Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
16
резултата от
14
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Път към Бога
'.
1.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Следователно, те са Духовете, които водят
към
съзерцанието на
Бога
по истинския
път
на християнството.
Следва разпечатването на седмия печат. Тогава се вижда, какво трябва да стане в истинското християнство за света. Явяват се седемте ангели, „които стоят пред Бога" (гл.8, ст.2). Тези ангели са пак Духове на древните Мистерии, сега вече християнизирани.
Следователно, те са Духовете, които водят към съзерцанието на Бога по истинския път на християнството.
Следователно това, което става сега, същинския път към Бога; това е едно „посвещение", с което е удостоен Йоан. Възвестяването на това посвещение се съпровожда от знаците, необходими в хода на посвещението. „Първият ангел затръби и се появи град и огън, смесени с кръв, и паднаха върху земята. И третата част от Земята изгоря, изгоря и една трета от дърветата на земята и всичката зелена трева изгоря." Подобно нещо се случва и при тръбните звуци на другите ангели.
към текста >>
Следователно това, което става сега, същинския
път
към
Бога
; това е едно „посвещение", с което е удостоен Йоан.
Следва разпечатването на седмия печат. Тогава се вижда, какво трябва да стане в истинското християнство за света. Явяват се седемте ангели, „които стоят пред Бога" (гл.8, ст.2). Тези ангели са пак Духове на древните Мистерии, сега вече християнизирани. Следователно, те са Духовете, които водят към съзерцанието на Бога по истинския път на християнството.
Следователно това, което става сега, същинския път към Бога; това е едно „посвещение", с което е удостоен Йоан.
Възвестяването на това посвещение се съпровожда от знаците, необходими в хода на посвещението. „Първият ангел затръби и се появи град и огън, смесени с кръв, и паднаха върху земята. И третата част от Земята изгоря, изгоря и една трета от дърветата на земята и всичката зелена трева изгоря." Подобно нещо се случва и при тръбните звуци на другите ангели.
към текста >>
2.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Душата трябва да повтори в себе си микрокосмически
път
ищата на
Бога
; само в това се състои нейният мистичен стремеж
към
мъдростта.
Нека си представим до къде можеше да доведе подобно тълкуване. Когато четем историята на сътворението, ние намираме в нея не само един външен разказ, но образец на пътя, по който трябва да върви душата, за да стигне до Божественото.
Душата трябва да повтори в себе си микрокосмически пътищата на Бога; само в това се състои нейният мистичен стремеж към мъдростта.
Във всяка душа трябва да се разиграе мировата драма. Душевният живот на един мистичен мъдрец е едно осъществяване на дадения образец от разказа за сътворението. Мойсей е писал не само за да разказва исторически събития, но за да онагледи в образи, по какви пътища трябва да върви душата, ако иска да намери Бога.
към текста >>
3.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Древният индус е търсил
път
към
бога
, съвършено отвличайки своето разбиране от външната действителност; египтянинът изучавал законите, които господствали във външната действителност, за да изследва, как волята и духът на Боговете намират израз в законите на външната природа.
Полагат се основите на човешката наука. С помощта та геометрията се стараят да направят Земята удобна за човека. В астрологията и астрономията се опитват да опознаят движенията на светилата и по тяхното движение уреждат това, което става на Земята. Точно така в социалния живот в древен Египет гледат на движението на светилата. Ръководят се от това, което откриват като тайни на звездите.
Древният индус е търсил път към бога, съвършено отвличайки своето разбиране от външната действителност; египтянинът изучавал законите, които господствали във външната действителност, за да изследва, как волята и духът на Боговете намират израз в законите на външната природа.
Това било отново друга епоха. Така вие имате определен дух за всяка епоха; и благодарение на това, че един епохален дух сменя друг, става развитието на Земята. Има и отделни случаи. Хората се извисяват до възгледа на епохата, но те не знаят, че зад целия този ход на епохата стоят епохални духове; и хората не знаят, че изразявайки тук, на Земята, духа на своята епоха, те се явяват само оръдия, средства на тези стоящи зад тях духове на епохите. Спомнете си макар и Джордано Бруно.
към текста >>
4.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
А предхождащото изречение гласи буквално: “Този, който обхваща
Бога
в “Аз-съм”, дори и в сричането свидетелствува за божествената или Божия реч и намира
път
я
към
Бога
.”
А предхождащото изречение гласи буквално: “Този, който обхваща Бога в “Аз-съм”, дори и в сричането свидетелствува за божествената или Божия реч и намира пътя към Бога.”
към текста >>
5.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
За Лука е важно не само да посочи, че в Исус е живял
Бога
на Авраам, а че - проследявайки родословието - може да стигне чак до Адам, до сина на самия божествен свят; с други думи, до представителя на онова древно човечество, което за пръв
път
осъществяваше прехода от духовния свят
към
физическата материя.
Ето защо другите евангелисти се позовават на родословното дърво, и то в зависимост от личната си степен на развитие. За Матей преди всичко е важно следното: “В лицето на Исус от Назарет,ние сме изправени пред един човек, в който живее Отец Авраам; кръвта на Отец Авраам тече в тялото на Исус от Назарет.” Ето защо той дава родословната верига до Авраам (Матей 1, 1-17). Матей застава на много по-материалистична позиция от Лука.
За Лука е важно не само да посочи, че в Исус е живял Бога на Авраам, а че - проследявайки родословието - може да стигне чак до Адам, до сина на самия божествен свят; с други думи, до представителя на онова древно човечество, което за пръв път осъществяваше прехода от духовния свят към физическата материя.
(Лука 3, 23 - 38). Точно това е съществено за тях двамата, Матей и Лука: да посочат как този ограничен във времето Исус от Назарет е напълно потопен в силите, които принадлежат на Бог Отец.
към текста >>
6.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето защо сега можеха да бъдат произнесени великите думи: Отсега нататък блажени са не само „
бога
тите духом" чрез старото ясновидство, но и „бедните духом"; понеже след като Христос отвори
път
я им
към
духовния свят в техния Аз се влива всичко онова, което обозначаваме с думите „Царство небесно".
Ето защо сега можеха да бъдат произнесени великите думи: Отсега нататък блажени са не само „богатите духом" чрез старото ясновидство, но и „бедните духом"; понеже след като Христос отвори пътя им към духовния свят в техния Аз се влива всичко онова, което обозначаваме с думите „Царство небесно".
към текста >>
7.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Накрая посочихме и третия
път
, този на вътрешното душевно вглъбяване, като подчертахме, че тук изходната точка това са двете основни изживявания: От една страна ако усеща у себе си само божествената искра човекът може да бъде тласнат
към
гордост и високомерие; и как от друга страна ако няма съзнание за връзката си с
Бога
може да изпадне в нищета и отчаяние.
Накрая посочихме и третия път, този на вътрешното душевно вглъбяване, като подчертахме, че тук изходната точка това са двете основни изживявания: От една страна ако усеща у себе си само божествената искра човекът може да бъде тласнат към гордост и високомерие; и как от друга страна ако няма съзнание за връзката си с Бога може да изпадне в нищета и отчаяние.
После видяхме, как след Мистерията на Голгота, Христовото Събитие може отново да се роди в душите ни чрез люшкането между гордостта и високомерието от една страна, и отчаянието от друга страна. Обърнахме внимание и на друго: Че през следващите три хилядолетия, започвайки от нашия век, всичко, свързано с общочовешката еволюция, ще се промени напълно. Ние насочихме нашето внимание към важното събитие, което е един вид продължение на Мистерията на Голгота и което ще може да бъде виждано само в свръхсетивните светове. Обаче ние не пропуснахме да отбележим и това, че човешките способности ще нараснат, и започвайки от нашето столетие, ще се появят достатъчно голям брой хора, които ще виждат Христос, така че това, което до сега основателно съществуваше като „вяра“, ще бъде заменено с това, което ние наричаме „виждане на Христос“.
към текста >>
8.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
И когато следващия
път
пристъпим
към
Старата Луна, ние ще видим, че там образите стават още по-
бога
ти и че всред тях се забелязва един вид втечняване на натрупаните въздушни маси, които се сгъстяват до степента „вода" и всред които припламват светкавиците на Серафимите.
Хората прибягват до схеми, само ако вярват, че мировата еволюция може да бъде обхваната с помощта на абстрактни понятия. Но ако искаме да си послужим с образни и живи понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава схемите са напълно безполезни. Трите Логоса27 също биха могли да бъдат включени в една или друга схема, но в този случай те няма да означават нищо друго, освен шест букви. Но поискаме ли да оживим в душите си понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава ние трябва да се пробудим за истинските образи, както това стана последния път при описанието на Престолите, на тяхната жертва в името на Херувимите, на жертвения дим, издигащ се към небето и връщан обратно от Архангелои под формата на светлина.
И когато следващия път пристъпим към Старата Луна, ние ще видим, че там образите стават още по-богати и че всред тях се забелязва един вид втечняване на натрупаните въздушни маси, които се сгъстяват до степента „вода" и всред които припламват светкавиците на Серафимите.
И тогава ние трябва да погледнем към тези по-богати представи с усещането: Да, за да изобрази външния свят, новото човечество ще трябва да си достави и новия художествен материал, новите художествени средства, понеже в противен случай то ще трябва да се задоволи единствено с образите от Хрониката-Акаша.
към текста >>
9.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
И днес често чуваме следното възражение, когато истинското християнство, освободено от всякакви фанатични и конфесионални елементи, търси своя
път
към
Изтока, редом с другите източни религии: Добре, вие имате само един Бог, който само веднъж се е въплътил в Палестина; обаче ние имаме много въплъщения на
Бога
; следователно сме много преди вас.
И тук стигаме до онзи момент, когато различните народи по Земята трябва да проумеят, че историческият подход е безусловно необходим, ако те действително искат да си обяснят какво представлява човечеството.
И днес често чуваме следното възражение, когато истинското християнство, освободено от всякакви фанатични и конфесионални елементи, търси своя път към Изтока, редом с другите източни религии: Добре, вие имате само един Бог, който само веднъж се е въплътил в Палестина; обаче ние имаме много въплъщения на Бога; следователно сме много преди вас.
От гледна точка на един ориенталец това възражение е напълно самопонятно. И то се намира в пряка връзка с подчертаната склонност да се търси повторението на едни и същи неща, на едни и същи процеси. За европееца обаче тежестта пада не върху повторението на даден фрагмент, а върху цялото. И когато се говори за многократни въплъщения на Христос, се допуска същата грешка, както ако някой твърди: Голяма глупост е да смятате, че за да претеглим даден предмет везната се нуждае само от една опорна точка. Нека да осигурим везната с две, три, четири опорни точки!
към текста >>
10.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И тогава у Него просветна следната земна опитност на
Бога
: Аз трябва да науча хората не как Боговете прокараха
път
я от Духа
към
Земята, а как хората да намерят
път
я от Земята
към
Духа.
Бродейки из страната с тези мисли, стана така, че онези, които бяха най-дълбоко развълнувани от преобразяването на Исус от Назарет, се превърнаха в Негови ученици и Го последваха. В тяхно лице Той видя около себе си една група от сподвижници със съвсем нова душевна нагласа, които чрез Него станаха коренно различни от повечето свои съвременници, за които Той някога беше казал на майка си, че вече не са в състояние да слушат и разбират старото откровение.
И тогава у Него просветна следната земна опитност на Бога: Аз трябва да науча хората не как Боговете прокараха пътя от Духа към Земята, а как хората да намерят пътя от Земята към Духа.
към текста >>
11.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Ако за душата няма никакъв
път
към
истинския Бог, тогава очевидно и никакъв ход на мислите – в стила на Кант – не води
към
Бога
.
Във всеки случай това има значение. А именно, има значение това, че така, както Кант говори за Бога, можеше да се говори само в една епоха, когато до Бога вече не беше възможно да се стигне чрез душевните опитности на човека. След като Бога не можеше да бъде вече постигнат като една реалност, понятието за възможния Бог и понятието за истинския Бог се изравниха напълно, станаха едно и също, както едно и също е дали някой не притежава сто истински или сто възможни талера.
Ако за душата няма никакъв път към истинския Бог, тогава очевидно и никакъв ход на мислите – в стила на Кант – не води към Бога.
към текста >>
12.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Той чувствуваше копнежа да намери
път
я
към
боговете или
към
Бога
.
Следователно, гръцкият храм затваряше в себе си бога или богинята, за които хората знаеха: те присъствуват между хората. Обаче средновековния човек не чувствуваше това, той чувствуваше така да се каже земния свят изоставен от Бога.
Той чувствуваше копнежа да намери пътя към боговете или към Бога.
към текста >>
Средновековния човек имаше храма, който не служеше за жилище на
Бога
, който обаче трябваше да бъде така да се каже входната врата за
път
я, който води
към
Божественото.
И онова, което отново трябва да се влее във формите, в които въплъщаваме съзнанието на времето, това отново трябва да бъде нещо друго. Обаче тези неща не могат да се измъдруват с ума, с интелекта, тези неща могат само да се усещат, да се чувствуват, да се виждат художествено. И онзи, който иска да ги сведе до абстрактни понятия, той всъщност не ги разбира. Но върху тези неща може да се насочи вниманието характеризирайки ги по най-различен начин. И така трябва да кажем: гъркът чувствуваше бога или богинята като свои съвременници, като свои съобитатели.
Средновековния човек имаше храма, който не служеше за жилище на Бога, който обаче трябваше да бъде така да се каже входната врата за пътя, който води към Божественото.
Хората се събираха в храма и търсеха така да се каже от груповата душа на човечеството. Това е характерното, че цялото средновековно човечество имаше нещо, което може да бъде разбрано само от груповодушеното. До средата на 15-то столетие отделният човек не се вземаше под внимание така, както от онова време насам. От посоченото време насам онова, което е най-същественото в човека, е стремежът човекът да бъде индивидуалност, стремежът, да обхваща сили на личността, да намери така да се каже един център в себе си.
към текста >>
13.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Един
път
, при отговор на въпрос, зададен ми при четенето на курс лекции във Висшата школа при Гьотеанума, аз споменах мимоходом, как това става, например, в една област, а именно тогава, когато това вътрешно
бога
тство на усещания, което се преживява в мелодията, ще премине в бъдеще
към
отделния музикален тон, когато човек ще разбере тайната на всеки отделен тон, когато, с други думи, човек ще може да преживява не само интервалите, но ще може в цялото му вътрешно
бога
тство, в цялото му вътрешно многообразие, да преживее отделния тон като мелодия.
За човека от новото време трябваше да дойде нещо друго: новият човек трябваше да го осени нещо такова, че той, чрез разкриване на добрите сили на своето душевно преживяване да придобие това, което е било някога загубено. Аз искам да кажа: човек трябва да развие съзнание за това, че ние живеем в епохата на съзнателната душа, и това, което сега е станало само вътрешно преживяване, отново намира път навън към Божествено-духовното. И това ще стане.
Един път, при отговор на въпрос, зададен ми при четенето на курс лекции във Висшата школа при Гьотеанума, аз споменах мимоходом, как това става, например, в една област, а именно тогава, когато това вътрешно богатство на усещания, което се преживява в мелодията, ще премине в бъдеще към отделния музикален тон, когато човек ще разбере тайната на всеки отделен тон, когато, с други думи, човек ще може да преживява не само интервалите, но ще може в цялото му вътрешно богатство, в цялото му вътрешно многообразие, да преживее отделния тон като мелодия.
Днес за това си нямат и понятие. Но вие виждате тенденцията, вие виждате, как протича движението от септими към квинти, от квинти към терци, от терци - към прима, надолу към единичния музикален тон, и след това - по-нататък. По такъв начин това, което е повлякло някога към загуба на Божественото, трябва в хода на развитие на човечеството да се преобрази; и ако човечеството иска и занапред да живее на земята творчески, а не да загине, то музикалното трябва да се преобрази за земните хора в ново намиране на Божественото. Ние ще разберем истински миналото само тогава, когато съумеем да му противопоставим истинска перспектива за нашето бъдещо развитие, и ако ние съвсем дълбоко, потресаващо дълбоко почувстваме това, което още в антична Гърция е усещал дълбоко сетивният човек: «Аз загубих присъствието на Бога», и ако съумеем да противопоставим на това от потресената си, но дълбоко, интензивно стремяща се душа: «Ние искаме да доведем до разцвет и плододаване този дух, чиито зачатък е заложен в нас, за да можем по такъв начин отново да намерим Божественото».
към текста >>
14.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
Този начин на познание ние отново намираме, както видяхме, у Майстер Екхардт, който, много добре е запознат с богословието на Средновековието, искаше да го използува, за да проучи човешката душа и да намери в нея
път
я
към
Бога
.
С това той отбелязва окончателното безсилие на един начин на познание, който човечеството беше практикувало до тогава.
Този начин на познание ние отново намираме, както видяхме, у Майстер Екхардт, който, много добре е запознат с богословието на Средновековието, искаше да го използува, за да проучи човешката душа и да намери в нея пътя към Бога.
Той изрази множество пъти това състояние на душата чрез едно изречение, което аз вече Ви цитирах вчера: аз се потопявам в нищото на Бога, и ставам в това нищо едно вечно Аз. Това чувство на всемирното в нищото Екхардт го извлича от стария начин на познание; това нищо, т.е. угасването на всяко познание изцяло, се превръща в реторта, от която той черпи сигурността на своето собствено Аз.
към текста >>
НАГОРЕ