Търсене в текстове за 'Равноденствие'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 76 резултата от 36 текста с части от думите : 'Равноденствие'.

1. 07. Б Е Л Е Ж К И GA_22 Тайното откровение на Гьоте

„пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26,000 години т.н. „пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по корен но различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики,
към текста >>

2. ХІ. Деваканичният свят (Небесата) GA_92 Езотерична космология

Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена.
Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена. Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий - Христос. 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман. Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
към текста >>

2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия.
Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена. Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий - Христос. 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман. Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
към текста >>

Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман.
Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена. Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий - Христос. 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман. Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
към текста >>

Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена. Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий - Христос. 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман. Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
към текста >>

3. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/ GA_93 Легендата за храма

Тази епоха, в която Слънцето изгряваше в Рака по времето на пролетното равноденствие, бе една повратна точка за човечеството.
Вие знаете, че времето на преминаването от 3-та към 4-та културна епоха бе представено от знака на Овена или Агнето. Вавилоно-асирийската епоха събра в знака на Телеца всичко онова, което беше важно за това време. Предишната персийска епоха бе обозначена от знака на Близнаци. И ако отидем все по-назад в миналото, идваме до знака Рак за санскритската култура. Тази епоха, в която Слънцето изгряваше в Рака по времето на пролетното равноденствие, бе една повратна точка за човечеството. Атлантида бе потънала и 1-та подраса/културна епоха/ на 5-та велика епоха (коренна раса) беше започнала. Тази повратна точка бе отбелязана от Рака. Следната културна епоха започна с преминаването на Слънцето в знака Близнаци. Една по-нататъшна степен на историята ни довежда в културата на Мала азия и Египет, когато Слънцето преминава в знака на Телеца. И когато Слънцето продължи своя път през Зодиака, започва 4-та културна епоха, която в гръцките легенди е свързана с Овена или Агнето /легендата за Язон и търсенето на Златното руно/ И самият Христос по-късно в ранните християнски времена бе представен от Агнето.
към текста >>

Когато Слънцето влезе в знака на Водолей в пролетното равноденствие, тогава за първи път то ще бъде напълно ясно разбрано.
Ние проследихме времето от 1-та до 4-та културни епохи/*9/. Слънцето продължава по небесата и влизаме в знака Риби, където самите ние сме в една критична точка. След това, в бъдеще, по времето на 6-та епоха ще дойде времето, когато човекът ще стане толкова вътрешно очистен, че самият той ще стане храм на божественото. По това време Слънцето ще навлезе в знака на Водолея. Така Слънцето, което всъщност е външният израз на нашия духовен живот, напредва през небесното пространство. Когато Слънцето влезе в знака на Водолей в пролетното равноденствие, тогава за първи път то ще бъде напълно ясно разбрано.
към текста >>

4. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма. GA_93 Легендата за храма

Ние имаме 12 знака на Зодиака и Слънцето непрекъснато се движи от един към друг при пролетното равноденствие.
За всеки, който поглежда назад окултно, физическите обстоятелства основно са се променили също и през последните 3,000 години. Общо взето, ние бихме срещнали нашите предишни въплъщения по времето на древните гърци, гърците на Омир, 800 години преди Христос. По онова време е имало твърде различни географски климатични условия, много по-различен растителен живот и дори различен животински свят. В тези царства става непрекъсната промяна. Външният израз на тези промени е напредването на Слънцето по свода на небето. Ние имаме 12 знака на Зодиака и Слънцето непрекъснато се движи от един към друг при пролетното равноденствие. Преди 8,000 години Слънцето за първи път влезе в съзвездието на Рака. Времето, през което Слънцето преминава пред едно съзвездие, времето което то изминава, трае около 2,600 години./*2/ Това също е времето между две човешки въплъщения. По време на преминаването от 18-то към 19-то столетие Слънцето напусна съзвездието на Овена и навлезе в това на Рибите, така че сега при пролетното равноденствие то се намира в съзвездието на Рибите.
към текста >>

По време на преминаването от 18-то към 19-то столетие Слънцето напусна съзвездието на Овена и навлезе в това на Рибите, така че сега при пролетното равноденствие то се намира в съзвездието на Рибите.
В тези царства става непрекъсната промяна. Външният израз на тези промени е напредването на Слънцето по свода на небето. Ние имаме 12 знака на Зодиака и Слънцето непрекъснато се движи от един към друг при пролетното равноденствие. Преди 8,000 години Слънцето за първи път влезе в съзвездието на Рака. Времето, през което Слънцето преминава пред едно съзвездие, времето което то изминава, трае около 2,600 години./*2/ Това също е времето между две човешки въплъщения. По време на преминаването от 18-то към 19-то столетие Слънцето напусна съзвездието на Овена и навлезе в това на Рибите, така че сега при пролетното равноденствие то се намира в съзвездието на Рибите.
към текста >>

5. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Великите периоди на посвещение са били четворни и се определяли от движението на Слънцето и неговото заставане в точките на равноденствието и слънцестоенето.
Системата на друидите е обхващала всички религиозни и философски занимания, известни тогава по тези острови. Ритуалите са носели безсъмнени връзки с астрономическите факти. Техните главни божества могат да се сведат до две – едно мъжко и едно женско, великият баща и майка Ху и Церидуен, имащи същите характеристики, каквито са принадлежали на Озирис и Изис, Бакхус и Чирче или на кой да е друг върховен бог и богиня, представляващи двата принципа на съществуването. Великите периоди на посвещение са били четворни и се определяли от движението на Слънцето и неговото заставане в точките на равноденствието и слънцестоенето. Ала времето за годишния празник е било Майската вечер, когато по всички каменни пирамиди и кромлехи, по целия остров се запалвали огньове, които горели през цялата нощ, за да въведат спорта на Майския ден, откъдето произхождат всички все още практикувани някогашни национални спортове. Около тези огньове се танцували хорови танци в чест на Слънцето, което образно казано в този сезон се издигало от своя гроб. Празникът е бил разгулен и продължавал, докато светилото е достигало до своята меридианна височина, когато свещеници и прислужници се оттегляли в горите, където (в периода на упадък на мистериите) били извършвани най-непристойни оргии. Но тържествените посвещения се извършвали среднощ и съдържали три степени, първата и най-ниската е Юбейти /Eubates/, втората Барди /Bards/, а третата Друиди /Druids/. Кандидатът е бил поставян най-напред в специално легло или ковчег, където неговата символична смърт е представлявала смъртта на Ху или Слънцето и неговото възвръщане в третата степен е символизирало възкръсването на Слънцето.
към текста >>

Щайнер даде по-точни цифри за това, според които прецесията на равноденствието през целия Зодиак е 12 х 2,160 = 25,920 години, което е една Платонова или Световна година.
/*2/ – По-късно Р. Щайнер даде по-точни цифри за това, според които прецесията на равноденствието през целия Зодиак е 12 х 2,160 = 25,920 години, което е една Платонова или Световна година. Човешките въплъщения общо взето са свързани с тези епохи от 2160 години.
към текста >>

6. ХІ. Деваканичният свят (Небесата). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена.
Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена. Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий Христос. 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман. Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
към текста >>

2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия.
Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена. Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий Христос. 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман. Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
към текста >>

Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман.
Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена. Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий Христос. 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман. Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
към текста >>

Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена. Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий Христос. 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман. Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
към текста >>

7. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят. GA_99 Теософия на розенкройцерите

За това времето на новото въплъщение зависи от предвижване на точката на пролетното равноденствие.
И така, народите винаги ясно са съзнавали, какво става в небесата паралелно с промените долу, на Земята. Когато Слънцето премине поредното съзвездие, то и Земята дотолкова променя своя вид, че за човека е ценно да изживее живота отново. За това времето на новото въплъщение зависи от предвижване на точката на пролетното равноденствие. Например, времето, което е необходимо на Слънцето, за да премине през един такъв знак на Зодиака, е нужно на човека за да се въплъти два пъти, веднъж в мъжки облик, и втори път в женски. Тъй като опита и събитията, които човек може да изживее в мъжки и в женски организъм, са толкова различни в духовно отношение, че става два пъти прераждане при един същ облик на Земята веднъж човекът се ражда мъж, а втори път като жена. Това и определя времето, което изминава между две инкарнации средно от 1000 до 1300 години.
към текста >>

8. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

"пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н. "пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се интервалите между отделните прераждания определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. №235 №240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните "реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други
към текста >>

9. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

В макрокосмоса знакът за това влияние е фактът, че слънцето при пролетното равноденствие е влязло в знака на Риби.
Днес съществува не само този импулс, а има и друго едно влияние, което се стреми да повдигне човечеството до духовни висини. Това ще бъде наблюдавано от онези, които разбират знаците на времената. В макрокосмоса знакът за това влияние е фактът, че слънцето при пролетното равноденствие е влязло в знака на Риби. По времето, когато Христос се появи слънцето беше в знака Овен. Слънцето започна да влиза в този знак около 800-тата година преди Христос и бе доста навлязло в Овена по времето на събитието на Голгота. Сега вече слънцето е в знака Риби от няколко века. В близкото бъдеще то ще е толкова напреднало в този знак, че да бъде външният символ за появяването на Христос в етерното тяло. Следователно ще видите, че Антропософията не разправя на света теоретично учение, а че знаците на времената са ни дали задачата да обучаваме в Антропософия.
към текста >>

10. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Това е пролетният знак Риби, в които се намираме от няколко века; по времето на Христос пролетното равноденствие беше в съзвездието Овен.
Има и друг многозначителен знак обаче, един който дава възможност на човечеството да избегне разрушителното влияние на кометата и неговите сили са даже по-големи от тези на кометата. Това е пролетният знак Риби, в които се намираме от няколко века; по времето на Христос пролетното равноденствие беше в съзвездието Овен. Така ние сме навлезли доста в този знак Риби на велики духовни енергии, които ще ни носят напред. Като разбираме тези енергии, ние ще развием способностите, които ще сме в състояние да постигнем през тази епоха на Рибите.
към текста >>

11. КЪМ АНТРОПОСОФСКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА КАРМАТА GA_120 Откровенията на Кармата

„пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто астрономически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н. „пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена.
към текста >>

12. 12. Бележки GA_121 Отделните души на народите

„пролетна точка“ на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н. „пролетна точка“ на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги“ на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други.
към текста >>

13. Лекция пета GA_126 Окултна история

Днес бихме отишли твърде далеко, ако бих почнал да ви излагам как тези следващи един след друг периоди се ръководят, подразделят се от това, което сега в астрономията се нарича преместване на точката на равноденствие.
Ние имаме нещо като граница между древните въздействия в атлантската епоха и въздействията в следатлантската епоха, граница, която е заета от атлантската катастрофа, от тези процеси, които тотално са изменили облика на нашата Земя в аспекта на разпределение на вода и суша. Такива епохи и измененията в тях са свързани, скъпи приятели, с великите процеси в констелациите, в положението и движението на свързаните със Слънцето мирови тела. И действително, от макрокосмическото пространство се ръководи това, което се разиграва на Земята като такива периоди. Днес бихме отишли твърде далеко, ако бих почнал да ви излагам как тези следващи един след друг периоди се ръководят, подразделят се от това, което сега в астрономията се нарича преместване на точката на равноденствие. Това е свързано с положението на земната ос спрямо оста на еклиптиката, това е свързано с великите процеси в констелациите на съседните ни мирови тела, и, действително, има напълно определени епохи, когато, вследствие на особеното положение на оста на Земята по отношение на другите тела от нейната система, съществува напълно различно разпределение на топлината и студа на нашата Земя от всякога. Благодарение на това положение на земната ос по отношение на съседните светила се изменят климатичните условия. И действително, в течение на малко повече от 25 000 години нашата земна ос описва нещо като конус или кръгово движение, така щото известни състояния, които нашата Земя преживява в определено време, тя ги преживява отново след 25-26 хиляди години в друга форма, а именно, на по-висока степен. Но винаги между тези големи промеждутъци от време лежат по-малки промеждутъци.
към текста >>

14. Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911 GA_130 Езотеричното християнство

В науката това се нарича напредване на пролетната точка, на точката на пролетното равноденствие.
Срещу прогресивните Духове във Вселената стоят техни противници, в този случай онези Духове на Личността, които са изостанали в своето развитие. Тези противници, лошите Духове на Личността сега имат предимство. Това е свързано с изменената посока на Земната ос в 1250 година. Земята описва в течение на хилядолетия едно конусовидно движение, движение на нейната ос, което образува два конуса с върхове в центъра на Земята; тя описва едно танцувално движение. От петото, шестото столетие преди Христа оста на Земята се обръща все повече. В науката това се нарича напредване на пролетната точка, на точката на пролетното равноденствие. По-рано разпределението на пролетта, лятото, есента и зимата е било различно, то е било по-равномерно.
към текста >>

15. 6. БЕЛЕЖКИ GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

„пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н. „пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условия та на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр.
към текста >>

16. 7. БЕЛЕЖКИ GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

„пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н. „пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да по стигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий,Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Нитче и други.
към текста >>

17. Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Тогава е времето на слънчевото равноденствие, когато се празнува Еньовден.
Духовната наука, която може да проникне с напълно ясно съзнание в тези неща знае, че когато човекът няма всичко това само теоретически в главата, а може да почувства също и със сърцето, той ще каже: О, ти настъпваща пролет и лятна мощ, ти довеждаш всичко във физическата природа до избуяване и цъфтеж, ти повикваш елементарните същества да излязат навън от Земята и да започнат своята работа. И през лятото, в средата на лятото тези низши елементарни същества празнуват нещо като екстаз, като пароксизъм. Тогава е времето на слънчевото равноденствие, когато се празнува Еньовден. После идва есента и зимата, и човекът дълбоко в душата си може да почувства: С намаляването на външната физическа слънчева сила, с настъпването на зимата, когато навън всичко умира, когато става все по-тъмно и по-тъмно, тогава най-висшите божествено-духовни сили се съединяват с тази част на Земята, където живеем ние и тогава се чувстваме като обгърнати от тези най-висши духовни същества, чувстваме, че в дълбочината на душата си ние принадлежим към тях. Така ние изпитваме дълбоко почитание, когато знаем, че с настъпването на зимата ни е позволено да погледнем към тези прасродни духовни сили, които се появяват като откровение непосредствено около нас. Те да бъдат опознати, е призванието на теософията. Тя ще донесе на хората яснота относно всичко това.
към текста >>

18. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Но онова, което в древността било изостанало чрез придвижване на равноденствието напред като призрачно преживяване от стари времена, в по-късен период бивало измествано все повече и по такъв начин се превръща в нещо ариманическо.
За всяко новопоявило се нещо на света се създава както една луциферическа, така и една ариманическа противоположност. Онова, което в смисъла на ингевоните било съдържащото се в регулираната еволюция на човечеството, се отнасяло за периода на първото пълнолуние след пролетното слънцестояние. Но онова, което в древността било изостанало чрез придвижване на равноденствието напред като призрачно преживяване от стари времена, в по-късен период бивало измествано все повече и по такъв начин се превръща в нещо ариманическо. Следователно, ако посвещаваното в древността на истинския култ към Херта било преместено с близо четири недели по-късно, то се било превърнало в ариманическо. Така преминаването в ариманическо състояние означа-вало, че взаимовръзката, съединяването на земната жена с духовния свят е било търсено по неправомерен начин в неправомерно време. Впоследствие то било увековечело във Валпургиевата нощ на 30 Април срещу 1 Май! Тук е редно да виждаме само едно ариманическо времеизместване. Знаете, че луциферическото времеизместване става назад; ариманическото протича обратно, защото стои във връзка с придвижването на равноденствието напред в този случай изостаналото се явява по-късно.
към текста >>

Знаете, че луциферическото времеизместване става назад; ариманическото протича обратно, защото стои във връзка с придвижването на равноденствието напред в този случай изостаналото се явява по-късно.
Но онова, което в древността било изостанало чрез придвижване на равноденствието напред като призрачно преживяване от стари времена, в по-късен период бивало измествано все повече и по такъв начин се превръща в нещо ариманическо. Следователно, ако посвещаваното в древността на истинския култ към Херта било преместено с близо четири недели по-късно, то се било превърнало в ариманическо. Така преминаването в ариманическо състояние означа-вало, че взаимовръзката, съединяването на земната жена с духовния свят е било търсено по неправомерен начин в неправомерно време. Впоследствие то било увековечело във Валпургиевата нощ на 30 Април срещу 1 Май! Тук е редно да виждаме само едно ариманическо времеизместване. Знаете, че луциферическото времеизместване става назад; ариманическото протича обратно, защото стои във връзка с придвижването на равноденствието напред в този случай изостаналото се явява по-късно. Ето как онова, което представлявало ариманическата, мефистофелската обратна страна на култа към Херта, превръщането в дяволското, станало по-сетне "Валпургиева нощ", която е свързана с най-старата мистерийна същност и от която впоследствие останал единствено избледнелият спомен.
към текста >>

19. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

В отдавна минали времена Слънцето е изгрявало в ранната пролет в съзвездието Бик, след това в съзвездието Овен; точката на пролетното равноденствие се премества по кръга на Зодиака и навлиза сега в съзвездието Риби.
Ако от живота на нервите се обърнем към това, което се отнася към живота на представите, към живота на дишането, към областта на чувствата – какво ще видим? Някаква представа за това, което едновременно ще оживи нашето възприятие, давайки ни това, което по съответния начин може да се изправи пред нашата душа. Всичко вие знаете, че Слънцето през пролетта изгрява в една определена точка. През ранна пролет, на 21 март то изгрява в определена точка. Но тя не е неизменна, знаете това. В отдавна минали времена Слънцето е изгрявало в ранната пролет в съзвездието Бик, след това в съзвездието Овен; точката на пролетното равноденствие се премества по кръга на Зодиака и навлиза сега в съзвездието Риби. Виждаме придвижването на пролетната точка по кръга на Зодиака. Но ако точката се придвижва по кръга, то, разбира се, след определен период от време тя отново ще се завърне на предишното място. Традиционната астрономия знае за това. Времето, за което пролетната точка изминава своя път по окръжността на Зодиака, се равнява, примерно, на 25900 години, закръгляйки го – на 26000 години. Значи, с това число от 26 хиляди години, се измерва в космоса придвижването на точката на пролетното равноденствие по кръга на Зодиака.
към текста >>

Значи, с това число от 26 хиляди години, се измерва в космоса придвижването на точката на пролетното равноденствие по кръга на Зодиака.
В отдавна минали времена Слънцето е изгрявало в ранната пролет в съзвездието Бик, след това в съзвездието Овен; точката на пролетното равноденствие се премества по кръга на Зодиака и навлиза сега в съзвездието Риби. Виждаме придвижването на пролетната точка по кръга на Зодиака. Но ако точката се придвижва по кръга, то, разбира се, след определен период от време тя отново ще се завърне на предишното място. Традиционната астрономия знае за това. Времето, за което пролетната точка изминава своя път по окръжността на Зодиака, се равнява, примерно, на 25900 години, закръгляйки го – на 26000 години. Значи, с това число от 26 хиляди години, се измерва в космоса придвижването на точката на пролетното равноденствие по кръга на Зодиака. С това число в космоса се измерва хода на Слънцето. Така, приблизително, можем да кажем. Да запомним това число и да добавим още едно наблюдение.
към текста >>

Безброй години, винаги на тласъци, се придвижва точката на пролетното равноденствие; колкото са тласъците, толкова са дишанията при човека за денонощие.
Да сметнем колко дишания ще се паднат за 24-те часа на денонощието. Средният брой дишания в минута умножаваме по 60 и получаваме броя дишания за час – 1080 дишания в час. След това умножаваме това число на 24 и получаваме 25920! Това е средният брой дишания на човек за денонощие. Получаваме същия брой, както и броя години, в които Слънцето преминава в космоса кръга на Зодиака. Безброй години, винаги на тласъци, се придвижва точката на пролетното равноденствие; колкото са тласъците, толкова са дишанията при човека за денонощие. Същото число! Замислете се колко изумително се потвърждава тук библейското изречение: мъдростта на света е изразена в числото и мярката /бележка 83/. Числото, вписано в космоса, отново се изправя пред нас в нашето дишане в течение на денонощие. Даже дишането на човека стои във връзка с живота на космоса, във връзка, която вчера обрисувахме в откритата лекция.
към текста >>

20. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Така наречената точка на пролетното равноденствие някога се е намирала в Телец.
В нашето мислене, както сме го донесли с раждането си, живее световният ритъм. Световният ритъм живее в нас повече, отколкото се вярва. Това може дори да се докаже с цифри, само че малко хора познават нещо от тези тайни на битието. Не се страхувайте да разгледате с мен как целият световен ритъм живее в нашия собствен организъм, в протичащото в нас. Знаете, че всяка година изгревът на Слънцето се измества малко встрани. Така наречената точка на пролетното равноденствие някога се е намирала в Телец. По-късно се премества в Овен и с всяка година се измества по-нататък, като сега се намира в Риби. Слънцето не изгрява всяка година на 21 март в една и съща точка и поради това то прави голям кръг. След около 25 920 години Слънцето прави пълна обиколка, преминава през цялата елипса. Днес то изгрява в определена точка пред съзвездието Риби и отново ще достигне същата точка след 25 920 години. Куриозното е, че ако разглеждате тези 25 920 години като една световна година, както са ги разглеждали древните гърци, и потърсите един ден от тази световна година, трябва да разделите всичко на 365.
към текста >>

Единичното вдишване и издишване се отнася към вдишването през целия 24-часов ден, както изместването на точката на пролетното равноденствие за една година спрямо изместването на Слънцето за през 25 920 години.
Вземете един ден като едно вдишване и издишване – в известен смисъл той наистина е едно вдишване и издишване и протича така, че сутрин нашето физическо и етерно тяло вдишват астралното тяло и нашия аз, а вечер при заспиване издишват аза и астралното тяло. Това наистина е едно вдишване и издишване. Колко често правим това в един слънчев ден, дълъг около 70-71 години? Ние правим това вдишване и издишване, което означава животът ни за един ден – можете сами да сметнете – почти 25 920 пъти. Толкова дни се съдържат именно в 71 години. Единичното вдишване и издишване се отнася към вдишването през целия 24-часов ден, както изместването на точката на пролетното равноденствие за една година спрямо изместването на Слънцето за през 25 920 години. Отделният човешки земен живот се отнася към голямата слънчева година от 25 920, както един ден от нашия живот. Един 24-часов ден се съдържа в нашия 71-годишен живот също толкова пъти, колкото една година – в обиколката на Слънцето. Представете си какво всъщност означава това, че сме така вплетени в проникнатия със слънчевите лъчи космос, че доколкото животът ни е вътрешен човешки живот, той цифрено изразява великата музика на сферите в космоса!
към текста >>

21. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Те построили една от тези пирамиди с такава математическа точност, щото нейната сянка изчезвало в пролетното равноденствие, поради положението на слънцето сянката изчезвала в основата на пирамидата и се показвала отново на есенното равноденствие.
След като е преминал през смърт, той е, на няколко места едновременно, енергията чрез която съзрява всичко, което расте от земята. Древният египетски мъдрец бързо си представя как Силите, които ни светят над от Слънцето, навлизат в земята и стават част от нея и как като Слънчеви Сили, заровени в земята, подават отново на човека онова, което узрява от земята. Египетският мит е основан върху историята на Озирис как е бил убит, как неговата съпруга Изис е трябвало да започна своето търсене, как го е донесла обратно в Египет, а след това той става деятелен под друга форма, от земята. На една от египетските пирамиди е изобразено цялото събитие по многозначителен начин. Египтяните не само са записвали със своето особено писмо онова, което са знаели от решението на великите космични тайни, те също така са го изразявали и в своите архитектурни конструкции. Те построили една от тези пирамиди с такава математическа точност, щото нейната сянка изчезвало в пролетното равноденствие, поради положението на слънцето сянката изчезвала в основата на пирамидата и се показвала отново на есенното равноденствие. В тази пирамида египтяните се опитали да изобразят, как силите, които светели долу от слънцето са заровени вече в земята и подбуждат енергиите на земята, така че земята да може да произведе плодовете, от които човечеството се нуждае.
към текста >>

22. Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Да последваме Земята приблизително до пролетното равноденствие в края на Март.
Нека сега да последваме Земята по-нататък в нейния годишен ход. Нека да я последваме до времето, в което се намираме именно сега. Да последваме Земята приблизително до пролетното равноденствие в края на Март. Тогава ние трябва да представим нещата по следния начин. Земята (Рис. 2, червено) издишва; душевните ú сили са отчасти вътре в нея, обаче тя започва да ги издишва; душевните сили на Земята се разливат навън в Космоса. И докато през Декември силата на Христовия Импулс е тясно свързана със Земята, сега ние откриваме как този Христов Импулс започва да облъчва Земята с разливащите се навън душевни сили (стрелките)
към текста >>

пълнолунието след пролетното равноденствие.
От тук идва и датирането на Великден, който винаги се пада през първата неделя след пролетното пълнолуние, т.е. пълнолунието след пролетното равноденствие. И човекът, усещайки тези подробности, би трябвало по отношение на Великдена, да си каже: Ако аз се присъединя към силата на Христос, моята душа, заедно с издишаната сила на Земната душа, също се разлива навън в космическите простори и приема в себе си Слънчевата сила, която сега Христос извлича от Земята за човешките души, както Той, преди Мистерията на Голгота, я извличаше за тези човешки души от Космоса.
към текста >>

Ако размислите върху утвърждаването на Великденския празник, какъвто го имаме днес, Вие ще установите, че до определен момент то е свързано с пространството, до момента, в който казваме: Ето, тук е пълнолунието след пролетното равноденствие!
Ако размислите върху утвърждаването на Великденския празник, какъвто го имаме днес, Вие ще установите, че до определен момент то е свързано с пространството, до момента, в който казваме: Ето, тук е пълнолунието след пролетното равноденствие! – До този момент всичко се определя според пространството. Сега обаче напускаме пространството: Неделята след пролетното пълнолуние! Неделята не се определя според пространствени величини; тя съществува в цикъла на годишния кръговрат, също както и останалите дни от седмицата винаги следват един след друг в цикъла: Събота, неделя, понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък и т.н. Но по този начин ние напускаме пространството; от пространствено установяване на Лунната констелеция ние преминаваме към неделята в чисто времевия ход на годишния кръг.
към текста >>

И в календара, идващ от древната мъдрост, няколко дни след есенното равноденствие, те откриваха датата 29.
Ето какво пророчески видяха онези, които още в древните Мистерии се опитваха духовно да вникнат в годишния кръговрат. Те знаеха, че през тяхната епоха тази тайна все още няма да бъде разкрита: Как силата на Михаил идва в помощ на човешките души, които се спускат към Земята. Обаче те знаеха, че когато душите отново ще се родят, тази Михаилова сила ще се притече на помощ за идващите на Земята човешки души. Ето в каква светлина разглеждаха те годишния кръговрат. И в календара, идващ от древната мъдрост, няколко дни след есенното равноденствие, те откриваха датата 29. Септември, деня на Михаил. И тъкмо за обикновените хора от народа този Михаилов ден беше от изключителна важност.
към текста >>

23. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924 GA_233a Великденският празник

Той неудържимо ни насочва и води към празниците в сезона на пролетното равноденствие, показващи родството си с християнския Великден поне що се отнася до годишното време; към празниците свързани с новият, пробуждащ се и експлозивно израстващ природен свят.
Великденският празник е празник на Възкресението. Обаче в същото време Великденският празник сочи към епохи, които са много по-древни от християнството. Той неудържимо ни насочва и води към празниците в сезона на пролетното равноденствие, показващи родството си с християнския Великден поне що се отнася до годишното време; към празниците свързани с новият, пробуждащ се и експлозивно израстващ природен свят.
към текста >>

Обаче тук ние трябва да изтъкнем, че според вътрешния си смисъл християнският Великден изобщо не съвпада с езическите празници на пролетното равноденствие.
Като християнски празник, Великдена е един празник на Възкресението. Съответствуващият му езически празник, който се пада в приблизително същото годишно време, както и Великдена, е един вид празник на пролетно обновената земна природа, празник на нейното пролетно пробуждане и възкресение, след като ако мога така да се изразя досега тя е била дълбоко унесена в своя дълъг зимен сън. Обаче тук ние трябва да изтъкнем, че според вътрешния си смисъл християнският Великден изобщо не съвпада с езическите празници на пролетното равноденствие. Като истински християнски празник, практически той е родствен с онези древни празници на езическите епохи, които произлизат от Мистериите и които се празнуват не в пролетните, а в есенните сезони на годината.
към текста >>

24. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

Виждаме, че все пак е останало нещо, което кара човека да се замисли и попита: Да, и кога е първата неделя след първото пълнолуние на тазгодишното пролетно равноденствие?
Да, едва така ние ще разберем и начина, по който днес човек все още отправя поглед към Слънцето и Луната, за да определи датата на Великденския празник не според друго, а според тяхната взаимна констелация. Виждаме, че все пак е останало нещо, което кара човека да се замисли и попита: Да, и кога е първата неделя след първото пълнолуние на тазгодишното пролетно равноденствие? С други думи, Великденският празник се определя според първата неделя след пролетното равноденствие. А с това се загатва утре ще се спрем още по-подробно на този момент че в облика на структурите на Великденския празник се намесва и нещо, което идва от горе, от Космоса. Но идеята за Великдена, мисълта за Великдена, трябва отново да се пробуди в човешкото сърце. А тя може да се пробуди само ако погледнем към древните Мистерии и си спомним как посветения поглежда в себе си: Портата на човека! , как прониква в себе си: трикамерния човек!
към текста >>

С други думи, Великденският празник се определя според първата неделя след пролетното равноденствие.
Да, едва така ние ще разберем и начина, по който днес човек все още отправя поглед към Слънцето и Луната, за да определи датата на Великденския празник не според друго, а според тяхната взаимна констелация. Виждаме, че все пак е останало нещо, което кара човека да се замисли и попита: Да, и кога е първата неделя след първото пълнолуние на тазгодишното пролетно равноденствие? С други думи, Великденският празник се определя според първата неделя след пролетното равноденствие. А с това се загатва утре ще се спрем още по-подробно на този момент че в облика на структурите на Великденския празник се намесва и нещо, което идва от горе, от Космоса. Но идеята за Великдена, мисълта за Великдена, трябва отново да се пробуди в човешкото сърце. А тя може да се пробуди само ако погледнем към древните Мистерии и си спомним как посветения поглежда в себе си: Портата на човека! , как прониква в себе си: трикамерния човек! , как се бори за своето освобождаване: Портата на смъртта!
към текста >>

25. 1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Само някои празнични моменти, каквито са например пролетното и есенното равноденствие, напомнят за някогашното дълбоко съизживяване на годишния цикъл.
А после, с настъпването на днешните месеци Август и Септември, човешката душа усещаше, че отново трябва да се върне към Земята, след като обаче е почерпила могъщи сили от летния екстаз, благодарение на които може да преживее зимните месеци по един по-вътрешен, човешки начин. фактически през онези далечни времена не една или друга част от човека, а целият човек съизживяваше живота на годишния цикъл, така че той усещаше духовните сили, скрити зад годишния цикъл, като свои, човешки сили. Изобщо за тогавашните хора беше нещо много важно да се научат да съизживяват определени периоди от годишния цикъл. И тъкмо в тези периоди възникнаха първоначалните импулси за утвърждаването на основните празници. По-късно хората се придържаха към тези празници малко или много по силата на традицията. Само някои празнични моменти, каквито са например пролетното и есенното равноденствие, напомнят за някогашното дълбоко съизживяване на годишния цикъл. Навремето тези усещания бяха извънредно силни, извънредно интензивни.
към текста >>

26. 9. Бележки GA_276 Изкуството и неговата мисия

„пролетна точка“ на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н. „пролетна точка“ на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена.
към текста >>

27. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

една платоническа година, времето нужно на Слънцето, изгрявайки в Овена през пролетното равноденствие, да се завърти отново в него, то получавате 25,920 години.
И ако вземете цялата обиколка на слънцето през Зодиака, т.е. една платоническа година, времето нужно на Слънцето, изгрявайки в Овена през пролетното равноденствие, да се завърти отново в него, то получавате 25,920 години. Тук имате един странен числов пример за свързаността на човека с цялата Вселена. Защото пътят на Слънцето в години, платоническата година, се изразява в число по същия начин, както земните дни на човека. Това виждате ли може да бъде представено по доста нагледен начин, но то ни отвежда в изключителни дълбини на устройството на света. Необходимо е само да имате предвид това, което подчертаваме в Антропософията, а именно, че когато човекът заспива, неговият Аз и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, а при събуждане се връщат обратно. Трябва да си представите това като един вид издишване и вдишване на духовно-душевното от физическото тяло, и тогава получавате такива дихателни движения, които се осъществяват чрез това издишване и вдишване през един човешки живот, който живот спрямо нещо друго представлява един ден 25,915 или 25,920 нали това са дните на високосните години, чрез тях разликата от 5 отново се изравнява.
към текста >>

28. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Ако да кажем през предходната година сме наблюдавали точката на пролетното равноденствие в нейното точно място на небето спрямо другите звезди, или сме я наблюдавали през 1923 г., и през 1924 г.
До тази платоническа година ние достигаме, когато наблюдаваме точката на слънчевия изгрев в утрото на деня, когато започва пролетта, на 21 март на съответната година. Тогава Слънцето изгрява в една определена точка на небосклона. Тази точка може да бъде видяна в зодиака и през всички времена хората са отбелязвали тази точка, защото всяка година тя се измества с малко. Ако да кажем през предходната година сме наблюдавали точката на пролетното равноденствие в нейното точно място на небето спрямо другите звезди, или сме я наблюдавали през 1923 г., и през 1924 г. отново, то тазгодишната точка на слънчевото изгрява не е разположена на същото място, но е изместена в посока, която можем да определим именно ако чрез една линия свържем съзвездието на Овена със съзвездието на Рибите. Точката на пролетното равноденствие се измества в тази посока на Зодиака. Така тя всяка година се измества с малко. Това показва, че в цяла та констелация на съзвездията всяка година се извършва едно изместване, което може да бъде регистрира но по този начин. И ако проверим какво представлява сбора от тези измествания, Вие можете да видите това, когато настъпи дадено изместване, то в тази година тази точка е тук, в тази, тук, и т.н.
към текста >>

Точката на пролетното равноденствие се измества в тази посока на Зодиака.
До тази платоническа година ние достигаме, когато наблюдаваме точката на слънчевия изгрев в утрото на деня, когато започва пролетта, на 21 март на съответната година. Тогава Слънцето изгрява в една определена точка на небосклона. Тази точка може да бъде видяна в зодиака и през всички времена хората са отбелязвали тази точка, защото всяка година тя се измества с малко. Ако да кажем през предходната година сме наблюдавали точката на пролетното равноденствие в нейното точно място на небето спрямо другите звезди, или сме я наблюдавали през 1923 г., и през 1924 г. отново, то тазгодишната точка на слънчевото изгрява не е разположена на същото място, но е изместена в посока, която можем да определим именно ако чрез една линия свържем съзвездието на Овена със съзвездието на Рибите. Точката на пролетното равноденствие се измества в тази посока на Зодиака. Така тя всяка година се измества с малко. Това показва, че в цяла та констелация на съзвездията всяка година се извършва едно изместване, което може да бъде регистрира но по този начин. И ако проверим какво представлява сбора от тези измествания, Вие можете да видите това, когато настъпи дадено изместване, то в тази година тази точка е тук, в тази, тук, и т.н. Веднъж изместването достига дотук, после, дотук, докато отново се върне в същата точка. Това означава, че след определен период от време точката на пролетното равноденствие трябва да застане отново на същото място на небето.
към текста >>

Това означава, че след определен период от време точката на пролетното равноденствие трябва да застане отново на същото място на небето.
Точката на пролетното равноденствие се измества в тази посока на Зодиака. Така тя всяка година се измества с малко. Това показва, че в цяла та констелация на съзвездията всяка година се извършва едно изместване, което може да бъде регистрира но по този начин. И ако проверим какво представлява сбора от тези измествания, Вие можете да видите това, когато настъпи дадено изместване, то в тази година тази точка е тук, в тази, тук, и т.н. Веднъж изместването достига дотук, после, дотук, докато отново се върне в същата точка. Това означава, че след определен период от време точката на пролетното равноденствие трябва да застане отново на същото място на небето. Или е настъпило едно еднократно завъртане на целия слънчев път по отношение на утринното изгряване. Ако ги изчислим, то това става средно на всеки 25920 години. Така ние получаваме един ритъм, съдържащ най-големия интервал, който засега е достъпен на човешкото възприемане: платоническата космическа година, продължаваща около 25920 наши години.
към текста >>

През точката на пролетното равноденствие до Еньовден ние внасяме със себе си зимата, после това се уравновесява.
В човешкия организъм съществуват въздействия, на които човек изобщо не обръща внимание. Вътрешно човекът пренася лятото в зимата, зимата, в лятото. Когато настъпи лято, ние внасяме в себе си това, което нашият организъм е изживял през зимата. През точката на пролетното равноденствие до Еньовден ние внасяме със себе си зимата, после това се уравновесява. Когато наближи есента, ние започваме да носим със себе си лятото по-нататък, носим го със себе си до Коледа, до 21 декември, после това отново се уравновесява. Така че тази смяна на топлина и студ ние непрекъснато носим в себе си по един уравновесяващ начин. Но какво правим ние при това?
към текста >>

29. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ние знаем, – само съвсем накратко ще опиша този въпрос, – че точката на пролетното равноденствие, точката на изгрева на Слънцето през пролетта, се движи по еклиптиката.
И така, ако сега насочите погледа си към небесните явления и обърнете внимание на един факт, който често съм подчертавал в моите лекции[12], ще намерите следното. Ние знаем, – само съвсем накратко ще опиша този въпрос, – че точката на пролетното равноденствие, точката на изгрева на Слънцето през пролетта, се движи по еклиптиката. Знаем също, че тази точка на пролетното равноденствие се намира днес в съзвездието Риби, а преди това е била в съзвездието Овен, а още по-рано в съзвездието Телец, – това е било времето на култа към бика при египтяните и халдейците. Преди това се е намирала в съзвездието Близнаци, а още по-рано – в съзвездието Рак и Лъв. Обаче, тук вече стигаме до времената, които са почти времената на ледниковия период. И представяйки си до края това, което имаме тук, трябва да кажем, че тази точка на равноденствието се движи по цялата траектория на еклиптиката. Знаем, че това се нарича платонова година, голяма мирова година, и знаем, че продължителността ѝ е примерно 25920 години, така че можем да кажем, че тези 25920 години включват в себе си сбор от процеси.
към текста >>

Знаем също, че тази точка на пролетното равноденствие се намира днес в съзвездието Риби, а преди това е била в съзвездието Овен, а още по-рано в съзвездието Телец, – това е било времето на култа към бика при египтяните и халдейците.
И така, ако сега насочите погледа си към небесните явления и обърнете внимание на един факт, който често съм подчертавал в моите лекции[12], ще намерите следното. Ние знаем, – само съвсем накратко ще опиша този въпрос, – че точката на пролетното равноденствие, точката на изгрева на Слънцето през пролетта, се движи по еклиптиката. Знаем също, че тази точка на пролетното равноденствие се намира днес в съзвездието Риби, а преди това е била в съзвездието Овен, а още по-рано в съзвездието Телец, – това е било времето на култа към бика при египтяните и халдейците. Преди това се е намирала в съзвездието Близнаци, а още по-рано – в съзвездието Рак и Лъв. Обаче, тук вече стигаме до времената, които са почти времената на ледниковия период. И представяйки си до края това, което имаме тук, трябва да кажем, че тази точка на равноденствието се движи по цялата траектория на еклиптиката. Знаем, че това се нарича платонова година, голяма мирова година, и знаем, че продължителността ѝ е примерно 25920 години, така че можем да кажем, че тези 25920 години включват в себе си сбор от процеси. Тези процеси протичат така, че вътре в тях на Земята се проявява ритмично движение: ледников период, междинен период, ледников период, междинен период.
към текста >>

И представяйки си до края това, което имаме тук, трябва да кажем, че тази точка на равноденствието се движи по цялата траектория на еклиптиката.
И така, ако сега насочите погледа си към небесните явления и обърнете внимание на един факт, който често съм подчертавал в моите лекции[12], ще намерите следното. Ние знаем, – само съвсем накратко ще опиша този въпрос, – че точката на пролетното равноденствие, точката на изгрева на Слънцето през пролетта, се движи по еклиптиката. Знаем също, че тази точка на пролетното равноденствие се намира днес в съзвездието Риби, а преди това е била в съзвездието Овен, а още по-рано в съзвездието Телец, – това е било времето на култа към бика при египтяните и халдейците. Преди това се е намирала в съзвездието Близнаци, а още по-рано – в съзвездието Рак и Лъв. Обаче, тук вече стигаме до времената, които са почти времената на ледниковия период. И представяйки си до края това, което имаме тук, трябва да кажем, че тази точка на равноденствието се движи по цялата траектория на еклиптиката. Знаем, че това се нарича платонова година, голяма мирова година, и знаем, че продължителността ѝ е примерно 25920 години, така че можем да кажем, че тези 25920 години включват в себе си сбор от процеси. Тези процеси протичат така, че вътре в тях на Земята се проявява ритмично движение: ледников период, междинен период, ледников период, междинен период. Виждаме, че в периода, когато има раздвижване на духовния живот на човечеството, точката на пролетното равноденствия навлиза в знака Риби. В гръко-латинската епоха тя се е намирала в знака Овен, преди това – в знака Телец и така нататък. Връщайки се примерно до знака Лъв и в съответствие назад до Дева, стигаме до епохата, когато в нашите области и по цяла Европа, а също и Америка, се появява обледеняване.
към текста >>

Трябва да търсим точката на равноденствието в знака Скорпион, когато в тези области отново ще имаме ледников период.
Знаем, че това се нарича платонова година, голяма мирова година, и знаем, че продължителността ѝ е примерно 25920 години, така че можем да кажем, че тези 25920 години включват в себе си сбор от процеси. Тези процеси протичат така, че вътре в тях на Земята се проявява ритмично движение: ледников период, междинен период, ледников период, междинен период. Виждаме, че в периода, когато има раздвижване на духовния живот на човечеството, точката на пролетното равноденствия навлиза в знака Риби. В гръко-латинската епоха тя се е намирала в знака Овен, преди това – в знака Телец и така нататък. Връщайки се примерно до знака Лъв и в съответствие назад до Дева, стигаме до епохата, когато в нашите области и по цяла Европа, а също и Америка, се появява обледеняване. Трябва да търсим точката на равноденствието в знака Скорпион, когато в тези области отново ще имаме ледников период. По такъв начин, развиващото се в продължение на 25920 години обхваща нещо ритмично; нещо ритмично, което, разбира се, е доста продължително.
към текста >>

Това означава, че човек в ежедневния си живот открива същите числа, или поне същия ритъм, който се открива в голямата мирова година чрез преминаването на точката на пролетното равноденствие.
Но този ритъм чисто като числов ритъм напомня, както неведнъж съм казвал, на друг ритъм. Обаче тук няма да изпадам в подробности. Но ако става дума за ритъм и се изрази числено, и ако съответстващите числа са равни, то този ритъм е подобен на другия, с които си имаме работа. Знаете, че броят на дихателните цикли на човека – вдишвания и издишвания – е примерно 18 цикъла в минута. Ако пресметнете броя на дихателните цикли за денонощие, пак ще получите същото число – 25920. Това означава, че човек в ежедневния си живот открива същите числа, или поне същия ритъм, който се открива в голямата мирова година чрез преминаването на точката на пролетното равноденствие. За денонощие човек осъществява този ритъм, за денонощие! Следователно, денонощието съответства на платоновата година по отношение на дишането. И така, точката на пролетното равноденствие, тоест нещо свързано със слънцето, видимо обикаля за 25920 години. При нас това става за денонощие. За денонощие човек извършва 25920 дихателни цикъла.
към текста >>

И така, точката на пролетното равноденствие, тоест нещо свързано със слънцето, видимо обикаля за 25920 години.
Знаете, че броят на дихателните цикли на човека – вдишвания и издишвания – е примерно 18 цикъла в минута. Ако пресметнете броя на дихателните цикли за денонощие, пак ще получите същото число – 25920. Това означава, че човек в ежедневния си живот открива същите числа, или поне същия ритъм, който се открива в голямата мирова година чрез преминаването на точката на пролетното равноденствие. За денонощие човек осъществява този ритъм, за денонощие! Следователно, денонощието съответства на платоновата година по отношение на дишането. И така, точката на пролетното равноденствие, тоест нещо свързано със слънцето, видимо обикаля за 25920 години. При нас това става за денонощие. За денонощие човек извършва 25920 дихателни цикъла. Това е същия образ, както и във външната Вселена. Ако имаше такова същество, което всяка година правеше една вдишка и една издишка, – естествено, това е само безразсъдна хипотеза, която използваме за пояснение, – живеейки достатъчно дълго, за 25920 години би извършило същия процес, който човек извършва за едно денонощие. Във всеки случай, виждаме, как човек в малкото до известна степен отразява това, което ни се представя в големия миров процес в друга форма.
към текста >>

30. Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Но това, което имаме при определяне на времето, се съобразява на първо място с междинното Слънце, което съвпада с истинското Слънце само в перигей и апогей, а в другите случаи навсякъде се разминава с него; и освен това, с другото Слънце, което съвпада с междинното Слънце само в точките на равноденствието.
Тук имате линията на наблюдение (ЕS); представете си, че проектирате Слънцето тук (S); да предположим, че Слънцето се е придвижило напред (S1), и виe щe получите неговото видимо място с всичко, което следва да се отчита като проекция на това, което се получава, когато Земята и Слънцето се разминават. Трябва само, ако искате да получите вярно изчисление, да отчетете всички различни корективи, например уравненията на Бесел[4] и други подобни. Трябва в това място да отчетете всичко, което тук действително го има. Трябва да вземете предвид, че за изчисленията съвременната астрономия има три Слънца, както вече споменах, а именно действителното Слънце, междинно Слънце и средно Слънце. Две от тези три Слънца, естествено, са измислени, защото тук има само истинско Слънце. Но това, което имаме при определяне на времето, се съобразява на първо място с междинното Слънце, което съвпада с истинското Слънце само в перигей и апогей, а в другите случаи навсякъде се разминава с него; и освен това, с другото Слънце, което съвпада с междинното Слънце само в точките на равноденствието. Следва само в съответствие с всичко това, да се коригира установеното като орбита на Слънцето. Когато всичко това се събере заедно и след това се направят изчисления, ще се получи, разбира се, този резултат. По такъв начин се получава резултат, който съвпада с това, което ни се дава чрез наблюдението на връзките на човека с космоса.
към текста >>

Най-важната от тези промени е прецесията на точката на пролетното равноденствие, ежегодно представляваща като сума 50,4".
[4] Фридрих Вилхелм Бесел – 1784-1846, немски математик, астроном и геодезист. Уравненията на Бесел се наричат също беселеви „редукции“ или „корекции“. Нееднократно са посочвани от Рудолф Щайнер когато е обсъждал движението на Слънцето и Земята по лемнискатата или третия основен закон на Коперник. Тези сведения съдържат различни движения и ефекти, които влияят на видимото място на звездите, и които Бесел е привел до рационална за практическата астрономия форма. Тук винаги става дума за съвсем малки величини, но които изразяват факта, че в астрономията няма нищо устойчиво и координатните системи, по които става ориентирането, самите се намират в състояние на промяна. Най-важната от тези промени е прецесията на точката на пролетното равноденствие, ежегодно представляваща като сума 50,4". Другите са периодични, с най-голяма амплитуда 20,5" (аберация), 17,2" (нутация по дължината) и 9,2" (нутация в наклона на еклиптиката) и с отнасящите се тук периоди от една година, съотв. 18⅔ години и 18⅔ години. Нагледни разработки и практически метод съдържат алманасите по астрономия.
към текста >>

31. Съдържание GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Прецесията на точката на пролетното равноденствие в течение на Голямата Платонова година (25920 години).
Всичко, което днес имаме като скални породи, е остатък от жизнени процеси, остатък от живото. Животът идва от мировото пространство. Слюда, кварц и фелдшпат като лекарствени средства. Прелитането на птиците. За коралите. Прецесията на точката на пролетното равноденствие в течение на Голямата Платонова година (25920 години). Земята отново ще стане пробудено, живо същество. Варовикови препарати при изтощение и недохранване. Хомеопатия и алопатия. За боите от растителен произход.
към текста >>

32. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Следователно точката на пролетното равноденствие[3] се е преместила.
Следователно точката на пролетното равноденствие[3] се е преместила. Изобразявайки това, ще получим следното: ако в наше време Слънцето през пролетта на 21 март изгрява в съзвездието Риби, преди 2160 години то е изгрявало в съзвездието Овен, още по-рано - в съзвездието Телец, още по-рано - в Близнаци. Има дванадесет такива съзвездия. Слънцето при своя (ежегоден пролетен) изгрев постоянно се мести, то върви в кръг: И така, точката на пролетното равноденствие обикаля по кръга целия свят. Тя винаги се мести от Запад на Изток.
към текста >>

Слънцето при своя (ежегоден пролетен) изгрев постоянно се мести, то върви в кръг: И така, точката на пролетното равноденствие обикаля по кръга целия свят.
Следователно точката на пролетното равноденствие[3] се е преместила. Изобразявайки това, ще получим следното: ако в наше време Слънцето през пролетта на 21 март изгрява в съзвездието Риби, преди 2160 години то е изгрявало в съзвездието Овен, още по-рано - в съзвездието Телец, още по-рано - в Близнаци. Има дванадесет такива съзвездия. Слънцето при своя (ежегоден пролетен) изгрев постоянно се мести, то върви в кръг: И така, точката на пролетното равноденствие обикаля по кръга целия свят. Тя винаги се мести от Запад на Изток.
към текста >>

Ако сега ние се отправим в бъдещето, ще се окаже, че Слънцето някога отново ще попадне в съзвездие Везни, (има се предвид точката на пролетното равноденствие - бел.
И така, връщайки се в миналото, бихте могли да си представите следното: скалните породи, които в настоящо време в древните Алпи притежават изключителна твърдост, започват да текат, например така, както тече желязото в леярския цех. Всъщност работата, разбира се, стои не съвсем така; но ако ние разглеждаме събитията в обратен ред, отначало имаме втвърдено състояние, а след това - течно. Ако сега ние се отправим в бъдещето, ще се окаже, че Слънцето някога отново ще попадне в съзвездие Везни, (има се предвид точката на пролетното равноденствие - бел. пр.) Сега то изгрява в съзвездието Риби, след 2160 години ще изгрява във Водолей (това не означава, че точката на пролетното равноденствие ще влезе в съзвездие Водолей след 2160 години, тя ще влезе там значително по-рано, около 2375 г. след Р. Х., тоест примерно след 360 години - бел. пр.), след това Слънцето ще изгрява в Козирог, след това в Стрелец, Скорпион и накрая - отново във Везни. Към това време, когато в бъдеще Слънцето отново ще изгрява през пролетта във Везни, целите древни Алпи ще се разрушат и разтворят.
към текста >>

пр.) Сега то изгрява в съзвездието Риби, след 2160 години ще изгрява във Водолей (това не означава, че точката на пролетното равноденствие ще влезе в съзвездие Водолей след 2160 години, тя ще влезе там значително по-рано, около 2375 г.
И така, връщайки се в миналото, бихте могли да си представите следното: скалните породи, които в настоящо време в древните Алпи притежават изключителна твърдост, започват да текат, например така, както тече желязото в леярския цех. Всъщност работата, разбира се, стои не съвсем така; но ако ние разглеждаме събитията в обратен ред, отначало имаме втвърдено състояние, а след това - течно. Ако сега ние се отправим в бъдещето, ще се окаже, че Слънцето някога отново ще попадне в съзвездие Везни, (има се предвид точката на пролетното равноденствие - бел. пр.) Сега то изгрява в съзвездието Риби, след 2160 години ще изгрява във Водолей (това не означава, че точката на пролетното равноденствие ще влезе в съзвездие Водолей след 2160 години, тя ще влезе там значително по-рано, около 2375 г. след Р. Х., тоест примерно след 360 години - бел. пр.), след това Слънцето ще изгрява в Козирог, след това в Стрелец, Скорпион и накрая - отново във Везни. Към това време, когато в бъдеще Слънцето отново ще изгрява през пролетта във Везни, целите древни Алпи ще се разрушат и разтворят. Твърдият кварц отново ще стане течен, Земята отново ще се превърне в растение, докато хората и животните ще се върнат в това състояние, в което те са били някога преди.
към текста >>

[3] точката на пролетното равноденствие: за преместването на точката на пролетното равноденствие в течение на Платоновата година виж Йоахим Шулц, «Ритми на звездите», Дорнах, 1977 г.
[3] точката на пролетното равноденствие: за преместването на точката на пролетното равноденствие в течение на Платоновата година виж Йоахим Шулц, «Ритми на звездите», Дорнах, 1977 г.
към текста >>

33. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Точката на пролетното равноденствие, както съм ви казвал, сега се намира в Риби.
Слънцето винаги изпраща на Земята ту повече, ту по-малко светлина и топлина. Точката на пролетното равноденствие, както съм ви казвал, сега се намира в Риби. По-рано тя се е намирала в (съзвездието) Овен. След някое време тя ще бъде в (съзвездието) Водолей. Едва тогава ще настъпи истинската американска цивилизация. Дотогава цивилизацията в Америка носи заимстван характер, тя в по-голяма или по-малка степен е само пренесена тук. Желаещият да види това може и днес да забележи колко могъщи са станали американците, и как все повече и повече се обезсилва Европа.
към текста >>

Това върви бавно; но когато Слънцето, бидейки в точката на пролетното равноденствие, встъпи в знака Водолей, то ще изпраща към Земята лъчи, благоприятстващи това, американската култура и цивилизация да станат особено могъщи.
Едва тогава ще настъпи истинската американска цивилизация. Дотогава цивилизацията в Америка носи заимстван характер, тя в по-голяма или по-малка степен е само пренесена тук. Желаещият да види това може и днес да забележи колко могъщи са станали американците, и как все повече и повече се обезсилва Европа. Фактът, че в Европа не могат да се примирят, е основан на това, че Европа всъщност повече не разбира себе си като страна в собствения смисъл, не разбира себе си. Цялата цивилизация се старае да се премести в Америка. Това върви бавно; но когато Слънцето, бидейки в точката на пролетното равноденствие, встъпи в знака Водолей, то ще изпраща към Земята лъчи, благоприятстващи това, американската култура и цивилизация да станат особено могъщи. Това е видно даже днес. Виждате ли, това наистина е достойно за внимание: тук, в Европа, може да се развива това, което ние наричаме антропософия. Тя не трябва да се развива на основата на расовите особености. Тя трябва да се развива от духа. Хората, които в Европа не са благосклонни към духа, ще вкарат Европа в катастрофа.
към текста >>

34. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

3. точката на пролетното равноденствие: за преместването на точката на пролетното равноденствие в течение на Платоновата година виж Йоахим Шулц, «Ритми на звездите», Дорнах, 1977 г.
3. точката на пролетното равноденствие: за преместването на точката на пролетното равноденствие в течение на Платоновата година виж Йоахим Шулц, «Ритми на звездите», Дорнах, 1977 г.
към текста >>

35. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

Ако например пълнолунието настъпи на 19 март, първо трябва да настъпи началото на пролетта, пролетното равноденствие, а след това, след 29 дни -пълнолунието.
ще бъде за нас Пасхалната Неделя, тъй като тя се явява първата неделя след пролетното пълнолуние. В този случай Пасха е възможно най-ранната. Но може да се случи, че пълнолунието да настъпи чак двадесет и девет дни след 21 март. Ако например пълнолунието настъпи на 19 март, първо трябва да настъпи началото на пролетта, пролетното равноденствие, а след това, след 29 дни -пълнолунието. В този случай Пасхалната Неделя ще се окаже неделята след четири седмици (след Пасхалната Неделя при най-ранната Пасха). Тогава празникът Пасха се отдалечава през април. По такъв начин празникът Пасха се разполага между 21 март и края на април. Така той се придвижва ту в едната, ту в другата посока.
към текста >>

И така, при установяването на празника Пасха са знаели, че той трябва да се пада в началото на пролетта - пролетното равноденствие, настъпващо след зимното слънцестоене.
Казвали са така: кога през пролетта стават най-големи силите, които дават възможност на растенията правилно, успешно да се развиват, които са най-благоприятни за успешното развитие на човека? Когато Слънцето и Луната си взаимодействат по правилен начин. Това става, когато за първи път пълната Луна изпраща към Земята своето пълно излъчване и поддържа излъчването на Слънцето. Следователно съчетанието на Слънцето и Луната става тогава, когато Слънцето, имащо своята най-голяма сила през пролетта, и Луната, имаща висша сила на всеки четири седмици, правилно си взаимодействат едно с друго. Ето защо Пасха е в неделя, денят, посветен на Слънцето, идващ след пролетното пълнолуние. И така, при установяването на празника Пасха са знаели, че той трябва да се пада в началото на пролетта - пролетното равноденствие, настъпващо след зимното слънцестоене.
към текста >>

Някога в древността очаквали първото пълнолуние след началото на есента, есенното равноденствие, и тогава определяли празника на Адонис.
Някога в древността очаквали първото пълнолуние след началото на есента, есенното равноденствие, и тогава определяли празника на Адонис. Така са се ориентирали по Луната, обаче са знаели при това и за противоположността: небето изпраща по същото време сняг. Празникът на Адонис винаги се е падал между края на септември и края на октомври - най-доброто време за спомняне на възкресението на човека. Тук на човек не му е нужно възкресението в природата. Но най-малкото в началото на празнуването на Пасха още е било известно, че Пасха се явява празник на смъртта (помена) и празник на възкресението. Това също се оказало забравено.
към текста >>

36. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите GA_354 Сътворението на света и човека

Точката, наричана точка на пролетта или точка на пролетното равноденствие, в която Слънцето изгрява на 21 март, се придвижва в съзвездието Риби все по-далеч.
Изгревът на Слънцето става при определено местонахождение на Слънцето на небосвода. Да допуснем, че анализираме изгрева на Слънцето на 21 март, през пролетта. Тогава установяваме определената точка на небосвода, в която се намира Слънцето в момента на изгрева. Виждате ли, ако днес погледнем в направлението, където изгрява Слънцето на 21 март, зад изгряващото Слънце ще открием съзвездието Риби, напълно конкретно съзвездие. Намирайки се в съзвездието Риби, Слънцето изгрява вече много столетия, макар и не на едно и също място. Точката, наричана точка на пролетта или точка на пролетното равноденствие, в която Слънцето изгрява на 21 март, се придвижва в съзвездието Риби все по-далеч. Виждате ли, преди една година Слънцето е изгряло, намирайки се малко по-назад, а преди още една година - още по-назад. Така че Слънцето не изгрява през цялото време в една и съща точка. Това е съзвездието Риби (изобразява го на дъската); в продължение на столетия, много дълго ние намираме точката на пролетното равноденствие в съзвездието Риби, но не винаги е било така. Ако се върнем назад към 1200-ната година - сега сме 1924 година, - ако се върнем назад, ще открием, че Слънцето тогава е изгрявало не в съзвездието Риби, а в съзвездието Овен. И пак точката на пролетното равноденствие дълго време се е намирала в съзвездието Овен.
към текста >>

Това е съзвездието Риби (изобразява го на дъската); в продължение на столетия, много дълго ние намираме точката на пролетното равноденствие в съзвездието Риби, но не винаги е било така.
Виждате ли, ако днес погледнем в направлението, където изгрява Слънцето на 21 март, зад изгряващото Слънце ще открием съзвездието Риби, напълно конкретно съзвездие. Намирайки се в съзвездието Риби, Слънцето изгрява вече много столетия, макар и не на едно и също място. Точката, наричана точка на пролетта или точка на пролетното равноденствие, в която Слънцето изгрява на 21 март, се придвижва в съзвездието Риби все по-далеч. Виждате ли, преди една година Слънцето е изгряло, намирайки се малко по-назад, а преди още една година - още по-назад. Така че Слънцето не изгрява през цялото време в една и съща точка. Това е съзвездието Риби (изобразява го на дъската); в продължение на столетия, много дълго ние намираме точката на пролетното равноденствие в съзвездието Риби, но не винаги е било така. Ако се върнем назад към 1200-ната година - сега сме 1924 година, - ако се върнем назад, ще открием, че Слънцето тогава е изгрявало не в съзвездието Риби, а в съзвездието Овен. И пак точката на пролетното равноденствие дълго време се е намирала в съзвездието Овен. Още по-рано, да кажем, например в древноегипетската епоха Слънцето е изгрявало не в съзвездието Овен, а в съзвездието Телец, още по-рано - в съзвездието Близнаци и т. н. Така че можем да кажем: точката на пролетното равноденствие на Слънцето постоянно се придвижва.
към текста >>

И пак точката на пролетното равноденствие дълго време се е намирала в съзвездието Овен.
Точката, наричана точка на пролетта или точка на пролетното равноденствие, в която Слънцето изгрява на 21 март, се придвижва в съзвездието Риби все по-далеч. Виждате ли, преди една година Слънцето е изгряло, намирайки се малко по-назад, а преди още една година - още по-назад. Така че Слънцето не изгрява през цялото време в една и съща точка. Това е съзвездието Риби (изобразява го на дъската); в продължение на столетия, много дълго ние намираме точката на пролетното равноденствие в съзвездието Риби, но не винаги е било така. Ако се върнем назад към 1200-ната година - сега сме 1924 година, - ако се върнем назад, ще открием, че Слънцето тогава е изгрявало не в съзвездието Риби, а в съзвездието Овен. И пак точката на пролетното равноденствие дълго време се е намирала в съзвездието Овен. Още по-рано, да кажем, например в древноегипетската епоха Слънцето е изгрявало не в съзвездието Овен, а в съзвездието Телец, още по-рано - в съзвездието Близнаци и т. н. Така че можем да кажем: точката на пролетното равноденствие на Слънцето постоянно се придвижва.
към текста >>

Така че можем да кажем: точката на пролетното равноденствие на Слънцето постоянно се придвижва.
Така че Слънцето не изгрява през цялото време в една и съща точка. Това е съзвездието Риби (изобразява го на дъската); в продължение на столетия, много дълго ние намираме точката на пролетното равноденствие в съзвездието Риби, но не винаги е било така. Ако се върнем назад към 1200-ната година - сега сме 1924 година, - ако се върнем назад, ще открием, че Слънцето тогава е изгрявало не в съзвездието Риби, а в съзвездието Овен. И пак точката на пролетното равноденствие дълго време се е намирала в съзвездието Овен. Още по-рано, да кажем, например в древноегипетската епоха Слънцето е изгрявало не в съзвездието Овен, а в съзвездието Телец, още по-рано - в съзвездието Близнаци и т. н. Така че можем да кажем: точката на пролетното равноденствие на Слънцето постоянно се придвижва.
към текста >>

Да вземем период от време, равен на 25 915 години, за който точката на пролетното равноденствие на Слънцето извършва пълен оборот.
Това, господа, свидетелства, че и самото Слънце се придвижва във Вселената. Слънцето се премества. Тук би следвало да кажем: премества се по видим начин, тъй като по същество се мести Земята, но сега работата не е в това. Да вземем период от време, равен на 25 915 години, за който точката на пролетното равноденствие на Слънцето извършва пълен оборот. Ако през 1924 г. виждаме точката на пролетното равноденствие, съвпадаща с определена точка от небосвода, преди 25 915 години Слънцето е изгрявало в същата тази точка от небосвода и това е ставало през 23 991 година преди Рождество Христово! За това време точката е описала пълен кръг. Виждате забележително явление. Слънцето по видим начин върви по кръга в течение на един ден; Слънцето описва кръг в течение на една година и Слънцето описва кръг в течение на 25 915 години.
към текста >>

виждаме точката на пролетното равноденствие, съвпадаща с определена точка от небосвода, преди 25 915 години Слънцето е изгрявало в същата тази точка от небосвода и това е ставало през 23 991 година преди Рождество Христово!
Това, господа, свидетелства, че и самото Слънце се придвижва във Вселената. Слънцето се премества. Тук би следвало да кажем: премества се по видим начин, тъй като по същество се мести Земята, но сега работата не е в това. Да вземем период от време, равен на 25 915 години, за който точката на пролетното равноденствие на Слънцето извършва пълен оборот. Ако през 1924 г. виждаме точката на пролетното равноденствие, съвпадаща с определена точка от небосвода, преди 25 915 години Слънцето е изгрявало в същата тази точка от небосвода и това е ставало през 23 991 година преди Рождество Христово! За това време точката е описала пълен кръг. Виждате забележително явление. Слънцето по видим начин върви по кръга в течение на един ден; Слънцето описва кръг в течение на една година и Слънцето описва кръг в течение на 25 915 години. Имаме Слънчев ден, Слънчева година и Велика Мирова Година на Слънцето, която продължава 25 915 години.
към текста >>

За да придаде окраска на растението Слънцето извършва един оборот в течение на година; точката на изгрева на Слънцето също описва кръг: отначало тя стои долу, съвпадайки с точката на пролетното равноденствие, след това се изкачва нагоре (по Зодиака към съзвездието Рак в Северното полукълбо - бел.
За какво ви разказвам всичко това, господа? Виждате ли, за да придаде окраска на растението, на Слънцето му е необходима една година, но за придаването на цвят на минерала, на камъка, на Слънцето са му необходими 25 915 години! Защото това е доста по-корав тип - този камък. За да придаде окраска на растението Слънцето извършва един оборот в течение на година; точката на изгрева на Слънцето също описва кръг: отначало тя стои долу, съвпадайки с точката на пролетното равноденствие, след това се изкачва нагоре (по Зодиака към съзвездието Рак в Северното полукълбо - бел. пр.), после отново се спуска надолу; такъв е нормалният кръгооборот, извършван в течение на една година. Но има и кръгооборот, извършван за 25 915 години. Благодарение на това движение Слънцето получава възможност да придава цвят на камъка. Но винаги именно Слънцето дава тази окраска. Оттук вие едновременно виждате, колко далеч отстои минералното царство от растителното царство.
към текста >>

НАГОРЕ

2.8014969825745