Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са резултати от
116
текста в
2
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Публика
'.
На страница
1
:
163
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
03_a. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ - А. ИЗХОДНА ТОЧКА
GA_2 Светогледа Гьоте
Една голяма част от образованата
публика
на читателите ще отхвърли днес веднага от себе си един труд на научната литература, без да го прочете, ако този труд се явява с претенцията да бъде философски.
Това изказване не може да бъде опровергано от факта, че един доста голям брой по-стари и по-нови философи и естествоизпитатели не са добили своето научно гледище чрез това, че са развили зародишите намиращи се в научните творения на нашите духовни герои (Гьоте и Шилер). Те са добили своето научно гледище вън от този светоглед, който са застъпвали Шилер и Гьоте, и след това са го сравнили с него. Те също не са сторили това, с цел да добият нещо за своето направление от научните възгледи на класиците, а за да ги изпитат, дали те могат да устоят пред това тяхно собствено направление. Ние ще се върнем по-подробно върху този въпрос. Първо бихме искали да посочим последствията, които се получават за въпросната област на науката от това поведение спрямо най-висшата степен на развитие на културата на новото време.
Една голяма част от образованата публика на читателите ще отхвърли днес веднага от себе си един труд на научната литература, без да го прочете, ако този труд се явява с претенцията да бъде философски.
Едва ли някога философията се е радвала на по-малко обич както днес. Ако оставим настрана съчиненията на Шопенхауер и Едуард фон Хартман, които разглеждат проблеми на живота и на света от общ интерес, и за това са намерили широко разпространение, не ще отидем много далеч, ако кажем: Днес философските трудове се четат само от философите. Никой освен тях не се интересуват от тези трудове. Образованият човек, който не е специалист, има неопределеното чувство: "Тази литература не съдържа нищо, което до отговаря на някои от моите духовни нужди; нещата, които се разглеждат тук, не ме засягат; те по никакъв начин не са свързани с това, от което аз се нуждая за задоволяване на моя дух”. За тази липса на интерес към философията може да носи вина само посоченото от нас обстоятелство, защото срещу тази липса на интерес стои винаги една все по-нарастваща нужда от един задоволителен възглед за света и за живота.
към текста >>
2.
04_б. УКАЗАНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ОПИТНОСТТА
GA_2 Светогледа Гьоте
Още преди 5 години в своята книга "Квантовата теория на познанието" той много сполучливо я охарактеризира и я доразви в своята нова
публика
ция "Опитност и Мислене".
Без съмнение би било погрешно, ако ние бихме сравнили безкрайно различните форми на света на възприятията с еднообразната равномерност на една плоскост. Обаче нашата плоскост не трябва да онагледи разнообразния свят на явленията, а единния цялостен образ, който имаме за този свят, докато мисленето не е пристъпило към него. Върху този цялостен образ, след като е действало мисленето, всяко отделно нещо не се явява вече така, както ни го предават сетивата, а вече със значението, което то има за цялостта на действителността. Следователно то се явява надарено с качество, които напълно му липсват във формата на опитността. Според нашето убеждение Йоханес Фолкелт е успял отлично да обрисува в строги черти това, което ние сме оправдани да наречем опитност.
Още преди 5 години в своята книга "Квантовата теория на познанието" той много сполучливо я охарактеризира и я доразви в своята нова публикация "Опитност и Мислене".
Разбира се той направи това за да подкрепи един възглед, който основно се различава от нашия, и със съвършено друго намерение в сравнение с нашето настоящо намерение. Обаче това не може да ни попречи да приемем тук неговото отлично охарактеризиране на чистата опитност. Тази характеристика ни описва просто образите, които минават пред нашето съзнание в ограничен откъс от време без да имат някаква връзка помежду си. Фолкет казва: "- Например сега моето съзнание има представата, че съм работил днес усърдно, като свое съдържание; непосредствено след това идва съдържанието на представите, че мога с добра съвест да отида да се разходя; но внезапно се явява образът на възприятието на отварящата се врата на влизащия разносвач на писма; образът на пощенския разносвач се явява ту протягащ ръка, ту отварящ уста, ту вършещ противоположното; същевременно със съдържанието на възприятието на отварящата се уста се свързват всякакви слухови впечатления, между другите и едно такова впечатление, че вън започва да вали. Образът на пощенския разносвач изчезва от моето съзнание и представите, които влизат сега в него, имат по ред като съдържание: хващане на ножицата, отваряне на писмото, упрек за нечетливото писане, зрителни образи на най-разнообразни писмени знаци, свързващи се с това различни образи на фантазията и мисли; едва тази поредица е изчерпана, когато отново настъпва представата, че съм работил усърдно и придруженото с неприятност възприятие на продължаващия валеж; но и двете изчезват от моето съзнание и изниква една представа със съдържанието, че една трудност през време на днешната работа, която смятах за решена, не е решена; с това едновременно са налице представите: Свобода на волята, емпирична необходимост, отговорност, стойност на добродетелта, абсолютна случайност, неразбираемост и т.н.
към текста >>
3.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
По същия начин и този, който непредубедено наблюдава същността на мисленето, няма да припише участие в тази същност на следите в телесния организъм, които възникват от това, че мисленето подготвя появата си чрез тялото.*/* В свои
публика
ции, последвали настоящата книга, авторът в различни насоки е представил как горният възглед се проявява в рамките на психологията, физиологията и т.н.
От това се разбира в какъв смисъл мисленето намира своето съответствие в телесния организъм. А щом това се разбере, вече не може да се преиначава значението на това съответствие за самото мислене. Когато се стъпва в размекната почва, в нея се отпечатват следи. Едва ли някой би се изкушил да каже, че следите се оформят от почвени сили, действащи отдолу нагоре. Не на такива сили ще бъде приписано участие при образуване на формата на следите.
По същия начин и този, който непредубедено наблюдава същността на мисленето, няма да припише участие в тази същност на следите в телесния организъм, които възникват от това, че мисленето подготвя появата си чрез тялото.*/* В свои публикации, последвали настоящата книга, авторът в различни насоки е представил как горният възглед се проявява в рамките на психологията, физиологията и т.н.
Тук целта беше само да се отбележи какво установява непредубеденото наблюдение над самото мислене. - Б. а./ Тук обаче възниква един важен въпрос. Щом човешкият организъм няма дял в същността на мисленето, каква роля играе той тогава в цялостната същност на човека? Извършващото се в този организъм чрез мисленето може да няма нищо общо със същността на мисленето, но то явно има нещо общо с възникването на Азовото съзнание от това мислене.
към текста >>
4.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Той може да даде на едно от своите съчинения заглавието: "Ясен като слънцето отчет пред голямата
публика
върху истинската същност на най-новата философия.
"Обаче в себе си произведението на писателя трябва да бъде едно произведение на вечността. Възможно в бъдещите епохи да вземат един по-висок полет в науката, която той е вложил в своето произведение; той е вложил в своите произведения не само науката, а целия определен характер на епохата по отношението на науката и своето произведение и този характер задържа неговия интерес, докато съществуват хора в света. Неговата буква говори независимо от променливостта във всички епохи на всички хора, които могат да оживят тази буква и одушевени, повдигнати, облагородени до края на дните". Така говори един мъж, който има съзнание за своята професия, за своето призвание като духовен ръководител на своята епоха, когото в предговора към своето Наукоучение каза: Важна не е моята личност, а истината, защото "аз съм един свещенослужител на истината". Ние разбираме за едни човек, който живееше по този начин в истината, че той искаше не само да насочи другите към разбиране, а да ги принуди.
Той може да даде на едно от своите съчинения заглавието: "Ясен като слънцето отчет пред голямата публика върху истинската същност на най-новата философия.
Опит да бъдат принудени читателите към разбиране". Една личност, която вярва че не се нуждае от действителността и нейните факти, за да върви по своя жизнен път, а има погледа неотклонно насочен към света на идеите, това е Фихте. Той малко мисли за онези, които не разбират една такава идеална насока на духа." Докато в онази окръжност, която обикновеният опит е начертал около нас, хората мислят по-правилно и по-общо отколкото може би когато и да е, по-голяма част от тях са напълно заблудени и заслепени, щом излязат макар и малко от тази окръжност. Ако е невъзможно да бъде отново запалено в тези хора загасналата искра на по-висшия дух, трябва да ги оставим спокойни в този кръг, и доколкото те са полезни и незаменими в него, да им оставим ненамалена стойност за този кръг. Обаче когато те даже за това искат да снижат до себе си всичко, до което не могат да се издигнат, когато например изискват всичко напечатано да може да се използва като една готварска книга и като една сметачна книга, или като някой служебен устав и очернят всичко, което не може да се употреби по този начин, те не са прави по отношение на нещо велико.
към текста >>
на пълната независимост от всичко, което не е ние самите, нашето чисто себе /Разум, морален закон/, защото само това е наше..." Така разсъждава Фихте в излезлите в 1793 година "Приноси към изправянето на съжденията на
публика
та върху френската революция".
Когато философът Райнхолд се изказа, че все пак вътрешният глас на човека може да се заблуди, Фихте му възрази: "Вие казвате, философът трябва да мисли, че като индивид той може да се заблуди, че като такъв той може и трябва да се учи от другите. Знаете ли, какво настроение описвате по този начин? Това на един човек, който през целия си живот не е бил никога убеден в нищо". На тази изпълнена със сила личност, чийто поглед беше изцяло насочен навътре, беше противно да търси най-висшето, което човек може да постигне, един светоглед, някъде другаде освен също във вътрешността. "Всяка култура трябва да бъде упражнение на всички сили върху единствената цел на пълната свобода, т.е.
на пълната независимост от всичко, което не е ние самите, нашето чисто себе /Разум, морален закон/, защото само това е наше..." Така разсъждава Фихте в излезлите в 1793 година "Приноси към изправянето на съжденията на публиката върху френската революция".
И най-ценната сила в човека, познавателната сила, че трябва ли тя да бъде насочена към тази единствена сила на пълната независимост от всичко, което не е нас самите? Бихме ли искали ние въобще да стигнем до една пълна независимост, ако в светогледа сме зависими от някое друго същество? Ако едно такова намиращо се вън от нас същество би извършило това, което е природата, което е нашата душа, което са нашите задължения, и след това ние създадем от един такъв готов факт едно знание? Ако сме независими, то ние трябва да бъдем независими и по отношение на познанието на истината. Следователно ние не можем да приемем наготово най-висшата истина.
към текста >>
"Приноси към изправяне на съжденията на
публика
та върху Френската революция 1793 г.
Ето защо той основа ваше стойността на съзерцаването. Постоянният стремеж на Фихте беше да се намеси в непосредствения живот. Там, където вярваше, че неговите думи биха искали да се превърнат в дело у други, там той се чувстваше най-доволен. Изхождайки от този стремеж той замисли съчиненията: "Искане от князете на Европа да възвърнат свободата на мисълта, която досега подтискаха. Хелиополис в последната година на старото затъмнение 1793 година".
"Приноси към изправяне на съжденията на публиката върху Френската революция 1793 г.
"Изхождайки от същия този стремеж той държа своите увлекателни речи: "Основната черта на съвременната епоха, изложени в лекции държани в Берлин през 1804 година и 1805 година": "Указание за блажения живот или също религиозното учение. В лекции, държани в Берлин през 1806 година", и накрая неговите "Речи към германската нация в 1808 година". Безусловно отдаване на моралния ред на света, действане от най-дълбоката ядка на моралната природна заложба на човека: Това се изискванията, чрез които животът получава стойност и значение. Този възглед минава като основен мотив през всички тези речи и съчинения. В "Основни черти на съвременната епоха" той упрекна с пламенни думи тази епоха в нейния егоизъм.
към текста >>
Той завършва красивото съчинение, в което излага този свой идеал, с въпроса, дали един такъв ред съществува някъде и отговаря на него с думите: "- Според нуждата той съществува във всяко фино настроена душа; в действителността той би искал да бъде намерен, както чистата църква и чистата ре
публика
, само в малки избрани кръгове, където не бездушното подражание на чужди нрави, а собствената красива природа направлява поведението, където човекът минава през най-заплетените отношения със смела простота и спокойна невинност и нито има нужда да нарушава чуждата свобода, за да утвърди своята, нито да захвърли своето достойнство, за да покаже прелест".
В едно съвместно съществуване на свободни хора няма нужда от никакви принудителни закони. "Сред ужасното царство на силите и сред свещеното царство на законите естетическата формираща подбуда гради незабелязано едно трето, радостно царство на играта, където тя снема от човека всички вериги, веригите на всички отношения и го освобождава от всичко, което се нарича принуда, както във физическата така и в моралната област"./27то писма/. "Това царство се простира нагоре, до там, където разумът царува с безусловна необходимост и всяка материя престава да съществува; надолу то се простира дотам, където природната подбуда властва със сляпа необходимост". Така Шилер разглежда едно морално царство като идеал, в което добродетелното убеждение царува със същата лекота и свобода както вкусът в царството на красотата. Той прави от живота в царството на красотата един образец на един съвършен морален обществен ред, освобождаващ човека във всяко направление.
Той завършва красивото съчинение, в което излага този свой идеал, с въпроса, дали един такъв ред съществува някъде и отговаря на него с думите: "- Според нуждата той съществува във всяко фино настроена душа; в действителността той би искал да бъде намерен, както чистата църква и чистата република, само в малки избрани кръгове, където не бездушното подражание на чужди нрави, а собствената красива природа направлява поведението, където човекът минава през най-заплетените отношения със смела простота и спокойна невинност и нито има нужда да нарушава чуждата свобода, за да утвърди своята, нито да захвърли своето достойнство, за да покаже прелест".
В тази облагородена и превърната в красота добродетелност Шилер е намерил едно посредничество между светогледа на Кант и този на Гьоте. Колкото и голям да беше чарът, който Кант упражняваше върху Шилер, когато той самият защищаваше идеалът на чистата човечност против действително царуващия ред на морала: Когато опозна по-отблизо Гьоте, Шилер стана един удивляващ се почитател на неговия начин да разглежда света и живота и неговото чувство, което постоянно го тласкаше към най-чистата яснота на мислите, не му даваше покой, докато не успя да проникне тази Гьотева мъдрост и с понятия. Висшето задоволство, което Гьоте извличаше от своите възгледи върху красотата и изкуството също и за своето поведение в живота, доведе все повече и повече Шилера до начина на мислене на първия. Когато благодари на Гьоте, че му е изпратил "Вилхелм Майстер", той върши това с думите: "- Не мога да ви изкажа, колко мъчително е често пъти за мене чувството, да проникна от едно произведение от този род във философската същност. Там всичко не е така радостно, така живо, така хармонично разрешено и така човешки истинно; тук всичко е така строго, сковано и абстрактно и така неестествено, защото всяка природа е синтеза, а философията антитеза.
към текста >>
5.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Сега аз искам да представя нещата така, че те да станат разбираеми за по-широката
публика
."
„Аз се задълбочих в Приказката и всичко върви много добре. Ако не ме издадете пред никого естествено имам предвид само хората от литературните среди бих искал да Ви кажа, че аз сериозно възнамерявам да напиша едно съчинение под надслов „Гьотевата философия"..." (Писмо до Рихард Шпехт от 18. Октомври 1890, Ваймар, в Събр.Съч. 39) „Един лист от Гьотевия Архив ми показа съвсем ясно, че единствено оправдано е онова тълкуване, което се прави в смисъла на моите предположения.
Сега аз искам да представя нещата така, че те да станат разбираеми за по-широката публика."
(Писмо до Паулине Шпехт от 18. Октомври 1890, Ваймар, в Събр. Съч. 39) „Припомнете си онова, което Ви казах вечерта на този незабравим за мен ден, прекаран във Вайдховен, когато обсъждахме Приказката. То също се потвърждава от Гьотевия Архив.
към текста >>
За пръв път идеите на Рудолф Щайнер, свързани с Гьотевата Приказка, стават известни за широката
публика
В Гьотевия Архив има някои тълкувания, направени от самия него. Но засега все още нямам достъп до тях." (Писмо до Фридрих Екщайн от края на Ноември 1890, Ваймар, в Събр. Съч. 39) 1891
За пръв път идеите на Рудолф Щайнер, свързани с Гьотевата Приказка, стават известни за широката публика
На 27. Ноември 1891 пред Гьотевото Общество във Виена Рудолф Щайнер изнася първата лекция, свързана с Приказката, която по-късно бива включена като реферат в издаваното от К. Ю. Шрьоер списание „Хроника на Гьотевото Общество във Виена" „През този месец аз изнесох две лекции: едната тук върху фантазията [...] и другата във Виена върху Тайната на Гьотевата Приказка. Предстои ми да говоря тук на 25 и във Виена на 27 Ноември."
към текста >>
Обаче аз не смеех да изисквам повече от моята
публика
.
Съч. 236 1899 За пръв път, по повод 150. рожден ден на Гъоте езотеричният смисъл на Приказката става обществено достояние: в „Магазин фюр литератур" излиза статията „Гьотевото тайно откровение" Моята воля да направя обществено достояние езотеричния смисъл на Приказката ме тласна към решението, да напиша по повод 150 рожден ден на Гьоте, а именно на 28 Август 1899 една статия за „Магазин фюр литератур" под надслов „Гьотевото тайно откровение." Естествено, тази статия не беше достатъчно езотерична.
Обаче аз не смеех да изисквам повече от моята публика.
Съдържанието на Приказката, и то в чисто езотерична форма, продължаваше да живее в моята душа." (Моят жизнен път, XXX Гл. Събр. Съч.28) „Впрочем никак не беше лесно да се говори за духовния свят просто така, без да си се опрял на нещо конкретно [...] Самият аз трябваше понеже не би могло, така да се каже, да нахълташ с приказки за духовния свят в нечий дом, поне не и в един дом, типичен за нашето съвремие аз трябваше да се опра на нещо, и то не във външен, а в чисто вътрешен смисъл. Ето защо в края на 80-те години, на много места аз свързах моите изследвания за духовния свят именно с Гьотевата Приказка.
към текста >>
6.
Статия 05: От какво имаме необходимост (за обновление на живота)
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
С такива чувства изнасям идеята за троичния ред пред
публика
та.
Твърде малко хора са способни да гледат на днешните и утрешните проблеми като на въпроси, засягащи както външни реформи, така и на вътрешно обновление, затова се придвижваме толкова бавно по пътя към нов социален ред. Когато мнозина кажат — вътрешното обновление отнема време, това е процес, който не трябва да се пришпорва, — зад такива думи се спотайва страх от едно такова обновление. Истински правилното отношение може да е само това: енергично да се изследва всичко, което може да доведе до обновление, а след това да наблюдаваме и да отчитаме как бавно или бързо напредва пътешествието на живота. Събитията в наши дни носят известна тревожност относно душите на нашите съвременници. В името на бъдещите поколения и в името на цивилизацията в близко бъдеще, трябва да се борим с тази тревога.
С такива чувства изнасям идеята за троичния ред пред публиката.
Нека говорят, че е несъвършена, нека говорят, че е погрешна — нейните поддръжници ще имаме разбиране, ако възраженията почиват на други нови идеи. А това, че идеята ни тъй често е намирана за „неразбираема“, понеже противоречи на старото и статуквото — това може да се разбира единствено като знак, че такива опоненти не са способни да чуят зова на човешката еволюция. Но този зов е достатъчно силен, за да го чуват всички.
към текста >>
7.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Публика
циите на Щайнер върху съчиненията на Гьоте стават повод да бъде поканен в Архива му във Ваймар, за да бъде обработено и издадено наследството на немския поет и естественик.
Годината е 1888. Интересите и отговорностите пред 27годишния Щайнер нарастват. Нови духовни срещи и кръгове, запознаване с теософското движение на Блаватска, ежедневие в кафенето на Михаелплац, където активно твори сред шума, редактор на „Немски седмичник“, за който всяка седмица трябва да пише по една статия по социални проблеми. Социалният въпрос, който ще осветли след 30 години, още сега придобива за него огромно значение. Запознава се със съчиненията на Маркс и Енгелс и изживява болезнено неистината, че материално-икономическите сили са носители на развитието, а духовното е само надстройка.
Публикациите на Щайнер върху съчиненията на Гьоте стават повод да бъде поканен в Архива му във Ваймар, за да бъде обработено и издадено наследството на немския поет и естественик.
Рудолф Щайнер пътува дотам за няколко седмици и това е първото му голямо пътешествие – Ваймар, Берлин, Мюнхен. Изживява местата на Гьоте, докосва се до творбите му, в Берлин се среща с Едуард фон Хартман, търси навсякъде изкуството, което обогатява душевния му живот. След връщането му във Виена намира още един духовен кръг, този на Мари Ланг. Там среща Роза Майредер, с която споделя духовните си интереси и особено подготвянето на докторската си дисертация и „Философия на свободата“. Само в свободното от сетивност мислене душата живее в духовната същност на света и намира духовните първопричини на битието.
към текста >>
8.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Скоро започнах да се занимавам с неговите съчинения, а след това в течение на годините изчетох повечето от
публика
циите му.
Той държеше ръкописа в ръката си толкова хлабаво, сякаш всеки момент можеше да се изплъзне измежду пръстите му. С погледа си блуждаеше по редовете. Този жест също беше само леко докосване на реалността, а не решителното ѝ обхващане. От „философските“ му ръце можех да разбера начина на неговото философстване също толкова малко, колкото и от думите му. Стимулът, произлизащ от Брентано, продължи да действа още дълго в мен.
Скоро започнах да се занимавам с неговите съчинения, а след това в течение на годините изчетох повечето от публикациите му.
Тогава се смятах за длъжен чрез философията да търся истината. Трябваше да уча математика и естествознание. Бях убеден в това, че няма да мога да намеря подход към тях, ако не съумея да поставя на философска основа техните научни резултати. Но все пак гледах на духовния свят като на реалност. Духовната индивидуалност на всеки човек се разкриваше пред мен най-нагледно.
към текста >>
9.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Моите
публика
ции за Гьоте бяха поводът да ми предложат да обработя една част от естественонаучните му съчинения за това издание.
По това време (1889 г.) се осъществи пътуването ми до Германия. Повод за него беше поканата за сътрудничество във Ваймарското издание на Гьоте, която ми беше отправена от великата херцогиня Софи фон Заксен чрез Архива на Гьоте. Преди няколко години бе починал Валтер фон Гьоте, внукът на Гьоте. Той беше завещал на великата херцогиня ръкописите, останали след Гьотевата смърт. С тях тя беше основала Архива на Гьоте и заедно с група негови изследователи, на чело на която бяха Херман Грим, Густав фон Льопер и Вилхелм Шерер, бяха решили да организират такова издание на Гьоте, в което познатите му съчинения да се обединят с още непубликуваното му наследство.
Моите публикации за Гьоте бяха поводът да ми предложат да обработя една част от естественонаучните му съчинения за това издание.
За да се ориентирам в естественонаучното му наследство и да направя първите стъпки към моята работа, бях извикан във Ваймар. Продължилото няколко седмици пребиваване в града на Гьоте за мен беше празник в живота. Дълги години бях живял в мислите на Гьоте; сега имах възможност сам да бъда на местата, където са се породили тези мисли. Прекарах тези седмици под възвишените впечатления на това чувство. Сега можех ден след ден да преглеждам ръкописи, съдържащи допълнения към материала, върху който бях работил преди за изданието на Гьоте в „Национална литература“ на Кюршнер.
към текста >>
10.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Той смяташе, че идеалите могат да живеят в малък кръг избраници, и само този, който разсъждава „детински“, може да вярва, че би могъл да изнесе такива идеали пред по-широка
публика
.
Габриеле Ройтер, която тогава написа романа „От добро семейство“, който скоро след това ѝ завоюва с щурм място в литературата, беше член на кръга на Олден и внасяше в него всички сериозни въпроси, които по това време вълнуваха хората по отношение живота на жената. Ханс Олден можеше да стане очарователен, когато с леко скептичния си начин на мислене на часа прекъсваше някой разговор, който заплашваше да се изгуби в сантименталност, но и сам можеше да стане сантиментален, когато други изпаднеха в лековатост. В този кръг искаха да развият най-дълбоко „разбиране“ за всичко „човешко“, но се отнасяха с безпощадна критика към едно или друго, което не им се нравеше у някого. Ханс Олден беше дълбоко убеден в това, че за човека единственият смисъл на литературата и художественото творчество е да се обърне към великите идеали, за които наистина много се говореше в неговия кръг. Но самият той се отнасяше твърде презрително към хората, за да осъществи идеалите си в собствените си произведения.
Той смяташе, че идеалите могат да живеят в малък кръг избраници, и само този, който разсъждава „детински“, може да вярва, че би могъл да изнесе такива идеали пред по-широка публика.
По това време той положи началото на художествената реализация на своите идеи в пиесата „Умната Кете“. Тази пиеса имаше скромен успех във Ваймар. Това засили у него разбирането, че на публиката трябва да се дава каквото иска, а по-висшите интереси трябва да бъдат запазени за неголям кръг от хора, които имат разбиране за тях. Г-жа Грете Олден беше проникната от това разбиране в още по-голяма степен от Ханс Олден. Тя беше най-съвършеният скептик в преценката си относно способността на света да възприема духовни неща.
към текста >>
Това засили у него разбирането, че на
публика
та трябва да се дава каквото иска, а по-висшите интереси трябва да бъдат запазени за неголям кръг от хора, които имат разбиране за тях.
Ханс Олден беше дълбоко убеден в това, че за човека единственият смисъл на литературата и художественото творчество е да се обърне към великите идеали, за които наистина много се говореше в неговия кръг. Но самият той се отнасяше твърде презрително към хората, за да осъществи идеалите си в собствените си произведения. Той смяташе, че идеалите могат да живеят в малък кръг избраници, и само този, който разсъждава „детински“, може да вярва, че би могъл да изнесе такива идеали пред по-широка публика. По това време той положи началото на художествената реализация на своите идеи в пиесата „Умната Кете“. Тази пиеса имаше скромен успех във Ваймар.
Това засили у него разбирането, че на публиката трябва да се дава каквото иска, а по-висшите интереси трябва да бъдат запазени за неголям кръг от хора, които имат разбиране за тях.
Г-жа Грете Олден беше проникната от това разбиране в още по-голяма степен от Ханс Олден. Тя беше най-съвършеният скептик в преценката си относно способността на света да възприема духовни неща. Писаното от нея беше съвсем явно вдъхновено от определена форма на мизантропия. Предлаганото от Ханс Олден и Грете Олден на техния кръг, изхождайки от такава душевна настройка, беше пронизано от атмосферата на естетическо светоусещане, способно да достигне до най-сериозни неща, което обаче така и не се поколебаваше да пренебрегне с лековат хумор някои от най-сериозните въпроси.
към текста >>
11.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Обаче свой дял в отразяването на този модернизъм имаха и самите хора на изкуството поради „артистическата уютност“ на театралната
публика
.
Така стана и със скъпия ми приятел Ото Фрьолих. Подобно на Целер, той се нуждаеше от художествената почва на Ваймар, но приглушената духовна атмосфера също го погълна прекалено много в своята артистическа уютност. Тази „артистическа уютност“ започна да се усеща, когато тук проникна духът на Ибсен и други новатори. Това изпитаха всички, например актьорите, които водеха борба в стремежа си да изработят стил например за „Нора“. Такова търсене, каквото можеше да се забележи тук, се случва само там, където благодарение на приемствеността на старите сценични традиции е много трудно да се изрази това, което изхожда от писателите, идващи не от сцената – като Шилер, а от живота – като Ибсен.
Обаче свой дял в отразяването на този модернизъм имаха и самите хора на изкуството поради „артистическата уютност“ на театралната публика.
Те все пак трябваше да намерят средния път между това, което диктуваше обстоятелството, че са жители на „класическия Ваймар“, и това, което беше направило Ваймар велик, а именно всякогашното му разбиране на новото. С радост си спомням за изпълненията на Вагнеровите музикални драми, на които присъствах във Ваймар. Директорът на театъра фон Бронсарт се отнасяше с особено разбиране и отдаденост именно към тази форма на театралното изкуство. Гласът на Хайнрих Целер беше много подходящ за музикална драма. Забележителен талант като певица имаше и г-жа Агнес Ставенхаген, съпруга на пианиста Бернхард Ставенхаген, който също за известно време беше диригент в театъра.
към текста >>
12.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
Те казваха само, че това не може да става пред обикновената
публика
на вечерно представление, тъй като така всеки театър би претърпял финансови загуби.
За управата не беше лека задачата да се справи с толкова многото драматични опити на „непризнатите“. Представленията се изнасяха така, че за всеки отделен случай трябваше да се събира нова трупа от актьори, изявяващи се на най-различни сцени. С тях пиесата се играеше на сутрешни представления на наета или свободно предоставена от някоя дирекция сцена. Артистите се показваха много безкористни по отношение на това общество, защото поради малкото си средства то не беше в състояние да им плаща съответните възнаграждения. Но актьорите, както и директорите на театри по това време нямаха никакви вътрешни възражения срещу представянето на произведения, отпаднали от общоприетото.
Те казваха само, че това не може да става пред обикновената публика на вечерно представление, тъй като така всеки театър би претърпял финансови загуби.
Публиката още не била достатъчно зряла за това театърът да служи единствено на изкуството. Оказа се, че дейността, свързана с това драматично общество, много ми допадна. Особено частта по поставянето на пиесите. Заедно с Ото Ерих Хартлебен присъствах на репетициите. Чувствахме се като същинските режисьори.
към текста >>
Публика
та още не била достатъчно зряла за това театърът да служи единствено на изкуството.
Представленията се изнасяха така, че за всеки отделен случай трябваше да се събира нова трупа от актьори, изявяващи се на най-различни сцени. С тях пиесата се играеше на сутрешни представления на наета или свободно предоставена от някоя дирекция сцена. Артистите се показваха много безкористни по отношение на това общество, защото поради малкото си средства то не беше в състояние да им плаща съответните възнаграждения. Но актьорите, както и директорите на театри по това време нямаха никакви вътрешни възражения срещу представянето на произведения, отпаднали от общоприетото. Те казваха само, че това не може да става пред обикновената публика на вечерно представление, тъй като така всеки театър би претърпял финансови загуби.
Публиката още не била достатъчно зряла за това театърът да служи единствено на изкуството.
Оказа се, че дейността, свързана с това драматично общество, много ми допадна. Особено частта по поставянето на пиесите. Заедно с Ото Ерих Хартлебен присъствах на репетициите. Чувствахме се като същинските режисьори. Ние оформяхме пиесите сценично.
към текста >>
Това ставаше не преди всяко представление на това общество, а рядко, когато се сметнеше за необходимо
публика
та да бъде въведена в непривични за нея художествени цели.
Но все пак беше очарователно да участваш в режисурата на такива драми като „Неканената“. Защото да представиш чрез подходящи сценични средства тъкмо този род символи, изисква от режисьора в особено висока степен майсторство, ориентирано към това, което беше описано по-горе. На мен се падаше и задачата да представя спектакъла с кратка встъпителна реч. По това време за някои драми и в Германия бяха възприели този практикуван във Франция метод. Разбира се, не в обикновените театри, а в тези, които се придържаха към направлението на „Драматично общество“.
Това ставаше не преди всяко представление на това общество, а рядко, когато се сметнеше за необходимо публиката да бъде въведена в непривични за нея художествени цели.
Задачата за тези кратки сценични речи ми носеше удовлетворение поради причината, че ми предоставяше възможност да внеса в речта си настроение, излъчващо се за мен от самия дух. И фактът, че това ставаше пред хора, които иначе бяха глухи за духовното, правеше тази задача още по-приятна. Този живот в драматичното изкуство тогава имаше за мен истински важно значение. Благодарение на него сам започнах да пиша театралните критики за „Списанието“. Имах собствено виждане за такива „критики“, което обаче намираше малко разбиране.
към текста >>
Такива съждения, каквито обикновено се правят, всъщност би трябвало да произлизат от
публика
та и да са за самата нея.
И фактът, че това ставаше пред хора, които иначе бяха глухи за духовното, правеше тази задача още по-приятна. Този живот в драматичното изкуство тогава имаше за мен истински важно значение. Благодарение на него сам започнах да пиша театралните критики за „Списанието“. Имах собствено виждане за такива „критики“, което обаче намираше малко разбиране. Смятах за ненужно да се изказват лични „съждения“ за драмата и нейната постановка.
Такива съждения, каквито обикновено се правят, всъщност би трябвало да произлизат от публиката и да са за самата нея.
Този, който пише за даден театрален спектакъл, би трябвало да представи пред читателите си художествено-идейна картина на взаимовръзките между фантазията и образите, лежащи в основата на драмата. В художествено оформени мисли пред читателя трябва да възникне свободно идейно пресъздаване на несъзнателно живеещия у поета зародиш на неговата драма. Защото за мен мислите никога не са били просто средство за абстрактно и интелектуално изразяване на действителността. Виждах, че в мисли-образи е възможна също такава художествена дейност, както с помощта на цветовете, формите и сценичните средства. Такова малко произведение на изкуството от мисли би трябвало да предлага този, който пише за даден театрален спектакъл.
към текста >>
Създаването на подобни произведения за въведение към някоя драма пред
публика
та ми се струваше като насъщна потребност в живота на изкуството.
Този, който пише за даден театрален спектакъл, би трябвало да представи пред читателите си художествено-идейна картина на взаимовръзките между фантазията и образите, лежащи в основата на драмата. В художествено оформени мисли пред читателя трябва да възникне свободно идейно пресъздаване на несъзнателно живеещия у поета зародиш на неговата драма. Защото за мен мислите никога не са били просто средство за абстрактно и интелектуално изразяване на действителността. Виждах, че в мисли-образи е възможна също такава художествена дейност, както с помощта на цветовете, формите и сценичните средства. Такова малко произведение на изкуството от мисли би трябвало да предлага този, който пише за даден театрален спектакъл.
Създаването на подобни произведения за въведение към някоя драма пред публиката ми се струваше като насъщна потребност в живота на изкуството.
Дали дадена драма е „добра“, „лоша“ или „средно качество“, става видно от тона и позицията на такова „произведение на изкуството от мисли“. Защото в него това не може да бъде скрито, дори и ако не бъде казано по грубо критичен начин. Това, което представлява невъзможна художествена композиция, става нагледно чрез мисловно-художествено възпроизвеждане. Защото мислите, изразени в него, се оказват лишени от същност, ако произведението не произлиза от истинска, живееща в действителността фантазия. Такова живо взаимодействие с живото изкуство исках да имам в „Списанието“.
към текста >>
13.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Но не можех да очаквам от моята
публика
да разбере повече, отколкото ѝ дадох.
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА Езотерика и публичност Волята да представя публично езотеричното, което живее в мен, ме подбуди на 28 август 1899 г., по случай сто и петдесетата годишнина от рождението на Гьоте, да пусна в „Списанието“ своята статия за Гьотевата „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ под заглавието „Тайното откровение на Гьоте“. В тази статия нямаше много езотерика.
Но не можех да очаквам от моята публика да разбере повече, отколкото ѝ дадох.
В душата ми съдържанието на приказката живееше като изцяло езотерично. И изложеното от мен е написано, изхождайки от езотерична настройка. От осемдесетте години насам ме занимават имагинациите, които се свързваха с тази приказка в мисълта ми. В приказката виждах представен пътя на Гьоте от съзерцанието на външната природа към глъбините на човешката душа, както той си го представя в своя дух: не в понятия, а в образи. Понятията се струват на Гьоте твърде бедни и мъртви, за да могат да представят живота и действието на душевните сили.
към текста >>
Тези познанства ми дадоха повод да напиша в „Списанието“ критическа бележка за теософите при излизането на една
публика
ция от Франц Хартман.
Това, което казах във връзка с приказката на Гьоте, доведе дотам, че те ме поканиха редовно да изнасям лекции пред свързаните с тях членове на „Теософското общество“. Заявих, че бих могъл да говоря единствено за това, което живее в мен като духовна наука. Наистина не можех да говоря за нищо друго. Защото литературата, произхождаща от „Теософското общество“, ми беше позната в много малка степен. Още от Виена познавах теософи, а по-късно се запознах и с други.
Тези познанства ми дадоха повод да напиша в „Списанието“ критическа бележка за теософите при излизането на една публикация от Франц Хартман.
Това, което иначе знаех за литературата, що се отнася до метод и подход, не събуждаше у мен никакви симпатии. Не виждах възможност да свържа своите лекции с тази литература. Така че изнасях своите лекции, изхождайки от мистиката на Средновековието. Посредством идеите на мистиците от Майстер Екхарт до Якоб Бьоме намирах изразните средства за тези духовни възгледи, които всъщност си бях поставил за задача да представя. След това обобщих тези лекции в книгата „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“.
към текста >>
И когато в Берлин в присъствието на Ани Безант беше основана „Немска секция на Теософското общество“ и аз бях избран за неин генерален секретар, трябваше да си тръгна от учредителното събрание, за да изнеса лекция пред една нетеософска
публика
, в която разглеждах духовното развитие на човечеството.
След това обобщих тези лекции в книгата „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“. На лекциите един ден като слушател се появи Мари фон Сиверс, която после бе избрана от съдбата да поеме с твърда ръка ръководството на основаната скоро след започването на моите лекции „Немска секция на Теософското общество“. В тази секция сега можех да разгърна своята антропософска дейност пред все повече разрастващ се кръг от слушатели. Никой не остана в неведение относно факта, че в Теософското общество ще изнасям единствено резултатите от собственото си изследователско съзерцание. Защото говорех за това при всеки удобен случай.
И когато в Берлин в присъствието на Ани Безант беше основана „Немска секция на Теософското общество“ и аз бях избран за неин генерален секретар, трябваше да си тръгна от учредителното събрание, за да изнеса лекция пред една нетеософска публика, в която разглеждах духовното развитие на човечеството.
Тази лекция аз недвусмислено озаглавих „Антропософия“. Ани Безант също знаеше, че каквото имах да кажа за духовния свят в този период, изнасях в лекции с това заглавие. Когато после отидох в Лондон на един теософски конгрес, една от ръководните личности ми каза, че в книгата ми „Мистиката...“ се намира истинската теософия. Това ми донесе удовлетворение. Защото в нея бях изнесъл единствено резултатите от духовното си съзерцание и те бяха приети в Теософското общество.
към текста >>
14.
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
GA_28 Моят жизнен път
Главното беше организирането на открити лекции, в които се обръщах към
публика
, стояща извън Теософското общество, която идваше да ги слуша единствено заради тяхното съдържание.
Само сред английските теософи открих вътрешно съдържание, произхождащо от Блаватска и което по това време надлежно се разработваше от Ани Безант и други. Самият аз никога не бих могъл да работя в стила на тези теософи. Но това, което живееше в тях, разглеждах като духовен център, на който човек достойно може да се позове, ако взема в найдълбок смисъл на сериозно разпространението на духовното познание. Така това не бяха обединените в Теософското общество членове, към които се числяхме Мари фон Сиверс и аз, а изобщо онези хора, които присъстваха със сърцето и ума си, когато се култивираше духовно познание в най-сериозен смисъл. Служещата за отправна точка работа в съществуващите тогава клонове на Теософското общество съставляваше само част от нашата дейност.
Главното беше организирането на открити лекции, в които се обръщах към публика, стояща извън Теософското общество, която идваше да ги слуша единствено заради тяхното съдържание.
От хората, които се запознаха по горепосочения начин с това, което имах да кажа за духовния свят, и от личностите, развиващи дейност в някакво „теософско направление“ и намерили път към този вид познание, в рамките на Теософското общество се формира това, което по-късно стана Антропософско общество. Сред многото обвинения, отправени ми заради моята дейност в Теософското общество – в това число и от страна на самото Общество, – беше повдигнато и обвинението, че съм използвал това имащо световно значение общество като трамплин, за да прокарам по-лесно пътя за собственото си духовно познание. За това и дума не може да става. Когато приех поканата на Обществото, то беше единствената институция, която можеше да се вземе на сериозно и в която съществуваше реален духовен живот. И ако убежденията, направлението и дейността на Обществото си бяха останали такива, каквито бяха тогава, никога нямаше да става нужда аз и приятелите ми да излизаме от него.
към текста >>
15.
XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие
GA_28 Моят жизнен път
Така в тази двойственост на откритите и закритите
публика
ции в действителност съществува нещо, произлизащо от две различни основи.
Тъй като в духа на това желание се водеха закрити лекционни курсове, беше необходимо да бъде отчетено и друго едно обстоятелство. На тези лекции присъстваха само членове, вече запознати с основите на антропософията. Към тях можех да се обръщам като към напреднали в областта на антропософията. Начинът на водене на тези закрити лекции беше такъв, какъвто не можеше да бъде в книгите, адресирани изцяло към обществеността. Във вътрешните кръгове можех да говоря за нещата по начин, който трябваше да оформя другояче за публично представяне, ако от самото начало те бяха предназначени за такова.
Така в тази двойственост на откритите и закритите публикации в действителност съществува нещо, произлизащо от две различни основи.
Публичните съчинения се явяват резултат от това, което се бореше и работеше в самия мен. Що се касае до изданията, предназначени за частно ползване, в тях заедно с мен се бори и работи цялото Антропософско общество. Аз се вслушвам във вибрациите в душевния живот на членовете на Обществото и в моето вживяване в това, което чувам, възниква начинът на водене на лекциите. В тях никога не е казвано нещо, което да не е най-чист резултат от развиващата се антропософия. И дума не може да става за някаква отстъпка в полза на предубеждения или предчувствия на членовете на Обществото.
към текста >>
16.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
От въртящата се мъглявина даже и децата донасят със себе си това от училище се образува централната газова топка, централната газова капка, от която после се получава Земята и като втвърдяващо се кълбо минава в невъобразимо дълги периоди от време всички фази, включително и епизода на населяването и от човешкия род, за да падне накрая отново обратно в Слънцето като изгоряла сгурия: един дълъг, но разбираем за
публика
та процес, за възникването на който по-нататък не е необходимо да се намеси никаква външна сила, освен старанието на някаква намираща се отвън сила, за да поддържа Слънцето в еднаква температура на затопляне.
Касае се за Кант-Лапласовата теория, която обяснява нашата слънчева система така, като че тя се състои само от неживи вещества и сили, образувала се е от такива вещества и сили съществуващи първоначално под формата на едно огромно газово кълбо. Искам да ви прочета тази извадка от лекциите на Херман Грим върху Гьоте, за да ви покажа, какво трябваше да означава за един дух като Херман Грим този обвиващ и правещ дълбоко впечатление светоглед. Обаче, колкото и Гьоте да забранява на ума да взема като истина нещо повече от това, което петте пръста на ръката му позволяват да напипа, толкова повече и по-пълно той дава право на фантазията на поета, да твори от несъзнателна, сънуваща сила образи на това, което духът желае да вижда. Обаче той рязко подържа границата на двете дейности. Още от времето на неговата младост великата Кант-Лапласова фантазия, за възникването на Земята и за нейната някогашна гибел беше завладяла умовете на хората.
От въртящата се мъглявина даже и децата донасят със себе си това от училище се образува централната газова топка, централната газова капка, от която после се получава Земята и като втвърдяващо се кълбо минава в невъобразимо дълги периоди от време всички фази, включително и епизода на населяването и от човешкия род, за да падне накрая отново обратно в Слънцето като изгоряла сгурия: един дълъг, но разбираем за публиката процес, за възникването на който по-нататък не е необходимо да се намеси никаква външна сила, освен старанието на някаква намираща се отвън сила, за да поддържа Слънцето в еднаква температура на затопляне.
Не можем да си представим една перспектива за бъдещето по-безплодна от тази, която днес ни се натрапва като необходима от гледището на науката. Един кокал от мърша, за който едно куче трябва да направи един обиколен път, би бил едно освежаващо апетитно парче в сравнение с този последен експеримент на творението, под формата на който накрая нашата Земята трябва отново да падне в Слънцето. Любознателността, с която нашето поколение приема подобни неща и счита, че вярва в тях, е признак на една болна фантазия, за обяснението на която като явление на епохата учените от бъдещите времена ще употребят много остроумие. Аз трябваше да обърна вниманието ви върху един такъв цитат, защото такива изказвания се срещат твърде малко днес. Днес, когато представите на споменатия светоглед действуват така омайващо, представи, които привидно стоят здраво на почвата на естествената наука, малко се споменава за това, че винаги съществуват духове, които са свързани дълбоко с културния живот на нашето време и въпреки това с цялата изразност на своята душа се отнасят по такъв начин към това, за което сега безброй хора казват: Самопонятно е, че нещата са така, и всеки, който не би допуснал, че нещата са така, той е един глупак!
към текста >>
17.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Той казва: Това са мненията на дилетантите, които разхождайки се на границите на областите на естествено-научното изследване смятат, че имат право да обясняват на незнаещата и лековерна
публика
, как всъщност са възникнали светът и животът и колко далече е достигнал човекът днес в изследването на най-висшите неща.
Тук бих могъл да ви кажа, как един много известен физик, който е работил много по въпроса за теорията на светлината, БИОТ, е казал: Мойсей или е имал една също така дълбока опитност в науките, каквато има нашият век, или пък той е бил вдъхновен. Такъв един даващ тон физик на 19-то столетие е казал тези думи. Но може би сега онези, които пишат популярни книги върху светогледите, ще считат: Без съмнение така мисли един физик, който се занимава само с външната страна на явленията. Обаче онези, които навлизат по-дълбоко в същността на органическите явления, ни показват, че в течение на 19-то столетие, когато са били търсени естествените причини, човекът е бил изгонен от духа. Обаче ЛИБИГ, който е проникнал дълбоко в същността на органическите явления, как е мислил той върху отношенията на света, на който е посветил своите сили на изследовател, как е мисли той върху отношенията на този свят към духовния свят?
Той казва: Това са мненията на дилетантите, които разхождайки се на границите на областите на естествено-научното изследване смятат, че имат право да обясняват на незнаещата и лековерна публика, как всъщност са възникнали светът и животът и колко далече е достигнал човекът днес в изследването на най-висшите неща.
Но сега някой може да започне да ни декламира: Нима не сте чули, че един Лайъл е основал една Геология? Не сте ли чували никога за големия напредък, който се е получил чрез него, как той е победител на онези светогледи, който още се считат с духовни сили? Бих могъл да им цитирам трудове на Лайъл, които днес правят дълбоко впечатление. Но именно Лайъл е казал веднъж: В каквато и насока да устроим нашите изследвания на природата, навсякъде ние откриваме най-ясните доказателства за един творящ разум, за неговото провидение, сила и мъдрост. Така говори основателят на по-новата Геология.
към текста >>
18.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
Окултните истини започват да бъдат разкривани на широката
публика
.
Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание Едва отскоро истините на окултизма са предмет на публични лекции. Преди това тези истини бяха разкривани само в тайни общества на онези, преминали през определени степени на посвещение и заклели се цял живот да се подчиняват на законите на Ордена. Днес човекът навлиза в много критичен период.
Окултните истини започват да бъдат разкривани на широката публика.
Въпрос на около 20 години е определена част от тях да бъдат вече всеобщо достояние. Защо това е така? Причината е, че човечеството навлиза в нова фаза, и именно нея да обясни е целта на настоящата лекция. В Средните Векове окултните истини бяха известни в Розенкройцерското Движение. Но винаги когато се разчуваха, с тях се злоупотребяваше или бяха изопачавани.
към текста >>
19.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Щайнер очевидно е използвал
публика
цията на англичанина С. Г.
/*20/ – По-късно Р. Щайнер често е казвал по-големи подробности за решителната важност на годината 1879, например в "Падането на Духовете на тъмнината". /*21/ – Виж във връзка с това подробното описание на Р. Щайнер в: "Окултното движение през 19-то столетие. За това изложение Р.
Щайнер очевидно е използвал публикацията на англичанина С. Г.
Харисън: "Трансцеденталната Вселена". ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16 декември 1904 г. източник на текста Стенографските бележки на Франц Зайлер и обикновени бележки на Мария Щайнер фон Сиверс. За издаването текста на Зайлер бе отново ревизиран.
към текста >>
Само от стенографските бележки на Франц Зайлер, отново прегледани за
публика
ция на немски в 1979 г.
Той само казва, че материята е "явление, на което електричеството е физическата основа". /*23/ – Виж бележка 20 на предшестващата лекция. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. декември 1904 г. ИЗТОЧНИК НА ТЕКСТА
Само от стенографските бележки на Франц Зайлер, отново прегледани за публикация на немски в 1979 г.
/*1/ – Немският текст, както е даден по-долу, се чете: /немският текст не се разчита добре/, което може да бъде дадено, както следва: "..около Коледа, още по-специално около по-маловажния новогодишен празник Богоявление". Трябва да се предполага, че стенографското копие на Зайлер е имало предвид следващото: /немският текст не се разчита/, което ще даде това, което е в текста по-горе в лекцията. Лекцията е държана на 30 декември 1904 г. и темата е била "Празникът на тримата царе". /*2/ – В лекцията от 9.
към текста >>
Резултатите на моята антропософска работа са първо, книги предназначени за общата
публика
; второ, голямо число лекторски курсове, първоначално считани като частни
публика
ции и продавани само на членове на Теософското /по-късно Антропософското/ общество.
/*32/ – Тук Р. Щайнер има предвид секцията, отнасяща се до култа и символизма на неговата Езотерична школа, която той щеше да основе. Във връзка с това виж: "Моят жизнен път", гл. 37. ОТНОСНО ПРЕПИСИТЕ НА ЛЕКЦИИТЕ Извлечение от автобиографията на Рудолф Щайнер, гл. 35.
Резултатите на моята антропософска работа са първо, книги предназначени за общата публика; второ, голямо число лекторски курсове, първоначално считани като частни публикации и продавани само на членове на Теософското /по-късно Антропософското/ общество.
Курсовете представляват повече или по-малко точни бележки, държани по моите лекции, които по липса на време аз не съм в състояние да коригирам. Аз бих предпочел изговорената дума да остане изговорена дума. Ала членовете желаеха да се отпечатат курсовете за лична употреба. По този начин те възникнаха. Ако аз бих бил в състояние да ги коригирам, ограничението само за членове не би било необходимо още от самото начало.
към текста >>
В моята автобиография е специално необходимо да кажа няколко думи относно как от една страна, моите книги за общата
публика
, и от друга, частно отпечатаните курсове, принадлежат на онова, което аз дадох и разработих като антропософия.
Аз бих предпочел изговорената дума да остане изговорена дума. Ала членовете желаеха да се отпечатат курсовете за лична употреба. По този начин те възникнаха. Ако аз бих бил в състояние да ги коригирам, ограничението само за членове не би било необходимо още от самото начало. Сега вече ограничението отпадна преди около една година.
В моята автобиография е специално необходимо да кажа няколко думи относно как от една страна, моите книги за общата публика, и от друга, частно отпечатаните курсове, принадлежат на онова, което аз дадох и разработих като антропософия.
Който би искал да проследи моята външна борба и усилие да представя антропософията по начин, подходящ за съвременното съзнание, трябва да направи това чрез творбите ми, публикувани за общо ползване. В тях аз определям моето положение по отношение на философските усилия на съвремието. Те съдържат онова, което за моя духовен взор ставаше все по-ясно определено, сградата на антропософията – наистина, недоизградена в много насоки. Редом с изискването да се изгради антропософията и при това на хората с общото образование на съвремието да се даде единствено това, което бе почерпено директно от духовния свят се появи и другото – напълно да се задоволява вътрешната душевна необходимост и духовните въжделения на членовете на обществото. Особено силни бяха изискванията да се хвърли светлина чрез антропософията върху евангелията и Библията изобщо.
към текста >>
Подходът, който възприех в тези лекции не бе подходящ за писане на трудове, предназначени първоначално за общата
публика
.
Особено силни бяха изискванията да се хвърли светлина чрез антропософията върху евангелията и Библията изобщо. Членовете желаеха да имат курсове от лекции върху тези откровения, дадени на човечеството. За задоволяване на тези нужди чрез частни лекторски курсове възникна друг фактор: На тези лекции присъстваха само членове. Те бяха запознати с основното съдържание на антропософията. Аз можех да се обърна към тях като към хора, напреднали в антропософското познание.
Подходът, който възприех в тези лекции не бе подходящ за писане на трудове, предназначени първоначално за общата публика.
В тези частни кръгове аз можех да формулирам онова, което имах да кажа по начин, който бих бил задължен да променя, ако това бе планирано първоначално за общата публика. Така публичните и частни публикации са всъщност две твърде различни неща, изградени върху различни основи. Публикуваните книги са пряк резултат от моите вътрешни усилия и вътрешен труд, докато частно отпечатаният материал, включва вътрешните нужди на членовете и моят жив опит от това определяше формата на лекциите. Обаче нищо никога не бе казано, което да не е единствено резултат на моя пряк опит, в изграждането на антропософията. Не може и да става дума за съгласуване с предубежденията и предпочитанията на членовете.
към текста >>
В тези частни кръгове аз можех да формулирам онова, което имах да кажа по начин, който бих бил задължен да променя, ако това бе планирано първоначално за общата
публика
.
Членовете желаеха да имат курсове от лекции върху тези откровения, дадени на човечеството. За задоволяване на тези нужди чрез частни лекторски курсове възникна друг фактор: На тези лекции присъстваха само членове. Те бяха запознати с основното съдържание на антропософията. Аз можех да се обърна към тях като към хора, напреднали в антропософското познание. Подходът, който възприех в тези лекции не бе подходящ за писане на трудове, предназначени първоначално за общата публика.
В тези частни кръгове аз можех да формулирам онова, което имах да кажа по начин, който бих бил задължен да променя, ако това бе планирано първоначално за общата публика.
Така публичните и частни публикации са всъщност две твърде различни неща, изградени върху различни основи. Публикуваните книги са пряк резултат от моите вътрешни усилия и вътрешен труд, докато частно отпечатаният материал, включва вътрешните нужди на членовете и моят жив опит от това определяше формата на лекциите. Обаче нищо никога не бе казано, което да не е единствено резултат на моя пряк опит, в изграждането на антропософията. Не може и да става дума за съгласуване с предубежденията и предпочитанията на членовете. Всеки, който чете тези частно отпечатани лекции, може да ги възприема като представляващи антропософията в пълен смисъл.
към текста >>
Така публичните и частни
публика
ции са всъщност две твърде различни неща, изградени върху различни основи.
За задоволяване на тези нужди чрез частни лекторски курсове възникна друг фактор: На тези лекции присъстваха само членове. Те бяха запознати с основното съдържание на антропософията. Аз можех да се обърна към тях като към хора, напреднали в антропософското познание. Подходът, който възприех в тези лекции не бе подходящ за писане на трудове, предназначени първоначално за общата публика. В тези частни кръгове аз можех да формулирам онова, което имах да кажа по начин, който бих бил задължен да променя, ако това бе планирано първоначално за общата публика.
Така публичните и частни публикации са всъщност две твърде различни неща, изградени върху различни основи.
Публикуваните книги са пряк резултат от моите вътрешни усилия и вътрешен труд, докато частно отпечатаният материал, включва вътрешните нужди на членовете и моят жив опит от това определяше формата на лекциите. Обаче нищо никога не бе казано, което да не е единствено резултат на моя пряк опит, в изграждането на антропософията. Не може и да става дума за съгласуване с предубежденията и предпочитанията на членовете. Всеки, който чете тези частно отпечатани лекции, може да ги възприема като представляващи антропософията в пълен смисъл. Така бе възможно без никакво колебание – когато оплакванията в това направление станаха настоятелни – да се отклоним от обичая си да раздаваме този материал само на членове.
към текста >>
20.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Окултните истини започват да бъдат разкривани на широката
публика
.
По записки на слушатели, непрегледани от автора. превод от английски: Радослав Радев Едва отскоро истините на окултизма са предмет на публични лекции. Преди това тези истини бяха разкривани само в тайни общества на онези, преминали през определени степени на посвещение и заклели се цял живот да се подчиняват на законите на Ордена. Днес човекът навлиза в много критичен период.
Окултните истини започват да бъдат разкривани на широката публика.
Въпрос на около 20 години е определена част от тях да бъдат вече всеобщо достояние. Защо това е така? Причината е, че човечеството навлиза в нова фаза, и именно нея да обясни е целта на настоящата лекция. В Средните векове окултните истини бяха известни в Розенкройцерското Движение. Но винаги когато се разчуваха, с тях се злоупотребяваше или бяха изопачавани.
към текста >>
21.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Фактът е странен затова, защото хората, които се обръщат към тази
публика
ция, очевидно изобщо не са вече настроени духовно, те се нуждаят от осезаемо доказателство за наличието на един духовен свят.
Забележителното обаче е как се отнася към това католическата църква, която би следвало наистина да има работа само с духовното. Всяко външно действие тук е отражение на нещо духовно. Но забележителното е какво стана точно сега, а именно че в църковните кръгове някой търси външно доказателство за духовното. Излезе една книга от Й. Лапони22, домашния лекар на папата, който защитава в нея именно спиритизма.
Фактът е странен затова, защото хората, които се обръщат към тази публикация, очевидно изобщо не са вече настроени духовно, те се нуждаят от осезаемо доказателство за наличието на един духовен свят.
Струва си да се помисли върху това, когато домашният лекар на папата излиза в защита на спиритизма. Тук е налице копнежът към духовния свят, но няма разбиране за собственото учене за духовния свят. Така материализмът се промъква в религиите, които би трябвало изобщо да не са материалистически. Оттук можете да видите колко е важно едно движение, което апелира към истинското познание на духа в човека, което не изисква аскетизъм и отчуждаване от живота, а всеки момент води до осъзнаване на практическото значение на духовното. Би трябвало да се запитаме: Как бих могъл бързо да изградя в себе си всевъзможните окултни сили?
към текста >>
22.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Многократно се чува
публика
та да се оставя да бъде хипнотизирана, когато се употреби думата «отрова».
Но това наистина не е вярно. Днес чувате шаблони и шаблони от много хора. Че има специалисти, в известно отношение е напълно правилно. Но обикновено не представителите на отделните области, а преди всичко техните привърженици употребяват такива шаблонни изрази. Една от тези шаблонни думи искам да изтъкна най-напред.
Многократно се чува публиката да се оставя да бъде хипнотизирана, когато се употреби думата «отрова».
Изглежда много ясно, когато се каже: Не бива в тялото да навлезе някоя отрова! Тогава хората обичат да говорят за «природолечение». Какво изобщо трябва да се разбира под природа? А какво под отрова? Под природа се обхващат също и въздействията, които отровата на беладоната упражнява върху човешкия организъм, понеже са чисто природни въздействия.
към текста >>
23.
Природни и духовни същества
GA_98 Природни и духовни същества
както за широката
публика
, така и за членовете на Теософското, по-късно Антропософското общество.
Указания относно публикуваните лекции на Рудолф Щайнер Основа на антропософски ориентираната наука за духа представляват написаните и публикувани произведения на Рудолф Щайнер (1861-1925). Освен тях той изнася многобройни лекции и семинари от 1900 г. до 1924 г.
както за широката публика, така и за членовете на Теософското, по-късно Антропософското общество.
Самият той първоначално е държал да не се записват свободно изнасяните лекции, понеже те са били замислени като «устни, непредназначени за печатане съобщения». След като се разпространяват непълни и неточни записки на слушателите, той възлага задачата на Мария Щайнер – фон Сиверс да се погрижи за стенографи, за съхраняването на записките и преглеждането на текстовете, предназначени за издаване. Поради липса на време Рудолф Щайнер е можел да коригира записките само в съвсем редки случаи, затова относно всички публикации на лекциите трябва да се вземе под внимание неговото предупреждение: «Би трябвало да се допусне, че има грешки в непрегледаните от мен лекции.» Относно отношението на лекциите за членовете, които първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, и неговите публикувани произведения Рудолф Щайнер пише в своята автобиография «Моят жизнен път» (Глава 35). Оригиналният текст е даден в края на този том.
към текста >>
Поради липса на време Рудолф Щайнер е можел да коригира записките само в съвсем редки случаи, затова относно всички
публика
ции на лекциите трябва да се вземе под внимание неговото предупреждение: «Би трябвало да се допусне, че има грешки в непрегледаните от мен лекции.»
Освен тях той изнася многобройни лекции и семинари от 1900 г. до 1924 г. както за широката публика, така и за членовете на Теософското, по-късно Антропософското общество. Самият той първоначално е държал да не се записват свободно изнасяните лекции, понеже те са били замислени като «устни, непредназначени за печатане съобщения». След като се разпространяват непълни и неточни записки на слушателите, той възлага задачата на Мария Щайнер – фон Сиверс да се погрижи за стенографи, за съхраняването на записките и преглеждането на текстовете, предназначени за издаване.
Поради липса на време Рудолф Щайнер е можел да коригира записките само в съвсем редки случаи, затова относно всички публикации на лекциите трябва да се вземе под внимание неговото предупреждение: «Би трябвало да се допусне, че има грешки в непрегледаните от мен лекции.»
Относно отношението на лекциите за членовете, които първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, и неговите публикувани произведения Рудолф Щайнер пише в своята автобиография «Моят жизнен път» (Глава 35). Оригиналният текст е даден в края на този том. Казаното там важи по същия начин също и за семинарите и курсовете в отделните научни области, проведени за запознати с основите на науката за духа и различните теми участници. След смъртта на Мария Щайнер (1867-1948) започва издаването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер съобразно нейните насоки. Настоящият том е съставна част от тези Събрани съчинения.
към текста >>
24.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Това е задачата на антропософското движение, това е и правилното съотношение между сведенията, които се оповестяват, и начина, по който се поднасят на широката
публика
.
Но когато той бъде намерен и описан, тогава всички неща, които ясновидецът разказва, ще са понятни за обикновеното човешко разбиране и който твърди, че не може да ги разбере, причината няма да бъде, че не е ясновидец, а че не иска достатъчно да напрегне човешкия си разум. Човек може да бъде посветен, без да е ясновидец, но тогава трябва да разчита на ясновидеца. И в определено отношение теософското движение иска да помогне да бъде видяно чрез ясновидци всичко, което би трябвало да се оповести. Какво се изисква от слушателите? В определено отношение се изисква те да бъдат посветени, да разбират нещата, без сами да са ясновидци.
Това е задачата на антропософското движение, това е и правилното съотношение между сведенията, които се оповестяват, и начина, по който се поднасят на широката публика.
Истинското навлизане в свръхсетивните светове почива на точно определени методи. Веднъж беше говорено тук специално за розенкройцерските методи5, затова ще кажа само някои неща. Когато искаме да издигнем някой човек до висшите светове, да го направим ясновидец, е необходимо да развием първо силите, които вече се намират в него – мислене, чувстване и воля. Вътре вече лежи много от това, което първите елементарни степени донасят като трудности, за които се говори, когато трябва да се обърне вниманието към опасностите. За много хора днес ясновидството е нещо хубаво и тези, които чуят нещо за антропософия, започват да жадуват да станат ясновидци.
към текста >>
25.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Заглавието на целия том и на отделните лекции, доколкото не се опират на предишни
публика
ции, са дадени от издателя.
БЕЛЕЖКИ Събраните в този том преписи и бележки от осемнадесет, изнасяни на различни места единични и двойни лекции от 1907 г. и 1908 г., са били изнасяни по същото време, както Берлинските лекции в тома «Въздействието на духовните същества в хората», Събр. съч. 102, и поради това образуват допълнение към Берлинските лекции.
Заглавието на целия том и на отделните лекции, доколкото не се опират на предишни публикации, са дадени от издателя.
На мястото на обичайния хронологичен ред лекциите тук са разделени в две големи тематични групи. В лекциите на първата група Рудолф Щайнер изяснява надсетивния път на познанието във връзка с годишните времена, а в лекциите на втората група – повече дейността на духовните елементарни същества във видимия свят: Документи: Тези лекции не са записвани от професионални стенографи, както се прави в по-късните години, а от отделни слушатели, като по-малко или повече са непълни: двете лекции във Франкфурт на Майн и Хайделберг. През февруари – от Матилде Шол; Мюнхен, 17 март 1908 г.
към текста >>
26.
14. БЕЛЕЖКИ
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Д-р Емил Берн : “Das Chlorophyll als Pharmakon” Leipzig, 1932 ( Първа
публика
ция в “Информационн листовка за швейцарските лекари”, №15, 1916г.) Рудолф Щайнер е можел това да спомене още в 1908 г.
* “същества изпълнени с очи” Апокалипсис 4, 6-8 * жертващ себе си: Апокалипсис 5,6 и следва. * Канто-Лапласова теория: представата на Кант/1724-1804 г./ и Лаплас /1749-1827/ за възникването на нашата планетарна система. * в едно американско списание: и до сега нито изследователя, нито списанието са намерени. * което неотдавна било открито в една бернска лаборатория : Проф.
Д-р Емил Берн : “Das Chlorophyll als Pharmakon” Leipzig, 1932 ( Първа публикация в “Информационн листовка за швейцарските лекари”, №15, 1916г.) Рудолф Щайнер е можел това да спомене още в 1908 г.
Доколкото бил личен познат на семейство Берн. Г-жа проф. Берн е била член на Теософското, а по-късно на Антропософското общество и ръководителка на Йоан-цвайг в Берн. * не бива да се говори за сходство на хлорофила с кръвта: Берн в своята книга говори както за сходство, така и за различия, кръвта е свързана с желязото подобно на това, както хлорофила с магнезия. * “колко далече сме отишли сега напред!
към текста >>
27.
1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Две гледища действуваха в изграждането на тези сказки, които бяха изнасяни без никакви бележки: равнището на
публика
та, известна степен на познания у някои от слушателите, а от друга страна чувството за това, което липсваше още у другите, и за това, което трябваше да им се даде, за да могат да разберат.
ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР Стъпка по стъпка ни води Рудолф Щайнер по-надълбоко в Тайните на Християнството. Първата основа за това бе положена в сказки изнесени в Мюнхен, Базел, Хамбург, в Стокхолм.
Две гледища действуваха в изграждането на тези сказки, които бяха изнасяни без никакви бележки: равнището на публиката, известна степен на познания у някои от слушателите, а от друга страна чувството за това, което липсваше още у другите, и за това, което трябваше да им се даде, за да могат да разберат.
Следователно трябва да считаме тези сказки като родени от една жива обмяна между тези, който даваше, и тези, които приемаха. Те бяха наложени от онзи исторически момент, когато човечеството трябваше да бъде възвърнат и даден живият Христос, и от обстоятелството, че описанието на това велико събитие трябваше да бъде приспособено към способността за разбиране, която се отваряше малко по малко; това завладяване на съзнанието трябваше да се извърши първо в малко души, за да проникне после постепенно общото съзнание на човечеството. Следователно тези сказки свидетелствуват, че се е държало сметка за равнището на разбиране, което съществуваше; те дават чрез Духовната Наука една основа, която ни помага да разберем наистина, що е Христос. Те ни водят до тайната на Бога, от който сме родени, и ни учат, що е смъртта. Ние схващаме смисъла на тази победа над смъртта, която е смъртта в Христа, и се научаваме да разбираме живота.
към текста >>
28.
2. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
"Моята антропософска дейност е изразена в две направления: първо моите книги, предназначени за широката
публика
, и второ една голяма редица от курсове, които отначало бяха записани само като частни печатни издания и се продаваха само на членовете на Антропософското Общество.
ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА Цитираме следния пасаж из книгата на Рудолф Щайнер "Автобиография", който трябва да служи като предговор на онези публикувани сказки, излезли първоначално като частни печатни издания само за членовете на Антропософското Общество и които сега публикуваме в настоящата книга:
"Моята антропософска дейност е изразена в две направления: първо моите книги, предназначени за широката публика, и второ една голяма редица от курсове, които отначало бяха записани само като частни печатни издания и се продаваха само на членовете на Антропософското Общество.
Това бяха записки по сказките, направени повече или по-малко добре, които, поради липса на време, не можех да коригирам. Бих предпочел по-добре устно изреченото слово да си оста не устно изречено слово. Обаче членовете на Обществото искаха да се издадат курсовете като частни печатни издания. Така и стана. Ако бих имал време да направя необходимите корекции, то още от самото начало не би се наложило да поставим ограничението "само за членовете".
към текста >>
Който иска да проследи моята вътрешна борба и работа за поставянето на Антропософията пред съзнание то на съвременното човечество, трябва да стори това ръководейки се от моите издадени за широката
публика
книги.
Обаче членовете на Обществото искаха да се издадат курсовете като частни печатни издания. Така и стана. Ако бих имал време да направя необходимите корекции, то още от самото начало не би се наложило да поставим ограничението "само за членовете". Има повече от една година от както това ограничение вече отпадна. Тук в моята "Автобиография"е необходимо да кажа, как и двете тези направления: моите публикувани книги и тези частни печатни издания се включват в това, което изработих като Антропософия.
Който иска да проследи моята вътрешна борба и работа за поставянето на Антропософията пред съзнание то на съвременното човечество, трябва да стори това ръководейки се от моите издадени за широката публика книги.
В тях аз съм обяснил с всичко онова, което представлява стремеж към познание в нашата епоха. Там е предадено това, което е плод на моето "духовно виждане", което постепенно се беше оформило в моята душа и се превърна в сграда на Антропософията въпреки че в много отношения по един несъвършен начин. Наред с това изискване да изградя Антропософията, при което в предаването на духовните истини държах сметка за общата култура на съвременното човечество, наложи се и едно второ изискване, а именно да отговоря на това, което членовете на Обществото изявяваха като душевна нужда, като духовен копнеж. В тази насока се проявяваше голямо желание да се чуе едно обяснение на Евангелията и въобще на Библията в светлината на Антропософията. Проявяваше се желание да държи курсове върху тези откровения, да дени на човечеството.
към текста >>
Ето защо тези лекции бяха държани в такъв дух, който не можеше да се предаде в книгите, предназначени за широката
публика
.
Проявяваше се желание да държи курсове върху тези откровения, да дени на човечеството. Като държах курсове от лекции в смисъла на това изискване, предназначени за един вътрешен кръг, прибави се и нещо друго. На тези лекции присъствуваха само членове на Антропософското общество. Те бяха за познати с първите елементарни неща на Антропософията. На тях можеше да се говори като на ученици напреднали в областта на Антропософията.
Ето защо тези лекции бяха държани в такъв дух, който не можеше да се предаде в книгите, предназначени за широката публика.
Във вътрешните кръгове аз трябваше да говоря по начин, по какъвто не бих говорил, ако от самото начало те бяха предназначени за едно публично изложение. В такъв случай аз бих им дал съвършено друга форма. И така този двоен резултат на моята антропософска дейност, публикуваните книги и частните печатни издания, произхождат от две различни основи. Публикуваните книги са резултат на това, което се бореше и работеше в мене; в частните издания самото общество на антропософите се бори и работи заедно с мене. Аз се вслушвам в трептенията на душевния живот на членовете и вживявайки се интензивно в това, което долавям, ражда се и формата на моите сказки.
към текста >>
Имайки предвид тази работа, извираща от самата дейност на душевните нужди на членовете, частните издания трябва да се преценяват съвършено различно от даденото на широката
публика
.
Във вътрешните кръгове аз трябваше да говоря по начин, по какъвто не бих говорил, ако от самото начало те бяха предназначени за едно публично изложение. В такъв случай аз бих им дал съвършено друга форма. И така този двоен резултат на моята антропософска дейност, публикуваните книги и частните печатни издания, произхождат от две различни основи. Публикуваните книги са резултат на това, което се бореше и работеше в мене; в частните издания самото общество на антропософите се бори и работи заедно с мене. Аз се вслушвам в трептенията на душевния живот на членовете и вживявайки се интензивно в това, което долавям, ражда се и формата на моите сказки.
Имайки предвид тази работа, извираща от самата дейност на душевните нужди на членовете, частните издания трябва да се преценяват съвършено различно от даденото на широката публика.
Съдържанието на тези издания беше замислено като устно съобщение и не беше предназначено за публичния печат. А това, върху което говорех, беше плод на вслушването ми в появилите се в течение на времето душевни нужди на членовете. Това, което се намира в публикуваните книги, отговаря на изискванията на самата Антропософия. Що се от нася за начина, по който бяха развити частните издания, при тях е сътрудничило самата конфигурация на цялото Общество в посочения смисъл.
към текста >>
29.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Също и сега, когато това учение се изнася пред по-широка
публика
, като негов символ трябва да важи пак кръстът на розите.
Обаче то е нещо ново по отношение на формата. Защото това, което ще изкажем през следващите дни тук, е било познато в тесни кръгове даже и сред нашата култура и нашия духовен живот. То е било познато от столетия насам. Само едно нещо отличава днешното възвестяване от всяко предшествуващо: именно това, че то иска да говори към един по-широк кръг от хора. Онези по-тесни кръгове, в които се е предавало това учение от векове насам сред нашия европейски духовен живот, са имали като символ същия този знак, който виждате тук /в салона/, кръстът с розите.
Също и сега, когато това учение се изнася пред по-широка публика, като негов символ трябва да важи пак кръстът на розите.
Позволете ми да охарактеризирам първо символично, в какво се състои това розенкройцерско учение за Христа Исуса. "Розенкройцерите" са едно общество, които още в 14-тия век насам култивират сред европейския духовен живот едно духовно, едно истински духовно Християнство. Това Розенкройцерско общество, което, не зависимо от всички външни исторически форми, се е стремяло да предаде на своите последователи най-дълбоките истини относно Християнството, това общество е наричало своите последователи винаги "йоанови християни". Когато разберем израза "йоанови християни", ние ще можем да обхванем, ако не с нашия ум, то поне с нашето предчувствие целия дух и смисъл на следващите сказки. Вие знаете, че Евангелието на Йоана, този знаменит документ, даден на човешкия род, започва с думите:
към текста >>
30.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
И хората, които принадлежат на външната
публика
, ще го упрекнат, ще се противопоставят, когато въз основа на Акашовите записи той представя нещата различно.
Подобен на този пример може да бъде и случаят с всяка история, която е построена на документи. И често пъти това е действително така. Когато се гради на основата на документите, никога не бива да се изпуска изпредвид, че може би най-важните от тези документи са били унищожени. Ето защо в "историята" нямаме нищо друго освен една "fable convenue"/една "условна басня"/. Но когато ясновиждащият носи в себе си тази "fable convenue", а в Акашовите записи, нещата му се представят съвършено различно, трудно му е да повярва в образите на Акашовите записи.
И хората, които принадлежат на външната публика, ще го упрекнат, ще се противопоставят, когато въз основа на Акашовите записи той представя нещата различно.
Ето защо за този, който е запознат с тези неща, е най-лесно да говори за древните времена, за които няма никакви документи, да говори за отдавна минали стадии на развитието на нашата Земя. Върху тези неща няма никакви документи. Акашовите записи предават най-вярно събитията, защото тогава окултният изследовател е най-малко смущаван от външната история. От тези забележки можете да направите извода, че някой от онези, които са запознати с подобни въпроси, няма да дойде до мисълта, че описанието на Акашовите записи биха могли да бъдат само един отзвук на това, което се знае вече от външната история. Когато проследим в Акашовите записи великото събитие, за чийто смисъл загатнахме вчера, намираме главно следното.
към текста >>
31.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Това аз изложих накратко в книгата "Християнството като мистичен факт", но там нещата бяха описани само така, както те могат да бъдат дадени на една неподготвена
публика
, защото тази книга бе написана в началото на моята антропософска дейност.
В Евангелието на Марка ние намираме това, което отговаря нормално на епохата. Евангелието на Йоана изразява, как Христос ще действува в бъдещите епохи, това, което се издига над Земята и я надминава. Ето защо преданието приписва на евангелиста Йоан символа на Орела. Вие виждате, че тава старо предание, което свързва евангелистите с то-ва, което бихме могли да наречем са мото естество на посвещението, никак не почива на една фантазия, но то е произлязло от най-дълбоките глъбини на развитието на Християнството. Необходимо е да навлезем дълбоко в тези неща, за да разберем, че събитията, които господствуват в живота на Христа, са предадени по същия начин от четирмата евангелисти, но всеки един от тях описва Христа Исуса така, както го е разбрал съобразно с посвещението, през което е минал.
Това аз изложих накратко в книгата "Християнството като мистичен факт", но там нещата бяха описани само така, както те могат да бъдат дадени на една неподготвена публика, защото тази книга бе написана в началото на моята антропософска дейност.
Тогава трябваше да държа сметка за липсата на разбиране на нашата епоха по отношение на истинските окултни факти. Така ние виждаме, че Христос е осветлен от четири различни страни от евангелистите. Без съмнение Вие добре разбирате, че Христос е имал множество страни. Но това, което винаги съм твърдял е, че във всички евангелия се намира една обща точка: че Христос е слязъл от духовните висини в момента на кръщението, оставил е в тялото на Исуса от Назарет, понесъл е смъртта на кръста и след това е победил смъртта. Ние отново ще се върнем към тази тайна на смъртта на кръста; но нека още днес си зададем въпроса, кое характеризира тази тайна.
към текста >>
32.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
На тази сказка присъствуваше една
публика
, която възприемаше гледищата общо в литературно отношение.
От тогава изминаха вече седем, малко по-малко от седем години. Касаеше се тогава да се намери един преход на чувствата и духовните интереси, които произхождаха от един друг вид, макар и духовно-научно действие. Касаеше се следователно да се намери прехода към течението на Духовната наука. И тогава беше налице възможността да се намери един добър преход. Сказката, за която споменавам, носеше заглавието "Децата на Луцифер".
На тази сказка присъствуваше една публика, която възприемаше гледищата общо в литературно отношение.
Изходната точка беше взета от творението, което вчера представихме, от драмата на Едуард Шуре "Децата на Луцифер". Следователно тогава ние започнахме да говорим върху драмата "Децата на Луцифер" и "тайно"* /*Употребата на думата "тайно" предизвика някои упреци срещу Антропософията. Тук имаме един от случаите, където тази дума се употребява по напълно понятен начин. Но това става и в друг случай. Никога това не се върши в смисъла на някаква глупава "потайност", както някои противници на Антропософията искат да накарат хората да вярват.
към текста >>
Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред
публика
; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно.
Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук думата "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в Духовната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния духовен живот. На основата на това стоеше мисълта, че духовният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред духовния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя. На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос. Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя. На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието.
Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно.
Ако духовният живот трябва да принесе своите най-прекрасни цветя, неговата мисия трябва да бъде да дава на човека не само догми, да му проповядва не само учения, а в известно отношение да отваря очите. Общо взето не е трудно да се признае това, което вече си е извоювало значение в течение на столетия или може би и през десетилетията; обаче добилият своето значение тук духовен живот трябва да бъде нещо, което да събуди най-първичните, най-елементарните сили в човешката душа. А към най-елементарните сили в човешката душа принадлежи възбуждането на открития поглед за всичко онова, което слънцето на духа дава в съвременната духовна култура Нашето Движение би искало да бъде едно движение, което да отваря очите на нашите съвременници. Но когато обгърнем, когато схванем идеята и понятието на Историята живо, към нея принадлежи, както вече отбелязахме, и нещо друго: търпение или умение да чакаме. Прибързаността, нетърпението, пречи на развитието на това, което трябва да узрее като плод в живота; и би било съвсем неразумно преди седем години да мислим за нещо повече освен това леко загатване за онова, което трябваше да се осъществи по-късно.
към текста >>
33.
Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
КЪМ
ПУБЛИКА
ЦИИТЕ НА ЛЕКЦИИТЕ НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР
* GA 117 * Превод от руски: Евгени Мангуров * * *
КЪМ ПУБЛИКАЦИИТЕ НА ЛЕКЦИИТЕ НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР
Всички лекции на Рудолф Щайнер – с изключение на някои специални курсове в рамките на Свободната Висша школа за духовна наука при Гьотеанума – от 1924 г. станаха общодостъпни. През март 1925 г. Той пише по този повод в автобиографията си: „Резултатът от антропософската ми дейност е представен първо в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в голяма поредица от лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно издаване и продажба само на членове на Теософското (по-късно Антропософско) общество.
към текста >>
34.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Посредством живота в нашите групи и чрез факта, че ние се срещаме всяка седмица нашите души би трябвало постепенно да узреят до точката, при която те стават възприемчиви дори за онези елементи на Духовната наука, които слизат или, ако предпочитате, се изкачват от по-общите истини които ние вече сме в състояние да съобщаваме чрез екзотеричните лекции на общата
публика
, до конкретните факти на живота.
Духовната наука като подготовка за ново етерно зрение Нашите лекции при груповите ни събрания биха допринесли малко за нашия напредък, ако не можехме понякога да говорим за по-интимните процеси на духовния живот на човечеството. Онова, за което би трябвало да се стремим в нашите групи е подготовка за постигане на висши духовни истини. Същевременно, не трябва да мислим, че такава една подготовка се състои само в научаване на теории и идеи. Онова, което ние наричаме подготовка за постижение на висши истини всъщност би трябвало да се състои в специално състояние на сетивата и сетивността в нашите души.
Посредством живота в нашите групи и чрез факта, че ние се срещаме всяка седмица нашите души би трябвало постепенно да узреят до точката, при която те стават възприемчиви дори за онези елементи на Духовната наука, които слизат или, ако предпочитате, се изкачват от по-общите истини които ние вече сме в състояние да съобщаваме чрез екзотеричните лекции на общата публика, до конкретните факти на живота.
Нека следователно да посветим тази наша вечер специално на такава една подготовка на нашите души, т.е. на такава една подготовка на чувствата вътре у нашите души. Има някои неща, към които би трябвало да бъдат тази вечер обърнати душите ни, неща, които наистина първоначално ние бавно и постепенно ще разберем, но които можем да започнем да усещаме и предусещаме, ако придобием необходимата степен на зрялост чрез нашия живот в групите. Смята се, че в тези случаи такива истини ще бъдат възприемани със съответната деликатност, че те ще бъдат приети, като безценно съкровище на душата, а не като нещо, което смятаме, че може веднага да бъде поставено пред една неподготвена публика. Постепенно ще се изкачим в нашите размишления от познатото към непознатото.
към текста >>
Смята се, че в тези случаи такива истини ще бъдат възприемани със съответната деликатност, че те ще бъдат приети, като безценно съкровище на душата, а не като нещо, което смятаме, че може веднага да бъде поставено пред една неподготвена
публика
.
Онова, което ние наричаме подготовка за постижение на висши истини всъщност би трябвало да се състои в специално състояние на сетивата и сетивността в нашите души. Посредством живота в нашите групи и чрез факта, че ние се срещаме всяка седмица нашите души би трябвало постепенно да узреят до точката, при която те стават възприемчиви дори за онези елементи на Духовната наука, които слизат или, ако предпочитате, се изкачват от по-общите истини които ние вече сме в състояние да съобщаваме чрез екзотеричните лекции на общата публика, до конкретните факти на живота. Нека следователно да посветим тази наша вечер специално на такава една подготовка на нашите души, т.е. на такава една подготовка на чувствата вътре у нашите души. Има някои неща, към които би трябвало да бъдат тази вечер обърнати душите ни, неща, които наистина първоначално ние бавно и постепенно ще разберем, но които можем да започнем да усещаме и предусещаме, ако придобием необходимата степен на зрялост чрез нашия живот в групите.
Смята се, че в тези случаи такива истини ще бъдат възприемани със съответната деликатност, че те ще бъдат приети, като безценно съкровище на душата, а не като нещо, което смятаме, че може веднага да бъде поставено пред една неподготвена публика.
Постепенно ще се изкачим в нашите размишления от познатото към непознатото. Един въпрос се налага дори върху ума и на онези запознати с елементите на антропософската световна концепция: има ли някакъв смисъл или цел във факта, че човешката душа се появява отново и отново в последователни въплъщения или прераждания на земята? Човек може да приеме абстрактната истина за прераждането обаче такава една абстрактна истина всъщност малко може да ни помогне в живота. Истините придобиват значение в нашия живот само когато те могат да бъдат трансформирани, преоформени в нашите души в топло чувство, в светлина, която свети вътре у нас по такъв начин, че ни води напред по пътя на живота. По тази причина абстрактната истина за прераждането придобива значение за нас само когато ние сме в състояние да знаем по-точно и интимно смисъла и значението на последователните въплъщения на човешките същества.
към текста >>
35.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Изложенията, дадени там, са предназначени за доста широка
публика
и са следователно нещо сбито.
Освен това, само когато се радваме изграждайки такива символи, когато работим с търпение и постоянство върху развитието на органите, ние можем да забележим определен напредък; но въпреки, че в началото виждаме само малко от висшите светове, това е сигурен път и такъв, който ни защитава от илюзии. Наградата идва едва по-късно, но това е път, който е защита срещу празната фантазия. Ако сме изминали пътя си до степента на Имагинативно Познание, ние вече стоим в света, който е непосредствено над нашия; и чувстваме, че сме вчленили в себе си нещо от един по-висш свят. След това постепенно се издигаме до по-висши и по-висши степени и накрая постигаме истинско разбиране на висшите светове. Вие ще намерите очерк на този процес на развитие в книгата "Как се постигат познания за висшите светове" и във втората част на книгата "Въведение в Тайната Наука".
Изложенията, дадени там, са предназначени за доста широка публика и са следователно нещо сбито.
Днес исках за говоря за определени по-интимни въпроси, които ще добавят нещо към съдържащото се в тези книги по темата за пътя към висшето познание. Опитах се да изясня, че в Микрокосмоса, в нервната система, в мозъка, хората са огледални образи на дейностите на Съществата на Макрокосмоса. Беше показано, че преди ние да започнем да работим върху себе си за да развием висши способности, вече е била упражнена друга дейност за нашето развитие като човешки същества. Ние осъзнахме, че ние всъщност само продължаваме работата, която вече е била приложена спрямо нас. Точно както нашият физически организъм е бил изграден от висшите светове, така и ние изграждаме своя "духовен човек".
към текста >>
36.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Защото онзи вид абстрактно отношение, преобладаващ днес между актьори и
публика
, не съществуваше в онези ранни времена.
Бих искал още да ви дам някаква идея как хората чувстваха своя път в природата, когато наближаваше Коледният празник. Те правеха това съвсем примитивно, макар че можеха да говорят по много истински и жив начин от своето усещане и чувство за природните елементи. Ако мога да споделя с вас една малка “Звездна Песен", вие може би ще почувствате само от един-единствен ред как елементите на Природата говореха от душата - останалото от песента е много примитивно. Но ако слушате по-внимателно, вие ще можете да забележите това природно настроение в още няколко реда. Именно когато онзи, събрал своите актьори за Коледната пиеса, или за Пиесата на Тримата Царе, бродеше с тях, и когато после играеха някъде, те първо отправяха поздрав към онези, събрали се там.
Защото онзи вид абстрактно отношение, преобладаващ днес между актьори и публика, не съществуваше в онези ранни времена.
Хората си принадлежаха, и цялото събиране се развиваше от една атмосфера за общност. Следователно актьорите започваха, поздравявайки по примитивен начин присъстващите, а също и онези от общността, които не бяха там. Това наистина пораждаше Коледното настроение. Коледната Песен: Певецът на Звездата:
към текста >>
37.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
В тази
публика
ция се съдържат частични указания върху това, което е действувало през изминалите сто години като розенкройцерско течение и което после беше отразено в текстовете, събрани и резюмирани от Хинрикус Мадатанус Теозофикус.
Тогава тези сили действуваха необикновено силно и от този момент съществува едно течение на Кристиян Розенкройц, което оттогава непрестанно действува в духовния свят. Съществува един закон, според който на всеки сто години това силово течение се изразява особено мощно. Това се потвърждава сега в теософското движение. В своите последни екзотерични изказвания Кристиян Розенкройц сам обърна внимание върху това. През 1785 година бяха публикувани езотеричните откровения на розенкройцерите в книгата „Тайните фигури на розенкройцерите” от Хинрикус Мадатанус Теозофикус.
В тази публикация се съдържат частични указания върху това, което е действувало през изминалите сто години като розенкройцерско течение и което после беше отразено в текстовете, събрани и резюмирани от Хинрикус Мадатанус Теозофикус.
И отново сто години покъсно виждаме действието на розенкройцерското течение, изразено в съчиненията на Е. П. Блаватска, особено в книгата „Разбулената Изида”. Някои неща от съдържанието на гореспоменатата книга са предадени с думи в книгата на Блаватска. Въпреки че на места тази книга е доста объркана, тя съдържа голяма част от онази западна окултна мъдрост, която все още остава наразкрита. Интересно е да сравним книгата „Тайните фигури на розенкройцерите” от Хинрикус Мадатанус Теозофикус със съчинението на Е.
към текста >>
Най-напред трябва да обърнем с поглед първата половина на
публика
цията, която е замислена в смисъла на „Фигурите”.
Блаватска, особено в книгата „Разбулената Изида”. Някои неща от съдържанието на гореспоменатата книга са предадени с думи в книгата на Блаватска. Въпреки че на места тази книга е доста объркана, тя съдържа голяма част от онази западна окултна мъдрост, която все още остава наразкрита. Интересно е да сравним книгата „Тайните фигури на розенкройцерите” от Хинрикус Мадатанус Теозофикус със съчинението на Е. П. Блаватска.
Най-напред трябва да обърнем с поглед първата половина на публикацията, която е замислена в смисъла на „Фигурите”.
Във втората част Блаватска се отклонява малко от розенкройцерското течение. В своите по-късни съчинения Е. П. Блаватска се отклони от розенкройцерското духовно течение и следва да правим разлика между първите и по-късните нейни съчинения, макар и още в първите да се промъква нещо от некритичния дух на Е. П. Блаватска. Ако обгърнем с поглед особеността на човешкото съзнание в тринадесетото столетие, ние ще видим, че примитивното ясновидство постепенно е изчезнало.
към текста >>
38.
Прераждане и карма и тяхното значение за съвременната култура
GA_135 Прераждане и Карма
Все повече хора от нашето време приемат този последен възглед, както се разбира от многобройните
публика
ции, които се занимават с темата „прераждане“.
© Христо Маринов, технически редактор © Издателско ателие Аб ISBN 954 – 737 – 361 – 7 ЗА НАСТОЯЩОТО ИЗДАНИЕ Въпросите за по-дълбокия смисъл на живота и за човешката съдба на земята са в най-тясна връзка със следния въпрос: Веднъж ли живеем или този живот е един от поредица прераждания?
Все повече хора от нашето време приемат този последен възглед, както се разбира от многобройните публикации, които се занимават с темата „прераждане“.
Още в началото на това столетие Рудолф Щайнер полага идейните основи в своите съчинения „Прераждане и карма“ и „Как действа кармата“, в които към тази тема се развиват „Необходими представи за гледната точка на модерната естествена наука“. Те са ауфтактът на неговото обширно разработено изследване в тази централна област на антропософски ориентираната духовна наука. Резултатите от своите духовни изследвания той представя в многобройни лекции и поредици от лекции. Настоящото издание съдържа в първата си част двете основополагащи статии, допълнени с отговори на въпроси от издаваното от Рудолф Щайнер списание „Луцифер-Гнозис“. Във втората част се съдържат пет лекции, които са изнесени през 1912 година в Берлин и Щутгарт пред членовете на тогавашната немска секция на теософското общество, в чиито рамки по онова време Рудолф Щайнер е могъл да представя своите антропософски духовнонаучни изследователски резултати.
към текста >>
39.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Но именно тези, които в тесния смисъл на думата принадлежат към нашите кръгове, знаят, че начинът, по който се изнася една антропософска лекция пред неподготвена
публика
, трябва доста да се различава от този, по който се говори на тези, за които можем да кажем, че с порива на сърцето си, с вътрешните си убеждения възприемат съвсем сериозно това, което широката
публика
не би могла да приеме на сериозно.
Сформирането на едно антропософско общество или каквото и да е обединение с цел занимания с антропософия доказва обстоятелството, факта, че антропософията като такава представлява нещо, което тепърва навлиза в нашата съвременност и трябва да се възприема от духовния живот като нещо напълно ново, като напълно ново познание. За да могат да оставят антропософията да действа върху тях, хората извън антропософския живот всъщност не се нуждаят само от едно, да го наречем, общо душевно състояние, но в добавка към това обикновено душевно състояние те се нуждаят също и от специална подготовка на душевността, на сърцето. А една такава подготовка на душевността и на сърцето може да се осъществи само чрез съвместния живот в нашите антропософски клонове, чрез антропософските връзки между хората и т. н. Така придобиваме един определен начин на мислене и на чувстване, чрез който ставаме в състояние да разглеждаме сериозно неща, които днес хората, които не са чували нищо за антропософията, съвсем естествено и по понятни причини приемат дори за пълни фантасмагории. Разбира се, може да се възрази, че антропософията се разпространява чрез публични лекции, с които се обръщаме към съвсем неподготвени хора.
Но именно тези, които в тесния смисъл на думата принадлежат към нашите кръгове, знаят, че начинът, по който се изнася една антропософска лекция пред неподготвена публика, трябва доста да се различава от този, по който се говори на тези, за които можем да кажем, че с порива на сърцето си, с вътрешните си убеждения възприемат съвсем сериозно това, което широката публика не би могла да приеме на сериозно.
И това, което споменах, едва ли ще се промени в близко бъдеще – за това не може и дума да става, – напротив, различията ще стават все по-ясно изразени. Външната враждебност към всичко антропософско все повече ще нараства в света и то поради тази причина, че тъкмо антропософията в нашето съвремие е нещо в най-висша степен необходимо и защото срещу най-необходимото, срещу най-съобразното с времето бунтът на хората е по принцип най-голям. И сега би могъл да възникне въпросът: Защо това е така? Защо човешките сърца от която и да е времева епоха се бунтуват най-силно срещу това, от което съответната епоха най-много се нуждае? Това е нещо, което антропософът би трябвало да може да разбере, но което е твърде трудно за разясняване дори и в най-общи линии пред една неподготвена публика.
към текста >>
Това е нещо, което антропософът би трябвало да може да разбере, но което е твърде трудно за разясняване дори и в най-общи линии пред една неподготвена
публика
.
Но именно тези, които в тесния смисъл на думата принадлежат към нашите кръгове, знаят, че начинът, по който се изнася една антропософска лекция пред неподготвена публика, трябва доста да се различава от този, по който се говори на тези, за които можем да кажем, че с порива на сърцето си, с вътрешните си убеждения възприемат съвсем сериозно това, което широката публика не би могла да приеме на сериозно. И това, което споменах, едва ли ще се промени в близко бъдеще – за това не може и дума да става, – напротив, различията ще стават все по-ясно изразени. Външната враждебност към всичко антропософско все повече ще нараства в света и то поради тази причина, че тъкмо антропософията в нашето съвремие е нещо в най-висша степен необходимо и защото срещу най-необходимото, срещу най-съобразното с времето бунтът на хората е по принцип най-голям. И сега би могъл да възникне въпросът: Защо това е така? Защо човешките сърца от която и да е времева епоха се бунтуват най-силно срещу това, от което съответната епоха най-много се нуждае?
Това е нещо, което антропософът би трябвало да може да разбере, но което е твърде трудно за разясняване дори и в най-общи линии пред една неподготвена публика.
Антропософът знае, че съществуват луциферически сили и същества, които са изостанали от общата еволюция. Те оказват въздействие върху човешките сърца, върху човешките души и имат много голям интерес от това да форсират атаките и настъпленията си тъкмо когато стремежът към развитие се засилва най-много. Тъй като бунтът в човешките сърца срещу това, което се стреми напред в човешкото развитие, е предизвикан от луциферическите сили и тъй като техните атаки се предприемат тогава, когато се касае за самото им съществуване, затова тези атаки – а следователно и бунтът в човешките сърца, – трябва да са най-силни по това време. Оттук разбираме, че най-важните за хората истини открай време се явяват в човешкото развитие така, че трябва да се съобразяват с обстоятелството, че си създават най-върли противници. Нещо, което не се различава особено много от това, което по принцип става по света, едва ли ще си създаде големи противници.
към текста >>
40.
Рудолф Щайнер – Събрани съчинения
GA_135 Прераждане и Карма
3.
Публика
ции от архива
Събрани статии 1904-1918 г. (Събр. съч. 35) Идеята Гьотеанум през културната криза на съвременността. Събрани статии от седмичното списание „Гьотеанум“ 1921-1925 г. (Събр. съч. 36)
3. Публикации от архива
Писма – Сентенции – Сценични обработки – Скици на Мистерийните драми 1910-1913 г. – Антропософия. Един фрагмент от 1910 г. – Събрани скици и фрагменти – Из тетрадки и бележници. (Събр. съч. 38-47)
към текста >>
Лекции и съчинения за историята на Антропософското движение и Антропософското общество –
Публика
ции за историята на Езотеричното училище и обучението в него.
Публични лекции, лекционни цикли и курсове във висши учебни заведения на различни места в Европа 1906-1924 г. (Събр. съч. 68-84) 2. Лекции пред членове на Антропософското общество Лекции и лекционни цикли с общо антропософско съдържание – Разглеждане на Евангелията – Христология – Духовно-научно човекознание – История на космоса и на човека – Духовните основи на социалния въпрос – Човекът в неговата връзка с космоса – Разглеждане на кармата. (Събр. съч. 91-244)
Лекции и съчинения за историята на Антропософското движение и Антропософското общество – Публикации за историята на Езотеричното училище и обучението в него.
(Събр. съч. 251-270) 3. Лекции и курсове за отделни житейски области Лекции за изкуството: Общо за изкуството – Евритмия – Художествено формиране на речта и драматично изкуство – Музика – Изобразително изкуство – История на изкуството. (Събр. съч. 271-292) Лекции за възпитанието.
към текста >>
Репродукции и
публика
ции от художествения архив
Лекции за социалния живот и тричленния социален организъм. (Събр. съч. 328-341) Лекции пред работниците на Гьотеанума. (Събр. съч. 347-354) Трета част: Художествени произведения
Репродукции и публикации от художествения архив
Възпроизведени според оригинала художествени и графични скици от Рудолф Щайнер от папки или отделни листове: Скици за рисунките в първия Гьотеанум – Учебни скици за художници – Програмни картини за евритмически представления – Евритмически форми – Скици за евритмически фигури – Рисунки на дъска от лекционната дейност и др.
към текста >>
41.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ако обаче искаме да проникнем по-нататък, тогава за човека са необходими по-дълбоки окултни упражнения, каквито намирате описани отчасти доколкото те могат да бъдат предадени в една външна
публика
ция в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове?
Същото е положението и при външната природа: когато отстраним физическото, ние стигаме във всеки случай до едно множество, обаче това множество представлява за нас етерното тяло на цялата наша Земя с всички нейни природни царства. Можем ли да говорим също и за едно астрално тяло на Земята? За нещо, което по отношение на цялата Земя, по отношение на всички природни царства на нашата Земя отговаря на астралното тяло на човека? Без съмнение ние не можем да стигнем така лесно до това астрално тяло на Земята както до нейното етер но тяло. Видяхме, че можем да стигнем до етерното тяло на Земята, когато оставим явленията на света да ни говорят не само чрез впечатленията на сетивата, да ни действуват не само чрез впечатленията на сетивата, а морално.
Ако обаче искаме да проникнем по-нататък, тогава за човека са необходими по-дълбоки окултни упражнения, каквито намирате описани отчасти доколкото те могат да бъдат предадени в една външна публикация в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове?
" При определена точка на езотеричното или окултно развитие както можете да прочетете в тази книга човекът започва да има съзнание също и във времето, в което иначе той няма съзнание, а именно от заспиването до събуждането. Знаем, че обикновеното безсъзнателно състояние, обикновеното състояние на сън, на спане почивка на това, че човекът оставя да лежи в леглото своето физическо тяло и своето етерно тяло, а астралното тяло и другият член, който му принадлежи, излизат, излъчват се от физическото и етерното тяло: обаче тогава човекът е лишен от съзнание също и за нормалното състояние. Когато се отдава все повече и повече на онези упражнения, които се състоят в медитация и концентрация, когато направи все по-силни дремещите скрити сили в своята душа, тогава човек може да постигне да има съзнание също и при състоянието на сън. Така щото човекът не е без съзнание, когато неговото астрално тяло се намира вън физическото и етерното тяло, тогава той има около себе си без съмнение не физическия свят, също не и света, който бе опи сан до сега, света на природните духове -, а един друг, един още по-духовен свят в сравнение с описания досега. Когато за човека настъпва моментът, да почувствува как просветва неговото съзнание след като се е освободил от своето физическо и от своето етерно тяло, той възприема един съвършено нов вид духовни същества.
към текста >>
42.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Днес тези, които мислят така, трябва да могат да четат и пишат благодарение на своето образование, а голямата част от
публика
та не притежава способността за различаване, за да може наистина правилно да разбере това, което се появява на книжния пазар.
Да, такива винаги ги е имало. Но по начина, по който те действат днес, никога не са действали по-рано. Защо? Имало е хора, които са мразили по-висшите светове и непосредственото проникване в тях, защото именно непосредственото проникване в по-висшите светове може да предложи на подобни хора наистина неприятни факти. Но тези хора често не са могли да пишат и четат. Нивото им на образование не е стигало до способността да четат и пишат.
Днес тези, които мислят така, трябва да могат да четат и пишат благодарение на своето образование, а голямата част от публиката не притежава способността за различаване, за да може наистина правилно да разбере това, което се появява на книжния пазар.
Също така не е достатъчно налице волята за такава способност за различаване, за да може да се разпознае, че тук пресяващо и избистрящо трябва да се намеси преценката на едно окултно духовно-научно движение. Ще трябва да се научи нещо, което е трудно за научаване. Просто от фактите, които се предлагат от свръхсетивния свят, трябва да се научи нещо повече. Така например човек ще трябва да научи – също и когато прониква в по-висшите светове чрез определена частична школовка или чрез подготовка на своя душевен организъм, – че нещо може да изостане по отношение на онази връзка с външния свят, която се осъществява само по околния път чрез физическо-сетивното тяло. Всичко, което в един духовен наблюдател изостава така – когато се прекрачват границите, поставени здраво между сетивно и духовно битие, – поради определени основателни слабости на сетивното битие, ни забулва с тъмнина и майа, когато го изживяваме при по-висшето духовно виждане.
към текста >>
43.
Събрани съчинения на Рудолф Щайнер
GA_138 За инициацията
3.
Публика
ции от архива
Събрани статии 1904 – 1918 г. (GA 35) Идеята Гьотеанум през културната криза на съвременността. Събрани статии от седмичното списание „Гьотеанум“ 1921 – 1925 г. (GA 36)
3. Публикации от архива
Писма – Сентенции – Сценични обработки – Скици на Мистерийните драми 1910 – 1913 г. – Антропософия. Един фрагмент от 1910 г. – Събрани скици и фрагменти – Из тетрадки и бележници (GA 38 – 47) Втора част: Лекционни цикли
към текста >>
Лекции и съчинения за историята на Антропософското движение и антропософското общество –
Публика
ции за историята на Езотеричното училище и обучението в него (GA 251 – 270)
(GA 51 – 67) Публични лекции, лекционни цикли и курсове във висши учебни заведения на различни места в Европа 1906 – 1924 г. (GA 68 – 84) 2. Лекции пред членове на Антропософското общество Лекции и лекционни цикли с общо антропософско съдържание – Разглеждане на Евангелията – Христология – Духовно-научно човекознание – История на космоса и на човека – Духовните основи на социалния въпрос – Човекът в неговата връзка с космоса – Разглеждане на кармата (GA 91 – 244)
Лекции и съчинения за историята на Антропософското движение и антропософското общество – Публикации за историята на Езотеричното училище и обучението в него (GA 251 – 270)
3. Лекции и курсове за отделни житейски области Лекции за изкуството: Общо за изкуството – Евритмия – Художествено формиране на речта и драматично изкуство – Музика – Изобразително изкуство – История на изкуството (GA 271 – 292) Лекции за възпитанието (GA 293 – 311) Лекции за медицината (GA 312 – 319) Лекции за естествената наука (GA 320 – 327)
към текста >>
Репродукции и
публика
ции от художествения архив
Лекции за медицината (GA 312 – 319) Лекции за естествената наука (GA 320 – 327) Лекции за социалния живот и тричленния социален организъм (GA 328 – 341) Лекции пред работниците на Гьотеанума (GA 347 – 354) Трета част: Художествени произведения
Репродукции и публикации от художествения архив
Възпроизведени според оригинала художествени и графични скици от Рудолф Щайнер от папки или отделни листове: Скици за рисунките в първия Гьотеанум – Учебни скици за художници – Програмни картини за евритмически представления – Евритмически форми – Скици за евритмически фигури – Рисунки на дъска от лекционната дейност и др.
към текста >>
44.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ние виждаме следователно, че нещо което изглежда много логично и което при известни обстоятелства се схваща като твърдо дълбокомислено от една широка
публика
, не е нищо друго освен едно логическо безсмислие, защото в момента, когато човек размисли малко повече, то се оказва като нещо логически твърде неустойчиво.
Той развива там следната логика: Децата не трябва да бъдат възпитавани религиозно, защо то това е неестествено. Когато именно децата бъдат отстранени да израснат, без да им се дават религиозни понятия и идеи, без да бъдат инжектирани с религиозни чувства, тогава се вижда, че те не могат да стигнат от само себе си до това: от това можело да се види, че е неестествено в човешката душа да се внасят насила такива понятия и идеи, тъй като те са втълпявани само от вън. Напълно сигурно е, че онези, които днес се наричат свободомислещи, приемат с ентусиазъм една такава мисъл и я намират даже дълбока, обаче достатъчно е само да размислим върху следното: Всеобщо известно е, че едно човешко дете, което преди да се научило да говори, би било пренесено на едни самотен остров и би било оставено да израсне там, без да е чувало един човешки звук, не би никога говорило. От това следва, че човекът не може да научи един език от само себе си, ако този език не му бъде донесен отвън. Добрият свободно религиозен проповедник, би трябвало също да забрани на своите последователи, да учат децата да говорят, тъй като те не развиват говора от само себе си.
Ние виждаме следователно, че нещо което изглежда много логично и което при известни обстоятелства се схваща като твърдо дълбокомислено от една широка публика, не е нищо друго освен едно логическо безсмислие, защото в момента, когато човек размисли малко повече, то се оказва като нещо логически твърде неустойчиво.
Тук имаме един човек, който наистина си е сложил наочници. Такъв случай срещаме днес на всяка крачка в живота. Именно днес намираме много хора, често намираме такива хора, които имат такива наочници, които привидно развиват извънредно много техните душевни дейности, обаче в момента, когато трябва да излязат от определен кръг, който са си начертали, всичко отказва да действува: те просто не виждат, какво се намира вън от този кръг. Когато проследим назад такива хора, ние намираме пред тях две предхождащи прераждания оформени така, както вече споменахме. От това отново можем да разберем, какво предстои в бъдещето на една човешка душа, която днес, какъвто е случаят с множеството души, се затваря от удобство и егоизъм в едно положително вероизповедание, защото са родени в него и защото по-късно не искат да направят никакво усилие да излязат от него, а се привързват фанатично към него.
към текста >>
45.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
При лекциите за широката
публика
някои неща трябва да се обсъждат по друг начин, отколкото това е възможно при събиранията на дружествата, понеже техните членове чрез по-дълговременните си занимания с предмета, по съвсем друг начин са подготвени да приемат нещата и да ги разбират, отколкото това може да стане при по-широката
публика
.
И ДОЛНО СЪЗНАНИЕ Мюнхен, 25. февруари 1912 Днес и в други ден, моята задача ще бъде да представя някои от по-важните черти на съзнанието и на кармическите взаимовръзки. По същество искам да направя връзка с казаното вчера в публичната лекция19.
При лекциите за широката публика някои неща трябва да се обсъждат по друг начин, отколкото това е възможно при събиранията на дружествата, понеже техните членове чрез по-дълговременните си занимания с предмета, по съвсем друг начин са подготвени да приемат нещата и да ги разбират, отколкото това може да стане при по-широката публика.
Вчера видяхме, че можем да говорим за скритите страни на човешкия душевен живот и срещу тази скрита страна на човешкия душевен живот трябва да поставим фактите на обикновеното дневно съзнание. Когато хвърлите само един повърхностен поглед върху това, което от събуждането сутрин до заспиването вечер живее в душата ви като представи, настроения и волеви импулси, като при това трябва да прибавите всички възприятия, които нахлуват в нея отвън, тогава имате всичко, което може да се нарече предмет на обикновеното съзнание. Всичко това, което се намира в съзнателния ни живот, в това наше обикновено съзнание, е зависимо от инструментите на физическото тяло. В това, че човек първо трябва да се събуди, за да заживее един съзнателен живот, имате най-простото доказателство за казаното по-горе. Това обаче означава, че човек трябва да потъне във физическото тяло с всичко онова, което се намира извън физическото тяло по времето докато спи, и физическото тяло със своите инструменти трябва да му бъде поставено на разположение, щом трябва да протекат процесите на обикновеното съзнание.
към текста >>
46.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Исках да кажа предварително тези думи, защото най-новите
публика
ции показват, че постоянно се случва отново, че даже тези описания, когато те са напечатани по начина, както се печатат нашите цикли, достигат в ръцете на външни хора и след това тези външни хора правят най-безсмислените забележки върху подобни описания, при което усърдно се стараят да цитират нещата откъсвайки ги от тяхната връзка и тем подобни.
Аз не премълчах най-различните неща, през които трябва да се мине, преди търсещата душа да намери това, което можем да наречем резултат на изследването от духовния свят. Естествено аз много добре зная, че модерната наука за душата или психологията, която остава така много на повърхността на нещата, когато прочете подобни неща, ще има да възрази всевъзможни или по-добре казано все невъзможни неща. И аз познавам дооре всичко, което може да бъде повдигнато от тази страна като съмнения зная много добре, какви странни твърдения върху всякакви закони и асоциации на идеи и подсъзнателни представи могат да бъдат изнесени. Въпреки това, съзнавайки всичко това, аз дадох това описание без украшения, защото, обични антропософски приятели, за Вас трябва да бъде важно именно да си изясните, че резултатите, до които човек може да стигне в духовното изследване, могат да бъдат постигнати едвам след преодоляването на всички неща, за които вчера казах, че те се изпречват на пътя на изследователя. И последният резултат на духовното изследване, който може да се получи като действителност според често споменатия закон на живота, не е никакъв резултат на съчетание на идеи, както би могъл да мисли някой, а тези идеи са това, което като куриери води до последния резултат и което няма нищо общо с тези резултати.
Исках да кажа предварително тези думи, защото най-новите публикации показват, че постоянно се случва отново, че даже тези описания, когато те са напечатани по начина, както се печатат нашите цикли, достигат в ръцете на външни хора и след това тези външни хора правят най-безсмислените забележки върху подобни описания, при което усърдно се стараят да цитират нещата откъсвайки ги от тяхната връзка и тем подобни.
Позволете ми да кажа и това, без да искам ни най-малко да бъда нескромен, че е дошъл вече моментът чрез нашето Антропософско Движение, когато един или друг може да вярва, че може да прави сделки водейки борба срещу това Движение. И много добре са познати някои средства, когато се касае за подобни неща. Аз говорих за това, че на небето може да бъде намерена действително писменността, написаното, което не е самият Граал, което също не дава самия Граал. Изрично подчертах, и моля такива подчертавания да бъдат сериозно взети -, че името на Граала се намира чрез записаното на небето, но не самият Граал. Аз обърнах вниманието върху това, че в златноблестящия лунен сърп, който се намира на небето и в който се очертава, както всеки може да види чрез по-точно наблюдение, тъмната част на останалата Луна, от която златноблестящият сърп е като разграничен -, че там се вижда в окултна писменност името Парсифал.
към текста >>
47.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Ако бихме искали да опишем съдържанието от представи на това, което става с душата, това съдържание от представи, което естествено днес не можем да засегнем в една публична сказка /защото това би фрапирало твърде много
публика
та; но може би и за това ще дойде време/; ако бихме искали да опишем външния, т.е.
За тези, които оставят на Земята, това, което става с физическото тяло след смъртта, е един външен процес, а вътрешността на човека, човешката душа на умрелия не се изразява в това, което е останало като смъртен остатък, тя не се изразява вече в него. Обаче за самия човек, който е минал през вратата на смъртта, нещо е свързано въпреки това с изоставянето на тялото. Едно вътрешно душевно изживяване означава то: Ти си излязъл от твоето физическо тяло и оставяш това физическо тяло. Извънредно трудно е от гледището на физическото поле бих могъл да кажа да се опише действително обективно това, което става там в душата на човека, защото това е един вътрешен процес, който съдържа в себе си нещо неимоверно обширно, нещо неимоверно важно. Това е един вътрешен процес, който общо взето трае кратко, но има универсално значение за целия човешки живот.
Ако бихме искали да опишем съдържанието от представи на това, което става с душата, това съдържание от представи, което естествено днес не можем да засегнем в една публична сказка /защото това би фрапирало твърде много публиката; но може би и за това ще дойде време/; ако бихме искали да опишем външния, т.е.
сега ДУХОВНО външния процес на представите, на мисленето, с който започва така да се каже жизненият път, който протича между смъртта и едно ново раждане, бихме могли да кажем: Първо преминалият вратата на смъртта има чувството: Сега ти се намираш в едно съвършено друго отношение към света в сравнение с по-рано и цялото предишно отношение, което имаше към света, всъщност се е обърнало, коренно се е обърнало. Когато искаме да опишем това, което душата изживява като представи след смъртта, ние трябва да описваме всъщност по следния начин. Би трябвало да кажем: До своята смърт човекът е живял на Земята, през това време той е свикнал да стои върху твърдата материална земя, да вижда върху тази материална Земя планините, реките, облаците, звездите, Слънцето и Луната и е свикнал да си представя всичко това от своята собствена гледна точка и чрез съществуващите във физическото тяло способности, както си го представят хората, въпреки да знаят днес благодарение на Коперниковата система, че всичко това е само един илюзорен образ: Там горе е синият небесен свод като една небесна черупка, върху този свод са звездите, върху него се движи Слънцето, Луната, звездите и т.н., ние самите се намираме в тази черупка, в тази празна сфера там вътре в средата върху Земята заедно с това, което Земята показва на нашето възприятие. Важното сега, обични мои приятели, не е, че това е един илюзорен образ, че ние сами си въобразяваме тази синя окръжност поради ограничеността на нашите способности, но важното е това, че ние не можем другояче освен да го виждаме така. Ние виждаме именно това, което ни се представя така само поради ограничеността на нашите способности, виждаме една синя сфера като небосвод над нас.
към текста >>
48.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Те биват държани пред една
публика
, която се е събрала благодарение на публикуваните книги върху Духовната наука.
В тази природа царува Духът и, ако привидно нещо се изгубва от напредващия поток на развитието, то има своето основание в мъдростта на Духа, това е духовен закон и ние трябва да гледаме на тези неща от гледището на Духа. Тогава ние ще разберем, доколко то е оправдано в съществуването, това, което привидно е отклонено от потока на мировите процеси. То е духовно основано; ето защо, доколкото водиш духовен живот, то има своето значение на физическото поле. Обични мои приятели, вземете много близко стоящия до нас конкретен случай. Трябва да се държат сказки върху нашата Духовна наука.
Те биват държани пред една публика, която се е събрала благодарение на публикуваните книги върху Духовната наука.
Тук стана нещо подобно, както при житните зърна, които само отчасти се използуват за напредващия поток на съществуването. Не трябва да се плашим от това, че при известни обстоятелства трябва да нанасяме потоците на духовния живот пред много, много хора, привидно без избор и че след това само малцина се отделят и действително влизат в този духовен живот, стават антропософи и вървят с напредващите потоци. В тази област е още така, че тези разпръснати семена стигат и проникват до мнозина, които например след една публична сказка си отиват и казват: Какви глупости и безсмислици говори този човек! Погледнато направо по отношение на външния живот, това е също, както да речем зародишите, които загиват в морето като зародишите на рибите; но от гледището на едно по-дълбоко изследване не е така. Душите, които са дошли тук чрез тяхната карма, които след това си отиват и казват: Какви глупости и безсмислици говори този човек!
към текста >>
49.
1. ПРЕДГОВОР
GA_155 Христос и човешката душа
Аз трябваше да говоря за нещата пред вътрешните антропософски кръгове по един начин, а ако трябваше поначало да бъдат предназначени за откритата
публика
, те трябваше да бъдат оформени по друг начин".
В същото време бяха изнесени вътрешни цикли от лекции (в смисъла на горното изказване), но при това стана нещо друго. На тези лекции присъствуваха само членове на Антропософското Общество. Те бяха запознати с встъпителните съобщения на Антропософията. Човек би могъл да говори пред тях така, както пред напреднали в областта на Антропософията. Съдържанието на тези вътрешни лекции беше такова, че в този си вид не можеше да съществува в писмена форма, предназначена за обществеността.
Аз трябваше да говоря за нещата пред вътрешните антропософски кръгове по един начин, а ако трябваше поначало да бъдат предназначени за откритата публика, те трябваше да бъдат оформени по друг начин".
Предлаганият цикъл от лекции също възникна от нуждите на все по-широкия кръг трогателно търсещи души от Западния свят, устремени към разбирането на християнството и Христос. Обстоятелството, че църквите не са в състояние да дадат задоволителен отговор, доказва победоносното надмощие на материалистичния мироглед, както и появата на атеистичните движения с техния дълбок вътрешен цинизъм. Това, което се разигра в Съветска Русия, намери вече своето отражение в Берлин, отправи се към Азия и разлага голяма част от пролетарската младеж. Защо става така пита боязливата душа че това, което може да помогне из основи, което дава нова проницателност и въвежда спасителни възгледи, е яростно отхвърлено от представителите на официалната религия и наука? Защо се развива същият фанатизъм в борбата, както някога в Църквата, чийто догми бяха заплашени от разчупване?
към текста >>
50.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Това е човек59, който говори за духовната наука напълно доброжелателно и речта му също така е отпечатана, човек, който има смелостта да разглежда пред една много добре образована
публика
живеещото в нашето духовно движение вече не като обикновена глупост.
Те хвърлят извънредно много сили, полагат извънредно много грижи във връзка с повърхността, но забравят за корените, защото в корените на нашия съвременен човешки живот липсва признаването на един действителен духовен свят. И когато се представят толкова добре обосновани социални убеждения, в действителност те не носят плодове на човечеството, ако не са подкрепени с възгледите, които могат да се получат само от духовната наука. Следователно действителен напредък в развитието на съвременното човечество би могъл да се осъществи само ако се приеме духовната наука, най-важната нейна част за нашето време: признаването на действителни духовни същества и духовни сили. Трябва да сме наясно, че най-добрите хора, с най-искрени убеждения, имат трудности да схванат найважното: признаването на духовния свят като такъв. В Цюрих обърнах внимание на един човек, който е добър пример за казаното.
Това е човек59, който говори за духовната наука напълно доброжелателно и речта му също така е отпечатана, човек, който има смелостта да разглежда пред една много добре образована публика живеещото в нашето духовно движение вече не като обикновена глупост.
Този човек обаче не може да се въздържи да не признае най-важното, реалността на духовния свят. Какво казва той? „Ние трябва да го разбираме60 (това духовно движение), най-малкото в образувания около Щайнер кръг, като много повече от религиозно движение сред нашите съвременници, макар и не с оригинален произход, но от синкретичен вид, което е насочено към основите на живота. Ние би трябвало да го разглеждаме като движение за освобождаване на свръхсетивните интереси на хората и по този начин като надрастване на държащия се за сетивното реализъм. Преди всичко трябва да разпознаем в него движение, което води хората до осъзнаване на нравствените проблеми и подтиква към работа за вътрешно прераждане чрез усърдно себевъзпитание.
към текста >>
51.
Предговор от немския издател
GA_173 Карма на неистината
публика
ция "Размисли по време на войната" (включена в Събр. Съч.
№ 121, вж. бел. 172) от 1910 г., но също така многобройните лекции през 1914 и 1915 г., представени вече в Събраните съчинения, както и лекциите от по-ново време, третиращи главно проблема Изток Запад. Той винаги, а най-вече през онези съдбовни седмици в края на 1916 и началото на 1917 г, се е опитвал да събуди разбиране за жизнените права на една Централна Европа, чието съществуване е трябвало да разглежда като необходимост за благоприятното развитие на човешката култура. Въпреки че на него му е бил чужд какъвто и да било национализъм, от една или друга страна са го упреквали в пристрастие спрямо Централните сили. Та нали излязлата още през 1915 г.
публикация "Размисли по време на войната" (включена в Събр. Съч.
№ 24, срв. бел.22) беше дала повод на френския писател Едуард Шуре, който до Първата световна война бил близък приятел както на Рудолф Щайнер, така и на Мария Щайнер, да оклевети Рудолф Щайнер във Франция публично като германски шовинист. След войната пък истинските германски шовинисти бяха онези, които чрез опити за покушения, чрез провокиране на сбивания в залите и т.н.направиха иевъзможни публичните изяви на Рудолф Щайнер в Германия. Тъкмо по онова време, през Декември 1916 г., става ясно, че вече няма надежда за ограничаване на конфликта и за скорошен край на войната. Страстите все повече се разгорещяват.
към текста >>
52.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Тази
публика
ция се различава значително от онова, което днес се среща навред по протежение на половината земя относно така наречената вина на Централните сили.
Просто съм длъжен да изпълнявам своя дълг добросъвестно, като привеждам и такива доказателства. В днешно време несъмнено има люде, които се стараят да се взират проницателно в нещата и да ги представят така, както са протекли. Първоначално би могло да се сметне, че всички хора са предубедени. Но все пак има разлики в предубедеността и на нея също би трябвало да се отдели малко внимание. Без да се схваща като препоръка иди хвалебствие, все пак бих искал да спомена интересния факт, че тук, в Швейцария, излезе една книжка: "Към историята на избухването на войната, представена според официалните документи на кралското великобританско правителство" от д-р Якоб Pyxти*15.
Тази публикация се различава значително от онова, което днес се среща навред по протежение на половината земя относно така наречената вина на Централните сили.
Тя е издържана в строго научна форма, дори малко педантично, как то се процедира в исторически семинари, и използва предимно документи на британското правителство. В нея се стига до едно заключение, което тук нарочно не искам да възпроизведа, понеже се отклонява много от онази оценка за центъра на Европа, която обикновено се чува в периферията. Накрая се казва: "Историята обаче не може да се фалшифицира вечно, легендата не е способна да устои пред научното изследване, тъмните комбинации излизат на бял свят, колкото изкусно и фино да са били замислени." Тази книга, възникнала в историческия семинар на един университет, бе наградена дори от Бернския университет.
към текста >>
Слушат дори когато избрани за президенти адвокати*27, които безспорно са били съвсем ловки адвокати за воденето на румънски процеси, се появяват в тогата на мюсюлманския княз... само че това не се забелязва, тъй като в случая се говори за "ре
публика
" Какво може да се добави, когато хората още слушат лекциите на подобни лица, изнасяни на художествени и литературни теми, за връзките между легенди и митове и между литературните сюжети на Западна и Централна Европа, да не говорим за факти като споменатия неотдавна от мен, а именно как при бурни аплодисменти онзи Метерлинк нарекъл "посредствени духове" Гьоте, Шилер, Лесинг и други.*28 Аз обаче не искам ни най-малко да влияя на Вашата оценка; обръщам само внимание, че при оценяването са необходими перспективи и че ако оценката трябва да бъде истинна, това изисква съвсем други неща в сравнение с широко използваните днес.
Людете, които днес говорят за въдворяване на мир, имат предвид, че избиването щяло да престане едва когато съществуват изгледи за настъпването на вечен мир. Всъщност човек не може да си представи нещо по-безумно от схващането, че избиването щяло да трае дотогава, докато в резултат на него се стигнело до прекратяване на войната. При това днес едва ли вече е нужно да си окултист, за да знаеш, че след свършването на тази война в Европа ще минат немного години и още по-свирепа, още по-опустошителна война извън Европа ще разтърси света. Ала кой го е грижа днес за нещата, които присъстват в реалността? Хората предпочитат да слушат, когато държавниците декламират, че за свободата и за правото на малките нации също трябвало да се извърши едно или друго.
Слушат дори когато избрани за президенти адвокати*27, които безспорно са били съвсем ловки адвокати за воденето на румънски процеси, се появяват в тогата на мюсюлманския княз... само че това не се забелязва, тъй като в случая се говори за "република" Какво може да се добави, когато хората още слушат лекциите на подобни лица, изнасяни на художествени и литературни теми, за връзките между легенди и митове и между литературните сюжети на Западна и Централна Европа, да не говорим за факти като споменатия неотдавна от мен, а именно как при бурни аплодисменти онзи Метерлинк нарекъл "посредствени духове" Гьоте, Шилер, Лесинг и други.*28 Аз обаче не искам ни най-малко да влияя на Вашата оценка; обръщам само внимание, че при оценяването са необходими перспективи и че ако оценката трябва да бъде истинна, това изисква съвсем други неща в сравнение с широко използваните днес.
Трябва да сме напълно наясно, че е редно струпаното в Централна Европа население да се оценява под съвсем друг зрителен ъгъл, тъй като там човешкото е притеснено, докато обкръжението му подлежи единствено на държавна и политическа оценка поне още доста време, преди евентуално да са настъпили опреде лени обстоятелства, в случай че войната се проточи години наред. По отношение на Централна Европа въпросът засяга духовното богатство, душевното развитие, всичко онова, което е било създавано в течение на столетия. Пълна нелепост би било да се смята, че в периферията би могло да става дума за нещо сходно; безсмислица би било да се твърди такова нещо. Безспорно е, че навсякъде има какво да се укорява, ала не е все едно дали се укоряват неща, които за да съпоставим разликата във величините се извършват в обсадена крепост, или такива, които стават сред обсаждащите я войски. От периферията все още не съм чул оценка, която под някаква форма да се е съобразила с подобни неща.
към текста >>
Един ден подобни статистики ще бъдат заместени от други и тогава част от казаното в онази наградена в Берн
публика
ция "Към историята на избухването на войната" наистина ще се окаже вярно:
Засега обаче всеки е далеч от тази мисъл. Засега мистър Ледбийтър*30 се е заловил да съпоставя статистиките за престъпността в Германия и Англия и в "Тиъсофикъл ривю" с големи букви пише колко пъти повече престъпници имало в Германия в сравнение с Англия. Но в един от следващите броеве някой отбелязва, че в статистиката си е пропуснал да вземе под внимание една цифра, която просто е била приведена в друга рубрика и която прави всичко на пух и прах. Струва ми се, че за Англия привежда двайсет и девет хиляди престъпници, а пропуска сто четирийсет и шест хиляди; за Германия са приведени всичките. Но докато статистиката, посочена от него, за да представи Германия като страна с най-многобройните престъпници, излиза в "Тиъсофикъл ривю" със съвсем едри букви, опровержението в следващия брой стои най-отдолу с дребнички букви.
Един ден подобни статистики ще бъдат заместени от други и тогава част от казаното в онази наградена в Берн публикация "Към историята на избухването на войната" наистина ще се окаже вярно:
"Историята обаче не може да се фалшифицира вечно,легендата не е способна да устои пред научното изследване, тъмните комбинации излизат на бил свят, колкото изкусно и фино да са били замислени." Длъжен бях да дам тези предварителни пояснения, щом скоро възнамерявам да говоря за това, което някои очакват с нетърпение и което, отбелязвам го още веднъж, съвсем не бива да се предлага в удобен вид, както някой може би си мисли. На мен не ми е необходимо да застъпвам едно или друго мнение. Окултистът свиква да вижда и да представя фактите чисти и неподправени и аз много добре знам какво днес незабавно би възразил естествено не човек от нашия кръг, а някой външен относно известни злодеяния и други неща, които именно без необходимата за целта перспектива непрестанно се подемат и разказват. Тези възражения са ми познати, но аз знам също така колко недалновидно е те да се правят и колко малко правещият ги има понятие как стоят нещата в действителност и какво място заемат въпросите за различната вината.
към текста >>
53.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
От XIII-XIV век насам виждаме как ре
публика
Венеция в известен смисъл се противопоставя на всичко идващо от север.
Всеки случай, тези три области водят началото си от империята на Карл Велики. Ако искаме да разберем много от онова, което се случва днес, трябва да имаме предвид, че в течение на цялото средновековие между същинската централна област и западната са съществували определени отношения от духовно естество, отношения, каквито днес вече изобщо не са познати в тази сфера, ако не се вземат на сериозно някои фрази. Защото онова, на което в крайна сметка се е основавала Свещената римска империя, са били в по-голямата си част духовни устои. Ако относно факта, че това са били духовни устои, някой не иска да повярва на други източници, нека прочете Дантевото съчинение за монархията или да се осведоми другаде за мнението на Данте по тези неща*108 Да не се забравя, че именно Данте например е упреквал Рудолф Хабсбургски109, загдето се грижел твърде малко за Италия "най-красивата градина на империята"! Поне в този период на живота си, за който става дума, Данте бил безусловен радетел за онова духовно общество, което се било конституирало там и което се наричало Германия-Италия.
От XIII-XIV век насам виждаме как република Венеция в известен смисъл се противопоставя на всичко идващо от север.
Отпърво Венеция поглъща патриаршията Аквилея*110, но венецианците се стремят най-вече да стъпят на Адриатическо море и да заемат крайбрежните области. По онова време Венеция постига големи успехи и ние виждаме как всичко проникващо от север действително бива отблъсквано именно под влияние на Венеция. Подир туй настъпва епохата, известна като Ренесанс, който донякъде под впечатление на процъфтяващите свободни градове придобива величие и в Италия. Последвали обаче контрареформацията и политикана, провеждана от папска и испанска страна, и ние виждаме, че в Италия, общо взето, едва от XVIII век отново може да се мисли за съвземане от многовековните страдания и горчивини. Не е необходимо да преповтарям може да се прочете във всеки исторически справочник как сетне назрява моментът, когато Италия с одобрението на цял свят постига своето обединение.
към текста >>
Защото с всичко, извършено от Ре
публика
Beнеция, от Италия всъщност били изтласкани елементите, присъединили се впоследствие към Германия.
Тунис винаги се е разглеждал като място, което логично би трябвало да се полага на Италия. А ето че Франция започнала да се домогва до него. Тогава в Италия връх взело практичното течение, което се осланяло на Централна Европа. Интересно е например, че на Берлинския конгрес италианският емисар запитал дали Бисмарк, който неприкрито предлагал на Франция да се разпростре в Африка, държи непременно да въвлече Италия във война с Франция. Всеки случай, за тогавашните италиански държавници Италия по този начин била зависима от Германия и понеже Бисмарк бил изказал мисълта "Пътят за Германия минава през Виена", то Италия била зависима също така от Австрия, поради което е трябвало да се забрави старата заклета вражда, поета според мен от Австрия като нейна трагична орис.
Защото с всичко, извършено от Република Beнеция, от Италия всъщност били изтласкани елементите, присъединили се впоследствие към Германия.
А пък Австрия трябвало да поеме именно прииждащите от север влияния. Като последица от френските действия в Северна Африка се наложило франкофилското течение в Италия да отстъпи и тогава присъединяването към Централна Европа станало нещо естествено. Споменавам тези неща съвсем схематично, тъй като в крайна сметка целта ми не е да правя политика; редно е обаче някои неща да се знаят, а днес за съжаление те се знаят твърде малко. И ето, присъединяването на Италия към Централна Европа се осъществява през 1882 г. под формата на така наречения Троен съюз.
към текста >>
Представа за начина, по който тази оценка се пропагандирала в Европа, може да придобиете, ако се зачетете в
публика
ции като тези на Лоазо, Шерадам*120 и други, общото в които е как Австрия в близко време ще бъде разделена.
После възникнала по-трудна обстановка. Обстановката се затруднила най-вече затуй, защото от страна на Италия цялостната връзка на Апенинския полуостров с Централна Европа получила извънредно странен характер. Проучването на тези неща е психологически интересно, но действително се стигнало дотам, че Италия, политическа Италия трябвало да бъде третирана така, както биват третирани някои истерични дами. Разиграли се най-невероятни неща особено поради това, че в Европа все повече и повече се оформяла и пропагандирала оценката: Австрия трябва да се разпадне. Тези неща не ги подлагам на критика, а само ги разказвам.
Представа за начина, по който тази оценка се пропагандирала в Европа, може да придобиете, ако се зачетете в публикации като тези на Лоазо, Шерадам*120 и други, общото в които е как Австрия в близко време ще бъде разделена.
Тогава оценки като тези на Лоазо и Шерадам били подхвърлени в окова, което тлеело на юг. При такава обстановка наистина не било лесно да се води нещото, назовавано често пъти политика. Така например в Италия бил възхваляван Оберданк*121, извършил покушение срещу император Франц Йосиф. Във Виена пък при визитата на херцога на Абруците една картина от изложбата, посетена от херцога,била преименувана специално по този повод. Картината се наричала "Mopcкaтa битка при Лиса".
към текста >>
54.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И по други поводи съм казвал, че съм се запознавал с оратори пред широка
публика
, които, ръководени от определени инстинкти, много добре владееха изкуството да се обръщат не към чистата интелектуалност, а по някакъв начин с лозунги, с изключителна образност да говорят на едно объркано, отчасти делириумно съзнание.
Ето защо аз непрекъснато подчертавам: Никога няма да си позволя да говоря другояче, освен с донякъде трудни, апелиращи към интелекта понятия, така че всеки да бъде принуден да се присъедини към мисленето, да участва с понятия в онова, за което става въпрос. И дума не може да става за смайване или за въздействие върху нещо друго освен върху интелекта, когато се гледа напълно сериозно на Петия следатлантски период и на неговите изисквания. Дори ако някои днес не знае нищо за Духовната Наука, но има неопределено съзнание за пребиваването си в Петия следатлантски период, той ще зачита вътрешното свободолюбие на хората и ще говори така, че да не надхитрява, така да се каже, чувствата и да не замайва душата. Нещо друго би било, ако някой желае да постигне въздействия, които се различават от току-що описаните, а именно, ако някой пожелае да се възползва от заглушеното съзнание, което при едно множество от хора може да се създаде много по-лесно, отколкото при индивида; защото тогава не е нужно да се прибягва до хипноза. Вие знаете как едно множество, как една група може да бъде обзета от известно опиянение, стига само да се извърши по правилен начин.
И по други поводи съм казвал, че съм се запознавал с оратори пред широка публика, които, ръководени от определени инстинкти, много добре владееха изкуството да се обръщат не към чистата интелектуалност, а по някакъв начин с лозунги, с изключителна образност да говорят на едно объркано, отчасти делириумно съзнание.
Както споменах, при индивида заглушаването би трябвало да е по-силно, докато при множеството това съвсем не е нужно. Приведох и съответни примери; Нека да разгледаме и тези неща изцяло в съзвучие с коледното настроение, в което сега имаме възможност да бъдем, защото те са познания, свързани дълбоко с Коледното и Великденското тайнство. По-преди вече посочих как още на млади години бях впечатлен, когато в действителността се натъкнах на едно такова въздействие. Този пример често съм Ви го разказвал: Кармата навреме се погрижи да чуя проповедите на един превъзходен йезуитски отец*182 и аз можах да видя как чрез подбора на определени думи хората биваха въвеждани в една картина, как биваха убеждавани по начин, говорещ не на техния интелект, а на онова, което произвежда делириумно настроение.
към текста >>
Тук, където плебсът се съвещавал, тук, където всяко разширяване на римското господство получавало своята благословия, където консулите правели преглед на новобранците и приемали военната им клетва, тук, откъдето магистратите на ре
публика
та потегляли, за да поемат предводителството на войските и да завоюват провинциите, където Германик струпал край храма на Фидестро феите от победата си над германците, където триумфиращият Октавиан тържествено потвърдил римската подвла-стност на целия средиземноморски басейн, в тази начална и крайна точка на всеки триумф ние се вричаме на отечеството, тук честваме доброволната жертва, тук издигаме свещените и пожелателните си слова: Да живее нашата война, да живее Рим, да живее Италия, да живее войската и флотът, да живее кралят!
Нима едно известно лице и тази сутрин не проявяваше склонност да участва в интригите, чиято мрежа се плете между цъфналите розови лехи на под лежащата сега на конфискация вила Пинчо*189 от обитаващия я в момента дебел германски паяк? Ние естествено не сме вярвали нито за миг, че едно съставено от г-н Бюлов правителство би могло да получи одобрението на краля или пък че кралят би могъл да стане негов съучастник. В широкото си сърце кралят е доловил напомнянето на Камило Кавур, че е ударил върховният час за Савойската монархия! Да, той е ударил! Ударил е под високото небе, което, о римляни, се издига над вашия Пантеон и над този вековечен Капитолийски хълм!
Тук, където плебсът се съвещавал, тук, където всяко разширяване на римското господство получавало своята благословия, където консулите правели преглед на новобранците и приемали военната им клетва, тук, откъдето магистратите на републиката потегляли, за да поемат предводителството на войските и да завоюват провинциите, където Германик струпал край храма на Фидестро феите от победата си над германците, където триумфиращият Октавиан тържествено потвърдил римската подвла-стност на целия средиземноморски басейн, в тази начална и крайна точка на всеки триумф ние се вричаме на отечеството, тук честваме доброволната жертва, тук издигаме свещените и пожелателните си слова: Да живее нашата война, да живее Рим, да живее Италия, да живее войската и флотът, да живее кралят!
Слава и победа! " Така рекъл новият Кола ди Риенци. После поел шпагата, връчена му в знак на особено драгоценен спомен за Нино Биксио. Тази шпага произхождала от стари времена и била на съхранение в семейство Подрека.
към текста >>
55.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
Тя е почти идентична с днешната карта на Европа: Австрия е изчезнала като монархия и е отстъпила място на една ре
публика
от обединени народи.
в "Gegenwartiges und Vergangenes" (Настояще и минало), Събр. Съч. № 167 (Събрани съчинения, Дорнах, 1962). *7. Arthur Polzer-Hoditz, "Kaiser Karl" (Император Карл), Цюрих – Лайпциг Виена, 1928, стр. 19, където авторът под формата на забележка пише: "Абстрахирам се от факта,че разгромяването на Хабсбургската монархия от дълго време беше окончателно решено от онези политици, които между другото казано след рухването на Централните сили си поделиха главните роли в световната политика. Във връзка с това нека посочим картата за подялбата на Европа, която англичанинът Лабушер публикува в издавания от не го сатиричен седмичник "Truth" (Истина) през 1890 г., тоест двайсет и четири години преди избухването на световната война.
Тя е почти идентична с днешната карта на Европа: Австрия е изчезнала като монархия и е отстъпила място на една република от обединени народи.
Бохемия е самостоятелна държава приблизително във вида на Чехословакия, Германия е вкарана в днешните си тесни граници и се е разпаднала на републикански държавици. Върху площта на Русия е написана думата desert (пустош), държави за социалистически експерименти." Срв. също С. О. Harrison, "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена). Шест лекции за тайните науки, теософията и католическата църква.
към текста >>
Бохемия е самостоятелна държава приблизително във вида на Чехословакия, Германия е вкарана в днешните си тесни граници и се е разпаднала на ре
публика
нски държавици.
№ 167 (Събрани съчинения, Дорнах, 1962). *7. Arthur Polzer-Hoditz, "Kaiser Karl" (Император Карл), Цюрих – Лайпциг Виена, 1928, стр. 19, където авторът под формата на забележка пише: "Абстрахирам се от факта,че разгромяването на Хабсбургската монархия от дълго време беше окончателно решено от онези политици, които между другото казано след рухването на Централните сили си поделиха главните роли в световната политика. Във връзка с това нека посочим картата за подялбата на Европа, която англичанинът Лабушер публикува в издавания от не го сатиричен седмичник "Truth" (Истина) през 1890 г., тоест двайсет и четири години преди избухването на световната война. Тя е почти идентична с днешната карта на Европа: Австрия е изчезнала като монархия и е отстъпила място на една република от обединени народи.
Бохемия е самостоятелна държава приблизително във вида на Чехословакия, Германия е вкарана в днешните си тесни граници и се е разпаднала на републикански държавици.
Върху площта на Русия е написана думата desert (пустош), държави за социалистически експерименти." Срв. също С. О. Harrison, "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена). Шест лекции за тайните науки, теософията и католическата църква. Втора лекция (Лондон, 1894; второ издание 1896; превод на немски от граф фон Лайнинген-Билигхайм, 1897).
към текста >>
*27. Става дума за Ремон Поанкаре (1860-1934), многократен министър-председател, а през 1913-1920 г.президент на френската ре
публика
.
(Шекспир, "Макбет", преведе от оригинала в стихове Любомир Огнянов, Народна култура, София, 1961, стр. 70). *25. Неnri Lambert, "Pax oeconomica", в "Интернационале рундшау", Цюрих, 1 Ноември 1915. *26. Байрон нарича съюза между Англия и Ирландия "съюз между акула и нейната плячка". По Sir Roger Casement, пос. съч. стр. 96.
*27. Става дума за Ремон Поанкаре (1860-1934), многократен министър-председател, а през 1913-1920 г.президент на френската република.
Тук текстът явно е непълен. *28. За Метерлинк срв. лекцията на Рудолф Щайнер от 5 ноември 1914 г. в "Aus schicksaltragender Zeit" (От съдбоносно време), Събр. Съч. № 64 (Събрани съчинения, Дорнах, 1959).
към текста >>
От изданието на Бенс Джонс "The Ие and letters of Faraday' (Живот и
публика
ции на Фарадей), Лондон, 1870, т. 2,стр.
*162. Потвърдено от сър Роджър Кейсмъит в "Irland, Deutschland und die Freiheit der Мееге" (Ирландия, Германия и свободата на моретата), стр. 164 *163. В стенограмата фигурират само първите думи на цитата. Допълнението е по лорд Актън, "Uber das Studium der Geschichte" (За изучаването на историята), Берлин, 1897, стр. 7. *164. Michael Faraday (1791-1867), химик и физик. Цитатът липсва изцяло в стенограмата.
От изданието на Бенс Джонс "The Ие and letters of Faraday' (Живот и публикации на Фарадей), Лондон, 1870, т. 2,стр.
320, бе подбран един пасаж, който в особено сбита форма възпроизвежда изказваната често от Фарадей мисъл. *165. Срв. бел. 1. *166. Aristide Briand (1862-1932), френски министър-председател, бил е министър 26 пъти, от които 15 пъти външен министър и 11 пъти министър-председател. *167. Заключителни думи след лекцията. В четвъртък вечер сме в Базел, а тук ще се срещнем отново следващата неделя в 5 часа.
към текста >>
56.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тогава за Соловьов едва ли е имало
публика
ции.
Който се опита да направи това, ще види, колко малко ще успее да намери. По този път и не бихме могли да се придвижим. Видите ли, какво ми разказа преди няколко години един студент, който имаше намерение да напише докторат по философия към един прославен университет. Той се канеше да пише докторат по тема, която му беше препоръчана от знаменит професор. Това беше дисертация за великия руски мислител Соловьов /1853-1900 г./.
Тогава за Соловьов едва ли е имало публикации.
Попитах студента: защо професорът го е посъветвал да пише именно за този философ? – "А-а, каза студентът, професорът нищо не знае за този философ и би искал да научи нещо.” Ето ти удобен начин: да поръчаш на ученика си да напише докторат за Соловьов. Ако ученикът знае руски език, тогава може да се научи нещо за Соловьов. Така се появи докторатът за Соловьов. Но именно така се появяват много докторати.
към текста >>
57.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И
публика
та, която "не вярва" на авторитети, тази бедна
публика
няма никаква възможност да се ориентира, в какво, собствено, тук е работата.
Тези тестове нямат нищо общо с развитието на душевната надареност, вървяща от въплъщение във въплъщение на индивидуалността; те проверяват само сбора на заложените в човека ариманични сили. Проверява се не човека, а това, което се съдържа в него като ариманични сили. И така, както в миналото са се опирали на луциферичните сили, така сега опората започва да е в ариманичните сили, и социалното се гради на чисто ариманичното. Разбира се, да се ориентира напълно в тези сложни неща може само този, който действително стои на почвата на духовната наука, който иска и може да вижда света духовно. Тъй като това, което сега ви казах за проверката за даровитост, от огромен брой хора и техния журналистически съпровод се издига в ранг на най-велико достижение на съвременността, и се оценява като основа на социалната структура на бъдещето.
И публиката, която "не вярва" на авторитети, тази бедна публика няма никаква възможност да се ориентира, в какво, собствено, тук е работата.
Тя няма възможност да си състави ясна представа за подобни неща. Това обаче е друг въпрос. Ако от многото, на което днес дадохме възможност да въздейства върху нашите души, си създадохте понятие за това, какво в близко бъдеще трябва да стане в живота на човечеството, в неговото духовно развитие, вие сте на верния път. Но тогава би трябвало да сте загрижени за необходимостта да се обхване съзнанието на човешките индивидуалности, за да им се даде насреща това, което съответства на тяхната същност. И тогава няма да стигнете до проверката на ариманичните способности, тъй като тази проверка на ариманичните способности може да доведе само до това, че човечеството ще се разглежда само като сбор от машини, не повече.
към текста >>
58.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Вероятно всички ще си припомните един забавен фокус от цирковите арени: Комикът показва на
публика
та масивни оловни тежести под формата на гюлета или щанги, повдига ги с мъка и ги пуска долу, при което те просто продънват дървения под.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 12 Октомври 1917 За да навлезем още по-дълбоко в нашата основна тема, бихме желали да вмъкнем днес и няколко наглед странични размишления.
Вероятно всички ще си припомните един забавен фокус от цирковите арени: Комикът показва на публиката масивни оловни тежести под формата на гюлета или щанги, повдига ги с мъка и ги пуска долу, при което те просто продънват дървения под.
За още по-голяма правдоподобност върху тежестите са означени и съответните им килограми често до 60, 80, 100 кг. и т.н. И така, след като е опитал мускулната си сила, повдигайки пред публиката едно или друго гюле, една или друга щанга, изведнъж фокусникът замахва и хвърля гюлето към главите на зрителите, или пък кимва на едно малко дете, което грабва гюлето и се затичва с него по манежа: Просто една от тежестите е пълна имитация на гюле или щанга и представлява всъщност боядисан макет от велпапе. Днес всеки човек, напреднал малко или много в антропософското познание, може да си спомни този забавен експеримент и да го свърже с начина, по който нашите съвременници дори и най-образованите от тях говорят или пищат за историческите събития и за историческите личности. Имам предвид онези биографи, които според сегашните представи, се справят със своите задачи точно и блестящо.
към текста >>
И така, след като е опитал мускулната си сила, повдигайки пред
публика
та едно или друго гюле, една или друга щанга, изведнъж фокусникът замахва и хвърля гюлето към главите на зрителите, или пък кимва на едно малко дете, което грабва гюлето и се затичва с него по манежа: Просто една от тежестите е пълна имитация на гюле или щанга и представлява всъщност боядисан макет от велпапе.
Дорнах, 12 Октомври 1917 За да навлезем още по-дълбоко в нашата основна тема, бихме желали да вмъкнем днес и няколко наглед странични размишления. Вероятно всички ще си припомните един забавен фокус от цирковите арени: Комикът показва на публиката масивни оловни тежести под формата на гюлета или щанги, повдига ги с мъка и ги пуска долу, при което те просто продънват дървения под. За още по-голяма правдоподобност върху тежестите са означени и съответните им килограми често до 60, 80, 100 кг. и т.н.
И така, след като е опитал мускулната си сила, повдигайки пред публиката едно или друго гюле, една или друга щанга, изведнъж фокусникът замахва и хвърля гюлето към главите на зрителите, или пък кимва на едно малко дете, което грабва гюлето и се затичва с него по манежа: Просто една от тежестите е пълна имитация на гюле или щанга и представлява всъщност боядисан макет от велпапе.
Днес всеки човек, напреднал малко или много в антропософското познание, може да си спомни този забавен експеримент и да го свърже с начина, по който нашите съвременници дори и най-образованите от тях говорят или пищат за историческите събития и за историческите личности. Имам предвид онези биографи, които според сегашните представи, се справят със своите задачи точно и блестящо. Първоначално човек може да изпитва дори силно задоволство от техните описания, но ако след време вече от антропософска гледна точка разгледа отново същите събития или личности, той остава с усещането, че група деца си играят с имитациите на солидни и тежки предмети. Разбира се, не всички хора имат това усещане, но доколкото долавям нещата инстинктивно, голяма част от тях са обзети от подобно настроение спрямо историографите от нашата съвременна епоха. Цялата римска история и цялата гръцка история са описани по този повърхностен начин.
към текста >>
59.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Когато човек прочете статията на Адолф Келер тя е добре замислена и спада към най-добрите
публика
ции по тази тема той изпитва умора от непрекъснатото повтаряне на едни и същи абстракции: Реформация поражда свобода на инициативата, свободата на инициативата идва от Реформацията; и така, тази шумна канонада от абстракции ражда само няколко бедни, клети понятия, които нямат нищо общо с действителния свят.
А сега, след като сте се запознали с духовно-научния подход, залегнал в основата на тази статия, хвърлете поглед и на уводната статия в същото списание:"Смисълът на Реформацията" от Адолф Келер*47. Да, тук имаме един стар маниер на изразяване, който естествено вярва че е съвсем нов. Така че в този брой от списанието Вие ще намерите в непосредствена близост както новаторския, така и старомодния подход към нещата. Разбира се, старомодният говор се смята за умен, за изключително умен, разполагащ с превъзходна логика и остро мислене. Той Ви описва Реформацията с най-високопарни фрази, които не са нищо друго, освен кухи, безсъдържателни абстракции.
Когато човек прочете статията на Адолф Келер тя е добре замислена и спада към най-добрите публикации по тази тема той изпитва умора от непрекъснатото повтаряне на едни и същи абстракции: Реформация поражда свобода на инициативата, свободата на инициативата идва от Реформацията; и така, тази шумна канонада от абстракции ражда само няколко бедни, клети понятия, които нямат нищо общо с действителния свят.
Ето кое трябва да бъде преодоляно: тази жажда за абстракции, тези бедни и клети понятия, при които човек сякаш облизва пръстите си от удоволствие, понеже вярва, че казва нещо възвишено и умно, само защото си служи с няколко пълни абстракции. Вие виждате: Периодически следва да се взема становище относно най-разнообразни проблеми на съвремието, понеже антропософията е тук, не за да ни пренася в някакви измислени светове, а за да ни помогне в овладяването на съвсем конкретни земни цели.
към текста >>
60.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Той разказва по гротескен начин99, че понякога му се случва, когато говори пред
публика
, изведнъж да забележи, че мислите му вървят без душата му да присъства, тогава продължава да говори известно време и по начина как се държи
публика
та, забелязва, че мислите му са поели по-различна посока от вниманието му.
В този случай от всички мои книги този учен познава само малкия брой, който споменах, и върху него обосновава изложенията си, при това с напълно корумпирано мислене. Така обаче правят изобщо много учени сега. Когато например говорят за животните, нямат достатъчно сведения, а приблизително толкова от живота на животните, колкото има Десоар от моите произведения. Може да се оформи хубава глава, ако би се обхванало с поглед подсъзнателното при Макс Десоар. Самият Десоар дава възможност на едно специално място в своята книга да се погледне неговото подсъзнание.
Той разказва по гротескен начин99, че понякога му се случва, когато говори пред публика, изведнъж да забележи, че мислите му вървят без душата му да присъства, тогава продължава да говори известно време и по начина как се държи публиката, забелязва, че мислите му са поели по-различна посока от вниманието му.
Това го разказва напълно наивно. Помислете си сега, че той говори тогава за всякакви своеобразности на човешкото съзнание. Аз деликатно посочих100, че там Десоар се разкрива по странен начин. Казах, че не е възможно той да има себе си предвид; възможно е да бъде само така, че в този случай той говори така, както когато човек се идентифицира с други неумели оратори и казва аз, като се премества в другия; защото би било много голямо изискване, ако се очаква сам да се характеризира. Но той сам се характеризира!
към текста >>
61.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
- Няма
публика
ции, докато е жив, с изключение на един превод.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТЕКСТА 1. Николай Коперник, 1473 - 1543, полски астроном, математик, лекар, юрист, хуманист и каноник. Основава хелиоцентричната представа за света.
- Няма публикации, докато е жив, с изключение на един превод.
Своя труд за хелиоцентричната планетна система завършва през 1507 г. Когато е публикуван като «De revolutionibus orbium coelestium libri VI», Коперник се намира в предсмъртно състояние. Посвещава го на папа Павел III. Негов приятел, следящ отпечатването, го представя в предговора като чисто хипотетичен научен метод на пресмятане. Така се промъква през цензурата, докато при третото му издание през 1616/17 г.
към текста >>
49. Мари-Франсоа-Сади Карнот, 1837 - 1894 г., физик, 4-ти президент на Френската ре
публика
, промушен от италианския анархист Касерио, 1894 г.
6. Шеста следатлантска културна епоха, 3573 - 5733. 7. Седма следатлантска културна епоха, 5733 - 7893. 48. Сравни например лекцията от 29 ноември 1915 г. в «Средна Европа между Изтока и Запада» (12 лекции, Мюнхен, 1914 - 18 г.), Събр. съч. 174a.
49. Мари-Франсоа-Сади Карнот, 1837 - 1894 г., физик, 4-ти президент на Френската република, промушен от италианския анархист Касерио, 1894 г.
в Лион. 50. Виж лекцията от 7 октомври, 1917 г. в «Духовните основи на външния свят. Падането на духовете на мрака» (14 лекции, Дорнах, 1917 г.), Събр. съч. 177.
към текста >>
Нови
публика
ции към критика на езика», 2 тома, Мюнхен и Лайпциг 1910 г., 1.
Съвременно-исторически обзор. Част I» (13 лекции, Дорнах и Базел, 1916), Събр. съч. 173. 127. Фриц Маутнер, 1849 - 1923, писател и философ. «Речник на философията.
Нови публикации към критика на езика», 2 тома, Мюнхен и Лайпциг 1910 г., 1.
т., статията «История», стр. 411, гласи: «Така Вунд е един класик на философията по милостта на издателя ». 128. Например в лекциите от 6 и 18 ноември в този том. 129. Патриций Патрик, 389 - 460 г., апостол и светец-покровител на Ирландия. 130. Лекция от 14 ноември.
към текста >>
62.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ние трябва да ги изнасяме пред
публика
, която се е събрала просто по обява.
В природата господства духът, и това, което ни се струва, че се губи за непрекъснатия поток на развитието, намира своята обосновка в мъдростта на духа. Това е духовен закон и този въпрос трябва да се разглежда от гледна точка на духа. След това ще стигнем дотам, доколко добре обосновано е това, което ни се струва, че отпада от непрекъснатия поток на мировите явления. Има духовна обосновка; затова, доколкото ние водим духовен живот, това може да има значение също и на физически план. Скъпи мои приятели, вземете един пряко касаещ ни конкретен случай: необходимо е да се изнасят публични лекции за духовната наука.
Ние трябва да ги изнасяме пред публика, която се е събрала просто по обява.
Тук става нещо подобно на това, което става със зърното на зърнените култури, които частично се включват в непрекъснатия поток на битието. Не следва да се плашим от това, че отначало ни се струва, че много хора трябва да навлязат в потока на духовния живот, а малцина от тях се отделят и действително встъпват в духовния живот, стават антропософи и се движат по-нататък в този непрекъснат поток. В тази област работата стои така, че разпръснатите семена проникват в мнозина, които, например, си тръгват след тази лекция с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “. При непосредствено наблюдение на външния живот това изглежда, да кажем, подобно на хайверчетата, губещи се в морето; но дълбокото изследване показва, че това не е така. Душите, които е довела тук кармата, които си тръгват с думите: „Що за глупости дрънка този човек!
към текста >>
63.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Това е много сериозен въпрос — преди също често съм говорил върху него от различни гледни точки пред тази
публика
— както се вижда от факта, че много от официалните проповедници на християнството също са изгубили Христос!
Това трябва да се разбере ясно — пътят на национализма е завръщане към Вехтия Завет. Подобно упадъчно явление подготвя тежки изпитания за човечеството. Може да му се противодейства успешно само с едно лечебно средство — отново да се направят стъпки към Христос по пътя на духа. Всеки, който се занимава с Духовната наука, няма как съответно да не зададе искрено въпроса: „Как, водени от дълбините на нашите сърца и души, притиснати под условията на нашата епоха, можем да намерим Христос Исус? “
Това е много сериозен въпрос — преди също често съм говорил върху него от различни гледни точки пред тази публика — както се вижда от факта, че много от официалните проповедници на християнството също са изгубили Христос!
Има много добре познати енорийски свещеници, пастори и т.н., които говорят за Христос. Проблемът на техните проповеди е, че хората могат да достигнат Христос чрез определено задълбочаване във вътрешния живот, определено вътрешно изживяване. Ако някой вникне в онова, което тези хора проповядват за Христос, ще установи, че те не правят разлика между Христос и Бог като цяло — Бог-Отец в смисъла на Евангелията. Ще се съгласите, че например Харнак е знаменит теолог[3]. Имитиран е от мнозина и тук, в Швейцария.
към текста >>
64.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Публика
та побесня.
Той каза своите заключителни думи едвам вече сричайки. Беше сломен. Градският свещеник, който откри събранието, бе поставен от мен толкова на тясно чрез цитиране на текстове от библията, че по отношение на мястото, където Христос говори за прераждането, каза: тук Христос е сгрешил така каза свещеникът от Ройтлинген. Тогава аз станах и извиках: чуйте! Ето каква религия имаме днес, един Бог, който греши!
Публиката побесня.
Искаха първо да ме прекъснат, да ми вземат думата: на въпроса! Удряха и тропаха с крака. Аз обаче говорих съвсем спокойно, посочих с пръст професор Трауб и казах: това е авторитет! Публиката ми заръкопляска и аз победих. Професор Трауб беше сломен.
към текста >>
Публика
та ми заръкопляска и аз победих.
Ето каква религия имаме днес, един Бог, който греши! Публиката побесня. Искаха първо да ме прекъснат, да ми вземат думата: на въпроса! Удряха и тропаха с крака. Аз обаче говорих съвсем спокойно, посочих с пръст професор Трауб и казах: това е авторитет!
Публиката ми заръкопляска и аз победих.
Професор Трауб беше сломен. Аз и днес още съм полумъртъв". Че една омраза ще се надигне против антропософски ориентираната Духовна Наука, с която се занимаваме вече от две десетилетия тук в Европа, това можеше да се предвиди, можеше да го предвиди всеки, който знаеше именно и знае, колко вътрешно е свързано със Съществата, които трябва да бъдат призовани днес за човечеството и за близкото бъдеще на човечеството, това, което тук наричаме антропософски ориентира на Духовна Наука. Обаче тази антропософски ориентирана Духовна Наука не трябва да бъде смазвана със заспалостта, на онова развитие, което иска да си създаде малко удоволствие чрез духовните идеи и понятия И когато д-р Щайн чувствува, че ставаше дума за една борба на живот и смърт, то това е чувството за нещо напълно правилно. Ние се намираме в началото.
към текста >>
65.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
" Виждате, отделно от факта, че Гогартен не знае, че той самият изобщо нямаше да може да говори за религия, ако в миналото нямаше атавистични религиозни интереси и религиозни опитности; отделно от факта, че той като официален представител на религията никога нямаше да може да намери
публика
, ако религията не бе навлязла в еволюцията на човечеството чрез религиозни интереси и религиозни опитности; настрани от всичко това, всичко казано ви току-що ви доказва казаното от мен преди това, че в настоящето самите хора, считащи себе си за истински представители на религиозния живот, работят за унищожаването на всичко онова, което е съществено в религията.
И понеже човекът знае малко за тази връзка, той знае дори още по-малко за онази друга връзка, за безусловният пряк съюз между Бог и човека." Тук виждаме в името на религията отхвърлен всеки религиозен интерес, осуетена всяка религиозна опитност. Мястото на религиозния интерес и на религиозната опитност заема една изцяло неопределена "връзка", която разбира се не може да бъде диференцирана, и която авторът не желае да определи. Ние наистина губим ума и дума, когато един религиозен учител казва: "Истинската набожност трябва да изгони всеки религиозен интерес и да осуети всяка религиозна опитност." Стигнали сме толкова далеч, че сме неспособни да осъзнаем какво означава един официален религиозен представител да казва: "Махнете религиозния интерес! Махнете религиозната опитност!
" Виждате, отделно от факта, че Гогартен не знае, че той самият изобщо нямаше да може да говори за религия, ако в миналото нямаше атавистични религиозни интереси и религиозни опитности; отделно от факта, че той като официален представител на религията никога нямаше да може да намери публика, ако религията не бе навлязла в еволюцията на човечеството чрез религиозни интереси и религиозни опитности; настрани от всичко това, всичко казано ви току-що ви доказва казаното от мен преди това, че в настоящето самите хора, считащи себе си за истински представители на религиозния живот, работят за унищожаването на всичко онова, което е съществено в религията.
Изгубили ли са тези хора всякаква способност за разбиране на онова, което е свойствено на човешката душа? Могат ли тези хора още да не разбират, че когато човекът отправя своето внимание към нещо, вниманието е водено от интерес, и че всичко навлизащо в човешкото съзнание е основано на опитности? Изглежда така, сякаш човешките същества вече изобщо не говорят от човешко съзнание, а само от дух на противоборство. Трябва да имаме това в предвид с пълна сериозност, когато поглеждаме в огледалото, което така тайнствено показва миналото и скрива бъдещето макар и в известен смисъл огледалото да разкрива също и бъдещето по описания от мен начин. Цел на Антропософската Духовна Наука е да обслужва религиозния интерес и да дава съдържание на религиозната опитност.
към текста >>
66.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Ще цитирам няколко изречения: „Към общите социални и икономически размирици бяха прибавени и проблемите на музиката, външния проблем този на новата
публика
, която идва към изкуството много неподготвена.
Странно е, че хората се опитват да спазват тези понятия, които са толкова повърхностни, че те не желаят да се захванат с ново вътрешно знание от една страна и да се стремят, от друга, към ново външно знание. Понякога, поради тъмни емоции, онова, което повечето хора истински желаят в съзнателното си същество се бори да ги накара то да бъде почувствано, ала те се страхуват да издигнат своята воля на съзнанието си. Напоследък приятел ми даде брой от ,,Rheinische nusik und Theater Zeitung“. Първата статия е за опитностите на един музикант. Той пише въз основа на непосредствена опитност при специфични обстоятелства и това, което разказва е крайно интересно.
Ще цитирам няколко изречения: „Към общите социални и икономически размирици бяха прибавени и проблемите на музиката, външния проблем този на новата публика, която идва към изкуството много неподготвена.
Кое от изкуствата има постоянна стойност и как изкуствата и хората могат да бъдат обединени. Това са въпроси с особена важност в настоящия момент.“ Болшинството хора не осъзнават тежестта на тези въпроси: там тяхната тежест е била почувствана, защото те са там като ужасяващ товар за света. „Много, много проблеми биха били по-добре и по-лесно разрешени, ако музикалната професия беше организирана. Ала ние все още сме без никаква музикална организация, която да може да представя общите интереси, на всички професионални музиканти: дори и отделните групи по интереси все още не са наистина обединени една с друга.“
към текста >>
67.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Днес англосаксонската литература изобилствува с
публика
ции по тези въпроси.
И ако по време на земния си живот човек попадне в такава констелация, при която Сатурн не действува върху неговите сетива, той може да стигне до откритието, че тъкмо чрез неговите сетива настъпва едно особено космическо събитие. Човекът се изпълва с един порив. Неговата сетивна сила рязко нараства. Да, такива неща са напълно възможни. И ние искаме да говорим за човека не с оглед на днешните изтъркани схеми, а така, че да го осветлим отново, да го осветлим отвсякъде.
Днес англосаксонската литература изобилствува с публикации по тези въпроси.
Идва например някой Уйлямс Джеймс и започва да говори за едно или друго „пробуждане“. Той говори, че има хора, които изживяват един вид „пробуждане“. Ако разгърнете книгите му и книгите на неговите ученици, Вие ще откриете основния лайтмотив: че в.един или друг момент от живота, човек изпитва някакъв „порив“. Разбира се, тези автори не знаят как да обяснят нещата, не знаят, че подобни явления възникват най-вече във връзка с констелациите на Сатурн или Юпитер. Те не знаят, че ако Сатурн е покрит, нараства сетивният живот; че ако е покрит Юпитер което може да се случи много по-лесно, защото Юпитер обикаля Слънцето за 12 години тогава нараства нервният живот.
към текста >>
68.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
и тя е в много по-голям разцвет, отколкото преди хиляда години, защото псевдонаучната продукция нараства с всеки изминат ден“... Да, псевдонауката създава толкова повече грижи, колкото повече нарастват нейните
публика
ции и трудове.“
Така е. И този факт трябва да се изтъква настойчиво и смело. Мориц Бенедикт посочва, че всички куриози и безобразия в неговата наука произтичат главно от една единствена причина: хората не знаят нищо за неизвестното и се опитват да стигнат до човека, черпейки само от чисто сетивните фактори. И неговият сарказъм отново избухва: „Днешната псевдонаука е в пълен разцвет...“ става дума не за неговата, а за тази на уважаемите му колеги!
и тя е в много по-голям разцвет, отколкото преди хиляда години, защото псевдонаучната продукция нараства с всеки изминат ден“... Да, псевдонауката създава толкова повече грижи, колкото повече нарастват нейните публикации и трудове.“
По-рано, казва Бенедикт, никой не можеше да издаде своите глупости и да ги натрапи на обществото. „А днес всяко случайно хрумване, всяко недомислено начинание се публикува с такава бързина, че нищо чудно, ако в медицинската журналистика се появи рубриката „В последната минута“, или ако в медицинските издателства се инсталират телефонни кабини, където научните „идеи“ да не се резюмират за повече от 9 минути. През миналите столетия една публикация се подготвяше години, а не като днес за броени часове.“ Всъщност Мориц Бенедикт се обръща изключително към онази публика, която се вслушва в лекарите и е готова да се закълне в тях; макар че още на следващата страница с ирония цитира известната пословица: „Тръгнеш ли подир бръмбар,
към текста >>
През миналите столетия една
публика
ция се подготвяше години, а не като днес за броени часове.“
И неговият сарказъм отново избухва: „Днешната псевдонаука е в пълен разцвет...“ става дума не за неговата, а за тази на уважаемите му колеги! и тя е в много по-голям разцвет, отколкото преди хиляда години, защото псевдонаучната продукция нараства с всеки изминат ден“... Да, псевдонауката създава толкова повече грижи, колкото повече нарастват нейните публикации и трудове.“ По-рано, казва Бенедикт, никой не можеше да издаде своите глупости и да ги натрапи на обществото. „А днес всяко случайно хрумване, всяко недомислено начинание се публикува с такава бързина, че нищо чудно, ако в медицинската журналистика се появи рубриката „В последната минута“, или ако в медицинските издателства се инсталират телефонни кабини, където научните „идеи“ да не се резюмират за повече от 9 минути.
През миналите столетия една публикация се подготвяше години, а не като днес за броени часове.“
Всъщност Мориц Бенедикт се обръща изключително към онази публика, която се вслушва в лекарите и е готова да се закълне в тях; макар че още на следващата страница с ирония цитира известната пословица: „Тръгнеш ли подир бръмбар, на бунище ще стигнеш..“ Разбира се, „бунището“ това са неговите колеги, а самият той продължава със следния упрек към лекарското съсловие: „Всички тези неуредици в биологията няма да се отстранят, докато не се предприеме една голяма реформа в медицинското възпитание и обучение на преподавателите.
към текста >>
Всъщност Мориц Бенедикт се обръща изключително към онази
публика
, която се вслушва в лекарите и е готова да се закълне в тях; макар че още на следващата страница с ирония цитира известната пословица:
„Днешната псевдонаука е в пълен разцвет...“ става дума не за неговата, а за тази на уважаемите му колеги! и тя е в много по-голям разцвет, отколкото преди хиляда години, защото псевдонаучната продукция нараства с всеки изминат ден“... Да, псевдонауката създава толкова повече грижи, колкото повече нарастват нейните публикации и трудове.“ По-рано, казва Бенедикт, никой не можеше да издаде своите глупости и да ги натрапи на обществото. „А днес всяко случайно хрумване, всяко недомислено начинание се публикува с такава бързина, че нищо чудно, ако в медицинската журналистика се появи рубриката „В последната минута“, или ако в медицинските издателства се инсталират телефонни кабини, където научните „идеи“ да не се резюмират за повече от 9 минути. През миналите столетия една публикация се подготвяше години, а не като днес за броени часове.“
Всъщност Мориц Бенедикт се обръща изключително към онази публика, която се вслушва в лекарите и е готова да се закълне в тях; макар че още на следващата страница с ирония цитира известната пословица:
„Тръгнеш ли подир бръмбар, на бунище ще стигнеш..“ Разбира се, „бунището“ това са неговите колеги, а самият той продължава със следния упрек към лекарското съсловие: „Всички тези неуредици в биологията няма да се отстранят, докато не се предприеме една голяма реформа в медицинското възпитание и обучение на преподавателите. На кандидат, който не представи доказателство, че е преминал през сериозна математическа и техническа подготовка, не трябва да се поверява изследователска, а още по-малко преподавателска дейност.
към текста >>
69.
Съдържание
GA_214 Тайната на троицата
Тези устни съобщения бяха предназначени следователно, за една по-собствена
публика
, с определени бележки, които намираме развити именно в писмените трудове на Рудолф Щайнер* /* Виж: Рудолф Щайнер конференция от 16 юли 1922 г.
Рисунките в текста са според рисунките на Рудолф Щайнер, рисувани на дъската, изпълнени от Ася Тургениева. * * * ПРЕДИСЛОВИЕ Текстове, като този настоящият, не бяха предназначени за публикуване. В действителност, те са препис на лекции, които Рудолф Щайнер изнесе пред членовете на Теософското Общество, направен после, от 1913 г., нататък в Антропософско Общество, невидяни повече от Рудолф Щайнер.
Тези устни съобщения бяха предназначени следователно, за една по-собствена публика, с определени бележки, които намираме развити именно в писмените трудове на Рудолф Щайнер* /* Виж: Рудолф Щайнер конференция от 16 юли 1922 г.
в "Човешки въпроси, космични отговори", Женева, EAR, 1988г./. От факта на тяхното естество и тяхното предназначение да се позволи на индивидуалното съзнание да разбере действителността, сетивната и свръхсетивната тези бележки не съставят една чиста и първична информация. За всеки, който се приближава към тях, искайки да ги направи свои, те имат произход на модификация на погледа, който всеки носи върху света и върху самия себе си, следователно, на отношението на всеки към действителността. Точно този опит който всеки може да направи при пълна яснота на съзнанието позволява да се напра ви едно точно и правилно оценяване на съдържание като това.
към текста >>
70.
ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо
GA_214 Тайната на троицата
При това, той полага значителни усилия, да запознае голямата
публика
с Антропософията, въпреки язвителните критики и противници, докато Антропософското Общество изпада в летаргия.
Щайнер напразно опита да покаже на високо отговорни политици в Германия и в Австрия, че съществува един път на социално оздравяване и че тази "тричленност на социалния организъм" отваря перспективи за мир. Между 1919 и 1921 г., той се обърна към пролетариата и към работодателите, без да успее да преодолее съпротивата както на работодателите, така и на синдикатите. В действителност, той не беше поддържан и от Антропософското Общество, което проявяваше твърде слаба активност към дълбоките нужди на епохата. Годината 1922 е тази, в която Р. Щайнер констатира, точно в Оксфорд, че моментът за реализиране на тричленния социален организъм "е минал в Централна Европа".
При това, той полага значителни усилия, да запознае голямата публика с Антропософията, въпреки язвителните критики и противници, докато Антропософското Общество изпада в летаргия.
Изложен на опита за физическо насилие, Щайнер съкращава значително своите публични конференции в Германия, най-вече в Англия, където ходи три пъти. В края на своето първо пътуване, той напуща Англия "Изпълнен от мисълта, че в Англия има хора, които считат културата и защитата на антропософската кауза за част от своята житейска задача и действат енергично в това направление*" /* Виж: Рудолф Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г. в "Човешки въпроси, космични отговори". Женева, E A R 1988/ . Не могат да се изложат по съвсем точен начин тези конференции, които ако се съди по заглавията им, най-напред изглеждат, че принадлежат към религиозната област, ако не се допълни това кратко табло за 1922 г.
към текста >>
71.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Сведения на издателството в един том, Мюних, 1973/ на Шпенглер, можеше да се види в тази литературна
публика
ция нещо, което таи в себе си желанието от заемането надълбоко с елементарните явления на упадъка и залеза на нашата епоха.
ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ Дорнах, 6 август 1922 г. Когато се появи преди известно време първият том на "Упадъка на Западния свят"* /* Освалд Шпенглер, "Упадъкът на Западния свят", ІІ том, Мюних 1920 /І/ и 1922 /ІІ/. Всички пасажи цитирани от Щайнер се намират във втората част.
Сведения на издателството в един том, Мюних, 1973/ на Шпенглер, можеше да се види в тази литературна публикация нещо, което таи в себе си желанието от заемането надълбоко с елементарните явления на упадъка и залеза на нашата епоха.
Там можеше да се види някой, който, за много неща, действащи в нашата настояща епоха в цялостта на Западния свят, имаше чувството, и тези импулси трябва, всъщност, да водят малко по малко към едно тотално хаотизиране на западната цивилизация с нейната американска пристройка; някой, който, с това чувство, правеше усилие с много знания и овладявайки много научни идеи, да се отнася с един вид съдене на тези явления. Вярно е, и разбира се, това се виждаше, че Освалд Шпенглер виждаше това, което е в упадък. Хората си даваха сметка още от тази епоха, както беше и при него, при когото мисълта беше изцяло обзета от това залязване, на това основание той имаше предвид всичко, което е в залеза си; защото той усещаше упадъка в цялото разположение на своята собствена душа, той не очакваше вече нищо това можеше да се разбере от всеки от всичко онова, което можеше да излезе още от цивилизацията на масата. Той вярваше, че Западният свят беше тръгнал на път да стане именно жертва на една определена форма на цезаризъм, на една определена форма на демонстрация на сила от страна на изолираните индивиди, които биха заменили култури и диференцирани и структурирани по различни начини цивилизации с една обикновено и брутална действителност. Можеше да се види как един човек като Шпенглер нямаше ни най-малко усет за факта, че може да излезе от волята на човечеството избавлението за тази култура и тази цивилизация на Западния свят, ако тази воля е насочена в смисъл да се изтъкне, с лице към всичко, което се поглъща и унищожава, цялото забулено отвън, в залеза, тази нова сила, която може да бъде извлечена въпреки всичко, от вътрешността на човека, ако той го иска днес.
към текста >>
72.
Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
както за широката
публика
, така и за членовете на Теософското, по-късно Антропософското общество.
Указания относно публикуваните лекции на Рудолф Щайнер Основа на антропософски ориентираната наука за духа представляват написаните и публикувани произведения на Рудолф Щайнер (1861-1925). Освен тях той изнася многобройни лекции и семинари от 1900 г. до 1924 г.
както за широката публика, така и за членовете на Теософското, по-късно Антропософското общество.
Самият той първоначално е държал да не се записват свободно изнасяните лекции, понеже те са били замислени като «устни, непредназначени за печатане съобщения». След като се разпространяват непълни и неточни записки на слушателите, той възлага задачата на Мария Щайнер – фон Сиверс да се погрижи за стенографи, за съхраняването на записките и преглеждането на текстовете, предназначени за издаване. Поради липса на време Рудолф Щайнер е можел да коригира записките само в съвсем редки случаи, затова относно всички публикации на лекциите трябва да се вземе под внимание неговото предупреждение: «Би трябвало да се допусне, че има грешки в непрегледаните от мен лекции.» Относно отношението на лекциите за членовете, които първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, и неговите публикувани произведения Рудолф Щайнер пише в своята автобиография «Моят жизнен път» (Глава 35). Оригиналният текст е даден в края на този том.
към текста >>
Поради липса на време Рудолф Щайнер е можел да коригира записките само в съвсем редки случаи, затова относно всички
публика
ции на лекциите трябва да се вземе под внимание неговото предупреждение: «Би трябвало да се допусне, че има грешки в непрегледаните от мен лекции.»
Освен тях той изнася многобройни лекции и семинари от 1900 г. до 1924 г. както за широката публика, така и за членовете на Теософското, по-късно Антропософското общество. Самият той първоначално е държал да не се записват свободно изнасяните лекции, понеже те са били замислени като «устни, непредназначени за печатане съобщения». След като се разпространяват непълни и неточни записки на слушателите, той възлага задачата на Мария Щайнер – фон Сиверс да се погрижи за стенографи, за съхраняването на записките и преглеждането на текстовете, предназначени за издаване.
Поради липса на време Рудолф Щайнер е можел да коригира записките само в съвсем редки случаи, затова относно всички публикации на лекциите трябва да се вземе под внимание неговото предупреждение: «Би трябвало да се допусне, че има грешки в непрегледаните от мен лекции.»
Относно отношението на лекциите за членовете, които първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, и неговите публикувани произведения Рудолф Щайнер пише в своята автобиография «Моят жизнен път» (Глава 35). Оригиналният текст е даден в края на този том. Казаното там важи по същия начин също и за семинарите и курсовете в отделните научни области, проведени за запознати с основите на науката за духа и различните теми участници. След смъртта на Мария Щайнер (1867-1948) започва издаването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер съобразно нейните насоки. Настоящият том е съставна част от тези Събрани съчинения.
към текста >>
73.
Рудолф Щайнер за записките на лекциите.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Изложението в тези вътрешни лекции беше такова, каквото не би могло да бъде в
публика
циите, които бяха предназначени за външната общественост.
Изискваше се в курсове да се узнае тълкуването на дадените на човечеството откровения. След като се проведоха вътрешни курсове в смисъла на това изискване, се прибави и нещо друго. На тези лекции присъстваха само членове на Обществото. Те бяха запознати с началните сведения от антропософията. Пред тях беше възможно да се говори така, както към напреднали в областта на антропософията.
Изложението в тези вътрешни лекции беше такова, каквото не би могло да бъде в публикациите, които бяха предназначени за външната общественост.
В тесните вътрешни кръгове аз можех да говоря за неща, които трябваше да изразявам по друг начин, ако те по начало биха били предназначени за широката публика. Така в двустранността на публичните и частните издания лежи действително нещо, което произлиза от две различни основания. Публикациите за широката общественост са резултат от това, което работеше в мен; в частните издания заедно с мен работи и се стреми Обществото. Аз се вслушвам в трептенията на душевния живот на членовете и в моето живо участие в него от чутото произлиза начинът на изложението в лекциите. Никъде и в най-малката степен не е казано нещо, което не е чист резултат от изграждащата се антропософия.
към текста >>
В тесните вътрешни кръгове аз можех да говоря за неща, които трябваше да изразявам по друг начин, ако те по начало биха били предназначени за широката
публика
.
След като се проведоха вътрешни курсове в смисъла на това изискване, се прибави и нещо друго. На тези лекции присъстваха само членове на Обществото. Те бяха запознати с началните сведения от антропософията. Пред тях беше възможно да се говори така, както към напреднали в областта на антропософията. Изложението в тези вътрешни лекции беше такова, каквото не би могло да бъде в публикациите, които бяха предназначени за външната общественост.
В тесните вътрешни кръгове аз можех да говоря за неща, които трябваше да изразявам по друг начин, ако те по начало биха били предназначени за широката публика.
Така в двустранността на публичните и частните издания лежи действително нещо, което произлиза от две различни основания. Публикациите за широката общественост са резултат от това, което работеше в мен; в частните издания заедно с мен работи и се стреми Обществото. Аз се вслушвам в трептенията на душевния живот на членовете и в моето живо участие в него от чутото произлиза начинът на изложението в лекциите. Никъде и в най-малката степен не е казано нещо, което не е чист резултат от изграждащата се антропософия. Не може и дума да става за някаква отстъпка пред предразсъдъци или обичайни чувства на членовете на Обществото.
към текста >>
Публика
циите за широката общественост са резултат от това, което работеше в мен; в частните издания заедно с мен работи и се стреми Обществото.
Те бяха запознати с началните сведения от антропософията. Пред тях беше възможно да се говори така, както към напреднали в областта на антропософията. Изложението в тези вътрешни лекции беше такова, каквото не би могло да бъде в публикациите, които бяха предназначени за външната общественост. В тесните вътрешни кръгове аз можех да говоря за неща, които трябваше да изразявам по друг начин, ако те по начало биха били предназначени за широката публика. Така в двустранността на публичните и частните издания лежи действително нещо, което произлиза от две различни основания.
Публикациите за широката общественост са резултат от това, което работеше в мен; в частните издания заедно с мен работи и се стреми Обществото.
Аз се вслушвам в трептенията на душевния живот на членовете и в моето живо участие в него от чутото произлиза начинът на изложението в лекциите. Никъде и в най-малката степен не е казано нещо, което не е чист резултат от изграждащата се антропософия. Не може и дума да става за някаква отстъпка пред предразсъдъци или обичайни чувства на членовете на Обществото. Който чете тези частни публикации, може напълно да ги приеме като това, което казва антропософията. Затова когато изискванията в това отношение станаха по-настойчиви, без колебания се изостави условието тези печатни записки да се разпространяват само в кръга на членовете на Обществото.
към текста >>
Който чете тези частни
публика
ции, може напълно да ги приеме като това, което казва антропософията.
Така в двустранността на публичните и частните издания лежи действително нещо, което произлиза от две различни основания. Публикациите за широката общественост са резултат от това, което работеше в мен; в частните издания заедно с мен работи и се стреми Обществото. Аз се вслушвам в трептенията на душевния живот на членовете и в моето живо участие в него от чутото произлиза начинът на изложението в лекциите. Никъде и в най-малката степен не е казано нещо, което не е чист резултат от изграждащата се антропософия. Не може и дума да става за някаква отстъпка пред предразсъдъци или обичайни чувства на членовете на Обществото.
Който чете тези частни публикации, може напълно да ги приеме като това, което казва антропософията.
Затова когато изискванията в това отношение станаха по-настойчиви, без колебания се изостави условието тези печатни записки да се разпространяват само в кръга на членовете на Обществото. Само трябва да се има предвид, че в непрегледаните от мен лекции може да има грешки. Правото за преценка на съдържанието на такива частни публикации обаче може да се признае само на този, който познава предпоставките за такава преценка. А за повечето от тези публикации това е най-малкото да се познава антропософското познание за човека и Космоса, доколкото същността им е представена в антропософията, както и това, което се намира като „антропософска история“ в сведенията от духовния свят.
към текста >>
Правото за преценка на съдържанието на такива частни
публика
ции обаче може да се признае само на този, който познава предпоставките за такава преценка.
Никъде и в най-малката степен не е казано нещо, което не е чист резултат от изграждащата се антропософия. Не може и дума да става за някаква отстъпка пред предразсъдъци или обичайни чувства на членовете на Обществото. Който чете тези частни публикации, може напълно да ги приеме като това, което казва антропософията. Затова когато изискванията в това отношение станаха по-настойчиви, без колебания се изостави условието тези печатни записки да се разпространяват само в кръга на членовете на Обществото. Само трябва да се има предвид, че в непрегледаните от мен лекции може да има грешки.
Правото за преценка на съдържанието на такива частни публикации обаче може да се признае само на този, който познава предпоставките за такава преценка.
А за повечето от тези публикации това е най-малкото да се познава антропософското познание за човека и Космоса, доколкото същността им е представена в антропософията, както и това, което се намира като „антропософска история“ в сведенията от духовния свят.
към текста >>
А за повечето от тези
публика
ции това е най-малкото да се познава антропософското познание за човека и Космоса, доколкото същността им е представена в антропософията, както и това, което се намира като „антропософска история“ в сведенията от духовния свят.
Не може и дума да става за някаква отстъпка пред предразсъдъци или обичайни чувства на членовете на Обществото. Който чете тези частни публикации, може напълно да ги приеме като това, което казва антропософията. Затова когато изискванията в това отношение станаха по-настойчиви, без колебания се изостави условието тези печатни записки да се разпространяват само в кръга на членовете на Обществото. Само трябва да се има предвид, че в непрегледаните от мен лекции може да има грешки. Правото за преценка на съдържанието на такива частни публикации обаче може да се признае само на този, който познава предпоставките за такава преценка.
А за повечето от тези публикации това е най-малкото да се познава антропософското познание за човека и Космоса, доколкото същността им е представена в антропософията, както и това, което се намира като „антропософска история“ в сведенията от духовния свят.
към текста >>
74.
Съдържание
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Както се вижда от запитвания и многобройни нови
публика
ции, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат.
* * * ЗА ТОВА ИЗДАНИЕ Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения? Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? -
Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат.
В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове. Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука». Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема. Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
към текста >>
75.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Както се вижда от запитвания и многобройни нови
публика
ции, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат.
* * * ЗА ТОВА ИЗДАНИЕ Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения? Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? -
Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат.
В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове. Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука». Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема. Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
към текста >>
76.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Както се вижда от запитвания и многобройни нови
публика
ции, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат.
* * * За това издание Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения? Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? -
Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат.
В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове. Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука». Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема. Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
към текста >>
77.
Съдържание
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Както се вижда от запитвания и многобройни нови
публика
ции, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат.
* * * За това издание Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения? Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? -
Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат.
В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове. Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука». Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема. Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
към текста >>
78.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Той не прави особено голямо впечатление на берлинската
публика
, защото съдържанието на това, което говори в Берлин, е, че с цялото свое размишление човекът всъщност не достига до нищо относно светогледите; в човешката душа трябва да проникне нещо, което като действителен духовен свят да оживи размишлението.
След това Шелинг продължително време изпада в мълчание. Неговите съвременници философи го считат за един жив мъртвец, бих искал да кажа, за един живо-мъртъв. След това той публикува извънредно важното съчинение «Самотракските мистерии»[4], - което отново представлява едно разширение на неговия дух. Първоначално той все още живее в Мюнхен, докато кралят на Прусия го повиква да изнася лекции върху онази философия в Берлинския университет, за която Шелинг казва, че я е разработил в тишината на уединението в течение на десетилетия. И сега Шелинг се явява в Берлин с онази философия, която се съдържа в оставените от него съчинения «Философия на митологията» и «Философия на откровението».
Той не прави особено голямо впечатление на берлинската публика, защото съдържанието на това, което говори в Берлин, е, че с цялото свое размишление човекът всъщност не достига до нищо относно светогледите; в човешката душа трябва да проникне нещо, което като действителен духовен свят да оживи размишлението.
Тук при Шелинг на мястото на старата рационалистична философия внезапно се явява едно възкресяване на старата философия на боговете, на митологията, едно възкресяване на древните богове, а именно от една страна по съвършено модерен начин. Но от всичко това се вижда, че тук в модерното време действа древна духовност. Това е твърде знаменателно. В това, което той развива върху християнството във «Философия на откровението», са дадени важни подбуди, макар и в напълно абстрактни форми, подбуди за онова, което за някои точки на християнството трябва да бъде казано също и в антропософията въз основа на духовното виждане. Ние не можем така лесно да минем покрай Шелинг, както сториха това берлинчани.
към текста >>
Преди там да беше проведено конституционното ре
публика
нско събрание, Ваймар беше като един оазис, като един духовен оазис, съвършено различен от други места в Германия.
- Тук при Шелинг става особено нагледно, че всъщност съществува едно постоянно взаимодействие на духовния свят горе и на земния свят долу относно духовното развитие. И когато към средата на 90-те години се занимавах особено интензивно да търся онова, което са духовните основи на епохата на Михаил и други подобни неща, и когато тогава аз самият навлязох в една фаза от живота - за тези неща мога само да загатна в моята автобиография, но вече сторих това, - в която трябваше силно да изживея света, непосредствено граничещ с нашия физическо-сетивен свят, който обаче е разделен от него само с една тънка стена - в този съседен свят се разиграват всъщност гигантските факти, те не са така силно отделени от нашия свят. Когато се намирах във Ваймар, където от една страна съизживявах извънредно силно обществения живот на Ваймар във всички направления, но в същото време чувствах вътрешната необходимост силно да се оттеглям от всичко, така че тези неща вървяха успоредно, аз стигнах всъщност до положението да съизживявам до най-повишена степен духовния свят, даже до по-висока степен отколкото физическия свят. Така че още като младеж на мен не ми беше трудно бързо да обгърна с поглед някой светоглед, който влизаше в моята сфера; но аз трябваше да гледам някой камък или едно растение, които трябваше отново да позная, не три, четири пъти, а петдесет, шестдесет пъти - не можех да свържа лесно душата си с онова, което на физическия свят получава имена по физически начин. По онова време, през време на Ваймарската епоха това състояние беше повишено до най-висока степен.
Преди там да беше проведено конституционното републиканско събрание, Ваймар беше като един оазис, като един духовен оазис, съвършено различен от други места в Германия.
В този Ваймар, както писах в моята автобиография, аз изживях моите уединения. И веднъж в 1897 година, за да открия някои неща, аз отново взех в ръцете си книгите на Шелинг «Божествата от Самотраке» и «Философия на митологията», взех ги само така, не да ги изучавам, а просто като подбуда, както се вземат външни помощни средства. Нали да речем, някой, който прави изследвания в духовния свят, иска да си улесни изследването: Това са чисто външни помощни средства, които човек има, както човек има също и технически помощни средства, които нямат някаква връзка със самия изследван въпрос. Ако, да речем, някой иска да прави изследвания върху първите християнски столетия, няколко нощи той слага под главата си писанията на свети Августин или на Климент Александрийски; това е една външна подбуда, както някое техническо помощно средство, когато човек иска да си спомни нещо. Така и аз взех тогава в ръцете си книгите на Шелинг «Божествата на Самотраке» и «Философия на митологията».
към текста >>
79.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Нали ние все пак знаем, че ако бихме говори днес пред обикновената
публика
за съдържанието на тази лекция, това, което е един точен резултат, би било считано за глупост, за побърканост.
Но точно до навечерието на настъпването на господството на Михаил за хората на по-новото време съществуват големи трудности, за да могат те да дойдат до една действителна звездна мъдрост. И имайки задачата да стигне до тази звездна мъдрост антропософията трябва да бъде благодарна на обстоятелството, че в последната третина на 19-то столетие в събитията на земното човечество настъпи господството на Михаил. И между други някои неща, които дължим на господството на Михаил, е именно и това, че ние отново сме получили един безпрепятствен достъп до изследването на онова, което трябва да бъде изследвано в световете на звездите, за да можем да разберем кармата, образуването на кармата в човешкия свят. Бих искал да ви покажа това с един пример, за да ви въведа бавно в извънредно трудните въпроси, които са свързани с изследването на кармата. Бих искал да ви приведа един пример, при който можете да видите, илюстрирано това, което трябва да стане, преди да можем да говорим върху кармата и нейното действие по такъв начин, както това ще стане сега в тази лекция.
Нали ние все пак знаем, че ако бихме говори днес пред обикновената публика за съдържанието на тази лекция, това, което е един точен резултат, би било считано за глупост, за побърканост.
Но това е именно съвсем точно изследване и вие трябва да бъдете запознати с всички отговорности, които човек осъзнава при едно такова изследване, трябва да бъдете запознати с всичко онова, което се противопоставя на едно такова изследване, при което трябва да се мине, така да се каже, през един «трънен жив плет», през една «трънена ограда». Значи необходимо е това да се знае от определен брой хора с всички онези кармически особености на принадлежността към Михаил, за която аз говорих. Тези хора трябва да знаят, че при тези неща се касае за сериозно духовно изследване, а не за онова, което днес незнаещите хора, които стоят вън от антропософското движение, мислят за такива неща. Мои мили приятели, по-голяма част от вас ще си спомнят за един образ, който постоянно се явява в моите мистерийни драми: Образът на Щрадер.[1] Доколкото това може да бъде случаят при една поетична творба, този образ на Щрадер е обрисуван в известен смисъл от самия живот.
към текста >>
80.
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Пети том
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Както се вижда от запитвания и многобройни нови
публика
ции, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат.
* * * За това издание Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения? Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? -
Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат.
В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове. Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука». Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема. Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
към текста >>
81.
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Първа
публика
ция както по-горе.
[6] Оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер. Отпечатано първо в английското издание на «Стихове и медитации от Рудолф Щайнер», Лондон 1961. [7] В архива няма оригинален документ. Отпечатано е за първи път в английското издание, както горното. [8] Оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер.
Първа публикация както по-горе.
Както за горното упражнение. [9] Оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер. [10] Упражнението на стр. 73 [11] Оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер. Публикува се за първи път в това издание на книгата.
към текста >>
82.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
[1] Това слово, произнесено в края на тържеството по полагане Основния камък и то напълно в стила на един езотеричен урок, беше включено от Мария Щайнер в
публика
цията на «Из съдържанията на Езотеричното училище».
о Вие, Отци в Небесата. И така да се разделим - като отнесем в душите си съзнанието за значението, за сериозността и за достойнството на действието, което извършихме. Съзнанието, което остава от тази вечер, трябва да запали в нас стремежа към познание на едно ново откровение, дадено на човечеството, за което жадува човешката душа, от което тя ще пие едва тогава обаче, когато без страх придобие вярата и доверието в това, което може да извести науката за Духа, която от своя страна трябва да обедини това, което поради човешката еволюция трябваше известно време да върви разделено: религия, изкуство, наука. Да отнесем това, мили мои сестри и братя, със себе си като спомен от този заедно отпразнуван час, който не бихме желали да забравим. /Следва заравяне и бетониране на Основния камък./
[1] Това слово, произнесено в края на тържеството по полагане Основния камък и то напълно в стила на един езотеричен урок, беше включено от Мария Щайнер в публикацията на «Из съдържанията на Езотеричното училище».
Макар и непълен текстът на това слово се е запазил само поради това, че слушател, владеещ стенография, се опитал да го запише, пишейки върху гърба на стоящия до него участник при извънредно неблагоприятните условия - лошо време, на светлината на факли, тъй като тържеството се е състояло в края на Септември от около 18.30 до към 20.30 часа. Неговият ръкописен пренос на тези бележки се намира днес в архива. Някои корекции и допълнения в сравнение с първото отпечатване се дължат на сравняване с този ръкопис, а следващите смислови поправки са от Мария Щайнер. «...ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа»: в бележките е: «не последвал». Ариманичното нападение на маврите: тук в записките допълнително следва: «когато от другата страна е бил привлечен добрият Ариман», което поради своята неразбираемост, съответно непълнота, е било изпуснато от Мария Щайнер още в първото отпечатване.
към текста >>
83.
Бележки
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Първа
публика
ция както по-горе.
17. Оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер. Отпечатано първо в английското издание на «Стихове и медитации от Рудолф Щайнер», Лондон 1961. 18. В архива няма оригинален документ. Отпечатано е за първи път в английското издание, както горното. 19. Оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер.
Първа публикация както по-горе.
Както за горното у пражнение. 20. Оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер. 21. Упражнението на стр. 73 22. Оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер. Публикува се за първи път в това издание на книгата.
към текста >>
38. Това слово, произнесено в края на тържеството по полагане Основния камък и то напълно в стила на един езотеричен урок, беше включено от Мария Щайнер в
публика
цията на «Из съдържанията на Езотеричното училище».
№ 177. 37. Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Първо отпечатване в това издание. Към обясненията сравни лекция в Дорнах на 3 януари 1915 «Относно бъдещето Юпитерово съществуване и неговите същности» в «Изкуството в светлината на мистерийната мъдрост» Дорнах 1914/15, Събр.Съч. № 275.
38. Това слово, произнесено в края на тържеството по полагане Основния камък и то напълно в стила на един езотеричен урок, беше включено от Мария Щайнер в публикацията на «Из съдържанията на Езотеричното училище».
Макар и непълен текстът на това слово се е запазил само поради това, че слушател, владеещ стенография, се опитал да го запише, пишейки върху гърба на стоящия до него участник при извънредно неблагоприятните условия - лошо време, на светлината на факли, тъй като тържеството се е състояло в края на Септември от около 18.30 до към 20.30 часа. Неговият ръкописен пренос на тези бележки се намира днес в архива. Някои корекции и допълнения в сравнение с първото отпечатване се дължат на сравняване с този ръкопис, а следващите смислови поправки са от Мария Щайнер. «...ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа»: в бележките е: «не последвал». Ариманичното нападение на маврите: тук в записките допълнително следва: «когато от другата страна е бил привлечен добрият Ариман», което поради своята неразбираемост, съответно непълнота, е било изпуснато от Мария Щайнер още в първото отпечатване
към текста >>
84.
Литература
GA_245 Указания за езотеричното обучение
3.
Публика
ции за историята и из съдържанията
Христос от гледната точка на антропософията (2 лекции Лондон 1922) Единично издание из Събр.Съч. № 218 Инициационното съзнание. Правилните и погрешните пътища на духовното изследване (11 лекции Торквай 1924) Събр.Съч. № 243
3. Публикации за историята и из съдържанията
на Езотеричното училище от 1904 до 1914 За историята и из съдържанията на първия клас на Езотеричното училище от 1904 до 1914 (писма, циркулярни писма, документи и лекции) Събр.Съч. № 246 Храмовата легенда и Златната легенда като символичен израз на минали и бъдещи тайни от развитието на човека. Из съдържанията на «Езотеричното училище» (20 лекции Берлин 1904 до 1906) Събр.Съч.
към текста >>
85.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Езотериците бяха онези, които искаха да продължат да се придържат твърдо към принципа да не разкриват нищо от свещеното, предаващо се от поколение на поколение знание, нищо, което можеше да позволи на мислещите хора да проникнат в същината на символния език, да не достига до широката
публика
.
Ще посмеем ли просто да бъдем зрители, докато това се случва? Те не посмяха да направят това, особено онези, които се занимаваха наистина сериозно с тези неща. И така се стигна до това, че в средата на XIX век думите "езотерик" и "екзотерик", които бяха използвани от посветените помежду им, придобиха значение по-различно от онова, което е било по-рано. Окултистите се разделиха на екзотерици и езотерици. Ако с цел аналогия, фразите свързани със съвременните парламенти бъдат заимствани – въпреки че обикновено са неподходящи тук екзотериците могат да бъдат сравнени с левите партии, а езотериците с десните партии.
Езотериците бяха онези, които искаха да продължат да се придържат твърдо към принципа да не разкриват нищо от свещеното, предаващо се от поколение на поколение знание, нищо, което можеше да позволи на мислещите хора да проникнат в същината на символния език, да не достига до широката публика.
Езотериците бяха, така да се каже, консерваторите сред окултистите. Кои тогава можем да попитаме бяха екзотериците? Те бяха и са онези, които искат да направят обществено достояние част от езотеричното знание. Поначало, екзотериците не се различаваха от езотериците, освен с това, че първите бяха склонни да следват импулсите на своето чувство за отговорност, и да направят част от езотеричното знание публично. Имаше широко разпространена дискусия по онова време, за която външният свят не знае нищо, но която беше особено разгорещена в средата на XIX век.
към текста >>
86.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
(
Публика
циите на д-р Щайнер в "Луцифер Гнозис" са събрани в книга, озаглавена "От хрониката Акаша" бел. англ.
бяхме посещавани в различни градове на Германия от видни членове на Теософското Общество, и епизодът от който искам да започна се случи по време на една от тези визити. Първото издание на моята книга "Теософия" точно беше публикувано през пролетта на 1904 год. и излизаше периодичното списание "Луцифер Гнозис". В това списание бях публикувал статии, занимаващи се с темата за Атлантида и ролята на Атлантската епоха. Тези материали бяха по-късно издадени като отделна книга, озаглавена "Нашите атлантски предци".
(Публикациите на д-р Щайнер в "Луцифер Гнозис" са събрани в книга, озаглавена "От хрониката Акаша" бел. англ.
пр.) Статиите съдържаха известен брой сведения за Атлантския свят и за предходната, т.н. Лемурийска епоха. Няколко публикации от този род бяха следователно вече излезли, и точно по времето, когато членовете на Теософското Общество ни посещаваха, много броеве от списанието, съдържащи важни сведения, бяха готови и изпратени на абонираните. Един много уважаван член в Теософското Общество бе прочел тези материали, отнасящи се за Атлантида, и ми зададе един въпрос. И това е въпросът, който искам да спомена като достойна за внимание опитност, във връзка с казаното във вчерашната лекция.
към текста >>
Няколко
публика
ции от този род бяха следователно вече излезли, и точно по времето, когато членовете на Теософското Общество ни посещаваха, много броеве от списанието, съдържащи важни сведения, бяха готови и изпратени на абонираните.
В това списание бях публикувал статии, занимаващи се с темата за Атлантида и ролята на Атлантската епоха. Тези материали бяха по-късно издадени като отделна книга, озаглавена "Нашите атлантски предци". (Публикациите на д-р Щайнер в "Луцифер Гнозис" са събрани в книга, озаглавена "От хрониката Акаша" бел. англ. пр.) Статиите съдържаха известен брой сведения за Атлантския свят и за предходната, т.н. Лемурийска епоха.
Няколко публикации от този род бяха следователно вече излезли, и точно по времето, когато членовете на Теософското Общество ни посещаваха, много броеве от списанието, съдържащи важни сведения, бяха готови и изпратени на абонираните.
Един много уважаван член в Теософското Общество бе прочел тези материали, отнасящи се за Атлантида, и ми зададе един въпрос. И това е въпросът, който искам да спомена като достойна за внимание опитност, във връзка с казаното във вчерашната лекция. Този член на Теософското Общество, който по време на неговото основаване от Блаватска бе вземал участие в най-важните заседания, т.е. един член, най-сериозно участвал в дейността на Обществото, постави въпроса: "По какъв начин тази информация за света на Атлантида е била придобита? " Въпросът бе много показателен, защото дотогава този член беше запознат само с методите, чрез които такива сведения бяха достигани в Теософското Общество, а именно, чрез определен вид медиумно изследване.
към текста >>
Цитирането на следния откъс се прави само с цел да покаже благоволението, с което книгата се ползваше по онова време: "Така че още повече трябва да приветстваме факта, че д-р Рудолф Щайнер, автор добре познат като модерен мислител и протагонист, се е заел със задачата да даде на немската
публика
едно обективно представяне на духовните конфликти в Германия през XIX век относно възгледи и разбирания за света."
книгата на мистицизма беше вече издадена. Наистина не заради изтъкване на лични проблеми, а с цел да ви помогна да направите една непредубедена преценка, бих желал да обърна вниманието ви към една критична статия за книгата "Възгледи за света и живота през XIX век", отпечатана на 15 Декември 1901 год. в журнала на Немския Съюз на Свободните Мислители "Свободомислещият". Тук, след въведение и коментар на впечатлението, че нямало ясно представяне на развитието на мисълта през XIX век, следва: "Особено в сферата на философията, в която споровете могат се водят с подходящи думи, много нарушения се извършват в популярните писания. "Наблюдателите на Цион" и организации от всякакъв вид, с техните научни кръгове, към които за нещастие толкова много университетски преподаватели принадлежат, заслужават порицание най-много."
Цитирането на следния откъс се прави само с цел да покаже благоволението, с което книгата се ползваше по онова време: "Така че още повече трябва да приветстваме факта, че д-р Рудолф Щайнер, автор добре познат като модерен мислител и протагонист, се е заел със задачата да даде на немската публика едно обективно представяне на духовните конфликти в Германия през XIX век относно възгледи и разбирания за света."
После, след откъс от книгата, следва забележително изречение и трябва да ви го прочета цялото. Авторът на тази рецензия съжалява за липсата на нещо в книгата, и изразява това в следните думи: "Въпреки че спиритуализмът на Дьо Прел и самобитното отшелническо Християнство на Толстой са безполезни за културна дейност, основана на идеята за еволюция, все още симптоматично те имат стойност колкото да не бъдат пренебрегвани. Същото може да се каже за Нео-Будизма (Теософия), който е развил своя собствена терминология, нещо от сорта на мистичен жаргон. Една психология на модерните вярвания в духове на човек от мисловния калибър на Щайнер би била несъмнено приветствана. Езикът на неговата книга е лесен за разбиране.
към текста >>
87.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тенденцията на Англиканския духовен живот беше да се допусне колкото се може по-малко от източното учение, колкото е възможно по-малко от каквото и да е учение за повтарящите се Земни животи да стане достояние на широката
публика
.
Тук имате едната страна на ситуацията. От друга страна, "Езотеричен Будизъм" на Синет, а също и в известно отношение "Тайната Доктрина" на Блаватска бяха направили голямо впечатление, особено на хората, наистина решени да търсят духовен свят. И това естествено отново разтревожи онези, които имаха основание да се тревожат при възможността да се появи едно Окултно Движение с такава източна насоченост. Тук много безсмислени нападки бяха отправени към Блаватска, към Синет, към Теософското Общество и т.н. Но сред различните атаки, направени срещу Теософското Общество в течение на времето, имаше някои, които произлизаха от добре осведомени, но пристрастни среди.
Тенденцията на Англиканския духовен живот беше да се допусне колкото се може по-малко от източното учение, колкото е възможно по-малко от каквото и да е учение за повтарящите се Земни животи да стане достояние на широката публика.
Няма съмнение, че сред онези, които от становището че там има опасност за Християнството в Европа поставиха себе си в опозиция на източното учение, имаше хора, които могат да бъдат наречени "Християнски езотерици". Християнски езотерици, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се противопоставиха имайки това впредвид. (Сравни К. Дж. Харисън в "Трансцедентната Вселена", Лондон, 1893 год. Виж също бележките след края на петата лекция бел. англ.
към текста >>
88.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ако както в книгата "Тайната Наука" се разгласяват определени езотерични теми, трябва да се вземе предвид, че в такава
публика
ция всичко е изразено по такъв начин, че да бъде подходящо за съвременната култура, преобладаваща в не-окултния свят отвън.
Стигнахме до точка, където трябва да обърнем внимание на стрелката на везните, които се люлеят през цялото време между екзотериците и езотериците. Принцип на езотеризма, наблюдаван сред нас е че, принципно казано, окултният живот в неговата истинска същност не може да бъде изразен с думи. Нещата се казват понякога в езотерична, понякога в екзотерична форма и това са, така да се каже, два различни диалекта на един неизразим език. И ако в своето високомерие човек иска да замести екзотеричното с езотеричното, той забравя, че те са два диалекта на един неизразим език и че всичко зависи от това как той е способен да балансира между двата. Но каквото още остава между двата, също трябва да се счита за неизразим език винаги има нещо, което не може да бъде изразено пряко.
Ако както в книгата "Тайната Наука" се разгласяват определени езотерични теми, трябва да се вземе предвид, че в такава публикация всичко е изразено по такъв начин, че да бъде подходящо за съвременната култура, преобладаваща в не-окултния свят отвън.
Когато е казано, че нещо би трябвало да остане езотерично, това просто означава, че би трябвало да остане в кръга на онези, които участват във всичко, представено в сферата на езотеризма. Ако нещата тук се объркат, езотеричното става екзотерично и тогава някой винаги е изправен пред опасност. Това се случва всеки път когато нещо, което трябва да бъде пазено в ограничен кръг, се изнася в света така, че няма възможност за задържането му.... През годините, в които сме преследвали нашето изучаване на Духовната Наука, съм се стремял да развия нещата по такъв начин, че да може да е ясно на всеки, който наистина навлиза в тях, че те са разбираеми дори преди да бъде постигнато ясновидство. Стараел съм се да не давам гласност на нищо, което не може да бъде достъпно в своята собствена област. Затова следва, че само онези, които желаят да видят как човешките същества преминават в Осмата Сфера, могат да имат някакви сериозни възражения към това духовно-научно Движение.
към текста >>
"... Ще бъде мой дълг да обясня с най-доброто от моите възможности определени факти във връзка с мистерия, позната като мистерията на Осмата Сфера.... Сега аз добре съзнавам, че има много окултисти които казват, че не би трябвало изобщо темата да се изнася пред
публика
, и да се споменава за обекта с това име,... В отговор на такива личности съм длъжен да кажа, че аз не нарушавам клетва и не осквернявам тайна.
Би било неразбираемо за обикновените читатели дотук защо това е било наречено “Осма Сфера”, но до обяснението как то произлезе за пръв път от седморното устройство на нашата планетарна система значението ще бъде достатъчно ясно.... Може лесно да се отгатне, че единствената сфера свързана с нашата планетарна система, която е по-ниско от нашата собствена в скалата, имаща дух на върха и материя на дъното, трябва самата тя да бъде не по-малко видима за окото и оптичните инструменти от самата Земя, и тъй като задълженията, които тази сфера трябва да изпълнява в нашата планетарна система са непосредствено свързани с тази Земя, сега не остана много неизвестност относно загадката за Осмата Сфера, нито относно мястото в небето, където тя може да се търси. ..." Най-интересните споменавания се намират в "Трансцедентната Вселена" на С. Дж. Харисън (книга съдържаща лекциите, изнесени от него през 1893 год. пред "Общество Береан", което било "дружество на изучаващите теоретичен окултизъм"). Следните откъси са взети от страници 108, 109:
"... Ще бъде мой дълг да обясня с най-доброто от моите възможности определени факти във връзка с мистерия, позната като мистерията на Осмата Сфера.... Сега аз добре съзнавам, че има много окултисти които казват, че не би трябвало изобщо темата да се изнася пред публика, и да се споменава за обекта с това име,... В отговор на такива личности съм длъжен да кажа, че аз не нарушавам клетва и не осквернявам тайна.
Тези лекции са рекламирани в публичните списания и всички, които изберат да обърнат внимание, са добре дошли. Съжалявам, че съм задължен да не се съглася с много личности, които дълбоко уважавам, тъй като така или иначе назря времето за споменаване на тези теми. Те са били споменавани благоразумно или непредпазливо и са познати на всички, интересували се от Теософското Общество.... Както и да е, първата личност, за да оскверним тайните, беше г-н Синет, авторът на "Езотеричен Будизъм", книга която направи голяма сензация когато излезе, но която не съдържа нищо ново което да е вярно, и нищо вярно което да е ново. Тъй като той бе първият публикувал информация, че има "Осма Сфера" и мистерия свързана с нея, за която той е неосведомен, може също да се каже, че и двете твърдения са верни. Но когато той прибягва да каже, че Осмата Сфера е Луната, той дава израз на една от онези полу-истини, които са по-подвеждащи и от лъжи....
към текста >>
89.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тайните Ордени, вярващи правилно или погрешно, че са пазители на определено висше знание, по необходимост избраха метод, чрез който взеха определени предпазни мерки във връзка с тяхното истинско или предполагаемо познание, достигащо до широката
публика
.
Тайни Общества или Ордени неизменно има нещо като "дясно крило", съставено от онези езотерици, желаещи да се придържат стриктно към принципа на мълчание по отношение на всичко, свързано с по-висшите тайни. Всички такива Ордени но както казах, изразите би трябвало да се вземат метафорично всички такива Ордени имат нещо като "дясно крило", нещо като "средна част", и нещо като "ляво крило". Склонността на онези, принадлежащи към лявото крило, винаги е да се даде гласност на определени езотерични сведения; но онези, принадлежащи на дясното крило, са изцяло против публикуването на каквото и да е, за което вярват, че трябва да остане под опеката на Тайните Ордени и Общества. Те отчитаха, че такова знание е опасно, ако попада в ръцете на некомпетентни хора, ако би се представяло в обществото от недостатъчно подготвени хора. Причината защо е толкова трудно да се говори по тази тема е, че в мига в който някой го направи, той е длъжен да даде определени насочвания, които до известна степен изнасят нещата навън.
Тайните Ордени, вярващи правилно или погрешно, че са пазители на определено висше знание, по необходимост избраха метод, чрез който взеха определени предпазни мерки във връзка с тяхното истинско или предполагаемо познание, достигащо до широката публика.
В такива Ордени обикновено има степени три низши и три висши степени. Знанието, за което хората от висшите степени считат, че би било опасно в ръцете на неподготвени хора, по правило не се предава в трите по-низши степени; в трите низши степени се правят усилия истинското или предполагаемото знание да се изрази във всякакви видове символи. За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид език, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им. И когато този език е овладян, той предава определено познание. Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост.
към текста >>
Тъй като ако проследите до крайните му последствия загатнатото в този пример, ще осъзнаете защо е трудно да се поднасят свободно на
публика
та определени истини, свързани със скритото зад природата.
Но тези неща не се случиха – Католическата Църква още я има, но също така и "Божествена Комедия". Давам ви пример за това как се преобразуват силите в световната история, пример за онова, което всъщност е замесено във величествения процес на преобразяване на световната история. Погледнато в тази светлина, пред нас се разгръщат теми с неизмеримо значение, теми с широко, дълготрайно значение. Използвам този пример, защото искам да насоча вашето внимание към факта, че понякога в еволюцията на човечеството е необходимо силите да бъдат преобразувани, насочени в посока съвсем различна от тази в която, според външния изглед, те биха искали да се стекат. Както изглежда, този пример няма нищо общо с онова, което всъщност искам да кажа, и все пак е изцяло свързан с него.
Тъй като ако проследите до крайните му последствия загатнатото в този пример, ще осъзнаете защо е трудно да се поднасят свободно на публиката определени истини, свързани със скритото зад природата.
Необходимо е много неща да се представят по такъв начин, че да се държат под внимание силите, тъй като някои от тях могат да станат опасни. С този пример посочих онези сили, които се разгръщат в човешкото същество, ако то проникне зад воала на външните природни явления. Но има също определени опасности не само когато хората проникват зад булото на явленията във външната природа, но и когато се опитват да проникнат зад воала на душевните изживявания, стараейки се да вникнат в дълбините на душевния живот. Там също има опасности. И отново чрез разказ ще направя възможно за вас да схванете определени неща, които в противен случай не биха могли да бъдат изложени.
към текста >>
Ако би се правело това а то според мен означава вземането на древни тайни от някой Орден и преподаването им на широката
публика
тогава бихме били въвлечени във всякакви видове съмнителна магия, от което не би могло да произлезе нищо добро.
Обаче от друга страна практикуването на дисциплина продължи сред онези, които наистина знаеха нещо за това как да пазят знанието в тайна. Както ще сте видели, темата е разширена от казаното от мен, а именно че когато материализмът бе в пълния си прилив, бе възприет метода на медиумизма. Мислеше се, че онова, което иначе би трябвало да се добие от теоретичните обяснения на символите, ще бъде действително възприемаемо в методите, използвани от медиумизма. От всичко това ще разберете, че притежаващите някакви знания в тази област все пак имаха определени основания да не позволяват воала върху тайните на природата да бъде лесно разкъсан. Но също ще ви бъде ясно, че нашето Движение не може да се състои в това да се вземат тайни от някой Орден, както се пазят те там, и да се правят екзотерични.
Ако би се правело това а то според мен означава вземането на древни тайни от някой Орден и преподаването им на широката публика тогава бихме били въвлечени във всякакви видове съмнителна магия, от което не би могло да произлезе нищо добро.
Това означава, че публикуването на тайни на древни Ордени е изключено в нашето Движение. Не можем да използваме такива наследства от древни Ордени за разгадаването на тайните на природата. Утре ще ви покажа, че също и не можем да приемем толкова лесно някои религиозни истини, защото по такъв начин ще се надигне една друга и различна опасност. Така ще ни бъде ясно защо не можехме да възприемем никой от тези методи и бяхме длъжни да поемем по различен път. Това е точно онзи път, който ни докарва опозиция и от двете страни от науката и от религията.
към текста >>
90.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Има определени неща, които не могат да бъдат казани безразборно и през последните четири дни пожелах да събера заедно малък, ограничен кръг от хора, за да говоря по теми, за които не мога да говоря пред цялата
публика
.
Ние трябва само да постигнем онова, което би трябвало да постигнем, ако след 14 години наистина сме стигнали до момента да имаме свой собствен живот, който може на свой ред да породи нов живот. Това не е невъзможно, ако помним нашите истински цели. Безспорно, сега има няколко трудни години, но ние трябва да преодоляваме подобни трудности. И може да бъде поставена различна стойност на много от онова, което аз самият трябва да допринасям, ако посоченото сега от мен се изпълнява. В настоящото време съществуват много видове трудности.
Има определени неща, които не могат да бъдат казани безразборно и през последните четири дни пожелах да събера заедно малък, ограничен кръг от хора, за да говоря по теми, за които не мога да говоря пред цялата публика.
Но бях задължен да се откажа от идеята, защото живеем в дни, когато такова разделяне не е приемливо. За да разберем по-ясно, онова което се опитах да представя в тези лекции трябва да бъде добре взето впредвид. Трябва също да се опитаме да разберем вътрешния характер на Духовната Наука и тогава ще ни бъде ясно защо от една страна трябва неминуемо да имаме противници в лицето на учените, които биха желали да основат възглед за света върху своята ерудиция, и от друга страна в лицето на онези свещеници, които желаят лежащото зад всекидневния душевен живот да остане напълно скрито. Ние трябва уверено да държим на своето учение и също да насочим себе си дълбоко в неговата същност. Нека си припомним например как Мистерията на Голгота съставлява самия център на нашите стремежи, как е било подчертавано, че Христос влезе в Исус от Назарет по толкова често описвания начин, идвайки от други сфери на съзнанието в сферата на съзнание, съответстваща на човешкия физически живот на Земята.
към текста >>
91.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Тогава бихме могли да видим какво ще е впечатлението на
публика
та от един такъв абсолютен натурализъм.
Така че в мимическото е било меродавно вътрешното оформяне. И в степента, в която художественото в говора и мимиката отстъпи назад, на преден план излезе натуралистичната себеизява в отделния жест и отделната дума. Дойде това, което за цялата драматика бе изискването на натурализма и което, сериозно погледнато, всъщност е трудно възможно да се следва. Защото когато всичко, което се вижда в сценичното пространство, се заключва в една стая, в която се разиграва онова, което обикновено протича за три часа в някоя стая, тогава човек би трябвало да си каже: Сценичното пространство би било оформено съвсем натуралистично, ако страната откъм завесата също бъде преградена и така ще е завършен последният щрих на натуралистичното, към което всъщност е стремежът на сцената. Много интересно например би било, ако естетическите желания на Арно Холц[6] поставят още и изискването сценичното пространство да се затвори и отпред със стена, за да може една стая да бъде изобразена съвсем натуралистично.
Тогава бихме могли да видим какво ще е впечатлението на публиката от един такъв абсолютен натурализъм.
Знам, че лесно се критикува, когато нещата бъдат доведени до гротеска. Но в края на краищата екстремният натурализъм стига вече дотам, че на човек не му остава нищо друго освен да си помисли, че нещо такова ще е естественото следствие. Същото е и с това пресилване у актьора при обичайния натуралистичен начин на говорене и при натуралистичните жестове. Във времената, когато съществуваше усет към изкуството, господстваше друга тенденция. Жестовете тогава се стремяха към красивата, пластична форма, към раздвижената пластична форма.
към текста >>
92.
Бележки. Към настоящето издание.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Публика
ции в списания:
Основа за култивирането на занятията по музика", Дорнах 1928 г., 1954 г., 1966 г., 1980 г. Дорнах, 16 март 1923 г.: "Светът на йерархиите и светът на тоновете", Дорнах 1928 г. По-късно съдържаща се в "Импулсиране на случки от световната история чрез духовни сили", GA 222.
Публикации в списания:
Берлин, 12 ноември 1906 г., в "Гьотеанум" 1945 г., год. 24, Бр. 28-29 Берлин, 26 ноември 1906 г., в "Гьотеанум" 1945 г., год. 24, Бр. 30 Дорнах, 29 септември 1920 г., в "Листове за антропософия" 1952 г., год.
към текста >>
93.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
лекцията Ако още не е публикувана в Събраните съчинения, в скоби ( заглавие на предишни
публика
ции или заглавие на лекцията
* * * ЧАСТ II Лекции и отговори на въпроси х = още непубликувани в Събраните съчинения - = без съществуващи записки Дата на GA № Заглавие на тома от Събраните съчинения.
лекцията Ако още не е публикувана в Събраните съчинения, в скоби ( заглавие на предишни публикации или заглавие на лекцията
1904 г. 28 октомври х (Езотерика и световна история в гръцката и германската митология, 4-та лекция) единично издание 1955 г. 1 декември 53 Произход и цел на човека. Основни понятия на духовната наука 8-ма лекция 1905 г. 28 март (Рихард Вагнер I) "Новинарски вестник", 1936 г., год.
към текста >>
94.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Ще откриете три понятия: ще ги откриете и в книгата ми "Същност на социалния въпрос", която всъщност написах не за антропософи, а за широката
публика
.
Те са по-големи еснафи от действителните еснафи. Те са превзели еснафството и са го развили до един вид висша култура. От другата страна съществува едно ужасно послушание. Това послушание ще трябва да бъде прекратено едва в бъдеще. Виждате, че в съвремието нещата са преплетени по-сложно отколкото обикновено се предполага, и те са поставени така, че в общи линии само науката на посвещението може да ни доведе до правилно схващане на социалните проблеми в съвремието.
Ще откриете три понятия: ще ги откриете и в книгата ми "Същност на социалния въпрос", която всъщност написах не за антропософи, а за широката публика.
И там ще намерите трите важни понятия за съвременния социален живот. Там е понятието Стока или продукт, базата на стопанския живот. Следващото важно понятие е Работата. И третото важно понятие е понятието Капитал. Към тези три понятия е прикачено социалното познание на съвремието.
към текста >>
95.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Когато човек проследи изнесените речи и
публика
циите, разпространявани повече по периферията, в които се говореше само за това, как серумът трябва да помогне, тогава човек можеше да получи впечатлението, че тук действително става дума за реформа на цялото медицинско дело.
По какъв начин се конкретизира това по нататък, ще видим по-късно. И така, досега можахме да обърнем внимание на факта, че такива взаимоотношения съществуват между растителната, минералната и човешката същност. В по-нова време настъпи бих казал нещо много обнадеждаващо нещо, което трябва да е родство, взаимоотношение между човека и животното. И така, съвсем независимо от факта, че при появата на серумната терапия се постъпи по един много странен начин, трябва да се каже нещо съвсем принципно тъкмо срещу обичайната серумна терапия. Виждате ли, при появата на серумната терапия, тогава на практика Беринг постъпи по един странен начин.
Когато човек проследи изнесените речи и публикациите, разпространявани повече по периферията, в които се говореше само за това, как серумът трябва да помогне, тогава човек можеше да получи впечатлението, че тук действително става дума за реформа на цялото медицинско дело.
Да, но когато човек се обърнеше към това, което описваха основните трудове, тогава излизаше наяве странния факт и това не е преувеличение, вероятно един или друг от Вас знае това че лечението, което трябваше да бъде основано на базата на изследванията върху морските свинчета, и да бъде пренесено в човека, това лечение се бе оказало "благоприятно" при един "учудващо висок" брой морски свинчета. А именно, о цялото голямо количество морски свинчета, обработени със серума, е имало едно единствено, което е показало благоприятен резултат, едно единствено морско свинче, т.е. от един маскиран животински лечебен процес, в един момент, когато вече са се биели барабаните в полза на серумната терапия. Това бих желал да го спомена само като факт. Вярвам, че някой от Вас вече го знаят.
към текста >>
96.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Публика
ции: «За зъбния кариес в светлината на резултатите от духовните изследвания на Рудолф Щайнер», Щутгарт 1921 г.
- Бел. пр. [5] Оскар Рьомер, 1866 -1952, проф. д-р мед. дент. директор на зъболекарския институт към университета в Лайпциг, от 1925 г. декан на медицинския факултет на университета в Лайпциг.
Публикации: «За зъбния кариес в светлината на резултатите от духовните изследвания на Рудолф Щайнер», Щутгарт 1921 г.
За тази тема той е държал многократно лекции също и в присъствието на Рудолф Щайнер.
към текста >>
97.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Публика
ции: «Pithecanthropus erectus, една човекоподобна преходна форма», Батавия 1894 г
88: «Окото дължи съществуването си на светлината. От безразлични животински помощни органи светлината си създава един орган, който й е сроден и така окото се образува от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.» [3] Рудолф Вихров, 1821-1902, професор по патологична анатомия във Вюрцбург и Берлин. [4] Ернст Хекел, 1834-1919. [5] Eugen Dubois, 1858-1940, холандски военен лекар.
Публикации: «Pithecanthropus erectus, една човекоподобна преходна форма», Батавия 1894 г
към текста >>
98.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Публика
ции: «За зъбния кариес в светлината на резултатите от духовните изследвания на Рудолф Щайнер», Щутгарт 1921 г.
Всичко това следва да го обсъдим, доколкото може да бъде обсъдено, в още три лекции. [1] Оскар Рьомер, 1866-1952, проф. д-р мед. дент. директор на зъболекарския институт към университета в Лайпциг, от 1925 г. декан на медицинския факултет на университета в Лайпциг.
Публикации: «За зъбния кариес в светлината на резултатите от духовните изследвания на Рудолф Щайнер», Щутгарт 1921 г.
За тази тема той е държал многократно лекции също и в присъствието на Рудолф Щайнер. [2] Арсеникът е минерал с химична формула As2O3 диарсенов триоксид (двуарсенов триокис). Твърдо тяло с тъмносив цвят и с метален блясък, образувано чрез съединение на арсена с кислорода при загряване на въздуха. Много е отровен, но се използва в медицината за приготвянето на различни лекарства. - Бел. ред.
към текста >>
99.
Относно записките на лекциите
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Изложението в тези вътрешни лекции беше такова, каквото не би могло да бъде в
публика
циите, които бяха предназначени за външната общественост.
Изискваше се в курсове да се узнае тълкуването на дадените на човечеството откровения. След като се проведоха вътрешни курсове в смисъла на това изискване, се прибави и нещо друго. На тези лекции присъстваха само членове на Обществото. Те бяха запознати с началните сведения от антропософията. Пред тях беше въз-можно да се говори така, както към напреднали в областта на антропософията.
Изложението в тези вътрешни лекции беше такова, каквото не би могло да бъде в публикациите, които бяха предназначени за външната общественост.
В тесните вътрешни кръгове аз можех да говоря за неща, които трябваше да изразявам по друг начин, ако те по начало биха били предназначени за широката публика. Така в двустранността на публичните и частните издания лежи действително нещо, което произлиза от две различни основания. Публикациите за широката общественост са резултат от това, което работеше в мен; в частните издания заедно с мен работи и се стреми Обществото. Аз се вслушвам в трептенията на душевния живот на членовете и в моето живо участие в него от чутото произлиза начинът на изложението в лекциите. Никъде и в най-малката степен не е казано нещо, което не е чист резултат от изграждащата се антропософия.
към текста >>
В тесните вътрешни кръгове аз можех да говоря за неща, които трябваше да изразявам по друг начин, ако те по начало биха били предназначени за широката
публика
.
След като се проведоха вътрешни курсове в смисъла на това изискване, се прибави и нещо друго. На тези лекции присъстваха само членове на Обществото. Те бяха запознати с началните сведения от антропософията. Пред тях беше въз-можно да се говори така, както към напреднали в областта на антропософията. Изложението в тези вътрешни лекции беше такова, каквото не би могло да бъде в публикациите, които бяха предназначени за външната общественост.
В тесните вътрешни кръгове аз можех да говоря за неща, които трябваше да изразявам по друг начин, ако те по начало биха били предназначени за широката публика.
Така в двустранността на публичните и частните издания лежи действително нещо, което произлиза от две различни основания. Публикациите за широката общественост са резултат от това, което работеше в мен; в частните издания заедно с мен работи и се стреми Обществото. Аз се вслушвам в трептенията на душевния живот на членовете и в моето живо участие в него от чутото произлиза начинът на изложението в лекциите. Никъде и в най-малката степен не е казано нещо, което не е чист резултат от изграждащата се антропософия. Не може и дума да става за някаква отстъпка пред предразсъдъци или обичайни чувства на членовете на Обществото.
към текста >>
Публика
циите за широката общественост са резултат от това, което работеше в мен; в частните издания заедно с мен работи и се стреми Обществото.
Те бяха запознати с началните сведения от антропософията. Пред тях беше въз-можно да се говори така, както към напреднали в областта на антропософията. Изложението в тези вътрешни лекции беше такова, каквото не би могло да бъде в публикациите, които бяха предназначени за външната общественост. В тесните вътрешни кръгове аз можех да говоря за неща, които трябваше да изразявам по друг начин, ако те по начало биха били предназначени за широката публика. Така в двустранността на публичните и частните издания лежи действително нещо, което произлиза от две различни основания.
Публикациите за широката общественост са резултат от това, което работеше в мен; в частните издания заедно с мен работи и се стреми Обществото.
Аз се вслушвам в трептенията на душевния живот на членовете и в моето живо участие в него от чутото произлиза начинът на изложението в лекциите. Никъде и в най-малката степен не е казано нещо, което не е чист резултат от изграждащата се антропософия. Не може и дума да става за някаква отстъпка пред предразсъдъци или обичайни чувства на членовете на Обществото. Който чете тези частни публикации, може напълно да ги приеме като това, което казва антропософията. Затова когато изискванията в това отношение станаха по-настойчиви, без колебания се изостави условието тези печатни записки да се разпространяват само в кръга на членовете на Обществото.
към текста >>
Който чете тези частни
публика
ции, може напълно да ги приеме като това, което казва антропософията.
Така в двустранността на публичните и частните издания лежи действително нещо, което произлиза от две различни основания. Публикациите за широката общественост са резултат от това, което работеше в мен; в частните издания заедно с мен работи и се стреми Обществото. Аз се вслушвам в трептенията на душевния живот на членовете и в моето живо участие в него от чутото произлиза начинът на изложението в лекциите. Никъде и в най-малката степен не е казано нещо, което не е чист резултат от изграждащата се антропософия. Не може и дума да става за някаква отстъпка пред предразсъдъци или обичайни чувства на членовете на Обществото.
Който чете тези частни публикации, може напълно да ги приеме като това, което казва антропософията.
Затова когато изискванията в това отношение станаха по-настойчиви, без колебания се изостави условието тези печатни записки да се разпространяват само в кръга на членовете на Обществото. Само трябва да се има предвид, че в непрегледаните от мен лекции може да има грешки. Правото за преценка на съдържанието на такива частни публикации обаче може да се признае само на този, който познава предпоставките за такава преценка. А за повечето от тези публикации това е най-малкото да се познава антропософското познание за човека и Космоса, доколкото същността им е представена в антропософията, както и това, което се намира като «антропософска история» в сведенията от духовния свят.
към текста >>
Правото за преценка на съдържанието на такива частни
публика
ции обаче може да се признае само на този, който познава предпоставките за такава преценка.
Никъде и в най-малката степен не е казано нещо, което не е чист резултат от изграждащата се антропософия. Не може и дума да става за някаква отстъпка пред предразсъдъци или обичайни чувства на членовете на Обществото. Който чете тези частни публикации, може напълно да ги приеме като това, което казва антропософията. Затова когато изискванията в това отношение станаха по-настойчиви, без колебания се изостави условието тези печатни записки да се разпространяват само в кръга на членовете на Обществото. Само трябва да се има предвид, че в непрегледаните от мен лекции може да има грешки.
Правото за преценка на съдържанието на такива частни публикации обаче може да се признае само на този, който познава предпоставките за такава преценка.
А за повечето от тези публикации това е най-малкото да се познава антропософското познание за човека и Космоса, доколкото същността им е представена в антропософията, както и това, което се намира като «антропософска история» в сведенията от духовния свят.
към текста >>
А за повечето от тези
публика
ции това е най-малкото да се познава антропософското познание за човека и Космоса, доколкото същността им е представена в антропософията, както и това, което се намира като «антропософска история» в сведенията от духовния свят.
Не може и дума да става за някаква отстъпка пред предразсъдъци или обичайни чувства на членовете на Обществото. Който чете тези частни публикации, може напълно да ги приеме като това, което казва антропософията. Затова когато изискванията в това отношение станаха по-настойчиви, без колебания се изостави условието тези печатни записки да се разпространяват само в кръга на членовете на Обществото. Само трябва да се има предвид, че в непрегледаните от мен лекции може да има грешки. Правото за преценка на съдържанието на такива частни публикации обаче може да се признае само на този, който познава предпоставките за такава преценка.
А за повечето от тези публикации това е най-малкото да се познава антропософското познание за човека и Космоса, доколкото същността им е представена в антропософията, както и това, което се намира като «антропософска история» в сведенията от духовния свят.
към текста >>
100.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Той може само да се надсмива над това, понеже днес, слава Богу, той все още има зад гърба си една
публика
, която е настроена против психиатрията и криминалната психология.
Средният път винаги е някакъв твърде съмнителен компромис. Този прокурор Вулфен наскоро изнесе в Цюрих една лекция от областта на криминалната психология, в която става дума за аномалиите на душевния живот. Вие непрекъснато се сблъсквате с подобни неща и е много важно да ги разглеждате внимателно. Ако днес се замислите върху това, което сте учили, ако вземете в ръцете си една научна книга, ако вземете каквато и да е книга, написана според научните изисквания, Вие навсякъде ще намерите мисловните форми и начина на мислене, които тук при този прокурор са изразени особено радикално, следователно човек може да предположи докъде ще го отведе днешната наука, и то тъкмо в областта на така наречения абнормен душевен живот. Преди да Ви прочета откъс от вестникарската статия, припомням Ви, че в наши дни държавният прокурор има по-голям авторитет, че Вулфен има по-голяма тежест, отколкото журналистите, които пишат по тази тема.
Той може само да се надсмива над това, понеже днес, слава Богу, той все още има зад гърба си една публика, която е настроена против психиатрията и криминалната психология.
Естествено, в този случай тонът, с който се разказва, не бива да е от значение за Вас, защото журналистът, сравнен с Вулфен, е по-некомпетентен и може само да се подиграва с тези неща, без да подозира, че подигравката е отправена не към Вулфен, а към днешната наука. Защото ако науката, в която е потопен и от която черпи Вулфен, би била честна и откровена, тя би трябвало да говори по този начин във всички области на живота. А сега, тъй като това ни засяга, нека да се спрем на вестникарската статия. Тя е озаглавена: „Шилер според психоанализата на държавния прокурор”. А всъщност би трябвало да бъде озаглавена: „Фридрих Шилер според психоанализата на днешната психология или психопедагогика.”
към текста >>
Защото те апелират към латентните престъпни качества на
публика
та и позволяват едно безвредно изживяване на опасните човешки инстинкти.
Вулфен в блестящо построена реч върху „Криминалната психология приложена към Фридрих Шилер”, която постигна блестящ успех всред многобройната аудитория на Цюрихския съюз на юристите, още повече, че мъртвият обвиняем не можеше да присъствува на събранието и навярно само с невидима ръка с посочвал написаното от него приживе. От своя страна г-н държавният прокурор излезе с добре свързано изложение; доказателствата му бяха безупречни; прокурорът беше приложил дори личната кореспонденция на Шилер, и ето че с помощта на д-р Вулфен очите на слушателите се отвориха: Любовта на нашия народ и на младите хора към Шилер беше разбулена чак до нейните отвратителни корени: Шилер е популярен поради вродената му жестокост, поради наслаждението му от мрачното великолепие на ужасното, вдъхновявайки го да напише такива балади като „Детеубийцата”, „Ръкавицата”, „Пътят на железния чук”, където например в подигравателните думи: „Той е обгрижен и на сигурно място! Графът ще похвали своите слуги! ” многозначително проличава притаената жестокост, идваща от борбата на Шилер с неговото линеещо тяло. И защо Шилеровите трагедии, вдъхващи у зрителя страх и състрадание, са толкова въздействуващи от сцената?
Защото те апелират към латентните престъпни качества на публиката и позволяват едно безвредно изживяване на опасните човешки инстинкти.
Г-н държавният прокурор изрича всичко това и накрая се обявява за убеден почитател на Шилер; дори завършва своята реч с Гьотевия епилог на „Камбаната”: Боже, пази ни от нашите приятели! Все пак, въпреки тежкия товар от доказателства, г-н държавният прокурор признава на Шилер редица смекчаващи вината обстоятелства: неговия стремеж към свобода, който идва от ред ограничения в ранна детска възраст и се превръща в комплекс за малоценност, внезапно избухнал в „Разбойници”, а после постепенно облагороден, за да прослави накрая в „Тел” една революция. – А що се отнася до нагласата на Шилер към доброто и злото, тя се определя най-вече от естетическа гледна точка и, както вече казахме, г-н д-р Вулфен бързо открива струите кръв, които подхранват вдъхновението на Шилер: жестокост и стремеж към свобода. Борбата с тези инстинкти, която той води в своята поезия, отвежда Шилер по пътя към съвършенството. И сега, нали така, би трябвало да сме наясно: какво би произлязло, ако днешната наука навлезе в педагогиката и педагозите започнат да преподават според критериите на тази наука в едно училище, където, примерно, би учил един Шилер.
към текста >>
НАГОРЕ