Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
18
резултата от
15
текста с части от думите : '
Разкош
'.
1.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в
разкош
на цветна красота
в разкошна цветна красота
към текста >>
2.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Разкош
ни цветове блестят навред
Разкошни цветове блестят навред
към текста >>
3.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Ние четем в неговата книга "Винкелман": "Защото, за какво служи целия
разкош
от слънце и планети и луни, от звезди и млечни пътища, от комети мъглявини, от станали и ставащи светове, ако накрая един щастлив човек не се радва на неговото съществуване?
Съвсем не е научен. Малко по-далече стигаме с въпроса как? Защото когато питам: Как волът има рога? Това ме довежда до разглеждането на неговата организация и същевременно ме поучава, защо лъвът няма и не може да има никакви рога". Въпреки това, в друг смисъл, Гьоте вижда в цялата природа едно целесъобразно устройство, която накрая достига своята цел в човека, следователно така устоява всички свои произведения, че човекът намира своето определение.
Ние четем в неговата книга "Винкелман": "Защото, за какво служи целия разкош от слънце и планети и луни, от звезди и млечни пътища, от комети мъглявини, от станали и ставащи светове, ако накрая един щастлив човек не се радва на неговото съществуване?
" и Гьоте е убеден също и в това, че същността на всички явления стига до изява като истина в човека /виж стр. 58 по-горе/. Как всичко в света е заложено така, че човекът има една достойна задача и може да я реши: Да разбере това, тази е целта на този светоглед. Като едно философско оправдание на Гьотевите изказвания изглежда това, което Хегел излага като заключение на своята "Натурфилософия": "Природата е завършила себе си в живия свят и е затворила своя мир, като се е променила в нещо по-висше. Така духът е произлязъл от природата.
към текста >>
4.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
За него една монада е това, което един вид плува и живее
разкош
но в морето на Божественото.
Но човекът не може да обгърне с поглед целия Дух в природата, а той вижда навсякъде само една част. Обаче във всички неща, във всяко време и във всяко пространство е божественият Дух. Ето защо Джордано Бруно казва: Къде е Божественото? Във всеки камък, във всеки лист, навсякъде е Божественото, във всяка форма, обаче особено в съществата, които в съществуването имат определена самостоятелност. Такива същества, които чувствуват своята самостоятелност, той наричаше монади.
За него една монада е това, което един вид плува и живее разкошно в морето на Божественото.
Всичко, което е една монада, е същевременно едно огледало на вселената. Така си представяше Джордано Бруно всемирният Дух раздробен в множество монади а във всяка монада, която беше един самостоятелен дух, той чувствуваше нещо като едно огледало на вселената. Такава една монада е човешката душа и такива монади съществуват много. В самото човешко тяло съществуват множество монади, а не само една. Ето защо, когато според Джордано Бруно бихме казали истината върху човешкото тяло, ние не бихме виждали в него плътски устроеното човешко тяло, а една система от монади.
към текста >>
5.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Те наблюдавали в скалистата пещера избуяващия живот, пораждащ се в своята пълнота и
разкош
от привидно мъртвото.
Така се подготвя новият идващ живот в житното зърно, което трябва да се разпадне и изчезне, за да отстъпи мястото на новото растение. Учениците е трябвало да изпитат, че животът почива в недрата на смъртта, че от разпадащото се, от гниещото се пораждат новите прекрасни цветове и плодове, че Земята е изпълнена с рождената сила. Трябвало е да научат, че в този момент в недрата на Земята протича преодоляването на смъртта от живота. Животът, намиращ се в смъртта, им е бил показван в преодоляващата я светлина. Това са чувствали, това са изживявали те, когато са виждали как светлината се появява и заблестява в мрака.
Те наблюдавали в скалистата пещера избуяващия живот, пораждащ се в своята пълнота и разкош от привидно мъртвото.
към текста >>
6.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Разкош
ът тук изглежда преднамерен,
Разкошът тук изглежда преднамерен,
към текста >>
7.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Той трябваше да познава само най-прекрасните неща, трябваше да живее
разкош
но в пълно блаженство, не трябваше да познава болките, страданията и нещастието на живота.
За да споменем само едно, трябва да кажем, че едва ли бихте намерили някоя област в Средновековието, където да не е била разпространена навсякъде една определена легенда. Когато Европа никой не знаеше нещо за Гаутама Буда, когато преданието за Гаутама Буда беше напълно отшумяло, разказваше се следното: /Ще намерите това в много книги на Средновековието, това е един от най-разпространените разкази на тази епоха/. Имало някога в Индия един син роден с името Йозафат. При неговото рождение за този Йозафат са били предсказани много важни неща. Ето защо неговият баща го пазеше особено много.
Той трябваше да познава само най-прекрасните неща, трябваше да живее разкошно в пълно блаженство, не трябваше да познава болките, страданията и нещастието на живота.
Йозафат беше предпазен от всичко това. Въпреки това се случи се, че един ден Йозафат излезе от двореца на човека и видя един мъртвец; това се разказваше: тогава той се завърна дълбоко потресен в царския дворец и намери се един човек, който беше най-дълбоко изпълнен в сърцето си с тайните на християнството. Този човек се наричаше Балам и той спечели Йозафата за Християнството. И Йозафат, който изживя това, стана християнин. Така разказваше легендата от Средновековието.
към текста >>
8.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
В този екстаз на физическото човек забравя своята духовност, той се отдава на непосредствения
разкош
на физическата природа.
Ние знаем, че теософията отново ще трябва да ни донесе онова, което хората някога са притежавали, но в едно притъпено съноподобно ясновиждане. Ние отново ще си възвърнем едно прастаро наследство, принадлежащо на хората. Да, някога хората са притежавали това съноподобно ясновидско праоткровение и има свидетелства, че е било така. И празникът на Йоан (Еньовден) е поставен в средата на лятото, понеже трябва да доведе хората до осъзнаването: Сега физическото се намира в своя най-голям разцвет, сега низшите елементарни същества, в разцвета на своите най-мощни сили, празнуват нещо като екстаз. Времето на празника Еньовден е фиксирано от едно прастаро съзнание на човека.
В този екстаз на физическото човек забравя своята духовност, той се отдава на непосредствения разкош на физическата природа.
Но тези стари ясновидци са знаели също, че през зимата с нашата Земя се съединяват най-висшите духовни сили. Затова навсякъде, където е действало, това старо съзнание е поставило в средата на зимата този празник Коледа, който е трябвало да загатне, че човекът се чувства съединен с духовността на Земята. Едно ясновиждащо човечество никога не би поставило посред лятото празника на божествената същност, на Земния дух; то е трябвало да празнува този празник през зимата. През свещените нощи душата се е чувствала съединена с божествено-духовните сили, които по това време пронизват Земята. Коледните празници принадлежат на зимата, както Еньовден на лятото.
към текста >>
9.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
По тази причина например веднъж, когато в Утопия дошли пратеници на чужд народ и в желанието си да се харесат на местните жители се появили с
разкош
ни златни на кити, утопийците ги взели за недоразвити хора, защото там от злато в краен случай се правят дрънкулки за най-малките деца, които те после захвърлят.
Моля Ви да обърнете специално внимание на това, защото в него се крие нещо много съществено. По-малко ценено е среброто, а най-малко златото. От злато не се изготвят предмети, за каквито неутопийците използват този метал, а евентуално вериги за престъпници и тем подобни. Престъпниците биват оковавани в златни вериги тях те трябва да ги носят като позорно петно. Освен това от злато се правят определени съдове, за които в порядъчна компания е неприлично да се говори, и разни други неща.
По тази причина например веднъж, когато в Утопия дошли пратеници на чужд народ и в желанието си да се харесат на местните жители се появили с разкошни златни на кити, утопийците ги взели за недоразвити хора, защото там от злато в краен случай се правят дрънкулки за най-малките деца, които те после захвърлят.
Когато пратениците пристигнали, децата се били наредили по улиците и завикали: Вижте, вижте, тези гламави старчоци все още пазят дрънкулките си!
към текста >>
10.
Седма лекция, 20 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Искам да кажа, че ако сградата я нямаше, бихме могли да си позволим
разкош
а просто да принадлежим на антропософското дело, защото нямаше да го има видимият символ, на който хора, които се нуждаят от видими символи, могат да обърнат внимание.
Отчитайки обстоятелството, че значителен дял от дейността на духовнонаучното движение в последно време е насочена към борбата срещу враждебни на движението сили, ми идва на ум, че сградата като факт, немалко е повлияла да се усилят нападките от страна на тези враждебни движения. По-малко биха ни обръщали внимание, ако сградата я нямаше. Затова е недостатъчно, ако просто изпитваме удовлетворение от това, че сградата можа да се появи, а е необходимо с това удовлетворение да свържем чувството, че както Северният полюс принадлежи на Южния полюс, или Южният полюс на Северния полюс, така и на съзерцанието на нашата сграда принадлежи това, че по правилен начин организираме антропософската работа. Бих казал, че не трябва, собствено, да изпитваме никаква радост, никакво удовлетворение, ако в същото време не приложим всичките си сили за развитието на антропософското дело. Защото сградата ще бъде стимул за разрушаване на нашето дело, ако не се намерят достатъчно сили да го защитим.
Искам да кажа, че ако сградата я нямаше, бихме могли да си позволим разкоша просто да принадлежим на антропософското дело, защото нямаше да го има видимият символ, на който хора, които се нуждаят от видими символи, могат да обърнат внимание.
Но ако се радваме на сградата, ако изпитваме удовлетворение от сградата, трябва също да се свържем със задължението да работим за антропософското дело.
към текста >>
11.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И когато сега проучим кардинал Мазарини във всичко това, което при него е блестящо, велико и във всичко, което той има като външно схващане за християнството, което веднага му се удава - също и в онова, как той по навик се вживява в характера на онази жена, която има настойничеството над Лудвиг ХІV - ние виждаме: Той приема от християнството всичко, което са християнски разпоредби, християнски култ, християнски
разкош
: Той приема всичко това, като за него то се обкръжава с блясъка на предноазиатската ориенталска същност.
И когато проследим по-нататък тази индивидуалност, ние я намираме отново на Земята като онзи кардинал, който се грижеше за царуването на Лудвиг ХІV, когато самият този Лудвиг ХІV беше още дете. Това беше кардинал Мазарини.
И когато сега проучим кардинал Мазарини във всичко това, което при него е блестящо, велико и във всичко, което той има като външно схващане за християнството, което веднага му се удава - също и в онова, как той по навик се вживява в характера на онази жена, която има настойничеството над Лудвиг ХІV - ние виждаме: Той приема от християнството всичко, което са християнски разпоредби, християнски култ, християнски разкош: Той приема всичко това, като за него то се обкръжава с блясъка на предноазиатската ориенталска същност.
И той управлява Европа всъщност като някой, който много силно е приел в себе си предноазиатската същност в едно много по-раншно въплъщение.
към текста >>
12.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Разкош
ът на това положение бе до известна степен променен, така че на нея също и изглеждаше сякаш се зазорява и смрачава; докато с угасена вътрешна светлина тя се стремеше най-предано да изпълни външните си задължения, със свежия блясък на вътрешната светлина тя се отдаваше на най-благословено спокойствие.
Разкошът на това положение бе до известна степен променен, така че на нея също и изглеждаше сякаш се зазорява и смрачава; докато с угасена вътрешна светлина тя се стремеше най-предано да изпълни външните си задължения, със свежия блясък на вътрешната светлина тя се отдаваше на най-благословено спокойствие.
Да, тя щеше да забележи, че нещо като облаци надвисват над нея от време на време, и за известно време затъмняваха погледа и към небесните придружители – период, който тя разбираше как да оползотворява непрекъснато за благополучието и възхищението на своето обкръжение.
към текста >>
13.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
При определени обстоятелства болестта може да бъде
разкош
на.
Тази любов има още един нюанс в сравнение с обикновената любов. Нюансът на дълбоко състрадание към болния, който е преди всичко човек, този нюанс е присъщ и на обикновената любов към хората. Аз моля да не ме разберете погрешно, но за да излекувате един болен, Вие трябва да имате в себе си и любов към болестта. Човек трябва да може да говори и за една красива болест. Тя, разбира се, е много лоша за пациента, но за този, който трябва да я лекува, за него болестта е красива.
При определени обстоятелства болестта може да бъде разкошна.
Тя може да бъде много лоша за пациента, но за този, който трябва да се вглъби в нея, който трябва да може да я лекува с любов, за него тя е разкошна. Така и един истински немирник, един пакостник, както се казва, може при определени обстоятелства, по който върши лудориите и белите, в зависимост от начина, понякога той може да бъде изключително интересен, така че ние можем изключително силно да го обикнем. Във Валдорфското училище например имахме един много интересен случай, едно момче, което силно се отклоняваше от нормата. То постъпи още от началото в 1-и клас на Валдорфското училище. Момчето имаше тази особеност, че когато учителят се обърнеше с гръб, то връхлиташе върху учителя и го удряше по гърба.
към текста >>
Тя може да бъде много лоша за пациента, но за този, който трябва да се вглъби в нея, който трябва да може да я лекува с любов, за него тя е
разкош
на.
Нюансът на дълбоко състрадание към болния, който е преди всичко човек, този нюанс е присъщ и на обикновената любов към хората. Аз моля да не ме разберете погрешно, но за да излекувате един болен, Вие трябва да имате в себе си и любов към болестта. Човек трябва да може да говори и за една красива болест. Тя, разбира се, е много лоша за пациента, но за този, който трябва да я лекува, за него болестта е красива. При определени обстоятелства болестта може да бъде разкошна.
Тя може да бъде много лоша за пациента, но за този, който трябва да се вглъби в нея, който трябва да може да я лекува с любов, за него тя е разкошна.
Така и един истински немирник, един пакостник, както се казва, може при определени обстоятелства, по който върши лудориите и белите, в зависимост от начина, понякога той може да бъде изключително интересен, така че ние можем изключително силно да го обикнем. Във Валдорфското училище например имахме един много интересен случай, едно момче, което силно се отклоняваше от нормата. То постъпи още от началото в 1-и клас на Валдорфското училище. Момчето имаше тази особеност, че когато учителят се обърнеше с гръб, то връхлиташе върху учителя и го удряше по гърба. Към този немирник учителят се отнесе с изключителна любов и с изключителен интерес.
към текста >>
14.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но бих желал да кажа, как нещо, много просто по отношение на своето въздействие, представляващо едно
разкош
но растение, при това и изключително поучително, е fragaria vesca (горска ягода).
Вие навсякъде откривате, че всичко, което е все още сродно с растителната същност, и което изразява себе си чрез екстратното вещество, то притежава родството с храносмилателния тракт, а онова, което в известна степен вече се е насочило към минералното царство, силициевата киселина, в известна степен се стреми да се придвижи от центъра на човека към неговата периферия, където също така действува целебно.
Но бих желал да кажа, как нещо, много просто по отношение на своето въздействие, представляващо едно разкошно растение, при това и изключително поучително, е fragaria vesca (горска ягода).
Нейното въздействие се наблюдава рядко, само защото тя се използува за храна на някои хора, които, поради своето устройство, покриват нейното въздействие. Но в случай, когато въздействието се покрива, би могло да се направи опит с хора, които в известен смисъл са все още възприемчиви, чувствителни, хора, които обикновено не ядат ягоди. Тогава именно ще се прояви чудното въздействие на горската ягода. От една страна горската ягода притежава особена способност да предизвиква нормализиране на кръвотворението. Тя осъществява всичко, което стимулира кръвотворението, така че можем да я прилагаме при хора, които не са станали имунни (невъзприемчиви бел.
към текста >>
Помислете си само, какво
разкош
но нещо представлява тази горска ягода.
От една страна горската ягода притежава особена способност да предизвиква нормализиране на кръвотворението. Тя осъществява всичко, което стимулира кръвотворението, така че можем да я прилагаме при хора, които не са станали имунни (невъзприемчиви бел. прев.) чрез хранителната консумация на ягоди дори при поява на диария, по причина, че при появата на диария неправилно проявяващите се сили в долната част на тялото биват поставени на правилното им място, повече по посока на кръвната система. И така от една страна имаме една значителна кръвотворна сила, а от друга страна в горската ягода отново срещаме силициевата киселина, т.е. нещо, което в организма се насочва към периферията.
Помислете си само, какво разкошно нещо представлява тази горска ягода.
Тя носи в себе си тенденцията, чрез силициевата киселина да разгърне определени сили в периферията на организма. Тогава, когато в периферията на организма се осъществи разгръщането на тези сили, тогава възниква една определена опасност, а именно, че ако въведем твърде много силициева киселина в периферията, то тази сила ще надхвърли себе си и в същото време няма да изпратим достатъчно хранителни вещества към периферията, няма да оплодим в същото време и в достатъчна степен кръвта, та това, което в известна степен предизвикваме с помощта на силициевата киселина, по определен начин да бъде подсигурено с хранителни вещества. Горската ягода е този разкошен екземпляр, който същевременно сам подготвя кръвта, от която имаме нужда. И така в една чудна форма горската ягода изразява това, което трябва да направим, за да можем в известна степен да подпомогнем процесите, които чрез съединенията на силициевата киселина предизвикваме в периферията на човешкия организъм. Чрез отделни екземпляри а те биха могли да бъдат значително увеличени природата ни дава чудни възгледи, но само ако притежаваме интуицията, да търсим природата там, където трябва.
към текста >>
Горската ягода е този
разкош
ен екземпляр, който същевременно сам подготвя кръвта, от която имаме нужда.
И така от една страна имаме една значителна кръвотворна сила, а от друга страна в горската ягода отново срещаме силициевата киселина, т.е. нещо, което в организма се насочва към периферията. Помислете си само, какво разкошно нещо представлява тази горска ягода. Тя носи в себе си тенденцията, чрез силициевата киселина да разгърне определени сили в периферията на организма. Тогава, когато в периферията на организма се осъществи разгръщането на тези сили, тогава възниква една определена опасност, а именно, че ако въведем твърде много силициева киселина в периферията, то тази сила ще надхвърли себе си и в същото време няма да изпратим достатъчно хранителни вещества към периферията, няма да оплодим в същото време и в достатъчна степен кръвта, та това, което в известна степен предизвикваме с помощта на силициевата киселина, по определен начин да бъде подсигурено с хранителни вещества.
Горската ягода е този разкошен екземпляр, който същевременно сам подготвя кръвта, от която имаме нужда.
И така в една чудна форма горската ягода изразява това, което трябва да направим, за да можем в известна степен да подпомогнем процесите, които чрез съединенията на силициевата киселина предизвикваме в периферията на човешкия организъм. Чрез отделни екземпляри а те биха могли да бъдат значително увеличени природата ни дава чудни възгледи, но само ако притежаваме интуицията, да търсим природата там, където трябва.
към текста >>
15.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Едва после, след изтичане на сто години, когато римското управление започнало да взема все по-тираничен и в същото време все по-пищен характер, докато римляните тънели в
разкош
, постепенно, малко по малко тук почнало да се разпространява християнството.
Но и тогава в Рим не било казано нищо, освен следното: да, в Палестина е бил разпънат някакъв неизвестен човек. Разпъването тогава означавало примерно същото, каквото по-късно е означавало бесенето. (Има се предвид позорната присъда. - Бел. пр.) Това не правело особено впечатление.
Едва после, след изтичане на сто години, когато римското управление започнало да взема все по-тираничен и в същото време все по-пищен характер, докато римляните тънели в разкош, постепенно, малко по малко тук почнало да се разпространява християнството.
Едва тогава Рим почнал да обръща внимание на християните. Но в началото в Рим решително не искали да търпят християните. Те били подлагани на много силни гонения и преследвания. Сега трябва да ви кажа защо са преследвали християните в Рим; в противен случай няма да разберете какви възгледи са залегнали в основата на появилия се тогава възглед, че тук, в Палестина, в Йерусалим е умрял Бог. Трябва да си изясните по какъв начин са се появили тогава в света такива възгледи.
към текста >>
НАГОРЕ