Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
433
резултата от
227
текста с корен от думите : '
Разговор
'.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Разговор
ите върху ботаниката при дворцовия съветник Лудвиг в Лайпциг останаха също така без по-дълбоко въздействие, както и
разговор
ите на масата с медицинските приятели в Щрасбург.
Видяхме, че още преди неговото идване във Ваймар Гьоте беше съставил определено понятие за един организъм. Защото въпреки че споменатата статия "Природата се е родила дълго време след това идване, тя все пак съдържа в по-голямата си част предишните възгледи на Гьоте. Той не беше приложил още това понятие към определен род природни обекти, към отделни същества. За това беше необходим конкретния свят на живите същества в непосредствена действителност. Преминалият през човешкия дух отблясък на природата съвсем не беше елементът, който можеше да подбуди Гьоте.
Разговорите върху ботаниката при дворцовия съветник Лудвиг в Лайпциг останаха също така без по-дълбоко въздействие, както и разговорите на масата с медицинските приятели в Щрасбург.
По отношение на научните изследвания Гьоте ни се явява напълно както лишения от свежестта на първичното наблюдение на природата Фауст, който изразява своя копнеж към тази свежест с думите:
към текста >>
По-нататък трябва да помислим също, че първата част от книгата на Хердер "Идеи към философията на историята" беше завършена в 1784 година и че тогава е имало много чести
разговор
и между Гьоте и Хердер върху предмети на природата.
Изучаването на ботаниката се приближаваше бързо до определената цел. Естествено при това трябва да помислим, че в 1784 година Гьоте беше открил вече междучелюстната кост, за което подробно ще говорим по-нататък, и че с това той беше значително приближил до тайната, как постъпва природата при образуването на едно органическо същество.
По-нататък трябва да помислим също, че първата част от книгата на Хердер "Идеи към философията на историята" беше завършена в 1784 година и че тогава е имало много чести разговори между Гьоте и Хердер върху предмети на природата.
Така госпожа фон Щайн съобщава на Кнебел на 1 май 1784 година: "Новата съчинение на Хердер изтъква като вероятно, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте се рови сега с мисълта в тези неща и всичко, което е минало през неговата представа е извънредно интересно”. От това ние виждаме от какво естество е бил Гьотевият интерес към великите въпроси на науката по онова време. Ето защо за нас трябва да бъде съвсем обяснимо онова размишление върху природата на растението и комбинациите, които той прави върху това през пролетта на 1785 година. Към средата на април през тази година той отива в Белведере, явно за да разреши своите съмнения и въпроси, и на 15 май съобщава на госпожа фон Щайн следното: "Не мога да ти изкажа, колко четлива става за мене природата, моето продължително буквуване ми помогна, сега то изведнъж действа и моята тиха радост е неизразима”. Малко преди това той даже иска да напише един малък ботанически тракт за Кнебел, за да го спечели за тази наука*./*”На драго сърце бих ти изпратил една лекция по ботаника, ако тя беше вече написана”.
към текста >>
В Карлсбад често пъти
разговор
ите върху ботаниката са били едно приятно занимание.
Близо до Йена те срещат един 17 годишен младеж, Дитрих, чиято оловена кутия показваше, че той току-що се завръща от една ботаническа екскурзия. Върху това интересно пътуване научаваме по-големи подробности от Гьотевата "Историята на едно ботаническо изучаване" и от някои съобщения на Кон от Браслау, който е можал да вземе същите от един ръкопис на Дитрих.
В Карлсбад често пъти разговорите върху ботаниката са били едно приятно занимание.
Завърнал се у дома, Гьоте се посвещава с по-голяма енергия на изучаването на ботаниката; с помощта на философията на Лине той прави наблюдения върху гъби, мъхове, лишеи и водорасли, както виждаме това от неговите писма до г-жа Фон Щайн. Едва сега, когато той самият е наблюдавал и мислил много, Лине става по-полезен за него и намира при осветление върху много подробности, които му помагат да напредне в своите комбинации. На 9 ноември 1785 година той съобщава на госпожа фон Щайн: “Аз продължавам да чета Лине, трябва да свърша това, нямам у мене никаква друга книга, това е най-добрият начин да четеш съвестно една книга, който аз често трябва да практикувам, тъй като не лесно чета една книга. Това не е за четене, а за повторение и то ми направи много добри услуги, тъй като размислих върху най-многото неща”. През време на тези проучвания на него му става все по-ясно, че все пак това е само една основна форма, която се явява в безкрайното множество на растителните индивиди, тази основна форма ми стана самата тя все по-нагледна, той позна по-нататък, че в тази основна форма притежава способността за неограниченото изменение, чрез което се създава многообразието от единството.
към текста >>
Той казва по-нататък: “По този начин – в
разговор
с Мориц – аз можех да запиша на лист нещо от моите мисли”.
През септември 1787 година при своето второ пребиваване в Рим Гьоте изнася на своя приятел Мориц въпроса; той открива тогава, колко жив, колко нагледен става предметът при едно такова изнасяне (говорене, предаване). Постоянно се записва, колко далече са стигналите. От това място и от някои други изказвания на Гьоте се явява като вероятно, че и написването на учението за метаморфозата поне в неговата афористична форма е станало в Италия.
Той казва по-нататък: “По този начин – в разговор с Мориц – аз можех да запиша на лист нещо от моите мисли”.
към текста >>
2.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Към това трябва да помислим още, че, през време когато тези възгледи се оформяха все по-определено у Гьоте, той поддържаше една жива връзка с Хердер, който в 1783 година започна да пише своята книга "Идеи към философията на историята на човечеството." Това съчинение се роди приблизително от
разговор
и на двамата и някои идеи могат направо да се припишат на Гьоте.
Към това трябва да помислим още, че, през време когато тези възгледи се оформяха все по-определено у Гьоте, той поддържаше една жива връзка с Хердер, който в 1783 година започна да пише своята книга "Идеи към философията на историята на човечеството." Това съчинение се роди приблизително от разговори на двамата и някои идеи могат направо да се припишат на Гьоте.
Мислите, които са изказани тук, са често пъти изцяло Гьотевски, само че казани по начина на Хердер, така че от тях ние можем да направим едно сигурно заключение върху тогавашните мисли на Гьоте.
към текста >>
Тези мисли са образували също съдържанието на
разговор
ите на Гьоте с Хердер и Хердер ги изразява по следния начин: че човешкия род, трябва да се счита “като едно велико сливане на по-нисши органически сили, които трябваше да стигнат в него до образуването на човечеството”.
Така например има животни, при които са развити особено органите на осезанието цялата организация сочи към дейността на осезанието и намира в него своята цел; други, при които са особено развити органите на храненето и те изпъкват на преден план; цялото животно е организирано в тази насока; всичко останало остъпва пред него на заден план. Във формирането на човека всички органи и системи от органи са развиват така, че единият орган дава достатъчно пространство за свободно развитие на другия, всеки отделен орган се явява в онези граници, които са необходими, за да позволи на всички други да се проявят по същия начин. Така се ражда едно хармонично взаимодействие на отделните органи и системи, създава се една хармония, която прави от човека най-съвършеното същество, съединяващо в себе си съвършенствата на всички останали създания.
Тези мисли са образували също съдържанието на разговорите на Гьоте с Хердер и Хердер ги изразява по следния начин: че човешкия род, трябва да се счита “като едно велико сливане на по-нисши органически сили, които трябваше да стигнат в него до образуването на човечеството”.
А на друго място: “И така ние можем да приемем, че човекът е едно средно създание между животните, т.е. той е изработената форма, в която се събират чертите на всички видове около него в най-фина съвкупност.*/*Хердер,Философия на историята на човечеството./
към текста >>
При това пътуване той иска да погледне в Брауншвайг в устата на един "нероден слон" и води един смел
разговор
с Цимерман.
Споменатият слонов череп е нарисуван от Вайз от много страни по метода на Кампер, като Гьоте го сравнява с един притежаван от него голям череп повече от спойките не са били сраснати. На този череп той прави още една важна забележка. Дотогава се е приемало че при всички животни резците са просто вмъкнати в междучелюстната кост, докато кучешките зъби принадлежат на костта на горната челюст; само слонът правел изключение от това. Че това не е така, му показва също и онзи череп, както той пише в едно писмо на Хердер. В едно пътуване до Айзенах и Брауншвайг, което Гьоте предприема през това лято, той продължава да се занимава с остеологични проучвания.
При това пътуване той иска да погледне в Брауншвайг в устата на един "нероден слон" и води един смел разговор с Цимерман.
Той пише по-нататък на Мерк върху този фетус: "Аз исках да имаме фетусса, който те имат в брауншвайг, в нашия кабинет, за да бъдат дисециран, скиелетиран и препариран. Не зная, за какво би служило едно такова чудовище в спирт, ако то не бъде дисецирано и обяснено в неговото устройство." От тези проучвания излезе след това онази студия, която е съобщена в първия том на съчиненията върху естествените науки*/* "както на човека така и на животните трябва да се припише една междинна кост на горната челюст. "Естествени науки, стр.277 и следв./ При нейното разработване Гьоте получава голяма помощ от Лодер. С негово съдействие бе създадена един латински превод. През ноември 1784 година Гьоте изпрати студията на Кнебел и още на 19 декември на Мерк, въпреки, че малко преди това /2 декември/ той вярва, че преди края на годината не ще се получи много нещо от това.
към текста >>
Сред лични отношения той застана на страната на Гьоте*/*
Разговор
и с Екерманн, 2, VІІІ, 1850/ Даже на 15 декември 1825 година той достави на Гьоте един хубав пример за потвърждение на неговото откритие.
По-трудно беше да бъде спечелен Блуменбах. В своето "Ръководство по сравнителна анатомия", 1805 година, той още изказваше убеждението: човекът не притежава никаква междучелюстна кост*(*също, стр.22) В своята написана в 1830-32 година студия: "принципи на зоологическата философия" Гьоте можа да получи признание и от Блуменбах.*(* Естествени науки, стр. 585 и следв.).
Сред лични отношения той застана на страната на Гьоте*/*Разговори с Екерманн, 2, VІІІ, 1850/ Даже на 15 декември 1825 година той достави на Гьоте един хубав пример за потвърждение на неговото откритие.
Един атлет от Хеската област потърсил при Лангенбек, колега на Блуменбах, помощ поради неговата животински изпъкваща междучелюстна кост*/*Кореспонденцията на Гьоте върху естествената наука, І, стр.51/. Ние още ще говорим за по-късните привърженици на Гьотевите идеи. Тук ще споменем още че М.Й.Вебер успял да отдели срасналата с горната челюст междинна кост чрез разредена сярна киселина.
към текста >>
3.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
То стана нещо обективно за него едва чрез онзи
разговор
с Шилер, който предаваме по-долу*. /*Естеств.
Обаче по-късно той изказва вече съвсем решително това. Когато на 21 януари 1832 година пише на Хайнрих вилхелм Фердинанд Вакенродер: "продължавайте с всичко, което ви интересува и ме запознайте с него то се свързва някъде с моите съзерцания", с това той иска да каже, че е открил основните принципи на науката на организмите, от които трябва да бъде изведе но всичко останало. Обаче по-рано всичко това е действало несъзнателно в неговия дух и той е третирал фактите според него*/*Гьоте чувстваше тава негово несъзнателно действане често пъти като една тъпост. /Виж. К. Ю. Шрьобер, Гьотевият Фауст, I/II,6-то издание, Щутгарт 1926 г., т.ІІ, стр.ХХХІV и следв./.
То стана нещо обективно за него едва чрез онзи разговор с Шилер, който предаваме по-долу*. /*Естеств.
Науки I, стр.108 и следв./ Шилер позна веднага идейното естество на Гьотевото прарастение и твърдеше, че на нещо подобно не може да се припише никаква действителност. Това подбуди Гьоте да размишлява върху отношението на това, което той наричаше тип, с емпиричната действителност. Тук той се натъкна на една проблема, която е една от най-важните за човешкото изследване въобще: Нито един от отделните емпирични обекти не отговарят напълно на неговия тип; нито едно същество в природата не беше тъждествено с него. Следователно съдържанието на понятието за типа не може да произхожда от сетивния свят като такъв, въпреки че то се добива при този сетивен свят. Следователно то трябва да седи в самия тип; идеята за първичното същество можеше да бъде само една такава, която развива от себе си едно съдържание съгласно една намираща се в самата нея необходимост, което съдържание се явява след това в света на явленията под една друга форма под формата на възприятието.
към текста >>
Той води
разговор
и по някои въпроси и с Хегел.
Общението със съвременните философи както и четенето на техните съчинения доведе Гьоте до определена гледна точка в това отношение. Съчинението на Шелинг за Мировата душа и неговият очерк на една Натурфилософия*(*Гьотеви анали към 1798-1799 г.) както и книгата на Щефен "Основни черти на общата естествена наука" му подействаха плодотворно.
Той води разговори по някои въпроси и с Хегел.
Тези подбуди доведоха най-после дотам, Гьоте да се заеме отново с изучаването на Кант, с който той вече се беше занимавал веднъж по подбудата на Шилер.
към текста >>
Наред със студиите върху Гьотевите собствени възгледи, ние намираме тук
разговор
и върху знаменитите литературни явления, из областта на морфологията, а също и студии на други учени, чиито изложения обаче постоянно се отнасят като нещо допълващо към Гьотевото обяснение върху природата.
След това до 1824 година излязоха два тома, първият в четири, вторият в две тетрадки.
Наред със студиите върху Гьотевите собствени възгледи, ние намираме тук разговори върху знаменитите литературни явления, из областта на морфологията, а също и студии на други учени, чиито изложения обаче постоянно се отнасят като нещо допълващо към Гьотевото обяснение върху природата.
към текста >>
4.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
До онзи знаменит
разговор
със Шилер Гьоте беше упражнил определен начин да гледа света.
Гьоте е бил несравнимо повече подпомогнат във философско отношение от Шилер отколкото от Кант. Чрез Шилер той бе доведен именно с една степен по-нататък в познанието на своя начин на мислене.
До онзи знаменит разговор със Шилер Гьоте беше упражнил определен начин да гледа света.
Той беше разглеждал растения, беше поставил на тяхната основа едно първично растение /прарастение/ и беше извел отделните форми от това прарастение. Това прарастение, /а също така и едно съответно първично животно/ се беше оформило в неговия дух, и му беше послужило при обяснението на съответните явления. Обаче той никога не беше размислил върху това, що е това прарастение в неговата същност. Шилер му отвори очите, като му каза: То е една идея. Едва от сега нататък Гьоте има съзнание за своя идеализъм.
към текста >>
5.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Какво голямо впечатление прави на Ницше неговият (на Рее) начин на разглеждане на философските проблеми, разбрах от няколко
разговор
а.“ Тя споделя едно място от такъв
разговор
: „Огромната заблуда -казва Ницше - на всички религии е да търсят някаква трансцедентална отделност зад явленията.
Забележително е как се държи Ницше, когато през 1876 г. среща една личност като Паул Рее, който разглежда част от проблемите, преди всичко етическите, които занимават Ницше, напълно в духа на строгата обективна научност. Този начин на разглеждане на нещата въздейства върху Ницше като ново откровение.** Той се удивлява на това чисто изследване на истината, освободено от всякакъв романтизъм. Госпожица Малвида фон Майзенбуг11, одухотворената авторка на „Мемоарите на една идеалистка“, разказва в наскоро издадената си книга „Заникът на една идеалистка“ за Ницшевото отношение към начина на разглеждане на нещата на Рее през 1876 г. Тогава тя принадлежи към кръга от хора в Соренто, в който се сближават Ницше и Рее.
„Какво голямо впечатление прави на Ницше неговият (на Рее) начин на разглеждане на философските проблеми, разбрах от няколко разговора.“ Тя споделя едно място от такъв разговор: „Огромната заблуда -казва Ницше - на всички религии е да търсят някаква трансцедентална отделност зад явленията.
Това също е заблудата на философията и Шопенхауеровата мисъл за отделността на волята за живот. Философията е също така една огромна заблуда като религията. Единственото стойностно и полезно нещо е науката, която постепенно гради камък върху камък, докато се получи сигурна постройка.“ Това е казано доста ясно. Ницше, на когото липсва чувство за обективна истина, идеализира този начин на мислене, когато го срещне при другиго. Резултатът при него обаче не е обръщане към обективната научност.
към текста >>
6.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Но същевременно има и необходимия баланс: способността, която е описал чудесно в един
разговор
с Екерман на 20 септември 1829 г.
За това не са нужни някакви психологични мъчения. Всеки способен човек знае и преживява какво трябва да значи това. Това е един добър съвет, който е от голяма практическа полза за всекиго... Как може човек да се познае? Никога чрез наблюдение, а чрез действие. Опитай да изпълниш дълга си и ще разбереш веднага какво ти е присъщо.“ Знаем, че също и Гьоте притежава фина чувствителност.
Но същевременно има и необходимия баланс: способността, която е описал чудесно в един разговор с Екерман на 20 септември 1829 г.
„Изключителното, което постигат отлични таланти, предпоставя една много нежна организация, за да са способни на особени усещания. Такава организация е в конфликт със света и е лесно ранима. И който не може, като Волтер, да съчетае голямата чувствителност с извънредна издръжливост, е изложен на непрекъсната болнавост.“ Тази издръжливост липсва на натури като Ницше и Леопарди. Те биха се загубили напълно в своите впечатления, ако не се заключваха за света артистично, ако не му се противопоставяха враждебно. Може да се сравни душевното усилие, от което Ницше се нуждае в общуването си с хората, с Гьотевото удоволствие от общуването, което той описва с думите: „На природата ми е присъща общителност.
към текста >>
Един великан вика към другия през празните интервали на времето и необезпокоявани от пакостливи, шумни джуджета, които пълзят под тях, те продължават своите висши духовни
разговор
и... Подобно на първото преживяване на философията на гръцка почва, санкцията на седемте мъдреци е една ясна и незабравима линия в картината на елинизма.
“ (Съчинения, Том X, стр. 352) И какви хубави думи е намерил през 1873 г. за сериозните гръцки философи: „Всеки народ се засрамва, когато се посочва едно тъй чудно идеализирано философско общество като това на старогръцките майстори Талес, Анакси-мандър, Хераклит, Парменид, Анаксагор, Емпедокъл, Демокрит и Сократ. Всички тези майстори са издялани от един камък. Между тяхното мислене и техния характер властва силна необходимост... Така те изграждат това, което Шопенхауер в противоположност на учената република нарича гениална република.
Един великан вика към другия през празните интервали на времето и необезпокоявани от пакостливи, шумни джуджета, които пълзят под тях, те продължават своите висши духовни разговори... Подобно на първото преживяване на философията на гръцка почва, санкцията на седемте мъдреци е една ясна и незабравима линия в картината на елинизма.
Други народи имат светци, гърците имат мъдреци... Мнението на онези философи за живота и битието изразява много повече, отколкото едно съвременно мнение, защото те имат пред себе си живота в пълната му завършеност и защото при тях чувството на мислителя не се обърква, както при нас, в противоречието на желанието за свобода, красота, величие на живота и на страстта към истина, която пита: каква стойност изобщо има животът? “ (Съчинения, Том X, стр. 7) За Ницше този гръцки мъдрец винаги е представлявал един идеал. Винаги се е стремял с едната страна на същността си да стане като него; с другата обаче той го е отричал. В „Залезът на кумирите“ (1888) (Съчинения, Том VIII, стр.
към текста >>
7.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Ето защо не ме обзе никаква мекушавост, както би се помислило при този трагичен случай, нито пък някакво друго весело настроение, както това става обикновено при философски занимания, при все че нашите
разговор
и бяха от този род.
Федон казва в „Беседа за безсмъртието на душата": “Наистина, аз се намирах в едно странно настроение. Аз не чувствувах никакво състрадание, както изпитва това някой, който присъствува на смъртта на един верен приятел. Толкова блажен ми изглеждаше този мъж в своето поведение и в своите думи, така непоколебимо и благородно умираше той, че аз вярвах: И в долния свят той не отива без една божествена мисия; и там ще се чувствува така добре, както никога никой не се е чувствувал.
Ето защо не ме обзе никаква мекушавост, както би се помислило при този трагичен случай, нито пък някакво друго весело настроение, както това става обикновено при философски занимания, при все че нашите разговори бяха от този род.
Аз се намирах в чудесно настроение и в една необикновена смесица от радост и печал, когато си мислех, че този човек след малко ще умре." И умиращият Сократ поучава своите ученици за безсмъртието. Личността, която има опитност за безсмислието на живота действува тук като едно доказателство съвършено различно от всяка логика, от всички основания на разума. Пред нас не говори един умиращ човек, а самата вечна истина, която се е настанила в една преходна личност. Там, където преходното се разтваря в нищото, там е въздухът, в който може да прозвучи вечността.
към текста >>
Целият
разговор
е насочен към това, да доведе приятелите дотам, където те сами могат да видят вечността.
Ние не чуваме никакви логически доказателства за безсмъртието.
Целият разговор е насочен към това, да доведе приятелите дотам, където те сами могат да видят вечността.
Тогава те не се нуждаят вече от никакви логически доказателства. Защо на някого, който вижда розата, трябва да му се доказва, че розата е червена? Защо трябва да се доказва, че Духът е вечен, на този, чиито очи отваряме, за да вижда той сам този Дух?
към текста >>
Нека обгърнем с поглед цялото развитие на този
разговор
, в който Сократ довежда своите слушатели до там, да виждат вечното в човешката личност.
Нека обгърнем с поглед цялото развитие на този разговор, в който Сократ довежда своите слушатели до там, да виждат вечното в човешката личност.
Слушателите приемат неговите мисли и търсят в себе си нещо, чрез което да кажат „да" на неговите идеи. Те повдигат и възражения. Но какво става със слушателите, когато разговорът стига до своя край? Те намират в себе си нещо, което по-рано не са имали. Те не са приели в себе си само една отвлечена истина; те са осъществили едно развитие.
към текста >>
Но какво става със слушателите, когато
разговор
ът стига до своя край?
Нека обгърнем с поглед цялото развитие на този разговор, в който Сократ довежда своите слушатели до там, да виждат вечното в човешката личност. Слушателите приемат неговите мисли и търсят в себе си нещо, чрез което да кажат „да" на неговите идеи. Те повдигат и възражения.
Но какво става със слушателите, когато разговорът стига до своя край?
Те намират в себе си нещо, което по-рано не са имали. Те не са приели в себе си само една отвлечена истина; те са осъществили едно развитие. В тях е оживяло нещо, което по-рано не е било живо. Не е ли това нещо, което може да се сравни с едно посвещение? Не хвърля ли то светлина върху това, защо Платон излага своята философия под формата на диалог?
към текста >>
8.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
Ако внимателно се вслушваме в
разговор
а на две лица, или ако безпристрастно наблюдаваме себе си, лесно ще си изградим представа за тези блуждаещи мисли.
Ако внимателно се вслушваме в разговора на две лица, или ако безпристрастно наблюдаваме себе си, лесно ще си изградим представа за тези блуждаещи мисли.
Доколкото човек се посвещава на задачите, налагани от чувствения живот, неговите объркани мисли винаги ще бъдат поправяни от самите факти на външния свят. Колкото и чудновата представа да си изградя за един свят, искам ли да намеря определено място в него, аз трябва да се подчиня на сетивните факти.
към текста >>
9.
08. ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Впрочем висшите тайни не са подходящи за обсъждане в обикновени
разговор
и.
Лош Посветен би бил този, който не прилага узнатите тайни в служба на целия свят, и то по възможно най-добрия начин. За съобщенията в тази област не съществуват други пречки, освен неразбирането на този, за когото са предназначени.
Впрочем висшите тайни не са подходящи за обсъждане в обикновени разговори.
Обаче от друга страна никому не може да се "забрани", ако е преминал през описаните степени и е решил, че трябва да сподели един или друг факт от областта на окултното познание. Нито един човек не може да му наложи каквато и да е "клетва". Всичко се поставя на неговата лична отговорност. Сега той се научава, независимо от обстоятелствата, да търси мотивите за своите действия единствено в себе си. И "клетвата" означава не друго, а че ученикът е достатъчно напреднал, за да поеме такава отговорност.
към текста >>
10.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Окултният ученик трябва да избягва формалните
разговор
и, които произтичат разпокъсано и хаотично.
Третият Душевен Процес засяга говора. От устните на окултния ученик може да излиза само онова, което има смисъл и значение. Навикът да се говори заради самото говорене е вреден и ни отклонява от верния път.
Окултният ученик трябва да избягва формалните разговори, които произтичат разпокъсано и хаотично.
В същото време той не бива да се изключва от общуването си с другите. Тъкмо в общуването неговите думи ще стават все по-силни и многозначителни. Той говори и отговаря на всички, но прави това с пълно разбиране и осмисля всяка подробност. Никога той не произнася нещо напразно и не говори нито много, нито малко.
към текста >>
11.
ПОСЛЕСЛОВ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Нека тази книга се приеме като един вид
разговор
, който авторът води със своя читател.
Тук външният символен език изобщо не влиза в съображение. Същественото е, че в хода на свръхсетивните изживявания, както те са описани в тази книга чрез виждането си в духовния свят, душата сама стига до откровенията на окултната писменост. Свръхсетивният свят се обръща към душата и сега тя трябва да преведе окултните знаци на свой език и да проникне в тях с ясно и будно съзнание. Нека потвърдим: всичко, което се описва в тази книга, може да бъде осъществено от всеки човек. В хода на този процес, в който душата сама определя своето място, възникват и вече описаните изживявания.
Нека тази книга се приеме като един вид разговор, който авторът води със своя читател.
Когато твърдим: "Окултният ученик се нуждае от лични указания и съвети", близко до ума е, че и самата книга носи в себе си подобни лични указания и съвети. В миналите епохи имаше достатъчно основания личните указания да се дават само в устна форма; днес човечеството е напреднало до такава степен, че окултното познание трябва да намери много по-голямо разпространение, отколкото по-рано. Всеки човек може да търси достъп до него, само че по начин, съвършено различен от миналите епохи. Ето защо книгата идва да замести предишния стил на окултното обучение. Възражението, че освен казаното в тази книга, са необходими и лични указания, е валидно само отчасти.
към текста >>
12.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Изнесената реч е свършила преди малко и следващите изказвания представляват продължение на
разговор
ите, които хората вече са водили в залата.
Стая в розовочервен основен цвят. Вдясно, гледано откъм зрителите, врата към залата за събрания. Постепенно от залата излизат различни хора и остават в стаята за известно време. По време на този престой те говорят за нещата, които са ги развълнували при слушането на една реч в залата за събрания.
Изнесената реч е свършила преди малко и следващите изказвания представляват продължение на разговорите, които хората вече са водили в залата.
към текста >>
13.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
обърна
разговор
а ненадейно
обърна разговора ненадейно
към текста >>
14.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за
разговор
и зли.
за разговори зли.
към текста >>
15.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Присъстват дванадесет човека, които водят свободен
разговор
и всеки от тях по някакъв начин проявява интерес към Мистичния съюз.
Зала в индиговосин основен цвят. Тя е замислена като преддверие към помещенията, в които един Мистичен съюз извършва своята дейност.
Присъстват дванадесет човека, които водят свободен разговор и всеки от тях по някакъв начин проявява интерес към Мистичния съюз.
Освен тях: Феликс Балде и Доктор Щрадер. Картините представят събития, които се случват приблизително тринадесет години след тези от „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“.
към текста >>
16.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Това, което си говорят, стоящи прави, трябва да си го представим като продължение на
разговор
а, който са водили преди, разхождайки се.
Пейзажната сценична картина като във Втора картина. Магнус Беликозий, Романий, Торкваций и Хиларий, идващи от дясната страна.
Това, което си говорят, стоящи прави, трябва да си го представим като продължение на разговора, който са водили преди, разхождайки се.
За участващите в него той приема толкова важно съдържание, че те спират да вървят.
към текста >>
Отдясно идват Капезий, Щрадер, Феликс Балде и Госпожа Балде, спирайки се в
разговор
, тъй като следващото съдържание е важно за тях.)
(Четиримата излизат отляво.
Отдясно идват Капезий, Щрадер, Феликс Балде и Госпожа Балде, спирайки се в разговор, тъй като следващото съдържание е важно за тях.)
към текста >>
17.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Разговор
между Мъдреца жертвоприносител, Праговия пазач и Миста.
Храм в египетски стил – място за посвещение в далечното минало. Третата културна епоха на Земята.
Разговор между Мъдреца жертвоприносител, Праговия пазач и Миста.
към текста >>
18.
Четиринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
В началото съпругата на Хиларий в
разговор
с Управителя на кантората.
Същата стая като в предходната картина.
В началото съпругата на Хиларий в разговор с Управителя на кантората.
към текста >>
19.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Нейното изложение е замислено така, че докато читателят я изучава, да започне един вид
разговор
със самия себе си.
Целта на тази книга е да разшири духовнонаучните познания за човешкото същество.
Нейното изложение е замислено така, че докато читателят я изучава, да започне един вид разговор със самия себе си.
И ако този разговор протича така, че да пробуди онези скрити сили, които могат да бъдат намерени у всеки човек, тогава четенето действително се превръща в истинска душевна активност. Тя на свой ред постепенно тласка душата към едно пътешествие, което накрая я отвежда до непосредственото виждане в духовния свят. Описанията на този свят са предадени под формата на осем медитации, които са по силите на всеки човек. Ако бъдат проведени, те могат да пренесат в душата с помощта на собствената вътрешна съсредоточеност това, за което се говори в тях. От една страна, аз исках да предложа нещо на онези читатели, които вече са запознати с литературата, посветена на свръхсетивните области.
към текста >>
И ако този
разговор
протича така, че да пробуди онези скрити сили, които могат да бъдат намерени у всеки човек, тогава четенето действително се превръща в истинска душевна активност.
Целта на тази книга е да разшири духовнонаучните познания за човешкото същество. Нейното изложение е замислено така, че докато читателят я изучава, да започне един вид разговор със самия себе си.
И ако този разговор протича така, че да пробуди онези скрити сили, които могат да бъдат намерени у всеки човек, тогава четенето действително се превръща в истинска душевна активност.
Тя на свой ред постепенно тласка душата към едно пътешествие, което накрая я отвежда до непосредственото виждане в духовния свят. Описанията на този свят са предадени под формата на осем медитации, които са по силите на всеки човек. Ако бъдат проведени, те могат да пренесат в душата с помощта на собствената вътрешна съсредоточеност това, за което се говори в тях. От една страна, аз исках да предложа нещо на онези читатели, които вече са запознати с литературата, посветена на свръхсетивните области. Може би изследователят на свръхсетивния свят ще открие тук чрез самото изложение и чрез непосредствено свързаните с душевната опитност подробни описания нещо важно.
към текста >>
20.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Там той съобщава един
разговор
, който беше водил с Лесинг преди края на неговия живот.
Ние стоим като в една възлова точка на разнообразните нишки на по-новото развитие на светогледите, когато насочим поглед върху това, как Спинозовият ход на мислите се намесва в това развитие през 80-те години на 18-тия век. В 1785 година Фр. Х. Якоби публикува своята "Книжка върху Спиноза".
Там той съобщава един разговор, който беше водил с Лесинг преди края на неговия живот.
След този разговор самият Лесинг се е присъединил към Спинозисма. С това за Якоби същевременно е установен атеизмът на Лесинг. Ако признаем като меродавен "Разговора с Якоби" за интимните мисли на Лесинг, ние трябва да считаме този последния за една личност, която признава, че човек може да добие един отговарящ на неговата същност светоглед, когато приема за опорна точка на неговия възглед твърдата сигурност, която душата дава на живеещата чрез собствена сила мисъл, на опорната точка на нейния възглед. С една такава идея Лесинг се явява като един човек който предварително чувствува пророчески светогледните импулси на 19-тото столетие. Че той изисква тази идея в един разговор малко преди своята смърт, и че тя малко може да се забележи в неговите собствени съчинения, това свидетелствува, колко тежка е била борбата даже и за най-свободните умове, борба, която е било повдиганата от новата епоха на развитието на светогледите.
към текста >>
След този
разговор
самият Лесинг се е присъединил към Спинозисма.
Ние стоим като в една възлова точка на разнообразните нишки на по-новото развитие на светогледите, когато насочим поглед върху това, как Спинозовият ход на мислите се намесва в това развитие през 80-те години на 18-тия век. В 1785 година Фр. Х. Якоби публикува своята "Книжка върху Спиноза". Там той съобщава един разговор, който беше водил с Лесинг преди края на неговия живот.
След този разговор самият Лесинг се е присъединил към Спинозисма.
С това за Якоби същевременно е установен атеизмът на Лесинг. Ако признаем като меродавен "Разговора с Якоби" за интимните мисли на Лесинг, ние трябва да считаме този последния за една личност, която признава, че човек може да добие един отговарящ на неговата същност светоглед, когато приема за опорна точка на неговия възглед твърдата сигурност, която душата дава на живеещата чрез собствена сила мисъл, на опорната точка на нейния възглед. С една такава идея Лесинг се явява като един човек който предварително чувствува пророчески светогледните импулси на 19-тото столетие. Че той изисква тази идея в един разговор малко преди своята смърт, и че тя малко може да се забележи в неговите собствени съчинения, това свидетелствува, колко тежка е била борбата даже и за най-свободните умове, борба, която е било повдиганата от новата епоха на развитието на светогледите. Светогледът трябва все пак да бъде изразен в мисли.
към текста >>
Ако признаем като меродавен "
Разговор
а с Якоби" за интимните мисли на Лесинг, ние трябва да считаме този последния за една личност, която признава, че човек може да добие един отговарящ на неговата същност светоглед, когато приема за опорна точка на неговия възглед твърдата сигурност, която душата дава на живеещата чрез собствена сила мисъл, на опорната точка на нейния възглед.
В 1785 година Фр. Х. Якоби публикува своята "Книжка върху Спиноза". Там той съобщава един разговор, който беше водил с Лесинг преди края на неговия живот. След този разговор самият Лесинг се е присъединил към Спинозисма. С това за Якоби същевременно е установен атеизмът на Лесинг.
Ако признаем като меродавен "Разговора с Якоби" за интимните мисли на Лесинг, ние трябва да считаме този последния за една личност, която признава, че човек може да добие един отговарящ на неговата същност светоглед, когато приема за опорна точка на неговия възглед твърдата сигурност, която душата дава на живеещата чрез собствена сила мисъл, на опорната точка на нейния възглед.
С една такава идея Лесинг се явява като един човек който предварително чувствува пророчески светогледните импулси на 19-тото столетие. Че той изисква тази идея в един разговор малко преди своята смърт, и че тя малко може да се забележи в неговите собствени съчинения, това свидетелствува, колко тежка е била борбата даже и за най-свободните умове, борба, която е било повдиганата от новата епоха на развитието на светогледите. Светогледът трябва все пак да бъде изразен в мисли. Но убедителната сила на мисълта, която беше намерила в платонизма своята връхна точка, а в аристотелизма своето самопонятно развитие, беше изчезнала от душевните импулси на хората. Да почерпим силата от математическия начин на мислене, да развие мисълта в един образ на света, който трябваше да посочи чак до Първопричината на света, това можа само смелата душевна природа на Спиноза.
към текста >>
Че той изисква тази идея в един
разговор
малко преди своята смърт, и че тя малко може да се забележи в неговите собствени съчинения, това свидетелствува, колко тежка е била борбата даже и за най-свободните умове, борба, която е било повдиганата от новата епоха на развитието на светогледите.
Там той съобщава един разговор, който беше водил с Лесинг преди края на неговия живот. След този разговор самият Лесинг се е присъединил към Спинозисма. С това за Якоби същевременно е установен атеизмът на Лесинг. Ако признаем като меродавен "Разговора с Якоби" за интимните мисли на Лесинг, ние трябва да считаме този последния за една личност, която признава, че човек може да добие един отговарящ на неговата същност светоглед, когато приема за опорна точка на неговия възглед твърдата сигурност, която душата дава на живеещата чрез собствена сила мисъл, на опорната точка на нейния възглед. С една такава идея Лесинг се явява като един човек който предварително чувствува пророчески светогледните импулси на 19-тото столетие.
Че той изисква тази идея в един разговор малко преди своята смърт, и че тя малко може да се забележи в неговите собствени съчинения, това свидетелствува, колко тежка е била борбата даже и за най-свободните умове, борба, която е било повдиганата от новата епоха на развитието на светогледите.
Светогледът трябва все пак да бъде изразен в мисли. Но убедителната сила на мисълта, която беше намерила в платонизма своята връхна точка, а в аристотелизма своето самопонятно развитие, беше изчезнала от душевните импулси на хората. Да почерпим силата от математическия начин на мислене, да развие мисълта в един образ на света, който трябваше да посочи чак до Първопричината на света, това можа само смелата душевна природа на Спиноза. Да почувства жизнения импулс на мисълта в себесъзнанието и да изживее тази мисъл така, че чрез нея човекът да се чувства поставен в един духовно действителен свят, това мислителите на 18-тото столетие не можаха още да сторят. Между тях Лесинг стои като един пророк, като чувства силата на себесъзнателния Аз така, че приписва на душата преминаването през повтарящи се земни съществувания.
към текста >>
Такова едно състояние се отразява в Менделсвон, приятелят на Лесинг, който бе горчиво засегнат от публикуването на
разговор
а на Якоби с Лесинг.
Обаче има голямо разстояние от това, което човекът можеше да обхване със силите на своя дух, и този вътрешен корен на себесъзнанието. Със своята духовна работа духовете не проникват до това, което в смътно предчувствие им поставя тяхната задача. Те един вид се въртят около това, което действа като загадка на света, но не могат да се приближат до него. Така чувства някой, който поставя срещу светогледните въпроси, когато в края на 18-тото столетие Спиноза започва да действа. Идеите на Лок, на Лайбниц, тези последните даже изразени в тяхната по-слаба форма от Волф, проникват главите; освен това обаче, наред със стремежа към яснота на мислите действа страхът от тази яснота, така че в образа на света постоянно се призовават извлечените от глъбините на сърцето възгледи, за да помогнат в допълването на този образ.
Такова едно състояние се отразява в Менделсвон, приятелят на Лесинг, който бе горчиво засегнат от публикуването на разговора на Якоби с Лесинг.
Той не искаше да допусне, че този разговор действително е имал съдържанието съобщено от Якоби. В такъв случай считаше той неговият приятел би изповядал един светоглед, който иска да стегне до корена на духовния свят по пътя на мисълта. Но по този начин счита той не се стига до един възглед за живота на този корен. До мировия Дух човек трябва да се приближи по друг начин, ако иска да го почувства като пълножизнена същност в своята душа. А това трябва да е направил Лесинг.
към текста >>
Той не искаше да допусне, че този
разговор
действително е имал съдържанието съобщено от Якоби.
Със своята духовна работа духовете не проникват до това, което в смътно предчувствие им поставя тяхната задача. Те един вид се въртят около това, което действа като загадка на света, но не могат да се приближат до него. Така чувства някой, който поставя срещу светогледните въпроси, когато в края на 18-тото столетие Спиноза започва да действа. Идеите на Лок, на Лайбниц, тези последните даже изразени в тяхната по-слаба форма от Волф, проникват главите; освен това обаче, наред със стремежа към яснота на мислите действа страхът от тази яснота, така че в образа на света постоянно се призовават извлечените от глъбините на сърцето възгледи, за да помогнат в допълването на този образ. Такова едно състояние се отразява в Менделсвон, приятелят на Лесинг, който бе горчиво засегнат от публикуването на разговора на Якоби с Лесинг.
Той не искаше да допусне, че този разговор действително е имал съдържанието съобщено от Якоби.
В такъв случай считаше той неговият приятел би изповядал един светоглед, който иска да стегне до корена на духовния свят по пътя на мисълта. Но по този начин счита той не се стига до един възглед за живота на този корен. До мировия Дух човек трябва да се приближи по друг начин, ако иска да го почувства като пълножизнена същност в своята душа. А това трябва да е направил Лесинг. Следователно Лесинг трябва да е възприел само един "пречистен Спинозизъм", един такъв, който се издига над чистото мислене, когато иска да стигне до Първоосновата на съществуването.
към текста >>
21.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Аз присъствах въпреки това на някой
разговор
върху тази книга и с известно внимание можах да забележа, че стария главен въпрос се възобновява, а именно, колко много допринася за нашето духовно съществуване нашето себе и колко много външният свят?
Това е противоположният полюс на Кантовия светоглед. При Кант природата е изцяло в човешкия дух; при Гьоте човешкият дух е изцяло в природата, защото самата природа е дух. Само съобразно с това разбиране за нас става понятно, когато Гьоте разказва в своята студия "Въздействие на по-новата философия": "Кантовата Критика на чистия разум... лежеше вън от моя кръг.
Аз присъствах въпреки това на някой разговор върху тази книга и с известно внимание можах да забележа, че стария главен въпрос се възобновява, а именно, колко много допринася за нашето духовно съществуване нашето себе и колко много външният свят?
Аз никога не съм разделял двете и когато философствах по мой начин върху нещата, аз вършех това с несъзнателна наивност и действително вярвах, че виждам пред очите си моите мнения". В това схващане на становището на Гьоте спрямо Кант не трябва също да ни заблуди, че първият е изказал някои благоприятни съждения върху кьонигсберския философ. Защото на него самия тази противоположност би му станала напълно ясна само тогава, когато той би се задълбочил в едно по-точно изследване на Кант. Но той не е сторил това. В горецитираната студия той казва: "Входът беше този, който ми хареса; аз не можах да се осмеля да навляза в лабиринта; за това ми пречеше ту поетическата дарба, ту човешкият ум и аз никъде не се чувствах подобрен".
към текста >>
В Шилер се криеше именно нещо от Кантовия начин на мислене; обаче за Гьоте е правилно това, което той казва относно
разговор
ите, които той е водил с кантичици: "Те ме слушаха, но не можеха да ми възразят нищо, нито пък да ми бъдат полезни.
Защото Гьоте вярва, че вечните закони, според които постъпва природата, се разкриват в човешкия дух; обаче затова за него те не бяха субективните закони на този дух, а обективните закони на природния ред. Ето защо той не можеше да се съгласи с Шилер, когато този последният, под влиянието на Кант, издигаше една рязка разделителна стена между царството на природната необходимост и това на свободата. Той се изказва върху това в статията "Запознаване с Шилер" не ще кажат беше възприета въобще Кантианската философия, която издига така високо субекта, като изглежда да го ограничава; той с радост беше възприел в себе си, тя разви извънредното, което природата беше вложила в неговото същество, и той, обзет от най-висше чувство за свободата и самоопределението, беше неблагодарен спрямо великата Майка, която без съмнение не беше се отнесла с него като мащеха. Вместо да я разглежда като самостоятелна, жива, произвеждаща по закони от глъбините до висините, той я вземаше от страна на някои емпирични човешки естествености". И в статията "Въздействие на по-новата философия" той насочва противоположността си с Шилер с думите: "Той проповядваше евангелието на свободата, аз не исках да зная съкратени правата на природата".
В Шилер се криеше именно нещо от Кантовия начин на мислене; обаче за Гьоте е правилно това, което той казва относно разговорите, които той е водил с кантичици: "Те ме слушаха, но не можеха да ми възразят нищо, нито пък да ми бъдат полезни.
Повече от един път аз се натъкнах на това, че един или друг признаваше с усмихващо се удивление: Та това е нещо аналогично на Кантовия начин на мислене, но една странна аналогия".
към текста >>
" Занимаващият се само със себе си Аз може да стигне до най-висшата истина: "На човека му се струва, че е заангажиран в един
разговор
и някое непознато същество го подбужда по един чудесен начин да развие най-явните мисли".
При тях мисленето беше изцяло всмукано от поетическото творчество. Новалис казва: "- Твърде зле е, че поезията има едно особено име и поетите съставляват едно особено съсловие. Не съществува нищо особено. Съществува само особеният начин на работа на човешкия дух. Нима всеки човек не поетизира и не се стреми всяка една минута?
" Занимаващият се само със себе си Аз може да стигне до най-висшата истина: "На човека му се струва, че е заангажиран в един разговор и някое непознато същество го подбужда по един чудесен начин да развие най-явните мисли".
Всъщност романтиците не искаха нищо друго, освен това, което и самите Гьоте и Шилер биха направили свое вероизповедание: Един възглед за човека, който го прави да изглежда колкото е възможно съвършен и свободен. Новалис изживява своите съчинения и съзерцания от едно душевно настроение, което се отнася към образа на света както това на Фихте. Обаче Фихтевият дух действа в най-резките разграничения на чистите понятия; този на Новалис от пълнотата на една душевност, която чувства там, където другите мислят, живее в любов там, където другите искат да обхванат в идеи съществата и процесите на света. В лицето на своите представители епохата търси зад външния сетивен свят по-висшата духовна природа, онази духовна природа, в която се корени себесъзнателната душа, която не може да се корени във външната действителност на сетивата. Новалис чувства себе си, изживява себе си в по-висшата духовна природа.
към текста >>
22.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
На 20 февруари 1831 годна той каза на Екерман /виж
Разговор
и на Гьоте с Екерман, част ІІ/: Човекът "не се отказва да внесе и в науката своя добит в живота възглед и да пита и при отделните части на едно органическо същество за тяхната цел и полза.
Благодарение на това, че Хегел вижда в най-висшите прояви на човешкия дух процеси, в които първичното същество на света намира завършека на своето развитие, на своето ставане, за него всички други явления стават предварителни степени към този най-висок връх; и самият този връх се явява като целта, към която всичко се стреми. Тази представа за целесъобразност във вселената е различна от онази, която си представя сътворението на света и ръководството на света като произведение на един мъдър техник или конструктор на машини, който е устроил всички неща съобразно една полезна цел. Гьоте рязко е отхвърлил едно такова полезностно учение.
На 20 февруари 1831 годна той каза на Екерман /виж Разговори на Гьоте с Екерман, част ІІ/: Човекът "не се отказва да внесе и в науката своя добит в живота възглед и да пита и при отделните части на едно органическо същество за тяхната цел и полза.
Това може да върви до определено място и той може да върви също и в науката до известно място; но скоро ще се натъкне на явления, при които този малък възглед не е достатъчен и където без една по-висша подкрепа ще се заплете само в противоречия. Такива учители на полезността казват: волът има рога, за да се защищава с тях. Но питам за сега: Защо овцата няма никакви рога? И ако има някакви рога, защо те са засукани около ушите и, така че не могат да и служат за нищо? Обаче съвсем друго е, когато аз кажа: Волът се защищава със своите рога, защото ги има.
към текста >>
23.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Той изказа ясно това в един
разговор
със Соре /през август 1830 г./.
Щом те са се развили едни от други, тогава на основата на тяхното разнообразие трябва да съществува нещо общо. В най-нисшите животни трябва да може да бъде познато нещо, което е нужно само да се усъвършенства, за да се превърне в течение на времето във формата на по-висшите животни. Кювие се обърна енергично против логическите изводи на този възглед. Той беше предвидливият човек, който обърна вниманието на това, че фактите не дават никакъв повод да се стигне да такива далече простиращи се заключения. Щом Гьоте научи за този спор, за него избледня интересът към едно едновременно политическо събитие, каквото беше френската революция от месец юли.
Той изказа ясно това в един разговор със Соре /през август 1830 г./.
На него му беше ясно, че с този спорен въпрос беше свързано схващането на органическия свят по един естествен начин. В статията, която написа, той се застъпи силно за Жьофроай дьо Сент Илер /виж Гьотевите Съчинения върху Естествените науки в т. 36 на Гьотевите издания на германската национална литература./. Той каза на Йоханес фон Мюлер, че Жьофроай дьо Сент Илер върви по един път, по който той е вървял още преди 50 години. От това става ясно, какво е искал Гьоте, когато скоро след неговото идване във Ваймар той започна да изучава животинските и растителните същества.
към текста >>
24.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
В едно писмо /виж Гомперц: Джон Стюарт Мил, Виена, 1889 г./ Гледстоун казва, че той е обичал да нарича в
разговор
и Мил като "светия на рационализма".
Що е това самодейно мислене, не може да ни научи никакво наблюдение: Това мислене то може да научи от само себе си. И понеже мисленето може да каже нещо върху себе си само чрез себе си, то може също само да си каже нещо върху неговото отношение към външния свят. Следователно начинът на мислене на Мил изключва напълно добиването на един светоглед. Такъв светоглед може да се добие само чрез едно потопяващо се в себе си и чрез това виждащо себе си и своето отношение към външния свят мислене. Че Стюарт Мил хранеше една антипатия към едно такова градящо върху себе си мислене, това мажем да разберем добре от неговия характер.
В едно писмо /виж Гомперц: Джон Стюарт Мил, Виена, 1889 г./ Гледстоун казва, че той е обичал да нарича в разговори Мил като "светия на рационализма".
Един човек, който се проявява напълно по този начин в мисленето, поставя на мисленето големи изисквания и се стреми според най-големите възможни предпазни мерки то да не го измами. Чрез това той става недоверчив към мисленето. Той вярва, че лесно може да изпадне в несигурност, когато изгубва здравите опорни точки. И основна черта на личността на Мил е несигурността по отношение на всички въпроси, които излизат вън от строгото знание на наблюдението. Който проследява неговите съчинения, ще види навсякъде, как Мил разглежда такива въпроси като открити, върху които не се осмелява да произнесе едно сигурно съждение.
към текста >>
Гьоте казва, че е участвал в някои
разговор
и върху Кантовата "Критика на чистия разум" и е констатирал при това, че стрият главен въпрос се възстановява, според който се пита, "Колко много допринася за нашето духовно съществуване нашето себе и колко много външният свят?
Нямат право онези, които твърдят, че на човекът е присъщо по неговата природа едно дадено завинаги разположение към общите истини. Това, което се явява като такова разположение, то не е съществувало някога при неговите прадеди, а е било добито чрез приспособяване и се е предало по наследство на потомците. Когато някои философи говорят за истини, които човек не е нужно да черпи от своя собствен индивидуален опит, а са предварително заложени в неговия организъм, те са прави в известно отношение. Обаче и такива истини са също добити, само че не от човека като индивид, а от рода. Отделният човек е наследил готово това, което е било добито в минали времена.
Гьоте казва, че е участвал в някои разговори върху Кантовата "Критика на чистия разум" и е констатирал при това, че стрият главен въпрос се възстановява, според който се пита, "Колко много допринася за нашето духовно съществуване нашето себе и колко много външният свят?
" И той продължава по-нататък: "Аз никога не съм разделял двете и когато съм философствувал по мой начин върху обектите, аз го вършех с несъзнателна наивност и действително вярвах, че виждам своите мнения пред очите си". Спенсер постави този "стар главен въпрос" в светлината на естественонаучния начин на мислене. Той вярваше да покаже, че несъмнено развития човек трябва да допринесе също и от своето себе за своето духовно съществуване; обаче това себе също е съставено от наследените части, които нашите прадеди са добили в борбата с външния свят. Когато днес вярваме, че виждаме пред очите си нашите мнения, те не са били винаги нашите мнения, а са били някога наблюдения, които са били действително направени с очите при външния свят. Следователно и пътят на Спенсер е както този на Стюарт Мил такъв, който изхожда от психологията.
към текста >>
25.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
" „
Разговор
ът", беше нейният кратък отговор.
„А кое е по-освежаващо от светлината?
" „Разговорът", беше нейният кратък отговор.
към текста >>
Старата жена, която непрекъснато се взираше в ръката си, тук прекъсна
разговор
а и понечи да се сбогува.
Старата жена, която непрекъснато се взираше в ръката си, тук прекъсна разговора и понечи да се сбогува.
„Почакайте още малко", каза Красивата Лилия, „и вземете моето бедно канарче със себе си. Помолете лампата да го превърне в един красив топаз; после аз ще го съживя чрез моето докосване и то, заедно с Вашия добър мопс, ще стане най-доброто ми развлечение. Обаче побързайте колкото можете, защото със залеза на Слънцето бедното животно ще бъде обхванато от непоносимо разложение и красивата му форма ще се разруши завинаги."
към текста >>
„Какъвто и да е", каза Змията, продължавайки прекъснатия
разговор
,
„Какъвто и да е", каза Змията, продължавайки прекъснатия разговор,
към текста >>
В това време Старецът с лампата слушаше
разговор
а на Блуждаещите Светлини с голямо внимание и беше доволен, че така Лилия малко се поразсея и ободри.
В това време Старецът с лампата слушаше разговора на Блуждаещите Светлини с голямо внимание и беше доволен, че така Лилия малко се поразсея и ободри.
И ето че неусетно настана полунощ.
към текста >>
26.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Двама мъже, единият по-млад, а другият с десет години по-възрастен, изслушали тази лекция и се случило така, че след лекцията те тръгнали заедно и започнали
разговор
помежду си./*2/ По-младият от двамата мъже се обърнал към по-възрастния: Ако човек се остави под въздействието на една такава лекция, той винаги става свидетел, как научният подход раздробява нещата и ги поставя едно до друго, без да се съобразява с духовната цялост, която ги свързва и живее в тях.
Тогава един от най-известните по онова време ботаници, на име Батч /*1/, стоящ начело на тогавашната наука, трябвало да изнесе една лекция в Дружеството за естествени науки, намиращо се в Йена.
Двама мъже, единият по-млад, а другият с десет години по-възрастен, изслушали тази лекция и се случило така, че след лекцията те тръгнали заедно и започнали разговор помежду си./*2/ По-младият от двамата мъже се обърнал към по-възрастния: Ако човек се остави под въздействието на една такава лекция, той винаги става свидетел, как научният подход раздробява нещата и ги поставя едно до друго, без да се съобразява с духовната цялост, която ги свързва и живее в тях.
Да, на по-младия мъж му беше, така да се каже, твърде противно, че растенията могат да бъдат подредени едно до друго, без никакъв намек за онзи по-висш принцип, който свързва различните растения и така или иначе, трябва да съществува в света.
към текста >>
Този
разговор
представлява едно симптоматично и многозначително оповестяване на новата Духовна наука, антропософията./*4/ Какво всъщност проговори тогава у Гьоте, когато той възрази на Шилер?
Този разговор представлява едно симптоматично и многозначително оповестяване на новата Духовна наука, антропософията./*4/ Какво всъщност проговори тогава у Гьоте, когато той възрази на Шилер?
У Гьоте проговори съзнанието, че външният обективен свят, външните истини могат да бъдат обхванати не само с помощта на онези представи, до които стигаме чрез външните сетива и които ограниченият разум получава от външните сетивни възприятия; но след като човекът напрегне своите по-висши духовни сили, които не зависят от външните сетивни възприятия, той също стига до нещо истинно, до нещо обективно, както това прави и чрез своите сетивни възприятия.
към текста >>
Става дума за една малка творба под надслов „Приказка", която е поместена в края на „
Разговор
и с немски изселници".
Сега ние бихме искали да се приближим до Гьоте като разгледаме онази негова творба, в която са съсредоточени цялото му методическо мислене, цялата му воля; днес ще сторим това по един външен, екзотеричен начин, а в други ден по един вътрешен, езотеричен начин. Ако поискаме да вникнем в най-дълбоките тайни на познанието, до които е успял да се добере Гьоте, можем да си послужим с едно почти непознато негово произведение.
Става дума за една малка творба под надслов „Приказка", която е поместена в края на „Разговори с немски изселници".
Защото докато я чете, всеки, който действително се стреми да проникне в Гьотевия светоглед, още в самото начало има ясното усещане, че Гьоте иска да каже нещо много повече, отколкото читателят научава на пръв поглед от персонажите на приказката. Да, тази Приказка предлага на внимателния наблюдател загадка след загадка.
към текста >>
" Ето защо повтарям: тя се намира във всяко пълно издание на Гьотевите произведения, и по- точно в края на „
Разговор
и с немски изселници".
А сега ми позволете да изложа пред Вас само главните моменти от повествованието, защото не е възможно да обсъждаме Приказката, без да се спрем на нейните най-характерни особености. Следователно, налага се за известно време да се потопим в съдържанието на приказката, защото това ще ни улесни в по-нататъшната работа върху нея. Често ми се е случвало, когато изнасям лекция върху тази приказка, да чувам възражението: „Но аз изобщо не зная, че в Гьотевите произведения има такава приказка!
" Ето защо повтарям: тя се намира във всяко пълно издание на Гьотевите произведения, и по- точно в края на „Разговори с немски изселници".
към текста >>
„
Разговор
ът."
„Разговорът."
към текста >>
Сега отново започва един
разговор
между Царете и Стареца с лампата.
Сега отново започва един разговор между Царете и Стареца с лампата.
Питат Стареца:
към текста >>
По пътя към Красивата Лилия тя среща един чудно хубав момък, на когото обаче, както той казва, е отнета цялата му някогашна сила и мощ; и от
разговор
а между тях, ние узнаваме как точно се е случило това.
По пътя към Красивата Лилия тя среща един чудно хубав момък, на когото обаче, както той казва, е отнета цялата му някогашна сила и мощ; и от разговора между тях, ние узнаваме как точно се е случило това.
Момъкът е обзет от силното желание да се срещне с Красивата Лилия. Тя отдавна се е превърнала в негов идеал. Обаче нейните прекрасни очи действуват по толкова гибелен начин, че сега той е останал без капчица сила и въпреки това, нещо непрекъснато го влече към нея.
към текста >>
27.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Но същото събитие, което тук се разиграва със Зелената Змия вече под формата на изживяване ние срещаме и в човешката душа, едно изживяване, което няма да ни изненада, ако си припомним онзи
разговор
между Гьоте и Шилер, за който стана дума завчера.
Но същото събитие, което тук се разиграва със Зелената Змия вече под формата на изживяване ние срещаме и в човешката душа, едно изживяване, което няма да ни изненада, ако си припомним онзи разговор между Гьоте и Шилер, за който стана дума завчера.
Ние видяхме: В мига, когато Шилер обсъжда с Гьоте същността на природознанието и самото наблюдение на природните феномени, той все още смята, че това, което Гьоте му нахвърля с няколко щрихи, имайки предвид прарастението, е само някаква абстрактна идея, която обобщава различните видове от растителния свят. Обаче Гьоте възразява: Ако това тук е една идея, тогава аз виждам моите идеи с очите си! В този момент едно срещу друго застават две коренно различни светоусещания. Шилер упорито се е стремил да разбере светогледа на Гьоте и почитанието към него не би могло да пострада, ако бъде посочен като пример за онази душевна нагласа, която тегли човека към абстрактните представи на сухото, разсъдъчно мислене. Но при определени обстоятелства и особено когато човекът е устремен към по-висши степени от своето развитие, тази душевна нагласа може да изиграе една коварна, зла роля.
към текста >>
28.
Статия 20: Търси се прозорливост!
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Съобразно с това, не трябва да очаквате кой знае какво от
разговор
и с членове на една или друга партия.
Съобразно с това, не трябва да очаквате кой знае какво от разговори с членове на една или друга партия.
Защото, докато те избират да останат в рамките на партията, ще останат и склонни да интерпретират всяка мисъл, предложена от поддръжниците на троичната идея, по начин, удобен за тази партия. Ако някой е осъзнал ценността на този импулс, трябва да го разбере всеобхватно и в дълбочина. Никой не може да направи каквото и да било за хората, които не искат троичния социален организъм, а може да се работи само с тези, които вече се изпълват с идеята. Само с такива хора може да се обсъждат подробности за обществените дела. Важно е да разберете, че няма смисъл да се говори с Г-н Ерцбергер[1] за обществените дела, докато Г-н Ерцбергер е Г-н Ерцбергер!
към текста >>
Тя дава основа за
разговор
и с всеки, но идеята не трябва да губи нищо от своята радикалност в тези
разговор
и.
Пиша това по този въпрос, защото забелязвам, че не всички, които са приели троичната идея, я насочат в правилната посока. Троичният социален ред е идея, на която човек трябва да служи без задръжки, ако иска изобщо да ѝ служи.
Тя дава основа за разговори с всеки, но идеята не трябва да губи нищо от своята радикалност в тези разговори.
Хората ще вземат правилните мерки, когато разберат истинските причини за упадъка. Вярната представа ще даде необходимия кураж за всеобхватни оздравителни мерки. А сегашната преобладаваща безпомощност все пак е само последствие от липсата на прозорливост.
към текста >>
29.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Например сънуваме един
разговор
, който сме имали вчера с това или онова лице.
Но тази фаза трае само няколко дни. Нейното дълготраене може да се сравни твърде различно индивидуално с това на сънищата, които са подбуди, предизвикани в нас от опитностите на деня. Що се отнася за образуването на нашите сънища, то винаги е един отзвук на това, което сме живели било същия ден, било в навечерието, било преди това навечерие. Това, което ни идва от самия ден, може да се съедини в една особена връзка с по-стари опитности.
Например сънуваме един разговор, който сме имали вчера с това или онова лице.
Тази опитност изниква следователно направо в полето на съня. Но може би ние сме разговаряли с одушевление за едно трето лице, което сме видели преди десет години и след това вече не сме среща ли. Именно за това лице ние продължаваме да сънуваме всякакви неща. Ние бихме познали добре тези връзки, ако бихме проучили както подобава сънищата. Някой сънува за това, което е видял вчера; друг за това, което е станало преди навечерието; друг пък за това, което е станало три или четири дни преди това.
към текста >>
30.
26. VІІІ. Мисията на Михаела в епохата на свободата на човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Човек се научава да познава отношенията към природата като нещо, което той гледа от вън; отношенията към духовния свят изхождат от нещо, което е един вид вътрешен
разговор
с едно същество, към което човек си е отворил достъп благодарение на това, че е преминал към едно духовно съзерцание на света.
Положението на човека спрямо мировото Същество ще му става в бъдеще все по-неразбираемо, ако той не се залови да признае, освен своите отношения към природните същества и природните процеси, и такива, каквито са тези към мисията на Михаел.
Човек се научава да познава отношенията към природата като нещо, което той гледа от вън; отношенията към духовния свят изхождат от нещо, което е един вид вътрешен разговор с едно същество, към което човек си е отворил достъп благодарение на това, че е преминал към едно духовно съзерцание на света.
към текста >>
31.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Участието ми обаче никога не се отнасяше до съдържанието на това, което говореха, а до формата, която приемаше
разговор
ът.
В Нойдьорфл идваше веднъж на всеки два или три дни. В свободните им вечерни часове баща ми и той разговаряха за политика. Това ставаше на масата, намираща се до гарата под две могъщи, прекрасни липови дървета. Там се събираше цялото семейство и чуждият служител. Майка ми плетеше на една или две куки, брат ми и сестра ми лудуваха, а аз често седях на масата и слушах безкрайните приказки за политика на двамата мъже.
Участието ми обаче никога не се отнасяше до съдържанието на това, което говореха, а до формата, която приемаше разговорът.
Те бяха във вечно несъгласие. Когато единият казваше „да“, другият му отвръщаше с „не“. Всичко това обаче винаги се разиграваше под знака на интензивността, на страстта, но също и под този на добродушието, което беше основна черта в характера на баща ми.
към текста >>
Оттогава между политиката чувах и много
разговор
и относно бъдещата ми житейска съдба.
Под такива влияния израснах до възрастта, в която баща ми трябваше да реши въпроса дали да ме изпрати в гимназията или в реалното училище във Винер Нойщат.
Оттогава между политиката чувах и много разговори относно бъдещата ми житейска съдба.
На баща ми му даваха един или друг съвет, но още тогава знаех: той обича да слуша какво му казват другите, но действа съобразно собствената си твърда воля.
към текста >>
32.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Виждах някои хора, които понякога се присъединяваха към нашия
разговор
, да се смеят, когато с този „посветен“ вървяхме по улиците на Виена.
Човек можеше веднага да усети, че той чете книгите само защото иска да намери и у други това, което сам знае. Но това не го удовлетворяваше. Изразяваше се така, сякаш той като личност е само говорният орган за едно духовно съдържание, което иска да извади наяве от скритите светове. Когато бях с него, можех да направя дълбоки прозрения в тайните на природата. На гърба си той носеше своя вързоп с целебни билки, а в сърцето си – резултатите, които беше събрал от духовността на природата.
Виждах някои хора, които понякога се присъединяваха към нашия разговор, да се смеят, когато с този „посветен“ вървяхме по улиците на Виена.
В това нямаше нищо чудно. Защото начинът му на изразяване не беше разбираем от само себе си. В известен смисъл човек първо трябваше да научи неговия „духовен диалект“. Отначало той не беше разбираем и за мен. Но още от първата ни среща изпитах най-дълбока симпатия към него.
към текста >>
33.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
С него също прекарвах много време в
разговор
и, стимулиращи мисълта.
Към този период се числи още едно важно за мен приятелство с един млад мъж, който във всичко представляваше противоположност на младежа с русите къдри. Той чувстваше себе си като поет.
С него също прекарвах много време в разговори, стимулиращи мисълта.
Той изпитваше голям възторг от всичко поетично. Още на съвсем млади години си беше поставил големи задачи. Когато се запознахме, вече беше написал една трагедия, озаглавена „Ханибал“, и много лирика.
към текста >>
За голямо мое съжаление трябваше да науча нещо, което малко по малко започна да се усеща в писмата му, а също и в
разговор
ите с него, а именно че у него все повече се задълбочава мнението, че страда от неизлечима болест.
Интересът към поезията го поглъщаше изцяло и той не намираше друга истинска връзка с битието освен тази. Накрая стана необходимо да започне работа, която му беше безразлична. С него също останахме във връзка чрез кореспонденция. Това, че не можеше да изпита истинско удовлетворение от собственото си поетическо изкуство, действаше разяждащо на душата му. За него животът не беше изпълнен с нищо стойностно.
За голямо мое съжаление трябваше да науча нещо, което малко по малко започна да се усеща в писмата му, а също и в разговорите с него, а именно че у него все повече се задълбочава мнението, че страда от неизлечима болест.
Нищо не му беше достатъчно, за да разсее това съмнение. Така че един ден трябваше да науча новината, че младежът, който ми беше истински близък, сам е сложил край на живота си.
към текста >>
Затова пък с малцината, с които сам желаеше да споделя, той беше особено склонен към
разговор
и в писма.
След това говорих със съученика си за книгата. Така на преден план излезе вътрешният живот на душата му, което по-късно стана основание за нашето продължително приятелство. Той беше затворен човек, който споделяше много малко. Повечето го смятаха за особняк.
Затова пък с малцината, с които сам желаеше да споделя, той беше особено склонен към разговори в писма.
Смяташе себе си за човек, призван за поет от вътрешните си заложби. Беше на мнение, че носи голямо богатство в душата си. Имаше също така склонността по-скоро да си представя, че е в много близки отношения с други хора, особено с момичета, отколкото наистина да превърне тези отношения в обективен факт. Понякога беше близо до такава връзка, но въпреки това не можеше да я доведе до действително преживяване. В разговорите си с мен той преживяваше мечтите си с такава искреност и възторг, сякаш бяха реалност.
към текста >>
В
разговор
ите си с мен той преживяваше мечтите си с такава искреност и възторг, сякаш бяха реалност.
Затова пък с малцината, с които сам желаеше да споделя, той беше особено склонен към разговори в писма. Смяташе себе си за човек, призван за поет от вътрешните си заложби. Беше на мнение, че носи голямо богатство в душата си. Имаше също така склонността по-скоро да си представя, че е в много близки отношения с други хора, особено с момичета, отколкото наистина да превърне тези отношения в обективен факт. Понякога беше близо до такава връзка, но въпреки това не можеше да я доведе до действително преживяване.
В разговорите си с мен той преживяваше мечтите си с такава искреност и възторг, сякаш бяха реалност.
Затова нямаше как да не се получи така, че да не изпитва горчиви чувства, когато мечтите му за пореден път се сриваха.
към текста >>
А този живот, от своя страна, се превръщаше в предмет на мъчителен самоанализ, намиращ отражение в
разговор
ите ни и в многобройните му писма до мен.
При него това се проявяваше във воденето на душевен живот, който няма ни най-малко общо с външното битие.
А този живот, от своя страна, се превръщаше в предмет на мъчителен самоанализ, намиращ отражение в разговорите ни и в многобройните му писма до мен.
Така веднъж ми беше писал дълго разяснение за това как за него най-малкото, както и най-голямото преживяване се превръщат в символи и как той живее с такива символи.
към текста >>
34.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Шрьоер винаги ми даваше книги от своята библиотека, в които можех да продължа да проследявам съдържанието на нашия
разговор
.
Когато бях с него, аз се сгрявах духовно. Можех да седя до него с часове. От въодушевеното му сърце в живо слово се възраждаха Коледните мистерии, духът на немските диалекти, развитието на литературния живот. Стана ми практически нагледно отношението на диалекта към книжовния език. Доставяше ми истинска радост, когато ми говореше, което вече беше правил и по време на лекции, за поета Йозеф Мисон, написал на долноавстрийски диалект великолепната поема „Игнац, селянче от Долна Австрия, отива в чужбина“1.
Шрьоер винаги ми даваше книги от своята библиотека, в които можех да продължа да проследявам съдържанието на нашия разговор.
Наистина, винаги когато седях сам при Шрьоер, имах чувството, че там присъства и един трети: духът на Гьоте. Защото Шрьоер живееше толкова силно в същността и делото на Гьоте, че при всяко усещане или идея, възникващи в душата му, се явяваше продиктуваният от чувството въпрос: така ли би усещал или мислил Гьоте? С най-голяма симпатия се вслушвах духовно във всичко, което идваше от Шрьоер. Въпреки това не можех да направя нищо друго освен в собствената си душа да изграждам напълно независимо по отношение и на него това, към което се стремях най-съкровено. Шрьоер беше идеалист, а идейният свят като такъв за него беше това, което действа като движеща сила в природните и човешките творения.
към текста >>
35.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Нашите
разговор
и в кръга на семейството касаеха главно литературата.
Нашите разговори в кръга на семейството касаеха главно литературата.
За да се обосноват за едно или друго, братът и сестрите донасяха по някоя книга от библиотеката на баща си. Обстоятелствата се стекоха така, че малко по малко се запознах с много от нещата, които четеше мъжът в съседната стая, макар и сам никога да не го бях виждал.
към текста >>
При това си посещение имах възможността да проведа един
разговор
с поетесата, който през живота ми често изникваше в душата ми.
Ентусиазмът на Шрьоер ме накара да прочета произведенията ѝ на един дъх. Написах един фейлетон за поетесата. Това ми донесе голямата радост да мога да я посетя.
При това си посещение имах възможността да проведа един разговор с поетесата, който през живота ми често изникваше в душата ми.
По това време тя вече се беше посветила на една задача от най-висш стил, на нейната епическа поема „Робеспиер“. Тя говорѝ с мен за основните идеи в нея. Още тогава в речта ѝ звучеше песимистично основно настроение. Струваше ми се, че сякаш в една личност като Робеспиер тя искаше да представи трагизма на всеки идеализъм. Идеалите възникват в човешката гръд, но те нямат никаква власт над безидейната, жестока, разрушителна дейност на природата, която изкрещява срещу всеки идеал своя безмилостен призив: „Ти си само илюзия, мое призрачно създание, което яз отново и отново захвърлям в небитието!
към текста >>
Тук бих искал да спомена само за два наши
разговор
а.
Около двамата се събираха преподаватели от теологическия факултет, католически свещеници с най-изтънчена ерудиция. Пръв измежду всички тях беше свещеникът от Цистерцианския орден на Светия кръст Вилхелм Нойман. Мюлнер с право го обожаваше заради неговата всеобхватна ерудиция. Веднъж, когато в отсъствието на Нойман говореше с ентусиазирано възхищение за неговите обширни и всестранни знания, той ми каза: „Да, професор Нойман познава целия свят и още три села.“ С удоволствие се присъединявах към този начетен мъж, когато си тръгвахме от посещения у деле Грацие. Често беседвахме с този „идеал“ за учен човек, но същевременно „верен син на своята църква“.
Тук бих искал да спомена само за два наши разговора.
Единият беше за същността на Христос. Изразих схващането си за това, че Исус от Назарет, благодарение на свръхземно влияние, е приел Христос в себе си и как след Мистерията на Голгота Христос живее като духовно същество в еволюцията на човечеството. Този разговор се запечата дълбоко в душата ми и нееднократно отново изплуваше в нея. Защото за мен той беше от голямо значение. Този разговор всъщност се проведе между трима: професор Нойман, аз и един невидим трети – персонификация на католическата догматика, видима за духовното око, която се показваше заплашително зад професор Нойман и непрекъснато го потупваше направляващо по рамото, когато острата логика на учения твърде много се съгласяваше с мен.
към текста >>
Този
разговор
се запечата дълбоко в душата ми и нееднократно отново изплуваше в нея.
Веднъж, когато в отсъствието на Нойман говореше с ентусиазирано възхищение за неговите обширни и всестранни знания, той ми каза: „Да, професор Нойман познава целия свят и още три села.“ С удоволствие се присъединявах към този начетен мъж, когато си тръгвахме от посещения у деле Грацие. Често беседвахме с този „идеал“ за учен човек, но същевременно „верен син на своята църква“. Тук бих искал да спомена само за два наши разговора. Единият беше за същността на Христос. Изразих схващането си за това, че Исус от Назарет, благодарение на свръхземно влияние, е приел Христос в себе си и как след Мистерията на Голгота Христос живее като духовно същество в еволюцията на човечеството.
Този разговор се запечата дълбоко в душата ми и нееднократно отново изплуваше в нея.
Защото за мен той беше от голямо значение. Този разговор всъщност се проведе между трима: професор Нойман, аз и един невидим трети – персонификация на католическата догматика, видима за духовното око, която се показваше заплашително зад професор Нойман и непрекъснато го потупваше направляващо по рамото, когато острата логика на учения твърде много се съгласяваше с мен. При него беше забележително как първата част на дадено сложно изречение много често се превръщаше в своята противоположност във втората му част. В негово лице ми противоречеше един от най-добрите представители на католическия начин на живот. Благодарение на него ми се удаде, запазвайки пълно уважение към неговите възгледи, да изуча основно особеностите на католическото разбиране за живота.
към текста >>
Този
разговор
всъщност се проведе между трима: професор Нойман, аз и един невидим трети – персонификация на католическата догматика, видима за духовното око, която се показваше заплашително зад професор Нойман и непрекъснато го потупваше направляващо по рамото, когато острата логика на учения твърде много се съгласяваше с мен.
Тук бих искал да спомена само за два наши разговора. Единият беше за същността на Христос. Изразих схващането си за това, че Исус от Назарет, благодарение на свръхземно влияние, е приел Христос в себе си и как след Мистерията на Голгота Христос живее като духовно същество в еволюцията на човечеството. Този разговор се запечата дълбоко в душата ми и нееднократно отново изплуваше в нея. Защото за мен той беше от голямо значение.
Този разговор всъщност се проведе между трима: професор Нойман, аз и един невидим трети – персонификация на католическата догматика, видима за духовното око, която се показваше заплашително зад професор Нойман и непрекъснато го потупваше направляващо по рамото, когато острата логика на учения твърде много се съгласяваше с мен.
При него беше забележително как първата част на дадено сложно изречение много често се превръщаше в своята противоположност във втората му част. В негово лице ми противоречеше един от най-добрите представители на католическия начин на живот. Благодарение на него ми се удаде, запазвайки пълно уважение към неговите възгледи, да изуча основно особеностите на католическото разбиране за живота.
към текста >>
И все пак за мен и този
разговор
беше важен.
Друг път говорихме за повтарящите се земни животи. Професорът ме изслуша, говореше за най-различни книги, в които можеше да се намери нещо по този въпрос. Често поклащаше глава, но изобщо нямаше намерение да навлиза в съдържателната страна на изглеждащата му твърде нереална тема.
И все пак за мен и този разговор беше важен.
Дълбоко в паметта ми се вряза чувството на неловкост, с което Нойман приемаше изказванията ми със своите неизречени присъди над тях.
към текста >>
Често когато стоящите малко по-встрани от нейния кръг вече си бяха тръгнали, деле Грацие ставаше извънредно
разговор
лива и имахме възможност да чуем някои думи, които звучаха като въздишката на живота в отзвук на тежки съдбовни дни.
Над тези съботни събирания цареше истинско обаяние. Когато се стъмнеше, запалваха една лампа, покрита с червен плат и се разполагахме в едно кръгло пространство от светлина, което внасяше тържествено настроение в цялата компания.
Често когато стоящите малко по-встрани от нейния кръг вече си бяха тръгнали, деле Грацие ставаше извънредно разговорлива и имахме възможност да чуем някои думи, които звучаха като въздишката на живота в отзвук на тежки съдбовни дни.
Можеше обаче да се чуе и истински хумор по повод превратността на живота и гласове на възмущение от корупцията в пресата и на други места. Между тях се чуваха и саркастичните, често пъти ядовити забележки на Мюлнер по всевъзможни въпроси на философията, изкуството и други.
към текста >>
Всички усетихме, че с това, което започна да се обменя между нашите души в
разговор
а, не бихме могли да останем в спарената теснотия на това помещение.
Бяхме го обезпокоили. Това обърканият му поглед не можа да скрие, но той го показа по най-добронамерен начин. Застанахме около него. В тясното помещение нямаше място за сядане за толкова много хора. Беше забележително как мъжът, описан като „особняк“, съвсем скоро се оказа духовит събеседник.
Всички усетихме, че с това, което започна да се обменя между нашите души в разговора, не бихме могли да останем в спарената теснотия на това помещение.
И сега не беше чак толкова трудно да отведем „саможивия особняк“ с нас в един друг „локал“. Всички, с изключение на него и на един друг негов познат, който от доста време идваше в нашия кръг, бяхме млади, но скоро се оказа, че никога още не сме били толкова млади, колкото тази вечер, когато възрастният господин беше сред нас, защото той всъщност беше най-младият.
към текста >>
И тъй като ги съзнавах благодарение на истинско виждане в тази област, можах да проведа гореспоменатия
разговор
с професор Нойман.
Именно в описвания период от живота ми ми се удаде да достигна до определени виждания за повтарящите се земни животи на човека. Те не ми бяха чужди и преди, но още носеха неопределен характер и не се проявяваха в отчетливи впечатления. Теории за такива неща като повтарящи се земни животи не си създавах в своите мисли. Запознах се с тях от литературата или от други източници и ги възприемах за нещо очевидно, но самият аз не теоретизирах върху тях.
И тъй като ги съзнавах благодарение на истинско виждане в тази област, можах да проведа гореспоменатия разговор с професор Нойман.
Със сигурност не е укорително, ако хората се убеждават в повтарящите се земни животи и само чрез познания, които могат да бъдат придобити единствено по свръхсетивен път. Защото едно пълно убеждение в тази област е възможно и за непредубедения здрав човешки разсъдък и тогава, когато човекът не е стигнал до фактическо съзерцание. Само че пътят на теоретизирането в тази област не беше моят път.
към текста >>
36.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
В хода на
разговор
а ни стигнах дотам да му кажа, че все пак човек не би трябвало предварително да вижда в представата нещо отделено от действителността и представляващо само нещо нереално в съзнанието.
Той говореше с абсолютна категоричност, от която можеше да се съди за начина, по който е нахвърлил някои от основополагащите си мисли за всеобщата концепция за света, осветлявайки я по свой собствен начин. В тези мисли всичко, което стигаше до него от чуждите виждания, веднага биваше обсипано с критика. Така седях срещу него, докато той правеше острите си преценки за мен, но всъщност вътрешно така и не ме слушаше. За него същността на нещата се намираше в несъзнаваното и трябваше завинаги да остане там, скрита за човешкото съзнание. За мен несъзнаваното беше нещо, което чрез усилията на душевния живот може все повече да се издига до съзнанието.
В хода на разговора ни стигнах дотам да му кажа, че все пак човек не би трябвало предварително да вижда в представата нещо отделено от действителността и представляващо само нещо нереално в съзнанието.
Подобен възглед не би могъл да бъде изходна точка на теорията на познанието. Защото чрез него човек сам си препречва достъпа до всяка действителност, като тогава му остава само да вярва, че живее в представи и че би могъл да се приближи до нещо истинско само в хипотетични концепции, т.е. по един нереален начин. По-скоро човек би трябвало първо да провери дали възгледът за представата като нещо нереално е защитим или пък произхожда единствено от един предразсъдък. Едуард фон Хартман възрази, че това не подлежи на оспорване.
към текста >>
37.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
По това време за мен голямо значение имаше задълбоченото занимание с Гьотевата „Приказка за зелената змия и красивата лилия“, представляваща заключението на неговите „
Разговор
и на немски изселници“.
По това време за мен голямо значение имаше задълбоченото занимание с Гьотевата „Приказка за зелената змия и красивата лилия“, представляваща заключението на неговите „Разговори на немски изселници“.
Тази „приказка-загадка“ има много тълкуватели. За мен не беше важно „тълкуването“ на нейното съдържание. Исках просто да го възприема в неговата поетично-художествена форма. Винаги съм изпитвал неприязън към това да съсипвам творческата фантазия с интелектуални обяснения.
към текста >>
38.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Често си спомнях за тези безкрайни
разговор
и, които тогава водехме в едно популярно кафене на Михаелплац във Виена.
Именно в този период външният ми живот беше наситен със социални контакти. Често се събирахме със старите ми приятели. Колкото и малко да имах възможност да говоря за нещата, за които загатвам тук, духовните и душевни връзки, свързващи ме с приятелите ми, бяха много интензивни.
Често си спомнях за тези безкрайни разговори, които тогава водехме в едно популярно кафене на Михаелплац във Виена.
Имах повод за това особено по времето, когато след световната война старата Австрия беше разцепена. Защото предпоставките за този разпад още тогава бяха навсякъде налице. Но никой не искаше да го признае. Всеки имаше една или друга готова рецепта в зависимост от националните или културните си наклонности. И ако идеали, проявяващи се по време на прилив, оказват приповдигащо въздействие, то тези, породени от упадъка и желаещи да го задържат, са не по-малко възвишени в своя трагизъм.
към текста >>
В
разговор
ите за тази книга, които тогава се водеха повсеместно, където и да отиде човек, винаги се говореше за появата на един напълно нов дух.
Обратният ми път към Виена беше изпълнен с тъжни спомени. Там почти веднага в ръцете ми попадна една книга, за чието „духовно богатство“ тогава се говореше в най-широки кръгове: „Рембранд като възпитател“.
В разговорите за тази книга, които тогава се водеха повсеместно, където и да отиде човек, винаги се говореше за появата на един напълно нов дух.
Но именно поради това явление се убедих колко самотен бях с моята душевна настройка сред тогавашния духовен живот.
към текста >>
Той имаше деликатно разбиране за тях, но се виждаше как почти веднага съдържанието на
разговор
а у него неусетно преминава в сферата на музикалното.
Доколко стойностно или не беше музикалното му творчество, няма нужда да обсъждам тук. Но колко очарователни бяха срещите с него на улицата, когато, щом някой го заговореше, той сякаш се събуждаше от своя свят на тонове! Обикновено не си закопчаваше копчетата на жилетката в правилните илици. Очите му говореха с блага замисленост, походката му не беше твърда, но изразителна. С него можеше да се беседва за много неща.
Той имаше деликатно разбиране за тях, но се виждаше как почти веднага съдържанието на разговора у него неусетно преминава в сферата на музикалното.
към текста >>
39.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
С него човек определено можеше да говори на най-възвишени духовни теми, но в
разговор
а лесно се промъкваше някаква горчивина, произлизаща от неговите усещания.
Зуфан беше привързан към Херман Грим с беззаветна преданост. Преди това в Берлин на него бяха гледали като на член на семейство Грим и с удоволствие се беше потапял в духовната атмосфера, царяща в този дом. Но у него имаше нещо, което не му позволяваше да се адаптира към живота.
С него човек определено можеше да говори на най-възвишени духовни теми, но в разговора лесно се промъкваше някаква горчивина, произлизаща от неговите усещания.
Тази горчилка живееше преди всичко в собствената му душа. Той се бореше с нея с помощта на сух хумор. Поради това беше трудно хората да се отнасят към него с топлота. Той можеше на един дъх да се отзове със симпатия на някоя велика идея и – без никакъв преход – да изпадне в дребнави тривиалности. Към мен се отнасяше с неизменно благоразположение.
към текста >>
40.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Тя предшестваше гореописания
разговор
с Херман Грим за вижданията му относно историята на развитие на фантазията.
С две лекции, които трябваше да изнеса скоро след началото на ваймарския си период, за мен са свързани важни спомени. Едната държах във Ваймар на тема „Фантазията като създател на културата“.
Тя предшестваше гореописания разговор с Херман Грим за вижданията му относно историята на развитие на фантазията.
Преди да изнеса лекцията, изхождайки от духовния си опит, се опитах да обобщя в душата си това, което можех да кажа за несъзнаваните духовни влияния на истинския духовен свят върху човешката фантазия. Струваше ми се, че от това, което живее във фантазията, само отнасящото се до нейното съдържание е стимулирано от човешките сетива. Същинското творческо в истинските форми на фантазията за мен се явяваше отражението на духовния свят, съществуващ извън човека. Исках да покажа, че фантазията е вратата, през която съществата от духовния свят въздействат непряко върху културното развитие чрез човека.
към текста >>
Ако някой му беше написал нещо, той говореше по темата, без да възниква истински
разговор
.
Имах възможността да се запозная с него, когато Зуфан ме покани да присъствам на обяда у тях, на който веднъж беше поканил Трайчке. Останах дълбоко впечатлен от тази личност, за която толкова много се спореше. Трайчке беше напълно глух. Хората разговаряха с него, като пишеха това, което искаха да му кажат, на малък бележник, който той им подаваше. Получаваше се така, че в компанията, в която се намираше, личността му винаги попадаше в центъра.
Ако някой му беше написал нещо, той говореше по темата, без да възниква истински разговор.
За другите той присъстваше по много по-интензивен начин, отколкото те за него. Това се беше отразило на цялостната му душевна нагласа. Той говореше, без да трябва да държи сметка за възраженията, които среща някой друг, който споделя мислите си сред хора. Ясно можеше да се види, че това бе пуснало корен в съзнанието му. Тъй като не можеше да чуе възражения срещу мислите си, той усещаше много силно стойността на това, което сам мисли.
към текста >>
Нашите
разговор
и много често касаеха областта, разглеждана в тази толкова значима книга.
Тогава той беше литературен консултант на издателство „Кота“ и в качеството си на такъв работеше в Архива на Гьоте. Имах възможност да прекарвам с него почти цялото време, което ни оставаше свободно. Основното му произведение „Загадката на сфинкса“ вече беше публикувано. То представлява своего рода история на митовете. В тълкуването на митовете той вървеше по свой собствен път.
Нашите разговори много често касаеха областта, разглеждана в тази толкова значима книга.
Лайстнер отхвърляше всички обяснения на приказното, на митичното, които повече или по-малко съзнателно се свеждат до фантазията, основаваща се на символи. Той виждаше произхода на създаващия митове народен възглед за природата в съновиденията и в частност в кошмарите. Потискащият кошмар, който се явява на сънуващия като измъчващ питащ дух, превръща се в зъл дух, в елф, в демон-мъчител – целият орляк от духове, според Лудвиг Лайстнер, възниква от сънуващия човек. Питащият сфинкс е друга метаморфоза на обикновената полудница, която се явява на спящия по пладне на полето и задава въпроси, на които той трябва да отговаря. Лудвиг Лайстнер проследява всички парадоксални, изпълнени със смисъл, мъчителни и прелестни образи, предизвикани от съня, за да ги покаже отново в образите от приказките и митовете.
към текста >>
При всеки
разговор
с него имах чувството, че той толкова лесно би могъл да намери пътя от творческото несъзнавано в човека, което действа по време на съня, до свръхсъзнателното, което докосва реалния духовен свят.
Лайстнер отхвърляше всички обяснения на приказното, на митичното, които повече или по-малко съзнателно се свеждат до фантазията, основаваща се на символи. Той виждаше произхода на създаващия митове народен възглед за природата в съновиденията и в частност в кошмарите. Потискащият кошмар, който се явява на сънуващия като измъчващ питащ дух, превръща се в зъл дух, в елф, в демон-мъчител – целият орляк от духове, според Лудвиг Лайстнер, възниква от сънуващия човек. Питащият сфинкс е друга метаморфоза на обикновената полудница, която се явява на спящия по пладне на полето и задава въпроси, на които той трябва да отговаря. Лудвиг Лайстнер проследява всички парадоксални, изпълнени със смисъл, мъчителни и прелестни образи, предизвикани от съня, за да ги покаже отново в образите от приказките и митовете.
При всеки разговор с него имах чувството, че той толкова лесно би могъл да намери пътя от творческото несъзнавано в човека, което действа по време на съня, до свръхсъзнателното, което докосва реалния духовен свят.
Той слушаше моите изказвания, касаещи темата, с най-голямо благоразположение. Не възразяваше нищо, но вътрешна връзка с него така и не можах да постигна. За това му пречеше и страхът, характерен за тази епоха, че ако се приближи към духовното като такова, веднага ще загуби
към текста >>
Действително той стигна до мисълта да ми възложи тази работа по време на един
разговор
.
Той ми повери и двете. И така към тогавашните ми задачи във Ваймар трябваше да включа и цялостното разработване на песимистичния философ и на гениално-парадоксалния Жан Пол. И на двете начинания се посветих с най-дълбок интерес, тъй като обичах да се пренасям в състояния на духа, силно противоположни на моето собствено. У Лудвиг Лайстнер нямаше външни мотиви, поради които да ме направи издател на Шопенхауер и Жан Пол. Задачата възникна изцяло благодарение на беседите, които бяхме водили за двете личности.
Действително той стигна до мисълта да ми възложи тази работа по време на един разговор.
към текста >>
Ханс Олден можеше да стане очарователен, когато с леко скептичния си начин на мислене на часа прекъсваше някой
разговор
, който заплашваше да се изгуби в сантименталност, но и сам можеше да стане сантиментален, когато други изпаднеха в лековатост.
Ханс Олден можеше да стане очарователен, когато с леко скептичния си начин на мислене на часа прекъсваше някой разговор, който заплашваше да се изгуби в сантименталност, но и сам можеше да стане сантиментален, когато други изпаднеха в лековатост.
В този кръг искаха да развият най-дълбоко „разбиране“ за всичко „човешко“, но се отнасяха с безпощадна критика към едно или друго, което не им се нравеше у някого. Ханс Олден беше дълбоко убеден в това, че за човека единственият смисъл на литературата и художественото творчество е да се обърне към великите идеали, за които наистина много се говореше в неговия кръг. Но самият той се отнасяше твърде презрително към хората, за да осъществи идеалите си в собствените си произведения. Той смяташе, че идеалите могат да живеят в малък кръг избраници, и само този, който разсъждава „детински“, може да вярва, че би могъл да изнесе такива идеали пред по-широка публика. По това време той положи началото на художествената реализация на своите идеи в пиесата „Умната Кете“.
към текста >>
41.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
Разговор
ите, които водехме с нея, докато работеше върху книгата си „От добро семейство“, бяха необикновено увлекателни.
Към най-прекрасните часове в моя живот се числи и преживяното от мен благодарение на Габриеле Ройтер, с която се сближих чрез този кръг. Тя беше личност, която носи в себе си дълбоките проблеми на човечеството и подхожда към тях с известен радикализъм в сърцето и усещанията си. С цялата си душа преживяваше всичко, което според нея се явява в социалния живот като противоречие между традиционните предразсъдъци и изначалните повели на човешката природа. Тя беше отправила поглед към жената, външно впрегната в тези традиционни предразсъдъци от живота и възпитанието, която трябва да изпита болезнено това, което желае да се прояви в живота като „истина“ из глъбините на душата ѝ. Величието на Габриеле Ройтер се разкриваше именно в това спокойно и интелигентно проявление на радикализъм в сърцето, проникнат от художествен усет и талант за форма.
Разговорите, които водехме с нея, докато работеше върху книгата си „От добро семейство“, бяха необикновено увлекателни.
Връщам се назад в мислите си и се виждам как стоим с нея на ъгъла на някоя улица, обсъждайки повече от час в най-жежкия зной въпросите, които я вълнуват. Габриеле Ройтер беше в състояние по най-достоен начин, без и за миг да загуби спокойствие, да говори за неща, относно които други веднага биха изпаднали във видимо вълнение. „Страстно ликуващ, до смърт наскърбен“*, това живееше в нейните чувства. Но то си оставаше в душата ѝ и никога не преминаваше в нейните слова. Габриеле Ройтер подчертаваше отчетливо това, което имаше да каже, но никога не го правеше с гласа си, а използвайки само душевни сили.
към текста >>
Веднага ми стана понятно неговото присъствие там, тъй като той се чувстваше в свои води в
разговор
ите, които се водеха в хотела.
Запознах се с Ото Ерих Хартлебен в кръга на журналистите, театралите и писателите, който се събираше във вечерите на Гьотевите фестивали отделно от „учените знаменитости“ в хотел „Хемнициус“.
Веднага ми стана понятно неговото присъствие там, тъй като той се чувстваше в свои води в разговорите, които се водеха в хотела.
Той се застояваше дълго там и просто не можеше да си тръгне. Един път бяхме с него и останалите. Ние, останалите, на следващата сутрин трябваше „по задължение“ да отидем на Гьотевото заседание. Хартлебен го нямаше. Но аз вече изпитвах симпатия към него и се обезпокоих от неговото отсъствие.
към текста >>
На една от споменатите вечери се завърза дълъг
разговор
за Шопенхауер.
С Ото Ерих Хартлебен се сближих по особен начин.
На една от споменатите вечери се завърза дълъг разговор за Шопенхауер.
За философа бяха казани много думи на възхищение и на неодобрение. Хартлебен дълго мълча. След това изведнъж се намеси в бурния обмен на мнения: „Той предизвиква интерес у хората, но за живота не означава нищо.“ Междувременно ме погледна въпросително с по детски безпомощен поглед. Искаше да кажа нещо, защото беше чул, че по това време се занимавах с Шопенхауер. И аз казах: „Принуден съм да гледам на Шопенхауер като на тесногръд гений.“ Очите на Хартлебен заблестяха, той стана неспокоен, изпразни чашата си и си поръча нова.
към текста >>
Това се случваше по време на непосредствените
разговор
и с тези хора, с които бяха възможни беседи за световните и житейски въпроси.
В периода на пребиваването ми във Ваймар пред душата ми се разкриваха тенденциите в светогледа на редица хора.
Това се случваше по време на непосредствените разговори с тези хора, с които бяха възможни беседи за световните и житейски въпроси.
А и много личности, интересуващи се от такива разговори, минаваха през Ваймар.
към текста >>
А и много личности, интересуващи се от такива
разговор
и, минаваха през Ваймар.
В периода на пребиваването ми във Ваймар пред душата ми се разкриваха тенденциите в светогледа на редица хора. Това се случваше по време на непосредствените разговори с тези хора, с които бяха възможни беседи за световните и житейски въпроси.
А и много личности, интересуващи се от такива разговори, минаваха през Ваймар.
към текста >>
Водех например безброй
разговор
и с Ото Харнак, остроумния автор на книгата „Гьоте в периода на неговата зрялост“, който по това време много често идваше във Ваймар, понеже работеше върху Гьотевите студии за изкуството.
Водех например безброй разговори с Ото Харнак, остроумния автор на книгата „Гьоте в периода на неговата зрялост“, който по това време много често идваше във Ваймар, понеже работеше върху Гьотевите студии за изкуството.
Мъжът, който по-късно бе въвлечен в разтърсваща житейска трагедия, ми беше истински симпатичен. Когато говорех с него, можех изцяло да бъда Ото Харнак. Възприемах мислите му, вживявах се в тях – в посочения смисъл – като на гости, но все пак „като вкъщи“. Изобщо не си и помислях да го помоля да ме посети. Той можеше да живее само при себе си.
към текста >>
42.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Всичко, което тогава вълнуваше епохата, всичко интересно, което се случваше във Ваймар или извън него, бе съдържание на нашите дълги
разговор
и.
Но с Август Фрезениус не обсъждахме само филологически въпроси.
Всичко, което тогава вълнуваше епохата, всичко интересно, което се случваше във Ваймар или извън него, бе съдържание на нашите дълги разговори.
Защото заедно прекарвахме дълго време. Понякога водехме горещи дискусии по някои въпроси, но всичко винаги приключваше в пълна хармония. Понеже бяхме взаимно убедени в сериозността на своите разбирания. Затова ми е толкова по-горчиво, когато си спомня факта, че и приятелството ми с Август Фрезениус свърши с разрив поради недоразуменията, свързани с отношението ми към Архива на Ницше и г-жа д-р Фьорстер-Ницше. Приятелите ми не можеха да си представят картината на това, което всъщност се беше случило.
към текста >>
Той беше личност, която предизвикваше силни симпатии и в
разговор
с която човек с охота разкриваше сърцето си.
Трябва да си спомня и за един приятел, който се присъедини към моя кръг сравнително рано по време на престоя ми във Ваймар и с когото бях свързан в най-близко приятелство, докато не си заминах, а дори и след това, когато по-късно от време на време посещавах Ваймар. Това беше художникът Йозеф Ролечек. Той беше немец от Бохемия и беше дошъл във Ваймар, привлечен от художественото училище.
Той беше личност, която предизвикваше силни симпатии и в разговор с която човек с охота разкриваше сърцето си.
Ролечек беше сантиментален и същевременно леко циничен. Беше песимистичен, от една страна, а от друга – беше склонен твърде малко да цени живота, в който, както му изглеждаше, изобщо нe си струва усилието да се съсредоточава върху нещата, даващи повод за песимизъм, тъй като те не представляват кой знае каква ценност. В негово присъствие често се говореше за несправедливостта на живота и той можеше до безкрай да се горещи за това, колко несправедливо се е отнесъл светът към бедния Шилер в сравнение с галеника на съдбата Гьоте.
към текста >>
43.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Вечерите, озарени от музикалното творчество на Анзорге, с часове, изпълнени с интересни
разговор
и за Ницше, в които всички участваха и в които най-значими и сериозни въпроси за света и живота даваха повод за приятни беседи, бяха нещо, за което си спомням с удовлетворение.
Вечерите, озарени от музикалното творчество на Анзорге, с часове, изпълнени с интересни разговори за Ницше, в които всички участваха и в които най-значими и сериозни въпроси за света и живота даваха повод за приятни беседи, бяха нещо, за което си спомням с удовлетворение.
Те бяха украшението на последния период от живота ми във Ваймар.
към текста >>
44.
XXIII. „Етически индивидуализъм“
GA_28 Моят жизнен път
Разговор
ът кулминира в това, че той каза: „Гьотевата представа за цветовете е такава, че физиката просто не знае какво да прави с нея.“ След което аз замълчах.
Малко по-късно разговарях с един много известен в своята област физик, който също се занимаваше интензивно с Гьотевите възгледи за природата.
Разговорът кулминира в това, че той каза: „Гьотевата представа за цветовете е такава, че физиката просто не знае какво да прави с нея.“ След което аз замълчах.
към текста >>
45.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
Това впечатление се засилваше още повече, когато човек влезеше в
разговор
с него в началото на познанството.
„Външността“, която беше толкова интересна при Ведекинд, у него беше ежедневна, филистерска.
Това впечатление се засилваше още повече, когато човек влезеше в разговор с него в началото на познанството.
Той изпитваше най-страстна ненавист към филистерите, но имаше филистерски жестове и филистерски маниер на говорене. Държеше се така, сякаш ненавистта му идваше от това, че беше взел твърде много от филистерските кръгове в собствения си външен начин на проява и го усещаше, но същевременно имаше чувството, че не може да го превъзмогне. В дълбините на душата му се четеше признанието: „Бих искал да унищожа филистерите, защото те ме превърнаха във филистер.“
към текста >>
46.
XXVI. Позиция по отношение на християнството; „Християнството като мистичен факт“
GA_28 Моят жизнен път
107) описах един
разговор
за Христос, който проведох с учения цистерцианец и професор в католическо-теологическия факултет във Виена.
На едно предишно място в тази автобиография (стр.
107) описах един разговор за Христос, който проведох с учения цистерцианец и професор в католическо-теологическия факултет във Виена.
Тогава бях настроен скептично. Никъде във вероученията не откривах християнството, което търсех. След като периодът на изпитания ме подложи на трудни душевни борби, трябваше сам да се потопя в християнството, в света, в който за него говори духовното.
към текста >>
47.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
Вечерта завършваше с непринудени
разговор
и.
Основа обществото „Идващите“, състоящо се от литератори, хора на изкуството, учени и хора, интересуващи се от изкуство. То се събираше веднъж седмично. Поети рецитираха своите стихове. Изнасяха се лекции в най-разнообразни области на знанието и живота.
Вечерта завършваше с непринудени разговори.
Лудвиг Якобовски беше центърът на все повече разрастващия се кръг. Всеки обичаше тази приветлива, пълна с идеи личност, внасяща в това общество тънък благороден хумор.
към текста >>
48.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Особено сърдечни бяха
разговор
ите със самия Бертрам Китли.
Особено сърдечни бяха разговорите със самия Бертрам Китли.
В тях оживяваше образът на Е. П. Блаватска. Любезният ми домакин, преживял толкова много благодарение на Блаватска, с най-голяма нагледност описваше пред двама ни с Мари фон Сиверс богатата ѝ на духовно съдържание личност.
към текста >>
Това ми стана ясно от един
разговор
, който проведох с него след появата на „Световните загадки“ в Лайпциг на представянето на пиесата „Джордано Бруно“ на Борнгребер.
Затова нападките на философите, които по това време се изсипваха върху Хекел, ми се струваха абсолютно неуместни. В опозиция на тях посветих книгата си на Хекел, както и по-рано, намирайки се в същата опозиция, написах статията „Хекел и неговите противници“. С пълна наивност в отношението си към всякаква философия Хекел превърна мисленето в средство за представяне на биологическата реалност. Срещу него отправяха философски нападки, лежащи в чужда нему духовна област. Мисля, че той така и не разбра какво искаха философите от него.
Това ми стана ясно от един разговор, който проведох с него след появата на „Световните загадки“ в Лайпциг на представянето на пиесата „Джордано Бруно“ на Борнгребер.
Тогава той каза:
към текста >>
49.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
нравствените и метафизични възгледи), и този свят е вече изучен, и точно поради тази причина механичното овладяване на езика съвсем не ни позволява да се приближим към духовния свят... Радостта и увереността на децата при
разговор
би трябвало и нас да прави радостни и уверени.
Краткият израз „в действителност" крие в себе си един малък философ. След като осемгодишното дете бива разбрано с езика си от тригодишното, защо искате да приравнявате езика си с неговото бръщолевене. Говорете с едногодишното като с двегодишно, с двегодишното като с шестгодишно - тъй като разликите в растежа намаляват в обратна пропорционалност по отношение на годините. Нима и гениите не ни говорят столетия напред в своите книги? Нека възпитателят да се замисли, ако изобщо приема, че учителят също трябва да учи, над следното: детето вече носи в себе си половината свят, а именно духовния свят (напр.
нравствените и метафизични възгледи), и този свят е вече изучен, и точно поради тази причина механичното овладяване на езика съвсем не ни позволява да се приближим към духовния свят... Радостта и увереността на децата при разговор би трябвало и нас да прави радостни и уверени.
Човек може както да ги учи на езика, така и да се учи на език от тях. Смели и при това верни словообразувания съм чувал от три-четиригодишни деца, като напр.: „бураджия", „бутилкаджия" /за майсторите, които изработват бурета и шишета/, искам да ме назначат за „ядач на сладкиши", „смехопаднах си" и много други.
към текста >>
50.
Рудолф Щайнер - обзор върху литературното му и художествено дело
GA_34 Тайната на четирите темперамента
297. Рудолф Щайнер и Валдорфските училища – лекции и
разговор
и (Щутгарт 1919-1924)
297. Рудолф Щайнер и Валдорфските училища – лекции и разговори (Щутгарт 1919-1924)
към текста >>
51.
4. До всички членове * III 3 Февруари 1924 Относно антропософските събирания
GA_39 Писма до членовете
Езотеричното понася само житейската сериозност; неусетното самодоволство, което някой може да извлича от лениви
разговор
и за висши истини, е несъвместимо с него.
За едно такова мнение от една страна много може да допринесе студеното желание за нравоучение, на кое то човек лесно се подава, след като вече е разпознал истината за Антропософията. От друга страна е тази "игра на езотерика", която така отблъсква някои новодошли на антропософско събиране. Той ще открие хора, които със загадъчен вид му дават да разбере, че знаят много неща, които още не могат да бъдат каза ни на тези, които не са узрели. Но над всички приказки се носи нещо превзето и лекомислено.
Езотеричното понася само житейската сериозност; неусетното самодоволство, което някой може да извлича от лениви разговори за висши истини, е несъвместимо с него.
За това още дълго време сантименталността, която се бои от радостта и въодушевлението, не трябва да бъде жизнения елемент в общия живот на антропософите. Но пък лекомисленото себеотдръпване от "профанския живот", за да се прави "истинска езотерика", Антропософското общество не може да понася. Животът съдържа навсякъде много повече езотерика, от колкото тези, които се оставят да мечтаят си мислят и повтарят: "Не може да се прави езотерика тук или на там; човек трябва да я прави на това или онова особено място". Несъмнено такива места често са необходими. Но те не понасят същества, които си "играят" с тях.
към текста >>
52.
5. До всички членове * IV 10 Февруари 1924 Относно позицията на членовете към Обществото
GA_39 Писма до членовете
След това при
разговор
и с отделни хора, които участват в тези срещи се оказва, че в действителност те имат мнения един за друг, за дейността на другите в Обществото и т.н.
Печално е да се изживее например следното: Понякога се случва членовете, които желаят да бъдат дейни, да се срещат от време на време, за да обсъждат делата на Обществото.
След това при разговори с отделни хора, които участват в тези срещи се оказва, че в действителност те имат мнения един за друг, за дейността на другите в Обществото и т.н.
– мнения, които изобщо не биват огласявани по време на събранията. Човек открива, че даден член няма никаква представа какво мислят за работата му тези, които често общуват с него. Крайно необходимо е тези въпроси да бъдат по-добре определени, а това би трябвало да последва от импулса, даден от Коледното събрание. Този импулс би трябвало да се стремят да разберат най-вече тези, които твърдят и желаят да бъдат дейни членове. Колко често се чува такива членове да казват: Аз наистина имам добрата воля, но не знам кое е правилното.
към текста >>
53.
11. До всички членове * Х 23 март 1924 Относно представянето на антропософските истини
GA_39 Писма до членовете
Този елемент на сила никога не трябва да се опитва да се внася чрез външни средства в
разговор
ите за Антропософия.
Този елемент на сила никога не трябва да се опитва да се внася чрез външни средства в разговорите за Антропософия.
Трябва само да оставим той да се развие от живото чувство, което изпитваме към истините на антропософията, разбирайки, че когато ги схващаме в душата ние подхождаме към реалността на духа. Това ще придаде определено настроение на душата ни. Тя ще се чувства на моменти абсолютно отдадена на мислите за духовния свят. В това отдаване благоговението пред духовното се ражда по естествен и не принуден начин.
към текста >>
54.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Съществува един красив
разговор
, който Гьоте е водил с някой си Фалк по случай смъртта на Виланд.
Тук с право можем да кажем: Един такъв човек като ГЬОТЕ съвсем не е почувствувал преди едно столетие нуждата да се изкаже върху резултати на Духовната наука така, както това става днес на почвата на Духовната наука. Там където ставаше дума да говори върху нещо, което се намира отвъд външно сетивното, Гьоте, както и много други хора, се е позовавал на това, че то е въпрос на вярата, но не на една строга наука. Гьоте също се е изказал, че всъщност на тази почва съобщаването на общо валидни резултати едва ли би могло да бъде много плодотворно, ако то би било направено от един човек към друг. В течение на едно столетие по отношение на общото развитие на човечеството ние сме напреднали не само така, че Гьоте е живял в една епоха, когато не е имало никакъв телеграф, никакъв телефон, железопътни линии и никакви такива изгледи, каквито се предлагат на пътуването със самолет; и по отношение на духовното развитие ние се намираме пред резултати, които са различни от тези, които са съществували по времето на Гьоте. Това можете да видите при един конкретен случай.
Съществува един красив разговор, който Гьоте е водил с някой си Фалк по случай смъртта на Виланд.
Тогава той се изказал върху областите, от които може да се почерпи определено познание върху онова от човека, което надживява раждането и смъртта, което не загива заедно със сетивната обвивка, което е безсмъртно в сравнение със смъртната част на човека. Непосредственият повод на смъртта на така обичания от Гьоте Виланд го е накарал да се изкаже по един популярен начин спрямо един човек като Фалк, който проявяваше разбиране за това. И това, което той каза тогава, е извънредно забележително, когато разглеждаме въпроса за значението на Духовната наука за нашето съвремие.
към текста >>
55.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И също така трябваше да остане достопаметно, когато един човек познаващ действително духа когато Гьоте проведе своя
разговор
със Шилер след излизане от сказката, която ботаникът Бач изнесе в природонаучното общество в Йена.
Това беше, което накара Гьоте да се занимава с растителния свят, което го доведе до едно занимание, което всъщност не се състои в нищо друго, освен че той показва, как духът действува в света на растенията и как листът се явява в растението ту в една форма, ту в друга, превръщан е от духа в най-различни форми. Гьоте беше очарован, че духът формира листата в растенията, окръгля ги и ги развива в спирала около стъблото.
И също така трябваше да остане достопаметно, когато един човек познаващ действително духа когато Гьоте проведе своя разговор със Шилер след излизане от сказката, която ботаникът Бач изнесе в природонаучното общество в Йена.
Когато Шилер, когото сказката не задоволи, изказа своето мнение: Това е едно разглеждане на растенията, което е едностранчиво! Гьоте извади един лист хартия и с няколко щриха нарисува по свой начин, как за него духът действува в растението. Тогава Шилер, който не можеше да разбере такова конкретно схващане на духа на растенията, каза: но това, което нарисувахте тук, е само една идея! На което Гьоте можа само да каже: "Ще ми бъде много приятно да имам идеи, без да зная това и да ги виждам даже с очите си! "
към текста >>
56.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
При един
разговор
с Херман Грим върху така близкия му ГЬОТЕ и върху Гьотевия светоглед се случи онова, което е една дребнавост, но което принадлежи към незабравимите неща в пътя на моя живот.
Някои неща, които може би иначе могат да минат покрай човешкия поглед, без да бъдат засегнати по особен начин от вниманието, могат да покажат дълбоко значение за този, който иска да се занимае силно с едно такова разглеждане, каквото трябва да стои на основата и на днешните обяснения. И мога да кажа: Следващото което може би на пръв поглед ще ви изглежда като една дребнавост в живота принадлежи за мене към някои незабравими неща, които в моя живот характеризираха от една страна копнежа на хората от нашето съвремие действително да се издигнат до духовния свят, но от друга страна повече или по-малко признатата невъзможност, да се намери по някакъв начин достъп до духовния свят със средствата, които ни дава не само съвременността, но и последните столетия, доколкото тези средства са външно постижими за човека. Веднъж седях в уютното жилище на Херман Грим. Онези от вас, които са до известна степен запознати с германския духовен живот, ще свържат нещо с името на Херман Грим. Те ще познаят може би остроумния, бележит биограф на Микеланджело и на Рафаел и ще знаят може би също, как така да се каже цялото образование на нашата епоха или поне на Средна Европа или нека стесним още повече кръга на Германия беше съединено в душата на Херман Грим.
При един разговор с Херман Грим върху така близкия му ГЬОТЕ и върху Гьотевия светоглед се случи онова, което е една дребнавост, но което принадлежи към незабравимите неща в пътя на моя живот.
При една забележка, която аз направих ще видим след това, как именно по отношение на възлизането на човека в духовния свят тази забележка може да има значение при една такава забележка Херман Грим отговори с едно отблъскващо движение на лявата си ръка. Това, което се криеше в това движение на ръката, това е, което така да се каже аз числя към незабравимите изживявания в пътя на моя живот. Касаеше се за това, опирайки се на Гьоте да говорим за това, как Гьоте искаше да намери този път за духовния свят. Още в течение на тези сказки ние ще говорим за пътя на Гьоте в духовния свят. Херман Грим с удоволствие следваше пътищата на Гьоте в духовния свят, но по свой начин.
към текста >>
Защото по-късно аз имах един дълъг
разговор
със същия Херман Грим, при едно пътуване, което водеше и двама ни от Ваймар за Тифурт, в който
разговор
той ми обясни, как се е освободил напълно от материалистичното схващане на мировите процеси, от схващането, че в редуващите се епохи човешкият дух произвежда от себе си това, което съставлява същинското душевно богатство на човека.
Херман Грим предпочиташе по-скоро да си каже: О, със средствата, които днес имаме като човеци, ние можем да се издигнем само с фантазията. Действително фантазията предлага неща, които са красиви, велики, мощни и те могат да изпълнят с топлота човешкото сърце, обаче познание, здраво установено познание, това беше нещо, което Херман Грим, този интимен изследовател на Гьоте, не искаше да намери също и у Гьоте. И когато аз говорих за това, че цялото основно същество на Гьоте се крепеше на това, че той искаше да въплъти истината в красотата, в изкуството, и след това се стремеше да покаже, че съществуват въпреки това пътища извън фантазията, пътища в духовния свят, които довеждат на една по-здрава почва отколкото фантазията, това не беше едно отхвърляне от страна на един човек, който не желаеше да върви по един такъв път. Това, което Херман Грим вложи в движението на своята ръка, не беше отхвърлянето на един такъв път, обаче по начин познаван само от онзи, който го разбираше по-точно, той вложи в движението на своята ръка приблизително следното: Може да съществува един такъв път, обаче ние хората не можем още да се чувствуваме призвани да решим нещо върху него. Както казах, не бих искал да изнеса тук това по един натрапчив начин като една лична работа, но струва ми се, че в един такъв жест се въплътява становището именно на най-добрите хора на нашата епоха по отношение на духовния свят.
Защото по-късно аз имах един дълъг разговор със същия Херман Грим, при едно пътуване, което водеше и двама ни от Ваймар за Тифурт, в който разговор той ми обясни, как се е освободил напълно от материалистичното схващане на мировите процеси, от схващането, че в редуващите се епохи човешкият дух произвежда от себе си това, което съставлява същинското душевно богатство на човека.
Развивайки един велик план, който както знаят онези, които са се занимавали с Херман Грим не бе осъществен в едно съчинение, което той имаше намерение да създаде, Херман Грим говори тогава за това, че възнамерява да напише една "История на германската фантазия". Той имаше предвид царуването на фантазията като една богиня в духовните светове, която произвежда от себе си това, което хората създават за благото на мировия напредък. Бих могъл да кажа: в онази приятна местност между Ваймар и Тифурт, при тези думи на един човек, когото аз винаги признавам като един от най-великите духове на нашето време, имах чувството, което бих могъл да облека в следните думи:
към текста >>
57.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тук е важен онзи
разговор
между Шилер и Гьоте, когато и двамата бяха посетили заедно едно събрание на едно природоизследователско дружество.
И наред с това, което е произвел Гьоте, художникът, стои велико и мощно това, което той е произвел като природоизпитател, защото в известно отношение същият дух, който беше слязъл от ясновиждащите степени до едно сетивно виждане, се е въплътил в Гьоте в една личност, която всеотдайно внасяше при наблюдението духа във всяка подробност. Какво виждаше Гьоте в отделното растение? Израза на пра-растението. И какво беше за него това прарастение? Духовното, духовното в отделните растителни форми.
Тук е важен онзи разговор между Шилер и Гьоте, когато и двамата бяха посетили заедно едно събрание на едно природоизследователско дружество.
Шилер излезе от събранието и каза на Гьоте: Всичко, което се казва върху растенията, остава все пак така незадоволително, на което Гьоте отговори: Може би е възможно да сторим това и по друг начин, така че да виждаме не само това, което са частите, които остават в нашите ръце, но и това, което съставлява тяхната духовна връзка. Тогава Гьоте взе една лист хартия и нарисува с няколко черти една растителна форма пред Шилер. Той беше наясно върху факта: Това не съществува само в лилията, или в глухарчето или в ранункулуса, а във всички растения, но разнообразено, размножено в различните растения. Тогава Шилер, който не можеше до разбере тази форма на пра-растението, каза: Но това не е никаква действителност, това е само една идея! Гьоте остана крайно изненадан и само отговори: "Ще ми бъде много приятно да имам идеи, без да зная това и даже да ги виждам с очите си!
към текста >>
58.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
След това имаме
разговор
а на Мойсея с Фараона.
След това имаме разговора на Мойсея с Фараона.
От този разговор лесно можем да видим, че Мойсей и фараонът стоят един срещу друг и не могат да се разберат. Описанията трябва да представят, че всичко, което Мойсей има да каже от едно напълно преобразено човешко съзнание трябва да остане неразбираемо за фараона, в който могат да живеят само продължаващите действия на старата ясновидска египетска култура. То ни се описва нагледно по начина, по който ясновидски документи гласят. Защото Мойсей говори един нов език, облича това, което има да каже с думи, които произлизат от азовото съзнание на човешката душа, които трябваше да останат напълно неразбираеми спрямо онова, което фараонът не можеше единствено да мисли. Така целият египетски народ беше натоварен до онзи час в света с една мисия, която той можеше да изпълни само на основата на старото ясновидско съзнание.
към текста >>
От този
разговор
лесно можем да видим, че Мойсей и фараонът стоят един срещу друг и не могат да се разберат.
След това имаме разговора на Мойсея с Фараона.
От този разговор лесно можем да видим, че Мойсей и фараонът стоят един срещу друг и не могат да се разберат.
Описанията трябва да представят, че всичко, което Мойсей има да каже от едно напълно преобразено човешко съзнание трябва да остане неразбираемо за фараона, в който могат да живеят само продължаващите действия на старата ясновидска египетска култура. То ни се описва нагледно по начина, по който ясновидски документи гласят. Защото Мойсей говори един нов език, облича това, което има да каже с думи, които произлизат от азовото съзнание на човешката душа, които трябваше да останат напълно неразбираеми спрямо онова, което фараонът не можеше единствено да мисли. Така целият египетски народ беше натоварен до онзи час в света с една мисия, която той можеше да изпълни само на основата на старото ясновидско съзнание. Обаче часът за това беше вече изминал.
към текста >>
59.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
От друга страна, Свети Августин – в един
разговор
, като опонент на манихейския Фауст – изрази мнението: "Аз не бих приел ученията на Христос, ако те не бяха основани върху авторитета на църквата"/*17/.
От друга страна, Свети Августин – в един разговор, като опонент на манихейския Фауст – изрази мнението: "Аз не бих приел ученията на Христос, ако те не бяха основани върху авторитета на църквата"/*17/.
Манихейският Фауст обаче казва:/*18/ "Вие не бива да приемете никакво учение заради авторитет; ние искаме да приемем една доктрина само по свободна воля". Това илюстрира бунта на вярващата в себе си и осланящата се на самата себе си духовна светлина, която така красиво е изобразена в легендата за Фауст./*19/
към текста >>
60.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Само чрез това, че силата се трансформира в усилие за небесна добродетел, външното се формира в красота, думите на обикновения човешки
разговор
в думи, обслужващи божествената мъдрост, само защото светското се моделира в божествено, то може да постигне своето съвършенство.
Трябва да ни бъде ясно, че гледната точка, от която произхожда свещената Легенда за кръста, строго различава между само външното изграждане на световния храм чрез наука и технология, и онова, което като религиозна основа и импулс работи за освещаването на целия храм на човечеството. Само поради това, че на този храм на човечеството е дадена една по-висока задача – външната сграда, обслужваща само нашето удобство, да се превърне в израз на Божиия дом, тя може да стане обвивка за духовната вътрешна същност, в която се подхранват по-висшите импулси на човечеството.
Само чрез това, че силата се трансформира в усилие за небесна добродетел, външното се формира в красота, думите на обикновения човешки разговор в думи, обслужващи божествената мъдрост, само защото светското се моделира в божествено, то може да постигне своето съвършенство.
Когато трите добродетели, мъдрост, красота и сила станат обвивката на божественото, тогава храмът на човечеството ще бъде завършен. Така си представя нещата мирогледът в основата на тази легенда.
към текста >>
61.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Да вземем двама души, заети в обикновен
разговор
.
Да вземем двама души, заети в обикновен разговор.
Единият от тях си е изградил сковани, фиксирани понятия, които от своя страна са породили много определени фиксирани структури в астралната субстанция. Другият му говори и се опитва да му обясни нещо. На какво се основава това, че един човек се опитва да изясни нещо на друг? Основава се на това, че той изпраща своето собствено понятие в астралната субстанция на другия човек. Това понятие, тази мисъл протича в астралната субстанция на другия.
към текста >>
62.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Непознатият успява да влезе в
разговор
с важната личност, да речем, един държавник.
Макар хората да не искат да вярват, но всичко истински значително, случило се от Френската революция насам и достигнало и самия 19-ти век, е произлязло от тези окултни братства. Хората дори не са знаели как са били повлиявани от теченията, произхождащи от окултните братства. Ще ви опиша един случай как тези братства действат по окултен начин в света. Нека вземем следния пример. Много талантлив, важен мъж бива посетен без предупреждение от привидно непознат човек.
Непознатият успява да влезе в разговор с важната личност, да речем, един държавник.
Съвсем по естествен начин и уж случайно, но «случайно» трябва да го поставим в кавички. Разговорът не се води само за обикновени неща, а се казват неща, които навлизат в душевността, в интелекта на въпросния човек без да бъдат забелязани.
към текста >>
Разговор
ът не се води само за обикновени неща, а се казват неща, които навлизат в душевността, в интелекта на въпросния човек без да бъдат забелязани.
Ще ви опиша един случай как тези братства действат по окултен начин в света. Нека вземем следния пример. Много талантлив, важен мъж бива посетен без предупреждение от привидно непознат човек. Непознатият успява да влезе в разговор с важната личност, да речем, един държавник. Съвсем по естествен начин и уж случайно, но «случайно» трябва да го поставим в кавички.
Разговорът не се води само за обикновени неща, а се казват неща, които навлизат в душевността, в интелекта на въпросния човек без да бъдат забелязани.
към текста >>
63.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Задълбочени натури като Парацелз и Якоб Бьоме56 дължат развитието си отчасти на обстоятелството, че не са се колебали да изучават имагинативното значение на езика в
разговор
със селяни и скитници.
Всяка дума е символ. Също и науката, която вярва, че обективно означава всеки предмет, трябва да си служи с езика и думите ѝ са символични. Когато говорите за крилата на белия дроб, знаете че това не са крила, но ги означавате така55. За човека, който иска да остане на физическото поле, ще бъде добре да не се изгубва прекалено в този символизъм, но напредналият ученик също няма да се изгуби в него. Когато се изследва, се усеща каква дълбочина лежи в основата на човешкия език.
Задълбочени натури като Парацелз и Якоб Бьоме56 дължат развитието си отчасти на обстоятелството, че не са се колебали да изучават имагинативното значение на езика в разговор със селяни и скитници.
Някога думите природа, дух, душа са въздействали още съвсем различно. Те са въздействали по-силно. Когато вън на село селянката изскубне перо от гъската, нарича вътрешността му душата на перото. Ученикът сам трябва да открива такива символи в езика. Чрез това той се откъсва от физическия свят и се учи да се издига до имагинацията.
към текста >>
64.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
За да се изразя разбираемо, веднъж ви насочих към
разговор
между Анзенгрубер и Петър Розегер99.
Това се дължи на роднинския брак, брака между кръвни роднини. Срещаме го в началната епоха на всеки отделен народ. Само трябва да отидем далеч назад. Тогава навсякъде има малки групи сред земното население, които са кръвни роднини, и се женят само вътре в малката кръвна роднинска група. Това има важно значение.
За да се изразя разбираемо, веднъж ви насочих към разговор между Анзенгрубер и Петър Розегер99.
към текста >>
65.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Разговор
ите за съчувствие дори се струват на розенкройцерът нещо опасно, понеже постоянното подчертаване на съчувствието му се струва един вид астрално сладострастие.
Това не е сантиментално съчувствие, това е самоизработване способността да се действа всред всеобщото служене на човечеството. Представете си, че би възникнало общество, което би имало за цел единствено братството на всички хора и не би правило нищо, освен само да проповядва братство. Това не би било розенкройцерство, тъй като розенкройцерът казва; представи си човек, който си е счупил крака и лежи пред теб на улицата. Ако около него стоят 14 човека, горещо му съчувстват, но сред тях няма никой, който би могъл да оправи крака, то всичките 14 се оказват по-малко от единия, който ще е в състояние да оправи крака и да направи това дори ако в него няма никаква сантименталност. Такова е убеждението на розенкройцерът: всичко зависи от дейното познание, от възможността да се премине от познанието към самия живот.
Разговорите за съчувствие дори се струват на розенкройцерът нещо опасно, понеже постоянното подчертаване на съчувствието му се струва един вид астрално сладострастие.
Това, което се явява неизменно сладострастие на физически план, същото на астрален план е това съчувствие, отхвърлящо познанието. Дейното познание, което навлиза в живота,разбира се, не в материален смисъл, но, бивайки от духовно ниво вече пренесено долу,ни дава способността да действаме на практика. От необходимото разбиране, че светът трябва да върви напред, вече се появява хармония, и е толкова истинска, че тя образува сама себе си, когато произхожда от познание. За този, който умее да оправи крака, може да си каже: ако той не обича хората, то, може би, ще остави пострадалият да лежи. При обикновеното познание във физически план това е възможно.
към текста >>
66.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
И така, ние завършихме
разговор
а за двата дни на Сътворението, които на езотеричен език се наричат dies saturui /деня на Сатурн/ и dies solis /ден на Слънцето/.
И така, ние завършихме разговора за двата дни на Сътворението, които на езотеричен език се наричат dies saturui /деня на Сатурн/ и dies solis /ден на Слънцето/.
След тях следва dias lunae ден на Луната. Хората винаги са съзнавали, че под това се разбира водещата сила на боговете на Сатурн, Слънцето и Луната.
към текста >>
67.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Постоянните
разговор
и за това, че мировия процес всеки път протича през седем по седем раси, това е спекулативно разширение на идеята, вярна само за нашата епоха за близкото минало и близкото бъдеще.
И така, преминавайки от петата към шестата епоха, а след това към седмата все повече се губят предишните си връзки, създадени от кръвните и родствените връзки. Човечеството се смесва, за да започне да се групира отново на духовна основа. Неправилно се говори в теософията за расите така, сякаш ще съществуват вечно. Понятието раса ще изгуби своя смисъл още в близкото бъдеще, макар че става дума за хилядолетия.
Постоянните разговори за това, че мировия процес всеки път протича през седем по седем раси, това е спекулативно разширение на идеята, вярна само за нашата епоха за близкото минало и близкото бъдеще.
От позицията на ясновиждането в окултизмът никога не се твърдяло това. Расите възникват, като възниква всичко, и ще изчезнат, както изчезва всичко; този който говори за расите и само за расите, ще трябва да разтопи своите понятия, ще трябва да ги направи по-гъвкави. Всичко е от леност! Ако за малко погледнем в бъдещето, там вече са неверни тези представи, които бяха верни в миналото и настоящето. Най-главното, за да може човек да си създаде за нещо ясна и отчетлива представа, е да не реши, че това е вечната мъдрост.
към текста >>
68.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Празни
разговор
и са, когато заявяват, че е необходимо да се обръщаме непосредствено към чувството.
Тези хора биха предпочели да усвоят красивите чувства, а да се учат сериозно те не искат. Но колкото и прекрасни чувства да е усвоила душата, не е възможно само чрез тях да се издигнеш във висшите светове. Теософията на розенкройцерите желае да не възбужда чувствата, а да прави така, че чувствата сами да зазвучат под въздействието на великите факти, почерпени от духовния свят, когато розенкройцерът връхлита върху хората със своите чувства, той усеща някакво безсрамие. Розенкройцерът води хората в процеса на създаване на човечеството и очаква, че чувствата след това ще възникнат от само себе си. Той извежда пред хората планетата блуждаеща в космоса и когато душата прочувства такива факти, нейните усещания ще бъдат дълбоко обхванати от това.
Празни разговори са, когато заявяват, че е необходимо да се обръщаме непосредствено към чувството.
Това е само от леност. Розенкройцерската теософия говори с езика на фактите, и когато след това такива идеи се вливат в чувствата и ги покоряват, то това е верния път. Само това, което човек усеща, изхождайки от самия себе си, може да му донесе блаженство. Розенкройцерът прибягва към беседи за космическите явления, понеже това е най-безличния начин на обучение. Изобщо е важно, кой стои пред вас, защото вас трябва да ви вълнува не само личността, а това, което ви предава тази личност от фактите за сътворението на света.
към текста >>
69.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тъй като това се предвижда, тук не веднъж беше казано, че духовнонаучното мирово виждане трябва да изпрати своите импулси и въздействия в практичния живот, и че духовното виждане никога не трябва да остава, като предмет на
разговор
на чаша чай или на подобен род дейност, произтичаща от ежедневието, а то трябва да разработи целия ни културен живот.
И сега вече има хора, които имат доста по-свободно етерно тяло, отколкото други. Това освобождаване на етерното тяло се явява правилно за човека, ако по време на различните въплъщения в тези култури, за които ние споменахме, той е възприел в себе си толкова, че неговото отново отделящо се етерно тяло отнася със себе си съответните плодове от физическо-сетивния земен свят, плодовете които могат да бъдат включени и усвоени от неговото етерно тяло, ставащо все повече самостоятелно. Колкото по-духовни са тези представи, които човек намира тук, във физическия свят, толкова повече взема той със себе си в етерното си тяло. Всички външни полезни представи, механични, производствени представи, които служат само на потребностите на външния живот, не могат да бъдат включени в етерното тяло. Напротив, представата за прекрасното, художественото и религиозното – а в сферата на мъдростта, изкуствата и религията всичко може да бъде потопено,всичко от този вид на представяне дава възможност на неговото етерно тяло способността и възможността да бъде самостоятелно организирано.
Тъй като това се предвижда, тук не веднъж беше казано, че духовнонаучното мирово виждане трябва да изпрати своите импулси и въздействия в практичния живот, и че духовното виждане никога не трябва да остава, като предмет на разговор на чаша чай или на подобен род дейност, произтичаща от ежедневието, а то трябва да разработи целия ни културен живот.
Когато с времето бъдат разбрани духовнонаучните мисли, тогава отново ще бъде разбрано, как всичко, което изпълва нашата епоха, трябва да бъде пронизано от духовните принципи. Умове, подобни на Рихард Вагнер, в известни области на културата предчувствали това пронизване от духовните принципи. Някога ще успеят така да построят влака, че той да излъчва мъдрост също както храма, ако той само може да съответства с външните си форми на това, което живее в него. Тук има още много да се прави. За това, трябва да подействат духовните импулси, и те ще действат според това, как все повече и повече ще расте разбирането на духовнонаучните мисли.
към текста >>
70.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Разговор
ният език бил за него недостатъчен, тъй като той се явява средство за изразяване на събитията на физичен план.
От тези две видни изкуства, в неговата душа възникнала идея да съедини Бетховен и Шекспир! И ние би трябвало да изминем дълъг път, ако бихме искали да покажем, как посредством своеобразни приложения, оркестъра на Рихард Вагнер, се опитва да създаде велико съзвучие между Бетховен и Шекспир, за да може вътрешното да се изживява в звука и в същото време да се влива в действието.
Разговорният език бил за него недостатъчен, тъй като той се явява средство за изразяване на събитията на физичен план.
Само тази реч, която може да се даде в звуците на пеене, става за него средство за изразяване на това свръхчовешко, което прераства във физическо-човешкото в човека.
към текста >>
71.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
Разговор
ът с Натанаил.
Двете части на Йоановото Евангелие: преди и след възкресението на Лазар. Седемте степени на предх- ристиянското посвещение.
Разговорът с Натанаил.
Сватбата в Кана. Мисията на Христос: да вложи в човешката душа пълната Азова самостоятелност. Дионисиевият култ и мисията на алкохола. Разго- ворът с Никодим и разговорът със самарянката. Синът на царедвореца и неговото изцеление.
към текста >>
Разго- ворът с Никодим и
разговор
ът със самарянката.
Седемте степени на предх- ристиянското посвещение. Разговорът с Натанаил. Сватбата в Кана. Мисията на Христос: да вложи в човешката душа пълната Азова самостоятелност. Дионисиевият култ и мисията на алкохола.
Разго- ворът с Никодим и разговорът със самарянката.
Синът на царедвореца и неговото изцеление. Пос- ледното свидетелство на Йоан Кръстител за Исус.
към текста >>
Разговор
ът с Никодим.
Разговорът с Никодим.
Човекът през Лемурийската и Атлантската епоха. Човекът беше роден от „въздух” и “вода” занапред това ще става от Духа „Сина Чо- вешки” Мойсей като предизвестител на Бога, който е въплътеният “АЗ-съм”. Манас или Духът-Себе и “хля- ба на живота”, Буди или Духът-Живот.
към текста >>
72.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Когато например говори за новораж-дането на душата в главата, описваща
разговор
а с Никодим, Той открива тази истина на човек, който вижда с духовни сетива.
И сега, с всяка следваща глава, Евангелието на Йоан ни открива нещо двойнствено: най-напред това, че всичко, което то изнася, е предназначено за онези, които в известен смисъл могат да разбират окултните истини. Днес за антропософията или Духовната наука се говори открито, обаче навремето духовнонаучните истини можеха да бъдат разбирани само от онези, които бяха посветени в една или друга степен. Кой можеше да разбере нещо от това, което Христос Исус имаше да каже за по-дълбоките окултни факти? Единствено онзи, който беше в състояние да получава възприятия извън своето тяло, който можеше да излиза вън от тялото и да запазва своето съзнание в духовния свят. Ако Христос Исус искаше да говори на хора, които Го разбират, те трябваше да са по един или друг начин посветени и да виждат в духовния свят.
Когато например говори за новораж-дането на душата в главата, описваща разговора с Никодим, Той открива тази истина на човек, който вижда с духовни сетива.
Нека да припомним:
към текста >>
73.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В тези лекции вече показахме, че в
разговор
а между Христос Исус и Никодим става дума всъщност за това, че Христос се обръща към една личност, умееща да възприема отделни процеси извън физическото тяло, благодарение на развитите до известна степен по-висши познавателни органи.
В тези лекции вече показахме, че в разговора между Христос Исус и Никодим става дума всъщност за това, че Христос се обръща към една личност, умееща да възприема отделни процеси извън физическото тяло, благодарение на развитите до известна степен по-висши познавателни органи.
За онзи, който разбира подобни неща, това ясно е загатнато в Евангелието: Никодим отива при Христос Исус “нощем”, т.е. в едно състояние на съзнанието, в което човек не си служи със своите външни сетивни органи. Ние съвсем не искаме да останем при тривиалните тълкувания, които някои дават за тази дума “нощем”. Сега Вие знаете, че в този разговор става дума за новораждането на човека - “от вода и Дух”. Това, което Христос казва на Никодим за новораждането в глава 3., стих 4-5., е изключително важно.
към текста >>
Сега Вие знаете, че в този
разговор
става дума за новораждането на човека - “от вода и Дух”.
В тези лекции вече показахме, че в разговора между Христос Исус и Никодим става дума всъщност за това, че Христос се обръща към една личност, умееща да възприема отделни процеси извън физическото тяло, благодарение на развитите до известна степен по-висши познавателни органи. За онзи, който разбира подобни неща, това ясно е загатнато в Евангелието: Никодим отива при Христос Исус “нощем”, т.е. в едно състояние на съзнанието, в което човек не си служи със своите външни сетивни органи. Ние съвсем не искаме да останем при тривиалните тълкувания, които някои дават за тази дума “нощем”.
Сега Вие знаете, че в този разговор става дума за новораждането на човека - “от вода и Дух”.
Това, което Христос казва на Никодим за новораждането в глава 3., стих 4-5., е изключително важно.
към текста >>
Ето защо съответното изречение от
разговор
а между Исус и Никодим трябва да гласи:
По времето, когато възникват Евангелията, смисълът на думите бил по-различен отколкото днес. “Водата” носела същото име - вода; но думата “пневма”, която днес се употребява като “Дух”, тогава означавала “въздух”. Думата “пневма” трябва да превеждаме като “въздух” или “пара”, иначе настъпват недоразумения.
Ето защо съответното изречение от разговора между Исус и Никодим трябва да гласи:
към текста >>
Ето как Христос загатва за едно от бъдещите еволюционни състояния, които човекът трябва да развие; изобщо в този
разговор
са вложени изключително дълбоки тайни, свързани с нашето развитие.
Ето как Христос загатва за едно от бъдещите еволюционни състояния, които човекът трябва да развие; изобщо в този разговор са вложени изключително дълбоки тайни, свързани с нашето развитие.
Необходимо е само правилно да разбираме думите и правилно да си служим с тях чрез всичко, което антропософията може да ни даде. В обикновения говорен език все още има следи от едно по-друго разбиране на нещата, когато например летливите вещества се определят като “духове”. Обаче първо-начално думата е “пневма”: въздух.
към текста >>
Същото подчертава и Христос по-нататък в
разговор
а си с Никодим:
Тези, които можеха да виждат в божествено-духовния свят и да се явяват като негови свидетели, бяха наричани “змиите”. “Змии” са онези личности, които бяха посвещавани в древните Мистерии. Тези “змии” бяха предшествениците на Христовото дело. Мойсей оповести своята мисия като издигна пред народа си символа на онези, които можеха да виждат в духовните светове: той издигна не друго, а змията (4 Мойсей 21, 8-9). Това, което представляваха тези отделни личности, трябваше да стане достояние - чрез силата на Христос - на всеки Син човечески.
Същото подчертава и Христос по-нататък в разговора си с Никодим:
към текста >>
74.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
А още щом започнем да развиваме духовното виждане,
разговор
от такъв сорт за нещата губи смисъл.
Има и още нещо, вярвате или не. За този, който е запознат с окултното виждане, с истинското духовно възприятие, видът представи, който днес многократно се практикува в теософските научни трудове, носи истинска болка, защото, когато той започне да мисли не с физическия мозък, а с душата, която не е свързана с физическия мозък, тоест действително живее в духовния свят – този род представи му се вижда безсмислен. Този род представи няма да премине, докато продължава мисленето с физическия мозък, докато така се описва света.
А още щом започнем да развиваме духовното виждане, разговор от такъв сорт за нещата губи смисъл.
Тогава даже изказвания като: „В това пространство има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“ – причиняват болка. У този, който наистина е в състояние да си представя нещата духовно, това тутакси предизвиква болка, тъй като мислите представляват действителността. Пространството се изпълва с тъмна мъгла, когато някой придава на мислите формата: „В помещението има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“.
към текста >>
75.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
При това духовното служи на ежедневното не с
разговор
и за това, което, така да се каже, се съдържа в ежедневното, а с усвояване на знания за великите взаимовръзки в живота.
От целия дух на антропософската ни работа в течение на годината, можете да направите извод, че в основата на тази работа стои не нещо сензационно, а спокойното изследване на тези факти от духовния процес, чието познаване може да бъде важно за нашия живот.
При това духовното служи на ежедневното не с разговори за това, което, така да се каже, се съдържа в ежедневното, а с усвояване на знания за великите взаимовръзки в живота.
Всъщност, собственият ни индивидуален живот зависи от великите мирови събития, и само тогава можем да обсъждаме правилно и собствения си живот, когато сме способни да го съизмерваме с най-великите явления в живота. Затова след като в течение на седемгодишния цикъл на съществуване на Немската секция четири години се занимавахме с полагане на основите на нашите представи, на нашия възглед, след това в течение на последните три години съсредоточихме усилията си върху задълбочаването на тези основополагащи идеи по отношение на мировите въпроси. От изложеното в различните цикли можете да видите, че в тях става дума за Евангелията. И не само за да се запознаем със съдържанието на Евангелията, а и защото по пътя на разглеждането им можем много да проучим за човешката природа. Затова днес ще стане дума за Евангелията, като използваме казаното да го свържем с личния човешки живот.
към текста >>
76.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Онзи, който наблюдава живота само повърхностно, преди всичко чрез външни
разговор
и за Христос и за въпроса за Исус и пр., не поглежда в дълбините.
Тук говорихме за онази част от битката, която се отнася до фалшифициране появяването на Христос през 20-тото столетие.
Онзи, който наблюдава живота само повърхностно, преди всичко чрез външни разговори за Христос и за въпроса за Исус и пр., не поглежда в дълбините.
Това е мъглата, парите, чрез които хората биват залъгвани, отклонявани от по-дълбоките неща, от главното. Когато теолозите разискват за Христос, в такива разисквания винаги има някакво духовно влияние от някъде. Тези хора много често насърчават твърде по-различни цели и задачи от онези, в които те фактически съзнателно вярват. Тук се крие и опасността от понятието за безсъзнателното, чрез което хората са натиквани в объркване, дори за такива важни неща. Тези зли братства преследват своите цели много съзнателно, ала онова, което братствата преследват съзнателно естествено става несъзнателно за всички онези, които провеждат всевъзможни повърхностни разисквания и планове.
към текста >>
77.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Основният факт, който бих искал да изтъкна е, че Лутер изпитваше известно отвращение към идеята да се дипломира като „доктор по теология", но при един „случаен"
разговор
с един стар свой приятел, августински монах от Ерфутския орден, беше убеден от него, че трябва да се бори за титлата „доктор по теология".
До определена възраст от своя живот, Лутер беше дълбоко ангажиран с всичко, което чрез библейските текстове можеше да насочи цялата му личност към усещането, че е един вид дете на Бога. Той замени утвърдения навик на августинците, които предпочитаха да изучават главно отците на Църквата и техните съчинения, с ду шевната наслада от четенето на самата Библия. Сега всичко за него се свеждаше до ведрото и всеобхватно чувство, че в душата си той все повече и повече ставаше дете на Бога. Тази гледна точка определи и характера на теологичната му преподавателска дейност през първия период във Витенберг.
Основният факт, който бих искал да изтъкна е, че Лутер изпитваше известно отвращение към идеята да се дипломира като „доктор по теология", но при един „случаен" разговор с един стар свой приятел, августински монах от Ерфутския орден, беше убеден от него, че трябва да се бори за титлата „доктор по теология".
За тази цел обаче, беше необходим нов прочит и ново задълбочено изследване на Библията. Следователно, „случайната" среща на Лутер с неговия стар приятел, го доведе до повторното изучаване на Библията, до нейния превод и до всичко, което се случи после.
към текста >>
78.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
След този
разговор
последва и официалното оттегляне на Антропософското Общество от Теософското Общество.
В предговора си към „Христовият Импулс и развитието на Азовото съзнание“ (Събр. Съч. №116). Мария Щайнер пише: Ани Безант се превърна в инструмент на едно антихристиянско течение. През лятото на 1909 в Будапеща Р. Щайнер беше принуден да и каже, че тук техните пътища се разделят.
След този разговор последва и официалното оттегляне на Антропософското Общество от Теософското Общество.
Всъщност и тук се водеше една борба за и срещу Христос. Една теософия, която не разполага със средства за пълно разбиране на християнството, е напълно излишна за съвременната култура.“
към текста >>
79.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Казах, че искам да започна цикъла от сказки с един интимен
разговор
върху това, което ни е присърце.
Тук е възможно напредък само тогава, когато отделните приятели участвуват с цялото си сърце, по съвършено различен начин, отколкото иначе това става на едно поле на подобно изкуство. А това цялостно участие, не само през малкото седмици, които стоят на наше разположение, за да подготвим представленията, това цялостно участие, това свободно задружно действие от сърце трая години наред. И понеже по този случай сме се събрали от най-различни области и антропософските приятели трябва да се запознаят не само като разменят няколко думи помежду си, а трябва да знаят едни за други, кое е свещено за всеки един в неговата работа: затова именно при този случай трябва да покажем с няколко думи, как тук бе работено години наред, за да съчетае в съответния момент това, което беше необходимо за поставяне на крака на едно антропософско мероприятие, каквото трябваше да дадем през последните дни. Но даже нямаше външен повод за това, сърцето би ме накарало да обърна в този час внимание върху всеотдайната работа на нашите приятели, които ни дадоха възможност да изживеем възвисяващи неща. Защото вярвайте: това стана възможно само благодарение на една всеотдайна работа.
Казах, че искам да започна цикъла от сказки с един интимен разговор върху това, което ни е присърце.
Преди всичко трябва да споменем настоящата година всеотдайна работа на двете дами, които тук действуват целесъзнателно и във вътрешна хармония с това, което искаме да осъществим на антропософското поле. От много години госпожица Щинде и графиня Калкройт посветили всичките си сили на антропософската работа тук на това място. И че само благодарение на всеотдайната и целесъзнателна дейност във вътрешна хармония с антропософските импулси стана възможно това, което с голямо задоволство трябваше да дадем, това най-добре зная аз самият. Ето защо за Вас ще бъде толкова по-понятно, защо при този случай изказвам тук тези думи за двете сътруднички от сърце изпълнено с благодарност. След това идва всеотдайната работа на тези, които непосредствено отдадоха своите сили за осъществяването на това, което подготвихме седмици наред.
към текста >>
80.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Въобще в тези изречения в
разговор
а на Мария с трите дружки имате безброй космически тайни, които трябва да се изучават дълго, дълго време, за да бъдат разкрити.
Ние трябва да имаме една смяна на състоянието, едно взаимодействие на слънчеви и на сатурнови същества, на същества на светлината и на такива на тъмнината. Следователно, ако дейността на съществата на светлината трябваше да бъде правилно насочена от Елохимите, тогава в тяхната работа редовно трябваше да се втъкава работата на тъмните същества, на съществата на тъмнината. В космическата дейност не съществува никаква възможност на съществуването, ако навсякъде в силата на светлината не бъде вплетена силата на тъмнината. И във втъкаването в друго, един вид изтъкаването на мрежа от силата на светлината и от силата на тъмнината се крие една от тайните на космическото съществуване, на космическата алхимия. Тази тайни е засегната там, където в розенкройцерската драма Йоханес Томасиус се издига в Девакана и където една от дружките на Мария, Астрид, получава задачата да втъче силата на тъмнината в силата на светлината.
Въобще в тези изречения в разговора на Мария с трите дружки имате безброй космически тайни, които трябва да се изучават дълго, дълго време, за да бъдат разкрити.
Следователно трябва да запомним, че, когато разглеждаме нашето настояще съществуване, трябва да считаме това взаимодействие между слънчевата сила на светлината и сатурновата сила на тъмнината като една необходимост на нашето съществуване. Следователно, когато Елохимите поставят Духовете на Личността, като техни подчинени, над тъкането на силата на светлината, над онази работа, която се извършва над човека или над земните същества въобще през време на действието на светлината, те трябваше да им предадат като другари изостаналите назад сатурнови същества. Те трябваше да направят да бъде изтъкана заедно цялата работа на вселената чрез правилно развитите и изоставалите Архаи. Изостаналите в развитието Архаи действуват в тъмнината. Това ни показва колко чудно реалистично е описано положението на нещата: И Елохимите нарекоха това, което тъчеше в светлината като Духове, Йом ден -; а това, което тъчеше в тъмнината, те нарекоха "Лилле" /или "лайлах"/, което не е нашата отвлечена дума "нощ", а това са сатурнинските Архаи, които тогава не бяха стигнали в своето развитие до слънчевата степен.
към текста >>
81.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Сякаш към нас се понасят думите от един вид духовен
разговор
, състоял се между великите индивидуалности преди много столетия, така че онези, които искат, наистина да са в състояние да разберат евангелските думи: „Който има уши да слуша, нека слуша" (Матей 11, 15).
И сега, когато разглеждаме тези древни документи които са ни завещани от ясновидци с помощта на резултатите от духовно-научното изследване, у нас се поражда едно истинско страхопочитание, един истински респект: нещо, за което стана дума и по време на лекциите ми в Мюнхен. Когато чуваме казаното от древните ясновидци, ние се изпълваме с усещането, че издигайки глас от старите времена те се обръщат и към нас.
Сякаш към нас се понасят думите от един вид духовен разговор, състоял се между великите индивидуалности преди много столетия, така че онези, които искат, наистина да са в състояние да разберат евангелските думи: „Който има уши да слуша, нека слуша" (Матей 11, 15).
Обаче както някога бяха необходими ред условия, за да възникнат физическите уши, така са необходими и някои предпоставки в нашия съвременен свят, за възникването на духовни уши, благодарение на които ние проумяваме съдържанието на древните източници и текстове.
към текста >>
82.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Те не само виждат Христос и неговата Слънчева сила „лицето му светна като Слънцето", но и чуват
разговор
а между Христос, Мойсей и Илия.
Ето защо Евангелието на Матей ни разказва (17, 1-13) как Христос отвежда тези ученици, отворени до най-голяма степен за неговите космически сили, на „високата планина", за да ги издигне над астралния план и да ги въведе в сферата на Девакана, където те можеха да съзерцават не само духовния първообраз на самия Христос Исус и връзките му с Девакана, но и духовните първообрази на онези, които се намираха в най-близки отношения с Христос Исус: Древния пророк Илия, който се беше реинкарнирал като Йоан Кръстител, предтечата на Христос Исус; като освен Илия сцената се разиграва след обезглавяването на Йоан и Йоан, следователно, се намира в духовния свят учениците видяха и другия духовен предводител, Мойсей. Всичко това стана възможно, само защото тримата избрани ученици бяха издигнати в деваканическия свят, а не само до равнището на астралния свят. А това, че са издигнати в Девакана, узнаваме от следното място на Матеевото Евангелие.
Те не само виждат Христос и неговата Слънчева сила „лицето му светна като Слънцето", но и чуват разговора между Христос, Мойсей и Илия.
Следователно, всичко тук е възпроизведено с най-голяма точност и в пълно съответствие с онази характеристика на духовния свят, до която се добираме с помощта на духовно-научното изследване. Никакво противоречие между това, което ние твърдим, и обективното повествование в Евангелията: издигането на учениците чрез самия него, първо в астралната област, а после в деваканическата област, в царството на Духа.
към текста >>
83.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето какво става в този поверителен
разговор
между Христос и неговите най-близки ученици: всъщност Христос пренася силата, която той сваля от Макрокосмоса, върху това, което учениците трябва да основат тук долу на Земята.
Ето какво става в този поверителен разговор между Христос и неговите най-близки ученици: всъщност Христос пренася силата, която той сваля от Макрокосмоса, върху това, което учениците трябва да основат тук долу на Земята.
И отсега нататък, стъпка по стъпка, в Евангелието на Матей следва едно извисяване на учениците до всичко онова, което ще се влее в тях от онези сили на Слънцето и Макрокосмоса, които Христос „завързва", за да ги предостави на учениците. Ние знаем, че едната страна на посвещението се свежда до навлизането в Макрокосмоса. И понеже Христос представлява действителният импулс за такова посвещение, той сам извежда учениците си навън в Космоса. Както всеки от участниците в този вид посвещение навлиза съзнателно в Макрокосмоса и го опознава частица по частица, така и Христос прекосява целия Макрокосмос, за да улови пулсиращите там сили и за да ги предостави на учениците.
към текста >>
Ето защо ние ставаме свидетели на онези
разговор
и с книжниците и фарисеите, на които ще се спрем утре.
А сега следващият разказ за Пасхата не е нищо друго, освен реалното и живо вливане на всичко онова, което първоначално трябваше да бъде поето от учениците под формата на едно учение, за да може после по един магичен начин да проникне в цялото човечество чрез силите, бликащи от Мистерията на Голгота. Ето как трябва да разбираме това място от Евангелието на Матей и неговите по-нататъшни описания. И сега ние започваме да разбираме също, как евангелистът Матей винаги е бил наясно, че трябва да изтъква контраста между живото учение, идващо от космическите висини и завладяващо душите на учениците, и всичко онова, което трогва външните хора, които остават невъзприемчиви за силите на самия Христос Исус.
Ето защо ние ставаме свидетели на онези разговори с книжниците и фарисеите, на които ще се спрем утре.
към текста >>
84.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
В определени “езикови острови" в Унгария немският език е бил запазен жив и като майчин, и като
разговор
ен дo времето на т.н.
Аз самият имах щастието да имам един стар приятел, който беше такъв колекционер. От него чух много истории за онова, на което той се беше натъкнал като училищен колекционер на Коледни пиеси, особено в немско-унгарските области.
В определени “езикови острови" в Унгария немският език е бил запазен жив и като майчин, и като разговорен дo времето на т.н.
маджаризация през 50-те и 60-те години на XIX век, когато е бил наложен унгарският език. Там някой би могъл да намери много от Коледните пиеси и Коледните обичаи, изчезнали отдавна в потока на забравата в Германската родина. Отделни заселници, емигрирали в Славянските райони през предишните столетия, запазили своето древно наследство от Коледни пиеси, и ги възобновявали винаги когато можели да намерят подходящи хора да играят ролите, винаги подбирайки актьорите измежду самите селяни. Още мога добре да си спомня - и може би вие ще ми вземете думата от устата - с колко ентусиазъм старият професор Шрьоер говореше за тези Коледни пиеси, като разказваше как е присъствал когато тези хора изпълнявали тези пиеси в празничния сезон.
към текста >>
85.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Той действително му се явява и от
разговор
а, който тогава протича, ние узнаваме по какъв начин е могло да възникне съзнание, свързано с духовния свят, за културата на египетско-халдейската епоха.
Гилгамеш иска да се подложи на това изпитание, но заспива много скоро. Тогава жената на Ксисуфр пече седем мистически хляба, които чрез приемането им трябвало да заменят това, което е трябвало да се завоюва в седемте нощи и шестте дни. И ето, с тези своеобразни еликсири на живота Гилгамеш се отправя по-нататък. Той преминава през нещо като потапяне в кладенец на младостта и пак достига до бреговете на своята родина, която се простира около Тигър и Ефрат. Змия отмъква силата на еликсира на живота и той без този еликсир идва в своята страна, но все пак със съзнанието, че съществува безсмъртие, и изпълнен с мъка, вижда все пак духа на Енкиду.
Той действително му се явява и от разговора, който тогава протича, ние узнаваме по какъв начин е могло да възникне съзнание, свързано с духовния свят, за културата на египетско-халдейската епоха.
Много важни са тези отношения на Гилгамеш и Енкиду.
към текста >>
86.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Многолюдни събирания и
разговор
и са неприятни на Девата.
Това е девойка с прелестна красота и мъжествена осанка. Тя говори малко и показва удивителен ум; когато говори, гласът й е приятен, както и подобава на жените. В яденето е умерена, още по-умерено пие вино. Красивите коне и оръжия й доставят удоволствие. Въоръжени и благородни мъже тя обича много.
Многолюдни събирания и разговори са неприятни на Девата.
Тя често пролива сълзи, обича веселите лица, понася нечувани трудности и е толкова ревностна във воденето на войската и носенето на оръжие, че остава в пълно снаряжение без прекъсване по шест денонощия. Тя казва, че англичаните нямат права върху Франция и затова, както тя говори, Бог я е пратил, за да ги изгони и победи, но само след предварително увещаване. На краля оказва най-голямо почитание; казва, че той е любим на Бога и се намира под особена защита, затова и ще бъде запазен. За херцога на Орлеан, Вашият племенник, тя казва, че ще бъде освободен по чуден начин, но само след като, към англичаните, които го държат в плен, бъде отправен призив да го освободят. И за да завърша, светлейши принце, моето донесение: става и стана много още по-удивително от това, което мога да ви опиша и изразя с думи.
към текста >>
87.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Разговор
и с Гьоте в последните години на неговия живот).
8. Скептичното отношение към библиотечните фондове било свойствено например за Гьоте, едно от изказванията на когото в този дух, цитирано от Екерман, в цялото си значение би могло да принадлежи и на Рудолф Щайнер: "Заблужденията се пазят в библиотеките, истина живее в човешкия дух. Една книга поражда друга и така до безкрайност, за духа е радост съприкосновението с вечно живите пра-закони, защото на него му е дадено да постигне най-простото, да разплита заплетеното и да прояснява за себе си неясното" (Йохан Петер Екерман.
Разговори с Гьоте в последните години на неговия живот).
към текста >>
88.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Ето защо в известно отношение предмет на следващите
разговор
и ще бъде нещо отдалечено от самите нас, нещо, за чието разбиране ще бъдат необходими различни други неща.
В тази поредица от беседи ще разработя една тема, която от една страна е и изключително близка на човека, а именно темата за истинската същност на самия човек, за това, което се отнася до човешкия живот. И макар темата от една страна да е близка на човека, защото се отнася до самия него, все пак трябва да кажем, че от друга страна това е едно трудно достъпна тема. Защото ако погледнем само отправяния от мистично-окултни висини през всичките времена призив към човека "Опознай себе си", виждаме, че именно защо то този призив е преминал през всичките времена, то себепознанието, истинското себепознание, в основата си се отдава твърде трудно на човека. И това се отнася не само до индивидуалното, лично себепознавание, но преди всичко до познанието на човешката същност въобще. И тъй като човекът, както виждаме от този вечен призив "Опознай себе си" поради своята същност е в голяма степен отдалечен от самия себе си, то той трябва да измине дълъг път, за да разбере същността си.
Ето защо в известно отношение предмет на следващите разговори ще бъде нещо отдалечено от самите нас, нещо, за чието разбиране ще бъдат необходими различни други неща.
И не без основание аз самият, едва след дълго време и много размишления, се реших да заговоря на тази тема. Защото за тази тема, за да се стигне до едно истинско, истинно наблюдение, е нужно нещо, непременно е нужно нещо, което при обикновените научни разговори тъй често се пропуска. За нашата тема е нужно непрестанно да имаме пред себе си едно всеобхватно чувство на страхопочитание пред същността на човека; забележете не пред същността на отделния човек, и най-вече не ако този човек сме самите ние, а именно страхопочитание пред същността на човека въобще. И трябва да приемем като задължително условие за следващите разговори страхопочитанието пред това, което в истинския смисъл на думата означава човешката същност. Как можем да имаме истинско страхопочитание пред същността на човека?
към текста >>
Защото за тази тема, за да се стигне до едно истинско, истинно наблюдение, е нужно нещо, непременно е нужно нещо, което при обикновените научни
разговор
и тъй често се пропуска.
Защото ако погледнем само отправяния от мистично-окултни висини през всичките времена призив към човека "Опознай себе си", виждаме, че именно защо то този призив е преминал през всичките времена, то себепознанието, истинското себепознание, в основата си се отдава твърде трудно на човека. И това се отнася не само до индивидуалното, лично себепознавание, но преди всичко до познанието на човешката същност въобще. И тъй като човекът, както виждаме от този вечен призив "Опознай себе си" поради своята същност е в голяма степен отдалечен от самия себе си, то той трябва да измине дълъг път, за да разбере същността си. Ето защо в известно отношение предмет на следващите разговори ще бъде нещо отдалечено от самите нас, нещо, за чието разбиране ще бъдат необходими различни други неща. И не без основание аз самият, едва след дълго време и много размишления, се реших да заговоря на тази тема.
Защото за тази тема, за да се стигне до едно истинско, истинно наблюдение, е нужно нещо, непременно е нужно нещо, което при обикновените научни разговори тъй често се пропуска.
За нашата тема е нужно непрестанно да имаме пред себе си едно всеобхватно чувство на страхопочитание пред същността на човека; забележете не пред същността на отделния човек, и най-вече не ако този човек сме самите ние, а именно страхопочитание пред същността на човека въобще. И трябва да приемем като задължително условие за следващите разговори страхопочитанието пред това, което в истинския смисъл на думата означава човешката същност. Как можем да имаме истинско страхопочитание пред същността на човека? Не по друг начин, а именно като на първо време се абстрахираме от това, за което ни се представя човекът в ежедневието независимо дали това сме самите ние или някой друг -, и като достигнем до виждането, че този човек с цялото си развитие е тук не заради самия себе си, той е тук като откровение на всемирния Дух, на всемирния божествен Дух. Той, човекът, представлява откровение на всемирното божество!
към текста >>
И трябва да приемем като задължително условие за следващите
разговор
и страхопочитанието пред това, което в истинския смисъл на думата означава човешката същност.
И тъй като човекът, както виждаме от този вечен призив "Опознай себе си" поради своята същност е в голяма степен отдалечен от самия себе си, то той трябва да измине дълъг път, за да разбере същността си. Ето защо в известно отношение предмет на следващите разговори ще бъде нещо отдалечено от самите нас, нещо, за чието разбиране ще бъдат необходими различни други неща. И не без основание аз самият, едва след дълго време и много размишления, се реших да заговоря на тази тема. Защото за тази тема, за да се стигне до едно истинско, истинно наблюдение, е нужно нещо, непременно е нужно нещо, което при обикновените научни разговори тъй често се пропуска. За нашата тема е нужно непрестанно да имаме пред себе си едно всеобхватно чувство на страхопочитание пред същността на човека; забележете не пред същността на отделния човек, и най-вече не ако този човек сме самите ние, а именно страхопочитание пред същността на човека въобще.
И трябва да приемем като задължително условие за следващите разговори страхопочитанието пред това, което в истинския смисъл на думата означава човешката същност.
Как можем да имаме истинско страхопочитание пред същността на човека? Не по друг начин, а именно като на първо време се абстрахираме от това, за което ни се представя човекът в ежедневието независимо дали това сме самите ние или някой друг -, и като достигнем до виждането, че този човек с цялото си развитие е тук не заради самия себе си, той е тук като откровение на всемирния Дух, на всемирния божествен Дух. Той, човекът, представлява откровение на всемирното божество! И когато човекът казва, че се стреми към себе познание, че стреми към все по-голямо съвършенство, то именно в току що характеризирания, духовно-научен смисъл, от това не бива да следва, че се стремим да проникнем в човека просто от любопитство; напротив, трябва да възприемаме като дълг стремежа си да оформяме все по-съвършено това изображение, това откровение на световния Дух, и да влагаме определен смисъл, когато изговаряме думите: да останеш в несъзнание, означава прегрешение срещу божественото предназначение на човека.
към текста >>
89.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Тъй като дамата явно сметна, че той страда, тя бе обхваната от съчувствие и скоро между двамата се завърза
разговор
.
Веднъж аз пътувах от Рощок до Берлин. В моето купе се качиха още двама души – един господин и една дама. Аз седях в един ъгъл и исках само да гледам навън. Скоро господинът постъпи по един странен начин – иначе той беше може би един много образован човек – той легна, след пет минути отново скочи, после отново жалостно застена.
Тъй като дамата явно сметна, че той страда, тя бе обхваната от съчувствие и скоро между двамата се завърза разговор.
Тогава тя му разказа, как е забелязала, че той е страдащ, но добре знае какво означава човек да е болен, защото и самата тя била болна. Каза му, че носи със себе си една кошница, в която има всичко необходимо за нейните болести. После тя каза: Аз мога да лекувам всичко, защото имам средство за всичко. Но представете си, какво нещастие ми се случи! Аз идвам от вътрешността на Русия тук, на Балтийско море, за да се възстановя и за да направя нещо за моето страдание, и когато стигнах тук, забелязах, че съм забравила у дома едно важно за мен лекарство.
към текста >>
90.
Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Аз не бих искал да бъда криво разбран по отношение на една точка, върху която вчера говорихме тук в нашата вечерна лекция и въпреки това, един днешен
разговор
ми подсказа, че лесно може да се промъкне едно погрешно разбиране.
Аз не бих искал да бъда криво разбран по отношение на една точка, върху която вчера говорихме тук в нашата вечерна лекция и въпреки това, един днешен разговор ми подсказа, че лесно може да се промъкне едно погрешно разбиране.
Естествено е тези неща, които са свързани с интимностите на нашата карма, да бъдат трудни за формулиране с думи и много лесно може да се случи едно или друго нещо да не може да бъде ясно разбрано от първи път. Това е точката, която засегнахме вчера, относно факта, че в нашите мъки и страдания трябва да виждаме нещо, което по-разумното същество в нас търси, за да преодолее определени несъвършенства и че именно чрез това, че понасяме спокойно страданията, ние можем да вървим напред в нашия път. Не това е, което би могло да бъде криво разбрано, а другото, че напротив, трябва да приемаме удоволствията и радостите като нещо, което получаваме без да сме го заслужили, без да можем да го отнесем към нашата карма, а напротив, трябва да гледаме на него като на една милост, на една благодат, с която сме вплетени в царствата на Духа. Това аз Ви моля да не го схващате така, като че главният тон би се състоял в това, че получаваме радостта и удоволствието като един дар от царуващите божествено-духовни Същества, а Ви моля да поставите главния тон върху това, че бе казано: Когато искаме да разберем нашата карма, ние трябва да имаме предвид, че сме получили тези неща чрез една милост, чрез една благодат. Следователно, радостта и удоволствието са били разлети върху нас като една милост.
към текста >>
91.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
По този повод аз често съм казвал: Едва ли има по-добра възможност да се доближим до усещанията на един будист, които той би трябвало да изпитва по отношение на последователните човешки инкарнации, от тази, да се задълбочим в
разговор
а между цар Милинда и един будистки мъдрец.
А сега нека да се потопим още по-дълбоко в светоусещането на Буда. Тук ние се натъкваме на нещо, което в рамките на будизма може да се разглежда като един вид теория за последователните инкарнации на човека. В случая не става дума за това, което отделният човек мисли върху теорията на Буда, а за това, което е проникнало в съзнанието на будистите.
По този повод аз често съм казвал: Едва ли има по-добра възможност да се доближим до усещанията на един будист, които той би трябвало да изпитва по отношение на последователните човешки инкарнации, от тази, да се задълбочим в разговора между цар Милинда и един будистки мъдрец.
Легендата разказва, как будисткият мъдрец Нагазена поучава цар Милинда; той го приканва да размисли, след като е пристигнал с каляска, дали освен колелетата, осите, седалката, покрива и т.н., колесницата не притежава и нещо друго. „Щом си пристигнал с твоята каляска, помисли си, велики царю“, обръща се мъдрецът Нагазена към царя, „че всичко, което стои пред теб като каляска, не е нищо друго освен колелета, оси, седалка, покрив и освен всичко това, за каляската остава само една дума, която сглобява в едно цяло колелета, осите, седалката, покрива и т.н. Следователно, ти не можеш да говориш за някаква особена индивидуалност на каляската; и трябва да си наясно, че „каляска“ е само една празна дума, ако ти мислиш за нещо друго, а не за нейните съставни части.
към текста >>
92.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Хората ще разберат и друго: как индивидуалността, която напълно се губи в рамките на будисткия светоглед както видяхме от
разговор
а между цар Милинда и мъдреца Нагазена ще получи истинското си съдържание едва след като се християнизира.
И когато идеята за прераждането отново се появи през 18 век, тя се появи като една християнска идея. И когато си припомним, как Виденман третира прераждането т.е. по един съвсем несръчен, опипващ начин -, все пак трябва да признаем, че в наградената му през 1851 година книга, неговата идея за прераждането е проникната от християнския импулс; и в книгата му има една специална глава, където авторът говори за връзката между християнството и учението за прераждането. Обаче в хода на общочовешката еволюция беше необходимо следното: за да се пробуди в една зряла форма, идеята за прераждането трябваше да мине първо през една, така да се каже, християнска фаза. И занапред тази идея за прераждането ще се свърже с християнството по такъв начин, че хората да я усещат като нещо, което преминава през отделните инкарнации.
Хората ще разберат и друго: как индивидуалността, която напълно се губи в рамките на будисткия светоглед както видяхме от разговора между цар Милинда и мъдреца Нагазена ще получи истинското си съдържание едва след като се християнизира.
И сега ние разбираме: Защо половин хилядолетие преди идването на Христос, будисткият мироглед се разминава с човешкия Аз, а запазва идеята за реинкарнациите? Защото Христовият Импулс все още не беше влязъл в сила, защото този Импулс се разгръща едва там, където някой може все по-съзнателно да напредва от една инкарнация в друга инкарнация! Но сега вече настъпи времето, когато идеята за прераждането трябваше да бъде приета от човешките същества като нещо необходимо. Защото напредъкът на човешката еволюция далеч не зависи от това, какви учения се разпространяват и си пробиват път по света; тук влизат в сила съвсем други закони, които изобщо не зависят от нас.
към текста >>
93.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
*50. Четвърто действие; в
разговор
а между Капезиус и Щрадер се намесва Духът на елементите:
*50. Четвърто действие; в разговора между Капезиус и Щрадер се намесва Духът на елементите:
към текста >>
94.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Един човек изпитва носталгия към задушевните
разговор
и в бащиния си дом; често пъти той изобщо не подозира, че копнее за уюта на своето детство, за уюта на бащиния си дом; и все пак в душата му се надига един неясен порив, една неясна воля.
Припомнете си едно душевно състояние, което е добре познато на всички макар че градският човек все повече се отдалечава от него -, едно душевно състояние, което обозначаваме с думата „носталгия". Ако бихте искали да проучите какво точно представлява носталгията, Вие веднага щяхте да забележите, че в основата си тя е съвсем различна при всеки отделен човек. Веднъж тя изглежда така, друг път иначе.
Един човек изпитва носталгия към задушевните разговори в бащиния си дом; често пъти той изобщо не подозира, че копнее за уюта на своето детство, за уюта на бащиния си дом; и все пак в душата му се надига един неясен порив, една неясна воля.
Друг човек изпитва носталгия към планините, където е протекло неговото детство, към потоците, където е играел заедно с другите деца. Често пъти ние изобщо не сме наясно за скритите сили в подземието на нашия душевен живот и сме склонни да ги обединяваме под общия знаменател на т.н. „носталгия", въпреки че под покривалото на „носталгията" бушуват всевъзможни сили, а това, което действително ги обединява, е именно копнежът! Колкото по-неясен е един копнеж, толкова по-мъчителен е той. Човекът може и да няма представа за него, но все пак копнежът е налице.
към текста >>
95.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Не трябва да се оставяме на желанието си да ни води спекулацията, защото така няма да стигнем до правилната гледна точка, а до нещо подобно на онзи
разговор
, за който вече съм ви разказвал.
Във всеки случай е необходимо фактите от изследването да не бъдат замъглявани, защото тези факти почти винаги слагат черта върху спекулацията, а човек може едва впоследствие да открие логиката в тях.
Не трябва да се оставяме на желанието си да ни води спекулацията, защото така няма да стигнем до правилната гледна точка, а до нещо подобно на онзи разговор, за който вече съм ви разказвал.
Веднъж в един град в Южна Германия един теолог ми каза: Аз прочетох Вашите съчинения и видях, че те са толкова логични. Помислих си, че след като са толкова логични, техният автор вероятно е стигнал до тях просто по пътя на логиката. Значи ако се бях помъчил да пиша по-малко „логично“, съм щял да си спечеля заслуга в очите на въпросния теолог, защото тогава той е щял да види, че изложеното не е било открито с помощта на простата логика. Който обаче се занимае със съчиненията, ще види, че логичните форми са им дадени по-късно и че фактите в тях не са били открити с помощта на логиката. Аз поне, уверявам ви, не съумях да направя това.
към текста >>
96.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Едвам тогава те оживяват за нас, едвам тогава ние ги разбираме по правилен начин; тогава също развитието на човечеството се превръща за нас в един мощен
разговор
, който духовете водят, само че сега не прозвучаващ от един към други в пространството, а в редуващите се епохи, просветляващи се едни други, допълващи се едни други и водейки в течение по-нататък културата.
Това представяше Заратустра като едно царство на Анграманиу, на Ариман. Така ние виждаме, как изхождайки от Предна Азия, днес именно това учение отново застава срещу нас, как този възглед ни се явява първо в културата на Заратустра. Това е, което винаги ни изпълва с такива пълни със значение чувства относно развитието на човечеството: че ние самите стигаме до определени неща, които ни доставя просто днешното окултно изследване, ако даже не бихме получили по предание нищо и не би могло да се наблюдава нищо в Акашовата летопис, които неща след това отново откриваме при великите учители на миналите времена. Едвам тогава ние можем да се запознаем правилно с тези велики Учители на миналите времена. И когато се проникнем с истината, която може да бъде намерена днес в окултното изследване и когато след това тази истина отново просиява за нас от древните Учители и Ръководители на човечеството, ние добиваме едно истинско, правилно отношение към тези Ръководители на човечеството.
Едвам тогава те оживяват за нас, едвам тогава ние ги разбираме по правилен начин; тогава също развитието на човечеството се превръща за нас в един мощен разговор, който духовете водят, само че сега не прозвучаващ от един към други в пространството, а в редуващите се епохи, просветляващи се едни други, допълващи се едни други и водейки в течение по-нататък културата.
към текста >>
97.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Този
разговор
съвсем не беше излишен.
Тази странна и неповторима съдба може да бъде разбрана именно сега, тя не можеше да бъде разбрана преди втората степен на посвещението. В случай, че не успеем да се придвижим напред след първата среща със смъртта и с Луцифер, която е визирана напр. в сцената на изкушението, в случай, че не напреднем към втората степен на посвещението, когато се появяват седемте планетарни Духове, тогава ние не сме в състояние да стигнем до онези истини за Буда, които изнесохме вчера. Това е едно твърдо и неотменно условие. Ето защо вчера се наложи да говорим за онези трудно достъпни неща.
Този разговор съвсем не беше излишен.
И ако Вие отново се запитате, дали истинската мисия на Буда е по силите на обикновеното съзнание, което разчита на външните и сетивни впечатления, тогава ще трябва да си отговорите, че за земното съзнание е невъзможно да проникне в условията и в културата на Марс, за да открие какво върши там Буда. Обаче в мига, когато е извоювана втората степен на посвещението, влиза в сила новото съзнание, "съзнанието без външен обект", и то вече може да извлече тези опитности от самото себе си. Да, така е, към истините за Буда, ние се приближаваме чрез едно съзнание, което не се нуждае от външни обекти. Обаче от друга страна, съвсем естествено е, че тези факти са "външни" и "обективни". Буда живее на Марс по най-действителен начин, но обикновеното съзнание не може да го регистрира, а щом е в състояние да вникне в тези истини, значи то е успяло да стане "съзнание без обект".
към текста >>
98.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
И когато се оставим ходът на Елисейската мистерия да ни въздейства, когато основните тонове, които са нахвърляни при първия
разговор
между Деметра и Персефона, продължават да звучат в нас, да се преплитат и да се намират и накрая достигат до образа на Дионис – самият човек се намира в Дионис, онзи, който се съживява в нас спрямо Деметра и Персефона, се намира също и в Дионис!
Но вижда също как вътре във физическия свят това духовно е свързано с най-сетивното, с най-материалното. Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен свят, проникващи го. Персефона веднага се явява пред вътрешното око като нещо, което събужда в душата ни представата за човешката душевност, свързана с всичко, с което е свързан човекът в едно индивидуално битие чрез факта, че той със своята душа се намира в земните страдания и радости. Свързана с всичко, което прорязва земните страдания и радости, трябва да се чувства душата, ако желае да си представи какво живее у Персефона. Изцяло душа – Персефона, изцяло човешки дух – Деметра.
И когато се оставим ходът на Елисейската мистерия да ни въздейства, когато основните тонове, които са нахвърляни при първия разговор между Деметра и Персефона, продължават да звучат в нас, да се преплитат и да се намират и накрая достигат до образа на Дионис – самият човек се намира в Дионис, онзи, който се съживява в нас спрямо Деметра и Персефона, се намира също и в Дионис!
И в последната сцена виждаме един стремеж на душата на човечеството към хармонизиране на нейното душевно с духовното: цялата Дионисиева игра – от житейските тъми до духовната светлина!
към текста >>
99.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Този
разговор
между Буда и неговия ученик Сона би могъл да възникне също и между Сократ и неговите ученици, защото, както знаем, той апелира към разума.
Този разговор между Буда и неговия ученик Сона би могъл да възникне също и между Сократ и неговите ученици, защото, както знаем, той апелира към разума.
Това, което току-що ви разказах, е един типичен „Сократов разговор“, проведен между Буда и неговия ученик Сона; но все пак подобен разговор срещаме твърде рядко, както и при Сократ рядко срещаме „будистки“ разговор, в какъвто той се впуска малко преди смъртта си по повод безсмъртието на душата.
към текста >>
Това, което току-що ви разказах, е един типичен „Сократов
разговор
“, проведен между Буда и неговия ученик Сона; но все пак подобен
разговор
срещаме твърде рядко, както и при Сократ рядко срещаме „будистки“
разговор
, в какъвто той се впуска малко преди смъртта си по повод безсмъртието на душата.
Този разговор между Буда и неговия ученик Сона би могъл да възникне също и между Сократ и неговите ученици, защото, както знаем, той апелира към разума.
Това, което току-що ви разказах, е един типичен „Сократов разговор“, проведен между Буда и неговия ученик Сона; но все пак подобен разговор срещаме твърде рядко, както и при Сократ рядко срещаме „будистки“ разговор, в какъвто той се впуска малко преди смъртта си по повод безсмъртието на душата.
към текста >>
100.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
За да вникнем в същината на тази гледна точка, нека сега отново се спрем на това, което вчера нарекохме „най-величествен световноисторически монолог“,
разговор
а на Бога със самия себе си.
За да вникнем в същината на тази гледна точка, нека сега отново се спрем на това, което вчера нарекохме „най-величествен световноисторически монолог“, разговора на Бога със самия себе си.
Ние трябва да сме наясно, че това, което се разиграва в цялостния ход на събитията, намира непосредствен израз в отношенията между Христос Исус и неговите ученици, неговите най-близки ученици. А това, което казахме вчера, че след като беше освободен от физическото тяло на Йоан Кръстител, Духът на Илия всъщност се превърна в един вид групова душа на учениците, следва да бъде проучено с особено внимание. Това, което се разигра тогава, не може да бъде само разказано по един външен начин, понеже неговите проявления са изключително сложни. Става дума за много дълбоки и интимни отношения между душата на Христос и душите на дванадесетте ученици. Това, което се извършваше в душата на Христос, обхващаше най-важните и многозначителни процеси за онази епоха.
към текста >>
101.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
И така, след величествения монолог на Бога идва един
разговор
между тримата.
И така, след величествения монолог на Бога идва един разговор между тримата.
Какво чудно и драматично продължение! Такива художествени композиции има на много места в Евангелието. След като най-напред чуваме Божия монолог, идва един разговор между тримата. И то какъв разговор! Първоначално ние виждаме Илия и Мойсей от двете страни на Христос Исус.
към текста >>
След като най-напред чуваме Божия монолог, идва един
разговор
между тримата.
И така, след величествения монолог на Бога идва един разговор между тримата. Какво чудно и драматично продължение! Такива художествени композиции има на много места в Евангелието.
След като най-напред чуваме Божия монолог, идва един разговор между тримата.
И то какъв разговор! Първоначално ние виждаме Илия и Мойсей от двете страни на Христос Исус. Какво искат да ни подскажат образите на Илия и Мойсей?
към текста >>
И то какъв
разговор
!
И така, след величествения монолог на Бога идва един разговор между тримата. Какво чудно и драматично продължение! Такива художествени композиции има на много места в Евангелието. След като най-напред чуваме Божия монолог, идва един разговор между тримата.
И то какъв разговор!
Първоначално ние виждаме Илия и Мойсей от двете страни на Христос Исус. Какво искат да ни подскажат образите на Илия и Мойсей?
към текста >>
Големият световноисторически
разговор
трябваше да бъде подготвен.
Ето как в Преображението, което става на планината, ние виждаме сливането на различни духовни течения. Тук е събрана цялата духовност на Земното развитие и най-вече това, което чрез еврейската кръв намира своята есенция в левитството. Защото пред нас стои душата на Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, пред нас стои Мойсей, както и Онзи, който извърши Голготската Мистерия. Имагинативното познание на тримата ученици Петър, Яков и Йоан, поели по пътя на посвещението, трябваше да им открие как силите, как духовните течения се сливат в едно цяло. И когато вчера се опитах да опиша като един вид призив това, което се носи от Гърция към Палестина и отговора на този призив, имах предвид нещо много повече от едно образно представяне на фактите.
Големият световноисторически разговор трябваше да бъде подготвен.
Учениците Петър, Яков и Йоан трябваше да бъдат посветени в това, което имаха да си кажат тези три същества: едното от тях принадлежеше към старозаветния народ, другото, душата на Мойсей, както знаем, носеше много неща в себе си, докато на третото, като космическо Божество, му предстоеше да се свърже със Земята. Ето какво трябваше да видят учениците.
към текста >>
102.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Така Вие стигате до онзи
разговор
, който Христос Исус води със садукеите (12, 18-27).
Така Вие стигате до онзи разговор, който Христос Исус води със садукеите (12, 18-27).
В този разговор става дума за безсмъртието на душата. Ако човек чете Евангелието повърхностно, той трудно ще отгатне защо този разговор със садукеите е вмъкнат точно тук и защо садукеите произнасят странните думи: Би могло, казват те, да се случи така, че от седем братя един да се ожени за една жена, но той да умре и за същата жена да се ожени втория брат; след като умира и втория, взема я третият, а после и всички останали, а накрая, след смъртта на седмия, умира и тя. И сега седукеите не разбират, как ще се отнасят в духовния свят тези седем мъже към жената, ако там има безсмъртие. Така звучи известното възражение на садукеите и може би някои от Вас знаят, че то е повдигано не само по времето на Голготската Мистерия, а и в някои съвременни книги, оборващи безсмъртието. Но защо се води този разговор?
към текста >>
В този
разговор
става дума за безсмъртието на душата.
Така Вие стигате до онзи разговор, който Христос Исус води със садукеите (12, 18-27).
В този разговор става дума за безсмъртието на душата.
Ако човек чете Евангелието повърхностно, той трудно ще отгатне защо този разговор със садукеите е вмъкнат точно тук и защо садукеите произнасят странните думи: Би могло, казват те, да се случи така, че от седем братя един да се ожени за една жена, но той да умре и за същата жена да се ожени втория брат; след като умира и втория, взема я третият, а после и всички останали, а накрая, след смъртта на седмия, умира и тя. И сега седукеите не разбират, как ще се отнасят в духовния свят тези седем мъже към жената, ако там има безсмъртие. Така звучи известното възражение на садукеите и може би някои от Вас знаят, че то е повдигано не само по времето на Голготската Мистерия, а и в някои съвременни книги, оборващи безсмъртието. Но защо се води този разговор? От самия отговор на Христос Исус става ясно, че след смъртта душите стават небесни същества; следователно примерът, посочен от садукеите няма никаква стойност за отношенията в свръхсетивния свят.
към текста >>
Ако човек чете Евангелието повърхностно, той трудно ще отгатне защо този
разговор
със садукеите е вмъкнат точно тук и защо садукеите произнасят странните думи: Би могло, казват те, да се случи така, че от седем братя един да се ожени за една жена, но той да умре и за същата жена да се ожени втория брат; след като умира и втория, взема я третият, а после и всички останали, а накрая, след смъртта на седмия, умира и тя.
Така Вие стигате до онзи разговор, който Христос Исус води със садукеите (12, 18-27). В този разговор става дума за безсмъртието на душата.
Ако човек чете Евангелието повърхностно, той трудно ще отгатне защо този разговор със садукеите е вмъкнат точно тук и защо садукеите произнасят странните думи: Би могло, казват те, да се случи така, че от седем братя един да се ожени за една жена, но той да умре и за същата жена да се ожени втория брат; след като умира и втория, взема я третият, а после и всички останали, а накрая, след смъртта на седмия, умира и тя.
И сега седукеите не разбират, как ще се отнасят в духовния свят тези седем мъже към жената, ако там има безсмъртие. Така звучи известното възражение на садукеите и може би някои от Вас знаят, че то е повдигано не само по времето на Голготската Мистерия, а и в някои съвременни книги, оборващи безсмъртието. Но защо се води този разговор? От самия отговор на Христос Исус става ясно, че след смъртта душите стават небесни същества; следователно примерът, посочен от садукеите няма никаква стойност за отношенията в свръхсетивния свят. Или с други думи: Христос Исус говори за извънземни отношения, доколкото те могат да послужат за разбирането на извънземния живот.
към текста >>
Но защо се води този
разговор
?
Така Вие стигате до онзи разговор, който Христос Исус води със садукеите (12, 18-27). В този разговор става дума за безсмъртието на душата. Ако човек чете Евангелието повърхностно, той трудно ще отгатне защо този разговор със садукеите е вмъкнат точно тук и защо садукеите произнасят странните думи: Би могло, казват те, да се случи така, че от седем братя един да се ожени за една жена, но той да умре и за същата жена да се ожени втория брат; след като умира и втория, взема я третият, а после и всички останали, а накрая, след смъртта на седмия, умира и тя. И сега седукеите не разбират, как ще се отнасят в духовния свят тези седем мъже към жената, ако там има безсмъртие. Така звучи известното възражение на садукеите и може би някои от Вас знаят, че то е повдигано не само по времето на Голготската Мистерия, а и в някои съвременни книги, оборващи безсмъртието.
Но защо се води този разговор?
От самия отговор на Христос Исус става ясно, че след смъртта душите стават небесни същества; следователно примерът, посочен от садукеите няма никаква стойност за отношенията в свръхсетивния свят. Или с други думи: Христос Исус говори за извънземни отношения, доколкото те могат да послужат за разбирането на извънземния живот.
към текста >>
Отивайки към края на Марковото Евангелие, Вие стигате до един друг
разговор
.
Отивайки към края на Марковото Евангелие, Вие стигате до един друг разговор.
Там Христос Исус трябва да отговори по въпросите на брака (10, 1-12). Разговорът се води между Христос Исус и юдейските книжници, които напомнят как според Мойсеевите закони един мъж може да напусне жена си след като й даде „разводно писмо“. И какво има предвид Христос Исус, когато отговаря: „Мойсей ви даде този закон, понеже сърцата ви са корави и вие се нуждаете от такива закони.“ Той има предвид това, че нещата са се променили и сега Той напомня за онези връзки между мъжа и жената, които са съществували преди намесата на луциферическите сили в човешката еволюция. Или с други думи, Той говори за нещо космическо, за нещо извънземно. Важното тук е, че Христос Исус насочва разговорите, отнасящи се до сетивния свят, към области, които принадлежат на свръхсетивния свят.
към текста >>
Разговор
ът се води между Христос Исус и юдейските книжници, които напомнят как според Мойсеевите закони един мъж може да напусне жена си след като й даде „разводно писмо“.
Отивайки към края на Марковото Евангелие, Вие стигате до един друг разговор. Там Христос Исус трябва да отговори по въпросите на брака (10, 1-12).
Разговорът се води между Христос Исус и юдейските книжници, които напомнят как според Мойсеевите закони един мъж може да напусне жена си след като й даде „разводно писмо“.
И какво има предвид Христос Исус, когато отговаря: „Мойсей ви даде този закон, понеже сърцата ви са корави и вие се нуждаете от такива закони.“ Той има предвид това, че нещата са се променили и сега Той напомня за онези връзки между мъжа и жената, които са съществували преди намесата на луциферическите сили в човешката еволюция. Или с други думи, Той говори за нещо космическо, за нещо извънземно. Важното тук е, че Христос Исус насочва разговорите, отнасящи се до сетивния свят, към области, които принадлежат на свръхсетивния свят. И още нещо: Със самото си идване на Земята Той сваля свръхземни, космически отношения и ги включва в разговорите си със земните същества.
към текста >>
Важното тук е, че Христос Исус насочва
разговор
ите, отнасящи се до сетивния свят, към области, които принадлежат на свръхсетивния свят.
Отивайки към края на Марковото Евангелие, Вие стигате до един друг разговор. Там Христос Исус трябва да отговори по въпросите на брака (10, 1-12). Разговорът се води между Христос Исус и юдейските книжници, които напомнят как според Мойсеевите закони един мъж може да напусне жена си след като й даде „разводно писмо“. И какво има предвид Христос Исус, когато отговаря: „Мойсей ви даде този закон, понеже сърцата ви са корави и вие се нуждаете от такива закони.“ Той има предвид това, че нещата са се променили и сега Той напомня за онези връзки между мъжа и жената, които са съществували преди намесата на луциферическите сили в човешката еволюция. Или с други думи, Той говори за нещо космическо, за нещо извънземно.
Важното тук е, че Христос Исус насочва разговорите, отнасящи се до сетивния свят, към области, които принадлежат на свръхсетивния свят.
И още нещо: Със самото си идване на Земята Той сваля свръхземни, космически отношения и ги включва в разговорите си със земните същества.
към текста >>
И още нещо: Със самото си идване на Земята Той сваля свръхземни, космически отношения и ги включва в
разговор
ите си със земните същества.
Там Христос Исус трябва да отговори по въпросите на брака (10, 1-12). Разговорът се води между Христос Исус и юдейските книжници, които напомнят как според Мойсеевите закони един мъж може да напусне жена си след като й даде „разводно писмо“. И какво има предвид Христос Исус, когато отговаря: „Мойсей ви даде този закон, понеже сърцата ви са корави и вие се нуждаете от такива закони.“ Той има предвид това, че нещата са се променили и сега Той напомня за онези връзки между мъжа и жената, които са съществували преди намесата на луциферическите сили в човешката еволюция. Или с други думи, Той говори за нещо космическо, за нещо извънземно. Важното тук е, че Христос Исус насочва разговорите, отнасящи се до сетивния свят, към области, които принадлежат на свръхсетивния свят.
И още нещо: Със самото си идване на Земята Той сваля свръхземни, космически отношения и ги включва в разговорите си със земните същества.
към текста >>
Защото едва ли бихме могли да си помислим, че каквото и да е друго продължение може да съдържа в себе си някакво усилване на този разтърсващ момент от Земната еволюция, особено след като в композицията на Марковото Евангелие вече е прозвучал монологът на Бога, космическият
разговор
за бъдещето на Земята, състоял се „на планината“, където бяха призовани тримата неразбиращи ученици; после Гетсимания, сцената, разиграла се в Маслиновата планина, където Христос трябваше да признае в себе си, че избраните ученици не са в състояние да проумеят идващите събития; как Той трябва да продължи съвършено сам, как Синът Човешки ще пострада и ще бъде разпънат на Кръста; а по-нататък идва световноисторическата самотност на Сина Човешки, който ще бъде изоставен от онези, които сам Той беше избрал, ще бъде все повече и повече изоставен от самия космически принцип.
Забележително е, че веднага след това двукратно и впечатляващо появяване на момъка, Евангелието на Марко бързо приключва с няколко кратки, но многозначителни сцени.
Защото едва ли бихме могли да си помислим, че каквото и да е друго продължение може да съдържа в себе си някакво усилване на този разтърсващ момент от Земната еволюция, особено след като в композицията на Марковото Евангелие вече е прозвучал монологът на Бога, космическият разговор за бъдещето на Земята, състоял се „на планината“, където бяха призовани тримата неразбиращи ученици; после Гетсимания, сцената, разиграла се в Маслиновата планина, където Христос трябваше да признае в себе си, че избраните ученици не са в състояние да проумеят идващите събития; как Той трябва да продължи съвършено сам, как Синът Човешки ще пострада и ще бъде разпънат на Кръста; а по-нататък идва световноисторическата самотност на Сина Човешки, който ще бъде изоставен от онези, които сам Той беше избрал, ще бъде все повече и повече изоставен от самия космически принцип.
Така че след като сме вникнали в мисията и значението на „момъка“, който се изплъзва от очите и ръцете на хората, ние разбираме дълбокия смисъл на думите: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? “ (15, 34.) После момъкът се появява отново, този път пред Мария от Магдала като един духовен, свръхсетивен образ, който може да бъде възприет сетивно само поради особения характер на тогавашните обстоятелства. „Подир това се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха през полето.“ (16, 12.) В този случай физическото проявление просто не би могло да приеме друг облик. После Евангелието бързо приключва и ни отпраща в бъдещето, особено по отношение на това, което тогава не можеше да бъде разбрано, понеже тогавашното човечество беше стигнало до най-долната точка от своето слизане в материята; сега човечеството трябваше да насочи поглед към идващите времена, когато то ще е достатъчно напреднало, за да оцени художествено-композиционния стил на Евангелието. И какво друго можем да си представим сега, освен този призив към бъдещето, породен от троичното неразбиране на Голготската Мистерия?
към текста >>
103.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Да, когато ставаме свидетели на интимния
разговор
между Кришна и Арджуна, трябва да знаем, че Кришна застава пред нас единствено в духовен смисъл.
Следователно, в каква посока би трябвало да се разбие това, което Кришна дава на своя индивидуален ученик? То трябва да прерасне в мъдростта на Сатва! И колкото по-добре напредва обучението на Арджуна, толкова по-чиста, по-спокойна и по-безстрастна става тази мъдрост; но тя като един вид разгадана древна мъдрост ще озарява хората като една външна светлина, представа за която дават чудните думи, които самият Кришна казва на своя ученик Арджуна. Така Кришна се превръща в господар на Йога, която връща хората обратно към първичната мъдрост на човечеството, преодолявайки все повече и повече онази душевна обвивка, която през епохата Сатва скриваше Духа и откривайки го сега пред погледа на Арджуна в цялата му първична чистота още преди неговото слизане в материята.
Да, когато ставаме свидетели на интимния разговор между Кришна и Арджуна, трябва да знаем, че Кришна застава пред нас единствено в духовен смисъл.
към текста >>
104.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Той отначало не иска да предположи, че другият знае нещо за това, което той си е обяснил; от
разговор
а обаче забелязва: този човек знае точно толкова, колкото и аз.
Ако мога да употребя едно просто сравнение, бих могъл да кажа: Да приемем, че един човек стига до обяснение по някакъв въпрос. С това обяснение той среща друг човек и започва да говори с него.
Той отначало не иска да предположи, че другият знае нещо за това, което той си е обяснил; от разговора обаче забелязва: този човек знае точно толкова, колкото и аз.
Какво тогава е разумно да се предположи? Разумното е да се предположи, че другият е стигнал до обяснението от същия или от подобен източник. Така е и с Евангелията. Ние можем да направим същото, все едно от коя гледна точка се доближаваме до Евангелията. Би могло да се образува общество от хора, които четат Евангелията по описания начин.
към текста >>
105.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
284) Но по-късно през 1813 Гьоте й е обърнал внимание, както се вижда от спомените на Хайнрих Фрайхерн фон Хес, който обаче може би е бил още непознат на Грим и на Рудолф Щайнер („
Разговор
и с Гьоте“, Цюрих 1962, 2 том, стр. 827).
„ („Поезия и истина“, 2 част, 8 книга) Херман Грим обрисува възгледите на тогавашното време по следния начин: „Дрезденските авторитети казваха, че детето в ръцете на Мадоната е от простовата натура и изразът му е навъсен, отегчен. Двата ангела долу изглежда да са добавени от някой ученик. Дори се твърди, че самата мадона е нарисувана от чирак на Рафаел или още по-лошо, тя из общо не е на Рафаел. Възможно е Гьоте да е бил подведен в това настроение от служителя на галерията, който му е бил познат и да не е обърнал внимание на може би противоречащото вътрешно чувство.“ „Сикстинската мадона“ на Рафаел, би могла да го огрее като слънце, но той не й обръща достатъчно внимание. „ („Животът на Рафаел“, глава 9, издание 5, Щутгарт и Берлин 1913, стр.
284) Но по-късно през 1813 Гьоте й е обърнал внимание, както се вижда от спомените на Хайнрих Фрайхерн фон Хес, който обаче може би е бил още непознат на Грим и на Рудолф Щайнер („Разговори с Гьоте“, Цюрих 1962, 2 том, стр. 827).
към текста >>
Януари 1813, Гьоте се изказва в
разговор
с Йоханес Даниел Фалк (Фалк, Гьоте, представен въз основа на лични контакти; в „
Разговор
и с Гьоте“, Цюрих 1969, 2 том, стр.
62. В деня на погребението на Виланд, на 23.
Януари 1813, Гьоте се изказва в разговор с Йоханес Даниел Фалк (Фалк, Гьоте, представен въз основа на лични контакти; в „Разговори с Гьоте“, Цюрих 1969, 2 том, стр.
771): „... аз допускам различните видове и степени на последните прасъставни части на всички същества, същевременно и като началните точки на всички явления в природата, които искам да нарека души, понеже от тях произлиза одушевяването на цялото, или по-скоро монади нека да запазим този израз на Лайбниц. Само че някои от тези монади или начални точки, както ни показва опита, са така малки, така незначителни, че могат най-много да имат подчинена роля и съществуване. Други, напротив, са силни и мощни. Те привличат поради това всичко, което се доближава до тях, за да го превърнат в сродна на тях принадлежност, това ще рече в едно тяло, в едно растение, в едно животно или още по-висше нагоре, в една звезда. Те извършват това толкова продължително, докато малкият или големият свят, чиито интенции лежат духовно в него, се проявява също и телесно навън.
към текста >>
106.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Това е като един
разговор
, който сега се води с едно същество, с което човек се запознава само за това, защото то му позволява да получи инспирацията.
За момент той има впечатлението, като че сега съзнанието угасва, като че е произвел един вид умъртвяване на своето собствено същество, един вид изгаряне на собственото същество. Тогава настъпва това, което можем да наречем: в себесъзнанието, което се чувствуваше вече като угаснало, нахлува нещо, с което човек се запознава едвам сега: инспирацията. Човек се чувствува вдъхновен.
Това е като един разговор, който сега се води с едно същество, с което човек се запознава само за това, защото то му позволява да получи инспирацията.
към текста >>
107.
Съдържание
GA_147 Тайните на прага
Духовният
разговор
на живите мисловни същества.
Въздействието на Луцифер и Ариман във физическо-сетивния свят. Писмо. Импулсиране на петте изкуства: архитектура, пластика, живопис, поезия и музика. Срещата на човешката душа в духовния свят с другия Аз. Троичност на преживяването на себе си. Вникване в трагизма на Луцифер.
Духовният разговор на живите мисловни същества.
към текста >>
108.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Така това, което възниква като
разговор
между Луцифер и Бенедикт в края на тази Десета картина от „Пробуждането на душите“: „Аз ще се боря.“ – „И така в борбата ще служиш ти на боговете само.“ е нещо съвсем различно от това, което е било в края на Трета картина от „Пазачът на прага“.
Тук думите на обръщението са различни от тези във Втора картина от „Пробуждането на душите“.
Така това, което възниква като разговор между Луцифер и Бенедикт в края на тази Десета картина от „Пробуждането на душите“: „Аз ще се боря.“ – „И така в борбата ще служиш ти на боговете само.“ е нещо съвсем различно от това, което е било в края на Трета картина от „Пазачът на прага“.
С това се хвърля светлина върху нещо, което подобно на ариманическо влияние господства тъкмо в цялото разсъдъчно мислене, в цялата разсъдъчна култура на настоящето.
към текста >>
Отново ще намерите това – и сега, добре обмислено, след като Ариман е показан в най-дълбокото му значение в Дванадесета картина, – загатнато в Тринадесета картина в
разговор
а между Хиларий и Романий.
И под друга форма може постепенно да се подготви пробуждането на душата.
Отново ще намерите това – и сега, добре обмислено, след като Ариман е показан в най-дълбокото му значение в Дванадесета картина, – загатнато в Тринадесета картина в разговора между Хиларий и Романий.
Тук е нужно да насочим душевния си взор към случилото се в душата на Хиларий от събитията в „Пазачът на прага“ до тези в „Пробуждането на душите“, изразено в следните думи на Хиларий:
към текста >>
109.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Човек се вживява в духовния свят, изживява живи мисловни същества и всичко, което те правят, което са, как въздействат едно на друго, образува
разговор
на духове.
В този свят се намира това, за което във физическо-сетивния свят имаме само нещо като сенчести образи, като мисловни сенки, когато мислим: мисловна субстанция, от която се състоят съществата, в които се вживяваме тогава. Както физическо-сетивният свят се състои от плът и кръв, така тези същества в духовния свят се състоят от мисловна субстанция. Те представляват мисли, само мисли, чисти мисли, но живи мисли с вътрешна същност, те са живи мисловни същества. Затова тези живи мисловни същества, в които човек се вживява, не могат да извършват действия така, както го правят физическите ръце. Действията, които извършват съществата, това, което поражда отношението на едно същество към друго, в духовния свят може да се сравни само с това, което в сетивния свят съществува като бледо копие на превъплъщението на мислите в говора.
Човек се вживява в духовния свят, изживява живи мисловни същества и всичко, което те правят, което са, как въздействат едно на друго, образува разговор на духове.
Един дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с езика на мислите. Но този език на мислите е не просто език, а в своята съвкупност се явява това, което представляват делата в духовния свят. Докато тези същества говорят, те действат, правят, работят. И така, когато престъпи прага на духовния свят, човек се вживява в един свят, в който мислите са същества, в който съществата са мисли, но като същества там те са много по-реални от човека от плът и кръв в сетивния свят. Вживява се в свят, в който действията се заключават в разговор на духове, в който думите се движат във всички посоки и в който нещо се случва, докато се произнася.
към текста >>
Вживява се в свят, в който действията се заключават в
разговор
на духове, в който думите се движат във всички посоки и в който нещо се случва, докато се произнася.
Човек се вживява в духовния свят, изживява живи мисловни същества и всичко, което те правят, което са, как въздействат едно на друго, образува разговор на духове. Един дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с езика на мислите. Но този език на мислите е не просто език, а в своята съвкупност се явява това, което представляват делата в духовния свят. Докато тези същества говорят, те действат, правят, работят. И така, когато престъпи прага на духовния свят, човек се вживява в един свят, в който мислите са същества, в който съществата са мисли, но като същества там те са много по-реални от човека от плът и кръв в сетивния свят.
Вживява се в свят, в който действията се заключават в разговор на духове, в който думите се движат във всички посоки и в който нещо се случва, докато се произнася.
Затова в духовния свят, а също и относно събитията в него човек следва да каже това, което се казва в Трета картина от „Пазачът на прага“:
към текста >>
И всяко окултно възприятие, всичко, което посветените на всички времена са направили за човечеството, е съзерцавало в една определена област това, което означава този
разговор
на духове, който същевременно е действие на духове.
И всяко окултно възприятие, всичко, което посветените на всички времена са направили за човечеството, е съзерцавало в една определена област това, което означава този разговор на духове, който същевременно е действие на духове.
И с един характерен израз това е било наречено мирово слово.
към текста >>
110.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Ако тогава с така укрепнала душа престъпи прага на духовния свят, той се запознава със света, в който се случва това, което бе охарактеризирано като духовен
разговор
на живи мисловни същества.
По този начин, когато се разглеждат тези области, както го направихме сега – това би могло да стане също толкова добре и с други области, – е видно, че се усвояват определени понятия, понятия, без които, както се разбира от само себе си, е възможно да се мине на физическия план. Защото, ако искаме да останем плоски и повърхностни, естествено всеки може да издържи на физическия план, ако и да не намира музиката за луциферическа, а архитектурата за ариманическа. Но ако хората искат да минат без това, те няма да могат тук, на физическия план, да си създадат понятия, представи и усещания, с които да укрепнат душата си, така че тя да престъпи по благоприятен начин прага към духовния свят и да може да се издигне в същинската духовна област, а тогава ще трябва да останат тук, долу, във физическо-сетивния свят. Следователно, ако наистина иска да премине през прага, човек следва да усвои понятия, усещания и представи за духовната област, които, макар и породени от физическото, преминават отвъд физическо-сетивната област.
Ако тогава с така укрепнала душа престъпи прага на духовния свят, той се запознава със света, в който се случва това, което бе охарактеризирано като духовен разговор на живи мисловни същества.
С укрепналата си душа човек се вживява в един свят, който тогава се показва така, че вътре в него има същества, които се състоят от мисловна субстанция, и то състоящи се от мисловна субстанция така, че в нея те са по-живи, по-лични, по-индивидуални и много по-реални, отколкото хората на земята. Както човекът на физическия план е реален от плът и кръв, така са реални тези същества в тяхната мисловна субстанция. Човек се вживява в онзи свят, където в известен смисъл от същество на същество преминава разговор в мисли, където душата е принудена да води разговор с мисли, ако желае да има отношение към живите мисловни същества, които се намират в тези светове. Аз посочих това в лежащата пред мен книга „Прагът на духовния свят“. Тук мога да вмъкна няколко допълнения към казаното в нея.
към текста >>
Човек се вживява в онзи свят, където в известен смисъл от същество на същество преминава
разговор
в мисли, където душата е принудена да води
разговор
с мисли, ако желае да има отношение към живите мисловни същества, които се намират в тези светове.
Но ако хората искат да минат без това, те няма да могат тук, на физическия план, да си създадат понятия, представи и усещания, с които да укрепнат душата си, така че тя да престъпи по благоприятен начин прага към духовния свят и да може да се издигне в същинската духовна област, а тогава ще трябва да останат тук, долу, във физическо-сетивния свят. Следователно, ако наистина иска да премине през прага, човек следва да усвои понятия, усещания и представи за духовната област, които, макар и породени от физическото, преминават отвъд физическо-сетивната област. Ако тогава с така укрепнала душа престъпи прага на духовния свят, той се запознава със света, в който се случва това, което бе охарактеризирано като духовен разговор на живи мисловни същества. С укрепналата си душа човек се вживява в един свят, който тогава се показва така, че вътре в него има същества, които се състоят от мисловна субстанция, и то състоящи се от мисловна субстанция така, че в нея те са по-живи, по-лични, по-индивидуални и много по-реални, отколкото хората на земята. Както човекът на физическия план е реален от плът и кръв, така са реални тези същества в тяхната мисловна субстанция.
Човек се вживява в онзи свят, където в известен смисъл от същество на същество преминава разговор в мисли, където душата е принудена да води разговор с мисли, ако желае да има отношение към живите мисловни същества, които се намират в тези светове.
Аз посочих това в лежащата пред мен книга „Прагът на духовния свят“. Тук мога да вмъкна няколко допълнения към казаното в нея. С цялата отговорност, с която следва да бъде направено подобно нещо, в тази книга се опитах да избегна систематичното изложение, но се постарах да кажа някои неща в афористична форма, която може да бъде полезна, дори ако вече е възприето това, което е дадено в предшестващите цикли и книги.
към текста >>
В
разговор
а между духове се заключава същевременно това, което едно същество прави на друго, което едно същество прави по отношение на намиращия се около него духовен външен свят.
Като живо мисловно същество човек трябва да открие себе си в духовната област, за която може да се каже: „Защото думите са тук дела, пораждащи след себе си дела.“ Докато човекът във физическия свят върши делата си с движението на своите ръце, мислите, живеещи в мировото слово в смисъла, в който беше охарактеризирано, са непосредствени дела. Речено, сторено. За това става дума в духовния свят.
В разговора между духове се заключава същевременно това, което едно същество прави на друго, което едно същество прави по отношение на намиращия се около него духовен външен свят.
Произнесеното навсякъде е дело. По такъв начин е необходимо човек сам да се вживее в духовната област и тогава той се открива като живо мисловно същество сред други живи мисловни същества. Той трябва да се държи така, т.е. да позволи на думите му да бъдат дела, както се държат останалите живи същества, ако мога да употребя такъв плосък израз. Какво откриваме там?
към текста >>
Когато ясновиждащата душа влезе в тази духовна област, тя изживява като откровение в
разговор
а на духове това, за което може да се каже: думите са дела.
Той инспирира това, което наричаме наша карма, наша съдба. И тук имаме тайнствения процес: това, което преживяваме, дали тъжно, дали радостно, което се случва в нашия живот, е инспирирано от духовния свят от другия ни Аз. Дали вървите по улицата или пък преживявате нещо, което ви се струва случайно, то е инспирирано от духовния свят от вашия друг Аз. И така, съществува нещо като инспирация в духовния свят и тя се разкрива на физическия план и предизвиква фактите, които са вашата съдба в малките и големите неща. Съдбата на човека се инспирира от другия Аз от духовната област.
Когато ясновиждащата душа влезе в тази духовна област, тя изживява като откровение в разговора на духове това, за което може да се каже: думите са дела.
Но всичко, което се случва в духовния свят, дава своя отпечатък във физическия свят. Дали разглеждате някой камък, растение, облак или пък съзерцавате мълния, зад всичко това стоят духовни същества и духовни явления. Също и зад физическите процеси от вашата съдба стоят духовни същества и явления. Какви духовни същества и явления? Инспирации!
към текста >>
Водене на
разговор
на духове в духовния свят.
Но всичко, което се случва в духовния свят, дава своя отпечатък във физическия свят. Дали разглеждате някой камък, растение, облак или пък съзерцавате мълния, зад всичко това стоят духовни същества и духовни явления. Също и зад физическите процеси от вашата съдба стоят духовни същества и явления. Какви духовни същества и явления? Инспирации!
Водене на разговор на духове в духовния свят.
Мировото слово действа като вдъхновител на човешката съдба. Когато човек срещне своя друг Аз, това е от дълбоко значение за духовното му познание. Тогава той престава да мисли за своята човешка личност само в границите, в които обикновено мисли. Той разширява своя Аз, който трябва да обхване другия Аз, през цялата си съдба. И едва тогава става истински човек, когато точно така, както смята за свой палеца си и казва: „Той принадлежи на Аза на физическия план“, той казва също и това: „Той ми принадлежи, когато например получа кръвотечаща рана, или когато падна и т.н.“ Защото всичко това се инспирира от другия Аз.
към текста >>
Първото, което се прибавя, е това, за което човек си спомня, което се явява външен свят, към който той гледа назад и за който може да каже: „Това е твоето билo.“ Когато, без да знае нищо за себе си, самият човек стои до това свое битие, което е минало битие, което обаче той е пренесъл със себе си през прага в духовния свят и на което е дал жива мисловна същност, и когато после у него се появява настроението на душевно умиротворение, тогава това, което е донесъл като свое билo в духовния свят, започва духовния
разговор
с обкръжаващия го свят на живите мисловни същества.
Но тази точка се превръща в зрител, зрител по отношение на нещо друго. Тук има две други неща, към които като трето принадлежи човешката душа, превърнала се в точка, и което всъщност няма нищо в себе си, както и точката няма нищо.
Първото, което се прибавя, е това, за което човек си спомня, което се явява външен свят, към който той гледа назад и за който може да каже: „Това е твоето билo.“ Когато, без да знае нищо за себе си, самият човек стои до това свое битие, което е минало битие, което обаче той е пренесъл със себе си през прага в духовния свят и на което е дал жива мисловна същност, и когато после у него се появява настроението на душевно умиротворение, тогава това, което е донесъл като свое билo в духовния свят, започва духовния разговор с обкръжаващия го свят на живите мисловни същества.
И като обективен зрител, стоящ редом с двата други елемента, но който сякаш представлява точка, човек вижда как те започват разговор. Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг. Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област. Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо.
към текста >>
И като обективен зрител, стоящ редом с двата други елемента, но който сякаш представлява точка, човек вижда как те започват
разговор
.
Но тази точка се превръща в зрител, зрител по отношение на нещо друго. Тук има две други неща, към които като трето принадлежи човешката душа, превърнала се в точка, и което всъщност няма нищо в себе си, както и точката няма нищо. Първото, което се прибавя, е това, за което човек си спомня, което се явява външен свят, към който той гледа назад и за който може да каже: „Това е твоето билo.“ Когато, без да знае нищо за себе си, самият човек стои до това свое битие, което е минало битие, което обаче той е пренесъл със себе си през прага в духовния свят и на което е дал жива мисловна същност, и когато после у него се появява настроението на душевно умиротворение, тогава това, което е донесъл като свое билo в духовния свят, започва духовния разговор с обкръжаващия го свят на живите мисловни същества.
И като обективен зрител, стоящ редом с двата други елемента, но който сякаш представлява точка, човек вижда как те започват разговор.
Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг. Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област. Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо. Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област.
към текста >>
Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен
разговор
с духовната жива мисловна същност на духовната област.
Но тази точка се превръща в зрител, зрител по отношение на нещо друго. Тук има две други неща, към които като трето принадлежи човешката душа, превърнала се в точка, и което всъщност няма нищо в себе си, както и точката няма нищо. Първото, което се прибавя, е това, за което човек си спомня, което се явява външен свят, към който той гледа назад и за който може да каже: „Това е твоето билo.“ Когато, без да знае нищо за себе си, самият човек стои до това свое битие, което е минало битие, което обаче той е пренесъл със себе си през прага в духовния свят и на което е дал жива мисловна същност, и когато после у него се появява настроението на душевно умиротворение, тогава това, което е донесъл като свое билo в духовния свят, започва духовния разговор с обкръжаващия го свят на живите мисловни същества. И като обективен зрител, стоящ редом с двата други елемента, но който сякаш представлява точка, човек вижда как те започват разговор. Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг.
Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област.
Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо. Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област. И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание. Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област.
към текста >>
Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си
разговор
на миналото с духовните същества от духовната област.
И като обективен зрител, стоящ редом с двата други елемента, но който сякаш представлява точка, човек вижда как те започват разговор. Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг. Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област. Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо.
Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област.
И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание. Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област. И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество. Това е процесът, в който той се намира в духовния свят в една троичност. Единият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие.
към текста >>
Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша
разговор
а между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област.
Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област. Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо. Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област. И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание.
Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област.
И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество. Това е процесът, в който той се намира в духовния свят в една троичност. Единият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие. Второто е цялото духовно обкръжение, а третото сме самите ние. Така пребивава троичността в духовния свят и в рамките на троичността чрез противоположността на миналото битие и на духовната жива същност в духовната област се развива третото, средното, което е само като точка и което, благодарение на слушането на духовния разговор между миналото битие и духовния свят, става все по-пълно и по-пълно, става едно развиващо се в себе си същество в духовния свят.
към текста >>
И колкото повече възприема в себе си от този духовен
разговор
на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество.
Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо. Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област. И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание. Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област.
И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество.
Това е процесът, в който той се намира в духовния свят в една троичност. Единият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие. Второто е цялото духовно обкръжение, а третото сме самите ние. Така пребивава троичността в духовния свят и в рамките на троичността чрез противоположността на миналото битие и на духовната жива същност в духовната област се развива третото, средното, което е само като точка и което, благодарение на слушането на духовния разговор между миналото битие и духовния свят, става все по-пълно и по-пълно, става едно развиващо се в себе си същество в духовния свят. Така човек сам става в ясновиждащо съзнание в духовния свят.
към текста >>
Така пребивава троичността в духовния свят и в рамките на троичността чрез противоположността на миналото битие и на духовната жива същност в духовната област се развива третото, средното, което е само като точка и което, благодарение на слушането на духовния
разговор
между миналото битие и духовния свят, става все по-пълно и по-пълно, става едно развиващо се в себе си същество в духовния свят.
Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област. И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество. Това е процесът, в който той се намира в духовния свят в една троичност. Единият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие. Второто е цялото духовно обкръжение, а третото сме самите ние.
Така пребивава троичността в духовния свят и в рамките на троичността чрез противоположността на миналото битие и на духовната жива същност в духовната област се развива третото, средното, което е само като точка и което, благодарение на слушането на духовния разговор между миналото битие и духовния свят, става все по-пълно и по-пълно, става едно развиващо се в себе си същество в духовния свят.
Така човек сам става в ясновиждащо съзнание в духовния свят.
към текста >>
111.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
И това билo започва
разговор
в тази област, където живите мисловни същества водят своите духовни
разговор
и.
В своето етерно тяло човекът живее в елементарното обкръжение. Когато се освободи и от етерното си тяло, той се издига в същинския духовен свят. Тогава последният се явява негово обкръжение и той се намира в астралното си тяло. И така, в астралното тяло човекът изживява своя друг Аз, който преминава от инкарнация в инкарнация и за който можахме да подчертаем, че се изживява така, че човек сякаш е изправен като нещо трето пред два други факта. Като същество-точка той стои пред това, което може да се нарече негово билo, което човек донася със себе си в духовния свят като спомен и което, благодарение на това, че го е издигнал нагоре, самo се превръща в духовно.
И това билo започва разговор в тази област, където живите мисловни същества водят своите духовни разговори.
Там започва такъв духовен разговор, който човек – като новороден – е длъжен да подслушва в духовния свят, и който собственото му минало води с духовното обкръжение, и чрез това той сам узрява и израства като живо мисловно същество.
към текста >>
Там започва такъв духовен
разговор
, който човек – като новороден – е длъжен да подслушва в духовния свят, и който собственото му минало води с духовното обкръжение, и чрез това той сам узрява и израства като живо мисловно същество.
Когато се освободи и от етерното си тяло, той се издига в същинския духовен свят. Тогава последният се явява негово обкръжение и той се намира в астралното си тяло. И така, в астралното тяло човекът изживява своя друг Аз, който преминава от инкарнация в инкарнация и за който можахме да подчертаем, че се изживява така, че човек сякаш е изправен като нещо трето пред два други факта. Като същество-точка той стои пред това, което може да се нарече негово билo, което човек донася със себе си в духовния свят като спомен и което, благодарение на това, че го е издигнал нагоре, самo се превръща в духовно. И това билo започва разговор в тази област, където живите мисловни същества водят своите духовни разговори.
Там започва такъв духовен разговор, който човек – като новороден – е длъжен да подслушва в духовния свят, и който собственото му минало води с духовното обкръжение, и чрез това той сам узрява и израства като живо мисловно същество.
към текста >>
когато веднъж за човешката душа възникне съзнанието: „Сега ти не си в настоящето, засега нямаш пред себе си и бъдеще, ти си това, което си бил, носиш своето минало в настоящето.“ Тогава човек израства по-нататък като духовно същество по такъв начин, че това билo, това, което е внесъл в духовния свят, което сам изживява духовно, започва да води духовен
разговор
с обкръжаващия го свят на духа.
Но от всичко това, което ви представих, виждате колко е сложен пътят на ясновиждащата душа към истинната същност на човека, че тази човешка душа е сложно същество. Постепенно човек се приближава към истинната същност на човека при изкачването си в духовния свят, ако сам стане за себе си същество-спомен, нещо билo, т.е.
когато веднъж за човешката душа възникне съзнанието: „Сега ти не си в настоящето, засега нямаш пред себе си и бъдеще, ти си това, което си бил, носиш своето минало в настоящето.“ Тогава човек израства по-нататък като духовно същество по такъв начин, че това билo, това, което е внесъл в духовния свят, което сам изживява духовно, започва да води духовен разговор с обкръжаващия го свят на духа.
Човек израства, като слуша този разговор на собственото му минало с живите мисловни същества на духовния свят. Но когато се чувства поставен така в духовния свят, в който открива своя друг Аз, той винаги има чувството, преживяването, което може да се изрази приблизително по следния начин. Човекът чувства: „Сега ти наистина си в духовния свят. Пребивавайки в астралното си тяло в духовния свят, ти можеш да откриеш своя друг Аз като духовна същност, но твоята най-истинска същност, това, което всъщност си ти, все пак не можеш да откриеш още в този свят. Това, чието отражение се явява твой Аз във физическия свят, независимо от издигането ти в духовния свят, ти все още не си намерил.“ Тогава човек постепенно се научава да разбира през какво значително преживяване е нужно още да премине, за да открие истинския си Аз, истинното си вътрешно същество, все още скрито в този друг Аз.
към текста >>
Човек израства, като слуша този
разговор
на собственото му минало с живите мисловни същества на духовния свят.
Но от всичко това, което ви представих, виждате колко е сложен пътят на ясновиждащата душа към истинната същност на човека, че тази човешка душа е сложно същество. Постепенно човек се приближава към истинната същност на човека при изкачването си в духовния свят, ако сам стане за себе си същество-спомен, нещо билo, т.е. когато веднъж за човешката душа възникне съзнанието: „Сега ти не си в настоящето, засега нямаш пред себе си и бъдеще, ти си това, което си бил, носиш своето минало в настоящето.“ Тогава човек израства по-нататък като духовно същество по такъв начин, че това билo, това, което е внесъл в духовния свят, което сам изживява духовно, започва да води духовен разговор с обкръжаващия го свят на духа.
Човек израства, като слуша този разговор на собственото му минало с живите мисловни същества на духовния свят.
Но когато се чувства поставен така в духовния свят, в който открива своя друг Аз, той винаги има чувството, преживяването, което може да се изрази приблизително по следния начин. Човекът чувства: „Сега ти наистина си в духовния свят. Пребивавайки в астралното си тяло в духовния свят, ти можеш да откриеш своя друг Аз като духовна същност, но твоята най-истинска същност, това, което всъщност си ти, все пак не можеш да откриеш още в този свят. Това, чието отражение се явява твой Аз във физическия свят, независимо от издигането ти в духовния свят, ти все още не си намерил.“ Тогава човек постепенно се научава да разбира през какво значително преживяване е нужно още да премине, за да открие истинския си Аз, истинното си вътрешно същество, все още скрито в този друг Аз. Да, скъпи мои приятели, човешката същност е сложна и лежи дълбоко, дълбоко в душевните глъбини.
към текста >>
Подчертахме как човек прониква в духовния свят със спомена, как отначало той няма нови впечатления, а трябва да остави да говори това, което е бил, как в качеството си на същество-точка следва да слуша духовния
разговор
между своето минало и духовното обкръжение.
Подчертахме как човек прониква в духовния свят със спомена, как отначало той няма нови впечатления, а трябва да остави да говори това, което е бил, как в качеството си на същество-точка следва да слуша духовния разговор между своето минало и духовното обкръжение.
Този спомен му остава. Той остава у него също и между смъртта и ново раждане. Това, което човек е бил, е налично преди всичко именно в духовния свят. Споменът за сетивно-действителното битие между раждането и смъртта остава траен и продължава да съществува в душата между смъртта и ново раждане. Ако обаче, като станала ясновиждаща душа, човек иска да проникне до истинския си Аз, той се научава да разбира, че е необходимо едно решение, едно духовно действие.
към текста >>
112.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
После обаче то стана все по-затворено и мълчаливо, и само безмълвно се вслушваше в
разговор
ите на другите.
Първоначално нещата изглеждаха така, сякаш момчето попиваше с голямо внимание и усет всичко, което чу ваше от многобройните книжници, които посещаваха техния дом, за да отговаря после на всеки зададен въпрос. То продължи да изненадва всички книжници и те започнаха да го смятат за дете-чудо.
После обаче то стана все по-затворено и мълчаливо, и само безмълвно се вслушваше в разговорите на другите.
И все пак през този период от време, в душата му непрекъснато възникваха забележителни идеи, морални максими, и най-вече забележителни, морални импулси. Религиозните разговори и спорове, на които беше само мълчалив свидетел, му правеха впечатление, но те все повече и повече започнаха да пробуждат в душата му истинско огорчение, понеже още в онези години момчето имаше чувството, че всичко онова, за което разговаря ха книжниците, преданията и старите писания, опазени в Стария Завет, съдържа нещо несигурно, нещо което съвсем лесно би могло да доведе до грешки и заблуждения.
към текста >>
Религиозните
разговор
и и спорове, на които беше само мълчалив свидетел, му правеха впечатление, но те все повече и повече започнаха да пробуждат в душата му истинско огорчение, понеже още в онези години момчето имаше чувството, че всичко онова, за което разговаря ха книжниците, преданията и старите писания, опазени в Стария Завет, съдържа нещо несигурно, нещо което съвсем лесно би могло да доведе до грешки и заблуждения.
Първоначално нещата изглеждаха така, сякаш момчето попиваше с голямо внимание и усет всичко, което чу ваше от многобройните книжници, които посещаваха техния дом, за да отговаря после на всеки зададен въпрос. То продължи да изненадва всички книжници и те започнаха да го смятат за дете-чудо. После обаче то стана все по-затворено и мълчаливо, и само безмълвно се вслушваше в разговорите на другите. И все пак през този период от време, в душата му непрекъснато възникваха забележителни идеи, морални максими, и най-вече забележителни, морални импулси.
Религиозните разговори и спорове, на които беше само мълчалив свидетел, му правеха впечатление, но те все повече и повече започнаха да пробуждат в душата му истинско огорчение, понеже още в онези години момчето имаше чувството, че всичко онова, за което разговаря ха книжниците, преданията и старите писания, опазени в Стария Завет, съдържа нещо несигурно, нещо което съвсем лесно би могло да доведе до грешки и заблуждения.
към текста >>
И в своите
разговор
и с тях, протекли между неговата двадесет и пета и двадесет и осма година, а и по-късно, Исус от Назарет се запозна с почти всичко, което можеше да получи от Ордена на есеите.
Няма нищо чудно в това, че есеите го приеха като външен, приходящ член в тяхната общност, без да го подлагат на предварителните изпитания, необходими за по-нисшите степени. Аз не искам да кажа, че го приеха в самия Орден, но все пак най-мъдрите есеи обградиха Исус с доверие и не криеха своите тайни от този млад човек. Всъщност младият Исус от Назарет чу от тях много по-дълбоки тайни за еврейството, отколкото от книжниците в бащиния си дом. Някои неща вече му бяха познати като един вид откровение от Батх-Кол. Накратко, възникна една жива размяна на мисли между Исус от Назарет и есеите.
И в своите разговори с тях, протекли между неговата двадесет и пета и двадесет и осма година, а и по-късно, Исус от Назарет се запозна с почти всичко, което можеше да получи от Ордена на есеите.
Защото до нещата, които не му бяха казвани с думи, той достигаше по пътя на ясновиждането. Исус от Назарет имаше ясновидски изживявания или всред самите есеи, или малко по-късно у дома си в Назарет, където се отдаваше на съзерцание и усещаше как в душата му нахлуват сили, за които есеите дори не подозираха, макар че понякога тези сили идваха само като последица от задълбочените раз говори с есеите.
към текста >>
И ние бихме могли да твърдим, че в случая се стигна до един духовен
разговор
между Исус и Буда.
Сега трябва да изтъкнем едно от тези изживявания, едно от тези вътрешни впечатления, защото то може да хвърли светлина върху целия ход на общочовешкото развитие. И така, намирайки се в едно особено душевно състояние, при което душата му се намираше извън тялото, Исус от Назарет получи едно забележително видение, в което му се яви Буда. Да, Буда се яви на Исус от Назарет като последица от размяната на мисли между него и есеите.
И ние бихме могли да твърдим, че в случая се стигна до един духовен разговор между Исус и Буда.
Едно от моите окултни задължения е да споделя с Вас цялото съдържание на този духовен раз говор, защото днес ние сме просто длъжни да навлезем в тези тайни на общочовешката еволюция. В този забележителен духовен разговор Исус от Назарет чу думите на Буда: Ако моето учение такова, каквото го проповядвах би се изпълнило докрай, тогава всички хора би трябвало да заприличат на есеите. Това обаче не може да стане. Ето къде се намира грешката в моето учение. Есеите могат да съществуват по този начин и занапред, откъсвайки се от останалото човечество, но работата е там, че другите човешки души имат нужда от тях.
към текста >>
В този забележителен духовен
разговор
Исус от Назарет чу думите на Буда: Ако моето учение такова, каквото го проповядвах би се изпълнило докрай, тогава всички хора би трябвало да заприличат на есеите.
Сега трябва да изтъкнем едно от тези изживявания, едно от тези вътрешни впечатления, защото то може да хвърли светлина върху целия ход на общочовешкото развитие. И така, намирайки се в едно особено душевно състояние, при което душата му се намираше извън тялото, Исус от Назарет получи едно забележително видение, в което му се яви Буда. Да, Буда се яви на Исус от Назарет като последица от размяната на мисли между него и есеите. И ние бихме могли да твърдим, че в случая се стигна до един духовен разговор между Исус и Буда. Едно от моите окултни задължения е да споделя с Вас цялото съдържание на този духовен раз говор, защото днес ние сме просто длъжни да навлезем в тези тайни на общочовешката еволюция.
В този забележителен духовен разговор Исус от Назарет чу думите на Буда: Ако моето учение такова, каквото го проповядвах би се изпълнило докрай, тогава всички хора би трябвало да заприличат на есеите.
Това обаче не може да стане. Ето къде се намира грешката в моето учение. Есеите могат да съществуват по този начин и занапред, откъсвайки се от останалото човечество, но работата е там, че другите човешки души имат нужда от тях. По силата на моето учение би трябвало да се раждат само есеи. Но това е невъзможно.
към текста >>
Да, Исус от Назарет и Йоан Кръстител проведоха много
разговор
и помежду си.
Другото важно изживяване се свеждаше до запознанството на Исус от Назарет с един още по-млад човек, който също кръжеше около Ордена на есеите, макар и по съвсем друг начин, без да става есеец. Става дума за един брат-мирянин в есейския Орден, а именно Йоан Кръстител. Той се обличаше като есеите, които през зимата носеха дрехи от камилска вълна. Обаче той никога не смеси юдейското учение с това на есеите. Но тъй като учението и целият живот на есеите му бяха направили огромно впечатление, той живееше като техен брат-мирянин и постепенно инспириран от тях, стигна до всичко онова, което се разказва в Евангелията за Йоан Кръстител.
Да, Исус от Назарет и Йоан Кръстител проведоха много разговори помежду си.
към текста >>
Защото в душата му живееше нещо, за което той не се осмеляваше да говори пред есеите: всеки път в
разговор
с есеите, между Исус и тях заставаха неговите опитности пред вратите на есеите.
Ето как Исус от Назарет се запозна с двата образа на Луцифер и Ариман, виждайки ги зад вратите на есеите. Първоначално това не предизвика нищо друго, освен че за него стана ясно: между тези духовни Същества и есеите стои някаква тайна. Впоследствие това се отрази и на отношенията му с есеите: след тези опитности той вече не се разбираше така добре с тях.
Защото в душата му живееше нещо, за което той не се осмеляваше да говори пред есеите: всеки път в разговор с есеите, между Исус и тях заставаха неговите опитности пред вратите на есеите.
към текста >>
Един ден, когато след поредния важен
разговор
, засягащ най-висшите духовни области, Исус от Назарет напускаше главната сграда на есеите, минавайки през вратата, той се натъкна на образите, за които знаеше, че това бяха Луцифер и Ариман.
Един ден, когато след поредния важен разговор, засягащ най-висшите духовни области, Исус от Назарет напускаше главната сграда на есеите, минавайки през вратата, той се натъкна на образите, за които знаеше, че това бяха Луцифер и Ариман.
И той видя, как Луцифер и Ариман побягнаха от вратата на есейския дом. Сега в душата му се породи един въпрос. Не че той питаше със своя разум, просто в душата му нахлу с огромна и първична сила следният въпрос: Накъде бягат те, накъде бягат Луцифер и Ариман? Защото той добре знаеше, че те бягат тъкмо поради свещеността на есейския Орден, на есейския манастир. И в душата му изникна въпросът: Накъде бягат те?
към текста >>
Когато след духовния
разговор
, който беше водил с есеите, той напусна главната им сграда, в душата му гореше въпросът: Накъде бяха побягнали Луцифер и Ариман?
Сега в душата му се породи един въпрос. Не че той питаше със своя разум, просто в душата му нахлу с огромна и първична сила следният въпрос: Накъде бягат те, накъде бягат Луцифер и Ариман? Защото той добре знаеше, че те бягат тъкмо поради свещеността на есейския Орден, на есейския манастир. И в душата му изникна въпросът: Накъде бягат те? И от тук нататък този въпрос не го напускаше и просто изгаряше душата му като огън; през следващите седмици този въпрос звучеше в душата му всеки час, всяка минута.
Когато след духовния разговор, който беше водил с есеите, той напусна главната им сграда, в душата му гореше въпросът: Накъде бяха побягнали Луцифер и Ариман?
към текста >>
113.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Сцената, която искам да разкажа, засяга един
разговор
между Исус от Назарет и неговата майка, следователно с онази, която чрез сливането на двете семейства стана негова майка в продължение на много години*27.
Може би ще получите известна представа, известно чувство за Исусовата душа, ако разкажа една сцена, която се разигра към края на неговите 20 години.
Сцената, която искам да разкажа, засяга един разговор между Исус от Назарет и неговата майка, следователно с онази, която чрез сливането на двете семейства стана негова майка в продължение на много години*27.
към текста >>
Обаче в посоченото време се състоя един твърде важен
разговор
, чието съдържание ще ни позволи да проникнем дълбоко в душевния свят на Исус от Назарет.
През всичките тези години той се разбираше много добре с тази майка, много по-сърдечно, отколкото с останалите членове на семейството, обитаващи къщата в Назарет; или казано още по-точно, той се разбирараше добре с тях, но те не се разбираха добре с него. И по-рано той беше споделял със своята майка някои впечатления, които постепенно се затвърждаваха в душата му.
Обаче в посоченото време се състоя един твърде важен разговор, чието съдържание ще ни позволи да проникнем дълбоко в душевния свят на Исус от Назарет.
към текста >>
Всички тези чувства породиха един съвсем конкретен
разговор
между него и онази личност, която беше станала негова майка.
Всички тези чувства породиха един съвсем конкретен разговор между него и онази личност, която беше станала негова майка.
Майката го обичаше силно и често пъти беше разговаряла с него за красивите и величествени промени, настъпили с него след дванадесетата му година. Между него и мащехата възникваха все по-интимни и по-благородни отношения. Обаче пред нея той беше премълчал вътрешното си раздвоение, така че тя имаше представа само за красивите и величествени мигове от живота му. Тя беше видяла само това, как той става все по-мъдър и как прониква все по-дълбоко в еволюцията на човечеството. Ето защо голяма част от подробната му изповед беше за нея нещо ново, но тя я прие с отзивчивост и разбиране.
към текста >>
А Исус продължи
разговор
а, стигайки до изживяванията си в езическите храмове.
Майката на Исус учудена се вслушваше, когато той описваше като лишено от всякаква стойност всичко онова, което тя смяташе за свещено. Обаче тя го обичаше дълбоко и усещаше своята безгранична любов. Ето за що тя все пак долови смисъла на това, което той искаше да й каже.
А Исус продължи разговора, стигайки до изживяванията си в езическите храмове.
В спомените му просветна онзи момент, когато се свлече пред езическия олтар и чу промененият глас на Батх-Кол. Сега съзнанието му се озари от един вид спомен за древното учение на Заратустра. Той все още не знаеше, че носи в себе си душата на Заратустра, обаче в хода на разговора у него започна да напира учението на Заратустра, мъдростта на Заратустра, древният импулс на Заратустра. Заедно с майка си той отново изживя великия Заратустров импулс. В душата му отново изгря цялата величествена красота на древното Слънчево учение.
към текста >>
Той все още не знаеше, че носи в себе си душата на Заратустра, обаче в хода на
разговор
а у него започна да напира учението на Заратустра, мъдростта на Заратустра, древният импулс на Заратустра.
Обаче тя го обичаше дълбоко и усещаше своята безгранична любов. Ето за що тя все пак долови смисъла на това, което той искаше да й каже. А Исус продължи разговора, стигайки до изживяванията си в езическите храмове. В спомените му просветна онзи момент, когато се свлече пред езическия олтар и чу промененият глас на Батх-Кол. Сега съзнанието му се озари от един вид спомен за древното учение на Заратустра.
Той все още не знаеше, че носи в себе си душата на Заратустра, обаче в хода на разговора у него започна да напира учението на Заратустра, мъдростта на Заратустра, древният импулс на Заратустра.
Заедно с майка си той отново изживя великия Заратустров импулс. В душата му отново изгря цялата величествена красота на древното Слънчево учение. И той си спомни: Когато бях паднал пред езическия олтар, аз чух нещо, подобно на откровение! А сега в спомените му отново нахлуха думите на променения Батх-Кол, които вчера изговорих пред Вас, и той ги каза на майка си:
към текста >>
Но в същото време, и той го изтъкна в
разговор
а, Исус виждаше, че днес не съществува никаква възможност тези неща да бъдат разбрани.
Защото сега Исус от Назарет знаеше, че видоизмененият глас на Батх-Кол, който навремето се обърна към него с думите „Амен, властвуват злините" всъщност беше едно прадревно свещено учение, една универсална молитва, произнесена в древните мистерийни центрове, която обаче днес е напълно забравена. Сега знаеше, че когато беше паднал пред езическия олтар и душата му се намираше извън тялото, той беше получил един ясен знак от древната мистерийна мъдрост.
Но в същото време, и той го изтъкна в разговора, Исус виждаше, че днес не съществува никаква възможност тези неща да бъдат разбрани.
към текста >>
В по-нататъшния
разговор
с майка си Исус разказа за всичко онова, което беше възприел от общуването си с есеите.
В по-нататъшния разговор с майка си Исус разказа за всичко онова, което беше възприел от общуването си с есеите.
Той описа красотата и величието на есейското учение, припомни си благонравието и кротостта на есеите. А после дойде ред и на третите забележителни думи, които възникнаха у него по време на духовния му разговор с Буда: Не всички хора могат да станат есеи! И колко прав беше Хилел, когато казваше: Не се отделяй от общността, а работи и действувай вътре в нея, насочи своята обич към братята-човеци, защото ако си сам, какво представляваш ти тогава? Обаче есеите правят точно това: те се оттеглят със своите свещени ритуали и по този начин стоварват нещастието върху останалите хора. Напуснати от есеите, останалите хора просто са длъжни да понесат нещастието.
към текста >>
А после дойде ред и на третите забележителни думи, които възникнаха у него по време на духовния му
разговор
с Буда: Не всички хора могат да станат есеи!
В по-нататъшния разговор с майка си Исус разказа за всичко онова, което беше възприел от общуването си с есеите. Той описа красотата и величието на есейското учение, припомни си благонравието и кротостта на есеите.
А после дойде ред и на третите забележителни думи, които възникнаха у него по време на духовния му разговор с Буда: Не всички хора могат да станат есеи!
И колко прав беше Хилел, когато казваше: Не се отделяй от общността, а работи и действувай вътре в нея, насочи своята обич към братята-човеци, защото ако си сам, какво представляваш ти тогава? Обаче есеите правят точно това: те се оттеглят със своите свещени ритуали и по този начин стоварват нещастието върху останалите хора. Напуснати от есеите, останалите хора просто са длъжни да понесат нещастието.
към текста >>
След това Исус сподели с майка си едно друго свое изживяване, за което стана дума вчера: Когато веднъж, след един интимен и важен
разговор
с есеите, се прибирах у дома, минавайки през тяхната врата, видях как Луцифер и Ариман побягват от там.
След това Исус сподели с майка си едно друго свое изживяване, за което стана дума вчера: Когато веднъж, след един интимен и важен разговор с есеите, се прибирах у дома, минавайки през тяхната врата, видях как Луцифер и Ариман побягват от там.
И от тогава, скъпа майко, аз зная, че чрез своите навици и чрез тайното си учение есеите се предпазват от Луцифер и Ариман, но за сметка на това, че Луцифер и Ариман побягват от техните среди. Обаче по този начин те прогонват Луцифер и Ариман от себе си и ги насочват към другите хора. Есеите постигат душевна хармония за сметка на другите хора! Сега, след своето общуване с есеите, той знаеше: Да, все още има възможност за издигане в божествено-духовния свят, но тя е по силите на малцина, и то за сметка на мнозинството. Сега той знаеше: Що се отнася не до индивида, а до цялото човечество, истинското му свързване с божествено-духовния свят е невъзможно нито в смисъла на юдейството, нито в смисъла на езичничеството, нито в смисъла на есейството.
към текста >>
По време на целия този
разговор
тя просто се сля с него, стана едно цяло с него.
Тези думи направиха ужасяващо впечатление на майката.
По време на целия този разговор тя просто се сля с него, стана едно цяло с него.
Цялата душа, целият Аз на Исус от Назарет беше вложен в тези думи. И тук аз бих искал да се докосна до една друга тайна, отнасяща се за времето преди Йоановото Кръщение. От Исусовата душа излязоха не само тези думи; тъй като беше силно свързан с тази жена след своята дванадесетгодишна възраст, сега от него излязоха не само думите, но и цялата му вътрешна същност, сега той изглеждаше като опразнен, като човек, чиито Аз се намира вън от тялото. Но за разлика от него, майката получи един вид нов Аз: тя се превърна в една нова личност.
към текста >>
Но като преобразен след този
разговор
беше и самият Исус, толкова преобразен, че неговите родни и доведени братя, както и другите роднини около него просто помислиха, че си е загубил ума.
Но като преобразен след този разговор беше и самият Исус, толкова преобразен, че неговите родни и доведени братя, както и другите роднини около него просто помислиха, че си е загубил ума.
Колко жалко, казваха те, колко много неща знаеше той; той винаги беше мълчалив, но сега изобщо не е на себе си, нега просто си е изгубил ума. И така, те започнаха да гледат на него като на умопомрачен. И действително, по цели дни той ходеше из къщи и наоколо като на сън. Сега Заратустровият Аз тъкмо се готвеше да напусне тялото на Исус от Назарет и да премине в духовния свят. И неговото последно решение се изрази в това, че Исус излезе от къщи, сякаш тласкан от някакъв вътрешен порив, почти машинално, и се отправи към мястото, където Йоан Кръстител кръщаваше народа в реката Йордан.
към текста >>
След въпросният
разговор
Исус беше напуснат от Заратустровия Аз, а всичко онова, което той представляваше преди дванадесетата си година, продължи да съществува, но в по-засилена степен.
Ето как изглеждаха нещата. Сега Христовото Същество вече проникна в тялото на Исус.
След въпросният разговор Исус беше напуснат от Заратустровия Аз, а всичко онова, което той представляваше преди дванадесетата си година, продължи да съществува, но в по-засилена степен.
И Христовото Същество се потопи тъкмо в това тяло, което сега беше изпълнено единствено с безкрайна душевна нежност и топлота. Сега Исус беше проникнат от Христос; а майката получи един нов Аз; тя стана нова личност.
към текста >>
Както Христовият Дух проникна в Исус от Назарет, така и духът на другата майка, която междувременно пребиваваше в духовния свят, се спусна над жената, с която Исус водеше споменатия
разговор
.
Пред погледа на духовния изследовател се открива следното: В същия миг, когато се извърши Кръщението на Исус в реката Йордан, майката също усети в себе си, че идва краят на нейната душевна метаморфоза. Тя усети по това време тя беше на 45, 46 години как в нея внезапно прониква душата на онази, която беше майка на детето Исус, което през своята дванадесета година прие Заратустровия Аз, и която беше починала отдавна.
Както Христовият Дух проникна в Исус от Назарет, така и духът на другата майка, която междувременно пребиваваше в духовния свят, се спусна над жената, с която Исус водеше споменатия разговор.
И от тогава тя чувствуваше себе си като онази млада майка, която някога беше родила детето Исус, за което ни разказва евангелистът Лука.
към текста >>
Трябва да призная, че бях силно удивен, когато установих, че например
разговор
ът със садукеите от Евангелието на Марко изобщо не е воден от намиращият се в Исусовото тяло Христос, а от един ученик; въпреки че естествено на пръв поглед говори самият Христос.
Трябва да призная, че бях силно удивен, когато установих, че например разговорът със садукеите от Евангелието на Марко изобщо не е воден от намиращият се в Исусовото тяло Христос, а от един ученик; въпреки че естествено на пръв поглед говори самият Христос.
Нещо подобно ставаше и друг път, когато Христос Исус наглед се отделяше от учениците: в този случай фактически Христовото Същество продължаваше да е всред тях. Той или ги съпровождаше духом, докато всъщност се намираше далеч от тях, или им се явяваше само в своето етерно тяло. Да, Неговото етерно тяло беше всред тях, Неговото етерно тяло ги съпровождаше из страната и често не можеше да се различи дали Той е всред тях като физическо тяло или като етерно тяло.
към текста >>
Нека да се вслушаме в един
разговор
между фарисеите и юдейските книжници.
Нека да се вслушаме в един разговор между фарисеите и юдейските книжници.
Те казваха: За да сплашим народа, лесно е да заловим и убием някой от тях; само че той може да не е истинският Христос, понеже всички те говорят еднакво. За нас това е безполезно, защото тогава истинският Христос ще продължи да съществува. Ние трябва да заловим истинския! Да, можеха да Го различат единствено самите ученици, обаче те, естествено, не биха Го издали.
към текста >>
114.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Исус от Назарет беше допуснат даже до най-вътрешните кръгове на есеите, доколкото това беше възможно с оглед строгите правила на есейския Орден, до най-скритите помещения, където имаше възможност да участвува в
разговор
ите, които иначе есеите водеха само помежду си.
Благодарение на особеностите в своето развитие, Исус от Назарет влезе в такива отношения с есеите, каквито не биха били възможни за друг човек; а за годините, за които говоря тук, подобни отношения биха били напълно изключени, ако той сам не би бил есеин.
Исус от Назарет беше допуснат даже до най-вътрешните кръгове на есеите, доколкото това беше възможно с оглед строгите правила на есейския Орден, до най-скритите помещения, където имаше възможност да участвува в разговорите, които иначе есеите водеха само помежду си.
Той можа да проникне до най-дълбоките тайни и правила на есейския Орден. Така той се запозна с чувствата, стремежите и живота на есеите, както и можа да усети а това беше най-важното как изглежда за една душа от неговото време последната възможност да проникне чрез усъвършенствуване до прадревното свещено откровение. Ето с какво се запозна Исус от Назарет.
към текста >>
И с тази подтискаща душата тежест, веднъж, намирайки се именно всред есеите, Исус от Назарет можа да проведе един духовен
разговор
с душaтa на Буди.
И с тази подтискаща душата тежест, веднъж, намирайки се именно всред есеите, Исус от Назарет можа да проведе един духовен разговор с душaтa на Буди.
Есейската общност имаше начин на живот, твърде близък до това, което Буда остави на света като свое учение. И така, Исус се видя застанал срещу Буда и долови как Буда казва: По пътя, който аз посочих на човечеството, не всички хора могат да намерят връзката с божествено-духовния свят; понеже аз основах едно учение, което ако то трябва да бъде разбрано и изживяно в неговите висши степени налага подобно изолиране, тъй като то просто се съдържа в това учение.
към текста >>
В края на този период, който описах току-що, Исус от Назарет проведе един
разговор
със своята майка.
В края на този период, който описах току-що, Исус от Назарет проведе един разговор със своята майка.
Този разговор с майката беше решаващ с оглед на това, което сега той предприе: да потърси онзи, с когото вече беше влязъл в известни отношения при общуването си с есеите, или с други думи, да потърси пътя към Йоан Кръстител. Върху този разговор с майката, който се оказа решаващ за последвалите събития в живота на Исус от Назарет, аз ще говоря следващия път.
към текста >>
Този
разговор
с майката беше решаващ с оглед на това, което сега той предприе: да потърси онзи, с когото вече беше влязъл в известни отношения при общуването си с есеите, или с други думи, да потърси пътя към Йоан Кръстител.
В края на този период, който описах току-що, Исус от Назарет проведе един разговор със своята майка.
Този разговор с майката беше решаващ с оглед на това, което сега той предприе: да потърси онзи, с когото вече беше влязъл в известни отношения при общуването си с есеите, или с други думи, да потърси пътя към Йоан Кръстител.
Върху този разговор с майката, който се оказа решаващ за последвалите събития в живота на Исус от Назарет, аз ще говоря следващия път.
към текста >>
Върху този
разговор
с майката, който се оказа решаващ за последвалите събития в живота на Исус от Назарет, аз ще говоря следващия път.
В края на този период, който описах току-що, Исус от Назарет проведе един разговор със своята майка. Този разговор с майката беше решаващ с оглед на това, което сега той предприе: да потърси онзи, с когото вече беше влязъл в известни отношения при общуването си с есеите, или с други думи, да потърси пътя към Йоан Кръстител.
Върху този разговор с майката, който се оказа решаващ за последвалите събития в живота на Исус от Назарет, аз ще говоря следващия път.
към текста >>
115.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Обаче преди да се случи това, Исус от Назарет проведе един
разговор
с онази личност, която ние познаваме като негова доведена майка или мащеха.
Обаче преди да се случи това, Исус от Назарет проведе един разговор с онази личност, която ние познаваме като негова доведена майка или мащеха.
Ние знаем,че майката на онзи Натанов Исус, който в своята дванадесета година прие в себе си индивидуалността на Заратустра, с други думи действителната кръвна майка на Натановия Исус, беше починала скоро след като това момче прие в себе си Заратустра, който дотогава беше въплътен в другото момче Исус; следователно нейната душа отдавна се намираше в духовния свят. От моите лекции, изнесени през изминалите години, знаем още, че бащата на другото момче Исус от Соломоновата линия, също беше починал и че сега двете семейства на двете момчета Исус се събраха в едно семейство и живееха в Назарет, а всред тях растеше и Исус, заедно със своите братя и сестри, както и с майката на Заратустра. Ние знаем, че бащата на Исус от Назарет беше вече починал, когато към своята двадесет и четвърта година Исус се завърна след едно продължително пътуване, така че сега Исус от Назарет живееше сам с жената, която беше негова доведена майка или мащеха. Макар и само с няколко думи, тук трябва да кажем нещо много важно: В хода на времето тази доведена майка или мащеха, макар и бавно, постигна едно дълбоко и сърдечно разбиране за всички онези забележителни душевни опитности, през които беше минал Исус от Назарет. Да, в хода на времето тези две души тази на Исус от Назарет и тази на неговата доведена майка се вплетоха много здраво.
към текста >>
И така, в своята двадесет и девета или тридесета година Исус от Назарет можа да проведе с тази майка един важен
разговор
, един
разговор
, който както ще видим по-късно имаше далечни и сериозни последици.
На първо време, веднага след като навърши дванадесет години, той изглеждаше напълно самотен и неразбран в дома на своите родители. Всъщност неговите братя и сестри виждаха в душата му която непрекъснато трябваше да се справя със своите мъчителни изживявания една душа, която е застрашена от умопомрачение. И само майката успя да намери път към една интимна, сърдечна близост и разбиране за дълбоките грижи на Исусовата душа.
И така, в своята двадесет и девета или тридесета година Исус от Назарет можа да проведе с тази майка един важен разговор, един разговор, който както ще видим по-късно имаше далечни и сериозни последици.
към текста >>
В общи линии този
разговор
съдържаше като един вид ретроспекция всичко онова, което Исус от Назарет изживя след своята дванадесета година.
В общи линии този разговор съдържаше като един вид ретроспекция всичко онова, което Исус от Назарет изживя след своята дванадесета година.
Как протече този разговор, ние научаваме от Хрониката Акаша. Най-напред Исус от Назарет засегна онези свои опитности между дванадесетата и шестнадесетата или осемнадесетата година, когато му дадоха едно непосредствено усещане и разбиране за същността на древното еврейско учение, за древното учение на еврейските пророци. Никой около него не можа да му предаде това учение, с нито един друг човек той не можа да сподели и изживее онези думи, които беше изрекъл пред смаяните книжници в храма. Обаче в душата му непрекъснато напираха инспирации, за които той знаеше: те идват от духовния свят. Древното еврейско учение отново израсна в душата му по такъв начин, че той се усещаше като негов притежател, макар че сега никой нямаше уши за древната мъдрост.
към текста >>
Как протече този
разговор
, ние научаваме от Хрониката Акаша.
В общи линии този разговор съдържаше като един вид ретроспекция всичко онова, което Исус от Назарет изживя след своята дванадесета година.
Как протече този разговор, ние научаваме от Хрониката Акаша.
Най-напред Исус от Назарет засегна онези свои опитности между дванадесетата и шестнадесетата или осемнадесетата година, когато му дадоха едно непосредствено усещане и разбиране за същността на древното еврейско учение, за древното учение на еврейските пророци. Никой около него не можа да му предаде това учение, с нито един друг човек той не можа да сподели и изживее онези думи, които беше изрекъл пред смаяните книжници в храма. Обаче в душата му непрекъснато напираха инспирации, за които той знаеше: те идват от духовния свят. Древното еврейско учение отново израсна в душата му по такъв начин, че той се усещаше като негов притежател, макар че сега никой нямаше уши за древната мъдрост. Той беше напълно сам с това учение.
към текста >>
Действително беше така, сякаш по време на този
разговор
целият душевен живот на Исус от Назарет беше преминал в душата на майката.
Начинът по който Исус разказваше всичко това, беше твърде необикновен. Защото неговите думи далеч не бяха отправяни външно и механично към майката, а просто политваха към нейното сърце като живи същества. Когато дълбокият смисъл на тези думи пропити не само с мъка, но и с всеотдайна любов към хората проникваше в душата и, тя усещаше как се преобразява, как нейната сила нараства, и сякаш сърцето й се изпълваше от живителната сила на неговите думи. Ето какво усещаше майката.
Действително беше така, сякаш по време на този разговор целият душевен живот на Исус от Назарет беше преминал в душата на майката.
Същото се отнасяше и за него. Защото тук по един тайнствен начин, погледът в Хрониката Акаша ни разкрива нещо изключително важно.
към текста >>
Забележителното в случая беше следното: В хода на
разговор
а, душата на онази жена, която беше кръвна майка на Натановия Исус, постепенно слезе от духовния свят и се съедини с доведената майка на Исус от Назарет, така че след този
разговор
в душата на доведената майка заживя и душата на тази, която беше действителна майка на Исус от Назарет.
Исус от Назарет разказваше така, че заедно с неговите думи, към сърцето и душата на майката политаше и част от неговия собствен Аз. Бихме могли да се изразим и по друг начин: Върху крилата на неговите думи, към майката се устремяваше и неговият собствен Аз, но без да я изпълва докрай с присъщата си сила, а само така, че тя усещаше в себе си живителната сила на Исусовите думи.
Забележителното в случая беше следното: В хода на разговора, душата на онази жена, която беше кръвна майка на Натановия Исус, постепенно слезе от духовния свят и се съедини с доведената майка на Исус от Назарет, така че след този разговор в душата на доведената майка заживя и душата на тази, която беше действителна майка на Исус от Назарет.
Това, което стана, беше, така да се каже, мощен призив към един вид нова девственост. Това цялостно преобразяване, това навлизане на една душа от духовните светове в душата на доведената майка, създаваше едно покъртващо впечатление и ние виждаме как отсега нататък доведената майка се движи само като външна обвивка на онази друга майка, която от дванадесетата до тридесетата година на Исус се намираше в духовния свят.
към текста >>
И точно тогава, при събитието, което добре познаваме от другите четири Евангелия, а именно Кръщението в реката Йордан, стана слизането на Христовото Същество в телата на Исус от Назарет, чийто Аз, преизпълнен с мъки, беше преминал в душата на доведената майка по време на споменатия
разговор
.
А за самия Исус нещата изглеждаха така, като че ли той е предоставил своя Аз на майката, и като че ли в него живееха според космическите закони само физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло. И сега в това тяло на Исус от Назарет, изградено от споменатите три части, възникна неудържимият порив да се отправи към онзи, когото беше срещнал в есейската общност, онзи, който не беше истински есеин, както и самият Исус, или с други думи, да се отправи към Йоан Кръстител.
И точно тогава, при събитието, което добре познаваме от другите четири Евангелия, а именно Кръщението в реката Йордан, стана слизането на Христовото Същество в телата на Исус от Назарет, чийто Аз, преизпълнен с мъки, беше преминал в душата на доведената майка по време на споменатия разговор.
Ето как трите тела на Исус от Назарет приеха в себе си онова Христово Същество, което толкова често съм описвал пред Вас.
към текста >>
Според Петото Евангелие срещите и
разговор
ите между учениците на Христос не винаги са протичали в условията на едно непосредствено, реално общуване; в много случаи Христос е присъствувал само духовно, но по такъв начин, че учениците са били сигурни в Неговото физическо присъствие.
Защото проучването на Петото Евангелие в светлината на Хрониката Акаша, показва, че Христовото Същество не стана изведнъж едно пълно цяло с трите тела на Исус от Назарет. Когато виждаме Христос Исус да ходи по Земята, ние се досещаме, че макар и трите тела да са проникнати от Него, все пак Христос не е изцяло в тях, както нормално един друг човешки Аз прониква в принадлежащите му тела; в случая трите тела на Исус от Назарет бяха само слабо докоснати като от една могъща аура. Напълно възможно беше и то се случваше много пъти, а именно, че тялото на Христос Исус се намираше тук или там, в уединение или заедно с други хора, обаче действителният Христос като едно духовно Същество изобщо не присъствуваше на това място, а се движеше из страната. Не винаги, когато Христос се явяваше тук или там, на един или друг от апостолите, не винаги това духовно Същество се намираше във физическото тяло на Христос Исус. В тези случаи Той се явяваше в едно духовно тяло, което беше толкова силно, че другите винаги го усещаха като физическо присъствие, като осезаема физическа реалност.
Според Петото Евангелие срещите и разговорите между учениците на Христос не винаги са протичали в условията на едно непосредствено, реално общуване; в много случаи Христос е присъствувал само духовно, но по такъв начин, че учениците са били сигурни в Неговото физическо присъствие.
към текста >>
Когато после узнаваме, как в този Исус освободен от самия себе си чрез
разговор
ите с майката навлезе Христовото Същество, как това Христово Същество беше воювало с Луцифер и Ариман, и как от всички тези изпитания се стигна до следващите събития, когато се спираме на всички тези подробности, аз съм дълбоко убеден, че в общи линии те са пълно потвърждение на фактите, които духовно-научното изследване от крива в Хрониката Акаша.
Когато после узнаваме, как в този Исус освободен от самия себе си чрез разговорите с майката навлезе Христовото Същество, как това Христово Същество беше воювало с Луцифер и Ариман, и как от всички тези изпитания се стигна до следващите събития, когато се спираме на всички тези подробности, аз съм дълбоко убеден, че в общи линии те са пълно потвърждение на фактите, които духовно-научното изследване от крива в Хрониката Акаша.
И колкото и да е трудно в наши дни да се говори открито за тези неща, ние сме длъжни да ги оповестим пред света, за да предложим на отделните човешки души всички онова, от което те все повече и повече се нуждаят занапред. Ето защо още веднъж моля тези неща да бъдат приети и съхранени с нужното преклонение пред духовния свят.
към текста >>
116.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Разглеждайки живота на Христос Исус според това, което бих могъл да нарека Пето Евангелие, ние се натъкваме на едно важно събитие, разиграло се след онзи
разговор
на Исус от Назарет с майката, за който вече стана дума.
Разглеждайки живота на Христос Исус според това, което бих могъл да нарека Пето Евангелие, ние се натъкваме на едно важно събитие, разиграло се след онзи разговор на Исус от Назарет с майката, за който вече стана дума.
Сега бих искал да насоча Вашето внимание надявам се, че това може да бъде постигнато в интимния кръг на такава работна група, каквато е тукашната към това, което се случи непосредствено след разговора между Исус от Назарет и неговата доведена майка, или с други думи, към това, което се случи в интервала между този разговор и Йоановото Кръщение в реката Йордан.
към текста >>
Сега бих искал да насоча Вашето внимание надявам се, че това може да бъде постигнато в интимния кръг на такава работна група, каквато е тукашната към това, което се случи непосредствено след
разговор
а между Исус от Назарет и неговата доведена майка, или с други думи, към това, което се случи в интервала между този
разговор
и Йоановото Кръщение в реката Йордан.
Разглеждайки живота на Христос Исус според това, което бих могъл да нарека Пето Евангелие, ние се натъкваме на едно важно събитие, разиграло се след онзи разговор на Исус от Назарет с майката, за който вече стана дума.
Сега бих искал да насоча Вашето внимание надявам се, че това може да бъде постигнато в интимния кръг на такава работна група, каквато е тукашната към това, което се случи непосредствено след разговора между Исус от Назарет и неговата доведена майка, или с други думи, към това, което се случи в интервала между този разговор и Йоановото Кръщение в реката Йордан.
към текста >>
Ние видяхме, че в периода между неговата дванадесета и двадесет и девета-тридесета година подробности от които вече описахме се състоя един
разговор
между него и неговата майка, която всъщност беше негова доведена майка или мащеха и кръвна майка на Соломоновия Исус; онзи
разговор
, в който, така да се каже, всичко онова, което се получи като последствие, като резултат от неговите изживявания, се вля толкова интензивно, толкова енергично в думите на Исус от Назарет, че заедно с неговите думи, в душата на доведената му майка премина една неизмерима сила.
Ние видяхме, че в периода между неговата дванадесета и двадесет и девета-тридесета година подробности от които вече описахме се състоя един разговор между него и неговата майка, която всъщност беше негова доведена майка или мащеха и кръвна майка на Соломоновия Исус; онзи разговор, в който, така да се каже, всичко онова, което се получи като последствие, като резултат от неговите изживявания, се вля толкова интензивно, толкова енергично в думите на Исус от Назарет, че заедно с неговите думи, в душата на доведената му майка премина една неизмерима сила.
Тази огромна, неизмерима сила направи възможно, щото душата на телесната майка на Натановия Исус можа да слезе от духовния свят, където се намираше приблизително след дванадесетата година на Натановия Исус, и да изпълни и одухотвори душата на доведената майка или мащеха, така че отсега нататък тя продължи да живее, приютявайки в себе си душата на майката на Натановия Исус. Обаче за самия Исус се получи така, че заедно с неговите думи, го напусна и Азът на Заратустра. И сега този, който се отправи към реката Йордан, където кръщаваше Йордан, беше всъщност Натановият Исус, който успя да формира своите три тела по онзи начин, който често сме обсъждали, само че без участието на Заратустровия Аз, но все пак с помощта на въздействията, идващи от този Заратустров Аз, така че фактически всички негови въздействия бяха налице в трите тела на Натановия Исус.
към текста >>
Събитията, разиграли се между
разговор
а на Исус от Назарет с мащехата и Йоановото Кръщение в реката Йордан, протекоха някак си така, че пред погледа на Исус от Назарет още веднъж трябваше да бъде потвърдена връзката между планетарното развитие на Земята от една страна, и луциферическия и ариманическия елемент от друга.
Вие виждате, че тук стигаме до една интуиция от Хрониката Акаша относно онзи момент, който следва да считаме за безкрайно важен както за цялото развитие на Христос Исус, така и за планетарното развитие на Земята.
Събитията, разиграли се между разговора на Исус от Назарет с мащехата и Йоановото Кръщение в реката Йордан, протекоха някак си така, че пред погледа на Исус от Назарет още веднъж трябваше да бъде потвърдена връзката между планетарното развитие на Земята от една страна, и луциферическия и ариманическия елемент от друга.
Натановият Исус, в когото Азът на Заратустра действуваше в продължение на осемнадесет години, беше така подготвен чрез описаните процеси, че да приеме в себе си Христовото Същество. И сега ние се доближаваме до онзи миг, който е изключително важен за правилното разбиране на общочовешката еволюция. Ето защо аз се стремя да съпоставя различни факти според както те се откриват на окултния изследовател, които биха направили общочовешката еволюция разбираема тъкмо в този смисъл.
към текста >>
Тази съществена подробност е валидна и тогава, когато се докосваме до такива забележителни събития, каквито са
разговор
ът между Исус от Назарет и майката, както и Йоановото Кръщение в реката Йордан.
Тази съществена подробност е валидна и тогава, когато се докосваме до такива забележителни събития, каквито са разговорът между Исус от Назарет и майката, както и Йоановото Кръщение в реката Йордан.
За щото за нас тези неща стават съдържателни, само когато питаме за тях, когато усещаме живата потребност да вникнем в онзи преломен момент, който отделя епохата преди и след Мистерията на Голгота. И най-добре е, когато човекът се остави изцяло под въздействието на тези неща.
към текста >>
117.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
до
разговор
а с майката, такъв, какъвто го знаем от предишните ми лекции.
Ние вече говорихме за това, че Мистерията на Голгота трябваше да бъде подготвена от двете момчета, носещи името Исус. Ние видяхме, как едното от двете момчета Исус, така нареченият Соломонов Исус, носеше в себе си Аза на Заратустра. Видяхме още, че след като двете момчета Исус, които бяха на приблизително еднаква възраст, станаха на дванадесет години, Заратустровият Аз премина в тялото на другото момче Исус, на Исус от Натановата линия на Давидовия дом. Черпейки от Петото Евангелие, ние можахме подробно да изложим каква беше съдбата на онзи Исус от Назарет, който носеше трите телесни обвивки, родени с Натановото момче Исус и който пазеше в себе си Заратустровия Аз до своята тридесета година, т.е.
до разговора с майката, такъв, какъвто го знаем от предишните ми лекции.
Тогава, при този разговор, чрез силата на изречените думи, в които той вложи самия свой Аз, стана така, че Азът на Заратустра, така да се каже, напусна телесните обвивки на този Исус от Назарет. И ние знаем, как после чрез Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, Христовото Същество навлезе в трите обвивки на Исус от Назарет.
към текста >>
Тогава, при този
разговор
, чрез силата на изречените думи, в които той вложи самия свой Аз, стана така, че Азът на Заратустра, така да се каже, напусна телесните обвивки на този Исус от Назарет.
Ние вече говорихме за това, че Мистерията на Голгота трябваше да бъде подготвена от двете момчета, носещи името Исус. Ние видяхме, как едното от двете момчета Исус, така нареченият Соломонов Исус, носеше в себе си Аза на Заратустра. Видяхме още, че след като двете момчета Исус, които бяха на приблизително еднаква възраст, станаха на дванадесет години, Заратустровият Аз премина в тялото на другото момче Исус, на Исус от Натановата линия на Давидовия дом. Черпейки от Петото Евангелие, ние можахме подробно да изложим каква беше съдбата на онзи Исус от Назарет, който носеше трите телесни обвивки, родени с Натановото момче Исус и който пазеше в себе си Заратустровия Аз до своята тридесета година, т.е. до разговора с майката, такъв, какъвто го знаем от предишните ми лекции.
Тогава, при този разговор, чрез силата на изречените думи, в които той вложи самия свой Аз, стана така, че Азът на Заратустра, така да се каже, напусна телесните обвивки на този Исус от Назарет.
И ние знаем, как после чрез Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, Христовото Същество навлезе в трите обвивки на Исус от Назарет.
към текста >>
118.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
По това време тридесетгодишният Исус, както вече знаем, проведе един
разговор
със своята мащеха, със своята доведена майка.
Бих искал да започна с едно описание на събитията, както те се представят пред погледа на ясновидеца. И така, в Хрониката Акаша, още преди Кръщението, извършено в реката Йордан, т.е. Преди слизането на Христос, ние откриваме едно особено събитие в живота на Исус.
По това време тридесетгодишният Исус, както вече знаем, проведе един разговор със своята мащеха, със своята доведена майка.
От дванадесетгодишна възраст той не живееше при своята телесна майка, но връзката му с доведената майка ставаше все по-дълбока. Аз вече разказах за изживяванията на Исус от неговата дванадесета до осемнадесетата, двадесет и четвъртата, до тридесетата година. Тези изживявания бяха разтърсващи. Тук аз бих искал да засегна едно събитие, което се случи преди Кръщението в реката Йордан. Става дума за един разговор с неговата доведена майка.
към текста >>
Става дума за един
разговор
с неговата доведена майка.
По това време тридесетгодишният Исус, както вече знаем, проведе един разговор със своята мащеха, със своята доведена майка. От дванадесетгодишна възраст той не живееше при своята телесна майка, но връзката му с доведената майка ставаше все по-дълбока. Аз вече разказах за изживяванията на Исус от неговата дванадесета до осемнадесетата, двадесет и четвъртата, до тридесетата година. Тези изживявания бяха разтърсващи. Тук аз бих искал да засегна едно събитие, което се случи преди Кръщението в реката Йордан.
Става дума за един разговор с неговата доведена майка.
В този разговор Исус описа пред нея всичко онова, което беше вълнувало душата му след дванадесетата година от неговия живот. Сега той можа да разкаже и думите му бяха проникнати от дълбоки, затрогващи чувства за най-важните изживявания на своята малко или много самотна душа. Разказът му беше нагледен и убедителен. Той говори за това, как през тези години от неговата дванадесета до осемнадесета година, душата му беше озарена от висшите божествени учения, от онези божествени учения, които някога бяха дадени като откровение на еврейските пророци. Защото всичко то изпълни душата на Исус от неговата дванадесета до осемнадесета година като един вид инспирация, започнала от момента, когато той се намираше в храма между книжниците.
към текста >>
В този
разговор
Исус описа пред нея всичко онова, което беше вълнувало душата му след дванадесетата година от неговия живот.
От дванадесетгодишна възраст той не живееше при своята телесна майка, но връзката му с доведената майка ставаше все по-дълбока. Аз вече разказах за изживяванията на Исус от неговата дванадесета до осемнадесетата, двадесет и четвъртата, до тридесетата година. Тези изживявания бяха разтърсващи. Тук аз бих искал да засегна едно събитие, което се случи преди Кръщението в реката Йордан. Става дума за един разговор с неговата доведена майка.
В този разговор Исус описа пред нея всичко онова, което беше вълнувало душата му след дванадесетата година от неговия живот.
Сега той можа да разкаже и думите му бяха проникнати от дълбоки, затрогващи чувства за най-важните изживявания на своята малко или много самотна душа. Разказът му беше нагледен и убедителен. Той говори за това, как през тези години от неговата дванадесета до осемнадесета година, душата му беше озарена от висшите божествени учения, от онези божествени учения, които някога бяха дадени като откровение на еврейските пророци. Защото всичко то изпълни душата на Исус от неговата дванадесета до осемнадесета година като един вид инспирация, започнала от момента, когато той се намираше в храма между книжниците. Това беше една инспирация, подобна на онези, каквито някога получаваха древните еврейски пророци.
към текста >>
Тази вълшебна сила на думите веднага се отразяваше при
разговор
ите му с хората.
После той описа едно второ изживяване, което беше изпитал по време на своите странствувания между осемнадесетата и двадесет и четвъртата си година из Палестина, където живееха много езичници. Вечер, след като привършваше своята дърводелска работа, той сядаше заедно с другите хора. Такова общуване те не познаваха до този момент. Огромното страдание, през което беше минал, накрая се превърна във вълшебната сила на любовта, която изпълваше всяка от неговите думи.
Тази вълшебна сила на думите веднага се отразяваше при разговорите му с хората.
Обаче най-могъщото въздействие идваше от онази тайнствена сила, която бликаше между отделните негови думи. Тя беше с такава интензивност, че дълго време след неговото заминаване, хората продължаваха да седят заедно и им се струваше, че той е все още всред тях. Да, хората седяха заедно и имаха общото усещане за едно колективно видение, в което Исус отново заставаше пред тях. На много места той присъствуваше като жив между хората.
към текста >>
После в сградата на есеите той проведе един имагинативен
разговор
с Буда.
С вълнуващи думи описа той на мащехата си и третото голямо страдание, което изживя след като беше допуснат до Ордена на есеите. Чрез усъвършенствуване на отделните човешки души, есеите се стремяха към непосредствено виждане в духовните светове нещо, което беше вече невъзможно за евреите и езичниците. Обаче само отделни хора можеха да спазват онзи стил на живот, който беше присъщ на есеите. За известно време Исус се свърза с тяхната окултна общност. Но когато ги напускаше, той видя как Луцифер и Ариман побягват от есейските порти, за да се слеят с останалия свят.
После в сградата на есеите той проведе един имагинативен разговор с Буда.
Сега вече той знаеше: действително съществува възможност за съединяване с божествено-духовния свят, но тя е само по силите на отделни хора. Ако всички биха се устремили към този идеал, те би трябвало да се откажат в най-скоро време. Само отделни личности, за сметка на останалите, постигаха този идеал, освобождавайки се от Луцифер и Ариман; но тогава Луцифер и Ариман побягваха от есеите и намираха убежище всред останалите хора. Следователно, нито евреите, нито езичниците, нито есеите можеха да покажат на човечеството пътя към божествено-духовния свят.
към текста >>
По време на този
разговор
душата на Исус беше раздирана от болка.
По време на този разговор душата на Исус беше раздирана от болка.
В думите, които отправи към мащехата си, беше вложена цялата сила на неговия Аз. От него сякаш се отдели нещо и премина в доведената му майка толкова силно беше свързан той с това, което разказваше. Заедно с думите, към майката прелитна и „нещо" от самия Исус, понеже в този момент неговият Аз се намираше извън тялото. В резултат на това, майката се преобрази напълно. Докато от него излезе „нещо", майката получи един нов Аз, който се потопи в нея, така че тя се превърна в една нова личност.
към текста >>
119.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
След това по-нататък, как царят на рибарите, един вече в напреднала възраст мъж, който е отслабнал и трябвало да лежи на легло, му подава в
разговор
меча, който той получил от своята племенница.
Защото детето не трябвало да бъде изложено на опасностите, на които бил изложен бащата. Но ние знаем също, че детето започнало от рано да насочва поглед към всичко величествено в природата и че всъщност не е изпитало нищо от възпитанието на майката, не е научило нищо от възпитанието на майка си, освен че царува един Бог, че детето получило стремеж да служи на този Бог: и когато веднъж детето срещнало рицари, то счело тези рицари за Бога и паднало на колене пред тях. Когато след това детето издало на майка си, че е видяло рицари и че иска самото то да стане рицар, майката го облякла в дрехи на шут и го оставила да замине. Знаем, че момчето заминало и имало някои приключения и знаем, че по-късно майката което бихме могли да наречем сантиментално, което обаче има дълбоко значение умира със съкрушено сърце поради изчезването на нейния син, който даже не се сбогувал с нея обръщайки се назад, и заминал, за да преживее рицарски приключения... Знаем, че след много скитания, при които е научил нещо върху рицарството и рицарската добродетел и се е отличил в тази добродетел, Парсифал стигнал до замъка на Граала. При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма относно идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след дълги скитания Парсифал достига в една уединена област, където намира първо двама човека: единият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала.
След това по-нататък, как царят на рибарите, един вече в напреднала възраст мъж, който е отслабнал и трябвало да лежи на легло, му подава в разговор меча, който той получил от своята племенница.
към текста >>
И тогава се завързват
разговор
ите между отшелника и Парсифал, за които аз говорих вече по-горе.
И тогава се завързват разговорите между отшелника и Парсифал, за които аз говорих вече по-горе.
И когато след това се опитах да следвам духом Парсифала, когато той отново потегли от обиталището на отшелника към Граала, струваше ми се често, като че в душата ми проблясваше, как той пътуваше ден и нощ и как през деня беше отдаден на природата, а нощем на звездите, като че в неговото подсъзнание говореше писменността на звездите и като че тази писменност на звездите беше едно предизвестие на това, което свещеното рицарство, когато идваше от Граала да го посрещне, му каза: "Твоето име свети с блясък от свещения Граал. " Но явно Парсифал не можеше да направи нищо от това, което светеше към него от звездите, защото остана в неговото несъзнателно същество и поради това търсещият не може да го изтълкува правилно, колкото и да се старае да се задълбочи чрез духовнонаучното изследване.
към текста >>
120.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Събирането и
разговор
ът с много хора са противни на девицата.
Един човек от средата на краля, когото Орлеанската девица освободила, след като е проследил това, което Орлеанската девица е извършила, пише: "Това и още много други неща е извършила Орлеанската девица и с Божията помощ ще извърши още по-велики неща. Момичето е очарователно красиво и има мъжко държане, говори малко и показва чудесно остроумие; в говоренето има един приятен женски глас. Въздържано е, още по-умерено пие вино. Обича хубавите коне и оръжия. Много обича въоръжени и благородни мъже.
Събирането и разговорът с много хора са противни на девицата.
Често пъти очите и се наливат със сълзи, обича веселите лица, понася извънредно много работа и във воденето и носенето на оръжията е така издържлива, че в течение на шест денонощия наред остава въоръжена. Казва, че англичаните нямат никакво право върху Франция и затова, както тя казва, Бог я изпратил да ги победи и изгони, но след като първо ги е предупредила. Проявява голяма почит към краля; казва, че Бог го обича и го е взел под своята особена закрила, поради което той ще бъде също за пазен. За Орлеанския херцог, Вашият племенник, тя казва, че ще бъде освободен по чуден начин, но след като е предупредила англичаните, които са го взели в плен, да го освободят.
към текста >>
121.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
И това също ни е ясно показано в
разговор
а на Кръста на Голгота между Христос и двамата разбойници, който аз приведох.
По този начин ние трябва да бъдем наясно, че Кармата не се снема от нас и това е наистина така, но нашите дългове и грехове се изкупват за Земното развитие. Чрез онова, което настъпи в Земното развитие с Мистерията на Голгота. Естествено, трябва да ни бъде ясно, че всичко това не може да се даде на човека без неговото съдействие, то не може да му се даде без неговото участие.
И това също ни е ясно показано в разговора на Кръста на Голгота между Христос и двамата разбойници, който аз приведох.
На нас ясно е показано, как разбойникът от дясната страна на Христос пробужда в своята душа предчувствие за едно свръхземно царство, където нещата стават различно отколкото в чисто земното царство. Човекът трябва да се изпълни в своята душа със субстанциалното съдържание на Христовото Същество; той трябва да приеме в своята душа нещо от Христос, така че Христос да действува в него и да го отнесе нагоре в едно царство, в което наистина човекът няма да има силата да заличи отрицателните знаци в своята Карма, но в което чрез Христос става това, че нашите дългове и грехове се изкупват за нашия външен свят. Това е било всъщност чудесно изобразено в живописта. На кого не би направило огромно впечатление „Христос като съдия на последния съд" например върху една такава картина, каквато е тази на Микеланджело в Сикстинската Капела? Какво стои в основата на това?
към текста >>
122.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Така приключил
разговор
ът и директорът временно трябвало да се примири.
Така приключил разговорът и директорът временно трябвало да се примири.
Така или иначе, новата учебна година започва. Директорът често инспектира училището. Той установява, че първите двама учители отлично водят своите учебни занятия. При третия учител той винаги констатира, че нещата не вървят както трябва: „Но така ние изобщо не знаем какво ще се случи през следващия месец, .“ И така минава цялата година. Накрая, естествено, идват годишните изпити.
към текста >>
123.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Франц си спомняше за един воден преди години в Рим
разговор
с някакъв..." извинете, загдето Ви,чета това, но така го е написал Херман Бар "... с някакъв англичанин, който след като обиколил целия свят се бе установил в свещения град, защо то по негово твърдение не бил срещал нищо по-загадъчно от монсиньорите.
"Щом в определения час не извършеше обичайния си обход, в града веднага се знаеше: каноникът е заминал за някъде! Разчуеше ли се пък, че се е завърнал, това като че ли беше от изключителна важност за града.
Франц си спомняше за един воден преди години в Рим разговор с някакъв..." извинете, загдето Ви,чета това, но така го е написал Херман Бар "... с някакъв англичанин, който след като обиколил целия свят се бе установил в свещения град, защо то по негово твърдение не бил срещал нищо по-загадъчно от монсиньорите.
Който съумеел да ги разбере, щял да има ключа към съдбата на човечеството. Беше умен човек на зряла възраст, от добро семейство, богат, независим, ерген и истински англичанин трезв, практичен, несантиментален, абсолютно немузикален, без интерес към изкуството, здравеняк, веселяк, човек на чувствените наслади, въдичар, гребец, ветроходец, добре похапващ си, голям пияч, епикуреец, чието доволство бе смущавано от една единствена страст: любопитството всичко да види, с всичко да се запознае, навсякъде да е бил, и то без някаква друга умисъл, освен в крайна сметка да може със задоволство да каже за което и място да става дума "О, да, знам го", да са му известни хотелът, в който го е настанил Кук, и забележителностите, които е издирил, хората с име и положение, с които е общувал. За да пътува удобно и да има достъп навсякъде, бяха го посъветва ли да стане франкмасон. Той хвалел полезността на това обединение, докато не му хрумнало, че би трябвало да има някакво сходно, но по-добре ръководено, по-могъщо обединение от най-висок ранг, в което сега с удоволствие би се включил,както естествено би се обърнал към някой друг, по-добър Кук, стига да можел да се намери отнякъде. Не даваше да бъде разубеден, че света се управлявал от съвсем малка група тайни водачи и че така наречената история се правела от тези скрити мъже, които били неизвестни дори на най-близките си служители, както те пък на своите служители, и твърдеше, че вървейки по дирите на това потайно световно правителство, на това истинско франкмасонство, в сравнение с което другото представлявало само някакво безкрайно бледо копие, бил открил неговото седалище в Рим, и то точно при монсиньорите, повечето от които, разбира се, също така били нищо неподозиращи статисти, чийто гмеж целял единствено да прикрие четиримата или петимата истински господари на света.
към текста >>
Аз никога не съм могъл да си представя, че там Гьоте най-ненадейно се правел на католик..." в случая нека на каноника му бъде простено, нали така на него му се ще всичко да бъде "католическо"; за нас по-важното е, че той повежда
разговор
за природонаучните съчинения
Сетне гръцките и римските класици, Шекспир, Калдерон, Сервантес, Данте, Макиавели и Балзак в оригинал, но измежду германците само Новалис и Гьоте, последният в различни издания, а природонаучните му съчинения във ваймарското издание. Франц взе един том от тях и откри по полетата му многобройни бележки, нанесени от ръката на каноника, който в този миг се отдели от младия монах и йезуита и дойде при него. Той каза: Природонаучните съчинения на Гьоте не са известни никому. За съжаление! В тях старият езичник, какъвто той несъмнено трябва да е бил, изведнъж изглежда съвсем другояче и едва тогава става понятен и краят на Фауст.
Аз никога не съм могъл да си представя, че там Гьоте най-ненадейно се правел на католик..." в случая нека на каноника му бъде простено, нали така на него му се ще всичко да бъде "католическо"; за нас по-важното е, че той повежда разговор за природонаучните съчинения
към текста >>
Бидейки принц, на него тази участ му се сторила глупава и той се превърнал в предрешения стар несретник, който приемал нисши служби, преструвал се на доста глуповат, дори се оставял господарите му да го бият и обикновено нищо не приказвал; само при определени поводи ставал
разговор
лив, ала най-често не казвал нищо.
При това излиза наяве, че човекът е предрешен принц, притежаващ някакъв особено важен, мистериозен дневник. Установява се обаче и защо собствено е направил въпросното изявление.
Бидейки принц, на него тази участ му се сторила глупава и той се превърнал в предрешения стар несретник, който приемал нисши служби, преструвал се на доста глуповат, дори се оставял господарите му да го бият и обикновено нищо не приказвал; само при определени поводи ставал разговорлив, ала най-често не казвал нищо.
И ето че при разследването открили някакъв мистериозен ръкопис, който бил написан от него и гласял:
към текста >>
124.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Нека в наличните репортажи бъдат препрочетени
разговор
ите, водени през Юли 1914 г., като се следи как са протичали тези
разговор
и.
Нека в наличните репортажи бъдат препрочетени разговорите, водени през Юли 1914 г., като се следи как са протичали тези разговори.
Понякога в обикновеното ежедневие по изражението на лицето също може да се установи нещо, което допълва голите думи. При политика тъкмо по изражението, по жеста може да се узнае какво иска той, и то понякога много повече от онова, което казва и което често пъти е предназначено да прикрие какво всъщност трябва да се изложи. Освен туй съобщенията за подобни неизказаности най-често са формулирани по-добре от съобщенията за думите. И тук ми се ще да запитам: Защо през целите преговори една личност като Сазонов*92 недвусмислено е играла две роли? По време на преговорите с представители на Централните сили Сазонов играе ролята на извънредно възбуден човек, който полага всички усилия да бъде спокоен, така че спокойствието му прави впечатление на заучено.
към текста >>
при един
разговор
в Англия му съобщили странни неща.
Всичко това било отдавна вече подготвено и отчасти излизало наяве. Имало хора с удивителни преживявания,както например един германец, на когото през Април 1914 г.
при един разговор в Англия му съобщили странни неща.
Ще се върна на това в друга връзка." С оглед на всички тези обстоятелства все още е разбираемо, дето някои хора си казвали: Трябва да имаме готовност най-лошото за Германия да дойде от Англия.
към текста >>
125.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И тогава вече значение ще придобие не толкова сегашният ни
разговор
за времето и за други фактори, върху които нямам никакво влияние, ами главното за мен ще бъде аз, който участвам и искам да участвам в реколтата през идната година, от своя страна да посея най-доброто семе, което мога да намеря.
Нека си представим, че двама души водят спор каква ще бъде през идната година реколтата в определен край. Единият казва, че реколтата ще зависи от необходимите природни дадености и изброява всичко необходимо времето и останалите условия, които повече или по-малко не зависят от човешката воля. Добре, обаче другият би могъл да възрази: Прав си, всичко това може да е вярно; но важно е по-напред въпросът да се разгледа практически дотолкова, доколкото той изисква нашата собствена съпричастност.
И тогава вече значение ще придобие не толкова сегашният ни разговор за времето и за други фактори, върху които нямам никакво влияние, ами главното за мен ще бъде аз, който участвам и искам да участвам в реколтата през идната година, от своя страна да посея най-доброто семе, което мога да намеря.
Каквито и да са останалите фактори, моя задача е да посея най-добрите семена и аз ще се постарая да го сторя. Макар че първият мъж може да е фаталист, вторият няма да отрече основанията за неговия фатализъм, но ще направи всичко възможно, за да посее добро семе. Сходно е положението с всеки човек, който иска да бъде благоразумен и гледа най-вече да открие възможността за посяване на доброто семе.
към текста >>
Още един, който се включва в
разговор
а.
Още един, който се включва в разговора.
към текста >>
126.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Тогава относно идеята за Христос и за начина, по който тя се включва в духовното ръководство на човечеството, би се опитало воденето на
разговор
точно на мястото или в зависимост от възможностите ни в близост до мястото, от където е било излъчено усещането за Исус.
Модерната антропософия трябва съвсем скромно да поеме тази задача. На нея й се полага да опита да извърши правилното в случая и да посъбере тези неща във мировата констелация. Следователно, ако бъде направен опит да се обрисува как по-новата антропософия като един, така да се каже, въздигнат в съвременността гнозис отново разбира Христос, тогава би могло да се пожелае съчетаване на идеята за Христос с онова, което може да живее на едно определено място,където някога, както Ви обясних, е живяло по такъв интензивен начин като усещане за Исус.
Тогава относно идеята за Христос и за начина, по който тя се включва в духовното ръководство на човечеството, би се опитало воденето на разговор точно на мястото или в зависимост от възможностите ни в близост до мястото, от където е било излъчено усещането за Исус.
към текста >>
Ото Червенобрадия се почувствал нещастен и се по-
разговор
ил с призрачното същество, за което ceга вече знаем, разбира се, че било същество из средата на Ангелите.
Ото Червенобрадия се почувствал нещастен и се по-разговорил с призрачното същество, за което ceга вече знаем, разбира се, че било същество из средата на Ангелите.
Този допир се основавал на вижданията от Четвъртия следатлантски период. Поразговорил се той със съществото и съществото го поучило: Иди в Кьолн там живее Добрия Герхард; разпитай за Добрия Герхард и ако съумееш да станеш по-добър с по мощта на съвета, който ще ти даде Добрия Герхард, тогава може би ще успееш да предотвратиш настъпването на онова, за което стана дума. Така горе-долу протекъл разговорът между Ото Червенобрадия и призрачното същество.
към текста >>
Така горе-долу протекъл
разговор
ът между Ото Червенобрадия и призрачното същество.
Ото Червенобрадия се почувствал нещастен и се по-разговорил с призрачното същество, за което ceга вече знаем, разбира се, че било същество из средата на Ангелите. Този допир се основавал на вижданията от Четвъртия следатлантски период. Поразговорил се той със съществото и съществото го поучило: Иди в Кьолн там живее Добрия Герхард; разпитай за Добрия Герхард и ако съумееш да станеш по-добър с по мощта на съвета, който ще ти даде Добрия Герхард, тогава може би ще успееш да предотвратиш настъпването на онова, за което стана дума.
Така горе-долу протекъл разговорът между Ото Червенобрадия и призрачното същество.
към текста >>
127.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Фактите всъщност не говорят в полза на това; защото, когато по-късно въпросът за този
разговор
между германския посланик и сър Едуард Грей отново бил поставен на дневен ред и се споменало, че Англия е държала в ръцете си спасението на неутралитета на Белгия, тогава английското правителство се защитило, действайки обаче благоразумно, като не се позовало просто на формално-правната страна (по онова време в английското правителство несъмнено имаше твърде добри държавници).
Но дали пък съвестта на онези, от страна на които не е прозвучало въпросното да, е била напълно чиста?
Фактите всъщност не говорят в полза на това; защото, когато по-късно въпросът за този разговор между германския посланик и сър Едуард Грей отново бил поставен на дневен ред и се споменало, че Англия е държала в ръцете си спасението на неутралитета на Белгия, тогава английското правителство се защитило, действайки обаче благоразумно, като не се позовало просто на формално-правната страна (по онова време в английското правителство несъмнено имаше твърде добри държавници).
Въпреки че не променям нищо в преценката за сър Едуард Грей, която Ви приведох*220, но която е формулирана не от мен, а от неговите английски колеги, той все пак беше доста добър държавник, за да се задоволи просто с театрална поза и с изявлението: Договорът е сключен през 1839 г., така че Германия беше длъжна да съблюдава неутралитета, дори Англия да дадеше уклончив отговор. Английските държавници не постъпиха така, а се оправдаха по друг начин. Грей каза: По онова време Лихновски наистина постави този въпрос, но го постави като частно лице, а не по поръчение на германското правителство; ако беше говорил по поръчение на германското правителство, нещата щяха да стоят другояче. Германският посланик Лихновски бил имал най-добро желание за запазване на мира на запад, ала зад него не стояло германското правителство!
към текста >>
Но Англия първоначално не го прави, изчаква цял един ден, през който сър Едуард Грей говори пред Парламента в Лондон, като премълчава целия
разговор
с германския посланик и не обелва дума за него.
Кога се случва всичко това? Втори август сме. На втори август кралят на Белгия помолва Англия за интервенция, тоест той помолва за интервениране пред Германия. Следователно белгийският крал смята за не що съвсем естествено Англия да преговаря с Германия за неутралитета на Белгия.
Но Англия първоначално не го прави, изчаква цял един ден, през който сър Едуард Грей говори пред Парламента в Лондон, като премълчава целия разговор с германския посланик и не обелва дума за него.
Ако го беше споменал, тогавашното парламентарно заседание щеше да протече другояче!
към текста >>
Така, след като се състоял
разговор
ът с германския посланик, след като кралят на Белгия призовал Англия да интервенира, в Англия се изчаквало, не се предприемало нищо.
Така, след като се състоял разговорът с германския посланик, след като кралят на Белгия призовал Англия да интервенира, в Англия се изчаквало, не се предприемало нищо.
Какво собствено се изчаквало? Изчаквало се да стане нарушаването на неутралитета на Белгия! Защото, докато то не станело, историята все още можела да продължи в посока към неговото избягване; нали могъщи сили имали готовност да не го допуснат и то висяло на косъм. И ако молбата на белгийския крал беше изпълнена своевременно, ако Англия беше интервенирала, тогава възниква въпросът дали това нарушение щеше да стане. Кога обаче интервенира Грей?
към текста >>
128.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Сега например войната нямаше да бъде продължавана заради наличния страх, че при едни истински
разговор
и за разбирателство наяве би ха излезли определени неща, от които именно се изпитва страх.
В известен смисъл широките хоризонти за съзерцаване на света са нежелателни. И съвременната наука просто се стреми все повече и повече да стеснява хоризонтите. Впрочем в основата на това лежи стаен страх страхът от онова, което представлява истината. Този страх от истината все по-силно завладява човечеството по отношение на частния случай от всекидневието, ала също така и в по-широк смисъл. И ако го нямаше в по-широк смисъл, то не би могло да настъпи във всекидневието.
Сега например войната нямаше да бъде продължавана заради наличния страх, че при едни истински разговори за разбирателство наяве би ха излезли определени неща, от които именно се изпитва страх.
към текста >>
129.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но всички тези
разговор
и не трябва да ни заслепяват; трябва да гледаме фактите обективно.
Но всички тези разговори не трябва да ни заслепяват; трябва да гледаме фактите обективно.
Дълбоките първопричини на съвременните събития днес не подлежат на обсъждане, и то не защото такива обсъждания могат да повредят кръвта на някого, но аз мога по друг начин да ви покажа, в какво тук е работата.
към текста >>
130.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Както бомбен взрив се намеси той в
разговор
а и заяви: най-великото, което е влязло в живота на човечеството, това е Разколников на Достоевски.
Но никой няма да почувства в неговите неща, че те са написани от тежко болен човек. Всичко в тях е здраво. Може различно да се съди за произведенията му, но всичко в тях е здраво. Разбира се, те са претърпели голямо количество издания; но в осемдесетте години – мога да кажа, като символ застана пред очите ми, какво би могъл да стане такъв дух за средноевропейското човечество, ако дадените от него импулси биха влезли в душата. Когато веднъж в едно общество говореха за навлязлото в духовното развитие чрез Роберт Хамерлинг, влезе човек, свикнал да слуша предимно самия себе си и да не обръща много внимание на това, което говорят другите – има такива хора, които охотно слушат само себе си.
Както бомбен взрив се намеси той в разговора и заяви: най-великото, което е влязло в живота на човечеството, това е Разколников на Достоевски.
Разбира се, няма защо да се отрича своеобразното величие на героя на Достоевски, но подвластността на материалното, душата, затворена в материалното и отклоняваща духовното, това е точната противоположност на взаимопроникването между материално и духовно, което търси Хамерлинг. Несъмнено е интересно и сензационно да се наблюдава душа, която не се стреми да излезе извън пределите на материалното, която така грандиозно е разкрита от Достоевски, но за човека от Средна Европа е важно познанието на цялото му същество и всичките му задачи. И тук е необходима борба.
към текста >>
Утре, обсъждайки една специална тема, ще продължим този
разговор
.
Утре, обсъждайки една специална тема, ще продължим този разговор.
Днес отново ще прекараме пред душите си мислите, които ни съединяват с най-сериозните събития от нашите дни:
към текста >>
131.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
По-охотно се избират външно убедителни пътища, тъй като това е удобно, тъй като тогава нищо особено не трябва да се усвоява, а просто трябва да седнеш зад някаква лабораторна маса и да си набиеш в главата общоизвестните /общоприети/ методи; и тогава голословно се твърди, че
разговор
ите за духовния свят са глупост, безсмислица и фантазия.
Тази тъпота по отношение на духовния свят е трябвало да дойде. Ние знаем, защо тя е трябвало да настъпи: ограниченото от физическия свят съзнание е помогнало за развитието на човешката свобода. И това също трябва да бъде разбрано. И даже от такива външни свидетелства, които ви приведох, хората биха могли, ако, простете ми, им сече пипето, да видят, колко кратък период ни дели от времето, когато духовният свят още не е бил изгубен за човека. Но на съвременния човек и на ум не му идва сериозно да мисли за тези неща.
По-охотно се избират външно убедителни пътища, тъй като това е удобно, тъй като тогава нищо особено не трябва да се усвоява, а просто трябва да седнеш зад някаква лабораторна маса и да си набиеш в главата общоизвестните /общоприети/ методи; и тогава голословно се твърди, че разговорите за духовния свят са глупост, безсмислица и фантазия.
Това е единственото, което се дава на съвременния човек, вместо стремежите към духовния свят.
към текста >>
132.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Времето, отредено ми за
разговор
за работата, изтече, и за да не каже някой, че използвам вашето време за обсъждания на вътрешните дела на Обществото вместо да говоря по същество, ще си позволя само да прибавя следното: все повече ще стават хората, които ще позволяват да бъдат използвани от описаните личности, и честно преданите на антропософски ориентираната духовна наука ясно трябва да си дават сметка за това.
Времето, отредено ми за разговор за работата, изтече, и за да не каже някой, че използвам вашето време за обсъждания на вътрешните дела на Обществото вместо да говоря по същество, ще си позволя само да прибавя следното: все повече ще стават хората, които ще позволяват да бъдат използвани от описаните личности, и честно преданите на антропософски ориентираната духовна наука ясно трябва да си дават сметка за това.
към текста >>
133.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ерудитът Мошковски в малката, написана на
разговор
ен език книга, предприема нещо не по-малко от това, съвсем да лиши Сократ от достойнството му на философ.
В бележката се съобщаваше, какво е написал Александър Мошковски. Нямам със себе си тази книга, но от бележката ще научите, в какво е работата. Ето нейното съдържание. "Който някога е търкал училищния чин, незабравими за него ще останат часовете, когато е чел при Платон за беседите на Сократ с неговите приятели, незабравими с баснословната скука, предизвиквана от тези беседи. И може би ще си спомните, че сте намирали тези беседи за много глупави, но, разбира се, не сте се престрашили да заявите това открито, тъй като този, за когото е ставало дума, е бил Сократ, гръцкият философ." С такава напълно необоснована оценка на храбрия атинянин достойно завършва книгата на Александър Мошковски “Сократ-идиот” /бележка 99/.
Ерудитът Мошковски в малката, написана на разговорен език книга, предприема нещо не по-малко от това, съвсем да лиши Сократ от достойнството му на философ.
Заглавието "Сократ-идиот" се подразбира дословно. Няма да сгрешим, ако предположим, че тази книга ще предизвика научно разглеждане. Разбира се, днешният човек на компромиса ще каже: е, ние знаем достатъчно, за да кажем, че Сократ е велик човек, а не идиот, и тогава се появява Мошковски и казва такива неща! – Но днес трябва по съвсем друг начин да се оценяват тези неща. Който познава Мошковски, знае, че той в пълния смисъл на думата стои на позициите на крайния естественонаучен мироглед, чак до квантовата теория, че той заема най-екстремното крило на съвременния натурализъм.
към текста >>
134.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това е точното отразяване на станалото от другата страна на канала /така
разговор
но наричат пролива Ламанш – бел.
Да разгледаме сега, какво е ставало на противоположната страна. Това ще бъде някога потвърдено – мога да повторя, че не го разказвам с леко сърце – това ще бъде потвърдено, че по времето, когато е ставало разказаното от мен, Асквит и Грей /бележка 123/ си говорели помежду си: Какво, собствено, е станало в Берлин? Да не би досега да сме водели английската политика със завързани очи? Те смятали, че английската политика трябва да се води съвсем различно, че са я водели сякаш със завързани очи. Те казали: сега ни падна завесата – това също е било в същата събота вечер – сега виждаме, че стоим пред пропаст; сега вече можем да влезем във войната.
Това е точното отразяване на станалото от другата страна на канала /така разговорно наричат пролива Ламанш – бел.
на прев./, и ви моля да възприемете всичко това като нещо, което значително трябва да бъде усилено и увеличено, тъй като в отреденото ми време мога само да ви намекна за положението, само да хвърля светлина върху това, което е станало.
към текста >>
От
разговор
а ми с Кюлман /бележка 124/, мисля, че ще има същия резултат.
Да, но този въпрос за вината трябва и да ни научи на нещо. Видите ли, веднага след злополучното обръщение на Германия с предложение за сключване на мир, през есента или зимата на 1916 година, когато след това започна цялата тази фантастична бъркотия с 14-те точки на Удроу Уилсън, тогава излязох пред тези, върху които тежеше отговорността, с настойчиво предложение в противовес на лишените от връзка с действителността, откъснати от този свят 14 точки на Уилсън, които, въпреки своята откъснатост от действителността, приведоха в движение кораби, топове и войски, за да им бъде дадена в противовес за света идеята за тричленността на социалния организъм. Наложи ми се да преживея, че макар и да се намериха хора, които напълно се съгласиха с мен, че това действително е правилно, че това трябва да се осъществи, но никой нямаше мъжеството да предприеме нещо в това направление, никой, нито един.
От разговора ми с Кюлман /бележка 124/, мисля, че ще има същия резултат.
По тези въпроси нямам основания за никакви илюзии. Но искам да ви разкажа за това. И тук не казвам нищо, което не е било в пълно съответствие с фактите, както всичко това е ставало, напълно точно.
към текста >>
Разговор
ът взе такава посока, че аз казах: Не искам да се излагам на опасността да бъда упрекнат, че изпадам във военно-стратегически разсъждения, но искам да кажа нещо, изхождайки от такава гледна точка, когато моето възможно военно-стратегическо дилетантство няма значение.
Още през януари 1918 година виждах абсолютната невъзможност за ново настъпление на нашата армия в 1918 година, и по време на едно мое пътуване от Дорнах в Берлин, имах възможност да беседвам с един господин, за когото беше известно, че когато настъпят решителните моменти, той ще бъде призван към управление – имах възможност да говоря с него за обстоятелствата, които само тогава, през ноември 1918 година, настъпиха. И тогава там, в общи линии, също срещнах разбиране за тричленността на социалния организъм. След това пристигнах в Берлин, където трябваше да се срещна с едно авторитетно лице. Тези, които тогава се ориентираха в обстоятелствата, знаеха вече за съдбата на настъплението от 1918 година, но за това не можеше да се говори. А аз трябваше да се срещна с военен, стоящ близо до генерал Лудендорф.
Разговорът взе такава посока, че аз казах: Не искам да се излагам на опасността да бъда упрекнат, че изпадам във военно-стратегически разсъждения, но искам да кажа нещо, изхождайки от такава гледна точка, когато моето възможно военно-стратегическо дилетантство няма значение.
И казах, че в пролетната офанзива Лудендорф е възможно да достигне всичко, за което може само да си мечтае; но аз все пак смятам това настъпление за безсмислено – и приведох три довода, които имах по този повод. Човекът с когото говорих, изпадна в голяма възбуда и каза: Какво искате? Настъплението на Кюлман вече е подготвено. Затова и той отиде в Брест-Литовск. Там ще действа политиката.
към текста >>
Работата не е в това дали имаме Уилсън, който във Версай демонстрира своята обърканост, или по-късните
разговор
и в същата област.
И пак се говори със същата тази откъснатост от живота, със същата тази абстрактност, с която говори Удроу Уилсън, и която беше подкрепена с това, с което той излезе на Версайската мирна конференция през 1919 година. Отново се говори за същия този Хардинг /от 1921 до 1923 година 29-ти президент на САЩ/ и аз виждам в речта на Хардинг, неудачната му реч, колкото е възможно да бъде неудачна една поява, също отсъствие на каквато и да е връзка с действителността и повторение на стари, изтъркани фрази – и това сега, когато стоим пред стопански проблеми, както тогава стояхме пред политически; в тази реч не виждам дори и малка мисъл за това, което действително е необходимо. Почти е невъзможно хората да постигнат правилно съждение.
Работата не е в това дали имаме Уилсън, който във Версай демонстрира своята обърканост, или по-късните разговори в същата област.
Работата е на човек да му бъдат отворени очите и да вижда действителността.
към текста >>
135.
Съдържание
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Отказ от частните
разговор
и с членовете на Антропософското Общество.
Окултна характеристика на партийните програми. Доктрината Удроу Уилсън. За събитията в граничната област на свръхсетивния свят. За някои от нападките срещу Рудолф Щайнер. Вътрешната смелост и Антропософското Общество.
Отказ от частните разговори с членовете на Антропософското Общество.
към текста >>
136.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Затова утре ще продължим нашия
разговор
и заедно ще обсъдим духовните истини, които имат отношение към нашата основна тема.
Затова утре ще продължим нашия разговор и заедно ще обсъдим духовните истини, които имат отношение към нашата основна тема.
към текста >>
137.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ако човек се вслуша в
разговор
ите на хората, в това, в което те си разказват, той едва ли ще стигне до истината не повече от литературния историк, който беше заставен, и то само за да повярва в юдаизма на Херман Бар да приеме идеята за реинкарнацията.
Истинската причина за това не лежи в забелязването на едни или други противоречия. Ако беше така, той щеше да отвърне като Лутер. Потърпевшият обаче е разстроен от друго: Антропософско-философското Издателство отказва да публикува неговата книга. Тази е истинската причина. Днес причините са изместени в други области, така че те не са вече общовалидни.
Ако човек се вслуша в разговорите на хората, в това, в което те си разказват, той едва ли ще стигне до истината не повече от литературния историк, който беше заставен, и то само за да повярва в юдаизма на Херман Бар да приеме идеята за реинкарнацията.
Родословното дърво на Херман Бар не позволяваше да се мисли за никакъв юдаизъм и нашият литературен историк беше заставен да приеме идеята за реинкарнацията.
към текста >>
В общи линии аз прекратявам всички частни
разговор
и с членовете на Антропософското Общество, които досега съм провеждал по най-различни поводи, занапред аз няма да провеждам частни
разговор
и.
В общи линии аз прекратявам всички частни разговори с членовете на Антропософското Общество, които досега съм провеждал по най-различни поводи, занапред аз няма да провеждам частни разговори.
Защо то за повечето от тези разговори се разпространяват лъжливи коментари. А аз действително имам по-важни задачи от това да опровергавам разни измислици, съчинени от празната фантазия на този или онзи. За тази цел имам само едно средство: Да прекратя всички частни разговори. За отделните и истински антропософи, които искат да вървят напред с езотерично усърдие и жар, за тих след известно време аз ще се погрижа по друг начин. Едно е важно: Никой не трябва да бъде спиран в своето езотерично развитие.
към текста >>
Защо то за повечето от тези
разговор
и се разпространяват лъжливи коментари.
В общи линии аз прекратявам всички частни разговори с членовете на Антропософското Общество, които досега съм провеждал по най-различни поводи, занапред аз няма да провеждам частни разговори.
Защо то за повечето от тези разговори се разпространяват лъжливи коментари.
А аз действително имам по-важни задачи от това да опровергавам разни измислици, съчинени от празната фантазия на този или онзи. За тази цел имам само едно средство: Да прекратя всички частни разговори. За отделните и истински антропософи, които искат да вървят напред с езотерично усърдие и жар, за тих след известно време аз ще се погрижа по друг начин. Едно е важно: Никой не трябва да бъде спиран в своето езотерично развитие. Обаче в общи линии разговорите с членовете на Антропософското Общество трябва да отпаднат.
към текста >>
За тази цел имам само едно средство: Да прекратя всички частни
разговор
и.
В общи линии аз прекратявам всички частни разговори с членовете на Антропософското Общество, които досега съм провеждал по най-различни поводи, занапред аз няма да провеждам частни разговори. Защо то за повечето от тези разговори се разпространяват лъжливи коментари. А аз действително имам по-важни задачи от това да опровергавам разни измислици, съчинени от празната фантазия на този или онзи.
За тази цел имам само едно средство: Да прекратя всички частни разговори.
За отделните и истински антропософи, които искат да вървят напред с езотерично усърдие и жар, за тих след известно време аз ще се погрижа по друг начин. Едно е важно: Никой не трябва да бъде спиран в своето езотерично развитие. Обаче в общи линии разговорите с членовете на Антропософското Общество трябва да отпаднат. Тази е едната мярка. Не се обръщайте повече към мен, скъпи мои приятели.
към текста >>
Обаче в общи линии
разговор
ите с членовете на Антропософското Общество трябва да отпаднат.
Защо то за повечето от тези разговори се разпространяват лъжливи коментари. А аз действително имам по-важни задачи от това да опровергавам разни измислици, съчинени от празната фантазия на този или онзи. За тази цел имам само едно средство: Да прекратя всички частни разговори. За отделните и истински антропософи, които искат да вървят напред с езотерично усърдие и жар, за тих след известно време аз ще се погрижа по друг начин. Едно е важно: Никой не трябва да бъде спиран в своето езотерично развитие.
Обаче в общи линии разговорите с членовете на Антропософското Общество трябва да отпаднат.
Тази е едната мярка. Не се обръщайте повече към мен, скъпи мои приятели. Не ме упреквайте, че прилагам такава сурова и строга мярка. Повтарям: не се обръщайте към мен, обърнете се към онези, които причиниха тази мярка.
към текста >>
Втората мярка се състои в следното: Известно е,че много от Вас са имали не един и два частни
разговор
и с мен.
Втората мярка се състои в следното: Известно е,че много от Вас са имали не един и два частни разговори с мен.
Досега те имаха задължението да не говорят за тих. Отсега нататък аз освобождавам всички от това задължение, разбира се, доколкото и той е склонен да го отмени сам. Всеки може да разказва всичко на всеки. Частните разговори са вече отворени за всички. Аз не спирам някого, ако той сам реши да разкаже всичко относно истината, която е доловил по време на частните си разговори с мен.
към текста >>
Частните
разговор
и са вече отворени за всички.
Втората мярка се състои в следното: Известно е,че много от Вас са имали не един и два частни разговори с мен. Досега те имаха задължението да не говорят за тих. Отсега нататък аз освобождавам всички от това задължение, разбира се, доколкото и той е склонен да го отмени сам. Всеки може да разказва всичко на всеки.
Частните разговори са вече отворени за всички.
Аз не спирам някого, ако той сам реши да разкаже всичко относно истината, която е доловил по време на частните си разговори с мен.
към текста >>
Аз не спирам някого, ако той сам реши да разкаже всичко относно истината, която е доловил по време на частните си
разговор
и с мен.
Втората мярка се състои в следното: Известно е,че много от Вас са имали не един и два частни разговори с мен. Досега те имаха задължението да не говорят за тих. Отсега нататък аз освобождавам всички от това задължение, разбира се, доколкото и той е склонен да го отмени сам. Всеки може да разказва всичко на всеки. Частните разговори са вече отворени за всички.
Аз не спирам някого, ако той сам реши да разкаже всичко относно истината, която е доловил по време на частните си разговори с мен.
към текста >>
Най-лошото в случая е точно това, че след като истината ще може да се разказва от всички и то без никакъв упрек върху нашето Движение хората ще измъкнат от миналото една несъществена подробност частните
разговор
и.
Който гледа сериозно и отговорно на нашето духовнонаучно развитие, несъмнено ще оправдае двете мерки; за тих стана дума току-що. Може би той няма да ги разбере напълно, но така или иначе ще ги намери за нещо естествено. Занапред всичко ще става пред погледа на целия свят. Гласността и публичната атмосфера не трябва да ни плашат, скъпи мои приятели!
Най-лошото в случая е точно това, че след като истината ще може да се разказва от всички и то без никакъв упрек върху нашето Движение хората ще измъкнат от миналото една несъществена подробност частните разговори.
Ако тези разговори не се разпространяваха безотговорно, нямаше да са необходими и никакви мерки. Обаче сега всичко, което някога съм споделял с един или друг антропософ, може да стане достояние на всички. Защото от истината, скъпи мои приятели, нашето Движение може само да спечели. Разбира се, колкото и да е отрупана с лъжи, истината не губи своето значение, но тя не бива да се помрачава дори външно, защото за човечеството е важно да се изправи пред сериозния и достоен вид на онова, което антропософското познание сваля за него от духовния свят.
към текста >>
Ако тези
разговор
и не се разпространяваха безотговорно, нямаше да са необходими и никакви мерки.
Който гледа сериозно и отговорно на нашето духовнонаучно развитие, несъмнено ще оправдае двете мерки; за тих стана дума току-що. Може би той няма да ги разбере напълно, но така или иначе ще ги намери за нещо естествено. Занапред всичко ще става пред погледа на целия свят. Гласността и публичната атмосфера не трябва да ни плашат, скъпи мои приятели! Най-лошото в случая е точно това, че след като истината ще може да се разказва от всички и то без никакъв упрек върху нашето Движение хората ще измъкнат от миналото една несъществена подробност частните разговори.
Ако тези разговори не се разпространяваха безотговорно, нямаше да са необходими и никакви мерки.
Обаче сега всичко, което някога съм споделял с един или друг антропософ, може да стане достояние на всички. Защото от истината, скъпи мои приятели, нашето Движение може само да спечели. Разбира се, колкото и да е отрупана с лъжи, истината не губи своето значение, но тя не бива да се помрачава дори външно, защото за човечеството е важно да се изправи пред сериозния и достоен вид на онова, което антропософското познание сваля за него от духовния свят.
към текста >>
И така, повтарям още веднъж: Без да накърня ни най малко езотеричния устрем на нашите сериозни последователи, аз в общи линии прекратявам частните
разговор
и.
И така, повтарям още веднъж: Без да накърня ни най малко езотеричния устрем на нашите сериозни последователи, аз в общи линии прекратявам частните разговори.
Всичко, което съм казвал в частни разговори, беседи и т.н. може да се преразкаже до последната подробност, стига да е в съответствие с истината, и стига човек да го изнася пред другите по своята свободна воля. Аз освобождавам всички от предишното задължение за опазване на тайната. Но човек може да направи това заради себе си, не заради мен. И аз нямам нищо против, че тъкмо тези две мерки ще останат като една от характеристиките на нашето Движение, за да разбере светът най-после, какви нечестиви и срамни измислици трябва да понесе антропософията през тази трудна епоха.
към текста >>
Всичко, което съм казвал в частни
разговор
и, беседи и т.н.
И така, повтарям още веднъж: Без да накърня ни най малко езотеричния устрем на нашите сериозни последователи, аз в общи линии прекратявам частните разговори.
Всичко, което съм казвал в частни разговори, беседи и т.н.
може да се преразкаже до последната подробност, стига да е в съответствие с истината, и стига човек да го изнася пред другите по своята свободна воля. Аз освобождавам всички от предишното задължение за опазване на тайната. Но човек може да направи това заради себе си, не заради мен. И аз нямам нищо против, че тъкмо тези две мерки ще останат като една от характеристиките на нашето Движение, за да разбере светът най-после, какви нечестиви и срамни измислици трябва да понесе антропософията през тази трудна епоха.
към текста >>
138.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Нека да потърсим такива
разговор
и, които не се провеждат в сетивния свят, например
разговор
и между един древен грък и един човек на Петата следатлантска културна епоха.
Нека да не пропускаме и онези ужасни абстракции, които днес предлагаме на децата като "история", а в центъра на историческото развитие отново да поставим истинския живот, да пробудим трепета от онова, което човешката душа изживява в хода на развитието.
Нека да потърсим такива разговори, които не се провеждат в сетивния свят, например разговори между един древен грък и един човек на Петата следатлантска културна епоха.
За децата ще бъде много по-полезно, ако вместо исторически абстракции, пред душите им застанат подвижни и живи образи.
към текста >>
139.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Колко често съм посочвал онзи
разговор
между Гьоте и Шилер, в който Гьоте скицирал своето прарастение и когато го показал на Шилер, последният възкликнал: Но това е само една идея!
Колко често съм посочвал онзи разговор между Гьоте и Шилер, в който Гьоте скицирал своето прарастение и когато го показал на Шилер, последният възкликнал: Но това е само една идея!
На което Гьоте отговорил: В такъв случай, аз виждам моята идея с очите си! Защото той навсякъде виждаше духовното. У Гьоте имаме едно ново еволюционно учение, което носи в себе си устрема към най-висшите сфери и което може да бъде приложено в областта на душата и Духа. Ако в своето учение за метаморфозата Гьоте постави само началото на органическото развитие, то в Петата следатлантска културна епоха ние стигаме до еволюцията на Духа, защото, както казах в предишните лекции, човекът все повече и повече се вглъбява в себе си. Гьотеанизмът може да си извоюва велико бъдеще, защото цялата антропософия следва неговата линия на развитие.
към текста >>
140.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Или пътувате с влак и може би сте провели с някого много важен
разговор
, който е от голямо значение за вас, или други подобни.
Първо, хората вече спечелват нещо, когато се опитат да приемат сериозно неща, които иначе се взимат като случайност, така че в тях да видят нещо като указания за задълбочаване на душата си. Да предположим, че прочитате, че някъде в определено време е умрял някой човек. До някои неща се достига, когато си поставим въпроса: Какво би било, ако същият човек би починал три месеца по-рано или три месеца по-късно? Въпрос, касаещ се само за възможни неща. Но можете да бъдете сигурни, че когато си поставите такива въпроси, това може да предизвика във вас сили, чрез които да познавате по друг начин.
Или пътувате с влак и може би сте провели с някого много важен разговор, който е от голямо значение за вас, или други подобни.
Естествено, материалистът приема като случайност такива неща. Но онзи, който постепенно се вживява в ставащото зад кулисите на битието, вижда такива неща по друг начин. Той продължава да се занимава с тях - не като се рови в понятията, а като чувства нещо, - понеже те същевременно му дават знак, че между нещата, които стават, действат сили, непринадлежащи само към механиката или математиката. Това е едното.
към текста >>
141.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
И второ - ако се каже само първото, няма да отговаря напълно на реалността, - от моя страна освобождавам почитаните от мен скъпи приятели, които са имали такива лични
разговор
и с мен, да пазят в бъдеще някакво мълчание за това, което е било обсъдено лично с мен.
Беседи, мисли и медитативни напътствия, 1906 - 1924», Събр. съч. 261. В края на лекцията (преди последния отпечатан откъс на стр. 76) Рудолф Щайнер казва няколко думи, които възпроизвеждаме тук: «За съжаление, също и тук трябва да добавя съвсем накратко, че антропософското движение днес среща не само съпротива и предразсъдъци, но в последно време особено клевети и очерняне, и за съжаление това става причина, понеже тези клевети се отнасят по-специално до личните срещи с отделни приятели, с натежало сърце да реша да прекратя засега тези обсъждания на езотеричния живот. Клеветите, които се появиха в последно време чрез непълноправни членове, са от този вид - не искам да говоря в детайли за това, - че се налага точно тези неща, които бяха направени поради искрена сърдечна необходимост, да бъдат прекратени за по-кратък или по-дълъг период от време.
И второ - ако се каже само първото, няма да отговаря напълно на реалността, - от моя страна освобождавам почитаните от мен скъпи приятели, които са имали такива лични разговори с мен, да пазят в бъдеще някакво мълчание за това, което е било обсъдено лично с мен.
Това, което е лично обсъждано между мен и членовете на Обществото, може, ако самият човек иска -разбира се, не е задължително - да го разкаже на всекиго. Целият свят може да знае всичко, което някога се е случило в областта на антропософията, ако членовете сами го искат. Тези неща наистина се налагат, тъй като такива мерзости можаха да се появят в последно време в антропософското движение. Който иска да напредне езотерично, ще намери и така възможност, аз ще се погрижа да компенсирам това, което сега трябва да престане. Дайте ми само малко време.
към текста >>
142.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Всеки път си спомням за един
разговор
, който имах в един южногермански град[xi] с двама католически свещеника, присъствали на моя лекция за Библията и мъдростта, която изнесох тогава.
Всеки път си спомням за един разговор, който имах в един южногермански град[xi] с двама католически свещеника, присъствали на моя лекция за Библията и мъдростта, която изнесох тогава.
И двамата нищо не можаха да възразят по същество. Лекцията съдържаше именно такива неща, на които нищо не може да се възрази. Но свещениците, макар и да нямаше какво да възразят, все пак, естествено, не можеха да оставят това така; те трябваше нещо да възразят. Тогава те казаха: да, относно съдържанието ние излагаме примерно същото, което изложихте вие. Но това, което ние говорим, го говорим така, че нас може да ни разбере всеки; вие се обръщате към ограничен кръг от хора, имащи определено образование, но това, което се поднася на хората, трябва да бъде разбираемо за всички.
към текста >>
143.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
В един от
разговор
ите между Капезий и Посветения, това е в една от моите мистерийни драми, специално се опитах да покажа какво впечатление би трябвало да има у всекиго, ако той действително разбира, че всички йерархии на боговете и всички сили на всемира са съсредоточени върху задачата да поставят човека в центъра на тяхната творческа дейност.
В един от разговорите между Капезий и Посветения, това е в една от моите мистерийни драми, специално се опитах да покажа какво впечатление би трябвало да има у всекиго, ако той действително разбира, че всички йерархии на боговете и всички сили на всемира са съсредоточени върху задачата да поставят човека в центъра на тяхната творческа дейност.
към текста >>
Духовната наука не се задоволява само с
разговор
и за Христос, но и казва онова, което Христос иска да каже на хората от сегашната епоха — с помощта на човешките мисли.
Правилният начин да разбираме Духовната наука не е да вярваме, че цялата същност на християнството се съдържа веднъж и завинаги в Евангелията, а да сме наясно, че Христос наистина присъства във всички времена, чак до края на света. Той присъства не като мъртва сила, призоваваща само за вяра, а като жива сила, която се проявява с нарастваща сила. И какво е това проявление в нашата епоха? — Съдържанието на съвременната Духовна наука.
Духовната наука не се задоволява само с разговори за Христос, но и казва онова, което Христос иска да каже на хората от сегашната епоха — с помощта на човешките мисли.
към текста >>
144.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Това, което се иска днес, е духът така да нарасне и да се засили в човешките души, че да не се проявява само в
разговор
ите как хората да бъдат благословени и спасени, а да проникне и в онова, което трябва да направим на физически план — да позволим на духа да се влива и да прониква външната реалност.
Това, което се иска днес, е духът така да нарасне и да се засили в човешките души, че да не се проявява само в разговорите как хората да бъдат благословени и спасени, а да проникне и в онова, което трябва да направим на физически план — да позволим на духа да се влива и да прониква външната реалност.
Да говорят повърхностно за духа — това е лесно за човешките същества. И в тази връзка много хора залитат към странни противоречия. Героят в пиесата на Анценгрубер, който отрича Бога, може да ни послужи за илюстрация. Особено показателно е, че той отрича Бог с думите: „Колкото е вярно, че има Бог на небето, толкова аз съм атеист.“ Такива самопротиворечиви хора — макар да не са в чак такъв карикатурен вид — съвсем не са рядкост в наши дни. Но доста често се говори по този начин: Колкото е вярно, че има Бог на небето, толкова аз съм атеист!
към текста >>
145.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ние не след дълго време ще се срещнем отново тук, за да водим такива
разговор
и.
Само онзи може да бъде един действителен носител на този светоглед, който не само познае по този начин неговия смисъл, а направи от него един вътрешен импулс на собствената воля. Аз не бих искал да украсявам с много думи онова, което бих искал да Ви кажа в тази сказка.
Ние не след дълго време ще се срещнем отново тук, за да водим такива разговори.
Съвсем не е нужно да се сбогуваме, защото този път нашата раз дяла не ще бъде за дълго време.
към текста >>
146.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Ако някой се осмели да повдигне възражение, когато
разговор
ът се насочи към фантазиите на Фихте или към въображаемата игра на мисли и думи на Хегел, той бива сметнат от своите слушатели просто за дилетант, който има толкова слаба идея за духа на съвременното научно изследване, колкото и за пълнотата и сериозността за философските методи.
Тези пасажи се отнасят към случвалото се преди повече от 30 години, към едно минало, което тогава беше настояще. Аз прибавих самия духовен живот, преобладаващ по онова време, към симптомите, проявяващи се най-подчертано в мисловния живот на германската нация. Аз написах: "Нашето поколение си пропомня със свиване на раменете периода, когато през целия духовен живот на германския народ протичаше един философски поток. Мощният импулс на времената, завладяващ умовете на хората в края на миналото столетие (т.е. на XVIII век) и в началото на това, и смело посрещащо най-висшите задачи, които можем да си представим, сега се разглежда като нежелано отклонение.
Ако някой се осмели да повдигне възражение, когато разговорът се насочи към фантазиите на Фихте или към въображаемата игра на мисли и думи на Хегел, той бива сметнат от своите слушатели просто за дилетант, който има толкова слаба идея за духа на съвременното научно изследване, колкото и за пълнотата и сериозността за философските методи.
В най-добрия случай Кант и Шопенхауер са толерирани от нашите съвременници. Както изглежда, възможно е да проследим до Кант недостатъчно малкото философски трохи, използвани от съвременната наука като основнополагащи; а Шопенхауер, освен своите строго научни трудове, също е написал и малко неща в лек стил по теми, достъпни за хора с ограничен духовен кръгозор. Отворен ум за сремящото се към най-големите висоти на света на мисленето, разбиране за извисяването на духа, който в областта на науката вървеше успоредно с нашия класически културен период това сега липсва. Сериозната страна на това явление се появява само когато вземем под внимание, че упоритото отклоняване от тази духовна цел означава за германския народ загуба на неговото собствено Себе, откъсване от Духа на Народа. Защото този стремеж извира от една дълбока нужда в немския характер.
към текста >>
А за това трябва първо наистина да добием чувството, че където има само изобилие от думи и фрази за душата и духа, там
разговор
ът е чиста абстракция.
Не би ли трябвало достатъчен брой хора, когато чуят за такива неща като това, да могат да намерят себе си и да схванат цялата сериозност на сегашното положение в света? Не е ли време тази сънливост да престане, когато пред нас се появи нещо от този род, посочвайки най-изразително знака на настоящото време тази сънливост, която ни предизвиква да затворим малко очите си, така че да не схванем цялото значение на такова нещо? Нищо няма да ни помогне да постигнем конкретно вникване в тези неща, освен това да изоставим пътищата на отвлечеността в духовния живот.
А за това трябва първо наистина да добием чувството, че където има само изобилие от думи и фрази за душата и духа, там разговорът е чиста абстракция.
Ние трябва да можем да усещаме кога за душата и духа се говори като за реалност. Например, говорейки за човешките способности: Те възникват като прояви от вътрешното същество на човека, когато индивидът израства. Благодарение на някои от своите водачи, човечеството се чувства принудено да се развива съгласно тези способности и сили, които излизат наяве в растящото човешко същество. Но в тази област на нашите чувства може да се вярва, само ако определено възприемаме в проявлението на тези сили и способности едно проявление на Божественото; ако можем да си кажем: Човекът е дошъл в този свят на сетивни реалности от един духовно-душевен свят на същества и онова, което външно се проявява като човешки сили и способности и което развиваме в себе си и в другите, идва от един духовен свят и сега е поставено във физическо човешко тяло. А сега, разгледайте духовното значение на онова, което е било обяснявано на това място от десетилетия; то ще ви покаже, че с вграждането на човешките способности и сили във физическото човешко тяло на луциферическите същества бе дадена възможността да се приближат до тези човешки способности и сили.
към текста >>
Добре е, следователно, да прочетем следния пасаж на съчинението на д-р Рителмайер "Щайнер, война и революция": "Случи ми се да наскоро да имам
разговор
с млад шведски учен по икономика, преминал строгото обучение на икономистите на Касел.
Би било добре ако онези, които са в нашето Общество, също вземат насериозно нещата по правилния начин. Шпионите, които са нащрек за всяко слабо място, което могат да открият в Антропософската Духовна Наука и във всичко произлизащо от нея, не са малко на брой. Мисля, че знаете, че аз не съм толкова глупав да ви кажа какво следва, това не е обикновена суета, и така че рискувам да загатна за него. От едната страна на нашите противници естествено възниква желанието да намерят място за атака тук или там.
Добре е, следователно, да прочетем следния пасаж на съчинението на д-р Рителмайер "Щайнер, война и революция": "Случи ми се да наскоро да имам разговор с млад шведски учен по икономика, преминал строгото обучение на икономистите на Касел.
Той ми каза, че е прочел книгата на Щайнер много внимателно, от край до край, с очакването да го разобличи като дилетант; но не могъл да намери никаква грешка." В нашите кръгове би трябвало да разглеждаме по-сериозно такива теми. Основата, на която трябва да градим, е познанието: Тук се желае нещо, което няма нищо общо с несвързания говор на Теософията, присъстващ другаде. Тук ние градим върху същата строга проницателност в нещата, каквото се изисква от всяка друга призната наука. Чувстваше ли се наистина това, тогава бихме разбрали защо се случи събитието, което отец Цимерман дефинира като отстъпничество. Знаете, че не беше отстъпничество, а че бяхме изгонени, защото бе невъзможно да се внесе никаква задълбоченост в това общество на разводнен говор, там не се искаше никаква истинска сериозност.
към текста >>
147.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Древният човек си казваше: „Ето, мъдростта е несъмнено тук, тя ме пронизва и озарява целия.“ Докато Платон се намираше в един непрекъснат
разговор
, в един непрекъснат диалог с онова Същество, което така да се каже влагаше мъдростта в самия него.
Гръцката култура се отличаваше именно с това, че тя започна да „преработва“ наследената древна мъдрост на Ангелите с човешките прецизни и точни понятия. И една такава мъдрост, каквато е мъдростта на Платон, ни въздействува по своя забележителен начин най-вече поради обстоятелството, че при Платон вече беше налице субективната сила на човешките понятия и представи, макар и в нея все още да се усещаше сиянието на инстинктивната древна мъдрост. Да, в книгите на Платон може да се долови как висшата мъдрост е свързана с елементите на човешката индивидуалност. И ако правилно вникнем в истинската душевна нагласа на Платон, едва ли бихме могли да посочим друга по-подходяща форма за неговите книги от диалогичната. Диалогичната форма се налага по простата причина, че Платон ясно долавяше това, което за по-древния човек беше неясно и смътно.
Древният човек си казваше: „Ето, мъдростта е несъмнено тук, тя ме пронизва и озарява целия.“ Докато Платон се намираше в един непрекъснат разговор, в един непрекъснат диалог с онова Същество, което така да се каже влагаше мъдростта в самия него.
Самият Платон изживяваше мъдростта под формата на диалог; ето защо той предпочиташе и да я разпространява под формата на диалог. Но скоро се получи така, че понятийният апарат на човешкото мислене бързо укрепна. И при Аристотел ние вече виждаме как познанието направо прие формата на една теоретична конструкция.
към текста >>
148.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
При това мое посещение трябва да се откажа от всеки частен
разговор
, от всяко частно обсъждане.
[3] След лекцията Рудолф Щайнер казва следните думи на слушателите: «Разрешете ми скъпи приятели да споделя нещо необходимо, което често трябваше да го правя в Щутгарт - това, което ще кажа не е свързано с лекцията, - че при сегашните ми престои в Щутгарт за съжаление не ми е възможно да правя това, което преди в известен смисъл принадлежеше към такива Щутгартски посещения, а именно да разговарям частно с някои хора. Щутгартските семинари станаха такива, че те напълно разкъсват моята дейност и моята сила. Това се налага, не защото чрез увеличаването на работата ми се прибавя нещо необхватно ново, но че редом с нейното увеличаване същевременно се налага нещо необходимо за това увеличаване а именно да правя само това, което зависи от мен. Затова трябва да ме извините, скъпи приятели, че тази лекция трябваше да я изнеса с такова изтощение и умора, които иначе не са ми присъщи, които все повече се увеличават, колкото често и да съм тук чрез това, че за съжаление заедно с увеличаването на работата тук, в Щутгарт, не нараства и необходимата помощ.
При това мое посещение трябва да се откажа от всеки частен разговор, от всяко частно обсъждане.
Ако нещата някога се променят, ще бъдат възможни и такива индивидуални обсъждания, но ако нещата се развиват така, че с все по-голямото увеличение на работата от мен се изискват неща несвързани с нея, тогава денят е изпълнен от сутринта до вечерта и никой всъщност не може да се сърди, а само да ме извини, че не съм в състояние да водя разговори с отделни личности.»
към текста >>
Ако нещата някога се променят, ще бъдат възможни и такива индивидуални обсъждания, но ако нещата се развиват така, че с все по-голямото увеличение на работата от мен се изискват неща несвързани с нея, тогава денят е изпълнен от сутринта до вечерта и никой всъщност не може да се сърди, а само да ме извини, че не съм в състояние да водя
разговор
и с отделни личности.»
[3] След лекцията Рудолф Щайнер казва следните думи на слушателите: «Разрешете ми скъпи приятели да споделя нещо необходимо, което често трябваше да го правя в Щутгарт - това, което ще кажа не е свързано с лекцията, - че при сегашните ми престои в Щутгарт за съжаление не ми е възможно да правя това, което преди в известен смисъл принадлежеше към такива Щутгартски посещения, а именно да разговарям частно с някои хора. Щутгартските семинари станаха такива, че те напълно разкъсват моята дейност и моята сила. Това се налага, не защото чрез увеличаването на работата ми се прибавя нещо необхватно ново, но че редом с нейното увеличаване същевременно се налага нещо необходимо за това увеличаване а именно да правя само това, което зависи от мен. Затова трябва да ме извините, скъпи приятели, че тази лекция трябваше да я изнеса с такова изтощение и умора, които иначе не са ми присъщи, които все повече се увеличават, колкото често и да съм тук чрез това, че за съжаление заедно с увеличаването на работата тук, в Щутгарт, не нараства и необходимата помощ. При това мое посещение трябва да се откажа от всеки частен разговор, от всяко частно обсъждане.
Ако нещата някога се променят, ще бъдат възможни и такива индивидуални обсъждания, но ако нещата се развиват така, че с все по-голямото увеличение на работата от мен се изискват неща несвързани с нея, тогава денят е изпълнен от сутринта до вечерта и никой всъщност не може да се сърди, а само да ме извини, че не съм в състояние да водя разговори с отделни личности.»
към текста >>
149.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Характерното е - може би знаете, че те стават
разговор
ливи и пишат с удоволствие, говорят с удоволствие, но смесват неизброими неща, които изглеждат съмнителни за обикновената логика, в това, което духът оповестява чрез тяхното тяло.
Тя иска духовността да говори от физическото тяло, иска да я остави да пише чрез физическото тяло или да се манифестира по друг начин. Това, че медиуми се проявяват, когато съзнанието им, от което идва писането и говоренето, е потиснато, както е било някога при учениците на гуру в древните времена, доказва, че човешкото тяло не е само физическо, а от него говори и нещо духовно, но механично духовно, духовност от подчинен вид. Тези медиуми искат не само да изживеят духовността непосредствено в тялото си, те искат тя да се разкрие при тях. И действително, когато медиумът говори или пише, говори нещо духовно, което живее в тялото. Какво е характерното на такива медиуми с тяхното откровение по отношение на божественото?
Характерното е - може би знаете, че те стават разговорливи и пишат с удоволствие, говорят с удоволствие, но смесват неизброими неща, които изглеждат съмнителни за обикновената логика, в това, което духът оповестява чрез тяхното тяло.
Тези медиуми са доказателството, че не трябва да се връщаме назад към връзката с божествено-духовното, а трябва да я търсим по друг начин.
към текста >>
Докато медиумът става
разговор
лив и оставя духовното да прозвучи от говорните му органи, когато като съвестен природонаучно образован човек някой бива обхванат от духа относно надсетивното познание, както вчера описах, той иска първо да замлъкне, да не говори за онова нежно изживяване, което се явява в душата му.
Този друг начин го търси антропософската наука за духа. И може би ще ми бъде позволено да говоря за този друг начин именно поради едно определено основание. Този друг начин човек да се доближи до духовния свят - когато напълно сериозно приеме природонаучните познания, когато ги приеме като големи постижения на новата цивилизация, този друг начин, когато човек иска да се издигне до духовните светове, стига много трудно дотам да раздвижи говорните органи, дори да формулира мислите или дори по медиален начин да пише. Когато чрез медитацията, чрез концентрацията човек бива обхванат в себе си от този дух, за който вчера говорих, тогава му се иска първо да замълчи!
Докато медиумът става разговорлив и оставя духовното да прозвучи от говорните му органи, когато като съвестен природонаучно образован човек някой бива обхванат от духа относно надсетивното познание, както вчера описах, той иска първо да замлъкне, да не говори за онова нежно изживяване, което се явява в душата му.
Да, той иска дори да забрани мислите си, понеже е научил да мисли само от физическо-земните неща. Човек не иска да остави мислите му да протичат, да бликат в душата му, защото изпитва известен вътрешен страх да отнесе полунесъзнателно мислите, които е свързвал с външните физическо-сетивни неща, към духа, до който стига чрез онази вътрешна нагласа, за която говорих, понеже вярва, че тази духовност, към която отправя мислите си, не само му се изплъзва, а той може да я профанира, да я изопачи. Най-малко му се иска да я опише, защото знае, че в онези древни времена, в които преклонението пред Бог е било насочвано чрез жертвоприношението в действия с помощта на човешкото тяло, не е било употребявано писането. Писането е нещо, което е навлязло сред човечеството едва чрез насочения към сетивно-физическата природа интелект и разум. Когато човек е обхванат от познанието на божествено-духовното, той чувства писането първо като нещо, което иска да отблъсне далеч от себе си.
към текста >>
150.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
В хода на
разговор
а той каза: «Статии по теория на познанието изобщо не трябва да се печатат, най-много може да се размножават на пишеща машина или по някакъв подобен начин, защото в цяла Германия има не повече от 60 човека, които могат с разбиране да се занимават с епистемологични въпроси ».
Веднъж ми се удаде да посетя, това беше в 1889-та година в Берлин, вече отдавна умрелият философ Едуард фон Хартман, и ние говорихме по теоретико-познавателни въпроси.
В хода на разговора той каза: «Статии по теория на познанието изобщо не трябва да се печатат, най-много може да се размножават на пишеща машина или по някакъв подобен начин, защото в цяла Германия има не повече от 60 човека, които могат с разбиране да се занимават с епистемологични въпроси ».
Помислете само: на всеки милион хора – само един човек! Разбира се, на всеки милион хора има повече от един учен човек, или, във всеки случай, повече или по-малко образован човек. Но по отношение теорията на познанието, на действителното и разбиране, Едуард фон Хартман е бил, вероятно, прав. Защото, с изключение на кандидатите, на които преди изпита в университетите им се налага бързо да прелистят дебелите философски справочници, едва ли ще се намерят много читатели на теоретико-познавателните съчинения, ако са написани в съвременен стил, изхождайки от сегашния начин на мислене.
към текста >>
151.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
В наше време, ако искат да кажат за някой, че е много скучен, казват: той води
разговор
за времето.
В наше време от това се е съхранило малко.
В наше време, ако искат да кажат за някой, че е много скучен, казват: той води разговор за времето.
Помислете само колко е обидно, ако за някой казват: това е много скучен човек, освен за времето, той за нищо друго не може да разговаря. Това в древноперсийското време хората биха го разбрали обратно, те биха сметнали за необичайно скучен този човек, който не би могъл да каже нищо интересно за времето. Защото, наистина, това значи да бъдеш съвсем изключен от заобикалящата ни природна среда, ако повече не усещаш нещо наистина човешко по отношение на различните състояния на времето. Тогава това е било интензивно преживяване на заобикалящата ни космическа среда, което се е изразявало в това, че изобщо всички събития, а раждането на човека е било също важно събитие, са ги поставяли във връзка с това, което е ставало в заобикалящия свят. И би било по-нататъшен прогрес, ако хората не се ограничаваха с просто абстрактни фрази за това, че времето е хубаво или лошо, това би било твърде абстрактно, но ако хората отново биха стигнали до това, че когато разказват за някакво събитие, което им се е наложило да преживеят, не биха забравяли какво е било времето и какво изобщо е ставало в природата тогава.
към текста >>
152.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Когато хората се научат да мислят заедно с годишните времена, тогава към техните мисли ще се присъединят онези сили, с чиято помощ те ще подновят своя
разговор
с идващите от звездите божествено-духовни сили.
Когато хората се научат да мислят заедно с годишните времена, тогава към техните мисли ще се присъединят онези сили, с чиято помощ те ще подновят своя разговор с идващите от звездите божествено-духовни сили.
Не от другаде, а от звездите хората са извличали силата да създават своите празници. Те допълваха звездните основания със своите вътрешни човешки основания. Но сега хората ще трябва да създават и поддържат празниците, опирайки се на своите вътрешни езотерически сили. И тогава в разговора си с увяхващите растения, с умиращата природа, постигайки съответното празнично настроение, те отново ще влязат в разговор и с Боговете; към битието на Боговете те ще прибавят и битието на човеците. Истинската Великденска мисъл ще е отново тук, когато тя ще е дотолкова жизнеспособна, че да поражда Михаиловата мисъл от самата себе си.
към текста >>
И тогава в
разговор
а си с увяхващите растения, с умиращата природа, постигайки съответното празнично настроение, те отново ще влязат в
разговор
и с Боговете; към битието на Боговете те ще прибавят и битието на човеците.
Когато хората се научат да мислят заедно с годишните времена, тогава към техните мисли ще се присъединят онези сили, с чиято помощ те ще подновят своя разговор с идващите от звездите божествено-духовни сили. Не от другаде, а от звездите хората са извличали силата да създават своите празници. Те допълваха звездните основания със своите вътрешни човешки основания. Но сега хората ще трябва да създават и поддържат празниците, опирайки се на своите вътрешни езотерически сили.
И тогава в разговора си с увяхващите растения, с умиращата природа, постигайки съответното празнично настроение, те отново ще влязат в разговор и с Боговете; към битието на Боговете те ще прибавят и битието на човеците.
Истинската Великденска мисъл ще е отново тук, когато тя ще е дотолкова жизнеспособна, че да поражда Михаиловата мисъл от самата себе си.
към текста >>
153.
Рудолф Щайнер обзор върху литературното му дело
GA_223 Годишният кръговрат
297. Рудолф Щайнер и Валдорфските училища – лекции и
разговор
и (Щутгарт 1919-1924)
297. Рудолф Щайнер и Валдорфските училища – лекции и разговори (Щутгарт 1919-1924)
към текста >>
154.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
А ето друг, той ни гледа приветливо, така че не само
разговор
ът с него, но и самият му поглед ни извисява.
Но виждате ли, освен душевната окраска съществува и още нещо. Ето, ние срещаме човек. Той винаги иронично свива устни, особено когато го заговорят, или се муси, или прави трагични физиономии.
А ето друг, той ни гледа приветливо, така че не само разговорът с него, но и самият му поглед ни извисява.
Да, много е интересно, с един поглед да обхванеш всички лица по време на доклад при някакво важно съобщение: краищата на устните, челата, вкаменяването на едни лица, движението на други и т.н. Тук намира израз не само това, което е останало в душата във вид на спомени и е придало определена окраска, но и това, което е преминало от спомените във физиономията, в нюансите на жестовете, в цялото поведение на човека. Случва се и така, че нищо не преминава в човека и той има лице, нищо не приело от това, което е минало през живота му като болка и радост: това също е характерно. Неуловимият израз на лицето е също толкова характерен, както и когато дълбоките бръчки по лицето изразяват трагизъм и сериозност в живота, или пък когато лицето изразява преживените в живота удовлетворения. Тук това, което духовно-душевното остава като резултат на силите на спомените, преминава във формообразуване на физическото.
към текста >>
155.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Атинското момче се стимулирало да стане
разговор
чиво, да се изразява с красиви слова.
По такъв начин в атинското момче преминавало това, което може да влезе в човека отвън, от слънчевото въздействие.
Атинското момче се стимулирало да стане разговорчиво, да се изразява с красиви слова.
Спартанското момче се принуждавало чрез втриване на всевъзможни масла и даже чрез обработка на кожата с пясък и масло да развива всичко в себе си, да го развива независимо от външната природа. По такъв начин спартанското момче е било обучавано да насочва всичко, което човешката природа може да развие, навътре и да не го изявява навън.
към текста >>
Затова то не е било така
разговор
чиво, както атинското момче; довеждало се до това, да бъде оскъдно на думи, малко да говори, да бъде мълчаливо.
Затова то не е било така разговорчиво, както атинското момче; довеждало се до това, да бъде оскъдно на думи, малко да говори, да бъде мълчаливо.
Когато все пак е казвало нещо, то е трябвало да бъде нещо значително, трябвало е да има съдържание. Спартанските изрази са били известни със своята съдържателност, атинските - с красотата на формата. Това е било свързано с приспособяването на човека към обкръжението посредством съответни възпитателни системи.
към текста >>
Хората от юга, които изпитват външното въздействие на Слънцето, стават богати на жестикулации, стават
разговор
ливи; те развиват реч, притежаваща благозвучие, защото при развитието на вътрешната си топлина, те са свързани с външната топлина.
Това вие можете да видите въобще от отношенията, които се установяват между човека и неговото обкръжение.
Хората от юга, които изпитват външното въздействие на Слънцето, стават богати на жестикулации, стават разговорливи; те развиват реч, притежаваща благозвучие, защото при развитието на вътрешната си топлина, те са свързани с външната топлина.
към текста >>
156.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Днес, когато общо взето хората в цивилизацията извънредно много се придържат към наследствеността, това е преминало вече и в
разговор
ните форми.
Ако човек има правилен поглед за това, той може да види, как това силно се проявява при някои хора, като след 7-та, 8-та година те съществено се променят, променят се във физиономията, в жестовете. Хората не знаят, откъде идват някои неща.
Днес, когато общо взето хората в цивилизацията извънредно много се придържат към наследствеността, това е преминало вече и в разговорните форми.
Внезапно в 8-та, 9-та година при едно дете се явява нещо, което органически е изцяло добре обосновано. Бащата казва: - Това не е от мен. - Майката казва: - От мен още по-малко! Естествено това днес се дължи на всеобщото вярване, което е преминало в родителското съзнание, че децата би трябвало да имат всичко от родителите си.
към текста >>
157.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Той се изчервил, когато чул ентусиазирания
разговор
за операта на Глук.
А по отношение на певеца Фогел[12] казал, че искал да се запознае с него, само за да може да падне пред него на колене, толкова очарован бил той от неговото представяне. Шуберт и Шпаун отишли в локала Бюргерстюбл във Виена. Мисля, че с тях е имало и един трети, който сега ми избягва от паметта. Те седели съвсем спокойно, но от време на време много ентусиазирано говорели за онова, което били изживели вечерта в операта. Близо до тях имало друга маса, където седял един познат и на тях професор, един професор във висше училище.
Той се изчервил, когато чул ентусиазирания разговор за операта на Глук.
Червенината ставала все по-силна. След това започнал да мърмори. След като помърморил известно време, а Шубертовата компания не му обърнала внимание, той започнал страшно да буйства, да ругае и извикал през масата, сочейки към Шубертовото общество: - И между другото цялата «Ифигения» е един боклук, това не е никаква истинска музика, а Милдер въобще не е никаква певица, тя няма никакъв диапазон, нито трилер, тя не може да пее. А що се отнася до Фогел, той ходи, като че стъпва върху пода със слонски крака! -
към текста >>
158.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Освен това при Лесинг е интересен франкмасонският
разговор
в «Сериозност и шега» и други неща, които произхождат от франкмасонството.
Освен това при Лесинг е интересен франкмасонският разговор в «Сериозност и шега» и други неща, които произхождат от франкмасонството.
Това, което Лесинг направи като исторически изследовател на религиозния живот, като критик на религиозния живот, е нещо е разтърсаващо за онзи, който може да прецени, какво значение има подобно нещо през 18-то столетие. Трябва само да можем да си представим целия този Лесинг с неговата личност, да го поставим пред погледа на нашата душа.
към текста >>
Но действително, като че тази картина на
разговор
а с Ойген Хайнрих Шмидт, който ритна с краката си, ме доведе до Байрон, който, както знаете, беше куц с единия крак, защото този крак беше по-къс.
Внезапно столът под него се подхлъзна и той падна под масата, простирайки крака чак до деле Грацие. Трябва да кажа, че се получи нещо като шок. Но този шок предизвика при мен нещо - бих искал да разкажа това напълно исторически обективно, - той предизвика при мене нещо твърде особено. Всичко, което бе говорено там за Байрон, ми подейства така, че аз почувствах най-живата потребност да знам, какви могат да бъдат кармическите връзки при Байрон! Естествено това не беше така лесно.
Но действително, като че тази картина на разговора с Ойген Хайнрих Шмидт, който ритна с краката си, ме доведе до Байрон, който, както знаете, беше куц с единия крак, защото този крак беше по-къс.
И тогава аз си казах: - Един такъв крак имаше също и моят любим учител[10] и някога трябва да се изследват кармическите връзки. - Аз вече ви показах при един пример, при нараняването на крака на Едуард фон Хартман, как такива черти могат да ни заведат в миналото. Аз можех сега по-лесно да поставя пред моя поглед съдбата на този близък за мен човек, който имаше също такъв крак. И естествено тук преди всичко заслужаваше да се отбележи, че от една страна това, да има човек куц крак, съществуваше и при Байрон и при другия. Но иначе те бяха съвършено различни.
към текста >>
159.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
- А се касае за това, че световната история е създала нещо особено, че един алхимичен начин на мислене, прехвърлен през столетията, се прилага върху човешкия живот и човешките дела и човешките
разговор
и се смесват, както някога в една епоха, когато алхимията беше вече в упадък, в кухните на алхимците се правеха опити в реторти, смесваха се веществата и силите, и се изпитваха в тяхното действие.
Нали, тези неща трябва да се приемат само от гледната точка на един копнеж за истинско човешко познание, тогава животът няма да става по-беден, а наистина ще става по-богат. Вземете само «Хидала» или някоя друга драма на Франк Ведекинд, при която на човек му се завъртява главата, когато иска да свърже по-ранното с по-късното. Обаче човек може да бъде омагьосан по един особен начин, така че е напълно сигурен: - Тук не се касае за това, че еснафите седят в партера и произнасят своите преценки. Те имат право, от еснафска гледна точка, разбира се, но съвсем не се касае за това.
- А се касае за това, че световната история е създала нещо особено, че един алхимичен начин на мислене, прехвърлен през столетията, се прилага върху човешкия живот и човешките дела и човешките разговори се смесват, както някога в една епоха, когато алхимията беше вече в упадък, в кухните на алхимците се правеха опити в реторти, смесваха се веществата и силите, и се изпитваха в тяхното действие.
към текста >>
В тази Платонова школа имаше две личности, които по твърде различен начин приемаха това, което така величествено и просветляващо света се насочваше от устата на Платон към неговите ученици, а също се развиваше и в
разговор
и с учениците.
В тази Платонова школа имаше две личности, които по твърде различен начин приемаха това, което така величествено и просветляващо света се насочваше от устата на Платон към неговите ученици, а също се развиваше и в разговори с учениците.
към текста >>
160.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
- Той започна веднага
разговор
с думата «Нерон».
Както казах, когато стана това събитие, което произведе тогава такъв разтърсващ ефект, се намирах на път за Шрьоер. Аз не отидох там поради това събитие, но просто бях на път към Шрьоер. Той беше най-близкият човек, с когото аз говорих, така да се каже, върху този въпрос. Той каза съвсем немотивирано: - Нерон - така че аз трябваше всъщност да се запитам: - Защо този човек мисли сега точно за Нерон?
- Той започна веднага разговор с думата «Нерон».
Тогава тази дума «Нерон» ме разтърси. Но тя ме разтърси толкова много, защото бе произнесена при особени обстоятелства, които ме впечатлиха, понеже два дни преди това при тогавашния германски посланик във Виена княз Ройс, имаше прием. Там присъстваше също и австрийският престолонаследник Рудолф и Шрьоер беше видял как странно се беше държал престолонаследникът два дни преди катастрофата. И това странно поведение два дни преди катастрофата при онзи прием, което Шрьоер описа много драматично и после последвалото самоубийство два дни след това във връзка с произнасянето на думата «Нерон», това беше нещо, което подейства така, че аз можах да си кажа: - Сега има повод да бъдат проследени нещата. - Но защо аз въобще проследявах много неща, които идваха от устата на Шрьоер?
към текста >>
Веднъж водих един
разговор
с Шрьоер върху френологията и Шрьоер ми разказа, всъщност не хумористично, но с известна вътрешна сериозност, с която говореше за такива неща - сериозността му се познаваше от приповдигнатия му начин на говорене, който той употребяваше също и във всекидневното общуване, когато искаше да каже нещо с пълна сериозност, - Шрьоер каза: - Веднъж ме изследва един френолог, опипа главата ми и намери там горе онова възвишение, за което след това ми каза: - Тук във вас се крие теософът.
Веднъж водих един разговор с Шрьоер върху френологията и Шрьоер ми разказа, всъщност не хумористично, но с известна вътрешна сериозност, с която говореше за такива неща - сериозността му се познаваше от приповдигнатия му начин на говорене, който той употребяваше също и във всекидневното общуване, когато искаше да каже нещо с пълна сериозност, - Шрьоер каза: - Веднъж ме изследва един френолог, опипа главата ми и намери там горе онова възвишение, за което след това ми каза: - Тук във вас се крие теософът.
- Тогава не се говореше за антропософия, защото това беше през 80-те години; следователно това не се отнася за мен, а се отнася за Шрьоер. Него френологът бе изследвал и бе му казал: - Тук се крие теософът. -
към текста >>
161.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Но във връзка с всичко това, бих искал да насоча вниманието ви към един
разговор
- който не е записан исторически, но може да бъде намерен чрез духовното изследване като действителен факт, - който е протекъл между един по-възрастен и един по-млад доминиканец:
Днес, когато някой насочи вниманието на хората върху такива неща, е принуден да приеме върху себе си обвинението в светотатство.
Но във връзка с всичко това, бих искал да насоча вниманието ви към един разговор - който не е записан исторически, но може да бъде намерен чрез духовното изследване като действителен факт, - който е протекъл между един по-възрастен и един по-млад доминиканец:
към текста >>
В този
разговор
всъщност се крие всичко, което и днес още е валидно за европейската цивилизация.
В този разговор всъщност се крие всичко, което и днес още е валидно за европейската цивилизация.
Защото след онова междинно време, в което живото мислене беше подложено на затъмнение, то трябва да се придобие отново. В противен случай човечеството ще остане слабо и ще изгуби собствената реалност относно действителността на мисленето. Ето защо, от настъпването на Коледния импулс[7] в антропософското движение, вече е необходимо да се говори без задръжки във формата на едно живо мислене. Иначе винаги ще стигаме до положението, тук и там да се знае, че човекът има физическо, етерно и астрално тяло и това да се схваща само с формите на мъртвото мислене. Всичко това обаче не трябва да бъде схващано с формите на мъртвото мислене, защото тогава е една изопачена истина, а не самата истина.
към текста >>
162.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
[4] Чрез един приятел беше зададена голямата загадка..: Провокиран от книгата на Шилер «За естетическото възпитание на човека», която 1795 излиза в «Horen» Гьоте написва своята «Приказка за зелената змия и за красивата Лилия» като край на разказа «
Разговор
и между немски емигранти», която през1795 също излиза в «Horen» Сравни изложение на Рудолф Щайнер в «Новата духовност и изживяването на Христос през двадесето столетие», Събр. съч.
[4] Чрез един приятел беше зададена голямата загадка..: Провокиран от книгата на Шилер «За естетическото възпитание на човека», която 1795 излиза в «Horen» Гьоте написва своята «Приказка за зелената змия и за красивата Лилия» като край на разказа «Разговори между немски емигранти», която през1795 също излиза в «Horen» Сравни изложение на Рудолф Щайнер в «Новата духовност и изживяването на Христос през двадесето столетие», Събр. съч.
200, 4. лекция.
към текста >>
163.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
При събуждането си той имаше ясното чувство: - От заспиването до събуждането аз участвах в един духовен
разговор
в светлите космически пространства.
Когато при събуждането си човек виждаше външната природа по описания различен начин, той виждаше също и своята собствена външност по начин, който е различен от днешния. При заспиване астралното тяло не беше засмуквано веднага от аза. То «звучеше». И от духовните светове то звучеше в спящия човешки аз - макар и не така ясно, както в прадревни времена, а в една по-лека, по-интимна форма. И при това звучене човек чуваше най-различни неща, които не можеше да чува в будно състояние.
При събуждането си той имаше ясното чувство: - От заспиването до събуждането аз участвах в един духовен разговор в светлите космически пространства.
към текста >>
До известна степен в
разговор
ите, които свещениците и проповедниците водеха с тях по онова време, имаше нещо от това, което ставаше в самите им души.
Когато им се казваше, че съществува Евангелието, което носеше блага вест за духовния свят, за духовните тайни, когато им се говореше за тайните на Стария Завет, тогава отново не им се говореше за нещо непознато, а беше възможно да им се каже: - Тук е словото на Стария Завет; това слово и Евангелията са написани от онези човешки същества, които наистина по-ясно от вас са чували шепота на духовността, в която се намират душите ви между заспиването и събуждането. Вие знаете за този шепот, защото си спомняте за него, събуждайки се сутрин. На тези хора можеше да им се говори по този начин.
До известна степен в разговорите, които свещениците и проповедниците водеха с тях по онова време, имаше нещо от това, което ставаше в самите им души.
В тези времена словото беше още живо и можеше да бъде култивирано като нещо живо.
към текста >>
164.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
В това 13-то столетие случващото се действително беше като един
разговор
, воден отдолу-нагоре и отгоре-надолу, от земния свят към духовния и от духовния към земния.
Тук ние имаме, онзи величествен, мощен световноисторически план, който беше насочен към това, че онези, които не можеха да слязат на Земята и да достигнат до аристотелизма, се задържаха горе в духовния свят, за да чакат, докато другите култивират по-нататък долу на Земята онова, в което те бяха така силно вътрешно свързани с останалите горе, да го култивират под влияние на строгите понятия и идеи, произхождащи от аристотелизма.
В това 13-то столетие случващото се действително беше като един разговор, воден отдолу-нагоре и отгоре-надолу, от земния свят към духовния и от духовния към земния.
към текста >>
Най-интимните богословски
разговор
и, най-интимните
разговор
и върху христологията имах именно с цистерциенците.
Целият кръг от калугери, който слушаше богословие във Виенския университет и беше около Мария Евгения де ле Грацие[11], се състоеше от цистерциенци.
Най-интимните богословски разговори, най-интимните разговори върху христологията имах именно с цистерциенците.
Искам само да загатна това, защото то оцветява погледа към 20-то столетие, когато цветът на Шартр светеше в цистерциенския орден. В забележителната ученост на цистерциенците, която беше тъй привлекателна, живееше - без съмнение по корумпиран начин - нещо от вълшебството на Шартр. Най-важното относно множество разнообразни неща беше изследвано от цистерциенци, които добре познавах. За мен бяха от изключителна важност фактите, при които можех да кажа: - Невъзможно е такива хора, които бяха ученици на Шартр, да са се въплътили тук; но за погледа вече се разкриваше, че някои от индивидуалностите, които са били свързани с школата от Шартр – ако мога да нарека това така - са се вселили за кратко време в тези хора, които носеха одеждите на цистерциенския орден.
към текста >>
За мен беше забележителен онзи
разговор
, който цитирах в моята «Автобиография»[12],
разговор
за същността на Христос, който водих с един свещеник от цистерциенския орден при излизането ми от дома на поетесата Де ле Грацие.
Отделено с една тънка стена на Земята продължаваше да действа това, което беше подготвено в свръхсетивния свят по начина, който ви описах, и което след това доведе до голямата подготовка на първата половина на 19-то столетие.
За мен беше забележителен онзи разговор, който цитирах в моята «Автобиография»[12], разговор за същността на Христос, който водих с един свещеник от цистерциенския орден при излизането ми от дома на поетесата Де ле Грацие.
Този разговор бе воден фактически не от днешната догматично-богословска гледна точка, или от гледната точка на нео-схоластиката; той бе воден с пълното задълбочаване в онова, което някога е съществувало, с аристотелско контуриране на понятията, но също и с платоническо просветление.
към текста >>
Този
разговор
бе воден фактически не от днешната догматично-богословска гледна точка, или от гледната точка на нео-схоластиката; той бе воден с пълното задълбочаване в онова, което някога е съществувало, с аристотелско контуриране на понятията, но също и с платоническо просветление.
Отделено с една тънка стена на Земята продължаваше да действа това, което беше подготвено в свръхсетивния свят по начина, който ви описах, и което след това доведе до голямата подготовка на първата половина на 19-то столетие. За мен беше забележителен онзи разговор, който цитирах в моята «Автобиография»[12], разговор за същността на Христос, който водих с един свещеник от цистерциенския орден при излизането ми от дома на поетесата Де ле Грацие.
Този разговор бе воден фактически не от днешната догматично-богословска гледна точка, или от гледната точка на нео-схоластиката; той бе воден с пълното задълбочаване в онова, което някога е съществувало, с аристотелско контуриране на понятията, но също и с платоническо просветление.
към текста >>
[12] онзи
разговор
, който описах в «Моят жизнен път» (1923-1925), Събр. съч.
[12] онзи разговор, който описах в «Моят жизнен път» (1923-1925), Събр. съч.
28, 1982, стр. 125: Тук става въпрос за 7. глава, разговорът с цистерциенския свещенник на ордена, Вилхелм Нойман.
към текста >>
глава,
разговор
ът с цистерциенския свещенник на ордена, Вилхелм Нойман.
[12] онзи разговор, който описах в «Моят жизнен път» (1923-1925), Събр. съч. 28, 1982, стр. 125: Тук става въпрос за 7.
глава, разговорът с цистерциенския свещенник на ордена, Вилхелм Нойман.
към текста >>
165.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
В това отношение човек може да има най-странните изживявания в
разговор
и с антропософи.
Но без съмнение някои антропософски души са изтръгнати от едно живо чувство за това, което е във времето, като приятно искат да плуват извън времето.
В това отношение човек може да има най-странните изживявания в разговори с антропософи.
Те знаят например много добре, кой е бил Ликург, но понякога могат да проявят такова непознаване на съвременниците, което е просто трогателно.
към текста >>
166.
Забележки към текста
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
«Приказка за зелената змия и за красивата Лилия» като край на разказа «
Разговор
и между немски емигранти», която през1795 също излиза в «Horen» Сравни изложение на Рудолф Щайнер в «Новата духовност и изживяването на Христос през двадесето столетие», Събр. съч.
«Приказка за зелената змия и за красивата Лилия» като край на разказа «Разговори между немски емигранти», която през1795 също излиза в «Horen» Сравни изложение на Рудолф Щайнер в «Новата духовност и изживяването на Христос през двадесето столетие», Събр. съч.
200, 4. лекция.
към текста >>
100 онзи
разговор
, който описах в «Моят жизнен път» (1923-1925), Събр. съч.
100 онзи разговор, който описах в «Моят жизнен път» (1923-1925), Събр. съч.
28, 1982, стр. 125: Тук става въпрос за 7. глава, разговорът с цистерциенския свещенник на ордена, Вилхелм Нойман.
към текста >>
глава,
разговор
ът с цистерциенския свещенник на ордена, Вилхелм Нойман.
100 онзи разговор, който описах в «Моят жизнен път» (1923-1925), Събр. съч. 28, 1982, стр. 125: Тук става въпрос за 7.
глава, разговорът с цистерциенския свещенник на ордена, Вилхелм Нойман.
към текста >>
167.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Той не вършеше това в
разговор
, а винаги, когато беше принуден да говори за свързани неща.
Не че всичко това не е имало връзка с миналите му земни съществувания; но за изследователския поглед не се получи никакво указание. От наблюдението на тези следващи от професията или от приятелството с хората факти, не можеше да се проникне до самите минали земни съществувания. Напротив, много любопитно е, че при тази личност се получи нещо именно от една второстепенна особеност на живота му. Той трябваше да изнася лекции и винаги преди да започне изнасянето на своите лекции трябваше съвсем по навик да извади носната си кърпа и да си изчисти носа. Аз често съм слушал неговите лекции и никога не съм видял нещо друго, освен това, че преди да започне да говори, да говори свързано, той изваждаше носната си кърпа и си избърсваше носа.
Той не вършеше това в разговор, а винаги, когато беше принуден да говори за свързани неща.
Това даде една картина, от която се излъчи способността да се погледне в неговите минали съществувания на Земята.
към текста >>
168.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Между платониците и онези, които бяха останали горе в духовния свят, а именно аристотелиците и александрийците, в Средновековието около смяната на 12-то с 13-то столетие, се проведоха преговори и
разговор
и и се стигна до едно съглашение, как трябваше да се действа по-нататък.
През цялото това време, през което, платониците бяха действали именно по описания начин, аристотелиците не можеха да действат на Земята. Не бяха налице условията за това. Но в замяна на това в свръхсетивния живот те подготвяха течението на Михаил. От духовния свят те се намираха в постоянна връзка с учителите, които действаха в същата насока, които след това се оттеглиха в Шартр. Но след това, по време на разцвета на школата от Шартр в края на 11-то столетие и в 12-то столетие - ние трябва да обозначаваме тези неща със земни наименования, въпреки че естествено тези земни наименования не подхождат и хората лесно биха ги осмивали, - тогава станаха един вид свръхсетивни преговори между онези души, които бяха действали в школата от Шартр и които минавайки през вратата на смъртта се издигнаха в свръхсетивния свят.
Между платониците и онези, които бяха останали горе в духовния свят, а именно аристотелиците и александрийците, в Средновековието около смяната на 12-то с 13-то столетие, се проведоха преговори и разговори и се стигна до едно съглашение, как трябваше да се действа по-нататък.
към текста >>
169.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Той съчинява един
разговор
върху светогледа - «Бруно», който действително напомня диалозите на Платон и който е много убедителен.
Но ние скоро виждаме, че духът на Шелинг са разширява. Също както Фихте той говори за «аз» и «не-аз»; за всякакви подобни абстрактности говори и Шелинг в своята младост, като с това въодушевява хората в Йена. Това обаче скоро го изоставя, духът му се разширява и ние виждаме в него да проникват такива представи, които макар и да са изградени от фантазия, все пак са насочени към имагинации. Това върви известно време по-нататък, след това той се задълбочава в такива духове като Яков Бьоме, описва нещо, което по целия негов тон и стил е различно от неговата предишна дейност - основата на човешката свобода, един вид възкресение на идеите на Яков Бьоме. Ние виждаме след това, как в Шелинг почти оживява платонизмът.
Той съчинява един разговор върху светогледа - «Бруно», който действително напомня диалозите на Платон и който е много убедителен.
Интересно е също едно друго малко съчинение «Клара», в което свръхсетивният свят играе голяма роля.
към текста >>
Така в младостта ми аз се занимавах твърде много с онзи платонически
разговор
, който вече споменах: «Бруно, или върху божественото и природното начало на нещата».
Когато проследяваме Шелинг по този начин, ние можем да изпаднем във вътрешни трудности и конфликти. Този последен период на Шелинг от една страна е ужасно описван в историите на философията, но навсякъде там над тази глава стои заглавието: «Теософията на Шелинг». Винаги се случваше така, че трябваше много да се занимавам с Шелинг. Въпреки абстрактната форма, от това, което живееше в Шелинг винаги излизаше определена топлота.
Така в младостта ми аз се занимавах твърде много с онзи платонически разговор, който вече споменах: «Бруно, или върху божественото и природното начало на нещата».
Шелинг, който от 1854 година отново пребиваваше в духовния свят, ми беше много близък именно чрез този разговор "Бруно". Когато го четях и се вживявах в него, ми ставаше много близък чрез своята «Клара», но особено чрез неговото съчинение върху самотракските мистерии. Човек лесно навлизаше в действителната, духовна близост на Шелинг. И още в началото на 90-те години на миналото столетие в Берлин ми стана напълно ясно - при другите личности, които са действали в първата половина на 19-то столетие, може да е било друго, но при Шелинг беше ясно: - Тук въпреки всичко действа духовна инспирация.
към текста >>
Шелинг, който от 1854 година отново пребиваваше в духовния свят, ми беше много близък именно чрез този
разговор
"Бруно".
Когато проследяваме Шелинг по този начин, ние можем да изпаднем във вътрешни трудности и конфликти. Този последен период на Шелинг от една страна е ужасно описван в историите на философията, но навсякъде там над тази глава стои заглавието: «Теософията на Шелинг». Винаги се случваше така, че трябваше много да се занимавам с Шелинг. Въпреки абстрактната форма, от това, което живееше в Шелинг винаги излизаше определена топлота. Така в младостта ми аз се занимавах твърде много с онзи платонически разговор, който вече споменах: «Бруно, или върху божественото и природното начало на нещата».
Шелинг, който от 1854 година отново пребиваваше в духовния свят, ми беше много близък именно чрез този разговор "Бруно".
Когато го четях и се вживявах в него, ми ставаше много близък чрез своята «Клара», но особено чрез неговото съчинение върху самотракските мистерии. Човек лесно навлизаше в действителната, духовна близост на Шелинг. И още в началото на 90-те години на миналото столетие в Берлин ми стана напълно ясно - при другите личности, които са действали в първата половина на 19-то столетие, може да е било друго, но при Шелинг беше ясно: - Тук въпреки всичко действа духовна инспирация.
към текста >>
170.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Аз самият имах един странен
разговор
, за който също разказах в "Пътят на моя живот", имах един такъв
разговор
с един от принадлежащите на Цистерцинския орден, който беше извънредно учен човек.
Защото в Цистерцинския орден можеше да бъде срещната някоя личност, която не беше едно превъплъщение, не беше едно прераждане на ученик от Шартр, която обаче имаше моменти в нейния живот, когато часове, дни наред беше проникната от една такава индивидуалност от Школата в Шартр. В този случай имаме следователно "вселявания", а не "въплъщения". И в тези случаи са написани чудесни неща, за които трябва да се запитаме: кой е авторът? Авторът не е "патерът" /отецът/, който тогава се намираше в Цистерцинския орден, в бледожълтата дреха с черната стола и черния пояс; а авторът в този случай беше онази личност, която в този случай се беше настанила за дни или седмици в душата на един такъв брат на цистерцинския орден. От така написаните неща някои са продължили да действуват по-нататък в такива статии или писания, които са малко познати в литературата.
Аз самият имах един странен разговор, за който също разказах в "Пътят на моя живот", имах един такъв разговор с един от принадлежащите на Цистерцинския орден, който беше извънредно учен човек.
Ние бяхме излезли от едно общество и говорихме върху проблемата "Христос". Аз изложих върху тази проблема моите идеи, които по същество останаха същите, които постоянно изнасям в моите сказки. През време когато обяснявах това, моят събеседник бе обхванат от безпокойство и каза: може би ще стигнем до нещо такова; ние не ще си позволим, да мислим нещо подобно. По същия начин се изказа той и върху други проблеми на Христологията. Но тогава този момент стои много живо пред моята душа както вървяхме из Виена ние спряхме там, където граничат един с друг Шоттенрингът и Бургрингът, от едната страна Хофбургът, от другата Хотел дьо Франс и Обетната църква, и моят събеседник ми каза: "Бих искал да дойдете с мене.
към текста >>
От цялата връзка на нашия
разговор
с тази на четенето на тази книга аз узнах, че когато изхождайки от Хистологията аз стигнах да говоря за повтарящите се земни съществувания, този основен учен човек излъчи по един странен начин своя дух и, когато дойде на себе си, просто си спомни: аз имам една книга върху друзите, в която е писано нещо върху прераждането.
По същия начин се изказа той и върху други проблеми на Христологията. Но тогава този момент стои много живо пред моята душа както вървяхме из Виена ние спряхме там, където граничат един с друг Шоттенрингът и Бургрингът, от едната страна Хофбургът, от другата Хотел дьо Франс и Обетната църква, и моят събеседник ми каза: "Бих искал да дойдете с мене. Ще ви дам една книга от моята библиотека; в нея се намира нещо забележително, което е свързано с това, което току що казахте". Аз отидох с него. Той ми даде една книга върху Друзите.
От цялата връзка на нашия разговор с тази на четенето на тази книга аз узнах, че когато изхождайки от Хистологията аз стигнах да говоря за повтарящите се земни съществувания, този основен учен човек излъчи по един странен начин своя дух и, когато дойде на себе си, просто си спомни: аз имам една книга върху друзите, в която е писано нещо върху прераждането.
Той знаеше това от една единствена книга. Беше така учен беше вече дворцов съветник при Виенския Университет, че за него се казваше: "Дворцовият съветник Н. Н. познава целия свят и още три села" толкова учен беше той но в своето въплъщение не знаеше повече, освен че в една книга върху друзите се намира нещо върху повтарящите се земни съществувания. Тази е разликата между това, което хората имат в тяхното подсъзнание, и това, което тече през човешките души като духовен свят. След това се случи странното, че веднъж държах една сказка във Виена.
към текста >>
171.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Вземете онова интервю, онзи
разговор
, ако мога да се изразя така, който стана в 869 година, помислете, как под това влияние в Харун ал Рашид се родиха импулси, които намират сега това, което вече е осъществено на Земята, защото Александър и Аристотел са били вече отново на Земята и защото това, което те искаха да осъществят, не бе осъществено като продължение на онова, което те са били като земни хора в предихристиянското време Когато помислите върху това, тогава Вие ще разберете напълно душевните импулси, които се развиха при онази среща.
А сега представете си цялото положение.
Вземете онова интервю, онзи разговор, ако мога да се изразя така, който стана в 869 година, помислете, как под това влияние в Харун ал Рашид се родиха импулси, които намират сега това, което вече е осъществено на Земята, защото Александър и Аристотел са били вече отново на Земята и защото това, което те искаха да осъществят, не бе осъществено като продължение на онова, което те са били като земни хора в предихристиянското време Когато помислите върху това, тогава Вие ще разберете напълно душевните импулси, които се развиха при онази среща.
И от обстоятелството, че сега Бейкън и Амос Комениус можаха да видят, какво беше станало от александризма и от аристотелството, Вие можете да разберете, защо в техните писания царува онзи определен тон, именно при Бейкън, но също и при Амос Комениус.
към текста >>
172.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И ако трябва да говоря с днешните тривиални думи, бих могъл да кажа, там на поврата между 12-то и 13-то столетие в началото на 13-то столетие, се проведе един вид
разговор
между току що пристигналите и готвещите се да слизат души.
Обаче междувременно настъпи нещо много важно. Онези, които бяха учители в Шартр, след като минаха през вратата на смъртта и възлязоха в духовния свят, се срещнаха с тези, които тъкмо се готвеха да слязат във физическия свят и които съобразно с тяхната Карма се стремяха тогава да отидат в ордена на доминиканците, където се развиваше аристотелството и александринизмът. Следователно те се срещнаха с тези готвещи се да слязат души.
И ако трябва да говоря с днешните тривиални думи, бих могъл да кажа, там на поврата между 12-то и 13-то столетие в началото на 13-то столетие, се проведе един вид разговор между току що пристигналите и готвещите се да слизат души.
И в този разговор стана великата спогодба, чрез която трябваше да бъде съединено действието на слънчевото Християнство, както то се изявява например в принципа на Граала, както се изявява също и в ученията от Шартр, с това, което беше аристотелство, александринизъм. И александринците слязоха долу, основаха днес не особено почитаната схоластика, сред която бе извоювано това, което можеше да бъде извоювано първо чрез радикалността на една крайност: вникването в личното безсмъртие на човека в християнския смисъл това лично безсмъртие, което учителите от Шартр не застъпват така строго. Те още имаха в себе си нещо от това, че казваха: когато душата мине през вратата на смъртта, тя се връща в лоното на божественото. Те говореха за личното безсмъртие много по-малко от доминиканските учители, от схоластиците.
към текста >>
И в този
разговор
стана великата спогодба, чрез която трябваше да бъде съединено действието на слънчевото Християнство, както то се изявява например в принципа на Граала, както се изявява също и в ученията от Шартр, с това, което беше аристотелство, александринизъм.
Обаче междувременно настъпи нещо много важно. Онези, които бяха учители в Шартр, след като минаха през вратата на смъртта и възлязоха в духовния свят, се срещнаха с тези, които тъкмо се готвеха да слязат във физическия свят и които съобразно с тяхната Карма се стремяха тогава да отидат в ордена на доминиканците, където се развиваше аристотелството и александринизмът. Следователно те се срещнаха с тези готвещи се да слязат души. И ако трябва да говоря с днешните тривиални думи, бих могъл да кажа, там на поврата между 12-то и 13-то столетие в началото на 13-то столетие, се проведе един вид разговор между току що пристигналите и готвещите се да слизат души.
И в този разговор стана великата спогодба, чрез която трябваше да бъде съединено действието на слънчевото Християнство, както то се изявява например в принципа на Граала, както се изявява също и в ученията от Шартр, с това, което беше аристотелство, александринизъм.
И александринците слязоха долу, основаха днес не особено почитаната схоластика, сред която бе извоювано това, което можеше да бъде извоювано първо чрез радикалността на една крайност: вникването в личното безсмъртие на човека в християнския смисъл това лично безсмъртие, което учителите от Шартр не застъпват така строго. Те още имаха в себе си нещо от това, че казваха: когато душата мине през вратата на смъртта, тя се връща в лоното на божественото. Те говореха за личното безсмъртие много по-малко от доминиканските учители, от схоластиците.
към текста >>
173.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Видите ли, след една сказка, която държах миналата година върху виждането на духовния свят, в един не съвсем незначителен вестник излезе един благоволителен
разговор
нещо, което наистина може да се нарече "благоволително" и "почтено" в сравнение с буйната враждебност проявяван днес срещу Антропософията.
Без съмнение за противното говоря много неща.
Видите ли, след една сказка, която държах миналата година върху виждането на духовния свят, в един не съвсем незначителен вестник излезе един благоволителен разговор нещо, което наистина може да се нарече "благоволително" и "почтено" в сравнение с буйната враждебност проявяван днес срещу Антропософията.
В тази сказка аз обърнах вниманието върху факта, че не е нужно човек да бъде непременно ясновиждащ, за да знае действително за духовния свят, а той може да разбере напълно нещата със своя здрав човешки ум, когато тези неща са разказани от ясновиждащия. Аз подчертах много силно това. И човекът, който с голямо благоволение излагаше нещата във вестника, написа следното изречение: Рудолф Щайнер иска да прилага здравия човешки ум върху познанието на свръхсетивния свят. Но докато този човешки ум остава здрав, така пишеше този човек, той не ще знае нищо за един свръхсетивен свят, и щом знае за един свръхсетивен свят, тогава положително този ум не е вече здрав.
към текста >>
174.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Обърнете внимание на живота: на чай в 5 часа влизате в
разговор
с някого, с когото не сте свързани кармически.
Ние се научаваме да познаваме другия човек в глъбини те на неговото същество, макар и в подсъзнанието, когато сме кармически свързани с него. Чрез онези хора, които срещаме за първи път в живота, с които не сме свързани кармически, ние се научаваме да познаваме човечеството изобщо. Хората се отнасят също според това. Ако при "Файф ъ клок на чай" или при други случаи се събирате с хора, опитайте се някога да се вслушате в живота: когато един човек е срещнал друг човек, с когото е кармически свързан, той не казва много нещо за други хора, обаче за този човек казва нещо важно. Той обръща вниманието върху нещо важно, особено тогава, когато е несъзнателен в такива неща.
Обърнете внимание на живота: на чай в 5 часа влизате в разговор с някого, с когото не сте свързани кармически.
Все пак той Ви интересува външно, разказва Ви така, като че е представител на цялото общество участвуващо в чая от 5 часа Това е едно краткотрайно общество, там могат да се чуят много работи от света, от хора, които са големи политици Вие слушате само този единствен човек и според този човек съдите може би погрешно за цялото присъствуващо общество. Ние се научаваме да познаваме другите неща от света чрез хора, с които не сме свързани кармически. Един пътник, който веднъж минал в полунощ през гарата Кьонигсберг и поискал там да му се даде едно кафе, бил посрещнат много грубо от келнера, когото повикал и който имал червена коса и бил заспал. Върху този случай пътникът записал в своя дневник: кьонигбергийци имат червени коси, сънливи са и груби. Според този среднощен келнер, с когото не е бил кармически свързан, съответният пътник отсъдил за жителите на Кьонигсберг.
към текста >>
175.
За дните на седмицата
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Обикновеният начин на
разговор
, където всичко се говори безразборно, да се отбягва.
Обикновеният начин на разговор, където всичко се говори безразборно, да се отбягва.
При това човек не бива да се отказва от общуване със своите ближни. Точно при общуването говоренето постепенно трябва да се развие и да добие смисъл и значение. Човек да разговаря с всеки, но всяка дума и всеки отговор да са обмислени във всяко отношение. Никога да не се говори без причина! Охотно да се мълчи.
към текста >>
176.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Разговор
ът беше показателен.
Разговорът беше показателен.
Той се проведе през 1904 год., и показа колко голяма беше разликата между прилаганото в Духовната Наука и прилаганото от останалите в Теософското Общество; показа, че това, което имаме в Духовната Наука, беше непознато в Теософското Общество по онова време, и че Теософското Общество продължаваше методите, които бяха приети като компромис между екзотерици и езотерици. Такъв бе неизбежният резултат от развитието, което описах в лекцията вчера. Аз казах, че ясновидството постепенно изчезна, и че останаха малцина отделни ясновидци, при които можеха да бъдат предизвиквани медиумни състояния, и от които можеше да бъдат извлечени някакви сведения. По този начин възникнаха, както бяха наречени, "Окултните Ордени". Ордени, в които имаше, и това е вярно, много хора, които бяха посветени, но не и ясновидци.
към текста >>
Обаче бих искал само да разкажа един
разговор
, който се състоя през есента на 1901 год.
През есента на 1901 год., тази дама организира чаено парти. Г-жа Щайнер винаги говори за него като за "хризантемения чай", защото имаше толкова много от тези цветя в стаята. Поканата дойде от тази позната на графиня Брокдорф и често си мислех, че тя иска нещо добре де, не знаех напълно какво беше това нещо! Денят избран за основаването на Теософското Общество бе с особена важност за тази дама. Тя може би искаше да ме спечели като сътрудник на своя страна, и затова проучваше и често бе много настойчива но нищо съществено не произлезе от това.
Обаче бих искал само да разкажа един разговор, който се състоя през есента на 1901 год.
между настоящата г-жа Щайнер и мен самия по случай "хризантемения чай", когато тя попита дали беше необходимо спешно да се създаде духовно-научно Движение в Европа. По време на разговора аз казах недвусмислено: "Със сигурност е необходимо да се създаде такова Движение. Но аз ще обвържа себе си само с Движение, което е свързано изключително със западния окултизъм и работи за неговото развитие." И казах също, че такова Движение трябва да има своята връзка с Платон, Гьоте и т.н. И посочих цялата програма, която беше известна по онова време.
към текста >>
По време на
разговор
а аз казах недвусмислено: "Със сигурност е необходимо да се създаде такова Движение.
Поканата дойде от тази позната на графиня Брокдорф и често си мислех, че тя иска нещо добре де, не знаех напълно какво беше това нещо! Денят избран за основаването на Теософското Общество бе с особена важност за тази дама. Тя може би искаше да ме спечели като сътрудник на своя страна, и затова проучваше и често бе много настойчива но нищо съществено не произлезе от това. Обаче бих искал само да разкажа един разговор, който се състоя през есента на 1901 год. между настоящата г-жа Щайнер и мен самия по случай "хризантемения чай", когато тя попита дали беше необходимо спешно да се създаде духовно-научно Движение в Европа.
По време на разговора аз казах недвусмислено: "Със сигурност е необходимо да се създаде такова Движение.
Но аз ще обвържа себе си само с Движение, което е свързано изключително със западния окултизъм и работи за неговото развитие." И казах също, че такова Движение трябва да има своята връзка с Платон, Гьоте и т.н. И посочих цялата програма, която беше известна по онова време.
към текста >>
Но от
разговор
а цитиран в началото на тази лекция, който имах с един член на Английското Теософско Общество ще видите, че в тази програма бе включено пълното отхвърляне на всичко в природата на медиумизъм и атавизъм.
В тази програма нямаше място за нездравословни дейности, но естествено дойдоха малко хора с такива наклонности; това бяха хора, повлияни от Движението, за което говорих.
Но от разговора цитиран в началото на тази лекция, който имах с един член на Английското Теософско Общество ще видите, че в тази програма бе включено пълното отхвърляне на всичко в природата на медиумизъм и атавизъм.
към текста >>
177.
7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Разбира се, възможно е да се даде някакъв отговор, понеже науката на окултизма е на разположение; но когато някой е възприел като основен принцип да говори само за онова, което е изследвал и проверил, този вид
разговор
и не му се нравят.
Необходимо е много да съберем старателно съобщенията за определени знания, които са били изнесени, и да ги съпоставим. И това е защото как да кажа това е защото има дразнещ ефект (въпреки че това не изразява точно какво имам предвид), когато някой, който се опитва да говори за духовния свят с пълна отговорност, е запитван с всевъзможни въпроси за това или онова след лекциите. Тези хора искат да знаят всичко, но от друга страна този някой се старае да говори от начало до край само за онова, което в действително е било намислено. Тогава той е принуден да говори по цяла група теми, за които все още не е имало удобен случай за пълно изследване.
Разбира се, възможно е да се даде някакъв отговор, понеже науката на окултизма е на разположение; но когато някой е възприел като основен принцип да говори само за онова, което е изследвал и проверил, този вид разговори не му се нравят.
към текста >>
178.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Помислете за последния
разговор
между Бенедиктус и Ариман в мистерийната драма "Пробуждането на Душите".
А сега пред нас има строго определена перспектива. Когато интелигентността на определени хора е обективизирана а тя е била обективизирана така, откакто съществува обществената литература става все по-възможно за Ариман да овладява интелигентността на хората. Това е изглед, който Духовната Наука трябва да постави пред нас, защото постоянното и най-голямо усилие на Ариман е да заличи индивидуалната интелигентност на хората и да я присвои за себе си, така че да може тя да премине в неговата сила и да бъде използвана да служи на собствените му цели. Казвал съм ви, че има тайнствена връзка между висшите сили на интелигентност у съществата, служещи на Ариман, и силите на човешката низша природа. Безконечното старание на Ариман е да си присвои интелигентността на човешките същества и да не ги оставя да съзнават какво могат да постигнат чрез собствената си интелигентност.
Помислете за последния разговор между Бенедиктус и Ариман в мистерийната драма "Пробуждането на Душите".
Преди да изчезне, Ариман казва:
към текста >>
Би трябвало дори да отидем още по-далеч и да се опитаме да избягваме
разговор
ни думи и общоприети модни фрази, защото щом използваме такива думи, идващи не от мисъл, а от навици на речта, ние не използваме мисленето дори и само за много кратко време.
Все повече и повече за хората ще става техен дълг да внимават в такива моменти. Защото Ариман се възползва напълно от миговете, когато в изцяло буден живот някой изпада в състояние на замайване или виене на свят, в един вид сумрачно съзнание, когато се чувства не достатъчно здраво закотвен във физическия свят и започва да се предава на вихъра на Вселената, когато не стои здраво и стабилно на краката си като индивидуалност. Тези са моментите, когато е негов дълг да стои на пост, защото тогава Ариман лесно взема надмощие. Най-добрият начин, по който можем да се предпазим, е да развием ясно, точно мислене, а не просто прехвърляне на нещата в мисълта, каквато е обичайната практика днес.
Би трябвало дори да отидем още по-далеч и да се опитаме да избягваме разговорни думи и общоприети модни фрази, защото щом използваме такива думи, идващи не от мисъл, а от навици на речта, ние не използваме мисленето дори и само за много кратко време.
Това са особено опасни моменти, защото не им се обръща внимание. Би трябвало наистина да се стараем да избягваме употребата на думи, зад които няма достатъчно размисъл. Такава самотренировка, особено в тези задълбочени детайли, трябва да бъде предприета от онези, които сериозно се заемат със задачите на епохата. След всичко казано в тези лекции няма да ви бъде трудно да схванете какво е необходимо.
към текста >>
179.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И този възглед на Гьоте се изразява по един решаващ начин в следващото изказване, което намираме в
Разговор
ите с Екерман /ІІІ, 108/: "без съмнение художникът трябва да изобразява вярно и с религиозно чувство природата... обаче в по-висшите области на художествения подход, чрез който една картина, един образ става истински образ, той има една свободна игра и трябва да премине даже към измислици".
Гьоте намира: "в природата нищо не е красиво, ако то не е мотивирано като истинно съобразно законите на природата". И другата страна на илюзията, надминаването на съществото чрез самото него, ние намираме изразено като Гьотев възглед в "Сентенции в проза": "в цветовете растението се явява в неговото най-висше проявление и розата би била отново върхът на това проявление... Плодът не може никога да бъде красив, защото в него растителният закон се оттегля в себе си /в чистия закон/". Тук ни е показано много ясно, къде идеята се развива и проявява, красивото се явява там, където възприемаме непосредствено закона във външното проявление. Напротив там, както в плода, външното проявление се явява безформено и тромаво, защото не издава нищо от закона стоящ на основата на образуването на растението, там природният предмет престава да бъде красив. Ето защо в същата сентенция се казва по-нататък: "законът, който се проявява, проявява се в най-голямата свобода, според неговите собствени условия, произвежда обективно-красивото, който без съмнение трябва да намери достойни субекти, които да го разберат".
И този възглед на Гьоте се изразява по един решаващ начин в следващото изказване, което намираме в Разговорите с Екерман /ІІІ, 108/: "без съмнение художникът трябва да изобразява вярно и с религиозно чувство природата... обаче в по-висшите области на художествения подход, чрез който една картина, един образ става истински образ, той има една свободна игра и трябва да премине даже към измислици".
Гьоте нарича като най-висока задача на изкуството: "чрез илюзията да създаде измамата на една по-висша действителност. обаче би било един погрешен стремеж, илюзията да бъде осъществена дотогава, докато накрая остане само нещо общо действително".
към текста >>
180.
5. Пета лекция, 8 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ето защо и цялото повествование на Илиадата е предадено от звездна, а не от земна гледна точка и не може да бъде веднага проумяно, защото тук не става дума за
разговор
между простосмъртни, а за намеса на Боговете; защото тук, редом с постъпките на хората, ние непрекъснато виждаме и постъпките на Боговете.
Музите живеят на различните планети. Епическата муза живее на една от тях. И сега Омир се усеща пренесен на тази планета: Пей, о музо, нека прозвучи в мен небесната мелодия на планетата, разкажи ми за онова, което хората вършат на Земята, разкажи ми за Агамемнон, Ахил, Одисей, Идоменей, Менелай; пей ми така, че да получа онзи поглед върху нещата, който бих имал, ако се намирах не върху Земята, а всред звездите. Би ли някой сериозно повярвал, че до величествените образи, изграждащи Илиадата, можем да стигнем, ако разполагахме с перспективата на жабешкото око? Не, за тази цел е необходима не жабешка, а звездна перспектива!
Ето защо и цялото повествование на Илиадата е предадено от звездна, а не от земна гледна точка и не може да бъде веднага проумяно, защото тук не става дума за разговор между простосмъртни, а за намеса на Боговете; защото тук, редом с постъпките на хората, ние непрекъснато виждаме и постъпките на Боговете.
Да, за тази цел е необходима не жабешката перспектива, присъща за тези, които ходят по Земята, а звездната перспектива на небето, към която е устремен истинският поет, изричащ думите: Пей ми, о музо, за гнева на Ахила Пелеев!
към текста >>
181.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
също „
Разговор
и с Гьоте“ на Екерман, 20 октомври 1828 г.
[1] В природата са по-важни намеренията: Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Достигане до познанието“. Дословно: „В творенията на хората, както и в тези на природата достойни за внимание всъщност са най-вече намеренията.“ Срв.
също „Разговори с Гьоте“ на Екерман, 20 октомври 1828 г.
и 18 април 1827 г. Изкуството е откровение на тайните намерения на природата: Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Изкуството“. Дословно: „Красивото е проявление на тайните природни закони, които без нейните явления биха останали вечно скрити за нас.“ Природата намира в него своя завършек: Гьоте в книгата за Винкелман, в глава „Антики“, дословно: „Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в голямо, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното благоденствие му доставя чист, непринуден възторг, тогава вселената, ако самата тя би могла да почувства себе си, би възликувала като достигнала целта си и би се удивлявала на апогея на творенията и съществата.
към текста >>
182.
ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 20 декември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Рудолф Щайнер е водил по-късно още един
разговор
с него за новите начини и възможности за майсторенето на цигулки, когато посещава д-р Томастик в работилницата му във Виена след Виенския конгрес през юли 1922 г.
[1] Д-р Франц Томастик, 1883-1951, австрийски майстор на цигулки, създател на цигулката „Томастик“.
Рудолф Щайнер е водил по-късно още един разговор с него за новите начини и възможности за майсторенето на цигулки, когато посещава д-р Томастик в работилницата му във Виена след Виенския конгрес през юли 1922 г.
към текста >>
183.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
също „
Разговор
и с Гьоте“ на Екерман, 20 октомври 1828 г.
[1] Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Достигане до познанието“. Дословно: „В творенията на хората, както и в тези на природата достойни за внимание всъщност са най-вече намеренията.“ Срв.
също „Разговори с Гьоте“ на Екерман, 20 октомври 1828 г.
и 18 април 1827 г. Изкуството е откровение на тайните намерения на природата: Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Изкуството“. Дословно: „Красивото е проявление на тайните природни закони, които без нейните явления биха останали вечно скрити за нас.“ Природата намира в него своя завършек: Гьоте в книгата за Винкелман, в глава „Антики“, дословно: „Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в голямо, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното благоденствие му доставя чист, непринуден възторг, тогава вселената, ако самата тя би могла да почувства себе си, би възликувала като достигнала целта си и би се удивлявала на апогея на творенията и съществата.
към текста >>
184.
ПРИЛОЖЕНИЕ: Записки от Матилде Шол от 1905 (1905?) г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Може би става въпрос за припомнителни бележки във връзка с тези лекции, но е вероятно също и да са записки от
разговор
и с Рудолф Щайнер.
Записки от Матилде Шол от 1905 (1906?) г. Измежду писмата от Матилде Шол, една от първите теософски ученички на Рудолф Щайнер, се намериха и по-долу отпечатаните записки. То- ва са ръкописни записки с дата 22 и 23 януари 1905 г., без по-подробни сведения за какво става въпрос. Според съдържанието им те принадлежат към поредицата от първите четири лекции на този том.
Може би става въпрос за припомнителни бележки във връзка с тези лекции, но е вероятно също и да са записки от разговори с Рудолф Щайнер.
22.01.1905 г. Пластиката е изкуството на физическия свят, на пространство и време, на действието, формата, развитието, следващо едно след друго. Рисуването е изкуството на астралния свят, на цвета на пространството (без време), едновременно едно до друго - на чувствата, желания- та, страстите и инстинктите. Музиката е изкуството на мисловния план отвъд пространство и време. Човек може да чуе всички тонове в един тон, наведнъж; те не са подчинени нито на пространството, нито на времето.
към текста >>
185.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
също „
Разговор
и с Гьоте“ на Екерман, 20 октомври 1828 г.
20. В природата са по-важни намеренията: Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Достигане до познанието“. Дословно: „В творенията на хората, както и в тези на природата достойни за внимание всъщност са най-вече намеренията.“ Срв.
също „Разговори с Гьоте“ на Екерман, 20 октомври 1828 г.
и 18 април 1827 г. Изкуството е откровение на тайните намерения на природата: Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Изкуството“. Дословно: „Красивото е проявление на тайните природни закони, които без нейните явления биха останали вечно скрити за нас.“ Природата намира в него своя завършек: Гьоте в книгата за Винкелман, в глава „Антики“, дословно: „Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в голямо, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното благоденствие му доставя чист, непринуден възторг, тогава вселената, ако самата тя би могла да почувства себе си, би възликувала като достигнала целта си и би се удивлявала на апогея на творенията и съществата.
към текста >>
Рудолф Щайнер е водил по-късно още един
разговор
с него за новите начини и възможности за майсторенето на цигулки, когато посещава д-р Томастик в работилницата му във Виена след Виенския конгрес през юли 1922 г.
92. Д-р Франц Томастик, 1883-1951, австрийски майстор на цигулки, създател на цигулката „Томастик“.
Рудолф Щайнер е водил по-късно още един разговор с него за новите начини и възможности за майсторенето на цигулки, когато посещава д-р Томастик в работилницата му във Виена след Виенския конгрес през юли 1922 г.
към текста >>
186.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Семинарни
разговор
и и лекции по учебния план.
6 ноември 295 Възпитателно изкуство.
Семинарни разговори и лекции по учебния план.
2-ра и 3-та лекция по учебния план 30 и 31 320 Духовно-научни импулси за развитието на декември физиката. Първи естественонаучен курс. 7-ма и 8-ма лекция
към текста >>
187.
Предговор към българското издание.
GA_293 Общото човекознание
№294); дискусиите, провеждани в следобедните часове също са многократно издавани на немски език под заглавието „Семинарни
разговор
и и лекции върху учебния план" (Събр.Съч. №295).
Лекциите, които Р.Щайнер изнася ежедневно в утринните часове от 21 август до 5 септември 1919 са събрани в настоящия том под заглавие „Общото човекознание като основа на педагогиката". Следващите педагогически лекции са включени в „Методика и дидактика" (Събр.Съч.
№294); дискусиите, провеждани в следобедните часове също са многократно издавани на немски език под заглавието „Семинарни разговори и лекции върху учебния план" (Събр.Съч. №295).
Чрез предлагания том читателят получава първата от трите книги, които представляват завършено цяло едва като трилогия.
към текста >>
188.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Но ето че се срещнахме и, между другото, започнахме
разговор
за светлината.
Наскоро имах възможност да разговарям с мой съученик, след като дълго време не бяхме се виждали. С него учихме в едно основно училище, после аз постъпих в реална гимназия, а той в учителски институт, при това в Унгария. Така изглеждаха нещата през 70-те години на миналия век.
Но ето че се срещнахме и, между другото, започнахме разговор за светлината.
От университетския курс по физика всеки научава, че светлината има нещо общо с трептенията на етера и т.н. Това би могло да се разглежда поне като една от причините за светлината. Моят някогашен съученик обаче заяви: Аз зная какво представлява светлината: Светлината е причина за зрението!
към текста >>
189.
Лекции върху възпитанието
GA_293 Общото човекознание
297. Рудолф Щайнер и Валдорфските училища лекции и
разговор
и (Щутгарт 1919-1924)
297. Рудолф Щайнер и Валдорфските училища лекции и разговори (Щутгарт 1919-1924)
към текста >>
190.
1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
По време на
разговор
а Рудолф Щайнер написа на дъската следния преглед:
По време на разговора Рудолф Щайнер написа на дъската следния преглед:
към текста >>
191.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
"Това, че той те лъже, ние не трябва да хвалим." В нормален
разговор
не трябва да се изговаря така, но сега Вие трябва да го разделите на срички и да разчленявате всяка буква, /изречение а многократна употреба на Н и М / "Н"-то се повтаря, но в различни връзки и говорният апарат се упражнява по правилен начин.
"Това, че той те лъже, ние не трябва да хвалим." В нормален разговор не трябва да се изговаря така, но сега Вие трябва да го разделите на срички и да разчленявате всяка буква, /изречение а многократна употреба на Н и М / "Н"-то се повтаря, но в различни връзки и говорният апарат се упражнява по правилен начин.
Срещат се и две "н"-та едно след друго; при "м"-то в я задръжте по-дълго. Обърнете внимание на късо "и" и дълго "и".
към текста >>
192.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Веднъж проведох
разговор
с един адвокат, който каза: да, на съдебния процес за нас не е толкова важно дали човекът присъствува или не, нужно ни е само кръщелното свидетелство.
Веднъж проведох разговор с един адвокат, който каза: да, на съдебния процес за нас не е толкова важно дали човекът присъствува или не, нужно ни е само кръщелното свидетелство.
към текста >>
193.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Рядко в обикновения
разговор
ще чуете критика срещу вървежа на часовника.
Това наистина показва, че възпитателното изкуство е нещо, което трябва да бъде изучавано по един интимен път. Аз все още не съм чувал съвременните хора да критикуват даден часовник, да критикуват вътрешното устройство на часовника. Защо? Защото не знаят как работи часовникът вътрешно.
Рядко в обикновения разговор ще чуете критика срещу вървежа на часовника.
Ала критики срещу възпитанието – тях Вие ще чуете навсякъде. Но те често звучат така сякаш хората говорят за някакъв часовников механизъм, от който си нямат понятие. Но хората не вярват, че възпитанието също трябва да бъде интимно изучавано и че не е достатъчно абстрактното изявление: Трябва да защитаваме индивидуалността. Първо трябва да можем да открием индивидуалността, изминавайки интимния път на човекопознанието, опознавайки вида на темпераментите. След това ние постепенно приближаваме до най-индивидуалното у човека.
към текста >>
194.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Всички ужасни
разговор
и на тема закаляване водят до това, че още като деца хората стават ужасно закалени и последицата от това закаляване е, че когато хората остареят, те не могат да пресекат огрения от слънце площад, без да им се подкосят краката.
При помрачения в съзнанието, които не са съпроводени със силно гадене, не е лошо да се правят регулирани дихателни упражнения, за да се постигне свързването с въздушния елемент. А за да постигнат правилната връзка с топлината, епилептичните деца трябва да бъдат обучавани така, че да чувствуват топлината. Това означава, че ако за нормалните деца е нежелателно да се разхождат полуголи, което често е причина за раздразване, а дори и за възпаление на апендикса в по-късна възраст – хората, естествено, не го знаят – то за епилептичните деца това е истинска отрова. Епилептичните деца трябва да са така облечени, че винаги да са склонни към изпотяване, – да имат готовност за изпотяване, да се обличат в по-топли дрехи, отколкото е необходимо. Това е същинска терапия.
Всички ужасни разговори на тема закаляване водят до това, че още като деца хората стават ужасно закалени и последицата от това закаляване е, че когато хората остареят, те не могат да пресекат огрения от слънце площад, без да им се подкосят краката.
Обаче не е закален този, който не може да пресече площада в един топъл ден, без да му прилошее. Вижте само господата, които свалят своите цилиндри, когато прекосяват огрения от слънце площад, а краката им непрекъснато се подкосяват. Ето как изглеждат последиците от днешното закаляване.
към текста >>
195.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Първоначално това дете не е участвувало в никакви
разговор
и, но сега разговаря.
При тези деца не бива да се изпуска всяка възможност да се разговаря с тях колкото може повече.
Първоначално това дете не е участвувало в никакви разговори, но сега разговаря.
Вие виждате напредъка в това отношение. – „А ти помниш ли, че ми разказа за едно конче? Кажи ми колко е голямо кончето? Можеш ли да го разхождаш? ” – „Да, в Зоненхоф кончето винаги тича в кръг.
към текста >>
– „Да, казва се Маркиз.” – Ако така общувате с детето, то вече влиза в
разговор
, докато по-рано само ръмжеше.
– „Да, казва се Маркиз.” – Ако така общувате с детето, то вече влиза в разговор, докато по-рано само ръмжеше.
Изключително интересно е, че когато постъпи при нас, детето говореше само английски. Сравнително бързо, то усвои и немски. От този показателен пример Вие виждате, как езикът просто се излива в етерното и във физическото тяло. Обаче организацията на говора при това дете е по-втвърдена, отколкото при другите деца. Ето защо в негово лице имаме един удивителен пример за това, как вътрешно е устроена говорната организация.
към текста >>
196.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
От всичко, което усетихте в хода на нашите
разговор
и, следва, че това Антропософско общество трябва да се превърне в едни жив организъм, чиято кръв е съставена от отговорностите на неговите членове.
Нещата, които обсъдихме, всъщност трябва да разглеждаме само като един вид корени, от които ще израснат плодовете на убежденията. Преди всичко е необходимо да усетим субстанциално-антропософското като една реалност. И Вие няма да постигнете нищо, това предварително може да се каже, ако не приемете обсъдените тук теми като нещо, което формира и затвърждава Вашите убеждения. Това беше, бих казал, една самопонятна предпоставка, лежаща в основата на това, което трябва да съществува като Антропософско общество след нашето Коледно събрание. Но на инициативите, тръгващи от Гьотсанума, ще трябва да се гледа като на нещо напълно реално и занапред не може да очакваме друго, освен това, че секциите към Гьотеанума ще се превърнат в източник на същинските антропософски импулси.
От всичко, което усетихте в хода на нашите разговори, следва, че това Антропософско общество трябва да се превърне в едни жив организъм, чиято кръв е съставена от отговорностите на неговите членове.
Нещата работят както трябва, ако ги усещаме по правилен начин. Както в човешкия организъм сърцето и бъбреците работят заедно за да съществува цялото, така трябва да работят задружно и Секциите, които са отговорни за същинската антропософска субстанция, която те носят в себе си. Обаче онзи, който предприема нещо във външния свят, трябва да търси взаимодействие с това, което тръгва от Секциите.
към текста >>
197.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
В целия останал живот те се държат така, че човек може да ги приеме за в силна степен слабоумни, в
разговор
ите с пасторите те често излизат с подобни неща.
Пасторът обаче може да изпадне в положение да бъде силно изненадан от това, което тъкмо такъв един човек му изповядва. Пасторът може да счита себе си за много умен, ала образованите пастори, наистина в католицизма има такива; човек не бива да подценява католицизма, тези образовани пастори са бдителни, когато при тях дойде такъв, тъй наречен болен и им каже: това, което проповядваш от амвона, не казва нищо особено. Всичко това не значи нищо, то всъщност не достига до обиталището на Бога, всичко това има само една външна стойност. В Бога човек трябва да почива наистина с цялата си същност. Така казват тези хора.
В целия останал живот те се държат така, че човек може да ги приеме за в силна степен слабоумни, в разговорите с пасторите те често излизат с подобни неща.
Те претендират да познават вътрешния интимен живот по-интимно, отколкото този, които проповядват професионално върху това. Те се отнасят с неуважение към този, който проповядва професионално и това, което изживяват, те наричат "покой в Бога". И виждате ли, отново за пастора става дума затова, да намери средства и пътища за връзка с това, което всъщност такъв един, бихме могли да кажем пациент, можем обаче да кажем и нещо друго, което такъв един човек изживява вътрешно.
към текста >>
198.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Вслушайте се само в
разговор
ите, човек може да се отчае, виждайки в каква слаба степен тези хора са достъпни за това, което им казваме, и как те непрекъснато повтарят детайли, които определят като свое "изживяване": те непрекъснато, отново и отново се връщат към едно и също нещо.
Юга, защото съществува афинитет между това, което в този вид е леко патологично и това, което Кали Юга създава. Всички тези неща принадлежат на едно и също нещо, но трябва да ги разгледаме от тези два аспекта. Ако разгледаме всичко това, Вие лесно ще откриете наченките на това, което Ви описах. Това намира ясен израз в скиталческите стремежи, но в един краен стадий.
Вслушайте се само в разговорите, човек може да се отчае, виждайки в каква слаба степен тези хора са достъпни за това, което им казваме, и как те непрекъснато повтарят детайли, които определят като свое "изживяване": те непрекъснато, отново и отново се връщат към едно и също нещо.
Не ме разбирайте погрешно, ни най-малко не бих желал да представя всичко това като нещо, което да може да бъде преценявано в един филистерски смисъл, но искам да посоча, как може да се вникне в подобни явления, ако правилно схванем онова отношение, което Ви описах през тези дни, и което се изразява в следното, че винаги съществува едно стъпало нагоре към духовния свят и неговият полярен обратен образ по посока на собственото тяло. Едно следващо стъпало към духовния свят при светеца, и едно следващо стъпало навътре в тялото до състоянието на гърчове и до епилепсията при този човек, който се развива патологично и т.н. Това е родството.
към текста >>
199.
1. Предговор на издателя
GA_322 Граници на природознанието
Тук не говореше никакъв абстрактен учен, който се явяваше от изолираността на своя научен кабинет с един ръкопис сред слушатели, а един човек, който през целия ден трябваше да води
разговор
и с хора търсещи съвети, да прави неуморни пътувания в най-различни страни за изнасяне на сказки, да ръководи една основана от него Висша Школа, която нарастваше от ден на ден, да развива една непрестанна художествена дейност и същевременно да ръководи наближаването към завършване изграждане на една величествена сграда, първия Гьотеанум.
При четенето на следващите сказки от 1920 година трябва да се има предвид, че слушателите бяха запознати с по-голяма част на съдържанията на основните трудове на Рудолф Щайнер. Следователно това трябва да се предположи и при читателя. Защото сказките на Рудолф Щайнер никога не са се родили в отвлечения свят на научния кабинет, а те се обръщаха към определени хора с конкретни въпроси, които възникваха от борбата с действителните задачи на заобикалящия свят. Самият Рудолф Щайнер стоеше сред бушуването на тези създаващи история събития с незабравимата будност, обзор и енергия на неговото същество неуморно обяснявайки, насочвайки, предупреждавайки и действувайки.
Тук не говореше никакъв абстрактен учен, който се явяваше от изолираността на своя научен кабинет с един ръкопис сред слушатели, а един човек, който през целия ден трябваше да води разговори с хора търсещи съвети, да прави неуморни пътувания в най-различни страни за изнасяне на сказки, да ръководи една основана от него Висша Школа, която нарастваше от ден на ден, да развива една непрестанна художествена дейност и същевременно да ръководи наближаването към завършване изграждане на една величествена сграда, първия Гьотеанум.
И всичко това беше свързано с хиляди малки и големи грижи и изисквания на една такава дейност. Потънал в такава деловитост, той често пъти се явяваше по няколко пъти на ден пред слушателите и именно това стоене сред живота, тази непосредственост, с която проблемите бяха не само разглеждани и познавани, а също така дейно обхванати и овладени, даваше на неговите сказки тяхната особена субстанция, близост до живота и убедителна сила. Слушателите изживяваха не само проблемата, но и човека, който се бореше с нея. Трудностите на излага нето на духовните познания, които за първи път трябваше да бъдат преведени на езика на един заобикалящ свят, заставащ срещу тях с толкова напълно различни предпоставки, бяха описани от самия Рудолф Щайнер в VІІ. сказка. Самопонятно е, че тази огромна неуморна дейност, която изпълваше деня на Рудолф Щайнер, не му позволяваше да прегледа след това записките на говореното от него слово и да го преработи в приетата форма на една книга предназначена за печатане.
към текста >>
200.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Разговор
на Вагнер с Фауст
[2] днес сме се придвижили извънредно далеч – от “Фауст” на Гьоте, 1 ч., Нощ (готическа стая).
Разговор на Вагнер с Фауст
към текста >>
201.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
От друга страна, непременно се забелязва, че ако не можем да черпим от реалността на никое познание, в известен смисъл всичко се свежда само до
разговор
и около факти, касаещи или проследяването на основния биогенетичен закон, или механиката на развитие.
Астрономията, ако продължаваме да се занимаваме с нея както преди, никога няма да ни доведе до разбиране на реалността, а само до едни образи; ембриологията, макар и да ни води към разбиране на реалността, никога няма да даде възможност да се прониже реалността с някакви образни представи. На астрономическите мирови образи не им достига реалност; ембриологичните образи са бедни на представи, не можем да пронижем фактите с представи. Също и в теоретико-познавателно отношение трябва да се занимаваме с целия човек, а не само да фантазираме чрез някаква философско-психологическа теория на познанието около сетивните възприятия; необходимо е да се занимаваме с човека като цяло. И трябва да сме в състояние да включим целия този човек в света. От една страна е очевидно, как в астрономията се губи почва за познанието.
От друга страна, непременно се забелязва, че ако не можем да черпим от реалността на никое познание, в известен смисъл всичко се свежда само до разговори около факти, касаещи или проследяването на основния биогенетичен закон, или механиката на развитие.
Може съвсем ясно да се забележи, че и от двете страни имаме нещо нуждаещо се от разширение.
към текста >>
202.
Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
От тази гледна точка ще продължим утре
разговор
а.
Предполагам, че някъде там има сфера, – това преди всичко е мнима сфера, но някак трябва да си представя, че в основата там също стои нещо действено. Но към всичко, което ми се явява там в далечините, няма отношение това, което се намира вътре в повърхността на сферата на Луната; към него има отношение това, което започва когато звездите свършват. Това е област, която по удивителен начин не принадлежи на моя свят, а на света, на който не принадлежат всички останали звезди. Ако нещо се намира по такъв начин вътре в света, имаме работа с някаква вметка в света, която има съвсем друга природа и която притежава съвсем други вътрешни качества от своето обкръжение. След това можем да сравним отношението на такава Луна към обкръжаващия я небосвод, с отношението, което имаме, например, между бъбречната секреция и организма, който е в основата ѝ, и организацията на окото.
От тази гледна точка ще продължим утре разговора.
към текста >>
203.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но ако на въпросите не може да се отговори с наличните понятия, всички
разговор
и в теоретично отношение са безсмислени.
Голямата грешка, която се прави в научния живот, се състои в това, че се опитват да правят обобщение, преди да са създадени условия за такова обобщение. Съществува склонност да се създават теории, тоест да се получават окончателни възгледи. До известна степен не се изчаква, докато се появят условия за създаването на теория. Това е нужно да се въведе в научния ни живот, нужно е да се развие чувство, че не може просто да се опитваме да отговаряме на някои въпроси, докато наистина не са създадени условията за отговор. Аз знам, че много хора – разбира се присъстващите правят изключение – днес предпочитат да им се представят готови криви за планетарните и прочие движения, доколкото тогава те имат нещо, даващо им отговор на въпроса: как се отнася едно или друго към наличния сбор от понятия?
Но ако на въпросите не може да се отговори с наличните понятия, всички разговори в теоретично отношение са безсмислени.
Благодарение на това се стига само до привидно, илюзорно успокоение относно тези неща. Затова се опитах и по отношение на научната педагогика да придам на тези лекции вида, който имат.
към текста >>
204.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Тогава само чрез това, че се прави в неделя, когато са поканени много гости и се провеждат приятни
разговор
и, без машини ще се постигне прекрасен резултат.
Тъкмо по този начин лекарството на Ритер въздейства много силно. Но ако го приготвяте занаятчийски, по всяка вероятност въздействието ще изчезне. При такива неща има значение дали това, което произлиза от човешката ръка а от човешката ръка се изработват много неща дали се прави придружено от споменатото въодушевление или се прави с машина. Постепенно обаче може да се разбере, че бъркането на торовата смес е голямо удоволствие, така че човек няма и да помисли за машинизирано приготвяне дори когато се употребяват много кравешки рога. Опита ли се, ще се стигне до това, да се прави в неделите за десерт.
Тогава само чрез това, че се прави в неделя, когато са поканени много гости и се провеждат приятни разговори, без машини ще се постигне прекрасен резултат.
към текста >>
Много парлив въпрос беше поставен при
разговор
а в залата Бок от нашия приятел Щегеман, дали можем да водим борба с паразитите по този начин, по пътя на концентрацията и подобни на нея практики.
Само че днес нещата не са така ясни, както са били във времената, когато са се знаели. Имало е епохи, когато хората действително са знаели и чрез определени действия са могли да въздействат върху развитието на растенията. Днес на това не се обръща внимание и тези фини и деликатни въздействия са на път да се загубят. Затова е много лес но да се отричат, когато някой спомене за тях. По тази причина малко ми е трудно да говоря свободно за тези неща пред широка аудитория, защото те лесно могат да бъдат отречени, като се има пред вид начинът, по който хората живеят днес.
Много парлив въпрос беше поставен при разговора в залата Бок от нашия приятел Щегеман, дали можем да водим борба с паразитите по този начин, по пътя на концентрацията и подобни на нея практики.
Без съмнение това може, ако го правите по правилен начин. Ако особено в периода от средата на Януари до средата на Февруари, когато Земята разгръща своите най-мощни сили, които са концентрирани най-много в Земята, ако човек твърдо си определи едно и също време и в това време редовно предприема такава концентрация. Тогава въздействията могат вече да се покажат наяве. Както казах, това е парлив въпрос, обаче въпрос, който получава положителен отговор. Това трябва да се прави в съзвучие с цялата природа.
към текста >>
205.
15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
От това последва обсъждане между граф Кайзерлинг и г-н Щегеман, което доведе първо до един
разговор
, при който се взе решението, което беше прочетено днес, както и до това, че днес отново сме събрани тук.
Позволете ми да изразя моето най-дълбоко задоволство, че по инициатива на граф Кайзерлинг се създаде този изследователски кръг и че той се разшири, като включи и лица, които се интересуват от земеделие и които за пръв път присъстват на такова събрание. С оглед на времето основаването на този кръг започна най-напред с това, че г-н Щегеман откликна на молбите от различни страни да сподели някои неща, за които сме разговаряли през последните няколко години относно различни области на земеделието и които той със своето усърдие изпробваше от една или друга страна в своето земеделско стопанство.
От това последва обсъждане между граф Кайзерлинг и г-н Щегеман, което доведе първо до един разговор, при който се взе решението, което беше прочетено днес, както и до това, че днес отново сме събрани тук.
към текста >>
206.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Потърси ли се как Щайнер обяснява произхода на отровата в растението именно чрез по-дълбокото навлизане на сили в жизнените процеси, които той означава като „астрални“6 (виж по-нататък долу), тогава може да се предположи, че в тези
разговор
и с Щрайхер лежи началото на идеята и по-нататъшното развитие на препаратите от четвърта и пета лекция.
Щайнер спонтанно отговаря, че калий трябва да се дава само като сулфат и във връзка с магнезиев сулфат. Когато се употребяват минерални торове, допълнително трябва да се прилага растителната отрова - дигиталис. Тези две неща много изненадали специалиста. Че острият недостиг на магнезий при ливадната тетания на млечните крави, която в някои области е разпространена почти като епидемия, трябва да се свърже с едностранчивото наторяване само с калий, се установи от природната наука през 60-те години. Следователно десетилетия по-късно.
Потърси ли се как Щайнер обяснява произхода на отровата в растението именно чрез по-дълбокото навлизане на сили в жизнените процеси, които той означава като „астрални“6 (виж по-нататък долу), тогава може да се предположи, че в тези разговори с Щрайхер лежи началото на идеята и по-нататъшното развитие на препаратите от четвърта и пета лекция.
към текста >>
207.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Екерман: „
Разговор
и с Гьоте„, 18 октомври 1827, издателство Инзел, Франкфурт/М.
[13] Й. П.
Екерман: „Разговори с Гьоте„, 18 октомври 1827, издателство Инзел, Франкфурт/М.
към текста >>
208.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
Схема на края на
разговор
а в 8 лекция.
[16] Виж долу.
Схема на края на разговора в 8 лекция.
към текста >>
209.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
[4] Веднъж беседвах с един знаменит астроном: вероятно тук става дума за
разговор
с астронома Вилхелм Фьорстер, 1832-1921.
[4] Веднъж беседвах с един знаменит астроном: вероятно тук става дума за разговор с астронома Вилхелм Фьорстер, 1832-1921.
към текста >>
210.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Става дума за това, че съвременният начин на мислене влезе в такова русло, че е ясно: всички тези
разговор
и за християнство нищо не представляват, необходимо е нещо по-конкретно.
Става дума за това, че съвременният начин на мислене влезе в такова русло, че е ясно: всички тези разговори за християнство нищо не представляват, необходимо е нещо по-конкретно.
И така, следва да се знае, че и медицината може да бъде християнска, ако човек знае например следното. Да допуснем, че някой открива съвсем точно, че човек, който още като дете редовно е ядял захар, хваща рак на черния дроб[8] -това е ариманическо израждане на черния дроб, - и тук трябва да се знае, че като противодействие следва да се приложи нещо луциферическо. Както човек различава топло от студено, така трябва да различава луциферическото и ариманическото. Ако на човек са му вкочанясали ръцете и краката, значи той е ариманизиран. Ако ние го обгърнем в топлина, в топъл шал, в палто, това е луциферическо и то противодейства (на вкочаняването).
към текста >>
Разговор
ът ни за това ще продължим в сряда в девет часа.
Само правилно разбирайки това, което тогава е станало на Земята, бих казал, ще се освестим. Човечество сега се намира сякаш не на себе си с цялата своя чисто външна наука.
Разговорът ни за това ще продължим в сряда в девет часа.
Ето такъв отговор ми се искаше да ви дам на поставения въпрос. Предполагам, че всичко това може да се разбере.
към текста >>
211.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
20. Веднъж беседвах с един знаменит астроном: вероятно тук става дума за
разговор
с астронома Вилхелм Фьорстер, 1832-1921.
20. Веднъж беседвах с един знаменит астроном: вероятно тук става дума за разговор с астронома Вилхелм Фьорстер, 1832-1921.
към текста >>
212.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Трябва само да хвърлите поглед на географията: ако отидете в Италия, където хората са изложени повече на слънце, ще видите какъв
разговор
лив народ е това!
А сега можем да преминем към това, към което вече съм ви обръщал тук вниманието, можем да преминем от топлината към светлината. За топлината бих искал да кажа следното: помислете за това, че ако на човек му е необходимо да развива достатъчно много топлина, той трябва да стане силен човек. Ако обстоятелствата дават възможност на човека достатъчно много да се намира на слънце, поради това той трябва да стане многословен човек.
Трябва само да хвърлите поглед на географията: ако отидете в Италия, където хората са изложени повече на слънце, ще видите какъв разговорлив народ е това!
Ако се отправите на Север, където хората повече са подложени на студ, може би ще изпаднете в отчаяние, тъй като хората не говорят, тъй като ако на човек се налага винаги да развива вътрешната топлина, вътрешната потребност да говори изчезва. Получава се почти комична ситуация, когато някой дойде от Севера; той се кани да произнесе реч, става и нищо не казва. Ако италиански агитатор се качи на трибуната, той започва да говори още преди да се е качил, нали така? И продължава да говори, когато вече е слязъл от нея. Той и по-нататък върви, като продължава да сипе слова!
към текста >>
Това ги е правело
разговор
чиви.
И в самите комети хората изучават само материалното. За другото казват: не можем да знаем за това. Така, от една страна, днес виждаме, че хората се плашат от свободата; от друга страна, виждате, че не им стига ум и разум, за да изучават нерегулярните явления във Вселената. Ако ги нямаше тези явления, нямаше да я има и свободата. Така че можем да кажем: атиняните са възприемали това, което се е намирало вътре в човека.
Това ги е правело разговорчиви.
към текста >>
От някаква страна материализмът също стана прекалено
разговор
чив.
От някаква страна материализмът също стана прекалено разговорчив.
Но това го направи безчувствен, глух по отношение на всичко, което на основата на метеорните влияния би могло да усили човека. Затова празникът на Михаил е в най-добрия случай селски празник, а другите празници носят оттенък на необходимост, макар и те вече да нямат такава почит, както едно време, тъй като въобще сме се отучили да поддържаме връзка с духовния свят.
към текста >>
213.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Доктор Щайнер: За това трябва да имаме отделен
разговор
- по причина, че на принципите, които вие инстинктивно използвате, се основават отчасти и нашите лекарствени препарати.
Доктор Щайнер: За това трябва да имаме отделен разговор - по причина, че на принципите, които вие инстинктивно използвате, се основават отчасти и нашите лекарствени препарати.
Не всички, но определена част от нашите лекарствени препарати се основават на това.
към текста >>
214.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Защото светът зависи от това, което се прави, а не от приказките и
разговор
ите.
Това е, което в съвременните научни търсения предизвиква безпокойство. Едни хора смятат, че имат какво да кажат, високопарно възвестяват нещо, а други хора им вярват за всичко. Но ако в хода на мировата история всичко това продължи и по-нататък, то ще доведе дотам, че всичко ще дойде до упадък, всичко ще загине.
Защото светът зависи от това, което се прави, а не от приказките и разговорите.
Думите трябва да съответстват на това, което всъщност е. Преди действително още е имало наука, непосредствено свързана с практиката. Днес науката въобще повече не познава практиката. Тя оплита словесна паяжина. И всичко това е, за да се присъедини още един нов авторитет към старите авторитети.
към текста >>
215.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Забележително е, че водим
разговор
за насекомите във време, когато се навършват сто години от рождението на известния ентомолог Жан-Анри Фабр[1], който се е родил преди сто години на 22 декември и животът на когото се е паднал по времето на материализма, и затова той е подхождал към всичко материалистически; но въпреки това той е осветлил невероятно голямо количество факти от живота на насекомите.
Забележително е, че водим разговор за насекомите във време, когато се навършват сто години от рождението на известния ентомолог Жан-Анри Фабр[1], който се е родил преди сто години на 22 декември и животът на когото се е паднал по времето на материализма, и затова той е подхождал към всичко материалистически; но въпреки това той е осветлил невероятно голямо количество факти от живота на насекомите.
Така че е съвсем уместно днес, когато говорим за насекоми, да си спомним и за него.
към текста >>
216.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Вероятно на всички ни се е налагало да изпитаме, че ако такъв род обсъждания се вкарат в дневния ред и започнат всякакви спонтанни разсъждения,
разговор
ът ще има съвсем различен тон от това, ако предварително беше обмислен.
Доктор Щайнер: Господа, трудно е да се говори за такива неща без подготовка, импровизирайки.
Вероятно на всички ни се е налагало да изпитаме, че ако такъв род обсъждания се вкарат в дневния ред и започнат всякакви спонтанни разсъждения, разговорът ще има съвсем различен тон от това, ако предварително беше обмислен.
Ето защо ми се иска, ако в бъдеще трябва да водим подобни обсъждания по тази тема, старателно да обмислим предмета. В сряда отново ще имаме занятие, така че ще помоля господата, желаещи да кажат нещо по темата, да отложат изказванията си за сряда.
към текста >>
За това ми се иска да поговорим следващия път, ако, разбира се, остане време след предложената ни дискусия (има се предвид
разговор
ът с г.
Представете си колко удивително е това, което са знаели тези хора! За Мойсей хората говорят, че той бил толкова умен, както ако би имал дебела кожа; ето защо той си заминал и трупа му така и не намерили. Това е много интересна връзка. Или не ви се струва така? А древните сказания са силно свързани с най-чисто, най-прекрасно почитане на животните.
За това ми се иска да поговорим следващия път, ако, разбира се, остане време след предложената ни дискусия (има се предвид разговорът с г.
Мюлер и др.)
към текста >>
217.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Да продължим по-нататък
разговор
а ни за отровите; съществуват минерални отрови.
Да продължим по-нататък разговора ни за отровите; съществуват минерални отрови.
Минерална отрова е например арсенът, минерални отрови са медта, оловото, фосфорът, амониевият тартарат; такива вещества представляват минерални отрови, камъни, с които ни се налага да имаме работа, или прахове, прахообразни субстанции. И така, има минерални отрови. След това съществуват растителни отрови - отрови от растителен произход, - например отровата, съдържаща се в беладоната, или отровата, съдържаща се в черния блян, Hyoscyamus niger, или в напръстника, Digitalis purpurea. Това са растителни отрови. Трети вид са отровите от животински произход, за които говорихме наскоро (вж.
към текста >>
218.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Всички сте запознати, не казвам, че от собствен опит, а виждайки при други хора, вие сте запознати с действието на алкохола; знаете, че алкохолът оказва специфично въздействие върху човека, което се проявява отначало в опиянение - но
разговор
ът ни не е за това.
Мазнините се преработват - което препятства гранясването им - от астралното тяло. А сега нишестето и захарта! Ако разглеждаме етерното тяло, може да се каже: то проявява активност главно в корема. Астралното тяло проявява активност главно в областта на гърдите. Сега идваме до нещо различно.
Всички сте запознати, не казвам, че от собствен опит, а виждайки при други хора, вие сте запознати с действието на алкохола; знаете, че алкохолът оказва специфично въздействие върху човека, което се проявява отначало в опиянение - но разговорът ни не е за това.
Знаете, че на следващия ден - вече сме говорили по темата - в главата ви шуми и имате махмурлук. Какво означава този шум в главата при махмурлук?
към текста >>
219.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Ако човек има обикновени очи, при
разговор
с другите той не им оказва особен натиск.
Ето в какво е работата: този мъж е имал много остър поглед.
Ако човек има обикновени очи, при разговор с другите той не им оказва особен натиск.
Ако той може лесно да фиксира погледа си, който в резултат става пронизващ, тогава този поглед магнетизира етерното тяло на човека. В етерното тяло се намира съвестта. Ако етерното тяло е включено правилно във физическото тяло, тогава човек веднага отблъсква това, което го засяга. Но ако етерното тяло е магнетизирано с такъв поглед, то се разхлабва. И ако човек има нечиста съвест, нещото, което тежи на съвестта, се оказва разхлабено и се издига по-нагоре, като безпокои астралното тяло и «аза».
към текста >>
При теорията на Айнщайн необикновеното е това, че всички говорят за нея, но никой не я разбира;
разговор
ите се водят, опирайки се на авторитетните мнения, защото, както беше казано, необходимо е да се знае математиката.
Доктор Щайнер: За теорията на Айнщайн би ми се наложило дълго да говоря, тъй като би било трудно да се изложи теорията на Айнщайн кратко. Този, който иска да я разбере правилно, трябва да знае математика.
При теорията на Айнщайн необикновеното е това, че всички говорят за нея, но никой не я разбира; разговорите се водят, опирайки се на авторитетните мнения, защото, както беше казано, необходимо е да се знае математиката.
Обаче, доколкото е възможно да се разбере нещо, без да прибягваме до математика - днес наистина нямаме време за това, - ще се постарая все пак да ви я изложа, за да видите доколко тази теория е истинна и доколко погрешна. За това все още се говори. Публиката като цяло «кълве» на това, което пишат вестниците; но всичко това е нездраво. Днес публиката е забравила за това, но университетските професори, специалистите, станаха привърженици на Айнщайн. И така, сред истинските учени теорията на Айнщайн днес е по-разпространена, отколкото предните години.
към текста >>
220.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
И в
разговор
са можели да кажат: той «обсъдил в народното събрания» тази работа, er «vertagedingt» die Sache (на български няма кратка дума за това - бел. пр.).
Веднъж ми поръчаха да формулирам резолюция, при което в тази резолюция аз употребих думата «Ding». И тогава председателстващият, много известен астроном, страшно ми се обиди, доколкото в наше време тази дума се смята за неподходяща. Нея не трябва да я използваме във връзка със събрания на сериозни хора! Но в древността такива събрания ги наричали Ding. Не казвали: събра се райхстагът, а казвали: отивам на делово събрание (Tageding).
И в разговор са можели да кажат: той «обсъдил в народното събрания» тази работа, er «vertagedingt» die Sache (на български няма кратка дума за това - бел. пр.).
Виждате ли, от думата «vertagedingen» (обсъждане в народното събрание) по пътя на преобразуването е възникнала думата «verteidigen» (защитавам, отбранявам, отстоявам). Така по-късно се преформират думите: verteigigen «защитавам» възниква от vertagedingen (отстоявам в народното събрание). Днес думата (защитник) се използва само в съда. Тук, в Швейцария, използват не думата «защитник», а думата «довереник», адвокат, но в другите места се казва «защитник», «Vertidiger». Ето така са живеели тези хора, с техните божества и духове.
към текста >>
221.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Разговор
ът, за който сега ви разказвам, се състоя преди Световната война 1914-1918 г.
Разговорът, за който сега ви разказвам, се състоя преди Световната война 1914-1918 г.
Виждате, господа, че хората повече не искаха да следват великите общочовешки принципи, те искаха обособеното развитие на националните, народни сили, и именно това доведе до Световната война! Най-голямото нещастие на XX в. възникна от това, което евреите също искаха. Може да се каже така: доколкото всичко, което правеха евреите - в наше време по съзнателен начин можеха да правят всички хора, - на тях не им остава нищо по-добро от това, да се влеят в останалите народи, да се смесят с цялото останало човечество така, че еврейството просто да се прекрати в качеството му на народ. Това е нещо, което би било идеал.
към текста >>
222.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Доктор Щайнер: И така, въпросът е дали мога отново да започна
разговор
за сътворението на света и човека, доколкото тук са се събрали много нови приятели.
Доктор Щайнер: И така, въпросът е дали мога отново да започна разговор за сътворението на света и човека, доколкото тук са се събрали много нови приятели.
Ще построя изложението по такъв начин, че първо ще се опитам да ви изясня, какви първоначални състояния е имало на Земята и как те, от една страна, са довели до всичко, което виждаме навън, и, от друга страна, до това, което виждаме в човека.
към текста >>
223.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Днес искам да продължа
разговор
а за сътворението на Земята, за възникването на човека и т. н.
Добро утро, господа!
Днес искам да продължа разговора за сътворението на Земята, за възникването на човека и т. н.
От това, което ви говорих, може да ви стане ясно, че първоначално цялата наша Земя е била не такава, каквато тя се обрисува днес. Тя е била своего рода живо същество. И с нейното предпоследно състояние, предшестващо земното състояние - за което говорихме, - ние можем да се запознаем, като кажем: тук е имало топлина, тук е имало въздух, тук също така е имало и вода, но е нямало още твърда минерална земна маса. Не трябва да си представяме обаче, че водата, която тогава я е имало, е изглеждала като днешната вода. Днешната вода се е образувала благодарение на факта, че веществата, разтворени в нея дотогава, са се отделили от тази вода.
към текста >>
224.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
В наше време има много
разговор
и за закаляването.
В наше време има много разговори за закаляването.
Само помислете как закаляват децата. Сега - особено богатите родители, но и другите също им подражават - децата даже ги обличат подобно. Докато ние в нашата младост, в детството си обувахме нормални чорапи и бяхме напълно покрити, в краен случай ходехме боси, днес нещата са такива, че дрехите в най-добрия случай стигат до коленете или малко по-надолу. Ако хората знаеха, че при това възниква голяма опасност за по-късно възпаление на сляпото черво, тоест апандисита, те биха се замислили! Но модата действа толкова тиранично, че за това даже не се мисли.
към текста >>
225.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
GA_354 Сътворението на света и човека
Въобще забележително е, че в последно време имаше толкова много
разговор
и за сближението на Марс и Земята, доколкото всяка планета, например Луната.
Доктор Щайнер: Виждате ли, в последно време отново и отново ставаше дума за това, че Марс е близо до Земята и вестниците по най-безполезен и глупав начин обсъждаха сближаването на Земята и Марс. Защото съвсем не следва да придаваме толкова голямо значение на тези външни отношения в констелациите на планетите, свързани със съответното положение на Земята и т. н., доколкото влиянията идващи оттам не са толкова големи.
Въобще забележително е, че в последно време имаше толкова много разговори за сближението на Марс и Земята, доколкото всяка планета, например Луната.
постоянно се приближава към Земята и планетите вече се намират в такова състояние, което ще завърши с това, че всички те отново ще се съединят със Земята, ще образуват с нея едно тяло.
към текста >>
226.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Може би знаете, че в училище започват
разговор
а за електричеството с това, че вземат стъклена пръчица, натриват я в парче плат, топнато малко в амалгама.
Към това също така има отношение и изключително силното влияние, което оказват на времето силите, възникващи в самата атмосфера. Помислете само за лятото, за това горещо лято, когато от облаците падат мълнии и звучат гръмотевици. Тук вие отново имате работа с проява на влиянието върху състоянието на времето, което е обусловено от непосредствената близост на Земята. Възгледите на съвременната наука по този въпрос са доста занимателни. Тя казва: електричеството несъмнено се явява причина за това, че от облаците удря мълния.
Може би знаете, че в училище започват разговора за електричеството с това, че вземат стъклена пръчица, натриват я в парче плат, топнато малко в амалгама.
След това демонстрират, че стъклената пръчка привлича малки късчета хартия и т. н. Триенето може да продължи дотогава, докато не се появят искри. Такъв опит провеждат в училище с електричеството. Но, господа, при провеждането на такива опити с електричество е необходимо всичко щателно да се избърше, защото предметите, които трябва да бъдат на-електризирани, в никакъв случай не трябва да бъдат влажни или мокри, а трябва да бъдат сухи, топли и сухи, иначе нито със стъклото, нито с восъка нещо ще се получи. Оттук можете да си направите извод: електричеството се анулира от водата, от течностите Това го знае всеки; знаят го, разбира се, и учените, които се занимават с това.
към текста >>
227.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
Естествено, че без значение на
разговор
ите, работникът не заработва толкова, колкото получава малцинството, заемащо водещи позиции в профсъюзите, от което зависят всички.
Би трябвало да видите това, господа.
Естествено, че без значение на разговорите, работникът не заработва толкова, колкото получава малцинството, заемащо водещи позиции в профсъюзите, от което зависят всички.
От само себе си се разбира и винаги става така, че някой съставлява малцинството. И по това, как всичко се развива, може да се види, че малцинството просто не знае какво трябва да прави. Това много ясно се прояви в последно време - и работническите маси го усещат: малцинството не знае какво да прави. Може да се каже: нещо не достига. Разбира се, че нещо не достига.
към текста >>
НАГОРЕ