Търсене в текстове за 'Работници'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 162 резултата от 83 текста с части от думите : 'Работници'.

1. 09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Ние трябва да се окажем като постоянни работници в смисъла че да преобразим всеки обект на опита, така че той да се яви като част на нашия идеен образ на света.
По отношение на всяко отделно съществуване ние имаме задачата да го обработим така, че то да се яви като изтичащо от идеята, че то да се изпари напълно като нещо отделно и да възкръсне в идеята, в чийто елемент ние се чувстваме поставени. Нашият дух има задачата да се развие така, че да бъде в състояние да проникне с погледа дадената му действителност по начина, както тя се явява като изхождаща от идеята. Ние трябва да се окажем като постоянни работници в смисъла че да преобразим всеки обект на опита, така че той да се яви като част на нашия идеен образ на света. С това ние стигнахме дотам, където започва Гьотевият начин на разглеждане на света. Ние трябва да приложим казаното така, че да си представим: описаното от нас отношение на идея и действителност е превърнато в дело в Гьотевото изследване; Гьоте пристъпва към изучаване на нещата така, както ние обяснихме това. Той счита сам своето действие като една жива евристика, която, признавайки едно непознато, предчувствувано правило /идеята/, се стреми да внесе такова правило във външния свят* /* Сентенции в проза, цитир. на др.м. стр. 374/.
към текста >>

2. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Работниците трябва, според мнението му, да останат стадо, те не трябва да се възпитават да разглеждат себе си като цел.
Конрад: „Еретична кръв“) Такива инстинкти са в основата на учението в „Отвъд доброто и злото“ и в много други негови мисли. Той иска да образова каста от аристократи, които да създават житейските си цели от своето пълно самовластие. И цялата история за него е средство за култивиране на малцина такива господари, които да си служат с останалата човешка маса за реализиране на целите си. „Човек разбира погрешно хищника или грабителя (например Чезаре Борджия), разбира погрешно природата, докато все още търси в основата на тези най-здрави тропически чудовища и растения някаква нездравост, или докато търси някакъв туземски ад, както досега са търсили почти всички моралисти.“ Така пише в § 197 на „Отвъд доброто и злото“. За Ницше същественото за една истинска аристокрация е, че тя „принася в жертва голямо количество хора, които заради вас трябва да се принизят до непълноценни хора, роби и инструменти.“ („Отвъд доброто и злото“ § 258) От този извор произлиза при Ницше също неговото граничещо с тесногръдие отношение към социалния въпрос. Работниците трябва, според мнението му, да останат стадо, те не трябва да се възпитават да разглеждат себе си като цел. „Налице са инстинктите, чрез които един работник сам става в състояние да разрушава из основи всичко чрез най-безотговорна мисловна слободия. Направили са работника годен за военна служба, дали са му коалиционно право, политическо право на глас. Чудно ли е, щом днес работникът усеща своето съществуване вече като бедствено положение (морал-но изразено като несправедливост)? Но какво трябва да се запитаме още веднъж? Искаме ли да имаме цел, трябва също да искаме средството.
към текста >>

3. 16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Казано в един по-висш смисъл, тя е като архитекта, който си служи с работниците, за да довърши всички подробности по строежа на една сграда.
Казано в един по-висш смисъл, тя е като архитекта, който си служи с работниците, за да довърши всички подробности по строежа на една сграда. Всеки човек просто получава своите задачи от "фамилната душа", от "народностната душа" или от "расовата душа". Само че сетивният човек изобщо не е посветен във висшите цели на своя собствен живот. Той работи несъзнателно за крайните цели на народностната Душа, расовата Душа и т.н.
към текста >>

4. НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ GA_11 Из Хрониката Акаша

Зад тези, които работят в една определена област, стоят по-висши и по-съзнателни работници и така стълбата на съзнателността върви нагоре и надолу.
Защото в крайна сметка всички велики идеали произхождат от великите окултни изследователи или посветени, а по-обикновените хора, които сътрудничат за изграждането на човечеството, се насочват – или съзнателно или повечето пъти несъзнателно – към определените от окултните изследователи задачи. Всичко несъзнателно в крайна сметка има своя произход в нещо съзнателно. Зидарят строи една къща без непременно да знае нещата, които са известни на други хора, които са определили мястото, на което трябва да бъде построена къщата, стила, в който трябва да бъде изградена и т.н.. Но и зад това определяне на мястото и на стила стои нещо, което от своя страна е несъзнателно за определителите, а е съзнателно за други или е било съзнателно. Един художник например знае, защо съответният стил изисква тук една права линия и др.п.. Този, който избира стила за своята къща, не съзнава, може би, това “защо”. Също така е и с великите процеси в развитието на света и на човечеството. Зад тези, които работят в една определена област, стоят по-висши и по-съзнателни работници и така стълбата на съзнателността върви нагоре и надолу. Зад всекидневния човек стоят изобретателите, хората на изкуството и т. н.. Зад тези последните стоят окултно-научните посветени, а зад тях стоят свръхчовешките същества. Само това прави разбираемо развитието на света и на човечеството, когато човек е наясно върху факта, че обикновеното човешко съзнание е само една форма на съзнанието и че съществуват по-висши и по-низши форми. Обаче и изразите “по-висши” и “по-низши” не трябва да се прилагат погрешно. Те имат значение само за гледната точка, на която стои именно човекът.
към текста >>

Съвместното действие на отделните видове насекоми (женски, мъжки, работници) става по съвършено закономерен начин.
Такива примери ни се предлагат например при пчелното семейство или при онази величествена държавна същност, при онова величествено държавно устройство в един мравуняк. Съвместното действие на отделните видове насекоми (женски, мъжки, работници) става по съвършено закономерен начин. И разпределението на работите между отделните категории може да бъде назовано само като израз на пълноценна мъдрост. Това, което се получава тук, също така е резултат на едно съзнание, както действията на човека във физическия свят (техника, изкуство, държава и т.н.) са резултат на неговото съзнание. Само че съзнанието, което стои в основата на пчелното семейство или мравешкото общество не може да бъде намерено в същия физически свят, в който съществува обикновеното човешко съзнание. За да покажем положението на нещата, можем да се изразим по следния начин. Ние намираме човека във физическия свят.
към текста >>

5. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

работниците винтове валцуват.
работниците винтове валцуват.
към текста >>

6. РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Лекциите, които Фойербах е държал пред известен брой студенти през 1848 година върху "Същността на религията" той завършил с думите: "Желан само да не съм сгрешил задачата, която ми бе поставена и която би изказана в един от първите часове, а именно тази задача да направя от вас от приятелите на Бога приятели на хората, от вярващи-мислители, от молещи се – работници, от кандидати за онзи свят-студенти на този свят, от християни, които според тяхното собствено изповедание и признание са "полуживотни, полуангели", човеци, пълни човеци".
Колко сроден по дух трябваше да се чувства Лудвиг Фойербах с Лихтенберг, това се вижда особено, когато сравним, на какви гледища са застанали двамата мислители, когато се разгледали отношението на техния светоглед към практическия живот. Лекциите, които Фойербах е държал пред известен брой студенти през 1848 година върху "Същността на религията" той завършил с думите: "Желан само да не съм сгрешил задачата, която ми бе поставена и която би изказана в един от първите часове, а именно тази задача да направя от вас от приятелите на Бога приятели на хората, от вярващи-мислители, от молещи се – работници, от кандидати за онзи свят-студенти на този свят, от християни, които според тяхното собствено изповедание и признание са "полуживотни, полуангели", човеци, пълни човеци". Който, както е сторил Фойербах, поставя всеки светоглед на основата на познанието на природата и на човека, той трябва също и в областта на морала да отхвърли всички задачи, всички задължения, които произхождат от друга област освен от при родните заложби на човека или които имат една цел различна от тази, която се отнася напълно за възприемаемия свят". "Моето право е моят признат от закона нагон за щастие; моят дълг е принуждаващият да признае желанието за щастие на другите подтик". На мене ми стана ясно, какво трябва да правя, но от някакъв изглед за един отвъден свят, а от разглеждането на отсамния свят. Колкото сили употребявам, за да изпълня някои задачи, които се отнасят за отвъдния свят, толкова много сила отнемам аз от моите способности за тукашния свят, за който единствено съм определен". Ето защо това, което Фойербах иска, е "концентриране върху тукашния свят".
към текста >>

7. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Но самото естество на такива предчувствани идеи и такова, че те не правят никакво голямо впечатление върху работниците в полето на науката.
Не е трудно обаче да се докаже, че той действително съществува: Това показва най-добре метаморфозата на насекомите, която не е нищо друго, освен едно развитие на младите насекоми, което протича вън от яйцето пред нашите очи, а именно толкова бавно, че можем да наблюдаваме спокойно и да изследваме всяко ембрионално състояние". Окен сравнява метаморфозните състояния на насекомите с други животни и намира, че гъсеници те имат най-голямо подобие с червеите, а какавидите с раците. От такива подобия гениалният мислител заключава: "Ето защо няма никакво съмнение, че тук съществува една очебийна прилика, която оправдава идеята, че историята на развитието в яйцето не е нищо друго, освен едно повторение на историята на сътворението на класите животни". В природата на този остроумен човек беше, да предчувства една велика идея на основата на един щастлив обзор. Той не се нуждаеше за едно такова предчувствие от пълни съответни факти. Но самото естество на такива предчувствани идеи и такова, че те не правят никакво голямо впечатление върху работниците в полето на науката. Окен проблясва като една комета на германското небе на светогледа. Той развива изобилие от светлина. Изхождайки от едно богато притежание на идеи той дава ръководните понятия за най-различните области на фактите. Обаче начинът, по който той подреждаше връзките на фактите, имаше в себе си нещо принудително. Той работеше усилено за постигане на целта.
към текста >>

8. 03. 3. Въведение GA_23 Същност на социалния въпрос

Докато в стопанските асоциации съвсем няма да става дума за „наемни работници", които непрекъснато и със силови средства ще изнудват работодателя за по-високо възнаграждение; там ще сме изправени пред едно пълно взаимодействие между духовно-мотивираните ръководители на производството, работници и потребители.
Различните интереси трябва да бъдат защитавани на договорна основа, така че стоките и благата ще циркулират в техните нормални стойности. Подобно обединяване по чисто стопански мотиви е нещо различно от например днешните синдикати. Те не произлизат от стопанския живот, а само се намесват в него. Те са изградени според онези принципи, които днес имат своя облик чрез манипулирането с държавните и политически гледни точки. В синдикатите се „парламентаризира" и далеч не икономическите показатели са в основата на техните преговори. Докато в стопанските асоциации съвсем няма да става дума за „наемни работници", които непрекъснато и със силови средства ще изнудват работодателя за по-високо възнаграждение; там ще сме изправени пред едно пълно взаимодействие между духовно-мотивираните ръководители на производството, работници и потребители. Регулирането на цените ще осигури съответствие между услуги и заплащане. Подобни процеси не могат да се ръководят по парламентарен път. За тях трябва да се погрижим по друг начин. Защото кой е длъжен да работи, след като безкрайно много хора прекарват времето си в напразни преговори, засягащи организацията на труда? Всякакъв род споразумения между един човек и друг, между една стопанска асоциация и друга, следва да се извършват в хода на самата работа.
към текста >>

9. 05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество GA_23 Същност на социалния въпрос

В този вид съзнание продължава да цари настроението, почнато ни от теориите на Ласал за „науката и работниците".
Тук ще докоснем един факт, върху които мнозина изследователи имаха съвсем неясна, а с оглед на сериозните му последици направо вредна представа. Тези изследователи можеха само да се произнесат върху пролетариата, но не и да мислят като него. Тезата, че „необразованият" пролетарии бил подведен от марксизма и неговите последователи, както и всички възможни твърдения, които могат да се чуят в тази връзка, ни най-малко не ни приближават до необходимото разбиране на този важен исторически момент. Ако някой защитава подобна теза, става ясно, че просто му липсва волята да насочи своя поглед върху истинските причини на съвременното социално движение. Една от тях се свежда до следното: Пролетарското класово съзнание е запълнено с такива понятия, чиито характер е изкован не другаде, а в хода на съвременния научен прогрес. В този вид съзнание продължава да цари настроението, почнато ни от теориите на Ласал за „науката и работниците". Разбира се, ако някои се смята за „практичен", подобни неща могат да му изглеждат несъществени. Но ако иска да постигне един действително верен поглед в съвременното работническо движение, той трябва да концентрира своето внимание върху течи подробности.
към текста >>

Нека само нагледно да си представим колко различно действува „науката" върху хора, успели да внесат естествения порядък на живота в своето лично битие и от друга страна върху фабричните работници.
Те не се чувствуваха принудени да превръщат научното мислене в свой душевен ориентир. Дори и да се проникваха от „новото научно мислене" доказващо пряката причинно-следствена връзка в целия природен свят, от низшите животни до човека, този начин на мислене оставаше за тях само едно теоретично убеждение. То далеч не пораждаше у тях стремежа да погледнат на живота според логичните закономерности на науката. Например, естественикът Фогт или научният популяризатор Бюхнер те наистина бяха повлияни от особеностите на научното мислене. Обаче наред с него, в душите на тези учени пулсираше нещо, което те можеха да извлекат единствено от вярата си в духовния порядък на света. Нека само нагледно да си представим колко различно действува „науката" върху хора, успели да внесат естествения порядък на живота в своето лично битие и от друга страна върху фабричните работници. В малкото вечери, през които те са свободни от работа, пред тях застават агитатори и заявяват: Днешната наука доказа, че хората не произлизат от духовния свят! На работниците се говореше, че произлизат от животните, че в миналото са живеели по дърветата и т.н., с други думи че всички те имат един и същ „естествен" произход. Ето как в стремежа си да преоткрие своята душевна същност, фабричният работник се изправяше пред подобни научно изработени концепции, които претендират, че посочват точното място на човека в целия световен ред. Работникът приемаше тази „наука" съвършено сериозно и теглеше от нея своите изводи за живота. Епохата на капитализма и техниката го засягаше по съвсем друг начин, отколкото останалите съсловни групи в обществото.
към текста >>

На работниците се говореше, че произлизат от животните, че в миналото са живеели по дърветата и т.н., с други думи че всички те имат един и същ „естествен" произход.
То далеч не пораждаше у тях стремежа да погледнат на живота според логичните закономерности на науката. Например, естественикът Фогт или научният популяризатор Бюхнер те наистина бяха повлияни от особеностите на научното мислене. Обаче наред с него, в душите на тези учени пулсираше нещо, което те можеха да извлекат единствено от вярата си в духовния порядък на света. Нека само нагледно да си представим колко различно действува „науката" върху хора, успели да внесат естествения порядък на живота в своето лично битие и от друга страна върху фабричните работници. В малкото вечери, през които те са свободни от работа, пред тях застават агитатори и заявяват: Днешната наука доказа, че хората не произлизат от духовния свят! На работниците се говореше, че произлизат от животните, че в миналото са живеели по дърветата и т.н., с други думи че всички те имат един и същ „естествен" произход. Ето как в стремежа си да преоткрие своята душевна същност, фабричният работник се изправяше пред подобни научно изработени концепции, които претендират, че посочват точното място на човека в целия световен ред. Работникът приемаше тази „наука" съвършено сериозно и теглеше от нея своите изводи за живота. Епохата на капитализма и техниката го засягаше по съвсем друг начин, отколкото останалите съсловни групи в обществото. И доколкото те дишаха в един жизнен порядък, формиран все още от душевните импулси на човечеството и имаха интерес да внесат всички постижения на новото време в рамките на старите традиции, работникът беше напълно откъснат от тях. Този жизнен порядък не можеше да роди в него усещането, че животът му е озарен от вътрешен смисъл и достойнство.
към текста >>

Естествено, подобни разсъждения върху „научната стойност" на пролетарското мислене могат да разсмеят някои читатели, особено тези, които под „научна стойност" разбират само това, което работниците усвояваха при дългогодишните им посещения в техните така наречени „учебни заведения".
Естествено, подобни разсъждения върху „научната стойност" на пролетарското мислене могат да разсмеят някои читатели, особено тези, които под „научна стойност" разбират само това, което работниците усвояваха при дългогодишните им посещения в техните така наречени „учебни заведения". Те биха се разсмели, особено ако са склонни да виждат някакъв контраст между това „научно мислене" и съзнанието на онези работници, които са останали „необразовани". По този начин обаче, читателите се смеят в лицето на факти, които са крайно сериозни и решителни за съдбата на нашия свят. Тези факти доказват, че докато даден високообразован човек съумява да живее, макар и ненаучно, необразованият работник изгражда своя мироглед върху една „наука", каквато практически той не притежава. Образованият човек приема науката, но тя остава, така да се каже, в едно от чекмеджетата на неговата душевна структура. Всъщност той остава в стария порядък на живота и усещанията му се формират и ръководят оттам, а не от науката.
към текста >>

Те биха се разсмели, особено ако са склонни да виждат някакъв контраст между това „научно мислене" и съзнанието на онези работници, които са останали „необразовани".
Естествено, подобни разсъждения върху „научната стойност" на пролетарското мислене могат да разсмеят някои читатели, особено тези, които под „научна стойност" разбират само това, което работниците усвояваха при дългогодишните им посещения в техните така наречени „учебни заведения". Те биха се разсмели, особено ако са склонни да виждат някакъв контраст между това „научно мислене" и съзнанието на онези работници, които са останали „необразовани". По този начин обаче, читателите се смеят в лицето на факти, които са крайно сериозни и решителни за съдбата на нашия свят. Тези факти доказват, че докато даден високообразован човек съумява да живее, макар и ненаучно, необразованият работник изгражда своя мироглед върху една „наука", каквато практически той не притежава. Образованият човек приема науката, но тя остава, така да се каже, в едно от чекмеджетата на неговата душевна структура. Всъщност той остава в стария порядък на живота и усещанията му се формират и ръководят оттам, а не от науката. По силата на обстоятелствата обаче, работникът е принуден да осмисли битието именно според изискванията на науката.
към текста >>

Защото, ако работниците биха наследили от господстващата класа истинското съзнание за духовния свят, те щяха да издигнат своите социални потребности по съвсем друг начин, а не като съвременния пролетариат, които в наследения от миналото духовен живот можа да различи само една идеология.
Обаче той не може да си изгради никаква представа за това, че в прехода към новото време, неговата класа не само че застави пролетария да работи с едно чуждо „средство за производство", но и че не успя да скрепи този труд с подходящо душевно съдържание. В този смисъл хора, които подминават точните преценки и правилните действия, могат да възразят: добре, но работникът чисто и просто се стреми да се изравни с положението на господстващата класа, каква роля играе тук душевното съдържание? Да, работникът може да твърди за себе си: Ето, аз не искам за душата си нищо от другите класи, искам само да не бъда експлоатиран от тях. Искам съществуващите класови разливи да бъдат премахнати. С подобни реплики социалният въпрос не може да бъде решен; те изобщо не докосват неговия истински облик. Защото, ако работниците биха наследили от господстващата класа истинското съзнание за духовния свят, те щяха да издигнат своите социални потребности по съвсем друг начин, а не като съвременния пролетариат, които в наследения от миналото духовен живот можа да различи само една идеология. Този пролетариат е дълбоко убеден в идеологическия характер на духовния живот; но чрез това убеждение той става все по-нещастен. И последиците от неговото душевно нещастие, което той впрочем не съзнава, макар и да го изживява като тежко страдание, далече надхвърлят според значението им за социалния ред днес всички оправдани изисквания за подобрение в техния бит.
към текста >>

Само че ако се вгледаме в тези неща с изострен поглед, лесно ще открием, че същинският нерв, същинският водещ импулс на съвременното пролетарско движение тръгва не от това, за което днешните работници говорят, а от техните мисли.
Отличителните черти на съвременното социално движение се определят не от това, че една обществена група изисква промени в своите жизнени условия, макар и този стремеж да е съвсем естествен, а от начина по който хората възнамеряваха да ги осъществят от мисловните импулси на пролетарската класа. Фактите трябва да бъдат погледнати поне веднъж от тази гледна точка и то съвсем безпристрастно. И тогава ще установим как определени личности, който искаха да ориентират своето мислене в посоката на пролетарските импулси, снизходително се усмихваха, когато ставаше дума за това, чрез едни или други духовни усилия да се помогне в решаването на социалния въпрос. Те осмиваха това като идеология, като една сива и скучна теория. Те бяха убедени, че от областта на истинския духовен живот не може да се извлече абсолютно нищо за решаването на сложните социални въпроси. Само че ако се вгледаме в тези неща с изострен поглед, лесно ще открием, че същинският нерв, същинският водещ импулс на съвременното пролетарско движение тръгва не от това, за което днешните работници говорят, а от техните мисли.
към текста >>

Ако даден изследовател за съжаление това едва ли може да се каже за елитните интелектуалци изучи работническото движение там, където то се опира изцяло на самите работници, е наясно каква решаваща стойност има обстоятелството, че душевната нагласа на огромното мнозинство от хора, може да се канализира в определена мисловна посока.
Ако даден изследовател за съжаление това едва ли може да се каже за елитните интелектуалци изучи работническото движение там, където то се опира изцяло на самите работници, е наясно каква решаваща стойност има обстоятелството, че душевната нагласа на огромното мнозинство от хора, може да се канализира в определена мисловна посока. Ако днес нещо ни затруднява да вземем становище спрямо социалната загадка, то е просто нищожната възможност за едно взаимно разбиране между класите. Колко трудно проникват днес бюргерските класи в душевните пространства на работническите семейства, колко трудно разбират, как бе възможен един начин на мислене като този на Карл Маркс, независимо от своята мисловна стойност, пък макар и облечен в мисловни категории от висш порядък, да намери достъп във все още неизразходваната интелигентност на пролетариата.
към текста >>

10. 06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси GA_23 Същност на социалния въпрос

Хора, които се имат за „практици на живота", при подобни разсъждения ще възразят: но в този случаи работниците чието и просто ще пропият своето свободно време; ще изпаднем в истинско невежество, ако поискаме държавата да се грижи за свободното им време и ако ходенето на училище поверим на свободното решение, което всеки ще вземе сам за себе си.
Хора, които се имат за „практици на живота", при подобни разсъждения ще възразят: но в този случаи работниците чието и просто ще пропият своето свободно време; ще изпаднем в истинско невежество, ако поискаме държавата да се грижи за свободното им време и ако ходенето на училище поверим на свободното решение, което всеки ще вземе сам за себе си. Биха ли могли подобни „песимисти" да изчакат какво ще стане, когато светът се освободи от тяхното влияние. Много често то се определя от едно чувство, което леко им нашепва как да използват своето свободно време и какво да предприемат, за да си набавят малко „образование". С възпламеняваща сила, която оставения сам на себе си духовен живот притежава в социалния организъм, те нямат нищо общо, защото окованият духовен живот, които те познават, изобщо не може да упражнява върху тях такава възпламеняваща сила.
към текста >>

11. Статия 01: Необходимост на епохата GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Именно движението на социалистическите работници разкри рушещата се основа на тази постройка.
Съвременната икономическа система нагледно показа неспособността на нашето мислене да бъде в крак със събитията. Именно движението на социалистическите работници разкри рушещата се основа на тази постройка. Сред работническото движение възникна различен тип партийна програма — такава, която дойде от непосредствения опит с упадъка, като или призова за промяна на курса, или очаква „спасение“ от разгръщането на вече съществуващите събития. Подобни програми възникват теоретично, идват от универсалните човешки потребности, без да се занимават практично с фактите. Практиката, която беше просто рутина и която ненавиждаше мисленето, влезе в конфликт със социалистическата практика, която всъщност е просто теория. А сега, когато събитията настояват да се занимаваме с продуктивни и живи мисли — мисли, които имат своите корени в реалния свят — тези теоретични „мисли без практично приложение“ ни се разкриват като недостатъчни. А тази недостатъчност ще става все по-очевидна, докато осъзнаем, че задачата ни е да развържем възела, задушаващ съвременния социален живот, като започнем да мислим интензивно.
към текста >>

12. Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Работниците, произвеждащи стоки за износ, трябва да получават това, което им се полага, за да поддържат стандарт на живот и като компенсация за това, което изработват.
Управлението на бизнес, свързан с износа, може да действа според собствените си напълно свободни инициативи в международната търговия; а на родна почва то ще е в позиция да прави най-изгодните споразумения с други асоциации, за да си добави необходимите суровини, и т.н. Същото е валидно и за бизнеса, свързан с вноса. Единственото ръководно правило в създаването на един такъв икономически ред ще е, че сделките с чужди държави не трябва да водят до производство или внос на стоки, чиято производствена или търговска цена вреди на стандарта на живот на местното население. Работниците, произвеждащи стоки за износ, трябва да получават това, което им се полага, за да поддържат стандарт на живот и като компенсация за това, което изработват. Продуктите, идващи от чужбина, трябва, общо казано, да са на такива цени, че местният работник, който се нуждае от тях, да може да си ги позволи.
към текста >>

13. Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Тези хора се чувстват като изсушени от потисничеството, на което са били подложени, преди да станат напълно осъзнати граждани и съработници на държавата и икономическата система.
В края на краищата, от училищата под управлението на държавата и икономическата система могат да излязат само хора, на които липсват такива радост и усърдие. Тези хора се чувстват като изсушени от потисничеството, на което са били подложени, преди да станат напълно осъзнати граждани и съработници на държавата и икономическата система. Подрастващите трябва да съзряват с помощта на възпитатели и учители, независими от държавата и икономическата система; възпитатели, които могат да позволят на индивидуалните заложби да се развиват свободно, защото техните собствени преподавателски умения са развързани.
към текста >>

14. Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Ако на повечето от самите работници, поради споменатите по-рано обстоятелства, им липсват необходимите знания за начините, по които би могъл да се реформира икономическият живот, то и техните водачи не ги превъзхождат.
Защо толкова много хора, дори такива със социалистическо мислене, отказват да видят това? Причината е, че чрез своето участие в политическия живот те се научиха да мислят за начина, по който управлява политическата държава, а не за специфичната природа на силите, присъщи на икономическия живот. Затова те са способни да измислят икономически процес, който се управлява според принципите за ръководство в политиката; но не са в състояние да намерят такъв, който е структуриран според собствените си икономически принципи и потребности, и който приема юридическите регулации от съвсем различна област. Това се отнася за повечето от пропагандаторите и лидерите на пролетариата. Ако на повечето от самите работници, поради споменатите по-рано обстоятелства, им липсват необходимите знания за начините, по които би могъл да се реформира икономическият живот, то и техните водачи не ги превъзхождат. Те се изолират от всякакво такова познание, защото мисленето им е само в границите на политическата арена.
към текста >>

Целта е чрез една такава асоциация да се поощряват икономическите инициативи на работниците, а не те да се подчиняват на опекунството от страна на някоя бюрократична йерархия.
Последствието от това едностранчиво ограничаване в политиката са опитите, правени от различни кръгове, да установят Работнически Съвети. Настоящият опит за създаване на такива институции трябва да е съвместим с гореспоменатата „нова идея“, за да не се опропасти целият труд, вложен в него. Тази „нова идея“ изисква обаче Работническите Съвети да са първите институции, с които държавата няма отношения; те трябва да са свободни да се оформят според чисто икономическите съображения на онези, занимаващи се със стопански живот. Възникващото стопанско самоуправление трябва само да поощрява създаването на асоциации, които чрез икономическо сътрудничество ще постигат онова, което досега се е постигало чрез егоистичната конкуренция на отделни индивиди. Това е въпрос на свободна социална координация между различните звена на производството и потреблението, а не въпрос на централизиран контрол според политически интереси. Целта е чрез една такава асоциация да се поощряват икономическите инициативи на работниците, а не те да се подчиняват на опекунството от страна на някоя бюрократична йерархия.
към текста >>

15. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

По-бедните ги събираха лично, а позаможните си ги доставяха чрез работници.
И други радости предлагаше скитането из тези гори, които бяха общинска собственост. Хората от селото си носеха оттам запасите от дърва. По-бедните ги събираха лично, а позаможните си ги доставяха чрез работници. Можах да опозная всички тях, най-често хора с широки сърца. Защото те винаги имаха време да си побъбрят, щом „Щайнер-Рудолф“ се приближеше към тях. „Значи пак си излязъл да се поразходиш малко, Щайнер-Рудолф? “ Така се почваше и след това си говорехме за всевъзможни неща. Хората не обръщаха внимание, че пред себе си все пак имат дете.
към текста >>

16. XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи GA_28 Моят жизнен път

Защото само този вид литература подхождаше на формите на понятията и съжденията на работниците.
Към това се прибавяше и фактът, че по това време в работническата класа още отдавна се беше развила жажда за научно образование. Но тя можеше да бъде удовлетворена само чрез материалистическата литература на икономическа тематика. Защото само този вид литература подхождаше на формите на понятията и съжденията на работниците. Това, което не беше материалистическо, беше написано по такъв начин, че не бе възможно да намери разбиране у работниците. Така се получаваше безкрайно тъжният факт, че развиващият се пролетариат имаше възможност да удовлетвори най-висшия си копнеж към познание единствено чрез материализъм от най-груб вид.
към текста >>

Това, което не беше материалистическо, беше написано по такъв начин, че не бе възможно да намери разбиране у работниците.
Към това се прибавяше и фактът, че по това време в работническата класа още отдавна се беше развила жажда за научно образование. Но тя можеше да бъде удовлетворена само чрез материалистическата литература на икономическа тематика. Защото само този вид литература подхождаше на формите на понятията и съжденията на работниците. Това, което не беше материалистическо, беше написано по такъв начин, че не бе възможно да намери разбиране у работниците. Така се получаваше безкрайно тъжният факт, че развиващият се пролетариат имаше възможност да удовлетвори най-висшия си копнеж към познание единствено чрез материализъм от най-груб вид.
към текста >>

Трябва да имаме предвид, че в икономическия материализъм, приет от работниците чрез марксизма като „материалистическа история“, се крият полуистини.
Трябва да имаме предвид, че в икономическия материализъм, приет от работниците чрез марксизма като „материалистическа история“, се крият полуистини. И че тези полуистини са тъкмо това, което те лесно разбират. Следователно, ако аз преподавах идеалистическа история до пълното им игнориране, учениците съвсем неволно щяха да усетят в липсата на материалистическите полуистини това, което да ги отблъсне от моите лекции.
към текста >>

По този начин работниците придобиваха представа за способностите за познание, за религиозните, художествените и нравствените движещи сили в историята и преставаха да ги разглеждат единствено като „идеология“.
По този начин работниците придобиваха представа за способностите за познание, за религиозните, художествените и нравствените движещи сили в историята и преставаха да ги разглеждат единствено като „идеология“. При това полемиката с материализма не би имала никакъв смисъл. Аз трябваше да изведа идеализма от материализма.
към текста >>

Благодарение на преподаването на естествени науки преподавателската ми дейност сред работниците се разшири.
Благодарение на преподаването на естествени науки преподавателската ми дейност сред работниците се разшири. Получавах покани от различни работнически съюзи да изнасям лекции по естествознание. Особено желани бяха разясненията на нашумялата по това време книга на Хекел „Световни загадки“. В позитивната биологическа част, съставляваща една трета от книгата, виждах точно и кратко обобщение на фактите, отнасящи се до родството на живите същества. И тъй като общото ми убеждение беше, че именно от тази страна човечеството би могло да бъде доведено до духовност, смятах за правилно да говоря за това и на работниците. Свързвах разсъжденията си с тази една трета от книгата и често повтарях, че другите две части не представляват никаква ценност и всъщност би трябвало да се изрежат от книгата и да бъдат унищожени.
към текста >>

И тъй като общото ми убеждение беше, че именно от тази страна човечеството би могло да бъде доведено до духовност, смятах за правилно да говоря за това и на работниците.
Благодарение на преподаването на естествени науки преподавателската ми дейност сред работниците се разшири. Получавах покани от различни работнически съюзи да изнасям лекции по естествознание. Особено желани бяха разясненията на нашумялата по това време книга на Хекел „Световни загадки“. В позитивната биологическа част, съставляваща една трета от книгата, виждах точно и кратко обобщение на фактите, отнасящи се до родството на живите същества. И тъй като общото ми убеждение беше, че именно от тази страна човечеството би могло да бъде доведено до духовност, смятах за правилно да говоря за това и на работниците. Свързвах разсъжденията си с тази една трета от книгата и често повтарях, че другите две части не представляват никаква ценност и всъщност би трябвало да се изрежат от книгата и да бъдат унищожени.
към текста >>

Така че бих могъл да съдя, че начинът ми на общуване с работниците събуждаше симпатия.
На празнуването на юбилея на Гутенберг ми беше поръчано да държа тържествена реч пред 7000 набирачи и печатари в един берлински цирк. Така че бих могъл да съдя, че начинът ми на общуване с работниците събуждаше симпатия.
към текста >>

Как душите на отделните работници сред тази работническа класа дремеха и сънуваха и как тези хора бяха обхванати от нещо като масова душа, която обвива техните представи, съждения и жизнената им позиция, това заставаше пред мен по това време.
С тази дейност съдбата отново ме пренесе в една част от живота, в която трябваше да се потопя. Как душите на отделните работници сред тази работническа класа дремеха и сънуваха и как тези хора бяха обхванати от нещо като масова душа, която обвива техните представи, съждения и жизнената им позиция, това заставаше пред мен по това време.
към текста >>

Отношението към марксизма при работниците тогава още не беше такова, каквото стана две десетилетия по-късно.
Но не следва да се мисли, че отделните души на тези хора бяха мъртви. В това отношение ми се удаде да хвърля дълбок поглед в душите на моите ученици и изобщо на работничеството. Това ме доведе до задачата, която си бях поставил в цялата тази дейност. Отношението към марксизма при работниците тогава още не беше такова, каквото стана две десетилетия по-късно. По това време за тях марксизмът беше нещо от сорта на икономическо евангелие, което те изучаваха с пълно осмисляне. По-късно той се превърна в нещо, от което пролетарската маса беше като обсебена.
към текста >>

17. Рудолф Щайнер - обзор върху литературното му и художествено дело GA_34 Тайната на четирите темперамента

Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория".
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство. Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ново изграждане на социалния живот, респективно възпитанието и образованието. Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>

18. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите. GA_93 Легендата за храма

Те бяха прилежните работници, които искаха да постигнат всичко чрез своите собствени усилия.
От другата линия, от рода на Сет идва Соломон, който превъзхождаше всички в това, което идва от Яхве. Той е бил надарен с мъдростта на света с всички качества които може да създаде при синовете на Йехова спокойната ясна, обективна мъдрост. Тази мъдрост може да бъде изразена в думи, които влизат право в човешкото сърце и могат да издигнат човека, ала тя не е в състояние да промени непосредствената обективност и да създаде нещо действително като техника, изкуство и наука. Това беше мъдрост, която е пряко инспириран дар от Бога, а не изработена отдолу, от човешките страсти и желания, надигаща се от човешката воля. Тази другата е мъдростта, принадлежаща на синовете на Каин, при наследниците на другия Елохим. Те бяха прилежните работници, които искаха да постигнат всичко чрез своите собствени усилия.
към текста >>

19. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Тя се засилва, когато Балкис настоява да й бъдат представени всички работници, ангажирани в изграждането на храма.
Соломон извиква в двореца си Балкис, Савската царица и когато тя пристига, съзира в него нещо като статуя, направена от злато и скъпоценни камъни. Като същински монумент, дарен на човечеството от боговете й изглежда той. И когато тя в почуда разглежда великия храм на Соломон, пожелава да срещне архитекта на тази чудесна сграда и нейното желание бива изпълнено. Само от единствения поглед, който архитектът отправя към нея, тя е в състояние да оцени неговата истинска стойност. Соломон веднага бива обхванат от ревност към Хирам. Тя се засилва, когато Балкис настоява да й бъдат представени всички работници, ангажирани в изграждането на храма. Соломон казва, че това е невъзможно, ала Хирам отстъпва пред нейното желание. Той се изкачва на едно възвишение, прави мистичния знак Тау и ето – всички работници се стичат към него. Волята на царицата бива изпълнена.
към текста >>

Той се изкачва на едно възвишение, прави мистичния знак Тау и ето – всички работници се стичат към него.
И когато тя в почуда разглежда великия храм на Соломон, пожелава да срещне архитекта на тази чудесна сграда и нейното желание бива изпълнено. Само от единствения поглед, който архитектът отправя към нея, тя е в състояние да оцени неговата истинска стойност. Соломон веднага бива обхванат от ревност към Хирам. Тя се засилва, когато Балкис настоява да й бъдат представени всички работници, ангажирани в изграждането на храма. Соломон казва, че това е невъзможно, ала Хирам отстъпва пред нейното желание. Той се изкачва на едно възвишение, прави мистичния знак Тау и ето – всички работници се стичат към него. Волята на царицата бива изпълнена.
към текста >>

20. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/ GA_93 Легендата за храма

Тя пожелава да види работниците и да й се покаже, как всичко това е постигнато на физическото поле.
Соломон изпраща да повикат Хирам-Абиф и Соломоновият храм се изгражда. Ето че Савската царица идва в двореца на Соломон и се отпразнува нещо като годеж между двамата. Храмът беше показан на царицата и тя пожелава да се запознае със строителя на този чудесен храм. Когато й представят Хирам-Абиф, нещо много специално се случва в нея. Погледът на Хирам-Абиф, отправен към нея, й действа като огън. Тя пожелава да види работниците и да й се покаже, как всичко това е постигнато на физическото поле. Хирам-Абиф взима символа Тау, издига го нависоко и всички работници идват като мравки. Поради всичко това тя е толкова поразена, че напуска Соломон. Няколко от чираците на Хирам, на които той е отказал да ги направи майстори, помагат на Соломон. Те искат да развалят шедьовъра на Хирам, отливането на Бронзовото море. И вместо то да стане произведение на изкуството, потоци от огън се разпръскват на всички посоки.
към текста >>

Хирам-Абиф взима символа Тау, издига го нависоко и всички работници идват като мравки.
Ето че Савската царица идва в двореца на Соломон и се отпразнува нещо като годеж между двамата. Храмът беше показан на царицата и тя пожелава да се запознае със строителя на този чудесен храм. Когато й представят Хирам-Абиф, нещо много специално се случва в нея. Погледът на Хирам-Абиф, отправен към нея, й действа като огън. Тя пожелава да види работниците и да й се покаже, как всичко това е постигнато на физическото поле. Хирам-Абиф взима символа Тау, издига го нависоко и всички работници идват като мравки. Поради всичко това тя е толкова поразена, че напуска Соломон. Няколко от чираците на Хирам, на които той е отказал да ги направи майстори, помагат на Соломон. Те искат да развалят шедьовъра на Хирам, отливането на Бронзовото море. И вместо то да стане произведение на изкуството, потоци от огън се разпръскват на всички посоки. Хирам-Абиф се опитва да го загаси с вода, но всичко, което постига чрез това е пълно разрушение.
към текста >>

21. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/. GA_93 Легендата за храма

Когато Соломон казал, че това е невъзможно, Хирам направил мистичния знак Тау във въздуха и всички работници веднага започнали да се стичат към него.
И легендата продължава да разказва, че Балкис, Савската царица беше сгодена за цар Соломон. Тя го посетила и била учудена от сградата на храма, а той от нейната мъдрост. Тя поискала да види майстора строител, тъй като не можела да схване, как такъв чудесен строеж би могъл да бъде резултат на човешка мъдрост. Хирам дошъл и още със своя поглед й направил силно впечатление. Тя поискала да види онези, които работели върху храма. Когато Соломон казал, че това е невъзможно, Хирам направил мистичния знак Тау във въздуха и всички работници веднага започнали да се стичат към него. В мистичния знак Тау се крият силите, които синовете на Каин използват, за да работят на физическото поле.
към текста >>

22. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Всеки, който е чул моята последна лекция за Свободното масонство/*27/, ще си спомни, че ви разказах масонската легенда за Хирам-Абиф и как в даден момент той използва знака Тау, когато Савската царица пожелава да повика всички работници, изграждащи храма.
Всеки, който е чул моята последна лекция за Свободното масонство/*27/, ще си спомни, че ви разказах масонската легенда за Хирам-Абиф и как в даден момент той използва знака Тау, когато Савската царица пожелава да повика всички работници, изграждащи храма. По заповед на Соломон никога не биха се появили работещите в социална общност хора. Повикани чрез знака Тау, издигнат високо от Хирам-Абиф, хората идват от всички страни. Знакът Тау символизира една напълно нова сила, основаваща се на свободата и състояща се в събуждането на една нова естествена сила.
към текста >>

23. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Метузаел, друг от неговите потомци, изнамерил свещените знаци, книгите на и символа Тау които работниците, които произхождали от духа на огъня, предавали един на друг.
Каин, макар че усърдно култивирал почвата, все пак получавал малко продукти от нея, докато Авел спокойно гледал своите стада. Адонай отхвърлял даровете и жертвоприношенията на Каин и повдигнал борба между синовете на Елохима, породени от огъня, и синовете направени само от земя. Каин уби Авел, а Адонай, преследвайки неговите синове, подчинил на синовете на Авел благородния род, който открил изкуствата и разпространил науката. Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни, да издигат сгради и да образуват граждански общества. Ирад и Мехюаел, негов син и внук, поставили граници на водите и правили греди от кедър. Метузаел, друг от неговите потомци, изнамерил свещените знаци, книгите на и символа Тау които работниците, които произхождали от духа на огъня, предавали един на друг. Ламех, чийто предсказания са необясними за непосветените, е баща на Йабал, който пръв научил хората да се обличат в камилска кожа; който е баща и на Джубал, който открил арфата; на Наамах, който открил изкуството за предене и тъкане; на Тубал-Каин, който пръв изградил една фурна, работел с метали и копаел подземните пещери в планините, за да спаси своята раса по време на потопа; но въпреки това тя загинала и само Тубал-Каин и неговият син, единствени от огромния и прославен род се спасили. Жената на Хам, втория син на Ной, смятала сина на Тубал-Каин по-красив от синовете на човеците и той станал прародител на Нимрод, който учел своите братя да ловуват и основал Вавилон. Адонхирам, потомък на Тубал-Каин, изглежда, че е бил повикан от Бога да води свободните люде, като свързал синовете на огъня със синовете на мисълта, прогреса и истината.
към текста >>

Когато поискала да види безбройните групи работници, които съградили храма, Соломон протестирал и казал, че е невъзможно всички да бъдат събрани изведнъж, ала Хирам, като скочил на един камък, за да бъде виждан, със своята дясна ръка изписал във въздуха символичния Тау и веднага мъжете забързали от всички части, върху които работели, към своя господар.
Царят бил привлечен от нейната красота и скоро и предложил ръката си, която царицата, радостна, че победила това гордо сърце, приела. Но след като отново посетила храма, тя няколко пъти поискала да види архитекта, който съградил такива чудесни неща. Колкото е било възможно, Соломон забавял да представи Хирам Абиф на царицата, но в края на краищата бил принуден да го направи. Тайнственият строител й бил представен и погледнал царицата с поглед, който проникнал в самото и сърце. След като се съвзела от смущението, тя го разпитала и се опитала да го защити от злата воля и надигащата се ревност на царя. Когато поискала да види безбройните групи работници, които съградили храма, Соломон протестирал и казал, че е невъзможно всички да бъдат събрани изведнъж, ала Хирам, като скочил на един камък, за да бъде виждан, със своята дясна ръка изписал във въздуха символичния Тау и веднага мъжете забързали от всички части, върху които работели, към своя господар. Това учудило много царицата и тя тайно съжалила, че вече се е обещала на царя, тъй като се почувствувала влюбена във великия архитект. Соломон решил да разруши това чувство и да подготви унижението, и разрухата на своя съперник. За тази цел той си послужил с трима строители, които завиждали на Хирам, защото той отказал да ги издигне до степента майстори, поради това че им липсвало знание и били мързеливи. Те били: Фанор – сириец и зидар; Амру – финикиец и дърводелец; и Метузаел – евреин и миньор. Черната завист на тези трима планира отливането на Бронзовото море, което щяло да възвеличи славата на Хирам до огромни висоти, да бъде неуспешно.
към текста >>

Ето защо заедно с това той публикува в "Основен социален закон": "В едно общество на работещи заедно човешки същества, добруването на обществото би било по-голямо, колкото по-малко отделният индивид изисква за себе си част от работата, която той самият е извършил; това ще рече, повечето от тези части, които той прави, ще предаде на своите съработници, а и колкото повече неговите изисквания са задоволени не от неговата работа, но от работата, извършена от други" /цитирано от "Антропософия и социален въпрос"/.
Нещо съвсем по-различно е включено в изказванията относно атома, които той направи в настоящата лекция. Тук той бе говорил от окултна гледна точка на много ограничен кръг за атома като прототипен строителен материал на природата, във връзка със Свободното масонство. Тъй като, по същия начин, по който природата трябваше да бъде осветена чрез масонския култов символизъм, така Р. Щайнер искаше да събуди чрез Култово-символична секция на неговата Езотерична школа, за която тези лекции бяха една подготовка, знанието че "Лабораторната маса в бъдеще би трябвало да стане един олтар" и че импулсът на алтруизъм трябва да бъде вграден в социалния ред, ако трябва да запазим да не загине нашата улталитаристична култура чрез егоизъм. Ето защо заедно с това той публикува в "Основен социален закон": "В едно общество на работещи заедно човешки същества, добруването на обществото би било по-голямо, колкото по-малко отделният индивид изисква за себе си част от работата, която той самият е извършил; това ще рече, повечето от тези части, които той прави, ще предаде на своите съработници, а и колкото повече неговите изисквания са задоволени не от неговата работа, но от работата, извършена от други" /цитирано от "Антропософия и социален въпрос"/.
към текста >>

24. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Никога няма да се случи нещо друго, отколкото при Роберт Оуен27, който като благороден човек и приятел на човека, като добър познавач на социалните условия в Англия е искал да въведе един вид примерна икономика, като привлече добри и лоши работници и се опита да основе социална общност в голям мащаб.
Налице са въпроси, произлизащи от най-сериозните изисквания на времето. Социалният въпрос, който вече струваше толкова много кръв, не може да бъде разрешен с внушенията на днешната епоха. Също и партиите, искащи да разрешат социалния въпрос, стоят под такива внушения. Те са обсебени от ментални същества. Който може да вижда зад физическото, вижда зад някой партиен функционер демонът, стоящ до него. Никога няма да се случи нещо друго, отколкото при Роберт Оуен27, който като благороден човек и приятел на човека, като добър познавач на социалните условия в Англия е искал да въведе един вид примерна икономика, като привлече добри и лоши работници и се опита да основе социална общност в голям мащаб. Той тръгва от основателния предразсъдък, че хората са добри по природа и е необходимо само да се поставят в задоволителни условия.
към текста >>

Определени са тарифи в отношението между работници и работодатели.
Там се срещат всевъзможни насоки. Така в социалистическото движение има една организация, която като затворена група винаги показва съвсем особено хомогенна, еднаква нагласа и подобен подход. Това са били най-малко крайните. Всъщност е съсловие, бранш, откъдето произлиза социалистическото профсъюзно движение, именно печатарите28. Те първи развиват един вид закономерност сред социалистическото движение. Определени са тарифи в отношението между работници и работодатели. Дори се стига дотам, че при печатарите съществува вестник, чийто редактор изобщо не е социалист, понеже е изхвърлен от социалистическата партия. В това се вижда колко тази група е сплотена.
към текста >>

25. Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Колективният договор между работници и работодатели първо беше изработен при печатарите.
Сред социалистическото движение има една особена група, която се отличава от общата социална демокрация с голяма умереност. Това са умерените, които много държаха на разумните комбинации. Тази особена група в социалистическото движение образуваха печатарите. Това идва оттам, че печатарите много работят с олово. Колективният договор между работници и работодатели първо беше изработен при печатарите. Оловото създава такава душевна нагласа, когато се приема в малки количества.
към текста >>

26. Хранене и лечебни методи GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Последните са отделните работници.
Всички тези различни групи от хора се обръщат към науката за духа и смятат всъщност за саморазбиращо се не те да отидат до нея, а тя да дойде при тях. Лесно разбираемо е, че например един радикален защитник на животните няма да предостави силите и опита си на духовнонаучното движение, а дори ще се ядосва, ако не всички теософи се присъединят към движението за защита на животните. Това можете да срещнете във всички възможни отделни области. То е и естествено. Но понеже теософското движение е нещо универсално, то се отнася към различните отделни движения така, както планът на строителя към дърводелците, зидарите и другите занаятчии, които работят по къщата. Последните са отделните работници. Но който ръководи целия строеж, трябва да изисква работниците да отидат при него, за да получат от него техните специални указания. Затова духовната наука не може да се съгласи, когато други течения, хомеопати, антиалкохолици и др. изискват духовната наука да отиде при тях. Всички специални области трябва да се включат в духовнонаучното движение, което трябва да се стреми към основна реформа във всички области на живота, но отвътре навън.
към текста >>

Но който ръководи целия строеж, трябва да изисква работниците да отидат при него, за да получат от него техните специални указания.
Лесно разбираемо е, че например един радикален защитник на животните няма да предостави силите и опита си на духовнонаучното движение, а дори ще се ядосва, ако не всички теософи се присъединят към движението за защита на животните. Това можете да срещнете във всички възможни отделни области. То е и естествено. Но понеже теософското движение е нещо универсално, то се отнася към различните отделни движения така, както планът на строителя към дърводелците, зидарите и другите занаятчии, които работят по къщата. Последните са отделните работници. Но който ръководи целия строеж, трябва да изисква работниците да отидат при него, за да получат от него техните специални указания. Затова духовната наука не може да се съгласи, когато други течения, хомеопати, антиалкохолици и др. изискват духовната наука да отиде при тях. Всички специални области трябва да се включат в духовнонаучното движение, което трябва да се стреми към основна реформа във всички области на живота, но отвътре навън.
към текста >>

27. Езотерично развитие и свръхсетивно познание GA_98 Природни и духовни същества

Точно така търсим и по отношение на вътрешното развитие не за самите нас, а като работници в служба на човечеството.
Нима е необходимо отново да се открива геометрията? Не е ли по-добре да се започне оттам, където човечеството е стигнало чрез продължаваща столетия работа, и да се продължи нататък, като се извлекат ползи за човечеството, което ни е дало толкова голямо богатство от знания? Човечеството има право на това. Какво можем само да спестим на човечеството, изпитвайки благодарствена любов към учителите на предишните хора! Точно така търсим и по отношение на вътрешното развитие не за самите нас, а като работници в служба на човечеството. Винаги е имало хора, които предварително са стигнали целта. Можем да се учим от тях и когато в такъв случай се страхуваме от преклонението пред авторитета, това е безсърдечна безмислица. Да се работи в смисъла на учителите на човечеството, да се търсят тези, които биха могли да ни водят, е това, което първоначално непременно е необходимо за окултния ученик. Тези неща, които учителите ни казват и които са изпробвани и познати столетия наред, изработват сетивата в астралното тяло.
към текста >>

28. За отношението на човека към заобикалящия го свят GA_98 Природни и духовни същества

Работниците чукат и откъртват камъните.
Това се отнася и за мъртвите предмети чак до камъните. Много е странно как се учим по друг начин да преценяваме някои неща в нашето обкръжение. Човекът често си представя нещата обратно. Представяме си, че излизаме навън като знаещи, искаме да видим какво се случва, когато навън става нещо. Приближаваме се до каменоломната. Работниците чукат и откъртват камъните. Тук стигаме до аза на камъните. Той не само е свързан с нашата земна планета, а с цялата планетна система. Центърът на камъните, на скалите е там, където е този на планетната система. И камъните имат чувства. Но не бива да вярвате, че когато разбиете някой камък, ще го заболи. Не!
към текста >>

29. Елементарното царство, неговите видове и действия GA_98 Природни и духовни същества

Когато работниците разтрошават минералите в каменоломната, те привидно ги увреждат, но в девахана това е чувство на наслада за минералите.
Разглеждаме ли един планински кристал тук, на Земята, и отклоним ли вниманието си от него, виждаме там, в астралния свят, етерното тяло, което оживява физическото тяло. Но вие не можете да възприемете, че минералът изпитва някаква болка, ако му я причините. Едва в девахана откривате удоволствието, радостта, страданието и болката на минерала, но съвсем различни от това, което обикновено си представяме. Усещането на болката от минерала не е както при животните; не бива да си представяме, че минералът чувства болка, ако го ударим и разтрошим. Когато работниците разтрошават минералите в каменоломната, те привидно ги увреждат, но в девахана това е чувство на наслада за минералите. При тях е точно обратното в сравнение с животинското и човешкото царство. Ако се намирате в девахана, можете да срещнете духовете на минералите. Там обаче към една минерална личност не принадлежи само един минерал, а цяла система, както и вие нямате отделни души на ноктите си. Ако някой си представя, че всичко астрално трябва да бъде на астралното поле, това е заблуждение. Изглежда близко до ума, че астралното трябва да се търси винаги на астралното поле; но е необходимо да се прави разлика между вътрешната природа на едно същество и околната среда, в която то живее.
към текста >>

30. За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека GA_98 Природни и духовни същества

Когато ясновидецът погледне една каменна кариера, където работниците откъртват и разтрошават камъните, той вижда как там душата на минералите изживява нещо.
Вместо от растения или животни, може да се тръгне от минерали или камъни и там съществата се намират във висшия девахан. И те изпитват удоволствие и страдание, радост и болка. Когато ясновидецът погледне една каменна кариера, където работниците откъртват и разтрошават камъните, той вижда как там душата на минералите изживява нещо. Тук не бива да правим заключения според аналогии и сравнения. Разтрошаването с чука не боли. Полъх от приятни чувства се излъчва при разтрошаването на камъните. Чувство на болка има, когато отделните камъни отново се съединят, когато от разпръснатата маса отново искате да изкристализира едно цяло, тогава се причинява болка. Така можем да изпитаме съчувствие и да се научим да съизживяваме с минералния свят, с аза на минералите.
към текста >>

31. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед. GA_98 Природни и духовни същества

Когато видим как работниците разбиват скалите в една каменоломна, можем да помислим, че това причинява болка на камъните.
Когато видим как работниците разбиват скалите в една каменоломна, можем да помислим, че това причинява болка на камъните. Не е така. Точно когато къмъкът се разбива, на всички страни се разпръсват приятни чувства от него. От каменоломната, където скалите се взривяват, избликват силни приятни чувства. Ако сипем сол в чаша с вода и солта се разтвори, водата се изпълва с наслада, с удоволствие. Радост прониква водата, когато разтварянето на солта се наблюдава от духовна гледна точка.
към текста >>

32. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта. GA_98 Природни и духовни същества

Ако разглеждаме една каменоломна и видим как работниците отломват камък по камък, можем да помислим, че когато камъните се търкалят надолу, това причинява болка на скалите.
Така видяхме как чрез вникването в природата човекът се вживява в съществата, които го заобикалят. Също и душите на камъните изпитват радост и страдание. Ако разглеждаме една каменоломна и видим как работниците отломват камък по камък, можем да помислим, че когато камъните се търкалят надолу, това причинява болка на скалите. Не е така. Потоци от чувства на удоволствие се отделят с камъните и се изливат в каменоломната. Ако вземем чаша с вода и разтворим вътре сол, ясновидецът вижда, че в солния разтвор се разливат потоци от приятни чувства. Ако изстудим водата и солта отново кристализира, това причинява болка.
към текста >>

Самите ние ще станем чрез това съработници в духовното.
Насочим ли поглед към звездите, те ни се разкриват така, че в тях опознаваме духовни същества. Ние познаваме света едва когато навсякъде проникнем от физическото към духовното. Като хора ще живеем по съвсем друг, съзнателен начин в света, когато се научим да чувстваме заедно с всичко, което ни заобикаля. Чрез това животът ни безкрайно ще се обогати. Самите ние ще станем чрез това съработници в духовното. Познанието получава своята ценност само тогава, когато се превърне в живот, когато се научим да живеем другояче, а не само да знаем нещо.
към текста >>

33. 12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Виждащият наблюдава живите взаимоотношения, когато излезе в каменната кариера и види работниците, които изсичат камъни от тялото на земята, той знае че там се усеща същото, както да се откъсне част от плътта на някой организъм.
Тези неща се отнасят и за царството на минералите. Минералите също имат свой Аз, само че той се намира още по-високо, в горните части на Девакана, който теософската литература е свикнала да нарича Арупа Девакан. Тези групови Азове на минералите са също такива завършени за себе си същества, каквито са и човешките Азове на физически план, каквито са груповите Азове на растенията в Девакана и груповите Азове на животните в астрала. На физическия план те имат единствено физическото тяло на минерала, но към минерала принадлежи и астрално тяло и етерно тяло. Виждащият наблюдава живите взаимоотношения, когато излезе в каменната кариера и види работниците, които изсичат камъни от тялото на земята, той знае че там се усеща същото, както да се откъсне част от плътта на някой организъм. А докато работниците извършват дейността си, през царството на камъните протичат астрални потоци. Това, което принадлежи към минерала като астрално тяло, може да се намери в долните части на Девакана, а Аз за минералите е в горните му части. Груповият Аз на минералите усеща болка и удоволствие. Когато хвърляте камъни в пропастта, минералния групов Аз усеща удоволствие, има приятно чувство. Първоначално може да изглежда парадоксално, но въпреки това е така.
към текста >>

А докато работниците извършват дейността си, през царството на камъните протичат астрални потоци.
Тези неща се отнасят и за царството на минералите. Минералите също имат свой Аз, само че той се намира още по-високо, в горните части на Девакана, който теософската литература е свикнала да нарича Арупа Девакан. Тези групови Азове на минералите са също такива завършени за себе си същества, каквито са и човешките Азове на физически план, каквито са груповите Азове на растенията в Девакана и груповите Азове на животните в астрала. На физическия план те имат единствено физическото тяло на минерала, но към минерала принадлежи и астрално тяло и етерно тяло. Виждащият наблюдава живите взаимоотношения, когато излезе в каменната кариера и види работниците, които изсичат камъни от тялото на земята, той знае че там се усеща същото, както да се откъсне част от плътта на някой организъм. А докато работниците извършват дейността си, през царството на камъните протичат астрални потоци. Това, което принадлежи към минерала като астрално тяло, може да се намери в долните части на Девакана, а Аз за минералите е в горните му части. Груповият Аз на минералите усеща болка и удоволствие. Когато хвърляте камъни в пропастта, минералния групов Аз усеща удоволствие, има приятно чувство. Първоначално може да изглежда парадоксално, но въпреки това е така. Този, който мисли само в аналогии, би могъл да повярва, че, когато разбиваме камъни, това причинява болка на камъка точно както нараняването би причинило болка на живото същество.
към текста >>

34. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

И когато отидем в каменоломната, и там работниците раздробяват камъните, то за нас това е, ако превърнем идеите на духовната наука в душевни чувства, не просто нещо абстрактно.
Така ние се научаваме да усещаме заобикалящата ни природа, и природата се превръща за нас все повече в душа и дух. И когато отидем в каменоломната, и там работниците раздробяват камъните, то за нас това е, ако превърнем идеите на духовната наука в душевни чувства, не просто нещо абстрактно. Ние не вижда ме просто раздробяващата се в каменни късове скала. Да, дори когато скалата бива взривявана, за нас това не е нещо абстрактно, а ние се учим да съусещаме, какво чувства надарената с душа и дух природа. А кога то имаме пред себе си чаша вода, и поставим в нея малко сол или бучка захар, и наблюдаваме как солта или захарта се разтваря, то тогава усещането е: тук има душа. И ако искаме да знаем, какво е вътре в тази душа, ние не бива да използваме обикновени аналогии. Тъй като лесно бихме могли да сметнем: когато работниците раздробяват скалата, това предизвиква чувство на болка в природата.
към текста >>

Тъй като лесно бихме могли да сметнем: когато работниците раздробяват скалата, това предизвиква чувство на болка в природата.
И когато отидем в каменоломната, и там работниците раздробяват камъните, то за нас това е, ако превърнем идеите на духовната наука в душевни чувства, не просто нещо абстрактно. Ние не вижда ме просто раздробяващата се в каменни късове скала. Да, дори когато скалата бива взривявана, за нас това не е нещо абстрактно, а ние се учим да съусещаме, какво чувства надарената с душа и дух природа. А кога то имаме пред себе си чаша вода, и поставим в нея малко сол или бучка захар, и наблюдаваме как солта или захарта се разтваря, то тогава усещането е: тук има душа. И ако искаме да знаем, какво е вътре в тази душа, ние не бива да използваме обикновени аналогии. Тъй като лесно бихме могли да сметнем: когато работниците раздробяват скалата, това предизвиква чувство на болка в природата. Но случаят е тъкмо обратен. Това, което се нарича раздробяване в царството на камъните, предизвиква в природата най-голяма радост, вътрешно удовлетворение, а такова чувство тя изпитва и когато разтваряме сол или бучка захар във вода. От разтварянето на минералното тяло водата се прониква от вълни на удоволствие. При другите процеси е различно.
към текста >>

35. Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ние знаем, че древна Индия съдържаше нещо, което остава извънредно чуждо за съзнанието на днешния човек, това е делението на определени касти, кастата на свещенослужителите, кастата на военните, на търговците, на работниците.
За да направим по-разбираема тази тайнствена закономерност, трябва да добавим следното. Ние знаем, че древна Индия съдържаше нещо, което остава извънредно чуждо за съзнанието на днешния човек, това е делението на определени касти, кастата на свещенослужителите, кастата на военните, на търговците, на работниците. Днешното съзнание не може да приеме подобно строго разграничаване между хората. Обаче в Първата следатлантска културна епоха то беше нещо самопонятно, според тогавашните условия хората трябваше да бъдат разделени в четири големи съсловия в зависимост от различните душевни качества. При това никой не се оплакваше от една или друга несправедливост, понеже хората бяха насочвани от техните предводители, които имаха такъв авторитет, че разпорежданията им се приемаха без някакво съмнение. Хората смятаха, че техните предводители, седемте свещени Риши, обучени в самата Атлантида от божествени Същества, виждат много добре в кое съсловие да бъде поставен всеки един човек от народа. Ето защо едно такова разделение беше нещо напълно естествено.
към текста >>

36. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Ние ще преследваме тогава нашия път, укрепнали чрез истински мисли, като работници, които не отстъпват пред живота, защото в контакт с идеите, които водят към духовния свят, те са добили сила.
Но разбирането, което обикновено хората си съставят за съществуванието, преди да го разберат чрез духа, е погрешно; трябва да се разбере илюзията на живота. Тази илюзия трябва да умре в нас. От семето на тази умряла илюзия ще се роди един по-висш живот. Ето защо един духовен смисъл на живота не ще ни направи да живеем като аскети, но напротив ще ни научи да познаваме истинския образ на нещата, ще ни даде истинска власт над живота; Христос ще проникне цялото наше съществуване, когато ще знаем да намерим отново Духовната Наука, и ние ще разберем как смъртта може да бъде едно отражение на живота. Усвоявайки духовните познания, ние не се отчуждаваме от живота, но в нашите съждения ще различаваме това, което е погрешно. Ние ще преследваме тогава нашия път, укрепнали чрез истински мисли, като работници, които не отстъпват пред живота, защото в контакт с идеите, които водят към духовния свят, те са добили сила.
към текста >>

37. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост.
И само защото този духовен живот беше деен, ние можахме да направим този слаб опит да представим на сцената такова едно произведение на изкуството. Но при това ние можахме да съберем опитности и изживявания. Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила. Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение. Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи. Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост. Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот. Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука. Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството. О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността. Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб.
към текста >>

38. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

За тази работа определено число работници естествено ще трябва да бъдат наети.
Да вземем един факт, обаче който, на пръв поглед изглежда отстранен от онова, което днес разисквахме. Това е фактът, че аз искам да ви представя следното: в една огромна стоманена фабрика трябва да се натоварят на влакове 10,000 т. отлято желязо. За тази работа определено число работници естествено ще трябва да бъдат наети. Работата ще трябва да се извърши от 75 мъже и излиза, че всеки един трябва да товари по 12,5 т. дневно; така всеки от 75-те мъже трябва да натовари дневно 12.5 т. Имало един мъж, Тейлър за който по-важен е двойникът, отколкото онова, което ще трябва да бъде спечелено за човечеството като прогрес напредък, отколкото онова което трябва да бъде спечелено за човешкия дух през Петата Следатлантска епоха. Този мъж най-напред попитва притежателите на фабриката, дали не смятат, че един човек би могъл да натовари много повече от 12,5 т. дневно. Те му отговарят, че предполагат, че един работник евентуално би могъл максимално да натовари 18 т.
към текста >>

Тейлър започнал да експериментира с работниците.
дневно; така всеки от 75-те мъже трябва да натовари дневно 12.5 т. Имало един мъж, Тейлър за който по-важен е двойникът, отколкото онова, което ще трябва да бъде спечелено за човечеството като прогрес напредък, отколкото онова което трябва да бъде спечелено за човешкия дух през Петата Следатлантска епоха. Този мъж най-напред попитва притежателите на фабриката, дали не смятат, че един човек би могъл да натовари много повече от 12,5 т. дневно. Те му отговарят, че предполагат, че един работник евентуално би могъл максимално да натовари 18 т. Тогава Тейлър казал: "Ще опитаме". Тейлър започнал да експериментира с работниците. Чрез това било приложено машинния стандарт към човешкия социален живот. Тези експерименти започнаха да се правят с човешки същества. Тейлър опитал, за да види наистина ли, както практичните притежатели на фабриката казали, един човек би могъл да натовари най-много 18 т. дневно. Той наредил периодите на почивка, които пресметнал според физиологията; в тези интервали хората можели да възстановят толкова сила, колкото бяха изразходвали. Естествено оказва се, че при тези условия резултатите били различни от различните работници.
към текста >>

Естествено оказва се, че при тези условия резултатите били различни от различните работници.
Тейлър започнал да експериментира с работниците. Чрез това било приложено машинния стандарт към човешкия социален живот. Тези експерименти започнаха да се правят с човешки същества. Тейлър опитал, за да види наистина ли, както практичните притежатели на фабриката казали, един човек би могъл да натовари най-много 18 т. дневно. Той наредил периодите на почивка, които пресметнал според физиологията; в тези интервали хората можели да възстановят толкова сила, колкото бяха изразходвали. Естествено оказва се, че при тези условия резултатите били различни от различните работници. След това Тейлър си послужил с аритметиката. Знаете, че не е важно, ако се използуват аритметични средства в механиката, ала при човешките същества не може да се използуват аритметични средства, защото всеки човек има право на съществуване. Тейлър обаче използувал аритметични средства: той подбрал онези работници, които се възстановявали напълно през тези определени паузи и им давал такива паузи. А другите, които не са били в състояние да възобновят своите сили през тези почивни периоди, били просто изхвърлени. Чрез експериментиране по този начин с хора бе открито, че подбраните, тези подбрани, които се възобновявали напълно през почивките, всеки един могъл да натовари 47,5 т.
към текста >>

Тейлър обаче използувал аритметични средства: той подбрал онези работници, които се възстановявали напълно през тези определени паузи и им давал такива паузи.
Тейлър опитал, за да види наистина ли, както практичните притежатели на фабриката казали, един човек би могъл да натовари най-много 18 т. дневно. Той наредил периодите на почивка, които пресметнал според физиологията; в тези интервали хората можели да възстановят толкова сила, колкото бяха изразходвали. Естествено оказва се, че при тези условия резултатите били различни от различните работници. След това Тейлър си послужил с аритметиката. Знаете, че не е важно, ако се използуват аритметични средства в механиката, ала при човешките същества не може да се използуват аритметични средства, защото всеки човек има право на съществуване. Тейлър обаче използувал аритметични средства: той подбрал онези работници, които се възстановявали напълно през тези определени паузи и им давал такива паузи. А другите, които не са били в състояние да възобновят своите сили през тези почивни периоди, били просто изхвърлени. Чрез експериментиране по този начин с хора бе открито, че подбраните, тези подбрани, които се възобновявали напълно през почивките, всеки един могъл да натовари 47,5 т.
към текста >>

Той приложил механиката на Дарвиновата теория към живота на работниците: по дяволите неподходящите, годните подбрани чрез селекция!
Той приложил механиката на Дарвиновата теория към живота на работниците: по дяволите неподходящите, годните подбрани чрез селекция! Годни са онези, които използувайки напълно почивките, са могли да натоварят не един максимум от 18 т., както е било предположено първоначално, а 47,5 т. По този начин работникът също е бил задоволен, защото огромни спестявания са били направени и надницата на всеки работник е могла да бъде повишена с 60%. Така са подбрани годните, най-годните в борбата за съществуване, които са били подбрани по този начин чрез селекция; и по този начин работодателят има много доволни работници. Обаче негодните могат да си умрат от глад!
към текста >>

Така са подбрани годните, най-годните в борбата за съществуване, които са били подбрани по този начин чрез селекция; и по този начин работодателят има много доволни работници.
Той приложил механиката на Дарвиновата теория към живота на работниците: по дяволите неподходящите, годните подбрани чрез селекция! Годни са онези, които използувайки напълно почивките, са могли да натоварят не един максимум от 18 т., както е било предположено първоначално, а 47,5 т. По този начин работникът също е бил задоволен, защото огромни спестявания са били направени и надницата на всеки работник е могла да бъде повишена с 60%. Така са подбрани годните, най-годните в борбата за съществуване, които са били подбрани по този начин чрез селекция; и по този начин работодателят има много доволни работници. Обаче негодните могат да си умрат от глад!
към текста >>

39. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Аз ви разказах пример за почивките, които трябваше да се използуват така, че вместо по-малко тонове, да могат да се натоварят до 15 тона от дадено число работници.
Дадох ви един пример, за да ви покажа как, следвайки американския начин на мислене, се направи опит да се разшири механичното и върху самия човешки живот. Аз ви разказах пример за почивките, които трябваше да се използуват така, че вместо по-малко тонове, да могат да се натоварят до 15 тона от дадено число работници. Затова е нужно само да се пренесе Дарвиновият принцип на подбор в самия живот.
към текста >>

40. Рудолф Щайнер – Събрани съчинения GA_135 Прераждане и Карма

Лекции пред работниците на Гьотеанума.
Лекции пред работниците на Гьотеанума. (Събр. съч. 347-354)
към текста >>

41. Събрани съчинения на Рудолф Щайнер GA_138 За инициацията

Лекции пред работниците на Гьотеанума (GA 347 – 354)
Лекции пред работниците на Гьотеанума (GA 347 – 354)
към текста >>

42. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Днес ние се чувствуваме не само като работници за така наречените живи хора, а същевременно като работници така, че духовно научната работа, разпространението на антропософския живот служи също и на духовните светове.
За да бъде разбран добре този факт, трябва да споменем, че след смъртта душата може да се храни с идеите на онези души на живите с които е имала някаква връзка на Земята. Душата на умрелия не може да се храни с мислите идеите на онези хора, с които тя не е имала никаква връзка на Земята. Когато в нашето време ние разпространяваме Духовното наука, за да имаме отново в душите нещо живо духовно ние действително работим не само за живите, не само за това, живите да имат едно теоретично задоволяване, а се стремят да изпълним нашите сърца и души с мисли за духовния свят, защото знаем, че мъртвите, с които сме били свързани на Земята, трябва да се хранят след смъртта с тези идеи и чувства за поддържането на техния духовен живот. Днес ние се чувствуваме не само като работници за така наречените живи хора, а същевременно като работници така, че духовно научната работа, разпространението на антропософския живот служи също и на духовните светове. Когато говорим на живите за техния дневен живот, ние създаваме чрез духовното задоволяване на душите за нощният живот такива идеи, които са плодотворна храна на душите чиято Карма е била те да умрат преди нас. Ето защо нашият стремеж е да разпространяваме Духовната наука, или Антропософията в обществата в кръжците, защото от значение е онези хора, които се занимават с Духовна наука, да бъдат заедно в общества. Защото аз казах, че като е заминал за духовния свят човек може да черпи храна само от душите на онези живи хора, с които той е бил близко свързан на Земята.
към текста >>

43. 1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Но точно в тези условия се появи един човек Рудолф Щайнер чиито лекции върху историята бяха посрещнати от работниците с огромно въодушевление.
Но точно в тези условия се появи един човек Рудолф Щайнер чиито лекции върху историята бяха посрещнати от работниците с огромно въодушевление. Те му пишеха благодарствени писма, защото от него на учиха, че парчето хляб и спечелените пари не са най-важното нещо на този свят. Но тъкмо поради тази причина той беше принуден да се откаже от преподавателската си дейност. Защото както се изрази един от пролетарските вождове ние се нуждаем от разумна принуда, а не от духовна свобода.
към текста >>

44. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Да вземе един човек, който има дом, двор, ниви и работи на тях; да предположим, че този човек има странната прищявка да обича своя дом, своя двор, своите ниви и своите работници така както обича своето собствено тяло, че той би считал тези неща като едно продължение на неговото тяло и че би обичал двора, дома, нивите и своите хора заедно така, както някоя дама обича, при определени предпоставки, своята дреха като нещо, което принадлежи на нейното собствено тяло.
Следователно ние виждаме, че егоизмът престава да развива своите сянкови страни, когато самото същество се разширява, когато това същество пренася своето чувствуване и мислене в едно друго същество и го счита като принадлежащо към него. Чрез това, че от една страна майките разширяват техния егоизъм върху детето, те проявяват чрез това претенцията, че детето е тяхна собственост; те го считат като нещо напълно съпринадлежащо, като част от самите себе си, правят това така, както го прави астралното тяло; всичко, което стои във връзка с мене, чрез мене, към мене, с мене. Можем да видим нещо подобно даже в по-тривиални случаи отколкото при майчината любов. Да вземе един човек, който има дом, двор, ниви и работи на тях; да предположим, че този човек има странната прищявка да обича своя дом, своя двор, своите ниви и своите работници така както обича своето собствено тяло, че той би считал тези неща като едно продължение на неговото тяло и че би обичал двора, дома, нивите и своите хора заедно така, както някоя дама обича, при определени предпоставки, своята дреха като нещо, което принадлежи на нейното собствено тяло. В такъв случай собственото тяло се разпростира така да се каже върху заобикалящата среда.
към текста >>

45. Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война. GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Интересът към дълбоките въпроси на работниците.
Победата на Михаил над ариманичните духове и въздействието и върху Земята. Значението на 1879 година. Мъртвите, лъжливите им призиви и въздействието им в педагогиката. Интересът към дълбоките въпроси на работниците. Теодор Циген. Ленин. Последствия от откъснатото от живота мислене! Уилсън като непрактичен теоретик.
към текста >>

46. 6. Лекция, 24.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Именно това е изпълнено с живот: намирането на съотношението ни към Безкрайното, ни дава възможност да станем съработници в изграждането на земното развитие, защото на нас ни е необходимо да станем съработници, за да може Земята да продължи своето развитие.
Това, което човечеството владее сега, е трябвало да се достигне отново, тъй като древното знание е угаснало в душите. За да овладеят човешките души това знание, е трябвало да угасне в тях древната мъдрост. Тя е трябвало да угасне, за да заеме нейното място заработената мъдрост. Ние трябва отново да се вписваме нагоре, за да можем да достигнем в следващите земни животи, в далечното бъдеще на Земята това, което като наследство от древната мъдрост, е угаснало в нашите души. Така трябва да гледаме в бъдещето, в далечните перспективи на бъдещето на човечеството; тогава ще разберем необходимостта от навлизането на духовната наука в развитието на човечеството. Именно това е изпълнено с живот: намирането на съотношението ни към Безкрайното, ни дава възможност да станем съработници в изграждането на земното развитие, защото на нас ни е необходимо да станем съработници, за да може Земята да продължи своето развитие.
към текста >>

47. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Разчитат, че социалистическите експерименти, които се разиграват тъй като това е неизбежно, когато въведеният в заблуда пролетариат се ръководи от марксистки или подобни на тях принципи, че тези социалистически експерименти ще бъдат убедителни уроци за англосаксонските работници, че тяхната малка резултатност и носеното от тях разорение, ще бъдат убедителни уроци.
– възможно е, да отива и към още по-далечни времена, това не съм го установил. Още тогава с хладен ум са знаели в англосаксонския народ, че социалният въпрос трябва да бъде разрешен, че тези социални сътресения искат да ги избегнат и, че затова Русия трябва да стане арена за социалистически експерименти. И цялата политика на англосаксонците, с цялата и яснота, е била така насочена. Всичките "балкански въпроси”, включая предаването на Берлинските преговори /бележка 116/ на нищо неподозиращите средноевропейци на славянските Босна и Херцеговина, всички тези въпроси са се разрешавали, изхождайки от тези основни постановки. Позицията на англосаксонците по въпросите за Турция се определят от същото. Разчитат, че социалистическите експерименти, които се разиграват тъй като това е неизбежно, когато въведеният в заблуда пролетариат се ръководи от марксистки или подобни на тях принципи, че тези социалистически експерименти ще бъдат убедителни уроци за англосаксонските работници, че тяхната малка резултатност и носеното от тях разорение, ще бъдат убедителни уроци. Западният свят ще бъде защитен от това, като с примера на Изток ще му бъде показано към какво води социализма, ако така се внедри, и колко нежелателно е това за западния свят.
към текста >>

48. Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

За това, естествено, са ангажирани определен брой работници.
Вземете един привидно далеч лежащ факт от това, което обясних. Фактът, който искам да ви покажа, е следният. В голям железодобивен завод е трябвало десетки тонове желязо да бъдат натоварени на товарни вагони. За това, естествено, са ангажирани определен брой работници. Седемдесет и пет мъже трябвало да работят и се установява, че всеки може да натовари дванадесет и половина тона на ден; следователно 75 човека по 12,5 тона на ден.
към текста >>

Той тръгва заедно с работниците, за да експериментира.
Той тръгва заедно с работниците, за да експериментира. Чрез това машинното естество се пренася в човешкия социален живот. Започва експериментирането с хората. Той изпробва дали наистина е така, както казват практичните фабриканти, че човек може да натовари най-много 18 тона на ден. Устройва паузи, които според физиологията пресмята така, че хората да съберат в тези паузи тъкмо толкова сили, колкото преди това са изразходвали. Установява се, разбира се, че при един е възможно едно, при друг - друго.
към текста >>

Знаете, че те се прилагат в механиката, при хората не могат да се приложат, понеже всеки човек има своето право на съществуване, но Тейлър прилага аритметични средства, това означава, че избира онези работници, които общо взето използват по-рационално паузите, и им разрешава тези рационални паузи.
Започва експериментирането с хората. Той изпробва дали наистина е така, както казват практичните фабриканти, че човек може да натовари най-много 18 тона на ден. Устройва паузи, които според физиологията пресмята така, че хората да съберат в тези паузи тъкмо толкова сили, колкото преди това са изразходвали. Установява се, разбира се, че при един е възможно едно, при друг - друго. Тогава той прилага аритметични методи. Знаете, че те се прилагат в механиката, при хората не могат да се приложат, понеже всеки човек има своето право на съществуване, но Тейлър прилага аритметични средства, това означава, че избира онези работници, които общо взето използват по-рационално паузите, и им разрешава тези рационални паузи. Другите, които не могат да възстановят силите си в тези паузи, просто са изхвърлени. Тогава се установило, че когато по този начин се експериментира с хората, ако избраните чрез селекция напълно се възстановят в паузите, могат да натоварят всеки поотделно по 47, 5 тона. Върху работниците се прилага механизмът на дарвиновата теория: неподходящите се изхвърлят, подходящите се избират чрез селекция. Подходящи са тези, които чрез съответното използване на паузите могат да натоварят не 18 тона, както преди се е предполагало, а максимум 47,5 тона. Чрез това също и работниците били удовлетворени, защото така се пести невероятно много и чрез това се увеличило заплащането на всеки работник с 60 процента.
към текста >>

Върху работниците се прилага механизмът на дарвиновата теория: неподходящите се изхвърлят, подходящите се избират чрез селекция.
Установява се, разбира се, че при един е възможно едно, при друг - друго. Тогава той прилага аритметични методи. Знаете, че те се прилагат в механиката, при хората не могат да се приложат, понеже всеки човек има своето право на съществуване, но Тейлър прилага аритметични средства, това означава, че избира онези работници, които общо взето използват по-рационално паузите, и им разрешава тези рационални паузи. Другите, които не могат да възстановят силите си в тези паузи, просто са изхвърлени. Тогава се установило, че когато по този начин се експериментира с хората, ако избраните чрез селекция напълно се възстановят в паузите, могат да натоварят всеки поотделно по 47, 5 тона. Върху работниците се прилага механизмът на дарвиновата теория: неподходящите се изхвърлят, подходящите се избират чрез селекция. Подходящи са тези, които чрез съответното използване на паузите могат да натоварят не 18 тона, както преди се е предполагало, а максимум 47,5 тона. Чрез това също и работниците били удовлетворени, защото така се пести невероятно много и чрез това се увеличило заплащането на всеки работник с 60 процента. Така подходящите в борбата за съществуване, избраните чрез селекция, се правят доволни хора. А другите, неподходящите, нека да гладуват!
към текста >>

Чрез това също и работниците били удовлетворени, защото така се пести невероятно много и чрез това се увеличило заплащането на всеки работник с 60 процента.
Знаете, че те се прилагат в механиката, при хората не могат да се приложат, понеже всеки човек има своето право на съществуване, но Тейлър прилага аритметични средства, това означава, че избира онези работници, които общо взето използват по-рационално паузите, и им разрешава тези рационални паузи. Другите, които не могат да възстановят силите си в тези паузи, просто са изхвърлени. Тогава се установило, че когато по този начин се експериментира с хората, ако избраните чрез селекция напълно се възстановят в паузите, могат да натоварят всеки поотделно по 47, 5 тона. Върху работниците се прилага механизмът на дарвиновата теория: неподходящите се изхвърлят, подходящите се избират чрез селекция. Подходящи са тези, които чрез съответното използване на паузите могат да натоварят не 18 тона, както преди се е предполагало, а максимум 47,5 тона. Чрез това също и работниците били удовлетворени, защото така се пести невероятно много и чрез това се увеличило заплащането на всеки работник с 60 процента. Така подходящите в борбата за съществуване, избраните чрез селекция, се правят доволни хора. А другите, неподходящите, нека да гладуват!
към текста >>

49. Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Дадох примера за паузите, които да бъдат използвани така, че от известен брой работници да се натоварят по 50 тона желязо на човек, вместо 18, като само е необходимо в живота наистина да се въведе дарвиновият принцип за селекцията.
Вече ги посочих137. Един от големите жизнени въпроси е, че трябва да се опитаме да поставим духовно-етерното в служба на практическия живот. Вече обърнах внимание на това138, че през петия следатлантски културен период ще трябва да се реши проблемът как да се пренесат човешките настроения, движенията на човешките настроения като вълнообразни трептения върху машините, как човекът да бъде свързан с това, което ще става все по-механично. Затова преди осем дни139 ви посочих по какъв външен начин това механизиране започва от определена част на земната повърхност. Дадох ви пример как въз основа на американския начин на мислене се правят опити машинното да се разпростре върху човешкия живот. Дадох примера за паузите, които да бъдат използвани така, че от известен брой работници да се натоварят по 50 тона желязо на човек, вместо 18, като само е необходимо в живота наистина да се въведе дарвиновият принцип за селекцията.
към текста >>

50. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

“ и се е опитал наистина да опознае тези неща, е открил оживен стремеж, открил е духовен стремеж, духовни занимания и усилия, отнасящи се до необходимостта да се направи на Земята нещо в сферата, която сред работниците, сред работническото движение обикновено се нарича социалистическа.
Обмислете следното: Който през последните десетилетия поне малко е разгледал областите на човешкото развитие, е могъл да направи забележителни наблюдения. Който е посмял да се запита: „Как хората се стремят към бъдещи идеали, към духовно обновление? “ и се е опитал наистина да опознае тези неща, е открил оживен стремеж, открил е духовен стремеж, духовни занимания и усилия, отнасящи се до необходимостта да се направи на Земята нещо в сферата, която сред работниците, сред работническото движение обикновено се нарича социалистическа. Чисто материални, но истински бъдещи идеали, които винаги търсят как да се преобрази светът, как да дойде нещо ново – това е едното.
към текста >>

51. Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Имайте предвид следното: Всичко онова, което днес живее в съзнанието на работниците като основа на тяхното знание, е една идеология — нищо повече от една мрежа, съставена от абстрактни мисли!
Имайте предвид следното: Всичко онова, което днес живее в съзнанието на работниците като основа на тяхното знание, е една идеология — нищо повече от една мрежа, съставена от абстрактни мисли! Да, някои твърдят, че това било съществената характеристика на духовното изживяване — че това било просто една идеология: икономическите събития били единствената реалност. Тези събития, както те протичат, предизвикват конфликтите в човешкия живот; всичко, което човек мисли, научава и създава художествено, произлиза от тях като от димна завеса, като от мъгла. Всичко, което днешният човек нарича обичаи, морал, закон и тъй нататък — всичко това е като един театър на сенките; като пиеса с кухи абстрактни идеологии!
към текста >>

Този жив дух е като пратен в изгнание от съвременните възгледи, които са пуснали корени в средната класа и в които работниците, за тяхно нещастие, са се вкопчили.
И сега сравнете този театър на сенките с духовния живот, който прониква душата от импулса на Духовната наука. Целта на антропософската Духовна наука е да изнесе духа като жива реалност в света чрез човешката душа. Този жив дух е като пратен в изгнание от съвременните възгледи, които са пуснали корени в средната класа и в които работниците, за тяхно нещастие, са се вкопчили. Изгнание… така това, което би могло да оживее в съзнанието на хората, „духът в мен“ — сега това съществува само като идеология.
към текста >>

52. Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

А трудовият договор трябва да се основава на разпределението на произведените стоки между работниците, извършващи физически труд, и работниците, извършващи духовен труд.
Здрави отношения ще възникнат само при следните условия: Договореностите в никакъв случай не трябва да се правят на базата на количеството работа. Работата трябва да се разглежда като въпрос на правото — да се регламентира от политическата държава. А трудовият договор трябва да се основава на разпределението на произведените стоки между работниците, извършващи физически труд, и работниците, извършващи духовен труд. Такъв трудов договор може да се основава само на произведените стоки, а не на взаимоотношенията между работниците и работодателя. Това е единственият начин нещата да се поставят на здрава основа.
към текста >>

Такъв трудов договор може да се основава само на произведените стоки, а не на взаимоотношенията между работниците и работодателя.
Здрави отношения ще възникнат само при следните условия: Договореностите в никакъв случай не трябва да се правят на базата на количеството работа. Работата трябва да се разглежда като въпрос на правото — да се регламентира от политическата държава. А трудовият договор трябва да се основава на разпределението на произведените стоки между работниците, извършващи физически труд, и работниците, извършващи духовен труд. Такъв трудов договор може да се основава само на произведените стоки, а не на взаимоотношенията между работниците и работодателя. Това е единственият начин нещата да се поставят на здрава основа.
към текста >>

Но никакви злини не могат да дойдат от една икономическа система — те идват преди всичко от това, че нямаме истинско трудово право, което да защитава труда на хората; и от това, че не забелязваме как начинът, по който отказват справедливия дял на работниците, е равносилен на жива лъжа.
Хората питат: „Откъде идват социалните злини, които са свързани с капитализма? “ Казват, че тези злини идвали от капиталистическата икономическа система. Но никакви злини не могат да дойдат от една икономическа система — те идват преди всичко от това, че нямаме истинско трудово право, което да защитава труда на хората; и от това, че не забелязваме как начинът, по който отказват справедливия дял на работниците, е равносилен на жива лъжа. Но на какво разчита това? Не на организацията на икономическия живот, а на факта, че социалният ред позволява несправедливо възнаграждение на отделни работодатели за сметка на работниците. Разпределението на дейностите би трябвало да се прави на базата на стоки, тъй като те са общите продукти от работата на работниците, извършващи духовен [в т.ч. интелектуален] труд, и работниците, извършващи физически труд. Но ако вие използвате личното си положение, за да отнемете нещо от някого, което не би трябвало да му отнемате, какво правите?
към текста >>

Не на организацията на икономическия живот, а на факта, че социалният ред позволява несправедливо възнаграждение на отделни работодатели за сметка на работниците.
Хората питат: „Откъде идват социалните злини, които са свързани с капитализма? “ Казват, че тези злини идвали от капиталистическата икономическа система. Но никакви злини не могат да дойдат от една икономическа система — те идват преди всичко от това, че нямаме истинско трудово право, което да защитава труда на хората; и от това, че не забелязваме как начинът, по който отказват справедливия дял на работниците, е равносилен на жива лъжа. Но на какво разчита това? Не на организацията на икономическия живот, а на факта, че социалният ред позволява несправедливо възнаграждение на отделни работодатели за сметка на работниците. Разпределението на дейностите би трябвало да се прави на базата на стоки, тъй като те са общите продукти от работата на работниците, извършващи духовен [в т.ч. интелектуален] труд, и работниците, извършващи физически труд. Но ако вие използвате личното си положение, за да отнемете нещо от някого, което не би трябвало да му отнемате, какво правите? Вие го лъжете, възползвате се от него! Човек трябва само да погледне тези обстоятелства право в очите, за да осъзнае, че бедите не са в капитализма, а в злоупотребата с духовни възможности.
към текста >>

Разпределението на дейностите би трябвало да се прави на базата на стоки, тъй като те са общите продукти от работата на работниците, извършващи духовен [в т.ч.
Хората питат: „Откъде идват социалните злини, които са свързани с капитализма? “ Казват, че тези злини идвали от капиталистическата икономическа система. Но никакви злини не могат да дойдат от една икономическа система — те идват преди всичко от това, че нямаме истинско трудово право, което да защитава труда на хората; и от това, че не забелязваме как начинът, по който отказват справедливия дял на работниците, е равносилен на жива лъжа. Но на какво разчита това? Не на организацията на икономическия живот, а на факта, че социалният ред позволява несправедливо възнаграждение на отделни работодатели за сметка на работниците. Разпределението на дейностите би трябвало да се прави на базата на стоки, тъй като те са общите продукти от работата на работниците, извършващи духовен [в т.ч. интелектуален] труд, и работниците, извършващи физически труд. Но ако вие използвате личното си положение, за да отнемете нещо от някого, което не би трябвало да му отнемате, какво правите? Вие го лъжете, възползвате се от него! Човек трябва само да погледне тези обстоятелства право в очите, за да осъзнае, че бедите не са в капитализма, а в злоупотребата с духовни възможности.
към текста >>

интелектуален] труд, и работниците, извършващи физически труд.
“ Казват, че тези злини идвали от капиталистическата икономическа система. Но никакви злини не могат да дойдат от една икономическа система — те идват преди всичко от това, че нямаме истинско трудово право, което да защитава труда на хората; и от това, че не забелязваме как начинът, по който отказват справедливия дял на работниците, е равносилен на жива лъжа. Но на какво разчита това? Не на организацията на икономическия живот, а на факта, че социалният ред позволява несправедливо възнаграждение на отделни работодатели за сметка на работниците. Разпределението на дейностите би трябвало да се прави на базата на стоки, тъй като те са общите продукти от работата на работниците, извършващи духовен [в т.ч. интелектуален] труд, и работниците, извършващи физически труд. Но ако вие използвате личното си положение, за да отнемете нещо от някого, което не би трябвало да му отнемате, какво правите? Вие го лъжете, възползвате се от него! Човек трябва само да погледне тези обстоятелства право в очите, за да осъзнае, че бедите не са в капитализма, а в злоупотребата с духовни възможности.
към текста >>

По-напред излекувайте социалната среда, така че да не се позволява на интелектуалните сили да се възползват от работниците — по този начин ще донесете здраве за социалния организъм като цяло.
Ето как се установява връзката с духовния свят. По-напред излекувайте социалната среда, така че да не се позволява на интелектуалните сили да се възползват от работниците — по този начин ще донесете здраве за социалния организъм като цяло. Важното е да разглеждаме правилно и справедливо всички неща.
към текста >>

53. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Директорът на цигарения завод "Валдорф-Астория" в Щутгарт основа "Свободно Валдорфско Училище" за децата на работниците и на ръководството, училище базирано на импулсите на всички мисли, дошли от Антропософската Духовна Наука на д-р Щайнер.
Така този човек, който можеше да прозре толкова дълбоко в събитията на своите дни, умря вследствие на незначителен инцидент. Да, в Централна Европа хората, които бяха отправени към това да породят нещо от духовното, бяха оставени да умрат от глад! Този пример би могъл да се умножи много пъти. Онези, пишещи като йезуитът отец Цимерман, когото споменах вчера, вероятно няма да умрат от глад. Няма да умрат от глад онези, които пишат следното: "В брой шести на седмичника "Dreigliederung des Sozialen Orgaeismu" ('Тричленният социален организъм') се възхвалява това, че "новият импулс" (фраза, любима на антропософите) се основава на пълнотата на Щайнеровото духовно познание. Директорът на цигарения завод "Валдорф-Астория" в Щутгарт основа "Свободно Валдорфско Училище" за децата на работниците и на ръководството, училище базирано на импулсите на всички мисли, дошли от Антропософската Духовна Наука на д-р Щайнер. В това училище "Антропософията ще бъде художествения метод на образование"." Онези, които се подиграват и стъпкват в прахта пожеланото от духа, със сигурност няма да умрат от глад дори в тези тежки дни.
към текста >>

54. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

[2] Емил Молт, 1876-1936, директор на цигарената фабрика Валдорф Астория, основава през 1919 г., Валдорфското училище, което първоначално е замислено за децата на служителите и работниците в неговата фабрика.
[2] Емил Молт, 1876-1936, директор на цигарената фабрика Валдорф Астория, основава през 1919 г., Валдорфското училище, което първоначално е замислено за децата на служителите и работниците в неговата фабрика. Той помолва Рудолф Щайнер да поеме духовното ръководство на училището.
към текста >>

55. Рудолф Щайнер обзор върху литературното му дело GA_223 Годишният кръговрат

Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория".
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство. Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ново изграждане на социалния живот, респективно възпитанието и образованието. Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>

56. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

[1] на друго място днес казах: Лекция пред работници на сградата на Гьотеанума в Дорнах на 1 декември 1923, съдържаща се в «Човек и свят», Събр.
[1] на друго място днес казах: Лекция пред работници на сградата на Гьотеанума в Дорнах на 1 декември 1923, съдържаща се в «Човек и свят», Събр. съч. 351.
към текста >>

57. Рудолф Щайнер - Обзор върху литературното му и художествено дело GA_245 Указания за езотеричното обучение

6. Лекции пред работниците на 1ьотеанума (Събр. съч.
6. Лекции пред работниците на 1ьотеанума (Събр. съч. № 347 - 354)
към текста >>

58. Бележки GA_293 Общото човекознание

Основател на първото Валдорфско училище, замислено първоначално само за децата на служителите и работниците във фабриката.
*2 Емил Молт, 1876 1936 член на Антропософското Общество, притежател на цигарената фабрика „Валдорф Астория". Основател на първото Валдорфско училище, замислено първоначално само за децата на служителите и работниците във фабриката. По молба на Емил Молт, Рудолф Щайнер поема цялото ръководство на училището.
към текста >>

59. Лекции върху възпитанието GA_293 Общото човекознание

Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ниво изграждане на социалния живот, респективно възпитанието" и образованието.Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Малт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория".
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство. Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ниво изграждане на социалния живот, респективно възпитанието" и образованието.Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Малт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>

60. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Също и по отношение на социалния въпрос като цяло не бива да се задават теоретичните въпроси: Как да се отнасят работодатели и работници помежду си?
Също и по отношение на социалния въпрос като цяло не бива да се задават теоретичните въпроси: Как да се отнасят работодатели и работници помежду си? Как да се организира производството във фабриките? Необходимо е да се изградят асоциации, групи от хора, които ще са в състояние да дадат правилните отговори. Въпросите трябва да бъдат поставяни точно и да изчакат отговорите, които ще дойдат от съвместния живот на хората.
към текста >>

Тези работници искаха не само да се трудят, те искаха да се докоснат до самата същност на човека.
И тъкмо с това вътрешно съдържание ние се приближаваме към онези хора, с които искаме да градим асоциации. Виждате ли, аз натрупах нови впечатления тъкмо в Дорнах, където формирахме една малка работническа общност. Тези работници искаха не само да се трудят, те искаха да се докоснат до самата същност на човека. И се стигна дотам, че ние трябваше да ги доближим до тази човешка същност. Обикновено на работниците се говори по всевъзможни икономически теми, говори се за капитализъм, социализъм, буржоазия, комунизъм и т.н. В началото лекторите вярват, че всичко това увлича работниците. И работническите лидери си въобразяват, че на хората трябва да се говори само по тези теми. Когато се наложи да поема нещата в Дорнах в свои ръце, първоначално аз също предпочитах да говоря по теми, свързани с икономиката.
към текста >>

Обикновено на работниците се говори по всевъзможни икономически теми, говори се за капитализъм, социализъм, буржоазия, комунизъм и т.н.
И тъкмо с това вътрешно съдържание ние се приближаваме към онези хора, с които искаме да градим асоциации. Виждате ли, аз натрупах нови впечатления тъкмо в Дорнах, където формирахме една малка работническа общност. Тези работници искаха не само да се трудят, те искаха да се докоснат до самата същност на човека. И се стигна дотам, че ние трябваше да ги доближим до тази човешка същност. Обикновено на работниците се говори по всевъзможни икономически теми, говори се за капитализъм, социализъм, буржоазия, комунизъм и т.н. В началото лекторите вярват, че всичко това увлича работниците. И работническите лидери си въобразяват, че на хората трябва да се говори само по тези теми. Когато се наложи да поема нещата в Дорнах в свои ръце, първоначално аз също предпочитах да говоря по теми, свързани с икономиката. Самата тема на лекцията не беше избирана от мен. Но веднъж един от работниците стана, извади от джоба си нашето списание “Die Drei” и поиска да узнае как са изглеждали нещата, когато Земята се е намирала в предишното си планетарно състояние, наричано от нас “Старата Луна”.
към текста >>

В началото лекторите вярват, че всичко това увлича работниците.
И тъкмо с това вътрешно съдържание ние се приближаваме към онези хора, с които искаме да градим асоциации. Виждате ли, аз натрупах нови впечатления тъкмо в Дорнах, където формирахме една малка работническа общност. Тези работници искаха не само да се трудят, те искаха да се докоснат до самата същност на човека. И се стигна дотам, че ние трябваше да ги доближим до тази човешка същност. Обикновено на работниците се говори по всевъзможни икономически теми, говори се за капитализъм, социализъм, буржоазия, комунизъм и т.н. В началото лекторите вярват, че всичко това увлича работниците. И работническите лидери си въобразяват, че на хората трябва да се говори само по тези теми. Когато се наложи да поема нещата в Дорнах в свои ръце, първоначално аз също предпочитах да говоря по теми, свързани с икономиката. Самата тема на лекцията не беше избирана от мен. Но веднъж един от работниците стана, извади от джоба си нашето списание “Die Drei” и поиска да узнае как са изглеждали нещата, когато Земята се е намирала в предишното си планетарно състояние, наричано от нас “Старата Луна”. Оттогава ситуацията се разви по такъв начин, че трябваше да обсъждаме именно същността на човека, принадлежността му към целия Космос.
към текста >>

Но веднъж един от работниците стана, извади от джоба си нашето списание “Die Drei” и поиска да узнае как са изглеждали нещата, когато Земята се е намирала в предишното си планетарно състояние, наричано от нас “Старата Луна”.
Обикновено на работниците се говори по всевъзможни икономически теми, говори се за капитализъм, социализъм, буржоазия, комунизъм и т.н. В началото лекторите вярват, че всичко това увлича работниците. И работническите лидери си въобразяват, че на хората трябва да се говори само по тези теми. Когато се наложи да поема нещата в Дорнах в свои ръце, първоначално аз също предпочитах да говоря по теми, свързани с икономиката. Самата тема на лекцията не беше избирана от мен. Но веднъж един от работниците стана, извади от джоба си нашето списание “Die Drei” и поиска да узнае как са изглеждали нещата, когато Земята се е намирала в предишното си планетарно състояние, наричано от нас “Старата Луна”. Оттогава ситуацията се разви по такъв начин, че трябваше да обсъждаме именно същността на човека, принадлежността му към целия Космос. И още тогава аз можех да говоря в пролетарските среди примерно за влиянията на Зодиака и т.н.
към текста >>

61. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Защо днес милиони работници са объркани от толкова много и различни възгледи?
Какви бяха въпросите – впрочем те бяха поставени от по-висшите съсловия – в социалната област през последните столетия и какво научиха от тях милионите пролетарии? Защо днес милиони работници са объркани от толкова много и различни възгледи? Защото работниците приеха погрешните учения от по-висшите съсловия; тези учения не бяха измислени от пролетариите.
към текста >>

Защото работниците приеха погрешните учения от по-висшите съсловия; тези учения не бяха измислени от пролетариите.
Какви бяха въпросите – впрочем те бяха поставени от по-висшите съсловия – в социалната област през последните столетия и какво научиха от тях милионите пролетарии? Защо днес милиони работници са объркани от толкова много и различни възгледи? Защото работниците приеха погрешните учения от по-висшите съсловия; тези учения не бяха измислени от пролетариите.
към текста >>

62. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

от търговския съветник Емил Молт за децата на работниците и служителите на цигарената фабрика Валдорф в Щутгарт, организирано и ръководено от Рудолф Щайнер.
[3] Основано през 1919 г. от търговския съветник Емил Молт за децата на работниците и служителите на цигарената фабрика Валдорф в Щутгарт, организирано и ръководено от Рудолф Щайнер.
към текста >>

63. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Доколкото разбрах от това, което чух тази сутрин, Вие искате да обсъдим още неща, които излизат извън съдържанието на лекциите, понеже те са замислени по-скоро в духа на „преклонение пред малките неща”; и аз бих искал да откликна на това желание, като си послужа с методът, приложен от мен при лекциите пред работниците.
Доколкото разбрах от това, което чух тази сутрин, Вие искате да обсъдим още неща, които излизат извън съдържанието на лекциите, понеже те са замислени по-скоро в духа на „преклонение пред малките неща”; и аз бих искал да откликна на това желание, като си послужа с методът, приложен от мен при лекциите пред работниците. Там аз изнасях лекциите си по такъв начин, че първо ги питах какво биха искали да чуят, и в известен смисъл темите бяха посочвани от самите тях. Ето защо сега те не ме упрекват, че им говоря за неща, които не представляват интерес за тях.
към текста >>

64. Осма лекция, 8 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

[2] Валдорфското училище – Свободното Валдорфско училище, Щутгарт, 1919, основано от Емил Молт за децата на работниците от цигарената фабрика Валдорф-Астория и за представители на обществеността.
[2] Валдорфското училище – Свободното Валдорфско училище, Щутгарт, 1919, основано от Емил Молт за децата на работниците от цигарената фабрика Валдорф-Астория и за представители на обществеността. Единно народно и висше училище, ръководено от Рудолф Щайнер до смъртта му в 1925 година.
към текста >>

65. Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Тринадесет лекции за работниците на Гьотеанума в Дорнах,
Тринадесет лекции за работниците на Гьотеанума в Дорнах,
към текста >>

66. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в Космоса към първоизточника на нещата и съществата. Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>

Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в Космоса към първоизточника на нещата и съществата. Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>

Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в Космоса към първоизточника на нещата и съществата. Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>

След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практически неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агро-група публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
към текста >>

Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно.
към текста >>

67. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Трябваше да покажа как хора, нямащи отношение към науката, работниците, биха могли да се приближат към този въпрос.
Ето защо в първата глава на книгата ми «Същност на социалния въпрос»[2] се занимавах с този проблем. Трябваше да покажа как хора, нямащи отношение към науката, работниците, биха могли да се приближат към този въпрос. На тях, разбира се, им се иска да се приобщят към науката. Но да им дадат тази наука могат само тези, които видимо я владеят, тоест буржоазията. Но поради това цивилизацията изпитва сътресения. Работниците са искали наука, но нея я е нямало, защото съществуващата наука е била безчовечна. Този проблем отразих в първа глава на «Същност на социалния въпрос», тъй като, говорейки за социалния въпрос, трябва да се разбере това на първо място.
към текста >>

Работниците са искали наука, но нея я е нямало, защото съществуващата наука е била безчовечна.
Ето защо в първата глава на книгата ми «Същност на социалния въпрос»[2] се занимавах с този проблем. Трябваше да покажа как хора, нямащи отношение към науката, работниците, биха могли да се приближат към този въпрос. На тях, разбира се, им се иска да се приобщят към науката. Но да им дадат тази наука могат само тези, които видимо я владеят, тоест буржоазията. Но поради това цивилизацията изпитва сътресения. Работниците са искали наука, но нея я е нямало, защото съществуващата наука е била безчовечна. Този проблем отразих в първа глава на «Същност на социалния въпрос», тъй като, говорейки за социалния въпрос, трябва да се разбере това на първо място. Затова беше необходимо да започна с това първата глава на книгата.
към текста >>

68. Човекът и светът действието на духа в природата за същността на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

изнесени за работниците на строежа на Гьотеанума в Дорнах
изнесени за работниците на строежа на Гьотеанума в Дорнах
към текста >>

69. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата. Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>

Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата. Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>

Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата. Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>

След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практически неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агрогрупа публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
към текста >>

Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно.
към текста >>

70. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Рудолф Щайнер, както е известно, е отговарял на въпросите на работниците без всякаква подготовка.
Този факт изисква съгласуване. Настоятелното желание от пчеларите е било: да се намери синтез между едното и другото изложение. В изданието от 1978 г. въведението към лекцията от 12 декември 1923 г. се е предлагало като корекция към лекцията от 26 ноември 1923 г. Рудолф Щайнер, както е известно, е отговарял на въпросите на работниците без всякаква подготовка.
към текста >>

71. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Предприемачът, имащ много работници, гледа, на първо място, как да изкара повече доход.
Грижите носят само материален характер. Във вестник «Швейцарско пчеларство», брой 10 за октомври 1923 г. е написано: «Медът не се отнася към продуктите от първа необходимост, той в известен смисъл е луксозна стока и тези, които го купуват, могат да плащат истинската му цена». В този брой след това се разказва, че някой си Балденбергер[1], пътувайки из Испания, заварил при един пчелар няколко направо цъфтящи деца и когато попитал пчеларя, къде пласира меда си, той отвърнал: ето ги моите купувачи. Тук, в Европа, работата стои така, че от меда се стараят да изстискат колкото се може повече. Предприемачът, имащ много работници, гледа, на първо място, как да изкара повече доход. Така е и с пчелите.
към текста >>

72. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ако някой подхранва пчелите си със захар, трябва да бъде включван в черен списък, както се прави с неудобните работници.
Друго: как да се постъпва с производството на пчелен мед, как пчелите да го произвеждат, трябва ли всички пчелари да използват захар за подхранване? От гореказаното следва, че пчеларят не трябва даже и да си помисля да използва захар. Ако някой подхранва пчелите си със захар, трябва да бъде включван в черен списък, както се прави с неудобните работници.
към текста >>

73. Бележки. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Рудолф Щайнер, както е известно, е отговарял на въпросите на работниците без всякаква подготовка.
Този факт изисква съгласуване. Настоятелното желание от пчеларите е било: да се намери синтез между едното и другото изложение. В изданието от 1978 г. въведението към лекцията от 12 декември 1923 г. се е предлагало като корекция към лекцията от 26 ноември 1923 г. Рудолф Щайнер, както е известно, е отговарял на въпросите на работниците без всякаква подготовка.
към текста >>

74. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата. Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>

Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата. Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>

Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата. Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>

След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивост-та си.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивост-та си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агрогрупа публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
към текста >>

Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно.
към текста >>

75. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

И днес бих искал да ви прочета, а не да импровизирам: за пчелите, за царицата (той премина от кошера към отношенията между работници и работодатели; върна се към 1914 г.
Господин Мюлер: Иска ми се още един път да се върнем към пчелите, към това как нашият живот и стремежи са свързани с отглеждането на пчели. В последно време мои колеги неведнъж ми обръщаха внимание, че е по-добре да не чета написаното, а да импровизирам. Но аз им възразявах, че с началното си образование нямам особени ораторски способности. Аз не съм в състояние да импровизирам. И днес бих искал да ви прочета, а не да импровизирам: за пчелите, за царицата (той премина от кошера към отношенията между работници и работодатели; върна се към 1914 г. и изрази недоволство. Направи сравнение: в това отношение ние също представляваме пчелен кошер и т. н).
към текста >>

76. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Представете си: да допуснем, че има група работници от, да кажем, тридесет човека.
Обаче има една странност, един отличителен признак несъмнено при всеки; макар, както казват хората, човек да вижда всичко посредством зрителния нерв, в мястото на присъединяването му зрение липсва: на това място той е сляп, тук той нищо не вижда! И така, ако някой насочи поглед именно така, че гледа оттук, или ако нервите около (сляпото петно) са болни и само това място (само петното) е здраво, човек въпреки това не вижда с мястото, където влиза зрителният нерв. Хората казват следното: човек вижда с помощта на очния нерв; той за това и съществува, за да вижда. Нима не сте чували това? Представете си: да допуснем, че има група работници от, да кажем, тридесет човека. Двадесет и пет от тях трябва прилежно да работят; те постоянно стоят тук. Но тук стои и още една група от пет човека - всъщност това не е така, аз само предполагам, че това е така - и тези петимата се смеят, безделничат, лентяйстват, докато другите усърдно работят. И така, можем да кажем: тук се намират двадесет и пет прилежни работника и още пет, които през цялото време лентяйстват, седят си удобно и безделничат. Ако някой каже, че петимата безделници също изпълняват тази работа - или, възможно е, не би казал, доколкото то не е видно, но въпреки това работата би се извършвала благодарение на безделието, - вие не бихте му повярвали, нали така? Защото това е глупост.
към текста >>

77. ВЪВЕДЕНИЕ от Мари Щайнер GA_353 История на човечеството и културните народи

Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата. Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>

Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата. Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>

Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата. Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>

След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агрогрупа публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
към текста >>

Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно.
към текста >>

78. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Третата каста са били селяните, селските жители, и четвъртата каста са били тези, които всъщност са се считали за работници, работещите физически.
Те са умеели да пишат, това е била висшата каста. От тази каста са набирали свещениците, но не и раджите. Раджите са вземали от втората каста, от кастата на воините. Но никога никой не е можел да се издигне от кастата на воините до кастата на брахманите. Те са били строго отделени. Третата каста са били селяните, селските жители, и четвъртата каста са били тези, които всъщност са се считали за работници, работещите физически. Между тези касти е имало строго разделение. В Древна Индия преходът на човек от една каста в друга би изглеждал така, както ако лъвът би станал агне! Кастите се отличавали една от друга така, както се отличават един от друг видовете животни. Ето защо на тази основа между хората не е имало сблъсъци. За тях да преминеш от третата каста в първата е било същото безумие, както ако лъвът поиска да стане бик.
към текста >>

79. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

По онова време между хората съществувало, ако може така да се изразим, такова разделение, както и сега, в настоящото време: едни са били държавни чиновници, други - воини, трети - работници и т.
Ако се върнем към Древния Рим, ще намерим следното. По онова време между хората съществувало, ако може така да се изразим, такова разделение, както и сега, в настоящото време: едни са били държавни чиновници, други - воини, трети - работници и т. н., като това разделение, най-малкото в социален смисъл, е било тогава още по-рязко отсега. Защото тези, които са били роби, са можели даже да ги продадат, човек е бил обект на покупко-продажба. Можем да кажем: различията между хората в Древния Рим са били много по-значителни. Обаче съзнанието на социално неравенство е трябвало да изчезне, макар и за няколко дни в годината. Днес говорят за демокрация и предполагат, че всички хора, макар и чисто теоретически, са равни помежду си.
към текста >>

80. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер. GA_354 Сътворението на света и човека

Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата. Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>

Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата. Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>

Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата. Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>

След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агрогрупа публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
към текста >>

Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно.
към текста >>

81. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

Господа, известно ви е, че в продължение на години изнасях лекции сред работниците[9].
Господа, известно ви е, че в продължение на години изнасях лекции сред работниците[9]. В изнесените лекции често заострях вниманието ви върху великолепния доклад на Ласал[10], който е известен под името «Науката и работниците». Не знам, широко ли е известен този доклад в днешно време, защото вече съм стар и съм видял самото зараждане на работническото движение. От прозорците на бащината си къща наблюдавах как в началото на седемдесетте години първите социалдемократи отиваха в гората, където правеха събранията си, хора, носещи тогава големи шапки - демократични шапки. По такъв начин, крачка по крачка, аз вземах някакво участие във възникването на това дело. Тогава тези хора се отнасяха към Ласал с изключително уважение.
към текста >>

В изнесените лекции често заострях вниманието ви върху великолепния доклад на Ласал[10], който е известен под името «Науката и работниците».
Господа, известно ви е, че в продължение на години изнасях лекции сред работниците[9]. В изнесените лекции често заострях вниманието ви върху великолепния доклад на Ласал[10], който е известен под името «Науката и работниците». Не знам, широко ли е известен този доклад в днешно време, защото вече съм стар и съм видял самото зараждане на работническото движение. От прозорците на бащината си къща наблюдавах как в началото на седемдесетте години първите социалдемократи отиваха в гората, където правеха събранията си, хора, носещи тогава големи шапки - демократични шапки. По такъв начин, крачка по крачка, аз вземах някакво участие във възникването на това дело. Тогава тези хора се отнасяха към Ласал с изключително уважение. На местата, където се провеждаха работническите събрания, винаги можеше да се види бюст на Ласал.
към текста >>

Осем-девет години по-рано Ласал изнесъл своя доклад, озаглавен «Науката и работниците».
По такъв начин, крачка по крачка, аз вземах някакво участие във възникването на това дело. Тогава тези хора се отнасяха към Ласал с изключително уважение. На местата, където се провеждаха работническите събрания, винаги можеше да се види бюст на Ласал. Сега тези неща почнаха повече или по-малко да се забравят, тъй като минаха петдесет години. Тогава бях на осем, десет или единадесет години, но вече ме интересуваха тези неща. Осем-девет години по-рано Ласал изнесъл своя доклад, озаглавен «Науката и работниците». И в този доклад той обръщал внимание на това, че работническият въпрос като цяло зависи от науката, че първо работниците трябва на научна основа да си изработят някои социални възгледи, което не се е удало на другите хора. В някакъв смисъл това е било извънредно важно.
към текста >>

И в този доклад той обръщал внимание на това, че работническият въпрос като цяло зависи от науката, че първо работниците трябва на научна основа да си изработят някои социални възгледи, което не се е удало на другите хора.
Тогава тези хора се отнасяха към Ласал с изключително уважение. На местата, където се провеждаха работническите събрания, винаги можеше да се види бюст на Ласал. Сега тези неща почнаха повече или по-малко да се забравят, тъй като минаха петдесет години. Тогава бях на осем, десет или единадесет години, но вече ме интересуваха тези неща. Осем-девет години по-рано Ласал изнесъл своя доклад, озаглавен «Науката и работниците». И в този доклад той обръщал внимание на това, че работническият въпрос като цяло зависи от науката, че първо работниците трябва на научна основа да си изработят някои социални възгледи, което не се е удало на другите хора. В някакъв смисъл това е било извънредно важно.
към текста >>

Нима повсеместно и постоянно не се оплаквате от тираничното отношение на предприемачите към работниците и т. н.?
Помислете обаче какво се е променило от онова време? Питал съм ви, доволни ли сте? Могат ли да ви удовлетворят формите, в които се осъществява развитието на работническия въпрос? Нима повсеместно и постоянно не се оплаквате от тираничното отношение на предприемачите към работниците и т. н.? Това последното работниците осезаемо усещат. Но те не усещат от какво се поражда то. А откъде се поражда? То се поражда оттам, че решението на работническия въпрос не може да бъде намерено без посредничеството на науката - това е съвсем вярно. По-рано този въпрос се е решавал на основата на религията и т. н.
към текста >>

Това последното работниците осезаемо усещат.
Помислете обаче какво се е променило от онова време? Питал съм ви, доволни ли сте? Могат ли да ви удовлетворят формите, в които се осъществява развитието на работническия въпрос? Нима повсеместно и постоянно не се оплаквате от тираничното отношение на предприемачите към работниците и т. н.? Това последното работниците осезаемо усещат. Но те не усещат от какво се поражда то. А откъде се поражда? То се поражда оттам, че решението на работническия въпрос не може да бъде намерено без посредничеството на науката - това е съвсем вярно. По-рано този въпрос се е решавал на основата на религията и т. н. Сега тези въпроси трябва да се решават на научна основа.
към текста >>

Случи ми се да видя на един работнически концерт, че работниците изглеждаха много по-малко уморени от рентиерите, които въобще нищо не са правили.
Представете си само: човек, който цял ден не работи, защото е рентиер. Той или отива да се разхожда, или просто се мести от кресло на кресло. Но той също изразходва своите сили от сутрин до вечер, по съвсем същия начин! Случи ми се да видя на един работнически концерт, че работниците изглеждаха много по-малко уморени от рентиерите, които въобще нищо не са правили. Те постоянно се прозяваха, а другите бяха весели.
към текста >>

В шестдесетте, седемдесетте години (на XIX век) хората говореха така: науката трябва да се появи сред работниците.
С всички въпроси е необходимо да се занимаваме така, че духовното начало да не остава пренебрегнато, както това е ставало в течение на дълго време, а трябва навсякъде това ду-ховно да се взема за разглеждане. В шестдесетте, седемдесетте години (на XIX век) хората говореха така: науката трябва да се появи сред работниците. Но истинска наука тогава още не съществуваше, тя се появи чак сега като духовна наука, която само външно носи името антропософия. Антропософията няма намерение - както това се правеше досега - да поставя каруцата, тоест материята, пред коня. Отпред трябва да бъде главата, духът, така е правилно. Тогава ще бъде намерено това, което е правилно, ще се стигне и до правилни методи на възпитание, ще има педагогика, правилно възпитаваща децата. От това зависи извънредно много.
към текста >>

[9] «... в продължение на години изнасях лекции сред работниците» - в периода от 1899 до 1904 г.
[9] «... в продължение на години изнасях лекции сред работниците» - в периода от 1899 до 1904 г. доктор Щайнер преподавал в Работническото общообразователно училище в Берлин. виж «Моят жизнен път», гл. 28, Събр. съч. 28.
към текста >>

Точното название на споменатата реч е: «Науката и работниците.
[10] Фердинанд Ласал - 1825-1864, основател на социалдемокрацията в Германия. Точното название на споменатата реч е: «Науката и работниците. Защитна реч пред Берлинският Наказателен Съд против обвиненията срещу безимотните класи в публично възбуждане на ненавист и презрение към собствениците (16 януари 1863 г.)», Цюрих, 1863.
към текста >>

82. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост GA_354 Сътворението на света и човека

е била последната от тези, които Рудолф Щайнер е изнесъл за работниците преди болестта си.
[1] «Ще продължим в събота в девет часа...» - Обявената лекция не се е състояла. Лекцията от 24 септември 1924 г. е била последната от тези, които Рудолф Щайнер е изнесъл за работниците преди болестта си.
към текста >>

83. Бележки. GA_354 Сътворението на света и човека

39. «... в продължение на години изнасях лекции сред работниците» - в периода от 1899 до 1904 г.
39. «... в продължение на години изнасях лекции сред работниците» - в периода от 1899 до 1904 г. доктор Щайнер преподавал в Работническото общообразователно училище в Берлин. виж «Моят жизнен път», гл. 28, Събр. съч. 28.
към текста >>

Точното название на споменатата реч е: «Науката и работниците.
40. Фердинанд Ласал - 1825-1864, основател на социалдемокрацията в Германия. Точното название на споменатата реч е: «Науката и работниците. Защитна реч пред Берлинският Наказателен Съд против обвиненията срещу безимотните класи в публично възбуждане на ненавист и презрение към собствениците (16 януари 1863 г.)», Цюрих, 1863.
към текста >>

е била последната от тези, които Рудолф Щайнер е изнесъл за работниците преди болестта си.
41. «Ще продължим в събота в девет часа...» - Обявената лекция не се е състояла. Лекцията от 24 септември 1924 г. е била последната от тези, които Рудолф Щайнер е изнесъл за работниците преди болестта си.
към текста >>

НАГОРЕ

3.7509951591492