Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
25
резултата от
23
текста с части от думите : '
Реализация
'.
1.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Отделният човек не е „завършен“, ако се самозаблуждава и става подобен на някакъв образец, а когато реализира това, което напира за
реализация
в него.
За такова нещо не става дума. Философът, който има общочовешка цел и извежда от нея своите нравствени идеали, поставя на човешката природа вериги също така, както основателят на религия, който казва на хората: това е целта, която Бог е поставил, и нея трябва да следвате. Все едно е дали човек си поставя за цел да стане божествено подобие или е изнамерил идеала на „завършения човек“ и иска по възможност да стане подобен на него. Реално имаме само отделния човек и нагоните и инстинктите на този отделен човек. Само когато той отправи вниманието си към нуждите на своята собствена личност, тогава може да преживее това, което придава смисъл на живота му.
Отделният човек не е „завършен“, ако се самозаблуждава и става подобен на някакъв образец, а когато реализира това, което напира за реализация в него.
Човешката дейност не съдържа смисъл, ако служи на безлична, външна цел, тя има смисъл в самата себе си.
към текста >>
2.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Ето защо и нейните постижения нямат никакво влияние върху
реализация
та на индивидуалните човешки способности.
Ясно е: Продиктуваната от капитала социална дейност на даден човек принадлежи към онази област на социалния организъм, в която законодателството и цялото ръководство се определят от духовния живот. И ако в тази социална дейност се намеси политическата държава, тогава задължително настъпва и пълно неразбиране спрямо индивидуалните човешки способности. Защото самата политическа държава се опира на презумпцията, че всички хора имат еднакви жизнени потребности. А всъщност, в своите области държавата трябва да допусне еднаква валидност относно преценките на всички хора. Относно своите намерения и действия държавата не се интересува от разбирането или неразбирането на индивидуалните човешки способности.
Ето защо и нейните постижения нямат никакво влияние върху реализацията на индивидуалните човешки способности.
Дори перспективата за известно икономическо предимство не трябва да бъде определяща за разгръщането в случай, че то се осъществява чрез капитала на индивидуалните способности. Определени познавачи на капиталистическата система залагат твърде много на това предимство. Те смятат, че единствено стимулът от това предимство включва в действие индивидуалните човешки способности. Като „практици", те се позовават на „несъвършената" човешка природа, която според тях те добре познават. Впрочем, при днешния обществен порядък изгледът за известна икономическа печалба получи един многозначителен акцент.
към текста >>
В рамките на тази книга се налага да поясним и друго: а именно, как в хода на човешката еволюция частната собственост се е утвърдила в зависимост от
реализация
та на индивидуалните човешки способности.
В рамките на тази книга се налага да поясним и друго: а именно, как в хода на човешката еволюция частната собственост се е утвърдила в зависимост от реализацията на индивидуалните човешки способности.
Този вид собственост се утвърждава и до днес в сферата на социалния организъм главно под влиянието на фактора, означаван като „разпределение на труда". Тук ще стане дума още и за някои особености на нашето съвремие, както и за неизбежната му по-нататъшна еволюция.
към текста >>
Този начин за регулиране на капитала идва в съображение и тогава, когато той се придобива от дадено лице или група хора чрез средствата за производство (към тях принадлежи и материалната база), без той, капиталът, да се превръща в лична собственост поради изискванията, изявени първоначално с оглед
реализация
та на индивидуалните способности.
Този начин за регулиране на капитала идва в съображение и тогава, когато той се придобива от дадено лице или група хора чрез средствата за производство (към тях принадлежи и материалната база), без той, капиталът, да се превръща в лична собственост поради изискванията, изявени първоначално с оглед реализацията на индивидуалните способности.
към текста >>
3.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Тази
реализация
би могла да се превърне в историческо оправдание за съществуването на Райха.
А какво беше положението с немския Райх? Той също беше основан в една епоха, когато човешкият стремеж към здрав социален организъм напираше към своето реализиране.
Тази реализация би могла да се превърне в историческо оправдание за съществуването на Райха.
Виждаме как социалните импулси се концентрираха в тази средноевропейска държава като в един пространствен център, който сякаш беше предопределен да стане арена за техните видими действия. Разбира се, социалното мислене може да се прояви на много места, обаче в Германия то прие твърде особени форми, от който можеше да се съди за неговото бъдещо развитие. Всичко това трябваше да се превърне в творчески импулс за тази държава, в непосредствени задачи пред нейните ръководители. Ако беше приела този творчески импулс, бликащ от самите недра на човешката еволюция, Германия щеше да изпълни и истинското си предназначение в съвременния международен живот. Вместо да се заеме с величествената общочовешка задача, тя затъна в „социални реформи", диктувани от изискванията на момента, и пори се радваше, когато в чужбина се удивляваха от образцовия вид на тези реформи.
към текста >>
4.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Тогава човекът постига хармония с духовността на света, което става не по необходимост, а единствено в творческата
реализация
на собственото същество.
По това време в мислите ми истинското познание, проявлението на духовното в изкуството и моралната воля в човека се съединиха в едно цяло. В човешката личност виждах център, в който тя се съединява непосредствено с изначалната мирова същност. От този център избликва волята. И ако в центъра действа ясната светлина на духа, волята става свободна.
Тогава човекът постига хармония с духовността на света, което става не по необходимост, а единствено в творческата реализация на собственото същество.
В този център на човека не от тъмни инстинкти, а породени от „морални интуиции“ произлизат мотиви за действие, които са толкова прозрачни в себе си, като най-прозрачните мисли. Така чрез съзерцаването на свободната воля исках да открия духа, чрез който човекът е като индивидуалност в света. Чрез усещането за истински красивото исках да съзра духа, който действа в човека, когато е активен в сетивното по такъв начин, че не просто да изразява собствената си същност духовно като свободно дело, а така, че тази негова духовна същност да се излива в света, чиято реалност произхожда от духа, но без да разкрива този дух непосредствено. Чрез съзерцаването на истинското желаех да изживея духа, който се разкрива в собствената си същност, чието духовно отражение е моралното дело, и към който се стреми художественото творчество посредством сетивната форма.
към текста >>
5.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
По това време той положи началото на художествената
реализация
на своите идеи в пиесата „Умната Кете“.
Ханс Олден можеше да стане очарователен, когато с леко скептичния си начин на мислене на часа прекъсваше някой разговор, който заплашваше да се изгуби в сантименталност, но и сам можеше да стане сантиментален, когато други изпаднеха в лековатост. В този кръг искаха да развият най-дълбоко „разбиране“ за всичко „човешко“, но се отнасяха с безпощадна критика към едно или друго, което не им се нравеше у някого. Ханс Олден беше дълбоко убеден в това, че за човека единственият смисъл на литературата и художественото творчество е да се обърне към великите идеали, за които наистина много се говореше в неговия кръг. Но самият той се отнасяше твърде презрително към хората, за да осъществи идеалите си в собствените си произведения. Той смяташе, че идеалите могат да живеят в малък кръг избраници, и само този, който разсъждава „детински“, може да вярва, че би могъл да изнесе такива идеали пред по-широка публика.
По това време той положи началото на художествената реализация на своите идеи в пиесата „Умната Кете“.
Тази пиеса имаше скромен успех във Ваймар. Това засили у него разбирането, че на публиката трябва да се дава каквото иска, а по-висшите интереси трябва да бъдат запазени за неголям кръг от хора, които имат разбиране за тях.
към текста >>
6.
9. До всички членове * VIII 9 март 1924 Относно дейността в Обществото
GA_39 Писма до членовете
Понеже критикът често не вижда колко тежки са подобни опити в настоящето, и че правилната и подходяща
реализация
изисква време.
Несъмнено критиката, приложена към тези опити е само отчасти оправдана.
Понеже критикът често не вижда колко тежки са подобни опити в настоящето, и че правилната и подходяща реализация изисква време.
към текста >>
7.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
Съзнателният Аз е
реализация
та на Христовия Принцип в човека.
На една още по-ранна степен от тази на Старата Луна планетарната сфера, която сега е станала нашата Земя, имаше тяло съставено само от газова субстанция; а още преди това можем да говорим само за тяло от звук. От този звук - Космическото Слово - води своето начало еволюцията на човека, след това напредвайки през светлината, огъня, въздуха. Едва в четвъртото състояние просветна съзнание в Духа на човека. От този момент нататък ръководната сила, дарена от Логоса, възниква отвътре в собственото същество на човека, и неговото съзнание става негово правилно ръководство. Неговото първично същество се изразява в "Аза", в Егото.
Съзнателният Аз е реализацията на Христовия Принцип в човека.
към текста >>
8.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
И след като той премине през трите тела, когато азът открие в Христос своята най-велика символична
реализация
, тогава петелът пропява за втори път.
С това, че сме в астралното тяло, ние за първи път отричаме божественото аз, за втори път го отричаме в етерното тяло и за трети път във физическото тяло. Първото пропяване на петела е троично отричане чрез троичната обвивка на човека.
И след като той премине през трите тела, когато азът открие в Христос своята най-велика символична реализация, тогава петелът пропява за втори път.
към текста >>
9.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Съзнателният Аз е
реализация
та на Христовия Принцип в човека.
На една още по-ранна степен от тази на Старата Луна планетарната сфера, която сега е станала нашата Земя, имаше тяло съставено само от газова субстанция; а още преди това можем да говорим само за тяло от звук. От този звук Космическото Слово води своето начало еволюцията на човека, след това напредвайки през светлината, огъня, въздуха. Едва в четвъртото състояние просветна съзнание в Духа на човека. От този момент нататък ръководната сила, дарена от Логоса, възниква отвътре в собственото същество на човека, и неговото съзнание става негово правилно ръководство. Неговото първично същество се изразява в “Аза”, в Егото.
Съзнателният Аз е реализацията на Христовия Принцип в човека.
към текста >>
10.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Гьоте, към чието творчество сме се обръщали преди, разглеждайки духовния живот в светлината на антропософията, завършвайки своя „Фауст“, действително усетил, че единствено възможни за
реализация
та на поетичните му намерения биха били християнските символи.
Ще споменем само един пример, от който виждаме, как светлината на коледната елха е просиял в душата на един велик водач на човечеството. В 1821 г.
Гьоте, към чието творчество сме се обръщали преди, разглеждайки духовния живот в светлината на антропософията, завършвайки своя „Фауст“, действително усетил, че единствено възможни за реализацията на поетичните му намерения биха били християнските символи.
И той определено усетил, че християнството трябва да обединява човешките души с най-благородни връзки, че то трябва да е основополагащо за тези връзки на братска любов, които са вързани не за кръвта, а за душата, които са свързани с духа.
към текста >>
11.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Видяхме още, как един болестен процес, който настъпва в една инкарнация, идва като кармическа последица от определени грешки и недостатъци, които душата е имала в предишното си въплъщение; още тогава тя носи в себе си следите от своите изживявания, импулси и действия, за да поеме през периода между смъртта и новото раждане тенденцията, според която всичко онова, което по-рано е било само едно или друго душевно качество, сега се устремява към физическа
реализация
под формата на един или друг телесен признак.
Сега ще се опитаме да потърсим от една страна отговор на въпроса за по-дълбоката същност на материалния свят и от друга отговор на въпроса за истинската същност на душевния живот. Днес трябва да се доберем до още по-дълбоко познание за естеството на душевните и материални сили. В предишните лекции споменахме, че душевните сили могат, малко или много, да проникват дълбоко в материята. Да, вчера ние посочихме най-характерната особеност на мъжкия организъм, а именно, че душевните сили потъват и се отпечатват прекалено дълбоко в материалното човешко тяло; докато при жената, душевните сили по-скоро се въздържат, не потъват толкова дълбоко в тялото и в известен смисъл са независими от него. Видяхме също, че голяма част от кармическите процеси зависят именно от проникването на душевните сили в човешкото тяло.
Видяхме още, как един болестен процес, който настъпва в една инкарнация, идва като кармическа последица от определени грешки и недостатъци, които душата е имала в предишното си въплъщение; още тогава тя носи в себе си следите от своите изживявания, импулси и действия, за да поеме през периода между смъртта и новото раждане тенденцията, според която всичко онова, което по-рано е било само едно или друго душевно качество, сега се устремява към физическа реализация под формата на един или друг телесен признак.
Когато човешкото същество е пропито от душевни сили, които са поели в себе си влиянията на Луцифер или Ариман, това внася смут в материалната структура на човешкото тяло. Тук са скрити истинските причини за боледуването. Ето защо бихме могли да обобщим: В болното човешко тяло се проявява онази смутена и разстроена част от душата, която в миналото се е поддала на вредните луциферически и ариманически влияния; и в мига, когато бихме премахнали тези влияния от душата, би настъпило това, което наричаме здраве: нормалното и естествено взаимопроникване на душата и тялото.
към текста >>
12.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Победа на римляните би означавала невъзможност за
реализация
на мисията на петата културна епоха; победа на славянския елемент над германския би означавала невъзможност за осъществяване на задачите на шестата културна епоха.
Германският елемент стана носител на истинската мисия на петата културна епоха; германският елемент беше този, който в тази пета културна епоха внесе в развитието на Земята постижението на християнството в личната вътрешна борба, внесе, и още ще внася, и би било голямо нещастие, ако в миналото германският елемент беше победен от римския, тъй като тогава не би могло да стане това, което стана в петата културна епоха: този германски елемент трябваше да даде живот на личното постигане на християнството. И би било голямо нещастие, ако някога славянският елемент победи германския. /бележка 21/. Обърнете внимание на разликата. Безнадежден и най-абстрактен схематизъм би било да се сметне за нещастие при прехода от пета към шеста културна епоха това, което трябва да се сметне за нещастие при прехода от четвърта към пета културна епоха.
Победа на римляните би означавала невъзможност за реализация на мисията на петата културна епоха; победа на славянския елемент над германския би означавала невъзможност за осъществяване на задачите на шестата културна епоха.
Тъй като само в пасивното възприемане на това, което е дадено в петата културна епоха, може да се осъществи задачата на шестата културна епоха.
към текста >>
13.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тогава същите тези хора, които сега говорят, че това са непрактични глупости, ще поискат да се присъединят, ще предложат своите услуги, ще поискат да участват в
реализация
та на това, което са обявявали за непрактична глупост.
Видите ли, тогава се казва: трябва практично да се подхожда към политиката! Политикът трябва да бъде практик! – ще ви дам пример, за да ви покажа, какво разбират такива хора под практичност. Мнозина днес казват: какво творят там в Щутгарт със своята тричленност, с "Идни дни" /издателството/ и тем подобни, това всичко е извън практиката, това са непрактични идеалисти. Оживете в душите си образа на тези хора и си представете, че, както се надяваме, ще дойдат години, когато ще постигнем нещо осезаемо и забележимо.
Тогава същите тези хора, които сега говорят, че това са непрактични глупости, ще поискат да се присъединят, ще предложат своите услуги, ще поискат да участват в реализацията на това, което са обявявали за непрактична глупост.
Тогава тези неща внезапно ще бъдат признати за практични. Това е единствената им достъпна гледна точка. Но работата е в това, че винаги трябва да се виждат източниците, изходните точки, и че това, което наричащите себе си практици, наричат непрактично, в действителност често изхожда именно от това, което самите те наричат практика. Те просто не искат да се задълбочат в такива сложности и затова действията им са безполезни за действителността.
към текста >>
14.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
В последната лекция стана дума още и за взаимодействието между телесните и душевни свойства, изразяващо се в дейността на жлезите, както и за
реализация
та на мускулните движения чрез волята.
И накрая, навлизайки в душевните изживявания, трябваше да съчетаем телесната организация на човека, т.е. това, което той има от небето на неподвижните звезди, и това, което има от планетарната система. Обсъждайки развитието на „формата“ от една страна, и „живота“ от друга, ние се натъкнахме на една основна противоположност, състояща се в самостоятелното функциониране на „човека-глава“, „човека-гърди“ и „двигателно-веществообменния човек“. Ние видяхме, как душевните изживявания например сетивните възприятия и представите се осъществяват чрез сетивно-нервната организация именно в „полюса-глава“, как чувствата се осъществяват чрез дихателната и циркулаторна организация, a дюлята чрез двигателно-веществообменната система. За да сме още по-точни в интерпретацията на душевния живот, ние трябваше да вземем под внимание и взаимодействието между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
В последната лекция стана дума още и за взаимодействието между телесните и душевни свойства, изразяващо се в дейността на жлезите, както и за реализацията на мускулните движения чрез волята.
към текста >>
15.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Дори да не се установяваше особено на католическите догми при това, по време на завършването на своя "Фауст", той прие тяхната необходимост за артистичната
реализация
дори да не се установяваше в своята младост на католическите догми, той се установяваше, все пак, на това, което минаваше достатъчно близко до свръхсетивния свят, колкото това му беше възможно.
Да използва логиката не беше нещо, с което Гьоте се занимаваше.
Дори да не се установяваше особено на католическите догми при това, по време на завършването на своя "Фауст", той прие тяхната необходимост за артистичната реализация дори да не се установяваше в своята младост на католическите догми, той се установяваше, все пак, на това, което минаваше достатъчно близко до свръхсетивния свят, колкото това му беше възможно.
Да се говори на Гьоте за вярата, това го правеше в определен смисъл, гневен. Когато в неговата младост, Якоби му говори за вярата, той каза: установявам се в погледа, който вижда. За вярата, Гьоте не искаше да знае нищо.
към текста >>
16.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Обаче
реализация
та именно на такива упражнения може да има огромно значение за човека.
Това, което по такъв начин вътрешно прониква в човека, може все пак да бъде пренесено в реалността, макар и трудно. Относително лесно е да поставим пред нашия поглед преживяното в детството или нещо от миналото, за да реализираме определен спомен. По-трудно е да се пренесем в темперамента на своето детство или въобще в своя по-ранен темперамент.
Обаче реализацията именно на такива упражнения може да има огромно значение за човека.
И ако съумеем да направим това вътрешно, с голямо душевно задълбочаване, а не просто външно, тогава се постигат значителни резултати.
към текста >>
17.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Начинът, по който детето се изправя от пълзящо положение, за да поеме своите отговорности в живота, е наистина най-чудесното нещо, което можем да наблюдаваме в земния живот, тази себе
реализация
на човешкото същество.
Металите сияят в мировото пространство. Но в мировото пространство има известна вътрешна еластичност. Изходящите сили не проникват навсякъде, както физиците си представят, а стигат до определена граница и после се връщат назад. Силите на отразеното сияние на металите трябва да се разглежда така, че те се връщат от периферията на Вселената назад от всички направления. И можем да отбележим, че тези обратно сияещи сили са активни в тази сфера на човешкия живот, която е наистина най-красивата и най-чудната, а това са първите години от живота, когато детето се учи да ходи, говори и мисли.
Начинът, по който детето се изправя от пълзящо положение, за да поеме своите отговорности в живота, е наистина най-чудесното нещо, което можем да наблюдаваме в земния живот, тази себереализация на човешкото същество.
Вътрешно в тези сили, които толкова често съм описвал, действат обратно отразените сили на металите. Докато се учи да преминава от хоризонтално положение при пълзенето към изправяне, детето е пронизано от сиянието на отразените сили на металите. Това са силите, които действително изправят детето. Ако някой вътрешно възприеме и разбере тази връзка, тогава същевременно той има и друга опитност. В своите действия и в съществото си той научава за връзката на човека като земно същество с неговите предишни земни животи.
към текста >>
18.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
- Много от това, което днес ще охарактеризирам, не се намира напълно в обикновеното съзнание на личността, а както по-голямата част от кармическите факти, се намира в инстинктите, в подсъзнанието, но изцяло се отпечатва в характера, в темперамента, в начина на действие и в самата му
реализация
.
Днес в нашите разглеждания бих искал да включа нещо, което след това ще ни даде възможност по-точно да проследим кармическите връзки на самото антропософско движение. Онова, което искам да кажа, произлиза от факта, че в антропософското движение има две групи хора. В общи черти вече охарактеризирах, как антропософското движение се сформира от отделни хора. Естествено това се разбира първо в своята цялост, но в антропософското движение фактически съществуват именно две групи хора. Но явленията, които описах, не са така очевидни; те не са такива, че след грубо наблюдение да кажем: - При едното явление е така, при другото е така.
- Много от това, което днес ще охарактеризирам, не се намира напълно в обикновеното съзнание на личността, а както по-голямата част от кармическите факти, се намира в инстинктите, в подсъзнанието, но изцяло се отпечатва в характера, в темперамента, в начина на действие и в самата му реализация.
към текста >>
19.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И човекът може да превърне себе си в инструмент за
реализация
на подземните Богове.
Обаче човекът отново трябва да намери пътя към духовния свят също и в областта на поезията. Епосът винаги се обръща към горните Богове. Драмата се обръща към долните Богове, истинската драма проследява как подземният свят на Боговете напира от дълбините, за да се изяви горе в условията на физическия свят.
И човекът може да превърне себе си в инструмент за реализация на подземните Богове.
към текста >>
20.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Творението е
реализация
на Словото и хората в бъдеще ще реализират онова, което днес е Словото.
И в края ще бъде Словото.
Творението е реализация на Словото и хората в бъдеще ще реализират онова, което днес е Словото.
Тогава хората не ще имат вече тези физически форми, които имат днес: те ще са напреднали до формата, която е съществувала на Сатурн, до огнената материя.
към текста >>
21.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
В 14 – 15-годишно момиче имаме пред себе си едно човешко същество, застанало учудено пред света; то открива загадката на света и би желало да открие
реализация
та на стойностите преди всичко в самия живот.
И тъкмо сега, когато с пълно основание се стремим към това, което ще дойде занапред – пълното равенство, равноправието между двата пола в света, именно тогава трябва да имаме ясен, безпристрастен поглед за разграничаването. Само по този път може да се осъществи равенството, когато добием ясен безпристрастен поглед за разграничаването. И в същия смисъл, в който момчето се превръща в загадка за самото себе си, в нещо на което се удивлява, за момичето в тези години външният свят се превръща в загадка. Момичето е поело в себе си нещо свръхсетивно. Цялото човешко същество формира себе си несъзнателно в момичето.
В 14 – 15-годишно момиче имаме пред себе си едно човешко същество, застанало учудено пред света; то открива загадката на света и би желало да открие реализацията на стойностите преди всичко в самия живот.
към текста >>
22.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Така че можем да кажем: желязото не би могло да ни помогне, ако нямахме възможности за
реализация
на нашата свободна воля.
Така че можем да кажем: желязото не би могло да ни помогне, ако нямахме възможности за реализация на нашата свободна воля.
Ние трябва да градим нашите членове на тялото. А за да имаме възможност да градим нашите телесни членове, хлорът и водородът трябва да образуват солна киселина. Тази солна киселина ние трябва да я имаме в себе си.
към текста >>
23.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Докато момчето още е пред него, той иска да го събори с хобота си на земята, но
реализация
та при слоновете се забавя за дълго.
Те продължават дълго. Ако на вас кацне муха, а инстинктът ви сработи недостатъчно бързо, за да я махнете, мухата и сама ще отлети. При слона работата стои така: той би позволил на мухата да седи върху него, доколкото операцията по изгонването й при слона би започнала не по-рано от един час; толкова бавно действат рефлекторните отбранителни движения. Това, което слонът прави с помощта на хобота си, не е нищо друго освен такова рефлекторно движение, само че удължено във времето. Работата съвсем не е така, сякаш той си е помислил: това момче ме обиди и аз ще го полея с порция вода - не, слонът не мисли така.
Докато момчето още е пред него, той иска да го събори с хобота си на земята, но реализацията при слоновете се забавя за дълго.
Ако хулиганът ви опръска с някаква мръсотия, вие няма да се замислите много преди да го натупате. Но слонът е бавно животно, именно заради своята дебелокожост, и на него му трябва много време, докато се придвижи, докато се приближи, докато поиска да протегне хобот и събори момчето. А доколкото той междувременно пие, забелязва: когато в хобота му има вода, хоботът е по-силен и здрав, хоботът става по-здрав. На него му се иска да заздрави хобота си и за това той събира в него вода. Той чувства, че хоботът е станал по-дълъг.
към текста >>
НАГОРЕ