Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са
1144
резултата от
443
текста в
2
страници с части от думите : '
Реалност
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
409
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Защото, когато наричам "материя" това, което изпълва пространството, това е просто една дума за едно явление, на което не може да се препише никаква по-висша
реалност
, освен тази, която се приписва и на другите явления.
Естествено с гореизложеното е засегнато само онова понятие за материята, което физиката поставя на основата на своите съзерцания и което тя отъждествява със старото, също така неоправдано понятие за веществото на метафизиката. Едно нещо е материята като истински реалното, което стои на основата на явленията, друго нещо е материята като явление, като феномен. Нашето разглеждане засяга само първото понятие. Последното не се засяга от него.
Защото, когато наричам "материя" това, което изпълва пространството, това е просто една дума за едно явление, на което не може да се препише никаква по-висша реалност, освен тази, която се приписва и на другите явления.
Нужно е само при това да държа постоянно в съзнанието си този характер на материята.
към текста >>
2.
17_д. ПЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Но аз искам да се абстрахирам от това, дали на процесите на движението и на предизвикващите ги сили, на които по-новата физика приписва всички природни явления, се приписва една друга форма на
реалност
от колкото на сетивните възприятия или дали не е такъв случаят.
Но аз искам да се абстрахирам от това, дали на процесите на движението и на предизвикващите ги сили, на които по-новата физика приписва всички природни явления, се приписва една друга форма на реалност от колкото на сетивните възприятия или дали не е такъв случаят.
Сега искам само да запитам, какво може да произведе математико-механическия възглед за природата. Антон Лампа мисли: "Математическият метод и математиката не са тъждествени, защото математическият метод може да се проведе без приложение на математиката”. Едно класическо доказателство за този факт ни предлагат във физиката опитните изследвания върху електричеството на Фарадей, който едва ли е умеел да повдигне на квадрат един бином. Математиката не е всъщност нищо освен едно средство, да бъдат съкращавани логически операции и поради това да бъдат провеждани в такива заплетени случаи, където логическото мислене би ни изневерило. Но същевременно тя върши нещо много повече: Когато всяка формула изразява включително нейния процес на развитие, тя хвърля един жив мост до елементарните явления, които са служили като изходна точка на изследването.
към текста >>
3.
03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ.
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Докато наивният реализъм изхожда от непровереното признание, че възприеманото от нас съдържание на нашата опитност има обективна
реалност
, посоченото по-горе гледище изхожда също така от непровереното убеждение, че чрез прилагането на мисленето можем да стигнем до едно правилно научно убеждение.
Скицираният по-горе субективизъм се основава на мислителната преработка на известни факти. По този начин той предполага, че при фактическа изходна точка, с помощта на последователното мислене /логическото съчетание на известни наблюдения/, могат да се добият верни убеждения. Обаче самото право на такова прилагане на нашето мислене не се проверява от тази гледна точка и в това се състои и нейната слабост.
Докато наивният реализъм изхожда от непровереното признание, че възприеманото от нас съдържание на нашата опитност има обективна реалност, посоченото по-горе гледище изхожда също така от непровереното убеждение, че чрез прилагането на мисленето можем да стигнем до едно правилно научно убеждение.
Противоположното на наивния реализъм това схващане може да се нарече наивен рационализъм. За да оправдаят такава терминология бихме искали да направим тук кратка забележка за понятието "наивно". Дернит се опитва да определи по-отблизо това понятие в своята статия: "За понятието на наивния реализъм"./1/ Относно това той казва: "Понятието наивност означава един вид нулева точка върху скалата на размишление над собственото положение. По своето съдържание наивността може напълно да съвпадне с правилното, понеже въпреки че е лишена от размисъл, а именно затова е лишена и от критика или с други думи тя е некритична, това отсъствие на размисъл и критика изключва само обективната увереност в нейната правилност; това крие в себе си опасност и възможност от погрешност, но в никой случай необходимостта да бъде погрешно. Съществува наивност на чувствата и желанията също така, както и такава на представите и мисленето в най-широкия смисъл на тази дума; по-нататък съществува наивност на изразяването на тези вътрешни състояния, противоположно на надаването и изменението на това изразяване, предизвикана от съображенията и размисъла.
към текста >>
4.
08. ПРАКТИЧЕСКО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Същността на знанието се заключава именно в това, че в него се проявява основата на света, която никога не може да се намери в обективната
реалност
.
Същността на знанието се заключава именно в това, че в него се проявява основата на света, която никога не може да се намери в обективната реалност.
За да се изразя образно нашето познание е едно постоянно вживяване в основата на света.
към текста >>
5.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
GA_4 Философия на свободата
Реалност
та на свободата
Реалността на свободата
към текста >>
6.
04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА
GA_4 Философия на свободата
Същото важи за нас, когато с помощта на материалните неща и сили се заемаме да превърнем нашите намерения в
реалност
.
Пред Аза, който може да се постави на страната на Духа, ненадейно застава сетивният свят. Към него явно не се разкрива духовен достъп, той трябва да се възприема и изживява от Аза посредством материални процеси. Такива материални процеси Азът не намира у себе си, ако иска да има валидност само като духовна същност. В онова, което той изработва по духовен път, сетивният свят никога не присъства. Азът като че ли трябва да признае, че за него светът би останал недостъпен, ако по духовен начин не се постави в някаква връзка с него.
Същото важи за нас, когато с помощта на материалните неща и сили се заемаме да превърнем нашите намерения в реалност.
Следователно ние сме зависими от външния свят. Най-крайният спиритуалист или, ако искате мислителят, който чрез абсолютния си идеализъм се представя като краен спиритуалист, е Йохан Готлиб Фихте. Той се опитва да изведе цялото мироздание от Аза. Онова, което наистина му се отдаде, е един грандиозен мисловен образ на света без всякакво опитно съдържание. Както на материалиста не е възможно с декрет да обяви липсата на Духа, така и спиритуалистът не може да стори това по отношение на материалния външен свят.
към текста >>
7.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
По негово мнение в действията на тялото той непосредствено чувства някаква
реалност
и конкретно нещото само за себе си.
„Издирваното значение на противостоящия ми само като моя представа свят или преходът от него като проста представа на познаващия субект към онова, което той освен това би могъл да бъде, никога не би могъл да бъде намерен, ако самият изследовател беше единствено чисто познаващият субект (крилата ангелска глава без тяло). Той обаче е вкоренен във въпросния свят, в него именно намира себе си като индивид, тоест неговото познание, което е обуславящият носител на целия свят като представа, все пак изцяло е получено посредством едно тяло, чиито афекции - както бе показано - предлагат на ума изходната точка за съзерцаване на света. За чисто познаващия субект като такъв, това тяло е една представа като всяка друга, един обект сред много обекти: В този смисъл неговите движения и действия са му известни в еднаква степен, както промените на всички други съзерцавани обекти, и щяха да му бъдат еднакво чужди и непонятни, ако значението им не му се разкриваше по някакъв съвършенно друг начин... За субекта на познанието, който чрез своята тъждественост с тялото се явява като индивид, това тяло е дадено по два съвсем различни начина: веднъж като представа в разумно съзерцание, като обект сред много обекти и подчинен на техните закони; но в същото време и по съвсем друг начин, а именно като онова всекиму непосредствено известно нещо, означавано с думата воля. Всеки истински акт на неговата воля незабавно и неминуемо е също така движение на неговото тяло: Той не може действително да иска акта, без едновременно да забелязва, че същият се явява като движение на тялото. Волевият акт и действието на тялото не са две обективно опознати различни състояния, свързани чрез причинна връзка, те не се отнасят като причина и следствие, а са едно и също, само че дадени по два съвсем различни начина: веднъж съвсем непосредствено, и втори път съзерцателно за ума." Чрез тези свои разсъждения Шопенхауер се смята в правото си да вижда в човешкото тяло „обективността" на волята.
По негово мнение в действията на тялото той непосредствено чувства някаква реалност и конкретно нещото само за себе си.
На изложеното трябва да се възрази, че действията на нашето тяло достигат до съзнанието ни само чрез себевъзприемания, и като такива те с нищо не превъзхождат други възприятия. Ако искаме да опознаем същността им, това е възможно само чрез мисловно съзерцание, тоест чрез тяхното включване в идейната система от наши понятия и идеи.
към текста >>
В такава грешка се изпада, когато се казва: - Аз изживявам само моите представи, а смятайки, че имам работа с
реалност
и, аз осъзнавам само моите представи за
реалност
и; затова трябва да приема, че едва извън кръга на моето съзнание има истински
реалност
и, „неща сами за себе си", за които пряко не зная нищо, които по някакъв начин достигат до мен и ми въздействат така, че в мен оживява светът на моите представи.
Тази мисловна конструкция не ще може да се избегне докато се остава неотлъчно при разглеждането на връзката, която човекът като че ли създава със света посредством живота на своите представи. Наивното гледище за действителността не може да бъде отстоявано, ако човек не иска изкуствено да се противи на стремежа към познание. Наличието на такъв стремеж за опознаване на връзката между човек и свят показва, че това наивно гледище трябва да бъде изоставено. Ако наивното гледище даваше нещо, което може да се признае за истина, тогава този стремеж не би могъл да бъде изпитван. Ала до нещо друго, което може да се смята за истина, също не се стига, ако наивното гледище бъде изоставено, но - без това да се забелязва - при запазване на налагания от него начин на мислене.
В такава грешка се изпада, когато се казва: - Аз изживявам само моите представи, а смятайки, че имам работа с реалности, аз осъзнавам само моите представи за реалности; затова трябва да приема, че едва извън кръга на моето съзнание има истински реалности, „неща сами за себе си", за които пряко не зная нищо, които по някакъв начин достигат до мен и ми въздействат така, че в мен оживява светът на моите представи.
Към дадения му свят, разсъждаващият така, само добавя мисловно един друг свят; но по отношение на този свят той всъщност би трябвало да започне мисловната си дейност от самото начало. Защото тук непознатото „нещо само за себе си" съвсем не се мисли в неговата връзка със самостоятелната същност на човека по-иначе, отколкото познатото при наивното гледище за действителността. Объркаността, в която се изпада при критично отношение спрямо това гледище, се избягва само ако бъде забелязано, че в рамките на това, което човек чрез възприемане може да изживее вътре в себе си и вън в света, има нещо, което изобщо не може да бъде сполетяно от фатално вмъкване на представата между процеса и съзерцаващия човек. И това нещо е мисленето. Спрямо мисленето човекът може да остане на наивното гледище за действителността.
към текста >>
8.
08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Пълната
реалност
на едно нещо ни се явява в мига на наблюдението, от сливането на понятие и възприятие.
Следователно представата е индивидуализирано понятие. И сега ни става понятно, че за нас нещата от действителността могат да бъдат застъпени чрез представи.
Пълната реалност на едно нещо ни се явява в мига на наблюдението, от сливането на понятие и възприятие.
Чрез едно възприятие понятието придобива индивидуален облик, който съдържа отношението към възприятието като характерна особеност, понятието продължава да живее у нас и формира представата за въпросното нещо. Натъкнем ли се на второ нещо, с което се свързва същото понятие, ние го схващаме като спадащо към вида на първото; срещнем ли повторно същото нещо, тогава в нашата понятийна система намираме не само съответно понятие изобщо, а индивидуализираното понятие с характерното за него отношение към същия обект и ние отново разпознаваме обекта.
към текста >>
9.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Обектът представлявал обективна (независима от субекта)
реалност
, а възприятието - субективна
реалност
.
понятие, което отнася възприятието към обекта сам за себе си. Отношението между обект и субект било реално; обектът въздействал истински (динамично) върху субекта. Този реален процес не достигал до нашето съзнание, но предизвиквал в субекта противодействие на изхождащото от обекта действие. Резултатът от това противодействие било възприятието. Едва то достигало до съзнанието.
Обектът представлявал обективна (независима от субекта) реалност, а възприятието - субективна реалност.
Тази субективна реалност субектът отнасял към обекта. Това отношение било идеално. По такъв начин дуализмът разделя процеса на познанието на две части. Според него едната от тях - произвеждането на обекта на възприемането от „нещото само за себе си" - протичала извън съзнанието, а другата - свързването на възприятието с понятието и отнасянето на понятието към обекта - се извършвала в съзнанието. При това положение става ясно, че в своите понятия дуалистът вижда само субективни представители на онова, което се намира пред неговото съзнание.
към текста >>
Тази субективна
реалност
субектът отнасял към обекта.
Отношението между обект и субект било реално; обектът въздействал истински (динамично) върху субекта. Този реален процес не достигал до нашето съзнание, но предизвиквал в субекта противодействие на изхождащото от обекта действие. Резултатът от това противодействие било възприятието. Едва то достигало до съзнанието. Обектът представлявал обективна (независима от субекта) реалност, а възприятието - субективна реалност.
Тази субективна реалност субектът отнасял към обекта.
Това отношение било идеално. По такъв начин дуализмът разделя процеса на познанието на две части. Според него едната от тях - произвеждането на обекта на възприемането от „нещото само за себе си" - протичала извън съзнанието, а другата - свързването на възприятието с понятието и отнасянето на понятието към обекта - се извършвала в съзнанието. При това положение става ясно, че в своите понятия дуалистът вижда само субективни представители на онова, което се намира пред неговото съзнание. За един такъв дуалист обективно- реалният процес в субекта, чрез който възниква възприятието, и най-вече обективните отношения на „нещата сами за себе си" остават пряко непознаваеми; по негово мнение човекът може да се сдобие само с понятийни представители на обективно реалното.
към текста >>
Наивният човек (наивният реалист) разглежда обектите от външния опит като
реалност
и.
Нека погледнем тези реални принципи по-отблизо.
Наивният човек (наивният реалист) разглежда обектите от външния опит като реалности.
За него обстоятелството, че може да пипне с ръка тези неща и да ги види с очи, има стойност на свидетелство за реалността им. „Не съществува нищо, което да не може да се възприеме", трябва направо да се смята за първата аксиома на наивния човек, която се признава и в обърнат вид:
към текста >>
За него обстоятелството, че може да пипне с ръка тези неща и да ги види с очи, има стойност на свидетелство за
реалност
та им.
Нека погледнем тези реални принципи по-отблизо. Наивният човек (наивният реалист) разглежда обектите от външния опит като реалности.
За него обстоятелството, че може да пипне с ръка тези неща и да ги види с очи, има стойност на свидетелство за реалността им.
„Не съществува нищо, което да не може да се възприеме", трябва направо да се смята за първата аксиома на наивния човек, която се признава и в обърнат вид:
към текста >>
Но наивният човек схваща сетивното възприятие като единствено свидетелство за
реалност
та не само по отношение битието на нещата, а и по отношение на процесите.
Но наивният човек схваща сетивното възприятие като единствено свидетелство за реалността не само по отношение битието на нещата, а и по отношение на процесите.
По негово мнение едно нещо може да въздейства на друго, само когато някоя налична за сетивното възприятие сила изхожда от едното и обхваща другото. По-старата физика смятала, че от телата изтичат много фини вещества и чрез нашите сетивни органи проникват в душата. Истинското виждане на тези вещества било невъзможно само поради грубоватостта на нашите сетива в сравнение с финото естество на тези вещества. Принципно тяхното реално съществуване се признавало на същата основа, на която се признавало за обектите от сетивния свят, а именно поради тяхната форма на битие, която се представяла за аналогична на онази от сетивно възприеманата реалност.
към текста >>
Принципно тяхното реално съществуване се признавало на същата основа, на която се признавало за обектите от сетивния свят, а именно поради тяхната форма на битие, която се представяла за аналогична на онази от сетивно възприеманата
реалност
.
Но наивният човек схваща сетивното възприятие като единствено свидетелство за реалността не само по отношение битието на нещата, а и по отношение на процесите. По негово мнение едно нещо може да въздейства на друго, само когато някоя налична за сетивното възприятие сила изхожда от едното и обхваща другото. По-старата физика смятала, че от телата изтичат много фини вещества и чрез нашите сетивни органи проникват в душата. Истинското виждане на тези вещества било невъзможно само поради грубоватостта на нашите сетива в сравнение с финото естество на тези вещества.
Принципно тяхното реално съществуване се признавало на същата основа, на която се признавало за обектите от сетивния свят, а именно поради тяхната форма на битие, която се представяла за аналогична на онази от сетивно възприеманата реалност.
към текста >>
Оформеният „само като идея" обект, остава чиста фантазия дотогава, докато чрез сетивно възприятие не се стигне до убеждението за неговата
реалност
.
Почиващата върху себе си същност на онова, което може да се изживее само мисловно, идеално, не се приема от наивното съзнание като реално в същия смисъл, както поддаващото се на сетивно преживяване.
Оформеният „само като идея" обект, остава чиста фантазия дотогава, докато чрез сетивно възприятие не се стигне до убеждението за неговата реалност.
Накратко казано, наивният човек държи да прибави към идеалното свидетелство на своето мислене и реалното свидетелство на сетивата. В тази нужда на наивния човек се крие причината за възникване на примитивните форми на вярата в откровението. За наивното съзнание даденият чрез мисленето Бог винаги остава само един „измислен" Бог. Наивното съзнание държи той да му се разкрие чрез средства, които са достъпни за сетивното възприятие. Бог трябва да се яви въплътен; на мисловното свидетелство човек е склонен да обръща по-малко внимание, отколкото примерно на това, че божествеността се удостоверява чрез сетивно установимо превръщане на водата във вино.
към текста >>
Наивният реализъм с неговия принцип за
реалност
на всичко възприемано се опровергава от опита, който учи, че съдържанието на възприятията има преходен характер.
Наивният реализъм с неговия принцип за реалност на всичко възприемано се опровергава от опита, който учи, че съдържанието на възприятията има преходен характер.
Вижданото от мен лале днес е действително, но след година то ще е изчезнало в небитието. Утвърдилото се у мен е родът лале. Но за наивния реализъм този род е „само" идея, а не действителност. Така този светоглед изпада в положението да вижда как реалностите му се появяват и изчезват, докато считаното от него за нереално фактически се утвърждава спрямо реалното. Следователно наред с възприятията наивният реализъм трябва да признае валидността и на нещо идеално.
към текста >>
Така този светоглед изпада в положението да вижда как
реалност
ите му се появяват и изчезват, докато считаното от него за нереално фактически се утвърждава спрямо реалното.
Наивният реализъм с неговия принцип за реалност на всичко възприемано се опровергава от опита, който учи, че съдържанието на възприятията има преходен характер. Вижданото от мен лале днес е действително, но след година то ще е изчезнало в небитието. Утвърдилото се у мен е родът лале. Но за наивния реализъм този род е „само" идея, а не действителност.
Така този светоглед изпада в положението да вижда как реалностите му се появяват и изчезват, докато считаното от него за нереално фактически се утвърждава спрямо реалното.
Следователно наред с възприятията наивният реализъм трябва да признае валидността и на нещо идеално. Той трябва да допусне наличието на същности, които не могат да се възприемат сетивно. Противоречието със себе си той избягва, представяйки си тяхната форма на битие като аналогична на тази на сетивните обекти. Такива хипотетично приемани реалности са невидимите сили, чрез които сетивно възприеманите неща си въздействат взаимно. Едно такова нещо е наследствеността, която проявява действието си извън рамките на индивида и на чиято основа от индивида се развива нов, подобен нему индивид, чрез което родът се запазва.
към текста >>
Такива хипотетично приемани
реалност
и са невидимите сили, чрез които сетивно възприеманите неща си въздействат взаимно.
Но за наивния реализъм този род е „само" идея, а не действителност. Така този светоглед изпада в положението да вижда как реалностите му се появяват и изчезват, докато считаното от него за нереално фактически се утвърждава спрямо реалното. Следователно наред с възприятията наивният реализъм трябва да признае валидността и на нещо идеално. Той трябва да допусне наличието на същности, които не могат да се възприемат сетивно. Противоречието със себе си той избягва, представяйки си тяхната форма на битие като аналогична на тази на сетивните обекти.
Такива хипотетично приемани реалности са невидимите сили, чрез които сетивно възприеманите неща си въздействат взаимно.
Едно такова нещо е наследствеността, която проявява действието си извън рамките на индивида и на чиято основа от индивида се развива нов, подобен нему индивид, чрез което родът се запазва. Едно такова нещо е жизнен принцип - душата, която пронизва органичното тяло и за която в наивното съзнание винаги е налице понятие, образувано по аналогия на сетивните реалности. Такова нещо за наивния човек най-сетне е божественото Същество. Това божествено Същество се мисли, че действува по начин, отговарящ изцяло на това, което може да се възприема като деятелност на самия човек: Тоест антропоморфно.
към текста >>
Едно такова нещо е жизнен принцип - душата, която пронизва органичното тяло и за която в наивното съзнание винаги е налице понятие, образувано по аналогия на сетивните
реалност
и.
Следователно наред с възприятията наивният реализъм трябва да признае валидността и на нещо идеално. Той трябва да допусне наличието на същности, които не могат да се възприемат сетивно. Противоречието със себе си той избягва, представяйки си тяхната форма на битие като аналогична на тази на сетивните обекти. Такива хипотетично приемани реалности са невидимите сили, чрез които сетивно възприеманите неща си въздействат взаимно. Едно такова нещо е наследствеността, която проявява действието си извън рамките на индивида и на чиято основа от индивида се развива нов, подобен нему индивид, чрез което родът се запазва.
Едно такова нещо е жизнен принцип - душата, която пронизва органичното тяло и за която в наивното съзнание винаги е налице понятие, образувано по аналогия на сетивните реалности.
Такова нещо за наивния човек най-сетне е божественото Същество. Това божествено Същество се мисли, че действува по начин, отговарящ изцяло на това, което може да се възприема като деятелност на самия човек: Тоест антропоморфно.
към текста >>
Ако иска да остане верен на принципа си, че реално е само възприеманото, той не бива да допуска наличие на
реалност
, когато не се възприема нищо.
Без такива предположения светът на наивния реализъм би се разпаднал в едно несвързано помежду си струпване от възприятия без взаимни отношения, което не се обединява в единство. Ясно е обаче, че до такава постановка наивният реализъм може да стигне само чрез известна непоследователност.
Ако иска да остане верен на принципа си, че реално е само възприеманото, той не бива да допуска наличие на реалност, когато не се възприема нищо.
Всъщност хипотезата за невъзприемаемите сили, чието действие изхожда от възприемаеми неща, е неоправдана от гледище на наивния реализъм. И тъй като не познава други реалности, той съоръжава хипотетичните си сили с възприятийно съдържание. Следователно той прилага една форма на битие (наличието на възприятия) към област, в която му липсва средството, което единствено трябва да свидетелствува за тази форма на битие: Сетивното възприятие.
към текста >>
И тъй като не познава други
реалност
и, той съоръжава хипотетичните си сили с възприятийно съдържание.
Без такива предположения светът на наивния реализъм би се разпаднал в едно несвързано помежду си струпване от възприятия без взаимни отношения, което не се обединява в единство. Ясно е обаче, че до такава постановка наивният реализъм може да стигне само чрез известна непоследователност. Ако иска да остане верен на принципа си, че реално е само възприеманото, той не бива да допуска наличие на реалност, когато не се възприема нищо. Всъщност хипотезата за невъзприемаемите сили, чието действие изхожда от възприемаеми неща, е неоправдана от гледище на наивния реализъм.
И тъй като не познава други реалности, той съоръжава хипотетичните си сили с възприятийно съдържание.
Следователно той прилага една форма на битие (наличието на възприятия) към област, в която му липсва средството, което единствено трябва да свидетелствува за тази форма на битие: Сетивното възприятие.
към текста >>
Метафизическият реализъм предполага наличие на
реалност
там, където забелязва някаква връзка между възприемаеми неща - доближаване чрез движение, осъзнаване на нещо обективно и т.н.
Метафизическият реализъм предполага наличие на реалност там, където забелязва някаква връзка между възприемаеми неща - доближаване чрез движение, осъзнаване на нещо обективно и т.н.
Забелязаната от него връзка той може обаче да изрази само чрез мисленето, но не и да я възприеме. Идейната връзка своеволно бива превръщана в подобие на възприемаемото. Така за това мисловно направление реалният свят е съставен от обекти на възприемането, които - бидейки във вечно развитие - се появяват и изчезват и от невъзприемаеми сили, които произвеждат обектите на възприемането и които са трайното.
към текста >>
За наивния реализъм реалният свят е съвкупност от обекти на възприемането; за метафизическия реализъм
реалност
освен на възприятията се полага и на невъзприемаемите сили; на мястото на силите монизмът поставя идейните взаимовръзки, получавани чрез мисленето.
За наивния реализъм реалният свят е съвкупност от обекти на възприемането; за метафизическия реализъм реалност освен на възприятията се полага и на невъзприемаемите сили; на мястото на силите монизмът поставя идейните взаимовръзки, получавани чрез мисленето.
Такива взаимовръзки обаче са природните закони. Един природен закон не е нищо друго освен понятиен израз за взаимовръзката на определени възприятия.
към текста >>
Посредством индуктивни заключения на базата на своите възприятия той вярва, че може да определи как е сътворена тази обективна
реалност
.
Обликът, който метафизическият реалист понастоящем придава на своите неща сами за себе си, е получен но пътя на индуктивни заключения. Чрез разсъждения за процеса на познанието, той е убеден в наличието на една обективно-реална взаимовръзка на света, редом със „субективната", познаваема чрез възприятието и понятието.
Посредством индуктивни заключения на базата на своите възприятия той вярва, че може да определи как е сътворена тази обективна реалност.
към текста >>
10.
10. РЕАЛНОСТТА НА СВОБОДАТА - ФАКТОРИТЕ НА ЖИВОТА
GA_4 Философия на свободата
РЕАЛНОСТ
ТА НА СВОБОДАТА
РЕАЛНОСТТА НА СВОБОДАТА
към текста >>
Оттук според принципа на наивния реализъм, реално е всичко, което може да се възприеме, чувството е гаранция за
реалност
та на собствената личност.
Ние отнасяме възприятията към себе си не само идейно, не само чрез понятието, но и - както видяхме - чрез чувството. Следователно ние не сме същества с чисто понятийно жизнено съдържание. В емоционалния живот наивният реалист дори вижда един по-реален живот на личността, отколкото в чисто идейния елемент на знанието. И от своя гледна точка той е напълно прав, когато си представя нещата по този начин. От страна на субекта чувството отпърво е съвсем същото, каквото е възприятието от обективна страна.
Оттук според принципа на наивния реализъм, реално е всичко, което може да се възприеме, чувството е гаранция за реалността на собствената личност.
Но според описания тук монизъм чувството трябва да получи същото допълнение, което е необходимо на възприятието, ако то трябва да се представи като съвършена реалност. За този монизъм чувството е нещо не напълно реално: в първата форма, в която ни е дадено, то още не съдържа своя втори фактор - понятието или идеята. Затова и навред в живота чувстването, както и възприемането, настъпва преди познаването. Ние по-напред се чувстваме съществуващи и едва в течение на постепенното развитие се добираме до точката, където в смътно усещаното собствено съществуване у нас се появява понятието за нашето себе. Но онова, което за нас се появява едва по-късно, първоначално е неразделно свързано с чувството.
към текста >>
Но според описания тук монизъм чувството трябва да получи същото допълнение, което е необходимо на възприятието, ако то трябва да се представи като съвършена
реалност
.
Следователно ние не сме същества с чисто понятийно жизнено съдържание. В емоционалния живот наивният реалист дори вижда един по-реален живот на личността, отколкото в чисто идейния елемент на знанието. И от своя гледна точка той е напълно прав, когато си представя нещата по този начин. От страна на субекта чувството отпърво е съвсем същото, каквото е възприятието от обективна страна. Оттук според принципа на наивния реализъм, реално е всичко, което може да се възприеме, чувството е гаранция за реалността на собствената личност.
Но според описания тук монизъм чувството трябва да получи същото допълнение, което е необходимо на възприятието, ако то трябва да се представи като съвършена реалност.
За този монизъм чувството е нещо не напълно реално: в първата форма, в която ни е дадено, то още не съдържа своя втори фактор - понятието или идеята. Затова и навред в живота чувстването, както и възприемането, настъпва преди познаването. Ние по-напред се чувстваме съществуващи и едва в течение на постепенното развитие се добираме до точката, където в смътно усещаното собствено съществуване у нас се появява понятието за нашето себе. Но онова, което за нас се появява едва по-късно, първоначално е неразделно свързано с чувството. Това обстоятелство кара наивния човек да вярва, че в чувстването битието му се представя пряко, а в знанието – косвено.
към текста >>
Тази философия хипотетично приема един принцип извън субекта, според който субективното изживяване е единственият критерий за
реалност
.
Философията на волята се превръща в метафизически реализъм, когато пренася волята и в онези сфери на битието, в които нейното пряко изживяване не е възможно, както в собствения субект.
Тази философия хипотетично приема един принцип извън субекта, според който субективното изживяване е единственият критерий за реалност.
Като метафизически реализъм философията на волята попада под изразената в предходната глава критика, която трябва да обори противоречивия момент във всеки метафизически реализъм и да признае, че волята само дотолкова е общ всемирен процес, доколкото идейно се отнася към останалия свят.
към текста >>
Това обаче е само силно проявяващата се сянка на неговата лъчезарна
реалност
, която топло се потапя във всемирните явления.
Но който съумее наистина да се добере до животи в мисленето, той установява, че витаенето само в чувства или съзерцаването на волевия елемент изобщо не могат да се сравняват с вътрешното богатство и с опиращия се на себе си, но същевременно раздвижен в себе си опит в рамките на този живот, камо ли да бъдат поставяни над тях. Тъкмо това богатство, тази вътрешна пълнота на изживяването е причина съответствието на живота в мисленето за обикновената душевна нагласа да изглежда мъртво, абстрактно. Едва ли някоя друга душевна дейност на човека подлежи толкова лесно на недооценяване, както мисленето. Желаенето и чувстването сгряват човешката душа дори при изживяване на първичното им състояние като спомен. Изживявано като спомен, мисленето извънредно лесно остава студено и сякаш изсушава душевния живот.
Това обаче е само силно проявяващата се сянка на неговата лъчезарна реалност, която топло се потапя във всемирните явления.
Това потапяне става с една протичаща в самата мисловна дейност сила, която е сила на любовта в духовно отношение. Не бива да се възразява, че щом по този начин някой вижда любов в дейното мислене, той внася в него едно чувство - любовта. Защото това възражение всъщност е потвърждение на изтъкваното тук, а именно: който се обръща към действителното мислене, той открива в него както чувство, така и воля, и то дори в дълбините на тяхната реалност; който се отвръща от мисленето и се насочва само към „чистото" чувствуване и воля, той губи заради тях истинската реалност. Който иска чрез мисленето да изживява интуитивно, той оценява справедливо също емоционалното и волевото изживяване, докато мистиката на чувството и философията на волята не могат да бъдат справедливи спрямо интуитивно-мисловното проникване на битието. Последните прекалено лесно ще стигнат до преценката, че те стоят в реалното, а пък интуитивно мислещият, безчувствено и отчуждено от действителността оформя в „абстрактни мисли" някакъв смътен, хладен образ на света.
към текста >>
Защото това възражение всъщност е потвърждение на изтъкваното тук, а именно: който се обръща към действителното мислене, той открива в него както чувство, така и воля, и то дори в дълбините на тяхната
реалност
; който се отвръща от мисленето и се насочва само към „чистото" чувствуване и воля, той губи заради тях истинската
реалност
.
Желаенето и чувстването сгряват човешката душа дори при изживяване на първичното им състояние като спомен. Изживявано като спомен, мисленето извънредно лесно остава студено и сякаш изсушава душевния живот. Това обаче е само силно проявяващата се сянка на неговата лъчезарна реалност, която топло се потапя във всемирните явления. Това потапяне става с една протичаща в самата мисловна дейност сила, която е сила на любовта в духовно отношение. Не бива да се възразява, че щом по този начин някой вижда любов в дейното мислене, той внася в него едно чувство - любовта.
Защото това възражение всъщност е потвърждение на изтъкваното тук, а именно: който се обръща към действителното мислене, той открива в него както чувство, така и воля, и то дори в дълбините на тяхната реалност; който се отвръща от мисленето и се насочва само към „чистото" чувствуване и воля, той губи заради тях истинската реалност.
Който иска чрез мисленето да изживява интуитивно, той оценява справедливо също емоционалното и волевото изживяване, докато мистиката на чувството и философията на волята не могат да бъдат справедливи спрямо интуитивно-мисловното проникване на битието. Последните прекалено лесно ще стигнат до преценката, че те стоят в реалното, а пък интуитивно мислещият, безчувствено и отчуждено от действителността оформя в „абстрактни мисли" някакъв смътен, хладен образ на света.
към текста >>
11.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
В онова, което в съзнанието му се явява като мислене, той няма да вижда смътно копие на някаква действителност, а една основаваща се на себе си духовна
реалност
.
При съзерцаване на самото мислене става сливане на две неща, които иначе винаги трябва да се явяват поотделно: Понятието и възприятието. Който не го проумява, той ще вижда в понятията, създавани въз основа на възприятия, само смътни копия на тези възприятия, а възприятията ще му припомнят истинската действителност. По образец на възприемания свят той ще си изгради и един метафизически свят и в зависимост от своите представи ще го нарече атомен свят, света на волята, неосъзнат свят на духа и т.н. И няма да забележи, че с всичко това хипотетично си е изградил един просто метафизически свят, по образец на света на своите възприятия. А който прозре как стоят нещата с мисленето, той ще разбере, че във възприятието се съдържа само една част от действителността и че другата спадаща към нея част, която в крайна сметка я представя като цялостна действителност, се изживява в мисловното проникване на възприятието.
В онова, което в съзнанието му се явява като мислене, той няма да вижда смътно копие на някаква действителност, а една основаваща се на себе си духовна реалност.
За нея той може да каже, че в съзнанието му тя се явява чрез интуиция. Интуицията е протичащото в чисто духовната сфера съзнателно изживяване на едно чисто духовно съдържание. Същината на мисленето може да бъде схваната само чрез интуиция.
към текста >>
Това проявление се налага толкова силно, че в истинското му значение то може да бъде прозряно само от онзи, който е съзнал, че в
реалност
та на мисленето не се включва нищо от този организъм.
Едва след като сме се добрали до постигнатото чрез непредубедено наблюдение признаване на тази истина за интуитивната същност на мисленето, става възможно да се открие пътят за разглеждане на телесно- душевната организация на човека: Установява се, че тази организация с нищо не влияе върху същността на мисленето. Първоначално на това като че ли противоречи съвсем явната фактология. От гледище на обикновения опит човешкото мислене се проявява само във и чрез тази организация.
Това проявление се налага толкова силно, че в истинското му значение то може да бъде прозряно само от онзи, който е съзнал, че в реалността на мисленето не се включва нищо от този организъм.
В такъв случай обаче той не може да не забележи колко своеобразно е отношението на човешкия организъм към мисленето. Защото последният не влияе с нищо върху реалното в мисленето, а се оттегля, когато настъпва мисловната дейност; той прекратява собствената си дейност и освобождава място, което се заема от мисленето. Реалното, което действа при мисленето, изпълнява двойна задача: първо, то изтласква собствената дейност на човешкия организъм, и второ, застава на нейно място. Защото и първата задача - изтласкването на телесния организъм - е последица от мисловната дейност, а именно от онази нейна част, която подготвя появата на мисленето. От това се разбира в какъв смисъл мисленето намира своето съответствие в телесния организъм.
към текста >>
12.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
За свободата няма място в рамките на материализма, както и на едностранчивия спиритуализъм, и изобщо в рамките на метафизическия реализъм, който вади заключение за извънчовешкото като за истинска
реалност
, без да я изживява.
Едуард фон Хартман, който представя Съществото само за себе си като Божество, чието собствено съществуване е страдание, вярва, че това божествено Същество било създало света, за да може чрез него да бъде избавено от неимоверното си страдание. Оттук този философ разглежда нравственото развитие на човечеството като процес, чиято цел е да избави Божеството. „Всемирният процес може да бъде доведен до своята цел само чрез изграждането на един нравствен ред в света от страна на разумни, самоуверени индивиди... Реалното битие е инкарнация на Божеството; всемирният процес е история на страданията на въплътения Бог и същевременно път към избавлението на разпънатия в плът; а нравствеността е съдействие за съкращаването на този път на страданието и избавлението" (Хартман, феноменология на нравственото съзнание, стр. 871). Тук човекът действа не защото желае, ами трябва да действа, защото Бог желае да бъде избавен. Както материалистическият дуалист превръща човека в автомат, чиято дейност е само резултат от чисто механична законосъобразност, така спиритуалистическият дуалист (сиреч онзи, който вижда абсолютното, съществото само за себе си, в нещо духовно, в което човекът не участва със своето съзнателно изживяване) го превръща в роб на волята на абсолютното.
За свободата няма място в рамките на материализма, както и на едностранчивия спиритуализъм, и изобщо в рамките на метафизическия реализъм, който вади заключение за извънчовешкото като за истинска реалност, без да я изживява.
към текста >>
За възгледа, който представя своите понятия единствено като извлечени (абстрахирани) от сетивния свят, и не позволява на интуицията да влезе в правата си, приетата тук за
реалност
мисъл си остава „чисто противоречие".
Първа добавка към новото издание (1918 г.). Известно затруднение при преценката на изложеното в двата предходни раздела може да възникне поради това, че човек като че ли се вижда изправен пред някакво противоречие. От една страна, става дума за изживяване на мисленето, чието значение се схваща като всеобщо и еднакво валидно за всяко човешко съзнание; от друга страна, тук се посочва, че идеите, които се осъществяват в нравствения живот и са еднакви по вид с мисловно добиваните идеи, се изявяват по индивидуален начин във всяко човешко съзнание. Ако при това съпоставяне някой неизбежно се чувства изправен пред някакво „противоречие" и ако не проумява, че тъкмо живото съзерцание на тази действително съществуваща противоположност разкрива частица от същността на човека, той няма да може да схване в правилна светлина нито идеята за познанието, нито идеята за свободата.
За възгледа, който представя своите понятия единствено като извлечени (абстрахирани) от сетивния свят, и не позволява на интуицията да влезе в правата си, приетата тук за реалност мисъл си остава „чисто противоречие".
За един възглед, който прозира как идеите интуитивно биват изживявани като една основаваща се на себе си реалност, става ясно, че в рамките на света на идеите човекът при познанието се вживява в нещо единно за всички хора, а когато заема от този свят на идеите интуициите за своите волеви актове, той индивидуализира една брънка от този идеен свят чрез същата дейност, която в духовно-идейния процес при познанието той разгръща като общочовешка. Изглеждащото като логическо противоречие, а именно общият характер на познавателните идеи и индивидуалният характер на нравствените идеи, се превръща - погледнато е неговата реалност - направо в живо понятие. Един отличителен белег на човешката същност е заложен в това, че в човека подлежащото на интуитивно схващане се движи като живо махало от една крайна точка до друга между общовалидното познание, и индивидуалното преживяване на това общовалидно. Който не може да види едната крайна точка на махалото в нейната реалност, за него мисленето си остава само една субективна човешка дейност; който не може да вникне в другата крайна точка, на него му се струва, че в мисловната дейност на човека се загубва всеки индивидуален живот. За мислителя от първия тип непроницаем факт е познанието, а за мислителя от втория тип - нравственият живот.
към текста >>
За един възглед, който прозира как идеите интуитивно биват изживявани като една основаваща се на себе си
реалност
, става ясно, че в рамките на света на идеите човекът при познанието се вживява в нещо единно за всички хора, а когато заема от този свят на идеите интуициите за своите волеви актове, той индивидуализира една брънка от този идеен свят чрез същата дейност, която в духовно-идейния процес при познанието той разгръща като общочовешка.
Първа добавка към новото издание (1918 г.). Известно затруднение при преценката на изложеното в двата предходни раздела може да възникне поради това, че човек като че ли се вижда изправен пред някакво противоречие. От една страна, става дума за изживяване на мисленето, чието значение се схваща като всеобщо и еднакво валидно за всяко човешко съзнание; от друга страна, тук се посочва, че идеите, които се осъществяват в нравствения живот и са еднакви по вид с мисловно добиваните идеи, се изявяват по индивидуален начин във всяко човешко съзнание. Ако при това съпоставяне някой неизбежно се чувства изправен пред някакво „противоречие" и ако не проумява, че тъкмо живото съзерцание на тази действително съществуваща противоположност разкрива частица от същността на човека, той няма да може да схване в правилна светлина нито идеята за познанието, нито идеята за свободата. За възгледа, който представя своите понятия единствено като извлечени (абстрахирани) от сетивния свят, и не позволява на интуицията да влезе в правата си, приетата тук за реалност мисъл си остава „чисто противоречие".
За един възглед, който прозира как идеите интуитивно биват изживявани като една основаваща се на себе си реалност, става ясно, че в рамките на света на идеите човекът при познанието се вживява в нещо единно за всички хора, а когато заема от този свят на идеите интуициите за своите волеви актове, той индивидуализира една брънка от този идеен свят чрез същата дейност, която в духовно-идейния процес при познанието той разгръща като общочовешка.
Изглеждащото като логическо противоречие, а именно общият характер на познавателните идеи и индивидуалният характер на нравствените идеи, се превръща - погледнато е неговата реалност - направо в живо понятие. Един отличителен белег на човешката същност е заложен в това, че в човека подлежащото на интуитивно схващане се движи като живо махало от една крайна точка до друга между общовалидното познание, и индивидуалното преживяване на това общовалидно. Който не може да види едната крайна точка на махалото в нейната реалност, за него мисленето си остава само една субективна човешка дейност; който не може да вникне в другата крайна точка, на него му се струва, че в мисловната дейност на човека се загубва всеки индивидуален живот. За мислителя от първия тип непроницаем факт е познанието, а за мислителя от втория тип - нравственият живот. За обясняване на едното или на другото двамата ще приведат всякакви доводи, но все неуместни, тъй като всъщност и двамата или не схващат изживяемостта на мисленето, или погрешно я смятат за чисто абстрахираща дейност.
към текста >>
Изглеждащото като логическо противоречие, а именно общият характер на познавателните идеи и индивидуалният характер на нравствените идеи, се превръща - погледнато е неговата
реалност
- направо в живо понятие.
Известно затруднение при преценката на изложеното в двата предходни раздела може да възникне поради това, че човек като че ли се вижда изправен пред някакво противоречие. От една страна, става дума за изживяване на мисленето, чието значение се схваща като всеобщо и еднакво валидно за всяко човешко съзнание; от друга страна, тук се посочва, че идеите, които се осъществяват в нравствения живот и са еднакви по вид с мисловно добиваните идеи, се изявяват по индивидуален начин във всяко човешко съзнание. Ако при това съпоставяне някой неизбежно се чувства изправен пред някакво „противоречие" и ако не проумява, че тъкмо живото съзерцание на тази действително съществуваща противоположност разкрива частица от същността на човека, той няма да може да схване в правилна светлина нито идеята за познанието, нито идеята за свободата. За възгледа, който представя своите понятия единствено като извлечени (абстрахирани) от сетивния свят, и не позволява на интуицията да влезе в правата си, приетата тук за реалност мисъл си остава „чисто противоречие". За един възглед, който прозира как идеите интуитивно биват изживявани като една основаваща се на себе си реалност, става ясно, че в рамките на света на идеите човекът при познанието се вживява в нещо единно за всички хора, а когато заема от този свят на идеите интуициите за своите волеви актове, той индивидуализира една брънка от този идеен свят чрез същата дейност, която в духовно-идейния процес при познанието той разгръща като общочовешка.
Изглеждащото като логическо противоречие, а именно общият характер на познавателните идеи и индивидуалният характер на нравствените идеи, се превръща - погледнато е неговата реалност - направо в живо понятие.
Един отличителен белег на човешката същност е заложен в това, че в човека подлежащото на интуитивно схващане се движи като живо махало от една крайна точка до друга между общовалидното познание, и индивидуалното преживяване на това общовалидно. Който не може да види едната крайна точка на махалото в нейната реалност, за него мисленето си остава само една субективна човешка дейност; който не може да вникне в другата крайна точка, на него му се струва, че в мисловната дейност на човека се загубва всеки индивидуален живот. За мислителя от първия тип непроницаем факт е познанието, а за мислителя от втория тип - нравственият живот. За обясняване на едното или на другото двамата ще приведат всякакви доводи, но все неуместни, тъй като всъщност и двамата или не схващат изживяемостта на мисленето, или погрешно я смятат за чисто абстрахираща дейност.
към текста >>
Който не може да види едната крайна точка на махалото в нейната
реалност
, за него мисленето си остава само една субективна човешка дейност; който не може да вникне в другата крайна точка, на него му се струва, че в мисловната дейност на човека се загубва всеки индивидуален живот.
Ако при това съпоставяне някой неизбежно се чувства изправен пред някакво „противоречие" и ако не проумява, че тъкмо живото съзерцание на тази действително съществуваща противоположност разкрива частица от същността на човека, той няма да може да схване в правилна светлина нито идеята за познанието, нито идеята за свободата. За възгледа, който представя своите понятия единствено като извлечени (абстрахирани) от сетивния свят, и не позволява на интуицията да влезе в правата си, приетата тук за реалност мисъл си остава „чисто противоречие". За един възглед, който прозира как идеите интуитивно биват изживявани като една основаваща се на себе си реалност, става ясно, че в рамките на света на идеите човекът при познанието се вживява в нещо единно за всички хора, а когато заема от този свят на идеите интуициите за своите волеви актове, той индивидуализира една брънка от този идеен свят чрез същата дейност, която в духовно-идейния процес при познанието той разгръща като общочовешка. Изглеждащото като логическо противоречие, а именно общият характер на познавателните идеи и индивидуалният характер на нравствените идеи, се превръща - погледнато е неговата реалност - направо в живо понятие. Един отличителен белег на човешката същност е заложен в това, че в човека подлежащото на интуитивно схващане се движи като живо махало от една крайна точка до друга между общовалидното познание, и индивидуалното преживяване на това общовалидно.
Който не може да види едната крайна точка на махалото в нейната реалност, за него мисленето си остава само една субективна човешка дейност; който не може да вникне в другата крайна точка, на него му се струва, че в мисловната дейност на човека се загубва всеки индивидуален живот.
За мислителя от първия тип непроницаем факт е познанието, а за мислителя от втория тип - нравственият живот. За обясняване на едното или на другото двамата ще приведат всякакви доводи, но все неуместни, тъй като всъщност и двамата или не схващат изживяемостта на мисленето, или погрешно я смятат за чисто абстрахираща дейност.
към текста >>
13.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Ако честолюбивият си каже всичко това, тогава той трябва да окачестви като илюзия онова, което неговото честолюбие му представя като
реалност
, следователно и чувствата, свързани със съответните илюзии на неговото честолюбие.
„На такава оценка предоставя своето щастие в живота онзи, който превръща честолюбието в своя пътеводна звезда" (Философия на несъзнателното, т. II, стр. 332).
Ако честолюбивият си каже всичко това, тогава той трябва да окачестви като илюзия онова, което неговото честолюбие му представя като реалност, следователно и чувствата, свързани със съответните илюзии на неговото честолюбие.
Поради тази причина би могло да се каже, че от сметката за стойността на живота трябва да отпаднат също чувствата на удоволствие, произтичащи от илюзии; каквото оставало подир туй, представлявало свободната от илюзии съвкупност на удоволствието в живота, която в сравнение със съвкупността на неудоволствието била толкова малка, че животът не бил никаква наслада и че небитието било за предпочитане пред битието.
към текста >>
Идеалистите се опияняват духовно при превръщане на идеалите им в
реалност
.
Който се стреми към идеали от величаво естество, той го върши, защото те са съдържание на неговото същество и тяхното постигане ще му достави наслада, в сравнение с която удоволствието, извличано от посредствеността чрез задоволяване на всекидневните нагони, е нищожно.
Идеалистите се опияняват духовно при превръщане на идеалите им в реалност.
към текста >>
14.
16. ИНДИВИДУАЛНОСТ И РОД
GA_4 Философия на свободата
Никой не може веднъж завинаги да фиксира и в готов вид да завещае на човечеството понятийното съдържание, което човекът мисловно трябва да свърже с възприятието, за да се добере до пълната
реалност
(срв.
Намиращото се под тази граница може естествено да бъде предмет на научно разглеждане. Спецификата на расата, племето, народа и пола са съдържание на частни науки. Само хората, които биха искали да живеят единствено като представители на рода, биха могли да се покриват с една обща картина, създавана от такова научно разглеждане. Но всички тези науки не могат да проникнат до особеното съдържание на отделния индивид. Определянето на индивида по закони на рода спира там, където започва сферата на свободата (на мислене и действие).
Никой не може веднъж завинаги да фиксира и в готов вид да завещае на човечеството понятийното съдържание, което човекът мисловно трябва да свърже с възприятието, за да се добере до пълната реалност (срв.
стр.83 сл.). С понятията си индивидът трябва да се сдобие чрез собствена интуиция. Начинът на индивидуалното мислене не може да се изведе от някакво родово понятие. Меродавен за него е единствено индивидът. Неуместно е също така въз основа на общочовешките характеристики да се определя какви конкретни цели индивидът да поставя на своята воля.
към текста >>
15.
17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА
GA_4 Философия на свободата
Монизмът не отрича идейното и дори смята едно възприятийно съдържание, на което липсва идейно съответствие, за непълна действителност; но в цялата област на мисленето той не намира нищо, което би наложило да се излезе извън сферата на мисловното изживяване чрез отричане на обективно-духовната
реалност
на мисленето.
Обектите на въображението също са съдържания, имащи своето оправдание едва след като станат представи, които сочат към някакво възприятийно съдържание. Чрез него те се вграждат в действителността. Едно понятие, което би трябвало да се изпълни със съдържание, намиращо се уж извън дадения ни свят, представлява абстракция, на която не съответства никаква действителност. Ние можем да измисляме само понятия за действителността, а за разкриването на нея самата е необходимо и възприемането. Някакво Първично Същество на света, за което се измисля съдържание, е невъзможно допускане за едно разбиращо самото себе си мислене.
Монизмът не отрича идейното и дори смята едно възприятийно съдържание, на което липсва идейно съответствие, за непълна действителност; но в цялата област на мисленето той не намира нищо, което би наложило да се излезе извън сферата на мисловното изживяване чрез отричане на обективно-духовната реалност на мисленето.
Монизмът смята за половинчата една наука, която се ограничава в описанието на възприятията, без да се добира до идейните им допълнения. Но също така като половинчати той разглежда и всички абстрактни понятия, които не намират своето допълнение във възприятието и никъде не се вграждат в понятийната мрежа, обгръщаща наблюдаемия свят. Затова монизмът не познава идеи, които да насочват към нещо обективно, разположено отвъд нашия опит, и които да образуват съдържанието на една чисто хипотетична метафизика. За него всички произведени от човечеството идеи от този род са абстракции, взети от опита, чието заимстване от опита просто бива игнорирано от техните създатели.
към текста >>
Идейно това подбуждение безспорно се определя от единния свят на идеите, но фактически само човекът може да го изведе от този свят и да го претвори в
реалност
.
Издирванията му ще са напразни, ако търси мотиви за своята воля извън света, в който живее. Ако излезе извън рамките на задоволяването на естествените си нагони, за които се е погрижила майката природа, той трябва да търси такива мотиви в собственото си нравствено въображение, стига заради удобството си да не предпочита да бъде мотивиран от нравственото въображение на други. Иначе казано, той трябва или да се откаже от всякаква дейност, или да действа по мотиви, които сам избира от света на своите идеи, или пък други му предлагат също от света на идеите. За него - извън плътския живот на неговите нагони и извън изпълняване заповедите на други хора - определящо не е нищо друго освен самият той. Той трябва да действува по собствено, неопределяно от нищо друго подбуждение.
Идейно това подбуждение безспорно се определя от единния свят на идеите, но фактически само човекът може да го изведе от този свят и да го претвори в реалност.
Причината за актуалното реализиране на една идея в действителност от човека, монизмът може да намери единствено в самия човек. Преди една идея да се превърне в действие, човекът първо трябва да пожелае това. Следователно основанието за едно такова желание се намира единствено в самия човек. В такъв случай човекът е крайният определящ фактор на своето действие. Той е свободен.
към текста >>
16.
18. ПЪРВО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
1. Ако от нещата някой обхваща само техните възприятийни съдържания и ги приема за
реалност
, той е наивен реалист, комуто не е ясно, че той всъщност би трябвало да смята тези възприятийни съдържания за съществуващи само дотогава, докато гледа нещата и че поради това би следвало да разглежда като прекъснато онова, което има пред себе си.
1. Ако от нещата някой обхваща само техните възприятийни съдържания и ги приема за реалност, той е наивен реалист, комуто не е ясно, че той всъщност би трябвало да смята тези възприятийни съдържания за съществуващи само дотогава, докато гледа нещата и че поради това би следвало да разглежда като прекъснато онова, което има пред себе си.
Щом обаче му стане ясно, че действителност съществува единствено в мисловно проникнатото възприемаемо, той стига до убеждението, че възприятийното съдържание, явяващо се като прекъснато, се оказва непрекъснато, когато бъде проникнато от онова, до което се е добрало мисленето. Следователно за непрекъснато трябва да се счита обхванатото от изживяваното мислене възприятийно съдържание, от което само възприеманото би могло да се мисли за прекъснато, ако то би било нещо действително, което не е истината;
към текста >>
Налице е само една маса; но доколкото трите лица биха искали да останат при своите образи на възприятието, те би трябвало да кажат: тези образи на възприятието изобщо не са
реалност
.
2. Ако три лица седят на една маса, колко екземпляра от масата са налице?
Налице е само една маса; но доколкото трите лица биха искали да останат при своите образи на възприятието, те би трябвало да кажат: тези образи на възприятието изобщо не са реалност.
Щом преминат към обхванатата от тяхното мислене маса, пред тях се разкрива единствената реалност на масата; с трите съдържания на своите съзнания те са обединени в тази реалност;
към текста >>
Щом преминат към обхванатата от тяхното мислене маса, пред тях се разкрива единствената
реалност
на масата; с трите съдържания на своите съзнания те са обединени в тази
реалност
;
2. Ако три лица седят на една маса, колко екземпляра от масата са налице? Налице е само една маса; но доколкото трите лица биха искали да останат при своите образи на възприятието, те би трябвало да кажат: тези образи на възприятието изобщо не са реалност.
Щом преминат към обхванатата от тяхното мислене маса, пред тях се разкрива единствената реалност на масата; с трите съдържания на своите съзнания те са обединени в тази реалност;
към текста >>
17.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Чрез такова допускане човек погубва радостта си към този свят и го принизява до привидност, до празно отражение на една недостъпност, приема го за безсъдържателен сън и приписва същинската действителност на друг, измислен свят; вярва, че човешките сетива са измамници, откриващи ни лъжливи образи вместо
реалност
и.
Особена черта на човешката слабост Ницше вижда в начина на вярване в едно отвъдно, в друг свят, в който човек може да живее. Според мнението му човек не може да причини по-голяма вреда на живота от това да организира съществуването си съгласно някакъв живот в отвъдното. Човек не може да изпадне в по-голяма заблуда от това, зад явленията на този свят да допуска съществуването на същества, които не са достъпни за човешкото познание и които се приемат като същинската причина, като определящото за всяко битие.
Чрез такова допускане човек погубва радостта си към този свят и го принизява до привидност, до празно отражение на една недостъпност, приема го за безсъдържателен сън и приписва същинската действителност на друг, измислен свят; вярва, че човешките сетива са измамници, откриващи ни лъжливи образи вместо реалности.
Само от слабост може да възникне такъв възглед. Защото на силния, стъпил здраво на земята, изпитващ радост от живота, няма дори да му хрумне да измисля друга действителност. Той е зает с този свят и няма потребност от някакъв друг. Ала страдащите, болните, недоволни от живота, прибягват до убежище в отвъдното. Това, което им е отказано тук, отвъдното трябва да им го предложи.
към текста >>
Накрая той притъпява напълно усета за
реалност
.
Такъв мироглед е като спирачка за всяко здраво мислене, той създава гъста, идеалистична мъгла, която пречи на естественото, насочено към разглеждане на действителността зрение да наблюдава световните събития.
Накрая той притъпява напълно усета за реалност.
към текста >>
18.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Идеалистите са разделили човека на тяло и душа, разделили са битието на идея и
реалност
.
Идеалистите са разделили човека на тяло и душа, разделили са битието на идея и реалност.
Те са придали на душата, духа и идеята особена стойност, за да могат така повече да презрат реалността и тялото. Заратустра обаче казва: само една реалност, само едно тяло има, а душата е нещо притурено към тялото, идеята е само нещо притурено към реалността. Едно единство са тялото и душата на човека; от един корен израстват тялото и духът. Затова духът е тук, защото тук е тялото, което има сили да развива духа. Както растенията развиват цветовете, така тялото развива духа.
към текста >>
Те са придали на душата, духа и идеята особена стойност, за да могат така повече да презрат
реалност
та и тялото.
Идеалистите са разделили човека на тяло и душа, разделили са битието на идея и реалност.
Те са придали на душата, духа и идеята особена стойност, за да могат така повече да презрат реалността и тялото.
Заратустра обаче казва: само една реалност, само едно тяло има, а душата е нещо притурено към тялото, идеята е само нещо притурено към реалността. Едно единство са тялото и душата на човека; от един корен израстват тялото и духът. Затова духът е тук, защото тук е тялото, което има сили да развива духа. Както растенията развиват цветовете, така тялото развива духа.
към текста >>
Заратустра обаче казва: само една
реалност
, само едно тяло има, а душата е нещо притурено към тялото, идеята е само нещо притурено към
реалност
та.
Идеалистите са разделили човека на тяло и душа, разделили са битието на идея и реалност. Те са придали на душата, духа и идеята особена стойност, за да могат така повече да презрат реалността и тялото.
Заратустра обаче казва: само една реалност, само едно тяло има, а душата е нещо притурено към тялото, идеята е само нещо притурено към реалността.
Едно единство са тялото и душата на човека; от един корен израстват тялото и духът. Затова духът е тук, защото тук е тялото, което има сили да развива духа. Както растенията развиват цветовете, така тялото развива духа.
към текста >>
В тялото ти живее той, твоето тяло е той.“33 Който открива смисъл в реалното, той търси духа, душата в
реалност
та, търси разумното в
реалност
та; който смята
реалност
та за бездуховна, за „просто природна“, за „груба“, само той придава на духа и на душата някакво особено битие.
„Зад твоите мисли и чувства, братко, стои могъщ повелител, един непознат мъдрец, който се зове себе-същност.
В тялото ти живее той, твоето тяло е той.“33 Който открива смисъл в реалното, той търси духа, душата в реалността, търси разумното в реалността; който смята реалността за бездуховна, за „просто природна“, за „груба“, само той придава на духа и на душата някакво особено битие.
Той прави от реалността просто обиталище на духа. На такъв човек обаче му липсва смисълът за възприятие на самия дух. Само защото не вижда духа в реалността, той го търси другаде.
към текста >>
Той прави от
реалност
та просто обиталище на духа.
„Зад твоите мисли и чувства, братко, стои могъщ повелител, един непознат мъдрец, който се зове себе-същност. В тялото ти живее той, твоето тяло е той.“33 Който открива смисъл в реалното, той търси духа, душата в реалността, търси разумното в реалността; който смята реалността за бездуховна, за „просто природна“, за „груба“, само той придава на духа и на душата някакво особено битие.
Той прави от реалността просто обиталище на духа.
На такъв човек обаче му липсва смисълът за възприятие на самия дух. Само защото не вижда духа в реалността, той го търси другаде.
към текста >>
Само защото не вижда духа в
реалност
та, той го търси другаде.
„Зад твоите мисли и чувства, братко, стои могъщ повелител, един непознат мъдрец, който се зове себе-същност. В тялото ти живее той, твоето тяло е той.“33 Който открива смисъл в реалното, той търси духа, душата в реалността, търси разумното в реалността; който смята реалността за бездуховна, за „просто природна“, за „груба“, само той придава на духа и на душата някакво особено битие. Той прави от реалността просто обиталище на духа. На такъв човек обаче му липсва смисълът за възприятие на самия дух.
Само защото не вижда духа в реалността, той го търси другаде.
към текста >>
Що за идеали са създали тези презрители на
реалност
та?
Що за идеали са създали тези презрители на реалността?
Нека ги видим, идеалите на аскетите, които казват: отвърнете поглед от настоящето и погледнете към от-въдното! Какво означават аскетичните идеали? С този въпрос и с предположенията, с които ни отговаря, Ницше ни кара да погледнем в дълбочина в неговото неудовлетворено от западната по-нова култура сърце. („Към генеалогията на морала“, Трета част)
към текста >>
Той гледа отгоре надолу към своите
реалност
и.
Когато някой творец, например като Рихард Вагнер, в последния етап на своето творчество се превръща в привърженик на аскетичен идеал, това не е от голямо значение. Творецът поставя живота си над своите творби.
Той гледа отгоре надолу към своите реалности.
Той твори реалности, които не са неговата реалност. „Един Омир нямаше да създаде Ахил, един Гьоте - Фауст, ако Омир бе Ахил, а Гьоте - Фауст“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 4) Щом такъв творец започне да приема съществуването си твърде сериозно и пожелае да преобрази себе си и своите лични възгледи в реалност, тогава не е чудно, ако възникне нещо много нереално. Рихард Вагнер напълно преобръща възгледите си за своето изкуство, когато се запознава с философията на Шопенхауер. Дотогава музиката за него е изразно средство, което се нуждае от нещо, на което да придаде израз, нуждае се от драмата. В книгата си „Опера и драма“, написана през 1831 г., той казва, че най-голямата заблуда, в която човек може да изпадне във връзка с операта, е, „че едно средство на израза (музиката) се превръща в цел, а целта на израза {драмата} - в средство.“36
към текста >>
Той твори
реалност
и, които не са неговата
реалност
.
Когато някой творец, например като Рихард Вагнер, в последния етап на своето творчество се превръща в привърженик на аскетичен идеал, това не е от голямо значение. Творецът поставя живота си над своите творби. Той гледа отгоре надолу към своите реалности.
Той твори реалности, които не са неговата реалност.
„Един Омир нямаше да създаде Ахил, един Гьоте - Фауст, ако Омир бе Ахил, а Гьоте - Фауст“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 4) Щом такъв творец започне да приема съществуването си твърде сериозно и пожелае да преобрази себе си и своите лични възгледи в реалност, тогава не е чудно, ако възникне нещо много нереално. Рихард Вагнер напълно преобръща възгледите си за своето изкуство, когато се запознава с философията на Шопенхауер. Дотогава музиката за него е изразно средство, което се нуждае от нещо, на което да придаде израз, нуждае се от драмата. В книгата си „Опера и драма“, написана през 1831 г., той казва, че най-голямата заблуда, в която човек може да изпадне във връзка с операта, е, „че едно средство на израза (музиката) се превръща в цел, а целта на израза {драмата} - в средство.“36
към текста >>
„Един Омир нямаше да създаде Ахил, един Гьоте - Фауст, ако Омир бе Ахил, а Гьоте - Фауст“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 4) Щом такъв творец започне да приема съществуването си твърде сериозно и пожелае да преобрази себе си и своите лични възгледи в
реалност
, тогава не е чудно, ако възникне нещо много нереално.
Когато някой творец, например като Рихард Вагнер, в последния етап на своето творчество се превръща в привърженик на аскетичен идеал, това не е от голямо значение. Творецът поставя живота си над своите творби. Той гледа отгоре надолу към своите реалности. Той твори реалности, които не са неговата реалност.
„Един Омир нямаше да създаде Ахил, един Гьоте - Фауст, ако Омир бе Ахил, а Гьоте - Фауст“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 4) Щом такъв творец започне да приема съществуването си твърде сериозно и пожелае да преобрази себе си и своите лични възгледи в реалност, тогава не е чудно, ако възникне нещо много нереално.
Рихард Вагнер напълно преобръща възгледите си за своето изкуство, когато се запознава с философията на Шопенхауер. Дотогава музиката за него е изразно средство, което се нуждае от нещо, на което да придаде израз, нуждае се от драмата. В книгата си „Опера и драма“, написана през 1831 г., той казва, че най-голямата заблуда, в която човек може да изпадне във връзка с операта, е, „че едно средство на израза (музиката) се превръща в цел, а целта на израза {драмата} - в средство.“36
към текста >>
Фактът, че Вагнер в последния етап на своето творчество е въплътил в творбите си Шопенхауеровата вяра в отвъдното, че е употребил музиката за прослава на проклятието над
реалност
та, е против вкуса на Ницше.
Ако Вагнер просто бе променил възгледа си за значението на музиката, Ницше нямаше да има причина да го упрекне в нещо. Тогава Ницше можеше да каже високо: освен своите творби Вагнер създаде също така и всевъзможни погрешни теории за изкуството.
Фактът, че Вагнер в последния етап на своето творчество е въплътил в творбите си Шопенхауеровата вяра в отвъдното, че е употребил музиката за прослава на проклятието над реалността, е против вкуса на Ницше.
към текста >>
Другояче стоят нещата, когато философите пристъпват като презрители на
реалност
та и защитават аскетични идеали.
Другояче стоят нещата, когато философите пристъпват като презрители на реалността и защитават аскетични идеали.
Те го правят, подтиквани от един дълбок инстинкт. Шопенхауер предава този инстинкт чрез описанието, което прави за създаването и насладата от една художествена творба. „Причината, че творбата толкова много улеснява разбирането на идеите, в което се състои естетическата наслада, не е просто в това, че изкуството представя по-ясно и охарактеризирано нещата чрез изтъкването на същественото в тях, а също в това, че се достига изисканото цялостно мълчание на волята за чисто обективното схващане на същността на нещата най-сигурно чрез факта, че разглежданият обект изобщо не се намира в областта на нещата, които са способни на връзка с волята.“39 „Когато обаче външен повод или вътрешно настроение внезапно ни издигнат от безкрайния поток на желанието, когато познанието се откъсне от робското подчинение на волята, когато вниманието вече не е насочено към мотивите на желанието, а възприема нещата свободни от връзката им с волята, следователно без интерес, без субективизъм, разглежда ги чисто обективно, напълно вглъбено в тях, доколкото те представляват просто представи, а не мотиви, тогава... настъпва лишеното от болка състояние, което Епикур възхвалява като най-висше благо и като състояние на боговете. Защото в онзи миг сме се освободили от унизителния напор на волята, празнуваме шабата на каторжническата работа на желанието, колелото на Иксион е в покой.“40
към текста >>
Чрез художествената творба философът е преминал в чуждо на
реалност
та настроение.
Какво търси философът в насладата от изкуството? Освобождение от действителността.
Чрез художествената творба философът е преминал в чуждо на реалността настроение.
Така той се отрича от своя основен инстинкт. Философът се чувства най-добре в миговете, в които може да се освободи от действителността. Възгледът му за естетическата наслада показва, че той не обича действителността.
към текста >>
Той не взима под внимание факта, че оттеглянето на философа от
реалност
та може да се случи само за да могат възникналите далеч от живота философски мисли да служат още по-добре на същия този живот.
И е разбираемо, че философът е превърнал своята антипатия към живота в учение и иска всички хора да признаят това учение. Шопенхауер го прави. Той смята, че шумът на света смущава мисловната му дейност. Чувства, че най-добре може да се размишлява за действителността, когато се избяга от нея. Същевременно е забравил, че всяко мислене за действителността има стойност само когато произлиза от същата тази действителност.
Той не взима под внимание факта, че оттеглянето на философа от реалността може да се случи само за да могат възникналите далеч от живота философски мисли да служат още по-добре на същия този живот.
Когато философът иска да натрапи на цялото човечество основния инстинкт, който е благоприятстващ само за него като философ, той се превръща във враг на живота.
към текста >>
Той също смята своята интерпретация за обективен факт и пита: как човек може да открие такъв обективен факт в
реалност
та?
Притъпеният и слаб интелект не иска да признае, че той самият интерпретира явленията като израз на стремежа си към власт.
Той също смята своята интерпретация за обективен факт и пита: как човек може да открие такъв обективен факт в реалността?
Например пита как става така, че интелектът разпознава в две последователно протичащи явления причина и следствие. Всички теоретици на познанието от Лок, Хюм, Кант до настоящето са се занимавали с този въпрос.
към текста >>
“ („Отвъд доброто и злото“, § II) „Ние поначало сме склонни да твърдим, че най-погрешните преценки... са ни най-необходими, че не може да се живее без вяра в логически фикции, без измерване на
реалност
та с чисто измисления свят на безусловността, без постоянно фалшифициране на света чрез броя; че отказът от погрешни преценки би бил отказ от живота, отрицание на живота.“ („Отвъд доброто и злото“, § 4) На когото това изказване се струва парадоксално, нека си спомни колко плодотворно е приложението на геометрията към
реалност
та, въпреки че никъде в света няма истински геометрично правилни линии, повърхности и др.
Обяснението е дадено в стремежа на човешкия интелект към власт. Въпросът изобщо не е дали са възможни преценки и мисли за явленията. Въпросът е дали има нужда човешкият интелект от такива преценки. И понеже има нужда, затова той ги прилага, а не защото те са възможни. Разчита се на това „да се разбере, че към целта за опазване на същества от нашия вид такива преценки наистина трябва да бъдат приети, въпреки че те, разбира се, биха могли да бъдат погрешни преценки!
“ („Отвъд доброто и злото“, § II) „Ние поначало сме склонни да твърдим, че най-погрешните преценки... са ни най-необходими, че не може да се живее без вяра в логически фикции, без измерване на реалността с чисто измисления свят на безусловността, без постоянно фалшифициране на света чрез броя; че отказът от погрешни преценки би бил отказ от живота, отрицание на живота.“ („Отвъд доброто и злото“, § 4) На когото това изказване се струва парадоксално, нека си спомни колко плодотворно е приложението на геометрията към реалността, въпреки че никъде в света няма истински геометрично правилни линии, повърхности и др.
към текста >>
Необходима е система на познанието, система от прости образи, без
реалност
, значение и цел“50.
Самият той, като определен от сънищни образи, представлява нещо сънищно. Й. Г. Фихте обобщава този възглед в думите: „Каквото възниква чрез знание и от знание, е само знание. Всяко знание обаче е само отражение и в него винаги ще се търси нещо, което да съответства на образа. Това търсене не може да се удовлетвори с никакво знание.
Необходима е система на познанието, система от прости образи, без реалност, значение и цел“50.
За Фихте „всяка реалност“ е чуден „сън без живот, който се сънува, и без дух, който сънува“; сън, „свързан със самия себе си в сън“51.
към текста >>
За Фихте „всяка
реалност
“ е чуден „сън без живот, който се сънува, и без дух, който сънува“; сън, „свързан със самия себе си в сън“51.
Й. Г. Фихте обобщава този възглед в думите: „Каквото възниква чрез знание и от знание, е само знание. Всяко знание обаче е само отражение и в него винаги ще се търси нещо, което да съответства на образа. Това търсене не може да се удовлетвори с никакво знание. Необходима е система на познанието, система от прости образи, без реалност, значение и цел“50.
За Фихте „всяка реалност“ е чуден „сън без живот, който се сънува, и без дух, който сънува“; сън, „свързан със самия себе си в сън“51.
към текста >>
19.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Християнинът няма никакво понятие за благородната личност, която иска да създава силата си от своята собствена
реалност
.
В християнството възражението срещу грижата за здравия живот е станало религия. („Антихрист“, § 5) Основателят на тази религия учи, че от Бог е презряно имащото стойност за хората. В „царството божие“ християнинът иска да открие реализирано всичко, което на земята му изглежда несъвършено. Християнството е религията, която желае да отнеме на човека всички грижи за земния живот. То е религията на слабите, които с удоволствие приемат повелята „Не се противопоставяй на злото и понасяй всяка несгода“, защото те не са достатъчно силни за съпротива.
Християнинът няма никакво понятие за благородната личност, която иска да създава силата си от своята собствена реалност.
Той вярва, че погледът за земното царство унищожава силата за виждане на Божието царство. Дори напредничавите християни, които повече не вярват, че в края на дните ще възкръснат в телесен облик, за да бъдат взети в рая или хвърлени в ада, мечтаят за „свръхсетивен“ ред на нещата. Също и те са на мнение, че човек трябва да се издигне над обикновените земни цели и да отиде в едно идеално царство. Те вярват, че животът има някакъв чисто духовен заден план и че чрез това той има стойност. Християнинът не иска да се грижи за инстинктите за здраве, красота, растеж, благополучие, устойчивост, за натрупване на сили, а за омразата към духа, гордостта, смелостта, благородството, доверието към самия себе си и свободата на духа; за омразата към радостите на сетивния свят, към радостта и ведростта на реалността, в която човекът живее.
към текста >>
Християнинът не иска да се грижи за инстинктите за здраве, красота, растеж, благополучие, устойчивост, за натрупване на сили, а за омразата към духа, гордостта, смелостта, благородството, доверието към самия себе си и свободата на духа; за омразата към радостите на сетивния свят, към радостта и ведростта на
реалност
та, в която човекът живее.
Християнинът няма никакво понятие за благородната личност, която иска да създава силата си от своята собствена реалност. Той вярва, че погледът за земното царство унищожава силата за виждане на Божието царство. Дори напредничавите християни, които повече не вярват, че в края на дните ще възкръснат в телесен облик, за да бъдат взети в рая или хвърлени в ада, мечтаят за „свръхсетивен“ ред на нещата. Също и те са на мнение, че човек трябва да се издигне над обикновените земни цели и да отиде в едно идеално царство. Те вярват, че животът има някакъв чисто духовен заден план и че чрез това той има стойност.
Християнинът не иска да се грижи за инстинктите за здраве, красота, растеж, благополучие, устойчивост, за натрупване на сили, а за омразата към духа, гордостта, смелостта, благородството, доверието към самия себе си и свободата на духа; за омразата към радостите на сетивния свят, към радостта и ведростта на реалността, в която човекът живее.
(„Антихрист“, § 21) Тъкмо затова християнството определя природното като „осъдително“. Християнският Бог представлява отвъдно същество, което ще рече нищо; волята за нищо е обявена за святост. („Антихрист“, § 5 ) Затова Ницше се бори в първата книга на „Преоценка на всички ценности“ срещу християнството. Също иска да се бори във втора и в трета книга срещу философията и морала на слабите, които откриват наслада само в ролята си на зависими. Понеже типът на човека, който Ницше иска да види култивиран, не иска да омаловажава този живот, а го приема с любов и го поставя твърде високо, за да може да вярва, че трябва да бъде изживян само веднъж, затова той „изпитва пламенна страст към вечността“ („Заратустра“, Трета част, „Седемте печата“) и иска този живот да може да се изживява безброй пъти.
към текста >>
20.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Естествената наука е била обединена с математиката и механиката по най-добрия път - чувството за
реалност
, най-последното и стойностно от чувствата, което имаше свои школи и вековна традиция!...
Когато през 1888 г. си поставя задачата да представи в „Антихрист“ вредата от християнството, той го противопоставя на по-старите културни явления. „Цялата работа на античната култура е била напразна. Нямам думи да изразя чувството си за нещо толкова величествено... Всички предпоставки за една научна култура, всички научни методи са били налице. Голямото и несравнимо изкуство да се чете добре е било установено - предпоставката за културна традиция, за единство на науката.
Естествената наука е била обединена с математиката и механиката по най-добрия път - чувството за реалност, най-последното и стойностно от чувствата, което имаше свои школи и вековна традиция!...
И не природ-но бедствие го разруши! Лукави, потайни, несигурни, жадни за кръв вампири го разсипаха!... Достатъчно е да се прочете някой християнски агитатор, например свети Августин, за да се схване, да се подуши какви нечисти другари пристигат.“ (Съчинения, Том VIII, стр. 307/308) Изкуството да се чете добре Ницше презира чак до момента, когато трябва да поведе борба срещу християнството. Ето едно от изреченията му за това изкуство: „За мен няма съмнение, че да се напише едно-единствено изречение, което ще накара учените от по-късни времена да го коментират, оправдава работата на най-големия критик.
към текста >>
21.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг
реалност
та на Вагнер.
Ницше не може да се помири със съдържанието на съчинението „Рихард Вагнер в Байрот“ по друг начин, освен да признае, че не е имал предвид Вагнер, а самия себе си. „Един психолог може да добави, че това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер; че когато съм описвал дионисиевата музика, съм описал това, което аз съм чул; че инстинк-тивно е трябвало да преведа и преобразувам всичко в новия дух, който нося в себе си. Доказателство за това, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба „Вагнер в Байройт“. На всички психологически решаващи места въпросът е само за самия мен. Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата Вагнер.
Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер.
Самият Вагнер имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ (E. Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше, II, 1, стр. 259) Когато Ницше воюва, почти винаги воюва със самия себе си. Когато в първия си писателски период се нахвърля върху филологията, тогава това е филологът в него, срещу когото се бори, този изключителен филолог, който преди завършване на докторантурата, вече е назначен за професор в университета. Когато от 1876 г.
към текста >>
22.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг
реалност
та на Вагнер.
По-късно Ницше характеризира необходимостта от своето привидно отричане от Вагнер. Той казва: „Това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер; когато съм описвал дионисиевата музика, съм описвал това, което аз съм чул; инстинктивно е трябвало да преведа и преобразя всичко в новия дух, който нося в себе си. Доказателство за това, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба „Вагнер в Байройт“. На всички психологически решаващи места въпросът е само за самия мен. Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата Вагнер.
Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер.
Самият Вагнер имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ В „Заратустра“ Ницше скицира света, който търси напразно при Вагнер, свободен от действителността. Неговият „идеал на Заратустра“ има по-друго отношение към действителността от това на по-ранните му идеали. От непосредственото му отвръщане от битието той има лоши преживявания. Представата, че е трябвало да извърши неправда спрямо съществуването и че то поради това така фатално му е отмъстило, все повече и повече го завладява. Разочарованието, което неговият идеализъм му е причинил, го тласка в едно враждебно настроение срещу всеки идеализъм.
към текста >>
Потапя се в по-новата естествена наука, за да открие в нея истинска предводителка в
реалност
та.
Творбите му по времето на отстъпничеството му от Вагнер стават обвинения срещу идеалите. „Заблуда след заблуда се поставят върху лед, идеалът не се опровергава, той замръзва.“ Така се изказва през 1888 г. за целта на появилата се през 1878 г. книга ,Човешко, твърде човешко“. По-късно Ницше търси убежище в действителността.
Потапя се в по-новата естествена наука, за да открие в нея истинска предводителка в реалността.
Всички отвъдни светове, които отклоняват човека от тази действителност, за него стават противни и далечни светове, измислени от фантазията на слаби хора, които нямат достатъчно сила да открият удовлетворение в непосредственото съществуване. Естествената наука поставя човека на края на едно чисто природно развитие. Всичко, което е под него, е получило по-висш смисъл чрез факта, че е създало човека от себе си. Човекът не трябва да отрича този свой смисъл и да иска да направи от себе си отражение на някакво отвъдно. Трябва да разбере, че той не е смисълът на някаква надземна сила, а е „смисълът на земята“.
към текста >>
23.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
51. „всяка
реалност
“: пак там, Втора книга: Знание, стр. 81.
51. „всякареалност“: пак там, Втора книга: Знание, стр. 81.
към текста >>
24.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Но същевременно аз се учудвах на тайнствената сила, която придава
реалност
на мисълта, способна да отваря и затваря глъбините на душата.
Когато Филон встъпва в този път, за да търси Логоса, който за него е Син Божи, той чувствува това като едно посвещение: „Аз не се боя да съобщя това, което безброй пъти е ставало със самия мен. Понякога, когато исках да запиша по обикновен начин моите философски мисли и ясно виждах какво би трябвало да изтъкна, аз намирах духа си безплоден и вцепенен, така че без да завърша нещо, трябваше да се откажа от своето намерение и се отдавах на едно празно мечтателство.
Но същевременно аз се учудвах на тайнствената сила, която придава реалност на мисълта, способна да отваря и затваря глъбините на душата.
Друг път започвах с празно съзнание и внезапно стигах до просветление, като мислите падаха невидимо отгоре подобно на снежинки или на семена и ме обхващаше и одухотворяваше един вид божествена сила, така че не знаех къде съм, кой е при мен, кой съм аз самият, какво говоря и какво пиша: защото сега мисълта течеше леко, притежавах чудна светлина, остър поглед, ясно овладяване на материята, като че сега вътрешното око можеше да познае всичко с най-голяма яснота."
към текста >>
25.
ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ
GA_9 Теософия
Едва чрез познанието на свръхсетивните истини се постигат сетивните "
реалност
и".
Които признават само света на сетивата, ще сметнат тази книга за безсмислена фантазия. Но който търси пътищата, които извеждат извън сетивния свят, скоро ще може да разбере, че човешкият живот получава смисъл и значимост само когато пред него се разтворят вратите на един друг свят. Чрез това разбиране, човек не се отдалечава, както мнозина се страхуват, от "действителния" живот. Тъкмо обратно само това ново разбиране ни дава необходимата увереност и сигурност в живота. То ни позволява да открием причините на живота, докато без него опипваме като слепци само следствията.
Едва чрез познанието на свръхсетивните истини се постигат сетивните "реалности".
Ето защо това познание дава способност за живота, защото истински "практически" човек може да стане само онзи, който разбира живота.
към текста >>
26.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_9 Теософия
Това, което днес се нарича "действителна наука", може дори да попречи на тази цел, защото тя, съобразно с природата си, приписва "
реалност
" само на нещата, достъпни за обикновените сетива.
Учеността и научната образованост не са предварителни условия за развитието на това висше сетиво. То може да се развие, както у обикновения, простоват човек, така и у високо ерудирания учен.
Това, което днес се нарича "действителна наука", може дори да попречи на тази цел, защото тя, съобразно с природата си, приписва "реалност" само на нещата, достъпни за обикновените сетива.
към текста >>
Колкото и големи да са заслугите, които има за познанието на тази
реалност
, тя създава и много предразсъдъци, които затварят достъпа до висшата
реалност
, когато иска да приложи към всяко човешко знание, каквото и да е естеството му, това, което е меродавно и благотворно само в нейната собствена област.
Колкото и големи да са заслугите, които има за познанието на тази реалност, тя създава и много предразсъдъци, които затварят достъпа до висшата реалност, когато иска да приложи към всяко човешко знание, каквото и да е естеството му, това, което е меродавно и благотворно само в нейната собствена област.
към текста >>
27.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
За ясновидеца, който съзерцава духовните светове, това духовно естество на човека е една видима
реалност
, която е по-висшата, духовна част на аурата.
За ясновидеца, който съзерцава духовните светове, това духовно естество на човека е една видима реалност, която е по-висшата, духовна част на аурата.
Той "съзерцава" във вътрешността на духовната обвивка Човекът-Дух като Дух на Живота; той "съзерцава" как този дух на живота непрестанно се уголемява, когато приема духовна храна от външния свят. По-нататък той вижда как с това приемане духовната обвивка се разширява безкрайно, как Човекът-Дух става все по-голям и по-голям. Доколкото това "уголемяване" се "вижда" пространствено, то е, естествено, само един образ на действителността. Въпреки това, в самата представа за този образ, човешката душа е устремена към съответната духовна действителност. Разликата между духовното естество на човека и неговото физическо естество е тази, че физическото притежава една ограниченост в големината си, докато духовното може да расте безкрайно.
към текста >>
28.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Тук ние се запознаваме с начина, по който се създават предметите, които възприемаме на Земята; по-рано тези предмети съставляваха сетивната действителност, а сега, когато сме дух, ние изпитваме
реалност
та на духовните строителни сили.
Предметите, които възприемаме на Земята с помощта на сетивата, тук се явяват в своята мисловна форма. Но мисълта вече не е само онази сянка, която предметите отразяват; тя е живата действителност, която създава тези предмети. Тук ние се намираме, така да се каже, в живата мисловна "работилница", където се формират и изграждат физическите предмети. Защото всичко в "царството на духа" е жива и подвижна деятелност. Това е един свят от одушевени Същества, творци и строители.
Тук ние се запознаваме с начина, по който се създават предметите, които възприемаме на Земята; по-рано тези предмети съставляваха сетивната действителност, а сега, когато сме дух, ние изпитваме реалността на духовните строителни сили.
Между мисловните сили, които одушевяват този свят, се намира също и мисълта за нашето собствено физическо тяло. Ние се чувствуваме отдалечени от него. Единствено духовната същностни изглежда като част от самите нас. И когато тялото, което сме напуснали след смъртта, застане пред нас не като физически, а като мисловен процес, ние осъзнаваме неговата принадлежност към външния свят. Ние се научаваме да гледаме на него като на една малка част от външния свят.
към текста >>
29.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
Това противоречие напълно изчезва, ако си припомним, че за свръхсетивното познание,
реалност
та на духовния свят, постигана чрез интуицията, се проявява пред Духът-Себе в своята най-низша степен, както и външното битие се проявява в света на усещанията.
КЪМ СТР. 17-19 Истинската същност на "интуицията" е описана в моите книги "Как се постигат познания за висшите светове? " и "Въведение в Тайната наука". При недобро внимание, лесно би могло да се намери известно противоречие в употребата на този израз на определени места в посочените две книги, за разлика от смисъла, който влагам тук.
Това противоречие напълно изчезва, ако си припомним, че за свръхсетивното познание, реалността на духовния свят, постигана чрез интуицията, се проявява пред Духът-Себе в своята най-низша степен, както и външното битие се проявява в света на усещанията.
към текста >>
Обаче не по-малка грешка би означавало, ако претендираме че сме в състояние да докажем
реалност
та на духовните възприятия по същия начин, по който доказваме и сетивните възприятия.
Тя е достъпна само за духовното виждане, развивано по "пътят на познанието", описан в последната глава на тази книга.
Обаче не по-малка грешка би означавало, ако претендираме че сме в състояние да докажем реалността на духовните възприятия по същия начин, по който доказваме и сетивните възприятия.
към текста >>
30.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Неговият низш Аз застава пред него като едно бегло отражение, в което е загатната
реалност
та на неговия висш Аз.
Ето защо отново ще подчертаем, че най-сигурния път към висшите светове минава през суровото и строго себепознание. Духовните образи, следователно, са първото, което човек среща по своя път към висшите светове. Защото действителността, която съответствува на тези образи е на самия него. Ето защо окултният ученик трябва да прояви зрелост и на тази първа степен да не се увлича в търсене на други постижения, а да спре своето внимание върху образите. Но всред този образен свят, той скоро започва да различава нещо ново.
Неговият низш Аз застава пред него като едно бегло отражение, в което е загатната реалността на неговия висш Аз.
От тесните очертания на низшата личност израства видимия облик на духовния Аз. Само от него тръгват нишките към другите, по-висши духовни светове.
към текста >>
31.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Но ако Азът копнее за такива неща от сетивния свят, при които Духът не говори, тогава Азът се отдалечава от истинската духовна
реалност
на света.
Би могло да изглежда ужасяващо, че една надежда, за чието сбъдване са необходими сетивни органи, след смъртта ще прерасне в безнадеждност; че едно желание, което може да се изпълни само във физическия свят, после се превръща в мъчително и изгарящо лишение. На такова мнение обаче можем да сме само дотогава, докато не проумеем, че в живота всички желания и страсти, които след смъртта ще бъдат обхванати от „пояждащия огън" в един по-висш смисъл представляват не благотворни, а разрушителни сили. Чрез такива сили Азът се привързва към сетивния свят много по-здраво, отколкото е необходимо, за да черпи от този свят всичко, от което се нуждае. Този сетивен свят е едно откровение на скрития зад него духовен свят. Азът никога не би могъл да усети Духа в онази форма, в която той се проявява единствено чрез телесните сетива, ако не би искал да употреби тези сетива за изпитването на духовните качества в сетивния свят.
Но ако Азът копнее за такива неща от сетивния свят, при които Духът не говори, тогава Азът се отдалечава от истинската духовна реалност на света.
Ако сетивната наслада, като израз на Духа, означава повишаване и развитие на Аза, то онази, която не е израз на Духа, означава обедняване и опустяване на Аза. Дори когато подобно желание е задоволено в сетивния свят, неговото опустошаващо въздействие върху Аза продължава. Само че преди смъртта това разрушително спрямо Аза въздействие не се вижда.
към текста >>
32.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако искаме да си изградим една образна и близка до
реалност
та представа за отношенията по време на Сатурновото развитие, трябва да вземем под внимание, че от създанията и нещата, които днес принадлежат на Земята и които причисляваме към минералното, растителното и животинското царство, тогава не е съществувало абсолютно нищо.
Ако искаме да си изградим една образна и близка до реалността представа за отношенията по време на Сатурновото развитие, трябва да вземем под внимание, че от създанията и нещата, които днес принадлежат на Земята и които причисляваме към минералното, растителното и животинското царство, тогава не е съществувало абсолютно нищо.
Съществата на тези три царства възникват едва в по-късните периоди от развитието. От съществата, които възприемаме на Земята днес с нашите физически сетива, тогава е съществувал само човекът, и то само физическото му тяло в онази форма, която ни предстои да опишем. Но и днес към Земята принадлежат не само представителите на минералното, растителното, животинското и човешкото царство, но и други Същества, които не се проявяват във физическо тяло. Точно такива Същества действуваха по време на Сатурновото развитие. И тяхната дейност върху арената на Сатурн имаше за последица по-късното развитие на човека.
към текста >>
33.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Символите, изградени според описания начин, естествено, още не се отнасят към някакви
реалност
и в духовния свят.
Символите, изградени според описания начин, естествено, още не се отнасят към някакви реалности в духовния свят.
Те само улесняват душата, в стремежа и да се откъсне от сетивните възприятия и от мозъка като инструмент, с който засега е свързан разумът. Това откъсване не настъпва преди човек да усети: ето, сега аз си представям нещо, благодарение на такива сили, които не се нуждаят от инструментите на моите сетива и моя мозък. Първото, което човек, тръгвайки по този път, изживява, е освобождаване от физическите органи. Тогава той може да потвърди: когато пренебрегна сетивните възприятия и обикновеното мислене, моето съзнание не угасва; аз мога да се изтръгна от това мислене и да се усетя като едно същество редом с предишната си личност. Това е първото чисто духовно изживяване: наблюдаването на едно душевно-духовно Азово Същество.
към текста >>
Нещата обаче стоят така, че онзи, който е постигнал описаната степен в духовното обучение, може да различава своята собствена представа от духовната
реалност
, също както здравомислещият човек може да различи представата за едно нагорещено желязо от действително нагорещеното желязо, което докосва с ръката си.
Нещата обаче стоят така, че онзи, който е постигнал описаната степен в духовното обучение, може да различава своята собствена представа от духовната реалност, също както здравомислещият човек може да различи представата за едно нагорещено желязо от действително нагорещеното желязо, което докосва с ръката си.
Разликата се установява не от нещо друго, а от нормалното изживяване. Също и в духовния свят, пробният камък идва от самия живот. Както всеки знае, че в сетивния свят представата за един железен предмет, колкото и нагорещен да си го представяме, не изгаря пръстите, така и обученият окултен ученик знае дали изживява духовен факт само в своето въображение, или пробудените му духовни възприемателни органи долавят реални факти или Същества. За да не стане окултният ученик жертва на една или друга измама в това отношение, предстои ни да разгледаме правилата, които трябва да се съблюдават в хода на духовното обучение.
към текста >>
И при такъв „разхлабен" усет за истината, той би могъл да вземе за духовна
реалност
всичко, което всъщност е само плод на неговата фантазия.
Така стоят нещата и в моралната област. Ако човек не е постигнал точност и сила в моралното съждение, ако не е станал в достатъчна степен господар над своите влечения, инстинкти и страсти, той ще тласне своя обикновен Аз в една област, където действуват тъкмо споменатите душевни сили. Може да се случи така, че в проверката на свръхсетивното познание, човек да не прояви онзи висш усет за истината, какъвто проявява спрямо физическия свят.
И при такъв „разхлабен" усет за истината, той би могъл да вземе за духовна реалност всичко, което всъщност е само плод на неговата фантазия.
В този специфичен усет за истината трябва да действуват здравината на моралното съждение, сигурността на характера и неподкупната съвест, които са изработени в обикновения Аз преди висшият Аз да се е ангажирал в свръхсетивното познание.
към текста >>
34.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Другият образ се проявява по такъв начин, че човек се досеща: Той съдържа една форма, която е все още в зародишно състояние и която ще се развие едва в бъдеще; едва тогава тя ще постигне своята
реалност
, както реална е и днешната Земя.
Единият образ се доближава до формата, която Земята е имала по време на своето Лунно развитие.
Другият образ се проявява по такъв начин, че човек се досеща: Той съдържа една форма, която е все още в зародишно състояние и която ще се развие едва в бъдеще; едва тогава тя ще постигне своята реалност, както реална е и днешната Земя.
При по-нататъшно наблюдение се установява, че в тази бъдеща форма непрекъснато се влива това, което в известен смисъл е последствие от събитията, ставащи на Земята. Ето защо в тази бъдеща форма ние имаме пред себе си това, в което ще се превърне занапред нашата Земя. Последиците и действията на Земното съществува ние ще се съединят с това, което се разиграва в описания свят и така ще възникне ново небесно тяло; в него имен но ще се превърне Земята, както на времето Старата Луна се превърна в днешната Земя. Ще наречем това следващо планетарно въплъщение на Земята Бъдещ Юпитер.
към текста >>
35.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
сетивната
реалност
за най-висша,
сетивната реалност за най-висша,
към текста >>
36.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
позна
реалност
та така добре,
позна реалността така добре,
към текста >>
37.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Дали
реалност
ме напусна...
Дали реалност ме напусна...
към текста >>
38.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от мозъка улавящи
реалност
мисли.
от мозъка улавящи реалност мисли.
към текста >>
насочват към духовната
реалност
.
насочват към духовната реалност.
към текста >>
в духовната
реалност
.
в духовната реалност.
– – – –
към текста >>
39.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Ти само част можа да видиш от
реалност
та
Ти само част можа да видиш от реалността
към текста >>
Все още този образ не е пълната
реалност
.
Все още този образ не е пълната реалност.
към текста >>
да я преобрази в
реалност
.
да я преобрази в реалност.
към текста >>
40.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Реалност
или сън бе всичко?...
Реалност или сън бе всичко?...
към текста >>
41.
ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА. Душевни процеси в сценични картини
GA_14 Четири мистерийни драми
Тези духовни същества не са алегории или символи, а са
реалност
и, които за духовното познание са действителни физически лица.
Тези духовни същества не са алегории или символи, а са реалности, които за духовното познание са действителни физически лица.
към текста >>
За този, който познава духовния свят като
реалност
, съществата в него са толкова действителни, колкото и физическите хора в сетивния свят.
Събитията от „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ се развиват приблизително тринадесет години след тези от „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“. Начинът на повторение на живота по отношение на „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ не трябва да се приема като всеобщо валиден закон, а като нещо, което може да се случи в повратна точка на времето. Например това, което се случва в Осма картина между Щрадер и дванадесетте човека, е възможно само в такава повратна точка на времето. Духовните същества, които се явяват в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“, не са алегории или символи.
За този, който познава духовния свят като реалност, съществата в него са толкова действителни, колкото и физическите хора в сетивния свят.
Който приема тези същества за алегории или символи, разбира погрешно цялостния начин на представяне на събитията в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“. Това, че духовните същества нямат човешки облик, какъвто трябва да имат на сцената, се разбира от само себе си. Ако авторът на тези душевни събития в сценични картини желаеше да покаже съществата като алегории, той не би го сторил по този начин. Разделението на лицата в групи (3 х 4) не е самоцел и не лежи в основата на изложението. То се получава – ретроспективно на мисленето – от събитията, които са замислени изцяло само за себе си и които от само себе си определят такова разделение.
към текста >>
42.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в
реалност
та на майката природа,
в реалността на майката природа,
към текста >>
43.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Разбрах, че той
реалност
та познава
Разбрах, че той реалността познава
към текста >>
като
реалност
на духа растяща.
като реалност на духа растяща.
към текста >>
44.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
реалност
и, той вярваше, че има.
реалности, той вярваше, че има.
към текста >>
Реалност
те не могат да понасят!
Реалност те не могат да понасят!
към текста >>
45.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
той вниква във духовната
реалност
.
той вниква във духовната реалност.
към текста >>
46.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
че чувствам истински
реалност
та,
че чувствам истински реалността,
към текста >>
47.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
със ясен поглед във
реалност
та.
със ясен поглед във реалността.
към текста >>
Тя в сън говори за
реалност
та.
Тя в сън говори за реалността.
към текста >>
реалност
та се сътворява... Тео...
реалността се сътворява... Тео...
към текста >>
48.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
щом усет за
реалност
та му липсва?
щом усет за реалността му липсва?
към текста >>
заблуда и
реалност
не успяват
заблуда и реалност не успяват
към текста >>
49.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
не е добила пълната
реалност
.
не е добила пълната реалност.
към текста >>
50.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
привидността в
реалност
, но по-късно
привидността в реалност, но по-късно
към текста >>
51.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за мен напълно истинска
реалност
.
за мен напълно истинска реалност.
към текста >>
52.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Нищо чудно, че в такива факти хората видяха един нечуван напредък в сравнение с обясненията върху материята, каквито даде Хегел: "Преходът от идейното съдържание към реалното съдържание, от абстракцията към конкретното съществуване, тук от пространството и време към
реалност
та, която се явява като материя, е неразбираем за ума и става за него винаги нещо външно и нещо дадено".
Чрез налягане, удар, триене и т.н., т.е. от работа се ражда топлина. В парната машина топлината отново се превръща в производство на работа. Количеството топлина, което се ражда от работата, може да се изчисли от количеството на тази работа. Когато превръщаме в работа количеството топлина, което е необходимо да затоплим един килограм вода с един градус, с тази работа можем да повдигнем 424 килограма на един метър височина.
Нищо чудно, че в такива факти хората видяха един нечуван напредък в сравнение с обясненията върху материята, каквито даде Хегел: "Преходът от идейното съдържание към реалното съдържание, от абстракцията към конкретното съществуване, тук от пространството и време към реалността, която се явява като материя, е неразбираем за ума и става за него винаги нещо външно и нещо дадено".
Значението на една такава забележка се познава тогава, когато човек може да вижда в мисълта като такава нещо пълноценно. Но това беше съвсем далече от посочените тук мислители.
към текста >>
53.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
А също и днес, всички Вие бихте могли да намерите такива автори, които се позовават на Гьоте; техните съчинения също са стъпили върху онази здрава опора, при която Духът е една абсолютна
реалност
в най-висшия смисъл на тази дума.
През епохата на Гьоте естествено-научното изследване имаше съвсем друг облик. Днес много повече, отколкото през епохата на Гьоте, за единствено правилен и строго научен метод се счита този, който се опира на външното сетивно наблюдение, както и на резултатите от ясното и логическо мислене. Но дори и един Хекел се стреми, както сам той подчертава във всяка от своите книги, да застане върху здравата опора на Гьотевия светоглед, така че ние виждаме, как дори един по-скоро материалистично оцветен светоглед намира за важно това, да се позове на Гьоте.
А също и днес, всички Вие бихте могли да намерите такива автори, които се позовават на Гьоте; техните съчинения също са стъпили върху онази здрава опора, при която Духът е една абсолютна реалност в най-висшия смисъл на тази дума.
Враждебно настроените спиритуалистични и материалистични изследователи могат и да се карат помежду си, но и двете страни смятат, че имат еднаквото право да се възхищават от Гьоте. Ето как Гьоте представлява нещо, което свързва противоположностите.
към текста >>
54.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
После той проследява, стъпка по стъпка, как духовната
реалност
или духовният образ присъствува, как се вмъква във всяка сетивна растителна форма.
Нищо друго, освен едно абстрактно понятие. И ако Гьоте не беше прибавил нещо към него, то щеше да си остане едно празно понятие, което умъртвява всичко живо, също както разпиляното от Блуждаещите Светлини злато умъртвява мопса. Помислете обаче какво прави Гьоте с идеята за прарастението. Ако проследим пътуването му из Италия, ние ще видим как тази идея се превръща за него в един истински лайтмотив, който го води от едно растение към друго растение, от едно място към друго място. И така, Гьоте здраво хваща понятието „прарастение", прилага го към едно или друго конкретно растение и установява как се появяват все нови и нови форми, както във възходяща, така и в низходяща посока.
После той проследява, стъпка по стъпка, как духовната реалност или духовният образ присъствува, как се вмъква във всяка сетивна растителна форма.
Самият Гьоте, бих казал, се вмъква в нещата, също както Змията пропълзява в подземните пропасти. За Гьоте светът на понятията не е нищо друго, освен това, което човекът може да прибави към обективната действителност./*21/ За него Змията е представител на онази душевна сила, която не се стреми по един или друг егоистичен начин към по-висшите области на съществуванието, обладана от желанието да остави всичко под себе си, а търпеливо изследва понятията, които се потвърждават от самия живот, търпеливо напредва от една опитност към друга опитност, от едно изживяване към друго изживяване.
към текста >>
Ето в какво се състои педагогическата стойност и цялото величие на Гьотевия научен светоглед: това, кое то той дава на идеите и понятията, има една неоспорима
реалност
и тя се проявява като същинска светли на, която кара всичко около него да свети.
Ето в какво се състои педагогическата стойност и цялото величие на Гьотевия научен светоглед: това, кое то той дава на идеите и понятията, има една неоспорима реалност и тя се проявява като същинска светли на, която кара всичко около него да свети.
Ако си припомним това, което завчера споменахме за универсалния характер на Гьотевия метод, ние отново следва да потвърдим, че в случая човек никога няма усеща нето: „Ето, тук аз опирам до „мнението" на Гьоте." Нищо подобно! Гьоте просто стои на своето място и когато го съзираме, ние само установяваме: „Да, сега ние разбираме нещата много по-добре, отколкото преди." Именно поради тази причина той можа да се превърне в обединителен център за враждуващите братя, които завчера посочихме в лицето на Фихте, Шопенхауер и Хегел. Ако искаме да обсъдим всяка подробност, всеки образ от Приказката, аз би трябвало да говоря не три часа, а три седмици. Следователно, тук аз мога да засегна само нейните основни принципи. Но така или иначе, всяка подробност, всеки образ ни отвежда дълбоко навътре в Гьотевия светоглед.
към текста >>
55.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
И не случайно много личности, които изградиха своите концепции относно тази еволюция, за да служат на това, което беше залегнало в нея като социална цел, не са в състояние да отговорят на поставените от тези
реалност
и съдбоносни въпроси.
И сега, в този решителен и отдавна подготвян стадий от еволюцията на човечеството, става ясно: колко трагично е, че от новите исторически дадености не израстват онези мисли, които са вложени в тези факти.
И не случайно много личности, които изградиха своите концепции относно тази еволюция, за да служат на това, което беше залегнало в нея като социална цел, не са в състояние да отговорят на поставените от тези реалности съдбоносни въпроси.
към текста >>
Ето защо работникът не може да признае напълно и съзнателно
реалност
та на своите собствени душевни изживявания.
Съществено и важно е друго, а именно, че в пролетарското усещане за цялостния човек, решаващо стана нещо, което при другите класи е само една съставна част от техния душевен живот: Мисловния принцип.
Ето защо работникът не може да признае напълно и съзнателно реалността на своите собствени душевни изживявания.
Пречката е в това, че старият свят му предостави такъв начин на мислене, които работникът не можеше да превърне в нищо друго, освен в идеология. Практически той гради целия си живот върху мислите; а самите тях възприема като една измислена, недействителна идеология. Нищо друго не може да обясни пролетарския мироглед и неговото осъществяване така добре, както вникването в цялата важност на този факт.
към текста >>
Този е най-забележителният и красноречив факт а именно, че в центъра на социалния въпрос са заложени необходимите сили, които според пролетариата водят своето начало от икономическата
реалност
, макар че е невъзможно те да възникват единствено от нея; по-скоро тук може да се търси пряка връзка с древното робовладелско и крепостничеството на феодалния свят.
Тук изпъква и цялата гама от противоречия, които са залегнали в съвременното пролетарско движение. Днешният работник вярва, че от самия стопански живот би трябвало да възникне всичко, което в крайна сметка ще гарантира човешкото му достойнство. Точно за тези човешки права се бори той. Само че сега в сърцевината на неговите стремежи се появява нещо, което никога не би могло да се породи в резултат на стопанския живот.
Този е най-забележителният и красноречив факт а именно, че в центъра на социалния въпрос са заложени необходимите сили, които според пролетариата водят своето начало от икономическата реалност, макар че е невъзможно те да възникват единствено от нея; по-скоро тук може да се търси пряка връзка с древното робовладелско и крепостничеството на феодалния свят.
В съвременния живот се формира новия облик на капитала, собствеността, стокооборота, паричната циркулация и т.н.; но вътре в този съвременен живот покълна и нещо, което не може да бъде ясно назовано и съзнателно доловено в пролетарските среди; то обаче е практически истинският двигател на социалната воля. С други думи: в своята област капиталистическата стопанска система общо взето признава само елемента „стоки". Но ето че в тази капиталистическа стопанска система, в стока се превърна и нещо, за което днешният работник ясно усеща: Това вече не може да се разгледа като стока.
към текста >>
56.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Ако даден човек е ориентиран към социалистическите идеи и смята, че самото развитие ще доведе до разрешаването на социалния въпрос, трябва да му се възрази: Естествено, развитието води до една или друга необходимост, обаче в социалния организъм идейните импулси на човека представляват една жива
реалност
.
Ако даден човек е ориентиран към социалистическите идеи и смята, че самото развитие ще доведе до разрешаването на социалния въпрос, трябва да му се възрази: Естествено, развитието води до една или друга необходимост, обаче в социалния организъм идейните импулси на човека представляват една жива реалност.
И когато времето напредне и това, което досега е било само мисловно съдържание се реализира, тогава тези реализирани сили се намесват пряко в развитието. Всички, който разчитат „само на развитието", а не на едни или други плодотворни идеи, трябва да си осигурят достатъчно време, докато това, което хората днес мислят, приеме обликът на едно истинско развитие. Само че в този случай, обикновено се оказва твърде късно за реализирането на това, което днешните факти настойчиво извисяват. В социалния организъм е невъзможно да разглеждаме развитието по онзи обективен начин, както правим това по отношение на природата. Когато работата опира до социалния организъм, развитието трябва да се предизвика.
към текста >>
57.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Единството на организма обаче няма да е застрашено по никакъв начин, тъй като това единство е стабилно стъпило на
реалност
та във факта, че всеки човек има интерес и към трите части на системата и че (въпреки своята взаимна независимост) централните власти на всяка сфера ще могат да хармонизират своите различни действия.
Всеки, който безпристрастно изследва истинските действащи фактори в съвременното общество, може да направи единствения извод, че здравето на организма изисква неговото разделение на три независими системи: духовна, правна и икономическа.
Единството на организма обаче няма да е застрашено по никакъв начин, тъй като това единство е стабилно стъпило на реалността във факта, че всеки човек има интерес и към трите части на системата и че (въпреки своята взаимна независимост) централните власти на всяка сфера ще могат да хармонизират своите различни действия.
към текста >>
58.
Статия 03: Марксизмът и Троичният социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Тази „непълна истина“ наистина води до „поставяния под общ знаменател“, заради които нейните поддръжници показват доста голяма самомнителност, когато отхвърлят като утопично всичко, опитващо да замени собствените им утопични обобщения с
реалност
ите на живота.
И наистина, марксизмът отказва да се поучи от наскорошните събития и затова е „полуистина“, която обаче дейно работи в мирогледа на пролетариата. Откакто се случи катастрофата на Световната война и изправено пред истинските изисквания на съвремието, това учение се превърна в „ослепително лицемерие“, на което не трябва да се позволи да доведе до „цели векове в лъжа“. Опитът това да се предотврати ще се подкрепи от всеки, който разбира в каква беля се вкарва пролетариатът с неговата „полуистина“.
Тази „непълна истина“ наистина води до „поставяния под общ знаменател“, заради които нейните поддръжници показват доста голяма самомнителност, когато отхвърлят като утопично всичко, опитващо да замени собствените им утопични обобщения с реалностите на живота.
към текста >>
59.
Статия 05: От какво имаме необходимост (за обновление на живота)
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Разбирането за
реалност
, което живее в идеята за троичния социален организъм, няма да се намери чрез сравняване с онова, на което учи традиционното образование и съответните му мисловни навици.
Разбирането за реалност, което живее в идеята за троичния социален организъм, няма да се намери чрез сравняване с онова, на което учи традиционното образование и съответните му мисловни навици.
Една от главните причини за съвременното объркване в държавата и обществото е, че тези традиции са довели до навици в мисленето, както и до чувства, които животът е надраснал. Затова всеки, който възразява на идеята за троичния социален ред, не взима предвид импулсите, които досега са оформили основите на всички човешки институции, и живеят със заблудата, че всяко преодоляване на тези стари импулси е прегрешение срещу всеки възможен социален ред. Но това не е така — троичният ред се основава на схващането, че една вяра в устойчивата сила на старите импулси е най-голямата пречка за здравословните и истински прогресивни стъпки, които са съобразени с текущия етап на еволюцията.
към текста >>
Едностранчивите промени в икономиката и едностранчивите реформи в политическите институции, без да се подхранва социално здравословно и продуктивно състояние на душата, по-скоро приспива човечеството с измамни блянове, отколкото да го изпълва с
реалност
.
Нашата неохота да се разглеждаме като същества с душа и дух трябва да се преодолее.
Едностранчивите промени в икономиката и едностранчивите реформи в политическите институции, без да се подхранва социално здравословно и продуктивно състояние на душата, по-скоро приспива човечеството с измамни блянове, отколкото да го изпълва с реалност.
Твърде малко хора са способни да гледат на днешните и утрешните проблеми като на въпроси, засягащи както външни реформи, така и на вътрешно обновление, затова се придвижваме толкова бавно по пътя към нов социален ред. Когато мнозина кажат — вътрешното обновление отнема време, това е процес, който не трябва да се пришпорва, — зад такива думи се спотайва страх от едно такова обновление. Истински правилното отношение може да е само това: енергично да се изследва всичко, което може да доведе до обновление, а след това да наблюдаваме и да отчитаме как бавно или бързо напредва пътешествието на живота.
към текста >>
60.
Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Идеите, които имат предвид
реалност
ите, довели до съвременните изисквания и потребности на човечеството, са в хармония с условията, при които е възможно хората да живеят заедно културно, политически и икономически.
Изглежда, че много хора странят от идеята за троичния социален ред заради страха, че се говори за разделяне на неща, които в действителност трябвало да работят заедно като неделимо единство в обществото.
Идеите, които имат предвид реалностите, довели до съвременните изисквания и потребности на човечеството, са в хармония с условията, при които е възможно хората да живеят заедно културно, политически и икономически.
Такива идеи обаче се заглушават от глъчката на другите, които са отдалечени от живота и в двете отношения.
към текста >>
61.
Статия 09: Какво изисква Новият дух
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Обаче в условията на днешната
реалност
техните идеи не могат да се осъществят.“
Има хора, които казват: „Тези идеалисти имат отлични и добронамерени идеи.
Обаче в условията на днешната реалност техните идеи не могат да се осъществят.“
към текста >>
62.
Статия 11: Култивирането на Духа и икономическия живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Реалност
та е друга — икономическата продуктивност на капитала неизбежно ще се изгуби при един такъв трансфер, тъй като продуктивността му зависи от индивидуалните възможности на личността.
Съвременният живот не осигурява никакви средства за противодействия на антисоциалните тенденции в сферата на икономиката. Най-доброто за обществото е, когато отделният индивид е оставен на спокойствие да прилага уменията си за общото благо. За да го постигне обаче, е необходимо тази личност да натрупа капитал и да е свободна да се сдружи с други за неговото оползотворяване. Социалистите са вкарани в заблуждението да мислят, че тези резерви от постоянно натрупващ се капитал накрая просто биха могли да се прехвърлят от частните им собственици към обществото, след което непременно ще се осъществи социалистическото общество.
Реалността е друга — икономическата продуктивност на капитала неизбежно ще се изгуби при един такъв трансфер, тъй като продуктивността му зависи от индивидуалните възможности на личността.
към текста >>
Презрението може и да продължи някое време, но дори най-твърдоглавите в един момент вече няма да могат да издържат на суровите уроци, които ще им предложи социалната
реалност
.
Който и да говори по този начин за лечението на нашите социални болести, усеща и вижда презрението на всички онези, които днес се самоизтъкват като експерти в подредбата на живота. Човек трябва да издържи на това презрение, като си напомня, че именно начинът на мислене у тези хора е причината за ужасната катастрофа преди години[1].
Презрението може и да продължи някое време, но дори най-твърдоглавите в един момент вече няма да могат да издържат на суровите уроци, които ще им предложи социалната реалност.
Твърдението, че „намеренията на троичния социален ред може да са много добри, но няма хора, които да ги приложат“, ще затихне. Авторите на това твърдение определено не са хората, които ще свършат, каквото трябва да се свърши. Затова, нека се надяваме, че те ще се оттеглят с достойнство и няма с груба сила да възпрепятстват онези, които вършат плодотворна работа и които с радост биха осигурили свободен духовен живот за развитието на социалните импулси у хората.
към текста >>
63.
Статия 12: Право и икономика
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Тези наблюдения са основани на действителните
реалност
и в живота.
Тези наблюдения са основани на действителните реалности в живота.
Такива неща се имат предвид в идеята за троичния социален ред. Тя се насочва от практическите опити на онези, които са се мъчили да изградят правни структури за съвременните икономически форми; но точно резултатите от тези опити правят излишно поредното повторение на действия, с които мнозина вече са се провалили. Целта не е да се пишат социални закони в една област на живота, където те не могат да се приложат, а да се създадат условия за самия живот, от който могат да възникнат такива закони. В наши дни този живот е погълнат от икономиката; първата стъпка в правилната посока е да се възстанови неговата независимост.
към текста >>
64.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Това, което актуалната
реалност
на модерния живот изисква от хората, трябва да намери отражението си в организацията на училището.
Това е училище, свързано с промишлената предприемчивост. Чудатото място, което модерната промишленост е заела в еволюцията на социалния живот, на практика оставя печата си върху модерното социално движение. Родители, които поверяват децата си на това училище, трябва да очакват, че техните деца ще бъдат образовани и готвени за практическа работа в живота по начин, който отчита това модерно движение. Затова е необходимо в основите на училището да се започне от образователни принципи с корени в необходимостите на модерния живот. Децата трябва да се обучават и образоват по такъв начин, че техните животи да задоволяват изисквания, които всеки може да подкрепя, независимо от коя от наследените социални класи е човек.
Това, което актуалната реалност на модерния живот изисква от хората, трябва да намери отражението си в организацията на училището.
Това, което е необходимо да бъде водещият дух в този модерен живот, трябва да бъде събудено в децата чрез образование и обучение.
към текста >>
65.
Статия 17: Основата за троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Има вече достатъчно, които да учат хората, че тези програми може и да са „отлични“, „създадени от експерти“ или „вдъхновяващи“ нещо абстрактно, но
реалност
та ги отхвърля.
Точно това е позицията и на троичния социален ред. Троичната идея започва с осъзнаването, че нито необмислените действия, нито непрактичните идеи са способни някога да доведат до жизнеспособен социален организъм. Ето защо и не пропагандира някоя стара политическа програма.
Има вече достатъчно, които да учат хората, че тези програми може и да са „отлични“, „създадени от експерти“ или „вдъхновяващи“ нещо абстрактно, но реалността ги отхвърля.
към текста >>
В областта на икономиката троичната идея работи с природните и социалните
реалност
и на съвременния живот; работи с чувството за право и справедливост, което се разви през последните няколко столетия; работи с един културен живот, който осигурява мъже и жени за социалния организъм, разбиращи неговите органични закони и подготвени да са от полза на обществото.
В областта на икономиката троичната идея работи с природните и социалните реалности на съвременния живот; работи с чувството за право и справедливост, което се разви през последните няколко столетия; работи с един културен живот, който осигурява мъже и жени за социалния организъм, разбиращи неговите органични закони и подготвени да са от полза на обществото.
В рамките на троичния ред на социалния организъм човешките същества ще открият, че е възможно да работят заедно по такъв начин, че от това сътрудничество ще могат да създават онова, което не може да се постигне от която и да било програмна теория.
към текста >>
Идеята е в съзвучие с
реалност
та; тя не се опитва да издевателства над живота с някаква политическа програма, а се стреми да създаде условия за живота, от който извират социални импулси и свободно се развиват.
Всеки, който не желае да види основната разлика между троичната идея и обичайните програми, ще отказва да бъде убеден, че тази идея може да е плодотворна.
Идеята е в съзвучие с реалността; тя не се опитва да издевателства над живота с някаква политическа програма, а се стреми да създаде условия за живота, от който извират социални импулси и свободно се развиват.
Въпросите на настоящето и близкото бъдеще не са такива, които могат да се решат само с интелект; те трябва да се решат в един жизнен процес, а този жизнен процес по-напред трябва да се създаде. Той ще добие истинската си форма, когато структурата на социалния организъм е такава, че трите жизнени сили в основата на човешкото битие се разгърнат в пълна форма — от едва съзнаван инстинкт към напълно съзнателна мисъл.
към текста >>
Такова е сегашното положение, видяно от един човек, който, на базата на живия си опит с пълната
реалност
, с мъка е достигнал до идеята за троичния ред.
Такова е сегашното положение, видяно от един човек, който, на базата на живия си опит с пълната реалност, с мъка е достигнал до идеята за троичния ред.
Той би искал да види как тази идея се осъществява. Но думите имат стойност само когато от тях се раждат дела.
към текста >>
66.
Статия 18: Истинското просвещение като основа за социално мислене
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Проявленията на природата се разкриват пред очите ни и даже онези, които не желаят дори да чуят за произхода на тези явления, камо ли да вникнат в тях, все пак могат да ги опишат, като в мисълта им има и някаква
реалност
.
Отговорът на този въпрос може да се намери, като се наблюдава развитието на начина на мислене, който е присъщ на днешната цивилизована част на човечеството. Тези представители на съвременната цивилизация, които са си изградили определена представа за света, смятат за белег на своя ненадминат „прогрес“ да говорят за „неопознаваемото“ зад всички неща. Постепенно се е наложило вярването, че само най-необразованите хора говорят за „същността на нещата“ или за „невидимите причини на видимите неща“. В наши дни този начин на мислене може да се прилага в изучаването на външната природа.
Проявленията на природата се разкриват пред очите ни и даже онези, които не желаят дори да чуят за произхода на тези явления, камо ли да вникнат в тях, все пак могат да ги опишат, като в мисълта им има и някаква реалност.
към текста >>
67.
Статия 19: Копнежът за нови мисли
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Това е присъщо на съвременния обществен живот и му нанася голяма вреда, а именно — хората не съчетават мисленето си с чувство за
реалност
.
Това ли е най-важното в живота — просто да кажеш нещо, което е напълно вярно? Нима не е също толкова важно да намериш мисли, които да доведат до конкретни действия?
Това е присъщо на съвременния обществен живот и му нанася голяма вреда, а именно — хората не съчетават мисленето си с чувство за реалност.
към текста >>
Единствено тази липса на чувство за
реалност
се явява пречка, когато някой опитва да внесе полезни идеи за решаването на съвременните социални проблеми.
Единствено тази липса на чувство за реалност се явява пречка, когато някой опитва да внесе полезни идеи за решаването на съвременните социални проблеми.
Хората отдавна са свикнали с такова недостатъчно мислене, но сега е настъпило времето за радикална промяна в навиците, особено в този аспект на човешкия живот.
към текста >>
Всичко, което другите с техните „величествени постижения“ са построили или искат да построят, ще се срути до основи, защото техните ужасни идеи и техният „практичен живот“ са били построени върху тресавището на илюзорните „
реалност
и“.
Всичко, което другите с техните „величествени постижения“ са построили или искат да построят, ще се срути до основи, защото техните ужасни идеи и техният „практичен живот“ са били построени върху тресавището на илюзорните „реалности“.
Такива хора просто развяват заблудите, оправдаващи навиците им, и самодоволно се самоизтъкват, като се подиграват с истинските житейски задачи. За човека с необременено съзнание това е ясно като бял ден. Да се виждат ясно тези неща е спешната задача за всички, които не се страхуват да променят начина си на мислене. Нашата епоха копнее за творчески мисли. Този копнеж не може да се задуши, независимо колко шумни могат да са противниците на мисълта в опитите си да го удавят в празнословия и претенциозно поведение.
към текста >>
68.
63. 3. Привидно угасване на духовното познание в ново време
GA_26 Мистерията на Михаил
Така се роди реализмът, който чувствуваше
реалност
та в идеите, но не можеше да намери тази
реалност
.
Но още от ранното Средновековие това, което инстинктивно се чувствуваше в човека като духовна връзка, се бореше с формата, която мисленето беше приело чрез Арабизма. Човек чувствуваше в себе си света на идеите. Той го изживяваше като нещо действително. Но не намираше в душата силата, да изживее в идеите Духа.
Така се роди реализмът, който чувствуваше реалността в идеите, но не можеше да намери тази реалност.
Реализмът чуваше в идейния свят говора на мировото Слово, но не беше в състояние да разбере този говор.
към текста >>
69.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Но той рано открива и една друга
реалност
, не по-малко действителна от физическия свят – духовния свят в своята душа.
С удивление наблюдава влаковете, мелниците, фабриките, опитвайки се да схване как функционира всяко нещо.
Но той рано открива и една друга реалност, не по-малко действителна от физическия свят – духовния свят в своята душа.
И това става неговата голяма тайна и мъка, с която ще премине през живота, като непрекъснато ще се опитва да уравновесява тези два свята, чрез изграждане на мисловни форми и понятия за всички възприятия и образи, които ще среща.
към текста >>
70.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
В мислите си не можех да видя нещо като образи, които човек си съставя за нещата от
реалност
та, а откровения на един духовен свят на тази душевна сцена.
Казвах си: предметите и процесите, които възприемат сетивата, са в пространството. Но също както това пространство е извън човека, във вътрешността му трябва да се намира един вид душевно пространство, което да е арена за духовните същества и процеси.
В мислите си не можех да видя нещо като образи, които човек си съставя за нещата от реалността, а откровения на един духовен свят на тази душевна сцена.
Геометрията ми се струваше като знание, което привидно е създадено от самия човек, което обаче въпреки това има значение, напълно независимо от него. Като дете си казвах, разбира се, смътно, по-скоро чувствах, че човек трябва да носи у себе си знанието за духовния свят така, както геометрията.
към текста >>
Защото
реалност
та на духовния свят за мен беше толкова несъмнена, колкото тази на сетивния.
Защото реалността на духовния свят за мен беше толкова несъмнена, колкото тази на сетивния.
Обаче се нуждаех от нещо като потвърждение на това мнение. Исках да мога да си кажа, че преживяването на духовния свят е също толкова малко измамно, колкото това на сетивния свят. За геометрията си казвах, че при нея човек може да знае нещо, което преживява единствено самата душа чрез собствената си сила. В това усещане намирах потвърждение, че мога да говоря за духовния свят, който преживявах, също като за сетивния. Така и говорех за него.
към текста >>
71.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Този жест също беше само леко докосване на
реалност
та, а не решителното ѝ обхващане.
Но имах чувството, че това мислене не идва от самия него. То никъде не се проникваше с действителността. Такова беше и цялостното поведение на Брентано. Той държеше ръкописа в ръката си толкова хлабаво, сякаш всеки момент можеше да се изплъзне измежду пръстите му. С погледа си блуждаеше по редовете.
Този жест също беше само леко докосване на реалността, а не решителното ѝ обхващане.
От „философските“ му ръце можех да разбера начина на неговото философстване също толкова малко, колкото и от думите му. Стимулът, произлизащ от Брентано, продължи да действа още дълго в мен. Скоро започнах да се занимавам с неговите съчинения, а след това в течение на годините изчетох повечето от публикациите му.
към текста >>
Но все пак гледах на духовния свят като на
реалност
.
Тогава се смятах за длъжен чрез философията да търся истината. Трябваше да уча математика и естествознание. Бях убеден в това, че няма да мога да намеря подход към тях, ако не съумея да поставя на философска основа техните научни резултати.
Но все пак гледах на духовния свят като на реалност.
Духовната индивидуалност на всеки човек се разкриваше пред мен най-нагледно. Във физическата телесност и в действията във физическия свят тя имаше единствено своето проявление и се обединяваше с произхождащото от родителите като физически зародиш. Аз следвах мъртвите хора по пътя им към духовния свят. На един от предишните ми учители, с когото останахме в близки приятелски отношения и след завършване на реалното училище, веднъж след смъртта на един съученик написах за тази страна от душевния ми живот. Той ми отговори необичайно мило, но не удостои с нито дума написаното от мен за моя починал съученик.
към текста >>
Във или зад него може да се крие неизвестна
реалност
.
От трудностите, които преживявах в това отношение, у мен започна да се изгражда нещо като „теория на познанието“. Животът в мислене постепенно започна да ми се струва като отблясък на това във физическия човек, което душата преживява в духовния свят. За мен преживяванията в мисли бяха същинското битие в една действителност, в която не можеше да има ни най-малко съмнение, тъй като я преживявах отново и отново. Струваше ми се, че сетивният свят не може да бъде преживян така пълно. Той съществува, но човек не може да го обхване така, както мислите.
Във или зад него може да се крие неизвестна реалност.
Но човекът е поставен в него. Така възникна въпросът: е ли този свят действителност, завършена в самата себе си? Когато човек извежда от себе си мислите, хвърлящи светлина върху този сетивен свят, действително ли внася в него и нещо, което му е чуждо? Това изобщо не съответства на преживяването, което човек има, когато сетивният свят стои пред него и той прониква в него със своите мисли. В такъв случай мислите все пак се оказват това, чрез което сетивният свят изразява себе си.
към текста >>
Начинът, по който този философ представя
реалност
та на мисълта, ми беше близък.
Но исках да бъда предпазлив. Струваше ми се опасно прибързано да доведа този ход на мисли чак до изграждане на собствени философски възгледи. Това ме подтикна към обстойно изучаване на Хегел.
Начинът, по който този философ представя реалността на мисълта, ми беше близък.
Но това, че стига само до един, макар и много жив мисловен свят, но не и до идеята за конкретен духовен свят, ме опечаляваше. Привличаше ме увереността на философската му мисъл, когато последователно преминава от една мисъл към друга. Виждах, че мнозина усещат противоречие между преживяване и ми слене. За мен самото мислене беше преживяване, но такова, в което човек живее, а не идващо към човека отвън. Така че в продължение на доста дълго време Хегел ми беше много полезен.
към текста >>
Но по този вътрешен душевен път се стига до една духовна
реалност
, която може да се открие и във вътрешната същност на природата.
Вярвах, че осъзнавам, че едно такова състояние на съзнанието до известна степен се постига, когато човек няма единствено мисли, които отразяват външните неща и процеси, но и такива, които самият той преживява като мисли. Животът в мисли ми се показваше като съвсем различен от този, в който човек прекарва обичайното си битие, а също така прави и обичайните си научни изследвания. Ако прониква все по-дълбоко в преживяването на мислите, той открива, че това преживяване съответства на духовната действителност. Той потегля по душевния път към духа.
Но по този вътрешен душевен път се стига до една духовна реалност, която може да се открие и във вътрешната същност на природата.
Човек придобива по-дълбоко познание за природата, когато се обърне към нея, след като е съзрял в живи мисли реалността на духа.
към текста >>
Човек придобива по-дълбоко познание за природата, когато се обърне към нея, след като е съзрял в живи мисли
реалност
та на духа.
Вярвах, че осъзнавам, че едно такова състояние на съзнанието до известна степен се постига, когато човек няма единствено мисли, които отразяват външните неща и процеси, но и такива, които самият той преживява като мисли. Животът в мисли ми се показваше като съвсем различен от този, в който човек прекарва обичайното си битие, а също така прави и обичайните си научни изследвания. Ако прониква все по-дълбоко в преживяването на мислите, той открива, че това преживяване съответства на духовната действителност. Той потегля по душевния път към духа. Но по този вътрешен душевен път се стига до една духовна реалност, която може да се открие и във вътрешната същност на природата.
Човек придобива по-дълбоко познание за природата, когато се обърне към нея, след като е съзрял в живи мисли реалността на духа.
към текста >>
Ставаше ми все по-ясно как, отивайки отвъд обикновените абстрактни мисли към тези духовни възприятия, които обаче запазват в себе си хладнокръвието и яснотата на мисълта, човек се вживява в една
реалност
, от която обикновеното съзнание само го отдалечава.
Ставаше ми все по-ясно как, отивайки отвъд обикновените абстрактни мисли към тези духовни възприятия, които обаче запазват в себе си хладнокръвието и яснотата на мисълта, човек се вживява в една реалност, от която обикновеното съзнание само го отдалечава.
От една страна, то има живостта на сетивното възприятие, а от друга – абстрактността на създаването на мисли. Духовното виждане възприема духа така, както сетивата – природата. Но в мисленето си то не стои встрани от духовното възприятие, както обикновеното съзнание в своето мислене от сетивното възприятие, а мисли, докато преживява духа, и преживява, докато подбужда към мислене пробудената духовност в човека.
към текста >>
72.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
В разговорите си с мен той преживяваше мечтите си с такава искреност и възторг, сякаш бяха
реалност
.
Затова пък с малцината, с които сам желаеше да споделя, той беше особено склонен към разговори в писма. Смяташе себе си за човек, призван за поет от вътрешните си заложби. Беше на мнение, че носи голямо богатство в душата си. Имаше също така склонността по-скоро да си представя, че е в много близки отношения с други хора, особено с момичета, отколкото наистина да превърне тези отношения в обективен факт. Понякога беше близо до такава връзка, но въпреки това не можеше да я доведе до действително преживяване.
В разговорите си с мен той преживяваше мечтите си с такава искреност и възторг, сякаш бяха реалност.
Затова нямаше как да не се получи така, че да не изпитва горчиви чувства, когато мечтите му за пореден път се сриваха.
към текста >>
73.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Така за мен светлината беше изключена от редицата на същинските физически
реалност
и.
Така за мен светлината беше изключена от редицата на същинските физически реалности.
Тя се явяваше преходна степен между уловимите за сетивата реалности и тези, които се виждат в духа.
към текста >>
Тя се явяваше преходна степен между уловимите за сетивата
реалност
и и тези, които се виждат в духа.
Така за мен светлината беше изключена от редицата на същинските физически реалности.
Тя се явяваше преходна степен между уловимите за сетивата реалности и тези, които се виждат в духа.
към текста >>
74.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Пред ума си имах теории като тези на Ото Либман, които под най-различни форми изразяваха тезата, че човешкото съзнание никога не би могло да излезе извън собствените си предели, че то трябва да се задоволи да живее с това, което му изпраща
реалност
та в човешката душа и което се представя в него в духовна форма.
Затова онова, което представих, опирайки се на органиката на Гьоте, отново ме отпрати към теорията на познанието.
Пред ума си имах теории като тези на Ото Либман, които под най-различни форми изразяваха тезата, че човешкото съзнание никога не би могло да излезе извън собствените си предели, че то трябва да се задоволи да живее с това, което му изпраща реалността в човешката душа и което се представя в него в духовна форма.
Ако нещата се разглеждат така, не би могло да се каже, че в органичната природа съществува духовна връзка по начина на Гьоте. Духът би трябвало да се търси в пределите на човешкото съзнание, а съобразното с духовното познание за природата се явява недопустимо. Стигнах до заключението, че за метода на познание на Гьоте не съществува теория на познанието. Това ме доведе до опит да изложа една такава поне в най-общи линии. Написах своята „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“, като изхождах от една вътрешна необходимост, преди да продължа да работя по следващите томове от естественонаучните съчинения на Гьоте.
към текста >>
75.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Но периодът, следващ този идеализъм, не искаше повече да признае каквато и да е било
реалност
в една „идея“.
Исках да открия причините защо идеализмът на такава смела философия, изразена толкова убедително в трудовете на Фихте и Хегел, не е могъл да проникне до живия дух. Един от пътищата, по които поех, за да открия тези причини, беше размишлението над заблужденията на чисто идеалистическата философия в областта на естетиката. Хегел и мислещите подобно на него намират съдържанието на изкуството в сетивното проявление на „идеята“. Когато „идеята“ се проявява в сетивен облик, тя се разкрива като нещо красиво. Това беше тяхното мнение.
Но периодът, следващ този идеализъм, не искаше повече да признае каквато и да е било реалност в една „идея“.
Понеже идеята на идеалистическия мироглед, както живее в съзнанието на идеалистите, не насочва към духовния свят, в следващото поколение тя не може да се утвърди като нещо, имащо реална стойност. Така възниква „реалистическата“ естетика, която вижда в произведението на изкуството не проявлението на идеята в сетивен образ, а само сетивния образ, който поради потребностите на човешката природа приема нереална форма в художественото произведение.
към текста >>
Чрез усещането за истински красивото исках да съзра духа, който действа в човека, когато е активен в сетивното по такъв начин, че не просто да изразява собствената си същност духовно като свободно дело, а така, че тази негова духовна същност да се излива в света, чиято
реалност
произхожда от духа, но без да разкрива този дух непосредствено.
От този център избликва волята. И ако в центъра действа ясната светлина на духа, волята става свободна. Тогава човекът постига хармония с духовността на света, което става не по необходимост, а единствено в творческата реализация на собственото същество. В този център на човека не от тъмни инстинкти, а породени от „морални интуиции“ произлизат мотиви за действие, които са толкова прозрачни в себе си, като най-прозрачните мисли. Така чрез съзерцаването на свободната воля исках да открия духа, чрез който човекът е като индивидуалност в света.
Чрез усещането за истински красивото исках да съзра духа, който действа в човека, когато е активен в сетивното по такъв начин, че не просто да изразява собствената си същност духовно като свободно дело, а така, че тази негова духовна същност да се излива в света, чиято реалност произхожда от духа, но без да разкрива този дух непосредствено.
Чрез съзерцаването на истинското желаех да изживея духа, който се разкрива в собствената си същност, чието духовно отражение е моралното дело, и към който се стреми художественото творчество посредством сетивната форма.
към текста >>
76.
X. Философия на свободата
GA_28 Моят жизнен път
Съществена част от общите идеи, чрез които изразявах възгледите си тогава, беше, че за мен сетивният свят не представлява истинска
реалност
.
Съществена част от общите идеи, чрез които изразявах възгледите си тогава, беше, че за мен сетивният свят не представлява истинска реалност.
В трудовете и статиите, които публикувах по това време, винаги посочвах, че човешката душа се явява истинската реалност при създаването на дадена мисъл, която тя не черпи от сетивния свят, а разгръща в свободна дейност, излизаща отвъд сетивното възприятие. Смятах, че чрез това „свободно от сетивността“ мислене душата пребивава в духовната същност на света.
към текста >>
В трудовете и статиите, които публикувах по това време, винаги посочвах, че човешката душа се явява истинската
реалност
при създаването на дадена мисъл, която тя не черпи от сетивния свят, а разгръща в свободна дейност, излизаща отвъд сетивното възприятие.
Съществена част от общите идеи, чрез които изразявах възгледите си тогава, беше, че за мен сетивният свят не представлява истинска реалност.
В трудовете и статиите, които публикувах по това време, винаги посочвах, че човешката душа се явява истинската реалност при създаването на дадена мисъл, която тя не черпи от сетивния свят, а разгръща в свободна дейност, излизаща отвъд сетивното възприятие.
Смятах, че чрез това „свободно от сетивността“ мислене душата пребивава в духовната същност на света.
към текста >>
Исках да отхвърля този път на познание, който вижда сетивния свят и след това желае чрез сетивния свят да си пробие през него път навън към някаква истинска
реалност
.
Ето защо при излагането на собствените ми прозрения главното за мен беше опровергаването на възгледа за граници на познанието.
Исках да отхвърля този път на познание, който вижда сетивния свят и след това желае чрез сетивния свят да си пробие през него път навън към някаква истинска реалност.
Исках да подчертая, че истинската действителност следва да се търси не с пробив навън, а с потапяне във вътрешното същество на човека. Който желае да си пробие път навън и вижда, че това е невъзможно, е този, който говори за граници на познанието. Това обаче е невъзможно, не защото човешката познавателна способност е ограничена, а поради факта, че се търси нещо, за което при надлежно осъзнаване изобщо не може да се говори. Когато човек желае да проникне по-нататък в сетивния свят, зад възприемаемото той търси нещо като продължение на сетивното. То е все едно живеещият в илюзии да търси причината за своите илюзии в други илюзии.
към текста >>
Това, което действа отвън, навлиза в духа на човека: той става едно с обективната
реалност
в цялото ѝ могъщество.
От такива разбирания е проникнато написаното от мен във втория том на осъщественото от мен издание на Гьотевите естественонаучни съчинения от 1888 г.: „Който признае на мисленето присъщата му способност за възприятие, излизаща извън пределите на сетивното, по необходимост ще трябва да му признае и обекти, намиращи се отвъд чисто сетивната действителност. Тези обекти на мисленето са идеите. Когато мисленето за идеята укрепне достатъчно, то се слива с първопричината на мировото битие.
Това, което действа отвън, навлиза в духа на човека: той става едно с обективната реалност в цялото ѝ могъщество.
Осъзнаването на идеята в действителността е истинското причастие за човека. За мисленето идеите имат същото значение, както окото за светлината, както ухото за тона. То е органът на разбирането.“ (Срв. Увод към Гьотевите естественонаучни съчинения в „Немска национална литература“ на Кюршнер, Том 2, стр. 4.) Тогава за мен беше по-малко важно да представя духовния свят такъв, какъвто се явява, когато свободното от сетивността мислене се развие от преживяване на самото себе си към духовно възприятие, а много повече ме интересуваше да покажа, че духовното представлява същността на дадената в сетивното възприятие природа.
към текста >>
да се превърнат от илюзия в
реалност
.
Тогава обаче не действа истинското му същество. Той се намира на тази степен, на която истинската му същност още изобщо не се е разкрила. Като човек той се открива също толкова малко, колкото сетивният свят разкрива същността си пред чисто сетивното наблюдение. При това сетивният свят в действителност не е илюзия, а само бива превърнат в такава от човека. В действията си обаче той може да позволи на тези сетивни нагони, страстни желания и т.н.
да се превърнат от илюзия в реалност.
Тогава той се оставя чрез него да действа нещо илюзорно; не е самият той, който действа. Той позволява да действа недуховното. Духовното в него започва да действа едва когато той започне да намира импулси за своите действия в моралните интуиции на свободното си от сетивност мислене. Тогава действа самият той, а не нещо друго. Тогава той е свободно, действащо из самото себе си същество.
към текста >>
77.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Той притежаваше жив усет за
реалност
та на идеалното, присъща за тези философи.
С Лудвиг Лайстнер, както с много малко други хора, можех да говоря за идеализма на немските философи Фихте, Хегел и Шелинг.
Той притежаваше жив усет за реалността на идеалното, присъща за тези философи.
Когато веднъж му говорих за своето безпокойство по повод едностранчивостта на естественонаучния светоглед, той каза: „Хората изобщо си нямат представа за значението на творческото в човешката душа. Те не знаят, че именно в това творческо начало живее същото такова мирово съдържание, каквото и в природните явления.“
към текста >>
78.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
За мен те представляваха явления, намиращи се пред мен, а не
реалност
и, в които да мога да се вживея.
Пред душата си виждах най-различни светогледи. Естественонаучните, идеалистическите и много нюанси на двата. Чувствах порив да проникна в тях, да се движа в тях. В моя духовен свят обаче те не хвърляха никаква светлина.
За мен те представляваха явления, намиращи се пред мен, а не реалности, в които да мога да се вживея.
към текста >>
79.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
„На този, който проникне със своето съзерцание толкова надалече, колкото е възможно за човека“, така казвах, „ще му се открият световни събития, в които пред него ще се разкрие както
реалност
та на моралното, така и
реалност
та на природното.“ В наскоро основаното списание „Бъдеще“ написах остра статия срещу това, което наричах етика, изкоренена от всяка мирова действителност, която не би могла да има никаква сила.
В така наречените „етици“ ми се струваше, че са родени хора, които разглеждат подобно прозрение като безразлично за тях. Повече или по-малко несъзнателно те застъпваха мнението, че нищо не може да се постигне със стремеж към даден светоглед и затова е нужно да се спасят етичните принципи, без да навлизаме в това как са свързани те с мировата действителност. В това явление на епохата виждах голо отчаяние, отказ от всеки стремеж към даден светоглед. Несъзнателно лекомислен ми изглеждаше този, който твърди, че за да можем отново да разпространим нравственост сред хората, трябва да оставим всички светогледи да почиват на самите себе си. С Ханс и Грете Олден често правехме разходки във ваймарските паркове, по време на които се изказвах радикално по темата за това лекомислие.
„На този, който проникне със своето съзерцание толкова надалече, колкото е възможно за човека“, така казвах, „ще му се открият световни събития, в които пред него ще се разкрие както реалността на моралното, така и реалността на природното.“ В наскоро основаното списание „Бъдеще“ написах остра статия срещу това, което наричах етика, изкоренена от всяка мирова действителност, която не би могла да има никаква сила.
Статията беше приета по истински враждебен начин. Как би могло и да бъде другояче, когато тези „етици“ си въобразяваха, че са спасители на културата?
към текста >>
Исках да се преборя по една важна точка за признаване на такъв светоглед, в който етиката е заложена и се проявява наред с всяка друга
реалност
.
За мен този въпрос беше изключително важен.
Исках да се преборя по една важна точка за признаване на такъв светоглед, в който етиката е заложена и се проявява наред с всяка друга реалност.
Следователно бях принуден да се боря срещу етиката, която няма философска основа.
към текста >>
80.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Така че с Рихард Вагнер, с Шопенхауер, с модерния „позитивизъм“ той се опитва да мечтае по такъв начин, сякаш иска да превърне в
реалност
мечтата в душата си.
Би трябвало да има друг свят, в който да мога да живея. Толкова много неща ми пречат в живота! “ Това чувство го превръща във вдъхновен критик на неговата епоха, но такъв критик, когото собствената му критика поболява. Такъв, който трябва да преживее болестта и който може единствено да мечтае за здраве, за собственото си здраве. Първоначално той търси възможности да превърне мечтата си за здраве в съдържание на своя живот.
Така че с Рихард Вагнер, с Шопенхауер, с модерния „позитивизъм“ той се опитва да мечтае по такъв начин, сякаш иска да превърне в реалност мечтата в душата си.
Един ден той открива, че само е мечтал. Тогава с всичката сила, свойствена за духа му, започва да търси реалности – реалности, които би трябвало да се намират „все някъде“. Той не открива „пътища“ към тези реалности, а само горещи копнежи. След това тези копнежи се превръщат в реалности в него. Той продължава да мечтае, но мощната сила в душата му създава от мечтите вътрешни човешки реалности, които, без тежестта, характерна за човешките идеи открай време, се реят свободно в духовно-радостно, само че помрачено от „духа на времето“ душевно настроение.
към текста >>
Тогава с всичката сила, свойствена за духа му, започва да търси
реалност
и –
реалност
и, които би трябвало да се намират „все някъде“.
“ Това чувство го превръща във вдъхновен критик на неговата епоха, но такъв критик, когото собствената му критика поболява. Такъв, който трябва да преживее болестта и който може единствено да мечтае за здраве, за собственото си здраве. Първоначално той търси възможности да превърне мечтата си за здраве в съдържание на своя живот. Така че с Рихард Вагнер, с Шопенхауер, с модерния „позитивизъм“ той се опитва да мечтае по такъв начин, сякаш иска да превърне в реалност мечтата в душата си. Един ден той открива, че само е мечтал.
Тогава с всичката сила, свойствена за духа му, започва да търси реалности – реалности, които би трябвало да се намират „все някъде“.
Той не открива „пътища“ към тези реалности, а само горещи копнежи. След това тези копнежи се превръщат в реалности в него. Той продължава да мечтае, но мощната сила в душата му създава от мечтите вътрешни човешки реалности, които, без тежестта, характерна за човешките идеи открай време, се реят свободно в духовно-радостно, само че помрачено от „духа на времето“ душевно настроение.
към текста >>
Той не открива „пътища“ към тези
реалност
и, а само горещи копнежи.
Такъв, който трябва да преживее болестта и който може единствено да мечтае за здраве, за собственото си здраве. Първоначално той търси възможности да превърне мечтата си за здраве в съдържание на своя живот. Така че с Рихард Вагнер, с Шопенхауер, с модерния „позитивизъм“ той се опитва да мечтае по такъв начин, сякаш иска да превърне в реалност мечтата в душата си. Един ден той открива, че само е мечтал. Тогава с всичката сила, свойствена за духа му, започва да търси реалности – реалности, които би трябвало да се намират „все някъде“.
Той не открива „пътища“ към тези реалности, а само горещи копнежи.
След това тези копнежи се превръщат в реалности в него. Той продължава да мечтае, но мощната сила в душата му създава от мечтите вътрешни човешки реалности, които, без тежестта, характерна за човешките идеи открай време, се реят свободно в духовно-радостно, само че помрачено от „духа на времето“ душевно настроение.
към текста >>
След това тези копнежи се превръщат в
реалност
и в него.
Първоначално той търси възможности да превърне мечтата си за здраве в съдържание на своя живот. Така че с Рихард Вагнер, с Шопенхауер, с модерния „позитивизъм“ той се опитва да мечтае по такъв начин, сякаш иска да превърне в реалност мечтата в душата си. Един ден той открива, че само е мечтал. Тогава с всичката сила, свойствена за духа му, започва да търси реалности – реалности, които би трябвало да се намират „все някъде“. Той не открива „пътища“ към тези реалности, а само горещи копнежи.
След това тези копнежи се превръщат в реалности в него.
Той продължава да мечтае, но мощната сила в душата му създава от мечтите вътрешни човешки реалности, които, без тежестта, характерна за човешките идеи открай време, се реят свободно в духовно-радостно, само че помрачено от „духа на времето“ душевно настроение.
към текста >>
Той продължава да мечтае, но мощната сила в душата му създава от мечтите вътрешни човешки
реалност
и, които, без тежестта, характерна за човешките идеи открай време, се реят свободно в духовно-радостно, само че помрачено от „духа на времето“ душевно настроение.
Така че с Рихард Вагнер, с Шопенхауер, с модерния „позитивизъм“ той се опитва да мечтае по такъв начин, сякаш иска да превърне в реалност мечтата в душата си. Един ден той открива, че само е мечтал. Тогава с всичката сила, свойствена за духа му, започва да търси реалности – реалности, които би трябвало да се намират „все някъде“. Той не открива „пътища“ към тези реалности, а само горещи копнежи. След това тези копнежи се превръщат в реалности в него.
Той продължава да мечтае, но мощната сила в душата му създава от мечтите вътрешни човешки реалности, които, без тежестта, характерна за човешките идеи открай време, се реят свободно в духовно-радостно, само че помрачено от „духа на времето“ душевно настроение.
към текста >>
Енергичното чувство за
реалност
у Гьоте е насочено към същността и процесите в природата.
Така тъкмо чрез творчеството на Ницше проблемът на естествознанието изникна пред душата ми под нова форма. В перспектива пред мен стояха Гьоте и Ницше.
Енергичното чувство за реалност у Гьоте е насочено към същността и процесите в природата.
Той иска да остане в природата. Ограничава се до чисто съзерцание на растителни, животински и човешки форми. Но докато пребивава в тях с душата си, навсякъде стига до духа. Той открива действащия в материята дух. До съзерцание на живеещия и действащия в самия него дух обаче той не желае да стигне.
към текста >>
81.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Той не искаше да разбере, че в мисловния си живот не ставам равнодушен, а напротив, старая се да внеса в него всичко човешко, за да мога по този начин да обхвана с него духовната
реалност
в сферата на мисловното.
Той не искаше да разбере, че в мисловния си живот не ставам равнодушен, а напротив, старая се да внеса в него всичко човешко, за да мога по този начин да обхвана с него духовната реалност в сферата на мисловното.
към текста >>
Обаче не можех да приема чрез мисълта да се изграждат хипотези за сферата на сетивното възприятие, които след това да бъдат отнася ни към една извънсетивна
реалност
, които обаче в действителност представляват само мрежа от абстрактни мисли.
Това, което срещах в живота си по този начин, касаеше и моето разбиране за естествознанието. Можех да призная за истински метод за изследване на природата само този, при който мислите се използват за това сетивните явления да бъдат прозрени в духовните им взаимовръзки.
Обаче не можех да приема чрез мисълта да се изграждат хипотези за сферата на сетивното възприятие, които след това да бъдат отнася ни към една извънсетивна реалност, които обаче в действителност представляват само мрежа от абстрактни мисли.
Аз исках в момента, в който мисълта свърши достатъчно за установяване на това, което сетивните явления, разгледани по правилния начин, разкриват за самите себе си, да не се започва с изграждането на хипотеза, а със съзерцанието, с познаването на духовното, същностно обитаващо в сетивния свят, а не зад сетивното възприятие.
към текста >>
82.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Първият лъч на духовното откровение на осъзнаващия се като индивидуалност човек обаче става чрез фантазията, която с начина, по кой то се отдалечава от всяка фантастика и се превръща в образ на духовната
реалност
, може да бъде наблюдавана тъкмо при Гьоте.
Тогава говорих за „моралната фантазия“ като за източник на нравственото в отделните човешки индивидуалности. Бях далече от всякакво намерение да се обръщам към този източник като към нещо не напълно реално. Напротив, с „фантазия“ исках да обознача силата, която способства за достигането на отделния човек до всички области на същинския духовен свят. Но ако трябва да се стигне до действително преживяване на духовното, следва да се проявят духовните познавателни сили: имагинация, инспирация, интуиция.
Първият лъч на духовното откровение на осъзнаващия се като индивидуалност човек обаче става чрез фантазията, която с начина, по кой то се отдалечава от всяка фантастика и се превръща в образ на духовната реалност, може да бъде наблюдавана тъкмо при Гьоте.
към текста >>
Това, че първоначално търсех духовното преживяване в преживяването на идеите, доведе до недоразумението, за което вече говорих, че дори най-близките ми приятели не виждаха живата
реалност
в идеите и ме вземаха за рационалист или интелектуалец.
Това, че първоначално търсех духовното преживяване в преживяването на идеите, доведе до недоразумението, за което вече говорих, че дори най-близките ми приятели не виждаха живата реалност в идеите и ме вземаха за рационалист или интелектуалец.
към текста >>
83.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
В реалния свят възниква загадка, тя съществува като явление, а решението ѝ се появява също така в
реалност
та.
За да придобия медитативно правилното отношение към света, отново и отново поставях пред душата си следната картина: „Ето светът, пълен със загадки. Познанието желае да се приближи към него. Но най-често то иска да представи съдържанието на мисълта като решение на дадена загадка. Обаче загадките – така си казвах – не се решават с мисли. Те отвеждат душата по пътя на решенията, но не съдържат решенията.
В реалния свят възниква загадка, тя съществува като явление, а решението ѝ се появява също така в реалността.
Показва се нещо, което е същество или процес, и то представлява решението на другото явление.“
към текста >>
Така и познанието става процес в
реалност
та.
Така и познанието става процес в реалността.
Въпросите възникват в света, а отговорите се разкриват като действителност. Познанието в човека е неговото участие в това, което имат да кажат съществата и процесите в духовния и във физическия свят.
към текста >>
Веднага щом започнех да не мисля цялата
реалност
на сетивния свят, а я съзерцавах сетивно, възникваше загадка като някаква действителност.
Веднага щом започнех да не мисля цялата реалност на сетивния свят, а я съзерцавах сетивно, възникваше загадка като някаква действителност.
А нейното разрешаване се намираше в самия човек.
към текста >>
В цялата ми душевна същност живееше въодушевлението от това, което по-късно нарекох „познание по пътя на
реалност
та“.
В цялата ми душевна същност живееше въодушевлението от това, което по-късно нарекох „познание по пътя на реалността“.
Беше ми ясно, че в такова „познание по пътя на реалността“ човекът не би могъл да си остане в някое кътче на света, докато извън него протича създаване на битието и мирово развитие. Познанието за мен стана нещо, което принадлежи не само на човека, а и на битието и развитието. Както корените и стволът не са завършени, ако животът им не се прояви в цветовете, така битието и развитието на света не са действително състоящи се, ако не продължат да живеят в съдържанието на познанието. Стигнал до това прозрение, при всеки случай, в който беше уместно, повтарях: „Човекът не е съществото, което създава за себе си съдържанието на познанието, а с душата си той дава на разположение арената, на която светът за първи път изживява отчасти своето битие и развитие.“ Ако нямаше познание, светът щеше да остане незавършен.
към текста >>
Беше ми ясно, че в такова „познание по пътя на
реалност
та“ човекът не би могъл да си остане в някое кътче на света, докато извън него протича създаване на битието и мирово развитие.
В цялата ми душевна същност живееше въодушевлението от това, което по-късно нарекох „познание по пътя на реалността“.
Беше ми ясно, че в такова „познание по пътя на реалността“ човекът не би могъл да си остане в някое кътче на света, докато извън него протича създаване на битието и мирово развитие.
Познанието за мен стана нещо, което принадлежи не само на човека, а и на битието и развитието. Както корените и стволът не са завършени, ако животът им не се прояви в цветовете, така битието и развитието на света не са действително състоящи се, ако не продължат да живеят в съдържанието на познанието. Стигнал до това прозрение, при всеки случай, в който беше уместно, повтарях: „Човекът не е съществото, което създава за себе си съдържанието на познанието, а с душата си той дава на разположение арената, на която светът за първи път изживява отчасти своето битие и развитие.“ Ако нямаше познание, светът щеше да остане незавършен.
към текста >>
В такова познаващо вживяване в мировата
реалност
откривах все повече възможност да защитя същността на човешкото познание срещу възгледа, че в това познание човекът създава отражение на света или нещо подобно.
В такова познаващо вживяване в мировата реалност откривах все повече възможност да защитя същността на човешкото познание срещу възгледа, че в това познание човекът създава отражение на света или нещо подобно.
Съгласно моята идея за познанието, човекът сам се явява съсъздател на света, а не подражател в създаването на нещо, което би могло и да не се появи в света, без той да бъде незавършен.
към текста >>
След това преживяването, съгласно собствената му същност, става залог за това, че понятията се основават на духовната
реалност
.
Докато всичко това търсеше израз и преживяване в моята душа, пред вътрешното ми същество стояха три вида познание. Първият вид е постиганото чрез сетивно наблюдение понятийно познание. То се усвоява от душата и след това, съобразно с наличната сила на паметта, се съхранява в нея. Повторенията на съдържанието, което трябва да се усвои, имат смисъл само за по-доброто му съхраняване в паметта. Вторият вид познание е това, при което не се придобиват понятия посредством сетивно наблюдение, а те се преживяват в душата, независимо от сетивата.
След това преживяването, съгласно собствената му същност, става залог за това, че понятията се основават на духовната реалност.
Към преживяването, че понятията съдържат гаранция за духовната реалност, се стига със същата увереност, изхождайки от естеството на опита при този вид познание, както при сетивното познание човек е сигурен, че има пред себе си не илюзии, а физическа действителност.
към текста >>
Към преживяването, че понятията съдържат гаранция за духовната
реалност
, се стига със същата увереност, изхождайки от естеството на опита при този вид познание, както при сетивното познание човек е сигурен, че има пред себе си не илюзии, а физическа действителност.
Първият вид е постиганото чрез сетивно наблюдение понятийно познание. То се усвоява от душата и след това, съобразно с наличната сила на паметта, се съхранява в нея. Повторенията на съдържанието, което трябва да се усвои, имат смисъл само за по-доброто му съхраняване в паметта. Вторият вид познание е това, при което не се придобиват понятия посредством сетивно наблюдение, а те се преживяват в душата, независимо от сетивата. След това преживяването, съгласно собствената му същност, става залог за това, че понятията се основават на духовната реалност.
Към преживяването, че понятията съдържат гаранция за духовната реалност, се стига със същата увереност, изхождайки от естеството на опита при този вид познание, както при сетивното познание човек е сигурен, че има пред себе си не илюзии, а физическа действителност.
към текста >>
Ако с душата си се вживея в представи, образувани в сетивния свят, непосредственият опит ми позволява да говоря за
реалност
та на преживяното само дотогава, докато наблюдавам сетивно някой предмет или процес.
Става дума за следното.
Ако с душата си се вживея в представи, образувани в сетивния свят, непосредственият опит ми позволява да говоря за реалността на преживяното само дотогава, докато наблюдавам сетивно някой предмет или процес.
Моето сетиво ме уверява в истинността на наблюдаваното, докато наблюдавам.
към текста >>
Реалност
та на това, което се постига чрез медитацията (тук се има предвид само преживяването на някакво явление), бях напълно в състояние да проверя още преди самото преживяване.
Осъзнаване на всичко това се разви у мен под влиянието на описания медитативен живот. За себе си бях в състояние да опровергая действено мнението, че при такава медитация човек се подлага на своего рода самовнушение, резултатът от който се явява духовното познание. Защото в истинността на духовното преживяване можа да ме убеди още най-началното идеално-духовно познание, а именно най-първото, получило своя живот не просто благодарение на медитирането, а това, което започна да живее. Както когато е в здравомислещо съзнание човек съвсем точно може да установи истината, така бях постъпил и по отношение на този въпрос, преди изобщо да може да стане и дума за самовнушение.
Реалността на това, което се постига чрез медитацията (тук се има предвид само преживяването на някакво явление), бях напълно в състояние да проверя още преди самото преживяване.
към текста >>
84.
XXIII. „Етически индивидуализъм“
GA_28 Моят жизнен път
Тя съответства на обективната
реалност
и това, което се преживява посредством тази идея, при добросъвестен стремеж към познание не може да промени тази
реалност
, а само в по-малка или по-голяма степен позволява вглъбяването в нея.
Именно от това стечение на обстоятелствата в моя живот дойде възможността да разбера и предам идеята за свободата по един, както ми се струва, ясен начин. Не мисля, че съм разгледал идеята едностранчиво, защото тя имаше голямо значение в собствения ми живот.
Тя съответства на обективната реалност и това, което се преживява посредством тази идея, при добросъвестен стремеж към познание не може да промени тази реалност, а само в по-малка или по-голяма степен позволява вглъбяването в нея.
към текста >>
85.
XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма
GA_28 Моят жизнен път
Наистина се появяват всевъзможни „социални идеали“, но те нямат силата да въздействат върху
реалност
та.
Така крайностите на деветнадесети век се изживяват чрез импулсите, изразени от Хегел и Щирнер: безлично мислене, което за предпочитане се впуска в съзерцание на света, в който човекът не взима никакво участие с вътрешните си творчески сили, и изцяло лична воля, която носи малко полза за хармоничното сътрудничество между хората.
Наистина се появяват всевъзможни „социални идеали“, но те нямат силата да въздействат върху реалността.
Тя все повече се превръща в това, което може да възникне благодарение на паралелното действие на волята на отделните личности.
към текста >>
86.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Едва това съзерцание ми донесе познанието, че в прастари времена в духовната
реалност
са съществували същества, напълно различни от най-простите организми, че човекът като духовно същество е по-древен от всички останали живи същества и че за да приеме съвременния си физически облик, той е трябвало да се отдели от едно мирово същество, което е съдържало в себе си него и останалите организми.
Всичко това все още мислех като съдържание от идеи. Към имагинативното съзерцание си пробих път едва по-късно.
Едва това съзерцание ми донесе познанието, че в прастари времена в духовната реалност са съществували същества, напълно различни от най-простите организми, че човекът като духовно същество е по-древен от всички останали живи същества и че за да приеме съвременния си физически облик, той е трябвало да се отдели от едно мирово същество, което е съдържало в себе си него и останалите организми.
Следователно последните се явяват отпадъчни елементи на човешката еволюция – не нещо, от което той е произлязъл, а нещо, което е оставил зад себе си, от което се е отделил, за да приеме физическата си форма като образ на своя духовен облик. Човекът като макрокосмическо същество, носило в себе си целия останал земен свят и превърнало се в микрокосмос чрез отделяне на всичко останало – за мен това беше познание, до което достигнах едва през първите години на новото столетие.
към текста >>
Това, че Хекел придава ценност на творческото мислене при изследването на
реалност
та, отново и отново ме привличаше към него.
В лицето на Хекел по това време виждах личността, която смело застъпва гледната точка на мислителите в естествознанието, докато останалият изследователски свят изключваше мисленето и признаваше единствено резултатите от сетивните наблюдения.
Това, че Хекел придава ценност на творческото мислене при изследването на реалността, отново и отново ме привличаше към него.
Така че му посветих своята книга, въпреки че нейното съдържание – и при тогавашното ѝ оформление – ни най-малко не беше написана в неговия дух. Но Хекел изобщо не беше философска натура. Към философията той се отнасяше като лаик. Затова нападките на философите, които по това време се изсипваха върху Хекел, ми се струваха абсолютно неуместни. В опозиция на тях посветих книгата си на Хекел, както и по-рано, намирайки се в същата опозиция, написах статията „Хекел и неговите противници“.
към текста >>
С пълна наивност в отношението си към всякаква философия Хекел превърна мисленето в средство за представяне на биологическата
реалност
.
Така че му посветих своята книга, въпреки че нейното съдържание – и при тогавашното ѝ оформление – ни най-малко не беше написана в неговия дух. Но Хекел изобщо не беше философска натура. Към философията той се отнасяше като лаик. Затова нападките на философите, които по това време се изсипваха върху Хекел, ми се струваха абсолютно неуместни. В опозиция на тях посветих книгата си на Хекел, както и по-рано, намирайки се в същата опозиция, написах статията „Хекел и неговите противници“.
С пълна наивност в отношението си към всякаква философия Хекел превърна мисленето в средство за представяне на биологическата реалност.
Срещу него отправяха философски нападки, лежащи в чужда нему духовна област. Мисля, че той така и не разбра какво искаха философите от него. Това ми стана ясно от един разговор, който проведох с него след появата на „Световните загадки“ в Лайпциг на представянето на пиесата „Джордано Бруно“ на Борнгребер. Тогава той каза:
към текста >>
87.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Те обаче показват, че това конструиране се е врязало толкова дълбоко в начина на мислене, че при отказ от него се губи всякаква
реалност
.
Тогава забелязваме, че в природата си имаме работа със свойствата на цвета и с други сетивни свойства, вътре в които действа духът. Но не се стига до атомистичен свят зад сетивния. Това, което може да има значимост в атомизма, принадлежи именно на сетивния свят. Антропософският начин на мислене не може да се съгласи, че относно това има напредък в разбирането за природата. Появилото се във виждания като тези на Мах или още по-наскоро представлява опит да бъдe изоставено атомистическото и молекулярното конструиране.
Те обаче показват, че това конструиране се е врязало толкова дълбоко в начина на мислене, че при отказ от него се губи всякаква реалност.
Мах говори за понятията само като за икономични обобщения на сетивните възприятия, а не като за нещо, живеещо в духовната реалност. А и при по-новите виждания не става дума за нещо по-различно.
към текста >>
Мах говори за понятията само като за икономични обобщения на сетивните възприятия, а не като за нещо, живеещо в духовната
реалност
.
Но не се стига до атомистичен свят зад сетивния. Това, което може да има значимост в атомизма, принадлежи именно на сетивния свят. Антропософският начин на мислене не може да се съгласи, че относно това има напредък в разбирането за природата. Появилото се във виждания като тези на Мах или още по-наскоро представлява опит да бъдe изоставено атомистическото и молекулярното конструиране. Те обаче показват, че това конструиране се е врязало толкова дълбоко в начина на мислене, че при отказ от него се губи всякаква реалност.
Мах говори за понятията само като за икономични обобщения на сетивните възприятия, а не като за нещо, живеещо в духовната реалност.
А и при по-новите виждания не става дума за нещо по-различно.
към текста >>
88.
XXXIII. Вътрешни аспекти на книгата „Теософия“
GA_28 Моят жизнен път
Тогава може да се види как в различните проявления на неговото устройство той е свързан по различен начин с пронизващите го духовно-душевни
реалност
и.
Същността на човека описвам, изхождайки от данните на науката за сетивния свят. Опитвам се да задълбоча антропологията така, че да представя човешкия организъм в неговата диференцираност.
Тогава може да се види как в различните проявления на неговото устройство той е свързан по различен начин с пронизващите го духовно-душевни реалности.
Жизнената дейност се проявява в една форма на организация. Тук се разкрива влиянието на етерното тяло. Има органи на усещането и възприятието, които посредством физическото им устройство указват за астралното тяло. Пред духовното ми виждане стояха духовно следните съставни части на човека: етерно тяло, астрално тяло, Аз и т.н. За да ги опиша, се опитах да ги свържа с данните от науката за сетивния свят.
към текста >>
89.
XXXIV. Духовно познание и изкуство
GA_28 Моят жизнен път
Членовете на подобно общество проявяват интерес преди всичко към
реалност
та на духовния живот.
В Теософското общество не се насърчаваха почти никакви интереси към изкуството. От известна гледна точка тогава това беше напълно разбираемо, обаче нещата не биваше да остават така, ако трябваше да се развива вярно разбиране за духовното.
Членовете на подобно общество проявяват интерес преди всичко към реалността на духовния живот.
В сетивния свят човекът се показва пред тях само в неговото преходно, отделено от духа битие. Струва им се, че изкуството се проявява в това отделено битие. Следователно им изглежда, че то се намира извън търсената от тях духовна реалност.
към текста >>
Следователно им изглежда, че то се намира извън търсената от тях духовна
реалност
.
В Теософското общество не се насърчаваха почти никакви интереси към изкуството. От известна гледна точка тогава това беше напълно разбираемо, обаче нещата не биваше да остават така, ако трябваше да се развива вярно разбиране за духовното. Членовете на подобно общество проявяват интерес преди всичко към реалността на духовния живот. В сетивния свят човекът се показва пред тях само в неговото преходно, отделено от духа битие. Струва им се, че изкуството се проявява в това отделено битие.
Следователно им изглежда, че то се намира извън търсената от тях духовна реалност.
към текста >>
90.
XXXVI. Езотерични указания
GA_28 Моят жизнен път
Благодарение на тази работа, произлизаща от
реалност
та на душевните потребности на членовете на Обществото, за частните издания трябва да се съди по по-различен начин, отколкото за тези, които от самото начало бяха предназначени за открито публикуване.
Благодарение на тази работа, произлизаща от реалността на душевните потребности на членовете на Обществото, за частните издания трябва да се съди по по-различен начин, отколкото за тези, които от самото начало бяха предназначени за открито публикуване.
Съдържанието на тези издания беше замислено като устна, непредназначена за печат информация. И това, за което се говореше, беше доловено от възникващите с течение на времето душевни потребности на членовете на Обществото.
към текста >>
91.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
GA_28 Моят жизнен път
За да могат
реалност
ите на духовното да бъдат обхванати с идеите и да се оформят идейно, има нужда от подвижност на работата с идеите.
Винаги изпитвах най-дълбоко удовлетворение, когато забелязвах, че антропософското движение получава нов живот благодарение на това непрекъснато потапяне в художествения елемент.
За да могат реалностите на духовното да бъдат обхванати с идеите и да се оформят идейно, има нужда от подвижност на работата с идеите.
А тя се постига чрез изпълване на душата с изкуство.
към текста >>
92.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
С други думи виждате, че Духовната Наука не само не ни отклонява от
реалност
та и от истинския живот, а на всяка крачка осветява пътя ни към истината и ни напътства навсякъде в живота да се съобразяваме с действителността.
С други думи виждате, че Духовната Наука не само не ни отклонява от реалността и от истинския живот, а на всяка крачка осветява пътя ни към истината и ни напътства навсякъде в живота да се съобразяваме с действителността.
Защото странните хора са тъкмо онези, които смятат, че трябва да се придържат към външната сетивна илюзия. Ние трябва да потърсим по-дълбоки основания, ако искаме да проникнем в тази действителност и ще можем да постигнем разбиране за многообразието на живота само когато се отдадем на подобни наблюдения.
към текста >>
Той се осветява от нас, само ако го превърнем в
реалност
.
Трябва да се спрем на индивидуалността. И тогава Духовната Наука ще започне да действа от нашата най-дълбока същностна сърцевина, тогава ще можем да направим Духовната Наука най-великия житейски импулс. Докато остава само теория, в нея няма нищо ценно. Тя трябва да бъде прилагана в човешкия живот. Пътят към тази цел е възможен, но дълъг.
Той се осветява от нас, само ако го превърнем в реалност.
Тогава нашите възгледи се преобръщат и ние го забелязваме; познанията се преобразяват. Предразсъдък е да се смята, че познанията могат да останат абстрактни; едва когато навлязат в духовното, те изпълват цялата ни дейност и тогава целият живот се изпълва от тях. Тогава посрещаме живота с познанието за индивидуалността, стигащо до чувството и усета, и изразяващо се в голямото уважение и почит към нея. Шаблоните могат лесно да бъдат разпознати. Обяснимо е желанието да се управлява живота, като се вкарва в шаблони, но той не се оставя да бъде третиран като шаблон.
към текста >>
93.
8. До всички членове * VII 2 март 1924 Относно работата в Обществото
GA_39 Писма до членовете
И както, за да види източника на живот за всичко земно, човек извръща погледа си от земята към слънцето, така той трябва да извърне поглед от света на сетивата към
реалност
та на духа, за да намери това, което води душата към истински удовлетворяващата човешка общност, към пълното изживяване на тази общност.
Антропософията трябва да води не от будност към сънуване, а към още по-интензивна будност. Във всеки дневния живот ние действително разполагаме с общност, но тя се изживява в тесни граници. Ние сме привързани към фрагмента "тук съм" от битието и само най-дълбоко в сърцето си носим копнежа към пълнотата на живота. Чувстваме, че общността на човешкия живот продължава отвъд ограниченията на всеки дневния живот.
И както, за да види източника на живот за всичко земно, човек извръща погледа си от земята към слънцето, така той трябва да извърне поглед от света на сетивата към реалността на духа, за да намери това, което води душата към истински удовлетворяващата човешка общност, към пълното изживяване на тази общност.
към текста >>
94.
11. До всички членове * Х 23 март 1924 Относно представянето на антропософските истини
GA_39 Писма до членовете
Трябва само да оставим той да се развие от живото чувство, което изпитваме към истините на антропософията, разбирайки, че когато ги схващаме в душата ние подхождаме към
реалност
та на духа.
Този елемент на сила никога не трябва да се опитва да се внася чрез външни средства в разговорите за Антропософия.
Трябва само да оставим той да се развие от живото чувство, което изпитваме към истините на антропософията, разбирайки, че когато ги схващаме в душата ние подхождаме към реалността на духа.
Това ще придаде определено настроение на душата ни. Тя ще се чувства на моменти абсолютно отдадена на мислите за духовния свят. В това отдаване благоговението пред духовното се ражда по естествен и не принуден начин.
към текста >>
95.
16. До всички членове * XV 1 юни 1924 Още нещо за настроението, необходимо на груповите срещи
GA_39 Писма до членовете
Защото изпълването на вътрешното същество на човека с духовно познание означава пробуждане за живота на сетивната
реалност
и импулсите, които волята може да черпи от тази
реалност
.
Но както физическата природа на човека има нужда от сън, за да бъде годен за буден живот, така също правилното потапяне в духовния свят се нуждае от физическата опитност, за да развие твърдост и сигурност на душата.
Защото изпълването на вътрешното същество на човека с духовно познание означава пробуждане за живота на сетивната реалност и импулсите, които волята може да черпи от тази реалност.
към текста >>
96.
Аз гледам в тъмнината
GA_40 Стихове и медитации
Самият аз в
реалност
та си.
Самият аз в реалността си.
към текста >>
Реалност
та на аза
Реалността на аза
към текста >>
97.
Сетивното познание където свършва
GA_40 Стихове и медитации
реалност
ите на живота
реалностите на живота
към текста >>
98.
Говорят на човешки сетива
GA_40 Стихове и медитации
и вижда във духовната
реалност
и вижда във духовната реалност
към текста >>
99.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Идеята няма да изгори, но когато сме изправени пред
реалност
та преживяването е различно.
Например, възприятието за “маса"; когато масата вече не е пред нас, ни остава идея, понятие за нея, нещо като ехо. Първо го има предметът, и после образът . Някои философски системи твърдят, че всичко е само образ, представа. Това не е вярно. Нека вземем, например, представата за нажежена до червено стомана или желязо.
Идеята няма да изгори, но когато сме изправени пред реалността преживяването е различно.
Типичното за предметното познание е, че първо имаме налице предмета, и след това образът се появява вътре в нас. Точно обратният процес трябва да се случва в човек, който желае да навлезе в духовния свят. Той трябва първо да е способен да преобрази своя идеен свят по такъв начин, че представата да предхожда възприятието. Тази способност се развива чрез медитация и концентрация, което е, да кажем, потъване на душата в същината на определени идеи, които не отговарят на никаква външна реалност. Само помислете за момент колко от живеещото в душата ви е зависимо от факта, че сте родени в определен град на определен ден.
към текста >>
Тази способност се развива чрез медитация и концентрация, което е, да кажем, потъване на душата в същината на определени идеи, които не отговарят на никаква външна
реалност
.
Нека вземем, например, представата за нажежена до червено стомана или желязо. Идеята няма да изгори, но когато сме изправени пред реалността преживяването е различно. Типичното за предметното познание е, че първо имаме налице предмета, и след това образът се появява вътре в нас. Точно обратният процес трябва да се случва в човек, който желае да навлезе в духовния свят. Той трябва първо да е способен да преобрази своя идеен свят по такъв начин, че представата да предхожда възприятието.
Тази способност се развива чрез медитация и концентрация, което е, да кажем, потъване на душата в същината на определени идеи, които не отговарят на никаква външна реалност.
Само помислете за момент колко от живеещото в душата ви е зависимо от факта, че сте родени в определен град на определен ден. Представете си, че не сте били родени на този ден, и се опитайте да си представите какви други опитности щяха тогава да живеят във вашите души, и преминавайте през това от сутрин до вечер. С други думи, изяснете си колко от съдържанието на душата ви е зависимо от вашата околна среда, и тогава оставете всичко, което ви подбужда отвън, да изчезне. След това опитайте да си помислите колко още би останало в душата. Всички представи от външния свят, които се вливат в душата, трябва, ден след ден, да бъдат отстранени от нея и на тяхно място трябва да живее за известно време съдържанието на идея, която по никакъв начин не е била причинена отвън и която не отговаря на никакъв външен факт или събитие.
към текста >>
Няма образ, принадлежащ на външния свят, със същото въздействие като този образ във всичките му различни аспекти и в неговата не
реалност
.
Както казах, това интелектуално обяснение не е най-важното и е дадено само с цел да ни помогне по-добре да разберем тези неща. В медитация от този тип същественото е, че потапяме себе си в символа, че той застава като картина пред нас. И ако е казано, че един Розов Кръст не съответства на нищо реално, нашият отговор трябва да бъде, че целият смисъл лежи не в преживяването на нещо свързано с външния свят посредством Розовият Кръст, и че ефектът на този Розов Кръст върху душата и нейните дремещи способности е напълно реален.
Няма образ, принадлежащ на външния свят, със същото въздействие като този образ във всичките му различни аспекти и в неговата нереалност.
Ако душата позволи на този образ да работи върху нея, тя прави все по-голям и по-голям напредък, и накрая е способна да живее в свят на представи, който е отначало на практика въображаем; но когато тя е живяла достатъчно дълго в този идеен свят с търпение и енергия, тя има значимо действително изживяване. Духовни реалности, духовни същества, които иначе са невидими, се появяват от свръх-сетивното обкръжение. И тогава душата е способна съвсем ясно да различи кое е само представа, илюзия, от истинската и действителна реалност.
към текста >>
Духовни
реалност
и, духовни същества, които иначе са невидими, се появяват от свръх-сетивното обкръжение.
Както казах, това интелектуално обяснение не е най-важното и е дадено само с цел да ни помогне по-добре да разберем тези неща. В медитация от този тип същественото е, че потапяме себе си в символа, че той застава като картина пред нас. И ако е казано, че един Розов Кръст не съответства на нищо реално, нашият отговор трябва да бъде, че целият смисъл лежи не в преживяването на нещо свързано с външния свят посредством Розовият Кръст, и че ефектът на този Розов Кръст върху душата и нейните дремещи способности е напълно реален. Няма образ, принадлежащ на външния свят, със същото въздействие като този образ във всичките му различни аспекти и в неговата нереалност. Ако душата позволи на този образ да работи върху нея, тя прави все по-голям и по-голям напредък, и накрая е способна да живее в свят на представи, който е отначало на практика въображаем; но когато тя е живяла достатъчно дълго в този идеен свят с търпение и енергия, тя има значимо действително изживяване.
Духовни реалности, духовни същества, които иначе са невидими, се появяват от свръх-сетивното обкръжение.
И тогава душата е способна съвсем ясно да различи кое е само представа, илюзия, от истинската и действителна реалност.
към текста >>
И тогава душата е способна съвсем ясно да различи кое е само представа, илюзия, от истинската и действителна
реалност
.
В медитация от този тип същественото е, че потапяме себе си в символа, че той застава като картина пред нас. И ако е казано, че един Розов Кръст не съответства на нищо реално, нашият отговор трябва да бъде, че целият смисъл лежи не в преживяването на нещо свързано с външния свят посредством Розовият Кръст, и че ефектът на този Розов Кръст върху душата и нейните дремещи способности е напълно реален. Няма образ, принадлежащ на външния свят, със същото въздействие като този образ във всичките му различни аспекти и в неговата нереалност. Ако душата позволи на този образ да работи върху нея, тя прави все по-голям и по-голям напредък, и накрая е способна да живее в свят на представи, който е отначало на практика въображаем; но когато тя е живяла достатъчно дълго в този идеен свят с търпение и енергия, тя има значимо действително изживяване. Духовни реалности, духовни същества, които иначе са невидими, се появяват от свръх-сетивното обкръжение.
И тогава душата е способна съвсем ясно да различи кое е само представа, илюзия, от истинската и действителна реалност.
към текста >>
Но ако той запази чувство на пълна увереност в своето възприемане на
реалност
та, тогава той знае как духовните събития ще се изяснят, и напредва в духовния свят.
Разбира се, никой не трябва да бъде мечтател, защото това е много опасно. Абсолютно необходимо е да се запази здрав разум и сигурна основа за личната опитност. Ако някой мечтае и фантазира, няма да е добре за него, когато духовният свят нахлуе в неговото съзнание.
Но ако той запази чувство на пълна увереност в своето възприемане на реалността, тогава той знае как духовните събития ще се изяснят, и напредва в духовния свят.
към текста >>
И, колкото и много предубедени хора да казват: “Библията не се нуждае от такова сложно обяснение – толкова е просто, тя е вярна" – някой ден ще бъде
реалност
, че Библията, дори когато не е напълно разбирана, ще работи върху всяко сърце със силата на своите вътрешни мистерии.
Тогава тя повече няма да изглежда неразбираема, защото ще се чувстваме съединени с влятото в духовната култура чрез онези, които я написаха. В нашата епоха за нас е възможно, чрез Посвещението, отново да изследваме духовния свят. Поглеждайки назад към миналото, се чувстваме съединени с онези, които са си отишли преди нас, понеже можем да покажем как стъпка по стъпка те съобщават онова, което са получили в духовния свят. Можем да предречем, че Библията ще докаже самата себе си като най-мъдър документ на човечеството, най-дълбокия извор на нашата цивилизация. Духовната Наука ще може да възстанови това познание.
И, колкото и много предубедени хора да казват: “Библията не се нуждае от такова сложно обяснение – толкова е просто, тя е вярна" – някой ден ще бъде реалност, че Библията, дори когато не е напълно разбирана, ще работи върху всяко сърце със силата на своите вътрешни мистерии.
Ще бъде осмислено също, че нейната простота е само в нашите схващания, и че никоя мъдрост не е достатъчна за пълното й разбиране. Библията е най-дълбок документ не само за обикновените хора, а също и за най-мъдрия от мъдреците. Мъдростта, по този начин, достигната духовно и независимо, ще ни отведе отново при Библията . И Духовната Наука, освен всичко друго което трябва да донесе на човечеството, ще бъде средството за достигане и покоряване на Библията.
към текста >>
100.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
То първо е в мисълта и след това мисълта се превръща в
реалност
.
Размишляващият човек е човекът, който позволява мислите на този свят да работят върху него, и после мисли; такова мислене е Кама-Манас-мисленето5. Днес човекът на петата коренна раса все още мисли главно като Епиметей. Обаче доколкото той не просто оставя онова, което вече го има да работи върху него, а става откривател и изследовател, до тази степен той е един Прометей. Никога нямаше да бъдат направени открития, ако всички хора бяха като Епиметей. Откритие възниква, когато едно човешко същество създава нещо, което преди не го е имало.
То първо е в мисълта и след това мисълта се превръща в реалност.
Това е мисленето на Прометей. Това мислене на Прометей в петата коренна раса е Манас-мисленето6. Кама-Манас и Манас текат като два потока един до друг в петата коренна раса. Манас-мисленето постепенно ще става все по и по-разпространено.
към текста >>
101.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Тази раса роди руното за скрити
реалност
и.
В осмото и деветото столетие преди Христа учениците на гръцките Мистерии бяха учени на окултния смисъл на този мит. Те бяха учени, че Съществата, които въведоха сухата, безпристрастна човешка интелигентност, сега бяха придобили особено значение. В тях се събуди копнежа по древната култура, придобита когато Слънцето премина през знака на Овена предния път. Това, че Фрикс и Хела били отнесени от овена до Колхида означава просто, че предишната епоха - Персийско-Иранската - с нейното двойствено естество (тя стои под знака на боговете Ормузд и Ариман) - е възвърнала съюза между познанието и любовта.
Тази раса роди руното за скрити реалности.
Още по-рано, в Атлантида, това руно, тази мъдрост, е била общо притежание на човешката култура; после тя е била пренесена в отдалечените Мистерийни школи. Това трябваше да се върне отново. Така мита за Аргонавтите е израз на основаването на Гръцките Мистерийни школи.
към текста >>
102.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
Братството на хората и култът към Единия Бог се определени негови черти, но те представят само външната, социална страна, не вътрешната, духовната
реалност
.
Нека сега се обърнем към Християнството.
Братството на хората и култът към Единия Бог се определени негови черти, но те представят само външната, социална страна, не вътрешната, духовната реалност.
Новият, тайнствен и трансцедентен елемент в Християнството е, че то създава божествена Любов, силата, която преобразува човека отвътре, квасът, чрез който бива издигнат целият свят. Христос дойде да каже: "Ако не оставите майка, съпруга и собственото си тяло, не можете да бъдете мои ученици."
към текста >>
103.
ІV. Инволюция и Еволюция
GA_92 Езотерична космология
Той твърди също, че всички легенди се били породени в състояние на по-висш сън, където се възприемат
реалност
и, и че сфинксът в действителност е една демонична фигура.
Ако спящият разреши гатанките, е спасен; ако ли не, жената го убива и разсича на две с коса. Легендата продължава, казвайки, че фантомът може да бъде обезпокоен с рецитиране на стиховете на "Отче наш" в обратен ред. Окултизмът ни учи, че Жената по Пладне е астрална фигура, зъл дух, който се явява и подтиска човека по време на сън. Обърнатата молитва "Отче наш" показва, че в астралния свят всичко е отразено като в огледало (инверсия). В "Загадката на Сфинкса" Лудвиг Лайстнер казва, че източникът на легендата за Сфинкса може да се намери всред всички раси.
Той твърди също, че всички легенди се били породени в състояние на по-висш сън, където се възприемат реалности, и че сфинксът в действителност е една демонична фигура.
към текста >>
104.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Твърди се, че целта е унищожаването на тялото чрез аскетизъм и че
реалност
та е илюзия, която трябва да бъде завладяна, позовавайки се на "майя"-та, за която се говори в индийската философия.
Преди да се впуснем в темата, ние трябва да осъзнаем, че откакто окултизмът се популяризира, определена част от теософската литература породи грешни идеи за истинската цел на окултната наука.
Твърди се, че целта е унищожаването на тялото чрез аскетизъм и че реалността е илюзия, която трябва да бъде завладяна, позовавайки се на "майя"-та, за която се говори в индийската философия.
Това е нещо повече от преувеличение; това е истинска грешка, противоречаща на науката и на практиката на окултизма.
към текста >>
Точно както пчелата излиза от кошера и събира сока на цветята за да го превърне в мед, така и душата идва от Духа, прониква в
реалност
та и събира нейната същина, която след това бива отнасяна отново към Духа.
Гръцката образност сравнява душата с пчела и спрямо фактите това е повече от вярно.
Точно както пчелата излиза от кошера и събира сока на цветята за да го превърне в мед, така и душата идва от Духа, прониква в реалността и събира нейната същина, която след това бива отнасяна отново към Духа.
към текста >>
Окултизмът не презира
реалност
та, а по-скоро се опитва да я разбере и използва.
Окултизмът не презира реалността, а по-скоро се опитва да я разбере и използва.
Тялото е не само одежда, то е инструмент на Духа. Окултизмът не е наука, която подчинява тялото, а ни учи как да го използваме за висши цели. Може ли да се каже, че разбираме природата на магнита, ако го опишем само като парче желязо, оформено като подкова? Разбира се, че не. Но ние ще сме я разбрали, ако кажем: "Магнитът е парче желязо, имащо силата да привлича други късчета желязо." Видимата реалност е изцяло проникната от по-дълбока реалност и тази по-дълбока реалност е онова, в което душата се опитва да проникне и овладее.
към текста >>
Но ние ще сме я разбрали, ако кажем: "Магнитът е парче желязо, имащо силата да привлича други късчета желязо." Видимата
реалност
е изцяло проникната от по-дълбока
реалност
и тази по-дълбока
реалност
е онова, в което душата се опитва да проникне и овладее.
Окултизмът не презира реалността, а по-скоро се опитва да я разбере и използва. Тялото е не само одежда, то е инструмент на Духа. Окултизмът не е наука, която подчинява тялото, а ни учи как да го използваме за висши цели. Може ли да се каже, че разбираме природата на магнита, ако го опишем само като парче желязо, оформено като подкова? Разбира се, че не.
Но ние ще сме я разбрали, ако кажем: "Магнитът е парче желязо, имащо силата да привлича други късчета желязо." Видимата реалност е изцяло проникната от по-дълбока реалност и тази по-дълбока реалност е онова, в което душата се опитва да проникне и овладее.
към текста >>
105.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
GA_92 Езотерична космология
Постига се астрално виждане - където всичко е символичен образ на
реалност
та.
1. Посветеният намира спокойствие в своята душа.
Постига се астрално виждане - където всичко е символичен образ на реалността.
Това астрално виждане, което възниква в спящо състояние, е все още непълно.
към текста >>
Човек разбира отношението между символизма на съня и
реалност
та; той придобива контрол над астралния свят.
2. Сънищата спират да бъдат хаотични.
Човек разбира отношението между символизма на съня и реалността; той придобива контрол над астралния свят.
И тогава в душата се събужда вътрешната астрална светлина, която възприема другите души в истинската им същност.
към текста >>
Тази хармония е проявление на
реалност
та; тя бе наречена от Платон и Питагор хармонията на сферите.
3. Установява се продължителност на съзнанието между будното състояние и спящото състояние. Астралният живот се отразява в сънища, но в дълбокия сън се появяват чисти звуци. Душата изживява вътрешните слова, изливащи се от всички същества като могъща хармония.
Тази хармония е проявление на реалността; тя бе наречена от Платон и Питагор хармонията на сферите.
Това не е поетична метафора, а реалност, изживявана от душата като вибрация, излъчвана от душата на света.
към текста >>
Това не е поетична метафора, а
реалност
, изживявана от душата като вибрация, излъчвана от душата на света.
3. Установява се продължителност на съзнанието между будното състояние и спящото състояние. Астралният живот се отразява в сънища, но в дълбокия сън се появяват чисти звуци. Душата изживява вътрешните слова, изливащи се от всички същества като могъща хармония. Тази хармония е проявление на реалността; тя бе наречена от Платон и Питагор хармонията на сферите.
Това не е поетична метафора, а реалност, изживявана от душата като вибрация, излъчвана от душата на света.
към текста >>
106.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Ние отново откриваме тези добродетели, изразени в знаци и символи, понеже символите не са случайни открития – те са
реалност
и.
Ние отново откриваме тези добродетели, изразени в знаци и символи, понеже символите не са случайни открития – те са реалности.
Символът на Кръста, например, също като този на Свастиката, представя четири-листната чакра в човека. Дванадесет-листният цвят е изразен в символа на Розовия Кръст и дванадесетте Братя. Тринадесетият сред тях, невидимият, който ги обединява всички, представлява истината, която обединява всички религии.
към текста >>
107.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Това може да бъде направено само ако можем да разграничаваме външния вид от
реалност
та, човешката обвивка от живата душа.
Нашата задача е да се научим как да разчитаме страниците на тази книга от живи образи и да разгръщаме безбройните свитъци от "Хрониката" на Вселената.
Това може да бъде направено само ако можем да разграничаваме външния вид от реалността, човешката обвивка от живата душа.
Необходими са всекидневна дисциплина и дълго обучение, ако искаме да предотвратим погрешните интерпретации. Например, от така възприеманата форма на Данте могат да бъдат получени определени отговори на въпроси. Но те не идват от индивидуалността на Данте, понеже индивидуалността продължава да се развива; те идват от древната фигура на Данте, "фиксирана" в етерната среда на неговото време.
към текста >>
108.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Съществуването на това имагинативно съзнание е отговорът на безкрайните философски дискусии върху обективната природа и
реалност
та на света и то е опровержението на всички чисто субективни философи, например такива като Беркели.
Съществуването на това имагинативно съзнание е отговорът на безкрайните философски дискусии върху обективната природа и реалността на света и то е опровержението на всички чисто субективни философи, например такива като Беркели.
Два полюса на битие и на живот са съществени за еволюцията. "Субективно всемирното" става обективна вселена; човекът напредва първо от субективното към обективното и накрая ще бъде отведен от обективното към субективното чрез развитието на Духа-Себе (Манас), Духа-Живот (Буди) и Духа-Човек (Атма).
към текста >>
То създава форми и цветове, които не съществуват във физическата
реалност
.
Сънищното съзнание е атавистичен остатък на образното съзнание на старите времена. Едно качество на това образно съзнание е, че то е творческо.
То създава форми и цветове, които не съществуват във физическата реалност.
към текста >>
109.
ХІV. Логосът и Човека
GA_92 Езотерична космология
Във физическия свят ние развиваме идеи просто чрез сетивните органи и външните
реалност
и, до които се докосваме с тези органи.
Тези три състояния на съзнание на много различни.
Във физическия свят ние развиваме идеи просто чрез сетивните органи и външните реалности, до които се докосваме с тези органи.
В астралния свят ние възприемаме заобикалящата ни среда само под формата на картини, в същото време чувствайки се сякаш сме част от тях.
към текста >>
110.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
Картината е само символ в този свят, но тя съответства на определена
реалност
в по-висшия свят.
За да добием представа за тази еволюция ние трябва да прибегнем не до абстракции, а до картини, защото картините имат едно живо, съзидателно свойство, което не се съдържа в чистата идея.
Картината е само символ в този свят, но тя съответства на определена реалност в по-висшия свят.
към текста >>
111.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
Те носят по рождение голяма склонност към духовното, защото при своята смърт са се докоснали до сили, показали им истинското естество на
реалност
та и илюзията на материалния живот.
Следното е пример за връзките, които съществуват между човешката воля и земните катаклизми: в човешките същества, които загиват в резултат на земетресения или вулканични изригвания, се забелязват през следващата им инкарнация съвсем различни вътрешни качества.
Те носят по рождение голяма склонност към духовното, защото при своята смърт са се докоснали до сили, показали им истинското естество на реалността и илюзията на материалния живот.
към текста >>
112.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
Така "Музиката на Сферите" бе
реалност
, обединяваща човека с небесата.
Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили. Когато халдейския маг поглеждаше към небето - което за нас представлява просто явления на небесната механика - неговите чувства бяха съвсем различни от нашите. Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество. Когато поглеждаше към Меркурий, Венера, Луната или Слънцето, той не възприемаше само физическата светлина на тези небесни тела; той възприемаше душите им и знаеше, че собствената му душа е свързана с тези могъщи небесни души. Техните сили на привличане или отблъскване изглеждаха като удивителна симфония на Божествената Воля; в неговото същество звучеше музиката на Макрокосмоса.
Така "Музиката на Сферите" бе реалност, обединяваща човека с небесата.
Преимуществото на ученията в нашата съвременна епоха лежи в познанието на физическия свят, на минералната материя. Онова, което някога беше духовно познание, слезе до физическия свят, до света който толкова добре познаваме. Но от сега нататък ние трябва да се стремим да постигнем познание за астралния свят и за света на чистия Дух чрез истинско ясновидство.
към текста >>
113.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Така в Северната зона по-специално се развива импулсът за контролиране нещата на сетивния свят по материален начин, към едно подреждане на света на
реалност
ите посредством най-висок технически напредък, чрез физически изкуства и т.н.
Другата интуиция е била основата, върху която е бил основан древният персийски мистицизъм и това е водело до благоговение пред съществата, които също са имали двойна натура Асурите. Те също притежавали онова, което ние наричаме душа, ала душевността им била включена вътре в едно физическо тяло, развито по величествен, титаноподобен начин. Индуският възглед за света, който се е придържал към обожаване на Девата, е считал Асурите за нещо по-низше; докато онези, които клонели към гледната точка на северните народи/*12/ се придържали към Асурите/*13/, към физическата природа.
Така в Северната зона по-специално се развива импулсът за контролиране нещата на сетивния свят по материален начин, към едно подреждане на света на реалностите посредством най-висок технически напредък, чрез физически изкуства и т.н.
Днес никой повече не продължава обожаването на Асурите, ала мнозина сред нас все още имат нещо от тяхната природа вътре в себе си. Оттам идва склонността към материалистичната страна на живота и това е основната склонност на северните народи/*14/. Всеки, който признава чисто материалистичните принципи, може да бъде сигурен, че в себе си притежава нещо от Асурите.
към текста >>
114.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
Дори отричането на
реалност
та на прераждането – от 3-то столетие сл. Хр.
н., това, разбира се, не е поетичен фолклор. Той е говорил това, защото е знаел, че онова, което тогава е преподавал на своя ученик под формата на легенда, когато този дух се прероди, той ще бъде подготвен да разбере истината в една по-съвършена форма. Всички тези приказки, са създадени въз основа на познанието, че духът отново ще се инкарнира и по-късно ще може по-лесно да разбере истината. Не вяра, а знание е вдъхновявало тези приказки и легенди, т. е. опитността на прераждането.
Дори отричането на реалността на прераждането – от 3-то столетие сл. Хр.
нататък – пак е било направено върху предпоставки за прераждането, защото се е целяло човекът да бъде напълно въвлечен в Кама-Манас/*18/, и то толкова дълго, докато всичко духовно постепенно премине през въплъщението. Поради тази причина 1500 години християнството не е трябвало да познава прераждането. Ако ние и занапред лишим човека от знанието за прераждането, бихме му отказали това знание за втори път. Това обаче би било един голям грях, грях срещу цялото човечество. Ала да му се откаже това знание в първия случай е било необходимо, тъй като е трябвало да бъде осъзната стойността на единичния живот между раждане и смърт.
към текста >>
115.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
Това означава една
реалност
, която наистина издига човека над самия него, ала я придружават опасности, които никак не са преувеличени в разказа за проклятието на Тантал.
Следното изпитание се нарича "Подаването на змията от йерофанта". Това може да се обясни само посредством въздействията, които се получават от него. То е изяснено в сагата за Тантал. С привилегията, да се участва в Съвета на боговете, може да се злоупотреби.
Това означава една реалност, която наистина издига човека над самия него, ала я придружават опасности, които никак не са преувеличени в разказа за проклятието на Тантал.
Като правило човекът казва, че е безсилен пред природните закони. Това са мисли. С този вид мислене, което е само мъгляво мозъчно мислене, нищо не може да бъде постигнато. В творческото мислене, което изгражда и конструира нещата в света, което е продуктивно и плодоносно, пасивният вид мислене се заменя от едно мислене, обзето от духовна сила. Пашкулът на гъсеницата е празната обвивка на гъсеницата; когато бъде изпълнена с /продуктивно/ мислене, тя е живата гъсеница.
към текста >>
116.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
Първоначално то съществува в мисълта, а след това мисълта се трансформира в
реалност
.
Но дотолкова, доколкото човек не оставя заобикалящата го среда да му въздейства, а създава нещо за бъдещето, той е изобретател и откривател, дотолкова той е един Прометей, който мисли напред. Никога не би имало никакви открития, ако човекът беше само като Епиметей. Едно откритие възниква, защото човек е в състояние да създаде нещо, което преди това не е съществувало.
Първоначално то съществува в мисълта, а след това мисълта се трансформира в реалност.
Това е прометеево мислене. прометеевото мислене в петата коренна раса е "манасмислене" /мисленето с духовни мисли/. земното мислене и духовното мислене протичат едно до друго в петата коренна раса. Постепенно духовното мислене ще стане все по-широко разпространено.
към текста >>
117.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Те са били в училището на великите европейски адепти, които са преподавали, че петте тела са
реалност
и не трябва да останат само като понятия.
Едно тяло не може да се опознае, когато човек живее в него, а само когато той го наблюдава като обект. Това е, което отличава един обикновен човек от онзи, който е преминал през едно такова обучение, където петте тела са станали обекти. Обикновеният човек наистина живее в тези пет тела; обаче, той живее в тях, той не може да излезе от тях и да ги разгледа. Най-много той може да вижда своето физическо тяло, когато го огледа или се види в огледалото. Учениците на Калиостро, ако правилно биха следвали неговите методи, щяха да постигнат това, което са постигнали някои розенкройцери, които са преминали основно обучение със същата цел.
Те са били в училището на великите европейски адепти, които са преподавали, че петте тела са реалност и не трябва да останат само като понятия.
Това се нарича "Знание за пентаграма" и "Морално прераждане".
към текста >>
То се състои в опознаване принципите на световната хармония в тяхната истина и
реалност
, десетте основни../пропуск/.
Третият вид е т. нар. мистична дисциплина, която се базира предимно върху вътрешното развитие и което, ако се приложи правилно, би довело преди всичко до подходящо боравене с Философския камък, именно до побеждаване на смъртта. Това общо взето е изразено в едно от изреченията, които ви прочетох, в което се казваше, че чрез Свободното масонство всеки е в състояние да се убеди в безсмъртието. Това зависи обаче, както Кабала казва, дали той иска това или не. Четвъртият вид обучение е кабалистичното.
То се състои в опознаване принципите на световната хармония в тяхната истина и реалност, десетте основни../пропуск/.
към текста >>
118.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
А духовността е отправена към
реалност
та; докато нашата епоха се придържа към привидността, която иска да задържи само непосредствения момент.
В Средните векове за много от катедралите и картините не можеше да се каже, кой ги е изградил или изрисувал. Едва в нашата епоха хората са започнали да придават такава голяма стойност на индивидуалното човешко име. В по-ранните епохи, по-духовни от нашата, индивидуалното име е имало по-малка важност. Времената бяха още духовни.
А духовността е отправена към реалността; докато нашата епоха се придържа към привидността, която иска да задържи само непосредствения момент.
към текста >>
119.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
В този случай ние нямаме работа само със символи, а фактически с външни
реалност
и, в които обаче едновременно намира своя израз един дълбок световно-исторически символизъм.
Още малко да поразмислим за изгубения храм. Трябва да считаме Соломоновия храм за най-великия символ. Главното е да се разбере този символ. Вие знаете от Библията, как той възниква.
В този случай ние нямаме работа само със символи, а фактически с външни реалности, в които обаче едновременно намира своя израз един дълбок световно-исторически символизъм.
И онези, които съградиха храма осъзнаваха какво той трябваше да изразява.
към текста >>
Онова, което бе представено символично от храма, би трябвало да стане жива
реалност
.
Йерусалим трябваше да бъде центърът и оттам по целия свят да потече тайната за отношението на човека към Христос.
Онова, което бе представено символично от храма, би трябвало да стане жива реалност.
За темплиерите се казваше и именно това беше обвинението срещу тях, че те са установили някакъв вид звездопоклонничество, а също и слънцепоклонничество. Обаче зад това лежи една велика тайна. Литургията се разделяше на две части; така наречената малка литургия, в която на всички беше позволено да участват и когато тя беше приключена, и по-голямото мнозинство от присъстващите си бе отишло, следваше голямата литургия, която бе само за онези, които желаеха да преминат през окултно обучение, да тръгнат по "пътя". В тази голяма литургия най-напред се изказваше Апостоличното верую; след това бе излагано развитието на християнството по целия свят и как то бе свързано с великия ход на световната еволюция.
към текста >>
Егото, азът, ще е достигнал известна степен тогава, когато онова, на което Соломоновият храм е символ, ще бъде
реалност
в най-висшия смисъл, когато самият човек стане храм за Яхве.
Петелът, който е символ едновременно и за висшето и за низшето човешко себе "пропява два пъти"/Марко, 14:30/. Петелът пропява за първи път, когато човек слезе на Земята и материализира себе си във физическо вещество; той пропява за втори път, когато човек отново ще се издигне, когато ще се научи да разбира Христос, когато се появи Водолеят. Това ще бъде през 6-та културна епоха. Тогава човекът духовно ще разбере какъв би трябвало да стане.
Егото, азът, ще е достигнал известна степен тогава, когато онова, на което Соломоновият храм е символ, ще бъде реалност в най-висшия смисъл, когато самият човек стане храм за Яхве.
към текста >>
120.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Днес човекът открива своята
реалност
в минералното царство, към което принадлежат растения, животни и човек.
И тук идваме до истинското значение на кръста, което го е довело до придобиване на такова основно и реално значение като символ в християнството. Какво е кръстът? Има три царства, към които човечеството се стреми – растителното, животинското и човешкото царство.
Днес човекът открива своята реалност в минералното царство, към което принадлежат растения, животни и човек.
Приемете това така, както се казва във всяко верую на мъдростта, че човекът като душевно-духовно същество е част на всемирната душа, от световната душа, както Джордано Бруно я нарече./*3/ Индивидуалната душа е като капка в световната душа, която бихме могли да си представим като един огромен океан. Още Платон казва, че световната душа е била разпъната на кръста на световното тяло.
към текста >>
121.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Чрез концентриране мъжът първоначално развива в себе си като мисъл онова, което трябва да стане
реалност
в него по-късно.
Ала по-дълбоката мисъл е, че тези едностранчиви мъжки усилия трябва да бъдат преодоляни в теософските кръгове. Още в цялото Средновековие има една възвишена подготовка за създаването на другия пол в мъжа по духовен начин.
Чрез концентриране мъжът първоначално развива в себе си като мисъл онова, което трябва да стане реалност в него по-късно.
Оттам като подготовка за това през Средните векове се зароди култът към Дева Мария. Той не е нищо друго, освен концентрация, за да се зароди женското у мъжа, докато за жената култът към Исус служеше за паралелната цел. Култът на Дева Мария произхожда именно оттук.
към текста >>
122.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Трудно е да се достигне това, ала е възможно и това ще успее, ще стане
реалност
.
Ние видяхме, как започна тази борба, до която жените не бяха допуснати. Нашата задача е да спуснем мост над пропастта между свободните масони и розенкройцерите. Работата е трудна, ала тя трябва да бъде извършена. Тя води до познанието за висшия надсексуален човек.
Трудно е да се достигне това, ала е възможно и това ще успее, ще стане реалност.
към текста >>
123.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Другите хора преживяват
реалност
та само чрез сетивния свят и не мислят за лошо, когато си казват, че "за мисленето не се плаща мито".
Да се разбере това е лесно; онези, които се срещат в групи като теософските групи, ще го почувстват и изпитат. Тогава те ще открият в това нов извор на живот. Вие бихте могли да си кажете, че за другите хора има само една опростена действителност, а за нас една тройна.
Другите хора преживяват реалността само чрез сетивния свят и не мислят за лошо, когато си казват, че "за мисленето не се плаща мито".
Обаче всеки, който е изучавал мирогледа на теософията не може да каже, че мисленето не се заплаща, а е убеден, че е отговорен за онова, което мисли и чувства към другите хора. Това чувство на отговорност вие внасяте в света като най-добрия плод на теософския мироглед.
към текста >>
124.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Бауер вижда указания за разпространението на будизма – с неговото следващо влияние върху манихейство – в разказите за Скитианус и Теребинтус-буда, когото той идентифицира, но на когото не приписва историческа
реалност
.
След всичко, което се каза, не може да има съмнение за влиянието на парсизма върху мендеизма, факт, който вече е бил предполаган от Лорзбах.
Бауер вижда указания за разпространението на будизма – с неговото следващо влияние върху манихейство – в разказите за Скитианус и Теребинтус-буда, когото той идентифицира, но на когото не приписва историческа реалност.
Това той ще види потвърдено по много начини, един от който е формулата за клетвено отричане от манихейството при обръщане към църквата, като между другото се изисквало даващите клетвата да се отрекат и от Буда. Влиянието на будизма в Близкия Изток през толкова ранна дата е положително възможно; тъй като Ен-Надим специално подчертава, че будизмът е навлязъл в Траноксиана, дори преди времето на Мани. Вебер също намира, че е "много вероятно будистки мисионери, подтиквани от своето свежо религиозно усърдие, да са разпространявали будизма по крайните части на Западен Иран" по времето, за което той говори /времето на гръцкото владение на Индия/.
към текста >>
Описанието на секретаря беше сянка в сравнение с
реалност
та.
Лабораторията е отключена; едновременен вик на учудване изкача от двамата; на една маса е седнал Сен Жармен, спокойно чете един ръкопис, който е творба на Парацелз. Те застават неми на прага; тайнственият неканен гост бавно затваря книгата и бавно става. Добре знаят и двамата учудени мъже, че това явление не може да бъде никой друг в света освен човекът на чудесата.
Описанието на секретаря беше сянка в сравнение с реалността.
Като че ли светло великолепие обвиваше цялата му фигура. Достойнство и величественост се изявяваха. Двамата мъже бяха безмълвни. Графът прави няколко стъпки, за да ги посрещне. Те влизат.
към текста >>
И индивидуалностите, които ръководят човечеството, трябва да внедрят мисъл-формите в него много хиляди години предварително, за да могат те да станат
реалност
по-късно.
Всичко, което е действено в човечеството, започва от вътрешността на човешкото същество, а не отвън. Онова, което се явява като мисъл и чувство в един период е външната форма за следващия.
И индивидуалностите, които ръководят човечеството, трябва да внедрят мисъл-формите в него много хиляди години предварително, за да могат те да станат реалност по-късно.
Ето тук ви се дава въздействието на мисъл-формите, които биват активирани чрез такива символични фигури. Те имат много реално значение".
към текста >>
Да благодарим на Бога, че по онова време, беше самоедин идеал, тъй като, ако този идеал на Кили бе станало
реалност
тогава, какво би станало при тази война!
1, кн. 3 "Идващата сила" на Е. П. Блаватска. Сред лекциите на Р. Щайнер има няколко изказвания по този въпрос особено в лекцията, дадена по време на Първата световна война на 20 юни 1916 г.: "Космическото същество аза", където той казва: "Това все още бе само един идеал.
Да благодарим на Бога, че по онова време, беше самоедин идеал, тъй като, ако този идеал на Кили бе станало реалност тогава, какво би станало при тази война!
"Сравни също лекцията, държана в Дорнах на 1 декември 1918 г. в "Променените условия на времената".
към текста >>
125.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Братството на хората и култът към Единия Бог се определени негови черти, но те представят само външната, социална страна, не вътрешната, духовната
реалност
.
Нека сега се обърнем към християнството.
Братството на хората и култът към Единия Бог се определени негови черти, но те представят само външната, социална страна, не вътрешната, духовната реалност.
Новият, тайнствен и трансцедентен елемент в християнството е, че то създава божествена Любов, силата, която преобразува човека отвътре, квасът, чрез който бива издигнат целият свят. Христос дойде да каже: “- Ако не оставите майка, съпруга и собственото си тяло, не можете да бъдете мои ученици.”
към текста >>
126.
ІV. Инволюция и Еволюция.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Той твърди също, че всички легенди се били породени в състояние на по-висш сън, където се възприемат
реалност
и, и че сфинксът в действителност е една демонична фигура.
Ако спящият разреши гатанките, е спасен; ако ли не, жената го убива и разсича на две с коса. Легендата продължава, казвайки, че фантомът може да бъде обезпокоен с рецитиране на стиховете на “Отче наш” в обратен ред. Окултизмът ни учи, че Жената по Пладне е астрална фигура, зъл дух, който се явява и потиска човека по време на сън. Обърнатата молитва “Отче наш” показва, че в астралния свят всичко е отразено като в огледало (инверсия). В “Загадката на Сфинкса” Лудвиг Лайстнер казва, че източникът на легендата за Сфинкса може да се намери всред всички раси.
Той твърди също, че всички легенди се били породени в състояние на по-висш сън, където се възприемат реалности, и че сфинксът в действителност е една демонична фигура.
към текста >>
127.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Твърди се, че целта е унищожаването на тялото чрез аскетизъм и че
реалност
та е илюзия, която трябва да бъде завладяна, позовавайки се на “майя”-та, за която се говори в индийската философия.
Преди да се впуснем в темата, ние трябва да осъзнаем, че откакто окултизмът се популяризира, определена част от теософската литература породи грешни идеи за истинската цел на окултната наука.
Твърди се, че целта е унищожаването на тялото чрез аскетизъм и че реалността е илюзия, която трябва да бъде завладяна, позовавайки се на “майя”-та, за която се говори в индийската философия.
Това е нещо повече от преувеличение; това е истинска грешка, противоречаща на науката и на практиката на окултизма.
към текста >>
Точно както пчелата излиза от кошера и събира сока на цветята за да го превърне в мед, така и душата идва от Духа, прониква в
реалност
та и събира нейната същина, която след това бива отнасяна отново към Духа.
Гръцката образност сравнява душата с пчела и спрямо фактите това е повече от вярно.
Точно както пчелата излиза от кошера и събира сока на цветята за да го превърне в мед, така и душата идва от Духа, прониква в реалността и събира нейната същина, която след това бива отнасяна отново към Духа.
към текста >>
Окултизмът не презира
реалност
та, а по-скоро се опитва да я разбере и използва.
Окултизмът не презира реалността, а по-скоро се опитва да я разбере и използва.
Тялото е не само одежда, то е инструмент на Духа. Окултизмът не е наука, която подчинява тялото, а ни учи как да го използваме за висши цели. Може ли да се каже, че разбираме природата на магнита, ако го опишем само като парче желязо, оформено като подкова? Разбира се, че не. Но ние ще сме я разбрали, ако кажем: “Магнитът е парче желязо, имащо силата да привлича други късчета желязо.” Видимата реалност е изцяло проникната от по-дълбока реалност и тази по-дълбока реалност е онова, в което душата се опитва да проникне и овладее.
към текста >>
Но ние ще сме я разбрали, ако кажем: “Магнитът е парче желязо, имащо силата да привлича други късчета желязо.” Видимата
реалност
е изцяло проникната от по-дълбока
реалност
и тази по-дълбока
реалност
е онова, в което душата се опитва да проникне и овладее.
Окултизмът не презира реалността, а по-скоро се опитва да я разбере и използва. Тялото е не само одежда, то е инструмент на Духа. Окултизмът не е наука, която подчинява тялото, а ни учи как да го използваме за висши цели. Може ли да се каже, че разбираме природата на магнита, ако го опишем само като парче желязо, оформено като подкова? Разбира се, че не.
Но ние ще сме я разбрали, ако кажем: “Магнитът е парче желязо, имащо силата да привлича други късчета желязо.” Видимата реалност е изцяло проникната от по-дълбока реалност и тази по-дълбока реалност е онова, в което душата се опитва да проникне и овладее.
към текста >>
128.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Постига се астрално виждане където всичко е символичен образ на
реалност
та.
1. Посветеният намира спокойствие в своята душа.
Постига се астрално виждане където всичко е символичен образ на реалността.
Това астрално виждане, което възниква в спящо състояние, е все още непълно.
към текста >>
Човек разбира отношението между символизма на съня и
реалност
та; той придобива контрол над астралния свят.
2. Сънищата спират да бъдат хаотични.
Човек разбира отношението между символизма на съня и реалността; той придобива контрол над астралния свят.
И тогава в душата се събужда вътрешната астрална светлина, която възприема другите души в истинската им същност.
към текста >>
Тази хармония е проявление на
реалност
та; тя бе наречена от Платон и Питагор хармонията на сферите.
3. Установява се продължителност на съзнанието между будното състояние и спящото състояние. Астралният живот се отразява в сънища, но в дълбокия сън се появяват чисти звуци. Душата изживява вътрешните слова, изливащи се от всички същества като могъща хармония.
Тази хармония е проявление на реалността; тя бе наречена от Платон и Питагор хармонията на сферите.
Това не е поетична метафора, а реалност, изживявана от душата като вибрация, излъчвана от душата на света.
към текста >>
Това не е поетична метафора, а
реалност
, изживявана от душата като вибрация, излъчвана от душата на света.
3. Установява се продължителност на съзнанието между будното състояние и спящото състояние. Астралният живот се отразява в сънища, но в дълбокия сън се появяват чисти звуци. Душата изживява вътрешните слова, изливащи се от всички същества като могъща хармония. Тази хармония е проявление на реалността; тя бе наречена от Платон и Питагор хармонията на сферите.
Това не е поетична метафора, а реалност, изживявана от душата като вибрация, излъчвана от душата на света.
към текста >>
129.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Ние отново откриваме тези добродетели, изразени в знаци и символи, понеже символите не са случайни открития – те са
реалност
и.
Ние отново откриваме тези добродетели, изразени в знаци и символи, понеже символите не са случайни открития – те са реалности.
Символът на Кръста, например, също като този на Свастиката, представя четирилистната чакра в човека. Дванадесет-листният цвят е изразен в символа на Розовия Кръст и дванадесетте Братя. Тринадесетият сред тях, невидимият, който ги обединява всички, представлява истината, която обединява всички религии.
към текста >>
130.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Това може да бъде направено само ако можем да разграничаваме външния вид от
реалност
та, човешката обвивка от живата душа.
Нашата задача е да се научим как да разчитаме страниците на тази книга от живи образи и да разгръщаме безбройните свитъци от “Хрониката” на Вселената.
Това може да бъде направено само ако можем да разграничаваме външния вид от реалността, човешката обвивка от живата душа.
Необходими са всекидневна дисциплина и дълго обучение, ако искаме да предотвратим погрешните интерпретации. Например, от така възприеманата форма на Данте могат да бъдат получени определени отговори на въпроси. Но те не идват от индивидуалността на Данте, понеже индивидуалността продължава да се развива; те идват от древната фигура на Данте, “фиксирана” в етерната среда на неговото време.
към текста >>
131.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Съществуването на това имагинативно съзнание е отговорът на безкрайните философски дискусии върху обективната природа и
реалност
та на света и то е опровержението на всички чисто субективни философи, например такива като Беркели.
Съществуването на това имагинативно съзнание е отговорът на безкрайните философски дискусии върху обективната природа и реалността на света и то е опровержението на всички чисто субективни философи, например такива като Беркели.
Два полюса на битие и на живот са съществени за еволюцията. “Субективно всемирното” става обективна вселена; човекът напредва първо от субективното към обективното и накрая ще бъде отведен от обективното към субективното чрез развитието на Духа-Себе (Манас), Духа-Живот (Буди) и Духа-Човек (Атма).
към текста >>
То създава форми и цветове, които не съществуват във физическата
реалност
.
Сънищното съзнание е атавистичен остатък на образното съзнание на старите времена. Едно качество на това образно съзнание е, че то е творческо.
То създава форми и цветове, които не съществуват във физическата реалност.
към текста >>
132.
ХІV. Логосът и Човека.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Във физическия свят ние развиваме идеи просто чрез сетивните органи и външните
реалност
и, до които се докосваме с тези органи.
Тези три състояния на съзнание на много различни.
Във физическия свят ние развиваме идеи просто чрез сетивните органи и външните реалности, до които се докосваме с тези органи.
В астралния свят ние възприемаме заобикалящата ни среда само под формата на картини, в същото време чувствайки се сякаш сме част от тях.
към текста >>
133.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Картината е само символ в този свят, но тя съответства на определена
реалност
в по-висшия свят.
За да добием представа за тази еволюция ние трябва да прибегнем не до абстракции, а до картини, защото картините имат едно живо, съзидателно свойство, което не се съдържа в чистата идея.
Картината е само символ в този свят, но тя съответства на определена реалност в по-висшия свят.
към текста >>
134.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Те носят по рождение голяма склонност към духовното, защото при своята смърт са се докоснали до сили, показали им истинското естество на
реалност
та и илюзията на материалния живот.
Следното е пример за връзките, които съществуват между човешката воля и земните катаклизми: в човешките същества, които загиват в резултат на земетресения или вулканични изригвания, се забелязват през следващата им инкарнация съвсем различни вътрешни качества.
Те носят по рождение голяма склонност към духовното, защото при своята смърт са се докоснали до сили, показали им истинското естество на реалността и илюзията на материалния живот.
към текста >>
135.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Така “Музиката на Сферите” бе
реалност
, обединяваща човека с небесата.
Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили. Когато халдейския маг поглеждаше към небето което за нас представлява просто явления на небесната механика неговите чувства бяха съвсем различни от нашите. Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество. Когато поглеждаше към Меркурий, Венера, Луната или Слънцето, той не възприемаше само физическата светлина на тези небесни тела; той възприемаше душите им и знаеше, че собствената му душа е свързана с тези могъщи небесни души. Техните сили на привличане или отблъскване изглеждаха като удивителна симфония на Божествената Воля; в неговото същество звучеше музиката на Макрокосмоса.
Така “Музиката на Сферите” бе реалност, обединяваща човека с небесата.
Преимуществото на ученията в нашата съвременна епоха лежи в познанието на физическия свят, на минералната материя. Онова, което някога беше духовно познание, слезе до физическия свят, до света който толкова добре познаваме. Но от сега нататък ние трябва да се стремим да постигнем познание за астралния свят и за света на чистия Дух чрез истинско ясновидство.
към текста >>
136.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Чувствата и мислите като
реалност
във взаимния човешки живот.
Чувствата и мислите като реалност във взаимния човешки живот.
Розенкройцерският произход на окултни братства и тяхното влияние върху външната култура. Епидемии от душевни болести като заплашващи следствия от материализма. Заблудата на спиритизма и задачата на истинската духовна наука.
към текста >>
137.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Копнежът ми, спорящ със бавната
реалност
,
Копнежът ми, спорящ със бавната реалност,
към текста >>
138.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Възпитателят действа умно, когато до освобождаването на астралното тяло се опита да доведе до разбирането на
реалност
та чрез притчи, а не да приканва младия човек към твърдо установено верую, както все повече става чрез материалистическото образование.
Много е лошо за него, ако няма личности, към които да може да поглежда. Етерното тяло закърнява, отслабва и упада, когато той не може да израсне нагоре чрез великите примери. И тогава действа особено зле, когато твърде рано си усвои свое собствено верую и иска да произнася съждения за света. За това узрява, когато астралното му тяло се разгърне свободно. Колкото повече може да бъде опазен преждевременно да съди и критикува, толкова е по-добре за него.
Възпитателят действа умно, когато до освобождаването на астралното тяло се опита да доведе до разбирането на реалността чрез притчи, а не да приканва младия човек към твърдо установено верую, както все повече става чрез материалистическото образование.
Хаосът между вероизповеданията бързо би изчезнал, ако това би се спазвало. Силата за преценка, разсъдъкът, би трябвало да се употребява възможно по-късно, едва когато с освобождаването на астралното тяло се събуди чувството за индивидуалното. Преди това човекът не би трябвало да се решава за индивидуалното. Трябва да има някаква даденост, в която той да вярва. В годините, които следват, индивидуалното се проявява най-силно в отношението на двата пола един към друг, когато единият индивид се почувства привлечен от другия.
към текста >>
139.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Само че такива, каквито са човешките мисли сега, те не са
реалност
.
Средновековната обсебеност е астрална обсебеност, днешната е ментална обсебеност. В Средновековието хората са били обсебвани от същества, които, ако се разгледат чрез духовното изследване, са се намирали на астралния план. Съществата обаче, които са заседнали в учените днес и са ги обсебели, се намират на менталния план, в девахана. Те се проявяват в света, който се разглежда като единствено реалния, само като мисли, и затова им се приписва само мисловно съществуване. Както чувствата, усещанията, страстите, нагоните и силните желания не са просто секрет на тялото, а сами по себе си са нещо самостоятелно, реално, истинско, така също и мисловният свят сам за себе си е действителност.
Само че такива, каквито са човешките мисли сега, те не са реалност.
Тези човешки мисли са само сенки на реалните мисли, както страстите и чувствата на човека са само сенки на нещо съвсем друго.
към текста >>
140.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако човекът усети тези загадки, няма да смята духовнонаучния мироглед за нещо излишно, или за илюзии на няколко фантасти, а ще разбере, че
реалност
та, която ни заобикаля, ще ни стане достъпна едва чрез духовнонаучните възгледи.
Действително все повече ще ви става ясно, че човекът, който не знае за тези неща, повече или по-малко се движи като сляп в света. Човекът, който не знае нищо за духовните светове, няма никакво предчувствие какво влачи със себе си в сянката си. Всички субтилни неща, които ни заобикалят, ще се разкрият отново на човека едва чрез духовнонаучното познание. Светът е пълен със загадки за този, който иска да ги усети.
Ако човекът усети тези загадки, няма да смята духовнонаучния мироглед за нещо излишно, или за илюзии на няколко фантасти, а ще разбере, че реалността, която ни заобикаля, ще ни стане достъпна едва чрез духовнонаучните възгледи.
Не бива да се уморяваме да изучаваме това, което ни обкръжава. Много духовни същества са работили върху сложното образувание, което е човекът. Поради това то показва толкова различни степени на съвършенство. Физическото ухо си е завоювало правото да чува на физическата си степен от развитието, понеже е преминало през много други степени. Който достигне венерината степен като ученик под ръководството на някой учител, може да възприема хората върху физическия план също и в светлинното лъчение.
към текста >>
Възможно е да има също и хора, които да кажат: Не искам да пътувам с влак – но с това не може да се отрече
реалност
та на влака.
Така е с всички неща в науката за духа. Тя ще обори само тези, които не искат да мислят или прилагат мисленето само върху това, за което са свикнали да мислят.
Възможно е да има също и хора, които да кажат: Не искам да пътувам с влак – но с това не може да се отрече реалността на влака.
Също може да има хора, които казват: Няма висши светове. Но заради това не могат да се отрекат висшите светове, те съществуват.
към текста >>
141.
Техника на кармата
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
С него се изживява
реалност
та на астралния свят.
С него се изживява реалността на астралния свят.
Това състояние се нарича камалока, което буквално означава място на страстите. Но не се има предвид някакво място, което е отвъд физическия свят. Астралният свят се намира вътре в нашия физически свят. Световете се различават само по това, че един свят се възприема от даден вид сетивни органи, а друг – чрез други такива. Човекът заживява в астралния свят и е обкръжен от астралното си тяло.
към текста >>
142.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато бил довеждан обратно, той можел да свидетелства за истината и
реалност
та на духовния свят.
Когато бил довеждан обратно, той можел да свидетелства за истината и реалността на духовния свят.
Там се е касаело за следното: Човекът трябвало да потисне съзнанието си, да го потъмни и това било свързано с извличането на астралното тяло навън. Той бил напълно под влиянието на инициатора.
към текста >>
Моля ви, каквото кажа сега, да не се взима за картина, за символ, а за
реалност
.
Моля ви, каквото кажа сега, да не се взима за картина, за символ, а за реалност.
Днешното материалистическо човечество трудно приема такива неща като реалност, но те са такива. Нека да разгледаме издигнатия кръст, преди всичко кръвта, изтичаща от раните на Спасителя. Бъдете наясно какво означава световно-исторически кръвта, изтичаща от раните! Защо тя изтича? Защо изобщо се говори за изтичащата кръв на Христос Исус?
към текста >>
Днешното материалистическо човечество трудно приема такива неща като
реалност
, но те са такива.
Моля ви, каквото кажа сега, да не се взима за картина, за символ, а за реалност.
Днешното материалистическо човечество трудно приема такива неща като реалност, но те са такива.
Нека да разгледаме издигнатия кръст, преди всичко кръвта, изтичаща от раните на Спасителя. Бъдете наясно какво означава световно-исторически кръвта, изтичаща от раните! Защо тя изтича? Защо изобщо се говори за изтичащата кръв на Христос Исус? Кое е основало всички тясно свързани общности?
към текста >>
Не разглеждайте картината, а
реалност
та.
Кое трябва да изгуби значението си в тези тесни граници, ако следва цялото човечество да се разшири до братския съюз? Кръвта. Когато цялото човечество вече е узряло за братския съюз, не може повече да зависи от кръвта какво ще въздейства върху аза, какво пулсира в аза. Заради това от Христовите рани е трябвало да изтече излишната кръв, кръвта, която не позволява човечеството да разшири аза си до универсален аз. Трябва да изтече това, което е самолюбива, егоистична кръв. Тя изтича.
Не разглеждайте картината, а реалността.
Разгледайте количеството кръв, изтекло от Христовите рани като нещо, което е трябвало да изтече, за да може кръвта да изгуби тенденцията да основава тесни общности и с това да спечели възможността да разпространява братския съюз над цялата Земя.
към текста >>
143.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Понеже много такива души на народите – които моля да се приемат за
реалност
и – слезли долу, затова народите били разделени на племена.
Ще разберете свързването с кръвта, когато ви кажа следното, което моля да запомните: Изливането на духа, станало през лемурийската епоха, не било единно изливане. Там бихте могли да видите, че много духове слизат от духовното обкръжение на Земята. Много индивидуалности се съдържали в него. Когато говорим за Яхве, нямаме работа с един единствен бог, а с много богове на народите. Евреите осъзнавали, че той е бил един между многото, между многото богове.
Понеже много такива души на народите – които моля да се приемат за реалности – слезли долу, затова народите били разделени на племена.
И колкото отивате по-назад в земното развитие, толкова повече хората са били разделени на фамилии, родове, племена, които по-късно се обединяват в по-големи народи. По-голямо обединение в огромен единен братски съюз не е възможно по този начин. Такова обединяване на цялото човечество на Земята става възможно и постепенно ще се осъществява само чрез това, че освен изливането на духа като много народностни души и одушевяването на хората с него, протича и нещо друго, което е живяло в топлината на Земята, но не във въздуха, и тази всеобща същност протича в хората. Което първоначално протича, се нарича Свети дух от християнската езотерика. Всъщност, когато се говори за слезлите древни духове, би трябвало да се говори за много свещени духове, за много Яхве-та.
към текста >>
Понеже кандидатът за посвещение е изучил съответните понятия и упражнил чувствата, инспираторът е можел да му помогне да изживее като духовна
реалност
това, което като ученик е изработил и приел в себе си.
Понеже кандидатът за посвещение е изучил съответните понятия и упражнил чувствата, инспираторът е можел да му помогне да изживее като духовна реалност това, което като ученик е изработил и приел в себе си.
Душата странствала в астралния свят и девахана по време на трите дни, когато напускала тялото. Така тя реално узнавала каквото е научила преди и чрез това човекът ставал мъдрец. Теософските учения не били вече само учения за него, а нещо, в което се движел като в жизнен елемент. След като отново се събуждал в тялото и поглеждал физическото обкръжение, от душата се изтръгвало възклицание, трябвало е да се изтръгне, когато след три дни и половина странстване в духовния свят душата отново се завръщала във физическия свят. Тя усещала, че азът е станал гражданин на по-висшите светове, че азът е присъствал във висшите светове и сега може да пристъпи пред хората и да говори за своите изживявания.
към текста >>
144.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Когато проникнем в най-висшите области на астралния свят, откриваме, че тази златна основа е действителност, че е
реалност
.
До 13-то, 14-то столетие хората са имали съвсем други усещания и чувства. Промяната настъпва във всички области, дори и в привидно най-отдалечените. Голяма промяна в чувстването на човека виждаме например в изобразителното изкуство. Днес на материалиста му се струва като своеволие, когато например Цимабуе10 рисува основата на своите картини златна. Този художник обаче съхранява още традицията за съзерцанието на висшите светове.
Когато проникнем в най-висшите области на астралния свят, откриваме, че тази златна основа е действителност, че е реалност.
Онези, които по-късно рисуват по подобен начин, като подражатели на старите художници, които чрез традицията още са притежавали познания за действителността на астралния свят, ни изглеждат като варвари спрямо тези, които наистина са имали още отношение към висшите светове. Така например при Джото11 нямаме вече изображението на това, което той чувства като истина, а всичко е нарисувано, като се изхожда от външната традиция. По неговото време е било естествено да се премине към това, което може да се види само на физическия план, към материалистическото изкуство. Само още големите художници на тази епоха се придържат здраво към традицията. В картината «Диспут» на Рафаел12 може да се види как в основните багри отдолу нагоре правилно е предадено изживяването, което човекът има, когато се издига във висшите светове.
към текста >>
Мислите и чувствата са
реалност
и, които се разпространяват навън в света.
Който познава духовните истини, знае, че зад физическите факти е скрито нещо друго, той знае, че причината хората днес да са материалисти, е, че те се намират под външни материалистически влияния. Но при това не става въпрос само за външните възприятия. От гледната точка на окултизма учим да опознаваме другите причини.
Мислите и чувствата са реалности, които се разпространяват навън в света.
Ние сме заобиколени от материалистически мисли. Навсякъде около нас се носят такива мисли. Даже и в области, където при селяните не достигат никакви книги или списания, в които са изложени материалистически възгледи, въпреки това те са заобиколени от тези материалистически мисли, които ги повлияват.
към текста >>
145.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Но ще дойде друго време, изпълнено с живот и
реалност
, когато хората ще стигнат до истинското духовно познание за целия свят.
На днешното човечество вече му липсва онова мощно чувствено съдържание, което нашите предци са изживявали в празниците, понеже са знаели взаимната им връзка с големите факти на духовния свят. Хората днес очакват студено и трезво Коледа, Великден и особено Петдесятница.
Но ще дойде друго време, изпълнено с живот и реалност, когато хората ще стигнат до истинското духовно познание за целия свят.
към текста >>
Че думите, които са употребявали нашите предци – когато са твърдели, че гномите, ундините, силфите и саламандрите са реални, – се основават върху
реалност
и, се счита за суеверие.
Днес се говори много за природни сили, но почти не се говори за същества, които стоят зад тези природни сили. Когато се говори за природните същества, днешният човек смята това за връщане към едно древно суеверие.
Че думите, които са употребявали нашите предци – когато са твърдели, че гномите, ундините, силфите и саламандрите са реални, – се основават върху реалности, се счита за суеверие.
Това, което хората имат като теории и представи, в известен смисъл е безразлично, но ако чрез тези теории те се изкушават да не виждат някои неща и да прилагат своите теории в практическия живот, тогава нещата започват да показват своето пълно значение.
към текста >>
Тези духовни
реалност
и са напълно изгубени за хората.
Всички митологии са такива спомени.
Тези духовни реалности са напълно изгубени за хората.
Защото някога човекът е навлизал сутрин във физическото тяло и е чувствал: «Ти си единствен, един-единствен.» Но когато вечерта е потъвал в духовния свят, го е обхващало чувството: «Ти съвсем не си отделен, а си само част от по-голяма цялост, ти принадлежиш към по-голяма общност.»
към текста >>
146.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
Това е истинската
реалност
, този работещ аз, който е причината всичко да бъде събрано, който работи, за да бъдат възприети всички такива влияния.
Този човек всъщност не е нищо сам по себе си, понеже там, където той стои, ясновидецът вижда сили от Венера, Меркурий, Марс. Премахнете действията на Венера, и човекът няма да го има. Премахнете действията на Меркурий, на Марс – човекът го няма. Човекът изглежда за ясновидеца като сбор от мирови въздействия. Единствено реално нещо в този призрак остава за ясновидеца «азът».
Това е истинската реалност, този работещ аз, който е причината всичко да бъде събрано, който работи, за да бъдат възприети всички такива влияния.
Пред погледа на ясновидеца изчезват всички сборове, само азът е това, което остава като единствената истина. Азът, който толкова малко хора днес го приемат за действителност, е единственото, което остава. Това, което физическите сетива приемат за човек, в действителност е призрак, чиито отделни части се държат заедно чрез същевременно магнетичната сила на аза. Оптическа измама е всичко в човека, освен работещият аз.
към текста >>
Ако го почувствате, ще почувствате как това, което материалистическата наука нарича битие,
реалност
, се разпръсва като пара, и вие виждате истинската
реалност
в духовния аз.
Сега извършихме заедно един мисловен процес. Моля да го превърнете в чувство и едва тогава той ще получи вътрешна стойност. Вървете с това чувство през света. Представете си нашата земна същност, стопена като призрак и само работещите вътре азове.
Ако го почувствате, ще почувствате как това, което материалистическата наука нарича битие, реалност, се разпръсва като пара, и вие виждате истинската реалност в духовния аз.
Едва тогава изпитвате нещо от това, което се има предвид в източния мироглед, когато се казва, че външната действителност е майа. Всяко друго изказване е фраза.
към текста >>
Едва разглеждане, което ни сочи какво е майа, което ни показва истинската
реалност
сред илюзията, излива в душата ни това, което следва да почерпим от антропософията като усещане.
Едва разглеждане, което ни сочи какво е майа, което ни показва истинската реалност сред илюзията, излива в душата ни това, което следва да почерпим от антропософията като усещане.
Поради това е необходимо да не си тръгнете само със знанието, а и с този нюанс усещане, с този вид усещане, което се поражда от такава дума. Така мисловните разглеждания се свързват с това, което взимаме в живота, което заживява в нашата душа като чувство, като усещане.
към текста >>
147.
Развитие на Земята и човека
GA_98 Природни и духовни същества
Чрез описанието от различни гледни точки се получава правилна представа за
реалност
та.
Така обсъдихме някои неща относно протичането на земното развитие, смисъла на пораждането на мировите тела и човека. Това е нова картина на еволюцията.
Чрез описанието от различни гледни точки се получава правилна представа за реалността.
В момента, когато се догматизира, не може да се проникне в истинския окултизъм.
към текста >>
Духовният живот може да се види постепенно в неговата
реалност
, когато се търси да се спечели общ поглед, както беше казано в началото.
Духовният живот може да се види постепенно в неговата реалност, когато се търси да се спечели общ поглед, както беше казано в началото.
към текста >>
148.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Това, което наричаме народностен дух, е
реалност
та на това, което означаваме като архангел.
Това, което наричаме народностен дух, е реалността на това, което означаваме като архангел.
към текста >>
149.
Приложение: За съществата, които влияят на човека
GA_98 Природни и духовни същества
Реалност
та трябва да се търси в духовните факти, те са истинската
реалност
.
Реалността трябва да се търси в духовните факти, те са истинската реалност.
към текста >>
150.
Съдържание
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Стихийният свят и царството небесно;
реалност
, сън и смърт.
Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
към текста >>
151.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Понятията на разума са слаби сенки на това, което се явява
реалност
в този свят.
Накрая, има още по-висш свят, откриващ се чрез още по-висши чувства. Розенкройцерството го нарича свят на истинската интуиция, при което под интуиция се подразбира нещо много по-висше, от това, което се разбира под тази дума в нейното тривиално използване,това е изхождане, проникване вътре в съществата, позволяващо да се познае съществата отвътре. Този свят на интуицията е наречен движението, достигнало до розенкройцерството, свят на ума. Той е толкова възвишен над обикновения свят, че изпраща на света на хората само нещо като сянка.
Понятията на разума са слаби сенки на това, което се явява реалност в този свят.
към текста >>
152.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Така това, което прави астралното тяло, става съдба на физическото тяло, а това, което прави физическото тяло се възвръща назад в следващото прераждане като следствие идващи отвън като физическа
реалност
.
И ето всичко, което така или иначе е извършено, всичко, което се проявява така, че има последствие във физическия свят от краката и движението на ръката до най-сложните процеси, например, строеж на къща,всичко това се възвръща към човека в новото прераждане отвън, в качеството на действително физическо следствие. Вие виждате, че ние живеем "отвътре навън": всяка радост и всяка мъка, живеещи в астралното тяло, идват отново към нас в етерното тяло, всичко имащо свои корени в устойчивите влечения и страсти на етерното тяло, се появява във физическото тяло в качеството на предразположеност. Обратно, това, което се прави посредством физическото тяло, се проявява в качеството на външна съдба в следващото въплъщение.
Така това, което прави астралното тяло, става съдба на физическото тяло, а това, което прави физическото тяло се възвръща назад в следващото прераждане като следствие идващи отвън като физическа реалност.
към текста >>
153.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тогава човекът живеел сред такива образи, каквито са присъщи на днешното сънуване, но те били израз на
реалност
.
Сънищата на днешния човек символизират събитията ставащи вътре и отвън. Но когато това трето състояние на съзнанието било присъщо на човека на Луната, не е било така.
Тогава човекът живеел сред такива образи, каквито са присъщи на днешното сънуване, но те били израз на реалност.
Чрез себе си те представяли реалността, точно както сега реалността представя синия цвят. Само цветовете тогава свободно плували в пространството, те не били свързани с предметите. При тогавашното състояние на съзнанието човекът не можел да излезе на улицата, отдалече да види човека, да погледне към него, да се приближи до него, защото формите на съществата, които биха имали определен цвят на своята външна повърхност, човекът тогава не можел да възприема, да не говорим още за това, че тогава човекът не можел да ходи, както прави това сега. Но да предположим, че един човек се среща с друг, там на Луната. Пред тях би възникнал свободно плуващ образ от форми и цветове.
към текста >>
Чрез себе си те представяли
реалност
та, точно както сега
реалност
та представя синия цвят.
Сънищата на днешния човек символизират събитията ставащи вътре и отвън. Но когато това трето състояние на съзнанието било присъщо на човека на Луната, не е било така. Тогава човекът живеел сред такива образи, каквито са присъщи на днешното сънуване, но те били израз на реалност.
Чрез себе си те представяли реалността, точно както сега реалността представя синия цвят.
Само цветовете тогава свободно плували в пространството, те не били свързани с предметите. При тогавашното състояние на съзнанието човекът не можел да излезе на улицата, отдалече да види човека, да погледне към него, да се приближи до него, защото формите на съществата, които биха имали определен цвят на своята външна повърхност, човекът тогава не можел да възприема, да не говорим още за това, че тогава човекът не можел да ходи, както прави това сега. Но да предположим, че един човек се среща с друг, там на Луната. Пред тях би възникнал свободно плуващ образ от форми и цветове. Той би могъл да бъде некрасив, тогава човекът би се отдръпнал настрана, за да не се срещне с него, или да бъде красив тогава той би се приближил към него.
към текста >>
154.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Изучаване в розенкройцерски смисъл това е умението да се вглъбяваш в такова идейно съдържание, което е взето не от физическата
реалност
, а от
реалност
та на висшите светове; това е, което се нарича живот в чисто мислене.
Изучаване в розенкройцерски смисъл това е умението да се вглъбяваш в такова идейно съдържание, което е взето не от физическата реалност, а от реалността на висшите светове; това е, което се нарича живот в чисто мислене.
По-голямата част от философите днес отричат това, те казват, че във всяка идея трябва все пак нещо да остане от чувственото възприятие. Но това не е вярно, понеже човекът не може, например, да види истински кръг. Кръгът трябва да се вижда духовно, на дъската това е само струпване на малки чертички тебешир. Истинския кръг може да се види само в тези случаи, ако се откажем от всякакви примери, от външната реалност. Така, в математиката мисленето се явява свръхсетивно.
към текста >>
Истинския кръг може да се види само в тези случаи, ако се откажем от всякакви примери, от външната
реалност
.
Изучаване в розенкройцерски смисъл това е умението да се вглъбяваш в такова идейно съдържание, което е взето не от физическата реалност, а от реалността на висшите светове; това е, което се нарича живот в чисто мислене. По-голямата част от философите днес отричат това, те казват, че във всяка идея трябва все пак нещо да остане от чувственото възприятие. Но това не е вярно, понеже човекът не може, например, да види истински кръг. Кръгът трябва да се вижда духовно, на дъската това е само струпване на малки чертички тебешир.
Истинския кръг може да се види само в тези случаи, ако се откажем от всякакви примери, от външната реалност.
Така, в математиката мисленето се явява свръхсетивно. Но и в другите неща от този свят трябва да се учим да мислим свръхсетивно, и такъв начин на мислене посветените винаги са имали по отношение състава на човека. Теософията на розенкройцерите е такова свръхсетивно познание, и нейното изучаване, с което с вас сега се занимаваме, е първата степен на истинското розенкройцерско ученичество. Аз чета теософията на розенкройцерите не по някаква външна причина, а за това, че тя е първата степен от розенкройцерското посвещение.
към текста >>
Християнското ученичество по скоро е изградено върху чувствата, образуващо се вътре, розенкройцерското ни подлага на въздействието на това, което се простира във физическата
реалност
като Божественост на Земята, така, че това да намери отзвук в нашето усещане.
Ако ние сме способни да мислим по този начин, то ние вървим по пътя на розенкройцерството.
Християнското ученичество по скоро е изградено върху чувствата, образуващо се вътре, розенкройцерското ни подлага на въздействието на това, което се простира във физическата реалност като Божественост на Земята, така, че това да намери отзвук в нашето усещане.
Това са двата пътя, по който всеки може да върви. Ако вие мислите като съвременен човек, то можете да вървите по пътя на розенкройцерството, колкото и научни да бъдат вашите възгледи. Съвременната наука дори ще ви помогне, ако създаването на световете вие ще проследявате не само по букви, но и ще започнете да ги търсите в това, което се намира зад тези букви; точно така, както в книгата не просто виждате буквите, но и прочитате от тях смисъл. Вие трябва да търсите зад науката духът, и тогава науката ще стане за вас само букви за духа.
към текста >>
155.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Възходът на християнството доведе до избледняването на древния божествен свят, до самото потъване на древните божества, ще доведе залезът на боговете, който ще превърне в
реалност
това което в християнството е само вяра.
Нека се спрем за малко на тази фаза в развитието на средноевропейския дух и нека си представим състоянието на Европа, когато древния свят на боговете описан в германската легенда постепенно навлязоха в залеза на боговете, който беше предизвикан от религиозния свят на християнството. Възходът на християнството се възприемаше като един предвестник на този залез на боговете, като нещо, което ще унищожи властта на древните богове.
Възходът на християнството доведе до избледняването на древния божествен свят, до самото потъване на древните божества, ще доведе залезът на боговете, който ще превърне в реалност това което в християнството е само вяра.
Така се чувстваха нещата.
към текста >>
156.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Той трябва да знае кое е реално и тогава вече няма да бъбри всевъзможни неща, които нямат връзка с
реалност
та.
Едно подобно изказване е от тези, за които дори не може да се каже, че са неверни. Но и нищо не произтича от това, ако кажем, че е вярно, тъй като то не казва нещо особено. То е израз на един съвсем абстрактен начин на мислене. Този, който желае да говори за такива неща, трябва преди всичко да е твърдо стъпил на земята на действителността, на физическата или на духовната действителност.
Той трябва да знае кое е реално и тогава вече няма да бъбри всевъзможни неща, които нямат връзка с реалността.
към текста >>
Къде се проявява това, където става
реалност
?
Възможността да знае за какво става дума е притежание единствено на "централното управление" на земята. Всеки, който желае да овладее духовни сили трябва да знае това. Ако някой неупълномощен съобщи нещо на друг, от което той да може да се противопостави на великия план на земното развитие, то това би бил първия вид черно-магическо действие. Затова в сила е принципът: първият акт на черна магия е издаването на окултни тайни. Бърборенето и изказването на окултни тайни е първата проява на черна магия, тъй като така вие ги предавате на този, който иска да се противопостави на централното управление на земното развитие, понеже вие не познавате връзката.
Къде се проявява това, където става реалност?
Реалност придобива навсякъде, където окултните сили се впрягат в целите не на земното ръководство, а на някоя ограничена група, която не желае да има връзка с оказващото полза на човечеството ръководство. Ако например човек получи тези неща преди да е израснал над всички национални расови предразсъдъци, той ще ги употреби преди да има и представа, какво означава да бъдеш "човек без родина", тогава същото, което иначе представлява бялата магия ще премине в служба на черната. Съвсем същото. Ако това, което е предназначено да служи на човечеството, се употреби за целите на една отделна раса, може би за да се превърне тази раса във владетел на света, то това е в огромен мащаб черна магия, тъй като не ще се осъществи нищо в съответствие с ръководството на земята. Първото изискване е: да бъдеш над всичко, което е свързано само с една част от човечеството.
към текста >>
Реалност
придобива навсякъде, където окултните сили се впрягат в целите не на земното ръководство, а на някоя ограничена група, която не желае да има връзка с оказващото полза на човечеството ръководство.
Всеки, който желае да овладее духовни сили трябва да знае това. Ако някой неупълномощен съобщи нещо на друг, от което той да може да се противопостави на великия план на земното развитие, то това би бил първия вид черно-магическо действие. Затова в сила е принципът: първият акт на черна магия е издаването на окултни тайни. Бърборенето и изказването на окултни тайни е първата проява на черна магия, тъй като така вие ги предавате на този, който иска да се противопостави на централното управление на земното развитие, понеже вие не познавате връзката. Къде се проявява това, където става реалност?
Реалност придобива навсякъде, където окултните сили се впрягат в целите не на земното ръководство, а на някоя ограничена група, която не желае да има връзка с оказващото полза на човечеството ръководство.
Ако например човек получи тези неща преди да е израснал над всички национални расови предразсъдъци, той ще ги употреби преди да има и представа, какво означава да бъдеш "човек без родина", тогава същото, което иначе представлява бялата магия ще премине в служба на черната. Съвсем същото. Ако това, което е предназначено да служи на човечеството, се употреби за целите на една отделна раса, може би за да се превърне тази раса във владетел на света, то това е в огромен мащаб черна магия, тъй като не ще се осъществи нищо в съответствие с ръководството на земята. Първото изискване е: да бъдеш над всичко, което е свързано само с една част от човечеството. Това е първият принцип на днешния бял магьосник.
към текста >>
157.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Той е една етерна
реалност
, не символ, а факт.
Трябва да си го представяте като силово проявление, не само като геометрична фигура. В етерното тяло на човека имате пентаграма. Силите следват точно линиите на пентаграма. Те могат да протичат във все възможни преплитания, но винаги остават очертани като пентаграм в човешкото тяло.
Той е една етерна реалност, не символ, а факт.
към текста >>
158.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
То обаче е една истинска, действителна
реалност
.
Това, което е духовната музика в Девакана, хвърля сянка в астралния свят и се отпечатва в числа и фигури. Това, което се нарича питагорейска музика на сферите обикновено се приема от абстрактните философи за образ.
То обаче е една истинска, действителна реалност.
Звученето на сферите е тук, а този, който развива слушането му изразът тук не е много точен, но трябва да го употребим -, за да се възприеме в по-висшите светове, не възприема около себе си само образите и цветовете на астралния свят, а и звуците и хармониите на духовния свят. Така както нещата са около нас във физическия план са откровения на астралния свят, така те са и откровения на духовния свят, които се отразяват във физическия чрез посредничеството на астралния. Във всички наши физически неща се отразява духовния свят, и колкото по-извисяващи и значителни са сетивните неща, толкова по-ясно, по-красиво, по-великолепно се показват те като израз на духовния свят. Ако вземем едно незначително нещо от физическия ни план, по правило е много трудно то да бъде отведено до духовния си първообраз. Напротив, духовните първообрази ни се показват в голяма красота, ако гледаме значителни, извисяващи неща от физическия свят.
към текста >>
159.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Представете си всичко това изцяло, всичко, което Азът развива по този начин става все по-голямо и по-голямо, това е схематично описание, но отговаря на
реалност
та, и това ново образувание, постепенно развивано от човека, се разполага тук, около астралното тяло съединява се с него, и след това в хода на развитието преобразува това астрално тяло в истински човешки Манас или Дух-Себе /виж рисунката/.
След като и физическото тяло също е станало открито за външния свят, човек се учи действително да опознава външния свят, и тогава започва съзнателно преобразуване на астралното тяло. Дотогава преобразуването било повече или по-малко съзнателно, тъй като Съзнателната душа се е появила едва сега. Ако искаме да си представим това състояние, то трябва да мислим схематично така: астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло открито навън; и благодарение на това, че човек встъпва в общуване с външния свят, в него се отлага някакъв запас. Този запас е всичко това, което Азът развива при общуването със външния свят, на което Азът се “учи” при общуването с външния свят.
Представете си всичко това изцяло, всичко, което Азът развива по този начин става все по-голямо и по-голямо, това е схематично описание, но отговаря на реалността, и това ново образувание, постепенно развивано от човека, се разполага тук, около астралното тяло съединява се с него, и след това в хода на развитието преобразува това астрално тяло в истински човешки Манас или Дух-Себе /виж рисунката/.
към текста >>
160.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Понеже понятията имат смисъл само, когато се вземат в тяхната
реалност
, когато се знае, че всяко понятие съдържа в себе си две страни.
Това, което се явява човекът между раждане и смърт, всичко онова, което развива в себе си благодарение на това, че живее в своето тяло, онова, което го прави именно съществото, което стои, така да се каже, на своите два крака на Земята – всичко това се намира под ръководството на Духовете на Любовта. Това, което преминава през личността като пребиваваща индивидуалност, което се ражда заедно с човека, умира, отново се ражда, отново умира и т.н. – се намира до известна степен под ръководството на Духовете на Мъдростта. Но ние, отново, не трябва да шаблонизираме това и да казваме: и така, ти твърдиш, че човешката индивидуалност се намира под влиянието на Духовете на Мъдростта, а човешката личност се намира под влиянието на Духовете на Любовта. Ако започнем да шаблонизираме, то отново би се получила грешка.
Понеже понятията имат смисъл само, когато се вземат в тяхната реалност, когато се знае, че всяко понятие съдържа в себе си две страни.
Само ако бихте били на мнение, че отделния живот между раждането и смъртта няма никакво значение, за всички следващи животи, тогава вие бихте могли да установите такива шаблони. Но ако си спомняте, това което непрекъснато сме подчертавали, че плодовете на всеки отделен земен живот, т.е., плодовете на всичко, което се достига под влиянието на Духовете на Любовта се вливат в цялото развитие, в това, което ръководят Духовете на Мъдростта, и ако, от друга страна си изясните, че под въздействието на силите на Духовете на Мъдростта, протича всичко това, което се съдържа в човешкото тяло до астралното тяло – ние вече описахме, как трябва да се измени и преобрази опитността събрана на Земята,то ще ви бъде ясно, че на човешкото същество, доколкото има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, действат също и Духовете на Мъдростта. Това, което човек като личност развива под действието на любовта – когато развие това,се съхранява за неговата индивидуалност, то на свой ред по обиколен път през мъдростта, Духовете на Любовта действат в онова, което се развива в отделния човешки живот. Тогава те действат съвместно. Но, от друга страна, тяхното действие се различава, така че всичко отнасящо се до личността, подлежи на непосредствено пряко въздействие на любовта, и всичко, което се случва между раждане и смърт, подлежи на косвено въздействие на мъдростта.
към текста >>
161.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тази представа всъщност напълно отговаря на
реалност
та.
И в действителност нещата са такива, че заедно с всяка една човешка индивидуалност действа ангелско същество, което води и направлява човека в неговата работа за развитието на Духа-Себе в астралното тяло. За това в някои части на християнското учение се говори за ангели-хранители на хората.
Тази представа всъщност напълно отговаря на реалността.
Това са същества, които установяват съзвучие между отделната човешка индивидуалност и хода на земното развитие, до тогава до когато, вече в края на земното развитие, човекът достига възможността да смени своя Ангел, тъй като той самият ще има такова съзнание, каквото има у Ангела днес.
към текста >>
И дори хората, които желаят да признаят другите духовни същества, не желаят да признаят
реалност
та на сатаната;те я отричат.
Повърхностно се явява това, че вие слушате сега за сатаната, не само от материално настроените хора, но също и от тези, в които влизат още известни древни представи и които, все пак, разбират тези представи грешно: тъй като отдавна за сатаната се говори с насмешка.
И дори хората, които желаят да признаят другите духовни същества, не желаят да признаят реалността на сатаната;те я отричат.
Това идва от средните векове когато хората имали твърде странни представи за сатаната и казвали: всъщност, той е изостанал дух от порядъка на Властите; и бидейки дух от порядъка на Властите той е изостанал. Къде трябва да търсим духовете от йерархията на Властите? Те се проявяват в това, че откриват себе си в света като дух. Сатаната са го наричали дух на тъмнината и предполагали, че тъмнината е само отрицание на светлината. Светлината е реална, а тъмнината е нереална.
към текста >>
162.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Всички тези различно насочени сили, които човекът явно усеща в пространството, всъщност са
реалност
, действителност – и от това чувство на пространството се ражда цялото архитектурно изкуство.
Всички тези различно насочени сили, които човекът явно усеща в пространството, всъщност са реалност, действителност – и от това чувство на пространството се ражда цялото архитектурно изкуство.
Истинското автентично архитектурно изкуство произтича не от нещо друго, а от това, че в насочените линии които вече ги има в пространството, се залагат камъни и тухли, и по този начин стават видими, благодарение внасянето на материя, в тази постройка, която идеално, духовно вече се е определила в пространството. В най-чист вид това чувство за пространството е имал гръцкият архитект, който в своя храм във всичките негови форми е изразявал това, което живее в пространството, което можело да се почувства в пространството. Простият факт, че колоната поддържа хоризонтално или наклонено разположените линии на телата, е възпроизводство на съдържащите се в пространството духовни сили. И целият гръцки храм не е нещо различно, от запълване с материя на това, което живее вътре в пространството. За това гръцкия храм е чиста архитектонична мисъл, кристализирало пространство.
към текста >>
Така говори материално чувстващия и усещащ човек, защото той не познава
реалност
та на духовния свят.
Така говори материално чувстващия и усещащ човек, защото той не познава реалността на духовния свят.
Но истинският художник говори друго. Той ще каже например: когато пред мен звучи оркестър, то аз чувам говорещите ми тонове на изначалната музика, която вече е звучала, когато все още не е имало никакво човешко ухо, за да я чува. Той може също да каже: това, което звучи в симфонията, лежи познанието за духовните светове, то е значително над всичко, за да може да бъде доказано логически и разяснено по пътя на умозаключението.
към текста >>
163.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Единствената
реалност
на Стария Сатурн беше тази, че неговото топлинно състояние беше различно от това на обкръжението му.
Ние знаем, че тя е произлязла от Старата Луна, която нарекохме “Космос на Мъдростта”. На определена степен от своето развитие, тази Стара Луна не притежаваше твърдия земен елемент и трябва да сме наясно, че предишните въплъщения на нашата планета протичаха при съвършено други физически условия. Ако се върнем до Стария Сатурн, не трябва да си представяме условия, близки до тези на днешната Земя, и че там би имало скали, на които можем да стъпим, по които можем да се катерим. От всичко това там нямаше и следа. Ако идвайки от мировото пространство, бихте се приближили до Стария Сатурн, когато е бил в средата на своето развитие, Вие не бихте видели някакво особено небесно тяло да се носи в пространството; Вие бихте доловили нещо странно, а именно като че ли навлизате в една област, където усещате нещо сходно на това, ако се вмъквате в една гореща пещ.
Единствената реалност на Стария Сатурн беше тази, че неговото топлинно състояние беше различно от това на обкръжението му.
От Стария Сатурн не биха могли да бъдат възприемани никакви други качества.
към текста >>
164.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Посветените предлагаха на другите хора, на които липсваха тези способности, потвърждение за
реалност
та на духовните светове.
А когато сутрин отново се прибираше в своето физическо тяло, духовните изживявания и истини потъваха в мрак и около него се появяваше днешната действителност на минералите, растенията, животните и т.н. Рязката граница между нощното безсъзнание и дневната будност се очертава едва след атлантския Потоп, в нашата следатлантска епоха. Човекът все повече се откъсваше от духовната действителност - що се отнася до непосредствените му възприятия - и все повече навлизаше в чисто физическата действителност. Оставаше само споменът, че има и друго царство, едно царство на духовни процеси и Същества, и точно по тези спомени се разгаряше копнежът на душите, чрез някакви изключителни състояния отново да се издигнат до сферите, където човекът пребиваваше преди вплитането си във физическия свят. Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни сетива бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в духовния свят.
Посветените предлагаха на другите хора, на които липсваха тези способности, потвърждение за реалността на духовните светове.
През древно-индийската култура, Йога беше онзи специфичен процес, с чиято помощ човекът се пренасяше в старото сумрачно ясновидство. А онези, които бяха посвещавани, по силата на самия този факт, и като свидетели на духовния свят, ставаха предводители на човечеството.
към текста >>
Представителят на персийската култура постепенно се пробужда за
реалност
та на физическия свят.
За древноперсийската култура, видимата физическа действителност представлява поле за работа. Макар и все още да е считана за израз на враждебните Богове, проблясва надеждата, че с помощта на Боговете на светлината, физическата действителност може да бъде изцяло проникната от духовните сили и от добрите Богове.
Представителят на персийската култура постепенно се пробужда за реалността на физическия свят.
Макар и да го разглежда като област от Бога на тъмнината, той все пак храни надеждата, че може да вложи там силите на добрите Богове.
към текста >>
165.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ето как трябва да се отнасяме към Евангелието на Йоан, за да разграничим видимата
реалност
от окултните основи на този религиозен документ.
Ето как трябва да се отнасяме към Евангелието на Йоан, за да разграничим видимата реалност от окултните основи на този религиозен документ.
И тогава ние хвърляме поглед в бездънните глъбини на духовния живот и виждаме какво точно е подарил на човечеството един такъв посветен като автора на Йоановото Евангелие, и то само благодарение на факта, че Христос вече беше вложил своя Импулс в развитието на човечеството.
към текста >>
166.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ние посочихме, че докато индиецът насочваше погледа си към висшия свят, персиецът се опитваше да завладее физическата
реалност
.
Ако се върнем по-назад в миналото, приблизително до Атлантската епоха, ние виждаме, че човекът живееше по-скоро в духовния свят и че по време на съня си той общуваше с духовните Същества. Ако обаче се пренесем още по-назад в миналото, ние установяваме, че тогава човекът живееше само в духовния свят. В древните времена разликата между съня и смъртта не беше толкова голяма; в прадалечното минало хората прекарваха в сън много по-продължително време. Това приблизително съвпадаше с периода от време, който днес протича в рамките на една инкарнация плюс живота между смъртта и следващото раждане. Поради все по-дълбокото навлизане във физическия свят, човекът все повече се заплиташе в него.
Ние посочихме, че докато индиецът насочваше погледа си към висшия свят, персиецът се опитваше да завладее физическата реалност.
Човекът слизаше все повече, и през Гръцко-латинската епоха се стигна до едно бракосъчетание между Духа и материята, между духовните светове и физическия план. Колкото повече напредваше тази последна епоха, толкова повече нарастваха интересите и обичта на човека към физическия свят. Обаче в същото време се промени и всичко онова, което наричаме изживявания между смъртта и поредното ново раждане.
към текста >>
167.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Да, ако хората биха искали действително да проучат чудната
реалност
на египетските Богове, респективно на техните образи, те следва да насочат вниманието си към тези връзки.
С това е свързано и всичко, което хората развиха като интелигентност. Когато днес поглеждаме към един човек, разполагащ със силно изразени разсъдъчни и комбинативни способности, когато се вглеждаме в него като ясновидци, тогава ние откриваме едно силно изразено зелено просветване в астралното тяло, в астралната аура. Комбинативните способности се проявяват в зелените ивици на аурата, особено при тези, които имат остър математически ум. Древните египетски посветени виждаха Бога, който вложи в човека качеството „интелигентност” и го изобразяваха в зелен цвят, именно защото виждаха неговата светеща астрална и етерна форма да блести зелено. Това също и днес е преобладаващият цвят на аурата, ако съответният човек е достатъчно интелигентен.
Да, ако хората биха искали действително да проучат чудната реалност на египетските Богове, респективно на техните образи, те следва да насочат вниманието си към тези връзки.
Поради факта, че тези изображения са толкова реалистични, а не произволни, те действуваха като магическо средство; и онзи, който би могъл да вижда по-дълбоко, би забелязал, че в цветовете на тези древни образи са скрити големи тайни.
към текста >>
168.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
За днешния човек „народът” е нещо абстрактно; за
реалност
той счита единствено определения брой хора, населяващи дадена област.
За европейските учени е твърде смешно, когато фараонът си приписва името „син на Хорус” или направо „Хорус”. Днес ни се вижда твърде странно, нали така, как един човек може да бъде почитан като Бог; за повечето хора това е напълно лишено от здрав смисъл. Обаче днешният човек не познава фараона и неговата мисия. Всъщност той няма никаква представа за посвещението на фараона. Днес под „народ” се подразбира само определен брой хора, които населяват дадена територия.
За днешния човек „народът” е нещо абстрактно; за реалност той счита единствено определения брой хора, населяващи дадена област.
към текста >>
Тя е една абстрактна
реалност
и посветеният може да разговаря с тази Душа.
Обаче не това е „народът” за онзи, който следва окултизма. Както пръстът като отделна част принадлежи на цялото тяло, така и отделните хора от един народ принадлежат към „Душата на народа”. Те са, тъй да се каже, вложени в нея, само че Душата на народа не е нещо физическо, а съществува само като етерна форма.
Тя е една абстрактна реалност и посветеният може да разговаря с тази Душа.
За него тя е дори по-реална, отколкото отделните индивидуалности, образуващи този или онзи народ. За окултистите важат също и духовните опитности; за тях Душата на народа е нещо напълно действително. Нека съвсем схематично да разгледаме тази връзка между Душата на народа и отделните индивиди.
към текста >>
Нека отново да се обърнем към фараона и да се замислим, че всичко това за него представляваше една
реалност
.
Нека отново да се обърнем към фараона и да се замислим, че всичко това за него представляваше една реалност.
Преди посвещението всеки фараон минаваше през едно обучение, за да разбере това не само с разума си, а за да го изживее като непосредствена действителност. Той трябваше да бъде доведен дотам, че да си каже: „Ако искам да управлявам народа, аз трябва да пожертвувам една част от моята духовност, да залича една част от моето астрално тяло, една част от моето етерно тяло.
към текста >>
169.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Но за онзи, който има поглед в духовния живот на света, Народностна Душа или Народностният Дух са една несъмнена
реалност
.
Защото за онзи, който се стреми към духовно познание, Народностните Души са нещо съвсем различно, отколкото за абстрактните умове на тези, които движат днешната наука и изобщо цялото образование. И понеже в дадена територия, примерно в Германия, Франция или Италия, живеят толкова и толкова хора, и понеже физическите очи виждат само техните външни форми, за тези абстрактни умове, "Народностна Душа" и "Народностен Дух" не са нищо друго, освен празни понятия, имащи за цел да дадат една по-обща представа за това, което иначе наричаме "народ". За тях единствено реален е отделният човек, а не Народностната Душа.
Но за онзи, който има поглед в духовния живот на света, Народностна Душа или Народностният Дух са една несъмнена реалност.
В Народностните Души пулсира онова, което ние наричаме Духове на Огъня, или Архангелои. Те слагат ред в отношенията между индивида и голямата човешка общност, каквато е например народът или расата.
към текста >>
Всички Вие добре познавате нещо, което за абстрактните умове си остава едно празно понятие, но за този, който вижда в духовната действителност, то означава една несъмнена
реалност
; става дума за това, което в наши дни често би могло да се изговори с тон на явно отвращение: Дух на Времето.
Сега нека да се издигнем още по-високо до онези Същества, които наричаме Духове на Личността, или Архаи. Те стоят с една степен над Архангелите и, общо взето, ръководят земния живот на целия човешки род; следвайки вълните на времето, в точно определен момент те се променят и, така да се каже, придобиват ново духовно тяло.
Всички Вие добре познавате нещо, което за абстрактните умове си остава едно празно понятие, но за този, който вижда в духовната действителност, то означава една несъмнена реалност; става дума за това, което в наши дни често би могло да се изговори с тон на явно отвращение: Дух на Времето.
Тук ние се изправяме пред нещо, което е свързано с мненията, със смисъла на цяла епоха от еволюцията на човечеството. Припомнете си за миг това, което толкова често сме описвали: какъв беше смисълът на първите хилядолетия непосредствено след Атлантската катастрофа! Духът на Времето обхваща нещо, което се проектира над отделния народ, над отделната раса. Духът на една епоха не се ограничава в рамките на този или онзи народ. И това, което ние наричаме Дух на Времето е фактически духовното тяло на един или друг Архаи.
към текста >>
170.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Едва по този начин нашето познание постига връзка с
реалност
та.
Ето как в хода на тези лекции, тръгвайки от смисъла и предназначението на Космоса, тръгвайки от смисъла и предназначението на Космоса, ние се опитахме да стигнем до смисъла на човешкото същество. В стремежа си поне отчасти да отговорим на големите въпроси, свързани със смисъла и предназначението на човешкото същество, днес ние следвайки мистерийната мъдрост се опитахме да обясним единичното с помощта на общото, да обясним точката с помощта на обкръжението, или с други думи, да обясним човека е помощта на обкръжаващия го звезден свят.
Едва по този начин нашето познание постига връзка с реалността.
И същественото тук е, истинското духовно-научно познание представлява едно действително, конкретно познание, или иначе казано, че самото духовно-научно познание дава един верен, правдив образ на Космоса и на духовните Йерархии.
към текста >>
Да,
реалност
та е точно такава!
Ние заемаме едно средищно място във Вселената. И в определен момент всичко, което ни заобикаля, изгубва своето значение за нас, понеже ние си казваме: Да, външният сетивен свят никога не може да ни предложи разрешение на загадката. Всичко е събрано като в една точка. Обаче тогава, когато всичко е събрано и концентрирано в една точка, разрешението на космическата загадка идва от обкръжението, от периферията, и то по същия непосредствен начин, както това става с материята, която не е нищо друго, освен видим израз на Духа. Както казахме, материята непрекъснато се свива и там, в средищната точка на Земята, тя просто изчезва, за да се появи отново навън, в обкръжението.
Да, реалността е точно такава!
към текста >>
171.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Това стана
реалност
само благодарение на факта, че всред направлението, което наричаме древноеврейско, хората бяха лишени от възможността да развият Дхарма по собствен път, опирайки се на личните си морални убеждения, или с други думи, да поемат по осемстепенния път.
Но как духовното ръководство на света трябваше да се погрижи за това, че наред с направлението, което намери своя израз в лицето на великия Буда, да възникне и едно друго направление, което едва по-късно прие в себе си всичко онова, което будизмът даде на човечеството?
Това стана реалност само благодарение на факта, че всред направлението, което наричаме древноеврейско, хората бяха лишени от възможността да развият Дхарма по собствен път, опирайки се на личните си морални убеждения, или с други думи, да поемат по осемстепенния път.
Древноеврейското направление не биваше да има своя Буда". Всичко, което Буда постигна като вътрешна убеденост всред своите последователи, за евреите трябваше да дойде от вън. Ето защо мъдрото ръководство на света направи така, че дълго време преди появата на Буда, този по едноазиатски народ получи „Законите" не под формата на вътрешна душевна опитност, а външно, чрез откровенията в Декалога, в десетте Божии заповеди (2.Мойсей 20 2-17). Това, което за едни стана вътрешно убеждение на душата, за евреите се яви външно под формата на Закон" и неговите десет заповеди. Ето защо, поради детската си еволюционна степен, представителят на древноеврейския народ възприема заповедите като нещо, което му се дава от небето.
към текста >>
172.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Но когато той вижда това явление, то вече е снабдено със съждение, пронизано е от мисъл, и той може точно да знае дали това е призрачен образ, който обективизира собствените му желания, или е обективна
реалност
.
Конкретизирайки, казваме: немислещият ясновиждащ визионер вижда едно или друго явление в духовния свят, а мислещият ясновиждащ визионер още не го вижда; той го вижда малко по-късно, и в момента, когато го вижда, то вече е разбрано от неговото мислене. Тук той вече може да различава, може вече да знае, истина ли е това или не е истина. Но той го вижда малко по-късно. Когато го вижда малко по-късно, явлението от духовния свят се представя пред него така, че при него то е пронизано от мисъл и той може да различи – това заблуда ли е или действителност, така че преди да го види, той, така да се каже, предварително вече има нещо. При него, разбира се, това го има в същия момент, както и при немислещия ясновиждащ визионер, но той го вижда малко по-късно.
Но когато той вижда това явление, то вече е снабдено със съждение, пронизано е от мисъл, и той може точно да знае дали това е призрачен образ, който обективизира собствените му желания, или е обективна реалност.
Такава е разликата в субективното преживяване. Немислещият ясновиждащ визионер вижда явлението тутакси, мислещият – малко по-късно. Затова при първия то остава такова, каквото го вижда, и той може и така да го опише. А мислителят може напълно да го включи в това, което съществува в обичайния физически свят. Той може да го приведе в отношение към него.
към текста >>
Формира се известно препятствие, вследствие на което той не може да се доближи с виденията си до духовната
реалност
.
Формира се известно препятствие, вследствие на което той не може да се доближи с виденията си до духовната реалност.
Той се откъсва от реалността вместо да се приближава към нея. Тогава е изключена всяка възможност да се съди за духовния свят. Такъв човек, разбира се, може да вижда много неща, но той никога няма гаранция, че това съответства на действителността. За това може да съди само този, който може да различава простото виждане от действителността. Само дарът на различаването може да позволи това.
към текста >>
Той се откъсва от
реалност
та вместо да се приближава към нея.
Формира се известно препятствие, вследствие на което той не може да се доближи с виденията си до духовната реалност.
Той се откъсва от реалността вместо да се приближава към нея.
Тогава е изключена всяка възможност да се съди за духовния свят. Такъв човек, разбира се, може да вижда много неща, но той никога няма гаранция, че това съответства на действителността. За това може да съди само този, който може да различава простото виждане от действителността. Само дарът на различаването може да позволи това. Ако го нямаш, никога не можеш да различиш простото виждане от действителността.
към текста >>
173.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Защото, като смътно предчувствие, в душите на първите християни вече се надигало това, че те трябва да позволят да се появи импулсът за преустройство на земните
реалност
и, такова преобразуване, което, противно на всичко предишно ще бъде пронизано с нови усещания, нови чувства, и преди всичко – нова надежда и нова вяра в развитието на човечеството.
В течение на първите векове, когато християнството се разпространявало в света, в душите на хората, които усещали Христовия Импулс, живеели усещания и чувства, по силата на които тези хора наистина доста се отдалечавали от царящия в онези времена външен живот, такъв какъвто е бил от древни времена и какъвто е станал по време на проявлението на Христовия импулс.
Защото, като смътно предчувствие, в душите на първите християни вече се надигало това, че те трябва да позволят да се появи импулсът за преустройство на земните реалности, такова преобразуване, което, противно на всичко предишно ще бъде пронизано с нови усещания, нови чувства, и преди всичко – нова надежда и нова вяра в развитието на човечеството.
И това, което после е трябвало да изгрее на хоризонта на великото мирово битие, е трябвало да вземе своята изходна точка, своя духовен зародиш, може да се каже, буквално – от вътрешността на Земята.
към текста >>
174.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Той е можел да се освободи толкова малко от предразсъдъците на материалния свят, от съвместното съществуване с физическата
реалност
, както днес поради предразсъдъците на нашия свят много хора само в незначителна степен могат да усещат непреодолимата сила на духовната мъдрост на антропософията.
В 18.-19. век живял немският благородник Харденберг[2]. Той имал син, за когото в тесния ни кръг не можем да не признаем, че стиховете и изречената мъдрост излизат от душа, която е превъплъщение на значителни, мощни личности, изпълнявали нещо важно за Земята[3]. Но как, намирайки се под тежкото влияние от външния свят, как бащата е можел да разпознае в сина си тази душа? Как е можел да подозира за духа, който е можел да изскочи от душата на сина му?
Той е можел да се освободи толкова малко от предразсъдъците на материалния свят, от съвместното съществуване с физическата реалност, както днес поради предразсъдъците на нашия свят много хора само в незначителна степен могат да усещат непреодолимата сила на духовната мъдрост на антропософията.
към текста >>
175.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
За тях духовният свят е бил
реалност
, не посредством някакъв вид логика, нито посредством нещо, което е изисквало доказателства, а просто защото всяка нощ те са се намирали вътре в духовния свят, макар само с мъгляво и сънноподобно съзнание.
Човекът все още не възприемаше себе си като едно индивидуално Аз, както прави това днес; племенното Аз, народностното Аз е било това, върху което той е съсредоточавал своето внимание. Така човек е живял през деня без да е осъзнавал ясно, че е човешко същество. Обаче когато настъпвала вечер и човекът е заспивал, съзнанието не е било напълно затъмнено, както е днес, но вместо това по време на сън душата е била в състояние да възприема духовни факти. Така човекът е възприемал от заобикалящата го среда например факти, за които съвременните сънища са само сянка духовни събития, духовни факти, за които съвременните сънища като правило не са вече истинско изображение. Такива са били възприятията на човешкото същество по онова време, така че хората са знаели, че съществува един духовен свят.
За тях духовният свят е бил реалност, не посредством някакъв вид логика, нито посредством нещо, което е изисквало доказателства, а просто защото всяка нощ те са се намирали вътре в духовния свят, макар само с мъгляво и сънноподобно съзнание.
към текста >>
Душите в Древна Индия вече не са виждали самите богове, но все още са виждали духовни
реалност
и и по-нисшите духовни същества.
Такова е било положението в Древна Индия.
Душите в Древна Индия вече не са виждали самите богове, но все още са виждали духовни реалности и по-нисшите духовни същества.
Висшите духовни същества все още са били видими за малцина, но едно живо общение с боговете е било замъглено дори и за тях. Волевите импулси от божествено-духовния свят вече са били спрени. Все още е било възможно обаче да се погледнат духовните реалности в специални състояния на съзнанието: по време на сън и по време на междинното състояние, за което вече говорихме. Най-важните реалности на духовния свят обаче, които преди са били въпрос на опитност, са били вече станали нещо като знание за истината, нещо, което душата все още е знаела ясно, но което е имало въздействието само на знание, на истина. Действително човешките същества все още са били в духовния свят, ала тяхната сигурност за него е била по-малка в това по-късно време, отколкото преди.
към текста >>
Все още е било възможно обаче да се погледнат духовните
реалност
и в специални състояния на съзнанието: по време на сън и по време на междинното състояние, за което вече говорихме.
Такова е било положението в Древна Индия. Душите в Древна Индия вече не са виждали самите богове, но все още са виждали духовни реалности и по-нисшите духовни същества. Висшите духовни същества все още са били видими за малцина, но едно живо общение с боговете е било замъглено дори и за тях. Волевите импулси от божествено-духовния свят вече са били спрени.
Все още е било възможно обаче да се погледнат духовните реалности в специални състояния на съзнанието: по време на сън и по време на междинното състояние, за което вече говорихме.
Най-важните реалности на духовния свят обаче, които преди са били въпрос на опитност, са били вече станали нещо като знание за истината, нещо, което душата все още е знаела ясно, но което е имало въздействието само на знание, на истина. Действително човешките същества все още са били в духовния свят, ала тяхната сигурност за него е била по-малка в това по-късно време, отколкото преди. Това време с известно като Сребърната Епоха или Трета Юга.
към текста >>
Най-важните
реалност
и на духовния свят обаче, които преди са били въпрос на опитност, са били вече станали нещо като знание за истината, нещо, което душата все още е знаела ясно, но което е имало въздействието само на знание, на истина.
Такова е било положението в Древна Индия. Душите в Древна Индия вече не са виждали самите богове, но все още са виждали духовни реалности и по-нисшите духовни същества. Висшите духовни същества все още са били видими за малцина, но едно живо общение с боговете е било замъглено дори и за тях. Волевите импулси от божествено-духовния свят вече са били спрени. Все още е било възможно обаче да се погледнат духовните реалности в специални състояния на съзнанието: по време на сън и по време на междинното състояние, за което вече говорихме.
Най-важните реалности на духовния свят обаче, които преди са били въпрос на опитност, са били вече станали нещо като знание за истината, нещо, което душата все още е знаела ясно, но което е имало въздействието само на знание, на истина.
Действително човешките същества все още са били в духовния свят, ала тяхната сигурност за него е била по-малка в това по-късно време, отколкото преди. Това време с известно като Сребърната Епоха или Трета Юга.
към текста >>
176.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Всички тези древни изрази същевременно имат своето дълбоко значение и наистина е детинско, когато съвременната наука ги обяснява по свой начин, тъй като тя няма и най-малка представа за
реалност
ите, от които тези определения произтичат.
През този период човешките същества, живеещи между раждане и смърт, получавали своята сигурност за духовния свят по един по друг начин. Техните непосредствени опитности от духовния свят са били неясни наистина, но за компенсация на това те са могли да си спомнят времето, което е предшествувало, тяхното раждане, когато те са живеели заедно с духовните същества. Следователно този период е бил период, в който човешкото същество все още е било сигурно в съществуването на духовния свят, както днес е случаят, когато човек остарее и не може да отрече, че е преминал през една младост. Този период е бил наричан Трета Юга от мъдростта, която знае такива неща. По-късно това название е било заменено с по-малко ясното Сребърен Век.
Всички тези древни изрази същевременно имат своето дълбоко значение и наистина е детинско, когато съвременната наука ги обяснява по свой начин, тъй като тя няма и най-малка представа за реалностите, от които тези определения произтичат.
към текста >>
Те ще започнат да имат предчувствия които ще стават
реалност
и ще могат да предвиждат събития, които в действителност ще стават.
Кали Юга завърши само преди няколко години; 1899 г, е приблизителната дата на това завършване. Вече приближаваме време, когато в допълнение на вече развитото себе-съзнание, някои ясновидски способности ще започнат естествено да се развиват. Човешките същества ще имат странни и забележителни опитности да не знаят какво всъщност става с тях!
Те ще започнат да имат предчувствия които ще стават реалност и ще могат да предвиждат събития, които в действителност ще стават.
Наистина хората навсякъде постепенно ще започнат фактически да виждат, макар че това ще бъде замъглено и в неговите първи елементи, онова, което наричаме човешко етерно тяло. Съвременното човешко същество вижда само физическото тяло; постепенно ще бъде прибавена и способността да вижда етерното тяло. Хората ще се научат, че това етерно тяло е една реалност. Или в противен случай ще смятат, че това е илюзия на техните сетива, тъй като такова нещо, така ще си казват, не съществува. Нещата ще достигнат до една точка в която много хора, които са имали такива опитности ще си зададат въпроса: "Аз да не съм луд?
към текста >>
Хората ще се научат, че това етерно тяло е една
реалност
.
Вече приближаваме време, когато в допълнение на вече развитото себе-съзнание, някои ясновидски способности ще започнат естествено да се развиват. Човешките същества ще имат странни и забележителни опитности да не знаят какво всъщност става с тях! Те ще започнат да имат предчувствия които ще стават реалност и ще могат да предвиждат събития, които в действителност ще стават. Наистина хората навсякъде постепенно ще започнат фактически да виждат, макар че това ще бъде замъглено и в неговите първи елементи, онова, което наричаме човешко етерно тяло. Съвременното човешко същество вижда само физическото тяло; постепенно ще бъде прибавена и способността да вижда етерното тяло.
Хората ще се научат, че това етерно тяло е една реалност.
Или в противен случай ще смятат, че това е илюзия на техните сетива, тъй като такова нещо, така ще си казват, не съществува. Нещата ще достигнат до една точка в която много хора, които са имали такива опитности ще си зададат въпроса: "Аз да не съм луд? "
към текста >>
Това материалистично тълкуване ще се превърне в
реалност
.
Най-възвишената опитност, която е възможна за човечеството, вече предстои за човешките същества чрез онова, което съм ви описал като връщането на Христос в духа. И все пак съвременният материализъм ще продължава да бъде толкова силен, че дори такава една истина ще бъде тълкувана по материалистичен начин.
Това материалистично тълкуване ще се превърне в реалност.
Тази истина ще бъде изтълкувана като връщане на Христос в плът. Фалшиви Христосовци, фалшиви месии ще се разхождат по земята в близко бъдеще, лица, които ще претендират да са върналият се Христос. Антропософите обаче трябва да са онези, които не ще бъдат заблудени от такъв материализъм, който вярва, че Христос може да се върне отново на земята в плът. Те знаят, че Тъмният Век е свършил, онзи век, през който човешките същества са имали нужда, за развитието на своето Аз-съзнание, от живот вътре във физическата материя без проникновение в духовните светове. Човек вече трябва така да се развива, че да може да се изкачи отново до духовната сфера, където той ще е в състояние да вижда Христос, живеещ и непрекъснато присъствуващ в етера.
към текста >>
177.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Такъв човек ще си каже като че от събудена душевна сила: "Виждам нещо като
реалност
, такова, каквото се описва в Антропософията, като втория човек вътре във физическия човек".
Може да възникне друго положение, при което Духовната Наука не ще бъде погазена. Тогава човек ще разбере, че такива качества не само трябва да бъдат култивирани в тайни школи на посвещение, но че трябва да бъдат пазени, когато ще се появят към средата на нашето столетие като деликатни фиданки на човешкия духовен живот в това или онова лице.
Такъв човек ще си каже като че от събудена душевна сила: "Виждам нещо като реалност, такова, каквото се описва в Антропософията, като втория човек вътре във физическия човек".
Ще се появят и други способности например способност, която човешките същества ще забележат в себе си. Те ще извършат някакво дело. И когато погледнат нагоре от това действие нещо като една сънувана картина ще застане пред душите им, от която те ще знаят "Това има някаква връзка с моето действие". На основата на Духовната Наука хората ще знаят "Ако последва такъв един образ от моето дело което е съществено по-различно обаче от това дело то не може да има друго значение, освен да ми покаже кърмичното въздействие на моето деяние, което ще се яви в бъдеще".
към текста >>
178.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
" С това се подразбира, че ако някой има парче хляб или месо в ръцете си, това е
реалност
, а мисълта е само мисъл, защото не се яде.
От казаното досега научихме, че животът на образуване мисловни картини е единият от полюсите на живота на душата. Този живот на мисълта е нещо, което изглежда нереално за материалистично настроените умове. Не чуваме ли често да се казва: "О, умствените картини и мислите са само умствени картини и мисли!
" С това се подразбира, че ако някой има парче хляб или месо в ръцете си, това е реалност, а мисълта е само мисъл, защото не се яде.
Защо се казва това? Защото, което човек нарича свои мисли, се отнася към онова, което са действително мислите, така както сянката-образ се отнася към истинската вещ. Сянката-образ на едно цвете ни насочва към самото цвете, към действителността. Така е с мислите. Човешкото мислене е сянка-образ на умствени картини и същества, принадлежащи към по-висш свят, наречен Астрална област.
към текста >>
179.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Сега ще трябва да се опитаме да поемем такива понятия, които стават дори по-сериозни, когато биват отнесени до цялата
реалност
, към онази
реалност
, в която живее човешката душа с цялото си същество.
Това е много многозначително. И утре ще видим по какъв начин този двойник се влияе от различните точки на земята и какви са произтичащите последствия. Вече споменах, че е необходимо вие да обхванете това, което казах днес с онова, което ще дойде утре, защото едното не би могло да бъде разбрано без другото.
Сега ще трябва да се опитаме да поемем такива понятия, които стават дори по-сериозни, когато биват отнесени до цялата реалност, към онази реалност, в която живее човешката душа с цялото си същество.
Тази реалност се преобразява по различни начини, ала как се преобразява до висока степен зависи от човека. Две значителни преобразования, които са възможни, се изясняват, когато човек осъзнае как човешките души, в зависимост от това, дали поемат материалистични или духовни понятия между раждане и смърт, затварят себе си на земята или влизат в правилните сфери. По тези въпроси увеличаваща се яснота трябва да преобладава в нашите понятия. Тогава ние все повече ще откриваме правилното отношение към целия свят. Това не ще се получи в едно абстрактно духовно движение, всъщност трябва да лежи вътре у нас, в едно конкретно разбрано духовно движение, което държи сметка за духовния живот на голямо число индивидуалности.
към текста >>
Тази
реалност
се преобразява по различни начини, ала как се преобразява до висока степен зависи от човека.
Това е много многозначително. И утре ще видим по какъв начин този двойник се влияе от различните точки на земята и какви са произтичащите последствия. Вече споменах, че е необходимо вие да обхванете това, което казах днес с онова, което ще дойде утре, защото едното не би могло да бъде разбрано без другото. Сега ще трябва да се опитаме да поемем такива понятия, които стават дори по-сериозни, когато биват отнесени до цялата реалност, към онази реалност, в която живее човешката душа с цялото си същество.
Тази реалност се преобразява по различни начини, ала как се преобразява до висока степен зависи от човека.
Две значителни преобразования, които са възможни, се изясняват, когато човек осъзнае как човешките души, в зависимост от това, дали поемат материалистични или духовни понятия между раждане и смърт, затварят себе си на земята или влизат в правилните сфери. По тези въпроси увеличаваща се яснота трябва да преобладава в нашите понятия. Тогава ние все повече ще откриваме правилното отношение към целия свят. Това не ще се получи в едно абстрактно духовно движение, всъщност трябва да лежи вътре у нас, в едно конкретно разбрано духовно движение, което държи сметка за духовния живот на голямо число индивидуалности. Наистина задоволително, че такива разисквания разисквания, които са особено значителни за онези сред нас, които вече не принадлежат на физическото поле, а са преминали през портата на смъртта, като са останали наши верни членове че такива разисквания като тези стават тук една реалност и че те ни довеждат все по-близо до нашите заминали си приятели.
към текста >>
Наистина задоволително, че такива разисквания разисквания, които са особено значителни за онези сред нас, които вече не принадлежат на физическото поле, а са преминали през портата на смъртта, като са останали наши верни членове че такива разисквания като тези стават тук една
реалност
и че те ни довеждат все по-близо до нашите заминали си приятели.
Тази реалност се преобразява по различни начини, ала как се преобразява до висока степен зависи от човека. Две значителни преобразования, които са възможни, се изясняват, когато човек осъзнае как човешките души, в зависимост от това, дали поемат материалистични или духовни понятия между раждане и смърт, затварят себе си на земята или влизат в правилните сфери. По тези въпроси увеличаваща се яснота трябва да преобладава в нашите понятия. Тогава ние все повече ще откриваме правилното отношение към целия свят. Това не ще се получи в едно абстрактно духовно движение, всъщност трябва да лежи вътре у нас, в едно конкретно разбрано духовно движение, което държи сметка за духовния живот на голямо число индивидуалности.
Наистина задоволително, че такива разисквания разисквания, които са особено значителни за онези сред нас, които вече не принадлежат на физическото поле, а са преминали през портата на смъртта, като са останали наши верни членове че такива разисквания като тези стават тук една реалност и че те ни довеждат все по-близо до нашите заминали си приятели.
към текста >>
180.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Следователно ви моля да разберете, че не е възможно, когато се говори за тези неща, да се говори и за
реалност
и, ако не се говори за индивидуални факти.
Когато тези индивидуалности се обединят в братства, една индивидуалност може да очаква едно нещо, докато друга очаква съвсем различно от същото нещо. Не е възможно да се говори за актуалности в духовния живот; не е възможно да се търси там нищо освен действието на импулсите на индивидуалностите. Онова, което един върши и онова, което друг върши се противоречат така, както в живота. Когато обаче се говори за теории, може да не се наруши основата на противоречието. Обаче, когато се говори за факти, то точно защото се говори за факти, често може да се покаже, че тези факти се съгласуват така малко в духовния свят, както действията на човешките същества правят това на физическото поле.
Следователно ви моля да разберете, че не е възможно, когато се говори за тези неща, да се говори и за реалности, ако не се говори за индивидуални факти.
С тях ние се занимаваме. И така става необходимо да държим индивидуалните потоци отделно, да ги отделим.
към текста >>
Един стремеж за съгласие следователно винаги ще води до едно обедняване на понятията; понятията не ще могат вече да обхващат цялата
реалност
.
Този въпрос наистина е свързан с най-дълбоките тайни на човешката еволюция. Обаче монотеистичното чувство през векове и хилядолетия е закривало този факт, ала човек трябва да го има предвид. Ако човек желае днес да напредва по въпросите за световния мироглед, преди всичко не трябва да обърква логиката с една абстрактна липса на противоречие. Една абстрактна липса на противоречие не може да съществува в свят, в който заедно работят независими една от друга индивидуалности.
Един стремеж за съгласие следователно винаги ще води до едно обедняване на понятията; понятията не ще могат вече да обхващат цялата реалност.
Само когато тези понятия са в състояние да обхванат нашия свят, пълен с противоречия, което е истинската реалност, само тогава те ще са в състояние да обхванат пълната реалност.
към текста >>
Само когато тези понятия са в състояние да обхванат нашия свят, пълен с противоречия, което е истинската
реалност
, само тогава те ще са в състояние да обхванат пълната
реалност
.
Този въпрос наистина е свързан с най-дълбоките тайни на човешката еволюция. Обаче монотеистичното чувство през векове и хилядолетия е закривало този факт, ала човек трябва да го има предвид. Ако човек желае днес да напредва по въпросите за световния мироглед, преди всичко не трябва да обърква логиката с една абстрактна липса на противоречие. Една абстрактна липса на противоречие не може да съществува в свят, в който заедно работят независими една от друга индивидуалности. Един стремеж за съгласие следователно винаги ще води до едно обедняване на понятията; понятията не ще могат вече да обхващат цялата реалност.
Само когато тези понятия са в състояние да обхванат нашия свят, пълен с противоречия, което е истинската реалност, само тогава те ще са в състояние да обхванат пълната реалност.
към текста >>
В момента, когато обаче прекрачим прага и възприемем
реалност
, внасяща изяснение в природата елементалните духове или влиянията върху човешката душа, които също биха могли да бъдат регулирани, от природата човек вече не е в състояние да говори за природата като една неразделена система.
Зад гоблена на природата лежи нещо твърде различно, повлиявано от напълно различно направление. Това обаче се блокира, когато човек възприема природата. Онова, което човек нарича природа е следователно една неразделена система, но само защото е била пресята. Когато я възприемаме чрез нашите сетива природата е, така да се каже, пресята за нас. Всичко, което е противоречиво в нея е пресято и природата се предава на нас като една неразделена система.
В момента, когато обаче прекрачим прага и възприемем реалност, внасяща изяснение в природата елементалните духове или влиянията върху човешката душа, които също биха могли да бъдат регулирани, от природата човек вече не е в състояние да говори за природата като една неразделена система.
Всъщност трябва да ни стане ясно, че боравим с влияния над индивидуалности, които или се борят един с друг, или подкрепят и засилват един другиго.
към текста >>
181.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това събитие наистина ще навлезе и ще завземе човешката душа, щом онова, което е свързано с
реалност
та ще трябва да протече в потока на еволюцията така, че да могат от него да възникват лечителни сили.
Но тъй като професора, д-р по теология и д-р по философия ги е написал, все пак човек трябва естествено да сметне това за нещо умно. В противен случай това би се възприело като нещо, което несигурно е било изразено в една неясна тирада, която напомня на човек учения господин който като не може да продължи по пътя, по който е вървял се чувствува принуден да покаже нещо, което някога е било там, нещо, което очевидно нему изглежда ненапълно безнадеждно. Човек не бива никак да се възхити от тези изказвания; такива неща не трябва да ни успиват само защото забелязваме, че от някакво направление някой отново е забелязал, че нещо лежи за нашето духовно-научно движение. Това наистина ще бъде много вредно, защото онези, които правят такива изказвания, са точно тези, които се чувствуват доволни от такива изказвания и не отиват по-нататък. Те дори посочват с такива измити, избелели думи и към едно събитие, което ще навлезе в света и това ще хареса точно на онези, които им е крайно удобно и не им се иска да се включват в нещо, което изисква усилено проучване на Духовната наука.
Това събитие наистина ще навлезе и ще завземе човешката душа, щом онова, което е свързано с реалността ще трябва да протече в потока на еволюцията така, че да могат от него да възникват лечителни сили.
Естествено по-лесно е да се говори за "надигащи се вълни" и за "космични чувства" вместо да се навлезе сериозно в нещата, които се изискват от знаците на да бъдат разкрити на човечеството. По тази причина на мен ми се струва, че е необходимо да кажа неща тук, които са били преди това казани в публични лекции, но за които ще се говори и по-нататък, сега като силно подчертая разликата между онова, което е износено, което вече не е способно на живот, което е довело до тези катастрофални времена и онова, което действително трябва да завземе човешката душа, за да може да се направи някакъв напредък.
към текста >>
Онова, което той вижда там обаче е субект на енергиите на звездите, които заедно работят в някакво съзвездие и само когато човек тук открива космичното, ще открие истината,
реалност
та: вселената е, която извиква яйцето от кокошката.
Когато в това живо същество възникне ново ембрио, биологът изследва как от това пиле расте яйцето. Той изследва силите, които се предполага, че позволяват на яйцето да израсне от пилето. Това са направо глупости. Яйцето никак не израства от кокошката; кокошката е само основата; силите работят от космоса, силите, които произвеждат яйцето върху основата, която е била подготвена вътре в кокошката. Когато днес биологът работи със своя микроскоп, той вярва, че онова което вижда в полето на микроскопа, включва също енергиите, от които зависи онова, което той наблюдава.
Онова, което той вижда там обаче е субект на енергиите на звездите, които заедно работят в някакво съзвездие и само когато човек тук открива космичното, ще открие истината, реалността: вселената е, която извиква яйцето от кокошката.
към текста >>
Човек може да вижда нещата каквито са обаче, когато е в положение да приложи към
реалност
та понятия, идеи, които възникват от една антропософски ориентирана духовна наука.
Към всичко това трябва да се прибави и следното: необходимо е за човешките същества да се подготвят, като не взимат действителностите за илюзия, да навлязат действително, в една духовна концепция за света, в едно духовно разбиране на света. Важното е да се виждат нещата такива, каквито са.
Човек може да вижда нещата каквито са обаче, когато е в положение да приложи към реалността понятия, идеи, които възникват от една антропософски ориентирана духовна наука.
Мъртвите активно ще участвуват в останалата част от земното съществуване. Важното обаче е как те ще участвуват. Преди всичко тук ще се прояви огромната разлика. Посредством поведението на човека на земята участието на мъртвите ще бъде ръководено от едно добро направление по такъв начин, че импулсите на мъртвите за работа ще са в състояние да произтичат от самите тях, импулси, взети от духовния свят, в който мъртвите живеят след смъртта.
към текста >>
182.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
През тази наша Пета Следатлантска епоха човечеството фактически се развива по посоката, която аз описвам и наистина човечеството не ще може да доживее Шестата епоха, ако хората не започнат да усещат тези неща по правилен начин, ако не възприемат
реалност
та на съдбата в своето съзнание така напълно, както те сега са абсорбирали
реалност
та на природните случки.
Понастоящем ние напълно не забравяме нашите мъртвия. Спомняме си за тях. Един интензивен живот и това ще бъде единственият истински живот, защото в противен случай ще спиме през живота що се касае до съдбата ще обхване човечеството и ще доведа до това не само да си спомняме за мъртвите, но и до знанието, че когато правим нещо, когато работим за нещо, когато предприемаме нещо, когато успеем в нещо, тази или онази мъртва душа участвува. Нашите връзки с мъртвите никак не се разкъсват чрез смърт, те продължават. Това обогатяване на живота е добър изглед за човечеството в бъдещето на земята.
През тази наша Пета Следатлантска епоха човечеството фактически се развива по посоката, която аз описвам и наистина човечеството не ще може да доживее Шестата епоха, ако хората не започнат да усещат тези неща по правилен начин, ако не възприемат реалността на съдбата в своето съзнание така напълно, както те сега са абсорбирали реалността на природните случки.
към текста >>
Това е нещо, което е интимно свързано с онова, което сега трябва да навлезе в съзнанието на човечеството, защото всред множеството неща, загубени от човечеството, все още е възможно да се преживее истинската
реалност
на импулсите на чувството и волята.
Ние трябва да възприемем конкретно връзката на Мистерията на Голгота ...../липсва малко текст... днес.
Това е нещо, което е интимно свързано с онова, което сега трябва да навлезе в съзнанието на човечеството, защото всред множеството неща, загубени от човечеството, все още е възможно да се преживее истинската реалност на импулсите на чувството и волята.
Човешките същества постепенно са били приспани в една велика илюзия. Именно, че те могат да оформят този земен живот според земните закони. Това е най-великата илюзия, на която човечеството може да се подаде. Ние намираме нейната радикална крайност например в чисто материалистичния социализъм, който подрежда всичко според икономическите закони, с други думи според чисто физически закони. Очевидно материалистичният социализъм никога не ще приеме идеята, че когато ние човешките същества вършим и най-малкото нещо помежду си, участвуват мъртвите.
към текста >>
Христос трябва да бъде търсен там, където Той всъщност може да бъде намерен, когато човешките същества дойдат до разбирането на областта на съдбата като една
реалност
, в която Христос ще бъде намерен, както казахме днес.
Тук ние нямаме нужда да правим политическа пропаганда, ако трябва да го изразя така грубо; естествено ние не ще правим това. Изискванията на времето обаче трябва да се съблюдават внимателно от лица, които желаят да се занимават с духовната еволюция на човечеството. Трябва да бъде разбрано, че по пътя, по който предимно се върви днес, Христос ще бъде загубен. Той може да бъде спечелен като законен цар и господар на земята, само чрез издигането на човечеството до духовност. Ето в какво трябва да сме сигурни: Христос трябва да се търси не така както различните вери Го търсят днес, вери които по забележителен начин вече са се поддали на всеки възможен компромис при тълкуването на Христос тук и там те дори вече са се уговорили за това как да празнуват Христос като бог на клането.
Христос трябва да бъде търсен там, където Той всъщност може да бъде намерен, когато човешките същества дойдат до разбирането на областта на съдбата като една реалност, в която Христос ще бъде намерен, както казахме днес.
Само тогава една международна организация ще бъде създадена, която ще означава разпространяване на истинското Християнство по цялата земя.
към текста >>
183.
1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
В обикновения живот днес човекът е изолиран от този свят на духовния
реалност
и и същества, и върху този духовен свят ние ще се стремим да хвърлим светлина в тези лекции.
Несъмнено, на всеки един тук е известно, че има определени методи, които човек може да приложи в своя душевен живот и които му позволяват да пробуди определени вътрешни способности, спящи в обикновения дневен живот, така че накрая той да може да изживее мига на Посвещението. Тогава той има около себе си един нов свят, светът на духовните причини и условия в основата на света на сетивата и на света на душата. Това е както когато, след операция, някой дотогава сляп човек намира около себе си света на цветовете и светлината.
В обикновения живот днес човекът е изолиран от този свят на духовния реалности и същества, и върху този духовен свят ние ще се стремим да хвърлим светлина в тези лекции.
към текста >>
Никой не може действително да възприеме онова, което физиката заявява, че са вибрации, движения, от които цветът е само последствие; нито може някой да каже със сигурност дали има
реалност
в онова, за което се твърди, че лежи зад сетивното впечатление.
Но това не е така по отношение на простиращия се около нас свят, защото точно с онова, което възприемаме, външният духовен свят е скрит за нас и ние можем най-много да почувстваме, че цвета и светлината, че топлината и студа и т.н. са външни проявления на един свят, лежащ зад тях. Но ние не можем, в дадения момент, да видим през цветовете, светлината и звуците, и да изживеем онова, което лежи зад тях. Ние трябва да изживяваме целия външен духовен свят чрез тези проявления. Но след кратко размишление ще можем, в съгласие с най-елементарната логика, да кажем: Дори и съвременната физика или други клонове на науката да заявяват, че зад цветовете има вибрираща етерна субстанция, скоро става ясно, че онова което се допуска да лежи зад цветовете е нещо добавено от мисълта.
Никой не може действително да възприеме онова, което физиката заявява, че са вибрации, движения, от които цветът е само последствие; нито може някой да каже със сигурност дали има реалност в онова, за което се твърди, че лежи зад сетивното впечатление.
Отначало то е просто предположение. Външният свят на сетивата е разстелен пред нас като гоблен и ние имаме чувството, че зад този гоблен има нещо, в което нашите способности за възприятие не могат да проникнат.
към текста >>
По-късно ще решим дали този свят е бил магично призован пред него като заблуда, или е
реалност
.
Има също и форма на екстаз, в който човек не само е обкръжен от дълбока тъмнина, но тази тъмнина се изпълва с един свят, дотогава напълно непознат за него. Да не казваме веднага, че това може да бъде свят на илюзия, на измама...или, ако желаете, нека останем на това за момент...няма да приемем, че този свят има някакво реално значение, а ще го наречем свят на духове и привидения. Същественият момент тук е, че вижданото може наистина да бъде свят дали на картини или на илюзии който предварително не е бил познаван. Човек тогава трябва да се запита: "Способен ли съм, с всичките си способности, да построя такъв свят за себе си от моето обикновено съзнание? " Ако този свят на картини е такъв, че той да може да си каже: "Аз не съм способен да построя такъв свят на картини от моите обичайни изживявания" тогава очевидно картините трябва да идват при него от някъде.
По-късно ще решим дали този свят е бил магично призован пред него като заблуда, или е реалност.
Смисълът е, че има състояния, в които човек вижда светове, дотогава непознати за него.
към текста >>
Следователно в екстаза човек не може да различи дали си има работа с илюзия или
реалност
защото това може да реши единствено Азът.
Има два аспекта, които могат да бъдат отбелязани във връзка с това изживяване на екстаз. Първото е, че настоящите сетивни впечатления изчезват, а също и изживяването, което човек има, когато усеща и казва: "Аз виждам този цвят, Аз чувам онези звуци, и т.н." В състояние на екстаз той никога не чувства своя Аз, не разграничава себе си от обектите около него. Принципно казано, само Азът е онова, което може да се разграничи от обкръжаващите обекти.
Следователно в екстаза човек не може да различи дали си има работа с илюзия или реалност защото това може да реши единствено Азът.
към текста >>
Дали този нов свят е илюзия или
реалност
, ще стане ясно на по-късен етап.
В екстаза се случва нещо, което е като разчупване на външните граници около човека.
Дали този нов свят е илюзия или реалност, ще стане ясно на по-късен етап.
към текста >>
С други думи, точно както един индивид в състояние на екстаз вижда през външния воал на сетивните възприятия в свят на същества и
реалност
и, дотогава непознати за него, така и мистикът прониква под своя обичаен Аз.
Чрез това вътрешно задълбочаване на изживяването душата променя своето предишно отношение, съсредоточава се повече върху себе си, търси в себе си онова, което преди е търсила във външния свят. Очевидно такъв е случаят, когато някой казва на себе си: "Човекът, който ми нанесе удара, беше доведен до мен само защото аз самият съм бил причината за това." Такива хора обръщат все повече и повече внимание на своята собствена вътрешна природа, на собствения си вътрешен живот.
С други думи, точно както един индивид в състояние на екстаз вижда през външния воал на сетивните възприятия в свят на същества и реалности, дотогава непознати за него, така и мистикът прониква под своя обичаен Аз.
Обичайният Аз е онзи, който се бунтува срещу удара идващ отвън; а мистиците проникват до онова, което е под този Аз, до нещо, което всъщност е причинило удара. По този начин мистикът достига етап, където постепенно изцяло губи от погледа си външния свят. Малко по малко всяка представа за външния свят изчезва и собствения му Аз се разширява, сякаш е в цял един свят. Но точно както за момента няма да решим дали светът, открит в екстаза е мираж, реалност или фантазия, така няма да решим и дали усещанията на мистика, сравнени с обикновения душевен живот, са реалност и дали той самият е онзи, който е причината за своята скръб и страдание. Всичко това може да бъде толкова мечтано, но така или иначе е изживяване, което може действително да се случи на човек.
към текста >>
Но точно както за момента няма да решим дали светът, открит в екстаза е мираж,
реалност
или фантазия, така няма да решим и дали усещанията на мистика, сравнени с обикновения душевен живот, са
реалност
и дали той самият е онзи, който е причината за своята скръб и страдание.
Очевидно такъв е случаят, когато някой казва на себе си: "Човекът, който ми нанесе удара, беше доведен до мен само защото аз самият съм бил причината за това." Такива хора обръщат все повече и повече внимание на своята собствена вътрешна природа, на собствения си вътрешен живот. С други думи, точно както един индивид в състояние на екстаз вижда през външния воал на сетивните възприятия в свят на същества и реалности, дотогава непознати за него, така и мистикът прониква под своя обичаен Аз. Обичайният Аз е онзи, който се бунтува срещу удара идващ отвън; а мистиците проникват до онова, което е под този Аз, до нещо, което всъщност е причинило удара. По този начин мистикът достига етап, където постепенно изцяло губи от погледа си външния свят. Малко по малко всяка представа за външния свят изчезва и собствения му Аз се разширява, сякаш е в цял един свят.
Но точно както за момента няма да решим дали светът, открит в екстаза е мираж, реалност или фантазия, така няма да решим и дали усещанията на мистика, сравнени с обикновения душевен живот, са реалност и дали той самият е онзи, който е причината за своята скръб и страдание.
Всичко това може да бъде толкова мечтано, но така или иначе е изживяване, което може действително да се случи на човек. Важното е, че от две страни външно и вътрешно той прониква в свят, дотогава непознат за него.
към текста >>
В екстаза ние губим своето аз-съзнание, но още имаме около себе си свят на непознати дотогава картини, свят на духовни
реалност
и и същества.
Какво е онова, което правим в съня? В съня правим точно същото, в определено отношение, което правим в анормалното състояние на екстаз, описано по-горе. "Вътрешният човек" в нас се разлива във външния свят. Всъщност това е което се случва. Точно както в екстаза ние изливаме своя Аз, губим своя Аз, в съня ние изгубваме не само своето аз-съзнание, а губим дори повече което е благотворно.
В екстаза ние губим своето аз-съзнание, но още имаме около себе си свят на непознати дотогава картини, свят на духовни реалности и същества.
В съня няма такъв свят около нас, защото всичко по пътя на възприятието го няма. Така сънят се различава от екстаза в това отношение: в съня, заедно с угасването на Аза, човешката способност за възприятие дали физическо или духовно също е угасена. Докато в екстаза е заличен единствено Аза, в съня са заличени способността за възприятие и съзнанието. Човек не само е излял своя Аз в света, а също е предал и съзнанието си на този свят. Оставащото от човека през съня е онова, което го има в него настрани от Аза и от съзнанието.
към текста >>
В състоянието на екстаз ние имаме около себе си свят на духовни
реалност
и и духовни същества.
Човек не само е излял своя Аз в света, а също е предал и съзнанието си на този свят. Оставащото от човека през съня е онова, което го има в него настрани от Аза и от съзнанието. В нормалния сън човекът, който имаме пред нас, е същество във физическия свят, отхвърлило своето съзнание и своя Аз. И къде е отишло съзнанието, къде е отишъл Азът? Имайки описание на състоянието на екстаз, ние можем да отговорим и на този въпрос.
В състоянието на екстаз ние имаме около себе си свят на духовни реалности и духовни същества.
Но ако ние също изоставим и съзнанието, тогава в същия този момент ни обкръжава плътен мрак ние спим. Така в съня, както в екстаза, ние сме се отказали от Аза, и още това е характеристиката на съня от носителя на нашето съзнание и неговите проявления. Това е нашето астрално тяло; то е излято в света на духовните същества и факти, откривани в състояние на екстаз. Следователно можем да кажем, че сънят на човека е нещо като екстаз едно състояние, в което той е извън тялото си не само по отношение на своя Аз, но също и по отношение на своето съзнание. В състоянието на екстаз Азът, който е един член на човешкото същество, е бил изоставен; а в съня е изоставен също и друг член, понеже астралното тяло също излиза от физическото тяло, и с това заминаване на астралното тяло е отстранена възможността за съзнание.
към текста >>
Характерно за екстаза е, че човек изживява нещо – дали картини или
реалност
и от онова, което е разгърнато около него в огромно поле пространство, в което той се мисли за изгубен.
По време на екстаз той също е предаден на Макрокосмоса, но тогава знае нещо за него.
Характерно за екстаза е, че човек изживява нещо – дали картини или реалности от онова, което е разгърнато около него в огромно поле пространство, в което той се мисли за изгубен.
Той изживява нещо като загуба на Аза си, но като че ли е в царство, дотогава непознато за него. Това отъждествяване със свят, различаващ се от онзи на всекидневния живот, когато се чувстваме подложени само на своите тела, ни оправдава от самото начало да говорим за Макрокосмос, за Голям Свят в противоположност на "малкия свят" на обикновения ни дневен живот, когато чувстваме себе си затворени в кожата. Това е само най-повърхностният поглед по темата. В състояние на екстаз ние израстваме в Макрокосмоса, където виждаме фантастични форми, фантастични защото нямат прилика с нищо във физическия свят. Ние не можем да се разграничим от тях.
към текста >>
Ако помислим за съня, ние трябва да признаем, че света в който навлизаме там има определена
реалност
.
Ако помислим за съня, ние трябва да признаем, че света в който навлизаме там има определена реалност.
Съществуването на един свят може да се отрича само докато от него не се наблюдават въздействия. Ако се настоява, че има някой зад една стена, това може да се отрича докато не се чуе почукване; ако има почукване, здравият разум повече не може да го отрича. Когато се долавят въздействия от един свят, не е възможно да разглеждаме този свят като чиста фантазия.
към текста >>
Когато има свят, пораждащ въздействия, вече не можем да говорим за не
реалност
.
Вечерта ние сме уморени, силите ни са изчерпани и трябва да бъдат възстановени; а на сутринта се събуждаме със свежи сили, събрани по време на съня. Когато със своя Аз и астрално тяло човекът е предаден на един друг свят, той извлича от този свят който в екстаза е доловим, а в нормалния сън е заличен силите, от които се нуждае за дневния живот. Как се случва това всъщност, не е нужно да ни занимава сега; важното е, че този свят ни носи сили, които прогонват умората. Светът, от който струят избавящи от умората сили е същият, който виждаме в екстаза. Всяка сутрин ние забелязваме въздействията на света, който възприемаме в екстаза, но не и в съня.
Когато има свят, пораждащ въздействия, вече не можем да говорим за нереалност.
към текста >>
Дали опитностите са илюзии или
реалност
и в момента не е важно.
Светът на мистика е един реален свят. Също така съществата, срещани в състоянието на екстаз са субективно реални в смисъл, че те действително се виждат.
Дали опитностите са илюзии или реалности в момента не е важно.
Въпросната личност вижда свят, различен от сетивния свят; мистикът изживява радости, емоции и мъки, несравними с нищо познато в ежедневния живот. Мистикът обаче не вижда светът, разкриващ се на някого в състоянието на екстаз, а последният няма опитност за света на мистика. Двата свята за независими един от друг. Това е странно отношение, но обяснение за света на единия може да бъде намерено в светлината на изживяванията на другия. Ако нормален човек действително изживееше света, описван в състоянието на екстаз, разтърсващият ефект щеше да бъде сравним със дълбочината на изживяванията, изпитани от мистика.
към текста >>
Колко далеч е възможно да стигнем отвъд света, изживяван от човек в състояние на екстаз и да проникнем в един реален външен свят, и да проникнем под вътрешния свят на мистика в област, лежаща под човешкия Аз, но в която също има
реалност
?
Описаното днес ще изглежда за много от вас като лекомислена хипотеза, но в следващите лекции ще се опитаме да отговорим на въпросите: До каква степен сме способни да проникнем в един реален свят, пробивайки си път през гоблена на външния свят на сетивата?
Колко далеч е възможно да стигнем отвъд света, изживяван от човек в състояние на екстаз и да проникнем в един реален външен свят, и да проникнем под вътрешния свят на мистика в област, лежаща под човешкия Аз, но в която също има реалност?
Следващите лекции ще говорят в по-големи и по-големи подробности за пътищата, водещи в духовния свят през Макрокосмоса и през Микрокосмоса.
към текста >>
184.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Фактът, че Азът и астралното тяло излизат от физическото и етерното тяло когато човек ляга да спи, може да бъде
реалност
само за духовното изследване, за очите на ясновидеца.
Отношението между будното и спящото състояние на човека е било широко описвано, и бе казано, че той извлича от второто състояние силите, от които се нуждае през будния живот за да поддържа своя душевен живот. Тези неща са много по-сложни отколкото обикновено се предполага, и днес, като резултат на духовно изследване, ще има да кажем нещо по-подробно за разликата между човешкия буден живот и състоянието на сън. Нека между другото спомена, че няма нужда да говорим за всички хипотези, някои по-интересни от другите, които се застъпват в днешната физиология с цел да обяснят разликата между двете състояния. Би било лесно да говорим за тези теории, но това само ще ни отклони от истинското духовно-научно изучаване на двете състояния. Всичко, което е нужно да се каже е, че съвременната наука се занимава само с онази част от човека, която през съня остава във физическия свят.
Фактът, че Азът и астралното тяло излизат от физическото и етерното тяло когато човек ляга да спи, може да бъде реалност само за духовното изследване, за очите на ясновидеца.
Целият процес е напълно чужд на съвременната физична наука която обаче не е нужно да бъде критикувана строго за това; в определено отношение тя е оправдана в отстояването на едностранчива гледна точка. Азът и астралното тяло на човека са в духовния свят, докато той спи, и във физическия свят, когато той се събуди и слезе долу във физическото и етерното тяло.
към текста >>
185.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
При събуждане, съзнанието ни веднага бива отклонено към външния свят и ние сме неспособни да възприемем духовната
реалност
, лежаща в основата на собственото ни същество.
Когато пресичаме тази граница при заспиването, съзнанието спира и ние не можем да виждаме духовния свят.
При събуждане, съзнанието ни веднага бива отклонено към външния свят и ние сме неспособни да възприемем духовната реалност, лежаща в основата на собственото ни същество.
Границата, която пресичаме, границата която причинява това духовният свят да бъде затъмнен в момента на събуждането, е нещо, което се вмъква между нашата сетивна душа и нашето физическо и етерно тяло. Воалът, който покрива тези два члена при събуждане, воалът който ни спира да видим духовната реалност скрита зад тях, е сетивното тяло, което ни позволява да виждаме гоблена, представен от външния свят. В момента на събуждането сетивното тяло е изцяло заето с външния свят на сетивата и ние не можем да погледнем в своето собствено същество. Това тяло, следователно, представлява една граница между нашия живот на вътрешни изживявания и онова, което духовно лежи в основата на света на сетивата.
към текста >>
Воалът, който покрива тези два члена при събуждане, воалът който ни спира да видим духовната
реалност
скрита зад тях, е сетивното тяло, което ни позволява да виждаме гоблена, представен от външния свят.
Когато пресичаме тази граница при заспиването, съзнанието спира и ние не можем да виждаме духовния свят. При събуждане, съзнанието ни веднага бива отклонено към външния свят и ние сме неспособни да възприемем духовната реалност, лежаща в основата на собственото ни същество. Границата, която пресичаме, границата която причинява това духовният свят да бъде затъмнен в момента на събуждането, е нещо, което се вмъква между нашата сетивна душа и нашето физическо и етерно тяло.
Воалът, който покрива тези два члена при събуждане, воалът който ни спира да видим духовната реалност скрита зад тях, е сетивното тяло, което ни позволява да виждаме гоблена, представен от външния свят.
В момента на събуждането сетивното тяло е изцяло заето с външния свят на сетивата и ние не можем да погледнем в своето собствено същество. Това тяло, следователно, представлява една граница между нашия живот на вътрешни изживявания и онова, което духовно лежи в основата на света на сетивата.
към текста >>
Виждаме ли някога Макрокосмоса в неговата
реалност
?
Виждаме ли някога Макрокосмоса в неговата реалност?
Ние отново трябва да започнем от познати изживявания, оставяйки настрана за момент онова, на което бива подложен човек в течение на 24-те часа на денонощието. Ще помислим за наистина най-простите изживявания, които идват до човека във външния свят на сетивата. В този свят той възприема редуване на ден и нощ как Слънцето изгрява на сутринта и залязва вечерта; възприема как слънчевата светлина осветява всички предмети около него. Какво тогава е онова, което човек вижда от изгрев до залез? Принципно казано, той изобщо не вижда самите предмети, а слънчевата светлина, която те отразяват.
към текста >>
Те виждаха Слънцето не като физическа, а като духовна
реалност
, и виждаха Слънчевия Дух.
Това изживяване бе наричано в древните Мистерии виждане на Слънцето в полунощ. Слънцето може да бъде видяно в своето най-голямо великолепие и слава само по времето на зимното слънцестоене, когато целият външен сетивен свят е, така да се каже, умрял. Учениците на Мистериите развиваха способността да виждат Слънцето вече не като заслепяващата сила, която е то през деня, а с целия му заслепяващ блясък отстранен.
Те виждаха Слънцето не като физическа, а като духовна реалност, и виждаха Слънчевия Дух.
Физическият ефект на заслепяване бе затъмнен от земната субстанция, понеже тя бе станала прозрачна и позволяваше да преминат само на духовните сили на Слънцето. Но нещо друго от огромно значение бе свързано с това виждане на Слънцето. Фактът, за който вчера бе дадено само едно абстрактно указание, тогава се разкриваше в цялата си истина, а именно, че има живо взаимодействие между планетите и Слънцето, тъй като постоянно текат потоци напред-назад от планетите към Слънцето и от Слънцето към планетите. Духовно се разкриваше нещо, което може да се сравни с кръвообращението в човешкото тяло. Както кръвта тече в жива циркулация от сърцето към органите и от органите отново обратно към сърцето, така и Слънцето се разкриваше като центърът на живи духовни потоци, течащи напред-назад между Слънцето и планетите.
към текста >>
Слънчевата система се разкрива като духовна система на живи
реалност
и, външното проявление на които е не повече от символ.
Физическият ефект на заслепяване бе затъмнен от земната субстанция, понеже тя бе станала прозрачна и позволяваше да преминат само на духовните сили на Слънцето. Но нещо друго от огромно значение бе свързано с това виждане на Слънцето. Фактът, за който вчера бе дадено само едно абстрактно указание, тогава се разкриваше в цялата си истина, а именно, че има живо взаимодействие между планетите и Слънцето, тъй като постоянно текат потоци напред-назад от планетите към Слънцето и от Слънцето към планетите. Духовно се разкриваше нещо, което може да се сравни с кръвообращението в човешкото тяло. Както кръвта тече в жива циркулация от сърцето към органите и от органите отново обратно към сърцето, така и Слънцето се разкриваше като центърът на живи духовни потоци, течащи напред-назад между Слънцето и планетите.
Слънчевата система се разкрива като духовна система на живи реалности, външното проявление на които е не повече от символ.
Всичко, проявявано от отделните планети, насочва към великата духовна опитност, описана току-що, както един часовник посочва времето на явленията във външния живот.
към текста >>
Звездното небе, което виждаме, е тялото на духовна
реалност
, лежаща зад него.
Всичко онова, което човек се учи да изживява чрез усилване на своята чувствителност, се отдръпва, както духовният аспект на пространството, от обичайния поглед за деня. То също е скрито и от спектакъла, представян нощем. Защото какво вижда човек през нощта със своите обичайни способности, когато вдигне поглед към небесата? Той вижда само външната страна, точно както вижда външната страна на своето собствено вътрешно същество.
Звездното небе, което виждаме, е тялото на духовна реалност, лежаща зад него.
Чудесната гледка на звездното небе нощем не е нищо друго, освен физическото тяло на Космическия Дух, проявяващ се чрез това тяло в неговото движение и в неговите външни въздействия. Още веднъж за обикновеното човешко съзнание е дръпнат воал върху всичко, което човек би съзрял, ако беше способен духовно да вижда през гледката, представена му в пространството. Точно както в обикновения живот сме защитени от виждане на своята собствена вътрешна същност, ние също сме защитени и от виждане на духа, лежащ в основата на външния, материален свят; воалът на сетивния свят е разгърнат върху скритата духовната реалност. Защо това трябва да бъде така?
към текста >>
Точно както в обикновения живот сме защитени от виждане на своята собствена вътрешна същност, ние също сме защитени и от виждане на духа, лежащ в основата на външния, материален свят; воалът на сетивния свят е разгърнат върху скритата духовната
реалност
.
Защото какво вижда човек през нощта със своите обичайни способности, когато вдигне поглед към небесата? Той вижда само външната страна, точно както вижда външната страна на своето собствено вътрешно същество. Звездното небе, което виждаме, е тялото на духовна реалност, лежаща зад него. Чудесната гледка на звездното небе нощем не е нищо друго, освен физическото тяло на Космическия Дух, проявяващ се чрез това тяло в неговото движение и в неговите външни въздействия. Още веднъж за обикновеното човешко съзнание е дръпнат воал върху всичко, което човек би съзрял, ако беше способен духовно да вижда през гледката, представена му в пространството.
Точно както в обикновения живот сме защитени от виждане на своята собствена вътрешна същност, ние също сме защитени и от виждане на духа, лежащ в основата на външния, материален свят; воалът на сетивния свят е разгърнат върху скритата духовната реалност.
Защо това трябва да бъде така?
към текста >>
Тези описания са на
реалност
и, които не могат да бъдат външно възприемани, които духовно лежат в основата на света и могат да бъдат видяни от онзи, преминал нужната подготовка.
В настоящето, следователно, е необходимо описанията да се дават като онези, съдържащи се например в книгата "Въведение в тайната наука", която току-що бе публикувана. Казвам това без самохвалство, просто защото обстоятелствата го налагат.
Тези описания са на реалности, които не могат да бъдат външно възприемани, които духовно лежат в основата на света и могат да бъдат видяни от онзи, преминал нужната подготовка.
Нека предположим, че такава книга не е четена по начина, по който книги от друг род се четат днес, а че се чете както би трябвало да бъде по такъв начин, че понятията и идеите, които тя представя в проста форма, да предизвикат у читателя чувства, изживени с най-голяма сила. Такива изживявания тогава са подобни на онези, предизвиквани в старите Северни Мистерии.
към текста >>
Това е самият живот, в пълна
реалност
, в който навлизаме и който трябва след това да опишем.
Тялото не може да бъде изградено от данни; то трябва да бъде изградено жертвено. Веднъж преминали тайнственото Същество, което е Големият Пазач на Прага, ние влизаме в свят на непознати действия и сили. Най-напред, човек не знае нищо за тази област, защото отпред се разгръща воалът на сетивния свят. Но тези сили текат в нас, изградили нашите физически и етерни тела. Цялото това взаимодействие, взаимодействието между Големия Свят и Малкия Свят, между онова което е вътре и онова което е вън, скрито от воала на сетивния свят всичко това е включено в объркващия лабиринт.
Това е самият живот, в пълна реалност, в който навлизаме и който трябва след това да опишем.
към текста >>
186.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
И само когато усеща силите на Космическото Чувство, струящи в него, астралното тяло стои пред него като
реалност
.
Онова, което познаваме в ежедневния живот като сила на чувството, също е било извлечено от безкрайния запас на Космическото Чувство; то също се влива в нас и се преобразува така, че да стане вътрешно възприемаемо за нас, при условие че сме достатъчно узрели; сякаш това Космическо Чувство ни прониква с нещо, което е сравнимо само с онова, наричано светлина. Ние ставаме вътрешно осветени; струящото в нас като действие на Космическото Чувство е вътрешна светлина, въпреки че без ясновидство тя не е видима външно като светлина. Но един човек, преминал Малкия Пазач на Прага осъзнава, че онова, от което се нуждае за своя вътрешен живот, а именно светлината, не е нищо друго освен рожба на Космическото Чувство, поето от него през съня. От това е ясно, че когато човек е отдаден на своите собствени вътрешен живот и същество, той изживява нещо съвсем ново за неговата душа, а именно онова, което собственото му себе е способно да бъде в следствие на всичко, което струи в него от Макрокосмоса.
И само когато усеща силите на Космическото Чувство, струящи в него, астралното тяло стои пред него като реалност.
към текста >>
Всеки истински мистик познава това изживяване като
реалност
.
Плод на тези две чувства в душата на истинския мистик е една мисъл, която може да се изрази така: Какво щеше да бъде ако Съществата, създали онова, което днес се простира във Вселената, които ни даряват толкова много какво щеше да бъде, ако те в миналото не бяха направили нищо за да допринесат за собственото си развитие? Някога, в безкрайно далечното минало, техните сили на мислене, чувства и воля са били точно толкова нищожни, каквито са нашите, и днес тяхната мощ е такава, че те вече не се нуждаят от това да получават сила от Макрокосмоса; те дават, само дават. В какво щяхме да се превърнем самите ние, ако те не бяха направили нищо за да се развият до тези високи степени? Без тях ние нямаше да можем да съществуваме! Ако сега знаем как да оценяме своето съществуване, в нас се ражда чувство на безкрайна благодарност към тези велики Същества, и то ни прониква изцяло.
Всеки истински мистик познава това изживяване като реалност.
То не може да се сравни с онова, което в ежедневния живот се усеща като признателност, и е изживяване от наистина най-голямо значение. Онова, което външният свят сега назовава Мистицизъм, всъщност не се равнява на нищо повече от сбор от фрази. Истинският мистик познава добре това изживяване и се пита: Какво щеше да бъдеш ти, ако Съществата, съществували преди теб и които някога бяха като теб, не се бяха издигнали до такива висоти, че да бъдат нощем способни да позволят в теб да се влеят силите, от които се нуждаеш за телесното си съществуване, в което ще преминеш когато се събудиш на сутринта? Никой, който няма до дъното на душата си това чувство на благодарност към Макрокосмоса, не е станал истински мистик.
към текста >>
Тези са чувствата, които струят в нас, когато преминем Пазача на Прага и направим себе си способни да разпознаваме астралното тяло като
реалност
.
Тези са чувствата, които струят в нас, когато преминем Пазача на Прага и направим себе си способни да разпознаваме астралното тяло като реалност.
Ако тези чувства са действително живи в някой човек, и той им се отдава с все по-голяма сила на чувствата на благодарност и задължение към развиващия се свят, ако оставя тези чувства да пулсират в душата му, тогава в него се отварят очите за ясновидство; истинската форма на собственото му астрално тяло, която в обикновеното му съзнание при събуждане бе дотогава скрита за него, застава пред очите му астралното тяло, родено от Макрокосмоса. Ако искаме да видим всичко това и да осъзнаем с достатъчна сила истината, че духът лежи зад цялото материално съществуване, тогава трябва да преминем Пазача на Прага.
към текста >>
Само един теоретик би говорил по този начин, защото това не е в съгласие с
реалност
та.
Теоретичното размишление лесно може да се изкуши да повярва, че онова, което нашата човешка интелигентност придобива за себе си, съответства на вливащото се в нас от Космическото Мислене.
Само един теоретик би говорил по този начин, защото това не е в съгласие с реалността.
Много грешки се правят заради свързване на приличащи си неща. Човешката интелигентност всъщност съответства на Космическото Чувство като поето в съня. Човешката интелигентност става толкова по-голяма, колкото повече се осветява от вътрешната светлина, която има своя източник в Космическото Чувство. Но в тази светлина на Космическото Чувство се влива тъмнина, ако пренебрегнем развитието на своето мислене, на своята интелигентност. Ако човек е твърде мързелив да развива подходящо мисленето си, наказанието за такива грехове от пропускане ще бъде в това, че във вътрешната светлина ще се влее тъмнина.
към текста >>
Но в тези неща не трябва да се задоволяваме с абстракции; ние трябва да се придържаме стриктно към
реалност
та.
В тази насока би трябвало да има нещо смислено в това становище, ако условията бяха останали такива, каквито бяха първоначално. До настоящия си етап на еволюция хората можеха да извличат напълно достатъчни сили от съня; това бяха макрокосмически сили, съхранявани от велики духовни Същества. Така беше досега.
Но в тези неща не трябва да се задоволяваме с абстракции; ние трябва да се придържаме стриктно към реалността.
А реалността е, че основните, духовни условия на живота са се променяли от епоха на епоха. Тези Космически Сили, на които сме предадени всяка нощ по време на сън, от началото на човешкото съществуване са възлагали надежди на очакването, че светлина ще струи нагоре също и от самия човешки живот към светлината, която струи отгоре надолу. Космическите Сили нямат неизчерпаем запас от светлина; техният запас е такъв, че потокът на сили от него постоянно ще намалява, освен ако от самия човешки живот, благодарение на усилията да преобразим мисленето, чувстването и волята и да се издигнем във висшите светове, обратно във великия запас от Космическо Чувство и Космическа Светлина не се влеят свежи сили, не се влее нова светлина. Сега живеем в епохата, когато за хората е крайно необходимо да съзнават, че не трябва само да разчитат на вливащото се в тях от Космическите Сили, а трябва самите те да съдействат в Процеса на световната еволюция.
към текста >>
А
реалност
та е, че основните, духовни условия на живота са се променяли от епоха на епоха.
В тази насока би трябвало да има нещо смислено в това становище, ако условията бяха останали такива, каквито бяха първоначално. До настоящия си етап на еволюция хората можеха да извличат напълно достатъчни сили от съня; това бяха макрокосмически сили, съхранявани от велики духовни Същества. Така беше досега. Но в тези неща не трябва да се задоволяваме с абстракции; ние трябва да се придържаме стриктно към реалността.
А реалността е, че основните, духовни условия на живота са се променяли от епоха на епоха.
Тези Космически Сили, на които сме предадени всяка нощ по време на сън, от началото на човешкото съществуване са възлагали надежди на очакването, че светлина ще струи нагоре също и от самия човешки живот към светлината, която струи отгоре надолу. Космическите Сили нямат неизчерпаем запас от светлина; техният запас е такъв, че потокът на сили от него постоянно ще намалява, освен ако от самия човешки живот, благодарение на усилията да преобразим мисленето, чувстването и волята и да се издигнем във висшите светове, обратно във великия запас от Космическо Чувство и Космическа Светлина не се влеят свежи сили, не се влее нова светлина. Сега живеем в епохата, когато за хората е крайно необходимо да съзнават, че не трябва само да разчитат на вливащото се в тях от Космическите Сили, а трябва самите те да съдействат в Процеса на световната еволюция.
към текста >>
Сега един образ на нас самите е пред нас като външна
реалност
, пристъпвайки, така да се каже, от някакъв заден план.
Това изживяване може да има две форми. Докато го усещаме само като умствен процес, нещо все още липсва в нас, нещо все още ни спъва, и все още има причина космическата еволюция да ни подмине. В такъв случай изживяването е било само в астралното тяло. Но ако чувствата на благодарност и дълг се изживяват отново и отново, те ще се преобразуват в определено виждане, което се превръща във вътрешна опитност, и след това в сила, мощ. Тази сила възниква от това, че астралното изживяване бива отразено в етерното тяло и върнато към нас от него.
Сега един образ на нас самите е пред нас като външна реалност, пристъпвайки, така да се каже, от някакъв заден план.
Задният план ни показва как силите на светлина и деятелност, в които сме потопени по време на сън, работят в обвивките ни. Онова, което сме направили от себе си, излиза от този заден план. Точно както във външната реалност пред нас се изправят животни, растения и минерали, така сега пред нас се изправя собственото ни себе в своята истинска форма. Нашето собствено вътрешно същество става, така да се кажа, възприемаемо във външния свят. Дотогава, когато се спускахме в своето вътрешно същество, вниманието ни бе отклонявано към външния свят.
към текста >>
Точно както във външната
реалност
пред нас се изправят животни, растения и минерали, така сега пред нас се изправя собственото ни себе в своята истинска форма.
Но ако чувствата на благодарност и дълг се изживяват отново и отново, те ще се преобразуват в определено виждане, което се превръща във вътрешна опитност, и след това в сила, мощ. Тази сила възниква от това, че астралното изживяване бива отразено в етерното тяло и върнато към нас от него. Сега един образ на нас самите е пред нас като външна реалност, пристъпвайки, така да се каже, от някакъв заден план. Задният план ни показва как силите на светлина и деятелност, в които сме потопени по време на сън, работят в обвивките ни. Онова, което сме направили от себе си, излиза от този заден план.
Точно както във външната реалност пред нас се изправят животни, растения и минерали, така сега пред нас се изправя собственото ни себе в своята истинска форма.
Нашето собствено вътрешно същество става, така да се кажа, възприемаемо във външния свят. Дотогава, когато се спускахме в своето вътрешно същество, вниманието ни бе отклонявано към външния свят. Впечатленията от този свят се вливаха в нас, правейки ненужно да виждаме онова, което сме длъжни да виждаме, ако сме решили да участваме в работата за напредъка на човечеството.
към текста >>
Обсъждания относно не
реалност
та на един огледален образ са без никаква стойност.
Ние говорихме но едва много накратко за нашето астрално тяло. Онова, което сега бе описано, е вътрешната страна, представена от една част на нашата човешка природа, а именно нашето Сетивно Тяло (Empfindungsleib). Стигнахме до границата, където сетивното тяло граничи с етерното тяло. Образът или картината, която виждаме, ни показва какво сме в действителност. Формата, която съглеждаме там, е само един образ, но тя е всичко, което е нужно.
Обсъждания относно нереалността на един огледален образ са без никаква стойност.
Ако човек иска да знае на какво прилича в действителност, разискване на това е безсмислено. Онова, което виждаме, е разбира се само отражение, огледален образ в етерното тяло, но той ни помага да добием себе-познание, и в това лежи неговата стойност. Би възникнала грешка само ако ясновидецът повярва, че огледалният образ е друга същност, друга реалност идваща към него, ако не съзнава, че това е само картина, разкриваща вътрешната му същност. Вземе ли ясновидецът картината за истински бик, или някакво четирикрако същество, той би бил като човек, чиито нос не му е приятен и който, виждайки го в огледало, се опитва да го удари с юмрук! Нещата не трябва да се вземат за онова, което не са.
към текста >>
Би възникнала грешка само ако ясновидецът повярва, че огледалният образ е друга същност, друга
реалност
идваща към него, ако не съзнава, че това е само картина, разкриваща вътрешната му същност.
Образът или картината, която виждаме, ни показва какво сме в действителност. Формата, която съглеждаме там, е само един образ, но тя е всичко, което е нужно. Обсъждания относно нереалността на един огледален образ са без никаква стойност. Ако човек иска да знае на какво прилича в действителност, разискване на това е безсмислено. Онова, което виждаме, е разбира се само отражение, огледален образ в етерното тяло, но той ни помага да добием себе-познание, и в това лежи неговата стойност.
Би възникнала грешка само ако ясновидецът повярва, че огледалният образ е друга същност, друга реалност идваща към него, ако не съзнава, че това е само картина, разкриваща вътрешната му същност.
Вземе ли ясновидецът картината за истински бик, или някакво четирикрако същество, той би бил като човек, чиито нос не му е приятен и който, виждайки го в огледало, се опитва да го удари с юмрук! Нещата не трябва да се вземат за онова, което не са. Човек, който не разбира правилно огледалния образ, се поддава на халюцинации. Който счита образа за нещо, намиращо се в пространството, а не за огледален образ, какъвто е той фактически, се поддава на халюцинация. Следователно преди да започне ясновидството е важно да е била овладяна способността за схващане на истинската стойност на нещата чрез разума.
към текста >>
Ясновидството не би трябвало да се предизвиква в никой, който е изложен на риска да взема за
реалност
онова, което е само отражение, или да обърква духовни
реалност
и с
реалност
ите на външното, физическо пространство.
Вземе ли ясновидецът картината за истински бик, или някакво четирикрако същество, той би бил като човек, чиито нос не му е приятен и който, виждайки го в огледало, се опитва да го удари с юмрук! Нещата не трябва да се вземат за онова, което не са. Човек, който не разбира правилно огледалния образ, се поддава на халюцинации. Който счита образа за нещо, намиращо се в пространството, а не за огледален образ, какъвто е той фактически, се поддава на халюцинация. Следователно преди да започне ясновидството е важно да е била овладяна способността за схващане на истинската стойност на нещата чрез разума.
Ясновидството не би трябвало да се предизвиква в никой, който е изложен на риска да взема за реалност онова, което е само отражение, или да обърква духовни реалности с реалностите на външното, физическо пространство.
Оттук е от огромна важност никой да не се впуска в истинско духовно обучение без да притежава способността за интелигентно мислене, което да му позволява винаги да формира правилна оценка за онова, което вижда. Не самото виждане е важното, а също и способността да преценим какво се вижда. Ще се срещнем със Същества, които в действителност съществуват вън от нас, но най-напред ние изживяваме само собствения си астрален свят; картините, описани днес, са само огледални образи на собственото ни вътрешно същество, което ни се разкрива като външен свят. Да се осъзнае това е резултата на себе-познанието. Щом като слиза в своето собствено същество, човек е принуден да вижда образи; но би било халюцинация ако онова, което просто е отражение на нечие собствено вътрешно същество, се вземе за нещо различно.
към текста >>
187.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Екхарт направи
реалност
думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен".
Майстер Екхарт нямаше водач или учител в този смисъл на думата; Таулер имаше един от определен момент в своя по-нататъшен живот (виж "Мистицизмът в зората на съвременната културна епоха" от Рудолф Щайнер. Учителят, който дойде при Таулер, бе познат като "Приятел на Бога от Оберленд" бел. англ. пр.) По какъв начин Майстер Екхарт се предпази от претенциите на своя Аз? Като почти всички средновековни християнски мистици, които нямаха истински водач, защото наближаваше времето, когато човешката природа щеше да се разбунтува срещу това, Екхарт се предпази като увеличи до най-голяма степен чувството: Сега ти вече не си самият ти; ти си станал различно същество; друго същество освен теб самия, което мисли, чувства и проявява воля в теб. Нека цялата ти същност бъде изпълнена с Христос!
Екхарт направи реалност думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен".
Той бе един от онези, изживели това преобразуване; той бе оставил настрана собствения си Аз. Той отстрани своя Аз и се почувства изпълнен с различен Аз. Думата "Entwerdung" (като противоположност на "ставащ") бе прекрасен израз, използван от средновековните мистици. Мистици като Майстер Екхарт, или автора на труда, познат като "Теологика Германика", оставяха в себе си да говори един по-висш човек, същество способно да оживее и вдъхновява. Оттук и постоянната им настойчивост, че целта им е била да предадат себе си изцяло на съществото, което изживяваха вътре в себе си.
към текста >>
188.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Онова, което възниква тук като болезнен спомен за лични недостатъци, е много смътно отражение на чувството, което човек има когато преминава Малкия Пазач на Прага и може да възприеме колко е несъвършен и нищожен пред лицето на великите
реалност
и и Същества на Макрокосмоса.
Този процес на заспиване е наистина едно издигане в Макрокосмоса. Дори в нормалното човешко съзнание понякога е възможно, при особено необичайни условия, то да стане съзнателно до определена степен за процесите, свързани със заспиването. Това се случва по следния начин: Човек чувства един вид блаженство и може да разграничи това състояние на блаженство съвсем ясно от обикновеното будно съзнание. Той сякаш става по-лек, като че ли израства извън себе си. После това изживяване е свързано с определено чувство да бъдеш измъчван от спомен за лични недостатъци, присъщи през живота на характера.
Онова, което възниква тук като болезнен спомен за лични недостатъци, е много смътно отражение на чувството, което човек има когато преминава Малкия Пазач на Прага и може да възприеме колко е несъвършен и нищожен пред лицето на великите реалности и Същества на Макрокосмоса.
Това изживяване е последвано от нещо като разтърсване – показващо, че вътрешният човек е преминал в Макрокосмоса. Такива изживявания са необичайни, но са познати на много хора, когато са били повече или по-малко съзнателни в момента на заспиването. Но човек, който има само обикновеното, нормално съзнание, го загубва в момента на заспиване. Всички впечатления на деня цветове, светлина, звуци и т.н. изчезват, и човек е обграден от плътен мрак вместо от цветове и други впечатления на дневния живот.
към текста >>
Когато човек по пътя на Посвещението следователно, който не губи съзнанието докато преминава в съня възприема този свят, вече за него не съществува никакво съмнение, че зад всичко във физическия свят лежат духовни Същества и духовни
реалност
и.
Този Свят на Елементите е, преди всичко, скрит от човека, докато последният е в процес на заспиване. Точно както вътрешното същество на човека е скрито при събуждането благодарение на това, че неговото внимание бива отклонявано към впечатленията на външния свят, така и когато заспива, най-близкият свят на онзи, на който той принадлежи, първото стъпало на Макрокосмоса, Елементарният Свят, е скрит от неговото възприятие. Той може да се научи да вижда в него, когато действително се издигне в Макрокосмоса по указания път. Най-напред, този Елементарен Свят го кара да осъзнае, че всичко в неговото обкръжение, всички сетивни възприятия и впечатления, са еманация, проявление на духовното, че духовното лежи зад всичко материално.
Когато човек по пътя на Посвещението следователно, който не губи съзнанието докато преминава в съня възприема този свят, вече за него не съществува никакво съмнение, че зад всичко във физическия свят лежат духовни Същества и духовни реалности.
Само докато не е съзнателен за нищо освен за физическия свят той си представя, че зад този свят съществуват всички видове предполагаеми материални явления такива като атоми и други подобни. Защото човек, който прониква в Елементарния Свят, повече не може да има съмнения за въртящи се, групиращи се атоми от материя. Той знае, че лежащото зад цветовете, звуците и т.н. е не материално, а духовно. Безспорно, на тази първа степен от Света на Елементите духовното все още не се разкрива в своята истинска форма като дух.
към текста >>
Всъщност в Елементарния Свят няма такива предмети, каквито се намират във физическия свят, но в Елементарния Свят ние откриваме като
реалност
и онова, което във физическия свят е само свойства.
Всъщност в Елементарния Свят няма такива предмети, каквито се намират във физическия свят, но в Елементарния Свят ние откриваме като реалности онова, което във физическия свят е само свойства.
Ние възприемаме нещо там, за което чувстваме, че не можем да доближим. Усещането може да се опише така: Пред себе си имам нещо същество или предмет в Елементарния Свят което мога да наблюдавам само обикаляйки го; то има вътрешна и външна страна. Такава единица на Елементарния Свят се нарича "земя". Също така има неща и същества, които могат да бъдат описани като "течни" или "флуидни". В Елементарния Свят ние можем да виждаме през тях, можем да проникнем в тях, имаме усещане подобно на усещането във физическия свят, когато потапяме ръката си във вода.
към текста >>
Ние свързваме небесните тела на нашата Слънчева система с 12-те съзвездия на зодиака, и можем да се ориентираме в Света на Духа само разглеждайки го по такъв начин, че да можем да заявим, че духовните същества и събития са
реалност
и; фактите ние сравняваме с хода на планетите, а духовните Същества с 12-те съзвездия на Зодиака.
И сега можем да осъзнаем, че сравнението с часовник не е по никакъв начин пресилено.
Ние свързваме небесните тела на нашата Слънчева система с 12-те съзвездия на зодиака, и можем да се ориентираме в Света на Духа само разглеждайки го по такъв начин, че да можем да заявим, че духовните същества и събития са реалности; фактите ние сравняваме с хода на планетите, а духовните Същества с 12-те съзвездия на Зодиака.
Ако съзерцаваме планетите в пространството и зодиакалните съзвездия, ако считаме движенията и съответните положения на планетите пред различните съзвездия като проявления на действията на духовни Същества, а съзвездията на Зодиака за самите духовни Същества, тогава с такава аналогия е възможно да се изрази случващото се в света на Духа.
към текста >>
189.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Като следва своя път в Макрокосмоса с наново пробудени способности, в полезрението му непрекъснато навлизат нови Същества и
реалност
и.
Това е светът на Имагинацията. Ние ще покажем, че силите, които формират органите за имагинативно съзнание в човека, идват от Света на Първообразите, точно както силите от Света на Разума са онези, които позволяват на човека на физически план да бъде способен на интелигентна преценка. Нашата следваща задача ще бъде да обясним връзката между първата степен на висшето познание и духовния Свят на Първообразите. След това ще преминем към описване световете на Инспирацията и Интуицията и към показване как, в крак с нашата съвременна култура, човек може да израсне във висшите светове, как може да стане гражданин на онези светове, в които той е най-нисшето същество, точно както е най-висшето същество в царствата, заобикалящи го тук на физически план. Тук той гледа надолу към растенията, животните, минералите; в отвъдните светове той може да погледне нагоре към Съществата над него.
Като следва своя път в Макрокосмоса с наново пробудени способности, в полезрението му непрекъснато навлизат нови Същества и реалности.
към текста >>
190.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
На сутринта Азът се доближава от всички страни, от всички Същества и
Реалност
и на световете, които нарекохме Свят на Разума, Свят на Духа и Елементарен Свят.
За ясновидското съзнание Азът винаги присъства по определен начин в човешкото обкръжение и съвпада само частично с възприеманото като човешко физическо тяло. В съгласие с това може да кажем, че Азът, в неговата субстанциалност, винаги присъства също и около нас. Онова, което ясновидецът вижда като светлинна аура, може да бъде наречено Аз-аура. Човекът винаги е обкръжен от духовен облак от това естество. Азът не трябва да се търси на някое точно място, той прониква цялата човешка Аз-аура.
На сутринта Азът се доближава от всички страни, от всички Същества и Реалности на световете, които нарекохме Свят на Разума, Свят на Духа и Елементарен Свят.
към текста >>
Нашите нерви са подредени съгласно законите на планетарния свят отвън, тъй като планетарният свят е външния израз на духовни
реалност
и и духовни светове.
На вътрешната "стена" на нашия зрителен орган има нещо като второ огледало, защото там, от по-далечен свят, се вливат други сили с изключение на онези, които биват отразени. Там самите елементални сили биват възпирани и отразени; те престават да действат и само силите на Света на Духа са онези, които протичат и не биват отразени. Това са силите, които формират например зрителния нерв. Точно както окото има свой зрителен нерв, така и ухото има свой слухов нерв от силите, вливащи се от Света на Духа. От там струят силите на Същества, които са строителите на цялата ни нервна система.
Нашите нерви са подредени съгласно законите на планетарния свят отвън, тъй като планетарният свят е външния израз на духовни реалности и духовни светове.
към текста >>
Това показва, че човек може да има мисловни картини, които не съответстват на никаква външна
реалност
.
Това показва, че човек може да има мисловни картини, които не съответстват на никаква външна реалност.
Онези, които желаят да имат само нормално съзнание, където мисловните картини винаги представят някаква външна реалност, ще говорят подигравателно за символа на Розовия Кръст и ще настояват, че мисловните картини са грешни, ако не представят външен факт. Такива хора ще попитат: Къде има такова нещо като Розовия Кръст? Растат ли някъде червени рози върху мъртво дърво? Но целият смисъл е, че ние ще овладеем способност на душата, която не присъства в нормалното съзнание; че ще станем способни да пораждаме мисловни образи и представи, които имат определено отношение с външния свят, но не са точно негово копие. Розовият Кръст е свързан в определено отношение с външния свят, но самите ние сме тези, които сме създали естеството на това отношение.
към текста >>
Онези, които желаят да имат само нормално съзнание, където мисловните картини винаги представят някаква външна
реалност
, ще говорят подигравателно за символа на Розовия Кръст и ще настояват, че мисловните картини са грешни, ако не представят външен факт.
Това показва, че човек може да има мисловни картини, които не съответстват на никаква външна реалност.
Онези, които желаят да имат само нормално съзнание, където мисловните картини винаги представят някаква външна реалност, ще говорят подигравателно за символа на Розовия Кръст и ще настояват, че мисловните картини са грешни, ако не представят външен факт.
Такива хора ще попитат: Къде има такова нещо като Розовия Кръст? Растат ли някъде червени рози върху мъртво дърво? Но целият смисъл е, че ние ще овладеем способност на душата, която не присъства в нормалното съзнание; че ще станем способни да пораждаме мисловни образи и представи, които имат определено отношение с външния свят, но не са точно негово копие. Розовият Кръст е свързан в определено отношение с външния свят, но самите ние сме тези, които сме създали естеството на това отношение. Ние сме съзерцавали растението и надмощието, постигнато от човека, и изобразяваме това за себе си в Розовия Кръст.
към текста >>
Никой от тях не отразява никаква външна
реалност
; но предавайки себе си във вътрешно съзерцание на значението на тези символи, ние приучваме душата си на дейности, които тя в противен случай не упражнява.
Никой от тях не отразява никаква външна реалност; но предавайки себе си във вътрешно съзерцание на значението на тези символи, ние приучваме душата си на дейности, които тя в противен случай не упражнява.
Тези дейности накрая пораждат вътрешна сила, която ни позволява да възпираме Света на Архитиповете или Първообразите по същия начин, както сме възпирали другите светове.
към текста >>
Тогава ние действително можем да изживеем момента, когато не само притежаваме висши органи или лотосови цветове, а виждаме блясваща пред нас нова
реалност
, за която дотогава сме нямали и понятие; ние сме стигнали до етапа, където имаме ново поле на виждане и получаваме своето първо проникновение в Света на Духа.
Ако след практикуване на това дълго време ние почувстваме нещо като кипене и въртене вътре в себе си, е бил направен определен напредък.
Тогава ние действително можем да изживеем момента, когато не само притежаваме висши органи или лотосови цветове, а виждаме блясваща пред нас нова реалност, за която дотогава сме нямали и понятие; ние сме стигнали до етапа, където имаме ново поле на виждане и получаваме своето първо проникновение в Света на Духа.
към текста >>
Сега той вижда Света на Духа от другата страна и духовните
Реалност
и и Същества в този свят.
Това е първата стъпка, която трябва да се предприеме. Но това не е всичко. Една по-нататъшна стъпка се състои в придобиване на силата също да подтиснем и собствената си деятелност. Ако наистина се опитва, ученикът ще осъзнае колко е трудно това; то е дълъг процес, тъй като обикновено се случва, че тогава той заспива. Все пак ако изобщо му е останало някакво съзнание, той е напреднал до точката, където възпира не само Света на Разума, а също и Света на Духа.
Сега той вижда Света на Духа от другата страна и духовните Реалности и Същества в този свят.
Докато предишната степен на познание, когато бива възпирана активността, създаваща символите, е позната като Инспирация (Познание чрез Инспирация), тази по-далечна степен, когато премахваме също и собствената си активност, е наречена Интуиция. Чрез Интуицията ние хвърляме поглед върху истинските очертания на Света на Духа, които иначе виждаме само като сенчести образи, като закони на природата. Сега ставаме съзнателни за Съществата и техните дейности, които имат своя външен израз в реалностите и законите на природата.
към текста >>
Сега ставаме съзнателни за Съществата и техните дейности, които имат своя външен израз в
реалност
ите и законите на природата.
Ако наистина се опитва, ученикът ще осъзнае колко е трудно това; то е дълъг процес, тъй като обикновено се случва, че тогава той заспива. Все пак ако изобщо му е останало някакво съзнание, той е напреднал до точката, където възпира не само Света на Разума, а също и Света на Духа. Сега той вижда Света на Духа от другата страна и духовните Реалности и Същества в този свят. Докато предишната степен на познание, когато бива възпирана активността, създаваща символите, е позната като Инспирация (Познание чрез Инспирация), тази по-далечна степен, когато премахваме също и собствената си активност, е наречена Интуиция. Чрез Интуицията ние хвърляме поглед върху истинските очертания на Света на Духа, които иначе виждаме само като сенчести образи, като закони на природата.
Сега ставаме съзнателни за Съществата и техните дейности, които имат своя външен израз в реалностите и законите на природата.
към текста >>
191.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Никой, който е преминал това обучение, няма да счита всеки символ за истинска имагинация или да го тълкува произволно; той ще има вътрешната сила да се приближи до
реалност
та, да го види и разтълкува правилно.
Всеки, който желае да се подложи на висше развитие, за определено време трябва също да премине и обучение в логическо мислене и после да се откаже от него, за да премине към мислене със сърцето. Тогава с него остава определен навик на добросъвестност що се отнася до приемането на истини във висшите светове.
Никой, който е преминал това обучение, няма да счита всеки символ за истинска имагинация или да го тълкува произволно; той ще има вътрешната сила да се приближи до реалността, да го види и разтълкува правилно.
Самата причина за това защо е необходимо старателно обучение е, защото след това ние трябва да имаме непосредствено чувство за това дали нещо е вярно или погрешно. За да го кажем точно, това означава, че докато в обикновения живот използваме размишление, във висшите светове нашето мислене трябва предварително да е било достатъчно развито, за да ни позволява да решаваме спонтанно за истината и лъжата.
към текста >>
От момента, в който човек е развил мисленето на сърцето, той изживява нещо, което изглежда като видение; но онова, което той изживява, не е видение, а впечатление на душевно-духовна
реалност
, също както цветът на розата е нейно външно проявление, изразът на материалната и природа.
С това е свързано нещо друго, а именно че истините, предадени от висшите светове, са свързани с нещо като кръвта на сърцето. Колкото и абстрактни да изглеждат, колкото и пълно да са прехвърлени в мисловни форми, те са свързани с кръвта на сърцето, защото са преки опитности на душата.
От момента, в който човек е развил мисленето на сърцето, той изживява нещо, което изглежда като видение; но онова, което той изживява, не е видение, а впечатление на душевно-духовна реалност, също както цветът на розата е нейно външно проявление, изразът на материалната и природа.
Ясновидецът отправя погледа си в имагинативния свят; там той има впечатлението, да кажем, за нещо синьо или лилаво, или чува звук или има усещане на топлина или студ. Чрез мисленето на сърцето той знае, че впечатлението не е било просто видение, измислица на ума, а че преминаващото синьо или лилаво е било израз на душевно-духовна реалност, също както червеното на розата е израз на материална реалност. Така ние проникваме в реалностите, в самите духовни Същества, и ние трябва да станем едно с тях. Ето защо всяко изследване в духовния свят е свързано в далеч по-висш смисъл и до далеч по-голяма степен, отколкото е случая с другите изживявания, с отказа от собствената личност. Ние ставаме все по-силно въвлечени в опитността; ние сме вътре в самите Същества и неща.
към текста >>
Чрез мисленето на сърцето той знае, че впечатлението не е било просто видение, измислица на ума, а че преминаващото синьо или лилаво е било израз на душевно-духовна
реалност
, също както червеното на розата е израз на материална
реалност
.
С това е свързано нещо друго, а именно че истините, предадени от висшите светове, са свързани с нещо като кръвта на сърцето. Колкото и абстрактни да изглеждат, колкото и пълно да са прехвърлени в мисловни форми, те са свързани с кръвта на сърцето, защото са преки опитности на душата. От момента, в който човек е развил мисленето на сърцето, той изживява нещо, което изглежда като видение; но онова, което той изживява, не е видение, а впечатление на душевно-духовна реалност, също както цветът на розата е нейно външно проявление, изразът на материалната и природа. Ясновидецът отправя погледа си в имагинативния свят; там той има впечатлението, да кажем, за нещо синьо или лилаво, или чува звук или има усещане на топлина или студ.
Чрез мисленето на сърцето той знае, че впечатлението не е било просто видение, измислица на ума, а че преминаващото синьо или лилаво е било израз на душевно-духовна реалност, също както червеното на розата е израз на материална реалност.
Така ние проникваме в реалностите, в самите духовни Същества, и ние трябва да станем едно с тях. Ето защо всяко изследване в духовния свят е свързано в далеч по-висш смисъл и до далеч по-голяма степен, отколкото е случая с другите изживявания, с отказа от собствената личност. Ние ставаме все по-силно въвлечени в опитността; ние сме вътре в самите Същества и неща. Ние трябва да изживеем техните добри и лоши качества, също и техните красиви и грозни качества, какво е истинно в тях и какво е лъжливо. Ако сме наистина решени да изживяваме истината, ние не трябва само да възприемаме грешката, а да я изживяваме в имагинативния свят с болка.
към текста >>
Така ние проникваме в
реалност
ите, в самите духовни Същества, и ние трябва да станем едно с тях.
С това е свързано нещо друго, а именно че истините, предадени от висшите светове, са свързани с нещо като кръвта на сърцето. Колкото и абстрактни да изглеждат, колкото и пълно да са прехвърлени в мисловни форми, те са свързани с кръвта на сърцето, защото са преки опитности на душата. От момента, в който човек е развил мисленето на сърцето, той изживява нещо, което изглежда като видение; но онова, което той изживява, не е видение, а впечатление на душевно-духовна реалност, също както цветът на розата е нейно външно проявление, изразът на материалната и природа. Ясновидецът отправя погледа си в имагинативния свят; там той има впечатлението, да кажем, за нещо синьо или лилаво, или чува звук или има усещане на топлина или студ. Чрез мисленето на сърцето той знае, че впечатлението не е било просто видение, измислица на ума, а че преминаващото синьо или лилаво е било израз на душевно-духовна реалност, също както червеното на розата е израз на материална реалност.
Така ние проникваме в реалностите, в самите духовни Същества, и ние трябва да станем едно с тях.
Ето защо всяко изследване в духовния свят е свързано в далеч по-висш смисъл и до далеч по-голяма степен, отколкото е случая с другите изживявания, с отказа от собствената личност. Ние ставаме все по-силно въвлечени в опитността; ние сме вътре в самите Същества и неща. Ние трябва да изживеем техните добри и лоши качества, също и техните красиви и грозни качества, какво е истинно в тях и какво е лъжливо. Ако сме наистина решени да изживяваме истината, ние не трябва само да възприемаме грешката, а да я изживяваме в имагинативния свят с болка. Не трябва просто да гледаме грозотата по такъв начин, че тя да няма въздействие върху нас, а трябва да я изживяваме като вътрешно болезнена.
към текста >>
192.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
И тук ние стигаме до принципа, който ученикът трябва да вземе присърце, а именно, че всичко външно и физическо може да бъде разбрано само ако се разглежда като символ, като емблема на една свръхсетивна, духовна
реалност
.
Пътят, по който се развиваме в съгласие с указанията на самата Духовна Наука, осигурява тази хармония.
И тук ние стигаме до принципа, който ученикът трябва да вземе присърце, а именно, че всичко външно и физическо може да бъде разбрано само ако се разглежда като символ, като емблема на една свръхсетивна, духовна реалност.
към текста >>
Така всяко физическо явление е символ на съответстваща му духовна
реалност
.
Докато в акта на спомнянето обикновения човек гледа назад към миналото, духовният изследовател има вътрешната опитност, че в действителност се движи назад във времето по същия начин, както иначе се движи в пространството. И това съзнание се изразява външно в изживяването на нашата кръв, която също трябва да бъде в постоянно движение, ако ще продължаваме да живеем. В своята кръв ние сме въвлечени през цялото време в движението от сърцето към тялото и обратно, така че онова, което наистина принадлежи на сърцето, е в безспирно движение. Не е така с онова, принадлежащо на главата. Няколкото части на мозъка си стоят неподвижни, така че мозъкът наистина е физически символ за съзнанието на пространството; течащата кръв, течността на сърцето, в своето движение е образ на подвижността на духовното съзнание.
Така всяко физическо явление е символ на съответстваща му духовна реалност.
Крайно интересен факт е, че в самата си кръв ние имаме образ на определени способности на духовния изследовател, и също на световете в които той се движи.
към текста >>
Сега ние гледаме назад към по-ранен етап на човечеството, когато човекът имаше миналото пред себе си като непосредствено настояща
реалност
, като картина в пространството.
Сега ние гледаме назад към по-ранен етап на човечеството, когато човекът имаше миналото пред себе си като непосредствено настояща реалност, като картина в пространството.
Това ни упътва към предишна степен на човешката душа, когато човекът не се нуждаеше от това да прави изследвания за своя произход, защото беше способен да го види. Според степента на своето развитие, той можеше да гледа повече или по-малко назад в миналото и да види откъде е произлязъл самият той. Това обяснява голямата почит, с което човекът в древни времена гледаше назад в миналото, и неговото пряко познание на миналото.
към текста >>
193.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
За ясновидското виждане то е непосредствена
реалност
.
Сега ние стигаме до нещо много забележително. За ясновидеца е възможно да погледне назад към едно първоначално състояние на чиста топлина. Ние наричаме това състояние на Земята Стария Сатурн.
За ясновидското виждане то е непосредствена реалност.
Ние можем също и да помислим за такова състояние. Но е било изтъквано, че трябва да мислим за всичко тогава като за пригодено към напълно различни условия. Ние чухме, че дори когато говорим за Елементарния Свят трябва да се придобие съвсем различно понятие за топлина. Ние не можем дори да си представим нашия настоящ огън или топлина без съществуването на другите три състояния, газообразното, течното и твърдото. Следователно ще бъде разбираемо, че топлината на Стария Сатурн е била принципно различна от нашата сегашна топлина или огън.
към текста >>
194.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
Така наречените „външни доказателства за
реалност
та на кармичните закономерност", Вие ще откриете на тези места от настоящия лекционен цикъл, където има и съответен повод да се говори за тях.
Така наречените „външни доказателства за реалността на кармичните закономерност", Вие ще откриете на тези места от настоящия лекционен цикъл, където има и съответен повод да се говори за тях.
Там ще намерите и подходящия начин да се защитава идеята за Кармата пред хора, които не спадат към нашите среди и които като скептици могат да задават едни или други въпроси относно цялостната идея за Кармата. Ето защо, преди да пристъпим напред, необходимо е да спрем вниманието си върху следното.
към текста >>
195.
Предговор
GA_121 Отделните души на народите
Дори и напълно да се абстрахирахме от антропософския възглед, за който висшите духовни Същества са една
реалност
, съдържанието на тези лекции включва в себе си нещо твърде особено.
Обаче за да посочим, че тази недопустимост е в разрез с истината, достатъчно е само да напомним следното: никой не търси силите, които ориентират магнитната стрелка в посоката Север-Юг, вътре в самата нея! Ние приписваме това действие на Земния магнетизъм. Ние търсим причините за ориентацията на магнитната стрелка не другаде, а в Космоса. Следователно, не е ли редно да търсим причините за душевните особености на отделните народи, за преселенията на народите и т.н. не в самите народи, а в Космоса?
Дори и напълно да се абстрахирахме от антропософския възглед, за който висшите духовни Същества са една реалност, съдържанието на тези лекции включва в себе си нещо твърде особено.
В основата на отделните народи и тяхната еволюция ние поставяме една по-висша духовна действителност и именно там търсим силите, които движат тази еволюция. И едва после проучването слиза долу до конкретните факти, които се проявяват по един или друг начин в живота на отделните народи. И тогава се оказва, че тези факти стават разбираеми именно когато ги разглеждаме в светлината на по-висшата духовна действителност, в противен случай истинско познание в тази област изобщо не съществува. Ние трябва или да се откажем от една психология на народите, или да я търсим в духовната действителност.
към текста >>
196.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
Тази закономерно протичаща линия е една
реалност
, една истина; тя е една действителна крива, израз на закономерните действия, упражнявани върху човека от страна на нашата Земя.
Ако продължим въпросната линия в посока на Запад, ние ще се окажем в Америка, т.е. в онези области, където действуват силите, имащи отношение към качествата, които са характерни за възрастта след средната третина от човешкия живот. И тук ние се докосваме до онези сили много моля да не се изопачава това, което ще кажа, понеже нещата се отнасят не до конкретни личности, а до физическите организиращи сили, които не са идентични с ядрото на човешката личност и представляват естествената жизнена среда за естественото развитие на човека докосваме се до онези сили, които имат много общо с умирането на човека, с онези негови качества, които принадлежат към последната третина от живота му.
Тази закономерно протичаща линия е една реалност, една истина; тя е една действителна крива, израз на закономерните действия, упражнявани върху човека от страна на нашата Земя.
Силите, които определят човешките раси, следват точно тази линия. Индианското население измря не защото това се харесваше на европейците, а защото то трябваше да завладее онези сили, които по-късно го изличиха от лицето на Земята. От особеностите на тази линия зависи всичко онова, което става в рамките на съответната раса и което е предизвикано от силите, намиращи се извън влиянието на нормалните Духове на Формата. Там, където се проявяват расовите признаци, свръхестествените сили действуват именно по този начин. Обаче в наши дни расовите признаци са нещо, което ще бъде все повече и повече преодолявано.
към текста >>
197.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
Ина че би било невъзможно един Хегел да вижда в своите идеи определени
реалност
и, невъзможно би било Хегел да направи едно толкова характерно за него изказване, а именно когато на въпроса: „Какво е абстрактното?
Философските системи на Средна Европа, застъпвани от Фихте, Шелинг и Хегел, още през 19 век, привидно са твърде далеч от митологическата област. И въпреки това те не са нищо друго, освен резултат от най-сублимираното старо ясновидство, от съвместната работа с божествено-духовните сили, протичаща в човешката душа.
Ина че би било невъзможно един Хегел да вижда в своите идеи определени реалности, невъзможно би било Хегел да направи едно толкова характерно за него изказване, а именно когато на въпроса: „Какво е абстрактното?
“ той отговаря: „Абстрактното е например един отделен човек, който изпълнява всекидневните си задължения, да речем: един дърводелец.“ Следователно онова, което за абстрактния човек представлява нещо конкретно, за Хегел е нещо абстрактно. Това, което за абстрактния човек е само мисли, за Хегел представляваше великия майстор-създател на света. Хегеловият идеен свят е последният и сублимиран до краен предел израз на Съзнателната душа и съдържа в себе си като чисти понятия това, което северният човек доскоро виждаше като сетивно-свръхсетивни, божествено-духовни сили, намиращи се в непрекъсната връзка с Аза. И когато Фихте говори за Аза, това не е нищо друго, освен бих казал утайката от всичко онова, което Богът Тор предостави на човешката душа, само че Фихте го видя от гледната точка на Съзнателната душа и го формира с привидно бедна, ла конична мисъл: „Аз съм“, от която тръгва и цялата му философска система. Една права линия свързва раждане на Аза всред северните народи, Бога Тор или Донар в духовния свят, и философията.
към текста >>
198.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Тъкмо в този свят израства човечеството, за да може да възприема в условията на физическата
реалност
това, което иначе беше възможно само в условия та на по-висшата
реалност
, или казано с други думи в мистерийните центрове.
Ако обаче е чул нещо за Кармата, за закономерностите на мировото развитие, той постепенно ще започне да го разбира, защото това, което вижда, представлява кармическият насрещен образ на неговата постъпка, само че възприет не във физическия, а в етерния свят. Ето как постепенно ще се появят първите елементи на бъдещите човешки способности. А онези хора, които ще изпитат подемната сила на Духовната наука, постепенно ще се окажат в състояние започвайки от средата на 20 век да изживеят по нов начин онова, което апостол Павел можа да види чрез своето етерно ясновидство като една идваща Мистерия, Мистерията на живия Христос. Ако човешките способности се развиват в този план по един естествен начин, тогава ще възникне едно ново Христово откровение. И Христос ще може да бъде виждан от хората в онзи свят, в който Той винаги е бил след Мистерията на Голгота и в който посветените винаги са можели да го открият.
Тъкмо в този свят израства човечеството, за да може да възприема в условията на физическата реалност това, което иначе беше възможно само в условия та на по-висшата реалност, или казано с други думи в мистерийните центрове.
И въпреки това, мистерийното обучение няма да бъде излишно. То винаги представя нещата в една по-друга светлина, различна от тази, в която ги вижда необучената душа. Обаче мистерийното обучение и то главно чрез преобразяването на човешкото физическо тяло ще хвърли съвършенно нова светлина върху Мистерията на живия Христос, защото занапред, в хода на следващите три хиляди години, живият Христос ще може да бъде виждан от все по-голям брой хора. Онова, което апостол Павел видя като живия Христос, пребиваващ в етерния свят след Мистерията на Голгота, ще може да бъде виждано от все по-голям брой човешки същества. Христовите откровения непрекъснато ще се издигат на все по-високи и по-високи степени.
към текста >>
199.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
Единственият изход е възможно по-голям брой хора да стигнат до
реалност
та на жизнените, или етерни сили и противопоставяйки ги на смъртта, присъща на материята да ги включат в научното мислене.
*13. Етерната аура над отделните географски области е част от етерната, или жизнена аура, респективно част от етерното тяло на цялата Земя. Днес етерното тяло на Земята е сериозно застрашено от нарастващата индустриализация, масовото изсичане на горите, замърсяването на въздуха и водата, изкуствената радиация, шума, озоновата дупка в атмосферата и т.н. Като цяло, този проблем е създаден от съвременната наука и не може да бъде разрешен от нея.
Единственият изход е възможно по-голям брой хора да стигнат до реалността на жизнените, или етерни сили и противопоставяйки ги на смъртта, присъща на материята да ги включат в научното мислене.
А предпоставките за това вече имаме в лицето на гьотеанизма, познавателната теория на Р. Щайнер и антропософското разглеждане на човека, Земята и Космоса.
към текста >>
200.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Вие добре знаете, че що се отнася до
реалност
та а не до съзнанието тук ние сме изправени пред един процес, който настъпва всеки път в мига на заспиването.
Нека още веднъж да си припомним, че посвещението има своите две страни. От една страна човекът навлиза във физическото и етерното тяло, където той, така да се каже, се запознава със своята вътрешна същност и се свързва с присъщите му съзидателни, творчески сили. От друга страна той излиза навън в духовния свят и, така да се каже, се разлива в Макрокосмоса.
Вие добре знаете, че що се отнася до реалността а не до съзнанието тук ние сме изправени пред един процес, който настъпва всеки път в мига на заспиването.
Човекът извлича своето астрално тяло и Аза от физическо-етерния си организъм и ги разлива в звездния свят, за да приеме от него определени сили; от тук идва и името „астрално тяло". Това, което човекът постига при тази разновидност на посвещението извличайки астралното тяло и Аза от физическо-етерния си организъм представлява не само един познавателен акт, обхващащ нашата Земя, но и едно разливане в Космоса, едно запознаване със звездния свят и неговите сили. Но всичко онова, до което човекът се докосваше при своето разливане в Космоса, всичко то след Йоановото Кръщение на Христос Исус се оказа тук, в непосредствена близост до земните хора. С други думи, сега то беше достатъчно не само по време на тяхното трансово или спящо съзнание, но и тогава, когато те бяха будни, т.е. когато с астралното си тяло и Аза навлизаха в достатъчна степен в своя физическо-етерен организъм.
към текста >>
201.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
народ ние засягаме една
реалност
, разпространена в даден район на земята.
Когато духовната наука говори за Духа на един народ, тя обозначава с това индивидуалността на на този народ и не счита за това едно число, а една реална индивидуалност, каквато притежава вчастност всяко човешко същество. И когато говорим за определена духовна посока на даден народ, ние я обозночаваме с термина Архангел, Архангелой - духовния водач на този народ, на неговата индивидуалност. Следователно ако говорим за тези висши същества ние говорим за реални свръхсетивни същества, имащи определено поле за действие. Когато говорим за Архаите или Духовете на личността или Принципи, с това ние обозначаваме същества, различни от Духовете на народа. Ако например говорим за Духа на френския, на английския, на немския и т.н.
народ ние засягаме една реалност, разпространена в даден район на земята.
Но сега има един общ елемент за всички хора, най-малкото за всички западни народи, в чиято вътрешност те се разбират. В противовес на различните Духове на народите ние можем да наречем тази обща черта Дух на времето. Тогава би трябвало да говорим за Духът на времето, царстващ през периода на Реформацията и за един друг, който действа сега. Тези духовни същества, които наричаме Духове на времето, се намират над различните Духове на народите. За най-същественото водачи на епохите са Архаите.
към текста >>
Това е една
реалност
от човешката история, която изучаващият духовната наука трябва да разбира в цялата й яснота.
Не винаги е било така. В не толкова стари времена човекът съхраняваше до известна степен това детско съзнание в годините на своята зрялост. Това беше в епохата на старото ясновидство. Но то се придружаваше от един друг начин на мислене и дори на изразяване.
Това е една реалност от човешката история, която изучаващият духовната наука трябва да разбира в цялата й яснота.
към текста >>
Този образ на загубилия Евридика Орфей е символ на една изключително финна и интимна
реалност
, в която човешкото същество изнемогва във владенията на физическия свят.
Този образ на загубилия Евридика Орфей е символ на една изключително финна и интимна реалност, в която човешкото същество изнемогва във владенията на физическия свят.
Придружен от едно същество, което все още е изцяло вкоренено в свръхсетивното, той достигна до формата, която му е определена в земния свят, този свят, чиито сили са се упражнили върху него: в този момент той губи Евридика, неговата невинна душа, тази душа, от която съвременния човек трябва да бъде лишен, той я губи. И силите, на които той е изложен след това, го разкъсват. Това тук, в определен смисъл, е саможертвата на Орфей.
към текста >>
Тези събития не са се случили по случайност, а от факта на смесването на тези две
реалност
и: Божият Син, човешкото същество от раждането до появяването на съзнанието за Аза и Човешкият Син, човешкото същество придобило съзнанието за Аза.
Павел казваше: "Не аз, а Христос в мен" т.е. съществото, носител на макрокосмичното съзнание, това същество, което би имало детето, ако можеше да проникне със своето съзнание на възрастен това на първите три години. При нормалния съвременен човек, тези два вида съзнание са разделени, трябва да бъдат разделени; иначе биха били несъвместими. Те не успяха да съжителстват съвместно и при Христос Исус. Защото след три години по необходимост смъртта трябваше да настъпи в наличните обстоятелства в Палестина.
Тези събития не са се случили по случайност, а от факта на смесването на тези две реалности: Божият Син, човешкото същество от раждането до появяването на съзнанието за Аза и Човешкият Син, човешкото същество придобило съзнанието за Аза.
Съвместното съществуване на Човешкия син и на Божия Син ще създаде една ситуация, която ще доведе до събитията от Палестина.
към текста >>
202.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Когато чрез Духовната Наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е
реалност
, нещо което може действително да се влее в нашите души и сърца като жива сила, тогава Христовият импулс няма да остане нещо абстрактно или догматично.
От тази гледна точка ние също се опитваме да откриваме истинското изкуство, което извира от Духа. Това изкуство може да бъде дете само на истинско отдаване, дете на най-святи чувства, когато чувстваме в това съдържание вечния, нерушим “Христов празник на човечеството": Как Христовият импулс може да бъде роден в човешката душа, в човешкото сърце и съзнание.
Когато чрез Духовната Наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е реалност, нещо което може действително да се влее в нашите души и сърца като жива сила, тогава Христовият импулс няма да остане нещо абстрактно или догматично.
По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот.
към текста >>
203.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Ако вие си спомните за многото неща, които са се говорили през тези години, то във вашата душа може да възникне представа, че в древни времена и даже още във времената на следатлантското културно развитие - ако се върнем няколко хилядолетия назад във времената, предшестващи нашето, наричано обикновено историческо време, хората са имали повече или по-малко анормални ясновидски състояния; че между това, което ние днес наричаме трезво, ограничено само във физическия свят бодърстване, и безсъзнателното състояние на сън с неговото съмнително царство на сънищата, се е намирала област на съзнанието, чрез която човек се е потапял в духовната, спиритуална
реалност
.
Ако вие си спомните за многото неща, които са се говорили през тези години, то във вашата душа може да възникне представа, че в древни времена и даже още във времената на следатлантското културно развитие - ако се върнем няколко хилядолетия назад във времената, предшестващи нашето, наричано обикновено историческо време, хората са имали повече или по-малко анормални ясновидски състояния; че между това, което ние днес наричаме трезво, ограничено само във физическия свят бодърстване, и безсъзнателното състояние на сън с неговото съмнително царство на сънищата, се е намирала област на съзнанието, чрез която човек се е потапял в духовната, спиритуална реалност.
И това, което учените господа, които измислят толкова митове и легенди в науката, изобразяват като народна поетическа фантазия, в действителност, ние знаем, се свежда до древното ясновидство, до ясновидските състояния на човешката душа, която в онези времена е виждала ставащото зад физическото битие и е изразявала видяното в образите от митовете, а също от приказките и легендите. Така че, когато имаме пред себе си древни, при това наистина древни митове, приказки и предания, ние можем да намерим в тях повече знания, мъдрост и истина, отколкото в нашата сегашна абстрактна ученост и наука. По такъв начин, когато ние обръщаме нашия поглед към много древни времена, ние го обръщаме, така да се каже, към ясновиждащия човек. И ние знаем, как това ясновидство намалява все повече и повече в различните народи през различните времена. Днес, в лекцията по случай Рождество1, аз даже обърнах внимание на това, че в Европа сравнително до много късно са съществували остатъци от древното ясновидство.Угасването на ясновидството и появяването на съзнанието, ограничено само от физическия план, се извършва при различните народи по различно време.
към текста >>
204.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Да си дадем сметка за това как тази девойка с не особено високо даже за нейното време външно образование изведнъж, на възраст още непълни двадесет години, есента на 1428 г., чувства, че към нея се обръщат духовните власти от свръхсетивните светове; власти, на които тя дава, разбира се, тези форми, които са привични за нея, така че ги вижда през призмата на своите представи, но това не е довод против
реалност
та на тези власти.
Защото тогава всичко, което е ставало в импулсите на волята, в мозъците на физическите глави е отивало към това, да наложи, така да се каже, на всички държави в Европа зачеркваща и ликвидираща народните индивидуалности всеобща представа за държава. Под това влияние, разбира се, би станало невъзможно безкрайно много от това, което в последните столетия се създаде в Европа благодарение на взаимодействието на европейските народни индивидуалности. Нека си представят, че в историята са зачеркнати действията на Орлеанската Дева, нека си представят Франция, предоставена на своята съдба без появяването на Орлеанската Дева, нека си зададат въпроса какво би станало с Франция без този подвиг? И след това нека обмислят каква роля е играла Франция в последващите столетия за цялостния духовен живот на човечеството. И нека да съпоставят това с неопровержимите, доказуеми с външни документи факти, свидетелстващи за посланичеството на Орлеанската Дева.
Да си дадем сметка за това как тази девойка с не особено високо даже за нейното време външно образование изведнъж, на възраст още непълни двадесет години, есента на 1428 г., чувства, че към нея се обръщат духовните власти от свръхсетивните светове; власти, на които тя дава, разбира се, тези форми, които са привични за нея, така че ги вижда през призмата на своите представи, но това не е довод против реалността на тези власти.
Представете си, че тя знае: свръхсетивните власти направляват силата на волята й към точно определено място. Аз ви разказвам за тези факти не това, което би било възможно да ви изложа съгласно Хрониката Акаша, а само това, което е установено съгласно документите, чисто исторически.
към текста >>
205.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Затова при такива личности като Орлеанската Дева става така, че изявяването, откровението на духовните сили, които искат да се обърнат към нея, наистина се намира в сфера, до която тя възлиза, но това откровение закрива нещо, което без да изкривява
реалност
та на тези откровения, им дава определен облик; това е, което преживява тук във физическия свят "азът" на човека.
Затова при такива личности като Орлеанската Дева става така, че изявяването, откровението на духовните сили, които искат да се обърнат към нея, наистина се намира в сфера, до която тя възлиза, но това откровение закрива нещо, което без да изкривява реалността на тези откровения, им дава определен облик; това е, което преживява тук във физическия свят "азът" на човека.
С други думи, Орлеанската Дева получава откровения, но тя не може да ги види така непосредствено, както древните; между нея, нейния "аз", и тези обективни сили се включва светът на представите, които тя е получила във физическия свят: образите на Дева Мария и Архангел Михаил, каквито тя ги е получила от своите християнски представи; те се изправят в тази междина. Тук ние имаме в същото време пример за това, че когато иде реч за духовни неща, трябва да виждаме разликата между обективността на откровението и обективността на съдържанието на съзнанието. Орлеанската Дева е виждала Дева Мария и Архангел Михаил в определен образ. Тези образи не трябва да ги считаме за непосредствено присъщи на духовната реалност; на облика на тези образи не следва да се приписва непосредствена обективност. Но ако някой би казал, че това е само въображение, то това би било глупост.
към текста >>
Тези образи не трябва да ги считаме за непосредствено присъщи на духовната
реалност
; на облика на тези образи не следва да се приписва непосредствена обективност.
Затова при такива личности като Орлеанската Дева става така, че изявяването, откровението на духовните сили, които искат да се обърнат към нея, наистина се намира в сфера, до която тя възлиза, но това откровение закрива нещо, което без да изкривява реалността на тези откровения, им дава определен облик; това е, което преживява тук във физическия свят "азът" на човека. С други думи, Орлеанската Дева получава откровения, но тя не може да ги види така непосредствено, както древните; между нея, нейния "аз", и тези обективни сили се включва светът на представите, които тя е получила във физическия свят: образите на Дева Мария и Архангел Михаил, каквито тя ги е получила от своите християнски представи; те се изправят в тази междина. Тук ние имаме в същото време пример за това, че когато иде реч за духовни неща, трябва да виждаме разликата между обективността на откровението и обективността на съдържанието на съзнанието. Орлеанската Дева е виждала Дева Мария и Архангел Михаил в определен образ.
Тези образи не трябва да ги считаме за непосредствено присъщи на духовната реалност; на облика на тези образи не следва да се приписва непосредствена обективност.
Но ако някой би казал, че това е само въображение, то това би било глупост. Понеже откровенията идват към Орлеанската Дева от духовния свят, който човек ще може да види в облик, в какъвто той трябва да го вижда в следатлантския период, макар и чак в шестата културна епоха. Но дори ако Орлеанската Дева не вижда истинския облик [на духовния свят], то все пак този истински облик се спуска към нея. Орлеанската Дева му носи насреща религиозните представи на своето време, и като че го покрива; от нея спиритуалната сила извиква нейния свят от представи. По тази причина откровението следва да се счита за обективно.
към текста >>
206.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
говори за една
реалност
, залегнала в основата на външното физическо тяло.
И дори външното наблюдение, с което често си служа в моите лекции, ни показва, че нервната система в известен смисъл представлява откровение на астралното тяло. Именно при това наблюдение виждаме, че на обикновените, неодушевените природни същества, с това, което ни предлагат за наблюдение, можем да припишем само физическо тяло. Ако след това от неодушевените, неорганични природни тела се изкачим към одушевените природни тела, към организмите, то трябва да си представим, че тези организми са пронизани от тъй нар. етерно или жизнено тяло, което тяло съдържа в себе си причините за жизнените явления. По-късно ще видим, че Антропософията и окултизмът не разглеждат етерното или жизненото тяло така, както в по-стари времена спекулативно се е говорило за жизнената сила; а тъкмо напротив когато Антропософията говори за етерното тяло, тя има предвид нещо, което е действително видимо за духовния поглед, т.е.
говори за една реалност, залегнала в основата на външното физическо тяло.
към текста >>
207.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
И това е
реалност
, която не може да бъде отречена; защото не ще да е особено мислещ онзи човек, който би отрекъл, че възприятията, понятията, идеите, чувствата, волевите импулси съществуват точно така, както съществува кръвната субстанция, бъбречната, черно дробната, жлъчната субстанция.
За да изплува днес пред душата ни хипотетичния отговор, който очакваме, е нужно да си изясним, как е възможно взаимодействие, взаимообмен между всичко проникващо в кръвта, и какво става в кръвта, когато се осъществяват всички тези процеси между вътрешната планетарна система и между процесите на външно то възприемане. Защото въпреки че кръвта е така добре филтрирана, и въпреки че благодарение на многостранни усилия тя е една така чудно организирана материя, че може да бъде инструмент на нашия Аз, въпреки всичко това в човешкия организъм тази кръв представлява физическата субстанция и като такава принадлежи на физическото тяло. По тази причина можем да кажем: отначало на нас ни се струва, че съществува твърде голямо разстояние между така формираната човешка кръв и всичко онова, което определихме като процеси на възприемане, като акт, осъществен от душата.
И това е реалност, която не може да бъде отречена; защото не ще да е особено мислещ онзи човек, който би отрекъл, че възприятията, понятията, идеите, чувствата, волевите импулси съществуват точно така, както съществува кръвната субстанция, бъбречната, черно дробната, жлъчната субстанция.
В каква взаимовръзка са всички те, по този въпрос възгледите на света биха могли да поспорят, могат да спорят например за това, дали мислите представляват просто някакви въздействия, да кажем от страна на нервната субстанция или нещо подобно. Споровете между различните мнения в света тук тепърва биха могли да започнат. Но не биха могли да се препират мненията в света за нещо, което е очевиден факт, а именно, че нашият вътрешен душевен живот, светът на нашите мисли, на нашите чувства, всичко, което е изградено върху основата на външните възприятия и впечатления, само по себе си представлява една реалност. Действително засега не казвам: абсолютно особена реалност но казвам: реалност за самата себе си. Защото нищо в света не е съвсем отделно.
към текста >>
Но не биха могли да се препират мненията в света за нещо, което е очевиден факт, а именно, че нашият вътрешен душевен живот, светът на нашите мисли, на нашите чувства, всичко, което е изградено върху основата на външните възприятия и впечатления, само по себе си представлява една
реалност
.
Защото въпреки че кръвта е така добре филтрирана, и въпреки че благодарение на многостранни усилия тя е една така чудно организирана материя, че може да бъде инструмент на нашия Аз, въпреки всичко това в човешкия организъм тази кръв представлява физическата субстанция и като такава принадлежи на физическото тяло. По тази причина можем да кажем: отначало на нас ни се струва, че съществува твърде голямо разстояние между така формираната човешка кръв и всичко онова, което определихме като процеси на възприемане, като акт, осъществен от душата. И това е реалност, която не може да бъде отречена; защото не ще да е особено мислещ онзи човек, който би отрекъл, че възприятията, понятията, идеите, чувствата, волевите импулси съществуват точно така, както съществува кръвната субстанция, бъбречната, черно дробната, жлъчната субстанция. В каква взаимовръзка са всички те, по този въпрос възгледите на света биха могли да поспорят, могат да спорят например за това, дали мислите представляват просто някакви въздействия, да кажем от страна на нервната субстанция или нещо подобно. Споровете между различните мнения в света тук тепърва биха могли да започнат.
Но не биха могли да се препират мненията в света за нещо, което е очевиден факт, а именно, че нашият вътрешен душевен живот, светът на нашите мисли, на нашите чувства, всичко, което е изградено върху основата на външните възприятия и впечатления, само по себе си представлява една реалност.
Действително засега не казвам: абсолютно особена реалност но казвам: реалност за самата себе си. Защото нищо в света не е съвсем отделно. С "реалност сама по себе си" трябва да означим онова, което може да бъде наблюдавано в рамките на нашата система от светове; а към това спадат и всички мисли, чувства и т.н., тъй както стомахът, черния дроб и жлъчката.
към текста >>
Действително засега не казвам: абсолютно особена
реалност
но казвам:
реалност
за самата себе си.
По тази причина можем да кажем: отначало на нас ни се струва, че съществува твърде голямо разстояние между така формираната човешка кръв и всичко онова, което определихме като процеси на възприемане, като акт, осъществен от душата. И това е реалност, която не може да бъде отречена; защото не ще да е особено мислещ онзи човек, който би отрекъл, че възприятията, понятията, идеите, чувствата, волевите импулси съществуват точно така, както съществува кръвната субстанция, бъбречната, черно дробната, жлъчната субстанция. В каква взаимовръзка са всички те, по този въпрос възгледите на света биха могли да поспорят, могат да спорят например за това, дали мислите представляват просто някакви въздействия, да кажем от страна на нервната субстанция или нещо подобно. Споровете между различните мнения в света тук тепърва биха могли да започнат. Но не биха могли да се препират мненията в света за нещо, което е очевиден факт, а именно, че нашият вътрешен душевен живот, светът на нашите мисли, на нашите чувства, всичко, което е изградено върху основата на външните възприятия и впечатления, само по себе си представлява една реалност.
Действително засега не казвам: абсолютно особена реалност но казвам: реалност за самата себе си.
Защото нищо в света не е съвсем отделно. С "реалност сама по себе си" трябва да означим онова, което може да бъде наблюдавано в рамките на нашата система от светове; а към това спадат и всички мисли, чувства и т.н., тъй както стомахът, черния дроб и жлъчката.
към текста >>
С "
реалност
сама по себе си" трябва да означим онова, което може да бъде наблюдавано в рамките на нашата система от светове; а към това спадат и всички мисли, чувства и т.н., тъй както стомахът, черния дроб и жлъчката.
В каква взаимовръзка са всички те, по този въпрос възгледите на света биха могли да поспорят, могат да спорят например за това, дали мислите представляват просто някакви въздействия, да кажем от страна на нервната субстанция или нещо подобно. Споровете между различните мнения в света тук тепърва биха могли да започнат. Но не биха могли да се препират мненията в света за нещо, което е очевиден факт, а именно, че нашият вътрешен душевен живот, светът на нашите мисли, на нашите чувства, всичко, което е изградено върху основата на външните възприятия и впечатления, само по себе си представлява една реалност. Действително засега не казвам: абсолютно особена реалност но казвам: реалност за самата себе си. Защото нищо в света не е съвсем отделно.
С "реалност сама по себе си" трябва да означим онова, което може да бъде наблюдавано в рамките на нашата система от светове; а към това спадат и всички мисли, чувства и т.н., тъй както стомахът, черния дроб и жлъчката.
към текста >>
Но нещо друго може да ни направи впечатление, ако разгледаме тези две
реалност
и, поставени една до друга: от една страна силно филтрирано, материалното, физическото, това, което е кръвта, а от друга страна това, което на пръв поглед изглежда да няма нищо общо с физическото, а именно съдържанието на душата, чувствата, мислите и т.н.
Но нещо друго може да ни направи впечатление, ако разгледаме тези две реалности, поставени една до друга: от една страна силно филтрирано, материалното, физическото, това, което е кръвта, а от друга страна това, което на пръв поглед изглежда да няма нищо общо с физическото, а именно съдържанието на душата, чувствата, мислите и т.н.
И действително разглеждане то на тези два вида реалности е донесло толкова много затруднения на човека, че тук различните мирогледи са дали най-разнообразните отговори. Съществуват светоразбирания, които приемат непосредственото въздействие на душевното, на мисловното, на чувственото върху физическата субстанция, сякаш мисълта би могла да действува непосредствено върху физическата субстанция. На тях се противопоставят други възгледи, приемащи че мислите, чувствата и т.н. просто биват продуцирани от физически-субстанциалните процеси. Спорът на тези два светогледа е играл във външния свят огромна роля в продължение на дълги времена но не и в полето на окултизма, за който този спор е спор на празни слова.
към текста >>
И действително разглеждане то на тези два вида
реалност
и е донесло толкова много затруднения на човека, че тук различните мирогледи са дали най-разнообразните отговори.
Но нещо друго може да ни направи впечатление, ако разгледаме тези две реалности, поставени една до друга: от една страна силно филтрирано, материалното, физическото, това, което е кръвта, а от друга страна това, което на пръв поглед изглежда да няма нищо общо с физическото, а именно съдържанието на душата, чувствата, мислите и т.н.
И действително разглеждане то на тези два вида реалности е донесло толкова много затруднения на човека, че тук различните мирогледи са дали най-разнообразните отговори.
Съществуват светоразбирания, които приемат непосредственото въздействие на душевното, на мисловното, на чувственото върху физическата субстанция, сякаш мисълта би могла да действува непосредствено върху физическата субстанция. На тях се противопоставят други възгледи, приемащи че мислите, чувствата и т.н. просто биват продуцирани от физически-субстанциалните процеси. Спорът на тези два светогледа е играл във външния свят огромна роля в продължение на дълги времена но не и в полето на окултизма, за който този спор е спор на празни слова. И след като по някакъв начин не е могло да се излезе от това положение, в по-ново време се е появило друго едно разбиране, носещо странното название "психофизически паралелизъм".
към текста >>
Такива свръхсетивни
реалност
и, такива свръхсетивни течения в човешкия организъм изразяват себе си чрез това, че си формират физически-сетивен орган, който орган засега трябва да разглеждаме като техен метод за онагледяване.
Такива свръхсетивни реалности, такива свръхсетивни течения в човешкия организъм изразяват себе си чрез това, че си формират физически-сетивен орган, който орган засега трябва да разглеждаме като техен метод за онагледяване.
Така в себе си ние имаме един орган намиращ се в средния мозък, който представлява физически-сетивен израз на това, което се стреми да формира себе си като престава-спомен. На него се противопоставя друг един орган на мозъка. Тези два органа са физически-сетивния израз на двете течения в човешкото етерно тяло, те са, тъй да се каже, последните белези за това, че такива течения съществуват в етерното тяло. Тези течения така силно се сгъстяват, че посягат на човешката телесна субстанция и я сгъстяват до формирането на тези органи.
към текста >>
208.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Те вярват, че се придържат към
реалност
та, въпреки че се заблуждават дълбоко в най-празни абстракции.
А да говорим за окултните насоки на времето ще бъде добре, ако свържем нещата с онова, което от изворите на висшето, окултно изследване може да ни пренесе към това, което протича в свръхсетивния свят също и в нашето време. Освен това, като въведение ние трябва да се ориентираме върху онова, което самите ние имаме в настоящето пред нас, без да навлизаме в подробности, а само като го опишем в най-общ вид. Върху много неща можем да говорим безпристрастно само в антропософски събрания, защото нашето време е време на догматизма, на абстракцията. Заслужава да се отбележи при това, че във външния живот хората разбират погрешно този основен характер на нашето време и вярват, че мислят и действуват свободни от догмите, въпреки че са потопени дълбоко в тези догми.
Те вярват, че се придържат към реалността, въпреки че се заблуждават дълбоко в най-празни абстракции.
Ето защо е полезно да приближим антропософски ориентираната Духовна наука с нейните действителни факти до по-големи кръгове, за да направим възможно едно разбиране на нашата епоха, обаче както може да се предвиди, ще бъде необходимо още дълго време, докато външният свят ще поиска да напредне до едно по-дълбоко разбиране на нещата. До каква степен нашата цивилизация е в плен на догми и абстракции, можем да видим само тогава, когато я разглеждаме, изхождайки не от такива абстрактни гледни точки, а по един действително жив и непосредствен начин. Тогава ще намерим едно мисловно направление, чийто характер се състои в това, да поставя догми и да изисква един просветен човек да се придържа към тях, като при това обаче му внушава, че той се отнася напълно критично към себе си. Нещо подобно предлага така нареченото монистично движение, което обаче неправилно се нарича монистично. То извлича своите главни основания от модерната естествена наука, която черпи своите познания в по-тесен смисъл от чисто външните сетивни методи.
към текста >>
209.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
И в особено свитото етерно тяло, от което са взети съставните части на новото етерно тяло, с което се облече Христовото Същество, тъкмо там бяха доведени до видимост белезите на раните, които беше получил при разпятието, там имаше особено уплътнени места, така че и Тома можа да се убеди, че пред него стоеше една
реалност
.
Но някой би могъл да каже: Тома бе подканен от Възкръсналия, Който се яви на учениците, да сложи ръцете си в Неговите рани. Тогава трябва да предположим, че тези рани са били действително по тялото Исусово, че Христос се е намирал в същото тяло, което се разпадна на прах и се яви със същото това тяло пред учениците си. Не! Представете си, че някой има белег от рана: На мястото на тази рана на физическото тяло, етерното тяло се свива особено и получава един вид белег.
И в особено свитото етерно тяло, от което са взети съставните части на новото етерно тяло, с което се облече Христовото Същество, тъкмо там бяха доведени до видимост белезите на раните, които беше получил при разпятието, там имаше особено уплътнени места, така че и Тома можа да се убеди, че пред него стоеше една реалност.
към текста >>
210.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Изкушението и образът, който синоптичните Евангелия дават за изкушението, отвеждането на Христос Исус към планината с обещанието за всички външни
реалност
и, за придържането към външните
реалност
и, изкушението да остане свързан с материята, накратко, изкушението да остане при Пазача на прага и да не се осмели да го прекрачи ето какво застава пред нас във величествения идеален образ на Христос Исус, стоящ на планината, редом с Изкусителя, и всичко това би застанало пред нас, дори и ако не сме чували нито дума за Евангелията!
Тук ние сме изправени пред нашата съдбовна среща с Пазача на прага*18. Но след като сме напреднали до тази степен, изживявайки току що описаните опитности, чрез продължителни и строги упражнения, тогава изхождайки от общата човешка природа ние опознаваме самите себе си и нашата сегашна форма като резултат от нашите минали инкарнации. Обаче ние научаваме и друго: Че можем да изпитаме най-силната болка, но и да се извисим над тази болка, за да издигнем сегашното си съществуване на една още по-висока степен. И за всеки един, който е достатъчно напреднал и е изпитал споменатите усещания в цялата им интензивност, който е видял Пазача на прага, неизбежно възниква един имагинативен образ един образ, който не е произволно съставен, както това става при йезуитизма поради факта, че той е описан в Библията а непосредствено изживян като нещо, което е заложено в нашата общочовешка природа. Така той се доближава до образа на божествения идеален човек, който също като нас живее в едно физическо тяло, но и също като нас усеща в това физическо тяло всичко, което може да се случи с едно физическо тяло.
Изкушението и образът, който синоптичните Евангелия дават за изкушението, отвеждането на Христос Исус към планината с обещанието за всички външни реалности, за придържането към външните реалности, изкушението да остане свързан с материята, накратко, изкушението да остане при Пазача на прага и да не се осмели да го прекрачи ето какво застава пред нас във величествения идеален образ на Христос Исус, стоящ на планината, редом с Изкусителя, и всичко това би застанало пред нас, дори и ако не сме чували нито дума за Евангелията!
И сега ние знаем: този, който написа историята за Изкушението, е описал своите лични опитности, и че той действително е видял Христос Исус и Изкусителя там, в духовния свят. Сега ние знаем още нещо: Действително вярно е, вярно в Духа е, че този, който написа Евангелията, всъщност описа нещо, което и самите ние можем да изживеем, дори ако не сме чували нищо за Евангелията.
към текста >>
211.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Нито една философия, нито една естествена наука не може да съедини царството на милостта с природния свят; защото природните сили действуват само механически, а мисловните сили имат само една мисловна
реалност
.
След като осъзнае своя стремеж към усъвършенствуване и към живот в истината и след като търси силата, която може да задоволи този стремеж, човекът поглежда в едно царство, което първоначално застава пред него като една загадка, без чието разгадаване човешката душа си остава нещо измамно, нещо лъжливо: царството на милостта, извисяващо се над целия природен свят.
Нито една философия, нито една естествена наука не може да съедини царството на милостта с природния свят; защото природните сили действуват само механически, а мисловните сили имат само една мисловна реалност.
А кое има пълната реална власт да съедини човешката душа с безсмъртието? Тази пълна и реална власт притежава единствено личният Христос! И отговора може да ни даде само живият Христос, а не чисто мисловният Христос. Този, който се ограничава само в своята собствена душа, фактически я обрича на самота; защото душата, сама по себе си, никога не може да роди царството на милостта. Само онази сила, която надхвърля природата и съществува като един реален факт, както и самата природа: личният, историческият Христос, точно Той е, който дава не теоретичен, а действителен отговор!
към текста >>
212.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Когато изговаряш думата „каляска“, ти не се доближаваш до
реалност
та; искаш ли да се доближиш до
реалност
та, ти трябва да назовеш частите.
Веднъж, макар и по друг повод, аз споменах: ако на мястото на будисткия мъдрец би застанал един християнски мъдрец, неговите думи към цар Милинда щяха да са съвсем други. Будисткият мъдрец се обръща към царя: Погледни каляската: колелета, седалка и т.н., това са частите на каляската, и извън всички тях, „каляска“ е само име и форма.
Когато изговаряш думата „каляска“, ти не се доближаваш до реалността; искаш ли да се доближиш до реалността, ти трябва да назовеш частите.
към текста >>
213.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Накратко, от Евангелията научаваме, че учениците можаха да бъдат убедени в
реалност
та на Възкресението едва когато пред тях застана възкръсналият Христос.
И сега, започвайки от убеждението, че тялото не е в гроба, Евангелията постепенно ни отвеждат към фактите, чрез които учениците всъщност стигнаха до Възкресението. Как стигнаха те до реалния факт на Възкресението? Благодарение на това, че както свидетелствуват Евангелията Христос започва да им се явява, така че те можаха да си кажат: Да, Той е тук! , и това убеждение напредна до такава степен, че Тома, наречен още Тома Неверни, можа да сложи своите пръсти в раните на Спасителя.
Накратко, от Евангелията научаваме, че учениците можаха да бъдат убедени в реалността на Възкресението едва когато пред тях застана възкръсналият Христос.
Неоспоримото доказателство за учениците беше това, че Той е всред тях. И ако някой би ги запитал, след като Христос е жив, въпреки че беше умрял, ако някой би ги запитал за същинското съдържание на тяхната вяра, те биха отговорили: Ние просто имаме доказателство то, че Христос е жив! И този отговор е съвсем различен от по-късните думи на апостол Павел, след като вече беше изживял това, което наричаме Събитието от Дамаск.
към текста >>
214.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Тогава, три хиляди години след нашето време, онзи Бодисатва, поглеждайки назад към всичко, което е станало през новата епоха, и поглеждайки назад към Христовия Импулс и всичко, свързано с него, ще говори така, че от неговите устни ще звучи един говор, който фактически превръща в
реалност
онова, което описахме току-що; а именно, че от интелекта непосредствено ще бликат морални сили, морални подтици.
Този, който беше въплътен в Йешу бен Пандира и който от тогава насам постоянно се е въплъщавал, Бодисатва, който дойде след Гоутама Буда, се подготвя за своето Бодисатвическо въплъщение така, че да може и тук окултното изследване отново съвпада с източното предание да се издигне до степента Буда точно пет хиляди години след озарението на Гоутама Буда под дървото Боди.
Тогава, три хиляди години след нашето време, онзи Бодисатва, поглеждайки назад към всичко, което е станало през новата епоха, и поглеждайки назад към Христовия Импулс и всичко, свързано с него, ще говори така, че от неговите устни ще звучи един говор, който фактически превръща в реалност онова, което описахме току-що; а именно, че от интелекта непосредствено ще бликат морални сили, морални подтици.
Бъдещият Бодисатва ще бъде един вестител на доброто, и то направо чрез Словото, чрез Логоса, един Бодисатва, който ще посвети всичките си сили в служба на Христовия Импулс и ще говори на един такъв език, какъвто днес нито един човек не притежава, един толкова свещен език, че въпросният Бодисатва ще бъде наречен „Носител на Доброто“. Тази негова особеност също няма да се прояви в младежките му години; обаче в своята 33 година той ще се прояви като съвсем нов човек, като такъв, който може да приеме в себе си една по-висша индивидуалност. Еднократната инкарнация е едно събитие, което се отнася само за Христос Исус. На физическия план всички Бодисатви минават през поредица от инкарнации. И така, 3000 години след нашето време този Бодисатва ще отиде толкова далеч, че ще се превърне в Носител на Доброто, в Майтрейя-Буда, чието Слово ще бъде поставено в служба на Христовия Импулс, като се има предвид, че дотогава този Импулс ще е станал жизнена необходимост за достатъчно голям брой хора.
към текста >>
215.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Луцифер и Ариман действуват заедно... При тези хора Ариман постига перфектна материализация на душевните процеси и те започват да възприемат низшия астрален план където се коренят техните изживявания като префинен дубликат на сетивно-физическия свят... Те изгубват всяка представа за Духа и попадат в един окултен затвор, в една псевдо
реалност
, която не е нито физическа, нито духовна.“
Щайнер специално подчертава, че в края на всяко хилядолетие се усилват както луциферическите, така и ариманическите въздействия. При много хора с т.нар. „екстрасензорни възприятия“ е всъщност налице едно „съвместно влияние“ на Луцифер и Ариман.
Луцифер и Ариман действуват заедно... При тези хора Ариман постига перфектна материализация на душевните процеси и те започват да възприемат низшия астрален план където се коренят техните изживявания като префинен дубликат на сетивно-физическия свят... Те изгубват всяка представа за Духа и попадат в един окултен затвор, в една псевдореалност, която не е нито физическа, нито духовна.“
към текста >>
216.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Тези Духове на Волята застават пред нас като една почти осезаема
реалност
и за тях бихме могли да кажем: Те са като един бушуващ океан от смелост!
И така, заставайки пред ужасяващата пустота, ние все пак бихме могли да не се заблудим и, бих казал, да не се сгромолясаме в бездната, ако внесем там определено съдържание, определена сила. Когато се приближаваме до тази ужасяваща пустота след известна подготовка, каквато например предлага моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? ", или чрез други самостоятелни упражнения, и навлезем в един свят, който е опразнен от всичко, което бихме могли да си представим, когато заживеем в този свят, тогава ние, бих казал, просто „влизаме" в Стария Сатурн и най-напред срещаме там определени свръхсетивни Същества, само че те по нищо не приличат на процесите и съществата, които ние виждаме в животинското, растителното и минералното царство; те обитават един съвсем друг свят, лишен от облаци, лишен от светлина, лишен от звуци, и според нашата терминология, това са Духовете на Волята или Престолите11.
Тези Духове на Волята застават пред нас като една почти осезаема реалност и за тях бихме могли да кажем: Те са като един бушуващ океан от смелост!
към текста >>
Това, което човек първоначално може само да си представи, за ясновидеца се превръща в
реалност
.
Това, което човек първоначално може само да си представи, за ясновидеца се превръща в реалност.
Представете си, че сте потопени в този океан, че сте потопени в него като едно духовно същество, което се чувствува съединено с Христовото Същество, носено от Христовото Същество, обаче не върху водни маси, а всред безкраен океан колко трудно се намират подходящи думи за тези неща от клокочеща енергия, от клокочеща смелост! Това не е някакъв недиференциран, равнодушен океан, а концентриран израз на всевъзможните качества и особености на всичко онова, което ние обозначаваме като чувство за смелост. Ние се научаваме да разпознаваме Същества, които са изтъкани от смелост, но макар и да са изтъкани само от смелост, те са твърде различни. Естествено, звучи доста странно, когато някой заявява, че среща Същества, които са също толкова реални, колкото и човекът от плът и кръв, макар и те да са съставени не от плът и кръв, а от смелост. Обаче нещата стоят точно така.
към текста >>
217.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Кой би се усъмнил в
реалност
та на този скрит душевен живот?
Ние видяхме това, когато се опитахме да си обясним самата природа на жертвата, изхождайки от нашите собствени душевни изживявания, когато се опитахме да си обясним начина, по който човекът се изпълва с мъдрост, и начина, по който възниква тази мъдрост като един вид готовност да отдадеш себе си на другите, на целия свят. Навлизайки в тези по-скоро земни отношения, които се коренят в миналото, ние се докосваме и до едно душевно настроение, което може да бъде изживяно и от днешния човек. Нека само да не забравяме: Целият ни душевен живот доколкото нашата душа е инкарнирана в едно физическо тяло представлява един горен пласт, под който протича скритият живот на душата.
Кой би се усъмнил в реалността на този скрит душевен живот?
Самият живот непрекъснато ни убеждава, че той действително съществува.
към текста >>
И сега, мястото на летящите из безкрайността образи може да се заеме единствено от нещо, което издигайки се над образите е в състояние да спаси копнежа, и това е
реалност
та.
И така, в определен момент от еволюцията, се наложи появата на образи, на изобилие от образи, които трябваше да запълват пустотата. И тук ние стигаме до една представа с изключителна стойност, до една представа от изключително значение; сега пред нас застава следната представа: Необятната човешка душа, разяждана от пламенен копнеж и мъчителна пустота, запълва и хармонизира своето страдание с появата на образи, с изобилие от живи образи, които могат да бъдат изместени само от .други, още по-живи образи. И след като образите са се задържали известно време, древният Лунен копнеж отново просветва от дъното на бездната, в отговор на което идват Духовете на Движението с техните все нови и нови образи. И когато на свой ред новите образи се задържат известно време, тогава от бездната отново се надига копнежът с присъщата му жажда за образи. Да, ето как стоят нещата: Когато копнежът бъде наситен и задоволен с такива образи, които веднага започват да търсят нови образи, тогава настъпва една безкрайност, която е устремена към бъдещето.
И сега, мястото на летящите из безкрайността образи може да се заеме единствено от нещо, което издигайки се над образите е в състояние да спаси копнежа, и това е реалността.
към текста >>
218.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
А това означава, че след известно време достатъчен брой човешки същества ще имат безпогрешната сигурност и знанието, идващо от непосредствения поглед в духовните светове, че Христос е една обективна
реалност
, че Той е жив и сега, в настоящия момент, и че занапред те ще могат да вникнат не само в начина, по който Той живее в настоящия момент, но и също както апостол Павел ще стигнат до убеждението, че след като е минал през смъртта, Той е възкръснал.
Едно от многото възможни доказателства за Мистерията на Голгота, които могат да бъдат извлечени от окултната наука, е например това, че през следващите три хилядолетия, както често сме изтъквали, събитието от Дамаск37 отново ще се яви пред духовния поглед на достатъчно голям брой хора. Или с други думи: тези хора, които ще развият у себе си такива качества, ще са в състояние да възприемат Христос като етерен образ направо в астралния свят, какъвто беше и случаят с апостол Павел пред портите на Дамаск. Това изключително събитие, което ще позволи на все повече и повече хора да възприемат етерния Христос с помощта на своите нарастващи свръхсетивни способности започна едва в началото на нашия 20 век. Постепенно, започвайки от 20 век, тези способности ще станат достояние на все повече и повече хора през следващите три хилядолетия.
А това означава, че след известно време достатъчен брой човешки същества ще имат безпогрешната сигурност и знанието, идващо от непосредствения поглед в духовните светове, че Христос е една обективна реалност, че Той е жив и сега, в настоящия момент, и че занапред те ще могат да вникнат не само в начина, по който Той живее в настоящия момент, но и също както апостол Павел ще стигнат до убеждението, че след като е минал през смъртта, Той е възкръснал.
Обаче истинските причини за всичко това не могат да бъдат търсени в духовните светове; те са именно тук, във физическия свят.
към текста >>
219.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Такива съображения, такива вътрешни душевни изживявания като тези, които бяха изтъкнати вчера, по принцип може да направи всеки съвременен човек и ако притежава достатъчно енергия и активност, той ще стигне до едно вътрешно убеждение в
реалност
та на прераждането и кармата.
Запознаваме се с развитието на човечеството, запознаваме се дори с развитието на земята и на нашата планетна система. Всички тези неща спадат към основните познания на стремящия се антропософ. Но това, което имам предвид като особено важно за антропософите от съвременността, е придобиването на убеждения по отношение на въпросите за прераждането и кармата. И начинът, по който хората ще придобият тези убеждения за прераждането и кармата, това как те ще намерят възможност да пренесат мислите за прераждането и кармата в обикновения живот, значително ще промени съвременния живот в бъдеще. Ще възникнат съвсем нови форми на живот и един съвсем различен съвместен живот между хората, при това такъв съвместен живот, който е необходим, за да не изпадне в упадък културата на човечеството, а да се развива напред, да следва един възходящ път.
Такива съображения, такива вътрешни душевни изживявания като тези, които бяха изтъкнати вчера, по принцип може да направи всеки съвременен човек и ако притежава достатъчно енергия и активност, той ще стигне до едно вътрешно убеждение в реалността на прераждането и кармата.
Обаче срещу това, което би трябвало да желае истинската антропософия, е изправен целият външен основен характер на нашата съвременна епоха.
към текста >>
Но трябва да се обърне внимание на това, че антропософската духовна наука има мисията да въведе в живота, да включи в него всичко онова, което трябва да произтече за една душа, която все повече си създава убеждението, че идеите за прераждането и кармата са
реалност
.
И между това, което му носи ежедневието, това, за което е угрижен и т. н., и това, което получава в сферата на антропософията, се получава една дълбока пропаст, една широка бездна. Бихме могли да кажем, че за повечето хора, а също и за антропософите от съвременността почти не съществува съгласуване на антропософските им убеждения с това, което вършат и представляват навън във всекидневния живот. Нека само да поставим в публичното пространство един конкретен въпрос и да го разгледаме в духовно-научен, в антропософски смисъл, и почти веднага ще установим, че интересът, който съществува при обсъждането на общи религиозни и подобни въпроси, за такива конкретни въпроси вече не е налице. Разбира се, не можем да очакваме антропософията да се възприема непосредствено и да започне да говори на всеки.
Но трябва да се обърне внимание на това, че антропософската духовна наука има мисията да въведе в живота, да включи в него всичко онова, което трябва да произтече за една душа, която все повече си създава убеждението, че идеите за прераждането и кармата са реалност.
И така, като характерен отличителен белег на съвременния антропософ може да се посочи това, че той е на път да си изгради едно обосновано вътрешно убеждение за валидността на идеите за прераждането и кармата. Всичко останало се получава вече от само себе си като непосредствено следствие, като последица.
към текста >>
И когато тогава човек стига до убеждението в
реалност
та на закона на кармата, няма да закъснее и това той да започне да изпитва до голяма степен симпатия, а дори и любов към мястото, на което той сам се е поставил, каквото и да е това място.
От идеята за прераждането и кармата преди всичко следва, че не трябва – вярвам, това следва от вчерашните ни разсъждения – да се чувстваме като поставени в този световен ред по случайност, да се чувстваме случайно поставени на мястото, което заемаме в живота, а че това лежи в основата на един вид несъзнателно волево решение; че ние в известен смисъл, преди да встъпим в сегашното си земно съществуване, което сме си изработили в духовния свят между смъртта и раждането, като резултат от предишните ни прераждания, в духовния свят сме взели решение – което просто сме забравили, когато сме влезли в тялото си – да се поставим на мястото, което заемаме. Така че резултатът от едно предрождено, предземно собствено волево решение ни е поставил в нашето житейско положение и ни е дал склонност към онези удари на съдбата, които ни сполетяват.
И когато тогава човек стига до убеждението в реалността на закона на кармата, няма да закъснее и това той да започне да изпитва до голяма степен симпатия, а дори и любов към мястото, на което той сам се е поставил, каквото и да е това място.
към текста >>
220.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Само че тези мисли не са просто онези мисли, които ние получаваме от външния свят, а по-скоро образи, укрепващи и добиващи
реалност
в своите собствени форми.
И щом достигнем до едно такова състояние в живота, тогава ние не се изгубваме в тази преливаща светлина, а изживяваме в нея образи с такава живост, с такава виталност, каквато е недостижима за съновиденията и визионерството. Но в същото време докато изживяваме тези образи, ние откриваме, че им липсва всичко онова, което отличава външните възприятия. Тук ние не можем да открием нищо от онези качества,които възприемаме чрез сетивата; но пък можем да открием, и то в подчертана степен това, което изживяваме тогава, когато изграждаме нашите мисли.
Само че тези мисли не са просто онези мисли, които ние получаваме от външния свят, а по-скоро образи, укрепващи и добиващи реалност в своите собствени форми.
към текста >>
221.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И когато хората имат за отправна точка човешката фигура, възниква точно това неудобство, че те, хората, не разполагат с достатъчно духовно присъствие, с достатъчно духовна
реалност
, за да вникнат правилно в смъртта и в Луцифер; за да обърнат непомрачения си духовен поглед навътре в себе си.
Знаете ли, всичко, което аз сега Ви описвам, всичко, за което Ви говоря, създава едно извънредно подвижно и променливо впечатление. В този смисъл, за да обхванем и съзерцаваме едно впечатление, наложително е да задържим около себе си определено духовно присъствие. В противен случай впечатлението бързо отлита.
И когато хората имат за отправна точка човешката фигура, възниква точно това неудобство, че те, хората, не разполагат с достатъчно духовно присъствие, с достатъчно духовна реалност, за да вникнат правилно в смъртта и в Луцифер; за да обърнат непомрачения си духовен поглед навътре в себе си.
В това, което човек сега вижда, няма никаква утеха, никаква надежда. Защото той е изправен пред мъчителната и строга алтернатива: От една страна той може да избере неустойчивото, склонното към разрушение и смърт човешко тяло, това, което идва от Боговете, от противниците на Луцифер; от друга безсмъртието, което обаче влече след себе си унизителното израждане на човешката фигура.
към текста >>
В това, което непосредствената
реалност
предлага, човек не може да се опре на нищо, защото житейския му опит ясно показва: човешкото тяло е нещо неустойчиво, нещо преходно.
В това, което непосредствената реалност предлага, човек не може да се опре на нищо, защото житейския му опит ясно показва: човешкото тяло е нещо неустойчиво, нещо преходно.
Този, който обещава вечността, е Луцифер. Но и тук човек не може да се опре на нещо сигурно, обаче все пак такъв момент на утеха и надежди идва, и този момент се изразява в това, че човек извиква един определен спомен от своя обикновен земен живот. Този спомен е като една мисъл, останала от земния живот и сега тя нахлува и оцветява тази среща със смъртта и с Луцифер. Все някога този спомен или мисъл се появява плахо и се превръща в единствената сигурна опора на човека. Обаче тази мисъл бих искал да подчертая това е извънредно слаба и за да я задържим, е необходима огромна енергия.
към текста >>
222.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Всичко, което е тук в нашата сетивна
реалност
, всичко, което е свързано с нашето Земно съществуване.
Всъщност, какво можем да узнаем и да изживеем чрез физическото съзнание?
Всичко, което е тук в нашата сетивна реалност, всичко, което е свързано с нашето Земно съществуване.
Какво можем да узнаем чрез второто съзнание? Нека за момент да се абстрахираме от нашия пример: от историята за изкушението. Чрез това първо свръхсетивно съзнание може да се открие нещо съвсем различно; и това, което може да се открие и опише, Вие го имате съвсем сбито и нагледно в моята "Тайна Наука": А именно когато става дума за предходното въплъщение на нашата Земя, Старата Луна. Това Лунно състояние, което предхожда сегашната Земя, вече не съществува и то трябва да бъде описано чрез едно съзнание, което няма нужда от определен външен обект. То е съхранено в по-висшите светове, само в Хрониката Акаша.
към текста >>
223.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
В обикновения свят на сетивното битие имаме само едно нещо, което може да ни напомни за един фундаментален факт, който всеки ясновиждащ човек познава: говори се в символи, така че думите от друга страна да напомнят за нещо, което тепърва ще се разбере в своята
реалност
, в своята действителност в по-висшите светове.
Това става напълно различно в мига, когато се навлиза в по-висшите светове и се стига до възприемане извън физическото тяло, до наблюдение, до преживяване. Първоначално, ако действително се стигне до наблюдение, се наблюдава с онова тяло, за което споменах вчера: с елементарното или етерното тяло. После се разглежда светът – или много повече един втори свръхсетивен свят – с астралното тяло. И колкото повече се навлиза в свръхсетивните светове, толкова повече губят значение представите, понятията, изработени в обикновения живот. Те трябва да се преобразуват, за да можем да разбираме и означаваме това, което ни посреща в свръхсетивните по-висши светове.
В обикновения свят на сетивното битие имаме само едно нещо, което може да ни напомни за един фундаментален факт, който всеки ясновиждащ човек познава: говори се в символи, така че думите от друга страна да напомнят за нещо, което тепърва ще се разбере в своята реалност, в своята действителност в по-висшите светове.
Ако се употреби думата „горене“ за алчност, завист или омраза, в такава дума се съдържа всъщност нещо, което се причислява към онези безбройни чудни тайни на творческата езикова дейност, когато в примитивното, в елементарното човешко съзнание проблясва онова, което в своята действителност е налице в по-висшите светове. Защото всеки знае, че когато говори за горящата омраза, няма предвид някакво горене като естественото горене на огъня навън в природния свят; той знае, че говори, така да се каже, в преносен смисъл и че не би му помогнало, ако пожелае да обясни нещата и процесите в природата чрез това, че извиква на помощ морални представи. Доколкото се говори за събития в по-висшите светове, не се говори в същия смисъл, когато се употребяват такива изрази. Бих искал да напомня за това, че в драмата „Пазачът на прага“ е употребен два пъти изразът, че определени душевни процеси, чувства, желания „горят“ в по-висшите светове. С това не се има предвид някакъв символ, а нещо напълно реално, действително, реално духовно.
към текста >>
Така на границата между сетивно битие и духовен свят стоим не пред понятийна система, а пред
реалност
, която действа само като свръхсетивна
реалност
, но така конкретно, така живо като някой човек: това е Пазачът на прага.
Аз трябва да оставя – така би трябвало да каже при добро себеосъзнаване – всъщност всичко, което съм преживял, научил и усвоил в различните инкарнации на земята от земното начало до сега. Това трябва да оставя тук, защото пристъпвам в свят, в който това, което човек може да научи в рамките на инкарнациите, повече няма смисъл. Лесно е, бих искал да кажа, да се каже нещо такова; лесно е да се чуе нещо такова; лесно е да се обхване в понятийни абстракции. Но е цял един вътрешен свят да се усети такова нещо, да се почувства, да се изживее: като дрехи да се отхвърли там всичко, което е придобито във всички инкарнации в сетивното битие, за да се навлезе в един свят, в който всичко това няма повече никакъв смисъл. Ако това усещане е живо, тогава следва и едно живо преживяване – което няма нищо общо с някаква теория, – както то е налице, когато в реалния свят срещаме някой реален човек, с когото се запознаваме, разговаряме.
Така на границата между сетивно битие и духовен свят стоим не пред понятийна система, а пред реалност, която действа само като свръхсетивна реалност, но така конкретно, така живо като някой човек: това е Пазачът на прага.
Той е там като конкретно, реално същество. И щом се запознаем с него, го опознаваме също като същество, което принадлежи към категорията същества, които по един определен начин са преживели живота от земното начало, но не това, което се изживява като душевно същество. Това е съществото, което трябваше да бъде драматизирано с думите:
към текста >>
224.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И тъкмо тази недостатъчност на официалната наука, тази не
реалност
и нелогичност на официалната наука, тази мнителна гордост и липсата на каквото и да е предчувствие, след време по необходимост ще породят най-благородната реакция, най-дълбокия копнеж за духовно израстване на човешките души.
Погледнато от една по-висша гледна точка, днес ние сме обхванати от един дълбок и силен стремеж, от един дълбок и силен копнеж. В една моя лекция, изнесена в Мюнхен27, стана дума за този копнеж и за това как този копнеж завладява отделните човешки души. Обаче в „официалната“ наука няма и следа от този копнеж, там има, бих казал, едно притъпяващо задоволство, едно задоволство с нещо твърде странно: С недействителното и с нелогичното! Тази съвременна наука изобщо не е в състояние да проумее колко дълбоко е затънала в пълната противоположност на логиката. Човек усеща тези неща, изживява ги, но всъщност, в хода на еволюцията, единият полюс рано или късно възпламенява другия полюс.
И тъкмо тази недостатъчност на официалната наука, тази нереалност и нелогичност на официалната наука, тази мнителна гордост и липсата на каквото и да е предчувствие, след време по необходимост ще породят най-благородната реакция, най-дълбокия копнеж за духовно израстване на човешките души.
към текста >>
Защото хората действително ще се убедят, че Земята е свързана с духовните светове едва тогава, когато проумеят как духовната
реалност
, Христос, като космическа сила, можа да живее в тялото на Исус от Назарет; когато проумеят, че всички велики предводители на човечеството са били изпратени от Христос, за да подготвят пътя към Него, така че хората да Го познаят, да Го разберат.
И тогава отпада въпросът: Дали в исторически смисъл тези Евангелия са верни или не са верни? Това може и да се проверява от хората, които не разбират нищо от тези неща. Обаче на онези, които чрез Духовната наука се издигат до истинското усещане и разбиране на Евангелията, постепенно ще стане ясно: Евангелията не претендират да са исторически документи, а нещо съвсем друго те искат направо да се влеят в нашите души. И когато те влеят своите импулси в нашите души, тогава душите без помощта на каквито и да е исторически документи, а единствено чрез това, което те чувствуват и изживяват, отправяйки поглед към Мистерията на Голгота, убеждавайки се в упадъка на човешкото разбиране и човешкото познание по отношение на човешкото същество, което те подложиха на мъчение и разпятие ще изпитат потребност да се преклонят пред Него като пред възможно най-висшия идеал. И тогава от това усещане ще бликне онази най-висша сила, с чиято помощ душите ще се издигнат до този идеал на Голгота, свързващ и озаряващ всички, които се стремят към него.
Защото хората действително ще се убедят, че Земята е свързана с духовните светове едва тогава, когато проумеят как духовната реалност, Христос, като космическа сила, можа да живее в тялото на Исус от Назарет; когато проумеят, че всички велики предводители на човечеството са били изпратени от Христос, за да подготвят пътя към Него, така че хората да Го познаят, да Го разберат.
Впрочем в мига, когато Мистерията на Голгота стигна до своята кулминация, цялата тази подготовка остана без значение; защото в решителния момент всичко отказа да действува! Обаче занапред хората все повече и повече ще разбират не само Мистерията на Голгота, но и другите събития, разиграващи се покрай Мистерията на Голгота, с чиято помощ те все повече и повече ще се приближават до Мистерията на Голгота.
към текста >>
225.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Тя става
реалност
само за онзи, който започва да си служи със своите вътрешни душевни сили като с един вид инструменти.
И този отзвук ние откриваме по следния начин: Когато с помощта на Йога човекът се издига от низшите към висшите душевни степени, той трябва да се освободи от външния свят, все повече и повече да се еманципиран от външно позна ние, от външна активност и да се превърне в наблюдател на самия себе си. Вътрешно свободна, душата му се издига и тържествува над външния свят. Така стоят нещата с обикновения човек. Обаче съвсем друго е положението с онзи, който е докоснат от посвещението и развива един или друг вид ясновидство; сега външната материя изобщо не застава пред неговия поглед. Външната материя като такава е само Майя.
Тя става реалност само за онзи, който започва да си служи със своите вътрешни душевни сили като с един вид инструменти.
И какво се появява пред него вместо материята? Виждате ли, така изглеждат нещата от гледна точка на дребното посвещение! Докато във всекидневния живот пред човешката душа застава материята, Пракрити, то пред посветения в Йога застава светът на Азурас*21, светът на демоничните сили, срещу които той трябва да се бори. Материята е нещо, което поражда съпротивление; Азурас, силите на мрака, се превръщат във врагове. Обаче всичко това е само един далечен отзвук от човешката душа; едва сега ние усещаме нейното присъствие.
към текста >>
226.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И всъщност пред всеки, който иска да се развива според учението на Кришна, се издига тъкмо този идеал: някога той да стане като един Парамахамза, или с други думи, да стане като онзи посветен, който е оставил зад себе си цялото материално съществувание и триумфира над своите собствени дела в сетивния свят, който живее в един чисто духовен свят и е преодолял сетивната
реалност
до такава степен, че не изпитва вече никаква жажда за прераждане, и не желае да има нищо общо с досегашния си живот в сетивния свят.
Като нещо чуждо на душата. В условията на източното развитие, на източното посвещение, целият стремеж се свежда до следното: Човекът трябва да се освободи от материалното съществувание, от всичко онова, което се разпростира във външната природа, защото това, което се разпростира там, във външния природен свят, според философията на Ведите, представлява не друго, а Майя! Всичко навън е само една илюзия, Майя; и човекът може да се освободи от Майя само с помощта на Йога. Нека да припомним още, как тъкмо Бхагавад Гита иска от човека да се освободи от всичко, което той желае, мисли и върши, от всяко удоволствие, от всяка наслада, и накрая като душа да тържествува над целия външен свят. Делата, в които човекът е така или иначе въвлечен, трябва да отпаднат от него и, почиваш в себе си, той трябва да стане напълно независим от външния свят.
И всъщност пред всеки, който иска да се развива според учението на Кришна, се издига тъкмо този идеал: някога той да стане като един Парамахамза, или с други думи, да стане като онзи посветен, който е оставил зад себе си цялото материално съществувание и триумфира над своите собствени дела в сетивния свят, който живее в един чисто духовен свят и е преодолял сетивната реалност до такава степен, че не изпитва вече никаква жажда за прераждане, и не желае да има нищо общо с досегашния си живот в сетивния свят.
Ето как Бхагавад Гита ни представя освобождаването от Майя, преодоляването на Майя.
към текста >>
227.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Луцифер и Ариман действуват заедно... При тези хора Ариман постига перфектна материализация на душевните процеси и те започват да възприемат низшия астрален план където се коренят техните изживявания като префинен дубликат на сетивно-физическия свят... Те изгубват всяка представа за Духа и попадат в един окултен затвор, в една псевдо-
реалност
, която не е нито физическа, нито духовна."
Рудолф Щайнер специално подчертава, че в края на всяко хилядолетие се усилват както лупиферическите, така и ариманическите въздействия. При много хора с т.нар. „екстрасензорни възприятия" е всъщност налице едно „съвместно влияние" на Луцифер и Ариман.
Луцифер и Ариман действуват заедно... При тези хора Ариман постига перфектна материализация на душевните процеси и те започват да възприемат низшия астрален план където се коренят техните изживявания като префинен дубликат на сетивно-физическия свят... Те изгубват всяка представа за Духа и попадат в един окултен затвор, в една псевдо-реалност, която не е нито физическа, нито духовна."
към текста >>
228.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Зад или под фактите на обикновеното съзнание лежат също и нещата, които нахлуват нагоре в нашия нормален душевен живот, и които ние определяме като
реалност
ите, живеещи в скритите дълбини на душата.
Това е фактическото положение. Но при тялото нямаме пасивен огледален апарат, а нещо, в което протичат различни процеси. Вие можете да си представите как вместо амалгамовото покритие на огледалото, се извършат най-различни процеси, за да може да се осъществи оглеждането. Това сравнение е достатъчно, за да характеризира истинското съотношение на нашето духовно-душевно същество спрямо нашето тяло. Нека да запомним, че при всичко, което изживяваме и осъзнаваме с нашето обикновено съзнание, физическото тяло е съответният огледален апарат.
Зад или под фактите на обикновеното съзнание лежат също и нещата, които нахлуват нагоре в нашия нормален душевен живот, и които ние определяме като реалностите, живеещи в скритите дълбини на душата.
/*Мисълта за цветето е реалност. Идеята, мисълта „цвете“ принадлежи на явлението цвете, което стои пред мен; тя е неговата същност, неговото понятие в момента на осъзнаването, че имам мисъл, идея за цветето, се извършва това огледално отразяване и аз идвам в контакт с идеята, с мисълта „цвете“. Понятието това е „цвете“, което се появява в главата ми, е огледалното отражение на истинското понятие, на живата идея, на същността на цветето, която реално е налице и когато аз застана срещу нея с моята духовно-сетивна организация, се извършва това огледално отразяване, това осъзнаване н аз го констатирам като моя мисъл/. Моята духовно-душевно-сетивна организация е тази, която с духовната си същност влиза в контакт с живата същност, с живата идея, а със сетивната си същност възприема сетивната картина (имагинация) на стоящото пред мен явление. Тази сетивна картина се състои от сбора от възприятията на всички сетива зрително, слухово, топлинно, мирисово възприятие и всички останали.
към текста >>
/*Мисълта за цветето е
реалност
.
Но при тялото нямаме пасивен огледален апарат, а нещо, в което протичат различни процеси. Вие можете да си представите как вместо амалгамовото покритие на огледалото, се извършат най-различни процеси, за да може да се осъществи оглеждането. Това сравнение е достатъчно, за да характеризира истинското съотношение на нашето духовно-душевно същество спрямо нашето тяло. Нека да запомним, че при всичко, което изживяваме и осъзнаваме с нашето обикновено съзнание, физическото тяло е съответният огледален апарат. Зад или под фактите на обикновеното съзнание лежат също и нещата, които нахлуват нагоре в нашия нормален душевен живот, и които ние определяме като реалностите, живеещи в скритите дълбини на душата.
/*Мисълта за цветето е реалност.
Идеята, мисълта „цвете“ принадлежи на явлението цвете, което стои пред мен; тя е неговата същност, неговото понятие в момента на осъзнаването, че имам мисъл, идея за цветето, се извършва това огледално отразяване и аз идвам в контакт с идеята, с мисълта „цвете“. Понятието това е „цвете“, което се появява в главата ми, е огледалното отражение на истинското понятие, на живата идея, на същността на цветето, която реално е налице и когато аз застана срещу нея с моята духовно-сетивна организация, се извършва това огледално отразяване, това осъзнаване н аз го констатирам като моя мисъл/. Моята духовно-душевно-сетивна организация е тази, която с духовната си същност влиза в контакт с живата същност, с живата идея, а със сетивната си същност възприема сетивната картина (имагинация) на стоящото пред мен явление. Тази сетивна картина се състои от сбора от възприятията на всички сетива зрително, слухово, топлинно, мирисово възприятие и всички останали. Моята мисъл за цветето принадлежи всъщност на цветето, аз не я произвеждам, в мен се извършва само това огледално отразяване и в този момент ми става ясно, осъзнавам „това е едно цвете, а не камък“.
към текста >>
ЧУВСТВО: Мисълта „цветето ми харесва“, също е
реалност
.
ЧУВСТВО: Мисълта „цветето ми харесва“, също е реалност.
Това харесване е станало явление при контакта ми с цветето подобно на едно природно явление. При контакта ми с цветето се е извършил един душевен акт, който е обективен принадлежи на света и същевременно субективен, защото се извършва в мен. Но и един химически процес, който се извършва в моя организъм, принадлежи субективно на мен и същевременно обективно на целия природен свят. Преди да осъзная, че то ми харесва, се извършва даден процес в душата ми и този вече реално съществуващ процес в момента на огледалното отразяване ми става съзнателен. Извършва се още един процес, този път на духовно равнище и за да го осъзная отново се оглежда в органите на дневното съзнание нервно-сетивната система, включваща мозъка.
към текста >>
Едната може би е проекцията на някакво желание, а другата е
реалност
.
Как да им се изплъзнем? Чрез обикновените свойства на съзнанието не можем да се спасим от тях. Точно затова се появява заблудата, защото, така да се каже, пред някого в действителност застава една панорама, а той не може да излезе от себе си, той напълно е оплетен в себе си. От това вече можете да разберете, че всъщност се касае точно за това, по някакъв начин да излезем от себе си, по някакъв начин да се научим да различаваме; тук имаш една визия, а тук една съвсем друга. И двете визии са извън нас.
Едната може би е проекцията на някакво желание, а другата е реалност.
Но те не са така различни както в обикновения живот, когато някой каже, че има главоболие и когато човек сам има главоболие. В пространството се проектира по един и същ начин както собственият вътрешен живот, така и чуждото. Как да можем да ги различаваме?
към текста >>
И съвсем естествено е, понеже обикновено не познаваме нашето етерно тяло, а то представлява това, което ни оживява, че първо трябва да опознаем именно него, преди да се научим да познаваме онова, което ни пресреща като
реалност
от свръхсетивния външен свят и се оглежда в етерното тяло.
Но чрез своята енергия Христос е толкова силен, че веднага познава, че това не е един действителен свят, а нещо което се намира във вътрешността. Точно минавайки през този вътрешен свят, където трябва да отличим две неща, едното от които трябва да отстраним именно съдържанието на нашия вътрешен живот с неговите желания, а другото да остане, точно минавайки през скритите дълбини на нашия душевен живот, ние достигаме до обективния свръхсетивен свят. И както нашата духовно-душевна същност се нуждае от огледалото на физическото ни тяло, за да възприеме външните физически факти, които са предмет на обикновеното ни съзнание, така първоначално, за да възприеме идващите насреща му духовни свръхсетивни неща, човек използва като огледало своето етерно тяло. Висшите сетивни органи, ако бихме могли така да ги наречем, се намират в астралното тяло, но това, което се разиграва, което живее в тях, трябва да се огледа в етерното тяло, както нашата духовно-душевна същност, която възприемаме в обикновения живот огледално се отразява от физическото тяло. Ние трябва да се научим да си служим с нашето етерно тяло.
И съвсем естествено е, понеже обикновено не познаваме нашето етерно тяло, а то представлява това, което ни оживява, че първо трябва да опознаем именно него, преди да се научим да познаваме онова, което ни пресреща като реалност от свръхсетивния външен свят и се оглежда в етерното тяло.
Онова, което изживяваме най-напред, навлизайки в скритите дълбини на нашия душевен живот, и в което, така да се каже, виждаме самите себе си, е проекцията на нашите собствени желания и е много подобно на живота, който обикновено се нарича Камалока*./*Живота в чистилището Бел пр/. Камалока се отличава от сегашния ни живот само по това, че докато в обикновения живот човек може да се изживява като затворен в самия себе си защото така трябва да се изразим, физическото тяло обаче е още налице и ние винаги можем да се завърнем в него; в Камалока физическото тяло липсва, липсва дори и една част от етерното тяло, частта, която изобщо може огледално да ни отрази*./*След като умрем и напуснем физическото тяло, тя се появява пред съзнанието ни като панорама на спомените и до два-три дни се разпада Бел пр/. Но около нас се намира всеобщият жизнен етер, който ни служи като огледален инструмент, отразяващ всичко, което е в нас. Времето на Камалока е такова, че нашият вътрешен свят, който се изразява във всички наши желания и страсти, във всичко което чувстваме, сега се разпростира около нас като наш обективен свят. Важното е да се разбере, че първоначално животът в Камалока се характеризира с това, че ние сме заключени в самите нас, самите ние сме затворът и когато ни липсва възможността да се завърнем във физическия живот, този затвор е залостен още по-здраво.
към текста >>
229.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Това исках да изясня днес, за да покажа каква е взаимната връзка в действителната
реалност
между човека и света.
Това исках да изясня днес, за да покажа каква е взаимната връзка в действителната реалност между човека и света.
Каквото човекът има в обикновеното си съзнание като представа за един обективен сетивен свят, е безсилно и без реална взаимовръзка със самия този сетивен свят. Но когато това, което човекът изживява, навлезе долу в подсъзнанието, веднага се изгражда взаимна връзка с определени реалности. Безсилието на предишното съзнание преминава в една фина магия. И когато човекът прекрачи портата на смъртта и вече е свободен от физическото тяло, неговите изживявания са такива, че се простират в един елементарен свят и при благоприятни условия действат и до физическия свят, и там те могат да бъдат възприемани също и от обикновеното съзнание. Аз ви описах най-простия случай, който може да стане, понеже някога трябва да се започне от най-простия случай.
към текста >>
Но когато това, което човекът изживява, навлезе долу в подсъзнанието, веднага се изгражда взаимна връзка с определени
реалност
и.
Това исках да изясня днес, за да покажа каква е взаимната връзка в действителната реалност между човека и света. Каквото човекът има в обикновеното си съзнание като представа за един обективен сетивен свят, е безсилно и без реална взаимовръзка със самия този сетивен свят.
Но когато това, което човекът изживява, навлезе долу в подсъзнанието, веднага се изгражда взаимна връзка с определени реалности.
Безсилието на предишното съзнание преминава в една фина магия. И когато човекът прекрачи портата на смъртта и вече е свободен от физическото тяло, неговите изживявания са такива, че се простират в един елементарен свят и при благоприятни условия действат и до физическия свят, и там те могат да бъдат възприемани също и от обикновеното съзнание. Аз ви описах най-простия случай, който може да стане, понеже някога трябва да се започне от най-простия случай. Разбира се, в течение на времето ние винаги сме си оставяли време постепенно да осмислим това, което трябва да научим ще преминем също и към по-сложни неща, които, така да се каже, ще могат да ни доведат до по-интимните взаимовръзки между света и хората.
към текста >>
230.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Върху въпроса за външната физическа
реалност
, читателите на Евангелията по начало не са мислили.
Щом през изминалите столетия Евангелията не са четени така, както днешният образован човек ги чете, как тогава са четени? Да премислят по начало какво се е случило в Палестина в началото на нашата ера, за това читателите на Евангелията от предишните столетия не са и помисляли; същото се отнася и за днешните многобройни читатели на Евангелията. Тези, които започват да търсят в Евангелията, какво се е разиграло в началото на нашата ера пред очите на обитателите на Палестина, се объркват от историческия характер на събитията в Палестина. Хората от предишните столетия не са чели така. Те са чели така, че са оставяли да действа върху душите им една картина, каквато например е самаритянката при кладенеца или Христос, държащ планинската проповед пред своите ученици25.
Върху въпроса за външната физическа реалност, читателите на Евангелията по начало не са мислили.
За тези хора главното е било как е трепвало сърцето им, какви чувства са изпитвали пред тези големи, величествени картини. Освен това главното е било какво се е пораждало в сърцата им, какво са спечелвали те от тези картини като сила, като смисъл на живота. Те са чувствали, че от тези картини в тях се влива духовна жизнена кръв и сила. Когато са оставяли тези картини да действат върху душите им, те са се чувствали силни, те са чувствали, че без тези картини са слаби. И тогава са изпитвали живо лично отношение към това, което се разказва в Евангелията, тогава пред тях не се е поставял въпросът за историческата реалност.
към текста >>
И тогава са изпитвали живо лично отношение към това, което се разказва в Евангелията, тогава пред тях не се е поставял въпросът за историческата
реалност
.
Върху въпроса за външната физическа реалност, читателите на Евангелията по начало не са мислили. За тези хора главното е било как е трепвало сърцето им, какви чувства са изпитвали пред тези големи, величествени картини. Освен това главното е било какво се е пораждало в сърцата им, какво са спечелвали те от тези картини като сила, като смисъл на живота. Те са чувствали, че от тези картини в тях се влива духовна жизнена кръв и сила. Когато са оставяли тези картини да действат върху душите им, те са се чувствали силни, те са чувствали, че без тези картини са слаби.
И тогава са изпитвали живо лично отношение към това, което се разказва в Евангелията, тогава пред тях не се е поставял въпросът за историческата реалност.
Реалност са били самите Евангелия, те са били силата, не е било нужно да се пита откъде идват те; знаело се е, че хора са ги написали не със земни средства, а с импулси от духовните светове. Аз не твърдя, че днес трябва също така да се чувства това което е необходимо, зависи от развитието на човечеството, а твърдя, че усещането на хората беше точно такова в хода на столетията.
към текста >>
Реалност
са били самите Евангелия, те са били силата, не е било нужно да се пита откъде идват те; знаело се е, че хора са ги написали не със земни средства, а с импулси от духовните светове.
За тези хора главното е било как е трепвало сърцето им, какви чувства са изпитвали пред тези големи, величествени картини. Освен това главното е било какво се е пораждало в сърцата им, какво са спечелвали те от тези картини като сила, като смисъл на живота. Те са чувствали, че от тези картини в тях се влива духовна жизнена кръв и сила. Когато са оставяли тези картини да действат върху душите им, те са се чувствали силни, те са чувствали, че без тези картини са слаби. И тогава са изпитвали живо лично отношение към това, което се разказва в Евангелията, тогава пред тях не се е поставял въпросът за историческата реалност.
Реалност са били самите Евангелия, те са били силата, не е било нужно да се пита откъде идват те; знаело се е, че хора са ги написали не със земни средства, а с импулси от духовните светове.
Аз не твърдя, че днес трябва също така да се чувства това което е необходимо, зависи от развитието на човечеството, а твърдя, че усещането на хората беше точно такова в хода на столетията.
към текста >>
231.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Те са откровения на духовни процеси, които са истинската действителност,
реалност
та.
Човекът възприема това, което вижда редом до себе си в минералното, в растителното и в животинското царство като една действителност на физическия план, като нещо, което се намира там. Той вижда това животно, онова растение и си представя, че те са неща, които наистина са там. Той вижда процеси във въздуха и водата и си представя, че това са процеси, които наистина са там. Това обаче не е така. Защото всички тези процеси в природата около нас, всичко, което се разиграва във въздуха и водата, не е нищо друго, освен процеси в духовния свят, които се проявяват чрез това, което става във физическото.
Те са откровения на духовни процеси, които са истинската действителност, реалността.
Нищо не е реално, освен духовния свят и чак когато във всички неща и процеси ние можем да познаем духовното, тогава наистина сме познали реалността. Всичко във физическия свят има само стойността на подобие на онова, което стои зад него и това е духовният свят. Ние трябва да се научим да наблюдаваме по този начин всички процеси в животинското и растителното царство, както и всичко, което виждаме в човешкото царство, всичко, което прави впечатление на разума, на интелекта. Всички тези неща не са нищо друго освен подобия и чак този, който се научи да ги разгадава, достига до действителността, до реалността.
към текста >>
Нищо не е реално, освен духовния свят и чак когато във всички неща и процеси ние можем да познаем духовното, тогава наистина сме познали
реалност
та.
Той вижда това животно, онова растение и си представя, че те са неща, които наистина са там. Той вижда процеси във въздуха и водата и си представя, че това са процеси, които наистина са там. Това обаче не е така. Защото всички тези процеси в природата около нас, всичко, което се разиграва във въздуха и водата, не е нищо друго, освен процеси в духовния свят, които се проявяват чрез това, което става във физическото. Те са откровения на духовни процеси, които са истинската действителност, реалността.
Нищо не е реално, освен духовния свят и чак когато във всички неща и процеси ние можем да познаем духовното, тогава наистина сме познали реалността.
Всичко във физическия свят има само стойността на подобие на онова, което стои зад него и това е духовният свят. Ние трябва да се научим да наблюдаваме по този начин всички процеси в животинското и растителното царство, както и всичко, което виждаме в човешкото царство, всичко, което прави впечатление на разума, на интелекта. Всички тези неща не са нищо друго освен подобия и чак този, който се научи да ги разгадава, достига до действителността, до реалността.
към текста >>
Всички тези неща не са нищо друго освен подобия и чак този, който се научи да ги разгадава, достига до действителността, до
реалност
та.
Защото всички тези процеси в природата около нас, всичко, което се разиграва във въздуха и водата, не е нищо друго, освен процеси в духовния свят, които се проявяват чрез това, което става във физическото. Те са откровения на духовни процеси, които са истинската действителност, реалността. Нищо не е реално, освен духовния свят и чак когато във всички неща и процеси ние можем да познаем духовното, тогава наистина сме познали реалността. Всичко във физическия свят има само стойността на подобие на онова, което стои зад него и това е духовният свят. Ние трябва да се научим да наблюдаваме по този начин всички процеси в животинското и растителното царство, както и всичко, което виждаме в човешкото царство, всичко, което прави впечатление на разума, на интелекта.
Всички тези неща не са нищо друго освен подобия и чак този, който се научи да ги разгадава, достига до действителността, до реалността.
към текста >>
232.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И преговаря мисълта ми с бавната
реалност
,
И преговаря мисълта ми с бавната реалност,
към текста >>
Христос, който се приближи отдалече към Земята и се свърза с нея, в нейния край ще бъде
реалност
та на Земята, той става духът на Земята.
Но ние знаем, че чрез този Христов импулс нещо е дошло на Земята, нещо се е вляло в човечеството, което ще донесе добро за цялото човечество, щом се влее в човешките култури. Така че това, което премина през смъртта, е като житно зърно, което се умножава и навлиза в отделните души на хората, където може да покълне. Тъй като знаем, че Христос, който премина през смъртта и чрез това навлезе в Земята, беше приет от тялото на Исус от Назарет, се запитваме: Какво ще стане, когато Земята достигне целта си и дойде до своя край?
Христос, който се приближи отдалече към Земята и се свърза с нея, в нейния край ще бъде реалността на Земята, той става духът на Земята.
Той и сега е духът на Земята, само че тогава човешките души ще бъдат проникнати от него, хората ще са едно цяло с него.
към текста >>
Той ще бъде единствената
реалност
, която ще може да остане от Земята.
Те имат смисъл само докато обновяват физическите тела; и тях няма да ги има. Когато Земята достигне до целта си, какво тогава ще остане от всичко, което човек вижда? Нищо, съвсем нищо няма да остане, нищо от самия него, нищо от съществата на другите природни царства. Когато духовното се освободи, от материята няма да остане нищо, освен безформен прах, понеже само духът е действителен. Но едно нещо ще остане действително, което по-рано не е било съединено със Земята, с което човешките души ще се обединят, само едно тогава ще е действително: Христовият Дух.
Той ще бъде единствената реалност, която ще може да остане от Земята.
към текста >>
233.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
64. Виж Йохан Готлиб Фихте „Предопределението на човека“, Франкфурт и Лайпциг 1800, където във втори том „Познание“ се казва: „Всяка
реалност
се превръща в чуден сън без един живот, за който да се сънува, без дух, който сънува; в един сън, който в един сън е зависим от самия себе си.
64. Виж Йохан Готлиб Фихте „Предопределението на човека“, Франкфурт и Лайпциг 1800, където във втори том „Познание“ се казва: „Всяка реалност се превръща в чуден сън без един живот, за който да се сънува, без дух, който сънува; в един сън, който в един сън е зависим от самия себе си.
Възприятието е сън; мисленето изворът на всяко съществуване и всяка реалност, която аз си въобразявам, моето битие, моята сила, моите цели са сън за онзи сън.“
към текста >>
Възприятието е сън; мисленето изворът на всяко съществуване и всяка
реалност
, която аз си въобразявам, моето битие, моята сила, моите цели са сън за онзи сън.“
64. Виж Йохан Готлиб Фихте „Предопределението на човека“, Франкфурт и Лайпциг 1800, където във втори том „Познание“ се казва: „Всяка реалност се превръща в чуден сън без един живот, за който да се сънува, без дух, който сънува; в един сън, който в един сън е зависим от самия себе си.
Възприятието е сън; мисленето изворът на всяко съществуване и всяка реалност, която аз си въобразявам, моето битие, моята сила, моите цели са сън за онзи сън.“
към текста >>
234.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Така че един такъв ясновидец, който не се държи съгласно законите на всеобщия мирови порядък, се връща във физическо-сетивния свят и носи със себе си сгъстените образи и впечатления от свръхсетивните светове, но не само мисли и съзерцава във физическо-сетивния свят, а, живеейки във физическото си тяло, има пред себе си отгласите от духовния свят в образи, които имат вид, абсолютно подобен на този на сетивните образи, само че те не съответстват на
реалност
та, а представляват илюзии, халюцинации, мечти.
Тогава такава душа може да вижда явсновиждащо в свръхсетивните светове, а също и да има възприятия в тях, но когато се върне обратно във физическо-сетивния свят, след като всъщност не е пребивавала по правилния начин в духовния свят, може да ѝ се случи да се е „полакомила“ в духовния свят. Има много такива лакомници за духовния свят и наистина може да се каже, че да ламтиш в свръхсетивния свят е много по-опасно, отколкото във физическо-чувствения. И така, в духовния свят човек може да се полакоми. Тогава много често се случва, че в сетивния свят се пренася това, което е преживяно там. Но тогава то се сгъстява, стяга се.
Така че един такъв ясновидец, който не се държи съгласно законите на всеобщия мирови порядък, се връща във физическо-сетивния свят и носи със себе си сгъстените образи и впечатления от свръхсетивните светове, но не само мисли и съзерцава във физическо-сетивния свят, а, живеейки във физическото си тяло, има пред себе си отгласите от духовния свят в образи, които имат вид, абсолютно подобен на този на сетивните образи, само че те не съответстват на реалността, а представляват илюзии, халюцинации, мечти.
към текста >>
В духовния свят този, който умее да вижда правилно, никога вече няма да обърква
реалност
с фантазьорство.
В духовния свят този, който умее да вижда правилно, никога вече няма да обърква реалност с фантазьорство.
Там наистина нещата стоят така, че философията на Шопенхауер, доколкото прави грешка, сама се опровергава. Тя се опровергава също и в сетивния свят по отношение на своите основни грешки, а именно че цялото ни обкръжение представлява наша представа. Ако тълкуваме буквално това основно положение, то се опровергава, тъй като самият живот ни заставя да различаваме желязо, нагорещено до 900 градуса, което е действително възприятие, от представимо желязо, нагорещено до 900 градуса, което изобщо не пари. Ако човек живее в реалния свят със съответните способности, животът сам му показва разликата между реалност и фантазии. Също и основното положение на Кант, с което той пристъпва към т.нар.
към текста >>
Ако човек живее в реалния свят със съответните способности, животът сам му показва разликата между
реалност
и фантазии.
В духовния свят този, който умее да вижда правилно, никога вече няма да обърква реалност с фантазьорство. Там наистина нещата стоят така, че философията на Шопенхауер, доколкото прави грешка, сама се опровергава. Тя се опровергава също и в сетивния свят по отношение на своите основни грешки, а именно че цялото ни обкръжение представлява наша представа. Ако тълкуваме буквално това основно положение, то се опровергава, тъй като самият живот ни заставя да различаваме желязо, нагорещено до 900 градуса, което е действително възприятие, от представимо желязо, нагорещено до 900 градуса, което изобщо не пари.
Ако човек живее в реалния свят със съответните способности, животът сам му показва разликата между реалност и фантазии.
Също и основното положение на Кант, с което той пристъпва към т.нар. доказателства за Божието битие, че сто мислени талера имат същата стойност като сто реални, се опровергава от живота. Положително сто мислени талера съдържат също толкова пфениги като сто истински, но между двете все пак има разлика, която се проявява много силно в живота. И бих искал да посъветвам всеки, който смята това основно положение за вярно, да плати тези сто талера, които дължи, с мислени талери, тогава ще разбере разликата. И както това е вярно за физическо-сетивния свят, ако човек действително се намира в него и зачита неговите закони, така стоят нещата и за свръхсетивните светове.
към текста >>
Ако човек само ламти, той не е неуязвим да не обърка заблудата с действителност, тогава образите се сгъстяват и това, което трябва да е само образ, се взема за
реалност
.
Също и основното положение на Кант, с което той пристъпва към т.нар. доказателства за Божието битие, че сто мислени талера имат същата стойност като сто реални, се опровергава от живота. Положително сто мислени талера съдържат също толкова пфениги като сто истински, но между двете все пак има разлика, която се проявява много силно в живота. И бих искал да посъветвам всеки, който смята това основно положение за вярно, да плати тези сто талера, които дължи, с мислени талери, тогава ще разбере разликата. И както това е вярно за физическо-сетивния свят, ако човек действително се намира в него и зачита неговите закони, така стоят нещата и за свръхсетивните светове.
Ако човек само ламти, той не е неуязвим да не обърка заблудата с действителност, тогава образите се сгъстяват и това, което трябва да е само образ, се взема за реалност.
А това, което човек носи по този начин в себе си като лакомство от духовния свят, съвсем ясно се явява плячка, върху която може да се нахвърли Ариман. От това, което взема от обикновеното човешко мислене, той получава само въздушни сенки, но Ариман добива, тривиално казано, доста тлъсти сенки и схеми, когато с изнудване извлича от човешките телесни индивидуалности толкова, колкото му е възможно – лъжливите химери, възникнали вследствие на лакомията в духовния свят. Така по ариманически начин физическо-сетивният свят бива пронизан от духовни сенки и схеми, които в много лош смисъл противодействат на всеобщия мирови порядък.
към текста >>
235.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Както душата във физическо-сетивния свят се намира сред някакъв ландшафт, в който е обкръжена от скали, планини, гори и поляни, и както тя трябва да ги счита за
реалност
, ако е здрава, така и станалата ясновиждаща душа, когато наблюдава извън физическото, а също и извън етерното тяло, се намира сред точно такъв пейзаж, който се състои от тези образи.
Лесно може да се помисли, че така трябва да се постъпва при представянето, защото това, което се използва в него като сетивни образи, указва за един свят, който в своите признаци няма нищо общо със сетивния. Би могло да се помисли, че този, който иска да представи този свят, трябва да прибегне тъкмо към сетивни образи. Но случаят не е такъв. Защото когато станалата ясновиждаща душа встъпи в духовния свят, тя действително вижда този пейзаж точно в тези образи, които са представени в драмата в двете картини за духовната област. Тези образи не са измислени, за да се охарактеризира чрез тях нещо, което е съвсем различно, а просто станалата ясновиждаща душа действително и наистина се намира сред такъв пейзаж, който образува нейната околна среда.
Както душата във физическо-сетивния свят се намира сред някакъв ландшафт, в който е обкръжена от скали, планини, гори и поляни, и както тя трябва да ги счита за реалност, ако е здрава, така и станалата ясновиждаща душа, когато наблюдава извън физическото, а също и извън етерното тяло, се намира сред точно такъв пейзаж, който се състои от тези образи.
Тези образи не са избрани произволно, а действително в дадения свят съставляват истинското обкръжение на душата. Така че Пета и Шеста картина от „Пробуждането на душите“ не са създадени по такъв начин, че да е трябвало да бъде изразено нещо от един непознат свят и тогава да сме се позамислили: как може да се изрази това? А това действително е свят, който душата вижда около себе си и само, така да се каже, възпроизвежда.
към текста >>
Но все пак е необходимо станалата ясновиждаща душа да усвои правилно отношение към истинната
реалност
в духовната област, в страната на духовете, която няма нищо общо със сетивния свят.
Но все пак е необходимо станалата ясновиждаща душа да усвои правилно отношение към истинната реалност в духовната област, в страната на духовете, която няма нищо общо със сетивния свят.
Може да си изградим представа за това отношение, което душата е длъжна да придобие към духовния свят, ако се опитаме да охарактеризираме това как тя трябва да разбира този духовен свят по следния начин. Представете си, че отваряте някоя книга. Най-отгоре виждате нещо като диагонална чертица от ляво надясно, след това свързана с нея диагонална чертица от дясно наляво, после отново чертица от ляво надясно, паралелна на първата, и още една от дясно наляво, паралелна на втората. Следва нещо, което в горната си част наподобява кръг, а в долната – не изцяло затворен кръг. После идва фигура с две вертикални чертици, съединени отгоре, и още веднъж същото нещо.
към текста >>
И тези образи, които имаме пред себе си, се явяват всъщност космическо писмо, и човек има правилното душевно настроение към него, ако се настрои така, че да чувства, че в образите има пред себе си космическо писмо, и че образите посредничат, означават за него това, което представлява
реалност
та на духовния свят, от която всъщност е изтъкан целият този свят от образи.
Така действително стоят нещата и с отношението на душата към целия свят от образи в духовната област. Това, което човек трябва да направи, не е просто описание на намиращото се там, а по-скоро може да се сравни с четене.
И тези образи, които имаме пред себе си, се явяват всъщност космическо писмо, и човек има правилното душевно настроение към него, ако се настрои така, че да чувства, че в образите има пред себе си космическо писмо, и че образите посредничат, означават за него това, което представлява реалността на духовния свят, от която всъщност е изтъкан целият този свят от образи.
Затова сме длъжни в истинския смисъл да говорим за четене на космическото писмо в духовната област.
към текста >>
Но по отношение на това отново и отново следва да се подчертава, и по отношение на това няма да пропусна винаги да повтарям, че доказателството, че нещо не е фантазия, а действителност,
реалност
, трябва да бъде дадено от живота.
В материалистическото съзнание на нашето време е дълбоко вкоренено да се правят такива възражения. Ако човек се заеме с тази литература, която се отнася точно за душевния живот, за здравия и болния, той добива впечатлението, че Фердинанд Райнеке е реална, срещаща се навсякъде, изключително значима фигура от настоящето. Фердинанд Райнеке не е измислица. Ако се разгледат страница по страница всички книги, които се появяват в такова голямо количество днес, прелиствайки страниците, се добива впечатлението, че навсякъде изскача странната физиономия на Фердинанд Райнеке. Той се среща навсякъде в днешната наука.
Но по отношение на това отново и отново следва да се подчертава, и по отношение на това няма да пропусна винаги да повтарям, че доказателството, че нещо не е фантазия, а действителност, реалност, трябва да бъде дадено от живота.
И отново съм длъжен да кажа: тази част от Шопенхауеровата философия, в която се твърди, че светът е само представа и че човек не би могъл да различи представата от реалното възприятие, може да бъде опровергана единствено от живота. Точно както и твърдението на Кант, насочено към така нареченото доказателство за Божието битие, че сто възможни талера съдържат също толкова пфениги, колкото сто действителни талера, ще бъде опровергано от всеки, който иска да плати дълга си с мислени талери, а не с реални. Точно така, както и това, което се нарича подготовка, вживяване на душата в ясновидството трябва да бъде взето в неговата реалност. Тук не само се теоретизира, тук се усвоява един живот, с помощта на който в духовната област се различава също толкова ясно едно реално впечатление от предишен земен живот от впечатление, което не се явява такова, както се отличава горещото желязо, което се допира до кожата, от само въображаемо желязо. Ако се вземе предвид това, ще ни стане също така ясно, че възраженията на Фердинанд Райнеке в тази област всъщност не означават изобщо нищо, защото произхождат от хора, които не са встъпвали в духовната област – нищо не искам да кажа с това – по ясновиждащ начин и които дори не са стигнали до разбиране за нея.
към текста >>
Точно така, както и това, което се нарича подготовка, вживяване на душата в ясновидството трябва да бъде взето в неговата
реалност
.
Ако се разгледат страница по страница всички книги, които се появяват в такова голямо количество днес, прелиствайки страниците, се добива впечатлението, че навсякъде изскача странната физиономия на Фердинанд Райнеке. Той се среща навсякъде в днешната наука. Но по отношение на това отново и отново следва да се подчертава, и по отношение на това няма да пропусна винаги да повтарям, че доказателството, че нещо не е фантазия, а действителност, реалност, трябва да бъде дадено от живота. И отново съм длъжен да кажа: тази част от Шопенхауеровата философия, в която се твърди, че светът е само представа и че човек не би могъл да различи представата от реалното възприятие, може да бъде опровергана единствено от живота. Точно както и твърдението на Кант, насочено към така нареченото доказателство за Божието битие, че сто възможни талера съдържат също толкова пфениги, колкото сто действителни талера, ще бъде опровергано от всеки, който иска да плати дълга си с мислени талери, а не с реални.
Точно така, както и това, което се нарича подготовка, вживяване на душата в ясновидството трябва да бъде взето в неговата реалност.
Тук не само се теоретизира, тук се усвоява един живот, с помощта на който в духовната област се различава също толкова ясно едно реално впечатление от предишен земен живот от впечатление, което не се явява такова, както се отличава горещото желязо, което се допира до кожата, от само въображаемо желязо. Ако се вземе предвид това, ще ни стане също така ясно, че възраженията на Фердинанд Райнеке в тази област всъщност не означават изобщо нищо, защото произхождат от хора, които не са встъпвали в духовната област – нищо не искам да кажа с това – по ясновиждащ начин и които дори не са стигнали до разбиране за нея.
към текста >>
На нашето време е необходимо, скъпи мои приятели, душите да усетят
реалност
, представа за
реалност
и, когато се изговарят такива думи, изхождайки от познанието за духовния свят.
На нашето време е необходимо, скъпи мои приятели, душите да усетят реалност, представа за реалности, когато се изговарят такива думи, изхождайки от познанието за духовния свят.
към текста >>
236.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Нещата следва да се проучват не според понятия, с които са формулирани, а според тяхната
реалност
.
Да, Ернст Хекел е немислим без наличието на християнската култура. И цялото по-късно развитие на естествените науки колкото и да се бори срещу християнството е всъщност рожба на християнството, едно пряко продължение на християнския импулс. Когато човечеството се освободи от детските болести на по-новите естествени науки, то ще разбере какво означава, че тяхната изходна точка, проследена логически, действително се намира в разкритията на антропософската Духовна Наука, и че съществува една пряка връзка между Хекел и антропософията. Когато тези неща бъдат проумяни както трябва, хората ще са наясно: Хекел е един напълно християнски мислител, макар и той да няма никаква представа за това. Християнските импулси породиха не само това, което се нарича и се наричаше „християнско", но и всичко онова, което се отнася враждебно към християнството.
Нещата следва да се проучват не според понятия, с които са формулирани, а според тяхната реалност.
Както виждате от моята малка книжка „Реинкарнация и Карма"*8, има пряка връзка между Дарвиновото учение за еволюцията и повтарящите се земни животи.
към текста >>
237.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
В тези случаи Той се явяваше в едно духовно тяло, което беше толкова силно, че другите винаги го усещаха като физическо присъствие, като осезаема физическа
реалност
.
Оттук нататък това навлизане в обвивките на едно конкретно човешко тяло стана източник на страдания за цели три години. Защото проучването на Петото Евангелие в светлината на Хрониката Акаша, показва, че Христовото Същество не стана изведнъж едно пълно цяло с трите тела на Исус от Назарет. Когато виждаме Христос Исус да ходи по Земята, ние се досещаме, че макар и трите тела да са проникнати от Него, все пак Христос не е изцяло в тях, както нормално един друг човешки Аз прониква в принадлежащите му тела; в случая трите тела на Исус от Назарет бяха само слабо докоснати като от една могъща аура. Напълно възможно беше и то се случваше много пъти, а именно, че тялото на Христос Исус се намираше тук или там, в уединение или заедно с други хора, обаче действителният Христос като едно духовно Същество изобщо не присъствуваше на това място, а се движеше из страната. Не винаги, когато Христос се явяваше тук или там, на един или друг от апостолите, не винаги това духовно Същество се намираше във физическото тяло на Христос Исус.
В тези случаи Той се явяваше в едно духовно тяло, което беше толкова силно, че другите винаги го усещаха като физическо присъствие, като осезаема физическа реалност.
Според Петото Евангелие срещите и разговорите между учениците на Христос не винаги са протичали в условията на едно непосредствено, реално общуване; в много случаи Христос е присъствувал само духовно, но по такъв начин, че учениците са били сигурни в Неговото физическо присъствие.
към текста >>
238.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
След като Бога не можеше да бъде вече постигнат като една
реалност
, понятието за възможния Бог и понятието за истинския Бог се изравниха напълно, станаха едно и също, както едно и също е дали някой не притежава сто истински или сто възможни талера.
Във всеки случай това има значение. А именно, има значение това, че така, както Кант говори за Бога, можеше да се говори само в една епоха, когато до Бога вече не беше възможно да се стигне чрез душевните опитности на човека.
След като Бога не можеше да бъде вече постигнат като една реалност, понятието за възможния Бог и понятието за истинския Бог се изравниха напълно, станаха едно и също, както едно и също е дали някой не притежава сто истински или сто възможни талера.
Ако за душата няма никакъв път към истинския Бог, тогава очевидно и никакъв ход на мислите – в стила на Кант – не води към Бога.
към текста >>
239.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Те твърдяха: - Общите понятия не са само думи, те се отнасят за една точно определена
реалност
.
Ето защо вчера аз казах: - Номиналистите са такива хора, които твърдят, че общите понятия нямат никакво реално покритие, че те са само думи. Срещу тези номиналисти се изправиха техните противници. И в тогавашната епоха – защото тогава името имаше по-друго значение, различно от днес – противниците на номиналистите бяха наричани реалисти.
Те твърдяха: - Общите понятия не са само думи, те се отнасят за една точно определена реалност.
към текста >>
Обаче с помощта на този идеализъм е невъзможно, примерно, да бъде обяснена външната действителност, външната
реалност
, за която говорят реалистите.
Те не са реалисти, но въпреки това отдават дължимото на реалния живот, и все пак според тях реалният живот получава смисъл, само ако е проникнат от идеалното. – В порива на едно такова настроение Фихте каза веднъж следното: - Целият свят, който се разпростира около нас е онагледеният материал за изпълнението на дълга! – Привържениците на такъв мироглед, според който всичко е само средство за идеите, които пронизват и ръководят мировите процеси, можем да наречем идеалисти, а техния мироглед – идеализъм. Красиви и величествени думи са изречени в прослава на идеализма. В тази област на живота, която аз току-що охарактеризирах, за да посоча, че светът би бил лишен от цел и смисъл, ако идеите бяха само празни човешки фантазии и не лежаха в основата на мировите процеси, в тази област идеализмът има своето пълно право.
Обаче с помощта на този идеализъм е невъзможно, примерно, да бъде обяснена външната действителност, външната реалност, за която говорят реалистите.
към текста >>
Възможно е обаче да има и такива хора, които не се издигат до монадата, които не могат да признаят, че това, което съществува, са различните степени на представните възможности, но от друга страна, те не са доволни от обстоятелството, че признават единствено това, което се разпростира във външната
реалност
и което е пронизано от най-различни сили.
Възможно е обаче да има и такива хора, които не се издигат до монадата, които не могат да признаят, че това, което съществува, са различните степени на представните възможности, но от друга страна, те не са доволни от обстоятелството, че признават единствено това, което се разпростира във външната реалност и което е пронизано от най-различни сили.
Когато например един камък пада на земята, те казват: - Това е силата на гравитацията. Когато един магнит привлича железните стърготини, те казват: - Това е магнитната сила. Те не се задоволяват просто с твърдението: - Тук е магнитът! , а заявяват: - Магнитът предпоставя наличието на невидимата, свръхсетивна магнитна сила, която се разпростира навсякъде. Следователно, може да съществува такъв мироглед, който обяснява мировите процеси с вложените в тях сили и този мироглед може да бъде наречен динамизъм.
към текста >>
240.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
То е, че на това физическо поле ние имаме пред нас онова, което наричаме действителност, което наричаме съществуване, битие,
реалност
.
Когато минаваме през физическото поле, когато оставим да действуват върху нас изживяванията на физическото поле, ако размислим върху тези изживявания, едно нещо ще бъде особено очебийно за нас.
То е, че на това физическо поле ние имаме пред нас онова, което наричаме действителност, което наричаме съществуване, битие, реалност.
Бихме могли да кажем: Колкото по-малко духовен е един човек, толкова повече той гради на това, което има пред себе си на физическото поле като натрапваща се действителност. Другояче стои въпросът с това, което на физическото поле ние искаме да усвоим като наше знание, като наше познание за действителността. Като деца ние първо трябва да бъдем възпитани така, че да развием способности, за да можем да добием знание, познание за физическото поле и след това трябва да работим все по-нататък и по-нататък. Добиваното на познания предполага духовна работа. Природата, т.е.
към текста >>
Сега пред него се изправя задачата да превърне тази мъдрост в жизнени сили, така щото в следващото въплъщение да може да създаде една физическа действителност; това, което нарича
реалност
, той трябва да го създаде из тази мъдрост, трябва да смали тази мъдрост.
Виждате ли, мои обични приятели, когато след смъртта отново намираме един голям материалист, който тук на физическото поле не признава никаква действителност на духа, един такъв материалист, който през време на своя живот на Земята казваше: Всичко това, което говорите за духа, е глупост; вашата мъдрост е най-чиста фантастичност и аз я отхвърлям; за мене не съществува нещо друго действително, освен това, което се описва като външна природа когато след смъртта намираме един такъв човек ние виждаме, че мъдростта изобилно се стича към него, толкова изобилно, че той не може да се спаси от нея. От всякъде към него се струи духът. И колкото тук на Земята не е вярвал в духа, толкова там той навсякъде е залят, наводнен от духа.
Сега пред него се изправя задачата да превърне тази мъдрост в жизнени сили, така щото в следващото въплъщение да може да създаде една физическа действителност; това, което нарича реалност, той трябва да го създаде из тази мъдрост, трябва да смали тази мъдрост.
Но тя не иска да се остави да бъде смалена от него, тя остава такава, каквато е. Той не може да постигне да създаде от нея една действителност. Страшното наказание на духа стои пред него, така щото, докато тук на физическото поле градеше само върху действителността в свой последен живот, а отричаше духа, сега той не може, така да се каже, да се освободи от духа и не може да осъществи нищо от този дух. И винаги такъв човек се намира пред опасност, да не може да се върне отново на физическия свят чрез сили, които сам създава. Той постоянно живее в страха!
към текста >>
241.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Ние насочваме поглед към растителната покривка на Земята, ние се удивляваме през тази година на тогава; ние поддържаме нашия живот от плодовете на Земята; ние знаем, че има основания в
реалност
та на мировия ред, щото от семето на тази година да израснат същите растения и плодове в следващата година.
Когато живеем през деня, ние знаем например, какво дължим в този ден на Слънцето, как задачата на нашия живот е свързана със слънчевата светлина, но ние не мислим върху това, че така да се каже, през цялото това наслаждение от слънцето, от задоволството, което имаме от слънчевата светлина, несъзнателно знаем и друго: ние знаем съвсем сигурно, че на следващото утро, след като сме почивали през нощта, Слънцето отново ще изгрее за нас. В нашата душа живее една вяра в трайната действителност на мировия ред. Може би ние не винаги си изясняваме това, но ако бъдем запитани, ще отговорим сигурно в смисъла, който се разбира тук. Ние се посвещаваме днес на нашата работа, защото знаем, че плодовете на тази работа са осигурени за утрешния ден и защото след нощната почивка отново ще се появи Слънцето и плодовете на работата ще могат да узреят.
Ние насочваме поглед към растителната покривка на Земята, ние се удивляваме през тази година на тогава; ние поддържаме нашия живот от плодовете на Земята; ние знаем, че има основания в реалността на мировия ред, щото от семето на тази година да израснат същите растения и плодове в следващата година.
И отново, ако бихме били запитани защо продължаваме да живеем с такава сигурност, ще дадем отговора по съответния начин: „На нас ни изглежда да е гарантирана действителността на мировия ред, на нас ни се явява гарантирано, че онова, което е узряло като семе в старите посеви, ще се появи отново в царството на действителността". Но съществува нещо, скъпи мои приятели, по отношение на което ние се нуждаем от една подкрепа, когато мислим за гарантирането на действителността. А това е нещо, което е от особено голямо значение за нашия вътрешен душевен живот. И е нужно да се произнесе само една единствена дума, за да почувствуваме веднага, как в живота съществува нещо, за което се нуждаем от една такава гаранция, защото за един действително мислещ човек, за един действително чувствуващ човек то не носи в себе си непосредствено една такава гаранция. Това е думата „нашите идеали".
към текста >>
И този, които действително разбира Христос, той гледа на тези идеали така, че си казва: „Сега идеалите нямат в себе си нещо, което да им гарантира
реалност
, което да им гарантира техния действителен характер така, както на растителните семена е гарантиран действителният характер за следващата година, но когато ние схващаме нашите идеали така, че ги предаваме на Христос вътре в нас, тогава те са истински семена.
Той приема върху себе си нашите идеали. "Аз не мога да приема моите идеали сам върху себе си така, че те да бъдат също така сигурни семена за човечеството на Земята, както семената на растенията на настоящото лято са сигурни зародиши за растителната покривка на следващото лято, Христос обаче в мен може да направи това. Христос в мен пропива моите идеали във веществена действителност". А за идеалите, които храним в себе си казваме: „Да, като хора, ние улавяме идеалите по земното кълбо, но в нас живее Христос и той поема върху себе си нашите идеали...тези идеали са действителни семена за една бъдеща дейност. Проникнатият от Христос идеализъм е пропит със зародиша на действителността.
И този, които действително разбира Христос, той гледа на тези идеали така, че си казва: „Сега идеалите нямат в себе си нещо, което да им гарантира реалност, което да им гарантира техния действителен характер така, както на растителните семена е гарантиран действителният характер за следващата година, но когато ние схващаме нашите идеали така, че ги предаваме на Христос вътре в нас, тогава те са истински семена.
И този, който има истински Христово съзнание и който превръща думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен е носителят на моите идеали" в субстанция на своя живот, той гледа на нещата така, че си казва: „Да, тук има узрели посеви, които раждат семена, тук има реки и морета, тук се образуват планини и долини но наред с тях е светът на идеализма, този свят на идеализма Христос е приел в себе си и в настоящия свят той е като семето за бъдещия свят, защото Христос пренася нашите идеали в бъдещия свят така, както Богът на природата пренася растителните семена от настоящата година в следващата година".
към текста >>
Ако човек знае да мисли тези думи „Не аз, а Христос в мен" като една вътрешна истина, тогава те стават една
реалност
след смъртта по един мощен и пълен със значение начин.
Нека човек да казва това: „Не аз, а Христос в мен" в този земен живот, скъпи мои приятели! Спомнете си едно място, което стои в началото на моята книга „Теософия", което трябва да покаже една от онези точки, където се осъществява на определена степен в духовния живот това, което прониква душата в земния живот на този свят. На едно определено място в моята книга „Теософия" аз обърнах внимание върху това, че „Тат твам ази", което преведено означава „Това си ти" и върху което източните мъдреци медитират, застава пред тях като една действителност, точно в момента, в който става преминаването от така наречения Душевен свят в Духовния свят. Вижте за това на съответното място. Но действителност може да стане и нещо друго, действителност може да стане по един човешки и пълен с извънредно значение начин това, за което тази човешка душа, която се чувствува проникната от Христос, може да си каже в този земен живот думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен".
Ако човек знае да мисли тези думи „Не аз, а Христос в мен" като една вътрешна истина, тогава те стават една реалност след смъртта по един мощен и пълен със значение начин.
Защото това, което приемаме в този свят от тази жизнена гледна точка, от жизнената гледна точка на „Не аз, а Христос в мен", това става наше притежание, това става наша вътрешна природа между смъртта и едно ново раждане, така щото чрез това, което е станало по този начин наша вътрешна природа, ние бихме могли да го предадем като плод на цялото човечество. Това, което приемаме от гледната точка на „Не аз, а Христос в мен", това същото Христос превръща в общо притежание на цялото човечество. Това, което аз приемам от гледната точка на „Не аз, а Христос в мен" за него бих могъл да кажа и чувствувам след смъртта: „Не само за мен, а и за всичките мои братя човеци"! И само тогава бих могъл да изговоря думите: „Да, аз го обичах повече от всичко, повече и от мен самия, затова изпълних заповедта „Обичаи Господа Бога твоего повече от всичко! "
към текста >>
242.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Бих искал да Ви покажа с един пример как се оформиха нещата по отношение на Ариман и Луцифер, когато у хората все още съществуваше едно предчувствие за
реалност
та на тези две Същества.
Бих искал да Ви покажа с един пример как се оформиха нещата по отношение на Ариман и Луцифер, когато у хората все още съществуваше едно предчувствие за реалността на тези две Същества.
към текста >>
243.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Обаче това, което днес физиците си въобразяват, един ден ще стане
реалност
.
Човечеството напредва към една напълно друга форма на възприятия. То напредва към една много по-голяма пустота и празнота на сетивните възприятия Виждате ли, когато днешният човек насочва поглед към небето, той го вижда синьо. Той наблюдава природата и вярва, че различните светове на природния свят съществуват от самосебе си, по силата на един естествен, природен процес. Обаче през Шестата следатлантска епоха човекът вече няма да може да вярва в естествената даденост на природните светове това ще бъде изключено! Днес само физиците твърдят, че извън нас по въздуха се носят някакви трептения и че тъкмо тези трептения предизвикат примерно червения цвят.
Обаче това, което днес физиците си въобразяват, един ден ще стане реалност.
Днес то е някакво бълнуване, утре ще стане истина! Занапред хората няма да различават както досега едно силно зачервено лице от едно по-слабо зачервено лице, едно бледо лице от едно силно бледо лице. Те ще знаят, че всичко това е предизвикано чрез техния собствен организъм. Според тях ще бъде пълно суеверие да се мисли, че световете съществуват вън от нас и че просто обагрят външните пред мети. Външният свят ще бъде възприеман ако мога така да се изразя „сиво в сиво“ и човекът ясно ще съзнава, че самият той поражда световете във външния свят.
към текста >>
Когато се твърдят подобни неща, аз обикновено отговарям: Добре, обаче в областта на външния сетивен свят
реалност
та също не може да бъде доказана; защото ако например някой никога през живота си не е виждал кит, с логически доводи никога не бихме могли да докажем пред него, че съществува такава риба, нали?
Много лесно е да се убедим, че тук сме изправени не пред една здрава логика, а пред една сънуваща логика.
Когато се твърдят подобни неща, аз обикновено отговарям: Добре, обаче в областта на външния сетивен свят реалността също не може да бъде доказана; защото ако например някой никога през живота си не е виждал кит, с логически доводи никога не бихме могли да докажем пред него, че съществува такава риба, нали?
Посочването на реалните факти е нещо съвсем различно от тяхното доказване. И това би могло да важи само в сферата на сънуващата логика. Бих могъл да се изразя още по-ясно. Представете си, че аз съм нарисувал портрет на един жив човек. Сега идва някой и заявява: Този портрет извънредно много при лича на действителния човек.
към текста >>
244.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Когато разгледате съвременния живот по-внимателно, ще видите, че е разпространена една много голяма липса на чувство за отговорност към това, че всичко, което казваме, съответства на
реалност
та.
Разбира се, това не може да се докаже непосредствено. Но какво би могло да бъде по-невероятно от обвиняването на някого във фантазьорство и после измислянето на невероятни фантастични неща за него!
Когато разгледате съвременния живот по-внимателно, ще видите, че е разпространена една много голяма липса на чувство за отговорност към това, че всичко, което казваме, съответства на реалността.
Без да сме усвоили това чувство по най-интензивен начин, не можем да открием достъп до духовния свят. Също така не можем да разберем защо трябва да е вярно нещо, което духовната наука ни представя като истина от духовния свят. Но нашето мислене е твърде ограничено, за да разглеждаме настоящето наистина по този начин, и сме твърде зависими от личните си интереси, за да можем реално да виждаме как неистината се разпространява във всички области на живота.
към текста >>
Но това ще даде резултат само ако човешките души тук, на земята, в своите физически тела придобият съзнанието, че получават активна помощ от силите, живеещи в духовния свят благодарение на безбройните жертви, и те могат да приемат това влияние, за да са в състояние за в бъдеще да продължат дейността си на земята, обединени с мъртвите чрез съзнанието, което може да има душата за
реалност
та на духовния свят.
Онова, което даден човек придобива чрез своята жертвена смърт, продължава да живее в неговата индивидуалност. То продължава да живее в него тъкмо във време като нашето, когато можем да прозрем смисъла на това, което се случва, само тогава, когато можем да гледаме с душевните очи на духовната наука. И тя ни прави способни да обръщаме внимание на духовния еквивалентен образ на онова, което се случва сега на европейска земя поради факта, че на европейския физически план се разиграват могъщи и болезнени събития. Духовният корелат, духовният паралелен процес на това – понеже всичко на физическия план се ръководи от духовния свят – трябва да протече в бъдеще през физическите събития на човешкото развитие.
Но това ще даде резултат само ако човешките души тук, на земята, в своите физически тела придобият съзнанието, че получават активна помощ от силите, живеещи в духовния свят благодарение на безбройните жертви, и те могат да приемат това влияние, за да са в състояние за в бъдеще да продължат дейността си на земята, обединени с мъртвите чрез съзнанието, което може да има душата за реалността на духовния свят.
към текста >>
245.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Той издаде една книга – „Философията на като-че-ли“, – в която се опитва да докаже, че понятия като дух и душа не представляват
реалност
, но че са полезни при разглеждането на света.
В по-новата философия за духовното се говори по много забележителен начин. В Хале имаше един професор12, който сега се смята за много значима фигура във философската сфера.
Той издаде една книга – „Философията на като-че-ли“, – в която се опитва да докаже, че понятия като дух и душа не представляват реалност, но че са полезни при разглеждането на света.
Би трябвало, казва той, човекът да се разглежда не така, че да се казва, че същият има душа. Но той движи ръцете си и говори, така че може да се каже: този човек се разглежда така, като че ли същият има душа. Иначе се оставя душата да бъде душа. Тя не се признава, за нея човек няма грижа. Но нещата се разглеждат така, като че ли човекът има душа, като че ли душата желае да се случва нещо.
към текста >>
До такива разбирания трябва да достигнат хората от съвремието, ако наистина отхвърлят духа; защото историята би била низ от случайности, ако в нея не действа като
реалност
това, което описахме сега, което действа от духовния свят и върху което работят хората между смъртта и ново раждане.
Но аз привеждам примера с Фриц Маутнер, защото той спада към онези, които отричат напълно смисъла в историята, за която твърдят от позицията на съвременния материализъм, че тя никога не може да бъде наука. Фриц Маутнер казва: „Ако дъждовна капка14 падне на земята, научно могат да се открият законите на дъждовната капка, понеже според тези закони падат много дъждовни капки. Отделните случаи могат да се сравнят и да се открият законите.“ Това е, в което вярват съвременните философи: че разглеждането на много случаи, показващи едно и също, води до отделните закони. Но в историята нещата се случват само по веднъж, Тридесетгодишната война например и т.н. И поради тази причина историята за Фриц Маутнер е низ от случки.
До такива разбирания трябва да достигнат хората от съвремието, ако наистина отхвърлят духа; защото историята би била низ от случайности, ако в нея не действа като реалност това, което описахме сега, което действа от духовния свят и върху което работят хората между смъртта и ново раждане.
Ние действаме в това, което тук, на земята, се случва между смъртта и ново раждане. Действаме според онези импулси, които се спускат към нас от духовния свят.
към текста >>
246.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
„По този начин тя лесно губи почвата на реализма и се обгръща с хипотези, ясновидски фантазии, потъва в царство на сънища, където вече няма място за
реалност
та на индивидуалния и социалния живот.
„Човек може да прочете само Щайнеровата книга, която ни въвежда в теософията, за да забележи с каква сериозност авторът възлага на своите читатели задачата да се пречистят вътрешно и да се самоусъвършенстват. Спекулациите за свръхсетивното, съдържащи се в нея, представляват, разбира се, реакция срещу материализма.“ Сега идва нещо, на което моля да обърнете внимание.
„По този начин тя лесно губи почвата на реализма и се обгръща с хипотези, ясновидски фантазии, потъва в царство на сънища, където вече няма място за реалността на индивидуалния и социалния живот.
Въпреки това трябва да отчитаме теософията като явление с коригираща функция в развитието на съвременността.“
към текста >>
247.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Този човек обаче не може да се въздържи да не признае най-важното,
реалност
та на духовния свят.
В Цюрих обърнах внимание на един човек, който е добър пример за казаното. Това е човек59, който говори за духовната наука напълно доброжелателно и речта му също така е отпечатана, човек, който има смелостта да разглежда пред една много добре образована публика живеещото в нашето духовно движение вече не като обикновена глупост.
Този човек обаче не може да се въздържи да не признае най-важното, реалността на духовния свят.
Какво казва той? „Ние трябва да го разбираме60 (това духовно движение), най-малкото в образувания около Щайнер кръг, като много повече от религиозно движение сред нашите съвременници, макар и не с оригинален произход, но от синкретичен вид, което е насочено към основите на живота. Ние би трябвало да го разглеждаме като движение за освобождаване на свръхсетивните интереси на хората и по този начин като надрастване на държащия се за сетивното реализъм. Преди всичко трябва да разпознаем в него движение, което води хората до осъзнаване на нравствените проблеми и подтиква към работа за вътрешно прераждане чрез усърдно себевъзпитание. Достатъчно е да се прочете Щайнеровата книга „Теософия“, за да се забележи с каква сериозност човекът се насочва към работата за своето нравствено пречистване и себеусъвършенстване.“ Не Ви чета тези думи поради някаква прищявка, а защото искаме ясно да видим как външният свят се отнася към нашите стремежи.
към текста >>
Така то лесно губи основата на действителността и се издига в хипотези – той вярва, че реалните духовни познания са хипотези, а не познания, – в ясновидски фантазии, в царство на блянове, така че изгубва своето значение за
реалност
та на индивидуалния и социален живот.“
Ние виждаме, че това е един добронамерен човек, който разглежда движението ни като синкретично, защото не го познава, не знае, че е ново движение затова, защото то също така се основава на нещо, което е ново в света: на едно ново естественонаучно направление, което представлява негов фундамент. Той не може да каже нищо, защото не го разбира. Но е настроен добронамерено спрямо нашето движение. И когато човек се остави на въздействието на цялата лекция, изнесена от него, „Мисловният свят на интелигенцията“, ще забележи: човекът мисли, че нашето време има нужда от духовно възпитание, и открива в нашето движение опит човечеството да се насърчи към това духовно движение. Тогава обаче той казва, и това е характерното: „В своите насочени към свръхсетивното спекулации то представлява реакция, насочена срещу материализма.
Така то лесно губи основата на действителността и се издига в хипотези – той вярва, че реалните духовни познания са хипотези, а не познания, – в ясновидски фантазии, в царство на блянове, така че изгубва своето значение за реалността на индивидуалния и социален живот.“
към текста >>
Признание за нещо, което се смята повече или по-малко за поезия, за поезия, която животът може да направи повече или по-малко хубава, на което обаче не може да се приписва
реалност
.
По същия начин от гледната точка на духовната наука може да се отговори на всички възражения, теологически и научни: „В книгата на духовните светове е написано много повече, отколкото могат да си мечтаят противниците.“ И Жорес добавя към тези думи: „Прекрасни думи“66, които в известна степен са в разрез със селската душа, чиято вяра произхожда преди всичко от традициите. Колко далеч е всичко това от тесногръдия патриотизъм на земевладелеца! Жана обаче долавя божествените гласове на своето сърце, когато отправя поглед към сияйните и чисти небесни висини! “ Да, от устата на нашите съвременници едно такова признание звучи наистина хубаво. Но какво представлява то, изречено от най-видните наши съвременници?
Признание за нещо, което се смята повече или по-малко за поезия, за поезия, която животът може да направи повече или по-малко хубава, на което обаче не може да се приписва реалност.
И това всъщност произвежда житейската лъжа!
към текста >>
248.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
По-рано, когато хората изобщо са усещане повече от
реалност
та на духовните светове, те са знаели много повече какво е необходимо за живота като цяло.
Една определена част от мировия ред и развитието на човечеството се основава на факта, че мъртвите влияят инспириращо в живота на земния човек. Да, в инстинктите на хората се съдържа едно усещане за това влияние, усещане за това, че нещата трябва да са така. Това може да се види, ако обърнем внимание на начина на живот по-рано, който сега отмира, защото в хода на своето развитие човечеството постоянно приема нови форми на живот.
По-рано, когато хората изобщо са усещане повече от реалността на духовните светове, те са знаели много повече какво е необходимо за живота като цяло.
Знаели са, че живите се нуждаят от мъртвите, че се нуждаят от импулсите на мъртвите дори в своите навици и обичаи. Какво са правили? Помислете за по-ранните времена, когато в широки житейски кръгове е било обичайно бащата да се грижи синът да наследи неговия занаят, да продължи по неговите стъпки. Когато бащата е бил мъртъв от дълго време, поради факта, че синът е продължил пътя на баща си, през физическия свят е била създавана комуникативна връзка, така че се е образувало сродяване на дейността на сина с дейността на бащата, и бащата е можел да продължи да действа в сина си. На този принцип са се основавали много неща в живота.
към текста >>
И ако цели съсловия му придават голямо значение, така че в тях или в семействата на тези съсловия продължава да живее тази или онази
реалност
, това се основава на факта, че се е усещала необходимостта: в житейските навици на по-късно живеещите трябва да се приемат навиците на живелите по-рано, но само ако тези житейски навици са достатъчно зрели, че да дойдат от тях, след като са преминали през портата на смъртта.
Знаели са, че живите се нуждаят от мъртвите, че се нуждаят от импулсите на мъртвите дори в своите навици и обичаи. Какво са правили? Помислете за по-ранните времена, когато в широки житейски кръгове е било обичайно бащата да се грижи синът да наследи неговия занаят, да продължи по неговите стъпки. Когато бащата е бил мъртъв от дълго време, поради факта, че синът е продължил пътя на баща си, през физическия свят е била създавана комуникативна връзка, така че се е образувало сродяване на дейността на сина с дейността на бащата, и бащата е можел да продължи да действа в сина си. На този принцип са се основавали много неща в живота.
И ако цели съсловия му придават голямо значение, така че в тях или в семействата на тези съсловия продължава да живее тази или онази реалност, това се основава на факта, че се е усещала необходимостта: в житейските навици на по-късно живеещите трябва да се приемат навиците на живелите по-рано, но само ако тези житейски навици са достатъчно зрели, че да дойдат от тях, след като са преминали през портата на смъртта.
Защото едва тогава те стават достатъчно зрели.
към текста >>
Те се страхуват да опознаят
реалност
та.
Тези неща са просто истини, в които вникваме чрез духовното разглеждане. Само че хората, особено в днешния живот – не винаги е било така, който изучава историята духовно, знае това – имат особено отношение към тези истини: те се страхуват от тях, страхуват се от познанието на истините. Това представлява ужас, несъзнателен ужас. И този несъзнателен ужас от познанието, как човек е свързан със света, как тайните взаимовръзки са налице не само между душите тук, в света, а между душите тук, както и в другия свят, този ужас отблъсква хората. Той е част от това, което инстинктивно ги държи настрана от духовната наука.
Те се страхуват да опознаят реалността.
Не са наясно как поради факта, че не желаят да опознаят действителността, те се включват смущаващо в целия световен ход и, разбира се, преди всичко навлизат смущаващо в живота, който по-късно се изживява между смъртта и ново раждане, когато трябва да се разглеждат тези отношения.
към текста >>
249.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Ако човек говори за монизъм и иска да остане напълно в
реалност
та, тогава всъщност би трябвало да говори за този монизъм, за който загатнах сега, за монизма, формиращ се от взаимодействието между живите и мъртвите.
Така в нашите представи носим още известно време същността на мъртвите поради факта, че като елементарни същества ние принадлежим към елементарния свят.
Ако човек говори за монизъм и иска да остане напълно в реалността, тогава всъщност би трябвало да говори за този монизъм, за който загатнах сега, за монизма, формиращ се от взаимодействието между живите и мъртвите.
В действителност онези, които са преминали през портата на смъртта, изобщо не се намират далеч от нас. Всъщност те са много по-близо до нас, отколкото се вярва.
към текста >>
Психоаналитикът си представя правилно, че онова, което се изважда от съзнанието, няма много общо с
реалност
та, то се намира долу в подсъзнанието.
Какво казват днес психоаналитиците? Те казват: „Когато някой човек се изправи пред нас в живота, неговите чувства и цялостното му състояние зависят не само от това, което се съдържа в неговото съзнание, но и от редица фактори, намиращи се в несъзнаваното, под прага на съзнанието.“ Идва даден човек, който се чувства до известна степен потиснат. Налице е нередност в цялостния му нервен апарат. Според психоаналитика трябва да се изследва какво е преживял този човек преди много години, което като преживяване той не е преработил напълно, а е потиснал в подсъзнанието. Но понеже е забравено, то не е налично.
Психоаналитикът си представя правилно, че онова, което се изважда от съзнанието, няма много общо с реалността, то се намира долу в подсъзнанието.
Сега той изхожда от следното: да се издигне нагоре към съзнанието чрез един вид катехизиране това, което там долу прояжда душевния живот на пациента. Изхождайки от това – аз не мога тук, разбира се, да разясня всички психоаналитични направления, но искам да посоча някои характерни особености на психоанализата, – психоаналитикът търси множество неща в душевните основи. Преди години човекът е имал едни или други житейски идеали, едни или други надежди, едни или други планове. Той не ги е реализирал, не е могъл да ги реализира. Това вече не е в съзнанието му, но то се намира в душевността му и я прояжда.
към текста >>
Но ако направим сравнение с това, за което говорихме днес, че всичко, което живее в основите на душата като
реалност
и, действа от царството на мъртвите, тогава бихме подходили по съвсем различен начин, тогава няма да търсим „животинската първична тиня“ на душата84 или прикритата еротика за някакво душевно настроение, а често ще търсим причините за дадено душевно настроение при един или друг починал, на когото причиняваме неприятности чрез нашето поведение.
Казах, че половинчатите истини действат често по-лошо от пълните заблуди. В аналитичната психология се намират такива половинчати истини, а именно търсенето в подсъзнателните основи на душата.
Но ако направим сравнение с това, за което говорихме днес, че всичко, което живее в основите на душата като реалности, действа от царството на мъртвите, тогава бихме подходили по съвсем различен начин, тогава няма да търсим „животинската първична тиня“ на душата84 или прикритата еротика за някакво душевно настроение, а често ще търсим причините за дадено душевно настроение при един или друг починал, на когото причиняваме неприятности чрез нашето поведение.
И тези неприятности се изразяват в това, че в съзнанието ни се явява една или друга неудовлетвореност. Накратко, ние ще направим добре, ако по един изпълнен с пиетет и святост начин доведем до съзнанието си връзката, която съществува не просто между нашия свят и един абстрактен, пантеистично-изгубен духовен свят, а е налице между нашия и духовния свят, в който онези, които са преминали през портата на смъртта, са реални същества и са свързани с нас така, както са били в живота, само че това, което правят с нас сега, докосва душите ни много по-силно, отколкото когато са били с нас в живота, когато сме били разделени чрез нашите и техните тела, стояли между нас като бариера.
към текста >>
250.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Дават се значи оценки за народите и липсва разбиране за онзи, който, вместо да дава подобни оценки, просто разсъждава над реалното; защото такива оценки за народите никога не съвпадат с
реалност
та.
Така днес се обсъждат например противоположностите на народите, дават се оценки за народите. Сред нас това естествено не би трябвало да става; понякога обаче се налага да си изясним заобикалящата ни обстановка, за да се сдобием с правилен критерий за оценяване.
Дават се значи оценки за народите и липсва разбиране за онзи, който, вместо да дава подобни оценки, просто разсъждава над реалното; защото такива оценки за народите никога не съвпадат с реалността.
Но ако някой разсъждава над реалностите и при това трябва да каже едно или друго за това или онова правителство, за тогова или оногова, за нещо, което се е разиграло при тази или онази политика, било то в някоя по-ежедневна взаимовръзка или пък поставяйки го на по-високо оценъчно равнище, тогава за него разсъждават така, като че ли е имал нещо съвсем друго предвид, а не каквото наистина е възнамерявал. Колко му е човек да даде примерно оценка за някой днешен държавник, който е замесен в съвременните дела. Стигне ли тази оценка до ушите на някой сънародник на въпросния държавник, той се чувства засегнат; защото насоченото към реалността той отнася не към тази реалност, а към нещо, което изобщо не може де се дефинира, ако не бъде разгледано в светлината на духовно-научната реалност отнася го към своя народ,както той твърди, или към никой друг народ.
към текста >>
Но ако някой разсъждава над
реалност
ите и при това трябва да каже едно или друго за това или онова правителство, за тогова или оногова, за нещо, което се е разиграло при тази или онази политика, било то в някоя по-ежедневна взаимовръзка или пък поставяйки го на по-високо оценъчно равнище, тогава за него разсъждават така, като че ли е имал нещо съвсем друго предвид, а не каквото наистина е възнамерявал.
Така днес се обсъждат например противоположностите на народите, дават се оценки за народите. Сред нас това естествено не би трябвало да става; понякога обаче се налага да си изясним заобикалящата ни обстановка, за да се сдобием с правилен критерий за оценяване. Дават се значи оценки за народите и липсва разбиране за онзи, който, вместо да дава подобни оценки, просто разсъждава над реалното; защото такива оценки за народите никога не съвпадат с реалността.
Но ако някой разсъждава над реалностите и при това трябва да каже едно или друго за това или онова правителство, за тогова или оногова, за нещо, което се е разиграло при тази или онази политика, било то в някоя по-ежедневна взаимовръзка или пък поставяйки го на по-високо оценъчно равнище, тогава за него разсъждават така, като че ли е имал нещо съвсем друго предвид, а не каквото наистина е възнамерявал.
Колко му е човек да даде примерно оценка за някой днешен държавник, който е замесен в съвременните дела. Стигне ли тази оценка до ушите на някой сънародник на въпросния държавник, той се чувства засегнат; защото насоченото към реалността той отнася не към тази реалност, а към нещо, което изобщо не може де се дефинира, ако не бъде разгледано в светлината на духовно-научната реалност отнася го към своя народ,както той твърди, или към никой друг народ.
към текста >>
Стигне ли тази оценка до ушите на някой сънародник на въпросния държавник, той се чувства засегнат; защото насоченото към
реалност
та той отнася не към тази
реалност
, а към нещо, което изобщо не може де се дефинира, ако не бъде разгледано в светлината на духовно-научната
реалност
отнася го към своя народ,както той твърди, или към никой друг народ.
Така днес се обсъждат например противоположностите на народите, дават се оценки за народите. Сред нас това естествено не би трябвало да става; понякога обаче се налага да си изясним заобикалящата ни обстановка, за да се сдобием с правилен критерий за оценяване. Дават се значи оценки за народите и липсва разбиране за онзи, който, вместо да дава подобни оценки, просто разсъждава над реалното; защото такива оценки за народите никога не съвпадат с реалността. Но ако някой разсъждава над реалностите и при това трябва да каже едно или друго за това или онова правителство, за тогова или оногова, за нещо, което се е разиграло при тази или онази политика, било то в някоя по-ежедневна взаимовръзка или пък поставяйки го на по-високо оценъчно равнище, тогава за него разсъждават така, като че ли е имал нещо съвсем друго предвид, а не каквото наистина е възнамерявал. Колко му е човек да даде примерно оценка за някой днешен държавник, който е замесен в съвременните дела.
Стигне ли тази оценка до ушите на някой сънародник на въпросния държавник, той се чувства засегнат; защото насоченото към реалността той отнася не към тази реалност, а към нещо, което изобщо не може де се дефинира, ако не бъде разгледано в светлината на духовно-научната реалност отнася го към своя народ,както той твърди, или към никой друг народ.
към текста >>
Но човек трябва да се върне десетилетия назад и през тези десетилетия да познава точно събитията в техните най-важни характерни черти, ако иска да се сдобие изобщо с оценка за онова, което разтърсва света в момента; необходимо е обаче наличието на поглед за
реалност
ите.
За да видите какво имам предвид, бих искал с един пример да Ви илюстрирам как на вълните на съвременната цивилизация се носи и се намесва в живота не само фразьорската, но и фактическата лъжа. Сега може да се хвърли поглед назад към някои събития, които разтърсват цяла Европа.
Но човек трябва да се върне десетилетия назад и през тези десетилетия да познава точно събитията в техните най-важни характерни черти, ако иска да се сдобие изобщо с оценка за онова, което разтърсва света в момента; необходимо е обаче наличието на поглед за реалностите.
към текста >>
И понеже темата за панславистичните мечти е играела такава роля, може да се анализират малко
реалност
и във физическия план, от които искам да приведа само един пример.
Става дума за една широка мрежа, с която искам да занимая душата Ви. В тези окултни братства непрекъснато се е подемала темата за панславистичните мечти. Но не за мечти в сферата на културата, които естествено биха били напълно мотивирани кой, ако не ние в нашето духовнонаучно движение, би обърнал по-задълбочено внимание на онова, което живее в душата на Изтока, а за политически мечти, за политически преобразувания се е говорело.
И понеже темата за панславистичните мечти е играела такава роля, може да се анализират малко реалности във физическия план, от които искам да приведа само един пример.
Десетилетия наред имало един "Славянски благотворителен комитет"*8 под покровителството на руското правителство. Какво по-хубаво от един Славянски благотворителен комитет" под покровителството на едно могъщо правителство, нали така? А сега искам да Ви прочета едно писъмце, което има нещо общо с този комитет и носи дата 5 Декември 1887 г. В него четем следното:
към текста >>
Но аз не бих изпълнил дълга си, ако чисто и просто осветля нещата окултно, без да съм посочил и онова, което е
реалност
във физическия план.
Нещата могат да се видят, без човек да се ангажира емоционално в една или друга насока. Много по-важно от субективните симпатии и антипатии, много по-важно от пулсиращото по такъв опустошителен на чин през всекидневната преса е преди всичко онова, което отделни лелеещи за обективност хора мислят за събитията на съвременността. В близко време на тези неща искам да се спра малко по-задълбочено и от окултна гледна точка.
Но аз не бих изпълнил дълга си, ако чисто и просто осветля нещата окултно, без да съм посочил и онова, което е реалност във физическия план.
Не мога да Ви създам удобството да превърна оценката така да се каже във въздушна кула, та никой да не пострада; казваното за духовните отношения е редно да хвърля поне малко светлина и върху онова, което може да се знае и би трябвало да се знае за физическия план. Затуй ми позволете да насоча вниманието Ви към нещо, което може би ще Ви заинтригува и което, струва ми се, при вече подразбиращата се непредубеденост на тук присъстващите приятели няма да предизвика осезаемо недоволство. Просто съм длъжен да изпълнявам своя дълг добросъвестно, като привеждам и такива доказателства.
към текста >>
Точно така, със заслепени за заобикалящата ги
реалност
очи, нещастните народи в Европа въртят сега по принуда и доброволно мелничните камъни на войната."
Точно така, със заслепени за заобикалящата ги реалност очи, нещастните народи в Европа въртят сега по принуда и доброволно мелничните камъни на войната."
към текста >>
Ала кой го е грижа днес за нещата, които присъстват в
реалност
та?
Защото всеки, който отмалко познава действителността, знае, че такива приказки са равнозначни на това, една акула да желае сключването на мирен договор с онези морски рибки, които са определени да бъдат изядени от нея*26. Естествено не веднага, а може би едва след известно размишление ще се проумее, че многото говорене днес не е нещо по-друго от това, някой да се изправи и да каже: Защо акулите не сключат с рибките, които искат да изядат, договор за междурибно днес става дума за междудържавно рибно право? Людете, които днес говорят за въдворяване на мир, имат предвид, че избиването щяло да престане едва когато съществуват изгледи за настъпването на вечен мир. Всъщност човек не може да си представи нещо по-безумно от схващането, че избиването щяло да трае дотогава, докато в резултат на него се стигнело до прекратяване на войната. При това днес едва ли вече е нужно да си окултист, за да знаеш, че след свършването на тази война в Европа ще минат немного години и още по-свирепа, още по-опустошителна война извън Европа ще разтърси света.
Ала кой го е грижа днес за нещата, които присъстват в реалността?
Хората предпочитат да слушат, когато държавниците декламират, че за свободата и за правото на малките нации също трябвало да се извърши едно или друго. Слушат дори когато избрани за президенти адвокати*27, които безспорно са били съвсем ловки адвокати за воденето на румънски процеси, се появяват в тогата на мюсюлманския княз... само че това не се забелязва, тъй като в случая се говори за "република" Какво може да се добави, когато хората още слушат лекциите на подобни лица, изнасяни на художествени и литературни теми, за връзките между легенди и митове и между литературните сюжети на Западна и Централна Европа, да не говорим за факти като споменатия неотдавна от мен, а именно как при бурни аплодисменти онзи Метерлинк нарекъл "посредствени духове" Гьоте, Шилер, Лесинг и други.*28 Аз обаче не искам ни най-малко да влияя на Вашата оценка; обръщам само внимание, че при оценяването са необходими перспективи и че ако оценката трябва да бъде истинна, това изисква съвсем други неща в сравнение с широко използваните днес.
към текста >>
251.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
По-удобно би било човек да се носи само във висините, но комуто не са известни поне отделни случаи от
реалност
та, той не може да поставя правилни въпроси и към духовния свят.
Утре иде продължим да говорим за подобни неща и изхождайки от тях, ще се опитаме да проникваме все повече в сърцевината на въпроса. Редно е да разполагаме и с такива подробности.
По-удобно би било човек да се носи само във висините, но комуто не са известни поне отделни случаи от реалността, той не може да поставя правилни въпроси и към духовния свят.
към текста >>
252.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Веднага щом областта на Майя започне да се третира не като Майя, а като
реалност
, човек неизбежно изпада в заблуждения; а като
реалност
Майя се третира най-често тогава, когато на развойните процеси вътре в Майя и на окова, което наподобява развойни процеси, не се отделя необходимото внимание.
Книгата е дилетантска преди всичко поради това, че ако изобщо ще се формулира, подобно познание трябва да се формулира само върху основата на духовни прозрения. Защото, докато не се разполага с духовни прозрения, оценките за еволюцията на човечеството, в която несъмнено участват духовни сили, естествено ще бъдат винаги едностранчиви, доколкото на първо място се изключва една голяма истина: че при физическия план както по отношение на събитията, така и по отношение волята на хората се остава вътре в Майя.
Веднага щом областта на Майя започне да се третира не като Майя, а като реалност, човек неизбежно изпада в заблуждения; а като реалност Майя се третира най-често тогава, когато на развойните процеси вътре в Майя и на окова, което наподобява развойни процеси, не се отделя необходимото внимание.
към текста >>
Това уравновесяване впрочем се оказва по-друго от предполаганото, докато физическият свят бива смятан за
реалност
.
Може да се постави и въпросът: Защо творците на света не са направили така, че да имаме непрестанно никнещ и избуяващ живот? Защо красивите лалета, лилии, рози трябва да повяхват и изгниват? Отговорът е много прост: Те трябва да повехнат и изгният, именно за да могат да разцъфнат отново! Доколкото се намираме във физическия план, трябва да сме наясно, че едното не може без другото, че едното дори става заради другото и че е велика истина Гьотевата мисъл: природата е произвела смъртта, за да има много живот*102. Тъй като физическият свят е Майя, то докато се остава в него, уравновесяване няма; уравновесяване има едва тогава, когато човек съумее да се извиси от физическия в духовния свят.
Това уравновесяване впрочем се оказва по-друго от предполаганото, докато физическият свят бива смятан за реалност.
Налице е следователно необходимостта човек да се запознае със законите на Майя и да узнае, че вътре в Майя никъде не може да се намери уравновесяване нито от хора, нито от други същества, ако в Майя не е втъкано онова, което се намира извън нея, обаче разположено в рамките на духовната реалност.
към текста >>
Налице е следователно необходимостта човек да се запознае със законите на Майя и да узнае, че вътре в Майя никъде не може да се намери уравновесяване нито от хора, нито от други същества, ако в Майя не е втъкано онова, което се намира извън нея, обаче разположено в рамките на духовната
реалност
.
Защо красивите лалета, лилии, рози трябва да повяхват и изгниват? Отговорът е много прост: Те трябва да повехнат и изгният, именно за да могат да разцъфнат отново! Доколкото се намираме във физическия план, трябва да сме наясно, че едното не може без другото, че едното дори става заради другото и че е велика истина Гьотевата мисъл: природата е произвела смъртта, за да има много живот*102. Тъй като физическият свят е Майя, то докато се остава в него, уравновесяване няма; уравновесяване има едва тогава, когато човек съумее да се извиси от физическия в духовния свят. Това уравновесяване впрочем се оказва по-друго от предполаганото, докато физическият свят бива смятан за реалност.
Налице е следователно необходимостта човек да се запознае със законите на Майя и да узнае, че вътре в Майя никъде не може да се намери уравновесяване нито от хора, нито от други същества, ако в Майя не е втъкано онова, което се намира извън нея, обаче разположено в рамките на духовната реалност.
към текста >>
Ако човек в истинския смисъл се зачете в тази книга, ще види, че Томас Мор държи на Утопия много повече, отколкото на някоя страна от привидната физическа
реалност
.
Нека да спрем вниманието си върху неговото най-значително дело, което и днес още може да се окаже от изключителна важност за онзи, който се занимае с него по подходящ начин. Томас Мор е написал книгата "Утопия" ("За най-доброто състояние на държавата и новия остров Утопия*106). В основния и раздел се описва уредбата на остров Утопия, буквално на страната "никое място", на "несъществуващата страна".
Ако човек в истинския смисъл се зачете в тази книга, ще види, че Томас Мор държи на Утопия много повече, отколкото на някоя страна от привидната физическа реалност.
Никой, разбира се, не бива да бъде толкова безразсъден, та да приеме, че Мор е написал "Утопия" просто въз основа на някакво хрумване. Томас Мор не бива да се причислява към утопистите; той не е искал да представи на хората някаква фантасмагория, ами е целял както това е било възможно по негово време с една такава история да каже много повече.
към текста >>
253.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ако целим да разберем взаимовръзките, към които някои наши приятели съгласно изразеното от тях желание проявяват интерес, ние освен туй трябва да се помъчим да схванем конкретната
реалност
на онова, което представлява народната душа.
Ако целим да разберем взаимовръзките, към които някои наши приятели съгласно изразеното от тях желание проявяват интерес, ние освен туй трябва да се помъчим да схванем конкретната реалност на онова, което представлява народната душа.
Защото нашето материалистическо време и начинът ни да усещаме са доста предразположени да бъркат народната душа с отделната душа, сиреч, когато се говори за един народ, да се смята, че в реалността той има нещо общо с отделните членове на народа. За окултиста, ако ми бъде позволено да използвам едно малко грубо, но образно сравнение, е точно толкова безразсъдно да отъждествява някого, който нарича себе си англичанин или германец, с неговата народна душа, колкото безразсъдно би било отъждествяването на сина или дъщерята с бащата или майката. Сравнението, както казах, е грубо, тъй като в единия случай имаме работа с двама физически човека, а в другия с една физическа и с една нефизическа същност; конкретно погледнато обаче, двете са съвсем различни образувания. Човек безспорно ще разбере заложеното в основата, но онова, чието схващане е крайно необходимо, ако някой изобщо желае да говори за тези неща с реално основание, ще бъде разбрано едва от момента, когато се проумеят тайните на повтарящите се земни животи и на свързаната с тях Карма. Защото в това се крие невероятно важната истина, че сред даден народ човек се е озовал само посредством една инкарнация, докато в индивидуалната си същност той носи нещо съвсем друго, неимоверно повече, както и неимоверно по-малко от онова, което се съдържа в народната душа.
към текста >>
Защото нашето материалистическо време и начинът ни да усещаме са доста предразположени да бъркат народната душа с отделната душа, сиреч, когато се говори за един народ, да се смята, че в
реалност
та той има нещо общо с отделните членове на народа.
Ако целим да разберем взаимовръзките, към които някои наши приятели съгласно изразеното от тях желание проявяват интерес, ние освен туй трябва да се помъчим да схванем конкретната реалност на онова, което представлява народната душа.
Защото нашето материалистическо време и начинът ни да усещаме са доста предразположени да бъркат народната душа с отделната душа, сиреч, когато се говори за един народ, да се смята, че в реалността той има нещо общо с отделните членове на народа.
За окултиста, ако ми бъде позволено да използвам едно малко грубо, но образно сравнение, е точно толкова безразсъдно да отъждествява някого, който нарича себе си англичанин или германец, с неговата народна душа, колкото безразсъдно би било отъждествяването на сина или дъщерята с бащата или майката. Сравнението, както казах, е грубо, тъй като в единия случай имаме работа с двама физически човека, а в другия с една физическа и с една нефизическа същност; конкретно погледнато обаче, двете са съвсем различни образувания. Човек безспорно ще разбере заложеното в основата, но онова, чието схващане е крайно необходимо, ако някой изобщо желае да говори за тези неща с реално основание, ще бъде разбрано едва от момента, когато се проумеят тайните на повтарящите се земни животи и на свързаната с тях Карма. Защото в това се крие невероятно важната истина, че сред даден народ човек се е озовал само посредством една инкарнация, докато в индивидуалната си същност той носи нещо съвсем друго, неимоверно повече, както и неимоверно по-малко от онова, което се съдържа в народната душа. По отношение на реалността, себеотъждествяването с народната душа няма абсолютно никакъв смисъл, ако излиза извън рамките на онова, което се означава с думи като любов към отечеството, любов към родината, патриотизъм и други подобни.
към текста >>
По отношение на
реалност
та, себеотъждествяването с народната душа няма абсолютно никакъв смисъл, ако излиза извън рамките на онова, което се означава с думи като любов към отечеството, любов към родината, патриотизъм и други подобни.
Защото нашето материалистическо време и начинът ни да усещаме са доста предразположени да бъркат народната душа с отделната душа, сиреч, когато се говори за един народ, да се смята, че в реалността той има нещо общо с отделните членове на народа. За окултиста, ако ми бъде позволено да използвам едно малко грубо, но образно сравнение, е точно толкова безразсъдно да отъждествява някого, който нарича себе си англичанин или германец, с неговата народна душа, колкото безразсъдно би било отъждествяването на сина или дъщерята с бащата или майката. Сравнението, както казах, е грубо, тъй като в единия случай имаме работа с двама физически човека, а в другия с една физическа и с една нефизическа същност; конкретно погледнато обаче, двете са съвсем различни образувания. Човек безспорно ще разбере заложеното в основата, но онова, чието схващане е крайно необходимо, ако някой изобщо желае да говори за тези неща с реално основание, ще бъде разбрано едва от момента, когато се проумеят тайните на повтарящите се земни животи и на свързаната с тях Карма. Защото в това се крие невероятно важната истина, че сред даден народ човек се е озовал само посредством една инкарнация, докато в индивидуалната си същност той носи нещо съвсем друго, неимоверно повече, както и неимоверно по-малко от онова, което се съдържа в народната душа.
По отношение на реалността, себеотъждествяването с народната душа няма абсолютно никакъв смисъл, ако излиза извън рамките на онова, което се означава с думи като любов към отечеството, любов към родината, патриотизъм и други подобни.
Тези неща ще се видят в правилна светлина едва след като на истините за реинкарнацията и Кармата се поглед не сериозно и задълбочено.
към текста >>
С това вече се докосваме до обстоятелства, които там, където се познават
реалност
ите на живота, са много добре известни, на които се разчита и които човек желае също да използва като сили, когато предприема различни неща.
С това вече се докосваме до обстоятелства, които там, където се познават реалностите на живота, са много добре известни, на които се разчита и които човек желае също да използва като сили, когато предприема различни неща.
На окултните братства тези обстоятелства съвсем не са неизвестни нито на законните, нито на онези другите, дето поставят тайната наука в услуга на някакъв групов егоизъм в една или друга насока. Защото тайната за взаимодействието на трите последователни пласта, имаща голямо значение главно за Европа, се обсъжда във всички окултни братства, достойни да носят това име, с голяма грижливост, а понякога, естествено, по един или друг начин също за отклоняване на вниманието от онова, което може да се означи като добрата насока.
към текста >>
254.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
За наследяването на испанския трон, за някаква си френска или германска военна партия хората могат да говорят каквото си щат, в никакъв случай обаче няма място за спор, че във Франция имало хора, които полагали неимоверни усилия да превърнат в
реалност
мнението, че възникването на самостоятелен Германски райх в Централна Европа било несъвместимо с величието на френската държава.
Редно е по-нататък да се има предвид и следното: Както и да се гледа на събитията, разиграли се между 1866 и 1870/71 г., каквото и да се мисли за вината или липсата на вина за войната от 1870 г., не бива да се забравя, че от френска страна бил налице стремеж да се попречи за основаването на Германски райх*136 и че цялата политика била насочена към това, да не се стигне до неговото създаване. Всичко това естествено може, както се казва, да бъде опровергано, но независимо от опровержението нещата все пак остават верни. Когато говоря за френска или английска страна, аз винаги имам предвид не народността, а общността на онези, които в дадения момент стоят, както се казва, на кормилото хората, които правят външните събития.
За наследяването на испанския трон, за някаква си френска или германска военна партия хората могат да говорят каквото си щат, в никакъв случай обаче няма място за спор, че във Франция имало хора, които полагали неимоверни усилия да превърнат в реалност мнението, че възникването на самостоятелен Германски райх в Централна Европа било несъвместимо с величието на френската държава.
Това мнение се числи към първопричините за войната през седемдесетте години. И тогава като противовес възникнал импулсът, за който всеки може също така да мисли каквото си ще, тоест че Германският райх може да се основе чрез абсолютно същите средства, с чиято помощ Франция се е превърнала в империя, а именно чрез водене на война със съседна държава. На тези неща просто трябва да се гледа съвсем хладно кръвно.
към текста >>
Тези неща придобиват голямо значение в момента, когато погледът се насочи към
реалност
ите, а не само към някакви илюзии.
Правейки това, ние заставаме пред факта, че онова, което се случва в по-късната Германия, респективно в Германския райх, поражда усещането, че чрез основаването на Германския райх, за Европа възниква голяма беда и че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл е опасно образувание. Да се казва „Германия" си е просто недомислие на живеещите в периферията. Днес все още няма никаква Германия, както няма и кайзер на Германия. Има само отделни германски държави, а онзи, комуто се полага да застъпва тези държави пред света, носи изрично поради някакви предпоставки на централноевропейската същност не титлата „кайзер на Германия", а „германски кайзер", което не е все едно. Обръщам внимание, че при основаването на съвременната румънска държава се дискутираше твърде много дали новият крал да се нарича „крал на румънците" или „крал на Румъния".
Тези неща придобиват голямо значение в момента, когато погледът се насочи към реалностите, а не само към някакви илюзии.
Титлата „крал на Румъния" е била избрана въз основа на точно определени исторически предпоставки наместо първоначално предлаганите „румънски крал" или „крал на румънците.
към текста >>
Все пак, щом някой се осланя на
реалност
и, редно е той да знае, че зад дадено мнение винаги стои оценката на безброй много хора, а пък нещата, протичащи в случая като
реалност
и, произхождат от
реалност
и.
Ако човек допусне да му влияят преценки, които вече отдавна са се утвърдили и в съвременността понякога граничат с лудост, без при това да се обсъжда дали, отделно взето, нещо е оправдано отделно взето, всяко нещо по всяко време може да бъде или основателно, или неоснователно, и ако тези преценки се обобщят, тогава би могло да се каже: породило се е усещането, че с основаването на Германския райх в Европа е възникнала голяма беда, че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл представлява опасно образувание. За да поясня какво имам предвид, бих искал да Ви прочета един текст, който поначало е показателен точно за разискваните от мен сега въпроси. Каза се, че по един или друг на чин Германия или германците се чувствали застрашени, но в действителност самата Германия била заплаха за цяла Европа. Тук определено значение в частност има една преценка, поместена във в. "Матен" от 8 Октомври 1905 г.
Все пак, щом някой се осланя на реалности, редно е той да знае, че зад дадено мнение винаги стои оценката на безброй много хора, а пък нещата, протичащи в случая като реалности, произхождат от реалности.
И така, в „Матен" от 8 Октомври 1905 г. Четем"*137:
към текста >>
„Жадуваното от всички английски държавници напуска сферата на мисленето и става
реалност
..."
„Жадуваното от всички английски държавници напуска сферата на мисленето и става реалност..."
към текста >>
Силната централна власт, жадувана от всички английски държавници, напуска сферата на мисленето и става
реалност
."
„Сега вече пред тяхното своеволие се поставя здрава бариера.
Силната централна власт, жадувана от всички английски държавници, напуска сферата на мисленето и става реалност."
към текста >>
Хората, лишени от всяко чувство за
реалност
, могат впрочем да запитат: Нима не са правени какви ли не предложения за разоръжаване?
Хората, лишени от всяко чувство за реалност, могат впрочем да запитат: Нима не са правени какви ли не предложения за разоръжаване?
Нека тези предложения за разоръжаване бъдат просто изпробвани. Нали нещо, което човек желае да постигне, не е нужно да бъде постигнато непременно по един начин то може да се постигне по различни начини. На някои люде от Западна Европа не казвам на някои народи, а на някои люде естествено би им било доста приятно да постигнат желаното от тях и преди, и сега не чрез война, в която стотици хиляди от страна на всички участници да пролеят кръвта си, а биха предпочели впоследствие простете за баналния израз да могат да си оближат пръстите и да кажат: „Ние опазихме мир! "
към текста >>
Когато става дума за
реалност
и, между русизъм и славянство наистина трябва да се прави разлика.
В дадения случай мимоходом искам да обърна внимание, че дълбочината на сър Едуард Грей проличава например от това, как веднъж, след като в неговата размиваляваща глава му внушили мисъл как се бе изразил колегата му Роузбъри: той винаги бил толкова съсредоточен, понеже никога нямал собствена мисъл от страната, откъдето му внушавали мисли, той заявил: Руската раса има голямо бъдеще и е предопределена за величави дела. Забравил бил, че се говорело за славянството и че руска раса няма.
Когато става дума за реалности, между русизъм и славянство наистина трябва да се прави разлика.
към текста >>
И само човек, който обича приказките, а не
реалност
та, отново може да твърди, че германците имали особен организаторски талант, независимо че този талант е съвсем неприсъщ на истинския германски характер.
Предвид голямата предразположеност именно на английския народ към спиритуалност, някои неща могат тъкмо по заобиколния път на спиритуалността да проникнат в този народностен характер, особено ако освен туй вземем под внимание, че там въз основа на народностния хара-ктер е налице максимална предразположеност за чисто логическо, тоест за неспиритуално мислене и същевременно за систематизиране. Така например няма друг случай, в който да проличава сходен организаторски талант, както в съчиненията на Хърбърт Спенсър. По отношение на всичко научно английският народностен характер проявява найголям организаторски талант, поради което той с невероятна дарба систематизира всичко вредом по света.
И само човек, който обича приказките, а не реалността, отново може да твърди, че германците имали особен организаторски талант, независимо че този талант е съвсем неприсъщ на истинския германски характер.
към текста >>
И ето сега е настъпил моментът, в който може да се покаже дали онези, от които зависи, не народите те ще покажат само дали в течение на дългите военни месеци са научили нещо или не -, ами онези, от които зависи, продължават да имат, пък било то и привидно в
реалност
та това естествено е нещо друго искрица право да твърдят, че все още желаят въдворяването на мира.
И ето сега е настъпил моментът, в който може да се покаже дали онези, от които зависи, не народите те ще покажат само дали в течение на дългите военни месеци са научили нещо или не -, ами онези, от които зависи, продължават да имат, пък било то и привидно в реалността това естествено е нещо друго искрица право да твърдят, че все още желаят въдворяването на мира.
Защото не се ли ускори настъпването му, тогава всяко дете ще може да усети къде мирът не е желан! Всяко дете ще усети колко смешни са възраженията, правени и сега. Не беше необходимо да се стига дотам, че да се отделя внимание на едно съобщение, според което а то, изглежда, е било вярно някакво списание от Антантата наред с всичко останало съдържало израза: След всички снаряди, изстреляни от Германия срещу нас, сега се задава най-страшният снарядът на мира.
към текста >>
255.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В този мит за колесницата на Херта и за съпровождащите я роби, които обаче веднага след приключване на служението си биват удавяни в морето, в този мит за Нертус личи доловеното ехо на онова, което по-преди е било астрална
реалност
, което се е изживявало астрално.
Виждате как в тези общности донякъде се зараждат очертанията на онова, от което Евангелията по-сетне оформят живота на Христос Исус. Тези общности принадлежат на древността. От подобни неща по-късните времена онаследяват само онова, което е своего рода символ на предходното. Така видението на майка та за възвестяване на рожбата се онаследено като ритуал към Нертус, като ритуал към Херта от по-късно време. А за факта, че в древността актът на зачатието трябвало да потъне в несъзнателното, е намекнато още в мита за Нертус, както го описва Тацит сто години след раждането на Исус, намекнато е с това, че когато Херта която обаче е маскулинно-фемининна, не е същинска жена, тъй като съвпада със северния бог Ньорт, с Нертус, когато Херта се задава на своята колесница, което не ще да е нищо друго освен Ангелът вестител, тогава служителите и трябва да бъдат потопени в морето, да бъдат умъртвени, с което като в ехо се намеква нещо за потъването на размножителния акт в областта на подсъзнателното.
В този мит за колесницата на Херта и за съпровождащите я роби, които обаче веднага след приключване на служението си биват удавяни в морето, в този мит за Нертус личи доловеното ехо на онова, което по-преди е било астрална реалност, което се е изживявало астрално.
А Нертусови шествия продължавали да се провеждат по най-различни места до много късно, чак до първите християнски векове. Такива шествия в чест на Херта имало дори в Швабско, във Вюртемберг. Те били спомен за отминали времена. У хората, имащи откъслечни познания за предишни хилядолетия от известни култови взаимовръзки, които в древността безспорно продължавали да бъдат налице като отзвук от езичеството, съществувало по отношение на шествията с колесницата на Херта съзнание, което словесно може да се изрази примерно по следния начин: Така е било открай време. Което пък тогава още можело да се случи като единствено събитие в живота на Исус, било съчетано с онова, дето било общовалидно, по-общо в стари времена; то било по-разбираемо за усещанията, по-разбираемо за чувството.
към текста >>
256.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Следователно човек трябва да погледне на тази работа сериозно и достойно, и да си каже: Всъщност става нещо, в чиято вътрешна
реалност
никой не вярва.
Задайте си сега сами въпроса дали днес в тези думи се съдържа истина! Достатъчно е само да попитате дали хората вярват, че в днешните военни действия намират израз божии присъди. Вярват ли хората в това? Запитайте се колцина са вярващите, че развръзката иде от Бога, но имам предвид честно вярващите; защото сред различните лъжи, обикалящи сега света, е и тази, която се съдържа в призоваването на боговете или на Бога, и то от всички страни, разбира се. Обаче една истинска вира в смисъл, че се изпълнява някаква божия присъда, в тази материалистическа епоха естествено не може да съществува.
Следователно човек трябва да погледне на тази работа сериозно и достойно, и да си каже: Всъщност става нещо, в чиято вътрешна реалност никой не вярва.
Няма вяра във вътрешната реалност и в тази вътрешна реалност се вярва толкова по-малко, колкото по на запад се отива в Европа, при това с право, защото колкото по на запад се отива в Европа, толкова повече именно този европейски Запад има задачата да подсигурява материализма за Петия следатлантски период.
към текста >>
Няма вяра във вътрешната
реалност
и в тази вътрешна
реалност
се вярва толкова по-малко, колкото по на запад се отива в Европа, при това с право, защото колкото по на запад се отива в Европа, толкова повече именно този европейски Запад има задачата да подсигурява материализма за Петия следатлантски период.
Достатъчно е само да попитате дали хората вярват, че в днешните военни действия намират израз божии присъди. Вярват ли хората в това? Запитайте се колцина са вярващите, че развръзката иде от Бога, но имам предвид честно вярващите; защото сред различните лъжи, обикалящи сега света, е и тази, която се съдържа в призоваването на боговете или на Бога, и то от всички страни, разбира се. Обаче една истинска вира в смисъл, че се изпълнява някаква божия присъда, в тази материалистическа епоха естествено не може да съществува. Следователно човек трябва да погледне на тази работа сериозно и достойно, и да си каже: Всъщност става нещо, в чиято вътрешна реалност никой не вярва.
Няма вяра във вътрешната реалност и в тази вътрешна реалност се вярва толкова по-малко, колкото по на запад се отива в Европа, при това с право, защото колкото по на запад се отива в Европа, толкова повече именно този европейски Запад има задачата да подсигурява материализма за Петия следатлантски период.
към текста >>
Онзи, който вдига взор само до Ангелите и назовава свой бог едного измежду тях все едно дали вярва, че това е Всевишният (от значение е
реалност
та, а не вярата), той вече не открива някаква връзка, излизаща извън времето между раждането и смъртта на човека в посока към онзи свят, който днес е забулен от външната Майя.
През Четвъртия следатлантски период съзнанието на хората все още стигало отчасти до духовната сфера и по-специално до областта на Ангелите, а през Третия следатлантски период до областта на Архангелите. Но единствено през този трети период е могло да възникне онова, което Ви разказах за ютландските, за датските Мистерии. Що за същество е било онова, което възвестявало на всяка майка поотделно бъдната и рожба? Било е същото, за което разказва Евангелието от Лука някакъв Архангел, едно Същество от областта на Архангелите.
Онзи, който вдига взор само до Ангелите и назовава свой бог едного измежду тях все едно дали вярва, че това е Всевишният (от значение е реалността, а не вярата), той вече не открива някаква връзка, излизаща извън времето между раждането и смъртта на човека в посока към онзи свят, който днес е забулен от външната Майя.
През Третия следатлантски период взорът му обаче още можел да стигне до областта на Архангелите и по онова време все още съществувала една жива връзка. През Втория следатлантски, праперсийски период онова, което било открито за съзнанието на хората, още поддържало връзка с Архаите и човекът още не се чувствал съпричастен към наричаното днес "природа", а се намирал в един духовен свят. Светлината и тъмнината още не били външни материални процеси, а духовни процеси и така е било също в първоначалната религия на Заратустра през Втория следатлантски период.
към текста >>
Те са духовни процеси едва когато се отправи взор натам, където именно в тези природни процеси се намесва духовната
реалност
, сиреч в областта на Архангелите.
После настъпил Третият следатлантски период. Природното взело връх над човека, каквото си му е естеството; защото процесите на раждане и смърт свързват душевния живот на човека с природното. Те са при родни процеси само за външната Майя. Раждането, зачеването, смъртта са природни процеси за външната Майя.
Те са духовни процеси едва когато се отправи взор натам, където именно в тези природни процеси се намесва духовната реалност, сиреч в областта на Архангелите.
Тази взаимовръзка обаче все още била нещо явно през Третия следатлантски период.
към текста >>
Виждате как по такъв начин едно фино понятие било свързано с една земна
реалност
поради това, че се чувствало нахлуването на едно излъчване от духовното.
Нека приемем, че сме нарекли ингевон някого, който в онези древни времена е принадлежал към племето на ингевоните; "героят на Слънцето", управлявал три години, не можел да бъде наречен ингевон, защото бил надрасъл своето племе. Не би било правдиво "героят на Слънцето" да бъде наричан ингевон той ставал нещо друго.
Виждате как по такъв начин едно фино понятие било свързано с една земна реалност поради това, че се чувствало нахлуването на едно излъчване от духовното.
към текста >>
257.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Следователно най-напред въпросът опирал до ликвидирането на нещо, за да се промени поне посоката, чиято
реалност
видяхме понастоящем.
И ако я бяха ликвидирали по окова време, тогава зад всичките тези хора, живеещи в историята повече или по-малко като марионетки, нямаше да стои нищо. Силвани, Дуранте, Серджи, Чекони, целия род на синьор Ломброзо*196 и някои други не биха имали окултни кукловоди. А някоя врата, подобна на плъзгащите се, щеше да си остане затворена. Досещате се, че представям нещата донякъде фигуративно: в определени страни има редакции образно казано! с една порядъчна врата и с една плъзгаща се врата; през порядъчната се влиза в редакцията, а през плъзгащата се в някое окултно братство, което действа така, както Ви посочих това през последните дни по различни начини, и от чиято дейност възникват такива резултати, каквито Ви посочих също по различен начин.
Следователно най-напред въпросът опирал до ликвидирането на нещо, за да се промени поне посоката, чиято реалност видяхме понастоящем.
Тогава синьор Д'Анунцио нямаше да държи приведената тук реч.
към текста >>
Като аналогия такова нещо може да допадне, но
реалност
с него не се визира.
Така днес може да се чуе изразът "френската душа", употребяван нееднократно през последните години. Той е безсмислица,пълна безсмислица, защото представлява просто аналог,взет от индивидуалната човешка душа и пренесен върху народната. За народната душа може да се говори само ако се съблюдава цялостната взаимовръзка, представена Ви в по редицата от лекции за различните народни духове*197. Но да се говори в някакъв друг смисъл, примерно в смисъла, както го правят днес мнозина дори сред журналистите за които може единствено да се каже: нека им бъде простено, защото те не знаят какво говорят -, та да се говори за народната душа в такъв смисъл е именно пълна безсмислица. Чисто празнословие е например да се говори за "келтската душа и латинския дух"*198.
Като аналогия такова нещо може да допадне, но реалност с него не се визира.
към текста >>
Както Ви е известно от много казани тук неща, Мистерията на Голгота е обективна
реалност
.
Ние трябва да бъдем наясно какво означава Мистерията на Голгота. Нали неведнъж сме го заявявали: Мистерията на Голгота се е извършила, за да може онова, което от нея насетне е свързано с еволюцията на Земята, да съществува за цялото човечество, но заговори ли индивидът за някакъв мистичен Христос в себе си, това направо са празни приказки.
Както Ви е известно от много казани тук неща, Мистерията на Голгота е обективна реалност.
Но с онова, което е извършено заради цялото човечество, се има предвид, че в дадения случай отделният човек се взема под внимание като човек. Христос е умрял заради всички хора, но като човек и заради човеците, а не заради някакъв друг вид твари. Ето защо може да се говори за един християнин, за християнските убеждения на отделния човек, ала пълна глупост е да се говори например за някакъв християнски народ. Това е нереално. Христос не е умрял заради народите, народите не са индивидуалностите, които в случая се имат предвид.
към текста >>
258.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Такива преценки никога не се отнасят до дадена
реалност
!
А ако някой твърди, че даването на уклончив отговор от страна на сър Едуард Грей е било формално коректно,той безспорно има право толкова безспорно, че всъщност е излишно човек да се занимава с това. Но в развоя на световната история никога не става въпрос за правно-формални преценки.
Такива преценки никога не се отнасят до дадена реалност!
Ходът на световната история е по-друг, за да може нейната действителност да се обхване с формални преценки. Който рече да дава формални преценки, неговите преценки ще бъдат чужди на действителността; но стига да има достатъчно силен глас, стига да може да се из дигне, той винаги ще има право, тъй като един разумен човек бездруго не ще възрази нищо срещу правилността на формалните преценки. Те са и много лесно разбираеми, само дето не обхващат реалността.
към текста >>
Те са и много лесно разбираеми, само дето не обхващат
реалност
та.
А ако някой твърди, че даването на уклончив отговор от страна на сър Едуард Грей е било формално коректно,той безспорно има право толкова безспорно, че всъщност е излишно човек да се занимава с това. Но в развоя на световната история никога не става въпрос за правно-формални преценки. Такива преценки никога не се отнасят до дадена реалност! Ходът на световната история е по-друг, за да може нейната действителност да се обхване с формални преценки. Който рече да дава формални преценки, неговите преценки ще бъдат чужди на действителността; но стига да има достатъчно силен глас, стига да може да се из дигне, той винаги ще има право, тъй като един разумен човек бездруго не ще възрази нищо срещу правилността на формалните преценки.
Те са и много лесно разбираеми, само дето не обхващат реалността.
към текста >>
Окултните неща трябва да се обхващат в тяхната
реалност
; тук формалните преценки не вършат работа.
Аз Ви моля да си припомните как именно в последната си книга "Върху загадките на човешкото същество"*215 изтъкнах, че важното е преценките не само да бъдат формално правилни, но и да съответстват на действителността. Целта е чрез преценките да бъде обхваната действителността. Никой не може да възрази нещо срещу формалната коректност на отговора на сър Едуард Грей по това няма какво да дискутираме, то се разбира от само себе си. Но ние искаме да се вгледаме във фактите, и то така, че това вглеждане във фактите същевременно да покаже каква преценка човек трябва да дава за явните неща, когато иска да се подготви за придобиване на правилна представа и за окултните.
Окултните неща трябва да се обхващат в тяхната реалност; тук формалните преценки не вършат работа.
Ето защо е наложително човек да свиква при явните неща също да се опитва, доколкото може, да държи фактите в едно цяло.
към текста >>
Става дума следователно трагичното да бъде отделено от логичното и от формално-правното и да не се из пада в странната заблуда, че в света на Майя, сиреч в света на физическия план е възможно да протичат
реалност
и в смисъла на чисто формално-логичното.
Става дума следователно трагичното да бъде отделено от логичното и от формално-правното и да не се из пада в странната заблуда, че в света на Майя, сиреч в света на физическия план е възможно да протичат реалности в смисъла на чисто формално-логичното.
Но да продължим по-нататък. Целта беше не да се оправдае или обори един или друг факт, а да се покаже колко нередно е в момент, когато уязвяваните от нещо разгласено не могат да се защитят, да се разтръбява пред цял свят, че едната от страните водела тази война заради накърнения неутралитет на Белгия,без да се спомене, че накърняването на белгийския неутралитет е можело да бъде предотвратено. Трагичните събития можеха да бъдат избягнати единствено ако Англия беше останала неутрална. Защото, щом някой е държавник, той не бива априорно да произнася смъртна присъда на собствената си държава.
към текста >>
Това естествено е най-голямата безсмислица, която може да се изрече, тъй като онова, което е
реалност
в друг, по-висок план, не бива просто по аналогия да се пренася върху човека, чиито мисли,чувства и желания съществуват във физическата сфера.
Вярно е, че днес такова твърдение често се среща. Току-що отново получих една брошура нали сега има толкова много брошури, проповядващи мир -, в която пише.Също като човешкия индивид държавите имат свои специфични мисли, чувства и желания.
Това естествено е най-голямата безсмислица, която може да се изрече, тъй като онова, което е реалност в друг, по-висок план, не бива просто по аналогия да се пренася върху човека, чиито мисли,чувства и желания съществуват във физическата сфера.
Те несъмнено си имат свои особености, народните духове, народните души, ала във вида, в който ще ги откриете при споменатата наскоро поредица от лекции за народните духовe*224. Чиста нелепост е обаче при народите да се говори за мисли, чувства и желания така, както при отделния човек.
към текста >>
259.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
По тази причина многократно съм изтъквал, че сама по себе си истинността на нещо не е достатъчна, за да го подкрепяме; главното е то да бъде включено в
реалност
та, в действителността, да придобие стойност в
реалност
та.
Когато се каже, че определени неща представляват отрова, това означава единствено: те представляват по-силна отрова и са се съхранили в лунен стадий, без да продължат развитието си; но в крайна сметка всичко представлява известна отрова или поне във всичко има малко от нея, само че по степен това е различно. Въпреки че не желая да се съглася с онзи лекар и професор, дето се застъпил за алкохола и казал, че може да докаже, че от отровата вода били починали много повече хора, отколкото от отровата алкохол, той все пак е посочил нещо важно, а именно, че всяка отровност се степенува, защото истина е, че от вода са умрели повече хора, отколкото от алкохол. Работата е там, че едно нещо може и да е истинно, но че прилагането му по отношение на даден случай не е възможно, без то да стане неистинно.
По тази причина многократно съм изтъквал, че сама по себе си истинността на нещо не е достатъчна, за да го подкрепяме; главното е то да бъде включено в реалността, в действителността, да придобие стойност в реалността.
към текста >>
Впрочем, когато човек изразява мнение, когато в душата си го изразява само пред себе си (това несъмнено също така са
реалност
и), той трябва да има готовност да вземе под внимание доколко в определена област едва истина може или не може да му бъде достъпна, доколко да сдържа чувствата си и най-напред да издирва условията, които дават възможност да се направи преценка за дадено нещо.
Нека помислим само какво ли не се каза през тези повече от две и половина години, откакто бушува събитието, назовавано война. И нека да помислим по-точно на какво ли не повярваха хората. Както вече споменах вчера, само от тази гледна точка изхождат всички разсъждения, които биват представяни тук от гледна точка на стремежа към истината, от гледна точка на издирването на истината, а не за да се вземе страната на едните или на другите.
Впрочем, когато човек изразява мнение, когато в душата си го изразява само пред себе си (това несъмнено също така са реалности), той трябва да има готовност да вземе под внимание доколко в определена област едва истина може или не може да му бъде достъпна, доколко да сдържа чувствата си и най-напред да издирва условията, които дават възможност да се направи преценка за дадено нещо.
към текста >>
260.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Лишените от
реалност
съвременни възгледи "Градът, като форма на живот" и "Античният град".
Ернест Ренан. Подмладяването на човечеството. Удроу Уилсън. Проникване в дейността на третата Йерархия и развитие на самостоятелност в човека. Въздействие на лишените от духовност методи на възпитание в наши дни.
Лишените от реалност съвременни възгледи "Градът, като форма на живот" и "Античният град".
Двата подхода.
към текста >>
261.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В живота на народите ние се убеждаваме в
реалност
та на конкретния духовен живот и научаваме, че когато се извършват такива значителни събития, в човешката душа говорят съвсем други импулси, от тези, които може да овладее земното съзнание.
Само тогава стоим на позициите на действителния духовен живот, ако си изясним, че в събитията на физически план действат духовни първопричини, за разбирането на които се изисква различна сила на съждение, от свойствената за физическия план. Когато на физически план враждуват един с друг хора с различни убеждения, тогава е възможно да се съди с човешки разсъдък. Но това не може да се прави, когато воюват народи, тъй като в живота на народите се изразяват незрими Могъщества. В човека, разбира се, също намират своя израз незримите Могъщества, но така, че те се вписват в човешката способност за съждение. В живота на народите те не правят това.
В живота на народите ние се убеждаваме в реалността на конкретния духовен живот и научаваме, че когато се извършват такива значителни събития, в човешката душа говорят съвсем други импулси, от тези, които може да овладее земното съзнание.
към текста >>
262.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Така че трябва да кажем: дори и връзката на живеещите във физическо тяло и живеещите духовно, умрелите, да се намира зад прага на обикновеното съзнание, въпреки това тя е
реалност
.
От многобройните многогодишни съзерцания знаете, че никога не трябва да си представяме, че ето това е физически-сетивният свят, а тук, отделно, е духовният свят. Физически-сетивният свят се простира нагоре в духовния свят, а духовният свят се простира надолу във физически-сетивния свят. И макар външните сетива на човека да възприемат физически-сетивния свят само в неговото външно, сетивно битие, той, грубо казано, като въздух е пронизан от духовното, то протича навсякъде, всичко изпълва – всичко, в което човек във физическия живот в нормални условия вижда само физическото. И тези, които са преминали този път през портата на смъртта, които се намират в духовния свят, са дейни със своите импулси и сили в нашия сетивен свят.
Така че трябва да кажем: дори и връзката на живеещите във физическо тяло и живеещите духовно, умрелите, да се намира зад прага на обикновеното съзнание, въпреки това тя е реалност.
И пред тези, които се задълбочават в духовната наука, трябва да се изправи изискващата разрешение задача: да се стигне до теоретично, но изхождащо от самия живот, разбиране за живота, изходният пункт за което е не само едното размишление, а душата в целия и обем и обхват /във всичко, което тя е способна да обхване/.
към текста >>
Да го поставим така: какво собствено значи за мировата
реалност
, когато на Задушница или друг празник, посветен на починалите, душите на хората, които живеят тук на Земята в своите телесни обвивки, отиват на гробищата или в мислите си се съединяват със своите починали?
Още по-различно, от гледна точка на непосредствения живот, можем да поставим този въпрос.
Да го поставим така: какво собствено значи за мировата реалност, когато на Задушница или друг празник, посветен на починалите, душите на хората, които живеят тук на Земята в своите телесни обвивки, отиват на гробищата или в мислите си се съединяват със своите починали?
Какво значение има, ако ние сами си определяме дни или часове в памет на нашите мъртви? Когато им четем или правим нещо друго, за да се почувстваме заедно с тях, и особено, за да оживим това, което ни е свързвало с тях? Да го кажем още по-различно: какво значи, когато в будно състояние възстановяваме това, което ни е свързвало с мъртвия? И в такава форма може да се изправи този въпрос в съзнанието на духовния изследовател.
към текста >>
Ние по околен път чрез сравнения трябва да пробудим в нашите души такива представи, които да ни приближат до
реалност
ите на духовния свят.
Той трябва да изрази това малко по-иначе, отколкото го получава в духовното изследване. Най-важните факти от духовния свят могат да се предадат само в образи. Трябва да се търсят сравнения, когато искаш да говориш за фактите от духовния свят. Речта ни е изработена за ежедневния живот, за физически-сетивния свят, и с думите, предназначени за физическия свят, не може така просто да се говори за духовния свят, ако искаш да дадеш правилна представа за него.
Ние по околен път чрез сравнения трябва да пробудим в нашите души такива представи, които да ни приближат до реалностите на духовния свят.
И духовният изследовател може да намери тук във физическия свят нещо, което да помогне да се пробудят представи, отговарящи на поставения от нас въпрос. Ние намираме тук, във физическия свят това, което, без да нарушава външно природния процес на физическия свят, би могло и да го няма, но без което не могат да минат тези хора, които се стремят да възприемат живота в цялата му пълнота. Какво е това, което намираме във физически-сетивния свят, което не е природен процес, но от което не искаме да бъдем лишени? Когато изобразяваме на картина това, което е около нас, и което има отношение към природните процеси, дали това е картина на художник, или, както сега е прието, оставащата във външното художествена фотография, тогава това, което се изправя срещу нас в образите на физически-сетивния свят е нещо, което се приближава до процесите на този свят; но това, което те изобразяват, би могло да съществува и без тях.
към текста >>
263.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но в нашето отсамно, в нашата физическа действителност има нещо, което не за всички, но за мнозина е изпълнено със значение, макар и да няма физическа
реалност
, нещо, което отделните хора внасят в тази физическа
реалност
и, съответно, което им носи насреща разбиране, и за което това нещо има значение, макар и да е лишено от грубите форми на действителността: това са идеалите, великите идеали на човечеството.
Но в нашето отсамно, в нашата физическа действителност има нещо, което не за всички, но за мнозина е изпълнено със значение, макар и да няма физическа реалност, нещо, което отделните хора внасят в тази физическа реалност и, съответно, което им носи насреща разбиране, и за което това нещо има значение, макар и да е лишено от грубите форми на действителността: това са идеалите, великите идеали на човечеството.
Идеалистите внасят в нашата реалност на външните сетива нещо, имащо истинска ценност. Това са идеалите, които човек следва, които нямат груба материална реалност и които нямат значение за грубия материалист. Но тези идеали са огромна ценност в отсамния живот, те внасят насочващи импулси. Те са ни необходими. Когато човек ги следва, те изпълват живота му със значение.
към текста >>
Идеалистите внасят в нашата
реалност
на външните сетива нещо, имащо истинска ценност.
Но в нашето отсамно, в нашата физическа действителност има нещо, което не за всички, но за мнозина е изпълнено със значение, макар и да няма физическа реалност, нещо, което отделните хора внасят в тази физическа реалност и, съответно, което им носи насреща разбиране, и за което това нещо има значение, макар и да е лишено от грубите форми на действителността: това са идеалите, великите идеали на човечеството.
Идеалистите внасят в нашата реалност на външните сетива нещо, имащо истинска ценност.
Това са идеалите, които човек следва, които нямат груба материална реалност и които нямат значение за грубия материалист. Но тези идеали са огромна ценност в отсамния живот, те внасят насочващи импулси. Те са ни необходими. Когато човек ги следва, те изпълват живота му със значение. В материалистичен смисъл идеалите внасят в нашата физически-сетивна реалност нещо нереално, но лишена от идеалите физическата реалност би била безжизнена.
към текста >>
Това са идеалите, които човек следва, които нямат груба материална
реалност
и които нямат значение за грубия материалист.
Но в нашето отсамно, в нашата физическа действителност има нещо, което не за всички, но за мнозина е изпълнено със значение, макар и да няма физическа реалност, нещо, което отделните хора внасят в тази физическа реалност и, съответно, което им носи насреща разбиране, и за което това нещо има значение, макар и да е лишено от грубите форми на действителността: това са идеалите, великите идеали на човечеството. Идеалистите внасят в нашата реалност на външните сетива нещо, имащо истинска ценност.
Това са идеалите, които човек следва, които нямат груба материална реалност и които нямат значение за грубия материалист.
Но тези идеали са огромна ценност в отсамния живот, те внасят насочващи импулси. Те са ни необходими. Когато човек ги следва, те изпълват живота му със значение. В материалистичен смисъл идеалите внасят в нашата физически-сетивна реалност нещо нереално, но лишена от идеалите физическата реалност би била безжизнена. Наред с тези, които нямат никакви идеали, са необходими идеалисти, които внасят в нашия живот отблясък от отвъдната реалност, отблясък на това, което не представлява грубата действителност, но е изпълнено със значение и има абсолютна ценност.
към текста >>
В материалистичен смисъл идеалите внасят в нашата физически-сетивна
реалност
нещо нереално, но лишена от идеалите физическата
реалност
би била безжизнена.
Идеалистите внасят в нашата реалност на външните сетива нещо, имащо истинска ценност. Това са идеалите, които човек следва, които нямат груба материална реалност и които нямат значение за грубия материалист. Но тези идеали са огромна ценност в отсамния живот, те внасят насочващи импулси. Те са ни необходими. Когато човек ги следва, те изпълват живота му със значение.
В материалистичен смисъл идеалите внасят в нашата физически-сетивна реалност нещо нереално, но лишена от идеалите физическата реалност би била безжизнена.
Наред с тези, които нямат никакви идеали, са необходими идеалисти, които внасят в нашия живот отблясък от отвъдната реалност, отблясък на това, което не представлява грубата действителност, но е изпълнено със значение и има абсолютна ценност.
към текста >>
Наред с тези, които нямат никакви идеали, са необходими идеалисти, които внасят в нашия живот отблясък от отвъдната
реалност
, отблясък на това, което не представлява грубата действителност, но е изпълнено със значение и има абсолютна ценност.
Това са идеалите, които човек следва, които нямат груба материална реалност и които нямат значение за грубия материалист. Но тези идеали са огромна ценност в отсамния живот, те внасят насочващи импулси. Те са ни необходими. Когато човек ги следва, те изпълват живота му със значение. В материалистичен смисъл идеалите внасят в нашата физически-сетивна реалност нещо нереално, но лишена от идеалите физическата реалност би била безжизнена.
Наред с тези, които нямат никакви идеали, са необходими идеалисти, които внасят в нашия живот отблясък от отвъдната реалност, отблясък на това, което не представлява грубата действителност, но е изпълнено със значение и има абсолютна ценност.
към текста >>
Той се издига в духовния свят, оставяйки тук на Земята нещо, което е можело да бъде използвано, което е можело да се осъществи като
реалност
, но външно не се е осъществило.
Да насочим нашия поглед към индивидуалността на самия човек.
Той се издига в духовния свят, оставяйки тук на Земята нещо, което е можело да бъде използвано, което е можело да се осъществи като реалност, но външно не се е осъществило.
Такива хора по различен начин встъпват в духовния свят, отколкото тези, които докрай са изчерпали силите на етерното тяло. Тези хора прикачат към нашата Земя това, което е можело да се осъществи и не се е осъществило. Благодарение на това, те стават за духовния свят нещо подобно на това, което са идеалистите тук на Земята. Този, който така е преминал през портата на смъртта, встъпвайки в духовния свят, донася със себе си нещо, което се явява за духовния свят като идеализъм, което е подобно на идеалите, които внасят тук, във физическия свят идеалистите! Изпълнени със значение жизнени съотношения!
към текста >>
Ако имаме усет за идеала, може би ще се опитаме да кажем: погледнете този човек, той носи на Земята небесата, той носи на Земята като скъпоценност това, което няма груба
реалност
, носи го като пътеводна нишка за хората.
Ние гледаме долу на Земята към идеалистите, може би само към един, особено идеалистично настроен човек.
Ако имаме усет за идеала, може би ще се опитаме да кажем: погледнете този човек, той носи на Земята небесата, той носи на Земята като скъпоценност това, което няма груба реалност, носи го като пътеводна нишка за хората.
Душите, преминали по обичайния начин портата на смъртта, живеещи в духовния свят между смъртта и новото раждане, виждат душите на хората, преминали през жертвена смърт, на които физическото им тяло, във връзка със земните съотношения е било взето по външен, насилствен начин. Тези души стават за тях вестители за това, че долу на Земята не всичко е станало грубо, че към Земята са прикрепени човешки способности, които е можело да се осъществят, но са се осъществили не напълно и в ранен етап от земния живот преждевременно са преминали в духовния свят.
към текста >>
Духовната наука ще бъде действена
реалност
, преобразуваща човека.
Хората тогава биха станали само продукт на тяхното материално. Нахлуването на духовната наука ще предотврати това. На Юпитер етерното тяло ще обхваща така физическото тяло. Така че тогава, ако вследствие на предишни въплъщения физическият мозък бъде ощетен, а етерното тяло е правилно развито, в следващото въплъщение и физическият мозък ще бъде развит правилно. Това касае всичко в човека.
Духовната наука ще бъде действена реалност, преобразуваща човека.
към текста >>
Ако вникнете в тези мисли, ще си кажете: Това, как материалистите си представят човека, днес още не е
реалност
, тъй като днес човек е организиран така, че той още е открит за въздействието на духовното.
Ако вникнете в тези мисли, ще си кажете: Това, как материалистите си представят човека, днес още не е реалност, тъй като днес човек е организиран така, че той още е открит за въздействието на духовното.
Но може да стане и така, както си го представят материалистите, ако развитието би тръгнало по набелязания от тях път, ако материалистите успеят да изкоренят духовната наука. Ако фантазиите на материалистите се осъществят, хората на Юпитер биха били само продукт на техните материални организми. Какво си представят материалистите? Техният мироглед днес не отговаря на действителността, но някога той би могъл да стане отговарящ на действителността. Тези материалисти са пророци, но фалшиви пророци!
към текста >>
Материалистите са фантазьори, но трябва да се работи, за да не се позволи фантазиите им да станат
реалност
.
Ако фантазиите на материалистите се осъществят, хората на Юпитер биха били само продукт на техните материални организми. Какво си представят материалистите? Техният мироглед днес не отговаря на действителността, но някога той би могъл да стане отговарящ на действителността. Тези материалисти са пророци, но фалшиви пророци! Те мечтаят за свят, който би могъл да се осъществи, ако развитието би тръгнало по набелязания от тях път.
Материалистите са фантазьори, но трябва да се работи, за да не се позволи фантазиите им да станат реалност.
Когато това се разбере, ще им се каже: вие вървите през света и не виждате действителността, мечтаете за битие, до което може да се стигне само в резултат на велико безразсъдство, лъжепророци, вие живеете с измислените от главния ви мозък призраци. Тези думи правилно характеризират материализма. Трябва да се стигне до съждения, противоположни на измислиците на материалистите. Тогава духовната наука ще бъде действително приета. В известен смисъл, вече изхождайки от тази гледна точка, духовната наука ще преобразува света.
към текста >>
264.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В нашия случай тази
реалност
е много близо.
Аз възразих: Видите ли, ваши преподобия, работата не е в това, какво мислим по въпроса аз или вие, тази тема излиза извън пределите на личното мнение. Не е чудно, че всеки смята това, с което се занимава, за имащо общочовешко значение. Какво да се чудим – иначе той не би се занимавал с това. Работата не е в това, какво вие или аз смятаме за правилно. Нашият начин за приближаване към духовния свят започва с това, че ние се издигаме над личното мнение и търсим действителността, реалната действителност.
В нашия случай тази реалност е много близо.
Тя е в отговор на въпроса: всички ли хора, към които мислите да се обърнете – защото Вие смятате, че се обръщате към всички хора – идват при Вас днес още в църквите? Отговорът на този въпрос е фактът, действителността. Вие мислите, че говорите към всички хора, че това, което казвате, е предназначено за всички хора. Но това е само Вашето мнение, а фактите говорят друго. Отговорете ми, всички ли хора ходят на църква?
към текста >>
Време е вече да се обърне внимание на това, колко характерно за нашата действителност е отсъствието в съжденията на хората на стремеж към
реалност
та, към съответствие с действителността.
Време е вече да се обърне внимание на това, колко характерно за нашата действителност е отсъствието в съжденията на хората на стремеж към реалността, към съответствие с действителността.
Към това не се стремят и в елементарни неща. Предпочита се това, което е приятно, а не това, което е всъщност. За да се измъкнем от това бедствие на съвременността, е необходимо да се научим да мислим различно, да се научим не просто изобщо да мислим, а да мислим различно. Това е извънредно важно. Ако хората можеха със своите стари навици за мислене да постигнат антропософски ориентираната духовна наука, те по-лесно биха се вживели в истините на духа.
към текста >>
265.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Днес нямаме време да се спираме на това подробно, но вече ви е ясна коренната разлика между абстрактните идеи за Свобода, Равенство и Братство, и пронизаните със знание конкретни идеи, насочени към
реалност
та.
Народната мъдрост е изразила това в думите: след смъртта всички са равни. Имали са предвид духовното в човека. Да се говори за равенство може само, имайки предвид духовното в човека, третия член на човешкото същество. Изпълнено с живот трябва да стане чувството: всяко човешко същество тук на Земята живее в тяло, душа и дух. Развитието трябва да върви така, че телата да живеят в братство, душите в свобода, а духовете – в равенство.
Днес нямаме време да се спираме на това подробно, но вече ви е ясна коренната разлика между абстрактните идеи за Свобода, Равенство и Братство, и пронизаните със знание конкретни идеи, насочени към реалността.
към текста >>
266.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Според това, доколко душевният живот на човека ще става по-богат и фин, умрелите ще стават все по-жива
реалност
за съзнанието на хората.
Това съзнание за съвместния живот с умрелите трябва да се развие. Според степента на развитието му душевният живот на човека ще става все по-фин, обогатявайки се с понятията на духовната наука. Духовната наука няма да обогатява душевния живот на човека, ако бъде възприемана само като теория, и не бъде изпълнена с любов.
Според това, доколко душевният живот на човека ще става по-богат и фин, умрелите ще стават все по-жива реалност за съзнанието на хората.
Тогава в съзнанието на хората ще навлезе тази огромна част от действителността, която сега остава извън тяхното съзнание и полезрение. Едва тогава хората ще живеят в пълната реалност и с пълната реалност. Това е най-близката задача на човечеството. Човечеството живее сега в условията на грандиозна катастрофа. Нейните дълбоки корени са именно в това, че човечеството се е отучило да живее в истинската действителност.
към текста >>
Едва тогава хората ще живеят в пълната
реалност
и с пълната
реалност
.
Това съзнание за съвместния живот с умрелите трябва да се развие. Според степента на развитието му душевният живот на човека ще става все по-фин, обогатявайки се с понятията на духовната наука. Духовната наука няма да обогатява душевния живот на човека, ако бъде възприемана само като теория, и не бъде изпълнена с любов. Според това, доколко душевният живот на човека ще става по-богат и фин, умрелите ще стават все по-жива реалност за съзнанието на хората. Тогава в съзнанието на хората ще навлезе тази огромна част от действителността, която сега остава извън тяхното съзнание и полезрение.
Едва тогава хората ще живеят в пълната реалност и с пълната реалност.
Това е най-близката задача на човечеството. Човечеството живее сега в условията на грандиозна катастрофа. Нейните дълбоки корени са именно в това, че човечеството се е отучило да живее в истинската действителност. Материалистичното съзнание далеч е откъснало човечеството от реалността. Хората смятат себе си за живеещи в действителността, тъй като осъзнават само едната и част – физически-сетивната.
към текста >>
Материалистичното съзнание далеч е откъснало човечеството от
реалност
та.
Тогава в съзнанието на хората ще навлезе тази огромна част от действителността, която сега остава извън тяхното съзнание и полезрение. Едва тогава хората ще живеят в пълната реалност и с пълната реалност. Това е най-близката задача на човечеството. Човечеството живее сега в условията на грандиозна катастрофа. Нейните дълбоки корени са именно в това, че човечеството се е отучило да живее в истинската действителност.
Материалистичното съзнание далеч е откъснало човечеството от реалността.
Хората смятат себе си за живеещи в действителността, тъй като осъзнават само едната и част – физически-сетивната. Другата, много важна нейна част, те смятат за празна фантазия. Именно това ги отдалечава от действителността, от разбирания, проникващи в реалността. Ако само вникнехте в цялото значение на това, което сега ви говоря, в неговото реално, практично значение за съвременността!
към текста >>
Именно това ги отдалечава от действителността, от разбирания, проникващи в
реалност
та.
Човечеството живее сега в условията на грандиозна катастрофа. Нейните дълбоки корени са именно в това, че човечеството се е отучило да живее в истинската действителност. Материалистичното съзнание далеч е откъснало човечеството от реалността. Хората смятат себе си за живеещи в действителността, тъй като осъзнават само едната и част – физически-сетивната. Другата, много важна нейна част, те смятат за празна фантазия.
Именно това ги отдалечава от действителността, от разбирания, проникващи в реалността.
Ако само вникнехте в цялото значение на това, което сега ви говоря, в неговото реално, практично значение за съвременността!
към текста >>
Докато това го няма, така наречената история на нищо няма да ни учи, никога няма да стане опираща се на
реалност
та наука, никога няма да бъде способна да даде основополагащите принципи за познание на бъдещето.
Трябва отново да учим, колкото и странно да звучи това. Това, което наричаме история, съвсем не е това. В историческия живот на хората действат сили от свръхсетивните светове. В историческия живот действат умрелите, и разсъждение за историческия живот само тогава ще бъде правомерно, когато ще се основава на духовната наука.
Докато това го няма, така наречената история на нищо няма да ни учи, никога няма да стане опираща се на реалността наука, никога няма да бъде способна да даде основополагащите принципи за познание на бъдещето.
Затова толкова безпомощно стои сега човек пред разиграващите се събития. За нашето време е необходимо, духовнонаучните принципи да залегнат в основата на практическия живот. Докато това не стане, трагичните събития ще бъдат неизбежни.
към текста >>
267.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но пробуждането ще бъде възможно, само ако определени, по-дълбоко лежащи факти не бъдат повече разглеждани като фантазия, като безпочвени блянове, а бъдат осъзнати, като действащи в събитията на нашата епоха
реалност
и.
Това, което беше казано вчера, е вярно, и би трябвало да предизвика дълбок размисъл. Заедно с това, е лесно да се почувства, импулси с каква тежест са заложени в лоното на нашето време. Въпреки това, хората днес са малко склонни действително да осъзнават ставащото в цялата му тежест. Те се стремят към удобство, твърде лесно се отдават на удобните понятия, които дава съвременното естественонаучно мислене, защото тези понятия се развиват с помощта на външните възприятия и не изискват вътрешни духовни усилия, и така ласкаят човешкото тщеславие. Необходимо е именно човечеството да се събуди и да разбере уроците на времето, действително да се събуди, а не да продължава да спи.
Но пробуждането ще бъде възможно, само ако определени, по-дълбоко лежащи факти не бъдат повече разглеждани като фантазия, като безпочвени блянове, а бъдат осъзнати, като действащи в събитията на нашата епоха реалности.
В хода на нашите разглеждания вече често съм излагал, как в последната третина на XIX век в живота на човечеството стана знаменателен поврат. Говорил съм за това и тук в Щутгарт /бележка 96/. Днес отново от определена гледна точка ще прекараме тези факти пред душата.
към текста >>
Мислите са
реалност
и, а не само понятия.
Затова и става така, че нещата не се вземат от действителността. Това, което не е истинно, все пак запазва своето обективно действие.
Мислите са реалности, а не само понятия.
Не трябва примитивно да се мисли, че ако нито един човек не знае, че това е лъжа, тя все пак ще бъде действена сила. Това е вярно, но е вярно и другото: ако имаме лъжа, за която никой не знае, че е лъжа, това нищо не променя в нейното въздействие; в реалния свят тя действа като лъжа. И от каквито и благородни чувства да е била предизвикана, тя действа като лъжа.
към текста >>
268.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Именно такъв литературен пример ни показа нашето време, потвърждавайки това, което става явно от духовната наука, потвърждавайки го в
реалност
та.
И ако нашите скъпи приятели, след като превъзнесох до небесата наистина правещата епоха книга на Хертвиг и продължавам да говоря така за нея, ако изхождайки от авторитета на автора, купят тази втора книга и мислят, че трябва да придадат голямо значение на това, което е написано в нея, ще изпаднат в голяма грешка. Духовната наука ни учи в действителна свобода да изработваме своите съждения, във всеки момент, във всяка насока да бъдем готови свободно да стоим пред всяко срещнато явление. Вярата в авторитета в никаква степен не е допустима в областта на духовнонаучните стремежи, иначе това ще бъде не духовна наука, а карикатура на духовната наука. С какво да обясним поразителната разлика между тези две книги? Работата е в това, че в наши дни можеш да бъдеш голям, правещ епоха естествоизпитател, тоест да бъдеш в състояние да обхванеш всичко материално и всички материални явления с научните методи на 19-20 век, но когато със същите методи след това започнеш да подхождаш към сферата на човешкото, към това, което живее в хората, когато те се сблъскват един с друг в етично-нравствения живот, в политическия живот, да развиват политически идеи, в момента, когато започнеш да мислиш за това, в кое действа духовният елемент, може да си гениален естествоизпитател, но в тези неща да бъдеш съвсем безпомощен, тъй като за тези неща естественонаучните методи на естествознанието не са приложими.
Именно такъв литературен пример ни показа нашето време, потвърждавайки това, което става явно от духовната наука, потвърждавайки го в реалността.
Така че, четейки тази втора книга на Оскар Хертвиг, се вижда, че в нея няма нито една ценна мисъл за това, което се разиграва в социалния, етичен и политически живот, както ги няма и в съвременната действителност, тъй като нашата съвременност съвсем не е богата на плодотворни идеи в социалния, етичен и особено в политическия живот. Това пак е свързано с прекомерното надценяване на чисто естественонаучното мислене. И при това Оскар Хертвиг го ръководят най-добри подбуди: той иска да откъсне натуралистичното мислене от социалното, етично и политическо мислене. Той отклонява натуралистичното мислене в сферата на тези проблеми, но у него няма плодотворни мисли за социалния и етичен живот, тях ги няма. В тази книга има куриозни духовни извъртания и искам да ви обърна внимание на един такъв обрат, но помнейки през цялото време, че първата книга е прекрасна.
към текста >>
В края на краищата, дали Фриц Маутнер и хайделбергският професор се нахвърлят един срещу друг с думи, нямащи никакво значение, тъй като зад тях не стои никаква
реалност
, или двама политици се появяват, единия в Америка, а другия в Европа, и може би също говорят за едно и също, макар между тях да има коренна разлика, не е там работата.
Тук имате пример за много логична постройка на мисли, съвсем лишени от връзка с действителността. Към това довежда мисленето, откъснато от духовната действителност, тъй като тогава мислите неизбежно постепенно губят връзка и с физическата действителност. Важно е да се знае това. В това е ужасяващата сериозност на тези явления.
В края на краищата, дали Фриц Маутнер и хайделбергският професор се нахвърлят един срещу друг с думи, нямащи никакво значение, тъй като зад тях не стои никаква реалност, или двама политици се появяват, единия в Америка, а другия в Европа, и може би също говорят за едно и също, макар между тях да има коренна разлика, не е там работата.
Ако всички хора говорят толкова откъснато от действителността и нямат чувство за реалността, тогава тази откъснатост от действителността става широко разпространено явление. Тя и стана широко разпространено явление. Тъй като примерът, който ви дадох, е само една гротеска, случаят с Фриц Маутнер и професор Балем. Сблъскваме се с такива явления навсякъде. Днес изобщо така се действа.
към текста >>
Ако всички хора говорят толкова откъснато от действителността и нямат чувство за
реалност
та, тогава тази откъснатост от действителността става широко разпространено явление.
Тук имате пример за много логична постройка на мисли, съвсем лишени от връзка с действителността. Към това довежда мисленето, откъснато от духовната действителност, тъй като тогава мислите неизбежно постепенно губят връзка и с физическата действителност. Важно е да се знае това. В това е ужасяващата сериозност на тези явления. В края на краищата, дали Фриц Маутнер и хайделбергският професор се нахвърлят един срещу друг с думи, нямащи никакво значение, тъй като зад тях не стои никаква реалност, или двама политици се появяват, единия в Америка, а другия в Европа, и може би също говорят за едно и също, макар между тях да има коренна разлика, не е там работата.
Ако всички хора говорят толкова откъснато от действителността и нямат чувство за реалността, тогава тази откъснатост от действителността става широко разпространено явление.
Тя и стана широко разпространено явление. Тъй като примерът, който ви дадох, е само една гротеска, случаят с Фриц Маутнер и професор Балем. Сблъскваме се с такива явления навсякъде. Днес изобщо така се действа. До какво води това?
към текста >>
Тогава няма да добием приятното за външните сетива, уютно успокоение в чужди на света идеи, което е така приятно, ако искаш да проспиш живота си, а ще основем истинско служене на Духа, което божествено-духовните сили, представляващи основата на
реалност
та, внедряват в живота на Земята.
Да позволим да израсте и да се издигне този начин на мислене от дълбочинните импулси и най-вътрешните сили на живота – това трябва да стане едно от постиженията на нашето духовнонаучно движение.
Тогава няма да добием приятното за външните сетива, уютно успокоение в чужди на света идеи, което е така приятно, ако искаш да проспиш живота си, а ще основем истинско служене на Духа, което божествено-духовните сили, представляващи основата на реалността, внедряват в живота на Земята.
За това - следващия път.
към текста >>
269.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Животът след смъртта за него е
реалност
, истинска
реалност
.
Работата не е да се пита: защо човечеството е въвлечено във всичко това? Какво трябва да се направи за благото на човечеството – ето как трябва да се постави въпросът – и става дума за действия във връзка с великите, универсални, етични импулси. Това е, което ни задължава седмица след седмица, час след час, минута след минута да се откриваме за това, което се случва. И този, който в охарактеризирания днес смисъл чака, какво ново ще му донесе животът всяка следваща година, което досега е било скрито от него, той ще запали в своята душа живото, а не абстрактното, не мъртвото съзнание за безсмъртието, така необходимо за бъдещето. Този, който знае, че всяка следваща година от живота ще му открие нещо ново от съкровените неща, знае също така, че животът след смъртта също ще му открие нови съкровени неща; за него е невъзможно съмнението в наличието на друго, извънтелесно развитие.
Животът след смъртта за него е реалност, истинска реалност.
И за него това ще стане не личен, егоистичен факт, както това толкова често се проявява днес, а общочовешки принцип.
към текста >>
270.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Няма да се стигне до истината, ако се изследва където падне; трябва да се търси там, където се разиграват
реалност
ите, действителностите, в съзнанията, действащи в душите на хората; и когато може да се удостовери, че нещо съществено, нещо значително действа в душата на човека, тогава се прониква до действителността, до фактите, довели до съществуващото положение, прониква се до действителността.
Няма да се стигне до истината, ако се изследва където падне; трябва да се търси там, където се разиграват реалностите, действителностите, в съзнанията, действащи в душите на хората; и когато може да се удостовери, че нещо съществено, нещо значително действа в душата на човека, тогава се прониква до действителността, до фактите, довели до съществуващото положение, прониква се до действителността.
към текста >>
271.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Само че ако тази доктрина би станала една политическа
реалност
, тогава над целия свят щеше да се стовари осезаемата и отблъскваща маса на едно все общо филистерство; така че Удроу Уилсън щеше несъмнено да заслужи и титлата "великият спасител" на всеобщото филистерство.
Всички понятия, с които се гордее доктрината на Уилсън, правят днес огромно впечатление на хората, само че тези понятия са нереални; да, така е, независимо че хората се впечатляват така силно от тих. И те упражняват такова силно въздействие върху хората, само защото са неосъществими. Ако би трябвало да се предприеме тяхното осъществяване, веднага щеше да си проличи, че те са съвършено абсурдни. Разбира се, хората вярват, че те са малко или много осъществими.
Само че ако тази доктрина би станала една политическа реалност, тогава над целия свят щеше да се стовари осезаемата и отблъскваща маса на едно все общо филистерство; така че Удроу Уилсън щеше несъмнено да заслужи и титлата "великият спасител" на всеобщото филистерство.
Разбира се, на филистерите нямаше да им потръгне в един свят, подреден от Удроу Уилсън, този свят е неосъществим, макар и филистерите да си мечтаят: Ако светът бъде подреден според доктрината на Уилсън, тогава ще се сбъднат всичките ни желания, всичките ни идеали!
към текста >>
272.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Хората трябва да се научат да мислят в съответствие с
реалност
та.
И хората инстинктивно се отдръпват от тези тайни, не искат да знаят нищо за тях, особено когато те смятат себе си благодарение на току-що описания удоволствен механизъм за образцовите идеалисти на съвремието. Днес се пропагандират всевъзможни идеали. Измислят се принципи, изготвят се програми как да се овладее тази или онази добродетел. Всички тези неща могат да изглеждат и красиви. Обаче, скъпи мои приятели, абстрактният израз "красиви" не води до никъде.
Хората трябва да се научат да мислят в съответствие с реалността.
Същото важи и по отношение на човешките добродетели. Доброжелателство, съвършенство все красиви добродетели. Разбира се, всичко това е нещо красиво за външния и съвместен живот на хората. Обаче, скъпи мои приятели, когато някой казва: Ние сме планирали да усвоим тази или онази добродетел, да постигнем това или онова съвършенство, да реализираме един или друг замисъл, тогава общо взето той се ръководи от идеята, че тази добродетел е нещо абсолютно. И защо да не е красиво пита днешният човек да ставаме все по-съвършени и по-съвършени!
към текста >>
273.
5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Вътре в самото човечество трябва да съществува едно духовно течение, което да осигури на хората нови и съответствуващи на
реалност
та понятия.
Този хаос възникна именно, защото действителността е много по-различна и по-богата, отколкото хората си въобразяват с техните празни мозъци. И ние трябва да сме съвсем наясно пред нас е надвиснала алтернативата: или ще продължим всеобщото сгромолясване, или ще изковем нови понятия, нови представи за комплицираното естество на човека.
Вътре в самото човечество трябва да съществува едно духовно течение, което да осигури на хората нови и съответствуващи на реалността понятия.
Защото другите, стари понятия и идеи, които вдигат толкова много празен шум в човешките глави а те ще стават все повече и повече имат една важна последица: те изпълват телата с ариманическа духовност; тези стари идеи искат да вдъхновят човека от външния, пространствен свят спомнете си древните гърци! само че днес това е невъзможно. Нека да не се заблуждаваме: Изправени сме пред едно настъпателно движение на външния свят. Навремето Вселенският събор в Константинопол премахна Духа от човека и забрани да се говори за Дух. човекът се състои само от тяло и душа; да се говори за Дух е светотатство и ерес.
към текста >>
274.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Представете си това би било едно малко чудо, но все пак нека приемем, че чудото става
реалност
да, представете си, че в продължение на пет минути, благодарение на една инспирация, той е доведен до положението да отправи въпрос към духовния свят дали той е истински философ, дали е философ по призвание?
Представете си за миг един днешен философ, един съвсем нормален университетски професор по философия.
Представете си това би било едно малко чудо, но все пак нека приемем, че чудото става реалност да, представете си, че в продължение на пет минути, благодарение на една инспирация, той е доведен до положението да отправи въпрос към духовния свят дали той е истински философ, дали е философ по призвание?
И приблизително какъв ще бъде според Вас отговорът? В отговор този човек би получил една имагинация и тази имагинация би била истинският отговор, само че имагинациите трябва да се разбират правилно, това е едно важно условие. Това, което Ви разказвам, е ставало стотици и хиляди пъти. И така, в отговор този философ би получил имагинацията, че е увенчан с магарешки уши. И от тази имагинация той би трябвало да извади заключението: Ето, аз съм един истински философ.
към текста >>
275.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Виждате ли, това идва от там, че днешните хора, въоръжени само с духовните сили на нашата епоха макар и да си въобразяват, че описват художествено и вярно реалния свят практически нямат дори предчувствие за истинската
реалност
.
Защо се получава така?
Виждате ли, това идва от там, че днешните хора, въоръжени само с духовните сили на нашата епоха макар и да си въобразяват, че описват художествено и вярно реалния свят практически нямат дори предчувствие за истинската реалност.
Днес хората са безкрайно далеч от истинската реалност, защото те не искат да знаят нищо за онези сили, които са постоянно около нас и които придават на явленията не физическа, а духовна тежест.
към текста >>
Днес хората са безкрайно далеч от истинската
реалност
, защото те не искат да знаят нищо за онези сили, които са постоянно около нас и които придават на явленията не физическа, а духовна тежест.
Защо се получава така? Виждате ли, това идва от там, че днешните хора, въоръжени само с духовните сили на нашата епоха макар и да си въобразяват, че описват художествено и вярно реалния свят практически нямат дори предчувствие за истинската реалност.
Днес хората са безкрайно далеч от истинската реалност, защото те не искат да знаят нищо за онези сили, които са постоянно около нас и които придават на явленията не физическа, а духовна тежест.
към текста >>
И те дори не се замислят, че по този начин дават предимство на Майя, на измамата, защото Майя тържествува именно когато предимството на едно от сетивата стане
реалност
.
Доколкото изучавате околния свят с помощта на едно сетиво, Вие навсякъде срещате измама. Повсеместна и непрекъсната измама! И Вие преодолявате измамата, само защото несъзнателно и инстинктивно разширявате Вашите опитности.Светът впрочем е така замислен, че да ни мами, ние живеем в един свят, който непрекъснато ни мами. Днес измамата може да бъде съвсем натуралистична. Художници, скулптори, композитори всички те дават предимство на едно от сетивата.
И те дори не се замислят, че по този начин дават предимство на Майя, на измамата, защото Майя тържествува именно когато предимството на едно от сетивата стане реалност.
Обаче нали разбирате това е необходимо, защото ако не беше тази измама, ние нямаше да можем да развиваме нашето съзнание. На тази измама ние дължим целия напредък на нашето съзнание. Съвсем естествено е, че ако проучвам всички неща около себе си само с моето зрение, аз изобщо няма да изградя никакво съзнание за външния свят. Ние дължим нашето съзнание на измамата. Ти е заложена в самата основа на онези процеси, които изграждат нашето съзнание; за да вървим напред, ние трябва да бъдем измамвани; съзнанието е рожба на измамата.
към текста >>
276.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обаче за тази цел духовният живот трябва да застане пред човека в своята
реалност
.
Това, което трябва да се вземе под внимание, е следното: Както естествената жизнена среда на животните е въздухът, а не вакуумът, предизвикан от пневматичната помпа, така и естествената жизнена среда на идеите се получава само тогава, когато хората се потопят в действителната атмосфера на духовния живот.
Обаче за тази цел духовният живот трябва да застане пред човека в своята реалност.
Но днес хората все още предпочитат общите приказки. И по този начин те лесно пропускат нещо а то е един несъмнен факт -, че след 1879 ариманическите Същества трябваше да слязат от духовния свят в царството на човеците,че те трябваше да нахлуят в човешкия интелект, в човешките мисли, усещания и мирогледи. Но хората далеч не се държат адекватно с тези Същества, като издигат абстрактния лозунг: Ние трябва да се борим срещу тях!
към текста >>
277.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Защото духовната
реалност
в действителност съвсем не се представя пред мислите, представите и понятията така, че да може да се каже, че някое понятие е отражение, а човек трябва винаги да обикаля нещата, да ги разглежда от различни страни и тогава да си изгради многостранни понятия.
Едва когато всички заедно се комбинират в духа на човека, те показват дървото като оформена представа. Но наистина може да се каже, че едно нещо противоречи на другото. Вижте как един предмет често изглежда различно, когато го снимате от една или от друга страна! Духовният изследовател разглежда всички представи за пантеизъм, монадизъм и др. така, че ги приема за различни снимки на действителността.
Защото духовната реалност в действителност съвсем не се представя пред мислите, представите и понятията така, че да може да се каже, че някое понятие е отражение, а човек трябва винаги да обикаля нещата, да ги разглежда от различни страни и тогава да си изгради многостранни понятия.
Тогава е в състояние да развие по-богат вътрешен, душевно подвижен живот, отколкото е свикнал във външния сетивен свят. Чрез това обаче той е принуден да превърне понятията в нещо много по-живо. Те няма вече да са само отражения, а когато се изживяват, ще са нещо много по-жизнено, отколкото са в обикновения живот с неговите факти.
към текста >>
Това, че старите мирогледи в областта на природната наука са велики, но никога не могат градивно да навлязат в социалната, правната и политическата сфера на света и действителността надраства хората, когато те остават на тези позиции, е фактът, който с могъщи знамения сочи към духовната наука, която търси отговарящи на
реалност
та понятия, извлечени от самата нея и поради това потенциално градивни в социалната и политическата сфера.
Духовната наука се поражда не само поради вътрешна необходимост. Тя би се породила дори когато външните събития не биха стояли като грандиозни, могъщи знамения днес.
Това, че старите мирогледи в областта на природната наука са велики, но никога не могат градивно да навлязат в социалната, правната и политическата сфера на света и действителността надраства хората, когато те остават на тези позиции, е фактът, който с могъщи знамения сочи към духовната наука, която търси отговарящи на реалността понятия, извлечени от самата нея и поради това потенциално градивни в социалната и политическата сфера.
към текста >>
Хората могат да вярват, че с обичайните днес понятия извън духовната наука ще излязат от хаоса, но това няма да се случи, защото в
реалност
та цари духът.
Хората могат да вярват, че с обичайните днес понятия извън духовната наука ще излязат от хаоса, но това няма да се случи, защото в реалността цари духът.
И понеже със своите действия в тази реалност човекът сам навлиза в социалния и в политическия живот, той се нуждае от такива извлечени от духа представи, чувства и волеви импулси, за да достигне до плодоносни понятия в тази област. Политиката и социалните науки ще се нуждаят в бъдеще от това, за което единствено духовната наука може да даде основата. Това е от особено значение също и за съвременната история.
към текста >>
И понеже със своите действия в тази
реалност
човекът сам навлиза в социалния и в политическия живот, той се нуждае от такива извлечени от духа представи, чувства и волеви импулси, за да достигне до плодоносни понятия в тази област.
Хората могат да вярват, че с обичайните днес понятия извън духовната наука ще излязат от хаоса, но това няма да се случи, защото в реалността цари духът.
И понеже със своите действия в тази реалност човекът сам навлиза в социалния и в политическия живот, той се нуждае от такива извлечени от духа представи, чувства и волеви импулси, за да достигне до плодоносни понятия в тази област.
Политиката и социалните науки ще се нуждаят в бъдеще от това, за което единствено духовната наука може да даде основата. Това е от особено значение също и за съвременната история.
към текста >>
278.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но там те са силите, които ни дават
реалност
та на света.
Ако ги усвоим тук, след смъртта те развиват невероятна сила, чрез която там изобщо получаваме способността да опознаем, да прозрем духовния свят. Това е много важно. Хората намират за неудобно днес да усвояват духовни понятия. Те посещават събирания, където им се представят всякакви снимки или други подобни, за да мислят колкото се може по-малко несетивно, да могат да видят всичко или най-малкото да чуят такива неща, които иначе винаги се намират пред очите им. Човекът днес се плаши от усилието да се издигне до понятия, които тук са трудни, понеже нямат никакъв външен обект, понеже техният обект са факти, към които се отнасят в свръхсетивния свят.
Но там те са силите, които ни дават реалността на света.
към текста >>
Става въпрос, скъпи приятели, когато наистина искаме да останем вътре в позитивното антропософско движение, да се задълбочим за усещането на
реалност
та, свързана с нас, да възприемем конкретното понятие за духовния свят.
И някои от хората всред антропософското движение, занимаващи се с духовни понятия, намериха възможност да работят с тях в сферата, в която тези духовни понятия, които тук са мъдрост, се разгръщат като светлина. Те намериха възможност да работят с тази светлина. Ние винаги можем да казваме, че между членовете, които работят в антропософското движение, са ни равнопоставени тези, които са тук, във физическия свят, и онези, които са вече оттатък, в свръхсетивния свят, които вече преминаха през портата на смъртта и днес са доказателство за истината на спечеленото тук като духовни мъдрости. В това отношение нека да помислим за някои, бих казал, свръхсетивно живеещи души на членовете на Обществото. В този момент искам да помислим - понеже в тези дни отново се повтаря денят на смъртта на госпожица Софи Щинде43 - за свръхсетивното раждане в духовния живот на тази наша вярна сътрудничка в Дорнахския строеж.
Става въпрос, скъпи приятели, когато наистина искаме да останем вътре в позитивното антропософско движение, да се задълбочим за усещането на реалността, свързана с нас, да възприемем конкретното понятие за духовния свят.
към текста >>
279.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но в наше време има стремеж да се предизвика объркване в главите на хората относно такива събития, по възможност такова объркване, че човешките глави да приемат такива неща за суеверие, а не за
реалност
, макар че са разпространявани и от древни мъдреци.
Ако ви разкажа, че през ноември 1879 г. е станало важно събитие - битката на силите на мрака със силите на светлината завършва в смисъла на символичния образ, където Михаил побеждава дракона, - важното не е в казаното, че се е случило такова нещо, защото в много книги можете да прочетете, че това събитие е предвидено в световното развитие и трябва да стане. Не това е езотеричната истина, а важното е, и аз се стремя да обясня епохалното му значение, какво всъщност е станало и как хората трябва да се отнасят по правилния начин към това събитие. Това е, за което се касае. Елифас Леви62, Баадер63, Сен-Мартен64 са знаели и са казали, че това събитие ще настъпи, то не е тайна.
Но в наше време има стремеж да се предизвика объркване в главите на хората относно такива събития, по възможност такова объркване, че човешките глави да приемат такива неща за суеверие, а не за реалност, макар че са разпространявани и от древни мъдреци.
Затова е така важно човек да получи правилни обяснения за тези неща.
към текста >>
280.
Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
В момента обаче, когато прекрачим прага и добавим това, което принадлежи към
реалност
та и към обяснението на природата - елементарните духове или влиянията върху човешките души, които се насочат към природата, - в същия момент не сме в състояние да говорим за единна система по отношение на природата, а трябва да разберем, че имаме работа с действията на воюващи едни с други или подкрепящи се взаимно индивидуалности.
Зад кулисите на природата лежи нещо друго, което се повлиява от съвсем друга страна. Но то бива изключено, когато човекът възприема природата. Така става, че това, което човекът нарича природа, е единна система, но само затова, че е пресята. Доколкото възприемаме със сетивата си, природата същевременно е пресята. Всичко противоречиво в нея е пресято и природата ни се представя като единна система.
В момента обаче, когато прекрачим прага и добавим това, което принадлежи към реалността и към обяснението на природата - елементарните духове или влиянията върху човешките души, които се насочат към природата, - в същия момент не сме в състояние да говорим за единна система по отношение на природата, а трябва да разберем, че имаме работа с действията на воюващи едни с други или подкрепящи се взаимно индивидуалности.
към текста >>
281.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
И второ - ако се каже само първото, няма да отговаря напълно на
реалност
та, - от моя страна освобождавам почитаните от мен скъпи приятели, които са имали такива лични разговори с мен, да пазят в бъдеще някакво мълчание за това, което е било обсъдено лично с мен.
Беседи, мисли и медитативни напътствия, 1906 - 1924», Събр. съч. 261. В края на лекцията (преди последния отпечатан откъс на стр. 76) Рудолф Щайнер казва няколко думи, които възпроизвеждаме тук: «За съжаление, също и тук трябва да добавя съвсем накратко, че антропософското движение днес среща не само съпротива и предразсъдъци, но в последно време особено клевети и очерняне, и за съжаление това става причина, понеже тези клевети се отнасят по-специално до личните срещи с отделни приятели, с натежало сърце да реша да прекратя засега тези обсъждания на езотеричния живот. Клеветите, които се появиха в последно време чрез непълноправни членове, са от този вид - не искам да говоря в детайли за това, - че се налага точно тези неща, които бяха направени поради искрена сърдечна необходимост, да бъдат прекратени за по-кратък или по-дълъг период от време.
И второ - ако се каже само първото, няма да отговаря напълно на реалността, - от моя страна освобождавам почитаните от мен скъпи приятели, които са имали такива лични разговори с мен, да пазят в бъдеще някакво мълчание за това, което е било обсъдено лично с мен.
Това, което е лично обсъждано между мен и членовете на Обществото, може, ако самият човек иска -разбира се, не е задължително - да го разкаже на всекиго. Целият свят може да знае всичко, което някога се е случило в областта на антропософията, ако членовете сами го искат. Тези неща наистина се налагат, тъй като такива мерзости можаха да се появят в последно време в антропософското движение. Който иска да напредне езотерично, ще намери и така възможност, аз ще се погрижа да компенсирам това, което сега трябва да престане. Дайте ми само малко време.
към текста >>
282.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Само духовната наука може да говори за
реалност
та на Мистерията на Голгота.
Само духовната наука може да говори за реалността на Мистерията на Голгота.
Може да се каже, че всичко останало е остаряло. Прочетете една все пак забележителна книга на един теолог, разгледал всички теории от нашето време относно Исус – от Лесинг до Вреде, – и ще откриете, че такова изложение дава доказателството, че в тази област всъщност историята трябва да се преодолее, че трябва да настъпи ново схващане. И това ново схващане може да се придобие само по духовнонаучен път.
към текста >>
И понеже сега се намираме в петата следатлантска епоха, тази пета следатлантска епоха всъщност действа за възпитанието на човечеството в указаната насока, а човечеството изобщо няма да може да преживее шестата следатлантска епоха, ако не направи усилие по правилен начин да почувства тези неща, да осъзнае
реалност
та на съдбата, както сега приема само
реалност
та на природата.
Ние и сега не забравяме нашите умрели, спомняме си за тях. Но един интензивен живот – а само това ще бъде истински живот, защото иначе животът се проспива, доколкото се отнася до съдбата, – истински интензивен живот трябва да обхване човечеството и да доведе дотам, не само да имаме спомени за мъртвите, а да знаем: Когато правиш нещо, когато предприемеш дадено действие и то ти се удаде, един или друг умрял ти съдейства. Връзките с мъртвите няма да изчезнат, те ще останат. Това обогатяване на живота предстои на хората в земното бъдеще.
И понеже сега се намираме в петата следатлантска епоха, тази пета следатлантска епоха всъщност действа за възпитанието на човечеството в указаната насока, а човечеството изобщо няма да може да преживее шестата следатлантска епоха, ако не направи усилие по правилен начин да почувства тези неща, да осъзнае реалността на съдбата, както сега приема само реалността на природата.
към текста >>
Защото измежду другото, което липсва на човечеството, е именно, че хората са изгубили възможността да изживяват истинската
реалност
в чувства и волевите си импулси.
Да се схване конкретно връзката на Мистерията на Голгота с проблема на смъртта, е нещото, върху което исках да насоча вниманието днес. То е в тясна връзка с това, което трябва да достигне до съзнанието на човечеството.
Защото измежду другото, което липсва на човечеството, е именно, че хората са изгубили възможността да изживяват истинската реалност в чувства и волевите си импулси.
Те постепенно се обгръщат с големите илюзии, че могат да изграждат земния живот според земните закони – най-голямата илюзия, на която могат да се отдадат. Една велика илюзия, която намира своята крайност например в чисто материалистическия социализъм, който, естествено, никога няма да допусне, че когато хората изграждат и най-незначителните връзки помежду си, тогава действат и мъртвите, а подрежда всичко според икономически, това означава според чисто физически закони. Това е едната крайност. От друга страна, другата крайност, за която сега мечтаят всевъзможните така наречени идеалисти, е да създадат по цял свят с изключване на всякаква духовност чисто програмни вътрешни и междудържавни организации, чрез които уж да бъдат предотвратени войните. Ако се вживеят в такава илюзия, хората ще се убедят, че няма да могат да предотвратят това, което не искат, а по-скоро ще предизвикат това, което желаят да предотвратят.
към текста >>
Когато Христос се търси там, където е неговата
реалност
, когато хората започнат да разбират света на съдбата като
реалност
, когато поискат да намерят Христос така, както посочихме днес, тогава ще се създаде онази междудържавна организация, която ще означава разпространяване на истинското християнство над цялото земно кълбо.
Това, естествено, няма да направим. Но изискванията на съвремието трябва да се разберат точно от онези, които искат да насочат поглед към духовното развитие на човечеството. И трябва да се разбере, че Христос може единствено да се изгуби по пътя, следван почти навсякъде днес. Той може да бъде спечелен като единствения наистина правомерен цар и господар на Земята само чрез издигането на човечеството до духовността. Можете да сте сигурни, че Христос не се търси така, както днес го търсят отделните вероизповедания, които през последно време по наистина забележителен начин се примириха с всички възможни компромиси, със схващането за Христос, което празнува Христос като бог на войната, на сраженията.
Когато Христос се търси там, където е неговата реалност, когато хората започнат да разбират света на съдбата като реалност, когато поискат да намерят Христос така, както посочихме днес, тогава ще се създаде онази междудържавна организация, която ще означава разпространяване на истинското християнство над цялото земно кълбо.
към текста >>
283.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Това съвсем не преминава във фантастиката, а въпросният човек само е изгубил възможността да си служи наистина свободно с мислите си, да проникне със своите мисли в
реалност
та дори тогава, когато външният сетивен свят не го дърпа за юздите.
Това съвсем не преминава във фантастиката, а въпросният човек само е изгубил възможността да си служи наистина свободно с мислите си, да проникне със своите мисли в реалността дори тогава, когато външният сетивен свят не го дърпа за юздите.
към текста >>
Следователно относно
реалност
та не считате за определящо това, което действително е определящо за външния живот.
Статистиката има голямо значение във външния живот, но и там тя се отнася само до външното и съвсем не обхваща това, което е жизнен принцип. Това съвсем просто можете да го видите. Напълно е в реда на нещата застрахователните дружества да се устройват според статистика и аритметика. Те пресмятат каква продължителност би могъл да има животът на даден човек и според това го застраховат. Но на вас и през ум няма да ви мине да умрете, понеже според сметката за вероятност е настъпило времето на смъртта ви, което е било пресметнато от застрахователното дружество!
Следователно относно реалността не считате за определящо това, което действително е определящо за външния живот.
Всичко, което като статистика, като пресмятане на вероятността е ценно за външния живот, престава да има някакво значение, когато започне силата на убеждението, отнасяща се до духовното. Вие ще я придобиете, когато приемете самата духовна наука като жив еликсир на живота. Това обаче ще се превърне в еликсир на живота така, че човекът ще се ориентира правилно в житейските условия.
към текста >>
Трябва да развием у детето съзнание не за абстрактните понятия, а за
реалност
та, за това, което то може да си представи.
Днешното мислене е станало чуждо на действителността, затова се радва на такива недействителни мисли. Нещата наистина са в зависимост от дълбоките житейски принципи и житейски импулси. А това, че днес цари такова объркване, такъв хаос, произлиза от факта, че човечеството е достигнало до начин на мислене, за който вярва, че уж се справя с житейската практика, но всъщност се намира много далеч от истинската действителност. Свързване с истинската действителност в едно енергично мислене, което развива толкова мощни сили, че може да проникне в действителността, това е, което човечеството трябва да получи като идеал от духовната наука. Затова обаче трябва да започнем от малкото.
Трябва да развием у детето съзнание не за абстрактните понятия, а за реалността, за това, което то може да си представи.
Първо самите ние трябва да имаме връзка с него. Този, който иска да предаде на детето идеята за безсмъртието чрез образа на пеперудата, която от гъсеница се превръща в пеперуда, но сам не вярва в това безсмъртие, не може да го поднесе също и на детето. Но който се намира в областта на духовната наука, знае, че пеперудата е действителна, създадена от световния дух картина на безсмъртието. Ние сами вярваме в този образ и не подбираме нищо друго освен това, в което сами вярваме, понеже го знаем или се стремим да го опознаем. Поради това се стремим да се потопим в действителността, стремим се да преодолеем егоизма, който иска да има абстракции в мисленето.
към текста >>
284.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Когато тези неща бъдат разгледани въз основа на
реалност
та, трябва да се признае, че хората постепенно са стигнали дотам, несъзнателно, без да го знаят, да се молят на самите себе си.
Това е, което ни посреща така сърцераздирателно от много духовни течения в настоящето.
Когато тези неща бъдат разгледани въз основа на реалността, трябва да се признае, че хората постепенно са стигнали дотам, несъзнателно, без да го знаят, да се молят на самите себе си.
И щом някой веднъж прозре това, го изразява в странни форми, както го направи Фридрих Ницше. Това трябва да ни стане напълно ясно: Този, който не иска да признае йерархиите и прекрасната широта и величественост на духовния свят, или се моли на своя собствен ангел – което също е егоистично обожание, – или се моли на самия себе си. Това е духовната форма на егоизма, до която човечеството постепенно е стигнало под влиянието на по-новото време.
към текста >>
Но то ще стане
реалност
.
Съзнателната душа – можете да прочетете какво представлява тя в моята книга „Теософия“ – изгражда съвремието, а духът-себе ще изгражда следващата култура. Духът-себе се изгражда чрез това, че мъртвите ще станат съветници на живите на Земята. Днес това изглежда като фантастика, като полулудост.
Но то ще стане реалност.
Ще дойдат времена, в които хората, които са свързани на Земята, за да свършат нещо разумно, имащо значение за земното развитие, няма да се обръщат към живите, а към мъртвите. Днес още не може да се обясни формата, която ще получат в бъдеще дори политическите организации. Засега това може да остане още само тайна. Но човек вече може да се проникне от мисълта, че в човечеството ще трябва да се появи живото съзнание, че ние сме заедно с мъртвите, че човекът няма да развива само егоистичен стремеж към безсмъртие, а жив стремеж, който да се изживее в дейността, в делото.
към текста >>
285.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Много често сънищата са само реминисценции, спомени от живота през деня, но не е задължително да са само такива, те наистина могат да бъдат отражения на
реалност
и.
Но в известен смисъл самò ще настъпи времето, когато това, което искате да споделите с някой мъртъв, наистина стигне до него. Поне за този, който не е съзнателно посветен, няма съзнателно отношение към духовния свят, нещата стоят така, че за осъществяване на връзката с мъртвия е особено важен моментът на заспиването. Моментът на преминаване от будност към сън е същевременно и този, в който това, което през деня сте отправили към мъртвия, както го описах, най-често наистина достига до него. Пътят, който при заспиването води самите вас отвъд в духовния свят, отвежда в царството на мъртвите и това, което сте отправили към мъртвия. Затова трябва да внимавате при тълкуването на сънищата.
Много често сънищата са само реминисценции, спомени от живота през деня, но не е задължително да са само такива, те наистина могат да бъдат отражения на реалности.
И особено сънища, в които се сънуват мъртвите – не винаги, но често, – действително произлизат от такива срещи с истинските умрели. Но хората обикновено вярват, че казаното от мъртвия в съня, е непосредствена действителност. Не е обаче така. Това, което искате да споделите с мъртвия при заспиването, той го възприема, а това, което се появява в съня, показва как го е възприел. Следователно именно когато мъртвият ви казва нещо в съня, то е онова, което трябва да ви покаже, че вие искате да му кажете нещо.
към текста >>
Ако искате да изследвате някой човек, при когото да видите непрекъснат стремеж към по-нататъшно развитие, подсъзнателната вяра в трайната
реалност
на божественочовешкото в човешката душа чак до смъртта, това е Гьоте.
Ако искате да изследвате някой човек, при когото да видите непрекъснат стремеж към по-нататъшно развитие, подсъзнателната вяра в трайната реалност на божественочовешкото в човешката душа чак до смъртта, това е Гьоте.
Гьоте е много по-характерен в тази насока, отколкото всъщност обикновено се мисли. Гьоте пожелава да погледне назад към своята епоха, към годините от живота си, в които е възприел от външния свят онова, което му е предложил, но иска и да продължи своето развитие. В „Поезия и истина“ той е описал своя младежки живот, който приключва с отиването му във Ваймар.
към текста >>
Тук нищо не се теоретизира, а имате поет, който представя нещата в жива художествена
реалност
.
Тук Фауст припада. С чий дух е сродèн той? Виждате ли, тук във „Фауст“ човек има възможност да опознае един поет, който не теоретизира!
Тук нищо не се теоретизира, а имате поет, който представя нещата в жива художествена реалност.
Проследете: „Ти би могъл да си сродèн с духа, в когото вникваш – не и с мен! “ Някой чука. Влиза Вагнер. Това е отговорът: Ти си сродèн с Вагнер, не с мен! Тук трябва специално да се преосмисли този момент във Фауст.
към текста >>
Преди всичко някои неща не бива да се виждат по лицемерен начин, а да се виждат в тяхната
реалност
.
Как върху целия ни социален живот ще се излее друга душевно-духовна аура! Трябва да се знае, че хората ще се нуждаят от тази аура, когато се развиват в бъдещето. Това е безкрайно важно. Опитайте се да почувствате как всичко трябва да стане съвсем различно! Ние живеем в една епоха, в която много неща трябва да станат съвсем различни.
Преди всичко някои неща не бива да се виждат по лицемерен начин, а да се виждат в тяхната реалност.
Няма никаква полза човек сам да се заблуждава относно някои неща. Бих искал още да обсъдим едно такова самозаблуждение, една такава лъжа.
към текста >>
Става дума именно за това, животът да се обхване в неговата
реалност
, действително да се погледне в истинското изграждане на живота.
Оттам е истина, че когато хората искат да внесат упадъка в обществения живот, следователно също и в практическия живот, тогава в парламентите поставят учени и теоретици. Такива хора ще измъдрят закони, които да доведат до упадъчни явления, понеже с това, което днес се смята за научно, могат да се разкрият само упадъчните явления в историята. Тези неща трябва да достигнат до съзнанието на хората. Това е много по-необходимо, отколкото повечето хора смятат, и ако те честно и правдиво се стремят, трябва да разберат кое ще изведе човечеството от настоящото катастрофално време. Не бива повече да се проспиват найважните събития, които се случват несъзнателно в човешкия живот, за които хората няма да са дораснали със съзнанието си, ако не желаят да ги осветят с духовната наука.
Става дума именно за това, животът да се обхване в неговата реалност, действително да се погледне в истинското изграждане на живота.
към текста >>
Но когато премисляте такива неща, ще разберете, че само духовната наука може да предложи по отговарящ на
реалност
та начин възможността да се мисли в правилния смисъл също и в сегашната действителност.
Как всички, които може би щяха да заемат най-важните обществени постове, загинат по бойните полета! Когато си представите такива картини, ще достигнете до истинско разбиране за майа, за голямата илюзия на външния физически план. Такъв ли ще е този физически план през 1939 година, ако онези, които през 1913 година са били младежи, останат живи? Ще бъде съвсем различно. Да се премислят такива неща, не е без значение.
Но когато премисляте такива неща, ще разберете, че само духовната наука може да предложи по отговарящ на реалността начин възможността да се мисли в правилния смисъл също и в сегашната действителност.
Духовната наука внася понятия, които не идват само от физическия мозък.
към текста >>
286.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И тогава знаели: това, което се е преживявало като вътрешна истина, е носило характер не само на истинност, но също и на
реалност
, тоест било е действителност.
Но като цяло, в тази четвърта следатлантска епоха са живели множество хора, които от личен опит са знаели: има духовен живот – доколкото те са виждали този духовен живот. Но в тази четвърта епоха те са го виждали – за разлика от третата и втората епоха – като примесен с техния сънен живот. Така че може да се каже: във втората следатлантска епоха сънят при хората е протичал не толкова безсъзнателно, като в петата епоха. Хората от четвъртата следатлантска епоха още са знаели: в периода от заспиването до пробуждането в други форми е действало това, което имаме в периода от пробуждането до заспиването като наши представи, като наши чувства. Будният действителен живот се потапя в смътно осъзнавания живот в съня.
И тогава знаели: това, което се е преживявало като вътрешна истина, е носило характер не само на истинност, но също и на реалност, тоест било е действителност.
Защото в състояние на сън те познавали такива моменти, които показвали, че това, което изпитват вътре в себе си съществува като действителен, реален живот, а не просто като абстрактен живот. И не е важно, може ли днес някой да докаже това или не, но самият Августин на основата на собствения си опит е можал да каже: аз знам, че в периода от заспиването до пробуждането продължава това, което макар вътрешно да е истинно, е недействително. Но във времената на Августин е било възможно да се придържаш към такъв възглед, да се придържаш към такава гледна точка.
към текста >>
Заблудата на нашето време, на която днес се подчиняват всички фантазии, се състои в следното: не се взема предвид това, което просветва вътрешно като недействително в единия земен живот и се превръща в
реалност
в другия земен живот.
Заблудата на нашето време, на която днес се подчиняват всички фантазии, се състои в следното: не се взема предвид това, което просветва вътрешно като недействително в единия земен живот и се превръща в реалност в другия земен живот.
И именно този момент ще обсъдим по-нататък утре и вдругиден.
към текста >>
Но действителната
реалност
, която е съвместима с достойнството на човека, живеещ на Земята, според мнението на Огюст Конт, дават само позитивните науки.
Това, което се разкрива чрез външния научен опит, човек трябва да го разглежда като нещо, проясняващо му неговия мироглед. Относно самия себе си той трябва да търси обяснение в този смисъл, както математиката обяснява пространствените отношения, както физиката обяснява силовите отношения, както химията обяснява отношенията между веществата, а биологията обяснява жизнените отношения. Всичко, което може да се научи чрез отделните науки, взаимовръзките, които Огюст Конт се опитал подробно да представи в своето голямо съчинение за позитивната философия, всичко това, което може да се научи от отделните позитивни науки, Огюст Конт разглежда като единствено съвместимото с достойнството на човека, достигнал третия етап. Самото християнство той разглежда като най-висше образувание, но все пак като принадлежащо към последната фаза на демонологията. След това се появила метафизиката; тя дала на хората сбор от абстрактни понятия.
Но действителната реалност, която е съвместима с достойнството на човека, живеещ на Земята, според мнението на Огюст Конт, дават само позитивните науки.
И затова Огюст Конт иска да се основат църкви на основата на позитивната наука; и хората да се организират в такива социални структури, които се създават на основата на позитивистичната наука.
към текста >>
287.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
То е потиснато в периода от заспиването до пробуждането от
реалност
та на аза и астралното тяло, а в будно състояние човек губи връзка със съществата на третата йерархия.
И така, в обичайния ход на развитието на човечеството, както видяхте, това имагинативно познание отсъства.
То е потиснато в периода от заспиването до пробуждането от реалността на аза и астралното тяло, а в будно състояние човек губи връзка със съществата на третата йерархия.
Това става, защото именно в нашия времеви цикъл, човекът, както видяхме, се намира по време на сън във властта на заблудата, че азът и астралното му тяло не действат. Но те не бездействат, те се намират в живо взаимодействие със съществата на третата йерархия. В будно състояние работата стои така, че в днешния времеви цикъл нашето физическо и етерно тела, по някакъв начин, може да се каже, неупълномощено абсорбират нашето духовно-душевно същество; те се просмукват с това духовно-душевно същество. Нормално за човека би било съвсем друго: в будно състояние да чувства себе си като Аз и астрално тяло, а физическото тяло и етерното тяло да възприема като някаква обвивка, в която е поставен, като нещо, което носи със себе си. Но човек не се чувства така.
към текста >>
288.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Как можа да стане, че именно за много хора, определящо стана съвсем нереалното, това, което не представлява нищо повече от мисловно съдържание, което никога не може да се съотнесе към ставащото в
реалност
та, това съдържание на мислите на Удроу Уилсън[vi], което не е нищо друго, освен египетско-халдейско мисловно съдържание, което не го е грижа за духовната действителност в историята, а е само скупчване на абстрактни мисли, как можа да се случи това?
Как можа да стане, че именно за много хора, определящо стана съвсем нереалното, това, което не представлява нищо повече от мисловно съдържание, което никога не може да се съотнесе към ставащото в реалността, това съдържание на мислите на Удроу Уилсън[vi], което не е нищо друго, освен египетско-халдейско мисловно съдържание, което не го е грижа за духовната действителност в историята, а е само скупчване на абстрактни мисли, как можа да се случи това?
Всичко това се определя от своеобразието на нашата епоха. Бъдещите историци ще свържат с името на Удроу Уилсън всичко нереално и противоположно на действените мисли, което произведе нашето време.
към текста >>
289.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Нещата трябва да се разглеждат без илюзии; трябва да се гледа
реалност
та.
Това е само последователен извод от решенията на Вселенския събор в Константинопол през 869 г.: че не трябва да се говори – примерно така е звучало тогава решението на Събора, – ако става дума за човек, за тяло, душа и дух, а че духовното представлява само свойство на душевното, и че може да се говори само за тяло и душа. И трихотомията тяло, душа и дух в продължение на цялото Средновековие се е оценявала като еретичен възглед. Богословските философи са изтръпвали, когато следвайки действителността, са били принудени да говорят за тяло, душа и дух само с намеци, защото това също е бил еретичен възглед. Този възглед изповядват философите и днес. Те излагат само това, което е предписал този Събор в Константинопол, и мислят, че говорят непредубедено, мислят, че излагат това, което следва чисто от техните възгледи, излагат резултати от собствените си изследвания, докато, всъщност, те са само проводници на решенията на Събора.
Нещата трябва да се разглеждат без илюзии; трябва да се гледа реалността.
Нашите млади студенти навсякъде във философиите изучават това, което е решил Събора в Константинопол през 869 г..
към текста >>
И винаги ще го грози опасност, всичко, което измисля като идеи, като идеали, да успее да го внесе само в халюцинаторната сфера от понятия, която достига
реалност
та; но това, което той измисля относно природата, може да го внесе само в илюзорната сфера на природните възгледи, която също не контактува с истинската
реалност
.
Съвсем нямам намерение да доказвам, че това, което се изучава днес, е пряко следствие и действие на решенията на Събора; но това, което тогава е било изведено в догма на Осмия събор в Константинопол, е било мисловно следствие от дълбоки явления, които бяха скрити зад повърхността на нещата, и които днес още продължават да действат. И всичко това, което искат да догматизират – без значение дали това са го правили доблестните философи, изявили се на Събора в Константинопол, или доблестните философи от днешните университети, – всички тези понятийни призраци, по принцип не са нищо друго, освен понятийни халюцинации, които се надигат в човека, и които са прекалено фини, бих казал, за да добият реалното съдържание, на стоящата зад тях действителност. Доколкото днешният човек по силата на своята душевна конституция по известен начин се люшка между халюцинациите на своя понятиен свят и илюзиите на своя природен възглед, дотолкова за него съществува опасност от дуализъм.
И винаги ще го грози опасност, всичко, което измисля като идеи, като идеали, да успее да го внесе само в халюцинаторната сфера от понятия, която достига реалността; но това, което той измисля относно природата, може да го внесе само в илюзорната сфера на природните възгледи, която също не контактува с истинската реалност.
Човек никога не достига дотам, че това, което той нарича истина – една дума, – да го намери непосредствено, имам предвид, по удобен начин. От това, което в живота му носи раздвоение, съмнение, скептицизъм, той трябва да пробие към истината. В днешния цикъл на развитие човек е принуден, изхождайки от колебанията между халюцинациите на философията и илюзиите на естествознанието, да се издигне до истинската реалност, до това, което е действително.
към текста >>
В днешния цикъл на развитие човек е принуден, изхождайки от колебанията между халюцинациите на философията и илюзиите на естествознанието, да се издигне до истинската
реалност
, до това, което е действително.
И всичко това, което искат да догматизират – без значение дали това са го правили доблестните философи, изявили се на Събора в Константинопол, или доблестните философи от днешните университети, – всички тези понятийни призраци, по принцип не са нищо друго, освен понятийни халюцинации, които се надигат в човека, и които са прекалено фини, бих казал, за да добият реалното съдържание, на стоящата зад тях действителност. Доколкото днешният човек по силата на своята душевна конституция по известен начин се люшка между халюцинациите на своя понятиен свят и илюзиите на своя природен възглед, дотолкова за него съществува опасност от дуализъм. И винаги ще го грози опасност, всичко, което измисля като идеи, като идеали, да успее да го внесе само в халюцинаторната сфера от понятия, която достига реалността; но това, което той измисля относно природата, може да го внесе само в илюзорната сфера на природните възгледи, която също не контактува с истинската реалност. Човек никога не достига дотам, че това, което той нарича истина – една дума, – да го намери непосредствено, имам предвид, по удобен начин. От това, което в живота му носи раздвоение, съмнение, скептицизъм, той трябва да пробие към истината.
В днешния цикъл на развитие човек е принуден, изхождайки от колебанията между халюцинациите на философията и илюзиите на естествознанието, да се издигне до истинската реалност, до това, което е действително.
към текста >>
На това, разбира се, можете да възразите: днешният човек при своето чувство за
реалност
съвсем не е предразположен към гола игра с понятията.
На това, разбира се, можете да възразите: днешният човек при своето чувство за реалност съвсем не е предразположен към гола игра с понятията.
Но много се заблуждавате в това отношение! Бъдещата епоха, която по-обективно ще оценява нашата, ще отбележи, че никога човечеството не е било толкова склонно към теоретизиране, към гола игра с понятията, както в наше време. Но ако се загърби действителността и се започне манипулиране на понятията, тяхното разделяне и свързването им в момента, когато се отклоняваме от действителността, в този момент възниква опасност да се изпадне или във фатализъм, или в дуализъм. Но най-важното, което особено трябва да се внуши на съвременния човек, е разглежданото тук от различни гледни точки чувство за действителност.
към текста >>
Омразата се проявява като душевно явление, като психологическа
реалност
.
За да поясня, какво имам предвид, да изходим от често срещащ се в живота факт: омразата. Такова нещо, като наличието на омраза в човешката природа, трябва да се обясни. Често едни или други неща се опитват да ги обяснят чрез гола игра с понятията.
Омразата се проявява като душевно явление, като психологическа реалност.
Но който се задълбочи в тези неща, много скоро ще открие, че всички нюанси на явлението омраза, собствено, не се покриват от понятията, с които се опитват да я обяснят. Такива неща като омразата могат да се разберат, само ако се опитаме да преминем от света на илюзиите към света на истинската действителност. Омразата е нещо, което се разиграва в човешката душа, и има дълбоки основи в света на действителността. Възниква въпросът: в света на действителността омразата същото ли е, каквото е нейното проявление в човешката душа? Ако в света на действителността тя представлява нещо различно, отколкото проявата и в човешката душа, скоро ще видим, колко далеч сме от духовния възглед, ако просто разбираме омразата в човешката душа.
към текста >>
Не говоря за илюзорното отблъскване на атоми, а говоря за известна
реалност
.
Това, което в човешката душа се проявява като омраза, го намираме също и в Космоса. Трябва само да не се опитваме зад него да търсим такива природни сили, каквито търси днешната научна илюзия, а трябва в действителността да гледаме какво стои зад природата, тогава и в Космоса ще намерим това, което съответства на омразата. Но в Космоса тази омраза по същество е нещо съвсем друго, отколкото в човешката душа. В Космоса омразата представлява сила, без която никога не би могла да се осъществи индивидуализацията. Никога не биха могли да се появят отделни същества, не биха могли също да възникнат отделни човешки същества, ако в Космоса ги нямаше силите на омразата.
Не говоря за илюзорното отблъскване на атоми, а говоря за известна реалност.
В Космоса възниква омраза, но в Космоса омразата не подлежи на морална оценка, както когато я оценяваме в човешката душа. Омразата в Космоса е сила, която стои в основата на всяка индивидуализация. Целият свят би се слял в едно огромно единство, както мъгляво си го представят пантеистите, не би имало отделни същества, той не би бил разчленен, ако в целия Космос не господстваше това, което хората отначало не виждат в Космоса, но което се разиграва в душата на човека в особена форма, която е позната като омраза.
към текста >>
И както семето на растението днес не е нещо, което има значение за
реалност
та на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на следващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността.
Работата с нашето мислене, с нашия човешки интелект би стояла съвсем лошо, ако не бяха другите обстоятелства, които вече споменах, и за които и по-нататък ще говоря. Работата с нашето мислене би стояла съвсем лошо, защото то винаги остава по отношение на нашето човешко същество в детско състояние. Нашето мислене в течение на живота ни между раждането и смъртта придобива някои знания относно настоящето; за миналото и бъдещето на света то не знае нищо или гради някои хипотези, които тутакси се разпадат, ако само ги разгледаш по-сериозно. Но това мислене е също зародиш на бъдещето.
И както семето на растението днес не е нещо, което има значение за реалността на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на следващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността.
То се намира в такова отношение към имащото действителна ценност, както малкото дете по отношение на възрастния човек. Мисленето, собствено, изцяло е предназначено за бъдещето; и то в бъдеще ще добие реално значение, както от семето впоследствие се развива цялостно растение. Действителното съдържание, субстанцията на мисленето има днес ценност само като зародиш. Но ако използвайки методите на духовната наука се потопим във волята и се опитаме да разберем субекта на нашата собствена воля, – волята е само дейност, – тогава волята ще се окаже нещо, което носи в себе си съзнанието за далечното минало, космическото минало. Никога няма да успеете чрез интелекта да разберете нещо в еволюционния свят, ако посредством имагинация, инспирация и интуиция не се потопите във волята; защото само в човешката воля, която в същото време гради целия човешки организъм, е заключен субектът, който както вие имате памет по отношение на обичайния си живот, има памет за космическото минало.
към текста >>
Основни трудове: „За анализа на
реалност
та“ (1880), „Мисли и факти“ (1882).
[ii] Ото Либман, 1840-1912, немски философ, неокантианец, преподавател в Страсбург и Йена.
Основни трудове: „За анализа на реалността“ (1880), „Мисли и факти“ (1882).
към текста >>
290.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но който дълбоко разбира живота, знае, че и такава мистична идея, в края на краищата, е породена от изключителната трудност за разрешаване загадките на живота и тези трудности все повече и повече обременяват душата на човека, която се стреми да се задълбочи в истинската
реалност
.
Знам, че мнозина просто ще се присмеят над такава идея.
Но който дълбоко разбира живота, знае, че и такава мистична идея, в края на краищата, е породена от изключителната трудност за разрешаване загадките на живота и тези трудности все повече и повече обременяват душата на човека, която се стреми да се задълбочи в истинската реалност.
От самосебе си се разбира, че не искам да кажа нищо лошо за тази идея, характерна за едно днешно мистично направление. Искам само да я дам като пример за разбиране, което също може да намери място в душата на човека. Със същия успех могат да се приведат още дузина други, повече или по-малко философски или мистични абстрактни решения на загадките на човека.
към текста >>
291.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Защото нима не е факт непрекъснатото развитие от това, което по отношение на света е нищо, когато казваме: днешните идеали са зародиши за бъдещето, и днешната
реалност
е плод на миналото?
Но ако отново стане дума за областта на преходното, отново може да се говори за развитие; тогава може да се говори за екстремния момент на развитието, за който много говорихме тези дни.
Защото нима не е факт непрекъснатото развитие от това, което по отношение на света е нищо, когато казваме: днешните идеали са зародиши за бъдещето, и днешната реалност е плод на миналото?
При правилно разглеждане това дава истинското, некорумпирано учение за творението. На хората днес се предявяват следните изисквания: да разглеждат в правилна светлина това, което се разбира под еманационизъм, и да го разпростират върху духовно-душевния свят; това, което представлява некорумпираното учение за творението, също да се види в правилна светлина, но да се прилага не към Твореца, а към творението, към телесно-душевното. В признаването на дуалността, в съзерцаването на дуалността без мъгляво смесване на дуалистичните ориентири, се състои спасението, освобождаването на мирогледа, позволяващ правилно да се вижда областта на постоянно съществуващото и областта на преходното и умението да се съотнасят. Тогава ще може да се каже: ако съзерцавам действителността, стояща пред мен, тя е отражение, но в същото време и резултат от действие; отражение, доколкото тя принадлежи на областта на преходното, в която се разгръща еволюцията; и резултат на действие, доколкото тя принадлежи на областта на постоянно съществуващото, когато действа това, което днес при правилно разглеждане ние характеризираме като духовно-душевен живот. Този, който правилно оценява тези неща, не казва, че учението за креационизма е вярно, а учението за еманацията лъжливо, или че учението за еманацията е вярно, а учението за креационизма лъжливо, а знае, че и двете са необходими фактори за разбиране на цялата пълнота на живота.
към текста >>
Но ако се обзаведем с двата метода, и ако срещнем някаква
реалност
, тогава в нея ще виждаме сливане на елементите, от които се състоим самите ние: от влияния на областта на постоянното съществуване, и влияния на областта на преходното.
Преодоляване на дуализма може да стане не на теория, а само в самия живот. Но, който теоретично се опитва да съгласува областта на висшето и областта на нисшето, областта на преходното и областта на вечното, който посредством понятия, представи и идеи се опитва да достигне съответното стиковане, няма да достигне целите си и ще стигне до объркан мироглед, доколкото се опитва посредством интелекта да разреши това, което трябва да бъде намерено в живота. Но в живота се търси истината само тогава, когато се знае: трябва да се насочи погледът на едната страна, в областта на постоянно съществуващото, и там да се разбере това, което не е представено във външната действителност, и след това да се насочи поглед в областта на преходното и там също да се разглеждат човека и всички същества така, както това, собствено, противоречи на външната действителност.
Но ако се обзаведем с двата метода, и ако срещнем някаква реалност, тогава в нея ще виждаме сливане на елементите, от които се състоим самите ние: от влияния на областта на постоянното съществуване, и влияния на областта на преходното.
Ще разбираме живота, ако не се опитваме да изградим теоретичен мироглед, който се изживява в понятията и идеите, а ако имаме два мирогледа: един за областта на духовно-душевното и друг за областта на телесно-душевното, и в живо взаимодействие, а не на теория разглеждаме това, което подхранва и опложда живота. Само тогава ще намерим изход от дуализма.
към текста >>
292.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ако искаме да изучаваме духовния живот в неговата
реалност
, ако искаме да разбираме явленията в живота, в които действа духът, понякога трябва да се решаваме да изучаваме самия духовен ред.
Така трябва да се отнасяме и към другите природни факти. Не може просто да се изучат природните факти и след това да се каже: тези природни факти ще положим в основата на духовния ред, на духовния мироглед. От това нищо няма да излезе.
Ако искаме да изучаваме духовния живот в неговата реалност, ако искаме да разбираме явленията в живота, в които действа духът, понякога трябва да се решаваме да изучаваме самия духовен ред.
Както и това, което в някаква епоха се разиграва в човешките души и човешките действия, е невъзможно да се обясни по естественонаучен начин, но може да се разбере в действителност, ако се обясни от духовнонаучна гледна точка.
към текста >>
Толкова по-внимателно трябва да се разгледат те, защото се намират именно в полето на привидната външна
реалност
.
Тези неща трябва внимателно да се разгледат.
Толкова по-внимателно трябва да се разгледат те, защото се намират именно в полето на привидната външна реалност.
За разбирането на тези факти се изисква добра воля – действително да се провеждат духовнонаучните изследвания разумно, без да се губи здравия човешки разсъдък.
към текста >>
Колкото повече показваме в определени кръгове, че имаме истината, толкова по-ожесточено ще бъде противодействието, и колкото повече тази истина доказва своята
реалност
, толкова по-интензивно ще бъде това противодействие.
Но принципът на властта се състои именно в това, хората да се държат в неведение и да не им се казва, какво собствено става. Затова двете страни се отнасят враждебно към тези, които казват на хората, какво става. Особено вредна е наивността, на която се отдават някои хора, наивността, която отново и отново вярва, че нещо може да се постигне по отношение на споменатите потоци, ако им се каже: от нашата духовна науки се постига прекрасно разбиране за Исус Христос, – или се покаже, какви дълбоки духовнонаучни истини се съдържат в истинското християнство. Наивно е да се мисли, че могат да се привлекат определени кръгове, ако се покаже, че ние говорим истини, които следват от предпоставки на същите тези кръгове и затова те трябва да ги признаят. Това просто предизвиква противодействие!
Колкото повече показваме в определени кръгове, че имаме истината, толкова по-ожесточено ще бъде противодействието, и колкото повече тази истина доказва своята реалност, толкова по-интензивно ще бъде това противодействие.
В последно време се очакваше, дали не е настанал моментът, когато антропософските книги ще започнат да излизат в големи тиражи, а хиляди и хиляди хора ще чуят антропософията, за да ѝ се опълчат от определена страна, и то не защото мислят, че антропософията говори лъжи, а защото се страхуват, че тя казва истината. Това е, което трябва да се има предвид. Особено при нас не трябва да има никаква наивност, а проникновено познание, непредвзето, свободно от предразсъдъци наблюдение на това, което става.
към текста >>
293.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
А именно, ако говорите за
реалност
та, не можете да говорите за това, което виждате пред себе си, защото това, което виждате пред себе си, е само сливане на преминаващи през света потоци, това е само равновесно състояние.
Колко стар е Рейн! Но кое, собствено, е старото в него? Водата, която виждаме, напълно се сменя за няколко дни, тя изтича: навярно тя не е толкова стара, защото преди няколко дена нея я е нямало тук, тя е била някъде другаде. Това, което виждате тук, навярно не е толкова старо, то не е на стотици години. И ако говорите за Рейн, вие вероятно не говорите за руслото в земята, по което тече водата; вие говорите за това, което, собствено, нямате пред очите си.
А именно, ако говорите за реалността, не можете да говорите за това, което виждате пред себе си, защото това, което виждате пред себе си, е само сливане на преминаващи през света потоци, това е само равновесно състояние.
Накъдето и да насочите погледа си, навсякъде ще видите само равновесни състояния. Реалност, в която само трябва да проникнете. Само чрез проникване в реалността, е възможно да се научи азбуката на живота.
към текста >>
Реалност
, в която само трябва да проникнете.
Водата, която виждаме, напълно се сменя за няколко дни, тя изтича: навярно тя не е толкова стара, защото преди няколко дена нея я е нямало тук, тя е била някъде другаде. Това, което виждате тук, навярно не е толкова старо, то не е на стотици години. И ако говорите за Рейн, вие вероятно не говорите за руслото в земята, по което тече водата; вие говорите за това, което, собствено, нямате пред очите си. А именно, ако говорите за реалността, не можете да говорите за това, което виждате пред себе си, защото това, което виждате пред себе си, е само сливане на преминаващи през света потоци, това е само равновесно състояние. Накъдето и да насочите погледа си, навсякъде ще видите само равновесни състояния.
Реалност, в която само трябва да проникнете.
Само чрез проникване в реалността, е възможно да се научи азбуката на живота.
към текста >>
Само чрез проникване в
реалност
та, е възможно да се научи азбуката на живота.
Това, което виждате тук, навярно не е толкова старо, то не е на стотици години. И ако говорите за Рейн, вие вероятно не говорите за руслото в земята, по което тече водата; вие говорите за това, което, собствено, нямате пред очите си. А именно, ако говорите за реалността, не можете да говорите за това, което виждате пред себе си, защото това, което виждате пред себе си, е само сливане на преминаващи през света потоци, това е само равновесно състояние. Накъдето и да насочите погледа си, навсякъде ще видите само равновесни състояния. Реалност, в която само трябва да проникнете.
Само чрез проникване в реалността, е възможно да се научи азбуката на живота.
към текста >>
294.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И макар да е типичен римлянин, който се изразява толкова абстрактно, колкото може да го прави само римлянин по отношение на
реалност
ите от онова време, макар според мнението на хората, получили гръцко образование, той да е бил не твърде образован човек, той пише изразително, с вътрешна сила, той пише така, че на основата на абстрактния латински език се превръща в творец на християнския стил.
Тези, които чуват за Тертулиан нещата, които обикновено се казват за него, едва ли знаят за него повече от това, че той сякаш се е опитвал да обоснове вярата в съществото на Христос, в Неговата жертвена смърт, в Неговото възкресение с известното изречение: Credo, quia absurdum est – Вярвам, защото това е абсурдно, защото не се поддава на разума. Няма да намерим в съчиненията на Тертулиан тези думи: Credo, quia absurdum est. Няма да ги намерим също и във всички други съчинения на отците на църквата; те са измислени, но впоследствие са залегнали в основата на мнението за Тертулиан и днес често ги възприемат като догма. Напротив, ако се изучава самият Тертулиан, – при това не е задължително човек да е негов последовател, – според това, как се запознаваш с личността на Тертулиан, все повече и повече се проникваш с уважение към този забележителен човек. Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински език, този латински език, който е израз на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите писатели отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква жар той го използва: той влага в своите описания темперамент, раздвиженост, свещена страст.
И макар да е типичен римлянин, който се изразява толкова абстрактно, колкото може да го прави само римлянин по отношение на реалностите от онова време, макар според мнението на хората, получили гръцко образование, той да е бил не твърде образован човек, той пише изразително, с вътрешна сила, той пише така, че на основата на абстрактния латински език се превръща в творец на християнския стил.
Смият му маниер на говорене е достатъчно впечатляващ. Когато пише в защита на християните, трябва да кажем, че написаното слово действа така, сякаш непосредствено се произнася от обхванат от свещена страст човек. Има такива места, където Тертулиан става защитник на християните, които, когато ги обвиняват по време на разпити, много приличащи на изтезания, не отричат, а потвърждават, че те са християни и казват, в какво вярват. Тертулиан казва: обикновено тези, които ги измъчват, ги обвиняват, че лъжат; с християните всичко е наопаки: тях ги наричат безумни, когато те изричат това, което живее в тяхната душа. Чрез мъчения искат да ги принудят не да кажат истината – единственото, което би имало смисъл; тях искат да ги принудят да излъжат тогава, когато казват истината.
към текста >>
295.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но след това духовният свят е започнал повече или по-малко да се забравя, или по-добре да се каже, станал недостъпен за наблюдение; останали голи образи, които започнали да се разглеждат като
реалност
и от това се появила вярата в духове, която е упадък по отношение на това, което я е предшествало.
Във втория и първия следатлантски културен период те са говорели за духове, като са съзнавали: това, което те си представяли, е било резултат от представните им сили. Съответно на своята сила за представяне, те са можели да си представят само духове. Но когато са си представяли духовете, тези духове са били за тях образи на стоящия зад тях духовен свят. И така, в течение на дълъг период, макар и хората да са формирали представи за духове, те са знаели, че зад тези духове, които са им се явявали като образи, е стоял духовният свят. В света на своите представи, който са изобразявали като духове, те са отразявали духовния свят.
Но след това духовният свят е започнал повече или по-малко да се забравя, или по-добре да се каже, станал недостъпен за наблюдение; останали голи образи, които започнали да се разглеждат като реалност и от това се появила вярата в духове, която е упадък по отношение на това, което я е предшествало.
към текста >>
В древните времена чрез духовете те са си представяли боговете, а по-късно започнали да разглеждат духовете като
реалност
.
Така че може да се каже: древните така са формирали своето съзнание, че те са развивали силите, които са били дадени на съзнанието им и инстинктивно са се ограничавали до това, в представите си да нямат нищо друго, освен духове.
В древните времена чрез духовете те са си представяли боговете, а по-късно започнали да разглеждат духовете като реалност.
Работата не е в това, че духовете са фалшиви, а възгледът на човека за духовете стана фалшив.
към текста >>
Учението за еволюцията, Гьотевото учение за еволюцията не е лъжливо, доколкото то има тенденция да изучава човека като
реалност
.
Учението за еволюцията, Гьотевото учение за еволюцията не е лъжливо, доколкото то има тенденция да изучава човека като реалност.
Материалистичното, оцветено от дарвинизма учение за еволюцията, говори за произход на човека от животните. И всъщност, в нас има нещо, което води началото си от животните или, най-малкото, има общ произход с животните, но то не е това, в което се явяваме човешки същества; това е призрак, който естествознанието приема за човек. Първо естествознанието превръща човека в призрак, защото то познава само призраци, и след това пита: откъде се взе този призрак? Когато признаем, че имаме работа не с човека, а с неговия призрак, както това прави съвременното естествознание, тогава ще заемем правилната гледна точка. Мисля, че ще се съгласите с мен: доколкото вие сте дошли тук, това означава, че не просто сте изпратили вместо себе си хомункулуса, призрака, който си представяте, съгласно естественонаучните представи.
към текста >>
Нужно е да възприемаме себе си не като призрак, а в своята
реалност
, както са правели това древните.
Ако тук седяха само хомункулусите, които ви представляват във вашето съзнание, аз не бих могъл да говоря с тези хомункулуси! Вие носите в себе си своя реален човек, но не и в своето съзнание. Епохата на съзнателната душа трябва да вкара в съзнанието действителния човек. Трябва да се върнем от хомункулуса към homo. Ако това не стане, човекът ще стигне до полярната противоположност на своето призрачно битие.
Нужно е да възприемаме себе си не като призрак, а в своята реалност, както са правели това древните.
Макар и да са си се представяли като призраци, понеже са имали в себе си атавистични сили, те са можели още да чувстват в себе си действителността, докато днешният човек има в себе си само това, което му е достъпно посредством неговата съзнателна душа. Ако в съзнателната му душа присъства само призракът на човека, тогава през съзнателната му душа не преминават морално-духовните импулси. Ако разгледате съпътстващите явления на това призрачно естествознание, ще откриете, че тази нова епоха, в която господства призрачното естествознание, никога няма да допусне импулсите за нравствени действия да идват от самия духовен свят. Нравствените импулси, с които днес работят хората, са остарели, те изхождат от атавистичната епоха; защото днешното човечество, когато са му нужни импулси за дейността му, не иска да пита духа, а пита природата. То иска да пита: какво представлява човешката природа, що за стимули стоят в човешката природа?
към текста >>
296.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Който прониква в
реалност
та посредством истинското естествознание, намира Ариман.
Защото какво би станало, ако човек мъжествено би си казал: ти искаш да имаш понятие за природата, а не за призрака на природата, ти искаш да намериш пътя към действителността. Тогава ще намериш не атоми и молекули, не понятията на Оствалд[x] или Хекел, а ще намериш Ариман с неговата свита! Тогава всичко това ще стане духовно.
Който прониква в реалността посредством истинското естествознание, намира Ариман.
От това се плашат хората, защото се опасяват да се спуснат в пропастта, ако там, където просто са търсили веществото, което в действителност го няма, намерят духа. Защото преди всичко се явява духът, на когото не трябва да се молим, а от когото трябва да се защитим, и когото трябва да посрещаме с пълно съзнание.
към текста >>
Този образ ни заслепява по отношение на
реалност
та, защото ако се продължат изследванията по този път, по който е намерен този образ, ще стигнем до Луцифер.
Наистина не беше произволен акт, да се поставят в нашата скулптурна група отгоре Христос заедно с Ариман и Луцифер, а тази група е съставена във връзка с дълбоките жизнени въпроси на нашата съвременна епоха и сочи към това, че човечеството трябва да се запознае с нещата, за които тук става дума. Познанието ни за природата е призрачно и ще си остане призрачно, докато не съберем кураж да търсим духовното; но тогава ще се сблъскаме с Ариман. Познанието ни за душата също не ни дава истинското знание за душата, а само образ на душата. По принцип, това, което днес се изучава като психология в академиите и университетите, дава само образ на душата.
Този образ ни заслепява по отношение на реалността, защото ако се продължат изследванията по този път, по който е намерен този образ, ще стигнем до Луцифер.
Това е най-близкото до нас духовно, което можем да намерим.
към текста >>
Хората са се надявали в мисленето да овладеят
реалност
та на душата.
На Запад хората столетия са се противили на тази истина. Можете да проследите тази борба в книгата ми „Загадките на човека[xi]“; говоря за това в самото начало. Само че там трябваше да се изразявам внимателно, защото външният свят още не е способен да възприема тези неща; той ги намира за парадоксални. Вие знаете, че през целия западен свят преминава това, което още Декарт е формулирал, и което води до Августин, а именно изречението: Cogito ergo sum. – Мисля, следователно съществувам.
Хората са се надявали в мисленето да овладеят реалността на душата.
Изречението трябва да звучи иначе, ако иска да представи истината за живеещия в сетивния свят човек. Трябва да се каже: Мисля, следователно ме няма! Защото в момента, когато започваме просто да мислим, когато разгърнем само вътрешното мислене, ние повече не съществуваме. Какво тогава става в нас? Тогава в нас стават много сложни явления, с които ще се занимаем днес и утре.
към текста >>
Някъде винаги има указание за това, което е вярно, когато искаме да знаем, как трябва да се мисли относно
реалност
ите на природните явления, представени пред нашите сетива.
Ако търсиш духовното, ще постъпиш правилно, ако зад призрака търсиш ариманическото. Тоест ти си прав, когато търсиш призрачното знание. И така, това, което ви казах за телесността на човека, вече носи доста призрачен характер. Този, който разглежда природата от по-висока гледна точка, разглежда като истинско природното явление, което не ни вкарва в лъжа, а е нещо съвсем различно от това, което ни се представя като надеждно природно явление. Доста особено е, – утре ще говоря още за тези явления, – че въпреки това, по някои въпроси светът, бих казал, сочи с пръст право към истината.
Някъде винаги има указание за това, което е вярно, когато искаме да знаем, как трябва да се мисли относно реалностите на природните явления, представени пред нашите сетива.
Какво, собствено, трябва да виждаме? Има ли в самата природа нещо, което да ни я прояснява?
към текста >>
297.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Дори личности като Поанкаре, Авенариус или Мах, които са по-скоро позитивисти, не са привърженици на атомната теория и си представят природата по такъв начин, че в нея те не виждат някаква
реалност
, а виждат един вид призрак, един вид фантом на природата.
Когато човек експериментира, върши изследвания или обработва резултатите от експеримента, той си служи с интелекта. Тъкмо естественонаучният мироглед, с който човечеството е свикнало толкова много, от чиито гледни точки то формира дори и своя социален живот, изцяло е протъкан от интелектуалността. Обаче как е протъкан от нея? В публичните си лекции аз често пъти поставях въпроса: Всъщност до какъв образ за света ние стигаме чрез естественонаучния мироглед? Напоследък дори се оказва, че това, което човек си представя за света с помощта на естественонаучния мироглед, няма нищо общо с действителността, а представлява някакъв призрак или сборище от призраци, включително нашите атоми, както и всичко онова, което смятаме, че се разиграва в света на атомите.
Дори личности като Поанкаре, Авенариус или Мах, които са по-скоро позитивисти, не са привърженици на атомната теория и си представят природата по такъв начин, че в нея те не виждат някаква реалност, а виждат един вид призрак, един вид фантом на природата.
И това е свързано с нещо, което аз казах тук преди няколко дни, а именно: Фактически понятията, целият свят от понятия, където днес ние живеем в епохата на Съзнателната Душа, е съставен от образи, от отражения. Ето защо едно изключително постижение е да не се поддаваме на суеверието, че когато четем една естественонаучна книга или слушаме една естественонаучна дискусия, ние сме изправени пред действителността. Ако ясно си даваме сметка какво четем или какво слушаме в този момент, ние ще стигнем до убеждението, че всъщност сме изправени само пред един образ, пред един вид призрак на действителността. И въпреки всичко: това, което живее в такива представи, които сами по себе си са само призрачни образи и далеч не са свързани с действителността, какъвто е случаят с Гьотевите мисли за метаморфозата, днес в известен смисъл се радва на изключителна симпатия, на изключителна обич. Действителният свят е попаднал в призрачната мрежа на човешките понятия.
към текста >>
Донякъде това чувство има своите основания; обаче в действителност човекът не може да го прогони, ако просто отрича, че е поставен всред такава навалица от духовни същества, ако – така да се каже – си затвори съзнанието за този факт и остане глух и ням пред
реалност
та.
В известна степен този ужас е основателен. Ако вие не сте изцяло трезви, разсъдливи хора – естествено, тук такива няма – сигурно ще настръхнете при мисълта, че сте арена за действие на всевъзможни духовни същества, какъвто в действителност е случаят. И ако съзнанието приеме, че то също е арена за действие на всевъзможни духовни същества, тогава човекът е обвзет от чувството, че той ще се изгуби всред навалицата от духовни същества, че е като една торба, натъпкана с най-различни същества.
Донякъде това чувство има своите основания; обаче в действителност човекът не може да го прогони, ако просто отрича, че е поставен всред такава навалица от духовни същества, ако – така да се каже – си затвори съзнанието за този факт и остане глух и ням пред реалността.
Но помощ има, само че ние трябва да я потърсим другаде.
към текста >>
298.
Съдържание
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Истинска
реалност
и илюзорна
реалност
в социалния живот.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот.
Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят. Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта. Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането.
към текста >>
Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската
реалност
.
Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят. Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта. Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането.
Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
299.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Не, Духовната наука не говори само за духовната
реалност
; целта ни е да позволим на тази
реалност
на духа да се влива директно във всичко — това е целта.
А сега и трета гледна точка. Духовната наука не говори непрекъснато за „духа“, който е в основата на всичко — не и в пантеистичен смисъл.
Не, Духовната наука не говори само за духовната реалност; целта ни е да позволим на тази реалност на духа да се влива директно във всичко — това е целта.
Опитвам се да говоря по такъв начин, че за всеки, за когото Духовната наука е живо изживяване, да стане ясно, че щом мисленето ни се докосне до духа, самият дух оживява и се вплита дълбоко в нашите мисли. Всеки, който е одухотворен от импулса на Духовната наука — ако мога така да се изразя — няма просто да размишлява за духа: той ще позволи на самия дух да говори чрез неговите мисли. Непосредственото присъствие на духа, дейната сила на този дух — това са нещата, към които ни води Духовната наука.
към текста >>
Да, някои твърдят, че това било съществената характеристика на духовното изживяване — че това било просто една идеология: икономическите събития били единствената
реалност
.
Имайте предвид следното: Всичко онова, което днес живее в съзнанието на работниците като основа на тяхното знание, е една идеология — нищо повече от една мрежа, съставена от абстрактни мисли!
Да, някои твърдят, че това било съществената характеристика на духовното изживяване — че това било просто една идеология: икономическите събития били единствената реалност.
Тези събития, както те протичат, предизвикват конфликтите в човешкия живот; всичко, което човек мисли, научава и създава художествено, произлиза от тях като от димна завеса, като от мъгла. Всичко, което днешният човек нарича обичаи, морал, закон и тъй нататък — всичко това е като един театър на сенките; като пиеса с кухи абстрактни идеологии!
към текста >>
Целта на антропософската Духовна наука е да изнесе духа като жива
реалност
в света чрез човешката душа.
И сега сравнете този театър на сенките с духовния живот, който прониква душата от импулса на Духовната наука.
Целта на антропософската Духовна наука е да изнесе духа като жива реалност в света чрез човешката душа.
Този жив дух е като пратен в изгнание от съвременните възгледи, които са пуснали корени в средната класа и в които работниците, за тяхно нещастие, са се вкопчили. Изгнание… така това, което би могло да оживее в съзнанието на хората, „духът в мен“ — сега това съществува само като идеология.
към текста >>
От една страна, нека разгледаме онова, което изпълва съзнанието на пролетариата — помислете колко далеч е от всякаква опитност за живата
реалност
на духа в човека, как всичко духовно е сведено до една идеология!
Сега разгледайте следния контраст.
От една страна, нека разгледаме онова, което изпълва съзнанието на пролетариата — помислете колко далеч е от всякаква опитност за живата реалност на духа в човека, как всичко духовно е сведено до една идеология!
Помислете и колко далеч е действителната духовно-проникната оценка за човека спрямо обичайния мироглед на пролетариата и схващанията му за същността на човека! И накрая, помислете колко отдалечени са почти стандартизираните днешни средства за оценка — а именно превръщането на всичко в икономически термини[4] — в сравнение с възхищението към достойнството на човека, което намираме, щом се научим да изживяваме всичко, което може да ни даде Духовната наука за връзките между хората и тези между различните йерархии във всемира.
към текста >>
Както казах и по-рано, чрез Духовната наука ние не просто търсим средство, с което да занимаваме мислите си за духовното, но и средство, чрез което живата
реалност
на духа да се разкрие в нашето мислене.
Както казах и по-рано, чрез Духовната наука ние не просто търсим средство, с което да занимаваме мислите си за духовното, но и средство, чрез което живата реалност на духа да се разкрие в нашето мислене.
Във връзка с това можем да си припомним и думите на Христос Исус: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“
към текста >>
300.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Истинска
реалност
и илюзорна
реалност
в социалния живот.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот.
Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят. Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта. Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането.
към текста >>
Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската
реалност
.
Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят. Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта. Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането.
Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
Нашата задача е да се отърсим от прастарата илюзия за
реалност
та в нашето сегашно социално положение.
„Нима не чувам и не виждам ясно,“ — казва той, като има предвид по-ранните изказвания в речта си — „че тези много силни копнежи търсят как да намерят проявление в нашия живот — но в същото време с тях идва и убеждението, че нашият живот, какъвто сме заставени да го водим днес, не е нищо друго, а творение на зъл дух! Представете си един велик мислител, който не знае нищо за нашето време, а живее например преди две хиляди години. Той може да фантазира как би изглеждал светът след две хиляди години — но и с най-богатото въображение той не би могъл да си представи светът, в който ние сме осъдени да живеем. Истината е, че сегашните условия са една велика илюзия в света, докато същината на нашите желания и копнежите на нашия дух са най-дълбоката и окончателна истина — и всичко извън тях е ужасно. Ние просто сме разменили съня с будността.
Нашата задача е да се отърсим от прастарата илюзия за реалността в нашето сегашно социално положение.
Да вземем например войната: можете ли да си представите човешка мисъл, която да причини такова нещо? Ако тази война не е била онова, което хората наричат реалност, тогава може би сме сънували, а чак сега се събуждаме.“
към текста >>
Ако тази война не е била онова, което хората наричат
реалност
, тогава може би сме сънували, а чак сега се събуждаме.“
Той може да фантазира как би изглеждал светът след две хиляди години — но и с най-богатото въображение той не би могъл да си представи светът, в който ние сме осъдени да живеем. Истината е, че сегашните условия са една велика илюзия в света, докато същината на нашите желания и копнежите на нашия дух са най-дълбоката и окончателна истина — и всичко извън тях е ужасно. Ние просто сме разменили съня с будността. Нашата задача е да се отърсим от прастарата илюзия за реалността в нашето сегашно социално положение. Да вземем например войната: можете ли да си представите човешка мисъл, която да причини такова нещо?
Ако тази война не е била онова, което хората наричат реалност, тогава може би сме сънували, а чак сега се събуждаме.“
към текста >>
Само помислете — в своите опити да разбере днешното време този човек е принуден да използва концепцията за илюзията и да си зададе въпроса: Нима
реалност
та, която днес ни заобикаля, не е по-точно да се нарече лош сън, отколкото истинска
реалност
?
Само помислете — в своите опити да разбере днешното време този човек е принуден да използва концепцията за илюзията и да си зададе въпроса: Нима реалността, която днес ни заобикаля, не е по-точно да се нарече лош сън, отколкото истинска реалност?
Имаме забележителен случай — замислете се и колко е типичен — на изцяло съвременен човек, който се смяташе за вестител на новата епоха и който разглежда външната сетивна реалност като един сън, като една обикновена Майя (илюзия) – твърде подобно на философията на индусите. И този човек е принуден от отделни събития в наше време да повдигне въпроса — няма значение в какъв смисъл, все пак го повдига — дали тази реалност не е всъщност един сън! Да, общият смисъл на речта от Айзнер показва, че той използва нещо повече от голи фрази, когато казва, че съвременната реалност може да не е нищо друго, освен нещо причинено на човечеството от някакъв зъл дух.
към текста >>
Имаме забележителен случай — замислете се и колко е типичен — на изцяло съвременен човек, който се смяташе за вестител на новата епоха и който разглежда външната сетивна
реалност
като един сън, като една обикновена Майя (илюзия) – твърде подобно на философията на индусите.
Само помислете — в своите опити да разбере днешното време този човек е принуден да използва концепцията за илюзията и да си зададе въпроса: Нима реалността, която днес ни заобикаля, не е по-точно да се нарече лош сън, отколкото истинска реалност?
Имаме забележителен случай — замислете се и колко е типичен — на изцяло съвременен човек, който се смяташе за вестител на новата епоха и който разглежда външната сетивна реалност като един сън, като една обикновена Майя (илюзия) – твърде подобно на философията на индусите.
И този човек е принуден от отделни събития в наше време да повдигне въпроса — няма значение в какъв смисъл, все пак го повдига — дали тази реалност не е всъщност един сън! Да, общият смисъл на речта от Айзнер показва, че той използва нещо повече от голи фрази, когато казва, че съвременната реалност може да не е нищо друго, освен нещо причинено на човечеството от някакъв зъл дух.
към текста >>
И този човек е принуден от отделни събития в наше време да повдигне въпроса — няма значение в какъв смисъл, все пак го повдига — дали тази
реалност
не е всъщност един сън!
Само помислете — в своите опити да разбере днешното време този човек е принуден да използва концепцията за илюзията и да си зададе въпроса: Нима реалността, която днес ни заобикаля, не е по-точно да се нарече лош сън, отколкото истинска реалност? Имаме забележителен случай — замислете се и колко е типичен — на изцяло съвременен човек, който се смяташе за вестител на новата епоха и който разглежда външната сетивна реалност като един сън, като една обикновена Майя (илюзия) – твърде подобно на философията на индусите.
И този човек е принуден от отделни събития в наше време да повдигне въпроса — няма значение в какъв смисъл, все пак го повдига — дали тази реалност не е всъщност един сън!
Да, общият смисъл на речта от Айзнер показва, че той използва нещо повече от голи фрази, когато казва, че съвременната реалност може да не е нищо друго, освен нещо причинено на човечеството от някакъв зъл дух.
към текста >>
Да, общият смисъл на речта от Айзнер показва, че той използва нещо повече от голи фрази, когато казва, че съвременната
реалност
може да не е нищо друго, освен нещо причинено на човечеството от някакъв зъл дух.
Само помислете — в своите опити да разбере днешното време този човек е принуден да използва концепцията за илюзията и да си зададе въпроса: Нима реалността, която днес ни заобикаля, не е по-точно да се нарече лош сън, отколкото истинска реалност? Имаме забележителен случай — замислете се и колко е типичен — на изцяло съвременен човек, който се смяташе за вестител на новата епоха и който разглежда външната сетивна реалност като един сън, като една обикновена Майя (илюзия) – твърде подобно на философията на индусите. И този човек е принуден от отделни събития в наше време да повдигне въпроса — няма значение в какъв смисъл, все пак го повдига — дали тази реалност не е всъщност един сън!
Да, общият смисъл на речта от Айзнер показва, че той използва нещо повече от голи фрази, когато казва, че съвременната реалност може да не е нищо друго, освен нещо причинено на човечеството от някакъв зъл дух.
към текста >>
Нека сега си припомним някои от многото неща, с които сме срещали душите си в хода на нашите антропософски занимания, и преди всичко факта, че като цяло ние не разглеждаме външната сетивна
реалност
като цялата
реалност
, а че над сетивното ние намираме свръхсетивното, което не позволява на сетивното да се нарича истинска, изчерпателна
реалност
.
Нека сега си припомним някои от многото неща, с които сме срещали душите си в хода на нашите антропософски занимания, и преди всичко факта, че като цяло ние не разглеждаме външната сетивна реалност като цялата реалност, а че над сетивното ние намираме свръхсетивното, което не позволява на сетивното да се нарича истинска, изчерпателна реалност.
Този възглед обаче е само една малка искрица в потоците на съвременните мисли, които са дълбоко просмукани от материалистични идеи — и все пак виждаме как един човек като Курт Айзнер, който определено не беше влязъл в досег с тази искрица (не и през физическия живот), се намери принуден от съвременните факти да направи следното изненадващо сравнение: той сравни външната реалност, по-точно съвременните й проявления, с една илюзия! Изправен пред съвременната действителност, той е подтикнат към признание, което той може да изрази само като се позове на истината, че външният сетивен свят е неистинен — с илюзорен характер.
към текста >>
Този възглед обаче е само една малка искрица в потоците на съвременните мисли, които са дълбоко просмукани от материалистични идеи — и все пак виждаме как един човек като Курт Айзнер, който определено не беше влязъл в досег с тази искрица (не и през физическия живот), се намери принуден от съвременните факти да направи следното изненадващо сравнение: той сравни външната
реалност
, по-точно съвременните й проявления, с една илюзия!
Нека сега си припомним някои от многото неща, с които сме срещали душите си в хода на нашите антропософски занимания, и преди всичко факта, че като цяло ние не разглеждаме външната сетивна реалност като цялата реалност, а че над сетивното ние намираме свръхсетивното, което не позволява на сетивното да се нарича истинска, изчерпателна реалност.
Този възглед обаче е само една малка искрица в потоците на съвременните мисли, които са дълбоко просмукани от материалистични идеи — и все пак виждаме как един човек като Курт Айзнер, който определено не беше влязъл в досег с тази искрица (не и през физическия живот), се намери принуден от съвременните факти да направи следното изненадващо сравнение: той сравни външната реалност, по-точно съвременните й проявления, с една илюзия!
Изправен пред съвременната действителност, той е подтикнат към признание, което той може да изрази само като се позове на истината, че външният сетивен свят е неистинен — с илюзорен характер.
към текста >>
За това свидетелства фактът, че хората са заобиколени от такъв вид сетивна
реалност
, че един човек със съвременни възгледи е могъл да каже: „Това е като сън… Дори великият мислител отпреди две хиляди години нямаше да си представи облика на съвременната външна действителност.“
От друга страна, нима съвременното човечество сякаш не е заставено — може би не от зъл земен дух, а от добър земен дух — да се замисли отново за духовната страна на битието?
За това свидетелства фактът, че хората са заобиколени от такъв вид сетивна реалност, че един човек със съвременни възгледи е могъл да каже: „Това е като сън… Дори великият мислител отпреди две хиляди години нямаше да си представи облика на съвременната външна действителност.“
към текста >>
Знам, че представите за
реалност
та, които днес посочих за важни, са трудни за разбиране от много наши антропософски приятели.
Както и да е, ето един съвременен човек, който стига до изграждането на представи, които не са обичайни в наши дни.
Знам, че представите за реалността, които днес посочих за важни, са трудни за разбиране от много наши антропософски приятели.
Но, скъпи приятели, вие не можете да се справите със съвременния живот, ако нямате волята да имате предвид тези представи. По какъв начин хората днес оформят мислите си в дадена област? Те държат един кристал в ръцете си: това е реален обект. Те взимат една роза, откъсната от стъблото, и по същия начин казват: това е реален обект. Те наричат и двата обекта реални в един и същ смисъл.
към текста >>
Учените от естествените науки, работещи в техните кабинети, лаборатории и клиники, говорят за
реалност
та по такъв начин, че я приписват само на неща, които имат същата
реалност
като кристала или откъснатата роза.
Учените от естествените науки, работещи в техните кабинети, лаборатории и клиники, говорят за реалността по такъв начин, че я приписват само на неща, които имат същата реалност като кристала или откъснатата роза.
Но нима няма една очевидна и важна разлика във факта, че в продължение на дълги векове кристалът запазва от само себе си неговата форма на съществуване? Розата, която е откъсната от стъблото, изгубва формата си за много по-кратко време; тя умира. Тя няма същата степен на реалност, каквато има кристалът. Ако отскубнем от почвата самото стъбло, то също няма да има същата степен на реалност, каквато щеше да има, ако беше останало свързано със земята. Това ни показва, че трябва да разглеждаме обектите по доста различен начин от обичайните повърхностни наблюдения в наши дни.
към текста >>
Тя няма същата степен на
реалност
, каквато има кристалът.
Учените от естествените науки, работещи в техните кабинети, лаборатории и клиники, говорят за реалността по такъв начин, че я приписват само на неща, които имат същата реалност като кристала или откъснатата роза. Но нима няма една очевидна и важна разлика във факта, че в продължение на дълги векове кристалът запазва от само себе си неговата форма на съществуване? Розата, която е откъсната от стъблото, изгубва формата си за много по-кратко време; тя умира.
Тя няма същата степен на реалност, каквато има кристалът.
Ако отскубнем от почвата самото стъбло, то също няма да има същата степен на реалност, каквато щеше да има, ако беше останало свързано със земята. Това ни показва, че трябва да разглеждаме обектите по доста различен начин от обичайните повърхностни наблюдения в наши дни. Не можем да говорим за розата или за стъблото на розата като за реални обекти. За да говорим за реалност в пълния смисъл, трябва да вземем цялата земя предвид — и тогава да говорим за розовите стъбла и розовите цветчета като своеобразна коса, която пониква от тази реалност!
към текста >>
Ако отскубнем от почвата самото стъбло, то също няма да има същата степен на
реалност
, каквато щеше да има, ако беше останало свързано със земята.
Учените от естествените науки, работещи в техните кабинети, лаборатории и клиники, говорят за реалността по такъв начин, че я приписват само на неща, които имат същата реалност като кристала или откъснатата роза. Но нима няма една очевидна и важна разлика във факта, че в продължение на дълги векове кристалът запазва от само себе си неговата форма на съществуване? Розата, която е откъсната от стъблото, изгубва формата си за много по-кратко време; тя умира. Тя няма същата степен на реалност, каквато има кристалът.
Ако отскубнем от почвата самото стъбло, то също няма да има същата степен на реалност, каквато щеше да има, ако беше останало свързано със земята.
Това ни показва, че трябва да разглеждаме обектите по доста различен начин от обичайните повърхностни наблюдения в наши дни. Не можем да говорим за розата или за стъблото на розата като за реални обекти. За да говорим за реалност в пълния смисъл, трябва да вземем цялата земя предвид — и тогава да говорим за розовите стъбла и розовите цветчета като своеобразна коса, която пониква от тази реалност!
към текста >>
За да говорим за
реалност
в пълния смисъл, трябва да вземем цялата земя предвид — и тогава да говорим за розовите стъбла и розовите цветчета като своеобразна коса, която пониква от тази
реалност
!
Розата, която е откъсната от стъблото, изгубва формата си за много по-кратко време; тя умира. Тя няма същата степен на реалност, каквато има кристалът. Ако отскубнем от почвата самото стъбло, то също няма да има същата степен на реалност, каквато щеше да има, ако беше останало свързано със земята. Това ни показва, че трябва да разглеждаме обектите по доста различен начин от обичайните повърхностни наблюдения в наши дни. Не можем да говорим за розата или за стъблото на розата като за реални обекти.
За да говорим за реалност в пълния смисъл, трябва да вземем цялата земя предвид — и тогава да говорим за розовите стъбла и розовите цветчета като своеобразна коса, която пониква от тази реалност!
към текста >>
По този начин вие разбирате, че сетивната
реалност
включва обекти, които престават да бъдат реални в пълния смисъл на думата, ако се отделят от тяхната основа.
По този начин вие разбирате, че сетивната реалност включва обекти, които престават да бъдат реални в пълния смисъл на думата, ако се отделят от тяхната основа.
Именно тук, в тази велика илюзия, в проявленията на външната реалност трябва да търсим онова, което е истинска реалност.
към текста >>
Именно тук, в тази велика илюзия, в проявленията на външната
реалност
трябва да търсим онова, което е истинска
реалност
.
По този начин вие разбирате, че сетивната реалност включва обекти, които престават да бъдат реални в пълния смисъл на думата, ако се отделят от тяхната основа.
Именно тук, в тази велика илюзия, в проявленията на външната реалност трябва да търсим онова, което е истинска реалност.
към текста >>
И всеки, който прави такива грешки и е свикнал с тях заради многовековен навик, ще се намери пред изключителната трудност да мисли върху социалните въпроси по начин, който съответства на
реалност
та.
Грешки от типа, който описах, днес са често срещани в наблюденията на природата.
И всеки, който прави такива грешки и е свикнал с тях заради многовековен навик, ще се намери пред изключителната трудност да мисли върху социалните въпроси по начин, който съответства на реалността.
Това е огромната разлика между човешкия живот и природата: всичко в природата, което вече няма пълната реалност — например откъснатата роза — то започва да умира. Да, нещо може да изглежда външно като реалност, но да не е реалност: външният облик е една лъжа. А ние много лесно можем да включим в реалността на социалния живот нещо, което всъщност не е реалност. Само че тогава това нещо не е задължително да увехне веднага. По-напред то ще се превърне в източник на болки и мъчения за човечеството.
към текста >>
Това е огромната разлика между човешкия живот и природата: всичко в природата, което вече няма пълната
реалност
— например откъснатата роза — то започва да умира.
Грешки от типа, който описах, днес са често срещани в наблюденията на природата. И всеки, който прави такива грешки и е свикнал с тях заради многовековен навик, ще се намери пред изключителната трудност да мисли върху социалните въпроси по начин, който съответства на реалността.
Това е огромната разлика между човешкия живот и природата: всичко в природата, което вече няма пълната реалност — например откъснатата роза — то започва да умира.
Да, нещо може да изглежда външно като реалност, но да не е реалност: външният облик е една лъжа. А ние много лесно можем да включим в реалността на социалния живот нещо, което всъщност не е реалност. Само че тогава това нещо не е задължително да увехне веднага. По-напред то ще се превърне в източник на болки и мъчения за човечеството.
към текста >>
Да, нещо може да изглежда външно като
реалност
, но да не е
реалност
: външният облик е една лъжа.
Грешки от типа, който описах, днес са често срещани в наблюденията на природата. И всеки, който прави такива грешки и е свикнал с тях заради многовековен навик, ще се намери пред изключителната трудност да мисли върху социалните въпроси по начин, който съответства на реалността. Това е огромната разлика между човешкия живот и природата: всичко в природата, което вече няма пълната реалност — например откъснатата роза — то започва да умира.
Да, нещо може да изглежда външно като реалност, но да не е реалност: външният облик е една лъжа.
А ние много лесно можем да включим в реалността на социалния живот нещо, което всъщност не е реалност. Само че тогава това нещо не е задължително да увехне веднага. По-напред то ще се превърне в източник на болки и мъчения за човечеството.
към текста >>
А ние много лесно можем да включим в
реалност
та на социалния живот нещо, което всъщност не е
реалност
.
Грешки от типа, който описах, днес са често срещани в наблюденията на природата. И всеки, който прави такива грешки и е свикнал с тях заради многовековен навик, ще се намери пред изключителната трудност да мисли върху социалните въпроси по начин, който съответства на реалността. Това е огромната разлика между човешкия живот и природата: всичко в природата, което вече няма пълната реалност — например откъснатата роза — то започва да умира. Да, нещо може да изглежда външно като реалност, но да не е реалност: външният облик е една лъжа.
А ние много лесно можем да включим в реалността на социалния живот нещо, което всъщност не е реалност.
Само че тогава това нещо не е задължително да увехне веднага. По-напред то ще се превърне в източник на болки и мъчения за човечеството.
към текста >>
Затова нищо не може да доведе до изцеление на човечеството, ако по-напред не е изпитано и обмислено в контекста на цялата
реалност
— и чак след това да е посадено в социалния организъм.
Затова нищо не може да доведе до изцеление на човечеството, ако по-напред не е изпитано и обмислено в контекста на цялата реалност — и чак след това да е посадено в социалния организъм.
Няма да е само прегрешение спрямо социалния ред, а ще е грях и спрямо истината, ако занапред, да речем, се запази погрешният възглед, че човешката работна сила (често съм говорил тук за това) може да се продава като всяка друга стока на пазара. Това действително може да се представи като верен възглед, но резултатът от него са болки и страдания за човешкото общество. А тази заблуда води също до сътресения и революции в икономическия живот.
към текста >>
Обобщено, за днешните хора трябва да стане разбираема мисълта, че не всичко, което на външен вид изглежда като
реалност
— когато ни се разкрива в определени граници — несъмнено е истинска
реалност
; то може да е жива лъжа.
Обобщено, за днешните хора трябва да стане разбираема мисълта, че не всичко, което на външен вид изглежда като реалност — когато ни се разкрива в определени граници — несъмнено е истинска реалност; то може да е жива лъжа.
А тази разлика между живите истини и живите лъжи е нещо, което би трябвало да пусне дълбоки корени в днешните човешки умове. В колкото повече хора трайно се настани този възглед, толкова повече ще се пробужда и чувството: „Ние трябва да търсим тези неща, които не са лъжи, а живи истини… А по този начин възможно най-скоро и социалният организъм ще възвърне здравето си.“ Какво трябва да добавим към всичко това?
към текста >>
Необходимо е и нещо друго, за да прозрем истинската или частично видимата
реалност
на даден външен обект.
Необходимо е и нещо друго, за да прозрем истинската или частично видимата реалност на даден външен обект.
Представете си едно същество, което идва от планета с различна организация от нашата — това същество никога не би могло да направи разлика между една роза, растяща от стъбло, и един кристал. Ако поставим един кристал и една роза пред него, то като нищо може да повярва, че тяхната реалност е от едно и също естество. И то без съмнение ще се изненада, когато забележи, че розата скоро повяхва, докато кристалът остава същият. Тук, на земята, ние знаем къде сме изправени пред лицето на реалност, защото имаме поглед върху живота на нещата за продължителни периоди.
към текста >>
Ако поставим един кристал и една роза пред него, то като нищо може да повярва, че тяхната
реалност
е от едно и също естество.
Необходимо е и нещо друго, за да прозрем истинската или частично видимата реалност на даден външен обект. Представете си едно същество, което идва от планета с различна организация от нашата — това същество никога не би могло да направи разлика между една роза, растяща от стъбло, и един кристал.
Ако поставим един кристал и една роза пред него, то като нищо може да повярва, че тяхната реалност е от едно и също естество.
И то без съмнение ще се изненада, когато забележи, че розата скоро повяхва, докато кристалът остава същият. Тук, на земята, ние знаем къде сме изправени пред лицето на реалност, защото имаме поглед върху живота на нещата за продължителни периоди.
към текста >>
Тук, на земята, ние знаем къде сме изправени пред лицето на
реалност
, защото имаме поглед върху живота на нещата за продължителни периоди.
Необходимо е и нещо друго, за да прозрем истинската или частично видимата реалност на даден външен обект. Представете си едно същество, което идва от планета с различна организация от нашата — това същество никога не би могло да направи разлика между една роза, растяща от стъбло, и един кристал. Ако поставим един кристал и една роза пред него, то като нищо може да повярва, че тяхната реалност е от едно и също естество. И то без съмнение ще се изненада, когато забележи, че розата скоро повяхва, докато кристалът остава същият.
Тук, на земята, ние знаем къде сме изправени пред лицето на реалност, защото имаме поглед върху живота на нещата за продължителни периоди.
към текста >>
Но не винаги е възможно да се отличи истинската
реалност
по същия начин като с розата.
Но не винаги е възможно да се отличи истинската реалност по същия начин като с розата.
През живота се натъкваме на обекти, които изискват от нас по-напред да създадем една основа за нашата преценка, ако искаме да разберем тяхната истинска реалност. Що за основа е тази — особено по отношение на социалния живот?
към текста >>
През живота се натъкваме на обекти, които изискват от нас по-напред да създадем една основа за нашата преценка, ако искаме да разберем тяхната истинска
реалност
.
Но не винаги е възможно да се отличи истинската реалност по същия начин като с розата.
През живота се натъкваме на обекти, които изискват от нас по-напред да създадем една основа за нашата преценка, ако искаме да разберем тяхната истинска реалност.
Що за основа е тази — особено по отношение на социалния живот?
към текста >>
Още повече, че различните класови интереси в нашето време правят така, че всичко се струпва хаотично в държавата — без по-пълни познания е почти невъзможно да се каже дали държавата е
реалност
, или жива лъжа.
Въпросното отражение обаче трябва да се разглежда в неговата истинска значимост. Можем да попитаме: „По какъв начин от социална гледна точка нашият живот тук, между раждането и смъртта, е свързан с нашия свръхсетивен живот? “ Оттук веднага се насочваме — както често правим при изучаване на необходимостта от троично разчленяване на социалния организъм — към средния член: а именно към политическата държава. Хората, които в нашата епоха размишляват върху политическата държава, винаги се стараят да разберат какво точно представлява тя.
Още повече, че различните класови интереси в нашето време правят така, че всичко се струпва хаотично в държавата — без по-пълни познания е почти невъзможно да се каже дали държавата е реалност, или жива лъжа.
към текста >>
Ако някой наблюдава безпристрастно какви са връзките между отделните хора в контекста на държавата, а след това го съпостави с онова, което представляват връзките между отделните души в живота след смъртта (както ги описах преди малко), тогава и само тогава човек може да придобие представа за
реалност
та в държавата — за нейната потенциална
реалност
.
Ако някой наблюдава безпристрастно какви са връзките между отделните хора в контекста на държавата, а след това го съпостави с онова, което представляват връзките между отделните души в живота след смъртта (както ги описах преди малко), тогава и само тогава човек може да придобие представа за реалността в държавата — за нейната потенциална реалност.
Както всяка връзка в живота след смъртта възниква от изначалните сили на симпатия и антипатия в човешката душа и живее в най-съкровените дълбини на душата, така всичко, което се изгражда между хората чрез политическата държава, живее изцяло външно, основава се на външен закон, лежи на външен ред, според който хората са поставени в отношения едни с други.
към текста >>
Двете заедно образуват истинската
реалност
, докато само сетивният живот не е нищо повече от илюзия.
Ние трябва да знаем, че духовният живот е нещо, което има вътрешна връзка с живота ни преди раждането — има известна родствена връзка с него. Като имаме това предвид, трябва да опитваме да организираме духовно-културния живот като свободен [самостоятелен] живот — той трябва да е извън областта на политиката, която в този смисъл не е отражение, а пълна противоположност на свръхсетивния живот. И ще можем да изградим концепция за реалното в политическата държава и в духовно-културния живот само тогава, когато вземем предвид както свръхсетивния живот, така и сетивния живот.
Двете заедно образуват истинската реалност, докато само сетивният живот не е нищо повече от илюзия.
към текста >>
Както казах по-рано, само когато обединим свръхсетивния свят и сетивния, получаваме истинската
реалност
.
Ето още един аспект по пътя, който ни помага чрез знанията за свръхсетивния свят да разбираме необходимостта от троично разчленяване на социалния организъм. Със сигурност никой не може да достигне тази гледна точка, освен ако не положи усилия да се запознае с духовно-научните основи на познанието за света. Но за всеки, който положи такива усилия, ще става все повече и повече очевидно, че здравият социален организъм трябва да се разчлени на тези три области, тъй като всяка от тези три области имат своята доста особена връзка със свръхсетивния свят.
Както казах по-рано, само когато обединим свръхсетивния свят и сетивния, получаваме истинската реалност.
към текста >>
Те са изгубили навика да предприемат прекия път към духовния свят чрез активен духовен живот, за да могат да потърсят там светлината, която е в състояние да освети физическата
реалност
— за да може тази
реалност
да бъде опозната правилно за пръв път.
Но вижте сега — никой през последните няколко века не говори за тези взаимовръзки във външния свят, които се проявяват в културния живот, политическия живот и икономическия живот. Хората отдавна буксуват в старите традиции, без дори да ги разбират.
Те са изгубили навика да предприемат прекия път към духовния свят чрез активен духовен живот, за да могат да потърсят там светлината, която е в състояние да освети физическата реалност — за да може тази реалност да бъде опозната правилно за пръв път.
Водещите кръгове на човечеството поощряват този бездуховен живот. И по този начин зейва огромна бездна между социалните класи — бездна, която лежи в основата на съвременния живот и която не можем лениво да пренебрегваме.
към текста >>
Понеже хората много обичат да спят пред лицето на
реалност
та, те не могат да забележат в тази
реалност
онези сили, които единствени я превръщат в истинска
реалност
.
По онова време, разбира се, моето изказване — ние живеем в карцинома, социална язва — за повечето хора беше просто начин на изразяване, една фраза, тъй като Световната война беше още в бъдещето. Хората си нямаха понятие, че танцуват в кратера на надигащ се вулкан! Същото е и при много хора в наши дни, ако им обърнеш внимание към другия вулкан — а определено има такъв — който се намира във всичко онова, което сега произлиза от социалния въпрос, както не отскоро го наричат.
Понеже хората много обичат да спят пред лицето на реалността, те не могат да забележат в тази реалност онези сили, които единствени я превръщат в истинска реалност.
към текста >>
“ Ние започваме от
реалност
та, като питаме: „Какви трябва да са взаимоотношенията на самите човешки същества, за да могат да са свободни членове на социалния организъм и да са в състояние да работят заедно за онова, което е правилно и справедливо?
Виждате ли, ето защо е толкова трудно да се обясни на днешните хора кое е толкова необходимо — да им се обясни идеята за троичното разчленяване на социалния организъм и нуждата от този здрав троичен ред! Кое е това, което отличава мисленето, водещо към изискване за троичен социален ред, от другите начини на мислене? Другото мислене идва от опитите да се теоретизира кой би могъл да бъде най-добрият социален ред в света и какво трябва да се направи, за да се постигне. Сега забележете колко различен е начинът на мислене, който се основава на троичния ред на социалния организъм! Няма смисъл тук да се питаме: „Кой е най-добрият начин да се уреди социалният организъм?
“ Ние започваме от реалността, като питаме: „Какви трябва да са взаимоотношенията на самите човешки същества, за да могат да са свободни членове на социалния организъм и да са в състояние да работят заедно за онова, което е правилно и справедливо?
“
към текста >>
Заради възхода на материализма през последните векове, хората се отдалечиха от истинската
реалност
.
Но има сериозни препятствия за всичко това.
Заради възхода на материализма през последните векове, хората се отдалечиха от истинската реалност.
Те се отчуждиха от нея и станаха самотни във вътрешния си живот. А най-самотни от всички са онези, които бяха изтръгнати от връзката с техния живот и попаднаха между чука и наковалнята: от едната страна е фабриката, от другата — бездушният капитализъм. Човешката душа действително се превърна в пустиня. Но в тази пустиня се мъчи да оцелее всичко онова, което може да произлезе от дадения човек. А то включва вътрешни мисли, вътрешни откровения от свръхсетивния свят, а също и видения, които хвърлят светлина във външната природа.
към текста >>
Днес е безсмислено да се казва: „Вярвай в духа.“ Необходимо е да се говори за духа, който действително може да овладее външната
реалност
и може действително да посочи как да бъде осъществено обособяването на социалния организъм в отделни членове.
Колкото си искат проповедници могат да тръгнат из страната да повтарят отново и отново: „Хората трябва да се обърнат към себе си“ или „Христос някога беше грижа само за личния живот на човека, сега Той трябва да влезе в социалния живот“. — С такива изказвания не се постига абсолютно нищо! Защото важното днес не е просто да вярваме в духа, а дотолкова да сме изпълнени с духа, че чрез самите нас духът да се влива директно в сетивния свят.
Днес е безсмислено да се казва: „Вярвай в духа.“ Необходимо е да се говори за духа, който действително може да овладее външната реалност и може действително да посочи как да бъде осъществено обособяването на социалния организъм в отделни членове.
Причината за бездуховната същност на настоящето не е само в това, че хората не вярват в духа, а също и в това, че те не могат да достигнат такава връзка с духа, която ще позволи на духа истински да организира материалния живот.
към текста >>
Колко много хора има днес, които мислят, че е напълно оправдано да кажат: „О, в материалното съществуване няма нищо духовно — човек трябва да се оттегли от него: нашето задължение е да се оттеглим от материалното съществуване към напълно самостоятелния духовен живот.“ Ето я физическата
реалност
: взимате си отпуска от работа, после сядате в стаята за медитации и се изстрелвате към духовния свят.
Колко много хора има днес, които мислят, че е напълно оправдано да кажат: „О, в материалното съществуване няма нищо духовно — човек трябва да се оттегли от него: нашето задължение е да се оттеглим от материалното съществуване към напълно самостоятелния духовен живот.“ Ето я физическата реалност: взимате си отпуска от работа, после сядате в стаята за медитации и се изстрелвате към духовния свят.
Два чудесно разграничени живота, поддържани елегантно отделно един от друг! Това обаче не води наникъде днес.
към текста >>
Това, което се иска днес, е духът така да нарасне и да се засили в човешките души, че да не се проявява само в разговорите как хората да бъдат благословени и спасени, а да проникне и в онова, което трябва да направим на физически план — да позволим на духа да се влива и да прониква външната
реалност
.
Това, което се иска днес, е духът така да нарасне и да се засили в човешките души, че да не се проявява само в разговорите как хората да бъдат благословени и спасени, а да проникне и в онова, което трябва да направим на физически план — да позволим на духа да се влива и да прониква външната реалност.
Да говорят повърхностно за духа — това е лесно за човешките същества. И в тази връзка много хора залитат към странни противоречия. Героят в пиесата на Анценгрубер, който отрича Бога, може да ни послужи за илюстрация. Особено показателно е, че той отрича Бог с думите: „Колкото е вярно, че има Бог на небето, толкова аз съм атеист.“ Такива самопротиворечиви хора — макар да не са в чак такъв карикатурен вид — съвсем не са рядкост в наши дни. Но доста често се говори по този начин: Колкото е вярно, че има Бог на небето, толкова аз съм атеист!
към текста >>
Всичко това ни носи поредното предупреждение да не мислим само за вярата в духа, а преди всичко да опитваме да осъществим такава среща с духа, че той да ни даде сили да виждаме нещо повече от ограничената
реалност
в материалния, външния свят.
Всичко това ни носи поредното предупреждение да не мислим само за вярата в духа, а преди всичко да опитваме да осъществим такава среща с духа, че той да ни даде сили да виждаме нещо повече от ограничената реалност в материалния, външния свят.
Тогава действително хората ще престанат да използват думата „дух“, „дух“, „дух“ във всяко изречение. Тогава човек ще докаже от начина, по който гледа на нещата, че ги вижда в светлината на духа. Това е важното днес: Хората трябва да виждат нещата в светлината на духа, а не само да продължават да говорят за духа.
към текста >>
Тези, които говорят за свръхсетивното, определено винаги са казвали, че
реалност
та, която обхващаме тук с нашите сетива, е само половината
реалност
— тя е като илюзия!
Всеки, който разбира това, лесно ще разбере и защо едно изказване като онова на Курт Айзнер е особено ценно — то е, бих казал, изказване с предчувствие за трагичната му смърт — защото ни въздейства като изповед: „Честно казано, не вярвам сериозно в свръхсетивното — поне нямам желание да му отделям голямо внимание.
Тези, които говорят за свръхсетивното, определено винаги са казвали, че реалността, която обхващаме тук с нашите сетива, е само половината реалност — тя е като илюзия!
Но със сигурност съм готов да изследвам формата, в която сетивна реалност се проявява в съвременния социален живот — и тогава на мен тя наистина ми изглежда като същинска илюзия! Резултатът е, че човек е принуден да си каже: Тази реалност очевидно е изобретение на някакъв зъл дух…“
към текста >>
Но със сигурност съм готов да изследвам формата, в която сетивна
реалност
се проявява в съвременния социален живот — и тогава на мен тя наистина ми изглежда като същинска илюзия!
Всеки, който разбира това, лесно ще разбере и защо едно изказване като онова на Курт Айзнер е особено ценно — то е, бих казал, изказване с предчувствие за трагичната му смърт — защото ни въздейства като изповед: „Честно казано, не вярвам сериозно в свръхсетивното — поне нямам желание да му отделям голямо внимание. Тези, които говорят за свръхсетивното, определено винаги са казвали, че реалността, която обхващаме тук с нашите сетива, е само половината реалност — тя е като илюзия!
Но със сигурност съм готов да изследвам формата, в която сетивна реалност се проявява в съвременния социален живот — и тогава на мен тя наистина ми изглежда като същинска илюзия!
Резултатът е, че човек е принуден да си каже: Тази реалност очевидно е изобретение на някакъв зъл дух…“
към текста >>
Резултатът е, че човек е принуден да си каже: Тази
реалност
очевидно е изобретение на някакъв зъл дух…“
Всеки, който разбира това, лесно ще разбере и защо едно изказване като онова на Курт Айзнер е особено ценно — то е, бих казал, изказване с предчувствие за трагичната му смърт — защото ни въздейства като изповед: „Честно казано, не вярвам сериозно в свръхсетивното — поне нямам желание да му отделям голямо внимание. Тези, които говорят за свръхсетивното, определено винаги са казвали, че реалността, която обхващаме тук с нашите сетива, е само половината реалност — тя е като илюзия! Но със сигурност съм готов да изследвам формата, в която сетивна реалност се проявява в съвременния социален живот — и тогава на мен тя наистина ми изглежда като същинска илюзия!
Резултатът е, че човек е принуден да си каже: Тази реалност очевидно е изобретение на някакъв зъл дух…“
към текста >>
Не е ли възможно тази трагична, ужасяваща дреха, с която се разкрива съвременната
реалност
на човечеството, да е дело на един добър дух — дух, който ни дава образователен урок, като ни подканя да търсим в лошия кошмар всичко онова, което е истинската
реалност
и включва сетивното и свръхсетивното?
Безспорно една достойна за внимание изповед! Но нима не е възможно да е обратното?
Не е ли възможно тази трагична, ужасяваща дреха, с която се разкрива съвременната реалност на човечеството, да е дело на един добър дух — дух, който ни дава образователен урок, като ни подканя да търсим в лошия кошмар всичко онова, което е истинската реалност и включва сетивното и свръхсетивното?
Не трябва да приемаме изцяло песимистичен възглед за настоящето. От това настояще можем да извлечем и силите, с които да намерим дадено обяснение за смисъла от сегашното положение.
към текста >>
Всеки, който отказва да търси този път, несъмнено няма да стигне далеч в мислите си и ще каже: „Тази
реалност
е дело на някакъв зъл дух!
Тогава ние никога няма да позволим да се ограничим в сетивния свят: ние ще се чувстваме подтикнати да намерим пътя в него, който води към свръхсетивното.
Всеки, който отказва да търси този път, несъмнено няма да стигне далеч в мислите си и ще каже: „Тази реалност е дело на някакъв зъл дух!
“ Но онзи, който развие умението да се повдига над тази реалност към една духовна реалност, ще може да говори и за образованието, което ни се дава от един добър дух. И въпреки всичко, което виждаме около нас в наши дни, ще съхраним убеждението си, че човечеството ще намери спасителния изход от сегашната си трагична съдба. Но, разбира се, трябва да се придържаме към ясното условие, което изисква да работим заедно за социалното изцеление.
към текста >>
“ Но онзи, който развие умението да се повдига над тази
реалност
към една духовна
реалност
, ще може да говори и за образованието, което ни се дава от един добър дух.
Тогава ние никога няма да позволим да се ограничим в сетивния свят: ние ще се чувстваме подтикнати да намерим пътя в него, който води към свръхсетивното. Всеки, който отказва да търси този път, несъмнено няма да стигне далеч в мислите си и ще каже: „Тази реалност е дело на някакъв зъл дух!
“ Но онзи, който развие умението да се повдига над тази реалност към една духовна реалност, ще може да говори и за образованието, което ни се дава от един добър дух.
И въпреки всичко, което виждаме около нас в наши дни, ще съхраним убеждението си, че човечеството ще намери спасителния изход от сегашната си трагична съдба. Но, разбира се, трябва да се придържаме към ясното условие, което изисква да работим заедно за социалното изцеление.
към текста >>
301.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Луцифер има постоянно стремежа аз изразявам сега душевно същото нещо, което по-рано изразих физически Луцифер има постоянно стремежа, когато оформяме в духа един образ, да предаде на този образ нещо, което според мене е една художествена форма, да му даде едно действително субстанциално съдържание, следователно да проникне съдържанието на нашите мисли, на нашите представи с обикновената земна действителност С това той би постигнал онова, щото ние като човеци да напуснем другата действителност и да се пренесем в една мислова действителност, която би била тогава една
реалност
, а не само мисли.
Бих могъл да кажа, че говорейки физиологически положението е именно такова, че Луцифер постоянно действува в нас така, че ни изпраща нагоре жизнените сили, които искат да оживят главата, да проникнат главата, изпраща ги там от останалия наш организъм. Говорейки душевно, можем да кажем: Луцифер иска непрестанно да даде на съдържанието на нашата интелигентност, което обхваща само мисли, което обхваща само образи, едно субстанциално съдържание.
Луцифер има постоянно стремежа аз изразявам сега душевно същото нещо, което по-рано изразих физически Луцифер има постоянно стремежа, когато оформяме в духа един образ, да предаде на този образ нещо, което според мене е една художествена форма, да му даде едно действително субстанциално съдържание, следователно да проникне съдържанието на нашите мисли, на нашите представи с обикновената земна действителност С това той би постигнал онова, щото ние като човеци да напуснем другата действителност и да се пренесем в една мислова действителност, която би била тогава една реалност, а не само мисли.
Тази тенденция на Луцифер е постоянно свързана с нашето човешко същество, имаща за цел да превърне нашите фантазии в действителности. Той полага мислимо най-големи усилия, за да могат човешките фантазии да бъдат превърнати в действителности.
към текста >>
302.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Той предусеща, че този свят на мисли се отнася към действителната
реалност
точно така, както образът, видян в отразяващо стъкло се отнася към
реалност
та, отразена от стъклото.
Те са само резултат от този страх от Науката за Духа, страх който властва несъзнателно в човешките души. Всъщност, в скритите дълбини на своя душевен живот всеки един знае много повече отколкото си мисли, но не иска това знание, вкоренено в дълбините на душата му да излезе на повърхността, защото в негово присъствие той се страхува. Преди всичко друго човекът предполага едно нещо за свръхсетивните светове; предполага, че във всичко онова, което той нарича свое мислене, във всичко, което определя като свой мисловен свят, има нещо съдържащо се в един свръхсетивен свят. В нашето време дори лица с материалистично съзнание не могат напълно да прогонят неясното чувство, че в света на мислите се съдържа нещо, което някакси насочва към един свръхсетивен свят. И в същото време човек предполага и нещо друго за своя мисловен свят.
Той предусеща, че този свят на мисли се отнася към действителната реалност точно така, както образът, видян в отразяващо стъкло се отнася към реалността, отразена от стъклото.
Точно както образът в огледалото не е реалност, така и човекът трябва да признае, че собственият му мисловен свят не е реалност. В момента, в който човек има куража, безстрашието да допусне, че светът на мислите не е реалност, в този момент той бива също обзет и от копнеж за познание на духовния свят. Тъй като в края на краищата, той би искал да узнае какво е онова, което е наистина там, но от което той вижда само едно отражение.
към текста >>
Точно както образът в огледалото не е
реалност
, така и човекът трябва да признае, че собственият му мисловен свят не е
реалност
.
Всъщност, в скритите дълбини на своя душевен живот всеки един знае много повече отколкото си мисли, но не иска това знание, вкоренено в дълбините на душата му да излезе на повърхността, защото в негово присъствие той се страхува. Преди всичко друго човекът предполага едно нещо за свръхсетивните светове; предполага, че във всичко онова, което той нарича свое мислене, във всичко, което определя като свой мисловен свят, има нещо съдържащо се в един свръхсетивен свят. В нашето време дори лица с материалистично съзнание не могат напълно да прогонят неясното чувство, че в света на мислите се съдържа нещо, което някакси насочва към един свръхсетивен свят. И в същото време човек предполага и нещо друго за своя мисловен свят. Той предусеща, че този свят на мисли се отнася към действителната реалност точно така, както образът, видян в отразяващо стъкло се отнася към реалността, отразена от стъклото.
Точно както образът в огледалото не е реалност, така и човекът трябва да признае, че собственият му мисловен свят не е реалност.
В момента, в който човек има куража, безстрашието да допусне, че светът на мислите не е реалност, в този момент той бива също обзет и от копнеж за познание на духовния свят. Тъй като в края на краищата, той би искал да узнае какво е онова, което е наистина там, но от което той вижда само едно отражение.
към текста >>
В момента, в който човек има куража, безстрашието да допусне, че светът на мислите не е
реалност
, в този момент той бива също обзет и от копнеж за познание на духовния свят.
Преди всичко друго човекът предполага едно нещо за свръхсетивните светове; предполага, че във всичко онова, което той нарича свое мислене, във всичко, което определя като свой мисловен свят, има нещо съдържащо се в един свръхсетивен свят. В нашето време дори лица с материалистично съзнание не могат напълно да прогонят неясното чувство, че в света на мислите се съдържа нещо, което някакси насочва към един свръхсетивен свят. И в същото време човек предполага и нещо друго за своя мисловен свят. Той предусеща, че този свят на мисли се отнася към действителната реалност точно така, както образът, видян в отразяващо стъкло се отнася към реалността, отразена от стъклото. Точно както образът в огледалото не е реалност, така и човекът трябва да признае, че собственият му мисловен свят не е реалност.
В момента, в който човек има куража, безстрашието да допусне, че светът на мислите не е реалност, в този момент той бива също обзет и от копнеж за познание на духовния свят.
Тъй като в края на краищата, той би искал да узнае какво е онова, което е наистина там, но от което той вижда само едно отражение.
към текста >>
Когато чрез Науката на Посвещението прекосим прага на свръхсетивния свят, нагоре към духовния свят, тогава всичко, което човек преживява тук като сетивна
реалност
се преобразува в обикновена картина, в изглед.
Онова, което току-що казах, има важно противоположно съответствие.
Когато чрез Науката на Посвещението прекосим прага на свръхсетивния свят, нагоре към духовния свят, тогава всичко, което човек преживява тук като сетивна реалност се преобразува в обикновена картина, в изглед.
Ние се изкачваме в свръхсетивния свят и точно както, да речем, тук на Земята свръхсетивният свят е огледална картина, съществуващ само като огледален образ, така в свръхсетивния свят Земният свят съществува само като огледална картина. Следователно онзи, който говори от името на Науката на Посвещението, говори съвсем естествено за реалностите на сетивния свят като за "картини". Сега човешките същества усещат това; те чувстват, че онова, на което могат да стоят така удобно, което могат да вдишват така приятно, което могат да виждат толкова лесно без да се налага да правят нещо друго освен, най-много, да отворят очите си като стават сутрин и да ги разтъркат всичко това се превръща просто в картина. Те усещат това и започват да се чувстват така несигурни, както би се чувствал човек който, изведен на разходка, би бил доведен до ръба на бездна и тогава обхванат от замайването на страха. Следователно, от една страна, човешкото същество чувства, че неговото мислене в сетивния свят е просто съвкупност от картини.
към текста >>
Следователно онзи, който говори от името на Науката на Посвещението, говори съвсем естествено за
реалност
ите на сетивния свят като за "картини".
Онова, което току-що казах, има важно противоположно съответствие. Когато чрез Науката на Посвещението прекосим прага на свръхсетивния свят, нагоре към духовния свят, тогава всичко, което човек преживява тук като сетивна реалност се преобразува в обикновена картина, в изглед. Ние се изкачваме в свръхсетивния свят и точно както, да речем, тук на Земята свръхсетивният свят е огледална картина, съществуващ само като огледален образ, така в свръхсетивния свят Земният свят съществува само като огледална картина.
Следователно онзи, който говори от името на Науката на Посвещението, говори съвсем естествено за реалностите на сетивния свят като за "картини".
Сега човешките същества усещат това; те чувстват, че онова, на което могат да стоят така удобно, което могат да вдишват така приятно, което могат да виждат толкова лесно без да се налага да правят нещо друго освен, най-много, да отворят очите си като стават сутрин и да ги разтъркат всичко това се превръща просто в картина. Те усещат това и започват да се чувстват така несигурни, както би се чувствал човек който, изведен на разходка, би бил доведен до ръба на бездна и тогава обхванат от замайването на страха. Следователно, от една страна, човешкото същество чувства, че неговото мислене в сетивния свят е просто съвкупност от картини. От друга страна то чувства и усеща това дори ако се мами с онзи несъзнателен страх че онова, което му е казано за свръхсетивния свят, прави този физически свят просто картина. Както казах, това се усеща от хората, и по този причина те се борят срещу онова, което идва от Науката на Посвещението.
към текста >>
303.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
" Ако не преминем в абстрактното, а навлезем в тези неща в
реалност
та, ние сравняваме две неща.
С помощта на Духовната Наука може да се направи следният опит. Може да бъде зададен въпросът, но напълно в съгласие с Духовната Наука: "Какви форми на мисълта ни говорят от по-голямата част на тези оправдаващи себе си книги? " Опитвал съм се добросъвестно да отговоря на този въпрос от всички страни. Питал съм се: "От какъв вид са мисловните форми на тези хора, от които съдбата на Централна Европа зависи толкова много?
" Ако не преминем в абстрактното, а навлезем в тези неща в реалността, ние сравняваме две неща.
По този начин стигнах до едно сравнение, когато си зададох въпроса: "През кой период в нормалния ход на еволюцията в Европа са били развити мисловни форми като онези, които намираме у водещите личности по време на световната война? " След добросъвестно подробно разглеждане на фактите ми стана ясно, че хората са мислили по този начин около времето на римлянина Юлий Цезар. Няма разлика между душевният и мисловен живот на Юлий Цезар по времето, да речем, на неговите войни в Галия и начина, по който такива съвременни личности формират своите мисли. Това означава, че тези хора са останали в мисловния си живот напълно незасегнати от Християнството, тъй като Цезар е живял преди Мистерията на Голгота да се състои в еволюцията. Дори и името на Христос Исус да е понякога в устите им, душевният живот на тези хора се е развил по такъв начин, че той няма нищо общо с истинското Християнство.
към текста >>
304.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
То е взето далеч повече от
реалност
и, и следователно работи по много по-жив начин.
Пряко нашето внимание е насочено към такива неща, познанието за които ни завладява. Това познание не работи по такъв неясен начин, както прави нашето интелектуално знание.
То е взето далеч повече от реалности, и следователно работи по много по-жив начин.
И понеже начинът, по който то работи е толкова по-реален от смътното знание на съвременния човек, е необходимо още повече той да вземе на сериозно онова, което му се разкрива чрез това познание. Човек не може да бъде гражданин на Космоса от една страна в описания по-горе смисъл, а от друга страна да си остава старият Филистимлянин (прен. еснаф бел. пр.), в когото за последните няколко столетия, т.е. периода от средата на XV век, се е превърнал днешния човек.
към текста >>
Какъв е пътят от имагинацията до
реалност
та?
Какъв е пътят от имагинацията до реалността?
Пътят ще бъде открит чрез Духовната Наука, не чрез онова, което е външно Духовната Наука, а чрез самата Духовна Наука. Това означава, че имагинацията на Евангелията ще бъде издигната до реалност чрез Духовната Наука. От най-голяма важност за Ариман е така да подготви своето въплъщение, че хората да не последват този път на Духовната Наука от имагинацията на Евангелията до реалността на Мистерията на Голгота. Точно както е от най-голям интерес за Ариман човекът да поддържа любовта като абстракция, така е от негов най-голям интерес и хората да таят все повече и повече форма на набожност, изградена само върху Евангелията. Когато обмислите това ще осъзнаете, че голяма част от съществуващите днес вероизповедания са предварителната работа на Ариман за целите му в това Земно съществуване.
към текста >>
Това означава, че имагинацията на Евангелията ще бъде издигната до
реалност
чрез Духовната Наука.
Какъв е пътят от имагинацията до реалността? Пътят ще бъде открит чрез Духовната Наука, не чрез онова, което е външно Духовната Наука, а чрез самата Духовна Наука.
Това означава, че имагинацията на Евангелията ще бъде издигната до реалност чрез Духовната Наука.
От най-голяма важност за Ариман е така да подготви своето въплъщение, че хората да не последват този път на Духовната Наука от имагинацията на Евангелията до реалността на Мистерията на Голгота. Точно както е от най-голям интерес за Ариман човекът да поддържа любовта като абстракция, така е от негов най-голям интерес и хората да таят все повече и повече форма на набожност, изградена само върху Евангелията. Когато обмислите това ще осъзнаете, че голяма част от съществуващите днес вероизповедания са предварителната работа на Ариман за целите му в това Земно съществуване. По какъв начин би могъл някой да служи по-добре на Ариман от това, да вземе решение да използва външна власт, налагайки на вярващите да се подчинят на тази власт, и да не четат никаква антропософска литература? Не може да се направи по-голяма услуга на Ариман от това да се осигури голям брой хора да не четат антропософска литература.
към текста >>
От най-голяма важност за Ариман е така да подготви своето въплъщение, че хората да не последват този път на Духовната Наука от имагинацията на Евангелията до
реалност
та на Мистерията на Голгота.
Какъв е пътят от имагинацията до реалността? Пътят ще бъде открит чрез Духовната Наука, не чрез онова, което е външно Духовната Наука, а чрез самата Духовна Наука. Това означава, че имагинацията на Евангелията ще бъде издигната до реалност чрез Духовната Наука.
От най-голяма важност за Ариман е така да подготви своето въплъщение, че хората да не последват този път на Духовната Наука от имагинацията на Евангелията до реалността на Мистерията на Голгота.
Точно както е от най-голям интерес за Ариман човекът да поддържа любовта като абстракция, така е от негов най-голям интерес и хората да таят все повече и повече форма на набожност, изградена само върху Евангелията. Когато обмислите това ще осъзнаете, че голяма част от съществуващите днес вероизповедания са предварителната работа на Ариман за целите му в това Земно съществуване. По какъв начин би могъл някой да служи по-добре на Ариман от това, да вземе решение да използва външна власт, налагайки на вярващите да се подчинят на тази власт, и да не четат никаква антропософска литература? Не може да се направи по-голяма услуга на Ариман от това да се осигури голям брой хора да не четат антропософска литература. Вече споменах в тези лекции кои са хората, решили се на този начин на действие.
към текста >>
305.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Наистина, сравнението с огледало се доближава до
реалност
та много повече, отколкото може да изглежда на пръв поглед.
Мислите които, най-вече в отговор на вътрешна нужда, извикваме пред своите души с преглеждането на това, което сме направили през изминалата година, и на онова което възнамеряваме да направим през следващата година, трябва да бъдат проникнати със съответната сериозност и възвишеност в съгласие с духа на Антропософската Духовна Наука, така че да можем чрез съзерцание на великите Космически събития да просветлим тези мисли с висшата светлина, която можем да получим от Духовната Наука. Как стои този наш човешки живот по отношение на миналото и бъдещето? Той е като огледало.
Наистина, сравнението с огледало се доближава до реалността много повече, отколкото може да изглежда на пръв поглед.
Стремежът да добием малко себепознание е като стоене пред огледало. Ние стоим, гледайки в огледалото и там в това огледало лежи миналото, за което знаем, че отражението му е в огледалото. Зад огледалото лежи онова, в което отначало не можем да погледнем, точно както в пространството е невъзможно да видим онова, което лежи зад едно огледало. Може би тук трябва да се повдигне въпросът: Какво е онова, което в нашия свят-огледало съответства на среброто, покриващо отзад, което превръща прозрачното стъкло в огледало? В обикновеното огледало стъклото е покрито отзад, така че не можем да видим през него.
към текста >>
Тези ясновидско-атавистични възприятия бяха сънища само в своята форма; онова, което те съдържаха, беше
реалност
.
Това, че сме способни да изживеем, да усетим Аза си, зависи от факта, че нашият жизнен път мъдро бива прекъсван постоянно. Днешното човечество е изправено пред критичен период във връзка точно с това възприятие на Аза, породено от прекъсванията в течение на живота. Когато едно човешко същество гледа назад към живота и, както току-що бе обяснено, достига своя Аз чрез това гледане назад, този Аз на днешния човек в определено отношение е празен, ние знаем само това, че имаме Аз. В ранните периоди на Земната еволюция хората знаеха повече. Точно както в обичайния всекидневен живот сънищата на индивида смътно се надигаха от неговите нощни опитности, така и ясновидско-атавистичните възприятия на човешките същества от ранните епохи се надигаха от Аза.
Тези ясновидско-атавистични възприятия бяха сънища само в своята форма; онова, което те съдържаха, беше реалност.
Може да кажем: Азът на днешния човек е бил опразнен от ясновидско-атавистичното съдържание, което е било опора на хората от миналите епохи, прониквайки ги с убеждението, че имат нещо общо с един божествен елемент, че са свързани с нещо божествено. От тези атавистично-ясновидски виждания възникна в човешкия съзнателен живот онова, което се превърна в религиозно чувство и религиозно благоговение към Съществата, към които бяха отправени религиозни култове и религиозни жертвоприношения. Как стоят нещата днес? Днес Азът е опразнен от тези атавистично-ясновидски виждания, и когато погледнем назад към Аза, той е повече или по-малко една точка в нашия душевен живот. Съдържанието на този Аз е здрава опорна точка, но въпреки това е само точка.
към текста >>
306.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Германският народ не се характеризира с онзи жив усет за непосредствената
реалност
, или външната страна на природата, който позволи на гърците да създадат своите чудесни и непреходни творения на изкуството.
Сериозната страна на това явление се появява само когато вземем под внимание, че упоритото отклоняване от тази духовна цел означава за германския народ загуба на неговото собствено Себе, откъсване от Духа на Народа. Защото този стремеж извира от една дълбока нужда в немския характер. Той не навлиза в умовете ни желаейки да отрече разнородните грешки и едностранчивите заблуждения, които Фихте, Хегел, Шелинг, Оукън и други допуснаха при своите смели нашествия в царството на идеализма. Но импулсът, който в цялото си величие ги вдъхновяваше, не трябва да бъде погрешно разбиран. Този е импусът, който е най-подходящ за една нация от мислители.
Германският народ не се характеризира с онзи жив усет за непосредствената реалност, или външната страна на природата, който позволи на гърците да създадат своите чудесни и непреходни творения на изкуството.
Вместо това сред немците има непрекъснат подтик на духа към причините за нещата, към външно скритите, дълбоки начала на обкръжаващата ни природа. Точно както гръцкият дух намери израз в своя удивителен свят на пластични форми, така германският, по-съсредоточен в себе си, лесно се отваря за природата, но по тази причина повече със собственото си сърце, подхранвайки общуване със своя собствен вътрешен свят, търсейки своите завоевания в света на чистата мисъл. Следователно начинът, по който Фихте и неговите наследници разглеждаха света, беше наистина германски. Ето защо техните учения бяха приемани толкова ентусиазирано; ето защо за известно време те завладяваха целия живот на нацията. Ето защо ние не трябва да скъсваме с тяхното духовно водачество.
към текста >>
Външният ход на събитията през тези последни 30 или 40 години ясно показа оправданието на този зов; защото онзи, който гледа на случвалото се без предубеждения, трябва да си каже: "Нямаше да ги има днешните бедност и мизерия, ако този зов бе станал
реалност
в сърцата на хората от Централна Европа по онова време." По онова време той звуча напразно.
Какво тогава лежи зад всичко, към което се насочва вниманието ни, когато се споменава догмата на откровението? Днес, във всеобхватен смисъл, там лежи всичко онова, което наричаме луциферически влияния в хода на човешката еволюция. А зад догмата на опитността лежи всичко онова, което отново във всеобхватен смисъл наричаме ариманически влияния в човешката еволюция. В настоящата епоха онзи, който желае да води хората само под влияние на догмата на откровението, ги води в луциферическа посока; онзи, който желае вместо това да води хората, както правят учените, само според догмата на външната сетивна опитност, ги води в ариманическа посока. Не е ли подходящо новогодишно съзерцание в тези сериозни за нас времена да прегледаме последните 30 или 40 години и да изтъкнем колко е необходимо днес още да повтаряме повикът на онова време, да го надигаме отново, но много по-силно?
Външният ход на събитията през тези последни 30 или 40 години ясно показа оправданието на този зов; защото онзи, който гледа на случвалото се без предубеждения, трябва да си каже: "Нямаше да ги има днешните бедност и мизерия, ако този зов бе станал реалност в сърцата на хората от Централна Европа по онова време." По онова време той звуча напразно.
Днес Светото Римско Папство го посреща с декрета от 18 юли 1919 година, и висшите духовници заявяват от своите амвони, че Антропософията не трябва да се чете в моите книги, защото папата ги забранява. Информация относно нея може да бъде получена от писанията на моите опоненти. Това решение се случва едновременно с преговорите за римо-католическа нунциатура в Берлин под покровителството на берлинското правителство със социалистическа насоченост! Това отново е нещо, което показва духовния знак на епохата. Дали днес някой може наистина да призове най-вътрешните сили на онези, които още са способни да почувстват нещо от духовните импулси в човешката еволюция, така че да могат те да се събудят, така че да могат те да видят как стоят нещата в действителност.
към текста >>
Ние трябва да можем да усещаме кога за душата и духа се говори като за
реалност
.
Не би ли трябвало достатъчен брой хора, когато чуят за такива неща като това, да могат да намерят себе си и да схванат цялата сериозност на сегашното положение в света? Не е ли време тази сънливост да престане, когато пред нас се появи нещо от този род, посочвайки най-изразително знака на настоящото време тази сънливост, която ни предизвиква да затворим малко очите си, така че да не схванем цялото значение на такова нещо? Нищо няма да ни помогне да постигнем конкретно вникване в тези неща, освен това да изоставим пътищата на отвлечеността в духовния живот. А за това трябва първо наистина да добием чувството, че където има само изобилие от думи и фрази за душата и духа, там разговорът е чиста абстракция.
Ние трябва да можем да усещаме кога за душата и духа се говори като за реалност.
Например, говорейки за човешките способности: Те възникват като прояви от вътрешното същество на човека, когато индивидът израства. Благодарение на някои от своите водачи, човечеството се чувства принудено да се развива съгласно тези способности и сили, които излизат наяве в растящото човешко същество. Но в тази област на нашите чувства може да се вярва, само ако определено възприемаме в проявлението на тези сили и способности едно проявление на Божественото; ако можем да си кажем: Човекът е дошъл в този свят на сетивни реалности от един духовно-душевен свят на същества и онова, което външно се проявява като човешки сили и способности и което развиваме в себе си и в другите, идва от един духовен свят и сега е поставено във физическо човешко тяло. А сега, разгледайте духовното значение на онова, което е било обяснявано на това място от десетилетия; то ще ви покаже, че с вграждането на човешките способности и сили във физическото човешко тяло на луциферическите същества бе дадена възможността да се приближат до тези човешки способности и сили. Не може да бъде извършена каквато и да е работа в областта на човешките способности и сили, била тя под формата на лична дейност или в ученето на другите, или в съдействането за общата култура, без свързване с луциферическите сили.
към текста >>
Но в тази област на нашите чувства може да се вярва, само ако определено възприемаме в проявлението на тези сили и способности едно проявление на Божественото; ако можем да си кажем: Човекът е дошъл в този свят на сетивни
реалност
и от един духовно-душевен свят на същества и онова, което външно се проявява като човешки сили и способности и което развиваме в себе си и в другите, идва от един духовен свят и сега е поставено във физическо човешко тяло.
Нищо няма да ни помогне да постигнем конкретно вникване в тези неща, освен това да изоставим пътищата на отвлечеността в духовния живот. А за това трябва първо наистина да добием чувството, че където има само изобилие от думи и фрази за душата и духа, там разговорът е чиста абстракция. Ние трябва да можем да усещаме кога за душата и духа се говори като за реалност. Например, говорейки за човешките способности: Те възникват като прояви от вътрешното същество на човека, когато индивидът израства. Благодарение на някои от своите водачи, човечеството се чувства принудено да се развива съгласно тези способности и сили, които излизат наяве в растящото човешко същество.
Но в тази област на нашите чувства може да се вярва, само ако определено възприемаме в проявлението на тези сили и способности едно проявление на Божественото; ако можем да си кажем: Човекът е дошъл в този свят на сетивни реалности от един духовно-душевен свят на същества и онова, което външно се проявява като човешки сили и способности и което развиваме в себе си и в другите, идва от един духовен свят и сега е поставено във физическо човешко тяло.
А сега, разгледайте духовното значение на онова, което е било обяснявано на това място от десетилетия; то ще ви покаже, че с вграждането на човешките способности и сили във физическото човешко тяло на луциферическите същества бе дадена възможността да се приближат до тези човешки способности и сили. Не може да бъде извършена каквато и да е работа в областта на човешките способности и сили, била тя под формата на лична дейност или в ученето на другите, или в съдействането за общата култура, без свързване с луциферическите сили. В онази област, която човекът трябва да премине преди да влезе във физическо съществуване чрез раждането или зачатието, луциферическите сили не могат пряко да се доближат до човешките способности и сили. Въплъщаването във физическа човешка обвивка е начинът, по който луциферическите сили могат да достигнат човешките способности и сили. Само ако без предубеждение погледнем в лицето този факт, ние заемаме правилно становище в живота спрямо всичко, надигащо се от човешката природа като индивидуални способности и сили.
към текста >>
307.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Те гледали звездните небе са така добре, както и минералното и растителното царство в тяхната духовна
реалност
.
Говорейки общо, обаче, за онова, за което ще говорим тази вечер, то е достатъчно. Предхристиянското отношение към звездните небеса бе такова, каквото бе, човеците не се отнасяха към звездите прозаично, по абстрактен начин, който е обикновения начин днес. Фактът, че онези хора са говорили за звездите, като че те са живи същества не се е дължало, както това вярва сега една несъвършена наука, само на фантазия, но на едно духовно, макар и инстинктивно, атавистично възприемане на звездните небеса. Като гледа ли звездните небеса в стари времена, хората не са виждали само точки или повърхности от светлина, а нещо духовно, нещо което ги карало да бъдат способни да описват съзвездията, както са и правили, като живи същества. Човеците схващали духовното зад широките небеса на звездите.
Те гледали звездните небе са така добре, както и минералното и растителното царство в тяхната духовна реалност.
С една и съща способност за познание, хората на древността възприемали тези три области на съществуването. Те говорели за звездите като за същества, надарени с душа и също за минералите и растенията като за същества надарени с душа.
към текста >>
308.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Вие знаете, че в Антропософията въпросът се касае до напълно съзнателно разбиране на света, разбиране със съзнание, което другаде се случва само в математиката с нейното вътрешно проникновение в
реалност
ите, така че положително не са касае до митологична поезия.
Вие знаете, че в Антропософията въпросът се касае до напълно съзнателно разбиране на света, разбиране със съзнание, което другаде се случва само в математиката с нейното вътрешно проникновение в реалностите, така че положително не са касае до митологична поезия.
Въпреки това, точно чрез Антропософията често сме дълбоко и вътрешно подтикнати да осъзнаем значението на древните митологии и на древните митологични картини. Тези древни митологии не са поезия в смисъла, в който днес мислим за поезията: те са резултат на наивни творчески Въображения за известно съдържание на света, Обаче това съдържание на света тогава бе изразено в картини. И ако позволим дълбокото значение на тези картини да заработи върху нас, то откриваме в тях чудесна сигурност за знание. Да ви припомня днес едно стихотворение от древна Индия, отнасящо се до Бог Варуна:
към текста >>
Бях много запознат с истината и
реалност
ите на живота, чувствах се у дома си в международната атмосфера и в нещата, които нямат нищо общо със симпатии и антипатии към някоя специална раса, защото бях учител и в дом, който принадлежеше на еврейско семейство и всички те бяха членове на еврейската религия.
Това е, което искам да подчертая по случай Коледния празник. Нека други да продължат, ако искат, по старата позната пътека, която за съвременния живот е велика лъжа. Аз се възправих срещу тази лъжа, когато още бях млад.
Бях много запознат с истината и реалностите на живота, чувствах се у дома си в международната атмосфера и в нещата, които нямат нищо общо със симпатии и антипатии към някоя специална раса, защото бях учител и в дом, който принадлежеше на еврейско семейство и всички те бяха членове на еврейската религия.
Те вършеха всичко еднакво както и хората, които се наричаха Християни, в чест на Онзи, за когото се казва: „Спасител за роди за нас днес! “ Нещата са станали фрази до такава степен, мои мили приятели, ала хората не го признават, не ще признаят, че тези неща са загубили всякакво значение. Всичко е едно и също и в днешния ден и е било така от много дълго време, дали човек чието сърце е живо свързано със Спасителя поставя дар под Коледното дърво и дали това го прави човек, който се държи за начин на мислене, който отхвърля Спасителя, това не се запитваме. Тези са нещата, които ни показват лъжата в човечеството, която е станала действителност, фразата, която е станала действителност вътре в нашата цивилизация. Тези неща трябва да се видят с голяма сериозност, мои мили приятели.
към текста >>
309.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
На времето Изтокът беше изградил всичко онова, което човек копнееше да види зад сетивните явления, беше обучил погледа да се насочва и черпи от един духовен свят, съставен не от атоми и молекули, а от духовни Същества, един свят, който за източния мироглед беше просто идентичен с видимата
реалност
.
Вчера обърнахме внимание върху голямата противоположност между Изтока и Запада.
На времето Изтокът беше изградил всичко онова, което човек копнееше да види зад сетивните явления, беше обучил погледа да се насочва и черпи от един духовен свят, съставен не от атоми и молекули, а от духовни Същества, един свят, който за източния мироглед беше просто идентичен с видимата реалност.
Но сега в Изтока и Азия се шири една декадентска степен на този копнеж по над-сетивния свят, докато Западът изгражда егоизма, себелюбието, изгражда всичко, което укрепва и се консолидира вътре в описаното вчера от нас огнище на разрушение. Същевременно с това се загатва и всичко, което днес или в близко бъдеще по необходимост трябва да се промъкне в съзнанието на хората. Защото ако възникналият през средата на 15 век интелектуализъм би останал непроменен, човечеството окончателно би затънало в упадък. Това е така, понеже с помощта на интелектуализма е невъзможно да се навлезе нито зад огледалото на спомнянето, нито зад ек рана на външните сетивни възприятия. Човекът обаче е длъжен отново да стигне до съзнанието за тези светове.
към текста >>
Но щом навлезем под огледалото на спомнянето, във вътрешния хаос, ние имаме вече една друга
реалност
: Това, което там се промълвя, е едно временно и нещо, което ухото ясно долавя.
В общуването с другите хора, говорене и слушане са различни неща.
Но щом навлезем под огледалото на спомнянето, във вътрешния хаос, ние имаме вече една друга реалност: Това, което там се промълвя, е едно временно и нещо, което ухото ясно долавя.
Говор и слух там се обединяват отново. Вътрешното слово говори в нас, вътрешното слово бива разпознато и чуто в нас.
към текста >>
Всичко което възприема ме с нашите сетива, цялата
реалност
, човека, всичко това един ден няма да го има.
Преди всичко: за един ориенталец подобно светоусещане е невъзможно, и това се проявява дори в европейския Изток, в нежната философска душа на Соловьов. Макар и той да не го казва ясно поне толкова ясно, колкото занапред ще трябва да се изживее в съзнанието на всички хора ние трябва да посочим: един такъв дух като Соловьов има в себе си нещо от Изтока, той навсякъде вижда умиращия свят, разпадащият се и устремен към хаоса свят, но също и а то е много важно възникващия свят.
Всичко което възприема ме с нашите сетива, цялата реалност, човека, всичко това един ден няма да го има.
Нещата, които нашите очи виждат, а ушите чуват един ден тях няма да ги има. Земя и Небе ще преминат защото и това, което нашите сетива ни донасят от звездите, е също преходно Земя и Небе ще преминат; обаче това, което вътрешното слово изгражда там във вътрешния хаос на човека, в огнището на разрушение, то ще продължи да живее, тъй както растението преживява до следващата година в своя зародиш. В дълбоката същност на човека са вложени зародишите на бъдещия свят. И ако човеците приемат там Христос, тогава Земя и Небе могат да преминат, обаче Логосът, Христос няма да премине. Човекът носи в своята дълбока и съкровена същност така да се каже това, което някога той ще бъде, и тогава, когато целия видим свят няма да е вече тук.
към текста >>
310.
3. Трета лекция, 30 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Но ако тази духовна
реалност
би се доближила до човека, то дори и днес всички хора биха могли да говорят за духовно-свръхсетивни импресии, които явно напират към човека в миговете на заспиване и пробуждане, особено в пробуждането.
Тези моменти са съществени за имагинативното познание. Вие знаете от моите книги, че след необходима та подготовка за по-висшите познания, се споменава за приближаването до една духовна среща. В ежедневието си хората почти не говорят за опитности от духовния свят, просто защото те им липсват.
Но ако тази духовна реалност би се доближила до човека, то дори и днес всички хора биха могли да говорят за духовно-свръхсетивни импресии, които явно напират към човека в миговете на заспиване и пробуждане, особено в пробуждането.
Хората не забелязват нищо, само защото духовната реалност е недостатъчно близо. В миговете на пробуждане, пред душата се изправя един цял свят. Но още с възникването си, той се разпада, той изчезва преди още хората да го обхванат, преди да го осмислят. Затова и те не могат да кажат нищо за този свят, който се изправя пред душата и който е така важен за разбирането на вътрешния човек.
към текста >>
Хората не забелязват нищо, само защото духовната
реалност
е недостатъчно близо.
Тези моменти са съществени за имагинативното познание. Вие знаете от моите книги, че след необходима та подготовка за по-висшите познания, се споменава за приближаването до една духовна среща. В ежедневието си хората почти не говорят за опитности от духовния свят, просто защото те им липсват. Но ако тази духовна реалност би се доближила до човека, то дори и днес всички хора биха могли да говорят за духовно-свръхсетивни импресии, които явно напират към човека в миговете на заспиване и пробуждане, особено в пробуждането.
Хората не забелязват нищо, само защото духовната реалност е недостатъчно близо.
В миговете на пробуждане, пред душата се изправя един цял свят. Но още с възникването си, той се разпада, той изчезва преди още хората да го обхванат, преди да го осмислят. Затова и те не могат да кажат нищо за този свят, който се изправя пред душата и който е така важен за разбирането на вътрешния човек.
към текста >>
Но човек се научава да наблюдава внимателно духовната
реалност
, добре да разграничава това преминаване през етерното тяло с неговите съноподобни житейски реминисценции, и после, преди пълното пробуждане, преди да го залеят сетивните впечатления, човек се вижда поставен в един друг свят, в един свят на тъчащите мисли и тези мисли вече не са нещо субективно.
И какво виждаме ние сега? Ето, ние сме потопени с нашия Аз и нашето астрално тяло в етерното тяло и във физическото тяло. Това, което се изживява в етерното тяло, е нещо съноподобно.
Но човек се научава да наблюдава внимателно духовната реалност, добре да разграничава това преминаване през етерното тяло с неговите съноподобни житейски реминисценции, и после, преди пълното пробуждане, преди да го залеят сетивните впечатления, човек се вижда поставен в един друг свят, в един свят на тъчащите мисли и тези мисли вече не са нещо субективно.
Тези мисли застават напълно обективно пред нахлуващия Аз и пред астралния човек, и сега се забелязва съвсем точно: Трябва, трябва да се премине през етерното тяло; защото дока то се прекосява етерното тяло, всичко остава сумрачно, съноподобно. Но трябва да се премине също и междинното пространство, пропастта бих искал да си послужа с този фигуративен, но пък ясен образ пропастта между етерното и физическото тяло; да, трябва да се премине и нещо от нас да се вмъкне в етерно-физическата област, когато става пробуждането и когато външните сетивни впечатления са вече там. Това, което изживяваме като обективен характер на тези тъчащи, сновящи мисли, пространственото се разиграва между етерното и физическото тяло. В обективния характер на тези мисли ние трябва да виждаме едно взаимодействие между етерното и физическото тяло. Ако представим нещата схематично, получава се следното: (Рис.
към текста >>
Обаче този човек, който е в състояние да изживява сънищата съзнателно, той запазва нещо от духовната
реалност
на съня защото обикновеното изживяване на сънищата е една реминисценция от живота, едно допълнително припомняне за съня; защото началното осъзнаване на съня идва като една реминисценция едва след неговото приключване и така, когато сънят е изживян не допълнително и съкратено в спомените, а в хода на цялостното му протичане, т.е.
Продължим ли сега нататък в духовното изследване на утринното пробуждане, ние установяваме следното. Когато с Аза и астралното тяло преминаваме през етерното тяло, ние можем картинно да си представим съдържанието на съня. Но от друга страна, сънищните образи трябва да бъдат прекъснати в мига, в който се пробуждаме, иначе ние бихме ги внесли в обикновения буден живот, бихме се превърнали в сомнамбули. Сънищата трябва да бъдат прекъснати.
Обаче този човек, който е в състояние да изживява сънищата съзнателно, той запазва нещо от духовната реалност на съня защото обикновеното изживяване на сънищата е една реминисценция от живота, едно допълнително припомняне за съня; защото началното осъзнаване на съня идва като една реминисценция едва след неговото приключване и така, когато сънят е изживян не допълнително и съкратено в спомените, а в хода на цялостното му протичане, т.е.
именно при нашето навлизане в етерното тяло, тогава той се представя като нещо изключително подвижно, като нещо субстанциално. Образният елемент престава да бъде само образен. Получава се усещането, че сме вътре в образа. Но по този начин, когато се изживяваме вътре в образа, и когато сме тласкани насам-натам от душевното вълнение, какъвто е случая и в будния живот, където участвуваме например в движението на ръката, на рамото, по този начин сънят става активен, става подобен на усещането, което ние имаме при движението на ръката, на рамото, на главата и щом обхванем съня като нещо субстанциално, в по-нататъшния процес на пробуждането, към това изживяване се прибавя и едно друго: Това, че тази подвижност, която изживяваме в сънищата, и в която сега сме застанали като в нещо реално, същата тя се потопява в нашето физическо тяло. В процеса на мисленето ние забелязваме: Ние стигаме до границата на нашето физическо тяло, където са сетивните органи; там мисленето поема сетивните впечатления и ние чувствуваме, как се потапяме навътре в себе си с помощта на това, което в съня изживяваме като вътрешна подвижност.
към текста >>
Ние винаги можем да се убедим в духовната
реалност
на тези наблюдения, винаги щом развием онези качества, свързани с пробуждането и заспиването, за които вече говорих.
Обаче точно както чувствуваме една наша вътрешна активност в процеса на спомнянето, така и собствено ние усещаме нашия Аз извън цялостния ни организъм. Ние чувствуваме този Аз приблизително както въз приемаме и тъмните полета в процеса на спомнянето. Ние не възприемаме Азът директно от обикновеното съзнание, а го възприемаме, както възприемаме състоянията на сън. Само когато напредваме в имагинативното съзнание, този Аз действително се явява пред нас, и тогава виждаме, че той е волево-обагрен, че той е от волево естество. И ние забелязваме: това което в нас е едно чувство, то се ограничава с това да по казва симпатия или антипатия към света; това което в нас е активно и израства до волята, то се разиграва в процеси, сходни на тези, които имаме в будното състояние на човека.
Ние винаги можем да се убедим в духовната реалност на тези наблюдения, винаги щом развием онези качества, свързани с пробуждането и заспиването, за които вече говорих.
Тогава забелязваме, че със заспиването нещо се излъчва от нас, някаква активност се излъчва от нашия чувствен свят навън във външния свят, и след това започваме да разбираме, как всеки път при едно истински волево усилие, човекът се потопява в едно състояние, близко до състоянието на съня. Потопява се в един вътрешен сън. Това което става при заспиването, когато Азът с астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, всеки път то се извършва и вътрешно при волевия акт.
към текста >>
Аз зная, че тези разкрития са извънредно важни, и съм длъжен да ги споделя с Вас, защото те са една
реалност
.
Ние се свързваме с реалния обективен свят. Както при събуждането ние минаваме през нашето етерно тяло, през нашето физическо тяло и стигаме до сетивната област, т.е. до периферията на тялото, за да станем с други думи притежатели на цялото тяло, за да проникнем в цялото тяло, по същия начин, прониквайки вътрешно в тялото, ние внасяме нашите сънища, от които после възникват именно нашите чувства. Обаче сега, когато без да излизаме от периферията на тялото, го напускаме вътрешно, в духовен смисъл, ние стигаме до волята. Така че фактически волята се разгръща независимо от тялото.
Аз зная, че тези разкрития са извънредно важни, и съм длъжен да ги споделя с Вас, защото те са една реалност.
И продължавайки да вникваме в нещата, които тази рисунка изобразява, (рис.7), ние можем да кажем: ако това тук е Азът (синьо), волята се разгръща между астралното тяло и Аз (виолетово).
към текста >>
Всяка психология, която разглежда по друг начин мислене, чувства и воля, остава формална и празна, защото тя не прониква до
реалност
та на нещата.
По този начин ние постигаме обективно вникване в това, което субективно изживяваме във взаимно-преливащите се мисли, чувства и воля. Така изживяването се превръща вече в познание.
Всяка психология, която разглежда по друг начин мислене, чувства и воля, остава формална и празна, защото тя не прониква до реалността на нещата.
До тази реалност може да достигне само имагинативното познание.
към текста >>
До тази
реалност
може да достигне само имагинативното познание.
По този начин ние постигаме обективно вникване в това, което субективно изживяваме във взаимно-преливащите се мисли, чувства и воля. Така изживяването се превръща вече в познание. Всяка психология, която разглежда по друг начин мислене, чувства и воля, остава формална и празна, защото тя не прониква до реалността на нещата.
До тази реалност може да достигне само имагинативното познание.
към текста >>
311.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И чак сега ние забелязваме първоначално чрез вътрешните си субективни изживявания нашата душевна
реалност
.
Когато се вглеждаме надолу в природата и искаме напълно да проникнем в човека, той се открива пред духовния поглед в мига, щом установим: Човекът, какъвто е той днес, носи в себе си физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Едва по този начин ние можем да разберем как е поставен човека в природата.
И чак сега ние забелязваме първоначално чрез вътрешните си субективни изживявания нашата душевна реалност.
Не само я забелязваме; ние заставаме вътре в нея. Издигайки се до съзерцаването на тази душевна реалност, ние трябва да я търсим именно в съотношенията между свръхсетивните съставни части на човека и неговото природно обкръжение. Тогава вътрешното взаимодействие на тези свръхсетивни съставни части се разбулва пред духовния поглед като обективна панорама на душевния живот.
към текста >>
Издигайки се до съзерцаването на тази душевна
реалност
, ние трябва да я търсим именно в съотношенията между свръхсетивните съставни части на човека и неговото природно обкръжение.
Когато се вглеждаме надолу в природата и искаме напълно да проникнем в човека, той се открива пред духовния поглед в мига, щом установим: Човекът, какъвто е той днес, носи в себе си физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Едва по този начин ние можем да разберем как е поставен човека в природата. И чак сега ние забелязваме първоначално чрез вътрешните си субективни изживявания нашата душевна реалност. Не само я забелязваме; ние заставаме вътре в нея.
Издигайки се до съзерцаването на тази душевна реалност, ние трябва да я търсим именно в съотношенията между свръхсетивните съставни части на човека и неговото природно обкръжение.
Тогава вътрешното взаимодействие на тези свръхсетивни съставни части се разбулва пред духовния поглед като обективна панорама на душевния живот.
към текста >>
312.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Ето такава е
реалност
та на човека, такъв е неговия душевен живот.
Ако обаче поискаме да изучим този човешки Дух именно чрез Антропософията, тогава в света и в човека нахлуват висшите духовни Йерархии. Това което носим в нашия Дух, ще приложим конкретно в света, само ако го разпознаем като нещо конкретно и в света на висшите Йерархии. В нашия душевен живот постоянно наблюдаваме преливане на мисли, чувства и воля; този душевен живот ние можем да изучим, само ако разгледаме диференцираните душевни функции в съотношенията им с физическото, етерното, астралното тяло и Азът, т.е. ако разгледаме мисленето в пространството между физическото и етерното тяло, така да се каже, като съобщителна връзка между тези две тела; чувствата в пространството между етерното и астралното тяло. И ако искаме да изучим волевия живот, ние трябва да се обърнем към силовите съотношения и взаимодействия между Азът и астралното тяло.
Ето такава е реалността на човека, такъв е неговия душевен живот.
към текста >>
313.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Абстрактните представи нямат почти нищо общо с илюзията на сетивата, те са тъй бледи и безцветни, в тях няма вътрешна
реалност
, в тях се носи само далечен полъх от човешкото същество.
И въз основа на всичко казано, а то е именно така, бъдем ли запитани: Как е възможно да се свържем с мъртвите? трябва да заявим: Ние сме в състояние да изградим този свързващ мост, но не и като изпращаме абстрактни мисли и представи към мъртвия. Защото ако за мъртвия мислим с абстрактни представи какво се получава тогава?
Абстрактните представи нямат почти нищо общо с илюзията на сетивата, те са тъй бледи и безцветни, в тях няма вътрешна реалност, в тях се носи само далечен полъх от човешкото същество.
Това, което ние схващаме с помощта на нашия интелект, е много по-нереално от това, което чрез илюзията на сетивата изпълва нашия Аз. Това, което чрез илюзията на сетивата изпълва нашия Аз, то прави на шия Аз буден. И в този буден Аз, сега проникват вълните, които се издигат нагоре от нашата дълбока вътрешна същност.
към текста >>
И за този човек, за този нов и бъдещ човек има само едно спасение: Ако тук в сетивния свят се стремим да достигнем до дадена
реалност
, която така да укрепи мисленето, че то да е не само един блед образ, а да се превърне в жива вътрешна сила в този наш стремеж ние имаме изгледите за успех единствено в областта на чистото мислене, което в моята „философия на свободата“ аз поставих в основата на човешкото поведение.
Когато днес хората като нормални представители на своята цивилизация трябва да бъдат инкарнирани, те не донасят това наследство със себе си. Само от време на време може да се забележи, как абнормните представители на цивилизацията което става все по-рядко донасят това наследство със себе си. И като един извънредно сериозен момент от развитието на човечеството идва тази опасност, че чрез това, което човек получава от интелектуалистичната епоха, той може да изгуби своята истинска същност. Човек действително върви към тази опасност: След смъртта си да изгуби своята истинска същност, своя Аз, както вчера представих това, макар и от друга гледна точка.
И за този човек, за този нов и бъдещ човек има само едно спасение: Ако тук в сетивния свят се стремим да достигнем до дадена реалност, която така да укрепи мисленето, че то да е не само един блед образ, а да се превърне в жива вътрешна сила в този наш стремеж ние имаме изгледите за успех единствено в областта на чистото мислене, което в моята „философия на свободата“ аз поставих в основата на човешкото поведение.
В противен случай, в нашето човешко съзнание ще имаме само илюзията на сетивата. И ние придаваме реалност на това илюзорно, на това интелектуалистично мислене, а то ще рече както е споменато и в моята „Философия на свободата“ когато действуваме свободно, когато импулсите на нашите действия идват наистина от чистото мислене. И тази реалност е единствената, която можем да извлечем от себе си и да вплетем в сетивния свят, единствената, която можем да пренесем отвъд смъртта.
към текста >>
И ние придаваме
реалност
на това илюзорно, на това интелектуалистично мислене, а то ще рече както е споменато и в моята „Философия на свободата“ когато действуваме свободно, когато импулсите на нашите действия идват наистина от чистото мислене.
Само от време на време може да се забележи, как абнормните представители на цивилизацията което става все по-рядко донасят това наследство със себе си. И като един извънредно сериозен момент от развитието на човечеството идва тази опасност, че чрез това, което човек получава от интелектуалистичната епоха, той може да изгуби своята истинска същност. Човек действително върви към тази опасност: След смъртта си да изгуби своята истинска същност, своя Аз, както вчера представих това, макар и от друга гледна точка. И за този човек, за този нов и бъдещ човек има само едно спасение: Ако тук в сетивния свят се стремим да достигнем до дадена реалност, която така да укрепи мисленето, че то да е не само един блед образ, а да се превърне в жива вътрешна сила в този наш стремеж ние имаме изгледите за успех единствено в областта на чистото мислене, което в моята „философия на свободата“ аз поставих в основата на човешкото поведение. В противен случай, в нашето човешко съзнание ще имаме само илюзията на сетивата.
И ние придаваме реалност на това илюзорно, на това интелектуалистично мислене, а то ще рече както е споменато и в моята „Философия на свободата“ когато действуваме свободно, когато импулсите на нашите действия идват наистина от чистото мислене.
И тази реалност е единствената, която можем да извлечем от себе си и да вплетем в сетивния свят, единствената, която можем да пренесем отвъд смъртта.
към текста >>
И тази
реалност
е единствената, която можем да извлечем от себе си и да вплетем в сетивния свят, единствената, която можем да пренесем отвъд смъртта.
И като един извънредно сериозен момент от развитието на човечеството идва тази опасност, че чрез това, което човек получава от интелектуалистичната епоха, той може да изгуби своята истинска същност. Човек действително върви към тази опасност: След смъртта си да изгуби своята истинска същност, своя Аз, както вчера представих това, макар и от друга гледна точка. И за този човек, за този нов и бъдещ човек има само едно спасение: Ако тук в сетивния свят се стремим да достигнем до дадена реалност, която така да укрепи мисленето, че то да е не само един блед образ, а да се превърне в жива вътрешна сила в този наш стремеж ние имаме изгледите за успех единствено в областта на чистото мислене, което в моята „философия на свободата“ аз поставих в основата на човешкото поведение. В противен случай, в нашето човешко съзнание ще имаме само илюзията на сетивата. И ние придаваме реалност на това илюзорно, на това интелектуалистично мислене, а то ще рече както е споменато и в моята „Философия на свободата“ когато действуваме свободно, когато импулсите на нашите действия идват наистина от чистото мислене.
И тази реалност е единствената, която можем да извлечем от себе си и да вплетем в сетивния свят, единствената, която можем да пренесем отвъд смъртта.
към текста >>
314.
1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
А после, когато Земята поеме своя път към гибелта, единствената
реалност
ще бъде именно този духовен принос на човека, той ще представлява и самата нова Земя; старата Земя ще се разпадне и от вътрешните опитности на хората ще възникне Бъдещият Юпитер.
Така ще стоят нещата и при следващата инкарнация на нашата планета Бъдещият Юпитер. Аз многократно и подробно съм говорил върху тези процеси. Всичко това, което хората изтъкават около Земята чрез своите чувства, чрез своите мисли то ще остане. Цялата материална Земя ще изчезне. Днес между смъртта и новото раждане човек все още може да види какъв е неговия принос в духовния свят около Земята.
А после, когато Земята поеме своя път към гибелта, единствената реалност ще бъде именно този духовен принос на човека, той ще представлява и самата нова Земя; старата Земя ще се разпадне и от вътрешните опитности на хората ще възникне Бъдещият Юпитер.
към текста >>
Но тези неща ще са една неоспорима
реалност
.
И тогава в тях ще се откриват исторически наслояваните човешки чувства и мисли. Днес съвременният геолог работи над своите проучвания и казва: ето, „тези пластове са от терци ера, а тези от по-късно. Един ден геологът от Юпитер ще възкликва: „О, да, този пласт принадлежи към една епоха, която според земното време е отговаряла на техния 20 век, и по-точно началото на 20 век. Този пласт е образуван точно тогава от всевъзможни гешефтари, които разпространиха своите чувства и мисли по цялата Земя...“ Както днес говорим за „силур“, така и в бъдеще ще може да се говори за „пласта на гешефтарите“. Разбира се, ще може да се говори и за други пластове.
Но тези неща ще са една неоспорима реалност.
към текста >>
315.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Вие изобщо не трябва да си въобразявате, че това, което живее в главите Ви като една или друга мисъл, притежава някаква
реалност
.
На първо време, мисловният свят се разкрива пред нас като един свят на образни и живи мисли.
Вие изобщо не трябва да си въобразявате, че това, което живее в главите Ви като една или друга мисъл, притежава някаква реалност.
Както зад сетивния свят са скрити определени свръхсетивни Същества в случая: Духовете на Формата, така стоят нещата и с мисловния свят. За обикновеното съзнание мислите са най-вече бързопреходни и неуловими сенки. Но както в нежната тъкан на сетивния свят, така и в мисловния свят са скрити определени духовни Същества. И ако чрез имагинацията и инспирацията се издигнем до по-висшите степени на познание този път често е описван в моите лекции и книги, тогава ние ще можем да възприемаме и действието на друг вид духовни Същества в нашия мисловен свят. Тези духовни Същества се проявяват също и в „страничните“ явления на мислите, които на свой ред се разиграват в нас, докато мислим.
към текста >>
316.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
В своето познание, така да се каже, човекът не се беше сблъскал с
реалност
та на Земята.
Впрочем тази луциферическа мъдрост се разпростираше само върху това, което човекът като поданик на Космоса искаше да узнае от извънземния свят.
В своето познание, така да се каже, човекът не се беше сблъскал с реалността на Земята.
В своята мъдрост той се усещаше все още свързан с по-висшите сфери, а със земните си задачи се справяше малко или много инстинктивно.
към текста >>
317.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Обаче през целия си живот между раждането и смъртта той заплаща това съучастие с обстоятелството, че приема Духа в себе си не като
реалност
, а като образ.
Когато обсъждаме телесната форма на човешкото тяло, ние трябва да посочим и онова, което светът предоставя на човека. И сега, в човешките действия, ние откриваме това, което човекът връща на света. Тук е налице един затворен кръг, нещо повече един съвършен кръговрат. Вие помните: Човекът е буден и в своята будност той изживява образи, а това означава, че се намесва и приобщава към Духа.
Обаче през целия си живот между раждането и смъртта той заплаща това съучастие с обстоятелството, че приема Духа в себе си не като реалност, а като образ.
Но от друга страна земният човек има Духа в себе си, има го като една истинска реалност; и той стига до тази реалност единствено в съноподобно състояние, в сън, макар и да е наглед буден. Човек става, движи се, говори, но в действителност той спи. И сега би трябвало да кажем: Животът между раждането и смъртта се състои в това, че човек изживява Духа в светлината на едни или други образи, изживява действителността несъзнателно, а чрез медиума на своето тяло. Между раждането и смъртта ние виждаме Духа само чрез неговите телесно проявени форми. Практически ние не виждаме материята.
към текста >>
Но от друга страна земният човек има Духа в себе си, има го като една истинска
реалност
; и той стига до тази
реалност
единствено в съноподобно състояние, в сън, макар и да е наглед буден.
Когато обсъждаме телесната форма на човешкото тяло, ние трябва да посочим и онова, което светът предоставя на човека. И сега, в човешките действия, ние откриваме това, което човекът връща на света. Тук е налице един затворен кръг, нещо повече един съвършен кръговрат. Вие помните: Човекът е буден и в своята будност той изживява образи, а това означава, че се намесва и приобщава към Духа. Обаче през целия си живот между раждането и смъртта той заплаща това съучастие с обстоятелството, че приема Духа в себе си не като реалност, а като образ.
Но от друга страна земният човек има Духа в себе си, има го като една истинска реалност; и той стига до тази реалност единствено в съноподобно състояние, в сън, макар и да е наглед буден.
Човек става, движи се, говори, но в действителност той спи. И сега би трябвало да кажем: Животът между раждането и смъртта се състои в това, че човек изживява Духа в светлината на едни или други образи, изживява действителността несъзнателно, а чрез медиума на своето тяло. Между раждането и смъртта ние виждаме Духа само чрез неговите телесно проявени форми. Практически ние не виждаме материята. Материята е само външния блясък, външното сияние на Духа.
към текста >>
318.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Но тогава моралният световен ред застава пред нас като една неоспорима
реалност
, а не като свят от думи и понятия.
Ето как човекът е извлечен от Космоса, ето как той е поставен в нашия видим свят.
Но тогава моралният световен ред застава пред нас като една неоспорима реалност, а не като свят от думи и понятия.
И ако човек се изпълни с живото и трепетно усещане за своя космически произход, тогава неговият етерно-морален свят също се изпълва с могъщи религиозни импулси; тогава етичната воля у човека се превръща в израз на ръководната божествена воля; тогава сферата на етично-моралните пориви прераства в сферата на етично-религиозните пориви.
към текста >>
319.
ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо
GA_214 Тайната на троицата
Дали това са понятия, собствени на установените религии или най-съществени
реалност
и за света и за човека?
В действителност, само Антропософията позволява да се разбере тази "Мистерия на Троицата". Какво представлява Отца, Синът и най-вече Светият Дух?
Дали това са понятия, собствени на установените религии или най-съществени реалности за света и за човека?
Еволюцията на човечеството до нашата епоха, чиято кулминация е в това, което Щайнер нарича "спинглеризъм" не прави място на божественото вече под никаква форма. Щайнер посочва, че човекът прогресивно е загубил своята първоначална връзка със свръх сетивната действителност. Но тази загуба беше необходима, за да може той да постигне свободата. Несъзнателната връзка на човека с духа в космоса, сега е отново съзнателно спечелена. Щайнер излага метода, позволяващ да се развият душевните сили, благодарение на които човекът не умира когато умира: In Christo morinur.
към текста >>
320.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Тогава само, сетивният свят се организира в
реалност
.
И точно когато разглеждаме още теологията на първите векове на християнската ера, която знаем беше в голямата си част изкоренена, забелязваме, че тя представя още нещата по такъв начин, че за нея, в действителност, човешкото същество, когато направлява своите сетива към външния свят, такъв, какъвто той им е обикновено достъпен, вижда, разбира се, нещата и трябва да вярва в това, но няма познание за тях. В тази древна теология е представено едно изцяло своеобразно съзнание: съзнанието, което трябва най-напред да е изживяло нещо в духовния свят, и че единствено с това, което е изживяно в духовния свят се дават понятията, с които можем тогава да се приближи сетивния свят и да се освети, така да се каже, сетивния свят чрез тези идеи, извлечени от духовния свят.
Тогава само, сетивният свят се организира в реалност.
към текста >>
В очите на живите имаше такава важност за
реалност
та на тази легенда, станала изцяло абстрактна днес, която може да се измери само ако се проникне в склонността на душата от това някогашно време.
Но имаше много от тези рицари, които бяха считани основно само като външна обвивка на тези, които воюваха още във войските от отвъд смъртта. Хората искаха да бъдат свързани с тях.
В очите на живите имаше такава важност за реалността на тази легенда, станала изцяло абстрактна днес, която може да се измери само ако се проникне в склонността на душата от това някогашно време.
Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи. Тази концепция доминираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух. По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ живот. В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят. Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята".
към текста >>
Там се съдържаше това, което можеше да се каже за духовната
реалност
.
Те не се издигаха много, стигаха само до интерпретация на физическия свят. Но, както се знае, наследството беше тук. Чрез своя собствен път на познание, човек не би прогресирал повече, но наследството беше още там, както се знае. Записано беше в писмени документи или поддържано от традицията, но под формата на догми и сковано. Намираше се, значи, там горе / в рисунката/ и неговото запазване става тогава религиозната изповед.
Там се съдържаше това, което можеше да се каже за духовната реалност.
Там беше. И човек стигаше все повече и повече до съзнанието за това: не трябва да се опира до това, което беше казано за там горе чрез незнайно какви откровения, които не могат да бъдат вече проверени. Но познанието трябва да оставя долу: там трябва да се търси всичко що е понятийно.
към текста >>
321.
2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Как се определя, в действителност, видимата
реалност
на растението?
Как се определя, в действителност, видимата реалност на растението?
Е, добре, когато имате едно физическо тяло, например, планински кристал, виждате веднага физическото /рис. 4/.
към текста >>
Но ако искаме да назовем нещата такива, каквито са, ние даже нямаме право, да казваме, че виждаме в растението една физическа
реалност
.
Тогава, скъпи мои приятели, ако попитате: "какво са имагинациите? " може да ви се отговори, че всичките растения са имагинации. Естествено, според тяхната имагинативна природа, те са видими само за имагинативното съзнание. Че растенията са видими също и за физическото око, произлиза от това, че те са изпълнени от физически частици; от този факт, етерното става видимо за физическото око по един физически начин.
Но ако искаме да назовем нещата такива, каквито са, ние даже нямаме право, да казваме, че виждаме в растението една физическа реалност.
В растението, ние виждаме една истинска имагинация. Следователно, навсякъде около вас вие имате имагинации, във формите на растителния свят.
към текста >>
Когато се усещаме отвътре в нашите абстрактни мисли, имаме Аза; но това са само мисли, това не са
реалност
и; това са образи.
Това, което виждаме е най-напред само външния аспект на Аза. Но би било възможно да възприеме Аза в неговата вътрешна действителност само чрез интуицията, това е сигурно. Все пак, човешкото същество възприема нещо от този Аз даже в обикновения живот, в обикновеното съзнание: това са неговите абстрактни мисли; животни те нямат такива, защото още нямат Аз. Животното няма способността да се абстрахира, защото няма още Аз. Следователно, можем да кажем това: в човешката форма външно виждаме земната инкарнация на Аза.
Когато се усещаме отвътре в нашите абстрактни мисли, имаме Аза; но това са само мисли, това не са реалности; това са образи.
към текста >>
Този начин за говорене представя
реалност
и по отношение на древните форми на виждане; но най-напред ни е нужно да свикнем да изразяваме тези
реалност
и така, както бяха изразявани, например, още в епохата на Мистерията на Голгота и да ги изпитаме като очевидци.
Този начин за говорене представя реалности по отношение на древните форми на виждане; но най-напред ни е нужно да свикнем да изразяваме тези реалности така, както бяха изразявани, например, още в епохата на Мистерията на Голгота и да ги изпитаме като очевидци.
Само така ще можем да напредваме малко по малко в разбирането за това, което беше представено, например, много отдавна там долу, в Азия, в летящите Херувими, в Египет в Сфинкса, това, което ни е представено в Светия Дух, под формата на гълъб и което ни е представено даже в Христос, под формата на Агнец, което беше, в действителност, инспирация или по-добре казано, една инспирирана имагинация чрез която Христос беше постоянно представян в най-древните времена.
към текста >>
322.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Подтикнах ви да отбележите, и, малко по малко
реалност
и, като граматика, реторика, диалектика, аритметика, геометрия, музика, астрология бяха станали тотално абстрактни.
Човекът от тези минали времена имаше също по-малко интелектуални понятия и идеи, отколкото човека от ІХ век. Понятията и идеите не бяха още дошли до тази степен на сухота и абстракция. Това, от което човек извършваше опитност под формата на понятия и идеи имаше още характер на обект, на същност.
Подтикнах ви да отбележите, и, малко по малко реалности, като граматика, реторика, диалектика, аритметика, геометрия, музика, астрология бяха станали тотално абстрактни.
В древните времена, хората считаха, че да се проникне в живата област на тези науки, това значеше да се влезе във връзка така както го казах тогава с абсолютно реални същности. Но още от тази епоха и още по-на пред, до следващите епохи, тази граматика, реторика, диалектика и т.н., бяха станали съвсем слаби и абстрактни, без устойчивост, нито пък нещо друго; те бяха там почти само като дреха, би могло да се каже, по-скоро, по отношение на това, което имаха в древните времена. И тази еволюция продължи. Абстракцията стана малко по малко една абстракция на понятия и конкретно стана малко по малко нещо, което беше само външно в сетивното. И тези две течения, както виждаме през ІХ век и под влиянието на които хората се освободиха от така мъчителната вътрешна борба, тези течения продължиха чак до модерната епоха.
към текста >>
Не възприема също в абстрактни понятия и духовната
реалност
, намираща се над растението.
И към това, което е животно и дарено с чувствителност. Той стига до имагинацията. Той вижда външните обекти. За минералите, нямаше подбуди да отива напред, до имагинацията, но за растенията го направи. Той не отива по-далеч; абстрактните понятия не са негова работа.
Не възприема също в абстрактни понятия и духовната реалност, намираща се над растението.
От този факт, неговите философски разсъждения в основата си не бяха такива като философските разсъждения от неговото време.
към текста >>
Ницше, който беше още импрегниран от всички тези неща, но не можеше, при това, да постигне едно истинско виждане на нещата, състави, знаем, своята първа книга "Раждането на трагедията, изхождайки от духа на музиката": тук той искаше да покаже, че гърците са измислили изкуството, за да имат средство да се издигнат в свободни хора, пазейки своето човешко достойнство над действителността на външните сетива, в които не можеш никога да постигнеш своето човешко достойнство, според него, те биха се поместили над
реалност
та на нещата, за да завоюват във вътрешността, в артистичната външност, възможността за свободата.
Ницше, който беше още импрегниран от всички тези неща, но не можеше, при това, да постигне едно истинско виждане на нещата, състави, знаем, своята първа книга "Раждането на трагедията, изхождайки от духа на музиката": тук той искаше да покаже, че гърците са измислили изкуството, за да имат средство да се издигнат в свободни хора, пазейки своето човешко достойнство над действителността на външните сетива, в които не можеш никога да постигнеш своето човешко достойнство, според него, те биха се поместили над реалността на нещата, за да завоюват във вътрешността, в артистичната външност, възможността за свободата.
Това е интерпретацията, която Ницше даде на елинизма. В това отношение, Ницше само изразяваше по радикален начин това, което се намира вече в "Бележки върху естетическото възпитание на човека" на Шилер. Така че, може да се каже, че Шилер живееше в една абстрактна духовност, но в него живееше в същото време импулсът да даде на човека неговото достойнство. Погледнете грандиозния, величествения, удивителния характер на тези естетически бележки. От гледна точка на поезията и на човешката сила, на душата, това е най-доброто от всички други трудове на Шилер.
към текста >>
Да премине от тази гледна точка, която беше негова, към истинската
реалност
, беше вън от неговата достъпност.
Така че, може да се каже, че Шилер живееше в една абстрактна духовност, но в него живееше в същото време импулсът да даде на човека неговото достойнство. Погледнете грандиозния, величествения, удивителния характер на тези естетически бележки. От гледна точка на поезията и на човешката сила, на душата, това е най-доброто от всички други трудове на Шилер. Те са, в действителност, най-великото от произведенията на Шилер, ако разгледаме цялостността на неговото творчество. Но Шилер се бори тук, изхождайки от своята абстрактна гледна точка, която го беше повела към интелектуализма, в посока на западния духовен живот.
Да премине от тази гледна точка, която беше негова, към истинската реалност, беше вън от неговата достъпност.
Той не можеше да достигне друго, освен чистата външност на красотата.
към текста >>
Но Гьоте не можа да намери пътя, водещ от това, което той можеше само да изрази в имагинации, до висотата на духовната
реалност
.
Той го изрази по свой начин, под формата на образи, в "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия". Нужно ни е, всъщност, да виждаме във всички персонажи душевните сили, които работят заедно, за да дадат на човешкото същество неговото достойнство на свободен човек, неговото достойнство но човек, живеещ в свободата.
Но Гьоте не можа да намери пътя, водещ от това, което той можеше само да изрази в имагинации, до висотата на духовната реалност.
Ето защо Гьоте се спира, стигайки до приказката, до образа, до един вид висш символизъм един символизъм, който е, разбира се, изключително жив, но който, въпреки всичко, е само един вид символизъм. Шилер изкова абстрактни понятия, не можа да намери достъп до една реалност, спря, стигайки до външното. Гьоте, искайки да разбере човека в неговата свобода, създаде многобройни образи, които говореха на погледа, бяха видими чрез сетивата, но които не даваха достъп до реалността. Той остана свързан с описанието на сетивното. Поглед до каква степен е удивително това описание на сетивното в "Приказката за Зелената змия и Красивата лилия",но всъщност, освобождаването на принца, засегнат от парализа, не говори на погледа, то е изразително само по символичен начин.
към текста >>
Шилер изкова абстрактни понятия, не можа да намери достъп до една
реалност
, спря, стигайки до външното.
Той го изрази по свой начин, под формата на образи, в "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия". Нужно ни е, всъщност, да виждаме във всички персонажи душевните сили, които работят заедно, за да дадат на човешкото същество неговото достойнство на свободен човек, неговото достойнство но човек, живеещ в свободата. Но Гьоте не можа да намери пътя, водещ от това, което той можеше само да изрази в имагинации, до висотата на духовната реалност. Ето защо Гьоте се спира, стигайки до приказката, до образа, до един вид висш символизъм един символизъм, който е, разбира се, изключително жив, но който, въпреки всичко, е само един вид символизъм.
Шилер изкова абстрактни понятия, не можа да намери достъп до една реалност, спря, стигайки до външното.
Гьоте, искайки да разбере човека в неговата свобода, създаде многобройни образи, които говореха на погледа, бяха видими чрез сетивата, но които не даваха достъп до реалността. Той остана свързан с описанието на сетивното. Поглед до каква степен е удивително това описание на сетивното в "Приказката за Зелената змия и Красивата лилия",но всъщност, освобождаването на принца, засегнат от парализа, не говори на погледа, то е изразително само по символичен начин. Тези две противоположни течения, които ви характеризирах, никое от които, всъщност не постигна влизането в духовния свят, се изразяват тук, в тези две личности. Както Шилер, така и Гьоте се стремяха основно да влязат в духовния свят, изхождайки от противоположни страни, но не можаха да проникнат там.
към текста >>
Гьоте, искайки да разбере човека в неговата свобода, създаде многобройни образи, които говореха на погледа, бяха видими чрез сетивата, но които не даваха достъп до
реалност
та.
Той го изрази по свой начин, под формата на образи, в "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия". Нужно ни е, всъщност, да виждаме във всички персонажи душевните сили, които работят заедно, за да дадат на човешкото същество неговото достойнство на свободен човек, неговото достойнство но човек, живеещ в свободата. Но Гьоте не можа да намери пътя, водещ от това, което той можеше само да изрази в имагинации, до висотата на духовната реалност. Ето защо Гьоте се спира, стигайки до приказката, до образа, до един вид висш символизъм един символизъм, който е, разбира се, изключително жив, но който, въпреки всичко, е само един вид символизъм. Шилер изкова абстрактни понятия, не можа да намери достъп до една реалност, спря, стигайки до външното.
Гьоте, искайки да разбере човека в неговата свобода, създаде многобройни образи, които говореха на погледа, бяха видими чрез сетивата, но които не даваха достъп до реалността.
Той остана свързан с описанието на сетивното. Поглед до каква степен е удивително това описание на сетивното в "Приказката за Зелената змия и Красивата лилия",но всъщност, освобождаването на принца, засегнат от парализа, не говори на погледа, то е изразително само по символичен начин. Тези две противоположни течения, които ви характеризирах, никое от които, всъщност не постигна влизането в духовния свят, се изразяват тук, в тези две личности. Както Шилер, така и Гьоте се стремяха основно да влязат в духовния свят, изхождайки от противоположни страни, но не можаха да проникнат там.
към текста >>
От една страна, знанието на разума, който черпи своите качества в сетивната действителност, но не прониква до
реалност
та.
Вземете двете течения представени в схоластиката.
От една страна, знанието на разума, който черпи своите качества в сетивната действителност, но не прониква до реалността.
Под най-различни форми, това течение продължава своя път минавайки от една личност към друга и завършва до Шилер. Той е въведен, по определен начин, в една форма на знание, за която схоластиката каза, че чрез нея не могат да се на мерят идеите никъде другаде, освен в сетивното. Но Шилер е вън от това състояние той е един много силно изразен комплектен човек да допуща в областта на сетивата нещо, което човешкото същество може да бъде, запазвайки напълно своето човешко достойнство. Знанието на схоластиката търси идеите само в сетивния свят. Шилер оставя света на сетивата настрани и оставя само идеите.
към текста >>
И така, той постигна в крайна сметка, само една имагинативна представа за света, когато говореше за
реалност
та на душата в своята "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия".
Какво можеше той да направи в този случай? Не можеше той да направи нищо друго, освен да използва цялостта на свръхсетивния свят, имагинативния, символичен, представния начин, който беше научил с растенията.
И така, той постигна в крайна сметка, само една имагинативна представа за света, когато говореше за реалността на душата в своята "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия".
към текста >>
Шилер представя едно знание чрез разума, другият начин, който беше изработила схоластиката, но което той не може да понесе, защото иска да го отведе до превръщането му в
реалност
, докато самото то стига само до
реалност
та на външността в красотата.
Следователно, би се казало, че Гьоте представя един живот в познание чрез откровението, в свръхсетивното познание, което той овладява само до определена степен.
Шилер представя едно знание чрез разума, другият начин, който беше изработила схоластиката, но което той не може да понесе, защото иска да го отведе до превръщането му в реалност, докато самото то стига само до реалността на външността в красотата.
към текста >>
323.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Доколкото хората имаха едно атавистично ясновидство при отсъствие на съзнание за Аза, тази божествено-духовна
реалност
се вливаше от космоса в хората.
Нужно ни е да кажем това: частта от неговото астрално тяло, а също от неговото етерно и неговото астрално тяло, което човешкото същество може да поддържа в пълния си разцвет, е възможна в действителност, само ако се влива в човешката същност нещо от божествено-духовната природа.
Доколкото хората имаха едно атавистично ясновидство при отсъствие на съзнание за Аза, тази божествено-духовна реалност се вливаше от космоса в хората.
Хората никога не биха могли да станат свободни същества, ако азът не се беше появил от факта, че тази божествено-духовна реалност не се вливаше вече в тях, както в миналото. Хората станаха свободни само защото влязоха в притежание на своя Аз, даже в своето съзнание. Но това беше възможно само ако хората еволюираха малко по малко, влизайки в това, което са абстрактните идеи. В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на духовния свят. В тези конференции, вече привлякох, в действителност, вниманието върху това: така както трупът на нашето физическо тяло остава, когато преминаваме през земната смърт, така остава един труп също от тези духовно-душевна същност, която ние сме в духовния свят, преди да слезем във физическия свят.
към текста >>
Хората никога не биха могли да станат свободни същества, ако азът не се беше появил от факта, че тази божествено-духовна
реалност
не се вливаше вече в тях, както в миналото.
Нужно ни е да кажем това: частта от неговото астрално тяло, а също от неговото етерно и неговото астрално тяло, което човешкото същество може да поддържа в пълния си разцвет, е възможна в действителност, само ако се влива в човешката същност нещо от божествено-духовната природа. Доколкото хората имаха едно атавистично ясновидство при отсъствие на съзнание за Аза, тази божествено-духовна реалност се вливаше от космоса в хората.
Хората никога не биха могли да станат свободни същества, ако азът не се беше появил от факта, че тази божествено-духовна реалност не се вливаше вече в тях, както в миналото.
Хората станаха свободни само защото влязоха в притежание на своя Аз, даже в своето съзнание. Но това беше възможно само ако хората еволюираха малко по малко, влизайки в това, което са абстрактните идеи. В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на духовния свят. В тези конференции, вече привлякох, в действителност, вниманието върху това: така както трупът на нашето физическо тяло остава, когато преминаваме през земната смърт, така остава един труп също от тези духовно-душевна същност, която ние сме в духовния свят, преди да слезем във физическия свят. Но това е така едва от времето, в което човек е получил съзнанието за своя Аз.
към текста >>
Но по светеният усещаше, че към това, което беше вдъхнато под формата на жива душа, се прибавяше една особена духовна
реалност
, живият принцип на космическия Отец, който влизаше в човека.
Ако си представим един посветен, роден в недрата на някогашната еврейска култура, би трябвало да кажем това: този посветен характеризираше това, което посвещението беше произвело в него, по следния на чин. Той казваше това за човечеството в неговата цялост е характерно това, че, разбира се, Отец го поддържа и го носи, но Отец не влиза в съзнанието и не разпалва съзнанието, за да отива то към Аза. Отец само дава на обикновения човек духа на диханието; той му вдъхва диханието и това е живата душа.
Но по светеният усещаше, че към това, което беше вдъхнато под формата на жива душа, се прибавяше една особена духовна реалност, живият принцип на космическия Отец, който влизаше в човека.
И после, когато този божествен принцип на Отца беше влязъл в този някогашен посветен в недрата на еврейския свят и за който човек беше вече съзнателен, този човек изразяваше с пълно право това, което значеше за него "Азът": аз съм "Аз Съм". И този човек, който бродеше между народите от миналото и който, от факта, че божественият принцип на Отца беше избрал да остане в него, беше правоспособен да изразява Аза, бил, в действителност, по време на цялата Античност, неизразимото име на божествеността, на божествеността на Отца, самият този човек беше считан за представител на Отца на Земята. Тези посветени бяха наричани Отците движещи се между народите. Наричаха ги Отци, защото бяха представители на божествения принцип на Отца между другите хора. За тях се казваше, че в Мистериите се смятаха, освен това за място, където се разгръщаше.
към текста >>
324.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
По същия начин ние се отдалечаваме от
реалност
та във времето.
Спомнянето е един духовен процес, който принадлежи изцяло на един обективен свят, а не само на един субективен свят. Обикновеното съзнание греши, по същия начин като някой, който има пред себе си планина с кула. Сега, той вижда това много ясно, той вярва сега, че това е реално. После се отдалечава. Кулата му се явява все повече и повече в перспектива и, като я вижда все повече и повече в перспектива, ще се опита да каже: сега аз имам само един образ, това пред мен не е реално.
По същия начин ние се отдалечаваме от реалността във времето.
Кулата не се променя от гледна точка на своята реалност в пространството, когато нашият образ се променя. И в това, което се отнася до нейната реалност, това, което отговаря на нашия образ на спомена също малко се променя. Той продължава да съществува, така както и нашата кула продължава да съществува. Ние грешим обаче, защото не сме способни да пристъпим към едно точно оценяване на нашата временна перспектива. Така, много неща, които се отнасят до човека, трябва да бъдат просто уточнени.
към текста >>
Кулата не се променя от гледна точка на своята
реалност
в пространството, когато нашият образ се променя.
Обикновеното съзнание греши, по същия начин като някой, който има пред себе си планина с кула. Сега, той вижда това много ясно, той вярва сега, че това е реално. После се отдалечава. Кулата му се явява все повече и повече в перспектива и, като я вижда все повече и повече в перспектива, ще се опита да каже: сега аз имам само един образ, това пред мен не е реално. По същия начин ние се отдалечаваме от реалността във времето.
Кулата не се променя от гледна точка на своята реалност в пространството, когато нашият образ се променя.
И в това, което се отнася до нейната реалност, това, което отговаря на нашия образ на спомена също малко се променя. Той продължава да съществува, така както и нашата кула продължава да съществува. Ние грешим обаче, защото не сме способни да пристъпим към едно точно оценяване на нашата временна перспектива. Така, много неща, които се отнасят до човека, трябва да бъдат просто уточнени. Това, което в нас е съзнание, развиващо се във времето, всъщност, не е нищо друго, освен едно виждане на миналото в перспектива.
към текста >>
И в това, което се отнася до нейната
реалност
, това, което отговаря на нашия образ на спомена също малко се променя.
Сега, той вижда това много ясно, той вярва сега, че това е реално. После се отдалечава. Кулата му се явява все повече и повече в перспектива и, като я вижда все повече и повече в перспектива, ще се опита да каже: сега аз имам само един образ, това пред мен не е реално. По същия начин ние се отдалечаваме от реалността във времето. Кулата не се променя от гледна точка на своята реалност в пространството, когато нашият образ се променя.
И в това, което се отнася до нейната реалност, това, което отговаря на нашия образ на спомена също малко се променя.
Той продължава да съществува, така както и нашата кула продължава да съществува. Ние грешим обаче, защото не сме способни да пристъпим към едно точно оценяване на нашата временна перспектива. Така, много неща, които се отнасят до човека, трябва да бъдат просто уточнени. Това, което в нас е съзнание, развиващо се във времето, всъщност, не е нищо друго, освен едно виждане на миналото в перспектива. Миналото не преминава, то продължава да съществува.
към текста >>
Древните не само че не си измисляха нещата, а ги виждаха, тъчащи във вижданията на сетивния им поглед; всъщност, нещата, които виждаха бяха много по-неточни, защото те ги виждаха на задния план на божествено-духовната
реалност
, която се разстилаше.
Физическият свят за него нямаше така чисти обособени контури, а много по-замъглени контури, отколкото за модерния човек. Но в замяна на това, зад нещата, които се простираха във физическия свят, той виждаше навсякъде божествени духовни същности от по-нисша природа а също и други, от по-висша природа. Да се смята, че когато някогашните хора описваха своите богове в природата, са си измисляли нещо е една лекомислена и наивна представа. Те нищо не са си измислили. Това би било също толкова наивно, колкото, ако се каже, че някой, който ни потвърждава, че е видял това или онова, пробуждайки се, че просто си го е измислил.
Древните не само че не си измисляха нещата, а ги виждаха, тъчащи във вижданията на сетивния им поглед; всъщност, нещата, които виждаха бяха много по-неточни, защото те ги виждаха на задния план на божествено-духовната реалност, която се разстилаше.
Образът на света, който имаше човекът от миналото беше, значи съвсем друг. Защото в момента на събуждането той се потапяше, по-дълбоко в своето етерно тяло и от този факт той имаше един различен образ за света. Той беше в самия него и от този факт божествено духовните същности му се показваха в своята предопределеност.
към текста >>
Така че, можем да кажем: освобождавайки се от самото себе си, човечеството е на път да превърне малко по малко духовната
реалност
в нейната цялостност в абстрактни идеи и понятия.
Така че, можем да кажем: освобождавайки се от самото себе си, човечеството е на път да превърне малко по малко духовната реалност в нейната цялостност в абстрактни идеи и понятия.
В това отношение, човечеството отиде вече много далеч и е възможно да му бъде запазена следната съдба: хората биха могли за напред да продължат да вървят в своята способност за абстракция, в своята интелектуална способност и да изработят в самите тях един вид изповядване на вярване, чрез което биха си казали: да ние извършва ме, разбира се, опитност с една духовна реалност, но тази духовна реалност е, то се знае, един мираж, тя няма тежест, това са само идеи. Трябва човек да открие възможността да изпълни тези идеи с духовна субстанция. Той ще постигне това, в опитността си с Христос, по време на преминаването през интелектуалния живот. Така че, модерният интелектуализъм трябва да се слива със съзнанието за Христос. Това ще стане, когато хората откажат решително и непринудено да правят признанието, че не могат да намерят това съзнание за Христос по пътя на интелектуализма.
към текста >>
В това отношение, човечеството отиде вече много далеч и е възможно да му бъде запазена следната съдба: хората биха могли за напред да продължат да вървят в своята способност за абстракция, в своята интелектуална способност и да изработят в самите тях един вид изповядване на вярване, чрез което биха си казали: да ние извършва ме, разбира се, опитност с една духовна
реалност
, но тази духовна
реалност
е, то се знае, един мираж, тя няма тежест, това са само идеи.
Така че, можем да кажем: освобождавайки се от самото себе си, човечеството е на път да превърне малко по малко духовната реалност в нейната цялостност в абстрактни идеи и понятия.
В това отношение, човечеството отиде вече много далеч и е възможно да му бъде запазена следната съдба: хората биха могли за напред да продължат да вървят в своята способност за абстракция, в своята интелектуална способност и да изработят в самите тях един вид изповядване на вярване, чрез което биха си казали: да ние извършва ме, разбира се, опитност с една духовна реалност, но тази духовна реалност е, то се знае, един мираж, тя няма тежест, това са само идеи.
Трябва човек да открие възможността да изпълни тези идеи с духовна субстанция. Той ще постигне това, в опитността си с Христос, по време на преминаването през интелектуалния живот. Така че, модерният интелектуализъм трябва да се слива със съзнанието за Христос. Това ще стане, когато хората откажат решително и непринудено да правят признанието, че не могат да намерят това съзнание за Христос по пътя на интелектуализма.
към текста >>
Някогашният човек имаше ясно чувство, когато си казваше: аз паднах от една духовна висота и се свързах с една нисша
реалност
; така, модерният човек трябваше да открие, че мислите, които стават все по-абстрактни го водят също към един вид падение, но към едно падение, което върви нагоре, при което човек пада по един определен начин нагоре, значи, се издига, но се издига за своята загуба, по същия начин, както човекът от миналото усещаше, че пада за своята загуба.
Виждате в древни времена, човек говори за Грехопадението. Той използваше този образ на Грехопадението в смисъл, че според своята същност принадлежеше на един висш свят и падна в един нисш свят, което напълно отговаря на действителността, ако това се приема в образна форма. Може би се говори за падение в реален смисъл.
Някогашният човек имаше ясно чувство, когато си казваше: аз паднах от една духовна висота и се свързах с една нисша реалност; така, модерният човек трябваше да открие, че мислите, които стават все по-абстрактни го водят също към един вид падение, но към едно падение, което върви нагоре, при което човек пада по един определен начин нагоре, значи, се издига, но се издига за своята загуба, по същия начин, както човекът от миналото усещаше, че пада за своята загуба.
Човекът от миналото, който разбра още Грехопадението в смисъла на миналото, видя в Христос този, който постави човека в правилна връзка с този грях, т.е., с възможността за изкупление: както човекът от миналото, когато разви съзнанието, видя в Христос този, който го изправи от Грехопадението, така модерният човек, който влиза в интелектуализма, би трябвало да види в Христос този, който му дава тежест, за да не излитне духовното далеч от Земята или, по-скоро, далеч от света, в който се счита че е.
към текста >>
325.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Древните мисли на човечеството бяха много, много повече
реалност
и.
За да могат хората да станат свободни, трябваше това изливане на субстанции в мислите на хората от страна на Боговете да се прекъсне. От този факт, човешките мисли станаха малко по малко образи.
Древните мисли на човечеството бяха много, много повече реалности.
И това, което Освалд Шпенглер придава на кръвта, са именно реалностите, които се намираха в мислите на някогашното човечество, тези субстанции, които действаха още по време на цялото Средновековие, минавайки през хората.
към текста >>
И това, което Освалд Шпенглер придава на кръвта, са именно
реалност
ите, които се намираха в мислите на някогашното човечество, тези субстанции, които действаха още по време на цялото Средновековие, минавайки през хората.
За да могат хората да станат свободни, трябваше това изливане на субстанции в мислите на хората от страна на Боговете да се прекъсне. От този факт, човешките мисли станаха малко по малко образи. Древните мисли на човечеството бяха много, много повече реалности.
И това, което Освалд Шпенглер придава на кръвта, са именно реалностите, които се намираха в мислите на някогашното човечество, тези субстанции, които действаха още по време на цялото Средновековие, минавайки през хората.
към текста >>
Защото, докато хората извършваха всички видове неща, например, когато присъстваха на меса, която се честваше и от което те нищо не разбираха, тези хора имаха действително пред себе си една
реалност
на твърде висока мъдрост: те бяха там, не разбираха, разбира се, нищо от това, но тяхното разбиране беше възможно.
Виждате, когато в тайните общества от този род се честваха култове според древната традиция трудно може да се повярва до каква степен всички тези култове на тайните общества са смятани за "древни" и "осветени" -, или когато се преподаваше, когато се изпълняваше това, което беше предадено така като спомен който вече не се разбираше Мистерии, това подхождаше съвсем на определени елементарни духове.
Защото, докато хората извършваха всички видове неща, например, когато присъстваха на меса, която се честваше и от което те нищо не разбираха, тези хора имаха действително пред себе си една реалност на твърде висока мъдрост: те бяха там, не разбираха, разбира се, нищо от това, но тяхното разбиране беше възможно.
Тогава идваха тези елементарни същества и когато хората не мислеха за месата, елементарните същества мислеха тогава с човешки усет, който хората не използваха. Хората все повече и повече упражняваха своя свободен усет, но не се ползваха от него. Те предпочитаха да седнат и попадаха в грубата грешка на традицията. Тези хора,те не мислеха. Днес продължава да е така, макар че обстоятелствата днес са се променили много, че хората от сегашното време биха могли безкрайно много да мислят, ако искаха да си служат със своя усет.
към текста >>
326.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Противоположното на материята нахлува сега в тази освободена от етера
реалност
човешка.
Това е инспирацията. Нещо нахлува сега, то не е един вид по-фина материя, но има същото отношение към материята, каквото има негативът към позитива.
Противоположното на материята нахлува сега в тази освободена от етера реалност човешка.
Важното е, че можем да възприемем това: духът не е материя, станало още по-фина, още по-етерна; това не е вярно. Ако наречем материята позитив ние бихме могли, всъщност, също да наречем материята негатив, не е от голямо значение, тези неща са относителни трябва тогава да наречем духа негатив, по отношение на позитива. Все едно, аз имам, да речем, огромно богатство от пет шилинга в моето портмоне. Похарчвам един шилинг, тогава, имам още четири шилинга; похарчвам още един, имам още три и т.н., докато свършат. После, мога да вляза в дългове.
към текста >>
Ако искаме да имаме познание за една духовна
реалност
, ни е нужно най-напред да излезем от нас самите.
Нужно е тогава само този втори почерк да стане за нас също толкова обикновен, също толкова текущ, както предишния. Това е само едно от малките неща. Има също много неща, чрез които ние можем да променим цялата основна ориентация на нашата воля, чрез нашата собствена енергия. Ще постигнем, благодарение на това, не само да приемем в нас духовния свят под форма на инспирация, а и да се потопим действително с нашия дух, освободен от тялото, в другите духовни същества, които са вън от нас. Защото, да познаваш по действително духовен начин, означава, да се потопиш в същностите, които са духовно около нас, когато гледаме физическите неща.
Ако искаме да имаме познание за една духовна реалност, ни е нужно най-напред да излезем от нас самите.
Опитах това. Но после ни е нужно да постигнем способността да проникваме, този път, в нещата, т.е., в духовните неща и същности.
към текста >>
Когато човек проникне в живота на духовния свят, забелязва, че моралната подредба на света не само е една
реалност
от същата природа като на физическата
реалност
, а тя има една висша действителност.
Бих искал да посоча два от тях, но те са много. Първият се състои в това, че ние одобряваме всички други гледни точки на материалния свят, различни от преди това. За чистия интелектуализъм, моралния свят има нещо нереално. Разбира се, когато човешкото същество е запазило определена корекция в недрата на материалния свят, се чувства задължено да изпълни своето задължение,вършейки това, което е добро, според традицията; но даже и да не си признава,той мисли така: от факта, че някой е извършил добро, не се е получило нещо от същия ред, както когато светкавица прореже пространството или гръмотевица гръмне в пространството. Той не мисли за нищо реално в този случай.
Когато човек проникне в живота на духовния свят, забелязва, че моралната подредба на света не само е една реалност от същата природа като на физическата реалност, а тя има една висша действителност.
Човек се научава малко по малко да разбира, че цялото това време с неговите световни части и физически процеси може да пропадне, да се разруши; но това, което се излъчва морално от нас, ще се изгуби в своите следствия. Реалността на моралния свят се из дига за нас. И физическият свят и моралният свят, настоящото съществувание и развитието стават една единност. Ние действително имаме опитност с това, и светът има морални закони, които са обективни закони.
към текста >>
Реалност
та на моралния свят се из дига за нас.
За чистия интелектуализъм, моралния свят има нещо нереално. Разбира се, когато човешкото същество е запазило определена корекция в недрата на материалния свят, се чувства задължено да изпълни своето задължение,вършейки това, което е добро, според традицията; но даже и да не си признава,той мисли така: от факта, че някой е извършил добро, не се е получило нещо от същия ред, както когато светкавица прореже пространството или гръмотевица гръмне в пространството. Той не мисли за нищо реално в този случай. Когато човек проникне в живота на духовния свят, забелязва, че моралната подредба на света не само е една реалност от същата природа като на физическата реалност, а тя има една висша действителност. Човек се научава малко по малко да разбира, че цялото това време с неговите световни части и физически процеси може да пропадне, да се разруши; но това, което се излъчва морално от нас, ще се изгуби в своите следствия.
Реалността на моралния свят се из дига за нас.
И физическият свят и моралният свят, настоящото съществувание и развитието стават една единност. Ние действително имаме опитност с това, и светът има морални закони, които са обективни закони.
към текста >>
Фактът, че ние имаме очи ще се изразя по съвсем обикновен начин произхожда само от това, че в един още недиференциран организъм беше издълба на, така да се каже, органичната
реалност
, която поведе към способността за виждане, после, под една метаморфоризирана форма, към окото.
Човек може лесно да се попита защо боговете или Бог създават страданието. Страданието трябва да бъде тук, за да може светът да се издигне в цялата своя красота.
Фактът, че ние имаме очи ще се изразя по съвсем обикновен начин произхожда само от това, че в един още недиференциран организъм беше издълба на, така да се каже, органичната реалност, която поведе към способността за виждане, после, под една метаморфоризирана форма, към окото.
Ако ние днес възприемаме още малките незначителни процеси, които протичат в нашата ретина, по време на виждането, ще доловим, че даже това е една болка, почиваща на основата на съществуванието. Цялата красота почива на основата на страданието. Красотата може да се развие само начиная от болката. Това вече може да се каже, на една ниска степен, на едно по-нисше ниво на познанието. Всеки човек, постигнал някакво познание би могъл да ви направи признание; той би ви казал: за щастието и радостта в моя живот, съм признателен на съдбата си, но познанията си съм постигнал само чрез болките си, чрез страданието си.
към текста >>
Е, добре, опитах се да ви опиша как човек се издига чрез имагинация към инспирацията и към интуицията и как човек опознава чрез това, най-напред самия себе си в пълната
реалност
на човешкото същество.
Е, добре, опитах се да ви опиша как човек се издига чрез имагинация към инспирацията и към интуицията и как човек опознава чрез това, най-напред самия себе си в пълната реалност на човешкото същество.
Той се научава да се опознава в своето тяло, именно толкова дълго, колкото е в своето тяло. Трябва да се освободи от тялото в своето духовно-душевно същество, само тогава човек освобождава цялото човешко същество. Защото с това, което човек знае чрез тялото си, чрез сетивата си, чрез това, което се прибавя към опитността на сетивата под формата на мисъл и чрез това, което е, все пак, свързано с тялото, всъщност, с нервносетивната система за обикновената мисъл, човек познава само една част от човешкото същество. Опознава пълната цялостност на човека само когато има желанието да се издигне към познанието, което идва именно от науката за посвещението.
към текста >>
327.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
От факта, че в него нямаше вече никаква духовна висша
реалност
, а само мисли, то можеше да си съставя образи за външния свят.
От факта, че в него нямаше вече никаква духовна висша реалност, а само мисли, то можеше да си съставя образи за външния свят.
Но можеше ли човешкото същество да бъде свободно достатъчно дълго време, като духовете живееха в него? Не, не можеше. Те изцяло го направляваха, те даваха всичко. Човекът може да бъде свободен само когато никакъв дух не го направлява, когато има само мисли образи.
към текста >>
Ако застанете пред огледалото образите от огледалото могат да бъдат на хора, зли колкото искате, те никога няма да ви ударят плесница: никога истинска плесница, защото нямат никаква
реалност
, защото те са образи.
Мислите образи не могат да ви принудят към нищо.
Ако застанете пред огледалото образите от огледалото могат да бъдат на хора, зли колкото искате, те никога няма да ви ударят плесница: никога истинска плесница, защото нямат никаква реалност, защото те са образи.
Ако искам да взема решение за нещо, мога да го възпроизведа в образа на огледалото; но образът не може да вземе решение за нищо.
към текста >>
328.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Елементът на Луната обагря, така да се каже, през нощта, космичната цялостност даже по време на новолуние с една своеобразна субстанциална
реалност
, с която човекът има също опитност.
Елементът на Луната обагря, така да се каже, през нощта, космичната цялостност даже по време на новолуние с една своеобразна субстанциална реалност, с която човекът има също опитност.
Но тази опитност е такава, че тези Лунни сили го задържат, бих казал в недрата на Зодиакалния свят и го отвежда към пробуждането. Човешкото същество има опитност с този лунен елемент, в едно вече слабо предусеща не в първата сфера. Но то има една особено силна опитност с мистериите на раждането и със смъртта през втората сфера, която описах. Чрез един орган, намиращ се още по-дълбоко от окото на сърцето и окото на слънцето, орган разделен, така да се каже, върху цялостността на съществото му, то изпитва действително всяка нощ, че неговото духовно-душевно същество слиза или, по-точно, е слязло от един духовно-душевен свят, че е влязло чрез раждането в едно физическо съществувание и че малко по малко, тялото влиза в смъртта. Човек в действителност, умира със сигурност непрекъснато всеки миг, побеждава смърт та само когато се стигне до реалната поява на смъртта под формата на едно единствено събитие.
към текста >>
329.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
Но скъпи приятели, какво ще се получи ако
реалност
та се окаже един художник и се присмива на нашите диалектически и експериментални методи?
Хората днес казват: Не е истински учен онзи, който не обяснява наблюдението и експеримента напълно логично; който не преминава от мисъл към мисъл в строго спазване на правилните методи, които са били развити. Ако не прави това, той не е истински мислител.
Но скъпи приятели, какво ще се получи ако реалността се окаже един художник и се присмива на нашите диалектически и експериментални методи?
Ако самата Природа работи, следвайки артистични импулси? Ако беше така, човешката наука, според Природата, би трябвало също да стане художник, тъй като в противен случай не би имало възможност за разбирането на Природата. Това обаче определено не е гледната точка на съвременния учен. Неговата гледна точка е: Природата може да е художник или мечтател; за нас няма разлика, защото ние заявяваме как смятаме да се отдадем на науката. Какво значение има за нас, че Природата е художник?
към текста >>
330.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
От всичко това обаче ще разберем, че докато в съня си човекът преживява като свой вътрешен свят отраженията на планетния свят и неподвижните звезди, сега между смъртта и новото раждане той преживява тези светове в тяхната
реалност
.
От всичко това обаче ще разберем, че докато в съня си човекът преживява като свой вътрешен свят отраженията на планетния свят и неподвижните звезди, сега между смъртта и новото раждане той преживява тези светове в тяхната реалност.
Той преминава през тях, те стават негова вътрешност. И лунните сили винаги го довеждат обратно на Земята. С това, че винаги ни връщат на Земята, те съществено се отличават от всички други звездни сили. В съня те ни връщат на Земята, връщат ни и след като сме преживели всичко, което схематично описах, за да изживеем биографичния си път на Земята.
към текста >>
331.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Не говоря само образно, това е
реалност
.
Искам съвсем ясно да кажа: Нека наблюдаваме едно кърмаче. Погледнем ли го с външното познание, ни се струва, като че ли то чувства, разглежда света точно както възрастния човек, само неговият интелект и волята му още не са така изградени както при възрастния. Възрастният чувства вкуса само с езика и небцето. Това, което при възрастния се намира вече на повърхността на организма, при детето то пронизва организма много по-дълбоко навътре. Детето в известна степен става изцяло вкусово усещане, когато възприема храната, става изцяло светлинно усещане, когато проникнат в очите му светлината и цветовете.
Не говоря само образно, това е реалност.
Когато детето е изложено на светлината, тя вибрира не само през нервната му система, а вибрира в дишането, в кръвоносната система, вибрира през целия организъм така, както светлината действа в окото на възрастния. Вътрешно детето е изцяло сетивен орган. И както окото е отдадено на света, изцяло живее в светлината, така детето изцяло живее в своето обкръжение. То носи духа в себе си, за да поеме с целия си организъм това, което живее в неговото физическо обкръжение. Затова, когато викнем на детето, неговият организъм се поставя в напълно определена дейност.
към текста >>
332.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Музиката на сферите е една
реалност
и щом навлезем в духовния свят, лежащ зад душевния свят, ние попадаме в един свят, който живее в звуци, тонове, мелодии, хармонии и съзвучия.
Поради това ухото запазва още и това, което е получило като заложба в предземното съществуване в духовния свят. То е чисто отражение на тези духовни светове. Но какво има в тези духовни светове? За това често съм говорил.
Музиката на сферите е една реалност и щом навлезем в духовния свят, лежащ зад душевния свят, ние попадаме в един свят, който живее в звуци, тонове, мелодии, хармонии и съзвучия.
И от тези съзвучия и тонове се формира човешкото ухо. Затова можем да кажем, че в нашите уши имаме спомен за духовното си предземно съществуване. В долната ни човешка организация сме забравили предземното съществуване и организмът се е нагодил към земната гравитационна сила, към всичко идващо от тежестта. Така че, ако правилно разберем формирането, изграждането на човека, винаги ще можем да кажем, че някоя органова система показва как се е нагодила към Земята, но друга органова система показва, че още е останала нагодена към предземното съществуване. Представете си, че и когато вече сме родени, продължим това, което е заложено още в зародишното състояние.
към текста >>
Защото временното е
реалност
.
Това е важно следствие. Много хора казват: «Да, антропософската наука за духа е много хубава, учи ни за надсетивните светове; но защо е необходимо да знаем за изживяванията между смъртта и новото раждане? Когато умрем, ще бъдем в тези светове, там ще узнаем всичко това. Защо да се мъчим между раждането и смъртта? И без това ще отидем там.» Да, скъпи приятели, но нещата не са такива.
Защото временното е реалност.
Както тук, във физическия свят, пространството е реалност, така за надсетивния свят времевото и дори надвремевото е реалност. В по-късния живот детето все още се намира във вас. Когато преминете през портата на смъртта цялото време е едно единство, един момент във вас, принадлежи към вас, към вашата организация. Можете като хора тук, в пространството, да кажете: «Защо ми са очите? Та светлината е около мен.
към текста >>
Както тук, във физическия свят, пространството е
реалност
, така за надсетивния свят времевото и дори надвремевото е
реалност
.
Много хора казват: «Да, антропософската наука за духа е много хубава, учи ни за надсетивните светове; но защо е необходимо да знаем за изживяванията между смъртта и новото раждане? Когато умрем, ще бъдем в тези светове, там ще узнаем всичко това. Защо да се мъчим между раждането и смъртта? И без това ще отидем там.» Да, скъпи приятели, но нещата не са такива. Защото временното е реалност.
Както тук, във физическия свят, пространството е реалност, така за надсетивния свят времевото и дори надвремевото е реалност.
В по-късния живот детето все още се намира във вас. Когато преминете през портата на смъртта цялото време е едно единство, един момент във вас, принадлежи към вас, към вашата организация. Можете като хора тук, в пространството, да кажете: «Защо ми са очите? Та светлината е около мен. Очите нямат никакво друго предназначение, освен да виждат светлината, но тя е наистина около мен.» Така говори някой в една друга област, който казва: «За какво ми трябва наука за духа тук, на Земята?
към текста >>
333.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Моралът става за него една
реалност
само ако Антропософията пробуди в душата му предчувствие и разбиране за тези неща.
Строго погледнато, морален живот може да възникне само в онези области на съществуването, където „моралното" придобива най-конкретни и реални очертания, подобни на реалните природни феномени от живота между раждането и смъртта. Когато човекът е поставен между Боговете в духовния свят, там могат да възникнат определени действия, също както тук растенията израстват и цъфтят. В тези действия е истинският морален свят. Да, там е действителният морал, докато тук на Земята съществува само един далечен отблясък от истинския морал. Обаче човекът принадлежи и на двата свята.
Моралът става за него една реалност само ако Антропософията пробуди в душата му предчувствие и разбиране за тези неща.
Моралът никога не може да бъде разбран от земните отношения.
към текста >>
Така ние стигаме до необходимостта от антропософското познание, защото без Антропософията човек не може да остане честен пред своето познание; ако той не проучи онези области, където моралният свят става една конкретна
реалност
, той не може да има правилен поглед върху света и себе си.
Така ние стигаме до необходимостта от антропософското познание, защото без Антропософията човек не може да остане честен пред своето познание; ако той не проучи онези области, където моралният свят става една конкретна реалност, той не може да има правилен поглед върху света и себе си.
Изключително важно е, това изречение да бъде правилно разбрано. Обаче и в един съвсем друг смисъл, днес бих желал да Ви посоча каква необходимост е за човека да приеме Антропософията. В този случай ние отново трябва да се спрем на един съвсем друг свят.
към текста >>
334.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Обаче самите мисли тук на физическия план не притежават каквато и да е
реалност
.
Когато говорим за мислите, ние попадаме в онази област, където човек може да бъде привлечен към прекрасния свят на истината.
Обаче самите мисли тук на физическия план не притежават каквато и да е реалност.
Представете си за миг, скъпи мои приятели, че се натъквате на Вашите мисли по същия начин, по който се натъквате на Вашия мозък или Вашето сърце в този случай мислите биха имали някаква реалност. Но това не е така. С изразните възможности на обикновения човешки език не може да се стигне до каквато и да е реалност. Когато изговаряме дадено изречение, от устата ни съвсем не излиза някаква материална действителност. В този смисъл, говорът не е една или друга действителност, а само „означава" тази действителност.
към текста >>
Представете си за миг, скъпи мои приятели, че се натъквате на Вашите мисли по същия начин, по който се натъквате на Вашия мозък или Вашето сърце в този случай мислите биха имали някаква
реалност
.
Когато говорим за мислите, ние попадаме в онази област, където човек може да бъде привлечен към прекрасния свят на истината. Обаче самите мисли тук на физическия план не притежават каквато и да е реалност.
Представете си за миг, скъпи мои приятели, че се натъквате на Вашите мисли по същия начин, по който се натъквате на Вашия мозък или Вашето сърце в този случай мислите биха имали някаква реалност.
Но това не е така. С изразните възможности на обикновения човешки език не може да се стигне до каквато и да е реалност. Когато изговаряме дадено изречение, от устата ни съвсем не излиза някаква материална действителност. В този смисъл, говорът не е една или друга действителност, а само „означава" тази действителност. Ако от друга страна размислим за доброто, веднага ще установим, че това, което става чрез физическата действителност, не може да се разглежда като едно добро.
към текста >>
С изразните възможности на обикновения човешки език не може да се стигне до каквато и да е
реалност
.
Когато говорим за мислите, ние попадаме в онази област, където човек може да бъде привлечен към прекрасния свят на истината. Обаче самите мисли тук на физическия план не притежават каквато и да е реалност. Представете си за миг, скъпи мои приятели, че се натъквате на Вашите мисли по същия начин, по който се натъквате на Вашия мозък или Вашето сърце в този случай мислите биха имали някаква реалност. Но това не е така.
С изразните възможности на обикновения човешки език не може да се стигне до каквато и да е реалност.
Когато изговаряме дадено изречение, от устата ни съвсем не излиза някаква материална действителност. В този смисъл, говорът не е една или друга действителност, а само „означава" тази действителност. Ако от друга страна размислим за доброто, веднага ще установим, че това, което става чрез физическата действителност, не може да се разглежда като едно добро. Ние трябва да извлечем от дълбините на нашето същество един съвършено недействителен импулс към доброто, и чак тогава да го осъществим в условията на физическия план. Ако импулсът към доброто възниква като нещо външно, какъвто е случаят с глада, той не би могъл да постигне доброто.
към текста >>
335.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И нима не виждаме, как от друга страна, човек, за да запази своето човешко достойнство, доколкото той се явява творение на природния свят, трябва да направи така, че да възбуди в себе си мисли за наличие на морален порядък в света, за да не излетят моралните му импулси във Вселената, а да добият
реалност
.
Тук ни се дава основата за разрешаване на този необичайно важен исторически раздор, който е настъпил в ново време и е довел душите на хората до такава обърканост. Нима не виждаме този раздор? Аз вече често съм споменавал, изхождайки от друга гледна точка, за това, как човека, от една страна го учат, че целият Космос е пронизан от някаква природна закономерност, че тази природна закономерност се разпространява и върху съществото на човека, а именно, че някога е съществувала първична мъглявина, от която са се отделили Слънцето и планетите, а след това и самият човек. Нима не виждаме, как, от една страна се приема системата на космическите закони на природата, вплетен в които се чувства човек.
И нима не виждаме, как от друга страна, човек, за да запази своето човешко достойнство, доколкото той се явява творение на природния свят, трябва да направи така, че да възбуди в себе си мисли за наличие на морален порядък в света, за да не излетят моралните му импулси във Вселената, а да добият реалност.
към текста >>
Но всичко, което той възприема от съвременната цивилизация, би трябвало да го доведе до болезнено преживяване на този необичайно голям разрив в неговия светоглед, но това не стига до съзнанието му: да преживява болезнено, че съществува природен свят, към който той самият принадлежи, но че му се налага да се съобразява и с моралния свят, и че той няма възможност, изхождайки от съвременните си възгледи, да припише
реалност
на моралните идеи.
Човек днес не осъзнава това достатъчно ясно, защото все още не е достатъчно честен за него.
Но всичко, което той възприема от съвременната цивилизация, би трябвало да го доведе до болезнено преживяване на този необичайно голям разрив в неговия светоглед, но това не стига до съзнанието му: да преживява болезнено, че съществува природен свят, към който той самият принадлежи, но че му се налага да се съобразява и с моралния свят, и че той няма възможност, изхождайки от съвременните си възгледи, да припише реалност на моралните идеи.
Не е било така в по-старите времена за по-древното човечество. По-древното човечество е усещало, че има своите нравствени идеи от Боговете. Това е било във времената, когато Властите, Духовете на Формата, са вливали отвън мисли в човека , в това число и нравствени мисли. Тогава човек е знаел, че дори и Земята да я постигне топлинна смърт, за бъдещето ще останат божествено-духовните същества, владеещи мировите мисли на целия Космос. Така, че човек е знаел: не той сам образува мисли, а те съществуват също както и външните природни процеси, така, че те трябва да имат също толкова дълго съществуване, както и външните природни процеси.
към текста >>
Но целият сега съществуващ хаос, цялата бъркотия в света е в следствие на вътрешния раздор, предизвикан от това незнание, вътрешен раздор, неувереност в
реалност
та на моралния миров ред.
Тогава човек е знаел, че дори и Земята да я постигне топлинна смърт, за бъдещето ще останат божествено-духовните същества, владеещи мировите мисли на целия Космос. Така, че човек е знаел: не той сам образува мисли, а те съществуват също както и външните природни процеси, така, че те трябва да имат също толкова дълго съществуване, както и външните природни процеси. Настана време, когато трябва напълно да си изясним, че сега все повече и повече хора престават да се справят с живота! Някои от тях осъзнават това, и то е, може би, по-добре. Други не осъзнават това и като последствие на техните постъпки се явява това всеобщо хаотично състояние на света, в което сега встъпихме.
Но целият сега съществуващ хаос, цялата бъркотия в света е в следствие на вътрешния раздор, предизвикан от това незнание, вътрешен раздор, неувереност в реалността на моралния миров ред.
Хората биха искали да заглушат в себе си тези велики мирови въпроси, да ги заобиколят, те не искат да се стреснат и да осъзнаят истинската причина за този раздор. На тях им се иска да забравят за това.
към текста >>
336.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
За човешкия душевен живот тези вътрешни изживявания бяха една неоспорима
реалност
.
Но днес идва времето, когато Великденската идея, Великденската мисъл отново трябва да се пробуди като една жива мисъл. Обаче за да се пробуди, тя трябва да премине от състояние на смърт в състояние на живот. А основната характеристика на живото е, че от него произлиза нещо друго, нещо ново. Когато през първите християнски столетия мисълта за Великден се разпространяваше в християнския свят, човешките души все още бяха достатъчно възприемчиви, за да имат едни или други разтърсващи изживявания, представяйки си Христовия гроб или Христовото Същество, излитащо от гроба, или онзи Христос, който все повече се свързва с човечеството. Душите все още можеха непосредствено и силно да изживяват тези величествени образи.
За човешкия душевен живот тези вътрешни изживявания бяха една неоспорима реалност.
Но реалност за човешкия душевен живот е само това, което непосредствено обхваща душите, тъй както и външният сетивен свят непосредствено дразни сетивата. Хората чувствуваха, че съзерцавайки смъртта и Възкресението Христови, те стават други. Чрез тези съзерцания те се чувствуваха така душевно преобразени, както например един човек се променя в хода на своя живот поради едни или други физически фактори.
към текста >>
Но
реалност
за човешкия душевен живот е само това, което непосредствено обхваща душите, тъй както и външният сетивен свят непосредствено дразни сетивата.
Обаче за да се пробуди, тя трябва да премине от състояние на смърт в състояние на живот. А основната характеристика на живото е, че от него произлиза нещо друго, нещо ново. Когато през първите християнски столетия мисълта за Великден се разпространяваше в християнския свят, човешките души все още бяха достатъчно възприемчиви, за да имат едни или други разтърсващи изживявания, представяйки си Христовия гроб или Христовото Същество, излитащо от гроба, или онзи Христос, който все повече се свързва с човечеството. Душите все още можеха непосредствено и силно да изживяват тези величествени образи. За човешкия душевен живот тези вътрешни изживявания бяха една неоспорима реалност.
Но реалност за човешкия душевен живот е само това, което непосредствено обхваща душите, тъй както и външният сетивен свят непосредствено дразни сетивата.
Хората чувствуваха, че съзерцавайки смъртта и Възкресението Христови, те стават други. Чрез тези съзерцания те се чувствуваха така душевно преобразени, както например един човек се променя в хода на своя живот поради едни или други физически фактори.
към текста >>
И тя може отново да си я възвърне, само ако това, което остава непонятно според природните закони, Възкресението, се превърне в
реалност
, след като стане обект за проучване в рамките на една истинска Духовна наука.
В хода на времето мисълта за Великдена изгуби своята първоначална сила.
И тя може отново да си я възвърне, само ако това, което остава непонятно според природните закони, Възкресението, се превърне в реалност, след като стане обект за проучване в рамките на една истинска Духовна наука.
Обаче за духовно обозримия свят реалност е само това, което може да бъде обхванато не с абстрактни мисли, а в живите му връзки с онзи свят, който се открива също и пред сетивата.
към текста >>
Обаче за духовно обозримия свят
реалност
е само това, което може да бъде обхванато не с абстрактни мисли, а в живите му връзки с онзи свят, който се открива също и пред сетивата.
В хода на времето мисълта за Великдена изгуби своята първоначална сила. И тя може отново да си я възвърне, само ако това, което остава непонятно според природните закони, Възкресението, се превърне в реалност, след като стане обект за проучване в рамките на една истинска Духовна наука.
Обаче за духовно обозримия свят реалност е само това, което може да бъде обхванато не с абстрактни мисли, а в живите му връзки с онзи свят, който се открива също и пред сетивата.
към текста >>
Човекът никога не може да живее в духовната
реалност
, ако я схваща като нещо абстрактно, ако не я поставя във връзка с всички мирови процеси.
Който иска да ограничи духовния свят само в едни или други абстракции, който примерно заявява, че духовният свят не бива да слиза до равнището на сетивно-физическият свят, той трябва да защитава също и тезата, че божествените Същества следва да бъдат детронирани, ако допуснем, че те са създали физическия свят. Напротив, божественото може да бъде обхванато в неговото величие, в неговата мощ само тогава, когато не го откъсваме от сетивното, а му признаем силата да се намесва творчески в сетивния свят. Всъщност ние принизяваме божествения свят, ако го издигаме в някакви абстрактни, мъгляви висини.
Човекът никога не може да живее в духовната реалност, ако я схваща като нещо абстрактно, ако не я поставя във връзка с всички мирови процеси.
към текста >>
337.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Само ако вникнем във вътрешната връзка между вживяването в годишния кръговрат и това, което хората мислят, чувствуват и искат, ние ще разберем отколко голямо значение би било, примерно, да превърнем есенния Михаилов празник в една
реалност
, или – черпейки от духовни, от езотерически източници – да превърнем есенния Михаилов празник в нещо, което прелива в съзнанието на хората и на свой ред отново ги инспирира.
Нека да вникнем в тази вътрешна връзка между нещата: Инспириращият импулс е винаги това, което хората изживяват спрямо природата в празничните настроения. Нека да вникнем във връзката между този инспириращ импулс и това, което се проявява в целия човешки живот.
Само ако вникнем във вътрешната връзка между вживяването в годишния кръговрат и това, което хората мислят, чувствуват и искат, ние ще разберем отколко голямо значение би било, примерно, да превърнем есенния Михаилов празник в една реалност, или – черпейки от духовни, от езотерически източници – да превърнем есенния Михаилов празник в нещо, което прелива в съзнанието на хората и на свой ред отново ги инспирира.
И ако към Великденската мисъл: “Той беше положен в гроба и възкръсна”, бихме прибавили една друга мисъл, една човешка мисъл: “Той възкръсна и може да бъде положен в гроба, без да изчезне! ”, ако бихме оживили в себе си тази Михаилова мисъл – какво огромно значение би имало това събитие за мислите, чувствата и волята на хората по света! Как бихме могли да внесем това в социалния ред на човечеството?
към текста >>
338.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Противниците заявяват: Но тези антропософски мисли са направо фантастични, те не отговарят на
реалност
та.
Сега бих искал да кажа нещо, което изглежда парадоксално: Често пъти можем да разберем противниците на антропософията по-добре, отколкото нейните привърженици.
Противниците заявяват: Но тези антропософски мисли са направо фантастични, те не отговарят на реалността.
– После противниците ги отхвърлят и престават да се интересуват от тях. Подобно отношение е лесно да бъде обяснено; може да има различни основания, но в повечето случаи главната причина се свежда до един истински ужас от тези антропософски мисли, само че този ужас остава неосъзнат.
към текста >>
339.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Тъкмо днес усетът за
реалност
е извънредно притъпен.
Днешните естествени науки разглеждат също и нашата Земя така, като че ли тя е едно минерално, мъртво небесно тяло. Съвременният човек изобщо не се замисля върху това, че неговите космологически наблюдения нямат никаква реална стойност.
Тъкмо днес усетът за реалност е извънредно притъпен.
Например хората лесно приемат, че един планински кристал е “действителен”, че една роза също е “действителна”, обаче те не долавят разликата между тези две “действителности”. Защото кристалът е една затворена в себе си реалност, която може да съществува независимо от околния свят, а розата не може. Розата живее само докато се намира върху своята клонка. Една роза, имам предвид цъфналата роза, не може да съществува сама за себе си. Ако поддържаме една представа за онази цъфнала роза, която радва очите ни и искаме външно да затвърдим тази представа, тогава ние се изправяме пред една абстракция, дори и когато можем да я докоснем.
към текста >>
Защото кристалът е една затворена в себе си
реалност
, която може да съществува независимо от околния свят, а розата не може.
Днешните естествени науки разглеждат също и нашата Земя така, като че ли тя е едно минерално, мъртво небесно тяло. Съвременният човек изобщо не се замисля върху това, че неговите космологически наблюдения нямат никаква реална стойност. Тъкмо днес усетът за реалност е извънредно притъпен. Например хората лесно приемат, че един планински кристал е “действителен”, че една роза също е “действителна”, обаче те не долавят разликата между тези две “действителности”.
Защото кристалът е една затворена в себе си реалност, която може да съществува независимо от околния свят, а розата не може.
Розата живее само докато се намира върху своята клонка. Една роза, имам предвид цъфналата роза, не може да съществува сама за себе си. Ако поддържаме една представа за онази цъфнала роза, която радва очите ни и искаме външно да затвърдим тази представа, тогава ние се изправяме пред една абстракция, дори и когато можем да я докоснем. Също толкова нереална е и онази Земя със своите скали, шисти, варовикови пластове и т.н., за която ни говори официалната наука, защото тази Земя просто не съществува, тя е измислена. А нима действителната Земя не е съставена също и от растенията, от животните, от хората?
към текста >>
Официалните естествени науки, включително и геологията, изобщо не стигат до
реалност
та.
Една роза, имам предвид цъфналата роза, не може да съществува сама за себе си. Ако поддържаме една представа за онази цъфнала роза, която радва очите ни и искаме външно да затвърдим тази представа, тогава ние се изправяме пред една абстракция, дори и когато можем да я докоснем. Също толкова нереална е и онази Земя със своите скали, шисти, варовикови пластове и т.н., за която ни говори официалната наука, защото тази Земя просто не съществува, тя е измислена. А нима действителната Земя не е съставена също и от растенията, от животните, от хората? Всички те също принадлежат на Земята, както ú принадлежат скалите и планинските кристали, и когато имам пред очите си една Земя, съставена от камъни, аз нямам нищо.
Официалните естествени науки, включително и геологията, изобщо не стигат до реалността.
към текста >>
Фактически нещата се свеждат до това, да напредваме в познанието не само логически, но и с усет за
реалност
та.
Фактически нещата се свеждат до това, да напредваме в познанието не само логически, но и с усет за реалността.
Днес хората казват: Явните заблуди на днешното образование не ни засягат много; леките противоречия също не ни засягат! Обаче най-лошото в днешните науки, в днешното познание настъпва тогава, когато привидно нямаме никакви противоречия! – Виждате ли, към областта на духовното богатство, на точното познание, принадлежи също и това да преценим всички онези фактори, които например според днешната геология са взели участие във възникването на Земята преди толкова милиона години. Впрочем тези изчисления допускат известни отклонения в подробностите. Някои геолози казват: Земята е възникнала преди 20 милиона години, други казват: 200 милиона години; макар че днес за мнозина разликата между 20 милиона и 200 милиона е нещо съвсем незначително.
към текста >>
И точно както това, което геологията твърди за камъните няма никаква
реалност
, и възникването на Земята е неотделимо от растенията, животните и физическите хора, така и Земята – ако искаме да я обхванем в нейната цялост – ние трябва да разглеждаме като външен физически израз на духовния свят.
При всички области на Духовната наука нещата опират тъкмо до едно такова всестранно обхващане на действителността. А чрез методите, за които говорих вчера, чрез такива интимни методи, както показах вчера, ние можем да опознаем населението на Луната и на Сатурн, можем да опознаем не само отношението на Земята към нейните същества, но и отношенията на всяко мирово създание към Космоса. Навсякъде в света материалните неща съдържат в себе си Духа, защото те са само неговият външен облик. Навсякъде в сетивния свят имагинацията, инспирацията и интуицията откриват неговото духовно съдържание, обаче не го намират, така да се каже, в ясни и точни контури, а го намират в една непрекъсната подвижност, в един непрекъснат живот.
И точно както това, което геологията твърди за камъните няма никаква реалност, и възникването на Земята е неотделимо от растенията, животните и физическите хора, така и Земята – ако искаме да я обхванем в нейната цялост – ние трябва да разглеждаме като външен физически израз на духовния свят.
към текста >>
340.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Виждате ли, споменът може да стане по-реален, когато вие с цялата възможна
реалност
извикате пред себе си нещо, което действително сте преживели преди няколко или преди няколко десетки години.
Виждате ли, споменът може да стане по-реален, когато вие с цялата възможна реалност извикате пред себе си нещо, което действително сте преживели преди няколко или преди няколко десетки години.
Искам да покажа всичко както си е. Представете си, че се ровите в стари лични неща, като се опитвате, да кажем, да намерите писма, написани от вас във връзка с някакъв случай. Вие поставяте тези писма пред себе си и се вживявате с тяхна помощ в миналото. Или, по-добре, вие вземате не писмата, които сам сте написал или които на вас са написали, защото тогава се намесва твърде много субективното; по-добре, ако вземете вашите стари учебници и ги разгърнете така, както сте ги разгръщали, когато сте били ученици; добре е, ако наистина извадите нещо такова от живота си, което действително e имало място в него. И забележителното е, че когато вие правите това, променяте вашето душевно настроение, каквото и да е то в момента.
към текста >>
Към това астрално тяло, излязло от физическото по време на сън, вие се приближавате повече, когато с тази
реалност
, която описах, извиквате минали преживявания в настоящето.
Бих искал да кажа, че живеейки с обичайното съзнание, хората са твърде тясно свързани с изживяванията, за да бъдат доведени до нещо. Трябва да могат да отидат по-далеч. В съня човек стои по-далеч, отколкото в будно състояние; защото тогава с астралното си тяло и Аза се намира извън физическото и етерното тяло.
Към това астрално тяло, излязло от физическото по време на сън, вие се приближавате повече, когато с тази реалност, която описах, извиквате минали преживявания в настоящето.
Отначало, разбира се, няма да повярвате на това, тъй като не приписвате на такова незначително нещо, като съживяването на минали спомени посредством стара рокля, чак толкова силно действие. Но работата е именно в това, да пробвате да направите нещо такова. Като направите опит и наистина извикате отдавна отминало преживяване така, че да заживеете в него и забравите настоящето, ще видите, че се приближавате към астралното си тяло, към вашето спящо астрално тяло.
към текста >>
Това, което по такъв начин вътрешно прониква в човека, може все пак да бъде пренесено в
реалност
та, макар и трудно.
Това, което по такъв начин вътрешно прониква в човека, може все пак да бъде пренесено в реалността, макар и трудно.
Относително лесно е да поставим пред нашия поглед преживяното в детството или нещо от миналото, за да реализираме определен спомен. По-трудно е да се пренесем в темперамента на своето детство или въобще в своя по-ранен темперамент. Обаче реализацията именно на такива упражнения може да има огромно значение за човека. И ако съумеем да направим това вътрешно, с голямо душевно задълбочаване, а не просто външно, тогава се постигат значителни резултати.
към текста >>
341.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Обаче то показва много значима
реалност
.
с духовете, господстващи във външния природен свят. И по отношение на човешкия сън този спомен за първите детски години има особено значение още и поради факта, че по време на сън в детските години до смяната на зъбите, примерно до седмата година, се възприема само душевното. Ние действително сме такива, че от нас като хора духовното, вътрешното в природата възприема от нашето детство само душевното. Това, разбира се, има значение и за друго: душевното, което сме развили по време на ранното детство, когато например сме били жестоки - то също е в нас, - него обаче го възприема в себе си магарешкият трън. Разбира се, всичко това го казвам като сравнение.
Обаче то показва много значима реалност.
Това, което не се възприема от детето във вътрешното на природата, ще разберем сега от следното.
към текста >>
Виждате ли, съществува възможност действително, като
реалност
да се усети това, което сега ще ви напиша на дъската.
Виждате ли, съществува възможност действително, като реалност да се усети това, което сега ще ви напиша на дъската.
Преживявайки зимата в човешката воля, можем да я преживеем така, че да кажем:
към текста >>
342.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И като не отчитат това, не достигат познание за
реалност
та.
Върху нея е въздействал Космосът, върху нея са въздействали безкрайно многообразни сили, които от целия Космос са сияли към Земята - сили, за които нашето днешно познание нищо не иска да знае. Затова и нашето днешно познание не е истинско познание; защото многообразието на ставащото на Земята не би имало място, ако не би било подложено отвсякъде на космическите импулси и космическите въздействия. Днешният учен, съвсем нищо не казващ за тези космически сили, въобще нищо не казва за действителността. Защото той никъде не отчита това, което живее тук. В най-малката частица, която разглеждат под микроскоп, живеят не само земни, но и космически сили.
И като не отчитат това, не достигат познание за реалността.
към текста >>
343.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И вече можем да кажем: такава е
реалност
та в началото на Евангелието от Йоан.
И вече можем да кажем: такава е реалността в началото на Евангелието от Йоан.
Защото преди всичко ние се върнахме към праначалото на всичко това, което въобще съществува сега. В това праначало, в този принцип е било Словото. И Словото е било в Бога. И Бог е бил Слово. Защото то е било творческата същност във всичко.
към текста >>
344.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Обаче на времето тези неща бяха
реалност
.
А помислете сега, ако днес на един фармацевт или химик, които искат да придобият научна степен, им бъде наложено: Добре, само че преди това вие трябва да се поставите спрямо силите на Слънцето по същия начин, както приемате картофите, телешкото и т.н. нима това не е чисто безумие!
Обаче на времето тези неща бяха реалност.
И за тогавашния човек беше пределно ясно: с онези сили, които живеят в тялото и с които си служа в обикновеното познание, с тях мога да изучавам само геометрия, геодезия, музика и архитектура... с тези сили аз не мога да изучавам химия. Да, така е, след като мъдростта на Посвещението потъна назад във вековете, всички разсъждения за химията са нещо съвсем повърхностно.
към текста >>
345.
Съдържание
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Ефес – ехо от непосредствена
реалност
на духа, но вече независещо от пространството и времето.
В древните мистерии моралните импулси не са строго отделени от природните. Човешкото същество отделя от себе си растителния свят, който е приет от Земята. Човек отхвърля животните и те изостават в развитието си. Разликите между древните мистерии и гръцките мистерии. Замяна на реалната връзка с Божественото на Изток с негови образи и картини в Гърция; зависимост на откровенията от времето и мястото на Изток; зависимост само от подготовка и зрелостта на личността в Гърция.
Ефес – ехо от непосредствена реалност на духа, но вече независещо от пространството и времето.
Необходимостта да се записва историята възниква със загубата на способността да се виждат образите на събитията – появява се Херодот. Ефес като последния духовен пристан за източната мъдрост. Денят на раждането на Александър е денят на опожаряването на храма в Ефес. Импулсът на Александър да установи духовен Ефес. Създаване на академии в Египет и Азия; Александрия.
към текста >>
Задачата на Дорнах – място, където открито да се говори за духовните
реалност
и.
Отговорността, наложена на Антропософията с оглед на бъдещата цел пред антропософското движение: да снабди човечеството с духовни представи и понятия, с които ще може да премине правомерно през Пазача на прага.
Задачата на Дорнах – място, където открито да се говори за духовните реалности.
Необходими са непреклонност и истинност по отношение на антропософския импулс в различните направления на живота. Надеждата, свързана с Рождественското събрание. Основополагащата Медитация.
към текста >>
346.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И когато всичко това бивало преминато, след преживявания чак до противоположния полюс на това, което биха могли да постигнат, учениците се въвеждали (и тук трябва правилно да ви предам това, което като
реалност
е имало място в Хибернийските мистерии), - те се въвеждали в нещо като светилище, където се намирали две статуи-колони с необичайно мощна хипнотична сила и гигантски размер.
И всичко това се давало, за да може човек чрез преживяване, обратно на това, което той би трябвало да достигне на края в качеството на своя цел, да може да дойде до тази цел с правилно и дълбоко човешко чувство. Защото докато не се научиш на това, какво значи да живееш в заблуждение и илюзия, няма да можеш да оцениш битието и истината. И ученикът от Хиберния трябвало да се учи да цени истината и битието.
И когато всичко това бивало преминато, след преживявания чак до противоположния полюс на това, което биха могли да постигнат, учениците се въвеждали (и тук трябва правилно да ви предам това, което като реалност е имало място в Хибернийските мистерии), - те се въвеждали в нещо като светилище, където се намирали две статуи-колони с необичайно мощна хипнотична сила и гигантски размер.
Едната от тези статуи-колони отвътре била куха; обвивката, обграждаща кухото пространство, тоест целия материал, от който била направена статуята, бил напълно еластичен. При натискане на статуята в мястото на натиска се образувала вдлъбнатина, но трябвало само да престане натиска и формата се възстановявала. Цялата статуя-колона била направена по такъв начин, че в най-голяма степен е била обхваната главата; когато човек се приближавал до статуята, той имал следното усещане: силите се устремявали от главата в гигантското тяло. Защото, разбира се, той не е можел да види вътрешното пространство, той е можел да го усети само при натискане. И ученика са го поощрявали да натиска.
към текста >>
Те преживели в жива и наситена
реалност
това, което в следомирова Гърция е било само прекрасен отзвук на нещо отминало.
Задълбочаване на душата преживели и двете индивидуалности, за които говорихме. Това е било, все едно огромна вълна се надигнала от дълбините на цивилизацията от онези времена и се стоварила върху душите на тези двамата.
Те преживели в жива и наситена реалност това, което в следомирова Гърция е било само прекрасен отзвук на нещо отминало.
към текста >>
Ефес е бил това място, където също живял Хераклит и където толкова много от древната
реалност
е можело все още да бъде преживяна даже в късната гръцка епоха чак до VI-V век пр.Р.Х.
Именно в Ефес е можело да имаш, като че закъсняло преживяване на всичко това.
Ефес е бил това място, където също живял Хераклит и където толкова много от древната реалност е можело все още да бъде преживяна даже в късната гръцка епоха чак до VI-V век пр.Р.Х.
В Ефес все още е можело да се има усещане за цялостната реалност, в която някога е живеел човек, - в онези дни, когато той още е имал непосредствено отношение към божествено-духовното, когато Азия е била за него само най-ниското от небесата, когато той още е имал връзка с висшите небеса, обемащи низшето. В онези далечни времена човек преживявал в Азия присъствието на природните духове, а по-високо – присъствието на Ангелите, Архангелите и т.н., а още по-високо – на Властите и останалите йерархии. И може да се каже: доколкото вече в самата Гърция са останали само отзвуци на предишната реалност и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реалност); доколкото в Гърция драматичният елемент на изначалната реалност е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна реалност, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят. Главна особеност на гърка е било това, че той взел древното преживяване на Космоса от човека и го потопил в мита, в прекрасното, в стихията на изкуството, преобразувайки го в образи, които му се стрували по човечни и близки.
към текста >>
В Ефес все още е можело да се има усещане за цялостната
реалност
, в която някога е живеел човек, - в онези дни, когато той още е имал непосредствено отношение към божествено-духовното, когато Азия е била за него само най-ниското от небесата, когато той още е имал връзка с висшите небеса, обемащи низшето.
Именно в Ефес е можело да имаш, като че закъсняло преживяване на всичко това. Ефес е бил това място, където също живял Хераклит и където толкова много от древната реалност е можело все още да бъде преживяна даже в късната гръцка епоха чак до VI-V век пр.Р.Х.
В Ефес все още е можело да се има усещане за цялостната реалност, в която някога е живеел човек, - в онези дни, когато той още е имал непосредствено отношение към божествено-духовното, когато Азия е била за него само най-ниското от небесата, когато той още е имал връзка с висшите небеса, обемащи низшето.
В онези далечни времена човек преживявал в Азия присъствието на природните духове, а по-високо – присъствието на Ангелите, Архангелите и т.н., а още по-високо – на Властите и останалите йерархии. И може да се каже: доколкото вече в самата Гърция са останали само отзвуци на предишната реалност и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реалност); доколкото в Гърция драматичният елемент на изначалната реалност е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна реалност, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят. Главна особеност на гърка е било това, че той взел древното преживяване на Космоса от човека и го потопил в мита, в прекрасното, в стихията на изкуството, преобразувайки го в образи, които му се стрували по човечни и близки.
към текста >>
И може да се каже: доколкото вече в самата Гърция са останали само отзвуци на предишната
реалност
и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната
реалност
); доколкото в Гърция драматичният елемент на изначалната
реалност
е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна
реалност
, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят.
Именно в Ефес е можело да имаш, като че закъсняло преживяване на всичко това. Ефес е бил това място, където също живял Хераклит и където толкова много от древната реалност е можело все още да бъде преживяна даже в късната гръцка епоха чак до VI-V век пр.Р.Х. В Ефес все още е можело да се има усещане за цялостната реалност, в която някога е живеел човек, - в онези дни, когато той още е имал непосредствено отношение към божествено-духовното, когато Азия е била за него само най-ниското от небесата, когато той още е имал връзка с висшите небеса, обемащи низшето. В онези далечни времена човек преживявал в Азия присъствието на природните духове, а по-високо – присъствието на Ангелите, Архангелите и т.н., а още по-високо – на Властите и останалите йерархии.
И може да се каже: доколкото вече в самата Гърция са останали само отзвуци на предишната реалност и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реалност); доколкото в Гърция драматичният елемент на изначалната реалност е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна реалност, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят.
Главна особеност на гърка е било това, че той взел древното преживяване на Космоса от човека и го потопил в мита, в прекрасното, в стихията на изкуството, преобразувайки го в образи, които му се стрували по човечни и близки.
към текста >>
Сега трябва да се обърнем към времето, когато, от една страна, гръцката цивилизация достигнала върха си, когато гордо нанесла в персийските войни сякаш последен удар по древната азиатска
реалност
, а от друга – Гърция вече започвала да клони към упадък.
Сега трябва да се обърнем към времето, когато, от една страна, гръцката цивилизация достигнала върха си, когато гордо нанесла в персийските войни сякаш последен удар по древната азиатска реалност, а от друга – Гърция вече започвала да клони към упадък.
Ние трябва да си обрисуваме, какво е трябвало да преживява човека от тази епоха, ако още е носил в душата си ясен отзвук на това, което някога е било божествено-духовна земна реалност в тялото, душата и духа на човека.
към текста >>
Ние трябва да си обрисуваме, какво е трябвало да преживява човека от тази епоха, ако още е носил в душата си ясен отзвук на това, което някога е било божествено-духовна земна
реалност
в тялото, душата и духа на човека.
Сега трябва да се обърнем към времето, когато, от една страна, гръцката цивилизация достигнала върха си, когато гордо нанесла в персийските войни сякаш последен удар по древната азиатска реалност, а от друга – Гърция вече започвала да клони към упадък.
Ние трябва да си обрисуваме, какво е трябвало да преживява човека от тази епоха, ако още е носил в душата си ясен отзвук на това, което някога е било божествено-духовна земна реалност в тялото, душата и духа на човека.
към текста >>
347.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
В гръцките мистерии се явявали по скоро образи на богове, изображения, като че фантоми, - истински и неподправени, но фантоми, нищо повече, - вече не божествени същества, не
реалност
и, а призраци.
Особеността на последните се е състояла в това, че те не се стремели да помогнат на човека да се усеща на Земята, но благодарение на тях човек се усещал като част от Космоса, част от Вселената. В Гърция мистериите поначало преминавали такъв стадий, когато човек се е усещал съединен със Земята. На Изток самият духовен свят се е съзерцавал или усещал в мистериите. Абсолютно правилно би било да кажем, че в древноизточните мистерии самите богове са се явявали сред жреците, към които са отправяли молитви и са принасяли жертвоприношения. Мистерийните храмове са били в онези времена земно пристанище на боговете, където боговете дарявали хората чрез жреците с това, с което са можели да ги дарят от небесните съкровища.
В гръцките мистерии се явявали по скоро образи на богове, изображения, като че фантоми, - истински и неподправени, но фантоми, нищо повече, - вече не божествени същества, не реалности, а призраци.
И затова гърците са имали съвсем друго преживяване, от хората, принадлежащи към древната източна култура. Гърците чувствали, че боговете съществуват, но за човека са достъпни само изображенията на боговете, също както носим в паметта си картини от минали преживявания, но вече не самите преживявания.
към текста >>
В тях се явявали сенки от духовно-божествената
реалност
.
Гъркът е чувствал, че той носи в себе си сякаш космически спомени, - не проявления на самия Космос, а изображения, - изображения на богове, а не самите богове, изображения на събития и процеси на Сатурн, Слънцето и Луната. Не е имало повече жива връзка с това, което действително е ставало на Сатурн, Слънцето и Луната, - такъв род жива връзка, каквато човешкото същество има със своето детство. Хората от източната цивилизация са имали тази реална връзка със Слънцето, Луната и Сатурн. Те я получавали от своите мистерии. А мистериите на гърците имали картинен или образен характер.
В тях се явявали сенки от духовно-божествената реалност.
Но при това е ставало нещо също толкова важно, защото съществувало и друго различие между източните и гръцките мистерии.
към текста >>
В Гърция грандиозните, гигантските
реалност
и изчезвали.
Всичко, което се отнася до Сатурн, например, може да влезе в сферата на мистериите само един път на 30 години; всичко свързано с Луната - примерно един път на 18 години и т.н. Жреците на източните мистерии зависели от времето, а също и от мястото и разни други обстоятелства при получаването на грандиозните, гигантски познания и съзерцания. Съвършено различни откровения се възприемали в дълбината на планинската пещера или високо по върховете. Или пък откровението се различавало в зависимост от това, човек край брега ли е бил или навътре в континента Азия. Така, че особеност на мистериите на Изтока е била определена зависимост от мястото и времето.
В Гърция грандиозните, гигантските реалности изчезвали.
Изображенията все още оставали. И тези изображения не зависели от времето на годината, хода на столетието или мястото: хората са можели да имат изображения, когато са се подготвили по правилния начин, когато са правели едно или друго упражнение или са извършвали едно или друго лично жертвоприношение. Ако човек е достигнел известно равнище в жертвоприношенията или в личната зрелост, тогава по силата на това, че той като човешко същество се е придвижил напред, е можел да съзерцава сенките на великите мирови събития и великите мирови същества.
към текста >>
– Чувството на единство с макрокосмоса е било преживяване, още достъпно за посветения в Ефес, той все още го е получавал непосредствено от самите
реалност
и.
В Ефес човек все още е можел да съзерцава свръхземното, и то, не малко. Отъждествяването с Артемида, богинята на Ефеските мистерии , е донасяло на човека живото чувство за връзката му с природните царства. Растителният свят ( му се преподавало) – е твой; Земята само го е възприела от теб. Животинският свят ти си изпреварил, ти си го оставил назад. Ти трябва да гледаш на животните с възможно най-голямо състрадание; те е трябвало да изостанат по пътя, за да можеше ти да станеш човек.
– Чувството на единство с макрокосмоса е било преживяване, още достъпно за посветения в Ефес, той все още го е получавал непосредствено от самите реалности.
към текста >>
Много важен за разбирането на целия гръцки характер и култура е фактът, че в гръцката цивилизация намираме само призрачен образ, фантом на древната божествена
реалност
, в която човек е имал общение със свръхсетивните светове, защото човек вече постепенно излизал от това божествено и се учил да използва своите собствени индивидуални, лични духовни способности.
Трябва честно да кажем, че в наши дни най-важното в историята на човешкото развитие остава просто незасегнатата от външно-материалистическо разглеждане история!
Много важен за разбирането на целия гръцки характер и култура е фактът, че в гръцката цивилизация намираме само призрачен образ, фантом на древната божествена реалност, в която човек е имал общение със свръхсетивните светове, защото човек вече постепенно излизал от това божествено и се учил да използва своите собствени индивидуални, лични духовни способности.
Това е ставало крачка по крачка. В драмите на Есхил в художествените образи е отразено това чувство, което още е останало в човека от древните времена на богове. Но едва Софокъл започнал да се изявява, когато човек започнал да се отърсва от това усещане за връзка с божествено-духовното съществувание. А после се появява нещо, свързано с името, значението на което все още е недостатъчно оценено от историческата наука, обаче по въпроса има и други мнения.
към текста >>
Виждаме горящият Ефес, а след това виждаме експедициите на Александър, които пренесли на Изток приноса на Гърция в прогреса на човечеството, така, че в Азия се върнало във формата на образи това, което тя изгубила в своята
реалност
.
И така, ние имаме пред себе си образа на Древна Азия с нейните мистерийни центрове, а на преден план Ефес и учениците в неговите мистерии.
Виждаме горящият Ефес, а след това виждаме експедициите на Александър, които пренесли на Изток приноса на Гърция в прогреса на човечеството, така, че в Азия се върнало във формата на образи това, което тя изгубила в своята реалност.
към текста >>
348.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Тогава когато в Палестина се е разигравало това грандиозно събитие в конкретната физическа
реалност
, в мистериите на Хиберния, чрез изпълнение на определени ритуали, в същото това време, когато се е осъществявала Мистерията на Голгота, нейна жива картина е присъствала в астралния свят.
Такива са били те във времената, предшестващи Мистерията на Голгота и такива са останали по време на Мистерията на Голгота. Мистерията на Голгота е станала в Азия; в Йерусалим станали събития, които са станали по-късно известни на хората чрез Евангелията по пътя на традициите. Но в този момент, когато се е разигравала Мистерията на Голгота в Палестина, в същия този момент тя станала известна в мистериите на Хиберния и са я съзерцавали ясновидски. И макар никакви устни вести да не са пристигали и никаква връзка да не е била възможна, в мистериите на Хиберния това събитие се извършило в символична картина едновременно с неговото действително осъществяване в Йерусалим. До познанието за него стигали не по пътя на традицията, а по духовен път.
Тогава когато в Палестина се е разигравало това грандиозно събитие в конкретната физическа реалност, в мистериите на Хиберния, чрез изпълнение на определени ритуали, в същото това време, когато се е осъществявала Мистерията на Голгота, нейна жива картина е присъствала в астралния свят.
към текста >>
349.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Да, това е
реалност
, такива сили съществуват, идвайки от всички направления на Вселената и действайки навсякъде по направление към центъра на Земята.
Но на Земята съществуват и други сили. Тези други сили изхождат от цялото обкръжение на Земята, от далечната периферия (стрелките, излизащи от центъра, рис. в началото на на стр. 82). Представете си за минута, че се отделяте от Земята, все по далеко в безмерните висини. От тези безмерни висини действат върху Земята сили в противовес на силите на Земята, при това от всички направления.
Да, това е реалност, такива сили съществуват, идвайки от всички направления на Вселената и действайки навсякъде по направление към центъра на Земята.
Можем да получим тяхна съвършено ясна и конкретна картина по следния начин.
към текста >>
350.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Аз посочвам една
реалност
, -
реалност
от решаващо значение за това време: за да намери розенкройцерския учител, ученикът е трябвало първо да развие способност да възприема езика на небесата в кроткото сияние на физическото око.
Много истински розенкройцери често са посещавали тези храмове, - това е така, - но физическото око на човека не би могло да ги открие. Въпреки това там е имало ученици, идващи при тези стари розенкройцери; защото в отделни места истински розенкройцери действително е можело да бъдат намерени. Те са наподобявали отшелниците на мъдростта и святостта. Тях е можел да намери само този, който е бил способен да възприеме езика на боговете в кроткото сияние на очите им. Аз не говоря просто иносказателно.
Аз посочвам една реалност, - реалност от решаващо значение за това време: за да намери розенкройцерския учител, ученикът е трябвало първо да развие способност да възприема езика на небесата в кроткото сияние на физическото око.
Тогава се е появявала възможност да се намерят тук или там в Средна Европа в XIV и XV век тези забележителни хора, живеещи във висша степен просто и непретенциозно, - хора боговдъхновени, свързани в своя вътрешен живот с духовни храмове, които все пак са съществували, но достъпът до тях е бил не по-лесен, отколкото до легендарния свети Граал.
към текста >>
351.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
н.. Че самите хора пренасят нещата от една историческа епоха в друга, че следователно хората, които живеят в настоящето, от по-стари исторически епохи са пренесли в настоящето онова, което днес живее и съществува, едва това придава
реалност
, придава живот, придава истинска вътрешна действителна връзка в историческия живот.
Въпреки разглеждането на отделни кармически връзки да представлява нещо като дързост, все пак като примери бих искал да разгледаме такива кармически връзки, свързвайки това разглеждане с онези личности, при които вчера охарактеризирах отделни важни биографични факти. По-късно ще можем кармически да разгледаме и по-малко представителни личности, но първо бих искал да избера такива личности поради това, че при тях нагледно може да се покаже, как в кармическия ход на човешкия живот през повтарящи се фази на съществуването напредва общото развитие на човечеството. В днешната цивилизация ние говорим за историята като за един непрекъснат поток от събития, описваме нещата така, че отнасяме това, което е в 20-то столетие към 19-то столетие, това, което е в 19-то столетие го отнасяме към 18-то столетие и т.
н.. Че самите хора пренасят нещата от една историческа епоха в друга, че следователно хората, които живеят в настоящето, от по-стари исторически епохи са пренесли в настоящето онова, което днес живее и съществува, едва това придава реалност, придава живот, придава истинска вътрешна действителна връзка в историческия живот.
към текста >>
Но сега пристъпвам към това, да си изясня добре
реалност
та при Дюринг.
Когато човек вземе всичко това и насочи своя ясновиждащ поглед в миналото към предишните въплъщения, се получават множество въплъщения и след това отново заблуди. Човек не намира нищо, получават се безброй въплъщения, които естествено не съществуват и не могат да съществуват в такъв голям брой: Това са просто отражения на настоящото въплъщение. Защото това е именно както, ако в тази зала имате едно огледало и оттатък друго огледало, и вие виждате нещата отразени в безкрайността. Тогава реших да си образувам силно представата, как се представя този светоглед, който Дюринг има, когато го мислим ясно? Аз оставям сега настрана всичко, което съществува в този светоглед като омраза, критика, ругаене или други тривиалности, оставам настрана всичко това, вземам величавото, което все пак като светоглед ми е достатъчно антипатично, което обаче според начина, по който Дюринг го застъпваше, ми беше симпатично - представям си живо това.
Но сега пристъпвам към това, да си изясня добре реалността при Дюринг.
Все пак от определена възраст на своя живот той гледа всичко това като слепец! Нали един слепец не вижда света! Ето защо той си представя нещата различно от един виждащ. И действително, обикновените, бих искал да кажа, обикновените материалисти, обикновените механисти, се различават от Дюринг. В сравнение с тях Дюринг е гениален.
към текста >>
352.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Понеже в него живее една двойна природа, на мястото на това, което беше изживяно в
реалност
та, се поставя нещо друго, което е само подобно на изживяното, както често пъти образите се изменят във фантазията на хората.
Но помислете само, колко интересно е това! Когато човек го разбере, вече не е тласкан насам-натам. Tогава се вижда, как точно поради това, че Конрад Фердинанд Майер също и в 19-то столетие притежава един вид двойна природа, неговото духовно-душевно естество лесно се отделя от физическо-телесното.
Понеже в него живее една двойна природа, на мястото на това, което беше изживяно в реалността, се поставя нещо друго, което е само подобно на изживяното, както често пъти образите се изменят във фантазията на хората.
В обикновената фантазия на един човек в течение на един земен живот, образите се изменят така, че фантазията твори свободно. В течение на земните съществувания нещата се изменят така, че едно друго историческо събитие, което има нещо общо със съответното само по отношение на образното естество, се поставя на мястото на действителното събитие.
към текста >>
353.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото животът става
реалност
в съвършено друг смисъл, когато с пълна сериозност се задълбочим в кармическите разглеждания.
Виждате ли, човек може да погледне към минали земни съществувания на един човек. В дадени моменти те хвърлят забележителна светлина върху настоящия му живот. Но човек не може да се ориентира в тези неща, когато вземе обикновените условия за разбирането, за схващането на живота.
Защото животът става реалност в съвършено друг смисъл, когато с пълна сериозност се задълбочим в кармическите разглеждания.
към текста >>
354.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Аз описвам такива неща, за да предизвикам във вас, мои мили приятели, една конкретна представа за това, че съществуват други видове
реалност
и, различни от тези, които съществуват на Земята.
Аз описвам такива неща, за да предизвикам във вас, мои мили приятели, една конкретна представа за това, че съществуват други видове реалности, различни от тези, които съществуват на Земята.
Те са наистина най-различни видове. И че навсякъде в образите, които човек може да си създаде, се вливат делата на лунните същества. Тази действителност фактически е по-чудесна за разглеждане, тъй като тя е един вид продължение, в сравнение с по-късната, когато човек минава през духовния свят и при следствията от своя земен живот има работа с по-висшите йерархии. Обаче тази коренна промяна на човека след смъртта, поради това, че той влиза в отношение със съществата, които отдавна са напуснали Земята и на Луната са основали един вид космическа колония, е нещо, което по изключително силен начин ни запознава с една действителност, стояща много близо до земната, и все пак основно различаваща се от земната реалност - защото човек се запознава с нея непосредствено след земния живот.
към текста >>
Обаче тази коренна промяна на човека след смъртта, поради това, че той влиза в отношение със съществата, които отдавна са напуснали Земята и на Луната са основали един вид космическа колония, е нещо, което по изключително силен начин ни запознава с една действителност, стояща много близо до земната, и все пак основно различаваща се от земната
реалност
- защото човек се запознава с нея непосредствено след земния живот.
Аз описвам такива неща, за да предизвикам във вас, мои мили приятели, една конкретна представа за това, че съществуват други видове реалности, различни от тези, които съществуват на Земята. Те са наистина най-различни видове. И че навсякъде в образите, които човек може да си създаде, се вливат делата на лунните същества. Тази действителност фактически е по-чудесна за разглеждане, тъй като тя е един вид продължение, в сравнение с по-късната, когато човек минава през духовния свят и при следствията от своя земен живот има работа с по-висшите йерархии.
Обаче тази коренна промяна на човека след смъртта, поради това, че той влиза в отношение със съществата, които отдавна са напуснали Земята и на Луната са основали един вид космическа колония, е нещо, което по изключително силен начин ни запознава с една действителност, стояща много близо до земната, и все пак основно различаваща се от земната реалност - защото човек се запознава с нея непосредствено след земния живот.
към текста >>
Приказките, които съществуват за такива неща, абсолютно почиват на
реалност
та.
Приказките, които съществуват за такива неща, абсолютно почиват на реалността.
За да можем да преценяваме подобни свръхсетивни наблюдения, трябва да бъдем напълно свободни от суеверия, да постъпваме навсякъде критично и да приемаме само онова, което може да бъде проверено.
към текста >>
355.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Там времето е
реалност
.
Поради това, че местата на стрелките или на Слънцето се променят, значи поради това, че нещо пространствено в неговите изменения застава пред вас, вие имате усещане за времето. Но в пространството няма нищо от времето. Там се намират само различните пространствени подреждания, различни положения на стрелките, различни места, където застава Слънцето. Вие изживявате времето едва в душевните усещания. Там обаче вие изживявате действително времето, и там излизате също и извън пространството.
Там времето е реалност.
На Земята времето не е никаква реалност.
към текста >>
На Земята времето не е никаква
реалност
.
Но в пространството няма нищо от времето. Там се намират само различните пространствени подреждания, различни положения на стрелките, различни места, където застава Слънцето. Вие изживявате времето едва в душевните усещания. Там обаче вие изживявате действително времето, и там излизате също и извън пространството. Там времето е реалност.
На Земята времето не е никаква реалност.
към текста >>
Вземете това с най-голяма сериозност, приемете в неговата дълбочина факта, че на Земята човек изживява времето само чрез пространството, чрез пространствени места, чрез подреждането на пространствени неща, че човек изобщо не изживява времето в неговата
реалност
и тогава всъщност ще намерите една друга дума за това, което е там, когато кажете: - За да се навлезе в
реалност
та на времето, трябва да се излезе от пространството, трябва да се напусне всичко пространствено, а това означава да се умре!
Вземете това с най-голяма сериозност, приемете в неговата дълбочина факта, че на Земята човек изживява времето само чрез пространството, чрез пространствени места, чрез подреждането на пространствени неща, че човек изобщо не изживява времето в неговата реалност и тогава всъщност ще намерите една друга дума за това, което е там, когато кажете: - За да се навлезе в реалността на времето, трябва да се излезе от пространството, трябва да се напусне всичко пространствено, а това означава да се умре!
-
към текста >>
[1] .. понеже навсякъде трябва да се съобразява с пространството, а не с времето: Виж статията «Жизненият път на Рудолф Щайнер в неговата
реалност
и биография» от Хела Визенбергер, в «Приноси към Събраните съчинения» № 49/50, страница 12.
[1] .. понеже навсякъде трябва да се съобразява с пространството, а не с времето: Виж статията «Жизненият път на Рудолф Щайнер в неговата реалност и биография» от Хела Визенбергер, в «Приноси към Събраните съчинения» № 49/50, страница 12.
към текста >>
356.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И всичко, което ни заобикаля като
реалност
, също както ни заобикалят масите, столовете, дърветата и реките, всичко, което ни заобикаля като една духовна действителност, продължава да действа още само върху дълбините на човешкото подсъзнание.
Това съвместно изживяване с Вселената напълно е престанало в наше време. В замяна на това ние сме постигнали живеенето в Съзнателната душа.
И всичко, което ни заобикаля като реалност, също както ни заобикалят масите, столовете, дърветата и реките, всичко, което ни заобикаля като една духовна действителност, продължава да действа още само върху дълбините на човешкото подсъзнание.
Интимната страна на живота, духовната същност на живота е престанала да съществува за нас. Тя отново ще бъде постигната в едно живо възприето духовнонаучно познание.
към текста >>
- Наистина - казва по-младият - когато човек вижда една сянка, тази сянка сочи към
реалност
и.
По-младият казва: - Mисленето обхваща хората. Мисленето, сянката на действителността ги обхваща. - В древни времена то е било винаги последното откровение на живия дух отгоре. Сега то е онова, което е забравило този жив дух. Сега хората го чувстват, изживяват го само като сянка.
- Наистина - казва по-младият - когато човек вижда една сянка, тази сянка сочи към реалности.
Реалностите са вече тук! - Следователно оспорва се не мисленето като такова, а се констатира, че от мисленето е изгубен живият дух.
към текста >>
Реалност
ите са вече тук!
Мисленето, сянката на действителността ги обхваща. - В древни времена то е било винаги последното откровение на живия дух отгоре. Сега то е онова, което е забравило този жив дух. Сега хората го чувстват, изживяват го само като сянка. - Наистина - казва по-младият - когато човек вижда една сянка, тази сянка сочи към реалности.
Реалностите са вече тук!
- Следователно оспорва се не мисленето като такова, а се констатира, че от мисленето е изгубен живият дух.
към текста >>
В противен случай човечеството ще остане слабо и ще изгуби собствената
реалност
относно действителността на мисленето.
В този разговор всъщност се крие всичко, което и днес още е валидно за европейската цивилизация. Защото след онова междинно време, в което живото мислене беше подложено на затъмнение, то трябва да се придобие отново.
В противен случай човечеството ще остане слабо и ще изгуби собствената реалност относно действителността на мисленето.
Ето защо, от настъпването на Коледния импулс[7] в антропософското движение, вече е необходимо да се говори без задръжки във формата на едно живо мислене. Иначе винаги ще стигаме до положението, тук и там да се знае, че човекът има физическо, етерно и астрално тяло и това да се схваща само с формите на мъртвото мислене. Всичко това обаче не трябва да бъде схващано с формите на мъртвото мислене, защото тогава е една изопачена истина, а не самата истина.
към текста >>
357.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Чак когато се мисли за
реалност
ите, които се разиграват в духовния свят, тогава се осъществява истинска връзка с духовния свят.
Това е онова, мои мили приятели, към което се стреми днешната инициационна наука: По време на земния живот да се осмисли нещо, като се приеме, че то е отражение на дадено действително духовно събитие. Със сухо теоретично мислене, - само с мислене за това, че човекът има по-висши съставни същности, с изброяването на тези същности, - съвсем не се е установила още никаква връзка с духовния свят.
Чак когато се мисли за реалностите, които се разиграват в духовния свят, тогава се осъществява истинска връзка с духовния свят.
към текста >>
Когато с погледа на посветения погледнем това от другата страна, ние виждаме, как онова, което човек изживява, е прието в същността, в
реалност
та на Кириотетес, Динамис, Ексусиаи /Господства, Сили, Власти/.
Когато с погледа на посветения погледнем това от другата страна, ние виждаме, как онова, което човек изживява, е прието в същността, в реалността на Кириотетес, Динамис, Ексусиаи /Господства, Сили, Власти/.
Те всмукват, поглъщат негативите на човешките дела. Те се проникват с тях. И гледката, която се предлага на посветения, насочил поглед върху този чудесен процес, как последствията от човешките дела, превърнати в справедливост се поглъщат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, цялата тази гледка така въздейства на онзи, който я съзерцава, че той се осъзнава като намиращ се в центъра на Слънцето, а с това и в центъра на планетната система. Той гледа, съзерцава от гледна точка на Слънцето онова, което става. И той вижда едно лилавоподобно творчество и живот, вижда поглъщането на превърнатите в справедливост човешки дела от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес в творчеството и живота на една светло-виолетова, на една лилаво оцветена астрална атмосфера.
към текста >>
358.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Нека зададем въпроса: - Що е антропософията според нейната
реалност
?
Нека зададем въпроса: - Що е антропософията според нейната реалност?
– Да, мои мили приятели, когато вникнете във всички чудесни, величествени имагинации, които са били създадени като един свръхсетивен култ в първата половина на 19-то столетие и преведете това в човешки понятия, тогава вие имате пред себе си антропософията. За непосредствено по-висшето равнище на изживяване, за най-близкия духовен свят, откъдето човекът слиза в земното съществуване, антропософията съществуваше в първата половина на 19-то столетие. Тя не беше още на Земята, но съществуваше. И когато днес погледнем антропософията, ние я виждаме още в първата половина на 19-то столетие; виждаме я по естествен начин там. Виждаме я даже още в края на 18-то столетие.
към текста >>
359.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И тогава, бих искал да покажа, доколко например Ариман се явява дори и като писател в течение на новото време, за да обърне вниманието върху това, което трябва да бъде наблюдавано от онези, които днес искат да наблюдават
реалност
и.
Моята задача ще бъде именно да говоря за това действие на Ариман.
И тогава, бих искал да покажа, доколко например Ариман се явява дори и като писател в течение на новото време, за да обърне вниманието върху това, което трябва да бъде наблюдавано от онези, които днес искат да наблюдават реалности.
към текста >>
360.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата
реалност
.
Следователно не можем да кажем, че интелигентната същност има лично безсмъртие. Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът, да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека. В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес. Днес ние трябва да кажем това по друг начин. Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното безсмъртие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик.
Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност.
Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него. Ако бихме запитали Аристотел или Александър Велики, как мислят те върху безсмъртието, какво биха ни отговорили те? Важното не са думите, но ако те биха били запитани и биха отговорили според християнската терминология, те биха казали: - Нашата душа е приета от Михаил и ние продължаваме да живеем в общение с Михаил. - Или те биха изразили това космологично; именно от една такава общност, каквато беше тази на Александър или на Аристотел, би било казано и е било казано космологически: -Душата на човека е интелигентна на Земята, но тази интелигентност е една капка от пълнотата на това, което Михаил разлива като интелигентен дъжд, който облива хората. И този дъжд идва от Слънцето, Слънцето отново приема обратно в неговата собствена същност душата на човека и душата на човека, която съществува между раждането и смъртта, се излъчва от Слънцето надолу към Земята.
към текста >>
361.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Зад тези неща стоят напълно действителни
реалност
и, ако ми е позволено да употребя тази тавтология.
Срещу всичко това, което идва от страна на Клингзор, застава Волфрам фон Ешенбах. Процедура, която извършва Клингзор, се състои именно в това, че едно такова духовно същество трябва да узнае, дали Волфрам фон Ешенбах е учен човек или не. Клингзор е поставен малко на тясно от Волфрам фон Ешенбах. Защото, когато Волфрам фон Ешенбах забелязва, че в борбата са намесени духовни същества; той започва да пее за свещеното причастие, за транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тяло и кръв на Христос/, за присъствието на Христос в причастието, - и духът трябва да отстъпи, той не може да понесе това.
Зад тези неща стоят напълно действителни реалности, ако ми е позволено да употребя тази тавтология.
И с помощта на някои духовни същества Клингзор успява да докаже на Волфрам фон Ешенбах, че Волфрам фон Ешенбах има едно лишено от звездна мъдрост християнство, християнство, което не държи вече сметка за Космоса, а е напълно невежа по отношение на всякаква космическа мъдрост. Това е сега важното. Клингзор доказва, че още в онова време певецът на Граала познава от християнството само всичко онова, което е отхвърлило космическото християнство. И Клингзор може да се яви подкрепен по духовен начин само благодарение на това, че притежава мъдростта на звездите. Но още от самия начин, по който той прилага тази мъдрост, се вижда, че в неговите изкуства се намесва онова, което се нарича «черна магия».
към текста >>
362.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Така, мои мили приятели, историческото разглеждане става всъщност
реалност
.
Така, мои мили приятели, историческото разглеждане става всъщност реалност.
Защото каквото от дадена епоха на световната история преминава в друга епоха, не се изразява с абстрактни понятия, а самите човешки души пренасят онова, което се случва. Ние разбираме, как в следващите епохи се поражда това, което се развива от предишни епохи, когато проследим, как душите се развиват от една епоха в друга. Ние навсякъде сериозно трябва да разграничим това, което се нарича майа от вътрешната действителност. Също и историята е майа, привидност, когато се разглежда само отвън. Тя се разбира, едва когато се премине от майа, от илюзията към истината.
към текста >>
Дано само - ние искаме да продължим тези разглеждания през следващите събирания на членовете на обществото - те да бъдат правилно схванати, когато днес, инаугурирано с Коледното събрание, се пристъпи към
реалност
та на онова, което съвсем в началото - може би с една наивност - беше оповестено като «практически карма-упражнения».
Защото каквото от дадена епоха на световната история преминава в друга епоха, не се изразява с абстрактни понятия, а самите човешки души пренасят онова, което се случва. Ние разбираме, как в следващите епохи се поражда това, което се развива от предишни епохи, когато проследим, как душите се развиват от една епоха в друга. Ние навсякъде сериозно трябва да разграничим това, което се нарича майа от вътрешната действителност. Също и историята е майа, привидност, когато се разглежда само отвън. Тя се разбира, едва когато се премине от майа, от илюзията към истината.
Дано само - ние искаме да продължим тези разглеждания през следващите събирания на членовете на обществото - те да бъдат правилно схванати, когато днес, инаугурирано с Коледното събрание, се пристъпи към реалността на онова, което съвсем в началото - може би с една наивност - беше оповестено като «практически карма-упражнения».
След десетилетия дълга подготовка, мои мили приятели, би следвало в Антропософското общество да може да се понесе едно действително духовно разглеждане на свързаните с кармата мисли, на практическите карма-упражнения, без от това да се породят недоразумения и заблуди в живота.
към текста >>
363.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Вие виждате, че историята не се покрива с
реалност
та и чрез чисто духовното изследване ще трябва да се почерпят някои неща, които иначе са унищожени от противниците им.
Вие виждате, че историята не се покрива с реалността и чрез чисто духовното изследване ще трябва да се почерпят някои неща, които иначе са унищожени от противниците им.
Защото от една известна страна има дълбок интерес с огън и жупел да се унищожи това, което насочва вниманието към факта, че Христос произхожда от Космоса. Раждането на Христос се премести тридесет години назад до физическото раждане на Исус. Всичко това, което по-късно беше станало християнско учение, нямаше да може да се създаде, ако не беше се унищожила онази драма, за която ви разказах днес. Духовното изследване някога ще трябва да играе важна роля, ако човечеството иска да върви напред в неговата цивилизация. Вие вече познавате ужасно вредното на онези заболявания, които се появяват, както при един добър мой познат, който имаше доста уважаван пост.
към текста >>
364.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Само че при сънищните образи никога не можем да бъдем убедени, дали зад тях стои някаква
реалност
.
Искаме ли да се ориентираме по-нататък в изживяванията на човека след смъртта, то познанията на имагинацията не са достатъчни. Трябва да пристъпи втората степен на познанието - инспирацията. Пред познавателната степен на имагинацията се представят картинни образи; те всъщност са като образите на сънищата.
Само че при сънищните образи никога не можем да бъдем убедени, дали зад тях стои някаква реалност.
При картинните образи на имагинацията винаги е така, че чрез тяхната собствена същност те отразяват една реалност. С имагинацията човек живее в един картинен, образен свят, който обаче е реалност. Този образен свят трябва да бъде преодолян, ако човек иска да види онова, което умрелият човек узнава след смъртта си, след като няколко дни е съзерцавал панорамата на своя живот.
към текста >>
При картинните образи на имагинацията винаги е така, че чрез тяхната собствена същност те отразяват една
реалност
.
Искаме ли да се ориентираме по-нататък в изживяванията на човека след смъртта, то познанията на имагинацията не са достатъчни. Трябва да пристъпи втората степен на познанието - инспирацията. Пред познавателната степен на имагинацията се представят картинни образи; те всъщност са като образите на сънищата. Само че при сънищните образи никога не можем да бъдем убедени, дали зад тях стои някаква реалност.
При картинните образи на имагинацията винаги е така, че чрез тяхната собствена същност те отразяват една реалност.
С имагинацията човек живее в един картинен, образен свят, който обаче е реалност. Този образен свят трябва да бъде преодолян, ако човек иска да види онова, което умрелият човек узнава след смъртта си, след като няколко дни е съзерцавал панорамата на своя живот.
към текста >>
С имагинацията човек живее в един картинен, образен свят, който обаче е
реалност
.
Искаме ли да се ориентираме по-нататък в изживяванията на човека след смъртта, то познанията на имагинацията не са достатъчни. Трябва да пристъпи втората степен на познанието - инспирацията. Пред познавателната степен на имагинацията се представят картинни образи; те всъщност са като образите на сънищата. Само че при сънищните образи никога не можем да бъдем убедени, дали зад тях стои някаква реалност. При картинните образи на имагинацията винаги е така, че чрез тяхната собствена същност те отразяват една реалност.
С имагинацията човек живее в един картинен, образен свят, който обаче е реалност.
Този образен свят трябва да бъде преодолян, ако човек иска да види онова, което умрелият човек узнава след смъртта си, след като няколко дни е съзерцавал панорамата на своя живот.
към текста >>
От този момент, когато аз проследих живота на тази личност, на тази индивидуалност след смъртта в неговата интензивна
реалност
, с която този живот въздейства, изцяло се изтри онова, което от земния живот можеше да интересува в един такъв случай.
Мен ме интересуваха всичките вътрешни борби в този човек. Аз се опитах да ги обхвана духовно. В периода, когато изследвах неговия земен живот, аз пишех четирите мистерийни драми. След като той почина, поради интереса, който имах към него, можах да го проследя във времето, в което той преживяваше след смъртта в лунната сфера. Още и сега той се намира в нея.
От този момент, когато аз проследих живота на тази личност, на тази индивидуалност след смъртта в неговата интензивна реалност, с която този живот въздейства, изцяло се изтри онова, което от земния живот можеше да интересува в един такъв случай.
След смъртта се живее само с индивидуалността и при мен това се изрази така, че в четвъртата мистерийна драма аз оставих тази индивидуалност също да умре, понеже този човек повече не заставаше пред мен като земен човек. Това се казва само за подсилване на твърдението, че този живот след смъртта се изживява от хората по-интензивно, по-субстанциално и вътрешно по-реално, отколкото земният живот, който е като един сън.
към текста >>
Така през една трета от неговия земен живот след смъртта, човекът изживява онова, което той е мислил и вършил през земния си живот по начина, по който лунните същества, за които говорих, му го показват като една интензивна
реалност
, като той изживява този живот ретроспективно.
Вземете един съвсем прост пример. Предположете, че по време на земния си живот, воден от емоции вие сте ударили някого, с което първо сте му причинили физически болки и второ - морално страдание. След смъртта, чрез въздействието на онези лунни индивидуалности в лунната сфера, вие не изживявате сега това, което сте изживели през земния живот, където от вътрешен яд сте ударили някого, може би с вътрешно задоволство. Физическата болка, страданието, което е трябвало да изпита другият, това изживявате в лунната сфера. Вие изживявате това, което сам сте направили, или сте мислили през земния си живот, не както вие го чувствате, а както са го почувствали другите.
Така през една трета от неговия земен живот след смъртта, човекът изживява онова, което той е мислил и вършил през земния си живот по начина, по който лунните същества, за които говорих, му го показват като една интензивна реалност, като той изживява този живот ретроспективно.
Когато например аз ретроспективно съпроводих живота на Щрадер - аз го наричам така с името от мистерийните драми, макар че той имаше друго име, той почина през 1912 година, - беше така, че най-напред той преживя това, което беше прекарал в края на живота си на Земята, след това предишните преживявания и така нататък назад. Ако той сега застане пред душата ми, ще видя, че в другата сфера, в лунната сфера той се намира във времето, когато преживява 1875 година. Времето между 1912 и 1875 той вече ретроспективно го е преминал и продължава да живее до датата на своето раждане.
към текста >>
365.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Те продължиха своето съществуване на Луната и човекът отново се среща с тях, когато премине през портата на смъртта и трябва да разгледа всичко това, което по характеризирания вчера начин се разглежда там като една много по-действителна
реалност
, в сравнение с това, което човекът преживява по време на своето земно съществуване.
Вчера се постарах да покажа, как след като е минал през вратата на смъртта, човекът има първите изживявания в свръхсетивния свят, които продължават през следващите десетилетия след смъртта. Аз показах, как през определено число години човекът остава в това, което може да се нарече лунна сфера, как в тази сфера човекът идва в контакт със същества, които някога са били свързани със Земята, но които не са живели в едно физическо тяло на Земята, а в едно етерно тяло и как такива същества бяха учителите на някогашното човечество, инспирираха хората с онази дълбока мъдрост, която някога съществуваше на Земята и която постепенно угасна. С отделянето на физическата Луна от Земята я напуснаха също и тези същества.
Те продължиха своето съществуване на Луната и човекът отново се среща с тях, когато премине през портата на смъртта и трябва да разгледа всичко това, което по характеризирания вчера начин се разглежда там като една много по-действителна реалност, в сравнение с това, което човекът преживява по време на своето земно съществуване.
към текста >>
Една сфера обаче, към която той също принадлежи като човек през времето между смъртта и едно ново раждане, както принадлежи към Земята и нейната
реалност
със своето земно битие.
Аз вече посочих, че след като достатъчно дълго човекът прекарва в лунната сфера, той преминава в сферата на Меркурий, където среща същества, които го въвеждат в една област от света, където живеят съвсем други същества, отколкото на Земята.
Една сфера обаче, към която той също принадлежи като човек през времето между смъртта и едно ново раждане, както принадлежи към Земята и нейната реалност със своето земно битие.
към текста >>
Моралът, който се проявява тук на Земята само идеално, защото може само идеално да се прояви по външно неадекватен начин, като злото се наказва чрез съдилищата, - там той става
реалност
.
На Земята най-напред се осъществява онзи живот, който ние сме преживели между раждането и смъртта, само както той се разгръща във физически взаимовръзки. Мои мили приятели, няма такива взаимовръзки в слънчевата сфера. В тази слънчева сфера има само морални взаимовръзки. Там всичко морално има силата да се реализира и то да се реализира по съответен начин. Доброто предизвиква събития, които ощастливяват, злото причинява не ощастливяващи следствия.
Моралът, който се проявява тук на Земята само идеално, защото може само идеално да се прояви по външно неадекватен начин, като злото се наказва чрез съдилищата, - там той става реалност.
към текста >>
В слънчевата област започва да става
реалност
всичко онова, което човекът е имал дори и като най-малки мисли с добри намерения.
В слънчевата област започва да става реалност всичко онова, което човекът е имал дори и като най-малки мисли с добри намерения.
Върху тази реалност сега гледат Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Доколкото човек е бил добър, както е мислил, чувствал и живял, така гледат на него съществата от слънчевата област. Затова не мога да ви обрисувам слънчевата област по теоретичен начин, а само по един жив начин. Не може да се даде дефиниция, как това или онова действа добре в слънчевата сфера, човек трябва така да говори, че слушателят да може да е наясно: - Имал ли си една добра мисъл като човек на Земята, в живота на слънчевата сфера от смъртта до раждането общуваш с Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. На теб ти е позволено да общуваш с тези същества.
към текста >>
Върху тази
реалност
сега гледат Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
В слънчевата област започва да става реалност всичко онова, което човекът е имал дори и като най-малки мисли с добри намерения.
Върху тази реалност сега гледат Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
Доколкото човек е бил добър, както е мислил, чувствал и живял, така гледат на него съществата от слънчевата област. Затова не мога да ви обрисувам слънчевата област по теоретичен начин, а само по един жив начин. Не може да се даде дефиниция, как това или онова действа добре в слънчевата сфера, човек трябва така да говори, че слушателят да може да е наясно: - Имал ли си една добра мисъл като човек на Земята, в живота на слънчевата сфера от смъртта до раждането общуваш с Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. На теб ти е позволено да общуваш с тези същества. Направил ли си обаче зло, което си оставил заедно с част от твоето същество в лунната сфера, то ти си един самотник, напуснат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
към текста >>
Така доброто става
реалност
в слънчевия свят чрез нашия взаимен живот с тези същества.
Доколкото човек е бил добър, както е мислил, чувствал и живял, така гледат на него съществата от слънчевата област. Затова не мога да ви обрисувам слънчевата област по теоретичен начин, а само по един жив начин. Не може да се даде дефиниция, как това или онова действа добре в слънчевата сфера, човек трябва така да говори, че слушателят да може да е наясно: - Имал ли си една добра мисъл като човек на Земята, в живота на слънчевата сфера от смъртта до раждането общуваш с Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. На теб ти е позволено да общуваш с тези същества. Направил ли си обаче зло, което си оставил заедно с част от твоето същество в лунната сфера, то ти си един самотник, напуснат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
Така доброто става реалност в слънчевия свят чрез нашия взаимен живот с тези същества.
Ние не разбираме езика на тези същества, ако не сме мислили нещо добро; ние не можем да пристъпим пред тях, ако не сме извършили нищо добро. Това е цялата реалност, това е реалното действие на нашите добри постъпки в слънчевия регион.
към текста >>
Това е цялата
реалност
, това е реалното действие на нашите добри постъпки в слънчевия регион.
Не може да се даде дефиниция, как това или онова действа добре в слънчевата сфера, човек трябва така да говори, че слушателят да може да е наясно: - Имал ли си една добра мисъл като човек на Земята, в живота на слънчевата сфера от смъртта до раждането общуваш с Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. На теб ти е позволено да общуваш с тези същества. Направил ли си обаче зло, което си оставил заедно с част от твоето същество в лунната сфера, то ти си един самотник, напуснат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Така доброто става реалност в слънчевия свят чрез нашия взаимен живот с тези същества. Ние не разбираме езика на тези същества, ако не сме мислили нещо добро; ние не можем да пристъпим пред тях, ако не сме извършили нищо добро.
Това е цялата реалност, това е реалното действие на нашите добри постъпки в слънчевия регион.
към текста >>
366.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
През втората половина от пребиваването ни в слънчевата сфера, се преоформя една част от онова, което е станало човешка
реалност
чрез работата през слънчевия ни живот, така че в известна степен неговият характер става картинен, образен.
През втората половина от пребиваването ни в слънчевата сфера, се преоформя една част от онова, което е станало човешка реалност чрез работата през слънчевия ни живот, така че в известна степен неговият характер става картинен, образен.
Човекът най-напред се формира така, че в своя организъм би трябвало да бъде само добро същество. Тогава обаче, една част от това, което се формира в човека, през втората половина на слънчевото съществуване не се формира като една реалност, а само като картинен образ, така че ние продължаваме пътя си през слънчевата сфера частично като духовна реалност, частично като образ. От това, което е реалност произлиза основата на нашето тяло в бъдещето земно съществуване. В това, което е само образ, само картина, се създава основата за нашата глава. Понеже то е само образ, може да се изпълни с по-гъста материя, с костен материал.
към текста >>
Тогава обаче, една част от това, което се формира в човека, през втората половина на слънчевото съществуване не се формира като една
реалност
, а само като картинен образ, така че ние продължаваме пътя си през слънчевата сфера частично като духовна
реалност
, частично като образ.
През втората половина от пребиваването ни в слънчевата сфера, се преоформя една част от онова, което е станало човешка реалност чрез работата през слънчевия ни живот, така че в известна степен неговият характер става картинен, образен. Човекът най-напред се формира така, че в своя организъм би трябвало да бъде само добро същество.
Тогава обаче, една част от това, което се формира в човека, през втората половина на слънчевото съществуване не се формира като една реалност, а само като картинен образ, така че ние продължаваме пътя си през слънчевата сфера частично като духовна реалност, частично като образ.
От това, което е реалност произлиза основата на нашето тяло в бъдещето земно съществуване. В това, което е само образ, само картина, се създава основата за нашата глава. Понеже то е само образ, може да се изпълни с по-гъста материя, с костен материал. Но същевременно се прибавя част, която е образ, която не е духовна реалност, а образ. Присъединява се това, което тук на Земята ние изживяваме като отзвук от този образ.
към текста >>
От това, което е
реалност
произлиза основата на нашето тяло в бъдещето земно съществуване.
През втората половина от пребиваването ни в слънчевата сфера, се преоформя една част от онова, което е станало човешка реалност чрез работата през слънчевия ни живот, така че в известна степен неговият характер става картинен, образен. Човекът най-напред се формира така, че в своя организъм би трябвало да бъде само добро същество. Тогава обаче, една част от това, което се формира в човека, през втората половина на слънчевото съществуване не се формира като една реалност, а само като картинен образ, така че ние продължаваме пътя си през слънчевата сфера частично като духовна реалност, частично като образ.
От това, което е реалност произлиза основата на нашето тяло в бъдещето земно съществуване.
В това, което е само образ, само картина, се създава основата за нашата глава. Понеже то е само образ, може да се изпълни с по-гъста материя, с костен материал. Но същевременно се прибавя част, която е образ, която не е духовна реалност, а образ. Присъединява се това, което тук на Земята ние изживяваме като отзвук от този образ. Това, което иска да бъде нашият стомах, нашият черен дроб и т.
към текста >>
Но същевременно се прибавя част, която е образ, която не е духовна
реалност
, а образ.
Човекът най-напред се формира така, че в своя организъм би трябвало да бъде само добро същество. Тогава обаче, една част от това, което се формира в човека, през втората половина на слънчевото съществуване не се формира като една реалност, а само като картинен образ, така че ние продължаваме пътя си през слънчевата сфера частично като духовна реалност, частично като образ. От това, което е реалност произлиза основата на нашето тяло в бъдещето земно съществуване. В това, което е само образ, само картина, се създава основата за нашата глава. Понеже то е само образ, може да се изпълни с по-гъста материя, с костен материал.
Но същевременно се прибавя част, която е образ, която не е духовна реалност, а образ.
Присъединява се това, което тук на Земята ние изживяваме като отзвук от този образ. Това, което иска да бъде нашият стомах, нашият черен дроб и т. н., това ние изживяваме като природна необходимост. Това, което се намира в нас като морален импулс, тук на Земята ние го изживяваме духовно, това което изживяваме духовно, което прозвучава от нашата съвест като морален импулс, според своето устройство то се изгражда като картина, като образ в слънчевите зародишни заложби в човека.
към текста >>
И в слънчевото битие, както вече видяхме, ние се научаваме да познаваме първата половина, където човекът бива изграждан в
реалност
та, първоначално като чиста доброта.
Преди Мистерията на Голгота самият Христос даваше сила на човека изцяло да възприеме същността на човешкото същество. От Мистерията на Голгота насам ние като хора на Земята трябва да минем през онова вътрешно задълбочаване, което можем да постигнем с разглеждането на Мистерията на Голгота, с вживяването в Мистерията на Голгота, с участие в живота на Христос. По време на земното ни съществуване ние можем по този начин в свободно съзнание да съберем онези сили, които можем да вземем със себе си в смъртта и те ще могат да ни дадат сила да съзерцаваме човешката същност в слънчевото битие. И ако преди Мистерията на Голгота в живота между смъртта и едно ново раждане Христос даваше сила на хората да виждат същността на човека в слънчевото битие, то след Мистерията на Голгота той подготвя човека през земния му живот, за да може през слънчевото си съществуване той сам да вижда цялата човешка същност. Ние се научаваме напълно да познаваме същността на християнството, когато от земното битие погледнем към слънчевото битие.
И в слънчевото битие, както вече видяхме, ние се научаваме да познаваме първата половина, където човекът бива изграждан в реалността, първоначално като чиста доброта.
След това се създава образното, което внесено в човешкия живот прави човека свободен, в което се съдържа зародишът на моралното изживяване.
към текста >>
367.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Но когато в непредубедено самонаблюдение обхванем нашите мисли, те ни изглеждат много отдалечени от всичко това, което иначе ни заобикаля като
реалност
.
Но когато в непредубедено самонаблюдение обхванем нашите мисли, те ни изглеждат много отдалечени от всичко това, което иначе ни заобикаля като реалност.
Нека по правилния начин си представим, как ставаме вътрешно абстрактни и студени, когато се отдадем на мисленето, в сравнение с начина по който се отдаваме на живота с нашата душа. За непредубедената душевност не би трябвало да има и съмнение, че мислите като такива първоначално имат нещо студено, абстрактно, трезво, сухо. Към първото медитативно изживяване на антропософа трябва да се числи правилният начин за наблюдаване на мисловния живот. При този мисловен живот той тогава ще забележи нещо, което много му напомня на това, каквото се изпитва, когато се погледне един труп. Какво е характерното, когато човек погледне един труп?
към текста >>
Самата форма ни го показва: Трупът не е никаква
реалност
, не е истина, той е само остатък от една истина, той има смисъл, само когато душата и духът живеят в него.
Какво е характерното, когато човек погледне един труп? Този труп лежи пред нас. Ние си казваме: - В това нещо е живяла една човешка душа, един човешки дух. Тази човешка душа, този дух вече ги няма. Като една черупка на душата и на духа лежи тук това, което е един човешки труп, но той същевременно ни доказва, че всичко, което е извънчовешки свят, никога не би могло да създаде тази форма, че тази форма е могла да произлезе само от най вътрешната духовно-душевна човешка същност, че това е остатък от нещо, което вече го няма.
Самата форма ни го показва: Трупът не е никаква реалност, не е истина, той е само остатък от една истина, той има смисъл, само когато душата и духът живеят в него.
В изоставената форма той сега е загубил прекалено много и такъв, какъвто е сега, той ни показва, че са го обитавали душа и дух.
към текста >>
Което е било като сън тук на Земята, там става една много по-силна
реалност
и ние я преживяваме.
Сега не преживявам това, което тогава съм преживял, а изживявам физическата болка и моралното унижение. Аз изцяло се намирам в него. Така в действителност съм се намирал още и през всяка нощ, но то е останало само в моето подсъзнание, това не се осъзнава, то остава само образ. Сега ние се проникваме със субстанцията на великите пра учители, които живеят на Луната. Там живеем по един по-интензивен начин, отколкото тук на Земята.
Което е било като сън тук на Земята, там става една много по-силна реалност и ние я преживяваме.
Тази интензивна реалност преживява също и онзи, който чрез ясновидското си съзнание продължава да живее с един починал след неговата смърт, поради това, че той може да се издигне до инспириране, може да вижда свръхсетивно. Тогава се изживява, как след смъртта хората живеят в една по-интензивна реалност, от тази преди смъртта. Да се изживее това, което един човек прекарва след смъртта, действа много по-силно, отколкото ако действително се преживява, отколкото могат да действат каквито и да било земни импулси. Затова ще дам един пример.
към текста >>
Тази интензивна
реалност
преживява също и онзи, който чрез ясновидското си съзнание продължава да живее с един починал след неговата смърт, поради това, че той може да се издигне до инспириране, може да вижда свръхсетивно.
Аз изцяло се намирам в него. Така в действителност съм се намирал още и през всяка нощ, но то е останало само в моето подсъзнание, това не се осъзнава, то остава само образ. Сега ние се проникваме със субстанцията на великите пра учители, които живеят на Луната. Там живеем по един по-интензивен начин, отколкото тук на Земята. Което е било като сън тук на Земята, там става една много по-силна реалност и ние я преживяваме.
Тази интензивна реалност преживява също и онзи, който чрез ясновидското си съзнание продължава да живее с един починал след неговата смърт, поради това, че той може да се издигне до инспириране, може да вижда свръхсетивно.
Тогава се изживява, как след смъртта хората живеят в една по-интензивна реалност, от тази преди смъртта. Да се изживее това, което един човек прекарва след смъртта, действа много по-силно, отколкото ако действително се преживява, отколкото могат да действат каквито и да било земни импулси. Затова ще дам един пример.
към текста >>
Тогава се изживява, как след смъртта хората живеят в една по-интензивна
реалност
, от тази преди смъртта.
Така в действителност съм се намирал още и през всяка нощ, но то е останало само в моето подсъзнание, това не се осъзнава, то остава само образ. Сега ние се проникваме със субстанцията на великите пра учители, които живеят на Луната. Там живеем по един по-интензивен начин, отколкото тук на Земята. Което е било като сън тук на Земята, там става една много по-силна реалност и ние я преживяваме. Тази интензивна реалност преживява също и онзи, който чрез ясновидското си съзнание продължава да живее с един починал след неговата смърт, поради това, че той може да се издигне до инспириране, може да вижда свръхсетивно.
Тогава се изживява, как след смъртта хората живеят в една по-интензивна реалност, от тази преди смъртта.
Да се изживее това, което един човек прекарва след смъртта, действа много по-силно, отколкото ако действително се преживява, отколкото могат да действат каквито и да било земни импулси. Затова ще дам един пример.
към текста >>
Като една по-силна
реалност
се изживява справедливата компенсация.
Намериха се приятели, които прозряха кой беше първообразът на Щрадер и с известно благородно намерение се постараха да направят проучвания в литературното наследство на този първообраз на Щрадер. Те с огромна радост ми донесоха резултата. Аз, така да се каже, трябваше без да искам да стана невежлив, понеже това вече изобщо не ме интересуваше в този момент, когато насреща на остатъците от земното стояха впечатленията от живота му след смъртта. Те заличаваха всичко, което ми бяха донесли приятелите от неговия земен живот. Тези впечатления, предизвикани с навлизането на субстанцията на лунните същества в човека, заглушават всичко, което може да се узнае в земния живот, правят битието по-реално.
Като една по-силна реалност се изживява справедливата компенсация.
Това, което е било причинено на другия се изживява много по-силно от това, което човек сам е направил.
към текста >>
368.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И наистина е така, че
реалност
та се достига, само когато се разглежда не само природата, но също и човешката същност с нейните духовни основи.
Виждате ли, да се знае, че Волтеровото битие води назад до събития, които дори са подобни на тези на Августин през неговата младост, подобни са на късните кабалистични опитности с цялата ирония, която се намираше в пра кабалистиката, да се знае, че всичко това е налице, така да се разглеждат взаимните връзки и същевременно чрез свързването на двата земни живота отново да се погледне в това, което лежи между тях в живота между смъртта и новото раждане - едва това прави света цялостен, едва това води до действителността. Когато разглеждаме земните животи в тяхното редуване, ние първо имаме нещо напълно несвързано. Не се вижда как единият прониква в другия. Но те също са само фрагменти. Не се разглежда това, което лежи помежду им, но действителността обхваща всичко заедно.
И наистина е така, че реалността се достига, само когато се разглежда не само природата, но също и човешката същност с нейните духовни основи.
към текста >>
369.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тук трябва да сме предпазливи и да обърнем внимание на онези неща в човека, които в
реалност
та понякога изглеждат като дреболии, но които трябва да се разгледат духовно и постепенно да се съзре зад тях онова, което е било в предишния му земен живот.
Той развива такъв ентусиазъм в тази борба, че изразите, които употребява в тази борба понякога са съвсем прелестни, но понякога напълно безвкусни. Но когато се разгледа назад неговата карма, като най-важна се открива предишната му земна инкарнация като папа Григорий - великият, могъщ папа, който искаше да основе външното светско господство на папството, противостоящо на външните царски владетели. Папа Грегорий, който като монаха Хилдебранд произлиза от клуниаценската реформа, - която през десето до единадесето столетие води борбата срещу царете - и като неин привърженик става папа, най-напред по свой начин се противопоставя на светското господство и на тогавашната кайзерска власт. Ентусиазмът в налагането на даден мироглед, ентусиазмът в осъществяването на импулси, произлизащи от даден мироглед беше това, което от инкарнацията като Хилдебранд беше пренесено в инкарнацията като Хекел. Това е само един пример затова, че не бива да се вярва, че от външните преценки за някоя душевна конфигурация може да се познае някой предишен важен земен живот.
Тук трябва да сме предпазливи и да обърнем внимание на онези неща в човека, които в реалността понякога изглеждат като дреболии, но които трябва да се разгледат духовно и постепенно да се съзре зад тях онова, което е било в предишния му земен живот.
към текста >>
И чак когато в душата си той е изживял всичко възможно като болки, вътрешна трагика, подтиснатост, бих искал да кажа, вътрешна премазаност, - всичко, което може да се преживее като съмнение във върховните истини, тогава той е бил довеждан, първоначално картинно имагинативно, а после в духовна
реалност
до действителното схващане на истината.
Тук се касае за констатирането на обективни факти и въпреки, че коства усилия, всъщност човек с голяма вероятност за истинност може да прозре личностите, които лично някак си не му са близки и симпатични. Искам да насоча погледа ви към една индивидуалност, която в един минал земен живот наистина беше един посветен и то посветен в мистерии, които са нещо велико и мощно в историята на развитието на човечеството, един посветен в ирландските мистерии, в мистериите на Хиберния, за които загатнах в моята мистерийна драма. В тези мистерии трябваше да се изживеят много неща, преди някой да достигне до онази степен на познанието, която трябваше да се достигне точно в тези ирландски мистерии. Там този, който искаше да бъде посветен, първо от една страна трябваше да изживее всичко това, което може да се таи в душата като съмнение към великите истини. Ученикът беше възпитаван точно за това, да може да се съмнява във всичко, в което е било възможно да се съмнява, да може да се съмнява точно във великите истини.
И чак когато в душата си той е изживял всичко възможно като болки, вътрешна трагика, подтиснатост, бих искал да кажа, вътрешна премазаност, - всичко, което може да се преживее като съмнение във върховните истини, тогава той е бил довеждан, първоначално картинно имагинативно, а после в духовна реалност до действителното схващане на истината.
Така че всеки, който е бил посветен в хибернийските мистерии, не само се е научил да вярва на истината, но също и да не вярва в истината. Едва чрез това жизнеутвърждаващо е могла да се прояви неговата непоклатимост в присъединяването му към дадена истина.
към текста >>
По времето когато във физическия свят, отатък в Азия се извършва Мистерията на Голгота, висшите жреци в Хиберния насочвали култовите церемонии в насока, съответстваща на времето в Палестина, където във външната физическа
реалност
се извършвала Мистерията на Голгота.
Това била първата степен. След това учениците били завеждани до други образи, все повече били довеждани до фактическо разбиране на вътрешната конституция. Тези ученици на Хиберния действително обхващали онова в тяхната душевна конституция, което е духовна действителност. Когато достигали до известна степен на посвещението те вече не взимали особено под внимание външната физическа действителност, но хибернийските посветени знаели да живеят в духовната действителност.
По времето когато във физическия свят, отатък в Азия се извършва Мистерията на Голгота, висшите жреци в Хиберния насочвали култовите церемонии в насока, съответстваща на времето в Палестина, където във външната физическа реалност се извършвала Мистерията на Голгота.
В местата за посвещение в Ирландия същевременно се е празнувала Мистерията на Голгота като култова церемония. Това означава, че в Хиберния се изживявало като духовно събитие над Земята едно физическо събитие, ставащо на друго земно място. Това би следвало да ви посочи, до каква дълбочина всъщност водеха точно тези хибернийски мистерии.
към текста >>
370.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност,
реалност
та на нашия аз в земния живот.
Нека да сравним тези спомени с пълната изживяна действителност, от която произлиза споменът. Ние се намираме вътре в живота, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания. Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено битие, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си. Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко. Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато след десет години изплуват спомените за него!
Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния живот.
Но не виждате ли как азът в земния живот съвсем не може да съществува за обикновеното съзнание без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното? Всъщност ние не изживяваме много интензивно нашия аз в обикновеното земно съзнание. Все по-мисловен и по-мисловен става този наш аз на изминалия ни живот, за който обаче знаем, че е свързан с днешния ни аз. Настоящото изживяване е интензивно, но не и това, което вече е преминало във формата на спомена. Така че ние можем да кажем (виж рис. 1):
към текста >>
Но сега то не се изблъсква така назад, както го прави физическото тяло, което тогава е зависимо от спомнянето, което постепенно избледнява; човек го изпраща така назад, че като с един фантом прониква цялото си същество и го носи със себе си, осъзнавайки неговото присъствие; и то звучи с голяма интензивност от един образ, изглеждащ като действителната
реалност
на един друг човек, който телесно застава отпред.
В какво се състои това превръщане? То се състои в това, че от събитията, от изживяванията се представя не само това, което се вижда с очите, но че дълбоко духовното, духовните взаимовръзки са там, там е една картина, която човек и тогава носи със себе си, когато изживяването вече е привършило; картината обаче веднага се появява. Изживяването е интензивно, а чрез имагинацията вътре се проявяват духовните взаимовръзки; душата бива интензивно докосвана и тогава е възможно да се погледне в духовното и да се задържи преживяното. Когато измине една нощ, тогава преживяването, - което чрез съня се изживява още по-интензивно, понеже астралното тяло и азът излизат от физическото тяло, - се издига в духовния свят. Онова, което във физическия свят човек изживява с физическото и с етерното тяло, може да се изживее в духовния свят с аза и с астралното тяло; обаче при събуждането то отново се изблъсква назад във физическото тяло.
Но сега то не се изблъсква така назад, както го прави физическото тяло, което тогава е зависимо от спомнянето, което постепенно избледнява; човек го изпраща така назад, че като с един фантом прониква цялото си същество и го носи със себе си, осъзнавайки неговото присъствие; и то звучи с голяма интензивност от един образ, изглеждащ като действителната реалност на един друг човек, който телесно застава отпред.
Минават още два или три дни. И това, което става след тези два-три дни и нощи е следното: Каквото човек е изнесъл със своя аз и с астралното си тяло в духовния свят, каквото отново е върнал така, че е навлязло във физическото тяло, където то живее, усилва се и вибрира, то говори - сега се вижда това - и застава зад изживяванията като тъчащата съдба. Събитията не са сами там; те сега са пронизани от това, което ги е предизвикало в предишни животи и което ще продължи да действа и по-нататък в следващите земни животи. Както ние поставяме спомените като призрачни картинни образи зад нас, така този, който има инициационното познание, представя събитията пред себе си така, че изживяванията са непосредствено пред него. Но те стават прозрачни като стъкло и зад тях като в едно мощно световно спомняне застава бъдещата карма, обективният спомен.
към текста >>
371.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
- И този ориенталец продължава: - Да, всъщност във всичко, което принадлежи към неговата цивилизация, в почти всичко, западният човек изхожда от аза, от този, затворен в един едничък земен живот аз, който, ако действа така, както се вижда, не представлява никаква
реалност
.
От това са му останали само следи, но в душата си той има чувството за това, каквото някога е било в Ориента - един живот, проникнат от духа, който живее във всички неща. Това притежава всеки, който не е потънал в материализма. Един от тези ориенталци, който имаше точно чувство за същественото от живеещата в духовността ориенталска мъдрост, когато наблюдаваше западната цивилизация казваше: - Колко особена е тя? Особеното при нея е, че тя има само фасада, а няма фундамент. Фасадата е издигната нагоре директно от Земята, но на нея й липсва основният зид.
- И този ориенталец продължава: - Да, всъщност във всичко, което принадлежи към неговата цивилизация, в почти всичко, западният човек изхожда от аза, от този, затворен в един едничък земен живот аз, който, ако действа така, както се вижда, не представлява никаква реалност.
Той само тогава е една реалност, когато излезе от себе си и навлезе в поредицата изминали земни животи.
към текста >>
Той само тогава е една
реалност
, когато излезе от себе си и навлезе в поредицата изминали земни животи.
Това притежава всеки, който не е потънал в материализма. Един от тези ориенталци, който имаше точно чувство за същественото от живеещата в духовността ориенталска мъдрост, когато наблюдаваше западната цивилизация казваше: - Колко особена е тя? Особеното при нея е, че тя има само фасада, а няма фундамент. Фасадата е издигната нагоре директно от Земята, но на нея й липсва основният зид. - И този ориенталец продължава: - Да, всъщност във всичко, което принадлежи към неговата цивилизация, в почти всичко, западният човек изхожда от аза, от този, затворен в един едничък земен живот аз, който, ако действа така, както се вижда, не представлява никаква реалност.
Той само тогава е една реалност, когато излезе от себе си и навлезе в поредицата изминали земни животи.
към текста >>
372.
Други мантри - медитации
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Това съм аз в моята
реалност
.
Това съм аз в моята реалност.
към текста >>
373.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Когато заживее и опознае духовния свят, човек осъзнава, че моралният световен ред не само е така реален както физическия, но притежава една по-висша
реалност
.
Бих желал да ви приведа два, но такива има много. Първият се състои в това, че получаваме съвсем други възгледи за моралния свят, различни от тези, които сме имали преди. За чистия интелектуализъм моралният свят съдържа нещо нереално. Разбира се, ако все още е останал порядъчен в рамките на материалистичното време, човекът се смята длъжен да прави по задължение това, което по традиция се смята за добро, но все пак, макар и да не си го признава, той мисли: с това, че е направено добро, не се е случило нещо, както когато през пространството премине светкавица или тътен на гръмотевица. Той не мисли за това, като за нещо реално.
Когато заживее и опознае духовния свят, човек осъзнава, че моралният световен ред не само е така реален както физическия, но притежава една по-висша реалност.
Постепенно той започва да разбира, че цялата тази епоха със своите физически съставки и процеси може да загине, да се разпадне; но това, което морално изтича от нас, устоява и продължава да действа. Просветва ни реалността на моралния свят. Физически и морален свят, съществуване и бъдеще стават едно. Ние действително изживяваме, че светът притежава също и морални закони като обективни закони.
към текста >>
Просветва ни
реалност
та на моралния свят.
За чистия интелектуализъм моралният свят съдържа нещо нереално. Разбира се, ако все още е останал порядъчен в рамките на материалистичното време, човекът се смята длъжен да прави по задължение това, което по традиция се смята за добро, но все пак, макар и да не си го признава, той мисли: с това, че е направено добро, не се е случило нещо, както когато през пространството премине светкавица или тътен на гръмотевица. Той не мисли за това, като за нещо реално. Когато заживее и опознае духовния свят, човек осъзнава, че моралният световен ред не само е така реален както физическия, но притежава една по-висша реалност. Постепенно той започва да разбира, че цялата тази епоха със своите физически съставки и процеси може да загине, да се разпадне; но това, което морално изтича от нас, устоява и продължава да действа.
Просветва ни реалността на моралния свят.
Физически и морален свят, съществуване и бъдеще стават едно. Ние действително изживяваме, че светът притежава също и морални закони като обективни закони.
към текста >>
Той не изживява пълната
реалност
, а изживява една реална картина, която в известна степен се покрива с пълната
реалност
на умирането.
И това не е философска спекулация, дадена от познанието на посвещението за безсмъртието, а е опитност, - бих желал да кажа - предварителна опитност, предварително изживяване. Човек узнава как това ще стане по-късно.
Той не изживява пълната реалност, а изживява една реална картина, която в известна степен се покрива с пълната реалност на умирането.
Човек изживява безсмъртието. Това е едно изживяване, което бива въведено в познанието.
към текста >>
Опитах се да ви опиша как чрез имагинацията човек се изкачва към инспирацията и интуицията, и как с това опознава първо себе си като човек в своята пълна
реалност
.
Опитах се да ви опиша как чрез имагинацията човек се изкачва към инспирацията и интуицията, и как с това опознава първо себе си като човек в своята пълна реалност.
Човек се учи да познава себе си в тялото, докато се намира в тялото. Когато с духовно-душевната си същност стане свободен от тялото, чак тогава се освобождава целият човек. Защото каквото се опознава чрез тялото, чрез сетивата, чрез това, което се присъединява към сетивните опитности като мислене и което за обикновеното мислене все пак е свързано с тялото, по-точно със сетивно-нервната система: с това се опознава само една част от човека. Целият човек може да бъде напълно опознат само ако човек има волята да се изкачи до онези познания, които идват именно от науката на посвещението.
към текста >>
374.
Съдържание
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Човешкото съзнание между обективната и субективната
реалност
, между Ариманическия и Луциферическия свят.
Човешкото съзнание между обективната и субективната реалност, между Ариманическия и Луциферическия свят.
Нарушения на съзнанието и тяхната корекция. Митът за Тантал. Водещите принципи на Духовната Наука.
към текста >>
375.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна
реалност
за тях.
Сега трябва да размислим над тази фаза от еволюцията на човечеството като на съпътствана от едно друго явление. Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение. Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане.
Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях.
Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота. В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите. Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват. Само си представете какво би се случило в днешно време, ако някой се захване да доказва, че растенията съществуват! Точно такова отношение щеше да бъде възприето в прадревните времена, ако някой сметнеше за необходимо да доказва, че душата също живее и след смъртта.
към текста >>
376.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Първият е: излагам закономерностите, които са активни в
Реалност
та.
Сега можете да схванете защо позволих съдържанието на лекции, изнесени в доста различни кръгове, да намерят място в едно окултното движение. В първото издание на книгата "Възгледи за света и живота през XIX век" в главата за Шелинг пише следното. Цитирам първото издание, посветено на Ернст Хекел и публикувано през Февруари 1900 год. Ще прочета няколко пасажа от книгата, за която хората казваха, че води началото си от светоглед, съвсем различен от представения в книгата за Мистицизма. "Сега има два възможни начина за описване на същество, което е едновременно Дух и Природа.
Първият е: излагам закономерностите, които са активни в Реалността.
Или, показвам как духът действа, за да стигне до тези закономерности. Едно и също нещо ме ръководи и в двата случая. Едното ми показва в съгласие със законите, каквито те са активни в природата; другото ми показва какво духът прави, за да си представи същите тези природни закони. В единия случай следвам естествената наука, в другия духовната наука. Как тези двете са свързани, Шелинг описва по интересен начин.
към текста >>
Ако рационалната философия го задоволява и той не желае нищо повече, нека си остане доволен с нея, но ще трябва да се откаже в опита си да намери в рационалната философия онова, което за съжаление тя не може да съдържа, а именно, истинския Бог и
реалност
та, лежаща в основата на развитието на нещата, и едно свободно отношение на Бог към света." Негативната философия ще "остане в най-крайна степен философия за училищата, а Позитивната философия такава за живота.
Господ Бог като Творец, Вседържител и Властелин на Космоса е представен тук съвсем като човек в Неговите мисли и действия." Шелинг имаше куража да изведе антропоморфизма до неговите най-крайни изводи. Той провъзгласи човека и цялото му жизнено съдържание за божествени; и тъй като не само разумното принадлежи към това жизнено съдържание, а също и неразумното, той можеше да обясни съществуването на неразумността в света. За тази цел той трябваше да разшири разумните възгледи на мислещото съзнание чрез добавяне на нещо друго, чиито произход не лежи в мисленето. Този според него по-висш възглед, той нарече "позитивна философия". "Това", казва той, "е истински свободната философия; всеки, който не я желае, може да я отхвърли; аз оставям всекиго свободен; аз казвам само, че ако някой желае например да установи действителната посока на развитие на нещата, да има едно волево сътворение на света и т.н., той може да успее само следвайки пътя на философия като тази.
Ако рационалната философия го задоволява и той не желае нищо повече, нека си остане доволен с нея, но ще трябва да се откаже в опита си да намери в рационалната философия онова, което за съжаление тя не може да съдържа, а именно, истинския Бог и реалността, лежаща в основата на развитието на нещата, и едно свободно отношение на Бог към света." Негативната философия ще "остане в най-крайна степен философия за училищата, а Позитивната философия такава за живота.
Само чрез двете заедно ще дойде посвещаването, което хората могат да очакват от философията. Добре е известно, че Елевзинските Посветени разграничаваха Малките от Големите Мистерии; Малките бяха подготовка за Големите.... Позитивната философия е необходимата последица от Негативната философия, когато това се разбира правилно. Следователно може да се каже: В Негативната философия се честват Малките Мистерии, а в Позитивната философия Големите."
към текста >>
377.
3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Следователно, независимо от
Реалност
та трябва да има някакъв подтик, който внушава на хората да скрояват атомен свят.
Никой никога не може да е видял атоми, защото те са предположения, измислици на ума.
Следователно, независимо от Реалността трябва да има някакъв подтик, който внушава на хората да скрояват атомен свят.
Нещо трябва да подбужда в тях склонността да измислят атомен свят самата природа не ги води до формиране на атомна картина на самата нея, разбира се! С опитен физик и тук не говоря хипотетично, защото наистина съм разисквал такива теми с физици с някой опитен физик всеки може да поговори за тези неща, защото всеки има повърхностни знания по физика. Физикът никога не би могъл да нападне атомизма! Той ще трябва да каже какъвто и настина бе изводът, достигнат от проницателните физици през 80-те години на изминалото столетие: Атомизмът е предположение, една хипотеза по която се работи, която дава основа за изчисления; но нека бъдем съвсем ясни, че не се занимаваме с никаква Реалност. Сериозните физици биха предпочели да се придържат към възприеманото със сетивата, но отново и отново, както котката пада на краката си, те се връщаха до атомизма.
към текста >>
Той ще трябва да каже какъвто и настина бе изводът, достигнат от проницателните физици през 80-те години на изминалото столетие: Атомизмът е предположение, една хипотеза по която се работи, която дава основа за изчисления; но нека бъдем съвсем ясни, че не се занимаваме с никаква
Реалност
.
Никой никога не може да е видял атоми, защото те са предположения, измислици на ума. Следователно, независимо от Реалността трябва да има някакъв подтик, който внушава на хората да скрояват атомен свят. Нещо трябва да подбужда в тях склонността да измислят атомен свят самата природа не ги води до формиране на атомна картина на самата нея, разбира се! С опитен физик и тук не говоря хипотетично, защото наистина съм разисквал такива теми с физици с някой опитен физик всеки може да поговори за тези неща, защото всеки има повърхностни знания по физика. Физикът никога не би могъл да нападне атомизма!
Той ще трябва да каже какъвто и настина бе изводът, достигнат от проницателните физици през 80-те години на изминалото столетие: Атомизмът е предположение, една хипотеза по която се работи, която дава основа за изчисления; но нека бъдем съвсем ясни, че не се занимаваме с никаква Реалност.
Сериозните физици биха предпочели да се придържат към възприеманото със сетивата, но отново и отново, както котката пада на краката си, те се връщаха до атомизма.
към текста >>
378.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Опитах се да изясня в лекцията вчера, че на Старата Луна естественият човешки метод на възприятие е бил зрителен и имагинативен по характер, затова всяка
реалност
разпозната в Осмата Сфера трябва да бъде открита с такъв поглед.
Сега имате указания, чрез които можете да се приближите мислено до представа за Осмата Сфера. Аз казах, че Осмата Сфера има нещо общо с остатъка от Старата Луна и нейната еволюция. Толкова можете да съберете от изследванията, които провеждаме в течение на времето.
Опитах се да изясня в лекцията вчера, че на Старата Луна естественият човешки метод на възприятие е бил зрителен и имагинативен по характер, затова всяка реалност разпозната в Осмата Сфера трябва да бъде открита с такъв поглед.
С други думи: трябва да се вземе за дадено от самото начало, че Осмата Сфера е открита по пътя на зрителни имагинации.
към текста >>
Не е правилно тя да се чертае отгоре или отдолу; за да се изобрази
реалност
та, би трябвало тя да се нарисува в Земната Сфера.
Това ще ви загатне, че Осмата Сфера се наблюдава вътре в Земната Сфера.
Не е правилно тя да се чертае отгоре или отдолу; за да се изобрази реалността, би трябвало тя да се нарисува в Земната Сфера.
Често съм давал един груб пример, за да изразя какво се има предвид тук. Точно както физическият въздух е около нас, така и Духовното е около нас; ние трябва да търсим Духовното вътре в онова, което е в действителност физическо в нашето обкръжение. Оттук трябва да се предположи, че точно както духовното е около нас, също така трябва да търсим Осмата Сфера в нашата околна среда. Това означава, че би трябвало да се развие орган, позволяващ на човека да възприема Осмата Сфера, точно както неговите физически сетива му позволяват да възприема материалната Земя. Тогава той би могъл да преживява Осмата Сфера напълно съзнателно; но несъзнателно той е винаги вътре в нея точно както ние сме винаги във въздуха, дори и ако не го съзнаваме.
към текста >>
Така че ако Осмата Сфера трябва да бъде описана, очевидно тя трябва да се опише като
реалност
, в която живеем през цялото време.
Точно както физическият въздух е около нас, така и Духовното е около нас; ние трябва да търсим Духовното вътре в онова, което е в действителност физическо в нашето обкръжение. Оттук трябва да се предположи, че точно както духовното е около нас, също така трябва да търсим Осмата Сфера в нашата околна среда. Това означава, че би трябвало да се развие орган, позволяващ на човека да възприема Осмата Сфера, точно както неговите физически сетива му позволяват да възприема материалната Земя. Тогава той би могъл да преживява Осмата Сфера напълно съзнателно; но несъзнателно той е винаги вътре в нея точно както ние сме винаги във въздуха, дори и ако не го съзнаваме. И ако сме развили орган за изживяване на Осмата Сфера, ние я усещаме около нас.
Така че ако Осмата Сфера трябва да бъде описана, очевидно тя трябва да се опише като реалност, в която живеем през цялото време.
към текста >>
379.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Така че когато започнем да схващаме
реалност
та на духовните светове, е въпрос на събиране силите на целия човек вътре в нас защото се нуждаем от "столицата на живота", вдъхната в нас по време на детството за да се доближим правилно до нещата, които сега ще ни бъдат разкрити от света зад отвъдната страна на Прага.
Но това означава, че когато възприемаме духовно-научния възглед за света, може много лесно да се случи стабилната насока на живота, която познавахме по-рано, да започне да се колебае.
Така че когато започнем да схващаме реалността на духовните светове, е въпрос на събиране силите на целия човек вътре в нас защото се нуждаем от "столицата на живота", вдъхната в нас по време на детството за да се доближим правилно до нещата, които сега ще ни бъдат разкрити от света зад отвъдната страна на Прага.
И аз ви показах колко лесно е под влияния, които продължават естествено от различните потоци на времето, да се заблудиш в една или друга посока. Отклонение като срещаното в "Езотеричен Будизъм" на Синет се дължи на факта, че силният импулс на материализма може да окаже въздействие върху душите на хората казвам, може да окаже въздействие. Просто защото действаха източни влияния, беше възможно отклонение в посока, която доведе до клевета за цялата природа на настоящата Луна, и от друга страна бе възможно отклонение, защото беше в интересите на определени личности да не се позволи истината за повтарящите се животи на Земята да излезе наяве. Онзи, който имаше интерес в случая това не бе самият Синет, а онзи зад него да се помогне материализмът в човешкия живот да бъде, така да се каже, "ултраматериализиран", внедрен в една иначе вярна система, учещ на неща като онова относно Луната, и така давайки изкривяване в специфична посока.
към текста >>
Всичко от нашата дейност, цялото естество на нашето Движение, трябва да се базира на това да превръщаме духовния свят в
реалност
, да чувстваме и изживяваме нашия собствен живот като свързан с духовния свят.
Вчера посочих различни опасности, но чувствам за необходимо днес да добавя нещо, за да наблегна на това, че не трябва да изпадаме в другата крайност.
Всичко от нашата дейност, цялото естество на нашето Движение, трябва да се базира на това да превръщаме духовния свят в реалност, да чувстваме и изживяваме нашия собствен живот като свързан с духовния свят.
към текста >>
Когато е казано, че външната
реалност
е майа, тогава тази майа също трябва да бъде докрай проучена.
Това са някои от гледните точки, които могат да ни помогнат да осъзнаем най-важните условия за живота на нашето Движение.
Когато е казано, че външната реалност е майа, тогава тази майа също трябва да бъде докрай проучена.
Също така не трябва да изтъкваме теоретичния израз "външната действителност е майа", а пък да действаме сякаш самата външна реалност е от първостепенна важност, когато конкретно се изправяме пред нея в света.
към текста >>
Също така не трябва да изтъкваме теоретичния израз "външната действителност е майа", а пък да действаме сякаш самата външна
реалност
е от първостепенна важност, когато конкретно се изправяме пред нея в света.
Това са някои от гледните точки, които могат да ни помогнат да осъзнаем най-важните условия за живота на нашето Движение. Когато е казано, че външната реалност е майа, тогава тази майа също трябва да бъде докрай проучена.
Също така не трябва да изтъкваме теоретичния израз "външната действителност е майа", а пък да действаме сякаш самата външна реалност е от първостепенна важност, когато конкретно се изправяме пред нея в света.
към текста >>
380.
7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Но погрешен резултат от изследване в духовния свят е жива
реалност
: тя е там и някой трябва да се бори с нея, да я премахне.
Но докато на физически план, погрешните резултати от едно изследване могат да бъдат коригирани чрез подлагането им на проверка с физически средства, веднага доказващо тяхната погрешност, когато са намесени неща от духовния свят е съвършено различно, разбира се. В духовните светове, наличието на погрешна, неправилна представа за реалните факти е объркаващо за самото изследване. Ако тогава чрез медиуми са били направени изказвания, които изобщо не бяха съобщения от мъртвите, а бяха преднамерено вдъхновени от живи хора с всякакви видове интереси, тогава възникваха тези резултати на нещо, което претендираше да бъде изследване. Те се изправяха пред всеки, и ако някой се опитва да провери нещата в тази област, той трябва да се бори с тези резултати от изследване като с действителни сили. Всичко, казано на физически план, може да бъде доказано като невярно; някой сяда на бюрото си и го опровергава.
Но погрешен резултат от изследване в духовния свят е жива реалност: тя е там и някой трябва да се бори с нея, да я премахне.
към текста >>
Точно както мислите са живи
реалност
и, грешните резултати на изследването са действителни сили, които ги има веднага щом някой прекрачи Прага на духовния свят.
Точно както мислите са живи реалности, грешните резултати на изследването са действителни сили, които ги има веднага щом някой прекрачи Прага на духовния свят.
Този някой влиза в духовния свят със старанието да разкрие сведения за живота между смъртта и новото раждане; но тогава погрешните мисли, които преди са били пораждани, стоят там пред него като живи същества. Преди всичко, те си придават вид на истина, на реалност. Оттук този някой трябва първо да се бори с тях, да ги проверява, за да открие дали те имат свойствата на неверни мисли, или характера на верни и истинни живи мисли.
към текста >>
Преди всичко, те си придават вид на истина, на
реалност
.
Точно както мислите са живи реалности, грешните резултати на изследването са действителни сили, които ги има веднага щом някой прекрачи Прага на духовния свят. Този някой влиза в духовния свят със старанието да разкрие сведения за живота между смъртта и новото раждане; но тогава погрешните мисли, които преди са били пораждани, стоят там пред него като живи същества.
Преди всичко, те си придават вид на истина, на реалност.
Оттук този някой трябва първо да се бори с тях, да ги проверява, за да открие дали те имат свойствата на неверни мисли, или характера на верни и истинни живи мисли.
към текста >>
Това са връзки, които ни показват как духовният свят от другата страна на Прага работи във физическия свят в отделни, конкретни
реалност
и.
Помислете за безкрайно дълбоката връзка тук. Силите на размножаване се преобразяват в духовния свят в помощни сили за душите, опитващи се възможно най-скоро да слязат долу във физическия свят.
Това са връзки, които ни показват как духовният свят от другата страна на Прага работи във физическия свят в отделни, конкретни реалности.
Освен това, ние не се учим истински да познаваме физическия свят ако не осъзнаваме, че тези сили се развиват като следствие на факта, че човешкото същество отхвърля определени зъби и развива други. Пубертетът отново се причинява от разгръщането на сили. Когато човешкото същество действително достига пубертета, силите имат съвсем различни функции.
към текста >>
И в тази област днешните религиозни общности не желаят да се разкрие, че зад мисленето, чувстването и волята лежи другата
реалност
.
Ние виждаме природата като воал, покриващ скритото под него. Ако човек може да скъса воала, той е в духовния свят. Материализмът се старае по всякакъв начин да попречи на хората да разпознаят, че отвъд този воал е духът. Често съм казвал, дори и в публични лекции, че в основата на това стои подсъзнателен страх но същото е по отношение на вътрешния живот. Човек съзнава своето мислене, чувстване и воля; но зад тях има нещо друго, а именно съществуването на душата, която преминава от едно прераждане в друго.
И в тази област днешните религиозни общности не желаят да се разкрие, че зад мисленето, чувстването и волята лежи другата реалност.
към текста >>
И свещениците ще ни бъдат противници, защото не желаят да оставят да се разбере
реалност
та на съществото, което се крие зад мисленето, чувстването и волята и преминава от прераждане в прераждане.
Защо от една страна учените пречат на човека да проникне зад природата, и защо от друга свещениците го затрудняват да навлезе в тайните за живота на душата? Този въпрос е важен и заслужава внимание, защото ще намирате тези неща все по-близки до ума. Онези, които изграждат светогледа основан на естествената наука, ще бъдат наши противници, защото не желаят духовния свят зад природата да излезе наяве.
И свещениците ще ни бъдат противници, защото не желаят да оставят да се разбере реалността на съществото, което се крие зад мисленето, чувстването и волята и преминава от прераждане в прераждане.
От една страна учените казват: тук са границите на познанието. А от друга страна представителите на религията казват: да се отива нататък е грях, това е нахалство от страна на човека. Утре ще разгледаме доводите, на които са основани твърденията на тези две категории опоненти, и след това ще преминем към други теми.
към текста >>
381.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Но естествената наука с нейните материалистични методи, достигнала своята връхна точка в XIX век, въздействаше на човешката душа по такъв начин, че тя изгуби интерес към
реалност
та, за която символизмът е едно указание.
Развитието на естествената наука от времето на Галилей, Коперник и др. тук изигра съществена роля. Понеже появяването и развитието на тези методи на естествената наука накара човешката душа постепенно да загуби възможността да се придържа към символизма със старата преданост. Всъщност, всички символи допринасяха за разкриването на духовното зад природата.
Но естествената наука с нейните материалистични методи, достигнала своята връхна точка в XIX век, въздействаше на човешката душа по такъв начин, че тя изгуби интерес към реалността, за която символизмът е едно указание.
Практическо доказателство за това е, че всеки който вярва, че е способен да изгради светоглед върху данните на естествената наука, вече няма никаква склонност да се занимава със символизма с истинска задълбоченост и сериозност. И така се появи едни признак, значимостта на който е изцяло налице днес.
към текста >>
382.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Когато един човек живее в илюзия, той не живее в света на
реалност
та.
Човекът живее вече от няколко столетия в този свят на илюзии, в който е поставян инстинктивно от учените. Да но това не е било без своите ефекти върху човешката природа!
Когато един човек живее в илюзия, той не живее в света на реалността.
Тази илюзия не въздейства върху неговите душевни сили така силно, както реалността би им въздействала и последствието е, че в душата се натрупва съмнение върху съмнение съмнения, които могат да се почувстват дори в областта на науката. Изтъкнатите учени заявиха: Ignorabimus никога няма да узнаем. Втората половина на XIX век направи всичко, за да причини това хората да бъдат затрупвани със съмнение след съмнение. Но истината е, че ние сме изправени пред наближаването на ера, причинена от факта, че човекът живее все повече и повече в илюзия, докато вярва, че е в реалност. Той се потапя все по и по-дълбоко в материалистичния възглед за света, но постоянно изникват съмнения за неговата валидност, и няма да отнеме много време като резултат от научната философия всяко човешко същество да заживее в състояние на искрено съмнение.
към текста >>
Тази илюзия не въздейства върху неговите душевни сили така силно, както
реалност
та би им въздействала и последствието е, че в душата се натрупва съмнение върху съмнение съмнения, които могат да се почувстват дори в областта на науката.
Човекът живее вече от няколко столетия в този свят на илюзии, в който е поставян инстинктивно от учените. Да но това не е било без своите ефекти върху човешката природа! Когато един човек живее в илюзия, той не живее в света на реалността.
Тази илюзия не въздейства върху неговите душевни сили така силно, както реалността би им въздействала и последствието е, че в душата се натрупва съмнение върху съмнение съмнения, които могат да се почувстват дори в областта на науката.
Изтъкнатите учени заявиха: Ignorabimus никога няма да узнаем. Втората половина на XIX век направи всичко, за да причини това хората да бъдат затрупвани със съмнение след съмнение. Но истината е, че ние сме изправени пред наближаването на ера, причинена от факта, че човекът живее все повече и повече в илюзия, докато вярва, че е в реалност. Той се потапя все по и по-дълбоко в материалистичния възглед за света, но постоянно изникват съмнения за неговата валидност, и няма да отнеме много време като резултат от научната философия всяко човешко същество да заживее в състояние на искрено съмнение. Хората тогава няма да бъдат способни повече да се придържат към каквото и да е; ще се надига съмнение върху всеки проблем, върху всяка задача.
към текста >>
Но истината е, че ние сме изправени пред наближаването на ера, причинена от факта, че човекът живее все повече и повече в илюзия, докато вярва, че е в
реалност
.
Да но това не е било без своите ефекти върху човешката природа! Когато един човек живее в илюзия, той не живее в света на реалността. Тази илюзия не въздейства върху неговите душевни сили така силно, както реалността би им въздействала и последствието е, че в душата се натрупва съмнение върху съмнение съмнения, които могат да се почувстват дори в областта на науката. Изтъкнатите учени заявиха: Ignorabimus никога няма да узнаем. Втората половина на XIX век направи всичко, за да причини това хората да бъдат затрупвани със съмнение след съмнение.
Но истината е, че ние сме изправени пред наближаването на ера, причинена от факта, че човекът живее все повече и повече в илюзия, докато вярва, че е в реалност.
Той се потапя все по и по-дълбоко в материалистичния възглед за света, но постоянно изникват съмнения за неговата валидност, и няма да отнеме много време като резултат от научната философия всяко човешко същество да заживее в състояние на искрено съмнение. Хората тогава няма да бъдат способни повече да се придържат към каквото и да е; ще се надига съмнение върху всеки проблем, върху всяка задача. Скептицизмът ще стане необятен океан, в който човешката душа неминуемо ще потъне.
към текста >>
Но последствието от човешкото живеене в майа е, че под този възглед за света се случва нещо друго, а именно подготовката за различен възглед, подготовката за проникване в
реалност
та.
Това, което казвам сега, е свързано с дълбока тайна: тайната, че всичко във външния, материален свят се изживява в двойнственност. Две е числото на проявлението; две е числото, което определя цялото материално проявление но само него. Светът на материалното проявление винаги преминава през определен процес на еволюция. Нека помислим за еволюцията на майата, представяна от природата природата-майа. Достигайки своя апогей в XIX век, тази природа-майа постепенно се появи заедно с естествено-научния възглед за света.
Но последствието от човешкото живеене в майа е, че под този възглед за света се случва нещо друго, а именно подготовката за различен възглед, подготовката за проникване в реалността.
Тази подготовка протича в подсъзнанието; но трябва да се вземе навременна грижа следващата фаза на еволюцията да бъде насочена към реалността в противен случай природата-майа ще се утвърди като скептицизъм, като най-ужасно съмнение, което ще потопи човешката душа. Така ние наближаваме едно време, за което може да се каже, че без Духовната Наука човекът ще пропада все по-дълбоко в скептицизма; но ако Духовната Наука се възприеме, тогава на мястото на съмнението, което би заляло душата ще дойде онова, от което хората наистина се нуждаят.
към текста >>
Тази подготовка протича в подсъзнанието; но трябва да се вземе навременна грижа следващата фаза на еволюцията да бъде насочена към
реалност
та в противен случай природата-майа ще се утвърди като скептицизъм, като най-ужасно съмнение, което ще потопи човешката душа.
Две е числото на проявлението; две е числото, което определя цялото материално проявление но само него. Светът на материалното проявление винаги преминава през определен процес на еволюция. Нека помислим за еволюцията на майата, представяна от природата природата-майа. Достигайки своя апогей в XIX век, тази природа-майа постепенно се появи заедно с естествено-научния възглед за света. Но последствието от човешкото живеене в майа е, че под този възглед за света се случва нещо друго, а именно подготовката за различен възглед, подготовката за проникване в реалността.
Тази подготовка протича в подсъзнанието; но трябва да се вземе навременна грижа следващата фаза на еволюцията да бъде насочена към реалността в противен случай природата-майа ще се утвърди като скептицизъм, като най-ужасно съмнение, което ще потопи човешката душа.
Така ние наближаваме едно време, за което може да се каже, че без Духовната Наука човекът ще пропада все по-дълбоко в скептицизма; но ако Духовната Наука се възприеме, тогава на мястото на съмнението, което би заляло душата ще дойде онова, от което хората наистина се нуждаят.
към текста >>
Те вършат определени дела, които външно се изразяват в проявленията на природата, но съществената
реалност
на които е скрита зад воала.
Тези същества зад воала на природата са високо интелигентни. Говорил съм за човешката интелигентност, но тези същества имат свой собствен вид мислене и интелигентност; те имат чувства, въпреки че те са различни от човешките чувства; имат и воля, макар че тя също е различна от човешката воля.
Те вършат определени дела, които външно се изразяват в проявленията на природата, но съществената реалност на които е скрита зад воала.
Има забележително сходство между нещо у човека и най-висшите способности на тези същества. Ще изясня това по следния начин. Когато човек пресече Прага на духовния свят и се приближи до тези същества, това може да му изглежда сякаш навлиза в истински ад, или какъвто той си го представя, че е. Важното е това, той да разбере изживяването правилно. Това, което ще го порази най-много е забележителната интелигентност на тези същества.
към текста >>
Истинската форма на нашия вътрешен живот не е онова, което се разкрива на собствената ни душа като мислене, чувстване и воля; истинската
реалност
е скрита зад това мислене, чувстване и воля.
Другата страна е онази на живота на душата с нейните дейности на мислене, чувстване и воля. Но във формата, в която този живот на душата ни се показва вътрешно като го изживяваме, той е майа, точно както външната природа е майа.
Истинската форма на нашия вътрешен живот не е онова, което се разкрива на собствената ни душа като мислене, чувстване и воля; истинската реалност е скрита зад това мислене, чувстване и воля.
към текста >>
Точно както дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява
реалност
и в края на краищата стигат до атомизма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са
реалност
и продължават в човешките същества след тяхната смърт.
Точно както дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява реалност и в края на краищата стигат до атомизма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт.
Точно както учените описват природата-майа, така и представителите на определени религиозни организации описват майата на душевния живот, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до определена тенденция в еволюцията на човечеството.
към текста >>
383.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Затова казваме: Що се отнася до воала на природата от едната страна, с обективната
реалност
отвъд, нашето съзнание е отправено към воал, който първоначално не може да бъде пронизан.
Ако възнамеряваме да навлезем по-дълбоко в темите, които няма как да не ни заинтересоват в настоящия момент, е необходимо ясно да схванем определен аспект на човешкото съзнание, каквото е то днес. Нека помислим за определени отличителни черти на това съзнание, за които сме говорили през изминалите седмици. Това съзнание ни държи в област, ограничена от една страна от воала, поставен пред нас от природните явления, през които първоначално нашето съзнание не може да проникне, и от друга страна от воала на собствения ни душевен живот, от мисленето, чувствата и волята. Естеството на нашето съзнание е такова, че когато гледаме навътре в себе си, ние сме способни донякъде да изживеем нашите мисли, чувства и воля в тяхната човешка форма, да ги преживеем съзнателно. Само че отново не можем да проникнем зад воала.
Затова казваме: Що се отнася до воала на природата от едната страна, с обективната реалност отвъд, нашето съзнание е отправено към воал, който първоначално не може да бъде пронизан.
От другата страна имаме проявленията на живота на душата, зад която лежи субективната реалност. Ние размишляваме, но не можем веднага да пробием воала. Вътре в тези граници, така да се каже, между тези две паралелни линии в нашето настоящо съзнание на което, когато погледнем навън през сетивните органи, му се представя света на природата; когато погледнем навътре, там е света на душата. Ето така е устроено съзнанието, което имаме като човешки същества днес.
към текста >>
От другата страна имаме проявленията на живота на душата, зад която лежи субективната
реалност
.
Нека помислим за определени отличителни черти на това съзнание, за които сме говорили през изминалите седмици. Това съзнание ни държи в област, ограничена от една страна от воала, поставен пред нас от природните явления, през които първоначално нашето съзнание не може да проникне, и от друга страна от воала на собствения ни душевен живот, от мисленето, чувствата и волята. Естеството на нашето съзнание е такова, че когато гледаме навътре в себе си, ние сме способни донякъде да изживеем нашите мисли, чувства и воля в тяхната човешка форма, да ги преживеем съзнателно. Само че отново не можем да проникнем зад воала. Затова казваме: Що се отнася до воала на природата от едната страна, с обективната реалност отвъд, нашето съзнание е отправено към воал, който първоначално не може да бъде пронизан.
От другата страна имаме проявленията на живота на душата, зад която лежи субективната реалност.
Ние размишляваме, но не можем веднага да пробием воала. Вътре в тези граници, така да се каже, между тези две паралелни линии в нашето настоящо съзнание на което, когато погледнем навън през сетивните органи, му се представя света на природата; когато погледнем навътре, там е света на душата. Ето така е устроено съзнанието, което имаме като човешки същества днес.
към текста >>
Идва живот на душата, за който може да се каже, че интелектът ще бъде разпрострян като сила, която всички хора ще трябва да изпитват като сила, работеща обективно в
реалност
та извън човешките души.
Такова развитие има дълга подготовка зад себе си. Когато, в шестата Следатлантска културна епоха Духът-Себе е напълно развит, човешкият душевен живот ще бъде много по-различен от онова, което е днес. Човешкият интелект ще има много повече обективна сила, отколкото сега. Човечеството вече се приближава към този по-обективен интелектуален живот. Могат да се намерят доказателства от всички страни и аз съм говорил по темата в много лекции.
Идва живот на душата, за който може да се каже, че интелектът ще бъде разпрострян като сила, която всички хора ще трябва да изпитват като сила, работеща обективно в реалността извън човешките души.
към текста >>
Те представляват интелигентността на определени кръгове, една обективна
реалност
, която е грубо погазена и на която те са просто говорящи тромпети.
Все още живеем във времена, когато много човешки същества са предпазени от тази обективна сила чрез силна, отстояваща правата си индивидуалност. Но тази защита ще бъде все по-малко възможна, колкото повече отиваме към шестата Следатлантска културна епоха. Действително ще дойде време когато явлението, което днес е едва в началните си стадии, ще бъде далеч, далеч по-силно. Дори сега някой, който знае как да оценява събитията в света, може да формира вярна преценка по отношение на този феномен. Добре е известно, например, че авторите на определени вестници и списания са много далеч от изказване само на онова, което произлиза от собствените им души.
Те представляват интелигентността на определени кръгове, една обективна реалност, която е грубо погазена и на която те са просто говорящи тромпети.
Извънредно важно е да имаме това в предвид, защото това е явление, което ще става все по-широко разпространено.
към текста >>
Сега може да попитате: Ако нещата стоят така, не е ли въпреки всичко по-благоразумно да правим като учените, които, макар че в това което казват стои Ариман, въпреки всичко не са съгласни да приемат неговата
реалност
?
Сега може да попитате: Ако нещата стоят така, не е ли въпреки всичко по-благоразумно да правим като учените, които, макар че в това което казват стои Ариман, въпреки всичко не са съгласни да приемат неговата реалност?
Или може би ще бъде по-добре да правим като свещениците на различните религиозни общности? Защото те представят нещата по такъв начин, че Луцифер е навсякъде, но не го признават. Те биха сметнали за греховно някой да осъзнае, че там вратата е отворена за Луцифер. Но някой, който днес говори в този смисъл, не е много интелигентен. Да се казва, че е по-разумно да се действа като учените и свещениците на разните религиозни организации, ще бъде същото като преднамерено да не предупредим някой, който трябва да прекоси част от пропаст върху тясна дъска, че го грози опасност.
към текста >>
Еднакво съм бил длъжен и да се противопоставям на всичко, което клони към възторжен, егоистичен мистицизъм, което е винаги елемент на поучения като "в собственото си най-вътрешно същество ти откриваш
реалност
та, Божественото" и т.н.
Наистина може да се каже, че Духовната Наука отговаря на нуждите и изискванията на епохата. Поради тази причина често съм бил длъжен да се противопоставям на всяко опростяване и популяризиране на Духовната Наука, което би премахнало нуждата от напрегнато мислене.
Еднакво съм бил длъжен и да се противопоставям на всичко, което клони към възторжен, егоистичен мистицизъм, което е винаги елемент на поучения като "в собственото си най-вътрешно същество ти откриваш реалността, Божественото" и т.н.
Защото в това там няма желание да се търси Божественото във външния живот чрез изучаване на неговите явления с любов и разбиране.
към текста >>
По тази причина Новият Завет не може да бъде естествена наука, защото естествената наука науката за скритото зад природата трябва, ако се отправя към
реалност
та, да отиде отвъд нормалното съзнание.
Ние трябва уверено да държим на своето учение и също да насочим себе си дълбоко в неговата същност. Нека си припомним например как Мистерията на Голгота съставлява самия център на нашите стремежи, как е било подчертавано, че Христос влезе в Исус от Назарет по толкова често описвания начин, идвайки от други сфери на съзнанието в сферата на съзнание, съответстваща на човешкия физически живот на Земята. Христос Исус е една Сила на Земята, живееща в земното съзнание на хората и в земните събития.
По тази причина Новият Завет не може да бъде естествена наука, защото естествената наука науката за скритото зад природата трябва, ако се отправя към реалността, да отиде отвъд нормалното съзнание.
Новият Завет не може да бъде и Духовна Наука, защото там също нормалното съзнание трябва да бъде издигнато в друга посока. Удивителното величие и значимост на Новия Завет лежат точно във факта, че той не може да се направи да бъде нито естествена наука, нито дори Духовна Наука и въпреки това той не трябва се използва, за да се водят спорове срещу Духовната Наука.
към текста >>
И когато, както в Мистерийните Драми, прилагаме Духовната Наука за обогатяване развитието на човешкия живот, и за разкриването на живота на природата, когато изобразяваме силите на природата във формите на нашите колони и орнаменти, и когато изобразяваме великите тайни на Битието, поставяйки Христос срещу Луцифер и Ариман както в нашата статуя, когато се доближаваме до тези неща по такъв начин, че за нас духовните сили стават обективни
реалност
и, тогава, мои скъпи приятели, ние намираме силата, която мистиците по правило не притежават силата да се борим срещу Луциферическите сили.
Но Духовната Наука ни направлява по такъв начин, че ако я разбираме, всъщност намираме силата да се борим с Ариманическите сили на унищожение, където и да работят те.
И когато, както в Мистерийните Драми, прилагаме Духовната Наука за обогатяване развитието на човешкия живот, и за разкриването на живота на природата, когато изобразяваме силите на природата във формите на нашите колони и орнаменти, и когато изобразяваме великите тайни на Битието, поставяйки Христос срещу Луцифер и Ариман както в нашата статуя, когато се доближаваме до тези неща по такъв начин, че за нас духовните сили стават обективни реалности, тогава, мои скъпи приятели, ние намираме силата, която мистиците по правило не притежават силата да се борим срещу Луциферическите сили.
към текста >>
384.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Когато човек иска да схване нещата духовнонаучно, той стига до
реалност
и, чието взаимодействие се представя образно или музикално така, че самите ние, като разпознаващи, сме вътре в един вид музикално изживяване.
Тъй като музикалното в неговата интимност ангажира главно подсъзнателното, такива неща можем изцяло да ги свържем с подсъзнателното, полусъзнателното, струящото към съзнанието на музикалното изживяване, без при това да се отдадем на един лишен от усет към изкуството, теоретичен начин на разглеждане. И изобщо ще забележите, че едно наистина духовнонаучно разглеждане на изкуството съвсем не се нуждае от това, самото то да стане художествено, защото не се навлиза в безкръвни абстракции и в теоретична мрежа от естетизиран вид.
Когато човек иска да схване нещата духовнонаучно, той стига до реалности, чието взаимодействие се представя образно или музикално така, че самите ние, като разпознаващи, сме вътре в един вид музикално изживяване.
към текста >>
И мисля, че същественото в по-нататъшното развитие на духовната наука ще бъде това, че желаейки да разбере изкуството, тя самата ще сътвори едно изкуство на разбирането, че ще изпълни с
реалност
и образност работата, а дейностите - с идеи и така това, което днес имаме като толкова суха, абстрактна наука, ще може да се доближи до изкуството.
И мисля, че същественото в по-нататъшното развитие на духовната наука ще бъде това, че желаейки да разбере изкуството, тя самата ще сътвори едно изкуство на разбирането, че ще изпълни с реалност и образност работата, а дейностите - с идеи и така това, което днес имаме като толкова суха, абстрактна наука, ще може да се доближи до изкуството.
Но затова се нуждаем да превърнем например досега насочваната по един чисто сух научен начин педагогика в истинско, дорасло за задачата на времето възпитателно изкуство, както във Валдорфското училище усещаме това. Тогава привеждаме онова, което по-рано е съществувало като педагогическа наука, в педагогическо изкуство и говорим за педагогиката в такъв смисъл, че под този термин всъщност разбираме възпитателно изкуство.
към текста >>
То обаче е
реалност
!
Днес това ни се струва още като нещо фантастично.
То обаче е реалност!
Защото е нещо, към което трябва да се стремим и да го осъществим, за да не изпада човечеството все повече и повече в упадък.
към текста >>
385.
ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Затова музиката е най-подходяща да извисява отвъд
реалност
та и да отвежда до най-дълбоките страни на живота, но също и за това да остави да бъде забравена сериозността на действителността.
[2] Така Гъоте можа да каже: „Мъдрости в проза“, Раздел „Изкуството“; дословно: „Стойността на изкуството се явява в най-голяма степен може би при музиката, защото тя няма някаква материя, която трябва да бъде приспадната. Тя е изцяло форма и съдържание и извисява и облагородява всичко, което изразява.“ Към това и забележката на Рудолф Щайнер в „Естественонауч-ните съчинения на Гьоте“, Том IV, Раздел 2, стр. 501: „Музиката няма образци в действителността (в нея тя не намира материя). Музикантът създава форма и съдържание от себе си. Поради това музиката сред всички други изкуства ще бъде изложена в най-малка степен на опасността творецът да бъде питан не за Как твори той, а за Какво той намира във външния свят.
Затова музиката е най-подходяща да извисява отвъд реалността и да отвежда до най-дълбоките страни на живота, но също и за това да остави да бъде забравена сериозността на действителността.
към текста >>
386.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Затова музиката е най-подходяща да извисява отвъд
реалност
та и да отвежда до най-дълбоките страни на живота, но също и за това да остави да бъде забравена сериозността на действителността.
Така Гъоте можа да каже: „Мъдрости в проза“, Раздел „Изкуството“; дословно: „Стойността на изкуството се явява в най-голяма степен може би при музиката, защото тя няма някаква материя, която трябва да бъде приспадната. Тя е изцяло форма и съдържание и извисява и облагородява всичко, което изразява.“ Към това и забележката на Рудолф Щайнер в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, Том ІV, Раздел 2, стр. 501: „Музиката няма образци в действителността (в нея тя не намира материя). Музикантът създава форма и съдържание от себе си. Поради това музиката сред всички други изкуства ще бъде изложена в най-малка степен на опасността творецът да бъде питан не за Как твори той, а за Какво той намира във външния свят.
Затова музиката е най-подходяща да извисява отвъд реалността и да отвежда до най-дълбоките страни на живота, но също и за това да остави да бъде забравена сериозността на действителността.
към текста >>
387.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Задачата на предстоящите ни сказки ще бъде да достигнем зад смисъла, зад същността на такива значения, да признаем
реалност
та на тези символи.
Вие знаете, например, че различните планети и Вселената се обозначават чрез символи знаци. Вие знаете, че един твърде известен знак в теософската алегория е пентаграма. Освен това Вие знаете, че в различните религии светлината се споменава в смисъл на мъдрост, на духовна яснота. Ако питате за значението на такива неща, тогава бихте могли да научите, че имат това, или онова значение един триъгълник например, означава Висша троица. Често в теософски писания и сказки се тълкуват митове и легенди, казва се, че "означават нещо".
Задачата на предстоящите ни сказки ще бъде да достигнем зад смисъла, зад същността на такива значения, да признаем реалността на тези символи.
Какво разбираме под това, ще изясним чрез един пример.
към текста >>
Всички знаци и символи, които срещаме в Окултизма ни отправят към такива
реалност
и и което е още по-важно, с течение на времето, човек получава указание за изполването на такива фигури.
От горното ние виждаме как стои въпросът по отношение на действителното значение на символа.
Всички знаци и символи, които срещаме в Окултизма ни отправят към такива реалности и което е още по-важно, с течение на времето, човек получава указание за изполването на такива фигури.
Те тогава са средството за постигане на знания, или ясновидство. Никой, който размишлява дълбоко върху Пентаграма, не може да не достигне успех, ако само има търпение. Той трябва да се потопи в Пентаграма, така да се каже: тогава той ще намери теченията в етерното тяло. Няма смисъл да се измислят условия значения за тези знаци. Човек трябва да ги постави пред вътрешните си очи: така те водят към окултни действителности.
към текста >>
Това е
реалност
.
Тези фигури се наричат, фигури на Хладни. Когато прозвучи духовния тон на небесната хармония във Вселената, той организира планетите в техните отношения помежду им. Това, което виждате разпростряно в космическото пространство е подредено от този творчески тон на Върховния Бог. Поради това, че този тон е прозвучал през всемирното пространство, материята се е сформирала в слънчева система, в планетна система. Може, следователно, да видите, че изразът "небесна хармония" е нещо повече от наивно сравнение.
Това е реалност.
към текста >>
388.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Ние искаме да работим само с
реалност
и, тъй като тези неща са ни дадени от духовния и астралния светове.
Във Битие Вие намирате символа на змията. В римските катакомби виждате изображения на риби, които, традицията ни казва, че означават Християнството, или Христос. Ако някой би размишлявал върху тези символи, той би могъл, разбира се, да открие много нещо, което е находчиво, но всичко ще бъде само предположения.
Ние искаме да работим само с реалности, тъй като тези неща са ни дадени от духовния и астралния светове.
Ако ми разрешите за няколко минути да се върнем в историята на човешката еволюция, ще видите какви истини се съдържат в тези два символа.
към текста >>
389.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Преди това, той не може много нещо да направя, освен да остави на природата, но след това може да се намесва, като ще помогне, или ще навреди, защото онова, което може да се нарече добро, или лошо, тогава протича в света на
реалност
та.
Такъв е случаят навсякъде, включително и външния свят, но хората не го осъзнават и нашият настоящ материалистичен мироглед няма никакво понятие от факта, че Светът може да бъде разглеждан и по този начин. В действителност има оправдание за това да се говори за Злото само където се явява Петорността. Един ден, когато медицината ще започне да се ползва от това, тя ще има възможност да въздействува благоприятно на протичането на болестите. Част от лекуването ще бъде да се проучва болестта в нейното развитие през първия и петия ден от започването и на отделните дни в петия час, след полунощ и отново през петата седмица. Така, числото Пет е, което решава кога най-добре може да се намеси лекарят.
Преди това, той не може много нещо да направя, освен да остави на природата, но след това може да се намесва, като ще помогне, или ще навреди, защото онова, което може да се нарече добро, или лошо, тогава протича в света на реалността.
Възможно е при много случки да се докаже, че числото ПЕТ има значение за външни случки и неща.
към текста >>
390.
Предговор към българското издание.
GA_293 Общото човекознание
Това, което Рудолф Щайнер оповестява в тези лекции не е нито педагогическа реформа, нито някакъв ново измислен модел на възпитание; това е духовната
реалност
от гледната точка на посветения: Човекът, странствуващ от едно прераждане в друго, всеки път отново подхващащ нишката на своята съдба и работещ върху нея.
През 1919 вече в средата на третия седемгодишен период от възникването на Антропософията по молба на индустриалеца Емил Молт, директор на цигарената фабрика Валдорф Астория, Рудолф Щайнер подготвя определен брой учители за първото Валдорфска училище в Щутгарт. За целта на това необикновено начинание, само за две седмици, той изнася този цикъл от лекции, който дори и днес представлява основата на Валдорфската педагогика.
Това, което Рудолф Щайнер оповестява в тези лекции не е нито педагогическа реформа, нито някакъв ново измислен модел на възпитание; това е духовната реалност от гледната точка на посветения: Човекът, странствуващ от едно прераждане в друго, всеки път отново подхващащ нишката на своята съдба и работещ върху нея.
Именно от тази гледна точка педагогиката получава един нов и силен импулс да лекува и да помага на подрастващото дете в намирането на съвършено индивидуалната съдба, която го свързва или разделя от другите човешки същества.
към текста >>
391.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако отправим непредубеден поглед към това, което живее у човека като „представа", веднага ще ни впечатли нейния образен характер; да, представата несъмнено има един образен характер.*12 И който търси в представата някаква
реалност
или истинско битие, се поддава на една голяма илюзия.
Нека да се спрем на това, което обикновено наричаме представа". Ясно е, че ние трябва да развием представите, чувствата и волята у децата. Следователно, налага се да имаме съвсем точно понятие за това, какво е представата.
Ако отправим непредубеден поглед към това, което живее у човека като „представа", веднага ще ни впечатли нейния образен характер; да, представата несъмнено има един образен характер.*12 И който търси в представата някаква реалност или истинско битие, се поддава на една голяма илюзия.
А какво би била за нас представата, ако тя притежаваше някакви елементи на обективно съществувание? Несъмнено,ние имаме в себе си такива елементи. Вземете например, грубо казано, реално съществуващите телесни органи като очите, носът, стомахът. Вие ще се съгласите, че макар и да живеете в тяхната обективна даденост, Вие не сте в състояние да си представите с тяхна помощ абсолютно нищо. Практически, с цялата си същност Вие прониквате в тези реално съществуващи елементи, Вие се идентифицирате с тях.
към текста >>
Тя не е нищо друго, освен онзи зародиш в нас, които след смъртта ще се превърне в наша духовно-душевна
реалност
.
Впрочем за обикновеното съзнание волята е нещо извънредно загадъчно; тя е същинска беда за психолозите чисто и просто поради обстоятелството, че за психолога волята се явява като нещо твърде реално, но в същото време като нещо, лишено от всяко съдържание. Ако проверите какво съдържание влагат психолозите във волята, Вие лесно ще се убедите: Според тях съдържанието на волята е в областта на мисленето. Сякаш волята сама за себе си, остава без съдържание. Практически, за волята не съществуват ни какви дефиниции; при нея те са наистина трудни, понеже тя се явява като лишена от свое собствено съдържание. И така, какво представлява волята?
Тя не е нищо друго, освен онзи зародиш в нас, които след смъртта ще се превърне в наша духовно-душевна реалност.
Следователно, когато си представяте нашата духовно-душевна метаморфоза след смъртта, и то в нейния зародишен вид, Вие стигате до идеята за човешката воля. Житейският път стига до Портата на смъртта, но волята продължава нататък. (рис.1)
към текста >>
Защото зародишът е нещо трансцедентално (Uber-Reales), а образът нещо нереално, нещо което стои под
реалност
та (Unter-Reales); един зародиш след време се превръща в нещо реално, с други думи, носи в себе си една бъдеща
реалност
; така че всъщност волята е от много по-духовно естество, отколкото обикновено мислим.
Нека да обобщим: От една страна имаме представата,която разглеждаме като образ на пренаталния живот, т.е. на живота преди раждането; от друга страна е волята, като зародиш на нещо, което предстои. Моля Ви да вникнете както трябва в разликата между „зародиш" и „образ".
Защото зародишът е нещо трансцедентално (Uber-Reales), а образът нещо нереално, нещо което стои под реалността (Unter-Reales); един зародиш след време се превръща в нещо реално, с други думи, носи в себе си една бъдеща реалност; така че всъщност волята е от много по-духовно естество, отколкото обикновено мислим.
За това се досети, Шопенхауер; но естествено, той не можа да стигне до убеждението, че волята е зародиш на духовно-душевната ни метаморфоза, и по-точно казано, на нашата духовно-душевна реалност след смъртта.
към текста >>
За това се досети, Шопенхауер; но естествено, той не можа да стигне до убеждението, че волята е зародиш на духовно-душевната ни метаморфоза, и по-точно казано, на нашата духовно-душевна
реалност
след смъртта.
Нека да обобщим: От една страна имаме представата,която разглеждаме като образ на пренаталния живот, т.е. на живота преди раждането; от друга страна е волята, като зародиш на нещо, което предстои. Моля Ви да вникнете както трябва в разликата между „зародиш" и „образ". Защото зародишът е нещо трансцедентално (Uber-Reales), а образът нещо нереално, нещо което стои под реалността (Unter-Reales); един зародиш след време се превръща в нещо реално, с други думи, носи в себе си една бъдеща реалност; така че всъщност волята е от много по-духовно естество, отколкото обикновено мислим.
За това се досети, Шопенхауер; но естествено, той не можа да стигне до убеждението, че волята е зародиш на духовно-душевната ни метаморфоза, и по-точно казано, на нашата духовно-душевна реалност след смъртта.
към текста >>
Антипатията, която поема в едната посока, непрекъснато тласка нашия душевен живот към представка и мисловна дейност; симпатията, която поема в друга посока, превръща нашите волеви импулси в един вид зародиши, които след смъртта ще постигнат своята духовна
реалност
.
Ние не възприемаме съзнателно тези две сили, симпатията и антипатията, обаче те живеят в нас под формата на нашите чувства (рис 2), които бликат от непрекъснатия ритъм, от непрекъснатото взаимодействие между симпатията и антипатията. Ние изграждаме в себе си светът на чувствата като една непрекъсната смяна систола, диастола между симпатията и антипатията. Тяхното взаимодействие е постоянно в нас.
Антипатията, която поема в едната посока, непрекъснато тласка нашия душевен живот към представка и мисловна дейност; симпатията, която поема в друга посока, превръща нашите волеви импулси в един вид зародиши, които след смъртта ще постигнат своята духовна реалност.
Тук Вие се докосвате до истинското разбиране на духовно-душевния живот: ние създаваме зародиша на душевния живот като един ритъм на симпатия и антипатия.
към текста >>
След като чуят да се говори за „система-глава", „система-гьрди" и „двигателно-веществообменна система", хората веднага поставят строгите гранични линии, но те са просто невъзможни при
реалност
и от подобен вид.
Като земни човеци, ние сме съставени от „системата-глава" (Kopfsystem), „системата-гърди" (Brustsystem), и „двигателно-веществообменната система" (Stoffwechsel-Gliedmassensystem).*20 Много моля да се има предвид, че тази диференциация лесно подвежда, защото когато днес хората систематизират, те поставят прекалено резки граници между отделните системи.
След като чуят да се говори за „система-глава", „система-гьрди" и „двигателно-веществообменна система", хората веднага поставят строгите гранични линии, но те са просто невъзможни при реалности от подобен вид.
към текста >>
392.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Официалната наука смята, че разполага с точни понятия и всячески отхвърля антропософските изводи и понятия, понеже изобщо не подозира, че антропософските понятия са много по-точни и екзактни, защото те са извлечени от самата
реалност
, а не от произволната игра на думи.
Да, ние трябва да ги осъзнаем там, в душата си. Защото никакво съждение не може да осветли душата, без помощта на чувствата. Така че Брентано и Зигварт биха постигнали съгласие, ако приемат, че обективното съдържание на съждението стои извън дейността на чувствата; но за да стигнем в душата си до истинско убеждение за верността на съждението, трябва да се намесят и чувствата. Виждате, следователно, колко трудно е за днешните приблизителни философски трактовки да стигнат до определени и точни понятия. Обаче човек трябва да се издигне до такива точни понятия, а днес нито една от въз питателните системи не води до точни понятия, освен тази на антропософската Наука за Духа.
Официалната наука смята, че разполага с точни понятия и всячески отхвърля антропософските изводи и понятия, понеже изобщо не подозира, че антропософските понятия са много по-точни и екзактни, защото те са извлечени от самата реалност, а не от произволната игра на думи.
към текста >>
393.
11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Но вниманието не трябва да се спира на процеса на оплождане, а на процеса на растежа, тъй като това съответства на
реалност
та.
Следователно душевните качества до половата зрелост могат да се сравняват с растителния свят. След това, сравнението не продължава, защото тогава детето развива астралното тяло, което растението няма. Но когато растението се развива до оплождането, може да се сравнява с душевните качества на 16 17 годишните.
Но вниманието не трябва да се спира на процеса на оплождане, а на процеса на растежа, тъй като това съответства на реалността.
Децата не могат да разберат процеса на оплождане, за разлика от процеса на растеж, защото той може да бъде сравнен с растителния процес на душата. Както душата на детето се различава през отделните периоди, така се различават растенията от гъбата до лютичето, което обикновено се причислява към високоразвитите растения. Наистина е така, когато през пролетта жълтите лютичета изчезнат на сочните ливади това напомня на душевното състояние, на душевното настроение на 14 15 годишни момчета и момичета.
към текста >>
394.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 5.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Ойген Дюринг отхвърля имагинерните числа като безсмислица и казва за дефиницията на Гаушен за имагинерните числа, че била магария, че не е
реалност
.
Р.Щ.: Едно отрицателно число е умалител, който повече няма умаляемо; желание за една операция, за която няма повече материал, която не може да бъде изпълнена.
Ойген Дюринг отхвърля имагинерните числа като безсмислица и казва за дефиницията на Гаушен за имагинерните числа, че била магария, че не е реалност.
към текста >>
395.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Знаете, че в книгата "Основи на социалния въпрос в необходимостите на съвременността и бъдещето" аз насочвам вниманието върху това, че за широки кръгове от съвременното човечество духовният живот се е превърнал в идеология, че това, което са духовните блага за човечеството право, нравственост, наука, изкуство, религия и т.н., се разглеждат сякаш това е само пушекът, който произлиза от истинските
реалност
и, от икономическия метод на производство, от икономическата първооснова.
Днес, бих казал, разликата между Ориента и Окцидента може да се сведе до една проста формула. Но тази формула не бива да се приема несериозно. Тя включва невероятни ширини на човешките импулси.
Знаете, че в книгата "Основи на социалния въпрос в необходимостите на съвременността и бъдещето" аз насочвам вниманието върху това, че за широки кръгове от съвременното човечество духовният живот се е превърнал в идеология, че това, което са духовните блага за човечеството право, нравственост, наука, изкуство, религия и т.н., се разглеждат сякаш това е само пушекът, който произлиза от истинските реалности, от икономическия метод на производство, от икономическата първооснова.
За подобни неща ви говорих, когато се сбогувах с вас на това място преди няколко месеца.
към текста >>
Всичко от единствената
реалност
, което се отразява в човешката душа, от икономическата действителност е само идеология.
Идеология така възразяват широките кръгове, когато днес се заговори за духовен живот.
Всичко от единствената реалност, което се отразява в човешката душа, от икономическата действителност е само идеология.
Днес съществуват много поводи да разсъждаваме върху това, какво всъщност означава тази дума идеология в световната култура. А тя означава твърде много. Тя не може да се свърже по-добре отколкото с думата Мая от ориенталската мъдрост. Правилно преведена на европейски думата Мая означава идеология. Всеки друг превод на Мая е по-неточен от превода с идеология.
към текста >>
А единствената
реалност
е това, което се изкачва в душата.
Всеки друг превод на Мая е по-неточен от превода с идеология. Така че можем да кажем: в основни линии точно същото понятийно или идейно, което източният човек си представя под думата Мая, същото си представя и голяма част от европейския човек под думата идеология. Но каква огромна разлика! Какво си мисли източният човек при думата Мая? Той мисли, че външният сетивен свят е Мая, че онова, което достига до сетивата и обвързания със сетивата разум, то е Мая, голямата измама.
А единствената реалност е това, което се изкачва в душата.
Душевно-духовното, към което човек си пробива път, това е нещото, което е реално. Това което извира и бълбука във вътрешността на човека, то е реалност. Това, което се предлага на сетивата външно е Мая, идеология.
към текста >>
Това което извира и бълбука във вътрешността на човека, то е
реалност
.
Но каква огромна разлика! Какво си мисли източният човек при думата Мая? Той мисли, че външният сетивен свят е Мая, че онова, което достига до сетивата и обвързания със сетивата разум, то е Мая, голямата измама. А единствената реалност е това, което се изкачва в душата. Душевно-духовното, към което човек си пробива път, това е нещото, което е реално.
Това което извира и бълбука във вътрешността на човека, то е реалност.
Това, което се предлага на сетивата външно е Мая, идеология.
към текста >>
А в голяма част от европейското човечество е разпространено друго едно убеждение: единствената
реалност
е тази, която се явява на външните сетива.
А в голяма част от европейското човечество е разпространено друго едно убеждение: единствената реалност е тази, която се явява на външните сетива.
Това действителността. Точно това, което източният човек нарича Мая, е за голяма част от европейското човечество реалност. А това, което ориенталецът нарича действителност, това, което изниква от вътре в душата, то е за голяма част от европейското човечество идеология, Мая. Виждате голямото противоречие. Това, което ориенталецът нарича реалност, Европа и Америка наричат днес Мая: идеология е същото.
към текста >>
Точно това, което източният човек нарича Мая, е за голяма част от европейското човечество
реалност
.
А в голяма част от европейското човечество е разпространено друго едно убеждение: единствената реалност е тази, която се явява на външните сетива. Това действителността.
Точно това, което източният човек нарича Мая, е за голяма част от европейското човечество реалност.
А това, което ориенталецът нарича действителност, това, което изниква от вътре в душата, то е за голяма част от европейското човечество идеология, Мая. Виждате голямото противоречие. Това, което ориенталецът нарича реалност, Европа и Америка наричат днес Мая: идеология е същото.
към текста >>
Това, което ориенталецът нарича
реалност
, Европа и Америка наричат днес Мая: идеология е същото.
А в голяма част от европейското човечество е разпространено друго едно убеждение: единствената реалност е тази, която се явява на външните сетива. Това действителността. Точно това, което източният човек нарича Мая, е за голяма част от европейското човечество реалност. А това, което ориенталецът нарича действителност, това, което изниква от вътре в душата, то е за голяма част от европейското човечество идеология, Мая. Виждате голямото противоречие.
Това, което ориенталецът нарича реалност, Европа и Америка наричат днес Мая: идеология е същото.
към текста >>
Ориенталецът, когато проследява отговарящата му
реалност
, вътрешната
реалност
, той живее в свободата, която може да притежава според расовите, народностните и племенните си особености.
Погледнете на Изток: това, което на запад се нарича свобода, за Изтока всъщност няма ясно значение. То е нещо, с което изобщо не се свързват понятия, усещания. Това, което се изживява най-интензивно, за него не се разсъждава. Само помислете колко малко разсъждават хората за природните явления, кои то срещат всеки ден около себе си! За най-близко изживяното хората не разсъждават.
Ориенталецът, когато проследява отговарящата му реалност, вътрешната реалност, той живее в свободата, която може да притежава според расовите, народностните и племенните си особености.
Той не разсъждава върху това. Колкото повече се пренасяме на Запад, толкова повече свободата се изгубва в хода на историческото развитие на човечеството: и понеже то не я притежава, трябва да се стреми към нея.
към текста >>
Не от неразбираемостта на нещата, а от все още несъществуващата воля, и липсващата смелост да се погледне в тази
реалност
.
Главният щаб или някоя друга инстанция трябваше да заповяда, нещата да бъдат разбрани, те дори биваха набивани в главите на хората. Те биваха разбирани, защото то се заповядваше. Сега нещата зависят от това, нещо да се разбере със свободната човешка душа. Затова е необходимо душите да се събудят, а те толкова малко желаят това. Но от това зависи всичко.
Не от неразбираемостта на нещата, а от все още несъществуващата воля, и липсващата смелост да се погледне в тази реалност.
Напълно естествено е това, което трябва да говори на човека в едни съвършено нов тон, да е формулирано в различни изречения, от тези, с които хората са свикнали досега. Защото ние сме обхванати от три различни неща, от тези, за които се говори в това триделение.
към текста >>
396.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Следствието на това обаче е, че човешката воля, която се насочва върху машината, в действителност не се насочва към една
реалност
, не се насочва към действителност.
Така самият човек на петата следатлантска епоха е насилствено насочен към духовното, към предрожденното, и така той е поставен и от още нещо в една необичайна ситуация, който трябва да развие, коя то трябва да доведе до напредък. Паралелно с призрачния светоглед се движи и индустриализма. Още вчера насочих вниманието ви върху това. А основното в индустриализма е това, че машината носителя на индустриализма е прозрачна за духа.
Следствието на това обаче е, че човешката воля, която се насочва върху машината, в действителност не се насочва към една реалност, не се насочва към действителност.
Принципно машината е една химера за обхватната световна реалност. А индустриализмът внася в живота ни нещо, което прави волята на човека в нещо безсмислено в по-висш смисъл. Ще бъде дълбока намеса, ако някога по-новото човечество бъде въвлечено в убеждението, че машината и всичко, което следва от нея като индустриализъм прави волята на човека безсмислена. Днес вече сме достигнали до връхната точка на машинната производителност, тъй като една четвърт от това, което днес сме създали в света, не е резултат единствено на човешката воля, а и на машинната сила една четвърт от това! Това означава нещо извънредно.
към текста >>
Принципно машината е една химера за обхватната световна
реалност
.
Така самият човек на петата следатлантска епоха е насилствено насочен към духовното, към предрожденното, и така той е поставен и от още нещо в една необичайна ситуация, който трябва да развие, коя то трябва да доведе до напредък. Паралелно с призрачния светоглед се движи и индустриализма. Още вчера насочих вниманието ви върху това. А основното в индустриализма е това, че машината носителя на индустриализма е прозрачна за духа. Следствието на това обаче е, че човешката воля, която се насочва върху машината, в действителност не се насочва към една реалност, не се насочва към действителност.
Принципно машината е една химера за обхватната световна реалност.
А индустриализмът внася в живота ни нещо, което прави волята на човека в нещо безсмислено в по-висш смисъл. Ще бъде дълбока намеса, ако някога по-новото човечество бъде въвлечено в убеждението, че машината и всичко, което следва от нея като индустриализъм прави волята на човека безсмислена. Днес вече сме достигнали до връхната точка на машинната производителност, тъй като една четвърт от това, което днес сме създали в света, не е резултат единствено на човешката воля, а и на машинната сила една четвърт от това! Това означава нещо извънредно. Човешката воля вече не живее само с чувства тук на земята.
към текста >>
Само си представете, че човекът, който притежава днешното съзнание и не смята, че ангелите действително слизат или че дяволът управлява така, както в картината на Микеланджело, този човек е поставен пред тази картина по друг начин отколкото човека от времето, за което е рисувал Микеланджело, който е виждал тази картина като една
реалност
пред себе си.
Само си представете, че човекът, който притежава днешното съзнание и не смята, че ангелите действително слизат или че дяволът управлява така, както в картината на Микеланджело, този човек е поставен пред тази картина по друг начин отколкото човека от времето, за което е рисувал Микеланджело, който е виждал тази картина като една реалност пред себе си.
Тъкмо обаче когато сме наясно с това, че чувствата, които изпитва днешният човек пред "Второто пришествие" на Микеланджело са нещо сиво и абстрактно, тъкмо тогава ние ще бъдем призовани вътрешно да проследим чувствата на цялото живо изтъкаване в образите, които се намират в стенописа на "Второто пришествие". Тогава човек ще бъде призован да се запита: Как са достигнали хората от една епоха между другото Микеланджело твори след отминаването на четвъртата следатлантска епоха, но той твори с духа на тази четвърта следатлантска епоха, той се намира на границата между тези две епохи, веднъж обясних това в лекциите за изкуството -, как стигнаха хората дотам, да могат да виждат в тези имагинации, в тези картини такива велики неща? Този въпрос се изправя с цялата си огромност пред нас, когато е налице съзнанието, колко е сиво, колко е неживо това, което днешният човек чувства пред една картина на Микеланджело. И тогава трябва да потърсим причините: Откъде идва това, човешките души да са били в състояние тогава да виждат така края на земята? Откъде идва идеята на тези картини?
към текста >>
397.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И това вероятно ще Ви се стори изключително парадоксално – но тъй като говоря за
реалност
та, а не за неща, които нашето време си въобразява, затова бих желал, тъй като истината често пъти изглежда парадоксална на нашето съвремие – аз бих желал да не се стъписвам пред подобни парадокси.
Но за този, който наблюдава нещата не просто логически, а ги наблюдава, изхождайки от познанията на живота, нещата се представят така, че едно дете, което по правилен начин е било доведено до смятането, в по-късна възраст то има едно чувство за отговорност, съвсем различно от чувството на онова дете, което не е било доведено до смятането по правилен начин.
И това вероятно ще Ви се стори изключително парадоксално – но тъй като говоря за реалността, а не за неща, които нашето време си въобразява, затова бих желал, тъй като истината често пъти изглежда парадоксална на нашето съвремие – аз бих желал да не се стъписвам пред подобни парадокси.
Ако ние като хора през изтеклите десетилетия бяхме успели да потопим човешката душа правилно в урока по смятане, тогава ние не бихме имали този хаос в Източна Европа. Това е, което произлиза, което виждаме вътрешно: чрез какви сили способността за смятане се свързва с това, което обхваща и моралното в човека?
към текста >>
398.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Не става дума за абстрактни и програмни правила, но става дума за
реалност
и, които ние имаме пред себе си.
Учителите не са нещо, което може да бъде измайсторено от глина. Всеки отделен учител трябва да бъде потърсен; той следва да бъде приет със способностите, които притежава. Преди всичко нека да разберем какви способности притежава той. Да разберем дали е добър учител за долните класове, или е добър учител за горните класове. Или изобщо, ако искаме да правим нещо, трябва да разглеждаме отделния учител така, както за да разберем човешкия организъм, трябва да разгледаме носа или ухото.
Не става дума за абстрактни и програмни правила, но става дума за реалности, които ние имаме пред себе си.
Ако можехме да си измайсторим учители от восък, тогава бихме могли да изработваме и програми. Ала това ние не можем да сторим И така, като една първа реалност пред себе си ние имаме учителския колектив. Него ние трябва да познаваме много точно. Тъй като аз трябва духовно да ръководя Валдорфското училище, то първото основно положение в организацията на Валдорфското училище е, че аз трябва да познавам много точно учителския колектив с всичките негови отделни индивидуалности.
към текста >>
Ала това ние не можем да сторим И така, като една първа
реалност
пред себе си ние имаме учителския колектив.
Преди всичко нека да разберем какви способности притежава той. Да разберем дали е добър учител за долните класове, или е добър учител за горните класове. Или изобщо, ако искаме да правим нещо, трябва да разглеждаме отделния учител така, както за да разберем човешкия организъм, трябва да разгледаме носа или ухото. Не става дума за абстрактни и програмни правила, но става дума за реалности, които ние имаме пред себе си. Ако можехме да си измайсторим учители от восък, тогава бихме могли да изработваме и програми.
Ала това ние не можем да сторим И така, като една първа реалност пред себе си ние имаме учителския колектив.
Него ние трябва да познаваме много точно. Тъй като аз трябва духовно да ръководя Валдорфското училище, то първото основно положение в организацията на Валдорфското училище е, че аз трябва да познавам много точно учителския колектив с всичките негови отделни индивидуалности.
към текста >>
И съвсем иначе оживяват нещата в детето, ако по този начин го оставим да съпреживява
реалност
та, обичайната суха
реалност
на деня, а именно когато първоначално се научи художествено да изживява в простото рисуване елементите, онези, бих казал, цветни срички и думи, чрез които то изразява самото себе си.
Помислете си само как децата съпреживяват Земята, когато изхождайки от своята вътрешност, рисувайки Крит или Пелопонес, или Северна Гърция, при всеки един цвят те имат и съответното усещане. Тогава в тяхната душа оживява това, което е Гърция и в известен смисъл детето отново създава Гърция, тръгвайки от самото себе си. По този начин човекът наистина приема в себе си света по един жив начин.
И съвсем иначе оживяват нещата в детето, ако по този начин го оставим да съпреживява реалността, обичайната суха реалност на деня, а именно когато първоначално се научи художествено да изживява в простото рисуване елементите, онези, бих казал, цветни срички и думи, чрез които то изразява самото себе си.
към текста >>
399.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Но това не е така: единият говори, както говори и другият, защото ние знаем, че чрез фанатичното преследване на определена насока стигаме до най-страшното зло в света и това, което Валдорфският учител трябва да притежава, е отсъствието на всякакъв фанатизъм: той трябва да има пред себе си единствено
реалност
та на изграждащия се човек, на детето.
Когато разглежда нещата с подобно умонастроение, тогава той навред търси доброто. Ето защо е така странно, когато говорим за Валдорфската педагогика и идва г-н А, и казва: това ние вече го имаме, ала г-н Б, той прави нещата зле. После идва г-н Б и казва: това ние вече го имаме, ала г-н А прави нещата зле. Валдорфският учител казва: г-н А има доброто в себе си и г-н Б има доброто в себе си и ето защо ние се опитваме да вземем това, което живее универсално в света. Ето защо чуваме често да се казва: Валдорфската педагогика говори така, както и самите ние.
Но това не е така: единият говори, както говори и другият, защото ние знаем, че чрез фанатичното преследване на определена насока стигаме до най-страшното зло в света и това, което Валдорфският учител трябва да притежава, е отсъствието на всякакъв фанатизъм: той трябва да има пред себе си единствено реалността на изграждащия се човек, на детето.
към текста >>
400.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И тъкмо в това се състои своеобразието на днешните социални отношения, че въпросите на
реалност
та, на непосредствения живот напират с голяма сила, а със своите понятия човекът остава напълно безпомощен пред тях.
Днес ние може би отправяме поглед към тези жизнени отношения и, слава Богу, по-скоро с нашето сърце усещаме техния трагизъм; обаче разумът, интелектът, колкото и да е изострен през последните векове, той не може да проумее нищо.
И тъкмо в това се състои своеобразието на днешните социални отношения, че въпросите на реалността, на непосредствения живот напират с голяма сила, а със своите понятия човекът остава напълно безпомощен пред тях.
към текста >>
401.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
До този извод стига всяко трезво мислене, което е запазило своя усет за
реалност
та.
Нещата стоят така, че въпросите, обсъждани в тази книга са едни за Изтока, Русия, Азия, други са за Средна Европа и съвсем различни за Запада, за Англия и Америка.
До този извод стига всяко трезво мислене, което е запазило своя усет за реалността.
Защото онова, което описах в последната лекция, а именно как индустриалният световен ред възникна от предишните два потока, тъй че той продължи да се развива редом с тях като един особен поток, всичко това произлезе главно под влиянието на западните страни. То се разви под влиянието на онова, което през 18. век се утвърди в западните страни като нрави, навици, социален ред. Ако искаме да го характеризираме по-конкретно, по-точно, следва да допълним: в хода на по-новото историческо развитие Англия се превърна в най-голямата търговска нация. Онова, което – бих казал – се повтаря на всеки три думи в пролетарския социален въпрос, капитала, в Западна Европа то се разви под влиянието на търговските отношения.
към текста >>
Днес тъкмо в областта на практическия живот теориите убиват
реалност
та.
Ако се опитате да мислите, съобразявайки се с действителността и да дадете на хората отговор, съобразен с действителността, те няма да го разберат, защото идват с техните готови теории, идват с една глава, препълнена с понятия като “капитал”, “принадена стойност”, “класова борба”, както и с всякакви стари предразсъдъци. Те идват със старите си мисловни навици.
Днес тъкмо в областта на практическия живот теориите убиват реалността.
Загадката на нашето време се състои в това, че всички практици станаха теоретици и че всички те имат в главите си някакви идеи, изработени в една или друга фабрика и с тези теоретични идеи те искат да подобрят целия социален живот. Ето защо аз смятам, че занапред моята книга “Същност на социалния въпрос” ще трябва да се чете по-скоро на Запад или в Русия, понеже в Германия днес не съществуват никакви възможности за нейното прилагане. Например на Запад видяха, че тази книга без никакви утопии посочва как трите части могат да съществуват една до друга и да си взаимодействуват. По отношение на подходящия момент Западът също не се тревожи; там са по-подготвени за правилното функциониране на трите потока: духовен, стопански и правов.
към текста >>
Те просто не бяха попитани как според тях възниква социалният живот, те се стремяха – извинете ме че споменавам нещо, което иначе в Англия е недопустимо – стремяха се да носят долното си бельо също както мъжете, стремяха се да стават лекарки, юристи и църковни служители също както мъжете; нищо от женските качества не беше включено в социалния организъм; изобщо хората тръгваха не от
реалност
та, а от една теория.
В действителност жените не бяха попитани; защото малцината жени, които се изказваха до този момент, всъщност изразяваха мъжката гледна точка, която винаги – от най-долните класове до университета – се явява като определяща. Тези жени просто не поискаха да включат в социалния ред някаква друга гледна точка.
Те просто не бяха попитани как според тях възниква социалният живот, те се стремяха – извинете ме че споменавам нещо, което иначе в Англия е недопустимо – стремяха се да носят долното си бельо също както мъжете, стремяха се да стават лекарки, юристи и църковни служители също както мъжете; нищо от женските качества не беше включено в социалния организъм; изобщо хората тръгваха не от реалността, а от една теория.
Защото в наши дни теорията води до възможно най-голяма непродуктивност. Относно “женския въпрос” не бива да се предлага някакво теоретично решение, без действително да са изслушани самите жени.
към текста >>
Ако установя, че
реалност
та се покрива от понятията, които дават материалистите, тогава аз изразявам това, което мога да определя като
реалност
, по материалистичен начин.
За мен всяка теория е нещо неутрално и всяко формулиране на идеи и понятия за мен е като един език, с чиято помощ можем да обозначим процесите в реалния свят.
Ако установя, че реалността се покрива от понятията, които дават материалистите, тогава аз изразявам това, което мога да определя като реалност, по материалистичен начин.
Ако установя, че идеалистите имат подходящи понятия за назоваване на реалността, аз се изразявам идеалистически. Що се отнася до теорията, за мен материализъм, идеализъм, реализъм са напълно еднакви; аз ги разглеждам като един език, с чиято помощ мога да изразя реалния свят. Ето защо е лесно да се открие, че в определен период от време – изразявайки това, което исках да кажа – аз съм си послужил с думите на Ернст Хекел, тъй че книгите, написани от мен през този период, могат да дадат повод да бъда взет за материалист; и така противоречията се натрупват едно след друго.
към текста >>
Ако установя, че идеалистите имат подходящи понятия за назоваване на
реалност
та, аз се изразявам идеалистически.
За мен всяка теория е нещо неутрално и всяко формулиране на идеи и понятия за мен е като един език, с чиято помощ можем да обозначим процесите в реалния свят. Ако установя, че реалността се покрива от понятията, които дават материалистите, тогава аз изразявам това, което мога да определя като реалност, по материалистичен начин.
Ако установя, че идеалистите имат подходящи понятия за назоваване на реалността, аз се изразявам идеалистически.
Що се отнася до теорията, за мен материализъм, идеализъм, реализъм са напълно еднакви; аз ги разглеждам като един език, с чиято помощ мога да изразя реалния свят. Ето защо е лесно да се открие, че в определен период от време – изразявайки това, което исках да кажа – аз съм си послужил с думите на Ернст Хекел, тъй че книгите, написани от мен през този период, могат да дадат повод да бъда взет за материалист; и така противоречията се натрупват едно след друго.
към текста >>
402.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Геотеанизмът в Дорнах е като един вид изходна точка за онова, което ще стане
реалност
, едва след като са възможни такива неща, каквито станаха тук в Оксфорд.
Благодаря на г-жа Макензи, оглавяваща този комитет, без чиито старания целият Оксфордски цикъл нямаше да се състои. На първо място изказвам истинска и найсърдечна благодарност към г-жа Макензи, а после и към целия комитет, който с помощта си застана на нейна страна. Особено Ви благодаря, че тук в Оксфорд можахме конкретно да осъществим онзи художествено-евритмичен импулс, който възникна в Дорнах и който бихме искали да стане достояние на целия свят. Ето защо сърдечно благодаря и на всички онези, които имаха заслуга за цялото начинание. Вие ще почувствувате, че тази благодарност е наистина сериозна, ако добавя и още нещо.
Геотеанизмът в Дорнах е като един вид изходна точка за онова, което ще стане реалност, едва след като са възможни такива неща, каквито станаха тук в Оксфорд.
Ние също се нуждаем от разбиране и добросърдечност, и Вие ще се досетите за това, след като споменавам тук, че през ноември ще се наложи да прекъснем изграждането на нашата сграда в Дорнах, понеже не разполагаме с необходимите средства. Обаче ние вярваме, че все пак те ще се намерят някъде по света, но засега нещата не вървят. И ако те не потръгнат, а точно обратното би следвало да стане в един правилно функциониращ социален организъм, ние в Дорнах ще сме изключително загрижени, затова че нашето дело беше започнато, но поради неблагоприятните условия на епохата и след като не се появи разбиране за неговото продължение, то трябва да бъде прекъснато.
към текста >>
403.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Мислил съм много пъти върху това, и Вие вероятно също няма да искате да бъдат избегнати такива изрази, принадлежащи към
реалност
та на човека, да бъдат избегнати такива изрази като "етерно тяло" и т.н.
След това обаче става дума за следното: винаги е нужно да се обърне внимание на това, как е израснал съответния пациент, дали е нисък и прегърбен, или е висок и изправен, и има голямо значение, съдейки дори по този нисък ръст и прегърбеност или по височината и изправеността, с какви сили разполага това, което ние наричаме етерно тяло на човека.
Мислил съм много пъти върху това, и Вие вероятно също няма да искате да бъдат избегнати такива изрази, принадлежащи към реалността на човека, да бъдат избегнати такива изрази като "етерно тяло" и т.н.
към текста >>
404.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Причината за факта, че се занимавам с всичко това, лежи в определени възгледи, основаващи се изцяло на
реалност
и.
Причината за факта, че се занимавам с всичко това, лежи в определени възгледи, основаващи се изцяло на реалности.
Виждате ли, същественото, към което се стреми хомеопатичния лечебен процес, всъщност лежи много по-малко в субстанциите, отколкото в действията, извършвани за приготовлението на субстанциите и моля да не ме разберете погрешно, човек винаги трябва да говори в известна степен радикално, ако иска правилно да характеризира нещата. Или същественото е заложено в приготовлението на това, което ни се представя като силициева киселина, или което да кажем ни се представя като carbo vecetabilis. Касае се за приготовлението, за това, което извършваме. Занимавал съм се много с въпроса, какво всъщност се случва, когато се стремим да приготвим хемеопатични лечебни средства, към които средства, например в този случай, изцяло причислявам и приготовлението по метода на Ритер, което потвърждава и д-р Р., макар че самата г-ца Ритер не признава това. Възниква въпросът: какво всъщност се случва, когато се приготовляват хомеопатични средства?
към текста >>
405.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Какво всъщност представлява цялото формиране на зъбите в неговата
реалност
?
Какво всъщност представлява цялото формиране на зъбите в неговата реалност?
Това е движение на минерализиращия процес по посока отвътре навън. Когато поникнат всичките постоянни зъби, тогава този процес, изтласкващ минерализацията по посока навън, е достигнал своята крайна цел. На него тогава се противопоставя сексуализиращия процес, насочен отново по посока навътре. Това са два противоположни процеса, противодействуващи си един на друг подобно на ритъм-зъбообразуващия и сексуализиращия процес. В същата степен, в която зъбообразуващия процес приключва, от другата посока започва сексуализиращия процес.
към текста >>
406.
Съдържание
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Духовно развитие и
реалност
ите на живота.
абнормни деца. Лечение и възпитание. Духовните формиращи сили на майчиното мляко. Растенията и тяхното отношение към човека. Болест и животинско царство; осмисляне на тези съотношения чрез самовъзпитание.
Духовно развитие и реалностите на живота.
Субстанционално-антропософското като реалност и като основа на Антропософското общество и на Гьотеанума.
към текста >>
Субстанционално-антропософското като
реалност
и като основа на Антропософското общество и на Гьотеанума.
Лечение и възпитание. Духовните формиращи сили на майчиното мляко. Растенията и тяхното отношение към човека. Болест и животинско царство; осмисляне на тези съотношения чрез самовъзпитание. Духовно развитие и реалностите на живота.
Субстанционално-антропософското като реалност и като основа на Антропософското общество и на Гьотеанума.
към текста >>
407.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Сегашният Аз ще стане
реалност
едва в следващата инкарнация.
Замислете се какво всъщност означава концентрацията върху собствения Аз. Ние имаме нашето физическо тяло, което произлиза от Стария Сатурн и което е художествено формирано в продължение на четири величествени епохи. Ние имаме етерното тяло, художествено формирано в продължение на три епохи и астралното тяло, което е формирано в продължение на две епохи. Всички те не попадат в областта на земното съзнание, в областта на земното съзнание попада единствено Азът. Обаче в действителност това е само един отблясък на Аза, защото истинският Аз може да бъде видян единствено чрез ретроспекцията, насочена към една от предишните инкарнации.
Сегашният Аз ще стане реалност едва в следващата инкарнация.
Азът е все още бебе. И който вниква в нещата, наблюдавайки един пропит с истински егоизъм човек, получава следната имагинация: една сладострастна детегледачка, чието сърце е сладострастно привързано към малкото дете; обаче в случая сладострастието е оправдано, понеже детето всъщност е друго. Ето какъв образ извиква егоизмът: човек, който нежно е прегърнал едно дете, едно бебе. И ако бихме искали астрално да нарисуваме днешните хора, би трябвало да ги изобразим така: всеки един носи в прегръдките си своето бебе.
към текста >>
Преди всичко е необходимо да усетим субстанциално-антропософското като една
реалност
.
Фактически, всяко начинание в рамките на антропософското движение би трябва да затвърждава у нас определени убеждения. Нещата, които обсъдихме, всъщност трябва да разглеждаме само като един вид корени, от които ще израснат плодовете на убежденията.
Преди всичко е необходимо да усетим субстанциално-антропософското като една реалност.
И Вие няма да постигнете нищо, това предварително може да се каже, ако не приемете обсъдените тук теми като нещо, което формира и затвърждава Вашите убеждения. Това беше, бих казал, една самопонятна предпоставка, лежаща в основата на това, което трябва да съществува като Антропософско общество след нашето Коледно събрание. Но на инициативите, тръгващи от Гьотсанума, ще трябва да се гледа като на нещо напълно реално и занапред не може да очакваме друго, освен това, че секциите към Гьотеанума ще се превърнат в източник на същинските антропософски импулси. От всичко, което усетихте в хода на нашите разговори, следва, че това Антропософско общество трябва да се превърне в едни жив организъм, чиято кръв е съставена от отговорностите на неговите членове. Нещата работят както трябва, ако ги усещаме по правилен начин.
към текста >>
408.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Когато една религиозна общност изхожда от
реалност
та на въздействието на тайнството, веднага след това ние ще говорим за това, тогава в действителност означава нещо, което се сблъсква с намесата, осъществявана чрез лекарствените средства, и в такива обреди, каквито е например светото миропомазване, ние имаме нещо, с което пасторът трябва да се справи, редом с лекаря, който е край болничното легло.
Друга глава са определените мерки, които могат да бъдат предприети, да кажем в рамките на една община, в която има пастор и лекар, във връзка с лечението и със свещенодействието.
Когато една религиозна общност изхожда от реалността на въздействието на тайнството, веднага след това ние ще говорим за това, тогава в действителност означава нещо, което се сблъсква с намесата, осъществявана чрез лекарствените средства, и в такива обреди, каквито е например светото миропомазване, ние имаме нещо, с което пасторът трябва да се справи, редом с лекаря, който е край болничното легло.
В тази област ние трябва да отговорим на един въпрос, на който респективно досегашната пасторска медицина отговаря, какво значение има приемането на светото причастие след преодоляването на някаква болест и други подобни. Когато в съображение влиза духовното, тогава изцяло влиза в съображение взаимодействието на тайнството с лечебния процес при човека.
към текста >>
409.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Но в
реалност
времето не е това, целият този конец, който аз нарисувах, може да бъде събран в едно разбъркано кълбо.
Но в реалност времето не е това, целият този конец, който аз нарисувах, може да бъде събран в едно разбъркано кълбо.
В това кълбо се съдържа цялата линия на времето, 3000 години са събрани в едно кълбо. Времето може да бъде събрано в кълбо, и когато това време се събере в кълбо за целите на някаква еволюция, тогава това кълбо може да живее в един човек. У Св. Терезия, в земния и живот живее едно събрано на кълбо време. Това всъщност е мистерията, че неща, които в Кармата всъщност са разположени на големи разстояния едно от друго, тук биват събрани в едно /Виж рис. №9/.
към текста >>
НАГОРЕ