Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
26
резултата от
23
текста с точна фраза : '
Пулс
'.
1.
Пролог
GA_14 Четири мистерийни драми
Струва ми се, че когато се оставям да ми въздейства такова изкуство, долавям истинския
пулс
на времето.
Стремях се да се доближа до низините и до висините на живота. С моите въпроси се обръщах и към науките, доколкото са ми достъпни, за да получа отговор от тях. Нека вземем например това, което ни се предлага в този момент. Аз осъзнах какво е истинско изкуство. Мисля, че разбирам как то обхваща същността на живота и разкрива пред душата по-висшата действителност.
Струва ми се, че когато се оставям да ми въздейства такова изкуство, долавям истинския пулс на времето.
И се ужасявам, като си помисля, че ти, моя София, пред този интерес към пълното с живот изкуство предпочиташ нещо, което представлява отречена поучително-алегорична форма, разглеждаща куклени схеми вместо живи хора и удивляваща се пред символични процеси, стоящи далеч от всичко, което всекидневно ни призовава към състрадание и активна съпричастност.
към текста >>
2.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Той забеляза лекото му равномерно движение и сравни тези движения с ударите на своя
пулс
.
Духовните влияния, които ръководят човечеството не винаги действуват така, че човек да ги възприема съзнателно. Да си представим например Галилей в катедралата на Пиза. Хиляди хора преди него са вижда ли църковния полилей, но никой не го беше видял с неговия поглед.
Той забеляза лекото му равномерно движение и сравни тези движения с ударите на своя пулс.
Така той откри, че ритмичните колебания на църковния полилей са подобни с тези на човешкия пулс и стигна до Закона на махалото в смисъла на съвременната физика. А днес всички знаят, че тя не би съществувала без принципите на Галилей. Ето как навремето действуваха силите, които днес се проявяват в Духовната Наука; те накараха Галилей да влезе в катедралата на Пиза под ритмично подвижния църковен полилей и днешната физика получи своите основни принципи. Точно по такъв невидим и тайнствен начин духовният свят ръководи човечеството.
към текста >>
Така той откри, че ритмичните колебания на църковния полилей са подобни с тези на човешкия
пулс
и стигна до Закона на махалото в смисъла на съвременната физика.
Духовните влияния, които ръководят човечеството не винаги действуват така, че човек да ги възприема съзнателно. Да си представим например Галилей в катедралата на Пиза. Хиляди хора преди него са вижда ли църковния полилей, но никой не го беше видял с неговия поглед. Той забеляза лекото му равномерно движение и сравни тези движения с ударите на своя пулс.
Така той откри, че ритмичните колебания на църковния полилей са подобни с тези на човешкия пулс и стигна до Закона на махалото в смисъла на съвременната физика.
А днес всички знаят, че тя не би съществувала без принципите на Галилей. Ето как навремето действуваха силите, които днес се проявяват в Духовната Наука; те накараха Галилей да влезе в катедралата на Пиза под ритмично подвижния църковен полилей и днешната физика получи своите основни принципи. Точно по такъв невидим и тайнствен начин духовният свят ръководи човечеството.
към текста >>
3.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
кръвообръщение,
пулс
и др./ Преобразеното по този начин от физическото тяло се нарича Човекът-Дух, или според източната мъдрост: „Атма".
На един по-висш етап се набират сили, чрез които човек може да влияе върху своето физическо тяло /напр.
кръвообръщение, пулс и др./ Преобразеното по този начин от физическото тяло се нарича Човекът-Дух, или според източната мъдрост: „Атма".
към текста >>
4.
Светът да се изгражда в Аза
GA_40 Стихове и медитации
е
пулс
на мъдростта.
е пулс на мъдростта.
към текста >>
5.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но когато веднъж Галилей стоеше пред нея, той измери по собствения си
пулс
равномерността на колебанията на лампата и по това откри толкова важния днес закон на колебанията на махалото, което за него беше една мисъл на Бога.
Тези трима духове, които образуват една чудесно настроена тройка в изходната точка на нашето по-ново време, като Галилей и Джордано Бруно стоят в тази изходна точка подобно на една зора, а след това тя изгрява като Слънце, ние можем да ги охарактеризираме най-добре, когато помислим върху думите на самия Гьоте, които ни показват, как той е чувствувал от духа на по-новото време, че даже и най-малкият атом материя не може да съществува без стоящия зад него дух, която го довежда при друг атом. По този случай можем да си спомним за положението, което самият Гьоте описва, когато много години след смъртта на Шилер при разравянето на неговите кости и пренасянето им в гробницата на принцовете, Гьоте стои при гроба и разглежда черепа на Шилер четейки по неговите форми Шилеровия гений. Той смяташе, че е познал Шилеровия череп именно по неговите определени форми и този череп бива пренесен после в гробницата на принцовете. И на него твърде добре му стана ясно това, което ние видяхме при Галилей: че човек трябва да намери в смирение и математически Духа. И днес още съществува църковната лампа в църквата от Пиза, която се е люляла насам и нататък за безброй души.
Но когато веднъж Галилей стоеше пред нея, той измери по собствения си пулс равномерността на колебанията на лампата и по това откри толкова важния днес закон на колебанията на махалото, което за него беше една мисъл на Бога.
И така много неща. При гроба на Шилер в Гьоте се роди мисълта, която живееше в Джордано Бруно от неговото философско въодушевление: Дух има във всяка материя, навсякъде, но не тласкащ или водещ в кръг, а като един Дух, който живее и в най-малкия атом! Това духовно разбиране на Джордано Бруно възкръсна отново и в душата на Гьоте, когато държеше в ръката си черепа на Шилер и както водата се сгъстява в лед духът на Шилер му се явява във формата на Шилеровия череп. Цялата духовна основа на Гьоте стои пред нас, когато четем неговото хубаво стихотворение на Гьоте, което той е написал след съзерцаването на Шилеровия череп, и особено онези стихове, които така често погрешно се цитират, които могат да бъдат разбрани само от даденото положение. Защото трябва да си представим, че Гьоте видя Шилеровата индивидуалност като пластично сгъстена, втвърдена пред себе си и каза след това, както трябваше да каже съобразно особеността на живеещия, в Джордано Бруно и в Гьоте сроден Дух:
към текста >>
6.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
И ако се случи човек да застане пред човека и да знае, че в гърдите му бие чувствително сърце, че подобни на неговите чувства се вълнуват под кожата на другия, че той не само премисля, а чувства с него, тогава постепенно се научаваме да възприемаме като сърдечен
пулс
топлото усещане на природата.
Чувстваме да се носи във въздуха полъхът на мъдростта. И когато знаем, че при растението става въпрос за земната душа, във всичко, което се случва с растението, възприемаме усещане и чувство. Казва се, че, когато тачим животинския аз, в обкръжението на Земята се усеща мировия дух, а когато взимаме под внимание растителния аз – чувствата на природата. И действително е така. Ако не приемаме ученията на антропософията само теоретично, а те изпълват цялата ни душа, тогава чувстваме Бога, който винаги витае в природата.
И ако се случи човек да застане пред човека и да знае, че в гърдите му бие чувствително сърце, че подобни на неговите чувства се вълнуват под кожата на другия, че той не само премисля, а чувства с него, тогава постепенно се научаваме да възприемаме като сърдечен пулс топлото усещане на природата.
Природата става за нас живо същество с дух и душа! Представим ли си какво означава, изхождайки от учението, така да одухотворим природата, тогава ще изживеем как чрез антропософията започваме да се държим към всичко по друг начин и как нашите усещания се просветляват и облагородяват. Колко безразлично е за обикновения човек дали се косят житата! И колко е различно за антропософа, който проследява косенето със сърцето си и знае, че там, където се коси, се намира живо същество, че астралното тяло на Земята изпитва удоволствие! Така природата постепенно ще стане жива за нас.
към текста >>
7.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Характерът на религията на един човек зависи от пламъка на това съдържание на чувството, от силата на усещанията, от вида на тези чувства, така както от топлия
пулс
на сърцето в нашите гърди, от чувството за красотата зависи, как един човек стои пред една художествена картина.
Така са сторили мнозина с религиозните документи, даже и такива, които би трябвало да бъдат призвани да проучат техния истински смисъл. Те са пристъпили към тези документи, без предварително и независимо от тях да знаят нещо за това, което се отнася за свръхсетивния свят. Така днес ние имаме грижливо съчинени разяснения на религиозните документи, авторите на които са призовали на помощ всичко, което историята на миналите времена може да даде например, как са се родили тези документи; обаче тези разяснения приличат точно на разясненията върху геометрията на Евклид, направени от един математик. Трябва да запомним, че религията е нещо, което може да се добие само тогава, когато можем да я разглеждаме с помощта на познанията, получени чрез антропософски път, въпреки че Антропософията може да бъде само един инструмент на религиозния живот, а никога една религия. Религията може да бъде най-добре охарактеризирана чрез съдържанието на човешкото сърце, на човешкото чувство, на онази съвкупност от усещания и чувства, чрез които човек изпраща нагоре към свръхсетивните същества и сили най-доброто, което той храни като възприемчивост в своята душа.
Характерът на религията на един човек зависи от пламъка на това съдържание на чувството, от силата на усещанията, от вида на тези чувства, така както от топлия пулс на сърцето в нашите гърди, от чувството за красотата зависи, как един човек стои пред една художествена картина.
Без съмнение, съдържание на религиозния живот е това, което ние наричаме духовният, свръхсетивният свят. Но също както естетическото и художествено чувство не е все едно с това, което наричаме духовно схващане на вътрешните закони на изкуството, въпреки че духовното схващане на тези закони ще повиши разбирането на изкуството -, така също онази Мъдрост, онова знание, което води в духовните светове, не е едно и също нещо с религията. Това знание ще направи религиозното чувство по-сериозно, по-достойно, по-велико и по-обхватно, обаче то самото не иска да бъде религия, ако бъде правилно разбрано, въпреки че може да доведе до религия.
към текста >>
8.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Винаги, когато човек счита нещо за истинно, красиво, добро не посредством безпристрастното, интелектуално размишление, а чрез директен подход, един ускорен
пулс
го прави съзнателен за одобрението на сърцето.
Винаги, когато човек счита нещо за истинно, красиво, добро не посредством безпристрастното, интелектуално размишление, а чрез директен подход, един ускорен пулс го прави съзнателен за одобрението на сърцето.
Сърцето всъщност бие различно в отговор на красивото, и различно в отговор на грозното или пагубното. В тази първична логика на сърцето има нещо, което може да се нарече спонтанна симпатия. Когато тази логика на сърцето, която действа в подсъзнанието, стане по-ясно отчетлива, сърцето показва съвсем ясно с кръвообращението, че то е израз на тази логика. А едно болезнено изживяване, многократно появяващо се пред очите ни, може да повлияе на телесната ни природа по пътя на сърцето до там, че да причини действително заболяване. Има физиологично потвърждение на това.
към текста >>
9.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Обща представа за значението на ритъма цялостния живот на света можем да получим, ако открием в този ритъм и външно, в лицето на кръвния
пулс
.
На вътрешен поглед този орган действително се представя така, като че ли е изграден не от външно видима субстанция, не от телесна материя, но, ако е позволен този израз, въпреки че той ще предаде само приблизително видяното, слезката действително се представя като едно светещо небесно тяло в своя малък, изпълнен с всевъзможни явления, твърде сложен вътрешен живот. Вчера ви обърнах внимание, че външно погледнато, слезката може да бъде определена като богато кръвоснабдена тъкан, в която са загърнати споменатите бели зрънца. Така че, изхождайки по подобно външно наблюдение, можем да кажем: възможно е да приемем, че кръвта, преминаваща през слезката, се прецежда през нея като през сито. Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко като орган, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили. И дори само при вида на този орган стигаме до убеждението, че в основата си светът не вероятно много зависи от ритъма.
Обща представа за значението на ритъма цялостния живот на света можем да получим, ако открием в този ритъм и външно, в лицето на кръвния пулс.
Тук обаче ние откриваме ритъма външно. Но външно можем да го проследим и в такъв един орган като слезката. Защото тук той може да бъде проследен доста точно, и потвърждение за това можем да открием във външното наблюдение. За обърнатия навътре ясновидски поглед всички нюанси в устройството на слезката, явяваща като светлинно тяло, са предназначени за това, да придадат на слезката определен ритъм в живота. Този ритъм се отличава подчертано от другите ритми, които наблюдаваме в живота около себе си.
към текста >>
10.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Това са моралните импулси и чувства, които живеят в нас и които ни позволяват да кажем: Всъщност човешкият живот е оправдан само чрез това, че ние поставяме нашите мисли в служба на доброто и красивото, и оставяме нашата интелектуална дейност да бъде проникната от истинския
пулс
на божествено-духовния живот, оставяме я да бъде проникната от моралните импулси.
Така ние имаме и тук нещо троично в душата: Интелектуалният живот, чрез който действително сме будни и носим в себе си сянковите образи на астралното поле, когато през деня се оставяме на мислите, така че да възникват най-полезните хрумвания на всекидневния живот, както и великите открития. А през време на съня, когато сънуваме, когато тези сънища се явяват в нашето спящо съзнание, тогава в нас се отразяват образите на висшия небесен свят или на висшия Девакан. А когато после работим през време на съня и отпечатваме в нашата воля моралност – това ние не можем да възприемаме направо, а само в нейните действия, когато сме в състояние да пренесем през нощта това влияние на божествено-духовните Същества в нашето мислене, тогава импулсите, които приемаме, са отражения от горния Девакан, от горния небесен свят.
Това са моралните импулси и чувства, които живеят в нас и които ни позволяват да кажем: Всъщност човешкият живот е оправдан само чрез това, че ние поставяме нашите мисли в служба на доброто и красивото, и оставяме нашата интелектуална дейност да бъде проникната от истинския пулс на божествено-духовния живот, оставяме я да бъде проникната от моралните импулси.
към текста >>
11.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ако се наблюдаваме по-точно в мига на събуждането, лесно можем да установим, че ако сме сънували огън, се пробуждаме с ускорен сърдечен
пулс
; по същия начин могат да се проявят в символни сънища както белодробни, стомашни заболявания, така и болестни предразположби без манифестна клинична картина.
Ако се наблюдаваме по-точно в мига на събуждането, лесно можем да установим, че ако сме сънували огън, се пробуждаме с ускорен сърдечен пулс; по същия начин могат да се проявят в символни сънища както белодробни, стомашни заболявания, така и болестни предразположби без манифестна клинична картина.
Или с други думи: Човешкият мозък, и по-добре казано човешката душа, е възприемчива не само за външните впечатления, които ние имаме чрез сетивата, но също и за вътрешните телесни области на човека, с тази разлика, че в последния случай, за това, което се разиграва в средния човек, са възможни не истински, а само фантастно-символични представи.
към текста >>
12.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Тогава вече не можем да вземем един волеви им
пулс
, без да развием с него едно чувство.
Но и тези последните изпитват една промяна едновременно с мисленето. Ние вече не създаваме мислите, а те сами си мислят вътре в душата. С чувство то, че мислите имат собствени сили, чрез които те сами си мислят, се получава определено сливане на чувството и волята. Бихме могли да кажем: чувството става все повече и повече активно, а волята стават все повече и повече чувственосъобразна. Чувството и волята стават по средни едно с друго, отколкото са били по-рано на физическото поле.
Тогава вече не можем да вземем един волеви им пулс, без да развием с него едно чувство.
Някои от нещата, които вършим, произвеждат в нас едно горчиво чувство, други произвеждат едно възвишено чувство.
към текста >>
13.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ето как ние стигаме, така да се каже, до истинското значение на Христовия Им
пулс
за планетарната еволюция на Земята.
Действително това събитие, което се разигра тогава в самия център на Земното развитие, беше единствено по рода си. По различни поводи, и по-скоро теоретически, аз често съм описвал как човечеството минава през периоди на възход и падение, и как в определен момент Христовият Импулс заема централно място в общочовешката и планетарна еволюция на Земята.
Ето как ние стигаме, така да се каже, до истинското значение на Христовия Им пулс за планетарната еволюция на Земята.
Аз не вярвам, че сега, когато представяме нещата фрагмент по фрагмент, чисто описателно, според данните на окултното изследване, впечатлението от тях би могло да бъде отслабено по един или друг начин. Аз не вярвам, че може да бъде отнето нещо от стойността на изнесените факти, относно решаващото значение на Христовия Импулс, ако се вгледаме в изживяванията на Исус от Назарет, докато Заратустра беше в неговото тяло, ако се вгледаме в неговите страдания и цялата му жертвоготовност, или ако си припомним как Заратустровият Аз, свързан с думите, отправени към майката, напусна тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
14.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Те престават да напипват живия
пулс
на света, губят също и усещането за това, с което могат да отговорят на действителния свят.
Всичко това води до едно особено отношение на хората спрямо действителността.
Те престават да напипват живия пулс на света, губят също и усещането за това, с което могат да отговорят на действителния свят.
Погледнете за миг какво става в нашата съвременна епоха, и ще се уверите, че така е навсякъде. Позволете ми да Ви посоча един характерен, и донякъде ужасяващ пример.
към текста >>
15.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Човек трябва да гледа под себе си с благоговение и почит към онова, което в известен смисъл стои под него — не само като формулира всичко това интелектуално, но и като приеме проникващия
пулс
на живота във всички неща и му позволи да се превърне за него в истинско душевно изживяване.
По същия начин трябва да си представяме изживяванията на животните по отношение на растенията, както и тези в човешкото царство, където човекът в хода на неговата еволюция се е повдигнал до по-високо положение.
Човек трябва да гледа под себе си с благоговение и почит към онова, което в известен смисъл стои под него — не само като формулира всичко това интелектуално, но и като приеме проникващия пулс на живота във всички неща и му позволи да се превърне за него в истинско душевно изживяване.
Ето как истинската Духовна наука трябва да ни води напред. По този начин тя ще ни позволи да изградим жива връзка между човечеството и всички други форми на живот.
към текста >>
16.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Разбира се, ако ограничим погледа си само върху една част от годината, където всичко е преплетено едно в друго, например пролетта, ние няма да открием този троичен
пулс
.
Но да се разсъждава по този начин – това днес изглежда като някакво суеверие; напротив за висша мъдрост се приема, ако просто броим: едно, две, три и т.н. Обаче природата не следва това тактуване.
Разбира се, ако ограничим погледа си само върху една част от годината, където всичко е преплетено едно в друго, например пролетта, ние няма да открием този троичен пулс.
Ако обаче проследим цялата година, ако видим как троичността може да се разчленява на отделни части, как двоичността включва в себе си духовното и физическо-материалното, а тяхното ритмично застъпване се проявява като един трети елемент, тогава ще се научим да възприемаме трите в едното, едното в трите и накрая ще проумеем, как човекът сам може да намери мястото си в този миров ритъм: преходът от три в едно, от едно в три.
към текста >>
17.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Ето как човекът усещаше вътрешния
пулс
на природния свят в летните вечери, в летните нощи.
Ето как човекът усещаше вътрешния пулс на природния свят в летните вечери, в летните нощи.
И неговите изживявания приличаха на един летен сън, изживян в действителността, на един летен сън, чрез който божествено-духовният свят се приближаваше твърде много до човека; един летен сън, за който той беше убеден: Освен че всяко природно явление същевременно представляваше и говорът на Боговете, тук се намесваха и всевъзможни елементарни Същества, които действуваха по свой собствен начин.
към текста >>
18.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Мисленето може и да е убедено в своите точни изчисления, що се отнася до процесите в цялата Вселена, то вероятно може и да се забавлява на остроумието, с което разрешава големите мирови въпроси, обаче то изобщо не предполага колко далеч се намира от същинския, топъл
пулс
на живота.
Фактът, че човекът е станал космически самотник слага отпечатък не само върху мисленето и волята, а най вече върху човешкото сърце.
Мисленето може и да е убедено в своите точни изчисления, що се отнася до процесите в цялата Вселена, то вероятно може и да се забавлява на остроумието, с което разрешава големите мирови въпроси, обаче то изобщо не предполага колко далеч се намира от същинския, топъл пулс на живота.
В своето коректно и добросъвестно поведение даден човек може и да е доволен от себе си, без изобщо да подозира, че в коректното поведение той има само едната половина от живота. Двете половини остават далеч една от друга. Обаче онова, което лежи между мисленето и волята, всичко онова, което обхваща човешкото сърце, тъкмо то се приближава много, много близко до истинската човешка същност. И когато понякога ние вярваме, че това, което всъщност трябва да сгрява, издига и ентусиазира човешкото сърце, би могло и да го изстуди при особената ситуация, в която живеят нашите съвременници, това е едно дълбоко заблуждение. Често пъти това, което човекът изживява вътрешно, изживява съзнателно, протича така, че – колкото и да е парадоксално – то го оставя безсърдечен, обаче душевното изживяване не може да остане безсърдечно, без това безсърдечие по един или друг начин да засегне цялостната човешка природа.
към текста >>
Да усещаме пулса на външния свят както нашия собствен
пулс
, да съизживяваме годишния ход както това, което става вътре в нашето тяло – ето какво трябва да бъде подготвено за празника на Михаил.
С всички тези думи аз исках да Ви посоча как трябва да се подготви човешката душа, за да може да усеща околния природен свят така, както усеща самата себе си. Все още човешките спомени за това как примерно хората са изживявали своето кръвообращение така, че редом с материалния процес е протичал и един душевен процес, са твърде оскъдни. Но ако хората не са станали крайни материалисти, тези спомени са отчасти запазени.
Да усещаме пулса на външния свят както нашия собствен пулс, да съизживяваме годишния ход както това, което става вътре в нашето тяло – ето какво трябва да бъде подготвено за празника на Михаил.
към текста >>
19.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Загряването от движението на сърцето и ускореният
пулс
се символизират чрез затоплената стая.
Ние сънуваме, че се намираме в прекалено затоплена стая, където не се чувстваме добре. Събуждаме се: Сърцето ни бие силно, пулсът ни е ускорен.
Загряването от движението на сърцето и ускореният пулс се символизират чрез затоплената стая.
Вътрешни и външни състояния се представят чрез символи в съня ни; спомените от дневния живот, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека. Той не винаги знае, как нещата се развиват в чудесния свят на неговия душевен живот. И често пъти човекът изпада в една лека самоизмама именно по отношение на този живот на сънищата, който може да проникне също и в будния живот, когато съзнанието по някакъв начин е замъглено.
към текста >>
20.
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В ритмичния
пулс
на сърцето
В ритмичния пулс на сърцето
към текста >>
21.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Дишане и
пулс
звучат в обща хармония и в хекзаметъра имаме три дълги срички, следвани от една цезура, като на едно вдишване се падат четири сърдечни удара.
Същественото при него е, че той работи най-вече с тежестта на сричките, с редуването на ниските и високите тонове. Рецитаторът се чувства у дома си главно в южните области на Европа. В своя говор той си служи не толкова с тежестта на сричките, колкото с метриката, с редуването на дългите и кратки срички. В своите рецитации древните гърци непосредствено изживяваха хекзаметьра, пентаметъра, понеже познаваха съвсем точно съотношенията между дишане и кръвообращение. При дишането имаме осемнайсет дихателни движения в минута, на които отговарят около седемдесет и два сърдечни удара.
Дишане и пулс звучат в обща хармония и в хекзаметъра имаме три дълги срички, следвани от една цезура, като на едно вдишване се падат четири сърдечни удара.
В отчетливо скандиращия характер на хекзаметъра се проявява тъкмо това отношение 1:4. Вътрешният свят на човека бива изтласкан навън към повърхността; в хекзаметъра лежи тайната, която свързва дишане и кръвообращение.
към текста >>
22.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Всеки ритъм, независимо от отношението на човека, се основава на тайнствената взаимовръзка между
пулс
и дишане, на взаимовръзката, която съществува между дишането - осемнадесет вдишвания в минута - и
пулс
- средно седемдесет и два удара в минута, - на отношението едно към четири, което естествено, първо, може да се модифицира по най-разнообразен начин, и, второ, може да се индивидуализира.
Сега, ако насочите вниманието си върху ритъма, можем да кажем, че ритмичният елемент е такъв, защото той е сроден с волевата природа и човекът трябва вътрешно да преобрази волята в дейност, ако желае да изживее музикално това, което музиката освобождава. Ритмичният елемент пуска силата на музиката в действие.
Всеки ритъм, независимо от отношението на човека, се основава на тайнствената взаимовръзка между пулс и дишане, на взаимовръзката, която съществува между дишането - осемнадесет вдишвания в минута - и пулс - средно седемдесет и два удара в минута, - на отношението едно към четири, което естествено, първо, може да се модифицира по най-разнообразен начин, и, второ, може да се индивидуализира.
Затова всеки човек има свое собствено усещане за ритъм, но тъй като усещането е приблизително еднакво, хората се разбират по отношение на ритъма. И така, всяко ритмично изживяване се основава на тайнствената взаимовръзка между дишането и сърдечния пулс, между дишането и циркулацията на кръвта. Така може да се каже: Докато мелодията се носи от сърцето към главата чрез дихателната струя, следователно във външно забавяне и вътрешно създаване, ритъмът се носи върху вълните на кръвната циркулация от сърцето към крайниците и там той се улавя като воля. Така виждате как музикалното изпълва целия човек.
към текста >>
И така, всяко ритмично изживяване се основава на тайнствената взаимовръзка между дишането и сърдечния
пулс
, между дишането и циркулацията на кръвта.
Сега, ако насочите вниманието си върху ритъма, можем да кажем, че ритмичният елемент е такъв, защото той е сроден с волевата природа и човекът трябва вътрешно да преобрази волята в дейност, ако желае да изживее музикално това, което музиката освобождава. Ритмичният елемент пуска силата на музиката в действие. Всеки ритъм, независимо от отношението на човека, се основава на тайнствената взаимовръзка между пулс и дишане, на взаимовръзката, която съществува между дишането - осемнадесет вдишвания в минута - и пулс - средно седемдесет и два удара в минута, - на отношението едно към четири, което естествено, първо, може да се модифицира по най-разнообразен начин, и, второ, може да се индивидуализира. Затова всеки човек има свое собствено усещане за ритъм, но тъй като усещането е приблизително еднакво, хората се разбират по отношение на ритъма.
И така, всяко ритмично изживяване се основава на тайнствената взаимовръзка между дишането и сърдечния пулс, между дишането и циркулацията на кръвта.
Така може да се каже: Докато мелодията се носи от сърцето към главата чрез дихателната струя, следователно във външно забавяне и вътрешно създаване, ритъмът се носи върху вълните на кръвната циркулация от сърцето към крайниците и там той се улавя като воля. Така виждате как музикалното изпълва целия човек.
към текста >>
23.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Външният израз на социалистическото учение беше следният: капиталите са натрупваха, възникнаха все по-едри и по-едри капиталисти или капиталистически групи, Тръст,
Пулс
и т.н.
Как се прояви тя? Тя вече се прояви фаталистично в света. Какъв беше външния израз на социалистическото учение преди световната война?
Външният израз на социалистическото учение беше следният: капиталите са натрупваха, възникнаха все по-едри и по-едри капиталисти или капиталистически групи, Тръст, Пулс и т.н.
Икономическият процес ще се разиграе от само себе си, все по-голяма концентрация на капиталови групи, докато не настъпи мигът, в който господството над капитала премина напълно от само себе си в ръцете на пролетариата. Към това не може да се прибави друго действие, това е един обективен, стопански, чисто икономически процес: фатализъм.
към текста >>
НАГОРЕ