Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са
1080
резултата от
540
текста в
2
страници с която и да е от думите за : '
Първият учител
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
490
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Оловото е минало през две следващи един след друг стадии на неговото състояние;
първият
стадий е предизвикан от по-високата, вторият от по-ниската температура.
Следователно не може да се каже: Дарвиновата теория е развитие на основните идеи на Гьоте, а тя е само развитие на едната страна на последните. Тя насочва погледа само върху онези факти, които дават повод, щото светът на живите същества да се развие по определен начин, не обаче и върху онова “нещо”, върху което фактите действат определящо. Когато се преследва само едната страна, тя не може никак да доведе до една пълна теория на организмите, тя трябва да бъде действително проследена в духа на Гьоте, трябва да бъде допълнена и задълбочена чрез другата страна на неговата теория. Едно просто сравнение ще изясни нещата. Да вземем едно парче олово, да го доведем в течно състояние чрез нагряване и след това да го излеем в студена вода.
Оловото е минало през две следващи един след друг стадии на неговото състояние; първият стадий е предизвикан от по-високата, вторият от по-ниската температура.
Каква форма добиват двата стадия, това не зависи само от природата на топлината, а съвсем съществено и от природата на оловото. Едно друго тяло, прекарано през същите условия, би показало съвършено други състояния. Организмите също се оставят да бъдат повлияни от обкръжаващите ги условия, те също се приемат различни състояния, предизвикани чрез условията на обкръжаващата среда, а именно напълно съответно на тяхната природа, на тяхната същност, която прави от тях организми.
към текста >>
2.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Първият
куплет от тази ода гласи.
От 1782 година имаме от Гьоте една ода "Божественото", която ни позволява някак си да познаем, как той е мислил тогава върху отношението на човека с останалата природа.
Първият куплет от тази ода гласи.
към текста >>
3.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Първият
вид е онова познание, при което при определени чути или прочетени думи си спомняме за нещата и си образуваме определени представи за нещата, подобни на тези, чрез които си представяме нещата образно.
Как се прояви сега това влияние върху изучаването на образуването на организмите, това ни става най-ясно, когато вземем под внимание думите написани върху Лаватер от пътуването в Италия: Лаватер застъпваше именно всеобщоприетото тогава мнение, че едно същество може да се роди само чрез едно незаложено в природата на самото същество влияние, чрез едно нарушение на общите природни закони. Върху това Гьоте писа думите: Наскоро намерих в една страстна апостолско-капуцинска декламация на цюрихския пророк безсмислените думи: всичко, което има живот, живее чрез нещо вън от него или така звучаха приблизително думите му. Така може да пише само някой, който обръща езичниците към християнство и при проверка духът не го подканя"*./* Някои атрибути (свойства) на Бога в нещата/. Това е изречено напълно в духа на Спиноза. Спиноза различава три вида познание.
Първият вид е онова познание, при което при определени чути или прочетени думи си спомняме за нещата и си образуваме определени представи за нещата, подобни на тези, чрез които си представяме нещата образно.
Вторият вид познание е онова, когато разполагайки с достатъчно представи за свойствата на нещата си образуваме общи представи. Третият вид познание е сега обаче онова, когато от достатъчната представа за действителната същност на някои атрибути (свойства) на Бога преминаваме към достатъчно познание на същността на нещата. Този вид познание Спиноза нарича scientia intuitiva, интуитивно или съзерцателно знание.
към текста >>
Първият
възглед счита преходния свят като откровение на Безкрайното, обаче това Безкрайно остава запазено в своята същност, то не се отдава.
Богът на Спиноза е идейното съдържание на света. Принципът, който движи, крепи и носи всичко. Можем да си представим това или така, че го предполагаме като самостоятелна, съществуваща за себе си отделно от преходните същества Същност, която има тези преходни същества край себе си, владее ги и ги поставя във взаимодействие. Или пък можем да си представим тази Същност преминала в преходните неща, така че не съществува вече над и покрай тях, а само повече в тях. Този възглед съвсем не отрича онзи Първичен принцип, той го признава напълно, само че го счита като разлят в света.
Първият възглед счита преходния свят като откровение на Безкрайното, обаче това Безкрайно остава запазено в своята същност, то не се отдава.
То не излиза вън от себе си, а остава това, което е било преди своята изява това. Вторият възглед счита преходния свят също така като едно откровение на Безкрайното, само той приема, че при своето откровение, при своята изява това Безкрайно е излязло от себе си и е вложило своите собствени същество и живот в своето творение, така че сега вече съществува само в това творение. А тъй като познанието е явно едно откриване на същността на нещата, но все пак тази същност може да съществува само в причастието, което едно преходно същество има от Първичния принцип на всички неща; в такъв случай познанието означава едно съзиране на онова безкрайното в нещата*/*Някои атрибути /свойства/ на Бога в нещата/. А както вече изнесохме, преди Гьоте за неорганичната природа са приемали, че тя може да бъде обяснена от самата нея, че тя носи в себе си нейното основание и нейната същност, но че не е така при органичната природа. Тук не можеше да бъде позната в самата тази органична природа онази същност, която се изявява в обекта.
към текста >>
След това до 1824 година излязоха два тома,
първият
в четири, вторият в две тетрадки.
След това до 1824 година излязоха два тома, първият в четири, вторият в две тетрадки.
Наред със студиите върху Гьотевите собствени възгледи, ние намираме тук разговори върху знаменитите литературни явления, из областта на морфологията, а също и студии на други учени, чиито изложения обаче постоянно се отнасят като нещо допълващо към Гьотевото обяснение върху природата.
към текста >>
Първият
път подбудата бе дадена от работите на ботаниката Марциус върху спиралната тенденция, вторият път от един спор върху естествените науки във френската Академия на науките.
Гьоте бе предизвикан към едно по-интензивно занимание по отношение на естествената наука още два пъти. И в двата случая това бяха знаменитите литературни явления в областта на тази наука, които бяха най-тясно свързани с неговите собствени стремежи.
Първият път подбудата бе дадена от работите на ботаниката Марциус върху спиралната тенденция, вторият път от един спор върху естествените науки във френската Академия на науките.
към текста >>
4.
07. ОТНОСНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тогава
първият
том би съдържал общите гледища, следващите томове особените изложения на основните мисли.
Тези гледища не можаха да останат без влияние върху подреждането на материала който следваше да бъде издаден. С известно привидно право може да се запита, защо, тъй като веднъж бях изложил вече от приетото досега разпределение на съчиненията, аз не тръгнах веднага по онзи път, който изглежда преди всичко да се препоръчва: да издавам общите естественонаучни съчинения. В 1-ви том, органическите, минералогическите и метеорологическите във 2-ри том и тези върху физиката в 3-ти том.
Тогава първият том би съдържал общите гледища, следващите томове особените изложения на основните мисли.
Колкото и съблазнително да е това: Никога не би искало да ми хрумне да следвам този ред. С това аз да се върна веднъж към Гьотевия символ аз не бих искал да постигна това, което исках: да направя да проличи планът на играта преди заровете да са хвърлени.
към текста >>
5.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Става
първият
въпрос на теорията на познанието.
Според това понятие познанието трябва да бъде едно изобразяване на намиращите се вън от съзнанието, съществуващи в себе си отношения на битието. Обаче върху възможността на познанието не ще може да бъде установено нищо дотогава, докато не се е отговорило на въпроса що е познанието. С това въпросът: що е познанието?
Става първият въпрос на теорията на познанието.
Следователно по отношение на Гьоте нашата задача ще бъде да покажем, какво си е представял Гьоте под познание.
към текста >>
Ето защо
първият
може да достави само една формална теория на познанието, която се основава на въпроса: Кое е отношението на мисленето и битието?
Тези философи търсят основата на света в нещо чуждо на съзнанието, а нещо намиращо се отвъд него, а реалната философия го търси в това, което се явява в разума. Трансцедентният светоглед счита познанието чрез понятия като образ на света, реалният светоглед го счита като най-висшата форма на явление.
Ето защо първият може да достави само една формална теория на познанието, която се основава на въпроса: Кое е отношението на мисленето и битието?
Реалният възглед за света поставя начело на своята теория на познанието въпроса: що е познание? Първият изхожда от предразсъдъка на една съществена разлика между мислене и битие, вторият се хваща без предразсъдъци направо за единствено сигурното, за мисленето и знае, че вън от мисленето то не може да намери някакво битие.
към текста >>
Първият
изхожда от предразсъдъка на една съществена разлика между мислене и битие, вторият се хваща без предразсъдъци направо за единствено сигурното, за мисленето и знае, че вън от мисленето то не може да намери някакво битие.
Тези философи търсят основата на света в нещо чуждо на съзнанието, а нещо намиращо се отвъд него, а реалната философия го търси в това, което се явява в разума. Трансцедентният светоглед счита познанието чрез понятия като образ на света, реалният светоглед го счита като най-висшата форма на явление. Ето защо първият може да достави само една формална теория на познанието, която се основава на въпроса: Кое е отношението на мисленето и битието? Реалният възглед за света поставя начело на своята теория на познанието въпроса: що е познание?
Първият изхожда от предразсъдъка на една съществена разлика между мислене и битие, вторият се хваща без предразсъдъци направо за единствено сигурното, за мисленето и знае, че вън от мисленето то не може да намери някакво битие.
към текста >>
6.
10_3. СИСТЕМА НА НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Първият
случай е следният: имаме едно разнообразие от сетивно дадени елементи.
Каква форма има завършената наука в светлината на Гьотевия начин на мислене? Преди всичко трябва да запомним, че цялото съдържание на науката е нещо дадено; отчасти дадено като сетивен свят отвън, отчасти като идеен свят от вътре. Следователно цялата наша научна дейност ще се състои в това, да преодолеем формата в която това общо съдържание на даденото застава срещу нас и я да превърнем в една задоволителна форма. Това е необходимо, защото вътрешното единство на даденото в първата форма на неговото явяване, където ни се явява само външната повърхност, остава скрито. Обаче тази методична дейност, която установява една такава връзка, се оказва различна, според областта на явленията, които обработваме.
Първият случай е следният: имаме едно разнообразие от сетивно дадени елементи.
Тези елементи стоят във взаимоотношение помежду си. Това взаимоотношение ни става ясно, когато се задълбочим идейно във въпроса. Тогава някой от елементите ни се явява определен повече или по-малко от другите в тази или в онази форма. Отношенията на съществуването на единия ни стават обясними чрез тези на другия. Ние извеждаме едното явление от другото.
към текста >>
Първият
метод е общия емпиризъм, който не се издига над емпиричното явление, над непосредствено дадените факти.
Гьоте различава три метода на естествонаучното изследване. Тези методи почиват на три различни схващания на явленията.
Първият метод е общия емпиризъм, който не се издига над емпиричното явление, над непосредствено дадените факти.
Той спира при отделните явления. Ако общият емпиризъм иска да бъде последователен, той трябва да ограничи цялата си дейност само в това, да описва точно във всички подробност всяко явление, с което се сблъсква, т.е. да приеме емпирическото състояние на нещата. За него наука би било само сборът от всички отделни описания на непосредствено дадените факти. В сравнение с общия емпиризъм рационализмът съставлява следващата по-висша степен.
към текста >>
Първият
не може да се издигне от изобилията на явленията до свободното мислене, вторият изгубва тази пълнота като сигурна почва под нозете си и изпада в произвола на въображението и на субективното хрумване.
Той се залавя с научното явление. Този възглед не се ограничава вече само в голото описание на явленията, а се стреми да ги обясни чрез откриване на причините, чрез поставяне на хипотези и т.н. Това е степента, при която умът вади заключения от явленията за причините и връзките. Гьоте обяснява като едностранчивости както първия така и втория метод. Общият емпиризъм е грубата ненаучност, защото той никога не излиза вън от голото схващане на случайностите; напротив рационализмът със своите тълкувания внася в света на явленията причини и връзки, които не са в него.
Първият не може да се издигне от изобилията на явленията до свободното мислене, вторият изгубва тази пълнота като сигурна почва под нозете си и изпада в произвола на въображението и на субективното хрумване.
Гьоте укорява с най-остри думи манията да се свързва веднага изводи чрез субективния произвол; така в "Сентенции в проза" /Сентенции в проза, цитирано на др. място, стр. 375 съотв. 376 съотв. 371/ той казва: "лошо нещо е, което някой наблюдател може да срещне, да се свързва веднага един извод с един възглед и да се считат двете като имащи еднаква стойност", и "теориите са обикновено прибързани на един нетърпилив ум, който би искал бързо да се освободи от явленията и на тяхно място внася поради това образи, понятия, даже често пъти само думи”.
към текста >>
7.
01. ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
През 80-те години на миналото столетие аз бях препоръчан от Карл Юлиус Шрьоер, моят
учител
и бащински приятел, да напиша уводите към естествено-научните трудове на Гьоте за "Националната литература" на Кюршнер и да се погрижа за издаването на тези трудове.
През 80-те години на миналото столетие аз бях препоръчан от Карл Юлиус Шрьоер, моят учител и бащински приятел, да напиша уводите към естествено-научните трудове на Гьоте за "Националната литература" на Кюршнер и да се погрижа за издаването на тези трудове.
В тази работа проследих познавателния живот на Гьоте във всички области, в които той беше проявил своята дейност. Все по ясен ми стана в подробности фактът, че моят собствен възглед ме поставяше в една теория на познанието на Гьотевия светоглед. И така аз написах тази теория на познанието през време когато извършвах горепосочената работа.
към текста >>
8.
02. ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Шрьоер, моят много обичан
учител
, ме въведе в Гьотевия възглед за света, моето мислене беше поело вече едно направление, което ми даде възможност да премина над чистите отделни открития на поета и да се обърна направо към главното: Начина, по който включваше такива отделни факти в своето цялостно схващане за природата, как той го използваше, за да стигне до разбиране на връзката между природните същества, или както той сам се изразява (в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност") така сполучливо, за да вземе духовно участие в произведенията на природата.
Когато К. Ю.
Шрьоер, моят много обичан учител, ме въведе в Гьотевия възглед за света, моето мислене беше поело вече едно направление, което ми даде възможност да премина над чистите отделни открития на поета и да се обърна направо към главното: Начина, по който включваше такива отделни факти в своето цялостно схващане за природата, как той го използваше, за да стигне до разбиране на връзката между природните същества, или както той сам се изразява (в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност") така сполучливо, за да вземе духовно участие в произведенията на природата.
Аз скоро разбрах, че онези постижения, които днешната наука признава на Гьоте, са несъщественото, докато важното се пропуска.
към текста >>
9.
06_б. УМ И РАЗУМ
GA_2 Светогледа Гьоте
В
първият
случай се касае за дейността, която различава нещата, във втория за съединяващата дейност.
Нашето мислене има да изпълни една двойна задача: Първо, да създава понятия със строго очертани граници; второ, да съедини така създадените отделни понятия в едно единно цяло.
В първият случай се касае за дейността, която различава нещата, във втория за съединяващата дейност.
Тези две духовни тенденции не се радват на същите грижи в науките. Остроумието, което стига до най-малките подробности в своето различаване на нещата, е достояние на значително по-голям брой хора отколкото обгръщащата способност на мисленето, която прониква в глъбините на съществата.
към текста >>
Ако
първият
се превръща в самоцел, вместо да бъде само една необходима преходна точка, той не предава тогава действителността, а само една нейна карикатура.
Ако първият се превръща в самоцел, вместо да бъде само една необходима преходна точка, той не предава тогава действителността, а само една нейна карикатура.
към текста >>
10.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
В неорганичната природа ние възприемаме със сетивата един факт и за да го обясним търсим един друг факт, един трети и т.н.; и резултатът е, че
първият
факт ни се явява необходимо последствие от последните.
Обаче самата специализирана форма трябва да я извлечем от един вътрешен принцип. Че се е развила именно тази специализирана форма, върху това ние се осветляваме, когато проучим околната среда на едно същество. Но все пак тази специализирана форма е нещо по себе си и за себе си; ние я виждаме надарена с определени качества. Виждаме е за какво се касае, от какво зависят нещата. Срещу външното явление застава едно оформено в себе си съдържание, което ни дава в ръцете това, от което се нуждаем, за да извлечем споменатите качества.
В неорганичната природа ние възприемаме със сетивата един факт и за да го обясним търсим един друг факт, един трети и т.н.; и резултатът е, че първият факт ни се явява необходимо последствие от последните.
Но в органическия свят не е така. Тук освен от фактите ние се нуждаем от още един фактор. На основата на въздействието навъншните обстоятелства трябва да поставим нещо, което не се оставя да бъде определено от тези последните по един пасивен начин, а се определя активно от себе си под тяхното влияние.
към текста >>
11.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Даже Шопенхауер, който твърди, че резултатите от Кантовата критика на разума са истини навеки неоспорими, но може да тръгне към познанието на последните причини на света освен по един път, който се отклонява от пътя на неговия
учител
.
Вместо това той най-подробно доказваше, че вследствие устройството на нашата познавателна способност, ние не можем да стигнем до последните начала, намиращи се отвъд границата на нашия опит. Но разумът ни най-малко не ни заставя да пренесем тези начала в такъв отвъден свят. Кант действително опроверга догматичната философия, но не постави нищо на нейното място. Ето защо последвалата го немска философия се разви навсякъде в противоречие с Кант. Фихте, Шелинг, Хегел не искаха повече да знаят за установените от техния предшественик граници на нашето познание и търсеха основните начала на нещата вътре в кръга на това, което за човешкия разум се явява в отсамния свят.
Даже Шопенхауер, който твърди, че резултатите от Кантовата критика на разума са истини навеки неоспорими, но може да тръгне към познанието на последните причини на света освен по един път, който се отклонява от пътя на неговия учител.
Тези мислители имаха нещастната съдба да търсят познанието на най-важните истини, без да положат основите на такова начинание, като изследват природата на самото познание. Ето защо гордите умопостроения на Фихте, Шелинг и Хегел стоят пред нас лишени от основа. Но отсъствието на такава основа, действуваше вредно и в хода на мислите на философите. Без познаване значението на чистия свят на идеите и тяхното отношение към областта на сетивните възприятия, те създадоха заблуждение над заблуждение, едностранчивост над едностранчивост. Нищо чудно, че твърде смелите системи не можеха да издържат на трудностите на епохата, враждебна на философията и много от хубавите неща, съдържащо се в тях, беше безжалостно запаметено заедно с лошото.
към текста >>
Който се занимава с науката не с тази цел, той работи само затова, защото е видял, че така работи и неговият
учител
; той "изследва" затова, защото случайно е научил това.
Повелението ценността на битието на човешката личност това е целта на всяка наука.
Който се занимава с науката не с тази цел, той работи само затова, защото е видял, че така работи и неговият учител; той "изследва" затова, защото случайно е научил това.
Той не може да се нарече "свободен мислител".
към текста >>
До сега аз съм излагал може философски възгледи винаги и с връзка с мирогледа на Гьоте, за пръв път бях въведен в този мироглед от дълбоко почитаемия мой
учител
Карл Юлиус Шрьос, който за мене стои така високо в областта на изучаването на Гьоте поради това, че неговият възглед винаги се издига зад пределите на частното към идеите.
В заключение на този предговор аз не мога да се въздържа от една лична забележка.
До сега аз съм излагал може философски възгледи винаги и с връзка с мирогледа на Гьоте, за пръв път бях въведен в този мироглед от дълбоко почитаемия мой учител Карл Юлиус Шрьос, който за мене стои така високо в областта на изучаването на Гьоте поради това, че неговият възглед винаги се издига зад пределите на частното към идеите.
към текста >>
12.
05. ПОЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
С това,естествено, ние не искаме да твърдим, че законите, признати веднъж от нас за правилни, трябва да имат безусловно значение; обаче ако следващият случай събаря установения закон, това става не защото този закон
първият
път може да е бил изведен с относителна всеобщност, но защото и тогава още той е бил изведен неправилно.
Само възгледът, изхождащ от това, че всяка научна дейност се заключава в съединението на фактите на опита, може да се мисли, че А и Б могат да бъдат съединени днес по един закон, утре по друг. /Джон Стюарт Милл/. Обаче, който разбира, че законите на природата водят своето начало от даденото и затова това, което съставлява и определя свръзката на явленията, нему съвсем не минава през ума да говори само за относителности, всеобщност на получените чрез наблюдения закони.
С това,естествено, ние не искаме да твърдим, че законите, признати веднъж от нас за правилни, трябва да имат безусловно значение; обаче ако следващият случай събаря установения закон, това става не защото този закон първият път може да е бил изведен с относителна всеобщност, но защото и тогава още той е бил изведен неправилно.
Истинският закон на природата не е нищо друго, освен израз на свръзката в дадения образ на света и той съществува толкова малко без тези факти, които управлява, колкото и самите тези факти съществуват без него.
към текста >>
Първият
от тях е даденото.
Това става веднага още по-ясно, когато се занимаем по-отблизо с факторите, които имат значение и фактът на познанието.
Първият от тях е даденото.
Дадеността не е свойство на даденото, а само израз за неговото отношение към втория фактор на акта на познанието. Що е даденото по своята природа, това остава по този начин при такова определение съвършено неизменено. Вторият фактор, логическото съдържание на даденото, мисленето го намира в акта на познанието необходимо свързан с даденото. Сега да се запитаме: 1/ Къде става разделянето на даденото и понятието? 2/ Къде се намират те съединени?
към текста >>
13.
06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Първият
образ въобще няма значение за обективния свят, а има такова само като основа за процеса на познанието.
Истинският образ на действителността не е този първоначалния, в който тя се явява пред "Аза", а последният, който "Азът" създава от първия.
Първият образ въобще няма значение за обективния свят, а има такова само като основа за процеса на познанието.
И така, субективен е не този образ на света, който е даден от теорията на "Аза", а по-скоро този, който първоначално е даден на този "Аз". Ако наречем този даден свят опитност, както правят това Фолкелт и други, трябва да кажем: науката допълва образа на света, който поради устройството на нашето съзнание ни се явява в субективна форма като опит, до там, че той да се яви в неговата същност.
към текста >>
14.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
И колкото сигурно е, че
първият
процес се извършва независимо от мен, толкова сигурно е, че понятийният процес не може да протече без моя намеса.
Следователно към процеса, протичащ без моя намеса, аз се старая да прибавя втори процес, който се извършва в понятийната сфера. Последният е зависим от мен. Това личи от факта, че мога да се задоволя с наблюдението и да се откажа от всякакво търсене на понятия, ако това не ми е нужно. Но при наличие на такава нужда аз ще се успокоя едва след като съм поставил понятията топка, отскокливост, движение, удар, скорост и т.н. в известна връзка, към която наблюдаваният процес има определено отношение.
И колкото сигурно е, че първият процес се извършва независимо от мен, толкова сигурно е, че понятийният процес не може да протече без моя намеса.
към текста >>
15.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Когато се строи къща и при издигане на първия етаж се срути основата, тогава с нея рухва и
първият
етаж.
Едно е правилност на критическия идеализъм, друго е убедителната сила на неговите доказателства. Въпросът за правилността ще се изясни по-късно в хода на нашето изложение. Но убедителността на неговите доказателства е равна на нула.
Когато се строи къща и при издигане на първия етаж се срути основата, тогава с нея рухва и първият етаж.
Наивният реализъм и критическият идеализъм се отнасят като основата и първият етаж.
към текста >>
Наивният реализъм и критическият идеализъм се отнасят като основата и
първият
етаж.
Едно е правилност на критическия идеализъм, друго е убедителната сила на неговите доказателства. Въпросът за правилността ще се изясни по-късно в хода на нашето изложение. Но убедителността на неговите доказателства е равна на нула. Когато се строи къща и при издигане на първия етаж се срути основата, тогава с нея рухва и първият етаж.
Наивният реализъм и критическият идеализъм се отнасят като основата и първият етаж.
към текста >>
Първият
светоглед може да се означи с името абсолютен илюзионизъм, а вторият бива наричан от своя най-последователен застъпник Едуард фон Хартман, трансцендентален реализъм*/* Трансцендентално в смисъла на този светоглед се нарича едно познание, което е убедено, че за нещата сами за себе си пряко не може да се каже нищо, но което от познатото субективно прави косвени заключения за непознатото, за намиращото се отвъд субективното, т.е.
Независимо от това, дали онзи, който схваща непосредствения живот като сън, не предполага нищо повече над този сън, или пък отнася своите представи към действителни неща, за него самият живот трябва да загуби някакъв научен интерес. Но докато за този, който със съня смята достъпната ни вселена за изчерпана, всяка наука е безсмислица, то за другия, смятащ се в правото си от представите да вади заключения за нещата, науката ще се състои в изследването на тези „неща сами за себе си".
Първият светоглед може да се означи с името абсолютен илюзионизъм, а вторият бива наричан от своя най-последователен застъпник Едуард фон Хартман, трансцендентален реализъм*/* Трансцендентално в смисъла на този светоглед се нарича едно познание, което е убедено, че за нещата сами за себе си пряко не може да се каже нищо, но което от познатото субективно прави косвени заключения за непознатото, за намиращото се отвъд субективното, т.е.
(за трансцендентното). Според този възглед нещото само за себе си е отвъд областта на пряко познаваемия за нас свят, т.е. то е трансцендентно. Но нашият свят може Трансцендентално да бъде отнесен към трансцендентното. Гледището на Хартман се нарича реализъм, понеже излиза извън рамките на субективното, идеалното и се насочва към трансцендентното, реалното.
към текста >>
16.
13. ВСЕМИРНА ЦЕЛ И ЦЕЛ НА ЖИВОТА (ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ЧОВЕКА)
GA_4 Философия на свободата
Ако някой твърди, че дървесният цвят е цел на корена, тоест че
първият
оказва влияние върху втория, това твърдение се отнася само за фактора при цвета, който той мисловно констатира при него.
При процеса, който се разчленява на причина и следствие, проличава разликата между възприятие и понятие. Възприятието за причината предхожда възприятието за следствието; в нашето съзнание причина и следствие щяха да останат просто успоредно съществуващи, ако не можехме да ги свържем чрез съответстващите им понятия. Възприятието за следствието може само да следва възприятието за причината. Ако следствието трябва да окаже реално влияние върху причината, това е възможно единствено чрез понятийния фактор. Защото възприятийният фактор на следствието изобщо не е налице преди този на причината.
Ако някой твърди, че дървесният цвят е цел на корена, тоест че първият оказва влияние върху втория, това твърдение се отнася само за фактора при цвета, който той мисловно констатира при него.
По време на възникването на корена възприятийният фактор на цвета още не съществува. За целесъобразната взаимовръзка е необходима не само идейната законосъобразна взаимовръзка на по-късното с по-ранното, но освен туй и понятието (законът) за следствието трябва да влияе на причината реално, чрез един възприемаем процес. А възприемаемо влияние на едно понятие върху нещо друго можем да наблюдаваме само при човешките действия. Следователно представата за целесъобразност е приложима единствено тук. Както нееднократно установявахме, наивното съзнание, което признава само възприемаемото, се опитва да принесе възприемаемо и там, където се открива само идейно.
към текста >>
17.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Първият
търси познанието като обективен факт и то трябва да дойде към него от външния свят.
Ницше противопоставя два човешки типа: на слабия и на силния.
Първият търси познанието като обективен факт и то трябва да дойде към него от външния свят.
Позволява неговото добро или зло да бъдат диктувани от „вечна световна воля“ или от „категоричен императив“. Той окачествява всяко идващо не от световната воля, а от личната творческа воля действие като грях, който води до морално наказание. Желае да декларира за всички хора равни права и да определи стойността на човека според външно мерило. И накрая желае да види в изкуството отражение на божественото, послание от отвъдното. Напротив, силният вижда всяко познание като израз на волята за власт.
към текста >>
18.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той не го вижда като
учител
, обича го като баща.
Към Шопенхауер той чувства изключителна сърдечна преданост. И въпреки това учението му остава за него без значение. Мъдрецът от Франкфурт има безбройни привърженици, които са приемали религиозно всичко, което е казвал. Към тези вярващи Ницше никога не се е числял. В същото време, когато дава на света своя химн „Шопенхауер като възпитател“, той описва тежките си съмнения към възгледите на философа.
Той не го вижда като учител, обича го като баща.
Чувства героичното в мислите му, дори когато не е съгласен с тях. Отношението му към Шопенхауер е толкова интимно, че му е било необходимо да изповяда вярата си в него. Той обича своя „възпитател“ така, че му приписва своите собствени мисли, за да може да ги обожава при него. Той не иска в мислите си да бъде в съгласие с една личност, иска да живее в приятелство с нея. Тази воля го притегля също към Рихард Вагнер.
към текста >>
19.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Първият
държеше във ръце
Първият държеше във ръце
към текста >>
Като
учител
и приятел той насърчава Ницше по всякакъв начин.
84. Фридрих Вилхелм Ричъл (1806-1876), антрополог, при когото Ницше следва в Бон през 1863 г. и когото следва през 1864 г. в Лайпциг.
Като учител и приятел той насърчава Ницше по всякакъв начин.
Те се отчуждават чрез неразбирателството, с което Ричъл, както почти целият тогавашен учен свят, посреща Раждането на трагедията.
към текста >>
20.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Частен
учител
във Виена.
1884 - 1890 г.
Частен учител във Виена.
към текста >>
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря
първият
Гьотеанум. Р.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25).
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
21.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Ето защо той счита, че не се нуждае от еднавъншна светлина, за да стигне до най-висшето познание: "Един
учител
казва: Бог е станал човек и чрез това е бил повдигнат и удостоен целият човешки род.
Той казва: "Аз не бих вярвал в евангелието, ако авторитетът на католическата църква не би ме довела до това." Това е в смисъла на евангелиста, който сочи навъншното свидетелство: "Това, което чухме, което сами гледахме, което нашите ръце докосваха от словото на живота..., което виждахме и чувахме, негови проповядваме ние, за да имате общение с нас." Обаче Майстер Екхарт иска да запечати дълбоко в духа на човека христовите думи: "Добре е за вас, аз да си отида от вас; защото ако не си отида от вас, духът святи не ще може да дойде във вас." И той обяснява тези думи, като казва: "Също като че искаше да каже: Вие възложихте прекалено голяма радост в моя настоящ образ, затова не можете да имате съвършената радост на духа святи." Екхарт счита, че не говори за някакъв друг Бог, освен за този, за който говорят Августин, евангелистите и Тома Аквински; и въпреки това тяхното свидетелство за бога не е негово свидетелство." Някои хора искат да видят Бога с очите си, както виждат една крава, и искат да обичат Бога, както обичат една крава. Следователно те обичат Бога, за да имат външното богатство и вътрешната утеха; но тези хора никак не любят Бога..... наивните хора имат химеричната надежда, че трябва да видят Бога, като че той стои тук или там. Но не е така. Бог и аз сме едно в познанието." На основата на подобни изводи на Екхарт не стои нищо друго, освен опитността на вътрешното сетиво. И тази опитност му показва нещата в една по-висша светлина.
Ето защо той счита, че не се нуждае от еднавъншна светлина, за да стигне до най-висшето познание: "Един учител казва: Бог е станал човек и чрез това е бил повдигнат и удостоен целият човешки род.
Ние можем да се радваме на това, че Христос нашият брат чрез собствената сила се е издигнал над всички ангелски хорове и седи отдясно на отца. Добре е казал този учител; но истина казвам, аз не ценя особено това. Каква полза бих имал, ако имах един брат, който би бил богат човек и при това аз бих бил един бедняк? Каква полза бих имал, ако бих имал един брат, който би бил мъдър човек, а аз бих бил един глупец?. . Небесният отец ражда своя еднороден син в себе си и в мене.
към текста >>
Добре е казал този
учител
; но истина казвам, аз не ценя особено това.
Но не е така. Бог и аз сме едно в познанието." На основата на подобни изводи на Екхарт не стои нищо друго, освен опитността на вътрешното сетиво. И тази опитност му показва нещата в една по-висша светлина. Ето защо той счита, че не се нуждае от еднавъншна светлина, за да стигне до най-висшето познание: "Един учител казва: Бог е станал човек и чрез това е бил повдигнат и удостоен целият човешки род. Ние можем да се радваме на това, че Христос нашият брат чрез собствената сила се е издигнал над всички ангелски хорове и седи отдясно на отца.
Добре е казал този учител; но истина казвам, аз не ценя особено това.
Каква полза бих имал, ако имах един брат, който би бил богат човек и при това аз бих бил един бедняк? Каква полза бих имал, ако бих имал един брат, който би бил мъдър човек, а аз бих бил един глупец?. . Небесният отец ражда своя еднороден син в себе си и в мене. Защо в него и в мене? Аз съм едно с него; и той не може да ме изключи.
към текста >>
22.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Там един приятел на Бога /на български бихме превели "богомил", бел.на преводача/, за когото се мисли, че е същият онзи, който е влязъл във връзка с Таулер, разказва за един "
Учител
", за когото се мисли, че е самият Таулер.
Преданието ни казва, че той е стигнал до това сбъдване благодарение на един озарен мирянин, на един "приятел на Бога от Оберланд". Тук имаме пред себе си едно пълно с тайнственост събитие. Относно това, къде е живял този приятел на Бога, съществуват само предположения; а кой е бил той, липсват и такива предположения за това. Той трябва да е слушал много за начина, по който Таулер е проповядвал и въз основа на тези съобщения решил да отиде при Таулер, който действал като проповедник в Щрасбург, за да изпълни при него една задача. Отношението на Таулер към приятеля на Бога и влиянието на този последния върху втория ние намираме описани в една книга, която е прибавена към изданието на проповедите на Таулер /най-старите издания/ под заглавието "Книгата на Учителя".
Там един приятел на Бога /на български бихме превели "богомил", бел.на преводача/, за когото се мисли, че е същият онзи, който е влязъл във връзка с Таулер, разказва за един "Учител", за когото се мисли, че е самият Таулер.
Той разказва, как е било произведено едно преобразуване, едно новораждане в един "Учител" и как този Учител, когато почувствал, че идва смъртта, извикал при себе си приятеля и го помолил да му опише историята на неговото "озарение", но да се погрижи, защото никой да не узнае, за кого се говори в книгата. Той моли това поради причината, че всички познания, които излизат от него, все пак не са от него. "Защото знайте, Бог извърши всичко чрез мене, бедния червей, тази е истината, то не е мое, то е божие." Един научен спор, който се бе завързал върху този случай, няма ни най-малко значение за същността на въпроса. От една страна /Денифле, "Съчиненията на приятеля Божи в Оберланд"/ бе направен опит да се докаже, че приятелят Божи никога не е съществувал, но че неговото съществуване е било измислено и че приписаните нему книги произхождат от някой друг /М. Рулман Мерсвин/ Вилхелм Прегер /История на немската мистика/ се е опитал да подкрепи с много доказателства съществуването, автентичността на съчиненията и истинността на фактите.
към текста >>
Той разказва, как е било произведено едно преобразуване, едно новораждане в един "
Учител
" и как този
Учител
, когато почувствал, че идва смъртта, извикал при себе си приятеля и го помолил да му опише историята на неговото "озарение", но да се погрижи, защото никой да не узнае, за кого се говори в книгата.
Тук имаме пред себе си едно пълно с тайнственост събитие. Относно това, къде е живял този приятел на Бога, съществуват само предположения; а кой е бил той, липсват и такива предположения за това. Той трябва да е слушал много за начина, по който Таулер е проповядвал и въз основа на тези съобщения решил да отиде при Таулер, който действал като проповедник в Щрасбург, за да изпълни при него една задача. Отношението на Таулер към приятеля на Бога и влиянието на този последния върху втория ние намираме описани в една книга, която е прибавена към изданието на проповедите на Таулер /най-старите издания/ под заглавието "Книгата на Учителя". Там един приятел на Бога /на български бихме превели "богомил", бел.на преводача/, за когото се мисли, че е същият онзи, който е влязъл във връзка с Таулер, разказва за един "Учител", за когото се мисли, че е самият Таулер.
Той разказва, как е било произведено едно преобразуване, едно новораждане в един "Учител" и как този Учител, когато почувствал, че идва смъртта, извикал при себе си приятеля и го помолил да му опише историята на неговото "озарение", но да се погрижи, защото никой да не узнае, за кого се говори в книгата.
Той моли това поради причината, че всички познания, които излизат от него, все пак не са от него. "Защото знайте, Бог извърши всичко чрез мене, бедния червей, тази е истината, то не е мое, то е божие." Един научен спор, който се бе завързал върху този случай, няма ни най-малко значение за същността на въпроса. От една страна /Денифле, "Съчиненията на приятеля Божи в Оберланд"/ бе направен опит да се докаже, че приятелят Божи никога не е съществувал, но че неговото съществуване е било измислено и че приписаните нему книги произхождат от някой друг /М. Рулман Мерсвин/ Вилхелм Прегер /История на немската мистика/ се е опитал да подкрепи с много доказателства съществуването, автентичността на съчиненията и истинността на фактите. Тук не е моя задача да осветля с едно натрапчиво изследване едно човешко отношение, за което онзи, който разбира да чете въпросните съчинения, знае много добре, че то трябва да остане тайна.
към текста >>
Един
Учител
поучава своите слушатели върху отношението на душата към мировата същност на нещата.
Един Учител поучава своите слушатели върху отношението на душата към мировата същност на нещата.
Той говори за това, че човек не чувства вече да действат в него естествените, ограничени сили на неговата отделна личност, когато слиза в глъбините на своята душа. Там не говори вече отделният човек, там говори Бог. Там човекът не вижда Бога или света; там Бог вижда самия себе си. Човекът е станал едно с Бога.
към текста >>
Предговорът написан към съчинението показва неговата цел и неговото намерение: "Тук взема думата франкфуртиецът и казва възвишени и прекрасни неща за един съвършен живот." Към това се прибавя "предговорът върху франкфуртиеца": "В тази книжка се изказва всемогъщият, вечният бог чрез един мъдър, разумен, истинен, праведен човек, неговият приятел, който преди е бил един германски велможа, свещеник и пазител в господния дом от Франкфурт; тя съдържа много мили познания относно божествената истина и особено това, как и чрез какво можем да познаем истинските, праведни приятели на Бога, а също и неправедните, лъжливите, свободните духове, които са вредни за светата църква." Под "свободни духове" трябва да разбираме онези, които живеят в един свят от представи, както и гореописаният "
учител
" преди неговото преобразуване чрез "приятеля на Бога", а под "истински, праведни приятели на Бога" такива, които имат разбиранията на "мирянина".
Като ръководител в един такъв нов живот съществува едно съчинение, за чийто автор не се знае нищо. Пръв Лутер го е направил известно чрез напечатване. Езиковедът Франц Пфайфер го е напечатал отново според един ръкопис произхождащ от 1497 година, като в изданието от една страна е напечатан първоначалният /оригинален/ текст, от другата страна преводът на новогермански език.
Предговорът написан към съчинението показва неговата цел и неговото намерение: "Тук взема думата франкфуртиецът и казва възвишени и прекрасни неща за един съвършен живот." Към това се прибавя "предговорът върху франкфуртиеца": "В тази книжка се изказва всемогъщият, вечният бог чрез един мъдър, разумен, истинен, праведен човек, неговият приятел, който преди е бил един германски велможа, свещеник и пазител в господния дом от Франкфурт; тя съдържа много мили познания относно божествената истина и особено това, как и чрез какво можем да познаем истинските, праведни приятели на Бога, а също и неправедните, лъжливите, свободните духове, които са вредни за светата църква." Под "свободни духове" трябва да разбираме онези, които живеят в един свят от представи, както и гореописаният "учител" преди неговото преобразуване чрез "приятеля на Бога", а под "истински, праведни приятели на Бога" такива, които имат разбиранията на "мирянина".
По-нататък можем да кажем, че книгата има за цел да действа върху читателите така, както "приятелят на Бога от Оберланд" е действал върху автора. Но що значи това? Не се знае кога той се е родил и умрял и с какво се е занимавал във външния живот. Че авторът се стреми да запази пълна тайна върху тези факти на неговия външен живот, това е присъщо на начина, по който той иска да действа. На нас трябва да ни говори не "Азът" на този или онзи човек, роден в един определен момент, а Азовостта, на основата на който "особеността на индивидуалостите" /в смисъла на изказването на Паул Асмус, виж по-горе стр.9 и следв./ тепърва се развива.
към текста >>
23.
ДЖОРДАНО БРУНО И АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
И при своите най-разнообразни странствувания из Европа Джордано Бруно се явяваше в различни висши училища като
учител
на това "Велико изкуство".
Понеже Джордано Бруно не е изживял действително духа в себе си, затова той можа да смеси духа с външните механически действия, с които Раймундус Лулус /1233-1315 г./ искаше да разбули тайните на духа в своята така наречена книга "Великото изкуство". Един по-нов философ, Франц Брентано, описва това "Велико изкуство" така: "върху концентрични, въртящи се по отделно кръгли дискове се написани понятия и след това по този начин могат да се образуват най-различните комбинации". Това, което при въртенето случайността поставяше едно над друго, с него се образуваше едно съждение върху най-висшите истини.
И при своите най-разнообразни странствувания из Европа Джордано Бруно се явяваше в различни висши училища като учител на това "Велико изкуство".
Той имаше смелостта да си представя звездите като светове, които бяха напълно аналогични на нашата Земя; той разшири погледа на естествено-научната мисъл извън земята и не си представяше небесните тела вече като телесни духове; обаче все пак си ги представяше като душевни духове.
към текста >>
24.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Като философски
учител
, Платон е искал да бъде това, което йерофантът е бил в Мистериите, доколкото е възможно то да бъде предадено във философска форма.
В тях е оживяло нещо, което по-рано не е било живо. Не е ли това нещо, което може да се сравни с едно посвещение? Не хвърля ли то светлина върху това, защо Платон излага своята философия под формата на диалог? Тези диалози не са нищо друго, освен литературната форма за процесите в Мистериите. Това, което Платон казва на много места, ни убеждава в истинността на този извод.
Като философски учител, Платон е искал да бъде това, което йерофантът е бил в Мистериите, доколкото е възможно то да бъде предадено във философска форма.
Колко близо е Платон до метода на Мистериите! Той счита своя метод за верен само тогава, когато този метод води там, докъдето трябва да бъде доведен мистът! Върху това той се изказва в „Тимей": „Всички, които що годе имат правилно чувство, призовават в своите малки или големи начинания Боговете; ние обаче, на които предстои да учим за Цялото, доколкото то е създадено и несъздадено, трябва ако не искаме да се заблудим напълно да призоваваме и молим Боговете и Богините да изучаваме всичко в техния Дух и в съгласие със самите нас." А на последователите на такъв един път Платон обещава: „че Божеството-Спасител ще направи, щото блуждаещото и отклонено от истината търсене да завърши с озаряващ отговор".
към текста >>
Тя се явява по-нататък като Син Божи: „Подражавайки пътищата на Отеца, тя изгражда формите като съзерцава първообразите." Платонизиращият Филон счита този Логос за Христос: „Понеже Бог е
първият
и единственият цар на Всемира, то с право пътят към него е бил наречен царствен; и като такъв философията счита... пътя, по който са вървели древните аскети, отвърнати от оплитащия чар на удоволствията, отдадени на достойното и сериозно съзерцание на Красивото; този царствен път, който ние наричаме истинска философия, законът го назовава: Божествено Слово и Дух."
Филон, за когото се казва, че е възкръсналият Платон, нарича „Син Божи" родената от човека мъдрост, която живее в душата и носи в себе си световния разум. Този световен разум, Логосът, се явява като книга, в която е нанесено и отбелязано „цялото съдържание на света".
Тя се явява по-нататък като Син Божи: „Подражавайки пътищата на Отеца, тя изгражда формите като съзерцава първообразите." Платонизиращият Филон счита този Логос за Христос: „Понеже Бог е първият и единственият цар на Всемира, то с право пътят към него е бил наречен царствен; и като такъв философията счита... пътя, по който са вървели древните аскети, отвърнати от оплитащия чар на удоволствията, отдадени на достойното и сериозно съзерцание на Красивото; този царствен път, който ние наричаме истинска философия, законът го назовава: Божествено Слово и Дух."
към текста >>
25.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Първият
умрял, вторият изгубил разума си, третият извършил големи грехове, само четвъртият, Акиба, достигнал успешно до целта: Влязъл и излязъл с мир от светилището.
Първият умрял, вторият изгубил разума си, третият извършил големи грехове, само четвъртият, Акиба, достигнал успешно до целта: Влязъл и излязъл с мир от светилището.
към текста >>
26.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
Но същевременно той е
първият
християнски посветен, посветен чрез самия Христос Исус.
В Лазар Исус беше извършил, в смисъла на старото предание, магичното преобразяване на живота. Така християнството се свързва с Мистериите. Чрез Христос Исус, Лазар сам става посветен. Сега вече той може да се издига във висшите светове.
Но същевременно той е първият християнски посветен, посветен чрез самия Христос Исус.
Чрез своето посвещение той разбира, че оживялото в него „Слово" е идентично с личността Христос Исус. Следователно, в своя възкресител той има пред себе си като сетивна личност това, което се бе проявило под духовна форма вътре в него.
към текста >>
27.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
„След това погледнах и ето врата отворена на небето, и
първият
глас, който бях чул, прозвуча като тръба и ми каза: Възлез тук и Аз ще ти покажа какво ще стане подире." Посланията до седемте Духове на църквите показват на Йоан какво трябва да стане на сетивния, физически свят; следващото, което той вижда „в Духа", го довежда до духовния първоизточник на нещата, който е скрит зад физическото развитие, но който трябва да се осъществи във физическото развитие като една следваща одухотворена епоха.
Така подготвен, Йоан е въведен пред тайните на живота.
„След това погледнах и ето врата отворена на небето, и първият глас, който бях чул, прозвуча като тръба и ми каза: Възлез тук и Аз ще ти покажа какво ще стане подире." Посланията до седемте Духове на църквите показват на Йоан какво трябва да стане на сетивния, физически свят; следващото, което той вижда „в Духа", го довежда до духовния първоизточник на нещата, който е скрит зад физическото развитие, но който трябва да се осъществи във физическото развитие като една следваща одухотворена епоха.
към текста >>
„
Първият
ангел затръби и се появи град и огън, смесени с кръв, и паднаха върху земята.
Явяват се седемте ангели, „които стоят пред Бога" (гл.8, ст.2). Тези ангели са пак Духове на древните Мистерии, сега вече християнизирани. Следователно, те са Духовете, които водят към съзерцанието на Бога по истинския път на християнството. Следователно това, което става сега, същинския път към Бога; това е едно „посвещение", с което е удостоен Йоан. Възвестяването на това посвещение се съпровожда от знаците, необходими в хода на посвещението.
„Първият ангел затръби и се появи град и огън, смесени с кръв, и паднаха върху земята.
И третата част от Земята изгоря, изгоря и една трета от дърветата на земята и всичката зелена трева изгоря." Подобно нещо се случва и при тръбните звуци на другите ангели.
към текста >>
28.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Августин счита, че
първият
път излиза от гордостта на душата, а вторият, според него, отговарял на истинското смирение.
Другият път е онзи, по който Августин действително поема и чрез който той става велик пример за своите последователи. Този път се състои в това, човек да приключи с развитието на душевните сили в определена точка и да вземе представите, свързани с Христовото Събитие, от писанията и от устните предания.
Августин счита, че първият път излиза от гордостта на душата, а вторият, според него, отговарял на истинското смирение.
Така, към онези, които искат да вървят в първия път, той казва: „Вие ще намерите мир в истината, но за това е необходимо смирение, което е твърде трудно за вашия силен гръб." Напротив, той чувствувал като едно безгранично блаженство факта, че от „явяването на Христос в плът" насам, човек може да си каже: Всяка душа може да стигне до опитности за духовното, ако търсейки в себе си, тя стигне толкова далече, колкото има възможност да стори това, после, за да се добере до най-висшето, тя може да има доверие в това, което писмените и устни християнски предания казват за Христос и неговото откровение. Той допълва: „Какво блаженство, каква трайна радост на върховното и истинско благо ни се предлага, каква яснота, какъв полъх от Вечността? Но как да изразя това? Така се изразяват, доколкото то е възможно да се каже, онези велики несравними души, за които приемаме, че са видели и още виждат... Ние стигаме до една точка, където признаваме, колко вярно е това, което се предлага на нашата вяра, колко добре и здравословно сме били възпитани от нашата майка, Църквата, и колко полезно е било онова мляко, което апостол Павел предлага за храна на малките..." (Другият начин на разбиране, който обхваща мистерийното познание, обогатено с Христовото Събитие, е извън рамките на тази книга. Той е опи сан в моята книга „Въведение в Тайната Наука".)
към текста >>
Великият църковен
учител
, Тома Аквински (1224-1274 г.) изрази това учение по всевъзможни начини в своите съчинения.
Докато през епохата преди Христос човекът, който искал да търси духовните основи на съществуванието, бил насочван към пътя на Мистериите, Августин можа да каже на онези души, които не можеха да вървят по един такъв път в себе си следното: Идете толкова далече, колкото вашите човешки сили ви позволяват да отидете в познанието; от там нататък ще ви води доверието (вярата) във висшите духовни области. Сега трябваше да се направи само една стъпка по-нататък, за да се каже: - Естеството на човешката душа е такова, че тя може да отиде чрез своите собствени сили само до определена степен на познание, от там нататък тя може да напредва само чрез доверието, чрез вярата в писменото и устно предание. Тази стъпка по-нататък направи онзи духовен импулс, който очерта за природното познание една определена област, над която душата не може да се издигне чрез собствените сили. Всичко, което се намира над тази област, въпросният импулс прави обект на вярата, която трябва да се опира на писменото и устно предание, на доверието в тези, които ни го донасят.
Великият църковен учител, Тома Аквински (1224-1274 г.) изрази това учение по всевъзможни начини в своите съчинения.
Човешкото познание може да стигне до онова, което даде на св. Августин себепознанието, а именно сигурността в Божественото. Същността на Божественото и неговото отношение към света имаме в лицето на теологията, която е вече недостъпна за човешкото познание и ни се дава чрез откровение. Като съдържание на вярата, теологията е над всяко познание.
към текста >>
29.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_9 Теософия
За да бъдеш "
учител
" в едни такива висши сфери на битието, не е достатъчно да си отворил висшето сетиво у един човек.
За да бъдеш "учител" в едни такива висши сфери на битието, не е достатъчно да си отворил висшето сетиво у един човек.
Към това призвание принадлежи и "науката" за тези сфери, както и преподаването на науката за обикновената действителност принадлежи към професията на обикновения учител. Тъй както един човек не е учен поради това, че притежава добре развити сетива, така също той не е "мъдрец" поради това, че е добил висшето зрение. И понеже всяка истина, била тя "нисша" или "висша" не е нищо друго, освен една от страните на човешката същност, човекът, невеж по отношение на низшите познания ще остане невеж и по отношение на по-висшите познания.
към текста >>
Към това призвание принадлежи и "науката" за тези сфери, както и преподаването на науката за обикновената действителност принадлежи към професията на обикновения
учител
.
За да бъдеш "учител" в едни такива висши сфери на битието, не е достатъчно да си отворил висшето сетиво у един човек.
Към това призвание принадлежи и "науката" за тези сфери, както и преподаването на науката за обикновената действителност принадлежи към професията на обикновения учител.
Тъй както един човек не е учен поради това, че притежава добре развити сетива, така също той не е "мъдрец" поради това, че е добил висшето зрение. И понеже всяка истина, била тя "нисша" или "висша" не е нищо друго, освен една от страните на човешката същност, човекът, невеж по отношение на низшите познания ще остане невеж и по отношение на по-висшите познания.
към текста >>
30.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Следователно, във всеки един момент от своя живот, Духът носи в себе си два елемента:
Първият
вечните закони на доброто и истината, вторият спомена за миналите изживявания.
Аз мога да различа вярното от невярното, защото като човек съм едно мислещо същество и мога да схвана истината в Духа. Истината е вечна; тя винаги би могла да ми се открие в нещата, макар и постоянно да бих изгубвал миналото от своя поглед, така че всяко впечатление да заставаше пред мен като нещо напълно ново. Но Духът в мен не се задоволява само с впечатленията от настоящето; душата разширява неговия кръгозор и върху миналото. И колкото повече тя може да прибавя към него подробности от миналото, толкова повече тя го обогатява. Така душата предава по-нататък на Духа онези опитности, които е получила от тялото.
Следователно, във всеки един момент от своя живот, Духът носи в себе си два елемента: Първият вечните закони на доброто и истината, вторият спомена за миналите изживявания.
Тези два фактора определят неговите дела. Ако искаме да разберем един човешки Дух, ние трябва да знаем за него две неща: До каква степен в него са се открили вечните закони и какви богатства от миналото е събрал той.
към текста >>
31.
3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Първият
поглед, който хвърляме в това Царство на Духовете, е немислимо по-объркващ, отколкото първия поглед в душевния свят.
Първият поглед, който хвърляме в това Царство на Духовете, е немислимо по-объркващ, отколкото първия поглед в душевния свят.
Защото в тяхната видима форма, първообразите са твърде различни от техните физически отражения. Но те не приличат и на своите сенки, на отвлечените мисли. В духовния свят всичко е в непрестанна деятелност, всичко се намира в постоянно съзидание. Там не съществува никакво спокойствие, никаква почивка и застой, каквито срещаме във физическия свят. Защото първообразите са творящи същества.
към текста >>
32.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Първият
вид съдържа цветовете, които са малко или повече непрозрачни.
Първият вид съдържа цветовете, които са малко или повече непрозрачни.
Въпреки това, когато ги сравним с цветовете които вижда нашето физическо око, те се оказват подвижни и прозрачни. И все пак, изпълвайки с облаковидни маси пространството в свръхсетивния свят, те го "сгъстяват", правят го непрозрачно.
към текста >>
33.
01. УСЛОВИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
И както всеки може да усвои писмеността, ако приложи подходящи средства, така и всеки може да стане ученик и дори таен
учител
, ако избере подходящи за тази цел пътища.
И както всеки може да усвои писмеността, ако приложи подходящи средства, така и всеки може да стане ученик и дори таен учител, ако избере подходящи за тази цел пътища.
Само в едно отношение условията тук се различават от тези в останалите области на човешкото познание и на човешката дейност: поради бедност и примитивна култура на среда, даден човек може да бъде възпрепятствуван в желанието си да усвои писането; докато за постигането на познания и способности във висшите светове не може да има никаква пречка за този, който сериозно е устремен към тях.
към текста >>
34.
03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Нито един окултен
учител
няма желанието да превърне тези правила в средство за власт над други хора.
Нито един окултен учител няма желанието да превърне тези правила в средство за власт над други хора.
Той не лишава никого от самостоятелност. Защото няма по-добър ценител и защитник на човешката свобода и самостоятелност от окултния учител. Вече споменахме за духовната връзка, която обединява всички Посветени и за двата естествени закона, които осигуряват нейната цялост. Но ако Посветеният излезе от рамките на своята затворена духовна област и застане всред хората, тогава за него влиза в сила един трети закон: Всяко свое действие и всяка своя дума насочвай по такъв начин, че никога да не засегнеш свободната воля на другия човек.
към текста >>
Защото няма по-добър ценител и защитник на човешката свобода и самостоятелност от окултния
учител
.
Нито един окултен учител няма желанието да превърне тези правила в средство за власт над други хора. Той не лишава никого от самостоятелност.
Защото няма по-добър ценител и защитник на човешката свобода и самостоятелност от окултния учител.
Вече споменахме за духовната връзка, която обединява всички Посветени и за двата естествени закона, които осигуряват нейната цялост. Но ако Посветеният излезе от рамките на своята затворена духовна област и застане всред хората, тогава за него влиза в сила един трети закон: Всяко свое действие и всяка своя дума насочвай по такъв начин, че никога да не засегнеш свободната воля на другия човек.
към текста >>
Ако истинският окултен
учител
е изградил подобно поведение, ученикът може да за загуби своята независимост, ако следва съответните практически указания.
Ако истинският окултен учител е изградил подобно поведение, ученикът може да за загуби своята независимост, ако следва съответните практически указания.
Едно от първите правила можем да формулираме така: "Създавай в себе си мигове на вътрешно спокойствие и се научи да различаваш в тях същественото от несъщественото."
към текста >>
35.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
И ако ти следваш думите на един окултен
учител
, ако четеш книга, написана под влиянието на истински вътрешен опит, в твоята душа ще се пробудят сили, които ще те направят ясновиждащ, също както природните сили са изградили от живата материя твоите очи и уши.
Следователно, към всичко, за което става дума, трябва да се прибави и усърдното изучаване на писмените окултни източници. То спада към задължителната подготовка на всяко окултно обучение. И ако то липсва, всички останали средства няма да доведат окултния ученик до мечтаната цел. Защото окултните учения, бликащи от живото "вътрешно слово", сами притежават духовен живот. Те не са просто думи, а живи сили.
И ако ти следваш думите на един окултен учител, ако четеш книга, написана под влиянието на истински вътрешен опит, в твоята душа ще се пробудят сили, които ще те направят ясновиждащ, също както природните сили са изградили от живата материя твоите очи и уши.
към текста >>
36.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Най-добре е първоначално той да не ги споделя с никого, освен със своя
учител
, ако изобщо има такъв.
Най-добре е първоначално той да не ги споделя с никого, освен със своя учител, ако изобщо има такъв.
Защото ако се опита несръчно да формулира с думи подобно явление, в повечето случаи става жертва на горчиво разочарование. За целта той си служи с обикновени думи, които обаче са твърде груби и неподходящи. Като резултат от опита му да облече в думи своите изживявания, той вмъква всевъзможни фантастни образи в истинските си духовни възприятия.
към текста >>
37.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В началото на пътя всеки окултен ученик получава тези указания от своя
Учител
.
В началото на пътя всеки окултен ученик получава тези указания от своя Учител.
Ако ги следва, той се усъвършенствува. Ако не ги следва, всичките му усилия остават напразни. Но те са трудно приложими само за онзи, на когото липсва търпение и постоянство. Не съществуват никакви други пречки, освен тези, които всеки сам си създава и които всеки може да избягва, ако действително си постави тази задача. Горният факт трябва непрекъснато да се напомня, защото мнозина имат съвсем погрешна представа за трудностите по пътя на окултното обучение.
към текста >>
38.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Един окултен
учител
, предлагащ някому своите указания и съвети, винаги ще предупреди какви последици ще настъпят за тялото, душата и Духа на този, който поема пътя към висшето познание.
Един от основните принципи на истинската Тайна Наука е този, че всеки, който й се посвещава, върши това с пълно съзнание. Той не предприема и не върши нищо, без предварително да знае неговите последици.
Един окултен учител, предлагащ някому своите указания и съвети, винаги ще предупреди какви последици ще настъпят за тялото, душата и Духа на този, който поема пътя към висшето познание.
към текста >>
ПЪРВИЯТ
е между ДВЕТЕ ОЧИ;
ПЪРВИЯТ е между ДВЕТЕ ОЧИ;
към текста >>
Първият
от тях се състои в начина, по който човек се отнася към представите.
Първият от тях се състои в начина, по който човек се отнася към представите.
Обикновено в тази област човек се оставя на случайността. Той чува едно или друго, вижда това или онова и после изгражда своите понятия. Докато той постъпва по този начин, неговият 16-листен лотосов цвят остава напълно бездействен. Едва след като човек вземе възпитанието си в свои ръце, лотосовият цвят оживява. За тази цел човек трябва да внимава при изграждането на своите представи.
към текста >>
Така човек прониква в духовния свят и се добира до съвършено ново разбиране за думите, произнесени от великите
учител
учители на човечеството.
Стига се до онази степен, при която човек се доближава до "вътрешното слово". Нещата добиват съвършено ново значение. Духовният слух прониква в тяхната най-дълбока същност; те започват да говорят на човека. Описаните етерни потоци се свързват с вечните закономерности на света, към който принадлежи и самия той. Човек започва да съизживява живота на своето обкръжение и може да го отразява в движенията на етерното си тяло.
Така човек прониква в духовния свят и се добира до съвършено ново разбиране за думите, произнесени от великите учител учители на човечеството.
към текста >>
39.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Както даден човек не би могъл да стане художник, ако не иска да вземе четката в ръцете си, така и никой не може да получи окултни познания, ако не желае да изпълни необходимите изисквания на окултния
учител
.
Условията за встъпване в окултно обучение съвсем не са произволни. Те се определят от самата същност на окултното познание.
Както даден човек не би могъл да стане художник, ако не иска да вземе четката в ръцете си, така и никой не може да получи окултни познания, ако не желае да изпълни необходимите изисквания на окултния учител.
Всъщност окултният учител не може да предложи друго, освен съвети и точно в този смисъл следва да се приема всичко, което той казва. Самият той вече е минал подготвителните пътища към познанието на висшите светове и от собствен опит знае какво е необходимо. Дали някой ще следва същите пътища, изцяло зависи от неговата свободна воля. Ако някой би поискал от учителя указания за окултно обучение без да спазва предварителните условия, той би приличал на човек, който заявява: Научиме да рисувам, само че не ме карай да се докосвам до четката.
към текста >>
Всъщност окултният
учител
не може да предложи друго, освен съвети и точно в този смисъл следва да се приема всичко, което той казва.
Условията за встъпване в окултно обучение съвсем не са произволни. Те се определят от самата същност на окултното познание. Както даден човек не би могъл да стане художник, ако не иска да вземе четката в ръцете си, така и никой не може да получи окултни познания, ако не желае да изпълни необходимите изисквания на окултния учител.
Всъщност окултният учител не може да предложи друго, освен съвети и точно в този смисъл следва да се приема всичко, което той казва.
Самият той вече е минал подготвителните пътища към познанието на висшите светове и от собствен опит знае какво е необходимо. Дали някой ще следва същите пътища, изцяло зависи от неговата свободна воля. Ако някой би поискал от учителя указания за окултно обучение без да спазва предварителните условия, той би приличал на човек, който заявява: Научиме да рисувам, само че не ме карай да се докосвам до четката.
към текста >>
Окултният
учител
никога няма да предложи нещо, ако то е в противоречие със свободната воля на ученика.
Окултният учител никога няма да предложи нещо, ако то е в противоречие със свободната воля на ученика.
Обаче налага се да подчертаем, че един твърде общ стремеж към висшето познание не е достатъчен. Естествено, този стремеж е присъщ на мнозина, но ако човек се задоволява само с него и не зачита специалните условия за окултно обучение, той няма да постигне нищо. Върху този факт следва да се замислят онези, които се оплакват от трудностите на окултното обучение. Наистина, условията са строги, но не и тежки, така че тяхното изпълнение трябва да бъде резултат на свободната воля. За човек, който не се замисля върху това обстоятелство, изискванията на окултното обучение лесно могат да изглеждат като принуда над душата и съвестта.
към текста >>
Ако някой се обърне към своя
учител
с думите: "Сподели с мен твоите тайни, но аз ще си остана в моите досегашни усещания, чувства и представи", той иска нещо напълно невъзможно.
Ако някой се обърне към своя учител с думите: "Сподели с мен твоите тайни, но аз ще си остана в моите досегашни усещания, чувства и представи", той иска нещо напълно невъзможно.
В този случай е налице само любопитство и задоволяване на един повърхностен интерес към нещата. А при такова настроение тайното познание никога не може да бъде постигнато.
към текста >>
Нито един окултен
учител
няма да отблъсне ученик, който не е здрав, но непременно ще изисква от него стремеж към здраво словен живот.
Първото Условие е следното: Ученикът трябва да обърне внимание върху поддържането на своето телесно и душевно здраве. Естествено, здравето не зависи от волята на човека, но да се стреми към здраве може всеки. Само здравия човек може да има здраво познание.
Нито един окултен учител няма да отблъсне ученик, който не е здрав, но непременно ще изисква от него стремеж към здраво словен живот.
В тази област човек трябва да запази пълна самостоятелност. Чуждите съвети които в повечето случаи ни се предлагат без да сме ги искали са по правило излишни. Всеки сам трябва да се грижи за себе си. Що се отнася за физическото здраве, по-важно от всичко друго е да се отстранят вредните влияния. Често при изпълнението на нашите задължения ние се поставяме при вредни за здравето условия.
към текста >>
Ето защо би било напълно погрешно ако това изискване на окултния
учител
се свърже по чисто механичен начин с една или друга политическа пропаганда, с която окултното обучение, естествено, няма нищо общо.
Ето защо би било напълно погрешно ако това изискване на окултния учител се свърже по чисто механичен начин с една или друга политическа пропаганда, с която окултното обучение, естествено, няма нищо общо.
По правило политическите агитатори "знаят" какво да искат от другите; но за изисквания към самите себе си те избягват да говорят.
към текста >>
И ако се замислим върху всичко това, условията на окултния
учител
не би трябвало да ни изненадват с нищо.
Но в действителност за висшите истини е валидно само едно мнение. И човек може да стигне до това мнение, само ако чрез работа и молитвено смирение се издигне до там, откъдето вижда истината с несъмнена точност. До погрешни изводи стигат само тези, които не са достатъчно подготвени и съдят за нещата според своите рутинни представи и мисли. Както математическата теорема може да има само едно мнение, така е и за нещата, които се отнасят до висшите светове. Но за да стигне до това "мнение", до този "възглед", човек трябва да се подготви.
И ако се замислим върху всичко това, условията на окултния учител не би трябвало да ни изненадват с нищо.
Вярно е, че истината и висшия живот са стаени във всяка човешка душа и че всеки може и трябва да ги има в себе си. Обаче те са заровени дълбоко и могат да бъдат изведени от там, само ако бъдат премахнати всевъзможните пречки и препятствия. Как да се постигне това, можем да научим само от човек с опитности в областта на Тайната Наука. Тайната Наука не налага никому една или друга истина, тя не си служи с някакви догми; но тя посочва един път. Всеки би могъл вероятно след много прераждания сам да намери този път, който окултното обучение е в състояние значително да съкрати.
към текста >>
40.
15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако в мига на своята смърт той би могъл да се обърне към себе си в ясно и пълно съзнание, би трябвало да си каже: "Това, което умира в мен, е моят велик
учител
.
Ето как е прокаран човешкия път от смъртта към живота.
Ако в мига на своята смърт той би могъл да се обърне към себе си в ясно и пълно съзнание, би трябвало да си каже: "Това, което умира в мен, е моят велик учител.
Моята смърт е последица от онова минало, с което бях здраво свързан. Обаче в процесите на смъртта покълнаха зародишите на безсмъртието и сега аз ги отнасям в един друг свят. Ако нещата зависиха от миналото, аз никога не бих могъл да се родя животът от миналото се прекъсва в мига на раждането. Животът в сетивния свят е изтръгнат от универсалната смърт чрез новите си зародишни кълнове. Времето между раждането и смъртта е само израз на това, доколко новият живот побеждава силите на миналото.
към текста >>
Ето как
първият
"Пазач на прага" застава пред нас като образ на човек и неговата двойствена природа, съчетаваща елементите на преходност и безсмъртие.
Ето как първият "Пазач на прага" застава пред нас като образ на човек и неговата двойствена природа, съчетаваща елементите на преходност и безсмъртие.
И сега става напълно ясно, какво все още липсва, за да бъде постигната онази чудна светлинна форма, която отново ще може да обитава в чистия духовен свят. Чрез "Пазачът на прага" става видима степента, до която човек е потънал във физическия свят. Тя се изразява на първо място в наличието на инстинкти, страсти, желания и всички възможни форми на егоизма. Тя намира израз още и в принадлежността към дадена раса, народ и т.н. Защото народите и расите са само отделни еволюционни степени по пътя към чистото човечество.
към текста >>
41.
16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Първият
от тях пресреща човек тогава, когато свързващите нишки между воля, мислене и чувства започват да се рушат в по-фините тела (астралното тяло и етерното тяло), както това беше описано в предишната глава.
Първият от тях пресреща човек тогава, когато свързващите нишки между воля, мислене и чувства започват да се рушат в по-фините тела (астралното тяло и етерното тяло), както това беше описано в предишната глава.
А пред "Големия Пазач на прага" човек застава, когато свързващите нишки бъдат прекъснати в самото физическо тяло, и преди всичко в мозъка.
към текста >>
42.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Само онзи може да разбере правилно развитието на човечеството, който вземе под внимание, че
първият
напредък в живота на представите е бил направен от жените.
Развитието на волята при мъжете не познаваше отначало нещо подобно. Мъжът следваше инстинктивно подбудите на природата, или влиянията на посветените. От женския елемент се родиха първите представи за “добро” и “зло”. Хората започнаха да обичат нещо, което особено впечатляваше живота на представите, от други неща пък започнаха да изпитват отвращение. Ако властта, която мъжкият елемент упражняваше, беше насочена повече върху външното действие на волевите сили, върху външното боравене с природните сили, то в женския елемент паралелно се пораждаше едно въздействие чрез душевността, чрез вътрешните, лични сили на човека.
Само онзи може да разбере правилно развитието на човечеството, който вземе под внимание, че първият напредък в живота на представите е бил направен от жените.
Свързаното с живота на представите, с изграждането на паметта развитие на навици, които образуваха зародишите на един правен живот, на един вид нрави, на един вид бит, идваше от тази страна. Ако мъжът беше видял и боравил с природните сили: Жената стана първата тълкувателка на тези природни сили. Това беше един особен нов начин да се живее чрез размишление, който се роди тук. Тази форма имаше нещо много по-лично отколкото начинът, по който се проявяваше мъжът. Трябва да си представим, че тази особеност на жените беше също един вид ясновиждане, макар и да се различаваше от магията на волята при мъжете.
към текста >>
43.
ЖИВОТЪТ НА САТУРН
GA_11 Из Хрониката Акаша
Периодът на развитие, през който става това, се нарича
първият
малък Сатурнов цикъл.
Обаче тяхната връзка с развитието на човечеството остана да съществува още до средата на Сатурновия живот. Поради тяхното възвишено и фино лъчисто тяло те се наричат “лъчезарящ живот”, или също “лъчезарни пламъци”. И понеже субстанцията, от която се състояха тези небесни тела, има известно далечно подобие с волята на човека, те са наричани също “Духове на волята”. Тези духове са творци на Сатурновия човек. Те излъчват от своето тяло субстанция, която може да стане носител на човешкото Сатурново съзнание.
Периодът на развитие, през който става това, се нарича първият малък Сатурнов цикъл.
(В езика на теософската литература “първият кръг”.) Субстанциалното тяло, което човекът получава по този начин, е първата заложба на неговото по-късно физическо тяло. Можем следователно да кажем, че зародишът на човешкото физическо тяло е положен чрез Духовете на волята през време на първия Сатурнов кръг; и в онова време този зародиш има смътното Сатурново съзнание.
към текста >>
(В езика на теософската литература “
първият
кръг”.) Субстанциалното тяло, което човекът получава по този начин, е първата заложба на неговото по-късно физическо тяло.
Поради тяхното възвишено и фино лъчисто тяло те се наричат “лъчезарящ живот”, или също “лъчезарни пламъци”. И понеже субстанцията, от която се състояха тези небесни тела, има известно далечно подобие с волята на човека, те са наричани също “Духове на волята”. Тези духове са творци на Сатурновия човек. Те излъчват от своето тяло субстанция, която може да стане носител на човешкото Сатурново съзнание. Периодът на развитие, през който става това, се нарича първият малък Сатурнов цикъл.
(В езика на теософската литература “първият кръг”.) Субстанциалното тяло, което човекът получава по този начин, е първата заложба на неговото по-късно физическо тяло.
Можем следователно да кажем, че зародишът на човешкото физическо тяло е положен чрез Духовете на волята през време на първия Сатурнов кръг; и в онова време този зародиш има смътното Сатурново съзнание.
към текста >>
44.
ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
С това
първият
Слънчев кръг стига до своя край.
С това са охарактеризирани шест по-малки периода (глобуси) на първия Слънчев цикъл. В седмия такъв по-малък период (глобус) след това отново влизат в действие “Духовете на мъдростта (Господства). Докато в предхождащия период на работа те бяха дали едно мъдро устройство на човешкото тяло, сега предават на станалите подвижни членове способността да извършват самото движение като нещо изпълнено с мъдрост. По-рано само устройството беше израз на вътрешна мъдрост, сега такъв израз става самото движение.
С това първият Слънчев кръг стига до своя край.
Той се състои следователно от седем редуващи се по-малки цикли (глобуси), всеки един от които е кратко повторение на един от Сатурновите кръгове. В теософската литература е прието тези седем малки цикли, които съставляват, един така наречен “кръг”, да се наричат “глобуси” (в антропософската литература се наричат състояния на формата).
към текста >>
45.
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Също така той би искал да направи – всъщност напълно излишната – забележка, че инспирациите на споменатия в “Езотеричния Будизъм” велик
Учител
не са в противоречие с изложеното тук, а недоразумението е възникнало едва чрез това, че авторът на споменатата книга е превел мъчно изразимата мъдрост на горепосочените инспирации по своя начин на практикувания сега човешки език.
Преди и след този отрязък има форми на развитието, които са нещо съвършено различно от “расите”. Тази забележка е вмъкната тук, само защото действителното разчитане на Хрониката Акаша я налага. Този, който прави това разчитане, знае, че се намира в пълно съзвучие с истинското окултно духовно изследване. Иначе никога не би му хрумнало да възразява нещо подобно срещу пълни със заслуги книги на теософската литература.
Също така той би искал да направи – всъщност напълно излишната – забележка, че инспирациите на споменатия в “Езотеричния Будизъм” велик Учител не са в противоречие с изложеното тук, а недоразумението е възникнало едва чрез това, че авторът на споменатата книга е превел мъчно изразимата мъдрост на горепосочените инспирации по своя начин на практикувания сега човешки език.
към текста >>
46.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Когато например някой сънува, че като ученик не може да отговори на зададения от учителя въпрос, а отговаря самият
учител
.
По време на съновиденията, астралното тяло е само дотолкова отделено от физическото тяло, че то няма вече никаква връзка с неговите сетивни органи; обаче с етерното тяло то все още запазва известна връзка. Обстоятелството, че процесите на астралното тяло могат да бъдат възприемани в образи, се обяснява тъкмо с тази негова връзка с етерното тяло. В мига, когато престане да съществува и тази връзка, образите потъват в мрака на безсъзнанието и настъпва спането, дълбокият сън без съновидения. Произволът, и често пъти пълната безсмисленост на сънищните образи идват от това, че астралното тяло поради своето откъсване от сетивните органи на физическото тяло не може да изгради вярно отношение към реалните предмети и процеси на външния свят. Особено показателно в случая е разглеждането на сънища, при които Азът се раздвоява.
Когато например някой сънува, че като ученик не може да отговори на зададения от учителя въпрос, а отговаря самият учител.
Понеже сънуващият не може да си служи с възприемателните органи на своето физическо тяло, той не е в състояние да отнесе и двата процеса към себе си като към един и същ човек. Ето защо, за да познае себе си като един траен Аз, на първо време човек трябва да е въоръжен с външните сетивни органи. Едва след като придобие способността да осъзнава своя Аз и по друг начин, той ще е в състояние да възприема своя траен Аз дори и тогава, когато се намира вън от своето физическо тяло. Такива способности дава свръхсетивното познание и по-нататък в тази книга ще говорим за средствата, чрез които те могат да бъдат постигнати. Смъртта също настъпва не по друг начин, а като промяна в съотношенията на съставните части, образуващи човешкото същество.
към текста >>
Първият
ще обърне внимание на това, че унаследените заложби не могат да се групират от само себе си в съответната личност, както и металните части на един часовник не могат сами да се сглобят и да образуват часовника.
Който подкрепя второто становище едва ли ще пропусне от вниманието си подобни факти; обаче за него те няма да имат тази доказателствена стойност, каквато имат за този, който в своите обяснения се придържа единствено към процесите в сетивния свят.
Първият ще обърне внимание на това, че унаследените заложби не могат да се групират от само себе си в съответната личност, както и металните части на един часовник не могат сами да се сглобят и да образуват часовника.
А когато му се възрази, че съвместното влияние на родителите би могло да бъде поставено на мястото на часовникаря, той ще отговори: Погледнете без всякакво предубеждение тази съвършено нова цялост, която се проявява в детската личност; тя не може да дойде от родителите, просто защо то у тях тя не съществува.
към текста >>
47.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
В този момент приключва и
първият
период от Земното развитие.
И така, развитието на Земята се разделя на две части. През първия период самата Земя се появява като превъплъщение на предишното планетарно състояние. Това повторение обаче поради междувременно настъпилия чисто духовен период се намира на по-висока степен от предишното въплъщение. Така Земята носи в себе си зародишите на човешките предшественици от предишната планета. Първоначално тези зародиши се развиват до онази висота, до която бяха стигнали по-рано.
В този момент приключва и първият период от Земното развитие.
Но сега, поради своята по-напреднала степен от развитието си, Земята довежда зародишите до една още по-висока точка, а именно до приемането на „Аза". Вторият период от земното развитие е разгръщането на Аза във физическото, жизненото и астралното тяло.
към текста >>
С това е даден
първият
зародиш на „Човекът-Дух" (Атма), една степен, която човек ще развие едва в далечното бъдеще.
При днешните условия такова съзнание имат минералите. То довежда вътрешната им природа в съзвучие с външния физически свят. На Сатурн регулатори на това съзвучие са „Духовете на Волята". По този начин човекът се явява като един отпечатък от самия Сатурнов живот. Ако от едната страна имаме величието на Сатурновия живот, от другата страна имаме само загатването за човека.
С това е даден първият зародиш на „Човекът-Дух" (Атма), една степен, която човек ще развие едва в далечното бъдеще.
В дълбините на Сатурн свръх-сетивното изследване открива тази смътна човешка воля в определени действия, които могат да бъдат сравнени с „миризмите". А навън в небесното пространство същото явление наподобява една „личност", която не се ръководи от вътрешния Аз, а се регулира отвън като машина. Регулаторите са „Духовете на Волята".
към текста >>
Наистина, онзи
Учител
, който беше духовен последовател на Христовия Посветен, не изнасяше пред другите това, което можеше да разкрие самият Христов Посветен.
Древните индийски книги на мъдростта (Ведите) далеч не дават представа за първичната сила на висшата мъдрост, с която разполагаха древните Учители; днес те съдържат само слаб и далечен отзвук. Само ретроспективно обърнатият свръхсетивен поглед може да различи неписаната мъдрост, която се крие зад писаната. Една характерна черта за тази прамъдрост е хармоничното съзвучие между различните оракули на Атлантската епоха. Защото всеки един от великите Учители можеше да разкрие част от оракулските тайни. От различни те лица на мъдростта се получаваше съвършена хармония, защото зад всички тях стоеше най-дълбоката мъдрост на Христовото Посвещение.
Наистина, онзи Учител, който беше духовен последовател на Христовия Посветен, не изнасяше пред другите това, което можеше да разкрие самият Христов Посветен.
Последният оставаше зад кулисите на развитието. На първо време той не можеше да предаде своята отговорност на нито един следатлантец. Христовият Посветен се различаваше от него по това, че можеше да преработи в човешки представи всичко, което виждаше от Христовата тайна, докато индийският Христов Посветен можеше да представи тази тайна само като отражение в символи и знаци. Защото неговият начин на мислене, основан на представите, не можеше да се добере до тази тайна.
към текста >>
От онзи момент на своя живот, когато астралното тяло на Христос Исус имате в себе си всичко, което намесата на Луцифер можеше да прикрие, Христос стана
Учител
на човечеството.
От онзи момент на своя живот, когато астралното тяло на Христос Исус имате в себе си всичко, което намесата на Луцифер можеше да прикрие, Христос стана Учител на човечеството.
От този момент в човешкото земно развитие беше вложена възможността човек да се открие за онази мъдрост, чрез която той постепенно ще постигне физическата цел на Земята. В мига, когато стана събитието на Голгота, в човечеството беше вложена и другата възможност, чрез която влиянието на Ариман ще може да бъде преобразявало за постигане на доброто. Сега вече, напускайки живота и минавайки през Портата на смъртта, човек може да взема със себе си това, което го избавя от изолацията в духовния свят. Събитието от Палестина стои не само в центъра на човешкото физическо развитие, но и в центъра на останалите светове, към които принадлежи човекът. И когато се извърши „Мистерията на Голгота" и бе понесена „смъртта на кръста", Христос озари най-напред онзи свят, в който пребивават душите след смъртта, за да сломи именно там силата на Ариман.
към текста >>
48.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
И човек чувствува как
първият
постига известна самостоятелност спрямо втория; както например човешкото тяло има известна самостоятелност спрямо първия Аз.
Онова, в което той досега беше затворен, се превръща в нещо, спрямо което човек се усеща в известен смисъл противопоставен. В определени периоди от време той се чувствува извън това, което иначе смяташе за своя собствена същност, за свой „Аз". Сега нещата изглеждат така, сякаш човек живее в два „Аза" без ни най-малко да губи своето само обладание. Единият е този, когото той е познавал досега. Другият стои над първия като едно новородено същество.
И човек чувствува как първият постига известна самостоятелност спрямо втория; както например човешкото тяло има известна самостоятелност спрямо първия Аз.
Това изживяване e от огромно значение. Защото благодарение на него човек знае какво означава да живее в онзи свят, към който той се стреми чрез обучението.
към текста >>
Когато от своя обикновен Аз човек извлича един по-висш Аз,
първият
става в известен смисъл самостоятелен.
Те трябва да бъдат насочвани от мисленето. Азът е този, който прилага законите на мисленето и чрез тях внася ред в света на представите и мислите. По същия начин стоят нещата и с желанията, инстинктите, влеченията, страстите. Етичните принципи стават господари на тези душевни сили. А чрез нравственото съждение, Азът става господар на душата в тази област.
Когато от своя обикновен Аз човек извлича един по-висш Аз, първият става в известен смисъл самостоятелен.
От него се отнема толкова жизнена сила, колкото се влага в израстването на по-висшия Аз.
към текста >>
В условията на физическия свят, животът е най-големият
учител
на човешкия Аз, що се отнася до неговото възпитание в дух на яснота и обективност.
В духовното обучение, за човешкото мислене преди всичко са необходими яснота и обективност.
В условията на физическия свят, животът е най-големият учител на човешкия Аз, що се отнася до неговото възпитание в дух на яснота и обективност.
Душата би могла да остави мислите си да бродят произволно насам-натам, но ако не иска да влезе в конфликт с живота, тя трябва по възможно най-бърз начин да се съобрази с неговите корекции. Душата трябва да мисли в съответствие с динамичните процеси на живота. Ако човек отклони вниманието си от физическия сетивен свят, той се лишава и от принудителната му корекция. И ако в този случай неговото мислене не е в състояние да се превърне в свой собствен коректор, тогава човек е застрашен от грешки и заблуждения.
към текста >>
Първият
чувствува, че стои вън от розата, онзи обаче, който е отдаден на освободеното от сетивни впечатления мислене, чувствува нахлуващия субстанциален свят именно вътре в себе си, той се чувствува едно цяло с него.
И тогава той си казва: В мен има нещо, което изгражда някакъв мисловен организъм и аз съм едно цяло с това „нещо". Така, отдавайки се на свободно от сетивни впечатления мислене, човек усеща, че в нашия вътрешен живот действително се влива нещо субстанциално, както и свойствата на физическите предмети се вливат в нас в акта на сетивното възприятие. Там навън в пространството така разсъждава наблюдателят на сетивния свят цъфти една роза; тя ми е близка, защото ми се открива чрез своите цветове и аромати. По същия начин, ако човек е напълно непредубеден и в него работи свободното от сетивни впечатления мислене, той може да заяви: сега в мен се влива нещо субстанциално, нещо, което свързва в мен една мисъл с друга, нещо което образува един мисловен организъм. Съществува обаче разлика в усещанията на този, който застава като наблюдател в сетивния свят, и усещанията на окултния ученик, практикуващ свободното от сетивни впечатления мислене.
Първият чувствува, че стои вън от розата, онзи обаче, който е отдаден на освободеното от сетивни впечатления мислене, чувствува нахлуващия субстанциален свят именно вътре в себе си, той се чувствува едно цяло с него.
Ако човек повече или по-малко съзнателно признава за действително само това, което застава срещу него като външен предмет, той, без съмнение, няма да стигне до усещането: Това, което е действително за себе си, може да се прояви също и за мен така, сякаш съм съединен с него в едно цяло. За да вижда човек правилно в това отношение, той трябва да стигне до следното вътрешно изживяване. Трябва да се научи да прави разлика между мисловните асоциации, които възникват чрез неговата собствена воля, и онези, които изживява в себе си, след като наложи мълчание на своята воля. В последния случай той може да заяви: Аз оставам напълно спокоен; не ръководя моите мисловни асоциации; отдавам се на това, което „мисли в мен". Сега вече напълно оправдано е той да каже: в мен действува нещо субстанциално, нещо само по себе си действително, както е оправдано, от друга страна, да чуем: Върху мен действува розата, защото виждам определен червен цвят и усещам определен аромат.
към текста >>
И сега, когато човешката душа се издига в душевно-духовния свят,
първият
образ, който трябва да застане пред нея, е имен но образът на Аза и всичко свързано с него.
Азът действува като притегателен център за всичко, което принадлежи към човека. Всички негови наклонности, симпатии, антипатии, страсти, мнения и т.н. се групират около Аза. В същото време Азът е и притегателният център за това, което наричаме човешка Карма. Ако бихме погледнали директно в този Аз, бихме забелязали, че определен вид съдби трябва да се изпълнят още сега или в следващите прераждания, в зависимост от това как е живял съответният човек в миналите прераждания и какви качества е изградил във всяко от тях.
И сега, когато човешката душа се издига в душевно-духовния свят, първият образ, който трябва да застане пред нея, е имен но образът на Аза и всичко свързано с него.
Според един окултен закон, първото впечатление от духовния свят е тъкмо този двойник на човека. Лесно можем да разберем закона, стоящ в основата на споменатия факт, ако размислим върху следното. В сетивно- физическия живот човек възприема себе си само доколкото има съответните вътрешни опитности в своите мисли, чувства и воля. Тези възприятия обаче са вътрешни; те не застават пред човека, както застават минералите, растенията и животните. Благодарение на вътрешните изживявания, човек опознава само част от себе си.
към текста >>
49.
ЗА ПОСТИГАНЕТО НА СВРЪХСЕТИВНИ ПОЗНАНИЯ
GA_13 Въведение в Тайната наука
Но би било съвсем погрешно да смятаме, че
първият
път няма нищо общо с усъвършенствуването на чувствата.
Подробно описаният в тази книга път за постигане на свръхсетивно познание може да бъде наречен също и „пряк път на познанието". Наред с него има и такъв, който може да бъде означен като „път на чувството".
Но би било съвсем погрешно да смятаме, че първият път няма нищо общо с усъвършенствуването на чувствата.
Напротив, той води към възможно най-голямото задълбочаване на чувствения живот. Но „пътят на чувството" се обръща непосредствено към чувствата и всред тях търси начини за издигане до познанието. Той се основава на това, че едно чувство ако човешката душа му се отдаде напълно за определено време може да се превърне в познание, в образно виждане. Ако например душата се изпълни седмици наред,месеци или по-дълго време с чувството на смирение, съдържанието на това чувство се превръща в един вид възприятие. Задълбоченото и постоянно укрепване на определени чувства, също може да се окаже един от пътищата към свръхсетивните светове.
към текста >>
50.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Отпърво думите на нашия
Учител
,
Отпърво думите на нашия Учител,
към текста >>
51.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Учител
, който разбере,
Учител, който разбере,
към текста >>
52.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
В борба последваха Великия
учител
В борба последваха Великия учител
към текста >>
Придържам се към думите на нашия
Учител
:
Придържам се към думите на нашия Учител:
към текста >>
53.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
От нашия
Учител
ние знаем
От нашия Учител ние знаем
към текста >>
Предупреди ни също нашият
Учител
:
Предупреди ни също нашият Учител:
към текста >>
54.
ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА. Душевни процеси в сценични картини
GA_14 Четири мистерийни драми
1. Бенедикт, Водач на Слънчевия храм и
учител
на няколко човека, които се явяват в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“.
1. Бенедикт, Водач на Слънчевия храм и учител на няколко човека, които се явяват в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“.
(Слънчевият храм се споменава само в „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ и в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“.)
към текста >>
55.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
довели го до висшия
учител
.
довели го до висшия учител.
към текста >>
56.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Наричаш свой
учител
Бенедикт.
Наричаш свой учител Бенедикт.
към текста >>
57.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Така духовният
учител
внася
Така духовният учител внася
към текста >>
58.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
правдив
учител
, като му показа
правдив учител, като му показа
към текста >>
пред неговия взор един
учител
.
пред неговия взор един учител.
към текста >>
научен от духовния
учител
,
научен от духовния учител,
към текста >>
59.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
комуто
първият
да е носител
комуто първият да е носител
към текста >>
60.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
на техния
учител
.
на техния учител.
към текста >>
61.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Чрез тях като
учител
пак откри ме.
Чрез тях като учител пак откри ме.
към текста >>
62.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Учител
стана ми кошмарът; той
Учител стана ми кошмарът; той
към текста >>
63.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_14 Четири мистерийни драми
Частен
учител
във Виена.
1884 - 1890 г.
Частен учител във Виена.
към текста >>
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря
първият
Гьотеанум. Р.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25).
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
64.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Такъв
Учител
би разсъждавал по следния начин: „Когато бях дете, аз се развивах чрез силите, които действуваха в мен от духовия свят.
Такъв Учител би разсъждавал по следния начин: „Когато бях дете, аз се развивах чрез силите, които действуваха в мен от духовия свят.
Най-доброто, което сега мога да направя, също се дължи на висшите светове и аз не бива да го приемам като плод на моето съзнание." Да, подобен човек може да си каже още: „Нещо демонично, нещо като демон но „демон" в смисъла на една добра духовна сила действува чрез мен от духовния свят върху учениците." Подобно усещане е имал и Сократ, за когото Платон разказва, че той говорел за своя „демон" като за нещо, което го ръководи и направлява. Много опити са правени да се обясни Сократовия „демон". Обаче демонът може да бъде обяснен само ако знаем, че Сократ можеше да усеща нещо подобно на това, което вече описахме. И тогава ще разберем също, че през трите или четирите века, когато Сократовият принцип действуваше в Гърция, чрез Сократ там проникна едно настроение, което можа да послужи като подготовка за едно друго велико събитие. Настроението, че човекът все още не е това, което ще стане, когато изцяло бъде проникнат от висшите духовни сили, това настроение продължи да съществува и по-нататък.
към текста >>
65.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
", те биха отговорили: „Ако трябва да говоря за моя истински
Учител
, аз не мога да посочвам този или онзи човек и да кажа; този или онзи е моя
Учител
; ако искам да посоча моя
Учител
, аз трябва първо да се пренеса в състояние на ясновидство „а от Духовната Наука знаем, че в древността това е било относително по-лесно, отколкото днес и тогава откривам моя истински вдъхновител, моя истински
Учител
.
Египтяните наричали своя пръв водач във физическия свят с името „Менес" и той бил признат за водач, стоящ близо до човека. А това означава: ръководителите на египетския народ се позовавали на факта, че по-рано, както е описано в гръцките хроники, самите Богове са насочвали и ръководели народа. В тези дневни предания ние винаги трябва да търсим точния смисъл. Какво са имали предвид египтяните, казвайки: „Богове бяха за нас царете, Богове бяха и нашите големи Учители." Този, който би дал такъв отговор на питащия грък, е разбирал, че ако се пренесем в древен Египет и попитаме онези, които са стигнали до мъдростта на висшите светове: „Кои са всъщност вашите Учители?
", те биха отговорили: „Ако трябва да говоря за моя истински Учител, аз не мога да посочвам този или онзи човек и да кажа; този или онзи е моя Учител; ако искам да посоча моя Учител, аз трябва първо да се пренеса в състояние на ясновидство „а от Духовната Наука знаем, че в древността това е било относително по-лесно, отколкото днес и тогава откривам моя истински вдъхновител, моя истински Учител.
Той се приближава към мен само когато е отворен моя духовен взор." Защото в древен Египет от духовните светове се спускали към човека такива Същества, които не са имали въплъщения в човешко физическо тяло. В далечните времена на Египет чрез физическите човеци са господствали и получавали именно Боговете; а под „Богове" египтяните разбирали онези Същества, които предхождат човек в неговото развитие.
към текста >>
Следователно, когато още в древен Египет човек независимо дали като
Учител
или цар заставал пред своя духовен водач, той знаел: заповедта, която той дава, мъдростта, която произнася, са непосредствено верни; те не могат да бъдат погрешни.
Същества не образуват мисли във времето, а веднага като от само себе си удавят проблясването на отправената към тях мъдрост. В този смисъл те не могат да мислят грешно, както това се случва с хората. Протичането на техните мисли става под формата на една непосредствена инспирация. Ето защо онези личности, които можеха да влизат във връзка с тези свръхчовешки или ангелски Същества, стигаха до съзнанието, че са изправени пред една сигурна, безпогрешна мъдрост.
Следователно, когато още в древен Египет човек независимо дали като Учител или цар заставал пред своя духовен водач, той знаел: заповедта, която той дава, мъдростта, която произнася, са непосредствено верни; те не могат да бъдат погрешни.
Това са усещали после и онези, на които са били предавани тези мисли.
към текста >>
В Ориента наричат Манас човека като мислещо същество, а Ману е
първият
представител на мислещото човечество.
В Ориента наричат Манас човека като мислещо същество, а Ману е първият представител на мислещото човечество.
А гръцките народи нарекоха Минос първия строител на човешкия мисловен принцип и с Минос е свързана легендата за лабиринта, защото хората чувствуваха, че от неговото време насам постепенно те са преминали от непосредственото божествено ръководство към друг вид ръководство, при което „Азът" изживява по нов начин влиянията на висшия духовен свят.
към текста >>
И когато в митовете и легендите на древните народи се описва, че тук или там е живял един или друг велик
Учител
, който е основал дадена култура, за такава индивидуалност не може да се твърди: тук имаме въплъщение на едно луциферическо Същество, което носи в себе си нещо зло; всъщност чрез тези Същества в човешката култура били внасяни изключително благотворни импулси.
Докато истинските дхианически или Ангелски Същества, великите вдъхновители на човека, на които се позоваваха египтяните, не можеха да се явят в човешки тела, а показваха своите откровения чрез човеците, то Съществата, които са между човека и Ангелите бяха способни още през далечното минало да се въплъщават в човешки тела. Ето защо в Лемурийската и Атлантската епоха по Земята са ходили не само обикновени човешки същества, които по пътя на своите реинкарнации трябваше да стигнат до това, което отговаря на идеала на човечеството, но между хората от тези епохи имало и такива, които само външно наподобявали човека. Те имали човешко тяло, защото външната форма на един човек от плът зависи от земните условия. С други думи, през тези древни епохи между човеците се намирали и такива същества, които принадлежали към най-низшата категория луциферически индивидуалности. Освен Ангелските Същества, които действуват върху човешката култура чрез човеците, на различни места са се инкарнирали такива луциферически Същества, които основават различните човешки култури.
И когато в митовете и легендите на древните народи се описва, че тук или там е живял един или друг велик Учител, който е основал дадена култура, за такава индивидуалност не може да се твърди: тук имаме въплъщение на едно луциферическо Същество, което носи в себе си нещо зло; всъщност чрез тези Същества в човешката култура били внасяни изключително благотворни импулси.
От Духовната Наука знаем, че в древните епохи, а именно през Атлантската епоха е съществувал един вид човешки праезик, един вид говор, който бил еднакъв по цялата Земя, защото през онези времена говорът бил нещо, което идва от вътрешността на душата в много по-голяма степен, отколкото днес. Това може да се види от следното. През Атлантската епоха хората чувствували всички външни впечатления така, че душата, която би искала да изрази тези впечатления чрез един звук, усещала вътрешния подтик към образуване на съгласни. Следователно това, което съществувало в пространството е давало подтика да бъде подражавано чрез съгласните звуци. Шумът на вятъра, шумът на вълните, подслоняването в един дом, всичко това човек усещал и изразявал с помощта на съгласните.
към текста >>
66.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
„Сега, Господи, освободи с мир роба си, защото видях моя
учител
!
„Сега, Господи, освободи с мир роба си, защото видях моя учител!
" Онова, което той някога не можа да види в Индия, вижда сега в астралното тяло на детето Исус, за което ни разказва Евангелието на Лука. Той вижда Бодисатва, но вече издигнат в степента Буда.
към текста >>
67.
ПЕТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Дори ако даден човек следва стъпка по стъпка указанията на един духовен
учител
, ще забележи рано или късно, че е изоставен от него.
Не става дума, че всяко развитие в посока на ясновидство е съпроводено с тази ужасна самотност; и все пак онзи, който чрез собствени сили съзнателно укрепва душата си, ще стигне до този момент.
Дори ако даден човек следва стъпка по стъпка указанията на един духовен учител, ще забележи рано или късно, че е изоставен от него.
Учителят го напуска и сега той потъва в една неимоверна самотност всред етерния свят. Едва по-късно той разбира колко мъдро е постъпил учителят, оставяйки го да разчита единствено на себе си, след като пръв е доловил необходимостта от подобна самостоятелност.
към текста >>
68.
ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Първият
том на книгата ще представи философското развитие до средата 19-тото столетие; вторият ще проследи това развитие до настоящия момент и ще покаже накрая, как досегашното философско развитие насочва душата към изгледи за един развиващ се познавателен живот, чрез който душата може да развие от своето себесъзнание един образ на света, в който човек може да си представи собствената истинска същност на душата същевременно с образа на природата, който новото развитие е донесъл.
Срещу него застава образът на природата, който не иска да приеме нищо от това себе съзнание. И себесъзнателната душа стои пред този образ на природата с чувството: Как мога да стигна аз до един образ на света, в който вътрешният свят с неговата истинска същност и природата същевременно да бъдат сигурно закотвени? Импулсът, който произхожда от тези въпроси, владее повече или по-малко съзнателно за философите философското развитие от началото на 4-тата епоха насам. И той е меродавен импулс във философския живот на нашата съвременност. В тази книга ще бъдат охарактеризирани отделните факти, които разкриват царуването на този импулс.
Първият том на книгата ще представи философското развитие до средата 19-тото столетие; вторият ще проследи това развитие до настоящия момент и ще покаже накрая, как досегашното философско развитие насочва душата към изгледи за един развиващ се познавателен живот, чрез който душата може да развие от своето себесъзнание един образ на света, в който човек може да си представи собствената истинска същност на душата същевременно с образа на природата, който новото развитие е донесъл.
към текста >>
69.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Обаче грешка би било да се вярва, че той както и Ферекид, който в древността се счита за негов
учител
е стигнал до нея разсъждавайки логически, че горепосоченият път, който човешката душа трябва да извърви до своя произход, може да бъди постигнат само чрез повтарящи се земни съществувания.
Тази идея съществува у Питагор.
Обаче грешка би било да се вярва, че той както и Ферекид, който в древността се счита за негов учител е стигнал до нея разсъждавайки логически, че горепосоченият път, който човешката душа трябва да извърви до своя произход, може да бъди постигнат само чрез повтарящи се земни съществувания.
Да припишем едно такова умствено мислене на Питагор, това би означавало да го познаваме погрешно. Разказва се за неговите обширни пътувания. За това, че се е срещал с мъдреци, които са съхранявали предания на най-древни човешки разбирания. Който наблюдава, какво е получено по предание от най-древни човешки представи, може да стигне до възгледа, че идеята за повтарящите се земни съществувания е била широко разпространена в древни времена. Питагор се е свързал с първичните учения на човечеството.
към текста >>
живеещ като
учител
в Атина; Зенон от Елея/ чийто разцвет е около 500 г.
За историческото описание след изброените мислители идват: Ксенофан от Колофон /роден през 570 г. пр.Хр. /; душевно сроден с него, макар и по-млад: Парменид /около 400 г. пр.Хр.
живеещ като учител в Атина; Зенон от Елея/ чийто разцвет е около 500 г.
пр.Хр./; Мелисос от Самос /който е живял около 450 г. пр.Хр./.
към текста >>
пр.Хр./ отбелязва наред със своя
учител
връхната точка на гръцкото мислене.
Ученикът на Платон, Аристотел /роден в 384 г. пр.Хр. в Стагира, Тракия, починал в 321 г.
пр.Хр./ отбелязва наред със своя учител връхната точка на гръцкото мислене.
При него вече е извършено вживяването на мисълта в светогледа и е стигнало до покой. Мисълта поема своето законно владение, за да разбере от себе си същността и процесите на света. Платон още прилага своето мислене за това, за да постави мисълта в нейната власт и да я доведе до света на идеите. При Аристотел този пласт е станала нещо самопонятно. По-нататък се касае за това, тя да бъде затвърдена навсякъде над областта на познанието.
към текста >>
70.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Този последният става за него
учител
в живота на мислите.
Тома Аквински се запознава напълно със светогледа на Аристотел.
Този последният става за него учител в живота на мислите.
С това Тома Аквински е една от най-изпъкващите, но все пак една от многобройните личности на Средновековието, които изграждат собственото си мисловно настроение върху това на Аристотел. Аристотел става за столетия учител на онези, които знаят, как Данте изразява почитта си към Аристотел в Средновековието. Тома Аквински се стреми да разбере по аристотелски начин това, което е човешки разбираемо. Така за него светогледът на Аристотел става ръководител до онази граница, до която човешкият душевен живот може да стигне със своите собствени сили; отвъд тази граница се намира онова, до което в смисъла на Тома гръцкият светоглед не можа да стигне. Следователно за Тома Аквински човешкото мислене се нуждае от една друга светлина, от която то може да бъде осветлено.
към текста >>
Аристотел става за столетия
учител
на онези, които знаят, как Данте изразява почитта си към Аристотел в Средновековието.
Тома Аквински се запознава напълно със светогледа на Аристотел. Този последният става за него учител в живота на мислите. С това Тома Аквински е една от най-изпъкващите, но все пак една от многобройните личности на Средновековието, които изграждат собственото си мисловно настроение върху това на Аристотел.
Аристотел става за столетия учител на онези, които знаят, как Данте изразява почитта си към Аристотел в Средновековието.
Тома Аквински се стреми да разбере по аристотелски начин това, което е човешки разбираемо. Така за него светогледът на Аристотел става ръководител до онази граница, до която човешкият душевен живот може да стигне със своите собствени сили; отвъд тази граница се намира онова, до което в смисъла на Тома гръцкият светоглед не можа да стигне. Следователно за Тома Аквински човешкото мислене се нуждае от една друга светлина, от която то може да бъде осветлено. Той намира тази светлина в откровението. Както и да са заставали следващите мислители спрямо откровението: Те не можаха вече да приемат по гръцки начин мислителния живот.
към текста >>
71.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
За вещта, за света, за Бога аз вярвах, че зная почти толкова много, колкото самия
учител
, и на много места ми се струваше, че работата не върви".
Спиноза действително предприе да си служи със собствения ум, но при това той беше стигнал до познания съвършено различни от тези на германските просветители. Неговото влияние трябваше да бъде толкова по-значително, колкото по-голяма убедително сила имаха неговите заключения изградени по математически начин, докато светогледното направление на Лайбниц, действаше върху духовете на епохата по начина, както то бе "развито по-нататък" от Волф. Как това мислително направление действащо чрез представите на Волф въздействаше на по-дълбоките духове, за това можем да добием една представа от Гьотевото съчинение "Поезия и Истина". Там той разказва за впечатлението, което са му направили лекциите на професор Винклер, които той е изнасял в духа на Волф в Лайпциг: "Моите лекции аз посещавах отначало усърдно и вярно; но философията не искаше да ме осветли. В логиката ми се случваше по един чудесен начин така, че трябваше да разкъсам едни от други, да разединя и един вид да разруша онези духовни операции, които от младини извършвах с най-голямо удобство, за да разбера тяхната правилна употреба.
За вещта, за света, за Бога аз вярвах, че зная почти толкова много, колкото самия учител, и на много места ми се струваше, че работата не върви".
Напротив за своите занимания със съчиненията на Спиноза поетът ни разказва: "Аз се отдадох на това четене и вярвах, гледайки самия себе си, че никога не съм виждал света така ясно". Обаче само малцина можеха да се отдадат така безпристрастно на Спинозовия начин на мислене както Гьоте. При голяма част този начин на мислене трябваше да произведе едно раздвоение в схващането на света. Един представител за тези последните е Гьотевият приятел Фр. Х. Якоби.
към текста >>
В това схващане на становището на Гьоте спрямо Кант не трябва също да ни заблуди, че
първият
е изказал някои благоприятни съждения върху кьонигсберския философ.
Това е противоположният полюс на Кантовия светоглед. При Кант природата е изцяло в човешкия дух; при Гьоте човешкият дух е изцяло в природата, защото самата природа е дух. Само съобразно с това разбиране за нас става понятно, когато Гьоте разказва в своята студия "Въздействие на по-новата философия": "Кантовата Критика на чистия разум... лежеше вън от моя кръг. Аз присъствах въпреки това на някой разговор върху тази книга и с известно внимание можах да забележа, че стария главен въпрос се възобновява, а именно, колко много допринася за нашето духовно съществуване нашето себе и колко много външният свят? Аз никога не съм разделял двете и когато философствах по мой начин върху нещата, аз вършех това с несъзнателна наивност и действително вярвах, че виждам пред очите си моите мнения".
В това схващане на становището на Гьоте спрямо Кант не трябва също да ни заблуди, че първият е изказал някои благоприятни съждения върху кьонигсберския философ.
Защото на него самия тази противоположност би му станала напълно ясна само тогава, когато той би се задълбочил в едно по-точно изследване на Кант. Но той не е сторил това. В горецитираната студия той казва: "Входът беше този, който ми хареса; аз не можах да се осмеля да навляза в лабиринта; за това ми пречеше ту поетическата дарба, ту човешкият ум и аз никъде не се чувствах подобрен". Обаче веднъж той рязко е изказал противоположността в една бележка, която бе публикувана едва от Ваймарското Гьотево издание от неговото наследство /Ваймарско издание, раздел 2. Том ХІ, стр.
към текста >>
Тъй като той е свободен от задължението на словесния
учител
, да се приспособява към възприемчивостта на другите, той също няма извинението на този последния за себе си.
Той прониква в най-вътрешните глъбини на предмета и властва в царството на понятията с едно безпристрастие, което издава, че той не само живее в тази невидима страна, а и властва". Най-изпъкващата черта в личността на Фихте е големият, сериозен стил в неговото схващане на живота. Той на всичко поставя най-високите мащаби. Рисува например професията на писателя: "Идеята трябва сама да говори, не писателят. Всеки произвол на този последния, цялата негова индивидуалност, неговото собствено естество и изкуство трябва да е умряло в неговия начин на говорене, за да живее само естеството и изкуството на неговата идея, най-висшият живот, който тя може да добие в този говор и в тази епоха.
Тъй като той е свободен от задължението на словесния учител, да се приспособява към възприемчивостта на другите, той също няма извинението на този последния за себе си.
Той няма предвид никакъв поставен читател, а изгражда своя читател и му дава закона, какъвто този закон трябва да бъде". "Обаче в себе си произведението на писателя трябва да бъде едно произведение на вечността. Възможно в бъдещите епохи да вземат един по-висок полет в науката, която той е вложил в своето произведение; той е вложил в своите произведения не само науката, а целия определен характер на епохата по отношението на науката и своето произведение и този характер задържа неговия интерес, докато съществуват хора в света. Неговата буква говори независимо от променливостта във всички епохи на всички хора, които могат да оживят тази буква и одушевени, повдигнати, облагородени до края на дните". Така говори един мъж, който има съзнание за своята професия, за своето призвание като духовен ръководител на своята епоха, когото в предговора към своето Наукоучение каза: Важна не е моята личност, а истината, защото "аз съм един свещенослужител на истината".
към текста >>
72.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Чрез своя научен подход
първият
търси да приведе разнообразието на природните явления до едно единство; той обяснява едно явление от другото; той се стреми към ред, към органически обзор на цялото, което се предлага на неговите сетива като едно неподредено множество.
Чрез своя научен подход първият търси да приведе разнообразието на природните явления до едно единство; той обяснява едно явление от другото; той се стреми към ред, към органически обзор на цялото, което се предлага на неговите сетива като едно неподредено множество.
Хегел търси в резултатите на природоизследователя ред и хармоничен обзор.
към текста >>
Това, което
първият
е добил от своето съзерцание на природата и на духа, последният го изказва и ясното, чисто, живо в себесъзнанието мислене.
Така духът е произлязъл от природата. Целта на природата е да убие самата себе си и да придобие своите кори на непосредственото, сетивно, да изгори себе си като феникс, за да се роди подмладена като дух от тази външност. Природата се е превърнала в нещо друго, за да познае отново себе си като идея и да се примири със себе си... Именно затова духът е преди природата като нейна цел, тя е произлязла от него". Благодарение на това този светоглед можа да постави човека така висок, защото той прави да бъде осъществено в него това, което стои на основата на целия свят като първична сила, като първично същество; което подготвя неговото осъществяване през цялата редица от степени, но го постига едва в човека. Гьоте и Хегел си съвпадат напълно в тази представа.
Това, което първият е добил от своето съзерцание на природата и на духа, последният го изказва и ясното, чисто, живо в себесъзнанието мислене.
към текста >>
73.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Първият
се опитва да откъсне човека от природния ред на света чрез това, че го разделя на две части, в едно природно същество, което принадлежи на необходимата закономерност както по-нисшите неща, и в едно духовно същество, което е една самостоятелна част на един по-висш духовен свят и има едно съществува не както едно "битейно" същество при Хербарт.
Антон Гютнер, "виенският философ" и намиращият се под негово влияние Мартин Дойтингер се движат с техните светогледни мисли изцяло в рамките на католическо-богословския начин на мислене.
Първият се опитва да откъсне човека от природния ред на света чрез това, че го разделя на две части, в едно природно същество, което принадлежи на необходимата закономерност както по-нисшите неща, и в едно духовно същество, което е една самостоятелна част на един по-висш духовен свят и има едно съществува не както едно "битейно" същество при Хербарт.
Той вярваше, че с това е победил хегелианизма, който вижда в духа само една по-висша степен на природното съществуване, и че може да основе един християнски светоглед. Самата църква не беше на това мнение, защото в Рим книгите на Гютнер бяха поставени на индекса на забранените книги. Дойтингер страстно се бореше против Хегеловото чисто мислене, което, според неговото мнение, не може да погълне пълножизненото битие. За него живата воля е нещо по-висше от чистата мисъл. Живата воля като творческа сила може действително да произведе нещо; а чистата мисъл е безсилна и абстрактна.
към текста >>
74.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Той заема 20 години една служба като гимназиален
учител
в Дестеро /на остров Санта Катарина недалече от бреговете на Бразилия/.
Но в първите стадии на тяхното развитие най-различните живи същества показват такава прилика, че те едва ли могат или не могат никак да бъдат различени едни от други. В 1864 година Фриц Мюлер в един богат на мисли труд "За Дарвин" приведе в органическа връзка и двете неща: Този факт на приликата и спомената идея за произхода. Мюлер беше една от онези великодушни личности, чиито души безусловно се нуждаят от един природосъобразен светоглед, за да дишат духовно. И при своята собствена работа той изпитваше задоволство само тогава, когато по отношение на мотивите можеше да има чувството, че те са необходими като една природна сила. В 1853 година Мюлер се пресели в Бразилия.
Той заема 20 години една служба като гимназиален учител в Дестеро /на остров Санта Катарина недалече от бреговете на Бразилия/.
В 1867 година трябваше да напусне и тази служба. Човекът на новия светоглед трябваше да отстъпи пред реакцията, която беше завладяла неговата учебна институция под влиянието на йезуитите. Ернст Хекел описа в "Йенско списание за естествена наука"/ том ХХХІ, N. F. ХХІV. 1897 г./ живота и дейността на Фриц Мюлер.
към текста >>
75.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Той можа да действа за този идеализъм благодарение на неговия увлекателен дар слово, чрез което правеше дълбоко впечатление, първо като
учител
в Ecole Normal /от 1814 г./, след това в Сорбоната.
Виктор Кузен /1792-1868 г./ предприе няколко пътувания през Германия и по този случай се запозна с ръководните духове на идеалистичната епоха. Най-дълбоко впечатление му направи Хегел и Гьоте. Той донесе техния идеализъм и във Франция.
Той можа да действа за този идеализъм благодарение на неговия увлекателен дар слово, чрез което правеше дълбоко впечатление, първо като учител в Ecole Normal /от 1814 г./, след това в Сорбоната.
Че може да се добие едно задоволяващо светогледно гледище не чрез разглеждане навъншния свят, а чрез това на човешкия дух, това беше приел Кузен от идеалистичния духовен живот и го бе отнесъл във Франция. Той обосноваваше това, което искаше извърши върху самонаблюдението на душата това, което искаше да каже. А от Хегел беше усвоил, че дух, идея, мисъл царуват не само във вътрешността на човека, а също така вън в природата и в напредъка на историческия живот, че разумът съществува в действителността. Той учеше, че в характера на един народ, на една епоха царуват не сляпата случайност и произвола на отделните хора, но че в тях се изразява една необходима мисъл, една действителна идея, даже, че един велик човек се явява в света само като пратеник на една велика идея, за да я осъществи в хода на развитието на историята. Върху неговите френски слушатели, които имаха да разбера несравнимите световноисторически бури в най-новите фази на развитие на своя народ, трябваше да направи дълбоко впечатление да чуят изложена от един блестящ оратор разумността на историческото развитие на основата на велики светогледни мисли.
към текста >>
76.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Голямо значение за малката плодотворност на психическото изследване, което иска да подражава напълно естествената наука, има това, че един такъв сериозен търсител на истината като Франц Брентано и досега не е направил
първият
том на неговата Психология, който се занимаваше с въпроси, които "които могат да бъдат всичко друго, но не едно обезщетение" за най-висшите въпроси на душата, да бъде последван от един втори том, който да разгледа действително най-висшите въпроси.
Хората биха искали истини върху духовния свят, върху съдбата на душата и нейната връзка със света, които да са добити както представите на естествената наука. Един мислител, който черпеше също така основно от философското мислене на миналото, както и се вживяваше в метода на естественонаучното изследване, Франц Брентано, постави за философията изискването: Тя трябва да стигне до нейните резултати по същия начин, както естествената наука. Той се надяваше, че например науката за душата /психологията/ не е необходимо поради това подражаване на методите на естествената наука да се откаже от правото, да добива обяснения върху пълно ценните въпроси на душевния живот". За надеждите на един Платон и Аристотел да добият сигурност относно безсмъртието на нашата най-добра част, законите на асоцията на представите, на развитието на убеждения и мнения и на възникването в развитието на удоволствие и любов биха могли да бъдат напротив всичко друго, но не едно истинско обезщетение... И ако действително "новият естественонаучен начин на мислене" би говорил за изключване на въпроса за безсмъртието, тогава това изключване би могло да се нарече нещо извънредно забележително за психологията". Това казва Брентано в своята "Психология от емпирическа гледна точка" в 1874 година /стр. 20/.
Голямо значение за малката плодотворност на психическото изследване, което иска да подражава напълно естествената наука, има това, че един такъв сериозен търсител на истината като Франц Брентано и досега не е направил първият том на неговата Психология, който се занимаваше с въпроси, които "които могат да бъдат всичко друго, но не едно обезщетение" за най-висшите въпроси на душата, да бъде последван от един втори том, който да разгледа действително най-висшите въпроси.
На мислителите им липсва еластичността, която действително би могла да отговори на изискванията на новото време. Гръцката мисъл овладяваща образа на природата и образа на душевния живот, като и двата образа се съединяваха в една обща картина. В следващото време животът на мислите се разви самостоятелно в дълбочините на душевния живот, отделяйки се от природата; новата естествена наука достави един образ на природата. Спрямо този образ на природата се роди необходимостта да бъде намерен един образ на душевния живот в себесъзнателния Аз който да се окаже достатъчно сигурен, за да може заедно с образа на природата да съществува в един общ образ на света. За целта е необходимо да се намери в самата душа една опорна точка на сигурността, която да носи така сигурно, както резултатите на естественонаучното изследване.
към текста >>
77.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
"Мъченикът, който тук жертва своя живот заради своето научно убеждение, нататък заради своята вяра в Бога, няма в мисълта си също нищо друго освен своето щастие;
първият
го намира във верността към своето убеждение, вторият го търси в един по-добър свят.
За всички останали същества се грижи природата; човека тя надарява с желания, за задоволяването на които тя го оставя сам да се грижи. Той носи в себе си подтика, да изгради своето съществуване съобразно с неговите желания. Този подтик е подтикът към щастието. "Този подтик е чужд на животното; то познава само инстинкта за самосъхранение, а да бъде този инстинкт повдигнат до подтик към щастието, това е основното условие на човешкото себесъзнание". Стремежът към щастие лежи на основата на всяка деятелност.
"Мъченикът, който тук жертва своя живот заради своето научно убеждение, нататък заради своята вяра в Бога, няма в мисълта си също нищо друго освен своето щастие; първият го намира във верността към своето убеждение, вторият го търси в един по-добър свят.
Последната цел на всички е щастието, блаженството, и колкото и различен да бъде образът, който индивидът си съставя за него, от най-първобитните времена до най-културните, то е начало за усещащото същество и край за неговото мислене и чувстване".
към текста >>
78.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Първият
е, ако точно по обед, когато Слънцето се намира в най-високата си точка, вие преминете по моето собствено тяло.
отговарят Блуждаещите Светлини. Ние дойдохме на този бряг, защото искахме да отидем при Красивата Лилия. Дали сега бихме могли да намерим някой Лодкар, който да ни върне на другия бряг? И ето че следват забележителните думи: Вие няма да откриете никакъв Лодкар, но дори и да бихте намерили такъв, трябва да сте наясно, че той може да ви превози само до този бряг, но не и до отсрещния. Ако искате да се прехвърлите до другата страна на реката, можете да го сторите само по два начина.
Първият е, ако точно по обед, когато Слънцето се намира в най-високата си точка, вие преминете по моето собствено тяло.
Тук Блуждаещите Светлини възразяват: Да, но през обедните часове ние не обича ме да пътуваме. В такъв случай следва да се възползвате от втората възможност. Надвечер, когато се стъмва, на едно точно определено място вие ще срещнете Големия Великан. Той не притежава никаква сила, обаче когато протегне ръката си и нейната сянка падне върху реката, вие можете да минете по сянката и да се прехвърлите на другия бряг. Сянката има такава подемна сила, че може да издържи всеки човек.
към текста >>
Ние видяхме:
първият
, Златният Цар изобразява мъдростта; вторият, Сребърният Цар изобразява блясъка или красотата; третият, Бронзовият Цар силата или волята.
Ние видяхме: първият, Златният Цар изобразява мъдростта; вторият, Сребърният Цар изобразява блясъка или красотата; третият, Бронзовият Цар силата или волята.
Ние ставаме свидетели на едно символично действие. Тримата Царе дават на Момъка различни дарове. Бронзовият Цар му подава своя меч и изрича загадъчните думи:
към текста >>
79.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
През периода 1884-1890 Рудолф Щайнер е частен
учител
в дома на виенския търговец на вълна Шпехт.
През периода 1884-1890 Рудолф Щайнер е частен учител в дома на виенския търговец на вълна Шпехт.
Рудолф Щайнер много усърдно
към текста >>
80.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
За стопанския сектор постиженията на един
учител
в неговия училищен клас представляват вид стока.
Тези указания могат да се изведат от цялостния стопански живот, защото дори произведените стоки се включват в този цялостен стопански живот. Благодарение на паричното обръщение, стопанският сектор става едно всеобщо цяло. В различните отрасли всеки произвежда за всеки, но само чрез участието си в общия стопански живот. Вътре в стопанския сектор нещата се свеждат най-вече до цените на отделните стоки. В този сектор стоков характер приемат също и постиженията, които иначе се проявяват като духовна или държавническа дейност.
За стопанския сектор постиженията на един учител в неговия училищен клас представляват вид стока.
Индивидуалните способности на учителя се заплащат толкова малко, колкото и работната сила на работника. И в двата случая може да бъде заплатено само това, което се поражда от тях и което за стопанския сектор представлява стока.
към текста >>
81.
Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Някой може да е успешен
учител
само ако се намира в свободна и непосредствена връзка с ученика, на когото преподава.
Развитието на подрастващия човек изисква ръководство от съвършено различен вид мисли и чувства.
Някой може да е успешен учител само ако се намира в свободна и непосредствена връзка с ученика, на когото преподава.
Трябва да се знае, че насоките за учителската работа зависят от познанието за човешката природа, принципите на социалния живот и други подобни неща, а не от регулациите или законите, привнесени отвън. Ако сериозно искаме да реформираме сегашния социален ред в такъв, при който преобладават социалните отношения, не трябва да се страхуваме от поставянето на духовно-културния живот (включително училищата и образователната система) под независим самоконтрол, защото от една такава свободна, независима система в рамките на социалния организъм ще се появят мъже и жени, които с радост и с усърдие ще вземат активно участие в целия социален живот.
към текста >>
82.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Според настоящия план Валдорфското училище ще е основно училище, в което образователните цели и учебен план се базират на живото вникване на всеки отделен
учител
в цялостната природа на човешкото същество – доколкото това е възможно в сегашните условия.
Според настоящия план Валдорфското училище ще е основно училище, в което образователните цели и учебен план се базират на живото вникване на всеки отделен учител в цялостната природа на човешкото същество – доколкото това е възможно в сегашните условия.
Разбира се, децата трябва да са достатъчно напреднали в различните училищни класове, за да удовлетворят наложените от текущите възгледи стандарти. В тази рамка обаче педагогическите идеали и учебен план ще добият форма, която възниква от знанието за човешкото същество и реалния живот.
към текста >>
Този вид усещане трябва да протича в цялото изкуство на образованието; то трябва да оформя учебния план; то трябва да живее в духа, обединяващ ученик и
учител
.
Модерният светоглед, базиран на природния закон, не подхожда към тези факти на човешкото развитие в пълно съзнание. За да ги наблюдаваме с необходимото внимание, трябва да имаме усещане за най-фините манифестации на живота в човешкото същество.
Този вид усещане трябва да протича в цялото изкуство на образованието; то трябва да оформя учебния план; то трябва да живее в духа, обединяващ ученик и учител.
В образоването, това което учителят прави, може да зависи само донякъде от това, което той заема от една обща, абстрактна педагогика: то трябва да е по-скоро новораждащо се всеки момент от живо разбиране за младото човешко същество, което се обучава.
към текста >>
Един
учител
може да изложи основата на преподаването си по такъв начин, че всеки ученик да я усвоява по свой собствен индивидуален начин.
Критика на това твърдение е, че не работи в големи класове. Тази критика е без съмнение обоснована в някакъв ограничен смисъл. Но отвъд тази ограниченост, тази критика единствено показва, че е присъща на мислене, което произхожда от абстрактни образователни норми, защото истинско живото изкуство на образованието, основано на истинно знание за човешкото същество, носи със себе си силата, която пробужда интереса на всеки ученик — така че няма нужда за директна „индивидуална“ работа, за да се запази вниманието му към предмета.
Един учител може да изложи основата на преподаването си по такъв начин, че всеки ученик да я усвоява по свой собствен индивидуален начин.
Това изисква просто, каквото и да прави учителят, то да бъде достатъчно „жизнено“. Ако някой има истинско усещане за човешката природа, развиващото се човешко същество се превръща за него в интензивна, жива загадка, която при самия опит тя да бъде разгадана предизвиква в ученика жив интерес по емпатичен път. Такава емпатия е по-ценна от индивидуалната работа, която може прекалено лесно да осакати собствената инициативност на детето. Може наистина да бъде заявено — отново, в граници — че големите класове, водени от учители, пропити с живота, който идва от истинно знание за човешкото същество, ще постигат по-големи резултати, отколкото малки класове, водени от учители, които се водят от стандартни образователни теории и които нямат шанс да практикуват живот на истинско знание в работата си.
към текста >>
Истинският
учител
, истинският образовател не е някой, който е учил образователната теория като наука за управляване на децата, но е човек, в който педагогът в него е бил събуден от осъзнаването за човешката природа.
Този артистичен елемент и физическите упражнения ще бъдат въведени в удачна комбинация. Ще бъдат развити дейни игри и гимнастика като израз на чувства, извикани от самата природа на музиката и рецитирането. Евритмичното движение — движение с мисъл — ще замени тези движения, основани само на анатомията и физиологията на физическото тяло. Хората ще открият колко голяма сила се спотайва в артистичния начин на обучение за развитието на волята и чувствата. Въпреки това, да учиш или обучаваш по такъв начин и да постигаш ценни резултати, може да бъде постигнато само от учители, които имат достатъчно силна проницателност за човешкото същество, за да разбират ясно връзката между методи, които те използват и свързаните с растежа сили, които проявяват себе си в периодите на живота.
Истинският учител, истинският образовател не е някой, който е учил образователната теория като наука за управляване на децата, но е човек, в който педагогът в него е бил събуден от осъзнаването за човешката природа.
към текста >>
Ако след края на 9-тата година един
учител
започне да избира описания на естествената история от растителното и животинското царство — използвайки ги за разбиране на човешкото и феномена на човешкия живот чрез природните форми и процеси — тогава този
учител
може да помогне за извикването на сили, които в тази възраст се борят да се родят от дълбините на човешката природа.
Ако след края на 9-тата година един учител започне да избира описания на естествената история от растителното и животинското царство — използвайки ги за разбиране на човешкото и феномена на човешкия живот чрез природните форми и процеси — тогава този учител може да помогне за извикването на сили, които в тази възраст се борят да се родят от дълбините на човешката природа.
В последователност е с характера на детското чувство за себе си на тази възраст, да вижда качествата, които природата разделя между разновидни видове от растителното и животинско царство като обединени в едно хармонично цяло — на върха на природния свят, олицетворено в човешкото същество.
към текста >>
83.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Тогава е даден
първият
импулс към познаването на физическото тяло.
Физическото тяло ни препраща тези мисли, които минават през нашето съзнание, но те са само отражения. Онзи, който познава и чувства само отражения, той не познава никаква субстанциална действителност, Мислите на обикновеното съзнание нямат нито сочност, нито сила. Напротив, в момента, когато една активна мисъл влиза в действие чрез имагинацията, има сок, има сила. Това е същата онази сила, която от едно дете, каквото сме били, е направила един възрастен. Този е преходът от обикновената действителност към етерната действителност, преход който се извършва благодарение на усилията, които водят до имагинативното мислене.
Тогава е даден първият импулс към познаването на физическото тяло.
Ние констатираме, че то функционира като един отразяващ апарат и това, което то ни препраща, са мислите. Тогава ние сме вече в състояние да започнем да разглеждаме проблемата на смъртта, нещо, което не е възможно, докато нямаме за нашето физическо тяло съзнанието, което имаме за един предмет. Ако човешкото същество продължава да живее и след смъртта, това не става в едно физическо тяло. И ако през време на земния живот искаме да намерим отговор на проблемата за смъртта, трябва да сме в състояние да разглеждаме физическото тяло, намирайки се вън от него, като един външен предмет, нещо в което то се превръща в момента, когато умираме. Този е стадият, който характеризира първия устрем, който ни води към разрешението на проблема на смъртта.
към текста >>
Тази е разликата между мислещият имагинативно и визионерина: Този последният се потапя по-дълбоко, отколкото обикновено в органическите функции докато
първият
наистина се освобождава от организма, поддържайки напълно обикновените връзки между душата и тялото.
Когато човек стига до степента на познанието, за което говорим, той може да вижда с точност, че душата е активна, че тя използува физическия организъм и се изпълва с образите, които този последният и изпраща. Мислещият имагинативно и инспиративно знае кои са, при състоянието на нормалното съзнание отношенията на душата с тялото и може по този начин да прецени възприятията на имащия привидения. Той знае, че в този последния душата не се е освободила от физическото тяло. Защото поради това, че сам е извършил тази работа, той знае добре как се освобождава душата от тялото, как може да я направи активна. Когато наблюдава визионера, той вижда в него, когато възприема видения, душата е потънала по-дълбоко в тялото отколкото в обикновеното съзнание, когато тя възприема физическия свят.
Тази е разликата между мислещият имагинативно и визионерина: Този последният се потапя по-дълбоко, отколкото обикновено в органическите функции докато първият наистина се освобождава от организма, поддържайки напълно обикновените връзки между душата и тялото.
Ако човек не вижда тази разлика в нейното пълно значение, което е огромно, той ще продължава да смесва Имагинацията, която е активна и се намира под строг контрол наред с обикновеното мислене, с визионерните прояви (привиденията), които стават без никакъв контрол и който не са може би нищо друго освен смущения, засягащи черния дроб и стомаха, смущения чувствани още в обикновения живот и в които визионерът се потопява напълно. Напротив, имагинативно мислещият възприема образи, които нямат нищо общо с неговите физически органи; той насочва по воля своя поглед върху една област на душата, която дотогава беше несъзнателна. Следователно, имагинативното съзнание не ни отдалечава от обикновеното съзнание, за да ни доведе както мнозина мислят, до някакво видение. Тренирането на упражненията, които то изисква са напротив един щит против визионерните прояви, които не могат да се контролират. Те развиват душата в посока противоположна на тази, която визионерът следва; те я освобождават от физическия организъм, правят я способна, наред с него да използва и етерния организъм, издигайки се до вътрешната опитност на действителности, на субстанции.
към текста >>
84.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Пациентът се вижда изправен пред въпроси, които му показват отрицателната страна на неговата професия той е
учител
на което обаче той не може да противопостави нищо положително.
Съобщава, че през време на войната е бил лекуван 5 месеца от нефрит (възпаление на бъбреците) и бил освободен излекуван. Оженил се на 35 години, има 5 здрави деца, 6то е умряло при раждането. На възраст 33 години след духовно пресилване се появява депресия, умореност, апатия. Тези състояния постепенно се засилват. Успоредно с това настъпва едно чувство на безпомощност, на обърканост.
Пациентът се вижда изправен пред въпроси, които му показват отрицателната страна на неговата професия той е учител на което обаче той не може да противопостави нищо положително.
Болестното състояние показва едно астрално тяло, което има много малък афинитет към етерното и физическото тяло и е неподвижно в себе си. Чрез това физическото и етерно то тяло налагат техните собствени свойства. Чувството на неправилно свързаното с астралното тяло етерно тяло създава депресии; неправилното свързване с физическото тяло по ражда умореност и апатия.
към текста >>
Първият
симптом е често уриниране.
На 40 години е било извършено пълно премахване поради един тумор в долната част на тялото. Пациентката съобщава по-нататък, че от 35та година насам на всеки 3 до 4 седмици имала мигреноподобни глъвоболия, които на в 46 година са се засилили до една траеща 3 дни и свързана с изгубване на съзнание болест на главата. Това, което установи в настоящето духовно-научното изследване е: обща слабост на азовия организъм, която се проявява в това, че дейността на етерното тяло не е достатъчно парализирана от дейността на азовия организъм. Чрез това се ражда едно разпространение на вегетативна та органическа дейност върху организма на главата и на нервната система, която не съществува в такава сила при нормалния азов организъм. С тази констатация са в съгласие определени симптоми.
Първият симптом е често уриниране.
То иде от там, че нормално развитото астрално тяло, което регулира отделянето на бъбреците, няма насреща си никакъв задържащ, достатъчно силен азов организъм. Един втори симптом е късното заспиване и умореното събуждане. Астралното тяло трудно излиза от физическото и етерното тяло, защото Азът не го извлича достатъчно силно. Когато настъпва събуждането, тогава жизнената дейност, която после действува от съня, се чувствува като умора поради слабия Аз. Един трети симптом са малкото сънища.
към текста >>
85.
Съдържание
GA_28 Моят жизнен път
VI. Домашен
учител
в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
към текста >>
XXVIII. Като
учител
в Берлинското общообразователно училище за работещи
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
към текста >>
86.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
За да може да се издържа, работи като частен
учител
и това налага непрекъснато да се самообразова, като в същото време това го предпазва от едностранчивост.
За да може да се издържа, работи като частен учител и това налага непрекъснато да се самообразова, като в същото време това го предпазва от едностранчивост.
Подобрявайки педагогическите си умения, той става възпитател в едно семейство с умствено изостанало 10-годишно дете с хидроцефалия. След 2 години има значителен напредък – детето тръгва на училище, а по-късно завършва медицина. Така Рудолф Щайнер поставя началото и на лечебната педагогика, която след около 30 години ще предложи на света.
към текста >>
Изпитвайки любов и уважение както към хората от кръга на деле Грацие, така и към своя
учител
и бащински приятел – Шрьоер, Щайнер в същото време се чувства емоционално разкъсан на две, поради техния антагонизъм.
Изпитвайки любов и уважение както към хората от кръга на деле Грацие, така и към своя учител и бащински приятел – Шрьоер, Щайнер в същото време се чувства емоционално разкъсан на две, поради техния антагонизъм.
Това е и времето, когато в душата му се появяват първите мисли и зародиши на бъдещата „Философия на свободата“. Идеята за свободата ще премине през целия му живот.
към текста >>
Става
учител
в Берлинското общообразователно училище за работещи, започвайки с история и ораторско изкуство, разширявайки с естествени науки, печели симпатиите, достигайки аудитория от 7000 печатари.
Става учител в Берлинското общообразователно училище за работещи, започвайки с история и ораторско изкуство, разширявайки с естествени науки, печели симпатиите, достигайки аудитория от 7000 печатари.
Духовното му виждане наблюдава една „масова душа, обхванала представите, съжденията“ на дремещите им души. Както със ,,Списанието“ преживява бюргерския живот, така и с преподаването изживява пролетариата, т.е. движещите сили на епохата.
към текста >>
87.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
гара в хубавите летни дни беше
първият
ни утринен поздрав.
След това на баща ми бе поверено ръководството на малката гара на Южните железници Потшах в Долна Австрия, близо до границата с Щирия. Там прекарах времето между втората и осмата си година. Детството ми е свързано с прекрасен пейзаж. Гледката се простираше към планините, разделящи Долна Австрия от Щирия: Снежната планина, Вексел, Ракските Алпи, Земеринг. С голия си връх Снежната планина улавяше най-ранните слънчеви лъчи и бляскавото им отражение върху малката ж.п.
гара в хубавите летни дни беше първият ни утринен поздрав.
Обратно, сивият хребет на Вексел навяваше мрачно настроение. Планините сякаш изникваха от само себе си от зеленината, която се усмихваше приятелски навсякъде в тази местност. В по-далечната околност имахме величието на върховете, а в непосредственото ни обкръжение – миловидността на природата.
към текста >>
На този помощник-
учител
съм много задължен.
На този помощник-учител съм много задължен.
Не че се облагодетелствах кой знае колко от уроците му в училище. И при тях не беше много по-различно, отколкото в Потшах. Веднага след преселването ни в Нойдьорфл бях изпратен в тамошното училище. То се състоеше от една класна стая, в която се преподаваше на момчета и момичета в пет класа. Докато момчетата, които седяха на моя ред чинове, трябваше да преписват историята на крал Арпад, най-малките седяха на една маса, върху която с тебешир пишеха буквите „и“ и „у“.
към текста >>
88.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Там бяха донесени всички скици, които бях правил при моя помощник-
учител
и те направиха на изпитващите ме учители толкова силно впечатление, че си затвориха очите за някои от липсващите ми знания.
Представих се много добре на приемния изпит за градското училище.
Там бяха донесени всички скици, които бях правил при моя помощник-учител и те направиха на изпитващите ме учители толкова силно впечатление, че си затвориха очите за някои от липсващите ми знания.
Оттам си тръгнах с „блестящо“ свидетелство. Това беше чиста радост за родителите ми, помощник-учителя, свещеника, както и за мнозина от първенците на Нойдьорфл. Хората се радваха на успеха ми, защото за много от тях това беше доказателство, че „нойдьорфлското училище може да научи децата на едно-друго“.
към текста >>
В трети клас имахме един
учител
, който наистина отговаряше на „идеала“, стоящ пред душата ми.
Към това се прибави и нещо друго.
В трети клас имахме един учител, който наистина отговаряше на „идеала“, стоящ пред душата ми.
Него можех да следвам. Той преподаваше по аритметика, геометрия и физика. Часовете му бяха изключително систематични и прегледни. Той изграждаше от отделните елементи всичко толкова ясно, че за мисълта беше във висша степен благодат да го следва.
към текста >>
Друго още поважно последствие за мен обаче беше, че в точността, с която любимият ми
учител
беше изложил материята, имах пример за математическото си мислене.
Друга статия в годишника на училището беше написана от него. Тя беше в областта на теорията на вероятностите и изчисляването на застраховки живот. Задълбочих се в тази статия, въпреки че и от нея все още не можех да разбера кой знае колко много. Но все пак скоро стигнах дотам да схващам смисъла на изчисляването на вероятността.
Друго още поважно последствие за мен обаче беше, че в точността, с която любимият ми учител беше изложил материята, имах пример за математическото си мислене.
Това позволи между този учител и мен да възникнат прекрасни отношения. Чувствах, че за мен е голямо щастие във всичките класове да имам този човек за учител по математика и физика.
към текста >>
Това позволи между този
учител
и мен да възникнат прекрасни отношения.
Друга статия в годишника на училището беше написана от него. Тя беше в областта на теорията на вероятностите и изчисляването на застраховки живот. Задълбочих се в тази статия, въпреки че и от нея все още не можех да разбера кой знае колко много. Но все пак скоро стигнах дотам да схващам смисъла на изчисляването на вероятността. Друго още поважно последствие за мен обаче беше, че в точността, с която любимият ми учител беше изложил материята, имах пример за математическото си мислене.
Това позволи между този учител и мен да възникнат прекрасни отношения.
Чувствах, че за мен е голямо щастие във всичките класове да имам този човек за учител по математика и физика.
към текста >>
Чувствах, че за мен е голямо щастие във всичките класове да имам този човек за
учител
по математика и физика.
Тя беше в областта на теорията на вероятностите и изчисляването на застраховки живот. Задълбочих се в тази статия, въпреки че и от нея все още не можех да разбера кой знае колко много. Но все пак скоро стигнах дотам да схващам смисъла на изчисляването на вероятността. Друго още поважно последствие за мен обаче беше, че в точността, с която любимият ми учител беше изложил материята, имах пример за математическото си мислене. Това позволи между този учител и мен да възникнат прекрасни отношения.
Чувствах, че за мен е голямо щастие във всичките класове да имам този човек за учител по математика и физика.
към текста >>
С един друг
учител
стигнах до по-близка душевна връзка едва след по-дълго време.
С един друг учител стигнах до по-близка душевна връзка едва след по-дълго време.
Той водеше часовете по конструктивна геометрия в долните и дескриптивна геометрия в горните класове. Преподаваше ни още във втори клас. Но едва в хода на учебните занятия в трети клас започнах да оценявам неговото изкуство. Беше великолепен конструктор. И неговите часове бяха водени с образцова яснота и систематичност.
към текста >>
Също така по време на тази ваканция научих стенографията без
учител
.
Всичко това не ме отвличаше от нещата, свързани с вършенето на практически дейности и развитието на човешки умения. Оказа се, че един от служителите, които сменяха баща ми, разбираше от книговезство. От него се научих да подвързвам книги и през ваканцията между четвърти и пети клас на реалното училище сам си подвързах учебниците.
Също така по време на тази ваканция научих стенографията без учител.
Въпреки това после участвах в курса по стенография, който се предлагаше от пети клас нагоре.
към текста >>
Така той всъщност стана мой
учител
в областта на поезията.
Извика ме в стаята си. В нея се изправих пред една „голяма“ за тогавашните ми разбирания библиотека. Той отново говорѝ за литература, взе от колекцията си от книги комедията „Мина фон Барнхелм“ на Лесинг и каза, че трябва да я прочета и тогава отново да отида при него. Така всеки път той ми даваше книги за четене и ми разрешаваше от време на време да ходя при него. И всеки път, когато можеше да го посетя, трябваше да му разказвам за впечатленията си от прочетеното.
Така той всъщност стана мой учител в областта на поезията.
Защото, с изключение на някои „откъси“, дотогава тя беше останала доста встрани от мен както в дома на родителите ми, така и в училище. В атмосферата на симпатичния, въодушевяващ се от всичко красиво лекар, се запознах особено добре с Лесинг.
към текста >>
Имах чувството, че този
учител
внася в училище нещо, с което трябва да се справя.
От съучениците ми той бе смятан за „най-умния преподавател“ и за особено строг. Моите съчинения винаги се получаваха много дълги. Та нали по-късия вариант диктувах на съучениците си. На учителя му трябваше дълго време, за да ги прочете. Когато след зрелостния ни изпит, по време на тържеството по случай завършване на училище, за първи път седеше вече „по-спокойно“ с нас, учениците, той ми каза колко ми е бил ядосан заради дългите ми съчинения.Към това се прибави и още нещо.
Имах чувството, че този учител внася в училище нещо, с което трябва да се справя.
Когато например говореше за същността на поетическите образи, усещах, че има нещо скрито на заден план. След известно време успях да разбера какво е то. Той беше привърженик на философията на Хербарт. Самият той не споменаваше нищо за това. Но аз прозрях нещата.
към текста >>
И сега между този
учител
и мен чрез съчиненията ми започна един вид игра на криеница.
И сега между този учител и мен чрез съчиненията ми започна един вид игра на криеница.
Започнах да разбирам някои неща у него, които представяше в стила на философията на Хербарт, а той – да открива в съчиненията ми всякакви идеи, идващи от същото течение. Само дето нито той, нито аз посочвахме, че произходът на идеите е у Хербарт. Това беше като по негласно споразумение. Веднъж обаче написах едно съчинение по доста непредпазлив начин по отношение на тази ситуация. Трябваше да пиша за едно качество на човешкия характер.
към текста >>
Но този
учител
беше също така и добър ученик на бележития географ Фридрих Симони.
Учителите по история и география, които можеха да ми дадат толкова малко в долните класове, в горните все пак станаха от значение за мен. Тъкмо този, който ме беше подтикнал към толкова странния начин на четене на Кант, написа веднъж едно свързано с учебната програма съчинение на тема „Ледниковата епоха и причините за нея“. Поех съдържанието ѝ с голямо душевно желание и от него запазих жив интерес към проблема за ледниковата епоха.
Но този учител беше също така и добър ученик на бележития географ Фридрих Симони.
Това го накара в горните класове, чертаейки на черната дъска, да развие темата за геоложко-географските процеси в Алпите. Тогава вече не четях Кант, а цял се бях превърнал в зрение и слух. Откъм тази страна получих много от учителя, чиито часове по история по-рано въобще не успяваха да събудят интереса ми.
към текста >>
Едва през последната година на реалното училище имах един
учител
, който ме заплени с часовете си по история.
Едва през последната година на реалното училище имах един учител, който ме заплени с часовете си по история.
Той преподаваше по история и география. В неговите часове по завладяващ начин бе продължена географията на Алпите, започната от другия учител. По време на занятията по история новият учител ни оказваше силно въздействие. За нас той представляваше многостранно развита личност. Беше партиен човек, изцяло въодушевен от напредничавите идеи на тогавашното австрийско либерално течение.
към текста >>
В неговите часове по завладяващ начин бе продължена географията на Алпите, започната от другия
учител
.
Едва през последната година на реалното училище имах един учител, който ме заплени с часовете си по история. Той преподаваше по история и география.
В неговите часове по завладяващ начин бе продължена географията на Алпите, започната от другия учител.
По време на занятията по история новият учител ни оказваше силно въздействие. За нас той представляваше многостранно развита личност. Беше партиен човек, изцяло въодушевен от напредничавите идеи на тогавашното австрийско либерално течение. Но в училище не забелязваха това. В училище той не внасяше нищо от партийните си възгледи.
към текста >>
По време на занятията по история новият
учител
ни оказваше силно въздействие.
Едва през последната година на реалното училище имах един учител, който ме заплени с часовете си по история. Той преподаваше по история и география. В неговите часове по завладяващ начин бе продължена географията на Алпите, започната от другия учител.
По време на занятията по история новият учител ни оказваше силно въздействие.
За нас той представляваше многостранно развита личност. Беше партиен човек, изцяло въодушевен от напредничавите идеи на тогавашното австрийско либерално течение. Но в училище не забелязваха това. В училище той не внасяше нищо от партийните си възгледи. Но благодарение на реалното му участие в живота, занятията му по история сами притежаваха пълнокръвен живот.
към текста >>
С резултатите от прочетеното от Ротек в душата слушах пламенните тълкувания на историята на този
учител
.
За нас той представляваше многостранно развита личност. Беше партиен човек, изцяло въодушевен от напредничавите идеи на тогавашното австрийско либерално течение. Но в училище не забелязваха това. В училище той не внасяше нищо от партийните си възгледи. Но благодарение на реалното му участие в живота, занятията му по история сами притежаваха пълнокръвен живот.
С резултатите от прочетеното от Ротек в душата слушах пламенните тълкувания на историята на този учител.
Между тях съществуваше красива хармония. Смятам, че за мен беше от голямо значение, че имах шанса да получа знания по съвременна история тъкмо по този начин.
към текста >>
89.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Реших да се подготвя за
учител
в реално училище.
През летните месеци на 1879 г. от края на реалното училище до постъпването ми във Висшето техническо училище прекарах времето си в четене на такива философски студии. През есента трябваше да избера какво да следвам с оглед на бъдещата си кариера.
Реших да се подготвя за учител в реално училище.
Да уча математика и дескриптивна геометрия отговаряше на влеченията ми. От последната трябваше да се откажа, тъй като изучаването ѝ беше свързано с много упражнения по геометрично чертане през деня. А за да припечеля малко пари, трябваше да имам време да давам частни уроци. Това беше възможно, в случай че ходя на лекции, чието съдържание можех по-късно да наваксам с четене, ако се наложеше да отсъствам от тях, но не и ако трябваше редовно да посещавам упражненията по чертане.
към текста >>
90.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
След връщането си първо работи като
учител
по немска литература и ръководител на семинар в лицея на своя баща.
През четиридесетте години на деветнадесети век той отива в Германия, за да води занятията по немски език и литература в университетите на Лайпциг, Хале и Берлин.
След връщането си първо работи като учител по немска литература и ръководител на семинар в лицея на своя баща.
Тогава се запознава с народните Коледни мистерии, които се играят ежегодно от немските колонисти в околността на Пресбург. Там немският народностен характер се открива пред душата му по един толкова привлекателен начин. Заселилите се от по-западните краища преди столетия в Унгария немци донасят тези мистерии от старата си родина и продължават да ги играят така, както са ги изпълнявали в древни времена по Коледните празници в области, разположени в близост до Рейн. Сказанията за рая, за Рождество Христово, за явяването на тримата влъхви живееха по един народен начин в тези мистерии. След като ги е слушал или след преглед на древните ръкописи, които му показват селяните, Шрьоер ги публикува под заглавието „Немски Коледни мистерии от Унгария“.
към текста >>
По особено съдбовно стечение на обстоятелствата станах негов
учител
по математика и естествознание.
По това време външният ми живот не беше уреден така, че да мога наистина да стигна до подобни изследвания. Трябваше да давам частни уроци в най-различни области. „Педагогическите“ ситуации, в които се озовавах, бяха наистина многообразни. Така например във Виена се появи един пруски офицер, който поради някаква причина е трябвало да напусне службата си в немската армия. Той искаше да се подготви за постъпване в австрийската армия като инженерен офицер.
По особено съдбовно стечение на обстоятелствата станах негов учител по математика и естествознание.
Това „преподаване“ ми доставяше най-дълбоко удовлетворение. Защото моят „ученик“ се оказа изключително мил човек, който направо напираше за човешко общение с мен, след като бяхме приключили с въпросите на математиката и механиката, от които се нуждаеше за подготовката си. В други случаи, като например със завършили студенти, които се подготвяха за изпити за докторска степен, трябваше да преподавам математически и естественонаучни знания.
към текста >>
Работата ми като частен
учител
, която по онова време ми предлагаше единствената възможност да се издържам, ме предпазваше от едностранчивост.
Работата ми като частен учител, която по онова време ми предлагаше единствената възможност да се издържам, ме предпазваше от едностранчивост.
Налагаше се сам да научавам много неща, за да мога после да ги преподавам. Така например усвоих и „тайните“ на счетоводството, тъй като ми се беше предоставила възможност да давам уроци тъкмо в тази област.
към текста >>
91.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Домашен
учител
в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
към текста >>
92.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
До деле Грацие винаги се намираха Лауренц Мюлнер, католически свещеник,
учител
на поетесата, а по-късно неин грижовен и благороден приятел.
До деле Грацие винаги се намираха Лауренц Мюлнер, католически свещеник, учител на поетесата, а по-късно неин грижовен и благороден приятел.
Тогава той беше професор по християнска философия в теологическия факултет на университета. Не само лицето му, а и цялата му фигура издаваха резултата от едно душевно-аскетично духовно развитие. Скептик по философските въпроси, той беше всестранно образован по отношение на всички аспекти на философията и концепциите в изкуството и литературата. Той списваше за католически-клерикалното списание „Отечество“ стимулиращи мисълта статии за изкуство и литература. Песимистичните възгледи на поетесата за света и живота звучаха непрекъснато и от неговата уста.
към текста >>
Сега бях поставен между този дом, който посещавах с голямо удоволствие, и моя
учител
и бащински настроен приятел Карл Юлиус Шрьоер, който след първите си посещения никога повече не се появи у деле Грацие.
Сега бях поставен между този дом, който посещавах с голямо удоволствие, и моя учител и бащински настроен приятел Карл Юлиус Шрьоер, който след първите си посещения никога повече не се появи у деле Грацие.
Поради това емоционалният ми живот се разкъсваше на две, тъй като с искрена любов и уважение беше привлечен и от двете страни.
към текста >>
93.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Още повече че ме посъветваха да си намеря външна заетост като домашен
учител
.
С изключение на визитата при Едуард фон Хартман, кратките посещения в Берлин и Мюнхен, които можах да направя по време на пътуването си през Германия веднага след Ваймар, бяха наситени с художествени впечатления. Разширяването на моя кръгозор в това направление тогава усетих като особено обогатяване на душевния си живот. Така това първо голямо пътешествие, което можах да направя, беше от голямо значение и за възгледите ми за изкуството. В мен живееха множество впечатления, когато след пътуването за няколко седмици се установих отново в Залцкамергут при семейството, на чиито синове преподавах вече от години.
Още повече че ме посъветваха да си намеря външна заетост като домашен учител.
Вътрешно това бе подкрепено от желанието ми да доведа до определена точка в житейското му развитие момчето, чието обучение ми беше поверено преди няколко години, и чиято душа бях успял да събудя от напълно спящо състояние. След връщането ми във Виена скоро ми се предостави възможност да общувам с един кръг от хора, който се поддържаше от една дама, чийто мистически-теософско настроен ум правеше дълбоко впечатление на всички участници в него. Часовете, които тогава можах да изживея в дома на тази дама, Мари Ланг, бяха в най-висша степен ценни за мен. Присъщата ѝ сериозност в разбирането и усещането за живота се проявяваха в нея благородно и красиво. Дълбоките ѝ душевни преживявания се изразяваха от един звучен и проникновен глас.
към текста >>
94.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Първият
взет предвид беше Херман Грим.
Първият взет предвид беше Херман Грим.
Той се беше заел с Гьоте като историк на изкуството. Като такъв беше изнасял лекции за Гьоте в Берлинския университет, които после беше публикувал в книга. Но същевременно той може би гледаше на себе си като на духовен потомък на Гьоте. Беше израснал от онези кръгове на немския духовен живот, които винаги бяха пазили жива традицията за Гьоте и които можеха да се смятат за свързани с него по личен начин. Съпругата на Херман Грим беше Гизела фон Арним, дъщеря на Бетина, авторка на книгата „Кореспонденцията на Гьоте с едно дете“.
към текста >>
Преди това той заемаше поста гимназиален
учител
в Берлин.
Преди това той заемаше поста гимназиален учител в Берлин.
Същевременно беше издал съчиненията на Хердер. Благодарение на това изглеждаше сякаш предопределен да поеме и ръководството на Гьотевото издание.
към текста >>
95.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Първият
въпрос, отправен от Трайчке към мен, беше откъде произхождам.
Първият въпрос, отправен от Трайчке към мен, беше откъде произхождам.
Написах на листчето, че съм австриец. Трайчке отвърна, че австрийците са или много добри и гениални хора, или мошеници. Казваше подобни неща, от които човек можеше да долови, че самотата, в която живее душата му поради глухотата, е довела до парадокси и че той намира вътрешно удовлетворение в тях. Обикновено обедните гости оставаха у Зуфан цял следобед. Така стана и тогава, когато Трайчке бе сред тях.
към текста >>
96.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Първият
лъч на духовното откровение на осъзнаващия се като индивидуалност човек обаче става чрез фантазията, която с начина, по кой то се отдалечава от всяка фантастика и се превръща в образ на духовната реалност, може да бъде наблюдавана тъкмо при Гьоте.
Тогава говорих за „моралната фантазия“ като за източник на нравственото в отделните човешки индивидуалности. Бях далече от всякакво намерение да се обръщам към този източник като към нещо не напълно реално. Напротив, с „фантазия“ исках да обознача силата, която способства за достигането на отделния човек до всички области на същинския духовен свят. Но ако трябва да се стигне до действително преживяване на духовното, следва да се проявят духовните познавателни сили: имагинация, инспирация, интуиция.
Първият лъч на духовното откровение на осъзнаващия се като индивидуалност човек обаче става чрез фантазията, която с начина, по кой то се отдалечава от всяка фантастика и се превръща в образ на духовната реалност, може да бъде наблюдавана тъкмо при Гьоте.
към текста >>
Също и любимият ми
учител
и приятел, Карл Юлиус Шрьоер, беше на това мнение.
Фрезениус показа това по онова време с един пример, който силно ме заинтригува. Ние често бяхме обсъждали тази проблематика, преди той да публикува мислите си относно нея в един кратък, но съдържателен очерк в „Гьотевия годишник“. До това откритие на Фрезениус всички, които се бяха занимавали с обяснението на Гьотевия „Фауст“, не разбираха правилно едно изказване на Гьоте, което той беше направил пет дни преди смъртта си пред Вилхелм фон Хумболт. „Концепцията за „Фауст“ – казал Гьоте – ми беше ясна преди повече от шестдесет години, още в младостта ми от самото начало, затова пък по-нататъшното развитие не виждах в чак такива подробности.“ Тълкувателите приемаха това „от самото начало“ така, сякаш Гьоте от самото начало е имал идея или план за цялата драма на Фауст, в която после повече или по-малко е разработил подробностите.
Също и любимият ми учител и приятел, Карл Юлиус Шрьоер, беше на това мнение.
към текста >>
97.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Първият
вид е постиганото чрез сетивно наблюдение понятийно познание.
Докато всичко това търсеше израз и преживяване в моята душа, пред вътрешното ми същество стояха три вида познание.
Първият вид е постиганото чрез сетивно наблюдение понятийно познание.
То се усвоява от душата и след това, съобразно с наличната сила на паметта, се съхранява в нея. Повторенията на съдържанието, което трябва да се усвои, имат смисъл само за по-доброто му съхраняване в паметта. Вторият вид познание е това, при което не се придобиват понятия посредством сетивно наблюдение, а те се преживяват в душата, независимо от сетивата. След това преживяването, съгласно собствената му същност, става залог за това, че понятията се основават на духовната реалност. Към преживяването, че понятията съдържат гаранция за духовната реалност, се стига със същата увереност, изхождайки от естеството на опита при този вид познание, както при сетивното познание човек е сигурен, че има пред себе си не илюзии, а физическа действителност.
към текста >>
98.
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
GA_28 Моят жизнен път
Като
учител
в Берлинското общообразователно училище за работещи
Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
към текста >>
Те все още искаха да ме наемат за
учител
.
В това тежко за мен време към мен се обърна ръководството на Берлинското работническо училище с молба да поема преподаването на история и упражненията по ораторско изкуство. Отначало малко ме интересуваха социалистическите връзки на училището. Виждах пред себе си благородната задача да обучавам зрели мъже и жени от работническото съсловие. Защото сред „учениците“ имаше малко млади хора. Обясних на ръководството, че ако поема часовете, ще преподавам хода на развитие на историята на човечеството изцяло съгласно собствените си виждания, а не в стила, обичаен тогава в социалдемократическите кръгове, според марксизма.
Те все още искаха да ме наемат за учител.
към текста >>
99.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
съпругата на виенския търговец Ладислаус Шпехт се обръща към Рудолф Щайнер с молбата „дали би бил склонен да заеме мястото на домашен
учител
“ в нейния дом.
90 Бях препоръчан за възпитател в едно семейство, в което имаше четири момчета: По препоръка на областния управител д-р Валзер през юни 1884 г.
съпругата на виенския търговец Ладислаус Шпехт се обръща към Рудолф Щайнер с молбата „дали би бил склонен да заеме мястото на домашен учител“ в нейния дом.
Още през следващия месец той встъпва на тази длъжност и поема отговорността за четиримата синове: Рихард, Артур, Ото и Ернст до есента на 1890 г. Детето, към което е насочено специалното внимание на Рудолф Щайнер, е Ото.
към текста >>
100.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Частен
учител
във Виена.
1884 - 1890 г.
Частен учител във Виена.
към текста >>
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря
първият
Гьотеанум. Р.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25).
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен
учител
.
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот. Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
към текста >>
101.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Първият
, който застъпи по енергичен начин становището, че жива материя може да произлезе само от жива материя, бе големият италиански естествоизпитател Франческо Реди, 1627-1697, който показа, че живата материя се свежда само до жива материя.
Хората ще разберат, че човешката същност е плод на минали съществувания. Странна ще бъде съдбата на този закон в света. Така ще бъде и с един друг закон. Съпротивата, с която това учение ще се сблъска и с която ще трябва да свикне, ще бъде преодоляна, точно както бяха преодолени мненията на учените от миналите столетия, че живата материя може да възникне от мъртва материя. Чак до 17 век учени и неуки не са се и съмнявали, че от обикновени, неодушевени обекти биха могли да се развият не само нисши животински видове, но и дъждовни червеи, дори че от обикновена речна тиня могат да се родят риби.
Първият, който застъпи по енергичен начин становището, че жива материя може да произлезе само от жива материя, бе големият италиански естествоизпитател Франческо Реди, 1627-1697, който показа, че живата материя се свежда само до жива материя.
Това е закон, който е само предвестник на един друг закон: че душевно-духовното може да произлезе само от нещо душевно-духовно. Заради учението си Реди е бил атакуван и само с големи усилия е избегнал съдбата на Джордано Бруно, 1548-1600. Днес изгарянето вече не е на мода; но ако днес някой заяви някоя нова истина, ако например поиска да сведе душевно-духовното до душевно-духовно, макар и да не бъде изгорен, ще бъде смятан за глупак. Ще дойде време, когато ще се смята за безсмислица твърдението, че човек живее само веднъж, че няма нищо трайно, което да се съчетава с наследствените белези.
към текста >>
102.
Педагогика и изкуство
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Животът често е строг
учител
също и за педагозите.
Животът често е строг учител също и за педагозите.
Той поставя своите максимални изисквания относно интелектуалното развитие. Ето защо в името на интелектуалното развитие се прави по-скоро твърде много, отколкото твърде малко. Обаче едва моралните качества превръщат човека наистина в човек. Един неморален човек не разкрива в себе си пълния образ на човека. Ето защо би било грях срещу човешката природа, ако не насърчаваме в пълна степен моралното развитие на детето.
към текста >>
103.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато сме оставили това да действува върху нашата душа, тогава ние се научаваме да познаваме това, което всъщност никаква външна наука не разбира: че древните питагорейци под влияние на техния велик
учител
Питагор са говорили, как светът се състои от числа, вселената се състои от числа, защото те са обгръщали с поглед вътрешните закономерности на числата.
Защото човек трябва да добие познание, как са нещата в пространството, на какви закони са подчинени те и т.н. С подобни фигури като символи работи всъщност и методът за издигане във висшите светове. Той поставя например пред ученика символа на триъгълника, на четириъгълника или други символични фигури, но не с цел да получи чрез тях непосредствено познание, той и така може да получи такива познания, а за да получи в тях възможност така да обучи своите духовни способности, че от това, което получава като впечатления от тези символи, духът да се издигне в един по-висш свят. Следователно тук се касае за обучение на мислите за гимнастика на мислите. Ето защо много от това, което е суха външна наука, което е математика или геометрия, се превръща за духовното обучение в жив символ, който ни води нагоре в духовния свят.
Когато сме оставили това да действува върху нашата душа, тогава ние се научаваме да познаваме това, което всъщност никаква външна наука не разбира: че древните питагорейци под влияние на техния велик учител Питагор са говорили, как светът се състои от числа, вселената се състои от числа, защото те са обгръщали с поглед вътрешните закономерности на числата.
към текста >>
104.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Също и това, което е една истина: че веднъж са били изпитани двама учащи се от двама учители, и се установява, че единият
учител
А получава от единия от изпитваните отговорите така, като че въпросите биха били зададени от учителя Б.
В една книга върху психологията от Мориц Бенедикт се казват някои много правилни неща върху грешките на човешкото възпитание в това направление.
Също и това, което е една истина: че веднъж са били изпитани двама учащи се от двама учители, и се установява, че единият учител А получава от единия от изпитваните отговорите така, като че въпросите биха били зададени от учителя Б.
Ако би могъл да даде отговорите на този последния, той би минал блестящо своя изпит. А другият от кандидатите се намирал в обратното положение. И двамата пропаднали!
към текста >>
105.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Изхвърлете от вас всичко това, би казал индийския
учител
, изхвърлете всичко, което може да проникне във вас, във вашата душа от външните сили, вглъбете се само във вътрешността на душата, слезте до Девасите; тогава, макар и да трябва да побеждавате по-нисшите деваси, вие ще намерите в царството на девасите Брахман.
Той почиваше на едно мистично потопяване в собствената вътрешност. Преди човек да стигне до вътрешната светлина на Брахман, той среща това, което като желания, страсти, диви получовешки импулси се противопоставя на вглъбяването в собствената духовно-душевна природа, във вечната вътрешност. През това трябва да мине човек. Индиецът стигна до възгледа, че може да стигне до вътрешната светлина само тогава, когато в мистичното вглъбяване действително успява да заличи с Брахман всичко, което човек изживява в сетивния свят, което ни очарова в цветовете и звуците и събужда сетивни желания. Докато всичко това прониква и действува в нашата медитация, ние продължаваме да имаме в себе си врага на нашето мистично усъвършенствуване.
Изхвърлете от вас всичко това, би казал индийския учител, изхвърлете всичко, което може да проникне във вас, във вашата душа от външните сили, вглъбете се само във вътрешността на душата, слезте до Девасите; тогава, макар и да трябва да побеждавате по-нисшите деваси, вие ще намерите в царството на девасите Брахман.
Обаче избягвайте царството на Асурасите, които проникват към вас от света на майя, от външния свят. Това трябва да се избягва при всички обстоятелства!
към текста >>
Защото той не трябва вече да побеждава, злият враг и лъжливият
учител
, той не ще побеждава вече, добрия Дух, толкова продължително време проникна той вече със своето зло дихание гласа и словото на човека.
Ето защо Заратустра се чувствуваше като служител на Ахура Маздао и като такъв служител на Ахура Маздао сам чувствуваше враждебността на Ариман. Обаче неговото учение трябваше да служи на човечество за героичното побеждаване на всеки Ариманов принцип. Това Заратустра изказа с пълни със значение думи, които намираме още и в по-късните писания, защото писмени документи са били написани едва по-късно, обаче това, което Духовната наука има да каже, тя го има от други източници -, той го изказа с хубавите думи, от които звучи целият вътрешен импулс на неговата мисия. Но от тези думи звучи също цялата страст, с която той се чувствуваше като противник на принципа на Ариман или на принципа на тъмнината, когато казва: "Аз искам да говоря! Елате и слушайте ме, вие, които отдалече вие, които от близо имате желание за това, и отбелязвайте точно всичко.
Защото той не трябва вече да побеждава, злият враг и лъжливият учител, той не ще побеждава вече, добрия Дух, толкова продължително време проникна той вече със своето зло дихание гласа и словото на човека.
Аз обаче искам да говоря против него в смисъла на това, което най-Възвишеното, Първичното, което Ахура Маздао ми казва. И който не иска да слуша моите думи, както аз ги говоря, както аз ги мисля и разбирам, той ще изпита нещо лошо, преди да дойде свършекът на земните цикли! " Така говори Заратустра. И ние искаме да почувствуваме в тези думи, че с тях той можа да каже на човечеството нещо, което действително може да бъде доловено и почувствувано през всички следващи културни епохи. И който има чувството да се вслуша в това, което живее в нашето време, макар и слабо възприемаемо, който се вслушва в нашата култура с духовно чувство, той винаги ще долови отзвука на това, което Заратустра е казал на човечеството преди хилядолетия.
към текста >>
106.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Той беше също така
първият
, който имаше едно предчувствие, че на Луната има планини, че съществуват слънчеви петна и че това, което минава като една ивица мъгла над звездите, е един разсеян звезден свят.
Сега той стоеше там, видя това, което хората едва ли искаха да вярват: той видя със своя телескоп луните на Юпитер! Да, очите на Галилей първи видяха луните на Юпитер, които обикалят Юпитер, както планетите обикалят Слънцето една малка слънчева система: Юпитер със своите луни както Слънцето със своите планети. Това беше в състояние да потвърди една система на света, която беше построена напълно върху мисълта на сетивния свят. Галилей беше този, който особено видя в малък мащаб мисълта на Коперник за сетивния свят. С това той стана един откривател на пътя на новата наука.
Той беше също така първият, който имаше едно предчувствие, че на Луната има планини, че съществуват слънчеви петна и че това, което минава като една ивица мъгла над звездите, е един разсеян звезден свят.
Накратко казано, дойде всичко това, което може да се нарече: една изразена в сетивния свят, "информирана" писменност на божествената мъдрост. Това беше особеното, което действуваше върху Галилей. Времето, което искаше да премине напълно в съзерцаването на сетивния свят, имаше за Галилей и за неговия изграден върху математиката дух нещо твърде особено. И така Галилей стана онзи, който даде така да се каже първия импулс на човечеството, да каже. Ние не можем да прогледнем сега с нормалното съзнание зад този сетивен килим.
към текста >>
107.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ето защо за душата на древния египтянин, тази индивидуалност беше не само един велик
учител
, а едно такова същество, към което той поглеждаше с най-дълбоко чувство на благодарност, с най-дълбока почит, като си казваше: Всичко, което имам, аз го имам от тебе.
Така древният египтянин поглеждаше даже за своята хронология като от своята слаба човешка сила, която е свързана с ума, така поглеждаше той към духовните Сили и Същества, които живеят в един скрит свят и поправят според по-дълбоки закони това, което хората имат да прекарат на Земята, съхраняват го и го пазят. И древният египтянин почиташе своя Тот, своя Хермес като онзи, който е бил вдъхновен от тези бдителни Сили на небето.
Ето защо за душата на древния египтянин, тази индивидуалност беше не само един велик учител, а едно такова същество, към което той поглеждаше с най-дълбоко чувство на благодарност, с най-дълбока почит, като си казваше: Всичко, което имам, аз го имам от тебе.
Ти стоиш горе в едно прадалечно минало време и ни изпрати долу чрез тези, които бяха носители на твоите предания, това, което се влива във външната човешка култура и се превръща в най-голямата благодат за човеците. Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност. Ето защо старите описания ни показват, че всичко, което египтяните имаха като мъдрост, особено в старите времена, след това по-късно беше все по-малко и по-малко проникнато от религиозния характер. Даже всяко човешко знание беше свързано в смисъла на древните египтяни с религия; така беше и за всяка мъдрост, за всяка наука. Всичко това не се показваше вече в по-късни времена в неговата чиста форма.
към текста >>
108.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
При него той беше
първият
от нови и последният от старите импулси.
Защото всичко, което по-късно трябва да се яви в неговата особена форма, трябва да бъде от по-рано дадено в особено в света на древните времена. Тук ние имаме пред себе си един чудесен пример. Това, което по-късното човечество дължи на Мойсея, е силата за раждане на разума и интелекта, да мисли интелектуално върху света в пълно будно състояние от азовото съзнание, да си обясни интелектуално света. На Мойсея съзнанието за интелектуалността трябваше да бъде дадено така, че в самия него /в Мойсея/ интелектуалното съзнание трябва да проблесне по начина на старите ясновидци. А това значи: Мойсей наистина имаше първия интелектуалистичен импулс, обаче при него той беше едно ясновиждане.
При него той беше първият от нови и последният от старите импулси.
Това, което по-късното човечество беше вън от ясновидството, той го имаше в това ясновидство. На него му бе дадено познанието за чистия разум и за ума, когато неговата душа беше пренесена в ясновиждащи състояния чрез влиянието, което той бе получил при мидианитския жрец. Такъв е примерът с неговото изживяване пред "горящата къпина", която обаче гореше в такъв огън, че не изгаряше от него. Тогава мировият Дух се изяви пред Мойсея по нов начин, както не би могъл да се открие на познанието на египтяните в тяхното ясновидство.
към текста >>
Това, което по-рано висеше така да се каже над физическия организъм и намери своето по-нататъшно развитие отвъд организма чрез отношението между
учител
и ученик, това трябваше да се вживее като свързано с един физически организъм, т.е.
Това, което Мойсей имаше да даде на своя собствен народ, беше напълно основано в природата на еврейския народ. Що беше то? Старото ясновидство трябваше да бъде заменено от интелектуалното умствено съзнание. В миналите сказки бе показано, как ясновидското съзнание беше свързано с външното тяло, как то се развива свободно тогава, когато чрез своите психически упражнения човекът става в своя душевен живот свободен от външния телесен инструмент. Но интелектуалното съзнание има за свой инструмент, за свое оръдие именно човешкия организъм, като този организъм е свързан с мозъка и с кръвта.
Това, което по-рано висеше така да се каже над физическия организъм и намери своето по-нататъшно развитие отвъд организма чрез отношението между учител и ученик, това трябваше да се вживее като свързано с един физически организъм, т.е.
свързано с това, което течеше с кръвта на народа от поколение на поколение по-нататък. Ето защо това, което Мойсей трябваше да даде, понеже беше импулсът за една интелектуална култура, то може да бъде дадено само на един народ, който строго се придържаше към по-нататъшното течение на кръвта през поколенията. С този инструмент беше свързана първо същността на новата култура. Тя трябваше да се изяви така, че това изявяване не ставаше само в духовното, а така, както народът бе изведен вън от другия народ, сред който беше изпитал своята подготовка, и след това разви чисто за себе си в отделно редуване на поколенията, в отделно течение на кръвта през поколенията външен инструмент, външното оръдие, което трябваше да създаде основата на интелектуалната култура за цялото бъдеще.
към текста >>
109.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Но обстоятелствата бяха такива, че по времето на Галилей, тези които бяха пропити от учението на Аристотел по същия начин както по-горе споменатия последовател, не разбираха ни най-малко гръцкия
учител
, Аристотел имаше предвид нещо друго, нещо много по-духовно от това, което днес ние разбираме за нервите.
Той казал: “Да, когато самият аз гледам това, изглежда има противоречие. Но дори и ако Природата ми го показва, аз все още вярвам на Аристотел." И имаше много такива хора, - хора, които вярваха повече на доктрината и авторитета на Аристотел, отколкото на собствените си очи. Днес гледната точка на хората към природата, а също и към Аристотел, се е променила. В нашето време би било сметнато за абсурдно да извличаме от древните книги познанието за природата, което хората трябва да притежават. Днес ученият се изправя срещу природата със своите инструменти и се опитва да изучи нейните тайни по начин, по който те могат да станат всеобщо благо за всички хора.
Но обстоятелствата бяха такива, че по времето на Галилей, тези които бяха пропити от учението на Аристотел по същия начин както по-горе споменатия последовател, не разбираха ни най-малко гръцкия учител, Аристотел имаше предвид нещо друго, нещо много по-духовно от това, което днес ние разбираме за нервите.
И заради това ние не можем да оценим истински заслугите на Аристотел – чийто поглед беше според епохата в която живя - докато не се вгледаме в Природата със свободни и непредубедени очи.
към текста >>
110.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Първият
им водач, водачът който даде импулса за тази еволюция на човечеството, бе един от онези, които наричаме Ману, той бе Ману3 на петата коренна раса.
Тази пета коренна раса води началото си от малка група хора, избрани от предишната коренна раса. Те бяха отведени в пустинята Гоби и по-късно се разпръснаха по Земята.
Първият им водач, водачът който даде импулса за тази еволюция на човечеството, бе един от онези, които наричаме Ману, той бе Ману3 на петата коренна раса.
Този Ману все още бе от онези водачи на човечеството, слезли по времето на третата коренна раса, един от водачите, които не са преминали своята еволюция само на Земята, а които донесоха зрялост със себе си на Земята.
към текста >>
4) Чела означава ученик на Мистериите;
Учител
означава преподавател в Мистериите.
4) Чела означава ученик на Мистериите; Учител означава преподавател в Мистериите.
към текста >>
111.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Самият той живя по-късно като Посветен
Учител
.
Зиг се отказа от своето тяло и го даде на разположение на една по-висша индивидуалност. Затова и по-късно преобразеният Зиг бе наречен Один. Один е най-висшият Посветен на северните Мистерии. Той е носителят на духовната култура на онова време. Следователно Зиг бе този чела на севера, който предостави тялото си на разположение на по-висшия, по-духовен Один.
Самият той живя по-късно като Посветен Учител.
Зиг е много специален случай. Той не е способен да представя движение, както направи Учителят Исус13 след основаването на Християнството. Зиг трябваше да доведе тази северна култура до нейния упадък. Той е призован да води народите на петата подраса на петата коренна раса, достигайки ги от юг. Древният чела Зиг е онзи, който трябваше да отведе северните народи към една трагедия.
към текста >>
Това е
първият
стих на сагата за Нибелунгите.
15) “Viele Wunderdinge melden die Mahren alter Zeiten”.
Това е първият стих на сагата за Нибелунгите.
Рудолф Щайнер е говорил за Нибелунгите по различни поводи, например в лекция VIII от лекционен курс, озаглавен “Духовните Същества в небесните тела и в природните царства”, изнесена в Хелзингфорс през април 1912 год., и в “Das innere Verhältnis der Sprache zu den Cedanken. Das Nibelungenlied and Wilhelm Jordan”, изнесена в Дорнах на 28 март 1915 год, и все още непреведена на английски.
към текста >>
112.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Той е
първият
Посветен от този вид.
И от този съюз се ражда Ахил.
Той е първият Посветен от този вид.
Затова той е неуязвим освен в петата. Всички онези, Посветени в четвъртата подраса, бяха уязвими на някакво място. Едва в петата подраса щеше да има Посветени, толкова напреднали, че да не бъдат уязвими никъде. Ахил бива потопен в Стикс. Това означава да бъдеш мъртъв за земното и изтеглен към един по-висш план на виждане.
към текста >>
113.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Така той става
учител
.
Когато Посветеният е пречистил астралното си тяло от всички животински страсти, когато то е станало изцяло светещо (първата фаза на Посвещение), той е стигнал до степента на катарзис. Едва тогава той може да работи върху етерното си тяло и по този начин да "сложи печата си" върху физическото тяло. Само по себе си астралното тяло няма пряко влияние върху физическото тяло. Неговите сили трябва да преминат чрез етерното тяло. Задачата на ученика, следователно, е свързана с преобразуването на астралното и етерното тяло с цел накрая да придобие пълен и цялостен контрол върху физическото тяло.
Така той става учител.
към текста >>
Последното е отношението, което ученикът трябва да възприеме спрямо своя
учител
в западното Посвещение.
С други думи, няма разделяне на етерното и физическото тяло. В западното Посвещение ученикът е свободен; учителят играе само ролята на пробуждащ. Той не се опитва да доминира или превръща; той просто излага онова, което той сам е видял. И как би трябвало да го слушаме ние? Има три начина на слушане: да приемем думите като неоспоримо авторитетни; да бъде скептични и да се борим с онова, което чуваме; да обърнем внимание на казаното без раболепие, сляпa доверчивост и без систематично противопоставяне, позволявайки на идеите да работят върху нас и наблюдавайки техните въздействия.
Последното е отношението, което ученикът трябва да възприеме спрямо своя учител в западното Посвещение.
към текста >>
114.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Той чува звуците, чрез които му говори неговия
учител
, и после ги съобщава на света.
Посветеният, постигнал тази степен, бива наречен "Лебедът".
Той чува звуците, чрез които му говори неговия учител, и после ги съобщава на света.
Пеещият лебед на Аполон донася до ушите на хората тоновете на Отвъдното. За лебеда се казва, че идва от земята на хиперборейците - с други думи от света, където Слънцето слиза от небето за да си почине.
към текста >>
Ученикът, достигнал петата степен на Посвещение, бива изпратен в света от своя
учител
.
Ученикът, достигнал петата степен на Посвещение, бива изпратен в света от своя учител.
Легендата за Лоенгрин е описание на събитията, случващи се във висшите светове. Светлината на Логоса - Слънчевият и Планетарният Логос - свети през митовете и легендите на вековете.
към текста >>
115.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Единият първичен източник и център на проявление е
Първият
Логос – непроумяемият Бог.
Единият първичен източник и център на проявление е Първият Логос – непроумяемият Бог.
към текста >>
116.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
Първият
от тези водачи, който бе основателят на този импулс в развитието на човечеството, беше т. нар.
Тази пета коренна раса започнала от малка група хора, които били пресети от предишните коренни раси. Те били събрани заедно и подготвени в пустинята Гоби и оттам са били разпръснати по целия свят.
Първият от тези водачи, който бе основателят на този импулс в развитието на човечеството, беше т. нар.
Ману/*2/ на петата коренна раса. Този Ману все още беше от онази група водачи, която слезе на Земята по времето на 3-та коренна раса. Той бе един от водачите, които прекараха развитието си не само на Земята, но които дойдоха на Земята с напълно развита зрялост.
към текста >>
117.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
Така се създават два човешки рода:
Първият
родът на Каин, който произлиза от Ева и един от Елохимите и родът, които има за родители обикновени човеци, които се свързват по нареждането на Яхве.
Адам отново се свързал с Ева и от това свързване се появил Сет, също споменат в Библията, който поел ролята на Авел.
Така се създават два човешки рода: Първият родът на Каин, който произлиза от Ева и един от Елохимите и родът, които има за родители обикновени човеци, които се свързват по нареждането на Яхве.
към текста >>
118.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Първият
човек представлява точно онова, което е изпратено долу от царството на светлината, за да се смеси с царството на тъмнината и да победи чрез смъртта онова, което не трябва да бъде там; да го победи в собственото си същество.
Демоните на тъмнината са можели да бъдат наказани само с добро. Какво се е случило – Случило се следното: Духовете на светлината взели част от собственото си царство и го смесили с материализираното царство на тъмнината. И поради това, че една част от царството на светлината била смесена с царството на тъмнината, била въведена една подкваса в царството на тъмнината, един фермент, който произвел хаотичен вихър, чрез който то получило нов елемент, т.е. смъртта. Така че това царство на тъмнината непрекъснато се унищожава и така вътре в себе си носи зародиша за своето собствено разрушение. По-нататък се разказва, че точно поради това е била създадена расата на човечеството.
Първият човек представлява точно онова, което е изпратено долу от царството на светлината, за да се смеси с царството на тъмнината и да победи чрез смъртта онова, което не трябва да бъде там; да го победи в собственото си същество.
към текста >>
119.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
След това друг от Елохимите, Йехова или Адонай, създава Адам, който трябва да се счита като
първият
човек на 3-та коренна раса.
Един от Елохимите се свързва с Ева и от тази връзка на един от божествените творци с Ева, се ражда Каин.
След това друг от Елохимите, Йехова или Адонай, създава Адам, който трябва да се счита като първият човек на 3-та коренна раса.
Този Адам се свързва тогава с Ева и от това свързване се ражда Авел. Така в началото на човешката еволюция има две начални точки: Каин, прекият потомък на един от Елохимите и Ева, и Авел, който, така да се каже, с помощта на божествено създадения човек Адам, е истинският Йеховачовек.
към текста >>
От каиновия род произхождат всички онези, които са творци в изкуствата и науката на човечеството: Тубал-Каин, който е
първият
истински архитект и Бог на ковачите и на инструментите и Хирам-Абиф или Адонхирам, който е героят на Храмовата легенда.
И така в Каин и Авел виждаме охарактеризирани два вида човешки същества. Единият вид са онези, които приемат приготвеното за тях от Бог. Другите – свободното човечество – са онези, които орат Земята и се трудят да спечелят живи продукти от безжизненото. За синове на Каин се считат тези, които разбират Храмовата легенда и желаят да живеят според нея.
От каиновия род произхождат всички онези, които са творци в изкуствата и науката на човечеството: Тубал-Каин, който е първият истински архитект и Бог на ковачите и на инструментите и Хирам-Абиф или Адонхирам, който е героят на Храмовата легенда.
Цар Соломон, прочут със своята мъдрост, принадлежи към потомците на Авел, получаващи своята мъдрост като дар от Бога, изпраща да повикат Хирам. Така в двора на Соломон още един път имаме този контраст – Соломон мъдрия и Хирам, независимия труженик, който е постигнал своята мъдрост чрез човешко усилие.
към текста >>
120.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Първият
, който представя най-важното в кръга на 12те, се нарича Зерубабел./*6/ Той е водач, подобен на Слънцето.
Първият, който представя най-важното в кръга на 12те, се нарича Зерубабел./*6/ Той е водач, подобен на Слънцето.
От него се излъчва светлината, която трябва да освети другите. Той трябва да бъде най-умният и трябва да има известно знание за същността и значението на тайните науки. Това е много рядко при настоящия стил на степента Царска дъга. Аз говоря за едно идеално положение, което възниква много рядко, само когато се случва да присъстват подходящи хора./*7/
към текста >>
Историята на Свободното масонство им се разказва по следния начин:
Първият
истински масон е бил Адам,/*11/
първият
човек, който е имал изключително познание за геометрията по времето на неговото изпъждане от рая и се признава за първия масон, защото бидейки
първият
човек, той е бил прекият потомък на светлината.
Онзи, който е посветен в тази четвърта степен на зидарството, първата от висшите степени и в някои области все още се знае за значението на Легендата за храма, трябва да премине през три завеси./*11/ След като премине от другата страна на всяка от завесите, му се поверява една от тайните. Казва му се и тайното значение на определен стих от Петокнижието. След като е преминал от другата страна и на последната завеса, му се обяснява тайната на знака Тау, и му се казва Свещената дума, Майсторската дума, по която масоните от четвъртата степен се разпознават помежду си. При първата му инструкция преди всичко му се разяснява, колко древно е Свободното масонство. Йоановите масони обикновено не узнават това или ако го чуят, те нямат ни най-малкото разбиране по тези въпроси.
Историята на Свободното масонство им се разказва по следния начин: Първият истински масон е бил Адам,/*11/ първият човек, който е имал изключително познание за геометрията по времето на неговото изпъждане от рая и се признава за първия масон, защото бидейки първият човек, той е бил прекият потомък на светлината.
Истинският, по-дълбокият произход на Свободното масонство обаче, е още преди създаването на човечеството. То се намира в самата светлина, която е съществувала преди човечеството.
към текста >>
121.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Чрез това аз наистина ще бъда в положението на един
учител
, който иска да подготви своите ученици за изграждането на един тунел.
Чрез това аз наистина ще бъда в положението на един учител, който иска да подготви своите ученици за изграждането на един тунел.
Изграждането на един тунел е нещо крайно практично. Някой може с право да каже, че изграждането на тунел е проста работа; човек само трябва да започне да копае от едната страна на планината и дълбае, докато излезе от другата страна. Всеки може да види, че е глупаво да се мисли по този начин. Но в други области на живота това не всеки път се схваща. Всеки, който желае да изгради тунел трябва, разбира се, преди всичко да е овладял висшата математика.
към текста >>
Така сагата оставя Ромул,
първият
римски цар, който представлява
първият
принцип да бъде издигнат в небето като бог Квиринус.
Когато развиваме една социална структура, трябва да имаме онова, което прави основите здрави.
Така сагата оставя Ромул, първият римски цар, който представлява първият принцип да бъде издигнат в небето като бог Квиринус.
Вторият цар Нума Помпилий, вторият принцип, олицетворява социалния ред; той донася закони за обикновения живот. Третият цар Тулий Хостилий, олицетворява страстите. Под неговото управление започват нападенията срещу божествената природа, причинявайки разногласия, борба и война, чрез които Рим става велик. При четвъртия цар Анкус Мартиус, се развиват изкуствата, онези неща, които произтичат от Кама-Манас /човешкия аз, егото/.
към текста >>
122.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Адам,
първият
човек, вече беше надарен от Дървото на живота с тези живи сили на метаморфозата и преобразуването, животворно действащите сили, които преоформят природата.
Адам, първият човек, вече беше надарен от Дървото на живота с тези живи сили на метаморфозата и преобразуването, животворно действащите сили, които преоформят природата.
Ала тези сили бяха поверени на онези, които не бяха заети в работа с външното изграждане, на синовете Божии, синовете на Авел Сет. Чрез християнството тези сили трябва вече да станат общо притежание: Двата потока би трябвало да се обединят. И днес християнско е всъщност всичко, което се опира на възгледите, че нищо външно, никакъв храм, никаква къща, никакъв социален институт не би трябвало да бъдат създавани, без да са изпълнени с вътрешен живот, с животодаваща сила, а не само с обединяваща нещата минерална сила.
към текста >>
Първият
опит, който бе направен, за да се насочи нисшата природа на човека към по-висш стадий, както вече видяхме, беше Соломоновият храм.
Първият опит, който бе направен, за да се насочи нисшата природа на човека към по-висш стадий, както вече видяхме, беше Соломоновият храм.
Петоъгълникът (пентаграмът) се вижда на входа му като велик символ, тъй като човекът трябваше да се стреми към петия принцип; това означава, че човешката природа би трябвало да се издигне от низшите принципи към по-висшите, да се облагороди всеки член на човешкото същество.
към текста >>
Първият
текст на отговора е взет от бележки на Щайнер, вторият текст – от бележки на Ребщайн /Reebstcin/.
Първият текст на отговора е взет от бележки на Щайнер, вторият текст – от бележки на Ребщайн /Reebstcin/.
към текста >>
123.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Първият
лъч на мъдрост дойде през четвъртата подраса в семитския народ, който израства от 3-та подраса в 4-та и от него израства тогава християнството.
В първите три подраси имаше религиозни отражения на онова, което е действало в макрокосмическите процеси. Сега се оформя вече нова структура: Първо мъдрост, след това Син, след това Отец.
Първият лъч на мъдрост дойде през четвъртата подраса в семитския народ, който израства от 3-та подраса в 4-та и от него израства тогава християнството.
При посветените на еврейския народ ние откриваме целия поток от минали събития на Земята – всички събития, които бяха станали в небесната сфера, се повториха в елемента на интелекта. Там се развива това, което наричаме низшия дух, Кама-Манас, който трябва да бъде дарен с други сили. Това даряване, този импулс, е самият Христос, станалото плът Слово, това сочи към бъдещето Слово, чрез което всички човешки същества ще бъдат в състояние да владеят своите етерни тела от техните астрални тела, ако те така вработят Словото в етерните тела, че то да събуди живот в тях. Възможността за такова развитие в бъдеще е посочено от появяването на Словото, станало плът през 4-та подраса. За да може Логосът да се въплъти в етерното тяло, цялото човечество трябва да е придобило власт над етерния свят.
към текста >>
124.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Женският пол е бил
първият
, по-раншният и по онова време е имал в себе си силата да възпроизвежда целия човешки индивид.
След това човекът бива разделен в мъжки и женски. Кой пол може да има най-голяма претенция за детеродната сила? Това е жената. Поради това Зевс, който е бил обожаван като баща на човешката раса, в най-древната гръцка митология е бил изобразяван с женски гърди/*2/. Зевс, като свръхчовешко същество е бил по-близо до женския пол.
Женският пол е бил първият, по-раншният и по онова време е имал в себе си силата да възпроизвежда целия човешки индивид.
Тази размножителна сила се намираше вътре в едно човешко същество от неразделен пол, което се приближава в своята външност повече към женската форма. В това еднополово човешко същество оплодяващият принцип беше мъдростта, самият дух; и оплодяването на женския дух чрез инспирирана мъдрост е едно по-късно повторение на това. Това човешко същество от еднополовата епоха е резултат на намиращата се в жената субстанция и оплодяването чрез Божествения дух.
към текста >>
125.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Нещо много подобно става между
учител
и ученик.
Нещо много подобно става между учител и ученик.
Голяма е разликата дали един учител е с обичаща природа или тесногръд егоист. В астралното тяло на едно дете има нещо, което се отличава от астралното тяло на един възрастен. Астралното тяло на едно дете е светло и ясно, то ни се разкрива като нещо девствено, сравнено с астралното тяло, което се е развило в течение на живота. Какво е астралното тяло на едно дете? То е като един недиферинциран облак от светлина, който само постепенно придобива форма.
към текста >>
Голяма е разликата дали един
учител
е с обичаща природа или тесногръд егоист.
Нещо много подобно става между учител и ученик.
Голяма е разликата дали един учител е с обичаща природа или тесногръд егоист.
В астралното тяло на едно дете има нещо, което се отличава от астралното тяло на един възрастен. Астралното тяло на едно дете е светло и ясно, то ни се разкрива като нещо девствено, сравнено с астралното тяло, което се е развило в течение на живота. Какво е астралното тяло на едно дете? То е като един недиферинциран облак от светлина, който само постепенно придобива форма. Онова, което постепенно ще фиксира астралното тяло, все още не е започнало да се отпечатва в него, така че все още в него могат да се родят много неща.
към текста >>
Като
учител
, той отправя към детската природа цялото величие и красота, които като благороден човек и добър наблюдател е възприел.
Да вземем астралното тяло на едно дете, което има един идеалистичен възпитател, с хармонична душа, който с преданост гледа на света и е възприемчив за неговата красота и възвишеност; възпитател, който е в състояние да създава вътре в себе си един образ на красотата на света. Такъв възпитател ще развие също способност, положително да повлияе детската душа. Той ще допринесе в детската душа да се образуват нежни и чувствителни структури, като изпраща в нея потоци, които се абсорбират от собствената астрална субстанция на детето. Възпитател, който е така хармонично формиран в себе си, непрекъснато отправя хармонични потоци към детето. Характерните свойства на възпитателя съвсем естествено протичат и в детето, а заедно с тях всичко от онази световна хармония, която възпитателят е поел чрез заобикаляща обстановка под формата на красота.
Като учител, той отправя към детската природа цялото величие и красота, които като благороден човек и добър наблюдател е възприел.
Той го внася като възпитател в природата на детето и с това я довежда до хармонично развитие.
към текста >>
126.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
В един текст, появил се 1875 г./*6/, авторът твърди, че Адам бил
първият
свободен масон.
Има още и друго мнение, което има твърде малко общо с истинското Свободно масонство.
В един текст, появил се 1875 г./*6/, авторът твърди, че Адам бил първият свободен масон.
Човек не може да отиде по-назад от първия човек при търсенето на основателя на едно общество.
към текста >>
Когато ложата е отворена и майсторът е заел своето място, и външният пазач стои на вратата,
първият
въпрос на майсторът е: – Братко пазач, покрита ли е ложата?
Обикновена практика е онова, което е известно като "покриване".
Когато ложата е отворена и майсторът е заел своето място, и външният пазач стои на вратата, първият въпрос на майсторът е: – Братко пазач, покрита ли е ложата?
– Броят на свободните масони, които разбират какво означава този израз, са навярно малцина. Тъй като това е съвсем прост въпрос, аз наистина мога да ви дам обяснение на термина. По времето, за което аз говоря, да бъдеш един свободен масон е означавало да си в силно противодействие срещу всичко, което е представлявала външната официална власт. Оттам е било необходимо дейността на свободните масони да се провежда с изключително голяма предпазливост. Точно по тази причина по онова време беше необходимо за Свободното масонство да се появява под различни имена, които са звучали безвредно.
към текста >>
127.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
И двата тези дни все още се спазват като празници и в християнската църква,
първият
като Коледа, а вторият като Ден на Св. Йоан.
Празникът на 25 декември е бил празнуван с огромни огньове, запалвани по върховете на могилите, за да се провъзгласи рождения ден на бога Сол – Слънце. Това е бил моментът, когато след зимното слънцестоене, той започва да се увеличава и постепенно да се възкачва. Този празник наистина бил спазван не само от друидите, а в целия древен свят, от Индия до Ултима-Туле. Огньовете, разбира се, били символи на властта и силата на Слънцето, докато вечно зелените растения, използвани в този случай символизирали резултатите от възобновеното действие на Слънцето върху растителността. Празникът на лятното слънцестоене бил на 24. юни.
И двата тези дни все още се спазват като празници и в християнската църква, първият като Коледа, а вторият като Ден на Св. Йоан.
към текста >>
Тяхната максима била, че водата е
първият
принцип на всички неща и че съществува от преди сътворението в неопетнена чистота, което е като че противоречие на другото им учение, че денят е произтичал от нощта, защото нощ или хаос са съществували, преди да се създаде денят.
Друидите преподавали учението за едно върховно същество, за едно бъдещо състояние на награда и наказание, безсмъртието на душата и метемпсихоза, за прераждането.
Тяхната максима била, че водата е първият принцип на всички неща и че съществува от преди сътворението в неопетнена чистота, което е като че противоречие на другото им учение, че денят е произтичал от нощта, защото нощ или хаос са съществували, преди да се създаде денят.
Те учели също, че времето е само отсечена част от вечността и че съществува безкрайна последователност от светове. Всъщност техните учения са били главно онези на Питагор. Те извънредно много почитали числата 3, 7, 12 /Метонов цикъл/, и 147, получено чрез умножение в квадрат на седем по три.
към текста >>
/*2/ –
Първият
брой на Рудолф Щайнеровия "Луцифер", периодично списание за душевен живот, духовно развитие и теософия, в уводната статия за Луцифер, появила се през юни 1903 г.
/*2/ – Първият брой на Рудолф Щайнеровия "Луцифер", периодично списание за душевен живот, духовно развитие и теософия, в уводната статия за Луцифер, появила се през юни 1903 г.
към текста >>
Епифаний, Сократ и Кирил Хиеросолимитанос дават едни разкази, само че
първият
казва, че той бил сарацинец по рождение, бил образован в Арабия, пътувал до Индия и Египет, а последният подчертава, че неговото учение нямало нищо общо нито с юдаизма, нито с християнството.
/Подробните справки от източника не са цитирани в това, което следва/: "И след като сега е установено, че манихейството произтича от мандаизма, ние ще се постараем да хвърлим светлина върху разказа за Мани, даден от друг от църковните Отци. Според Епифаний Кирил Хиеросолимитанос, Сократ и други автори на /текст неясен/, с когото Теодоритос, Суидас и Седренус отчасти се съгласяваха, Мани всъщност не е истинският основател на манихейството, но имал за свой предшественик някой си Скитианос и неговия ученик Теребинтус, който след това нарекъл себе си Буда. Трябва да се каже, че всеки, който желае да отрече ереста на манихейство, трябва същевременно да презре Зарадес /Зороастър/, Буда и Скитианус. Според /текст неясен/, последният е бил скрит от Скития – което обяснява и неговото име, което всъщност не е било Скитианус – и той се появява по времето на Апостолите, когато започва да се разпространява доктрината за двата принципа. Казва се, че по рождение бил сарацинец, женен за една жена от Горна Тива, заради която той се установява в Египет, където се запознава с мъдростта на египтяните.
Епифаний, Сократ и Кирил Хиеросолимитанос дават едни разкази, само че първият казва, че той бил сарацинец по рождение, бил образован в Арабия, пътувал до Индия и Египет, а последният подчертава, че неговото учение нямало нищо общо нито с юдаизма, нито с християнството.
Той или неговият ученик Теребинтус е бил автор на четири книги, които последният, след неговото емигриране във Вавилон, оставил на една жена при смъртта си. Мани, робът на тази вдовица, наследил тези книги от нея и обявил техните доктрини за свои. Теодоритос, Суидас и Цедренус казват същото за Теребинтус и Мани, само че те идентифицират последния със Скитианус; Теодоритус отива дори дотам да казва, че причината, по която Мани е бил наричан Скитианус, е че бил роб, а Суидас и Цендренус казват, че по рождение той е бил един брамин. Бауер поддържа, че тези двама предшественици на Мани, Скитианус и буда Теребинтус не може да се твърди, че са исторически личности: "Само очевидният анахронизъм, че Скитианус се счита да принадлежи на времето на Апостолите и след това, че е направил свой наследник Мани е достатъчно да ни накара да подозираме историческата истина на целия разказ". Това обаче е твърде неправилно предположение.
към текста >>
Тридесет и вторият и 31-ят са
първият
, вторият, третият и четвъртият членове на ръководството на управителното тяло, Сената и Съвета и образуват Мистичния храм и Юридическия трибунал, председателствуващия член на ръководството или Велик Майстор на Светлината, имащ 33-тата степен, даваща му право да представлява сферата във Върховното Светилище или Управляващото Тяло".
/*12/ – Тук изглежда, че се има предвид едно лице, вместо една, група лица. Хекетрон, като говори за ордена на Мемфис, казва, че: "той разработва 32 степени и обема много по-обширен ритуал от действащите степени, отколкото кой и да е друг ритуал, всяка от неговите 33 степени има своя подходящ и сложен церемониал, лесно подреден за предаване и неговите титли са изчистени от нелепи претенции. Неговото управление е строго представително, както при нашата собствена политическа конституция.
Тридесет и вторият и 31-ят са първият, вторият, третият и четвъртият членове на ръководството на управителното тяло, Сената и Съвета и образуват Мистичния храм и Юридическия трибунал, председателствуващия член на ръководството или Велик Майстор на Светлината, имащ 33-тата степен, даваща му право да представлява сферата във Върховното Светилище или Управляващото Тяло".
към текста >>
В "Кабала" на Агрипа фон Нетесхайм /Шайбел издание, Щутгарт, 1855/, в главата относно "Мерките, отношенията и хармонията на човешкото тяло" се казва: "..Да, самият Бог инструктира Ной как да изгради ковчега според мерките на човешкото тяло, така както самият той внедри в целия световен механизъм симетрията на човека; ето защо последният се нарича макрокосмос, а
първият
микрокосмос.
В "Кабала" на Агрипа фон Нетесхайм /Шайбел издание, Щутгарт, 1855/, в главата относно "Мерките, отношенията и хармонията на човешкото тяло" се казва: "..Да, самият Бог инструктира Ной как да изгради ковчега според мерките на човешкото тяло, така както самият той внедри в целия световен механизъм симетрията на човека; ето защо последният се нарича макрокосмос, а първият микрокосмос.
Във връзка с горното някой микрокосмолози определят мерките на човешкото тяло да са 6 фута като 1 фут е 10 градуса, а градусът е 5 минути; това прави 60 градуса или 300 минути, същото число на геометричните ширини, които според описанието на Мойсей, се съдържаха в дължината на ковчега. Така както човешкото тяло има дължина 300 минути, ширина – 50 и дебелина – 30, така Ковчегът на Ной е имал не само дължина 300 аршина, а също и ширина 50 и дълбочина /или височина/ 30, от което може да се види, че има едно съотношение от 6 към 1 на дължината към ширината, 10 към 1 на дължината към дълбочината и 5 към 3 на ширината към дълбочината".
към текста >>
Първият
, който представи атомни форми по този начин, беше американецът, Бабит, в своя труд: "Принципът на светлината и цвета", 1878 г., за който се споменава в проучването на Безант-Ледбитър.
/*4/ – Очевидно тук Р. Щайнер говори за изобразяването на атомните структури, каквито са те в теософската литература. Точно по времето на тези лекции излиза издание с илюстрации на "Окултна химия", написана в 1895 г. от Ледбитър и Ани Безант. Много от тях бяха също дадени в най-популярната книга на Ани Безант: "Древната мъдрост", 1899 г.
Първият, който представи атомни форми по този начин, беше американецът, Бабит, в своя труд: "Принципът на светлината и цвета", 1878 г., за който се споменава в проучването на Безант-Ледбитър.
към текста >>
Първият
започнал да разпитва за аферата Таксил беше свободният масон Готфрид Джозеф Финдел, който публикува своята книга "Католическата измама" още в 1896 г.
Невъобразимият успех на Лео Таксил и неговите двама други съюзници: немеца Карл Хакс /псевдоним на д-р Батай; зет на издателя на италианската /не се чете/ и италианеца Доменико Маргиота, достига своя връх в католическата църква, когато Таксил измисли свидетелката мис Даяна Воган /Мис Даяна Воган,/ не се чете/. Със сътрудничеството на най-висши църковници Таксил основава един Антисвободномасонски съюз, който събра първия антисвободномасонски конгрес в Триен, септември 1896 г. Тридесет и шест епископи, 50 епископални делегати и над 700 опоненти на ложите, повечето от тях свещеници, участвуваха в конгреса. Главният епископ кардинал Халер от Залцбург и водачът на католишките благородници в Германия принц Карл от Льовенщайн бяха председатели. Конгресът бе едно публично оповестяване на разкритията на Таксил и мис Даяна Воган, само няколко скептици поискаха доказателства.
Първият започнал да разпитва за аферата Таксил беше свободният масон Готфрид Джозеф Финдел, който публикува своята книга "Католическата измама" още в 1896 г.
Общо взето обаче, главно Х. Грубер, който дълго бе последовател на Таксил, се смята да е първият, който се е усъмнил в неговия тритомен труд: /не се чете/.
към текста >>
Грубер, който дълго бе последовател на Таксил, се смята да е
първият
, който се е усъмнил в неговия тритомен труд: /не се чете/.
Тридесет и шест епископи, 50 епископални делегати и над 700 опоненти на ложите, повечето от тях свещеници, участвуваха в конгреса. Главният епископ кардинал Халер от Залцбург и водачът на католишките благородници в Германия принц Карл от Льовенщайн бяха председатели. Конгресът бе едно публично оповестяване на разкритията на Таксил и мис Даяна Воган, само няколко скептици поискаха доказателства. Първият започнал да разпитва за аферата Таксил беше свободният масон Готфрид Джозеф Финдел, който публикува своята книга "Католическата измама" още в 1896 г. Общо взето обаче, главно Х.
Грубер, който дълго бе последовател на Таксил, се смята да е първият, който се е усъмнил в неговия тритомен труд: /не се чете/.
към текста >>
128.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Така той става
учител
.
Когато Посветеният е пречистил астралното си тяло от всички животински страсти, когато то е станало изцяло светещо (първата фаза на Посвещение), той е стигнал до степента на катарзис. Едва тогава той може да работи върху етерното си тяло и по този начин да “сложи печата си” върху физическото тяло. Само по себе си астралното тяло няма пряко влияние върху физическото тяло. Неговите сили трябва да преминат чрез етерното тяло. Задачата на ученика, следователно, е свързана с преобразуването на астралното и етерното тяло с цел накрая да придобие пълен и цялостен контрол върху физическото тяло.
Така той става учител.
към текста >>
Последното е отношението, което ученикът трябва да възприеме спрямо своя
учител
в западното Посвещение.
С други думи, няма разделяне на етерното и физическото тяло. В западното Посвещение ученикът е свободен; учителят играе само ролята на пробуждащ. Той не се опитва да доминира или превръща; той просто излага онова, което той сам е видял. И как би трябвало да го слушаме ние? Има три начина на слушане: да приемем думите като неоспоримо авторитетни; да бъде скептични и да се борим с онова, което чуваме; да обърнем внимание на казаното без раболепие, сляпa доверчивост и без систематично противопоставяне, позволявайки на идеите да работят върху нас и наблюдавайки техните въздействия.
Последното е отношението, което ученикът трябва да възприеме спрямо своя учител в западното Посвещение.
към текста >>
129.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Той чува звуците, чрез които му говори неговия
учител
, и после ги съобщава на света.
Посветеният, постигнал тази степен, бива наречен “Лебедът”.
Той чува звуците, чрез които му говори неговия учител, и после ги съобщава на света.
Пеещият лебед на Аполон донася до ушите на хората тоновете на Отвъдното. За лебеда се казва, че идва от земята на хиперборейците с други думи от света, където Слънцето слиза от небето за да си почине.
към текста >>
Ученикът, достигнал петата степен на Посвещение, бива изпратен в света от своя
учител
.
Ученикът, достигнал петата степен на Посвещение, бива изпратен в света от своя учител.
Легендата за Лоенгрин е описание на събитията, случващи се във висшите светове. Светлината на Логоса Слънчевият и Планетарният Логос свети през митовете и легендите на вековете.
към текста >>
130.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Единият първичен източник и център на проявление е
Първият
Логос – непроумяемият Бог.
Единият първичен източник и център на проявление е Първият Логос – непроумяемият Бог.
към текста >>
131.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Повярвайте, че е напълно възможно да срещнете високо издигната личност, някой
учител
и да го вземете за глупак.
Повярвайте, че е напълно възможно да срещнете високо издигната личност, някой учител и да го вземете за глупак.
към текста >>
132.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Следователно имаме един пласт, който по същество е оживен, докато другите два земни пласта,
първият
и вторият, като такива не съдържат собствен живот.
Третият пласт се нарича земната пара. Той е пласт, който е още по-трудно да се охарактеризира от втория. Можете да си представите парата. Освен парообразното си състояние, той е изцяло оживен.
Следователно имаме един пласт, който по същество е оживен, докато другите два земни пласта, първият и вторият, като такива не съдържат собствен живот.
Само че вторият пласт има невероятна възможност да се разширява, да се разпръсва. Третият пласт обаче съдържа живот във всяка своя точка.
към текста >>
133.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Всеки човек е имал такъв напреднал
учител
, бил е заедно с такъв
учител
, който му е казал думите: Някога ти ще опознаеш сетивното обкръжение.
В прастари времена всички хора са имали смътно, но ясновидско съзнание. От душата са се издигали картини, насочващи към обкръжаващата действителност. Едва по-късно започва сетивното съзнание, както го имаме днес. Към всеки от нас в определен момент от развитието – както за Ева символично се разказва за рая19 – се появява змията на познанието и в едно, лежащо далеч назад въплъщение тя казва: Очите ти ще бъдат отворени, ти ще опознаеш доброто и злото във видимия външен свят. Змията винаги е била символ за великите духовни учители.
Всеки човек е имал такъв напреднал учител, бил е заедно с такъв учител, който му е казал думите: Някога ти ще опознаеш сетивното обкръжение.
към текста >>
Един такъв
учител
среща човека, който изпитва голямо уважение и преклонение, още един път в живота, когато му бъдат отворени духовните сетива.
Един такъв учител среща човека, който изпитва голямо уважение и преклонение, още един път в живота, когато му бъдат отворени духовните сетива.
В окултизма това се нарича «повторно намиране на водача», на великия учител, когото всеки трябва да търси и когото може да намери, когато изпитва силно почитание и същевременно знае, че има нещо, надхвърлящо посредствеността на човечеството.
към текста >>
В окултизма това се нарича «повторно намиране на водача», на великия
учител
, когото всеки трябва да търси и когото може да намери, когато изпитва силно почитание и същевременно знае, че има нещо, надхвърлящо посредствеността на човечеството.
Един такъв учител среща човека, който изпитва голямо уважение и преклонение, още един път в живота, когато му бъдат отворени духовните сетива.
В окултизма това се нарича «повторно намиране на водача», на великия учител, когото всеки трябва да търси и когото може да намери, когато изпитва силно почитание и същевременно знае, че има нещо, надхвърлящо посредствеността на човечеството.
към текста >>
134.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Една майка, един
учител
, които са теософи, от само себе си ще действат по начин, различен от този на човек, който няма понятие от това.
По-добре е да се прави нещо съвсем малко, без оплакване, че не можем да приложим наученото, вместо изобщо нищо да не правим. Това е, което трябва да отбележим в душата си като практически закон. Животът ни ще се промени от само себе си, когато така вникнем в духовната наука и без да забележи, човек преобразява света, ако стане теософ. Главното и най-умното, което можем да направим, е да схванем духовната наука първо в нейната същност и тогава възможно интензивно да живеем според това. Тогава ще я въведем в живота, останалото ще се получи от само себе си.
Една майка, един учител, които са теософи, от само себе си ще действат по начин, различен от този на човек, който няма понятие от това.
Който знае какво представлява човекът, той също и съвсем инстинктивно ще наблюдава различните епохи при подрастващия човек. Преди всичко чрез истинското теософско задълбочаване ще престане лицемерието, с което възрастните първо извършват всевъзможни лудории и тогава със сериозни като смъртта принципи влизат в детската стая. Това идва именно оттам, че хората не вярват в духа.
към текста >>
135.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
28) Немският съюз на печатарите е основан през 1866 г., една година след основаването на Общия немски работнически съюз, като
първият
социалистически профсъюз.
28) Немският съюз на печатарите е основан през 1866 г., една година след основаването на Общия немски работнически съюз, като първият социалистически профсъюз.
към текста >>
136.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Негов
учител
е Йоханес Тритемий33, абат от Спонхайм.
Познат ви е немският мистик Корнелий Агрипа фон Нетесхайм32.
Негов учител е Йоханес Тритемий33, абат от Спонхайм.
Той е написал книги, които за днешното материалистическо съзнание изглеждат романтични, или като нещо много бароково, във всеки случай като нещо, което човек приема в известен смисъл безразлично. За тези книги се вярва, че също и по времето на Йохан Тритемий от Спонхайм са били приемани безразлично. Но има един ключ за разшифроването на тези книги. Когато се изпуснат някои неща от началото и други от края, останалите думи в книгите на Йохан Тритемий представляват голяма част от това, което днес се изнася като елементарна наука за духа. При четенето на тези произведения действително се чете с подсъзнанието това, което днес е дадено като теософия.
към текста >>
137.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Който достигне венерината степен като ученик под ръководството на някой
учител
, може да възприема хората върху физическия план също и в светлинното лъчение.
Ако човекът усети тези загадки, няма да смята духовнонаучния мироглед за нещо излишно, или за илюзии на няколко фантасти, а ще разбере, че реалността, която ни заобикаля, ще ни стане достъпна едва чрез духовнонаучните възгледи. Не бива да се уморяваме да изучаваме това, което ни обкръжава. Много духовни същества са работили върху сложното образувание, което е човекът. Поради това то показва толкова различни степени на съвършенство. Физическото ухо си е завоювало правото да чува на физическата си степен от развитието, понеже е преминало през много други степени.
Който достигне венерината степен като ученик под ръководството на някой учител, може да възприема хората върху физическия план също и в светлинното лъчение.
Тогава и светлинното влияние слиза на физическия план.
към текста >>
138.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Първата се отнася до отношението на ученика към окултния
учител
, който постепенно става гуру или посредничи в отношенията с гуру.
Първата се отнася до отношението на ученика към окултния учител, който постепенно става гуру или посредничи в отношенията с гуру.
Своеобразното на ориенталския път на йога изисква това отношение да е възможно най-строгото. Гуруто е непрекословеният авторитет за ученика. Ако не е така, обучението не може да има правилния успех. Ориенталското йога-обучение изобщо не е възможно без строгото подчинение на авторитета на гуруто. При християнско-гностическия и при кабалистическия път съществува по-свободно отношение към учителя на физическия план.
към текста >>
Ако се появи само малко недоверие между ученик и
учител
, съюзът, който трябва да съществува между двамата, ще бъде разкъсан и силите, които съществуват между
учител
и ученик, повече няма да действат.
Ориенталското йога-обучение изобщо не е възможно без строгото подчинение на авторитета на гуруто. При християнско-гностическия и при кабалистическия път съществува по-свободно отношение към учителя на физическия план. Учителят води ученика до Христос Исус, той е посредникът. А при розенкройцерския път гуруто, учителят все повече става приятел, чийто авторитет почива на вътрешно съгласие. Тук не е възможно друго отношение, освен строго личното отношение на доверие.
Ако се появи само малко недоверие между ученик и учител, съюзът, който трябва да съществува между двамата, ще бъде разкъсан и силите, които съществуват между учител и ученик, повече няма да действат.
Понякога ученикът си създава погрешна представа за ролята на своя учител. Лесно може да му се струва, като че ли тук или там чува учителят непременно да му говори, като че ли той често е физически с него. Наистина понякога е спешно необходимо учителят да пристъпи физически към ученика, но това не става така често, както на ученика му се иска да вярва. Той не може още в началото правилно да преценява влиянието, което учителят упражнява върху ученика. Учителят има средства, които се разкриват на ученика постепенно.
към текста >>
Понякога ученикът си създава погрешна представа за ролята на своя
учител
.
При християнско-гностическия и при кабалистическия път съществува по-свободно отношение към учителя на физическия план. Учителят води ученика до Христос Исус, той е посредникът. А при розенкройцерския път гуруто, учителят все повече става приятел, чийто авторитет почива на вътрешно съгласие. Тук не е възможно друго отношение, освен строго личното отношение на доверие. Ако се появи само малко недоверие между ученик и учител, съюзът, който трябва да съществува между двамата, ще бъде разкъсан и силите, които съществуват между учител и ученик, повече няма да действат.
Понякога ученикът си създава погрешна представа за ролята на своя учител.
Лесно може да му се струва, като че ли тук или там чува учителят непременно да му говори, като че ли той често е физически с него. Наистина понякога е спешно необходимо учителят да пристъпи физически към ученика, но това не става така често, както на ученика му се иска да вярва. Той не може още в началото правилно да преценява влиянието, което учителят упражнява върху ученика. Учителят има средства, които се разкриват на ученика постепенно. Някоя дума, за която ученикът вярва, че я е казал случайно, е от голямо значение.
към текста >>
Тук се стига до един момент, където трябва да се намеси съветът на окултния
учител
, понеже ученикът лесно може да изгуби почвата под краката си.
Тук се стига до един момент, където трябва да се намеси съветът на окултния учител, понеже ученикът лесно може да изгуби почвата под краката си.
Това може да се случи по две причини. Едната е следната: Всеки ученик трябва да премине през определена опитност. Представите, които се отделят от физическите неща – те не са само багри, но също миризми и слухови представи, – се показват в особени грозни, може също и в красиви образи, животински лица, растителни форми, също и грозни човешки лица. Това първо изживяване представлява огледален образ на собствената душа. В астралния свят собствените страсти и нагони, намиращото се още в душата зло, пристъпват пред напредналия ученик като в огледало.
към текста >>
Тогава той се нуждае от съвета на окултния
учител
, който му казва, че това не е нищо обективно, а е огледално отражение на собствената му вътрешна същност.
Това може да се случи по две причини. Едната е следната: Всеки ученик трябва да премине през определена опитност. Представите, които се отделят от физическите неща – те не са само багри, но също миризми и слухови представи, – се показват в особени грозни, може също и в красиви образи, животински лица, растителни форми, също и грозни човешки лица. Това първо изживяване представлява огледален образ на собствената душа. В астралния свят собствените страсти и нагони, намиращото се още в душата зло, пристъпват пред напредналия ученик като в огледало.
Тогава той се нуждае от съвета на окултния учител, който му казва, че това не е нищо обективно, а е огледално отражение на собствената му вътрешна същност.
към текста >>
Друго нещо е ритмизирането на дихателния процес според указанията на окултния
учител
.
Положителен ритъм имаме, когато предприемаме окултни упражнения ежедневно в определено време. Затова ученикът трябва да прави своите медитации и упражнения за концентрация в един и същ час, както през пролетта Слънцето изпраща силите си на Земята по едно и също време. Това е ритмизиране на живота.
Друго нещо е ритмизирането на дихателния процес според указанията на окултния учител.
Вдишване, задържане на въздуха, издишване трябва за кратко време през деня да се прави в определен ритъм, който се определя от опита на окултния учител57. Така чрез човека се поставя нов ритъм на мястото на стария. Такова ритмизиране на живота принадлежи към предпоставките за издигането във висшите светове. Но никой не може да го прави без указанията на някой учител. Тук само споменаваме за какво всъщност става въпрос.
към текста >>
Но никой не може да го прави без указанията на някой
учител
.
Това е ритмизиране на живота. Друго нещо е ритмизирането на дихателния процес според указанията на окултния учител. Вдишване, задържане на въздуха, издишване трябва за кратко време през деня да се прави в определен ритъм, който се определя от опита на окултния учител57. Така чрез човека се поставя нов ритъм на мястото на стария. Такова ритмизиране на живота принадлежи към предпоставките за издигането във висшите светове.
Но никой не може да го прави без указанията на някой учител.
Тук само споменаваме за какво всъщност става въпрос.
към текста >>
Окултният
учител
насочва ученика да управлява мислите си и да ги концентрира в тази точка.
Органът, който прави човека способен да казва аз за себе си, е свързан със съвсем определен процес по време на атлантското земно развитие.
Окултният учител насочва ученика да управлява мислите си и да ги концентрира в тази точка.
След това му дава една мантра58. Чрез това в тази точка на главата се събужда сила, която отговаря на определен процес в макрокосмоса. По този начин се предизвиква кореспонденция между микрокосмоса и макрокосмоса. Чрез съответна концентрация върху очите човекът стига до познание за Слънцето. Така той духовно открива цялата организация на макрокосмоса в собствените си органи.
към текста >>
Когато се стреми така да учи под непрекъснато указание на своя
учител
и не е необходимо да се страхува, че окултният му път ще може да го доведе до пропаст, тогава му се показват плодовете.
Тогава се обръща към цветето като към член от собственото си тяло: Ти принадлежиш към мен, ти си част от мен самия. Постепенно той започва да усеща какво се нарича седмата степен на розенкройцерското обучение – божественото блаженство. То се установява като необходимия чувствен елемент, който води човека нагоре във висшите светове, където той може не само да мисли, но да се научи да чувства в тези светове.
Когато се стреми така да учи под непрекъснато указание на своя учител и не е необходимо да се страхува, че окултният му път ще може да го доведе до пропаст, тогава му се показват плодовете.
Всички неща, които се описват като опасности в окултното развитие, се изключват, ако то се насочва по правилните пътища. Става ли така, тогава окултният ученик ще бъде истински помощник на човечеството.
към текста >>
По всяка вероятност, защото ритмизирането на дихателния процес трябва да става само според указанията на окултния
учител
.
57) В по-късните лекции на Р. Щайнер упражненията за дишането са били изцяло заместени със самото медитиране, което от само себе си урегулира дишането.
По всяка вероятност, защото ритмизирането на дихателния процес трябва да става само според указанията на окултния учител.
– Бел. пр.
към текста >>
139.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Между различните указания, които окултният
учител
дава на ученика, на второ място беше спомената имагинацията.
Между различните указания, които окултният учител дава на ученика, на второ място беше спомената имагинацията.
Тя се състои в това, че човекът не минава през живота така, както се случва в ежедневието, а в смисъла на Гьотевите думи: «Всичко преходно е само подобие», така че нещо му прозира зад всяко животно и растение. В есенния минзухар например той ще съзре образ на меланхоличен нрав, в теменужката – образ на тиха набожност, в слънчогледа – образ на напиращ живот, самостоятелност, амбиция. Ако човекът живее в този смисъл, той се издига до имагинативното познание. Тогава вижда как от растението се издига нещо като студен пламък, един цветен образ, който го въвежда в астралния свят. Така ученикът се насочва да вижда неща, които му представят духовните същества от другите светове.
към текста >>
Но вече беше казано, че ученикът трябва строго да следва окултния
учител
, понеже само той може да му каже кое е субективно, кое обективно.
Тя се състои в това, че човекът не минава през живота така, както се случва в ежедневието, а в смисъла на Гьотевите думи: «Всичко преходно е само подобие», така че нещо му прозира зад всяко животно и растение. В есенния минзухар например той ще съзре образ на меланхоличен нрав, в теменужката – образ на тиха набожност, в слънчогледа – образ на напиращ живот, самостоятелност, амбиция. Ако човекът живее в този смисъл, той се издига до имагинативното познание. Тогава вижда как от растението се издига нещо като студен пламък, един цветен образ, който го въвежда в астралния свят. Така ученикът се насочва да вижда неща, които му представят духовните същества от другите светове.
Но вече беше казано, че ученикът трябва строго да следва окултния учител, понеже само той може да му каже кое е субективно, кое обективно.
А окултният учител може да даде на ученика необходимата стабилност, която иначе сетивният свят дава, понеже постоянно коригира заблудите. Но в астралния свят е различно. Там човек е изложен на заблуждения; там някой опитен трябва да му оказва подкрепа. Учителят дава поредица указания на ученика, който иска да върви по розенкройцерския път. Най-напред той му дава определено указание, когато постепенно достига степента на имагинативното развитие.
към текста >>
А окултният
учител
може да даде на ученика необходимата стабилност, която иначе сетивният свят дава, понеже постоянно коригира заблудите.
В есенния минзухар например той ще съзре образ на меланхоличен нрав, в теменужката – образ на тиха набожност, в слънчогледа – образ на напиращ живот, самостоятелност, амбиция. Ако човекът живее в този смисъл, той се издига до имагинативното познание. Тогава вижда как от растението се издига нещо като студен пламък, един цветен образ, който го въвежда в астралния свят. Така ученикът се насочва да вижда неща, които му представят духовните същества от другите светове. Но вече беше казано, че ученикът трябва строго да следва окултния учител, понеже само той може да му каже кое е субективно, кое обективно.
А окултният учител може да даде на ученика необходимата стабилност, която иначе сетивният свят дава, понеже постоянно коригира заблудите.
Но в астралния свят е различно. Там човек е изложен на заблуждения; там някой опитен трябва да му оказва подкрепа. Учителят дава поредица указания на ученика, който иска да върви по розенкройцерския път. Най-напред той му дава определено указание, когато постепенно достига степента на имагинативното развитие. Той му казва: Опитай се първо не да обичаш само отделни животни, не само да имаш определено отношение към отделното животно, да видиш при едно или друго животно различни неща, но живо да почувстваш целия вид, тогава ще си създадеш представа какво е груповата душа.
към текста >>
Но има една бъдеща перспектива, към която окултният
учител
насочва ученика.
По такъв начин можем да стигнем до мъртвия камък. Има едно основно усещане при минералите. Да вземем проникнатия със светлина планински кристал. Когато човек се сравни с него, ще си каже: По някакъв начин той представлява идеал за самия човек. Както физическото тяло на човека представлява физическа материя, така и кристалът е физически материален.
Но има една бъдеща перспектива, към която окултният учител насочва ученика.
Днес човекът още е проникнат от нагони, копнежи и страсти. Това насища физическата натура. Но пред окултиста стои един идеал. Той си казва: Животинската природа на човека постепенно ще се просветли и пречисти до степен, на която човешкото тяло ще може да застане пред нас също така вътрешно целомъдрено и без копнежи, както минералът, който не копнее за нищо, който не се вълнува от желания, когато се появи нещо в негова близост. Целомъдрена и чиста е вътрешната материална природа на минерала.
към текста >>
140.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Първият
е, че съществува определена връзка между това, което се нарича храносмилане, и мисловната дейност.
Ако е преобразил темперамента, характера и цялото устройство на душата си, тогава може да разгърне онази сила на виждане и познание спрямо силите на света, която хармонизира човека. Това ще бъде възможно в съвсем не така далечно бъдеще. Духовнонаучният светоглед трябва да даде преди всичко определени принципи и някои от тях трябва да бъдат включени в тези общи съждения. Който иска, може да придобие много от тях. При това трябва да се вземат под внимание четири момента.
Първият е, че съществува определена връзка между това, което се нарича храносмилане, и мисловната дейност.
С други думи, каквото храносмилането представлява в по-нисша област, това представлява мисленето в по-висша област.
към текста >>
Първият
може да е слаб мислител, но да мисли самостоятелно, другият може да е силен мислител, но мисли несамостоятелно.
Друг човек, който например изяжда дива гъска и се нуждае от съответно по-дълго време за храносмилането, може наистина да е умен, но когато мисли, в действителност мисли коремът му.
Първият може да е слаб мислител, но да мисли самостоятелно, другият може да е силен мислител, но мисли несамостоятелно.
От това отново можете да си извлечете поука.
към текста >>
141.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Атинската школа продължила да съществува столетия наред и най-висшият
учител
, който бил и най-задълбоченият посветен на школата, винаги носил името Дионисий.
Те са били приемани като откровения на божествения миров дух. Така са били приемани дори математическите истини, които е следвало да предадат на хората божествените откровения относно пространството. Така е било също и в школата на апостол Павел, която е разкривала най-висшите истини само след вътрешна подготовка. Докато апостол Павел проповядва християнството по широкия свят, учениците му в Атина изживявали езотеричното. И понеже духът на школата се предавал в продължение на дълги периоди от време, носителят на езотеричната истина винаги бил наричан със същото име.
Атинската школа продължила да съществува столетия наред и най-висшият учител, който бил и най-задълбоченият посветен на школата, винаги носил името Дионисий.
Оттам също и този, който е написал нещата през 6-ти век, когато писането е станало обичайно, също е носил това име. Само който знае това, може да разбере какво значение е имало то за Дионисиевата школа.
към текста >>
Окултното обучение започва там, където се учим да работим върху етерното или жизненото тяло, където човекът е в състояние да преобрази темперамента, склонностите и навиците си чрез указанията, които му дава окултният
учител
, където човекът става друг човек.
Всичко, което действа само върху астралното тяло, е подготовка към същинското езотерично обучение, към същинското окултно обучение.
Окултното обучение започва там, където се учим да работим върху етерното или жизненото тяло, където човекът е в състояние да преобрази темперамента, склонностите и навиците си чрез указанията, които му дава окултният учител, където човекът става друг човек.
към текста >>
142.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Това е
първият
културен период в развитието, предхождан непосредствено от потопа, в който е потънал атлантският континент, лежащ между Европа и Америка.
Там идваме до прекрасна древна култура, която ясновидецът още може да съзре.
Това е първият културен период в развитието, предхождан непосредствено от потопа, в който е потънал атлантският континент, лежащ между Европа и Америка.
към текста >>
Така се чувствал човекът, обграден от образите, през които някога сам е преминал и си казвал: Образите, които си носил преди, живеят в частите на съществото ти, в една живее
първият
образ, в друга вторият и така нататък.
Трябва да опиша как този, който е изпадал три и половина дни в летаргичен сън, е бил обкръжен от дванадесет образа, с които е седял заедно като на една маса. Като какво е трябвало да изглеждат те на някого, който е имал изживявания във висшите светове? Пред такъв човек се представяли дванадесет негови инкарнации, дванадесет негови различни тела, които сам е имал. Тези дванадесет тела не са били нищо друго освен това, което той носи в себе си като членове на тялото си. В окултно отношение разделяме човешкото тяло на дванадесет части и всяка от тях не е нищо друго освен повторение от дванадесет инкарнации, през които човекът постепенно се пречиства и бива довеждан до по-висша степен на съвършенство.
Така се чувствал човекът, обграден от образите, през които някога сам е преминал и си казвал: Образите, които си носил преди, живеят в частите на съществото ти, в една живее първият образ, в друга вторият и така нататък.
Обкръжават те така, както гостите обкръжават стопанина при обяда.
към текста >>
143.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Частен
учител
във Виена.
1884 - 1890 г.
Частен учител във Виена.
към текста >>
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря
първият
Гьотеанум. Р.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25).
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
144.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Първият
не знае нищо за законите на светлината, другият, който не вижда надалеч, като завършен физик, като учен много добре познава всички закони.
Още по-различен е посветеният. Отново едно сравнение. Представете си един човек, който вижда всички цветове и светлини, и друг, който е напълно късоглед.
Първият не знае нищо за законите на светлината, другият, който не вижда надалеч, като завършен физик, като учен много добре познава всички закони.
Има хора, които са посветени в най-висша степен, макар да не са ясновиждащи. Това важи поне за всички древни школи, днес не е така в същата степен. По-рано е можело да се работи така, защото не бива да забравяте, че е дълъг процес да се изгради ясновидството или да се обучи посветеният. При някои хора са необходими много въплъщения за това.
към текста >>
Учител
, който владее тези методи, би бил адепт в областта на възпитанието.
Когато хората някога знаят как се извършва това развитие, тогава ще се види какво голямо значение има това върху възпитанието. То е описано в моята книга «Възпитанието на детето от гледната точка на науката за духа»3. В нея са всички правила, които трябва да се имат предвид в това отношение.
Учител, който владее тези методи, би бил адепт в областта на възпитанието.
Адепството е практическо действие, изхождащо от духовните светове. До седмата година в човека става един вид втвърдяване на формите. Всички форми на мозъка и костната система са изградени до седмата година. След това те растат, но това, което не е налице до седмата година, е невъзвратимо. Така могат да се направят големи пропуски във възпитанието.
към текста >>
145.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Какво се случва с даден човек, който има окултен
учител
и преминава през окултно обучение?
Какво се случва с даден човек, който има окултен учител и преминава през окултно обучение?
Той получава известни задачи. За тях може да се говори само приблизително. Той получава задачи за медитиране, концентриране и така нататък. Какъв смисъл имат задачите, които учителят дава на ученика? Тяхната цел е да подготвят астралното тяло да започне да възприема обкръжението си, когато през нощта се намира извън физическото тяло.
към текста >>
Постоянно се чуват фрази, които са безсмислие за истинския окултист: «Аз нямам нужда от никакъв
учител
, трябва сам да намеря учителя си вътре в мен».
Някои хора намират това изключително неподходящо за себе си.
Постоянно се чуват фрази, които са безсмислие за истинския окултист: «Аз нямам нужда от никакъв учител, трябва сам да намеря учителя си вътре в мен».
В такива приказки първо има възможно най-голям егоизъм и освен това те са безмислие. Когато от тази гледна точка някой пристъпи към геометрията, какво ще се получи? Всеки може да открие всички определения на геометрията чрез вътрешно развитие. Той ще се нуждае от хиляди години, но може да ги открие.
към текста >>
Когато някой дава окултни учения – един истински
учител
не би го направил, – лесно може да се получи да даде на ученика само указания как да има възприятия в астралния свят.
Когато някой дава окултни учения – един истински учител не би го направил, – лесно може да се получи да даде на ученика само указания как да има възприятия в астралния свят.
Там може да се види, че ученикът започва да работи върху астралното си тяло за събуждането на духовните сетивни органи, но чрез това проявява много по-лоши привички и прояви на темперамента, отколкото преди да е станал окултен ученик. Хората се чудеха, че в началото на разпространяването на антропософията много личности направиха неразбираеми погрешни стъпки по отношение на своя характер. Още при минималното развитие на астралното тяло, предизвикано от теософското учение като елементарно учение, се появиха особено забележителни явления. Например един ученик, който беше касиер, изчезна с парите, друг направи съвсем други неща. Също и хора, който преди бяха миролюбиви, станаха войнствени.
към текста >>
146.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Първият
културен период обхваща индийската култура.
Ние сме преминали през четири културни периода и се намираме в петия.
Първият културен период обхваща индийската култура.
Там народите са обучавани от самите свещени Риши, инспирирани хора, за които днешният човек не може да си създаде никаква представа. Следва втората култура, персийската, с религията на Заратустра. Третата култура е вавилонско-асирийско-халдейско-египетската от която постепенно се развива еврейската култура.
към текста >>
Ученикът, който застава пред един розенкройцерски
учител
, получава своите указания за висшето развитие така, че те отговарят на неговата индивидуалност.
Това не означава, че тези седем степени трябва да се изминат една след друга.
Ученикът, който застава пред един розенкройцерски учител, получава своите указания за висшето развитие така, че те отговарят на неговата индивидуалност.
От седемте степени на висшето развитие се избира най-подходящото за него. Някой започва с първата и втората степен и тогава за него следва може би четвъртата и петата. Само това, което се нарича учене, трябва да се премине в началото от всеки.
към текста >>
147.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Първият
съдържал злато, вторият – тамян, а третият – миро.
За Кьолн тези имена събуждат особени спомени. Съществува една древна легенда, която гласи, че костите на тези трима свещени царе, след като станали кардинали и починали, били донесени за известно време тук, в Кьолн. Във връзка с това има друга легенда, която разказва, че един датски цар дошъл веднъж тук, в Кьолн, и донесъл три корони за светите трима царе. Когато той отново тръгнал към къщи, сънувал един сън. В съня му се появили тримата царе и му поднесли три съда.
Първият съдържал злато, вторият – тамян, а третият – миро.
Когато датският цар се събудил, тримата царе били изчезнали, но съдовете останали, те стояли пред него – трите дара, които задържал от този сън.
към текста >>
По-късно се оформя възгледът, че
първият
цар е представител на азиатските народи, вторият цар е представител на европейските народи и третият цар е представител на африканските народи.
Много, много аспекти има в Христовата легенда, които дълбоко ни въвеждат в различното значение на това, което се има предвид с Христовия принцип, и това, което трябва да действа в света. Към тези най-дълбоки аспекти на Христовата легенда е и поклонението и жертвата на тримата маги, тримата царе от Ориента и не бива да пристъпваме към тази основна символика на християнската традиция без дълбоко разбиране.
По-късно се оформя възгледът, че първият цар е представител на азиатските народи, вторият цар е представител на европейските народи и третият цар е представител на африканските народи.
Там, където хората разбират християнстовото като религия на земната хармония, в лицето на тримата царе и тяхното преклонение все повече се вижда вливането на различните течения и религиозни насоки в света в един принцип – християнския принцип.
към текста >>
148.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Стигне ли се до Упсала и, така да се каже, дълбоко вътре в нещата, които са повече спомени за древния северен мистериен свят, човека го пресреща
първият
германски превод на Библията от Вулфила,57 този чудесен документ за проникването на християнството в европейския свят!
През едно от моите последни пътувания56 пред душата ми живо се изправи как в северните области, в Швеция и Норвегия, във всичко, което преминава от дясната и лявата страна на железницата, за духовния поглед се представят отзвуците на древния северен духовен свят, как те все още могат да се възприемат във всички детайли. И когато съвсем надълбоко в тези отзвуци на древния северен божествен свят човек открие това, което насочва в историята към забележителни кармични взаимовръзки, той чувства съвсем особено нещо. Дълбоко в тези отзвуци на древния северен духовен свят се изправя един впечатляващ образ.
Стигне ли се до Упсала и, така да се каже, дълбоко вътре в нещата, които са повече спомени за древния северен мистериен свят, човека го пресреща първият германски превод на Библията от Вулфила,57 този чудесен документ за проникването на християнството в европейския свят!
към текста >>
149.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
до след 1302 г., италиански живописец,
учител
на Джото.
10. Цимамбуе, около 1240 г.
до след 1302 г., италиански живописец, учител на Джото.
към текста >>
150.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_98 Природни и духовни същества
Частен
учител
във Виена.
1884 - 1890 г.
Частен учител във Виена.
към текста >>
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря
първият
Гьотеанум. Р.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25).
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
151.
Съдържание
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Учител
и ученик в мъдростта на розенкройцерите.
Към историята на розенкройцерството. Християн Розенкройц и дейността му от 1495 г. “Възпитание на човешкия род” на Лесинг. Инициацията на Гьоте.
Учител и ученик в мъдростта на розенкройцерите.
Отношението на духовната мъдрост към общата духовна култура. Седемте части на човешката природа. Задачата на розенкройцерите.
към текста >>
152.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
През 1459 година висшата духовна индивидуалност, въплътила се в човешката личност, носеща пред очите на света името Християн Розенкройцер първоначално се явява на тесен кръг посветени ученици в качеството на
учител
.
През 1459 година висшата духовна индивидуалност, въплътила се в човешката личност, носеща пред очите на света името Християн Розенкройцер първоначално се явява на тесен кръг посветени ученици в качеството на учител.
Християн Розенкройц бил издигнат в строгото затворено духовно братство Fraternitas Lapidis aurei /Братство на увития с рози кръст/ в сан Egues Lapidis aurei, т.е. Рицар на златния камък. В следващите лекции ще ни стане по-ясно какво означава това. Тази висока духовна индивидуалност, която влязла във физическата сфера във външната личност Християн Розенкройц, винаги е оставала лидер и учител на розенкройцерското течение "в същото тяло", както казват в окултизма. Значението на израза "винаги остава в същото тяло" също ще стане ясно в близките занятия, когато ще говорим за съдбата на хората след смъртта.
към текста >>
Тази висока духовна индивидуалност, която влязла във физическата сфера във външната личност Християн Розенкройц, винаги е оставала лидер и
учител
на розенкройцерското течение "в същото тяло", както казват в окултизма.
През 1459 година висшата духовна индивидуалност, въплътила се в човешката личност, носеща пред очите на света името Християн Розенкройцер първоначално се явява на тесен кръг посветени ученици в качеството на учител. Християн Розенкройц бил издигнат в строгото затворено духовно братство Fraternitas Lapidis aurei /Братство на увития с рози кръст/ в сан Egues Lapidis aurei, т.е. Рицар на златния камък. В следващите лекции ще ни стане по-ясно какво означава това.
Тази висока духовна индивидуалност, която влязла във физическата сфера във външната личност Християн Розенкройц, винаги е оставала лидер и учител на розенкройцерското течение "в същото тяло", както казват в окултизма.
Значението на израза "винаги остава в същото тяло" също ще стане ясно в близките занятия, когато ще говорим за съдбата на хората след смъртта.
към текста >>
Първият
от тези два факта отношението на ученика към учителя, и във връзка с това отношение трябва да разгледаме две неща.
Сега вече аз бих искал да ви посоча две особености, които характеризират розенкройцерската мъдрост и важната за нея мирова мисия. Първата е свързана с цялото отношение на човечеството към тази мъдрост, която представя себе си нещо различно, отколкото окултна форма на християно-гностичната мъдрост. Ние трябва за сега само леко да докоснем двата факта на духовния живот, ако желаем ясно да си представим това забележително положение на мъдростта на розенкройцерите.
Първият от тези два факта отношението на ученика към учителя, и във връзка с това отношение трябва да разгледаме две неща.
Първо, ние ще обсъдим това, което се нарича ясновидство, второ това, което наричат вяра в авторитета. Под "ясновидство" всъщност казано, това не е най-доброто наименование се разбира не само духовното виждане, а и духовен слух /чуване/. В последните две е източникът на всяка мъдрост, която иска да ни научи на скритата мъдрост на света, и от някой друг източник не могат да произлязат истински знания за духовните светове. В методът на розенкройцерите има, обаче, съществена разлика между откриване на духовните истини и разбирането им.
към текста >>
Втората важна черта на розенкройцерската мъдрост в смисъла на отношенията между
учител
и ученик се явява това, че тук има съществено различие от другите посвещения на ученика пред неговия "гуру", източния
учител
.
Втората важна черта на розенкройцерската мъдрост в смисъла на отношенията между учител и ученик се явява това, че тук има съществено различие от другите посвещения на ученика пред неговия "гуру", източния учител.
Това, как гледа ученикът на своя гуру, по никакъв начин не може да бъде свързано с вярата в авторитета в мъдростта на розенкройцерите. Ще ви обясня това с един пример от обикновения живот. Учителят-розенкройцер не желае да бъде със своите ученици в различно отношение от тези, в които се намира математикът и този, който изучава математиката. Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката следва своя учител по силата на вярата в авторитета? Не. Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката не се нуждае от учител?
към текста >>
Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката следва своя
учител
по силата на вярата в авторитета?
Втората важна черта на розенкройцерската мъдрост в смисъла на отношенията между учител и ученик се явява това, че тук има съществено различие от другите посвещения на ученика пред неговия "гуру", източния учител. Това, как гледа ученикът на своя гуру, по никакъв начин не може да бъде свързано с вярата в авторитета в мъдростта на розенкройцерите. Ще ви обясня това с един пример от обикновения живот. Учителят-розенкройцер не желае да бъде със своите ученици в различно отношение от тези, в които се намира математикът и този, който изучава математиката.
Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката следва своя учител по силата на вярата в авторитета?
Не. Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката не се нуждае от учител? Много биха отговорили: да,защото нали е възможно, вероятно, да се самообразова, опирайки се на добри книги. Но в такъв случай само пътя е друг, о този когато учител и ученик са един срещу друг. И, по принцип, така, разбира се, може да бъде. И по същия начин може да се открият всички духовни истини от всеки човек, който се издигне на известна степен в ясновидството, но всеки ще каже, че е неразумно да се постигат целите по окултен път.
към текста >>
Не. Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката не се нуждае от
учител
?
Втората важна черта на розенкройцерската мъдрост в смисъла на отношенията между учител и ученик се явява това, че тук има съществено различие от другите посвещения на ученика пред неговия "гуру", източния учител. Това, как гледа ученикът на своя гуру, по никакъв начин не може да бъде свързано с вярата в авторитета в мъдростта на розенкройцерите. Ще ви обясня това с един пример от обикновения живот. Учителят-розенкройцер не желае да бъде със своите ученици в различно отношение от тези, в които се намира математикът и този, който изучава математиката. Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката следва своя учител по силата на вярата в авторитета?
Не. Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката не се нуждае от учител?
Много биха отговорили: да,защото нали е възможно, вероятно, да се самообразова, опирайки се на добри книги. Но в такъв случай само пътя е друг, о този когато учител и ученик са един срещу друг. И, по принцип, така, разбира се, може да бъде. И по същия начин може да се открият всички духовни истини от всеки човек, който се издигне на известна степен в ясновидството, но всеки ще каже, че е неразумно да се постигат целите по окултен път. Също така неразумно би било да се заявява: източникът на всички духовни истини трябва да се намира вътре в мен.
към текста >>
Но в такъв случай само пътя е друг, о този когато
учител
и ученик са един срещу друг.
Ще ви обясня това с един пример от обикновения живот. Учителят-розенкройцер не желае да бъде със своите ученици в различно отношение от тези, в които се намира математикът и този, който изучава математиката. Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката следва своя учител по силата на вярата в авторитета? Не. Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката не се нуждае от учител? Много биха отговорили: да,защото нали е възможно, вероятно, да се самообразова, опирайки се на добри книги.
Но в такъв случай само пътя е друг, о този когато учител и ученик са един срещу друг.
И, по принцип, така, разбира се, може да бъде. И по същия начин може да се открият всички духовни истини от всеки човек, който се издигне на известна степен в ясновидството, но всеки ще каже, че е неразумно да се постигат целите по окултен път. Също така неразумно би било да се заявява: източникът на всички духовни истини трябва да се намира вътре в мен. Ако учителят знае математическите истини и ги съобщава на ученика, ученикът повече не се нуждае от никаква вяра в авторитета, той разбира тези истини по силата на тяхната собствена правилност, и на него му е нужно само правилно да ги разбере. Така е и с цялото окултно развитие в розенкройцерския смисъл.
към текста >>
153.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
И
първият
е останал тогава с нещо "длъжен" на другия.
Например, човекът има професия, която както му се струва, му позволява да бъде доволен и щастлив. И изведнъж по някаква причина го уволняват, той не намира там, където е живеел друга работа, той е изпратен далече, в друга страна, и тук му се налага са усвоява нова професия. Тук той среща човек, с който влиза в някакви отношения. Какво се е случило? Те двамата някога са живеели редом един до друг.
И първият е останал тогава с нещо "длъжен" на другия.
Това е внесено в летописа на света, и нейните сили са довели виновника тук, където трябва да се срещне с този, на който е "длъжен", и да му върне дълга.
към текста >>
Различните зародиши на човешката природа постоянно се проникват и изпъкват с други същества, и посветеният
учител
повелява да се извършват голям брой упражнения именно за това, за да бъдат изгонени, и човек да може да бъде все по-свободен и по-свободен.
На етерното тяло въздействат тези форми, които вие самите сте създали на астрално ниво, а вашата съдба я създават съществата, силите от висшите сфери на Девакан, които вие самите сте вписали в Акашовата летопис. Тези сили или съществата добре известни на окултистите, те влизат в йерархията на подобни същности. Вие трябва да разберете, че както в астралното, така и в етерното и във физическите тела вие изобщо усещате влиянието на различни същества. Всичко, което вие правите непроизволно, всичко, към което вие сте тласкани, става под влиянието на различни същества. Това не се получава от нищото.
Различните зародиши на човешката природа постоянно се проникват и изпъкват с други същества, и посветеният учител повелява да се извършват голям брой упражнения именно за това, за да бъдат изгонени, и човек да може да бъде все по-свободен и по-свободен.
към текста >>
154.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В началото да се заемем с
първият
въпрос.
В началото да се заемем с първият въпрос.
Може да ви се стори дързост да се говори за бъдещето, а може би, вие ще кажете, че изобщо е невъзможно да се научи каквото и да било за бъдещето на човека. Но ако вие помислите малко над това, ще разберете, че все пак не е така необосновано виждането, съгласно което може нещо да се научи за бъдещето. Необходимост е само да сравните това с онова, което може да се научи за бъдещето от обикновения изследовател, например, от естествоизследователя. Той може определено да ви каже, че ако при известни условия смеси кислород, водород и сяра, то непременно ще се получи сярна киселина. Може точно да се каже, какво ще стане, ако се уловят с огледало слънчевите лъчи.
към текста >>
155.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Първият
корен е половостта, вторият е сърцето, а третият езикът.
Нека сега си представим как това се явява пред астралното наблюдение. Наблюдаващият астрално вижда това отново като образ, то му се показва като едно дърво, което има три корена.
Първият корен е половостта, вторият е сърцето, а третият езикът.
Тези три корена си кореспондират с духовното, с главата. Между тях преминават нервни течения. На ясновиждащият това изглежда сякаш едно същество непрестанно се изкачва нагоре и слиза надолу. Изглежда му сякаш висшето, главата бива непрестанно атакувано от идващото отдолу. Тези две течения се противопоставят едно на друго.
към текста >>
Първият
корен поема към Нифлхайм, към леденостудената праземя.
Така ни биват представени тези събития в германската сага. Тя казва: Новият човек в новия свят прилича на едно дърво, на ясен, който има три корена.
Първият корен поема към Нифлхайм, към леденостудената праземя.
Насред Нифлхайм се намираше неизчерпаемият кладенец Хвергелмир. От него извират дванадесет течения и преминават през целия свят. Вторият корен отиваше към извора на орисниците Урд, Верханди и Скулд. Те седяха на бреговете му и предяха нишките на съдбата. Третият корен отиваше към кладенеца на Мимир.
към текста >>
156.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Първият
център в това все още меко човешко тяло се образува от това, че в насочената нагоре част се сливаха всички течения.
А сега тази част от човешкото тяло, която беше призвана да служи на Аза, трябваше да има център. Тя действително получи център.
Първият център в това все още меко човешко тяло се образува от това, че в насочената нагоре част се сливаха всички течения.
Оттам преминаваха най-различни течения, които трябва да си представяте като зачатъци на нервната и кръвната системи. Те всички се събираха горе в мощни огнени езици, които изскачаха на върха на главата но когато тялото беше още съвършено меко. Онзи орган, който човекът притежаваше, и чиито последен остатък е жлезата на върха на главата, беше първият орган, с който човекът започна да възприема физически. Ако той се доближеше нещо опасно, то органът възприемаше това и така човекът чувстваше, че не бива да се приближава. С помощта на този орган той можеше да се ориентира.
към текста >>
Онзи орган, който човекът притежаваше, и чиито последен остатък е жлезата на върха на главата, беше
първият
орган, с който човекът започна да възприема физически.
А сега тази част от човешкото тяло, която беше призвана да служи на Аза, трябваше да има център. Тя действително получи център. Първият център в това все още меко човешко тяло се образува от това, че в насочената нагоре част се сливаха всички течения. Оттам преминаваха най-различни течения, които трябва да си представяте като зачатъци на нервната и кръвната системи. Те всички се събираха горе в мощни огнени езици, които изскачаха на върха на главата но когато тялото беше още съвършено меко.
Онзи орган, който човекът притежаваше, и чиито последен остатък е жлезата на върха на главата, беше първият орган, с който човекът започна да възприема физически.
Ако той се доближеше нещо опасно, то органът възприемаше това и така човекът чувстваше, че не бива да се приближава. С помощта на този орган той можеше да се ориентира. Не бива да си го представяте като първоначално око от една такава представа биха произлезли всевъзможни заблуди а си го представете като един вид топлинен орган, с който човекът можеше да различава на дълги разстояния топлинни или студени състояния, и такива, които могат да му навредят или да са му от полза. Същевременно този орган се намираше в определена връзка с органите, които наричаме лимфни и които са родствени с теченията в човешкото тяло, които са свързани с бели те кръвни телца. Благото и страданието на човека, който за предпочитане все още имаше бели кръвни телца зависеше от това, което възприема този орган.
към текста >>
157.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Първият
начин беше този на посветения, на инициирания, вторият е този на ясновидеца и третият е този на магьосника.
Какво е това магия? Във всички древни окултни школи съществуваха три начина да се достигне до висшите области на познанието.
Първият начин беше този на посветения, на инициирания, вторият е този на ясновидеца и третият е този на магьосника.
Това са три в основите си различни неща: посвещение, ясновидство и магия. Нека най-напред си изясним в едно просто сравнение какво е един посветен, какво е един ясновидец и какво един магьосник. Представете си една област, където хората не познават влакове, пара ходи и т.н., където хората живеят без тях. В такава една област обстоятелството, че съществуват локомотиви и параходи е чист окултизъм. Окултно значи тайно, нещо, за което хората не знаят нищо.
към текста >>
И ако той очаква може би хиляди години да достигне това, то той може да го стори само при условие, че се намира под строгата опека на избран гуру или
учител
.
Днес това отношение между посветени и ясновидци вече е почти невъзможно, тъй като всички хора са обзети от силния егоизъм и желаят да бъдат сами. Хората вече нямат и представа за онази любов, за онова доверие, които царяха в окултните школи в миналото. Там беше ясновидецът, който може би през много въплъщения използуваше методите в отречение и се беше обучил да вижда в тези висши светове, който можеше да вижда много неща в тях и който сам се спираше да не се запознае със законите на тези висши светове, за да не се ограничава със закони, а чрез едно по-бързо развитие на ясновидските си способности да донесе по-голяма полза на човечеството. Това отречение не може да се приеме така лесно. Нещо велико и огромно е когато някой се реши да стане ясновидец, без в същото време да опознае закономерностите на висшите светове в целия им вид.
И ако той очаква може би хиляди години да достигне това, то той може да го стори само при условие, че се намира под строгата опека на избран гуру или учител.
Тъй като ако при стъпи като ясновидец сам към нещата от висшите светове без да познава законите им, той скоро ще тръгне по грешна нишка и ще се заплете в най-пусти заблуждения, ако не приеме във всички важни неща съвета на гуруто.
към текста >>
Затова в сила е принципът:
първият
акт на черна магия е издаването на окултни тайни.
Ако се употребяват окултни сили е абсолютно наложително да се съхрани съгласието с централните духовни сили на света, и е абсолютно необходимо духовните сили да не се дават в ръцете на никого, който не желае да съхрани тази връзка. С това е свързан фактът, че във всички истински окултни школи цари тайна относно съобщаването на окултни истини, и че тези тайни не се дават на никого, който не се задължи да запази връзката с водещите духовни същества. Възможността да знае за какво става дума е притежание единствено на "централното управление" на земята. Всеки, който желае да овладее духовни сили трябва да знае това. Ако някой неупълномощен съобщи нещо на друг, от което той да може да се противопостави на великия план на земното развитие, то това би бил първия вид черно-магическо действие.
Затова в сила е принципът: първият акт на черна магия е издаването на окултни тайни.
Бърборенето и изказването на окултни тайни е първата проява на черна магия, тъй като така вие ги предавате на този, който иска да се противопостави на централното управление на земното развитие, понеже вие не познавате връзката. Къде се проявява това, където става реалност? Реалност придобива навсякъде, където окултните сили се впрягат в целите не на земното ръководство, а на някоя ограничена група, която не желае да има връзка с оказващото полза на човечеството ръководство. Ако например човек получи тези неща преди да е израснал над всички национални расови предразсъдъци, той ще ги употреби преди да има и представа, какво означава да бъдеш "човек без родина", тогава същото, което иначе представлява бялата магия ще премине в служба на черната. Съвсем същото.
към текста >>
Това е
първият
принцип на днешния бял магьосник.
Реалност придобива навсякъде, където окултните сили се впрягат в целите не на земното ръководство, а на някоя ограничена група, която не желае да има връзка с оказващото полза на човечеството ръководство. Ако например човек получи тези неща преди да е израснал над всички национални расови предразсъдъци, той ще ги употреби преди да има и представа, какво означава да бъдеш "човек без родина", тогава същото, което иначе представлява бялата магия ще премине в служба на черната. Съвсем същото. Ако това, което е предназначено да служи на човечеството, се употреби за целите на една отделна раса, може би за да се превърне тази раса във владетел на света, то това е в огромен мащаб черна магия, тъй като не ще се осъществи нищо в съответствие с ръководството на земята. Първото изискване е: да бъдеш над всичко, което е свързано само с една част от човечеството.
Това е първият принцип на днешния бял магьосник.
Човек не може да се стреми към несебичност, но към любов към цялото човечество. Той може да разшири обхвата на любовта си. Може да стори това, и това е, за което се касае.
към текста >>
Издаването на окултни истини на профани е
първият
и най-прост на чин.
Виждате ли, исках да ви опиша това, за да не говоря единствено с фрази. Не е в стила ми. Предпочитам да говоря за действителните факти. Исках да ви покажа в примери в какво се състои придобиването на маши нации в областта на черната магия.
Издаването на окултни истини на профани е първият и най-прост на чин.
Но един такъв акт, както ви го описах, спада към методите на обучение в черната магия, те са, така да се каже, А и Б. А ако ви разкажа това, което идва след азбуката, това по което кандидатите за черни магьосници се учат да "четат", то най-вероятно голяма част от тук присъствуващите биха изпаднали в безсъзнание. Затова нека спрем на тази първа степен. Тези неща в никакъв случай не са нещо, с което могат да се правят шеги, дори и с думи, те са нещо изключително сериозно. И те са нещо, което хората не знаят за огромно съжаление прекалено разпространени в света.
към текста >>
Но за да се изяви човек като
учител
в окултизма, не може да започне прекалено късно.
Това е един строг закон. Ако разгледате този закон и съобразите някои неща, които се случват в настояще то, то от тази гледна точка вие просто ще знаете, че много от това, което се разпространява не произлиза от духовни извори. Нито една окултна школа не допуска хората да разпространяват окултни истини преди да са достигнали до тази възраст. С това разбира се не се цели да се каже, че не може достатъчно рано да се започне с изучаването на нещо.
Но за да се изяви човек като учител в окултизма, не може да започне прекалено късно.
Много, много злини биха се избегнали ако хората действително познаваха с окултизма и строгите закони, които царят в него.
към текста >>
158.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако човек се упражнява достатъчно в посочваното от тайния
учител
, то той се научава да вижда вътрешно не само едно просветлено пространство, което е израз на мъдростта, а и да чува музиката на сферите, която протича през вселенското пространство.
Чрез определени други методи, за които ще говорим по-късно, човек може да достигне дотам със собствените си усилия не само да просветли пространството, а и то същевременно да започне да звучи. В древна та питагорейска философия се говореше, както знаете, за музиката на сферите. Под "сфери" се разбира вселенското пространство, пространството, в което се носят звездите. Това не е измислен или съчинен образ, а една действителност.
Ако човек се упражнява достатъчно в посочваното от тайния учител, то той се научава да вижда вътрешно не само едно просветлено пространство, което е израз на мъдростта, а и да чува музиката на сферите, която протича през вселенското пространство.
И когато пространството започне да прозвучава, се казва, че човекът е в небесния свят, в Девакана. Вярно е, че пространството прозвучава, но това не е физически звук, а духовни звуци, които не се съдържат във въздуха, а в една много по-висша, по-фина материя, в материята Акаша. Пространството е изпълнено непрестанно от такава музика, и в тази музика на сферите съществуват определени основни тонове.
към текста >>
159.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Затова в окултизма се прави разликата между двата процеса:
първият
се състои в това, че семето се разгъва и се развива в растение еволюция, а другият в това, че растението се сгъва, така че формата му се свива до семето инволюция.
Това е първото. А нека сега разгледаме едно семе, от което може да се роди растението. Този, който наблюдава семето, вижда само едно малко зрънце, но в него се съдържа вече цялото растение, то е един вид скрито вътре. Защо се намира то там? Тъй като зрънцето е взето от растението, тъй като растението е вложило в него всички сили.
Затова в окултизма се прави разликата между двата процеса: първият се състои в това, че семето се разгъва и се развива в растение еволюция, а другият в това, че растението се сгъва, така че формата му се свива до семето инволюция.
Така че ако някое същество, което има много органи, се обособява така, че от тези органи вече нищо не е видимо, че се свива в една малка част, то това се нарича инволюция, а разтварянето, разгръщането еволюция. Тази двоичност се сменя непрестанно в света, но винаги в откровение. Вие можете да го наблюдавате не само при растенията, а и по-висшите сфери на живота.
към текста >>
В живота на човека има седем периода:
първият
е този преди раждането му, вторият продължава смяната на зъбите, третият е до половото съзряване, четвъртият се простира седем-осем години по-нататък, петият продължава до тридесетата годишнина и т.н.
В живота на човека има седем периода: първият е този преди раждането му, вторият продължава смяната на зъбите, третият е до половото съзряване, четвъртият се простира седем-осем години по-нататък, петият продължава до тридесетата годишнина и т.н.
Когато хората ще знаят, какви са тези периоди и какво е най-добре да достигне до човека именно през петия период или какво трябва да остане далеч от него, то те ще знаят много повече и за това, как да си подсигурят добри старини. Тогава може да бъде предизвикано добро или зло за целия останал живот. В тези първи периоди може да се направи много посредством едно възпитание според тези закони. Тогава обаче в петия период на човешкия живот настъпва една повратна точка, която е решаваща за целия следващ живот. Тази повратна точка в петия период от живота на човека, трябва да бъде прекрачена по възможност преди човекът да се впусне с пълна увереност в света.
към текста >>
160.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Първият
от тях изобразява един човек в бели дрехи, с метални крака, като руда; от устата му излиза един огнен меч; десницата му е заобиколена със знака на нашата планета: Сатурн, Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера.
Първият от тях изобразява един човек в бели дрехи, с метални крака, като руда; от устата му излиза един огнен меч; десницата му е заобиколена със знака на нашата планета: Сатурн, Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера.
Ако познавате Апокалипсиса на Йона ще си спомните, че там се съдържа едно доста подобно описание на този образ, тъй като Йоан беше посветен. Този печат представлява, бихме казали, идеята на цялото човечество. Ще разберем това, когато си припомним някои представи, които са известни на по-възрастните от тук присъствуващите.
към текста >>
161.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Първият
човек на Атлантида беше по-скоро едно водно същество.
Нека сега се пренесем във времето около прехода от атлантската към следатлантската епоха. Знаем, че предците ни, в същност самите ни души в други тела, живееха в древна Атлантида. В края на Атлантида този континент, и по-точно северните му части, бяха покрити с гъсти маси мъгли, и всичко, което живееше на земята,на този континент, беше обгърнато от тежка мъгла. А ако се върнем още по-назад във времето ще стигнем до епохи, в които имаше не само гъста мъгла, а там, където в днешно време е въздушната атмосфера имаше падащи водни маси.
Първият човек на Атлантида беше по-скоро едно водно същество.
Едва постепенно той се преобразува във въздушно същество. Тогава той имаше съвсем различно разпределение на етерното и физическото си тяло. Днес етерното и физическото тяло са разпределени така, че в горните си части почти съвпадат по форма и големина. При другите същества това съвсем не е така. Ако разгледате етерното тяло на коня, вие ще видите как етерната му глава излиза далеч извън очертанията на физическата.
към текста >>
162.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако обобщим този похват, който например се преподава в Розенкройцерските школи, в един диалог между
учител
и ученик, то ние бихме могли да го изразим така: В действителност такъв диалог никога не се е състоял, ние само можем да го представим в тази форма, за да покажем през какво ученикът е трябвало да премине през дълъг, дълъг период на изживявания.
Ако обобщим този похват, който например се преподава в Розенкройцерските школи, в един диалог между учител и ученик, то ние бихме могли да го изразим така: В действителност такъв диалог никога не се е състоял, ние само можем да го представим в тази форма, за да покажем през какво ученикът е трябвало да премине през дълъг, дълъг период на изживявания.
Учителят каза на ученика: Погледни това растение, как е насочило корена си в земята, как със стъблото и цвета си се стреми към слънцето, и разгръща възпроизведителните си органи. А сега си представи срещу него човека. Не е добре човекът да се сравнява с растението, когато вземем главата му за цвета на растението, а възпроизводителните му органи сравним с корена на растението. Дори Дарвин, великият естествоизпитател, е използвал правилно това сравнение, като е обозначил с корена на растението човешката глава, така че дори за Дарвин растението е поставен надолу с главата човек. Това, което растението благонравно насочва към слънцето, възпроизводителните си органи, човекът е насочил към центъра на земята така, че можем да си го представим като едно обърнато растение, тъй като той свободно устремява към изпълненият със слънце космос всички сили, които при растението са ориентирани към земята, а органите, които растението свенливо подлага на слънцето, той насочва изпълнен със срам към земния център.
към текста >>
163.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Появява се
първият
зачатък на органа – постепенно той продължава след това да се развива – за усвояване на обкръжаващия въздух, образува се началото на процеса дишане.
Но в това човешко образувание се появява нещо съвсем особено.
Появява се първият зачатък на органа – постепенно той продължава след това да се развива – за усвояване на обкръжаващия въздух, образува се началото на процеса дишане.
И ние виждаме, че към предишния процес се присъединява един вид процес на дишане. Много важно е да се разбере, че с появата на въздуха на Земята възниква процеса на дишане, който се състои именно в това, към топлинната материя се присъединява въздух, който е пронизан от въздушни мехурчета. Това е действие на въздуха и е свързано с друго; тъй като освен това действа още и светлина и тя се проявява в образуването на първите зачатъци на нервната система, а именно на вътрешната нервна система. Но забележете, не физически изразена нервна система, а по-скоро силови линии, които достигат известно уплътнение. Вие трябва да си представите всичко това в цялост, че е било газообразно, и че в него е можело да има само съвсем тънки, ефирни въздушни потоци във вид на силови линии.
към текста >>
164.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Той може да каже:в миналите доклади не веднъж се потвърждаваше, че
първият
физически зачатък на човека е имал в себе си системите на органите на чувствата,че този първи зачатък на физическото тяло се е състоял като че ли от примитивни, елементарни органи на чувствата.
Той може да каже:в миналите доклади не веднъж се потвърждаваше, че първият физически зачатък на човека е имал в себе си системите на органите на чувствата,че този първи зачатък на физическото тяло се е състоял като че ли от примитивни, елементарни органи на чувствата.
към текста >>
165.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но който не желае да знае за бъдещето, той отхвърля подобен
учител
, подобен предводител на човечеството: аз не искам нищо да зная за теб, желаещият да понесе зърното на моето същество в бъдещата инкарнация, където човечеството ще стане по-съвършено.
Ако доведем тази мисъл до краен предел, тогава можем да си представим това така: какво ме засяга това, че аз съм длъжен нещо да принеса в следващата инкарнация. Аз живея в дадената инкарнация, тя ми харесва и тя ми подхожда. Какво трябва да направя от нея, това мен изобщо не ме безпокои. Ако приведем това в областта на мисленето, то докъде ще ни отведе? Това ще доведе до такъв характер, че човекът ще седи на поврата на пътя, и покрай него минава великият вожд на човечеството, знаещ пътя на човечеството.
Но който не желае да знае за бъдещето, той отхвърля подобен учител, подобен предводител на човечеството: аз не искам нищо да зная за теб, желаещият да понесе зърното на моето същество в бъдещата инкарнация, където човечеството ще стане по-съвършено.
Аз искам да се срасна със своя сегашен образ. Този човек, който отблъсква от себе си такъв предводител на човечеството, ще се появи отново в този същия образ. И когато другите хора, които се вслушват във великите предводители на човечеството и съхраняват в себе си душата с нейното вечно същностно ядро, ще се появят отново в много по-развита раса, този, който отблъсква от себе си предводителите на човечеството, трябва да дойде отново в същия образ. Такъв е дълбокият смисъл на легендата на Агасфера, който е длъжен да се появява все в същия образ, доколкото той отблъснал от себе си ръката на Христос, най-великия предводител. Така при човека има възможност или да се срасне с инкарнацията или да отблъсне предводителя на човечеството, или да извърши преход към по-висша раса, към по-високо усъвършенстване.
към текста >>
166.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Първият
зачатък, който човек е получил на Стария Сатурн и който тройно се е усъвършенствал от тогава – веднъж на Слънцето, втори път на Луната и, накрая, на Земята, този зачатък изразява себе си в сетивните органи които има сега човек.
Ние от други разглеждания вече знаем, че този съвременен човек се е създал бавно и постепенно. Ние знаем, че в най-древното въплъщение на нашата Земя, което наричаме Сатурн, той получава първия зачатък на физическото тяло. Знаем, че по време на второто въплъщение на нашата Земя, Старото Слънце, той е получил към физическото тяло етерно или жизнено тяло, в третото въплъщение на нашата Земя – Старата Луна, е получил астрално тяло; и на Земята, сегашното въплъщение на нашата планета, той е получил Аза. Така човекът се е развивал съвсем бавно и постепенно; това физическо тяло, което има сега човек, наистина е най-древната част от него, която е преминала през най-много изменения. То се е изменило четири пъти.
Първият зачатък, който човек е получил на Стария Сатурн и който тройно се е усъвършенствал от тогава – веднъж на Слънцето, втори път на Луната и, накрая, на Земята, този зачатък изразява себе си в сетивните органи които има сега човек.
Те били съвсем други органи на Стария Сатурн; тогава те вече съществували в своя първичен зачатък, а всичко останало от човешкото тяло още не е съществувало. Като същество само с едни сетивни органи, можем да разглеждаме Стария Сатурн, изцяло покрит само със сетивните органи. На Слънцето към това се присъединява етерното тяло. Човешкото етерно тяло се преобразува и възникват тези органи, които ние означаваме сега като жлези. Тогава те били още твърде несъвършени, но вече съществували в своя първичен вид, сетивните органи се усъвършенствали.
към текста >>
На Сатурн съществувал
първият
зачатък на физическото тяло.
Ако ние обмислим това, то за нас трябва да стене ясно, че сегашното човешко тяло е не само физическо тяло, а физическо-минерално тяло, и че е към закона за физическия свят, благодарение на което то е наречено “физическо” тяло, то е присъединило в себе си законите и субстанциите на минералното царство, които сега го пронизват. На Луната това физическо тяло още не е било усвоило за себе си законите на минералното царство; ако тогава бяха го изгорили, то не би останала никаква минерална пепел. Тъй като минерали в сегашния земен смисъл тогава още не е имало. И така, да отбележим: физическото битие и минералното битие всъщност са две различни неща. Човешкото физическо тяло е физическо, защото над него властват тези същите закони, както и над камъните; човешкото физическо тяло в същото време е и минерално, защото то е пропито от минералните вещества.
На Сатурн съществувал първият зачатък на физическото тяло.
Но тогава не е имало нито твърди тела, нито вода, нито газ. На Сатурн било само топло, състояние на топлина. съвременния физик не знае това състояние на топлина, тъй като той предполага, че топлината може да съществува само като свойство на газовете, водата и твърдите тела. Но това е заблуда. Физическото човешко тяло, което сега е усвоило в себе си минералните субстанции, било на Сатурн в сцепление с физическите закони.
към текста >>
167.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Този сън е
първият
, така следва да разбираме, а по-рано човек е имал такива състояния на съзнанието, при които постоянно е можел да вижда подробности от духовните светове.
Онези от Вас, които вече са се занимавали с развитието на духовните сили и способности на човека, знаят, че съществуват различни състояния на съзнанието и това, което днес при обикновения човек наричаме “сън”, е само едно преходно състояние на съзнанието. В бъдеще – както е вече при посветените – то ще се трансформира в такова състояние на съзнанието, при което освободеният от тялото човек ще вижда в духовния свят. Ето защо древните тълкуватели казваха: Бог потопи Адам в дълбок сън и тогава той можа да възприеме това, което с физическите сетивни органи не можеше да възприеме. Тук следва да се има предвид един ясновидски сън , и целият следващ разказ има своите източници в едно по-висше състояние на съзнанието; ето защо Адам изпада “в сън”. Така гласят старите тълкувания, и те допълват, че в един религиозен документ не би се споменавало как “Господ потопява човека в дълбок сън”, ако и по-рано той вече е изпадал в подобен сън.
Този сън е първият, така следва да разбираме, а по-рано човек е имал такива състояния на съзнанието, при които постоянно е можел да вижда подробности от духовните светове.
Ето как се е проповядвало на хората .
към текста >>
168.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Следователно, той трябваше да има някакъв водач, някакъв
учител
за периодите на своето дневно съзнание, когато би могъл да възприема със своите сетива.
Вече казахме, че човекът е призван да развие себесъзнателната Любов в условията на Земята.
Следователно, той трябваше да има някакъв водач, някакъв учител за периодите на своето дневно съзнание, когато би могъл да възприема със своите сетива.
Любовта можеше да бъде пренасяна в човека само нощем, по време на неговото спящо съзнание. Но в хода на развитието трябваше да настъпи нещо, нещо напълно конкретно, което би позволило на човека да вижда външно, физически, Съществото на Любовта. Как можеше да стане това? Само по един начин: Съществото на божествената Любов, Логосът, трябваше да слезе на Земята и да стане същество от плът и кръв, което човекът ще може да възприема със своите сетива. Понеже човекът беше напреднал до степента на външното сетивно възприятие, самият Бог, Логосът, трябваше да стане едно сетивно същество.
към текста >>
169.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Първият
е: Как е поставен Йоан Кръстител в своето време?
Първият е: Как е поставен Йоан Кръстител в своето време?
А другият въпрос ни отпраща към изясняването на някои подробности от началото на Йоановото Евангелие.
към текста >>
Единородният Син, обитаващ вътре в Отца, е
първият
, който ни довежда до там, да виждаме един Бог по същия начин, по който Земните жители виждат заобикалящия ги свят, с помощта на земните сетива.
В предишните епохи онези, конто бяха посвещавани, можеха да изграждат в себе си по-висши, духовни възприемателни органи. Никой по-рано не беше виждал Бога с физическите си очи.
Единородният Син, обитаващ вътре в Отца, е първият, който ни довежда до там, да виждаме един Бог по същия начин, по който Земните жители виждат заобикалящия ги свят, с помощта на земните сетива.
По-рано Бог оставаше невидим. На хората Той се откриваше по свръхсетивен начин в мистерийните центрове. Сега обаче Бог стана един сетивно-исторически факт, едно тяло от плът и кръв. Точно това се разбира под думите: “Бог никой досега не е видял. Единородният Син, който беше в лоното на мировия Отец, стана ръководител на този вид виждане” (1, 18).
към текста >>
170.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Така ние виждаме, как през следатлантската епоха, в Земята нахлува
първият
импулс за развитието на по-висшия човек.
Така ние виждаме, как през следатлантската епоха, в Земята нахлува първият импулс за развитието на по-висшия човек.
към текста >>
171.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Пред тях е отворен в много по-голяма степен тъкмо сетивният, реалният свят, където те виждат своя
Учител
и Месия в лицето на Исус от Назарет.
Тук трябва да напомним, че другите евангелисти не бяха така озарени, както авторът на Йоановото Евангелие.
Пред тях е отворен в много по-голяма степен тъкмо сетивният, реалният свят, където те виждат своя Учител и Месия в лицето на Исус от Назарет.
Обаче за тях остават скрити онези по-дълбоки спиритуални връзки и отношения, до които стига евангелистът Йоан. Ето защо те придават особена стойност на това, което се проявява в Исус от Назарет, което винаги пулсира в еврейството и винаги е оставало съхранено в еврейството под формата на съществуващия през всички поколения еврейски Бог, Отец. Те не могат да пренебрегнат тази особеност. Те заявяват: Когато проследим произхода на Исус от Назарет, ние можем да докажем, че в него наистина тече кръвта на миналите поколения.
към текста >>
172.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Той беше
първият
от този род между хората.
Той беше първият от този род между хората.
Колкото по-индивидуален става човека, толкова повече може да стане той носител на любовта. Там, където кръвта свързва хората, там хората се обичат поради това, че кръвта е тази, която ги обединява и ги кара да се обичат. Когато човекът добива своята индивидуалност, когато развива в себе си божествената искра, тогава подтиците на Любовта, вълните на Любовта трябва да преминават от човек на човек извирайки от сърцето. Така човек обогатява старата, свързана с кръвта връзка на Любовта, с този нов Импулс. Любовта се превръща постепенно в духовна Любов, която тече от душа към душа, която накрая ще обхване цялото човечество в една обща връзка на всеобщата братска Любов.
към текста >>
173.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Бихме могли също да кажете 5 дни и 7 нощи, защото
първият
и последният ден са дни на сумрака.
Движението на небесните тела настъпва едвам със Сатурн и пътят на движението е бил отбелязан чрез 12-те зодиакални знака. И докато една планета минава през един такъв зодиакален знак, говори се за един миров час; това се е считало за един миров час. Дванадесет мирови часове, дванадесет дневни часове и дванадесет нощни часове! За всяко едно небесно тяло, за Сатурн, за Слънцето и за Луната е отредена една редица от мирови часове, които се групират в мирови дни; и накрая така 12 периода 7 са външно възприемани, а 5 протичат повече или по-малко невъзприемаеми. Ето защо различават се 7 кръговрата на Сатурн или 7 големи сатурнови дни и 5 големи сатурнови нощи.
Бихме могли също да кажете 5 дни и 7 нощи, защото първият и последният ден са дни на сумрака.
Прието е такива 7 кръговрата, такива 7 мирови дни да се наричат Манвантара, а 5-те мирови нощи Пралая. Ако искаме да имаме това превърнато в нашата форма на броене времето, тогава се броят по две планитарни състояния заедно, си реч: Сатурн, Луна и Земя. Тогава получаваме по 24 кръгообращения. Тези 24 кръгообращения образуват важни епохи в описанието на света, които се управляват от Същества във Вселената, посочени в Откровението в лицето на 24-те Старци, 24-те управители на мировите кръгообращения, на мировите времена. Върху образа на печата те са посочени като мировият часовник.
към текста >>
174.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Когато в страната на древния Египет са искали да упражнят това пророчески действуващото изкуство, те са разделяли следващата епоха на 7 периода:
Първият
период трябва да съдържа това, вторият това, третия онова и т.н.
Четвъртата културна епоха, Гръцко-римската, се е развила от тази третата. Само оскъдни остатъци са се запазили от това пророчески действуващо изкуство на египтяните. Вие още можете да видите такъв един остатък.
Когато в страната на древния Египет са искали да упражнят това пророчески действуващото изкуство, те са разделяли следващата епоха на 7 периода: Първият период трябва да съдържа това, вторият това, третия онова и т.н.
Според това следващите поколения следяха, какво има да се случи. Но това беше именно главната характерна черта на третата културна епоха. Четвъртата показваше още само слаби отзвуци от това. Вие още можете да познаете тези слаби отзвуци, когато ви се разказва за древната римска култура: Еней, син на Анхизес от Троя, която беше един град от третата епоха, странствува и стига най-после до Албалонга. С това име е обозначено едно място на една древна жреческа литература: Албалонга или дългата Алба, градът, от който трябваше да произлезе една култура на свещеници, културата на Рим.
към текста >>
Чрез този ръководител или
учител
на първата културна епоха като че говори Христос Исус на онази епоха, в която посветеният проникваше със своя поглед в отвъдните светове.
Как характеризира себе си този, който диктува това послание? Той характеризира себе си като предтеча на Христа Исуса, един вид като водач на тази първа културна епоха.
Чрез този ръководител или учител на първата културна епоха като че говори Христос Исус на онази епоха, в която посветеният проникваше със своя поглед в отвъдните светове.
Той казва за себе си, че държи в десницата си 7-те звезди и 7-те златни светилника. 7-те звезди не са нищо друго освен символи на 7-те висши духовни Същества, които са ръководители на великите културни епохи.
към текста >>
На нея ръководителят на човечеството говори обръщайки се към своя втори предтеча, вдъхновител или
учител
на древната Персийска култура.
Представител на втората културна епоха е общността или църквата от Смирна.
На нея ръководителят на човечеството говори обръщайки се към своя втори предтеча, вдъхновител или учител на древната Персийска култура.
Схващането на древната Персийска култура е това: Някога бе богът на светлината, той имаше един враг, външната материя, тъмният Ариман. Първо аз бях свързан с Духа на Светлината, с първия, който беше. След това слязох в света на материята, в която се вмъкна изостаналото в своето развитие враждебно същество Ариман. И сега заедно с Духа на Светлината аз ще обработвам материята и ще внеса в нея духа; после, след побеждаването на злия бог, отново ще се яви добрият, богът на светлината. "аз съм този, който е първият и последният, който умира в материалния живот и отново оживява в духовното възкресение." Така във второто послание ние четем: "Аз съм първият и последният, който бе, който е и който ще дойде, който отново оживя.
към текста >>
"аз съм този, който е
първият
и последният, който умира в материалния живот и отново оживява в духовното възкресение." Така във второто послание ние четем: "Аз съм
първият
и последният, който бе, който е и който ще дойде, който отново оживя.
На нея ръководителят на човечеството говори обръщайки се към своя втори предтеча, вдъхновител или учител на древната Персийска култура. Схващането на древната Персийска култура е това: Някога бе богът на светлината, той имаше един враг, външната материя, тъмният Ариман. Първо аз бях свързан с Духа на Светлината, с първия, който беше. След това слязох в света на материята, в която се вмъкна изостаналото в своето развитие враждебно същество Ариман. И сега заедно с Духа на Светлината аз ще обработвам материята и ще внеса в нея духа; после, след побеждаването на злия бог, отново ще се яви добрият, богът на светлината.
"аз съм този, който е първият и последният, който умира в материалния живот и отново оживява в духовното възкресение." Така във второто послание ние четем: "Аз съм първият и последният, който бе, който е и който ще дойде, който отново оживя.
"/Откров., I, 8/. Бихме отишли твърде далече, ако бихме разгледали всеки стих по този начин, но трябва да се спрем по-точно върху онзи стих, който ни характеризира точно, как се отнася човек като член на Смирненската църква, когато тя следва християнския принцип. Там се казва, че на смъртта се дава живот, че смъртта бива одухотворена. Човек не попада под властта на смъртта. Ако той загине в смъртта, тогава смъртта би била за човека едно събитие, което го води до един духовен живот, в който не биха се намерили плодовете на този земен живот.
към текста >>
175.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Имаше например Същества, у които
първият
принцип беше този на етерното тяло.
Съществата, за които става дума, не бяха такива.
Имаше например Същества, у които първият принцип беше този на етерното тяло.
Те получиха физическо тяло чрез това, че се потопяваха с тяхното етерно тяло в съществуващите на Сатурн човешки физически тела и ги използуваха. Следователно, сравнен с днешната Земя този Сатурн беше едно небесно тяло, съставено от много по-тънка материя; от нашите вещества на него нямаше нито въздух, нямаше газове; за него тези последните биха били твърде груби. Той се състоеше само от топлина и в околността на тази топлина имаше духовни Същества. Но чрез това, че заобикалящите го духовни Същества се развиваха по-нататък, този Сатурн претърпя различни промени.
към текста >>
176.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
То е същото, което и Павел вижда духом да витае пред него и което той нарича "Последния Адам", до като първия човек, който се появява и встъпва в съществуване в едно физическо видимо тяло, той нарича "
Първият
Адам".
А сега нека разгледаме това, което човекът извиква на живот и го въплътява като израз на неговата собствена Христова способност.
То е същото, което и Павел вижда духом да витае пред него и което той нарича "Последния Адам", до като първия човек, който се появява и встъпва в съществуване в едно физическо видимо тяло, той нарича "Първият Адам".
към текста >>
Първият
Адам има способността, намирайки се във физическото тяло, да вижда на Земята чрез физическите сетива; Последният Адам, който получава едно духовно тяло, е физиономията на вътрешната христова сили.
В Лемурийската епоха, на границата на Лемурийската епоха ние намираме вече долу различни животни, обаче човекът не е още видим за външните очи, той е още един етерен човек. Този етерен човек се сгъстява, приема в себе си минерални съставни части и се появява в своята първична форма; както водата се сгъстява и образува леда, така се явява и физическия човек. След това физическото развитие стига толкова далече, че това, което е земно, може да бъде разтворено и да изчезне. Ето защо човекът, който притежава етерното тяло, се явява като последния Адам.
Първият Адам има способността, намирайки се във физическото тяло, да вижда на Земята чрез физическите сетива; Последният Адам, който получава едно духовно тяло, е физиономията на вътрешната христова сили.
Ето защо Павел нарича Христа "Последния Адам". Така се обединява това, което ще стане от човека някога в бъдеще, докато по-рано ние видяхме, как човекът слезе на Земята.
към текста >>
177.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Той (ученикът Йоан) е великият
учител
на истинското събитие на Голгота.
Това е било намерението и на автора на Откровението. Той имаше Откровението от древните мистерии, то беше една древна свещена книга на човечеството и бе подарено външно на това човечество чрез ученика, когото Господ любеше и на когото завеща да възвести. Неговия истински образ. Той трябва да остане (ученикът Йоан) докато Христос отново дойде. Така щото, онези, които са надарени с по-озарено съзнание, да могат да го разберат.
Той (ученикът Йоан) е великият учител на истинското събитие на Голгота.
Той предаде на хората средствата за действителното разбиране на събитието на Голгота. В началото на Откровението Йоан казва: (аз се постарах да преведа първите думи на Откровението така, както те трябва да бъдат преведени в техния правилен смисъл): "Това е Откровението Исус Христово, което му даде Бог, да покаже на своя служител, как накратко трябва да стане необходимото; то е поставено в знаци и изпратено чрез неговия Ангел на неговия служител Йоан, а той го написа." Значи Йоан иска да опише нещата накратко. Какво се разбира по тези думи? Това е все едно, като че искаме да кажем: "ако бих искал да я опиша подробно всичко, което ще стане от сега нататък до края на земното развитие, тогава би трябвало да пиша много и много. Но аз искам да ви го опиша в кратък очерк." След това преводачите, които не можаха да проникнат в духа на Откровението, са превели тази дума както следва: "За да покаже това, което трябва да стане скоро." Те са били на мнение, че това, което е описано да става в Откровението трябва да стане в скоро време.
към текста >>
178.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
Нека да призовем в паметта си предупреждаващите думи на нашия
учител
, който непрекъснато ни напомняше за тези неща.
Не само онези опасности, които напират от вътрешния свят на духовно устремените човешки души, за които Рудолф Щайнер толкова често ни предупреждаваше, че при едностранчивия стремеж към духовни опитности и без необходимата морална дисциплина, те вероятно биха останали непроявени, но и опасностите, идващи от такива духовни Същества, които искат да ни въвлекат още по-дълбоко в материализма, превръщайки градивните сили в разрушителни. Тези Същества не спират да работят, и онези дарове от Рудолф Щайнер, до които те се домогват, за да постигнат своите цели, несъмнено ще бъдат използвани с най-голяма хитрост и съблазън. Ще възникнат тенденции, импониращи на вкуса на времето, и мнозина ще позволят върху главите им да бъде хвърлена мрежата на заблуждението. Нека да не пропускаме и привидно най-незначителните симптоми. Те могат да са от голямо значение и да са породени от една целенасочена воля, която използва нашата слепота.
Нека да призовем в паметта си предупреждаващите думи на нашия учител, който непрекъснато ни напомняше за тези неща.
Ние сме длъжни да съхраним неговото дело в чистота, длъжни сме да изпълним неговото завещание.
към текста >>
179.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Но какво представляваше този древен атлантски
учител
?
Съвършено друго беше положението при по-напредналите, при учениците от мистерийните центрове, при тези, които се стремяха да постигнат посвещението на древна Атлантида. Нека по духовен път да се пренесем в един такъв център за посвещение и да потърсим онова, което учителите откриваха на учениците.
Но какво представляваше този древен атлантски учител?
към текста >>
180.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Всички Вие вече сте чували за свещените Риши, първоначалните основатели на прадревната свещена индийска култура, които са имали за свой
Учител
самия Ману.
Обаче преди да продължим по-нататък, трябва да се запознаем също и с Учителите.
Всички Вие вече сте чували за свещените Риши, първоначалните основатели на прадревната свещена индийска култура, които са имали за свой Учител самия Ману.
Кои бяха тези седем велики Учители на древна Индия? Тук ние трябва да си изясним, доколкото това е възможно, природата на свещените
към текста >>
Когато един древен египтянин се изправяше пред един младеж, положението беше съвсем различно от това, когато днес един
учител
застава пред своя ученик.
Обаче в миналото силите на учителя, които преминаваха в ученика, бяха много по-мощни. Ние можем да си изградим представа за тези сили, ако помним следното: Действуваше не само това, което учителят можеше да предаде чрез словото или чрез текстовете. Фактически всичко това действуваше само върху Разсъдъчната душа, обаче от учителя към ученика поемаха и съвсем други, магични, тайнствени сили, и всъщност тъкмо те бяха в състояние да изпълнят с яснота и жизненост онези образи, които учителят извикваше пред душата на ученика. Тези особени въздействия изчезнаха едва през Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-римската. Силите също претърпяват изменения.
Когато един древен египтянин се изправяше пред един младеж, положението беше съвсем различно от това, когато днес един учител застава пред своя ученик.
Днес силите, които действуват от възрастния към младия, са съвършено различни. Това трябва да знае всеки, който иска да разбере случващото се в древна Гърция. Фактически Сократ притежаваше телепатически сили, които преминаваха от него в учениците, докато той ги поучаваше. В наши дни това не е възможно. Обаче това, което в миналото беше напълно оправдано, днес би представлявало една осъдителна практика.
към текста >>
181.
Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Едва когато този процес беше завършен на небето, едва тогава човекът можеше да диша правилно, като по този начин се свърза с физическия свят, а в човешкото същество можа да възникне
първият
зародиш на Аза.
Когато Луната виси на небето като тънък сърп, ние имаме първата форма; на втория ден тя нараства и тогава имаме втората форма и така нататък след 14 дни и 14 форми стигаме до пълната Луна. В продължение на 14 дни, минавайки през 14 форми, намиращият се на Луната Озирис се обръща към Земята. От голямо значение е факта, че тези 14 форми, тези 14 фази на нарастване, са приети от Луната, т.е. от Озирис, за да бъде отразявана към нас светлината на Слънцето. Това, което Луната върши тук, в Космоса е свързано и с нещо друго, а именно с факта, че човекът вече се е научил да диша.
Едва когато този процес беше завършен на небето, едва тогава човекът можеше да диша правилно, като по този начин се свърза с физическия свят, а в човешкото същество можа да възникне първият зародиш на Аза.
към текста >>
182.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Така в негово лице ние имаме трижди великия Тот,
първият
, който показа на хората целия физически свят като един вид писменост на Боговете.
В своите мистерийни школи - изградени напълно по образеца на индийските - древните египтяни допълнително научаваха как духовните сили кореспондират с физическия свят. Сега те трябваше да се справят с нова учебна дисциплина. В Индия ученикът беше насочван към духовните сили чрез ясновиждането; в Египет към това допълнително се посочваше връзката между духовните събития и физическите процеси. За всеки орган на физическото тяло се посочваше, на каква духовна работа отговаря той; как, примерно, сърцето отговаря на определена духовна активност. И основателят на школата, която показваше не само духовното, но и неговата деятелност във физическия свят, основателят на тази школа беше великият посветен: Хермес Трисмегистос.
Така в негово лице ние имаме трижди великия Тот, първият, който показа на хората целия физически свят като един вид писменост на Боговете.
Така ние виждаме, как нашите следатлантски култури стъпка по стъпка влагат своите импулси в общочовешката еволюция. В очите на египтяните Хермес беше един пратеник на Боговете. Той им даде това, което можеше да бъде разчетено като дело на Боговете във физическия свят.
към текста >>
183.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Но след като беше разчупен, така да се каже,
първият
лед, дойде времето да се говори за истинските източници на западния окултизъм, който по същество не се различава от източния, но в случая съобразявайки се с всички процеси в духовния и във физическия свят той беше опазен в розенкройцерските Мистерии.
Но след като беше разчупен, така да се каже, първият лед, дойде времето да се говори за истинските източници на западния окултизъм, който по същество не се различава от източния, но в случая съобразявайки се с всички процеси в духовния и във физическия свят той беше опазен в розенкройцерските Мистерии.
Не същества никаква източна Мъдрост, която да не се е вляла в западния окултизъм; ето защо в учението и изследванията на розенкройцерите, Вие ще откриете всичко, което никога е съществувало като Мъдрост на Изтока. В Западната Мъдрост не липсва нищо, абсолютно нищо от съкровищата на източната Мъдрост. Съществува само тази разлика, ако изобщо решим да говорим за разлика, че западната Мъдрост трябва да обхване цялата източна Мъдрост, цялото източно учение, цялото източно изследване, без да изгуби нито частица от тях, и да ги озари с онази светлина, която Христовият Импулс даде на цялото човечество. Следователно, ако някой говори за западния окултизъм, за това, което в известен смисъл идва от скритите Риши на Запада а то, естествено, е невидимо за физическите очи съвсем не бива да се твърди, че в западния окултизъм липсва дори и йота от източния окултизъм. Нищо, абсолютно нищо не липсва от него.
към текста >>
184.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Ето защо древната наука, още при индийците, казваше: Във външния свят ти възприемаш единствено земята, водата и въздуха; топлината е
първият
елемент, който може да бъде възприет и по вътрешен начин.
Ето защо древната наука, още при индийците, казваше: Във външния свят ти възприемаш единствено земята, водата и въздуха; топлината е първият елемент, който може да бъде възприет и по вътрешен начин.
Следователно, топлината, или огънят, имат две страни: една външна страна, която се проявява, когато възприемаме топлината външно, и една вътрешна страна, когато ние възприемаме себе си чрез определено вътрешно топлинно състояние. Да, човекът ясно усеща степените на своята вътрешна топлина; на него му е горещо или студено; напротив, той изобщо не се тревожи за всичко онова, което представляват въздушните, водни и земни субстанции в неговия организъм, с една дума, за "въздуха", "водата" и "земята" в самия себе си. Той започва да усеща себе си едва в елемента на топлината. Ето защо Древната наука, а заедно с нея и новата Духовна наука, казват. Топлината, или огънят, е онзи елемент, който позволява на "материалното" да стане "душевно".
към текста >>
Обаче както
първият
клас елементарни Същества, тези на огъня, са свързани с въздуха, водата и земята, така и други елементарни Същества са свързани, оковани в мрака, и денят но нищо не би могъл да се различава от нощта, ако тези елементарни Същества не бяха оковани в нощния мрак.
Раждането на деня от нощта и на нощта от деня винаги е свързано с дейността на определени елементарни Същества. И нещата са поставени така, че човекът винаги се намира в една особена близост с онези Същества от елементарните царства, които работят за ритмичното редуване на деня и нощта. Когато човекът е ленив и отпуснат, той въздействува върху елементарните Същества, пораждащи деня и нощта, но един начин, а когато е усърден и продуктивен, той им въздействува по съвсем друг начин. Вторият клас елементарни Същества, които разгръщат своя живот през деня, които бих казал извикват деня, се намират в своя но-висш елемент.
Обаче както първият клас елементарни Същества, тези на огъня, са свързани с въздуха, водата и земята, така и други елементарни Същества са свързани, оковани в мрака, и денят но нищо не би могъл да се различава от нощта, ако тези елементарни Същества не бяха оковани в нощния мрак.
Човекът може да се наслаждава на деня само благодарение на обстоятелството, че божествено-духовните Същества са отхвърлили елементарните Духове и са ги оковали в нощния мрак. Когато човекът е ленив, тези елементарни Същества непрекъснато проникват в него, но той ги оставя такива, каквито са; и в този случай те остават свързани с мрака; но когато е упорит и действен, човекът връща тези Същества в светлината на деня. Да, човекът непрекъснато освобождава елементарните Същества, принадлежащи към втория клас. През целия си живот ние носим в себе си всевъзможни елементарни Същества, които се вмъкват и остават там поради нашата леност. Когато минем през Портата на смъртта, ние помагаме на онези елементарни Същества, които сме обвързали с деня и те намират своя път към духовния свят; а Съществата, които чрез нашата леност ние сме изоставили в нощта те остават оковани за нас и ние отново ги смъкваме долу на Земята при нашата следваща инкарнация.
към текста >>
185.
Съдържание
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Първият
Импулс даден на нашата Земя към нейното превръщане в Слънце.
Космическия смисъл на Голготската Тайна. Смъртта победена чрез обезвредяване влиянията на Луцифер и Ариман. Смъртта носителка на живот.
Първият Импулс даден на нашата Земя към нейното превръщане в Слънце.
Лъчезарността на Христовата Сила в етерното тяло на човека. Действието на духовната Сфера. Святият Дух.
към текста >>
186.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Или той ще изпита един стремеж, един подтик да търси отново един
учител
, който да му покаже най-краткия метод, за да мине отново през това, което е изпитал вече в миналото и да достигне по-високи степени или пък поради някаква причина той не търси този път.
Но въпреки това недей те мисли, че той може да ускори някак събитията отнасящи се за неговото духовно развитие. Той може да мине през тези опитности само като се въоръжи с търпение и постоянство. Целта на този, който предприема едно окултно развитие, е да направи да се роди в него висшият Аз; но може би той ще достигне само една от подготвителните степени. Да предположим, че достигайки само една такава подготвителна степен, той умира и след това отново се преражда. Две неща могат да се случат тогава.
Или той ще изпита един стремеж, един подтик да търси отново един учител, който да му покаже най-краткия метод, за да мине отново през това, което е изпитал вече в миналото и да достигне по-високи степени или пък поради някаква причина той не търси този път.
Но в този случай неговият живот ще протече сред изключителни събития. Той от само себе си ще му донесе нещо, което е подобно на едни резултат на повишаване на познанието, което беше достигнал в своя минал живот. Той ще мине през особени опитности, които ще му направят едно впечатление различно от това върху другите хора. Чрез това той отново ще постигне степента, до която се беше издигнал в миналото чрез своите собствени усилия. През настоящия живот, който е един вид повторение, резултатът, който той желаеше да достигне в миналото, ще му бъде даден наведнъж.
към текста >>
187.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Първият
зародиш на нашето физическо тяло е бил положен на стария Сатурн* /* Рудолф Щайнер "Духовна наука"/.
Историята на образуването на Земята, която се изучава днес, е в крайна сметка само една материалистична хипотеза: няма значение, дали тази хипотеза носи името Кант-Лапласова или някое друго по-модерно име. Все пак тези материалистични хипотези са полезни, за да можем да разберем по-добре външното устройство на нашия свят, но те не са никак годни да обяснят духовното, както човекът минава от едно въплъщение в друго, така и нашата Земя да бъде това, което е днес, тя е била това, което Духовната наука нарича "Старата Луна". Това не е била нашата настояща Луна, но едно минало състояние до днешното, така и Земята е минала от състоянието на "Стара Луна" до състоянието "Земя"; старата Луна е един вид едно минало въплъщение на Земята. Въплъщение, което е предшествувало това на старата Луна, е било това на "Старото Слънце"; не сегашното Слънце, но едно друго минало състояние на нашата Земя; най-после преди "старото Слънце" е съществувал "старият Сатурн". Следователно нашата Земя е минала през три етапа: Сатурн, Слънце, Луна и сега се намира в четвъртия етап, този на Земята.
Първият зародиш на нашето физическо тяло е бил положен на стария Сатурн* /* Рудолф Щайнер "Духовна наука"/.
Бихме могли също да кажем: нищо от това, което днес ни заобикаля, растително, животинско, минерално царства, не съществуваше на тази първична планета, стария Сатурн. Но там съществуваше човешкото физическо тяло в своя първоначален зачатък. То беше съставено съвършено различно от това, което е днес. То съществуваше в зародишно състояние. Когато Сатурн завърши своето развитие, той навлезе в космическата нощ, също както след смъртта човек минава през духовния свят, преди да може да се прероди.
към текста >>
Ако насочим нашия ясновиждащ поглед назад към старото Сатурново състояние, ние виждаме, че там се намира
първият
зачатък на човешкото физическо тяло.
След това Вие бихте видели масата на Луната да се отделя от Земята, земните вещества да стават меки и пластични и силите идващи от Слънцето отново намират възможност да действуват върху тях. Вие бихте видели тогава, че Духовете-телец можаха отново да възобновяват своето действие върху земните същества, които бяха тяхно копие, а също и Духовете-лъв и Духовете-орел. И Вие бихте си казали: "сега Луната се намира извън Земята. Лошото влияние, която тя упражняваше, е понижено, защото тя се е оттеглила и действува само от разстояние". Така Земята отново бе направена възприемчива за влиянията на духовните Същества.
Ако насочим нашия ясновиждащ поглед назад към старото Сатурново състояние, ние виждаме, че там се намира първият зачатък на човешкото физическо тяло.
Днешните физически форми са произлезли първоначално от всемирния хаос. След това идва Слънчевото състояние, където към първоначалната форма на физическото тяло се прибавя етерното тяло. На старата Луна получават астрално тяло както формите, които продължават своето развитие върху Луната, така и Духовете, които се намират на отделеното Слънце. На Луната обитаваха копията на тези Духове, които копия се намираха на степента на животинското царство; на Слънцето обитават първообразите, духовните първообрази. След това върху Земята се образува постепенно едно състояние, което дава на човека способността да приема отново астралния елемент, развит върху Слънцето през време на Лунното развитие.
към текста >>
188.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Така чрез съчетаното действие на тези два вида същества се роди
първият
зачатък на човешкото физическо тяло.
Но чрез това те се издигнаха на още по-висока степен на развитието. Веществото, което се разля от Престолите, бе първото начало на веществото, от което бе образувано човешкото физическо тяло. Други Същества, по-малко издигнати от Престорите, се присъединиха после към тях. Това бяха Духовете на Личността, или както ги нарича езотеричното Християнство "Архаи" или "Начала". Тези Духове на Личността преработеха, така да се каже, това, което бяха дали Престолите.
Така чрез съчетаното действие на тези два вида същества се роди първият зачатък на човешкото физическо тяло.
Изминаха огромни периоди от време. След това както видяхме -, настъпи една мирова нощ, след която се появи второто въплъщение на Земята, Слънчевото развитие. Развитието на човешкия зачатък се възобновява и върху него работят сега и други Същества: Духовете на Огъня или както ги нарича езотеричното християнство "Архангелите", а заедно с тях и Духовете на Мъдростта /Кириотетес, Господства/. Те се заловиха да развият по-нататък човешкото физическо тяло. Тези Духове на Мъдростта можаха тогава да пожертвуват своето собствено вещество, за да се появи във физическо тяло това, което наричаме етерно или жизнено тяло.
към текста >>
Опитът би имал стойност само ако учителят би казал: "също както аз въртя иглата, така някога в миналото е имало един
учител
-великан във вселената, който е създал движението на първичната мъглявина".
Нужно е само да капнем една капка олио в чаша вода и да изрежем едно кръгче от един картон. Забождаме това кръгче с една игла, която ще бъде оста. Потопяваме всичко това във водата така, че картоненото кръгче да мине през средата на капката олио, и започваме да въртим, "както някога първичната мъглявина се е въртяла". Тогава от капката олио започват да се отделят една след друга по-малки капки, докато остане само една централна капка около иглата, а другите се въртят около нея; планетната система е готова! Тези, които правят този опит, забравят нещо, което е добре да забравят, но при други случаи: те забравят самите себе си, които предават въртенето на иглата.
Опитът би имал стойност само ако учителят би казал: "също както аз въртя иглата, така някога в миналото е имало един учител-великан във вселената, който е създал движението на първичната мъглявина".
Но ние знаем, че никакъв учител не е въртял иглата, а е имало същества от най-различни категории, които са имали нужда от определени условия за своя живот и които, когато са се отделили заедно със Слънцето, са притеглели чрез своята духовна сила материята, от която са се нуждаели; по същия начин други същества са притеглили към себе си материята на Земята. Духът е този, който е упражнил своето действие даже и върху най-малката частица материя. Не е правилно да се приписва на мъртвата материя какъвто и да е вид дейност. Ние не бихме могли да разберем това, което става и в най-малката част на пространството, освен когато сме разбрали, че духът действува даже и в най-грубите материални елементи; и не само духът, за който се говори "въобще", "че той изпълва материята" , че това е "духът на цялото" или "духът на началото"; не трябва да се задоволяваме само с общи понятия, които създават неясност, а трябва да се научим да познаваме "духовете" в тяхната конкретна действителност, в тяхното отделно съществуване, в техните различни условия на живот. Сега към казаното вчера искам да прибавя нещо относно Слънцето, което се отделя от Земята-Луна и относно отделянето на самата Луна.
към текста >>
Но ние знаем, че никакъв
учител
не е въртял иглата, а е имало същества от най-различни категории, които са имали нужда от определени условия за своя живот и които, когато са се отделили заедно със Слънцето, са притеглели чрез своята духовна сила материята, от която са се нуждаели; по същия начин други същества са притеглили към себе си материята на Земята.
Забождаме това кръгче с една игла, която ще бъде оста. Потопяваме всичко това във водата така, че картоненото кръгче да мине през средата на капката олио, и започваме да въртим, "както някога първичната мъглявина се е въртяла". Тогава от капката олио започват да се отделят една след друга по-малки капки, докато остане само една централна капка около иглата, а другите се въртят около нея; планетната система е готова! Тези, които правят този опит, забравят нещо, което е добре да забравят, но при други случаи: те забравят самите себе си, които предават въртенето на иглата. Опитът би имал стойност само ако учителят би казал: "също както аз въртя иглата, така някога в миналото е имало един учител-великан във вселената, който е създал движението на първичната мъглявина".
Но ние знаем, че никакъв учител не е въртял иглата, а е имало същества от най-различни категории, които са имали нужда от определени условия за своя живот и които, когато са се отделили заедно със Слънцето, са притеглели чрез своята духовна сила материята, от която са се нуждаели; по същия начин други същества са притеглили към себе си материята на Земята.
Духът е този, който е упражнил своето действие даже и върху най-малката частица материя. Не е правилно да се приписва на мъртвата материя какъвто и да е вид дейност. Ние не бихме могли да разберем това, което става и в най-малката част на пространството, освен когато сме разбрали, че духът действува даже и в най-грубите материални елементи; и не само духът, за който се говори "въобще", "че той изпълва материята" , че това е "духът на цялото" или "духът на началото"; не трябва да се задоволяваме само с общи понятия, които създават неясност, а трябва да се научим да познаваме "духовете" в тяхната конкретна действителност, в тяхното отделно съществуване, в техните различни условия на живот. Сега към казаното вчера искам да прибавя нещо относно Слънцето, което се отделя от Земята-Луна и относно отделянето на самата Луна.
към текста >>
189.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Който искаше да стане
учител
, трябваше да развива преди всичко едно себесъзнание, което много строго следеше за всичко, което можеше да дойде от Луцифер.
Тези думи на Гьотевия Фауст съдържа една много дълбока истина; и много от материалистичните влияния не биха са проявявали, ако хората знаеха, че все още се намират под властта на Луцифер. В миналото учителите на човечеството и техните ученици са се наблюдавали много строго по отношение на страстите, желанията и инстинктите, които тласкаха човека към физическия свят повече отколкото изискваше неговото развитие.
Който искаше да стане учител, трябваше да развива преди всичко едно себесъзнание, което много строго следеше за всичко, което можеше да дойде от Луцифер.
Той трябваше да знае да разпознава в своето астрално тяло действието на луциферическите същества. Така човек държеше на разстояние тези луциферически същества и можеше да вижда другите божествени същества, тези, които бяха преминали от Земята на Слънцето или на други планети. И, според своя духовен произход, хората виждаха различни духовни същества. Имаше човешки души, които идваха от Марс; побеждавайки в себе си луциферическите влияния, те стигаха до по-висока степен на едно по-чисто ясновиждане и виждаха духовните същества от царството, от където те самите бяха дошли, от царството на Марс. Тези, които бяха дошли от Сатурн, можеха да виждат съществата на Сатурн; тези, които бяха дошли от Юпитер или от Венера, виждаха духовните същества от тези небесни тела.
към текста >>
Чрез това човекът падаше под влиянието на един чужд аз, този на своя посветител, на своя
учител
.
Следователно всяко старо посвещение беше свързано с едно излъчване на етерното тяло от физическото и във всички следатлантски посвещения този подобен на смъртта сън, т.е. това физическо безсъзнание, беше едно необходимо условие.
Чрез това човекът падаше под влиянието на един чужд аз, този на своя посветител, на своя учител.
Той напускаше напълно своето физическо тяло и неговият собствен аз не упражняваше вече действие върху физическото му тяло. Главната цел на Христовия импулс е именно, азът на човека да мине през едно развитие, което почива изцяло на индивидуалните сили и което не го принуждава да мине през едно състояние по-ниско от това на аза, за да може да влезе в духовните светове. За това беше необходимо едно Същество да се пожертвува, за да приеме в едно човешко тяло Духа на Христа. В течение на много въплъщения един посветен се беше подготвил. докато се издигне до висотата на тази велика задача и да може в даден момент на своя живот да излъчи вън от себе си своя личен аз, за да приеме на негово място Духа на Христа.
към текста >>
190.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Видяхме, че възкръсналият Лазар беше Йоан или по-скоро авторът на Евангелието на Йоана следователно той бе
първият
посветен в християнския смисъл на думата, този, който даде на света Евангелието на Христа.
Видяхме, че възкръсналият Лазар беше Йоан или по-скоро авторът на Евангелието на Йоана следователно той бе първият посветен в християнския смисъл на думата, този, който даде на света Евангелието на Христа.
Следователно можем да си представим, че това Евангелие на Йоана, което днес историците и богослови те така строго третират, че го считат като един лиричен химн, едно съвършено субективно произведение, че това Евангелие ни разкрива най-дълбоките тайни на Христовия импулс. Днес това Евангелие е един камък на препъване за богословите, които са силно заразени от материалистичния начин на мислене, когато го сравняват с другите три Евангелия, със синоптичните. В тези Евангелия Христос е представен по един начин, който ги ласкае, би могло да се каже, Някои вече са изказали схващането а такива има и в средите на богословите че в лицето на Исус имаме работа с един човек на простота, с "невинния от Назарет". Те обичат да казват, че Христос е може би най-благородният човек, който е живял някога на Земята, но нищо друго освен един човек. Има даже стремеж да се опрости още повече този образ на Христа, да се казва, че е имало и други велики хора, като Платон, Сократ.
към текста >>
Те бяха чули техния велик
учител
да им казва: човекът е слязъл от божествените висини.
Нека се опитаме да проникнем в чувствата на тези посветени.
Те бяха чули техния велик учител да им казва: човекът е слязъл от божествените висини.
Първите човеци са потомци на духовни същества. Следователно тези посветени считаха, че човекът произхожда от Бога Отец. Така човекът е слязъл на Земята, преминавайки от една форма в друга. Всичко, което го свързва със Земята, опитностите, през които човекът е минал, когато още е считал боговете за свои прадеди, ето това интересуваше посветените в тайните на телеца. Другояче беше за посветените на орела.
към текста >>
Спомнете си, че учениците на Платон, които наистина искаха да разберат своя
учител
в неговата действителна същност, не търсеха, кой е физическият баща на Платон.
Нека сега да разгледаме автора на евангелието на Марка. Той описва особено дейността на Христа в тялото на Исуса от Назарет в течение на трите години, оставяйки настрана всичко, което се е случило до тогава. Този евангелист е минал през едно посвещение подобно на тези от Мала Азия, а даже и на гръцките посвещения. Това посвещение беше най-модерното от онези времена и то би могло да бъде наречено също така добре европейско, както азиатско или езическо. То имаше своето отражение във външния свят в смисъл, че онзи, който беше една висша личност и който е бил посветен, не беше разглеждан само според неговия естествен произход, но според свръхестествената причина на неговото съществуване.
Спомнете си, че учениците на Платон, които наистина искаха да разберат своя учител в неговата действителна същност, не търсеха, кой е физическият баща на Платон.
За тях лъчезарността на Платоновия дух оставаше в сянка всичко друго, Те мислеха, че душата, която бе живяла в това тяло, беше родена от едно висше същество, което е оплодило неговата човешка природа. Така те приписваха за рождението на Платон, не на физическия, а на духовния Платон, на Аполона. За тях Платон беше син на Аполона. И в тези мистерии беше възприето, да не се занимават с живота, който е предшествувал момента на посвещението, а да се интересуват само за този, който, според така често срещания израз в Евангелията, беше станал "Син Божи", син на боговете Платон беше "Син Божи" за еврейските почитатели и ученици, които бяха едни от най-напредналите. Трябва да си дадем сметка за значението, което това описание имаше за човешкия живот на тези синове на боговете на Земята.
към текста >>
191.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Днес ние видяхме, как при кръщението Христос, прониквайки в троичната обвивка на Исуса, в света е навлязъл
първият
импулс на силата, която трябваше да победи смъртта.
Днес ние видяхме, как при кръщението Христос, прониквайки в троичната обвивка на Исуса, в света е навлязъл първият импулс на силата, която трябваше да победи смъртта.
Ние видяхме, как чрез слизането на Христа, това рождение на Христа в тялото на Исуса, майката на Исуса от Назарет се беше така преобразила, че тя отново бе придобила своята девственост.
към текста >>
192.
14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Първият
Импулс за това възкресение е бил даден в един определен момент, за който Евангелието на Йоана ни дава едно чудесно описание.
И тя ще донесе на човечеството все повече разбиране за Христа, вливайки чрез това все повече живот в етерното тяло. Тя ще бъде в състояние да проникне с живот изсъхналата част на човешкия мозък до такава степен, че той ще добие отново своята гъвкавост, а това ще бъде един пример за действието на Христа, които възкресява отново това, което е умряло в човечеството. Опасността за бъдещето ще бъде, че една все по-голяма част от човечеството може да загине. Но благодарение Христовия Импулс, на края на земното развитие. Всички части, които иначе биха загинали, отново ще оживеят, този Импулс прониква етерното тяло на вселената, с което е свързано етерното тяло на човека.
Първият Импулс за това възкресение е бил даден в един определен момент, за който Евангелието на Йоана ни дава едно чудесно описание.
към текста >>
193.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Първият
импулс даден на нашата Земя към нейното превръщане в Слънце.
Космическият смисъл на Голготската тайна. Смъртта победена чрез обезвредяване влиянията на Луцифер и Ариман. Смъртта носителка на живот.
Първият импулс даден на нашата Земя към нейното превръщане в Слънце.
Лъчезарността на Христовата Сила в етерното тяло на човека. Действието на Христовата Светлина и нейното отражение около земята под формата на духовна сфера. Святият Дух.
към текста >>
Първият
тласък, който е бил даден на човека, за да се освободи от това, което го прави егоист, идва от тази кръв.
В тази кръв ние виждаме символа на извънмерния егоизъм, който човешкият аз съдържаше. Кръвта е израз на Аза; и тази, която тече на Голгота, е израз на това, което беше надминало правилната мярка в човешкия Аз. Ако тази кръв не беше изтекла, човекът би се втвърдил в своя егоизъм и не би могъл да избегне съдбата, която описахме вчера.
Първият тласък, който е бил даден на човека, за да се освободи от това, което го прави егоист, идва от тази кръв.
към текста >>
Първият
тласък, който тя е получила в този смисъл, бе даден, когато от раните на Спасителя потече кръвта на Голгота.
Но след това то би видяло как тази аура започва да блести с нови цветове. Защото Голготската тайна проникна Земята с астрална светлина, която постепенно се превръща в етерна светлина след това във физическа светлина. Защото всичко във вселената се изменя, развива се. Това, което днес е "Слънце", в миналото е било планета. Както старият Сатурн се превърна в старото Слънце, така нашата Земя, днес планета, ще се превърне в Слънце.
Първият тласък, който тя е получила в този смисъл, бе даден, когато от раните на Спасителя потече кръвта на Голгота.
Тя започна да блести с една светлина първо астрална и възприемаема само за ясновидеца; но тази астрална светлина ще стане физическа светлина и Земята ще бъде една светеща звезда, едно слънце.
към текста >>
194.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ръководен от своя
учител
, ученикът намира силата да си каже: "Аз ще понасям без да роптая всички мъки и страдания, които животът ще ми изпрати.
Пред ученик се разкрива едно духовно видение, което му показва Христа, висшето Същество пред дванадесетте апостоли и измивайки им краката. Същевременно той ще почувствува, като че вода облива краката му. И целият смисъл на това събитие се разкрива на ученика в едно видение, който му по казва, че това събитие наистина е станало. Нишката на познанието го довежда до точката, където всяко доказателство е излишно. Защото той вижда направо в духовния свят сцената, в която Христос измива краката на учениците.
Ръководен от своя учител, ученикът намира силата да си каже: "Аз ще понасям без да роптая всички мъки и страдания, които животът ще ми изпрати.
Тези страдания не ще бъдат вече за мене едно зло, защото аз ще бъда кален и ще зная че това са необходимости във вселената." Когато душата достатъчно се е утвърдила в това упражнение, тя изпитва вътрешно впечатлението на "бичуването"; ученикът се чувствува като бичуван. А това отваря неговия поглед и той вижда духом сцената с бичуването, описано в Евангелието на Йоана.
към текста >>
195.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Има само едно нещо, което може да даде почвата, върху която трябва да узрее
първият
наш принцип за всеобщо Братство и всеобща Любов: това е задружната работа.
Тези думи бяха казани само за да се обърне вниманието на това, как нашето движение може да стане един инструмент в културата на човечеството. В нашата епоха хората никога не се събират заедно в едно общество на хармония и любов и съгласие, ако хармонията, любовта и съгласието останат само на думи.
Има само едно нещо, което може да даде почвата, върху която трябва да узрее първият наш принцип за всеобщо Братство и всеобща Любов: това е задружната работа.
Това, което изказах с тези думи, може винаги да бъде само осъществено в отделни примери. Но когато тези отделни примери действуват по-нататък, кога то те се съблюдават, те ще проникнат навън не само в нашия духовен живот, а в целия наш съвременен живот и ще се изпълнят. В човешката работа наистина ще се влее човешки дух, а с това и човешкият прогрес. И Духовната наука ще се окаже, че е най-практичното нещо, което може да съществува в живота като фермент. Ако само и се даде възможност, тя може да проникне и да оживотвори всеки клон на нашия живот по най-практичен начин.
към текста >>
Работата е почвата, върху която може да се разцъфти
първият
наш принцип: братско съжителство, братско за дружно действие.
Ние не се нуждаем от вашата практика! Кой би могъл да бъде толкова пристрастен, да не вижда ясно това? Не е ли естествено да се направи първо опит да бъдем практични там, където действува светът на илюзията, върху почва, която е само илюзия на света? Когато сме достатъчно на ясно върху това, че даваме по един правилен начин в света на илюзията един образ на действителния свят, тогава чрез този свят на илюзията, на прекрасната илюзия, на художествената илюзия, ние можем да получим първата подбуда от онзи свят, чрез който боговете несъмнено ни говорят. Понеже чрез изкуството, когато то се схваща в истинския смисъл, ни говорят наистина боговете, чрез изкуството ние най-сигурно ще намерим вратата, за да проникнем постепенно с нашата практика в така наречените практически клонове на живота.
Работата е почвата, върху която може да се разцъфти първият наш принцип: братско съжителство, братско за дружно действие.
Ако се работи в посочения смисъл, тогава може да се провери в най-прекрасния смисъл, дали между хората е възможно да се развива съгласие, хармония и братство. Това, което се явява тогава пред очите като картина, както във вчерашното представление, се предхожда от някои други неща; и когато то е завършено, понякога зрителят не си съставя истинския образ за това, което го е предхождало. Това, което в нашия смисъл предхождаше представлението, може с пълно право да се нарече работа в смисъла на първия принцип на Духовната наука, принципа на съгласие и на братство, може да се нарече една задружна работа, едно задружно действие.
към текста >>
196.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Върху този Стар Сатурн се роди
първият
зачатък на нашето днешно физическо тяло; на Старото Слънце се прибави етерното тяло, а на Старата Луна астралното тяло.
Ако искаме да разберем това, трябва отново да си припомним някои неща, които са ви познати. Всички Вие знаете, че човешката природа се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз и че тази четиричленост на човешката природа се дължи на цялото създаване, на цялото развитие на човека. Знаем, че човекът, когато го разглеждаме като цяло, е получил своето начало не на Земята, но че тази Земя е била предхождана от други въплъщения. Насочвайки нашия духовен поглед от Земята назад, ние откриваме едно предхождащо въплъщение на същата, която наричаме Старата Луна; по-нататък откриваме едно още по-ранно въплъщение на Земята като Старо Слънце и още по-далече в миналото откриваме първото въплъщение на Земята, наречено Старият Сатурн. Казваме: преди да се роди Земята, в света е съществувала една прастара планетарна формация, която наричаме Старият Сатурн.
Върху този Стар Сатурн се роди първият зачатък на нашето днешно физическо тяло; на Старото Слънце се прибави етерното тяло, а на Старата Луна астралното тяло.
Едва на Земята към тази създадена по-рано троична при рода на човека се присъедини Азът, така щото ние дължим зачатъка на нашето физическо тяло на Стария Сатурн, зачатъка на нашето етерно тяло на Старото Слънце, зачатъка на нашето астрално тяло на Старата Луна, а зачатъка на нашият Аз на днешната Земя. Но от различните сказки знаем, че това развитие съвсем не е протекло така просто, че първо просто е съществувал Сатурн, че той се е превърнал после в Слънцето, от това последното е възникнала Луната и от нея Земята, а знаем, че това развитие има един много по-сложен характер. Когато първо си кажем: съществуваше Сатурн, той се превърна в Старото Слънце и това последното се превърна в Старата Луна ако останем тук, защото това е приблизително вярно за нашите отношения ние не трябва да се спрем до тук при самото лунно развитие, което непосредствено е предхождало нашата Земя. Аз ви обърнах вниманието върху това, че през време на Лунното развитие настъпи едно разделяне между Земята и Слънцето /Земята беше тогава Луна/, с други думи между Луната и Слънцето. Докато Сатурн и Слънцето говорим като за единни, неразделени небесни тела, при Лунното развитие трябва да кажем: единното тяло се раздели на две тела, така щото известно време съществуваше Старата Луна и същевременно Старото Слънце.
към текста >>
197.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Между другото той се счита и като
учител
на Питагорас.
Нека не отиваме твърде далече в миналото, а да се върнем назад към една историческа личност, която е живяла относително в древните времена на духовното развитие на Гърция, към онази личност, за която външно исторически не се знае даже, колко години е живяла. Искаме да се върнем към онази личност, която в известно отношение е предхождала другите гръцки мъдреци, а именно към Ферекид от Сирос. Той е живял през онази епоха на духовното развитие на Гърция, която се нарича епоха на седемте мъдреци, която следователно предхожда всичко, което иначе ни се съобщава исторически от гръцката философия. Външната история разказва само малко за този Ферекид от Сирос. Но доста е интересно да се запознаем с това, което се разказва за него.
Между другото той се счита и като учител на Питагорас.
На него могат да се припишат много от ученията, които намирате у Хераклит, у Платон, у по-късните мъдреци. Той принадлежеше на по-старата епоха на развитието на Гърция, за която се казва, че тя е имала седем мъдреци, както се казва, че древните индийци са имали седем Риши. През времето на тези седем мъдреци на Гърция е живял Ферекид от Сирос. За него се разказва, че той е учел: на основата на цялото наше развитие лежат три принципа и тези три принципа се наричат Зевс, Хронос и Хтон. Какви са тези наименования?
към текста >>
198.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
И това, което вчера можахме да посочим като мъдрост на другите епохи, например напълно различния възглед, който намира своя израз в древно-персийската култура, то също се разлива от това същество, което е великият
учител
на всички култури.
", ние трябва да запитаме при Духовната наука и да кажем: "как се нарича това, което може да бъде открито в духовния свят и което преминава, така да се каже, като едно духовно течение през всички тези седем култури? " В източната мъдрост са намерили една дума за онова, което преминава през всички култури; когато го разглеждаме в действителността, а не като нещо отвлечено, когато го разглеждаме като нещо конкретно, то е едно същество. И когато искаме да назовем по-отблизо това същество, спрямо което всички други същества, било то свещените Риши или даже по-висши същества, които съвсем не слизат до едно физическо съществуване, до едно физическо въплъщение, не са друго освен неговите пратеници, ние можем да го назовем с едно име, което изтокът правилно е изразил. Всяко едно благовестие, всяка една мъдрост в света води първо до този извор, до извора на първичната мъдрост, притежавана от едно същество, което се развива през всички култури на следатлантското време, което се явява във всяка епоха в тази или онази форма, но което винаги е едно същество, един основен носител на мъдростта, която се е появила в найразлични форми. Когато вчера Ви описах, как, така да се каже, свещените Риши са схващали конкретно тази мъдрост вдишвайки я, онова, което беше разпространено навън като душа на светлината и беше вдишано като мъдрост на светлината от свещените Риши, беше излияние на онова възвишено същество, за което става дума тук.
И това, което вчера можахме да посочим като мъдрост на другите епохи, например напълно различния възглед, който намира своя израз в древно-персийската култура, то също се разлива от това същество, което е великият учител на всички култури.
Онова същество, което беше учител на свещените Риши, учи тел на Заратустра, учител на Хермес, което можем да наречем великият Учител и което през различните епохи се проявяваше в най-различни форми, което отначало остава дълбоко скрито за външния поглед, то носи според ориенталския израз името общност на Бодисатвите. Християнският възглед би го нарекъл Дух Святи. Когато се говори за Бодисатва, говори се за една Същност преминаваща през всички култури, която може да се изяви на хората по един или друг начин. това е духът на Бодисатвите. Към Бодисатвите са насочили своя поглед всичките, свещените Риши, Заратустра, Хермес, Мойсей, безразлично как са наричали и чувствували съответното същество.
към текста >>
Онова същество, което беше
учител
на свещените Риши, учи тел на Заратустра,
учител
на Хермес, което можем да наречем великият
Учител
и което през различните епохи се проявяваше в най-различни форми, което отначало остава дълбоко скрито за външния поглед, то носи според ориенталския израз името общност на Бодисатвите.
" В източната мъдрост са намерили една дума за онова, което преминава през всички култури; когато го разглеждаме в действителността, а не като нещо отвлечено, когато го разглеждаме като нещо конкретно, то е едно същество. И когато искаме да назовем по-отблизо това същество, спрямо което всички други същества, било то свещените Риши или даже по-висши същества, които съвсем не слизат до едно физическо съществуване, до едно физическо въплъщение, не са друго освен неговите пратеници, ние можем да го назовем с едно име, което изтокът правилно е изразил. Всяко едно благовестие, всяка една мъдрост в света води първо до този извор, до извора на първичната мъдрост, притежавана от едно същество, което се развива през всички култури на следатлантското време, което се явява във всяка епоха в тази или онази форма, но което винаги е едно същество, един основен носител на мъдростта, която се е появила в найразлични форми. Когато вчера Ви описах, как, така да се каже, свещените Риши са схващали конкретно тази мъдрост вдишвайки я, онова, което беше разпространено навън като душа на светлината и беше вдишано като мъдрост на светлината от свещените Риши, беше излияние на онова възвишено същество, за което става дума тук. И това, което вчера можахме да посочим като мъдрост на другите епохи, например напълно различния възглед, който намира своя израз в древно-персийската култура, то също се разлива от това същество, което е великият учител на всички култури.
Онова същество, което беше учител на свещените Риши, учи тел на Заратустра, учител на Хермес, което можем да наречем великият Учител и което през различните епохи се проявяваше в най-различни форми, което отначало остава дълбоко скрито за външния поглед, то носи според ориенталския израз името общност на Бодисатвите.
Християнският възглед би го нарекъл Дух Святи. Когато се говори за Бодисатва, говори се за една Същност преминаваща през всички култури, която може да се изяви на хората по един или друг начин. това е духът на Бодисатвите. Към Бодисатвите са насочили своя поглед всичките, свещените Риши, Заратустра, Хермес, Мойсей, безразлично как са наричали и чувствували съответното същество. Ние можем да ги назовем с това единно име, то е "Великият Учител" и към него поглеждат онези, които искат и могат да приемат ученията на следатлантската епоха.
към текста >>
Ние можем да ги назовем с това единно име, то е "Великият
Учител
" и към него поглеждат онези, които искат и могат да приемат ученията на следатлантската епоха.
Онова същество, което беше учител на свещените Риши, учи тел на Заратустра, учител на Хермес, което можем да наречем великият Учител и което през различните епохи се проявяваше в най-различни форми, което отначало остава дълбоко скрито за външния поглед, то носи според ориенталския израз името общност на Бодисатвите. Християнският възглед би го нарекъл Дух Святи. Когато се говори за Бодисатва, говори се за една Същност преминаваща през всички култури, която може да се изяви на хората по един или друг начин. това е духът на Бодисатвите. Към Бодисатвите са насочили своя поглед всичките, свещените Риши, Заратустра, Хермес, Мойсей, безразлично как са наричали и чувствували съответното същество.
Ние можем да ги назовем с това единно име, то е "Великият Учител" и към него поглеждат онези, които искат и могат да приемат ученията на следатлантската епоха.
Този Дух на Бодисатвите на нашата Следатлантска епоха е приел много пъти човешка форма, обаче една от тези човешки форми ни интересува особено много. Един Бодисатва е приел надалече светещата човешка форма, независимо как той се е изявил иначе, в онова същество, което е наречено Гаутама Буда. И беше един напредък за съответния Бодисатва, когато той не се нуждаеше да остава само в горните области на духовния свят, но беше стигнал така далече в своето развитие в духовните области, че можа да овладее напълно едно човешко физическо тяло, за да стане човек в Буда. Така в лицето на Буда ние трябва да виждаме едно от човекоставанията, едно от човешките въплъщения на един Бодисатва, едно от човекоставанията на всеобгръщащите форми на мъдростта, които стоят на основата на Земното развитие. В Буда ние имаме, така да се каже, въплъщението на онзи велик Учител, който може да бъде наречен просто самата действителна мъдрост.
към текста >>
В Буда ние имаме, така да се каже, въплъщението на онзи велик
Учител
, който може да бъде наречен просто самата действителна мъдрост.
Ние можем да ги назовем с това единно име, то е "Великият Учител" и към него поглеждат онези, които искат и могат да приемат ученията на следатлантската епоха. Този Дух на Бодисатвите на нашата Следатлантска епоха е приел много пъти човешка форма, обаче една от тези човешки форми ни интересува особено много. Един Бодисатва е приел надалече светещата човешка форма, независимо как той се е изявил иначе, в онова същество, което е наречено Гаутама Буда. И беше един напредък за съответния Бодисатва, когато той не се нуждаеше да остава само в горните области на духовния свят, но беше стигнал така далече в своето развитие в духовните области, че можа да овладее напълно едно човешко физическо тяло, за да стане човек в Буда. Така в лицето на Буда ние трябва да виждаме едно от човекоставанията, едно от човешките въплъщения на един Бодисатва, едно от човекоставанията на всеобгръщащите форми на мъдростта, които стоят на основата на Земното развитие.
В Буда ние имаме, така да се каже, въплъщението на онзи велик Учител, който може да бъде наречен просто самата действителна мъдрост.
Така виждаме ние Буда по един правилен начин: той е земеставането /земното въплъщение, бел. на превод./ на Бодисатва. И тогава не е нужно да вярваме, че един Бодисатва се е въплътил в Буда, но един такъв Бодисатва се е въплъщавал напълно или отчасти и в други човешки личности. Но ние не трябва да схващаме всички подобни въплъщения по шаблон, а да бъдем на ясно, че както един Бодисатва живя в етерното тяло на Гаутама Буда, такъв един Бодисатва е живял и в телата на други човешки индивиди; и понеже съществото на онзи Бодисатва, който беше наследил астралното тяло на Заратустра, се вливаше в телата на други индивидуалности, например в Хермес, ние можем, но само когато разбираме нещата така, да назовем и други индивидуалности, които също са велики учители, като въплъщение на един Бодисатва. Можем да говорим за едно постоянно завръщащо се въплъщение на Бодисатва, трябва обаче да знаем, че Бодисатва е стоял зад всички хора, в които се въплъщаваше, като част от онази същност, която самата е олицетворена всемъдрост на нашия свят.
към текста >>
Основната разлика на Христа от Бодисатва е тази, че можем да наречем Бодисатва великия
Учител
, въплъщението на мъдростта, която преминава през всички култури, която се въплъщава в най-различни форми; обаче Христос не е просто
учител
, това е същественото!
Тук преобладава именно през последните три години Христовия Принцип, който основно се различава от Бодисатва. Как можем да разберем разликата между Христовия Принцип и Принципа на Бодисатва? Това е извънредно важно да се знае, благодарение на какво Христос който бе въплътен само веднъж в едно човешко тяло, може да бъде само веднъж въплътен в едно човешко тяло, нито по-рано, нито по-късно. От тогава той може да бъде намерен по пътя, който води във вътрешността на човешката душа; по-рано той можеше да бъде намерен, когато погледът биваше насочен навън в света, както Заратустра беше насочил своя поглед към Слънцето. Чрез какво Христос, този Принцип, това Същество, на което трябва да припишем такова централно положение, се различава от един Бодисатва?
Основната разлика на Христа от Бодисатва е тази, че можем да наречем Бодисатва великия Учител, въплъщението на мъдростта, която преминава през всички култури, която се въплъщава в най-различни форми; обаче Христос не е просто учител, това е същественото!
Христос не само учи хората; Христос е едно същество, което ще разберем най-добре, когато го търсим там, където можем да намерим в зашеметяващи духовни висини като обект на посвещението и можем да го сравним с други духовни същества. Можем да охарактеризираме най-добре това Същество по следния начин: има области на духовния живот, където, така да се каже, освободен от всякакъв земен прах, човек може да намери тази висша същност, Бодисатва, в неговата духовна особеност и където може да намери Христа освободен от всичко онова, което той е станал на земята и в близост с нея. Тогава той намира следното: той намира основата на човечеството, онова от което произхожда всеки живот: духовния първоизточник. Той намира не само един Бодисатва, а цяло редица от Бодисатви. Както обърнахме вниманието за онзи Бодисатва, който стои на основата на нашите редуващи се седем култури, съществува само един Бодисатва, който стои на основата на атлантските култури и т.н.
към текста >>
Той не е само
учител
, той е живот, един живот, който се влива в другите същества, който след това стават учители.
В духовните висини Вие ще намерите цяла редица Бодисатви, които за техните времена са учители, наставници, не само на човеците, но те са наставници и на онези същества, които не слизат в областта на физическия живот. Ние ги намираме да стоят всички там, ако искаме да говорим чрез сравнения, като велики учители; те събират това, което трябва да учат, и посред тях намираме едно същество, което не е нещо само чрез това, че учи: а това е Христос. Той е нещо не само чрез това, че учи, поучава, но в средата на Бодисатвите той е като едно Същество, което действува върху заобикалящите го Бодисатви чрез това, че те го гледат; той е гледан от Бодисатвите, на които изявява своята собствена слава, своето собствено великолепие. Ако другите са онова, което са, чрез това, че са велики учители, то Христос е онова, което той е за света, чрез това, което Той е в самия себе си, чрез своята същност. Достатъчно е Той да бъде гледан, съзерцаван; и откровението на неговата собствена същност, то е нещо, което се нуждае само да се оглежда, да се отразява в заобикалящия го свят; тогава от това се ражда учението.
Той не е само учител, той е живот, един живот, който се влива в другите същества, който след това стават учители.
Бодисатвите са онези, които получават своето учение от това, че имат блаженството да се наслаждават да гледат Христа в неговата духовна висота. И когато в течение на нашето Земно развитие намираме въплъщения на Бодисатвите, ние ги наричаме велики учители на човечеството, понеже в тях същественото е Бодисатва. Христос не само учи. Хората биват поучавани относно Христа, за да могат да го разберат, за да познаят това, което е в него. Христос е повече обект отколкото субект на учението.
към текста >>
Ето защо никак не е чудно, когато се казва, че всичко, което намираме като Учения на Христа, можем да го намерим и в други вероизповедания, защото Христос никак не е само
учител
, защото Той е едно Същество, което иска да бъде разбрано като същество, защото Той не иска да внесе, да посее в нас нещо само чрез своето учение, а чрез своя живот.
Тази е разликата на Христа от Бодисатвите, че Той е онова, което е за света, чрез това, че светът се наслаждава, радва се, на неговата гледка. Бодисатвите са онези, което са за света, чрез това, че те са велики учители. Ето защо, кога то искаме да погледнем към живата Същност, към живия Извор на нашата Земя, ние трябва да насочим поглед към онова въплъщение, при което въплътен не само един Бодисатва, така щото това въплъщение на Бодисатва е същественото, а там, където се е въплътило онова, което не се нуждаеше да остави след себе си едно писание, което не е оставило само едно учение за себе си, но е събрало около себе си онези, които са разпространили в света учения и благовестия за Него. Това е съществено, че от самия Христос не съществува никакво писание, никакво съчинение, но че учителите са около него и говорят за него, така щото Той е обект на учението, не само субект. Това е изразено в особеното обстоятелство, което тук означава една необходимост при Христовото Събитие, че от него не е останало нищо /написано/, а другите са писали върху неговото Същество.
Ето защо никак не е чудно, когато се казва, че всичко, което намираме като Учения на Христа, можем да го намерим и в други вероизповедания, защото Христос никак не е само учител, защото Той е едно Същество, което иска да бъде разбрано като същество, защото Той не иска да внесе, да посее в нас нещо само чрез своето учение, а чрез своя живот.
Ето защо, обаче, ние можем да съберем всички учения на света, които са достъпни за нас, и пак не ще имаме всичко, което да може да разбере Христа. Ако съвременното човечество не може да се обърне направо към Бодисатвите, за да гледа Христа с духовните очи на Бодисатвите, то човечеството трябва още да ходи в училището на тези Бодисатви , за да научи онова, което ще им помогне после да разберат Христа. Следователно, ако искаме не само да бъдем участници на Христа, а ако искаме да разберем Христа, тогава трябва не само да насочваме удобно своя поглед към това, което Христос е направил за нас, а трябва да отидем в училището на всички учители на Запад и на Изток; и за нас трябва да бъде нещо свещено да усвояваме ученията, които нашият поглед може да обгърне. А другото свещено нещо за нас трябва да бъде това, да приложим тези учения така, щото чрез най-висшите учения да разберем напълно Христа.
към текста >>
Който иска да запази само ученията съществуващи през първите столетия след Христовото Събитие, който иска да счита за истинско християнско учение, само това, което е било написано и запазено тогава, той не знае нищо за прогреса на човечеството, той не знае, че най-висшият
учител
от първите християнски столетия не би могъл да каже на хората нищо друго върху Христа освен онова, което те можеха да приемат.
На древния индиец не можеше да бъде дадена една такава форма на истина, каквато се дава днес, нито на древния персиец. Истината трябваше да му бъде дадена в такава форма, която да бъде подходяща за неговите способности да чувствува. Ето защо в епохата, която чрез своята друга особеност беше подходяща да приеме Христа на Земята, т.е. в четвъртата епоха, в Гръцко-латинската, истина та относно Христа и относно свързания с Христа свят трябваше да бъде донесена на човечеството в онази форма, която беше подходяща за онова време. Да се вярва, че в епохата, която последва непосредствено изявяването на Христа, хората притежаваха цялата истина върху Христа, това значи да не се знае нищо за прогреса на човешкия род.
Който иска да запази само ученията съществуващи през първите столетия след Христовото Събитие, който иска да счита за истинско християнско учение, само това, което е било написано и запазено тогава, той не знае нищо за прогреса на човечеството, той не знае, че най-висшият учител от първите християнски столетия не би могъл да каже на хората нищо друго върху Христа освен онова, което те можеха да приемат.
Но понеже хората от първите християнски столетия бяха преди всичко онези, които бяха, така да се каже, най-дълбоко слезли във физическия свят, с тяхното разбиране те можаха да приемат относително много малко от висшите учения върху Христа. Относително малко можеше да бъде разбрано от широките маси християни върху Христовото Същество.
към текста >>
Следователно онова същество, което после отиде като
учител
по-нататък на изток, се намираше вече на една напреднала степен.
Но след това сред този свят живееше също дълго време същото онова същество, което, когато го разглеждаме от неговия духовен аспект, може да бъде наречено Бодисатва. Този Бодисатва беше същото същество, което, след като завърши своята мисия на запад, се въплъти в Гаутама Буда около шестотин години преди нашето летоброене.
Следователно онова същество, което после отиде като учител по-нататък на изток, се намираше вече на една напреднала степен.
Той беше втори велик учител, един втори пазител на мъдростта на човечеството и стана Гаутама Буда.
към текста >>
Той беше втори велик
учител
, един втори пазител на мъдростта на човечеството и стана Гаутама Буда.
Но след това сред този свят живееше също дълго време същото онова същество, което, когато го разглеждаме от неговия духовен аспект, може да бъде наречено Бодисатва. Този Бодисатва беше същото същество, което, след като завърши своята мисия на запад, се въплъти в Гаутама Буда около шестотин години преди нашето летоброене. Следователно онова същество, което после отиде като учител по-нататък на изток, се намираше вече на една напреднала степен.
Той беше втори велик учител, един втори пазител на мъдростта на човечеството и стана Гаутама Буда.
към текста >>
Тя е онази, която беше
учител
на древна Персия, великият Заратустра, Гаутама Буда и Скитианос, ние назоваваме три важни духовни същества и индивидуалности.
След това имаше една трета индивидуалност, която беше предопределена за нещо велико */* За тези Същества се говори така, както те са били схващани в духа на по-стари светогледи и както е оправдано, в известен смисъл, да се говори и от гледището на Духовната наука/. Ние познаваме тази трета индивидуалност от най-различни сказки.
Тя е онази, която беше учител на древна Персия, великият Заратустра, Гаутама Буда и Скитианос, ние назоваваме три важни духовни същества и индивидуалности.
Когато назоваваме имената Скитианос, Заратустра и Буда, ние говорим за въплъщения на Бодисатви. Това, което живееше в тях, не беше Христос.
към текста >>
Те се вливат, защото посветените могат да се научат да ги разбират в смисъла на нашата епоха, както Буда, великият
учител
на прераждането ги е разбирал по свой начин.
Това трябва да бъде сторено чрез днешната духовна наука; тя трябва да започне да донася в света ученията на Скитианос, на Заратустра и на Гаутама Буда, не в тяхната стара, а в тяхната съвършено нова форма, която днес може да бъде изследвана със собствени сили. Ние започваме с това, да въплътим в културата първо елементарното, което можем да научим от тях. От Буда християнството има да научи учението за прераждането и за кармата, което е било дадено в една стара, неподходяща за днешно време форма. Защо днес в християнството се вливат ученията за прераждането и за кармата?
Те се вливат, защото посветените могат да се научат да ги разбират в смисъла на нашата епоха, както Буда, великият учител на прераждането ги е разбирал по свой начин.
Така хората ще започнат да разбират и Скитианос, който има да учи не само прераждането на човека, но има да учи хората това, което царува от вечност във вечност. Така все повече и повече ще бъде разбрана същността на света, централното Същество на нашия земен свят, Христовото Същество. Така се вливат все повече и повече ученията на посветените в човечеството. Днес начинаещият духовен изследовател може да донесе като елементарно начало две неща към това, което трябва да съставлява двата елемента на бъдещето духовно развитие на човечеството. Това, което се потопява във вътрешността като Христов живот, ще бъде единият елемент; това, което ще донесе по един всеобхватен начин като духовна космология разбиране за Христа, ще бъде второто нещо.
към текста >>
199.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Един такъв човек от последния вид би могъл да съобщи на първия много от това, което вижда и което
първият
не различава; нещо, което може би
първият
е в състояние да обясни едва с помощта на своята инспирация, но което сам не може да възприеме, защото му липсва ясновидството.
Представете си нещо, което днес едва ли би могло да се случи а именно, че един човек би бил посветен по такъв начин, че за него светът на инспирацията и интуицията да стоят открити, а в същото време той не е ясновиждащ и не прониква в имагинативния свят. И ако такъв човек би срещнал друг човек, който може би съвсем не е посветен, но който при определени обстоятелства има достъп до имагинативния свят, така че може да вижда цялото поле на имагинацията: какво би се получило тогава?
Един такъв човек от последния вид би могъл да съобщи на първия много от това, което вижда и което първият не различава; нещо, което може би първият е в състояние да обясни едва с помощта на своята инспирация, но което сам не може да възприеме, защото му липсва ясновидството.
Ясновидци, макар и без да са посветени, днес има твърде много; но обратното едва ли може да се наблюдава. И въпреки това лесно може да се случи щото някой посветен наистина да има дарбата на ясновидството, но поради някакви причини в отделните случаи да не може да стигне до виждането на имагинациите; тогава един ясновидец може да му разкаже твърде много неща, които ще са непознати за него.
към текста >>
200.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ето как Буда беше преди това онзи Бодисатва, който на свой ред беше
учител
по състрадание и любов, а и по всичко, свързано с тях.
Ето как Буда беше преди това онзи Бодисатва, който на свой ред беше учител по състрадание и любов, а и по всичко, свързано с тях.
Той беше такъв учител още през онези епохи, когато хората бяха, така да се каже, ясновидци по природа. Да, като Бодисатва той се въплъщаваше в телата на хора, притежаващи ясновидство. И когато после се въплъти като Буда, поглеждайки ясновидски към тези минали прераждания от една инкарнация в друга инкарнация -, той можеше да опише трепетите на душата, която наистина е виждала в дълбините на съществуванието, скрити зад илюзията на сетивата. Точно тази способност имаше той в своите минали въплъщения и с тази способност се роди той в потомството на Сакия; от този род произхождаше и бащата на Гаутама, Судодана. Когато се роди Гаутама Буда, той беше все още Бодисатва.
към текста >>
Той беше такъв
учител
още през онези епохи, когато хората бяха, така да се каже, ясновидци по природа.
Ето как Буда беше преди това онзи Бодисатва, който на свой ред беше учител по състрадание и любов, а и по всичко, свързано с тях.
Той беше такъв учител още през онези епохи, когато хората бяха, така да се каже, ясновидци по природа.
Да, като Бодисатва той се въплъщаваше в телата на хора, притежаващи ясновидство. И когато после се въплъти като Буда, поглеждайки ясновидски към тези минали прераждания от една инкарнация в друга инкарнация -, той можеше да опише трепетите на душата, която наистина е виждала в дълбините на съществуванието, скрити зад илюзията на сетивата. Точно тази способност имаше той в своите минали въплъщения и с тази способност се роди той в потомството на Сакия; от този род произхождаше и бащата на Гаутама, Судодана. Когато се роди Гаутама Буда, той беше все още Бодисатва. С други думи той се появи като същество, издигнало се през своите минали инкарнации до висотата, на която се намираше сега.
към текста >>
И той изучи философията Санкия от единия
учител
, а философията Йога от другия
учител
.
Защото дори и някой да е станал едно висше същество, той трябва да се ориентира във външното познание, което човечеството е постигнало. Макар и един Бодисатва да може да го усвои по-бързо, все пак той трябва да го направи. Онзи Бодисатва, който живя пет или шест столетия преди нашето летоброене, ако би се родил днес, ще трябва да навакса всичко онова, което междувременно е станало на Земята, да го усвои така, както децата учат в училище. Защото, докато се е намирал на небето, човечеството е продължило да се развива. И така, Буда трябваше да изучи и това, което се беше случило на Земята след последната му инкарнация.
И той изучи философията Санкия от единия учител, а философията Йога от другия учител.
По този начин той се запозна с основните светогледи на тогавашната епоха. Той можа да усети техните отражения в човешката душа. философията Санкия му даде един фин логически възглед върху света. Но колкото повече се вглъбяваше в нея, толкова по-малко го задоволяваше тя. Накрая тя се оказа за него само една постройка на ума, лишена от всякакъв живот.
към текста >>
201.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ето как една толкова напреднала индивидуалност като Заратустра, която после шестстотин години преди нашето летоброене, когато Буда проповядваше в Индия се появи в Халдея, и то в лицето на великия
учител
Назаратос или Заратас, който беше също и
учител
на Питагор.
И ние лесно можем да си представим, че в хода на своите последователни инкарнации, тази индивидуалност се издигаше до все по-високи степени и ставаше все по-зряла и по-стара, все по-способна за невидими жертви в името на цялото човечество. Онези от Вас, които са слушали и други мои лекции, несъмнено ще си припомнят как Заратустра предостави своето астрално тяло, което по-късно отново оживя в основоположника на египетската култура, в Хермес, и как той предостави своето етерно тяло на Мойсей, предводителя на древния юдейски народ. А всичко това може да бъде постигнато само от една силно развита душа.
Ето как една толкова напреднала индивидуалност като Заратустра, която после шестстотин години преди нашето летоброене, когато Буда проповядваше в Индия се появи в Халдея, и то в лицето на великия учител Назаратос или Заратас, който беше също и учител на Питагор.
Ето какво можа да постигне онази велика душа, която се инкарнира в предводителя на древноперсийската култура. До този момент тя непрекъснато напредваше в своята зрялост.
към текста >>
И това дете беше така подготвено от висшите светове, че в него можа да се прероди онази индивидуалност, която някога в Персия говореше за Аура Маздао и която по-късно предостави своето астрално тяло на Хермес, а своето етерно тяло на Мойсей, за да се появи после в лицето на великия
учител
Питагор, като Заратас или Назаратос, великият
учител
в древна Халдея: с други суми, това беше индивидуалността на Заратустра.
Евангелията винаги описват истината и за тази цел съвсем не е необходимо да умуваме кой знае колко; а чрез Антропософията хората отново ще се научат да приемат Евангелията дословно. И така, в тази родителска двойка от Соломоновата линия се ражда дете, което също наричат Исус. В тялото си то също носи една велика индивидуалност. Обаче първоначално това дете имаше съвсем друга задача колко дълбока е мъдростта на света! а именно: то беше призвано не да озари астралната майчина обвивка със своите младенчески сили, а да даде на човечеството онова, което е по силите само на една зряла душа.
И това дете беше така подготвено от висшите светове, че в него можа да се прероди онази индивидуалност, която някога в Персия говореше за Аура Маздао и която по-късно предостави своето астрално тяло на Хермес, а своето етерно тяло на Мойсей, за да се появи после в лицето на великия учител Питагор, като Заратас или Назаратос, великият учител в древна Халдея: с други суми, това беше индивидуалността на Заратустра.
Азът на Заратустра можа да се прероди в онова дете, за което Евангелието на Матей ни разказва, че се ражда от родителската двойка Йосиф и Мария, произхождащи от царствената или Соломонова линия на Давиловия род и заселени първоначално във Витлеем.
към текста >>
202.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И за тяхната дълбока мъдрост не можа да остане скрито, че техният
учител
се прероди отново във Витлеем.
В окултните школи на Халдея възникна една изключителна привързаност към индивидуалността не към личността на Заратустра. Мъдреците на Изтока се чувствуваха много близки с великия предводител на човечеството. И в него те виждаха звездата на човечеството, а и „зороастер" означава „златна звезда". В него те виждаха един вид отражение на Слънцето.
И за тяхната дълбока мъдрост не можа да остане скрито, че техният учител се прероди отново във Витлеем.
Насочвани от своята звезда, те му поднесоха най-доброто, което той вече беше дал на хората. Най-доброто, което можеше да си пожелае един човек от школата на Заратустра, беше познание то за външния свят, за тайните на Космоса, проникнали в човешкото астрално тяло, в мислите, чувствата и волята, така че учениците на Заратустра се стремяха да изпълнят своите мисли, чувства и воля, изобщо своите душевни сили, с онази мъдрост, която може да бъде извлечена от дълбините на божествено-духовния свят. Познанието, извлечено от духовния свят, имаше своите символи в лицето на златото, тамяна и смирната: Златото като символ на мисленето, тамянът като символ на благочестието и всичко, което ни изпълва с чувства, и смирната като символ на волята. Така учениците засвидетелствуваха своята принадлежност към Заратустра, когато техния учител се инкарнира във Витлеем. Евангелистът Матей е напълно прав, когато разказва как мъдреците обединени около индивидуалността на Заратустра изразяват своето родство с него чрез трите символа: златото, тамяна и смирната, олицетворяващи най-доброто, което вече бяха получили от Заратустра (Матей 2,11).
към текста >>
Така учениците засвидетелствуваха своята принадлежност към Заратустра, когато техния
учител
се инкарнира във Витлеем.
В него те виждаха един вид отражение на Слънцето. И за тяхната дълбока мъдрост не можа да остане скрито, че техният учител се прероди отново във Витлеем. Насочвани от своята звезда, те му поднесоха най-доброто, което той вече беше дал на хората. Най-доброто, което можеше да си пожелае един човек от школата на Заратустра, беше познание то за външния свят, за тайните на Космоса, проникнали в човешкото астрално тяло, в мислите, чувствата и волята, така че учениците на Заратустра се стремяха да изпълнят своите мисли, чувства и воля, изобщо своите душевни сили, с онази мъдрост, която може да бъде извлечена от дълбините на божествено-духовния свят. Познанието, извлечено от духовния свят, имаше своите символи в лицето на златото, тамяна и смирната: Златото като символ на мисленето, тамянът като символ на благочестието и всичко, което ни изпълва с чувства, и смирната като символ на волята.
Така учениците засвидетелствуваха своята принадлежност към Заратустра, когато техния учител се инкарнира във Витлеем.
Евангелистът Матей е напълно прав, когато разказва как мъдреците обединени около индивидуалността на Заратустра изразяват своето родство с него чрез трите символа: златото, тамяна и смирната, олицетворяващи най-доброто, което вече бяха получили от Заратустра (Матей 2,11).
към текста >>
203.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Едва сега, през петото до шесто столетие преди нашето летоброене, се появи
първият
човешки организъм, в който Бодисатва можа да се инкарнира напълно, след което стана възможно хората сами да намерят осемстепенния път с помощта на личните си морални убеждения.
Да, Бодисатва никога не напускаше духовния свят изцяло. Той обитаваше по едно и също време както духовното тяло, така и съответното физическо тяло. Преминаването от Бодисатва в Буда се състоеше в следното: Сега за пръв път беше налице такова тяло, в което, така да се каже, Бодисатва можеше да влезе напълно и да развие там своите способности. Така той постигна онази човешка форма, към която хората трябва да се стремят като към образец, за да намерят в самите себе си осемстепенния път, както Бодисатва беше сторил това под дървото Боди. Следователно, ако бихме проучили онова същество, което беше въплътено в Буда, щяхме да заявим относно неговите предишни инкарнации следното: То беше такова, че една част от него трябваше да остане в духовния свят, а друга част да се въплъти в съответното физическо тяло.
Едва сега, през петото до шесто столетие преди нашето летоброене, се появи първият човешки организъм, в който Бодисатва можа да се инкарнира напълно, след което стана възможно хората сами да намерят осемстепенния път с помощта на личните си морални убеждения.
към текста >>
И Буда беше
първият
, който постигна това.
Чрез Буда човешката душа можа да открие своите собствени закономерности, позволяващи и да се пречиства и да постига твърде висока степен в своето развитие. Чрез Буда беше възвестен Законът на душата, Дхарма, и то така, че човешката душа сама да утвърждава себе си и сама да се бори за най-висшите степени на своето морално развитие.
И Буда беше първият, който постигна това.
Обаче различните духовни направления никога не протичат праволинейно; те винаги се кръстосват и взаимно оплождат.
към текста >>
204.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Естествено, тези възрастови периоди не бива да се разглеждат схематично и не бива да смятаме, че техният край винаги съвпада с точно определена дата; по-скоро става дума за онези важни преходи в човешкото развитие,
първият
от които завършва в седмата година, когато детето сменя своите зъби.
Естествено, тези възрастови периоди не бива да се разглеждат схематично и не бива да смятаме, че техният край винаги съвпада с точно определена дата; по-скоро става дума за онези важни преходи в човешкото развитие, първият от които завършва в седмата година, когато детето сменя своите зъби.
Този преход не настъпва изведнъж; същото важи и за другите възрастови периоди.
към текста >>
Те принадлежат към онова войнство от Духове, което периодически изпраща на Земята един от Бодисатвите като свой специален пратеник, като един велик
Учител
.
Ето как напредва планетарната еволюция: Бодисатвите слизат на Земята и имат задачата да вложат от една епоха в друга това, което е обект на тяхната мисия. И aкo бихме обгърнали цялото развитие на Земята, щяхме да открием дванадесет такива Бодисатви.
Те принадлежат към онова войнство от Духове, което периодически изпраща на Земята един от Бодисатвите като свой специален пратеник, като един велик Учител.
Цялото Земно развитие се ръководи от тази велика ложа, съставена от дванадесет Бодисатви. Тези дванадесет Бодисатви до голяма степен се покриват с понятието, което на една по-низша стенен, определяме като „Учител". Да, те са Учители, великите вдъхновители на една или друга част от това, което хората трябва да усвоят в хода на своята еволюция. Но откъде получават Бодисатвите това, което те периодически възвестяват на човечеството? Ако бихте могли да надзърнете в духовната ложа на Бодисатвите, в кръга на дванадесетте Бодисатви, Вие щяхте да установите, че всред тях се намира едно тринадесето Същество, което не бихме могли да наречем „Учител" в същия смисъл, който влагаме в дванадесетте Бодисатви; то е Същество, от което блика самата субстанция на мъдростта.
към текста >>
Тези дванадесет Бодисатви до голяма степен се покриват с понятието, което на една по-низша стенен, определяме като „
Учител
".
Ето как напредва планетарната еволюция: Бодисатвите слизат на Земята и имат задачата да вложат от една епоха в друга това, което е обект на тяхната мисия. И aкo бихме обгърнали цялото развитие на Земята, щяхме да открием дванадесет такива Бодисатви. Те принадлежат към онова войнство от Духове, което периодически изпраща на Земята един от Бодисатвите като свой специален пратеник, като един велик Учител. Цялото Земно развитие се ръководи от тази велика ложа, съставена от дванадесет Бодисатви.
Тези дванадесет Бодисатви до голяма степен се покриват с понятието, което на една по-низша стенен, определяме като „Учител".
Да, те са Учители, великите вдъхновители на една или друга част от това, което хората трябва да усвоят в хода на своята еволюция. Но откъде получават Бодисатвите това, което те периодически възвестяват на човечеството? Ако бихте могли да надзърнете в духовната ложа на Бодисатвите, в кръга на дванадесетте Бодисатви, Вие щяхте да установите, че всред тях се намира едно тринадесето Същество, което не бихме могли да наречем „Учител" в същия смисъл, който влагаме в дванадесетте Бодисатви; то е Същество, от което блика самата субстанция на мъдростта. Ето защо, ако искаме да сме съвсем точни, ще обобщим: Дванадесетте Бодисатви стоят във великата духовна ложа около своя център; те са вглъбени в съзерцаването на космическата мъдрост, която влива в тях всичко, което те после ще изпълнят като своя мисия в името на общочовешката еволюция. С други думи, от тринадесетото Същество се разлива това, което другите по-късно ще възвестяват на човечеството.
към текста >>
Ако бихте могли да надзърнете в духовната ложа на Бодисатвите, в кръга на дванадесетте Бодисатви, Вие щяхте да установите, че всред тях се намира едно тринадесето Същество, което не бихме могли да наречем „
Учител
" в същия смисъл, който влагаме в дванадесетте Бодисатви; то е Същество, от което блика самата субстанция на мъдростта.
Те принадлежат към онова войнство от Духове, което периодически изпраща на Земята един от Бодисатвите като свой специален пратеник, като един велик Учител. Цялото Земно развитие се ръководи от тази велика ложа, съставена от дванадесет Бодисатви. Тези дванадесет Бодисатви до голяма степен се покриват с понятието, което на една по-низша стенен, определяме като „Учител". Да, те са Учители, великите вдъхновители на една или друга част от това, което хората трябва да усвоят в хода на своята еволюция. Но откъде получават Бодисатвите това, което те периодически възвестяват на човечеството?
Ако бихте могли да надзърнете в духовната ложа на Бодисатвите, в кръга на дванадесетте Бодисатви, Вие щяхте да установите, че всред тях се намира едно тринадесето Същество, което не бихме могли да наречем „Учител" в същия смисъл, който влагаме в дванадесетте Бодисатви; то е Същество, от което блика самата субстанция на мъдростта.
Ето защо, ако искаме да сме съвсем точни, ще обобщим: Дванадесетте Бодисатви стоят във великата духовна ложа около своя център; те са вглъбени в съзерцаването на космическата мъдрост, която влива в тях всичко, което те после ще изпълнят като своя мисия в името на общочовешката еволюция. С други думи, от тринадесетото Същество се разлива това, което другите по-късно ще възвестяват на човечеството. Те са Учителите, вдъхновителите, а тринадесетото Същество е само по себе си това, което другите ще проповядват в света всяка следваща епоха. Този тринадесетият е онзи, когото древните Риши наричаха Вишва Карман, а Заратустра наричаше Аура Маздао; той е същият, когото ние наричаме Христос. Ето какво е неговото отношение към всички Бодисатви; той е предводителят на тяхната ложа.
към текста >>
От друга страна, от стихотворението „Тайните",където Гьоте загатва за своето розенкройцерско вдъхновение, узнаваме, как дванадесетте са наредени в кръг около тринадесетия, без самият той да се проявява като велик
Учител
; защото след смъртта на тринадесетия, останалите дванадесет приемат брата Мариус, в цялата му наивност и простодушие, като негов заместник.
От друга страна, от стихотворението „Тайните",където Гьоте загатва за своето розенкройцерско вдъхновение, узнаваме, как дванадесетте са наредени в кръг около тринадесетия, без самият той да се проявява като велик Учител; защото след смъртта на тринадесетия, останалите дванадесет приемат брата Мариус, в цялата му наивност и простодушие, като негов заместник.
Той трябва да бъде не представител на едно учение, а представител на самата спиритуална субстанция. И така е било навсякъде, където хората са имали предчувствие или познание за този духовен факт.
към текста >>
205.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Обаче напълно е възможно, в дадена епоха развитието да напредва бавно, както при растението, което се разлиства; но както при растението настъпва един скок, когато след последния зелен лист се появява
първият
цвят и растението в един миг цъфва, така и в развитието на човечеството непрекъснато стават скокове.
Нека да разгледаме например, как се развива зародишът на растението. Когато пониква първото листенце, това е един забележителен скок. Друг забележителен скок настъпва, когато растението цъфне, и после идва един друг, много съществен скок, свързан с образуването на плода. Непрекъснато се извършват скокове, и който не се съобразява с този факт, просто не е в състояние да разбере природата. Разглеждайки еволюцията на човечеството, той ще повярва, че в дадено столетие тя напредва със скоростта на охлюв, а в следващите епохи скоростта не се променя значително.
Обаче напълно е възможно, в дадена епоха развитието да напредва бавно, както при растението, което се разлиства; но както при растението настъпва един скок, когато след последния зелен лист се появява първият цвят и растението в един миг цъфва, така и в развитието на човечеството непрекъснато стават скокове.
към текста >>
Защото той беше
първият
, който можа да задвижи „колелото на любовта" а не „колелото на закона" като акт на свободната човешка воля, и то защото носеше любовта в себе си, така мощно и неудържимо, че тя просто политаше като искра към онези хора от неговото обкръжение, които кармически трябваше да оздравеят, понеже думите му независимо дали те са „Стани и ходи", „Прощават ти се греховете" или други бликват от преливащата в сърцето му любов.
Защо в своите притчи Христос можа да покаже великия пример на „изцеление чрез словото"?
Защото той беше първият, който можа да задвижи „колелото на любовта" а не „колелото на закона" като акт на свободната човешка воля, и то защото носеше любовта в себе си, така мощно и неудържимо, че тя просто политаше като искра към онези хора от неговото обкръжение, които кармически трябваше да оздравеят, понеже думите му независимо дали те са „Стани и ходи", „Прощават ти се греховете" или други бликват от преливащата в сърцето му любов.
Той изговаря преизпълнени с любов думи, които далеч надхвърлят мярката на Аза. А тези, които макар и отчасти можеха да приемат тази сила в себе си, Христос нарича „вярващи". И днес с понятието „вяра" едно от най-важните в Новия Завет ние трябва да свързваме само това, за което стана дума току-що. „Вяра" е способността да излизаш извън себе си, да се издигаш над всичко, което засега Азът може да направи за своето усъвършенствуване. Ето защо намирайки се в тялото на Натановия Исус и свързвайки се там със силата на Буда Христос не запита: Как може Азът да се усъвършенствува в най-пълна степен?
към текста >>
206.
Съдържание
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Първият
празник Рождество Христово в четвъртото столетие.
Рождественската елха като символ.
Първият празник Рождество Христово в четвъртото столетие.
Легендата за рая. Първото съобщение за рождественска елха от Елзас. За мистиците Майстер Екхарт и Йохан Таулер. Рождественското стихотворение на Гьоте „Дървета ярки, дървета блестящи“. Рождественската елха като сетивен образ на духовния свят.
към текста >>
207.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Преди това той бил само Бодхисатва, тоест велик
учител
на човечеството.
Будисткото течение достигнало своя апогей в Гаутама Буда. Преди това той преминал през много въплъщения. Но това въплъщение, в 6. век преди Христа, било важен апогей в живота му. Едва в него Гаутама станал този, когото наричат Буда.
Преди това той бил само Бодхисатва, тоест велик учител на човечеството.
Последният с течение на времето постепенно придобива други способности. Самите ние сме живели някога в древен Египет, но сме притежавали съвсем други способности, от тези, които имаме днес; древните способности частично са се върнали, присъединявайки се към новите.
към текста >>
Първият
Исус произхожда от линията на Давидовия дом, която преминава през Соломон.
Приблизително по същото време, когато се родил Исус, в Палестина, в друга родителска двойка, имената на които също са били Йосиф и Мария, също имали дете със същото име – Исус. Така че тогава имало две деца Исус в две родителски двойки с едни и същи имена. Единият Исус е витлеемският. Той живеел със своите родители във Витлеем; родителите на другия живеели в Назарет.
Първият Исус произхожда от линията на Давидовия дом, която преминава през Соломон.
Напротив, Исус от Назарет произхожда от Натановата линия на Давидовия дом. Лука разказва повече за едното, а Матей – за другото дете. В ранната си младост витлеемското дете показвало съвсем други способности, отколкото детето от Назарет. Първото добре се проявявало във всички тези качества, които могат да се проявяват външно. Така, например, това дете още от раждането си вече е можело да говори, макар и повече или по-малко неразбираемо за околните.
към текста >>
208.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако си представим, че това същество, от времето, когато е било още
учител
на древноперсийския народ, се е развивало все по-високо, трябва да кажем, че е било необходимо да бъде снабдено с инструмент от народност, съизмерима на величината на неговото същество.
Приемайки това напълно сериозно, вече няма да изпадате в плен на фалшивата представа, че Зороастър е произлязъл от древноеврейския народ. Този народ е трябвало да притежава именно такива качества, каквито е притежавал, ако е трябвало да осигури тяло за такова същество, като Заратустра.
Ако си представим, че това същество, от времето, когато е било още учител на древноперсийския народ, се е развивало все по-високо, трябва да кажем, че е било необходимо да бъде снабдено с инструмент от народност, съизмерима на величината на неговото същество.
За него е трябвало да бъде създаден подходящ инструмент. В продължение на развитието на Сатурн, Слънцето, Луната и Земята боговете се грижеха, как изобщо да формират физическото тяло на човека. От това можем да направим извода, че дълбоката вътрешна подготовка на човешкото тяло е направила нещо необходимо в духовно-божествената работа, за да формира човешкото тяло в определена форма, както някога е служила на Заратустра.
към текста >>
Първият
, който разбирал Йехова бил Авраам.
Така и станало. Библията разказва, как е станало това. Предаността се усилва неимоверно, когато се жертва нещо, което е нужно за бъдещето. Авраам трябва да принесе в жертва на Яхве своя син Исаак. С това би принесъл в жертва целия древноеврейски народ и всичко, което е бил самият той, и което е трябвало благодарение на него да бъде донесено в света.
Първият, който разбирал Йехова бил Авраам.
Той знаел, че ако иска да докаже предаността си, е трябвало напълно да му се отдаде. Принасяйки в жертва единствения си потомък, той се отказвал от продължение на своя род в света.
към текста >>
Другата страна е, че именно по времето, когато древноеврейският народ влязъл в контакт с вавилонците, там работил велик, мощен
учител
от Изтока и няколко най-добри представители на еврейския народ могли да се озарят от светлината на този велик
учител
.
Ако, следвайки Евангелието от Матей, проследим времето на съдиите и царете и съдбините на древноеврейския народ, виждаме, че и обстоятелствата, които принуждават този народ често да се отклонява, са били необходими, за да го доведат до това, което в резултат се осъществило. И по-конкретно, необходимо е било и това, народът да претърпи нещастие като вавилонското робство. Виждаме, как се е формирала характерна народностна черта и колко необходимо е било тук стълкновението с другата страна на древната традиция, която битувала във Вавилон, когато народът узрял отново да се съедини с това, което е напуснал. Това е едната страна на нещата.
Другата страна е, че именно по времето, когато древноеврейският народ влязъл в контакт с вавилонците, там работил велик, мощен учител от Изтока и няколко най-добри представители на еврейския народ могли да се озарят от светлината на този велик учител.
Това било времето, когато в местата, където били отведени евреите, преподавал Заратустра, когото наричали още Назаратос, или Заратос.
към текста >>
Те следват звездата, което значи – своя велик
учител
Заратустра, който се въплъщава тук.
Златната звезда се появява първо там, излиза оттам и нея следват тамошните магове. Духовно става това, което физически е станало чрез Авраам. Звездата духовно върви по пътя, който е извървял Авраам, а влъхвите я следват: това е въплъщаващият се Заратустра, когото следват по пътя, който е изминал Авраам; и Заратустра слиза на мястото на своето раждане. Това е моментът, когато индивидуалността на Заратустра се въплъщава в детето Исус от Витлеем. Влъхвите знаят това.
Те следват звездата, което значи – своя велик учител Заратустра, който се въплъщава тук.
към текста >>
209.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Сега ще се опитам да характеризирам двамата ясновиждащи – просто визионера и мислещия – предполагайки, че
първият
вижда това тук, в точка А, а вторият, мислещият ясновиждащ – едва тук, в точка Б.
Сега мога да опиша споменатия по-горе субективен процес още по-точно. Да вземем отново случая, когато, да кажем, в духовното поле се вижда нещо като ковчег, или дарохранителница.
Сега ще се опитам да характеризирам двамата ясновиждащи – просто визионера и мислещия – предполагайки, че първият вижда това тук, в точка А, а вторият, мислещият ясновиждащ – едва тук, в точка Б.
към текста >>
210.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Така,
първият
бил особено посветен в тайните на мисленето.
И сега, когато било нужно, така да се каже, да се опише Христос Исус от всички страни (по-точно това ще може да бъде изложено другия път, а днес можем да го направим само в общи линии), се намерили именно четири човека, които, разбира се, изобразили съчетаните в Него качества от своите четири гледни точки.
Така, първият бил особено посветен в тайните на мисленето.
Той изобразил чертите и качествата на Христос Исус, които е можел да разбира, в частност, такъв посветен в мъдростта. Той пропуснал другите страни.
към текста >>
Заратустра бил
първият
, който изразил характерните особености на северната култура.
Най-изнесената напред групировка под ръководството на Риши, образувала първата следатлантска култура. След това, в Предна Азия, се развила най-древната култура на Заратустра; тук не става дума за историческия Заратустра. Това, което той предизвикал, по определен начин се противопоставя на древноиндийската култура. Последната била построена изцяло на базата на етерното ясновиждане; Заратустра насочил поглед към Слънцето. Той съзерцава духа на Слънцето, „великата аура“, Ахура Мазда.
Заратустра бил първият, който изразил характерните особености на северната култура.
Всичко, което следва, се основава на това.
към текста >>
Там той живял и действал като велик
учител
именно по времето, когато някои от избраните учители и водачи на древноеврейския народ били отведени във вавилонски плен[6], тъй като това било времето на Вавилонския плен на евреите.
Те е трябвало да се съединят в Него. Как става това? Това става по следния, доста сложен начин. Първо трябва да си представим, че първото течение, което е трябвало да се влее в общото мирово течение, е започнало в Индия около 600 години преди нашето летоброене. Приблизително по същото време се е разиграло нещо и в халдейско-вавилонската култура вследствие на това, че в древна Халдея отново се появил Заратустра под името Заратос или Назаратос.
Там той живял и действал като велик учител именно по времето, когато някои от избраните учители и водачи на древноеврейския народ били отведени във вавилонски плен[6], тъй като това било времето на Вавилонския плен на евреите.
Тук виждате, как по това време се е състояло първото съприкосновение на древноеврейския народ със Заратос и как еврейският народ чрез своите представители е пребивавал под личното влияние на превъплътения Заратустра или Зороастър. Тук събитията са протекли така, както са описани в Библията. Станало следното. В началото на нашето летоброене са живели две родителски двойки, като и двете имали имена Йосиф и Мария. Едната родителска двойка живеела в Назарет, другата – във Витлеем.
към текста >>
век действаше като прогласяващ етерната поява на Христос в астралния свят
Учител
, в лицето на Беинса Дуно – бел.Е.М.
[3] Доста хора вече сме убедени, че този приемник, който 100 години преди физическата поява на Христос Исус действаше като предтеча на тази физическа поява в лицето на Йешуа бен Пандира, в 20.
век действаше като прогласяващ етерната поява на Христос в астралния свят Учител, в лицето на Беинса Дуно – бел.Е.М.
към текста >>
211.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Прероденият Заратустра шест века преди нашето летоброене е бил въплътен като великият
учител
от халдейските мистерийни школи под името Заратос.
Когато цикълът на развитие е завършен, трябва да стане кратко повторение на предишните събития на по-високо ниво. И наистина, в Евангелието от Матей намираме това повторение, изобразено по чудесен начин. Авраам идва от Ур Халдейски, пътешества в Ханаан, след това отива в Египет и отново се връща в Ханаан. Това е неговото странстване.
Прероденият Заратустра шест века преди нашето летоброене е бил въплътен като великият учител от халдейските мистерийни школи под името Заратос.
Това било последното му въплъщение преди да се роди отново в Исус. Сега той върви по същия път, по който е дошъл Авраам. Той излиза приблизително от същото място, от което е започнал странстването си Авраам. И той следва в духовния свят пътя, който е извървял Авраам, до Витлеем. По такъв начин пътят, който физически е положил Авраам, е бил духовно възприет от Заратустра.
към текста >>
212.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако вземем предвид, че шестият културен период е
първият
в преодоляването, в пълното преодоляване на самото понятие за раса, трябва да ни бъде ясно, че би било в сферата на фантазиите да се вярва, че шестата раса също би могла да излезе от някоя област на Земята и да се формира както предишните раси.
Истинската задача на антропософията се състои в това, да направи възможно развитието на индивидуалността. Така трябва да я разбираме в човешкия живот.
Ако вземем предвид, че шестият културен период е първият в преодоляването, в пълното преодоляване на самото понятие за раса, трябва да ни бъде ясно, че би било в сферата на фантазиите да се вярва, че шестата раса също би могла да излезе от някоя област на Земята и да се формира както предишните раси.
Прогресът е в това, че продължават да се появяват нови видове в развитието на живота и това, което е имало значение, изразено в понятията на предишните времена, няма да има значение за бъдещите времена. Ако не разберем това, няма да ни се изясни напълно идеята на прогреса. Ще изпадаме отново и отново в грешката да повтаряме: така и така, съществуват много кръгообороти, глобуси, раси и така нататък. И всичко това се върти в кръг[3] отново и отново и все по същия начин. Не може да се разбере, защо това колело от кръгообороти, глобуси и раси трябва да се върти отново и отново.
към текста >>
213.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Древноеврейското учение, както ни е дадено в Стария завет, е
първият
принос.
Тук можем да назовем само някои от неговите съставляващи.
Древноеврейското учение, както ни е дадено в Стария завет, е първият принос.
Той се е влял в момента, когато е ставало събитието в Палестина. След това е имало друг поток, който е произлязъл от Заратустра. Той се е влял в това, което после под формата на християнството, е продължило да струи през света, като главен поток.
към текста >>
Желаейки да разберем, как се е влял зороастризмът, да си спомним, че индивидуалността, която разглеждаме като Заратустра, който е бил най-великият
учител
на втория следатлантски културен период, преди всичко в така наречения праперсийски народ, тази индивидуалност се е въплъщавала след това отново и отново.
Желаейки да разберем, как се е влял зороастризмът, да си спомним, че индивидуалността, която разглеждаме като Заратустра, който е бил най-великият учител на втория следатлантски културен период, преди всичко в така наречения праперсийски народ, тази индивидуалност се е въплъщавала след това отново и отново.
Издигайки се с всяко въплъщение все по-високо и по-високо, той се появил около 600 години преди нашето летоброене като съвременник на великия Буда. Той се появил в тайните школи на древния халдео-вавилонски културен кръг. Повторно въплътил се тук, той бил учител на Питагор, който ходил в Халдея, за да се усъвършенства по съответния начин. След това Заратустра, който 600 години преди нашето летоброене се появил под името Заратос или Назаратос, повторно се въплътил в началото на нашето летоброене, като се въплътил по такъв начин, че влязъл в тяло, произлязло от родителска двойка, чиито имена са Йосиф и Мария, и това се описва в Евангелието от Матей. Ще отбележим това дете на Йосиф и Мария, на така наречената родителска двойка от Витлеем, като едното от двете деца Исус, които се родили тогава, в началото на нашето летоброене.
към текста >>
Повторно въплътил се тук, той бил
учител
на Питагор, който ходил в Халдея, за да се усъвършенства по съответния начин.
Желаейки да разберем, как се е влял зороастризмът, да си спомним, че индивидуалността, която разглеждаме като Заратустра, който е бил най-великият учител на втория следатлантски културен период, преди всичко в така наречения праперсийски народ, тази индивидуалност се е въплъщавала след това отново и отново. Издигайки се с всяко въплъщение все по-високо и по-високо, той се появил около 600 години преди нашето летоброене като съвременник на великия Буда. Той се появил в тайните школи на древния халдео-вавилонски културен кръг.
Повторно въплътил се тук, той бил учител на Питагор, който ходил в Халдея, за да се усъвършенства по съответния начин.
След това Заратустра, който 600 години преди нашето летоброене се появил под името Заратос или Назаратос, повторно се въплътил в началото на нашето летоброене, като се въплътил по такъв начин, че влязъл в тяло, произлязло от родителска двойка, чиито имена са Йосиф и Мария, и това се описва в Евангелието от Матей. Ще отбележим това дете на Йосиф и Мария, на така наречената родителска двойка от Витлеем, като едното от двете деца Исус, които се родили тогава, в началото на нашето летоброене. С това имаме и превъплъщението в древна Палестина именно на тази индивидуалност, която е била носител на зороастризма, на това важно духовно течение.
към текста >>
Той бил, така да се каже,
първият
от хората, сред душевните способности на които угасвало древното сумрачно ясновидство, и по такъв начин мозъкът им се подготвял да се проявява най-вече тази способност, която се нуждае от мозък.
Всичко, което се култивира в човечеството, винаги има за свой изходен пункт една индивидуалност. Способностите, които трябва да станат способности на голям брой хора, трябва да се развият първо в един човек. Способностите, които конкретно се отнасят до комбинирането, в което няма ясновиждане, до разсъждаването за света съгласно мярката, числото и теглото, тези способности, които произлизат изцяло не от вглеждането в духовния свят, а от комбинирането на сетивните явления, първо са били насадени от духовния свят в индивидуалността, която ни е известна като Авраам или Аврам. Той е бил избран, за да развие изначално тези способности, които в най-значителен смисъл са съединени с инструмента на физическия мозък. Авраам не без основание се споменава като изобретател на аритметиката, тоест на способността да прави съждения и да комбинира явленията от света съгласно мярката и числото.
Той бил, така да се каже, първият от хората, сред душевните способности на които угасвало древното сумрачно ясновидство, и по такъв начин мозъкът им се подготвял да се проявява най-вече тази способност, която се нуждае от мозък.
Това била съществена, могъща мисия, която била предадена именно на Авраам.
към текста >>
Това не било свързано с физическия инструмент; това се пренасяло от
учител
към ученик.
Но е трябвало да става нещо по-различно от това, което е ставало преди при пренасянето на мисията на старите хора към по-младите. Защото другите мисии не били свързани още с физическия инструмент. Именно най-великите мисии не били свързани с физическия мозък. Да разгледаме мисията на Заратустра в това отношение. Това, което той давал на своите ученици, било по-висше ясновидско съзерцание от това, което имали останалите хора.
Това не било свързано с физическия инструмент; това се пренасяло от учител към ученик.
Ученикът на свой ред ставал учител, пренасяйки това отново към своя ученик, и така нататък. Но сега не ставало дума за учение, за някакъв вид ясновидско съзерцание, а за нещо, свързано с инструмента на физическия мозък. Нещо такова може да преминава в по-късните времена, само ако се наследява физически. Затова това, което било дадено на Авраам като мисия, е свързано с физическото наследяване от едно поколение към друго; тоест, че тази съвършена организация на физическия мозък на Авраам е трябвало да преминава по наследство към потомците му от поколение на поколение. Доколкото мисията му се е състояла именно в това, физическият му мозък да става все по-съвършен, той и е трябвало да става все по-съвършен от поколение на поколение.
към текста >>
Ученикът на свой ред ставал
учител
, пренасяйки това отново към своя ученик, и така нататък.
Защото другите мисии не били свързани още с физическия инструмент. Именно най-великите мисии не били свързани с физическия мозък. Да разгледаме мисията на Заратустра в това отношение. Това, което той давал на своите ученици, било по-висше ясновидско съзерцание от това, което имали останалите хора. Това не било свързано с физическия инструмент; това се пренасяло от учител към ученик.
Ученикът на свой ред ставал учител, пренасяйки това отново към своя ученик, и така нататък.
Но сега не ставало дума за учение, за някакъв вид ясновидско съзерцание, а за нещо, свързано с инструмента на физическия мозък. Нещо такова може да преминава в по-късните времена, само ако се наследява физически. Затова това, което било дадено на Авраам като мисия, е свързано с физическото наследяване от едно поколение към друго; тоест, че тази съвършена организация на физическия мозък на Авраам е трябвало да преминава по наследство към потомците му от поколение на поколение. Доколкото мисията му се е състояла именно в това, физическият му мозък да става все по-съвършен, той и е трябвало да става все по-съвършен от поколение на поколение.
към текста >>
От раждането до смяната на зъбите на седмата година продължава
първият
период, когато физическото тяло просто изгражда своите форми.
Спомнете си, как обсъждахме развитието на заложбите в отделния човек. Животът на отделния човек се разделя на седемгодишни периоди.
От раждането до смяната на зъбите на седмата година продължава първият период, когато физическото тяло просто изгражда своите форми.
След това имаме втори седемгодишен период, до половата зрелост, в течение на който етерното тяло работи за това, формите да растат и да стават по-големи. Формите се определят до седмата година, а след това вече определените форми само се уголемяват. От четиринадесетата до двадесет и първата година от живота преобладава астралното тяло, то доминира тук. И виждаме, че едва в двадесет и първата година се ражда и става самостоятелен собственият аз на човека. Така в определени периоди протича животът на отделния човек, чак до раждането на човешкия аз.
към текста >>
Затова древноеврейският народ бива отведен във вавилонски плен именно тогава, когато 600 години преди нашето летоброене вавилонецът Заратос или Назаратос, в своето тогавашно въплъщение е бил
учител
в тайните школи.
И когато сега виждаме, какви са били съдбините на този древноеврейски народ, намираме, че пленничеството на целия народ съответства на момента от живота на отделния човек, когато след четиринадесетата година в него настъпва подготовка за собствения живот, когато напъпва това, което може после да се развие в живота, това, което приемаме между четиринадесетата и двадесет и първата година: надеждите на младостта. Виждаме, че този плен е бил времето, когато, така да се каже, е влязло в действие астралното тяло на древноеврейския народ, когато в последните четиринадесет поколения се е вкоренявало това, което му дава собствен импулс.
Затова древноеврейският народ бива отведен във вавилонски плен именно тогава, когато 600 години преди нашето летоброене вавилонецът Заратос или Назаратос, в своето тогавашно въплъщение е бил учител в тайните школи.
И тук, в тези тайни школи, най-изявените водачи на древноеврейския народ, контактували с най-великия учител на древните времена, със Заратос. Тук той станал техен учител, тук той се свързал с тях, тук те получавали великия импулс, който действал така, че в последните четиринадесет поколения, този народ станал готов за раждането на Исус.
към текста >>
И тук, в тези тайни школи, най-изявените водачи на древноеврейския народ, контактували с най-великия
учител
на древните времена, със Заратос.
И когато сега виждаме, какви са били съдбините на този древноеврейски народ, намираме, че пленничеството на целия народ съответства на момента от живота на отделния човек, когато след четиринадесетата година в него настъпва подготовка за собствения живот, когато напъпва това, което може после да се развие в живота, това, което приемаме между четиринадесетата и двадесет и първата година: надеждите на младостта. Виждаме, че този плен е бил времето, когато, така да се каже, е влязло в действие астралното тяло на древноеврейския народ, когато в последните четиринадесет поколения се е вкоренявало това, което му дава собствен импулс. Затова древноеврейският народ бива отведен във вавилонски плен именно тогава, когато 600 години преди нашето летоброене вавилонецът Заратос или Назаратос, в своето тогавашно въплъщение е бил учител в тайните школи.
И тук, в тези тайни школи, най-изявените водачи на древноеврейския народ, контактували с най-великия учител на древните времена, със Заратос.
Тук той станал техен учител, тук той се свързал с тях, тук те получавали великия импулс, който действал така, че в последните четиринадесет поколения, този народ станал готов за раждането на Исус.
към текста >>
Тук той станал техен
учител
, тук той се свързал с тях, тук те получавали великия импулс, който действал така, че в последните четиринадесет поколения, този народ станал готов за раждането на Исус.
И когато сега виждаме, какви са били съдбините на този древноеврейски народ, намираме, че пленничеството на целия народ съответства на момента от живота на отделния човек, когато след четиринадесетата година в него настъпва подготовка за собствения живот, когато напъпва това, което може после да се развие в живота, това, което приемаме между четиринадесетата и двадесет и първата година: надеждите на младостта. Виждаме, че този плен е бил времето, когато, така да се каже, е влязло в действие астралното тяло на древноеврейския народ, когато в последните четиринадесет поколения се е вкоренявало това, което му дава собствен импулс. Затова древноеврейският народ бива отведен във вавилонски плен именно тогава, когато 600 години преди нашето летоброене вавилонецът Заратос или Назаратос, в своето тогавашно въплъщение е бил учител в тайните школи. И тук, в тези тайни школи, най-изявените водачи на древноеврейския народ, контактували с най-великия учител на древните времена, със Заратос.
Тук той станал техен учител, тук той се свързал с тях, тук те получавали великия импулс, който действал така, че в последните четиринадесет поколения, този народ станал готов за раждането на Исус.
към текста >>
В Халдея Заратустра в своето последно въплъщение бил таен
учител
, с Халдея е бил свързан неговият дух.
Това е съдба на целия народ. Първо целият народ бива отведен през Ханаан от другата страна, в Египет, а след това – отново назад, в Ханаан. Сега това, което се е разигравало тук като съдба на народа, трябва отново накратко да се повтори. Тук, където ще се роди Азът, за когото така се подготвя обвивката, след като се е развило всичко, което е било заложено в Авраам, този Аз отново избира за свой изходен пункт Халдея.
В Халдея Заратустра в своето последно въплъщение бил таен учител, с Халдея е бил свързан неговият дух.
към текста >>
214.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Първият
контраст в космоса, който е значителен за човешкия живот, е този между слънцето и земята.
Въпросът все пак остава обаче: мъжкото и женското, както те съществуват на земята, са ли родени от един по-висш космичен контраст? Ако сме в състояние да открием този контраст, ще възникне една чудесна и първоначално тайнствена връзка между това явление и едно явление в космоса. Има, разбира се, навсякъде контрасти в космоса, но човек трябва да разбере как да ги открива по правилен начин.
Първият контраст в космоса, който е значителен за човешкия живот, е този между слънцето и земята.
С различните наши проучвания на земната еволюция видяхме как слънцето се е отделило, от нашата земя, как двете са станали независими тела в пространството, но можем също да попитаме: Как контрастът между слънце и земя в макрокосмоса, във великия свят, се повтаря в човека, микрокосмоса? Има ли в самото човешко същество един контраст, който съответствува на контраста между слънце и земя в нашата планетна система? Да, има. В човешкия организъм целият организъм телесен и духовен той се явява между всичко, което се изразява външно в органа на главата и всичко, което се изразява външно в органите на движението, ръцете и краката. Всичко, което е изразено в човешкото същество в този контраст между глава и органи на движението съответствува на контраста или полярността, която възниква в космоса между слънце и земя.
към текста >>
215.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Вместо това той скоро стана
учител
на Таулер, след което Таулер беше в състояние да говори за Бога от своето вътрешно същество с такава сила, че някои ученици и слушатели се казва, че са падали на земята като мъртви, докато той е проповядвал.
Онова, което Мойсей преживя външно, тогава се появява в мистицизма на хора като Екхарт, Йоханес Таулер и пр. Мистиците преживяват в своето вътрешно същество онова, което Мойсей бе преживял външно в горящата къпина, в гърма и светкавицата. Те говореха за това как Аз-Бог разкрива Себе си на тях, когато те се оттеглят у себе си, когато те възприемат вътре в собствените си души искрата на техния Аз, тогава Аз-Богът, Единствения Бог Яхве, разкрива себе си на тях. Такъв бе случаят с Таулер, който бе велик проповедник и който искаше да прави силни откровения. При него идва един обикновен човек, който се наричаше "Приятелят на Бога на Планините", за когото се смяташе, че щеше да стане ученик на Таулер.
Вместо това той скоро стана учител на Таулер, след което Таулер беше в състояние да говори за Бога от своето вътрешно същество с такава сила, че някои ученици и слушатели се казва, че са падали на земята като мъртви, докато той е проповядвал.
Това е възпоменание на събитията, които са ставали, когато Мойсей бе получил Закона на Синай. Вековете до наше време са били изпълнени от този дух. Сега обаче ние навлизаме в една епоха, която припомня и оживява века на Авраам, но в смисъла, че човешки същества се водят на далеч от света, достъпен за нашите физически сетива. Духът на Авраам ще повлияе на нашето знание, така че човешки същества ще се откажат от старата умственост, която складирваше само в сетивния свят. В контраст с Авраам обаче, за когото духът на Бога можеше да бъде намерен само в света на сетивата, сега вече ние ще израстем отвъд света на сетивата към духовния свят.
към текста >>
216.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Първият
полюс е: изцяло отдаване на съзерцание, на размисъл, в която волята не участвува; вторият полюс е подтикващата сила на волята без разсъждение.
Без да мисли, той кипва от яд и отвръща като удря лицето, което го е обидило. Свидетели сме на проява на сили, произтичащи от гняв, проява на импулс на волята и лесно е да си представим, че ако това действие беше предшествувано от мисъл, нямаше да е необходимо да се нанася удар. Представихме две противоположни дела. При едното имаме само създаване на умствена картина, един процес, от който отсъствува всяка съзнателна воля; във второто нямаме размисъл, никакво формиране на умствена картина, а се дава непосредствен израз на един импулс на волята. Тук са дадени двете крайности на човешката душа.
Първият полюс е: изцяло отдаване на съзерцание, на размисъл, в която волята не участвува; вторият полюс е подтикващата сила на волята без разсъждение.
Тези факти се разкриват просто при наблюдение на външния живот.
към текста >>
Този
учител
– Майтрея Буда, ще се яви 3000 години след днешната наша ера и ще учи хората на Христовия импулс.
Източният мистицизъм беше в състояние да опише последиците на това събитие, но не и действителната форма, която то щеше да вземе. Умът би могъл да си представи, че в период от 5000 години след Просветлението на Великия Буда, чисти Акашеви форми, потопени в огън, запален от Слънцето, ще се появят по следите на Едного, отвъд знанието на Източния мистицизъм. Дивна картина наистина: че ще се случи нещо, което ще направи възможно за Синовете на Огъня и на Светлината да се движат в моралната атмосфера на земята, не във физически въплътени форми, а като чисти Акашеви форми етерната морална атмосфера. Но тогава, така е казано 5000 години след Просветлението на Гаутама Буда, учителят също ще бъде там, за да научи хората да опознават същността на тези чудни форми от чист Огън и Светлина.
Този учител – Майтрея Буда, ще се яви 3000 години след днешната наша ера и ще учи хората на Христовия импулс.
към текста >>
217.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Това чувство би се усилило до такава степен, че би станало като обгарящ огън в душата, ако мистикът няма силата да си каже: "Да, аз се чувствам крайно нищожен в сравнение с онова, което мога да стана, но ще се опитам да развия силата, която ще ме направи способен да разбера какво мъдростта на Вселената е изградила в моята телесна природа и да направя себе си духовно достоен за него." Мистикът е каран да разбере от своя духовен
учител
, че трябва да има безгранично смирение.
Мистикът подготвя себе си, концентрирайки се върху следната мисъл: "Когато видя какво съм аз и го сравня с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от мен, срамът който чувствам е като поглъщащ огън." Това чувство поражда външно изблика на срам.
Това чувство би се усилило до такава степен, че би станало като обгарящ огън в душата, ако мистикът няма силата да си каже: "Да, аз се чувствам крайно нищожен в сравнение с онова, което мога да стана, но ще се опитам да развия силата, която ще ме направи способен да разбера какво мъдростта на Вселената е изградила в моята телесна природа и да направя себе си духовно достоен за него." Мистикът е каран да разбере от своя духовен учител, че трябва да има безгранично смирение.
На него може да се каже: Погледни едно растение. Растението има корени в почвата. Почвата предоставя на растението едно царство, по-низше от самото него, но без което то не може да съществува. Растението може да се поклони на минералното царство, казвайки: Аз дължа своето съществуване на това низше царство, от което съм израсло. Животното също дължи своето съществуване на растителното царство, и ако съзнаваше своето място в света, то щеше в смирение да признае своята задълженост към низшето царство.
към текста >>
218.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
В онези времена беше нужно на етапа, когато кандидатът за Посвещение щеше да проникне във висшите светове или дори малко преди това той да не се опитва да напредва самостоятелно по свой собствен път на познание, а трябваше да се предаде на грижите на посветен
учител
, на Гуру терминът използван в източната философия.
В древния Египет бе необходимо нещо, срещу което човешката природа, каквато е тя днес, би се разбунтувала.
В онези времена беше нужно на етапа, когато кандидатът за Посвещение щеше да проникне във висшите светове или дори малко преди това той да не се опитва да напредва самостоятелно по свой собствен път на познание, а трябваше да се предаде на грижите на посветен учител, на Гуру терминът използван в източната философия.
В противен случай пътят бе твърде опасен. Като общо правило, дори стъпките към мистично задълбочаване, описани вчера, се предприемаха под ръководството на Гуру.
към текста >>
Каква беше истинската цел на това водачество на посветен
учител
?
Каква беше истинската цел на това водачество на посветен учител?
Когато на сутринта се спускаме в телесната си природа, нашата душа бива посрещната от три Сили, наречени по имена взети от древната терминология имената на Венера, Меркурий и Луната. Човек може сам да си има работа с онова, обикновено разбирано като влияние на Венера, когато се спуска във своето вътрешно същество. Определена подготовка в смирение и себеотрицание ще му позволи да не отстъпва пред лицето на силата на Венера. Преди да тръгне по пътя в неизвестното царство на собственото си вътрешно същество, той трябва да подтисне всички импулси на егоизъм и себелюбие и да развие себеотрицание. Той трябва да направи себе си същество, което чувства любов и симпатия не само към своите близки, но и към цялото Битие.
към текста >>
И така в древното Египетско Посвещение той беше под водачеството на велик
учител
, чиито собствени по-ранни опитности го бяха направили способен да бъде водач, защото беше в пълно съзнание за начина, по който могат да бъдат контролирани тези сили на Меркурий.
Но би било по-опасно, ако човек се оставеше сам на милостта на силите на Меркурий.
И така в древното Египетско Посвещение той беше под водачеството на велик учител, чиито собствени по-ранни опитности го бяха направили способен да бъде водач, защото беше в пълно съзнание за начина, по който могат да бъдат контролирани тези сили на Меркурий.
Кандидатът за Посвещение следователно бе воден от жрец на Хермес или Меркурий. Това е свързано със строго подчинение на всички изисквания, отправени от учителя към ученика. Ученикът бе принуждаван да вземе решението напълно да отстрани собствения си Аз, да не се подчинява на никакви свои импулси и да изпълни до детайли онова, което жрецът на Хермес му даваше указания да прави. За ученика в Мистериите на Озирис и Изис беше съществено да се подчини на това господство, което би било отблъскващо за днешния човек и на което, още повече, той няма нужда да се подлага. Беше необходимо подчинение на учителя в продължение на много години, не само във външните действия на ученика, а в онези Мистерии той бе принуждаван и да се повери на ръководството на учителя дори в своите мисли и чувства, за да може да се спусне безопасно в по-дълбоко ниво на собственото си вътрешно същество.
към текста >>
Сега ние ще разгледаме какво ученикът в Мистериите на Озирис и Изис можеше, с помощта на своя
учител
, да изживее във връзка с етерното тяло.
Лекцията вчера описа какво се има предвид под добиване на познание за вътрешното естество на астралното тяло.
Сега ние ще разгледаме какво ученикът в Мистериите на Озирис и Изис можеше, с помощта на своя учител, да изживее във връзка с етерното тяло.
Отстраняването на Аза го караше да вижда с духовните очи на учителя, да вижда себе си през очите на учителя, да мисли мислите на учителя и да се превърне в нещо като външен на себе си обект. По този начин до него достигаха забележителни опитности. Това бяха опитности, в които той се чувстваше сякаш животът му тече назад във времето, сякаш цялото му същество което тогава виждаше с духовните очи на жреца на Хермес се разширяваше и увеличаваше; и едновременно той се чувстваше като че ли вървеше назад във времето в периоди, предхождащи настоящия му живот. Постепенно той стигаше до чувството сякаш се връщаше назад много, много години, период от време много по-дълъг от неговия живот след раждането. По време на това изживяване той виждаше, през очите на посветения жрец, най-напред себе си, и после далеч назад много поколения, които чувстваше като свои прадеди.
към текста >>
Тогава в неговата кръв е бил влят
първият
зародиш на онези особени черти, които са били постепенно доразвивани, докато етерното тяло е достигнало до там да бъде способно да усвои тези черти при раждането.
Така човек се учи да се движи в области, през които е минал преди да навлезе във физическо съществуване. Той се запознава с част от своя живот преди раждането, част която обхваща векове; защото са изминали векове от времето когато, между последната си смърт и настоящото раждане, той е започнал да формира първообраза на своето етерно тяло.
Тогава в неговата кръв е бил влят първият зародиш на онези особени черти, които са били постепенно доразвивани, докато етерното тяло е достигнало до там да бъде способно да усвои тези черти при раждането.
Това е едната страна на опитността. Онова което наследяваме е реконструкция, така да се каже, на всичко което самите ние е трябвало да направим предварително в духовния свят, за да можем да навлезем във физическо съществуване. Следователно качествата, така да се каже, събрани в настоящото етерно тяло и дали своя отпечатък в предходните столетия, винаги са били наричани "горния" имайки предвид небесния или духовния човек. Това е техническия израз на факта, че прониквайки в своето етерно тяло човек се учи да познава своята "горна" природа. Изразът "небесен" или "духовен" човек също се използваше, защото се осъзнаваше, че тези черти са били оформени и изградени от духовния свят, през който човекът е преминал през периода между своята последна смърт и настоящото си раждане.
към текста >>
А сега що се касае за другата страна на опитността: Когато ученикът бе отвеждан до определен етап от жреца на Хермес, той се изправяше пред нещо, което може отначало да му изглеждаше странно, но то бе обяснявано от неговия
учител
като явление, което не би трябвало да му бъде съвсем непознато.
А сега що се касае за другата страна на опитността: Когато ученикът бе отвеждан до определен етап от жреца на Хермес, той се изправяше пред нещо, което може отначало да му изглеждаше странно, но то бе обяснявано от неговия учител като явление, което не би трябвало да му бъде съвсем непознато.
Ученикът скоро разпознаваше, че беше изправен пред нещо, което самият той е оставил назад, нещо интимно свързано с него, само че сега го срещаше като чужда същност. Какво беше това? Ще го разберем най-добре, разглеждайки момента на смъртта в светлината на разкриваното от духовния изследовател. В този момент човек отхвърля своето физическо тяло; остават неговият Аз и астрално тяло а именно онези членове на неговото същество, които всяка нощ преминават в състоянието на съня и също, за кратко време, онова което сега се опитваме да изучим отвътре, а именно етерното тяло. Няколко дни след смъртта човек живее в тези три члена на своето същество.
към текста >>
Под ръководството на своя
учител
на ученика още веднъж се напомня, че не трябва да продължава нататък без да е постигнал пълна забрава на себе си; защото е невъзможно да се направи истински напредък, докато е останало някакво късче на лично себесъзнание от тази настояща инкарнация, от настоящия живот между раждането и смъртта.
По-нататъшните стъпки по пътя на Посвещението водят ученика до етап където, след като е стигнал в своята духовна ретроспекция до последната си смърт, той може да продължи и да узнае за последния си земен живот. Но това отново по никакъв начин не е нещо лесно.
Под ръководството на своя учител на ученика още веднъж се напомня, че не трябва да продължава нататък без да е постигнал пълна забрава на себе си; защото е невъзможно да се направи истински напредък, докато е останало някакво късче на лично себесъзнание от тази настояща инкарнация, от настоящия живот между раждането и смъртта.
Докато човек още нарича нещо свое собствено, той не може да постигне познание за своята предишна инкарнация. В обикновения, нормален живот между раждането и смъртта той не може да опознае съществото, което в предишното прераждане е било съвсем различна личност. Той трябва да може да разглежда себе си като някакво съвсем различно същество това е важното и все пак да не губи връзка със себе си, когато е длъжен да има тази опитност. Той трябва да бъде способен на преобразяване до степента да може да се чувства като вмъкващ се, така да се каже, в напълно различна телесна обвивка. Достигнал степента на себеотрицание, където всичко общо със сегашното въплъщение бива забравено, и изцяло предал себе си на учителя, ученикът вече може да премине назад през последната инкарнация от смъртта към раждането.
към текста >>
Така ние видяхме, че спускайки се и добивайки познание за собственото си същество посредством истинско мистично задълбочаване под ръководството на
учител
, ние също в известен смисъл излизаме от себе си.
Така ние видяхме, че спускайки се и добивайки познание за собственото си същество посредством истинско мистично задълбочаване под ръководството на учител, ние също в известен смисъл излизаме от себе си.
Пътят ни отвежда извън нас самите към Минералната Земя, откъдето сме получили своята физическа субстанция.
към текста >>
Той можеше да бъде следван само под водачеството на
учител
, на когото кандидатът за Посвещение се подчиняваше изцяло.
Това е един път, който исках да ви опиша, пътят който можеше да бъде следван и наистина беше следван от много човешки същества в древните Мистерии на Изис и Озирис.
Той можеше да бъде следван само под водачеството на учител, на когото кандидатът за Посвещение се подчиняваше изцяло.
Ако индивидът не подчинеше своя Аз напълно на учителя си, той никога не би могъл да върви по описания път, защото щеше да узнае само най-лошите страни на своето вътрешно същество, онова което е направил от себе си чрез своя собствен себичен Аз.
към текста >>
Остана само да се каже, че определени по-късни мистици се стремяха да намерят помощ единствено в самите себе си, когато нямаха Гуру или
учител
, когото да следват така стриктно.
Остана само да се каже, че определени по-късни мистици се стремяха да намерят помощ единствено в самите себе си, когато нямаха Гуру или учител, когото да следват така стриктно.
Те можеха да намерят помощ по различен начин и е интересно, че пътят, по който вървяха те, може да бъде обяснен в светлината на описаното тук. Помислете например за Майстер Екхарт, средновековният мистик. Той бе такъв, който нямаше водач или учител, какъвто имаха кандидатите в древните Мистерии на Озирис и Изис. Спускането в неговото вътрешно същество щеше да бъде изпълнено с големи опасности за него, ако той упорстваше отвъд определена степен в тези усилия да извърши вътрешно задълбочаване по свой собствен начин. В определен момент той едва можеше да бяга от претенциите на своя Аз.
към текста >>
Той бе такъв, който нямаше водач или
учител
, какъвто имаха кандидатите в древните Мистерии на Озирис и Изис.
Остана само да се каже, че определени по-късни мистици се стремяха да намерят помощ единствено в самите себе си, когато нямаха Гуру или учител, когото да следват така стриктно. Те можеха да намерят помощ по различен начин и е интересно, че пътят, по който вървяха те, може да бъде обяснен в светлината на описаното тук. Помислете например за Майстер Екхарт, средновековният мистик.
Той бе такъв, който нямаше водач или учител, какъвто имаха кандидатите в древните Мистерии на Озирис и Изис.
Спускането в неговото вътрешно същество щеше да бъде изпълнено с големи опасности за него, ако той упорстваше отвъд определена степен в тези усилия да извърши вътрешно задълбочаване по свой собствен начин. В определен момент той едва можеше да бяга от претенциите на своя Аз. Защото опасността при това спускане във вътрешната човешка природа е, че Азът може да отстоява себе си от свои собствени себични цели. Могат да се правят дълги речи за намирането на Бога вътре. Но хората, говорещи в този дух, обикновено не са направили истински напредък.
към текста >>
Майстер Екхарт нямаше водач или
учител
в този смисъл на думата; Таулер имаше един от определен момент в своя по-нататъшен живот (виж "Мистицизмът в зората на съвременната културна епоха" от Рудолф Щайнер.
Такива следи често могат да се наблюдават при мистици, които са били зле водени, които обичат постоянно да говорят за нуждата да намерят "висшия човек" в себе си. В такива случаи обаче, това не е "по-висш човек", а същество, нисше дори по общоприетите стандарти. На всеки един подобава да защитава себе си от претенциите, направени от собствения му себичен Аз. И мистици с добри и здрави наклонности, такива като Майстер Екхарт, се опитваха да правят това. В Египетските Мистерии кандидатът за Посвещение бе пазен в определено отношение от жреца на Хермес, който се грижеше за него.
Майстер Екхарт нямаше водач или учител в този смисъл на думата; Таулер имаше един от определен момент в своя по-нататъшен живот (виж "Мистицизмът в зората на съвременната културна епоха" от Рудолф Щайнер.
Учителят, който дойде при Таулер, бе познат като "Приятел на Бога от Оберленд" бел. англ. пр.) По какъв начин Майстер Екхарт се предпази от претенциите на своя Аз? Като почти всички средновековни християнски мистици, които нямаха истински водач, защото наближаваше времето, когато човешката природа щеше да се разбунтува срещу това, Екхарт се предпази като увеличи до най-голяма степен чувството: Сега ти вече не си самият ти; ти си станал различно същество; друго същество освен теб самия, което мисли, чувства и проявява воля в теб. Нека цялата ти същност бъде изпълнена с Христос! Екхарт направи реалност думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен".
към текста >>
219.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Азът трябваше, така да се каже, да бъде отдаден на духовния водач или
учител
.
Ние чухме, че трудностите се дължат главно на факта, че при спускане във вътрешното си същество човек става изпълнен почти изцяло с егоистични импулси. Азът се пробужда със сила, която би поставила всичко в негова служба; всичко би било разглеждано в съгласие с окраската, придадена му от този усилен Аз. По тази причина в процеса на древното Посвещение беше съществено силата на Аз-усещането, Аз-съзнанието, да бъде смекчена.
Азът трябваше, така да се каже, да бъде отдаден на духовния водач или учител.
Това подчиняване на Аза бе осъществявано по такъв начин, че със сила произхождаща от духовния водач, Аз-съзнанието на кандидата за Посвещение бе намалявано, за начало, до една трета от обичайната му сила. Това е много значително намаляване, тъй като може да се каже, в общ смисъл, че с изключение на най-дълбоката фаза от всички, нашето съзнание в съня е намалено на близо една трета. Но в древните Мистерии процесът бе продължаван по-нататък; съзнанието бе намалявано до една четвърт от едната трета (т.е. до една дванадесета), така че накрая кандидатът всъщност беше в състояние, приличащо на смърт. За външното наблюдение той беше също като мъртвец.
към текста >>
Първият
свят, през който той преминаваше, бе онзи, който би му се разкрил ако той не губеше съзнанието си при заспиване.
Ако тогава човек, надарен с Аз-сили, изкуствено поддържани в него, проникнеше в Макрокосмоса, той всъщност се издигаше във висшите светове.
Първият свят, през който той преминаваше, бе онзи, който би му се разкрил ако той не губеше съзнанието си при заспиване.
Ние следователно ще насочим вниманието си към този момент на заспиване, както направихме по-рано при онзи на събуждане.
към текста >>
Първият
вид ясновидско съзнание, което трябва да се развие, е образно съзнание, имагинативно съзнание.
Още по-висш свят е възможно да се опише само чрез развиване на духовна способност, издигаща се над физическия интелект. Има една по-висша форма на съзнание, а именно ясновидското съзнание. Ако попитаме: Как се развива органът, който ни позволява да имаме ясновидско съзнание? отговорът е, че трябва да има светове от които да се излъчват силите, необходими за развитието на това ясновидско съзнание. Като всичко друго, то трябва да се оформи от по-висш свят.
Първият вид ясновидско съзнание, което трябва да се развие, е образно съзнание, имагинативно съзнание.
Това имагинативно съзнание остава само чиста фантазия само докато органът за него не бъде формиран от силите, лежащи дори отвъд Света на Разума. Веднага щом допуснем съществуването на ясновидско съзнание, ние трябва също да допуснем и съществуването на свят от който се излъчват силите, позволяващи да се развие органа за него. Това е Светът на Първообразите (Urbilderwelt). Всичко, което може да възникне като истинска имагинация, е отражение на Света на Първообразите.
към текста >>
220.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
На ученика, който се стреми да бъде отведен до по-висши степени на познание, ще му бъде казано от неговия
учител
да съзерцава, като начало, как едно растение израства от почвата, как то оформя стъбло, листа, цвят и плод.
На ученика, който се стреми да бъде отведен до по-висши степени на познание, ще му бъде казано от неговия учител да съзерцава, като начало, как едно растение израства от почвата, как то оформя стъбло, листа, цвят и плод.
През целия организъм тече зеленият сок. А сега сравнете това растение с човешкото същество. През човешкото същество тече кръв и тя е външния израз на импулси, желания и страсти; понеже човекът е надарен с Аз, той се явява пред нас като същество, по-висше от растението. Само един чудноват ум макар че има много такива може да вярва, че растението има съзнание, подобно на онова на човека, и може да отразява впечатленията вътрешно. Съзнание възниква не чрез упражняването на дейност, а защото едно впечатление бива отразено вътрешно, и това е способен да направи човекът а не растението.
към текста >>
Първият
етап се състои в изработването на голямо количество символични мисловни картини които се дават във всяка школа за истинско духовно обучение и варират съгласно човешката индивидуалност, така че да може да се развият висшите сетивните органи с търпение и издръжливост.
Първият етап се състои в изработването на голямо количество символични мисловни картини които се дават във всяка школа за истинско духовно обучение и варират съгласно човешката индивидуалност, така че да може да се развият висшите сетивните органи с търпение и издръжливост.
На следващия етап, след като човекът е придобил определено умение в представянето на такива символи, той трябва да стигне до там да бъде способен да изключи картините от съзнанието си и да се съсредоточи само върху силата вътре в него, която ги е създала. Във формирането на картината на Розовия Кръст ние вземаме под внимание растението и човека, и едва след това изграждаме символа. Сега ние отстраняваме от съзнанието си този символ, също и онзи на Жезъла на Меркурий, съсредоточавайки се върху дейността, която самите ние сме упражнили в изграждането на картините. Това означава, че ние насочваме вниманието си към своята собствена дейност, игнорирайки произведението и. Това е дори по-трудно.
към текста >>
Ако се нуждае от
учител
, той вече няма нужда от него какъвто бе случаят, когато се използваха старите методи като някой, който взема нещо от него или позволява нещо да се влее в него; при такива обстоятелства онези, водени от учителя, не бяха независими.
Ние се издигаме над своето обикновено себе, напредвайки в развитието си. Никой, който взема понятието за еволюцията сериозно, не може да се съмнява, че такова по-нататъшно развитие е възможно. Онези които вярват, че онова, което понастоящем го има, е възникнало от предишни етапи на съществуване до сегашния, трябва също да признаят, че развитието може да върви напред. Но понеже човекът е станал съзнателно същество, той трябва също да поеме съзнателно развитието си в свои ръце. И той може да върви в пълно съзнание по пътя на развитието, който беше описан.
Ако се нуждае от учител, той вече няма нужда от него какъвто бе случаят, когато се използваха старите методи като някой, който взема нещо от него или позволява нещо да се влее в него; при такива обстоятелства онези, водени от учителя, не бяха независими.
Днес ние научихме за път, който е изцяло в съгласие със съзнанието на съвременното човечество, защото онзи, който поема по този път, се доверя на другия не по друг начин, а както ученикът се доверя на учителя си по математика. Ако не приеме, че учителят знае повече, отколкото знае самият той, той със сигурност не би отишъл при него. В същия смисъл ние се доверяваме на водач или учител, който не ни дава нищо повече от напътствия. На всяка стъпка ние си оставаме свой собствен господар, докато съвестно следваме дадените указания. Ние следваме указанията, дадени от учителя така, както бихме правили в случая на онези, дадени от учител по математика, едва сега е въвлечена цялата ни душа; не става въпрос за прилагане на интелекта ни за решаването на математически проблем.
към текста >>
В същия смисъл ние се доверяваме на водач или
учител
, който не ни дава нищо повече от напътствия.
Но понеже човекът е станал съзнателно същество, той трябва също да поеме съзнателно развитието си в свои ръце. И той може да върви в пълно съзнание по пътя на развитието, който беше описан. Ако се нуждае от учител, той вече няма нужда от него какъвто бе случаят, когато се използваха старите методи като някой, който взема нещо от него или позволява нещо да се влее в него; при такива обстоятелства онези, водени от учителя, не бяха независими. Днес ние научихме за път, който е изцяло в съгласие със съзнанието на съвременното човечество, защото онзи, който поема по този път, се доверя на другия не по друг начин, а както ученикът се доверя на учителя си по математика. Ако не приеме, че учителят знае повече, отколкото знае самият той, той със сигурност не би отишъл при него.
В същия смисъл ние се доверяваме на водач или учител, който не ни дава нищо повече от напътствия.
На всяка стъпка ние си оставаме свой собствен господар, докато съвестно следваме дадените указания. Ние следваме указанията, дадени от учителя така, както бихме правили в случая на онези, дадени от учител по математика, едва сега е въвлечена цялата ни душа; не става въпрос за прилагане на интелекта ни за решаването на математически проблем. Това е същината на новия метод на Посвещение, че той взема под внимание преди всичко друго независимостта на човешкото същество; гуруто вече не е гуру в стария смисъл, а само в смисъла, че той съветва как може да бъде направен напредък.
към текста >>
Ние следваме указанията, дадени от учителя така, както бихме правили в случая на онези, дадени от
учител
по математика, едва сега е въвлечена цялата ни душа; не става въпрос за прилагане на интелекта ни за решаването на математически проблем.
Ако се нуждае от учител, той вече няма нужда от него какъвто бе случаят, когато се използваха старите методи като някой, който взема нещо от него или позволява нещо да се влее в него; при такива обстоятелства онези, водени от учителя, не бяха независими. Днес ние научихме за път, който е изцяло в съгласие със съзнанието на съвременното човечество, защото онзи, който поема по този път, се доверя на другия не по друг начин, а както ученикът се доверя на учителя си по математика. Ако не приеме, че учителят знае повече, отколкото знае самият той, той със сигурност не би отишъл при него. В същия смисъл ние се доверяваме на водач или учител, който не ни дава нищо повече от напътствия. На всяка стъпка ние си оставаме свой собствен господар, докато съвестно следваме дадените указания.
Ние следваме указанията, дадени от учителя така, както бихме правили в случая на онези, дадени от учител по математика, едва сега е въвлечена цялата ни душа; не става въпрос за прилагане на интелекта ни за решаването на математически проблем.
Това е същината на новия метод на Посвещение, че той взема под внимание преди всичко друго независимостта на човешкото същество; гуруто вече не е гуру в стария смисъл, а само в смисъла, че той съветва как може да бъде направен напредък.
към текста >>
221.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Това е
първият
етап на развитие.
Не много хора си правят труда да размишляват какви са техните най-святи съкровища. Понеже са родени например в Средна Европа и не в Турция, те имат присъща предразположеност да разглеждат християнството, истинската вяра в Европа, а не мохамеданството. Това не трябва да се разбира погрешно. По-нататъшно размишление води до вярно разбиране за живота. В далеч по-голямото болшинство хора едно непосредствено чувство определя какво те считат за вярно или погрешно.
Това е първият етап на развитие.
към текста >>
222.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ето как пред нашия поглед се разиграват едновременно два процеса:
първият
включва събития, които са преходни; вторият процес, така да се каже, извлича от тези преходни събития еволюционния екстракт и го дава на човечеството.
Ето как пред нашия поглед се разиграват едновременно два процеса: първият включва събития, които са преходни; вторият процес, така да се каже, извлича от тези преходни събития еволюционния екстракт и го дава на човечеството.
Ние можем да обхванем развитието на човечеството, едва след като сме разбрали, че откакто съществува индивидуалната човешка Карма, всред човечеството непрекъснато действуват силите на Луцифер и Ариман. Размишлявайки върху универсалния „план" на човешкото развитие, ние сме длъжни да се съобразяваме и с още нещо: че накрая, когато Земята ще е изпълнила своята мисия, резултатите от последователните културни епохи ще се окажат плодотворни за всички човешки индивиди, независимо от техните лични съдби. Но тази далечна мисия на Земята се очертава пред нас, само ако разглеждаме мировото развитие в светлината на Антропософията.
към текста >>
223.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Първият
е този, който поражда егоизма.
Описаният случай е прекалено драстичен, обаче грешки от този род науката прави много често. Външните факти могат да изглеждат напълно еднакви и все пак вътрешните причини да са съвършено различни. Ето какво, следователно, можем да изтъкнем като резултат от духовно-научното изследване: В астралното тяло Луцифер поражда егоизма, в етерното тяло лъжата и неистинността, във физическото тяло болестта и смъртта. И какво би трябвало да ни каже сега северно-германската митология, когато тя приписва на Луцифер, на Локи, това троично действие? Тя разказва, че Локи има трима потомци.
Първият е този, който поражда егоизма.
Това е змията Мидгард, която олицетворява луциферическото влияние върху астралното тяло. Вторият образ се свежда до това, което се промъква в човешкото познание като неправилни, неверни представи. При човека на физическия план това са онези неща, които живеят в неговия Дух, обаче не съвпадат с външния свят. Накратко, това са неправилните, неверните представи. Но при северните хора, които все още имаха непосредствени опитности в астралния свят, това, което за нас не е нищо друго, освен една абстрактна лъжа, оживяваше като едно астрално същество в астралния свят.
към текста >>
224.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Следователно в действие влезе
първият
от Духовете на Времето.
Те им предадоха така да се каже заповеди. В момента, когато бяха разлели Светлината и съществуването, те предадоха по-нататъшното обработване на това, което бяха подредили, на тези Същества. Така ние можем да кажем: След като Елохимите създадоха Светлината, те поставиха на течното място първия от служещите им Духове на Времето. Това се крие зад обикновено употребената дума: ден първи. Обаче ние ще разберем това, което е вложено в още по-дълбок смисъл в тази дума "ден първи" едва тогава, когато ще разберем другото, което се намира в изречението: "и стана вечер, и стана утро, първи ден".
Следователно в действие влезе първият от Духовете на Времето.
А с това беше свързано онова, което може да се опише като едно сменящо се състояние на "ереб" и "бокер". Ереб не е едно и също с това, което е предадено с вечер, и бокер не отговаря на това, което е преведено с утро. Ако бихме искали да намерим по-подходящи думи, би трябвало да кажем: и стана ереб: разбърканост, безпорядък; и после последва бокер: подреждане, порядък. Би трябвало да кажем: И явява се безпорядък, разбърканост и последва подреждане, порядък, хармония и в това действуваше първият от Духовете на Времето.
към текста >>
Би трябвало да кажем: И явява се безпорядък, разбърканост и последва подреждане, порядък, хармония и в това действуваше
първият
от Духовете на Времето.
Обаче ние ще разберем това, което е вложено в още по-дълбок смисъл в тази дума "ден първи" едва тогава, когато ще разберем другото, което се намира в изречението: "и стана вечер, и стана утро, първи ден". Следователно в действие влезе първият от Духовете на Времето. А с това беше свързано онова, което може да се опише като едно сменящо се състояние на "ереб" и "бокер". Ереб не е едно и също с това, което е предадено с вечер, и бокер не отговаря на това, което е преведено с утро. Ако бихме искали да намерим по-подходящи думи, би трябвало да кажем: и стана ереб: разбърканост, безпорядък; и после последва бокер: подреждане, порядък.
Би трябвало да кажем: И явява се безпорядък, разбърканост и последва подреждане, порядък, хармония и в това действуваше първият от Духовете на Времето.
към текста >>
225.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Първият
момент е отделянето на Слънцето от Земята.
На много места в тази сказки трябваше да обърнем вниманието, как в разказа на Генезиса, когато правилно го разбираме, се явяват резултатите на ясновидското изследване. Сега нашата задача ще бъде да покажем в няколко точки това съвпадение. Първо ще се касае да покажем по-точно, за кое време говори Генезисът, когато вземем под внимание това, което духовно-научното изследване ни казва за нашето Земна развитие. В известно отношение аз вече обърнах вниманието върху това, което поставих началото на Генезиса в онзи период, когато Слънцето и Земята се готвят да се отделят едно от друго; но ние трябва да разгледаме още по-точно това отношение. Онези, от вас, които са слушали различни сказки през изтеклите години, а също и тези, които са се занимавали що годе с описанието на Земното развитие в моята книга "Тайната наука", ще си спомнят, какво значение имат там два важни момента в това Земно развитие.
Първият момент е отделянето на Слънцето от Земята.
Този момент е твърде важен. Това отделяне на Слънцето трябваше да стане; защото ако двете небесни тела биха останали свързани едно с друго както в началото на развитието на Земята, тогава ходът на развитието на човечеството не би могъл да даде на човека същинското земно значение. Всичко, което наричаме Слънце, естествено не само елементарната или физическа част на слънчевото тяло, а и всички духовни Същества, които принадлежат към слънчевото тяло, всичко това трябваше така да се каже да се отдели от Земята, или ако считаме за по-правилно то трябваше да отхвърли Земята от себе си, защото тривиално казано силите на онези Същества, които пренесоха своята арена от Земята на Слънцето, биха действували твърде силно за развитието на човеците, ако биха останали със Земята. Тези Същества трябваше така да се каже да отслабят своите сили благодарение на това, че се пренесоха навън от земната арена и започнаха да действуват отвън. Така ние имаме онзи момент, когато определен брой Същества, за да отслабят своите действия, пренесоха своята арена вън от Земята и сега упражняваха по-слабо въздействие върху развитието на човеците; а също и върху това на животните.
към текста >>
Първият
път става дума за формите на видовете души, на груповите души, а вторият път за това, което израства от Земята като индивидуални растения.
Това настъпи една по-късно. Как трябваше първо да опише това Библията? Тя трябваше да каже на едно съвсем определено място: И след изтичането на седемте дни на сътворението, след изтичането на това, което съвпада с Лемурийската епоха, нашите днешни физически растения не бяха още покарали от земята, земята беше покрита още с маси от мъгла. Библията описва действителното състояние на нещата. Четете по-нататък след седемте дни на сътворението и ще намерите да се казва въпреки че още по-рано ставаше дума за това, че растителните форми бяха възникнали във формата на видове-, че по Земята нямаше още никаква трева и никакви храсти.
Първият път става дума за формите на видовете души, на груповите души, а вторият път за това, което израства от Земята като индивидуални растения.
И обективно с описването на мъглата е описана мъглата на Атлантида след дните на сътворението. Че кондензирането на влагата от въздуха в дъжд става първо тогава, това ни у е посочено с думите: Защото Явех-Елохим още не беше направил да падне дъжд на земята. Така следователно в тези неща се крие една дълбока мъдрост, но аз мога да ви уверя, че нищо от това, което се намира в този документ, не бе внесено в описанието на моята книга "Тайната наука". Аз нарочно се държах настрана от Библията, и бих могъл да кажа: Имаше моменти, когато трябваше да правя големи усилия да намеря тези неща по начин различен от този на Библията. При днешните материалистични представи за Библията се налага необходимостта да не се пристъпва така лесно към тълкуването на Библията внасяйки в нея фактите на Духовната наука е тази, която ни принуждава да намерим в Библията това, което трябваше да кажем тези дни, и даже ако се противим, накрая пак ще бъдем принудени да намерим в Библията това, което първо намира ясновидското изследване.
към текста >>
226.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ако бихме превели на днешен език това, което живееше в чувствата на иранеца, и си представим как един
учител
се обръща към своите ученици, бихме могли да изразим нещата така: Погледни света около теб.
Да вземем например едно животно.
Ако бихме превели на днешен език това, което живееше в чувствата на иранеца, и си представим как един учител се обръща към своите ученици, бихме могли да изразим нещата така: Погледни света около теб.
По-рано всичко е било от духовно естество; сега всичко е смъкнато долу, всичко е в упадък. Да вземем например едно животно, един вълк.
към текста >>
И онази война, за която окултната история ни съобщава толкова много и толкова конкретни подробности, войната между Арджасб и Гущасб,
първият
от които беше цар на туранците, а вторият цар на иранците и покровител на Заратустра, тази война като противоположност между Севера и Юга продължава макар и под формата на настроение още дълго там, в земите на Иран и Туран.
Ето как възникна тази забележителна двойнственост. Ето как усещаха нещата хората от Иран, хората на Заратустра, и тези усещания намериха израз също и в техните закони. Те искаха да изградят своя живот по такъв начин, че поривът към духовния свят да личи дори и във външното законодателство. Тази е външната последица на Заратустровото направление, на заратустризма. Противоположността между Иран и Туран трябва да ни стане напълно ясна.
И онази война, за която окултната история ни съобщава толкова много и толкова конкретни подробности, войната между Арджасб и Гущасб, първият от които беше цар на туранците, а вторият цар на иранците и покровител на Заратустра, тази война като противоположност между Севера и Юга продължава макар и под формата на настроение още дълго там, в земите на Иран и Туран.
Размислим ли върху този факт, ще видим как от Заратустра води началото си строго определено душевно направление, което се разпростира върху цялото човечество.
към текста >>
227.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Представете си само как всички тайни на „едновременното битие" и на успоредно съществуващите процеси, бяха поверени на Хермес от неговия
учител
Заратустра като едно безценно благо.
Тази култура беше твърде особена.
Представете си само как всички тайни на „едновременното битие" и на успоредно съществуващите процеси, бяха поверени на Хермес от неговия учител Заратустра като едно безценно благо.
По този начин Хермес получи най-важното от богатствата на Заратустра. Аз често съм подчертавал: най-същественото в учението на Заратустра беше, че Заратустра насочи вниманието на своите последователи към Слънчевото тяло, към външната светлина, към физическото светлинно тяло на Слънцето, за да има покаже, че това Слънчево тяло е само външната обвивка на едно висше духовно Същество. Следователно, Заратустра повери на Хермес това, което чрез пространството лежи в основите на цялата природа; което е монолитно и „едновременно", обаче непрекъснато напредва във времето, епоха след епоха, за да се прояви по строго определен начин във всяка една от тях. Това, което идва от Слънцето и напредва чрез Слънце то, ето какво владееше Хермес. Ето какво можа да вложи той в душите на онази част от следатлантското човечество, която се засели в земите на Египет; благодарение на естествените си дарби, тези души вече бяха вникнали в Слънчевите тайни и бяха съхранили известни спомени за тях.
към текста >>
Самият Заратустра се беше прераждал многократно, и сега в своята инкарнация като Заратас или Назаратос, той стана
учител
на попадналите под Вавилонско робство евреи, които се докоснаха до светилищата на тези места.
Там отново се случи нещо забележително. В действителност Мойсей срещна онова, което някога беше излязло от Слънцето. Мойсей не самият той, а това, което остави на своя народ чрез мъдростта си се сля направо със слънчевото естество на мъдростта в онези места, където мъдростта на евреите попадна по време на вавилонското робство. Защото през този период от време, в мистерийните центрове край Тигър и Ефрат, до които се докоснаха еврейските мъдреци, там проповядваше реинкарнираният Заратустра. Да, приблизително по времето на Вавилонското робство, самият Заратустра беше инкарниран и обучаваше посветените, предавайки им част от своята мъдрост, за да получи друга част от мъдростта.
Самият Заратустра се беше прераждал многократно, и сега в своята инкарнация като Заратас или Назаратос, той стана учител на попадналите под Вавилонско робство евреи, които се докоснаха до светилищата на тези места.
към текста >>
Защото там той стана
учител
както на халдейските посветени, така и на онези, които сега усетиха оплождащото въздействие на Мойсеевата мъдрост в лицето на онова направление, което се представляваше от тогавашната инкарнация на самия Заратустра: Заратас или Назаратос.
Ето как потокът на Мойсеевата мъдрост се съедини с онова, което самият Заратустра можа да стане след като се придвижи от онези далечни мистерийни центрове към областите в Предна Азия.
Защото там той стана учител както на халдейските посветени, така и на онези, които сега усетиха оплождащото въздействие на Мойсеевата мъдрост в лицето на онова направление, което се представляваше от тогавашната инкарнация на самия Заратустра: Заратас или Назаратос.
Мойсеевите последователи отново получиха онова, което някога техният родоначалник беше приел направо от Заратустра. Ето каква съдба имаше Мойсеевата мъдрост, фактически тя произхождаше от Заратустра, само че сега беше пренесена в една чужда област. Нещата изглеждаха така, сякаш едно слънчево същество беше пренесено със завързани очи на Земята и сега, връщайки се обратно, трябваше да търси всичко онова, което беше изгубило.
към текста >>
В древновавилонските школи, където беше
учител
също и на Питагор, Заратустра поднасяше своето знание само по онзи начин, по който това беше възможно за тогавашните човешки физически тела.
В древновавилонските школи, където беше учител също и на Питагор, Заратустра поднасяше своето знание само по онзи начин, по който това беше възможно за тогавашните човешки физически тела.
Ако Заратустра трябваше да изложи своето учение в цялата му слънчева същност така, както някога го беше доверил на Хермес и Мойсей, ако трябваше да го покаже в една нова и съответствуваща на времето форма, той трябваше да разполага също и с такива телесни обвивки, които да са съвършен инструмент, нагоден към новата историческа епоха. Заратустра отново можа да възпроизведе всичко онова, което в миналото повери на Питагор, на еврейските мъдреци, на халдейските и вавилонските мъдреци, които тогава, през шестото столетие преди Христос бяха готови да слушат, обаче той постигна това единствено под онази форма, която отговаряше на едно физическо тяло, родено в древен Вавилон. Познанието на Заратустра всъщност беше от такова естество, сякаш нека да си послужим с един пример Слънчевата светлина би била първоначално уловена от Венера и не би могла да стигне направо до Земята; или с други думи, сякаш Заратустровата мъдрост не би могла да изгрее в своята първоначална, а в една отслабена, приглушена светлина. Защото, ако Заратустровата мъдрост би искала да изгрее в своята истинска светлина, Заратустра първо би трябвало да се инкарнира в едно подходящо за целта тяло. А до това подходящо тяло може да се стигне само по един специален начин, който ще охарактеризираме веднага.
към текста >>
228.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И ние видяхме как Мойсеевата мъдрост идва все по-близо до Слънчевия елемент, когато по време на Вавилонското пленничество тя отново се докосва до сияйната Слънчева мъдрост, понеже тогава под името Заратас или Назаратос самият Заратустра беше
учител
на еврейските посветени.
А чудната мъдрост, с която Мойсей облъхваше своя народ, ние бихме могли да обозначим с онова име, което поначало я съдържа в себе си Яхве или Йехова; защото ако правилно разбираме името Яхве или Йехова, то действително представлява един вид резюме на цялата Мойсеева мъдрост. Сега вече, за нас става напълно ясно, защо старите предания гледаха на Яхве или Йехова като на едно Лунно божество. Този факт Вие ще откриете навсякъде, обаче до неговото обяснение бихте могли да стигнете само ако се потопите в дълбоките връзки между нещата. Както Земята отдели от себе си това, което се съдържаше в нея като "Луна", и го запрати към Слънцето, така и Земната мъдрост на Мойсей трябваше да се обърне към Хермес, който притежаваше непосредствената Заратустрова мъдрост, благодарение на пожертвуваното астрално тяло на Заратустра, и чак тогава да продължи своето самостоятелно развитие. Ние вече посочихме, как след тази среща с Хермес, Мойсеевата мъдрост напредна до епохата на Давид и как в негово лице просветна един нов Хермес, един нов Меркурий; ето какво представлява този царствен войн и божествен певец на еврейския народ.
И ние видяхме как Мойсеевата мъдрост идва все по-близо до Слънчевия елемент, когато по време на Вавилонското пленничество тя отново се докосва до сияйната Слънчева мъдрост, понеже тогава под името Заратас или Назаратос самият Заратустра беше учител на еврейските посветени.
И така, в Мойсеевата мъдрост ние виждаме нещо, което повтаря целия космически процес, свързан с отделянето на Земята от Слънцето и с това, което после се случи със Земята.
към текста >>
Бащата на Авраам прибягва до хитрост и показва на Нимрод едно чуждо дете; а неговото собствено дете, Авраам, бива отгледано в една пещера, фактът, че Авраам действително е
първият
, който насочва старите ясновидчески сили навътре, за да развие там онази организираща сила, която ще го издигне до вътрешното съзнание за Бога; трансформацията на целия сбор от сили: Ето за какво говори легендата, когато разказва, че в продължение на три години, там в пещерата, по силата на Божията благодат, детето сукало мляко от пръста на дясната си ръка.
Бащата на Авраам прибягва до хитрост и показва на Нимрод едно чуждо дете; а неговото собствено дете, Авраам, бива отгледано в една пещера, фактът, че Авраам действително е първият, който насочва старите ясновидчески сили навътре, за да развие там онази организираща сила, която ще го издигне до вътрешното съзнание за Бога; трансформацията на целия сбор от сили: Ето за какво говори легендата, когато разказва, че в продължение на три години, там в пещерата, по силата на Божията благодат, детето сукало мляко от пръста на дясната си ръка.
Тъкмо това себе-изхранване, тази интровертираност на силите, които по-рано осигуряваха ясновидството, са представени от легендата по един чуден начин в лицето на родоначалника Авраам. Когато се докоснем до истинската същност на подобни легенди, ние си казваме: Да, за нас е ясно, че древните разказвачи не са можели да изразят това, което е скрито зад легендите, освен с помощта на образи. И тези образи бяха в състояние да пробудят ако не съзнанието, то поне чувство на преклонение пред великите събития и факти. А за онези времена това беше достатъчно.
към текста >>
Те можеха да развиват мисленето, само когато бяха свободни от тялото и, така да се каже, пробуждаха отделни сили в своето етерно тяло; но когато се намираха вътре във физическото тяло, те все още не разполагаха с необходимия за мисленето орган, фактически Авраам е
първият
, който изгради по един образцов начин физическия инструмент на мисленето.
И така, Авраам е онзи, който пръв пробуди един вътрешен отблясък на божествената мъдрост, на астралното виждане, но вече по един чисто човешки начин, а именно под формата на човешкото мислене. Аврам или Авраам, както беше наречен по-късно, фактически притежаваше както окултното изследване винаги е твърдяло една съвършено друга физическа организация, за разлика от всички останали около него. Хората около него далеч не разполагаха с необходимите качества, за да развият у себе си вътрешното мислене, с помощта на един специален орган.
Те можеха да развиват мисленето, само когато бяха свободни от тялото и, така да се каже, пробуждаха отделни сили в своето етерно тяло; но когато се намираха вътре във физическото тяло, те все още не разполагаха с необходимия за мисленето орган, фактически Авраам е първият, който изгради по един образцов начин физическия инструмент на мисленето.
Ето защо той с право се смята за откривател на аритметиката, науката за мисленето, основаваща се предимно върху един от органите на физическото тяло. Поради своята вътрешна сигурност, аритметиката е наука, което се доближава до нещата, които могат да бъдат осъзнати по пътя на ясновидството. Обаче аритметиката се опира на един физически орган.
към текста >>
Ние често сме посочвали как
първият
период след раждането обхваща времето до шестата, седмата година: През този период се развива главно физическото тяло.
Обаче в хода на развитието се проявява един строго определен закон. Ние често сме обсъждали неговото значение за отделния човек.
Ние често сме посочвали как първият период след раждането обхваща времето до шестата, седмата година: През този период се развива главно физическото тяло.
Развитието на етерното тяло става от шестата, седмата до четиринадесетата, петнадесетата година. После докъм двайсет и първата, двайсет и втората година настъпва развитието на астралното тяло. Тук е в сила една закономерност, основаваща се на числото седем. Но подобна закономерност съществува не само за отделния човек, но и за развитието на цялото човечество и неговите външни „обвивки" в хода на поколенията и ние тепърва ще вникваме в дълбоките тайни на тези закономерности. Докато отделният човек, за да постигне известно съвършенство на своето физическо тяло, минава през период от седем години, то за цялостната организация и усъвършенствуване на физическото тяло в общочовешки смисъл са необходими седем поколения.
към текста >>
229.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Защото Авраам беше
първият
, у когото бяха вложени физическите заложби за извоюване на Яхве-съзнанието; обаче той трябваше да се увери, че Богът, който чрез физическите познавателни сили се изявяваше вътре в него, говори със същия глас, с който говори и вечният, всепроникващ Бог на Мистериите, само че по един стеснен начин, именно за да бъде разбиран от него, от Авраам.
И така, в известен смисъл, възгледите на Заратустра бяха напълно противоположни спрямо тези на древните Риши. Културата, която възникна след индийската, стана забележителна с това, че тя се стремеше да отпечата във външния свят всичко онова, което човекът съумяваше да постигне чрез своите духовни усилия. И ние видяхме също, как Заратустра успя да предаде на Хермес и Мойсей най-доброто, с което разполагаше. За да може Мойсеевата мъдрост да даде своите плодове, нейните семена трябваше да бъдат посети в онзи на род, чийто родоначалник беше Авраам.
Защото Авраам беше първият, у когото бяха вложени физическите заложби за извоюване на Яхве-съзнанието; обаче той трябваше да се увери, че Богът, който чрез физическите познавателни сили се изявяваше вътре в него, говори със същия глас, с който говори и вечният, всепроникващ Бог на Мистериите, само че по един стеснен начин, именно за да бъде разбиран от него, от Авраам.
към текста >>
Това беше постигнато благодарение на факта, че при споменатата среща, самият
Учител
на Заратустра упражни върху Авраам едно въздействие, чиито източници, така да се каже, по-късно се оказаха същите, от които дойдоха въздействията на Христос.
Нека да си представим как Заратустра се обръщаше към своите най-напреднали ученици, за да им посочи духовната Аура Маздао, скрита зад светлинното тяло на Слънцето, казвайки: Ето вижте, там зад видимата светлина на Слънцето съществува нещо, което днес все още не е свързано със Земята; обаче един ден, в хода на Земната еволюция, то ще слезе на Земята. Да, Заратустра още тогава можеше да предизвести идването на Слънчевия Дух, Христос: Той ще дойде в едно човешко тяло! Сега следва да сме наясно, че на онзи човек, който трябваше да подготви, а по-късно и да осъществи инкарнацията на Христос, беше необходимо да бъдат поверени част от още по-дълбоките тайни, свързани със Слънцето.
Това беше постигнато благодарение на факта, че при споменатата среща, самият Учител на Заратустра упражни върху Авраам едно въздействие, чиито източници, така да се каже, по-късно се оказаха същите, от които дойдоха въздействията на Христос.
Библията символично потвърждава този факт, когато ни разказва, че при срещата си с Авраам, Мелхиседек, този Салимски цар и свещеник на най-висшия от Боговете, му поднася хляб и вино. По-късно хляб й вино ще бъдат поднесени още веднъж. Когато Христовата тайна трябва да бъде показана на учениците по време на Тайната вечеря, това става чрез хляба и виното. Подчертавайки по този забележителен начин пълната еднаквост на жертвата, Библията посочва, че Мелхиседек и Христос черпят от един и същ източник.
към текста >>
Първият
факт: Защо евангелистът Матей би трябвало да проследи цялата родословна верига от Авраам до Йосиф, ако накрая е искал да каже, че раждането на Исус от Назарет няма нищо общо с цялата тази родословна верига?
Ето свещеният смисъл, който е по-величествен от всякакви днешни тълкувания и тъкмо той стои в основата на това, което наричаме „зачатие от Светия Дух на Вселената", а също и в основата на думите за Мария, която „се намери непразна от Светия Дух" (Матей 1, 18). Сега ние трябва да усетим цялото величие на една такава тайна и лесно ще установим, че да се представят нещата по този начин е много по-възвишено, отколкото екзотеричната теза за „conceptio Immaculata" или т.нар. „непорочно зачатие". За да избегнем повърхностното тълкуване на т.нар. непорочно зачатие и за да се приближим до неговия истински смисъл, необходимо е да съпоставим само два факта от Библията.
Първият факт: Защо евангелистът Матей би трябвало да проследи цялата родословна верига от Авраам до Йосиф, ако накрая е искал да каже, че раждането на Исус от Назарет няма нищо общо с цялата тази родословна верига?
Нима той се опитва да проследи как тази кръв тече надолу през поколенията, от Авраам до Йосиф, за да заключи, че в действителност тази кръв няма нищо общо с кръвта на Исус от Назарет? Другият факт, който следва да се вземе под внимание: „Руах-Елохим", наречен в Библията „Светият Дух", на еврейски език е от женски род.
към текста >>
230.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
До момента когато един Бодисатва става Буда, той е
Учител
; от този момент нататък той е една организираща, жива, животворна сила.
Ние видяхме: Когато се роди т. нар. Натанов Исус, описан в Евангелието на Лука а той е съвсем различен от Соломоновия Исус от Евангелието на Матей тогава съществото на Буда, въплътено в етерното тяло, проникна, така да се каже, и в астралното тяло на този Натанов Исус, за когото ни говори Евангелието на Лука. Да повторим: След своята инкарнация като Гаутама Буда, въпросното същество не беше тук, за да подпомага едно или друго учение; въпросният Буда беше тук, за да упражнява своите непосредствени въздействия. Той се превърна в една реална сила, която действуваше в нашия физически свят с оглед на процесите в духовния свят. Нещо съвършено различно е да действуваш с помощта на някакво учение, от това да действуваш чрез живата сила, чрез силата на растежа.
До момента когато един Бодисатва става Буда, той е Учител; от този момент нататък той е една организираща, жива, животворна сила.
Ето как Буда навлезе в организма на Натановия Исус, според описанията на Лука, за да намери своята нова степен.
към текста >>
231.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Още вчера аз споменах: ученията, залегнали в основата на Матеевото Евангелие и по-точно обясненията за Исус от Назарет и за произхода на неговата кръв, бяха култивирани в онези общности на есеи и терапевти, за които вече стана дума, а всред тях като един велик
Учител
се подвизаваше Йешуа бен Пандира личността, която подготви епохата на Христос Исус.
Още вчера аз споменах: ученията, залегнали в основата на Матеевото Евангелие и по-точно обясненията за Исус от Назарет и за произхода на неговата кръв, бяха култивирани в онези общности на есеи и терапевти, за които вече стана дума, а всред тях като един велик Учител се подвизаваше Йешуа бен Пандира личността, която подготви епохата на Христос Исус.
Той успя да подготви неколцина от своите ученици, като им разкри следното: След изтичането на определен период от време, а именно 42 поколения след Авраам, еврейският народ ще бъде напреднал до такава степен, че индивидуалността на Заратустра ще може да се инкарнира в един от потомците на Авраамовата линия, в един от потомците на Соломоновата линия на Давидовия дом. Тези неща бяха известни предварително. Естествено, всичко това ставаше в условията на тогавашните Мистерии. Обаче не само в школите на есеите, но и всред отделни техни последователи имаше случаи, когато дадена личност успяваше наистина да се издигне през тези 42 степени и по пътя на ясновиждането да съзерцава как би изглеждало онова Същество, което е слязло по съответните 42 степени. Да, с помощта на подходящи учения, тези неща трябваше да бъдат разяснени на света.
към текста >>
Ние знаем: великият
Учител
, познат под името Заратустра или Зороастер, проповядваше в източния свят онези неща, за които сме говори ли многократно; именно те бяха същинското основание за неговата инкарнация.
Ние вече споменахме за необикновения път, по който първоначално тръгна онази човешка индивидуалност, която се инкарнира в кръвта, чийто състав ни описва Евангелието на Матей.
Ние знаем: великият Учител, познат под името Заратустра или Зороастер, проповядваше в източния свят онези неща, за които сме говори ли многократно; именно те бяха същинското основание за неговата инкарнация.
Знаем още, че той подготви цялата египетска култура на Хермес, като за тази цел пожертвува своето астрално тяло, което после беше прието от Хермес. Знаем също, че той пожертвува и своето тогавашно етерно тяло, което беше предназначено за Мойсей, и че Мойсей осъществи културната си мисия чрез етерното тяло на Заратустра. Самият Заратустра можа да се инкарнира по-нататък в други астрални и етерни тела. Особено интересна за нас е Заратустровата инкарнация през шестото столетие преди нашето летоброене като Заратас или Назаратос, живял в древна Халдея, където негови ученици са били халдейските мъдреци и маги, както и най-забележителните еврейски окултни ученици по време на Вавилонското пленничество. За халдейските окултни школи следващите шест столетия бяха наситени с традициите и ритуалите, произлизащи от Заратустровата инкарнация в лицето на Заратас или Назаратос.
към текста >>
Ето защо поколения наред от халдейски, вавилонски, асирийски и други окултни ученици, обитаващи земите на Азия, почитаха в най-висша степен името на този велик свой
учител
, Заратустра, в лицето на сегашната му инкарнация като Заратас или Назаратос.
Знаем още, че той подготви цялата египетска култура на Хермес, като за тази цел пожертвува своето астрално тяло, което после беше прието от Хермес. Знаем също, че той пожертвува и своето тогавашно етерно тяло, което беше предназначено за Мойсей, и че Мойсей осъществи културната си мисия чрез етерното тяло на Заратустра. Самият Заратустра можа да се инкарнира по-нататък в други астрални и етерни тела. Особено интересна за нас е Заратустровата инкарнация през шестото столетие преди нашето летоброене като Заратас или Назаратос, живял в древна Халдея, където негови ученици са били халдейските мъдреци и маги, както и най-забележителните еврейски окултни ученици по време на Вавилонското пленничество. За халдейските окултни школи следващите шест столетия бяха наситени с традициите и ритуалите, произлизащи от Заратустровата инкарнация в лицето на Заратас или Назаратос.
Ето защо поколения наред от халдейски, вавилонски, асирийски и други окултни ученици, обитаващи земите на Азия, почитаха в най-висша степен името на този велик свой учител, Заратустра, в лицето на сегашната му инкарнация като Заратас или Назаратос.
И преизпълнени с копнеж те очакваха следващата инкарнация на своя велик учител и предводител, понеже те знаеха, че след шестстотин години той отново ще се появи. Тайната на неговото повторно идване им беше добре известна; у тях тя просветваше, така да се каже, като светлина, идваща от бъдещето.
към текста >>
И преизпълнени с копнеж те очакваха следващата инкарнация на своя велик
учител
и предводител, понеже те знаеха, че след шестстотин години той отново ще се появи.
Знаем също, че той пожертвува и своето тогавашно етерно тяло, което беше предназначено за Мойсей, и че Мойсей осъществи културната си мисия чрез етерното тяло на Заратустра. Самият Заратустра можа да се инкарнира по-нататък в други астрални и етерни тела. Особено интересна за нас е Заратустровата инкарнация през шестото столетие преди нашето летоброене като Заратас или Назаратос, живял в древна Халдея, където негови ученици са били халдейските мъдреци и маги, както и най-забележителните еврейски окултни ученици по време на Вавилонското пленничество. За халдейските окултни школи следващите шест столетия бяха наситени с традициите и ритуалите, произлизащи от Заратустровата инкарнация в лицето на Заратас или Назаратос. Ето защо поколения наред от халдейски, вавилонски, асирийски и други окултни ученици, обитаващи земите на Азия, почитаха в най-висша степен името на този велик свой учител, Заратустра, в лицето на сегашната му инкарнация като Заратас или Назаратос.
И преизпълнени с копнеж те очакваха следващата инкарнация на своя велик учител и предводител, понеже те знаеха, че след шестстотин години той отново ще се появи.
Тайната на неговото повторно идване им беше добре известна; у тях тя просветваше, така да се каже, като светлина, идваща от бъдещето.
към текста >>
Един от верните и изтъкнати ученици на нецерите беше този, който вчера определих като техен
учител
, а именно Исус, син на Пандира.
Един от верните и изтъкнати ученици на нецерите беше този, който вчера определих като техен учител, а именно Исус, син на Пандира.
Защото този Йешуа бен Пандира, който е добре познат на окултистите, имаше петима ученици, всеки от които следваше едно строго определено направление от общото учение на Йешуа бен Пандира. Тези петима ученици на Йешуа бен Пандира носеха следните имена: Матай, Накай, третият ученик понеже беше особено близък до нецерите се казваше Нецер, и останалите Бони и Тона. Тези ученици или апостоли на Йешуа бен Пандира, който през първото столетие преди нашето летоброене загина от мъченическа смърт поради обвинение в ерес и богохулство, доразвиха в пет различни направления неговото велико и всеобхватно учение.
към текста >>
232.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ние видяхме, че индивидуалността на Заратустра, която през древните следатлантски епохи беше великия
Учител
на Азия, по-късно се инкарнира като Заратас или Назаратос, и че същата тази индивидуалност отново се инкарнира в онова дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей и което произлиза от Соломоновата линия на Давидовия Дом.
Ние видяхме, че индивидуалността на Заратустра, която през древните следатлантски епохи беше великия Учител на Азия, по-късно се инкарнира като Заратас или Назаратос, и че същата тази индивидуалност отново се инкарнира в онова дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей и което произлиза от Соломоновата линия на Давидовия Дом.
Ние видяхме още, как в продължение на 12 години Заратустровата индивидуалност успя да развие в това момче Исус т.е. в самия себе си всички онези качества, които можеха да бъдат развити в етерно-физическата организация на един потомък от Соломоновия дом. Заратустра стигна до тях само защото той живя цели 12 години в това физическо и етерно тяло. По начало до човешки качества се стига, ако ги развием като „инструменти", като органи. После Заратустровата индивидуалност напусна това момче Исус и премина в другото момче Исус, за което ни говори Евангелието на Лука: то произлиза от Натановата линия на Давидовия дом, роди се като второ дете Исус и в Назарет беше отгледано редом с първото.
към текста >>
233.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И тъкмо защото Евангелието на Матей се докосва до тези дълбоки тайни, с чиято помощ още едно столетие преди появяването на Христовото Слънце великият
учител
на есеите Йешуа бен Пандира направи всичко възможно, за да бъде разбрано това Христово Слънце, ние сме длъжни ако действително искаме да вникнем в Евангелието на Матей да го проучваме непрекъснато и задълбочено.
Изобщо не се съмнявам, че нещо подобно може да се случи при днешното фабрикуване на книги. Обаче Евангелията съвсем не са възникнали по такъв начин. И когато те повтарят два пъти един и същ разказ, този факт има своите дълбоки основания.
И тъкмо защото Евангелието на Матей се докосва до тези дълбоки тайни, с чиято помощ още едно столетие преди появяването на Христовото Слънце великият учител на есеите Йешуа бен Пандира направи всичко възможно, за да бъде разбрано това Христово Слънце, ние сме длъжни ако действително искаме да вникнем в Евангелието на Матей да го проучваме непрекъснато и задълбочено.
към текста >>
Вникнем ли в историческата борба на съвремието, нашата задача ще изглежда по следния начин: Ние сме длъжни да предупредим човечеството за дълбоките тайни на Христовото Събитие, както и по-рано Йешуа бен Пандира,
учител
на есеите, предизвести идването на Христос като „Лъва" от Давидовия род, при което всъщност се има предвид Слънчевата сила, концентрирана в зодиакалното съзвездие Лъв.
Сега нашата задача е специално да подчертаем: Според вътрешната природа на Христовото Събитие онзи, който в началото на нашето летоброене живя като Христос Исус в едно физическо тяло, сега, още преди изтичането на нашето столетие ще се яви на хората, но вече в етерни одежди, както се яви и на Павел пред вратите на Дамаск. И ако хората развият своите висши способности, те ще вникнат в цялото богатство на Христовата природа. Обаче не би имало никакъв смисъл, никакъв напредък, ако Христос трябваше за втори път да се явява в едно физическо тяло; понеже в този случай първото му явяване би се оказало напразно. Това означава, че неговото първо явяване не е дало възможност на хората да развият своите по-висши сили. А смисълът на Христовото Събитие се състои в следното: човекът да развие своите по-висши сили и с тях да открие действията на Христос в духовния свят.
Вникнем ли в историческата борба на съвремието, нашата задача ще изглежда по следния начин: Ние сме длъжни да предупредим човечеството за дълбоките тайни на Христовото Събитие, както и по-рано Йешуа бен Пандира, учител на есеите, предизвести идването на Христос като „Лъва" от Давидовия род, при което всъщност се има предвид Слънчевата сила, концентрирана в зодиакалното съзвездие Лъв.
И ако днешното човечество, позволявам си само да загатна това, би имало щастието, в нашата епоха отново да се инкарнира онзи Йешуа бен Пандира, инспириран навремето от великия Бодисатва, който някога ще се превърне в Майтрейя Буда, тогава той би разглеждал като най-важна своя задача тъкмо посланието за етерния Христос, който ще се появи в етерни облаци, и той би изтъкнал още, че Христовото Събитие се разигра във физическото тяло на Исус от Назарет само веднъж! Това няма да се повтори!
към текста >>
234.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Днес има хора които вярват, че могат да научат изкуството на речта и рецитацията от този или онзи
учител
.
Можем да кажем без преувеличение, че разбиране за вътрешното естество на артистичния елемент в тези пиеси може да бъде постигнато само чрез действително посещение на тези селски хора и бидейки свидетели как те пораждат простата артистичност на Коледните пиеси от едно наистина най-свято настроение.
Днес има хора които вярват, че могат да научат изкуството на речта и рецитацията от този или онзи учител.
Те ходят на всякакви видове места с цел да научат определени дихателни упражнения, за които се счита, че са правилните за тази цел. И в наши дни съществуват дузини от “правилни" дихателни практики за пеене и за декламиране. Тези хора вярват, че за тях е крайно необходимо да направят истинска автоматизация на своето тяло или на своя ларинкс. Така те развиват изкуство по един материалистичен начин. Аз мога само да се надявам, че този странен възглед никога няма истински да пусне корени в нашите кръгове; защото тези хора нямат представа как едно просто, но въпреки това истинско изкуство беше пораждано от едно силно благоговение, от едно молитвено Коледно настроение.
към текста >>
235.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Така не можем да разбираме вече, да кажем, египетския Хермес, великия
учител
на египетската култура, не можем да разбираме Заратустра и още повече - Мойсей.
Когато се обръщаме назад, дори към египетско-халдейската епоха, разбира се, ние трябва да визираме тук по-древни епохи, то ние виждаме там хора, представляващи исторически личности, но ние не можем да ги разберем, ако ги приемаме за исторически личности в съвременния смисъл на думата. Когато говорим днес за исторически лица, ние, като хора от материалистическата епоха, сме убедени в това, че в хода на историята действат само импулси и намерения на дадените лица. Всъщност така можем да разбираме хората само от трите последни хилядолетия, тоест, хората от това хилядолетие, което завършва с рождението на Христос Исус, и след това хората от първото и второ християнско хилядолетие, в което ние самите се намираме. Платон2, Сократ3, може би също и Талес4 и Перикъл5 - това са хора, които можем още да разбираме като приличащи на нас. Но ако се върнем по-назад, то тази възможност да разбираме хората, се прекратява, ако ги разбираме само по аналогия с хората от настоящето време.
Така не можем да разбираме вече, да кажем, египетския Хермес, великия учител на египетската култура, не можем да разбираме Заратустра и още повече - Мойсей.
Когато излизаме извън пределите на хилядолетието, предшестващо християнското летоброене, то сме длъжни вече да се съобразяваме с това, че навсякъде, където имаме работа с исторически личности, зад тях стоят по-високи индивидуалности, по-високи йерархии; човешките личности са като обсебени от тях, разбира се, в добрия смисъл на думата. И тука се открива своеобразно явление, без познаването на което не можем да разберем хода на историческото развитие.
към текста >>
584-499 пр.Р.Х.) - съвременник на "седемте мъдреци", ученик на Питак и
учител
на Питагор.
18. Ферекид от Сирос (ок.
584-499 пр.Р.Х.) - съвременник на "седемте мъдреци", ученик на Питак и учител на Питагор.
За учението на Ферекид виж лекцията на Рудолф Щайнер от 26 август 1909 г., GA 113.
към текста >>
236.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
В нея той говори, че би било прекрасен сюжет следното: гимназиален
учител
преподава Платон в своето училище, а превъплътеният Платон се намира сред неговите ученици и той толкова лошо разбира Платон от обясненията на учителя, че учителят е принуден да го накаже строго.
Това напомня, скъпи приятели, на толкова горчивата, иронична и все пак толкова умна записка, която Хебел4 един път написал в дневника си.
В нея той говори, че би било прекрасен сюжет следното: гимназиален учител преподава Платон в своето училище, а превъплътеният Платон се намира сред неговите ученици и той толкова лошо разбира Платон от обясненията на учителя, че учителят е принуден да го накаже строго.
Наистина в това, което касае историческото възприемане на развитието на човечеството, от предното духовно разбиране толкова много е загубено и духовната наука ще трябва да се защитава от натиска на материалистичното мислене, което прониква от всички страни и което намира направо за глупост това, което може да бъде съобщено на базата на духовни факти. И ние всъщност отидохме в това много далеко. Например всички тези мощни образи, всички тези мощни символни представи, които произтичали от древното ясновидско познание на хората и които намерили отражение в митологиите, във фигурите на героите, в образите на легендите и приказките, намират днес тълкуватели от най-странен вид. Най-куриозното в тази област е може би книжката "Орфей" на Соломон Рейнак5, която сега обърна върху себе си известно внимание в много кръгове във Франция. Всичко, от което са произлезли образите на Деметра, Орфей, образите на другия митологически кръг, се свеждат там към чисто материални събития, и понякога повече от странно, се отрича историческото съществуване на тази или онази фигура, която се крие, да кажем, зад Хермес или Мойсей и тривиално се стараят да обяснят тези фигури чрез чисто човешко съчинителство, чрез фантазия.
към текста >>
237.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
За Кратил е известно също, че е бил атинянин и
учител
на Платон.
7. Тук само упоменатата промеждутъчна инкарнация е разкрита в книгата на Маргарет и Ерих Кирхнер-Бокхолт "Die Menschheitsaufgabe Rudolf Steiners und Ita Wegman" (Dornach/Schweiz, 1976. S. 25-26): основавайки се на частни изказвания на Р. Щайнер, авторите на книгата назовават философа Кратил, ученик на Хераклит Ефески.
За Кратил е известно също, че е бил атинянин и учител на Платон.
към текста >>
238.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Първият
съответства на седмия, вторият - на шестия, третият - на нашия, пети период, а четвъртият стои сам по себе, образувайки средата.
Необичайно интересно е, че не само в духовната наука, но и извън пределите й, човечеството инстинктивно се подбутва към движение нагоре, към издигане отново, да кажем, към такова пригаждане към мярката, числото и формата, както това е било у древните вавилонци и египтяни. Защото, действително, в наше време протича своего рода повторение на вавилонската и египетската култури. И наистина периодите от миналото се повтарят: египетският период в нашия, персийският - в шестия, индийският - в седмия период.
Първият съответства на седмия, вторият - на шестия, третият - на нашия, пети период, а четвъртият стои сам по себе, образувайки средата.
По тази причина инстинктивно се повтаря толкова много от това, което е било мироглед на древните египтяни. Тук могат да се случат забележителни неща. Хората могат да бъдат изцяло затънали в крайно материалистически представи, крайно материалистически понятия и все пак под натиска на фактите - не чрез естественонаучните теории, понеже те сега всички са материалистически - могат да бъдат доведени до духовен живот. Така например, има един много интересен берлински лекар, който направил забележително наблюдение. Искам да ви покажа това тук на дъската.
към текста >>
И съвсем скоро то знаело за тайните на звездното небе не само повече от всеки
учител
, но и повече, отколкото тогава имало написано във всички книги.
В XVI век, в 1546 година, се ражда забележителен човек, който произхожда от знатен род от Северна Европа, на когото, така да се каже, от люлката било дадено всичко това, което можело да го доведе до високи почести в духа на тогавашния традиционен живот, той даже се родил в богато семейство. Тъй като, в духа на семейната традиция, е трябвало да стане човек с важно държавно или някакво друго високо положение, той бил, разбира се от само себе си, насочен към юридическата професия и бил изпратен с възпитател в Лайпцигския университет да изучава юриспруденция. Възпитателят мъчил момчето, тъй като когато е трябвало да изучава юриспруденция, той бил още дете. Възпитателят мъчил момчето денем, но когато заспивал съня на праведника и сънувал юридическите теории, то ставало от леглото и наблюдавало през нощта звездите с помощта на съвсем прости инструменти, които само си измайсторило.
И съвсем скоро то знаело за тайните на звездното небе не само повече от всеки учител, но и повече, отколкото тогава имало написано във всички книги.
Така например, много скоро то забелязало определено положение на Сатурн и Юпитер в съзвездието Лъв, погледнало в книгите и намерило, че там то било обозначено съвършено невярно. Тогава в него възникнало страстно желание възможно най-точно да знае преди всичко тези звездни писмена, възможно най-точно да обозначи пътя на звездите. И най-удивителното е в това, че този човек много скоро, без оглед на съпротивата на семейството си, получил позволение да стане естествоизпитател и астроном, а не проспал живота си над юридическите книги и доктрини. И тъй като на разположение имал големи средства, могъл да си оборудва цяло здание. То било забележително устроено: в неговите горни етажи били разположени инструментите, предназначени за наблюдение на тайните на звездното небе, а в мазето - апарати, с които да се правят различни смесвания и разлагания на вещества.
към текста >>
239.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин:
първият
орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката.
И ако разгледаме по-отблизо тези органи: черен дроб, жлъчка и слезка, можем да кажем: слезката е тази, която първа се излага на кръвния ток. Слезката представлява странно образование: сред богато кръвоснабдена тъкан са разположени множество малки зрънца, които, сравнени с останалата тъканна маса, изглеждат като бели зрънца. Ако разгледаме сравнително кръвта и слезката, то слезката изглежда като сито, през което кръвта се прецежда, за да се предложи на един орган, който в известен смисъл представлява концентрирана част на микрокосмоса. Слезката освен това се намира и във връзка с черния дроб. На следващото стъпало виждаме как кръвта се предлага на черния дроб, и как черният дроб от своя страна излъчва жлъчката като трети елемент, която жлъчка се съхранява в особен орган, смесва се след това с храната и оттам с преобразуваните хранителни вещества достига до кръвта.
Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин: първият орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката.
Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган. По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези органи определени имена. При това ви моля най-настоятелно засега да не си мислите нищо особено във връзка с тези имена, но да ги възприемете като имена, с които са назовани въпросните органи, и да се абстрахирате от факта, че имената на тези органи означават и нещо друго в микрокосмоса. По-късно ще видим защо са избрани именно тези имена. Тъй като слезката е изложена първа на кръвния ток то, погледнато съвсем външно, за сравнение, бихме могли да кажем -, на древните окултисти им се е струвало, че е най-подходящо тя да бъде означена с името на небесното тяло, което, според наблюденията на древните окултисти, първо от Слънчевата система е излагало себе си на Вселената; ето защо те нарекли слезката сатурнова или вътрешния Сатурн в човека; по подобен начин черния дроб означили като вътрешен Юпитер и жлъчката като вътрешен Марс.
към текста >>
240.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Първият
орган, на който се натъкваме, и който, тъй да се каже, обработва нещата, разположени извън нас, така, както всичко в нашата Слънчева система навътре от орбитата на Сатурн бива обработено от сатурновите сили, органът, който превръща всичко в ритъм, в закономерността на човека, този орган е слезката.
Първият орган, на който се натъкваме, и който, тъй да се каже, обработва нещата, разположени извън нас, така, както всичко в нашата Слънчева система навътре от орбитата на Сатурн бива обработено от сатурновите сили, органът, който превръща всичко в ритъм, в закономерността на човека, този орган е слезката.
Това, което се съдържа в слезката, изолира нашето кръвообращение от всички външни влияния, превръща ги в себе си в равномерен ритъм, в система, имаща свой собствен ритъм.
към текста >>
241.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Когато едно такова Същество, един Бодисатва става Буда или
Учител
, това означава едно вътрешно развитие, само едно по-висше развитие, през което може да мине всеки човек.
С това обаче висшето Същество, което наричаме Христос е поставено в една друга верига на развитието, отколкото когато говорим за Буда. Бодисатвата, който се издигна до ранга Буда, беше роден в дома на цар Судходана и в неговата двадесет и девета година се издигна до ранга Буда, т.е. оттогава той вече нямаше нужда да се превъплъщава на Земята.
Когато едно такова Същество, един Бодисатва става Буда или Учител, това означава едно вътрешно развитие, само едно по-висше развитие, през което може да мине всеки човек.
Едно езотерично обучение е само начало на това, което води до издигането в ранга Буда. То няма нищо общо с това, което става около хората. Такива хора се явяват в определени времена, за да тласнат света по-напред. Обаче такива събития са напълно различни от Христовото Събитие. Христос не беше произлязъл от друга човешка индивидуалност, той дойде от Макрокосмоса, докато всички Бодисатви са били винаги свързани със Земята.
към текста >>
242.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Първият
път като деветгодишно момче, втория път в Британския музей и третия път – когато се е намирал в пустинята на Египет и е имал пред себе си египетското звездно небе.
Първото е известно чрез това, че съществува една така наречена западна философия и че онова, което са елементарни понятия за духовния свят, произхожда от чистите основи на философията. И забележително е онова, което се получава при един преглед на това, което постепенно се е случило в науката на западната култура. Ние виждаме там как някои хора стават чисто интелектуални, как други стоят на почвата на религиозния живот, но същевременно са изпълнени от това, което може да даде само стоящото зад всичко виждане на духовния свят. Навсякъде виждаме да блика от западната философия един духовен живот. Искам да спомена само Владимир Соловьов, руския философ и мислител, един истински ясновидец, макар и през своя живот да е можал да вникне с поглед само три пъти в чисто духовния свят.
Първият път като деветгодишно момче, втория път в Британския музей и третия път – когато се е намирал в пустинята на Египет и е имал пред себе си египетското звездно небе.
Тогава в него нахлу нещо, което може да бъде видяно само с ясновидския поглед. Като резултат, в него разцъфтя онова, което се изрази като пророчески поглед в развитието на човечеството. Избликва това, което Шелинг и Хегел бяха постигнали чрез чистото усилие на Духа. Тъй като те стояха самотни на височините на мисълта, ние можем да ги поставим и тук на върха, на който впоследствие ще стоят и всички образовани хора. За всичко това се е говорило в течение на последните столетия и особено в последните четири столетия.
към текста >>
Той разказва, че някога е живял един бележит
учител
, който станал
учител
на Йозафат, който запознал Йозафат с това, което е Тайното Учение, съдържащо великите християнски истини.
В осмото столетие живееше Йоан от Дамаск, който написа една книга под формата на роман. Върху какво?
Той разказва, че някога е живял един бележит учител, който станал учител на Йозафат, който запознал Йозафат с това, което е Тайното Учение, съдържащо великите християнски истини.
И когато проследим всичко това, в целия разказ намираме изключително дълбоки истини. Намираме също разкази от будистката литература. Проследявайки същия въпрос, стигаме до една легенда, която разказва как Буда продължил да живее по-нататък, обаче не в земна човешка форма, а в животинска форма, във формата на един заек. И когато един брахман вървял и намерил един заек – който бил маската на Буда – брахманът му се оплакал за мизерията на хората във външния свят, тогава Буда се хвърлил в един огън, който сам си приготвил и се опекъл, за да помогне на хората. Брахманът го взел и го пренесъл на Луната.
към текста >>
Първият
човек, който можа до го види без посредничеството на физическото тяло, беше Павел.
Всички Бодисатви принадлежат към индивидуалностите, които преминават живота си тук, на Земята, принадлежат на Земята. Индивидуалността на Христос идва от Слънцето и стъпва на Земята едва при Йоановото Кръщение; тя живя само три години във физическото тяло на Исус от Назарет. Характерно за тази индивидуалност на Христос е, че на нея е определено да действува само в период от три години в земния свят. Това е същото онова Същество, за което загатна Заратустра като го нарече Аура-Маздао, който стои зад видимото Слънце, същото онова Същество, за което възвестиха свещените Риши и за което гърците говореха като за Същество, стоящо в основата на Плерома (Пълнота). Това е Съществото, което постепенно стана Дух на Земята, стана аура на нашата Земя, откакто неговата кръв протече на Голгота.
Първият човек, който можа до го види без посредничеството на физическото тяло, беше Павел.
към текста >>
Тогава ще можем да казваме: В лицето на Майтрея-Буда ни е даден най-великия
Учител
, който се е явил, за да изясни на хората Христовото Събитие в неговия пълен смисъл.
Майтрея-Буда също ще действува чрез своята собствена сила и противоположно на даващите тон хора. Той ще остава неизвестен в своята младост. И когато в тридесет и третата си година пожертвува своята индивидуалност, той ще се появи така, че в неговите думи ще действува морално това, което той изразява с думи. Пет хиляди години след като Буда бе озарен под дървото Боди, неговият приемник ще се издигне до ранг Буда и ще бъде носител на морално действуващите слова. Сега ние казваме: „В началото бе Словото”.
Тогава ще можем да казваме: В лицето на Майтрея-Буда ни е даден най-великия Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото Събитие в неговия пълен смисъл.
Особеното при него ще бъде, че като най-велик Учител той ще донесе най-великото и възвишено слово.
към текста >>
Особеното при него ще бъде, че като най-велик
Учител
той ще донесе най-великото и възвишено слово.
Той ще остава неизвестен в своята младост. И когато в тридесет и третата си година пожертвува своята индивидуалност, той ще се появи така, че в неговите думи ще действува морално това, което той изразява с думи. Пет хиляди години след като Буда бе озарен под дървото Боди, неговият приемник ще се издигне до ранг Буда и ще бъде носител на морално действуващите слова. Сега ние казваме: „В началото бе Словото”. Тогава ще можем да казваме: В лицето на Майтрея-Буда ни е даден най-великия Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото Събитие в неговия пълен смисъл.
Особеното при него ще бъде, че като най-велик Учител той ще донесе най-великото и възвишено слово.
към текста >>
243.
Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
И легендата ни показва това много добре в разказа на Валаам и Йозафат, като Валаам, един християнски
учител
, поучава Йозафат, т.е. Бодисатвата.
Какво правим днес ние, когато изучаваме Духовната наука? Ние правим онова, което така ясно са възвестявали източните учения, когато Бодисатва, който беше син на цар Судходана, се беше издигнал до ранг Буда. Тогава източните учения бяха наясно върху факта, че следващият Бодисатва, който ще стане впоследствие Буда, ще има задача да разпространява по лицето на Земята ученията, които ще покажат на хората Христос в истинска светлина. Така следващият Бодисатва, който се въплъти в Йешу бен Пандира, а по-нататък и в други личности, стана Учителят, проповядващ Христовия Импулс.
И легендата ни показва това много добре в разказа на Валаам и Йозафат, като Валаам, един християнски учител, поучава Йозафат, т.е. Бодисатвата.
Ето защо източните учения наричат този Бодисатва „Носител на Доброто”: Майтрейя-Буда. И ние знаем от окултните изследвания, че този Майтрейя-Буда ще притежава словото по такъв начин, за който днешните хора не могат да имат още никаква представа. Днес с ясновиждащия поглед можем да надникнем в по-висшето развитие на света, а именно как Майтрейя-Буда ще поучава след три хиляди години. Ние бихме могли да предадем много от неговите поучения в символични рисунки. Обаче днес не бихме имали възможността за това, понеже човечеството все още не е узряло да изговаря такива думи, каквито ще изговаря Майтрейя-Буда.
към текста >>
Когато в древни времена една велика индивидуалност се явяваше като
учител
на човечеството, това се проявяваше още от ранна младост в особените заложби, в душевността на съответното дете.
Това, което ще излиза от устните на МайтрейяБуда ще бъде протъкано по един чудесен начин от мощта на Христос. Днес нашите окултни изследвания показват, че дори външно погледнато МайтрейяБуда ше следва примера на Христовия живот.
Когато в древни времена една велика индивидуалност се явяваше като учител на човечеството, това се проявяваше още от ранна младост в особените заложби, в душевността на съответното дете.
Обаче наред с това винаги съществува и едно друго развитие, което протича така, че хората забелязват една пълна промяна на съответната личност при определена нейна възраст. Когато съответният човек достига определена възраст, става така, че неговият Аз напуска телесните си обвивки и в тях навлиза един друг Аз. Най-великият пример за това е самият Христос Исус, когато в тридесетата година на Исус от Назарет Христовата индивидуалност завладя неговите тела.
към текста >>
И най-великият
учител
на Христовия Импулс ще бъде винаги приемникът на онзи Бодисатва, който винаги отново ще се инкарнира и след три хиляди години ще стане Майтрейя-Буда.
Второто течение е течението на Христос, което ще издигне човечеството нагоре към интелектуализма през естетицизма до моралността.
И най-великият учител на Христовия Импулс ще бъде винаги приемникът на онзи Бодисатва, който винаги отново ще се инкарнира и след три хиляди години ще стане Майтрейя-Буда.
Защото истина е това, което казват източните документи: Че точно пет хиляди години след като Гаутама Буда получи своето озарение под дървото Боди, Майтрейя-Буда ще се въплъти за последен път на Земята.
към текста >>
244.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
От тези четирима
първият
можеше да насочи поглед назад върху Древно-индийската епоха, вторият – върху Древно-персийската епоха, третият – върху Египетско-халдео-асиро-вавилонската епоха, четвъртият – върху Гръцко-латинската културна епоха.
И Кармата на човечеството се стече така, че в седем от тези индивидуалности беше въплътено това, което беше останало от човечеството като остатъци от древната Атлантска епоха. В моята книга „Тайната наука” вече е казано, че в лицето на седемте свещени Риши, учителите на Древно-индийската културна епоха, беше пренесено това, което бе останало от Атлантската епоха. Седемте мъже, които отново бяха въплътени през тринадесетото столетие, които бяха част от колегиума на дванадесетте, бяха именно онези, които можеха да насочат поглед назад върху седемте течения на древната Атлантска епоха от развитието на човечеството и върху това, което продължаваше да живее от тези седем течения. Всяка една от тези седем индивидуалности можеше да оплодотвори за тогавашното и сегашно време само едно течение. Към тези седем се прибавиха други четири индивидуалности, които не можеха да насочат поглед назад върху отдавна минали стари времена, а само върху това, което човечеството беше усвоило като окултна мъдрост през четирите следатлантски културни епохи.
От тези четирима първият можеше да насочи поглед назад върху Древно-индийската епоха, вторият – върху Древно-персийската епоха, третият – върху Египетско-халдео-асиро-вавилонската епоха, четвъртият – върху Гръцко-латинската културна епоха.
Тези четирима се съединиха със седемте в колегиума на мъдрите мъже през тринадесетото столетие. Най-после една дванадесета личност имаше, така да се каже, най-малко спомени, но тя беше най-интелектуалната между тях и беше развила особено склонността си към външните науки. Тези дванадесет индивидуалности не живееха само в съдържанията на западния окултизъм, а дванадесетте течения на мъдростта действуваха заедно, образувайки един цялостен образ. Гьоте е загатнал това по един твърде особен начин в своето стихотворение „Тайните”.
към текста >>
245.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
Ученикът си казва: По милост ми е подарен един по-нататъшен живот;
първият
ми живот беше загубен.
Събитието е нагласено винаги така, че съответният човек знае много точно, че гласът е дошъл от духовния свят. Първоначално някой може да мисли, че един човек е скрит някъде и че гласът идва от него, обаче когато ученикът е узрял, той открива, че в живота не се е намесила някаква физическа личност. Накратко казано, работата стои така, че благодарение на това събитие, ученикът знае много точно, че съществуват съобщения от духовния свят. Такива събития могат да се случат в живота веднъж, а също така и често пъти. Сега трябва да разберем въздействието на всичко това върху душата на ученика.
Ученикът си казва: По милост ми е подарен един по-нататъшен живот; първият ми живот беше загубен.
Този нов, подарен по милост живот, дава на ученика светлина през целия му следващ живот. Той има тогава определено чувство, което можем да предадем с думите: Без това мое розенкройцерско преживяване аз бих бил мъртъв. По-нататъшният живот не би имал същата стойност без това събитие.
към текста >>
246.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Този
учител
ще бъде Майтрейя Буда, който ще се яви три хиляди години след нашето време, който отново ще може да поучава хората за Христовия Импулс.
Средствата на източната мистика не достигаха, за да може тя да си го представи, но тя можеше да си представи онова, което щеше да настъпи като последствие от това събитие. Източните мистици можеха да си представят, че потопените в огъня, в светлината на Слънцето чисти Акашови форми ще се появят в течение на пет хиляди години след озарението на Буда като един вид войнство на този, който не може да бъде познат чрез източната мистика. Наистина, това е една забележителна представа: Ще дойде нещо, което ще направи възможно чрез една пречистена морална атмосфера на Земята да бродят Синовете на светлината и на огъня, невъплътени във физическа форма, а като чисто Акашови форми. Но тогава ще бъде налице също и Учителят, пет хиляди години след озарението на Гаутама Буда, който ще учи хората какво представляват тези чудни форми, тези чисти огнени и светлинни форми.
Този учител ще бъде Майтрейя Буда, който ще се яви три хиляди години след нашето време, който отново ще може да поучава хората за Христовия Импулс.
към текста >>
247.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
И последната епоха, тази на моралните импулси, ще бъде онази, в която хората, които ще са минали през другите степени, ще виждат Христос в Неговата Слава като форма на най-великия Аз, като одухотворено Аз-Себе, като велик
Учител
на човешкото развитие във висшия Девакан.
После предстои епоха, когато в човека ще се пробудят още по-висши сили. Това ще бъде епохата, в която Христос ще се изяви в още по-висша форма: в една астрална форма в нисшия Девакан.
И последната епоха, тази на моралните импулси, ще бъде онази, в която хората, които ще са минали през другите степени, ще виждат Христос в Неговата Слава като форма на най-великия Аз, като одухотворено Аз-Себе, като велик Учител на човешкото развитие във висшия Девакан.
към текста >>
мястото на един
учител
на човечеството във физическа форма остана свободно за определено време и трябваше отново да бъде заето.
Буда, онзи царски син, кйто донесе на човечеството учението за състраданието, не се роди тогава като Буда. Защото Буда не е никаква индивидуалност, Буда е един сан, един чин. Онзи Буда се роди като Бодисатва и се издигна до степента Буда в своята двадесет и девета година на живота си, когато беше потопен в медитация под дървото Боди, и донесе учението за състраданието от духовните висини във физическия свят. По-рано той беше един Бодисатва съшо и в неговите минали инкаранации и след това стана Буда. Но работата стои така, че чрез това сякаш мястото на един Бодисатва, т.е.
мястото на един учител на човечеството във физическа форма остана свободно за определено време и трябваше отново да бъде заето.
Когато онзи Бодисатва, родил се като царски син в дома на Сакия, се издигна до степента Буда в двадесет и деветата година на своя живот, санът Бодисатва бе веднага прехвърлен на една друга индивидуалност. Следователно, ние трябва да говорим за един приемник на Бодисатва, който тук се е издигнал до степента Буда. Приемник на Гаутама Буда – Бодисатва стана онази индивидуалност, която в миналото, сто години преди Христос беше инкарниран като Йешу бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христос във физическо тяло.
към текста >>
248.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Който мисли, че може да постигне това само с едно щракване на пръстите, за него трябва да повторя разказа за един
учител
, който си поставил задачата да прогони гнева от своите ученици.
Но можем също да се разгневим и да избухнем, а това е признак на волева слабост. Избухването, гневът е нещо, което връща назад както чувствата, така и волята, и действува много по-дълбоко, както скоро ще видим. Но гневът е нещо, което по начало човек не държи здраво в ръцете си, не го владее. Той може да отвикне само постепенно от разгневяването. Това може да стане само бавно и човек трябва да има търпение със себе си.
Който мисли, че може да постигне това само с едно щракване на пръстите, за него трябва да повторя разказа за един учител, който си поставил задачата да прогони гнева от своите ученици.
И когато веднъж след постоянни усилия в това направление му се случило един ученик да се разгневи пред него, той самият се разгневил така, че захвърлил мастилницата по главата на детето. Този, на когото може да се случи подобно нещо, трябва дълго, дълго време да размисля върху Кармата.
към текста >>
Тогава той ще се яви като
Учител
на Доброто, като един велик
Учител
, който ще подготви правилното учение за Христос, истинската мъдрост за Христос по начин, съвършено различен от този, което наблюдаваме днес.
Следователно това, което ще стане тогава, ще бъде като една пълна смяна. Въпреки всичко, ще настъпи това, което е необходимо, за да бъде познат Бодисатва. И тогава хората ще знаят, че когато ще се яви след три хиляди години отсега нататък и ще се издигне до степента Буда, до Майтрейя-Буда, неговият Аз ще остане наистина в него, но вътрешно той ще бъде проникнат и от една друга индивидуалност. И това ще стане именно в неговата тридесет и трета година, в онази година, в която Христос се включи в Мистерията на Голгота.
Тогава той ще се яви като Учител на Доброто, като един велик Учител, който ще подготви правилното учение за Христос, истинската мъдрост за Христос по начин, съвършено различен от този, което наблюдаваме днес.
Духовната наука има да подготви онова, което някога трябва да стане на нашата Земя.
към текста >>
249.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Ние не бива да вършим това както онзи
учител
по китайски език, който един ден крайно възбуден казва на своите колеги: Току-що научавам – това беше през 1870-1871 година – че от половин година Германия се намира във война с Франция, защото аз чета само китайски вестници.
Заобикалящият свят ще засегне човека особено от онази страна, която му причинява радост и страдание, удоволствие и болка, симпатия и антипатия в смисъла, в който днес само окултистът може вече да чувствува, който е в състояние да преодолее чистата интелектуалност, като разбира определени връзки на живота без достатъчно логическо основание и вниква в тях с едно правилно чувство. Окултистът изпитва неприятност при нелогическото, радост и душевен мир при логическото. Обаче когато застъпва нещо, което според него е очевидно вярно, днес той трябва да го обоснове много по-подробно, за да бъде то разбрано от хората. Особено при четенето на вестниците окултистът изпитва жива болка, защото именно във вестниците се намира често пъти въплътена нелогичност. Въпреки това ние трябва да ги четем – най-вече по избор – за да останем във връзка със заобикалящия ни свят.
Ние не бива да вършим това както онзи учител по китайски език, който един ден крайно възбуден казва на своите колеги: Току-що научавам – това беше през 1870-1871 година – че от половин година Германия се намира във война с Франция, защото аз чета само китайски вестници.
към текста >>
Напротив, Христос, който действува като макрокосмическа действителност, не е никакъв
учител
, както другите учители, а се е съединил със Земята като една действителност, като Сила, като Живот.
Така ние трябва да правим разлика между макрокосмическите и микрокосмическите принципи, но да бъдем наясно, че първите четири макрокосмически Принципа съдържат по естествен начин в себе си всичките микрокосмически принципи от по-висше естество. Следователно, микрокосмическите същества действуват като учители и се стремят да придвижват човека напред чрез тяхното учение.
Напротив, Христос, който действува като макрокосмическа действителност, не е никакъв учител, както другите учители, а се е съединил със Земята като една действителност, като Сила, като Живот.
към текста >>
250.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Така в развитието на детето ние имаме три последователни периода:
Първият
период е този, когато детето не може нито да говори, нито да мисли и когато всичко, което е свързано с него, трябва да се ръководи отвън; вторият период е този, когато детето може вече да говори, но не може още да мисли, и третият период, когато детето се научава да обхваща в своето съзнание мисловното съдържание на своя собствен език.
Детето още не може да говори, още не може да мисли, следователно всичко, което се случва с него, трябва да бъде поето от онези, в чийто кръг то се е родило. След това детето започва да говори. Който наблюдава точно – и това също е споменато в моята малка книжка върху „Възпитанието на детето в светлината на Духовната наука” – ще знае, че първоначално детето говори, научава се да говори чрез един вид подражание на това, което се говори в неговата среда и че всъщност на първо време, когато говори то, все още не разполага с това, което можем да наречем едно мисловно разбиране на езика. При детето не говорът идва от мислите, а обратното. Детето се научава да мисли едва в хода на говоренето, научава се да разбира с помощта на думите това, което блика от неговите смътни чувства.
Така в развитието на детето ние имаме три последователни периода: Първият период е този, когато детето не може нито да говори, нито да мисли и когато всичко, което е свързано с него, трябва да се ръководи отвън; вторият период е този, когато детето може вече да говори, но не може още да мисли, и третият период, когато детето се научава да обхваща в своето съзнание мисловното съдържание на своя собствен език.
С тези три периода на детското развитие може да бъде сравнено това, през което човечеството е минало и има да минава приблизително от времето, което е изтекло от няколко хиляди години и през време на християнското летоброене.
към текста >>
251.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
И това ще стане благодарение на факта, че онзи
Учител
, който вече беше подготвил хората за тази Мистерия на Голгота, още преди Христос Исус да беше дошъл на Земята, ще напредва все повече и повече в своите поредни инкарнации като велик
Учител
, свързан с най-великото Земно събитие.
Тази е едната страна, която трябва да имаме предвид. Другата е тази, че едва чрез една такава хармония между моралност и ум Мистерията на Голгота може да бъде разбрана в нейната пълна дълбочина.
И това ще стане благодарение на факта, че онзи Учител, който вече беше подготвил хората за тази Мистерия на Голгота, още преди Христос Исус да беше дошъл на Земята, ще напредва все повече и повече в своите поредни инкарнации като велик Учител, свързан с най-великото Земно събитие.
Същата индивидуалност, която наричаме приемник на Гаутама Буда относно степента Буда, беше въплътена в онази личност, която живя около сто години преди нашето летоброене и която носеше името Йешу бен Пандира. Онзи Йешу бен Пандира имаше определен брой ученици, между които и един, който още тогава пророчески написа Евангелието на Матей. Това Евангелие трябваше после да бъде само възобновено, когато стана Мистерията на Голгота. И тази индивидуалност постоянно се е въплъщавала и постоянно се е явявала и ще се явява постоянно до тогава, докато се издигне от степента Бодисатва до степента Буда. Това ще стане около три хиляди години след нашето време.
към текста >>
Тогава достатъчно голям брой хора ще бъдат надарени с онези способности, за които говорихме и в хода на една забележителна инкарнация на онази индивидуалност, съществувала някога като Йешу бен Пандира, този велик
Учител
на човечеството, този Бодисатва ще е стигнал дотам, да може да действува по съвършено друг начин като тълкувател на Мистерията на Голгота, а не както това е възможно днес.
Същата индивидуалност, която наричаме приемник на Гаутама Буда относно степента Буда, беше въплътена в онази личност, която живя около сто години преди нашето летоброене и която носеше името Йешу бен Пандира. Онзи Йешу бен Пандира имаше определен брой ученици, между които и един, който още тогава пророчески написа Евангелието на Матей. Това Евангелие трябваше после да бъде само възобновено, когато стана Мистерията на Голгота. И тази индивидуалност постоянно се е въплъщавала и постоянно се е явявала и ще се явява постоянно до тогава, докато се издигне от степента Бодисатва до степента Буда. Това ще стане около три хиляди години след нашето време.
Тогава достатъчно голям брой хора ще бъдат надарени с онези способности, за които говорихме и в хода на една забележителна инкарнация на онази индивидуалност, съществувала някога като Йешу бен Пандира, този велик Учител на човечеството, този Бодисатва ще е стигнал дотам, да може да действува по съвършено друг начин като тълкувател на Мистерията на Голгота, а не както това е възможно днес.
Наистина днес ясновидецът постига в свръхсетивните светове известни представи за това, което ще настъпи около три хиляди години след нашето време, обаче външната физическа човешка организация не създава никакво физическо тяло, способно да извършва това, което онзи Учител ще извършва три хиляди години след нашето време. Никакъв човешки език не би могъл още да предаде онази магическа сила, която да действува чрез посланието, чрез учението така, както онзи велик Учител на човечеството ще действува. Неговите думи ще се вливат непосредствено като балсам в човешките сърца, в човешките души и всяка дума ще бъде не само теория, а в такъв размер, който е неизмеримо по-голям от това, което е учение, и ще има същевременно магическата сила да убеждава сърцата и душите в правечното братство между интелектуалност и моралност.
към текста >>
Наистина днес ясновидецът постига в свръхсетивните светове известни представи за това, което ще настъпи около три хиляди години след нашето време, обаче външната физическа човешка организация не създава никакво физическо тяло, способно да извършва това, което онзи
Учител
ще извършва три хиляди години след нашето време.
Онзи Йешу бен Пандира имаше определен брой ученици, между които и един, който още тогава пророчески написа Евангелието на Матей. Това Евангелие трябваше после да бъде само възобновено, когато стана Мистерията на Голгота. И тази индивидуалност постоянно се е въплъщавала и постоянно се е явявала и ще се явява постоянно до тогава, докато се издигне от степента Бодисатва до степента Буда. Това ще стане около три хиляди години след нашето време. Тогава достатъчно голям брой хора ще бъдат надарени с онези способности, за които говорихме и в хода на една забележителна инкарнация на онази индивидуалност, съществувала някога като Йешу бен Пандира, този велик Учител на човечеството, този Бодисатва ще е стигнал дотам, да може да действува по съвършено друг начин като тълкувател на Мистерията на Голгота, а не както това е възможно днес.
Наистина днес ясновидецът постига в свръхсетивните светове известни представи за това, което ще настъпи около три хиляди години след нашето време, обаче външната физическа човешка организация не създава никакво физическо тяло, способно да извършва това, което онзи Учител ще извършва три хиляди години след нашето време.
Никакъв човешки език не би могъл още да предаде онази магическа сила, която да действува чрез посланието, чрез учението така, както онзи велик Учител на човечеството ще действува. Неговите думи ще се вливат непосредствено като балсам в човешките сърца, в човешките души и всяка дума ще бъде не само теория, а в такъв размер, който е неизмеримо по-голям от това, което е учение, и ще има същевременно магическата сила да убеждава сърцата и душите в правечното братство между интелектуалност и моралност.
към текста >>
Никакъв човешки език не би могъл още да предаде онази магическа сила, която да действува чрез посланието, чрез учението така, както онзи велик
Учител
на човечеството ще действува.
Това Евангелие трябваше после да бъде само възобновено, когато стана Мистерията на Голгота. И тази индивидуалност постоянно се е въплъщавала и постоянно се е явявала и ще се явява постоянно до тогава, докато се издигне от степента Бодисатва до степента Буда. Това ще стане около три хиляди години след нашето време. Тогава достатъчно голям брой хора ще бъдат надарени с онези способности, за които говорихме и в хода на една забележителна инкарнация на онази индивидуалност, съществувала някога като Йешу бен Пандира, този велик Учител на човечеството, този Бодисатва ще е стигнал дотам, да може да действува по съвършено друг начин като тълкувател на Мистерията на Голгота, а не както това е възможно днес. Наистина днес ясновидецът постига в свръхсетивните светове известни представи за това, което ще настъпи около три хиляди години след нашето време, обаче външната физическа човешка организация не създава никакво физическо тяло, способно да извършва това, което онзи Учител ще извършва три хиляди години след нашето време.
Никакъв човешки език не би могъл още да предаде онази магическа сила, която да действува чрез посланието, чрез учението така, както онзи велик Учител на човечеството ще действува.
Неговите думи ще се вливат непосредствено като балсам в човешките сърца, в човешките души и всяка дума ще бъде не само теория, а в такъв размер, който е неизмеримо по-голям от това, което е учение, и ще има същевременно магическата сила да убеждава сърцата и душите в правечното братство между интелектуалност и моралност.
към текста >>
Великият
Учител
, който ще може да поучава хората по най-дълбок начин за Мистерията на Голгота, за нейната същност, когато човечеството ще бъде узряло за това, ще изпълни онова, което източните пророчества са казали: че този, който ще бъде истинският приемник на Буда, ще бъде най-великият
Учител
на Доброто, Учителят на Доброто, обърнат към всички хора.
Великият Учител, който ще може да поучава хората по най-дълбок начин за Мистерията на Голгота, за нейната същност, когато човечеството ще бъде узряло за това, ще изпълни онова, което източните пророчества са казали: че този, който ще бъде истинският приемник на Буда, ще бъде най-великият Учител на Доброто, Учителят на Доброто, обърнат към всички хора.
Ето защо източното предание го нарича Майтрея-Буда. Той ще има задачата да обяснява на хората именно Мистерията на Голгота и ще намира най-дълбоките и най-смислени идеи и думи, чрез това, че неговите думи, благодарение на особения език, на който ще говори: Език, за който днес никой не може да даде дори една бегла представа. Той ще отпечатва непосредствено и магически в човешката душа естеството на Мистерията на Голгота. Така и ние се приближаваме до това, което можем да наречем бъдещата морална епоха на човечеството. В известно отношение можем да наречем тази епоха, която приближава – „Златната епоха”.
към текста >>
252.
Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Първият
можеше да насочва поглед към Древно-индийската епоха, вторият – към Древно-персийската епоха, третият – към Египетско-халдео-вавилоно-асирийската и четвъртият – към Гръцко-римската епоха.
Нека да си припомним, че в онова време на затъмнение живееха дванадест човека, дванадесет изтъкнати Духове, за да подпомагат прогреса на човечеството. Всички те не можеха да виждат непосредствено в духовния свят, но можеха да пробудят в себе си спомена за това, което бяха изживяли в предишни посвещения. И Кармата на човечеството се стече така, че в седем от тези дванадесет мъже беше въплътено онова, което хората запазиха като остатъци на древната Атлантска култура. В моята книга “Тайната наука” вече описах, че в седемте мъдри Учители на прадревна свещена Индия беше пренесено това, което беше останало от Атлантската епоха. Седемте мъже, които отново бяха инкарнирани в тринадесетото столетие, бяха част от дванадесетте; тъкмо те бяха именно онези, които можеха да насочват поглед в миналото към седемте течения на древната Атлантска култура и към онова, което продължаваше да живее от тези седем индивидуалности се присъединиха други четири, които можеха да насочват поглед в миналото към не много отдавна изтекли времена, както споменатите първо седем мъдреци, а тези четири личности можеха да насочват поглед към това, което човечеството беше усвоило като окултни истини през четирите следатлантски културни епохи.
Първият можеше да насочва поглед към Древно-индийската епоха, вторият – към Древно-персийската епоха, третият – към Египетско-халдео-вавилоно-асирийската и четвъртият – към Гръцко-римската епоха.
Тези четирима се присъединиха към седемте в колегиума на мъдрите мъже през тринадесетото столетие. Дванадесетият имаше най-малко спомени, той беше най-интелектуалният и имаше грижа най-вече за външните науки. Тези дванадесет индивидуалности не само продължиха да живеят в опитностите на западния окултизъм, но те можеха също и да се инкорпорират в такива личности, които малко или много бяха свързани с окултизма. В стихотворението на Гьоте “Тайните” ние виждаме да се обръща внимание на тези неща по един твърде особен начин.
към текста >>
253.
Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Той изразява мисълта, колко драстично би трябвало да действува, когато прероденият Платон би бил измъчван от своя
учител
по философия поради лошото разбиране на Платоновите идеи, следователно, животът на представите не преминава от една инкарнация в друга и човекът взема със себе си най-малко от живота на представите, когато той преминава след смъртта в духовния свят.
Това става ясно, когато помислим, че езикът служи за изразяване на представите. А естествено във всяка една инкарнация езикът може да бъде различен. Както не донасяме със себе си езика, когато започваме една нова инкарнация, така ние не донасяме и представите. И двете, както езика, така и представите, ние трябва да ги изграждаме отново във всяка една инкарнация. Веднъж Хебел е записал в своя дневник нещо твърде странно.
Той изразява мисълта, колко драстично би трябвало да действува, когато прероденият Платон би бил измъчван от своя учител по философия поради лошото разбиране на Платоновите идеи, следователно, животът на представите не преминава от една инкарнация в друга и човекът взема със себе си най-малко от живота на представите, когато той преминава след смъртта в духовния свят.
След смъртта ние не изграждаме никакви представи, а възприемаме нещата непосредствено, както нашето око възприема цвета. Това, което познаваме като свят на понятията, ние го виждаме след смъртта като един вид мрежа, разпростряна над света. Обаче това, което ни остава след като сме минали през Портата на смъртта и което сваляме отново със себе си като душевни заложби при едно ново раждане на Земята, това са нашите душевни вълнения, нашите чувства, нашите душевни настроения. И ние ще забележим например как при едно дете, което по отношение на неговия представен живот е още твърде малко напреднало, неговият чувствен живот показва вече съвсем определени линии. И понеже нашите волеви импулси са свързани с нашите чувствени настроения, ние вземаме също и тях със себе си, когато минаваме през Портата на смъртта.
към текста >>
254.
Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
От тези четиримата
първият
разви първия период след Атлантската катастрофа, древната индийска култура.
Този спомен, наред с познанията, които бяха останали, беше такъв, че тези седем мъдреци повториха в себе си състоянието, което бяха изживяли по-рано, което бяха изживяли във времето след Атлантската катастрофа, а именно през периода на древната индийска култура. Това, което бяха поучавали седемте Риши на Индия, отново възкръсна в душите на седемте мъдреци на Европа. Те бяха седемте лъчи на свещената мъдрост, така че в сърцата на тези седем мъдри мъже живееше древната свещена атлантска култура. Те бяха събрани чрез една велика мирова карма на определено място в Европа, където можаха отново да се намерят. Към тези седем се присъединиха още четирима.
От тези четиримата първият разви първия период след Атлантската катастрофа, древната индийска култура.
Душевната същност на тази култура отново просветна в душата на осмия. Онзи, който носеше в себе си древната персийска култура, вля лъчите на своето душевно същество в душата на деветия, от третият културата на третия период, на египетско-халдейската култура просветваше в душата на десетия, а четвъртият, който носеше в своето душевно същество гръцко-латинската култура, направи така, че тя да просветне в душата на единадесетия. Обаче това, което тогава беше култура на настоящето, което можеше да бъде изживявано в настоящето, което хората можеха да изпитат, то съществуваше в дванадесетия мъдрец. В дванадесетте мъже, които се бяха събрали за една особена мисия, живееха дванадесетте различни гледища на човешкото духовно развитие. Една тайна е, че всички религии и всички философии, които са възможни, могат да бъдат категоризирани в дванадесет основни типа.
към текста >>
255.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Важното е, че християнството се различава от всички други религии на Земното кълбо, доколкото тези религии сочат към един основател на религия като към един велик
Учител
.
Така ли изглежда Исус от Назарет? Показва ли той едно такова съвършено равновесие? Ние четем в Евангелията, че Той избухва в гняв, че събаря масите на среброменителите, изгонва ги от храма, изказва думи на страстен гняв. Тук ние виждаме, че Той не притежава онова, което се очаква от един източен основател на религия. Бихме могли да посочим и други примери, но тези неща не влизат в разискването.
Важното е, че християнството се различава от всички други религии на Земното кълбо, доколкото тези религии сочат към един основател на религия като към един велик Учител.
Обаче който би вярвал, че най-дълбоката същност на християнството се крие в един такъв велик Учител, той не познава същността на християнството. Не става дума за едно свързване на християнството с Исус от Назарет, за едно позоваване на един велик Учител. Произходът на християнството сочи към един факт. То изхожда от един неличен факт: Мистерията на Голгота.
към текста >>
Обаче който би вярвал, че най-дълбоката същност на християнството се крие в един такъв велик
Учител
, той не познава същността на християнството.
Показва ли той едно такова съвършено равновесие? Ние четем в Евангелията, че Той избухва в гняв, че събаря масите на среброменителите, изгонва ги от храма, изказва думи на страстен гняв. Тук ние виждаме, че Той не притежава онова, което се очаква от един източен основател на религия. Бихме могли да посочим и други примери, но тези неща не влизат в разискването. Важното е, че християнството се различава от всички други религии на Земното кълбо, доколкото тези религии сочат към един основател на религия като към един велик Учител.
Обаче който би вярвал, че най-дълбоката същност на християнството се крие в един такъв велик Учител, той не познава същността на християнството.
Не става дума за едно свързване на християнството с Исус от Назарет, за едно позоваване на един велик Учител. Произходът на християнството сочи към един факт. То изхожда от един неличен факт: Мистерията на Голгота.
към текста >>
Не става дума за едно свързване на християнството с Исус от Назарет, за едно позоваване на един велик
Учител
.
Ние четем в Евангелията, че Той избухва в гняв, че събаря масите на среброменителите, изгонва ги от храма, изказва думи на страстен гняв. Тук ние виждаме, че Той не притежава онова, което се очаква от един източен основател на религия. Бихме могли да посочим и други примери, но тези неща не влизат в разискването. Важното е, че християнството се различава от всички други религии на Земното кълбо, доколкото тези религии сочат към един основател на религия като към един велик Учител. Обаче който би вярвал, че най-дълбоката същност на християнството се крие в един такъв велик Учител, той не познава същността на християнството.
Не става дума за едно свързване на християнството с Исус от Назарет, за едно позоваване на един велик Учител.
Произходът на християнството сочи към един факт. То изхожда от един неличен факт: Мистерията на Голгота.
към текста >>
Така ние виждаме: По същество християнството се състои не в това, какъвто е случаят при другите религии и техните основатели, че един
Учител
събира около себе си ученици и тези ученици разпространяват по-нататък неговите учения, а в това, че един Божествен Импулс слезе на Земята, премина през смъртта и се яви като причина за възхода на човечеството.
Така ние виждаме: По същество християнството се състои не в това, какъвто е случаят при другите религии и техните основатели, че един Учител събира около себе си ученици и тези ученици разпространяват по-нататък неговите учения, а в това, че един Божествен Импулс слезе на Земята, премина през смъртта и се яви като причина за възхода на човечеството.
Едва когато след смъртта личният елемент изчезна, едва тогава се прояви онази сила, която дойде на Земята чрез Христос. Сега продължи да действува не едно учение, а фактът, че Христос беше в Исус, че Той премина през Мистерията на Голгота, от която се разля силата, с чиято помощ общочовешката еволюция можеше да поеме отново нагоре.
към текста >>
Будистът сочи към великия
Учител
, на когото приписва своята религия, обаче християнинът сочи към един факт на духовните светове, който се е разиграл самотно на Земното кълбо, той сочи към нещо, което е изцяло безлично, което няма нищо общо с едно вероизповедание.
Когато християнинът, който е станал антропософ, представя на будиста, който също е станал антропософ, това Христово Същество, тогава будистът би казал: Следователно, аз бих те разбрал погрешно, ако повярвам, че това, което ти наричаш Христос, подлежи на реинкарнация. Не, то никога не подлежи на реинкарнация, също както ти не можеш да кажеш, че Буда би могъл отново да се въплъти на Земята! – Въпреки това съществува една голяма разлика.
Будистът сочи към великия Учител, на когото приписва своята религия, обаче християнинът сочи към един факт на духовните светове, който се е разиграл самотно на Земното кълбо, той сочи към нещо, което е изцяло безлично, което няма нищо общо с едно вероизповедание.
Отначало никой не беше последовател на този факт, не го признаваше, той нямаше нищо общо с някаква определена област на Земята; силата на Боговете се разля в една величествена самотност и този факт се включи в цялото следващо развитие на човечеството.
към текста >>
Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат на Буда, великия
Учител
, проповядващ най-висшата мъдрост.
Да търси истината в различните религии, тази е задачата на един духовно-научен светоглед и ако действително търсим ядрото на истината във всички религии, това означава мир всред човечеството на Земята. Когато даден последовател на една религия я разбира в светлината на Духовната наука, тази религия никога не налага някакъв свой отпечатък върху истината. Както християнинът антропософ не може да каже, че Буда отново ще се прероди на Земята, защото тогава той не ще е разбрал Буда, така и будистът антропософ не би твърдял, че Христос отново ще се прероди, защото това би означавало, че той изобщо не разбира Христос. Обаче истината относно Буда и истината относно Христос никога не означава – ако не намесваме личните си предразсъдъци – спорове и сектантство, а хармония и мир. Ето какво произтича от истината, тя означава и поражда мир в света.
Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат на Буда, великия Учител, проповядващ най-висшата мъдрост.
Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат също и на Христос, на божествената сила в най-висшата истина. И взаимното разбирателство означава мир в целия свят. И този мир е душата на новия свят. Антропософията води тъкмо към тази душа, която като Духовна наука, принадлежаща на всички хора, трябва да определя всяка земна култура по лицето на цялата Земя.
към текста >>
256.
При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ако някога би се изискала безусловна вяра в един
Учител
, тогава вече принципите на Теософското общество биха били нарушени.
В момента, когато дори само се произнася името на Кристиян Розенкройц, в сила влиза принципът: Никоя религия не трябва да бъде за нас по-висша от стремежа към истината. – Кристиян Розенкройц никога не изисква някакъв култ към личността и държи на това, ученията да бъдат доведени близо до ума и да бъдат разбрани. Неговото учение никога не изисква вяра в учителя. Ако първо употребим нашите сили, едва тогава ще получим вече възможността да разберем чрез истината Учителите на мъдростта и на хармонията. От никого не се иска да вярва предварително в тях, защото тогава вярата в Учителите би стояла по-високо от самата истина.
Ако някога би се изискала безусловна вяра в един Учител, тогава вече принципите на Теософското общество биха били нарушени.
към текста >>
Ето защо имайте предвид, че тук се основава една работна група, която иска да пази вярност – независимо от личността, която в даден момент е призована като
Учител
– да пази вярност към принципа: Да изложи в една разбираема за хората форма това, което се разлива чрез Христос от духовните светове.
– Обаче принципът на Теософското движение е вече нарушен, ако авторът не носи отговорност за написаното от него. Ако някой би твърдял, че една книга е написана без отговорност от автора, Вие можете да сте сигурни, че тук няма никаква истина, а само една измама от страна на Луцифер и Ариман. Днес Учителите не позволяват писателят да отхвърлят отговорността от себе си; ето защо дълг е човек постоянно да призовава за съвет своя разум и да не счита нищо за истина само по силата на авторитета. Естествено много по-удобно е да се кълнем в култа на личността, защото преценките на разума изискват усилия. Само онези, които са винаги готови да проверяват, да изпитват това, което е дадено от духовните светове, могат да пазят вярност към Кристиян Розенкройц.
Ето защо имайте предвид, че тук се основава една работна група, която иска да пази вярност – независимо от личността, която в даден момент е призована като Учител – да пази вярност към принципа: Да изложи в една разбираема за хората форма това, което се разлива чрез Христос от духовните светове.
към текста >>
257.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
В такива школи има учители, които поучават във физическо тяло; обаче за по-напредналите ученици е възможно да получават указания също и от един
Учител
, който има само етерно тяло.
Например през седмото и осмото столетие в близост до Черно море съществуваше една много важна школа на Посвещението, където – намирайки се в духовно тяло – Буда поучаваше духовните кандидати.
В такива школи има учители, които поучават във физическо тяло; обаче за по-напредналите ученици е възможно да получават указания също и от един Учител, който има само етерно тяло.
И така, Буда поучаваше там онези, които можеха да приемат по-висшите учения, по-висшите познания. Тогава между учениците на Буда имаше един, който няколко столетия по-късно отново се инкарнира на Земята. Следователно, имаме работа с една физически живееща личност, която живее няколко столетия по-късно във физическо тяло в Италия и която познаваме под името Свети Франциск от Асизи. Особеният маниер на Франциск от Асизи, който също и в живота на неговите монаси има такава голяма прилика с този на учениците на Буда, идва от обстоятелството, че самият Франциск от Асизи беше един ученик на Буда.
към текста >>
Обстоятелството, че великият
Учител
, проповядващ Нирвана, изпълнява една мисия извън Земята, в условията на Марс, е едно от делата на Кристиян Розенкройц, носещо печата на неумолима логика и последователност.
В „Как се постигат познания за висшите светове” е посочен пътя за западното развитие според начина, по който може да бъде следван при всеки вид практическа дейност. Днес аз Ви посочих причината за този факт тъкмо в мисията на Гаутама Буда, която му беше възложена от Кристиян Розенкройц, както и значението, което неговото изпращане на Марс имаше за цялата ни Слънчева система. Така се прибавя камък върху камък към зданието на нашата западна теософия, което се издига последователно и логично, за да съхрани връзките между миналото и това, което предстои. Вътрешната логика е едно от качествата, което един светоглед трябва да има, ако той иска да бъде граден върху истинността. И онзи, който копнее да бъде близо до Кристиян Розенкройц, вижда с огромно удивление колко последователно самият Кристиян Розенкройц изпълни великата мисия, която му беше определена за нашето време като розенкройцерско-християнска мисия.
Обстоятелството, че великият Учител, проповядващ Нирвана, изпълнява една мисия извън Земята, в условията на Марс, е едно от делата на Кристиян Розенкройц, носещо печата на неумолима логика и последователност.
към текста >>
– Това може да стане по следния начин: Нека той да се опита да постави пред душата си образа на големия
Учител
на новото време Кристиян Розенкройц всред неговите 12 избраници, изпращащ Гаутама Буда в мировото пространство през началото на 17.
Нека в края на това обсъждане да прибавим и една практическа подробност: През миналата година ние посочихме как неволно човек може да получи едно познание за това, че може да се намира в определена връзка с Кристиян Розенкройц. Но човек може да отправи и нещо като един въпрос към съдбата: Мога ли и аз да постигна някои качества, които биха ми позволили да стана ученик на Кристиян Розенкройц?
– Това може да стане по следния начин: Нека той да се опита да постави пред душата си образа на големия Учител на новото време Кристиян Розенкройц всред неговите 12 избраници, изпращащ Гаутама Буда в мировото пространство през началото на 17.
столетие, последователно изпълнявайки това, което стана приблизително в 6. столетие преди Христос чрез проповедта в Бенарес.
към текста >>
258.
Седемте принципа на Макрокосмоса и тяхната връзка с човека. Бележки от лекция в Кьолн, 28. Ноември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Под тези силни въздействия той живя кратко, но през това време благодарение на всичко, което беше приел от останалите, той стана
Учител
на дванадесетте относно неща, които те сами поотделно не можеха да обхванат.
Други четирима мъдреци бяха въплътили в себе си културата на първите четири подраси на нашата епоха: осмият – културата на Древно-индийската подраса, деветият – тази на Древно-персийската подраса, десетият – културата на Египетско-халдейската подраса и единадесетият – културата на Гръцко-римската подраса. Дванадесетият въплъщаваше в себе си всичко следващо. Всред тях беше и един младеж, един тринадесети, него те бяха взели със себе си и всичките дванадесет направиха така, че по определен начин тяхната мъдрост можа да се влее в него. В резултат на това тялото на младежа заблестя и стана като прозрачно. В продължение на дълго време той не можеше да приеме никаква храна.
Под тези силни въздействия той живя кратко, но през това време благодарение на всичко, което беше приел от останалите, той стана Учител на дванадесетте относно неща, които те сами поотделно не можеха да обхванат.
Благодарение на собствените си усилия, той можа да им обясни по-висшия смисъл на събитието, станало с апостол Павел пред Дамаск. После той умря и през 14. столетие се прероди като Кристиян Розенкройц. След това живя сто години и оттогава насам е учител не само на 12-те, но и на цялото човечество. Неговата задача е да предпазва човечеството от луциферическите влияния.
към текста >>
След това живя сто години и оттогава насам е
учител
не само на 12-те, но и на цялото човечество.
В продължение на дълго време той не можеше да приеме никаква храна. Под тези силни въздействия той живя кратко, но през това време благодарение на всичко, което беше приел от останалите, той стана Учител на дванадесетте относно неща, които те сами поотделно не можеха да обхванат. Благодарение на собствените си усилия, той можа да им обясни по-висшия смисъл на събитието, станало с апостол Павел пред Дамаск. После той умря и през 14. столетие се прероди като Кристиян Розенкройц.
След това живя сто години и оттогава насам е учител не само на 12-те, но и на цялото човечество.
Неговата задача е да предпазва човечеството от луциферическите влияния.
към текста >>
259.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И тогава няма нужда да идва някакъв
учител
и да казва: Ти трябва да извикаш пред своя поглед имагинацията за Изкушението или за сцената от Маслиновата планина -, а просто ще бъде достатъчно да се изправим пред това, което може да бъде постигнато в нашето съзнание като медитация, като пречистване на общите човешки усещания и т.н.
Ето какво означава първичното, непосредствено изживяване на Евангелието; то означава, че в резултат на нашите свръхсетивни опитности, ние бихме могли отново да напишем Евангелието и то в същия вид, в който са го написали евангелистите. Защото двата образа, за които току-що стана дума, далеч не е необходимо да ги търсим в Евангелието; ние можем да ги извлечем от нашата собствена душа, от самото светилище на нашата душа.
И тогава няма нужда да идва някакъв учител и да казва: Ти трябва да извикаш пред своя поглед имагинацията за Изкушението или за сцената от Маслиновата планина -, а просто ще бъде достатъчно да се изправим пред това, което може да бъде постигнато в нашето съзнание като медитация, като пречистване на общите човешки усещания и т.н.
И тогава ние ще сме в състояние, без някой да ни принуждава, да извличаме същите онези имагинации, които се съдържат в Евангелието.
към текста >>
260.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Едно ясно и конкретно мислене е длъжно да допусне понятия като „
Учител
“, „по-висша индивидуалност“ и „Адепт“.
Но така или иначе, повечето хора успяваха да си изградят един образ на Христос не според фактите, а според личните си предпочитания, според идеала, с който разполагаха. И тук трябва да добавим, че в известен смисъл днешните теософи вършат същото. Когато например в теософската литература се споменава за по-висши човешки индивидуалности, които са изпреварили човечеството в неговото развитие, това отговаря на една истина, която не може да оспори никой, който мисли ясно и конкретно.
Едно ясно и конкретно мислене е длъжно да допусне понятия като „Учител“, „по-висша индивидуалност“ и „Адепт“.
Само едно мислене, което отрича развитието, не би допуснало тези понятия. Когато обсъждаме понятията „Учител“ и „Адепт“, трябва да сме наясно: Тук става дума за една такава индивидуалност, която е минала през много инкарнации и в резултат на продължително обучение и благочестив живот тя е постигнала нещо повече от другите хора, така че тя е изпреварила човечеството и е натрупала такива сили и способности, които останалото човечество ще постигне едва в бъдеще. Естествено е, и така трябва да бъде, че онзи, който изхождайки от теософското познание е постигнал такива възгледи за подобни личности, проявява чувство на висше страхопочитание пред индивидуалността на Учителите, Адептите и т.н. И когато от едно такова понятие се издигнем до онзи възвишен живот, какъвто е животът на Буда, така че в смисъла на теософското познание сме вече сигурни: „Да, Буда трябва да бъде считан за един от най-висшите Адепти“, тогава в нашите мисли, в нашите сърца и чувства, ние стигаме до една дълбока свързаност с тази индивидуалност.
към текста >>
Когато обсъждаме понятията „
Учител
“ и „Адепт“, трябва да сме наясно: Тук става дума за една такава индивидуалност, която е минала през много инкарнации и в резултат на продължително обучение и благочестив живот тя е постигнала нещо повече от другите хора, така че тя е изпреварила човечеството и е натрупала такива сили и способности, които останалото човечество ще постигне едва в бъдеще.
Но така или иначе, повечето хора успяваха да си изградят един образ на Христос не според фактите, а според личните си предпочитания, според идеала, с който разполагаха. И тук трябва да добавим, че в известен смисъл днешните теософи вършат същото. Когато например в теософската литература се споменава за по-висши човешки индивидуалности, които са изпреварили човечеството в неговото развитие, това отговаря на една истина, която не може да оспори никой, който мисли ясно и конкретно. Едно ясно и конкретно мислене е длъжно да допусне понятия като „Учител“, „по-висша индивидуалност“ и „Адепт“. Само едно мислене, което отрича развитието, не би допуснало тези понятия.
Когато обсъждаме понятията „Учител“ и „Адепт“, трябва да сме наясно: Тук става дума за една такава индивидуалност, която е минала през много инкарнации и в резултат на продължително обучение и благочестив живот тя е постигнала нещо повече от другите хора, така че тя е изпреварила човечеството и е натрупала такива сили и способности, които останалото човечество ще постигне едва в бъдеще.
Естествено е, и така трябва да бъде, че онзи, който изхождайки от теософското познание е постигнал такива възгледи за подобни личности, проявява чувство на висше страхопочитание пред индивидуалността на Учителите, Адептите и т.н. И когато от едно такова понятие се издигнем до онзи възвишен живот, какъвто е животът на Буда, така че в смисъла на теософското познание сме вече сигурни: „Да, Буда трябва да бъде считан за един от най-висшите Адепти“, тогава в нашите мисли, в нашите сърца и чувства, ние стигаме до една дълбока свързаност с тази индивидуалност.
към текста >>
Когато се опира на теософското познание, на теософското светоусещане, теософът се приближава до образа на Христос Исус и напълно естествено у него се ражда една потребност не може да се отрече, че това е една естествена потребност една потребност, която изисква той да свърже своя Христос Исус със същото идеално понятие, което вече е изградил за един
Учител
, за един Адепт, а вероятно и за нашия Буда.
Когато се опира на теософското познание, на теософското светоусещане, теософът се приближава до образа на Христос Исус и напълно естествено у него се ражда една потребност не може да се отрече, че това е една естествена потребност една потребност, която изисква той да свърже своя Христос Исус със същото идеално понятие, което вече е изградил за един Учител, за един Адепт, а вероятно и за нашия Буда.
И може би той ще усети подтика да каже: Ние трябва да си представим Исус от Назарет като един велик Адепт! Но този предразсъдък би обърнал истинското познание за Христос с главата надолу! Макар че такъв предразсъдък е съвсем разбираем. Защото как би могъл онзи, който е постигнал толкова дълбоко, интимно отношение към Христос, да не постави носителя на Христовото Същество на същата висота, където стоят Учителят, Адептът, или Буда? Би ли могъл да постъпи по друг начин?
към текста >>
261.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И ние не се отклоняваме от неговите думи, когато допълваме: „Това, което вие толкова много цените, външната форма на човешкото тяло, в бъдеще изобщо няма да изчезва; защото Христос възкръсна като
първият
от онези, които побеждават смъртта!
Верен на своето елинско светоусещане, гръцкият герой казваше: „По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките! “ И той се изразяваше така, понеже оставайки верен на своето елинско светоусещане беше дълбоко убеден, че след като човекът мине през Портата на смъртта, това, което гърците толкова обичаха, външната форма на физическото тяло, изчезваше веднъж завинаги. Ето на каква почва, пропита с толкова красота и трагизъм, трябваше да стъпи Павел, когато започна да разпространява християнството всред гърците.
И ние не се отклоняваме от неговите думи, когато допълваме: „Това, което вие толкова много цените, външната форма на човешкото тяло, в бъдеще изобщо няма да изчезва; защото Христос възкръсна като първият от онези, които побеждават смъртта!
Физическата форма на тялото не е изгубена; чрез Възкресението Христово тя отново е върната на човечеството! “ Чрез Възкресението, евреинът Павел, възпитан изцяло в духа на гръцката култура, върна на гърците онова, което те ценяха най-много. Само един грък можеше да мисли и говори по този начин, но един грък, който беше станал такъв, оставайки верен на всички особености, произтичащи от неговия еврейски произход. Само един евреин, станал грък, можеше да говори така! Никой друг!
към текста >>
262.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
От моите лекции, изнесени в Берн*51, мнозина от Вас знаят, какво точно е допринесъл този Йешу бен Пандира за Христовото Събитие, възпитавайки своите ученици, един от които, например, се явява като
учител
на автора, написал Евангелието на Матей.
В специалната подготовка за това развитие участвува и онази индивидуалност, която около сто години преди нашето летоброене беше много оклеветена и за която макар и в изопачена форма се говори твърде подробно в еврейската литература: Йешу бен Пандира; Исус, синът на Пандира.
От моите лекции, изнесени в Берн*51, мнозина от Вас знаят, какво точно е допринесъл този Йешу бен Пандира за Христовото Събитие, възпитавайки своите ученици, един от които, например, се явява като учител на автора, написал Евангелието на Матей.
Йешу бен Пандира, една благородна личност от Ордена на есеите, предхожда Исус от Назарет само с едно столетие. Но докато Исус от Назарет е търсел близост с есеите, в лицето на Йешу бен Пандира ние имаме пред себе си един истински представител на есеите.
към текста >>
263.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
При един човек, който е прекалено невъздържан и страстен и дава предпочитания главно на доброто яде не и пиене, може да се наблюдава следното: Ако той например е
учител
или възпитател, става така, че с думите, които отправя към своите ученици, той не постига почти нищо; колкото и старателно да им говори, думите му влизат през едното ухо и излизат през другото.
При един човек, който е прекалено невъздържан и страстен и дава предпочитания главно на доброто яде не и пиене, може да се наблюдава следното: Ако той например е учител или възпитател, става така, че с думите, които отправя към своите ученици, той не постига почти нищо; колкото и старателно да им говори, думите му влизат през едното ухо и излизат през другото.
И сега той стига до заключението, че вината е у учениците. Обаче това съвсем не е вярно. Защото всеки човек, чието светоусещане предполага съществуването и на един друг, свръхсетивен свят, всеки човек, който живее хармонично и се храни с мярка, кой то се вслушва в знаците на съдбата, постепенно забелязва, че думите му придобиват все по-голяма сила; да, дори погледът му става все по-силен, а често пъти не се налага дори и да поглежда; достатъчно е да има в главата си една положителна, ведра мисъл, и тогава той няма нужда да я изговаря: Тя сама ще премине в душите на учениците. Всичко това е свързано на първо място със степента на резигнацията, с обуздаването на страстите.
към текста >>
264.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Да, усещането за необичайност и странност е
първият
елемент, който предизвиква удивлението, учудването.
Но какъв е произходът на самото удивление? Как възниква удивлението т.е. учудването от нещо външно в човешката душа? Всъщност удивлението, учудването възникват главно поради това, че в определен момент възприемаме даден факт, даден предмет или живо същество като нещо чуждо.
Да, усещането за необичайност и странност е първият елемент, който предизвиква удивлението, учудването.
Обаче ние далеч не изпитваме удивление, учудване към всички непознати предмети и същества, а само към тези, спрямо които усещаме някаква близост, някакво родство. И в този случай ние си казваме: Да, в този предмет, или в това живо същество има нещо, което сега не се намира в мен, обаче то всеки миг може да премине в мен. Следователно, удивлявайки се на нещата, ние ги усещаме едновременно и „чужди", и „близки".
към текста >>
265.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Няма ли неговата работа отново да възвърне първоначалното си високо равнище, ако на този
учител
се предоставят необходимите условия?
Вероятно той ще постигне такъв резултат, който светът ще приветства с учудване. По-късно ще предоставят на същия този гениален педагог едно ненадарено момче. И той ще постигне резултат, който е далеч под нивото на първия. Също така е възможен спад в резултата и при първото момче, което вследствие на болест да не е в състояние да възприема както по-рано онова, което учителят му преподава. Станало ли е педагогическото изкуство на учителя по-лошо?
Няма ли неговата работа отново да възвърне първоначалното си високо равнище, ако на този учител се предоставят необходимите условия?
Същото е и с човешкия дух с връзката му към тялото. Онова, което остарява, е тялото. И остарялото тяло не е в състояние да изразява повелите на духа! И ако в една следваща инкарнация този дух отново има възможност, дейността му ще се проявява на необходимата висота. Сега поставилият въпроса може да каже: Но тогава станалият слабоумен старец би трябвало най-малкото в същността си да носи предишните си сили, макар и да не е възможно да ги прояви.
към текста >>
266.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Той е имал идеята, че прероденият Платон е в един гимназиален клас, прави възможно най-лошото впечатление на своя
учител
и получава най-лошите оценки, тъй като изобщо не може да разбере идеите на Платон!
Следователно, когато се казва, че представите са свързани с физическото тяло, никой не трябва да си прави извода, че човекът без представи, или казано по-добре без съдържанието на представите, би се намирал в живота между смъртта и едно ново раждане. Изчезва само това, което представите изработват. Това, което имаме като свой представен живот, както го изживяваме тук във физическия свят, има значение само за настоящата инкарнация. Вече съм споменавал пред вас, че Фридрих Хебел е нахвърлил в своя дневник скици за една драма.
Той е имал идеята, че прероденият Платон е в един гимназиален клас, прави възможно най-лошото впечатление на своя учител и получава най-лошите оценки, тъй като изобщо не може да разбере идеите на Платон!
Това също е пример за факта, че мисловната постройка на Платон, която е живяла в него на базата на мислите, не е преминала в тази си форма в следващото му прераждане.
към текста >>
267.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
За мен винаги е бил силно показателен фактът, че когато бях малко момче, учението за земното въртене ми бе изнесено първо от един пастор, а не от някой
учител
.
За мен винаги е бил силно показателен фактът, че когато бях малко момче, учението за земното въртене ми бе изнесено първо от един пастор, а не от някой учител.
И така, кой ще се усъмни в това, че идеите на Коперник са се загнездили дори в детската душа? Сега обаче не бихме искали да говорим за това дали те са истина или заблуда.
към текста >>
268.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
самият той не е имал някакво по-специално положение от това на
учител
и съветник.
най-малкото в мислите си трябва строго да разграничим антропософския живот, антропософското движение от която и да било обществена организация: До 1923 г. Рудолф Щайнер постоянно е разделял движение от общество, от 1913 до 1923 г.
самият той не е имал някакво по-специално положение от това на учител и съветник.
При новоосноваването на Общото антропософско общество като международно общество със седалище в Гьотеанум, Дорнах, той се опитва да свърже движение и общество, като лично поема първото председателство. Виж Рудолф Щайнер, "Коледното събрание за основаване на Общото антропософско общество", Събр. съч. № 260, и "Учредяване на Общото антропософско общество и на Свободното висше учебно заведение за духовна наука. Повторното построяване на Гьотеанума", Събр. съч. № 260а.
към текста >>
269.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Външният свят познава твърде малко от раждането на една такава планетна система, физическата наука познава твърде малко от това; защото тази физическа наука си представя също, че една планетна система се ражда от един вид етерно натрупване на вещество, но странно пренебрегва се най-
първият
принцип, който би трябвало да важи във всяка естествена наука.
С това ние се опитахме да опишем, как се ражда всъщност една такава планетна система.
Външният свят познава твърде малко от раждането на една такава планетна система, физическата наука познава твърде малко от това; защото тази физическа наука си представя също, че една планетна система се ражда от един вид етерно натрупване на вещество, но странно пренебрегва се най-първият принцип, който би трябвало да важи във всяка естествена наука.
Колко че сто се разказва на децата в училище не зная, дали това става така тук във Вашата страна, но в средна Европа на децата се разказва, как в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникване на света /днес тези неща са малко поизменени, обаче това не е важно при разглеждането на принципа/, как една първична материя започва да се движи кръгообразно и тогава от нея се отделят отделните планетни тела. И за да разберат децата това нагледно, пред тях се демонстрира един експеримент, от който може да се види, колко лесно се ражда една планетна система. От едно маслено вещество се образува една голяма капка, която плува върху водата, след това в екваториалната област се прави изкуствено един кръг и се прокарва през капката олио с тънък хартиен картон; отгоре се забива една игла, която преминава от единия полюс до другия, след това започва да се върти и ето: от тази капка олио изкуствено се ражда чрез откъсване една малка миловидна планетна система. Напълно в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникването на света от голямата капка олио се отделят по-малки такива, които се въртят около останалата в средата по-голяма капка, която представлява Слънцето. Какво по-естествено, освен да се представи на младото поколение едно нагледно доказателство, че това е могло да се случи също някога в голямото мирово пространство.
към текста >>
Така щото Кант-Лапласовата теория би била възможна само тогава, когато тези, които я застъпват, биха поставили там вън в мировото пространство един исполински
учител
, който би въртял цялата етерна маса.
Обаче при това се допуска една огромна грешка, която не би трябвало да се допуска никога в естествената наука. При никой експеримент, който се прави, не би трябвало да се забравят определени условия. Онзи, който забравя условията, без които не може да се роди един експеримент, той не описва правилно нещата от гледна точка на естествената наука. Ако пропуснете някое важно условие, Вие не описвате правилно нещата от гледна точка на естествената наука. Обаче главното условие при раждането на тази планетна система е, че господин учителят стои там и върти капката олио, иначе не би се родило всичко това, което се показва.
Така щото Кант-Лапласовата теория би била възможна само тогава, когато тези, които я застъпват, биха поставили там вън в мировото пространство един исполински учител, който би въртял цялата етерна маса.
Хората забелязват малките логически грешки може би не винаги, но често -, обаче те не забелязват такива основни грешки, такива логически грешки, които в техния начин на действие се простират върху цялата мирова мисъл. Но такъв учител исполин не съществува там навън в мировото пространство, който да върти мировата ос, а той съществува в лицето на отделните духовни Същества на различните йерархии, които чрез взаимодействието на техните сили произведат разпределението и също подреждането на движението на отделните небесни тела. Това бихме могли да възразим на онези, които биха искали да вярват, че обикновената материалистична теория, както тя се изразява в Кант-Лапласовата или в по-късни хипотези, е достатъчна, за да обясни системата на света, и че не било необходимо да помисли за нещо друго, както окултистите правят това. Такива хора, които от материалистична гледна точка възразяват нещо против това живо съвместно действие и взаимодействие на йерархиите, трябва да получат като отговор именно гореизложеното: с капиталната логическа грешка, която се прави от всички космически материалистически хипотези, не се стига до истината; защото не съществува никаква възможност да бъде обяснена една космическа система, без да се вземе на помощ това, което окултният поглед действително вижда. Без съмнение тогава за окултния поглед се показва многократно, че това, което трябва да бъде описано с физическите сетива, то е нещо съвършено различно, когато бъде разгледано в неговата истинност.
към текста >>
Но такъв
учител
исполин не съществува там навън в мировото пространство, който да върти мировата ос, а той съществува в лицето на отделните духовни Същества на различните йерархии, които чрез взаимодействието на техните сили произведат разпределението и също подреждането на движението на отделните небесни тела.
Онзи, който забравя условията, без които не може да се роди един експеримент, той не описва правилно нещата от гледна точка на естествената наука. Ако пропуснете някое важно условие, Вие не описвате правилно нещата от гледна точка на естествената наука. Обаче главното условие при раждането на тази планетна система е, че господин учителят стои там и върти капката олио, иначе не би се родило всичко това, което се показва. Така щото Кант-Лапласовата теория би била възможна само тогава, когато тези, които я застъпват, биха поставили там вън в мировото пространство един исполински учител, който би въртял цялата етерна маса. Хората забелязват малките логически грешки може би не винаги, но често -, обаче те не забелязват такива основни грешки, такива логически грешки, които в техния начин на действие се простират върху цялата мирова мисъл.
Но такъв учител исполин не съществува там навън в мировото пространство, който да върти мировата ос, а той съществува в лицето на отделните духовни Същества на различните йерархии, които чрез взаимодействието на техните сили произведат разпределението и също подреждането на движението на отделните небесни тела.
Това бихме могли да възразим на онези, които биха искали да вярват, че обикновената материалистична теория, както тя се изразява в Кант-Лапласовата или в по-късни хипотези, е достатъчна, за да обясни системата на света, и че не било необходимо да помисли за нещо друго, както окултистите правят това. Такива хора, които от материалистична гледна точка възразяват нещо против това живо съвместно действие и взаимодействие на йерархиите, трябва да получат като отговор именно гореизложеното: с капиталната логическа грешка, която се прави от всички космически материалистически хипотези, не се стига до истината; защото не съществува никаква възможност да бъде обяснена една космическа система, без да се вземе на помощ това, което окултният поглед действително вижда. Без съмнение тогава за окултния поглед се показва многократно, че това, което трябва да бъде описано с физическите сетива, то е нещо съвършено различно, когато бъде разгледано в неговата истинност. Така това, което окото вижда, не е нищо друго всъщност, освен отразената светлина, която е отразена чрез това, че Серафимите и Херувимите изпращат в мировото пространство светлината на Слънцето, и че срещу тези Същества се хвърлят насреща така да се каже луциферическите Серафими и Херувими, които вгъват, вдълбават в субстанцията на слънчевата светлина на вън тъмнина, понеже откъсват светлината във вътрешността и ангажират за планетата една собствена светлина.
към текста >>
270.
12. ПОСЛЕСЛОВИЕ /МАРИЯ ЩАЙНЕР/
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Рудолф Щайнер бе повикан във Финландия от тези, които бяха познали в него меродавния езотеричен
Учител
на запада.
Рудолф Щайнер бе повикан във Финландия от тези, които бяха познали в него меродавния езотеричен Учител на запада.
Беше същевременно времето, когато много сърца бяха разколебани чрез това, което искаше да се промъкне като едно псевдо-християнско учение от индо-теософския Адиар в европейското Движение за Духовна Наука, изопачавайки чрез това нейното собствено съдържание и отклонявайки я към нейните най-вътрешни цели. Движението на "Звездата на Изток" се натрапваше, неговите пропагандисти оперираха с изкривяването на истината изхождайки от опортюнизъм, когато биваха отхвърляни както се случва винаги в такива случаи и упрекваха защищаващите с в нетолерантност. За този важен момент в развитието на духовното движение в поврата на столетието се загатва в края на двете по-следни сказки. В тях звучи сбогуването с приятелите, които още се нуждаеха от тези изясняващи думи. Само от най-високата гледна точка, само след като бе събудено едно разбиране за възвишеността на единния Дух на Слънцето, Рудолф Щайнер засяга тайните, които са свързани с дейността на Христа на Земята.
към текста >>
271.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Този е
първият
и най-важен принцип на подготовката преди окултното обучение: Че характерът на ученика няма да позволи една егоистична злоупотреба с окултното познание.
Ето защо необходимата предпоставка за допускане на окултния ученик до средствата на окултното познание, изискваше един силен и подготвен характер, който би устоял пред изкушенията на света и който не би поискал да работи в смисъла на егоизма.
Този е първият и най-важен принцип на подготовката преди окултното обучение: Че характерът на ученика няма да позволи една егоистична злоупотреба с окултното познание.
В хода на човешкото развитие този принцип налагаше най-строг подбор и само малцина бяха приемани в окултните школи на древността, в Мистериите. Окултното познание, което тези малцина получаваха, притежаваше едно особено качество, едно дълбоко своеобразие. И точно това, което аз искам да посоча като особено качество на окултното познание, точно то претърпява сега в нашата епоха съществени изменения; но общо взето, то беше нещо общовалидно за всички окултни школи на древността. Тези окултни школи тържествено предаваха на ученика средствата за окултно обучение, но измежду многото неща, които те изискваха наред с преодоляването на егоизма беше и това: Да не се говори с обикновени думи за това, което става в Мистериите, в окултните школи, да не се използват понятията и представите на обикновеното съзнание.
към текста >>
И аз се опитвам да вникна в това, което ти сам трудно можеш да разбереш от твоето християнство: а именно, че в основата на християнството стои не един
учител
, а едно действие; защото окултистът поставя като изходна точка на християнството не Исус от Назарет, а Христос, да, тази изходна точка той я търси в Мистерията на Голгота.
И сега вече будистът, който е станал теософ, изслушвайки тези думи на християнина, би могъл да му отговори: Да, ти разбираш, че аз никога не мога да допусна повторното въплъщение на един Буда, след като той вече е станал Буда; но както ти вникваш в истините, които са ми поверени, така и аз ще трябва да призная онази част от истината, която ти имаш.
И аз се опитвам да вникна в това, което ти сам трудно можеш да разбереш от твоето християнство: а именно, че в основата на християнството стои не един учител, а едно действие; защото окултистът поставя като изходна точка на християнството не Исус от Назарет, а Христос, да, тази изходна точка той я търси в Мистерията на Голгота.
към текста >>
Будизмът се различава от християнството чрез това, че в своята изходна точка, той има един
учител
, а християнството едно действие, спасителното действие на кръстната смърт при Голгота.
Будизмът се различава от християнството чрез това, че в своята изходна точка, той има един учител, а християнството едно действие, спасителното действие на кръстната смърт при Голгота.
Истинската пред поставка на християнското развитие е не едно учение, а едно действие. И будистът, който е станал теософ, вече възприема окултните принципи на християнството, което по този начин допринася за утвърждаването на хармонията всред земното човечество. Този будист обаче би нарушил хармонията, ако поиска да приложи своите тясно-религиозни понятия към християнството. Както християнинът-теософ е задължен истински да вниква в будизма и не само да прекроява понятията си за Бодисатва и Буда, така и будистът е задължен да се отнася към християнските понятия според както те са залегнали в самите окултни принципи на християнството. Невъзможно е да се съедини това, което отбелязваме като Христос, с онова, което е от по-низше естество и което отбелязваме с името Бодисатва.
към текста >>
272.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Нека да си представим за миг онзи човек, който обещаваше всичко това пред себе си и пред своя
учител
.
Но второто условие, което влизаше в съображение тук, беше далеч по-трудно.
Нека да си представим за миг онзи човек, който обещаваше всичко това пред себе си и пред своя учител.
В този случай той трябваше да си каже: "Аз не трябва да допусна, щото в моята воля тъй както тя се проявява на физическия план да се влива това, което получавам като резултат от моето окултно развитие." С изключение на волята, всички останали човешки качества и сили, можеха да се прилагат в окултното изследване. Волята беше свързана с онова обещание, което вече знаем, но всички останали средства, употребими на физическото поле, т.е. неговата разсъдъчна сила, неговата фантазия, памет, неговите емоции, всички тези средства, с които по-рано човек действуваше във физическия свят, тях той можеше да прилага и сега, в този физически свят.
към текста >>
273.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
В случай, че човекът не можеше сам да се издигне до посвещение, тази религиозна нагласа му позволяваше такъв, какъвто е тук на Земята, стоящ и чувствуващ по земному да обхваща земните неща със свое то съзнание и чрез религиозния
учител
да узнава нещо повече както за тях, така и за нещата, разположени извън сетивния свят, извън света на разума и интелекта, изобщо извън света на обикновеното човешко съзнание.
В случай, че човекът не можеше сам да се издигне до посвещение, тази религиозна нагласа му позволяваше такъв, какъвто е тук на Земята, стоящ и чувствуващ по земному да обхваща земните неща със свое то съзнание и чрез религиозния учител да узнава нещо повече както за тях, така и за нещата, разположени извън сетивния свят, извън света на разума и интелекта, изобщо извън света на обикновеното човешко съзнание.
Така беше с всички религии, и в известен смисъл това е така и днес.
към текста >>
274.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Съществуват две неща, които напълно могат да ни разяснят защо Христовият Импулс се явява като единствената възможна помощ:
първият
отговор е скрит в апогея на днешния окултизъм, а втория имаме тъкмо под формата на рационалното вникване в Евангелията.
И ако аз трябва да Ви отговоря, тогава длъжен съм да Ви насоча към такива подробности и факти, до които Вие можете да достигнете ако не от окултизма, то поне чрез едно рационално вникване в Евангелията.
Съществуват две неща, които напълно могат да ни разяснят защо Христовият Импулс се явява като единствената възможна помощ: първият отговор е скрит в апогея на днешния окултизъм, а втория имаме тъкмо под формата на рационалното вникване в Евангелията.
Ако сравним техните първоизточници с тези на другите древни религии, ние ще установим, че Евангелията притежават във висша степен нещо странно и своеобразно. Те притежават нещо, което много често се изплъзва от вниманието ни. Аз Ви моля само да сравните това, което ни предлага официалната история на по-късните религии, със самите християнски първоизточници. Вие бихте могли да разберете един религиозен водач, или по-добре казано един основател на религия, само когато вникнете в неговото вдъхновение от свръхсетивния свят, в неговата инспирация, в неговата интуиция. Ако се обърнете към предхристиянските основатели на религии и към тяхната мъдрост, какъвто е напр.
към текста >>
275.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Първият
път при прекрачването на прага Луцифер се опита да внуши на човека: "От Боговете ти получи едно немощно и тленно тяло, от мен обаче, ти получи безсмъртието." И ако в този миг окултният кандидат се огледа наоколо, той ще види онзи звяр, за който стана дума вчера.
Окултният кандидат застава наистина пред нещо забележително. Когато той направи първата стъпка в посвещението, се сблъсква с Луцифер и ние помним, че тази среща носеше белезите на нещо противно и отблъскващо. Сега, когато окултният кандидат се доближава към Духа на Венера, той отново се среща с Луцифер. Но сега Луцифер се представя под съвсем друг образ. Наистина ние знаем, че той е същото, предишното Същество, но все пак то се явява пред нас в два различни образа.
Първият път при прекрачването на прага Луцифер се опита да внуши на човека: "От Боговете ти получи едно немощно и тленно тяло, от мен обаче, ти получи безсмъртието." И ако в този миг окултният кандидат се огледа наоколо, той ще види онзи звяр, за който стана дума вчера.
Този зловещ образ ние наричаме "Пазачът на прага".
към текста >>
276.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
върху продължението на неговия живот, и ще разберете, че Буда, този
учител
по състрадание и любов, този враг на кастовите различия, трябваше да изпълни своята истинска мисия тъкмо на Марс.
И по-сетне, когато гърците направиха Марс бог на войната, те показаха изключително вярно усещане за нещата. Когато човек открие, че там наистина се водят ужасяващи и кошмарни битки а това личи и от много митове и легенди той изпада в голямо удивление. Това удивление нараства и от факта, че още в древните Мистерии за тези неща съществуваха точни окултни познания. Да, на Марс се разразяваха жестоки и страшни битки. И сега замислете се върху живота на Буда, т.е.
върху продължението на неговия живот, и ще разберете, че Буда, този учител по състрадание и любов, този враг на кастовите различия, трябваше да изпълни своята истинска мисия тъкмо на Марс.
към текста >>
277.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Да поставим пред душата си късното европейско съзнание, което започва да се разсейва едва в нашето настояще и да жадува за онези форми, които му сочи наистина теософията, както е действало през вековете: тази европейска душа, усещала житейските загадки, когато ѝ е било представяно как човекът,
първият
човек е стоял там – мъж, жена – на безкрайно разстояние от своя Бог, от когото е трябвало да се страхува, чувайки мамещия глас на едно същество, чуждо на собствената човешка душа.
Нека сега си представим две картини.
Да поставим пред душата си късното европейско съзнание, което започва да се разсейва едва в нашето настояще и да жадува за онези форми, които му сочи наистина теософията, както е действало през вековете: тази европейска душа, усещала житейските загадки, когато ѝ е било представяно как човекът, първият човек е стоял там – мъж, жена – на безкрайно разстояние от своя Бог, от когото е трябвало да се страхува, чувайки мамещия глас на едно същество, чуждо на собствената човешка душа.
Откъде идва това същество? Какво е то? По какъв начин е близко на собствената душевност? Едва ли европейската душа, европейското съзнание мисли да си изясни това. Тя приема отдалечеността на Луцифер, задоволява се с това да знае, че от него е произлязло познанието, но също и гласът на изкушението.
към текста >>
278.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
От цялостния ход на лекцията ясно се вижда, че той не схваща основния факт, а именно: християнството тръгва не от един
учител
, а направо от Мистерията на Голгота, от един световноисторически факт, от смъртта и Възкресението.
Естествено, Рам Мохан Рой имаше последователи: Дебендранат Тагор и други. Един от тях, и това е особено показателно, изнесе през 1870 една лекция под наслов „Христос и християнството“. Извънредно интересно е да слушаш как един индиец говори за Христос и за християнството. За индийския лектор същинската Мистерия на християнството остана недокосната.
От цялостния ход на лекцията ясно се вижда, че той не схваща основния факт, а именно: християнството тръгва не от един учител, а направо от Мистерията на Голгота, от един световноисторически факт, от смъртта и Възкресението.
Обаче това, което той можа да проумее и което озари душата му, беше следното: В лицето на Христос Исус всяко човешко сърце има пред себе си един неповторим, величествен образ, един идеален образ, който може да служи на целия свят. Да, забележително е да чуеш как един индиец говори за Христос и заявява, че християнството в Европа тепърва ще се развива. Защото това, смяташе той, което европейците изповядват като християнство в моята страна, не ми се струва, че е истинското християнство.
към текста >>
279.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И как
първият
само загатва за онова, което накрая седмият изрича като изповед за безсмъртието на душата, отправяйки срещу царя забележителните думи: Ти, нечестивецо, ти не искаш да знаеш нищо за възкресителя на моята душа!
Там ние откриваме и това не е някаква гола фраза че този, който разполага с окултния изследователски метод, наистина е обгърнат от едно особено чувство, когато в края на тази книга той се изправя пред седемте синове на майката на Макавеите и петте синове на Мататия. Петте синове на Мататия и другите седем това дава забележителното число дванадесет, което често срещаме, ако сме решили да се задълбочим в тайните на еволюцията. Числото дванадесет като върхова точка в самия края на Стария Завет! Когато виждаме мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, ние сме разтърсени от едно странно усещане. Ето, те биват измъчвани един след друг, но силата им непрекъснато нараства доловете каква вътрешна драматика цари тук!
И как първият само загатва за онова, което накрая седмият изрича като изповед за безсмъртието на душата, отправяйки срещу царя забележителните думи: Ти, нечестивецо, ти не искаш да знаеш нищо за възкресителя на моята душа!
Представете си живо това драматично усилване, представете си как всеки от синовете доразвива постигнатото от своя по-малък брат и тогава Вие ще се досетите за естеството на силите, съдържащи се в Библията. Ако заменим досегашното сладникаво-сантиментално разглеждане на библейските текстове с едно такова художествено-драматично проникване, тогава Библията от само себе си се превръща в нещо, което става за нас непрекъснат източник на религиозен копнеж. Ето как, чрез Библията, изкуството прераства в религия. И чак сега ние започваме да забелязваме твърде странни подробности.
към текста >>
И ако аз бих добавил още нещо, което се знае, но не може да бъде представено в една лекция пред толкова широк кръг слушатели, Вие бихте видели как чрез по-късното прераждане на този Юда става претопяването на римския елемент в християнския елемент и как прероденият Юда е
първият
, който има, тъй да се каже, най-голям успех в разпространението на романизираното християнство, как съюзът между старозаветния Юда и римляните е едно пророческо предизвестие за делото на онзи, който за окул-тиста е не друг, а прероденият Юда, комуто предстоеше да мине през горчивото изпитание на предателството.
Мак. 8). Този Юда е същият, който по-късно минава през горчивото изпитание и извършва предателството, защото той, най-дълбоко свързан със специфичния древноеврейски елемент, не може веднага да осъществи прехода към християнския елемент и първо се нуждае от горчивото изпитание, от предателството. И когато отново вземем чисто художествено-композиционния елемент, този път пред нас застава грандиозният образ на Юда от последните глави на Стария Завет и образът на Юда от Новия Завет. И забележителното в този симптоматичен процес е, че старозаветният Юда сключва съюз с римляните, и фактически подготвя всичко онова, което ще се случи по-късно, а именно пътят, по който християнството навлиза в света, започвайки от Римската империя. Тук имаме, бих казал, по-късното продължение на нещата.
И ако аз бих добавил още нещо, което се знае, но не може да бъде представено в една лекция пред толкова широк кръг слушатели, Вие бихте видели как чрез по-късното прераждане на този Юда става претопяването на римския елемент в християнския елемент и как прероденият Юда е първият, който има, тъй да се каже, най-голям успех в разпространението на романизираното християнство, как съюзът между старозаветния Юда и римляните е едно пророческо предизвестие за делото на онзи, който за окул-тиста е не друг, а прероденият Юда, комуто предстоеше да мине през горчивото изпитание на предателството.
И всичко онова, което чрез неговите по-късни действия доведе до претопяването на римския елемент в християнския елемент представлява едно обновяване но вече в духовната област на съюза между старозаветния Юда и римляните.
към текста >>
280.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Първият
път се казва: Веднага след залавянето на Йоан, Исус отива в Галилея и там започва да проповядва учението за небесните царства (1,14).
Извънредно поучително е, че Евангелието на Марко два пъти загатва за същото, за което споменах току-що.
Първият път се казва: Веднага след залавянето на Йоан, Исус отива в Галилея и там започва да проповядва учението за небесните царства (1,14).
Йоан Кръстител е заловен, затворен, или с други думи, той не може да действува чрез своето физическо тяло, обаче в създадената от него атмосфера навлиза не друг, а Христос Исус. И втори път Евангелието на Марко съобщава същата подробност; това повторение е наистина забележително. Необходимо е само правилно да четем евангелския текст. Ако продължите до шеста глава, там Вие научавате как цар Ирод заповядал да отсекат главата на Йоан Кръстител. Но странно: След като физически Йоан беше не само затворен, но и обезглавен, хората продължават да имат едно смътно усещане за неговото присъствие.
към текста >>
Защото те бяха изгубили своя
учител
, бяха останали без Йоан, понеже, както евангелистът съобщава, малко преди това те са отнесли обезглавеното му тяло в гроба.
Моля Ви да не пропускате това място от Евангелието. Защото в Евангелията думите не служат за украса: Евангелистите не пишат като журналисти. Ето какво разказва евангелистът Марко: Христос Исус отива всред учениците и привържениците на Йоан Кръстител. И сега чуваме една дума, на която трябва да обърнем специално внимание. „И когато Исус излезе, видя едно голямо множество“ има се предвид учениците на Йоан, „и се смили за тях...“ Защо „се смили“?
Защото те бяха изгубили своя учител, бяха останали без Йоан, понеже, както евангелистът съобщава, малко преди това те са отнесли обезглавеното му тяло в гроба.
После Марко уточнява: „... понеже бяха като овци, които нямат пастир, и започна да ги поучава много неща.“ (6,34). Не може да бъде по-ясно загатнат начинът, по който Той поучава учениците на Йоан Кръстител. Той може да ги поучава само защото всред тях все още действува Духът на Илия, който същевременно е и Дух на Йоан Кръстител. Ето как на това многозначително място Марковото Евангелие с драматична сила отново ни показва как в атмосферата, подготвена от Духа на Илия-Йоан, сега навлиза Духът на Христос Исус. Но всичко това е само една средищна точка, около която се групират други важни подробности.
към текста >>
281.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
В душите си учениците на Буда бяха изцяло проникнати от своя
Учител
.
Изобщо не можем да си представим по-голяма разлика от тази, която съществува между Буда и Сократ.
В душите си учениците на Буда бяха изцяло проникнати от своя Учител.
Напротив, в душите си учениците на Сократ носеха толкова малко от Сократ, колкото и новороденото дете, примерно, носи от личността на своята акушерка. При Сократовите ученици духовният елемент трябваше да се прояви чрез духовното акушество на Сократ, който поставяше човека на собствените му крака и извличаше от него това, което се съдържаше в душата му. Ето какво искаше Сократ! Впрочем бихме могли да допълним тази разлика между Сократ и Буда със следния пример. Ако един глас от Небето би искал да посочи пътя на учениците на Буда, той щеше да изговори приблизително думите: Възпламенете у себе си това, което живееше у Буда, и така, благодарение на Буда, вие ще намерите пътя към духовния свят!
към текста >>
Бихме могли да си го представим така, сякаш той се намира пред някакъв „
учител
“, който обяснява нещо на своите ученици.
Нека да си представим нещата още по-конкретно. Нека да си представим как древният човек е бил поставен в света преди много, много хидядолетия.
Бихме могли да си го представим така, сякаш той се намира пред някакъв „учител“, който обяснява нещо на своите ученици.
И ето, че сега той установява: Ако наоколо се намират много ученици, един от тях възприема думите на „учителя“ с дълбоко вълнение; друг също ги чува, но скоро ги забравя; а трети е така потънал в своя егоизъм, че не чува нищо. Разбира се, древният човек не би могъл да анализира и сравни тримата ученици. Обаче попадайки в преходното състояние между будност и сън, цялата тази картина отново застава пред душата му. И тогава в душата му би могъл да възникне, примерно, един такъв образ: Ето, идва един сеяч, който хвърля семената това той действително би могъл да види като един ясновидски образ: Едни семена падат на добра почва и израстват добре; други семена падат на лоша почва, трети на камениста почва. От това, което пада на втората почва, израства малко, а от това, което пада на третата почва, не изниква нищо.
към текста >>
282.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
До каква степен Буда е величественият завършек на едно еволюционно течение става ясно, когато обърнем поглед към неговия велик предшественик, който в известен смисъл почти се губи в сумрака на общочовешкото развитие: Кришна, големият индийски
учител
, който застава пред нас в много по-различна светлина, когато виждаме в него завършека на откровения, продължаващи хилядолетия наред.
Вчера се опитахме да обхванем с поглед онзи исторически момент, в който се разигра Мистерията на Голгота. Опитахме се да сторим това като спряхме нашето внимание върху двама от най-големите предводители на човечеството, Буда и Сократ, които, както знаем, са живели няколко столетия преди Мистерията на Голгота. Подчертахме още как в лицето на Буда имаме целия многозначителен завършек на едно еволюционно течение. Да, Буда идва между шестото и петото столетие преди Мистерията на Голгота, възвестявайки това, което оттогава е добре известно като забележителното и дълбоко учение, откровението на Бенарес, едновременно обобщаващо и обновяващо всичко онова, което хилядолетия наред е можело да се влива в човешките души; Буда посочва как трябва да бъде проповядвано древното учение, именно половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота, да бъде проповядвано на онези народи, на онези раси, за които то беше подходящо именно в тази форма.
До каква степен Буда е величественият завършек на едно еволюционно течение става ясно, когато обърнем поглед към неговия велик предшественик, който в известен смисъл почти се губи в сумрака на общочовешкото развитие: Кришна, големият индийски учител, който застава пред нас в много по-различна светлина, когато виждаме в него завършека на откровения, продължаващи хилядолетия наред.
към текста >>
Нека да си представим как в епохата, когато Кришна има своите откровения, даден ученик застава пред един знаещ
учител
и пита: Добре, учителю мой, и какво се намира зад нещата, които сега само моите очи виждат?
По същия начин следва да се отнасяме и към други древни предания.
Нека да си представим как в епохата, когато Кришна има своите откровения, даден ученик застава пред един знаещ учител и пита: Добре, учителю мой, и какво се намира зад нещата, които сега само моите очи виждат?
Тогава знаещият учител с готовност би отговорил: Зад тези неща, които сега ти виждаш със сетивните си очи, се намира духовното, свръхсетивното. И в древните епохи хората все още можеха да виждат в свръхсетивния свят благодарение на своето природно ясновидство. Най-близкият свръхсетивен свят, който граничи с нашия видим, физически свят, е етерният свят и древните можеха да виждат именно в него. Там са първопричините на всичко сетивно. Сега аз мога само с думи да изразя онова, което се разиграваше пред очите на древните: Ето, то е Огън, то е Слънце обаче не под формата на днешното Слънце, защото за старото ясновидство най-невидимото беше именно това, което днешните очи виждат; бялото, огнено Слънчево кълбо беше обгърнато от тъмнина и Слънчевите въздействия, лъчите на Слънчевата аура се носеха по всички посоки, разпръсквайки и отново събирайки се в многоцветни образи, но по такъв начин, че това, което се разливаше в нещата, същевременно беше и градивна, творяща светлина: Ето какво представляваше Слънцето; а същото се отнасяше и за Луната, чийто външен вид беше съвсем различен от днешния; и ето как всичко това е чистият Брахман.
към текста >>
Тогава знаещият
учител
с готовност би отговорил: Зад тези неща, които сега ти виждаш със сетивните си очи, се намира духовното, свръхсетивното.
По същия начин следва да се отнасяме и към други древни предания. Нека да си представим как в епохата, когато Кришна има своите откровения, даден ученик застава пред един знаещ учител и пита: Добре, учителю мой, и какво се намира зад нещата, които сега само моите очи виждат?
Тогава знаещият учител с готовност би отговорил: Зад тези неща, които сега ти виждаш със сетивните си очи, се намира духовното, свръхсетивното.
И в древните епохи хората все още можеха да виждат в свръхсетивния свят благодарение на своето природно ясновидство. Най-близкият свръхсетивен свят, който граничи с нашия видим, физически свят, е етерният свят и древните можеха да виждат именно в него. Там са първопричините на всичко сетивно. Сега аз мога само с думи да изразя онова, което се разиграваше пред очите на древните: Ето, то е Огън, то е Слънце обаче не под формата на днешното Слънце, защото за старото ясновидство най-невидимото беше именно това, което днешните очи виждат; бялото, огнено Слънчево кълбо беше обгърнато от тъмнина и Слънчевите въздействия, лъчите на Слънчевата аура се носеха по всички посоки, разпръсквайки и отново събирайки се в многоцветни образи, но по такъв начин, че това, което се разливаше в нещата, същевременно беше и градивна, творяща светлина: Ето какво представляваше Слънцето; а същото се отнасяше и за Луната, чийто външен вид беше съвсем различен от днешния; и ето как всичко това е чистият Брахман.
към текста >>
283.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Първият
ден на Сътворението далеч не се повтаря по някакъв абстрактен начин във втория ден.
А сега нека да сравним този светоглед, респективно неговите най-дълбоки структури, неговото безвремие, с онова, на което веднага се натъкваме, когато отворим Стария Завет о, колко огромна е разликата между Стария Завет и източните светогледи! В Стария Завет ние веднага виждаме как там съществува една непрекъсната, реална линия на времето. Най-напред ставаме свидетели на Генезиса, на Сътворението, а после следва и самата история на човешкия род. Ние виждаме непрекъснатия ход през седемте дни на Сътворението, а после и през епохата на Патриарсите; започвайки от Авраам, Исаак и Яков всичко е развитие, всичко е история. Имаме ли някъде някакво повторение?
Първият ден на Сътворението далеч не се повтаря по някакъв абстрактен начин във втория ден.
Нищо от времето на Патриарсите не се повтаря през времето на Пророците. Епохата на Царете не се повтаря в епохата на Съдиите и т.н. Ние навсякъде сме свидетели на едно драматично развитие, в което времето играе същата решителна роля, както и в отделния човешки живот. Времето е реален фактор в целия Стар Завет, независимо от това, което се повтаря. Именно напредъкът представлява един особено важен елемент в Стария Завет.
към текста >>
Да, Старият Завет е
първият
забележителен пример за един исторически поглед върху света.
Нищо от времето на Патриарсите не се повтаря през времето на Пророците. Епохата на Царете не се повтаря в епохата на Съдиите и т.н. Ние навсякъде сме свидетели на едно драматично развитие, в което времето играе същата решителна роля, както и в отделния човешки живот. Времето е реален фактор в целия Стар Завет, независимо от това, което се повтаря. Именно напредъкът представлява един особено важен елемент в Стария Завет.
Да, Старият Завет е първият забележителен пример за един исторически поглед върху света.
Ето защо Западът беше натоварен с мисията да изработи историческия подход към света.
към текста >>
284.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Да, душата на Петър чувствува, че негов
Учител
е Христос, и това е представено по такъв начин, сякаш за известно време Петър е издигнат до едно изживяване на висшия Аз и след като е разтърсен от него, отново бива смъкнат в низшия Аз.
Изобщо когато представяме нещата в смисъла на Марковото Евангелие, те трябва да бъдат изказвани тъкмо по този начин, защото тук специално е подчертано онова, което се разиграва в душата на самия Христос Исус. Напротив, Евангелието на Матей показва главно онова, което става в душата на Петър, а Христос Исус ни помага да си го обясним. Прочетете внимателно Евангелието и ще се убедите как в Евангелието на Матей някои вметнати думи подсказват, че тук описанието е дадено от гледната точка на Петър. Защо, примерно, там се казва: „Блажен си ти, Симоне, син на Йона; защото не плът и кръв ти откриха това, а моят Отец в небесата“? (Мат. 16,17.) Или с други думи: Нещо от това, което чувствува душата на Христос Исус, го чувствува и душата на Петър.
Да, душата на Петър чувствува, че негов Учител е Христос, и това е представено по такъв начин, сякаш за известно време Петър е издигнат до едно изживяване на висшия Аз и след като е разтърсен от него, отново бива смъкнат в низшия Аз.
Но въпреки това той е в състояние да се добере до онова познание, което се разиграва в душата на Христос по съвсем различен начин. И понеже той е способен на това, Евангелието на Матей разполага с онази могъща сила, за която говорихме, обсъждайки Евангелието на Матей. Напротив, в Евангелието на Марко ние изтъкнахме онези думи, които показват как събитието независимо че става в душата на Петър същевременно се разиграва и като монолог на Бога.
към текста >>
Докато в древна Индия се очертаваше
първият
голям следатлантски растеж и все още съществуваше в най-чист вид в най-чист вид за човешката душа непосредственото виждане в духовния свят, което при Ришите беше свързано с чудната способност за художествено представяне на видяното, така че то можеше да оказва влияние и върху следващите епохи, в края на третата епоха същинското ясновидство угасна.
Нека още веднъж да се обърнем към Древна Гърция и да видим какви събития са се развивали там половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота. Далеч на Изток, където се яви Кришна, в известен смисъл хората бяха изпреварили тогавашната епоха. В епохата, ознаменувана с упадъка на старото ясновидство, те бяха отишли твърде напред. Има нещо много своеобразно в културата на древна Индия.
Докато в древна Индия се очертаваше първият голям следатлантски растеж и все още съществуваше в най-чист вид в най-чист вид за човешката душа непосредственото виждане в духовния свят, което при Ришите беше свързано с чудната способност за художествено представяне на видяното, така че то можеше да оказва влияние и върху следващите епохи, в края на третата епоха същинското ясновидство угасна.
Обаче благодарение на Кришна и неговите ученици, нещата, които бяха видени в духовния свят и после описани с толкова чудни думи, можаха да бъдат съхранени, така че следващите поколения имаха в писмен вид всичко онова, което техните предшественици имаха като непосредствена духовна опитност. За древна Индия никога не се появи това, което настъпи за западния свят, например в Гърция.
към текста >>
285.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Първият
въпрос би трябвало да бъде: Дали апостолите, избраните ученици, са дораснали до разбирането за космическите измерения на Христос Исус?
Първият въпрос би трябвало да бъде: Дали апостолите, избраните ученици, са дораснали до разбирането за космическите измерения на Христос Исус?
Познаха ли те в Него именно космическия Дух? Разбраха ли те, че всред тях живя едно Същество, чиято аура беше пронизана от космическите сили и от космическите закони, които едва сега можаха да се проявят на Земята? Разбраха ли те това?
към текста >>
286.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Така у него възникна едно дълбоко разбиране за това, че най-големият импулс идва от свръхсетивния свят и това беше потвърдено от неговия
учител
.
Това все повече и повече ще поражда най-благородната реакция, дълбокия копнеж към истинската Духовна наука. Това е една реакция, съответствуваща на нашето време, и тя трябваше да се прояви още тогава в душата на Марко, който видя как човечеството беше слязло от предишната си духовна висота, за да се привърже към материалния свят.
Така у него възникна едно дълбоко разбиране за това, че най-големият импулс идва от свръхсетивния свят и това беше потвърдено от неговия учител.
Това, което той получи от Петър, не беше някакво външно, сетивно съобщение за Мистерията на Голгота, което някой би могъл, примерно, да чуе с ушите си или да види с очите си като едно или друго събитие в Йерусалим; нещата бяха изследвани по ясновидски път. Така възникнаха и всички съобщения за Христос Исус и за Мистерията на Голгота.
към текста >>
287.
1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Следователно ако насочим поглед върху този момент на така наречената Гръко-латинска епоха в развитието на човечеството, ние можем да кажем: За
първият
период след смъртта меродавно е моралното настроение, моралното състояние на душата.
Следователно ако насочим поглед върху този момент на така наречената Гръко-латинска епоха в развитието на човечеството, ние можем да кажем: За първият период след смъртта меродавно е моралното настроение, моралното състояние на душата.
За вторият период меродавно е религиозното настроение на душата, за третия обаче меродавно беше познаването на познанието на Тайната на Голгота. Който нямаше това разбиране на Тайната на Голгота, неговото съзнание угасваше в третия период след смъртта, както преди това ясно съзнание е липсвало на гърците в този период след смъртта. Фактически Тайната на Голгота означава оживяването на човешкото съзнание именно в средата на времето между смъртта и едно ново раждане. Това, което хората бяха изгубели като старо духовно наследство, им бе възвърнато отново чрез това събитие. Така настъпването на Христовото събитие стана необходимо изхождайки от човешки пред поставки и човешки отношения на живота.
към текста >>
288.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
При Христос, не се касае за един миров
учител
, а за един миров деятел, за един миров извършител, който е извършил Тайната на Голгота и Съществото на който трябва да познаем.
Светът има и днес един особен предразсъдък. Говори се за това, като че в света нещата трябва да стават напълно така, както е в едно училище че се касае само за мирови учители.
При Христос, не се касае за един миров учител, а за един миров деятел, за един миров извършител, който е извършил Тайната на Голгота и Съществото на който трябва да познаем.
Това е именно важното. Колко малко се касае само за думи те, само за съдържанието на учението, може да ни научи именно това, което представлява едно прекрасно изказване на самият Христос: "Вие сте Богове! " и че Той постоянно и постоянно е обръщал вниманието върху това: Един човек постига най-висшето, когато добие съзнанието за същността на Бога и за неговата природа. И бихме могли да кажем, че в Света звучат думите на Христос: "Трябва да добиете съзнанието, че сте подобни на Боговете! " Някой би могъл да каже: Това е едно велико учение!
към текста >>
289.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
във времето което следва след пребиваването в Камалока,
първият
не може както вече описахме това, да намери онези човеци, които са напуснали физическото поле преди него, или след него или се намират също в духовният свят.
Тук не е възможно да се впуснем по-подробно и по-точно в описанието на нещата, да ги нарисуваме, обаче искаме да разгледаме първо тези неща без рисунки. Сферата на Меркурий е една сфера, която е по-голяма от сферата на Луната. Когато се вживяваме в тази сфера, когато искаме да се вживеем в нея след смъртта, ние вършим това като човеци по най-различен начин. Някой човек това може да бъде точно изследвано със средствата на Духовната наука който е настроен неморално, или има нисък морал, се изживява в сферата на Меркурий по напълно различен начин от човека който е настроен морално. В сферата на Меркурий, т.е.
във времето което следва след пребиваването в Камалока, първият не може както вече описахме това, да намери онези човеци, които са напуснали физическото поле преди него, или след него или се намират също в духовният свят.
Следователно той се вживява в духовният свят, така че не може да намери онези, които са му били любими, с които би искал да бъде заедно. Той става един самотник, един отшелник в духовният свят в сферата на Меркурий, един такъв човек, който на Земята е живял неморално. Обаче морално настроения човек става тук това, което можем да наречем едно общително, едно дружелюбно същество. Той намира там преди всичко онези хора, които на Земята са му били близки като душевни същество. От това зависи, дали можем да бъдем заедно, то не зависи от пространствените отношения, защото всички ние изпълваме това пространство, а от това как ние сме настроени.
към текста >>
290.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Първият
инструмент на който човекът свири, е неговият собствен организъм и е наистина един много, много сложен инструмент, защото божествено-духовни Същества са използували цялото време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, за да подготвят този организъм.
Обаче, когато се проучи действително едно такова явление с погледа на ясновидеца, установява се следното: Всичко онова, което се явява в света, в една, или друга форма на изкуството и което може да изпълни все повече хората с едно предчувствие на свръхсетивния свят а това върши изкуството постоянно е резултата на съществуването в свръхсетивния свят. И който идва на този свят с художествени способности, той донася тези художествени способности със себе си затова, че през минали прераждания, или благодарение на една особена благодат във времето преди прераждането, е живял вече по един особен начин в света на хармонията на сферите и затова сега той показва, че има определена склонност към едно физическо тяло, което може да му даде способността да изрази също и във физическия свят това, което е възприел във свръхсетивния свят. Някоя човешка душа ще търси да се въплъти в едно такова тяло, в една такава поредица от поколения, където се наследяват музикалните качества, ако тя си е усвоила в минали прераждания способността да изпита между смъртта и едно ново раждане именно това, което води до изкуството, за да се роди след това в едно особено музикално тяло. Защото в наследствената линия се намират само най-първичните заложби. Един добър музикален слух се наследява, но съответните органи биват преобразени още в зародишния живот преди раждането, според особенните способности на душата.
Първият инструмент на който човекът свири, е неговият собствен организъм и е наистина един много, много сложен инструмент, защото божествено-духовни Същества са използували цялото време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, за да подготвят този организъм.
И ние идваме на света с една мъдрост, която е наистина много по-голяма от тази, която по-късно добиваме. Човекът вярва, че е много мъдър, когато започва да може да мисли, обаче мъдростта която ние произвеждаме, когато започваме да можем да мислим е всъщност много малка в сравнение с една много по-велика Мъдрост, с която сме свикнали и която обаче изгубваме в определен момент. Когато се родим нашият мозък е още мек, тогава връзките, които отиват от мозъка към различните органи, не са още развити и тази Мъдрост ние притежаваме във времето на нашето детство, за да свирим /да работим хармонично/ върху нашите органи, които са за душата, като един истински музикален инструмент. Но късно в момента, до който могат да стигнат нашите спомени / 3-та до 4-тата година след раждането/, в момента в който осъзнаваме нашето себе, ние сме изгубили вече способността да свирим върху нашият инструмент, тази способност е много по-добра през време на първото детството, отколкото по-късно. Това е една велика мъдрост, която се прилага, за да доведе самите нас до там да станем този сложен инструмент.
към текста >>
291.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Докато в единия се ражда стремеж към Духовната наука, в другия се ражда омраза, когато
първият
се приближава до тази наука.
И вярно е това, че животът между смъртта и едно ново раждане ще стане друг. Това не ще бъде само една теория, а едно преминаване в действителността, така то ще има разбиране между така наречените живи и така наречените мъртви които обаче са много по-живи. И тогава душите тук на Земята ще чувствуват също така, което може да стане плодотворно в истинския смисъл на думата, когато им се чете нещо върху духовните истини. Да вземе един краен случай. Можете да изпитате това, когато живеете заедно с други хора, братя и сестри, родители или съпруги.
Докато в единия се ражда стремеж към Духовната наука, в другия се ражда омраза, когато първият се приближава до тази наука.
Колко често може да изживее човек това. Това, което може да се прояви така в съзнанието, обаче не е нужното да бъде така в дълбочина на душата. Там може да стане нещо друго. в астралното тяло живее подсъзнанието. Докато някой страстно ругае и вилнее против Духовната наука, може да се случи така, че в неговото подсъзнание да има толкова повече копнежа, стремежа да научи нещо от Духовната наука.
към текста >>
292.
11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И този
учител
не е бил никой друг, а самият Буда, за когото знаем, че последен път е бил въплътен като Гоутама Буда.
И въпреки че той е минал през едно развитие на материализма, трябва все пак да кажем: Около мястото, където се намира Асизи все още е разпространена духовната атмосфера на Франциск, една атмосфера, която е приела в себе си елементите на един наистина чужд на света, но верен на душата живот и то не само на човешката душа, но също и на душата на Природата. В цикълът от сказки назован "Човекът в светлината на Окултизма, Теософията и Философията", можете да прочетете онова, чудесно стихотворение, в което от Франциск Асизки се разля това, което той е чувствувал по отношение на душата на Природата и природните царства. Можем да кажем, че никой не е намерил отново такива хубави тонове върху съществуването на Природата, може би само Гьоте е успял да постигне това. От къде е дошло всичко това? Всичко това дойде от там, че в своето предидущо въплъщение, в осмото осмо столетие на нашата ера Франциск Асизки и бил ученик на едно същество, което е действувало само в духовно тяло между учениците си, между които е бил и Франциск Асизки.
И този учител не е бил никой друг, а самият Буда, за когото знаем, че последен път е бил въплътен като Гоутама Буда.
Обаче въпреки това, той е продължил да действува на Земята в духовно тяло. Ние знаем, че още като Духовно Същество, той е взел участие в раждането на детето Исус за което ни разказва Евангелието на Лука. Той е действувал по-нататък в школата, в която е живял Франциск Асизки в неговото предидущо въплъщение. Там Франциск приел импулсите на своя посветен на душата живот, което трябваше да се разпространи по-нататък върху Земята, за да отклони хората от чисто материалния живот. И този Импулс продължи да живее във Франциск Асизки и ние виждаме как те действуват в неговото въплъщение като Франциск Асизки.
към текста >>
Когато от една страна сме последователи на Едисон, от друга страна трябва да можем да станем напълно тихо във вътрешността си ученици на Франциск Асизки, или на неговия велик
учител
Буда.
Там се казва: Човекът трябва да работи със земното тяло между раждането и смъртта, той трябва да се вживее външно в материалното съществувание и трябва да върви в крак с успехите на това материално съществувание. Обаче за всяка душа, която се вживява, която се сприятелява с материалното съществувание, трябва да бъде създадена възможността, да има с една част от нейното същество разбиране за вътрешното изживяване на това, което Франциск Асизки е проповядвал на Земята за живота. Прогресът на душите на Земята се състои в това, че тези души трябва да добият две природи, да добият все повече това състояние, колкото по-нататък отиват към бъдещето. Ние трябва да приемем в нашите душевни членове импулсите на земното съществувание и да се сближим с него, обаче същевременно с това трябва да развием в нас моменти и часове, в които да можем да се отдадем в уединение на самата душа, на живота на самата душа. През време когато ставаме приятели и доверени на света, трябва същевременно да има часове, в които да се посветим на душата.
Когато от една страна сме последователи на Едисон, от друга страна трябва да можем да станем напълно тихо във вътрешността си ученици на Франциск Асизки, или на неговия велик учител Буда.
Това трябва да може да чувствува всяка душа, макар и да бъде тласкана в материалния живот. И за това трябваше да бъде направена подготовка в мистериите на Розенкройцерите. Християн Розенкройцер имаше задачата да се погрижи за това.
към текста >>
293.
13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Онези, които тук на Земята са дошли в допир с Гоатама Буда, могат да продължат в духовния свят тази връзка, която се е завързала между тях и Гоатама Буда, нещо като връзката между ученик и
учител
.
Това означава: Той стана един Буда и един Буда няма вече нужда да се въплътява във физическо тяло, човешко тяло. Следователно Гоатама Буда е прекарал своя последен земен живот. Тогава на Земята голям брой хора дойдоха в допир с това Същество. Също и в предишни земни съществувания хора са дошли в допир с Бодисатвата. Всички тези отношения могат отново да се продължат в духовният свят.
Онези, които тук на Земята са дошли в допир с Гоатама Буда, могат да продължат в духовния свят тази връзка, която се е завързала между тях и Гоатама Буда, нещо като връзката между ученик и учител.
Обаче в течение на земното развитие съществуваха хора, които никога не са добили връзката с Гоатама Буда на Земята.
към текста >>
Да вземем примера с двама човеци, които тук на Земята се намират в тясно приятелство: единият стои във връзка с Антропософията, а другият не, този последният умира, тогава
първият
може да му помогне много чрез това, че му чете, запознава го с това, което го заобикаля след смъртта.
Това не трябва да ни води до отчаяние по отношение на много хора, които още не искат да знаят за Духовната наука те ще се върнат отново на Земята и по-късно ще дойдат в допир с нея. Антропософията е устроена на Земята, за да даде възможност на човека, на хората въобще, да научат това, което трябва да бъде научено по човешки начин върху свръхсетивния свят. Съществува само една такава възможност и тя е дадено само чрез човека. Когато човек е минал през вратата на смъртта в духовния свят, без да е научил тук нещо за Духовната наука, той може да научи за нея чрез това, че се е намирал в отношение със земните хора, които са в допир с нея. Това е един околен път, но един възможен път.
Да вземем примера с двама човеци, които тук на Земята се намират в тясно приятелство: единият стои във връзка с Антропософията, а другият не, този последният умира, тогава първият може да му помогне много чрез това, че му чете, запознава го с това, което го заобикаля след смъртта.
Следователно човек може да чете заедно с мъртвият едно важно съчинение на Духовната наука: мъртвият го слуша както може да констатира това ясновидецът.
към текста >>
Когато един антропософ е минал през вратата на смъртта, следователно самият той е приел вече в себе си духовни мисли, той може тогава когато живее в духовният свят при известни обстоятелства да направи даже услуга на самите мъртви може да бъде техен
учител
.
Когато един антропософ е минал през вратата на смъртта, следователно самият той е приел вече в себе си духовни мисли, той може тогава когато живее в духовният свят при известни обстоятелства да направи даже услуга на самите мъртви може да бъде техен учител.
Обаче общо взето тези неща са по-трудни отколкото хората могат да си представят. Всичко това може да се направи много по-лесно на Земята отколкото в другия свят, защото обществата, които могат да се намират там след смъртта, са напълно зависими от обществата, които са бири там преди смъртта. Когато например на Земята са живели заедно двама човеци, от които единият е бил антропософ, а другият е стоял далече от Духовната наука, обаче след смъртта има копнеж към тази наука, може да се случи, че живеещият тук на Земята да се постарае, докато настъпи неговата собствена смърт, да чете на напусналия земния живот. След определено време останалият на Земята, който е чел на заминалият в другият свят, също минава през вратата на смъртта: тогава той се намира с него в духовния свят. Тогава отново се явява отзвук на онова отношение, което е съществувало тук на Земята и това предлага една трудност, докато нямаше никаква трудност, когато единият още се намираше на Земята, а другият беше умрял.
към текста >>
294.
15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Това е в 7-то и 8-то столетие на нашата ера в една мистерийна школа в югоизточна Европа Буда действуваше като
Учител
но тогава повече, или по-малко надарени с ясновидство ученици.
По отношение на нашето земно развитие ние се запознахме с извънредната фигура на Гоатама Буда. Ние изтъкнахме, че развитието на този Буда е станало така, че той беше в началото един Бодисатва и в 29-тата година на неговия живот се издигна до чина Буда, при който той вече нямаше нужда да се въплъщава отново на Земята. От други сказки вие ще сте разбрали, че в по-късно време Буда е действувал от духовният свят в сфера та на Земята. Вие знаете, че той е действувал в астралното тяло на момчето Исус, за което говори в евангелието на Лука. Обаче този Буда е действувал в земният живот и по друг начин, без да се въплъщава във физическа тяло.
Това е в 7-то и 8-то столетие на нашата ера в една мистерийна школа в югоизточна Европа Буда действуваше като Учител но тогава повече, или по-малко надарени с ясновидство ученици.
В тази школа можеха да бъдат Учители не само такива индивидуалности, които бяха въплътени във физическо тяло, а също и такива които действуваха от духовните висини само в техните етерни тела. Това напълно може де се случи, че по-напреднали хора да могат да бъдат обучени от такива индивидуалности, които не се въплъщават вече, или въобще не са въплътени в едно физическо тяло. Така Буда беше Учител в една такава мистерийна школа и към неговите ученици принадлежеше онзи, който по-късно, т.е. в следващото си въплъщение се роди като Франциск Асизки. И много от качествата, които виждаме да изпъкват така силно в живота на Франциск Асизки трябва да бъдат приписани на това, че Франциск Асизки беше ученик на Буда Тук ние виждаме следователно, как Буда е действувал също още и след Тайната на Голгота от духовният свят в земната сфера, как той беше свързан с живота, който има значение за човека между раждането и смъртта.
към текста >>
Така Буда беше
Учител
в една такава мистерийна школа и към неговите ученици принадлежеше онзи, който по-късно, т.е.
Вие знаете, че той е действувал в астралното тяло на момчето Исус, за което говори в евангелието на Лука. Обаче този Буда е действувал в земният живот и по друг начин, без да се въплъщава във физическа тяло. Това е в 7-то и 8-то столетие на нашата ера в една мистерийна школа в югоизточна Европа Буда действуваше като Учител но тогава повече, или по-малко надарени с ясновидство ученици. В тази школа можеха да бъдат Учители не само такива индивидуалности, които бяха въплътени във физическо тяло, а също и такива които действуваха от духовните висини само в техните етерни тела. Това напълно може де се случи, че по-напреднали хора да могат да бъдат обучени от такива индивидуалности, които не се въплъщават вече, или въобще не са въплътени в едно физическо тяло.
Така Буда беше Учител в една такава мистерийна школа и към неговите ученици принадлежеше онзи, който по-късно, т.е.
в следващото си въплъщение се роди като Франциск Асизки. И много от качествата, които виждаме да изпъкват така силно в живота на Франциск Асизки трябва да бъдат приписани на това, че Франциск Асизки беше ученик на Буда Тук ние виждаме следователно, как Буда е действувал също още и след Тайната на Голгота от духовният свят в земната сфера, как той беше свързан с живота, който има значение за човека между раждането и смъртта. След това обаче, когато настъпи 17-тото столетие Буда се оттегли от земният живот и тогава той извърши на планетата Марс едно подобно макар и не толкова велико събитие като Тайната на Голгота. Следователно в началото на 17-тото столетие Буда стана спасителят на Марс, т.е. той стана онази индивидуалност, която трябваше да внесе една сфера на мир в този агресивен елемент на Марс.
към текста >>
295.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато един такъв
учител
умира, ние виждаме, как той среща н тези мисли, които остават да съществуват пречки за своите добри намерения в духовния свят.
Тези закони на духовния свят, които ясновидецът може да наблюдава със своя поглед, са фактически без условно валидни. Те са така безусловно валидни, както ни учи един случай, който често пъти успяват да наблюдавам. Поучително беше да се наблюдава, как действуват мислите на антипатия, даже и там, където те не са били хранени с пълно съзнание. Могат да бъдат наблюдавани училищни учители които не са могли да привлекат към себе си любовта на техните млади ученици макар и това да са, така да се каже невинни мисли на антипатия и омраза.
Когато един такъв учител умира, ние виждаме, как той среща н тези мисли, които остават да съществуват пречки за своите добри намерения в духовния свят.
Детето, младежът, често пъти не си дават сметка, когато учителят е умрял, че не трябва вече да го мрази, а запазва това чувство по един естествен начин в душата си, спомняйки си как учителят го е измъчвал. Чрез такива открития в духовния свят ние научаваме много нещо върху взаимното отношение между живите и мъртвите.
към текста >>
296.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
В следващия пасаж на Ведите се казва: Тогава най-напред се прояви Волята, която беше
първият
зародиш на мисленето, връзката между съществуващото и несъществуващото... И припомнете си още, как говоря аз в „Тайната наука" за Духовете на Волята*14.
А сега Ви моля да си припомните какво беше казано за Стария Сатурн, за цялостното устройство и за първичната субстанция на Сатурн, която беше описана именно като топлинна субстанция, и размислете върху съзвучието между тези съвременни описания в „Тайната наука" и онова, което е казано там, във Ведите.
В следващия пасаж на Ведите се казва: Тогава най-напред се прояви Волята, която беше първият зародиш на мисленето, връзката между съществуващото и несъществуващото... И припомнете си още, как говоря аз в „Тайната наука" за Духовете на Волята*14.
Или с други думи: нашите антропософски описания далеч не търсят някакво сходство, някакво съзвучие с древните описания; съзвучието се получава от само себе си, понеже тогава, както и сега, има хора, които търсят истината.
към текста >>
Кришна се явява като велик
учител
точно за онези, за които старите кръвни връзки вече нямат никакво значение.
Припомнете си всичко онова, за което става дума в моята книга „Кръвта като един особен сок"*15. Когато тези кръвни връзки започнаха да се разпадат, тогава настъпи именно поради това разпадане онази грандиозна битка, която описва Махабхарата, и от която Бхагавад Гита представлява само един малък епизод. Тук ние виждаме, как потомците на двама братя, следователно родствени по кръв потомци, се разделят по отношение на техните духовни ориентири, как се разделя всичко онова, което по-рано кръвта носеше в себе си като един или друг възглед; и тази битка, тази война възниква тъкмо поради това, че в този преломен момент кръвните връзки трябваше да изгубят своето значение. Отсега нататък кръвните връзки престанаха да бъдат предпоставка за ясновидското познание. На преден план изпъква новата духовна конфигурация на човека.
Кришна се явява като велик учител точно за онези, за които старите кръвни връзки вече нямат никакво значение.
Да, той става учител на една нова епоха, освободена от старите кръвни връзки. А как точно постига това ще посочим утре. Но още сега ние бихме могли да загатнем една важна подробност, която срещаме на много места в Бхагавад Гита: А именно, как Кришна включва в своето учение трите духовни направления, за които вече стана дума. Кришна ги разкрива на своя ученик в едно органическо единство. Как застава пред нас този ученик?
към текста >>
Да, той става
учител
на една нова епоха, освободена от старите кръвни връзки.
Когато тези кръвни връзки започнаха да се разпадат, тогава настъпи именно поради това разпадане онази грандиозна битка, която описва Махабхарата, и от която Бхагавад Гита представлява само един малък епизод. Тук ние виждаме, как потомците на двама братя, следователно родствени по кръв потомци, се разделят по отношение на техните духовни ориентири, как се разделя всичко онова, което по-рано кръвта носеше в себе си като един или друг възглед; и тази битка, тази война възниква тъкмо поради това, че в този преломен момент кръвните връзки трябваше да изгубят своето значение. Отсега нататък кръвните връзки престанаха да бъдат предпоставка за ясновидското познание. На преден план изпъква новата духовна конфигурация на човека. Кришна се явява като велик учител точно за онези, за които старите кръвни връзки вече нямат никакво значение.
Да, той става учител на една нова епоха, освободена от старите кръвни връзки.
А как точно постига това ще посочим утре. Но още сега ние бихме могли да загатнем една важна подробност, която срещаме на много места в Бхагавад Гита: А именно, как Кришна включва в своето учение трите духовни направления, за които вече стана дума. Кришна ги разкрива на своя ученик в едно органическо единство. Как застава пред нас този ученик? От една страна той насочва поглед към своя баща, а от друга страна, към брата на своя баща.
към текста >>
297.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И колко величествено, както във философски, така и в поетичен смисъл са разказани наставленията дадени от Кришна, от великия
учител
на новото човечество, което рано или късно ще отхвърли кръвното родство.
Той стои от едната страна на воюващите; от другата страна стоят онези, които са негови кръвни родственици и те водят битката срещу него именно защото се намират в прехода от старите към новите времена. И водачът на бойната колесница разкрива на своя цар, който достатъчно ясно е представен като слепец, че занапред в това племе ще се наследяват само физическите качества, но не и духовните. Водачът на бойната колесница разказва на своя цар какво става сега оттатък при синовете на Панду, които трябва да се погрижат за духовно-душевните качества на своите потомци. И той разказва, че от другата страна на бойното поле бива поучаван не друг, а самият предводител на воюващите, Арджуна, и че този Арджуна е поучаван от Кришна. Той разказва на царя, как Арджуна е поучаван от Кришна във всички области на живота, разказва му още докъде може да стигне човекът, ако прилага философията Санкхия и Йога, ако разбива както мисленето така и смирението, за да проникне нагоре до онова, което някога велилите учители са вложили във Ведите.
И колко величествено, както във философски, така и в поетичен смисъл са разказани наставленията дадени от Кришна, от великия учител на новото човечество, което рано или късно ще отхвърли кръвното родство.
И сега ние виждаме, как от старите времена проблясва още нещо. В онази трактовка, която стои в основата на моята лекция „Кръвта като един особен сок", а и в други лекции, аз достатъчно ясно подчертах, как общочовешкото развитие постепенно се издига над кръвното родство, за да премине в нов стадий, където на преден план излизат съвсем други душевни стремежи. И във величествената поема, в Бхагавад Гита, ние сме изправени тъкмо пред този преход, и то по такъв начин, че наставленията към Арджуна, дадени от Кришна недвусмислено показват, как човекът, който се издига над кръвното родство, над старото ясновидство, свързано със силите на кръвта, сега вече трябва да навлезе в света на непреходното. В това учение ние действително срещаме част от онези важни елементи, които често сме разглеждали като извънредно характерни за този решителен прелом в еволюцията на човечеството. Ето как: Бхагавад Гита се превръща за нас в една чудесна илюстрация за това, което ние вече сме разглеждали, изхождайки от самото състояние на нещата.
към текста >>
Тогава пред него застава Кришна, великият
учител
на новото човечество, и му казва: Първо се замисли върху човешкия живот и едва после погледни на положението, в което се намираш ти самият.
Ето от къде идва неговата душевна мъка: Мога ли да победя в тази битка, трябва ли да победя в тази битка, трябва ли братя да насочват меч срещу братя?
Тогава пред него застава Кришна, великият учител на новото човечество, и му казва: Първо се замисли върху човешкия живот и едва после погледни на положението, в което се намираш ти самият.
В телата на тези, срещу които ти трябва да воюваш, т.е. в преходни те форми на хората от племето Куру живеят душите, които са непреходни, и в тези форми те търсят само своя външен израз; т.е. в твоите противници живеят вечните души, които търсят начин на изразяване с помощта на формите от външния свят. Вие трябва да воювате, понеже така изисква вашият закон, законът за външната еволюция на човечеството. Вие трябва да воювате, така изисква настоящият момент, който обозначава преход от един период в друг.
към текста >>
Ето какво трепва в сърцата ни, когато виждаме как великият
учител
Кришна не само формира идеите на своя ученик, но и непосредствено докосва неговата душа, така че сега ученикът застава пред нас, вгледан в света и в мъките на преходното, и устремява душата си към такива висини, където тя се носи над всичко преходно, над всички мъки, болки и страдания на преходния свят.
И сега за нас напълно се потвърждава това, което някой беше казал веднъж за тази източна философия, която е вложена във величествената поема Бхагавад Гита: тази източна философия беше в същото време и толкова дълбока религия, че този, който я изповядаше дори и да е бил велик мъдрец съвсем не е бил лишен от религиозни чувства, от религиозен копнеж; както и най-простият човек, живеещ само в своите религиозни чувства, съвсем не е бил лишен от даровете на мъдростта.
Ето какво трепва в сърцата ни, когато виждаме как великият учител Кришна не само формира идеите на своя ученик, но и непосредствено докосва неговата душа, така че сега ученикът застава пред нас, вгледан в света и в мъките на преходното, и устремява душата си към такива висини, където тя се носи над всичко преходно, над всички мъки, болки и страдания на преходния свят.
към текста >>
298.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И когато чуваме, че учението на Кришна се опира на философията Санкхия, за нас е лесно да разберем защо на много места в учението на Кришна, великият
учител
се обръща към своя ученик с думите: Душата, която живее в теб, е свързана както с грубото физическо тяло, така и със сетивата, с Манас, с Ахамкара, с Будхи.
И когато чуваме, че учението на Кришна се опира на философията Санкхия, за нас е лесно да разберем защо на много места в учението на Кришна, великият учител се обръща към своя ученик с думите: Душата, която живее в теб, е свързана както с грубото физическо тяло, така и със сетивата, с Манас, с Ахамкара, с Будхи.
Обаче ти си нещо различно от това. И когато го разглеждаш като нещо външно, като един вид обвивки, които са разположени около теб, без да засягат твоята душевна същност, тогава ти вече си доловил нещо от учението на Кришна. Когато проумееш, че твоите отношения към външния свят, към света изобщо, ти са дадени чрез Гуните, чрез Тамас, Раджас, Сатва, тогава направи усилието да разбереш: В обикновения живот човекът е свързан с мъдростта и доброто благодарение на Сатва; в обикновения живот човекът е свързан с афектите, страстите и жаждата за съществуване благодарение на Раджас; в обикновения живот човекът е свързан с леността, небрежността и апатията благодарение на Тамас.
към текста >>
Или с други думи: издигайки се над себе си с цената на вътрешни усилия, ученикът застава пред великия
учител
, Арджуна за става пред самия Кришна, който живее във всичко, което съществува и който действително може да каже за себе си: Аз не съм една отделна планина, аз съществувам, когато се намирам всред планините, и съм най-гигантската от тях; когато идвам на Земята, аз не съм отделен човешки индивид, а най-висшето човешко явление, което настъпва само веднъж в една мирова епоха под образа на един миров
учител
; единното във всички форми ето това съм аз, Кришна.
И в смисъла на тези обяснения, какво всъщност представлява всичко това? Всичко това е не друго, а самият Кришна; защото Кришна изразява най-висшата степен на личното съвършенство.
Или с други думи: издигайки се над себе си с цената на вътрешни усилия, ученикът застава пред великия учител, Арджуна за става пред самия Кришна, който живее във всичко, което съществува и който действително може да каже за себе си: Аз не съм една отделна планина, аз съществувам, когато се намирам всред планините, и съм най-гигантската от тях; когато идвам на Земята, аз не съм отделен човешки индивид, а най-висшето човешко явление, което настъпва само веднъж в една мирова епоха под образа на един миров учител; единното във всички форми ето това съм аз, Кришна.
към текста >>
Ето защо описанието, което в този момент Арджуна дава за своя
учител
Кришна, е твърде забележително.
Но когато всичко това се дава на човека, както казах, по Божията милост, тогава човешката проницателност съвсем не е достатъчна, защото дълбоката същност на Кришна, до която човек може да стигне само чрез най-висшата степен на ясновидството, сега се проявява по съвсем различен начин, а не както обикновено хората са свикнали да търсят Кришна около себе си. Сега човешкият поглед сякаш се издига над всичко друго и той съзира Кришна в неговата най-висша природа; в този миг Бхагавад Гита ни показва истинския човек, в сравнение с когото всичко е малко и незначително; ето пред кого застава Арджуна. Но сега Арджуна изгубва всякаква способност за разбиране на нещата. Той все още гледа с очите си и само сричайки може да изрази това, което вижда. Това впрочем е напълно обяснимо: понеже в досегашното си развитие той не е свикнал да се изразява с думи.
Ето защо описанието, което в този момент Арджуна дава за своя учител Кришна, е твърде забележително.
Да, това е едно от най-забележителните описания, както в художествено, така и във философско отношение, които откриваме в историята на човечеството, а именно, как Арджуна все пак намира думи и ги изговаря за пръв път в живота си, понеже по-рано очите му не са виждали нищо подобно; но ето че сега, изправен пред великия Кришна той казва: „В твоето тяло, о Боже, аз виждам всички Богове; както и множеството на всички същества: Брахман, господарят върху своя лотосов трон, всички Риши и небесната змия. Аз те виждам, о Господарю на Всемира, с много ръце, тела, усти и очи, навсякъде, с безкрайно разнообразие от форми, без начало и край. Ти, който ми се явяваш във всевъзможни форми, ту с корона, ту с тояга или меч, планина от огън, който свети по всички посоки, така те виждам аз. Заслепени остават моите очи, понеже ти си като изгаряш огън в блясъка на Слънцето, без крайно силен и могъщ. Ти израстваш от Всемира като сила непреходна, като благо най-велико.
към текста >>
Ти, Отец на света, който движиш света и се движиш вътре в него; ти, който си Учителят, който си много повече от всеки друг
учител
; никой не може да се сравни с теб, ти превъзхождаш всички същества от трите свята, на колене пред теб търся твоята милост, о Господарю на световете.
към Кришна: „Ти, господарю на Боговете, си безкраят и вечността, ти си едновременно битието и небитието, ти си най-висшият от Боговете, най-древният от Духовете, ти си най-ценното съкровище на Всемира, ти обхващаш Всемира и носиш в себе си всички възможни форми, ти си вятър, ти си огън, ти си смъртта, ти си вечно подвижното море на световете, ти си Луната, ти си най-висшият от Боговете, ти си предшественикът на Бобовете. Хиляди и хиляди пъти трябва да бъдеш възхваляван. Но ти заслужаваш много повече. Възхвала трябва да се носи към теб от всички страни; ти си всесилен, ти завършваш всичко. И когато в нетърпението си бих те сметнал за мой приятел, наричайки те Кришна, неподозиращ твоето чудно величие, и когато без достатъчно внимание те почитам не както трябва в промяна и в покой, във величието и ежедневието, без оглед на това дали си сам или заедно с други същества тогава умолявам те за твоята прошка.
Ти, Отец на света, който движиш света и се движиш вътре в него; ти, който си Учителят, който си много повече от всеки друг учител; никой не може да се сравни с теб, ти превъзхождаш всички същества от трите свята, на колене пред теб търся твоята милост, о Господарю на световете.
В теб виждам това, което никой никога не е виждал! Изпълнен съм с преклонение и страх. Покажи ми образа, в който да те разпозная! Бъди благословен, господарю на Боговете! "
към текста >>
299.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Обаче това е замислено само като средство за пречистване, то съвсем не е нещо, с което великият
учител
има някаква реална връзка; неговата задача се състои преди всичко в одухотворяването на човешката душа.
Защото в своите наставления Кришна има работа с един индивидуален ученик, а не с група хора и с тяхното отношение към духовния свят. Тук Кришна внимателно описва все по-високите степени, до които трябва да се издигне неговият ученик. Това е едно описание, което ни води до все по-висши душевни състояния, до все по-впечатляващи и красиви образи. Ето защо в този случай противоположността между демоничното и духовното застава пред нас едва в края на Бхагавад Гита и сега нещо в простотата на душевния живот изведнъж се втвърдява: Едва в края на Бхагавад Гита ние виждаме как тези, които са демонични, са противопоставени на тези, които са духовни. Демонични са всички онези, от които говори чисто материалното, които живеят в материята и вярват, че смъртта слага край на всичко.
Обаче това е замислено само като средство за пречистване, то съвсем не е нещо, с което великият учител има някаква реална връзка; неговата задача се състои преди всичко в одухотворяването на човешката душа.
Изобщо Йога се спира на своята противоположност само между другото.
към текста >>
300.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Едва сега ние разбираме защо Кришна се изразява по толкова свръхчовешки начин, защо той изпъква като най-добрия
учител
за човешкия Аз, защо той представлява, така да се каже, едно преодоляване на човешкия Аз, защо разполага с толкова огромно душевно величие.
И тя трябваше да се инкарнира за пръв път, именно когато дребното ясновидство започна да угасва при онзи забележителен преход на общочовешката еволюция от Третата в Четвъртата следатлантска епоха, за които говорихме вчера. И сега, след като ясновидството постепенно угасна, за да не изчезне от обсега на човешките възприятия, тази душа прибягна до един вид заместителна инкарнация. Тази сестра-душа на Адам беше инкарнирана в Кришна така да се каже единствения път, когато трябваше да се прояви по видим, физически начин, и чак после тя отново беше инкарнирана в тялото на момчето Исус от Евангелието на Лука.
Едва сега ние разбираме защо Кришна се изразява по толкова свръхчовешки начин, защо той изпъква като най-добрия учител за човешкия Аз, защо той представлява, така да се каже, едно преодоляване на човешкия Аз, защо разполага с толкова огромно душевно величие.
към текста >>
301.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Да предположим, че Платон отново се роди; един ден става гимназист и би трябвало да чете Платон на гръцки, а пък гимназиалният
учител
, понеже е недоволен, че той не може да разбере Платон, го набива.
За нашата епоха е характерно, че от изброените импулси най-голяма тежест се отдава на представите. Ние живеем в една култура на представния живот. Развива се интелектът. В гръцката и римската култура не се е мислело толкова много, затова пък се е наблюдавало и възприемало повече, отколкото го правят днешните хора. В това, което големият драматик Хебел9 е написал в бележника си, лежи нещо комично, но същевременно и нещо величествено.
Да предположим, че Платон отново се роди; един ден става гимназист и би трябвало да чете Платон на гръцки, а пък гимназиалният учител, понеже е недоволен, че той не може да разбере Платон, го набива.
Това е искал Хебел да драматизира. От една страна то е твърде комично, но от друга страна наистина е разбираемо. Истина е, че днес гимназиалният учител много повече си представя, отколкото даже и големият философ Платон си е представял по неговото време. В известна степен днес светът се гледа с късогледи очи. Днешният селянин мисли повече, отколкото е мислил гръцкият философ.
към текста >>
Истина е, че днес гимназиалният
учител
много повече си представя, отколкото даже и големият философ Платон си е представял по неговото време.
В гръцката и римската култура не се е мислело толкова много, затова пък се е наблюдавало и възприемало повече, отколкото го правят днешните хора. В това, което големият драматик Хебел9 е написал в бележника си, лежи нещо комично, но същевременно и нещо величествено. Да предположим, че Платон отново се роди; един ден става гимназист и би трябвало да чете Платон на гръцки, а пък гимназиалният учител, понеже е недоволен, че той не може да разбере Платон, го набива. Това е искал Хебел да драматизира. От една страна то е твърде комично, но от друга страна наистина е разбираемо.
Истина е, че днес гимназиалният учител много повече си представя, отколкото даже и големият философ Платон си е представял по неговото време.
В известна степен днес светът се гледа с късогледи очи. Днешният селянин мисли повече, отколкото е мислил гръцкият философ. Затова пък някога възприемателните способности са били по-развити. Човекът тогава е бил свързан с цялата природа. Възприятието е било това, което днес при нас е представата.
към текста >>
302.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато се говори за трите пътя, трябва ясно да се посочи
първият
път, който днес вече не е никакъв път, днес той повече не може да бъде езотеричен път, както е антропософският път точно в нашето време, но беше път за милиони души в продължение на много столетия.
Моята изходна точка ще е да посоча трите пътя, по които според човешкото развитие душата може да достигне до Христос.
Когато се говори за трите пътя, трябва ясно да се посочи първият път, който днес вече не е никакъв път, днес той повече не може да бъде езотеричен път, както е антропософският път точно в нашето време, но беше път за милиони души в продължение на много столетия.
Този първи път е пътят, който минава през така наречените християнски документи, Евангелията. Този път беше единствено възможният път за милиони хора и до днес остава такъв за безброй много хора. Вторият път, по който човешката душа може да потърси Христос е този, който може да се нарече пътят през вътрешните опитности, който ще трябва да преминат многобройни души в съвременността и през близкото бъдеще поради тяхното особено естество и особени качества. Третият път е този, който в нашето време може да бъде поне частично разбиран от страна на антропософското движение, пътят през инициацията, посвещението. И така, има три пътя към Христос: Първо пътят през Евангелията, второ пътят през вътрешните опитности и трето пътят през посвещението, инициацията.
към текста >>
Първият
път, този през Евангелията, ще бъде най-напред накратко характеризиран тук.
Първият път, този през Евангелията, ще бъде най-напред накратко характеризиран тук.
Всички знаем, че Евангелията в течение на вековете са станали сърдечната и душевната храна за безброй хора. Ние също знаем как най-просветените и критични натури и това не са нерелигиозните престанаха да имат отношение към този път, понеже днес се смята, че външното знание не може да установи кои исторически събития всъщност стоят в основата на това, което разказват Евангелията. Ако хората на изминалите столетия биха чели Евангелията, както днес ги чете един учен, един човек, който е преминал през днешното естественонаучно образование, те не биха могли да упражнят огромното въздействие, жизненото въздействие, което е произлизало от тях. Щом през изминалите столетия Евангелията не са четени така, както днешният образован човек ги чете, как тогава са четени? Да премислят по начало какво се е случило в Палестина в началото на нашата ера, за това читателите на Евангелията от предишните столетия не са и помисляли; същото се отнася и за днешните многобройни читатели на Евангелията.
към текста >>
Не който казва, че може да има нещо от някакъв
учител
, преминал от една инкарнация в друга, е обхванат от Христовия импулс, а който чувства, че непосредствено от духовния свят до него могат да достигнат импулси на сила и устойчивост.
Ако един такъв човек би могъл силно да почувства какво е нужно на човека, тогава до него може да достигне нещо, от което той да разбере: Непосредствено от духовните светове би трябвало да протече нещо, което непосредствено се съединява с неговия Аз. Той не знае, че това се казва Христос, обаче знае, че в своето съзнание той може да се проникне от него, че в своя Аз може да съхрани това, което идва от духовните светове. До него ще достигне това, за което той може да си каже: Аз мога да съм болен, мога да съм слаб, мога да умра, но от страна на моя Аз мога да се направя по-силен, мога да изпратя в моята организация нещо, което ми дава сила и устойчивост непосредствено от духовните светове. Как той нарича това е все едно. Когато човек достигне до такова усещане, тогава е обхванат от Христовия импулс.
Не който казва, че може да има нещо от някакъв учител, преминал от една инкарнация в друга, е обхванат от Христовия импулс, а който чувства, че непосредствено от духовния свят до него могат да достигнат импулси на сила и устойчивост.
Хората могат да постигнат това вътрешно изживяване, без него те не могат да живеят, без него хората в бъдеще няма да могат да живеят. Те могат да постигнат това вътрешно изживяване поради факта, че някога в Исус от Назарет три години обективно е живял същият този импулс, който е слязъл непосредствено от духовните светове. Както е истина, че може да се положи едно семе в Земята и от него ще произлязат много други семена, така е истина, че веднъж в човечеството е положен Христовият импулс и че след този момент в човечеството има нещо, което по-рано не е било там.
към текста >>
303.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
След дълги пътувания из различни континенти през Август 1851 среща в Лондон познатия й от визиите й през детството, духовно близкия й
учител
„Махатма М. „.
21. Елена Петровна Блаватска (1831-1891), дъщеря на заселилата се в Русия мекленбургска фамилия Хан. Още като дете била надарена със силни психични способности и много своенравна. Против желанието на фамилията се омъжва за тридесет години по-възрастния Никифор фон Блаватски, с когото обаче веднага се разделя.
След дълги пътувания из различни континенти през Август 1851 среща в Лондон познатия й от визиите й през детството, духовно близкия й учител „Махатма М. „.
Под негово ръководство, чрез учене и окултно обучение, тя се подготвя да действа в едно окултно общество. През 1873 заминава за Ню Йорк, за да действа разяснително сред широко разпространения спиритизъм. Тук заедно с полковник Олкот в 1875 основава теософското общество, чиято главна квартира бива преместена през 1879 в Индия. През 1886 напуска Индия и до смъртта си живее предимно в Лондон. Нейните най-значителни произведения са: „Разбулената Изида“ два тома; „Тайната доктрина.
към текста >>
304.
1. ПРЕДГОВОР
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Той подчерта, че този цикъл от сказки представлява за него един тържествен случай, защото това беше
първият
цикъл от сказки, който той можа да държи в рамките на новооснованото Антропософско Общество.
За да поставим и този цикъл от сказки в историческата връзка на антропософски ориентираното Духовнонаучно Движение от първата четвъртина на ХХ столетие, ще вземем следните данни от приветственото слово на Рудолф Щайнер отправено към слушателите от Хага, когато той изнесе издадените тук сказки.
Той подчерта, че този цикъл от сказки представлява за него един тържествен случай, защото това беше първият цикъл от сказки, който той можа да държи в рамките на новооснованото Антропософско Общество.
към текста >>
Сказчикът нарича този цикъл едно свещено, сериозно мероприятие; това беше
първият
цикъл от сказки, който можа да бъде изнесен след освобождението от това, което беше поставило по определен начин вериги на свободното духовно развитие.
Сказчикът нарича този цикъл едно свещено, сериозно мероприятие; това беше първият цикъл от сказки, който можа да бъде изнесен след освобождението от това, което беше поставило по определен начин вериги на свободното духовно развитие.
"Вериги" казва той които, когато искаме действително да напредваме с изискванията на духовното развитие на човечеството, които би трябвало да ги чувствуваме като нещо все по-непоносимо и по-непоносимо. . . "Ние имаме работа с едно освобождение, имаме работа с това, да изхвърлим от нашите редове сега спъващите ни по-рано мисли, да ги изхвърлим истински; мисли, които по-рано действуваха в нашата работа не искам да кажа как. " "Даже трябва да бъдат разбрани някои неща. Обични приятели, (продължава той по-нататък), защото начинът, по който нашите противници в германия постъпиха което доведе до необходимата защита показа навсякъде, във всяка точка, противоположното на това, към което трябва да се стреми едно действително окултно движение, показа навсякъде едно излято в обективни неистини тиранизиране.
към текста >>
305.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И тези Амшаспанди действуват така, че те имат тяхното господство през време на лятото, а именно и днес още имат тяхното господство така, че се сменят едни други, като
първият
има господството през пролетта, рано през пролетта, вторият в разгара на пролетта и т.н.
Това учение казваше, че етерното тяло на човешкия мозък е било създадено постепенно от духовния Космос чрез работата на духовните Същества, наречени Амшаспанди.
И тези Амшаспанди действуват така, че те имат тяхното господство през време на лятото, а именно и днес още имат тяхното господство така, че се сменят едни други, като първият има господството през пролетта, рано през пролетта, вторият в разгара на пролетта и т.н.
до шестия и седмия. Седем, съответно шест такива духовни Същества действуват във времето сменяйки се едни други и те са творящите Духове, които благодарение на това, че се сменят едни други и когато единият завършва своята дейност влиза в действие другият -, те произвеждат едно такова сложно същество, каквото е етерното тяло, особено това на човешкия мозък.
към текста >>
306.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И той достатъчно е посочил чрез някои загатвания, че е дал екзотерично това, което искал да каже; защото той се позовава на един свой
учител
и приятел, който е живял в Елзас и който му е дал същинската езотерична форма, която Християн дьо Троай превел в екзотерична.
И това е представено най-добре в същност не при Волфрам, а то е представено още най-добре външно, екзотерично защото почти всеки може да познае, ако му е било обърнато внимание върху това, как легендата на Граала е едно окултно изживяване, което всеки човек може да има отново всяка нощ то е най-добре представено, въпреки осквернението, което също е станало, при Християн дьо Троай.
И той достатъчно е посочил чрез някои загатвания, че е дал екзотерично това, което искал да каже; защото той се позовава на един свой учител и приятел, който е живял в Елзас и който му е дал същинската езотерична форма, която Християн дьо Троай превел в екзотерична.
към текста >>
307.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Първият
произход на такива легенди, които срещаме под формата на поетически съчинения или на религиозни писания във физическата история на развитието на човечеството, идва именно от мистериите, в които тяхното съдържание е било установено чрез ясновидски наблюдения.
Вчера аз се опитах да обърна вниманието върху две легенди, върху легендата за Рая и легендата на Граала. Аз се опитах да обърна вниманието върху това, как тези две легенди представляват в същност окултни имагинации, които могат да бъдат действително изживени, когато настъпва един подходящ момент. Когато човек възприема съзнателно ясновидски независимо от своето физическо и етерно тяло както той е в без съзнание през време на съня и се оставя да бъде подбуден за възприятия от своето физическо тяло, тогава се получава легендата за рая; когато се оставя да бъде подбуден от своето етерно тяло, тогава се получава Легендата на Граала. Сега трябва да обърнем вниманието върху това, че такива легенди са дадени като поетични съчинения или като религиозни легенди и са направени достъпни по опреде лен начин и в една определена епоха на човечеството.
Първият произход на такива легенди, които срещаме под формата на поетически съчинения или на религиозни писания във физическата история на развитието на човечеството, идва именно от мистериите, в които тяхното съдържание е било установено чрез ясновидски наблюдения.
И при съставянето на такива легенди е особено необходимо, да бъде положена най-голяма грижа, да бъде налучкано точно онова съдържание и онзи тон, който са особено подходящи за епохата и за народа, на които те са дадени.
към текста >>
И колкото и парадоксално да звучи всъщност това, все пак можем да кажем: най-безразличното за един окултен
учител
е всъщност за него неговото собствено учение, най-безразличното нещо е учението, което в крайна сметка той може да даде действително според своя талант и темперамент.
Ето защо, който има симпатии или антипатии за това или онова и иска да действува окултно, той трябва да проявява тези симпатии и антипатии грижливо така да се каже само за неговото най-частно поле. Обаче той не трябва да проявява нищо от тези лични симпатии и антипатии в полето, на което трябва да се разцъфтява едно окултно движение.
И колкото и парадоксално да звучи всъщност това, все пак можем да кажем: най-безразличното за един окултен учител е всъщност за него неговото собствено учение, най-безразличното нещо е учението, което в крайна сметка той може да даде действително според своя талант и темперамент.
Това учение ще има за него едно значение само тогава, когато с него не е свързано в същност нищо лично, а неговият интерес е само това учение да помогне на душите. Ето защо никой окултен учител не ще натрапи някога нещо от своите познания на една епоха, когато знае, че тази част на познанията не е годна за тази епоха, че тя би могла да бъде годна само за една друга епоха. Всичко това се има предвид, когато се говори за своеобразната природа на астралното тяло под влиянието на окултното развитие.
към текста >>
Ето защо никой окултен
учител
не ще натрапи някога нещо от своите познания на една епоха, когато знае, че тази част на познанията не е годна за тази епоха, че тя би могла да бъде годна само за една друга епоха.
Ето защо, който има симпатии или антипатии за това или онова и иска да действува окултно, той трябва да проявява тези симпатии и антипатии грижливо така да се каже само за неговото най-частно поле. Обаче той не трябва да проявява нищо от тези лични симпатии и антипатии в полето, на което трябва да се разцъфтява едно окултно движение. И колкото и парадоксално да звучи всъщност това, все пак можем да кажем: най-безразличното за един окултен учител е всъщност за него неговото собствено учение, най-безразличното нещо е учението, което в крайна сметка той може да даде действително според своя талант и темперамент. Това учение ще има за него едно значение само тогава, когато с него не е свързано в същност нищо лично, а неговият интерес е само това учение да помогне на душите.
Ето защо никой окултен учител не ще натрапи някога нещо от своите познания на една епоха, когато знае, че тази част на познанията не е годна за тази епоха, че тя би могла да бъде годна само за една друга епоха.
Всичко това се има предвид, когато се говори за своеобразната природа на астралното тяло под влиянието на окултното развитие.
към текста >>
308.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Първият
свят, в който встъпва станалата ясновиждаща душа на човека, когато премине през прага, ще нарека елементарен свят.
Първият свят, в който встъпва станалата ясновиждаща душа на човека, когато премине през прага, ще нарека елементарен свят.
Само този, който желае да внесе привичките от сетивния свят и в по-висшите, в свръхсетивните светове, може да иска да бъдат избрани еднакви наименования за всички гледни точки, от които се разглеждат висшите светове. Както в края на този цикъл лекции, така и в книгата „Прагът на духовния свят“, която ще е изложена за продажба през следващите дни, ще покажа каква връзка съществува между избраните тук наименования като например обозначението „елементарен свят“ и описанията за душевния свят, духовния свят и т.н., дадени в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“, за да не могат по повърхностен начин да се търсят противоречия там, където в действителност ги няма. Пред душевния живот застават съвършено нови изисквания, когато той премине през прага и встъпи в елементарния свят. Ако човешката душа поиска да встъпи в елементарния свят с привичките, с навиците от сетивния свят, биха могли да настъпят два факта: или в сферата на съзнанието, в полезрението ще се разпространи мъглявина или пълно затъмнение, или пък ще се случи другото явление: ако човешката душа поиска да встъпи в елементарния свят, неподготвена за привичките и изискванията на този свят, тя ще бъде изтласкана обратно в сетивния свят. Елементарният свят е напълно различен от сетивния.
към текста >>
309.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_147 Тайните на прага
Частен
учител
във Виена.
1884 - 1890 г.
Частен учител във Виена.
към текста >>
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря
първият
Гьотеанум. Р.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25).
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
310.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И те се научиха да разбират как четиридесет дни бяха прекарали заедно с това Същество, което се роди на Кръста, как това Същество видим израз на всепобеждаващата космическа Любов се превърна в техен
Учител
, макар и те да не бяха достатъчно узрели, за да вникнат в поученията Му със своето нормално съзнание, как бяха приемали всичко това с подсъзнателните си душевни сили, как бяха вървели до Христос като сомнамбули, без да проумеят напълно това, което Той можеше да им даде.
Те винаги трябваше да се питат: Но кой е Този, с когото ние сме там заедно? И те непрекъснато се изправяха пред Него, без да го разпознават. Те смътно усещаха, че са изправени пред един духовен образ; те предполагаха, че вероятно са Го придружавали тук или там в тяхното съноподобно състояние, обаче в този образ, в който им се явяваше Той след оплодяването от всепобеждаващата Любов, те не успяваха да Го разпознаят. Сега, след Мистерията на Голгота, те се виждаха рамо до рамо с Онзи, когото наричаме Христос. Но в същото време те виждаха и как Той им дава учението за Царството на Духа, виждаха как Той ги поучава.
И те се научиха да разбират как четиридесет дни бяха прекарали заедно с това Същество, което се роди на Кръста, как това Същество видим израз на всепобеждаващата космическа Любов се превърна в техен Учител, макар и те да не бяха достатъчно узрели, за да вникнат в поученията Му със своето нормално съзнание, как бяха приемали всичко това с подсъзнателните си душевни сили, как бяха вървели до Христос като сомнамбули, без да проумеят напълно това, което Той можеше да им даде.
През тези четиридесет дни те Го възприемаха с едно приглушено съзнание; те разбраха това едва след Петдесятницата. Те бяха слушали думите Му като сомнамбули. Той им се беше явил като духовен Учител и ги беше поучавал в тайните, които те съумяваха да разберат само след като Той ги пренасяше в едно съвършено друго състояние на съзнанието. Едва сега те ясно видяха: Те бяха стояли редом с Христос, редом с възкръсналия Христос. Но едва сега те проумяха и друго: Какво точно беше станало с тях самите!
към текста >>
Той им се беше явил като духовен
Учител
и ги беше поучавал в тайните, които те съумяваха да разберат само след като Той ги пренасяше в едно съвършено друго състояние на съзнанието.
Сега, след Мистерията на Голгота, те се виждаха рамо до рамо с Онзи, когото наричаме Христос. Но в същото време те виждаха и как Той им дава учението за Царството на Духа, виждаха как Той ги поучава. И те се научиха да разбират как четиридесет дни бяха прекарали заедно с това Същество, което се роди на Кръста, как това Същество видим израз на всепобеждаващата космическа Любов се превърна в техен Учител, макар и те да не бяха достатъчно узрели, за да вникнат в поученията Му със своето нормално съзнание, как бяха приемали всичко това с подсъзнателните си душевни сили, как бяха вървели до Христос като сомнамбули, без да проумеят напълно това, което Той можеше да им даде. През тези четиридесет дни те Го възприемаха с едно приглушено съзнание; те разбраха това едва след Петдесятницата. Те бяха слушали думите Му като сомнамбули.
Той им се беше явил като духовен Учител и ги беше поучавал в тайните, които те съумяваха да разберат само след като Той ги пренасяше в едно съвършено друго състояние на съзнанието.
Едва сега те ясно видяха: Те бяха стояли редом с Христос, редом с възкръсналия Христос. Но едва сега те проумяха и друго: Какво точно беше станало с тях самите! И по какво познаха, че това беше действително Онзи, с Когото те бяха общували преди Мистерията на Голгота? Това стана по следния начин.
към текста >>
311.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ето как говореше Исус от Назарет, обръщайки внимание на това, как неотдавна думите на един наистина велик
учител
също заглъхнаха без никакви последици за другите.
Ето как говореше Исус от Назарет, обръщайки внимание на това, как неотдавна думите на един наистина велик учител също заглъхнаха без никакви последици за другите.
Защото, тъй се изрази той, въпреки че този духовен учител, добрият стар Хилел*28, не можеше да се мери с древните пророци, той все пак беше забележителен мъдрец. Исус добре знаеше какво означава за евреите този добър стар Хилел, който проповядваше учението си през трудните времена от царуването на Ирод. Този човек носеше в сърцето си цели съкровища от мъдрост. Исус знаеше колко трудно намират пътя към човешките сърца тихите, отмерени думи на стария Хилел. За Хилел казваха: Тора, основният закон на евреите беше изгубен за хората, но Хилел отново го възстанови.
към текста >>
Защото, тъй се изрази той, въпреки че този духовен
учител
, добрият стар Хилел*28, не можеше да се мери с древните пророци, той все пак беше забележителен мъдрец.
Ето как говореше Исус от Назарет, обръщайки внимание на това, как неотдавна думите на един наистина велик учител също заглъхнаха без никакви последици за другите.
Защото, тъй се изрази той, въпреки че този духовен учител, добрият стар Хилел*28, не можеше да се мери с древните пророци, той все пак беше забележителен мъдрец.
Исус добре знаеше какво означава за евреите този добър стар Хилел, който проповядваше учението си през трудните времена от царуването на Ирод. Този човек носеше в сърцето си цели съкровища от мъдрост. Исус знаеше колко трудно намират пътя към човешките сърца тихите, отмерени думи на стария Хилел. За Хилел казваха: Тора, основният закон на евреите беше изгубен за хората, но Хилел отново го възстанови.
към текста >>
312.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
През последните столетия се натрупаха извънредно много недоразумения спрямо разбирането на това, което представлява Мистерията на Голгота и самият Христос Исус, като стигнем до сегашния момент, когато дори от страна на теолозите Христос Исус е не само подценен и сведен до равнището на един общочовешки
учител
, но и напълно отричан като индивидуална, историческа личност.
А после неразбирането се усили още повече и в това отношение днес ние сме изправени пред един странен факт.
През последните столетия се натрупаха извънредно много недоразумения спрямо разбирането на това, което представлява Мистерията на Голгота и самият Христос Исус, като стигнем до сегашния момент, когато дори от страна на теолозите Христос Исус е не само подценен и сведен до равнището на един общочовешки учител, но и напълно отричан като индивидуална, историческа личност.
към текста >>
313.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Първият
период се простира приблизително от дванадесетата до осемнадесетата година, вторият от осемнадесетата до двадесет и четвъртата година и третият от двадесет и четвъртата година до момента на Кръщението в реката Йордан, т.е.
Напълно е възможно с помощта на средствата, за които често съм говорил, и които всъщност представляват разчитане на Хрониката Акаша, да се открият нови факти от живота на онова момче Исус, което сега разполагаше със Заратустровия Аз. В живота на този Исус могат да бъдат разграничени три периода.
Първият период се простира приблизително от дванадесетата до осемнадесетата година, вторият от осемнадесетата до двадесет и четвъртата година и третият от двадесет и четвъртата година до момента на Кръщението в реката Йордан, т.е.
докъм тридесетата година.
към текста >>
314.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
На това майката отговори, че на света има, например, един Хилел, и той е велик
учител
, макар че Исус от Назарет добре знаеше кой е Хилел и какво означава той за еврейството.
Наистина, майката се опита да му възрази, когато той казваше: Дори ако днес отново прозвучат гласовете на древните еврейски пророци, не би се намерил нито един човек, който да ги чуе и разбере.
На това майката отговори, че на света има, например, един Хилел, и той е велик учител, макар че Исус от Назарет добре знаеше кой е Хилел и какво означава той за еврейството.
Няма нужда да Ви припомням огромното значение на този Хилел. В древноеврейските книги той е оценен както трябва. Той беше един истински обновител на най-прекрасните добродетели и учения, чиито корени откриваше в древното еврейство. Обаче всичко това беше постигнато не защото Хилел беше някакъв учен, а чрез неговия живот, чрез неговото поведение, и преди всичко чрез неговите чувства, воля и желания, намиращи израз в начина му да се отнася към другите хора. Неговата истинска мъдрост действително можеше да преобрази душата.
към текста >>
315.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Обаче основното тук, което трябва да запомним, е следното: Човешките сетива, това което беше вложено в нашето физическо тяло като сетива, би било осъдено на огромно нещастие, ако през древната Лемурийска епоха в духовните светове не беше станало първото Христово Събитие, един вид
първият
предвестник на онова, което наричаме Мистерия на Голгота.
Повечето от Вас вероятно ще си спомнят онези лекции, които бяха изнесени тук преди няколко години върху Антропософията и в които аз говорих за човешките сетива*52. Тогава аз специално подчертах, че обикновено изброяваните пет сетива са само една част от всичките сетива и че фактически човекът има дванадесет сетива*53. Сега не се налага да се впускам в подробности.
Обаче основното тук, което трябва да запомним, е следното: Човешките сетива, това което беше вложено в нашето физическо тяло като сетива, би било осъдено на огромно нещастие, ако през древната Лемурийска епоха в духовните светове не беше станало първото Христово Събитие, един вид първият предвестник на онова, което наричаме Мистерия на Голгота.
През Лемурийската епоха човекът напредваше от едно въплъщение в друго по такъв начин, че по същество вече разполагаше с основните наченки на своите сетива. Обаче от друга страна ние знаем, че през Лемурийската епоха човешката еволюция беше обхваната от луциферическите сили. Влиянието на луциферическите сили засегна цялата организация на човека. Ако сега, през Лемурийската епоха, не беше станало нещо друго, освен повтарящите се въплъщения и последвалото луциферическо влияние, нашите сетива биха изглеждали съвсем различно от това, което са те днес. Ако можем така да се изразим, сетивата биха станали свръхчувствителни, свръхинтензивни.
към текста >>
Но всичко това беше спестено на човечеството, и то не чрез едно събитие, протекло във физическата област на Земята, а благодарение на онзи процес, който в известен смисъл е
първият
подготвителен процес спрямо Мистерията на Голгота.
Но всичко това беше спестено на човечеството, и то не чрез едно събитие, протекло във физическата област на Земята, а благодарение на онзи процес, който в известен смисъл е първият подготвителен процес спрямо Мистерията на Голгота.
Още през Лемурийската епоха същото Христово Същество, което по-късно чрез Йоановото Кръщение в реката Йордан се съедини с тялото на Исус от Назарет, се съедини с едно друго Същество, което тогава все още беше в духовните светове, за да се роди по-късно като Натановото момче Исус. Ако за събитието от Палестина можем да кажем, че Христовото Същество се въплъти в Исус от Назарет, относно първото Христово събитие би трябвало да заявим, че през Лемурийската епоха намирайки се в духовните светове то изпълни с душевна сила онова Същество, което по-късно слезе на Земята като Натанов Исус. И така, в духовните светове живееше едно духовно-душевно Същество, което чрез акта на свързване с Христовото Същество, т.е. свързването на Христовото Същество с душата на по-късния Исус от Назарет, и чрез всичко, което произлезе от този акт, то просто от не всяка възможна опасност от еволюцията на човешките сетива; от духовните светове то озари човечеството и предотврати нещастието, което би сполетяло човешките сетива, ако чрез луциферическите влияния те биха би ли изложени на прекомерни болки и удоволствия. Първото подготвително събитие по пътя на Мистерията на Голгота стана за спасение на човешките сетива.
към текста >>
316.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Защото Христос не е някакъв миров
учител
, а онзи който като духовно Същество извърши нещо напълно непознато до този момент, онзи който се вля в аурата на Земята, за да живее всред хората.
Христос би бил много слабо разбран в Персийската епоха, а още по-слабо в Египетската. Но през Четвъртата епоха изчезна каквото и да е разбиране за Христос. Ето защо учението за Христос можа да проникне в душите само под формата на вяра. Тази епоха беше най-неподходяща за да бъде разбран Христос. Обаче действията на Христос изобщо не зависят от това дали хората Го разбират или не.
Защото Христос не е някакъв миров учител, а онзи който като духовно Същество извърши нещо напълно непознато до този момент, онзи който се вля в аурата на Земята, за да живее всред хората.
Един символичен образ на този процес имахме в сцената, когато жените дойдоха на гроба и чуха гласа на Ангела: Този, когото търсите, не е тук!
към текста >>
317.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Неговата книга „Истинското учение" е
първият
философски труд, насочен срещу християните.
*2. Целзий, 2 век сл. Хр.
Неговата книга „Истинското учение" е първият философски труд, насочен срещу християните.
към текста >>
318.
2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
И когато с помощта на ясновидското съзнание се пренесем, доколкото това е възможно, в душата на един такъв велик
учител
на древна Индия, ние трябва да си кажем: Ако би било възможно, щото Христовото Същество да се яви тогава на Земята сред свещените Риши, тогава мъдростта на тези Риши би била до най-висока степен способна да разбере Христовото Същество; хората биха знаели, за какво се касае.
Можем например да запитаме: Ако епохата на Христа-Исуса е била толкова малко в състояние да разбере неговата същност, би ли била една друга епоха в състояние да го разбере? Когато се пренесем обратно в душите на хората от различните епохи, като духовен изследовател ние стигаме до един странен резултат. Можем да се пренесем първо в душите на великите учители на древна Индия, на тогавашната индийска култура, която беше първата след Атлантската катастрофа. Както често пъти сме подчертавали това, ние се намираме там пред една заслужаваща най-дълбоко удивление обхватна и много дълбока, проникната навсякъде от ясновидски погледи мъдрост на свещените индийски Риши и на древността. Знаем, че в душите на тези велики Учители на тяхната епоха са се вляли мировите тайни, които в по-късни епохи са били изгубени за познаването на мъдростта.
И когато с помощта на ясновидското съзнание се пренесем, доколкото това е възможно, в душата на един такъв велик учител на древна Индия, ние трябва да си кажем: Ако би било възможно, щото Христовото Същество да се яви тогава на Земята сред свещените Риши, тогава мъдростта на тези Риши би била до най-висока степен способна да разбере Христовото Същество; хората биха знаели, за какво се касае.
И понеже такива важни явления, като току що характеризираното, не могат да бъдат правилно изразени в абстрактни думи, позволете ми, обични приятели, да използувам един образ!
към текста >>
319.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Първият
следатлантски светоглед, който срещаме като едно непосредствено действие на троичното Христово събитие, това е светогледът, който се роди чрез импулсите на Заратустра.
Първият следатлантски светоглед, който срещаме като едно непосредствено действие на троичното Христово събитие, това е светогледът, който се роди чрез импулсите на Заратустра.
Сега аз трябва да изтъкна тук, че ще трябва да използувам думи, които така, както те днес се употребяват звучат абстрактно и сухо, даже педантично. Но колкото и много да търсим в обикновения земен език, ние не ще намерим първо други думи, които да можем да използуваме за целта. И така бих искал да апелирам към Вашите души да разбират под думите, които сега ще употребя, нещо много по-духовно от това, което днес сухата наука разбира под тези думи. От гледната точка, която имам предвид тук, аз бих нарекъл светогледа на Заратустра един светоглед на "Хронологията". Над двете същества Аура-Маздао и Ариман светогледът на Заратустра вижда действието на Времето Зерван Акарана.
към текста >>
320.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Първият
човек твърди: - Гравитацията повлича водните маси надолу.
– Сега бихме искали да попитаме този човек: - Добре, а как стоят нещата според теб? – И той би искал да отговори: - Според мен някъде там долу се намира част от водата, отгоре се намира друга част от водата, още по-нагоре се намира трета част и т.н. - Според мен водата, която е долу бива заливана от водата, намираща се над нея и т.н. Всяка надлежаща част от водата се излива върху подлежащата част. – Това е една съществена разлика в двете обяснения.
Първият човек твърди: - Гравитацията повлича водните маси надолу.
И обратно, вторият човек казва: - Водните пластове са тези, които непрекъснато заливат лежащите под тях пластове, и по този начин горните пластове натежават върху долните пластове и така реката се спуска надолу по своето корито.
към текста >>
321.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Първият
си остава един идеалистичен мечтател, който винаги подчертава, че е идеалист, и думата идеал, идеал, идеал не слиза от устата му, обаче той всъщност не познава много идеали и няма способността да отправя към тях своя вътрешен взор и ясно да различава техните контури.
Докато при други обстоятелства човек може да се изяви като гностик в полето на идеализма; и тогава той ще има особената предразположба ясно да разпознава идеалите на човечеството и идеите на света. И тук разликата между единия и другия човек по отношение на идеализма е много съществена, понеже, нали така, и двамата могат да са негови привърженици.
Първият си остава един идеалистичен мечтател, който винаги подчертава, че е идеалист, и думата идеал, идеал, идеал не слиза от устата му, обаче той всъщност не познава много идеали и няма способността да отправя към тях своя вътрешен взор и ясно да различава техните контури.
За разлика от него, вторият не само говори за идеали, но е в състояние така да ги изобразява в душата си, сякаш е художник, който рисува върху своето платно. Той навлиза съвсем конкретно в идеализма и го „улавя” толкова интензивно, сякаш държи в ръцете си някакъв предмет; този човек е гностик в полето на идеализма. Или казано с други думи: Той поначало е гностик, обаче в конкретния случай се оставя главно под въздействието на онази част от духовния Зодиак, която определихме като „идеализъм”. Но нека да продължим нататък.
към текста >>
322.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Само когато един
учител
минава през представата, той действува на Земята по-нататък върху нашето чувство; но там отвъд е така, че когато сме преминали половината, средата на периода между смъртта и едно ново раждане, когато сме преминали тази точка, която в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душата" аз нарекох "среднощния час", тогава по отношение на волята и на чувствуването настъпва известно притъпяване спрямо това, което стои като един величествен храм в далечините на времената.
Но докато познанието, виждането не може да ни бъде предадено като учение, през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане нашата воля, нашето волящо чувствуване, нашето чувствуващо воление трябва да бъде подбудено, за да се стремим действително към това, което виждаме там. В нашето валящо чувствуване, в нашето чувствуващо воление се влива една божествена воля, едно божествено чувствуване. За да изберем в това направление пътя през втората половина на нашия живот между смъртта и едно ново раждане, ние сме поучавани тук по отношение на нашия ум всички изрази на нашия език се несръчни за този съвършено различен живот, но въпреки това ние трябва да ги употребим.
Само когато един учител минава през представата, той действува на Земята по-нататък върху нашето чувство; но там отвъд е така, че когато сме преминали половината, средата на периода между смъртта и едно ново раждане, когато сме преминали тази точка, която в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душата" аз нарекох "среднощния час", тогава по отношение на волята и на чувствуването настъпва известно притъпяване спрямо това, което стои като един величествен храм в далечините на времената.
Тогава божествени сили разпалват и разгряват нашите вътрешни душевни способности. Това е един вид обучение, което говори на нашата вътрешност и което се проявява там, че ние все повече и повече добиваме способността да искаме да вървим в пътя, който ни води към този възвишен, виждан от нас идеал. Докато във физическия живот можем да стоим пред един учител или пред един възпитател и той може да стои пред нас, чувствувайки се общо взето така, че той говори от вън на нашето сърце, то по отношение на нашите духовни възпитатели от висшите йерархии ние чувствуваме как те вливат в нашата собствена вътрешност техните собствени сили, когато ни възпитават така, както току-що описах. Земните възпитатели ни говорят, духовните възпитатели в живота между смъртта и едно ново раждане вливат самия техен живот в нашите души, когато ни възпитават религиозно по духовен начин. И така ние чувствуваме тези възпитатели от висшите йерархии все повече и повече в нас, чувствуваме се все по-вътрешно свързани с тях.
към текста >>
Докато във физическия живот можем да стоим пред един
учител
или пред един възпитател и той може да стои пред нас, чувствувайки се общо взето така, че той говори от вън на нашето сърце, то по отношение на нашите духовни възпитатели от висшите йерархии ние чувствуваме как те вливат в нашата собствена вътрешност техните собствени сили, когато ни възпитават така, както току-що описах.
В нашето валящо чувствуване, в нашето чувствуващо воление се влива една божествена воля, едно божествено чувствуване. За да изберем в това направление пътя през втората половина на нашия живот между смъртта и едно ново раждане, ние сме поучавани тук по отношение на нашия ум всички изрази на нашия език се несръчни за този съвършено различен живот, но въпреки това ние трябва да ги употребим. Само когато един учител минава през представата, той действува на Земята по-нататък върху нашето чувство; но там отвъд е така, че когато сме преминали половината, средата на периода между смъртта и едно ново раждане, когато сме преминали тази точка, която в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душата" аз нарекох "среднощния час", тогава по отношение на волята и на чувствуването настъпва известно притъпяване спрямо това, което стои като един величествен храм в далечините на времената. Тогава божествени сили разпалват и разгряват нашите вътрешни душевни способности. Това е един вид обучение, което говори на нашата вътрешност и което се проявява там, че ние все повече и повече добиваме способността да искаме да вървим в пътя, който ни води към този възвишен, виждан от нас идеал.
Докато във физическия живот можем да стоим пред един учител или пред един възпитател и той може да стои пред нас, чувствувайки се общо взето така, че той говори от вън на нашето сърце, то по отношение на нашите духовни възпитатели от висшите йерархии ние чувствуваме как те вливат в нашата собствена вътрешност техните собствени сили, когато ни възпитават така, както току-що описах.
Земните възпитатели ни говорят, духовните възпитатели в живота между смъртта и едно ново раждане вливат самия техен живот в нашите души, когато ни възпитават религиозно по духовен начин. И така ние чувствуваме тези възпитатели от висшите йерархии все повече и повече в нас, чувствуваме се все по-вътрешно свързани с тях. Но чрез това нашият вътрешен живот укрепва и се засилва. Ти си поет все повече и повече от боговете, в тебе все повече и повече живеят боговете и ти помагат, за да станеш все по-силен и крепък вътрешно: Това е, което преминава като едно основно чувство през този живот между смъртта и едно ново раждане, а именно чрез неговата втора половина.
към текста >>
323.
1. ПРЕДГОВОР
GA_155 Христос и човешката душа
Тези откъси в стенографския запис принадлежат към тридесетата страница на книгата,
първият
откъс като отговор на една нападка от църковна страна, вторият откъс принадлежи към страница 26, където се говори за Ани Безант и нейните заблуждения.
Хората търсят човек, който да поеме вината за достойната за съжаление ситуация, за нуждата и мизерията, в която е попаднал германският народ, те търсят човек, на който да вярват, защото той се застъпи за живия Дух и срещу възгледите на времето установи границите на познанието, в които намери онова, което винаги се е представяло за най-висши идеали на германизма, заклеймявайки всичко медиумистично и всеки мъгляв окултизъм. Отношенията към Ани Безант също бяха използувани от споменатите ловци на хора и бяха обърнати в тяхната противоположност. В тези лекции Рудолф Щайнер трябваше ясно да покаже, че не приема възгледите на Ани Безант. Той говори два пъти за това в края на лекциите. И за да останат тези лекции непомрачени от тежките сенки на събитията на деня, тук трябва отново да бъдат приведени онези два откъса, които имат трагичната задача да насочат вниманието към едни от най-долнопробните борби, които тъмнината наистина е бодила срещу светлината.
Тези откъси в стенографския запис принадлежат към тридесетата страница на книгата, първият откъс като отговор на една нападка от църковна страна, вторият откъс принадлежи към страница 26, където се говори за Ани Безант и нейните заблуждения.
Местата, към които принадлежат тези откъси са обозначени с многоточие.
към текста >>
324.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Първият
религиозен дар е това, което ни посреща в началото на Стария Завет на Библията, като грандиозната картина на грехопадението, на изкушението.
Първият религиозен дар е това, което ни посреща в началото на Стария Завет на Библията, като грандиозната картина на грехопадението, на изкушението.
Вторият религиозен дар е това, което ни посреща във всичко, което обхващаме с думата „Мистерията на Голгота".
към текста >>
325.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Христос ще бъде за душата един
учител
за истината, един
учител
на висшата отговорност.
Христос ще бъде за душата един учител за истината, един учител на висшата отговорност.
С това Той ще проникне душите, когато те все повече и повече ще долавят тежестта на думите „Не аз, а Христос в мен".
към текста >>
326.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Моят
учител
с право би ми нашарил задника, ако бях написал примерно следното:
Изминалите столетия не могат да ни предложат нищо, което би могло да бъде сравнено с безпримерната окаяност на този Пролог... Обаче аз ще бъда кратък, понеже съм предприел една дълга и за съжаление скучна работа. Аз трябва да докажа на читателите, че прословутият „Фауст“ се радва на една узурпирана и не заслужена слава, която той дължи на общия дух, свързващ един съюз от тъмни личности... Аз нямам никакви лични основания да изливам върху Гьотевия „Фауст“ парещите стрели на една строга критика. Аз не съм поел по неговия път към Парнас и бих се радвал, ако той обогати нашия немски език с един или друг шедьовър. Но аз истински бих се радвал, ако спечеля дори и само един читател и го избавя от преклонението пред това чудовище. Бедният Фауст си служи с един неразбираем език и с възможно най-лошите рими, които са по-несполучливи дори и от тези на някой десетокласник.
Моят учител с право би ми нашарил задника, ако бях написал примерно следното:
към текста >>
И нека сега да си представим, че този човек, който се произнася върху Гьотевия „Фауст“ и допълва, че учителят му в девети клас никога не би му позволил да напише толкова нескопосани стихове, каквито се съдържат във „Фауст“, нека да си представим, че този човек става
учител
и започва да обучава децата.
Вие виждате, скъпи приятели, че тази преценка също е видяла бял свят: и обстоятелствата, при които тя е била публикувана, показват автора като един сравнително честен човек, абсолютно вярващ, в това, което пише.
И нека сега да си представим, че този човек, който се произнася върху Гьотевия „Фауст“ и допълва, че учителят му в девети клас никога не би му позволил да напише толкова нескопосани стихове, каквито се съдържат във „Фауст“, нека да си представим, че този човек става учител и започва да обучава децата.
По-нататък тези деца на свой ред също биха могли да станат учители и да запазят нещо в душите си от тази преценка за Гьотевия „Фауст“. И сега: да започнем ли да спекулираме върху това, какви кармически последици е предизвикал този човек със своята преценка? Друго е по-важното: че по отношение на събитията, които стоят пред нас, така да се каже в тяхната собствена тежест, е много трудно да стигнем до една действителна, правилна преценка, която да остане валидна за продължителен период от време. И в някои лекции аз посочих, че някои величия от 19 век няма да бъдат считани за величия през следващите векове и че хора, които са вече напълно забравени, ще бъдат считани за забележителни личности едва през следващите векове. Несъмнено, правилният поглед върху нещата идва единствено в хода на времето.
към текста >>
327.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Да се спрем на първия
учител
: След като директорът го запитва какво ще прави през следващата учебна година, този
учител
казва: През ваканцията аз грижливо си записах всичко онова, отбелязах си грижливо всичко онова, за което се убедих, че през изтеклата година не се отрази добре върху учениците, не беше възприето добре от тях, което следователно аз не бях предвидил.
Естествено, онова, което ще приведа като пример, се отнася за всички възможни ситуации в живота. И така, нека да вземем следния пример. Да се пренесем в едно училище, което има три класа, в които преподават трима учители под ръководството на един директор. Директорът обсъжда със своите учители предстоящата учебна година. Да предположим, че тримата учители имат съвсем различни темпераменти и характери.
Да се спрем на първия учител: След като директорът го запитва какво ще прави през следващата учебна година, този учител казва: През ваканцията аз грижливо си записах всичко онова, отбелязах си грижливо всичко онова, за което се убедих, че през изтеклата година не се отрази добре върху учениците, не беше възприето добре от тях, което следователно аз не бях предвидил.
И за следващата учебна година аз съставих един план, който съдържа всичко онова, за което съм убеден, че беше прието добре от учениците и успя да влезе в техните глави, в техните мозъци. Аз обмислих всички подробности, които ще включа в учебната програма, така че моят план ще съдържа онова, което даде най-добри резултати през миналата година. И когато директорът задава следващите си въпроси, този учител веднага показва един план за разпределението на учебния материал. Той подробно посочва какви теми ще възложи в хода на учебната година, какви домашни задачи ще постави за всяка отделна седмица и всичко това е предварително и грижливо обмислено според неговия опит от изтеклата учебна година. И тогава директорът казва: Да, аз съм много доволен.
към текста >>
И когато директорът задава следващите си въпроси, този
учител
веднага показва един план за разпределението на учебния материал.
Директорът обсъжда със своите учители предстоящата учебна година. Да предположим, че тримата учители имат съвсем различни темпераменти и характери. Да се спрем на първия учител: След като директорът го запитва какво ще прави през следващата учебна година, този учител казва: През ваканцията аз грижливо си записах всичко онова, отбелязах си грижливо всичко онова, за което се убедих, че през изтеклата година не се отрази добре върху учениците, не беше възприето добре от тях, което следователно аз не бях предвидил. И за следващата учебна година аз съставих един план, който съдържа всичко онова, за което съм убеден, че беше прието добре от учениците и успя да влезе в техните глави, в техните мозъци. Аз обмислих всички подробности, които ще включа в учебната програма, така че моят план ще съдържа онова, което даде най-добри резултати през миналата година.
И когато директорът задава следващите си въпроси, този учител веднага показва един план за разпределението на учебния материал.
Той подробно посочва какви теми ще възложи в хода на учебната година, какви домашни задачи ще постави за всяка отделна седмица и всичко това е предварително и грижливо обмислено според неговия опит от изтеклата учебна година. И тогава директорът казва: Да, аз съм много доволен. Несъмнено Вие сте един добросъвестен учител и аз вярвам, че ще постигнете отлични успехи с Вашите ученици.
към текста >>
Несъмнено Вие сте един добросъвестен
учител
и аз вярвам, че ще постигнете отлични успехи с Вашите ученици.
И за следващата учебна година аз съставих един план, който съдържа всичко онова, за което съм убеден, че беше прието добре от учениците и успя да влезе в техните глави, в техните мозъци. Аз обмислих всички подробности, които ще включа в учебната програма, така че моят план ще съдържа онова, което даде най-добри резултати през миналата година. И когато директорът задава следващите си въпроси, този учител веднага показва един план за разпределението на учебния материал. Той подробно посочва какви теми ще възложи в хода на учебната година, какви домашни задачи ще постави за всяка отделна седмица и всичко това е предварително и грижливо обмислено според неговия опит от изтеклата учебна година. И тогава директорът казва: Да, аз съм много доволен.
Несъмнено Вие сте един добросъвестен учител и аз вярвам, че ще постигнете отлични успехи с Вашите ученици.
към текста >>
Вторият
учител
също казва: „Аз прегледах целия учебен материал, който преподавах миналата година на моите ученици и видях къде съм сгрешил, какво съм пропуснал.
Вторият учител също казва: „Аз прегледах целия учебен материал, който преподавах миналата година на моите ученици и видях къде съм сгрешил, какво съм пропуснал.
Сега подготвих съвсем нов учебен план, така че да избегна всички грешки, които съм допускал досега.“ И той също показва на директора един подробно разработен учебен план, включващ темите и домашните задачи, които ще бъдат възложени на учениците през новата учебна година въз основа както се изразява той на опита относно миналата година, на опита относно своите грешки. Директорът казва: „Учителят, с когото разговарях преди малко, се беше постарал да отбележи всички предимства на своята работа и с оглед на тях той подготви новия си учебен план. Вие сте се постарали да избегнете всички допуснати грешки. И двата начина могат да се окажат добри. Аз съм напълно спокоен и убеден, че Вие също ще постигнете отлични резултати с Вашите ученици.“ С истинско удоволствие, казва още директорът, аз виждам, че разполагам с учители, които внимателно обмислят своя минал опит и знаят как да се отнасят към своите задължения.
към текста >>
Но сега идва редът на третия
учител
.
Но сега идва редът на третия учител.
Той заявява следното: „През ваканцията аз също обмислих много внимателно всичко онова, което се случи в моя клас през изтеклата година. Постарах се да проуча още по-добре характерите на моите ученици, направих един вид ретроспекция на онова, което се случи с всеки един от тях.“
към текста >>
Да, повтаря третият
учител
, аз не мога да добавя нищо повече.
Аз просто си помислих: ето, точно така трябваше да протече работата през учебната година. И по този начин аз стигнах до нещо, което трябваше да се прояви под формата на необходимост. Моите ученици бяха възпитавани по определен начин, показаха качествата на своите характери. Какви бяха техните характери ето какво се постарах да проуча аз. Естествено, аз също проявих някои от моите характерови черти и чрез взаимодействието между моя характер и характерите на моите ученици се получи това, до което се стигна в крайна сметка.
Да, повтаря третият учител, аз не мога да добавя нищо повече.
към текста >>
При третия
учител
той винаги констатира, че нещата не вървят както трябва: „Но така ние изобщо не знаем какво ще се случи през следващия месец, .“ И така минава цялата година.
Така приключил разговорът и директорът временно трябвало да се примири. Така или иначе, новата учебна година започва. Директорът често инспектира училището. Той установява, че първите двама учители отлично водят своите учебни занятия.
При третия учител той винаги констатира, че нещата не вървят както трябва: „Но така ние изобщо не знаем какво ще се случи през следващия месец, .“ И така минава цялата година.
Накрая, естествено, идват годишните изпити. Директорът се надява, че изпитните резултати ще по твърдят мнението му за първите двама учители. Разбира се, при тях някои ученици също пропадат на изпитите, други минават в по-горен клас, но общо взето всичко върви както трябва. Годишните оценки в кла са на третия учител не се различават кой знае колко от тези на първите двама учители. Обаче в хода на учебната година се разпространява мнението, че той е доста снизходителен към учениците, докато други те двама са справедливи и строги, а той прекалено снизходителен и често гледа през пръсти на своята работа; така че директорът остава с убеждението: класът на третия учител не върви както трябва.
към текста >>
Годишните оценки в кла са на третия
учител
не се различават кой знае колко от тези на първите двама учители.
Той установява, че първите двама учители отлично водят своите учебни занятия. При третия учител той винаги констатира, че нещата не вървят както трябва: „Но така ние изобщо не знаем какво ще се случи през следващия месец, .“ И така минава цялата година. Накрая, естествено, идват годишните изпити. Директорът се надява, че изпитните резултати ще по твърдят мнението му за първите двама учители. Разбира се, при тях някои ученици също пропадат на изпитите, други минават в по-горен клас, но общо взето всичко върви както трябва.
Годишните оценки в кла са на третия учител не се различават кой знае колко от тези на първите двама учители.
Обаче в хода на учебната година се разпространява мнението, че той е доста снизходителен към учениците, докато други те двама са справедливи и строги, а той прекалено снизходителен и често гледа през пръсти на своята работа; така че директорът остава с убеждението: класът на третия учител не върви както трябва.
към текста >>
Обаче в хода на учебната година се разпространява мнението, че той е доста снизходителен към учениците, докато други те двама са справедливи и строги, а той прекалено снизходителен и често гледа през пръсти на своята работа; така че директорът остава с убеждението: класът на третия
учител
не върви както трябва.
При третия учител той винаги констатира, че нещата не вървят както трябва: „Но така ние изобщо не знаем какво ще се случи през следващия месец, .“ И така минава цялата година. Накрая, естествено, идват годишните изпити. Директорът се надява, че изпитните резултати ще по твърдят мнението му за първите двама учители. Разбира се, при тях някои ученици също пропадат на изпитите, други минават в по-горен клас, но общо взето всичко върви както трябва. Годишните оценки в кла са на третия учител не се различават кой знае колко от тези на първите двама учители.
Обаче в хода на учебната година се разпространява мнението, че той е доста снизходителен към учениците, докато други те двама са справедливи и строги, а той прекалено снизходителен и често гледа през пръсти на своята работа; така че директорът остава с убеждението: класът на третия учител не върви както трябва.
към текста >>
Идва следващата учебна година и първите двама учители отново представят своите програми, а третият
учител
постъпва точно както предишната година.
Идва следващата учебна година и първите двама учители отново представят своите програми, а третият учител постъпва точно както предишната година.
Между тях отново се разиграва същата сцена. Училищният инспектор редовно посещава училището. Естествено, на него също му прави впечатление онова, за взето така да се каже директорът го е подготвил: и ето че първите двама учители получават награди, а директорът повишение. Но това не е толкова важно, нали така.
към текста >>
Но ето че първите двама учители не могат да сторят това, което новият директор иска от тях, защото не са в състояние да разберат: нима може да се предвиди по някакъв разумен начин какво ще стане през следва щата учебна година, ако се върви така слепешком, както постъпва третият
учител
.
Но ето че първите двама учители не могат да сторят това, което новият директор иска от тях, защото не са в състояние да разберат: нима може да се предвиди по някакъв разумен начин какво ще стане през следва щата учебна година, ако се върви така слепешком, както постъпва третият учител.
Те просто не могат да си представят това.
към текста >>
Третият
учител
никога не е казвал друго освен „първо трябва да видя как изглеждат учениците след ваканцията и едва тогава ще съставя седмичната и месечната програма“.
Междувременно предишният директор се издига до поста училищен инспектор заради заслугите си в образователното дело и остава много учуден от възгледите, които неговият приемник развива тъкмо в училището, което той така добре познава. „Как е възможно всичко това?
Третият учител никога не е казвал друго освен „първо трябва да видя как изглеждат учениците след ваканцията и едва тогава ще съставя седмичната и месечната програма“.
Той не може да предвиди абсолютно нищо! Така работата не може да върви.“ Тогава новият директор възразява: „Да, но все пак бихте какво се получи. Аз също попитах моите учители как подготвят предварителните си учебни програми. Първите двама ми отговориха: Аз зная съвсем точно: на 25 февруари следващата година ще дам тази и тази задача. На Великден ще проведа този или онзи урок.
към текста >>
Другият
учител
ми каза: „Аз просто не зная какво ще правя на Великден; не зная също какви задачи ще дам през месец, февруари.
Така работата не може да върви.“ Тогава новият директор възразява: „Да, но все пак бихте какво се получи. Аз също попитах моите учители как подготвят предварителните си учебни програми. Първите двама ми отговориха: Аз зная съвсем точно: на 25 февруари следващата година ще дам тази и тази задача. На Великден ще проведа този или онзи урок. И аз предварително се досещам за резултатите, които ще получа.
Другият учител ми каза: „Аз просто не зная какво ще правя на Великден; не зная също какви задачи ще дам през месец, февруари.
Ще се ръководя само от характеровите особености на децата и от техните способности в момента.“ „Всъщност казва новият директор, аз съм напълно съгласен с него. Винаги може да се види обаче едва след известно време, че онова, което човек си поставя като намерение, е нещо напълно добро. От начина, по кой то учителят се отнася към изминалата учебна година, след като е изучил характеровите особености на учениците, той черпи още по-големи способности, за да проникне в характерите и съдбите на своите ученици. Аз съм убеден, че по този начин се постига много повече.“ „Да, но тогава не може да се предвиди абсолютно нищо! Тогава всичко остава в мъгла!
към текста >>
Така че нека да продължим този хипотетичен пример и да си представим как този училищен инспектор след време е съкратен и на негово място идва друг, който прилича на инспектора, и работата продължава още известно време, докато един ден се стига дотам, че третият
учител
без да искам да кажа, че той е прекалено небрежен бива изгонен с подигравки и позор от училището и вместо него е назначен друг, който е по мярката на първите двама.
Директорът отговаря: „Виждате ли, господин училищен инспектор, по-рано аз се занимавах с това, което хората наричат Духовна наука. И от нея аз узнах, че определени Същества, стоящи много по-високо от човека, е трябвало да постъпят по същия начин, и то при много по-важни обстоятелства: защото в началото на Библията например е казано: „И Бог създаде светлината“ и едва след като създава светлината, там пише: „И тогава Той видя, че светлината беше нещо добро.“ На този аргумент училищният инспектор не може да възрази нищо. И работата продължава да върви нататък по същия начин. Разбира се, такива директори едва ли съществуват, но както казах, примерът е хипотетичен.
Така че нека да продължим този хипотетичен пример и да си представим как този училищен инспектор след време е съкратен и на негово място идва друг, който прилича на инспектора, и работата продължава още известно време, докато един ден се стига дотам, че третият учител без да искам да кажа, че той е прекалено небрежен бива изгонен с подигравки и позор от училището и вместо него е назначен друг, който е по мярката на първите двама.
И цялата работа продължава по единствения възможен начин: след време във всички регистри, във всички списъци за успех и поведение бива записано какъв голям напредък е по стигнат от първите двама учители и че от класа на третия учител се дипломират зле подготвени ученици поради простата причина, че той е гледал на работата си през пръсти. От един такъв учител, какъвто бил третият, не можело да се очаква нещо друго.
към текста >>
И цялата работа продължава по единствения възможен начин: след време във всички регистри, във всички списъци за успех и поведение бива записано какъв голям напредък е по стигнат от първите двама учители и че от класа на третия
учител
се дипломират зле подготвени ученици поради простата причина, че той е гледал на работата си през пръсти.
Директорът отговаря: „Виждате ли, господин училищен инспектор, по-рано аз се занимавах с това, което хората наричат Духовна наука. И от нея аз узнах, че определени Същества, стоящи много по-високо от човека, е трябвало да постъпят по същия начин, и то при много по-важни обстоятелства: защото в началото на Библията например е казано: „И Бог създаде светлината“ и едва след като създава светлината, там пише: „И тогава Той видя, че светлината беше нещо добро.“ На този аргумент училищният инспектор не може да възрази нищо. И работата продължава да върви нататък по същия начин. Разбира се, такива директори едва ли съществуват, но както казах, примерът е хипотетичен. Така че нека да продължим този хипотетичен пример и да си представим как този училищен инспектор след време е съкратен и на негово място идва друг, който прилича на инспектора, и работата продължава още известно време, докато един ден се стига дотам, че третият учител без да искам да кажа, че той е прекалено небрежен бива изгонен с подигравки и позор от училището и вместо него е назначен друг, който е по мярката на първите двама.
И цялата работа продължава по единствения възможен начин: след време във всички регистри, във всички списъци за успех и поведение бива записано какъв голям напредък е по стигнат от първите двама учители и че от класа на третия учител се дипломират зле подготвени ученици поради простата причина, че той е гледал на работата си през пръсти.
От един такъв учител, какъвто бил третият, не можело да се очаква нещо друго.
към текста >>
От един такъв
учител
, какъвто бил третият, не можело да се очаква нещо друго.
И от нея аз узнах, че определени Същества, стоящи много по-високо от човека, е трябвало да постъпят по същия начин, и то при много по-важни обстоятелства: защото в началото на Библията например е казано: „И Бог създаде светлината“ и едва след като създава светлината, там пише: „И тогава Той видя, че светлината беше нещо добро.“ На този аргумент училищният инспектор не може да възрази нищо. И работата продължава да върви нататък по същия начин. Разбира се, такива директори едва ли съществуват, но както казах, примерът е хипотетичен. Така че нека да продължим този хипотетичен пример и да си представим как този училищен инспектор след време е съкратен и на негово място идва друг, който прилича на инспектора, и работата продължава още известно време, докато един ден се стига дотам, че третият учител без да искам да кажа, че той е прекалено небрежен бива изгонен с подигравки и позор от училището и вместо него е назначен друг, който е по мярката на първите двама. И цялата работа продължава по единствения възможен начин: след време във всички регистри, във всички списъци за успех и поведение бива записано какъв голям напредък е по стигнат от първите двама учители и че от класа на третия учител се дипломират зле подготвени ученици поради простата причина, че той е гледал на работата си през пръсти.
От един такъв учител, какъвто бил третият, не можело да се очаква нещо друго.
към текста >>
Станало така, че отстраненият директор се постарал да проучи нещата доста по-задълбочено: какво именно е станало с двамата учители, които винаги подготвяли добросъвестни и точни самонаблюдения в преподавателската работа, като набелязвали темите, с които постигали съмнителен успех, а после избирали такива теми, с които имали подчертан успех, какво от своя страна е постигнал третият
учител
и т.н.
Изминали много години.
Станало така, че отстраненият директор се постарал да проучи нещата доста по-задълбочено: какво именно е станало с двамата учители, които винаги подготвяли добросъвестни и точни самонаблюдения в преподавателската работа, като набелязвали темите, с които постигали съмнителен успех, а после избирали такива теми, с които имали подчертан успех, какво от своя страна е постигнал третият учител и т.н.
Проследил още какво са постигнали след време и техните ученици. Тогава той констатирал, че в горните класове учениците на третия учител напредвали много по-бавно, отколкото учениците на първите двама учители. Но бившият директор не се задоволил само с това. Той проследил нещата още по-нататък, проследил как възпитаниците на първите двама учители след време станали несъмнено почтени хора – естествено, с някои изключения, но без да са постигнали нещо особено в живота; чисто и просто те станали почтени граждани. Обаче много от възпитаниците на третия учител по-късно станали забележителни личности и имали постижения, с които далеч превъзхождали възпитаниците на първите двама учители.
към текста >>
Тогава той констатирал, че в горните класове учениците на третия
учител
напредвали много по-бавно, отколкото учениците на първите двама учители.
Изминали много години. Станало така, че отстраненият директор се постарал да проучи нещата доста по-задълбочено: какво именно е станало с двамата учители, които винаги подготвяли добросъвестни и точни самонаблюдения в преподавателската работа, като набелязвали темите, с които постигали съмнителен успех, а после избирали такива теми, с които имали подчертан успех, какво от своя страна е постигнал третият учител и т.н. Проследил още какво са постигнали след време и техните ученици.
Тогава той констатирал, че в горните класове учениците на третия учител напредвали много по-бавно, отколкото учениците на първите двама учители.
Но бившият директор не се задоволил само с това. Той проследил нещата още по-нататък, проследил как възпитаниците на първите двама учители след време станали несъмнено почтени хора – естествено, с някои изключения, но без да са постигнали нещо особено в живота; чисто и просто те станали почтени граждани. Обаче много от възпитаниците на третия учител по-късно станали забележителни личности и имали постижения, с които далеч превъзхождали възпитаниците на първите двама учители.
към текста >>
Обаче много от възпитаниците на третия
учител
по-късно станали забележителни личности и имали постижения, с които далеч превъзхождали възпитаниците на първите двама учители.
Станало така, че отстраненият директор се постарал да проучи нещата доста по-задълбочено: какво именно е станало с двамата учители, които винаги подготвяли добросъвестни и точни самонаблюдения в преподавателската работа, като набелязвали темите, с които постигали съмнителен успех, а после избирали такива теми, с които имали подчертан успех, какво от своя страна е постигнал третият учител и т.н. Проследил още какво са постигнали след време и техните ученици. Тогава той констатирал, че в горните класове учениците на третия учител напредвали много по-бавно, отколкото учениците на първите двама учители. Но бившият директор не се задоволил само с това. Той проследил нещата още по-нататък, проследил как възпитаниците на първите двама учители след време станали несъмнено почтени хора – естествено, с някои изключения, но без да са постигнали нещо особено в живота; чисто и просто те станали почтени граждани.
Обаче много от възпитаниците на третия учител по-късно станали забележителни личности и имали постижения, с които далеч превъзхождали възпитаниците на първите двама учители.
към текста >>
Виждате ли, съществува една отчетлива разлика между първите двама учители и третия
учител
.
Защо Ви разказвам всичко това?
Виждате ли, съществува една отчетлива разлика между първите двама учители и третия учител.
Първите двама учители непрекъснато си блъскат главите през ваканциите с това как са работили през изтеклата учебна година. Третият учител не постъпва по този начин; той по-скоро има усещането, че нещата са станали така, както е трябвало да станат. И когато директорът първият директор винаги му напомня: „Да, обаче в този случай Вие изобщо няма да знаете как да избягвате грешките през следващата учебна година или, ако не проучите това, което е дало добри резултати, не бихте могли да го приложите през следващата година“ тогава третият учител не отговаря нищо, понеже няма никакво желание да влиза в спор с директора. Но после той се замисля: Добре, дори ако действително зная какви грешки възникваха в съвместната ми работа с моите ученици, през следващата година аз ще имам нови ученици и тогава от грешките, които съм допускал през миналата година, аз няма да мога да извлека нищо. Аз трябва да се съобразя с моите нови ученици.
към текста >>
Третият
учител
не постъпва по този начин; той по-скоро има усещането, че нещата са станали така, както е трябвало да станат.
Защо Ви разказвам всичко това? Виждате ли, съществува една отчетлива разлика между първите двама учители и третия учител. Първите двама учители непрекъснато си блъскат главите през ваканциите с това как са работили през изтеклата учебна година.
Третият учител не постъпва по този начин; той по-скоро има усещането, че нещата са станали така, както е трябвало да станат.
И когато директорът първият директор винаги му напомня: „Да, обаче в този случай Вие изобщо няма да знаете как да избягвате грешките през следващата учебна година или, ако не проучите това, което е дало добри резултати, не бихте могли да го приложите през следващата година“ тогава третият учител не отговаря нищо, понеже няма никакво желание да влиза в спор с директора. Но после той се замисля: Добре, дори ако действително зная какви грешки възникваха в съвместната ми работа с моите ученици, през следващата година аз ще имам нови ученици и тогава от грешките, които съм допускал през миналата година, аз няма да мога да извлека нищо. Аз трябва да се съобразя с моите нови ученици.
към текста >>
И когато директорът
първият
директор винаги му напомня: „Да, обаче в този случай Вие изобщо няма да знаете как да избягвате грешките през следващата учебна година или, ако не проучите това, което е дало добри резултати, не бихте могли да го приложите през следващата година“ тогава третият
учител
не отговаря нищо, понеже няма никакво желание да влиза в спор с директора.
Защо Ви разказвам всичко това? Виждате ли, съществува една отчетлива разлика между първите двама учители и третия учител. Първите двама учители непрекъснато си блъскат главите през ваканциите с това как са работили през изтеклата учебна година. Третият учител не постъпва по този начин; той по-скоро има усещането, че нещата са станали така, както е трябвало да станат.
И когато директорът първият директор винаги му напомня: „Да, обаче в този случай Вие изобщо няма да знаете как да избягвате грешките през следващата учебна година или, ако не проучите това, което е дало добри резултати, не бихте могли да го приложите през следващата година“ тогава третият учител не отговаря нищо, понеже няма никакво желание да влиза в спор с директора.
Но после той се замисля: Добре, дори ако действително зная какви грешки възникваха в съвместната ми работа с моите ученици, през следващата година аз ще имам нови ученици и тогава от грешките, които съм допускал през миналата година, аз няма да мога да извлека нищо. Аз трябва да се съобразя с моите нови ученици.
към текста >>
Накратко казано, Вие виждате, скъпи мои приятели: първите двама учители са застинали в нещо мъртво; а третият
учител
се придържа към нещо живо.
Накратко казано, Вие виждате, скъпи мои приятели: първите двама учители са застинали в нещо мъртво; а третият учител се придържа към нещо живо.
Или с други думи: първите двама учители винаги се съобразяват с миналото; третият учител винаги се съобразява с настоящето, с непосредственото настояще. И той не си блъска главата с подробности от миналото: те са станали по необходимост и с оглед на дадените условия.
към текста >>
Или с други думи: първите двама учители винаги се съобразяват с миналото; третият
учител
винаги се съобразява с настоящето, с непосредственото настояще.
Накратко казано, Вие виждате, скъпи мои приятели: първите двама учители са застинали в нещо мъртво; а третият учител се придържа към нещо живо.
Или с други думи: първите двама учители винаги се съобразяват с миналото; третият учител винаги се съобразява с настоящето, с непосредственото настояще.
И той не си блъска главата с подробности от миналото: те са станали по необходимост и с оглед на дадените условия.
към текста >>
Последният
учител
, третият, извлича от миналото само това, което е живо, и го утвърждава, проучвайки характерите на своите ученици, като в хода на това проучване самият той претърпява известно развитие.
Когато разглеждаме нещата само според външните обстоятелства, ние лесно можем да се объркаме по отношение на действителните мирови процеси. Ние се объркваме, защото разсъждаваме и постъпваме в смисъла на първите двама учители и съдим за настоящето според мъртвите останки на миналото, според онова, което трябва да остане минало в миналото.
Последният учител, третият, извлича от миналото само това, което е живо, и го утвърждава, проучвайки характерите на своите ученици, като в хода на това проучване самият той претърпява известно развитие.
Чисто и просто той третира миналото по друг начин. После той си казва: ако аз напредна в моето развитие, тогава онова, което ми предстои в бъдещето, аз ще го постигна с моите нарастващи способности, до които стигам в хода на времето. Първите двама учители, обременени с определено суеверие към миналото, казват: за в бъдеше ние трябва да избягваме грешките, които сме допускали в миналото. Обаче те правят това в един мъртъв смисъл. Правят го така, че искат не да подобрят своите лични качества, а да решават нещата единствено чрез едно външно регистриране на фактите.
към текста >>
От гледна точка на Духовната наука ние трябва да кажем:
първият
от учителите, който грижливо проучва своите предимства, проявени в миналото, и иска да ги пренесе в своята бъдеща работа, работи ариманически.
От гледна точка на Духовната наука ние трябва да кажем: първият от учителите, който грижливо проучва своите предимства, проявени в миналото, и иска да ги пренесе в своята бъдеща работа, работи ариманически.
Той постъпва ариманически. В този случай човек упорито се придържа към миналото и го разглежда съвсем изолирано, изхождайки от личния си егоизъм; разглежда с подчертано удоволствие всичко онова, което е направил изрядно, изпитва истинско удоволствие от успеха си и не иска нищо друго освен да го продължи напред във времето.
към текста >>
Другият, вторият
учител
, има такъв характер, който е по-скоро под властта на луциферическите сили.
Другият, вторият учител, има такъв характер, който е по-скоро под властта на луциферическите сили.
Той размишлява върху допуснатите грешки и си казва: занапред аз трябва да избягвам тези грешки на всяка цена! Той съвсем не си казва: това, което е станало, беше под властта на една или друга необходимост, а си казва: аз допуснах тези и тези грешки. Тук ние сме изправени пред една разновидност на егоизма: когато човек смята, че би искал да е по-добър, отколкото е в действителност; когато признава, че е допуснал грешки и че те би требвало да бъдат избегнати. Така той упорито се придържа към миналото, също както и Луцифер, който по духовен път пренася миналото в настоящето. Замисълът тук е чисто луциферически.
към текста >>
Третият
учител
бих могъл да кажа е въодушевен от силите на „природосъобразно напредващите“ божествени Същества, от техния божествен принцип, представен още в началото на Библията: Елохимите първо творят и чак после виждат, че сътвореното е нещо добро; те далеч не гледат на него по егоистичен начин и не гледат на себе си като на образцови Същества, които по такъв изключителен начин са осъществили своето намерение; не, те го приемат за добро, само за да творят и по-нататък ето какво включват те в своето развитие!
Третият учител бих могъл да кажа е въодушевен от силите на „природосъобразно напредващите“ божествени Същества, от техния божествен принцип, представен още в началото на Библията: Елохимите първо творят и чак после виждат, че сътвореното е нещо добро; те далеч не гледат на него по егоистичен начин и не гледат на себе си като на образцови Същества, които по такъв изключителен начин са осъществили своето намерение; не, те го приемат за добро, само за да творят и по-нататък ето какво включват те в своето развитие!
Те живеят в живия свят и разгръщат силите си там, в живия свят!
към текста >>
В известен смисъл третият
учител
също предвижда нещата, които ще се случат, но той ги предвижда в един жив смисъл, като се осланя, бих казал, на Духа на развитието и си казва: „Когато се задълбочавах в характерите на моите ученици през изтеклата година и не си блъсках главата с грешките, които по необходимост допуснах поради моя собствен характер, когато не се затормозявах с никаква критика относно моето собствено минало, аз изострих моите способности и стигнах до един проницателен възглед за всичко онова, което представляват моите нови ученици.“ И той непрекъснато се убеждава: първите двама учители гледат на своите ученици само през очилата на онова, което са направили през изминалата година, и по този начин те всъщност никога не разсъждават правилно.
Обаче това е само една човешка мъдрост, изкуствено поставена над мъдростта на Боговете.
В известен смисъл третият учител също предвижда нещата, които ще се случат, но той ги предвижда в един жив смисъл, като се осланя, бих казал, на Духа на развитието и си казва: „Когато се задълбочавах в характерите на моите ученици през изтеклата година и не си блъсках главата с грешките, които по необходимост допуснах поради моя собствен характер, когато не се затормозявах с никаква критика относно моето собствено минало, аз изострих моите способности и стигнах до един проницателен възглед за всичко онова, което представляват моите нови ученици.“ И той непрекъснато се убеждава: първите двама учители гледат на своите ученици само през очилата на онова, което са направили през изминалата година, и по този начин те всъщност никога не разсъждават правилно.
Така той вече знае: „Да, несъмнено, аз вярвам, че в рамките на четири седмица ще предложа на учениците адекватната учебна програма и мога напълно да се доверя на моето предчувствие, че тази програма ще бъде действително адекватна.“ На пръв поглед другите двама учители изглеждат по-добри пророци. Те казват: „Аз ще предложа онази учебна програма, която предварително съм замислил; по този начин моят успех ще бъде съвсем сигурен.“ Обаче всичко това е само едно предвиждане на фактите, а не предвиждане в хода на живите сили и процеси.
към текста >>
Защото всичко онова, което бърши
първият
пощенски раздавач, става по необходимост.
Но сега нека да предположим още нещо: на един друг човек, може би по-млад от мен и тук Вие не би трябвало да отправяте някакви упреци към неговото хрумване... И така, на един друг по-млад човек, достатъчно млад, за да не може да бъде наречен ленивец, изведнъж му хрумва: Аз всяка сутрин ще тръгвам с пощенския раздавач и ще го придружавам по неговите маршрути. И ето че всяка сутрин той започва да става рано и да тръгва след селския пощенски раздавач, изпълнявайки всички отделни поръчки заедно с него, и после отново да се връща у дома си. Този ангажимент, този доброволен ангажимент продължава известно време. Да, скъпи мои приятели, няма никакво съмнение, че в този случай не можем да говорим за необходимост в онзи смисъл, в който говорихме, когато ставаше дума за първия пощенски раздавач.
Защото всичко онова, което бърши първият пощенски раздавач, става по необходимост.
Обаче във втория случай не е така: там нямаме никакви задължения, никакви необходимости. По-младият човек би могъл всеки ден да си остава у дома и да не придружава пощенския раздавач, като в крайна сметка това не би променило нищо в обективния ход на нещата. Тук съм съвсем ясен, нали? Или, казано с други думи: Първият човек върши всичко по необходимост, вторият върши всичко в свобода. Това твърдение може да бъде изказано съвсем категорично.
към текста >>
Или, казано с други думи:
Първият
човек върши всичко по необходимост, вторият върши всичко в свобода.
Да, скъпи мои приятели, няма никакво съмнение, че в този случай не можем да говорим за необходимост в онзи смисъл, в който говорихме, когато ставаше дума за първия пощенски раздавач. Защото всичко онова, което бърши първият пощенски раздавач, става по необходимост. Обаче във втория случай не е така: там нямаме никакви задължения, никакви необходимости. По-младият човек би могъл всеки ден да си остава у дома и да не придружава пощенския раздавач, като в крайна сметка това не би променило нищо в обективния ход на нещата. Тук съм съвсем ясен, нали?
Или, казано с други думи: Първият човек върши всичко по необходимост, вторият върши всичко в свобода.
Това твърдение може да бъде изказано съвсем категорично. И въпреки всичко в известен смисъл и двамата вършат едно и също. Дори бихме могли да си изградим следната представа: бихме могли да предположим, че за по-младия човек настъпва един ден, когато той отказва да стане от леглото. Сега той би могъл да преустанови своите визити с пощенския раздавач, но въпреки това става и тръгва, защото вече е свикнал. Всичко, което досега той вършеше в свобода, от сега нататък започва да го върши по необходимост.
към текста >>
Но ако
първият
не би допускал тези грешки, нали така, вторият изобщо не би ги забелязал.
Вторият човек е напълно свободен в своите действия. Но, виждате ли, от тази свобода произлиза бих казал по необходимост още нещо, нещо напълно възможно. Вие не бихте отрекли, че ако вторият човек, който придружава първия, върши неговите служебни задължения в продължение на доста време, той също може да стане един добър пощенски раздавач. Той ще може да се справя с тези задължения, понеже години наред е придружавал истинския пощенски раздавач. И вероятно ще може да го върши дори по-добре, понеже ще избягва някои грешки.
Но ако първият не би допускал тези грешки, нали така, вторият изобщо не би ги забелязал.
Човек съвсем не може да си представи нещата така, сякаш за втория би било полезно, ако той размишлява върху грешките на първия. Когато човек мисли подвижно и живо, той стига до извода: ако вторият би размишлявал върху грешките на първия, това би било само едно на празно усилие на ума. Именно ако не размишлява върху грешките, а се потопи в активно и живо сътрудничество, следвайки всички действия на пощенския раздавач, той ще съумее както се казва, от само себе си да не допуска тези грешки.
към текста >>
Първият
човек, така да се каже, се хвърля направо в действието.
Нека сега да сравним други трима души.
Първият човек, така да се каже, се хвърля направо в действието.
В определен момент от своя живот той усеща неясния подтик да познае себе си. И сега той насочва поглед върху онова, което винаги е правил по добър начин. Той се наслаждава на всичко онова, което е постигал по добър и честен начин. И сега той се стреми да продължава в съшия дух. В известен смисъл той ще продължи да бърши добри дела, нали?
към текста >>
328.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
И в същото време, когато в съвременния живот се почувства
първият
зародиш на необходимостта от свобода на мисълта, веднага започна да работи и противодействащата сила в така нареченото йезуитство в различните религии.
И в същото време, когато в съвременния живот се почувства първият зародиш на необходимостта от свобода на мисълта, веднага започна да работи и противодействащата сила в така нареченото йезуитство в различните религии.
Целта му е най-силно да се противопостави на мисловната свобода, която се явява жизненоважна необходимост в петата следатлантска епоха. И ще става все по-необходимо във всички области в съвременната епоха да се изкоренява това противопоставящо се на мисловната свобода йезуитство. Защото, сияейки, от религиозния живот трябва все повече да се разгръща мисловната свобода във всички сфери на живота. Но тъй като тя трябва да е независима, човечеството се намира в период на изпитание и навсякъде възникват най-големи трудности. И тези трудности ще стават толкова по-големи, колкото повече човечеството от петата следатлантска епоха се стреми към развитие на яснота на съзнанието, но първоначално това ще се усеща като нещо неприятно, затова в голяма степен ще се заглушава.
към текста >>
329.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Често този или онзи гимназиален
учител
се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици!
Това, което се случва във физическия живот, се случва също и в духовния живот. И, както казах, тъжно е да се гледа как хората се изправят пред това, без да го осъзнават. За духовния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки гордостта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че мислите на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани. Хората, разбира се, се гордеят със своето мислене.
Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици!
Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон. Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание. Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили. Поради тази причина, бих казал, боговете и духовете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне живота в своите мисли. Това той ще може да направи, ако не е твърде високомерен и възприеме живота, който може да се излее от духовната наука.
към текста >>
Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя
учител
, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон.
Това, което се случва във физическия живот, се случва също и в духовния живот. И, както казах, тъжно е да се гледа как хората се изправят пред това, без да го осъзнават. За духовния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки гордостта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че мислите на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани. Хората, разбира се, се гордеят със своето мислене. Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици!
Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон.
Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание. Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили. Поради тази причина, бих казал, боговете и духовете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне живота в своите мисли. Това той ще може да направи, ако не е твърде високомерен и възприеме живота, който може да се излее от духовната наука.
към текста >>
Първият
сбор е по-голям, следователно човек става песимист.
Така говори мъдрият римски философ Сенека. Нашият религиозен човек вижда, че във всеки случай тук се съдържа някаква истина, но това малко го интересува. После той обръща внимание на онзи песимизъм, който произтича от това, че човек се предава повече на своите чувства. По този начин, според него, възниква например будизмът: „Животът е страдание! “ Той разглежда живота и прави, от една страна, сбор от болките, страданията, злините, от друга страна – сбор от радостите и щастието.
Първият сбор е по-голям, следователно човек става песимист.
Животът се разглежда като зло. Така са правили също Шопенхауер, както и Едуард фон Хартман. Нашият религиозен човек намира, че хората имат голямо основание за този песимизъм, но това също вече не го интересува. Повече го интересува етично обоснованият песимизъм, за който казва: „Има право този, който наблюдава живота без да прониква в него, за да знае за това, което се нарича „Божие царство“, без да се знае за това, което се нарича съдържание на религиозното вероизповедание.“ И тогава нашият религиозен човек констатира две неща. Едното е, че човекът си поставя изискването, независимо дали в смисъла на Кант или Шлайермахер, да следва един морален закон, един закон, който го задължава строго.
към текста >>
330.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Той е
първият
свръхсетивен свят.
Но всичко, което опосредства връзката ни с физическия свят чрез нашите сетивни органи, се отделя от нас, разбира се, едва когато преминем през портата на смъртта, така че можем да кажем: нашата задача между раждането и смъртта е да опознаем физическия свят. Ние се въплътяваме в това физическо тяло, за да можем чрез него да опознаем физическия свят. Ние обаче принадлежим не само на физическия свят, а също така и на духовните светове. Следващият духовен свят, който, така да се каже, граничи с нашия физически свят, е онзи, който сме свикнали да наричаме – независимо дали изразът е подходящ или не, за това сега не става дума – етерен свят, както и елементарен свят. Този елементарен свят първоначално представлява за човека, такъв, какъвто живее във физическия свят, непознат свят.
Той е първият свръхсетивен свят.
Но доколкото е първият свръхсетивен свят, той има не по-малко значение за човека, отколкото физическият свят, отколкото сетивният свят. Щом на човека се отворят сетивата за този елементарен свят, което се случва поради това, че той може да възприема имагинативно, на него му става ясно, че този елементарен свят е също така населен със същества, както физическият свят. Докато има етерно тяло, човекът принадлежи на този елементарен свят. Като етерно същество той е гражданин на елементарния свят. Само условията на този елементарен свят са малко по-различни от условията на физическия.
към текста >>
Но доколкото е
първият
свръхсетивен свят, той има не по-малко значение за човека, отколкото физическият свят, отколкото сетивният свят.
Ние се въплътяваме в това физическо тяло, за да можем чрез него да опознаем физическия свят. Ние обаче принадлежим не само на физическия свят, а също така и на духовните светове. Следващият духовен свят, който, така да се каже, граничи с нашия физически свят, е онзи, който сме свикнали да наричаме – независимо дали изразът е подходящ или не, за това сега не става дума – етерен свят, както и елементарен свят. Този елементарен свят първоначално представлява за човека, такъв, какъвто живее във физическия свят, непознат свят. Той е първият свръхсетивен свят.
Но доколкото е първият свръхсетивен свят, той има не по-малко значение за човека, отколкото физическият свят, отколкото сетивният свят.
Щом на човека се отворят сетивата за този елементарен свят, което се случва поради това, че той може да възприема имагинативно, на него му става ясно, че този елементарен свят е също така населен със същества, както физическият свят. Докато има етерно тяло, човекът принадлежи на този елементарен свят. Като етерно същество той е гражданин на елементарния свят. Само условията на този елементарен свят са малко по-различни от условията на физическия.
към текста >>
331.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
2. Якоб Бьоме, 1575-1624, немски мистик и теософ,
първият
философ, който пише на немски език, затова наречен също „Philosophus Teutonicus“; оказва огромно влияние върху немския идеализъм и романтизъм.
2. Якоб Бьоме, 1575-1624, немски мистик и теософ, първият философ, който пише на немски език, затова наречен също „Philosophus Teutonicus“; оказва огромно влияние върху немския идеализъм и романтизъм.
към текста >>
46. Лукас Аней Сенека, 2-65, философ стоик и
учител
на Нерон; цитиран според Хунцингер (вж. бел.
46. Лукас Аней Сенека, 2-65, философ стоик и учител на Нерон; цитиран според Хунцингер (вж. бел.
44), стр. 81.
към текста >>
332.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Частен
учител
във Виена.
1884 - 1890 г.
Частен учител във Виена.
към текста >>
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря
първият
Гьотеанум. Р.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25).
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
333.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
На много места са се правили опити за възприемане на нещо от британския начин да се живее парламентарно, да се изграждат парламентарни институции, защото в тази насока британското мислене е главният
учител
през по-ново време.
Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо мислене, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо мислене. И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското мислене. Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро израз на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало мисли, те са били привнесени от британското мислене. Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира израз именно в британското политическо мислене. Оттук и толкова широкото подражание на британските институции в устремените към възход държави през XIX век.
На много места са се правили опити за възприемане на нещо от британския начин да се живее парламентарно, да се изграждат парламентарни институции, защото в тази насока британското мислене е главният учител през по-ново време.
към текста >>
до един германец, който бил негов
учител
и с когото останали приятели*43.
Нека вземем още един конкретен случай. Ще трябва да ме извините, ала и миналия понеделник Ви казах: Облекчения не мога да Ви създам, наложително е да се занимаете и с подробности взаимовръзката ще прозрете утре. Бих искал да Ви прочета отделни места от едно писмо на Митрофанов, професор по история в Санкт Петербург, написано в средата на Април 1914 г.
до един германец, който бил негов учител и с когото останали приятели*43.
Та този Митрофанов трябва да си го представяте като врял и кипял в различните течения. През Април 1914 г. той пише писмо, в което се натъкваме на следното:
към текста >>
Друг е въпросът, дали поменатата глава си го е представяла така близо; но тя естествено ведно с тялото и крайниците си гостувала на своя
учител
в Берлин.
Април 1914! Тогава се извършва немалко, което ясно показва, че в тази глава като в сън живее нещо, предстоящо да се случи в скоро време.
Друг е въпросът, дали поменатата глава си го е представяла така близо; но тя естествено ведно с тялото и крайниците си гостувала на своя учител в Берлин.
Там те разговаря ли за едно-друго и на мен ми се иска да приведа част от онова, което са обсъждали. Професорът по история казал:
към текста >>
334.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Това бил
първият
етап, за да се продължи в определена посока.
За целта обстоятелствата се подготвят така, че от различни места, които трябва да са разположени в различни държави, да могат да се предизвикат всякакви неща. Така Александър Карагеоргевич*78 упълномощил човек от унгарския град Сегед да управлява имуществото му. Управляващият естествено бил банкер. Нямало нищо особено за управляване, но един ден той въздействал на неколцина затворници в такива случаи се използват затворници или подобни елементи и на 10 Юни 1868 г. те убили Михаил.
Това бил първият етап, за да се продължи в определена посока.
И тъй на 10 Юни 1868 г. Михаил Обренович бил убит.
към текста >>
335.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Макар че
първият
мъж може да е фаталист, вторият няма да отрече основанията за неговия фатализъм, но ще направи всичко възможно, за да посее добро семе.
Нека си представим, че двама души водят спор каква ще бъде през идната година реколтата в определен край. Единият казва, че реколтата ще зависи от необходимите природни дадености и изброява всичко необходимо времето и останалите условия, които повече или по-малко не зависят от човешката воля. Добре, обаче другият би могъл да възрази: Прав си, всичко това може да е вярно; но важно е по-напред въпросът да се разгледа практически дотолкова, доколкото той изисква нашата собствена съпричастност. И тогава вече значение ще придобие не толкова сегашният ни разговор за времето и за други фактори, върху които нямам никакво влияние, ами главното за мен ще бъде аз, който участвам и искам да участвам в реколтата през идната година, от своя страна да посея най-доброто семе, което мога да намеря. Каквито и да са останалите фактори, моя задача е да посея най-добрите семена и аз ще се постарая да го сторя.
Макар че първият мъж може да е фаталист, вторият няма да отрече основанията за неговия фатализъм, но ще направи всичко възможно, за да посее добро семе.
Сходно е положението с всеки човек, който иска да бъде благоразумен и гледа най-вече да открие възможността за посяване на доброто семе.
към текста >>
По това правосъдието в Англия и някои други страни прилича на лош
учител
, който бие учениците си, вместо да ги обучава.
"В дадения случай смъртта е едно колкото несправедливо, толкова и безполезно възмездие. То е твърде жестоко, за да накаже кражбата, и твърде слабо, за да я предотврати. Обикновената кражба не заслужава бесило, а заради страшното изкупление никой не ще се побои да краде, щом това му е последното средство, за да не умре от глад.
По това правосъдието в Англия и някои други страни прилича на лош учител, който бие учениците си, вместо да ги обучава.
Крадците биват подлагани на страхотни мъчения. Не би ли било по-добре да се подсигури съществуванието на всички членове на обществото, та никой да не се виж да принуден първо да краде, а сетне да се прости с живота си?
към текста >>
Тогава действително било подсигурено втория път да се успее, ако
първият
опит пропадне.
Всяко друго нещо на света би било оценено по плодовете му, ала тъкмо по отношение на тези неща човек не благоволява да даде обективна оценка. Защото точно пет години по-късно бе скроена онази потайна работа, която дава възможност да се проучи по-прецизно алхимията на куршумите, използвани за атентата в Сараево. Невъзможно е било този атентат през Юни 1914 г. да не сполучи! Защото ако тези куршуми не улучели, други щели да го сторят!
Тогава действително било подсигурено втория път да се успее, ако първият опит пропадне.
Това било един толкова добре замислен, кажи-речи грандиозен атентат като никой друг по-преди в световната история.
към текста >>
336.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Първият
ни насочва към нещо старокелтско, което някак си го пропива и го възвръща към Третата след атлантска епоха, защото келтското на север отправя в миналото към онова, което опознахме като Трета следатлантска епоха.
Първият ни насочва към нещо старокелтско, което някак си го пропива и го възвръща към Третата след атлантска епоха, защото келтското на север отправя в миналото към онова, което опознахме като Трета следатлантска епоха.
Освен туй Четвъртата следатлантска епоха откриваме в романския, а Петата в германския елемент. От трите епохи и техните импулси Кардучи съставя елементите в душата на Данте, така че ние действително имаме три пласта, разположени един до друг или по-скоро един върху друг Трета, Четвърта, Пета епоха, келтски, романски, германски елемент. Добри Дантеви изследователи са положили много усилия, за да установят как с оглед на духовния свят Данте е могъл да смеси кръвта си по такъв начин, че да придобие такива съставки. Те естествено не са го формулирали със същите думи, както го изразявам аз сега, но са положили въпросните усилия и някои неща според тях са последица от това,че значителна част от Дантевите предци могат да се открият в Граубюнден. До известна степен то може да се потвърди от историята: Линиите на Дантевите прародственици отправят към всички посоки на света, включително към тази област, където се е смесила толкова много кръв.
към текста >>
337.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Това бил
първият
, родил се след дванадесетия час в нощта, означавана като свята.
Когато в стари времена в далечния Север, където земята все още изцяло била покрита от гори, обитавани от зубри и лосове, семействата се събирали в затрупаните си от сняг хижи, когато при блясъка на горящи борини се събирали около новороденото и казвали, че този нов живот им донася и новата светлина, възвестена им от небето през предпролетния сезон нявга това била старата Коледа. На онези, до които навреме то трябвало да достигне вестта за християнството, се разказвало, че в пресветия час се родил човек, избран за велики дела.
Това бил първият, родил се след дванадесетия час в нощта, означавана като свята.
Старите знания за това вече липсвали, ала старото чувство заговорило, когато дошла вестта, че в далечна Азия се бил родил някой си, в когото живеел Христос, слязъл от звездния свят долу на Земята.
към текста >>
338.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ако се вземат предвид тези неща и се добави посоченото вече от мен, че на мястото на стария
учител
и водач на Блаватска била поставена една маскирана личност, един маскиран махатма, който обаче фактически служел на една европейска сила и имал за задача онова, което можело да се постигне чрез Блаватска, да бъде използвано в интерес на определена европейска сила, ще се види, колко заплетени всъщност са тези неща.
Ако се вземат предвид тези неща и се добави посоченото вече от мен, че на мястото на стария учител и водач на Блаватска била поставена една маскирана личност, един маскиран махатма, който обаче фактически служел на една европейска сила и имал за задача онова, което можело да се постигне чрез Блаватска, да бъде използвано в интерес на определена европейска сила, ще се види, колко заплетени всъщност са тези неща.
За какво в действителност става дума ще може навярно да се разбере, ако човек се запита: Какво ли щеше да се случи, ако се беше осъществило едното или другото?
към текста >>
339.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В противен случай ще се получи същото, както ако при една къща вниманието се насочи само върху втория, третия, четвъртия и таванския етаж и се пренебрегне нещо, което не подлежи на изключване, а именно
първият
етаж.
Но тогава от гледище на съвестността сегашните машинации също така би трябвало да бъдат осъдени не по-малко остро и сурово, както осъждат събитие като "опиумната война"!
В противен случай ще се получи същото, както ако при една къща вниманието се насочи само върху втория, третия, четвъртия и таванския етаж и се пренебрегне нещо, което не подлежи на изключване, а именно първият етаж.
Спечеленото навремето спада към цялостната конфигурация на онова; което днес съществува като Британска империя. Навярно сте чували примера с колко би нараснал един пфениг или един сантим, ако е бил даден на лихвен влог още при раждането на Христа. От това можете да заключите какво множене на богатствата е възможно с течение на годините. Ако днес преценявате приходите от "опиумната война", тогава ще трябва да включите и тях като интегриращ фактор и да си кажете: Онова, което се е получило от тогавашните милиони (нали историята има вече едновековна давност), е същото, което днес се гласи да управлява света, да залее света; в него се крие спечеленото по онова време!
към текста >>
340.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Войната като велик духовен
учител
.
Херман Грим за немците. Душата на убития ерцхерцог. Превръщането на силите на страха в мъжество и въодушевление. Помощта на загиналите за сражаващите се. Развитие на способността за любов чрез духовната наука.
Войната като велик духовен учител.
Думите на един отиващ на бой. Помощта на изречението: "Духове на вашите души…". Стремежът на германците към мир. Войната като заговор срещу духовния живот на германците. Към обективност по отношение на народностния дух призовава изречението: "Ти, мой земен космически дух..." Надежда за бъдещето.
към текста >>
341.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Понякога е нужен друг
учител
!
Мога да потвърдя, че правилната акустика е намерена. Пробите на звука в определеното място показаха правилността на акустиката на зданието. Но преди да чуят чрез тази акустика думи за живота на духа, нашите приятели чуха ехото на тътена на пушечната канонада от юга на Елзас, и вместо светлината на духовния свят, в зданието нахлуха и го заляха светлините на прожекторите от крепостта в Ищайн. Своеобразен символ! Символ, който тук може да бъде приведен.
Понякога е нужен друг учител!
Не действа ли той, не противостои ли мощно на материализма той? Какво стана само за седмица! Какви победи над егоизма! Каква готовност за жертви и любов към хората се пробуди!
към текста >>
Духовността ще дойде чрез този велик
учител
, властващ сега в Европа.
Скъпи мои приятели! Целта на днешната ми лекция е, това, което мислено усвоихме, да витае във вашите души срещу събитията, да се справим с изпитанието, да добием правилен поглед върху събитията и взаимоотношенията.
Духовността ще дойде чрез този велик учител, властващ сега в Европа.
Но човек е роден за свобода. Много зависи от тези, които са обединени с нас в нашето духовно движение. Ако във вашите души в това време на изпитания живеят правилните антропософски мисли, тогава пространството, което сега е изпълнено с взаимоненавистни страсти, ще се изпълни със светли светещи духовни мисли, със светли правилни чувства. Такива чувства дълго ще продължават да живеят.
към текста >>
342.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Този достоен човек е знаел, как изглежда типичният
учител
, той е видял такъв да влиза, но не е могъл да съедини този образ със самия себе си, не е знаел, че той изглежда така.
Той казва: веднъж, уморен се връщах от пътуване и влязох в омнибуса. Едновременно в омнибуса влезе и друг. Помислих си: какъв типичен школски даскал. И това, това бях аз самият. Той видял себе си в огледалото.
Този достоен човек е знаел, как изглежда типичният учител, той е видял такъв да влиза, но не е могъл да съедини този образ със самия себе си, не е знаел, че той изглежда така.
И завършва своя разказ с думите: познавах типичния облик по-добре от своя собствен.
към текста >>
343.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Първият
е, че Е.П.Блаватска беше рускиня, израсна от руското.
Първият е, че Е.П.Блаватска беше рускиня, израсна от руското.
Вторият е, че тя остави след себе си своеобразна тайна наука в английска драпировка, че тя крачка след крачка напълно, чрез различни заблуди, врасна в това, към което се стреми английският окултизъм, отчасти поради заблуди, предизвикани от голямата дарба на тази жена. Е.П. Блаватска беше, бих казал, в известно отношение медиум и в окултно-душевното можеше да израсне само в руския народ. Това, което изобщо е свойствено на руския народ, при Е.П. Блаватска беше особено силно по отношение на окултното. И затова стана така, че тя беше завладяна първо от френския, а след това от британския окултизъм от определен вид, който си постави за цел да влее в нейната душа англосаксонска същност.
към текста >>
Тук е налице стълкновението на първоначалната индивидуалност – някои го наричат
учител
, могат да го наричат както си искат – с по-късно проявилия се мошеник, негодяй, приел облика на първия и изпълнил заданието на Източна Европа.
Разбира се, бил е изминат дълъг път от изходния момент, когато първоначално е бил направен опит непосредствено да се придаде на бедната Блаватска средноевропейското, до появата на бял свят на нейната калейдоскопично изложена и почти неизползваема "Разбулената Изида". Но много скоро тя е била завладяна от други личности, оказала се е под съвсем други влияния, и този, който е бил неин ръководител, и който е искал да я приобщи към средноевропейската същност, е подменен, по-късно, когато тя се е проявила като самобитен ръководител, от така наречения Кут-Хуми, който, обаче, според думите на действително осведомени окултисти, е бил не нещо друго, а човек на издръжка на Русия и се е стремил да изкове това, което е можело да се получи от съединяването на душевната надареност на Блаватска с англосаксонския окултизъм.
Тук е налице стълкновението на първоначалната индивидуалност – някои го наричат учител, могат да го наричат както си искат – с по-късно проявилия се мошеник, негодяй, приел облика на първия и изпълнил заданието на Източна Европа.
/така е в текста, а по смисъл, би трябвало да е Западна Европа – бел.на прев./. По-нататък е настъпило време, когато Блаватска е била свързана с френския окултизъм, където тя е разчитала бързо да постигне осъществяване на своите цели и е поставила на Парижката окултна ложа такива условия, които не са могли да бъдат изпълнени; затова тя скоро е трябвало да бъде изключена, тъй като под влияние на стоящите зад нея индивидуалности постоянно неразривно свързвала окултните цели с политиката. След това е последвал американски епизод, който също имал политическа подплата. Всичко това е имало за цел да убеди Европа, че от съединяването на руската душевност и англосаксонското окултно властолюбие може да възникне своего рода нова всеобемаща религия. Това е трябвало да бъде демонстрирано в Европа.
към текста >>
Защо в същия този вестник, когато течаха дебатите за въвеждането във Франция на тригодишна военна служба, с цинична откровеност е написано: ако във Франция бъде обявена мобилизация,
първият
, когото ще убият, ще бъде Жорес?
Защо това е повторено в хрониката за 1914 година – преди тази година да настъпи, в 1913 година: "Трагедията в дома на Хабсбургите ще настъпи по-рано, отколкото я очакват"? Защо това стои в хрониките? И още – защо в парижкия вестник, който на немски може да бъде наречен "Париж по пладне", през 1913-та година /бележка 54/ е изказано пожеланието, австрийският наследник на престола Франц Фердинанд да бъде убит? Този вестник съответства, примерно, на това, което представлява "Берлин по пладне", това е уважаван вестник. Защо в алманаха на едната страница стои това, което току що цитирах: "Този който мисли да управлява, няма да царува, млад ще царува“, а на другата страница има пожелание, ерцхерцогът Франц Фердинанд да бъде убит?
Защо в същия този вестник, когато течаха дебатите за въвеждането във Франция на тригодишна военна служба, с цинична откровеност е написано: ако във Франция бъде обявена мобилизация, първият, когото ще убият, ще бъде Жорес?
/бележка 55/. Смятате ли, скъпи мои приятели, това за предвиждане? Аз не съм към тези, които смятат така. Всичко това са далеч отиващите симптоми, отвратителната подплата на злоупотребата с шарлатанския, но завладяващ хората окултизъм.
към текста >>
344.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Можете, например, в много книги на Ернст Хекел /бележка 65/ – знаете, колко много ценя Ернст Хекел в сферата, където той действително е ценен – отново и отново да намерите препратки към Карл Ернст фон Баер /бележка 66/, прекрасен естествоизпитател, изследовател, когото той нарича свои
учител
.
Можете, например, в много книги на Ернст Хекел /бележка 65/ – знаете, колко много ценя Ернст Хекел в сферата, където той действително е ценен – отново и отново да намерите препратки към Карл Ернст фон Баер /бележка 66/, прекрасен естествоизпитател, изследовател, когото той нарича свои учител.
Днес книгите на Хекел се четат, изучават се, те са станали сякаш новата библия или, най-малкото, сякаш са писания на новите отци на църквата. Тъй като разликата не е в това днес да се опираме на собственото си съждение, а във времената на църковните отци – на техните съждения. Разликата именно не е в това. По времето на Тертулиан и Грегор фон Нацианц /бележка 67/ именно те са били църковните отци, на тях са се покланяли хората. Днес тези, които основават обществата на монисти, евгенисти и прочие прекрасни неща, се кланят на свети Дарвин, свети Хекел или свети Хелмхолц /бележка 68/.
към текста >>
345.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но тук човек се закача за изречението: "Този, който е узрял до необходимото ниво, ако правилно търси, ще намери своя духовен
учител
" /бележка 71/.
Но тези писма много често са предизвикани от една фраза, разбрана съвсем погрешно чисто материалистично. Много от казаното в тази книга, при внимателно четене, води човека към самостоятелност, към това, да търси в самия себе си, в своята душа пътищата в духовния свят. Тази книга е насочена именно към това, да направи човека възможно по-самостоятелен, да не му натрапва нищо субективно, а само да премахне препятствията от неговия път. За да може той сам да намери Истината. Най-добрия начин за разбирането на тази книга е да се приложи нейното съдържание в действие.
Но тук човек се закача за изречението: "Този, който е узрял до необходимото ниво, ако правилно търси, ще намери своя духовен учител" /бележка 71/.
Ха сега! Ще напиша писмо на автора на тази книга и той ще бъде мой духовен учител. Така е най-лесно! Тук именно имаме пренасяне в материалното. Това място за търсещия самостоятелен път би могло да стане свят стимул за по-нататъшни търсения, който биха довели до нещо съвсем друго, отколкото обръщението: дайте ми инструкции.
към текста >>
Ще напиша писмо на автора на тази книга и той ще бъде мой духовен
учител
.
Тази книга е насочена именно към това, да направи човека възможно по-самостоятелен, да не му натрапва нищо субективно, а само да премахне препятствията от неговия път. За да може той сам да намери Истината. Най-добрия начин за разбирането на тази книга е да се приложи нейното съдържание в действие. Но тук човек се закача за изречението: "Този, който е узрял до необходимото ниво, ако правилно търси, ще намери своя духовен учител" /бележка 71/. Ха сега!
Ще напиша писмо на автора на тази книга и той ще бъде мой духовен учител.
Така е най-лесно! Тук именно имаме пренасяне в материалното. Това място за търсещия самостоятелен път би могло да стане свят стимул за по-нататъшни търсения, който биха довели до нещо съвсем друго, отколкото обръщението: дайте ми инструкции. Но именно самостоятелността се оказва неудобна за мнозина читатели на тази книга. Те не вникват в книгата.
към текста >>
И тъй като той отклоняваше всеки
учител
, в края на краищата вече с нищо не можеше да му се помогне, проявяваше се неизчерпаема снизходителност, но нищо не можеше да се направи, тъй като той не поддаваше.
На него му харесваше да се занимава с духовната наука, но той откри в себе си изключителен талант на художник и изискваше от Обществото признание и покровителство. Ние охотно приемаме хората, нали така? Образците от негови работи, които той представи, говореха, наистина, за пълно отсъствие на какъвто и да е талант, но някои и без талант, с трудолюбие, удовлетворяват по-ограничени претенции, – и го покровителстваха. Той преминаваше от един член на Обществото към друг, от тези, които можеха да му помогнат. Но всеки път се изясняваше, че той не иска на нищо да се научи, и се смята за завършен художник, знаещ повече от тези, които бяха готови да му помогнат.
И тъй като той отклоняваше всеки учител, в края на краищата вече с нищо не можеше да му се помогне, проявяваше се неизчерпаема снизходителност, но нищо не можеше да се направи, тъй като той не поддаваше.
В неговите очи, разбира се, само в неговите очи – това беше скандален случай, когато светът не признава зараждащия се гений. Него никак не го смущаваше, че никой не споделя това мнение. Да, скъпи мои приятели, тук действително вината не беше наша. Това е основното, всичко останало е странично. И по-нататък с този човек стана, както и с много други.
към текста >>
Тъй като, когато изчерпал всичко, което можал да получи от мен, той ходил при
Учител
, живеещ някъде в Трансилванските Алпи, който му съобщил много неща, които той сега излага в своята книга.
Този случай, напомня на друг, съвсем изключителен, и разказаният току що е само бледо негово подобие. Изключителният /в известен смисъл гениален/ случай е такъв: Преди няколко години един господин по покана на стар наш член посети Германия, чу всичко, каквото беше възможно като лекции, с огромно старание търсеше записки на години по-рано изнесени лекции, упорито добивайки ги ту от един, ту от друг. След като надлежно опакова всичко, което преписа, той замина обратно в Америка. Там той заявил, че бил при нас, запознал се с моето учение, но неудовлетворен от него, самият той отишъл по-надълбоко, и че в неговата книга читателите ще намерят много, което го няма в моите книги.
Тъй като, когато изчерпал всичко, което можал да получи от мен, той ходил при Учител, живеещ някъде в Трансилванските Алпи, който му съобщил много неща, които той сега излага в своята книга.
Но всичко, за което той писа в своята книга, беше това, което чу тук на посетените от него лекции или преписа от стенограмите на по-рано изнесените лекции. Книгата се появи в Америка и предизвика сензация. Книга, комбинирана от това, което той чул тук от мен и от някакъв Учител в Трансилванските Алпи. Хората нямаше нужда да изследват, какво именно излизаше от мен; те и не можеха да направят това, тъй като материалът беше взет от нашите закрити лекции. Но не стига, че тази книга се появи в англо-американския печат, като плод на англо-американския окултизъм; намери се и германско издателство, което я издаде в немски превод под името "Философията на розенкройцерите".
към текста >>
Книга, комбинирана от това, което той чул тук от мен и от някакъв
Учител
в Трансилванските Алпи.
След като надлежно опакова всичко, което преписа, той замина обратно в Америка. Там той заявил, че бил при нас, запознал се с моето учение, но неудовлетворен от него, самият той отишъл по-надълбоко, и че в неговата книга читателите ще намерят много, което го няма в моите книги. Тъй като, когато изчерпал всичко, което можал да получи от мен, той ходил при Учител, живеещ някъде в Трансилванските Алпи, който му съобщил много неща, които той сега излага в своята книга. Но всичко, за което той писа в своята книга, беше това, което чу тук на посетените от него лекции или преписа от стенограмите на по-рано изнесените лекции. Книгата се появи в Америка и предизвика сензация.
Книга, комбинирана от това, което той чул тук от мен и от някакъв Учител в Трансилванските Алпи.
Хората нямаше нужда да изследват, какво именно излизаше от мен; те и не можеха да направят това, тъй като материалът беше взет от нашите закрити лекции. Но не стига, че тази книга се появи в англо-американския печат, като плод на англо-американския окултизъм; намери се и германско издателство, което я издаде в немски превод под името "Философията на розенкройцерите". Неин издател беше доктор Фолрат /бележка 76/.
към текста >>
346.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Октавиан Август е бил
първият
император от гръко-римската епоха, посветен в тайните на Мистериите; и неговите приемници също са били такива посветени.
Римските цезари, стремящи се да станат господари на целия известен тогава свят, са можели да употребят своята власт и за това, да принудят да ги посветят в Мистериите. Започвайки още от Октавиан Август /30 г. пр.Хр. – 14 г. Сл.Хр./, римските цезари със силата на своята власт постигат от една или друга жреческа група посвещение в Мистериите. Така че в този четвърти период ние имаме: от една страна мистерийният принцип, мъдростта на Мистериите, която тогава още я е имало, но постепенно угаснала и тръгнала към упадък – често съм обяснявал неизбежността на това: Мистерията на Голгота идвала да замени Мистериите – от друга страна – жречеството, принудено да разкрива тайните на Мистериите на римските цезари.
Октавиан Август е бил първият император от гръко-римската епоха, посветен в тайните на Мистериите; и неговите приемници също са били такива посветени.
По самото си същество те се отличавали от тези посветени, които по пътя на вътрешното морално развитие встъпвали в Мистериите. Великите цезари получавали достъп до тайните на Мистериите по пътя на насилието, използвайки пълната си власт, принуждавайки жречеството да разкрива своите тайни.
към текста >>
В известна степен Нерон е
първият
психоаналитик, но в по-широк план, не от типа на Фройд и подобните му, тъй като той е обожествявал телесното, стремейки се, наистина като психоаналитик, да издигне духовно-душевното от недрата на подсъзнателното.
Него го обхванала наистина безумната идея: ако светът върви към упадък, то нека и да загине! – това по същество е била психологическата основа на заповедта му да се изгори Рим – тази заповед действително е била дадена – той е искал да има зрелището на горящия Рим, и след това оттам да пламне целият свят – той не си е представял нищо друго за целия този свят. Не е искал обновяването, което е носела Мистерията на Голгота. Това е бил той, макар и безумен, но гений. Със силата на неограничената си власт той изнудил да бъде посветен в Мистериите, затова всичките му идеи са били грандиозни, по-величествени, отколкото при другите, нямащи тази база.
В известна степен Нерон е първият психоаналитик, но в по-широк план, не от типа на Фройд и подобните му, тъй като той е обожествявал телесното, стремейки се, наистина като психоаналитик, да издигне духовно-душевното от недрата на подсъзнателното.
Днешният психоаналитик казва: какво се намира там, в дълбините на душата? Разочарования, всевъзможни изтлели преживявания и така нататък. И тогава той казва: там, в дълбините на душата е тресавището на животинското, нищо прекрасно там няма. Когато днес слушаш психоаналитика, ти се струва, че се описва поле, с току що разхвърлян тор и засято със семена, но описващият вижда само тора. Психоаналитикът вижда в душата само това, което наистина представлява тор, разбира се, това е само сравнение.
към текста >>
347.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Обикновеният съвременен
учител
по физика, говорейки за магнитната стрелка на компаса, която с единия си край винаги сочи на север, а с другия на юг, обяснява на своите ученици, че това свойство на магнитната стрелка е предизвикано от земния магнетизъм, че самата Земя също е голям магнит; и би било смешно, ако този
учител
по физика търсеше в самата магнитна игла силите, които насочват единия и край на север, а другия на юг.
Понятията, които формира естествознанието, са изпълнени с духовност, добросъвестно и методично използваеми – но само за външната природа. В наше време всеки работи в своята тясна област, понятията не се разширяват, не се пренасят от една област в друга, в цялата съвкупност на човешкия мироглед. Да вземем само един пример и лесно ще разберете, какво имам предвид.
Обикновеният съвременен учител по физика, говорейки за магнитната стрелка на компаса, която с единия си край винаги сочи на север, а с другия на юг, обяснява на своите ученици, че това свойство на магнитната стрелка е предизвикано от земния магнетизъм, че самата Земя също е голям магнит; и би било смешно, ако този учител по физика търсеше в самата магнитна игла силите, които насочват единия и край на север, а другия на юг.
Той обяснява това със свойствата на цялата Земя, той търси причините навън в Космоса. В тази сфера на безжизненото естественонаучните понятия още са приложими, тук по този начин още може да се стигне до разбирането на отделните факти. Затова и на никой на ум не му идва да търси в самата магнитна стрелка силите, обръщащи я винаги в определената посока. Насочващата сила я виждат в северния и южен магнитни полюси на Земята.
към текста >>
Животът може да стане велик
учител
, потвърждаващ това, което антропософски ориентираната духовна наука чете в духовния свят.
Тя възпитава сърцето. Тя служи на цялото човечество, а не само на частта му, която, собствено, трябва да умре към 27-та година. В продължения на целия живот тя дава на човека жизнеустойчивост и жизнеспособност. Възпитанието, което не отчита разликата в темпа на развитие на главата и останалия организъм, прави хората стари, нервни, нехармонични и измъчени. Вгледайте се в живота и ще се убедите в това.
Животът може да стане велик учител, потвърждаващ това, което антропософски ориентираната духовна наука чете в духовния свят.
към текста >>
348.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Помислете върху факта, че църквата от времената на Ориген /182-253г.сл.Хр./ е осъдила /проклела/ учението за предсъществуването на душата, че тя е осъдила Ориген за учението му за предсъществуването на душата, така че църквата попаднала в много трудно положение: имало е Ориген, великият църковен
учител
, и не може да се отрече, че той е учил за предсъществуването на душата, но това учение е било забранено от църквата.
Мислите на хората ще тръгнат в тази посока. Хората ще видят, че животът тук на Земята може да бъде разбран, само ако в него се вижда продължаване на предшестващия духовен живот. Те отново ще започнат да се интересуват не само от този живот, който ще последва след земния, но и от живота, който е предшествал земния живот. С изключение на последната третина на XIX век, хората все още са се интересували от въпроса за безсмъртието в смисъла на това, в каква степен безсмъртието е продължаване на земния живот. Така са поставяли въпроса учените-философи, но тези учени-философи, макар и да се представяли като представители на обективната наука, по същество, в много отношения продължавали традициите на предвзетост, израснали от следното.
Помислете върху факта, че църквата от времената на Ориген /182-253г.сл.Хр./ е осъдила /проклела/ учението за предсъществуването на душата, че тя е осъдила Ориген за учението му за предсъществуването на душата, така че църквата попаднала в много трудно положение: имало е Ориген, великият църковен учител, и не може да се отрече, че той е учил за предсъществуването на душата, но това учение е било забранено от църквата.
Църквата явно е била в голямо затруднение. В течение на цялото средновековие учението за предсъществуването на душата е било под забрана. Професорите по философия само фино са продължили това, и писателите-философи също. Те само са били погрешно убедени, че мислят непредвзето. По други въпроси работата е стояла по същия начин, по въпроси, за които тук вече сме давали примери.
към текста >>
349.
2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Занапред този 27-годишен човек може да се прояви като активен и съобразителен член на парламента, след време да се издигне до министерски пост или по-нагоре, да стане
първият
човек на съвремието.
Благодарение на своите неизменни 27 години, този човек ще отхвърля всичко, което е длъжно да се развие и израсне в близкото и далечни бъдеще; той е застинал в своята 27 година.
Занапред този 27-годишен човек може да се прояви като активен и съобразителен член на парламента, след време да се издигне до министерски пост или по-нагоре, да стане първият човек на съвремието.
Обаче не повече: Със своите неизменни 27 години, той може да оглави една или друга общност само за нищожен срок от време.
към текста >>
350.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Само че нали сте съгласни с мен Хердер не е станал велик поради тези особености на своя
учител
.
Впрочем за този ректор Грим се разказва една чудесна история и ти е напълно вярна: Веднъж един съученик на Хердер бил здраво напердашен от въпросния ректор Грим. Вървейки по улицата, момчето срещнало един селянин, натоварен с прясно одрани телешки и овчи кожи. Кажи, моето момче, попитал го той, къде мога да намеря тук някой, който да избели моите кожи? Тогава момчето отвърнало: О, тази работа ще Ви свърши само ректор Грим, той пипа много здраво и сигурно ще Ви избели кожите както трябва! Човекът го послушал и след малко позвънил в дома на ректора Грим; не ще и дума, за ректора това бил един добър урок.
Само че нали сте съгласни с мен Хердер не е станал велик поради тези особености на своя учител.
Ако се задълбочите в педагогическите системи, упражнявани върху деца, които после са станали велики хора, Вие неизбежно ще откриете подобни аналогии.
към текста >>
Един несръчен, един съвсем непохватен
учител
при определени обстоятелства може да има огромно въздействие.
до настъпването на половата зрялост, то трябва да има пред себе си един неоспорим авторитет. И нашата задача е нагледно да покажем на детето този, на когото то ще може да подражава. Малкото дете подражава на всички, но най-вече на своите възпитатели, после от 7-та до 14-та година то вярва на всички, но най-вече на своите възпитатели, на своите учители. В тази област ние ще стигнем до правилната интерпретация, само ако се съобразяваме с идеята за Кармата, само ако сме дълбоко свързани с тази идея. Дали се учим по-добре или по-зле, от това фактически не зависи нищо.
Един несръчен, един съвсем непохватен учител при определени обстоятелства може да има огромно въздействие.
И от къде идва това въздействие? Нашето въздействие като истински учители, като истински възпитатели, идва от там,че ние вече сме били свързани със съответните детски души, преди нашето раждане, преди сегашните ни инкарнации като възпитатели и деца. Защото цялата разлика е само тази, че като учители, като възпитатели,ние сме дошли с 20 или 30 години по-рано на този свят, отколкото децата; преди това ние сме били заедно с тих в духовния свят. И след като се разделим откъде имаме стремежа да подражаваме? От духовния свят!
към текста >>
351.
9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Бихме ли могли да добавим: Първото начало,
първият
тласък на тази битка между Михаил и Змея беше през 19 век и по-точно през 1841.
Бихме ли могли да добавим: Първото начало, първият тласък на тази битка между Михаил и Змея беше през 19 век и по-точно през 1841.
Особено силно битката се разгоря през 1845. От 1845 до 1879 изтекоха 34 години, а като прибавим още 34 години след 1879, ние стигаме до физическото отражение на въпросно то духовно събитие: Вие имате годината 1913, която предшествува 1914. Вие виждате, че през 1913 физическото поле се разиграва отражението на духовното събитие, т.е. неговото земно съответствие. Замислете се върху тази последователност на годините: 1841,1879,1917!
към текста >>
352.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Днешните хора, отново поради лично удобство, признават за епохални и велики онези идеи, които са изработени в човешката глава, а тя не може да обхване повече от, примерно, един току-що завършил
учител
, който влиза в първия си учебен час, за да преподава своя предмет на учениците, а в случая на цялото човечество.
Днес в преценките на хората бушуват национални страсти, и когато се опитваме да охарактеризираме един или друг представител на този или онзи народ, просто като един човек, който живее на Земята, неговите сънародници започват да се сърдят, макар че тези неща изобщо не са свързани по между си; става дума за преценки, засягащи народите, и за преценки, засягащи хората, а в днешните събития, естествено, участвуват както едните, така и другите. Вярата,че сегашната катастрофа се дължи на публично обсъжданите причини, е не само безсмислена, но и вредна. Причините са много по-дълбоки и в известен смисъл подчертавам това в известен смисъл нямат нищо общо с националните аспирации. Националните аспирации се използват от определени сили, за които обаче повечето хора не искат да знаят нищо единствено поради тяхната ужасяваща леност. Ще трябва да чакаме още дълго време, за да настъпи обективност в тази област на живота.
Днешните хора, отново поради лично удобство, признават за епохални и велики онези идеи, които са изработени в човешката глава, а тя не може да обхване повече от, примерно, един току-що завършил учител, който влиза в първия си учебен час, за да преподава своя предмет на учениците, а в случая на цялото човечество.
Аз често споменавах: не беше нужно да се стига до тези ужасяващи събития, за да си изградим една обективна преценка за Удроу Уилсьн. Още през 1913, изнасяйки в Хелзинки моите лекции върху "Окултните основи на Бхагавад Гита"*50, аз подчертах както менторския план на Удроу Уилсън, така и повърхностните източници на неговата програма. Лично аз нямах нужда от последните години, за да си изградя точна преценка за този човек. Но тогава много хора биха окачествили подобни изказвания за Удроу Уилсън, като неподходящи, въпреки че неговите гимназистки съчинения върху свободата, културата и литературата вече бяха преведени на повечето европейски езици. Изглежда, още далеч е времето, когато хората ще се срамуват от гимназиста-политик Удроу Уилсън и че са го приемали сериозно.
към текста >>
На теб, баща и брат,
учител
възвишен!
На теб, баща и брат, учител възвишен!
към текста >>
353.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Който е получил тези неща от някой
учител
само като ученик, не би правил добре да предава нещата по-нататък!
Вече е отминало времето, характерно за духовното изследване през старите епохи, когато в голяма степен се е криело това, което спомага за душевното развитие. В старите времена е било строго забранено да се споделя скритото. Познаващите тайните на живота хора - те не са твърде малко, - също и днес се сдържат.
Който е получил тези неща от някой учител само като ученик, не би правил добре да предава нещата по-нататък!
Днес е добре да се предава това, което човек сам е разбрал, сам е проверил. То обаче може и трябва да ползва останалото човечество.
към текста >>
354.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Първият
се нарича екстровертен тип83, другият - интровертен.
Един голям учен отново прави епохално откритие, което всеки разумен човек от улицата може да го направи. Защото това, че хората могат да се разделят на хора на чувствата и хора на мисленето, е напълно ясно. Но учените имат и друга задача. Те трябва не само да разглеждат нещата като лаици, като казват: Между хората в нашето обкръжение има два типа - хора на чувствата и хора на разума, - а трябва да направят още нещо. В такъв случай учените казват, че този, който чувства, по определен начин излиза от себе си и се насочва към обективното; другият се дръпва назад от обекта или се задържа пред него и мисли.
Първият се нарича екстровертен тип83, другият - интровертен.
Първият е човекът на чувствата, вторият - на разума. Нали, не може да се оспори, че е направено научно разделяне, дълбокомислено, остроумно, до известна граница наистина съответстващо на нещата? Юнг казва по-нататък: При екстровертния тип, този, който живее предимно в чувствата, разсъдъчните понятия много често остават в подсъзнанието. Той живее в чувствата, но в подсъзнанието остават разсъдъчните понятия. И така той влиза в сблъсък с това, което има в съзнанието си, и това, което като разсъдъчни понятия изобилства долу в подсъзнанието.
към текста >>
Първият
е човекът на чувствата, вторият - на разума.
Защото това, че хората могат да се разделят на хора на чувствата и хора на мисленето, е напълно ясно. Но учените имат и друга задача. Те трябва не само да разглеждат нещата като лаици, като казват: Между хората в нашето обкръжение има два типа - хора на чувствата и хора на разума, - а трябва да направят още нещо. В такъв случай учените казват, че този, който чувства, по определен начин излиза от себе си и се насочва към обективното; другият се дръпва назад от обекта или се задържа пред него и мисли. Първият се нарича екстровертен тип83, другият - интровертен.
Първият е човекът на чувствата, вторият - на разума.
Нали, не може да се оспори, че е направено научно разделяне, дълбокомислено, остроумно, до известна граница наистина съответстващо на нещата? Юнг казва по-нататък: При екстровертния тип, този, който живее предимно в чувствата, разсъдъчните понятия много често остават в подсъзнанието. Той живее в чувствата, но в подсъзнанието остават разсъдъчните понятия. И така той влиза в сблъсък с това, което има в съзнанието си, и това, което като разсъдъчни понятия изобилства долу в подсъзнанието. От този сблъсък могат да произлязат всякакви състояния.
към текста >>
355.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Частен
учител
във Виена.
1884 - 1890 г.
Частен учител във Виена.
към текста >>
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря
първият
Гьотеанум. Р.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25).
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
356.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Днешното човечество е убедено, че магнитната стрелка на компаса показва посоката север-юг, с единия край тя сочи на север, с другия – на юг, следователно това не идва от самата стрелка, а Земята като цяло е космически магнит, на който
първият
полюс лежи на юг, а вторият – на север, и би се смятало за глупост, ако някой твърди, че посоката се създава само от силите, лежащи в магнитната стрелка на компаса.
За да изясним тази представа, трябва да се запознаем с едно понятие, с една идея, която е сравнително чужда на днешното човечество.
Днешното човечество е убедено, че магнитната стрелка на компаса показва посоката север-юг, с единия край тя сочи на север, с другия – на юг, следователно това не идва от самата стрелка, а Земята като цяло е космически магнит, на който първият полюс лежи на юг, а вторият – на север, и би се смятало за глупост, ако някой твърди, че посоката се създава само от силите, лежащи в магнитната стрелка на компаса.
Но днес цялата наука и цялото мислене отхвърлят космическото развитие на намиращото се като зародиш в животинското или в човешкото същество. Това, което при магнитната стрелка на компаса се определя като глупост, се приема, когато се каже, че яйцето се изгражда в кокошката. Но когато в кокошката се изгражда яйцето, наистина участва целият космос. Тук, на Земята, се създават само предпоставките за това. Всичко, което се изгражда в яйцето, е израз на космическите сили, а кокошката – както и човекът – е само мястото, където космосът изгражда цялата световна система.
към текста >>
357.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Ариман е и великият
учител
за всички технологии и практики в хода на земното развитие, които не признават нищо друго освен външния, достъпен за сетивата човешки живот, който изисква само универсална, широкоразпространена техника, задоволяваща по рафиниран начин човешките потребности от ядене и пиене, както и всякакви други нужди, които не се различават от тези на животните.
Ариманическите същества също работят против това откровение. Те не се стремят да одухотворят човека, а да умъртвят у него съзнанието за неговата духовност. Те се стремят да му внушат възгледа, че човекът представлява само високо развито животно. В действителност Ариман е големият вдъхновител на материалистическия дарвинизъм.
Ариман е и великият учител за всички технологии и практики в хода на земното развитие, които не признават нищо друго освен външния, достъпен за сетивата човешки живот, който изисква само универсална, широкоразпространена техника, задоволяваща по рафиниран начин човешките потребности от ядене и пиене, както и всякакви други нужди, които не се различават от тези на животните.
Да умъртвят, да затъмнят в човека съзнанието, че е образ и подобие Божие – ето какво искат да причинят на съзнателната душа ариманическите духове чрез всевъзможните рафинирани научни средства на нашето време.
към текста >>
358.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Частен
учител
във Виена.
1884 - 1890 г.
Частен учител във Виена.
към текста >>
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря
първият
Гьотеанум. Р.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25).
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
359.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И така,
първият
етап на развитие, в концепцията на Огюст Конт, е бил демонологическият.
Огюст Конт казва: човечеството се е развило. То се е развило, преминавайки през три етапа. Третият етап сме го достигнали днес. Ако наблюдаваме душевния живот на хората, преминаващ през тези три етапа, ще открием, че на първия етап представите на хората са клонели предимно към демонологията.
И така, първият етап на развитие, в концепцията на Огюст Конт, е бил демонологическият.
Хората си представяли, че зад природните явления, които имат сетивен вид, стои дейността на духовни същества, които са си представяли така, както в обикновения живот си представят духовете. Навсякъде усещали духове, големи и малки духове. Това е бил първият етап.
към текста >>
Това е бил
първият
етап.
Третият етап сме го достигнали днес. Ако наблюдаваме душевния живот на хората, преминаващ през тези три етапа, ще открием, че на първия етап представите на хората са клонели предимно към демонологията. И така, първият етап на развитие, в концепцията на Огюст Конт, е бил демонологическият. Хората си представяли, че зад природните явления, които имат сетивен вид, стои дейността на духовни същества, които са си представяли така, както в обикновения живот си представят духовете. Навсякъде усещали духове, големи и малки духове.
Това е бил първият етап.
към текста >>
И сега настъпил третият етап, който Огюст Конт, съвсем в духа на своя
учител
Сен-Симон, характеризирал с това, че ако човек иска да намери праосновите на света, вече не се обръща към демони и към метафизични понятия, а изключително към това, което дават позитивните науки по отношение на сетивната действителност.
Но този етап също бил прекрачен от човечеството.
И сега настъпил третият етап, който Огюст Конт, съвсем в духа на своя учител Сен-Симон, характеризирал с това, че ако човек иска да намери праосновите на света, вече не се обръща към демони и към метафизични понятия, а изключително към това, което дават позитивните науки по отношение на сетивната действителност.
Това, което се разкрива чрез външния научен опит, човек трябва да го разглежда като нещо, проясняващо му неговия мироглед. Относно самия себе си той трябва да търси обяснение в този смисъл, както математиката обяснява пространствените отношения, както физиката обяснява силовите отношения, както химията обяснява отношенията между веществата, а биологията обяснява жизнените отношения. Всичко, което може да се научи чрез отделните науки, взаимовръзките, които Огюст Конт се опитал подробно да представи в своето голямо съчинение за позитивната философия, всичко това, което може да се научи от отделните позитивни науки, Огюст Конт разглежда като единствено съвместимото с достойнството на човека, достигнал третия етап. Самото християнство той разглежда като най-висше образувание, но все пак като принадлежащо към последната фаза на демонологията. След това се появила метафизиката; тя дала на хората сбор от абстрактни понятия.
към текста >>
По такъв начин, Огюст Конт и неговият
учител
Сен-Симон са извънредно характерни за възхода на петия следатлантски период.
Това е изключително характерно за възхода на петия следатлантски период. Така, както мисли Огюст Конт, трябва да мисли мислител, който изцяло е изпълнен в душата си с романтизъм, който мисли, изхождайки от този романтизъм, но в същото време мисли напълно в духа на петия следатлантски период с неговия антиспиритуален характер.
По такъв начин, Огюст Конт и неговият учител Сен-Симон са извънредно характерни за възхода на петия следатлантски период.
Но в този пети следатлантски период са станали много решаващи събития. Затова са се появили също и други възможни нюанси. Искам днес, както беше казано, да ви приведа някои исторически факти, на които ще градим в бъдеще.
към текста >>
Първият
му печатен труд „Пътят към Христа“ (Weg zu Christo, 1623 г.) предизвиква нов скандал и Бьоме прекарва последните години от живота си в изгнание в Дрезден.
Първоначално той решил да не говори открито за преживяването си и продължил работата си и създава семейство. Когато през 1610 г. получава и второ видение, той започва да пише първия си трактат „Аврора“ (Aurora или Die Morgenroete im Aufgang). „Аврора“ се разпространява като ръкопис, докато не попада в ръцете на главния пастор на Гьорлиц, който смята, че това е ерес и заплашва Бьоме с отлъчване, ако не спре да пише. След години мълчание приятели и покровители на Бьоме го убеждават да продължи да пише и разпространяват творбите му в преписи.
Първият му печатен труд „Пътят към Христа“ (Weg zu Christo, 1623 г.) предизвиква нов скандал и Бьоме прекарва последните години от живота си в изгнание в Дрезден.
За този кратък период Бьоме написва огромен брой трудове, сред които „De Signatura Rerum“ и „Misterium Magnum“. Щайнер говори за него в GA 54 „Загадките на света и Антропософията“, GA 62 „Резултати от духовното изследване“ и GA 7 „Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед“
към текста >>
360.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И все пак има един странен факт, че Огюст Конт се е отрекъл от своя
учител
и водач Сен-Симон, доколкото постепенно Сен-Симон ставал прекалено мистичен за Огюст Конт; и последователите на Огюст Конт го изоставили, защото на старини станал съвсем мистичен.
И все пак има един странен факт, че Огюст Конт се е отрекъл от своя учител и водач Сен-Симон, доколкото постепенно Сен-Симон ставал прекалено мистичен за Огюст Конт; и последователите на Огюст Конт го изоставили, защото на старини станал съвсем мистичен.
Тоест, имаме работа със странния факт, че както Сен-Симон, така и Огюст Конт, от друга страна, в епохата на индустриализма съвсем твърдо и напълно съзнателно са стояли на почвата на ариманичната научност, и са станали мистици! Доста забележителен факт, нали така!
към текста >>
При Огюст Конт – не ви излагам теория, а ви демонстрирам и факти, или поне отделни факти —, въпреки, че той е бил обърнат към позитивизма и се е отвърнал от своя
учител
Сен-Симон, се открива склонност към мистицизъм, така че в края на своя живот той ясно приема троичността.
При Огюст Конт – не ви излагам теория, а ви демонстрирам и факти, или поне отделни факти —, въпреки, че той е бил обърнат към позитивизма и се е отвърнал от своя учител Сен-Симон, се открива склонност към мистицизъм, така че в края на своя живот той ясно приема троичността.
Той почита триадата: първо, Великия Фетиш; второ, Великия Медиум; и трето, Великата Същност. И той казва: Великият Фетиш – това е майчиното лоно на човека в пространството. Пространството е същността на Медиума, посредством който човечеството се ражда от майчиното лоно. Великата Същност – това, абстрактно, е разпространяващото се по Земята човечество. Тази триада признава Огюст Конт.
към текста >>
361.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Разгледайте формите на нашата сграда –
първият
Гьотеанум, проектиран от Р.Щайнер, монументална сграда с двоен купол, построена в Дорнах през 1913-1921 г., опожарена на 31.12.1922 г.
Разгледайте формите на нашата сграда – първият Гьотеанум, проектиран от Р.Щайнер, монументална сграда с двоен купол, построена в Дорнах през 1913-1921 г., опожарена на 31.12.1922 г.
към текста >>
362.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Талес[iii], собствено, е бил
първият
, който се е опирал на чисто природните понятия; той вече е бил откъснат от непосредственото живо възприемане на прамъдростта на човечеството, което още можем да видим при Анаксагор.
Ако погледнем тази епоха от гръцкото духовно развитие, която Ницше е нарекъл трагичната епоха, ще видим великите гръцки философи Анаксагор и Хераклит[ii], ще видим в тях, бих казал, последните носители на божествената мъдрост, която вече е била претопена в идеи и понятия.
Талес[iii], собствено, е бил първият, който се е опирал на чисто природните понятия; той вече е бил откъснат от непосредственото живо възприемане на прамъдростта на човечеството, което още можем да видим при Анаксагор.
Човечеството все повече и повече е било заплашено от загубата на тази мъдрост. Но от тази прамъдрост се е изливало това, което в древните времена е давало на хората възможност изобщо нещо да знаят за себе си. Познанието за човека е било това, което е просмуквало гръцката и изобщо прамъдростта. Мистериите е трябвало да дават знание за човека. „Познай себе си“ е било едно от изреченията на тази мъдрост.
към текста >>
363.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Затова Той действа изцеляващо, – доколкото хората не просто поради своята безполезност са избрали пътя на упадъчния мироглед, а са стигнали до него в хода на своята еволюция, по силата на своята природа, – затова Той в действителност е не само
учител
, но и изцелител на човечеството.
От всички тези неща предпазва истинската вярност към Мистерията на Голгота. Тя осигурява истинския поглед, придобит по свръхсетивен начин, истинския възглед за фактите на раждането и смъртта в света. Посредством такъв истински възглед хората трябва да бъдат излекувани от лъжливия, упадъчен възглед. Затова Исус Христос е Лечител и Спасител.
Затова Той действа изцеляващо, – доколкото хората не просто поради своята безполезност са избрали пътя на упадъчния мироглед, а са стигнали до него в хода на своята еволюция, по силата на своята природа, – затова Той в действителност е не само учител, но и изцелител на човечеството.
към текста >>
Климент Александрийски (Тит Флавий Клеменс), 150-217, гръцки християнски теолог и църковен писател и
учител
в „Катехетското училище“ в Александрия, виж „Християнството като мистичен факт“ GA 8
Климент Александрийски (Тит Флавий Клеменс), 150-217, гръцки християнски теолог и църковен писател и учител в „Катехетското училище“ в Александрия, виж „Християнството като мистичен факт“ GA 8
към текста >>
364.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Велик
учител
, чието име е останало неизвестно, който е бил най-големият противник на Исус Христос, е претърпял неуспех в постигането на целта си, която е излагал в Гондишапур на своите ученици, но все пак е било постигнато нещо друго.
И така, мъдростта на Гондишапур не е изчезнала изцяло. Но е необходимо внимателно да се проследи развитието на човечеството, започвайки от VII век пр.Хр., за да се разбере какво е станало във връзка с гностическото движение на Гондишапур.
Велик учител, чието име е останало неизвестно, който е бил най-големият противник на Исус Христос, е претърпял неуспех в постигането на целта си, която е излагал в Гондишапур на своите ученици, но все пак е било постигнато нещо друго.
Но за да се разбере, е необходимо щателно да се проучи въпросът.
към текста >>
365.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Тиндал е искал да покаже, че по същество всички хора, по-добрите хора, винаги са били християни, че Христос именно само е обобщил най-доброто от всички религии.Вече виждате: там Христос е приравнен до
учител
.
Имало е отделни хора, като например Тиндал, живял между 1657 и 1733 г., който е написал книгата „Християнството старо като Сътворението“. Тази книга до известна степен е много важна за познаването същността на Просвещението, която същност е станала повърхностна чрез волтерианството и други течения.
Тиндал е искал да покаже, че по същество всички хора, по-добрите хора, винаги са били християни, че Христос именно само е обобщил най-доброто от всички религии.Вече виждате: там Христос е приравнен до учител.
Христос става учител, независимо дали го наричат месия или майстор, или каквото и да е било още – той става учител. Тук става въпрос не толкова за самия Христос, колкото за това, че той е там и преподава определено религиозно съдържание, което е най-скъпото и същевременно общо за останалото човечество.
към текста >>
Христос става
учител
, независимо дали го наричат месия или майстор, или каквото и да е било още – той става
учител
.
Имало е отделни хора, като например Тиндал, живял между 1657 и 1733 г., който е написал книгата „Християнството старо като Сътворението“. Тази книга до известна степен е много важна за познаването същността на Просвещението, която същност е станала повърхностна чрез волтерианството и други течения. Тиндал е искал да покаже, че по същество всички хора, по-добрите хора, винаги са били християни, че Христос именно само е обобщил най-доброто от всички религии.Вече виждате: там Христос е приравнен до учител.
Христос става учител, независимо дали го наричат месия или майстор, или каквото и да е било още – той става учител.
Тук става въпрос не толкова за самия Христос, колкото за това, че той е там и преподава определено религиозно съдържание, което е най-скъпото и същевременно общо за останалото човечество.
към текста >>
Това, което показах, може естествено да приема различни оттенъци, но основното си остава: Христос е
учител
.
Това, което показах, може естествено да приема различни оттенъци, но основното си остава: Христос е учител.
И сега, ако вземем предвид характерните особености на Христовия народ, на народа на Църквата и на народа на ложите – тези особености са отслабени по най-различни начини – когато търсим истинното зад често много очевидното, тогава можем да кажем за народа на Христа: Христос е духът, следователно няма нищо общо с каквито и да е било институции на физическия план. Съществува само мистерията, че веднъж е пребивавал в човешко тяло. – За народа на Църквата – Христос е кралят. Това може да приеме в една или друга окраска, но: Христос е кралят. – Това разбиране продължава да живее и в народа на ложите, но в него то се доразвива, стига се до извода: Христос е учителят.
към текста >>
Това съвместно действие води до това, че Христовия народ се развива с импулса „Христос е дух“, народа на Църквата с импулса „Христос е крал“, а народа на ложите с импулса „Христос е
учител
“.
Връщайки се към вчерашните три форми на човешката еволюция, сега можем да си кажем най-напред: Цялото човечество се развива така, че сега живее във фазата на сетивната душа, 28 до 21 година. Всеки отделен човек така се развива като индивид, че сега човечеството в петата следатлантска епоха проявява съзнателната душа. Освен това има и още една трета еволюция вътре в душите на народите, за която ви казах вчера. И именно във връзка с народностните души се развиват и вече описаните явления. От една страна имате действието на историческите факти, а от друга страна народностните души с техните религиозни оттенъци.
Това съвместно действие води до това, че Христовия народ се развива с импулса „Христос е дух“, народа на Църквата с импулса „Христос е крал“, а народа на ложите с импулса „Христос е учител“.
Това зависи от народностния характер. Това е третата еволюция.
към текста >>
Те са: „Христос е цар“ и „Христос е
учител
“.
Кои са другите импулси?
Те са: „Христос е цар“ и „Христос е учител“.
Да, човек едва ли може да достигне до „Христос е учител“, тъй като, както вече казах, руската душа не разбира това (че Християнството може да се учи, че не се изживява като нещо в собствената душа). Но „Христос е цар“ – с това русизмът е израснал заедно.И там виждаме сблъсъка на онова, което тогава най-малко е принадлежало на света: сблъсъкът с царизма, източната карикатура на принципа за въвеждане на земно господство в областта на религията. „Христос е цар“ – и царят е негов наместник: това е съчетание на западния аспект, изразяващ се в царизма с това, което няма никаква връзка с него, а което посредством руската народностна душа живее в руския характер.
към текста >>
Да, човек едва ли може да достигне до „Христос е
учител
“, тъй като, както вече казах, руската душа не разбира това (че Християнството може да се учи, че не се изживява като нещо в собствената душа).
Кои са другите импулси? Те са: „Христос е цар“ и „Христос е учител“.
Да, човек едва ли може да достигне до „Христос е учител“, тъй като, както вече казах, руската душа не разбира това (че Християнството може да се учи, че не се изживява като нещо в собствената душа).
Но „Христос е цар“ – с това русизмът е израснал заедно.И там виждаме сблъсъка на онова, което тогава най-малко е принадлежало на света: сблъсъкът с царизма, източната карикатура на принципа за въвеждане на земно господство в областта на религията. „Христос е цар“ – и царят е негов наместник: това е съчетание на западния аспект, изразяващ се в царизма с това, което няма никаква връзка с него, а което посредством руската народностна душа живее в руския характер.
към текста >>
Как се радва светът днес – може да се каже по цялото земно кълбо, – че може да се моли на един
учител
като на кумир2; колко е зарадван света от това, че чак не му се налага да мисли.
Но това го казвам не, за да критикувам, и съвсем не (това не сте и свикнали да го правя), за да кажа нещо хубаво за Уилсън. Но е тъжно, когато нещата стават само по принуда, а в действителност могат само да са полезни, когато идват от свободния човек. Защото още днес е необходимо от свободната мисъл да излязат онези неща, които трябва да са противоположност на свободата. И винаги трябва да подчертавам: Не казвам тези неща, за да възбудя песимизъм, а за да говоря на душите и сърцата ви, за да се обърнете към други души и сърца и да се опитате да събудите в тях прозрение, да се появи в тях съждение. Защото в последно време най-силно е изпаднало в злото именно съждението, силно замътено по целия свят, прекланящо се пред авторитети.
Как се радва светът днес – може да се каже по цялото земно кълбо, – че може да се моли на един учител като на кумир2; колко е зарадван света от това, че чак не му се налага да мисли.
Това не е национална добродетел или порок. То е нещо, което е в света и трябва да се пребори чрез това, човек да се опита да създаде предпоставките за съждение. Но човек не идва до съждението, ако просто – простете ми за твърдия израз – си седне на задника и започва да съди наляво и надясно за всичко. Човек се нуждае от волята да прозре действителността. Онези хора, които днес често са водачите, това го казах и в други взаимовръзки: това е сбирщина от най-лошите, доведени от вълните на обстоятелствата в последно време.
към текста >>
366.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Той е коренно различен;
първият
разединява, вторият свързва, обединява и изгражда.
Ако си послужим с по-прости думи, бихме могли да кажем следното: Голяма част от хората, които докараха днешната военна катастрофа, както и онези, които още се възползват от нейните последици, грубо казано са умопобъркани. Но важното тук е да се разбере: Коя беше причината за разпада на техните личности? От единия начин на мислене, с който си служат хората, обсебени от разединителните сили, ясно трябва да се различава другият начин на мислене, чрез който се стига до Духовната наука.
Той е коренно различен; първият разединява, вторият свързва, обединява и изгражда.
Ако проследите по-внимателно това, което се опитвам да кажа в моите антропософски книги, вие ще се убедите: Важно е не толкова съдържанието – то винаги подлежи на различни интерпретации – а цялостното структуриране на света, както и коренно различното естество на самите представи. Този начин на мислене дава завършени образи за света, опитва се да очертае ясни контури, а чрез контурите поражда и усещането за цветовете. Този начин на мислене – за разлика от днешните естествени науки – не се основава на разграничаване и разединяване. Разликата в „как” е не по-малко важна от разликата в „какво”. Следователно, има един градивен, обединяващ, а не разединяващ начин на мислене, с чиято помощ човекът може да навлезе в свръхсетивния свят.
към текста >>
367.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Вие знаете, в официалната история се разказва, как Сократ е основал диалектиката, как всъщност той е бил великият
учител
на мисленето, на онова мислене, което след това Аристотел е развил мислейки повече научно.
Вие знаете, в официалната история се разказва, как Сократ е основал диалектиката, как всъщност той е бил великият учител на мисленето, на онова мислене, което след това Аристотел е развил мислейки повече научно.
Но това, което е било гръцки начин на мисленето, на образуването на представите, то е всъщност последното отзвучение на културата на мистериите, защото културата на мистериите беше пълна със съдържа ние. В цялостния възглед на човека бяха приети духовни факти, които са основоположни причини за на шия миров ред, тези факти бяха приети чрез познанието. Съдържанията, мощните, велики съдържания постепенно са угаснали. Обаче начинът на мислене, които развиха учениците на мистериите, начинът на образуване на представите, конфигурацията на мисленето, тя е останала, и тя е станала всъщност историческа, станала е историческа първо в гръцкото мислене, след това отново в средновековното мислене, в мисленето на християнските богослови, които бяха усвоили това гръцко мислене главно за богословието, за да разберат от школуването на мисленето с формите на мислите, с идеите и понятията, за да разберат това, какво се е вляло в човечеството чрез Тайната на Голгота. Това, което е изцяло едно сливане на духовните истини на Тайната на Голгота с гръцкото мислене.
към текста >>
Първият
е този на съзнанието на мисловния живот, в което живеем всеки ден.
В обикновения живот в нашето всекидневно съзнание се издига като вълна от този долен слой на съзнанието само животът на чувствата. И от един по-дълбок слой, който се намира още по-дълбоко, се издига като вълна животът на волята, който обаче също е проникнат от мъдрост, който е също напълно проникнат от мъдрост. Ние сме свързани също с тази мъдрост, само че не я получаваме в нашето горно съзнание. Така що то можем да кажем: всъщност като човеци в нас царуват три слоя на съзнанието.
Първият е този на съзнанието на мисловния живот, в което живеем всеки ден.
Вторият слой е този на имагинативното съзнание. И третият слой е този на инспиративното съзнание, което обаче остава много дълбоко долу, което наистина действува в нас, действително действува, особеността на което обаче ние не познаваме в обикновения живот. Ако съвременната философия би била само малко по-схватлива, вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено аз не казвам, че това се отнася за онзи, който няма никаква работа с тази философия, обаче философите би трябвало да разберат нещо подобно вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено от това, каква голяма разлика съществува между това, което хората забелязват като истини чисто на основата на външното наблюдение на природата, и онова, което се намира в науките, например в математиката и геометрията, с които хората се стремят да разберат външната природа.
към текста >>
368.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Аз познавах един
учител
по наказателно право, който започваше своите лекции върху наказателно право винаги с това, като казваше: Господа, аз трябва да ви изнасям лекции върху наказателното право.
Все повече мисленето върху природата наложи в по-новото време, човекът да бъде считан като един член на останалата природа, която се схваща като един поток за здраво обуславящи се едни други причини и следствия. Без съмнение, днес също съществуват много хора, които са наясно върху въпроса, че свободата, изживяването на свободата, е един факт на човешкото съзнание. Обаче това не пречи, щото, когато човек се намира обхванат в особената конфигурация на мисленето върху природата, той не може да се справи с този въпрос. Когато човек мисли така, както днешната естествена наука мисли това, когато той мисли така върху човешкото същество, той не може да съедини с това мислене мисленето върху човешката свобода. Някои хора много леко разрешават въпроса за човешката свобода, за човешкото чувство на отговорност.
Аз познавах един учител по наказателно право, който започваше своите лекции върху наказателно право винаги с това, като казваше: Господа, аз трябва да ви изнасям лекции върху наказателното право.
Ние ще започнем това, като приемем аксиомата, че съществува една човешка свобода и отговорност. Защото ако не би съществувала никаква свобода и ни каква отговорност, тогава не би могло да съществува никакво наказателно право. Обаче съществува едно наказателно право, защото аз трябва да Ви изнасям лекции върху него, следователно съществува също отговорност и свобода. Тази аргументация е проста, но тя ни обръща вниманието върху това, колко трудно се справят днес хората, когато трябва да запитат: как може да бъде съединена природната необходимост със свободата? С други думи това не значи нищо друго освен: чрез развитието на последните столетия човекът е бил все повече и повече принуден да си представя определено всесилие на природната необходимост.
към текста >>
369.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Първият
период протича приблизително от раждането до смяната на зъбите /до към 7-та година/, Вторият период отива до половата зрялост, Третият до 21 години /до началото на 21-та година/, всичко това е приблизително и така върви животът по-нататък.
Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата сфера на чувствата, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче представлява обективни процеси на света. А това значи: когато чувствувате нещо, това без съмнение едно изживяване вътре във вас, но същевременно то е нещо, което става в света, което има значение в света. И именно извънредно интересно е да бъде проследено, какви процеси на света лежат на основата на нашия чувствен живот. Да предположим, че изживявате нещо, което засяга извънредно силно Вашите чувства, едно събитие, което Ви възбужда радостно или тъжно. Вие знае те, че общият живот на човека протича така, че можем да разделим този цялостен живот на човека в приблизително 7 периода.
Първият период протича приблизително от раждането до смяната на зъбите /до към 7-та година/, Вторият период отива до половата зрялост, Третият до 21 години /до началото на 21-та година/, всичко това е приблизително и така върви животът по-нататък.
Това е едно деление на хода на човешкия живот.
към текста >>
370.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ако проследим този процес по-нататък, по-далече от тази епоха, ние можем да кажем:
първият
период на действието на Гьотевите свръхсетивни сили в нашата земна култура е следователно 1865-1898 година.
Епохата, която принадлежи на първото поколение след неговата смърт, до 1865 година, не беше такава, че в нея да действуват много сили от неговия дух. Аз избирам само един пример: самопонятно е, че също така и от други хора действуват силите, с Гьоте имаме само един представителен пример. Следователно до 1865 година онзи, който би насочил вниманието върху душата на Гьоте, би забелязал малко от едно действие на неговите сили. После след първите 33 години, започва вече това, което действува в нашето земно развитие от него от духовния свят. И това се засилва все повече и повече до 1898 година.
Ако проследим този процес по-нататък, по-далече от тази епоха, ние можем да кажем: първият период на действието на Гьотевите свръхсетивни сили в нашата земна култура е следователно 1865-1898 година.
Както казах, до 1865 годи на това действие беше незначително, след това то се засилва. След 33 година стигаме след това в 1931 година до изтичането на един друг период и този би бил един втори период. И в 1964 година бихме имали изтичането на третия период.
към текста >>
371.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Тук за първи път се води една радикална борба но естествено тя е останала в нейното начало това беше
първият
тласък напред към свободния духовен живот: Гьотевата естествена наука.
В Англия германската философия се нарича германизъм и с това се разбира нещо, с което един разумен човек не може да се занимава. Обаче именно в тази немска философия, с изключение на един епизод където именно Кант е бил напълно покварен от Юм и този отвратителен кант-юмов елемент е бил донесен в немската философия, което е произвело в главите на средноевропейското човечество едно неизлечимо нещастие с изключение на този епизод ние имаме постоянно след това последвалия цвят на това опълчване именно в лицето на Фихте, Шелинг, Хегел. И ние имаме едно търсене на свободния духовен живот още при Гьоте, който не иска да знае вече нищо за последния отзвук на римско-католическата юриспруденция в това, което се нарича природен закон. Почувствувайте в изтърканото расо и в странната барета, които съдиите още имат от старите времена те подават след това молби, да им се позволи да ги снемат от себе си почувствувайте също така в естествената наука, в природния закон "закона", как юридическото се намира вътре! Защото целия израз "природен закон" няма например по отношение на Гьотевата естествена наука, която работи само с първичното явление, само с първичния факт, никакво значение.
Тук за първи път се води една радикална борба но естествено тя е останала в нейното начало това беше първият тласък напред към свободния духовен живот: Гьотевата естествена наука.
И в тази средна Европа съществува вече даже първият тласък напред към свободния правов или държавен свободен живот. Прочетете една такава книга, като тази на Вилхелм фон Хумболдт. Той е бил даже министър на просветата в Прусия. Прочетете книгата на този Вилхелм фон Хумболдт. По-рано тя е струвало само 20 пфенига в рекламната Универсална Библиотека не зная вече колко струва сега.
към текста >>
И в тази средна Европа съществува вече даже
първият
тласък напред към свободния правов или държавен свободен живот.
Обаче именно в тази немска философия, с изключение на един епизод където именно Кант е бил напълно покварен от Юм и този отвратителен кант-юмов елемент е бил донесен в немската философия, което е произвело в главите на средноевропейското човечество едно неизлечимо нещастие с изключение на този епизод ние имаме постоянно след това последвалия цвят на това опълчване именно в лицето на Фихте, Шелинг, Хегел. И ние имаме едно търсене на свободния духовен живот още при Гьоте, който не иска да знае вече нищо за последния отзвук на римско-католическата юриспруденция в това, което се нарича природен закон. Почувствувайте в изтърканото расо и в странната барета, които съдиите още имат от старите времена те подават след това молби, да им се позволи да ги снемат от себе си почувствувайте също така в естествената наука, в природния закон "закона", как юридическото се намира вътре! Защото целия израз "природен закон" няма например по отношение на Гьотевата естествена наука, която работи само с първичното явление, само с първичния факт, никакво значение. Тук за първи път се води една радикална борба но естествено тя е останала в нейното начало това беше първият тласък напред към свободния духовен живот: Гьотевата естествена наука.
И в тази средна Европа съществува вече даже първият тласък напред към свободния правов или държавен свободен живот.
Прочетете една такава книга, като тази на Вилхелм фон Хумболдт. Той е бил даже министър на просветата в Прусия. Прочетете книгата на този Вилхелм фон Хумболдт. По-рано тя е струвало само 20 пфенига в рекламната Универсална Библиотека не зная вече колко струва сега. Прочетете тази книга: "Идеи относно един опит да бъдат определени границите на действието на държавата", тогава ще видите първото начало за построяване на самостоятелен правов или държавен живот, самостоятелността на истинската политическа област.
към текста >>
Онези 40 точки на световния
учител
, които във всяка дума носят отпечатъка на непрактичното, на непреводимото, тези 40 точки могат да произлязат само от духа, който е устроен само за абстрактното, който няма никакво чувство за истинските действителности.
Те не биха останали да стои там тази странна, карикатурна фигура на един монарх, или да имат нужда да го поставят. Французите наричат себе си наистина републиканци, обаче имат между тях един скрит монарх, който здраво държи в единство целия държавен строеж, който страшно държи в юздата сърцата на своите поданици: защото всъщност във Франция навсякъде още царува духът на Людвиг ХІV. Сега този дух се намира естествено вече в упадък, обаче той е налице. Във френския народ се съдържа вече един скрит монарх, това проличава от всяка една на неговите културни прояви. И онзи талант на абстракцията, който се прояви при Удороу Уйлсън, това е най-големият талант на абстракцията именно във външната, политическа област.
Онези 40 точки на световния учител, които във всяка дума носят отпечатъка на непрактичното, на непреводимото, тези 40 точки могат да произлязат само от духа, който е устроен само за абстрактното, който няма никакво чувство за истинските действителности.
към текста >>
372.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Онези, които слезли долу сред тях, също имали нещо от ясновидската сила, но в същото време в техните души бил приет
първият
зародиш на интелигентността, на разума.
По-късно в тези региони дошла друга човешка раса, съвсем различна от по-ранното население. Сагите и митовете, а дори също и историята ни казват, че в много древни времена от високите планини на Азия слезли определени хора, които пренесли форма на цивилизация на юг и югозапад. От Духовната Наука се изисква да установи какви са били тези хора, слезли сред онези по-предишни човешки същества, които просто от своите собствени вътрешни подбуди получавали ръководните сили за всекидневния живот. Чрез духовно-научно изследване ние намираме, че онези, внесли нов елемент в населението, съчетавали две качества, едно от които предишните хора не притежавали. Първоначалните обитатели имали атавистично ясновидство без разум, без интелигентност.
Онези, които слезли долу сред тях, също имали нещо от ясновидската сила, но в същото време в техните души бил приет първият зародиш на интелигентността, на разума.
Следователно, те внесли в цивилизацията по онова време ясновидство, оплодено с разум. Това били първите арийци, за които ни говори историята, и без да има взаимо противопоставяне между древните по-ранни хора, живеещи от атавистичните сили на душата, и онези, наситили древните душевни сили с разум, без такова противопоставяне възникнало първото разделение на касти, външно, физическо и емпирично, което все още се среща в Азия, и за което говори например Тагор.
към текста >>
Този поток от Мистериите бил разпространен из южна Европа и после, точно както
първият
поток преминал през живота на Гърция, този втори поток намерил пътя си към хората в Рим, хора нямащи имагинации.
Този втори поток има друг произход, който също лежи далеч назад в еволюцията на човечеството. Той също в основата си бил обединен с Мистериите, и по-точно с Мистериите на Египет. Аз нарекох първия поток "Мистериите на Изтока" или "Мистериите на Светлината". Ще нарека този втори поток "Мистериите на Човека". Тези Мистерии били ориентирани преди всичко да черпят от египетския извор онази мъдрост, която дава силата да се организира човешкия обществен живот, да се установят взаимоотношения между човешките същества.
Този поток от Мистериите бил разпространен из южна Европа и после, точно както първият поток преминал през живота на Гърция, този втори поток намерил пътя си към хората в Рим, хора нямащи имагинации.
Бих могъл да го нарека "потокът на правата". Той поел своя път през Рим. Всичко онова което, малко по малко, в хода на човешката еволюция се е изграждало като юриспруденция, като законови особености в система от правни принципи, е отслабеният остатък от познанието на тези Мистерии на Човека.
към текста >>
Няма да разберем съвременния живот докато не узнаем, че дори и днес хората не са плодотворни нито в духовния, нито в правовия живот; докато не узнаем, че тези и двата сме ги приели отвън
първият
след като изминал дългия път от Мистериите на Изтока през Мистериите на Гърция, а вторият дългия път от Мистериите на Египет през Рим.
Втората нишка в нашата цивилизована бъркотия е достигнала до нас по този начин, но много променена, преобразувана след преминаването си през неимагинативния римски ум.
Няма да разберем съвременния живот докато не узнаем, че дори и днес хората не са плодотворни нито в духовния, нито в правовия живот; докато не узнаем, че тези и двата сме ги приели отвън първият след като изминал дългия път от Мистериите на Изтока през Мистериите на Гърция, а вторият дългия път от Мистериите на Египет през Рим.
Днешното човечеството е безплодно що се отнася до живота на Духа и живота на правата. Бихме могли да изложим много случаи за да докажем това твърдение, но ще бъде достатъчно ако изтъкнем пътищата, поети от Християнството.
към текста >>
373.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Ние наистина губим ума и дума, когато един религиозен
учител
казва: "Истинската набожност трябва да изгони всеки религиозен интерес и да осуети всяка религиозна опитност." Стигнали сме толкова далеч, че сме неспособни да осъзнаем какво означава един официален религиозен представител да казва: "Махнете религиозния интерес!
Тук виждаме в името на религията отхвърлен всеки религиозен интерес, осуетена всяка религиозна опитност. Мястото на религиозния интерес и на религиозната опитност заема една изцяло неопределена "връзка", която разбира се не може да бъде диференцирана, и която авторът не желае да определи.
Ние наистина губим ума и дума, когато един религиозен учител казва: "Истинската набожност трябва да изгони всеки религиозен интерес и да осуети всяка религиозна опитност." Стигнали сме толкова далеч, че сме неспособни да осъзнаем какво означава един официален религиозен представител да казва: "Махнете религиозния интерес!
Махнете религиозната опитност! " Виждате, отделно от факта, че Гогартен не знае, че той самият изобщо нямаше да може да говори за религия, ако в миналото нямаше атавистични религиозни интереси и религиозни опитности; отделно от факта, че той като официален представител на религията никога нямаше да може да намери публика, ако религията не бе навлязла в еволюцията на човечеството чрез религиозни интереси и религиозни опитности; настрани от всичко това, всичко казано ви току-що ви доказва казаното от мен преди това, че в настоящето самите хора, считащи себе си за истински представители на религиозния живот, работят за унищожаването на всичко онова, което е съществено в религията. Изгубили ли са тези хора всякаква способност за разбиране на онова, което е свойствено на човешката душа? Могат ли тези хора още да не разбират, че когато човекът отправя своето внимание към нещо, вниманието е водено от интерес, и че всичко навлизащо в човешкото съзнание е основано на опитности? Изглежда така, сякаш човешките същества вече изобщо не говорят от човешко съзнание, а само от дух на противоборство.
към текста >>
374.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Преди няколко години ви казах следното: През 60-те и 70-те години на миналото столетие във Виена, мястото където бяха съставени моите есета, живя един
учител
, Хайнрих Дайнхардт.
Преди няколко години ви казах следното: През 60-те и 70-те години на миналото столетие във Виена, мястото където бяха съставени моите есета, живя един учител, Хайнрих Дайнхардт.
Духът на този човек го доведе от гледна точка на Шилеровите "Писма по Естетика" да вземе активно участие в педагогиката, една наука, тогава следваща с пълна пара материалистичния пример от неговите дни. Дайнхардт написа в няколко чудесни послания, отпечатани по онова време, разясняващи Шилеровите "Писма по Естестика", че човекът трябва да бъде възпитаван да разпознава непреодолимата нужда от логика от основните нужди ("Notdurft"), които живеят само в инстинкта. Дайнхардт бе един от онези, които надигнаха предупредителния зов: "Трябва чрез образованието да предотвратим онова, което ще се случи със сигурност в противен случай." Той още не можеше да говори с понятията на Духовната Наука, но той изтъкна със свои собствени думи неизбежното идване на луциферическо-ариманическата култура, ако науката на образованието, изкуството на образованието не се определят от този баланс. Хайнрих Дайнхардт имаше нещастието да бъде съборен на улицата и да счупи крака си. Съвсем проста операция можеше отново да го оправи, но докторите откриха, че той бил толкова недохранен, че наранените части нямало да се оправят.
към текста >>
375.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Нашето чувство се задълбочава, когато с правилен смисъл, с правилна любов разберем онова, което е обозначено чрез думите: „Трябва да се родим два пъти;
първият
път чрез енергиите на природата, вторият път да бъдем преродени чрез енергиите на Христос Исус.“
Защото за мнозина от ранните християнски векове бе велико прежияваване да наблюдават навлизането на Христовото Същество в земната еволюция. Това, така да се каже, им изясни двойствения произход на човека физическия и духовния му произход. Това е раждането, през което преминава Исус към малкото земно-родено детенце гледа християнинът, когато мисли за Исус през световната Свята Нощ. И той си казва: „Онова, което се ражда тук е нещо по-различно от останалото човечество, това е Съществото, чрез което останалото човечество може да получи онова, което то не може да получи само чрез физическото си раждане“.
Нашето чувство се задълбочава, когато с правилен смисъл, с правилна любов разберем онова, което е обозначено чрез думите: „Трябва да се родим два пъти; първият път чрез енергиите на природата, вторият път да бъдем преродени чрез енергиите на Христос Исус.“
към текста >>
376.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Бях много запознат с истината и реалностите на живота, чувствах се у дома си в международната атмосфера и в нещата, които нямат нищо общо със симпатии и антипатии към някоя специална раса, защото бях
учител
и в дом, който принадлежеше на еврейско семейство и всички те бяха членове на еврейската религия.
Това е, което искам да подчертая по случай Коледния празник. Нека други да продължат, ако искат, по старата позната пътека, която за съвременния живот е велика лъжа. Аз се възправих срещу тази лъжа, когато още бях млад.
Бях много запознат с истината и реалностите на живота, чувствах се у дома си в международната атмосфера и в нещата, които нямат нищо общо със симпатии и антипатии към някоя специална раса, защото бях учител и в дом, който принадлежеше на еврейско семейство и всички те бяха членове на еврейската религия.
Те вършеха всичко еднакво както и хората, които се наричаха Християни, в чест на Онзи, за когото се казва: „Спасител за роди за нас днес! “ Нещата са станали фрази до такава степен, мои мили приятели, ала хората не го признават, не ще признаят, че тези неща са загубили всякакво значение. Всичко е едно и също и в днешния ден и е било така от много дълго време, дали човек чието сърце е живо свързано със Спасителя поставя дар под Коледното дърво и дали това го прави човек, който се държи за начин на мислене, който отхвърля Спасителя, това не се запитваме. Тези са нещата, които ни показват лъжата в човечеството, която е станала действителност, фразата, която е станала действителност вътре в нашата цивилизация. Тези неща трябва да се видят с голяма сериозност, мои мили приятели.
към текста >>
377.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Да, ние се възхищаваме от теологията, която изпълва всяка страница на Дантевата „Божествена комедия“, но в същото време не забравяме, че Данте извоюва много от новите си представи и възгледи именно с помощта на своя
учител
Брунето Латини.
Да, ние се възхищаваме от теологията, която изпълва всяка страница на Дантевата „Божествена комедия“, но в същото време не забравяме, че Данте извоюва много от новите си представи и възгледи именно с помощта на своя учител Брунето Латини.
И аз многократно съм изтъквал, че въпреки подчертания теологизиращ елемент, тук беше вложен изключително мощен луциферически заряд.
към текста >>
378.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Първият
от тях, човекът-глава, е така да се каже, „модел“ или „реконструкция“ на предходната инкарнация.
Вие разбирате, че става дума за човека-глава. Главата впрочем доколкото останалите звена са в рудиментарно състояние също е един цялостен „човек“. Човекът-гърди също е един цялостен „човек“, само че в случая рудиментарни са първите четири и последните четири звена. Човекът-крайници (или двигателно-веществообменният човек) на свой ред също е цялостен „човек“, но сега рудиментарни са гърдите и главата. По този начин става ясно, че всеки индивид носи в себе си трима „човеци“.
Първият от тях, човекът-глава, е така да се каже, „модел“ или „реконструкция“ на предходната инкарнация.
Човекът-гърди е олицетворение на сегашната инкарнация. А това, което човек осъществява като активно поведение, като активни действия във външния свят, намира израз в неговите веществообмен и крайници; него човек ще пренесе в следващата си инкарнация. Ето как и от една друга гледна точка се оказва, че човекът е троично същество, формата на човешкото тяло може да се изследва задълбочено и прецизно само по този начин.
към текста >>
379.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Обаче, ако уважаемият господин
учител
не би въртял това „устройство“, нямаше да се отделят никакви капчици и никаква миниатюрна планетарна система!
Аз често съм посочвал и един друг пример за това, как човекът е напълно отстранен, напълно изключен от собственото си абсурдно мислене. Става дума за теорията на Кант-Лаплас: вземате една капка растително или минерално масло, пробивате парче картон с една игла, и започвате да го въртите, докато се образуват отделни малки капчици.
Обаче, ако уважаемият господин учител не би въртял това „устройство“, нямаше да се отделят никакви капчици и никаква миниатюрна планетарна система!
Но ако искаме действително да си обясним космогонията, ние трябва да премахнем господин учителя, нали. В противен случай учителят би трябвало да заяви: Мили деца, ето сега тук възниква едно подобие на планетарната система, обаче аз бях този, който приведе в движение капката масло; а там навън възниква истинската планетарна система, само защото великият Бог върти гигантската космическа игла; не би възникнало абсолютно нищо, ако навън не действуваше великият Бог. Така би трябвало да говори този учител, нали?
към текста >>
Така би трябвало да говори този
учител
, нали?
Аз често съм посочвал и един друг пример за това, как човекът е напълно отстранен, напълно изключен от собственото си абсурдно мислене. Става дума за теорията на Кант-Лаплас: вземате една капка растително или минерално масло, пробивате парче картон с една игла, и започвате да го въртите, докато се образуват отделни малки капчици. Обаче, ако уважаемият господин учител не би въртял това „устройство“, нямаше да се отделят никакви капчици и никаква миниатюрна планетарна система! Но ако искаме действително да си обясним космогонията, ние трябва да премахнем господин учителя, нали. В противен случай учителят би трябвало да заяви: Мили деца, ето сега тук възниква едно подобие на планетарната система, обаче аз бях този, който приведе в движение капката масло; а там навън възниква истинската планетарна система, само защото великият Бог върти гигантската космическа игла; не би възникнало абсолютно нищо, ако навън не действуваше великият Бог.
Така би трябвало да говори този учител, нали?
към текста >>
380.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
„
Първият
факт е този, че преди да стана медик, аз изучавах математика и механика.
„Първият факт е този, че преди да стана медик, аз изучавах математика и механика.
На времето във Виенския университет, мой професор по математика беше уважаваният и високо надарен г-н фон Етингсхаузен. Той държеше лекции, свързани с най-тежките проблеми на математическата физика и успя да пробуди у нас траен интерес към тази дисциплина. Той ни запозна с ученията на Коши и Пуасон, а от Петцвал се научихме да изразяваме и най-сложните проблеми на механиката с помощта на математическите формули.“
към текста >>
381.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Пътят е дълъг от тази същност с природата на муза и която подейства още и на търсещия, в древни времена, пътя минаващ от изречената дума от човек с космично слово, за да може той да го премине и да трябва да каже: "Пей ми, о, Музо, гневът на Peleden Ахилeос,…* /*
Първият
стих от "Илиада"/, пътят е дълъг от тази среща с музата, която въвежда човешкото същество в света на духа, макар че вече не той, а музата пее за тази степен до онази, в която говореше после самата реторика в римлянина и по-късно, в това, което бе произлязло от смесицата със съществото, дошло от север, там, всичко става абстрактно, там, всичко става понятийно, там, всичко става интелектуално.
Женската седемкратност ни влече към висините, така би могъл да заключи Капела, когато описва своя път към мъдростта. Но помислете какво е останало от това! Помислете за манастирските училища от Средновековието, по-късно. Там, когато граматиката и реториката бяха издялани, вече не се изпитваше привличането към висините от женската безкрайност. Стана така: от живото излезе най-напред алегорията, после интелектът.
Пътят е дълъг от тази същност с природата на муза и която подейства още и на търсещия, в древни времена, пътя минаващ от изречената дума от човек с космично слово, за да може той да го премине и да трябва да каже: "Пей ми, о, Музо, гневът на Peleden Ахилeос,…* /* Първият стих от "Илиада"/, пътят е дълъг от тази среща с музата, която въвежда човешкото същество в света на духа, макар че вече не той, а музата пее за тази степен до онази, в която говореше после самата реторика в римлянина и по-късно, в това, което бе произлязло от смесицата със съществото, дошло от север, там, всичко става абстрактно, там, всичко става понятийно, там, всичко става интелектуално.
Но колкото се приближаваме до изтока и след древните времена, толкова повече откриваме всички неща в конкретния живот на духа.
към текста >>
382.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Когато се появи преди известно време
първият
том на "Упадъка на Западния свят"* /* Освалд Шпенглер, "Упадъкът на Западния свят", ІІ том, Мюних 1920 /І/ и 1922 /ІІ/.
Когато се появи преди известно време първият том на "Упадъка на Западния свят"* /* Освалд Шпенглер, "Упадъкът на Западния свят", ІІ том, Мюних 1920 /І/ и 1922 /ІІ/.
Всички пасажи цитирани от Щайнер се намират във втората част. Сведения на издателството в един том, Мюних, 1973/ на Шпенглер, можеше да се види в тази литературна публикация нещо, което таи в себе си желанието от заемането надълбоко с елементарните явления на упадъка и залеза на нашата епоха. Там можеше да се види някой, който, за много неща, действащи в нашата настояща епоха в цялостта на Западния свят, имаше чувството, и тези импулси трябва, всъщност, да водят малко по малко към едно тотално хаотизиране на западната цивилизация с нейната американска пристройка; някой, който, с това чувство, правеше усилие с много знания и овладявайки много научни идеи, да се отнася с един вид съдене на тези явления.
към текста >>
И при това, когато се появи
първият
обем, човек можеше да има най-малко определен респект от тези ще трябва още веднъж да употребя тази дума проникваща духовност, с лице към вцепенеността и задремалостта, и толкова далеч от висотата на силите, които придвижват историята и които дават днес тона, толкова маниери именно в литературния свят.
И при това, когато се появи първият обем, човек можеше да има най-малко определен респект от тези ще трябва още веднъж да употребя тази дума проникваща духовност, с лице към вцепенеността и задремалостта, и толкова далеч от висотата на силите, които придвижват историята и които дават днес тона, толкова маниери именно в литературния свят.
към текста >>
383.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Първият
, който усети това не-присъствие в духовното съдържание, но не можа да постигне опитност с една нова духовност, беше, в действителност, Фридрих Ницше.
Първият, който усети това не-присъствие в духовното съдържание, но не можа да постигне опитност с една нова духовност, беше, в действителност, Фридрих Ницше.
Ето защо той беше основно, лишен и от най-малкия импулс, отнасящ се до съдържанието на душата и на духа. И тогава той се залови да преследва възможно най-неясни импулси, импулси на сила и други подобни неща.
към текста >>
384.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Първият
се състои в това, че ние одобряваме всички други гледни точки на материалния свят, различни от преди това.
Можем тогава да видим от няколко симптома, че действително сме отишли напред в тези упражнения. Бих искал да посоча два от тях, но те са много.
Първият се състои в това, че ние одобряваме всички други гледни точки на материалния свят, различни от преди това.
За чистия интелектуализъм, моралния свят има нещо нереално. Разбира се, когато човешкото същество е запазило определена корекция в недрата на материалния свят, се чувства задължено да изпълни своето задължение,вършейки това, което е добро, според традицията; но даже и да не си признава,той мисли така: от факта, че някой е извършил добро, не се е получило нещо от същия ред, както когато светкавица прореже пространството или гръмотевица гръмне в пространството. Той не мисли за нищо реално в този случай. Когато човек проникне в живота на духовния свят, забелязва, че моралната подредба на света не само е една реалност от същата природа като на физическата реалност, а тя има една висша действителност. Човек се научава малко по малко да разбира, че цялото това време с неговите световни части и физически процеси може да пропадне, да се разруши; но това, което се излъчва морално от нас, ще се изгуби в своите следствия.
към текста >>
385.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Тази същност беше в свръхсетивните светове великият
учител
на това, което душата си спомняше още, след като вече е слязла на земята.
В Мистериите на ІІ и І век преди Мистерията на Голгота, хората отправяха всъщност, един съвсем специален поглед към тази същност от свръхсетивните светове, която беше наречена по-късно Христовата същност. Този поглед беше такъв, че хората си казваха: тази същност, ние я виждаме в свръхсетивните светове, но нейната активност все повече и повече намалява. Тя със сигурност беше същността, която беше имплантирала в душите спомена за времената предшестващи раждането и която после се изяви в земното съществувание.
Тази същност беше в свръхсетивните светове великият учител на това, което душата си спомняше още, след като вече е слязла на земята.
Тази същност, която беше наречена по-късно същността на Христос се явяваше на посветените като една същност, която беше изгубила своята активност, защото малко по малко хората вече нямаха, не можеха да имат вече тези спомени.
към текста >>
386.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
Дали някой трябва да стане
учител
или да възприеме някоя друга професия - не това е важното.
Защото вие наистина търсите нещо, което съществува. Гьоте отговори на въпроса: Коя тайна е най-ценна? - Разкритата тайна. (От "Приказката за Зелената Змия и за Красивата Лилия".) Но тя трябва да бъде разкрита от очи, отворени за да я възприемат. Онова, което ви движи, са главно копнежи на вашия вътрешен живот - ако разбирате себе си правилно.
Дали някой трябва да стане учител или да възприеме някоя друга професия - не това е важното.
Всичко, което днес търсят онези, които искат да станат цялостни хора, ще бъде намерено от общия център на истинската човечност. Ето защо се оказахме днес тук заедно.
към текста >>
387.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Първият
стадий на съня: търсене на духовността, изхождайки от неопределеното себечувстване.
Опознаване на «несъзнателното». Сън и сънища.
Първият стадий на съня: търсене на духовността, изхождайки от неопределеното себечувстване.
Следствия в будното състояние: поставяне на отделните неща в отношения с общото. Втори стадий: от породения страх чрез разпръсването в отделни същности към проникването с планетни сили. Следствия в будното състояние: освежаване на кръвообращението и дишането. Трети стадий: изживяване на констелацията на неподвижните звезди. Следствие: възпламеняване на храносмилателните процеси.
към текста >>
388.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Сънят наистина е велик
учител
.
Този живот в груповата душа е нещо, което ние развиваме до определена степен още когато сме будни. Ние се чувстваме като народ, често дори като род, ако се смятаме за аристократи, като членове на една фамилия. Но днес сънят изцяло отнема на човека това групово душевно чувство. В съня си днешният човек не може да е аристократ. Да, сънят възпитава много повече, отколкото смятате, но, от една страна, към злото, от друга страна, обаче към демокрацията.
Сънят наистина е велик учител.
Древните хора са преминавали в груповата душа по време на сън. Когато при събуждане са се завръщали във физическото и етерното си тяло, те си донасяли силно съзнание за взаимната си принадлежност в тяхната група. Едната страна на човека е това, което представлява той по време на сън.
към текста >>
389.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
За да ви разясня какво и в настоящето може да бъде набожност, а именно преклонението пред Христос, ще ви опиша отношението на един такъв древен ученик към неговия водач, неговия
учител
в мистериите.
Погледнем ли назад към тези древни времена, виждаме, че хората тогава са слушали учениците на така наречените мистерии. Древните мистерии, за които почти няма външни исторически документи - това, което съществува, се отнася до по-късни времена, така че в него няма истински сведения за мистериите, тези древни мистерии са били духовните школи на човечеството, в които изкуството, религията и науката са били едно. А великите учители от тези мистерии, които са били водачи на своите ученици, са получавали почти свръхчовешко уважение. Останалото човечество се е допитвало до учениците на такива мистерийни учители, когато хората са искали да удовлетворят потребностите на своята набожност и благочестивост. Хората са приемали това, което като прозиране в света и неговия порядък учениците на мистерийните учители са постигали в отдаването си на един изпълнен с почитание живот.
За да ви разясня какво и в настоящето може да бъде набожност, а именно преклонението пред Христос, ще ви опиша отношението на един такъв древен ученик към неговия водач, неговия учител в мистериите.
към текста >>
Можете да си представите колко дълбоко е било чувството на почит от страна на ученика към неговия
учител
, когато той е знаел, че от учителя към него говори не нещо човешко, а божествено, че говори това, което той нарича свой Бог.
Това не е била символична представа, а за древните мистерийни ученици е било изцяло реално усещане.
Можете да си представите колко дълбоко е било чувството на почит от страна на ученика към неговия учител, когато той е знаел, че от учителя към него говори не нещо човешко, а божествено, че говори това, което той нарича свой Бог.
Това, което днес ни изглежда парадоксално, но е било характерно за разбирането от страна на учениците на древните мистерийни учители, е, че те са мислили: «В още по-древни времена от развитието на човечеството, във времената, в които земното развитие е започнало, самите божествени същества са слизали на Земята по начин, както това е било възможно, разбира се, по духовен начин. И тези духовно-божествени същества, които не са се въплътявали в човешко тяло, но въпреки това са можели да се разбират чрез средствата на духовното познание с първите гуру, с първите мистерийни учители, тези божествено-духовни същества са дали първите указания за това, на което хората следва да бъдат научени, като учение, което е можело да ги свърже с духовния свят. И така се е смятало, че даденото някога на хората от боговете се е опазвало от поколение на поколение и е достигало до учениците от всяка епоха.
към текста >>
То се е състояло в това, че най-напред от безкрайно силното чувство на благоговение и предаността към гуру ученикът е бил изцяло отдаден на своя
учител
с това, което го е свързвало с духовните светове.
До каква цел е следвало да доведе това ученичество?
То се е състояло в това, че най-напред от безкрайно силното чувство на благоговение и предаността към гуру ученикът е бил изцяло отдаден на своя учител с това, което го е свързвало с духовните светове.
Той е трябвало да приема този учител като единствения източник, чрез който до него е стигало божественото. За всичко, което един такъв ученик е имал, което е развил в душата си, той си е казвал, че го дължи на учителя си. Учителят му е давал преди всичко напътствия, най-напред за насоката на мислите му. Мислите е трябвало да се насочват така, че човекът се е учил да мисли, като не е обръщал внимание на сетивния свят, а чрез силата, която учителят е насаждал в душата му като едно позволено внушение, ученикът е насочвал душевността си, отправял е всички свои мисли към надсетивното. Докато в сетивното наблюдение обикновено мислите се сблъскват в определен смисъл с външните неща - ние мислим за масата, това означава, че мисълта ни стига до масата, мислим за дървото, мисълта се спира на дървото, сблъсква се с дървото, чрез влиянието на гуру мислите е следвало да станат прозрачни, така че ученикът не е виждал нищо, което е в света, а чрез тях е съзерцавал в онези светове, които, изхождайки от съвременната инициационна наука, вчера ви описах като надсетивни светове.
към текста >>
Той е трябвало да приема този
учител
като единствения източник, чрез който до него е стигало божественото.
До каква цел е следвало да доведе това ученичество? То се е състояло в това, че най-напред от безкрайно силното чувство на благоговение и предаността към гуру ученикът е бил изцяло отдаден на своя учител с това, което го е свързвало с духовните светове.
Той е трябвало да приема този учител като единствения източник, чрез който до него е стигало божественото.
За всичко, което един такъв ученик е имал, което е развил в душата си, той си е казвал, че го дължи на учителя си. Учителят му е давал преди всичко напътствия, най-напред за насоката на мислите му. Мислите е трябвало да се насочват така, че човекът се е учил да мисли, като не е обръщал внимание на сетивния свят, а чрез силата, която учителят е насаждал в душата му като едно позволено внушение, ученикът е насочвал душевността си, отправял е всички свои мисли към надсетивното. Докато в сетивното наблюдение обикновено мислите се сблъскват в определен смисъл с външните неща - ние мислим за масата, това означава, че мисълта ни стига до масата, мислим за дървото, мисълта се спира на дървото, сблъсква се с дървото, чрез влиянието на гуру мислите е следвало да станат прозрачни, така че ученикът не е виждал нищо, което е в света, а чрез тях е съзерцавал в онези светове, които, изхождайки от съвременната инициационна наука, вчера ви описах като надсетивни светове. Ученикът е следвало и да изживее тези надсетивни светове.
към текста >>
Така от отношението, което ученикът е имал към своя
учител
, от това почитание и отдаване хората постепенно се научават да издигат поглед към божественото.
Така от отношението, което ученикът е имал към своя учител, от това почитание и отдаване хората постепенно се научават да издигат поглед към божественото.
В лицето на учителя, на гуруто, се е виждал посредникът към божественото, който в известен смисъл остава да протече божественото надолу към Земята и насочва благочестивостта и благоговението, които човекът иска да изпрати нагоре в духовния свят. Така е имало чувства и усещания, които са се предавали на човешката душевност, на човешката душа от поколение на поколение. И това почитание от страна на хората, които са слушали първите християнски учители - за чиято задушевност, благочестие и благоговение днес малко хора си имат понятие, е било насочвано от първите християнски учители не към водачите в древния смисъл, а към Христос, който е слязъл от духовните светове и е станал човек, станал е плът в Исус от Назарет. Тези чувства се разпространяват през столетията и насочват към този, за когото външната християнска история оповестява, че е преминал през Мистерията на Голгота, преминал е през смъртта заради хората, за да може човечеството от сега нататък да го намира на Земята.
към текста >>
Древният гуру е казвал на своите ученици и на цялото човечество: «Когато преминете през портата на смъртта, ще намерите висшето Слънчево същество, което уравнява несъвършенството на Земята.» Съвременният
учител
казва: «Ако тук, на Земята, си създадете отношение към слезлия долу Христос, ако с цялото си вътрешно почитание, вътрешно преклонение, със задълбочен душевен живот си изработите своето отношение към Христос и Мистерията на Голгота, тогава във вашата душа ще се влее една сила, която няма да умре с вас, а ще я пренесете през портата на смъртта и тя ще извърши с вас това, което не можете да извършите тук, на Земята, докато носите физическото си тяло.
Древният гуру е казвал на своите ученици и на цялото човечество: «Когато преминете през портата на смъртта, ще намерите висшето Слънчево същество, което уравнява несъвършенството на Земята.» Съвременният учител казва: «Ако тук, на Земята, си създадете отношение към слезлия долу Христос, ако с цялото си вътрешно почитание, вътрешно преклонение, със задълбочен душевен живот си изработите своето отношение към Христос и Мистерията на Голгота, тогава във вашата душа ще се влее една сила, която няма да умре с вас, а ще я пренесете през портата на смъртта и тя ще извърши с вас това, което не можете да извършите тук, на Земята, докато носите физическото си тяло.
Това, което висшето Слънчево същество е извършило с хората през древните времена, това ще го извърши с вас Христовата сила, ако тя остане във вашата собствена същност, която след смъртта е свободна от тялото. Христовата сила ще действа на Земята в това, което в човека още е несъвършено, и ще бъде дадена възможността хората на Земята да се сдружават в това признание на Христос в социалния живот.» Защото това, което тя прониква с вътрешна сила, като силата, изливаща се от Христос, ще може да бъде осветено чрез учението на антропософската наука за духа. Тази сила може да навлезе в действията, във волята на човека, може да стане импулс за волеви действия и така да се влее в социалния живот. Христовите сили могат да се влеят в социалния живот.
към текста >>
390.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Само това, което издига самите нас вътрешно морално като възпитател или
учител
във възпитанието, което прониква възпитателните ни подходи като религиозно богослужение, дава силата, чрез която можем да действаме редом с детето така, че всички заложби в него да се разгърнат навън.
При изкуството трябва да си усвоим, първо, особена способност за наблюдение, второ, да боравим с това, което при непрекъснатото наблюдение виждаме как се намира в непрекъсната борба с веществата. Така духовната наука, както се има предвид тук, антропософската наука за духа е това, което може да даде основата за истинското, действително изкуство за възпитанието. Тя е такава и в едно друго отношение. Ако възпитанието наистина следва да стане правилно, е необходимо това, което иска да се прояви в детството и да се развие навън, да бъде поощрявано от най-дълбоката същност на човека по правилния начин. Възпитателското изкуство трябва да бъде в състояние така да преценява и да се отнася към детето, като че ли то му е поверено чрез божествено-морална мисия.
Само това, което издига самите нас вътрешно морално като възпитател или учител във възпитанието, което прониква възпитателните ни подходи като религиозно богослужение, дава силата, чрез която можем да действаме редом с детето така, че всички заложби в него да се разгърнат навън.
С други думи, всяко възпитание и занимание трябва сами да са морални действия, да произлизат от морални импулси. И тези морални импулси трябва да обогатят човешкото познание и наблюдението на човека така, както току-що описах.
към текста >>
Всички мирови тайни трябва да стигнат до детето по заобиколния път на любимия
учител
или възпитател.
Не би могло да се вярва, че някой като мен, който в началото на деветдесетте години написва «Философия на свободата»[1], защитава някакъв неправомерен авторитарен принцип. Каквото имам предвид, е, че в човешкия живот е като природен закон, когато приблизително между седмата и четиринадесетата година човекът трябва да застане срещу учителя и възпитателя така, че за него да не важи интелектуалното изказване: Това е добро, това е истина, това е зло, неправилно или грозно, а за него да важи: това е добро, понеже учителят, възпитателят го намира за добро; това е хубаво, понеже той го намира за хубаво.
Всички мирови тайни трябва да стигнат до детето по заобиколния път на любимия учител или възпитател.
Това е принципът на човешкото развитие приблизително между седмата и четиринадесетата година. Така можем да кажем, че през първия си жизнен период детето е проникнато като от едно преместено във физическото религиозно отдаване на обкръжението му. От смяната на зъбите до половата му зрялост детето е проникнато от едно естетическо схващане на обкръжението, от едно проникнато от любов естетическо схващане на обкръжението. То иска да му харесва това, което представя учителят, възпитателят, и да не му харесва това, което той иска да не допуска до него. Във вътрешно съзерцание трябва да навлезе това, което действа възпитателно в тази възраст.
към текста >>
391.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
То обаче може да получи съответната насока, когато човек е в състояние да се издигне като
учител
до духовността на света.
Тя се преодолява като по правилния начин стоим до детето с нашия авторитет така, че детето действително да почувства, че това, което възпитателят извлича от цвета, от формата, то иска да го наподоби, защото иска да стане като него. По този заобиколен път трябва да се учи всичко. То може обаче да се научи, когато не само външно, но и вътрешно наистина има отношение между учителя и ученика, което излива художествеността над всичко, преподавано като знания и възпитание. Защото между възпитателя и детето действат именно невидими неща. Там действа не само това, което човек си е усвоил като умение във възпитанието и др.п., а там преди всичко действа нагласата, чувството, цялото душевно отношение на учителя.
То обаче може да получи съответната насока, когато човек е в състояние да се издигне като учител до духовността на света.
към текста >>
Да приемем, че в тридесет и петата си година нещо се появява така, че някога съм го възприел от някой любим
учител
, от някой обичан авторитет, на когото някога съм вярвал; сега съм по-зрял, сега се появява съвсем ново разбиране по въпроса.
Трябва да бъде така, че детето да има възможността да възприеме неща, които още да не прозира интелектуално, а да ги приеме, защото то обича учителя. Тогава не отнемаме на детето възможността да има изживявания в по-късно време, които иначе няма да ги има. Ако всичко го разбера още като дете, тогава няма да имам следното изживяване.
Да приемем, че в тридесет и петата си година нещо се появява така, че някога съм го възприел от някой любим учител, от някой обичан авторитет, на когото някога съм вярвал; сега съм по-зрял, сега се появява съвсем ново разбиране по въпроса.
Този факт, в зряла възраст да си припомним нещо възприето преди, което не е било напълно прозряно, но сега то оживява, доставя едно вътрешно удовлетворение, засилва волята, която не бива да отнемаме на човека, когато имаме необходимото уважение към неговата свобода и го възпитаваме като свободно същество. Да възпитаме човека като свободно същество, лежи в основата на възпитателския принцип, който имаме предвид тук. Затова и не бива да насаждаме в детето едно развитие на волята чрез интелектуални морални преценки. Трябва да сме наясно, че ако в периода между седмата и четиринадесетата година развиваме морални възгледи в детската душа чрез симпатията и антипатията, когато детето узрее полово и в живота прозре интелектуално-моралното чувство и своите желания, то ще разбере, че импулсите на волята, оживяващи развитото някога чувство към моралността и възпламенявайки се от свободата в живота, дават сила и вътрешна сигурност.
към текста >>
392.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Частен
учител
във Виена.
1884 - 1890 г.
Частен учител във Виена.
към текста >>
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря
първият
Гьотеанум. Р.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25).
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
393.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Не виждам тук никакъв магнит, отвръща
първият
, как може да си толкова смахнат, че да говориш за невидими магнитни сили.
Да, скъпи мои приятели, аз често съм прибягвал до един прост пример. Представете си двама души, които намират едно извито парче желязо. Единият от тях казва: Каква чудесна подкова! Тя е тъкмо за моя кон. Другият възразява: Това е магнит и може да се употреби за съвсем друго, а не за да подковаваш твоя кон!
Не виждам тук никакъв магнит, отвръща първият, как може да си толкова смахнат, че да говориш за невидими магнитни сили.
Това е само една чудесна подкова.
към текста >>
394.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
В
първият
период от своя живот, до 7 годишна възраст, човек все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви преживявания на духовното по време на сън чрез отзвуците на речта, когато преживява своето човешко обкръжение.
Да, това е много различно, въплъщава ли човек в своята реч, която усвоява, също и идеали или не. Днес ни се налага да преживеем това, че хора, на които им предстои да станат студенти, имат все още някакво чувство по отношение на тези думи, които се отнасят за външното, така да се каже грубо-конкретното, но които веднага престават да мислят, при които се къса нишката на мисълта в момента, когато трябва да се издигнат до чистото мислене, до мислите отразяващи нещо духовно. По-често при хората със съвременно образование се случва така, че при тях се прекъсва нишката на мисълта, когато им се налага да възприемат значими идеи на чистото мислене. Тук думите стават за тях само нещо външно. Да, в наше време децата усвояват такъв език, чиито думи вече нямат крила, способни да издигат над земния живот.
В първият период от своя живот, до 7 годишна възраст, човек все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви преживявания на духовното по време на сън чрез отзвуците на речта, когато преживява своето човешко обкръжение.
Ако това обкръжение, изхождайки от материализма, отрича духовното, тогава то отрича и само себе си. Та нали то самото е душа - дух. Така че в този период човек има по време на своя сън все още нещо духовно. Той го има и във втория период на своя живот, от 7 до 14 години. Но ако в думите, които човек възприема, не се съдържа вече съвсем никакво идеалистически-спиритуално значение, както и е в този материалистически век, в който така също и религиозните представи загубиха своето силно спиритуално влияние върху душите на хората, тогава човек при достигане на 14 години, при достигане на полова зрелост, навлиза в такъв душевен живот, който го приковава и по време на сън към физическия свят, душата не може повече да се освободи от физическото и във времето между заспиването и пробуждането.
към текста >>
395.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Първият
начин не може да бъде оправдан за случаите, когато става дума за обновление на Михаиловия празник; той може да бъде оправдан само за онези, които, макар и плахо, правят усилия да приемат в себе си антропософията като нещо живо.
Първият начин не може да бъде оправдан за случаите, когато става дума за обновление на Михаиловия празник; той може да бъде оправдан само за онези, които, макар и плахо, правят усилия да приемат в себе си антропософията като нещо живо.
И тук опираме до нещо, което трябва да бъде изживяно тъкмо в рамките на антропософското Движение: необходимостта да усетим мислите, които първоначално остават само мисли, като могъщи жизнени сили.
към текста >>
Идва
първият
провал – и той не променя нищо!
Вътрешният душевен подем към онова състояние, в което мислите за Духа ни обхващат със същата мощ, с каквато ни обхващат и мислите за физическия свят: ето това е силата на Михаил! Да имаш доверие към мислите за Духа, ако изобщо си стигнал до тях, и да си сигурен: Ето, сега ти получаваш този или онзи импулс направо от духовния свят! Ти му се отдаваш напълно, ти превръщаш себе си в негов инструмент.
Идва първият провал – и той не променя нищо!
Идва вторият провал – той не променя нищо! Идва стотният провал – той също не променя нищо! Защото нито един провал не е от значение за истината на един духовен импулс, чието действие е открито и ясно за душата. Защото доверие, истинско доверие към един духовен импулс можем да имаме само тогава, когато си казваме: Сто пъти аз се провалих, но това само ми доказва, че в тази инкарнация не са ми дадени условията за реализирането на този импулс. Но че този импулс е верен – в това аз съм убеден от неговия собствен характер.
към текста >>
396.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Хората просто знаеха, че тези повисши Същества се намират наоколо, точно така, както и ние знаем, че един
учител
може да е тук или там в своето физическо тяло.
Ние често сме чували как – връщайки се назад в Земното развитие – стигаме до онези древни епохи, когато хората имаха не само онова инстинктивно ясновидство, за което аз говорих и в днешната лекция, но като свои учители те имаха и такива Същества, които никога не са притежавали физическо тяло, такива по-висши духовни Същества, които са разполагали само с етерно тяло, чиито наставления към хората не се изразявали в това да им говорят, както ние днес говорим, а се изразявали в това, че те са влагали мъдрост в хората, че те тъй да се каже, са инжектирали мъдрост в тяхното етерно тяло.
Хората просто знаеха, че тези повисши Същества се намират наоколо, точно така, както и ние знаем, че един учител може да е тук или там в своето физическо тяло.
През всички времена, включително и в католическата църква обучението, което провеждаха тези по-висши духовни Същества е било обозначавано като прамъдрост, онази прамъдрост, която някога е съществувала, и чиито далечен отблясък днес имаме в лицето на Ведите и на философията Веданта. Тази прамъдрост никога не е съществувала в писмен вид, хората не са размишлявали върху нея, понеже тя е израствала в самите тях; ето защо не бива да си представяме, че праучителите са провеждали някакво обучение, близко до днешното. Както днес ние научаваме езика, подражавайки възрастните, без да са налице конкретни занимания, както днес ние развиваме много качества, които просто израстват от нашата вътрешна природа, така и през онези епохи праучителите упражняваха едно тайнствено въздействие върху възрастните, и това не беше едно абстрактно обучение, а чисто и просто в определена възраст хората някак си разбираха, че са знаещи. Както днес в определена възраст на човека му порастват зъби или пък той става полово зрял, така и през онези епохи знанието изгряваше в човешката душа. И аз вярвам, че доста студенти биха били радостни, ако днес би могло да се случи нещо подобно, тъй че знанието да влезе в тях без да полагат някакви специални усилия.
към текста >>
Искам да кажа, че Кант-Лапласовата теория също не би трябвало да забравя този, който завърта иглата с картончето и да го запраща някъде в Космоса, откъдето този всемогъщ „г-н
учител
” да върти иглата.
Сатурновите Духове съхраняват всичко, което се е случило в нашата планетарна система от незапомнени времена; Сатурновите Духове го съхраняват в своята необятна космическа памет. И който наистина иска да проучи историческото, великото космическо и историческо развитие на нашата планетарна система, не бива да спекулира, както правят Кант и Лаплас, твърдейки, че някога е съществувала някаква първична мъглявина, която постепенно се е сгъстила и след като преминала в спираловидно движение, от нея се отделили планетите, а в средата останало Слънцето, около което те започнали да описват своите орбити. Аз често съм повтарял тези думи и винаги съм прибавял следното: Прекрасно е, когато правим този експеримент пред децата, когато наливаме течност в някакъв съд, после изсипваме няколко капки олио, след което поставяме отгоре малко картонче, пробито с игла, и след като го завъртим няколко пъти, виждаме как отстрани започват да се отделят малки капки олио. В ежедневието може и да е добре, когато на моменти забравяме за себе си. Обаче в този случай не бива да забравяме, че самите ние сме тези, които сме привели в движение въпросното олио.
Искам да кажа, че Кант-Лапласовата теория също не би трябвало да забравя този, който завърта иглата с картончето и да го запраща някъде в Космоса, откъдето този всемогъщ „г-н учител” да върти иглата.
Когато днешната наука говори за тези неща по такъв начин, тя не говори честно.
към текста >>
397.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
Частен
учител
във Виена.
1884 - 1890 г.
Частен учител във Виена.
към текста >>
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря
първият
Гьотеанум. Р.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25).
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен
учител
.
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот. Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
към текста >>
398.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Защото там Швайтцер претендира, че той е
първият
, който е разбрал, че всъщност знанието не може да даде абсолютно нищо, че трябва да добием от някъде другаде нашия светоглед и нашата етика, а не от познанието.
Сега скоро бе издадено продължението на онази книга на Алберт Швайтцер, за която аз говорих веднъж. Вие си спомняте може би за това, което Ви говорих върху тази книжка, третираща за съвременните състояния на културата, в нашето списание "Гьотеанум". Предговорът в споменатото продължение на тази книжка е, бих могъл да кажа, една печална глава на съвременното духовно производство. Защото ако първото томче, за което говорих по-рано, съдържаше все пак известна сила и известно разбиране за това, за да бъде дадено на нашата съвременна култура това, което й липсва, то въпросният предговор в неговото продължение е наистина една печална глава.
Защото там Швайтцер претендира, че той е първият, който е разбрал, че всъщност знанието не може да даде абсолютно нищо, че трябва да добием от някъде другаде нашия светоглед и нашата етика, а не от познанието.
към текста >>
късогледство, за да вярва човек, че той е
първият
, който е говорил за границите на познанието.
Трябва да кажем първо, че за границите на познанието се е говорило много, и нужно е малко как да кажа?
късогледство, за да вярва човек, че той е първият, който е говорил за границите на познанието.
Това са сторили природоизследователите във всички възможни сили. Следователно човек не трябва да се хвали, че той е първият, който е открил тази огромна грешка.
към текста >>
Следователно човек не трябва да се хвали, че той е
първият
, който е открил тази огромна грешка.
Трябва да кажем първо, че за границите на познанието се е говорило много, и нужно е малко как да кажа? късогледство, за да вярва човек, че той е първият, който е говорил за границите на познанието. Това са сторили природоизследователите във всички възможни сили.
Следователно човек не трябва да се хвали, че той е първият, който е открил тази огромна грешка.
към текста >>
399.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И главата е
първият
орган, който се образува в човешкия зародиш в една форма, която е вече подобна на по-късната човешка форма.
И това отново е свързано с обстоятелството, което аз често съм Ви обяснявал, че след като е напуснал Земя та минавайки през вратата на смъртта, човекът всъщност разпилява своята глава, че тогава неговият останал организъм, естествено що се отнася за неговите сили, а нещо се отнася за неговата материя, бива преобразуван в глава на следващото земно съществувание. Следователно човекът се стреми всъщност към главата, когато се стреми надолу към Земята.
И главата е първият орган, който се образува в човешкия зародиш в една форма, която е вече подобна на по-късната човешка форма.
Фактът, че всичко това е така, е свързан с обстоятелството, че това образуване на главата е вътрешно свързано с това, което действува и тъче в летящия свят, чрез който човекът е всъщност привлечен от свръхсетивното в сетивното съществувание.
към текста >>
400.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Когато настъпило четвъртото столетие в гръцкото културно развитие, тогава се разиграл
първият
завой към абстрактността.
Вижте, това е доста особено, скъпи мои приятели.
Когато настъпило четвъртото столетие в гръцкото културно развитие, тогава се разиграл първият завой към абстрактността.
И той се разиграл между Платон и Аристотел тогава, когато Платон е бил вече доста стар; Платон е бил в края на своя жизнен път; и между Платон и Аристотел е станала следната сцена. Платон казал: Трябва да предам с думи това, което, разбира се, е станало по доста по-сложен начин. - Платон казал на Аристотел примерно следното:
към текста >>
И това, което още е можело да се спаси от това естествознание, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал
учител
на Александър, предприел походи в Азия и изнесъл на Изток всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристотелевото естествознание; по-късно то преминало в еврейските и арабските школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в Средна Европа.
Станалото по такъв начин, както ви разказах миналия път, станало заради това, че е трябвало да се откажат от мъдростта на Мистериите в Хиберния и би могло да се присъединят само към традицията на сетивно разигралото се събитие в началото на летоброенето, но се съединили с това, което се отделило от наличната у Аристотел мъдрост на Платон, т. е. мъдростта на Елевзинските Мистерии. За това естествознание, което още е носело в себе си Духа на Хтоническите Мистерии, влели се по-късно в Елевзинските Мистерии, естествознание, достигащо до небето, простиращо се до космическите далнини, за да обясни земното, времето вече изтекло.
И това, което още е можело да се спаси от това естествознание, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал учител на Александър, предприел походи в Азия и изнесъл на Изток всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристотелевото естествознание; по-късно то преминало в еврейските и арабските школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в Средна Европа.
Теофраст дал на учителите на църквата от Средновековието своя Аристотел, Александър Велики изнесъл в Азия другия Аристотел: елевзинската мъдрост в изключително отслабен вид дошла през Африка в Испания и избухнала в Средновековието, където, без оглед на всеобщата цивилизация, в някои манастири се занимавали с нея, например Базилиус Вален-тинус, достигнал до потомците, бих казал, в митична форма. Това е живеело вътре, това е живеело, бих казал, под повърхността тогава, когато на повърхността е живеела именно тази култура, за която ви разказах миналия път. Защото във всичко това, което е било всеобща цивилизация, във всичко това не е живеело нещото, което е можело да се научи все още във времето на Аристотел: Христос е трябвало действително да бъде разбран.
към текста >>
401.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
За илюстрация може да се приведе този своеобразен факт: навярно би било немислимо Платон да стане
учител
на Александър, когато знаем, че Аристотел е можел да изпълни тази задача.
От всичко разказано от мен вчера, надявам се, ще разберете, че ако кажа за Аристотел, който събра в четвъртото дохристиянско столетие цялото знание, цялото познание на древността, че макар и да е позволил да навлезе в Средна Европа някаква логическа система, той все пак е стоял на почвата на гръцката и общата мистерийна същност на онова време. Да, трябва даже да кажем, че този, който е в състояние да възприеме това нещо като мироглед, не само със съзнанието, но и с душата си, може в логическите изложения на Аристотел да почувства, че в основата на неговата логика и философия стои вътрешната връзка с тайните на природата. Това е била съдбата на Аристотел - да разпространи по Европа логическата система, което, ако мога така да се изразя, е неговият собствен път на развитие.
За илюстрация може да се приведе този своеобразен факт: навярно би било немислимо Платон да стане учител на Александър, когато знаем, че Аристотел е можел да изпълни тази задача.
към текста >>
402.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Това е бил
първият
въпрос, който си е задавал този, който тогава се е занимавал с естествознание и седейки пред своята реторта, се е питал: как протича този или друг външен процес, който аз наблюдавам в ретортата или по друг начин, какъв е този процес в човека?
Това е бил първият въпрос, който си е задавал този, който тогава се е занимавал с естествознание и седейки пред своята реторта, се е питал: как протича този или друг външен процес, който аз наблюдавам в ретортата или по друг начин, какъв е този процес в човека?
към текста >>
И слаб отблясък за това е
първият
монолог на Фауст и това, което следва след него.
Да, тук са възниквали безчислени въпроси в душата на този средновековен изследовател на природата!
И слаб отблясък за това е първият монолог на Фауст и това, което следва след него.
към текста >>
403.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_232 Мистерийни центрове
Частен
учител
във Виена.
1884 - 1890 г.
Частен учител във Виена.
към текста >>
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря
първият
Гьотеанум. Р.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25).
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
404.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
[1]
Първият
Гьотеанум в Дорнах е унищожен от пожар на 31.12.1922 г.
[1] Първият Гьотеанум в Дорнах е унищожен от пожар на 31.12.1922 г.
Вторият Гьотеанум, изграден по проект на Рудолф Щайнер, е завършен през 1928 г. и се намира на същото място.
към текста >>
405.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Там вие ще прочетете, как Александър, въпреки съвета на своя
учител
Аристотел, замислил да поеме върху себе си мисията за присъединяването на варварите към цивилизованото човечество, привеждайки, така да се каже, към общ културен знаменател цивилизованите гърци - елини, македонци - и варварите.
Какъв контраст със съвременна книга по история, която, разбира се, е напълно приспособена за нашето време!
Там вие ще прочетете, как Александър, въпреки съвета на своя учител Аристотел, замислил да поеме върху себе си мисията за присъединяването на варварите към цивилизованото човечество, привеждайки, така да се каже, към общ културен знаменател цивилизованите гърци - елини, македонци - и варварите.
Това, несъмнено, е напълно убедително за съвремието. Но каква детинщина е това в сравнение с истината! От друга страна, ние получаваме грандиозно впечатление, когато гледаме картината на походите на Александър, дадена ни от Лампрехт, който им приписва съвсем друга цел. Ние чувстваме, че това, което аз описвах като навлизане на природно-елементарните царства, на духовното във физическата природа, - е било необходимо само в качеството му на встъпление. Защото, каква е целта на Александровите походи в "Песента на Александър" от Лампрехт?
към текста >>
406.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Появил се Херодот,*
първият
историк, записал историята в проза.
Историята се е откривала в това, което се е явявало в мистериите. Там хората са имали достъп до призрачните образи, живите образи-сенки. Защо тогава да се записва историята? По-късно, обаче, дошло време, когато сянковите образи се потопили в низшия свят, където човешкото съзнание не е могло повече да ги възприема. Тогава и възникнал стремежа да се записва ставащото.
Появил се Херодот,* първият историк, записал историята в проза.
И от тогава могат да се изброят множество негови последователи; във всички тях е действала същата подбуда – да се откъсне човечеството от божествено-духовното и да се постави в само земното. /*Херодот от Халикарнас, 5 век пр. Р.X. – най-древният гръцки историк; Персийските войни/ И все пак в продължение на цялата гръцка култура всичкото това клонящо към земното развитие е било озарено от сияние, светлината на което, както ще чуем утре, не е проникнала нито в Рим, нито в средновековието. А там, в Гърция, светлина е имало. А що се отнася до призрачните образи, даже и до потъмнелите сянкови образи от залеза на гръцката цивилизация, човек все още е чувствал, че те са божествени в своята основа.
към текста >>
Той съществувал само като историческа мисия в душата на Александър и неговия
учител
Аристотел.
Описвал съм ви, каква е била тя във времената на Гилгамеш; а сега трябва да си представите, как в живото общение между Александър и Аристотел познанията, свързани с Древния Изток и Ефес, били възпроизведени, но възпроизведени в нова форма. Само си представете това. Представете си, какво би трябвало да стане, ако гигантският документ, който с нечувана интензивност живеел в тези души, ако този гигантски документ, мистериите на Ефес, още го е имало и ако Александър, в инкарнацията си като Александър, би се срещнал с мистериите от Ефес! Ако съумеем да си изградим представа за това, ще можем правилно да оценим факта, че в деня, когато се е родил Александър, Херострат е хвърлил факела в светилището на Ефес; в същия този ден, когато се е родил Александър, храмът на Диана Ефеска е бил предателски изгорен до основи. Той изчезнал завинаги; неговият монументален документ с всичко отнасящо се до него, престанало да съществува.
Той съществувал само като историческа мисия в душата на Александър и неговия учител Аристотел.
към текста >>
В Аристотел, Александър Велики намира своя
учител
.
Защото в Ефес човек не е трябвало повече ни да изчаква благоприятна констелация на светилата или нужното време през годината, ни самият той да чака, докато достигне определената възраст преди да започне да получава откровения от боговете. В Ефес, ако човек е узрял за това, е можел да принася жертви и да прави определени упражнения, които му позволявали така да пристъпи към боговете, че те милостиво се спускали към него. И ето в този свят, който се представя пред вас в тази картина, са били обучени и подготвени във времената на Хераклит двете личности, за които говорихме. След това в 356 г. пр. Р.Х., в деня на раждането на Александър Велики, ние виждаме езиците на пламъците, излизащи от храма в Ефес.
В Аристотел, Александър Велики намира своя учител.
И това е все едно, ако от издигащите се в небето пламъци в Ефес се бе раздал мощен глас за имащите уши: стройте духовния Ефес, и нека старият физически Ефес стои в човешката памет като негов център, като средоточие.
към текста >>
407.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Появил се
първият
признак на личността.
В Ефес за първи път виждаме нещо друго. Там учениците в мистериите, както съм ви казвал, са били загрижени за състоянието на собствената си зрелост и повече не наблюдавали времето и периодите на годината.
Появил се първият признак на личността.
Там в предните инкарнации Аристотел и Александър Велики възприели личностния импулс. Но сега настъпва нов период, изгревът на новия период, когато Юлиан Отстъпник преживява като за последен път стремежа на човека да вмести даже в този късен век мистериите на Изтока. Сега човешката душа става съвсем друга в сравнение с това, което е била в Гърция.
към текста >>
Затова
първият
начин, по който Мистерията на Голгота си е намерила място на земята, е била външната традиция.
По нататък, съществува още един период от време, който отпада от линията на такова развитие: това е периода между Александър и Юлиан. В средата на този период се пада Мистерията на Голгота. Тези, на които е била поднесена Мистерията на Голгота, не са я възприели като хора, разбиращи мистериите: иначе биха имали съвсем друго разбиране за Христос, който е живял в човека Исус от Назарет. Само немногочислени съвременници на Мистерията на Голгота, посветени в тогавашните мистерии, са могли да имат подобно разбиране. Затова голямата част от западното човечество няма представи и понятия за духовно достигане на Мистерията на Голгота.
Затова първият начин, по който Мистерията на Голгота си е намерила място на земята, е била външната традиция.
Само в най-първите столетия са съществували такива хора, които са можели да достигат духовно, благодарение на своята причастност към мистериите, това, което е станало при Мистерията на Голгота.
към текста >>
Гимнастикът е
учител
.
Да разгледаме сега тези неща от друга гледна точка. В Гърция още е имало смела увереност, че прозрението и разбирането изхожда от цялото човешко същество. Учителят е гимнастик. От цялото човешко същество, пребиваващо в движението, - защото самите богове се проявяват в телесните движения на човека, - се ражда нещо такова, което след това се проявява като човешко разбиране.
Гимнастикът е учител.
В Рим ораторът излиза на мястото на гимнастика. Нещо вече е отнето от човешкото същество в неговата цялост; въпреки това ние имаме все пак връзка с дейности, правени от човешкото същество в някои части на неговия организъм. Какви движения има в цялото ни същество, когато говорим? Ние говорим с нашето сърце и дробове, ние говорим, използвайки областта на нашата диафрагма и по-надолу. Не можем да кажем, че речта живее също така интензивно в цялото човешко същество, както движенията на гимнастика, но тя живее в по-голямата част от него.
към текста >>
408.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Аз посочвам една реалност, - реалност от решаващо значение за това време: за да намери розенкройцерския
учител
, ученикът е трябвало първо да развие способност да възприема езика на небесата в кроткото сияние на физическото око.
Много истински розенкройцери често са посещавали тези храмове, - това е така, - но физическото око на човека не би могло да ги открие. Въпреки това там е имало ученици, идващи при тези стари розенкройцери; защото в отделни места истински розенкройцери действително е можело да бъдат намерени. Те са наподобявали отшелниците на мъдростта и святостта. Тях е можел да намери само този, който е бил способен да възприеме езика на боговете в кроткото сияние на очите им. Аз не говоря просто иносказателно.
Аз посочвам една реалност, - реалност от решаващо значение за това време: за да намери розенкройцерския учител, ученикът е трябвало първо да развие способност да възприема езика на небесата в кроткото сияние на физическото око.
Тогава се е появявала възможност да се намерят тук или там в Средна Европа в XIV и XV век тези забележителни хора, живеещи във висша степен просто и непретенциозно, - хора боговдъхновени, свързани в своя вътрешен живот с духовни храмове, които все пак са съществували, но достъпът до тях е бил не по-лесен, отколкото до легендарния свети Граал.
към текста >>
Наблюдавайки в духа ставащото между такъв розенкройцерски
учител
и ученика, можем да чуем множество беседи, които още един път показват, - макар и във форми, характерни за своето време, - как мъдростта на боговете живее и се разпространява по земята.
Наблюдавайки в духа ставащото между такъв розенкройцерски учител и ученика, можем да чуем множество беседи, които още един път показват, - макар и във форми, характерни за своето време, - как мъдростта на боговете живее и се разпространява по земята.
Защото указанията на тези учители са били в основата си обективни и конкретни. Кой да е розенкройцерски учител е бивал намерен в своето уединение от ученика, който не се е щадил, за да го намери. Гледайки в кротките очи на учителя, от които се е изливала речта на боговете, такъв ученик е получавал в пълно смирение примерно такива указания:
към текста >>
Кой да е розенкройцерски
учител
е бивал намерен в своето уединение от ученика, който не се е щадил, за да го намери.
Наблюдавайки в духа ставащото между такъв розенкройцерски учител и ученика, можем да чуем множество беседи, които още един път показват, - макар и във форми, характерни за своето време, - как мъдростта на боговете живее и се разпространява по земята. Защото указанията на тези учители са били в основата си обективни и конкретни.
Кой да е розенкройцерски учител е бивал намерен в своето уединение от ученика, който не се е щадил, за да го намери.
Гледайки в кротките очи на учителя, от които се е изливала речта на боговете, такъв ученик е получавал в пълно смирение примерно такива указания:
към текста >>
В тези дни ученикът напускал своя
учител
, отнасяйки със себе си безкраен свят и спокойствие.
В тези дни ученикът напускал своя учител, отнасяйки със себе си безкраен свят и спокойствие.
Неговото лице изразявало получената велика утеха и този мирен облик постепенно раждал този мек и кротък поглед, в който е можел да звучи езикът на небесата. И така, ние намираме в тези минали времена, включително първата третина на XV столетие, дълбоки наставления по отношение на душата; но те са съвсем неизвестни в сравнение със събитията, за които разказва външната история. И все пак те са съществували и това са били наставления, които дълбоко са обхващали цялото човешко същество и са позволявали на човешката душа да съедини своята собствена природа със сферата на духовно-космическото.
към текста >>
409.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Първият
свят беше светът, в който ние всъщност не усещаме никаква зависимост - минералният свят.
Първият свят беше светът, в който ние всъщност не усещаме никаква зависимост - минералният свят.
Вторият свят е онзи, в който живеят Ангелите, Архангелите и Архаите и откъдето израства растителният свят, който ни придава нашите вътрешни качества, откъдето внасяме в живота си приятни и неприятни състояния, чувстваме се нещастни до смърт чрез самите нас, или се чувстваме щастливи чрез самите нас. От този свят е взето онова, което се проявява в нашата съдба в зависимост от нашето вътрешно устройство, от цялата наша етерна човешка същност. Сега ние стигаме до това, което по-нататък дълбоко обуславя нашата съдба, нашите симпатии и антипатии. И тези симпатии и антипатии, в крайна сметка ни донасят онова, което принадлежи на нашата съдба в много по-висока степен отколкото само растежните сили.
към текста >>
410.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Първият
път, когато виждате синьото отвън, вие сте подбудени отвън чрез предмета, който е син.
Когато сте видяли нещо синьо, от синьото преминава вътре във вас едно впечатление /виж в рис. 11 долу/; вие си образувате представата за синьото тук /горе/. Тази представа отмира. След три дни вие гледате във вашия мозък впечатлението, което е останало (като един печат). И сега, гледайки навътре, вие си изграждате представата за синьото.
Първият път, когато виждате синьото отвън, вие сте подбудени отвън чрез предмета, който е син.
Вторият път, когато си спомняте, вие сте подбудени отвътре, защото синевината се е отпечатала във вас. И в двата случая процесът е един и същ. И в двата случая имате едно възприятие, споменът също е едно възприятие. Така че всъщност нашето дневно съзнание седи в мисленето, в представянето; обаче зад представянето, там има определени процеси, които се издигат нагоре само чрез представянето, чрез възпоминателните представи. Под това представяне лежи долавянето, същинското възприемане и едва под него лежи чувстването.
към текста >>
411.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
На мен ми се струва, че както едва тогава разбираме последния живот на Земята на Фридрих Теодор Фишер, когато можем да го видим в основата на неговия арабизъм, по същия начин можем да разберем голямата особеност на Шубертовата музика, а именно задкулисната основа на неговите песенни композиции, само тогава, когато - аз не съм построил тези неща, те са резултат на самите факти, - с помощта на ясновидството констатираме, че тук имаме една духовна азиатска природа, известно време греяна от слънцето на пустинята, след това пречистена в Европа, преминала през духовния свят между смъртта и едно ново раждане и след това преродена в чиста човечност, независимо от всички изкуствени социални връзки, в един беден училищен
учител
.
На мен ми се струва, че както едва тогава разбираме последния живот на Земята на Фридрих Теодор Фишер, когато можем да го видим в основата на неговия арабизъм, по същия начин можем да разберем голямата особеност на Шубертовата музика, а именно задкулисната основа на неговите песенни композиции, само тогава, когато - аз не съм построил тези неща, те са резултат на самите факти, - с помощта на ясновидството констатираме, че тук имаме една духовна азиатска природа, известно време греяна от слънцето на пустинята, след това пречистена в Европа, преминала през духовния свят между смъртта и едно ново раждане и след това преродена в чиста човечност, независимо от всички изкуствени социални връзки, в един беден училищен учител.
към текста >>
412.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Първият
период започва, когато като младеж той написа своята книга «Раждането на трагедията от духа на музиката», одушевен от изгряването на музиката от гръцките мистерии и от друга страна извеждайки отново трагедията от музиката.
В този живот на Ницше строго могат да се разграничат един от друг три периода.
Първият период започва, когато като младеж той написа своята книга «Раждането на трагедията от духа на музиката», одушевен от изгряването на музиката от гръцките мистерии и от друга страна извеждайки отново трагедията от музиката.
После със същото настроение той написа следващите четири книги: «Давид Фридрих Щраус привърженик на идеите и като писател», «Шопенхауер като възпитател», «За ползата и вредата от историята за живота», «Рихард Вагнер в Байройт». Това беше в 1876 година, през 1869 година е написана «Раждането на трагедията от духа на музиката». Книгата «Рихард Вангнер в Байройт» е един въодушевен химн за Рихард Вагнер, фактически може би най-добрата книга, която е била написана от един почитател на Рихард Вагнер.
към текста >>
413.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Виждате ли, това, което ви разказвам, ми се разкри всъщност едва тогава, когато вече няколко години не бях виждал съответната личност, която за мене беше един много любим
учител
до моята 18-та година.
Виждате ли, това, което ви разказвам, ми се разкри всъщност едва тогава, когато вече няколко години не бях виждал съответната личност, която за мене беше един много любим учител до моята 18-та година.
Аз обаче постоянно следях по-нататък неговия живот, постоянно му оставах всъщност близък. Но в определен момент на моя собствен живот аз имах повод да проследя този живот поради определена причина.
към текста >>
И тогава аз си казах: - Един такъв крак имаше също и моят любим
учител
[10] и някога трябва да се изследват кармическите връзки.
Трябва да кажа, че се получи нещо като шок. Но този шок предизвика при мен нещо - бих искал да разкажа това напълно исторически обективно, - той предизвика при мене нещо твърде особено. Всичко, което бе говорено там за Байрон, ми подейства така, че аз почувствах най-живата потребност да знам, какви могат да бъдат кармическите връзки при Байрон! Естествено това не беше така лесно. Но действително, като че тази картина на разговора с Ойген Хайнрих Шмидт, който ритна с краката си, ме доведе до Байрон, който, както знаете, беше куц с единия крак, защото този крак беше по-къс.
И тогава аз си казах: - Един такъв крак имаше също и моят любим учител[10] и някога трябва да се изследват кармическите връзки.
- Аз вече ви показах при един пример, при нараняването на крака на Едуард фон Хартман, как такива черти могат да ни заведат в миналото. Аз можех сега по-лесно да поставя пред моя поглед съдбата на този близък за мен човек, който имаше също такъв крак. И естествено тук преди всичко заслужаваше да се отбележи, че от една страна това, да има човек куц крак, съществуваше и при Байрон и при другия. Но иначе те бяха съвършено различни. Байрон, гениалният поет, който въпреки гениалността си, а може би точно поради тази гениалност имаше приключенска природа и другият, който беше отличен геометрик, каквито рядко се случват на такива учителски места, на който действително можехме да се възхищаваме по отношение на неговата геометрическа фантазия и на неговото владеене на дискрептивната геометрия.
към текста >>
Накратко казано, аз можах да си поставя кармическия проблем при две душевно съвършено различни личности по повод на това привидно незначително физическо свойство; но това ме доведе дотам да разгледам двата проблема, единия и другия човек, Байрон и моя
учител
по геометрия, да разгледам тези проблеми свързано и да разреша загадката.
Накратко казано, аз можах да си поставя кармическия проблем при две душевно съвършено различни личности по повод на това привидно незначително физическо свойство; но това ме доведе дотам да разгледам двата проблема, единия и другия човек, Байрон и моя учител по геометрия, да разгледам тези проблеми свързано и да разреша загадката.
към текста >>
Учител
в прогимназията на Винер Нойщадт.
[10] Георг Козак, 1836-1914.
Учител в прогимназията на Винер Нойщадт.
Сравни “Моят жизнен път”, глава II, Събр. Съч. 28.
към текста >>
414.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
След това в 18-то столетие той всъщност стана
първият
журналист на Средна Европа.
а именно до гръцката древност, когато гръцките мистерии бяха още в пълен разцвет. Там Лесинг е бил един посветен. Отново е така, че при идването му отново на Земята в 18-то столетие и той не може да се потопи напълно в тялото. След своя минал земен живот в древна Гърция той се преражда още веднъж в 13-то столетие като член на ордена на доминиканците и става отличен схоластик, който развива качеството да мисли със строго диферинцирани понятия.
След това в 18-то столетие той всъщност стана първият журналист на Средна Европа.
към текста >>
Интересен е животът при двете личности, за които говорих вчера накрая, Лорд Байрон от една страна и - извинете, че тук засягам нещо лично, - моят
учител
по геометрия от друга страна.
Интересен е животът при двете личности, за които говорих вчера накрая, Лорд Байрон от една страна и - извинете, че тук засягам нещо лично, - моят учител по геометрия от друга страна.
Те имаха нещо общо само по отношение устройството на крака си, но това устройство на крака заслужава особено да се вземе под внимание. Когато по окултен начин разгледаме това устройство на крака, виждаме, как чрез това наблюдение достигаме до едно особено устройство на главата в един минал земен живот, както обясних това за Едуард фон Хартман. И без съмнение, такива неща, могат да бъдат разказвани само така, както те се представят пред ясновиждането. За тези неща не могат да съществуват външни логически доказателства в обикновения смисъл. Когато проследим живота на тези две личности, фактически земният живот на двамата през 19-то столетие, той ни изглежда като изместен.
към текста >>
Аз изобщо не бих намерил Байрон в този минал земен живот, ако не бях намерил този мой
учител
по геометрия.
И така именно при тези две личности ние стигаме в миналото до един техен общ земен живот, който заедно са преживяли.
Аз изобщо не бих намерил Байрон в този минал земен живот, ако не бях намерил този мой учител по геометрия.
Байрон беше гениален; този учител по геометрия не беше гениален дори и по свой начин. Той не беше гениален, но беше един отличен геометрик, най-добрият, когото въобще съм познавал в моя живот, защото беше истински геометрик.
към текста >>
Байрон беше гениален; този
учител
по геометрия не беше гениален дори и по свой начин.
И така именно при тези две личности ние стигаме в миналото до един техен общ земен живот, който заедно са преживяли. Аз изобщо не бих намерил Байрон в този минал земен живот, ако не бях намерил този мой учител по геометрия.
Байрон беше гениален; този учител по геометрия не беше гениален дори и по свой начин.
Той не беше гениален, но беше един отличен геометрик, най-добрият, когото въобще съм познавал в моя живот, защото беше истински геометрик.
към текста >>
Този
учител
по геометрия, за когото ви разказвам сега, беше един отличен геометрик, но не беше никакъв математик.
Този учител по геометрия, за когото ви разказвам сега, беше един отличен геометрик, но не беше никакъв математик.
Той например не разбираше нищо от аналитична геометрия. Той не знаеше нищо от аналитичната геометрия, от изчислителната геометрия, която има работа с уравнения; в това отношение той вършеше най-детински неща.
към текста >>
И естествено използвахме повода да не наричаме вече кръга кръг, а да го назоваваме с името на нашия
учител
по геометрия: - ние казвахме линията н-н, - не искам да назова името.
Веднъж даже беше много шеговит. Той беше до такава степен само конструктор, че чрез конструктивен метод стига дотам да установи, че кръгът е геометрическото място на константните разлики. Това той откри по конструктивен начин и понеже преди него никой не го беше открил по конструктивен начин, считаше себе си за откривател на тази истина. А ние момчетата, естествено, доколкото не бяхме именно филистери, имахме известно чувство за хумор, ние момчетата знаехме, че това се намираше в нашите учебници по аналитична геометрия, че може да бъде съставено едно уравнение и се получава кръгът.
И естествено използвахме повода да не наричаме вече кръга кръг, а да го назоваваме с името на нашия учител по геометрия: - ние казвахме линията н-н, - не искам да назова името.
Наистина той имаше гениалната едностранчивост на конструктивния геометрик. Това също беше толкова важно, толкова изразително при него. Хората на настоящата епоха не могат да бъдат уловени; те не са така прегнантни, между тях съществуват много змиорки. Обаче той не беше змиорка, той беше човек с ъгли, даже и в неговата външна конфигурация. Той имаше лице, което беше приблизително четириъгълно оформено, една много интересна глава, напълно четириъгълна, нищо закръглено.
към текста >>
И онзи, който има един такъв крак, като моя
учител
по геометрия, той има добрата възможност да насочва вниманието си така, че да предава отново в своята глава геометрическото устройство на двигателния организъм, на организма на крайниците.
И това, което прониква като лъч в единия и в другия, то парализира именно техните глави в онова време и при единия от тях, при Лорд Байрон, това се проявява така, че той, така да се каже, както Ахил, който беше уязвим в петата, получава повреден крак, но в замяна на това има гениална глава, която просто е била компенсация за парализирането в предишния земен живот; а другият също, поради парализираната глава в миналото земно съществуване, сега има болен крак. Но виждате ли, обикновено хората не знаят, че геометрията, математиката не произхожда от главата на човека. Ако вие не бихте начертавали ъгъла с вашите крака, главата ви не би го възприемала. Вие не бихте имали нищо от геометрията, ако не бихте могли с геометрията да вървите и да хващате. Всичко това пробива до главата и се явява в представите.
И онзи, който има един такъв крак, като моя учител по геометрия, той има добрата възможност да насочва вниманието си така, че да предава отново в своята глава геометрическото устройство на двигателния организъм, на организма на крайниците.
към текста >>
И когато човек се задълбочаваше в този
учител
по геометрия, в цялата негова духовна конфигурация, той оставяше значително впечатление.
И когато човек се задълбочаваше в този учител по геометрия, в цялата негова духовна конфигурация, той оставяше значително впечатление.
И действително, в него имаше нещо очарователно, когато всъщност като геометрически конструктор правеше всичко така, като че целият останал свят не съществува. Той беше извънредно свободен човек и когато човек го наблюдаваше - само че това наблюдение трябваше да бъде точно, - му се струваше, като че някога една вътрешна магическа сила е властвала над него и го е довела до тази странна едностранчивост.
към текста >>
415.
Рудолф Щайнер – Живот и произведения
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Частен
учител
във Виена.
1884 - 1890 г.
Частен учител във Виена.
към текста >>
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря
първият
Гьотеанум. Р.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25).
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
416.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Първият
не успя да го победи.
С такъв отряд съответният потегли от Североизточна Франция. И обстоятелствата се стекоха така, че една друга личност, с по-малко приключенски наклонности отколкото първата, но енергична, завладя цялото имение с всичкото имущество през време на отсъствието на неговия собственик - днес това изглежда парадоксално, но тогава подобно нещо можеше да стане. Когато съответният се завърна у дома си - той нямаше семейство, - намери, че един друг собственик беше завладял неговото имение. И събитията се развиха така, че съответният не можа да победи новия собственик. Този беше по-силен, имаше повече хора, повече войници.
Първият не успя да го победи.
към текста >>
417.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Можеше също напълно да се възнесе, но нямаше онзи силен сърдечен интерес към другите хора, който имаше
първият
.
И при другия беше същото. Той не по-малко беше склонен да насочва своя поглед към вечните идеи, за които така живо се говореше в Платоновата школа.
Можеше също напълно да се възнесе, но нямаше онзи силен сърдечен интерес към другите хора, който имаше първият.
Напротив, той по най-интензивен начин се интересуваше за старите митове, за старите легенди за боговете, които живееха в народа и с които се запознаваше. Той дълбоко се интересуваше за това, което днес наричаме гръцка митология, за образите на Зевс, Атина Палада и т. н.. Повече или по-малко той минаваше покрай живите хора без да им обръща внимание, но безкрайно дълбоко се интересуваше от боговете, които според неговия възглед някога бяха живели на Земята и които трябваше да бъдат считани за прародители на живеещите сега хора. Той искаше да приложи това, което с такъв подем изживяваше в душата си, върху разбирането на пълните с дълбок смисъл легенди за боговете и героите. Естествено отношението към легендите за боговете и героите в Гърция, където още живееше всичко това, където то съществуваше не само в книги, а и в традициите, беше съвършено различно от днешното.
към текста >>
Тези две личности се преродиха като жени в Италия през времето на Ренесанса и в днешно време отново дойдоха на Земята така, че единият,
първият
, когото описах, слезе много рано на Земята, а вторият, когото също описах, слезе много късно.
Тези две личности се преродиха като жени в Италия през времето на Ренесанса и в днешно време отново дойдоха на Земята така, че единият, първият, когото описах, слезе много рано на Земята, а вторият, когото също описах, слезе много късно.
Това е свързано със силното решение, от което човек се нуждае за целта.
към текста >>
418.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Учител
и приятел на д-р Рудолф Щайнер.
[3] Карл Юлиус Шръоер, 1825-1900, професор по литература в Техническия университет във Виена.
Учител и приятел на д-р Рудолф Щайнер.
Виж «Моят жизнен път», Събр. съч. 28.
към текста >>
[5] този Гъотеанум:
Първият
Гьотеанум, изграден от дърво под ръководството на д-р Рудолф Щайнер през годините 1913-1922 е художествена постройка.
[5] този Гъотеанум: Първият Гьотеанум, изграден от дърво под ръководството на д-р Рудолф Щайнер през годините 1913-1922 е художествена постройка.
Преди да бъде отвътре още напълно завършена, но от 1920 тя се използвала, сградата е била запалена и изцяло изгоряла в Новогодишната нощ на 1922/23 година.
към текста >>
419.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
-
Първият
би могъл да се отнесе и по друг начин; вторият не може да постъпи по друг начин, той е вътрешно предопределен да се отнесе така.
Чувството, което може да направи разлика между два такива начина на третиране, които външно са еднакви, това чувство е извънредно слабо развито у съвременните хора. Иначе биха изплували много повече неща в живота, които всъщност днес едва ли се явяват, които обаче отново трябва да се появят, за да може етосът на живота да стане много по-чист, за да може моралното чувство да стане много по-силно. В живота трябва просто отново да се появи нещо, което е живяло в човешкото чувство в не много далечни минали епохи, така че по отношение на някой човек да имаме чувството: - Този човек върши против тебе това или онова от омраза; - а при друг човек да имаме чувството: - този човек трябва да направи нещо против теб, защото той просто не може другояче.
- Първият би могъл да се отнесе и по друг начин; вторият не може да постъпи по друг начин, той е вътрешно предопределен да се отнесе така.
към текста >>
420.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И тогава беше също
първият
път, когато ми се разкри картината на една по-голяма взаимовръзка, на една по-обширна връзка, в сравнение с тази, която е дадена в самата приказка.
Веднъж аз вече говорих върху това «да можем да чакаме». Това беше в 1889 година - ще го разкажа също и в моята «Автобиография»[1] - тогава за първи път ми се разкри духовната структура, вътрешното духовно устройство на Гьотевата «Приказка за зелената змия и за прекрасната лилия».
И тогава беше също първият път, когато ми се разкри картината на една по-голяма взаимовръзка, на една по-обширна връзка, в сравнение с тази, която е дадена в самата приказка.
Но тогава аз също знаех: - Това, което някога ще мога да предприема с тази връзка, сега още не мога да го направя. - И така остана просто да лежи в душата ми онова, което тогава ми се разкри по повод на приказката.
към текста >>
421.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Искам да ви приведа два случая: Имаше един човек, който беше
учител
по история в едно висше училище, един много умен човек, който като
учител
по история можеше да впечатлява даже само със своето същество.
Искам да ви приведа два случая: Имаше един човек, който беше учител по история в едно висше училище, един много умен човек, който като учител по история можеше да впечатлява даже само със своето същество.
Когато обгърна с поглед неговия живот до момента, до който при него са действали кармическите изисквания през тази неутрална зона тук /виж рис. стр 193/, т. е. до началото на 30-те години, аз мога да кажа, че остротата на неговия ум вече се е проявила. Той беше един от много умните хора, даже от извънредно умните хора на съвремието. Но в момента, в който той навлезе в тази област, неговият остър ум вече не му помагаше; тогава онова, което се случваше с моралните му импулси стана съмнително.
към текста >>
422.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но представете си, че човек се опита вътрешно с повече финес да усети своето отношение, което е имал към един друг човек, който на младини за него е бил образец,
учител
или нещо подобно.
Съвременните, модерните хора в много отношения са изгубили този финес, тази нежност на чувството. Те чувстват грубо.
Но представете си, че човек се опита вътрешно с повече финес да усети своето отношение, което е имал към един друг човек, който на младини за него е бил образец, учител или нещо подобно.
Не винаги човек изпитва само презрение към тези, които са били негови учители, а в много случаи, хората си спомнят с определено вътрешно задоволство за тези, които са били техни възпитатели, техни образци. Този ретроспективен поглед по определен начин може да се задълбочи в интимно вътрешно изживяване. Човек може да открие, как например е чувствал между 7-та и 14-та година: - Това, което прави този уважаван авторитетен учител трябва да се прави, човек не може другояче, освен също да го направи. - Или, когато този уважаван авторитетен учител ни учи нещо, казва нещо, се чувства, като че ли човек някога вече го е слушал, като че ли това е само повторение. Това дори е една от най-хубавите придобивки в живота, човек да може да погледне към нещо подобно като към едно повторение.
към текста >>
Човек може да открие, как например е чувствал между 7-та и 14-та година: - Това, което прави този уважаван авторитетен
учител
трябва да се прави, човек не може другояче, освен също да го направи.
Съвременните, модерните хора в много отношения са изгубили този финес, тази нежност на чувството. Те чувстват грубо. Но представете си, че човек се опита вътрешно с повече финес да усети своето отношение, което е имал към един друг човек, който на младини за него е бил образец, учител или нещо подобно. Не винаги човек изпитва само презрение към тези, които са били негови учители, а в много случаи, хората си спомнят с определено вътрешно задоволство за тези, които са били техни възпитатели, техни образци. Този ретроспективен поглед по определен начин може да се задълбочи в интимно вътрешно изживяване.
Човек може да открие, как например е чувствал между 7-та и 14-та година: - Това, което прави този уважаван авторитетен учител трябва да се прави, човек не може другояче, освен също да го направи.
- Или, когато този уважаван авторитетен учител ни учи нещо, казва нещо, се чувства, като че ли човек някога вече го е слушал, като че ли това е само повторение. Това дори е една от най-хубавите придобивки в живота, човек да може да погледне към нещо подобно като към едно повторение. Той стига до убеждението, че тук в основата трябва да има нещо. Със здравия си човешки разум той може вече да каже: - Естествено в този живот не е възможно в основата на това да има нещо. - И тогава чрез здравия си човешки разум той бива насочен към минали земни съществувания.
към текста >>
- Или, когато този уважаван авторитетен
учител
ни учи нещо, казва нещо, се чувства, като че ли човек някога вече го е слушал, като че ли това е само повторение.
Те чувстват грубо. Но представете си, че човек се опита вътрешно с повече финес да усети своето отношение, което е имал към един друг човек, който на младини за него е бил образец, учител или нещо подобно. Не винаги човек изпитва само презрение към тези, които са били негови учители, а в много случаи, хората си спомнят с определено вътрешно задоволство за тези, които са били техни възпитатели, техни образци. Този ретроспективен поглед по определен начин може да се задълбочи в интимно вътрешно изживяване. Човек може да открие, как например е чувствал между 7-та и 14-та година: - Това, което прави този уважаван авторитетен учител трябва да се прави, човек не може другояче, освен също да го направи.
- Или, когато този уважаван авторитетен учител ни учи нещо, казва нещо, се чувства, като че ли човек някога вече го е слушал, като че ли това е само повторение.
Това дори е една от най-хубавите придобивки в живота, човек да може да погледне към нещо подобно като към едно повторение. Той стига до убеждението, че тук в основата трябва да има нещо. Със здравия си човешки разум той може вече да каже: - Естествено в този живот не е възможно в основата на това да има нещо. - И тогава чрез здравия си човешки разум той бива насочен към минали земни съществувания. Много хора са насочвани към минали земни съществувания чрез здравия човешки разум.
към текста >>
Но, какво е налице, когато човек по този начин може да погледне назад към един възпитател или към един
учител
?
Но, какво е налице, когато човек по този начин може да погледне назад към един възпитател или към един учител?
Налице е това, мои мили приятели, че в този живот човекът е получил този учител или възпитател чрез съдбата. Карма е това човек да получи един учител чрез съдбата. Това насочва към предишен земен живот.
към текста >>
Налице е това, мои мили приятели, че в този живот човекът е получил този
учител
или възпитател чрез съдбата.
Но, какво е налице, когато човек по този начин може да погледне назад към един възпитател или към един учител?
Налице е това, мои мили приятели, че в този живот човекът е получил този учител или възпитател чрез съдбата.
Карма е това човек да получи един учител чрез съдбата. Това насочва към предишен земен живот.
към текста >>
Карма е това човек да получи един
учител
чрез съдбата.
Но, какво е налице, когато човек по този начин може да погледне назад към един възпитател или към един учител? Налице е това, мои мили приятели, че в този живот човекът е получил този учител или възпитател чрез съдбата.
Карма е това човек да получи един учител чрез съдбата.
Това насочва към предишен земен живот.
към текста >>
По правило - това показва окултното наблюдение - не е така, че в предишния земен живот учителят на съответното лице му е бил
учител
, а той се е намирал в съвсем други отношения с него.
По правило - това показва окултното наблюдение - не е така, че в предишния земен живот учителят на съответното лице му е бил учител, а той се е намирал в съвсем други отношения с него.
Когато човек стои пред един учител или пред един възпитател, той приема мислите - макар и образно, - в правилната педагогика той приема мислите, именно мислите и представите. Когато случаят е такъв, по правило това е свързано с минали отношения на Земята, когато човек не е приемал мисли, а е приемал чувства от съответната личност, когато той е имал по-малко възможност да приема мисли, а напротив чувства от съответната личност, чувства, които в живота могат да бъдат предавани по най-разнообразен начин. Ние можем да охарактеризираме същото нещо за сегашния и за един следващ земен живот.
към текста >>
Когато човек стои пред един
учител
или пред един възпитател, той приема мислите - макар и образно, - в правилната педагогика той приема мислите, именно мислите и представите.
По правило - това показва окултното наблюдение - не е така, че в предишния земен живот учителят на съответното лице му е бил учител, а той се е намирал в съвсем други отношения с него.
Когато човек стои пред един учител или пред един възпитател, той приема мислите - макар и образно, - в правилната педагогика той приема мислите, именно мислите и представите.
Когато случаят е такъв, по правило това е свързано с минали отношения на Земята, когато човек не е приемал мисли, а е приемал чувства от съответната личност, когато той е имал по-малко възможност да приема мисли, а напротив чувства от съответната личност, чувства, които в живота могат да бъдат предавани по най-разнообразен начин. Ние можем да охарактеризираме същото нещо за сегашния и за един следващ земен живот.
към текста >>
Възможно е да се случи така, че тази симпатия от сегашния земен живот да доведе дотам, съответният човек, който е развил чувствата на симпатия, в един следващ живот да получи за
учител
, за възпитател този, към когото е проявил симпатията.
Да предположим, че в този земен живот някой храни голяма вътрешна сърдечна симпатия към този или онзи човек, с когото понастоящем той няма някакви особени взаимоотношения, когото той само среща, но който му е извънредно симпатичен.
Възможно е да се случи така, че тази симпатия от сегашния земен живот да доведе дотам, съответният човек, който е развил чувствата на симпатия, в един следващ живот да получи за учител, за възпитател този, към когото е проявил симпатията.
към текста >>
423.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Това първоначално е, бих казал,
първият
акт, който се разиграва между смъртта и едно ново раждане, от другата страна на прага на смъртта и към онова, което се отделя от човека, което е поверено на разтварящото се етерно тяло пристъпват съществата от третата йерархия; то се приема именно от тях.
Това първоначално е, бих казал, първият акт, който се разиграва между смъртта и едно ново раждане, от другата страна на прага на смъртта и към онова, което се отделя от човека, което е поверено на разтварящото се етерно тяло пристъпват съществата от третата йерархия; то се приема именно от тях.
И като хора, по повод взаимната връзка между живота и смъртта или за един починал човек произнасяме една хубава, една чудно хубава молитва, в която казваме:
към текста >>
424.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Той видя това, което човек можеше да види под влияние на живия принцип на познанието, видя мощно издигащата се планина заедно с всичко онова, което проявява своя живот в минералите, растенията и животните, яви му се богинята Природа, явиха му се елементите /стихиите/, явиха му се планетите, явиха му се богините на седемте свободни изкуства, яви му се Овидий като главен
учител
; - още веднъж пред душата на един човек стоеше онова мощно видение, което така често е стояло пред човешките души в първите столетия на християнството.
Виждате ли, това още тогава живееше в духовната атмосфера и още проявяваше своето действие по определен начин. Имаше известно сродство с школи, които все още съществуваха в Северна Италия, в Италия въобще, в Испания, но те бяха твърде спорадични в своето съществуване. Но това познание живо се разпространяваше по-нататък в най-различни течения по Земята. А към края на 12-то столетие много от това се намираше в университета на Орлеан, където съществуваха някои инспирации чрез школата на Шартр и където по този начин се култивираха забележителни учения. Случи се така, че един човек в Италия, който пребиваваше като посланик по-рано в Испания и се намираше под въздействието на значително историческо събитие, получи нещо като слънчев удар и под влиянието на този лек слънчев удар всичко, което беше получил в неговата школа като подготовка, се превърна в мощно откровение.
Той видя това, което човек можеше да види под влияние на живия принцип на познанието, видя мощно издигащата се планина заедно с всичко онова, което проявява своя живот в минералите, растенията и животните, яви му се богинята Природа, явиха му се елементите /стихиите/, явиха му се планетите, явиха му се богините на седемте свободни изкуства, яви му се Овидий като главен учител; - още веднъж пред душата на един човек стоеше онова мощно видение, което така често е стояло пред човешките души в първите столетия на християнството.
Това беше видението на Брунето Латини[10], което след това премина у Данте и потече от Дантевата Божествена комедия.
към текста >>
В своето собствено земно развитие като
учител
в Шартр, Аланус от Лил можа да достигне само дотам, в определена възраст да облече одеждата на цистерциенците и да стана свещеник в техния орден.
Това съвместно действие стигаше до детайли и може подробно да бъде проследено.
В своето собствено земно развитие като учител в Шартр, Аланус от Лил можа да достигне само дотам, в определена възраст да облече одеждата на цистерциенците и да стана свещеник в техния орден.
В цистерциенския орден се бяха запазили още последните упражнения, които целяха да събудят платонизма и платоническия възглед заедно с християнството. Аланус от Лил изпрати свой ученик долу на Земята, за да може задачата, която трябваше да се поеме от аристотелизма, да въздейства по-нататък чрез доминиканския орден. Преходът, който стана, се изрази външно чрез един знаменателен симптом. Онзи, бих искал да кажа, свръхземен ученик на Аланус аб Инсулис на Земята първо носеше одеждата на цистерциенския орден, но по-късно я замени с одеждата на доминиканския орден.
към текста >>
425.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Аз насочих вниманието ви към онази значителна свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие, която можем да опишем, казвайки: - В нея самият Михаил беше великия
учител
.
В тази лекция ще се опитам да опиша, как отделният антропософ живее в своята карма благодарение на това, че като резултат на предпоставките, за които говорихме, той е влязъл в Антропософското общество или най-малко в атропософското движение. За целта днес ще е необходимо да добавя някои неща като обяснение на това, което изложих тук последния понеделник.
Аз насочих вниманието ви към онази значителна свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие, която можем да опишем, казвайки: - В нея самият Михаил беше великия учител.
Отряди човешки души, които тогава се намираха между смъртта и едно ново раждане, но също така и отряди духовни същества, които не бяха определени за земно въплъщение, а живееха в продължение на еони в етерно или в друго по-висше съществуване, всички тези същества, т.е. човешки, свръхчовешки и подчовешки принадлежаха тогава към учениците в Михаиловата школа. През последния понеделник ви описах нещо от онова, което тогава е било съдържание на съответното учение.
към текста >>
426.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И можем вече да кажем: - При нещо подобно като кармата на един такъв
учител
отново се показва, как се откриват много повече възможности отколкото иначе.
Ето защо за учителите във Валдорфското училище, след като кармата ги е довела до тази професия, е необходимо от тяхна страна да усвоят широк кръгозор, обширно познание на света, ширина на чувстването на света, далновидност. Всички педагогически правила и подробности са много по-маловажни на това място отколкото далновидността.
И можем вече да кажем: - При нещо подобно като кармата на един такъв учител отново се показва, как се откриват много повече възможности отколкото иначе.
Такъв един младеж или дете не поставя на учителя определени, а разнообразни, на всички посоки диференцирани загадки. За всичко, което съществува като кармически предпоставки, които тласкат към антропософията, най-добре можем да предизвикаме едно разбиране, когато не говорим педантично очертано, а когато повече загатваме такива неща и повече охарактеризираме атмосферата, в която живеят и се развиват антропософите.
към текста >>
427.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
През всички предхождащи години от съществуването на Антропософското общество аз считах себе си като не свързан с администрацията
учител
по антропософските въпроси и в най-различните случаи строго спазвах това.
Но че не само зад минералите, растенията, животните и човека се намира нещо духовно, а и че зад самото Антропософско общество, което външно принадлежи към майя, към илюзията, витае духовният първообраз на антропософското движение, това е същественото, което трябва да проникне като дълбока сила на убеждението в сърцето на всеки, който се посвети на антропософията. И това трябва да стане нещо реално в дейността и в работата на Антропософското общество. Аз често съм казвал, мои мили приятели, че за времето преди Коледното събрание трябва да се прави разлика между антропософското движение, за което винаги би трябвало да се казва същото както днес, и между Антропософското общество, което беше външно административно място за антропософския езотеризъм. От Коледа насам е друго. По времето на Коледа се наложи да се вземе трудното решение, дали самият аз трябва да стана председател на Антропософското общество.
През всички предхождащи години от съществуването на Антропософското общество аз считах себе си като не свързан с администрацията учител по антропософските въпроси и в най-различните случаи строго спазвах това.
Антропософското общество беше управлявано от други. Моята задача, моето задължение беше да се занимавам с антропософските въпроси, доколкото това изискваше някой отделен член или група от това общество.
към текста >>
428.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Той стана
учител
на Данте.
Известно е, че по пътя за своя роден град Флоренция Брунето Латини изпита един вид елементарно посвещение.
Той стана учител на Данте.
Духовността на Дантевата «Божествена комедия» произхожда от ученията, които Брунето Латини даде на своя ученик.
към текста >>
429.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
В тази свръхсетивна школа беше
учител
самият Михаил, насочващ поглед в миналото върху онова, което са били великите учения на древните мистерии, правещ един чудесен обзор върху тайните на древните мистерии, но даващ същевременно една мощна перспектива за онова, което трябва да стане.
Аз следователно показах, как съвместно действаха платоническото и аристотелското течение. След това аристотелиците отново минаха през вратата на смъртта. И в епохата на Съзнателната душа отначало на Земята все повече и повече се разви материализмът. Но тъкмо във времето, когато материализмът постави своето начало на Земята, в свръхсетивния свят - както казах, трябва да назоваваме нещата с тривиални изразир - в свръхсетивните светове бе основана един вид школа на Михаил, една обширна школа на Михаил, в която бяха обединени духове като Бернардус Силвестрис след неговата смърт, Аланус аб Инсулис, но също така Аристотел и Александър; в която бяха обединени човешки души, които тогава не бяха въплътени на Земята, заедно с духовни същества, които водят своя живот, без да бъдат въплътени на Земята, които обаче са свързани със земни души.
В тази свръхсетивна школа беше учител самият Михаил, насочващ поглед в миналото върху онова, което са били великите учения на древните мистерии, правещ един чудесен обзор върху тайните на древните мистерии, но даващ същевременно една мощна перспектива за онова, което трябва да стане.
И виждате ли, ние в някаква форма намираме определени души, които в много земни съществувания са били сред тези отряди, участвали са в тази свръхсетивна школа в 14-то, 15-то столетие; отряди души, които се стремят към течението на Михаил, души, които приемат в техните волеви импулси онова, което можем да наречем воля за връзка с течението на Михаил.
към текста >>
430.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И аз отбелязах, мои мили приятели, как можем да виждаме едно тайнствено излъчване на светлината от школата в Шартр при духа на Брунето Латини, великият
учител
на Данте.
В тази школа от Шартр се намираха онези личности, които през 12-то столетие в себе си още имаха стремежа, да се задълбочат поучавайки или учейки се в онова, което се разви като жив духовен живот в поврата на времето, което възникна за онази епоха от развитието на европейската култура, когато човечеството, доколкото то търсеше познание, търсеше това познание още в живото действие и творчество на природните същества, а не в разбирането на мъртвите абстрактни природни закони. И така в школата от Шартр в един интензивен смисъл бе развита преданост към духовните сили, към духовните същества, а именно към онези, които царуват в природата, макар и това да не ставаше вече чрез древното посвещение, а чрез личности, които имаха разбиране и сърце да приемат от традицията някои неща от онова, което някога е било изживявано по духовен начин.
И аз отбелязах, мои мили приятели, как можем да виждаме едно тайнствено излъчване на светлината от школата в Шартр при духа на Брунето Латини, великият учител на Данте.
Аз се постарах да направя разбираемо, как личностите, индивидуалностите от Шартр са продължили да действат по-нататък в духовния свят, в съюз с онези, които след това дойдоха повече като носители на схоластиката в ордена на доминиканците.
към текста >>
431.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Неговите датски родители по всякакъв начин искат да го насочат в юридическата кариера; той е трябвало да изучава правните науки под ръководството на един домашен
учител
в Лайпциг и само когато този
учител
спял, той е можел да използва часовете, в които през нощта общувал с боговете.
Към това не можеше да се присъедини охарактеризираната индивидуалност, която сега се намираше в Тихо де Брахе, тя не можеше да се съгласи с такъв възглед за света. Ето защо ние виждаме, как по отношение на своя светоглед Тихо де Брахе приема онова, което е използваемо в коперниканството, обаче отхвърля абсолютното движение, което трябваше да се припише на Земята в смисъла на коперниковия образ на света. И при Тихо де Брахе ние виждаме всичко това свързано с действителна духовност; духовност, при която, когато обгърнем с поглед неговия живот, можем именно да видим, как старата карма излиза наяве в този живот на Тихо де Брахе, излиза наяве с пълна сила, иска да стане съдържание на съзнанието.
Неговите датски родители по всякакъв начин искат да го насочат в юридическата кариера; той е трябвало да изучава правните науки под ръководството на един домашен учител в Лайпциг и само когато този учител спял, той е можел да използва часовете, в които през нощта общувал с боговете.
И тук се показва нещо от най-висока степен знаменателно - това се съдържа също и в неговата биография.
към текста >>
432.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Тази индивидуалност, за която говоря, затова можа да приеме тогава всичко това в нейното въплъщение като жена, защото имаше един вид приятел и
учител
в лицето на една мъжка личност, която беше посветена в много неща от тези предноазиатски учения, именно в халдейската астрология.
Това учение беше свързано с едно проникващо познание на констелациите на звездите в смисъла, в който в древни времена хората имаха астрософия или астрология.
Тази индивидуалност, за която говоря, затова можа да приеме тогава всичко това в нейното въплъщение като жена, защото имаше един вид приятел и учител в лицето на една мъжка личност, която беше посветена в много неща от тези предноазиатски учения, именно в халдейската астрология.
към текста >>
Едната, която предимно трябва да ни интересува, която в древни времена беше женска личност, след това в първите християнски столетия се прероди като мъж,
първият
път беше от юдейски произход, вторият път носеше в себе си извънредно смесена кръв, тази личност се прероди после в 16-то столетие в лицето на италианския утопист Томас Кампанелла.
И ние виждаме, как и двете личности минаха през вратата на смъртта, прекараха живота между смъртта и едно ново раждане, как първо в свръхсетивната област те живяха с поглед насочен към настъпването на епохата на Съзнателната душа, изпитаха това настъпване на епохата на Съзнателната душа още в свръхсетивните светове. След това онази личност, която описах първо в женско въплъщение, след това в мъжко въплъщение, се прероди отново като мъж. Много интересно е, че и двете личности се преродиха заедно. Обаче онази личност, която в миналото въплъщение, т. е. във второто, беше жена, отново се роди като мъж, така че сега и двамата се преродиха като мъже.
Едната, която предимно трябва да ни интересува, която в древни времена беше женска личност, след това в първите християнски столетия се прероди като мъж, първият път беше от юдейски произход, вторият път носеше в себе си извънредно смесена кръв, тази личност се прероди после в 16-то столетие в лицето на италианския утопист Томас Кампанелла.
Една твърде забележителна личност.
към текста >>
433.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Естествено това е поетическа фантазия, но Хебел искаше да представи, как в един гимназиален клас седи прероденият Платон и диалозите на Платон се разглеждат от гимназиалния
учител
, и най-лошите бележки за тълкуването на платоновите диалози получава от този
учител
именно прероденият Платон.
Да, виждате ли, бихме искали да кажем, много близко лежи опасността, съвсем да не познаем Платон, когато той дойде по някакъв начин. Аз често съм споменавал, как Фридрих Хебел си е набелязал една драма[1] - планът на тази драма съществува само като бележка, - в която искаше да третира хумористично, как в един гимназиален клас седи прероденият Платон.
Естествено това е поетическа фантазия, но Хебел искаше да представи, как в един гимназиален клас седи прероденият Платон и диалозите на Платон се разглеждат от гимназиалния учител, и най-лошите бележки за тълкуването на платоновите диалози получава от този учител именно прероденият Платон.
Това Хебел си е набелязал като материал за драмата. След това той не е разработил този материал. Но тук виждаме едно предчувствие, колко лесно можем да не познаем Платон. Той не може лесно да се познае. Това е една черта която особено много ме интересуваше в проследяването на платоновото течение, защото това неразпознаване е всъщност извънредно поучително, когато искаме да намерим истинските пътища за по-нататъшния ход на индивидуалността на Платон.
към текста >>
434.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Частен
учител
във Виена.
1884 - 1890 г.
Частен учител във Виена.
към текста >>
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря
първият
Гьотеанум. Р.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25).
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен
учител
.
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот. Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
към текста >>
435.
Съдържание
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Първият
зародиш на кармата.
Сферата на Луната и пра учителите на човечеството.
Първият зародиш на кармата.
към текста >>
436.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Единият отишъл в Америка, другият останал там, където е бил по-рано;
първият
се завръща след 15 години от Америка и отново познава своя приятел.
Веднъж при една лекция аз бях запитан: - Казва се, че пчелите като пчелно семейство имат определено отношение към пчеларя, че при неговата смърт, ако той е бил особено привързан към своите пчели, става така, че пчелното семейство забелязва това, чувства това и също умира. - Как е възможно това? - Отделните пчели не притежават никаква способност да познават човека, а пчелното семейство не е друго, освен сбор от отделните пчели! - Това обаче не е вярно, пчелното семейство съвсем не е сбор от отделните пчели. Аз употребявам следното сравнение: Имало е двама човеци преди две десетилетия.
Единият отишъл в Америка, другият останал там, където е бил по-рано; първият се завръща след 15 години от Америка и отново познава своя приятел.
Въпросът съвсем не се касае за отделните части; от първоначалното вещество на този приятел не е останало нищо. Така и при пчелите не става въпрос за отделните пчели, а за интелигентността на пчелното семейство, а тя не се различава особено от тази на човека. И ние като човеци сме нещо различно от нашите клетки, от нашите отделни органи. И както от онези приятели, които преди 10 години са присъствали на моите лекции, тук не съществува вече нищо физическо, а само тяхната духовно-душевна същност, така и при Луната не съществува вече онова вещество, което някога е излязло от Земята, то отдавна вече неколкократно се е сменяло в Космоса. Напротив останали са духовните същества, които са населявали Луната.
към текста >>
437.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Аз имах един
учител
по геометрия[6], когото много ценях.
Бих искал да избера един друг пример, който по забележителен начин се представи пред мен.
Аз имах един учител по геометрия[6], когото много ценях.
Може би от моята биография знаете, че геометрията принадлежи към това в живота ми, което ми е дало най-много импулси. Така този учител по геометрия беше особено ценен за мен. Той беше отличен конструктор и аз много го обичах, понеже обичах конструирането и понеже той представяше всичко с истинска независимост, но също и с цялата едностранчивост на геометричното мислене. Той беше така едностранчиво образован в посока само на геометрията, че например изобщо не беше математик, а само геометрик. В тази област той беше гениален, но нямаше познания, нямаше истински познания от математиката.
към текста >>
Така този
учител
по геометрия беше особено ценен за мен.
Бих искал да избера един друг пример, който по забележителен начин се представи пред мен. Аз имах един учител по геометрия[6], когото много ценях. Може би от моята биография знаете, че геометрията принадлежи към това в живота ми, което ми е дало най-много импулси.
Така този учител по геометрия беше особено ценен за мен.
Той беше отличен конструктор и аз много го обичах, понеже обичах конструирането и понеже той представяше всичко с истинска независимост, но също и с цялата едностранчивост на геометричното мислене. Той беше така едностранчиво образован в посока само на геометрията, че например изобщо не беше математик, а само геометрик. В тази област той беше гениален, но нямаше познания, нямаше истински познания от математиката. Той живееше в едно време, когато се преобразуваше точно цялата дескриптивна геометрия, която беше неговата специалност. Той оставаше при старите методи.
към текста >>
И така, когато отново и отново си представях в душата образа на любимия ми
учител
, бях доведен до неговата предишна инкарнация.
Един човек, който мисли повърхностно, е ходил с бързи малки стъпки, той е припкал по Земята. Един човек, който мисли солидно, е пристъпвал тежко, спокойно. И точно такива привидно незначителни дреболии в живота довеждат дълбоко навътре, когато се търсят дълбоките духовни, а не външните абстрактни взаимовръзки.
И така, когато отново и отново си представях в душата образа на любимия ми учител, бях доведен до неговата предишна инкарнация.
И към неговия образ се прибави един друг, също един човек със сакат крак - лорд Байрон[7]. Сега двамата застанаха пред мен. И кармата на моя учител, както и особеността, за която ви разказах, ме доведоха до десетото или единадесетото столетие, когато тези две души се бяха родили далеч в Източна Европа и един ден под влиянието на една важна легенда, една пророческа легенда, която казва, че Паладиумът, който с известно вълшебство всъщност подкрепя римската власт, е бил донесен от старата Троя и е бил скрит в Рим. И когато император Константин е искал да премести римската власт и култура в Константинопол, с голямо парадиране и пищност е придвижил Паладиума[8] в Константинопол и го е скрил под една колона, която така оформил, че поставил на показ своето невероятно огромно високомерие. Той накарал да поставят една стара статуя на Аполон, която така била променена, че изобразявала самия него.
към текста >>
И кармата на моя
учител
, както и особеността, за която ви разказах, ме доведоха до десетото или единадесетото столетие, когато тези две души се бяха родили далеч в Източна Европа и един ден под влиянието на една важна легенда, една пророческа легенда, която казва, че Паладиумът, който с известно вълшебство всъщност подкрепя римската власт, е бил донесен от старата Троя и е бил скрит в Рим.
Един човек, който мисли солидно, е пристъпвал тежко, спокойно. И точно такива привидно незначителни дреболии в живота довеждат дълбоко навътре, когато се търсят дълбоките духовни, а не външните абстрактни взаимовръзки. И така, когато отново и отново си представях в душата образа на любимия ми учител, бях доведен до неговата предишна инкарнация. И към неговия образ се прибави един друг, също един човек със сакат крак - лорд Байрон[7]. Сега двамата застанаха пред мен.
И кармата на моя учител, както и особеността, за която ви разказах, ме доведоха до десетото или единадесетото столетие, когато тези две души се бяха родили далеч в Източна Европа и един ден под влиянието на една важна легенда, една пророческа легенда, която казва, че Паладиумът, който с известно вълшебство всъщност подкрепя римската власт, е бил донесен от старата Троя и е бил скрит в Рим.
И когато император Константин е искал да премести римската власт и култура в Константинопол, с голямо парадиране и пищност е придвижил Паладиума[8] в Константинопол и го е скрил под една колона, която така оформил, че поставил на показ своето невероятно огромно високомерие. Той накарал да поставят една стара статуя на Аполон, която така била променена, че изобразявала самия него. Той накарал да му донесат парченца дърво от кръста, на който беше разпънат Христос и да направят от тях нещо като венец около главата на статуята. При това празнувал оргии на високомерието! Тогава обаче се създало пророческото сказание, че някога Паладиумът ще бъде пренесен от Константинопол на Север и някога мощта, която се излъчва от Паладиума, ще се пренесе в едно славянско царство.
към текста >>
Данте узнал от този
учител
някои традиционни, но вече не съвсем точни неща и в Дантевата «Божествена комедия» още живее нещо от онзи драматичен епос.
Който вижда такива неща, той няма да намери за парадоксално, когато е принуден чрез духовното изследване да посочи тази епическа драма, този драматичен епос, който обрисува преобразуването на един човек, даващ обет да жертва интелекта, чрез което за него се отваря небето. Но в традицията са се запазили откъси от онзи стар драматичен епос, преобразен и вече неразбираем в неговите общи взаимовръзки, като преди всичко вече не се разбира старата картинна образност; защото това, което изобразява съдържанието на това художествено произведение, многократно е станало предмет на живописта. Също и тази живопис е била унищожена, само традицията се е запазила. И от тази традиция още се е осъществявало нещо в един кръг, към който е принадлежал учителят на Данте[15], Брунето Латини[16].
Данте узнал от този учител някои традиционни, но вече не съвсем точни неща и в Дантевата «Божествена комедия» още живее нещо от онзи драматичен епос.
Това произведение наистина някога е съществувало, както съществува и самата «Божествена комедия».
към текста >>
Учител
на Рудолф Щайнер по дискрептивна геометрия от втори клас нататък в прогимназията във Виенернойщадт.
[6] Учителят по геометрия: Професор Георг Козак (1836-1914).
Учител на Рудолф Щайнер по дискрептивна геометрия от втори клас нататък в прогимназията във Виенернойщадт.
към текста >>
[16] Брунето Латини, 1220-1294,
учител
на Данте, флорентински поет, писател и държавник.
[16] Брунето Латини, 1220-1294, учител на Данте, флорентински поет, писател и държавник.
към текста >>
438.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Новото в антропософското движение се състои също и в това, че самият аз трябваше да поема ръководството, докато дотогава то се изпълняваше от друг, а аз се считах само като
учител
.
Някои неща се промениха в антропософското движение поради това, че в едно относително кратко време, след като над нас се изсипа нещастието с пожара, с ангажираното участие на антропософските приятели, успяхме да проведем Коледното събрание, което вярвам, че наистина внесе нов импулс и по-точно един нов импулс по отношение съдържанието на самата антропософска дейност.
Новото в антропософското движение се състои също и в това, че самият аз трябваше да поема ръководството, докато дотогава то се изпълняваше от друг, а аз се считах само като учител.
Е, мои мили приятели, това, което тогава трябваше да взема, беше едно важно решение също и по отношение на духовния свят. Защото това беше един риск. Риск затова, защото с поемането на външното ръководство, би могло да се случи откровенията от страна на духовните същества, от които ние безспорно сме зависими, когато се отнася за разпространяването на антропософията, - тези откровения на духовните същества да намалеят, поради това, че аз се поставих на разположение на външната администрация на обществото. Днес с радост мога да погледна изключително важния факт, че това не стана, а дори напротив, от Коледното събрание насам духовният импулс, който трябва да слезе от духовните светове, ако антропософското движение би трябвало да поеме неговия правилен по-нататъшен път, се е засилил. Така че нашето антропософско движение от Коледното събрание насам можа да става и по-нататък ще става все по-езотерично.
към текста >>
Първият
аспект е аспектът на смъртта - земният аспект; вторият аспект, който ни извежда в ширините на пространството, към които иначе като земен човек поглеждаме без разбиране, е аспектът на изчезването на човека.
Първият аспект е аспектът на смъртта - земният аспект; вторият аспект, който ни извежда в ширините на пространството, към които иначе като земен човек поглеждаме без разбиране, е аспектът на изчезването на човека.
А третият аспект ни показва това, което също ограничава пространствените ширини за физическия поглед, - третият аспект е аспектът на звездите. Но звездите не са такива, както изглеждат за физическия поглед. За физическия поглед звездите са светещи точки на границата на пространството, към които ние поглеждаме. Достигнем ли интуитивното познание, звездите ни разкриват мировата същност, духовната мирова същност. И вместо да виждаме физическите звезди, с интуицията ние виждаме духовни колонии в духовния Космос, които се намират на отделните места, където ние предполагаме физически звезди.
към текста >>
Този живот е
първият
зародиш от това, каквото ще се осъществи като карма в следващия земен живот.
Така след смъртта си човекът ретроспективно преживява една трета от изминалия на Земята негов живот в сферата на лунните същества, които някога са били на Земята.
Този живот е първият зародиш от това, каквото ще се осъществи като карма в следващия земен живот.
В този живот, в който се живее колкото една трета от земното време, човек наистина се запознава вътрешно чрез собствено чувстване и възприемане, как неговите собствени постъпки са въздействали върху другите хора. И оттам, мои мили приятели, вътре в духовния човек се появява едно огромно желание това, което той е преживял сега в духовната сфера, в лунната сфера, - понеже го е причинил на Земята на другите хора - да се стовари върху него, за да се получи изравняването. Решението, да се осъществи неговата съдба съответно на неговите земни постъпки и земни мисли, се взима на края на лунното време. И когато това желание, произхождащо от живота, който протича до раждането не е изпълнено със страх, тогава човекът е узрял да бъде приет в следващата сфера, в сферата на Меркурий.
към текста >>
439.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Това е така по следните причини: Когато се погледне тази жизнена панорама, тя се разделя на седем периода по седем години и то така, че
първият
период е от раждането до около седмата година, вторият от седмата до четиринадесетата година, следва от 14 до 21 година, и тогава един общ период от 21 до 42 година, следван от 42 до 49 година, един период от 49 до 56 година и от един период от 56 до 63 година.
Всъщност винаги е било така, че може да се говори за всички взаимовръзки, лежащи в основата на тайните, едва когато се достигне определена възраст. Човек може да бъде посветен във всяка възраст, но пълното проникване в космическите тайни чрез собственото съзерцание, човек може да получи само в определена възраст.
Това е така по следните причини: Когато се погледне тази жизнена панорама, тя се разделя на седем периода по седем години и то така, че първият период е от раждането до около седмата година, вторият от седмата до четиринадесетата година, следва от 14 до 21 година, и тогава един общ период от 21 до 42 година, следван от 42 до 49 година, един период от 49 до 56 година и от един период от 56 до 63 година.
Тези жизнени периоди се изживяват един след друг. В ретроспективния поглед първо се вижда първият период от живота, там наведнъж застава всичко до смяната на зъбите. Във всеки от тези периоди като в една мъгла се виждат мировите тайни, тайните на Космоса.
към текста >>
В ретроспективния поглед първо се вижда
първият
период от живота, там наведнъж застава всичко до смяната на зъбите.
Всъщност винаги е било така, че може да се говори за всички взаимовръзки, лежащи в основата на тайните, едва когато се достигне определена възраст. Човек може да бъде посветен във всяка възраст, но пълното проникване в космическите тайни чрез собственото съзерцание, човек може да получи само в определена възраст. Това е така по следните причини: Когато се погледне тази жизнена панорама, тя се разделя на седем периода по седем години и то така, че първият период е от раждането до около седмата година, вторият от седмата до четиринадесетата година, следва от 14 до 21 година, и тогава един общ период от 21 до 42 година, следван от 42 до 49 година, един период от 49 до 56 година и от един период от 56 до 63 година. Тези жизнени периоди се изживяват един след друг.
В ретроспективния поглед първо се вижда първият период от живота, там наведнъж застава всичко до смяната на зъбите.
Във всеки от тези периоди като в една мъгла се виждат мировите тайни, тайните на Космоса.
към текста >>
440.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тези учения са били възприемани от вътрешността на душата и са изплували нагоре така, че човек си е казвал: - Щом тези знания се появяват в мен, означава, че до мен се е приближил някой велик древен
учител
на човечеството.
Човекът, на когото те са били водачи, е чувствал близостта им в своята душа. В душата си той е чувствал, как като инспирация прониква нещо като вътрешно просветване на истини и на съзерцания. Той е бил обучаван по един духовен начин. Но в онова време от човешкото развитие са били различавани хора, които са можели да бъдат виждани с физическите очи и хора, които не са могли да бъдат виждани. Никой не е претендирал да вижда хора, които не са могли да бъдат виждани, понеже тогава е съществувала дарбата, да се приема от учителите, дори и когато те са били невидими.
Тези учения са били възприемани от вътрешността на душата и са изплували нагоре така, че човек си е казвал: - Щом тези знания се появяват в мен, означава, че до мен се е приближил някой велик древен учител на човечеството.
- И човек не е виждал външно образа на такива пра учители, а ги е възприемал в духовно съзерцание. Не е било възможно да се здрависва физически с тях, но той е чувствал нещо като духовно ръкостискане.
към текста >>
От това преживяване след смъртта, което се осъществява в сферата на великите пра учители на човечеството, се образува
първият
зародиш на кармата.
От това преживяване след смъртта, което се осъществява в сферата на великите пра учители на човечеството, се образува първият зародиш на кармата.
Там се заражда намерението, сами да поправим това, което сме извършили. Там за първи път се проявява фактът, че намеренията пораждат следствия в живота. Тук в земния свят не е необходимо доброто да бъде наградено с добро, а лошото с лошо. В момента, когато пристъпим в извънземния свят, решението, което взимаме в един много по-реален свят от земния и което заживява в нас като импулс, че трябва да поправим това, което сме направили, в този момент, когато изграждаме нещо като намерение, то трябва да стане реална причина за изравняване в по-късен живот.
към текста >>
441.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
В описанието на моя жизнен път аз описах моя
учител
по геометрия[1].
Моля за извинение, че примерите са от собствения ми живот. Но как могат по-добре да се опознаят точно примерите, които се отнасят към такива неща, ако не са взети от собствения живот? В него човек стои със своята индивидуалност.
В описанието на моя жизнен път аз описах моя учител по геометрия[1].
Този учител по геометрия ми беше извънредно близък, не само докато бях негов ученик, а също и след това. Беше ми много интересно да проследя неговата карма. Точно към геометрията аз имах, както се казва, слабост. Още деветгодишен имах щастието да получа от моя учител, който далеч не ме смяташе още узрял за това, един учебник по геометрия. Да мога да узная, че сумата от трите ъгъла на един триъгълник е 180 градуса, ми се струваше извънредно ощастливяващо през деветата ми година.
към текста >>
Този
учител
по геометрия ми беше извънредно близък, не само докато бях негов ученик, а също и след това.
Моля за извинение, че примерите са от собствения ми живот. Но как могат по-добре да се опознаят точно примерите, които се отнасят към такива неща, ако не са взети от собствения живот? В него човек стои със своята индивидуалност. В описанието на моя жизнен път аз описах моя учител по геометрия[1].
Този учител по геометрия ми беше извънредно близък, не само докато бях негов ученик, а също и след това.
Беше ми много интересно да проследя неговата карма. Точно към геометрията аз имах, както се казва, слабост. Още деветгодишен имах щастието да получа от моя учител, който далеч не ме смяташе още узрял за това, един учебник по геометрия. Да мога да узная, че сумата от трите ъгъла на един триъгълник е 180 градуса, ми се струваше извънредно ощастливяващо през деветата ми година. Но аз по-късно станах ученик на този учител по геметрия, който наистина беше една забележителна личност.
към текста >>
Още деветгодишен имах щастието да получа от моя
учител
, който далеч не ме смяташе още узрял за това, един учебник по геометрия.
В него човек стои със своята индивидуалност. В описанието на моя жизнен път аз описах моя учител по геометрия[1]. Този учител по геометрия ми беше извънредно близък, не само докато бях негов ученик, а също и след това. Беше ми много интересно да проследя неговата карма. Точно към геометрията аз имах, както се казва, слабост.
Още деветгодишен имах щастието да получа от моя учител, който далеч не ме смяташе още узрял за това, един учебник по геометрия.
Да мога да узная, че сумата от трите ъгъла на един триъгълник е 180 градуса, ми се струваше извънредно ощастливяващо през деветата ми година. Но аз по-късно станах ученик на този учител по геметрия, който наистина беше една забележителна личност. Аз бях дванадесетгодишен, когато започнах да уча при него и останах там в продължение на седем години. Наистина, той беше интересна личност, понеже самият той беше цяла геометрия, но по един своеобразен начин той беше дескриптивна, конструктивна геометрия. Когато преминах в по-високите класове, където изучавах аналитична геометрия, там трябваше да се уча при друг учител, защото той не разбираше нищо от нея.
към текста >>
Но аз по-късно станах ученик на този
учител
по геметрия, който наистина беше една забележителна личност.
Този учител по геометрия ми беше извънредно близък, не само докато бях негов ученик, а също и след това. Беше ми много интересно да проследя неговата карма. Точно към геометрията аз имах, както се казва, слабост. Още деветгодишен имах щастието да получа от моя учител, който далеч не ме смяташе още узрял за това, един учебник по геометрия. Да мога да узная, че сумата от трите ъгъла на един триъгълник е 180 градуса, ми се струваше извънредно ощастливяващо през деветата ми година.
Но аз по-късно станах ученик на този учител по геметрия, който наистина беше една забележителна личност.
Аз бях дванадесетгодишен, когато започнах да уча при него и останах там в продължение на седем години. Наистина, той беше интересна личност, понеже самият той беше цяла геометрия, но по един своеобразен начин той беше дескриптивна, конструктивна геометрия. Когато преминах в по-високите класове, където изучавах аналитична геометрия, там трябваше да се уча при друг учител, защото той не разбираше нищо от нея. Той беше отличен конструктор, конструираше всичко и правеше много силно впечатление. И аз правех значителни крачки напред точно в геометрията, защото извънредно много го обичах.
към текста >>
Когато преминах в по-високите класове, където изучавах аналитична геометрия, там трябваше да се уча при друг
учител
, защото той не разбираше нищо от нея.
Още деветгодишен имах щастието да получа от моя учител, който далеч не ме смяташе още узрял за това, един учебник по геометрия. Да мога да узная, че сумата от трите ъгъла на един триъгълник е 180 градуса, ми се струваше извънредно ощастливяващо през деветата ми година. Но аз по-късно станах ученик на този учител по геметрия, който наистина беше една забележителна личност. Аз бях дванадесетгодишен, когато започнах да уча при него и останах там в продължение на седем години. Наистина, той беше интересна личност, понеже самият той беше цяла геометрия, но по един своеобразен начин той беше дескриптивна, конструктивна геометрия.
Когато преминах в по-високите класове, където изучавах аналитична геометрия, там трябваше да се уча при друг учител, защото той не разбираше нищо от нея.
Той беше отличен конструктор, конструираше всичко и правеше много силно впечатление. И аз правех значителни крачки напред точно в геометрията, защото извънредно много го обичах. Любимите ми часове бяха, когато този учител влизаше в класа и по своя начин развиваше своята геометрия.
към текста >>
Любимите ми часове бяха, когато този
учител
влизаше в класа и по своя начин развиваше своята геометрия.
Аз бях дванадесетгодишен, когато започнах да уча при него и останах там в продължение на седем години. Наистина, той беше интересна личност, понеже самият той беше цяла геометрия, но по един своеобразен начин той беше дескриптивна, конструктивна геометрия. Когато преминах в по-високите класове, където изучавах аналитична геометрия, там трябваше да се уча при друг учител, защото той не разбираше нищо от нея. Той беше отличен конструктор, конструираше всичко и правеше много силно впечатление. И аз правех значителни крачки напред точно в геометрията, защото извънредно много го обичах.
Любимите ми часове бяха, когато този учител влизаше в класа и по своя начин развиваше своята геометрия.
към текста >>
Ако бях взел под внимание, че той беше отличен
учител
по геометрия, или това, което той можеше да покаже, аз сигурно никога не бих достигнал до същността на неговата карма.
По-късно видях - понеже той запалваше интереса ми, - че не можех да направя всъщност нищо, освен да мисля за взаимовръзките на неговия живот. Но когато човек иска да изследва кармата, наистина е така, че той изобщо не може да я изследва, ако първо разглежда набиващите се в очи жизнени отношения.
Ако бях взел под внимание, че той беше отличен учител по геометрия, или това, което той можеше да покаже, аз сигурно никога не бих достигнал до същността на неговата карма.
Но върху мен правеше силно впечатление, че той имаше сакат крак. Единият му крак беше по-къс от другия.
към текста >>
Така при един друг
учител
, който също много обичах, бях въведен в известни кармични отношения - за които сега не искам да говоря, - поради факта, че всеки път, когато този
учител
заставаше пред нас, първото беше да извади носната си кърпа и да си избърше носа.
Вижте, това са неща, който всъщност обикновено се смятат за маловажни в живота. Това, което дълбоко интересува човека са такива неща, които довеждат вътре в кармическите взаимовръзки, когато човек ги вземе под внимание. Не е необходимо винаги да бъде нещо очебийно. Може да се случи човек да бъде въведен в кармическите взаимовръзки чрез това, че при някого той наблюдава някакъв навик, който винаги се набива в очите и който се формира като една картина. Един малък навик може да се формира като картинен образ и да въведе кармически в предишния живот на конкретния човек.
Така при един друг учител, който също много обичах, бях въведен в известни кармични отношения - за които сега не искам да говоря, - поради факта, че всеки път, когато този учител заставаше пред нас, първото беше да извади носната си кърпа и да си избърше носа.
Никога той не започваше часа по друг начин. Точно че това винаги се повтаряше, беше се запечатало в мен като една картина и ме доведе до предишния земен живот на този човек. Така беше и при другия, който имаше сакат крак. И точно сега от този сакат крак произлезе светлина, която се разпростря над целия духовен капацитет на този човек. Обикновено хората вярват, че да оформят линии в геометрични фигури, това произлиза от главата.
към текста >>
Предишният живот на моя
учител
не е подобен на живота му през деветнадесето столетие, но и двамата имаха много интимно изградена едновременна съдба.
Предишният живот на Байрон никак не приличаше на живота на Байрон през деветнадесето столетие.
Предишният живот на моя учител не е подобен на живота му през деветнадесето столетие, но и двамата имаха много интимно изградена едновременна съдба.
Когато били жители на европейския Изток, те узнали за онази забележителна легенда, която гласи, че някога скъпоценността Паладиумът, който - като притежаващ вълшебната сила за мощта на Троя - беше скрит в Троя и беше обожаван, след това беше пренесен през Африка в Рим, беше останал дълго в Рим и когато кайзер Константин основава Константинопол, с големи жертви и с невероятни церемонии поръчва да се донесе в Константинопол и да се зарови в Земята Паладиумът, който бил подпомагал първо мощта на Троя, после на Рим, за да се утвърди властта на Константин на мястото на Рим. Разказва се и до известна степен е истина, че високомерието на кайзер Константин довежда Паладиума от Рим в Константинопол, че той заповядал да се донесе от Рим една могъща тежка колона и да се постави на мястото, където закопали Паладиума, че тогава накарал да се постави една приличаща на Аполон статуя. Било е много трудно да се донесе колоната в Константинопол и да се постави на площада, защото е трябвало да се построи един железен релсов път. Колоната, която някога била донесена от Египет в Рим била толкова тежка, че всеки път, по който тя била карана, потъвал и ставало опасно да се мине по него. След като тя била изправена, в нейната основа Паладиумът бил скрит и с това добре запазен.
към текста >>
А моят
учител
по геометрия показваше на всеки, който внимателно можеше да го наблюдава, че на това място, на което той стоеше, ако и да беше един относително дребен човек, той притежаваше едно несломимо чувство за свобода, което в неговата душевност имаше дълбока връзка с телесния му недостатък, също както при неговия другар.
Това не им се отдава, те не успяват; разбира се, че е трябвало да не успеят. Но нещо им остава оттогава. В кармичните отношения нещо остава на човека по един особен начин. По-късно Байрон търсеше Паладиума по друг начин, той се присъедини към движението за свобода в Гърция, той пожела да донесе един духовен Паладиум. И това е стремежът, който му беше останал от онова време, за което разказах.
А моят учител по геометрия показваше на всеки, който внимателно можеше да го наблюдава, че на това място, на което той стоеше, ако и да беше един относително дребен човек, той притежаваше едно несломимо чувство за свобода, което в неговата душевност имаше дълбока връзка с телесния му недостатък, също както при неговия другар.
към текста >>
Единият е прочутият поет Байрон, другият е живеещият по-късно незначителен
учител
по геометрия.
Какво се беше случило всъщност там? Вижте, тези двама души се бяха разделили, те повече не се събраха отново.
Единият е прочутият поет Байрон, другият е живеещият по-късно незначителен учител по геометрия.
Тук правилото, за което говорих, е нарушено. Но животът ми потвърди това нарушаване по необичаен начин. Онзи учител по геометрия, който така дълбоко обичах, чиито часове винаги с радост очаквах, този учител по геометрия докато беше мой учител, никога не ми даде възможност да разменя с него дори една единствена дума. Той така се проявяваше, като че ли беше една личност, за която аз само бях чел. Той не беше подходящ за времето си, изглеждаше като погрешно поставен в тази епоха.
към текста >>
Онзи
учител
по геометрия, който така дълбоко обичах, чиито часове винаги с радост очаквах, този
учител
по геометрия докато беше мой
учител
, никога не ми даде възможност да разменя с него дори една единствена дума.
Какво се беше случило всъщност там? Вижте, тези двама души се бяха разделили, те повече не се събраха отново. Единият е прочутият поет Байрон, другият е живеещият по-късно незначителен учител по геометрия. Тук правилото, за което говорих, е нарушено. Но животът ми потвърди това нарушаване по необичаен начин.
Онзи учител по геометрия, който така дълбоко обичах, чиито часове винаги с радост очаквах, този учител по геометрия докато беше мой учител, никога не ми даде възможност да разменя с него дори една единствена дума.
Той така се проявяваше, като че ли беше една личност, за която аз само бях чел. Той не беше подходящ за времето си, изглеждаше като погрешно поставен в тази епоха. И така продължи. Когато по-късно дойдох за една антропософска лекция в града, в който той живееше в един пансион, потърсих в адресната книга неговото име. Аз наистина имах предчувствие, че той трябваше да е там и исках сега просто частно да говоря с един стар учител, понеже го обичах, поне някога преди много години - вече бяха изминали тридесет години.
към текста >>
Аз наистина имах предчувствие, че той трябваше да е там и исках сега просто частно да говоря с един стар
учител
, понеже го обичах, поне някога преди много години - вече бяха изминали тридесет години.
Онзи учител по геометрия, който така дълбоко обичах, чиито часове винаги с радост очаквах, този учител по геометрия докато беше мой учител, никога не ми даде възможност да разменя с него дори една единствена дума. Той така се проявяваше, като че ли беше една личност, за която аз само бях чел. Той не беше подходящ за времето си, изглеждаше като погрешно поставен в тази епоха. И така продължи. Когато по-късно дойдох за една антропософска лекция в града, в който той живееше в един пансион, потърсих в адресната книга неговото име.
Аз наистина имах предчувствие, че той трябваше да е там и исках сега просто частно да говоря с един стар учител, понеже го обичах, поне някога преди много години - вече бяха изминали тридесет години.
Междувременно той беше остарял и живееше в университетския град Грац в Австрия. Аз пристигнах в Грац за антропософската лекция, отворих адресната книга, исках съвсем определено да го потърся. Това не можа да стане, понеже непрекъснато имах посещения, бях задържан и не можах да говоря с него частно. Той остана за мен една личност, която беше поставена в моя живот като една сянка, въпреки, че аз много го обичах. Когато пак дойдох в Грац, отново исках да го посетя.
към текста >>
Точно на ирландските мистерии е свойствено, че се получава една жизнено необходима връзка между ученици и
учител
.
Масини, идеалистът, който не докосва практическото, Гарибалди навсякъде практическият военен държавник и въпреки това като че ли носещ се над земното и Кавур, хитрият умен политик. Как тези хора пасват заедно? Това е въпросът. Точно тук се показа нещо, което искам да ви покажа като нещо характерно за кармата. Тук се показва, че тези трима други хора са следвали индивидуалността на Гарибалди като негови ученици, когато той е бил ирландски посветен.
Точно на ирландските мистерии е свойствено, че се получава една жизнено необходима връзка между ученици и учител.
Те повече не могат да се разделят, поне не през определени инкарнации. Там се изгражда една кармическа връзка и човек не може да се отдели. Сега настъпва особеното: Около 1807 година четиримата са родени отново. Единият е роден в Генуа, двама в Турин, третият в Ница, следователно в една и съща земна област и приблизително по едно и също време. Те се раждат по същото време в същата област на Италия.
към текста >>
[1] Този
учител
в Нойдьорфл се казвал Хайнрих Гангл.
[1] Този учител в Нойдьорфл се казвал Хайнрих Гангл.
Учебникът е бил от Франц Моцник. Сравни автобиографичната лекция на Р. Щайнер от 4. Февруари 1913, отпечатана в «Приноси към Събр. съч. на Рудолф Щайнер» Nr. 83/84.
към текста >>
442.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Познавах в живота един
учител
по история[1], един
учител
, който беше много умен човек и също и пред своите ученици оставяше впечатлението на един много умен мъж, който, би могло да се каже, когато искаше, преподаваше на своите ученици история с известно вътрешно въодушевление, което влагаше в интонацията на своята реч така, че когато се случеше подходящият момент, с този
учител
можеше да се изпадне в истински ентусиазъм.
Също и тук искам да илюстрирам с конкретни случаи.
Познавах в живота един учител по история[1], един учител, който беше много умен човек и също и пред своите ученици оставяше впечатлението на един много умен мъж, който, би могло да се каже, когато искаше, преподаваше на своите ученици история с известно вътрешно въодушевление, което влагаше в интонацията на своята реч така, че когато се случеше подходящият момент, с този учител можеше да се изпадне в истински ентусиазъм.
Нещо особено беше този учител по история. Аз го видях, когато той наистина беше запалил ентусиазъм всред своите ученици. След това там, където живееше, животът го понесе, той се отпусна, вече не проявяваше даже и собственото си въодушевление, което по-рано влагаше в своите лекции. Той започна да чете от книги, за които мислеше, че учениците не ги познават и че не могат да ги намерят. Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял.
към текста >>
Нещо особено беше този
учител
по история.
Също и тук искам да илюстрирам с конкретни случаи. Познавах в живота един учител по история[1], един учител, който беше много умен човек и също и пред своите ученици оставяше впечатлението на един много умен мъж, който, би могло да се каже, когато искаше, преподаваше на своите ученици история с известно вътрешно въодушевление, което влагаше в интонацията на своята реч така, че когато се случеше подходящият момент, с този учител можеше да се изпадне в истински ентусиазъм.
Нещо особено беше този учител по история.
Аз го видях, когато той наистина беше запалил ентусиазъм всред своите ученици. След това там, където живееше, животът го понесе, той се отпусна, вече не проявяваше даже и собственото си въодушевление, което по-рано влагаше в своите лекции. Той започна да чете от книги, за които мислеше, че учениците не ги познават и че не могат да ги намерят. Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял. Тогава всичките ученици си купили книгата и научили всичко наизуст и така станали отлични ученици.
към текста >>
Отново преминават няколко години и същият преподавател по история, за който чувах учениците му с радост преди да казват: - Това е
учител
, той така си обича историята, че при него може да се научи нещо!
Той започна да чете от книги, за които мислеше, че учениците не ги познават и че не могат да ги намерят. Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял. Тогава всичките ученици си купили книгата и научили всичко наизуст и така станали отлични ученици. Постепенно той стана така повърхностен, че изобщо не внимаваше, какво преподава на учениците от класа си. Това се случи в толкова кратко време, че човек се учудва как е възможно, след като по-рано е преподавал с такова въодушевление, така да се изостави.
Отново преминават няколко години и същият преподавател по история, за който чувах учениците му с радост преди да казват: - Това е учител, той така си обича историята, че при него може да се научи нещо!
- сега беше потънал в блатото на тривиалния живот. След няколко години той така беше изпаднал в най-примитивни жизнени условия, че трябваше да живее извън града, в който беше преподавал, понеже получаваше толкова малко уважение, че не можеше да живее в този град.
към текста >>
Аз лично познавах една друга личност, също един
учител
.
Аз лично познавах една друга личност, също един учител.
Той беше още по-уважаван от този другия, за когото ви разказах, беше извънредно много уважаван от учениците. Учениците имаха представа за него, че той е най-големия мъдрец, който в настоящето изобщо съществува в света. - Въпросният човек правеше такова впечатление върху своите ученици - не върху всички, например не и върху мен, но това е личен въпрос, това е частна работа, то не е характерно. Случи се нещо много забележително. Докато това би могло да се вярва, от начина, по който се изграждаха отношенията на този господин с неговите ученици - той с всичкия си ентусиазъм, с всяка фибра на душата си се намираше вътре, така че изглеждаше, че преподаването го удовлетворява, - изведнъж се разбра, че той беше извънредно радостен повече да не трябва да преподава, защото беше назначен за директор на едно много по-малоценно училище от това, в което той преди преподаваше.
към текста >>
443.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Учител
на Рудолф Щайнер по дискрептивна геометрия от втори клас нататък в прогимназията във Виенернойщадт.
64. Учителят по геометрия: Професор Георг Козак (1836-1914).
Учител на Рудолф Щайнер по дискрептивна геометрия от втори клас нататък в прогимназията във Виенернойщадт.
към текста >>
Брунето Латини, 1220-1294,
учител
на Данте, флорентински поет, писател и държавник.
Брунето Латини, 1220-1294, учител на Данте, флорентински поет, писател и държавник.
към текста >>
192. един учебник по геометрия, който получих от моя
учител
: Този
учител
в Нойдьорфл се казвал Хайнрих Гангл.
192. един учебник по геометрия, който получих от моя учител: Този учител в Нойдьорфл се казвал Хайнрих Гангл.
Учебникът е бил от Франц Моцник. Сравни автобиографичната лекция на Р. Щайнер от 4. Февруари 1913, отпечатана в «Приноси към Събр. съч. на Рудолф Щайнер» Nr. 83/84.
към текста >>
232.
Учител
, който стана директор.
232. Учител, който стана директор.
Не се знае за коя личност става въпрос.
към текста >>
444.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Ето защо яви се необходимостта аз самият, който до тогава бях само
учител
на антропософското благо без всякаква официална връзка с Антропософското Общество да поема заедно с президиума от Дорнах ръководството на Антропософското Общество като такова.
Но с течение на времето това не се прояви като нещо, което може да бъде свързано с едно истинско култивиране на антропософското благо.
Ето защо яви се необходимостта аз самият, който до тогава бях само учител на антропософското благо без всякаква официална връзка с Антропософското Общество да поема заедно с президиума от Дорнах ръководството на Антропософското Общество като такова.
Чрез това обаче Антропософското Движение и Антропософското Общество станаха едно. И от онова Коледно Тържество в Дорнах насам трябва да важи именно противоположното: не трябва вече да се прави разлика между Антропософското Движение и Антропософското Общество, а двете трябва да бъдат едно. И онези, които са в моя помощ като президиум при Гьотеанума, трябва да бъдат считани като един вид езотеричен президиум. Така щото това, което става чрез този президиум, може да бъде охарактеризирано както следва: провеждане на Антропософия, докато по-рано можеше само да бъде администрирано, управлявано това, което се учеше в Антропософията.
към текста >>
Досега може да бъде основан
първият
клас, който иска да бъде член на тази школа, трябва да поеме тогава и други задължения освен онези, които са валидни само за общите членове на Антропософското Общество.
Обаче това означава същевременно, че цялото Антропософско Общество трябва да бъде постепенно поставено на една друга основа, на една основа, която прави възможно, щото езотеричното да тече непосредствено през Антропософското Общество и това, което в бъдеще ще съставлява същността на Антропософското Общество, трябва да бъде донасянето на съответното настроение, на съответното убеждение в мисли, чувства и воля от страна на онези, които искат да бъдат антропософи. Ето защо трябва да се прави разлика между Общото Антропософско Общество, което в бъдеще ще бъде едно напълно официално общество, така че, както бе оповестено на Коледа, всеки ще може да има циклите с онези съответни клаузи, които представляват един вид идейно-духовно ограничение и основаната от тогава в това Общо Антропософско Общество Школа, която ще обхваща три класа.
Досега може да бъде основан първият клас, който иска да бъде член на тази школа, трябва да поеме тогава и други задължения освен онези, които са валидни само за общите членове на Антропософското Общество.
Член на Антропософското Общество може да бъде този, който се интересува от Антропософия и приема учението; с това той не поема никакви задължения, освен тези, които всеки благоприличен човек следва от само себе си поради морални причини. Напротив от тези, които искат да станат членове на Школата, ще се изисква, те да застанат в живота като истински представители на Антропософското Движение и да действуват в хармония с езотеричния президиум при Гьотеанума в Дорнах. Следователно с това е казано, че този, който иска да бъде член на Школата, трябва да полага усилия да представлява Антропософията в света чрез неговата собствена личност. Естествено това обуславя, щото ръководството на Школата да се запази правото да може да обяви, че някой не може да бъде по-нататък член на Школата, ако то счита, че съответният не може да представлява един представител на Антропософското Движение. Не казвайте, че това е едно възпрепятствуване на човешката свобода.
към текста >>
Тази личност, Брунето Латини стана
учител
на Данте.
Тази личност, за която говоря сега, остави всичко това да действува върху нея. А след това тя бе въведена в света на планетите, който същевременно разкрива тайната на човешката душа. И след като мина през великия миров океан, тя бе въведена в света на звездите от Овидий, който беше минал през вратата на смъртта и беше станал водач на душите в духовния свят.
Тази личност, Брунето Латини стана учител на Данте.
И това, което Данте научи от Брунето Латини, той го вложи след това по своя поетичен начин в Божествената Комедия. Така следователно цялата поема Божествена Комедия е един последен отблясък на това, което продължаваше да живее по платонически начин на отделни места и което от устата на Силвестрис беше предавано през 12-то столетие в Школата от Шартр от такива, които бяха подбудени от древните предания, така че в тях възникваха тайните на Християнството като в особени инспирации, които след това те можеха да предадат чрез думи на своите ученици.
към текста >>
445.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Там се намираха описаните индивидуалност, които бяха около Аланус аб Инсулис, и тези, които сред течението на доминиканците бяха основали аристотелизма в Европа, съединени също с великия
учител
на Данте, с Брунето Латини.
Ето защо не трябва да Ви бъде чудно, че във връзка с този свръхсетивен култ, който стана в първата половина на 19-то столетие, моята първа мистерийна драма "Вратата на посвещението", която трябваше да предаде по определен начин в драматична форма това, което стана в началото на 19-то столетие, получи външно една структура подобна на това, което Гьоте беше представил в своята Приказка за зелената змия и прекрасната Лилия. Защото от формата, в която Антропософията живя в първите времена имагинативно в свръхсетивните области, тя трябваше да слезе в земната област. Защото по онова време в свръхсетивните области стана нещо. Голям брой души, които са били засегнати от Християнството през различните времена, се съединиха с такива души, които бяха по-малко засегнати от Християнството, които бяха живели във времето, когато на Земята стана Тайната на Голгота, и преди това. Тези две групи души се съединиха, за да подготвят Антропософията в свръхземните области.
Там се намираха описаните индивидуалност, които бяха около Аланус аб Инсулис, и тези, които сред течението на доминиканците бяха основали аристотелизма в Европа, съединени също с великия учител на Данте, с Брунето Латини.
И в този голям отряд от души се намираше голяма част от онези, които днес, след като отново са слезли на Земята, са включени в Антропософското Общество. тези, които днес изпитват стремеж да се съберат в Антропософското Общество, бяха заедно в началото на 19-то столетие в свръхсетивния свят, за да изпълнят онзи мощен култ в имагинации, за който говорих.
към текста >>
446.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Както в началото на 13-то столетие онези, които можеха да действуват задружно, проведоха така да се каже един вид небесен събор, така сега непосредствено под ръководството на Михаел бе проведено от 16-то до 18-то столетие едно свръхсетивно школуване, едно свръхсетивно обучение, за велик
Учител
на което мировият ред избра самия Михаел.
Тогава се случи нещо, което беше събитие в свръхсетивните области, нещо, което днес почива в най-дълбоката вътрешност на по-голяма част от антропософите, макар и несъзнателно, спящо, сънуващо. И антропософът може да стори добре, ако, обръщайки се към своето сърце, казва: там вътре се крие днес може би една несъзнателна тайна, която е отблясък на делата на Михаел от 16-то, 17-то, 18-то столетие в свръхземните области, когато преди моето сегашно слизане в областта на Земята аз работих под ръководството на Михаел, който можа да изработи нещо особено, защото беше свободен така да се каже от своите текущи задължения и задачи. И Михаел събра своите отряди, събра онези, които като свръхсетивни същества принадлежаха към него от областта на Ангелите, Архангелите, събра обаче също и човешките души, които бяха дошли в някаква връзка с него. И роди се нещо подобно като една мощно разпространяваща се свръхсетивна школа.
Както в началото на 13-то столетие онези, които можеха да действуват задружно, проведоха така да се каже един вид небесен събор, така сега непосредствено под ръководството на Михаел бе проведено от 16-то до 18-то столетие едно свръхсетивно школуване, едно свръхсетивно обучение, за велик Учител на което мировият ред избра самия Михаел.
Следователно онова, за което Ви разказах, че е било проведено от първата половина на 19-то столетие като свръхсетивен култ протичащ в мощни имагинации, бе произхождано от едно свръхсетивно школуване, от едно свръхсетивно обучение, резултатите от което тези човешки души носят сега несъзнателно в тяхната вътрешност. Резултатът на това обучение се проявява само благодарение на това, че тези човешки души долавят стремежа към Антропософията.
към текста >>
447.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Защото до сега беше така, че аз стоях само изцяло на задния план като
учител
сред Антропософското Движение и официално не приемах никаква служба.
И след това от Антропософското Общество се развиха някои неща, които не стояха в органическата, вътрешна жизнена сила на това, което представлява духовно Антропософското Движение. Всичко това аз обясних през време на Коледното Тържество, тук бих искал да спомена само за него. В известен смисъл представляваше една дързост да се стигне през седмиците преди Коледното Тържество до решението, аз самият да поема председателството на Антропософското Общество, както то беше сега наново основано от Гьотеанума.
Защото до сега беше така, че аз стоях само изцяло на задния план като учител сред Антропософското Движение и официално не приемах никаква служба.
Трудно е, с всичко онова, което е възложено в духовния свят като задължение на учащия, с всички отговорности по отношение на духовния свят да се поеме външното администриране на Обществото тъкмо в нашето време, което има задача да администрира духовното благо, мъдростното благо на Антропософията. Обаче това трябваше да стане. Но това беше едно дръзновение дотолкова, доколкото бяха поставени естествено пред евентуалността да бъде изгубено чрез това също и нещо от онези духовни течения, които искат днес да се влеят от духовния свят в човешкия свят и приемането на които е задача на Антропософското Движение.
към текста >>
448.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Като ученик имах един
учител
по геометрия, когото много обичах.
Бих искал да приведа първо един пример, който отначало ще изглежда привидно личен.
Като ученик имах един учител по геометрия, когото много обичах.
За него не беше трудно да бъде обичан от мене, защо то в моите момчешки години аз обичах извънредно много геометрията. Обаче учителят имаше в себе си действително нещо твърде, твърде особено. Той имаше една специфична дарба в геометрията, която омагьосваше, въпреки че върху хора, които не могат да приемат дълбоки впечатления от други хора, той лесно правеше едно сухо, прозаично впечатление. Но въпреки че беше сух и прозаичен, все пак чрез въздействието, което излизаше от него, човек можеше да бъде засегнат, наистина нелирично, обаче извънредно художествено.
към текста >>
Аз изпитвах нужда постоянно да проникна зад тайната на личността на този
учител
.
Аз изпитвах нужда постоянно да проникна зад тайната на личността на този учител.
И тогава се опитах да приложа онези средства на окултното изследване, които могат да доведат до целта в такива неща.
към текста >>
Благодарение на геометричните намерения, бих могъл да кажа, благодарение на начина, по който учителят третираше геометрията, у мене можа да се събуди голям интерес за този
учител
.
Благодарение на геометричните намерения, бих могъл да кажа, благодарение на начина, по който учителят третираше геометрията, у мене можа да се събуди голям интерес за този учител.
И този интерес остана в мене и личността продължи да стои през мене и тогава, когато тя почина в напреднала възраст. След като напуснах училището, където преподаваше този учител, съдбата ми се разви така, че аз не можах вече да се срещна с него. Обаче духом, като действителност, тази личност стоеше пред мене до нейната смърт и особено ясно след нейната смърт с всички подробности на нейната работа и действие.
към текста >>
След като напуснах училището, където преподаваше този
учител
, съдбата ми се разви така, че аз не можах вече да се срещна с него.
Благодарение на геометричните намерения, бих могъл да кажа, благодарение на начина, по който учителят третираше геометрията, у мене можа да се събуди голям интерес за този учител. И този интерес остана в мене и личността продължи да стои през мене и тогава, когато тя почина в напреднала възраст.
След като напуснах училището, където преподаваше този учител, съдбата ми се разви така, че аз не можах вече да се срещна с него.
Обаче духом, като действителност, тази личност стоеше пред мене до нейната смърт и особено ясно след нейната смърт с всички подробности на нейната работа и действие.
към текста >>
От този изкривен крак аз можах да проследя в миналото личността на този
учител
.
Когато помислим, че при преминаването от един земен живот в другия онова, което в предишния живот е било организъм на главата, се превръща в организъм на краката, а това, което по-рано е било организъм на краката, организъм на крайниците, се превръща в организъм на главата Вие знаете това от моите минали сказки тогава ще разберем вече, че такава една външна проява в тялото може да има определено значение в живота на човека, тъй като този живот обхваща повтарящи се земни съществувания.
От този изкривен крак аз можах да проследя в миналото личността на този учител.
И въпреки че тя стои бих могъл да кажа в този живот като една незнаменита личност обаче като една личност, която в кръга, в който действуваше, можа да направи много силно впечатление върху мене и върху други имаше извънредно силно влияние също и върху живота на много хора аз можах да проследя, как разглеждането на тази личност доведе в същата област на историческото развитие, където трябва да търсим и лорд Байрон.
към текста >>
И тези особености привидно външно обаче това, което в един живот и външно телесно, в един друг живот то е духовно-душевно тези особености ме доведоха до там, да позная, че и двете личности, които сега не живееха в същия земен живот моят
учител
по геометрия с кривия крак живееше по-късно от Байрон с кривия крак са били свързани една с друга в един минал земен живот.
Лорд Байрон също имаше един изкривен крак.
И тези особености привидно външно обаче това, което в един живот и външно телесно, в един друг живот то е духовно-душевно тези особености ме доведоха до там, да позная, че и двете личности, които сега не живееха в същия земен живот моят учител по геометрия с кривия крак живееше по-късно от Байрон с кривия крак са били свързани една с друга в един минал земен живот.
Следователно тези двамата: единият като гениален поет, другият като гениален геометрик, единият издигнал се до голяма знаменитост, другият правещ само интимно впечатление върху отделни хора, но впечатление, което определяше съдбата на някои хора, тези двамата значи са стояли един до друг в техния минал земен живот през Средновековието. И двамата те бяха чули за легендата относно Паладиума, който някога е бил скъпоценност, съкровище на Троя, свещеното съкровище, което след това Еней пренесе в Италия, и Рим го считаше като едно съкровище, от което е зависило неговото щастие. По-късно императорът Константин го пренесе в Константинопол. Отново се вярваше, че щастието, което беше свързано исторически с Константинопол, за висеше от този Паладиум. И легендата разказва по-нататък, гледайки пророчески в бъдещето: който добие този Паладиум, той ще има в бъдеще световното господство.
към текста >>
И отново, когато насоча поглед назад върху моя
учител
по геометрия, въпреки скромните качества, които той имаше, на мене ми става ясно, че очарователните, симпатичните качества, които можеше да развие, той ги дължеше на това предприятие от неговия минал земен живот, въпреки че играеше второстепенна роля в него.
И отново, когато насоча поглед назад върху моя учител по геометрия, въпреки скромните качества, които той имаше, на мене ми става ясно, че очарователните, симпатичните качества, които можеше да развие, той ги дължеше на това предприятие от неговия минал земен живот, въпреки че играеше второстепенна роля в него.
Ако той би участвувал напълно както Лорд Байрон в това предприятие за отнемане на Паладиума, тогава в своя следващ живот той би бил съвременник на Лорд Байрон.
към текста >>
И така срещу нас може да застане интересно в 13-то столетие на християнското летоброене Брунето Латини, великият
учител
на Данте, който още притежаваше едно познание на природата, в което природата беше разглеждана не в такива абстракции както днес в природни закони, а под живото влияние именно на живи духовни Същества.
Благодарение на това, че проникваме в тези духовни светове по описания начин, ние можем да срещнем също индивидуалности в образа, в който те са живели в определено време.
И така срещу нас може да застане интересно в 13-то столетие на християнското летоброене Брунето Латини, великият учител на Данте, който още притежаваше едно познание на природата, в което природата беше разглеждана не в такива абстракции както днес в природни закони, а под живото влияние именно на живи духовни Същества.
И когато Брунето Латини се връщаше от своя пост като посланик в Испания в своето отечество, в своя роден град Флоренция, той научи подтискащи, възбуждащи неща за своя роден град и освен това получи лек слънчев удар. И именно при това състояние, под влиянието също на патологичните вълнения, през които минаваше, той има прозрения в творчеството на природата, в космическото творчество, прозрения във връзка на човека с планетарния свят, които са величествени и които, бих могъл да кажа, след това бяха вложени само като в една сянкообразна форма в мощното творение на Данте "Божествена комедия".
към текста >>
449.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Брунето Латини, великият
учител
на Данте, носеше такива учения в себе си.
Учения, които са свързани с един вид сливане на старото предхристиянско космическо Християнство и на вътрешното християнско учение, учения, които са свързани с духовния живот и тъкане в природата и които въпреки това можаха да се свържат с Тайната на Голгота, се предаваха непрестанно на Земята във времето, когато душите, които сега се чувствуват привлечени към Антропософията, бяха минали вече през вратата на смъртта, живееха в живота между смъртта и едно ново раждане, като някои от тях също слизаха на Земята въплъщавайки се. Ние виждаме, как на Земята продължават да живеят древните учения, които още виждаха Християнството по космически начин, древните учения, които предаваха традиции свързани с древните мистерии; ние виждаме такива учения предавани чрез знаменити европейски школи, каквато беше например школата от Шартр в 12-то столетие, където преподаваха такива знаменити учители като Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис и други велики учители, които учеха в школата от Шартр. Ние виждаме как такива учения живееха и тъчаха например в споменатия пред Вас през миналата неделя Брунето Латини.
Брунето Латини, великият учител на Данте, носеше такива учения в себе си.
Ние виждаме как по този начин се предава по-нататък това, което още имаше връзка между космическото Християнство и чисто човешкото, земно Християнство, което взе все повече надмощие на Земята.
към текста >>
Беше основано тогава така да се каже една духовна Школа, една Школа, в която самият Михаел беше
Учител
, една Школа, в която взеха участие съответните човешки души, които в миналото бяха вдъхновени именно от последната епоха на Михаел /по времето на Александър Велики/, след това вдъхновени чрез вживяването в Християнството по начина, който Ви описах.
И тогава в 15-то столетие продължавайки в 16-то столетие, отношенията на времето са съвършено други за духовния свят през 15-то столетие стана в свръхсетивния свят, проведено бе в свръхсетивния свят онова учение, което самият Михаел предаваше на своите последователи.
Беше основано тогава така да се каже една духовна Школа, една Школа, в която самият Михаел беше Учител, една Школа, в която взеха участие съответните човешки души, които в миналото бяха вдъхновени именно от последната епоха на Михаел /по времето на Александър Велики/, след това вдъхновени чрез вживяването в Християнството по начина, който Ви описах.
Всички обезплътени човешки души, които бяха последователи на Михаел, взеха участие в тази велика школа, която работи в 14-то, 15-то, 16-то столетие. Всички онези Същества от йерархията на Ангелите, Архангелите, Архаите, които принадлежаха към михаеловото течение, взеха участие в тази Школа. Участие взеха също многобройни елементарни същества.
към текста >>
450.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Само че
първият
начин е онзи, който сочи в миналото към това, че при срещата със съответния човек се раздвижва и възбужда в нас задружния живот от миналия земен живот.
Тези два начина да описваме срещата си с хора, въобще да гледаме на срещата си с хора, тези два начина просто съществуват.
Само че първият начин е онзи, който сочи в миналото към това, че при срещата със съответния човек се раздвижва и възбужда в нас задружния живот от миналия земен живот.
Че нещо сочи в миналото към предишни въплъщения, в които сме живели заедно с този човек, това е, което се проявява по този начин в нашите чувства при първия вид срещи и при първия вид съждение по отношение на този човек. При втория вид е така, че ние съдим външно, съдим по такъв начин, както могат да разберат това също и другите, защото не сме били заедно с този човек в минали земни съществувания, може би го срещаме за първи път в този наш живот.
към текста >>
Аз не бях член на Антропософското Общество от неговото основаване, често пъти съм подчертавал това, само че членовете не се вслушаха правилно в значението на това положение, защото исках Антропософското Общество да ме има само като
учител
, като такъв, който води до изворите на антропософския живот и т.н.
Може да се види, че, когато тази враждебност се явява някъде другаде, тя е внесена от тук, макар и да съществува навсякъде един вид враждебност, особено около самия Дорнах. Но отново един особен род враждебност е тази, която срещаме в Германия, бих могъл да кажа: една много силна враждебност, която работи систематично, напълно съзнателно, организирано. Можем да кажем, че бяхме изправени пред едно много трудно решение, да обърнем в Антропософското Общество това, което е най-отдолу, отгоре. Защото така стана в самите факти. Когато бе основано Антропософското Общество в 1912 -1913 година да, достатъчно е само да помислите: аз не бях натоварен в Антропософското Общество нито с някаква длъжност, нито пък бях въобще член на това общество.
Аз не бях член на Антропософското Общество от неговото основаване, често пъти съм подчертавал това, само че членовете не се вслушаха правилно в значението на това положение, защото исках Антропософското Общество да ме има само като учител, като такъв, който води до изворите на антропософския живот и т.н.
И трябваше първо да направим опит, за да видим, какво може да стане по този начин.
към текста >>
451.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания»
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Близко е до ума да се направи едно важно възражение: Ако човекът трябва всичко да проверява, той преди всичко ще трябва да проверява окултните и езотеричните учения, които му дава неговият езотеричен
учител
.
Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил. Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение. Въпросът не е да се води борба срещу тези неща и те високомерно да се отхвърлят, а за вътрешното освобождаване чрез старателно проверяване на всичко онова, което има отношение към собствената душа. Тогава от силата на собствената си душа човек ще разпространява светлина върху цялото си мислене и цялостното си поведение; съобразно с това съзнанието ще се разшири и човек все повече и повече ще усвоява способността да слуша какво му говорят духовните закони, които се разкриват в душата; и няма повече да се оставя в сляпо следване на заобикалящия го свят.
Близко е до ума да се направи едно важно възражение: Ако човекът трябва всичко да проверява, той преди всичко ще трябва да проверява окултните и езотеричните учения, които му дава неговият езотеричен учител.
Проверката обаче трябва да се разбира в правилен смисъл. Не винаги човек може пряко да провери дадено нещо, но той трябва многократно да прави тази проверка непряко. Например днес никой не е в състояние пряко да провери дали е живял или не Фридрих Велики. Може само да се провери дали заслужава доверие пътят, по който са дошли сведенията за Фридрих Велики. Проверката трябва да се постави на правилното място.
към текста >>
452.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 2 Октомври 1906. За изграждане на духовното тяло чрез медитация
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Дихателни упражнения той трябва да предприема според указанията на своя
учител
.
В хода на неговото вътрешно развитие на ученика ще бъдат давани определени упражнения, чрез които да извае своя духовен човек.
Дихателни упражнения той трябва да предприема според указанията на своя учител.
Тези дихателни упражнения са за това, да го водят към одухотворяване. В себе си човекът има един орган, който при вдишване се изпълва с въздух и при издишване остава празен.
към текста >>
[1]
Първият
текст е според ръкописа на Мария Щайнер, в който Рудолф Щайнер собственоръчно е направил рисунката; вторият текст е според ръкописа на друг слушател.
[1] Първият текст е според ръкописа на Мария Щайнер, в който Рудолф Щайнер собственоръчно е направил рисунката; вторият текст е според ръкописа на друг слушател.
Първо отпечатване в това издание. Що се отнася до споменатите епохи от развитието на човечеството: пета, шеста основна раса, подраси и т.н. сравни «Въведение в Тайната наука» 1910, Събр.Съч. № 13.
към текста >>
453.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Когато твърдо и енергично се насочва вниманието винаги само върху една от четирите точки, следователно в корена на носа, или върху ларинкса, или върху целите ръце, или върху цялата повърхност на кожата и тези упражнения се свържат с точно определени думи, които биват предавани само от уста на уста, от
учител
на ученик, тогава се влиза във връзка с въпросното етерно течение, което е предизвикало преобразуването на човешкото тяло.
Когато твърдо и енергично се насочва вниманието винаги само върху една от четирите точки, следователно в корена на носа, или върху ларинкса, или върху целите ръце, или върху цялата повърхност на кожата и тези упражнения се свържат с точно определени думи, които биват предавани само от уста на уста, от учител на ученик, тогава се влиза във връзка с въпросното етерно течение, което е предизвикало преобразуването на човешкото тяло.
Окултното обучение се състои преди всичко в това да станем съзнателни за процесите, които несъзнателно работят в нашето тяло. Ние трябва да влезем в съзнателна връзка със силите на Космоса.
към текста >>
454.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Първият
се състои в това, че получаваме съвсем други възгледи за моралния свят, различни от тези, които сме имали преди.
Че наистина сме напреднали с такива упражнения, можем да разберем по определени симптоми. Бих желал да ви приведа два, но такива има много.
Първият се състои в това, че получаваме съвсем други възгледи за моралния свят, различни от тези, които сме имали преди.
За чистия интелектуализъм моралният свят съдържа нещо нереално. Разбира се, ако все още е останал порядъчен в рамките на материалистичното време, човекът се смята длъжен да прави по задължение това, което по традиция се смята за добро, но все пак, макар и да не си го признава, той мисли: с това, че е направено добро, не се е случило нещо, както когато през пространството премине светкавица или тътен на гръмотевица. Той не мисли за това, като за нещо реално. Когато заживее и опознае духовния свят, човек осъзнава, че моралният световен ред не само е така реален както физическия, но притежава една по-висша реалност. Постепенно той започва да разбира, че цялата тази епоха със своите физически съставки и процеси може да загине, да се разпадне; но това, което морално изтича от нас, устоява и продължава да действа.
към текста >>
455.
Бележки
GA_245 Указания за езотеричното обучение
33.
Първият
текст е според ръкописа на Мария Щайнер, в който Рудолф Щайнер собственоръчно е направил рисунката; вторият текст е според ръкописа на друг слушател.
33. Първият текст е според ръкописа на Мария Щайнер, в който Рудолф Щайнер собственоръчно е направил рисунката; вторият текст е според ръкописа на друг слушател.
Първо отпечатване в това издание. Що се отнася до споменатите епохи от развитието на човечеството: пета, шеста основна раса, подраси и т.н. сравни «Въведение в Тайната наука» 1910, Събр.Съч. № 13.
към текста >>
456.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Първият
е: излагам закономерностите, които са активни в Реалността.
Сега можете да схванете защо позволих съдържанието на лекции, изнесени в доста различни кръгове, да намерят място в едно окултното движение. В първото издание на книгата "Възгледи за света и живота през XIX век" в главата за Шелинг пише следното. Цитирам първото издание, посветено на Ернст Хекел и публикувано през Февруари 1900 год. Ще прочета няколко пасажа от книгата, за която хората казваха, че води началото си от светоглед, съвсем различен от представения в книгата за Мистицизма. "Сега има два възможни начина за описване на същество, което е едновременно Дух и Природа.
Първият е: излагам закономерностите, които са активни в Реалността.
Или, показвам как духът действа, за да стигне до тези закономерности. Едно и също нещо ме ръководи и в двата случая. Едното ми показва в съгласие със законите, каквито те са активни в природата; другото ми показва какво духът прави, за да си представи същите тези природни закони. В единия случай следвам естествената наука, в другия духовната наука. Как тези двете са свързани, Шелинг описва по интересен начин.
към текста >>
457.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
(
Първият
Гьотеанум, по-късно унищожен при пожар.
Когато става въпрос за яснота относно духовния свят, много зависи от способността да се прави разлика между Ариман и Луцифер. Ето защо ще се прави строго разграничаване между фигурите на Ариман и Луцифер в изображенията в нашата сграда.
(Първият Гьотеанум, по-късно унищожен при пожар.
Статуята сега стои в специална стая във втория Гьотеанум. бел. англ. пр.) Липсата на ясно различаване на тези две сили води до особен вид объркване в духовните разбирания. Ако Ариман и Луцифер са смесени, както са те в Гьотевия образ на Мефистофел, опасността е тази, че Ариман постоянно ще се явява във формата на Луцифер. И не се знае за някого дали се занимава със самия Ариман или с Луцифер във формата на Ариман.
към текста >>
458.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тъй като той бе
първият
публикувал информация, че има "Осма Сфера" и мистерия свързана с нея, за която той е неосведомен, може също да се каже, че и двете твърдения са верни.
"... Ще бъде мой дълг да обясня с най-доброто от моите възможности определени факти във връзка с мистерия, позната като мистерията на Осмата Сфера.... Сега аз добре съзнавам, че има много окултисти които казват, че не би трябвало изобщо темата да се изнася пред публика, и да се споменава за обекта с това име,... В отговор на такива личности съм длъжен да кажа, че аз не нарушавам клетва и не осквернявам тайна. Тези лекции са рекламирани в публичните списания и всички, които изберат да обърнат внимание, са добре дошли. Съжалявам, че съм задължен да не се съглася с много личности, които дълбоко уважавам, тъй като така или иначе назря времето за споменаване на тези теми. Те са били споменавани благоразумно или непредпазливо и са познати на всички, интересували се от Теософското Общество.... Както и да е, първата личност, за да оскверним тайните, беше г-н Синет, авторът на "Езотеричен Будизъм", книга която направи голяма сензация когато излезе, но която не съдържа нищо ново което да е вярно, и нищо вярно което да е ново.
Тъй като той бе първият публикувал информация, че има "Осма Сфера" и мистерия свързана с нея, за която той е неосведомен, може също да се каже, че и двете твърдения са верни.
Но когато той прибягва да каже, че Осмата Сфера е Луната, той дава израз на една от онези полу-истини, които са по-подвеждащи и от лъжи....
към текста >>
459.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Старият
учител
на нашата естетика, остроумният мислител и критик Фридрих Теодор Вишер, се е придържал до края на живота си към изказаното от него убеждение: "естетиката се намира още в своите наченки".
Старият учител на нашата естетика, остроумният мислител и критик Фридрих Теодор Вишер, се е придържал до края на живота си към изказаното от него убеждение: "естетиката се намира още в своите наченки".
С това той признава, че всички стремежи и усилия в тази област, включително неговата пет томна Естетика, отбелязват повече или по-малко погрешни пътища. И тази е именно действителността.
към текста >>
Първият
е така нареченият материален подтик или нуждата да държим нашите сетива отворени за вливащия се в нас външен свят.
И нашият ум не е задоволен, докато не получи отговор на въпроса "за какво". При красивото въпросът "за какво" се съдържа в самия предмет и умът няма нужда да се издигне над него. От тук Шилер започва да развива своите идеи. И той прави това, като втъкава идеята на свободата в редицата от мисли по такъв начин, който прави най-висока чест на човешката природа. Първо Шилер поставя един срещу друг два проявяващи се независимо подтици на човека.
Първият е така нареченият материален подтик или нуждата да държим нашите сетива отворени за вливащия се в нас външен свят.
Тук в нас прониква едно богато съдържание, обаче без ние да можем да упражним едно определящо влияние върху неговата природа. Тук всичко става с една безусловна необходимост. Това, което възприемаме се определя от вън; тук ние не сме свободни, а сме подчинени, трябва просто да се подчиним на заповедта на природната необходимост. Вторият подтик е подтикът на формата. Това не е нищо друго освен разумът, който донася ред и закон в хаоса на съдържанието на възприятията.
към текста >>
460.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И така, както ние използуваме езика в живота, можем да станем само
учител
, тогава бихме на правили само едно сламено същество от едно сухо еснафско състояние, но иначе не бихме постигнали нищо.
Може би някой ще каже: човекът ругае върху живота. Той разбира само, че не всичко може да бъде съвършено и пропуска следователно да създаде съвършенство в една област, в която по необходимост трябва да царува несъвършенство. Във външния физически живот е напълно така, че трябва да съществуват несъвършенства: дърветата трябва също да изсъхват, не само да растат. В живота трябва винаги да има нещо несъвършено, за да може да се роди съвършенството. Езикът е бил понижен от неговото първоначално поле, принизен е бил до една по-ниска степен.
И така, както ние използуваме езика в живота, можем да станем само учител, тогава бихме на правили само едно сламено същество от едно сухо еснафско състояние, но иначе не бихме постигнали нищо.
Думите не могат да имат стойностите, които те имат чрез самите себе си, защото това, което е говор, език като собственост на един народ, живее на своята собствена плоскост и на своята собствена плоскост то е една художествено форма, не е една прозрачна форма. То не съществува за това, да даде на хората възможност да се разбират едни други във всекидневния живот; то е като израз на духа на народа едно произведение на изкуството. Ние го понижаваме, но трябва да сторим това, като снижаваме до проза на живота онова, което всъщност само в поетическите творби на един народ, когато неговият дух действително царува. Този е вторият начин, по който езикът живее.
към текста >>
461.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Първият
път това беше, когато в края на 80-те години на 19-то столетие трябваше да държа пред Гьотивия Съюз във Виена моята сказка: "Гьоте като баща на една нова естетика".
Как трябва да се говори върху изкуството, с този въпрос, бих могъл да кажа, аз се боря всъщност през целия мой живот, и ще си позволя да взема като изходна точка два етапа, в които се опитах да преустановя малко тази борба.
Първият път това беше, когато в края на 80-те години на 19-то столетие трябваше да държа пред Гьотивия Съюз във Виена моята сказка: "Гьоте като баща на една нова естетика".
С онова, което исках да кажа тогава върху същността на изкуствата, аз изглеждах на себе си като един човек, който искаше да говори, но всъщност е ням и трябва да изрази чрез жестове това, върху което искаше всъщност да обърне вниманието. Защото тогава от определени предпоставки на живота на мене ми бе внушено да говоря върху същността на изкуствата изхождайки от философските разсъждения. Аз бях проучил във философията Кантианизма и бях преминал към изучаването на Хербартианизма и този Хербартианизъм застана срещу мене в една представителна за Хербартианизма личност в лицето на естета Роберт Цимерман. Роберт Цимерман беше завършил тогава преди доста дълго време своята обемиста "Естетика", по-точно "История на естетиката като наука на формите". Той беше поставил вече пред света своя систематичен труд върху "Естетика като наука на формите" и аз добре проучих това, което Роберт Цимерман, харбартският естетик, имаше да съобщи на света в тази област.
към текста >>
462.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
[2] Пол Бауман, 1887-1964, композитор и първи
учител
по пеене в основаното от Рудолф Щайнер Валдорфско училище; написва „Песни за Валдорфското училище“, по време на „Първи антропософски висш курс в Гьотеанума“, 26 септември - 16 октомври 1920 г., изнася от 26 до 29 септември три лекции на тема „Музикално и евритмично възпитателно изкуство“, вж.
[2] Пол Бауман, 1887-1964, композитор и първи учител по пеене в основаното от Рудолф Щайнер Валдорфско училище; написва „Песни за Валдорфското училище“, по време на „Първи антропософски висш курс в Гьотеанума“, 26 септември - 16 октомври 1920 г., изнася от 26 до 29 септември три лекции на тема „Музикално и евритмично възпитателно изкуство“, вж.
„Енигматично-то в изкуството и науката“, Щутгарт 1922 г., стр. 331.
към текста >>
463.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Първият
източник е, че той е имал едно определено наивно музикално разбиране.
Има още един въпрос за връзката на Гьоте с учението за тоновете[10]. Това е един малко сложен въпрос, тъй като тя има не само една, а два източника, две изходни точки. От обмена на писма с Целтер[11] научаваме някои неща за начина, по който Гьоте в неговата зрялост е мислел за тона и музиката.
Първият източник е, че той е имал едно определено наивно музикално разбиране.
Той не е бил особено прилежен в часовете по музика. Това сигурно се дължи на факта, че не е било възможно Гьоте да бъде подтикнат към прилежност в часовете по предмети, учителите по които са били доста глуповати. И ако познаваме правописа на Гьоте в определена възраст от живота му, знаем, че ако някой гимназиален учител получи някой ръкопис от Гьотевия архив от около 1775 г. - следователно той е бил във втората половина на двадесетте, - той би го изпъстрил с червено и отдолу би поставил оценка „слаб“. И така, от наученото в училище възниква единият източник на наивното му музикално разбиране.
към текста >>
И ако познаваме правописа на Гьоте в определена възраст от живота му, знаем, че ако някой гимназиален
учител
получи някой ръкопис от Гьотевия архив от около 1775 г.
Това е един малко сложен въпрос, тъй като тя има не само една, а два източника, две изходни точки. От обмена на писма с Целтер[11] научаваме някои неща за начина, по който Гьоте в неговата зрялост е мислел за тона и музиката. Първият източник е, че той е имал едно определено наивно музикално разбиране. Той не е бил особено прилежен в часовете по музика. Това сигурно се дължи на факта, че не е било възможно Гьоте да бъде подтикнат към прилежност в часовете по предмети, учителите по които са били доста глуповати.
И ако познаваме правописа на Гьоте в определена възраст от живота му, знаем, че ако някой гимназиален учител получи някой ръкопис от Гьотевия архив от около 1775 г.
- следователно той е бил във втората половина на двадесетте, - той би го изпъстрил с червено и отдолу би поставил оценка „слаб“. И така, от наученото в училище възниква единият източник на наивното му музикално разбиране.
към текста >>
[5] Фридрих Крастел, 1839-1908, актьор,
учител
и режисьор във Виенския градски театър.
[5] Фридрих Крастел, 1839-1908, актьор, учител и режисьор във Виенския градски театър.
към текста >>
464.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Пол Бауман, 1887-1964, композитор и първи
учител
по пеене в основаното от Рудолф Щайнер Валдорфско училище; написва „Песни за Валдорфското училище“, по време на „Първи антропософски висш курс в Гьотеанума“, 26 септември – 16 октомври 1920 г., изнася от 26 до 29 септември три лекции на тема „Музикално и евритмично възпитателно изкуство“, вж.
Пол Бауман, 1887-1964, композитор и първи учител по пеене в основаното от Рудолф Щайнер Валдорфско училище; написва „Песни за Валдорфското училище“, по време на „Първи антропософски висш курс в Гьотеанума“, 26 септември – 16 октомври 1920 г., изнася от 26 до 29 септември три лекции на тема „Музикално и евритмично възпитателно изкуство“, вж.
„Енигматичното в изкуството и науката“, Щутгарт 1922 г., стр. 331.
към текста >>
69. Фридрих Крастел, 1839-1908, актьор,
учител
и режисьор във Виенския градски театър.
69. Фридрих Крастел, 1839-1908, актьор, учител и режисьор във Виенския градски театър.
към текста >>
465.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Частен
учител
във Виена.
1884 - 1890 г.
Частен учител във Виена.
към текста >>
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря
първият
Гьотеанум. Р.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25).
През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен
учител
.
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот. Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
към текста >>
466.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
По онова време човекът още не е съществувал в настоящия си вид: само
първият
зародиш на физическото тяло е съществувало на Сатурн.
Ако днес естественикът, изследвайки природата, говори за чувствителността на растението, то това, което той казва почива на абсолютното криво разбиране на естеството на чувствителността. Можем точно да си представим това астрално тяло, ако проследим развитието през което е преминало в течение на времето. Знаем, че човешкото физическо тяло е най-старата съставна част на неговото същество: етерното тяло е малко по-младо: астралното тяло е още по-младо: а най-младо от всички е неговото себе /Аз/. Физическото тяло има зад /гърба си/ себе си дълго развитие, което е протекло в течение на четири планетарни въплъщения. В началото на развитието му, нашата Земя се е намирала в едно ранно въплъщение, наричано Сатурново състояние.
По онова време човекът още не е съществувал в настоящия си вид: само първият зародиш на физическото тяло е съществувало на Сатурн.
Той не е имал останалите си тела етерно и астрално тяло и пр. Едва при второто въплъщение на Земята, наричано старото Слънце, етерното тяло е било прибавено. По това време човешкото етерно тяло е имало съвсем определено формата на Пентаграма. По-късно това е било малко нещо променено, защото през третото въплъщение на нашата планета, на старата Луна, астралното тяло се е съединило с него. Тогава Луната се е превърнала в Земя и към трите вече оформени тела на човека се е прибавило Себето.
към текста >>
467.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Първият
печат представлява един човек, облечен в бяло и една огнена сабя се показва из устата му.
Първият печат представлява един човек, облечен в бяло и една огнена сабя се показва из устата му.
Дясната му ръка е заобиколена от знаците на нашите планети Сатурн, Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера. Онези, които са запознати с Откровението на Св.Йоан, ще си спомнят, че в него има едно описание, което твърде много прилича на тази картина, защото Св.Йоан е бил един посветен. Може да се каже, че този печат представлява идеята за едно общо човечество. Това ще бъде разбрано, като си припомним някои идеи, които вече са известни на някои от по-старите членове тук. Когато се връщаме назад в човешката еволюция, идваме до едно време, когато хората са били още на един несъвършен етап.
към текста >>
468.
Предговор към българското издание.
GA_293 Общото човекознание
Ала за бъдещия Валдорфски
учител
, глътката от този извор ще се превърне в жива вода само тогава, когато той пие от него не просто за утоляване на собствената си жажда, а когато превърне собствената си душа в духовен извор.
Общото човекознание е извор, утоляващ неутолимата жажда за познание както у младежа, така и у грохналия старец.
Ала за бъдещия Валдорфски учител, глътката от този извор ще се превърне в жива вода само тогава, когато той пие от него не просто за утоляване на собствената си жажда, а когато превърне собствената си душа в духовен извор.
към текста >>
Херман Кьопке, Валдорфски
учител
в Базел
Херман Кьопке, Валдорфски учител в Базел
към текста >>
469.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
От огромно значение е дали в училищния клас влиза един или друг
учител
.
От огромно значение е дали в училищния клас влиза един или друг учител.
И разликата се състои не просто в това, че единият учител е по-умен и владее отделни педагогически похвати по-добре от своя колега; съществената разлика, която изпъква в хода на обучението, произтича от това, в каква посока учителят е насочвал своите мисли през своя буден и съзнателен живот: ето какво решава нещата, когато един или друг учител влиза в класната стая!
към текста >>
И разликата се състои не просто в това, че единият
учител
е по-умен и владее отделни педагогически похвати по-добре от своя колега; съществената разлика, която изпъква в хода на обучението, произтича от това, в каква посока учителят е насочвал своите мисли през своя буден и съзнателен живот: ето какво решава нещата, когато един или друг
учител
влиза в класната стая!
От огромно значение е дали в училищния клас влиза един или друг учител.
И разликата се състои не просто в това, че единият учител е по-умен и владее отделни педагогически похвати по-добре от своя колега; съществената разлика, която изпъква в хода на обучението, произтича от това, в каква посока учителят е насочвал своите мисли през своя буден и съзнателен живот: ето какво решава нещата, когато един или друг учител влиза в класната стая!
към текста >>
Един
учител
, който непрекъснато мисли за израстващите деца, влияе на учениците по съвсем друг начин, отколкото друг, в чиито ум тази мисъл не се задържа дълго, или пък изобщо не се е появявала.
Един учител, който непрекъснато мисли за израстващите деца, влияе на учениците по съвсем друг начин, отколкото друг, в чиито ум тази мисъл не се задържа дълго, или пък изобщо не се е появявала.
Защото, какво става в мига, когато Вие се отдавате на тази мисъл, с други думи, когато Вие започнете да разбирате огромното космическо значение на дихателния процес за правилното възпитание, както и космическото значение на ритъма между будност и сън? В този миг всички лични желания и чувства отстъпват на заден план; в този миг биват заглушени всички „инстанции", лежащи в основата на личните предпочитания изобщо, отстранява се всичко онова, което е характерно за физическия човек. И след като сте превъзмогнали личните предпочитания, и влизате в класната стая, чрез Вашата вътрешна сила се поражда една дълбока, интимна връзка между учениците и Вас.
към текста >>
470.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
В ежедневната си практика, съвременният
учител
би трябвало да се издигне до един всеобхватен мироглед относно законите на Космоса.
В ежедневната си практика, съвременният учител би трябвало да се издигне до един всеобхватен мироглед относно законите на Космоса.
Напълно самопонятно е, че тъкмо обучението в началните класове изисква една дълбока връзка между душевните качества на учителя и най-висшите идеи на човечеството. И една от най-големите язви на днешната образователна система се състои в следното: Учителите в началните класове са поставени в такова положение, че на тяхната работа се гледа като на много по-маловажна, отколкото тази на учителите от горните гимназиални класове.
към текста >>
Обаче налага се да припомня, че занапред всички елементи, включени в преподавателската дейност, трябва да бъдат напълно равноправни; занапред цялото общество ще има задачата да изгради в себе си здравото усещане, че началният
учител
е равностоен на учителя от висшите училища, особено по отношение на своята духовна мисия.
Естествено, аз не съм длъжен точно в този момент да обсъждам подобни общи въпроси, свързани с троичното устройство на социалния организъм*21.
Обаче налага се да припомня, че занапред всички елементи, включени в преподавателската дейност, трябва да бъдат напълно равноправни; занапред цялото общество ще има задачата да изгради в себе си здравото усещане, че началният учител е равностоен на учителя от висшите училища, особено по отношение на своята духовна мисия.
към текста >>
471.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
В този смисъл, негов
учител
се явява собственото му физическо тяло.
Както душата на човека е обвита от физическото тяло, така стоят нещата и с физическото тяло на животното; обаче до голяма степен, физическото тяло на животното е устроено по друг начин. Строго погледнато, човешкото физическо тяло не е по-съвършено от животинското физическо тяло. Замислете се за едно от по-висшите животни, каквото е напр. бобъра. Замислете се за чудния начин, по който бобърът строи своето жилище; човекът никога не би могъл да постигне строителното изкуство на бобъра, ако не е изучавал преди това архитектура и т.н. Бобърът изгражда своето жилище според образеца на своето тяло; той влага формите и контурите на своето тяло в изграждането на своето жилище.
В този смисъл, негов учител се явява собственото му физическо тяло.
Ако наблюдаваме осите, пчелите и други от така наречените низши животни, ще установим, че това, което се крие във формите на тяхното физическо тяло, не се проявява със същата сила и при човешкото физическо тяло.
към текста >>
472.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
И лесно можем да си представим какво се предлага на учениците, като знаем, че този господин по-късно сам обучава като
учител
стотици деца, чак до своето пенсиониране.
Чиста игра на думи! Ето как хората си изграждат понятия с помощта на думите.
И лесно можем да си представим какво се предлага на учениците, като знаем, че този господин по-късно сам обучава като учител стотици деца, чак до своето пенсиониране.
към текста >>
473.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Авторитетният
учител
никога не забравя: С всяка произнесена дума той формира и поддържа душевните навици на детето.
Работата е там, че след като си послужим с определени съждения, ние продължаваме да ги носим в себе си, а по-точно: Носим ги в областта на чувствата. С други думи: образуването на съждения става за нас един вид навик. Ето защо, учейки децата да разсъждават, Вие изграждате у тях основните душевни навици. По този въпрос не трябва да има никакви колебания. Защото изразната форма на съждението е не друга, а изречението и с всяко изречение, отправено към детето, Вие укрепвате неговите душевни навици.
Авторитетният учител никога не забравя: С всяка произнесена дума той формира и поддържа душевните навици на детето.
към текста >>
Прилагането на този принцип ще даде добри резултати, ако самият
учител
се издигне високо над филистерското отношение към живота.
Детето от основното училище иска да се радва на света дори и в часовете на обучение. Ето защо ние трябва да преподаваме по такъв начин, че да пробудим у детето наслада и то в най-висш човешки смисъл, а не антипатия и отвращение. Несъмнено, в тази област педагогиката има твърде добри постижения. Но тук се крие и една опасност. Тя се състои в това, че стремежът да превърнем обучението в извор на радост и наслада, лесно може да прерасне в една чиста пародия.
Прилагането на този принцип ще даде добри резултати, ако самият учител се издигне високо над филистерското отношение към живота.
А това може да се постигне само ако той съхрани един жив усет към изкуството. Защото тук ние тръгваме от предпоставката, че ако искаме да се радваме на света и то не анималистично, а като човешки същества следва да сме вече убедени, че светът е красив. И между смяната на зъбите и пубертета, детето се ръководи тъкмо от тази предпоставка: светът е красив. А щом детето приема, че светът е красив, следва че красиво трябва да бъде и самото обучение. То може да бъде красиво не ако се ръководим от банални правила, преследващи чисто утилитарни цели, а ако се потопим в художественото изживяване.
към текста >>
474.
11. Единадесета лекция, 02.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Покажат ли се вторите зъби на детето, можем да заявим:
Първият
голям спор със света е вече приключен!
Какво впрочем се извършва през този период? Извършва се това, което наричаме формообразуване. Човекът приема в тялото си онези сили, които са го „втвърдили", силите, които са изваяли неговите форми.
Покажат ли се вторите зъби на детето, можем да заявим: Първият голям спор със света е вече приключен!
Човекът е привършил това, което се отнася до неговите форми, до неговия облик. И така, докато изхождайки от главата човек постига трайните форми на своето тяло, с „човекът-гърди" настъпва нещо друго.
към текста >>
Виждате колко важно е учениците да бъдат в ръцете на един и същ
учител
и какво безумие е всяка година децата да сменят своя
учител
.
Виждате колко важно е учениците да бъдат в ръцете на един и същ учител и какво безумие е всяка година децата да сменят своя учител.
В началото на всяка учебна година, както и в началото на всеки възрастов период (седмата, деветата, дванадесетата година), учителят започва да опознава своите ученици. Той добре различава групите на фантазиращите и на запаметяващите деца; едните са разпиляни, другите забелязват всичко. Двете „ревюта" ще Ви улеснят извънредно много. Обаче към външното наблюдение трябва да се прибави и едно внимателно проучване на самата фантазия, на самата памет, което ще ни подскаже дали детето не е застрашено от прекомерно бързо израстване (при подчертано добри паметови възможности), или има опасност да остане с по-нисък ръст (ако преобладава фантазията). Връзките между тялото и душата не бива да се афишират само с голи фрази и празни приказки; ние трябва да се издигнем до точно и добросъвестно наблюдение на дълбоките зависимости между тялото, душата и Духа.
към текста >>
475.
14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Обаче най-същественото в последните години на основното образование е да се подсили съвместният живот, вътрешната свързаност между
учител
и ученици.
Непрекъснато следва да имаме предвид особено в тази възраст, че всичко, което учителят дава на детето, трябва да се стреми към форми, които подхранват фантазията. Учителят трябва сам да изживее учебната материя и да я проникне с фантазия. А това е възможно, само ако я изпълни със своята емоционално наситена воля. Понякога последиците от този подход са забележителни, дори и в по-късната възраст.
Обаче най-същественото в последните години на основното образование е да се подсили съвместният живот, вътрешната свързаност между учител и ученици.
Не може да бъде добър преподавател този, който не полага постоянни усилия, за да поддържа полета на своята фантазия там, където с нейна помощ учебните предмети трябва да добиват все нови и нови форми. Защото в действителност всичко онова, което веднъж е подготвено с въображение и фантазия, и след години бъде поднесено в същия вид, остава сковано и сухо. Фантазията трябва да бъде непрекъснато обновявана, в противен случай нейните творения губят всякаква стойност.
към текста >>
476.
1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Ние не трябва да се оправдаваме с това, че класовете могат да бъдат препълнени, защото истинският
учител
трябва да може, когато това е необходимо, да преподава на големи класове и да се справя с тях.
Скъпи приятели, днес искам да говоря за това, какви трябва да бъдат задачите на обучението. Разпределението на училищната работа, реда на обучението и други подобни. През първите дни ще се занимаваме преди всичко с това, как да застанем пред децата. Когато застанем пред децата, скоро откриваме, че те са различни и на това различие трябва да се обръща внимание въпреки гласовото обучение и големите класове. Най-напред искаме независимо от всичко друго, да си изясним до известна степен каква е идеалната необходимост.
Ние не трябва да се оправдаваме с това, че класовете могат да бъдат препълнени, защото истинският учител трябва да може, когато това е необходимо, да преподава на големи класове и да се справя с тях.
Трябва да се съблюдава многообразието на човешката същност на децата.
към текста >>
При тези обсъждания, които носят повече "републикански" характер, трябва да се намери възможност за едно ръководство, подобно на това в ректората, така че всеки един
учител
винаги да взема участие в работата и интересите на останалите.
Това може да Ви покаже пътя за самостоятелен отговор на двата въпроса, които си поставихме за утре. Водете си кратки бележки върху това, което Ви идва наум и по-късно ще ги обсъждаме. Винаги трябва да остава време на учителите за подобни обсъждания.
При тези обсъждания, които носят повече "републикански" характер, трябва да се намери възможност за едно ръководство, подобно на това в ректората, така че всеки един учител винаги да взема участие в работата и интересите на останалите.
Затова утре ще започнем с един своеобразен диспут. Искам да Ви дам една схема, по която ще можете да работите.
към текста >>
Класният ръководител работи преди всичко като общ
учител
.
От учители-специалисти се нуждаем за обучението по изкуствата, които въздействуват върху волята, а също и за езиковото обучение. Художествените предмети са за специалисти.
Класният ръководител работи преди всичко като общ учител.
Чрез своето общо обучение въздействува особено върху интелекта и духа. Върху волята действуват изкуствата: гимнастика, евритмия, рисуване.
към текста >>
477.
3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Действително от голямо значение е, когато искате да действувате като
учител
да отвикнете от ненужното критикуване; като
учител
трябва да развиете у себе си усет и да сте убедени, че не винаги това, което е направено може да се замени с нещо друго по-добро.
Р.Щ.: Вярвам, че всички разбирате, че тези неща могат да се правят по различен начин.
Действително от голямо значение е, когато искате да действувате като учител да отвикнете от ненужното критикуване; като учител трябва да развиете у себе си усет и да сте убедени, че не винаги това, което е направено може да се замени с нещо друго по-добро.
Едно нещо може да бъде добро по различен начин.
към текста >>
И при трите разказа имам една бележка:
Първият
вариант Ви е винаги по-добър.
Искам да отбележа обаче нещо друго.
И при трите разказа имам една бележка: Първият вариант Ви е винаги по-добър.
Г-жа Л., какво си представяхте първия път, какви чувства изпитвахте, за да го направите по-добре?
към текста >>
Установява се, че
първият
по-добър вариант на г-жа А.
Установява се, че първият по-добър вариант на г-жа А.
е бил за меланхоличния темперамент.
към текста >>
478.
4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Един схематичен
учител
ще накаже целия клас.
Помислете, Вие имате в класа отново сравнително малки, 8-9 годишни деца и един от тези малчугани е научил нещо особено невъзпитано. Това се случва. Той го е научил навън и е успял да запали с него целия клас, така че в междучасието децата го упражняват.
Един схематичен учител ще накаже целия клас.
Но аз вярвам, че до утре Вие ще намерете един по-рационален, действуващ метод. Защото старият подход да се наказва, води до грешна позиция на учителя. При бой или наказание да се остане след часовете в училище винаги нещо рефлектира, а това не е хубаво.
към текста >>
Аз винаги си спомням един особен случай, който действително стана и при който засегнатият
учител
не се държа особено добре: Малчуганът реши и му се отдаде да наплюе тавана на стаята.
Аз винаги си спомням един особен случай, който действително стана и при който засегнатият учител не се държа особено добре: Малчуганът реши и му се отдаде да наплюе тавана на стаята.
Не можа да се открие виновникът, защото всички започнаха да подражават и цялата класна стая беше загрозена.
към текста >>
479.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Искам да отбележа следното: И най-добрият
учител
не би могъл да избегне лошото възпитание.
Искам да отбележа следното: И най-добрият учител не би могъл да избегне лошото възпитание.
Но ако го прави целият клас, тогава повече е виновен учителят. Ако вината не е у него, винаги една част от учениците ще са на негова страна. Само ако той е виновен се прави от целия клас.
към текста >>
480.
6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Извинявайте, че Ви поставям такава задача, но тя е от областта на дидактиката: Какво трябва да се направи, ако у ученик или ученичка се породи особено увлечение към
учител
или учителка?
В тези семинари имаме да решим още някои важни въпроси. За утре обаче искам да Ви поставя още една подобна задача, при чието решаване трябва да използувате и евритмията.
Извинявайте, че Ви поставям такава задача, но тя е от областта на дидактиката: Какво трябва да се направи, ако у ученик или ученичка се породи особено увлечение към учител или учителка?
към текста >>
Когато един ученик се влюби в учителка или обратното, ученичка в
учител
или ученичка в учителка или ученик в
учител
.
"Увлечение", има ли някой, който не разбира това?
Когато един ученик се влюби в учителка или обратното, ученичка в учител или ученичка в учителка или ученик в учител.
Срещат се всички тези варианти. Това истинско увлечение, което пречи на провеждането на обучението, Ви моля да обмислите и разрешите.
към текста >>
481.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Да предположим, че няколко деца са влюбени в
учител
, който в къщи си има четири, пет или шест деца.
Да предположим, че няколко деца са влюбени в учител, който в къщи си има четири, пет или шест деца.
А той използува най-простото средство; поканва увлеклите се деца на разходка и взема на нея и собствените си деца. Това ще помогне много. Но децата не трябва да забележат, че той ги е поканил с тази цел. Такива конкретни неща са полезни.
към текста >>
482.
13. ТРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 4. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Така Гаус за удивление на своя
учител
реши на ум поставената задача.
10100 и след това трябва само да се раздели на две тъй като числата от 1 до 100 са събрани два пъти, единия път напред и единия път назад получава се 5050.
Така Гаус за удивление на своя учител реши на ум поставената задача.
към текста >>
483.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Голяма е разликата дали един
учител
ще влезе в стаята или друг.
Всичко това е свързано с пропуските в образователното ни дело и по-точно с пропуските в образованието на учителите. Към какво трябва да се стремим по отношение именно на образованието на учителите за едно плодотворно бъдеще? Виждате ли, учителят обикновено знае това, за което бива препитван на изпитите, а то е по-скоро второстепенно, защото той обикновено бива питан за неща, които преди часовете е прочел в някой книга и върху които, ако се нуждае от тях е могъл да се подготви. Но това, което съвсем не се съблюдава на изпитите е общото душевно устройство на учителя, това, което непрестанно ще преминава духовно от него в учениците му.
Голяма е разликата дали един учител ще влезе в стаята или друг.
Когато единият учител влезе в стаята, децата или учениците усещат едно определено родство с собствената си душевна нагласа. Когато друг учител влезе в клас, децата или учениците често из общо не усещат подобно родство, а напротив, те чувстват пропаст между себе си и учителя, изразява що се от всички възможни нюанси на безразличието, до надсмиването на учителя, подигравките с него. Всички тези нюанси, които се намират между тях, често стават повод за разрушаване на действително то преподаване и на действителното възпитание.
към текста >>
Когато единият
учител
влезе в стаята, децата или учениците усещат едно определено родство с собствената си душевна нагласа.
Всичко това е свързано с пропуските в образователното ни дело и по-точно с пропуските в образованието на учителите. Към какво трябва да се стремим по отношение именно на образованието на учителите за едно плодотворно бъдеще? Виждате ли, учителят обикновено знае това, за което бива препитван на изпитите, а то е по-скоро второстепенно, защото той обикновено бива питан за неща, които преди часовете е прочел в някой книга и върху които, ако се нуждае от тях е могъл да се подготви. Но това, което съвсем не се съблюдава на изпитите е общото душевно устройство на учителя, това, което непрестанно ще преминава духовно от него в учениците му. Голяма е разликата дали един учител ще влезе в стаята или друг.
Когато единият учител влезе в стаята, децата или учениците усещат едно определено родство с собствената си душевна нагласа.
Когато друг учител влезе в клас, децата или учениците често из общо не усещат подобно родство, а напротив, те чувстват пропаст между себе си и учителя, изразява що се от всички възможни нюанси на безразличието, до надсмиването на учителя, подигравките с него. Всички тези нюанси, които се намират между тях, често стават повод за разрушаване на действително то преподаване и на действителното възпитание.
към текста >>
Когато друг
учител
влезе в клас, децата или учениците често из общо не усещат подобно родство, а напротив, те чувстват пропаст между себе си и учителя, изразява що се от всички възможни нюанси на безразличието, до надсмиването на учителя, подигравките с него.
Към какво трябва да се стремим по отношение именно на образованието на учителите за едно плодотворно бъдеще? Виждате ли, учителят обикновено знае това, за което бива препитван на изпитите, а то е по-скоро второстепенно, защото той обикновено бива питан за неща, които преди часовете е прочел в някой книга и върху които, ако се нуждае от тях е могъл да се подготви. Но това, което съвсем не се съблюдава на изпитите е общото душевно устройство на учителя, това, което непрестанно ще преминава духовно от него в учениците му. Голяма е разликата дали един учител ще влезе в стаята или друг. Когато единият учител влезе в стаята, децата или учениците усещат едно определено родство с собствената си душевна нагласа.
Когато друг учител влезе в клас, децата или учениците често из общо не усещат подобно родство, а напротив, те чувстват пропаст между себе си и учителя, изразява що се от всички възможни нюанси на безразличието, до надсмиването на учителя, подигравките с него.
Всички тези нюанси, които се намират между тях, често стават повод за разрушаване на действително то преподаване и на действителното възпитание.
към текста >>
484.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
GA_296 Възпитанието
Тези неща не се изживяват там, където например като
учител
и преподавател, се знаят само на теория.
Тези неща не се изживяват там, където например като учител и преподавател, се знаят само на теория.
Те могат да се изживеят единствено, когато се вплетат във възпитанието и в обучението, когато душата е силно обхваната от тези неща. Особено от страна на учителския състав трябва да се изисква, в душата си те да са силно обгърнати от тази загриженост за човечеството, което носи със себе си изкушение то на интелекта! Гордостта, която днешното човечество развива по отношение на интелекта, тази гордост, може тежко да си отмъсти на човечеството, ако не бъде сломена с това, което току що описах, ако не бъде сломена от едно силно, енергично съзнание: най-доброто в мен като човек в това и в следващите въплъщения е това, което намирам в себе си като Христов импулс.
към текста >>
485.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Сега Вие ще кажете отново: Добре, но ние не можем за всеки
учител
да допускаме предварително, че той ще достигне до подобно духовно познание преди да е станал възпитател, преди да е станал преподавател.
Сега Вие ще кажете отново: Добре, но ние не можем за всеки учител да допускаме предварително, че той ще достигне до подобно духовно познание преди да е станал възпитател, преди да е станал преподавател.
Отново както и вчера по отношение на Йога, аз трябва да кажа следното: Това изобщо не е необходимо. Тъкмо това е, което в сферата на физическото ни поднася като едно послание от духовния свят и което ние тепърва трябва да търсим за целите на едно по-висше познание. Така че учителят, когато има правилни инстинкти, враства в едно духовно отношение спрямо детето. Ала днешното интелектуално време в много отношения се е отдалечило от подобно духовно поведение и спрямо всичко се отнася по интелектуален начин. Ето така днес ние сме достигнали дотам, да казваме в областта на възпитанието: трябва да възпитаваш така, че на своята степен детето да разбира всички по един и същи начин.
към текста >>
486.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
В това изложение аз ще говоря от гледната точка, че не е достатъчно човек да знае в общи линии какво означава добро възпитание; но, че е необходимо човек да познава и техническата страна, това което в частност принадлежи на възпитателното изкуство и че човек като възпитател и
учител
трябва да схваща всичко това така, както художникът възприема нещата в своето изкуство.
В това изложение аз ще говоря от гледната точка, че не е достатъчно човек да знае в общи линии какво означава добро възпитание; но, че е необходимо човек да познава и техническата страна, това което в частност принадлежи на възпитателното изкуство и че човек като възпитател и учител трябва да схваща всичко това така, както художникът възприема нещата в своето изкуство.
Човек трябва да има усет, че практическото провеждане на преподаването и възпитанието трябва да протича на нивото на съзнанието. По тази причина в предходното изложение аз се опитах да изложа елементарните основни линии за усвояването на тази способност; и това разглеждане аз бих желал да продължа сега. Защото това, което за художника е наблюдение и боравене с форми и цвят, това за майстора в областта на възпитанието е познанието за духовната същност на човека.
към текста >>
Подобна правилна дарба за наблюдение на такива неща ще има онзи възпитател и
учител
, който формира своето отношение, изхождайки от познанието за духовния човек, по начина, който изложих в преходното разглеждане.
Подобна правилна дарба за наблюдение на такива неща ще има онзи възпитател и учител, който формира своето отношение, изхождайки от познанието за духовния човек, по начина, който изложих в преходното разглеждане.
Трябва да можем във всички подробности да наблюдаваме как през първите години от живота на детето наследствеността се намира във вътрешна борба с приспособяването към света.
към текста >>
Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия
учител
, във възпитателя.
Това е философия за умствено занимание, не за изживяването на целия човешки организъм. Ала едно умствено занимание, което не може да стопли останалия организъм, не прави човека щастлив, прави го нещастен. Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор. Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя.
Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във възпитателя.
Всеки един човек, комуто е поверено едно дете за възпитание, би трябвало инстинктивно да притежава тази благодарност. Това е и първото значително нещо, което бива постигнато чрез духовното познание – да изпитваме благодарност за обстоятелството, че ни е поверено дете за възпитание. Страхопочитание пред тайнствената същност на детето – в тази точка страхопочитанието и благодарността не могат да бъдат отделени една от друга – това би трябвало да бъде основното настроение, с което възпитателят подхожда към своята задача. Съществува само едно настроение спрямо детето, което дава правилните импулси за възпитание и преподаване: и това е именно религиозното настроение спрямо детето.
към текста >>
Трите златни правила за възпитателното и преподавателското изкуство, които във всеки един
учител
, във всеки един възпитател трябва да се превърнат в основно настроение, в импулс за работа и които не бива да бъдат схващани просто интелектуално, а трябва да бъдат възприети от целия човек, тези правила са следните:
Трите златни правила за възпитателното и преподавателското изкуство, които във всеки един учител, във всеки един възпитател трябва да се превърнат в основно настроение, в импулс за работа и които не бива да бъдат схващани просто интелектуално, а трябва да бъдат възприети от целия човек, тези правила са следните:
към текста >>
487.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Добър е този
учител
, който спазва тези правила: 1., 2., 3., 4.
Издигайки педагогическите правила, човек изисква те да бъдат спазвани. И той ги записва в книга.
Добър е този учител, който спазва тези правила: 1., 2., 3., 4.
и т.н. И аз съм дълбоко убеден, че ако днес Вие съберете 12 души или друг брой хора – днес всички хора са страшно умни – те ще изработят най-прекрасната програма за това, как трябва да се осъществява възпитанието; 1., 2., 3., 4. и т.н. Аз не се подигравам, аз наистина мисля така. Чрез абстрактни правила човек може да измисли най-прекрасни неща.
към текста >>
Предварително, като
учител
, човек трябва да положи, колкото се може повече усилия, за да може после да използува времето, което има на разположение в класа.
Ала всичко това предполага, че с учителя трябва да се случат много неща, преди той да влезе в класа. Под влияние на възпитателните принципи, за които говорих, пред учителя се поставят големи изисквания относно подготовката, която той трябва да извърши.
Предварително, като учител, човек трябва да положи, колкото се може повече усилия, за да може после да използува времето, което има на разположение в класа.
Това учителят научава много бавно и постепенно. И единствено чрез това бавно и постепенно научаване човек достига дотам, наистина да се съобразява с индивидуалността на детето.
към текста >>
488.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Един наш
учител
във Валдорфското училище изживя следното със своите по-големи ученици, които бяха под 12 годишна възраст: Изведнъж у тях интересът към обучението намаля и те започнаха да си пишат тайно писма.
Понякога трябва да положим особени усилия, за да овладеем поне малко оживеността на детето и ние можем да я овладеем, ако имаме нещо от това, което днес рядко намира призвание в света: хумора. Учителят трябва да внесе още през вратата хумор в класа. Понякога децата могат да бъдат доста невъзпитани.
Един наш учител във Валдорфското училище изживя следното със своите по-големи ученици, които бяха под 12 годишна възраст: Изведнъж у тях интересът към обучението намаля и те започнаха да си пишат тайно писма.
Ще се съгласите, един учител, комуто липсва хумор – такъв учител ще се начумери. Ще произлезе страшна сцена от това. Какво направи нашият учител във Валдорфското училище: той отиде при децата и им разказа историята на пощенското дело. И децата видяха, че той ги разбира. Той заговори за тяхното писане на писма в час.
към текста >>
Ще се съгласите, един
учител
, комуто липсва хумор – такъв
учител
ще се начумери.
Понякога трябва да положим особени усилия, за да овладеем поне малко оживеността на детето и ние можем да я овладеем, ако имаме нещо от това, което днес рядко намира призвание в света: хумора. Учителят трябва да внесе още през вратата хумор в класа. Понякога децата могат да бъдат доста невъзпитани. Един наш учител във Валдорфското училище изживя следното със своите по-големи ученици, които бяха под 12 годишна възраст: Изведнъж у тях интересът към обучението намаля и те започнаха да си пишат тайно писма.
Ще се съгласите, един учител, комуто липсва хумор – такъв учител ще се начумери.
Ще произлезе страшна сцена от това. Какво направи нашият учител във Валдорфското училище: той отиде при децата и им разказа историята на пощенското дело. И децата видяха, че той ги разбира. Той заговори за тяхното писане на писма в час. Те се засрамиха и нещата се оправиха.
към текста >>
Какво направи нашият
учител
във Валдорфското училище: той отиде при децата и им разказа историята на пощенското дело.
Учителят трябва да внесе още през вратата хумор в класа. Понякога децата могат да бъдат доста невъзпитани. Един наш учител във Валдорфското училище изживя следното със своите по-големи ученици, които бяха под 12 годишна възраст: Изведнъж у тях интересът към обучението намаля и те започнаха да си пишат тайно писма. Ще се съгласите, един учител, комуто липсва хумор – такъв учител ще се начумери. Ще произлезе страшна сцена от това.
Какво направи нашият учител във Валдорфското училище: той отиде при децата и им разказа историята на пощенското дело.
И децата видяха, че той ги разбира. Той заговори за тяхното писане на писма в час. Те се засрамиха и нещата се оправиха.
към текста >>
Дори флегматичното дете започва да скучае, когато има до себе си
учител
-флегматик!
Ние можем да се справим с флегматичното дете само ако отново, точно както при меланхоличното дете, самите ние се превърнем в един вид флегматични хора редом с него, само ако успеем художествено да се пренесем в неговото флегматично настроение. Тогава детето има до себе си това, което е самото то: и това, което то има до себе си, накрая започва да му омръзва.
Дори флегматичното дете започва да скучае, когато има до себе си учител-флегматик!
И ако отново имаме търпение, ние ще открием, че ако на флегматичното дете поднесем потопени във флегма представи и процеси, тогава нещо в детето ще се възпламени.
към текста >>
Валдорфският
учител
изследва темпераментите на децата, които са му поверени.
Виждате ли, опирайки се на темпераментите, човек по определен начин може да овладява класа, дори когато класът по необходимост трябва да бъде по-голям.
Валдорфският учител изследва темпераментите на децата, които са му поверени.
И така той знае: Имам меланхолици, имам флегматици, сангвиници, холерици. По възможност съвсем непреднамерено, без разбира се това да бъде забелязано, учителят събира меланхолиците на едно място. Той знае, че те са там, в единия ъгъл на класа. След това той събира на друго място холериците. Той знае, че те са там в другия ъгъл и така постъпва и със сангвиниците, и с флегматиците.
към текста >>
Така че тъкмо във Валдорфското училище ние се стремим, доколкото е възможно, чак до специалните предмети, всичко в долните класове, най-малкото всичко онова, което трябва да доведе до изграждането на човека, всичко то да бъде предоставено само на един
учител
.
От всичко ние се убеждаваме колко важно е преподаването да бъде градено като нещо цялостно. Ужасно е, когато от една страна учителят преподава в класа, а после децата биват изпратени в час по физическо възпитание, при което учителят по физическо възпитание не знае нищо за това, което става в класа и той провежда своя урок по някаква схема. Урокът по физическо възпитание трябва да бъде изцяло резултат от това, което сме разбрали в класа относно децата.
Така че тъкмо във Валдорфското училище ние се стремим, доколкото е възможно, чак до специалните предмети, всичко в долните класове, най-малкото всичко онова, което трябва да доведе до изграждането на човека, всичко то да бъде предоставено само на един учител.
към текста >>
Ето как, тъкмо по отношение на артистичността, от този
учител
се изисква най-висшето, изисква се най-доброволната, изпълнена с много любов, всеотдайност.
Ето как, тъкмо по отношение на артистичността, от този учител се изисква най-висшето, изисква се най-доброволната, изпълнена с много любов, всеотдайност.
Обаче по друг начин ние не можем да постигнем нещо благотворно за развитието на човечеството.
към текста >>
489.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Всеки отделен
учител
трябва да бъде потърсен; той следва да бъде приет със способностите, които притежава.
Това училище се състои от учители, които не могат да бъдат измайсторени от глина. Параграф 5 или параграф 1 може би ще гласи: учителят трябва да бъде такъв, или такъв. Учителите не са нещо, което може да бъде измайсторено от глина.
Всеки отделен учител трябва да бъде потърсен; той следва да бъде приет със способностите, които притежава.
Преди всичко нека да разберем какви способности притежава той. Да разберем дали е добър учител за долните класове, или е добър учител за горните класове. Или изобщо, ако искаме да правим нещо, трябва да разглеждаме отделния учител така, както за да разберем човешкия организъм, трябва да разгледаме носа или ухото. Не става дума за абстрактни и програмни правила, но става дума за реалности, които ние имаме пред себе си. Ако можехме да си измайсторим учители от восък, тогава бихме могли да изработваме и програми.
към текста >>
Да разберем дали е добър
учител
за долните класове, или е добър
учител
за горните класове.
Това училище се състои от учители, които не могат да бъдат измайсторени от глина. Параграф 5 или параграф 1 може би ще гласи: учителят трябва да бъде такъв, или такъв. Учителите не са нещо, което може да бъде измайсторено от глина. Всеки отделен учител трябва да бъде потърсен; той следва да бъде приет със способностите, които притежава. Преди всичко нека да разберем какви способности притежава той.
Да разберем дали е добър учител за долните класове, или е добър учител за горните класове.
Или изобщо, ако искаме да правим нещо, трябва да разглеждаме отделния учител така, както за да разберем човешкия организъм, трябва да разгледаме носа или ухото. Не става дума за абстрактни и програмни правила, но става дума за реалности, които ние имаме пред себе си. Ако можехме да си измайсторим учители от восък, тогава бихме могли да изработваме и програми. Ала това ние не можем да сторим И така, като една първа реалност пред себе си ние имаме учителския колектив. Него ние трябва да познаваме много точно.
към текста >>
Или изобщо, ако искаме да правим нещо, трябва да разглеждаме отделния
учител
така, както за да разберем човешкия организъм, трябва да разгледаме носа или ухото.
Параграф 5 или параграф 1 може би ще гласи: учителят трябва да бъде такъв, или такъв. Учителите не са нещо, което може да бъде измайсторено от глина. Всеки отделен учител трябва да бъде потърсен; той следва да бъде приет със способностите, които притежава. Преди всичко нека да разберем какви способности притежава той. Да разберем дали е добър учител за долните класове, или е добър учител за горните класове.
Или изобщо, ако искаме да правим нещо, трябва да разглеждаме отделния учител така, както за да разберем човешкия организъм, трябва да разгледаме носа или ухото.
Не става дума за абстрактни и програмни правила, но става дума за реалности, които ние имаме пред себе си. Ако можехме да си измайсторим учители от восък, тогава бихме могли да изработваме и програми. Ала това ние не можем да сторим И така, като една първа реалност пред себе си ние имаме учителския колектив. Него ние трябва да познаваме много точно. Тъй като аз трябва духовно да ръководя Валдорфското училище, то първото основно положение в организацията на Валдорфското училище е, че аз трябва да познавам много точно учителския колектив с всичките негови отделни индивидуалности.
към текста >>
Тогава всичко за цялото училище до последните подробности и това, което отделният
учител
е придобил като опит в своя клас, всичко бива обсъждано от всички учители заедно.
Ето защо, когато говоря за организацията на Валдорфското училище, аз казвам, че неговото сърце е учителската конференция; това са учителските конференции, които биват периодично провеждани. Когато мога да бъда в Щутгарт, това става под мое ръководство, но иначе учителските конференции се провеждат и в сравнително кратки промеждутъци от време.
Тогава всичко за цялото училище до последните подробности и това, което отделният учител е придобил като опит в своя клас, всичко бива обсъждано от всички учители заедно.
Така тези учителски конференции имат винаги тенденцията да формират училището като един цялостен организъм, както човешкото тяло е организъм поради това, че има сърце. При тези учителски конференции става дума за добрата воля за съвместен живот сред учителите и за избягването на всякакъв вид съперничество. И преди всичко става дума за това, че може да бъде изнесено нещо, което може да послужи на другия учител само ако човек има в себе си съответната любов към всяко едно дете. Но аз имам предвид не онази любов, за която често се говори, а за тази любов, която именно артистичният учител притежава.
към текста >>
И преди всичко става дума за това, че може да бъде изнесено нещо, което може да послужи на другия
учител
само ако човек има в себе си съответната любов към всяко едно дете.
Ето защо, когато говоря за организацията на Валдорфското училище, аз казвам, че неговото сърце е учителската конференция; това са учителските конференции, които биват периодично провеждани. Когато мога да бъда в Щутгарт, това става под мое ръководство, но иначе учителските конференции се провеждат и в сравнително кратки промеждутъци от време. Тогава всичко за цялото училище до последните подробности и това, което отделният учител е придобил като опит в своя клас, всичко бива обсъждано от всички учители заедно. Така тези учителски конференции имат винаги тенденцията да формират училището като един цялостен организъм, както човешкото тяло е организъм поради това, че има сърце. При тези учителски конференции става дума за добрата воля за съвместен живот сред учителите и за избягването на всякакъв вид съперничество.
И преди всичко става дума за това, че може да бъде изнесено нещо, което може да послужи на другия учител само ако човек има в себе си съответната любов към всяко едно дете.
Но аз имам предвид не онази любов, за която често се говори, а за тази любов, която именно артистичният учител притежава.
към текста >>
Но аз имам предвид не онази любов, за която често се говори, а за тази любов, която именно артистичният
учител
притежава.
Когато мога да бъда в Щутгарт, това става под мое ръководство, но иначе учителските конференции се провеждат и в сравнително кратки промеждутъци от време. Тогава всичко за цялото училище до последните подробности и това, което отделният учител е придобил като опит в своя клас, всичко бива обсъждано от всички учители заедно. Така тези учителски конференции имат винаги тенденцията да формират училището като един цялостен организъм, както човешкото тяло е организъм поради това, че има сърце. При тези учителски конференции става дума за добрата воля за съвместен живот сред учителите и за избягването на всякакъв вид съперничество. И преди всичко става дума за това, че може да бъде изнесено нещо, което може да послужи на другия учител само ако човек има в себе си съответната любов към всяко едно дете.
Но аз имам предвид не онази любов, за която често се говори, а за тази любов, която именно артистичният учител притежава.
към текста >>
490.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И виждате ли, един преподавател, който по този начин се изправя пред децата, както прави това Валдорфския
учител
, такъв възпитател преценява човека, достигнал полова зрялост по съвсем различен начин, в сравнение с този, който не знае нещата по-точно, който не познава нещата от духовната гледна точка – тъй, както ги описах за младия човек, който в своето жизнено развитие е преодолял затрудненията през споменатата жизнена епоха.
И виждате ли, един преподавател, който по този начин се изправя пред децата, както прави това Валдорфския учител, такъв възпитател преценява човека, достигнал полова зрялост по съвсем различен начин, в сравнение с този, който не знае нещата по-точно, който не познава нещата от духовната гледна точка – тъй, както ги описах за младия човек, който в своето жизнено развитие е преодолял затрудненията през споменатата жизнена епоха.
към текста >>
Валдорфският
учител
– ако мога да се изразя така парадоксално – при определени обстоятелства е постоянно готов да види това, което е днес и че то е различно от това, което е било вчера.
Виждате ли, това е което учителите и възпитателите във Валдорфското училище трябва сами да възпитават в себе си и в което поради основания, които по-късно ще изложа, тези учители съумяват сравнително бързо да се вживеят: непредубедеността спрямо обрата в човешката природа.
Валдорфският учител – ако мога да се изразя така парадоксално – при определени обстоятелства е постоянно готов да види това, което е днес и че то е различно от това, което е било вчера.
Ето в какво се състои неговата педагогическа тайна: Вечер обикновено човек мисли: Да, утре Слънцето отново ще изгрее и всичко ще бъде така, както е било днес и т.н. Разбира се, че изглежда малко парадоксално, но за да изразя нещата симптоматично, бих желал да кажа: Валдорфският учител трябва да бъде подготвен за това, че може да дойде и такъв ден, в който Слънцето да не изгрее. Защото само ако разглеждаме човешката природа по този начин – без да позволяваме на миналото да формира в нас едни или други предразсъдъци – само тогава можем действително да разберем човешката природа в нейното развитие. Защото там, вън в Космоса, там можем да намерим известно успокоение, че все пак нещата остават донякъде консервативни и непроменени. Но когато човешката природа премине от детските години към 14.-15.-16.
към текста >>
Разбира се, че изглежда малко парадоксално, но за да изразя нещата симптоматично, бих желал да кажа: Валдорфският
учител
трябва да бъде подготвен за това, че може да дойде и такъв ден, в който Слънцето да не изгрее.
Виждате ли, това е което учителите и възпитателите във Валдорфското училище трябва сами да възпитават в себе си и в което поради основания, които по-късно ще изложа, тези учители съумяват сравнително бързо да се вживеят: непредубедеността спрямо обрата в човешката природа. Валдорфският учител – ако мога да се изразя така парадоксално – при определени обстоятелства е постоянно готов да види това, което е днес и че то е различно от това, което е било вчера. Ето в какво се състои неговата педагогическа тайна: Вечер обикновено човек мисли: Да, утре Слънцето отново ще изгрее и всичко ще бъде така, както е било днес и т.н.
Разбира се, че изглежда малко парадоксално, но за да изразя нещата симптоматично, бих желал да кажа: Валдорфският учител трябва да бъде подготвен за това, че може да дойде и такъв ден, в който Слънцето да не изгрее.
Защото само ако разглеждаме човешката природа по този начин – без да позволяваме на миналото да формира в нас едни или други предразсъдъци – само тогава можем действително да разберем човешката природа в нейното развитие. Защото там, вън в Космоса, там можем да намерим известно успокоение, че все пак нещата остават донякъде консервативни и непроменени. Но когато човешката природа премине от детските години към 14.-15.-16. година, тогава дами и господа, Слънцето понякога не изгрява, както е изгрявало преди това. Тогава настъпва такава промяна по отношение на този загадъчен микрокосмос, каквото е “човекът”, че в действителност ние трябва да застанем непредубедено в света по начин, позволяващ ни всеки ден да поемаме в себе си нова мъдрост, да се изправяме пред новото с изцяло изпразнена душевност; ето кое крепи човека здрав, бодър, силен.
към текста >>
Това непредубедено отношение спрямо обрата в живота, тази бодрост, произлиза от обрата в живота: ето какво трябва да изпълва вътрешната същност и вътрешното умонастроение на Валдорфският
учител
.
Защото само ако разглеждаме човешката природа по този начин – без да позволяваме на миналото да формира в нас едни или други предразсъдъци – само тогава можем действително да разберем човешката природа в нейното развитие. Защото там, вън в Космоса, там можем да намерим известно успокоение, че все пак нещата остават донякъде консервативни и непроменени. Но когато човешката природа премине от детските години към 14.-15.-16. година, тогава дами и господа, Слънцето понякога не изгрява, както е изгрявало преди това. Тогава настъпва такава промяна по отношение на този загадъчен микрокосмос, каквото е “човекът”, че в действителност ние трябва да застанем непредубедено в света по начин, позволяващ ни всеки ден да поемаме в себе си нова мъдрост, да се изправяме пред новото с изцяло изпразнена душевност; ето кое крепи човека здрав, бодър, силен.
Това непредубедено отношение спрямо обрата в живота, тази бодрост, произлиза от обрата в живота: ето какво трябва да изпълва вътрешната същност и вътрешното умонастроение на Валдорфският учител.
към текста >>
Когато открихме следващата година, аз възложих езиковото обучение на друг
учител
– направих малко разместване сред учителите.
Да, децата разказаха различни неща, които в основата си не бяха особено значими, но които бяха изиграли огромна роля в техните усещания, в техните чувства. После аз им говорих за различни неща, затова как животът поднася това или онова, което децата слушаха с изключително удоволствие и аз нямах нужда да правя друго, освен едно малко разместване на учителите за следващата учебна година.
Когато открихме следващата година, аз възложих езиковото обучение на друг учител – направих малко разместване сред учителите.
Освен това в учителския колектив постигнахме разбирателство върху обстоятелството, че в това училище изобщо трябва да се работи чрез този метод, при който оценката на нещата да възниква в хода на взаимодействието между учители и ученици. Но за да има човек сърце затова да постави в тази възраст младите дами и господа редом с учителя, който до този момент е бил авторитет за тях, за да има човек правилно отношение към този подход, за тази цел е необходимо нещо, което Валдорфските учители наистина често притежават: открито мнение за света въобще, способност да застанат като жители на Вселената в самата Вселена. На немски език се казва: да имаш светоглед, а не просто тренирани методи на преподаване в смисъла на съвременния живот и т.н. И човек не бива да подмята този въпрос из главата си, а да го носи в своята душевност – тогава той ще може да го съпреживее заедно с душевността на младежта. Повечето хора не забелязват това, ала от 3-4 до 5 века насам ние, западната цивилизация, вече сме свикнали с интелектуализма.
към текста >>
Виждате ли, това са нещата, в които тъкмо чрез една духовна наука Валдорфският
учител
трябва да врастне.
Виждате ли, това е изключително важно за моралното възпитание: Когато учим детето на готови повели, които вече представляват понятия, тогава ние го караме да приема морала в идейни форми и тогава се появява антипатията; срещу абстрактното формулиране на повели се съпротивлява и надига в опозиция целият вътрешен организъм на човека. Ако аз подтикна детето, изхождайки от самия живот, от неговата душевност, от примера, от всичко това то да формулира морално усещане и му дам възможност да осъществи отделянето, така че детето само да формулира повелите, самостоятелно, в свобода да формулира моралните повели, тогава аз го въвеждам в една дейност, която поставя изисквания към целия човек. Ето защо чрез моралните повели аз предизвиквам у детето отвращение и това играе значителна роля в нашия съвременен социален живот. Човек изобщо не може да си представи спрямо колко от най-красивите, най-прекрасните, най-величествените морални импулси е било събудено отвращение в човечеството, тъй като тези импулси са му били поднасяни по интелектуалистичен път, под формата на заповеди, под формата на интелектуалистични идеи.
Виждате ли, това са нещата, в които тъкмо чрез една духовна наука Валдорфският учител трябва да врастне.
Тъкмо по този начин той опознава това материално въздействие. Още веднъж трябва да кажа: Материализмът постига своето значение в живота едва чрез духовния възглед. Едва тогава разбираме какво всъщност протича в човека. Ние ставаме истински възпитатели във физическо-практически смисъл едва когато сме в състояние да възприемем една духовна гледна точка.
към текста >>
Това тайнствено отношение на човека спрямо света трябва изцяло да е преминало в душевността на този, който желае да бъде Валдорфски
учител
, т.е., който желае да работи, изхождайки от гледната точка на един действителен светоглед.
Това тайнствено отношение на човека спрямо света трябва изцяло да е преминало в душевността на този, който желае да бъде Валдорфски учител, т.е., който желае да работи, изхождайки от гледната точка на един действителен светоглед.
Наистина, когато днес се каже, че Валдорфският учител изхожда от антропософията, това все още събужда един вид ужас. Самата антропософия дава възглед. Да, но тази антропософия може би е много несъвършена. Възможно е. Но нека тогава човекът създаде нови светогледи, които да ни даде!
към текста >>
Наистина, когато днес се каже, че Валдорфският
учител
изхожда от антропософията, това все още събужда един вид ужас.
Това тайнствено отношение на човека спрямо света трябва изцяло да е преминало в душевността на този, който желае да бъде Валдорфски учител, т.е., който желае да работи, изхождайки от гледната точка на един действителен светоглед.
Наистина, когато днес се каже, че Валдорфският учител изхожда от антропософията, това все още събужда един вид ужас.
Самата антропософия дава възглед. Да, но тази антропософия може би е много несъвършена. Възможно е. Но нека тогава човекът създаде нови светогледи, които да ни даде! Но този, който желае да работи с човека като творец, той се нуждае от светоглед.
към текста >>
НАГОРЕ