Търсене в текстове за 'Първоначалното училище'

39. XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието GA_28 Моят жизнен път

Ако ставаше дума за отделни фактологически грешки тук или там, щях да препратя моите критици по този пункт към нещо още по-лошо: към съчиненията, писани от мен като ученик в горните класове на реалното училище.
И ми я възложиха с пълно знание за това обстоятелство. Никога няма да започна да отричам, че някои особености на моята преработка на Ваймарското издание могат да бъдат сметнати за грешка от „специалистите“. Те са в правото си да изкажат своите съображения. Но не трябва да представят нещата така, сякаш оформлението на изданието произтича не от моите принципи, а от моето умение или неумение. Това не трябва да бъде правено особено от онези, които признават, че не притежават орган за възприемане на представеното от мен по отношение на Гьоте. Ако ставаше дума за отделни фактологически грешки тук или там, щях да препратя моите критици по този пункт към нещо още по-лошо: към съчиненията, писани от мен като ученик в горните класове на реалното училище. Описвайки тук своя живот, показах много ясно, че още като дете живеех в духовния свят като в нещо естествено за мен, но че трябваше да овладявам с усилие всичко, свързано с познанието на външния свят. Поради тази причина бях човек, развил се късно за подобно познание във всички области. И последствията от това се проявяват отчасти в моите издания на Гьоте.)
към текста >>

40. XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи GA_28 Моят жизнен път

Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
към текста >>

В това тежко за мен време към мен се обърна ръководството на Берлинското работническо училище с молба да поема преподаването на история и упражненията по ораторско изкуство.
В това тежко за мен време към мен се обърна ръководството на Берлинското работническо училище с молба да поема преподаването на история и упражненията по ораторско изкуство. Отначало малко ме интересуваха социалистическите връзки на училището. Виждах пред себе си благородната задача да обучавам зрели мъже и жени от работническото съсловие. Защото сред „учениците“ имаше малко млади хора. Обясних на ръководството, че ако поема часовете, ще преподавам хода на развитие на историята на човечеството изцяло съгласно собствените си виждания, а не в стила, обичаен тогава в социалдемократическите кръгове, според марксизма. Те все още искаха да ме наемат за учител.
към текста >>

Отначало малко ме интересуваха социалистическите връзки на училището.
В това тежко за мен време към мен се обърна ръководството на Берлинското работническо училище с молба да поема преподаването на история и упражненията по ораторско изкуство. Отначало малко ме интересуваха социалистическите връзки на училището. Виждах пред себе си благородната задача да обучавам зрели мъже и жени от работническото съсловие. Защото сред „учениците“ имаше малко млади хора. Обясних на ръководството, че ако поема часовете, ще преподавам хода на развитие на историята на човечеството изцяло съгласно собствените си виждания, а не в стила, обичаен тогава в социалдемократическите кръгове, според марксизма. Те все още искаха да ме наемат за учител.
към текста >>

След като бях направил тази уговорка, вече не ме засягаше, че училището беше основано от стария социалдемократ Либкнехт (баща).
След като бях направил тази уговорка, вече не ме засягаше, че училището беше основано от стария социалдемократ Либкнехт (баща). За мен то се състоеше от мъже и жени от пролетариата. Нямах нищо общо с факта, че повечето от тях бяха социалдемократи.
към текста >>

„Вождовете“ на трудещите се отначало не обръщаха никакво внимание на училището.
„Вождовете“ на трудещите се отначало не обръщаха никакво внимание на училището. Така че ръцете ми бяха напълно развързани.
към текста >>

Ние искаме разумна принуда.“ Оттам се стигна до желанието да ме изхвърлят от училището против волята на моите ученици.
Намирах, че лекциите ми действат благотворно на душите. Хората възприемаха и това, което противоречеше на материалистическото и марксисткото разбиране на историята. Когато по-късно „вождовете“ узнаха за моята дейност, тя беше осъдена от тях. Един от тези „малки вождове“ говори на едно събрание на моите ученици. Той каза следното: „Ние не искаме свобода в пролетарското движение. Ние искаме разумна принуда.“ Оттам се стигна до желанието да ме изхвърлят от училището против волята на моите ученици. Постепенно работата ми беше затруднена толкова много, че скоро, с началото на антропософската ми дейност, я оставих.
към текста >>

41. XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“) GA_28 Моят жизнен път

От двамата беше основано „Свободно висше училище“, към което бях привлечен и аз.
От двамата беше основано „Свободно висше училище“, към което бях привлечен и аз. Беше ми възложено преподаването на история. Бруно Виле пое философията, Бьолше – естествените науки, а Теодор Капщайн, един свободомислещ теолог – религиознанието.
към текста >>

42. XXXII. Теософия и антропософия GA_28 Моят жизнен път

Първа бял свят видя една малка книжка, съставена от записки от лекции, които изнесох в тук споменатото Берлинско свободно висше училище.
Благодарение на дейността, която разгръщаше Мари фон Сиверс, от нещо съвършено малко възникна философско-антропософското издателство. Първа бял свят видя една малка книжка, съставена от записки от лекции, които изнесох в тук споменатото Берлинско свободно висше училище. Необходимостта да придобия правата над изданието на „Философия на свободата“, която вече не можеше да се разпространява от досегашните издатели, и сам да се грижа за нейното разпространение, даде втората задача. Ние изкупихме все още наличните екземпляри и издателските права върху книгата. Всичко това не ни беше лесно. Защото не разполагахме със значителни парични средства.
към текста >>

43. XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г. GA_28 Моят жизнен път

през петото десетилетие от моя живот, аз изкарах висше училище по изкуствата, а във връзка с това съзерцавах и духовното развитие на човечеството.
Сега, по време на пътуванията, свързани с антропософската работа, които направих съвместно с Мари фон Сиверс, ми станаха достъпни съкровищата от музеите на почти цяла Европа. И така, от началото на новото столетие, т.е. през петото десетилетие от моя живот, аз изкарах висше училище по изкуствата, а във връзка с това съзерцавах и духовното развитие на човечеството. Навсякъде до мен беше Мари фон Сиверс, която с тънкото си и изпълнено с вкус разбиране към всичко, което преживявах при съзерцаването на изкуството и културата, сама прекрасно съпреживяваше нещата, допълвайки моите преживявания. Тя разбираше как тези преживявания се вливат във всичко, което след това дава подвижност на антропософските идеи. Защото впечатленията от изкуството, които душата ми възприемаше, проникваха в това, което се стремях да направя действено в своите лекции.
към текста >>

44. Бележки GA_28 Моят жизнен път

37 Чак тогава станах „добър ученик“: В годишните отчети на училището след 2-ри клас Рудолф Щайнер е определен като отличен ученик.
37 Чак тогава станах „добър ученик“: В годишните отчети на училището след 2-ри клас Рудолф Щайнер е определен като отличен ученик.
към текста >>

299 Дейността на Рудолф Щайнер в Берлинското „Общообразователно училище за работещи“ продължава от 13 януари 1899 г.
299 Дейността на Рудолф Щайнер в Берлинското „Общообразователно училище за работещи“ продължава от 13 януари 1899 г. до 23 декември 1904 г.
към текста >>

304 Свободно висше училище: Рудолф Щайнер започва лекционната си дейност в „Свободното висше училище“ на 15 октомври 1902 г.
304 Свободно висше училище: Рудолф Щайнер започва лекционната си дейност в „Свободното висше училище“ на 15 октомври 1902 г. и я приключва на 19 декември 1905 г. Лекциите, които изнася там, са поместени в „За философията, историята и литературата“, Събр. съч. 51.
към текста >>

45. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_28 Моят жизнен път

Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
1899 - 1904 г. Преподавателска дейност в основаното от В. Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>

В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>

46. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Чрез един предмет от кръга задължения в училището или в къщи няма да заинтригувате малкия флегматик, но можете да постигнете това по обиколния път на интересите на други души на същата възраст.
Да се събуди собствения интерес чрез косвеното преживяване на интереса на другите, чрез съпреживяването на интереса на неговите приятели, това е ключът към възпитанието на флегматика, както съпричастието, съпреживяването на човешката съдба в лицето на другия е средството при меланхолика. Още веднъж: Да бъде разпален чрез интереса на другите, това е ефикасното възпитателно средство за флегматика. Както сангвиникът трябва да изпитва привързаност към една личност, така флегматикът трябва да го свързва приятелство с възможно по-голям брой негови връстници. Това е единственият път, по който дремещата в него сила може да бъде разпалена. Не нещата като такива въздействат на флегматика. Чрез един предмет от кръга задължения в училището или в къщи няма да заинтригувате малкия флегматик, но можете да постигнете това по обиколния път на интересите на други души на същата възраст. Когато по този начин нещата се отразяват в други хора, тези интереси се отразяват в и душата на флегматичното дете.
към текста >>

47. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

От колко много въпроси гъмжи днес светът: социалният въпрос, въпросът за жените, въпроси за възпитанието и училището, правни въпроси, въпроси на здравеопазването и т.н.
Съвременният живот поставя различни въпроси за това, какво човек е наследил от предците си. Ето защо назряват толкова много „въпроси на съвремието" и „изисквания на времето". От колко много въпроси гъмжи днес светът: социалният въпрос, въпросът за жените, въпроси за възпитанието и училището, правни въпроси, въпроси на здравеопазването и т.н. и т.н. Човек се опитва да се справи с тях по най-разнообразни начини. Броят на тези, които изникват с една или друга рецепта за да „решат" този или онзи въпрос, или поне да допринесат за неговото решаване е неимоверно голям. При това се появяват всички възможни нюанси на човешката нагласа: Революционният Радикализъм, умереното настроение, което, запазвайки старото, се опитва да развие новото върху него, и консерватизмът, който веднага изпада в раздразнение, щом бъдат засегнати старите уредби и традиции. И успоредно с тези основни настроения се явяват и всевъзможни междинни степени.
към текста >>

48. Педагогика и изкуство GA_34 Тайната на четирите темперамента

Чувството за дълг узрява, когато поривът за действие овладее материята свободно и с художествен усет Художественият усет на възпитателя внася душевна сила в училището, внася в сериозното - веселие, а в радостта - характер.
Чувството за дълг узрява, когато поривът за действие овладее материята свободно и с художествен усет Художественият усет на възпитателя внася душевна сила в училището, внася в сериозното - веселие, а в радостта - характер. Чрез разума природата може да бъде само разбрана; едва чрез художествения усет тя може да бъде изживяна.
към текста >>

49. Педагогика и морал GA_34 Тайната на четирите темперамента

Другата трудност е тази, че детето, което прекрачва прага на средното училище, вече носи в себе си определени схващания за основните морални категории.
Другата трудност е тази, че детето, което прекрачва прага на средното училище, вече носи в себе си определени схващания за основните морални категории.
към текста >>

Младият човек, завършващ училището, ще отнесе от душевните спомени на своята ученическа възраст ясното усещане: от вътрешните дълбини на неговата човешка същност бликват моралните импулси за съвместен социален живот с другите хора.
Разполагайки с истинското познание за човешкото същество, ще забележим, че през този период някои деца си служат с малко думи, а други - с повече. Сега трябва да се случи нещо решаващо. Но какво точно - това може да реши единствено самото дете. И за моралната сила, за моралната сигурност, за моралното поведение на детето, неизказано много може да допринесе възпитателя, и то тъкмо в този период от живота. Ако с половата зрялост идва и чувственото съждение за моралните категории, в следващия жизнен период то се поема от свободната воля. Младият човек, завършващ училището, ще отнесе от душевните спомени на своята ученическа възраст ясното усещане: от вътрешните дълбини на неговата човешка същност бликват моралните импулси за съвместен социален живот с другите хора. А след половата зрялост се утвърждава - като морално силна - онази воля, която преди това е покълнала в чувственото съждение на детето за моралния свят.
към текста >>

50. Рудолф Щайнер - обзор върху литературното му и художествено дело GA_34 Тайната на четирите темперамента

Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория".
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство. Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ново изграждане на социалния живот, респективно възпитанието и образованието. Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>

През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище.
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство. Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ново изграждане на социалния живот, респективно възпитанието и образованието. Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>

51. 18. До всички членове * XVII 13 юли 1924 Относно разбирането на духа и съзнателното изживяване на съдбата GA_39 Писма до членовете

По този начин чрез работата на деятелно устремените членове Антропософското общество може да стане истинско подготвително училище за училището на Посветените.
По този начин чрез работата на деятелно устремените членове Антропософското общество може да стане истинско подготвително училище за училището на Посветените. Намерението на Коледната Асамблея бе да покаже това много силно. И всеки, който истински разбира какво означава тя ще продължи да го отбелязва, докато достатъчното му разбиране не донесе отново на Обществото нови задачи и възможности.
към текста >>

52. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

От въртящата се мъглявина даже и децата донасят със себе си това от училище се образува централната газова топка, централната газова капка, от която после се получава Земята и като втвърдяващо се кълбо минава в невъобразимо дълги периоди от време всички фази, включително и епизода на населяването и от човешкия род, за да падне накрая отново обратно в Слънцето като изгоряла сгурия: един дълъг, но разбираем за публиката процес, за възникването на който по-нататък не е необходимо да се намеси никаква външна сила, освен старанието на някаква намираща се отвън сила, за да поддържа Слънцето в еднаква температура на затопляне.
Обаче, колкото и Гьоте да забранява на ума да взема като истина нещо повече от това, което петте пръста на ръката му позволяват да напипа, толкова повече и по-пълно той дава право на фантазията на поета, да твори от несъзнателна, сънуваща сила образи на това, което духът желае да вижда. Обаче той рязко подържа границата на двете дейности. Още от времето на неговата младост великата Кант-Лапласова фантазия, за възникването на Земята и за нейната някогашна гибел беше завладяла умовете на хората. От въртящата се мъглявина даже и децата донасят със себе си това от училище се образува централната газова топка, централната газова капка, от която после се получава Земята и като втвърдяващо се кълбо минава в невъобразимо дълги периоди от време всички фази, включително и епизода на населяването и от човешкия род, за да падне накрая отново обратно в Слънцето като изгоряла сгурия: един дълъг, но разбираем за публиката процес, за възникването на който по-нататък не е необходимо да се намеси никаква външна сила, освен старанието на някаква намираща се отвън сила, за да поддържа Слънцето в еднаква температура на затопляне.
към текста >>

53. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Да предположим, че възпитаваме един човек така, че довеждаме до израз само отвлечените заложби, както това често пъти се върши в училище.
Да предположим, че възпитаваме един човек така, че довеждаме до израз само отвлечените заложби, както това често пъти се върши в училище. Тогава чистите понятия и отвлечените идеи не могат да действуват в целия сърдечен и чувствен живот. Този живот остава тогава неразвит, неформиран и изпъква, проявява се по-късно във всички възможни тривиални поведения в живота. Тогава често пъти по-късно в живота са видими две природи. Даже у хора, които стоят високо, предварителната склонност, симпатията, която лежи по-дълбоко, се проявява по друг начин, ако те не са могли да развият в себе си това, което лежи в глъбините на личността. Кой учащ се не е изпитвал при полагане на изпит, когато стои пред един колкото и да е умен екзаминатор, който може да обхване много неща в своята наука, как тази едностранчивост се проявява чрез това, че изпитващият има предварително предпочитание, как иска да чуе отговорите, които се дават на неговите въпроси!
към текста >>

54. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Защото макар и да загине това, което ние градим тук на Земята -, не ще загине обаче това, което добиваме когато в нашето земно строителство минаваме през училището на земното съществуване.
В това се състои великото освобождение. И аз нямам вече в себе си нищо, което в бъдеще би могло да ми напомни за моето земно съществуване. Така говори Шопенхауер, след като е бил проникнат от начина на мислене и чувствуване на Будизма, от настроението, което Будизмът е донесъл в света. Напротив един Гьоте гледа света от един истински християнски импулс, както той прави неговият Фауст да гледа света. Макар и да не гледаме във външния тривиален смисъл към това, макар и да знаем, че всичко, което са нашите земни творения, ще се разпаднат заедно със Земята и ще умрат заедно с трупа на Земята, въпреки това в смисъла на Гьоте можем да кажем: Ние поглеждаме към всичко, през което минаваме на Земята и изпитвайки го ние се учим. Защото макар и да загине това, което ние градим тук на Земята -, не ще загине обаче това, което добиваме когато в нашето земно строителство минаваме през училището на земното съществуване. И така ние поглеждаме с Фауст не само към трайността на нашите земни творения, но към плодовете на нашите земни творения във вечността на нашата собствена душа и казваме, като обхващаме в истински Гьотев смисъл това, което трябва да ни изведе над Будизма, резюмирайки го в думите:
към текста >>

55. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Познавах един училищен директор, който беше отличен човек, също и като училищен директор.
Така през 19-тия век астрономическото познание се превърна в един идеал, прониквайки всяко познание на природата със същите ясни понятия, които важат и за астрономията. Можем даже да кажем, че е до висока степен интересно да проследим, как се е развила теоретическата естествена наука под влиянието на една такава мисъл. Ако трябва да обърна вниманието върху нещо, което преди много години се случи със самия мене, то би могло да бъде следното. Познавах един училищен директор, който беше отличен човек, също и като училищен директор. Обаче през време на своята останала училищна дейност, още от началото на 70-те години на 19-тия век той се беше занимавал да измисли една такава система на природата, в която човек може да се лиши от силата на привличане и отблъскване, приета като меродавна още от Нютоново време. Така щото този училищен директор, който се наричаше Хайнрих Шрам, чиито трудове са забележителни, се опита в своя труд "Общото движение на материята като основна причина на всички природни явления", наред с всичко, което беше вече изхвърлено от астрономическото познание, да изхвърли и това, което дотогава се наричаме сила на привличане, с която се привличат материите в пространството.
към текста >>

Така щото този училищен директор, който се наричаше Хайнрих Шрам, чиито трудове са забележителни, се опита в своя труд "Общото движение на материята като основна причина на всички природни явления", наред с всичко, което беше вече изхвърлено от астрономическото познание, да изхвърли и това, което дотогава се наричаме сила на привличане, с която се привличат материите в пространството.
Така през 19-тия век астрономическото познание се превърна в един идеал, прониквайки всяко познание на природата със същите ясни понятия, които важат и за астрономията. Можем даже да кажем, че е до висока степен интересно да проследим, как се е развила теоретическата естествена наука под влиянието на една такава мисъл. Ако трябва да обърна вниманието върху нещо, което преди много години се случи със самия мене, то би могло да бъде следното. Познавах един училищен директор, който беше отличен човек, също и като училищен директор. Обаче през време на своята останала училищна дейност, още от началото на 70-те години на 19-тия век той се беше занимавал да измисли една такава система на природата, в която човек може да се лиши от силата на привличане и отблъскване, приета като меродавна още от Нютоново време. Така щото този училищен директор, който се наричаше Хайнрих Шрам, чиито трудове са забележителни, се опита в своя труд "Общото движение на материята като основна причина на всички природни явления", наред с всичко, което беше вече изхвърлено от астрономическото познание, да изхвърли и това, което дотогава се наричаме сила на привличане, с която се привличат материите в пространството.
към текста >>

56. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

Първоначалното въплъщение през лемурийската епоха се състои в това, че неопитният човешки дух, състоящ се от Атма, Будхи, Манас, потърсил своето първо физическо въплъщение.
Първоначалното въплъщение през лемурийската епоха се състои в това, че неопитният човешки дух, състоящ се от Атма, Будхи, Манас, потърсил своето първо физическо въплъщение. Физическото развитие на Земята със своите животинско-подобни същества не се бе развило дотолкова по онова време; целият този животинско-човешки организъм не беше толкова напреднал тогава, за да може да включи човешкия дух. Ала част от него, известна група животноподобни същества бе се развила дотолкова, че зародишът на човешкия дух е можел да влезе в нея, за да даде форма на човешкото тяло.
към текста >>

57. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука. GA_93 Легендата за храма

Те са били в училището на великите европейски адепти, които са преподавали, че петте тела са реалност и не трябва да останат само като понятия.
Едно тяло не може да се опознае, когато човек живее в него, а само когато той го наблюдава като обект. Това е, което отличава един обикновен човек от онзи, който е преминал през едно такова обучение, където петте тела са станали обекти. Обикновеният човек наистина живее в тези пет тела; обаче, той живее в тях, той не може да излезе от тях и да ги разгледа. Най-много той може да вижда своето физическо тяло, когато го огледа или се види в огледалото. Учениците на Калиостро, ако правилно биха следвали неговите методи, щяха да постигнат това, което са постигнали някои розенкройцери, които са преминали основно обучение със същата цел. Те са били в училището на великите европейски адепти, които са преподавали, че петте тела са реалност и не трябва да останат само като понятия. Това се нарича "Знание за пентаграма" и "Морално прераждане".
към текста >>

58. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение. GA_93 Легендата за храма

В по-ранни времена ученикът знаеше, че зад онова, което той получава в училище и в академичния свят като учебен материал, имаше нещо по-висше и че самият той може би един ден би могъл да достигне това по-висше знание.
Дори това, което днес се преподава в първоначалните училища, би ни отклонило от духовното, ако от една друга страна не се прибавят окултни основания. В по-ранни времена ученикът знаеше, че зад онова, което той получава в училище и в академичния свят като учебен материал, имаше нещо по-висше и че самият той може би един ден би могъл да достигне това по-висше знание. Той знаеше, че е една клетка в един духовен организъм. Днес в демократичния свят човек получава много понятия, които не довеждат до такова проникновение. Следователно към структурата на външното демократично знание трябва да се прибави, върхът на пирамидата.
към текста >>

59. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

В края на краищата всяко нещо трябва да премине през едно училище.
В края на краищата всяко нещо трябва да премине през едно училище. Последните 400 години всъщност бяха едно училище за човечеството – училището на напуснатите от Бога, в което имаше само изпробване по човешки, от една определена гледна точка- едно връщане към хаоса. Днес всеки изпробва, без да познава връзката с висшите светове – с изключение само на онези, които отново са потърсили и намерили тази връзка с духовните области. Днес почти всеки живее само за себе си, без да възприема нищо от действителния и всепроникващ общ план. Това, разбира се, е и причината за ужасното недоволство, ширещо се навсякъде.
към текста >>

Последните 400 години всъщност бяха едно училище за човечеството – училището на напуснатите от Бога, в което имаше само изпробване по човешки, от една определена гледна точка- едно връщане към хаоса.
В края на краищата всяко нещо трябва да премине през едно училище. Последните 400 години всъщност бяха едно училище за човечеството – училището на напуснатите от Бога, в което имаше само изпробване по човешки, от една определена гледна точка- едно връщане към хаоса. Днес всеки изпробва, без да познава връзката с висшите светове – с изключение само на онези, които отново са потърсили и намерили тази връзка с духовните области. Днес почти всеки живее само за себе си, без да възприема нищо от действителния и всепроникващ общ план. Това, разбира се, е и причината за ужасното недоволство, ширещо се навсякъде.
към текста >>

60. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Един мистериен център е бил същевременно училище и храм.
За по-добро разбиране ще представя пред душата ви една картина. Нека се върнем далеч назад във времената на гръцката епоха. Каквото е останало от онова време като прекрасни скулптури, поезия, наука, божествените стихове на Омир, дълбокомислените идеи на Платон, духовното учение на Питагор, всичко се обобщава, когато хвърлим поглед към това, което наричаме гръцки мистерии. Един мистериен център е бил същевременно училище и храм. Той се е изплъзвал от погледите на онези, които не са можели достойно да приемат истината в душата си, и е приемал само тези, които са се подготвили да пристъпят със свещени чувства към истината. Когато такива хора са били приемани в местата, от които са произлезли всички изкуства, поезия и науки, тогава зрителят, който още не е бил посветен в ясновидската сила, е можел да види в картини – този обаче, чиито дремещи духовни сили вече са били събудени, е виждал в действителност – как Бог слиза в материята, въплътява се в нея и от този момент почива в царствата на природата до Възкресението.
към текста >>

61. Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Най-многото разписанието на часовете представлява известен жизнен ритъм за децата в училище, понеже часовете се повтарят всяка седмица.
Четвъртият е така нареченият жизнен ритъм. Такъв ритъм хората в обикновения живот познават много малко. Те живеят егоистично по инерция. Най-многото разписанието на часовете представлява известен жизнен ритъм за децата в училище, понеже часовете се повтарят всяка седмица. Но кой го прави в обикновения живот? Въпреки това до по-висше развитие се стига само когато в живота се внесе ритъм, повторение. В хода на планетите около Слънцето, в годишния цъфтеж и прецъфтяване на растенията, животинското царство, сексуалния живот на животните всичко е подредено ритмически. Едва на човека се разрешава да живее без ритъм, за да може да действа свободно. Но той трябва самоволно да внесе ритъм в хаоса.
към текста >>

62. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

За постигането на самосъзнанието човекът е трябвало да изгуби първоначалното ясновидство и колкото то потъмнявало, толкова повече разцъфвало вътрешното азово съзнание.
Поради това предишното им възприятие е ставало все по-смътно и те били лишени дори от възможността то да бъде изкуствено възпроизведено, както е било възможно още в туранските школи на адептите. Религиозните учения и форми, произлезли от прамъдростта, създала света, са само ехо на усещанията, които могат да се споделят от човек на човек. Мъдростта на Стария завет е произлязла от праидеите, от лежащата в основата на нещата прамъдрост, която душите ви някога са поемали. В бъдеще отново ще избликва в душата на хората това, което първоначално те са притежавали в смътното съноподобно съзнание, но придружено от светло, ясно съзнание. Човекът ще има своето настоящо светло, ясно съзнание и към него ще се прибави просветлението. За постигането на самосъзнанието човекът е трябвало да изгуби първоначалното ясновидство и колкото то потъмнявало, толкова повече разцъфвало вътрешното азово съзнание.
към текста >>

63. Биографията на човека във връзка с планетната еволюция GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Не очаквам в гимназиите да се изучава историята на изкуството, но се чудя на съществуващата в тази насока липса на наблюдателност при студентите, идващи от гимназиите.» От «Немското училище и немските класици», в «Петнадесет есета, четвърти епизод.
91) Херман Грим, 1828–1901. «Отново и отново, трябва да се чудя над неспособността на младите хора да познаят това, което им представям, например много лесни за разбиране гравюри, според произведения на Рафаело. Моята покана да ми кажат нещо за цялата работа, или за отделни фигури в началото най-често е напразна; те виждат нещата, без да разбират каквото и да било за това, което имат пред себе си. Не очаквам в гимназиите да се изучава историята на изкуството, но се чудя на съществуващата в тази насока липса на наблюдателност при студентите, идващи от гимназиите.» От «Немското училище и немските класици», в «Петнадесет есета, четвърти епизод. От последните пет години», Гютерслох 1890 г., стр. 61.
към текста >>

64. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г. Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>

Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
1899 - 1904 г. Преподавателска дейност в основаното от В. Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>

В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>

65. За така наречените опасности на окултното развитие GA_98 Природни и духовни същества

Не вълшебство, а един интимен процес е първоначалното издигане към ясновидството чрез имагинацията.
И когато сте се упражнявали така, постепенно ще забележите, че чувствата ви са станали действителност за вас. Вие ще възприемете, че тези чувства излъчват светлина. Тя се излъчва непрекъснато, но нисшият човек не я вижда. Човекът, който изживее тази тайнственост на имагинацията, се научава да вижда своите чувства. Това е началото. Не вълшебство, а един интимен процес е първоначалното издигане към ясновидството чрез имагинацията. Но тук трябва нещо да се изясни, защото от този момент нататък, когато изобщо започнете да превръщате вашия вътрешен живот в светлина, вие виждате всичко, което се излъчва от вас. Човек трябва да може да понася това, което вижда, и за това е необходима такава сила на характера, за която малко хора имат понятие. Така например, когато без да сте ясновидец, лъжете, вече е лошо, но когато лъжете като ясновидец и виждате как лъжата става видима и какво означава тя на астралния план, тогава разбирате защо се казва, че там лъжата е убийство. Наистина е така.
към текста >>

66. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

Огромна е разликата между един човек, който притежава още живото непосредствено усещане и чувство за Христос, и друг човек, който изцяло се е отчуждил от първоначалното християнско чувстване и целият му мироглед е изграден чрез придобивките на модерната наука.
Но за този, който има окултни познания, има огромна разлика между един човек, роден в Ориента, и друг, роден в Европа или в Америка. Това се вижда до физическата природа. Огромна е разликата между един човек, който притежава още живото непосредствено усещане и чувство за Христос, и друг човек, който изцяло се е отчуждил от първоначалното християнско чувстване и целият му мироглед е изграден чрез придобивките на модерната наука. Не само чувствата и мислите при такъв човек са различни от на този с християнската нагласа, но разликата може да се наблюдава чак до физиката му. Това са такива фини разлики, които навлизат в най-фините структури на тялото, че физиологията и биологията не могат да кажат нищо за тях. Затова трябва да се има предвид човешката природа и не може на всички хора да се посочи същия път за издигане до висшите светове чрез по-висшето развитие.
към текста >>

67. Относно някои свръхсетивни факти и същества GA_98 Природни и духовни същества

Често съм споменавал, че може да се изостане не само в училище, а също и в космическото развитие.
Често съм споменавал, че може да се изостане не само в училище, а също и в космическото развитие. Човекът е стигнал толкова далеч, че е можел да понесе условията на Земята, висшите същества – на Слънцето. Тези същества, които днес обитават Слънцето, също са преминали през човешко развитие, но в това развитие има изостанали същества, за които е било невъзможно да го завършат. Те не са могли просто така да обитават Слънцето. Ако биха отишли там, е щяло да им бъде зле, също и човекът не би могъл да го понесе. Тези същества обаче са стояли между слънчевите богове и хората.
към текста >>

68. Развитие на Земята и човека GA_98 Природни и духовни същества

Също и атомът не е първоначалното, а това, което изпада от общото.
Това е диференцирането на веществата в органични вещества, например белтъчини. Така под влиянието на мировата музика, подобно на днешните хладниеви фигури, се поражда органичната материя, протоплазмата. Белтъчноподобни, лепкави субстанции се вмъкват в предишните силови линии на човешката заложба. Клетките, които днес се приемат като първи в историята на развитието на организмите, се пораждат много по-късно. Те се пораждат от дейността на различни същества. Също и атомът не е първоначалното, а това, което изпада от общото. Цялото изобщо не се поражда от обединяването на клетките. Целият процес се подтиква чрез това, че Луната се намира още в земното тяло. Трите човешки раси (епохи), които се развиват през тези времена, са полярната, хиперборейската и лемурийската раса (епоха). Тогава Луната се отделя от Земята.
към текста >>

69. Връзката между световете и съществата GA_98 Природни и духовни същества

Това, което днес се учи в училище относно начина, по който Земята се движи около Слънцето, е само резултат от пресмятане.
При въртенето, в така наречената обиколка на Земята около Слънцето, лежи дълбока мъдрост и човекът ще разбере някога, че в нея се разиграва изключително смислено нещо. Не се учудвайте, че казвам «така наречена». Това, което днес се учи в училище относно начина, по който Земята се движи около Слънцето, е само резултат от пресмятане. То изобщо не е абсолютно вярно. Това обяснение ще има някога съвсем друга форма. Хората могат дори исторически да разберат, че не е така. Много особено нещо е системата на Коперник.52 Той основава своите възгледи върху три принципа,53 от които днешната наука възприема само два, третият го пренебрегва.
към текста >>

70. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_98 Природни и духовни същества

Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г. Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>

Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
1899 - 1904 г. Преподавателска дейност в основаното от В. Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>

В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>

71. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Вие всички знаете, че децата в училище днес учат геометрия, към която се отнася, например, теоремата на Питагор.
Вие всички знаете, че децата в училище днес учат геометрия, към която се отнася, например, теоремата на Питагор. Основите на тази геометрия се изучават всякакви връзки с това, как е възникнала самата геометрия, понеже какво знаят учениците за Евклид? И все пак те учат именно Евклидова геометрия. Едва по-късно, когато съдържанието на предмета вече ще бъде известно, те, може би, ще научат от историята на науките за външната страна на нещата, за формата, с която човечеството първоначално се е сблъскало с това, което сега е станало достъпно за обикновеното училище. И ето, колкото малко го касае ученикът, който сега учи елементарната геометрия това, в какъв начин Евклид за първи път е дал на човечеството, толкова малко и нас ще ни касае това, как се е развивало в историята така нареченото розенкройцерство. И по същия начин, както ученикът изучава сегашната геометрия от самия предмет, така и ние ще разгледаме тази розенкройцерска мъдрост сама по себе си.
към текста >>

Едва по-късно, когато съдържанието на предмета вече ще бъде известно, те, може би, ще научат от историята на науките за външната страна на нещата, за формата, с която човечеството първоначално се е сблъскало с това, което сега е станало достъпно за обикновеното училище.
Вие всички знаете, че децата в училище днес учат геометрия, към която се отнася, например, теоремата на Питагор. Основите на тази геометрия се изучават всякакви връзки с това, как е възникнала самата геометрия, понеже какво знаят учениците за Евклид? И все пак те учат именно Евклидова геометрия. Едва по-късно, когато съдържанието на предмета вече ще бъде известно, те, може би, ще научат от историята на науките за външната страна на нещата, за формата, с която човечеството първоначално се е сблъскало с това, което сега е станало достъпно за обикновеното училище. И ето, колкото малко го касае ученикът, който сега учи елементарната геометрия това, в какъв начин Евклид за първи път е дал на човечеството, толкова малко и нас ще ни касае това, как се е развивало в историята така нареченото розенкройцерство. И по същия начин, както ученикът изучава сегашната геометрия от самия предмет, така и ние ще разгледаме тази розенкройцерска мъдрост сама по себе си.
към текста >>

Този образ на триизмерното пространство какъвто бил някога внедрен в астралното тяло от първоначалното мъгляво ясновиждане, се е предал по-нататък в етерното тяло.
Ще поясня с пример. Вземете някоя определена част от астралното тяло. В далечното минало това, което човекът можел да вижда в още смътното, мъгляво ясновиждане, се явявало в съвършено различни образи от днес. Тези образи са отпечатани първоначално в астралното тяло на човека. Да си представим, че в астралното тяло някога са се отпечатали образите на трите пространствени измерения във вид на дължина, ширина и дълбочина. Този образ на триизмерното пространство какъвто бил някога внедрен в астралното тяло от първоначалното мъгляво ясновиждане, се е предал по-нататък в етерното тяло. Както печата се потапя в разтопения червен восък, така астралното тяло прониква в етерното, и това пластично изработвало формите на физическото тяло. Така образа на триизмерното пространство, е изработил някои органи в напълно определено място на физическото тяло. Първоначално в астралното тяло това е бил образа на три перпендикулярни една на друга линии. Този образ се е потопил като печат в червен восък, в етерното тяло, и една част на етерното тяло практически е изработила орган вътре в човешкото ухо това са трите полуокръжни канала. У всеки вас ги има.
към текста >>

72. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Но Локи даде на хората и не що друго, още нещо дойде от древното първоначалното огнено начало на човешкия род през епохата на лемурийците, и което можеше да се развие единствено в атлантската епоха.
Последният наследник на тези огнени сили беше Локи. Локи беше враг на боговете. Той беше дарил хората, с последното им ясновиждане: змията Мидгарт, която сега беше вързана. Но Локи даде на хората и не що друго, още нещо дойде от древното първоначалното огнено начало на човешкия род през епохата на лемурийците, и което можеше да се развие единствено в атлантската епоха. Кое се беше развило постепенно, когато хората преминаха от ясновидството към разума? Говорът! Често сме говорили за това. Докато човекът постепенно се научаваше да върви изправен това стана по времето на Атлантида -, се разви и говорът, разви се постепенно, така че процесът на образуването му приключи в края на Атлантида. Когато атлантците с добре развития си разум се преселиха на изток, говорът вече беше развит.
към текста >>

Тя произхожда от хора, които са повлияни от онова течение, което все още е съхранено в християнското тайно учение на първоначалното християнство, и което е учило: обърнете се към новите възгледи, и ще преодолеете всичко старо, което е останало във самите вас и което се изправя срещу вас в жив образ в хуните.
Тази версия произхожда от франкската земя. Съществува обаче и една по-късна версия, за която стана дума вчера, и която произлиза от чисто християнски интенции. Тя е обработена за последен път през 10 век от Екерхард И., монах в манастира Сент Гален. Двете версии се различават значително една от друга. По-древната е от франкската държава. Тя произхожда от хора, които са повлияни от онова течение, което все още е съхранено в християнското тайно учение на първоначалното християнство, и което е учило: обърнете се към новите възгледи, и ще преодолеете всичко старо, което е останало във самите вас и което се изправя срещу вас в жив образ в хуните. Такъв интерес е можел да принадлежи само на един човек от рода на франките. Но интересът отсъствува в този, кой то преработва легендата в поучение за християните в манастира Сент Гален. Той имаше друга цел, той искаше да каже на хората: ако се установите в старото състояние, то вие сами ще се унищожите. Той им по казва не дело как се самоунищожават. И в действителност, не хуните са тези, които ги унищожават.
към текста >>

73. 5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Първоначалното същество Заруана Акара на се разделя на добри, истински сили на астралното тяло, и на противопоставени силите на Ариман.
Така вие видяхте възникването на този четвърти член на човешката природа, на Аза, и на третият член на човека астралното тяло, което е одухотворено от две същества. В него са втъкани добрите сили на Ормузд и силите на егоистичната природа тези на Ариман. Азът е поставен в центъра на една борба, която бушува в астралното тяло борбата между добрите и злите сили. Първоначалното същество Заруана Акара на се разделя на добри, истински сили на астралното тяло, и на противопоставени силите на Ариман. Ариман или Анграмайню означава "противопоставящият се" или "опозиционен дух". Така ние разбираме, как един такъв мит наистина не е нищо друго освен преразказ на това, което са наблюдавали древните астрални ясновидци.
към текста >>

74. 6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

То отново е изживяване на първоначалното човешко същество.
Тези думи се отнасят до това различие в човешкото тяло. То отново е изживяване на първоначалното човешко същество.
към текста >>

75. ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако съответният човек желае да бъде ученик или последовател, то това е много добре, тъй като така той ще разпространява първоначалното, за което е чул.
Сега би могло да се запита: не е ли всеки, който разпространява окултни учения в определено отношение черен магьосник? Изключително вярно е, че някой, който разпространява днес окултни учения може много лесно да се превърне в черен магьосник. Това се случва когато той е неспособен да разбере пълния обхват на въздействията на окултните си учения. Затова окултните школи трябва да носят отговорност за това, никой да не разпространява окултни учения, ако не е способен да обхване от гледна точка на собственото си развитие широтата и въздействието на окултните истини. Днес окултни учения могат да бъдат разпространявани като един ученик разкаже на друг или препише от него. Ако съответният човек желае да бъде ученик или последовател, то това е много добре, тъй като така той ще разпространява първоначалното, за което е чул. Но ако говорими за случая, когато някой разпространява самостоятелно окултни учения и дори намеси личната си преценка. Ако направи това, то той преди всичко трябва да се е погрижил предварително този човек да притежава нужната зрялост, да разпространява самостоятелно окултни истини, и това не зависи от едно разумно обучени, а окултните школи го превръщат в зависещо от нещо съвсем друго, именно от това, как постепенно са се развили отделните членове на човека.
към текста >>

76. 9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Най-напред тя обособяваше тяло с определена форма, след това го променяше в друго, след това в трето и четвърто, след това формата се връщаше в първоначалното си състояние.
От един определен момент в Слънчевото състояние нататък човешката душа започна да си образува едно определено тяло, това означава, че тя го образуваше в сменящи се, различни форми. Най-напред тя обособяваше тяло с определена форма, след това го променяше в друго, след това в трето и четвърто, след това формата се връщаше в първоначалното си състояние. През тези смени човекът запазваше едно и също съзнание. Формите се сменяха, и когато душата на човека се върнеше към първата форма, след като беше преминала през други три, тя се чувстваше наново въплътена. Вие ще видите този процес съхранен у пеперудите, които сменят четири форми: яйце, гъсеница, пашкул, пеперуда. Пеперудата е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човека на Старото Слънце. Днешната пеперуда, която живее при коренно различни условия, разбира се е една декадентна форма на тези състояния.
към текста >>

77. 10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Едва постепенно, посредством духовно развитие, той ще се върне отново към някогашното безсмъртие, а тялото е като училище за да го достигне съзнателно.
Само поради това, че човекът се вмъкна изцяло в тялото си, той можа да достигне пълното си съзнание. Но сега той дели и участта на тялото. По-рано, когато се намираше над него, това не беше така. Едва когато беше постигнал тази степен на съзнанието, той встъпи във връзка със смъртта. В момента, когато тялото му се разпада, то чувства, че Азът му престава, тъй като го е идентифицирал с тялото. Едва постепенно, посредством духовно развитие, той ще се върне отново към някогашното безсмъртие, а тялото е като училище за да го достигне съзнателно. Човекът никога не би могъл да стигне до по-висока степен на безсмъртие, ако не я изкупи чрез смъртта, ако не познае двойствеността живот смърт. Докато човек не се беше запознал със смъртта, светът още не беше открит за него, тъй като за свят, който се е превърнал в откровение, е нужна двойствеността между живота и смъртта. Така ние можем стъпка по стъпка да проследим двойственостите в живота. Във физиката ще намерите отрицателно и положително електричество, в магнетизма привличащи и отблъскващи сили, всичко се явява в двойствено ст. Числото две е число на проявлението, на откровението.
към текста >>

78. 12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Не бихте открили първоначалното му значение с помощта на спекулации и философия.
Знакът за тези колела или лотосови цветове един двулистен от които например се намира в областта на очите, а шестлистният се намира в областта на ларинкса за тези астрални сетивни органи, които в астралния свят се срещат като светлинни явления е свастиката. Вземете друг един знак, така наречения пентаграм. Не бихте открили първоначалното му значение с помощта на спекулации и философия. Пентаграмът е една действителност, той е образ на действието на теченията, на силовите потоци, които се намират в астралното тяло на човека. Един определен силов поток преминава от левия крак нагоре до една определена точка на главата, от там отива към десния крак, оттам към лявата ръка на човека, оттам през тялото, през сърцето, към дясната ръка и оттам обратно към левия крак, така че можете да нарисувате в човека в главата, ръцете, дланите, краката, ходилата му пентаграма.
към текста >>

79. 14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Резултатът от тези звукови трептения е запазен в първоначалното звучене на един музикален инструмент лирата.
Тези числа ви дават действително съществуващите в духовния свят хармонии. Виждате, че точно както ясновидецът възприема в астралния свят образи и цветове, така и ясночуващият чува в духовния свят или в Девакана духовните хармонии на нещата. За този, чието духовно ухо е обучено в това, за всичко, което е откровение тук на физическия план са възприемаеми тоновете, като скрити духовни причини. Така за окултиста четирите елемента земя, вода, въздух и огън се явяват в различни тонови съотношения, които са съвършено скрити за възприятията на обикновения човек. Посветените са изобразили във физическия свят тоновите съотношения, които можеха да чуят от скритите причини на земята, водата, въздуха и огъня. Резултатът от тези звукови трептения е запазен в първоначалното звучене на един музикален инструмент лирата. При лирата съотношението на трептенията на струните и е подражание на звуците, които посветените са познавали за четирите елемента. Те съответствуваха така
към текста >>

80. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Както майските цветенца на момината сълза пораждат семената, а от семената отново възникват момини сълзи, така и божественото съзидателно Слово създава немия човекзародиш; и когато божественото съзидателно Слово нахлува в немия човек-зародиш, за да израсне в него, тогава от човека-зародиш прозвучава първоначалното божествено и съзидателно Слово.
Без нея то не би могло да израсне. А откъде идва семето? То също идва от едно такова цвете. Цветето предхожда семето; и както цветът предхожда плода, така и семето, от което възниква този цвят, се развива от същото растение. Ето как последователят на учението за Логоса разглеждал човека и си казвал: Ако тръгнем назад в развитието, ще открием през древните епохи безсловесния, немия човек; обаче както семето произхожда от цвета, така и безсловесният човек произхожда от говорещия, от надарения с Логос Бог в праначалото на световете. Както майските цветенца на момината сълза пораждат семената, а от семената отново възникват момини сълзи, така и божественото съзидателно Слово създава немия човекзародиш; и когато божественото съзидателно Слово нахлува в немия човек-зародиш, за да израсне в него, тогава от човека-зародиш прозвучава първоначалното божествено и съзидателно Слово. Когато се пренасяме назад в развитието на човечеството, ние стигаме до едно несъвършено човешко същество и развитието има този смисъл, че накрая да процъфти Логосът или Словото, което разбулва вътрешната същност на душата. В началото виждаме безсловесния, ням човек като семе на бъдещия надарен с Логос човек, а той произлиза от надарения с Логос Бог. Днешният човек произлиза от безсловесния, от немия човек, но преди всичко в началото беше Логосът или Словото.
към текста >>

81. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Днес в училище на децата се внушава големия напредък, извършен от хората с изнамирането на хартията.
Днес в училище на децата се внушава големия напредък, извършен от хората с изнамирането на хартията. Да, само че осите са създали хартията още преди хилядолетия; защото това, от което осите изграждат своите гнезда, се състои от точно същите вещества, от които се произвежда човешката хартия; механизмът е същия, но в единия случай това става чрез самия жизнен процес. Духът на осите, “груповата душа” на осите, която е само част от божествено-духовната субстанция, практически е истинската откривателка на хартията.
към текста >>

82. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

А когато се употребява като съществително, тя винаги означава пречистване, или целия процес, свързан с чистотата на първоначалното единение с божествения свят.
Към числото шест ще се върнем по-късно. А “очистване” е нещо, което става чрез кръщението. В епохата, когато са написани Евангелията, за “кръщението” хората са говорели като за едно “очистване” или “пречистване” Всъщност хората никога не са казвали “кръщение”, а единствено “кръщавам” и това, което настъпвало след “кръщението” наричали “пречистване”. В Евангелието на Йоан никъде няма да срещнете съответната дума, т.е. βαπτίζείν, освен под формата на глагол. А когато се употребява като съществително, тя винаги означава пречистване, или целия процес, свързан с чистотата на първоначалното единение с божествения свят. Следователно, Христос Исус извършва знамението, чрез което - в съответствие с епохата - загатва за своята мисия, в самите каменни делви, предназначени за жертвата на пречистването.
към текста >>

83. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Какво знаят за геометрията на Евклид например онези, които в училище започват да изучават елементарна геометрия?
В хода на нашите лекции Вие видяхте, до какво отношение стигаме към този религиозен документ, наречен Евангелието на Йоан, когато се опираме на Духовната наука, на антропософията. Вие видяхте, че не става дума да извлечем от този документ някакви истини за духовните светове, а да посочим как, независимо от всякакви човешки и други документи, съществува възможност за проникване в духовния свят, също както и днес, изучавайки математиката, правим това независимо от историческите произведения, които в хода на човешката еволюция са разработили за пръв път една или друга част от математиката. Какво знаят за геометрията на Евклид например онези, които в училище започват да изучават елементарна геометрия? Какво знаят те за онзи първоначален исторически документ, за онази Евклидова книга, която за пръв път предоставя на човечеството основните геометрични истини? Едва когато хората - изхождайки от самите себе си - напреднат в геометрията, те вече могат да оценят Евклидовите произведения според тяхното достойнство и значение. Следователно, ние можем да постигнем от самия духовен живот онези истини, за които става дума в него. И когато сме ги открили и после отново се обръщаме към историческите документи, ние отново откриваме това, което, така да се каже, вече знаем. Едва по този начин ние стигаме до едно истинско и достойно оценяване на съответните исторически документи.
към текста >>

84. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Но това беше първоначалното зазоряване на индивидуалността.
Човекът изкупи своето себесъзнание от онова минало чрез своето духовно затъмнение. Така човекът израсна из яснотата на груповите души. Но това беше първоначалното зазоряване на индивидуалността. Трябваше да мине още дълго време, докато индивидуалността се прояви действително в човека.
към текста >>

85. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Да се упражнява Любовта в областта на кръвното родство, това беше първото училище.
Те ще излъчват нещо като ухание на Любовта, която събужда блаженство. Любов ще се излъчва от всички същества, от всички неща и мисията на Земята е тази да развие Любовта. Тогава Любовта ще се разлива през всички същества, през всички неща, както днес Мъдростта царува във всички неща. И тази Любов ще се влее в Земното развитие, чрез това, че човекът ще се научи постепенно да развива Любовта; обаче човекът не е можал да има още от самото начало духовната любов, тази любов трябваше първо да бъде всадена в него в най-ниската област. Любовта трябваше да има един материален носител, а това е кръвното родство. Да се упражнява Любовта в областта на кръвното родство, това беше първото училище. Чрез това отделните хора бяха сближени. Това, което течеше в кръвоносните съдове, то ги сближаваше. Това беше първото предучилище на Любовта. И наистина това беше великото училище на Любовта. А Импулсът, който одухотворява тази Любов, който не я оставя само там, където тя действува физически, като нейна основа, а я предава на душевното, това е великият Христов Импулс в света.
към текста >>

Това беше първото предучилище на Любовта.
И тази Любов ще се влее в Земното развитие, чрез това, че човекът ще се научи постепенно да развива Любовта; обаче човекът не е можал да има още от самото начало духовната любов, тази любов трябваше първо да бъде всадена в него в най-ниската област. Любовта трябваше да има един материален носител, а това е кръвното родство. Да се упражнява Любовта в областта на кръвното родство, това беше първото училище. Чрез това отделните хора бяха сближени. Това, което течеше в кръвоносните съдове, то ги сближаваше. Това беше първото предучилище на Любовта. И наистина това беше великото училище на Любовта. А Импулсът, който одухотворява тази Любов, който не я оставя само там, където тя действува физически, като нейна основа, а я предава на душевното, това е великият Христов Импулс в света. Но с човека би се случило нещо странно, ако цялото време преди Христа би действувал само този единствен импулс на Любовта обединяващ хората чрез кръвта. Съществата, които бяха ръководители на древните времена, преди всичко Яхве, сближаваха хората в Любовта, за да се съединят те в кръвното родство.
към текста >>

И наистина това беше великото училище на Любовта.
Любовта трябваше да има един материален носител, а това е кръвното родство. Да се упражнява Любовта в областта на кръвното родство, това беше първото училище. Чрез това отделните хора бяха сближени. Това, което течеше в кръвоносните съдове, то ги сближаваше. Това беше първото предучилище на Любовта. И наистина това беше великото училище на Любовта. А Импулсът, който одухотворява тази Любов, който не я оставя само там, където тя действува физически, като нейна основа, а я предава на душевното, това е великият Христов Импулс в света. Но с човека би се случило нещо странно, ако цялото време преди Христа би действувал само този единствен импулс на Любовта обединяващ хората чрез кръвта. Съществата, които бяха ръководители на древните времена, преди всичко Яхве, сближаваха хората в Любовта, за да се съединят те в кръвното родство.
към текста >>

86. Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ние виждаме как в древния Рим първоначалното християнство се разпространи всред една презирана класа от хора.
Ние искаме да поставим един образ пред душата си и да пробудим чувствата, свързани с него. Нека да си припомним нещо подобно от миналите времена; нека да си припомним как в древния Рим се случи нещо напълно подобно. Ние виждаме как в древния Рим първоначалното християнство се разпространи всред една презирана класа от хора. Днес ние с разбираемо вълнение отправяме поглед към Колизеума, издигнат от имперският Рим. Обаче ние можем да отправим поглед също и към хората, които тогава си въобразяваха, че стоят на висотата на епохата, като в същото време те заемаха своите места в цирковете, наблюдавайки как християните бяха изгаряни на арената, а после запаленият тамян пречеше на миризмата на изгорените трупове да се носи из въздуха.
към текста >>

87. 2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Благодарение на своите духовни усилия той освобождава елементарните Същества, които са проникнали в него; да, той ги връща към първоначалното им състояние и ги освобождава от угнетяващия плен на материята.
Но да предположим и обратното, а именно, че човекът осмисля и духовно преработва своите сетивни впечатления от външния свят, внасяйки живот в своите идеи, понятия и представи, така че погледът му не бяга от предмет на предмет, а спирайки се, примерно върху парче метал, той започва да размишлява върху неговото естество и да изпитва чувства, свързани с неговата форма, цвят, красота и т.н. Какво прави човекът в този случай? Благодарение на своите духовни усилия той освобождава елементарните Същества, които са проникнали в него; да, той ги връща към първоначалното им състояние и ги освобождава от угнетяващия плен на материята. И така, чрез нашите духовни усилия, ние постигаме едно от двете: или да зазидаме в себе си онези елементарни Същества, които са омагьосани във въздуха, водата и земята, или благодарение на това, че все повече и повече облагородяваме себе си да ги освободим, да ги спасим и да ги върнем в тяхната естествена среда. В продължение на целия си земен живот човекът приема в себе си елементарните Духове. С беглия си, повърхностен поглед върху нещата той зазижда тези Духове в себе си и повече не променя истинската съдба; но със загрижения си, дълбок поглед върху нещата от външния свят, пробуждайки своите идеи, понятия и чувства, човекът освобождава и спасява елементарните Духове.
към текста >>

88. 5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

И, нали така, всички ние помним онзи прост училищен експеримент, който онагледява нещата по възможно най-добър начин.
Нека сега да обърнем поглед към тази извънредно фантастична теория за възникването на Вселената, разработена от Кант и Лаплас. Според нея за изходна точка на нашата Слънчева система служи така наречената "първична мъглявина". В определен момент това огромно газово кълбо започва да се върти и Кант-Лапласовата теория смята за много убедително своето обяснение, че въртейки се, мъглявината започва да отделя от себе си различните планети. Първоначално се образува един пръстен, който започва да се свива; в средата остава Слънцето, а планетите започват да кръжат около него. Кант-Лапласовата теория си представя нещата чисто механически. И, нали така, всички ние помним онзи прост училищен експеримент, който онагледява нещата по възможно най-добър начин. Той изцяло доказва, разбира се, в умален мащаб, как е възникнала Слънчевата система. Взема се съд с вода, поставя се капка олио, която с помощта на една игла се привежда във въртеливо движение и след малко от основната капка започват да се отделят малки капчици. Тогава учителят казва на учениците: Ето, сега ние виждаме един миниатюрен модел на Слънчевата система! Наивността на подобно размишление е удивителна. Защото този, който се опитва да обясни Кант-Лапласовата система, забравя нещо съществено което впрочем е добре да бъде забравено понякога, но не и в този случай той забравя самия себе си, той забравя, че би трябвало да се намира вътре в бъдещата Слънчева система, и че не той, а някой друг я поставя в движение!
към текста >>

89. 8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

В момента, когато първоначалното движение спира и топлинните яйца остават в състояние на покой, възникват заложбите на онзи орган в човешкото тяло, който по-късно след като кръвната циркулация е вече факт има свойството да осигурява този "покой" за всички процеси във физическото тяло: и това е сърцето.
Сега нека да се спрем на този момент, когато всички тези кълбовидни формации се струпват на Стария Сатурн. За този момент древните посветени казват следното. На този Стар Сатурн възникват първите наченки, първите заложби на човешкото физическо тяло. В своя първоначален вид, те са извлечени именно от топлината, като това топлинно тяло вече съдържа в себе си зародишните кълнове на всички по-късни органи. В момента, когато първоначалното движение спира и топлинните яйца остават в състояние на покой, възникват заложбите на онзи орган в човешкото тяло, който по-късно след като кръвната циркулация е вече факт има свойството да осигурява този "покой" за всички процеси във физическото тяло: и това е сърцето. Първите заложби на сърцето възникват там, където движението спира и се възцарява обратното състояние състоянието на покой. Ето защо сърцето е онзи орган, който след като спре да бие води до затихване на всички функции във физическото тяло.*39
към текста >>

90. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Ние виждаме, че в обикновения живот някои деца изостават назад в училище, остават в същия клас, за голямо отчаяние на родителите; те трябва да повтарят.
Ние виждаме, че в обикновения живот някои деца изостават назад в училище, остават в същия клас, за голямо отчаяние на родителите; те трябва да повтарят. Нещо аналогично съществува и във вселената. Опре делени Същества не достигат предначертаната космическа степен на развитие. Така някои от Духовете на Личността, които на Сатурн трябваше да се издигнат на определена степен, бяха изостанали назад, неизвършвайки всичко, което трябваше, за да направят човека да стигне до степента на минерал, да измине своята първа степен на развитие. Ето защо тези Същества трябваше да наваксат през следващия период това, което бяха пропуснали. Но как действуваха те на старото Слънце?
към текста >>

Вие не бихте могли да си съставите една смислена идея за тези неща, освен като се освободите от училищните разбирания, които се втълпяват на децата в началото на училището.
Тя учи, че една огромна мъглявина е съществувала отначало и се е простирала до пределите на съвременния Сатурн; тази мъглявина, състояща се само от пари, никога не е съществувала. Ако физическите очи биха били в състояние да видят какво е ставало през онези далечни времена, когато е възникнала нашата слънчева система, те наистина биха могли да забележат нещо като една огромна маса от пари. Но тази маса съдържаше това, което не би било видимо за физическите очи, т.е. всички същества, свързани с нейното развитие. Не въртящото движение е било това, което е организирало и формирало всичко, а нуждите, които са възникнали от живота на самите различни същества. Вие не бихте могли да си съставите една смислена идея за тези неща, освен като се освободите от училищните разбирания, които се втълпяват на децата в началото на училището. Там учат децата, че първобитните народи са имали детински схващания: тези жалки индийци, които са вярвали в Брахма, изпълващ цялата вселена! И тези някогашни персийци, които са вярвали в Ормузд, бога на доброто, и в неговия враг Ариман! И тези гърци даже, с техните множество богове: Зевс, Палас Атина, и т. н…. ! Днес ние добре знаем, че всичко това е било създадено от народната фантазия, че това са същества, създадени от детски умове!
към текста >>

91. 8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Било че се върнем назад до първата следатлантска култура, тази на Древна Индия, или до културата на Заратустра, или ако щете до тази на Египет и Халдея, навсякъде ще видим, че учениците са приемани в мистериите, които образуват нещо средно между църквата и училището; там те получават едно строго обучение, което ги учи да мислят, да чувствуват не само това, което идва от сетивния свят, но и това, което става в духовния, невидим свят.
Учението, което беше дадено чрез прякото влияние на душата на учителя върху тези на ученика, постепенно отстъпи място на една друга форма на преподаване, която се приближава до тази, която днес познаваме. През Атлантската епоха имаше Оракули; сега учителите на човечеството основаха един вид училища, за да приемат там отзвука от древните атлантски оракули; появяването на мистериите, на местата за посвещение, става през следатлантската епоха. По-рано най-добре подготвените ученици бяха приети в оракулите; от сега нататък те са приемани в мистериите. Там те биваха подготвяни чрез една строга дисциплина, именно поради това, че сега не можеше да се действува върху тях както по-рано. Във всички цивилизации и във всички епохи ние намираме през дълги периоди този вид мистерии. Било че се върнем назад до първата следатлантска култура, тази на Древна Индия, или до културата на Заратустра, или ако щете до тази на Египет и Халдея, навсякъде ще видим, че учениците са приемани в мистериите, които образуват нещо средно между църквата и училището; там те получават едно строго обучение, което ги учи да мислят, да чувствуват не само това, което идва от сетивния свят, но и това, което става в духовния, невидим свят. Можем да изразим с една дума това, което се преподаваше в тези мистерии: в голямата си част то представляваше това, което днес ни дава Антропософията. Този беше предметът, изучаван в тези мистерии. Но там се държеше сметка за нравите на епохата и всичко беше устроено по един по-строг начин. Там не се постъпваше както днес, когато скритият живот на висшите светове се открива относително достатъчно бързо и открито на същества, които вече са узрели да ги разбират. През онези времена обучението беше много методичност начало се даваха само познанията отговарящи на първата степен, а останалото грижливо се научава в тези мистерии.
към текста >>

92. 15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Развитието не би имало този ход, който е имало, и даже то не би могло да съществува, ако някога слънцето, а след това и луната не биха се отделили от първоначалното кълбо, което образуваха заедно със Земята, като по този начин поставиха тази последната в състояние на равновесие помежду си.
Знаем вече, че Христовото Същество е слязло към нашата Земя идвайки от свръхземни области и че на Земята е имало индивидуалности, които са наблюдавали това слизане: Заратустра в слънцето, Мойсей в горящата къпина и в светкавицата на планината Синай и най-после тези, които са познали Христа през време на неговия живот в тялото на Исуса от Назарет. Знаем, че земните събития и преди всичко човешкото развитие, са във връзка с цялата слънчева система. Развитието не би имало този ход, който е имало, и даже то не би могло да съществува, ако някога слънцето, а след това и луната не биха се отделили от първоначалното кълбо, което образуваха заедно със Земята, като по този начин поставиха тази последната в състояние на равновесие помежду си. Слънцето беше взело със себе си онези същества, които биха ускорили твърде много земното развитие; след това Луната отнесе със себе си втвърдяващите зародиши. Вчера видяхме, че някои от тези зародиши бяха останали, но че този остатък би довел човечеството до пълен упадък на края на земното развитие, ако не беше дошъл Христовият Импулс да му се противопостави.
към текста >>

93. 10. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Ако съвременното човечество не може да се обърне направо към Бодисатвите, за да гледа Христа с духовните очи на Бодисатвите, то човечеството трябва още да ходи в училището на тези Бодисатви , за да научи онова, което ще им помогне после да разберат Христа.
Ето защо, кога то искаме да погледнем към живата Същност, към живия Извор на нашата Земя, ние трябва да насочим поглед към онова въплъщение, при което въплътен не само един Бодисатва, така щото това въплъщение на Бодисатва е същественото, а там, където се е въплътило онова, което не се нуждаеше да остави след себе си едно писание, което не е оставило само едно учение за себе си, но е събрало около себе си онези, които са разпространили в света учения и благовестия за Него. Това е съществено, че от самия Христос не съществува никакво писание, никакво съчинение, но че учителите са около него и говорят за него, така щото Той е обект на учението, не само субект. Това е изразено в особеното обстоятелство, което тук означава една необходимост при Христовото Събитие, че от него не е останало нищо /написано/, а другите са писали върху неговото Същество. Ето защо никак не е чудно, когато се казва, че всичко, което намираме като Учения на Христа, можем да го намерим и в други вероизповедания, защото Христос никак не е само учител, защото Той е едно Същество, което иска да бъде разбрано като същество, защото Той не иска да внесе, да посее в нас нещо само чрез своето учение, а чрез своя живот. Ето защо, обаче, ние можем да съберем всички учения на света, които са достъпни за нас, и пак не ще имаме всичко, което да може да разбере Христа. Ако съвременното човечество не може да се обърне направо към Бодисатвите, за да гледа Христа с духовните очи на Бодисатвите, то човечеството трябва още да ходи в училището на тези Бодисатви , за да научи онова, което ще им помогне после да разберат Христа. Следователно, ако искаме не само да бъдем участници на Христа, а ако искаме да разберем Христа, тогава трябва не само да насочваме удобно своя поглед към това, което Христос е направил за нас, а трябва да отидем в училището на всички учители на Запад и на Изток; и за нас трябва да бъде нещо свещено да усвояваме ученията, които нашият поглед може да обгърне. А другото свещено нещо за нас трябва да бъде това, да приложим тези учения така, щото чрез най-висшите учения да разберем напълно Христа.
към текста >>

Следователно, ако искаме не само да бъдем участници на Христа, а ако искаме да разберем Христа, тогава трябва не само да насочваме удобно своя поглед към това, което Христос е направил за нас, а трябва да отидем в училището на всички учители на Запад и на Изток; и за нас трябва да бъде нещо свещено да усвояваме ученията, които нашият поглед може да обгърне.
Това е съществено, че от самия Христос не съществува никакво писание, никакво съчинение, но че учителите са около него и говорят за него, така щото Той е обект на учението, не само субект. Това е изразено в особеното обстоятелство, което тук означава една необходимост при Христовото Събитие, че от него не е останало нищо /написано/, а другите са писали върху неговото Същество. Ето защо никак не е чудно, когато се казва, че всичко, което намираме като Учения на Христа, можем да го намерим и в други вероизповедания, защото Христос никак не е само учител, защото Той е едно Същество, което иска да бъде разбрано като същество, защото Той не иска да внесе, да посее в нас нещо само чрез своето учение, а чрез своя живот. Ето защо, обаче, ние можем да съберем всички учения на света, които са достъпни за нас, и пак не ще имаме всичко, което да може да разбере Христа. Ако съвременното човечество не може да се обърне направо към Бодисатвите, за да гледа Христа с духовните очи на Бодисатвите, то човечеството трябва още да ходи в училището на тези Бодисатви , за да научи онова, което ще им помогне после да разберат Христа. Следователно, ако искаме не само да бъдем участници на Христа, а ако искаме да разберем Христа, тогава трябва не само да насочваме удобно своя поглед към това, което Христос е направил за нас, а трябва да отидем в училището на всички учители на Запад и на Изток; и за нас трябва да бъде нещо свещено да усвояваме ученията, които нашият поглед може да обгърне. А другото свещено нещо за нас трябва да бъде това, да приложим тези учения така, щото чрез най-висшите учения да разберем напълно Христа.
към текста >>

94. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Онзи Бодисатва, който живя пет или шест столетия преди нашето летоброене, ако би се родил днес, ще трябва да навакса всичко онова, което междувременно е станало на Земята, да го усвои така, както децата учат в училище.
Най-напред той се запозна с двама учители. Единият е представител на онзи древен индийски светоглед, който е известен като философия на Санкия, а другият е представител на философията Йога. Да, Буда се запозна с тях и се задълбочи в това, което те можеха да му предложат. Защото дори и някой да е станал едно висше същество, той трябва да се ориентира във външното познание, което човечеството е постигнало. Макар и един Бодисатва да може да го усвои по-бързо, все пак той трябва да го направи. Онзи Бодисатва, който живя пет или шест столетия преди нашето летоброене, ако би се родил днес, ще трябва да навакса всичко онова, което междувременно е станало на Земята, да го усвои така, както децата учат в училище. Защото, докато се е намирал на небето, човечеството е продължило да се развива. И така, Буда трябваше да изучи и това, което се беше случило на Земята след последната му инкарнация. И той изучи философията Санкия от единия учител, а философията Йога от другия учител. По този начин той се запозна с основните светогледи на тогавашната епоха. Той можа да усети техните отражения в човешката душа.
към текста >>

95. 4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

От опит добре знаем: Много често будните деца, които лесно и бързо вникват в това, което им разказваме, после, когато тръгнат на училище, отказват да се справят с преподаваните предмети.
Естествено, хората не бива да прибягват до подобен експеримент и той няма нищо общо с възпитанието. Засега хората трябва да предоставят определени неща, така да се каже, в ръцете на Боговете. Хората все още не могат да ги контролират, но Боговете могат. И когато някъде чуете, че определена личност е проявила откривателски дух в една или друга област на живота, след като преди това дълго време е изглеждала лишена от дарби и изоставаща в развитието си, имайте предвид, че тук Боговете са провели един експеримент: Те просто са съхранили детската природа на този човек и са го накарали да възприема света, така да се каже, с известно закъснение. От опит добре знаем: Много често будните деца, които лесно и бързо вникват в това, което им разказваме, после, когато тръгнат на училище, отказват да се справят с преподаваните предмети. В този случай Боговете провеждат с тях експеримента, за който стана дума току-що.
към текста >>

96. Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Защото, ако се опитам да му натреса в седмата година това, което днес му дава училището, по такъв начин ще направя душата му неспособна по-късно да развие в себе си определени сили.
Хипотетично можем да привнесем нещо подобно за отделния човешки живот. Представете си, че някой поиска изкуствено да доведе човек до там, че в определена възраст той специално да развие творчески способности. Не трябва да опитвате това! Защото тогава детето е трябвало да се развива по съвсем друг начин, отколкото това обикновено става. Защото, ако се опитам да му натреса в седмата година това, което днес му дава училището, по такъв начин ще направя душата му неспособна по-късно да развие в себе си определени сили. Затова трябва да почакам до десетата година от живота му, и тогава в детето ще има съвсем други сили. Тогава то запазва в себе си нещо от младежки, свежи сили. И след това при него идват силите, които са творческите сили, които иначе биха били убити.
към текста >>

97. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Други ученици в мистериите ги обучавали, развивайки в тях предимно дремещите сили на чувството, оставяйки при това мисленето и волята на първоначалното ниво.
Други ученици в мистериите ги обучавали, развивайки в тях предимно дремещите сили на чувството, оставяйки при това мисленето и волята на първоначалното ниво. Чувстването ставало хипертрофирано. Ако в човека особено се развива чувстването, вследствие на това той достига особени способности. Има съществена разлика между човека, чиито чувства са били толкова развити в древните мистерии, и човека от днешното време. Влиянието на толкова развит човек, душевно-духовното му влияние, било много по-силно от това, което съществува днес. Това развитие на силите на чувството довеждало дотам, душата на такъв човек да може да оказва огромно влияние върху душите на обкръжението му.
към текста >>

98. Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Така се забравя първоначалното значение на думите в простите неща.
По такъв начин думите непременно обозначавали нещо духовно и душевно. Днес това се е прекратило, днес езикът е ограничен до външния свят или, най-малкото, хората, които днес се стремят да се намират на висотата на времето, даже зад това, което още е очевидно, че е заимствано от духовно-душевното, се опитват да виждат само материалистичния смисъл. Физиката говори за „сблъсък“ между телата. Тя е забравила, че думата „сблъсък“ е заимствана от това, че когато живото същество блъска, удря друго същество, извършва това от дълбините на живото същество. Така се забравя първоначалното значение на думите в простите неща.
към текста >>

99. Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Хората от княжеството, на което Гьоте посветил толкова от своите сили, обединили усилия за да направят висше училище за градското население.
Там, където духът живее в благородна духовна общност, там и Гьоте винаги е усещал стремеж да насочи поглед към истинския християнски дух. За него това също е било и потребност да позволи на този християнски дух да проникне от сърцата към очите. В 1821 г. той имал за това особен повод. Хората от княжеството, на което Гьоте посветил толкова от своите сили, обединили усилия за да направят висше училище за градското население. Това било като подарък за княза на Ваймар. Гьоте решил, че най-добре ще се отпразнува този малък импулс на духовен прогрес, като призове известен брой хора в навечерието на Рождество и отбележи този духовен прогрес със стихове, които те могат да напишат съобразно възможностите си. След това събрал излезлите от народа стихотворения, сам написал поетично предисловие към тях, а бъдещият велик херцог Карл Александър, който по това време бил тригодишно момченце, трябвало да предаде под коледната елха книжката на княз Карл Август. Коледната елха била вече установил се символ в 1821 г..
към текста >>

100. 2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Засега ние ще мислим за първоначалното, духовно значение на тези имена като означаващи сили, работещи върху човешкото същество в съня, когато то е вън от своето физическо и етерно тяло в духовния свят, а не за тяхното значение в астрономията.
Следователно можем да кажем, използвайки терминологията на древната Духовна Наука: "Марс" изпраща човека в съня и го събужда; "Юпитер" изпраща сънища в съня му; а тъмният "Сатурн" подбужда към безсъзнателни действия насън онзи, който не може да устои на влиянието му. Засега ние ще мислим за първоначалното, духовно значение на тези имена като означаващи сили, работещи върху човешкото същество в съня, когато то е вън от своето физическо и етерно тяло в духовния свят, а не за тяхното значение в астрономията.
към текста >>

В училище на всички ви е било казвано за образуването на планетарната система.
Нека най-напред разгледаме самия този космически часовник. Идеята за планетарна система, оформила сама себе си, е лесна за отхвърляне. В училище на всички ви е било казвано за образуването на планетарната система. Фактически ви е било казано, че една гигантска мъглявина във Вселената някога започнала да се върти и после Слънцето, с планетите около него, били оформени от процеси на отделяне от самата мъглявина. Това вероятно ви е било демонстрирано с един опит. Лесно е да се върти капка олио по повърхността на вода в една чаша. Мънички капчици се отделят и се въртят около една по-голяма капка, която остава в центъра. Учителят ще изтъкне, че това представя в малък мащаб образуването на планетарната система и никой няма да го оспори.
към текста >>

101. 3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Умственият живот на човека днес прави невъзможно за него да претърпи онова, което едно време можеше да бъде изпитано от индивидуалности, принадлежащи на първоначалното население на Северна и Западна Европа чрез засилване на чувството за пролет и есен.
Умственият живот на човека днес прави невъзможно за него да претърпи онова, което едно време можеше да бъде изпитано от индивидуалности, принадлежащи на първоначалното население на Северна и Западна Европа чрез засилване на чувството за пролет и есен. Интелектуалността не беше по никакъв начин ръководна в онези времена, каквато е днес. Човешкото мислене е крайно различно от онова, което бе в онези стари дни, когато бе далеч по-малко развито. Но с постепенната еволюция на интелектуалността бе загубена способността за това изживяване на природата. Обаче за човек е възможно да я има косвено, като в отражение, когато тези чувства могат да бъдат запалени не от едно действително изживяване на събитията във външната природа, а от изложения и описания за духовните аспекти на Макрокосмоса.
към текста >>

102. 1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството. GA_121 Отделните души на народите

В определен момент той би усещал: „Ето, аз се намирам тук“, а може би там някъде долу, далеч от първоначалното място: „А ето тук е моето физическо и моето етерно тяло; те се намират на „друго“ място, но фактически ми принадлежат, макар и с моите по-висши тела, аз да съм извън тях или, казано иначе, да се „нося“ над тях“.
Представете си какво е положението, когато днешният човек заспива. Докато спи, неговото астрално тяло и неговият Аз напускат етерно-физическия организъм, така че той, бих казал, оставя етерното и физическото тяло да лежат в леглото, а астралното тяло и Азът, така да се каже, „витаят“ отгоре. Представете си още, как в съзнанието на този човек се пробужда следната мисъл: „Да, аз съм един Аз! “ и това пробуждане в духовното тяло би изглеждало както всяка обикновена мисъл в ясното дневно съзнание. Каква забележителна гледка би представлявал такъв един човек! В определен момент той би усещал: „Ето, аз се намирам тук“, а може би там някъде долу, далеч от първоначалното място: „А ето тук е моето физическо и моето етерно тяло; те се намират на „друго“ място, но фактически ми принадлежат, макар и с моите по-висши тела, аз да съм извън тях или, казано иначе, да се „нося“ над тях“. Когато днес човекът става достатъчно съзнателен в своето астрално тяло, намирайки се извън своето физическо и етерно тяло, той не може друго колкото и да е напреднал -, освен да се придвижва напълно свободно натам или насам в своето астрално тяло и да действува независимо от своето физическо тяло тук или там по света, обаче в този случай той не би могъл да извърши никакво конкретно действие чрез своето физическо и етерно тяло. Обаче в едно далечно бъдеще, намирайки се примерно в Северна Европа, човекът намирайки се извън тях ще може да ги насочва към други места и да им заповядва: Вървете нататък! Днес това все още не е възможно. Обаче за човека, който ще е напреднал до следващото планетарно въплъщение на нашата Земя, Бъдещия Юпитер, тези неща ще са напълно възможни. Те чисто и просто ще представляват част от бъдещата еволюционна степен на човека.
към текста >>

103. 3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси. GA_121 Отделните души на народите

В училище всички сте учили, че сборът от трите ъгъла на всеки триъгълник е равен на 180 градуса, но и добре знаете, че това никога не може да бъде разбрано чрез някаква външна опитност.
В училище всички сте учили, че сборът от трите ъгъла на всеки триъгълник е равен на 180 градуса, но и добре знаете, че това никога не може да бъде разбрано чрез някаква външна опитност. Представете си колкото желаете железни или дървени триъгълници. И ако сега измерите с един ъгломер сбора от трите ъгъла, Вие ще установите, че никакъв външен опит не може да Ви доведе до сбора от 180 градуса. Обаче, ако вътрешно осмислите този факт независимо дали чертаете триъгълниците или само си ги представяте Вие веднага стигате до убеждението, че сборът от трите ъгъла е равен на 180 градуса. Вие стигате до това заключение чрез вътрешната сила на Вашата душа. Достатъчно е само в мислите си да направите следното.
към текста >>

104. 5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята. GA_121 Отделните души на народите

Ако искате да си изградите точна представа за първоначалното взаимодействие между Духовете на Волята и Духовете на Движението, бих желал да си послужа с един пример и Ви моля мислено да проследите географската карта на Европа.
Ако искате да си изградите точна представа за първоначалното взаимодействие между Духовете на Волята и Духовете на Движението, бих желал да си послужа с един пример и Ви моля мислено да проследите географската карта на Европа. Най-напред бих искал да насоча вниманието Ви към Алпите, които днес представляват един планински масив, отделящ Италианския полуостров от другите европейски области. Как всъщност е въз никнала планинската верига на Алпите? В прадалечното минало масивът на Алпите изобщо не е съществувал, обаче на Север и на Запад от сегашното му местоположение бяха налице редица възвишения, които бяха вече значително втвърдени, фактически те представляваха вълни от гъста, лепкава течност, които идваха от Юг. Нека нагледно да си представим нещата по следния начин:
към текста >>

105. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Ние обяснихме, че то можа да се яви през време на старото Лунно състояние, когато беше настъпило едно раздвояване на първоначалното единно небесно тяло, когато Слънцето действуваше отвън.
Растенията съществуваха под формата на груповите души, като видове, а не в една индивидуална форма както днес. Вие не ще разберете цялото описание на израстването на растенията в така наречения трети ден на сътворението, ако не вземете на помощ това понятие за груповите души. Трябва да ви бъде ясно, че не растяха никакви растения в днешния смисъл, а от една душевна, космически мислителна дейност израснаха формите на самите видове, с други думи, израснаха формите отговарящи на груповите души. Така ние намираме, че в момента, когато в така наречения трети ден на сътворението се описва, как Елохимите отделят твърдия, земния елемент от течния, от водния елемент, в това твърдо състояние, което обаче не би било видимо в неговата елементарна основна форма за едно външно око, а само за ясновиждащото око, в това състояние се повториха видовите форми на растенията. Животинското царство не може да се повтори. Ние обяснихме, че то можа да се яви през време на старото Лунно състояние, когато беше настъпило едно раздвояване на първоначалното единно небесно тяло, когато Слънцето действуваше отвън. Следователно първо трябваше да настъпи едно повторение на този процес на разделяне на старата Луна, преди развитието да може да се издигне от растителното към животинското. Ето защо сега, след третия ден на сътворението, ни се показва, как в окръжността на Земята започват да действуват отвън, което изпраща своите сили отвън, как то започва да действува. Докато пред това трябваше да видим действието като едно израстване от самото планетарно състояние, сега към това действие се прибавя нещо изпращащо своите лъчи отвън, нещо, което иде от небесното пространство. С други думи, съответният процес би трябвало да бъде описан по-нататък приблизително както следва: Към силите на земното кълбо, което можеше да повтори от своето единство само толкова, колкото беше произвело и по-рано като единство, към самите тези сили на земното кълбо Елохимите и тяхното космическо мислене направиха да действуват онези сили, които се разливаха върху планетата идвайки от външното мирово пространство. Към земното съществуване бе прибавено космическото.
към текста >>

106. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Това е значението, първоначалното значение на това, което е преведено така изопачено в модерните библии: "И Елохимите създадоха човека, мъж и жена го създадоха".
Следователно това, което днес е гъсто физическо тяло, тогава, когато Елохимите го създадоха, не е било още така гъсто както днес, а етерното тяло е било по-гъсто отколкото днес. Едно диференциране, едно сгъстяване към физическото настъпи по-късно под влиянието на Явех-Елохим. Можете вече да доловите с вашето предчувствие, че човекът създаден от Елохимите не беше още разделен на мъжки и женски род, както днес, а той съдържаше и двата пола, мъжкия и женския, в себе си, половете не бяха разделени. Следователно онзи човек, който се роди в смисъла, както Библията ни казва това чрез Елохимите: "Да направим човека", не е бил още диференциран, а е бил едновременно мъж и жена. Чрез това сътворение на Елохимите се роди човекът мъж-жена. Това е значението, първоначалното значение на това, което е преведено така изопачено в модерните библии: "И Елохимите създадоха човека, мъж и жена го създадоха". Това "мъжко и женско" е най-органиченият превод в Библията. Тук ние нямаме работа с нещо мъжко и женско в днешния смисъл, а с недиференцирания човек, с човека, който съдържаше в себе си и мъжкия и женския пол. Аз зная много добре, че множество тълкуватели на Библията са се обърнали срещу това тълкуване и са се опитали да превърнат в насмешка това, което много правилно са казали вече по-стари тълкуватели. Те се опитват да се противопоставят на това тълкуване, според което човекът създаден от Елохимите е бил едновременно мъж и жена в едно същество, че следователно образът и подобието на Елохимите, това, което се е родило по образа на Елохимите, е човекът мъж-жена. Такива тълкуватели, които се надигат срещу това, бих искал да ги запитам, на какво се опират те всъщност.
към текста >>

107. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ето как трябваше да изглежда първоначалното описание на средата, на цялото обкръжение, в което беше поставен Заратустра.
Ето как трябваше да изглежда първоначалното описание на средата, на цялото обкръжение, в което беше поставен Заратустра. Защото ние знаем: онази индивидуалност, която се инкарнира в кръвта, преминала през 3 пъти по 14 поколения от Авраам насам и която в Евангелието на Матей се явява като Исус от Назарет, беше индивидуалността на Заратустра. Обаче ние трябваше да я потърсим първоначално там, където тя се яви за пръв път пред нас в хода на Следатлантската епоха. И сега за нас възниква въпросът: Каква беше всъщност кръвта, течаща през Авраам и следващите поколения в Предна Азия, кръвта, която се оказа най-подходяща за физическото тяло на идващия Заратустра? Защото една от следващите инкарнации на Заратустра е Исус от Назарет.
към текста >>

108. 8. Осма лекция, 8. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ето първоначалното учение на есеите: Идва времето, когато някой ще свали това, което е горе, в „царствата небесни", тук долу, заради Аза, който живее в Малхут, в Царството.
Есеите бяха първи, които предупреждаваха: Идва времето, когато всичко, което е горе, ще бъде снето долу и човекът ще може да го изживее, запазвайки своето Азово чувство. Гърците нарекоха това βασιλεια27. Ето първоначалното учение на есеите: Идва времето, когато някой ще свали това, което е горе, в „царствата небесни", тук долу, заради Аза, който живее в Малхут, в Царството. Така звучеше могъщият призив на Йешуа бен Пандира, отправен към есеите и към околния свят. И ако искаме да обобщим неговото учение, макар и съвсем накратко, така, както то беше пренесено за следващите поколения от ученика Матай, бихме могли да продължим по следния начин.
към текста >>

109. 11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

През следатлантския период ние не случайно минаваме инкарнации в Първата следатлантска културна епоха, древно-индийската, а после в персийската културна епоха, в египетско-халдейската, в гръцко-латинската и т.н.; тези инкарнации означават за нас не друго, а великото училище на самия живот, понеже при всяка една от тези инкарнации ние поемаме в себе си нещо от съотношенията, нещо от характера на съответната културна епоха.
Евангелието на Матей описва своеобразното израстване на един от учениците или апостолите. Обаче ние ще разберем този индивидуален и крайно забележителен момент в живота на един от апостолите, само ако го извлечем от много по-големи и мащабни съотношения. Нека да разгледаме индивидуалния напредък на човека в хода на мировата еволюция. Не случайно ние преминаваме от една инкарнация в друга инкарнация. През следатлантския период ние не случайно минаваме инкарнации в Първата следатлантска културна епоха, древно-индийската, а после в персийската културна епоха, в египетско-халдейската, в гръцко-латинската и т.н.; тези инкарнации означават за нас не друго, а великото училище на самия живот, понеже при всяка една от тези инкарнации ние поемаме в себе си нещо от съотношенията, нещо от характера на съответната културна епоха. Така ние постепенно израстваме. И в какво точно се изразява това израстване на човека през отделните културни епохи?
към текста >>

110. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

От него чух много истории за онова, на което той се беше натъкнал като училищен колекционер на Коледни пиеси, особено в немско-унгарските области.
Аз самият имах щастието да имам един стар приятел, който беше такъв колекционер. От него чух много истории за онова, на което той се беше натъкнал като училищен колекционер на Коледни пиеси, особено в немско-унгарските области. В определени “езикови острови" в Унгария немският език е бил запазен жив и като майчин, и като разговорен дo времето на т.н. маджаризация през 50-те и 60-те години на XIX век, когато е бил наложен унгарският език. Там някой би могъл да намери много от Коледните пиеси и Коледните обичаи, изчезнали отдавна в потока на забравата в Германската родина. Отделни заселници, емигрирали в Славянските райони през предишните столетия, запазили своето древно наследство от Коледни пиеси, и ги възобновявали винаги когато можели да намерят подходящи хора да играят ролите, винаги подбирайки актьорите измежду самите селяни. Още мога добре да си спомня - и може би вие ще ми вземете думата от устата - с колко ентусиазъм старият професор Шрьоер говореше за тези Коледни пиеси, като разказваше как е присъствал когато тези хора изпълнявали тези пиеси в празничния сезон.
към текста >>

111. Лекция втора GA_126 Окултна история

В нея той говори, че би било прекрасен сюжет следното: гимназиален учител преподава Платон в своето училище, а превъплътеният Платон се намира сред неговите ученици и той толкова лошо разбира Платон от обясненията на учителя, че учителят е принуден да го накаже строго.
Това напомня, скъпи приятели, на толкова горчивата, иронична и все пак толкова умна записка, която Хебел4 един път написал в дневника си. В нея той говори, че би било прекрасен сюжет следното: гимназиален учител преподава Платон в своето училище, а превъплътеният Платон се намира сред неговите ученици и той толкова лошо разбира Платон от обясненията на учителя, че учителят е принуден да го накаже строго. Наистина в това, което касае историческото възприемане на развитието на човечеството, от предното духовно разбиране толкова много е загубено и духовната наука ще трябва да се защитава от натиска на материалистичното мислене, което прониква от всички страни и което намира направо за глупост това, което може да бъде съобщено на базата на духовни факти. И ние всъщност отидохме в това много далеко. Например всички тези мощни образи, всички тези мощни символни представи, които произтичали от древното ясновидско познание на хората и които намерили отражение в митологиите, във фигурите на героите, в образите на легендите и приказките, намират днес тълкуватели от най-странен вид. Най-куриозното в тази област е може би книжката "Орфей" на Соломон Рейнак5, която сега обърна върху себе си известно внимание в много кръгове във Франция. Всичко, от което са произлезли образите на Деметра, Орфей, образите на другия митологически кръг, се свеждат там към чисто материални събития, и понякога повече от странно, се отрича историческото съществуване на тази или онази фигура, която се крие, да кажем, зад Хермес или Мойсей и тривиално се стараят да обяснят тези фигури чрез чисто човешко съчинителство, чрез фантазия.
към текста >>

преподавал философия в училището към двора на Карл Плешивия.
10. Джон Скот Ериугена (ок. 810-877) - произхождащ от Ирландия (Scottia major), от 40-те год. на IX в. преподавал философия в училището към двора на Карл Плешивия.
към текста >>

112. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Двата средни листа са в същност тези, които показват първоначалното състояние, докато другите два листа представляват по-висши степени на развитие на изходното състояние.
Двата средни листа са в същност тези, които показват първоначалното състояние, докато другите два листа представляват по-висши степени на развитие на изходното състояние. И официалните микроскопски изследвания само привидно не изтъкват достатъчно прецизно този факт. Сега вече знаем, че човешкият ембрионален зачатък се състои от две предпоставки: от женската и от мъжката предпоставка, и че цялостният зародиш може да се появи само чрез живото взаимодействие между двете предпоставки. Т.е. в двете зародишеви предпоставки трябва да се съдържат всички процеси, които в своето взаимодействие формират единствения ембрионален зачатък за цялостното човешко устройство.
към текста >>

113. Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

И когато после отново разглеждаме низходящата линия на живота, нещата се представят така, че ние натрупваме и обработваме това, което сме научили в училището на живота, за да го вземем със себе си в следващата инкарнация.
Това е онази епоха от нашия живот, през която ние живеем до най-голяма степен в условията на физическия свят. Тук човек може да се поддаде на една измама. Това, което е предхождало тази епоха, са били всъщност, започвайки от детството, проявления на неща, които сме донесли със себе си в настоящата инкарнация, макар те да са ставали все по-слаби и по-слаби. Всичко това ние сме изнесли вън от себе си, изградили сме с него нашия живот, така че постоянно сме консумирали от сили, които сме донесли със себе си от духовния свят. Тези сили са вече изразходени, когато настъпва гореспоменатия момент. И когато после отново разглеждаме низходящата линия на живота, нещата се представят така, че ние натрупваме и обработваме това, което сме научили в училището на живота, за да го вземем със себе си в следващата инкарнация. Това ние отнасяме в духовния свят, а по-рано сме го взели от духовния свят. В тази повратна точка на живота ние живеем най-много в света на физическото поле, вплетени сме най-много във всичко онова, което ни занимава отвън. Там ние сме завършили времето на нашето учение, пристъпваме непосредствено в живота, трябва да се справим с нашия живот. Тогава се занимаваме със самите себе си, заети сме най-много с уреждане на външните обстоятелства. Обаче онова, което се поставя в отношение с външния свят, е умът и волевите импулси, които идват от ума.
към текста >>

114. Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

И тъкмо до това се свежда първоначалното припомняне на миналия живот.
Нека не пренебрегваме такива правила, които ни се дават, защото все повече ще се убеждаваме как животът се прояснява, а ние ставаме все по-силни. Ние ще констатираме, че когато сме направили това веднъж и сме добили чувството: Ти сам беше този, който направи всичко това – тогава ще заставаме срещу бъдещите събития, които срещаме, по съвършено друг начин. Чрез това се изменя цялата ни душевна нагласа. Докато по-рано сме имали може би страх или други подобни чувства, когато нещо ни е сполетявало, сега получаваме като помощ един вид спомен на чувствата. И когато се сблъскваме с нещо, ние имаме вече насоката на нашите чувства, които ни казват: О, това се случва поради тази или онази причина. И тъкмо до това се свежда първоначалното припомняне на миналия живот. По този начин животът става по-ясен, по-спокоен, и точно от това се нуждаят хората, не само тези, чиито копнежи ги тласкат към антропософията, а също и тези, които стоят извън антропософията. Следователно, никак не е правилно, когато много хора казват: Какво ни интересуват нашите минали инкарнации, щом не можем да си спомним за тях? За да постигнем правилната душевна нагласа към настоящия земен живот, ние следва да развиваме една памет на чувствата, а не една памет на понятията и представите.
към текста >>

115. Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Днешните хора се запознават с мировата система на Коперник още от ранното училище и вземат със себе си получените чрез това впечатления за целия живот.
Онзи, който както Кристиян Розенкройц застава пред света като един водещ окултист, трябва да държи сметка за особеностите на своята епоха. Духовният живот, в който стоим сега, се определя от възникването на новата естествена наука, от откритията на Коперник, Джордано Бруно, Галилей. Днешните хора се запознават с мировата система на Коперник още от ранното училище и вземат със себе си получените чрез това впечатления за целия живот. В предишни времена душата усещаше нещо различно: почувствувайте каква огромна разлика съществува между един човек на настоящето и един такъв, който е живял преди столетия. Преди епохата на Коперник всяка душа на земните човеци вярваше, че Земята виси неподвижно в мировото пространство, а Слънцето и звездите се въртят около нея. Хората изгубиха почвата под краката си, когато Коперник разви учението, че Земята под тях се движи с огромна скорост във Вселената. Не трябва да подценяваме една такава революция на мисленето, която предизвика и съответното преобразуване на чувствата. Всички идеи и представи на хората станаха различни от тези, които съществуваха преди Коперник.
към текста >>

116. 4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Когато знаем тези подробности, ние разбираме причината, поради която първоначалното Евангелие на Матей не можа да бъде непосредствено предадено на хората от онази епоха: те просто не бяха подготвени за него.
Когато знаем тези подробности, ние разбираме причината, поради която първоначалното Евангелие на Матей не можа да бъде непосредствено предадено на хората от онази епоха: те просто не бяха подготвени за него. Защото ако самият Йеронимус, църковният отец, не беше подготвен, какво можеше да се очаква от останалите? Онези, които най-напред се докоснаха до Евангелието на Матей, ебионитите, не бързаха да разпространяват оригиналните текстове, понеже те биха били така изопачени от неподготвените им съвременници, че неизбежно щяха да доведат до това, което казва и самият църковен отец Йеронимус: Те щяха да послужат не за назидание, а за да разрушат всичко около себе си. Йеронимус е разбирал това и все пак се е заловил с превода на Матеевото Евангелие. Или с други думи: Евангелският текст е бил предоставен на хората; Евангелието на Матей е започнало да упражнява своите въздействия в света! И ако сега се огледаме около нас за тези въздействия, ние би трябвало да ги обясним с помощта на окултните истини.
към текста >>

117. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Накратко: В началото на новото време възникнаха всички онези спорове, които за внимателния наблюдател не означават нищо друго, освен че хората са изгубили първоначалното си разбиране по този въпрос.
Същото се отнася и за причастието. Докато хората знаеха, че то е едно живо доказателство за това, че материята не е просто само материя, и че има ритуали, чрез които към материята може да бъде прибавен и Духът, докато знаеха, че това проникване на материята с Духа е същевременно и едно проникване с Христос, какъвто е случаят с причастието, те го приемаха без никакви спорове. Но след като материализмът завладя съзнанието на хората и те престанаха да разбират какво лежи в основата на причастието, започнаха и споровете: Дали хлябът и виното са само символи на божествения свят, или дали в тях се влива една реална божествена сила. Накратко: В началото на новото време възникнаха всички онези спорове, които за внимателния наблюдател не означават нищо друго, освен че хората са изгубили първоначалното си разбиране по този въпрос. За хората, които копнееха да се приближат към Христос, причастието беше един прекрасен заместител на езотеричния път, по който те не бяха в състояние да поемат, така че в причастието те можеха да постигнат едно действително сливане с Христос. Но всички неща си имат своето време. Несъмнено, както е вярно, че по отношение на духовния живот настъпва една съвършено нова епоха, не по-малко вярно е, че пътят към Христос, който беше правилен в продължение на стотици години, ще си остане такъв и през следващите векове. Обаче нещата неусетно се променят, взаимно се проникват и това, което по-рано е било правилно, постепенно ще се превърне в нещо друго, когато хората ще са узрели за промяната.
към текста >>

118. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Обаче в нашия случай това е само първоначалното усещане.
За да вникнем в основите на света съвсем не е достатъчно да си служим с няколко понятия и идеи; за тази цел се налага нещо много по-различно: Да изградим у себе си представата за онова усещане, което винаги е у нас, когато се изправим пред безкрайната пустота на Стария Сатурн. Дори и да има само далечно предчувствие за това страшно усещане, душата изтръпва от ужас. Ако ясновидецът иска да се издигне до непосредствено виждане в процесите, разиграващи се на Стария Сатурн, той трябва да се подготви много старателно и да се научи да преодолява едно чувство, което е малко или много познато на всеки човек, който някога е заставал пред дълбока пропаст и е загубвал здравата почва под краката си; чувството, че сякаш рухваш и политаш надолу, теглен от такива сили, върху които ти нямаш никаква власт. Обаче в нашия случай това е само първоначалното усещане. Защото после човекът губи не само почвата под краката си, но и всичко онова, което очите виждат, ушите чуват и ръцете докосват, изобщо всичко онова, което съществува във физическото пространство; и сега настъпва едно от двете състояния: Или човекът губи своя разсъдък и потъва в един вид помрачение на съзнанието, което го лишава от каквото и да е познание, или у него се пробужда споменатото вече усещане за ужас пред пустотата. Да, човекът трябва да бъде подготвен, защото в противен случай той изпада в пълна безпомощност.
към текста >>

119. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Обаче първоначалното разбиране на тази Мистерия, ние можем да постигнем само тук, в нашите физически тела на Земята.
Те трябва да чакат, докато се инкарнират отново, за да се подготвят в своите физически тела. Следователно, онова, което трябваше да се прояви като причина за цялата еволюция на Христовото Същество в рамките на физическия свят, както и последиците от тази смърт, всичко това може да бъде разбрано само там, дълбоко вътре във физическото тяло. Да, изглежда от всички факти от духовния живот, които са от решаваща важност за нас, Мистерията на Голгота е единственият, който може да бъде разбран само там, дълбоко вътре във физическото тяло. Едва по-късно Мистерията на Голгота може да продължи своето развитие във висшите светове. Обаче първоначалното разбиране на тази Мистерия, ние можем да постигнем само тук, в нашите физически тела на Земята. Както от една страна Мистерията на Голгота никога не би могла да се разиграе във висшите светове и да има своя първообраз там, във висшите светове, а представлява едно събитие, което именно понеже включва смъртта в себе си и се вмества изключително и само във физическия план, така и от друга страна истинското разбиране на Мистерията на Голгота може да бъде постигнато само на физическия план. Ето защо най-важната задача на човека е да стигне до това разбира не в рамките на една или друга от своите инкарнации.
към текста >>

120. Въпроси и отговори GA_135 Прераждане и Карма

Няма ли неговата работа отново да възвърне първоначалното си високо равнище, ако на този учител се предоставят необходимите условия?
Вероятно той ще постигне такъв резултат, който светът ще приветства с учудване. По-късно ще предоставят на същия този гениален педагог едно ненадарено момче. И той ще постигне резултат, който е далеч под нивото на първия. Също така е възможен спад в резултата и при първото момче, което вследствие на болест да не е в състояние да възприема както по-рано онова, което учителят му преподава. Станало ли е педагогическото изкуство на учителя по-лошо? Няма ли неговата работа отново да възвърне първоначалното си високо равнище, ако на този учител се предоставят необходимите условия? Същото е и с човешкия дух с връзката му към тялото. Онова, което остарява, е тялото. И остарялото тяло не е в състояние да изразява повелите на духа! И ако в една следваща инкарнация този дух отново има възможност, дейността му ще се проявява на необходимата висота. Сега поставилият въпроса може да каже: Но тогава станалият слабоумен старец би трябвало най-малкото в същността си да носи предишните си сили, макар и да не е възможно да ги прояви.
към текста >>

Спомняме ли си, когато в училище на децата се поставяше задачата да напишат „житейска история на една карфица“?
Може да се възрази, че и при животните може да се говори за нещо биографично; че също така и едно куче може да се различава от някое друго, както един човек от друг. Може да се каже: един притежател на куче би могъл да напише биографията на своето куче. И ако човек отрича индивидуалните различия при животните, това е поради причината, че не ги познава. Всичко това и без друго се допуска. Ала може ли, изхождайки от тази гледна точка, да напишем биографията на някой предмет? Спомняме ли си, когато в училище на децата се поставяше задачата да напишат „житейска история на една карфица“? В природата навсякъде има преходи. Така едно животно може да придобие такива индивидуални черти, че те да изглеждат като един очебиен нюанс на характера на неговия вид. И обратното, един човек може да проявява толкова малко индивидуалност, че всичко в него да ни се струва като от някакъв вид. За да не попада в заблуда относно тези неща, човек трябва да премине по трудния път на обучение на духовното наблюдение. Първите книги, които са произведени чрез книгопечатането, са подобни на тези, които преди, а също и след откриването на печатарството са били произвеждани чрез изкусно преписване.
към текста >>

121. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Един човек, който в училище е искал да чете, но не и да смята, който е биел другите деца, но не се е оставял да бъде бит?
Човек достига до едно такова сигурно схващане чрез извършване на определени вътрешни дейности, които по никакъв начин не могат да бъдат лесни, които са трудни, но които въпреки това могат да бъдат извършени. Първата стъпка, която може да се направи, е да се упражни малко обикновения начин на себеопознаване, който се състои в това, че човек, така да се каже, прави ретроспекция на живота си, като се пита: Що за човек изобщо съм бил? Човек със силна склонност към размишление, към задълбочаване, или съм бил човек, който винаги е обичал сензациите във външния свят, на когото едно или друго в живота му е харесвало или не? Един човек, който в училище е искал да чете, но не и да смята, който е биел другите деца, но не се е оставял да бъде бит? Или съм бил едно дете, предопределено винаги да яде бой от другите и което не е било достатъчно хитро поне веднъж и то да набие някого? По този начин да се погледне малко назад в живота и по-специално да се запитаме: Към какво съм бил предразположен, към интелектуалното, към душевното или волевото? Какво ми е било леко, какво – тежко? Какво съм искал да избегна? И какво съм предпочитал?
към текста >>

122. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Познавах един училищен инспектор на една област, в която бе въведен закон, че по-възрастните учители, които не са държали определени изпити, трябва да бъдат подложени на тях.
Доста съм говорил за това колко често хората не забелязват това, което се случва в непосредственото настояще. Характерен пример за това как хората не обръщат внимание на това, което става около тях, е следният случай. Познавах един училищен инспектор на една област, в която бе въведен закон, че по-възрастните учители, които не са държали определени изпити, трябва да бъдат подложени на тях. Този училищен инспектор, понеже беше един изключително хуманен човек, си каза: Тези младежи, които тъкмо излизат от семинарите, човек може да ги пита за всичко. Но да препитваме по-старите господа, които са на служба вече двайсет-трийсет години, това е една жестокост, тях не може да ги препитваме. Най-добре да ги питам за нещата, които са в книгите, по които година след година преподават на децата. И вижте само: повечето от тях не знаели дори това, което самите те преподавали на учениците! При това инспекторът бил такъв изпитващ, за когото можело да се каже, че е искал да ги пита за това, което те знаят!
към текста >>

Този училищен инспектор, понеже беше един изключително хуманен човек, си каза: Тези младежи, които тъкмо излизат от семинарите, човек може да ги пита за всичко.
Доста съм говорил за това колко често хората не забелязват това, което се случва в непосредственото настояще. Характерен пример за това как хората не обръщат внимание на това, което става около тях, е следният случай. Познавах един училищен инспектор на една област, в която бе въведен закон, че по-възрастните учители, които не са държали определени изпити, трябва да бъдат подложени на тях. Този училищен инспектор, понеже беше един изключително хуманен човек, си каза: Тези младежи, които тъкмо излизат от семинарите, човек може да ги пита за всичко. Но да препитваме по-старите господа, които са на служба вече двайсет-трийсет години, това е една жестокост, тях не може да ги препитваме. Най-добре да ги питам за нещата, които са в книгите, по които година след година преподават на децата. И вижте само: повечето от тях не знаели дори това, което самите те преподавали на учениците! При това инспекторът бил такъв изпитващ, за когото можело да се каже, че е искал да ги пита за това, което те знаят!
към текста >>

123. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Само помислете за това, което съм казвал също и на публични лекции: откога съществува той от гледна точка на световноисторическите условия и колко бързо се е разпространил; помислете до каква степен е обхванал всички хора чак до децата в началното училище.
Когато разглеждаме въпроса по този начин, трябва също така да сме наясно какво означава за западното човечество и изобщо за човечеството прераждането и кармата да станат познания, които, така да се каже, да преминат в ежедневието, както други истини са преминали в него. В бъдеще прераждането и кармата трябва да навлязат в една много по-голяма степен в съзнанието на човечеството, както това е направил например мирогледът на Коперник. По отношение на последния трябва само да си изясним как се е получило това, че той така бързо е навлязъл в душите на хората. Само помислете за това, което съм казвал също и на публични лекции: откога съществува той от гледна точка на световноисторическите условия и колко бързо се е разпространил; помислете до каква степен е обхванал всички хора чак до децата в началното училище.
към текста >>

124. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Какво е необходимо, за да може идеята за прераждането и кармата, както и трябва да стане, ако не желаем нашата култура да претърпи упадък, в сравнително кратък срок така да се внедри в обучението в училище и да обхване хората още в детската им възраст, както например вече прави това убеждението в правилността на планетната система на Коперник?
Посредством тази истина човек ще разбере, че с усложняването на външната култура паралелно ще започне и нещо съвсем различно. Какво е необходимо, за да могат хората все повече да се проникват от истината за прераждането и кармата? Какво е необходимо, за да може идеята за прераждането и кармата, както и трябва да стане, ако не желаем нашата култура да претърпи упадък, в сравнително кратък срок така да се внедри в обучението в училище и да обхване хората още в детската им възраст, както например вече прави това убеждението в правилността на планетната система на Коперник?
към текста >>

125. Рудолф Щайнер – Събрани съчинения GA_135 Прераждане и Карма

Лекции и съчинения за историята на Антропософското движение и Антропософското общество – Публикации за историята на Езотеричното училище и обучението в него.
Лекции и съчинения за историята на Антропософското движение и Антропософското общество – Публикации за историята на Езотеричното училище и обучението в него. (Събр. съч. 251-270)
към текста >>

126. 7. ШЕСТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Колко че сто се разказва на децата в училище не зная, дали това става така тук във Вашата страна, но в средна Европа на децата се разказва, как в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникване на света /днес тези неща са малко поизменени, обаче това не е важно при разглеждането на принципа/, как една първична материя започва да се движи кръгообразно и тогава от нея се отделят отделните планетни тела.
С това ние се опитахме да опишем, как се ражда всъщност една такава планетна система. Външният свят познава твърде малко от раждането на една такава планетна система, физическата наука познава твърде малко от това; защото тази физическа наука си представя също, че една планетна система се ражда от един вид етерно натрупване на вещество, но странно пренебрегва се най-първият принцип, който би трябвало да важи във всяка естествена наука. Колко че сто се разказва на децата в училище не зная, дали това става така тук във Вашата страна, но в средна Европа на децата се разказва, как в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникване на света /днес тези неща са малко поизменени, обаче това не е важно при разглеждането на принципа/, как една първична материя започва да се движи кръгообразно и тогава от нея се отделят отделните планетни тела. И за да разберат децата това нагледно, пред тях се демонстрира един експеримент, от който може да се види, колко лесно се ражда една планетна система. От едно маслено вещество се образува една голяма капка, която плува върху водата, след това в екваториалната област се прави изкуствено един кръг и се прокарва през капката олио с тънък хартиен картон; отгоре се забива една игла, която преминава от единия полюс до другия, след това започва да се върти и ето: от тази капка олио изкуствено се ражда чрез откъсване една малка миловидна планетна система. Напълно в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникването на света от голямата капка олио се отделят по-малки такива, които се въртят около останалата в средата по-голяма капка, която представлява Слънцето. Какво по-естествено, освен да се представи на младото поколение едно нагледно доказателство, че това е могло да се случи също някога в голямото мирово пространство. Обаче при това се допуска една огромна грешка, която не би трябвало да се допуска никога в естествената наука.
към текста >>

127. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г. GA_138 За инициацията

После следва: Чрез това, че си преминал през земните култури, по необходимост си усвоил несъвършенства, но ти трябва да се върнеш към първоначалното състояние, трябва да откриеш на земята отново пътя, а това същество ще ти покаже как, защото не е приело твоите грешки.
И сега идва едно усещане, което човек има непосредствено, когато застава пред един човек, който има руса коса, и си казва: Той има руса коса. После следва: Чрез това, че си преминал през земните култури, по необходимост си усвоил несъвършенства, но ти трябва да се върнеш към първоначалното състояние, трябва да откриеш на земята отново пътя, а това същество ще ти покаже как, защото не е приело твоите грешки. Човек стои пред едно същество като пред един действителен упрек, голям и грандиозен, който упрек е и подтик за това, което човек не е. По един жив начин съществото показва това на човека и той може да бъде изцяло изпълнен пред съществото със знанието за това, което е или не е. Така човек стои срещу живия упрек. От класа на архангелите, както ние казваме, е това същество. Това е напълно реална среща и тя внезапно открива пред очите на човека какво е станал като земен човек в сетивното битие.
към текста >>

128. Бележки GA_138 За инициацията

132 Често съм казвал... майсторите на мъдростта и съзвучието на усещанията: по-подробно виж в „За историята и от съдържанието на първи клас на Езотеричното училище от 1904 до 1914 г.“, GA 264.
132 Често съм казвал... майсторите на мъдростта и съзвучието на усещанията: по-подробно виж в „За историята и от съдържанието на първи клас на Езотеричното училище от 1904 до 1914 г.“, GA 264.
към текста >>

129. Събрани съчинения на Рудолф Щайнер GA_138 За инициацията

Лекции и съчинения за историята на Антропософското движение и антропософското общество – Публикации за историята на Езотеричното училище и обучението в него (GA 251 – 270)
Лекции и съчинения за историята на Антропософското движение и антропософското общество – Публикации за историята на Езотеричното училище и обучението в него (GA 251 – 270)
към текста >>

130. Втора лекция, 16 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

После първоначалното царство се разпада.
Както знаем, древноеврейският народ основава своето царство в Палестина. После първоначалното царство се разпада. Най-напред то попада под асирийско, а после под вавилонско робство. Още по-късно древноеврейският народ бива завладян от персите. Какво означава всичко това? Да, световноисторическите факти имат своя смисъл! Те просто следват вътрешните душевно-духовни процеси.
към текста >>

131. 5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Говори се за това, като че в света нещата трябва да стават напълно така, както е в едно училище че се касае само за мирови учители.
Светът има и днес един особен предразсъдък. Говори се за това, като че в света нещата трябва да стават напълно така, както е в едно училище че се касае само за мирови учители. При Христос, не се касае за един миров учител, а за един миров деятел, за един миров извършител, който е извършил Тайната на Голгота и Съществото на който трябва да познаем. Това е именно важното. Колко малко се касае само за думи те, само за съдържанието на учението, може да ни научи именно това, което представлява едно прекрасно изказване на самият Христос: "Вие сте Богове! " и че Той постоянно и постоянно е обръщал вниманието върху това: Един човек постига най-висшето, когато добие съзнанието за същността на Бога и за неговата природа. И бихме могли да кажем, че в Света звучат думите на Христос: "Трябва да добиете съзнанието, че сте подобни на Боговете!
към текста >>

132. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

При първоначалното ни запознаване с тази философия, такава каквато тя е съхранена до наши дни, ние откриваме в нея тъкмо противоположното на едно цялостно, единно учение.
Съвсем различно е положението при философията Санкхия. При първоначалното ни запознаване с тази философия, такава каквато тя е съхранена до наши дни, ние откриваме в нея тъкмо противоположното на едно цялостно, единно учение. Поискаме ли да я сравним с нещо друго, ние можем донякъде да я сравним с философията на Лайбниц. Философията Санкхия е типичен пример за една плуралистична философия. Тя далеч не проследява отделните души били те човешки души или души на Боговете до някакъв общ първоизточник; философията Санкхия разглежда душите като че ли те идват от вечността, или като че ли техният общ произход изобщо не се подлага на съмнение. Да, във философията Санкхия ние се натъкваме тъкмо на плурализма на душите. Тук рязко е подчертана самостоятелността на всяка отделна душа, която напредва в своята еволюция напълно изолирана и затворена в себе си.
към текста >>

133. 7. БЕЛЕЖКИ GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Първоначалното се занимава със спиритически феномени като постепенно попада под индийско влияние и премества своя център в Адиар.
*3. Теософското Общество е основано от Елена Петровна Блаватска (1831-1891) и Хенри Олкот (1832-1907) в Ню Йорк. Първоначалното се занимава със спиритически феномени като постепенно попада под индийско влияние и премества своя център в Адиар.
към текста >>

134. Нервност и Азовост GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

И съвсем няма да е зле, ако при възпитанието и в училище още през юношеството систематично се работи за засилване на етерното тяло.
Ако духовното познание все повече би се разпространило, то и началниците, когато един такъв нещастен човек се завърне от отпуск и си е изработил друг почерк, няма да кажат: Що за чудак си, да се мъчиш да придобиеш съвсем друг почерк. Един антропософски шеф би разбрал, че това е съществено лечебно средство. Човек е принуден, когато сменя почерка си да се съсредоточи в това, което върши; а да насочи вниманието си към това, което върши, винаги означава в най-дълбока степен да свърже сърцевината на своето същество със своята дейност. Всичко това, което свързва нашата вътрешна същност с това, което ние вършим, засилва нашето етерно или жизнено тяло и поради това ние ставаме хора с по-добро здраве. И съвсем няма да е зле, ако при възпитанието и в училище още през юношеството систематично се работи за засилване на етерното тяло. Антропософията днес би трябвало да направи предложения, които обаче още дълго време няма да се вземат под внимание, понеже сред отговорните среди, които ръководят възпитанието, антропософията още дълго време ще се смята за нещо, което не е наред. Да допуснем, че когато децата се учат да пишат, най-напред им се показва един начин на писане, а след няколко години, след като са писали по този начин, се научават да сменят почерка без определен повод; такава промяна в характера на почерка и засиленото внимание, което е необходимо за това, ще имат невероятно засилващо въздействие върху развиващото се етерно тяло и при тези хора в по-късния им живот по-рядко ще настъпват нервни състояния.
към текста >>

Да речем например, в училище трябва да научим поредица от събития, битки и владетели със съответните години.
Нашето етерно тяло може съществено да се засили, когато извършваме още нещо за подобрението на нашата памет. Това може би в друга връзка вече е било споменавано и тук, но ще бъде повторено, понеже при всички болестни форми, при които участва нервността, би трябвало да се обърнем към тези съвети. Може да се направи извънредно много за засилване на етерното или жизненото тяло, когато нещата, които знаем, протичат в мислите ни не само в определения им ред, както обикновено сме ги преживели или научили, а когато си ги припомним в посока отзад напред. Да речем например, в училище трябва да научим поредица от събития, битки и владетели със съответните години. Извънредно добре е да научаваме всичко това не само в нормалната последователност, а да усвояваме нещата и в обратната последователност, като започваме отзад напред. Това е изключително важно, защото ако се прави, в известна степен отново се допринася за невероятното засилване на нашето етерно тяло. Цели драми могат да бъдат припомнени отзад напред, това което сме чели като разкази или нещо друго, да го премислим от края към началото; това са неща, които имат изключително голямо значение за консолидирането на етерното тяло. Всичко, което беше описано и което е добро и допринася за засилването на етерното тяло, в днешно време не се прави, или не се изпълнява с необходимото постоянство. Човек няма и много възможност да стигне до това вътрешно спокойствие, за да изпълни такива упражнения в съвременното, изпълнено с неспирно бързане ежедневие.
към текста >>

Тук разбира се не става въпрос да се направи училище за промяна на почерка, понеже днес всъщност хората изменят почерка си, когато трябва да направят нещо престъпно.
Да успее да направи по друг начин нещата, които се извършват по навик, принадлежи към най-големите постижения на човека. Тук разбира се не става въпрос да се направи училище за промяна на почерка, понеже днес всъщност хората изменят почерка си, когато трябва да направят нещо престъпно. Но когато въпреки това човек си остава честен, за консолидирането на етерното тяло е много полезно някой път той да усвои друг начин на писане. Изобщо добре е човек да развие способността, да преодолява различни навици, като реши да прави някои неща не по начина, по който е свикнал, изобщо да не е принуден да прави нещо винаги по един и същ начин. Не е нужно веднага фанатично да започне да прави с лявата си ръка същото, което прави с дясната; но ако понякога в умерена степен се опита да направи с лявата ръка някои неща, които обикновено върши с дясната си ръка не е нужно често да го прави, но да е в състояние понякога да го направи, това има благоприятно въздействие върху овладяването на етерното тяло от астралното. Засилването на човека в този смисъл, който може да бъде даден чрез духовно-научните възгледи, се брои към нещата, които трябва да се внесат в нашата култура чрез разпространяването на духовната наука.
към текста >>

135. Човешките душевни дейности в течение на времето GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Това, което днес се изисква да се пращат децата на училище, дойде много по-късно.
Щом ние повторно се раждаме на Земята, това би трябвало да има някакъв смисъл. Развитието не би имало никакъв смисъл, ако при това не бихме научили нещо! Що за смисъл има, човекът отново да бъде роден? Чрез фактите на духовното наблюдение успяваме да видим, колко много човешкият живот е различен през различните епохи. Да помислим за старите времена, когато се е говорило гръцки или латински и се е правило, каквото тогава е било обичайно! Това, което днес се изисква да се пращат децата на училище, дойде много по-късно. Докато днес в един човек, който не знае азбуката, се вижда един необразован човек, някога не е било така. Иначе нашата статистика например би нарекла Волфрам фон Ешенбах8 необразован човек. В стария Рим имаше нещо друго, което днес не може да се счита за образование. Там всеки римски гражданин също и този, който оре с плуг нивите си съвсем точно е знаел съдържанието на законите от дванадесетте плочки и още много други неща, които имат общо с изграждането на гражданската държава. Римлянинът е нямал нужда да тича при адвокат за всяка дреболия.
към текста >>

136. Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Често съм давал един преживян от мен пример с мой училищен другар13, който още като млад ученик беше изцяло материалистически мислител и казваше: „Когато мислим и чувстваме, имаме само процеси в мозъка; благодарение на движенията на нашия мозък ние мислим и чувстваме.
Често съм давал един преживян от мен пример с мой училищен другар13, който още като млад ученик беше изцяло материалистически мислител и казваше: „Когато мислим и чувстваме, имаме само процеси в мозъка; благодарение на движенията на нашия мозък ние мислим и чувстваме. Той още тогава развиваше изцяло материалистически теории. Как да говорим за Аз, за същност? Мозъкът е този, който мисли, чувства и иска! “ Аз му отвърнах: Добре, но защо лъжеш, когато винаги казваш: „Аз мисля, аз чувствам, аз искам“, щом знаеш, че твоят мозък върши това? -Естествено би могло да се каже, това е евтино, тривиално възражение; но това, за което става въпрос е, че то е правилно, значително и важащо.
към текста >>

То ходи на училище.
Например да вземем едно дете, което през седмата си година е изживяло как баща му или майка му са се отнесли несправедливо към него. Това е предизвикало известно вълнение при детето, което не е било забелязано, понеже за външния свят много скоро, привидно е изчезнало. Но то е слязло надолу в астралното тяло, там долу то се вълнува и блуждае. Детето продължава да живее до шестнадесетата, седемнадесетата си година. То ходи на училище. Там се случва, че учителят постъпва по един или друг начин. Друго дете не би се трогнало от това, но това дете извършва самоубийство! Който разгледа живота на това дете само външно, ще говори всевъзможни неща за причините, довели до самоубийството. Само който наблюдава живота в неговите дълбочини, там където той се вълнува и напира в астралното тяло, само този човек ще знае, че изживяването на несправедливостта през седмата година принадлежи към най-важните причини. Това е останало да живее скрито и чрез събитията в училище е било извлечено нагоре; ако то не би било там, не би се случило самоубийството.
към текста >>

Това е останало да живее скрито и чрез събитията в училище е било извлечено нагоре; ако то не би било там, не би се случило самоубийството.
То ходи на училище. Там се случва, че учителят постъпва по един или друг начин. Друго дете не би се трогнало от това, но това дете извършва самоубийство! Който разгледа живота на това дете само външно, ще говори всевъзможни неща за причините, довели до самоубийството. Само който наблюдава живота в неговите дълбочини, там където той се вълнува и напира в астралното тяло, само този човек ще знае, че изживяването на несправедливостта през седмата година принадлежи към най-важните причини. Това е останало да живее скрито и чрез събитията в училище е било извлечено нагоре; ако то не би било там, не би се случило самоубийството.
към текста >>

137. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

9. Фридрих Хебел (1813-1863), немски поет, известен преди всичко със своите драми „Нибелунги“, „Пръстенът на Гигес“, „Юдит“, „Мария Магдалена“ и др.. Използваният цитат №1336 от „Дневници“, издаден от Теодор Попе, гласи буквално: „След душевното си странстване, възможно е Платон сега в училище да изяде пердаха, понеже не разбира Платон. „
9. Фридрих Хебел (1813-1863), немски поет, известен преди всичко със своите драми „Нибелунги“, „Пръстенът на Гигес“, „Юдит“, „Мария Магдалена“ и др.. Използваният цитат №1336 от „Дневници“, издаден от Теодор Попе, гласи буквално: „След душевното си странстване, възможно е Платон сега в училище да изяде пердаха, понеже не разбира Платон. „
към текста >>

138. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Ще дойде време, когато на хората ще им изглежда странно, когато в предобедните училищни часове се преподава един училищен предмет, който изисква особено работа на въображението, на фантазията, както днес ще им се вижда странно, когато някой облича през месец август своя кожух или посред зима носи тънка дреха.
Можем да бъдем убедени, че постепенно ще се научим все повече да разбираме колкото повече ще сме преодолели цялото материалистично настроение на нашето време. Ние ще се научим да държим сметка въобще за приспособяването на човешкото етерно тяло към протичането на времето. Ще дойде време, когато на хората ще им изглежда странно, когато в предобедните училищни часове се преподава един училищен предмет, който изисква особено работа на въображението, на фантазията, както днес ще им се вижда странно, когато някой облича през месец август своя кожух или посред зима носи тънка дреха. Без съмнение днес ние сме още твърде далече от тези неща; но те ще дойдат много по-рано отколкото вярват хората. Ще дойде време, когато общо взето (отново ще съществува разлика между лятното и зимно то време), но ще дойде време, когато хората ще разберат, че е нещо неразумно и безсмислено училищните часове да бъдат подредени както това се върши сега правилно ще бъде те да бъдат подредени така, че сутрин да има няколко часа, след това обедът да остане свободен продължително време и след това вечерта отново да бъдат поставени няколко часа. Може би според днешното разпределение на времето това ще изглежда непрактично съобразено с природата на човека. И часовете по математика ще бъдат разпределени сутринта, а четенето на поети във вечерните часове. Днес ние се намираме именно в едно време, в което разбирането на тези неща е затрупано чрез материалистичното схващане, което днес образува един голям прилив; така щото днес ще се случи хората да считат като много глупаво това, което всъщност е най-разумното, ако се вземе под внимание цялата природа на човека.
към текста >>

139. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Така познанието трябваше да бъде отслабено, съответно така трябваше да бъдат отслабено първоначалното ужасно нещо, в което царува Ариман защото първоначално Ариман е този, който възбужда това желание -, за да бъде отслабена силата на Ариман да такава степен, че човекът да не прояви Аримана в своите действия и да не стане по този начин постоянен служител на Шива.
С това аз изказвам първо дефиницията, що е човешко земно познание. Това човешко земно познание представлява затъпените инстинкти на разрушението. Шива /индийският бог на разрушението. Бележка на преводача/ затъпен до такава степен, че той не се проявява, направен е така да се каже като изтъркан плат, изцеден е до човешкия мисловен свят. Това е Майа (илюзията) на вътрешността, това е познанието на човека. Така познанието трябваше да бъде отслабено, съответно така трябваше да бъдат отслабено първоначалното ужасно нещо, в което царува Ариман защото първоначално Ариман е този, който възбужда това желание -, за да бъде отслабена силата на Ариман да такава степен, че човекът да не прояви Аримана в своите действия и да не стане по този начин постоянен служител на Шива. Толкова много трябваше да бъде отслабено това, което съставлява сбор от тези сили, за да царуват те в човека само така, че той да може да се пренася със своите понятия и идеи в другите същества.
към текста >>

140. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Диалектът казва „der Sun“ за „Sohn“ (син), а австрийският училищен език – „der Sonn“.
Аз мога да говоря съвършено безпристрастно за това, тъй като сам дълго време през моя живот бях изложен на странното въздействие на писмения език, на писмения немски на австрийските училища и единствено с много труд се отучих от него – понякога той все още се прокрадва. Тази особеност се заключава в това, че всички кратки гласни се произнасят като дълги, а всички дълги – кратко, докато диалектът, т.е. езикът, роден от словото, се произнася правилно. Когато например има предвид „Sonne“ („слънце“), което е там горе, на небето, диалектът казва „d’Sunn“. Обаче този, който е преминал през австрийските училища, се изкушава да каже „die Soone“. Диалектът казва „der Sun“ за „Sohn“ (син), а австрийският училищен език – „der Sonn“. По този начин се казва „die Soone“ и „der Sonn“1 Това, разбира се, е краен пример, но той се натрапва или най-малкото се е натрапвал.
към текста >>

141. Бележки GA_147 Тайните на прага

“, Лайпциг 1912 г., д-р Щайнер е набелязан за възпитаник на йезуитите във Втори раздел: „Теософско висше училище за духовна наука“.
136) ако такъв човек… глупавата басня за йезуитите: Фердинанд Мак, 1861-1930, лекар и писател. В: „Два пъти умрял! “, Лайпциг 1912 г., д-р Щайнер е набелязан за възпитаник на йезуитите във Втори раздел: „Теософско висше училище за духовна наука“.
към текста >>

142. Рудолф Щайнер – живот и творчество. GA_147 Тайните на прага

Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
1899 - 1904 г. Преподавателска дейност в основаното от В. Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>

В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>

143. 1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

И наистина, за отправна точка аз бих желал да си послужа с това, че в недалечно време, дори и в основното училище, науката, известна под името „история", ще се преподава по съвършено друг начин, отколкото досега.
Но за да съм в състояние да говоря за Петото Евангелие, необходимо е, като един вид въведение, да постигнем съгласие относно някои важни моменти, които ще са нужни за пълното разбиране на всичко онова, което отсега нататък ще наричаме Пето Евангелие. И наистина, за отправна точка аз бих желал да си послужа с това, че в недалечно време, дори и в основното училище, науката, известна под името „история", ще се преподава по съвършено друг начин, отколкото досега. Няма никакво съмнение и през следващите дни ние ще се убедим в това, че в бъдещите исторически проучвания, понятието за Христос, представата за Христос, ще играе много по-важна роля, дори и с оглед на най-елементарни исторически обзори, отколкото това става днес. Аз добре съзнавам, че току-що казаното изречение съдържа в себе си нещо твърде парадоксално.
към текста >>

144. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Така, че първоначалното съдържание беше наистина основно преработено.
Да, в определен момент от развитието на човешкия духовен живот, това което казах, доведе до възприемането на един възглед, който днес споделят дори и мнозина от тези, които наричат себе си мислители. В новото издание на „Жизнените мирогледи на 19. столетие” аз се опитах основно да преработя текста на тази книга, като на преден план поставих еволюцията на западно-европейското мислене, започващо от 6. предхристиянско столетие до 19. век след Христа, като накрая прибавих кратък обзор на мисловния живот, характерен за нашето съвремие. Така, че първоначалното съдържание беше наистина основно преработено. Аз се постарах да посоча, как всъщност възникват мислите през отделните епохи. Бихме искали да кажем, че фактически мислите възникват за пръв път някъде между 6. и 8. предхристиянско столетие. Преди това човешките души чисто и просто не бяха в състояние да изживяват това, което в правилния смисъл на думата можем да наречем „мисли”.
към текста >>

145. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

И колкото повече хора намираме, които стоят още на първобитни елементарни степени на душевното развитие, толкова повече откриваме, че тяхното мислене и чувствуване е по-сродно с първоначалното ясновидство.
Аз често съм споменавал, че колкото по-надалече отиваме в миналото на развитието на човечеството, толкова повече съзираме, как хората не са имали настоящето устройство на духа, а са притежавали на физическото поле един вид ясновиждане; нашият настоящ възглед за нещата се е развил от едно смътно, съноподобно ясновиждане. И колкото повече хора намираме, които стоят още на първобитни елементарни степени на душевното развитие, толкова повече откриваме, че тяхното мислене и чувствуване е по-сродно с първоначалното ясновидство. Въпреки че действителното ясновидство искам да кажа първобитно, атавистично ясновиждане става нещо все по-рядко, все пак, ако отидем в елементарните селски условия, ще намерим винаги хора, които са запазили нещо от предишните времена, така че намираме отзвуци от времената на предишното ясновидство. Това ясновидство ни показва, макар и в една смътна, съновидна форма, понеже то е едно виждане в духовните светове, това ясновидство ни показва особености, които отново се явяват при развитото ясновидство, само че при това последното ясновидство тези особености не се явяват в смътна, съноподобна форма, а застават ясно пред нас. Духовната наука ни показва, че човекът, такъв ,какъвто е той в настоящия цикъл на развитието, когато той минава през живота между смъртта и едно ново раждане, постоянно и все повече и повече трябва да дава отговор пред питащите го същества в подходящото време, защото от това, дали може да даде отговор, зависи неговото правилно развитие по-нататък, неговото приближаване до идеала на боговете за съвършения човек. Както казахме, по-рано хората са изживявали това като на сън и от него е останал един остатък в мотивите на приказките и сказанията. Такива хора се намират все по-малко между народа.
към текста >>

146. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

„Накратко казано, един жалък Дявол, който би трябвало да започне училище при Лесинговия Маринели.
„Накратко казано, един жалък Дявол, който би трябвало да започне училище при Лесинговия Маринели. Според този последния в името на здравия разум аз пренебрегвам изводите на г-жа Фон Щайн и не осъждам Фауст на изпращане в ада кой ли би могъл да стопли тази замръзнала измислица, но правя друго: аз просто го изпращам в клоаката на Парнас. В името на закона.“
към текста >>

147. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Да се пренесем в едно училище, което има три класа, в които преподават трима учители под ръководството на един директор.
Скъпи мои приятели, онова, което ще споделя днес с Вас като продължение на темата ни от миналата седмица, отново бих искал да илюстрирам с помощта на един хипотетичен случай, защото някои неща, които са свързани с най-дълбоките загадки на човешкото съществувание, могат да бъдат освободени от абстрактния начин, по който обикновено ги разглеждаме, най-добре с помощта на примери. Естествено, онова, което ще приведа като пример, се отнася за всички възможни ситуации в живота. И така, нека да вземем следния пример. Да се пренесем в едно училище, което има три класа, в които преподават трима учители под ръководството на един директор. Директорът обсъжда със своите учители предстоящата учебна година. Да предположим, че тримата учители имат съвсем различни темпераменти и характери. Да се спрем на първия учител: След като директорът го запитва какво ще прави през следващата учебна година, този учител казва: През ваканцията аз грижливо си записах всичко онова, отбелязах си грижливо всичко онова, за което се убедих, че през изтеклата година не се отрази добре върху учениците, не беше възприето добре от тях, което следователно аз не бях предвидил. И за следващата учебна година аз съставих един план, който съдържа всичко онова, за което съм убеден, че беше прието добре от учениците и успя да влезе в техните глави, в техните мозъци. Аз обмислих всички подробности, които ще включа в учебната програма, така че моят план ще съдържа онова, което даде най-добри резултати през миналата година.
към текста >>

Директорът често инспектира училището.
Така приключил разговорът и директорът временно трябвало да се примири. Така или иначе, новата учебна година започва. Директорът често инспектира училището. Той установява, че първите двама учители отлично водят своите учебни занятия. При третия учител той винаги констатира, че нещата не вървят както трябва: „Но така ние изобщо не знаем какво ще се случи през следващия месец, .“ И така минава цялата година. Накрая, естествено, идват годишните изпити. Директорът се надява, че изпитните резултати ще по твърдят мнението му за първите двама учители. Разбира се, при тях някои ученици също пропадат на изпитите, други минават в по-горен клас, но общо взето всичко върви както трябва.
към текста >>

Училищният инспектор редовно посещава училището.
Идва следващата учебна година и първите двама учители отново представят своите програми, а третият учител постъпва точно както предишната година. Между тях отново се разиграва същата сцена. Училищният инспектор редовно посещава училището. Естествено, на него също му прави впечатление онова, за взето така да се каже директорът го е подготвил: и ето че първите двама учители получават награди, а директорът повишение. Но това не е толкова важно, нали така.
към текста >>

След няколко години се случва следното: Директорът напуска въпросното училище и на негово място в началото на новата учебна година идва друг директор.
След няколко години се случва следното: Директорът напуска въпросното училище и на негово място в началото на новата учебна година идва друг директор. Той също разговаря с тримата учители: как ще се подготвят те за предстоящата година и ред други подробности. Нито един от тримата учители не променя своето становище. Тогава новият директор казва: „Да, тук несъмнено има определена разлика във вашия подход. Обаче все пак аз смятам, че първите двама учители трябва да се съобразят с третия.“ „Как възразяват първите двама учители. Предишният директор винаги казваше, че тъкмо той трябва да взема пример от нас!
към текста >>

Междувременно предишният директор се издига до поста училищен инспектор заради заслугите си в образователното дело и остава много учуден от възгледите, които неговият приемник развива тъкмо в училището, което той така добре познава.
Междувременно предишният директор се издига до поста училищен инспектор заради заслугите си в образователното дело и остава много учуден от възгледите, които неговият приемник развива тъкмо в училището, което той така добре познава. „Как е възможно всичко това? Третият учител никога не е казвал друго освен „първо трябва да видя как изглеждат учениците след ваканцията и едва тогава ще съставя седмичната и месечната програма“. Той не може да предвиди абсолютно нищо! Така работата не може да върви.“ Тогава новият директор възразява: „Да, но все пак бихте какво се получи. Аз също попитах моите учители как подготвят предварителните си учебни програми.
към текста >>

Директорът отговаря: „Виждате ли, господин училищен инспектор, по-рано аз се занимавах с това, което хората наричат Духовна наука.
Директорът отговаря: „Виждате ли, господин училищен инспектор, по-рано аз се занимавах с това, което хората наричат Духовна наука. И от нея аз узнах, че определени Същества, стоящи много по-високо от човека, е трябвало да постъпят по същия начин, и то при много по-важни обстоятелства: защото в началото на Библията например е казано: „И Бог създаде светлината“ и едва след като създава светлината, там пише: „И тогава Той видя, че светлината беше нещо добро.“ На този аргумент училищният инспектор не може да възрази нищо. И работата продължава да върви нататък по същия начин. Разбира се, такива директори едва ли съществуват, но както казах, примерът е хипотетичен. Така че нека да продължим този хипотетичен пример и да си представим как този училищен инспектор след време е съкратен и на негово място идва друг, който прилича на инспектора, и работата продължава още известно време, докато един ден се стига дотам, че третият учител без да искам да кажа, че той е прекалено небрежен бива изгонен с подигравки и позор от училището и вместо него е назначен друг, който е по мярката на първите двама. И цялата работа продължава по единствения възможен начин: след време във всички регистри, във всички списъци за успех и поведение бива записано какъв голям напредък е по стигнат от първите двама учители и че от класа на третия учител се дипломират зле подготвени ученици поради простата причина, че той е гледал на работата си през пръсти.
към текста >>

Така че нека да продължим този хипотетичен пример и да си представим как този училищен инспектор след време е съкратен и на негово място идва друг, който прилича на инспектора, и работата продължава още известно време, докато един ден се стига дотам, че третият учител без да искам да кажа, че той е прекалено небрежен бива изгонен с подигравки и позор от училището и вместо него е назначен друг, който е по мярката на първите двама.
Директорът отговаря: „Виждате ли, господин училищен инспектор, по-рано аз се занимавах с това, което хората наричат Духовна наука. И от нея аз узнах, че определени Същества, стоящи много по-високо от човека, е трябвало да постъпят по същия начин, и то при много по-важни обстоятелства: защото в началото на Библията например е казано: „И Бог създаде светлината“ и едва след като създава светлината, там пише: „И тогава Той видя, че светлината беше нещо добро.“ На този аргумент училищният инспектор не може да възрази нищо. И работата продължава да върви нататък по същия начин. Разбира се, такива директори едва ли съществуват, но както казах, примерът е хипотетичен. Така че нека да продължим този хипотетичен пример и да си представим как този училищен инспектор след време е съкратен и на негово място идва друг, който прилича на инспектора, и работата продължава още известно време, докато един ден се стига дотам, че третият учител без да искам да кажа, че той е прекалено небрежен бива изгонен с подигравки и позор от училището и вместо него е назначен друг, който е по мярката на първите двама. И цялата работа продължава по единствения възможен начин: след време във всички регистри, във всички списъци за успех и поведение бива записано какъв голям напредък е по стигнат от първите двама учители и че от класа на третия учител се дипломират зле подготвени ученици поради простата причина, че той е гледал на работата си през пръсти. От един такъв учител, какъвто бил третият, не можело да се очаква нещо друго.
към текста >>

148. Как се преодолява душевната нищета на съвремието? GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Но всеки, който дълбоко осъзнава значението на истинското социално разбиране за по-нататъшното развитие на човечеството, със свито сърце забелязва какъв опустошителен ефект упражняват учителите в училище, когато, водени от определени предразсъдъци, проявяват предпочитание към даден ученик за сметка на друг, водени от лични симпатии или антипатии.
Помислете колко често се случва днес, когато двама души се срещнат и единият предизвика у другия мигновена антипатия – последният не харесва първия – и как после всичко, което двамата правят, е оцветено от тази антипатия. Като следствие от това много често една кармична връзка бива напълно унищожена, поема в напълно погрешна посока и трябва да се чака до следващата инкарнация, когато тези двама души отново ще се срещнат. Симпатиите и антипатиите са най-големите врагове на истинския социален интерес. На това много често не се обръща внимание. Но всеки, който дълбоко осъзнава значението на истинското социално разбиране за по-нататъшното развитие на човечеството, със свито сърце забелязва какъв опустошителен ефект упражняват учителите в училище, когато, водени от определени предразсъдъци, проявяват предпочитание към даден ученик за сметка на друг, водени от лични симпатии или антипатии. Това е ужасяващо. Става дума за това, всеки един да се приеме такъв, какъвто е, и от това, което представлява, да се направи най-доброто.
към текста >>

149. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
1899 - 1904 г. Преподавателска дейност в основаното от В. Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>

В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>

150. Предговор от немския издател GA_173 Карма на неистината

Троичното устройство в различните му аспекти функционалния в отделния човек и социалния в човечеството става главна тема в лекциите на Рудолф Щайнер през следващите години и от него възниква също така "Свободното Валдорфско училище" в Щутгарт като първа институция на един "свободен" духовен живот и като изходна точка за една нова педагогика.
Следователно при прочита на тези лекции трябва да имаме предвид и онова, което Рудолф Щайнер още през лятото на 1917 г. за първи път формулира като нов импулс към социалния въпрос, когато в така наречените "Меморандуми" (в Събр. Съч.№ 24) скицира троичното устройство на социалния организъм, намерило отражение през 1919 г. в "Призив към немския народ и културния свят" и в "Главни точки на социалния въпрос" (Събр. Съч.№ 23). Троичното устройство в различните му аспекти функционалния в отделния човек и социалния в човечеството става главна тема в лекциите на Рудолф Щайнер през следващите години и от него възниква също така "Свободното Валдорфско училище" в Щутгарт като първа институция на един "свободен" духовен живот и като изходна точка за една нова педагогика.
към текста >>

151. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Първоначалното си възпитание получил в интерната на частно училище в Уинчестър, сетне продължил образованието си в оксфордския Бейлиъл Колидж.
Така например има един мъж, който е съвсем почтен човек. Вече посочих, че за мен той ни най-малко не е черен дявол, за какъвто го смятат мнозина в Централна Европа, за мен той е почтен, приятен човек, който държи да казва истината по свой начин; но това не пречи да бъде нула. Първоначалното си възпитание получил в интерната на частно училище в Уинчестър, сетне продължил образованието си в оксфордския Бейлиъл Колидж. Тогава извоювал нещо много важно най-напред наградата по крикет "Мерилебън", а подир туй тениснаградата "Кралица Анна" На двайсет и три години станал депутат. В тази възраст човек се поддава на какви ли не влияния. На трийсет години станал държавен секретар по външната политика. От дълго време бил министър на външните работи, когато за първи път стъпил извън пределите на Англия, за да придружи английския крал при едно пътуване в Африка. Написал и една книжка за риболова, озаглавена "Въдичарстване с муха".
към текста >>

152. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

На юг е разположено Мексико, което е способно да всява размирици в собствените си граници и може би да накара няколко американци да съжаляват, загдето са направили капиталовложения там; иначе за Съединените щати то не е по-страшно от един опърничав клас в училище.
На север имаме Канада един празен дом, една страна само със 7 милиона жители, които дори да искаха не биха могли да ни сторят нищо. На юг е разположено Мексико, което е способно да всява размирици в собствените си граници и може би да накара няколко американци да съжаляват, загдето са направили капиталовложения там; иначе за Съединените щати то не е по-страшно от един опърничав клас в училище. На запад и на изток ни заобикаля морска шир. Япония би могла да раздуха вражда и да навреди малко на външната ни търговия."
към текста >>

153. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ако искаме и останалият човек да се обучи както главовия, трябва да го държим в училище цял живот.
Постепенно са се изработили понятия чисто главови, които не засягат сърцето, оставят го празно и студено. Днес това се проявява, както казах, спорадично, от време на време, но то ще става все по-преобладаващо. Ако умеете да наблюдавате живота, сами можете да се убедите в това. С двойствеността на своята организация, като главово и сърдечно образувание, човек е предназначен в младостта си да получава не само обучение за главата. В младостта му основното внимание се отделя на обучението на главата, тъй като останалото се развива по-бавно. Ако искаме и останалият човек да се обучи както главовия, трябва да го държим в училище цял живот. Училищното образование е годно само за главата. Но съвременното възпитание на главата е така построено, че тази глава нищо душевно-духовно не може да даде на останалия организъм. Останалият организъм в течение на целия живот на човека, отдава на главата своите унаследени сили, иначе бихме умирали на 28 години, както това съответства на организацията на главата. Но главата също трябва отново да отдаде това, което е получила. Обаче съвременното обучение не създава тези възможности, в това можете да се убедите, ако си зададете въпроса: нима съвременните хора, получили училищно образование, в по-късния живот си спомнят нещо, извън това, което е събуждало емоциите им?
към текста >>

Тогава от детството си, от времето на училището, човек в течение на целия си живот би имал действителни сили за останалия, бавно развиващ се организъм.
Обаче съвременното обучение не създава тези възможности, в това можете да се убедите, ако си зададете въпроса: нима съвременните хора, получили училищно образование, в по-късния живот си спомнят нещо, извън това, което е събуждало емоциите им? – Най-често те не само си спомнят само това, което е събуждало емоциите им, но те са доволни, ако бързичко могат да забравят всичко. Това означава, че останалият организъм само съзерцава обучението на главата. Ако той, като жизнена есенция, получаваше от главата това, което му е необходимо, тогава не само би си спомнял с паметта, но и душевно ще поглежда назад към казаното от учителите като на блаженство, към което в по-късния живот ежечасно и с искрено удоволствие ще се връща в спомените, с вътрешно удовлетворение, с привързаност, в което отново и отново да се потапя, като в извор за подмладяване. Тя би била източник на живот, ако в нея бяха силите, образуващи не само главата, а и сърцето. Тогава от детството си, от времето на училището, човек в течение на целия си живот би имал действителни сили за останалия, бавно развиващ се организъм. Би имал... Днес това едва започва, работата ще става все по-лоша и по-лоша. Хората рано ще остаряват, тъй като те предимно умозрително ще се обръщат само с паметта към това, което е пригодно само за главата, и което поради това има значение само до 28 години. После, това към което е принудена да се обръща паметта, остава непригодно; и човек старее. Той рано става душевно-духовно стар, тъй като силите на развитие на главата не са приспособени да се преливат в четири пъти по-бавно вървящото развитие на сърдечния организъм.
към текста >>

Някога в бъдеще – това бъдеще, може би, е още далеч – него ще го нарекат Уилсънизъм, на името на великия "училищен" мъдрец, от когото днес голяма част от човечеството е готова да се учи на социално-политическа мъдрост.
Трябва да търсим в духовната наука не само нещо интересно и даващо вътрешна душевна наслада, трябва да търсим в нея това, което пронизва целия живот в целия му обем. И трябва да се разбира, че само съобщенията на духовната наука могат да дадат действителна основа за правилното разбиране на социалния, нравствения и правов живот на хората. Мирогледът, който в течение на десетилетия се формираше под преобладаващото въздействие на съвременното естествознание, не е свързан с корените си с изворите на истинската духовна Истина. Той е израсъл от поглед върху света, който е свойствен на хора, черпещи своите понятия от света на безжизненото и способни духовно да лишат от живот целия свят. В бъдеще, когато по-обективно ще се мисли за тези неща, когато ще изтлеят страстите, така често определящи и насочващи сега хорските разсъждения, в бъдеще – дълбоко съм убеден, че това може да бъде така – в бъдеще ще кажат: най-важната характерна черта на епохата около 1917 година беше това, че мирогледът, изграден само от главата и годен за главата, който влачеше човека към стареене, стана общоприет. Някога в бъдеще – това бъдеще, може би, е още далеч – него ще го нарекат Уилсънизъм, на името на великия "училищен" мъдрец, от когото днес голяма част от човечеството е готова да се учи на социално-политическа мъдрост. Не случайно голата школска мъдрост, лишена и от най-малката духовност, днес стана най-важната политическа тенденция именно под формата на Уилсънизма. Това е много значителен, изключително важен симптом на времето. Сега още е невъзможно да се говори за тези неща с истинската дълбочина и широчина на обхвата. Но от дадените днес насоки ще разберете, колко важно е, собствено, да се опитате да вникнете в тези неща, колко безкрайно важно е да се вниква в тях не чрез афекти и емоции, а чрез познаването им.
към текста >>

154. 9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Сега, в условията на Земята, това събитие протича по такъв начин, че всъщност се затваря един пълен цикъл; или с други думи: Приблизително в същия момент след събитието, чрез което Змеят е свален на Земята, на същата отдалеченост по време, тук долу на Земята се разиграва съответствието на първоначалното духовно събитие.
И това, което става тук на физическото поле, то всъщност винаги е един вид проекция, един вид сянка от нещо, което става в духовния свят. Само че това, което става в духовния свят, винаги се случва по-рано. Представете си,че тази линия тук (виж рисунката) представлява прага, или граничната линия, граничната плоскост между духовния свят и физическия свят; така че това, което казах току що, би могло да бъде охарактеризирано по следния начин. Представете си, че нещо, което може да бъде наречено "духовно събитие" например битката между Михаил и Змея първоначално става в духовния свят. Като последица от тази битка идва свалянето на Змея тук долу на Земята. Сега, в условията на Земята, това събитие протича по такъв начин, че всъщност се затваря един пълен цикъл; или с други думи: Приблизително в същия момент след събитието, чрез което Змеят е свален на Земята, на същата отдалеченост по време, тук долу на Земята се разиграва съответствието на първоначалното духовно събитие.
към текста >>

155. 10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

От 1879 положението е следното: Когато някой тръгва на училище, там той възприема естествено-научно то мислене и вече е сигурен: Действително е само онова, което се намира в сетивния свят; всичко останало е игра на фантазията а колко много хора днес мислят по този начин -, тогава Ариман печели състезанието, защото на ариманическите Същества им порастват криле!
От 1879 положението е следното: Когато някой тръгва на училище, там той възприема естествено-научно то мислене и вече е сигурен: Действително е само онова, което се намира в сетивния свят; всичко останало е игра на фантазията а колко много хора днес мислят по този начин -, тогава Ариман печели състезанието, защото на ариманическите Същества им порастват криле! Но какво представляват тези ариманически Същества, които от 1879 се настаниха в човешките души като в свои крепости? Ясно е, че те не са човеци; те са Ангели, обаче изостанали в своето аз развитие Ангели; Ангели, които са се отклонили от нормалния ход на своята еволюция и са забравили как да изпълняват своите задачи в онзи духовен свят, който се намира в непосредствена близост до физическия. Ако те биха могли да изпълнят своите задачи, те нямаше да бъдат свалени тук долу през 1879. А те бяха свалени, именно защото не можеха да се справят със своите задачи горе!
към текста >>

Когато занапред хората ще си спомнят как са се измъчвали през учебната година и изобщо в хода на цяло то им възпитание, когато ще си припомнят училището с истинско неудоволствие понеже този период от тяхната младост не е успял да се превърне за тях в един извор, от който да могат да учат, да учат, да учат!
На вчерашната си публична лекция аз изтъкнах, че паметта е като нещо, което изграждаме в подсъзнанието като един вид успоредно явление на съзнателния душевен живот. Ето върху какво следва да се обърне внимание при възпитанието. Възпитателят трябва да предложи на душата не само това, което детето разбира, но и онова, което детето все още не разбира, но което може да се влее в душата му по един тайнствен начин и на което нещо много важно след време човекът винаги ще може да разчита. Ние все повече и повече се приближаваме до онзи момент, когато хората и то в продължение на целия си живот ще имат все по-голяма и по-голяма нужда от своите младежки спомени, спомени, които те ще извикват в съзнанието си на драго сърце, спомени, които ще ги правят щастливи. Ето към какво трябва систематично да се стреми възпитанието. Когато занапред хората ще си спомнят как са се измъчвали през учебната година и изобщо в хода на цяло то им възпитание, когато ще си припомнят училището с истинско неудоволствие понеже този период от тяхната младост не е успял да се превърне за тях в един извор, от който да могат да учат, да учат, да учат! Обаче ако човек е изучил като дете всичко онова, което може да се извлече от учебната програма, тогава за по-късно не остава вече нищо.
към текста >>

156. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Когато се разгледа дори областта на живота, може да се види - в други области е по-неясно, но при живите същества съвсем ясно застава пред човека - как природната наука днес се стреми да достигне навсякъде до първоначалното, до това, което в известна степен дава зародишното устройство за израстващото, за избуяващото, за бъдещото.
Когато се разгледа дори областта на живота, може да се види - в други области е по-неясно, но при живите същества съвсем ясно застава пред човека - как природната наука днес се стреми да достигне навсякъде до първоначалното, до това, което в известна степен дава зародишното устройство за израстващото, за избуяващото, за бъдещото. Когато природният изследовател поиска да обясни смисъла на животинския или човешкия живот, се връща назад до раждането, изучава ембриологията, изучава това, от което се развива израстващото, което се проявява в бъдещето. Той се връща назад към раждането, което е началото на разгръщащото се пред сетивата. А когато природната наука иска да обясни света, се връща назад до представите за раждането на мирозданието, които си изгражда, създавайки различни хипотези, в които залягат постиженията на геологията, палеонтологията и другите клонове на природната наука. Макар някои хора да се съмняват, че такъв начин на мислене е правилен, тя винаги се стреми към това. Познати са усилията, които хората са положили, за да обосноват, ако не началото на земното съществуване, то поне много отдалечени в миналото епохи, в които човекът още не е съществувал на Земята; да обяснят по някакъв начин това.
към текста >>

157. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Той не само учи легендата за Едип в училище, а я изживява.
Това трябвало да бъде точно терапията, лечебният метод - нещата да се издигнат в съзнанието. Следователно лекарят трябва да започне да извлича от болния не само каквото е изживял индивидуално, но и всякакви други неща, които изобщо не е изживял индивидуално, каквито не са и навън в света, а са душевно съдържание. При това психоаналитиците стигат дотам да кажат: Всъщност човекът е изживял не само това, което е преживял сам от своето физическо раждане, а всичко възможно от своето физическо раждане назад. И това сега тътне в него. Следователно човек, който се ражда днес, подсъзнателно изживява също например легендата за Едип. Той не само учи легендата за Едип в училище, а я изживява. Той изживява гръцките богове, изживява цялото минало на човечеството. И най-лошото е, че човекът изживява всичко това, но то не се издига в съзнанието му. Психоаналитикът трябва следователно да си каже и дори стига дотам да си каже: Гръцкото дете също е изживявало това, но на гърците то е било разказвано, те са го изживявали в съзнанието. Днешният човек също го изживява, но то тътне в него - при екстровертния човек в несъзнателните мисли, при интровертния като несъзнателни чувства. Това бушува в хората, бушува като демони.
към текста >>

158. Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Към истините, които вече могат да бъдат опознати, принадлежи и тази, че каквото се учи в училище като история, в повечето случаи е Fable convenue (условно установена басня).
Към истините, които вече могат да бъдат опознати, принадлежи и тази, че каквото се учи в училище като история, в повечето случаи е Fable convenue (условно установена басня). И това, че Америка за първи път е открита през 1492 година, също е Fable convenue. Известно време връзката с нея умело е била прикривана така, както е било необходимо. Но отново трябва да се знае как стоят нещата и какво представлява истинската история. Така че известно време Европа е била изолирана и грижливо опазвана да не достигат до нея определени влияния.
към текста >>

159. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
1899 - 1904 г. Преподавателска дейност в основаното от В. Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>

В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>

160. Съдържание GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Училището би трябвало да дава импулси през целия живот.
Лабораторията би трябвало да се превърне в олтар. Несръчност поради едностранчивост. Интелектът причинява загуба на инстинктите. Инстинктите трябва да се одухотворят. Възприемане на духа чрез „създаване на едно различно темпо“. Училището би трябвало да дава импулси през целия живот. „Световният наставник“ Уилсън.
към текста >>

161. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Дали това, което са получили от училището наистина е такъв рай, че с удоволствие да им се иска да се пренесат в него?
Но попитайте дали днешното обучение е в състояние да постигне човек да си спомня по-късно в живота наученото не само с паметта, а с чувствата, с любов да се пренесе във възприетото през младостта му, наистина да има още нещо от това, на което е бил научен, така че наново да го освежи. Това обаче, човек да може не само да си спомня, трябва да стане идеал на духовната наука във възпитанието. Днес дори и това не се прави. Човек изкарва изпита си и след това забравя всичко, което е натъпкал в главата си. Но да вземем случая, в който хората си припомнят миналото. Дали това, което са получили от училището наистина е такъв рай, че с удоволствие да им се иска да се пренесат в него? Пренесете се назад така, че да си кажете: Мислейки назад, пред мен заблестява утрото на живота и както сега съм остарял, чрез остаряването то се преобразява у мен в нещо ново. Така съм го усвоил, че мога да го преобразувам, не само си спомням за него, а го преобразувам, то става ново за мен.
към текста >>

Училището ще се превърне в съвсем друго нещо.
И тогава в човечеството все по-рядко и по-рядко ще се проявяват въздействията на ранното остаряване. Който проследи човешкото развитие, знае, че толкова стари, колкото сега вече са и най-младите хора, не са били и най-старите хора преди 15-то столетие. Старостта взема застрашителни размери. Старостта може да се промени само ако настъпи тази душевна нагласа, ако в младостта си получим това, което можем да преобразим в по-късна възраст, ако получим това, което може да ни направи нови, за което не само да си спомняме, а да можем да го преобразим, понеже си спомняме за него като за един рай. Духовната наука ще внесе това в непосредствения живот като истински еликсир на живота. Училището ще се превърне в съвсем друго нещо. Училището ще стане нещо, за което ще се знае, че там се полага грижа за целия живот на човека, понеже това, което ще се предлага на детето, ще навлезе в по-късната му възраст по съвсем друг начин. На детето ще се предлагат определени неща под друга форма. Ако то се учи да отправя поглед към нещо с учудване, със страхопочитание, това отново ще се прояви и в по-късна възраст.
към текста >>

Училището ще стане нещо, за което ще се знае, че там се полага грижа за целия живот на човека, понеже това, което ще се предлага на детето, ще навлезе в по-късната му възраст по съвсем друг начин.
Който проследи човешкото развитие, знае, че толкова стари, колкото сега вече са и най-младите хора, не са били и най-старите хора преди 15-то столетие. Старостта взема застрашителни размери. Старостта може да се промени само ако настъпи тази душевна нагласа, ако в младостта си получим това, което можем да преобразим в по-късна възраст, ако получим това, което може да ни направи нови, за което не само да си спомняме, а да можем да го преобразим, понеже си спомняме за него като за един рай. Духовната наука ще внесе това в непосредствения живот като истински еликсир на живота. Училището ще се превърне в съвсем друго нещо. Училището ще стане нещо, за което ще се знае, че там се полага грижа за целия живот на човека, понеже това, което ще се предлага на детето, ще навлезе в по-късната му възраст по съвсем друг начин. На детето ще се предлагат определени неща под друга форма. Ако то се учи да отправя поглед към нещо с учудване, със страхопочитание, това отново ще се прояви и в по-късна възраст.
към текста >>

162. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Следователно човек, който от седмата, осмата, деветата си година подраства с известна социална непоносимост към привилегированите класи, не сваля шапка пред притежаващите титла или власт, не посещава гръко-латинско училище, а се учи от самия живот.
Нека си представим една фигура, особено характерна за съвремието. Това е личност, която не приема нищо от нашите интелектуални гимназии – защото там се учат стари неща, там още се въздейства върху душата, – а приема само това, което идва към хората отвън; един създаващ сам себе си човек, който възприема чувствата, усещанията и емоциите, които преживява, от външната действителност. Следователно човек, който от седмата, осмата, деветата си година подраства с известна социална непоносимост към привилегированите класи, не сваля шапка пред притежаващите титла или власт, не посещава гръко-латинско училище, а се учи от самия живот. Който би избрал професия подобна на адвокат, не защото е следвал право, а защото е практикувал правото в някаква канцелария и се е проникнал с него, до когото до двадесет и седмата му година достига всичко, което обаче не идва към него по необикновен начин чрез повторение на древни култури, а което може да му донесе настоящето. През двадесет и седмата си година той би трябвало да бъде избран в парламента. Тогава ще се изправи пред съвременниците си, и, тъй както сам се е развивал досега, ще се представи пред хората, без да вярва в по-нататъшното развитие. Тръгвайки от парламента, човекът може да стане и министър. Според мнението на съвременниците развитието там не е вече нещо добро, иначе, казват хората, човек си противоречи, преди е говорил нещо съвсем друго, а сега си противоречи.
към текста >>

Още в училище малките деца ги карат да бъдат първи, втори или трети.
Вземете само едно: В цялата социална структура на живота на човечеството досега луциферическата същност понякога е играла изключително фатална роля, понеже хората не разбират как да я насочат в правилното течение, тъй като са оставили везната да натежи прекалено в посока към Луцифер. Поради това луциферическият импулс е изиграл голяма роля в начина, по който е изградена социалната структура. Още в училище малките деца ги карат да бъдат първи, втори или трети. Представяте ли си какво луциферическо честолюбие се развива, когато хората искат да са първи! Освен това титли, ордени и всичко, което следва от тях!
към текста >>

163. Бележки към текста GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Лекцията е публикувана в списанието „Училище за човека“, брой 9/1961 г., в Събраните съчинения не е публикувана.
63. в откритата лекция в Щутгарт: На 24 април 1918 г. „Свръхсетивният човек и въпросите за свободата на волята и безсмъртието според изследванията на духовната наука“. Лекцията е публикувана в списанието „Училище за човека“, брой 9/1961 г., в Събраните съчинения не е публикувана.
към текста >>

164. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
1899 - 1904 г. Преподавателска дейност в основаното от В. Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>

В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>

165. Седма лекция, 20 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Ако днес с правилно разбиране се прочете Платон или Аристотел[ii], не както ги четат някои днешни професори, – често съм ви цитирал една бележка, която Хебел[iii] е направил в своя дневник, където един от професорите стои пред факта, че в неговото училище на учебните занятия присъства прероденият Платон, и той разказва, че този професор чете заедно с класа един от диалозите на Платон, и прероденият Платон получава лоша оценка от този професор за този диалог, както пише в своя дневник Хебел, – който днес чете Платон и Аристотел с действително, дълбоко разбиране, навсякъде при тях ще намери, че в VI, VII, VIII век преди Христа са изпитвали още чувството за време.
Подобен произход на троичността на божественото има също и единството на божественото. То е свързано с живото преживяване на времето. Времето не се е възприемало от древните толкова абстрактно, колкото го усещат днес; но самото конкретно преживяване на времето е било изгубено още по-рано, отколкото конкретното преживяване на пространството. Ако днес с правилно разбиране се прочете Платон или Аристотел[ii], не както ги четат някои днешни професори, – често съм ви цитирал една бележка, която Хебел[iii] е направил в своя дневник, където един от професорите стои пред факта, че в неговото училище на учебните занятия присъства прероденият Платон, и той разказва, че този професор чете заедно с класа един от диалозите на Платон, и прероденият Платон получава лоша оценка от този професор за този диалог, както пише в своя дневник Хебел, – който днес чете Платон и Аристотел с действително, дълбоко разбиране, навсякъде при тях ще намери, че в VI, VII, VIII век преди Христа са изпитвали още чувството за време. Чувството за пространство вече е угасвало при Платон и Аристотел, но все още отчетливо се е забелязвало. Но чувството за живо преживяване на времето било изгубено още по-рано. Изцяло и напълно то е било живо във втория следатлантски период, в праперсийската епоха, и, естествено, би предизвикало студени тръпки в учениците на Заратустра, ако някой им кажеше, че времето протича равномерно, по права линия, от минало към бъдеще.
към текста >>

Той отбелязва в дневника си: „ Възможно е, след превъплъщение, Платон сега да е отново на училище и да получи наказание затова, че не разбира Платон“ – Дневници, том 1 издание на Р.М.Вернер, Берлин 1901 г.
[iii] Фридрих Хебел – 1813-1863. Той отбелязва в дневника си: „ Възможно е, след превъплъщение, Платон сега да е отново на училище и да получи наказание затова, че не разбира Платон“ – Дневници, том 1 издание на Р.М.Вернер, Берлин 1901 г.
към текста >>

166. Десета лекция, 4 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Оттук установяваме, че в хода на първоначалното развитие за човека, силите на Архаите до известна степен са в служба на Духовете на Формата.
От тези същества нас ни интересуват преди всичко Архаите, наричани още Пра̀сили или Начала. Знаем, че в йерархичния ред Духовете на Формата стоят непосредствено над Пра̀силите. Оттук установяваме, че в хода на първоначалното развитие за човека, силите на Архаите до известна степен са в служба на Духовете на Формата. В нашето човешко същество действат Архаите, действат и Властите: духове, които нарекохме Пра̀сили, и които нарекохме Духове на Формата. Освен това винаги има определени Духове на Формата, които се маскират като Пра̀сили, като Архаи. Те биха могли да бъдат Власти, но действат не като Власти, а се изявяват като Архаи и се маскират. Съществен факт, който откриваме, е как в мировото устройство определени духовни същества поемат роли, които се различават от собствената им степен на развитие.
към текста >>

167. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Климент Александрийски (Тит Флавий Клеменс), 150-217, гръцки християнски теолог и църковен писател и учител в „Катехетското училище“ в Александрия, виж „Християнството като мистичен факт“ GA 8
Климент Александрийски (Тит Флавий Клеменс), 150-217, гръцки християнски теолог и църковен писател и учител в „Катехетското училище“ в Александрия, виж „Християнството като мистичен факт“ GA 8
към текста >>

168. 5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Защото да бъде човек възпитан чрез училището и да бъде възпитан чрез живота в представите, които се опират само на природната необходимост, на всесилата на при родната необходимост, това отслабва човешката глава и хората стават толкова силно пасивни по отношение на тяхното съзнание, че в това съзнание могат да влязат други сили и хората изгубват онази сила, която е необходима, за да проникне христовият импулс в неговата днешна форма в човешкото душевно устройство.
Преди осем дена аз Ви говорих за влиянието на Михаела. То е едно твърде необходимо влияние. Защото както е вярно, че чрез влиянието на Михаел е дошло влиянието упражнено от луциферическите същества, луциферическото повлияване на човешката интелигентност, също така вярно е, че сега идва противоположният полюс, възлизането нагоре на определени ариманически същества. И само чрез една продължена дейност на Михаел човекът ще бъде въоръжен против онова, което се издига нагоре. Днес е вече твърде опасно също физиологически, да се придържаме към природната необходимост. Защото да бъде човек възпитан чрез училището и да бъде възпитан чрез живота в представите, които се опират само на природната необходимост, на всесилата на при родната необходимост, това отслабва човешката глава и хората стават толкова силно пасивни по отношение на тяхното съзнание, че в това съзнание могат да влязат други сили и хората изгубват онази сила, която е необходима, за да проникне христовият импулс в неговата днешна форма в човешкото душевно устройство.
към текста >>

169. 7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

В педагогически сказки където и да съм ги държал, аз винаги съм обръщал вниманието върху това, че през времето, когато децата са още в основното училище, около 9-та годишна възраст настъпва една възлова точка на живота.
Аз обръщам вниманието Ви върху едно нещо. В педагогически сказки където и да съм ги държал, аз винаги съм обръщал вниманието върху това, че през времето, когато децата са още в основното училище, около 9-та годишна възраст настъпва една възлова точка на живота. При обучението в основното училище трябва да се обръща много, много голямо внимание на тази възлова точка на човешкия живот. До този момент например природознанието не трябва да се предава на децата освен чрез това, че описанието на природните процеси се свързват по един баснословен, легендарен и прочие начин с човешкия морален живот. Едвам тогава трябва да се започне със същинското, просто, елементарно описание на природата, защото едвам тогава детето е вече узряло за това. Това, което може да се нарече учебен план, се получава именно напълно от едно действително наблюдение на човешкото същество отивайки до подробности. Аз вече обърнах вниманието върху това в статията, която имате върху "Педагогиската основа на валдорфското училище".
към текста >>

При обучението в основното училище трябва да се обръща много, много голямо внимание на тази възлова точка на човешкия живот.
Аз обръщам вниманието Ви върху едно нещо. В педагогически сказки където и да съм ги държал, аз винаги съм обръщал вниманието върху това, че през времето, когато децата са още в основното училище, около 9-та годишна възраст настъпва една възлова точка на живота. При обучението в основното училище трябва да се обръща много, много голямо внимание на тази възлова точка на човешкия живот. До този момент например природознанието не трябва да се предава на децата освен чрез това, че описанието на природните процеси се свързват по един баснословен, легендарен и прочие начин с човешкия морален живот. Едвам тогава трябва да се започне със същинското, просто, елементарно описание на природата, защото едвам тогава детето е вече узряло за това. Това, което може да се нарече учебен план, се получава именно напълно от едно действително наблюдение на човешкото същество отивайки до подробности. Аз вече обърнах вниманието върху това в статията, която имате върху "Педагогиската основа на валдорфското училище". И там също аз обърнах вниманието върху този момент, който настъпва около 9-та възраст.
към текста >>

Аз вече обърнах вниманието върху това в статията, която имате върху "Педагогиската основа на валдорфското училище".
В педагогически сказки където и да съм ги държал, аз винаги съм обръщал вниманието върху това, че през времето, когато децата са още в основното училище, около 9-та годишна възраст настъпва една възлова точка на живота. При обучението в основното училище трябва да се обръща много, много голямо внимание на тази възлова точка на човешкия живот. До този момент например природознанието не трябва да се предава на децата освен чрез това, че описанието на природните процеси се свързват по един баснословен, легендарен и прочие начин с човешкия морален живот. Едвам тогава трябва да се започне със същинското, просто, елементарно описание на природата, защото едвам тогава детето е вече узряло за това. Това, което може да се нарече учебен план, се получава именно напълно от едно действително наблюдение на човешкото същество отивайки до подробности. Аз вече обърнах вниманието върху това в статията, която имате върху "Педагогиската основа на валдорфското училище". И там също аз обърнах вниманието върху този момент, който настъпва около 9-та възраст. Този момент, можем да го охарактеризираме като кажем: азовото съзнание получава една нова форма. Човекът става способен да разглежда външната природа повече обективно. По-рано той свързва всичко, което вижда във външната природа, със своето собствено същество. Но азовото съзнание /съзнанието за собствения Аз/ се развива още в първия седемгодишен възрастов период, при възраст около две, две и половина и т.н. години.
към текста >>

170. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Първоначалното устройство на очите и на свързания с това нервен апарат се възстановява отново, след като са били изменени чрез светлинното впечатление, което е било направени върху очите.
Този образ на пламъка, който носите в себе си във Вашите очи, изчезва постепенно. Гьоте, който винаги се изказва нагледно върху тези неща, казва: образът отзвучава, постепенно изчезва. Първоначалното устройство на очите и на свързания с това нервен апарат се възстановява отново, след като са били изменени чрез светлинното впечатление, което е било направени върху очите. Това, което става във Вашия сетивен орган, е само по-простия процес за онова, което става с Вашата памет, с Вашия спомен, когато получавате общо взето външни впечатления, мислите върху тях и те остават запазени за Вас като възпоменателни представи. Разликата е само тази, че когато с Вашите очи приемате едно впечатление, искам да кажа възприемате един пламък, имате тогава представата на пламъка и тази представа отново изчезва, тя трае само кратко време. Когато приемате нещо с целия човек, мислите върху него и по-късно отново си ги спомняте, когато идва този голям последовен образ на спомена, той трае дълго време, трае при известни обстоятелства през целия Ви живот за тези изживявания. На какво се дължи това? Да, когато правите да потъне отново това просто копие, което имате във Вашите очи, който трае може би само няколко минути, даже само части от една минута, това става затова, защото то не минава по-нататък през целия Ваш организъм, а остава само в една част на Вашия организъм.
към текста >>

171. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Защото нашето останало така наречено училище е напълно зависимо от това, което се е вляло като едно течение, да речем, /Виж рис.
Нашият духовен живот, както той се представя за този, който действително взема нещата външно, взема ги действително сетивно, се усвоява от хората чрез това, че те оставят да действуват върху тях онова продължение на древния гръцки и римски културен живот на гръцко-римския духовен живот, както той е протекъл първо през това, което по-късно са станали нашите гимназии, което са станали нашите университети. Защото нашето останало така наречено училище е напълно зависимо от това, което се е вляло като едно течение, да речем, /Виж рис. № 15 -, оранжево/ в гръцкия елемент.
към текста >>

172. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

По един или друг начин всеки участва в този духовен живот: Някой, може би защото начинът му на живот се определя от икономически обстоятелства или обществено положение, учи само в основно училище; друг може би е приет по-нататък в образователните ни учреждения.
Нека сега прекараме накратко пред нашето духовно виждане тези три потока в тяхната последователност. Ние днес имаме духовен живот. По един или друг начин всеки участва в този духовен живот: Някой, може би защото начинът му на живот се определя от икономически обстоятелства или обществено положение, учи само в основно училище; друг може би е приет по-нататък в образователните ни учреждения. И наученото по този начин от човешките същества живее и действа сред нас в социалния ни живот. Чрез това ние сме свързани с нашите ближни.
към текста >>

Хората обикновено не знаят колко далеч води това, например в случая на основното училище, че то ни връща във времето на древна Гърция.
Днес е дошло време, когато трябва сериозно да бъде поставен въпросът: "Откъде е дошъл целият този духовен живот и какво е било онова в течението на неговото развитие, в хода на неговата еволюция, което му е придало характерът, който той носи днес? " Ако се върнем до истинския произход на този духовен живот, трябва да преминем през определени спирки по нашия път. Всичко онова, което характеризира живота на нашите училища, основни и висши засега пропускам средните степени ни връща към едно далечно минало. Хората обикновено не знаят колко далеч води това, например в случая на основното училище, че то ни връща във времето на древна Гърция. В основата си нашият духовен живот днес се подхранва от импулси, съществували в древна Гърция под различна форма, и които оттогава просто са били променяни. Но тези импулси не водят началото си дори и от древна Гърция. Те произлизат от далечния изток. Преди хиляди години в своя извор на изток те несъмнено имали различна форма от онази, която имали в древна Гърция. В изтока тези импулси принадлежали към Мъдростта на Мистериите.
към текста >>

173. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

В "Пиесата на пастирите", представена във Валдорфското училище, един от пастирите, който имал духовно виждане, каза че наистина почти загубил дар слово.
Съдейки по онова, което самият той е написал, такъв един представител на духа на миналото наскоро е произнесъл доста забележителни думи в Щутгарт, противоречиви опити, напипващи опити да предизвика нов религиозен интерес, нова религиозна опитност, с опити да достигне наистина ново конкретно познание за Духовния свят, както в случая на Антропософската Духовна Наука. В "Пиесата на пастирите", представена във Валдорфското училище, един от пастирите, който имал духовно виждане, каза че наистина почти загубил дар слово. Когато прочетох последната страница на "Духовна Наука и Християнство" на Гогартен, трябва да кажа, че и аз почти изгубих способността си да говоря, защото е наистина изумително, че някой би казал такива неща в днешно време. Това са неща като това, че в навечерието на Космическата Нова Година би трябвало да се провокира съзерцаване на сравнението на миналото с неизбежното бъдеще. Какво казва всъщност този представител на религията? Не знам дали се осъзнава цялото му значение. Той казва: "Днес би трябвало да кажа във всички времена главната задача е да запазим елементарното чувство на набожност, за което съм говорил.
към текста >>

174. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Директорът на цигарения завод "Валдорф-Астория" в Щутгарт основа "Свободно Валдорфско Училище" за децата на работниците и на ръководството, училище базирано на импулсите на всички мисли, дошли от Антропософската Духовна Наука на д-р Щайнер.
Така този човек, който можеше да прозре толкова дълбоко в събитията на своите дни, умря вследствие на незначителен инцидент. Да, в Централна Европа хората, които бяха отправени към това да породят нещо от духовното, бяха оставени да умрат от глад! Този пример би могъл да се умножи много пъти. Онези, пишещи като йезуитът отец Цимерман, когото споменах вчера, вероятно няма да умрат от глад. Няма да умрат от глад онези, които пишат следното: "В брой шести на седмичника "Dreigliederung des Sozialen Orgaeismu" ('Тричленният социален организъм') се възхвалява това, че "новият импулс" (фраза, любима на антропософите) се основава на пълнотата на Щайнеровото духовно познание. Директорът на цигарения завод "Валдорф-Астория" в Щутгарт основа "Свободно Валдорфско Училище" за децата на работниците и на ръководството, училище базирано на импулсите на всички мисли, дошли от Антропософската Духовна Наука на д-р Щайнер. В това училище "Антропософията ще бъде художествения метод на образование"." Онези, които се подиграват и стъпкват в прахта пожеланото от духа, със сигурност няма да умрат от глад дори в тези тежки дни.
към текста >>

В това училище "Антропософията ще бъде художествения метод на образование"." Онези, които се подиграват и стъпкват в прахта пожеланото от духа, със сигурност няма да умрат от глад дори в тези тежки дни.
Да, в Централна Европа хората, които бяха отправени към това да породят нещо от духовното, бяха оставени да умрат от глад! Този пример би могъл да се умножи много пъти. Онези, пишещи като йезуитът отец Цимерман, когото споменах вчера, вероятно няма да умрат от глад. Няма да умрат от глад онези, които пишат следното: "В брой шести на седмичника "Dreigliederung des Sozialen Orgaeismu" ('Тричленният социален организъм') се възхвалява това, че "новият импулс" (фраза, любима на антропософите) се основава на пълнотата на Щайнеровото духовно познание. Директорът на цигарения завод "Валдорф-Астория" в Щутгарт основа "Свободно Валдорфско Училище" за децата на работниците и на ръководството, училище базирано на импулсите на всички мисли, дошли от Антропософската Духовна Наука на д-р Щайнер. В това училище "Антропософията ще бъде художествения метод на образование"." Онези, които се подиграват и стъпкват в прахта пожеланото от духа, със сигурност няма да умрат от глад дори в тези тежки дни.
към текста >>

175. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Тогава ще сме способни с правилни мисли и чувства да поставим яслата до първоначалното дърво на Рая, което не само ни говори как човекът влиза в света чрез природни сили, но и за това как той може да стане съзнателен за своята цялостна човечност чрез прераждане.
Отново трябва да се намери пътя към Коледната Мистерия. Трябва да станем толкова благочестиви по отношение на природата, колкото бяха овчарите в сърцата си; в нашето вътрешно виждане трябва да станем толкова мъдри, колкото са били Мъдреците при своето наблюдение на планетите и звездите в пространството. Ние трябва да развием вътрешно онова, което Мъдреците развиха външно. Трябва в нашите взаимоотношения с външния свят да развием онова, което наивните овчари развиха в своите сърца; тогава ще намерим правилния път за задълбочено преживяване на Христос, до разбиране на Христос с обич и тогава ще открием пътя към Коледната Мистерия. Тогава ще сме способни с правилни мисли и чувства да поставим яслата до първоначалното дърво на Рая, което не само ни говори как човекът влиза в света чрез природни сили, но и за това как той може да стане съзнателен за своята цялостна човечност чрез прераждане.
към текста >>

176. 9. Девета лекция, 14 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Така че днес, още от времето когато бъде предаден на училището, човек запазва само онази част от вътрешния си душевен живот, която е всъщност контролираното от разума завладяване на околния свят.
А ето че днес, а всъщност и много отдавна, ние живеем в една подчертано интелектуалистична епоха. Днес хората изучават света и всичко около него чрез интелекта, чрез понятийното мислене. Всичко, което днес се предлага на човека като култура, образование, като цивилизация всичко се гради на това повърхностно и външно познание. Дори и тогава, когато ние чувствуваме, чувствата остават притъпени и неясни. А в случаите, когато нещо в чувствата на човека се озари от яснота и сила, авторитарната наука на днешния свят го погубва, превръщайки го в едно външно познание. Така че днес, още от времето когато бъде предаден на училището, човек запазва само онази част от вътрешния си душевен живот, която е всъщност контролираното от разума завладяване на околния свят. Но докъде се простира това контролирано от разума завладяване на околния свят? И бих искал да попитам: До каква дълбочина прониква това завладяване на околния свят в нашия душевен живот?
към текста >>

Нека вземем един човек, който тръгва от шестата си година на училище, онова училище, което с външните си методи изгражда в детето съвсем повърхностно отношение към външния свят.
Нека вземем един човек, който тръгва от шестата си година на училище, онова училище, което с външните си методи изгражда в детето съвсем повърхностно отношение към външния свят. Да приемем, че после този човек ще премине през някои от нашите университети. Тогава той ще може да изучи нещо, ще добие добър образователен ценз, и приемайки тези знания в себе си, ще може да се издигне дори като духовен наставник на човечеството в някоя от областите на знанието. Но един такъв човек който в смисъла на днешното образование вече е получил своя предварително формиран душевен живот какво възприема всъщност този човек в своята душа? Той възприема само това, което се отнася до неговия Аз. Той не възприема нищо друго, освен това, което се отнася до неговия Аз.
към текста >>

177. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Известно време след появата на книгата на Освалд Шпенглер под влиянието на ефекта, получен от книгата на Шпенглер, изнесох лекция в Щутгарт, във Висшето техническо училище, върху Антропософия та и техническите науки; исках да покажа, че именно, потапяйки се в техниката човекът разви устройството на живота на душата си, което го прави свободен.
Известно време след появата на книгата на Освалд Шпенглер под влиянието на ефекта, получен от книгата на Шпенглер, изнесох лекция в Щутгарт, във Висшето техническо училище, върху Антропософия та и техническите науки; исках да покажа, че именно, потапяйки се в техниката човекът разви устройството на живота на душата си, което го прави свободен. Така че, от факта, че чувства, че цялата духовност е елиминирана от света на машината, той получава импулса именно в недрата на света на машината да накара да изскочи от своето вътрешно същество духовността чрез едно вътрешно изскачане; така че този, който разбира какво е днес мястото на машината в цялата наша цивилизация е просто задължен да си каже: тази машина със своята дръзка прозрачност, със своето брутално, ужасно, демонично отсъствие на духовност, задължава човека, за да разбира поне малко самия себе си, да накара да изкочи от своето вътрешно същество тези духовни семена, които са в него. Чрез противопоставяне, машината задължава човека да развива един духовен живот.
към текста >>

178. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

След като в хода на земното развитие човекът е стигнал до днешното си съзнание, тясно свързано с физическото тяло, той изгубва първоначалното си съзнание.
Бих могъл само да скицирам това, което се представя пред имагинативното и инспирираното познание, когато човекът разширява своето съзнание извън обикновеното земно съзнание. След като в хода на земното развитие човекът е стигнал до днешното си съзнание, тясно свързано с физическото тяло, той изгубва първоначалното си съзнание. Това често съм го посочвал. Посочвал съм как историята описва само външните белези на земния живот на човечеството, как се нуждаем от една душевна история, как тази душевна история ще ни покаже, че хората не винаги са имали такова състояние на съзнанието като днес, когато те могат само да комбинират със своя ум възприетото от сетивните органи и могат да изведат само от физическото тяло това, което се издига нагоре до съзнанието. Колкото се връщаме назад в по-стари времена от развитието на човечеството, толкова повече виждаме как първоначално хората са имали едно, макар и съноподобно, ясновидство. Това, което човекът постига днес в имагинативното и в инспирираното познание, е напълно съзнателно опознаване, бих казал, така напълно съзнателно, както е математическото познание. В предишни времена обаче хората са имали едно смътно, съноподобно ясновидство, което не е било по-малко проникнато с мъдрост.
към текста >>

179. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Преди всичко още в училище трябва да започнем с подвижността.
Не става въпрос толкова да се види външния готов орган, защото той е просто един орган, който винаги се променя и подменя. И това подменяне е вътрешно подвижно и ако го начертая, е всъщност все едно, че чертая светкавица, то се намира в непрекъсната подвижност. Ако искам да разбера човека, трябва да го обхвана в неговата подвижност. А тази подвижност днес я намирам само когато разбера целия свят и въз основа на това също и човека. Това се представя пред нас; всичко трябва да премине в подвижно познание. Преди всичко още в училище трябва да започнем с подвижността. Нещо ужасно е, когато учим децата в училище на неподвижност. Винаги ми тежи, когато децата, да речем, имат някакъв готов триъгълник, с който могат да направят различни неща. Това застинало нещо всъщност е едно нищо. Би трябвало да има нещо подобно, където триъгълникът се измества. Става въпрос детето правилно да получи представата, че всичко трябва да се обхване само в движение (виж рис.).
към текста >>

Нещо ужасно е, когато учим децата в училище на неподвижност.
И това подменяне е вътрешно подвижно и ако го начертая, е всъщност все едно, че чертая светкавица, то се намира в непрекъсната подвижност. Ако искам да разбера човека, трябва да го обхвана в неговата подвижност. А тази подвижност днес я намирам само когато разбера целия свят и въз основа на това също и човека. Това се представя пред нас; всичко трябва да премине в подвижно познание. Преди всичко още в училище трябва да започнем с подвижността. Нещо ужасно е, когато учим децата в училище на неподвижност. Винаги ми тежи, когато децата, да речем, имат някакъв готов триъгълник, с който могат да направят различни неща. Това застинало нещо всъщност е едно нищо. Би трябвало да има нещо подобно, където триъгълникът се измества. Става въпрос детето правилно да получи представата, че всичко трябва да се обхване само в движение (виж рис.).
към текста >>

Естествено е, че е ужасно трудно човек да се разбере с хората, които искат да бъдат оставени на мира и да няма нищо, което да ги кара да се задействат, трудно е да се разберем с такива хора, които искат да имат своето спокойствие и се сърдят, когато децата играят, а какво остава, ако заиграят и пособията за уроците в училище.
Естествено е, че е ужасно трудно човек да се разбере с хората, които искат да бъдат оставени на мира и да няма нищо, което да ги кара да се задействат, трудно е да се разберем с такива хора, които искат да имат своето спокойствие и се сърдят, когато децата играят, а какво остава, ако заиграят и пособията за уроците в училище. Естествено, това е нещо ужасно, но е така, ние трябва да преминем към живото. Всичко това заедно води до изискването да навлезем в светлата епоха. Ние трябва да преминем от мрачната в светлата епоха.
към текста >>

180. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Да си представим, че се въведе евритмията в училищата и се появи мисълта: «Да, в училищата няма да направи особено впечатление, и ако евритмията незабелязано се появи в училището, тогава ще върви някак си.» По-добре е евритмията, която е непосредствено следствие от антропософията, да се представи навсякъде пред света, без да се крием с нея.
Да си представим, че се въведе евритмията в училищата и се появи мисълта: «Да, в училищата няма да направи особено впечатление, и ако евритмията незабелязано се появи в училището, тогава ще върви някак си.» По-добре е евритмията, която е непосредствено следствие от антропософията, да се представи навсякъде пред света, без да се крием с нея. Също и за това ще намерите тук добра почва, ако сами се мобилизирате, което като инициативно начало на антропософията е налично тук - било художественото, било това, което действа като учение - и ако действително го внесете в света като антропософия.
към текста >>

181. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Става обаче необходимо във възрастта на задължителното училище, т.е.
Участието в сетивната организация отвътре прави хората интелектуални. Такива интелектуални хора ставаме едва след половата зрялост. Всъщност едва тогава сме предразпложени да преценяваме света с интелекта по правилен начин. Защото да се преценява интелектуално, означава да се преценява лично, изхождайки от вътрешната свобода. Това го постигаме, когато настъпи епохата на половата зрялост. Става обаче необходимо във възрастта на задължителното училище, т.е. от смяната на зъбите до половата зрялост да не възпитаваме по интелектуален начин, също не и морално-интелектуално. В първите седем години от живота си детето иска да има във външната сетивна действителност това, на което може да подражава. След седмата си година детето иска да чуе от саморазбиращия се (любим) възпитателски авторитет какво да прави и какво да не прави, кое да приема за истина и кое за неистина, и т.н.
към текста >>

182. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Току-що чухте,[1] че това възпитателско изкуство, за което си позволявам да говоря тази вечер пред вас, се упражнява практически във Валдорфското училище.
Току-що чухте,[1] че това възпитателско изкуство, за което си позволявам да говоря тази вечер пред вас, се упражнява практически във Валдорфското училище. А това Валлдорфско училище доведе също дотам да бъде реализирано в широк мащаб това от представяния от мен мироглед, което преди е можело да бъде казано за възпитанието повече като идеи, като цели. Когато преди години точно възпитанието, бих казал, се намираше във всяка уста, ставаше въпрос, че щутгартският индустриалец Емил Молт[2] искаше да основе училище първоначално за децата на своето индустриално предприятие. Той се обърна към мен, за да се даде подходящото педагогическо съдържание и насока на това училище.
към текста >>

А това Валлдорфско училище доведе също дотам да бъде реализирано в широк мащаб това от представяния от мен мироглед, което преди е можело да бъде казано за възпитанието повече като идеи, като цели.
Току-що чухте,[1] че това възпитателско изкуство, за което си позволявам да говоря тази вечер пред вас, се упражнява практически във Валдорфското училище. А това Валлдорфско училище доведе също дотам да бъде реализирано в широк мащаб това от представяния от мен мироглед, което преди е можело да бъде казано за възпитанието повече като идеи, като цели. Когато преди години точно възпитанието, бих казал, се намираше във всяка уста, ставаше въпрос, че щутгартският индустриалец Емил Молт[2] искаше да основе училище първоначално за децата на своето индустриално предприятие. Той се обърна към мен, за да се даде подходящото педагогическо съдържание и насока на това училище.
към текста >>

Когато преди години точно възпитанието, бих казал, се намираше във всяка уста, ставаше въпрос, че щутгартският индустриалец Емил Молт[2] искаше да основе училище първоначално за децата на своето индустриално предприятие.
Току-що чухте,[1] че това възпитателско изкуство, за което си позволявам да говоря тази вечер пред вас, се упражнява практически във Валдорфското училище. А това Валлдорфско училище доведе също дотам да бъде реализирано в широк мащаб това от представяния от мен мироглед, което преди е можело да бъде казано за възпитанието повече като идеи, като цели. Когато преди години точно възпитанието, бих казал, се намираше във всяка уста, ставаше въпрос, че щутгартският индустриалец Емил Молт[2] искаше да основе училище първоначално за децата на своето индустриално предприятие. Той се обърна към мен, за да се даде подходящото педагогическо съдържание и насока на това училище.
към текста >>

Той се обърна към мен, за да се даде подходящото педагогическо съдържание и насока на това училище.
Току-що чухте,[1] че това възпитателско изкуство, за което си позволявам да говоря тази вечер пред вас, се упражнява практически във Валдорфското училище. А това Валлдорфско училище доведе също дотам да бъде реализирано в широк мащаб това от представяния от мен мироглед, което преди е можело да бъде казано за възпитанието повече като идеи, като цели. Когато преди години точно възпитанието, бих казал, се намираше във всяка уста, ставаше въпрос, че щутгартският индустриалец Емил Молт[2] искаше да основе училище първоначално за децата на своето индустриално предприятие. Той се обърна към мен, за да се даде подходящото педагогическо съдържание и насока на това училище.
към текста >>

Но съвсем скоро задачата на това училище се разшири.
Отначало имахме работа с вид ученици от точно определена класа и с деца от едно общество с определен мироглед. Имахме работа с деца от пролетариата на индустриалното Валдорфско предприятие и известен брой деца от Антропософското общество. Но съвсем скоро задачата на това училище се разшири. Докато започнахме с около сто и петдесет деца в осем училищни паралелки, днес имаме единадесет паралелки с над седемстотин деца. Това доведе дотам, че през август тази година бях поканен да държа лекционен цикъл за принципите на това Валдорфско училище тук, в Англия, в Оксфорд[3], след като някои приятели с антропософски мироглед още по Коледа дойдоха в Гьотеанума, в Дорнах, за да чуят там един лекционен цикъл за това възпитателско изкуство.
към текста >>

Това доведе дотам, че през август тази година бях поканен да държа лекционен цикъл за принципите на това Валдорфско училище тук, в Англия, в Оксфорд[3], след като някои приятели с антропософски мироглед още по Коледа дойдоха в Гьотеанума, в Дорнах, за да чуят там един лекционен цикъл за това възпитателско изкуство.
Отначало имахме работа с вид ученици от точно определена класа и с деца от едно общество с определен мироглед. Имахме работа с деца от пролетариата на индустриалното Валдорфско предприятие и известен брой деца от Антропософското общество. Но съвсем скоро задачата на това училище се разшири. Докато започнахме с около сто и петдесет деца в осем училищни паралелки, днес имаме единадесет паралелки с над седемстотин деца. Това доведе дотам, че през август тази година бях поканен да държа лекционен цикъл за принципите на това Валдорфско училище тук, в Англия, в Оксфорд[3], след като някои приятели с антропософски мироглед още по Коледа дойдоха в Гьотеанума, в Дорнах, за да чуят там един лекционен цикъл за това възпитателско изкуство.
към текста >>

Това е трудно при детето, което започва училище на шест или седем години, но трудността се преодолява.
Покажем ли на детето буквите, чрез които то следва да чете и пише, то формите на буквите днес, в нашата съвременна цивилизация са такива, към които детето няма никакво отношение, изобщо никакво отношение. Знаем, че тези форми на буквите са произлезли в определени цивилизации от художественото подражаване на външните процеси и неща. Светът е започнал с картинния шрифт. Когато учим детето да пише, също трябва да започнем от картината. В Щутгарт, във Валдорфското възпитателско изкуство започваме не с буквите като такива, а започваме художествено с рисуване и чертане. Това е трудно при детето, което започва училище на шест или седем години, но трудността се преодолява. Тя се преодолява като по правилния начин стоим до детето с нашия авторитет така, че детето действително да почувства, че това, което възпитателят извлича от цвета, от формата, то иска да го наподоби, защото иска да стане като него. По този заобиколен път трябва да се учи всичко. То може обаче да се научи, когато не само външно, но и вътрешно наистина има отношение между учителя и ученика, което излива художествеността над всичко, преподавано като знания и възпитание. Защото между възпитателя и детето действат именно невидими неща. Там действа не само това, което човек си е усвоил като умение във възпитанието и др.п., а там преди всичко действа нагласата, чувството, цялото душевно отношение на учителя.
към текста >>

Във Валдорфското училище въведохме евиртмията от първите до последните класове.
Евритмичното изкуство се състои в това, че от дълбините на човешката природа така се призовават движения на отделния човек или човешки групи, че всичко, което се появява като такива движения, закономерно произлиза от човешкия организъм по същия начин, както човешкият говор или пеенето. В това евритмично изкуство всеки отделен жест, всяка отделна мимика не е нещо своеволно, а в нея имаме действителен видим говор, така че евритмично, това ще рече видимо, също така може да се пее чрез определени движения, както може да се говори. Това, което в говора се задържа като възможности за движение на целия човек и метаморфозира в изговорените звуци, се изработва в евритмичното изкуство като видим говор. Във Валдорфското училище въведохме евиртмията от първите до последните класове. В нея се вижда, че детето действително се потапя в този видим говор, в който всяко движение на пръстите, ръцете и цялото тяло е действителен говорен звук, както гласните и съгласните представляват определен душевен израз в обикновения говор. Вижда се, че във възрастта на смяната на зъбите и малко по-нататък до половата зрялост детето се вживява саморазбиращо се в този видим говор, както съвсем малкото дете се е ориентирало в гласните и съгласните на говора. Вижда се, че целият му организъм като тяло, душа и дух - защото евритмичното изкуство е същевременно душевно-духовна гимнастика - се ориентира в този евритмичен говор също така естествено, както става в обикновения говор. То усеща, че му се дава нещо, което произлиза непосредствено от целия му организъм. Така редом с гимнастиката, която извлича същността си повече от наблюдението на външното физическо тяло, в евритмията се представя нещо чрез наблюдението на духовно-душевното, където човекът се усеща във всяко движение не само като тяло, като одушевено тяло, но като одухотворена душа във формираното от душата тяло.
към текста >>

[2] Емил Молт, 1876-1936, директор на цигарената фабрика Валдорф Астория, основава през 1919 г., Валдорфското училище, което първоначално е замислено за децата на служителите и работниците в неговата фабрика.
[2] Емил Молт, 1876-1936, директор на цигарената фабрика Валдорф Астория, основава през 1919 г., Валдорфското училище, което първоначално е замислено за децата на служителите и работниците в неговата фабрика. Той помолва Рудолф Щайнер да поеме духовното ръководство на училището.
към текста >>

Той помолва Рудолф Щайнер да поеме духовното ръководство на училището.
[2] Емил Молт, 1876-1936, директор на цигарената фабрика Валдорф Астория, основава през 1919 г., Валдорфското училище, което първоначално е замислено за децата на служителите и работниците в неговата фабрика. Той помолва Рудолф Щайнер да поеме духовното ръководство на училището.
към текста >>

183. СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Тя е изцяло готова, когато детето е вече зряло да тръгне на училище.
Изучавайте детето до смяната на зъбите. Към най-интересното изследване на детето до смяната на зъбите принадлежи това, как постепенно се проявява силата на паметта, силата на спомнянето. Първоначално тя е напълно елементарна. Детето има известни спомени, но едва при смяната на зъбите това спомняне става самостоятелна сила. Невероятно интересно е да се наблюдава как силата на спомнянето се изработва през първия жизнен период. Тя е изцяло готова, когато детето е вече зряло да тръгне на училище. Едва тогава може да се разчита на спомените. Преди това човекът се прави скован и душевно склерозирал за бъдещия му живот, ако прекалено силно се разчита на спомените му. При детето до смяната на зъбите е важно да са правилни настоящите впечатления. На спомените бива да разчитаме едва между смяната на зъбите и половата зрялост.
към текста >>

184. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Оттам и във възпитанието в началното училище имаме толкова голямо влияние върху моралното възпитание на човека.
Само че ние предаваме това настроение върху нещо друго. В първите седем години имаме склонността да подражаваме на всичко, което ни обкръжава. По-късно то е същото настроение за отдаване на духовно-душевното. Ако бихме се родили на четиринадесет години, веднага полово зрели, никога не бихме станали морални хора. Защото моралността трябва да я постигнем във вътрешното изграждане на ритъма между седмата и четиринадесетата година. Оттам и във възпитанието в началното училище имаме толкова голямо влияние върху моралното възпитание на човека. Това го носим по-късно в нас. Ние винаги носим всичко в нас. Ако порежете палеца на крака си, той е много далеч от главата, но вие изживявате чрез главата болката, която чувствате. Ако днес чувствате религиозно, във вас действа това, което сте изживели душевно само по отношение на външното до вашата седма година, до смяната на зъбите. Както чувствате болката на палеца в дейността на главата, така това, което до седмата си година сте изживели, е дейно във вашите четиридесет години.
към текста >>

185. Указания към това издание. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

то е сменено с първоначалното заглавие.
и вероятно са дадени от Рудолф Щайнер. На лекцията от 19 ноември 1922 г. при първото си публикуване през 1945 г. в «Das Goetheanum» е дадено заглавието «Възпитателски и преподавателски въпроси», което след това остава и в сборника. В новото издание от 1992 г. то е сменено с първоначалното заглавие. Заглавията на всички други лекции в този сборник са дадени от издателите на предишните отделни издания.
към текста >>

186. Рудолф Щайнер – живот и творчество. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
1899 - 1904 г. Преподавателска дейност в основаното от В. Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>

В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>

187. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Имаше времена, когато всеки човек можеше да мисли и да говори за духовните светове, също както днешният човек може да разказва за нещата, които се преподават в училището.
Имаше времена, когато всеки човек можеше да мисли и да говори за духовните светове, също както днешният човек може да разказва за нещата, които се преподават в училището. Аз често съм споменавал и преди: всичко, което древните виждаха в духовния свят, им се представяше под формата на образи, а не под формата на съновидения. Образите имаха само бегла прилика със съновиденията. Докато при съновиденията се знае съвсем точно: Те са извлечени от реминисценциите, от физическата организация на човека, без да изграждат какъвто е случая с мислите един действителен свят, при имагинациите нещата не стоят така. Имагинациите на древното ясновидство съвсем не идват от външния сетивен свят, те не се отнасят, тъй да се каже, до историческата действителност на човека; те идват от духовния свят, който е скрит зад очертанията на сетивния свят. Да, на времето духовният свят се откриваше на човека под формата на образи.
към текста >>

188. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Вие може да си спомните известната история, много типична, тя постоянно се среща, за това, че някакъв училищен преподавател, имащ необичайно хубави педагогически теории за това, как трябва да се възпитават децата, как трябва да се приучават да сдържат емоциите си и страстите си и т.н., той проповядва за това на учениците, но се случва така, че един от учениците, шегувайки се, обръща мастилницата... И ето учителят крещи вън от себе си на ученика:” Ето до какво води това, че ти даваш воля на страстите си!
Вие можете, ако разбира се имате нужното чувство към такива неща като духовните откровения на Гьоте, много лесно да видите разликата между Гьоте и просто човекът-«глава» . Този просто човек-«глава» може да изложи пред вас всевъзможни съображения; всичко, което той говори, може да бъде много логично. Ако му се наложи да излезе извън пределите на това, което може да обхване със своята логика, то той се връща към своите инстинкти, т.е. към животното в себе си, и тогава той става понякога крайно нелогичен. Вие може би сами сте се сблъсквали с това: днес съществуват хора, които могат да пишат напълно логични книги, но когато ги срещнеш във всекидневието, и когато те не говорят за наука, където могат логически да разсъждават, но когато се касае за ежедневни въпроси, то тогава можем да дойдем до отчаяние от тях, тъй като тогава се разкъсват от най-обикновени емоции, лишени от всякаква логика, от най-обикновени инстинкти Може да се каже: изхождайки само от съображения на главата е възможно да се градят необичайно красиви теории, но те не се намират в никаква връзка с целия човек. Вие може да си спомните известната история, много типична, тя постоянно се среща, за това, че някакъв училищен преподавател, имащ необичайно хубави педагогически теории за това, как трябва да се възпитават децата, как трябва да се приучават да сдържат емоциите си и страстите си и т.н., той проповядва за това на учениците, но се случва така, че един от учениците, шегувайки се, обръща мастилницата... И ето учителят крещи вън от себе си на ученика:” Ето до какво води това, че ти даваш воля на страстите си! Ако ти беше логичен, разумен, то ти не би обърнал мастилницата! Аз...!... И тук той хваща стола и силно го стоварва върху пода... Теоретически той много добре обяснява, изхождайки от понятията на главата, как трябва да потушаваме страстите, но ето, той блъска стола, може би му чупи крака или още нещо от този род. Това, разбира се, е краен случай, но подобни неща стават постоянно.
към текста >>

189. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

В училище, при описване на тези толкова значителни събития от тридесетгодишната война, изпадат в обърканост, защото при обичайно практикуваното описание тези събития се разказват така, че ученикът скоро забравя всичко това, защото се получава някаква неразбория.
И това ще ви доведе до там, че и от тази страна да оцените значението на антропософията. От съвременните описания на тридесетгодишната война (по отношение събитията от нейното начало само Шилер е изказал няколко верни съждения), от тези описания ние знаем, как религиозната борба в Прага се изляла в следното събитие: разярената тълпа проникнала в Пражкото кметство и изхвърлила през прозореца двама държавни деятели- Мартинц и Слават, а също и деловодителя Фабрициус, с които, впрочем, както знаете нищо лошо не се случило, защото те паднали върху купчина боклук, по-точно, върху купчина книжни обрезки, защото в онези времена било обичайно да се изхвърлят ненужните хартии направо през прозореца. А след това подир тях разярената тълпа изхвърлила още един политически деец. Ако сега проследим по-нататък развитието на събитията, се наблюдава хаотично движение на картата на Европа... Ту побеждава един, ту друг; ту на някакъв курфюрст му идва нещо в главата, ту този или онзи пълководец застава на тази или онази страна и т.н.: получава се някакво хаотично движение по картата на Европа (независимо от това, рисуват ли това движение или само разказват за него). В училище, при описване на тези толкова значителни събития от тридесетгодишната война, изпадат в обърканост, защото при обичайно практикуваното описание тези събития се разказват така, че ученикът скоро забравя всичко това, защото се получава някаква неразбория. Но ето, ако се разбере истинския ход на нещата, то може да се види, как зад външните събития действат духовни течения, насочени от север на юг и от юг на север, които освен това се пресичат с източно-западните.
към текста >>

190. Рудолф Щайнер обзор върху литературното му дело GA_223 Годишният кръговрат

Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория".
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство. Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ново изграждане на социалния живот, респективно възпитанието и образованието. Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>

През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище.
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство. Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ново изграждане на социалния живот, респективно възпитанието и образованието. Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>

191. Рудолф Щайнер биографични данни и творчество GA_223 Годишният кръговрат

Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
1899 - 1904 г. Преподавателска дейност в основаното от В. Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>

В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>

192. 8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Ако бихме могли да поставим в първия чин на един училищен клас като образцов пример един Гном, така че всички да го виждат, тогава този Гном би бил едно отлично същество за подражание от всички ученици в класа.
Съществува една германска поговорка, която произхожда от много старо време и изразява много добре това свойство на Гномите, да бъдат постоянно внимателни. Казва се: Бъди внимателен като един дух от приказките. И такива духове от приказките са именно Гномите. Следователно когато искаме да предупредим някого да бъде внимателен, ние казваме: Бъди внимателен както един Гном. Този Гном е действително едно внимателно същество. Ако бихме могли да поставим в първия чин на един училищен клас като образцов пример един Гном, така че всички да го виждат, тогава този Гном би бил едно отлично същество за подражание от всички ученици в класа.
към текста >>

193. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Когато например намерим правилните педагогически средства, за да посрещнем педагогически определени явления на инертност при децата, които произхождат от смущения в системата на храносмилането, тогава получаваме твърде забележителни вътрешни тенденции, ако живеем действително в педагогиката, естествено не и тогава, когато изучаваме нещата външно и в същност, когато са свършили учебните занятия, на драго сърце седим вечерта в "общинската кръчма" и забравяме, какво става в училището.
Когато например намерим правилните педагогически средства, за да посрещнем педагогически определени явления на инертност при децата, които произхождат от смущения в системата на храносмилането, тогава получаваме твърде забележителни вътрешни тенденции, ако живеем действително в педагогиката, естествено не и тогава, когато изучаваме нещата външно и в същност, когато са свършили учебните занятия, на драго сърце седим вечерта в "общинската кръчма" и забравяме, какво става в училището. От начина на третиране, който прилагаме към едно такова дете, получаваме тенденцията да виждаме цялото действие на процесите на главата, цялата връзка на процесите на главата и на процесите в долната част на тялото. И когато след това отново проучваме в минералогията например процесите, които стават в медта, когато медта образува това или онова в земната област; тогава положението е почти такова, че във всичко, което медта извършва, когато се превръща в тази или онази медна руда, че в това превръщане на медта в медна руда или в други руди нещата ни се представят така, че можем да кажем: Тук силата на медта прави в Земята това, което ти правиш като педагог с момчето или с момичето! Ние виждаме формено едно копие на това, кое то самите правим, в процесите на медта. И извънредно хубаво е да си създадем като педагог една интуитивна, една чувствена и инстинктивна яснота върху това, което вършим, за да излезем след това очарован в природата и да видим, как там навън природата действува педагогически в голям мащаб; как навсякъде, където би станало нещо лошо чрез един варов процес, е вложен по някакъв начин един меден процес. Да, в тези процеси на медта, в тези процеси на образуването на руди сред другите земни процеси се крият постоянни лечения.
към текста >>

194. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Ето защо, когато детето идва в училище, ние трябва да развиваме такова педагогическо изкуство, което твори от душата на детето.
И така много неща, които се приемат от младите хора през цялото време на образованието от нашата епоха, са нещо паразитно, което прониква от нашата цивилизация в хората. Ето защо, когато детето идва в училище, ние трябва да развиваме такова педагогическо изкуство, което твори от душата на детето. Ние трябва да накараме детето да образува цветове и тогава да го накараме да нанася върху хартията тези форми на цветовете, които се раждат от радост, от разочарование, от всички възможни чувства: радост . . . скръб! Това, което нанася върху хартията, като прави да се развива неговата душа, неговите чувства, то стои във връзка с човека; то не създава никакви паразити. То дава нещо, което израства от човека както неговите пръсти, както неговият нос, докато това, което човекът приема, когато бива доведен до този резултат на една висока цивилизация буквите, води до нещо паразитно.
към текста >>

И Вие имате тук първо диагнозата, която открива: нашата цивилизация е проникната от карцином, и след това лечението: Педагогиката на Валдорфското училище!
И в момента, в който имаме това свързване на педагогическото изкуство с това, което е много близо до човешката душа, до човешкото сърце, ние донасяме до човека също духовното, без то да се превърне за него в отрова. И Вие имате тук първо диагнозата, която открива: нашата цивилизация е проникната от карцином, и след това лечението: Педагогиката на Валдорфското училище!
към текста >>

Педагогиката на Валдорфското училище не е изградена по друг начин, обични приятели.
Педагогиката на Валдорфското училище не е изградена по друг начин, обични приятели. Тук върху културата се мисли от напълно същия начин на мислене, от който се мисли медицински. И така Вие виждате приложено тук в специалния случай това, което аз казах преди няколко дни: че човешкото същество върви отдолу, от храненето чрез лечението нагоре в духовното развитие и че педагогиката трябва да се счита като една преведена в духовното медицина. Обаче това изпъква за нас с особена острота, когато искаме да намерим лечението на културата. Защото това лечение на културата трябва да си го представим като педагогиката на Валдорфското училище.
към текста >>

Защото това лечение на културата трябва да си го представим като педагогиката на Валдорфското училище.
Педагогиката на Валдорфското училище не е изградена по друг начин, обични приятели. Тук върху културата се мисли от напълно същия начин на мислене, от който се мисли медицински. И така Вие виждате приложено тук в специалния случай това, което аз казах преди няколко дни: че човешкото същество върви отдолу, от храненето чрез лечението нагоре в духовното развитие и че педагогиката трябва да се счита като една преведена в духовното медицина. Обаче това изпъква за нас с особена острота, когато искаме да намерим лечението на културата. Защото това лечение на културата трябва да си го представим като педагогиката на Валдорфското училище.
към текста >>

Естествено Вие можете да си представите, колко приятно е някому, когато той не само прозира тази връзка, а се е старал да изгради практически в тази връзка педагогиката на Валдорфското училище, и сега при общия резултат на карцинома на цивилизацията в средна Европа настъпват състояния, които, както Вие сами те ще разберете днес, застрашават вероятно твърде много това, което е педагогика на Валдорфското учили ще, ако даже не ще я направят невъзможна.
Естествено Вие можете да си представите, колко приятно е някому, когато той не само прозира тази връзка, а се е старал да изгради практически в тази връзка педагогиката на Валдорфското училище, и сега при общия резултат на карцинома на цивилизацията в средна Европа настъпват състояния, които, както Вие сами те ще разберете днес, застрашават вероятно твърде много това, което е педагогика на Валдорфското учили ще, ако даже не ще я направят невъзможна.
към текста >>

195. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Преди няколко години, когато се нуждаех от усилване на духовното възприятие, за мен беше крайно важно да се пренеса в една такава ситуация от младостта: бях на единадесет години и от училището ми дадоха учебник.
Завчера ви посочих какво значение може да има повторното връщане към преживяното в младостта. В това отношение вие можете да получите дълбоко отиващо усещане, ако отново вземете в ръце «Мистерийните драми» и още веднъж - сега може би с по-голямо разбиране, отколкото преди - прочетете това, което се говори там за събитията от младостта на Йохан. Въпросът е, че човек може да направи своята вътрешна същност особено подвижна, интензивно възприемчива по отношение на самия себе си, когато той действително се връща към своята младост. Казах ви: трябва да се вземат старите учебници, по които човек се е учил или може би не се е учил някога, трябва отново да се вземат в ръце и да се пренесе в това учене или неучене - работата не е в това, научил ли е тогава нещо човек или не, а в това, да се пренесе в тогавашното състояние: тук всеки има собствен опит. Преди няколко години, когато се нуждаех от усилване на духовното възприятие, за мен беше крайно важно да се пренеса в една такава ситуация от младостта: бях на единадесет години и от училището ми дадоха учебник. Първото, което стана - това беше случайност, - беше следното: преобърна се мастилницата и така изцапа две страници, че беше невъзможно вече да се прочетат. Това е действието. Това действие от преди много години често го преживявах отново, този учебник с развалени страници, с всичко, което понесох при това, защото в бедното семейство учебникът трябваше отново да бъде купен.
към текста >>

196. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Даже Парацелз - личност, живяла много по-късно от тези, за които говорих по-горе, - за да научи най-важното от това, което е искал да научи, не е отишъл във висшето училище; не казвам, че не е учил във висше училище, защото е учил и няма да кажа нищо против следването във висше училище.
Даже Парацелз - личност, живяла много по-късно от тези, за които говорих по-горе, - за да научи най-важното от това, което е искал да научи, не е отишъл във висшето училище; не казвам, че не е учил във висше училище, защото е учил и няма да кажа нищо против следването във висше училище. Но за да научи най-важните неща, които е искал да знае, той не е ходил във висшето училище, а там, където са можели да му разкажат за по-важните неща. Ходил е например при хора като миньори в рудниците и по този начин е придобил голяма част от своето познание.
към текста >>

Но за да научи най-важните неща, които е искал да знае, той не е ходил във висшето училище, а там, където са можели да му разкажат за по-важните неща.
Даже Парацелз - личност, живяла много по-късно от тези, за които говорих по-горе, - за да научи най-важното от това, което е искал да научи, не е отишъл във висшето училище; не казвам, че не е учил във висше училище, защото е учил и няма да кажа нищо против следването във висше училище. Но за да научи най-важните неща, които е искал да знае, той не е ходил във висшето училище, а там, където са можели да му разкажат за по-важните неща. Ходил е например при хора като миньори в рудниците и по този начин е придобил голяма част от своето познание.
към текста >>

197. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Млад човек, едва завършил училище, записва такива неща, като «Организация на света», «Химическата сватба на Християн Розенкройц», и ни струва голямо усилие да схванем вътрешния смисъл на тези трудове.
Валентин Андреа[2] е физическият писател на тази «Химическа сватба»; година преди да се разрази тридесетгодишната война е била написана тази «Химическа сватба» от Валентин Андреа. Обаче никой, който познава биографията му, не би се усъмнил, че този Валентин Андреа, който впоследствие станал филистерски пастор и написал разни елейни книги, не е писал «Химическата сватба». Безсмислено е да се вярва, че Валентин Андреа е написал «Химическата сватба». Само сравнете «Химическата сватба», или «Организация на света», или другите трудове на Валентин Андреа - физически това е една и съща личност - с всичко сантиментално сладко, твърде елейно, което е написал в по-късния си живот пастор Валентин Андреа, носещ само същото име. Имаме във висша степен забележителен феномен! Млад човек, едва завършил училище, записва такива неща, като «Организация на света», «Химическата сватба на Християн Розенкройц», и ни струва голямо усилие да схванем вътрешния смисъл на тези трудове. Самият той съвсем нищо не разбира от това, за което по-къс-но си и признава: той се превръща в елейно-мазен пастор! И това - същият този човек! Достатъчно е да вземем само този факт, за да се повярва в това, което казах тогава: «Химическата сватба» не е написана от човек, или само дотолкова е написана от човек, доколкото изпълненият със страх таен секретар на Наполеон е писал писмата му. Обаче Наполеон все пак е бил човек, здраво стоящ на земята, бил е физическа личност. Писалият «Химическата сватба» не е бил физическа личност, той е използвал този «секретар», превърнал се впоследствие в мазния пастор Валентин Андреа.
към текста >>

198. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_232 Мистерийни центрове

Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
1899 - 1904 г. Преподавателска дейност в основаното от В. Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>

В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>

199. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924 GA_233a Великденският празник

Обаче голяма част от първоначалното съдържание, вложено и закодирано в тези годишни празници, е вече напълно изгубена.
И така, ако направим стъпката от земните тайни към космическите тайни, от земното познание към космическото познание, ние можем да вникнем също и във вътрешната структура на годишния цикъл, който определя реда и съотношенията в нашите празници. Обаче голяма част от първоначалното съдържание, вложено и закодирано в тези годишни празници, е вече напълно изгубена.
към текста >>

200. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924 GA_233a Великденският празник

Представете си само, че едно училище има задължението да учи хората не да четат, а да фабрикуват книги, в които се използуват всевъзможните комбинации на а б в г : аб, ав, аг, и т.н.
В логиката на преподаването, т.е. в училищната логика, особено с напредването на интелектуалистичната епоха настъпи нещо странно. Представете си само, че едно училище има задължението да учи хората не да четат, а да фабрикуват книги, в които се използуват всевъзможните комбинации на а б в г : аб, ав, аг, и т.н. с други думи, без да използуват буквите, за да вникнат в богатия смисъл на света: тогава те биха навлезли в онзи свят, който е типичен за логиката на Аристотел. За всички логици е характерно, че те си служат с определени категории. Те ги научават наизуст, обаче не знаят откъде да започнат. То е все едно, ако един човек научи наизуст а б в г д, но му липсва всякакво умение да продължи нататък. Само четенето и вникването в космическия почерк, само то ни връща към онова елементарно съдържание на Фауст, което имаме под формата на а б в г д.
към текста >>

201. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Докато е пребивавал в този сън наяве, в сънно бодърстване, той е виждал навсякъде образи, намиращи се само в повече или по-малко символично съответствие с това, което сега ние наблюдаваме в ясни, точни очертания; в качеството си на посветен обаче, той е достигал до виждане на нещата такива, каквито ги виждаме ние сега в нашето обичайно съзнание; посветените с помощта на своето развито съзнание са могли да изучават това, което днешните деца учат в училище.
Каква е била природата и? Отговорът изумява, защото работата е там, че посветеният от Древния Изток е достигал същото съзнание, което вие имате сега! Вие го развивате по съвсем естествен начин на втората или третата година от живота си. Никой в Древния Изток не е достигал това състояние на съзнанието по естествен начин, а са го развивали в себе си изкуствено. Посветеният е трябвало да го изработи от сънищата наяве. Докато е пребивавал в този сън наяве, в сънно бодърстване, той е виждал навсякъде образи, намиращи се само в повече или по-малко символично съответствие с това, което сега ние наблюдаваме в ясни, точни очертания; в качеството си на посветен обаче, той е достигал до виждане на нещата такива, каквито ги виждаме ние сега в нашето обичайно съзнание; посветените с помощта на своето развито съзнание са могли да изучават това, което днешните деца учат в училище. И различието не е било в съдържанието. Разбира се , на тях не са им били известни абстрактните форми на буквите, които имаме сега: писмените знаци са се намирали в много по-тясна връзка с предметите и процесите в Космоса. Четене и писане, въпреки това, са изучавали в онези дни само посветените, защото писмо и четмо могат да се изучават, само ако притежаваш това ясно интелектуално съзнание, което е естествено за съвременния човек.
към текста >>

202. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

" Защото ако Пазачът на прага предостави безпрепятствен достъп в духовния свят на такива души, те биха преминали прага и биха встъпили в духовния свят с понятията, с които ги е снабдила съвременната цивилизация, съвременното училище, съвременното възпитание, - с тези понятия и идеи, с който човек сега е принуден да живее, като започне от шестгодишна възраст и, всъщност, чак до края на дните си.
След съзерцанието на разиграващата се там сцена стигаш до мисълта, която е свързана именно със зараждането на великата отговорност. Тези души, който достигат по такъв начин, в спящо състояние Пазача на прага, изискват достъп до духовния свят, преход през прага, в състояние на сън. В будно състояние това става неосъзнато или подсъзнателно. И в многобройни случаи се чува гласът на този сериозен Пазач на прага: "Ти не можеш да получиш достъп до духовния свят. Ти трябва да се върнеш назад. " Защото ако Пазачът на прага предостави безпрепятствен достъп в духовния свят на такива души, те биха преминали прага и биха встъпили в духовния свят с понятията, с които ги е снабдила съвременната цивилизация, съвременното училище, съвременното възпитание, - с тези понятия и идеи, с който човек сега е принуден да живее, като започне от шестгодишна възраст и, всъщност, чак до края на дните си.
към текста >>

Тези понятия и идеи притежават тази особеност: ако човек встъпи с тях в духовния свят (подобно на това, как той е извършвал с тях своето развитие, израстването си в съвременната цивилизация и училище), той ще се окаже парализиран по отношение на душата си.
Тези понятия и идеи притежават тази особеност: ако човек встъпи с тях в духовния свят (подобно на това, как той е извършвал с тях своето развитие, израстването си в съвременната цивилизация и училище), той ще се окаже парализиран по отношение на душата си. И връщането му във физическия свят ще стане тогава в мисловна и идейна пустота. Ако Пазачът на прага не отблъскваше по най-строг начин душите на твърде много съвременни хора и допуснеше тези души в духовния свят, то тогава те, при връщането си обратно в будно състояние, биха изпитали такова чувство: аз не съм в състояние да мисля, моите мисли нямат съприкосновение с мозъка, аз съм принуден да живея без мисли. Със света на абстрактните идеи, който човек привързва към всичко в действителния живот може да се влезе в духовния свят, но да се излезе оттам е невъзможно. И когато видиш тази сцена, която много души днес действително преживяват на сън, тогава си казваш: о, само ако можех да оградя тези души от изпитанията при умирането на всичко това, което те преживяват на сън! Защото ако това състояние пред лицето на Пазача на прага би продължило достатъчно дълго, - тоест ако човешката цивилизация дълго би пребивавала в това, което днес се изучава в училищата и го пренасят в качеството му на предания през цивилизацията, то тогава животът би възникнал от сънното състояние.
към текста >>

Тук не трябва да произнасяме диалектически тиради за непълноценността на теориите на съвременната наука: ние се съсредоточихме върху това, в какво положение пред Пазача на прага се оказва човек благодарение на тези теории и използването им в обикновеното училище.
Тук не трябва да произнасяме диалектически тиради за непълноценността на теориите на съвременната наука: ние се съсредоточихме върху това, в какво положение пред Пазача на прага се оказва човек благодарение на тези теории и използването им в обикновеното училище. Ако по време на тези събрания приемем всичко казано сериозно (имайки в предвид собствената си душа), то тогава тази рождественска среща ще стане за нашите души този мощен импулс, който е необходим за това, за да могат хората в следващото си въплъщение действително да се срещнат с Пазача на прага. Това означава, че и цивилизацията като такава ще съумее да се представи тогава пред Пазача на прага.
към текста >>

203. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Когато такъв човек отиде на училище, той не знае, как да се справи с това, което учителите искат от него.
А сега ние се намираме при втория земен живот. Това, което идва като радост от любовта, в третия земен живот то се превръща, както видяхме, в едно открито, свободно сърце, което привлича света към нас, което ни дава едно свободно, пълно с разбиране чувство за всичко красиво, истинно, добро. Това, което се разлива от другите хора към нас като безразличие и каквото изпитваме чрез това в даден земен живот, за следващия, т.е. за третия земен живот то прави от нас хора, които не знаят как да се справят със себе си. Когато такъв човек отиде на училище, той не знае, как да се справи с това, което учителите искат от него. Когато стане по-възрастен, той не знае дали да стане шлосер или придворен съветник. Той съвсем не знае, какво да прави със себе си в живота. Такъв човек върви всъщност без посока в живота. По отношение на неговото възприемане на външния свят той не е чак толкова нечувствителен. Той може да разбира например музиката, но не изпитва никаква радост от нея.
към текста >>

И когато говорим днес за Валдорфска педагогика в училище, ние естествено трябва да държим сметка за съвременната цивилизация.
И когато говорим днес за Валдорфска педагогика в училище, ние естествено трябва да държим сметка за съвременната цивилизация. Ние не можем току така с пълна откритост да възпитаваме така, че да предизвикаме съзнание за повтарящите се земни съществувания, защото днес хората нямат даже и едно смътно чувство за повтарящите се земни съществувания. Но импулсите, които са заложени именно в педагогиката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело. Защото хората, които са били мразени и по отношение на които са били извършени дела от омраза, трябва отново да се намират някъде в заобикалящия свят. И постепенно в следващите столетия възпитанието ще бъде поставено все повече в самия живот. При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането.
към текста >>

Но импулсите, които са заложени именно в педагогиката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело.
И когато говорим днес за Валдорфска педагогика в училище, ние естествено трябва да държим сметка за съвременната цивилизация. Ние не можем току така с пълна откритост да възпитаваме така, че да предизвикаме съзнание за повтарящите се земни съществувания, защото днес хората нямат даже и едно смътно чувство за повтарящите се земни съществувания. Но импулсите, които са заложени именно в педагогиката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело. Защото хората, които са били мразени и по отношение на които са били извършени дела от омраза, трябва отново да се намират някъде в заобикалящия свят. И постепенно в следващите столетия възпитанието ще бъде поставено все повече в самия живот. При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането. Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза. И ще се види, че чрез една така конкретно приложена любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли.
към текста >>

204. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Училището даже ще има задачата, - ако то е истинско училище, - да доведе до развитие онова в човека, което той донася със себе си, слизайки от духовния свят във физическото земно съществуване.
Училището даже ще има задачата, - ако то е истинско училище, - да доведе до развитие онова в човека, което той донася със себе си, слизайки от духовния свят във физическото земно съществуване. Така че онова, което човек носи по-нататък със себе си в живота, повече или по-малко съдържа признаците на наследствеността, според това, дали той може да преодолее или не тези признаци.
към текста >>

205. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Близо до тях имало друга маса, където седял един познат и на тях професор, един професор във висше училище.
Очарователна за него била също играта и пеенето на певицата Милдер[11]. А по отношение на певеца Фогел[12] казал, че искал да се запознае с него, само за да може да падне пред него на колене, толкова очарован бил той от неговото представяне. Шуберт и Шпаун отишли в локала Бюргерстюбл във Виена. Мисля, че с тях е имало и един трети, който сега ми избягва от паметта. Те седели съвсем спокойно, но от време на време много ентусиазирано говорели за онова, което били изживели вечерта в операта. Близо до тях имало друга маса, където седял един познат и на тях професор, един професор във висше училище. Той се изчервил, когато чул ентусиазирания разговор за операта на Глук. Червенината ставала все по-силна. След това започнал да мърмори. След като помърморил известно време, а Шубертовата компания не му обърнала внимание, той започнал страшно да буйства, да ругае и извикал през масата, сочейки към Шубертовото общество: - И между другото цялата «Ифигения» е един боклук, това не е никаква истинска музика, а Милдер въобще не е никаква певица, тя няма никакъв диапазон, нито трилер, тя не може да пее. А що се отнася до Фогел, той ходи, като че стъпва върху пода със слонски крака!
към текста >>

206. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

На мен ми се струва, че както едва тогава разбираме последния живот на Земята на Фридрих Теодор Фишер, когато можем да го видим в основата на неговия арабизъм, по същия начин можем да разберем голямата особеност на Шубертовата музика, а именно задкулисната основа на неговите песенни композиции, само тогава, когато - аз не съм построил тези неща, те са резултат на самите факти, - с помощта на ясновидството констатираме, че тук имаме една духовна азиатска природа, известно време греяна от слънцето на пустинята, след това пречистена в Европа, преминала през духовния свят между смъртта и едно ново раждане и след това преродена в чиста човечност, независимо от всички изкуствени социални връзки, в един беден училищен учител.
На мен ми се струва, че както едва тогава разбираме последния живот на Земята на Фридрих Теодор Фишер, когато можем да го видим в основата на неговия арабизъм, по същия начин можем да разберем голямата особеност на Шубертовата музика, а именно задкулисната основа на неговите песенни композиции, само тогава, когато - аз не съм построил тези неща, те са резултат на самите факти, - с помощта на ясновидството констатираме, че тук имаме една духовна азиатска природа, известно време греяна от слънцето на пустинята, след това пречистена в Европа, преминала през духовния свят между смъртта и едно ново раждане и след това преродена в чиста човечност, независимо от всички изкуствени социални връзки, в един беден училищен учител.
към текста >>

207. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Това, което му се предлага в училище, до най-широка степен му дава повод да не развива особено внимание в класа, а повече да бяга от училище.
Когато разгледаме съществените духовни черти на този живот, ние намираме, че той е син на беден човек от Ница, на един беден човек, който служи в корабоплаването, едно дете, което има малка склонност да взима участие в това, което обикновеното възпитание предлага на човека, дете, което всъщност не е добър ученик, обаче проявява жив интерес към най-разнообразните човешки дела. Това, което му се предлага в училище, до най-широка степен му дава повод да не развива особено внимание в класа, а повече да бяга от училище. Но когато може да получи някоя книга, която му вдъхва интерес, тогава - въпреки че иначе предпочита да скита по брега на морето или из горите, когато учителят преподава на децата за света - той не може да бъде откъснат от една такава книга, която е събудила неговия особен интерес. Тогава легнал по гръб на Земята, с корем обърнат към Слънцето, той може дълго време да лежи, изцяло потънал в една такава книга, забравяйки дори да яде.
към текста >>

208. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

да слизат от духовния свят и по някакъв начин да си намират 17, 18-годишни тела - естествено сега аз казвам нещо парадоксално, - или поне ако на хората би било спестено да минат през устроеното по днешния начин училище, тогава вие бихте открили, че сред днешните хора биха могли да се появят някогашните посветени.
Сега аз се връщам към въпроса: - Къде са предишните посветени? Защото човек ще каже, че ги няма сега. Да, мои мили приятели, ако днес би била дадена по-голяма възможност хората да се раждат направо на 17, 18 години - в това отношение аз трябва да кажа нещо парадоксално, - да се раждат 17, 18-годишни, т.е. да слизат от духовния свят и по някакъв начин да си намират 17, 18-годишни тела - естествено сега аз казвам нещо парадоксално, - или поне ако на хората би било спестено да минат през устроеното по днешния начин училище, тогава вие бихте открили, че сред днешните хора биха могли да се появят някогашните посветени. Но също както на посветените не им е възможно да се нахранят при обикновените земни условия с парче лед, когато те се нуждаят от хляб, така също не е възможно мъдростта на древното време непосредствено да се прояви във формата, както хората очакват това, да се манифестира в едно тяло, което е възпитано до 17-та, 18-та година в смисъла, в който днешната цивилизация изисква това. Това е невъзможно в целия свят, не е възможно там, където царува цивилизацията. Тук се касае за неща, които въобще се намират абсолютно вън от зрителния кръг на днешния образован човек.
към текста >>

209. Рудолф Щайнер – Живот и произведения GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
1899 - 1904 г. Преподавателска дейност в основаното от В. Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>

В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>

210. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

н., те са добре осведомени, защото са учили това в училище.
Възможно е да се запознаем с хора, които например познават древните гръцки държавници по-добре, отколкото съвременните държавници. Когато ги запитаме за някого като Перикъл, Алчибиад или Милтиад и т. н., те са добре осведомени, защото са учили това в училище. Когато ги запитаме за нещо, което става по същия начин в днешно време, те знаят твърде малко за него.
към текста >>

211. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

н.. Те са учили относително много, посещавали са гимназия, реално училище, даже университета - наистина, аз не казвам това иронично, а във връзка с всичко, което съм казал вече за такива понятия, - те са станали всъщност много умни хора.
Достатъчно е само да вземете под внимание, колко голямо е днес числото на онези хора, които са станали гимназиални учители, чиновници и т. н.. Те са учили относително много, посещавали са гимназия, реално училище, даже университета - наистина, аз не казвам това иронично, а във връзка с всичко, което съм казал вече за такива понятия, - те са станали всъщност много умни хора.
към текста >>

Искам да ви приведа два случая: Имаше един човек, който беше учител по история в едно висше училище, един много умен човек, който като учител по история можеше да впечатлява даже само със своето същество.
Искам да ви приведа два случая: Имаше един човек, който беше учител по история в едно висше училище, един много умен човек, който като учител по история можеше да впечатлява даже само със своето същество. Когато обгърна с поглед неговия живот до момента, до който при него са действали кармическите изисквания през тази неутрална зона тук /виж рис. стр 193/, т. е. до началото на 30-те години, аз мога да кажа, че остротата на неговия ум вече се е проявила. Той беше един от много умните хора, даже от извънредно умните хора на съвремието. Но в момента, в който той навлезе в тази област, неговият остър ум вече не му помагаше; тогава онова, което се случваше с моралните му импулси стана съмнително.
към текста >>

212. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

И ако в моята «Автобиография» бих имал повод да говоря върху подобни неща, бих казал: - Всичко, всичко в моята младост беше насочено натам - да не мина по онзи път на образование, по който минах през реалното училище във Виенер Нойщадт, а през гимназията.
Всъщност това остана свързано с този орден. И вече мога да кажа: - защо в такива връзки, които трябва да бъдат разкрити тук сега, да не могат да се направят също и малки лични забележки, които не можеха да се включат в моята «Автобиография», - аз бих искал да кажа: - Онова, което трябваше да ме научи да познавам някои взаимовръзки в това направление - други взаимовръзки се получиха всъщност от съвършено други направления - беше, че в моя живот, до моята ваймарска епоха пред очите ми непрекъснато се появяваше цистерциенският орден и все пак по определен начин постоянно бях държан далеч от този орден. Аз израснах, така да се каже, в сянката на цистерциенския орден, който има важни клонове около Виенер Нойщадт. Свещениците от този орден бяха онези, които възпитаваха по-голямата част от младежите в областта, в която израснах. Постоянно виждах одеждата на цистерциенския орден - бялото расо, бялата служебна дреха с черния пояс, ние го наричаме «стола». И ако в моята «Автобиография» бих имал повод да говоря върху подобни неща, бих казал: - Всичко, всичко в моята младост беше насочено натам - да не мина по онзи път на образование, по който минах през реалното училище във Виенер Нойщадт, а през гимназията. По онова време това беше една цистерциенска гимназия. И силите, които едновременно ме привличаха и отблъскваха, бяха забележителни.
към текста >>

213. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Виждате ли, ако вземем именно по-възрастните ученици на Валдорфското училище, онези, които се намират в по-горните класове, ние намираме както при момчетата така и при момичетата, че те бързо напредват по пътя на тяхното духовно-душевно развитие, но че поради самото това обстоятелство на тези младежи не им е по-лесно, а напротив много по-трудно, защото става по-сложно вътрешно да се овладее живота.
Виждате ли, ако вземем именно по-възрастните ученици на Валдорфското училище, онези, които се намират в по-горните класове, ние намираме както при момчетата така и при момичетата, че те бързо напредват по пътя на тяхното духовно-душевно развитие, но че поради самото това обстоятелство на тези младежи не им е по-лесно, а напротив много по-трудно, защото става по-сложно вътрешно да се овладее живота. Възможностите се разширяват, стават по-големи. И докато иначе в обикновения ход на живота днес съвсем не е някаква голяма задача - като оставим настрана някои изключения, - за онези, които са възпитатели и учители на подрастващото поколение да намерят средства и пътища, за да могат да дадат правилен съвет, даването на такъв съвет се затруднява именно тогава, когато се съдейства за напредъка на децата във Валдорфското училище, защото напред изпъква общочовешкото и защото далечината на кръгозора, който се усвоява, поставя пред очите на душата по-голям брой възможности.
към текста >>

И докато иначе в обикновения ход на живота днес съвсем не е някаква голяма задача - като оставим настрана някои изключения, - за онези, които са възпитатели и учители на подрастващото поколение да намерят средства и пътища, за да могат да дадат правилен съвет, даването на такъв съвет се затруднява именно тогава, когато се съдейства за напредъка на децата във Валдорфското училище, защото напред изпъква общочовешкото и защото далечината на кръгозора, който се усвоява, поставя пред очите на душата по-голям брой възможности.
Виждате ли, ако вземем именно по-възрастните ученици на Валдорфското училище, онези, които се намират в по-горните класове, ние намираме както при момчетата така и при момичетата, че те бързо напредват по пътя на тяхното духовно-душевно развитие, но че поради самото това обстоятелство на тези младежи не им е по-лесно, а напротив много по-трудно, защото става по-сложно вътрешно да се овладее живота. Възможностите се разширяват, стават по-големи. И докато иначе в обикновения ход на живота днес съвсем не е някаква голяма задача - като оставим настрана някои изключения, - за онези, които са възпитатели и учители на подрастващото поколение да намерят средства и пътища, за да могат да дадат правилен съвет, даването на такъв съвет се затруднява именно тогава, когато се съдейства за напредъка на децата във Валдорфското училище, защото напред изпъква общочовешкото и защото далечината на кръгозора, който се усвоява, поставя пред очите на душата по-голям брой възможности.
към текста >>

Ето защо за учителите във Валдорфското училище, след като кармата ги е довела до тази професия, е необходимо от тяхна страна да усвоят широк кръгозор, обширно познание на света, ширина на чувстването на света, далновидност.
Ето защо за учителите във Валдорфското училище, след като кармата ги е довела до тази професия, е необходимо от тяхна страна да усвоят широк кръгозор, обширно познание на света, ширина на чувстването на света, далновидност. Всички педагогически правила и подробности са много по-маловажни на това място отколкото далновидността. И можем вече да кажем: - При нещо подобно като кармата на един такъв учител отново се показва, как се откриват много повече възможности отколкото иначе. Такъв един младеж или дете не поставя на учителя определени, а разнообразни, на всички посоки диференцирани загадки. За всичко, което съществува като кармически предпоставки, които тласкат към антропософията, най-добре можем да предизвикаме едно разбиране, когато не говорим педантично очертано, а когато повече загатваме такива неща и повече охарактеризираме атмосферата, в която живеят и се развиват антропософите.
към текста >>

Някой, който е минал през училище, станал е учен - примери има достатъчно много в Антропософското общество, - когато се пробуди антропософски, чувства извънредно голям стремеж да опровергае материализма, да води борба против материализма, да каже всичко възможно против материализма.
Някой, който е минал през училище, станал е учен - примери има достатъчно много в Антропософското общество, - когато се пробуди антропософски, чувства извънредно голям стремеж да опровергае материализма, да води борба против материализма, да каже всичко възможно против материализма. Той започва да води борба против материализма, да го опровергава, вярва може би именно чрез това, че стои истински в течението на Михаил. Най-често това не се удава и може да се каже, че онези неща, които се казват против материализма, се казват много често от една добра воля, но те всъщност не успяват; те не правят никакво впечатление върху онези, които са материалисти в теоретическо и в практическо отношение. Защо е така? Това именно е, което възпрепятства яснотата на преценките.
към текста >>

214. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Когато завърших вече основното училище, аз едва ли не станах ученик на една гимназия на цистерциенския орден само благодарение на това, че, както описах в моята автобиография, моите родители ме изпратиха в реалното училище.
Но цистерциенският орден, както и другите ордени сред католическото развитие са преминали в упадък, но в това преминаване в упадък се крият повече външни неща. Индивидуалностите, когато те продължават ценни направления, даже извънредно ценни също и за антропософията, понякога биват поставени в определени отношения, към които те всъщност не принадлежат; но въпреки това животът, кармата ги довежда в тях. Така аз трябваше винаги да намирам за странно, че - от моята младост до определено време - винаги се натъквах на нещо от цистерциенския орден. Когато завърших вече основното училище, аз едва ли не станах ученик на една гимназия на цистерциенския орден само благодарение на това, че, както описах в моята автобиография, моите родители ме изпратиха в реалното училище. Беше нещо твърде самопонятно, че бих могъл да стана ученик на тази гимназия. Но не станах, естествено също поради добри кармически причини.
към текста >>

Обаче реалното училище, в което учех, се намираше само на пет крачки от гимназията на цистерциенския орден.
Обаче реалното училище, в което учех, се намираше само на пет крачки от гимназията на цистерциенския орден. Поради това всъщност познавахме всички тези все още отлично работещи цистерциенски учители. Не е нужно да се говори за ордена, а за отделните индивидуалности. И днес още с дълбоко задоволство мисля за един такъв свещеник[4] от цистерциенския орден, който преподаваше в горепосочената гимназия немска литература с голямо въодушевление и аз виждам пред себе си ордена с всички негови индивидуалности в онази улица, която във Винер-Нойщадт се нарича алея, където професорите винаги отиваха да се разхождат, преди да започнат занятията - тези свещеници на цистерциен
към текста >>

215. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Вижте как кармата действа, как тя действа в тази индивидуалност: Бие на очи, че това момче изучава вън от училището много бързо испанския език, само защото бащата случайно има предпочитание към него - това показва отново кармата, - бързо изучава в толкова ранна младост един толкова отдалечен от неговия език.
Вижте как кармата действа, как тя действа в тази индивидуалност: Бие на очи, че това момче изучава вън от училището много бързо испанския език, само защото бащата случайно има предпочитание към него - това показва отново кармата, - бързо изучава в толкова ранна младост един толкова отдалечен от неговия език. Това означава едно пълно повлияване на цялото душевно устройство. Така че този основен тон на затворничеството, където го беше довело разбунтуването против испанците, изплува в неговата душа чрез това, че испанският език оживява в него и прониква неговите идеи, неговите мисли. Именно това, което беше най-горчивото през време на затворническия живот, то идва в онази подсъзнателна област, където царува именно говорът, езикът. Едва когато влиза в университета, той се занимава малко с естествена наука, защото времето изисква това. За да бъде някой образован човек в нашето време, той трябва да познава нещо от естествената наука.
към текста >>

216. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
1899 - 1904 г. Преподавателска дейност в основаното от В. Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>

В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>

217. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Въпросът съвсем не се касае за отделните части; от първоначалното вещество на този приятел не е останало нищо.
- Как е възможно това? - Отделните пчели не притежават никаква способност да познават човека, а пчелното семейство не е друго, освен сбор от отделните пчели! - Това обаче не е вярно, пчелното семейство съвсем не е сбор от отделните пчели. Аз употребявам следното сравнение: Имало е двама човеци преди две десетилетия. Единият отишъл в Америка, другият останал там, където е бил по-рано; първият се завръща след 15 години от Америка и отново познава своя приятел. Въпросът съвсем не се касае за отделните части; от първоначалното вещество на този приятел не е останало нищо. Така и при пчелите не става въпрос за отделните пчели, а за интелигентността на пчелното семейство, а тя не се различава особено от тази на човека. И ние като човеци сме нещо различно от нашите клетки, от нашите отделни органи. И както от онези приятели, които преди 10 години са присъствали на моите лекции, тук не съществува вече нищо физическо, а само тяхната духовно-душевна същност, така и при Луната не съществува вече онова вещество, което някога е излязло от Земята, то отдавна вече неколкократно се е сменяло в Космоса. Напротив останали са духовните същества, които са населявали Луната. Как въпреки това тези същества са продължили да действат върху земното човечество, това съвсем ясно се показва пред едно действително инициационно наблюдение.
към текста >>

218. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Когато се разглежда тази възраст, в която децата ходят на училище, се виждат тайните на Меркурий.
Както Слънцето свети през мъглата, така просветват мировите тайни през собственото етерно тяло, което човек наблюдава, когато животът се представя там в първия жизнен период. Това, което днес ви разказвам, мои мили приятели, за изоставянето на своите недостатъци, своите лоши постъпки, каквото ви разказах за лунните обитатели, това стои в книгата на живота от първия жизнен период. Погледне ли човек с имагинацията, с инспирацията и с интуицията детството си, си казва: - Тази книга на живота има седем глави. В първата глава се обхваща нашето начално детство и лунните тайни. Втората глава обхваща възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост, там са тайните на Меркурий. Когато се разглежда тази възраст, в която децата ходят на училище, се виждат тайните на Меркурий. На медиците е познато, че това е възрастта, когато се прекарват детските болести. Това е най-здравата възраст в човешкия живот. Смъртността е относително минимална, когато се разглежда цялото човечество. Зад този жизнен период се показват тайните на Меркурий, така че когато някой - това обикновено не е обичайно, но би могло да бъде възможно - бъде посветен на осемнадесет години, чрез своето посвещение той би могъл да види лунните и меркуриевите тайни. Когато човек стане по-възрастен и погледне назад към периода от 14 до 21 г.
към текста >>

219. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

В Северна Африка имаше още училища, подобни на училището, в което се беше образовал свети Августин[3]; но това беше в едно по-късно време, когато училището вече беше станало декадентно.
Нека да вземем един друг пример. Една индивидуалност, която за тогавашното време беше придобила стабилно образование през времето, когато на Земята през Северна Африка към Испания се разпространява Исляма. В Северна Африка имаше още училища, подобни на училището, в което се беше образовал свети Августин[3]; но това беше в едно по-късно време, когато училището вече беше станало декадентно. Тази личност учеше много неща, които бяха характерни за тези училища, където се съдържаше още много от старите мистерии, но то беше стигнало вече до упадък. След това тази индивидуалност беше достигнала Испания и там се свърза не с новата, а със старата юдейска кабалистика, прие много от ранната, не от късната кабалистика и стана един дух, който изпълни душата си с манихейско-кабалистични знания. Тази индивидуалност продължи развитието си през живота между смъртта и едно ново раждане и то особено в обществото на съществата, които имаха общо с марсовото битие. В марсовата сфера тя си усвои известен агресивен характер, но освен този агресивен характер, също и лекота езиково да третира всички възможни проблеми, които се съдържаха в душата й от нейните предишни земни животи. С тези качества тя се роди през осемнадесето столетие като Волтер.
към текста >>

220. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Във Валдорфските училища ние искаме да поправим най-големите грешки, затова в нашето училище между другото въведохме този друг начин да се учим да четем и пишем.
Следователно до нещо, в което има малки демони, което е напълно неестествено, към нещо така чуждо както всички тези букви от нашата азбука, се довежда детето през шестата, седмата му година. Какво отношение към човешкия живот може да има едно А или Б в този образ, както го допускаме до нас като деца? Съвсем никакво, не и минималното! В стария Египет поне е имало една картинна азбука, където картината, която се е рисувала е имала прилика с действителността и до съзнанието се е довеждало, че онова, което се е рисувало е имало отношение към действителността. Днес азбуката се изучава като нещо съвсем чуждо на живота. Във Валдорфските училища ние искаме да поправим най-големите грешки, затова в нашето училище между другото въведохме този друг начин да се учим да четем и пишем. Какво обаче се изгонва от човека, какво се умъртвява в него, когато той бива учен да пише и чете по съвременния начин, това не може да се прецени, когато има стремеж всичко да се преценява само материалистически, да се живее в света само с обикновеното съзнание.
към текста >>

Всъщност всяко кармическо разглеждане се профанира, когато се прави с настроение, пороизлизащо от днешното образование, от днешната цивилизация, от съвременното училище и т.
Отново виждате как кармата действа дори до там, където два последователни земни живота са така различни един от друг, както животът на ирландския посветен и този на Виктор Юго. Не трябва да се търсят проявите на кармата във външната прилика, а трябва да се разгледа това, което в дълбините на човешкото същество се пренася чрез кармата от един земен живот в друг. И за да се разгледа кармата на отделния човек, да, дори собствената карма и днес е необходимо правилното настроение, правилната душевна нагласа. Всъщност всяко кармическо разглеждане се профанира, когато се прави с настроение, пороизлизащо от днешното образование, от днешната цивилизация, от съвременното училище и т. н.. Да се спечелят възгледи относно кармата, всъщност би трябвало да стане с едно свято настроение, едно изцяло проникнато от набожност настроение. Всеки път, когато се пристъпи към една кармическа истина човек би трябвало да изпита в душата си, като че ли повдига крайчето на воала на Изида. Защото всъщност точно кармата разкрива по един най-близък на човека начин онова, което представляваше Изида, която е известна с изречението: «Аз съм това, което е било, което е и което ще бъде»[4]. Това обаче пресреща човека по начин, който би трябвало да е близък до човешката душа при разглеждането на човешката карма. И всъщност едва когато по този начин, както напривихме сега, се разгледа кармата, както тя се проявява в световно историческото развитие и чрез това си изградим необходимото свещено настроение за разглеждането на кармата, едва тогава може по правилния начин, с правилната душевна нагласа да се разгледа това, което може би е собствената съдба и да се види как тази съдба се формира като собствена карма и как се е изградила от предишните земни животи във взаимодействие с това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане в духовните звездни сфери.
към текста >>

221. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Понеже за Карл Велики толкова много се е учило в училище, би трябвало цял куп от представи сега да изникне в душите на уважаемите слушатели!
В бъдеще историческите разглеждания трябва да се свързват с целия човек, трябва да направят видимо, как от една земна епоха в друга самият човек пренася онова, което живее като импулси в историята, в историческото развитие. Нека разгледаме времето, когато в Европа живееше Карл Велики, който управляваше от 768 до 814. Извикайте пред душата си за един момент всичко това, което знаете за историческата дейност на Карл Велики. Понеже за Карл Велики толкова много се е учило в училище, би трябвало цял куп от представи сега да изникне в душите на уважаемите слушатели! Едновременно с този Карл Велики и с всички неща, които сега ще се издигнат в душите на уважаемите слушатели, оттатък в Ориента живееше една много значителна личност - Харун ал Рашид. Произлязъл напълно от събраното в мохамеданството тогавашно образование, той беше обхванат от идеята да концентрира това ориенталско образование в един център, в един образователен център, за който особено да полага грижи. И в този двор се е правило изключително много, защото там се събираше всичко, което представляваше върхът на физически, астрономически, алхимични, химически, географски и др. стремежи на тогавашното време. Художествени, литературни, исторически, педагогически стремежи, всичко се втичаше в двора на Харун ал Рашид.
към текста >>

222. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Докато това би могло да се вярва, от начина, по който се изграждаха отношенията на този господин с неговите ученици - той с всичкия си ентусиазъм, с всяка фибра на душата си се намираше вътре, така че изглеждаше, че преподаването го удовлетворява, - изведнъж се разбра, че той беше извънредно радостен повече да не трябва да преподава, защото беше назначен за директор на едно много по-малоценно училище от това, в което той преди преподаваше.
Аз лично познавах една друга личност, също един учител. Той беше още по-уважаван от този другия, за когото ви разказах, беше извънредно много уважаван от учениците. Учениците имаха представа за него, че той е най-големия мъдрец, който в настоящето изобщо съществува в света. - Въпросният човек правеше такова впечатление върху своите ученици - не върху всички, например не и върху мен, но това е личен въпрос, това е частна работа, то не е характерно. Случи се нещо много забележително. Докато това би могло да се вярва, от начина, по който се изграждаха отношенията на този господин с неговите ученици - той с всичкия си ентусиазъм, с всяка фибра на душата си се намираше вътре, така че изглеждаше, че преподаването го удовлетворява, - изведнъж се разбра, че той беше извънредно радостен повече да не трябва да преподава, защото беше назначен за директор на едно много по-малоценно училище от това, в което той преди преподаваше. Той беше радостен да може, да поеме директорските задължения, които бяха по-тривиални от преподаването. И най-очевидното, най-фрапиращото беше, че същият този човек, който с въодушевление можеше да говори за Омир и Есхил, който по чудесен начин обясняваше географията на своите ученици, че същият този човек достигна до една тривиално-партийна дейност. Нещо неразбираемо!
към текста >>

От единия живот човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, след това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд.
Те застават в живота като личности, които индивидуално слабо са засегнати от живота, а животът ги обгръща само външно. Когато животът им предлага повече тривиалности, те така свикват с тривиалното, доволни са от него, че нищо не разтърсва душата им. Ако става въпрос само за ума, за способността за разбиране - колко много хора биха станали днес антропософи! Защото днес милиони и повече хора са достатъчно умни за да станат антропософи. Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема живота повърхностно, тя съвсем не се докосва до живота, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност. От единия живот човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, след това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд. Такива неща се случват в нашия живот.
към текста >>

223. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Там аз трябваше да разкажа, как в моята младост минах не през една гимназия, а следвах реално училище и усвоих едва по-късно гимназиалното образование.
Когато аз самият, подготвяйки Антропософското Движение, минах по един особен път на съдбата, това се показа в една съвсем странна връзка с Цистерцинския орден, който стои във връзка с Аланус аб Инсулис. Бих искал да избягна да не се образуват легенди от това, което изнасям езотерично. Касае се за това, че тези неща биват представени от езотеричното. Чрез външните събития моята съдба ме накара да насоча поглед по един твърде странен начин върху това, което могат да ни научат такива духовни връзки, каквито аз изложих сега. Може би някои от Вас познават статиите "Пътят на моя живот", които са публикувани в списанието "Гьотеанум". Там аз трябваше да разкажа, как в моята младост минах не през една гимназия, а следвах реално училище и усвоих едва по-късно гимназиалното образование. Аз самият трябва да считам това като едно странно съчетание на съдбата. Защото в града, в който прекарах моята младост, имаше само няколко крачки от гимназията до реалното училище и висеше само на косъм аз да отида не в реалното училище, а в гимназията. Обаче ако тогава в този град бих отишъл в гимназията, аз бих станал свещеник на Цистерцинския орден. В това няма никакво съмнение. Защото това беше една гимназия, в която преподаваха само цистерцинци.
към текста >>

Защото в града, в който прекарах моята младост, имаше само няколко крачки от гимназията до реалното училище и висеше само на косъм аз да отида не в реалното училище, а в гимназията.
Касае се за това, че тези неща биват представени от езотеричното. Чрез външните събития моята съдба ме накара да насоча поглед по един твърде странен начин върху това, което могат да ни научат такива духовни връзки, каквито аз изложих сега. Може би някои от Вас познават статиите "Пътят на моя живот", които са публикувани в списанието "Гьотеанум". Там аз трябваше да разкажа, как в моята младост минах не през една гимназия, а следвах реално училище и усвоих едва по-късно гимназиалното образование. Аз самият трябва да считам това като едно странно съчетание на съдбата. Защото в града, в който прекарах моята младост, имаше само няколко крачки от гимназията до реалното училище и висеше само на косъм аз да отида не в реалното училище, а в гимназията. Обаче ако тогава в този град бих отишъл в гимназията, аз бих станал свещеник на Цистерцинския орден. В това няма никакво съмнение. Защото това беше една гимназия, в която преподаваха само цистерцинци. Защото аз имах голямо влечение към тези отци, които в голяма част бяха също извън редно учени хора. Аз прочетох много от това, което тези отци бяха написали, то ме засягаше извънредно дълбоко; обичах тези отци.
към текста >>

224. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

В този живот ние имаме всичко това, което вече нашите деца получават в народното училище от модерната наука, което поглъщаме всяка сутрин като модерно образование, когато седнали на кафе четем вестник.
Как трябва да разберем например следното, което минава потресающо през нашето време? От една страна имаме близо две хилядолетия насам онова, което е било основано чрез Тайната на Голгота, имаме царуващ Христовия Импулс, имаме този Импулс тъчащ през новата цивилизация в европейските, в западните области. Но в същия този живот, през който минава този Христов Импулс стопляйки сърцата, озарявайки духовете, имаме същевременно един друг елемент. В този живот ние имаме всичко това, което вече нашите деца получават в народното училище от модерната наука, което поглъщаме всяка сутрин като модерно образование, когато седнали на кафе четем вестник. Защото вземете днешният възглед върху човека. Всичко, което науката внася в публичния живот, което може би изкуството създава, което създават другите клонове, вземете всичко това: не можем да кажем, че това е проникнато от Христовия Импулс. То върви покрай Христовия Импулс. Даже много хора полагат всички усилия, да не позволят Христовият Импулс да се влее в анатомията, във физиологията, в биологията, в историята, а да държат всичко това отделено едно от друго.
към текста >>

225. 8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

След като напуснах училището, където преподаваше този учител, съдбата ми се разви така, че аз не можах вече да се срещна с него.
Благодарение на геометричните намерения, бих могъл да кажа, благодарение на начина, по който учителят третираше геометрията, у мене можа да се събуди голям интерес за този учител. И този интерес остана в мене и личността продължи да стои през мене и тогава, когато тя почина в напреднала възраст. След като напуснах училището, където преподаваше този учител, съдбата ми се разви така, че аз не можах вече да се срещна с него. Обаче духом, като действителност, тази личност стоеше пред мене до нейната смърт и особено ясно след нейната смърт с всички подробности на нейната работа и действие.
към текста >>

226. Указания за езотеричното обучение GA_245 Указания за езотеричното обучение

От съдържанието на «Езотеричното училище»
От съдържанието на «Езотеричното училище»
към текста >>

Събраните в настоящото изложение текстове от Рудолф Щайнер принадлежат към учебния материал на създаденото от него Езотерично училище между годините 1904 и 1914.
Събраните в настоящото изложение текстове от Рудолф Щайнер принадлежат към учебния материал на създаденото от него Езотерично училище между годините 1904 и 1914. Те представляват допълнение към тома «За историята и същността на първия отдел на Езотеричното училище 1904-1914» (Събр.Съч. 264), който съдържа всички запазени документи - писма, циркулярни писма, документи и речи, доколкото те са във връзка с изграждането и ръководството на първия отдел на тристепенно ръководеното училище.
към текста >>

Те представляват допълнение към тома «За историята и същността на първия отдел на Езотеричното училище 1904-1914» (Събр.Съч.
Събраните в настоящото изложение текстове от Рудолф Щайнер принадлежат към учебния материал на създаденото от него Езотерично училище между годините 1904 и 1914. Те представляват допълнение към тома «За историята и същността на първия отдел на Езотеричното училище 1904-1914» (Събр.Съч. 264), който съдържа всички запазени документи - писма, циркулярни писма, документи и речи, доколкото те са във връзка с изграждането и ръководството на първия отдел на тристепенно ръководеното училище.
към текста >>

264), който съдържа всички запазени документи - писма, циркулярни писма, документи и речи, доколкото те са във връзка с изграждането и ръководството на първия отдел на тристепенно ръководеното училище.
Събраните в настоящото изложение текстове от Рудолф Щайнер принадлежат към учебния материал на създаденото от него Езотерично училище между годините 1904 и 1914. Те представляват допълнение към тома «За историята и същността на първия отдел на Езотеричното училище 1904-1914» (Събр.Съч. 264), който съдържа всички запазени документи - писма, циркулярни писма, документи и речи, доколкото те са във връзка с изграждането и ръководството на първия отдел на тристепенно ръководеното училище.
към текста >>

227. Предговор към българското издание GA_245 Указания за езотеричното обучение

Указанията са давани на Езотерично училище през годините 1906-1909, когато духовният живот в Европа е бил под силното влияние на теософията - упадъчна форма на великите за времето си древни индуски учения.
Указанията са давани на Езотерично училище през годините 1906-1909, когато духовният живот в Европа е бил под силното влияние на теософията - упадъчна форма на великите за времето си древни индуски учения. Без да отчитат промените в човешкото съзнание, книгите на авторите-теософи са написани на символичен език, инстинктивно възприеман от древното безазово съзнание, но напълно неразбираем за съвременния интелект. За да ги направи разбираеми за съвременното съзнание, Рудолф Щайнер е започнал да прави тълкуване на «Светлина по пътя» от Мейбъл Колинс и на «Гласът на мълчанието» от Елена Блаватска. Само е започнал, не е продължил, защото междувременно напълно е изчезнал интересът към тези произведения и към теософията изобщо. В българското издание тези две глави от книгата са изоставени. Вместо тях са прибавени две лекции на Рудолф Щайнер от 1992 година: «Древни и съвременни методи на посвещение», която направо обосновава изоставянето на посочените глави, и «Изследване на свръхсетивните светове», в която най-пълно е развит въпросът за медитацията - такава, каквато е най-подходяща за съвременното съзнание.
към текста >>

228. За дните на седмицата GA_245 Указания за езотеричното обучение

[1] За настоящото ново издание беше използван различен текст от напечатания в тетрадка III «От съдържанието на Езотеричното училище», Дорнах 1951.
[1] За настоящото ново издание беше използван различен текст от напечатания в тетрадка III «От съдържанието на Езотеричното училище», Дорнах 1951. Една оригинална записка на Рудолф Щайнер за това не се намира в архива. Сравни за тези упражнения главата «За някои въздействия на посвещението» в «Как се постигат познания за висшите светове» (1904/05) Събр.Съч. № 10, 1975, както и лекционния цикъл «Евангелието на Лука», (Базел 1909), Събр.Съч. № 114, 1977, 3 лекция.
към текста >>

229. Две общо дадени главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

При отпечатването в тетрадка I на «От съдържанието на Езотеричното училище» даденото за упражнение I означение «Съдържание на един отделен езотеричен урок» се дължи на недоглеждане.
[1] Тези главни упражнения, дадени общо или поне на определен кръг ученици, вероятно заедно със съпровождащите упражнения «Общи изисквания...» са записани за размножаване в 1906. За упражнение I е налице ръкопис, за упражнение II - отпечатано за пръв път в това издание - само един екземпляр от размножените. При отпечатването в тетрадка I на «От съдържанието на Езотеричното училище» даденото за упражнение I означение «Съдържание на един отделен езотеричен урок» се дължи на недоглеждане.
към текста >>

[3] Това изискване е важало общо за всички в Езотеричното училище и е съобщавано само в началото на училището, по-късно се е разбирало от само себе си.
[3] Това изискване е важало общо за всички в Езотеричното училище и е съобщавано само в началото на училището, по-късно се е разбирало от само себе си.
към текста >>

230. Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици GA_245 Указания за езотеричното обучение

Някои от тях може да са били дадени след прекратяване на езотеричното училище.
[1] Не може да се определи точно времето на съдържащите се в тази част главни упражнения. Някои от тях може да са били дадени след прекратяване на езотеричното училище.
към текста >>

231. Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите (дневни мантри) GA_245 Указания за езотеричното обучение

[1] Това наименование е дадено от Мария Щайнер при първото отпечатване в третата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище».
[1] Това наименование е дадено от Мария Щайнер при първото отпечатване в третата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище». Този текст е взет дословно от едно писмо от 4. Август 1907 до един ученик. В съответствие с това правилото «Към предишното всеки ден» за осмата мантра беше дадено по-късно. С голяма вероятност може да се приеме, че в началото тези медитации са били давани само на малко ученици и едва по-късно общо на всички, тъй като в общите езотерични уроци за тях се споменава едва от 1909/10. Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище».
към текста >>

Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище».
[1] Това наименование е дадено от Мария Щайнер при първото отпечатване в третата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище». Този текст е взет дословно от едно писмо от 4. Август 1907 до един ученик. В съответствие с това правилото «Към предишното всеки ден» за осмата мантра беше дадено по-късно. С голяма вероятност може да се приеме, че в началото тези медитации са били давани само на малко ученици и едва по-късно общо на всички, тъй като в общите езотерични уроци за тях се споменава едва от 1909/10. Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище». Вероятно този ред е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер.
към текста >>

232. Други мантри - медитации GA_245 Указания за езотеричното обучение

В първото издание Мария Щайнер е използвала текст, предоставен й от човек, принадлежал към Езотеричното училище.
[1] Тази медитация е била предназначена от самото начало за всички ученици и вероятно е дадена за пръв път през октомври 1906. Във всеки случай тя се споменава за първи път в бележките на Мария Щайнер за езотеричния урок на 2 октомври 1908. От текста на тази медитация е налице ръкопис на Рудолф Щайнер. Но тя разкрива съвсем незначителни различия от текста тук и в първото издание. В първото издание Мария Щайнер е използвала текст, предоставен й от човек, принадлежал към Езотеричното училище. Вероятно по-късно Рудолф Щайнер е променил още нещо в тази медитация.
към текста >>

Според налично съобщение на човек, принадлежал към Езотерич-ното училище, в езотеричните часове преди тази мантра Рудолф Щайнер винаги е казвал розенкройцерската сентенция... От Бога се раждаме - в Христос умираме - чрез Светия Дух се възраждаме (отново оживяваме) - и е завършвал: «И Учителят на Мъдростта и на съзвучието на чувството дава обяснението: В Духа бе заложен зародишът на моето тяло... »
Според налично съобщение на човек, принадлежал към Езотерич-ното училище, в езотеричните часове преди тази мантра Рудолф Щайнер винаги е казвал розенкройцерската сентенция... От Бога се раждаме - в Христос умираме - чрез Светия Дух се възраждаме (отново оживяваме) - и е завършвал: «И Учителят на Мъдростта и на съзвучието на чувството дава обяснението: В Духа бе заложен зародишът на моето тяло... »
към текста >>

Макар че медитацията не е била дадена във връзка с Езотеричното училище, тя все пак беше оставена и в това ново издание, понеже беше публикувана от Мария Щайнер във втората тетрадка на «Из съдържанията на Езотеричното училище», навярно и поради това, че Рудолф Щай-нер я обозначава «като вид медитация за придобиване на Аза», и нейните слова «могат да бъдат записани в душата на всеки съвременен човек».
[2] Тази медитация Рудолф Щайнер е дал и обяснил в лекцията си в Лондон на 2. Септември 1923, отпечатана в «Инициационна наука и познание за звездите», Събр.Съч. № 228. Макар че медитацията не е била дадена във връзка с Езотеричното училище, тя все пак беше оставена и в това ново издание, понеже беше публикувана от Мария Щайнер във втората тетрадка на «Из съдържанията на Езотеричното училище», навярно и поради това, че Рудолф Щай-нер я обозначава «като вид медитация за придобиване на Аза», и нейните слова «могат да бъдат записани в душата на всеки съвременен човек».
към текста >>

За следващите пет медитации, които са били дадени на отделни ученици, не може да се удостовери дали това е станало вътре в Езотеричното училище или извън него.
За следващите пет медитации, които са били дадени на отделни ученици, не може да се удостовери дали това е станало вътре в Езотеричното училище или извън него.
към текста >>

[4] Медитацията е предоставена на Мария Щайнер за първо печатане във второто издание на първата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище» от получателя на медитацията.
[4] Медитацията е предоставена на Мария Щайнер за първо печатане във второто издание на първата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище» от получателя на медитацията. В издателството не се намира оригиналният ръкопис.
към текста >>

[5] Следващите три медитации са публикувани от Мария Щайнер в «От съдържанията на Езотеричното училище» според предоставени й текстове.
[5] Следващите три медитации са публикувани от Мария Щайнер в «От съдържанията на Езотеричното училище» според предоставени й текстове. В архива няма оригинални ръкописи.
към текста >>

[6] Наименованието «Мантра-медитация, която обхваща волята» за медитацията «Победоносен Дух... » е дадено от Мария Щайнер при публикуването в «Из съдържанията на Езотеричното училище».
[6] Наименованието «Мантра-медитация, която обхваща волята» за медитацията «Победоносен Дух... » е дадено от Мария Щайнер при публикуването в «Из съдържанията на Езотеричното училище». В един наличен текст тя се нарича също «Молба за силна воля». Според два налични еднакви текста последният ред на тази мантра е «...да бликне кат извор». А не «блика кат извор», както е в първото издание.
към текста >>

233. За един починал GA_245 Указания за езотеричното обучение

[1] Из едно писмо на Рудолф Щайнер до член на Езотеричното училище от 31 Декември 1905.
[1] Из едно писмо на Рудолф Щайнер до член на Езотеричното училище от 31 Декември 1905. Виж също «Нашите покойници». Събр.Съч. № 261.
към текста >>

234. Бележки от езотеричния час в Берлин на 2 Октомври 1906. За изграждане на духовното тяло чрез медитация GA_245 Указания за езотеричното обучение

В един скромен, в смирен смисъл все пак трябва да повишим нашето самочувствие, че действително сме били намерени за достойни да участваме в езотеричното училище.
В един скромен, в смирен смисъл все пак трябва да повишим нашето самочувствие, че действително сме били намерени за достойни да участваме в езотеричното училище. До тук не сме достигнали по някаква случайност. Фактът, че сме го търсили и сме добили достъп, доказва, че този стремеж ни е изпълвал вече от няколко живота. Животът вън не може вече да ни задоволи, не можем да бъдем погълнати от него. Ако бихме могли, не бихме търсили пътя насам. Светът вън представлява пълен разцвет на петата следатлантска култура; наред с този разцвет настъпва зората на шестия Ден, на шестата подраса, на шестата култура.
към текста >>

235. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение GA_245 Указания за езотеричното обучение

Училището, към което принадлежим, е организирано така, че в него има различни кръгове.
Ние трябва да сме наясно кои са в действителност основите на езотеричното обучение и каква е истинската им същност. Училището, към което принадлежим, е организирано така, че в него има различни кръгове. Всички новодошли са «търсещите». Който напредне по-нататък принадлежи към «упражняващите се». И тогава настъпва същинското «обучение». Нашето училище е разделено на тези три кръга. Ние всички сме постъпили в езотеричното училище, за да развием вътре в себе си известни органи, които да ни направят способни, сами да изживяваме висшите светове.
към текста >>

Нашето училище е разделено на тези три кръга.
Ние трябва да сме наясно кои са в действителност основите на езотеричното обучение и каква е истинската им същност. Училището, към което принадлежим, е организирано така, че в него има различни кръгове. Всички новодошли са «търсещите». Който напредне по-нататък принадлежи към «упражняващите се». И тогава настъпва същинското «обучение». Нашето училище е разделено на тези три кръга. Ние всички сме постъпили в езотеричното училище, за да развием вътре в себе си известни органи, които да ни направят способни, сами да изживяваме висшите светове. Как човек развива органи в себе си? Всички наши органи са породени от наша предишна дейност. Да онагледим това с един пример: Било е време, когато всички ние не сме имали очи. Тогава човекът се е движел, като се е носел и плувал в едно воднисто праморе.
към текста >>

Ние всички сме постъпили в езотеричното училище, за да развием вътре в себе си известни органи, които да ни направят способни, сами да изживяваме висшите светове.
Училището, към което принадлежим, е организирано така, че в него има различни кръгове. Всички новодошли са «търсещите». Който напредне по-нататък принадлежи към «упражняващите се». И тогава настъпва същинското «обучение». Нашето училище е разделено на тези три кръга. Ние всички сме постъпили в езотеричното училище, за да развием вътре в себе си известни органи, които да ни направят способни, сами да изживяваме висшите светове. Как човек развива органи в себе си? Всички наши органи са породени от наша предишна дейност. Да онагледим това с един пример: Било е време, когато всички ние не сме имали очи. Тогава човекът се е движел, като се е носел и плувал в едно воднисто праморе. За да се ориентира, той е имал един орган, който е останал днес само като рудимент.
към текста >>

Местата, където духовното Слънце свети за нас, това са езотеричните училища, и всички лица, които се занимават в езотеричните училища, биват огрявани от неговите лъчи, ако тези лица работят според указанията на училището.
Точно така трябва да мислим сега при развиване на духовните очи. Не трябва да си казваме: Висшите светове се намират вече в мене, аз трябва само да ги развия. - Онези хора също не можеха да развият Слънцето отвътре в себе си, обаче развиха органите, за да го виждат. Така и ние можем само да изградим органите, за да виждаме духовното Слънце, да виждаме висшите светове, но не можем да ги развием от себе си. Никога не можем да си развием органите, ако от една страна не ни огрява духовното Слънце и ако от друга страна не побързаме да застанем така, че то да може да ни огрява. Местата, където духовното Слънце свети за нас, това са езотеричните училища, и всички лица, които се занимават в езотеричните училища, биват огрявани от неговите лъчи, ако тези лица работят според указанията на училището.
към текста >>

236. Кратки бележки от езотеричния час в Берлин на 9 Октомври 1907. GA_245 Указания за езотеричното обучение

Поправки спрямо първото отпечатване в първа тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище», които още от Мария Щайнер са били предвидени за ново издание.
[1] Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Поправки спрямо първото отпечатване в първа тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище», които още от Мария Щайнер са били предвидени за ново издание.
към текста >>

237. Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913 GA_245 Указания за езотеричното обучение

[1] Това слово, произнесено в края на тържеството по полагане Основния камък и то напълно в стила на един езотеричен урок, беше включено от Мария Щайнер в публикацията на «Из съдържанията на Езотеричното училище».
[1] Това слово, произнесено в края на тържеството по полагане Основния камък и то напълно в стила на един езотеричен урок, беше включено от Мария Щайнер в публикацията на «Из съдържанията на Езотеричното училище». Макар и непълен текстът на това слово се е запазил само поради това, че слушател, владеещ стенография, се опитал да го запише, пишейки върху гърба на стоящия до него участник при извънредно неблагоприятните условия - лошо време, на светлината на факли, тъй като тържеството се е състояло в края на Септември от около 18.30 до към 20.30 часа. Неговият ръкописен пренос на тези бележки се намира днес в архива. Някои корекции и допълнения в сравнение с първото отпечатване се дължат на сравняване с този ръкопис, а следващите смислови поправки са от Мария Щайнер.
към текста >>

238. Послесловие на немския издател GA_245 Указания за езотеричното обучение

Публикуваните тук текстове[1] са от учебното богатство на Езотеричното училище на Рудолф Щайнер.
Публикуваните тук текстове[1] са от учебното богатство на Езотеричното училище на Рудолф Щайнер. Това училище просъществува десет години, от 1904 до 1914, това значи до избухването на Първата световна война, която попречи на по-нататъшното му съществуване. През това време Рудолф Щайнер работеше още в тогавашното Теософско общество и употребяваше думите «теософия» и «теософски», но винаги в смисъла на неговата още от началото антропософски ориентирана духовна наука. (сравни с «Моят жизнен път», Събр. Съч. 28, Дорнах 1962). След още десет години, в началото на 1924 година, Рудолф Щайнер поиска да организира една Езо-терична школа, Висшата школа за духовна наука.
към текста >>

Това училище просъществува десет години, от 1904 до 1914, това значи до избухването на Първата световна война, която попречи на по-нататъшното му съществуване.
Публикуваните тук текстове[1] са от учебното богатство на Езотеричното училище на Рудолф Щайнер. Това училище просъществува десет години, от 1904 до 1914, това значи до избухването на Първата световна война, която попречи на по-нататъшното му съществуване. През това време Рудолф Щайнер работеше още в тогавашното Теософско общество и употребяваше думите «теософия» и «теософски», но винаги в смисъла на неговата още от началото антропософски ориентирана духовна наука. (сравни с «Моят жизнен път», Събр. Съч. 28, Дорнах 1962). След още десет години, в началото на 1924 година, Рудолф Щайнер поиска да организира една Езо-терична школа, Висшата школа за духовна наука. Също както Езотеричното училище се състоеше от три различни класа, така и Свободната висша школа за духовна наука щеше да бъде изградена в три класа; «Моля не се плашете от тези три класа, мои мили приятели!
към текста >>

Също както Езотеричното училище се състоеше от три различни класа, така и Свободната висша школа за духовна наука щеше да бъде изградена в три класа; «Моля не се плашете от тези три класа, мои мили приятели!
Това училище просъществува десет години, от 1904 до 1914, това значи до избухването на Първата световна война, която попречи на по-нататъшното му съществуване. През това време Рудолф Щайнер работеше още в тогавашното Теософско общество и употребяваше думите «теософия» и «теософски», но винаги в смисъла на неговата още от началото антропософски ориентирана духовна наука. (сравни с «Моят жизнен път», Събр. Съч. 28, Дорнах 1962). След още десет години, в началото на 1924 година, Рудолф Щайнер поиска да организира една Езо-терична школа, Висшата школа за духовна наука. Също както Езотеричното училище се състоеше от три различни класа, така и Свободната висша школа за духовна наука щеше да бъде изградена в три класа; «Моля не се плашете от тези три класа, мои мили приятели! Трите класа първоначално бяха вече в антропософското общество до 1914 година само че под една друга форма.»[2]
към текста >>

С началото на Езотеричното училище в 1904 година, последва едновременно откритото излагане на училищния път в произведението «Теософия»[3], в «Как се постигат познания за висшите светове» (1.
С началото на Езотеричното училище в 1904 година, последва едновременно откритото излагане на училищния път в произведението «Теософия»[3], в «Как се постигат познания за висшите светове» (1. издание 1909), както и в началото на 1910 година издаденото произведение «Въведение в Тайната наука». Едно описание на основните изисквания за вътрешното развитие, преди всичко така наречените допълнителни упражнения, се намира също и в тези произведения, затова Рудолф Щайнер посочваше споменатите трудове, когато се касаеше до придружителните упражнения. Необходимите предпоставки при всички упражнения са описани във «Въведение в Тайната наука» в глава: Познанието на висшите светове (За посвещението или инициацията).
към текста >>

Заниманията в Езотеричното училище се провеждаха с дадените упражнения и в лекции - така наречените езотерични часове, които Рудолф Щайнер държеше пред членовете на училището на различните места - преди всичко в Берлин и Мюнхен, където бяха разяснявани упражненията.
Заниманията в Езотеричното училище се провеждаха с дадените упражнения и в лекции - така наречените езотерични часове, които Рудолф Щайнер държеше пред членовете на училището на различните места - преди всичко в Берлин и Мюнхен, където бяха разяснявани упражненията.
към текста >>

Тези в умножена форма главни упражнения, - които в училището са давани общо или на един определен кръг от ученици, - се състоят или от един изцяло еднакъв за всички текст (виж общо даденото главно упражнение II на страница 41), или в момента, когато на дадения ученик е бил предаван текста, е била добавяна съответната съобразена лично с ученика «силова дума» (както например в общо даденото главно упражнение I на страница 39) или медитационна формула собственоръчно дадена от Рудолф Щайнер.
Тези в умножена форма главни упражнения, - които в училището са давани общо или на един определен кръг от ученици, - се състоят или от един изцяло еднакъв за всички текст (виж общо даденото главно упражнение II на страница 41), или в момента, когато на дадения ученик е бил предаван текста, е била добавяна съответната съобразена лично с ученика «силова дума» (както например в общо даденото главно упражнение I на страница 39) или медитационна формула собственоръчно дадена от Рудолф Щайнер.
към текста >>

239. Бележки GA_245 Указания за езотеричното обучение

6. За настоящото ново издание беше използван различен текст от напечатания в тетрадка III «От съдържанието на Езотеричното училище», Дорнах 1951.
6. За настоящото ново издание беше използван различен текст от напечатания в тетрадка III «От съдържанието на Езотеричното училище», Дорнах 1951. Една оригинална записка на Рудолф Щайнер за това не се намира в архива. Сравни за тези упражнения главата «За някои въздействия на посвещението» в «Как се постигат познания за висшите светове» (1904/05) Събр.Съч. № 10, 1975, както и лекционния цикъл «Евангелието на Лука», (Базел 1909), Събр.Съч. № 114, 1977, 3 лекция.
към текста >>

При отпечатването в тетрадка I на «От съдържанието на Езотеричното училище» даденото за упражнение I означение «Съдържание на един отделен езотеричен урок» се дължи на недоглеждане.
8. Тези главни упражнения, дадени общо или поне на определен кръг ученици, вероятно заедно със съпровождащите упражнения «Общи изисквания...» са записани за размножаване в 1906. За упражнение I е налице ръкопис, за упражнение II - отпечатано за пръв път в това издание - само един екземпляр от размножените. При отпечатването в тетрадка I на «От съдържанието на Езотеричното училище» даденото за упражнение I означение «Съдържание на един отделен езотеричен урок» се дължи на недоглеждане.
към текста >>

10. Това изискване е важало общо за всички в Езотеричното училище и е съобщавано само в началото на училището, по-късно се е разбирало от само себе си.
10. Това изискване е важало общо за всички в Езотеричното училище и е съобщавано само в началото на училището, по-късно се е разбирало от само себе си.
към текста >>

Някои от тях може да са били дадени след прекратяване на езотеричното училище.
12. Не може да се определи точно времето на съдържащите се в тази част главни упражнения. Някои от тях може да са били дадени след прекратяване на езотеричното училище.
към текста >>

23. Това наименование е дадено от Мария Щайнер при първото отпечатване в третата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище».
23. Това наименование е дадено от Мария Щайнер при първото отпечатване в третата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище». Този текст е взет дословно от едно писмо от 4. Август 1907 до един ученик. В съответствие с това правилото «Към предишното всеки ден» за осмата мантра беше дадено по-късно. С голяма вероятност може да се приеме, че в началото тези медитации са били давани само на малко ученици и едва по-късно общо на всички, тъй като в общите езотерични уроци за тях се споменава едва от 1909/10. Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище».
към текста >>

Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище».
23. Това наименование е дадено от Мария Щайнер при първото отпечатване в третата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище». Този текст е взет дословно от едно писмо от 4. Август 1907 до един ученик. В съответствие с това правилото «Към предишното всеки ден» за осмата мантра беше дадено по-късно. С голяма вероятност може да се приеме, че в началото тези медитации са били давани само на малко ученици и едва по-късно общо на всички, тъй като в общите езотерични уроци за тях се споменава едва от 1909/10. Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище». Вероятно този ред е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер.
към текста >>

В първото издание Мария Щайнер е използвала текст, предоставен й от човек, принадлежал към Езотеричното училище.
24. Тази медитация е била предназначена от самото начало за всички ученици и вероятно е дадена за пръв път през октомври 1906. Във всеки случай тя се споменава за първи път в бележките на Мария Щайнер за езотеричния урок на 2 октомври 1908. От текста на тази медитация е налице ръкопис на Рудолф Щайнер. Но тя разкрива съвсем незначителни различия от текста тук и в първото издание. В първото издание Мария Щайнер е използвала текст, предоставен й от човек, принадлежал към Езотеричното училище. Вероятно по-късно Рудолф Щайнер е променил още нещо в тази медитация.
към текста >>

Според налично съобщение на човек, принадлежал към Езотеричното училище, в езотеричните часове преди тази мантра Рудолф Щайнер винаги е казвал розенкройцерската сентенция... От Бога се раждаме - в Христос умираме - чрез Светия Дух се възраждаме (отново оживяваме) - и е завършвал: «И Учителят на Мъдростта и на съзвучието на чувството дава обяснението: В Духа бе заложен зародишът на моето тяло... »
Според налично съобщение на човек, принадлежал към Езотеричното училище, в езотеричните часове преди тази мантра Рудолф Щайнер винаги е казвал розенкройцерската сентенция... От Бога се раждаме - в Христос умираме - чрез Светия Дух се възраждаме (отново оживяваме) - и е завършвал: «И Учителят на Мъдростта и на съзвучието на чувството дава обяснението: В Духа бе заложен зародишът на моето тяло... »
към текста >>

Макар че медитацията не е била дадена във връзка с Езотеричното училище, тя все пак беше оставена и в това ново издание, понеже беше публикувана от Мария Щайнер във втората тетрадка на «Из съдържанията на Езотеричното училище», навярно и поради това, че Рудолф Щай-нер я обозначава «като вид медитация за придобиване на Аза», и нейните слова «могат да бъдат записани в душата на всеки съвременен човек».
25. Тази медитация Рудолф Щайнер е дал и обяснил в лекцията си в Лондон на 2. Септември 1923, отпечатана в «Инициационна наука и познание за звездите», Събр.Съч. № 228. Макар че медитацията не е била дадена във връзка с Езотеричното училище, тя все пак беше оставена и в това ново издание, понеже беше публикувана от Мария Щайнер във втората тетрадка на «Из съдържанията на Езотеричното училище», навярно и поради това, че Рудолф Щай-нер я обозначава «като вид медитация за придобиване на Аза», и нейните слова «могат да бъдат записани в душата на всеки съвременен човек».
към текста >>

За следващите пет медитации, които са били дадени на отделни ученици, не може да се удостовери дали това е станало вътре в Езотеричното училище или извън него:
За следващите пет медитации, които са били дадени на отделни ученици, не може да се удостовери дали това е станало вътре в Езотеричното училище или извън него:
към текста >>

27. Медитацията е предоставена на Мария Щайнер за първо печатане във второто издание на първата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище» от получателя на медитацията.
27. Медитацията е предоставена на Мария Щайнер за първо печатане във второто издание на първата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище» от получателя на медитацията. В издателството не се намира оригиналният ръкопис.
към текста >>

28. Следващите три медитации са публикувани от Мария Щайнер в «От съдържанията на Езотеричното училище» според предоставени й текстове.
28. Следващите три медитации са публикувани от Мария Щайнер в «От съдържанията на Езотеричното училище» според предоставени й текстове. В архива няма оригинални ръкописи.
към текста >>

29. Наименованието «Мантра-медитация, която обхваща волята» за медитацията «Победоносен Дух... » е дадено от Мария Щайнер при публикуването в «Из съдържанията на Езотеричното училище».
29. Наименованието «Мантра-медитация, която обхваща волята» за медитацията «Победоносен Дух... » е дадено от Мария Щайнер при публикуването в «Из съдържанията на Езотеричното училище». В един наличен текст тя се нарича също «Молба за силна воля». Според два налични еднакви текста последният ред на тази мантра е «...да бликне кат извор». А не «блика кат извор», както е в първото издание.
към текста >>

30. Из едно писмо на Рудолф Щайнер до член на Езотеричното училище от 31 Декември 1905.
30. Из едно писмо на Рудолф Щайнер до член на Езотеричното училище от 31 Декември 1905. Виж също «Нашите покойници». Събр.Съч. № 261.
към текста >>

Поправки спрямо първото отпечатване в първа тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище», които още от Мария Щайнер са били предвидени за ново издание.
36. Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Поправки спрямо първото отпечатване в първа тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище», които още от Мария Щайнер са били предвидени за ново издание.
към текста >>

38. Това слово, произнесено в края на тържеството по полагане Основния камък и то напълно в стила на един езотеричен урок, беше включено от Мария Щайнер в публикацията на «Из съдържанията на Езотеричното училище».
38. Това слово, произнесено в края на тържеството по полагане Основния камък и то напълно в стила на един езотеричен урок, беше включено от Мария Щайнер в публикацията на «Из съдържанията на Езотеричното училище». Макар и непълен текстът на това слово се е запазил само поради това, че слушател, владеещ стенография, се опитал да го запише, пишейки върху гърба на стоящия до него участник при извънредно неблагоприятните условия - лошо време, на светлината на факли, тъй като тържеството се е състояло в края на Септември от около 18.30 до към 20.30 часа. Неговият ръкописен пренос на тези бележки се намира днес в архива. Някои корекции и допълнения в сравнение с първото отпечатване се дължат на сравняване с този ръкопис, а следващите смислови поправки са от Мария Щайнер.
към текста >>

240. Литература GA_245 Указания за езотеричното обучение

на Езотеричното училище от 1904 до 1914
на Езотеричното училище от 1904 до 1914
към текста >>

За историята и из съдържанията на първия клас на Езотеричното училище от 1904 до 1914 (писма, циркулярни писма, документи и лекции) Събр.Съч.
За историята и из съдържанията на първия клас на Езотеричното училище от 1904 до 1914 (писма, циркулярни писма, документи и лекции) Събр.Съч. № 246
към текста >>

Из съдържанията на «Езотеричното училище» (20 лекции Берлин 1904 до 1906) Събр.Съч.
Храмовата легенда и Златната легенда като символичен израз на минали и бъдещи тайни от развитието на човека. Из съдържанията на «Езотеричното училище» (20 лекции Берлин 1904 до 1906) Събр.Съч. № 93
към текста >>

241. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

По този път вървят Фехнер в своята книга "Предучилище на естетиката".
В тази насока отиват много далече онези, които искат да превърнат всяка естетика в история на изкуството. Тази наука /историята на изкуството. Бележка на преводача./ не може, без да се опира на автентични принципи, да бъде нещо друго, освен едно събирателно място за натрупване на бележки върху хората на изкуството и техните творения, към които се прибавят повече или по-малко сполучливи остроумни забележки, които обаче, поради това, че произхождат от произволни субективни разсъждения, са без стойност. От друга страна обаче някои се нахвърлят върху естетиката, като и се противопоставя един вид физиология на вкуса. Хората, които имат това схващане, искат да изследват най-простите, най-елементарни случаи, в които имаме усещане на удоволствие, и след това да се издигнат до все по-сложни случаи, за да противопоставят на "естетиката отгоре" една "естетика отдолу". По този път вървят Фехнер в своята книга "Предучилище на естетиката". В същност не може да се разбере, как едно такова съчинение можа да намери последователи при един народ, която е имал един Кант. Естетиката трябвало да изходи от изследването на чувството на удоволствие, като че всяко усещане на удоволствие би било вече едно естетическо чувство и като че ние бихме могли да различим едно чувство на удоволствие от друго не чрез предмета, чрез който то е произведено, а чрез нещо друго. Ние знаем само, че едно удоволствие е едно естетическо чувство, когато познаваме предмета като нещо красиво, защото психологически естетическото чувство като удоволствие не се различава с нищо от едно друго. Касае се винаги за познанието на обекта. Чрез какво един предмет става красив?
към текста >>

242. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Тази пролетна точка обикаля, привидно, без съмнение привидно, но това няма значение цялото небе, тя минава през всички зодиакални знаци в течение на едни дълъг период от време и след доста дълги години отново се връща на първоначалното място: това са 25,920 години.
Вземете сега платоническата слънчева година. За определен период от време Слънцето изгрява в началото на пролетта в определен зодиакален знак. Но пролетната точка минава по-нататък. В древни времена Слънцето изгряваше в началото на пролетта в зодиакалния знак Телец, по-късното изгряваше в зодиакалния знак на Овена, а сега изгрява в зодиалния знак на Риби. Модерната астрономия схематизира. Тази пролетна точка обикаля, привидно, без съмнение привидно, но това няма значение цялото небе, тя минава през всички зодиакални знаци в течение на едни дълъг период от време и след доста дълги години отново се връща на първоначалното място: това са 25,920 години. Платоническата слънчева година брои 25,920 години! Вземете един човешки ден от 71 години: той съдържа 25,920 денонощия; вземете един обикновен ден от 24 часа: човекът прави през това време 25,920 вдишки. Вие виждате, че ние сме включени в ритъма на Космоса. Аз вярвам и бихме могли да разгледаме много неща от този род -, че не съществува никаква абстрактна религиозна представа, която би могла да предизвика едно такова горещо чувство, както съзнанието, че ние сме поставени в Космоса, в космическата сграда даже с нашия външен физически организъм. Ясновидецът се старае да проникне духовно това поставяне на човека в Космоса.
към текста >>

243. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

[2] Пол Бауман, 1887-1964, композитор и първи учител по пеене в основаното от Рудолф Щайнер Валдорфско училище; написва „Песни за Валдорфското училище“, по време на „Първи антропософски висш курс в Гьотеанума“, 26 септември - 16 октомври 1920 г., изнася от 26 до 29 септември три лекции на тема „Музикално и евритмично възпитателно изкуство“, вж.
[2] Пол Бауман, 1887-1964, композитор и първи учител по пеене в основаното от Рудолф Щайнер Валдорфско училище; написва „Песни за Валдорфското училище“, по време на „Първи антропософски висш курс в Гьотеанума“, 26 септември - 16 октомври 1920 г., изнася от 26 до 29 септември три лекции на тема „Музикално и евритмично възпитателно изкуство“, вж. „Енигматично-то в изкуството и науката“, Щутгарт 1922 г., стр. 331.
към текста >>

244. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Но затова се нуждаем да превърнем например досега насочваната по един чисто сух научен начин педагогика в истинско, дорасло за задачата на времето възпитателно изкуство, както във Валдорфското училище усещаме това.
И мисля, че същественото в по-нататъшното развитие на духовната наука ще бъде това, че желаейки да разбере изкуството, тя самата ще сътвори едно изкуство на разбирането, че ще изпълни с реалност и образност работата, а дейностите - с идеи и така това, което днес имаме като толкова суха, абстрактна наука, ще може да се доближи до изкуството. Но затова се нуждаем да превърнем например досега насочваната по един чисто сух научен начин педагогика в истинско, дорасло за задачата на времето възпитателно изкуство, както във Валдорфското училище усещаме това. Тогава привеждаме онова, което по-рано е съществувало като педагогическа наука, в педагогическо изкуство и говорим за педагогиката в такъв смисъл, че под този термин всъщност разбираме възпитателно изкуство.
към текста >>

И така, от наученото в училище възниква единият източник на наивното му музикално разбиране.
Първият източник е, че той е имал едно определено наивно музикално разбиране. Той не е бил особено прилежен в часовете по музика. Това сигурно се дължи на факта, че не е било възможно Гьоте да бъде подтикнат към прилежност в часовете по предмети, учителите по които са били доста глуповати. И ако познаваме правописа на Гьоте в определена възраст от живота му, знаем, че ако някой гимназиален учител получи някой ръкопис от Гьотевия архив от около 1775 г. - следователно той е бил във втората половина на двадесетте, - той би го изпъстрил с червено и отдолу би поставил оценка „слаб“. И така, от наученото в училище възниква единият източник на наивното му музикално разбиране.
към текста >>

Обаче наистина мисля, че ако разполагаме с външните предпоставки за една такава педагогика, за която се грижим чрез Валдорфското училище, тя все повече и повече ще довежда до успехи в часовете по изкуство и по пеене.
Обаче наистина мисля, че ако разполагаме с външните предпоставки за една такава педагогика, за която се грижим чрез Валдорфското училище, тя все повече и повече ще довежда до успехи в часовете по изкуство и по пеене.
към текста >>

Онова, което вчера г-н Бауман имаше предвид във връзка с Валдорфското училище, присъства също и в евритмията и в пеенето, в музикалното.
Онова, което вчера г-н Бауман имаше предвид във връзка с Валдорфското училище, присъства също и в евритмията и в пеенето, в музикалното. Ако с музикалното и с пеенето още не върви така, както би трябвало да е според неговия идеал, това наистина не се дължи на нашата педагогика, съвсем не на нашата педагогика, най-малкото не на педагогиката на нашите педагози, а на педагогиката дължим съвсем други предпоставки - достатъчно големи помещения, в които да бъдат донесени много музикални инструменти, добре вентилирани помещения за евритмия и подобни. Изрично бих искал да ви подтикна към това. И смятам, че това, което още днес може да се постигне във Валдорфското училище в областта на музиката и евритмията, би могло да изглежда по съвсем друг начин, ако се касаеше само до педагогиката на нашите педагози, а не до педагогиката на други неща, които са необходими, когато трябва да се основе едно училище.
към текста >>

И смятам, че това, което още днес може да се постигне във Валдорфското училище в областта на музиката и евритмията, би могло да изглежда по съвсем друг начин, ако се касаеше само до педагогиката на нашите педагози, а не до педагогиката на други неща, които са необходими, когато трябва да се основе едно училище.
Онова, което вчера г-н Бауман имаше предвид във връзка с Валдорфското училище, присъства също и в евритмията и в пеенето, в музикалното. Ако с музикалното и с пеенето още не върви така, както би трябвало да е според неговия идеал, това наистина не се дължи на нашата педагогика, съвсем не на нашата педагогика, най-малкото не на педагогиката на нашите педагози, а на педагогиката дължим съвсем други предпоставки - достатъчно големи помещения, в които да бъдат донесени много музикални инструменти, добре вентилирани помещения за евритмия и подобни. Изрично бих искал да ви подтикна към това. И смятам, че това, което още днес може да се постигне във Валдорфското училище в областта на музиката и евритмията, би могло да изглежда по съвсем друг начин, ако се касаеше само до педагогиката на нашите педагози, а не до педагогиката на други неща, които са необходими, когато трябва да се основе едно училище.
към текста >>

[1] това, което съм написал: в статията „Поставяне на педагогически цели на Валдорфското училище в Щутгарт“, излязла в списание „Социално бъдеще“, Дорнах, 5-7 свитък (1920 г.).
[1] това, което съм написал: в статията „Поставяне на педагогически цели на Валдорфското училище в Щутгарт“, излязла в списание „Социално бъдеще“, Дорнах, 5-7 свитък (1920 г.).
към текста >>

245. ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Когато тръгва на училище, детето може да приеме мажорното и минорното настроение като подготовка за нещо последващо, но реално то няма нито едното, нито другото.
Всичко това е извънредно важно, когато човек си поставя задачата да проведе развитието на човека във връзка с музикалното. Тъй като, виждате ли, детето до около деветата година още няма правилен усет за мажорно и минорно настроение. Когато тръгва на училище, детето може да приеме мажорното и минорното настроение като подготовка за нещо последващо, но реално то няма нито едното, нито другото. Детето всъщност още живее в квинтовото настроение, колкото и малко на човек да му се иска да признае това. Поради това естествено в училище бихме могли да му даваме и примери, в които има терци, но ако желаем истински да се приближим до детето, трябва да подпомагаме музикалното разбиране от усета за квинтата. Това е важното, докато правим на детето едно голямо добро, когато с мажорни и минорни настроения, изобщо с усета за терцовите взаимовръзки, се приближаваме до онази точка във времето, която описвам като намираща се след деветата година, когато детето започва да ни поставя важни въпроси. Един от важните въпроси е стремежът към живот с голямата и малката терца. Това е нещо, което идва около деветата и десетата година и което особено трябва да насърчаваме.
към текста >>

Поради това естествено в училище бихме могли да му даваме и примери, в които има терци, но ако желаем истински да се приближим до детето, трябва да подпомагаме музикалното разбиране от усета за квинтата.
Всичко това е извънредно важно, когато човек си поставя задачата да проведе развитието на човека във връзка с музикалното. Тъй като, виждате ли, детето до около деветата година още няма правилен усет за мажорно и минорно настроение. Когато тръгва на училище, детето може да приеме мажорното и минорното настроение като подготовка за нещо последващо, но реално то няма нито едното, нито другото. Детето всъщност още живее в квинтовото настроение, колкото и малко на човек да му се иска да признае това. Поради това естествено в училище бихме могли да му даваме и примери, в които има терци, но ако желаем истински да се приближим до детето, трябва да подпомагаме музикалното разбиране от усета за квинтата. Това е важното, докато правим на детето едно голямо добро, когато с мажорни и минорни настроения, изобщо с усета за терцовите взаимовръзки, се приближаваме до онази точка във времето, която описвам като намираща се след деветата година, когато детето започва да ни поставя важни въпроси. Един от важните въпроси е стремежът към живот с голямата и малката терца. Това е нещо, което идва около деветата и десетата година и което особено трябва да насърчаваме. Доколкото ни е възможно според това, което имаме в съвременната музика, е необходимо да се опитаме около дванадесетата година да насърчаваме усета за октавата. Така това, което трябва да бъде поднесено на детето, ще бъде отново съобразено с неговата възраст.
към текста >>

На тях са били поканени и учещите се в основаното и ръководено от Рудолф Щайнер Свободно Валдорфско училище и тези от ръководеното от Мари Щайнер Евритмично училище.
[1] Двете лекции от 7 и 8 март 1923 г. са изнесени след кратък престой на Рудолф Щайнер в Щутгарт. На тях са били поканени и учещите се в основаното и ръководено от Рудолф Щайнер Свободно Валдорфско училище и тези от ръководеното от Мари Щайнер Евритмично училище.
към текста >>

246. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Бих желал още веднъж да подчертая, че целта на тези две лекции е да се даде тъкмо на учителите в училището - разбира се, доста фрагментарно и непълно, при следваща възможност трябва да продължим - това, от което те се нуждаят като база за часовете по музика.
Бих желал още веднъж да подчертая, че целта на тези две лекции е да се даде тъкмо на учителите в училището - разбира се, доста фрагментарно и непълно, при следваща възможност трябва да продължим - това, от което те се нуждаят като база за часовете по музика.
към текста >>

На това място ще можете да разберете, че едно дете, което ходи на училище, намира по-лесно мелодичното разбиране, отколкото хармоничното разбиране.
На това място ще можете да разберете, че едно дете, което ходи на училище, намира по-лесно мелодичното разбиране, отколкото хармоничното разбиране. Това, разбира се, не трябва да се приема педантично. В изкуството педантичното не трябва никога да играе някаква роля. Разбира се, човек може да поднесе на детето всичко възможно. Но точно както детето в първите училищни години би трябвало да разбира само квинтите, най-много квартите, но не и терците - тях започва да ги разбира вътрешно от деветата година, - точно така може да се каже, че детето разбира лесно мелодичния елемент, а хармоничния елемент като такъв започва да разбира от деветата, десетата година. Естествено детето вече разбира тона, но човек може да култивира същностното хармонично при детето от тази година нататък.
към текста >>

247. Бележки. Към текста. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Пол Бауман, 1887-1964, композитор и първи учител по пеене в основаното от Рудолф Щайнер Валдорфско училище; написва „Песни за Валдорфското училище“, по време на „Първи антропософски висш курс в Гьотеанума“, 26 септември – 16 октомври 1920 г., изнася от 26 до 29 септември три лекции на тема „Музикално и евритмично възпитателно изкуство“, вж.
Пол Бауман, 1887-1964, композитор и първи учител по пеене в основаното от Рудолф Щайнер Валдорфско училище; написва „Песни за Валдорфското училище“, по време на „Първи антропософски висш курс в Гьотеанума“, 26 септември – 16 октомври 1920 г., изнася от 26 до 29 септември три лекции на тема „Музикално и евритмично възпитателно изкуство“, вж. „Енигматичното в изкуството и науката“, Щутгарт 1922 г., стр. 331.
към текста >>

64. това, което съм написал: в статията „Поставяне на педагогически цели на Валдорфското училище в Щутгарт“, излязла в списание „Социално бъдеще“, Дорнах, 5-7 свитък (1920 г.).
64. това, което съм написал: в статията „Поставяне на педагогически цели на Валдорфското училище в Щутгарт“, излязла в списание „Социално бъдеще“, Дорнах, 5-7 свитък (1920 г.).
към текста >>

На тях са били поканени и учещите се в основаното и ръководено от Рудолф Щайнер Свободно Валдорфско училище и тези от ръководеното от Мари Щайнер Евритмично училище.
121. Това, за което ще говорим през тези два дни: Двете лекции от 7 и 8 март 1923 г. са изнесени след кратък престой на Рудолф Щайнер в Щутгарт. На тях са били поканени и учещите се в основаното и ръководено от Рудолф Щайнер Свободно Валдорфско училище и тези от ръководеното от Мари Щайнер Евритмично училище.
към текста >>

248. Списък на цитатите за музиката. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Изказвания от конференции с учителите от Свободното Валдорфско училище от годините 1919-1924
300 Учителски конференции I, II, III. Изказвания от конференции с учителите от Свободното Валдорфско училище от годините 1919-1924
към текста >>

8,10-ти свитък "Човешко училище" 1965 г., год.
24 октомври 56 Познанието за душата и духа 3-та лекция 2 декември х (Рихард Вагнер и мистиката) "Тройката" 1928/29 г., год. 8,10-ти свитък "Човешко училище" 1965 г., год. 39, 6-ти свитък
към текста >>

249. Рудолфщайнер-живот и творчество. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
1899 - 1904 г. Преподавателска дейност в основаното от В. Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>

В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>

250. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Тялото е тук като училище, чрез което да се борим, за да се доберем до безсмъртие със себесъзнание.
Сега, обаче, той споделя и съдбата на своето тяло. Преди, когато той все още се е носил над своето тяло, това не е било така. Само когато човек е постигнал тази степен на самосъзнание в тялото си, той е влязъл в отношение със смъртта. В момента, когато тялото му умре, той усеща едно преустановяване на своето Аз, защото се идентифицира с тялото си. Само постепенно чрез духовно развитие, той отново ще придобие старото си безсмъртие /със себесъзнание/. Тялото е тук като училище, чрез което да се борим, за да се доберем до безсмъртие със себесъзнание. Чрез смъртта човек придобива безсмъртие на едно по-високо равнище. Докато той не е изпитал смъртта, светът не му бе още разкрит, защото двойствеността принадлежи на разкрития, проявен свят смърт и живот.
към текста >>

251. Предговор към българското издание. GA_293 Общото човекознание

През 1919 вече в средата на третия седемгодишен период от възникването на Антропософията по молба на индустриалеца Емил Молт, директор на цигарената фабрика Валдорф Астория, Рудолф Щайнер подготвя определен брой учители за първото Валдорфска училище в Щутгарт.
През 1919 вече в средата на третия седемгодишен период от възникването на Антропософията по молба на индустриалеца Емил Молт, директор на цигарената фабрика Валдорф Астория, Рудолф Щайнер подготвя определен брой учители за първото Валдорфска училище в Щутгарт. За целта на това необикновено начинание, само за две седмици, той изнася този цикъл от лекции, който дори и днес представлява основата на Валдорфската педагогика. Това, което Рудолф Щайнер оповестява в тези лекции не е нито педагогическа реформа, нито някакъв ново измислен модел на възпитание; това е духовната реалност от гледната точка на посветения: Човекът, странствуващ от едно прераждане в друго, всеки път отново подхващащ нишката на своята съдба и работещ върху нея. Именно от тази гледна точка педагогиката получава един нов и силен импулс да лекува и да помага на подрастващото дете в намирането на съвършено индивидуалната съдба, която го свързва или разделя от другите човешки същества.
към текста >>

И четем следното: „Става дума за методично училище", а по-нататък Р.Щайнер продължава: „...става дума не за някакво политическо направление, а за едно чисто методично училище".
Сега с право възниква въпросът, кое предава на тази педагогика както невероятната съпротивителна сила и издръжливост, така и експанзионистичните и качества? И четем следното: „Става дума за методично училище", а по-нататък Р.Щайнер продължава: „...става дума не за някакво политическо направление, а за едно чисто методично училище". Това трезво и почти непонятно за нашето време обяснение се допълва от следните думи: „тук не става дума за някакво религиозно направление, нито за Антропософията като религиозно изповедание, а става дума за методично училище, което би могло да бъде въведено навсякъде" (Събр. Съч. 260, стр.155-156).
към текста >>

Това трезво и почти непонятно за нашето време обяснение се допълва от следните думи: „тук не става дума за някакво религиозно направление, нито за Антропософията като религиозно изповедание, а става дума за методично училище, което би могло да бъде въведено навсякъде" (Събр. Съч.
Сега с право възниква въпросът, кое предава на тази педагогика както невероятната съпротивителна сила и издръжливост, така и експанзионистичните и качества? И четем следното: „Става дума за методично училище", а по-нататък Р.Щайнер продължава: „...става дума не за някакво политическо направление, а за едно чисто методично училище". Това трезво и почти непонятно за нашето време обяснение се допълва от следните думи: „тук не става дума за някакво религиозно направление, нито за Антропософията като религиозно изповедание, а става дума за методично училище, което би могло да бъде въведено навсякъде" (Събр. Съч. 260, стр.155-156).
към текста >>

252. 1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919 GA_293 Общото човекознание

В този смисъл, позволете ми най-напред да изразя сърдечната си благодарност към скъпия г-н Молт; правя това в името на добрия Дух, който трябва да измъкне човечеството от мъките и нищетата на тази трагична епоха, в името на добрия Дух, кой то чрез обучението и възпитанието трябва да издигне човечеството до една по-висока степен от неговото развитие; моята благодарност всъщност е насочена към онези добри Духове, които насърчиха скъпия г-н Молт*2 и му позволиха да предприе ме тук, с построяването на Валдорфското училище, нещо, което засяга по-нататъшното развитие на цялото човечество.
В този смисъл, позволете ми най-напред да изразя сърдечната си благодарност към скъпия г-н Молт; правя това в името на добрия Дух, който трябва да измъкне човечеството от мъките и нищетата на тази трагична епоха, в името на добрия Дух, кой то чрез обучението и възпитанието трябва да издигне човечеството до една по-висока степен от неговото развитие; моята благодарност всъщност е насочена към онези добри Духове, които насърчиха скъпия г-н Молт*2 и му позволиха да предприе ме тук, с построяването на Валдорфското училище, нещо, което засяга по-нататъшното развитие на цялото човечество.
към текста >>

Вие влизате, например, в училище и там Ви посрещат пакостници, готови да Ви се присмеят.
Разбира се, лесно може да се случи така, че в началото нещата да не вървят гладко. Вие влизате, например, в училище и там Ви посрещат пакостници, готови да Ви се присмеят. Но сега, с помощта на вътрешната сила, която идва от споменатите мисли, Вие просто трябва да отминете този присмех и да го приемете като един чисто външен факт бих искал да кажа, както например факта, че след като сте излезли без чадър, изведнъж започва да вали дъжд. Естествено, това е една неприятна изненада. Обикновено човек сам прави разлика между присмеха и изненадата от дъжда, който Ви заварва без чадър. Обаче разлика не трябва да се прави; правилно насоченото мислене ще ни убеди, че тази разлика не трябва да се прави и че на присмехът следва да погледнем като на един внезапен дъжд. Ако се проникнем от тези мисли и повярваме в тяхната сила, ще настъпи мига може би след осем или след четиринадесет дни, а може би и след по-дълго време независимо че присмехът продължава, когато ще възникне мечтаната връзка между нас и децата.
към текста >>

253. 3. Трета лекция, 23.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Ето, Вие правите няколко крачки в една посока, после се връщате назад и след това заставате на първоначалното си място.
Да, има много непознати неща, лежащи в основата на събитията, ставащи пред очите ни. Представете си например, че стоите на определено място в една стая. В качеството си на свръхсетивно човешко същество, Вие извършвате в определено време известни движения, за които обикновено не знаете нищо. Ето, Вие правите няколко крачки в една посока, после се връщате назад и след това заставате на първоначалното си място. С извършените от Вас несъзнателни движения, Вие фактически начертавате един триъгълник, Тези несъзнателни движения са действително извършени, само че Вие не ги възприемате; обаче поради обстоятелството, че Вашият гръбначен стълб е изправен вертикално, Вие се намирате в същата плоскост, в която са извършени движенията. Животното не се намира в тази плоскост, неговият гръбначен стълб е разположен хоризонтално и движенията не изглеждат по същия начин. Обаче поради вертикалното положение на своя гръбначен стълб, човекът е в плоскостта, където се извършват тези движения. Разбира се, този факт не стига до неговото съзнание; ако беше така, той би възкликнал: „Аз непрекъснато танцувам в рамките на един триъгълник! " Това не се случва, но ето, че той начертава една фигура и казва: Ето, тук имаме един триъгълник.
към текста >>

254. 4. Четвърта лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

" И децата се подчиняват по силата на авторитета, защото те добре разбират, че в училището трябва да има един, който заповядва.
Занапред тези неща не могат да бъдат подминавани. Защото съвсем не е достатъчно абстрактното намерение да възпитаваме волята. Можем безкрайно да вярваме в нашите добри идеи за възпитанието на волята, да ги прилагаме по най-остроумен начин в ежедневната практика и въпреки всичко, в действителност да не постигнем абсолютно нищо. Защото „проповядването" на морал рано или късно превръща децата в слаби, невротични индивиди. След време, вътрешно силни стават онези деца, на които казваме: „Ти днес ще направиш това, ти ще направиш онова, а вие двамата утре ще извършите същото! " И децата се подчиняват по силата на авторитета, защото те добре разбират, че в училището трябва да има един, който заповядва.
към текста >>

255. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

" и ако това се потвърди от методите на експерименталната психология, от „чудните" тестове за ,,паметови разстройства", с които днес разполагат всички психологически лаборатории, ясно е, че ще заявите: Детето е слабоумно и се налага да постъпи в училище за умствено изоставащи.
Деца, които все още са унесени в своите мечтания и са дори твърде ограничени в своя чувствен живот, ще Ви очудят със силната си воля. Несъмнено, ако се замислим върху тези неща, ще си обясним доста от загадъчните прояви в детската възраст. При Вас често постъпват деца, които правят впечатление на умствено недоразвити. Вие често сте склонни да вземате бързото решение: „Но това дете е недоразвито! " и ако това се потвърди от методите на експерименталната психология, от „чудните" тестове за ,,паметови разстройства", с които днес разполагат всички психологически лаборатории, ясно е, че ще заявите: Детето е слабоумно и се налага да постъпи в училище за умствено изоставащи. Ако обаче вървите по този път, Вие никога няма да се докоснете до истинската същност на детето. Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия. Обаче засега волята спи. И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност. Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така.
към текста >>

Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия.
Несъмнено, ако се замислим върху тези неща, ще си обясним доста от загадъчните прояви в детската възраст. При Вас често постъпват деца, които правят впечатление на умствено недоразвити. Вие често сте склонни да вземате бързото решение: „Но това дете е недоразвито! " и ако това се потвърди от методите на експерименталната психология, от „чудните" тестове за ,,паметови разстройства", с които днес разполагат всички психологически лаборатории, ясно е, че ще заявите: Детето е слабоумно и се налага да постъпи в училище за умствено изоставащи. Ако обаче вървите по този път, Вие никога няма да се докоснете до истинската същност на детето. Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия. Обаче засега волята спи. И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност. Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така. Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън. При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр.
към текста >>

256. 7. Седма лекция, 28.08.1919 GA_293 Общото човекознание

С него учихме в едно основно училище, после аз постъпих в реална гимназия, а той в учителски институт, при това в Унгария.
Наскоро имах възможност да разговарям с мой съученик, след като дълго време не бяхме се виждали. С него учихме в едно основно училище, после аз постъпих в реална гимназия, а той в учителски институт, при това в Унгария. Така изглеждаха нещата през 70-те години на миналия век. Но ето че се срещнахме и, между другото, започнахме разговор за светлината. От университетския курс по физика всеки научава, че светлината има нещо общо с трептенията на етера и т.н. Това би могло да се разглежда поне като една от причините за светлината. Моят някогашен съученик обаче заяви: Аз зная какво представлява светлината: Светлината е причина за зрението!
към текста >>

257. 9. Девета лекция, 30.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Логиката, която се изучава в училище, обикновено разлага умозаключението на съставните му части и с това допуска една сериозна грешка.
В хода на нашата логична и познавателна дейност различаваме три момента. Най-напред ще се спрем на това, което наричаме умозаключение. В обикновения живот мисленето изразява себе си чрез говора. Ако разгледате строежа на членоразделната реч, Вие ще установите: Говорейки, Вие непрекъснато правите умозаключения. Човекът не би могъл да се изрази с помощта на езика, ако не правеше непрекъснато умозаключения, нито би могъл да разбира езика на другите, без да приема техните умозаключения. Логиката, която се изучава в училище, обикновено разлага умозаключението на съставните му части и с това допуска една сериозна грешка. Тази логика не допуска, че ние правим умозаключение, дори когато пред погледа ни попадне един единствен предмет. Представете си, че отивате в зоологическа градина и виждате там един лъв. Какво правите най-напред? Най-напред Вие си припомняте Вашата представа за лъва. Преди да сте влезли в зоологическата градина, Вие сте учили, че такива същества като лъва, който виждате, са „животни".
към текста >>

Детето от основното училище иска да се радва на света дори и в часовете на обучение.
От зъбната смяна до половата зрелост, детето се интересува не от миналото, а от настоящето. Какво е характерното в този случай? Това, че ние възприемаме и се радваме на света не по анималистичен, а по специфично човешки начин. Детето от основното училище иска да се радва на света дори и в часовете на обучение. Ето защо ние трябва да преподаваме по такъв начин, че да пробудим у детето наслада и то в най-висш човешки смисъл, а не антипатия и отвращение. Несъмнено, в тази област педагогиката има твърде добри постижения. Но тук се крие и една опасност. Тя се състои в това, че стремежът да превърнем обучението в извор на радост и наслада, лесно може да прерасне в една чиста пародия. Прилагането на този принцип ще даде добри резултати, ако самият учител се издигне високо над филистерското отношение към живота.
към текста >>

258. 10. Десета лекция, 01.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Влизайки в училището, изпълнени от егоистични човешки чувства, Вие се нуждаете от всички възможни проводници думите, за да стигнете до детето.
Представете си ясно, какво означава всичко това! Вие ще забележите как идеята за човека и неговата свързаност с Космоса прераства в едно чувство, което дава святост на всеки един от етапите на обучението. Правилното и сериозно обучение е не възможно без това трепетно чувство. И в мига, когато сме изпълнени с подобни усещания, те се предават на децата чрез един вид подземни течения. По друг повод съм споменавал пред Вас нещо, което може би изглежда странно, но все пак то отговаря на истината: Земята пренася електричеството без помощта на жици! Влизайки в училището, изпълнени от егоистични човешки чувства, Вие се нуждаете от всички възможни проводници думите, за да стигнете до детето. Но ако сте изпълнени с преклонение към живия Космос, тогава влиза в сила едно подземно течение, едно подземно ръководство. Сега Вие и детето ставате едно цяло. Между Вас и класа бликват нови, тайнствени отношения. Тъкмо от тези отношения и чувства трябва да се гради това, което ние наричаме педагогика.
към текста >>

259. 11. Единадесета лекция, 02.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Разбира се, когато седемгодишното дете влиза в училище, то вече има известен опит и чрез подражаване на възрастните е успяло да пробуди до известна степен спящия в главата си Дух.
Разбира се, когато седемгодишното дете влиза в училище, то вече има известен опит и чрез подражаване на възрастните е успяло да пробуди до известна степен спящия в главата си Дух. Сега ние можем да се възползваме от спонтанно пробудения Дух, за да упражняваме детето -макар и по един общоприет стандарт в четене и писане, обаче от този миг започват и нашите вредни въздействия. Ето защо, доброто обучение в четене и писане следва да се осъществява най-вече с помощта на изкуството.
към текста >>

260. Бележки GA_293 Общото човекознание

*1 През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище.
*1 През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. В тези свободни и независещи от държавата училища (наричани още Рудолф Щайнер училища) целият преподавателски процес е съобразен с антропософското разбиране за човешкото същество. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>

Основател на първото Валдорфско училище, замислено първоначално само за децата на служителите и работниците във фабриката.
*2 Емил Молт, 1876 1936 член на Антропософското Общество, притежател на цигарената фабрика „Валдорф Астория". Основател на първото Валдорфско училище, замислено първоначално само за децата на служителите и работниците във фабриката. По молба на Емил Молт, Рудолф Щайнер поема цялото ръководство на училището.
към текста >>

По молба на Емил Молт, Рудолф Щайнер поема цялото ръководство на училището.
*2 Емил Молт, 1876 1936 член на Антропософското Общество, притежател на цигарената фабрика „Валдорф Астория". Основател на първото Валдорфско училище, замислено първоначално само за децата на служителите и работниците във фабриката. По молба на Емил Молт, Рудолф Щайнер поема цялото ръководство на училището.
към текста >>

261. Лекции върху възпитанието GA_293 Общото човекознание

Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ниво изграждане на социалния живот, респективно възпитанието" и образованието.Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Малт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория".
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство. Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ниво изграждане на социалния живот, респективно възпитанието" и образованието.Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Малт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>

През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище.
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство. Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ниво изграждане на социалния живот, респективно възпитанието" и образованието.Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Малт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>

262. 1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Вие трябва да подбирате материал, който да е близък до децата през целия училищен период от седмата до четиринадесетата година.
Ще бъде добре, ако помислите върху това, с което ще занимавате децата в разказвателните часове. Вие трябва да подбирате материал, който да е близък до децата през целия училищен период от седмата до четиринадесетата година.
към текста >>

263. 2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Т.: Не би ли било възможно флегматичните деца да идват на училище един час по-рано?
Т.: Не би ли било възможно флегматичните деца да идват на училище един час по-рано?
към текста >>

Би било добре и ако флегматичната група е от тези, които най-рано идват в училище.
Р.Щ.: Да, би било много добре, ако децата се събуждат с един определен шум. Би било добре и ако флегматичната група е от тези, които най-рано идват в училище. Важно за флегматиците е вниманието им да се привлече от промяната на психическото им състояние.
към текста >>

264. 4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

При бой или наказание да се остане след часовете в училище винаги нещо рефлектира, а това не е хубаво.
Това се случва. Той го е научил навън и е успял да запали с него целия клас, така че в междучасието децата го упражняват. Един схематичен учител ще накаже целия клас. Но аз вярвам, че до утре Вие ще намерете един по-рационален, действуващ метод. Защото старият подход да се наказва, води до грешна позиция на учителя. При бой или наказание да се остане след часовете в училище винаги нещо рефлектира, а това не е хубаво.
към текста >>

265. 7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Обикновено се стига до там, че децата си извоюват да напуснат училището.
Р.Щ.: Откритото злепоставяне пред класа ще определя като нож с две остриета, тъй като то оказва трайно въздействие и откъсва ученика от класа. Много трудно се възстановяват отношенията на такова дете, което се е изложило, пред останалия клас. Обикновено се стига до там, че децата си извоюват да напуснат училището.
към текста >>

266. 10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Това систематично изучаване на научната основа понякога са прилага в училище.
Р.Щ. прави многократни бележки между тях; По-късно ще има и такива ученици, които ще изучават растителния свят повече по научните понятия мъхове, лишеи, водорасли и др. Това систематично изучаване на научната основа понякога са прилага в училище. Но всеки човек, който изучава растенията на научна основа, трябва първо да ги изучава така, както ги описваме ние, чрез сравнение, с човешката душа. Никой не трябва да учи първо научната ботаника. По-късно той можа да стигне до научната система на растенията. Има разлика дали първо се опитваме да описваме растенията, а след това да се доближим научно към тях или обратното. Не е добре за човек, ако не е получил предварително такива понятия, каквито ние се опитахме да представим сега.
към текста >>

267. 11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

След това ще кажем на детето: "Виж, в по-късния ти душевен живот, когато си на 6 7 години имаш това, което ти трябва, за да можеш да ходиш на училище, всички тези радости, които ти е донесло училището разцъфтяват в душата ти.
Твоите душевни качества на 4 5 години се доближават до това, което ще ти покажа сега." Ние трябва да представим на детето някои растения от иглолистните, които са по-завършени от папратите. След това ще кажем на детето: "Виж, в по-късния ти душевен живот, когато си на 6 7 години имаш това, което ти трябва, за да можеш да ходиш на училище, всички тези радости, които ти е донесло училището разцъфтяват в душата ти. На него ще му стане ясно като му се покаже растение от семейството на иглолистните: "Виж, те още нямат цветове. Така е било и с твоята душа преди да дойдеш в училище.
към текста >>

Така е било и с твоята душа преди да дойдеш в училище.
Твоите душевни качества на 4 5 години се доближават до това, което ще ти покажа сега." Ние трябва да представим на детето някои растения от иглолистните, които са по-завършени от папратите. След това ще кажем на детето: "Виж, в по-късния ти душевен живот, когато си на 6 7 години имаш това, което ти трябва, за да можеш да ходиш на училище, всички тези радости, които ти е донесло училището разцъфтяват в душата ти. На него ще му стане ясно като му се покаже растение от семейството на иглолистните: "Виж, те още нямат цветове. Така е било и с твоята душа преди да дойдеш в училище.
към текста >>

Сега, когато си дошъл в училище, в твоята душа влезе нещо, което може да се сравни само с цъфтящото растение.
Сега, когато си дошъл в училище, в твоята душа влезе нещо, което може да се сравни само с цъфтящото растение. Първоначално, на 8 9 години, ти беше научил малко. Сега ти си вече съвсем разумно същество, вече си единадесет годишен, вече си научил много.
към текста >>

Това може да се сравни с вашата душа, когато завършите училище.
Това е принцип! Вие разглеждате целия растителен свят с изключение на онова, което става в растението, когато цвета дава плод. Но Вие обръщате вниманието на детето върху това, че от цветовете на висшите растения се раждат плодове. Това може да се сравни с вашата душа, когато завършите училище. Всичко до появата на цвета може да се сравнява само с това, което става до половата зрелост. Процесът на оплождане не се разглежда с децата.
към текста >>

268. 12. ДВАНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 3. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Който мисли сериозно, с цялата отговорност на възпитател: в училище, скоро ще забележи, че е изключително трудно да се поема тази задача.
Очертават се три основни въпроса: Да се вземе под внимание; Кой трябва да извършва сексуална просвета? Който мисли сериозно, с цялата отговорност на възпитател: в училище, скоро ще забележи, че е изключително трудно да се поема тази задача. Мисля, че Вие не бихте давали с удоволствие сексуални обяснения на 12 14 годишни палавници.
към текста >>

269. 13. ТРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 4. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Ако и трите се използваха за скицирането на пътя на земята в космоса, то щеше да се получи едно съвсем различно движение, от това, което се приема днес от нашите астрономи и се учи в училище.
Р.Щ.: Такива грешки са нещо обичайно. Обичайно е да се сметне грешката. Има случай, в който е направена такава грешка и е трябвало да се коригира. Когато Коперник е създал своята "Коперникова система", той е поставил три тези. Ако и трите се използваха за скицирането на пътя на земята в космоса, то щеше да се получи едно съвсем различно движение, от това, което се приема днес от нашите астрономи и се учи в училище. Това елипсовидно движение е възможно само защото третата теза не се съблюдава. Когато астрономът насочи далекогледа навън, нещата не отговарят. С тази цел се прави грешка в изчислението.
към текста >>

Всичко това се предава на децата непосредствено преди.да напуснат училище.
V. Как може да се обясни на детето понятието за елипса, хипербола, кръг и понятието за геометрическо място? Всичко това се предава на децата непосредствено преди.да напуснат училище.
към текста >>

270. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

Те изхождат от принципа, че училището трябва да се устрои така, както приблизително възрастните трябва да живеят в социалния организъм.
Да, какво пише в тези програми! За този, който има поглед върху връзките на човешката природа, за него социалистическите възпитател ни програми са същински кошмар, най-ужасното, което можем да си представим. А най-голямата ужасия, която може да се назове днес, най-ужасното, което може да бъде направено от хората, това училищните програми, образователните планове и специалности, които са свързани с името Луначарски, министъра на образованието на Русия. Това се разиграва в Русия като възпитателна програма, то е смърт на всеки истински социализъм. Но и в други области в Европа възпитателните програми са истински ракови образувания, по-точно социалистическите програми, тъй като те изхождат от един почти невероятен принцип. Те изхождат от принципа, че училището трябва да се устрои така, както приблизително възрастните трябва да живеят в социалния организъм. Чел съм учебни програми, в които едно от първите правила е: Ректоратът трябва да се премахне. Учителите трябва да са напълно равно поставени с учениците. Цялото училище трябва да се базира на другарството. Ако днес говорим против един такъв принцип, бих казал, само в Южна Германия, където нещата напредват много по-малко отколкото в други области на Европа, то ние ще сме изправени като някой, който съвършено не разбира от социален живот.
към текста >>

Цялото училище трябва да се базира на другарството.
Това се разиграва в Русия като възпитателна програма, то е смърт на всеки истински социализъм. Но и в други области в Европа възпитателните програми са истински ракови образувания, по-точно социалистическите програми, тъй като те изхождат от един почти невероятен принцип. Те изхождат от принципа, че училището трябва да се устрои така, както приблизително възрастните трябва да живеят в социалния организъм. Чел съм учебни програми, в които едно от първите правила е: Ректоратът трябва да се премахне. Учителите трябва да са напълно равно поставени с учениците. Цялото училище трябва да се базира на другарството. Ако днес говорим против един такъв принцип, бих казал, само в Южна Германия, където нещата напредват много по-малко отколкото в други области на Европа, то ние ще сме изправени като някой, който съвършено не разбира от социален живот.
към текста >>

Защото никога въведения в училището социализъм не може да бъде реализиран в живота.
И все пак, хората, които имат честни намерения за израстването на хората до действителния социален организъм трябва преди всичко да са наясно, че един истински социален организъм никога не може да възникне със социалистическата програма на обучение. Защото никога въведения в училището социализъм не може да бъде реализиран в живота. Само когато хората си изградят живота си върху един истински авторитет именно в училищното време, те ще съзреят за един социално справедлив съвместен живот. Навсякъде днес трябва да си изясним, колко отдалечени са делата на хората, представите им, че то трябва да се роди от това, което е смисъла на живота.
към текста >>

А тази сила на общата любов към човека трябва да се полагат особено много грижи във времето, когато децата напускат училище и с това постъпват в други учреждения или встъпват в усвояването на професия или нещо подобно.
След настъпването на половата зрялост, между 14, 15 и 21 година в човека се развива не само половия любовен живот, а този полов любовен живот се развива само като конкретен случай на общата човешка любов изобщо. То е само един конкретен случай на общата любов към човека. А тази сила на общата любов към човека трябва да се полагат особено много грижи във времето, когато децата напускат училище и с това постъпват в други учреждения или встъпват в усвояването на професия или нещо подобно. Защото конфигурацията на икономическия живот, който е едно историческо предизвикателство, никога няма да може да бъде просветлен от това, което е нужно да го просветлява от братството, което означава общата любов към човека, ако в тези години не бъде развита общата любов към човека.
към текста >>

271. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919 GA_296 Възпитанието

Този, който наблюдава по-внимателно нещата ще види, че дори и подтиквани от чувствата си, от това, което носим подсъзнателно в душите си да не си признаваме този аристократизъм на светогледа, то той продължава да живее в идеите ни, в понятията ни, особено когато завършим образованието си във висшето училище.
Разбира се, съвременното човечество е надживяло нещата, които лежаха в основата при гърците. За тях беше просто естествено да съществуват два вида хора, да съществуват хора, които в известен смисъл се покланят на Меркурий, и такива, които трябваше да почитат Зевс. Тези две класи хора бяха строго разделени една от друга. Но относно света и боговете му се разсъждаваше така, както трябваше да разсъждава народа-завоевател подбуден от кръвния си произход. Всичко се определяше от това, което е възникнало вследствие на сблъсъка между народа-завоевател и подчинения народ. Този, който наблюдава по-внимателно нещата ще види, че дори и подтиквани от чувствата си, от това, което носим подсъзнателно в душите си да не си признаваме този аристократизъм на светогледа, то той продължава да живее в идеите ни, в понятията ни, особено когато завършим образованието си във висшето училище. Висшето училище, и по-точно гимназията, формира всичко, което спада към преподаването така, както то би било единствено един ренесанс, като един отзвук на гръцката култура. А самото висше училище, с изключение на технически те и селскостопанските училища, които трябва да бъдат сформирани от новия живот, но по външната си структура за съжаление просто имитират това, което дойде като структура на висшето училище от Гърция. Именно ако ценим високо гръцката култура в своето време и за своето време, то ние от друга страна трябва да сме напълно наясно, че за нашето време е необходимо едно обновление на духовния живот, че за нашето време ръководството на човечеството от души, които са получили конфигурацията, формирането на понятията си в гимназиалното-средно образование става все по-непоносимо. И разбира се на всички водещи места днес са поставени само онези хора, които са получили сформирането на понятията в средното училище, в гимназията. Днес вече е необходимо, хората да се запознаят с това, че е настъпило времето на голямата, а не на малката разплата и че за тези неща трябва да се мисли по същество, че не могат да се съхранят стари мисловни навици.
към текста >>

Висшето училище, и по-точно гимназията, формира всичко, което спада към преподаването така, както то би било единствено един ренесанс, като един отзвук на гръцката култура.
За тях беше просто естествено да съществуват два вида хора, да съществуват хора, които в известен смисъл се покланят на Меркурий, и такива, които трябваше да почитат Зевс. Тези две класи хора бяха строго разделени една от друга. Но относно света и боговете му се разсъждаваше така, както трябваше да разсъждава народа-завоевател подбуден от кръвния си произход. Всичко се определяше от това, което е възникнало вследствие на сблъсъка между народа-завоевател и подчинения народ. Този, който наблюдава по-внимателно нещата ще види, че дори и подтиквани от чувствата си, от това, което носим подсъзнателно в душите си да не си признаваме този аристократизъм на светогледа, то той продължава да живее в идеите ни, в понятията ни, особено когато завършим образованието си във висшето училище. Висшето училище, и по-точно гимназията, формира всичко, което спада към преподаването така, както то би било единствено един ренесанс, като един отзвук на гръцката култура. А самото висше училище, с изключение на технически те и селскостопанските училища, които трябва да бъдат сформирани от новия живот, но по външната си структура за съжаление просто имитират това, което дойде като структура на висшето училище от Гърция. Именно ако ценим високо гръцката култура в своето време и за своето време, то ние от друга страна трябва да сме напълно наясно, че за нашето време е необходимо едно обновление на духовния живот, че за нашето време ръководството на човечеството от души, които са получили конфигурацията, формирането на понятията си в гимназиалното-средно образование става все по-непоносимо. И разбира се на всички водещи места днес са поставени само онези хора, които са получили сформирането на понятията в средното училище, в гимназията. Днес вече е необходимо, хората да се запознаят с това, че е настъпило времето на голямата, а не на малката разплата и че за тези неща трябва да се мисли по същество, че не могат да се съхранят стари мисловни навици.
към текста >>

А самото висше училище, с изключение на технически те и селскостопанските училища, които трябва да бъдат сформирани от новия живот, но по външната си структура за съжаление просто имитират това, което дойде като структура на висшето училище от Гърция.
Тези две класи хора бяха строго разделени една от друга. Но относно света и боговете му се разсъждаваше така, както трябваше да разсъждава народа-завоевател подбуден от кръвния си произход. Всичко се определяше от това, което е възникнало вследствие на сблъсъка между народа-завоевател и подчинения народ. Този, който наблюдава по-внимателно нещата ще види, че дори и подтиквани от чувствата си, от това, което носим подсъзнателно в душите си да не си признаваме този аристократизъм на светогледа, то той продължава да живее в идеите ни, в понятията ни, особено когато завършим образованието си във висшето училище. Висшето училище, и по-точно гимназията, формира всичко, което спада към преподаването така, както то би било единствено един ренесанс, като един отзвук на гръцката култура. А самото висше училище, с изключение на технически те и селскостопанските училища, които трябва да бъдат сформирани от новия живот, но по външната си структура за съжаление просто имитират това, което дойде като структура на висшето училище от Гърция. Именно ако ценим високо гръцката култура в своето време и за своето време, то ние от друга страна трябва да сме напълно наясно, че за нашето време е необходимо едно обновление на духовния живот, че за нашето време ръководството на човечеството от души, които са получили конфигурацията, формирането на понятията си в гимназиалното-средно образование става все по-непоносимо. И разбира се на всички водещи места днес са поставени само онези хора, които са получили сформирането на понятията в средното училище, в гимназията. Днес вече е необходимо, хората да се запознаят с това, че е настъпило времето на голямата, а не на малката разплата и че за тези неща трябва да се мисли по същество, че не могат да се съхранят стари мисловни навици.
към текста >>

И разбира се на всички водещи места днес са поставени само онези хора, които са получили сформирането на понятията в средното училище, в гимназията.
Всичко се определяше от това, което е възникнало вследствие на сблъсъка между народа-завоевател и подчинения народ. Този, който наблюдава по-внимателно нещата ще види, че дори и подтиквани от чувствата си, от това, което носим подсъзнателно в душите си да не си признаваме този аристократизъм на светогледа, то той продължава да живее в идеите ни, в понятията ни, особено когато завършим образованието си във висшето училище. Висшето училище, и по-точно гимназията, формира всичко, което спада към преподаването така, както то би било единствено един ренесанс, като един отзвук на гръцката култура. А самото висше училище, с изключение на технически те и селскостопанските училища, които трябва да бъдат сформирани от новия живот, но по външната си структура за съжаление просто имитират това, което дойде като структура на висшето училище от Гърция. Именно ако ценим високо гръцката култура в своето време и за своето време, то ние от друга страна трябва да сме напълно наясно, че за нашето време е необходимо едно обновление на духовния живот, че за нашето време ръководството на човечеството от души, които са получили конфигурацията, формирането на понятията си в гимназиалното-средно образование става все по-непоносимо. И разбира се на всички водещи места днес са поставени само онези хора, които са получили сформирането на понятията в средното училище, в гимназията. Днес вече е необходимо, хората да се запознаят с това, че е настъпило времето на голямата, а не на малката разплата и че за тези неща трябва да се мисли по същество, че не могат да се съхранят стари мисловни навици.
към текста >>

В Щутгарт, в рамките на досегашната ни социална дейност предстои да се открие едно училище, доколкото това е възможно в днешната образователна система.
Виждате какви задачи има една работеща за бъдещето педагогика. В тези неща са заложени положителните проблеми, които са изправени пред днешните хора, които сериозно обмислят социалното дело. За това днес съществува твърде малко разбиране. В Щутгарт, в рамките на досегашната ни социална дейност предстои да се открие едно училище, доколкото това е възможно в днешната образователна система. Господин Молт реши да основе едно такова училище за децата на фабриката, на фабриката Валдорф-Астория, и други деца ще могат да се запишат, но първоначално в ограничен брой. Разбира се ще трябва да се съобразяват и учебните цели, които поставя така наречената държава. До тази възраст деца та трябва да бъдат доведени до това и това, т.е. ще трябва да се правят и компромиси, но ще може да се осъществи намеса в това, което държавата изисква, защото според социалистическите схващания най-умният е идол ще трябва да се намесим в това, което ще се изисква от тази страна, това, което изисква действителната човешка натура. Но преди всичко това трябва да бъде проумяно.
към текста >>

Господин Молт реши да основе едно такова училище за децата на фабриката, на фабриката Валдорф-Астория, и други деца ще могат да се запишат, но първоначално в ограничен брой.
Виждате какви задачи има една работеща за бъдещето педагогика. В тези неща са заложени положителните проблеми, които са изправени пред днешните хора, които сериозно обмислят социалното дело. За това днес съществува твърде малко разбиране. В Щутгарт, в рамките на досегашната ни социална дейност предстои да се открие едно училище, доколкото това е възможно в днешната образователна система. Господин Молт реши да основе едно такова училище за децата на фабриката, на фабриката Валдорф-Астория, и други деца ще могат да се запишат, но първоначално в ограничен брой. Разбира се ще трябва да се съобразяват и учебните цели, които поставя така наречената държава. До тази възраст деца та трябва да бъдат доведени до това и това, т.е. ще трябва да се правят и компромиси, но ще може да се осъществи намеса в това, което държавата изисква, защото според социалистическите схващания най-умният е идол ще трябва да се намесим в това, което ще се изисква от тази страна, това, което изисква действителната човешка натура. Но преди всичко това трябва да бъде проумяно. Кой днес мисли за това, че учебният план е убийството на истинското възпитание на човека?
към текста >>

272. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919 GA_296 Възпитанието

Вие никога няма да имате възможността да накарате хората да разберат, че неща като интуиция, имагинация, инспирация са необходими когато например предоставите училището на държавата.
Преди всичко е нужно да разберем това, че е правилно да се говори, че в бъдеще човечеството трябва да се проникне от социален ред. Но че е наложително този социален ред да бъде осъществен от самите хората, когато те благоволят да се вслушат в науката на посветените за имагинациите, инспирациите и интуициите. Това е сериозно нещо, защото аз не ви казвам нищо по-малко от това, че без Духовната наука не би имало социално преустрояване в бъдещето, но това е истина. Вие никога няма да имате възможността да накарате хората да разберат, че неща като интуиция, имагинация, инспирация са необходими когато например предоставите училището на държавата. Защото в какво прави държавата от училищата?
към текста >>

273. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919 GA_296 Възпитанието

Често съм ви обръщал внимание върху това, как например се цели да се направи лесно разбираем предмета смятане: в училището се поставят сметачни машини!
Преходът, който човечеството трябва да осъществи след средата на 15 век, е именно това, което може да се нарече материалистическо изпитание на човечеството. Ако оставим характерът на това материалистично време да действува свободно върху нас и ако с него наблюдаваме това, което прозираме в културното развитие на последните три четири века до нашето време, то ние ще открием, че най-обхванато от материалистичната вълна, най-интензивно засегнато от нея е именно обучението на учителите. Всичко останало не би могло да произведе върху нас такова трайно впечатление, както прокарването на педагогическо-дидактични възгледи с материалистично оцветяване. Нужно е само да разгледаме с разбиране подробностите в съвременното ни образователно дело, и ще можем да обхванем с поглед цялата трудност, която е изправена пред един наистина плодотворен напредък. Помислете, че хора, които вярват, че са много вещи по отношение на въпросите за възпитанието, отново и отново повтарят, че целия процес на обучението трябва да е лесноразбираем с това, което се нарича така, още от най-първите класове. Често съм ви обръщал внимание върху това, как например се цели да се направи лесно разбираем предмета смятане: в училището се поставят сметачни машини! Голяма важност се придава на това, детето да разбере всичко и след това от наблюденията да си състави представите от собствената си душа. Този стремеж към разбираемост в образованието със сигурност е напълно оправдан в много области на педагогиката. Но той предизвиква поставянето на въпроса: в какво се превръща човека, когато премине през това онагледяващо образование? Когато той премине през нагледното обучение то той напълно се опустошава душевно, постепенно вътрешните поривни сили на душата отмират. Създава се една връзка на цялото човешко същество с онагледеното обкръжение.
към текста >>

274. Съдържание GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Валдорфското училище като организъм
Валдорфското училище като организъм
към текста >>

275. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И така се стигна до основаването на Валдорфското училище в Щутгарт.
Първоначално това духовно познание се развиваше заради самото себе си, а през последните години се намериха последователи на този светоглед, които да въведат това духовно познание в отделни области на практическия живот. Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно възпитателно и учебно заведение за деца в училищна възраст. И така се стигна до основаването на Валдорфското училище в Щутгарт.
към текста >>

В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
към текста >>

Нека да разгледаме мозъка на едно 7-годишно дете, което ние приемаме за възпитаване в редовното училище: Мозъкът се е превърнал в едно чудно творение на изкуството, но едно творение на изкуството, върху което още трябва да се работи, върху което трябва да продължаваме да работим до завършването на редовното училище.
Нека да разгледаме мозъка на едно 7-годишно дете, което ние приемаме за възпитаване в редовното училище: Мозъкът се е превърнал в едно чудно творение на изкуството, но едно творение на изкуството, върху което още трябва да се работи, върху което трябва да продължаваме да работим до завършването на редовното училище. Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката на човешкото тяло и ние като възпитатели сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
към текста >>

И пред нас се разкриват безкрайно важни загадки, когато се опитаме да потънем съвсем дълбоко в живота на детето и се запитаме: по какъв начин работи духовно-душевното върху детето, когато трябва да го възпитаваме, да го обучаваме в редовното училище, в основното училище?
Но това не е така за този, който подхожда към наблюдението на детския живот въоръжен с познанието, за което ще говоря тук през следващите дни. Вътрешно в основата си детето е едно съвсем различно същество до към 7-8 години, когато започва смяната на зъбите, в сравнение с по-късния си живот от смяната на зъбите до към 14-15 години с настъпването на половата зрялост. И пред нас се разкриват безкрайно важни загадки, когато се опитаме да потънем съвсем дълбоко в живота на детето и се запитаме: по какъв начин работи духовно-душевното върху детето, когато трябва да го възпитаваме, да го обучаваме в редовното училище, в основното училище? По какъв начин трябва да работим тук заедно с духовно-душевното?
към текста >>

Тогава, тъкмо във възрастта на основното училище, за детето настъпва следното обстоятелство: детето започва да възприема от околната среда не само това, което наблюдава, но и това, което живее в наблюдавания обект.
Ала по-късно, когато детето постепенно завърши смяната на зъбите, когато на мястото на зъбите, които са унаследени, се появяват другите, формирани, изхождайки от първия жизнен период, тогава за целия живот на детето настъпва следното: Детето не е вече само сетивен орган, но то вече отдава себе си на нещо, което е в по-силна степен душевно от всяко едно сетивно възприятие. Тогава, тъкмо във възрастта на основното училище, за детето настъпва следното обстоятелство: детето започва да възприема от околната среда не само това, което наблюдава, но и това, което живее в наблюдавания обект. За детето настъпва възрастта, която трябва да бъде изградена предимно върху основата на онзи авторитет, в който детето започва да живее спрямо възпитаващата и обучаващата го околна среда.
към текста >>

Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи децата на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство.
Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи децата на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство. Защото на това почива възпитателното изкуство, което имаме предвид тук: да се познава човека, да се знае какво изисква от нас всеки един жизнен период по отношение на възпитанието и обучението. Какво изискват първите години? Какво се изисква до 7-та година? Какво може да изисква възрастта в рамките на основното училище? По съвсем различен начин трябва да възпитаваме детето до
към текста >>

Какво може да изисква възрастта в рамките на основното училище?
Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи децата на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство. Защото на това почива възпитателното изкуство, което имаме предвид тук: да се познава човека, да се знае какво изисква от нас всеки един жизнен период по отношение на възпитанието и обучението. Какво изискват първите години? Какво се изисква до 7-та година? Какво може да изисква възрастта в рамките на основното училище? По съвсем различен начин трябва да възпитаваме детето до
към текста >>

Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека.
Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека. В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота. Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна педагогика и дидактика. Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст. Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската душа, че не можем да го забележим. То се проявява в по-късна възраст.
към текста >>

В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота.
Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека. В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота. Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна педагогика и дидактика. Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст. Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската душа, че не можем да го забележим. То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки.
към текста >>

276. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И така се стигна до основаването на Валдорфското училище в Щутгарт.
Първоначално това духовно познание се развиваше заради самото себе си, а през последните години се намериха последователи на този светоглед, които да въведат това духовно познание в отделни области на практическия живот. Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно възпитателно и учебно заведение за деца в училищна възраст. И така се стигна до основаването на Валдорфското училище в Щутгарт.
към текста >>

В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
към текста >>

Нека да разгледаме мозъка на едно 7-годишно дете, което ние приемаме за възпитаване в редовното училище: Мозъкът се е превърнал в едно чудно творение на изкуството, но едно творение на изкуството, върху което още трябва да се работи, върху което трябва да продължаваме да работим до завършването на редовното училище.
Нека да разгледаме мозъка на едно 7-годишно дете, което ние приемаме за възпитаване в редовното училище: Мозъкът се е превърнал в едно чудно творение на изкуството, но едно творение на изкуството, върху което още трябва да се работи, върху което трябва да продължаваме да работим до завършването на редовното училище. Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката на човешкото тяло и ние като възпитатели сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
към текста >>

И пред нас се разкриват безкрайно важни загадки, когато се опитаме да потънем съвсем дълбоко в живота на детето и се запитаме: по какъв начин работи духовно-душевното върху детето, когато трябва да го възпитаваме, да го обучаваме в редовното училище, в основното училище?
Но това не е така за този, който подхожда към наблюдението на детския живот въоръжен с познанието, за което ще говоря тук през следващите дни. Вътрешно в основата си детето е едно съвсем различно същество до към 7-8 години, когато започва смяната на зъбите, в сравнение с по-късния си живот от смяната на зъбите до към 14-15 години с настъпването на половата зрялост. И пред нас се разкриват безкрайно важни загадки, когато се опитаме да потънем съвсем дълбоко в живота на детето и се запитаме: по какъв начин работи духовно-душевното върху детето, когато трябва да го възпитаваме, да го обучаваме в редовното училище, в основното училище? По какъв начин трябва да работим тук заедно с духовно-душевното?
към текста >>

Тогава, тъкмо във възрастта на основното училище, за детето настъпва следното обстоятелство: детето започва да възприема от околната среда не само това, което наблюдава, но и това, което живее в наблюдавания обект.
Ала по-късно, когато детето постепенно завърши смяната на зъбите, когато на мястото на зъбите, които са унаследени, се появяват другите, формирани, изхождайки от първия жизнен период, тогава за целия живот на детето настъпва следното: Детето не е вече само сетивен орган, но то вече отдава себе си на нещо, което е в по-силна степен душевно от всяко едно сетивно възприятие. Тогава, тъкмо във възрастта на основното училище, за детето настъпва следното обстоятелство: детето започва да възприема от околната среда не само това, което наблюдава, но и това, което живее в наблюдавания обект. За детето настъпва възрастта, която трябва да бъде изградена предимно върху основата на онзи авторитет, в който детето започва да живее спрямо възпитаващата и обучаващата го околна среда.
към текста >>

Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи децата на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство.
Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи децата на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство. Защото на това почива възпитателното изкуство, което имаме предвид тук: да се познава човека, да се знае какво изисква от нас всеки един жизнен период по отношение на възпитанието и обучението. Какво изискват първите години? Какво се изисква до 7-та година? Какво може да изисква възрастта в рамките на основното училище? По съвсем различен начин трябва да възпитаваме детето до
към текста >>

Какво може да изисква възрастта в рамките на основното училище?
Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи децата на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство. Защото на това почива възпитателното изкуство, което имаме предвид тук: да се познава човека, да се знае какво изисква от нас всеки един жизнен период по отношение на възпитанието и обучението. Какво изискват първите години? Какво се изисква до 7-та година? Какво може да изисква възрастта в рамките на основното училище? По съвсем различен начин трябва да възпитаваме детето до
към текста >>

Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека.
Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека. В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота. Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна педагогика и дидактика. Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст. Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската душа, че не можем да го забележим. То се проявява в по-късна възраст.
към текста >>

В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота.
Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека. В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота. Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна педагогика и дидактика. Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст. Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската душа, че не можем да го забележим. То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки.
към текста >>

277. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Считам за щастлива съдба, че ръководството на основното от Емил Молт в Щутгарт Валдорфско училище ми бе предадено едва през 1919 год., когато това училище бе основано.
Считам за щастлива съдба, че ръководството на основното от Емил Молт в Щутгарт Валдорфско училище ми бе предадено едва през 1919 год., когато това училище бе основано. Защото, макар преди да се бях занимавал професионално много с възпитание и преподаване, все пак трябва да съобразя, че ако една толкова голяма възпитателна и преподавателска задача, каквато се изправи пред мен чрез Валдорфското училище беше възникнала в живота по-рано, тя не би могла да бъде разрешена по същия начин, както аз вярвам – разбира се относително, до една определена степен – по който, беше разрешена от учителския колегиум на Щутгартското Валдорфско училище. И всичко това по причина, че по-рано аз не бих се осмелил да формирам учителски колегиум, който в такава степен да е изграден от познавачи на човека, но това означава и от познавачи на детето, както това се осъществи през последните години. Защото една истинска педагогика, всяка истинска дидактика, както вече казах, трябва да почива върху познаването на човека. За тази цел човек първоначално трябва да придобие възможността да вниква последователно в същността на човека. И именно по отношение на това вникване в същността на човека преди около 35 години пред мен изплуваха първите възгледи – ако мога ориентировъчно да спомена този личен елемент.
към текста >>

Защото, макар преди да се бях занимавал професионално много с възпитание и преподаване, все пак трябва да съобразя, че ако една толкова голяма възпитателна и преподавателска задача, каквато се изправи пред мен чрез Валдорфското училище беше възникнала в живота по-рано, тя не би могла да бъде разрешена по същия начин, както аз вярвам – разбира се относително, до една определена степен – по който, беше разрешена от учителския колегиум на Щутгартското Валдорфско училище.
Считам за щастлива съдба, че ръководството на основното от Емил Молт в Щутгарт Валдорфско училище ми бе предадено едва през 1919 год., когато това училище бе основано. Защото, макар преди да се бях занимавал професионално много с възпитание и преподаване, все пак трябва да съобразя, че ако една толкова голяма възпитателна и преподавателска задача, каквато се изправи пред мен чрез Валдорфското училище беше възникнала в живота по-рано, тя не би могла да бъде разрешена по същия начин, както аз вярвам – разбира се относително, до една определена степен – по който, беше разрешена от учителския колегиум на Щутгартското Валдорфско училище. И всичко това по причина, че по-рано аз не бих се осмелил да формирам учителски колегиум, който в такава степен да е изграден от познавачи на човека, но това означава и от познавачи на детето, както това се осъществи през последните години. Защото една истинска педагогика, всяка истинска дидактика, както вече казах, трябва да почива върху познаването на човека. За тази цел човек първоначално трябва да придобие възможността да вниква последователно в същността на човека. И именно по отношение на това вникване в същността на човека преди около 35 години пред мен изплуваха първите възгледи – ако мога ориентировъчно да спомена този личен елемент.
към текста >>

Но тогава, когато пишех тази книжка, все още не бих могъл да поема задачата за ръководството на Валдорфското училище, защото за тази цел преди всичко бе необходим един учителски колегиум с познания за човека, познания, извлечени от духовния свят.
И така, аз мога да кажа: Когато излезе моята малка книжка “Възпитание на детето от гледна точка на духовната наука”11, тогава аз вярвах, че говоря за възпитанието така, както говори един човек, който не е съгласен с много неща в днешното възпитателно дело и който би желал да види много от нещата задълбочени. Но тогава, когато пишех тази книжка, все още не бих могъл да поема задачата за ръководството на Валдорфското училище, защото за тази цел преди всичко бе необходим един учителски колегиум с познания за човека, познания, извлечени от духовния свят. Това познание за човека днес много трудно може да бъде постигнато. Днес ние сравнително лесно постигаме познание за природата, ние сравнително лесно постигаме възглед за това, което е крайна точка на развитието. Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на органичното сътворение пред нас. Ние не вникваме в самия човек. Ние не вникваме в неговата същност.
към текста >>

Та нали въпросът се свежда до това, във възрастта, в която децата постъпват в основното училище, пред нас да изпъкне душевния живот на тези деца.
Днес бих желал да се спра на няколко насоки, които изплуваха пред мен преди повече от 30 години и които се превърнаха в основа за индивидуално обучение на Валдорфските учители. Та нали въпросът се свежда до това, във възрастта, в която децата постъпват в основното училище, пред нас да изпъкне душевния живот на тези деца. През следващите дни аз ще говоря и за възпитанието на съвсем малки деца. На мен ми причинява голяма болка обстоятелството, че все още не можем да имаме училище за съвсем малки деца, което да предхожда Валдорфското училище. И че ние трябва да поемаме децата на 6-7-годишна възраст, но друго ние не можем, тъй като нямаме пари за целта. Идеалът естествено е децата да бъдат обхванати от възпитателния процес колкото може по-рано.
към текста >>

На мен ми причинява голяма болка обстоятелството, че все още не можем да имаме училище за съвсем малки деца, което да предхожда Валдорфското училище.
Днес бих желал да се спра на няколко насоки, които изплуваха пред мен преди повече от 30 години и които се превърнаха в основа за индивидуално обучение на Валдорфските учители. Та нали въпросът се свежда до това, във възрастта, в която децата постъпват в основното училище, пред нас да изпъкне душевния живот на тези деца. През следващите дни аз ще говоря и за възпитанието на съвсем малки деца. На мен ми причинява голяма болка обстоятелството, че все още не можем да имаме училище за съвсем малки деца, което да предхожда Валдорфското училище. И че ние трябва да поемаме децата на 6-7-годишна възраст, но друго ние не можем, тъй като нямаме пари за целта. Идеалът естествено е децата да бъдат обхванати от възпитателния процес колкото може по-рано.
към текста >>

Когато децата постъпват в основното училище, те застават пред нас като души, това означава, че най-същественото от тяхното физическо развитие до смяната на зъбите вече е осъществено, в зависимост от това дали инстинктите на родителите и на възпитателите са разбирали това.
Когато децата постъпват в основното училище, те застават пред нас като души, това означава, че най-същественото от тяхното физическо развитие до смяната на зъбите вече е осъществено, в зависимост от това дали инстинктите на родителите и на възпитателите са разбирали това. Така, че ние можем да кажем: Най-същественото във физическото възпитание, което след това наистина продължава – ние ще видим, когато описвам отделните фази на възпитанието – ала най-същественото, основата се формира до смяната на зъбите. След това ние имаме работа с душата на детето и ние така трябва да направляваме неговото душевно развитие, че от това да укрепва, да заяква неговото физическо развитие.
към текста >>

При детето от основното училище ние имаме работа само с неговата душа.
Обаче ние ще видим, че всъщност духовното не може да бъде възпитавано. То трябва да бъде оставено свободно да излезе навън в света. Духовното човек може да научи само от живота. При детето от основното училище ние имаме работа само с неговата душа. Ала душата, душевното съдържание, изразява себе си в най-общи линии в мислене, в чувствуване, във воля. И ако изхождайки от основите, ние разберем по какъв начин мисленето, чувствуването и волята се съдържат в цялостния човек като душевен живот, тогава ние ще получим основата за цялото човешко възпитание.
към текста >>

Висшата наука трябва да бъде построена, изхождайки от практичното приложение на тези прости елементарни насоки от страна на учителя или на възпитателя в училището.
Наистина таблицата за умножение все още не представлява цялата математика, но човек първо трябва да научи таблицата за умножение и след това може да премине към диференциалното и интегралното смятане. Във възпитанието нещата стоят по друг начин – аз не казвам, че с това, което разисквам тук, аз характеризирам някаква много висша наука, аз характеризирам само основата. Висшата наука, тя не може да бъде построена така, както диференциалното и интегралното смятане биват построени, изхождайки от елементарната математика. Висшата наука трябва да бъде построена, изхождайки от практичното приложение на тези прости елементарни насоки от страна на учителя или на възпитателя в училището.
към текста >>

Към това, което вече казах, аз мога да прибавя следното: една голяма част от работата, която ми предстоеше през тези 35 години, през които аз трябваше да подложа на проверка първоначалното схващане за това разделяне на човешката природа, тъй както излагам това схващане днес, една голяма част от това време бе отделена за труда да бъде проследено във всички области на физиологията, на природната наука изобщо, на биологията дали тези неща могат да бъдат потвърдени и по един външен естествено-научен път.
Към това, което вече казах, аз мога да прибавя следното: една голяма част от работата, която ми предстоеше през тези 35 години, през които аз трябваше да подложа на проверка първоначалното схващане за това разделяне на човешката природа, тъй както излагам това схващане днес, една голяма част от това време бе отделена за труда да бъде проследено във всички области на физиологията, на природната наука изобщо, на биологията дали тези неща могат да бъдат потвърдени и по един външен естествено-научен път. Днес аз не бих разказвал тези неща, ако нямах тези опорни точки. И аз спокойно мога да посоча, че много от това, което казвам, може да бъде доказано по естествено-научен път.
към текста >>

Насочването на погледа – това е, което трябва да постигнем сред учителите на Валдорфското училище.
Всички Вие вероятно знаете, че има хора, които изследват нещата с микроскоп. Тези хора виждат чудни неща под микроскопа: Но има и хора, които все още не умеят да гледат под микроскоп: те поглеждат в микроскопа, но както и да го насочат, не виждат нищо. Човек първо трябва да се научи да гледа, при което първо трябва да се научи да борави с инструмента, чрез който гледа. След това, когато човек се е научил да гледа под микроскоп, тогава може да види и съответния обект. Ние нищо не можем да видим у човека, ако не сме научили правилно да насочваме духовните, душевните очи по посока на това, което съответствува на мисленето, на чувствуването, на волята. Насочването на погледа – това е, което трябва да постигнем сред учителите на Валдорфското училище. Защото учителите, първо, трябва да разберат как стоят нещата при децата, едва после те могат да достигнат до правилно преподаване. Беше необходимо да изложа предварително тези неща за тричленното устройство на човека, за да можем да постигнем по-добро разбиране по отношение на отделните физически възпитателни мерки и възпитателни методи.
към текста >>

278. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище.
В хода на първите седем години човекът надстроява върху него един нов организъм. Бидейки един физически процес, той е същевременно израз на въздействието на духовното в детето. И този, който е застанал до детето в ролята на възпитател, трябва да се опита да направлява и да ръководи този духовно-душевен елемент, така че той да не разгръща себе си в посоката на този организъм. Или като възпитатели ние следва да знаем, какво трябва да се извърши у детето в духовно-душевен смисъл, за да може то да изгради върху онаследения един друг здрав организъм. Човек трябва да знае необходимото и да стори необходимото за духовната същност на детето, за да може по този начин правилно да се погрижи за физическата същност, защото само така духовната същност се превръща във ваятел на физическата същност. Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище. Не бива да си представяме, че ние наистина сме едни от най-умните хора. Човек може да разглежда себе си най-много като относително умен. Това положително ще доведе учителя до едно наистина здраво отношение към нещата. Ако с такова съзнание влизаме в час, ще трябва да си кажем следното: Между децата, които аз трябва да възпитавам, може би има някое, което е много умно, някое дете, което по-късно в живота ще стане много по-умно от мен. Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно.
към текста >>

В основното училище ние имаме деца, намиращи се между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост.
В основното училище ние имаме деца, намиращи се между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост. Тук трябва да знаем: С цялото преподаване и с цялото възпитание преди всичко ние влияем върху ритмичната система. Всяко едно занимание с детето е погрешно, ако то е насочено да въздействува върху нещо, различно от тази ритмична система. Но какво действува върху тази ритмична система и вътре в нея? Върху нея действува онова, което се доближава до човека в художествени форми и чрез една или друга художествена дейност.
към текста >>

Това е същественото за основното училище, целият урок при децата да бъде така оформен, че да бъде насочен към ритмичната система на детето.
Ако трябва по правилен начин да застанем до детето като възпитатели, като преподаватели, то ние трябва да знаем, че в тази възраст е необходимо да поднесем на детето целия учебен материал по един художествен начин. Това е същественото за основното училище, целият урок при децата да бъде така оформен, че да бъде насочен към ритмичната система на детето. С цялото преподаване, с цялото възпитание ние трябва да се държим спрямо детето така, че под влияние на нашето поведение то да бъде в състояние свободно и хармонично да развива своята ритмична система.
към текста >>

Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи.
Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи. Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си. Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя. Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него. Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка. И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект.
към текста >>

Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието.
Това, което Духът трябва да научи, това той ще научи благодарение на живота дори в най-ранното юношество. Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него. Задачата на възпитателя се състои във възможно най-голямото себеотричане. В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на възпитателя. Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си. Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието. Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота.
към текста >>

279. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

във възрастта, когато то идва при нас за възпитание в основното училище.
Както при детето около седмата година постепенно се осъществява смяната на зъбите, така и на една повисша степен се осъществява обрата във физическия, душевния и духовния организъм, за който говорех досега. Ето защо при възпитанието и преподаването трябва да се обърне внимание на обстоятелството, че от едно подражаващо същество детето се превръща в същество, формиращо себе си чрез авторитета на възпитателя и преподавателя. Ето защо не бива да се извършва рязка промяна в отношението спрямо детето около седмата година, т.е. във възрастта, когато то идва при нас за възпитание в основното училище. Казаното тук по отношение началото на възпитанието в основното училище трябва да бъде възприемано в този смисъл.
към текста >>

Казаното тук по отношение началото на възпитанието в основното училище трябва да бъде възприемано в този смисъл.
Както при детето около седмата година постепенно се осъществява смяната на зъбите, така и на една повисша степен се осъществява обрата във физическия, душевния и духовния организъм, за който говорех досега. Ето защо при възпитанието и преподаването трябва да се обърне внимание на обстоятелството, че от едно подражаващо същество детето се превръща в същество, формиращо себе си чрез авторитета на възпитателя и преподавателя. Ето защо не бива да се извършва рязка промяна в отношението спрямо детето около седмата година, т.е. във възрастта, когато то идва при нас за възпитание в основното училище. Казаното тук по отношение началото на възпитанието в основното училище трябва да бъде възприемано в този смисъл.
към текста >>

И тъй като във Валдорфското училище вече има много ученици, ние трябваше да създадем паралелни класове – имаме два 1-и класа, два 2-и класа, и т.н.
При това е важно по този начин напълно да се изявява също и индивидуалността на учителя. И тъй като във Валдорфското училище вече има много ученици, ние трябваше да създадем паралелни класове – имаме два 1-и класа, два 2-и класа, и т.н. Когато влезете в единия първи клас, Вие можете да видите как урокът по писане бива изведен от рисуването, тук Вие виждате как преподавателското умение прави това по един определен начин. Да кажем, в единия клас Вие откривате, че това се прави по начина, който беше показан сега. После Вие влизате в другия клас, в 1-и Б клас: Тук Вие откривате друго преподавателско умение: тук се преподава същия урок, но Вие виждате нещо съвсем различно. Тук Вие виждате как преподавателското умение кара децата да се движат в един вид ритмично движение, при което формата възниква от движението на собственото тяло. И това, което детето очертава движейки се, после то бива записано като буква.
към текста >>

В училище ние сме в състояние да преподаваме писането, изхождайки от художествения елемент.
Животът се умножава чрез най-разнообразни форми. Всеки носи едно различно лице. Когато изграждаме абстрактните правила, ние влизаме в ученическия клас и изискваме навсякъде да се прави едно и също нещо. Когато изграждаме правила, изхождайки от самия живот, ние виждаме, че животът е многообразен, виждаме как едно нещо осъществява себе си по най-различни начини. И така, нещата се свеждат до това, че ако искаме да приемем възпитателното изкуство като нещо живо, тогава трябва да бъде избегнат всякакъв вид педантичност, но също така и схематизъм, което именно се осъществява, ако възпитателното изкуство бъде превърнато в едно истинско изкуство и ако учителят се превърне в творец. В училище ние сме в състояние да преподаваме писането, изхождайки от художествения елемент. След това четенето се научава от децата от само себе си. То идва малко по-късно от обикновено, но се осъществява от самото себе си.
към текста >>

Ако постигнем всичко това непосредствено – през следващите дни аз ще мога да Ви покажа нещо от рисунките на нашите деца във Валдорфското училище – ако сме успели, от една страна да приближим образния елемент до детето, после за нас нещата се свеждат до това, възможно по-рано да бъде приложен и музикалния елемент в урока.
Ако постигнем всичко това непосредствено – през следващите дни аз ще мога да Ви покажа нещо от рисунките на нашите деца във Валдорфското училище – ако сме успели, от една страна да приближим образния елемент до детето, после за нас нещата се свеждат до това, възможно по-рано да бъде приложен и музикалния елемент в урока. Защото музикалният елемент, и то не толкова съдържанието на музиката, колкото ритъмът, тактът и чувствуването на ритъма и такта се превръща в една добра основа за силата, за енергията на волята и по-точно, когато по правилен начин се започне с това в началото на основното училище. И във въведението към представлението по евритмия казах, че в урока за деца ние въвеждаме и евритмията.
към текста >>

Защото музикалният елемент, и то не толкова съдържанието на музиката, колкото ритъмът, тактът и чувствуването на ритъма и такта се превръща в една добра основа за силата, за енергията на волята и по-точно, когато по правилен начин се започне с това в началото на основното училище.
Ако постигнем всичко това непосредствено – през следващите дни аз ще мога да Ви покажа нещо от рисунките на нашите деца във Валдорфското училище – ако сме успели, от една страна да приближим образния елемент до детето, после за нас нещата се свеждат до това, възможно по-рано да бъде приложен и музикалния елемент в урока. Защото музикалният елемент, и то не толкова съдържанието на музиката, колкото ритъмът, тактът и чувствуването на ритъма и такта се превръща в една добра основа за силата, за енергията на волята и по-точно, когато по правилен начин се започне с това в началото на основното училище. И във въведението към представлението по евритмия казах, че в урока за деца ние въвеждаме и евритмията.
към текста >>

Преди да започна да се занимавам с Валдорфското училище аз трябваше дълго време да се занимавам с всевъзможни въпроси, свързани с възпитанието.
Може би за целта е уместно да приведа един личен пример. Преди да започна да се занимавам с Валдорфското училище аз трябваше дълго време да се занимавам с всевъзможни въпроси, свързани с възпитанието. Така веднъж, когато аз самият бях много млад, ми беше поверено за възпитание едно момче, което в основата си към своята 11 година беше все още в силна степен недоразвито. То все още не беше научило нищо. Като пример за това, което беше научило, ми показаха една училищна тетрадка, където се виждаше какво е постигнало момчето на последния изпит, на който е било подложено. В нея можеше да се види само една голяма дупка, която детето беше пробило с гумата, нищо друго. Освен това момчето имаше патологични битови навици.
към текста >>

Отново ще трябва да спомена какво е значението на това обстоятелство в едно училище, в което има момчета и момичета, както е във Валдорфското училище.
Тази важна точка в живота на детето намира израз във външността на човека. Тук се появява една странна разлика, едно странно разграничаване между момчето и момичето. Отново ще трябва да спомена какво е значението на това обстоятелство в едно училище, в което има момчета и момичета, както е във Валдорфското училище. Трябва да знаем, че настъпва едно важно разграничаване между момчето и момичето. Около 10-та година момичетата започват да растат по-бързо в сравнение с момчетата. Момчетата изостават в растежа си. Момичетата изпреварват момчетата в растежа. И когато после момичетата и момчетата достигнат половата зрялост, тогава момчетата отново започват да изпреварват момичетата.
към текста >>

Когато аз имам пред себе си едно човешко мнозинство, първоначалното е единство.
Преходът от едно към две, след това към три, това броене е нещо, което като дейност се осъществява сякаш съвсем произволно в човека. Но съществува една друга възможност за броене. Тази възможност ние откриваме, когато се върнем малко назад в човешката културна история. Първоначално хората съвсем не са брояли по този начин, прибавяйки едното грахово зърно към другото, прибавяйки нещо единично към нещо друго, чрез което възниква нещо ново, което за душевния живот, най-малкото първоначално, има изключително малко общо с предходното. Тогава хората са брояли по следния начин: това, което имаме в живота, е винаги нещо цяло и то следва да бъде приемано за цяло, като дори и най-разнородните неща представляват именно едно цяло. Когато аз имам пред себе си едно човешко мнозинство, първоначалното е единство. Когато имам пред себе си един отделен човек, той също така представлява единство. Единството е в основата си нещо съвсем относително. Това аз вземам в съображение не когато броя 1, 2, 3, 4 и т.н., а когато броя по следния начин:
към текста >>

280. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Един наш учител във Валдорфското училище изживя следното със своите по-големи ученици, които бяха под 12 годишна възраст: Изведнъж у тях интересът към обучението намаля и те започнаха да си пишат тайно писма.
Понякога трябва да положим особени усилия, за да овладеем поне малко оживеността на детето и ние можем да я овладеем, ако имаме нещо от това, което днес рядко намира призвание в света: хумора. Учителят трябва да внесе още през вратата хумор в класа. Понякога децата могат да бъдат доста невъзпитани. Един наш учител във Валдорфското училище изживя следното със своите по-големи ученици, които бяха под 12 годишна възраст: Изведнъж у тях интересът към обучението намаля и те започнаха да си пишат тайно писма. Ще се съгласите, един учител, комуто липсва хумор – такъв учител ще се начумери. Ще произлезе страшна сцена от това. Какво направи нашият учител във Валдорфското училище: той отиде при децата и им разказа историята на пощенското дело. И децата видяха, че той ги разбира. Той заговори за тяхното писане на писма в час.
към текста >>

Какво направи нашият учител във Валдорфското училище: той отиде при децата и им разказа историята на пощенското дело.
Учителят трябва да внесе още през вратата хумор в класа. Понякога децата могат да бъдат доста невъзпитани. Един наш учител във Валдорфското училище изживя следното със своите по-големи ученици, които бяха под 12 годишна възраст: Изведнъж у тях интересът към обучението намаля и те започнаха да си пишат тайно писма. Ще се съгласите, един учител, комуто липсва хумор – такъв учител ще се начумери. Ще произлезе страшна сцена от това. Какво направи нашият учител във Валдорфското училище: той отиде при децата и им разказа историята на пощенското дело. И децата видяха, че той ги разбира. Той заговори за тяхното писане на писма в час. Те се засрамиха и нещата се оправиха.
към текста >>

Наистина да вникнем вътрешно в темпераментите е нещо, което от самото начало има най-голямо значение в рамките на възпитателното изкуство, за което се говори тук и което бива прилагано във Валдорфското училище.
Все повече трябва да бъдем в състояние да навлизаме в личното, в индивидуалното. Тук съответните опорни точки изникват в лицето на обстоятелството, че децата, които ни биват поверени за възпитание и обучение, са различни според своя темперамент. Наистина да вникнем вътрешно в темпераментите е нещо, което от самото начало има най-голямо значение в рамките на възпитателното изкуство, за което се говори тук и което бива прилагано във Валдорфското училище.
към текста >>

И ако с достатъчно чувство за хумор ние изпратим в двора на училището някое момче, което е особено холерично, възбудено и го оставим да се катери нагоре-надолу по дърветата, от което то накрая капва от умора, тогава то, връщайки се в класа, ще е изживяло своя холеричен темперамент чрез самото себе си, чрез природата.
Чрез този вид социално разграничаване темпераментите са изглаждат взаимно помежду си. Меланхоликът се ободрява, когато е сред меланхолици. А холериците, те биват основно излекувани, защото най-доброто е, когато поставим лудуващите холерици да изживеят себе си един чрез друг. И ако после има синини по телата им, това действува изключително успокояващо. Така това, което сякаш тайнствено действува от човек на човек, може да бъде превърнато в нещо целебно чрез правилното социално отношение. И ако с достатъчно чувство за хумор ние изпратим в двора на училището някое момче, което е особено холерично, възбудено и го оставим да се катери нагоре-надолу по дърветата, от което то накрая капва от умора, тогава то, връщайки се в класа, ще е изживяло своя холеричен темперамент чрез самото себе си, чрез природата. Ако го оставим да изживее себе си чрез преодоляване на препятствия, тогава след известно време то ще се завърне успокоено. Виждате ли, тук става дума за следното: все по-добре да намираме пътя, по който чрез темпераментите да навлезем изцяло в индивидуалността, в личността на детето. Днес много хора казват, че трябва да се възпитава индивидуално. Да, но първо трябва да открием индивидите. Първо трябва да опознаем самия човек, след това трябва да опознаем меланхолика.
към текста >>

И понеже това е толкова важно, при нас във Валдорфското училище от самото начало се обръща внимание на рисувателния елемент; но дори в рамките на рисуването ние можем да индивидуализираме работата си с детето именно когато детето трябва да прави нещата само.
Детето се затруднява да пренесе от главата към останалия организъм това, което вижда, което чувствува, а също и това, което му са дава чрез други импулси. Наученото в известен смисъл остава в главата. То не успява да проникне надолу в останалия организъм. Ако преподаваме на детето с художествен усет, тогава всичко във възпитанието и в преподаването се владее от художествения елемент и всичко инстинктивно ще бъде насочено в тази посока. Ако имам подобно дете пред себе си, аз ще му поднеса работата с цветове, живописния елемент по начин, съвсем различен от този при друго дете. И понеже това е толкова важно, при нас във Валдорфското училище от самото начало се обръща внимание на рисувателния елемент; но дори в рамките на рисуването ние можем да индивидуализираме работата си с детето именно когато детето трябва да прави нещата само.
към текста >>

Така че тъкмо във Валдорфското училище ние се стремим, доколкото е възможно, чак до специалните предмети, всичко в долните класове, най-малкото всичко онова, което трябва да доведе до изграждането на човека, всичко то да бъде предоставено само на един учител.
От всичко ние се убеждаваме колко важно е преподаването да бъде градено като нещо цялостно. Ужасно е, когато от една страна учителят преподава в класа, а после децата биват изпратени в час по физическо възпитание, при което учителят по физическо възпитание не знае нищо за това, което става в класа и той провежда своя урок по някаква схема. Урокът по физическо възпитание трябва да бъде изцяло резултат от това, което сме разбрали в класа относно децата. Така че тъкмо във Валдорфското училище ние се стремим, доколкото е възможно, чак до специалните предмети, всичко в долните класове, най-малкото всичко онова, което трябва да доведе до изграждането на човека, всичко то да бъде предоставено само на един учител.
към текста >>

281. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

ВАЛДОРФСКОТО УЧИЛИЩЕ КАТО ОРГАНИЗЪМ
ВАЛДОРФСКОТО УЧИЛИЩЕ КАТО ОРГАНИЗЪМ
към текста >>

Ако днес искам да говоря за организацията на Валдорфското училище, това няма да бъде и не може да бъде казано в този смисъл, защото всъщност човек може да организира само това, което е в известен смисъл механично.
Когато става дума за организация, хората днес обикновено мислят, че нещо трябва да бъде подредено и регламентирано. Ако днес искам да говоря за организацията на Валдорфското училище, това няма да бъде и не може да бъде казано в този смисъл, защото всъщност човек може да организира само това, което е в известен смисъл механично. Човек може да организира устройството на една фабрика, или на някаква друга институция, където частите на цялото трябва да бъдат скрепени помежду си от вложената вътре мисъл. Но помислете си само, колко абсурдно би било да изискваме да бъде организиран човешкия организъм. Той е организиран, той е тук и ние трябва да го приемем като организъм. Ние трябва да го проучим. Ние трябва да опознаем неговите функции като функции на един организъм, като функции на една организация.
към текста >>

В този смисъл едно училище като Валдорфското предварително представлява организация и то не може да бъде организирано чрез изработването на програма за това, как да бъде устроено училището: Параграф 1, параграф 2 и т.н.
В този смисъл едно училище като Валдорфското предварително представлява организация и то не може да бъде организирано чрез изработването на програма за това, как да бъде устроено училището: Параграф 1, параграф 2 и т.н. Казах вече, аз съм предварително убеден – без никаква ирония – че ако днес се съберат 5 или 12 души, те ще могат да изработят една идеална училищна програма, в която нищо няма да има нужда от подобрение: Параграф 1, параграф 2, ... параграф 12 и т.н. – защото днес всички хора са умни, много умни. Но тогава възниква въпросът: Може ли това да се осъществи на практика? И скоро става ясно, че могат да бъдат подготвени много хубави програми, но на практика, когато училището бъде устроено, пред себе си ние всъщност вече имаме един завършен организъм.
към текста >>

И скоро става ясно, че могат да бъдат подготвени много хубави програми, но на практика, когато училището бъде устроено, пред себе си ние всъщност вече имаме един завършен организъм.
В този смисъл едно училище като Валдорфското предварително представлява организация и то не може да бъде организирано чрез изработването на програма за това, как да бъде устроено училището: Параграф 1, параграф 2 и т.н. Казах вече, аз съм предварително убеден – без никаква ирония – че ако днес се съберат 5 или 12 души, те ще могат да изработят една идеална училищна програма, в която нищо няма да има нужда от подобрение: Параграф 1, параграф 2, ... параграф 12 и т.н. – защото днес всички хора са умни, много умни. Но тогава възниква въпросът: Може ли това да се осъществи на практика? И скоро става ясно, че могат да бъдат подготвени много хубави програми, но на практика, когато училището бъде устроено, пред себе си ние всъщност вече имаме един завършен организъм.
към текста >>

Това училище се състои от учители, които не могат да бъдат измайсторени от глина.
Това училище се състои от учители, които не могат да бъдат измайсторени от глина. Параграф 5 или параграф 1 може би ще гласи: учителят трябва да бъде такъв, или такъв. Учителите не са нещо, което може да бъде измайсторено от глина. Всеки отделен учител трябва да бъде потърсен; той следва да бъде приет със способностите, които притежава. Преди всичко нека да разберем какви способности притежава той. Да разберем дали е добър учител за долните класове, или е добър учител за горните класове.
към текста >>

Тъй като аз трябва духовно да ръководя Валдорфското училище, то първото основно положение в организацията на Валдорфското училище е, че аз трябва да познавам много точно учителския колектив с всичките негови отделни индивидуалности.
Или изобщо, ако искаме да правим нещо, трябва да разглеждаме отделния учител така, както за да разберем човешкия организъм, трябва да разгледаме носа или ухото. Не става дума за абстрактни и програмни правила, но става дума за реалности, които ние имаме пред себе си. Ако можехме да си измайсторим учители от восък, тогава бихме могли да изработваме и програми. Ала това ние не можем да сторим И така, като една първа реалност пред себе си ние имаме учителския колектив. Него ние трябва да познаваме много точно. Тъй като аз трябва духовно да ръководя Валдорфското училище, то първото основно положение в организацията на Валдорфското училище е, че аз трябва да познавам много точно учителския колектив с всичките негови отделни индивидуалности.
към текста >>

Второто са децата и стремейки се да направим нещо от Валдорфското училище, във връзка с тях пред нас възникнаха някои практически затруднения.
Второто са децата и стремейки се да направим нещо от Валдорфското училище, във връзка с тях пред нас възникнаха някои практически затруднения. Защото първоначално това училище беше основано в Щутгарт от Емил Молт – на фона на всички емоции през годините 1918, 1919, след като войната беше приключила. Това училище беше основано, понеже вярвахме, че така ще извършим едно социално дело. Стана ясно, че в социално отношение с възрастните не можеше да се направи нещо особено много. В Средна Европа възрастните постигнаха разбиране помежду си в продължение на няколко седмици след приключването на войната. После те отново се отдадоха на онези съждения, които произхождаха от различните класи.
към текста >>

Защото първоначално това училище беше основано в Щутгарт от Емил Молт – на фона на всички емоции през годините 1918, 1919, след като войната беше приключила.
Второто са децата и стремейки се да направим нещо от Валдорфското училище, във връзка с тях пред нас възникнаха някои практически затруднения. Защото първоначално това училище беше основано в Щутгарт от Емил Молт – на фона на всички емоции през годините 1918, 1919, след като войната беше приключила. Това училище беше основано, понеже вярвахме, че така ще извършим едно социално дело. Стана ясно, че в социално отношение с възрастните не можеше да се направи нещо особено много. В Средна Европа възрастните постигнаха разбиране помежду си в продължение на няколко седмици след приключването на войната. После те отново се отдадоха на онези съждения, които произхождаха от различните класи. Така дойде мисълта да се погрижим за следващото поколение.
към текста >>

Това училище беше основано, понеже вярвахме, че така ще извършим едно социално дело.
Второто са децата и стремейки се да направим нещо от Валдорфското училище, във връзка с тях пред нас възникнаха някои практически затруднения. Защото първоначално това училище беше основано в Щутгарт от Емил Молт – на фона на всички емоции през годините 1918, 1919, след като войната беше приключила. Това училище беше основано, понеже вярвахме, че така ще извършим едно социално дело. Стана ясно, че в социално отношение с възрастните не можеше да се направи нещо особено много. В Средна Европа възрастните постигнаха разбиране помежду си в продължение на няколко седмици след приключването на войната. После те отново се отдадоха на онези съждения, които произхождаха от различните класи. Така дойде мисълта да се погрижим за следващото поколение. И тъй като училището беше основано от Емил Молт, индустриалец в Щутгарт, то не беше необходимо да бъдат събирани деца по къщите, а дойдоха децата от неговата фабрика.
към текста >>

И тъй като училището беше основано от Емил Молт, индустриалец в Щутгарт, то не беше необходимо да бъдат събирани деца по къщите, а дойдоха децата от неговата фабрика.
Това училище беше основано, понеже вярвахме, че така ще извършим едно социално дело. Стана ясно, че в социално отношение с възрастните не можеше да се направи нещо особено много. В Средна Европа възрастните постигнаха разбиране помежду си в продължение на няколко седмици след приключването на войната. После те отново се отдадоха на онези съждения, които произхождаха от различните класи. Така дойде мисълта да се погрижим за следващото поколение. И тъй като училището беше основано от Емил Молт, индустриалец в Щутгарт, то не беше необходимо да бъдат събирани деца по къщите, а дойдоха децата от неговата фабрика. Така децата, които дойдоха при нас, бяха предимно деца на пролетарии – около 150 деца от фабриката на Молт. Тези деца бяха допълнени с повечето деца на родители от Антропософското общество в Щутгарт и околността; ето защо в началото трябваше да започнем работа с около 200 деца.
към текста >>

Ала към това се прибави един такъв момент, който в идеалния смисъл на думата превърна училището в едно единно училище.
Ала към това се прибави един такъв момент, който в идеалния смисъл на думата превърна училището в едно единно училище. Защото ние имахме една основна група деца от пролетарски родители, а децата на антропософските родители не бяха пролетарски деца, а произхождаха от всички възможни обществени слоеве, от най-висшите до най-нисшите. Така, поради социалната основа във Валдорфското училище, още в самото начало беше изключен всякакъв класов елемент. А тъкмо този беше стремежът и към него ние се стремяхме и сега – в съображение да влезе само, единствено само общочовешкото. За Валдорфското училище съществуват само педагогическо-дидактични основни правила, без оглед на това дали едно дете е дете на пролетарий, или е дете на самия бивш кайзер, след като то е пожелало да бъде прието във Валдорфското училище. Тук са в сила и ще бъдат в сила единствено основните педагогическо-дидактични правила.
към текста >>

Така, поради социалната основа във Валдорфското училище, още в самото начало беше изключен всякакъв класов елемент.
Ала към това се прибави един такъв момент, който в идеалния смисъл на думата превърна училището в едно единно училище. Защото ние имахме една основна група деца от пролетарски родители, а децата на антропософските родители не бяха пролетарски деца, а произхождаха от всички възможни обществени слоеве, от най-висшите до най-нисшите. Така, поради социалната основа във Валдорфското училище, още в самото начало беше изключен всякакъв класов елемент. А тъкмо този беше стремежът и към него ние се стремяхме и сега – в съображение да влезе само, единствено само общочовешкото. За Валдорфското училище съществуват само педагогическо-дидактични основни правила, без оглед на това дали едно дете е дете на пролетарий, или е дете на самия бивш кайзер, след като то е пожелало да бъде прието във Валдорфското училище. Тук са в сила и ще бъдат в сила единствено основните педагогическо-дидактични правила. Така още от самото начало Валдорфското училище беше замислено като единно училище.
към текста >>

За Валдорфското училище съществуват само педагогическо-дидактични основни правила, без оглед на това дали едно дете е дете на пролетарий, или е дете на самия бивш кайзер, след като то е пожелало да бъде прието във Валдорфското училище.
Ала към това се прибави един такъв момент, който в идеалния смисъл на думата превърна училището в едно единно училище. Защото ние имахме една основна група деца от пролетарски родители, а децата на антропософските родители не бяха пролетарски деца, а произхождаха от всички възможни обществени слоеве, от най-висшите до най-нисшите. Така, поради социалната основа във Валдорфското училище, още в самото начало беше изключен всякакъв класов елемент. А тъкмо този беше стремежът и към него ние се стремяхме и сега – в съображение да влезе само, единствено само общочовешкото. За Валдорфското училище съществуват само педагогическо-дидактични основни правила, без оглед на това дали едно дете е дете на пролетарий, или е дете на самия бивш кайзер, след като то е пожелало да бъде прието във Валдорфското училище. Тук са в сила и ще бъдат в сила единствено основните педагогическо-дидактични правила. Така още от самото начало Валдорфското училище беше замислено като единно училище.
към текста >>

Така още от самото начало Валдорфското училище беше замислено като единно училище.
Защото ние имахме една основна група деца от пролетарски родители, а децата на антропософските родители не бяха пролетарски деца, а произхождаха от всички възможни обществени слоеве, от най-висшите до най-нисшите. Така, поради социалната основа във Валдорфското училище, още в самото начало беше изключен всякакъв класов елемент. А тъкмо този беше стремежът и към него ние се стремяхме и сега – в съображение да влезе само, единствено само общочовешкото. За Валдорфското училище съществуват само педагогическо-дидактични основни правила, без оглед на това дали едно дете е дете на пролетарий, или е дете на самия бивш кайзер, след като то е пожелало да бъде прието във Валдорфското училище. Тук са в сила и ще бъдат в сила единствено основните педагогическо-дидактични правила. Така още от самото начало Валдорфското училище беше замислено като единно училище.
към текста >>

Но при този подход се появиха и трудности, защото пролетарското дете идва в училището на 6 – 7-годишна възраст с битови навици, различни от навиците на едно дете от другите обществени слоеве.
Но при този подход се появиха и трудности, защото пролетарското дете идва в училището на 6 – 7-годишна възраст с битови навици, различни от навиците на едно дете от другите обществени слоеве. Но ако пренебрегнем някои дреболии, които с известни усилия бяха преодолени, в това отношение противоречията се проявиха по-скоро като нещо изключително благотворно. Лесно можете да си представите тези дреболии, най-често те се отнасят до битови навици и понякога никак не е лесно да бъде изкоренено от детето всичко онова, което то е донесло в училището. Но с известна добра воля можа да бъде постигнато и това, макар някои деца от тъй наречените по-висши съсловия, които не са свикнали да гледат сред себе си това или онова, тези деца занесоха в къщи неприятни неща и в къщи това бе забелязано по един неприятен начин.
към текста >>

Лесно можете да си представите тези дреболии, най-често те се отнасят до битови навици и понякога никак не е лесно да бъде изкоренено от детето всичко онова, което то е донесло в училището.
Но при този подход се появиха и трудности, защото пролетарското дете идва в училището на 6 – 7-годишна възраст с битови навици, различни от навиците на едно дете от другите обществени слоеве. Но ако пренебрегнем някои дреболии, които с известни усилия бяха преодолени, в това отношение противоречията се проявиха по-скоро като нещо изключително благотворно. Лесно можете да си представите тези дреболии, най-често те се отнасят до битови навици и понякога никак не е лесно да бъде изкоренено от детето всичко онова, което то е донесло в училището. Но с известна добра воля можа да бъде постигнато и това, макар някои деца от тъй наречените по-висши съсловия, които не са свикнали да гледат сред себе си това или онова, тези деца занесоха в къщи неприятни неща и в къщи това бе забелязано по един неприятен начин.
към текста >>

По-голямата трудност възникна от факта, че за Валдорфското училище идеалът се състоеше в това, децата да бъдат възпитавани изцяло в духа на едно човекознание, а именно – всяка седмица на детето да бъде давано това, което самото дете изискваше.
И така, от другата страна имахме децата. Първоначално това бяха – бих казал – по-малките трудности. По-голямата трудност възникна от факта, че за Валдорфското училище идеалът се състоеше в това, децата да бъдат възпитавани изцяло в духа на едно човекознание, а именно – всяка седмица на детето да бъде давано това, което самото дете изискваше.
към текста >>

Първоначално Валдорфското училище беше основано като осмокласно училище, така че в него ние имахме деца от 6 – 7 до 14 – 15-годишна възраст.
Първоначално Валдорфското училище беше основано като осмокласно училище, така че в него ние имахме деца от 6 – 7 до 14 – 15-годишна възраст. Тези деца дойдоха от най-различни училища. Те идваха с най-различна предварителна подготовка, често далеч не с тази подготовка, която ние считахме за правилната за едно 9 или 11-годишно дете. Ето защо през първите години съвсем не можахме да разчитаме на това, което разглеждаме като идеал за възпитанието. Тук отново не можехме да напредваме според параграф 1, параграф 2, а трябваше да подхождаме според индивидуалностите на децата във всеки един отделен клас. И все пак това беше най-малкото затруднение.
към текста >>

Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред.
Най-голямата трудност е тази, че дори и най-идеалният възпитателен метод не бива да откъсва човека от живота. Човекът не е нещо абстрактно, което може да бъде сглобено в завършен вид; човекът е дете на определени родители. Той израства в определени социални условия. След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия. Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне. Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред. Няма полза, ако кажем: Този социален ред е лош! Лош или добър, ние просто трябва да живеем в него и не можем току-така да откъсваме децата от този социален ред. Следователно аз имах пред себе си изключително трудната задача, от една страна да осъществя една идея за възпитание, а от друга страна да се съобразявам с целия съвременен живот.
към текста >>

Но тъкмо в практиката ние имаме работа с училищните власти, и тогава те разглеждат като нещо много добро онова, което вече е направено от страна на държавните власти или на другите учреждения, а това, което се прави във Валдорфското училище, те разглеждат като един вид приумица, като нещо, което човек прави, когато умът му не е съвсем на място.
Естествено, че училищните власти трябваше да разглеждат това, което беше постигнато в другите училища, като един вид идеал. Наистина те винаги казват: идеалът не може да бъде постигнат, но може да се направи всичко възможно за него, житейската практика изисква това или онова. Но тъкмо в практиката ние имаме работа с училищните власти, и тогава те разглеждат като нещо много добро онова, което вече е направено от страна на държавните власти или на другите учреждения, а това, което се прави във Валдорфското училище, те разглеждат като един вид приумица, като нещо, което човек прави, когато умът му не е съвсем на място.
към текста >>

В един проект аз предложих да ми бъдат дадени три години време за тази моя приумица, през което време децата да напреднат достатъчно, за да се включат после в обикновено училище.
Е, често такава приумица бива оставяна на мира, защото човек си казва: Добре, ще видим какво ще излезе от това! Но все пак, човек трябва да се съобразява с това и така аз се опитах да се справя с положението чрез следния компромис. В един проект аз предложих да ми бъдат дадени три години време за тази моя приумица, през което време децата да напреднат достатъчно, за да се включат после в обикновено училище. Така изработих проект, според който до завършването на 3-ти основен клас, т.е. до 9-та година, приетите деца ще са постигнали целта, а именно да продължат в 4-ти клас на друго училище. Но казах още, че за междинното време желая да имам пълната свобода, всяка седмица да давам на децата това, което произлиза от човекознанието. После аз изисках тази свобода за възрастта от 9 до 12 години. След навършването на 12 години децата отново трябваше да постигнат целта да могат да постъпят в обикновено училище.
към текста >>

до 9-та година, приетите деца ще са постигнали целта, а именно да продължат в 4-ти клас на друго училище.
Е, често такава приумица бива оставяна на мира, защото човек си казва: Добре, ще видим какво ще излезе от това! Но все пак, човек трябва да се съобразява с това и така аз се опитах да се справя с положението чрез следния компромис. В един проект аз предложих да ми бъдат дадени три години време за тази моя приумица, през което време децата да напреднат достатъчно, за да се включат после в обикновено училище. Така изработих проект, според който до завършването на 3-ти основен клас, т.е. до 9-та година, приетите деца ще са постигнали целта, а именно да продължат в 4-ти клас на друго училище. Но казах още, че за междинното време желая да имам пълната свобода, всяка седмица да давам на децата това, което произлиза от човекознанието. После аз изисках тази свобода за възрастта от 9 до 12 години. След навършването на 12 години децата отново трябваше да постигнат целта да могат да постъпят в обикновено училище. Същото ще бъде и когато децата – или както се казва – вече младите дами и господа напускат училището, за да постъпят в университета или в друго някакво висше учебно заведение – за времето от настъпването на половата зрялост до началото на висшето образование аз трябва да имам пълната свобода. След това децата трябва да бъдат в състояние да могат да постъпят в което и да е висше учебно заведение или университет; защото Свободната висша школа в Дорнах, разбира се, дълго време няма да бъде призната за нещо, в което може да се постъпи, ако хората желаят да навлязат в живота.
към текста >>

След навършването на 12 години децата отново трябваше да постигнат целта да могат да постъпят в обикновено училище.
В един проект аз предложих да ми бъдат дадени три години време за тази моя приумица, през което време децата да напреднат достатъчно, за да се включат после в обикновено училище. Така изработих проект, според който до завършването на 3-ти основен клас, т.е. до 9-та година, приетите деца ще са постигнали целта, а именно да продължат в 4-ти клас на друго училище. Но казах още, че за междинното време желая да имам пълната свобода, всяка седмица да давам на децата това, което произлиза от човекознанието. После аз изисках тази свобода за възрастта от 9 до 12 години. След навършването на 12 години децата отново трябваше да постигнат целта да могат да постъпят в обикновено училище. Същото ще бъде и когато децата – или както се казва – вече младите дами и господа напускат училището, за да постъпят в университета или в друго някакво висше учебно заведение – за времето от настъпването на половата зрялост до началото на висшето образование аз трябва да имам пълната свобода. След това децата трябва да бъдат в състояние да могат да постъпят в което и да е висше учебно заведение или университет; защото Свободната висша школа в Дорнах, разбира се, дълго време няма да бъде призната за нещо, в което може да се постъпи, ако хората желаят да навлязат в живота.
към текста >>

Същото ще бъде и когато децата – или както се казва – вече младите дами и господа напускат училището, за да постъпят в университета или в друго някакво висше учебно заведение – за времето от настъпването на половата зрялост до началото на висшето образование аз трябва да имам пълната свобода.
Така изработих проект, според който до завършването на 3-ти основен клас, т.е. до 9-та година, приетите деца ще са постигнали целта, а именно да продължат в 4-ти клас на друго училище. Но казах още, че за междинното време желая да имам пълната свобода, всяка седмица да давам на децата това, което произлиза от човекознанието. После аз изисках тази свобода за възрастта от 9 до 12 години. След навършването на 12 години децата отново трябваше да постигнат целта да могат да постъпят в обикновено училище. Същото ще бъде и когато децата – или както се казва – вече младите дами и господа напускат училището, за да постъпят в университета или в друго някакво висше учебно заведение – за времето от настъпването на половата зрялост до началото на висшето образование аз трябва да имам пълната свобода. След това децата трябва да бъдат в състояние да могат да постъпят в което и да е висше учебно заведение или университет; защото Свободната висша школа в Дорнах, разбира се, дълго време няма да бъде призната за нещо, в което може да се постъпи, ако хората желаят да навлязат в живота.
към текста >>

Защото във Валдорфското училище ние в никакво отношение не се стремим към нещо, което е напрактично; чрез тази приумица навсякъде, във всяка една точка ние се стремим да осъществим това, което е наистина жизнено практично.
Така че успоредно с обикновеното училищно дело, ние се опитахме да преведем в съответствие, в известна хармония това, към което всъщност трябваше да се стремим с онова, което беше вече на лице. Защото във Валдорфското училище ние в никакво отношение не се стремим към нещо, което е напрактично; чрез тази приумица навсякъде, във всяка една точка ние се стремим да осъществим това, което е наистина жизнено практично.
към текста >>

Ето защо не може да става дума да бъде конструирано училище, изхождайки от някакво умно хрумване – защото тогава би възникнала не организация, а конструкция.
Ето защо не може да става дума да бъде конструирано училище, изхождайки от някакво умно хрумване – защото тогава би възникнала не организация, а конструкция. Тук става дума за следното: Това, което имаме вече пред себе си като един организъм, да бъде наистина изследвано от седмица на седмица. И този, който умее да наблюдава човека, т.е. умее да наблюдава и детето, за него с всеки изминат месец стават ясни най-конкретните възпитателни правила. Тъй както лекарят, имайки човек пред себе си, не може още от първия преглед да каже какво ще стане, но трябва постепенно да го изследва, защото човекът е един организъм, така и тук става дума за това, че такъв един организъм трябва още повече да бъде непрекъснато изследван като едно цяло. Защото може например да стане така, че поради особения състав на учителите или на децата – да кажем през 1920 год.
към текста >>

Ето защо, когато говоря за организацията на Валдорфското училище, аз казвам, че неговото сърце е учителската конференция; това са учителските конференции, които биват периодично провеждани.
Ето защо, когато говоря за организацията на Валдорфското училище, аз казвам, че неговото сърце е учителската конференция; това са учителските конференции, които биват периодично провеждани. Когато мога да бъда в Щутгарт, това става под мое ръководство, но иначе учителските конференции се провеждат и в сравнително кратки промеждутъци от време. Тогава всичко за цялото училище до последните подробности и това, което отделният учител е придобил като опит в своя клас, всичко бива обсъждано от всички учители заедно. Така тези учителски конференции имат винаги тенденцията да формират училището като един цялостен организъм, както човешкото тяло е организъм поради това, че има сърце. При тези учителски конференции става дума за добрата воля за съвместен живот сред учителите и за избягването на всякакъв вид съперничество. И преди всичко става дума за това, че може да бъде изнесено нещо, което може да послужи на другия учител само ако човек има в себе си съответната любов към всяко едно дете.
към текста >>

Тогава всичко за цялото училище до последните подробности и това, което отделният учител е придобил като опит в своя клас, всичко бива обсъждано от всички учители заедно.
Ето защо, когато говоря за организацията на Валдорфското училище, аз казвам, че неговото сърце е учителската конференция; това са учителските конференции, които биват периодично провеждани. Когато мога да бъда в Щутгарт, това става под мое ръководство, но иначе учителските конференции се провеждат и в сравнително кратки промеждутъци от време. Тогава всичко за цялото училище до последните подробности и това, което отделният учител е придобил като опит в своя клас, всичко бива обсъждано от всички учители заедно. Така тези учителски конференции имат винаги тенденцията да формират училището като един цялостен организъм, както човешкото тяло е организъм поради това, че има сърце. При тези учителски конференции става дума за добрата воля за съвместен живот сред учителите и за избягването на всякакъв вид съперничество. И преди всичко става дума за това, че може да бъде изнесено нещо, което може да послужи на другия учител само ако човек има в себе си съответната любов към всяко едно дете. Но аз имам предвид не онази любов, за която често се говори, а за тази любов, която именно артистичният учител притежава.
към текста >>

Така тези учителски конференции имат винаги тенденцията да формират училището като един цялостен организъм, както човешкото тяло е организъм поради това, че има сърце.
Ето защо, когато говоря за организацията на Валдорфското училище, аз казвам, че неговото сърце е учителската конференция; това са учителските конференции, които биват периодично провеждани. Когато мога да бъда в Щутгарт, това става под мое ръководство, но иначе учителските конференции се провеждат и в сравнително кратки промеждутъци от време. Тогава всичко за цялото училище до последните подробности и това, което отделният учител е придобил като опит в своя клас, всичко бива обсъждано от всички учители заедно. Така тези учителски конференции имат винаги тенденцията да формират училището като един цялостен организъм, както човешкото тяло е организъм поради това, че има сърце. При тези учителски конференции става дума за добрата воля за съвместен живот сред учителите и за избягването на всякакъв вид съперничество. И преди всичко става дума за това, че може да бъде изнесено нещо, което може да послужи на другия учител само ако човек има в себе си съответната любов към всяко едно дете. Но аз имам предвид не онази любов, за която често се говори, а за тази любов, която именно артистичният учител притежава.
към текста >>

Във Валдорфското училище например имахме един много интересен случай, едно момче, което силно се отклоняваше от нормата.
Човек трябва да може да говори и за една красива болест. Тя, разбира се, е много лоша за пациента, но за този, който трябва да я лекува, за него болестта е красива. При определени обстоятелства болестта може да бъде разкошна. Тя може да бъде много лоша за пациента, но за този, който трябва да се вглъби в нея, който трябва да може да я лекува с любов, за него тя е разкошна. Така и един истински немирник, един пакостник, както се казва, може при определени обстоятелства, по който върши лудориите и белите, в зависимост от начина, понякога той може да бъде изключително интересен, така че ние можем изключително силно да го обикнем. Във Валдорфското училище например имахме един много интересен случай, едно момче, което силно се отклоняваше от нормата. То постъпи още от началото в 1-и клас на Валдорфското училище. Момчето имаше тази особеност, че когато учителят се обърнеше с гръб, то връхлиташе върху учителя и го удряше по гърба. Към този немирник учителят се отнесе с изключителна любов и с изключителен интерес. Той го галеше, отвеждаше го обратно до чина му и се държеше така, сякаш не забелязваше, че е бил ударен отзад. Такова дете може да бъде променено само ако обхванем с поглед целия му произход.
към текста >>

То постъпи още от началото в 1-и клас на Валдорфското училище.
Тя, разбира се, е много лоша за пациента, но за този, който трябва да я лекува, за него болестта е красива. При определени обстоятелства болестта може да бъде разкошна. Тя може да бъде много лоша за пациента, но за този, който трябва да се вглъби в нея, който трябва да може да я лекува с любов, за него тя е разкошна. Така и един истински немирник, един пакостник, както се казва, може при определени обстоятелства, по който върши лудориите и белите, в зависимост от начина, понякога той може да бъде изключително интересен, така че ние можем изключително силно да го обикнем. Във Валдорфското училище например имахме един много интересен случай, едно момче, което силно се отклоняваше от нормата. То постъпи още от началото в 1-и клас на Валдорфското училище. Момчето имаше тази особеност, че когато учителят се обърнеше с гръб, то връхлиташе върху учителя и го удряше по гърба. Към този немирник учителят се отнесе с изключителна любов и с изключителен интерес. Той го галеше, отвеждаше го обратно до чина му и се държеше така, сякаш не забелязваше, че е бил ударен отзад. Такова дете може да бъде променено само ако обхванем с поглед целия му произход. Трябва да знаем в каква родителска среда е израснало и трябва да познаваме неговата патология.
към текста >>

Чрез подобна организация ние все пак успяхме за кратко време да получим признаване на особения статут на Валдорфското училище, и то главно поради факта, че бързо нарастна броят на децата, които имахме в началото – около 200 – а сега ние имаме вече около 700 деца, но от всички класове (до 12 клас).
Чрез подобна организация ние все пак успяхме за кратко време да получим признаване на особения статут на Валдорфското училище, и то главно поради факта, че бързо нарастна броят на децата, които имахме в началото – около 200 – а сега ние имаме вече около 700 деца, но от всички класове (до 12 клас). Сега Валдорфското училище е в най-добрия смисъл на думата едно единно училище. За повечето класове и особено за долните, трябваше да разкрием паралелни класове, така че сега имаме 1а, 1б клас и т.н., тъй като постепенно децата станаха твърде много за един клас. По този начин Валдорфското училище се оказа изправено пред все по-големи задачи. Когато се опитваме да си представим цялата организация, изхождайки от живота, тогава едно дете, което идва при нас, просто ни дава един нов урок, който ние трябва да приемем и който ни показва един нов начин, за да можем чрез съответното изучаване на човека да се справим с организма, който е включил в себе си един нов член.
към текста >>

Сега Валдорфското училище е в най-добрия смисъл на думата едно единно училище.
Чрез подобна организация ние все пак успяхме за кратко време да получим признаване на особения статут на Валдорфското училище, и то главно поради факта, че бързо нарастна броят на децата, които имахме в началото – около 200 – а сега ние имаме вече около 700 деца, но от всички класове (до 12 клас). Сега Валдорфското училище е в най-добрия смисъл на думата едно единно училище. За повечето класове и особено за долните, трябваше да разкрием паралелни класове, така че сега имаме 1а, 1б клас и т.н., тъй като постепенно децата станаха твърде много за един клас. По този начин Валдорфското училище се оказа изправено пред все по-големи задачи. Когато се опитваме да си представим цялата организация, изхождайки от живота, тогава едно дете, което идва при нас, просто ни дава един нов урок, който ние трябва да приемем и който ни показва един нов начин, за да можем чрез съответното изучаване на човека да се справим с организма, който е включил в себе си един нов член.
към текста >>

По този начин Валдорфското училище се оказа изправено пред все по-големи задачи.
Чрез подобна организация ние все пак успяхме за кратко време да получим признаване на особения статут на Валдорфското училище, и то главно поради факта, че бързо нарастна броят на децата, които имахме в началото – около 200 – а сега ние имаме вече около 700 деца, но от всички класове (до 12 клас). Сега Валдорфското училище е в най-добрия смисъл на думата едно единно училище. За повечето класове и особено за долните, трябваше да разкрием паралелни класове, така че сега имаме 1а, 1б клас и т.н., тъй като постепенно децата станаха твърде много за един клас. По този начин Валдорфското училище се оказа изправено пред все по-големи задачи. Когато се опитваме да си представим цялата организация, изхождайки от живота, тогава едно дете, което идва при нас, просто ни дава един нов урок, който ние трябва да приемем и който ни показва един нов начин, за да можем чрез съответното изучаване на човека да се справим с организма, който е включил в себе си един нов член.
към текста >>

Ние устроихме Валдорфското училище по такъв начин, че засега основният урок се преподава сутрин.
Ние устроихме Валдорфското училище по такъв начин, че засега основният урок се преподава сутрин. През лятото основният урок започва малко по-рано, а през зимата започва в около 8 – 8.15 часа. Този основен урок има своеобразието, че за него е премахнато това, което обикновено наричаме часова програма. Ние нямаме часовата програма в обикновения смисъл на думата. За този двучасов сутрешен урок, който за малките деца бива прекъснат от едно междучасие, първоначално се подбира определен материал и този материал следва да е приключен за 4 или 6 седмици.
към текста >>

Сега във Валдорфското училище, доколкото можем, ние правим така, че още с влизането в началното училище детето започва да изучава чужд език, английски или френски език.
Изключение трябва да прави преподаването на чужд език, което при нас протича под формата на устен урок. Сега във Валдорфското училище, доколкото можем, ние правим така, че още с влизането в началното училище детето започва да изучава чужд език, английски или френски език. Така още в началото детето започва да се учи да говори на съответния език. По възможност детето изучава езика без да прибягва до превода на едни или други мисли. Дадената дума от чуждия език бива свързана със съответния предмет. Така детето научава “маса” на чуждия език, а не научава чуждата дума чрез превеждането на немската дума “маса”. Особено при по-малките деца ясно се вижда как те се учат да се вживяват в един език, който не е техен роден език.
към текста >>

И преподаването във Валдорфското училище е насочено най-вече към това пренасяне в посока на физическопрактическата сфера на живота.
И може да се обърне особено внимание на това, че всичко, което се преподава, достига до целия човек, само ако урокът, по начина по който описах, изхожда като нещо цялостно от сърцето на учителската конференция. Това се забелязва особено когато учителят пренесе урока от предимно душевната сфера към напълно физическо-практическата сфера на живота. И преподаването във Валдорфското училище е насочено най-вече към това пренасяне в посока на физическопрактическата сфера на живота.
към текста >>

Вземете например следното: В определен период от време в класа сме се занимавали с човешката анатомия, така както е било необходимо за този клас в училището.
Вземете например следното: В определен период от време в класа сме се занимавали с човешката анатомия, така както е било необходимо за този клас в училището. Обяснили сме на децата формата на костната система, обяснили сме също и външната страна на тялото, начина на живот в човешкия организъм. Когато урокът е така артистично изграден, както представих това през последните дни, тогава децата по един жив начин поемат в себе си преподаваното знание. То е навлязло в тяхната воля, а не само в мислите им, в главата. И когато децата започнат да изработват даден предмет, тогава човек вижда, че преподаването продължава да живее в ръцете им. Предметите придобиват различни форми, в зависимост от това с какво сме се занимавали през часа.
към текста >>

И тук аз трябва да отбележа, че при всички занимания във Валдорфското училище момчетата и момичетата са заедно.
Освен този час по сръчност имаме и същински час по ръчен труд. И тук аз трябва да отбележа, че при всички занимания във Валдорфското училище момчетата и момичетата са заедно. Момчетата и момичетата са заедно чак до най-горния клас. Отивайки така към по-горните класове, заниманията естествено стават по-обособени. Но общо взето, с известни изключения, момчетата изучават същите трудови дейности, както и момичетата. И по странен начин става ясно с каква голяма радост малките момичета извършват работи, които обикновено се вършат само от момчета. По този начин постигаме нещо и в социално отношение: взаимното разбиране между половете, към което днес трябва да се стремим – отношение, в което от социална гледна точка днес ние никак не сме напреднали и спрямо което имаме най-големите предубеждения.
към текста >>

Едно такова малко училище ние имахме също и в Дорнах.
Отивайки така към по-горните класове, заниманията естествено стават по-обособени. Но общо взето, с известни изключения, момчетата изучават същите трудови дейности, както и момичетата. И по странен начин става ясно с каква голяма радост малките момичета извършват работи, които обикновено се вършат само от момчета. По този начин постигаме нещо и в социално отношение: взаимното разбиране между половете, към което днес трябва да се стремим – отношение, в което от социална гледна точка днес ние никак не сме напреднали и спрямо което имаме най-големите предубеждения. И фактически ние вършим едно добро дело, постигайки нещо, което бих искал да посоча чрез следния пример. Едно такова малко училище ние имахме също и в Дорнах. То ни беше забранено заради швейцарската свобода15. Сега ние можем само да започнем да изнасяме уроци за напреднали млади дами и господа, защото свободата изисква свободни училища да не съществуват редом с държавните училища. Но нали това е нещо, което не е свързано със същинската педагогика. Ала в продължение на известен период от време ние също и в Дорнах имахме възможността да работим с едно малко училище. Вероятно в скоро време все пак ще бъде възможно да открием такова свободно училище в Базел16.
към текста >>

Ала в продължение на известен период от време ние също и в Дорнах имахме възможността да работим с едно малко училище.
И фактически ние вършим едно добро дело, постигайки нещо, което бих искал да посоча чрез следния пример. Едно такова малко училище ние имахме също и в Дорнах. То ни беше забранено заради швейцарската свобода15. Сега ние можем само да започнем да изнасяме уроци за напреднали млади дами и господа, защото свободата изисква свободни училища да не съществуват редом с държавните училища. Но нали това е нещо, което не е свързано със същинската педагогика. Ала в продължение на известен период от време ние също и в Дорнах имахме възможността да работим с едно малко училище. Вероятно в скоро време все пак ще бъде възможно да открием такова свободно училище в Базел16. Но както казахме във Валдорфското училище в часа по ръчен труд се изработват всевъзможни неща. Тук момичетата и момчетата работят съвсем мирно заедно. Ако не се спрете на някои фини подробности, тук например при тези две работи (две покривки), Вие няма да можете лесно да разграничите в какво се крият различията между работата на момчетата и момичетата.
към текста >>

Вероятно в скоро време все пак ще бъде възможно да открием такова свободно училище в Базел16.
Едно такова малко училище ние имахме също и в Дорнах. То ни беше забранено заради швейцарската свобода15. Сега ние можем само да започнем да изнасяме уроци за напреднали млади дами и господа, защото свободата изисква свободни училища да не съществуват редом с държавните училища. Но нали това е нещо, което не е свързано със същинската педагогика. Ала в продължение на известен период от време ние също и в Дорнах имахме възможността да работим с едно малко училище. Вероятно в скоро време все пак ще бъде възможно да открием такова свободно училище в Базел16. Но както казахме във Валдорфското училище в часа по ръчен труд се изработват всевъзможни неща. Тук момичетата и момчетата работят съвсем мирно заедно. Ако не се спрете на някои фини подробности, тук например при тези две работи (две покривки), Вие няма да можете лесно да разграничите в какво се крият различията между работата на момчетата и момичетата.
към текста >>

Но както казахме във Валдорфското училище в часа по ръчен труд се изработват всевъзможни неща.
То ни беше забранено заради швейцарската свобода15. Сега ние можем само да започнем да изнасяме уроци за напреднали млади дами и господа, защото свободата изисква свободни училища да не съществуват редом с държавните училища. Но нали това е нещо, което не е свързано със същинската педагогика. Ала в продължение на известен период от време ние също и в Дорнах имахме възможността да работим с едно малко училище. Вероятно в скоро време все пак ще бъде възможно да открием такова свободно училище в Базел16. Но както казахме във Валдорфското училище в часа по ръчен труд се изработват всевъзможни неща. Тук момичетата и момчетата работят съвсем мирно заедно. Ако не се спрете на някои фини подробности, тук например при тези две работи (две покривки), Вие няма да можете лесно да разграничите в какво се крият различията между работата на момчетата и момичетата.
към текста >>

Във Валдорфското училище, също и в Дорнах, децата рисуват така, че първоначално рисуват изживяването на цветовете.
Необходимо е детето да се научи да живее с цветовете, не да взема готовите цветове от палитрата, но да взема разтворените във вода цветове. Тогава детето получава усещането как един цвят започва да живее до другия; то получава чувство за вътрешна хармония и за вътрешно изживяване на цветовете. И макар че всичко това понякога носи със себе си трудности – понякога видът на класа съвсем не е добър след като е бил преподаван урок по рисуване, защото всички деца не са особено сръчни и тази сръчност те усвояват трудно. И макар това да носи трудности, ако по този начин въведем децата първоначално в цветовия елемент, така, че те да се научат да рисуват, изхождайки от изживяването на цвета, без при това да се стремят натуралистично да подражават на нещо – тогава всичко това води до огромен напредък. Тогава от само себе си върху хартията се появява цветовата повърхност и цветовата форма. Във Валдорфското училище, също и в Дорнах, децата рисуват така, че първоначално рисуват изживяването на цветовете. Въпросът винаги се свежда до подреждането на цветовете един до друг и един върху друг. Така детето изживява себе си в цвета и едва после постепенно се стига дотам, че от цвета да може да изведе формата. Вие виждате как тук – наистина при напредналите деца – без да се започва от рисуването, изхождайки от цвета, получаваме нещо, свързано с формата, с образа. На същия принцип лежи и преподаването на малките деца. Тук например ние имаме такива хартиени листове, които подтикват към изживяването на цвета.
към текста >>

Училищното преподаване трябва да бъде предучилище за живота.
Това е нещо, което с всяка своя подробност има връзка с живия елемент на труда. Училищното преподаване трябва да бъде предучилище за живота. Между тези изработени предмети вие можете да видите всякакви интересни неща, дори ето тук нещо, изработено от едно сравнително малко момиче (поставка за яйце).
към текста >>

Аз не мога да Ви покажа всичко в тази лекция, но исках само да насоча вниманието Ви към тези красиви неща, които сме донесли от Валдорфското училище.
Аз не мога да Ви покажа всичко в тази лекция, но исках само да насоча вниманието Ви към тези красиви неща, които сме донесли от Валдорфското училище. Тук има и два сборника с песни от г-н Бауман, музикален ръководител на Валдорфското училище, от които можете да видите какви песни и мелодии се преподават във Валдорфското училище. А тук, както виждате, има много неща, изработени от едно момиче; разбира се, поради затруднения на границата ние не можахме да донесем много неща. Всичко това е изпълнено по такъв пластичен начин, както и тук. Виждате, децата имат съвсем мили хрумвания: те схващат живота; тези неща са издялани от дърво.
към текста >>

Тук има и два сборника с песни от г-н Бауман, музикален ръководител на Валдорфското училище, от които можете да видите какви песни и мелодии се преподават във Валдорфското училище.
Аз не мога да Ви покажа всичко в тази лекция, но исках само да насоча вниманието Ви към тези красиви неща, които сме донесли от Валдорфското училище. Тук има и два сборника с песни от г-н Бауман, музикален ръководител на Валдорфското училище, от които можете да видите какви песни и мелодии се преподават във Валдорфското училище. А тук, както виждате, има много неща, изработени от едно момиче; разбира се, поради затруднения на границата ние не можахме да донесем много неща. Всичко това е изпълнено по такъв пластичен начин, както и тук. Виждате, децата имат съвсем мили хрумвания: те схващат живота; тези неща са издялани от дърво.
към текста >>

282. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Тези затруднения изпъкват особено силно в едно училище, или в едно възпитателно заведение, където се прилага възпитание, изхождащо от същността на човека.
Още вчера аз си позволих да изтъкна онзи момент във възпитанието на младежите, до който се достига, когато момчетата и момичетата навлязат в половата зрялост. Тук за възпитателя, който чувствува своята отговорност, изникват големи трудности. Тези затруднения изпъкват особено силно в едно училище, или в едно възпитателно заведение, където се прилага възпитание, изхождащо от същността на човека. И тук не става дума за това тези затруднения да бъдат заобиколени чрез някакви неестествени възпитателни мерки. Защото ако в тази възраст ние заобиколим или отблъснем тези трудности, след това в по-късния живот – маскирани – те ще се проявят по всевъзможни начини. Много по-добре е с отворени очи да погледнем на възникналите трудности и ако сме в състояние да се отнесем спрямо тях по правилен начин като към нещо, което трябва да съществува в човешкия живот. Тези затруднения изпъкват особено силно тъкмо в едно такова училище като Валдорфското, в което момчетата и момичетата се развиват свободно едни до други и в непосредствено свободно общуване помежду си.
към текста >>

Тези затруднения изпъкват особено силно тъкмо в едно такова училище като Валдорфското, в което момчетата и момичетата се развиват свободно едни до други и в непосредствено свободно общуване помежду си.
Тук за възпитателя, който чувствува своята отговорност, изникват големи трудности. Тези затруднения изпъкват особено силно в едно училище, или в едно възпитателно заведение, където се прилага възпитание, изхождащо от същността на човека. И тук не става дума за това тези затруднения да бъдат заобиколени чрез някакви неестествени възпитателни мерки. Защото ако в тази възраст ние заобиколим или отблъснем тези трудности, след това в по-късния живот – маскирани – те ще се проявят по всевъзможни начини. Много по-добре е с отворени очи да погледнем на възникналите трудности и ако сме в състояние да се отнесем спрямо тях по правилен начин като към нещо, което трябва да съществува в човешкия живот. Тези затруднения изпъкват особено силно тъкмо в едно такова училище като Валдорфското, в което момчетата и момичетата се развиват свободно едни до други и в непосредствено свободно общуване помежду си.
към текста >>

Виждате ли, това е което учителите и възпитателите във Валдорфското училище трябва сами да възпитават в себе си и в което поради основания, които по-късно ще изложа, тези учители съумяват сравнително бързо да се вживеят: непредубедеността спрямо обрата в човешката природа.
Виждате ли, това е което учителите и възпитателите във Валдорфското училище трябва сами да възпитават в себе си и в което поради основания, които по-късно ще изложа, тези учители съумяват сравнително бързо да се вживеят: непредубедеността спрямо обрата в човешката природа. Валдорфският учител – ако мога да се изразя така парадоксално – при определени обстоятелства е постоянно готов да види това, което е днес и че то е различно от това, което е било вчера. Ето в какво се състои неговата педагогическа тайна: Вечер обикновено човек мисли: Да, утре Слънцето отново ще изгрее и всичко ще бъде така, както е било днес и т.н. Разбира се, че изглежда малко парадоксално, но за да изразя нещата симптоматично, бих желал да кажа: Валдорфският учител трябва да бъде подготвен за това, че може да дойде и такъв ден, в който Слънцето да не изгрее. Защото само ако разглеждаме човешката природа по този начин – без да позволяваме на миналото да формира в нас едни или други предразсъдъци – само тогава можем действително да разберем човешката природа в нейното развитие. Защото там, вън в Космоса, там можем да намерим известно успокоение, че все пак нещата остават донякъде консервативни и непроменени.
към текста >>

Какво значение има навлизането на момчето и момичето в гореописаната възраст за тяхното отношение с учителите, става ясно чрез една друга случка, станала именно през последната учебна година във Валдорфското училище.
Какво значение има навлизането на момчето и момичето в гореописаната възраст за тяхното отношение с учителите, става ясно чрез една друга случка, станала именно през последната учебна година във Валдорфското училище. Един ден, когато бях във Валдорфското училище, за да поема както обикновено спорадично ръководството на преподаването и възпитанието, между два часа, при мен, в едно – бих казал – скрито агресивно състояние дойде едно момиче от най-горния клас; то беше много развълнувано и с една огромна вътрешна убеденост каза: “Можем ли още днес – много е важно – можем ли още днес целият клас (това беше най-горният клас) да говорим с Вас. Но ние желаем това само ако и Вие го желаете”. Такава една предводителка беше застанала начело на класа и искаше да говори с мен в присъствието на целия клас. Каква беше причината? Причината беше, че момчетата и момичетата бяха стигнали дотам да усетят: те вече не са в състояние да се справят с учителите, да си извоюват полагаемото им се място.
към текста >>

Един ден, когато бях във Валдорфското училище, за да поема както обикновено спорадично ръководството на преподаването и възпитанието, между два часа, при мен, в едно – бих казал – скрито агресивно състояние дойде едно момиче от най-горния клас; то беше много развълнувано и с една огромна вътрешна убеденост каза: “Можем ли още днес – много е важно – можем ли още днес целият клас (това беше най-горният клас) да говорим с Вас.
Какво значение има навлизането на момчето и момичето в гореописаната възраст за тяхното отношение с учителите, става ясно чрез една друга случка, станала именно през последната учебна година във Валдорфското училище. Един ден, когато бях във Валдорфското училище, за да поема както обикновено спорадично ръководството на преподаването и възпитанието, между два часа, при мен, в едно – бих казал – скрито агресивно състояние дойде едно момиче от най-горния клас; то беше много развълнувано и с една огромна вътрешна убеденост каза: “Можем ли още днес – много е важно – можем ли още днес целият клас (това беше най-горният клас) да говорим с Вас. Но ние желаем това само ако и Вие го желаете”. Такава една предводителка беше застанала начело на класа и искаше да говори с мен в присъствието на целия клас. Каква беше причината? Причината беше, че момчетата и момичетата бяха стигнали дотам да усетят: те вече не са в състояние да се справят с учителите, да си извоюват полагаемото им се място.
към текста >>

Това не произлизаше от някаква враждебност спрямо учителите, защото във Валдорфското училище наистина няма враждебност; дори за това кратко време, в което съществува Валдорфското училище, децата наистина обикнаха учителите.
Това не произлизаше от някаква враждебност спрямо учителите, защото във Валдорфското училище наистина няма враждебност; дори за това кратко време, в което съществува Валдорфското училище, децата наистина обикнаха учителите. Ала тези ученици от най-горния клас, тези 15 – 16-годишни момчета и момичета се изправиха пред смъртния страх, че в това съвсем новоустановено взаимоотношение между ученици и учители, те ще изгубят тази обич, че тази обич ще отслабне. Те бяха обзети от един изключителен страх. И в този случай аз не направих това, което може би е било правено в стари времена, когато децата надигат глава с нещо подобно, а именно да ги върна обратно в техните граници. Не, аз поканих класа при себе си и разговарях с класа. И говорих с тях така, че накрая децата почувствуваха – всъщност в тази възраст трябва вече да говорим за дами и господа, нали?
към текста >>

Освен това в учителския колектив постигнахме разбирателство върху обстоятелството, че в това училище изобщо трябва да се работи чрез този метод, при който оценката на нещата да възниква в хода на взаимодействието между учители и ученици.
Да, децата разказаха различни неща, които в основата си не бяха особено значими, но които бяха изиграли огромна роля в техните усещания, в техните чувства. После аз им говорих за различни неща, затова как животът поднася това или онова, което децата слушаха с изключително удоволствие и аз нямах нужда да правя друго, освен едно малко разместване на учителите за следващата учебна година. Когато открихме следващата година, аз възложих езиковото обучение на друг учител – направих малко разместване сред учителите. Освен това в учителския колектив постигнахме разбирателство върху обстоятелството, че в това училище изобщо трябва да се работи чрез този метод, при който оценката на нещата да възниква в хода на взаимодействието между учители и ученици. Но за да има човек сърце затова да постави в тази възраст младите дами и господа редом с учителя, който до този момент е бил авторитет за тях, за да има човек правилно отношение към този подход, за тази цел е необходимо нещо, което Валдорфските учители наистина често притежават: открито мнение за света въобще, способност да застанат като жители на Вселената в самата Вселена. На немски език се казва: да имаш светоглед, а не просто тренирани методи на преподаване в смисъла на съвременния живот и т.н. И човек не бива да подмята този въпрос из главата си, а да го носи в своята душевност – тогава той ще може да го съпреживее заедно с душевността на младежта. Повечето хора не забелязват това, ала от 3-4 до 5 века насам ние, западната цивилизация, вече сме свикнали с интелектуализма. Всичко, което днес ние мислим, е интелектуалистично оцветено.
към текста >>

След като вече съм изложил начина, по който едно здравословно възпитание, едно здравословно преподаване трябва да се основава на такова човекознание, каквото именно трябва да усвоят учителите от Валдорфското училище, сега вече човек трябва да се запита: Имали ли са предишните хора, хората от по-ранните времена безкрайно много повече познания за човека, в сравнение с нас?
След като вече съм изложил начина, по който едно здравословно възпитание, едно здравословно преподаване трябва да се основава на такова човекознание, каквото именно трябва да усвоят учителите от Валдорфското училище, сега вече човек трябва да се запита: Имали ли са предишните хора, хората от по-ранните времена безкрайно много повече познания за човека, в сравнение с нас? И колкото и странно да звучи, трябва да отговорим, че това наистина е било така. Наистина хората не са били така просветени в природонаучно отношение, както сме ние, но начина, по който тези по-древни хора са имали познание за света – в това отношение те са знаели повече от нас. В тези лекции аз вече споменах веднъж, че за нас човекът постепенно се превръща в един заключителен акорд. Ние разглеждаме всички останали създания в света и казваме: Всички те са се развили до заключителната степен на човека; тук ние спираме и за самия човек говорим изключително малко. Нашата физиология дори се опитва чрез опити върху животните да придобива познание за човека.
към текста >>

Тези лекции върху възпитанието аз ще трябва да приключа с твърдението, че тъкмо живото, което трябва да говори от учителите е това, което най-вече изгражда атмосферата във Валдорфското училище.
Тези лекции върху възпитанието аз ще трябва да приключа с твърдението, че тъкмо живото, което трябва да говори от учителите е това, което най-вече изгражда атмосферата във Валдорфското училище.
към текста >>

283. БЕЛЕЖКИ GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

3. Емил Молт, 1876-1936, основател на първото Валдорфско училище в Щутгарт (1919)
3. Емил Молт, 1876-1936, основател на първото Валдорфско училище в Щутгарт (1919)
към текста >>

284. 16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И ако някой ден успеем да поставим цялото възпитание в съгласие с познанията, изложени от мен в малката книжка "Възпитанието на детето от гледна точка на Духовната наука" нещо, към което се стремим във Валдорфското училище, но което не можем да разпрострем върху предхождащото възпитание, можем едва от 6-та или от 7-та година на детето нататък тогава всъщност старческата деменция би изчезнала, защото именно чрез провеждането на подобно възпитание се препятствува опасността човекът да активира твърде рано своите старчески органи.
Вие свързвате принципа на подражание с формирането на предпочитание към тази храна и тук в организма е налице продължение на стремежа към подражание. Същото е и по-късно при авторитарното съществувание. Накратко, когато дадени органи това, разбира се са фини устройства които всъщност би трябвало да останат в резерва до настъпването на старостта, започват да функционират още в детството, тогава възниква ужасната dementia praecox (старческа деменция, старческо оглупяване бел. прев.). Това е истинската причина за старческата деменция. Ето защо можем да кажем: добро лечебно средство е съответното възпитание. И ако някой ден успеем да поставим цялото възпитание в съгласие с познанията, изложени от мен в малката книжка "Възпитанието на детето от гледна точка на Духовната наука" нещо, към което се стремим във Валдорфското училище, но което не можем да разпрострем върху предхождащото възпитание, можем едва от 6-та или от 7-та година на детето нататък тогава всъщност старческата деменция би изчезнала, защото именно чрез провеждането на подобно възпитание се препятствува опасността човекът да активира твърде рано своите старчески органи. Това е, което трябва да бъде казано по отношение на правилното възпитание. Но в живота съществува и обратното. И обратното се състои в следното, че ние съхраняваме това, което всъщност под формата на органни въздействия би трябвало да разгърне себе си само през време на юношеството. През целия живот се осъществява активиране на органи, които съществуват предимно за възрастта на детството и на юношеството; но това трябва да става в една по-слаба степен, иначе ще остави увреждания след себе си. Тук пред нас се разкрива една област, в която по най-различни причини, се намесва например психоанализата, предизвиквайки объркване в цялото човешко мислене.
към текста >>

285. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Бих могъл да кажа: голяма част от това, което е въведено при нас в педагогиката на Валдорфското училище, освен всичко останало, насочено към здравото развитие на детето, цели да предотврати и ранното повреждане на зъбите на тези, които посещават Валдорфското училище.
Тъкмо казаното сега, обуславя цялата профилактична обработка на това, което тук влиза в съображение. Виждате ли, бих могъл да кажа например следното. Бих могъл да кажа: голяма част от това, което е въведено при нас в педагогиката на Валдорфското училище, освен всичко останало, насочено към здравото развитие на детето, цели да предотврати и ранното повреждане на зъбите на тези, които посещават Валдорфското училище. Защото странното е, че тъкмо по отношение на тези периферни обстоятелства изключително много неща зависят от правилното възпитание в детска възраст. Жалко е, че чрез Валдорфското училище имаме възможността да влияем върху един период от време, когато е вече твърде късно за същинския профилактичен процес, който би могъл да бъде проведен по отношение на формирането на зъбите; това би трябвало да бъде започнато по-рано. Но все пак, тъй като зъбите не се появяват изведнъж, а постепенно, и тъй като вътрешния процес има дълго последействие, то все пак още би могло да се направи нещо и когато децата идват при нас едва на 6 или на 7 годишна възраст, което обаче съвсем не е достатъчно; защото това, за което тук става дума е, че по определен начин може да бъде изпълнено това, което казах; необходимо е, когато се появи първият зъб, внимателно да се изследва, в какво състояние е всъщност целият процес, формиращ зъбите. Естествено, с право бе възразено, че трудностите възникват поради обстоятел-ството, че този зъбообразуващ процес вече е подготвен, че в известен смисъл зъбната корона само бива изтласкана и е вече в готов вид. Това е вярно, но състоянието на зъбообразуващия процес може да бъде проследено не само по самите зъби, но става дума за това, че можем да открием следното: когато в своята 4-та, 5-та, 6-та година детето несръчно борави с ръцете и дланите, с краката и ходилата си, т.е.
към текста >>

Жалко е, че чрез Валдорфското училище имаме възможността да влияем върху един период от време, когато е вече твърде късно за същинския профилактичен процес, който би могъл да бъде проведен по отношение на формирането на зъбите; това би трябвало да бъде започнато по-рано.
Тъкмо казаното сега, обуславя цялата профилактична обработка на това, което тук влиза в съображение. Виждате ли, бих могъл да кажа например следното. Бих могъл да кажа: голяма част от това, което е въведено при нас в педагогиката на Валдорфското училище, освен всичко останало, насочено към здравото развитие на детето, цели да предотврати и ранното повреждане на зъбите на тези, които посещават Валдорфското училище. Защото странното е, че тъкмо по отношение на тези периферни обстоятелства изключително много неща зависят от правилното възпитание в детска възраст. Жалко е, че чрез Валдорфското училище имаме възможността да влияем върху един период от време, когато е вече твърде късно за същинския профилактичен процес, който би могъл да бъде проведен по отношение на формирането на зъбите; това би трябвало да бъде започнато по-рано. Но все пак, тъй като зъбите не се появяват изведнъж, а постепенно, и тъй като вътрешния процес има дълго последействие, то все пак още би могло да се направи нещо и когато децата идват при нас едва на 6 или на 7 годишна възраст, което обаче съвсем не е достатъчно; защото това, за което тук става дума е, че по определен начин може да бъде изпълнено това, което казах; необходимо е, когато се появи първият зъб, внимателно да се изследва, в какво състояние е всъщност целият процес, формиращ зъбите. Естествено, с право бе възразено, че трудностите възникват поради обстоятел-ството, че този зъбообразуващ процес вече е подготвен, че в известен смисъл зъбната корона само бива изтласкана и е вече в готов вид. Това е вярно, но състоянието на зъбообразуващия процес може да бъде проследено не само по самите зъби, но става дума за това, че можем да открием следното: когато в своята 4-та, 5-та, 6-та година детето несръчно борави с ръцете и дланите, с краката и ходилата си, т.е. не умее да борави сръчно с ръце и крака, с длани и ходила, тогава то е склонно да не провежда по правилен начин зъбообразуващия процес в себе си. Тъкмо в поведението на ръце и крака, на длани и ходила се показва целият онзи тип, който след това се появява в зъбообразуващия процес.
към текста >>

Елате при нас във Валдорфското училище в часа по трудово обучение, и Вие ще откриете, че момчетата плетат с шишове и куки тъй, както момичетата, че всичко са прави по един и същи начин от момичетата и от момчетата.
не умее да борави сръчно с ръце и крака, с длани и ходила, тогава то е склонно да не провежда по правилен начин зъбообразуващия процес в себе си. Тъкмо в поведението на ръце и крака, на длани и ходила се показва целият онзи тип, който след това се появява в зъбообразуващия процес. Ето защо, ако отрано започнем да учим децата да имат изящна походка, така да се движат, че при това изящно да преместват краката си, т.е. да ги караме да ходят клекнали или по друг подобен начин, така ходейки, непрекъснато да придвижват единия крак покрай другия, или ако усвоят друга художествено-изящна походка, то с това ние в силна степен ще въздействуваме регулиращо върху зъбообразуващия процес. Всичко това, свързано с усилието да бъдат приучени към сръчност на пръстите на ръцете, в силна степен стимулира зъбообразуващия процес. Елате при нас във Валдорфското училище в часа по трудово обучение, и Вие ще откриете, че момчетата плетат с шишове и куки тъй, както момичетата, че всичко са прави по един и същи начин от момичетата и от момчетата. Дори и по-големите момчета с голямо удоволствие вземат участие в плетеното. Всичко това става не поради някакъв каприз, но поради необходимостта пръстите на ръцете да придобият сръчност, да станат подвижни, защото в пръстите трябва да се вмъкне душата. И ако въведем душата в пръстите, то ние стимулираме преди всичко онова, което е свързано със зъбообразуващия процес. Не е безразлично, дали ще оставим едно дете да седи, когато то е лениво, или ще го караме да тича, дали ще оставим едно дете с неговата несръчност, или ще го стимулираме, та ръцете му да добият сръчност. Всичко това не е безразлично, тъй като всичко онова, което сме пропуснали, по-късно ще се прояви в ранното разрушаване на зъбите, разбира се при един по-малко, при друг повече, тези неща са индивидуални, но те се проявяват.
към текста >>

286. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Хората често се оплакват, че във Валдорфското училище[3] ние сме извънредно пестеливи с домашните задачи.
Хората често се оплакват, че във Валдорфското училище[3] ние сме извънредно пестеливи с домашните задачи. Затова имаме дълбоки основания. Една съответстваща на реалния живот педагогика не се съобразява само с абстрактните принципи и изобщо с абстракциите, които днес се налагат по различни начини в живота, а има предвид какво е подходящо за действителното развитие на човека и към него принадлежи преди всичко, че децата не бива да се претоварват с домашни упражнения. Защото домашните упражнения всъщност често, много често са скритите причини за лошото храносмилане. Тези неща винаги се проявяват едва по-късно, но са наистина много ефективни. Своеобразното е, че при разглеждането на човешкото развитие свръхсетивната преценка на човека е същевременно указание, че това, което още в ранна възраст се подготвя за по-късното развитие, може още тогава да се види в неговите първоначални прояви.
към текста >>

287. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Второ, можем да действаме от първоначалното храносмилане върху следващото храносмилане чрез това, че натоварваме по-малко това следващо храносмилане, същинската чревна дейност.
Какво следва от това? В омайничето, първо, имаме мощ-но противопоставящата се сила на треската (температурата). Второ, можем да действаме от първоначалното храносмилане върху следващото храносмилане чрез това, че натоварваме по-малко това следващо храносмилане, същинската чревна дейност. Така можем да лекуваме особено диарии, да лекуваме потоците слуз в червата, ако вземем под внимание, че тези неща почиват именно на факта, че прекалено се насилва вътрешната храносмилателна дейност. Виждате, че тези съображения водят дотам да се разгледа как външните сили проникват намиращото се във вътрешността на човека.
към текста >>

Защото тази интерпретация не е по умна от това да се каже, че ако се натисне еластична топка, тя заема първоначалното си състояние чрез друга сила, различна от силата на натиска в нейната противна реакция, в нейното обръщане.
Вие извършвате тази външна възприемателна дейност там, като в известна степен плувате във въздуха. Нарисувам ли това схематично, бих казал: Ако тук (виж рис.15, стр. 123, светло) си представим въздуха, в който се намираме, проникнат от светлина и т.н., имаме външното възприятие (червено), разгръщащо се в тази посока, а вътрешната реакция - в тази посока (синьо). Във всеки сетивен орган имаме външно въздействие и вътрешна реакция. Това трябва да се разглежда така, че, ако се изисква една външна абстрактна представа, да не си представяме, че тук се извършва центробежна и центростремителна нервна дейност, както го правят по-новите материалистични възгледи. Защото тази интерпретация не е по умна от това да се каже, че ако се натисне еластична топка, тя заема първоначалното си състояние чрез друга сила, различна от силата на натиска в нейната противна реакция, в нейното обръщане. Не по-умно е да се говори за моторни нерви, както и да се обяснява еластичността на една топка, като в нейната вътрешност се допуска някакъв център, който се противопоставя навън, когато сме натиснали навътре. Всъщност не е нищо по-различно от възстановяването на първоначалното състояние, това е действието, което се появява и за което не се нуждаем от никакви особени нерви, понеже цялото - действие и противодействие - е вложено в астралността и в азовата същност.
към текста >>

Всъщност не е нищо по-различно от възстановяването на първоначалното състояние, това е действието, което се появява и за което не се нуждаем от никакви особени нерви, понеже цялото - действие и противодействие - е вложено в астралността и в азовата същност.
123, светло) си представим въздуха, в който се намираме, проникнат от светлина и т.н., имаме външното възприятие (червено), разгръщащо се в тази посока, а вътрешната реакция - в тази посока (синьо). Във всеки сетивен орган имаме външно въздействие и вътрешна реакция. Това трябва да се разглежда така, че, ако се изисква една външна абстрактна представа, да не си представяме, че тук се извършва центробежна и центростремителна нервна дейност, както го правят по-новите материалистични възгледи. Защото тази интерпретация не е по умна от това да се каже, че ако се натисне еластична топка, тя заема първоначалното си състояние чрез друга сила, различна от силата на натиска в нейната противна реакция, в нейното обръщане. Не по-умно е да се говори за моторни нерви, както и да се обяснява еластичността на една топка, като в нейната вътрешност се допуска някакъв център, който се противопоставя навън, когато сме натиснали навътре. Всъщност не е нищо по-различно от възстановяването на първоначалното състояние, това е действието, което се появява и за което не се нуждаем от никакви особени нерви, понеже цялото - действие и противодействие - е вложено в астралността и в азовата същност.
към текста >>

288. Рудолф Щайнер - живот и творчество GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
1899 - 1904 г. Преподавателска дейност в основаното от В. Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>

В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>

289. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

И сега, нали така, би трябвало да сме наясно: какво би произлязло, ако днешната наука навлезе в педагогиката и педагозите започнат да преподават според критериите на тази наука в едно училище, където, примерно, би учил един Шилер.
И сега, нали така, би трябвало да сме наясно: какво би произлязло, ако днешната наука навлезе в педагогиката и педагозите започнат да преподават според критериите на тази наука в едно училище, където, примерно, би учил един Шилер. За тези неща трябва да си даваме много ясна сметка.
към текста >>

290. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Въпреки че това е една комплицирана представа, тя трябва да бъде изучена: Те искат да свършат нещо, обаче не могат; въпреки това те трябва да го свършат, но то ще се различава от първоначалното им намерение.
Тогава възпитателят, който гледа с разбиране на тези неща, ще може да си изработи едно специфично качество. Например той ще знае, че такива деца имат една постоянна представа: те мислят, че трябва да свършат нещо, но не могат да го направят. Въпреки че това е една комплицирана представа, тя трябва да бъде изучена: Те искат да свършат нещо, обаче не могат; въпреки това те трябва да го свършат, но то ще се различава от първоначалното им намерение. Изучете душевния живот на такива деца, за които говорих, и обърнете внимание на следното. Детето си казва: Аз искам да направя нещо, но всъщност не мога; все пак трябва да го направя, но то ще е по-различно, отколкото трябва да бъде.
към текста >>

291. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Защото, представете си, какво се получава в нормалното училище: Вие преподавате в един клас и там има деца, които вече носят в себе си една макар и лека предразположба към натрапливи представи.
Да, добре е тези неща да се знаят. Защото, представете си, какво се получава в нормалното училище: Вие преподавате в един клас и там има деца, които вече носят в себе си една макар и лека предразположба към натрапливи представи. Те не са преместени в групата на изоставащите; и ето че влиза един учител с гръмовен глас, от който се тресат дори и стените. След време тези деца ще развият сериозни психични отклонения, свързани с тежки натрапливости. И това не би се случило, ако учителят знаеше, че при определени обстоятелства той трябва да говори по-тихо, а дори и да шепне. Колко много неща зависят от правилното отношение към детето!
към текста >>

292. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

клас в основното училище, детето трябваше да бъде освободено от изпити.
Но това се приемаше като нещо ужасно. Освен майката, една спокойна жена, всички останали бяха извън себе си, защото смятаха за срамно, едно дете от такова видно буржоазно семейство да учи някакъв занаят. Не беше моя работа да обсъждам тази тема. Освен всичко друго, детето имаше и хидроцефалия, така че аз поставих условието: Детето да ми бъде поверено изцяло. Нещата бяха напреднали дотам, че малко преди завършването на 1. клас в основното училище, детето трябваше да бъде освободено от изпити. Всичко, което то можеше да върши беше, че с една голяма ученическа гума то можеше да издълбава дупки в тетрадките си. Освен това, то имаше неприятния навик да не приема никаква храна на масата, докато с голямо удоволствие поглъщаше картофените обелки от кофата с отпадъци. След година и половина то беше вече в състояние да посещава първи гимназиален клас. Нещата напреднаха, понеже успяхме да овладеем движенията на крайниците, в резултат на което хидроцефалията изчезна. Главата се смали и това беше признах, че сме постигнали успех.
към текста >>

Когато гледам 80-те деца, посещаващи нашето Валдорфско училище, не бих казал, че по-голямата част от тях се отличават с някаква сръчност.
При хората, които не могат да се включат, или се включват само повърхностно, първоначално се наблюдава една подчертана несръчност. Трябва да кажа, че един остатък от това недостатъчно включване, е налице при повечето от нашите съвременници. Според мен, простете ми тази сурова преценка, днес повечето хора са във висша степен несръчни. Хората не могат да станат сръчни. Трудно им е да станат сръчни. Когато гледам 80-те деца, посещаващи нашето Валдорфско училище, не бих казал, че по-голямата част от тях се отличават с някаква сръчност. Вие навсякъде ще забележите, че това вливане на астралното тяло и Азовата организация във физическата организация при повечето хора липсва, понеже ние живеем в разцвета на интелектуалната епоха. Нашата духовна природа работи главно в костната система, но не и в мускулната система. Ако някой иска да използва само своите кости, става несръчен. Интелектуалният елемент е склонен да се намесва само в костната система и нейните движения, обаче това се постига с помощта на мускулите. Астралното тяло и Азовата организация не могат да се промъкнат в мускулната система.
към текста >>

293. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

На този лист виждате как разпределя всичко; детето има склонност да пресъздава онези неща, които е научило в училище.
Скъпи мои приятели! Първоначално ще Ви покажа рисунките на това дете. Те са много красиви; детето има усет за детайлите; Вие виждате, колко точен е неговият поглед върху нещата. На този лист виждате как разпределя всичко; детето има склонност да пресъздава онези неща, които е научило в училище. Там заниманията се провеждат така, че всяко дете рисува отделен предмет. – При нас се постъпва икономично, използват се и двете страни на листа.
към текста >>

Необходими бяха много усилия, за да бъде преместено от Берн в друго училище.
Работата е там, че това дете е един невероятен клептоман. Неговата едностранчива клептомания е почти изцяло изключена от останалия му душевен живот. Странността се състои в това, че съзнанието, което – бих казал – трябва да осветява всички ситуации от живота, е изключено тъкмо по отношение на неговите клептомански постъпки. Човек има ясното усещане: Детето не знае за част от това, което върши, въпреки че – и Ви моля да го имате предвид – то постъпва по един възможно най-рафиниран начин. Необходими бяха много усилия, за да бъде преместено от Берн в друго училище. Детето постъпваше много хитро, без да е егоистично. То е в състояние да раздаде най-ловко всичко, което е присвоило, на свои приятели, или да го пропилее, просто за да им достави радост. Наред с това, естествено, се развива една особена форма на частично осъзната лъжа; защото то не знае съвсем точно – съзнанието не осветява отделните подробности – какво се е случило и разказва невероятни истории за това, как е намерило този или онзи предмет, докато всъщност то го е откраднало. То много ловко показва как е намерило нещата, как тази или онази вещ се намирала на точно определено място и разказва дълги истории, за да обясни откъде има всички тези неща. Нещата изглеждат така, сякаш са дело на магьосници.
към текста >>

294. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Когато влизаме в училище с такива движения и жестове, които са адекватен израз на нашите душевни изживявания, те оказват необичайно силно въздействие върху детето.
Когато влизаме в училище с такива движения и жестове, които са адекватен израз на нашите душевни изживявания, те оказват необичайно силно въздействие върху детето. Те потвърждават също и това, че сме във връзка с онези духовни същества, които носят в себе си и Духа-Себе. Тези неща действуват обективно и не се налага да си служим с други външни средства. Но когато някъде цялото население е свикнало да държи ръцете си в джобовете и да не извършва с тях никакви движения, това означава само едно: тези хора искат да бъдат напуснати от Боговете, от онези Богове, които са разположени най-близко до духовния човек. Те не искат да знаят нищо за онези същества, които са изградили Духа-Себе, също както и човекът е постигнал своята Азова организация. И тогава първото, което се случва, е че хората занемаряват своя език.
към текста >>

295. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

До 16-годишна възраст то посещаваше помощно училище, научи се да чете и пише, може да смята до хиляда.
С.: Както изглежда, ние няма да задържим момичето в нашата клиника; то ще идва само за лечебните процедури. До 16-годишна възраст то посещаваше помощно училище, научи се да чете и пише, може да смята до хиляда. Не знаем повече за него, то е тук само за клиничното представяне. Във всеки случай бяха направени никотинови клизми.
към текста >>

296. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

С помощта на способностите, към които Вие, като учители се обръщате в училището, за да ги развиете, с тях детето трябва да осъществи голямото превръщане на млечните зъби в постоянни и много други неща.
Това, което остава, но което през първите 7 години от живота също е трябвало да бъде подменено, то е, което отбременява етерното тяло, което се освобождава в етерното тяло. Количествено това е нещо малко, ала качествено това е нещо невероятно важно. Това е, което след това добива огромна активност под формата на душевни качества. Това, което човек си спестява чрез обстоятелството, че няма нужда да си изгражда трети зъби, чрез това, че много други неща, които по същия начин, както и зъбите, биват изграждани от еволюцията, а сега няма нужда да се формират наново, благодарение на това обстоятелство нещо от етерното тяло остава излишно. Това, което остава, което в първите 7 години от живота се е вляло във физическото развитие, то сега изостава от физическото развитие, действува само душевно, както всъщност и отговаря на същността му. С помощта на способностите, към които Вие, като учители се обръщате в училището, за да ги развиете, с тях детето трябва да осъществи голямото превръщане на млечните зъби в постоянни и много други неща. Със силите, които детето си спестява, защото няма нужда да формира тези зъби, с тези сили то започва да развива способностите на своята душа. Това се извършва в дълбините на човешката природа, така че през първите 7 години от живота, душевното е разположено изцяло вътре във физическото развитие, което развитие ние трябва да възприемаме както като духовно-душевно, така и като физически-телесно. През първите 7 години от живота на човека, в пълния смисъл на думата, ние виждаме как духовното действува в тялото.
към текста >>

Така през първата епоха от живота ние работим най-вече с това, което идва до нас от Слънцето, а когато детето дойде при нас в училището между смяната на зъбите и половата зрялост, тогава това са Слънчевите сили, които сега са се освободили за душевния елемент.
Така през първата епоха от живота ние работим най-вече с това, което идва до нас от Слънцето, а когато детето дойде при нас в училището между смяната на зъбите и половата зрялост, тогава това са Слънчевите сили, които сега са се освободили за душевния елемент. Това е великото, мощното в разбирането на човешкото развитие, че когато формираме душата на детето между смяната на зъбите и половата зрялост, тогава имаме работа с чисти Слънчеви сили. Детската душа е така сродна с онова, което живее в Слънчевия лъч, че на човек му се разтуптява сърцето от това познание, познание, което сгрява с истинска светлина това, кое то става между човека и Космоса.
към текста >>

297. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Скъпи мои приятели, видяхме, как в педагогиката от предишните десетилетия са нахлули много неща, тъкмо които ние оборваме от гледната точка на една здрава педагогика, каквато се стреми да бъде педагогика та на Валдорфското училище; неща, които са станали много скъпи хора.
Скъпи мои приятели, видяхме, как в педагогиката от предишните десетилетия са нахлули много неща, тъкмо които ние оборваме от гледната точка на една здрава педагогика, каквато се стреми да бъде педагогика та на Валдорфското училище; неща, които са станали много скъпи хора. Точно това, понякога със страшна твърдост, трябва да подчертаваме в нашата Валдорфска педагогика, както например, аз посочих вече, тези, изведени от интелекта занимания на, които се провеждат в детските градини при смяната на зъбите, и които не представляват подражание на живота, но които са измислени неща. Ето така, в детската възраст между раждането и смяната на зъбите бива прието нещо, което трябва да се появи едва във втората епоха от живота между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост. В истинския смисъл на думата бива всадено това, което ни се представя в първите стадии на патологичното, тъй както Ви го описах днес. Така се всажда едно слабо болестно състояние, което често дори не бива разглеждано като патологично, и което е по-добре да не бъде определяно като патологично, за да не ни се струва всичко наоколо патологично, но в което, като явление на цивилизацията, трябва да бъде вникнато и което трябва да бъде разбрано. То трябва не просто да бъде критикувано, но трябва да бъде разбрано, за да имаме правилно отношение към него.
към текста >>

298. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

По-късно в това направление са били проведени класически изследвания в училището на Гегенбар[10].
Бих искал с един пример да ви покажа, колко трудно е днес наистина продуктивно да се говори с хората за определени неща. Вие знаете, че в съвременната биология голяма роля играе въпросът за формата на черепните кости на човека. Често съм говорил за тези неща във връзка с нашите антропософски лекции. Формата на черепните кости на човека – по отношение на този предмет Гьоте[8] и Окен[9] са направили грандиозни предположения. По-късно в това направление са били проведени класически изследвания в училището на Гегенбар[10]. Но нещо, което би могло да задоволи потребността от по-задълбочено познание в това направление, днес никъде няма да намерите. Спори се, прав ли е бил в известна степен Гьоте или не, когато е твърдял, че черепните кости са трансформирани гръбначни прешлени, кости на гръбначния стълб, обаче към някакъв решителен извод по този въпрос, по определени причини днес така и не се е стигнало, доколкото в кръговете, където се говори за тези неща, те едва ли могат да бъдат разбрани, а там, където е възможно да бъдат разбрани, не се говори за тези неща, защото не се интересуват от тях. Виждате ли, днес е почти невъзможно да се събере колегия, която би се състояла от истински днешен медик, истински днешен математик, владеещ висшата математика, и трети, който достатъчно добре би разбирал и двамата. Такива трима човека днес едва ли могат да се разберат. Този, който се намира по средата, малко разбира другите двама; в краен случай той може да говори както с математика, така и с медика.
към текста >>

299. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Отново става дума за това във връзка с Валдорфското училище, първо съвсем неочаквано в подготвителния курс за учители „Възпитателното изкуство.
Кеплер първи е забелязал, че паралелността на въртене на кълбо трябва да се съхранява от самосебе си при най-различни движения на центъра на кълбото. Тази забележка значително опростила системата на Коперник…“. Против такова разбиране в астрономията отново и отново се е обявявал Рудолф Щайнер. За първи път, може би, в 1906 г. в „Пред прага на теософията“, GA 95, след това в по-продължителното, но по-конкретно изложение в „Природни и духовни същества: техните действия в нашия видим свят“, GA 98. Отново става дума за това във връзка с Валдорфското училище, първо съвсем неочаквано в подготвителния курс за учители „Възпитателното изкуство. Основен педагогически курс“ GA 295. След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 . Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него. След 1919 г. той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности.
към текста >>

Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него.
За първи път, може би, в 1906 г. в „Пред прага на теософията“, GA 95, след това в по-продължителното, но по-конкретно изложение в „Природни и духовни същества: техните действия в нашия видим свят“, GA 98. Отново става дума за това във връзка с Валдорфското училище, първо съвсем неочаквано в подготвителния курс за учители „Възпитателното изкуство. Основен педагогически курс“ GA 295. След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 . Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него. След 1919 г. той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности. С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения. Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука. От многото, което може да бъде споменато, ще споменем само някои неща: в лекциите в GA 233а „Мистерийните центрове на средновековието“ се обсъжда проблематиката на коперниковия мироглед в неговия най-дълбок аспект; в цикъла „Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, GA 110, в лекция 6 се сравняват мировите системи на Коперник и Птолемей, и двете се характеризират както във физическия, така и в духовния аспект на Космоса; в края на трета лекция на „За някои проучвания от областта на Евангелието на Марко“, GA 124, стоят думите: „От коперниковия възглед днес външната наука е усвоила само част, отмиращата част.
към текста >>

300. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Учител в Свободното Валдорфско училище и в други училища.
[10] Ернст Блюмел, 1884-1952 . Математик. Учител в Свободното Валдорфско училище и в други училища. С голяма вероятност на него принадлежи изцяло изпълненото съставяне на текста на дадения курс, основан на ръкописните формули и коректури. Обаче той е попаднал в ръцете на издателя и на по-късен етап от работата не е успял да повлияе на предлагания на читателя текст. Други източници за текста, освен записките на Хумел, не е имало. Предполага се, че подготовката на първото издания е преминала също без негова намеса.
към текста >>

301. Осма лекция, 8 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

За това е необходимо и тогава, когато изнасям другите лекции[1], тоест от 11-ти до 15-ти, да продължа тези лекции по такъв начин, че да можем да ги обединим с Валдорфското училище[2], иначе няма да успеем да овладеем материала.
За да доведем до определен край тези разглеждания, е необходимо, разбира се, да се продължи това внимателно придвижване, към което се придържах досега, тоест да се създадат по възможност повече представи, които могат по-късно да ни доведат до тази цел, до този край. За това е необходимо и тогава, когато изнасям другите лекции[1], тоест от 11-ти до 15-ти, да продължа тези лекции по такъв начин, че да можем да ги обединим с Валдорфското училище[2], иначе няма да успеем да овладеем материала. Но доколкото с нещата, за които става дума тук, могат да бъдат свързани много размишления, съмнения и въпроси, ви моля по някое време следващата седмица всеки от вас да подготви това, което иска да му бъде изяснено и да попита във връзка с излагания материал[3]. Всички зададени ми по този начин въпроси, ще използвам в една от лекциите през следващата седмица и ще ви ги изложа, за да получим колкото може по-пълен образ на предмета. При такива условия ще успеем да запазим в себе си даже по-фините неща, които включих в течение на това изложение.
към текста >>

[2] Валдорфското училище – Свободното Валдорфско училище, Щутгарт, 1919, основано от Емил Молт за децата на работниците от цигарената фабрика Валдорф-Астория и за представители на обществеността.
[2] Валдорфското училище – Свободното Валдорфско училище, Щутгарт, 1919, основано от Емил Молт за децата на работниците от цигарената фабрика Валдорф-Астория и за представители на обществеността. Единно народно и висше училище, ръководено от Рудолф Щайнер до смъртта му в 1925 година.
към текста >>

Единно народно и висше училище, ръководено от Рудолф Щайнер до смъртта му в 1925 година.
[2] Валдорфското училище – Свободното Валдорфско училище, Щутгарт, 1919, основано от Емил Молт за децата на работниците от цигарената фабрика Валдорф-Астория и за представители на обществеността. Единно народно и висше училище, ръководено от Рудолф Щайнер до смъртта му в 1925 година.
към текста >>

302. Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Учител във Валдорфското училище.
[8] Валтер Йохан Щайн 1891-1957, първо математик, а после писател с философска и историческа насоченост. Учител във Валдорфското училище.
към текста >>

303. Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Но в изчисленията се приема, собствено, не простата планетна система, която се обяснява на децата в училище и която се запазва за по-нататък, а в действителност приемат образа на света на Тихо Брахе и, освен това, внасят в него постоянно промени.
Съвсем нямах желание да свеждам лекциите приблизително до изричането само на неща, които от самото начало не се съгласуват с общопризнатото, това съвсем не е нещото, към което принципно се стремя, а тук в действителност става дума да се стигне до истината. Но хипотезите на днешния астрономически образ на света съдържат в себе си толкова много противоречия, че фактически оставаш съвсем неудовлетворен, ако днес се занимаваш с обичайната астрономия. Смята се, че хипотетично е приет образ на света, който, разбира се, аз също нарисувах: орбитите на планетите по елипсите, в единия фокус – Слънце и така нататък. След това, доколкото не може иначе, принуждават планетарните орбити да имат различни наклони. Различните ъгли на наклон се получават благодарение на перспективата; това са сложни неща, това са все по същество перспективни неща. Но в изчисленията се приема, собствено, не простата планетна система, която се обяснява на децата в училище и която се запазва за по-нататък, а в действителност приемат образа на света на Тихо Брахе и, освен това, внасят в него постоянно промени. Защото, ако според приетите формули пресмятаме, да кажем, положението на Слънцето към определен момент от време, то не съответства на действителността. Тогава вместо истинското Слънце, на това място се поставя или междинното Слънце, или средното Слънце, тоест измислени неща. Да, това е така, там се използват тези измислени неща, и трябва постоянно да се въвеждат корекции, за да се получат правилните резултати. Но в тези корекции се съдържа това, което води до истината. Ако вместо да се държим за тези формули и да стигаме до измислени неща, направим формулите подвижни в себе си и след това се опитаме да нарисуваме кривите, тогава вече бихме стигнали до системата, която, макар и схематично, нарисувах тук.
към текста >>

304. Бележки към настоящото издание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Този курс се е родил от интензивното взаимодействие на Рудолф Щайнер с учителския съвет на Валдорфското училище.
Този курс се е родил от интензивното взаимодействие на Рудолф Щайнер с учителския съвет на Валдорфското училище. Тази му поява трябва да отчете днешният читател. Това, което се предлага не е учебник, а свидетелство за културно събитие вътре в съвсем определен кръг лица, на които са се предавали убедителни импулси за бъдещо развитие на науката. Този курс, както може да се почувства, е изисквал много от слушателите и, вероятно, се е придвижил до степента, на която още е можело да се разчита на тяхното разбиране. До ден днешен това се е осъществило едва в скромен размер. Великите въпроси, засягащи, например, движенията на Слънцето и Земята по лемниската, не са разрешени окончателно, макар усилията да са значителни.
към текста >>

Двамата, като учители във Валдорфското училище, са били участници в курса.
Изходният текст: основната стенограма и съставеният на основата ѝ машинописен текст, наречен по-нататък „постскрипт“, произлиза от Хеди Хумел. Стенограмата е изгубена, докато „постскриптът“ се е запазил. Видимо той е служил за изходен текст за първото издание. За предлаганото издание се е появила възможност да се използват частни стенографски записки на двама слушатели – много подробните на д-р Карл Шуберт и значително по-оскъдните на д-р Евгени Колиско. Двамата, като учители във Валдорфското училище, са били участници в курса. Записите на места са дословни, на места съкратени. Големи отрязъци от текста съвсем липсват, но са изиграли положителна роля при изясняване на някои съмнителни места. За разшифровката на хабелсбергските стенограми сме задължени на г-н Рихард Шенберг и г-н Гюнтер Френц. Тук се отнасят около 70 промени в текста. Посочените записи, освен това, съдържат множество рисунки, благодарение на което са се запазили рисунките, които е чертаел в хода на изложението лекторът.Там където предлаганият текст се отклонява от първото издание, става дума или само за стилистични промени, или за собствени корекции.
към текста >>

Подзаглавието „Трети естественонаучен курс“ изразява това, че този курс, както и другите два чисто естественонаучни курса, са се изнесли в същите рамки и пред същата аудитория – в кръга на учителите на основаното приблизително 16 месеца преди това Свободно Валдорфско училище в Щутгарт, а също и за няколко други лица, в по-голямата си част образовани в областта на естествознанието и математиката.
Заглавието на курса „Отношението на различните естественонаучни области към астрономията“ е на Рудолф Щайнер (виж стр. 6). Подзаглавията са от издателите. Подзаглавието „Трети естественонаучен курс“ изразява това, че този курс, както и другите два чисто естественонаучни курса, са се изнесли в същите рамки и пред същата аудитория – в кръга на учителите на основаното приблизително 16 месеца преди това Свободно Валдорфско училище в Щутгарт, а също и за няколко други лица, в по-голямата си част образовани в областта на естествознанието и математиката. Рудолф Щайнер е бил ръководител на училището, и в курса, напълно естествено, влизат неща, които са имали значение във връзка с педагогиката. Обаче той не е педагогически курс, а антропологичното се изявява в него толкова значително, че често го разглеждат като продължение на курса „Цялостното познание за човека като основа на педагогиката“ (GA 293), който е съвпаднал по време с основаването на училището. По този начин се е наложило да се даде и следващо подзаглавие, което изразява отношението към антропологичното.
към текста >>

Рудолф Щайнер е бил ръководител на училището, и в курса, напълно естествено, влизат неща, които са имали значение във връзка с педагогиката.
Заглавието на курса „Отношението на различните естественонаучни области към астрономията“ е на Рудолф Щайнер (виж стр. 6). Подзаглавията са от издателите. Подзаглавието „Трети естественонаучен курс“ изразява това, че този курс, както и другите два чисто естественонаучни курса, са се изнесли в същите рамки и пред същата аудитория – в кръга на учителите на основаното приблизително 16 месеца преди това Свободно Валдорфско училище в Щутгарт, а също и за няколко други лица, в по-голямата си част образовани в областта на естествознанието и математиката. Рудолф Щайнер е бил ръководител на училището, и в курса, напълно естествено, влизат неща, които са имали значение във връзка с педагогиката. Обаче той не е педагогически курс, а антропологичното се изявява в него толкова значително, че често го разглеждат като продължение на курса „Цялостното познание за човека като основа на педагогиката“ (GA 293), който е съвпаднал по време с основаването на училището. По този начин се е наложило да се даде и следващо подзаглавие, което изразява отношението към антропологичното.
към текста >>

Обаче той не е педагогически курс, а антропологичното се изявява в него толкова значително, че често го разглеждат като продължение на курса „Цялостното познание за човека като основа на педагогиката“ (GA 293), който е съвпаднал по време с основаването на училището.
Заглавието на курса „Отношението на различните естественонаучни области към астрономията“ е на Рудолф Щайнер (виж стр. 6). Подзаглавията са от издателите. Подзаглавието „Трети естественонаучен курс“ изразява това, че този курс, както и другите два чисто естественонаучни курса, са се изнесли в същите рамки и пред същата аудитория – в кръга на учителите на основаното приблизително 16 месеца преди това Свободно Валдорфско училище в Щутгарт, а също и за няколко други лица, в по-голямата си част образовани в областта на естествознанието и математиката. Рудолф Щайнер е бил ръководител на училището, и в курса, напълно естествено, влизат неща, които са имали значение във връзка с педагогиката. Обаче той не е педагогически курс, а антропологичното се изявява в него толкова значително, че често го разглеждат като продължение на курса „Цялостното познание за човека като основа на педагогиката“ (GA 293), който е съвпаднал по време с основаването на училището. По този начин се е наложило да се даде и следващо подзаглавие, което изразява отношението към антропологичното.
към текста >>

305. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

В неговия физико-етерен организъм трябва да търсим първоначалното състояние на природата.
Абсолютно невъзможно е да намерим отново чувството за скоростта, ако се придържаме към наблюдението на движението, докато обръщаме и преобръщаме диференциалите. Трябва да се върнем отново към човека. Трябва да го разгледаме отвън, да изучим неговото физическо тяло и да си дадем сметка, че именно в това тяло и особено в неговите вътрешни елементи, ние ще намерим началното състояние на всичко, което е жива действителност в природата. В неговия физико-етерен организъм трябва да търсим първоначалното състояние на природата. Физиката и химията не ще свършат до нищо, ако не минат през посредничеството на едно познание на човешкото същество съобразно с действителността.
към текста >>

306. 2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

В Щутгарт е извънредно потискащо между другите неща преди всичко това, че във Валдорфското училище, което в педагогическо-дидактическо и в духовно отношение извънредно много напредва, икономиката е направо в отчаяно положение.
След това на път за насам пристигнах в Щутгарт. В Щутгарт е извънредно потискащо между другите неща преди всичко това, че във Валдорфското училище, което в педагогическо-дидактическо и в духовно отношение извънредно много напредва, икономиката е направо в отчаяно положение. Представете си, днес например, така преобразувах петия клас, че от 2 паралелки станаха 3. Сега имаме 5а, 5б и 5в клас. Също и шести клас имаме в 3 подразделения. Повечето класове имат по 2 паралелки, чак до по-горните класове. Във Валдорфското училище имаме повече от 800 деца.
към текста >>

Във Валдорфското училище имаме повече от 800 деца.
В Щутгарт е извънредно потискащо между другите неща преди всичко това, че във Валдорфското училище, което в педагогическо-дидактическо и в духовно отношение извънредно много напредва, икономиката е направо в отчаяно положение. Представете си, днес например, така преобразувах петия клас, че от 2 паралелки станаха 3. Сега имаме 5а, 5б и 5в клас. Също и шести клас имаме в 3 подразделения. Повечето класове имат по 2 паралелки, чак до по-горните класове. Във Валдорфското училище имаме повече от 800 деца. Нещата вървят добре особено добре в педагогическо-дидактическо отношение, също и в духовно отношение, но икономически е безнадеждно.
към текста >>

Училището има учителски колегиум от над четиридесет учители и над осемстотин ученици.
Това положение е потискащо и то много тежко гнети душата, тъй като всичко друго е добре уредено. Училището има учителски колегиум от над четиридесет учители и над осемстотин ученици. Извънредно трудно е те да работят при тези икономически предпоставки и особено при бъдещите икономически изгледи за Германия.
към текста >>

Формата, образът, който Валдорфското училище възприе, вече показва твърде голяма сила, присъща на антропософията.
Това са сведенията, който исках да Ви дам. Тези неща показват, че всичко, което се прави от Антропософското движение на антропософското поле, в днешно време представлява много голяма сила. Формата, образът, който Валдорфското училище възприе, вече показва твърде голяма сила, присъща на антропософията. Така стоят нещата и в другите области.
към текста >>

Той сега е пенсиониран училищен ректор, но все още се чувства млад като другите и при приветствените думи, които ми отправи през първата вечер на събранието на членовете, ме нарече баща, за което през целите десет дни горчиво съжаляваше.
Факт е, че това, което се състоя в Бреслау, можа да се осъществи само благодарение на активността, както вече споменах, на железния граф и на желязната графиня Кайзерлинг и на нашия стар приятел, ректорът Бартч, който стана антропософ още като млад и е активен откакто съществува антропософското движение. Той сега е пенсиониран училищен ректор, но все още се чувства млад като другите и при приветствените думи, които ми отправи през първата вечер на събранието на членовете, ме нарече баща, за което през целите десет дни горчиво съжаляваше.
към текста >>

307. 16. Указание на немските издатели GA_327 Биодинамично земеделие

В Холандия се основа училище по градинарство и земеделие за изучаване на биодинамичните методи в продължение на тригодишен курс.
Само няколко години след курса в Кобервитц биодинамичното движение прекрачи границите на Германия, разпространи се в Швейцария, Холандия, Англия, Скандинавските страни, Франция и САЩ. Отделни стопанства се появиха също в Южна Америка, Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. В тези страни също се основаха изследователски кръгове и земеделско-градинарски работни общества. На много места по Земята се провеждаха местни събрания, както и посещения на стопанства през лятото, събрания в края на седмицата и начални курсове през зимата, на които ставаха оживени разисквания и непосредствено общуване с обмяна на опитности. В Холандия се основа училище по градинарство и земеделие за изучаване на биодинамичните методи в продължение на тригодишен курс. От повече от три десетилетия всяка зима в Свободната Висша школа в Дорнах се срещат биодинамично работещите земеделци и градинари, за да работят общо за задълбочаване разбиранията на методите, които Рудолф Щайнер беше дал в селскостопанския курс през 1924 година.
към текста >>

308. Волфганг Шауман. Въведение в курса по земеделие на Рудолф Щайнер GA_327 Биодинамично земеделие

Член на свободната висша школа за духовна наука в Дорнах/Швейцария, както и съосновател на селскостопанското училище Дотенфелдерхоф в Бад Филбел.
Др ВОЛФГАНГ ШАУМАН; роден 1924, след пленничеството си изучава ветеринарна медицина. Същевременно се запознава с антропософията и поспециално с „Философия на свободата“ от Рудолф Щайнер. Член на ръководството на „Изследователски кръг за биологичнодинамичен начин на производство“ и на съюза „Деметер“. Контакти с изследователи на селското стопанство и дейно участие в „Институт за биологичнодинамично изследване“. Член на свободната висша школа за духовна наука в Дорнах/Швейцария, както и съосновател на селскостопанското училище Дотенфелдерхоф в Бад Филбел.
към текста >>

309. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Доверието и надеждата се основаваха на житейското дело на Щайнер - aнтропософията и на това, че от 1919 той изнасяше курсове пред групи от други професии, както пред учителите на новооснованото Валдорфско училище и пред лекарите.
Инициаторите и участниците в Курса естествено знаеха, че Рудолф Щайнер не е земеделец. Доверието и надеждата се основаваха на житейското дело на Щайнер - aнтропософията и на това, че от 1919 той изнасяше курсове пред групи от други професии, както пред учителите на новооснованото Валдорфско училище и пред лекарите. Тези курсове доведоха до принципно съвсем ново съзнание и нови практически предложения. Между тях се намират също и поредица лекции за учителите по природните науки, които се отнасят за начина на разглеждане на природата4, за историята на природната наука като съставна част от развитието на европейското съзнание, в основата на които се намират съвсем нови аспекти. Това беше възможно поради обстоятелството, че Рудолф Щайнер разполагаше с познавателни възможности, които се издигат далече над обикновеното сетивно и рационално познание. В продължение на десетки години той основно беше излагал всичко това в лекции и книги, винаги с нови аспекти5 по отношение на света изобщо, и в подробни детайли.
към текста >>

310. 8. Лекция: Същността на храненето на животните GA_327 Биодинамично земеделие

Ако се отвори коремната кухина на едно наркотизирано или заклано животно така, че да се запази първоначалното положение на червата, тогава се открива изненадващо подобие с външността на главния мозък.
Аналогията между главния мозък и червата вероятно отива и по-далече от описаното тук. Ако се отвори коремната кухина на едно наркотизирано или заклано животно така, че да се запази първоначалното положение на червата, тогава се открива изненадващо подобие с външността на главния мозък. Само от това наистина не могат да се правят изводи, но могат да се поставят въпроси. Тяхното проследяване също води до многото различия. Наред със споменатото сравнение на процесите, през които преминава субстанцията, Рудолф Щайнер сравнява двете полярни една на друга страни на етерна плоскост.[14]
към текста >>

Първият курс за учители на новооснованото Валдорфово училище, Сс 293.
[13] Р. Щайнер 1919: „Общо човекознание„. Първият курс за учители на новооснованото Валдорфово училище, Сс 293.
към текста >>

311. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

И така, когато дойде есента, старите лястовички организират своеобразно училище за обучение на младежта; старите летят напред, а младите ги следват и им подражават.
Удивителното е, че тези птици летят много бързо, но не правят спирки за почивка. Това може да се докаже, тъй като по пътищата, избирани понякога от тези птици, почти няма острови. За хората е непонятно как се ориентират тези птици. Някои предполагали така: това е свойство, предадено по наследство, него по-младите наследяват от старите, на това старите птици обучават младите. По такъв начин всичко върви добре и младите птици също могат да се ориентират. И така, когато дойде есента, старите лястовички организират своеобразно училище за обучение на младежта; старите летят напред, а младите ги следват и им подражават. Ето как си представят работата. Обаче не всички прелетни птици се държат така. Става нещо своеобразно. При прелетните птици, например в Африка, често става така, че при настъпването на пролетта първо отлитат старите прелетни птици и се връщат при нас. Младите птици могат още дълго да останат там, докато не укрепнат.
към текста >>

Неотдавна, идвайки в Щутгарт да инспектирам Валдорфското училище, открих, че в първи клас, където имаме 27 деца, присъстваха едва 9; всички останали боледуваха.
Можем с успех да използваме такъв варовик[4], забелязвайки например нарушения в процеса на хранене при деца. Това може да се забележи в Германия, особено сега. В Германия това придобива характер на бедствие. Неотдавна, идвайки в Щутгарт да инспектирам Валдорфското училище, открих, че в първи клас, където имаме 27 деца, присъстваха едва 9; всички останали боледуваха. В другия клас имаше 15 болни. Занимавайки се с този проблем, откриваш нещо ужасно. Така например от един клас ми доведоха в конферентната зала едно малко момченце и ми казаха: какво да правим с него? Лекарят вече се отказа от него. То въобще не може нищо да яде.
към текста >>

в изданието «Конференция с педагозите от Свободното Валдорфско училище в Щутгарт, 1919 до 1924 г.» втори том, библ. №300.
[4] Можем с успех да използваме такъв варовик: може да се посочи «хранителният варовик» (в днешно време «градивен варовик», препарат на фирмата «Веледа», изготвен по данни на Р. Щайнер.) Виж също изказването на Р. Щайнер на Педагогическата конференция от 14 февруари 1923 г. в изданието «Конференция с педагозите от Свободното Валдорфско училище в Щутгарт, 1919 до 1924 г.» втори том, библ. №300.
към текста >>

312. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Виждате ли, представите за света, които днес хората изучават още в училище, които проникват в плътта и кръвта, са възникнали по това време, когато Коперник[2] първо ги е създал и е осмислил този образ на света.
Виждате ли, представите за света, които днес хората изучават още в училище, които проникват в плътта и кръвта, са възникнали по това време, когато Коперник[2] първо ги е създал и е осмислил този образ на света. В съответствие с тези представи за света, създадени в XVI век, се смята, че Слънцето е разположено в центъра на цялата наша планетна система. Около Слънцето се въртят отначало Меркурий (вж. рис.), след това Венера, след това Земя. На свой ред, около Земята се върти Луната. След това е Марс, който също се върти около Слънцето.
към текста >>

Започвайки от училище, (ни) учат, че Слънцето стои неподвижно в средата.
Има още Уран и Нептун (в 1923 г. Плутон още не е бил открит, той е открит в 1930 г. - бел. пр.); няма необходимост да ги рисувам. Такива представи господстват днес. Започвайки от училище, (ни) учат, че Слънцето стои неподвижно в средата. Фактически тези линии, траекториите, по които се въртят планетите, са малко изтеглени. Но днес това не ни е важно. И така, мисли се, че около Слънцето обикалят първо Меркурий, след това Венера и след това Земята. Вие знаете, че Земята прави един оборот около Слънцето за една година, и така, за 365 дни, шест часа и т.н. Сатурн обикаля примерно за тридесет години, тоест значително по-бавно от Земята.
към текста >>

Именно такива представи се смятат днес за правилни и се изучават в училище, нали така?
Именно такива представи се смятат днес за правилни и се изучават в училище, нали така? Обаче сега ще трябва да се върнем в миналото, в XIV столетие, когато примерно в 1300 година един изключителен, велик дух, това е бил Данте, създал поема, озаглавена «Божествена комедия», е имал съвсем друга представа за света. Това време отстои от времето на Коперник с две столетия. И ето тогава великият човек, великият в духовен смисъл човек Данте е имал съвсем друга представа.
към текста >>

313. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

В училище никой не гледа изучават ли децата нещо друго.
Обаче съвременните хора казват: нека човек се научи да наблюдава външния живот, това му стига! В училище никой не гледа изучават ли децата нещо друго. Така е най-удобно. Защото хората, които знаят повече, стават непокорни. Макар че достатъчно би било да се заложат тези задатъци по време на нежната възприемчива младост, и тогава всички хора биха могли да възприемат етерното тяло.
към текста >>

314. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Но работата тук върви така, че именно това съвременният човек не иска; той не иска да става по-съвършен, той иска малко да го подресират в училище, а след това иска да си остане същия, той не иска да се усъвършенства.
Тя не дава никакви указания за това как може от тялото отново да се добие знанието, което самият човек отначало е вложил там. Тя прави експеримент с човека. Той трябва да учи само това, което узнава по външен начин, докато по-правилно би било да се вкарва в човека познанието на живото тяло. Нашите студенти ги водят към (познание на) мъртвото тяло, към познание за трупа, те не могат да изучават живия човек. Такова изучаване би било във всеки случай значително по-трудно, защото при това човек би трябвало да се тренира в самопознанието, би трябвало да съзерцава в себе си и по такъв начин да се усъвършенства. Но работата тук върви така, че именно това съвременният човек не иска; той не иска да става по-съвършен, той иска малко да го подресират в училище, а след това иска да си остане същия, той не иска да се усъвършенства. Не иска това, защото съвременното възпитание развива в него твърде много високомерие по отношение на това, което би трябвало да съдейства за неговото усъвършенстване.
към текста >>

315. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Имах един приятел от училище - мисля, че вече съм ви казвал за това, - който, когато беше на деветнадесет-двадесет години, беше на път да стане завършен материалист.
Но ако днес човек още се чувства като един «аз», а физическото тяло преди две или три години вече е отмряло, то тогава този «аз» няма нищо общо с това физическо тяло, което е налично. Така бихме могли да кажем. Обаче «азът» въпреки това встъпва в непосредствена връзка с физическото тяло; така, ако вие например вземете парче тебешир, ще кажете: аз взех тебешир. Това казва всеки човек. Имах един приятел от училище - мисля, че вече съм ви казвал за това, - който, когато беше на деветнадесет-двадесет години, беше на път да стане завършен материалист. Ние с него често се разхождахме заедно и той винаги казваше: за мен е съвсем очевидно, че ние нямаме никакъв «аз», ние имаме само главен мозък; главният мозък мисли. А аз винаги му казвах така: но виж, ти казваш: аз вървя, ти даже казваш - аз мисля; защо лъжеш? Ако казваше истината, ти би трябвало да кажеш: моят главен мозък мисли! Даже думата «мой» не би следвало да казваш, тъй като «мой» сочи към «аза»; защото ако човек казва «мой», се подразбира наличието на «аз». Хората никога не казват: моят главен мозък мисли, моят главен мозък върви, моят главен мозък взима тебешир.
към текста >>

316. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Днес човек не е способен да каже нищо друго, защото от средното училище го възпитават така, че той прекомерно се обляга на своя ум, а за всичко друго казва: е, да, в това може да се вярва, но не може да се разбере.
Това би била детската гледна точка. Обаче ако човек вече е придобил обичайния човешки разсъдък, развитието би могло да бъде продължено и по-нататък. Продължавайки развитието на обикновените познавателни сили, човек може да извърши скок, подобен на този, който се извършва при прехода от малкото дете към възрастния човек. Разбира се, всичко това е свързано с внедряването на получените знания в процеса на възпитание на човека. Днес човек не е способен в това отношение на нищо повече от това, високомерно да вири нос и да казва: аз вече всичко знам, а което не знам, не ме касае. Днес човек не е способен да каже нищо друго, защото от средното училище го възпитават така, че той прекомерно се обляга на своя ум, а за всичко друго казва: е, да, в това може да се вярва, но не може да се разбере.
към текста >>

317. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

При нас във Валдорфското училище един учител прекрасно обясняваше как постепенно са се появили римските цифри.
При нас във Валдорфското училище един учител прекрасно обясняваше как постепенно са се появили римските цифри. Но стигайки до знака V (пет), той изведнъж се запъна. Как е могло да се появи V? Виждате ли, какво има тук? (Доктор Щайнер вдига ръка нагоре). Вие, разбира се, ще кажете -ръка, това е ръка.
към текста >>

Днес в училище казват: ние трябва да знаем: какво е светлината?
А тези, който искат да попречат на антропосо-фията, искат хората да си останат глупаци, за да няма за какво да си спомнят. Господа, много важно е да се разбере, че човек трябва отначало да се научи правилно да използва мислите. Днес хората изискват определения за мислите, изискват в книгите да има правилни определения. За това са знаели още в Древна Гърция, господа. Там училищното обучение на хората се е градило на определения. Днес в училище казват: ние трябва да знаем: какво е светлината? - Имах един приятел, с който заедно ходехме в началното училище, но след това аз преминах в друго училище. Той стана учител, след като завърши педагогическо училище. След седемнадесет години го срещнах отново и определено беше станал учител. Попитах го: Как преподаваш за светлината? - той отговори: Светлината е причината, поради която тялото притежава зрение.
към текста >>

- Имах един приятел, с който заедно ходехме в началното училище, но след това аз преминах в друго училище.
Господа, много важно е да се разбере, че човек трябва отначало да се научи правилно да използва мислите. Днес хората изискват определения за мислите, изискват в книгите да има правилни определения. За това са знаели още в Древна Гърция, господа. Там училищното обучение на хората се е градило на определения. Днес в училище казват: ние трябва да знаем: какво е светлината? - Имах един приятел, с който заедно ходехме в началното училище, но след това аз преминах в друго училище. Той стана учител, след като завърши педагогическо училище. След седемнадесет години го срещнах отново и определено беше станал учител. Попитах го: Как преподаваш за светлината? - той отговори: Светлината е причината, поради която тялото притежава зрение. Тук няма какво да се възрази.
към текста >>

Той стана учител, след като завърши педагогическо училище.
Днес хората изискват определения за мислите, изискват в книгите да има правилни определения. За това са знаели още в Древна Гърция, господа. Там училищното обучение на хората се е градило на определения. Днес в училище казват: ние трябва да знаем: какво е светлината? - Имах един приятел, с който заедно ходехме в началното училище, но след това аз преминах в друго училище. Той стана учител, след като завърши педагогическо училище. След седемнадесет години го срещнах отново и определено беше станал учител. Попитах го: Как преподаваш за светлината? - той отговори: Светлината е причината, поради която тялото притежава зрение. Тук няма какво да се възрази. Със същия успех той би могъл да каже: Какво е бедността?
към текста >>

Децата изучавали в училище какво представлява човекът.
В Древна Гърция един ученик осмял такъв премъдър учител. Децата изучавали в училище какво представлява човекът. Човек, това е живо същество, което има два крака и няма пера. Един малък шмекер помислил над това, взел петел, оскубал го, а на следващия ден го занесъл при учителя и попитал: Господин учител, това човек ли е? Защото той няма пера и има два крака! - Ето колко е струвало това определение. Горе-долу така се съотнасят реалните неща с определенията, които пълнят нашите учебници.
към текста >>

318. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Нашите деца в началното училище трябва да изучават неща, които им се струват комични.
Виждате ли, сега сме 1923 година, нали така? Времето, изминало от поврата на времената до 1923 година, е такова, че човечеството постоянно пребивава в опасност от попадане под влиянието на ариманическите сили. Помислете само, колко ариманизирано е възпитанието днес, особено там, където отсъства духовната наука. Нашите деца в началното училище трябва да изучават неща, които им се струват комични. Вече съм ви посочвал такива неща, към които те нямат никакъв интерес. Както съм ви казвал, те например виждат баща си; той изглежда така и така, той има коса, уши, очи; и ето, след това им се налага да учат, че написаната тук (дума) «баща», е всъщност бащата. Това е съвсем чуждо за децата. Това не им е интересно. Така стои работата с всичко, което на децата се налага да изучават в началното училище.
към текста >>

Така стои работата с всичко, което на децата се налага да изучават в началното училище.
Нашите деца в началното училище трябва да изучават неща, които им се струват комични. Вече съм ви посочвал такива неща, към които те нямат никакъв интерес. Както съм ви казвал, те например виждат баща си; той изглежда така и така, той има коса, уши, очи; и ето, след това им се налага да учат, че написаната тук (дума) «баща», е всъщност бащата. Това е съвсем чуждо за децата. Това не им е интересно. Така стои работата с всичко, което на децата се налага да изучават в началното училище. При тях отсъства интерес към това.
към текста >>

Ето къде е причината за необходимостта от учредяване на разумно училище, в което децата биха изучавали преди всичко това, което им е интересно.
Ето къде е причината за необходимостта от учредяване на разумно училище, в което децата биха изучавали преди всичко това, което им е интересно. Ако преподаването се води както днес, хората ще остаряват твърде рано, ще се превръщат в старчета, тъй като преподаването носи ариманичен характер. То състарява човека. Днешното възпитание на децата в училище е напълно ариманизирано. Именно в деветнадесети век работата стои така, че цялото развитие на човечеството тръгна по ариманичен път. По-рано е било иначе.
към текста >>

Днешното възпитание на децата в училище е напълно ариманизирано.
Ето къде е причината за необходимостта от учредяване на разумно училище, в което децата биха изучавали преди всичко това, което им е интересно. Ако преподаването се води както днес, хората ще остаряват твърде рано, ще се превръщат в старчета, тъй като преподаването носи ариманичен характер. То състарява човека. Днешното възпитание на децата в училище е напълно ариманизирано. Именно в деветнадесети век работата стои така, че цялото развитие на човечеството тръгна по ариманичен път. По-рано е било иначе.
към текста >>

В онова време училище в съвременния смисъл на думата е нямало.
Връщайки се, да кажем, 8000 години преди поврата на времената (началото на християнската ера), ние намираме нещо различно; тогава хората ги е грозяла опасност въобще да не остаряват. В онова време училище в съвременния смисъл на думата е нямало. Училище е съществувало само за тези хора, които вече са се намирали в респектираща възраст, които след това е трябвало да станат истински учени. За тях са били училищата. Но за децата в древността училища е нямало. Те се учили от живота. Каквото са виждали, на това и се учили.
към текста >>

Училище е съществувало само за тези хора, които вече са се намирали в респектираща възраст, които след това е трябвало да станат истински учени.
Връщайки се, да кажем, 8000 години преди поврата на времената (началото на християнската ера), ние намираме нещо различно; тогава хората ги е грозяла опасност въобще да не остаряват. В онова време училище в съвременния смисъл на думата е нямало. Училище е съществувало само за тези хора, които вече са се намирали в респектираща възраст, които след това е трябвало да станат истински учени. За тях са били училищата. Но за децата в древността училища е нямало. Те се учили от живота. Каквото са виждали, на това и се учили. И така, тогава не е имало нито училища, нито усилия да се наложи на децата нещо, което им е чуждо.
към текста >>

По същия начин трябва да се християнизира педагогиката и училището.
По същия начин трябва да се християнизира педагогиката и училището. Това значи да се възпитава така, че децата от ранна възраст да не се превръщат в старчета. Обучението в училище трябва да се започва с такива предмети, които са най-близки на децата, по отношение на което те са запазили интереса си.
към текста >>

Обучението в училище трябва да се започва с такива предмети, които са най-близки на децата, по отношение на което те са запазили интереса си.
По същия начин трябва да се християнизира педагогиката и училището. Това значи да се възпитава така, че децата от ранна възраст да не се превръщат в старчета. Обучението в училище трябва да се започва с такива предмети, които са най-близки на децата, по отношение на което те са запазили интереса си.
към текста >>

Вярно, че се подготвяме в училището, където ни дресират, но освобождавайки се от тази дресировка на четиринадесет, петнадесет години, ние вече не се готвим за нищо, ние и така трябва всичко да разбираме.
Но ето че дошло време, когато хората казали: няма защо да се готвим, за да четем Евангелията. Ние днес въобще нищо не правим, за да се подготвим както трябва. Вярно, че се подготвяме в училището, където ни дресират, но освобождавайки се от тази дресировка на четиринадесет, петнадесет години, ние вече не се готвим за нищо, ние и така трябва всичко да разбираме. Е, това е напълно нормален възглед днес.
към текста >>

Но ако в училището ходят не деца, а някакви старчета, това е просто лудница!
Но не води ли това дотам, че хората да казват: ето там е Гьотеанумът, но в него не се учат деца, а стари плешиви чичковци, които все още искат да се научат на нещо. Но ако в училището ходят не деца, а някакви старчета, това е просто лудница! Виждате ли, те говорят така, защото не могат да си представят, че хората все още искат да се научат на нещо.
към текста >>

319. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Днес ние, от само себе си се разбира, че трябва да пращаме нашите деца на училище.
Виждате ли, известният от Библията разказ за това, как дванадесетгодишният Исус в храма[2] поучавал учителите, изцяло съответства на истината. Вие, разбира се, не трябва да казвате: ако днес дванадесетгодишно момче дойде в университета, професорската колегия едва ли ще се отнесе към него с голямо уважение. Днешните занятия с начинаещите не могат да се сравняват с това, което е било тогава. Действително не трябва да смятате, че аз представлявам консервативната позиция или даже реакционната; просто трябва да ви разкажа фактите такива, каквито са. Днес ние, от само себе си се разбира, че трябва да пращаме нашите деца на училище. Тук особено надарените деца изучават извънредно много от това, което още не им подхожда. Необходимо е така да се разпределят предметите - което ние и правим във Валдорфското училище, - че те да съответстват на нивото на децата, да им подхождат. Но общо взето на децата им се налага да учат извънредно много от това, което съвсем не им подхожда, не им съответства. С това, което не им подхожда, възрастните се справят по-добре от децата. Но днес, господа, хората съвсем не отделят внимание на това, какво се насажда, какво се натъпква в децата от това, че те се обучават на четене и писане.
към текста >>

Необходимо е така да се разпределят предметите - което ние и правим във Валдорфското училище, - че те да съответстват на нивото на децата, да им подхождат.
Вие, разбира се, не трябва да казвате: ако днес дванадесетгодишно момче дойде в университета, професорската колегия едва ли ще се отнесе към него с голямо уважение. Днешните занятия с начинаещите не могат да се сравняват с това, което е било тогава. Действително не трябва да смятате, че аз представлявам консервативната позиция или даже реакционната; просто трябва да ви разкажа фактите такива, каквито са. Днес ние, от само себе си се разбира, че трябва да пращаме нашите деца на училище. Тук особено надарените деца изучават извънредно много от това, което още не им подхожда. Необходимо е така да се разпределят предметите - което ние и правим във Валдорфското училище, - че те да съответстват на нивото на децата, да им подхождат. Но общо взето на децата им се налага да учат извънредно много от това, което съвсем не им подхожда, не им съответства. С това, което не им подхожда, възрастните се справят по-добре от децата. Но днес, господа, хората съвсем не отделят внимание на това, какво се насажда, какво се натъпква в децата от това, че те се обучават на четене и писане. На този, който слуша с разбиране, децата казват изключително умни неща. Това качество те донасят със себе си от живота в духа, от духовния живот, предшестващ слизането им на Земята.
към текста >>

След дълго пребиваване в гимназия или реално училище, където умът се тренира, човек постъпва във висше учебно заведение.
Но те е трябвало да казват и нещо друго. Виждате ли, това, което се е говорело навремето за Исус, не е носило още толкова неопределен характер, като това, което аз сега ви съобщавам. Аз трябва бавно и постепенно да правя тези съобщения, защото този въпрос като цяло носи неясен и неопределен характер, нали така? Въпросът преди е бил по-определен и ето по какъв начин. Виждате ли, в днешно време, за да се направи отделният човек умен, в духа на нашето време, съществуват висши учебни заведения. След дълго пребиваване в гимназия или реално училище, където умът се тренира, човек постъпва във висше учебно заведение. Тук неговият ум, неговият разсъдък окончателно се шлифоват. Обаче вие в никакъв случай няма да откриете, че випускниците на университета стават там други хора; не, тяхното обучение носи чисто външен характер.
към текста >>

320. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

в изданието «Конференция с педагозите от Свободното Валдорфско училище в Щутгарт, 1919 до 1924 г.» втори том, библ. №300.
4. Можем с успех да използваме такъв варовик: може да се посочи «хранителният варовик» (в днешно време «градивен варовик», препарат на фирмата «Веледа», изготвен по данни на Р. Щайнер.) Виж също изказването на Р. Щайнер на Педагогическата конференция от 14 февруари 1923 г. в изданието «Конференция с педагозите от Свободното Валдорфско училище в Щутгарт, 1919 до 1924 г.» втори том, библ. №300.
към текста >>

По-нататък в шести раздел, четвърта глава, параграф 122: «Няма да ви се удаде веднага «след сеитбата» да пожънете плодовете на правилното възпитание в течение на първите три години от живота (подобно на първите три курса във висшето училище)... но след няколко години посятото богатство стократно ще ви възнагради.»
24. Жан Пол... е казал: в «Левана или учение за възпитанието». Предговор към първото издание от 2 май 1806 г. «Първи том на този труд е посветен на подробно разглеждане на ранното детство, докато вторият и третият -на периода на съзряването. В първи том предмет на разглеждане са първите три години живот, в течение на които се развива речта, представляваща врата на душата». По-нататък в шести раздел, четвърта глава, параграф 122: «Няма да ви се удаде веднага «след сеитбата» да пожънете плодовете на правилното възпитание в течение на първите три години от живота (подобно на първите три курса във висшето училище)... но след няколко години посятото богатство стократно ще ви възнагради.»
към текста >>

321. Рудолф Щайнер – живот и творчество. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
1899 - 1904 г. Преподавателска дейност в основаното от В. Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>

В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>

322. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тук хората говорят за Generatio aequivoca, за първоначалното зараждане.
Но на какво е основано това висше развитие? Виждате ли, това висше развитие е основано на това, че съдържанието на света преминава в съществата, във висшите животни и в човека, така че човек приема в себе си силите на света. Това, което се намира отвън, става вътрешно при висшите животни и същества. Но как стои работата с всички нисши животни? Виждате ли, господа, в науката тече вечен спор за това как са възникнали първичните живи същества. Тук хората говорят за Generatio aequivoca, за първоначалното зараждане. При това учените си казват: някога е трябвало да се появи първичното живо същество. Но ако учените се замислят над това, от какви вещества се е появило това първично живо същество, такива вещества не намират. Това става впрочем не по вина на природата, а става поради това, че учените просто не познават тези вещества. А именно те не познават какво действително представлява водородът, който може да се намери навсякъде, не знаят, че той се явява фосфор, същото, което се съдържа в мъжкото семе и придава на това мъжко семе специфичната миризма на фосфор. Ако мъжкото семе има съприкосновение с някои растения, то им действа, сякаш с тях, с тези растения е била в съприкосновение сода; става избелване и т. н.
към текста >>

323. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
1899 - 1904 г. Преподавателска дейност в основаното от В. Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>

В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>

324. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Изгубвайки първоначалното си значение, коланът в женското облекло вече не е изразявал нищо, а просто е стягал колкото се може по-силно черния дроб и стомаха.
Първоначално човек е носил пояс. Поясът е служил, за да подчертае нещо особено в човека на мястото, на което се е носил. Поясът е служил, за да се подчертае това. По-късно, благодарение на колана, обръщали внимание върху това, че човек тук е разделен; това разделение се е реализирало чрез колана. Изгубвайки първоначалното си значение, коланът в женското облекло вече не е изразявал нищо, а просто е стягал колкото се може по-силно черния дроб и стомаха. Може да се каже, че в материалистическия век всичко, появяващо се в тази област, е нямало никакво значение, смисълът се е основавал на пълната безсмисленост. Даже струващите ни се днес безобразни неща са имали известно значение за примитивните народи. Да вземем например това отличително качество на дивите народи да използват като украшения не само елементи на облеклото, но друг вид «покрития». Защото облеклото украсява човека, то му придава нещо повече, отколкото сам по себе си представлява, нали така? Значението на облеклото е да бъде изява на скритото, да бъде откровение.
към текста >>

325. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

На тази възраст нещата не се ограничават с това, че детето го пращат на училище, в обикновеното средно училище, тъй като човешкото развитие прави този период благоприятен за учене; не, освен това в дадената възраст става и нещо съвсем друго.
Но виждате ли, даденият случай е значително по-сложен от описаната от мен неотдавна употреба на арсен от възрастни. Това, за което тогава говорих, се отнасяше именно за възрастните. Под действието на арсена възрастният стига до състоянието, за което тогава говорих. Но при тези деца, по отношение на които се извършва престъпление - това не трябва да се отрича, - въздействието на арсена или подобните му вещества има и друга основа. Децата се подлагат на това престъпно въздействие във възраст, която ви характеризирах като особено важна; във възрастта между смяната на зъбите - тоест на седем-осем години - и половото съзряване, тоест на възраст четиринадесет-петнадесет години. На тази възраст нещата не се ограничават с това, че детето го пращат на училище, в обикновеното средно училище, тъй като човешкото развитие прави този период благоприятен за учене; не, освен това в дадената възраст става и нещо съвсем друго.
към текста >>

326. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

Първоначалното значение на карнавала преди Велики пости и в какво се е превърнал днес.
Първоначалното значение на карнавала преди Велики пости и в какво се е превърнал днес. За физическите взаимоотношения при ферментацията на виното, радиопредаването и близнаците. Животните като предсказатели на природни бедствия. Влияние на един човек върху друг. При гърците очите се отварят за външния свят. Човек произхожда от духовния свят и когато умре, отново се връща в духовния свят.
към текста >>

Връзка между училище и култ в мистериите.
Животните като предсказатели на природни бедствия. Влияние на един човек върху друг. При гърците очите се отварят за външния свят. Човек произхожда от духовния свят и когато умре, отново се връща в духовния свят. Исус и Христос. Връзка между училище и култ в мистериите. «Отци» и «синове». «Синовете Божии» и «синовете човешки».Тайната връзка между езиците по земята.
към текста >>

В древната мистерия са се съчетавали едновременно училището, школата по изкуство и религията.
Какво представлява Слънцето и как възникват лъчите му. Днешното масонство е само сянка на това, което е било някога. В древната мистерия са се съчетавали едновременно училището, школата по изкуство и религията. Обучението за фина сетивност и за използването на знаци. Първоначално, когато още са се чувствали звуците, човечеството е имало един-единствен език. В езика е заложено нещо, което позволява напълно да се изучи човекът. Култът, който практикуват масоните, е на основата на подражанието, а не на разбирането. Католическата църква и масонството като най-големи противници.
към текста >>

327. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Тук живеехме ние, тук - пасторът, тук беше сградата на училището, след това имаше ред къщи, а между тях - потокът и навсякъде имаше орехови дървета.
Там имаше село, където хората живееха около гробището и не предприемаха нищо друго освен засаждане на орехи. И това засаждане беше проява на здрав инстинкт. Обаче в останалото - даже водата за приготвяне на храната много често се вземаше от селския поток! Тук бяха разположени редица къщи (рисува ги на рисунка, вляво горе), между тях - селският поток. Тук имаше църковно дворче, тук беше църквата. Тук живеехме ние, тук - пасторът, тук беше сградата на училището, след това имаше ред къщи, а между тях - потокът и навсякъде имаше орехови дървета. Хората просто вземаха вода от потока. В този поток попадаха, разбира се, и остатъци, и бактерии, и бацили от всичко, което изтичаше от гробището. Така беше навсякъде. Хората - именно тези, които живееха там - не се отличаваха с особена чистоплътност. Там къщите бяха покрити със сламени покриви, навсякъде направо до вратите имаше купчини боклук, до къщите имаше свинарници - прекрасно съчетани свинарници и купчини боклук.
към текста >>

В древните времена всички деца на брахмани са ходили на училище.
Достатъчно е да назовем само няколко неща, за да установим колко се различава животът на тези хора. В Индия например е съществувало строго разделение на касти, разделение, в сравнение с което всичко, което ни е известно като класи, е само бледа сянка. В Индия човек се е раждал в каста. Висшата каста са били брахманите. Те са изпълнявали свещенодействията, на тях е било позволено да се учат. В древните времена всички деца на брахмани са ходили на училище. Те са умеели да пишат, това е била висшата каста. От тази каста са набирали свещениците, но не и раджите. Раджите са вземали от втората каста, от кастата на воините. Но никога никой не е можел да се издигне от кастата на воините до кастата на брахманите. Те са били строго отделени.
към текста >>

328. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

Но макар и запазила се, за първоначалното й значение вече не са знаели.
Вследствие на факта, че тази традиция много се е харесвала на хората, тя се е запазила. Но макар и запазила се, за първоначалното й значение вече не са знаели. Останал е само карнавалът - време, през което би могло да се правят глупашки шеги, тъй като тогава е позволено да се правят такива. После църковните власти решили, че е необходимо след празника да се отбелязва пепеляната сряда, за да чувства човек своята вина, да не смее да прави всичко, което иска и т. н. Тогава християнството развило традиция, обичай, характерен, най-малкото, за миналото. Човек е трябвало да изпитва лишения и това се проявило в установяването на поста. Било, разбира се, целесъобразно да се съчетаят времето на карнавала и времето на поста (в православната традиция Сирна неделя и Великия пост - бел.
към текста >>

Ако днес направите обзор на духовния живот, вие ще намерите, от една страна, църквата, а от друга - училището.
Сега трябва да се попитаме: как са се отнасяли различните древни учения в Индия, в Египет, във Вавилон, а също така и сред евреите? Ако днес направите обзор на духовния живот, вие ще намерите, от една страна, църквата, а от друга - училището. Църковните власти и ръководителите на училищното образование, в краен случай, спорят само за това, колко голямо трябва да бъде влиянието на едното върху другото. Обаче те са напълно отделени едно от друго. При древните народи - индуси, египтяни, вавилонци или евреи - това никога не е било така. Всичко, свързано с религията, е било в същото време свързано и с училището. Имало е място единството на църковната служба и училищното образование.
към текста >>

Всичко, свързано с религията, е било в същото време свързано и с училището.
Сега трябва да се попитаме: как са се отнасяли различните древни учения в Индия, в Египет, във Вавилон, а също така и сред евреите? Ако днес направите обзор на духовния живот, вие ще намерите, от една страна, църквата, а от друга - училището. Църковните власти и ръководителите на училищното образование, в краен случай, спорят само за това, колко голямо трябва да бъде влиянието на едното върху другото. Обаче те са напълно отделени едно от друго. При древните народи - индуси, египтяни, вавилонци или евреи - това никога не е било така. Всичко, свързано с религията, е било в същото време свързано и с училището. Имало е място единството на църковната служба и училищното образование. Много от това прониква чак до наше време. Обаче все пак работата не стои така, както преди, когато свещеникът е бил в същото време и учител. Свещеникът е бил и учител както в Индия, така и в Египет, Вавилон и т. н. Свещеникът е бил учител.
към текста >>

329. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Вие знаете, че първоначалното население на Рим е възникнало по много забележителен начин.
Вие знаете, че първоначалното население на Рим е възникнало по много забележителен начин. Предводителят, известен под името Ромул[2], привикал всички пройдохи от окръга. Всички мошеници били събрани в Рим и с тяхна помощ била основана първоначално първата римска разбойническа държава. Разбойническата настройка на ума продължавала и при първите римски царе. Обаче скоро, при четвъртия и петия цар започнала колонизацията и преселението на северното племе, етруските. Тези хора, така да се каже, се смесвали с потомците на разбойниците, благодарение на което в римския елемент се влял още един поток от хора.
към текста >>

Днес обучението в гимназията или реалното училище пълни главата на човек с повърхностни знания; по-късно той прекарва години в университет, но от това не става друг човек.
Виждате ли, мистериите били, ако използваме съвременната терминология, такива учреждения, в които изучавали всичко, което въобще човек може да изучава. Но в същото време те са били и религиозни учреждения, култови учреждения. Целият духовен живот произлизал от мистериите. Обучението в древните времена е било не такова, каквото е сега. Какво е обучението в настоящето? Днес обучението в гимназията или реалното училище пълни главата на човек с повърхностни знания; по-късно той прекарва години в университет, но от това не става друг човек. Докато в мистериите човек ставал друг. Тук той е трябвало да достигне до друго отношение към целия свят. В мистериите той е трябвало да стане мъдър. Днес, благодарение на съществуващите в света учреждения и учебни заведения, нито един човек не става по-мъдър. Затова пък става много учен.
към текста >>

330. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

И в първоначалното християнство говорили не за трима Богове, а за три облика, три Лица, в които се явява един Бог.
Мохамед вече бил запознат с християнството; в християнството не е имало трима Богове, там е ставало дума само за три Божествени Лица, Ипостаси. Днес това повече не се усеща. В настоящото време не се чувства, че изначално християнството е изповядвало не трима Богове, а само три божествени облика, три божествени Лица: Отец, Син и Свети Дух. Какво значи това? Виждате ли, думата «персона» в латинския език първоначално означавала не нещо друго, а «облик», «маска», това, което се проявява навън. И в първоначалното християнство говорили не за трима Богове, а за три облика, три Лица, в които се явява един Бог. Тогава още усещали как стои работата с тези три Лица, три облика (ипостаса).
към текста >>

Това било първоначалното убеждение на християнството.[3]
Връщайки се към първите времена на християнството, намираме, че тогава хората изказвали още едно убеждение. Те казвали: вярно е, че този Дух-Изцелител, този оздравяващ Дух трябва да действа по двояк начин. Първо, доколкото природата може да стане болна, той трябва да въздейства върху физическото, върху това, което произхожда от Бога-Отец. А доколкото волята също трябва да бъде здрава, той трябва да въздейства на това, което произхожда от Сина. И така, те казвали: този Свети Дух трябва да действа така, че той произлиза едновременно от Отца и Сина. Това било първоначалното убеждение на християнството.[3]
към текста >>

Първоначалното убеждение на християнството е било формулирано в Евангелието от Йоан: «Когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене» (Йоан 15: 26).
[3] Въпросът за произхода на Светия Дух от Отца или от Отца и Сина е играл изключителна роля в богословието. Първоначалното убеждение на християнството е било формулирано в Евангелието от Йоан: «Когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене» (Йоан 15: 26). В тези думи Христос Исус свидетелства за две неща: за извънвремевия произход на Светия Дух от Отца и за времевото посланичество на Светия Дух чрез Сина. Обаче Никео-Цариградският Символ на вярата, появил се като резултат от Първия и Втори Вселенски Събор през IV век, акцентирал само върху онтологичното отношение на Светия Дух и Отец, не споменавайки за посланичеството на Светия Дух от Сина: «И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, който от Отца изхожда... ». По указаната причина още от VI–VII век в Испания на Поместните събори се предлагала добавката «и от Сина». В началото на IX век император Карл Велики, въпреки мнението на римския папа Лъв III, настоял за внасянето на добавката «филиокве», тоест «и от Сина» в Никео-Цариградския Символ на вярата, което се смятало за канонически недопустимо, но било прието от следващите папи. Отстоявайки примата на римската власт, на Римския събор през 863 г.
към текста >>

331. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време GA_353 История на човечеството и културните народи

В първоначалното християнство хората още си казвали: за да стане безсмъртен, в течение на живота човек трябва да пробуди в себе си душата.
В първоначалното християнство хората още си казвали: за да стане безсмъртен, в течение на живота човек трябва да пробуди в себе си душата. Тогава той в истинския смисъл става безсмъртен. Разбира се, по този въпрос не трябва да се изпада в заблуда. Въпреки това се появило като алтернатива лъжливо мнение, оформила се такава заблуда. А именно: по време на разпространението на християнството в първите векове хората казвали: за да не умре душата на човека, той трябва да се грижи за нея. Но по-късно Църквата започнала да проповядва друга гледна точка.
към текста >>

Той би трябвало да ваксинира - подобно на това, както се прави ваксинация срещу едра шарка - идващите на училище деца едно след друго за ум и разум.
» Но къде може да ни отведе такова откровено водене на борба срещу духа? Тогава, желаейки да започне възпитанието на шестгодишното дете, авторът би трябвало честно и почтено да заяви: дявол да го вземе, понеже материята е първична, а духът вторичен, материята е предпоставка за духа! Дайте по-добре да се пробваме да предпишем на това дете прахчета или нещо подобно, за да изменим неговата материя. Защото тогава ще поумнее, тогава ще знае нещо! Ето какви изводи би трябвало да направи материализмът, ако иска да бъде честен. Той би трябвало да ваксинира - подобно на това, както се прави ваксинация срещу едра шарка - идващите на училище деца едно след друго за ум и разум. Ако разумът се разбира по материалистичен начин, би следвало да се добива с помощта на инжекция. Ето тогава материализмът би действал честно. Защото ако някой казва, че той мисли не със своята душа и своя дух, а с мозъка си - мозъкът е вещество, - той би следвало да прави своя мозък по-умен, използвайки материално-веществен, а не духовен начин. Ето до какво страшно противоречие би стигнал материализмът.
към текста >>

332. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

Обаче първоначалното възникване на празника Пасха се отнася не към времето на християнството, а възлиза към древния езически празник, към празника, за който вече съм ви казвал и сега искам да го опиша по-детайлно.
Обаче първоначалното възникване на празника Пасха се отнася не към времето на християнството, а възлиза към древния езически празник, към празника, за който вече съм ви казвал и сега искам да го опиша по-детайлно. Празникът Пасха възлиза към така наречения празник на Адонис. В какво се е състоял този празник на Адонис? Виждате ли, господа, празникът на Адонис е бил учреден в тези художествено-образователно-религиозни центрове, центрове на изкуството, науката и религията, които ви описах като мистерии. Всъщност Адонис е бил своего рода образ, отразяващ духовно-душевното начало в човека. И така, под Адонис подразбирали това, което в човека е било душевно-духовното начало.
към текста >>

333. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите GA_353 История на човечеството и културните народи

Нещата стояха така, че винаги трябваше да имам у себе си джобно ножче - налагаше ми се да ходя на училище надалеч, - а да имаш нож беше необходимо, нали така?
От друга страна, има и други порезни рани - става дума не само за операционни разрези, но и за прости порязвания, нали така? - зарастващи необичайно лошо. Белегът е голям, често се откриват съвсем груби белези. Искам да ви разкажа някои неща за това. Когато бях дете, не един път съм се порязвал с нож. Нещата стояха така, че винаги трябваше да имам у себе си джобно ножче - налагаше ми се да ходя на училище надалеч, - а да имаш нож беше необходимо, нали така? Но аз винаги губех това джобно ножче и заради това често ми се налагаше да си набавям ножчета. Аз много дялках и както това често става при дялане, не един път силно се порязвах. Но ще ви се наложи много внимателно да се взрете, ако бихте искали да видите следите (от порязванията). Те почти съвсем са се заличили. Впрочем, ако се вгледате, видни са тези порезни рани, които са били доста отворени и силно са кървели.
към текста >>

334. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

Виждате ли, трябва да стане така, че днес вече в нашите университети и в нашите училища, даже в средното общообразователно училище да се изучават съвсем други предмети.
Виждате ли, трябва да стане така, че днес вече в нашите университети и в нашите училища, даже в средното общообразователно училище да се изучават съвсем други предмети. На първо място да се изучава човекът, човешкото сърце, човешката глава, да се изучава как всичко това е свързано със звездите. В университетите, първо, трябва да се дава описание как от съвсем мъничкото човешко семенце се развива човешкият ембрион в течение на първата, втората, трета, четвърта, петата седмица и т. н. Такова описание вече има, но още няма друго описание: за това, какво прави Луната в същото време. Науката за физическото възникване на човека може да се появи само тогава, ако на едната страница бъде описано какво става в тялото на майката, а на другата страница бъде описана дейността на Луната.
към текста >>

335. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма GA_353 История на човечеството и културните народи

Ето защо се случило така, че различните народностни духове, от които всеки обикновено поотделно се грижи за някакъв народ, в периода на първоначалното възникване в света на еврейския народ са се грижели за целия еврейски народ.
Ако вие, господа, се съгласите с казаното от мен, че евреите в продължение на историческото развитие са имали мисия да разпространят единобожието, ще разберете, че еврейският народ именно като народ е трябвало да бъде подготвен за тази мисия. Ето защо се случило така, че различните народностни духове, от които всеки обикновено поотделно се грижи за някакъв народ, в периода на първоначалното възникване в света на еврейския народ са се грижели за целия еврейски народ. Ако вземем вавилонците (изобразява го на рисунка 14) и после стигнем до асирийците, египтяните, гърците, римляните, ние казваме: индийски народностен дух, вавилонски народностен дух, асирийски народностен дух, египетски народностен дух, гръцки народностен дух, римски народностен дух и т. н. И така, те се отличават един от друг, тези народностни духове, и всеки народностен дух поотделно се грижи само за един народ. В случая с еврейския народ, на парчето земя в Сирия - там, където този еврейски народ се е развивал върху него, върху този народ са оказвали влияние всички тези народностни духове, така че всъщност волята на всички тези народностни духове вече е живеела в еврейския народ.
към текста >>

В това отношение еврейството носи наистина космополитен характер, приспособява се към всичко, но запазва своето, първоначалното, доколкото го носи в себе си.
Струва си да обърна внимание, че еврейството носи всичко в себе си! Ако например влезете в такива общества, в такива масонски общества, като Odd Fellows, където няма ново духовнонаучно знание, но има древно знание от такъв вид, който на тях самите им е непонятен, вие ще откриете в използваните там думи нещо от всевъзможни древни народи, ще откриете египетски предмети, церемонии, думи, асирийски, вавилонски думи и знаци, церемонии и т. н. Но преимуществено вие ще намерите именно еврейската, така наречена Кабала и др. под. В това отношение еврейството носи наистина космополитен характер, приспособява се към всичко, но запазва своето, първоначалното, доколкото го носи в себе си. Ето защо и с древноеврейския език работата също стои така: древноеврейският език съдържа в себе си много от заложеното изначално, основаващо се както на духовното, така и на физическото. Ето защо винаги изключително много неща се изразяват с помощта на древноеврейски думи. У евреите е имало такава отличителна особеност: да записват само съгласните, гласните се добавяли после с помощта на допълнителни знаци. Тези гласни, всъщност, даже не ги записвали на хартията. Всеки е можел да ги произнася по-своему, така че един е казвал «Йехова», друг - «Йехева», трети - «Йехаве», четвърти - «Йохаве».
към текста >>

336. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман GA_353 История на човечеството и културните народи

Виждате ли, още като дете аз често чувах в училище от преподавателя по история на литературата: «Имануел Кант е бил император на литературна, просветена Германия!
Виждате ли, още като дете аз често чувах в училище от преподавателя по история на литературата: «Имануел Кант е бил император на литературна, просветена Германия! » Веднъж се обадих и казах, че «е бил крал на литературна Германия». Преподавателят незабавно ме поправи и каза: «Император на литературна Германия! »
към текста >>

337. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

В древната мистерия - както тогава се е наричала - са се съчетавали едновременно и училището, и школата по изкуство, и религията.
Доктор Щайнер: Виждате ли, господа, може да се каже, че днешното масонство е само сянка на онова, което е било някога. Тук вече широко осветлих въпроса за това, че в древността човешкото развитие е било такова, че тогава училищата, църквата и учрежденията, свързани с изкуството, не са били идентични на съвременните, а са представлявали едно цяло. В древната мистерия - както тогава се е наричала - са се съчетавали едновременно и училището, и школата по изкуство, и религията. Едва по-късно настъпило разделение. По отношение на нашите средноевропейски области може даже да се каже, че това е станало не по-рано от XI-XII век. Дотогава манастирите служели като напомняне за древните времена. Но в дълбока древност е било така, че училището, църквата и школата по изкуствата са били едно цяло. Защото тогава всичко, което се е отнасяло до мистериите, всичко, с което там са се занимавали, се е правило с много по-голяма сериозност, отколкото нещо се прави в днешно време, например в нашите училища и даже в нашите църкви.
към текста >>

Но в дълбока древност е било така, че училището, църквата и школата по изкуствата са били едно цяло.
Тук вече широко осветлих въпроса за това, че в древността човешкото развитие е било такова, че тогава училищата, църквата и учрежденията, свързани с изкуството, не са били идентични на съвременните, а са представлявали едно цяло. В древната мистерия - както тогава се е наричала - са се съчетавали едновременно и училището, и школата по изкуство, и религията. Едва по-късно настъпило разделение. По отношение на нашите средноевропейски области може даже да се каже, че това е станало не по-рано от XI-XII век. Дотогава манастирите служели като напомняне за древните времена. Но в дълбока древност е било така, че училището, църквата и школата по изкуствата са били едно цяло. Защото тогава всичко, което се е отнасяло до мистериите, всичко, с което там са се занимавали, се е правило с много по-голяма сериозност, отколкото нещо се прави в днешно време, например в нашите училища и даже в нашите църкви.
към текста >>

338. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

Не съществува кучешко училище, където да преподават кучета и от дадени кучета да правят дресирани, нали така!
Но случвало ли ви се е да се сблъскате с това, бик да дресира друг бик? Или един кон да опитомява друг кон? Животните, ако те се опитомяват, дресират - тоест постигат известни способности, напомнящи човешките, - обезателно трябва да се дресират от човек! Не съществува кучешко училище, където да преподават кучета и от дадени кучета да правят дресирани, нали така! Тук просто е необходима намесата на човека. И ако някой даже би предположил, че във всичко може да се съгласи с материалистите, той би трябвало да продължи хода на своите собствени мисли. Съгласявайки се във всичко с материалистите, той би могъл да каже: човек, във вида, в който е сега, е бил първоначално животно, а след това е бил дресиран, «одомашнен», - но не би могло него самия да го дресира същото животно, каквото той първоначално е бил! Така не става, иначе едно куче би могло да дресира друго куче. Следователно първоначално е трябвало да присъстват същества - сега те могат да се намират някъде на друго място, но въпреки това е трябвало да има същества, - които са повдигнали човека до неговата днешна висота.
към текста >>

339. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_353 История на човечеството и културните народи

Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
1899 - 1904 г. Преподавателска дейност в основаното от В. Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>

В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>

340. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

И първоначалното състояние на света е възникнало от факта, че вътре в материята се е намирало духовното.
И така, трябва да си представим следното: това, което ни обкръжава, е мъртво, но някога е било живо, било е усещащо, било е мирово същество, а ако го разглеждаме по-нататък - даже голямо количество мирови същества. И тези мирови същества са оживявали цялото. И първоначалното състояние на света е възникнало от факта, че вътре в материята се е намирало духовното.
към текста >>

Затова и днес неговото втвърдяване не стига толкова далеч, той още трябва да бъде защитен и още носи в себе си много от първоначалното състояние.
Така следва да се обясняват нещата, свързани с възникването на света и възникването на човека. Днес на човек, който не е проникнат от духовната наука, няма да му се удаде да разреши загадката, защо птицата се излюпва от яйце и веднага може да се храни с външни вещества, докато човека не се излюпва от яйце и трябва сам да излиза от майчиното тяло и да се храни с майчино мляко. Защо? Защото птицата е възникнала значително по-късно, тя се явява по-външно същество. Човекът е възникнал по-рано и в течение на предходното състояние втвърдяването му не е стигнало толкова далеч, както при птиците. Затова и днес неговото втвърдяване не стига толкова далеч, той още трябва да бъде защитен и още носи в себе си много от първоначалното състояние.
към текста >>

341. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида GA_354 Сътворението на света и човека

Струва си само да си спомним анекдотичната история за това, как малко момче идва в къщи, след като училищният преподавател, увлечен по съвременната наука, му е обяснявал в училище, че човек е произлязъл от маймуната, и казва: «Днес научих нещо велико: човек е произлязъл от маймуната!
Малкият и несъвършен е произлязъл от разумния! Тук става объркване. Същото объркване става и в случая, когато се вярва, че маймуните, тези изостанали хора, са праотците на хората. Те са именно изостанали хора, явяват се, така да се каже, несъвършените предшественици на човека. Вече можем да видим: науката беше на път, който я водеше до грешни представи, а обикновените хора все пак не бяха съгласни с тези представи. Струва си само да си спомним анекдотичната история за това, как малко момче идва в къщи, след като училищният преподавател, увлечен по съвременната наука, му е обяснявал в училище, че човек е произлязъл от маймуната, и казва: «Днес научих нещо велико: човек е произлязъл от маймуната! »
към текста >>

342. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури GA_354 Сътворението на света и човека

Виждате ли, докато бях още млад - сега това малко се промени, - в училище твърдяха: барутът е изобретен от Бертолд Шварц[2].
Но всичко това не е пречело на китайците да проявяват във външните дела изкусност, стигаща твърде далеч. Виждате ли, докато бях още млад - сега това малко се промени, - в училище твърдяха: барутът е изобретен от Бертолд Шварц[2]. При това се е смятало, че дотогава никакъв барут не е имало и Бертолд Шварц веднъж, занимавайки се с алхимични експерименти, е създал барута от сяра, калиева селитра и въглища. Но китайците са правели барут преди хиляди години!
към текста >>

В училище също така ни учеха: Гутенберг[3] е изобретил книгопечатането.
В училище също така ни учеха: Гутенберг[3] е изобретил книгопечатането. Макар отчасти това и да се е преподавало правилно, въпреки всичко се е създавало впечатление, сякаш по-рано никакво книгопечатане не е имало. Но китайците са го имали преди хиляди години. Също така китайците са владеели изкуството на дърворезбата и са можели да изрязват от дърво чудни неща. Следователно китайците са имали висока култура, касаеща външните неща. И тази култура на свой ред е била само последен отглас от културата, която по-рано е стояла доста по-високо; тъй като при разглеждането на китайското изкуство се открива, че то води към нещо още по-висше.
към текста >>

343. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството GA_354 Сътворението на света и човека

живеят още нецивилизовани народи, които се намират на първобитна степен на развитие, или най-малкото стоят на степен, много близка до първоначалната; по тях може да се изучава какво е представлявало първоначалното състояние.
Даже без да провеждаме особени изследвания по темата, можем да установим, че различните народи по различен начин са разказвали за това първоначално съвършено състояние. Едни говорят за рая, други за нещо друго; съвсем до неотдавна е съществувало мнението, че човек първоначално е бил съвършен и само постепенно се е развивало това несъвършено състояние, в което той се намира в днешно време. Другият възглед представя това, с което вие вероятно сте имали възможност да се запознаете, като с единствено възможното мнение: че човек първоначално е бил несъвършен, бил е един от видовете висши животни и само постепенно е еволюирал към все по-съвършено състояние. Знаете, разбира се, че при това се опитват да използват първобитните състояния, в които се намират и днес още дивите народи - така наречените диви народи, - за да си съставим представа за това, какви са могли да бъдат хората първоначално, когато те още са били подобни на животните. Казват: ние в Европа, а също така в Америка, сме високо цивилизовани хора; но в Африка, в Австралия и т. н. живеят още нецивилизовани народи, които се намират на първобитна степен на развитие, или най-малкото стоят на степен, много близка до първоначалната; по тях може да се изучава какво е представлявало първоначалното състояние.
към текста >>

Съвременните диваци от първоначалното съвършено състояние са стигнали до днешното състояние, станали са суеверни, поддаващи се на магьосничество, нечисти в своята външна обхода; преимуществото ни пред тези диваци е в това, че ние и те, макар и произхождащи от едно и също състояние, не сме пропаднали, а те са пропаднали.
Следователно виждате, господа, че нямаме право да смятаме, че първоначално хората са били като съвременните диваци. Съвременните диваци от първоначалното съвършено състояние са стигнали до днешното състояние, станали са суеверни, поддаващи се на магьосничество, нечисти в своята външна обхода; преимуществото ни пред тези диваци е в това, че ние и те, макар и произхождащи от едно и също състояние, не сме пропаднали, а те са пропаднали. И така, искам да кажа: развитието на човечеството е протичало в две направления. Не е истина, че съвременните диваци отразяват състоянието, в което човек се е намирал първоначално. Онези хора, макар и да са имали първоначално по-животински вид, са били в същото време доста цивилизовани. Ако си зададете въпроса: всички тези първобитни звероподобни хора от маймуни ли произхождат или от други животни? - по естествен начин ще стигнете до следния извод.
към текста >>

Обаче при това ние винаги трябва да помним: първоначалното съвършенство е било непосредствено свързано с това, че човек е бил като обладан от духа, той не е бил свободен.
Това е само малка част от начина, по който е ставало културното развитие на човечеството. Така че трябва да кажем: да, прави са тези, които днес смятат, че човек е възникнал от животинските форми. Обаче не от животинските форми, които имат място днес, защото те са възникнали по-късно, когато човека вече го е имало. Но тези животински форми постепенно все повече и повече са се превръщали в съвременните в хода на човешката еволюция, и способностите, имащи място в миналото, са се основавали на това, че духовното - макар и не в разсъдъчна форма, а под формата на въображение - е било в началото по-съвършено, отколкото днес. Обаче при това ние винаги трябва да помним: първоначалното съвършенство е било непосредствено свързано с това, че човек е бил като обладан от духа, той не е бил свободен. Само благодарение на разсъдъка човек може да стане свободен. Само благодарение на интелекта той може да стане свободен.
към текста >>

344. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него GA_354 Сътворението на света и човека

Може би знаете, че в училище започват разговора за електричеството с това, че вземат стъклена пръчица, натриват я в парче плат, топнато малко в амалгама.
Към това също така има отношение и изключително силното влияние, което оказват на времето силите, възникващи в самата атмосфера. Помислете само за лятото, за това горещо лято, когато от облаците падат мълнии и звучат гръмотевици. Тук вие отново имате работа с проява на влиянието върху състоянието на времето, което е обусловено от непосредствената близост на Земята. Възгледите на съвременната наука по този въпрос са доста занимателни. Тя казва: електричеството несъмнено се явява причина за това, че от облаците удря мълния. Може би знаете, че в училище започват разговора за електричеството с това, че вземат стъклена пръчица, натриват я в парче плат, топнато малко в амалгама. След това демонстрират, че стъклената пръчка привлича малки късчета хартия и т. н. Триенето може да продължи дотогава, докато не се появят искри. Такъв опит провеждат в училище с електричеството. Но, господа, при провеждането на такива опити с електричество е необходимо всичко щателно да се избърше, защото предметите, които трябва да бъдат на-електризирани, в никакъв случай не трябва да бъдат влажни или мокри, а трябва да бъдат сухи, топли и сухи, иначе нито със стъклото, нито с восъка нещо ще се получи. Оттук можете да си направите извод: електричеството се анулира от водата, от течностите Това го знае всеки; знаят го, разбира се, и учените, които се занимават с това.
към текста >>

Такъв опит провеждат в училище с електричеството.
Възгледите на съвременната наука по този въпрос са доста занимателни. Тя казва: електричеството несъмнено се явява причина за това, че от облаците удря мълния. Може би знаете, че в училище започват разговора за електричеството с това, че вземат стъклена пръчица, натриват я в парче плат, топнато малко в амалгама. След това демонстрират, че стъклената пръчка привлича малки късчета хартия и т. н. Триенето може да продължи дотогава, докато не се появят искри. Такъв опит провеждат в училище с електричеството. Но, господа, при провеждането на такива опити с електричество е необходимо всичко щателно да се избърше, защото предметите, които трябва да бъдат на-електризирани, в никакъв случай не трябва да бъдат влажни или мокри, а трябва да бъдат сухи, топли и сухи, иначе нито със стъклото, нито с восъка нещо ще се получи. Оттук можете да си направите извод: електричеството се анулира от водата, от течностите Това го знае всеки; знаят го, разбира се, и учените, които се занимават с това. Пренебрегвайки го, те твърдят, че мълнията се появява от облаците, влажността на които е твърде висока, те са мокри!
към текста >>

Тогава даже в училище, например през зимата биха се предлагали за изучаване предмети, различни от тези през лятото; във Валдорфското училище това вече в известен смисъл се отчита.
Това, разбира се, не може да се потвърди днес в патоанатомичния кабинет, но може да се открие с помощта на средствата на духовната наука. Може да се открие например как са мислили древните египтяни за някои определени предмети, които са носили за тях такава достоверност, както достоверни са за нас неща, с които имаме работа. Днес човек - трябва само да се наблюдава много внимателно - разбира някои неща през зимата по-зле, отколкото през лятото. Само че на това не се обръща внимание; на такива неща действително не се обръща внимание. Ако някои неща се устройват в съответствие с мировите закономерности, те биха изглеждали по друг начин. Тогава даже в училище, например през зимата биха се предлагали за изучаване предмети, различни от тези през лятото; във Валдорфското училище това вече в известен смисъл се отчита. Работата не е само там, с ботаника да се занимаваме, когато се появяват растенията; работата е там, че предметите, по-достъпни за разбиране, трябва да се изучават през зимата, а това, което трудно се разбира, трябва да се отлага за пролетта или есента, защото разбирането само по себе си зависи от това. Това е следствие от по-твърдия ни мозък, докато предишните хора са имали по-мек мозък. Това, което ние можем да обмисляме само през лятото, древните египтяни са можели да обмислят в произволно време на годината. Всички тези неща се откриват на човек, когато той наблюдава причинно-следствените връзки в хода на годината, причинно-следствените връзки в състоянието на времето и т. н. Може би на някого все още не всичко му е ясно?
към текста >>

345. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

Сравнете кой да е човек, неговият разсъдък, това, което изучава в училище, с кой да е човек от XII или XIII век, който и да пише не е можел!
Но ако ние и по-нататък се развиваме така, както се развиваме днес, това би било нещо немислимо. Е, това човечество направо страшно е поумняло! Сравнете кой да е човек, неговият разсъдък, това, което изучава в училище, с кой да е човек от XII или XIII век, който и да пише не е можел! Представете си само: известни са ни прекрасните стихове на Волфрам фон Ешенбах[7], който е бил дворянин през XIII век. Бил е автор на стихове, но не е умеел да пише. При него е идвал един свещеник, на когото той ги диктувал. Това е произведението «Парсифал», по което Вагнер[8] е написал либрето и музика! Следователно виждате, че по-рано хората са имали други способности.
към текста >>

доктор Щайнер преподавал в Работническото общообразователно училище в Берлин.
[9] «... в продължение на години изнасях лекции сред работниците» - в периода от 1899 до 1904 г. доктор Щайнер преподавал в Работническото общообразователно училище в Берлин. виж «Моят жизнен път», гл. 28, Събр. съч. 28.
към текста >>

346. Бележки. GA_354 Сътворението на света и човека

доктор Щайнер преподавал в Работническото общообразователно училище в Берлин.
39. «... в продължение на години изнасях лекции сред работниците» - в периода от 1899 до 1904 г. доктор Щайнер преподавал в Работническото общообразователно училище в Берлин. виж «Моят жизнен път», гл. 28, Събр. съч. 28.
към текста >>

347. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_354 Сътворението на света и човека

Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
1899 - 1904 г. Преподавателска дейност в основаното от В. Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>

В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>

НАГОРЕ

5.0670869350433