Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
28
резултата от
18
текста с корен от думите : '
Пшеница
'.
1.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Ако сравним човешкия труд, целящ да превърне бананите в храна за човешкото общество с труда, необходим примерно тук в Средна Европа за преработката на даден сорт
пшеница
, ще се окаже, грубо сметнато, че в първия случаи трудът е триста пъти по-малък.
Изобщо природните дадености трябва да бъдат вземани под внимание при всеки опит за социализиране, при всеки опит, целящ да предаде стопански облик на съвместния човешки живот. Защото в основата на всеки стокооборот и на всяка трудова дейност, както и на всякакъв вид духовен живот, е заловено като първопричина това, което обвързва човека към определена част от природата. Върху зависимостта между социалния организъм и природните дадености трябва да мислим по същия начин, както при обучението на отделния човек се съобразяваме с неговите дарби. Можем да онагледим това с един прост пример. Нека само да се замислим как в определени области на Земята, където бананите са основна храна за населението, важна особеност за съвместния човешки живот се явява онази част от трудовата дейност, която се стреми да пренесе плодовете от банановите плантации до определени места, за да се преработят в едни или други хранителни продукти.
Ако сравним човешкия труд, целящ да превърне бананите в храна за човешкото общество с труда, необходим примерно тук в Средна Европа за преработката на даден сорт пшеница, ще се окаже, грубо сметнато, че в първия случаи трудът е триста пъти по-малък.
към текста >>
Обаче подобни разлики в необходимия размер на труда относно конкретните природни дадености, съществуват и при различните производствени отрасли, застъпени в социалния организъм на Европа разбира се не в този краен вид, както при бананите и
пшеница
та.
Разбира се, това е един краен случаи.
Обаче подобни разлики в необходимия размер на труда относно конкретните природни дадености, съществуват и при различните производствени отрасли, застъпени в социалния организъм на Европа разбира се не в този краен вид, както при бананите и пшеницата.
Така стопанският организъм се основава на това, че чрез отношението на човека към природните дадености на неговата стопанска дейност се обуславя и размерът на работната сила, която трябва да се вложи в стопанския процес. Нека например да сравним: В Германия, ако вземем областите със средно плодородие, приблизителният добив от пшеницата е такъв, че при жътвата се възвръща седем-осемкратно това, което е засято при посева; в Чили възвръщаемостта е дванадесет пъти; в Северно Мексико седемнадесет пъти в Перу двадесет пъти. (Йенч „Политическа икономия", стр.64).
към текста >>
Нека например да сравним: В Германия, ако вземем областите със средно плодородие, приблизителният добив от
пшеница
та е такъв, че при жътвата се възвръща седем-осемкратно това, което е засято при посева; в Чили възвръщаемостта е дванадесет пъти; в Северно Мексико седемнадесет пъти в Перу двадесет пъти.
Разбира се, това е един краен случаи. Обаче подобни разлики в необходимия размер на труда относно конкретните природни дадености, съществуват и при различните производствени отрасли, застъпени в социалния организъм на Европа разбира се не в този краен вид, както при бананите и пшеницата. Така стопанският организъм се основава на това, че чрез отношението на човека към природните дадености на неговата стопанска дейност се обуславя и размерът на работната сила, която трябва да се вложи в стопанския процес.
Нека например да сравним: В Германия, ако вземем областите със средно плодородие, приблизителният добив от пшеницата е такъв, че при жътвата се възвръща седем-осемкратно това, което е засято при посева; в Чили възвръщаемостта е дванадесет пъти; в Северно Мексико седемнадесет пъти в Перу двадесет пъти.
(Йенч „Политическа икономия", стр.64).
към текста >>
2.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Има ли за духовния живот някаква разлика, дали през някоя от древните култури човекът е смилал житото между два камъка, за което естествено се изразходваше много малко духовна сила, или дали днес сме в състояние да телеграфираме до Америка, за да получим от там големи количества
пшеница
и да ги превърнем в брашно чрез чудесно устроени мелници?
Как се е хранел тогава човек! А вижте какви огромни външни културни средства е добил той до днешен ден! Каква сила на духа беше необходима, за да бъде изобретена парната машина и да бъде тя построена, за да бъдат измислени железопътните линия, телефонът и т.н. Необходимо беше да се употребят неимоверни сили на духовния живот, за да се открият и построят тези чисто материални културни средства. И за какво бяха те употребени?
Има ли за духовния живот някаква разлика, дали през някоя от древните култури човекът е смилал житото между два камъка, за което естествено се изразходваше много малко духовна сила, или дали днес сме в състояние да телеграфираме до Америка, за да получим от там големи количества пшеница и да ги превърнем в брашно чрез чудесно устроени мелници?
Целият този апарат е поставен в движение единствено заради стомаха. Нека си дадем сметка, какви огромни жизнени сили са вложени в чисто материалната култура. Тези външни културни средства допринасят твърде малко за истинската духовна култура. Телеграфът да речем се употребява твърде малко за антропософските въпроси. Ако бихте направили едно статистическо сравнение между това, което се употребява за материалната култура, и това, което допринася за духовния живот, тогава бихте разбрали, че духът е потънал под човешкото, че той е станал роб на материалния живот.
към текста >>
3.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И ето видях; кон черен а седящият на него имаше в ръката си везни и чух един глас между животните да казва: една мярка
пшеница
за един динар и три мерки ечемик за динар".
Прочитайки разпечатването на първите чети ри печата в 6-та глава на Откровението на Йоана, ние ще видим, че това, което се разкрива тук, изразява стъпка по стъпка в един мощен символизъм това, което някога ще бъде открито. "и видях, и ето кон бял" това показва, че одухотвореният ум, одухотворената интелигентност се изявява "и този, който седеше на него имаше лък; и даде му се корона и той тръгна да побеждава и победи. И когато се отвори вторият печат, чух другото животно да казва: Ела и виж! И ето излезе друг кон, който бе червен, а на седящия на него бе дадено да отнеме мира на земята и да се избива един друг" (да загине това, което е недостойно да върви заедно с възлизащото човечество), "и даден му бе голям меч. И когато бе отворен третия печат, чух третото животно да казва: ела и виж!
И ето видях; кон черен а седящият на него имаше в ръката си везни и чух един глас между животните да казва: една мярка пшеница за един динар и три мерки ечемик за динар".
Тук се говори за мярка и за динар, за да се покаже това, което човечеството е научило в третата културна епоха: Плодовете са пренесени в следващите епохи и разпечатани. А в Четвъртата културна епоха е дошъл Христос Исус, за да победи смъртта и сега ни се казва откриването на това събитие, на това постижение: "И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото животно да казва: Ела и виж! И ето видях кон блед и името на седящия на него беше смърт и адът идеше след него". Ето кон блед: Всичко това отпада, пропада в расата на злите; но това, което е чуло зова, което е победило смъртта, преминава в духовния живот.
към текста >>
4.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако трябва да се използва сравнение, можем да кажем: да предположим, че имаме някакво семе, например, семе от
пшеница
.
Ако трябва да се използва сравнение, можем да кажем: да предположим, че имаме някакво семе, например, семе от пшеница.
Колкото и дълго да го съзерцавате, то няма да се превърне в пшеница. Трябва да го посеете в почвата и да му позволите да расте, да позволите да му въздействат растежните сили. Това, което са имали божествено-духовните същества преди образуването на човека, може да се сравни със семето на пшеницата. То е трябвало да покълне под формата на мисъл, а след това е трябвало първо да бъде възпитавано на физически план от човека. Няма никаква друга възможност да се отглеждат мисли за висшите светове, освен да им се позволява да прорастват в човешките въплъщения.
към текста >>
Колкото и дълго да го съзерцавате, то няма да се превърне в
пшеница
.
Ако трябва да се използва сравнение, можем да кажем: да предположим, че имаме някакво семе, например, семе от пшеница.
Колкото и дълго да го съзерцавате, то няма да се превърне в пшеница.
Трябва да го посеете в почвата и да му позволите да расте, да позволите да му въздействат растежните сили. Това, което са имали божествено-духовните същества преди образуването на човека, може да се сравни със семето на пшеницата. То е трябвало да покълне под формата на мисъл, а след това е трябвало първо да бъде възпитавано на физически план от човека. Няма никаква друга възможност да се отглеждат мисли за висшите светове, освен да им се позволява да прорастват в човешките въплъщения. Така че това, което мислят хората тук, на физически план, е своеобразно и неповторимо, и то трябва да се присъединява към това, което е възможно във висшите светове.
към текста >>
Това, което са имали божествено-духовните същества преди образуването на човека, може да се сравни със семето на
пшеница
та.
Ако трябва да се използва сравнение, можем да кажем: да предположим, че имаме някакво семе, например, семе от пшеница. Колкото и дълго да го съзерцавате, то няма да се превърне в пшеница. Трябва да го посеете в почвата и да му позволите да расте, да позволите да му въздействат растежните сили.
Това, което са имали божествено-духовните същества преди образуването на човека, може да се сравни със семето на пшеницата.
То е трябвало да покълне под формата на мисъл, а след това е трябвало първо да бъде възпитавано на физически план от човека. Няма никаква друга възможност да се отглеждат мисли за висшите светове, освен да им се позволява да прорастват в човешките въплъщения. Така че това, което мислят хората тук, на физически план, е своеобразно и неповторимо, и то трябва да се присъединява към това, което е възможно във висшите светове. Човекът действително е бил необходим, иначе боговете нямаше да му позволят да се появи. Боговете са позволили на човека да се появи, за да получат това, което имат, също и чрез човека, под формата на неговите мисли.
към текста >>
5.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ние знаем, че има хора, които едва могат да различат зърно овес от зърно
пшеница
; макар че да бъдеш способен да го направиш, принадлежи на здравата човешка природа.
Това е нещо, което трябва да бъде отново подчертано. В човешката душа скоро става видим един недостиг, ако тя бъде откъсната от свежото, оживотворяващо въздействие на растенията. В човек, който в градския живот е практически откъснат от непосредствения допир с растителния свят, някой, притежаващ дълбок усет, винаги ще забележи определен вътрешен недостиг. Абсолютно вярно е, че душата понася вреда от загубата на спонтанната радост и възхищение, възникващи от прекия контакт с растителния свят. Тази загуба е една от тъмните страни на съвременната цивилизация, която може да бъде открита главно в големите градове.
Ние знаем, че има хора, които едва могат да различат зърно овес от зърно пшеница; макар че да бъдеш способен да го направиш, принадлежи на здравата човешка природа.
Това може да се разглежда като показателно. Всеки трябва да гледа със съжаление един изглед за бъдеще, когато човекът може да бъде изцяло лишен от непосредствен досег със света на растенията.
към текста >>
6.
5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Получават се цели светове от разлики във вътрешните изживявания, когато насочваме окултния поглед на втората степен върху цвета на една лилия или върху цвета на едно лале, когато оставяме да действува върху нас метлицата на едно овесено растение или сламката на ечемика или на
пшеница
та.
Обаче това не може да стане моля Ви да вземете под внимание това, което ще кажа сега това не може да стане, ако спрем само при това, да наблюдаваме жестовете, израза на лицето на човека, неговата физиономия; с това всъщност се постига малко нещо. Трябва да преминем след това така окултното обучение на тази степен е най-рационално ние трябва да преминем след това към растенията. Можем да прескочим животните, това не е особено важно, да се възпитаваме при животните; но важно е, след като сме се възпитали малко ясновидски, от израза на лицето, от физиономията, от жеста на човека да се вживяваме във вътрешността на душата след като сме се възпитали така при човека, да се обърнем към света на растенията и при този свят на растенията да се възпитаме по-нататък. Тогава ясновидски обученият човек може да има твърде интересни изживявания: Тогава ясновидски обученият човек ще може да почувствува дълбоко разликата между един лист на растение, който да речем расте изострено /рисунката а/, и един лист на растение, който има тази форма /б/; Между един цвят, който израства нагоре по този начин /в/, и един цвят, който се разтваря навън приблизително по този начин /г/.
Получават се цели светове от разлики във вътрешните изживявания, когато насочваме окултния поглед на втората степен върху цвета на една лилия или върху цвета на едно лале, когато оставяме да действува върху нас метлицата на едно овесено растение или сламката на ечемика или на пшеницата.
Всичко това започва да говори така живо, както физиономията на един човек.
към текста >>
7.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Напълно е възможно някой да достигне далеч в това, което учи при лабораторни условия, а навън да е съвсем неопитен и да не може да различи
пшеница
та от ръжта.
Днешният селянин мисли повече, отколкото е мислил гръцкият философ. Затова пък някога възприемателните способности са били по-развити. Човекът тогава е бил свързан с цялата природа. Възприятието е било това, което днес при нас е представата. Днес възприемането изобщо не се изучава, освен от тези, които преминават през специално обучение.
Напълно е възможно някой да достигне далеч в това, което учи при лабораторни условия, а навън да е съвсем неопитен и да не може да различи пшеницата от ръжта.
Така че можем да кажем, че днес хората имат големи способности в мисленето, в представянето, някога обаче бяха обучени във възприемането. От тук можем да различим две епохи: Едната е епоха на възприятията, а другата на мислите, на представите. Ще последва трета, чрез която ще бъдат култивирани чувствата, което днес става само между другото.
към текста >>
8.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
За някаква "
пшеница
" или за някакъв "ечемик" на Луната не би могло да се говори.
В това отношение чрез окултните изследвания се установява: Онова, което понастоящем е налице на нашата Земя така, че примерно човешкото тяло, ползващо го като храна, да може да се съчетае с него, всъщност е възникнало в днешния си вид едва по време на Земното битие. Минало е естествено през по-ранни стадии, ала във вида, в който съществува днес, то е възникнало по време на Земното битие.
За някаква "пшеница" или за някакъв "ечемик" на Луната не би могло да се говори.
към текста >>
9.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Това е представено по такъв начин, че на мястото на съзвездието Дева, Девицата бе изобразена не само с клас
пшеница
, но също и с детето.
Има древен начин да се представят сферите на небето, който начин е бил известен на Персийските Мъдреци. Те гледали нагоре към небесата и виждали с физическите си очи съзвездието на Зодиака, което се нарича Дева и чрез духовно виждане обективирали в съзвездието Дева онова, което физически е само видимо в съзвездието Близнаци. Тази мъдрост е била запазена и чрез нея човекът може да възприеме, може да преживее хармонията между съзвездието Дева и съзвездието стоящо под прав ъгъл на него, в квадратурата, именно Близнаци.
Това е представено по такъв начин, че на мястото на съзвездието Дева, Девицата бе изобразена не само с клас пшеница, но също и с детето.
Но това дете фактически представлява Близнаци. Това е олицетворение на двете деца Исус. Това бе астрологическо понятие особено по времето на древните персийци.
към текста >>
10.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Достатъчно е само да извикаме с помощта на въображението една жълта нива с изкласила
пшеница
; житните класове най-добре символизират прехода към зрелостта.
А как да си представим следващата степен съзряването, зрелостта?
Достатъчно е само да извикаме с помощта на въображението една жълта нива с изкласила пшеница; житните класове най-добре символизират прехода към зрелостта.
И в съзвездието Дева същественото са тъкмо житните класове.
към текста >>
11.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И когато жрецът казваше: Сега Слънцето е застанало така, че
пшеница
та трябва да бъде засята – или: Сега Слънцето е застанало така, че бикът трябва да бъде пуснат в стадото за разплод, думите му се изпълняваха веднага.
Помислете само какво е това, което се прави днес и което потвърждава влиянието на космическия живот върху Земния живот? Какво правят селяните? Те си имат своя календар, който им казва какво трябва да вършат през този или онзи ден, но те го вършат приблизително, понеже някогашното познание за тези неща заглъхнаха. Обаче през древната епоха на друидите нямаше календари, тогава не съществуваше писменост. Това, което жрецът на друидите можеше да каже, произтичаше от неговите наблюдения на Слънцето и, общо взето, засягаше връзката между Небето и Земята.
И когато жрецът казваше: Сега Слънцето е застанало така, че пшеницата трябва да бъде засята – или: Сега Слънцето е застанало така, че бикът трябва да бъде пуснат в стадото за разплод, думите му се изпълняваха веднага.
Древните епохи имаха един култ, който нямаше нищо общо с абстрактната молитва, те имаха един култ, който непосредствено насочваше практическия живот според това как жреците се свързваха с духовните сили на Космоса.
към текста >>
12.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Нагледно, за да може детето да си го представи, опишете как
пшеница
та и зърното преди кръстоносните походи са се развивали по-лошо, как са били по-ниски, колко оскъдни са били добивите, това всичко предайте в картини.
Нагледно, за да може детето да си го представи, опишете как пшеницата и зърното преди кръстоносните походи са се развивали по-лошо, как са били по-ниски, колко оскъдни са били добивите, това всичко предайте в картини.
След това опишете, как поклонниците наистина са научили това, което Ориента е имал като индустриален опит, а Европа по това време все още е нямала. За много неща Западът е бил изостанал от Ориента. Това, което се е развивало като индустриална дейност в градовете на Италия и в повечето северни градове се е дължало на кръстоносните походи. Също и изкуството трябва да е благодарно на кръстоносните походи. Можете да предложите картини от духовния културен напредък по това време.
към текста >>
13.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Кога е най-добре да се засяват зърнените култури, хлебната
пшеница
?
Кога е най-добре да се засяват зърнените култури, хлебната пшеница?
към текста >>
Тогава ще имате възможност да видите увреждането на семеобразуването при едно растение, което според собствената си наклонност лесно развива образуването на семена
пшеница
та постоянно има тази тенденция.
По този въпрос могат да се правят опити по следния начин. При тези неща винаги е сравнително лесно да се дават директиви, обаче целесъобразността на една работа човек трябва сам да изпробва. Сравнително лесно могат да се назначат опити по тези въпроси. Да кажем, насаждате на две лехи една до друга жито и еспарезета.
Тогава ще имате възможност да видите увреждането на семеобразуването при едно растение, което според собствената си наклонност лесно развива образуването на семена пшеницата постоянно има тази тенденция.
Ако приложите силиций, ще спънете образуването на семена. При еспарзетата образуването на семе напълно ще се потисне или много ще се забави. Когато човек иска да изследва тези неща, винаги може да вземе за сравнение присъщите свойства на зърнените растения, на житото, от една страна, и от друга страна, подобните свойства на еспарезета та, на бобовите растения, и по този начин могат да се направят интересни опити със семеобразуването.
към текста >>
14.
6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Рауп 1985 изпитва производството на препарата от полски хвощ и неговото приложение на
пшеница
и ечемик с позитивни резултати.
[2] Й.
Рауп 1985 изпитва производството на препарата от полски хвощ и неговото приложение на пшеница и ечемик с позитивни резултати.
към текста >>
15.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Айфеловата кула и стъблото на
пшеница
та.
Техника и природа.
Айфеловата кула и стъблото на пшеницата.
Шисти, кварц и фелдшпат. Най-твърдите черни породи са остатък от древните растения. Някога цялата Земя е била жива. В началото тя е била растение, след това – животно. Всичко, което днес имаме като скални породи, е остатък от жизнени процеси, остатък от живото.
към текста >>
16.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
И все пак, разглеждайки, да кажем, стъблото на
пшеница
та, ще откриете, че посочените закони не се спазват.
И все пак, разглеждайки, да кажем, стъблото на пшеницата, ще откриете, че посочените закони не се спазват.
При стъблото на пшеницата площта на основата е малка. В действителност то не е нещо друго, а своеобразна кула. Такова пшенично стъбло, имащо малка площ на основата, израства на височина, и ако се сметне горепосочената пропорция, ще се окаже, че тя съвсем не е такава, каквато трябва да бъде при изкуствените, построени по законите на механиката съоръжения - тоест едно към десет или около това. Не, пропорцията при стъблото е едно към четиристотин, а при някои стъбла и едно към петстотин.
към текста >>
При стъблото на
пшеница
та площта на основата е малка.
И все пак, разглеждайки, да кажем, стъблото на пшеницата, ще откриете, че посочените закони не се спазват.
При стъблото на пшеницата площта на основата е малка.
В действителност то не е нещо друго, а своеобразна кула. Такова пшенично стъбло, имащо малка площ на основата, израства на височина, и ако се сметне горепосочената пропорция, ще се окаже, че тя съвсем не е такава, каквато трябва да бъде при изкуствените, построени по законите на механиката съоръжения - тоест едно към десет или около това. Не, пропорцията при стъблото е едно към четиристотин, а при някои стъбла и едно към петстотин.
към текста >>
- ще трябва да се отговори: Айфеловата кула е мъртва, а класът на
пшеница
та е жив.
Обаче на Земята няма такива сили, с помощта на които би могло да се построи нещо подобно (на житния клас). Ако попитате: откъде идват тези сили?
- ще трябва да се отговори: Айфеловата кула е мъртва, а класът на пшеницата е жив.
Но своя живот той взима не от Земята, живота получава от космическото обкръжение като цяло. Айфеловата кула е теглена от тежестта само надолу, докато стъблото расте, имайки опора не само долу. Когато издигаме Айфеловата кула, трябва да разполагаме едни строителни конструкции над други така, че фактически долните конструкции винаги да служат за опора на горните. В случая със стъблото не става така. Стъблото се стреми към мировото пространство.
към текста >>
А в такава кула (има се предвид класът на
пшеница
та) действат не само силите на Земята, но и силите на цялото мирово пространство.
Обаче може да се види, че животът идва от мировото пространство. Може реално да се види, че в живото действат не само земни сили. Такива земни сили ние използваме при строителството на Айфеловата кула например.
А в такава кула (има се предвид класът на пшеницата) действат не само силите на Земята, но и силите на цялото мирово пространство.
Когато Земята е била мека, когато в нея още са плавали, смесвайки се едни с други, течни шисти, фелдшпат и кремък, Земята като цяло се е намирала под влиянието на мировото пространство и е представлявала огромно растение. Ако днес, отивайки в планината, намерите там гранит или гнайс, който се отличава от гранита с по-голямото съдържание на слюда, тя е по-видима в него - и така, ако отивайки в планината, разглеждате днес гранит или гнайс, те представляват остатъци от това древно растение, древно растително образувание. Цялата Земя е била едно растение. И както днес растенията, загивайки, отдават на Земята своите минерални съставни части, така и Земното тяло като цяло, още бидейки растение, е предало по-късно своите минерални съставни части на Земята. И ето днес имаме планини, планински масиви.
към текста >>
17.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
Колкото лош е като хранително средство картофът, толкова са добри всички зърнени култури:
пшеница
, ръж и т. н.
Колкото лош е като хранително средство картофът, толкова са добри всички зърнени култури: пшеница, ръж и т. н.
В тях също се съдържат въглехидрати, при това в такъв вид, че човек по най-благоприятен начин ги превръща в скорбяла, в захар и следователно, благодарение на въглехидратите, съдържащи се в зърнените култури, можем да станем толкова силни, колкото това въобще е възможно. Помислете само колко силни могат да станат хората на село благодарение на факта, че те просто ядат много хляб, който се произвежда от зърно! Тялото им само по себе си трябва да бъде здраво, особено ако те употребяват груб хляб, който всъщност е най-здравословната храна. Те трябва да имат здраво тяло; в процеса на изработка на скорбяла и захар, тялото им става особено силно.
към текста >>
В случая с картофите, ръжта и
пшеница
та човек развива сила, преобразувайки веществата; в случая с мазнините, които яде, той развива сила и унищожава вещества.
Обаче с мазнините работата не стои така просто. Ако човек има в себе си мазнини - животното също, това е негова собствена заслуга, заслуга на неговия организъм. Мазнините са в пълна мяра собствен продукт. Следователно това, което човек приема в себе си отвън в растителните и животински мазнини, се унищожава, разлага се, и в това преодоляване на мазнините той развива сила.
В случая с картофите, ръжта и пшеницата човек развива сила, преобразувайки веществата; в случая с мазнините, които яде, той развива сила и унищожава вещества.
Ако аз унищожавам нещо по външен начин, ставам уморен и вял. Но ако вътрешно унищожавам много мазен бифтек, аз също ставам от това по-слаб, но това унищожаване на твърде мазния бифтек или унищожаването на растителната мазнина отново ми дава сила, за да мога да изработя своя собствена мазнина, ако тялото ми е предразположено към това. И така, виждате, че храненето с мазнини произвежда в тялото на човека съвсем различно действие, отколкото храненето с въглехидрати.
към текста >>
18.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако човек яде здравословен хляб, тогава всичко, което като материално се съдържа в зърното, в ръжта и
пшеница
та, по здравословен начин се смила в храносмилателния му тракт.
Вследствие от това такъв хранителен продукт като картофите много съществено се отличава от здравословните продукти, например от хляба.
Ако човек яде здравословен хляб, тогава всичко, което като материално се съдържа в зърното, в ръжта и пшеницата, по здравословен начин се смила в храносмилателния му тракт.
В резултат в главата постъпва само духовното начало от ръжта и пшеницата и т. н.
към текста >>
В резултат в главата постъпва само духовното начало от ръжта и
пшеница
та и т. н.
Вследствие от това такъв хранителен продукт като картофите много съществено се отличава от здравословните продукти, например от хляба. Ако човек яде здравословен хляб, тогава всичко, което като материално се съдържа в зърното, в ръжта и пшеницата, по здравословен начин се смила в храносмилателния му тракт.
В резултат в главата постъпва само духовното начало от ръжта и пшеницата и т. н.
към текста >>
НАГОРЕ