Търсене в текстове за 'Птици'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 301 резултата от 103 текста с части от думите : 'Птици'.

1. 03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ. GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Финер познанието се състои в знанието за фактическото, за реалното/4/ и оставя тази догма съвсем непроверена, както и Гьоринг, който също твърди нещо подобно: "Да познаваме значи винаги: да познаваме нещо съществуващо; това е факт, който не може да отрече нито скептицизмът, нито Кантовият критицизъм"/5/.
Фолкелт изказва съждението, че първата най-непосредствена истина е тази, че всяко наше знание се простира преди всичко върху нашите представи и нарича, това позитивистически принципи на познанието. Той счита за "критическа до насока степен" само такава теория на познанието, която поставя на челно място този принцип, "в качеството на това, което е единствено твърдо установено в началото на всяко философствуване и вече след това последователно го обмисля/1/. У други философи намираме поставени на свой ред начело на теорията на познанието други твърдения, като например, че истинския проблем на теорията на познанието се заключава във въпроса за отношението между мисъл и битие и във възможността за посредничество между двете /Дорнер-2/; или във въпроса по какъв начин съществуващите неща стават съзнателни /Ремке/ и т.н. Кирхман изхожда от двете гносеологически аксиоми: "възприеманото съществува" и "противоречието не съществува."/3/. Според Л. Е. Финер познанието се състои в знанието за фактическото, за реалното/4/ и оставя тази догма съвсем непроверена, както и Гьоринг, който също твърди нещо подобно: "Да познаваме значи винаги: да познаваме нещо съществуващо; това е факт, който не може да отрече нито скептицизмът, нито Кантовият критицизъм"/5/. Последните двама просто обявяват: ето, що е познание, без да се питат, с какво право вършат това.
към текста >>

2. 07. ТЕОРЕТИКО-ПОЗНАВАТЕЛНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Скептицизмът трябва да изостави своето съмнение относно възможността за познаването на света, тъй като относително "даденото" не можем никак да се съмняваме, защото то още не е засегнато от никакви прибавки от познанието сказуеми.
Ние добиваме положително знание чрез отделните познания; обаче ние узнаваме ценността на знанието за действителността чрез теорията на познанието. Благодарение на това, че се придържаме строго към това основно положение и в нашите разсъждения не се възползуваме от никакви обособени знания, ние преодоляхме всички едностранни възгледи за света. Едностранчивостта се явява обикновено затова, защото изследването, вместо да се занимава със самия процес на познанието, веднага пристъпва към някой обект на този процес. След нашите разяснения догматизмът трябва да се откаже, като от основен принцип, от своята "вещ в себе си", а субективния идеализъм от своя "Аз", понеже по тяхното взаимоотношение те се определят съществено само в мисленето. "Вещта в себе си" и "Азът" не могат да се определят по пътя на извода от друго, но и двете трябва да бъдат определени от мисленето съобразно с техния характер и отношение. Скептицизмът трябва да изостави своето съмнение относно възможността за познаването на света, тъй като относително "даденото" не можем никак да се съмняваме, защото то още не е засегнато от никакви прибавки от познанието сказуеми. Но ако скептицизмът би искал да твърди, мислителното познание никога не може да стигне до нещата, той би могъл да стори това само чрез самото мислително съображение, с което обаче той опровергава самия себе си. Защото, който иска чрез мисленето да обоснове съмнението, той......../включително признава на мисленето достатъчна сила на убеждение. Накрая, нашата теория на познанието преодолява едностранчивия емпиризъм и едностранчивия рационализъм с това, че съединява и двата тези възгледа на по-висока степен. По този начин тя отдава дължимото и на двете. Ние отдаваме на емпирика дължимото, като показваме, че по съдържание всички познания за даденото могат да бъдат постигнати само в непосредствено съприкосновение със самото дадено.
към текста >>

Но ако скептицизмът би искал да твърди, мислителното познание никога не може да стигне до нещата, той би могъл да стори това само чрез самото мислително съображение, с което обаче той опровергава самия себе си.
Благодарение на това, че се придържаме строго към това основно положение и в нашите разсъждения не се възползуваме от никакви обособени знания, ние преодоляхме всички едностранни възгледи за света. Едностранчивостта се явява обикновено затова, защото изследването, вместо да се занимава със самия процес на познанието, веднага пристъпва към някой обект на този процес. След нашите разяснения догматизмът трябва да се откаже, като от основен принцип, от своята "вещ в себе си", а субективния идеализъм от своя "Аз", понеже по тяхното взаимоотношение те се определят съществено само в мисленето. "Вещта в себе си" и "Азът" не могат да се определят по пътя на извода от друго, но и двете трябва да бъдат определени от мисленето съобразно с техния характер и отношение. Скептицизмът трябва да изостави своето съмнение относно възможността за познаването на света, тъй като относително "даденото" не можем никак да се съмняваме, защото то още не е засегнато от никакви прибавки от познанието сказуеми. Но ако скептицизмът би искал да твърди, мислителното познание никога не може да стигне до нещата, той би могъл да стори това само чрез самото мислително съображение, с което обаче той опровергава самия себе си. Защото, който иска чрез мисленето да обоснове съмнението, той......../включително признава на мисленето достатъчна сила на убеждение. Накрая, нашата теория на познанието преодолява едностранчивия емпиризъм и едностранчивия рационализъм с това, че съединява и двата тези възгледа на по-висока степен. По този начин тя отдава дължимото и на двете. Ние отдаваме на емпирика дължимото, като показваме, че по съдържание всички познания за даденото могат да бъдат постигнати само в непосредствено съприкосновение със самото дадено. Рационалистът също така намира полагаемото за себе си в нашите разяснения, тъй като ние обясняваме мисленето като необходим единствен посредник на познанието.
към текста >>

3. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Известно е колко отвратителен е бил... Сократ е едно недоразумение.“ Да сравним философския скептицизъм на други личности с борбата срещу истината, която води Ницше.
Откриват го и искат да го изложат на ярка светлина. Не, този лош вкус, тази воля за истина, за „истина на всяка цена“, тази младежка лудост в любовта към истината ни е опротивяла.“ От това отвръщане от истината възниква Ницшевата омраза към Сократ. Стремежът към обективност в този дух има за него нещо отблъскващо. В „Залезът на кумирите“ (1888) това е изразено по най-остър начин. „Сократ произхожда от най-нисши-те слоеве на обществото, от сганта. Известно е колко отвратителен е бил... Сократ е едно недоразумение.“ Да сравним философския скептицизъм на други личности с борбата срещу истината, която води Ницше. Обикновено този скептицизъм е в основата на едно изразено чувство за истина. Стремежът към истина подтиква философите да изследват своите ценности, извори, граници. При Ницше този стремеж не е налице. И начинът, по който той се занимава с проблемите на познанието, е само доказателство за липсата му на чувство за истина. Че такава липса в една гениална личност се проявява по по-друг начин, отколкото в една обикновена личност, е разбираемо.
към текста >>

Обикновено този скептицизъм е в основата на едно изразено чувство за истина.
Не, този лош вкус, тази воля за истина, за „истина на всяка цена“, тази младежка лудост в любовта към истината ни е опротивяла.“ От това отвръщане от истината възниква Ницшевата омраза към Сократ. Стремежът към обективност в този дух има за него нещо отблъскващо. В „Залезът на кумирите“ (1888) това е изразено по най-остър начин. „Сократ произхожда от най-нисши-те слоеве на обществото, от сганта. Известно е колко отвратителен е бил... Сократ е едно недоразумение.“ Да сравним философския скептицизъм на други личности с борбата срещу истината, която води Ницше. Обикновено този скептицизъм е в основата на едно изразено чувство за истина. Стремежът към истина подтиква философите да изследват своите ценности, извори, граници. При Ницше този стремеж не е налице. И начинът, по който той се занимава с проблемите на познанието, е само доказателство за липсата му на чувство за истина. Че такава липса в една гениална личност се проявява по по-друг начин, отколкото в една обикновена личност, е разбираемо. Колкото и голяма да е разликата между Ницше и психопатично малоценния, на когото в ежедневния живот липсва чувство за истина, и в двата случая имаме работа със същата психологическа особеност, граничеща с патологията.
към текста >>

4. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

загадка за грабливи птици...
загадка за грабливи птици...
към текста >>

5. АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Също така живот има не само в това, което се движи, каквито са хората, животните, червеите на земята, птиците на небето и рибите във водата, но и всяка телесна и веществена вещ." Но с такива изказвания Парацелзий иска само да предварди от повърхностното разглеждане на природата, което само с няколко "бедни" понятия/ Гьоте сполучливо казва "с няколко забити като колове понятия"/ иска да изчерпи същността на нещата.
На тази степен още не съществува един "Дух" във физическия смисъл. Този "Дух" не е никаква фактическа основа на природния процес, а един фактически резултат на този процес. Този Дух не създава природата, а се развива от нея. Някои думи на Парацелзий могат да бъдат изтълкувани в обратен смисъл. Така когато казва: "Няма нищо телесно, което да не съдържа в себе си един дух, който се крие и живее в него. Също така живот има не само в това, което се движи, каквито са хората, животните, червеите на земята, птиците на небето и рибите във водата, но и всяка телесна и веществена вещ." Но с такива изказвания Парацелзий иска само да предварди от повърхностното разглеждане на природата, което само с няколко "бедни" понятия/ Гьоте сполучливо казва "с няколко забити като колове понятия"/ иска да изчерпи същността на нещата. Той не иска да вложи в нещата една измислена същност, а да постави в движение всички способности на човека, за да извлече това, което фактически се намира в нещата.
към текста >>

6. МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ GA_8 Християнството като мистичен факт

С горския дивеч и носените от крила птици."
С горския дивеч и носените от крила птици."
към текста >>

7. ЕВАНГЕЛИЯТА GA_8 Християнството като мистичен факт

Четвъртото, „Евангелието на Йоан" се отклонява от другите до такава степен, щото тези, които смятат, че трябва да вървят по пътя на историческото изследване, идват до заключението: „Ако Йоан притежава истинското предание за живота на Исус, тогава това на първите три Евангелия (на синоптиците) е неудържимо; ако синоптиците са прави, тогава трябва да отхвърлим като източник четвъртия евангелист." (Ото Шмидел, Основният проблем в изследването на живота на Исус) Това е твърдение, изказано от гледна точка на историческия изследовател.
Но какви документи са тези Евангелия? Четвъртото, „Евангелието на Йоан" се отклонява от другите до такава степен, щото тези, които смятат, че трябва да вървят по пътя на историческото изследване, идват до заключението: „Ако Йоан притежава истинското предание за живота на Исус, тогава това на първите три Евангелия (на синоптиците) е неудържимо; ако синоптиците са прави, тогава трябва да отхвърлим като източник четвъртия евангелист." (Ото Шмидел, Основният проблем в изследването на живота на Исус) Това е твърдение, изказано от гледна точка на историческия изследовател. В настоящата книга, където става дума за мистичното съдържание на Евангелията, тази гледна точка не трябва нито да се признава, нито да се отхвърля. Обаче трябва да вземем под внимание преценки като следната: „Ако съдим по степента на съгласуваност, вдъхновение и пълнота, тези писания имат много недостатъци и даже, мерени с човешка мярка, те страдат от не по-малко несъвършенства." Така разсъждава един християнски богослов (Харнак, „Същност на Християнството"). Обаче който застъпва мистичния произход на Евангелията, за него несъответствуващите подробности се обясняват непринудено; за него съществува хармония също и между четвъртото Евангелие и останалите три. Защото всички тези писания не претендират ни най-малко да бъдат чисто исторически предания в обикновения смисъл на думата. Те не се стремят да пресъздадат някаква историческа биография.
към текста >>

И когато първите трима евангелисти (синоптиците) описват живота на Исус по сходен начин, това само приказва, че те са черпили от сходни мистерийни източници.
Но все пак е имало и различия. Необходимо е сега само да приемем, че четиримата евангелисти са черпили от различни предания на Мистериите. Фактът, че у книжниците, принадлежащи на четири различни традиции е била събудена вярата, говори за висотата на Исусовата личност. У тях се събужда вярата, че Исус е този, който отговаря до съвършена степен на един посветен, така че те могат да се отнасят към него като към една личност, която живее типичния живот, предварително изобразен в техните Мистерии. След това те описват неговия живот според мерилото на своите мистерийни предания, запазвайки главните събития от този живот. И когато първите трима евангелисти (синоптиците) описват живота на Исус по сходен начин, това само приказва, че те са черпили от сходни мистерийни източници. Четвъртият евангелист е пропил своето писание с идеи, които ни напомнят за религиозния философ Филон. Това също е доказателство, че той изхожда от същото мистично предание, до което е бил близо и Филон.
към текста >>

Обаче тогава престава да съществува различието между Евангелието на Йоан и синоптиците.
Защо да заема мястото? " Това е притча, която символизира безплодието на старото учение, представено в образа на безплодната смоковница. Това, което взема като образ, Марко описва като един факт, който изглежда исторически. Следователно, трябва да приемем, че фактите на Евангелията въобще не трябва да се вземат в исторически, а в мистичен смисъл. Те трябва да се вземат като опитности, за възприемането на които е нужно духовно виждане и които произхождат от различни мистични предания. Обаче тогава престава да съществува различието между Евангелието на Йоан и синоптиците. За мистичното тълкуване не е необходимо да се взема под внимание историческото изследване. Възможно е едно или друго Евангелие да са създадени няколко години по-рано или по-късно: За мистика те всички имат еднаква историческа стойност, както Евангелието на Йоан, така и другите Евангелия.
към текста >>

8. ЧУДОТО С ЛАЗАР GA_8 Християнството като мистичен факт

„Трябва да се признае, че този разказ на Йоан се различава съществено от другите съобщения за чудеса, които са изблик на народната фантазия и с които са пълни синоптиците.
Исус би трябвало да е извършил нещо особено важно във Витания, за да се оправдаят думите: „Тогавашните свещеници и старейшини свикваха съвет и казаха: Какво да правим? Този човек върши много знамения." (Йоан, 11, 47). Ренан също предполага нещо особено. „Трябва да се признае, че този разказ на Йоан се различава съществено от другите съобщения за чудеса, които са изблик на народната фантазия и с които са пълни синоптиците. Нека прибавим още, че Йоан е единственият евангелист, който е имал точни сведения за отношенията на Исус със семейството от Витания и че би било непонятно как една измислица на народа може да заеме място в рамките на толкова лични спомени. Следователно, това чудо не е едно от онези легендарни чудеса, за които никой не е отговорен. Накратко, аз мисля, че във Витания е станало нещо, което е могло да се счита за истинско възкресение. С други думи, Ренан предполага, че във Витания е станало нещо, за което той не намира никакво обяснение. Той се скрива зад думите: „При голямото разстояние, на което днес се намираме от това събитие, при наличността на един единствен текст, който носи явни следи на изкуствено съчинение, невъзможно е да решим дали в този случай всичко е измислица, или във Витания едно действително събитие е дало повод за разпространението на един слух."
към текста >>

9. СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ GA_18_1 Загадки на философията

пр.Хр./ и неговите последователи, чието убеждение се нарича скептицизъм.
Възприемането на мислите води душата до признаването на самата себе си. Но може също да се случи, защото душата да се чувства безсилна да задълбочи изживяването на мислите така, че да намери в него една връзка с основите на света. Тогава душата се чувства откъсната от връзката с тези основи чрез мисленето; тя чувства, че нейната същност лежи в мисленето; но не намира никакъв път, за да открие в мислителния живот нещо друго освен само нейното собствено потвърждение. Тогава тя може да се отдаде на отказа от всяко истинско познание. В такова положение се намираше Пиррхо /300-270 г. пр.Хр./ и неговите последователи, чието убеждение се нарича скептицизъм. Скептицизмът, светогледът на съмнението, не приписва на изживяването на мислите никаква друга способност, освен тази за образуване на човешки мнения върху света; дали тези мнения имат някакво значение за света вън от човека, върху това той не иска да решава нищо.
към текста >>

Скептицизмът, светогледът на съмнението, не приписва на изживяването на мислите никаква друга способност, освен тази за образуване на човешки мнения върху света; дали тези мнения имат някакво значение за света вън от човека, върху това той не иска да решава нищо.
Но може също да се случи, защото душата да се чувства безсилна да задълбочи изживяването на мислите така, че да намери в него една връзка с основите на света. Тогава душата се чувства откъсната от връзката с тези основи чрез мисленето; тя чувства, че нейната същност лежи в мисленето; но не намира никакъв път, за да открие в мислителния живот нещо друго освен само нейното собствено потвърждение. Тогава тя може да се отдаде на отказа от всяко истинско познание. В такова положение се намираше Пиррхо /300-270 г. пр.Хр./ и неговите последователи, чието убеждение се нарича скептицизъм. Скептицизмът, светогледът на съмнението, не приписва на изживяването на мислите никаква друга способност, освен тази за образуване на човешки мнения върху света; дали тези мнения имат някакво значение за света вън от човека, върху това той не иска да решава нищо.
към текста >>

10. СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО GA_18_1 Загадки на философията

Против този факт не говори нито софистиката, нито скептицизмът.
И мислителят я приемаше като едно възприятие. Като такова възприятие мисълта имаше едно съвсем непосредствена убедителна сила. Гръцкият мислител имаше усещането, когато с душата си заставаше възприемчиво срещу духовния свят, че от духовния свят в тази душа не може да проникне една неправилна мисъл, както при правилно използване на сетивата в сетивния свят не може да се получи възприятието на един окрилен кон. За гърка се касаеше да може да черпи мислите от света. Тези мисли сами свидетелстват за тяхната истинност. Против този факт не говори нито софистиката, нито скептицизмът. В древността в двете философски системи имат една съвършено различна отсенка от тези, която те имат в ново време. Те не говорят против факта, който се изявява ясно особено в истинските характери на мислителя, че гъркът е чувствал мисълта много по-елементарно, по-пълносъдържателна, по-жива, по-действителна, отколкото може да я чувства човекът на новото време. Тази жизненост, която в Гърция е придавала на мисълта характера на едно възприятие, не съществува вече в Средновековието. Това, което е станало е следното: Както през време на гръцката епоха мисълта е проникнала в душата и е унищожила старото образно мислене, така през време на Средновековието в душите е прониквало съзнанието на "Аза"; а това е направило да се изпари жизнеността на мисълта; то му е отнело възприемателната сила. Ние можем да познаем, как напредва животът на светогледите само тогава, когато прозрем, как за Платон, Аристотел мисълта, идеята са били в действителност нещо съвършено различно от това, което те са станали за личностите от Средновековието и от новото време.
към текста >>

11. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Неговите усърдни проучвания върху животинския свят го доведоха в 1795 година дотам, "да може без колебание да твърди, че всички съвършени органически същества, между които виждаме рибите, земноводните, птиците, бозайниците и на върха на тези последните човека, всички са образувани според един първообраз, който само в неговите постоянни части клони повече или по-малко насам и нататък и ежедневно се развива и преобразява чрез размножение".
Друг път той се изказва върху това първично растение: То "става най-чудното създание на света, за което самата природа трябва да ми завиди. С този модел и ключа за него можем тогава да измислим още растения до безкрайност, които трябва да бъдат логически, т.е., които, макар и да не съществуват, въпреки това биха могли да съществуват и не само нещо като художествени или поетически сенки и схеми, а имат една вътрешна истинност и необходимост". Извиква: "дайте ми материя; от нея аз ще ви изградя един свят", защото съзира закономерната връзка на този свят, така и Гьоте казва тук: - С помощта на първичното растение /прарастението/ можем да измислим способни да съществуват растения до безкрайност, защото сме разбрали закона на раждането и развитието на същите. Това, което Кант искаше да счита валидно само за неорганичната природа, че можем да разберем нейните явления според необходими закони, това Гьоте разпростря за своето откритие на прарастението, той прибавя: "Същият закон може да бъде приложен върху всичко останало живо". И Гьоте действително го приложи. Неговите усърдни проучвания върху животинския свят го доведоха в 1795 година дотам, "да може без колебание да твърди, че всички съвършени органически същества, между които виждаме рибите, земноводните, птиците, бозайниците и на върха на тези последните човека, всички са образувани според един първообраз, който само в неговите постоянни части клони повече или по-малко насам и нататък и ежедневно се развива и преобразява чрез размножение". Следователно и в схващането на природата Гьоте стои в пълна противоположност на Кант. Този последният нарече една рискована "авантюра на разума", ако този разум би искал да предприеме да обясни живите същества според тяхното раждане. Той счита човешката познавателна способност за негодна за една такова обяснение. "Разумът държи безкрайно много на това, да не остави да отпадне механизмът на природата в нейните произведения и в обясненията на тези произведения да не отмине незабелязано този механизъм; защото без него не може да бъде постигнато никакво схващане, никакво вникване в природата на нещата. Когато някой веднага ни признава: Че един най-висш Архитект е създал непосредствено формите на природата такива, каквито те са от край време, или който ги е предопределил да се образуват непрестанно според същия образец, с това нашето познание на природата ни най-малко не е подпомогнато; понеже ние никак не познаваме начина по който работи онова същество и неговите идеи, които трябва да съдържат принципите на възможността на природните същества, и не можем изхождайки отгоре от него да обясним природата".
към текста >>

По този начин от Кантовия възглед се разви първо едно ново съмнение в истината, критицизмът се превърна в скептицизъм.
Тогава ние би трябвало да се заплетем изцяло в нашия вътрешен свят. Такова едно възражение направи Готлиб Ернст Шулце в неговото излязло от печата анонимно съчинение: "Еневидемус". В него той твърди, че всички наши познания са само представи и че ние не можем да излезем вън от света на нашите представи по никой начин. С това всъщност бяха опровергани също и моралните истини на Кант. Защото ако не можем да си представим възможността да излезем вън от нашия вътрешен свят, тогава също никакъв морален глас няма възможност да ни ръководи в един свят, който не можем да мислим. По този начин от Кантовия възглед се разви първо едно ново съмнение в истината, критицизмът се превърна в скептицизъм. Един от най-последователните привърженици на скептицизма е Соломон Маймон, който от 1790 година съчини различни книги, които се намираха под влиянието на Кант и на Шулце и в които с пълната решителност той се застъпваше за това, че, поради цялото устройство на нашата познавателна способност, съвсем не може да се говори за съществуването на външни предмети. Един друг ученик на Кант, Яков Сигисмунд Бек, отиде даже толкова далече да твърди, че в действителност самият Кант не е приемал съществуването на никакви неща вън от нас и че когато му се приписва една подобна представа, това се дължи на едно недоразумение.
към текста >>

Един от най-последователните привърженици на скептицизма е Соломон Маймон, който от 1790 година съчини различни книги, които се намираха под влиянието на Кант и на Шулце и в които с пълната решителност той се застъпваше за това, че, поради цялото устройство на нашата познавателна способност, съвсем не може да се говори за съществуването на външни предмети.
Такова едно възражение направи Готлиб Ернст Шулце в неговото излязло от печата анонимно съчинение: "Еневидемус". В него той твърди, че всички наши познания са само представи и че ние не можем да излезем вън от света на нашите представи по никой начин. С това всъщност бяха опровергани също и моралните истини на Кант. Защото ако не можем да си представим възможността да излезем вън от нашия вътрешен свят, тогава също никакъв морален глас няма възможност да ни ръководи в един свят, който не можем да мислим. По този начин от Кантовия възглед се разви първо едно ново съмнение в истината, критицизмът се превърна в скептицизъм. Един от най-последователните привърженици на скептицизма е Соломон Маймон, който от 1790 година съчини различни книги, които се намираха под влиянието на Кант и на Шулце и в които с пълната решителност той се застъпваше за това, че, поради цялото устройство на нашата познавателна способност, съвсем не може да се говори за съществуването на външни предмети. Един друг ученик на Кант, Яков Сигисмунд Бек, отиде даже толкова далече да твърди, че в действителност самият Кант не е приемал съществуването на никакви неща вън от нас и че когато му се приписва една подобна представа, това се дължи на едно недоразумение.
към текста >>

12. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Той съобщава, как тези съмнения се пораждат в него: "Когато през време на пътуването на кораба Бигъл посетих архипелага Галапагос, който се намира на около 500 английски мили от бреговете на Южна Америка, аз се видях заобиколен от особени видове птици, влечуги и змии, които иначе не съществуват никъде в света.
Той искаше сега да покаже, как тази борба на съществуване става творец на разнообразните форми на живите същества, как чрез нея старият принцип на Лине е съборен, според който принцип "в природата съществуват толкова видове животни и растения, колкото различни форми са били създадени в началото". Съмненията по отношение на този принцип възникна у Дарвин, когато през лятото на 1831 година той се намираше в едно пътуване към Южна Америка и Австралия. Той съобщава, как тези съмнения се пораждат в него: "Когато през време на пътуването на кораба Бигъл посетих архипелага Галапагос, който се намира на около 500 английски мили от бреговете на Южна Америка, аз се видях заобиколен от особени видове птици, влечуги и змии, които иначе не съществуват никъде в света. Въпреки това всички те носеха на себе си американски отпечатък. В песента на дрозда подигравач, в острия писък на лешояда, в големите, прилични на светлини опунции аз ясно забелязах съседството с Америка; и въпреки това тези острови бяха отдалечени на много мили от сушата и се отклоняваха много от нея по отношение на геологическия състав и на климата. Още по-изненадващо беше фактът, че по-голяма част от жителите на всеки отделен остров на този малък архипелаг бяха специфично различни, въпреки че бяха сродни по между си. Тогава аз често се запитвах, как са се родили тези особени животни и хора. Най-простият начин изглеждаше да е този, че различните жители на различните острови произхождат едни от други и в течение на техния произход са претърпели изменения и че всички жители на архипелага произхождат от тези на близката суша, а именно от Америка, от където са дошли и са колонизирали островите.
към текста >>

"Ембрионите на млекопитаещите, птиците, гущерите и змиите, вероятно и тези на костенурките в техните ранни стадии са извънредно подобни в тяхната цялост както и в развитието на отделните части; те са толкова подобни, защото често пъти можем да различим ембрионите само по тяхната големина.
Противоположно на Окен, Карл Ернст фон Баер се придържаше колкото е възможно към фактическото, когато в 1828 година в своята "История на развитието на животните" той говори за това, което беше довело Окен до неговата идея. "Ембрионите на млекопитаещите, птиците, гущерите и змиите, вероятно и тези на костенурките в техните ранни стадии са извънредно подобни в тяхната цялост както и в развитието на отделните части; те са толкова подобни, защото често пъти можем да различим ембрионите само по тяхната големина. Аз притежавам два малки ембриона във винен спирт, за които съм пропуснал да отбележа имената; и сега не съм никак в състояние да определя класата, на която те принадлежат. Това може да са гущери, малки птици или съвсем млади млекопитаещи, толкова много си съвпадат образуването на главата и на туловището при тези животни. Обаче на тези ембриони липсват крайниците, те не са още развити. Ако и те бяха били налице на първата степен на тяхното развитие, те не биха помогнали нищо да направим разликата, тъй като краката на гущерите и млекопитаещите, крилата и краката на птиците както и ръцете и краката на човеците се развиват от същата основна форма".
към текста >>

Това може да са гущери, малки птици или съвсем млади млекопитаещи, толкова много си съвпадат образуването на главата и на туловището при тези животни.
Противоположно на Окен, Карл Ернст фон Баер се придържаше колкото е възможно към фактическото, когато в 1828 година в своята "История на развитието на животните" той говори за това, което беше довело Окен до неговата идея. "Ембрионите на млекопитаещите, птиците, гущерите и змиите, вероятно и тези на костенурките в техните ранни стадии са извънредно подобни в тяхната цялост както и в развитието на отделните части; те са толкова подобни, защото често пъти можем да различим ембрионите само по тяхната големина. Аз притежавам два малки ембриона във винен спирт, за които съм пропуснал да отбележа имената; и сега не съм никак в състояние да определя класата, на която те принадлежат. Това може да са гущери, малки птици или съвсем млади млекопитаещи, толкова много си съвпадат образуването на главата и на туловището при тези животни. Обаче на тези ембриони липсват крайниците, те не са още развити. Ако и те бяха били налице на първата степен на тяхното развитие, те не биха помогнали нищо да направим разликата, тъй като краката на гущерите и млекопитаещите, крилата и краката на птиците както и ръцете и краката на човеците се развиват от същата основна форма".
към текста >>

Ако и те бяха били налице на първата степен на тяхното развитие, те не биха помогнали нищо да направим разликата, тъй като краката на гущерите и млекопитаещите, крилата и краката на птиците както и ръцете и краката на човеците се развиват от същата основна форма".
Противоположно на Окен, Карл Ернст фон Баер се придържаше колкото е възможно към фактическото, когато в 1828 година в своята "История на развитието на животните" той говори за това, което беше довело Окен до неговата идея. "Ембрионите на млекопитаещите, птиците, гущерите и змиите, вероятно и тези на костенурките в техните ранни стадии са извънредно подобни в тяхната цялост както и в развитието на отделните части; те са толкова подобни, защото често пъти можем да различим ембрионите само по тяхната големина. Аз притежавам два малки ембриона във винен спирт, за които съм пропуснал да отбележа имената; и сега не съм никак в състояние да определя класата, на която те принадлежат. Това може да са гущери, малки птици или съвсем млади млекопитаещи, толкова много си съвпадат образуването на главата и на туловището при тези животни. Обаче на тези ембриони липсват крайниците, те не са още развити. Ако и те бяха били налице на първата степен на тяхното развитие, те не биха помогнали нищо да направим разликата, тъй като краката на гущерите и млекопитаещите, крилата и краката на птиците както и ръцете и краката на човеците се развиват от същата основна форма".
към текста >>

13. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Нейният пламък винаги започва да трепти, когато някъде имат нужда от мен и аз само гледам в небето за да зърна някакъв знак; било то птиците или метеорите ми показват небесната посока, към която аз трябва да се отправя.
„Духът на моята лампа", отвърна Старецът, „той ме подтикна към това, а ястребът ми посочи пътя. Нейният пламък винаги започва да трепти, когато някъде имат нужда от мен и аз само гледам в небето за да зърна някакъв знак; било то птиците или метеорите ми показват небесната посока, към която аз трябва да се отправя. Бъди спокойна, красива девойко! Дали ще мога да помогна, не зная; сам човек не може да помогне; това е възможно, само когато се обедини с много други, и то в подходящото време. Сега трябва малко да поотложим работата и да се въоръжим с надежда! Нека твоят кръг остане затворен! ", обърна се той към Змията, като седна на една почвена издатина до нея и освети мъртвото тяло на младежа.
към текста >>

14. 06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ GA_25 Философия, космология, религия

Тази теория на безсъзнанието се дължи фактически на появата на известен скептицизъм, на едно чувство на безсилие пред проблемите, които се поставят в областта на философията, на космологията и на религиозния живот.
Тази теория на безсъзнанието се дължи фактически на появата на известен скептицизъм, на едно чувство на безсилие пред проблемите, които се поставят в областта на философията, на космологията и на религиозния живот.
към текста >>

15. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Още по-ужасяваща е клетвата на калфата, който се съгласява да му бъде разрязан гръдния кош и сърцето му да бъде изтръгнато и хвърлено на птиците.
Кандидатът трябва да даде клетва. Всичко около него е ужасяващо, тъмно, стаята се осветява само от едно или две мънички пламъчета. Бих искал да размислите върху тази клетва в нейното пълно предзнаменование: "Заклевам се, че аз никога не ще разкрия нищо чрез дума, знак и ръкостискане, които отсега нататък ще ми бъдат разкрити вътре в тази ложа. Ако бих издал някои от тайните, разрешавам на всеки от братята, който научи за това, да пререже гърлото ми и да изтръгне езика ми". Това е клетвата на чирака. Още по-ужасяваща е клетвата на калфата, който се съгласява да му бъде разрязан гръдния кош и сърцето му да бъде изтръгнато и хвърлено на птиците. Клетвата, която майсторът трябва да даде е толкова ужасяваща, че не трябва да бъде спомената тук.
към текста >>

16. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Те също претендирали да предсказват бъдещи събития от полетите на птици, човешки жертвоприношения, от бели коне, вълнението на водата и по жребие.
Те също претендирали да предсказват бъдещи събития от полетите на птици, човешки жертвоприношения, от бели коне, вълнението на водата и по жребие. Те са притежавали значително научно знание.
към текста >>

Конгресът бе едно публично оповестяване на разкритията на Таксил и мис Даяна Воган, само няколко скептици поискаха доказателства.
Подчинявайки се на енцикликата на Лъв ХІІІ от 20 април 1884 г., Hutanum genis, в която се изискваше демаскирането на свободните масони като съюзници на дявола, той започва своята главна работа "Братята на трите точки", започва своята демаскираща борба с други творби относно неговото изфабрикуване на системата "Паладизъм" на Свободното масонство и дори беше поканен на частна аудиенция при Лъв ХІІІ в 1887 г. Невъобразимият успех на Лео Таксил и неговите двама други съюзници: немеца Карл Хакс /псевдоним на д-р Батай; зет на издателя на италианската /не се чете/ и италианеца Доменико Маргиота, достига своя връх в католическата църква, когато Таксил измисли свидетелката мис Даяна Воган /Мис Даяна Воган,/ не се чете/. Със сътрудничеството на най-висши църковници Таксил основава един Антисвободномасонски съюз, който събра първия антисвободномасонски конгрес в Триен, септември 1896 г. Тридесет и шест епископи, 50 епископални делегати и над 700 опоненти на ложите, повечето от тях свещеници, участвуваха в конгреса. Главният епископ кардинал Халер от Залцбург и водачът на католишките благородници в Германия принц Карл от Льовенщайн бяха председатели. Конгресът бе едно публично оповестяване на разкритията на Таксил и мис Даяна Воган, само няколко скептици поискаха доказателства. Първият започнал да разпитва за аферата Таксил беше свободният масон Готфрид Джозеф Финдел, който публикува своята книга "Католическата измама" още в 1896 г. Общо взето обаче, главно Х. Грубер, който дълго бе последовател на Таксил, се смята да е първият, който се е усъмнил в неговия тритомен труд: /не се чете/.
към текста >>

17. Съдържание GA_98 Природни и духовни същества

Груповите души на животните (миграцията на птиците).
Същност на антропософията и теософите. Минерал, растение, животно, човек. Груповите души на животните (миграцията на птиците). Удоволствие и болка в растителния свят. Същност на минерала. Болка и удоволствие в минералното царство. Съпреживяване на природата като плод на антропософията.
към текста >>

Миграцията на птиците. Бобрите.
Въздействие на антропософията върху човека. За груповите души на животните. Пример с промушените през стена пръсти. Миграцията на птиците. Бобрите. За пчелите. Груповият аз и растителният аз. Удоволствие и болка в растителния свят. Груповият аз на минералите във висшия девахан. Удоволствие и болка в минералното царство.
към текста >>

18. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Нека помислим например за някои видове птици, чиято мъдрост се състои в това, че те отлитат в определени висини и в точно определени посоки, за да избегнат зимата и през пролетта се завръщат по други пътища.
Така е с груповия аз. Отделните животни са само членовете. Това, на което те принадлежат, е в астралния свят. Тези животински азове не са човекоподобни, макар, духовно взето, да могат да се сравняват, защото един животински групов аз е много мъдро същество. Човекът като индивидуална душа не е още толкова мъдър. Нека помислим например за някои видове птици, чиято мъдрост се състои в това, че те отлитат в определени висини и в точно определени посоки, за да избегнат зимата и през пролетта се завръщат по други пътища. В тази миграция на птиците виждаме мъдрите действия на груповите азове. Можем да ги видим навсякъде в животинското царство.
към текста >>

В тази миграция на птиците виждаме мъдрите действия на груповите азове.
Отделните животни са само членовете. Това, на което те принадлежат, е в астралния свят. Тези животински азове не са човекоподобни, макар, духовно взето, да могат да се сравняват, защото един животински групов аз е много мъдро същество. Човекът като индивидуална душа не е още толкова мъдър. Нека помислим например за някои видове птици, чиято мъдрост се състои в това, че те отлитат в определени висини и в точно определени посоки, за да избегнат зимата и през пролетта се завръщат по други пътища. В тази миграция на птиците виждаме мъдрите действия на груповите азове. Можем да ги видим навсякъде в животинското царство.
към текста >>

Подобно е при някои амфибии, при някои видове птици и особено при кенгуруто.
Подобно е при някои амфибии, при някои видове птици и особено при кенгуруто.
към текста >>

19. За отношението на човека към заобикалящия го свят GA_98 Природни и духовни същества

Ако проследите едно много добре познато явление, за което хората много разсъждават – миграцията на птиците, ще видите, че живеещите в северните области птици се събират през есента.
Ако бихте могли да проследите като ясновидец съществата, които представляват всички азове на животните, ще видите, че те извършват забележителна дейност. Задачите, които имат да изпълняват животните, се управляват и насочват от съществата, които наричаме животински азове. Тези животински азове непрекъснато обкръжават Земята. Между всичките неща искам да ви спомена една задача на животинските азове. Ако проследите едно много добре познато явление, за което хората много разсъждават – миграцията на птиците, ще видите, че живеещите в северните области птици се събират през есента. Те летят от североизточните области към югозападните и след това на Юг. През пролетта отново се събират и политат в обратна посока, на Север. Причината за тези полети е всъщност мътенето, раждането на птиченцата. Пролетното прелитане е един вид сватбен полет. Периодичността му се управлява от груповите души.
към текста >>

В миграцията на прелетните птици можете да проследите пътищата им; един птичи вид лети така, друг другояче, едни птички летят ниско над Земята, други високо в небето.
През пролетта отново се събират и политат в обратна посока, на Север. Причината за тези полети е всъщност мътенето, раждането на птиченцата. Пролетното прелитане е един вид сватбен полет. Периодичността му се управлява от груповите души. Те постановяват всичко това. В миграцията на прелетните птици можете да проследите пътищата им; един птичи вид лети така, друг другояче, едни птички летят ниско над Земята, други високо в небето. Навсякъде ще откриете дълбока мъдрост. Казва се, че животинските души обкръжават нашата планета, нашата Земя. Това е един пример как в полета на птиците действа мъдростта на груповата душа.
към текста >>

Това е един пример как в полета на птиците действа мъдростта на груповата душа.
Периодичността му се управлява от груповите души. Те постановяват всичко това. В миграцията на прелетните птици можете да проследите пътищата им; един птичи вид лети така, друг другояче, едни птички летят ниско над Земята, други високо в небето. Навсякъде ще откриете дълбока мъдрост. Казва се, че животинските души обкръжават нашата планета, нашата Земя. Това е един пример как в полета на птиците действа мъдростта на груповата душа.
към текста >>

20. Елементарното царство, неговите видове и действия GA_98 Природни и духовни същества

Ако искаме да си представим как стоят нещата с третото елементарно царство в животинското царство, можем да го направим с един пример: Всички вие познавате миграцията на птиците.
Ако искаме да си представим как стоят нещата с третото елементарно царство в животинското царство, можем да го направим с един пример: Всички вие познавате миграцията на птиците. Птиците имат съвсем определени миграционни маршрути – от североизток към югозапад и от югозапад към североизток. От кого са насочвани тези прелети? От груповите души на птиците. В тази миграция се проявава инстинктът за редовни прелети над Земята; те са дирижирани от груповата или родовата душа на животните. А за да могат да имат този инстинкт, да имат носител на този инстинкт, образът, формата на животните им се дава от съществата на третото елементарно царство, другарите на груповите души.
към текста >>

Птиците имат съвсем определени миграционни маршрути – от североизток към югозапад и от югозапад към североизток.
Ако искаме да си представим как стоят нещата с третото елементарно царство в животинското царство, можем да го направим с един пример: Всички вие познавате миграцията на птиците. Птиците имат съвсем определени миграционни маршрути – от североизток към югозапад и от югозапад към североизток. От кого са насочвани тези прелети? От груповите души на птиците. В тази миграция се проявава инстинктът за редовни прелети над Земята; те са дирижирани от груповата или родовата душа на животните. А за да могат да имат този инстинкт, да имат носител на този инстинкт, образът, формата на животните им се дава от съществата на третото елементарно царство, другарите на груповите души. Тривиално казано, азовете, които са груповите души на животните, са едно общество на астралното поле, друго общество са съществата на третото елементарно царство.
към текста >>

От груповите души на птиците.
Ако искаме да си представим как стоят нещата с третото елементарно царство в животинското царство, можем да го направим с един пример: Всички вие познавате миграцията на птиците. Птиците имат съвсем определени миграционни маршрути – от североизток към югозапад и от югозапад към североизток. От кого са насочвани тези прелети? От груповите души на птиците. В тази миграция се проявава инстинктът за редовни прелети над Земята; те са дирижирани от груповата или родовата душа на животните. А за да могат да имат този инстинкт, да имат носител на този инстинкт, образът, формата на животните им се дава от съществата на третото елементарно царство, другарите на груповите души. Тривиално казано, азовете, които са груповите души на животните, са едно общество на астралното поле, друго общество са съществата на третото елементарно царство. Необходимо е те да действат заедно в хармонично единство, едните дават инстинктите, другите – формират и изграждат телата, за да може инстинктът да се прояви. Физическият образ на растенията произлиза от съществата на второто елементарно царство.
към текста >>

21. Отношението на човека към природата GA_98 Природни и духовни същества

Разгледайте забележителното явление, че в определено време птиците от север политат в редици към югозапад и през пролетта се завръщат обратно.
Разгледайте забележителното явление, че в определено време птиците от север политат в редици към югозапад и през пролетта се завръщат обратно. Всеки вид птици лети на определена височина и можете да си представите, че миграцията на птиците е свързана с важни инстинкти в животинския свят.
към текста >>

Всеки вид птици лети на определена височина и можете да си представите, че миграцията на птиците е свързана с важни инстинкти в животинския свят.
Разгледайте забележителното явление, че в определено време птиците от север политат в редици към югозапад и през пролетта се завръщат обратно. Всеки вид птици лети на определена височина и можете да си представите, че миграцията на птиците е свързана с важни инстинкти в животинския свят.
към текста >>

Запитате ли за мъдрите закони, по които птиците се водят, не можете да ги разберете, ако не си изясните, че в основата са груповите азове, които всичко управляват и насочват.
Пролетната миграция е сватбен полет. Запитате ли за мъдрите закони, по които птиците се водят, не можете да ги разберете, ако не си изясните, че в основата са груповите азове, които всичко управляват и насочват. Всичко, ставащо в животинския свят, получава за нас друг образ, когато знаем за съществуването на груповите души. Представете си, че имате една стена с различни дупки. Там един човек пъхва ръцете си. Как бихме се заблудили, ако повярваме, че тези ръце са същества сами за себе си. На такова заблуждение се излага всеки, който разглежда животното като същество само за себе си.
към текста >>

Мъдри същества управляват прелетните птици.
Всичко, ставащо в животинския свят, получава за нас друг образ, когато знаем за съществуването на груповите души. Представете си, че имате една стена с различни дупки. Там един човек пъхва ръцете си. Как бихме се заблудили, ако повярваме, че тези ръце са същества сами за себе си. На такова заблуждение се излага всеки, който разглежда животното като същество само за себе си. Мъдри същества управляват прелетните птици. Така животинският свят става за нас израз на един стоящ зад него свят с мъдри същества. Ние опознаваме един чудесен свят от същества и повече не вървим, без да мислим, покрай събитията, които непосредствено се изправят пред нас. Тези животински групови души са винаги в обкръжението на нашата Земя. Те обкръжават непрекъснато Земята подобно на пасатните ветрове или на прелетните птици, или течащите около Земята електрически и магнитни токове. Така има и духовни токове и движения, които не представляват нищо друго освен делата на животинските групови азове.
към текста >>

Те обкръжават непрекъснато Земята подобно на пасатните ветрове или на прелетните птици, или течащите около Земята електрически и магнитни токове.
На такова заблуждение се излага всеки, който разглежда животното като същество само за себе си. Мъдри същества управляват прелетните птици. Така животинският свят става за нас израз на един стоящ зад него свят с мъдри същества. Ние опознаваме един чудесен свят от същества и повече не вървим, без да мислим, покрай събитията, които непосредствено се изправят пред нас. Тези животински групови души са винаги в обкръжението на нашата Земя. Те обкръжават непрекъснато Земята подобно на пасатните ветрове или на прелетните птици, или течащите около Земята електрически и магнитни токове. Така има и духовни токове и движения, които не представляват нищо друго освен делата на животинските групови азове.
към текста >>

22. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед. GA_98 Природни и духовни същества

Нека разгледаме миграцията на птиците, как птиците преминават през различни области, как е аранжиран полетът им, как потеглят през есента към топлите страни и през пролетта отново се завръщат.
Разглеждаме ли отделните животни тук, много от тях ни изглеждат извънредно умни. Тези животни се ръководят от астралния план. Там са животинските азове, груповите азове. Това население на астралния план е много по-умно от хората. Животинските групови азове на астралния план са много, много мъдри същества. Нека разгледаме миграцията на птиците, как птиците преминават през различни области, как е аранжиран полетът им, как потеглят през есента към топлите страни и през пролетта отново се завръщат. Когато проникнем дълбоко в мъдрите закономерности, трябва да запитаме: Кой е скрит зад стената, кой подрежда всичко това? Там са груповите азове. Ако видим как бобърът си строи обиталището, ще разберем, че той строи по-мъдро от най-голямото инженерно умение.
към текста >>

23. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта. GA_98 Природни и духовни същества

В миграцията на птиците през есента в посока на юг, в работата на бобъра върху гнездото му виждаме влиянията на животинските групови азове.
В миграцията на птиците през есента в посока на юг, в работата на бобъра върху гнездото му виждаме влиянията на животинските групови азове. Отделният бобър не е умен, но груповият аз на бобъра е мъдър. Навлезем ли в астралния свят между тези отделни същества, ние пристъпваме в един свят на мъдрост и интелигентност. Всъщност е много хубаво да се разговаря с тези същества. Те владеят много повече от нас мъдростта на света. Растителните азове са локализирани в центъра на Земята.
към текста >>

24. Съдържание GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Тайната на летежа на птиците.
Монголската легенда за еднооката майка, която търси загубеното си дете. Кръвната, нервната и жлезната система като физически израз на Аза, астралното тяло и етерното тяло. Втвърдяващи и омекотяващи тенденции на астралното тяло, тяхното значение и връзка с определени болестни състояния; туберкулоза, рахит. Разчленяване на астралното тяло във физическо-етерното тяло и образуването на сексуалните органи от растителни органи. Хермафродитите. Тайната на летежа на птиците. Бъдещото превъзмогване на физиономията на смъртта.
към текста >>

25. 3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Това са птиците.
Но нека продължим нататък. Бихме могли да наблюдаваме извоюването на тенденцията към втвърдяване и по друг един начин. Странно е, че в окултните школи тези неща се разглеждат по един своеобразен начин. Когато Азът на човека слезе от лоното на божеството на земята, то той трябваше да извоюва тази тенденция към втвърдяване. Но има други същества, които много по-рано са завършили процеса на своето развитие. Това са птиците. Те също имат Аз, но той живее много повече във външния свят. Затова те не взеха участие в нещо много съществено за всяко по-висше развитие на човечеството, за окултното развитие на човека. Те не са участвували в процеса, който се изразява в образуването на определени части от костната система, на костния мозък, на вътрешното съдържание на костите. Костите на птиците са много по-кухи от тези на хората или на които и да било други животни. Птиците са консервирали едно много по-древно състояние.
към текста >>

Костите на птиците са много по-кухи от тези на хората или на които и да било други животни.
Но има други същества, които много по-рано са завършили процеса на своето развитие. Това са птиците. Те също имат Аз, но той живее много повече във външния свят. Затова те не взеха участие в нещо много съществено за всяко по-висше развитие на човечеството, за окултното развитие на човека. Те не са участвували в процеса, който се изразява в образуването на определени части от костната система, на костния мозък, на вътрешното съдържание на костите. Костите на птиците са много по-кухи от тези на хората или на които и да било други животни. Птиците са консервирали едно много по-древно състояние. Човекът е преминал през това състояние, прекрачил го е, по-висшите животни също. Човекът изпраща азовите си сили до самата вътрешност на костите, и една голяма част от окултното обучение се състои в това, чрез упражнения да се постигне това, човек да оживи това пасивно, недейно отношение към костния мозък, да го превърне в съзнателно. Днес той може да упражни въздействие единствено върху съдържанието на черепа си върху мозъка си. Но бъдещото състояние на човечеството ще се подготви в това, той да придобие сила да управлява този полутечен елемент, който преминава през костната му система.
към текста >>

Птиците са консервирали едно много по-древно състояние.
Това са птиците. Те също имат Аз, но той живее много повече във външния свят. Затова те не взеха участие в нещо много съществено за всяко по-висше развитие на човечеството, за окултното развитие на човека. Те не са участвували в процеса, който се изразява в образуването на определени части от костната система, на костния мозък, на вътрешното съдържание на костите. Костите на птиците са много по-кухи от тези на хората или на които и да било други животни. Птиците са консервирали едно много по-древно състояние. Човекът е преминал през това състояние, прекрачил го е, по-висшите животни също. Човекът изпраща азовите си сили до самата вътрешност на костите, и една голяма част от окултното обучение се състои в това, чрез упражнения да се постигне това, човек да оживи това пасивно, недейно отношение към костния мозък, да го превърне в съзнателно. Днес той може да упражни въздействие единствено върху съдържанието на черепа си върху мозъка си. Но бъдещото състояние на човечеството ще се подготви в това, той да придобие сила да управлява този полутечен елемент, който преминава през костната му система. Конструкцията на костите е дала земна форма на хората, както и на животните.
към текста >>

С настъпването на студената есен птиците поемат по чудни пътеки от север към по-топлия юг, прелитат понякога стотици мили, а напролет се завръщат по други пътища.
Сега помислете, колко благодатни биха били за хората, които са призвани да ги репрезентират, науките, ако знаеха по какъв начин човешките органи са подчинени на този омекотяващ и втвърдяващ принцип. В този смисъл казах, че това, което казва Духовната наука е практически приложимо в живота, и ако погледнем истини като, тази, която се съдържа в монголската приказка от гледна точка на Духовната наука, то ние ще разберем по-ясно това, което сега ни се струва загадъчно и ще прозрем истината в него. Ние ще наблюдаваме света с други сетива и ще се научим да разбираме например странното явление каквото представлява птичият полет. С настъпването на студената есен птиците поемат по чудни пътеки от север към по-топлия юг, прелитат понякога стотици мили, а напролет се завръщат по други пътища. Казахме, че родът на птиците е застинал на едно по-ранно състояние в развитието си. Вие знаете, че действителният напредък на земята започна едва с отделянето на луната от земята. По-рано, когато земята и днешната луна образуваха едно небесно тяло, т.нар. Земя-Луна или Луна-Земя, това небесно тяло се движеше по определен път и период около слънцето, като непрестанно му обръщаше едната си страна. В това време всички живи същества обикаляха около Луната, за да приемат слънчевото влияние.
към текста >>

Казахме, че родът на птиците е застинал на едно по-ранно състояние в развитието си.
Сега помислете, колко благодатни биха били за хората, които са призвани да ги репрезентират, науките, ако знаеха по какъв начин човешките органи са подчинени на този омекотяващ и втвърдяващ принцип. В този смисъл казах, че това, което казва Духовната наука е практически приложимо в живота, и ако погледнем истини като, тази, която се съдържа в монголската приказка от гледна точка на Духовната наука, то ние ще разберем по-ясно това, което сега ни се струва загадъчно и ще прозрем истината в него. Ние ще наблюдаваме света с други сетива и ще се научим да разбираме например странното явление каквото представлява птичият полет. С настъпването на студената есен птиците поемат по чудни пътеки от север към по-топлия юг, прелитат понякога стотици мили, а напролет се завръщат по други пътища. Казахме, че родът на птиците е застинал на едно по-ранно състояние в развитието си. Вие знаете, че действителният напредък на земята започна едва с отделянето на луната от земята. По-рано, когато земята и днешната луна образуваха едно небесно тяло, т.нар. Земя-Луна или Луна-Земя, това небесно тяло се движеше по определен път и период около слънцето, като непрестанно му обръщаше едната си страна. В това време всички живи същества обикаляха около Луната, за да приемат слънчевото влияние. Това обикаляне на планетата днес се е съхранило в птичия полет, защото тогава, преди Азът да се спусне на земята, птиците се отделиха от общия ход на развитие на земята.
към текста >>

Това обикаляне на планетата днес се е съхранило в птичия полет, защото тогава, преди Азът да се спусне на земята, птиците се отделиха от общия ход на развитие на земята.
Казахме, че родът на птиците е застинал на едно по-ранно състояние в развитието си. Вие знаете, че действителният напредък на земята започна едва с отделянето на луната от земята. По-рано, когато земята и днешната луна образуваха едно небесно тяло, т.нар. Земя-Луна или Луна-Земя, това небесно тяло се движеше по определен път и период около слънцето, като непрестанно му обръщаше едната си страна. В това време всички живи същества обикаляха около Луната, за да приемат слънчевото влияние. Това обикаляне на планетата днес се е съхранило в птичия полет, защото тогава, преди Азът да се спусне на земята, птиците се отделиха от общия ход на развитие на земята.
към текста >>

Пролетното завръщане на птиците в действителност не е нищо друго освен сватбено пътешествие.
Друго едно нещо е още по-забележително. С напредващото физическо развитие на човека и висшите животни, половото стана част от всяко отделно тяло. Онази похот, която е заложена в отделното тяло, и която е съхранена днес в половостта, преди не съществуваше, тя беше космическа сила. Тя се излъчваше от слънцето върху древната Земя-Луна. Тя беше причина за обикалянето на планетата, с което беше свързан начинът на възпроизвеждане. Пролетното завръщане на птиците в действителност не е нищо друго освен сватбено пътешествие. При тези същества половостта все още е в околния свят, а космическата е дирижиращата сила, която направлява и води ятото отвън, докато при другите същества тази сила се е събрала в собственото тяло. Същите сили, които действуват във вътрешността на човека, в тялото му действуват и във външния макрокосмос. Същата сила, която събира човек и човек, която действува в човешкото тяло като полова сила, действува в царството на птиците не вътре отделните същества, а отвън и се изразява външно в обикалящото планетата ято.
към текста >>

Същата сила, която събира човек и човек, която действува в човешкото тяло като полова сила, действува в царството на птиците не вътре отделните същества, а отвън и се изразява външно в обикалящото планетата ято.
Тя се излъчваше от слънцето върху древната Земя-Луна. Тя беше причина за обикалянето на планетата, с което беше свързан начинът на възпроизвеждане. Пролетното завръщане на птиците в действителност не е нищо друго освен сватбено пътешествие. При тези същества половостта все още е в околния свят, а космическата е дирижиращата сила, която направлява и води ятото отвън, докато при другите същества тази сила се е събрала в собственото тяло. Същите сили, които действуват във вътрешността на човека, в тялото му действуват и във външния макрокосмос. Същата сила, която събира човек и човек, която действува в човешкото тяло като полова сила, действува в царството на птиците не вътре отделните същества, а отвън и се изразява външно в обикалящото планетата ято.
към текста >>

26. 9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Защо птиците не се наричат въздушни същества ще бъде обяснено по-късно.
Вие ще видите този процес съхранен у пеперудите, които сменят четири форми: яйце, гъсеница, пашкул, пеперуда. Пеперудата е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човека на Старото Слънце. Днешната пеперуда, която живее при коренно различни условия, разбира се е една декадентна форма на тези състояния. Пеперудата е символи за въздушното състояние, което човекът прекрачи. Затова тя се обозначава в окултизма като въздушно същество, така както змията се обозначава като земно същество, а рибата като водно. Защо птиците не се наричат въздушни същества ще бъде обяснено по-късно.
към текста >>

27. 12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Той може да възприеме как всяка година, когато наближи есента, птиците отлитат в посока от североизток на югозапад към по-топлите земи, и как се завръщат отново по строго определени пътища, когато наближи лятото.
Ако сега бихме желали да разберем как да възприемаме сами в заобикалящата ни природа откровенията на тези животински групови Азове, ние трябва да си спомним, че всичко, което е наоколо представлява откровенията на духовните събития и духовните същества. Този, който не е оборудван с ясновидски способности разбира се не би могъл да провежда "разходки" из астралния план, по време на които да се срещне с животинските групови Азове, както тук на земното кълбо се среща с физическите човешки Азове. Но дори и този, който не е ясновиждащ може да различи тук на физическия план резултатите, действията на това, което тези групови Азове правят. Той може да възприеме как всяка година, когато наближи есента, птиците отлитат в посока от североизток на югозапад към по-топлите земи, и как се завръщат отново по строго определени пътища, когато наближи лятото. Ако човек би сравнил тези отделни пътища според височината и посоката си за отделните птичи семейства, то той би започнал да предчувства, че във всички тях се съдържа мъдрост, дълбока мъдрост. Кой ръководи всичко това? Ръководят го животинските групови Азове. Всичко, което отделните животински родове осъществяват на земята е резултат, е дело на животинските групови Азове. И ако проследите тези дела на груповите Азове, то като цяло вие ще откриете, че тези групови Азове обгръщаха земята като сили.
към текста >>

28. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако проследите полета на птиците, когато при наближаването на есента те се оттеглят от североизток на югозапад и при приближаването на пролетта прелита от югозапад на североизток, и ако си зададете въпроса: Кой ръководи този птичи полет?
Груповите Азове действуват мъдро, а още по-мъдри, отколкото мислите, са отделните животински души, а това, което вие познавате от техния живот тук на земята, се ръководи от груповите Азове. Те населяват атмосферата, заобикаляща земята, вие ще ги откриете около нас. Ако проследите полета на птиците, когато при наближаването на есента те се оттеглят от североизток на югозапад и при приближаването на пролетта прелита от югозапад на североизток, и ако си зададете въпроса: Кой ръководи този птичи полет? то като окултен наблюдател вие ще, стигнете до отделните разпоредители и управляващи, до груповите Азове на отделните видове и родове. В цялото животинско царство живее астралният Аз, който на астралния план е точно толкова Аз, колкото човешкият Аз тук, само че е един много, много по-мъдър Аз. Завършените групови индивидуалност са много по-умни Азове, от тези на физическите хора, и те притежават същите съставни части като тези на физическия план и всичко, което в тях е мъдро устроено, е откровение на мъдростта на груповите Азове на животните. Ние ще крачим по друг начин из света, когато знаем, че при всяка крачка и стъпка преминаваме през същества, чиито дела виждаме.
към текста >>

29. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Болшинството образи от света на птиците, всъщност са обособилите се части на развиващите се същества от свръхсетивният свят.
Така в атлантската епоха определени същества само докосвали физическия свят. Физическите очи не виждали онова, което оставало духовно, астрално, етерно. Видима станала само тази малка част, която навлиза във физическото. От тези възприятия е възникнала символиката на митологията. Когато орелът се явява символ на Зевс, то е от това, че зевсовата природа на орела се явява тази точка, където висшите светове се докосвали до физическия свят. Болшинството образи от света на птиците, всъщност са обособилите се части на развиващите се същества от свръхсетивният свят. И както с орела на Зевс, с враната на Вотан, така стоят нещата при всички тези случаи, където символиката води към окултните факти. Много по-ясни ще станат за вас нещата, ако в различни области вземете за разглеждане същността, действието и развитието на напредващата душа.
към текста >>

30. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Такива са и описанията на тримата евангелисти, на синоптиците Матей, Марко и Лука спрямо описанието на Йоан, което описва събитията от друга гледна точка.
даде различно описание; и все пак всяко едно от тях ще е вярно, що се отнася до изходната наблюдателна точка. Също и този, който стои на върха, ще има под себе си друга гледка. Такива са и описанията на тримата евангелисти, на синоптиците Матей, Марко и Лука спрямо описанието на Йоан, което описва събитията от друга гледна точка. А към какво ли не прибягваха образованите теолози, за да направят Йоановото Евангелие разбираемо! Понякога човек действително трябва да се учудва, колко лесно би могло да се вникне във всичко, което ни казват прецизните изследователи на Евангелията, ако нашата епоха не беше превърната в епоха на безогледната вяра в авторитета. Днес вярата в непогрешимата наука е стигнала до своята върхова точка!
към текста >>

31. Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака. GA_106 Египетски митове и мистерии

А онази човешка степен, при която астралното тяло преобладаваше над етерното и физическото тяло е представена - естествено, в изродена форма - не другаде, а в подвижния род на птиците и Апокалипсисът ни я показва в образа на орела.
Това, което през онази епоха беше определяно главно от физическото тяло, застина в степента на телеца. Следователно, то има своя представител в бика и във всички животни, принадлежащи към този животински вид: крави, говеда и т.н. В групата човешки същества, при които беше застъпено не физическото тяло, а етерното тяло, се разви - ако можем да се изразим така - предимно онази част от туловището, която клонеше към сърцето; тази степен от човешката еволюция също е запазена в животинското царство. Тази степен, над която човекът успя да се издигне, е представена в лъва. Лъвът съдържа в себе си типа, образуван от групата човешки същества, чиито етерни тела бяха особено силни. А онази човешка степен, при която астралното тяло преобладаваше над етерното и физическото тяло е представена - естествено, в изродена форма - не другаде, а в подвижния род на птиците и Апокалипсисът ни я показва в образа на орела. Тук подчертаната астралност се издига над Земята като битие на птичия свят. И там, където преобладаваше Азът, се разви едно същество, което всъщност можем да обозначим като едно съчетание на трите други природи, защото Азът успяваше да ги хармонизира. При тази група фактически ясновидецът има пред себе си това, което представлява сфинкса, а знаем, сфинксът е съставен главно от лъвско тяло, после от орлови крила, но също и от елементи на бика, като в най-древните изображения на сфинкса личеше дори опашката на влечугите, а отпред имаме човешката форма, която хармонизира другите три части.
към текста >>

32. Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане. GA_106 Египетски митове и мистерии

Изостаналите в развитието си Същества се превърнаха в различни животински форми, например в птици чрез преобладаването на астралното тяло.
Преди да постигне своя Аз, човекът вече разполагаше с физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Когато в тези три тела постепенно се разви Азът, той преобрази тези три тела. При това следва да сме наясно, че над физическото тяло работят всичките по-висши съставни части на човека. Фактът, че физическото е такова, се дължи на това, че етерното тяло, астралното тяло и Азът работят над него. В определена степен всички органи на физическото тяло зависят от това, че по-висшите му съставни части също са се изменили. Изостаналите в развитието си Същества се превърнаха в различни животински форми, например в птици чрез преобладаването на астралното тяло.
към текста >>

33. 10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Но за да разберем добре това, трябва да кажем няколко думи за духовната природа на птиците.
Следователно тези посветени считаха, че човекът произхожда от Бога Отец. Така човекът е слязъл на Земята, преминавайки от една форма в друга. Всичко, което го свързва със Земята, опитностите, през които човекът е минал, когато още е считал боговете за свои прадеди, ето това интересуваше посветените в тайните на телеца. Другояче беше за посветените на орела. Те съзерцаваха духовните същества, които са особено свързани с това, което е човекът. Но за да разберем добре това, трябва да кажем няколко думи за духовната природа на птиците.
към текста >>

Но онези същества, които отговарят на природата на птиците, не са слезли до най-нисшите функции; те са надминали, така да се каже, границата нагоре, не са слезли достатъчно надолу.
Онези животни, които чрез своя организъм стоят на по-ниско стъпало от човека, въплъщават в себе си същества, които са се втвърдили прежде-временно. които не са могли да запазят веществото на своето тяло в гъвкаво и пластично състояние, за да дочакат момента, когато биха могли да облекат една човешка форма. Но онези същества, които отговарят на природата на птиците, не са слезли до най-нисшите функции; те са надминали, така да се каже, границата нагоре, не са слезли достатъчно надолу. Първо начално те са задържали в едно твърде пластично вещество, докато другите животни са се въплътявали в много гъста материя. Но в течение на развитието външните условия ги принуждават все пак да слязат в гъстата материя. Те са се втвърдили, така да се каже, на такава степен на тяхното развитие, на каквато са се намирали докато не бяха още слезли във физическата материя. Въпреки че описваме това с прости думи, които не предават точно необходимите отсенки, все пак те изразяват самата истина. Природата на птиците, в техния първообраз, отговаря на онези духовни същества, които също са се издигали над пределите, които са надминали точката на развитието, която е трябвало да достигнат, и са запазили своето духовно вещество в твърде разлято състояние.
към текста >>

Природата на птиците, в техния първообраз, отговаря на онези духовни същества, които също са се издигали над пределите, които са надминали точката на развитието, която е трябвало да достигнат, и са запазили своето духовно вещество в твърде разлято състояние.
Но онези същества, които отговарят на природата на птиците, не са слезли до най-нисшите функции; те са надминали, така да се каже, границата нагоре, не са слезли достатъчно надолу. Първо начално те са задържали в едно твърде пластично вещество, докато другите животни са се въплътявали в много гъста материя. Но в течение на развитието външните условия ги принуждават все пак да слязат в гъстата материя. Те са се втвърдили, така да се каже, на такава степен на тяхното развитие, на каквато са се намирали докато не бяха още слезли във физическата материя. Въпреки че описваме това с прости думи, които не предават точно необходимите отсенки, все пак те изразяват самата истина. Природата на птиците, в техния първообраз, отговаря на онези духовни същества, които също са се издигали над пределите, които са надминали точката на развитието, която е трябвало да достигнат, и са запазили своето духовно вещество в твърде разлято състояние. Те са се отклонили по посока нагоре, докато другите животни са се отклонили надолу. По средата се намират Духовете-лъв и хармоничните Духове, които са съумели да запазят необходимата мярка на развитието Духовете-човек. Така ние виждаме как тези, които са минали през едно древно посвещение, са могли да приемат Христовото събитие. Те бяха се развили, за да могат да насочат своя поглед към духовния свят, но това според особената форма на тяхното посвещение. Посветените в тайните на телеца онези не по-голямата част от Египет знаеха, че повдигайки погледа си към висшите светове, биха видели възвишените духовни Същества да им се явят под онзи образ, отговарящ на природата на телеца и имащ своята насрещна част в самия човек.
към текста >>

34. 8. Осма лекция, 24 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

и птиците небесни ги изкълваха;
и птиците небесни ги изкълваха;
към текста >>

Думите на Христос Исус днес са валидни и за всичко онова, което Антропософията е призвана да даде на света: то бива отхвърляно, птиците, така да се каже, го изяждат и в края на краищата, не се получава нищо.
Към него може да се приложи същото, което казва Христос Исус в тази притча за сеяча. Семето е царството на боговете, царството небесно, царството на Духа. Това царство на Духа трябва да се отправи към човешките души, трябва да се превърне в един активен принцип на Земята. Обаче тук има и хора, носещи в себе си единствено такива душевни сили, които отблъскват духовния светоглед и царството на божествено-духовните Същества. Така духовният свят е непрекъснато прогонван, хората го отхвърлят още преди той да е загатнал нещо за себе си. Думите на Христос Исус днес са валидни и за всичко онова, което Антропософията е призвана да даде на света: то бива отхвърляно, птиците, така да се каже, го изяждат и в края на краищата, не се получава нищо.
към текста >>

35. За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Той има крила, но крила имат и птиците.
Но и тук, на физически план, отношението при ясновиждащия визионер е различно, отколкото при мислещия ясновиждащ визионер. Разбира се, да се наднича в духовните светове е интересно и очароващо; но все пак, ако съзерцаваме тези духовни светове само визионерски, без да разглеждаме мисловно тези неща, никога няма да бъдем застраховани от заблуди. Няма друго средство срещу заблудите, освен ясното осмисляне на съзерцаваното. Нещо повече: да предположим, че ясновиждащият визионер е видял едно или друго така, както го вижда (това можете да научите от описанието му); то, все пак, е пропито с елементи от физическия план. Или някой ви е описвал някой Ангел, който не е пропит с елементи от физическия план? Той има крила, но крила имат и птиците. Той има човешка горна част на тялото, но човешко тяло има всеки човек на физически план. Разбира се, начинът, по който са съединени тези неща, за които разказва ясновиждащият визионер, на физически план не съществува; но елементите им съществуват на физически план. Образите изцяло са съставени от елементи във физическия план. И това не е неправомерно. Но все пак от това можете да направите извод, че такъв образ съдържа земен остатък.
към текста >>

36. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство. GA_120 Откровенията на Кармата

Там ще намерите и подходящия начин да се защитава идеята за Кармата пред хора, които не спадат към нашите среди и които като скептици могат да задават едни или други въпроси относно цялостната идея за Кармата.
Така наречените „външни доказателства за реалността на кармичните закономерност", Вие ще откриете на тези места от настоящия лекционен цикъл, където има и съответен повод да се говори за тях. Там ще намерите и подходящия начин да се защитава идеята за Кармата пред хора, които не спадат към нашите среди и които като скептици могат да задават едни или други въпроси относно цялостната идея за Кармата. Ето защо, преди да пристъпим напред, необходимо е да спрем вниманието си върху следното.
към текста >>

37. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Да, всичко трябва да бъде старателно премислено, за да разберем, че за окултното изследване, раждането и смъртта при човека са нещо коренно различно, отколкото са те при бозайниците или при птиците.
Да, всичко трябва да бъде старателно премислено, за да разберем, че за окултното изследване, раждането и смъртта при човека са нещо коренно различно, отколкото са те при бозайниците или при птиците. Тези процеси могат да бъдат проучвани, само ако хората отново насочат поне малко вниманието си към източниците и резултатите на духовното изследване. В противен случай, когато официалната наука остава само при външните факти от сетивния свят, се получава така, че всичко, което хората мислят и предполагат за физическите процеси, няма нищо общо с истината. Цялата днешна теоретична наука е една фантастна измислица, възникваща от механичното комбиниране на външните факти според техния видим образ. В много области от живота тъкмо външните факти изискват една вярна трактовка, едно правилно интерпретиране; но официалната наука не е в състояние да го направи.
към текста >>

38. 1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството. GA_121 Отделните души на народите

Такива преждевременно развити същества ние имаме в лицето на нашите птици*6, които всяка година предприемат своите далечни пътешествия над Земята.
А такива явления днес действително съществуват. И ако биха проявили повече внимание, хората биха могли да ги забележат. Тогава те биха констатирали, че определени същества, макар и преждевременно, вече са развили подобни качества. Както един човек, изчакал подходящия момент от епохата на Бъдещия Юпитер, ще може да направлява своето физически и етерно тяло, така и днес има такива същества, които без да са изчакали подходящия момент, т.е. преждевременно вече могат да вършат същото. Такива преждевременно развити същества ние имаме в лицето на нашите птици*6, които всяка година предприемат своите далечни пътешествия над Земята. Тук става дума за така наречената Групова душа*7, която е свързана с етерното тяло на всяка една от птиците. Както Груповата душа направлява редовните сезонни препитания на птиците, така и човекът след като е развил своя Манас, или Дух-Себе ще се разпорежда с това, което наричаме физическо и етерно тяло и ще им заповядва да се движат в една или друга посока. А той ще се разпорежда с тях в още по-голяма степен и ще им заповядва намирайки се извън тях да се движат в една или друга посока, когато един ден ще е толкова напреднал, че да преобразява не само астралното, но и етерното, или жизнено тяло. Такива Същества, които могат това, има дори и днес. Това са Архангелои, или Архангелите.
към текста >>

Тук става дума за така наречената Групова душа*7, която е свързана с етерното тяло на всяка една от птиците.
И ако биха проявили повече внимание, хората биха могли да ги забележат. Тогава те биха констатирали, че определени същества, макар и преждевременно, вече са развили подобни качества. Както един човек, изчакал подходящия момент от епохата на Бъдещия Юпитер, ще може да направлява своето физически и етерно тяло, така и днес има такива същества, които без да са изчакали подходящия момент, т.е. преждевременно вече могат да вършат същото. Такива преждевременно развити същества ние имаме в лицето на нашите птици*6, които всяка година предприемат своите далечни пътешествия над Земята. Тук става дума за така наречената Групова душа*7, която е свързана с етерното тяло на всяка една от птиците. Както Груповата душа направлява редовните сезонни препитания на птиците, така и човекът след като е развил своя Манас, или Дух-Себе ще се разпорежда с това, което наричаме физическо и етерно тяло и ще им заповядва да се движат в една или друга посока. А той ще се разпорежда с тях в още по-голяма степен и ще им заповядва намирайки се извън тях да се движат в една или друга посока, когато един ден ще е толкова напреднал, че да преобразява не само астралното, но и етерното, или жизнено тяло. Такива Същества, които могат това, има дори и днес. Това са Архангелои, или Архангелите. Да, те могат да вършат всичко онова, което един ден ще е по силите и на човека; те вече могат да вършат онова, което бихме нарекли „способността да направляват своето етерно и физическо тяло, намирайки се извън тях“, като в същото време те продължават да работят над своето собствено етерно тяло.
към текста >>

Както Груповата душа направлява редовните сезонни препитания на птиците, така и човекът след като е развил своя Манас, или Дух-Себе ще се разпорежда с това, което наричаме физическо и етерно тяло и ще им заповядва да се движат в една или друга посока.
Тогава те биха констатирали, че определени същества, макар и преждевременно, вече са развили подобни качества. Както един човек, изчакал подходящия момент от епохата на Бъдещия Юпитер, ще може да направлява своето физически и етерно тяло, така и днес има такива същества, които без да са изчакали подходящия момент, т.е. преждевременно вече могат да вършат същото. Такива преждевременно развити същества ние имаме в лицето на нашите птици*6, които всяка година предприемат своите далечни пътешествия над Земята. Тук става дума за така наречената Групова душа*7, която е свързана с етерното тяло на всяка една от птиците. Както Груповата душа направлява редовните сезонни препитания на птиците, така и човекът след като е развил своя Манас, или Дух-Себе ще се разпорежда с това, което наричаме физическо и етерно тяло и ще им заповядва да се движат в една или друга посока. А той ще се разпорежда с тях в още по-голяма степен и ще им заповядва намирайки се извън тях да се движат в една или друга посока, когато един ден ще е толкова напреднал, че да преобразява не само астралното, но и етерното, или жизнено тяло. Такива Същества, които могат това, има дори и днес. Това са Архангелои, или Архангелите. Да, те могат да вършат всичко онова, което един ден ще е по силите и на човека; те вече могат да вършат онова, което бихме нарекли „способността да направляват своето етерно и физическо тяло, намирайки се извън тях“, като в същото време те продължават да работят над своето собствено етерно тяло.
към текста >>

39. 12. Бележки GA_121 Отделните души на народите

*6. Според духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер птиците имат решаваща роля при разпределението на земните и духовните субстанции.
*6. Според духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер птиците имат решаваща роля при разпределението на земните и духовните субстанции. В рамките на своята „двигателно-веществообменна система“ (виж Бел. 4) човекът непрекъснато отнема духовни субстанции от Земята, които след своята смърт той взема със себе си, понеже в противен случай „той просто би се разпилял по всички посоки“. От друга страна, в „системата-глава“ или „нервно-сетивната система“, при своята смърт той връща одухотворената физическа субстанция, която иначе би затруднила неговото по-нататъшно духовно развитие. И точно тук се проявява балансиращата роля както на птиците, които при своята смърт отнасят одухотворената материя в духовния свят, така и на преживните животни (най-вече кравите), които предоставят духовната субстанция на Земята. Този важен процес, който има отношение към космическата Карма, се извършва с помощта на Силфите (виж по-долу): те са посредниците между-одухотворената субстанция на умиращите птици и Космоса, където тя бива „вдишана“ от Йерархиите.
към текста >>

И точно тук се проявява балансиращата роля както на птиците, които при своята смърт отнасят одухотворената материя в духовния свят, така и на преживните животни (най-вече кравите), които предоставят духовната субстанция на Земята.
*6. Според духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер птиците имат решаваща роля при разпределението на земните и духовните субстанции. В рамките на своята „двигателно-веществообменна система“ (виж Бел. 4) човекът непрекъснато отнема духовни субстанции от Земята, които след своята смърт той взема със себе си, понеже в противен случай „той просто би се разпилял по всички посоки“. От друга страна, в „системата-глава“ или „нервно-сетивната система“, при своята смърт той връща одухотворената физическа субстанция, която иначе би затруднила неговото по-нататъшно духовно развитие. И точно тук се проявява балансиращата роля както на птиците, които при своята смърт отнасят одухотворената материя в духовния свят, така и на преживните животни (най-вече кравите), които предоставят духовната субстанция на Земята. Този важен процес, който има отношение към космическата Карма, се извършва с помощта на Силфите (виж по-долу): те са посредниците между-одухотворената субстанция на умиращите птици и Космоса, където тя бива „вдишана“ от Йерархиите.
към текста >>

Този важен процес, който има отношение към космическата Карма, се извършва с помощта на Силфите (виж по-долу): те са посредниците между-одухотворената субстанция на умиращите птици и Космоса, където тя бива „вдишана“ от Йерархиите.
*6. Според духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер птиците имат решаваща роля при разпределението на земните и духовните субстанции. В рамките на своята „двигателно-веществообменна система“ (виж Бел. 4) човекът непрекъснато отнема духовни субстанции от Земята, които след своята смърт той взема със себе си, понеже в противен случай „той просто би се разпилял по всички посоки“. От друга страна, в „системата-глава“ или „нервно-сетивната система“, при своята смърт той връща одухотворената физическа субстанция, която иначе би затруднила неговото по-нататъшно духовно развитие. И точно тук се проявява балансиращата роля както на птиците, които при своята смърт отнасят одухотворената материя в духовния свят, така и на преживните животни (най-вече кравите), които предоставят духовната субстанция на Земята. Този важен процес, който има отношение към космическата Карма, се извършва с помощта на Силфите (виж по-долу): те са посредниците между-одухотворената субстанция на умиращите птици и Космоса, където тя бива „вдишана“ от Йерархиите.
към текста >>

40. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Когато искаме да охарактеризираме развитието на човека с останалото развитие, ние трябва да кажем: В реда на развитието ние имаме възникването искам да кажа сега на птиците и на морските животни като два клона; след това имаме сухоземните животни като един особен клон.
Когато искаме да охарактеризираме развитието на човека с останалото развитие, ние трябва да кажем: В реда на развитието ние имаме възникването искам да кажа сега на птиците и на морските животни като два клона; след това имаме сухоземните животни като един особен клон. Едното би отговаряло на така наречения ден пети на сътворението, другото на шестия ден на сътворението. И след това се явява човека, обаче не като се продължава линията на развитието, не като продължение на тази линия, а като той слиза върху земята. Това е истинското учение за еволюцията. И това учение на еволюцията е изложено по-точно в Библията отколкото в някоя модерна книга, която се подава на материалистичната фантастика.
към текста >>

41. Лекция шеста GA_126 Окултна история

Затова едновременно със стоицизма и епикурейството се появява в епохата на упадък и скептицизмът, склонността към съмнение в истината.
В епикурейството се намесва още нещо, проявяващо се в това, което хората питат: как следва да се изградя интелектуално, че животът да протече най-удовлетворително, вътрешно хармонично? На този въпрос Талес, Платон, та чак до Аристотел, биха отговорили: търси истината и тя ще ти даде велико блаженство, семето на всяка любов. Но сега този въпрос го отделят от въпроса за истината и възниква течение на упадък. Тава е то, което наричат стоицизъм и епикурейство - това са течения на упадъка. И като следствие истината става съмнителна за хората, губи всякаква сила. Затова едновременно със стоицизма и епикурейството се появява в епохата на упадък и скептицизмът, склонността към съмнение в истината. И ако скептицизмът, склонността към съмнение, стоицизмът и епикурейството известно време са поработили, то човек, който изцяло се стреми към истината, се чувства, така да се каже, откъснат от мировата душа и отблъснат в своята собствена душа. Тогава той се оглежда наоколо и казва: сега не е тази мирова епоха, когато в човечеството, благодарение на непрестанно действащия поток на самите духовни сили, се вливат импулси. Тогава човек е отвлечен от своя собствен вътрешен живот, от своя субект. Това ни посреща в по-нататъшното протичане на гръцкия живот в неоплатонизма, в тази философия, която няма повече връзка с външния живот, която се вглежда вътре в себе си и в мистичното издигане на отделния човек, устремена към истинския. Така имаме възходяща, така имаме и стъпалообразно низходяща култура.
към текста >>

И ако скептицизмът, склонността към съмнение, стоицизмът и епикурейството известно време са поработили, то човек, който изцяло се стреми към истината, се чувства, така да се каже, откъснат от мировата душа и отблъснат в своята собствена душа.
На този въпрос Талес, Платон, та чак до Аристотел, биха отговорили: търси истината и тя ще ти даде велико блаженство, семето на всяка любов. Но сега този въпрос го отделят от въпроса за истината и възниква течение на упадък. Тава е то, което наричат стоицизъм и епикурейство - това са течения на упадъка. И като следствие истината става съмнителна за хората, губи всякаква сила. Затова едновременно със стоицизма и епикурейството се появява в епохата на упадък и скептицизмът, склонността към съмнение в истината. И ако скептицизмът, склонността към съмнение, стоицизмът и епикурейството известно време са поработили, то човек, който изцяло се стреми към истината, се чувства, така да се каже, откъснат от мировата душа и отблъснат в своята собствена душа. Тогава той се оглежда наоколо и казва: сега не е тази мирова епоха, когато в човечеството, благодарение на непрестанно действащия поток на самите духовни сили, се вливат импулси. Тогава човек е отвлечен от своя собствен вътрешен живот, от своя субект. Това ни посреща в по-нататъшното протичане на гръцкия живот в неоплатонизма, в тази философия, която няма повече връзка с външния живот, която се вглежда вътре в себе си и в мистичното издигане на отделния човек, устремена към истинския. Така имаме възходяща, така имаме и стъпалообразно низходяща култура. И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250 година не започва, разбира се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век.
към текста >>

42. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

И всички птици зад морето също;
И всички птици зад морето също;
към текста >>

Като птици в слънчевия ден.
Като птици в слънчевия ден.
към текста >>

43. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

От материалистична гледна точка, за тях е в сила например твърдението, че досега нито един човек не е възкръснал, както е направил това Христос; но от логическа гледна точка, подобно твърдение е точно толкова състоятелно, колкото желанието на един човек, който досега е виждал само риби, да докаже, че на света не съществуват птици.
От материалистична гледна точка, за тях е в сила например твърдението, че досега нито един човек не е възкръснал, както е направил това Христос; но от логическа гледна точка, подобно твърдение е точно толкова състоятелно, колкото желанието на един човек, който досега е виждал само риби, да докаже, че на света не съществуват птици. По чисто логически път никога не може да се докаже, че освен една категория същества, не съществува и друга категория същества. От човешките душевни изживявания, протичащи в условията на физическия свят, никога не може да бъде изведена Мистерията на Голгота: от тази гледна точка Мистерията на Голгота е едно „чудо". Но когато Вие споделяте с един човек нещо, което той приема за „чудо", дори и то да отговаря на истината, и той казва: Аз не мога да го разбера! по този начин той изобщо не влиза в противоречие с това, което описахме като „удивление"; защото той ясно заявява, че за него тази изходна точка на познанието е съвсем основателна. Фактически той изисква, това което споделяте, да има някаква родствена близост с него самия.
към текста >>

44. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Или ги сравнете с предните крайници на птиците, с крилете.
Говорим ли за изкуството на природата, което по такъв вълшебен начин тържествува в устройството на човека, в този храм Божи, ние сме безсилни да си представим по-вълнуващ образец на това изкуство, от чудния строеж на човешките ръце. Вземете напр. съответствуващите им органи у животните, които са близки до човека. Или ги сравнете с предните крайници на птиците, с крилете. Птицата не може да лети без крилете. За нея те са изключително полезни и практични органи. Но в този смисъл човешките ръце изобщо не са полезни. Наистина те могат да се усъвършенствуват като полезни и практични органи, но сами по себе си те не са такива. С тях не можем да летим, не можем да плуваме; те са непригодни дори за катерене, ако ги сравним с предните крайници на маймуните.
към текста >>

И ние спокойно можем да кажем: Доколкото бедрата са нагодени към органите на "средния човек", дотолкова и те, бедрата, са застъпени в този си вид при птиците, при четириногите животни и при човека.
петата съставна част, ние вече разгледахме и посочихме, че те принадлежат към "средния човек". Те трябваше да са точно там, дори и човек да би имал съвсем друг начин на придвижване, дори и да би летял или плувал. Човек трябваше да ги има, дори и те да имаха съвсем друга форма. И ако сега човекът е длъжен да ходи по Земята, бедрата също трябва да се нагодят към земната твърдина, както ходилата, подбедриците и коленете. Те трябва да са оформени така, че да паснат към трите по-долни съставни части. И ние спокойно можем да кажем: Доколкото бедрата са нагодени към органите на "средния човек", дотолкова и те, бедрата, са застъпени в този си вид при птиците, при четириногите животни и при човека. Обаче при човека те са устроени по друг начин, а не както при птиците и при четириногите. Изобщо те принадлежат към човека само доколкото той има и една животинска природа. Ние отбелязваме бедрата с името "Стрелец" и знака.
към текста >>

Обаче при човека те са устроени по друг начин, а не както при птиците и при четириногите.
Те трябваше да са точно там, дори и човек да би имал съвсем друг начин на придвижване, дори и да би летял или плувал. Човек трябваше да ги има, дори и те да имаха съвсем друга форма. И ако сега човекът е длъжен да ходи по Земята, бедрата също трябва да се нагодят към земната твърдина, както ходилата, подбедриците и коленете. Те трябва да са оформени така, че да паснат към трите по-долни съставни части. И ние спокойно можем да кажем: Доколкото бедрата са нагодени към органите на "средния човек", дотолкова и те, бедрата, са застъпени в този си вид при птиците, при четириногите животни и при човека. Обаче при човека те са устроени по друг начин, а не както при птиците и при четириногите. Изобщо те принадлежат към човека само доколкото той има и една животинска природа. Ние отбелязваме бедрата с името "Стрелец" и знака.
към текста >>

45. Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Напълно възможно е много скептици и разни филолози да се съмняват в съществуването на Хектор, тъй както се съмняват и в съществуването на самия Омир.
Вгледайте се в отношението му към бащината Троя, към съпругата му Андромаха, в отношението му към Ахил, в отношението му към войската и военните действия. Опитайте се да съживите в душите си образа на този мъж с цялата му съпружеска нежност, с цялата му антична привързаност към бащиния град Троя, с всичките му заблуждения не пропускайте, моля Ви, връзките му с Ахил и Вие ще се убедите, че всичко това може да се случи само на един велик човек. В лицето на Хектор, тъй както го описва Омир, ние имаме пред себе си един герой с всеобхватни човешки добродетели. Ето как от дълбоката древност защото, естествено, описанията на Омир се отнасят до още по-отдалечени периоди, скрити в мрака на миналото се откроява образът на Хектор, и както всички Омирови образи, той е наистина митичен в очите на нашите съвременници. Тъкмо към този образ насочвам Вашето внимание. Напълно възможно е много скептици и разни филолози да се съмняват в съществуването на Хектор, тъй както се съмняват и в съществуването на самия Омир. Ако обаче размислим от гледна точка на чисто човешкото, ще стигнем до убеждението, че Омир описва само такива факти, които са съществували, и една от фигурите, които са се подвизавали в Троя, е имен но Хектор, също и Ахил, и останалите. Всички те са реални представители на човечеството, но ние се обръщаме към тях като към човешки същества от съвсем друг вид, почти непонятен за днешните представи, и все пак тези образи са ни близки до най-малките си подробности именно поради описанията на Омир. Нека да разгледаме сега образа на Хектор, който ще бъде победен от Ахил, като един от главните водачи на троянската войска. В един такъв образ ние имаме нещо типично за предхристиянската епоха, по което бихме могли да съдим какви са били хората преди идването на Христос.
към текста >>

46. Четвърта лекция, 18 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
към текста >>

47. 20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Нашата култура ще направи все по-големи и по-големи прогреси но както е вярно, че много пойни птици, които по-рано са населява ли някои области, изчезват от тези области, когато в тях се издигнат комините на фабриките, също така вярно е, че както пойните птици са прогонени от дима на фабричните комини духовното щастие, духовната свежест, духовната хармония и духовния живот загиват под влияние на материалистичната култура, ако Духовната наука не би донесла духовност на човешките души.
Хората от настоящето време биха искали от Духовната наука да проникне колкото е възможно повече в сърцата и в душите и особено много, бихме искали ние това. Защото две неща са важни. Първо, когато наблюдаваме живота около нас и насочваме поглед към фактите на този живот, виждаме как хората стават все по-материалистични чрез своите най-велики постижения на културата, ние виждаме все повече и повече колко необходима е тази Духовна наука за човечеството, или хората се нуждаят от нея, защото външния живот прави хората материалисти. Понеже именно най-великите постижения на външния живот трябва да направят материалистични, той се нуждае от противовеса на Духовната наука. Духовната наука е една необходимост за земния живот на човечеството и ще стане все по-необходима в близко то бъдеще и постепенно ще убие човешката култура чрез великите постижения, ще долови най-много в себе си копнежа Духовната наука да проникне в сърцата и душите на хората. Нашата култура ще направи все по-големи и по-големи прогреси но както е вярно, че много пойни птици, които по-рано са населява ли някои области, изчезват от тези области, когато в тях се издигнат комините на фабриките, също така вярно е, че както пойните птици са прогонени от дима на фабричните комини духовното щастие, духовната свежест, духовната хармония и духовния живот загиват под влияние на материалистичната култура, ако Духовната наука не би донесла духовност на човешките души. Ето защо онзи, който прозира отношенията, трябва да има един дълбок копнеж за разпространението на Духовната наука, защото това е една необходимост за човечеството. От друга страна ние сме изправени пред другия факт, че поради материалистичната култура хората никога не са отхвърляли, даже мразели Духовната наука така силно. За нас обаче, които искаме да се стремим да направим нашите души узрели за Духовната наука, върху всеки един от тези два стълба ще стои едно изискване: Да направим всичко, което можем да доведем нас и онези хора, които искат това, до Духовната наука.
към текста >>

48. 8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Там те се нуждаят от такива плоски ходила, както и някои птици, обитаващи блатисти места; и техните ходила трябва да се приспособяват към околната среда.
Не минало много време и човекът за трети път извикал: Хилел, Хилел, излез навън! Какво има пак? Хилел, излез навън, понеже имам един важен въпрос и ти трябва да отговориш веднага! Хилел излязъл и човекът попитал: О, Хилел, отговори ми на въпроса: Защо някои хора в близост до Египет имат плоски ходила? И Хилел отговорил: Сине мой, те имат плоски ходила, понеже живеят в блатисти местности. Там те се нуждаят от такива плоски ходила, както и някои птици, обитаващи блатисти места; и техните ходила трябва да се приспособяват към околната среда. А сега си върви, сине мой, защото аз отговорих на твоя въпрос. И той се прибрал вкъщи.
към текста >>

49. 6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

И предсказването чрез летежа на птиците не е било само едно изкуство за измамване на слабите.
Така пише този човек при настъпването на новото време. Така пише един човек бихме могли да кажем от своята най-благочестива душа, един човек, който знае, че някога силите, които идват от света на елементите /стихиите/, днес бихме ги нарекли сили на сибилите, са били използувани първо оправдано, а след това неоправдано. Защото този човек казва: не може да се отрече, че такива духове той иска да каже духове, които образуват съобщенията между звездите и Земята -, че такива духове се настаняват в елементите на Земята, в това, което заобикаля Земята като атмосфера. "Не може да се отрече, че някога такива духове са се откривали на хората чрез идоли, дъбове, от горичките, пещерите, чрез животните и т.н. и са им предавали оракули. И предсказването чрез летежа на птиците не е било само едно изкуство за измамване на слабите. Въпросните духове са действували през въздуха в посоката на птиците, чрез които след това, с позволението на Бога, на хората са били съобщавани много неща. И днес още чуваме да се дават примери със злокобни птици, като сови, картали, орли, врани, само че тези примери са толкова по-редки, колкото повече те са презирани. Защото споменатите духове не могат да понасят да бъдат презирани, както във всеки случай те заслужават това според Божия закон и християнското учение, поради което те побягват и замлъкват. Тъй като Дяволът още от начало можеше да говори чрез животните и чрез змията говори с Ева, той съблазни човешкия род. От тогава на сам това беше техен навик: колкото пъти можеха да разговарят с хората в гласове и предзнаменования чрез телата и движенията на животните, те злоупотребяваха с тази сила, спечелиха си обожание и мамеха бедните хора.
към текста >>

Въпросните духове са действували през въздуха в посоката на птиците, чрез които след това, с позволението на Бога, на хората са били съобщавани много неща.
Така пише един човек бихме могли да кажем от своята най-благочестива душа, един човек, който знае, че някога силите, които идват от света на елементите /стихиите/, днес бихме ги нарекли сили на сибилите, са били използувани първо оправдано, а след това неоправдано. Защото този човек казва: не може да се отрече, че такива духове той иска да каже духове, които образуват съобщенията между звездите и Земята -, че такива духове се настаняват в елементите на Земята, в това, което заобикаля Земята като атмосфера. "Не може да се отрече, че някога такива духове са се откривали на хората чрез идоли, дъбове, от горичките, пещерите, чрез животните и т.н. и са им предавали оракули. И предсказването чрез летежа на птиците не е било само едно изкуство за измамване на слабите. Въпросните духове са действували през въздуха в посоката на птиците, чрез които след това, с позволението на Бога, на хората са били съобщавани много неща. И днес още чуваме да се дават примери със злокобни птици, като сови, картали, орли, врани, само че тези примери са толкова по-редки, колкото повече те са презирани. Защото споменатите духове не могат да понасят да бъдат презирани, както във всеки случай те заслужават това според Божия закон и християнското учение, поради което те побягват и замлъкват. Тъй като Дяволът още от начало можеше да говори чрез животните и чрез змията говори с Ева, той съблазни човешкия род. От тогава на сам това беше техен навик: колкото пъти можеха да разговарят с хората в гласове и предзнаменования чрез телата и движенията на животните, те злоупотребяваха с тази сила, спечелиха си обожание и мамеха бедните хора. Въпреки че Христос дойде затова, за да унищожи делата на дявола и наложи мълчание на тези духове, въпреки че те изгубиха техните храмови статуи, горички, пещери и дълго време обсебената Земя, те все още съществуват тук и там в празния въздух и викат с позволението на Бога; често пъти те са наказателен бич на Бога, той често им позволява да съобщят определени неща на хората.
към текста >>

И днес още чуваме да се дават примери със злокобни птици, като сови, картали, орли, врани, само че тези примери са толкова по-редки, колкото повече те са презирани.
Защото този човек казва: не може да се отрече, че такива духове той иска да каже духове, които образуват съобщенията между звездите и Земята -, че такива духове се настаняват в елементите на Земята, в това, което заобикаля Земята като атмосфера. "Не може да се отрече, че някога такива духове са се откривали на хората чрез идоли, дъбове, от горичките, пещерите, чрез животните и т.н. и са им предавали оракули. И предсказването чрез летежа на птиците не е било само едно изкуство за измамване на слабите. Въпросните духове са действували през въздуха в посоката на птиците, чрез които след това, с позволението на Бога, на хората са били съобщавани много неща. И днес още чуваме да се дават примери със злокобни птици, като сови, картали, орли, врани, само че тези примери са толкова по-редки, колкото повече те са презирани. Защото споменатите духове не могат да понасят да бъдат презирани, както във всеки случай те заслужават това според Божия закон и християнското учение, поради което те побягват и замлъкват. Тъй като Дяволът още от начало можеше да говори чрез животните и чрез змията говори с Ева, той съблазни човешкия род. От тогава на сам това беше техен навик: колкото пъти можеха да разговарят с хората в гласове и предзнаменования чрез телата и движенията на животните, те злоупотребяваха с тази сила, спечелиха си обожание и мамеха бедните хора. Въпреки че Христос дойде затова, за да унищожи делата на дявола и наложи мълчание на тези духове, въпреки че те изгубиха техните храмови статуи, горички, пещери и дълго време обсебената Земя, те все още съществуват тук и там в празния въздух и викат с позволението на Бога; често пъти те са наказателен бич на Бога, той често им позволява да съобщят определени неща на хората. Този човек леко показва, как духовните откровения са проникнати от Христос; защото той прави това с едно настроение, което може да се нарече наистина проникнато от Христос.
към текста >>

50. 10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Естествено, днешните хора са твърде умни, безкрайно умни, а тези наши умни съвременници заявяват: През Четвъртата следатлантска епоха, през Гръцко-латинската епоха хората все още бяха толкова изостанали, толкова суеверни, че смятаха за напълно възможно да отгатват бъдещето според полета на птиците, според вътрешностите на животните и т.н.
Постепенно хората трябва да се издигнат до там, да разберат, че всяко нещо има своите две страни. Естествено, днешните хора са твърде умни, безкрайно умни, а тези наши умни съвременници заявяват: През Четвъртата следатлантска епоха, през Гръцко-латинската епоха хората все още бяха толкова изостанали, толкова суеверни, че смятаха за напълно възможно да отгатват бъдещето според полета на птиците, според вътрешностите на животните и т.н. Естествено, да се вярва в подобни неща, е пълна глупост!
към текста >>

Днес умните хора казват: Гръцките и римски жреци, приносители на жертви, са били или мошеници и шарлатани, или суеверни личности, защото като разумен човек никой не може да вярва, че от полета на птиците, от жертвените животни е възможно да се узнае нещо за бъдещето.
Днес умните хора казват: Гръцките и римски жреци, приносители на жертви, са били или мошеници и шарлатани, или суеверни личности, защото като разумен човек никой не може да вярва, че от полета на птиците, от жертвените животни е възможно да се узнае нещо за бъдещето. Да, обаче тъкмо бъдещите хора ще се взират надолу към представите на нашите съвременници с които те толкова се гордеят и с превъзходството си над римските жреци и ще възкликват: Кант-Лапласова теория! Dewar!
към текста >>

Бъдещите хора вероятно ще се произнесат още по-категорично относно Кант-Лапласовата теория, относно представите за началото и края на Земята, и тяхната преценка ще е много по-осъдителна, отколкото мнението на нашите съвременници за древните, които се опитваха да надникват в бъдещето по полета на птиците, жертвените животни и т.н.
Но тези хора са били роби на изключително суеверни представи! В продължение на няколко хилядолетия те са наблюдавали планетарното развитие на Земята и от това са направили някакви заключения относно началото и края на Земята! Какво глупаво суеверие е съществувало някога! Колко странни и суеверни хора са живели никога те наистина повярвали че от някаква първична мъглявина се отделят Слънцето и планетите, които после започват да се въртят! Бъдещите хора вероятно ще се произнесат още по-категорично относно Кант-Лапласовата теория, относно представите за началото и края на Земята, и тяхната преценка ще е много по-осъдителна, отколкото мнението на нашите съвременници за древните, които се опитваха да надникват в бъдещето по полета на птиците, жертвените животни и т.н.
към текста >>

51. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Преди всичко Августин е преминал през манихейството и скептицизма.
В западния мирогледен живот извънредно характерна личност е Августин[ii], живял от 354 до 430 година на християнското летоброене. Нека си спомним някои мисли на Августин, доколкото, както показват годините на неговия живот, той е живял в залеза на четвъртата следатлантска епоха, която е завършила в XV век. Отчетливо е видно, как се е приближавал този залез, започвайки от III, IV, V, VI християнски столетия. И Августин е преминал през впечатленията от различни мирогледи. Вече сме обсъждали тези неща. Преди всичко Августин е преминал през манихейството и скептицизма. Той е възприел в своята душа всички тези импулси, които се получават, ако, от една страна, в света се вижда всичко идеално, прекрасно, добро, всичко това, което е изпълнено с мъдрост, и след това всичко лошо и зло. И ние знаем, че манихейството е искало да се справи – това е грубо казано, но можем да се изразим и така – с тези двата потока в мировия ред по такъв начин, че то сякаш приема вечната полярност, вечната противоположност на светлина и тъмнина, на добро и зло, на изпълненото с мъдрост и беззаконието.
към текста >>

След това Августин преминал също през скептицизма, който е обоснован мироглед дотолкова, доколкото човек насочва вниманието си към това, че посредством голо съзерцание на това, което може да се извлече от сетивния свят, от опита и преживяванията в сетивния свят, нищо не може да се научи за свръхсетивното.
След това Августин преминал също през скептицизма, който е обоснован мироглед дотолкова, доколкото човек насочва вниманието си към това, че посредством голо съзерцание на това, което може да се извлече от сетивния свят, от опита и преживяванията в сетивния свят, нищо не може да се научи за свръхсетивното. И ако към това се добави възгледът, че свръхсетивното като такова не може да се открие, тогава изобщо има съмнение във възможността да се познае истината. Августин също преминал и през съмнението за познаване на действителността изобщо. Благодарение на това той получил най-силни импулси.
към текста >>

52. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

От това, което в живота му носи раздвоение, съмнение, скептицизъм, той трябва да пробие към истината.
Съвсем нямам намерение да доказвам, че това, което се изучава днес, е пряко следствие и действие на решенията на Събора; но това, което тогава е било изведено в догма на Осмия събор в Константинопол, е било мисловно следствие от дълбоки явления, които бяха скрити зад повърхността на нещата, и които днес още продължават да действат. И всичко това, което искат да догматизират – без значение дали това са го правили доблестните философи, изявили се на Събора в Константинопол, или доблестните философи от днешните университети, – всички тези понятийни призраци, по принцип не са нищо друго, освен понятийни халюцинации, които се надигат в човека, и които са прекалено фини, бих казал, за да добият реалното съдържание, на стоящата зад тях действителност. Доколкото днешният човек по силата на своята душевна конституция по известен начин се люшка между халюцинациите на своя понятиен свят и илюзиите на своя природен възглед, дотолкова за него съществува опасност от дуализъм. И винаги ще го грози опасност, всичко, което измисля като идеи, като идеали, да успее да го внесе само в халюцинаторната сфера от понятия, която достига реалността; но това, което той измисля относно природата, може да го внесе само в илюзорната сфера на природните възгледи, която също не контактува с истинската реалност. Човек никога не достига дотам, че това, което той нарича истина – една дума, – да го намери непосредствено, имам предвид, по удобен начин. От това, което в живота му носи раздвоение, съмнение, скептицизъм, той трябва да пробие към истината. В днешния цикъл на развитие човек е принуден, изхождайки от колебанията между халюцинациите на философията и илюзиите на естествознанието, да се издигне до истинската реалност, до това, което е действително.
към текста >>

53. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Хората стават или скептици, или мистици.
Ариманическото винаги ни ориентира, бих казал, също и в душевно-духовен смисъл, праволинейно; луциферическото ни води към вълнообразно или дъгообразно движение и ни води към многообразието. Когато в нас действа едностранната тенденция към монизма, стремежът целия свят да се разглежда като единство, това Ариман ни го нашепва в едното ухо; ако станем монадисти, едностранчиви монадисти, ако обясняваме света като състоящ се само от атоми или монади, без да се опитваме да приведем това към единство, това ни го нашепва в другото ухо Луцифер. И за този, който вижда това, всичко се представя така, че когато монистът спори с плуралиста, с монадолога, самият спорещ не е виновен за това; защото зад мониста стои Ариман, който му нашепва всичките прекрасни аргументи, цялата логика, с която той обосновава своя монизъм; и ако той е последовател на Лайбниц или е монадолог в някой друг стил, Луцифер му нашепва всички тези прекрасни аргументи, които той използва за защита на своя множествен мироглед или за обосновка на множествеността на духовните същества. Това, което следва да се намери, е равновесното състояние, единството в множествеността и множествеността в единството. Но това е по-неудобно, отколкото да търсим или множественост, или единство, както и изобщо е по-неудобно да се търси равновесното състояние, отколкото да се кротнем на мекия диван на мързела. Хората стават или скептици, или мистици. Скептикът се чувства свободен дух, който във всичко може да се съмнява, мистикът се чувства изпълнен от божественото, който с любов може да разбере всичко вътре в себе си. По принцип, скептикът е ученик на Ариман, а мистикът – ученик на Луцифер. Това, към което трябва да се стреми човечеството, е равновесното състояние: мистичното преживяване в скепсиса, и скепсис в мистичното преживяване. Работата не е в Монтен[ii] или Августин, а чрез Августин да се осветли какво е Монтен, и чрез Монтен да се осветли, какво е Августин. Едностранчивостта въвлича човека в единия или другия поток.
към текста >>

54. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Те се впиват в неговите мисли, разчленяват ги, придават им известна тежест, така че да не се разлетят около него като подплашено ято птици.
Едва когато успеем да надзърнем в някои от тези светове, ние добиваме представа, колко безкрайно плътно и гъсто е населен духовният свят, скрит зад физическия план; колко различни и многообразни са категориите от духовни Същества и как те са дълбоко свързани с нашите човешки способности. Защото ако проследим онзи подчертано умен човек, за когото стана дума преди малко, ние ще установим, че той успява да запази контрол над своите мисли само с помощта на Духовете-Глупци. Те се впиват в неговите мисли, разчленяват ги, придават им известна тежест, така че да не се разлетят около него като подплашено ято птици.
към текста >>

55. 9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Най-дълбоки и интимни космически тайни можеха да се разчетат по полета на птиците.
С наближаването на есента обаче, буквите на Мировия Логос отново добиваха друг смисъл, Слънцето прибираше своята топлина и светлина, а растенията търсеха закрила в това, с което лятното Слънце даряваше Земята. Буйният летен живот замираше, но растенията притежаваха вече онези сили, които бяха вложени в семената. Отново се оповестяваше всичко, което Мировият Логос сам беше вписал в Земния лик с помощта на цветята и растенията; отново се оповестяваше всичко, което криеха в себе си животинските видове. Най-дълбоки и интимни космически тайни можеха да се разчетат по полета на птиците. Най-дълбоки и интимни космически тайни можеха да се разчетат дори в поведението на най-незначителните представители на животинския свят, дори в поведението на насекомите. През есента те също търсеха закрила, променяха своите форми и т.н. Напредвайки в своята космическа самотност, Земята пробуждаше своето „себесъзнание".
към текста >>

56. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Това е предизвикало голямо объркване в съвременността, скептицизъм и неувереност, царящи във всевъзможните хорски мирогледи.
Защото нито червеното, нито звучащото, нито топлото могат да бъдат разбрани с мъртви мисли. Човек мислейки, се намира при това в съвсем друг елемент, от този, в който живее. И е важно да се отбележи, че при своето раждане ние навлизаме в земния свят, но имаме при това мислене, което е труп на това, което сме имали преди своето земно съществуване. И човек иска днес да съгласува две неща: този остатък от своето доземно съществуване да използва в земния живот. И това е довело до постоянно възникващи, започвайки от 15-то столетие, всевъзможни съмнения по отношение на мисленето и познанието. Това е предизвикало голямо объркване в съвременността, скептицизъм и неувереност, царящи във всевъзможните хорски мирогледи. Следствие от това е и, че човек днес понятие си няма за познанието. Няма нищо по-безнадеждно от теории на познанието издържани в съвременен стил. Огромното мнозинство съвременни учени въобще не ги е грижа за това, те го предоставят на философите. В тази област могат да се направят твърде своеобразни наблюдения.
към текста >>

57. Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И когато обръщаме поглед надолу към Земята, която е покрита с пищния растителен свят, която е населена с най-различни животински видове, тогава в буйно израсналите растения, в пъстрите цветя, в подвижните насекоми, в птиците, прорязващи въздуха с многоцветните си пера, ние отново виждаме – като отразено от Земята – онова, което сме поели в душата си, именно когато бяхме напуснали Земята, увлечени от нейното издихание, за да живеем не в земен, а в космически смисъл.
Древните посветени, особено в северните области на Европа, имаха извънредно жив усет за вътрешния смисъл и Дух на тази част от годината, която днес отбелязваме с месеца Юни. Точно тогава те усещаха как собствената им душа – заедно със Земната душа – се отдава на Космоса. И преди всичко, те си казваха приблизително следното: С нашата душа ние живеем в космическите простори. Ние живеем заедно със Слънцето, ние живеем заедно със звездите. И когато обръщаме поглед надолу към Земята, която е покрита с пищния растителен свят, която е населена с най-различни животински видове, тогава в буйно израсналите растения, в пъстрите цветя, в подвижните насекоми, в птиците, прорязващи въздуха с многоцветните си пера, ние отново виждаме – като отразено от Земята – онова, което сме поели в душата си, именно когато бяхме напуснали Земята, увлечени от нейното издихание, за да живеем не в земен, а в космически смисъл. Обаче всичко онова, което се проявява в Космоса като идващо от Земята и покълващо в хиляди и в хиляди багри, е от същия вид. Само че то е отговор, рефлексия, възвратна сила, докато в нашите човешки души ние носим директната сила. – Ето в какво се изразяваше себеусещането на онези хора, които бяха инспирирани в центровете за посвещение, особено в онези, които можеха да разбират по-добре празниците, свързани с лятното Слънце. Така ние виждаме празника Еньовден: Като разположен в планетарното Земно издихание всред мировите простори.
към текста >>

58. Четвърта лекция, 7. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

А наесен, в увяхването и пожълтяването на листата, те чувстваха цялото умиране на растителния свят, дълбоко усещаха също и променящото се поведение на животните през различните годишни периоди, усещаха как се променя цялото им обкръжение, когато, например, през лятото въздухът трептеше от полета на птиците, пеперудите, бръмбарите и т.н.
Нека да се спрем върху този факт. Тогавашното съзнание не се занимаваше с абстрактни мисли, а живееше в образи, в неясни съноподобни образи. Така древните се вживяваха много повече от съвременните хора, примерно в пролетното покълване и избуяване на растителния свят. А наесен, в увяхването и пожълтяването на листата, те чувстваха цялото умиране на растителния свят, дълбоко усещаха също и променящото се поведение на животните през различните годишни периоди, усещаха как се променя цялото им обкръжение, когато, например, през лятото въздухът трептеше от полета на птиците, пеперудите, бръмбарите и т.н. Те чувстваха как цялата им човешка същност, тъй да се каже, е вплетена в ритъма на растителноживотинския свят. Обаче спрямо мъртвия минерален свят те не само че не показваха никакъв интерес, но всъщност те нямаха и съзнание за него. Тази е една от особеностите на древното човешко съзнание.
към текста >>

Днес ние все още можем да учим, като си служим с нашите примитивни инструменти, като подобряваме нашите танци, като усъвършенстваме нашите гласове – Но сега идва ред на най-парадоксалното, което тези древни хора биха казали: Ние учим всичко това от пойните птици!
Но ако тези древни хора, следвайки указанията на Мистериите биха били попитани: Добре, но как всъщност стигате до тези песнопения, до тези танци, чрез които настъпва това, за което говорим сега? – тогава тези древни хора щяха да дадат един във висша степен парадоксален за съвременните хора отговор. Последните биха предположили, да кажем, следното: Много от тези песни и танци са им били предадени по традиция, дошли са от техните предшественици! Обаче в определени периоди от древността хората биха отговорили по съвсем друг начин: Днес ние все още сме в състояние да учим, без да се опираме на традицията, защото само това, което идва като откровение, подлежи на по-нататъшно развитие. Днес ние все още можем да учим, като си служим с нашите примитивни инструменти, като подобряваме нашите танци, като усъвършенстваме нашите гласове – Но сега идва ред на най-парадоксалното, което тези древни хора биха казали: Ние учим всичко това от пойните птици! – Но за да произнесат подобни думи, тези древни хора несъмнено са имали своето дълбоко обяснение на това, защо всъщност пойните птици пеят.
към текста >>

– Но за да произнесат подобни думи, тези древни хора несъмнено са имали своето дълбоко обяснение на това, защо всъщност пойните птици пеят.
Но ако тези древни хора, следвайки указанията на Мистериите биха били попитани: Добре, но как всъщност стигате до тези песнопения, до тези танци, чрез които настъпва това, за което говорим сега? – тогава тези древни хора щяха да дадат един във висша степен парадоксален за съвременните хора отговор. Последните биха предположили, да кажем, следното: Много от тези песни и танци са им били предадени по традиция, дошли са от техните предшественици! Обаче в определени периоди от древността хората биха отговорили по съвсем друг начин: Днес ние все още сме в състояние да учим, без да се опираме на традицията, защото само това, което идва като откровение, подлежи на по-нататъшно развитие. Днес ние все още можем да учим, като си служим с нашите примитивни инструменти, като подобряваме нашите танци, като усъвършенстваме нашите гласове – Но сега идва ред на най-парадоксалното, което тези древни хора биха казали: Ние учим всичко това от пойните птици! – Но за да произнесат подобни думи, тези древни хора несъмнено са имали своето дълбоко обяснение на това, защо всъщност пойните птици пеят.
към текста >>

Човечеството отдавна е забравило да си задава въпроса: Защо пойните птици пеят?
Човечеството отдавна е забравило да си задава въпроса: Защо пойните птици пеят? Днес, когато интелектът властва навсякъде, хората смятат, че са напреднали също и в песенното и в поетичното изкуство, обаче в тази интелектуалистична епоха те напълно са забравили именно връзката между пеенето и Космоса. И само този, който е истински вдъхновен от музиката, който издига музикалното изкуство високо над цялата филистерска човешка природа, може да изрече в тази по-късно интелектуалистична епоха думите:
към текста >>

Но песента, която се лее от нея нагоре към мировите простори, се завръща като благословия обратно към Земята, оплождайки земния живот с импулсите на божествено-духовния свят, които после продължават да действуват в царството на птиците и те могат да действуват в Земното царство на птиците само защото са намерили обратния път върху вълните на птичите песни, излъчени към Всемира.
Следователно, ако се произнасяме не от името на интелектуалистическата епоха, а от името на действителното, всеобхватно човешко съзнание, ние не би трябвало да казваме: “Аз пея, тъй както птицата пее, що в клоните горе живее. Песента, която в нея напира, е и наградата моя от Всемира”, а ние по-скоро би трябвало да кажем: Аз пея, тъй както птицата пее, що в клоните горе живее. Но песента, която се лее от нея нагоре към мировите простори, се завръща като благословия обратно към Земята, оплождайки земния живот с импулсите на божествено-духовния свят, които после продължават да действуват в царството на птиците и те могат да действуват в Земното царство на птиците само защото са намерили обратния път върху вълните на птичите песни, излъчени към Всемира.
към текста >>

59. Съдържание GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Родът на птиците.
Човекът като микрокосмос, Формиращи и образуващи сили. Родът на птиците. Човекът като съчетание на Орела, Лъва и Телеца. Съответствия на вътрешния човек с това, което се намира навън в Космоса. Художествено схващане на формите. Художественото като принцип на познанието.
към текста >>

Одухотворението на материята чрез пеперудите и птиците.
Одухотворението на материята чрез пеперудите и птиците. Космическа икономия. Духовна светлина на пеперудата и на птицата. Топлинна лекота на птицата и сумрачна тежест на прилепите, техният страх от света. Отделената от тях духовна материя: храна на змея. Защитата от това за човека се намира в Импулса на архангел Михаел.
към текста >>

Силфите едно допълнение към другата страна, надолу за света на птиците; духовете на огъня /Саламандрите/ едно допълнение на природата на пеперудите.
Антипатията на Гномите към нисшите животински същества, на които те са едно допълнение нагоре, към страната на главата, тяхната будна наблюдателна сила. Ундините като допълващи същества по отношение на рибите и по-висшите земноводни /амфибии/. Силфите едно допълнение към другата страна, надолу за света на птиците; духовете на огъня /Саламандрите/ едно допълнение на природата на пеперудите. Злобни и добри същества на елементите; техните съграждащи и разграждащи сили; разместването на сферите.
към текста >>

60. 1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Нека насочим поглед върху онзи заобикалящ човека свят, който в редицата на животните има своя живот така да се каже във въздуха, а именно върху онази класа животни, които водят по най-очебиен начин техния живот във въздуха: рода на птиците.
Нека първо насочим поглед върху онова, което ни се представя като най-близък, бих могъл да кажа, горен свят. Нека насочим поглед върху онзи заобикалящ човека свят, който в редицата на животните има своя живот така да се каже във въздуха, а именно върху онази класа животни, които водят по най-очебиен начин техния живот във въздуха: рода на птиците.
към текста >>

Не може да не ни направи впечатление, че птиците, които обитават във въздуха, които черпят условията на тяхното съществуване от въздуха са устроени като животни различно от онези животни, които обитават не посредствено върху земната почва или някои от тях под земната почва.
Не може да не ни направи впечатление, че птиците, които обитават във въздуха, които черпят условията на тяхното съществуване от въздуха са устроени като животни различно от онези животни, които обитават не посредствено върху земната почва или някои от тях под земната почва. И когато насочим поглед върху рода на птиците, ние естествено се намираме принудени според общите, обикновени човешки възгледи, да говорим също и при птиците за глава и крайници и тем подобни. Но това е всъщност един твърде нехудожествен начин на разглеждане. И аз вече често пъти съм обръщал вниманието върху това, че, ако искаме да се научим да познаваме действително света, ние ще трябва да оставаме при интелектуалистичното разбиране, че интелектуалистичното постепенно трябва да премине в художественото схващане на света. Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно осакатена, като една действителна глава. Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници.
към текста >>

И когато насочим поглед върху рода на птиците, ние естествено се намираме принудени според общите, обикновени човешки възгледи, да говорим също и при птиците за глава и крайници и тем подобни.
Не може да не ни направи впечатление, че птиците, които обитават във въздуха, които черпят условията на тяхното съществуване от въздуха са устроени като животни различно от онези животни, които обитават не посредствено върху земната почва или някои от тях под земната почва. И когато насочим поглед върху рода на птиците, ние естествено се намираме принудени според общите, обикновени човешки възгледи, да говорим също и при птиците за глава и крайници и тем подобни. Но това е всъщност един твърде нехудожествен начин на разглеждане. И аз вече често пъти съм обръщал вниманието върху това, че, ако искаме да се научим да познаваме действително света, ние ще трябва да оставаме при интелектуалистичното разбиране, че интелектуалистичното постепенно трябва да премине в художественото схващане на света. Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно осакатена, като една действителна глава. Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници. Но помислете, колко атрофирани са птиците крака в сравнение например с тези на една камила или на един слон, и колко атрофирана е птичата глава, ако щете в сравнение с главата на един лъв, на едно куче.
към текста >>

Но помислете, колко атрофирани са птиците крака в сравнение например с тези на една камила или на един слон, и колко атрофирана е птичата глава, ако щете в сравнение с главата на един лъв, на едно куче.
И когато насочим поглед върху рода на птиците, ние естествено се намираме принудени според общите, обикновени човешки възгледи, да говорим също и при птиците за глава и крайници и тем подобни. Но това е всъщност един твърде нехудожествен начин на разглеждане. И аз вече често пъти съм обръщал вниманието върху това, че, ако искаме да се научим да познаваме действително света, ние ще трябва да оставаме при интелектуалистичното разбиране, че интелектуалистичното постепенно трябва да премине в художественото схващане на света. Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно осакатена, като една действителна глава. Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници. Но помислете, колко атрофирани са птиците крака в сравнение например с тези на една камила или на един слон, и колко атрофирана е птичата глава, ако щете в сравнение с главата на един лъв, на едно куче. В една такава птича глава няма почти нищо порядъчно, изискано; в една такава птича глава едва ли се намира всъщност нещо повече от това, което при кучето, при лъва или при котката представлява предната част на муцуната. Бих могъл да кажа: една по-малко сложна част на устата на едно млекопитаещо животно, това е птичата глава. И това, което при едно млекопитаещо животно са крайниците, е напълно атрофирано при птицата. Без съмнение, един нехудожествен начин на разглеждане нещата говори просто за това, че предните крайници са се превърнали при птицата в крила. Обаче всичко това е именно един изцяло нехудожествен възглед, един неимагинативен възглед.
към текста >>

Онези птици, които са принудени да ходят по Земята, каквато е Щраусовата птица, това са по-късно възникнали птици.
Птицата има зад себе си една много по-дълга планетарна история, отколкото, да речем, камилата. Камилата е едно възникнало много по-късно животно в сравнение с всяка птица. Онези птици, които са принудени да ходят по Земята, каквато е Щраусовата птица, това са по-късно възникнали птици. Онези птици, които обитават свободно във въздуха, орелът, карталът, са много стари земни животни. Докато в по-раншните земни периоди, лунни периоди, слънчеви периоди те притежаваха вече всичко това, което след това е преминало при тях от вътре навън до главата, в рода на птиците се е развило главно това, което имате в роговата човка. Външността на птицата има по-късен произход, тя е дошла чрез това, че птицата е развила своята главеста природа относително рано, и при условията, в които е навлязло в по-късни времена развитието на Земята, тя можа да прибави външно още само онова, което съставлява нейните пера. Тази перушина на птицата и е била дадена например от Луната и Земята докато тя има своята останала природа от много по-стари времена.
към текста >>

Онези птици, които обитават свободно във въздуха, орелът, карталът, са много стари земни животни.
Птицата има зад себе си една много по-дълга планетарна история, отколкото, да речем, камилата. Камилата е едно възникнало много по-късно животно в сравнение с всяка птица. Онези птици, които са принудени да ходят по Земята, каквато е Щраусовата птица, това са по-късно възникнали птици. Онези птици, които обитават свободно във въздуха, орелът, карталът, са много стари земни животни. Докато в по-раншните земни периоди, лунни периоди, слънчеви периоди те притежаваха вече всичко това, което след това е преминало при тях от вътре навън до главата, в рода на птиците се е развило главно това, което имате в роговата човка. Външността на птицата има по-късен произход, тя е дошла чрез това, че птицата е развила своята главеста природа относително рано, и при условията, в които е навлязло в по-късни времена развитието на Земята, тя можа да прибави външно още само онова, което съставлява нейните пера. Тази перушина на птицата и е била дадена например от Луната и Земята докато тя има своята останала природа от много по-стари времена.
към текста >>

Докато в по-раншните земни периоди, лунни периоди, слънчеви периоди те притежаваха вече всичко това, което след това е преминало при тях от вътре навън до главата, в рода на птиците се е развило главно това, което имате в роговата човка.
Птицата има зад себе си една много по-дълга планетарна история, отколкото, да речем, камилата. Камилата е едно възникнало много по-късно животно в сравнение с всяка птица. Онези птици, които са принудени да ходят по Земята, каквато е Щраусовата птица, това са по-късно възникнали птици. Онези птици, които обитават свободно във въздуха, орелът, карталът, са много стари земни животни. Докато в по-раншните земни периоди, лунни периоди, слънчеви периоди те притежаваха вече всичко това, което след това е преминало при тях от вътре навън до главата, в рода на птиците се е развило главно това, което имате в роговата човка. Външността на птицата има по-късен произход, тя е дошла чрез това, че птицата е развила своята главеста природа относително рано, и при условията, в които е навлязло в по-късни времена развитието на Земята, тя можа да прибави външно още само онова, което съставлява нейните пера. Тази перушина на птицата и е била дадена например от Луната и Земята докато тя има своята останала природа от много по-стари времена.
към текста >>

Те са тези, които дават на различните родове птици тяхното многообразно оцветение, особената форма на тяхната перушина.
Нека погледнем птицата във въздуха, да речем величествено летящия орел, на който така да се каже слънчевите лъчи са дали с тяхното действие като милостив дар перата аз ще изброя още и другите действия, дали му са неговата рогова човка; нека разгледаме този орел, как той лети във въздуха. Там върху него действуват определени сили. Слънцето има не само онези физически светлинни и топлинни сили, за които ние говорим обикновено. Когато Ви говорих за мистериите на Друидите, аз обърнах вниманието върху това, че от Слънцето се отделят също духовни сили. Към тези духовни сили трябва да насочим ние нашия поглед. Те са тези, които дават на различните родове птици тяхното многообразно оцветение, особената форма на тяхната перушина. Когато прозрем духовно това, което са действия на Слънцето, ние разбираме, защо именно орелът има своето оперение, своята перушина. Когато се задълбочим правилно в тази природа на орела, когато умеем да развием вътрешно художествено разбиране на природата, което съдържа същевременно духовното, когато прозрем, колко художествено е създадена тази природа на орела от импулсите на Слънцето, които са подсилени чрез други импулси, които аз ще назова след това когато видим това, как тези импулси на Слънцето се разливат върху орела, преди още той да се е излюпил от яйцето, как те създават неговото оперение или всъщност, по-добре казано, вмъкват като по магия в неговата форма от плът, и се запитаме тогава: Какво означава всъщност това за човека? Да, то означава за човека онова, което прави неговият мозък да бъде носител на мислите. И Вие ще виждате правилно в Космоса, в Макрокосмоса, във великата Природа, когато ще разглеждате орела така, че кажете: Орелът има своята перушина, своите многоцветни пера; в тези пера живее същата сила, която живее в тебе, като прави твоя мозък той да бъде носител на мислите. Онова, което нагъва твоя мозък, което прави твоя мозък способен да приема онази вътрешна солна сила, която е основа на мисленето, която прави въобще твоят мозък да бъде това, което създава от тебе един мислител, това е същата сила, която дава на орела във въздуха неговата перушина.
към текста >>

Човешката глава търси това, което отговаря на нейната природа: тя трябва да насочи поглед към рода на птиците нагоре.
След това, което вече знаем, ние получаваме една представа за това. Човешката глава търси това, което отговаря на нейната природа: тя трябва да насочи поглед към рода на птиците нагоре. Човешките гърди, биене то на сърцето, дишането, когато те искат да разберат себе си като тайна в тайните на природата, трябва да насочат поглед към нещо такова, каквото е лъвът. Човекът трябва да търси да разбере своя апарат на обмяната на веществата от състава, от организацията на говедото. Обаче човекът има в своята глава носителите на неговите мисли, в своите гърди носителите на неговите чувства, в своя апарат на обмяната на веществата носителите на неговата воля. Така щото също и душевно човекът е едно копие на протъкаващите света представи с рода на птиците, които се изразяват в перата на птиците; той е едно копие на обкръжаващия Земята свят на чувствата, които се намират във вътрешния хармонизиращ живот на биенето на сърцето и на дишането при Лъва, които са смекчени при човека, които обаче при човека представляват вътрешната смелост и храброст гръцкият език имаше думата смел за качествата на сърцето, за качествата на гърдите. И когато човекът иска да намери своите волеви импулси, които обитават предимно в неговата обмяна на веществата, той насочва поглед върху онова, което по плът е оформено в кравата.
към текста >>

Така щото също и душевно човекът е едно копие на протъкаващите света представи с рода на птиците, които се изразяват в перата на птиците; той е едно копие на обкръжаващия Земята свят на чувствата, които се намират във вътрешния хармонизиращ живот на биенето на сърцето и на дишането при Лъва, които са смекчени при човека, които обаче при човека представляват вътрешната смелост и храброст гръцкият език имаше думата смел за качествата на сърцето, за качествата на гърдите.
След това, което вече знаем, ние получаваме една представа за това. Човешката глава търси това, което отговаря на нейната природа: тя трябва да насочи поглед към рода на птиците нагоре. Човешките гърди, биене то на сърцето, дишането, когато те искат да разберат себе си като тайна в тайните на природата, трябва да насочат поглед към нещо такова, каквото е лъвът. Човекът трябва да търси да разбере своя апарат на обмяната на веществата от състава, от организацията на говедото. Обаче човекът има в своята глава носителите на неговите мисли, в своите гърди носителите на неговите чувства, в своя апарат на обмяната на веществата носителите на неговата воля. Така щото също и душевно човекът е едно копие на протъкаващите света представи с рода на птиците, които се изразяват в перата на птиците; той е едно копие на обкръжаващия Земята свят на чувствата, които се намират във вътрешния хармонизиращ живот на биенето на сърцето и на дишането при Лъва, които са смекчени при човека, които обаче при човека представляват вътрешната смелост и храброст гръцкият език имаше думата смел за качествата на сърцето, за качествата на гърдите. И когато човекът иска да намери своите волеви импулси, които обитават предимно в неговата обмяна на веществата, той насочва поглед върху онова, което по плът е оформено в кравата.
към текста >>

Вие имате разложено пред себе си онова, което при птиците е съчетано заедно.
Обаче онова, което, както Ви казах, е преминало от слънчевата светлина в Кромлехите /мегалитни паметници образувани от камъни разположени в кръг, понякога около един по-голям камък. Кромлехите изобилствуват в Британия. Бележка на преводача./ аз Ви казах това при обясненията върху мистериите на Друидите то е сега вътрешно. И докато по-рано Слънцето упражняваше физическата сила и даваше повод на гъсеницата да изтъче нейния пашкул, сега то има власт и сила над вътрешното, създава от вътрешното пеперудата, която сега излиза от пашкула. И кръговратът започва отново. Вие имате разложено пред себе си онова, което при птиците е съчетано заедно.
към текста >>

Така ние мислим и виждаме света на мислите в летящите птици.
И така ние насочваме поглед навън и виждаме, че природата е безкрайно много сродна с нас. Така ние мислим и виждаме света на мислите в летящите птици. И така ние си спомняме, имаме една памет, и виждаме света на живеещите в нас образи на спомените в блестящите в слънчевата светлина пърхащи пеперуди. Да, човекът е един микрокосмос и съдържа в себе си тайните на великия свят, на Макрокосмоса. И положението е такова, че онова, което гледаме отвътре, нашите мисли, нашите чувства, нашата воля, нашите възпоменателни представи, ние го познаваме от другата страна, отвън, виждаме го макрокосмически в царството на природата.
към текста >>

61. 3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Да отвърнем погледа от човека и го насочим върху нещо, върху което през последните дни постоянно насочвахме поглед, да насочим погледа върху света на птиците, който ни беше представен през последните дни чрез орела.
Да отвърнем погледа от човека и го насочим върху нещо, върху което през последните дни постоянно насочвахме поглед, да насочим погледа върху света на птиците, който ни беше представен през последните дни чрез орела. Ние говорихме за орела като представител на птичия свят, като за онова животно, което обхваща така да се каже качествата и силите на птичия свят. И като разглеждаме орела, ние разглеждаме всъщност онова, което в космическата връзка принадлежи на целия птичи свят. Следователно в бъдеще аз ще говоря просто за орела. Аз Ви говорих за това, как всъщност орелът отговаря на главата на човека и как онези сили, които в човешката глава създават мислите, при орела същите тези сили създават неговите пера. Така щото всъщност в перата на орела действуват проникнатите от Слънцето въздушни сили, проникнатите от светлината въздушни сили.
към текста >>

При други птици това е даже още по-силно.
При нея храносмилането става основно. Като всяка птица орелът храносмила повърхностно. Всяко храносмилане при него остава само в неговото начало. И бих могъл да кажа, в съществуването на орела, ако насочим поглед върху цялото, храносмилането е само нещо като вторично занимание, като странично занимание. Напротив в орела протича основно всичко онова, което се използува върху неговите пера. При други птици това е даже още по-силно. Тук с извънредно голяма грижа, всичко се изработва в перата. И такава една птича перушина е всъщност една чудесна форма. Тук се ражда най-силно онова, което бихме могли да наречем земна материя, която орелът взема от Земята и която бива одухотворена от горните сили, но така, че не е присвоена от орела, защото орелът няма никаква претенция за прераждане. Ето защо него не го смущава това, което става по-после чрез това, което е произведено чрез горните духовни сили върху земната материя в неговата перушина; него не го смущава, как това действува по-нататък в духовния свят.
към текста >>

И ние не бихме имали никаква сигурност за жизнената връзка между човека и Земята, ако не би се явил заобикалящият свят и би трябвало да си кажем: Това, което човекът не може да стори относно пренасянето на одухотворената материя на Земята в духовния свят, това изпълнява светът на птиците.
И така аз мога да Ви опиша едно чувство, което принадлежи към живото обхващане на Духовната Наука, на Науката на посвещението. Това е чувството, че човек трябва да си каже: Ако човекът би бил само на Земята, тогава, ако познаваме истинската природа на човека, би трябвало всъщност да се отчаяме, че Земята не получава въобще това, от което се нуждае, че в подходящото време и се отнема духовното вещество, одухотворената материя, и се дава духовна материя. Ние би трябвало да почувствуваме в същност едно такова противоречие между човешкото и земното съществувание, което причинява голяма, голяма болка, което причинява голяма болка затова, защото си казваме: Ако човекът трябва да бъде истински човек на Земята, тогава Земята не може да бъде истинска Земя чрез човека. Човекът и Земята се нуждаят взаимно, но те не могат да се под крепят взаимно! Това, от което едното същество се нуждае, изгубва го другото; това, от което другото се нуждае, изгубва то първото. И ние не бихме имали никаква сигурност за жизнената връзка между човека и Земята, ако не би се явил заобикалящият свят и би трябвало да си кажем: Това, което човекът не може да стори относно пренасянето на одухотворената материя на Земята в духовния свят, това изпълнява светът на птиците. И това, което човекът не може, а именно да даде на Земята духовно вещество, вършат го преживящите животни, а като техен представител кравата.
към текста >>

62. 5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Ние можахме да кажем за птиците, представител на които е орелът, че при тяхната смърт те могат да внесат одухотвореното земно вещество в духовния свят, че благодарение на това те имат тяхната задача в Космоса, че като птици те одухотворяват земната материя и могат да сторят това, което човекът не може да стори.
Ние можахме да кажем за птиците, представител на които е орелът, че при тяхната смърт те могат да внесат одухотвореното земно вещество в духовния свят, че благодарение на това те имат тяхната задача в Космоса, че като птици те одухотворяват земната материя и могат да сторят това, което човекът не може да стори. Човекът също е одухотворил до определена степен земната материя в своята глава, но той не може да вземе със себе си тази одухотворена материя в света, в който живее между смъртта и едно ново раждане, за щото би трябвало да издържи една неизказуема, разрушителна болка, ако би искал да внесе тази одухотворена земна материя на своята глава в духовния свят.
към текста >>

Светът на птиците, представител на който е орелът, може това, така че фактически чрез това се създава една връзка между това, което е земно, и това, което е извънземно.
Светът на птиците, представител на който е орелът, може това, така че фактически чрез това се създава една връзка между това, което е земно, и това, което е извънземно. Земната материя бива първо така да се каже бавно превърната в духовна и родът на птиците има задачата да предаде тази одухотворена земна материя на Вселената. Ние ще можем вече да кажем, че когато някога Земята ще стигне до края на нейното съществуване, тази земна материя ще е одухотворена и родът на птиците съществуваше в цялата икономия на земното съществувание, за да пренесе одухотворената земна материя обратно в царството на духа.
към текста >>

Земната материя бива първо така да се каже бавно превърната в духовна и родът на птиците има задачата да предаде тази одухотворена земна материя на Вселената.
Светът на птиците, представител на който е орелът, може това, така че фактически чрез това се създава една връзка между това, което е земно, и това, което е извънземно. Земната материя бива първо така да се каже бавно превърната в духовна и родът на птиците има задачата да предаде тази одухотворена земна материя на Вселената. Ние ще можем вече да кажем, че когато някога Земята ще стигне до края на нейното съществуване, тази земна материя ще е одухотворена и родът на птиците съществуваше в цялата икономия на земното съществувание, за да пренесе одухотворената земна материя обратно в царството на духа.
към текста >>

Ние ще можем вече да кажем, че когато някога Земята ще стигне до края на нейното съществуване, тази земна материя ще е одухотворена и родът на птиците съществуваше в цялата икономия на земното съществувание, за да пренесе одухотворената земна материя обратно в царството на духа.
Светът на птиците, представител на който е орелът, може това, така че фактически чрез това се създава една връзка между това, което е земно, и това, което е извънземно. Земната материя бива първо така да се каже бавно превърната в духовна и родът на птиците има задачата да предаде тази одухотворена земна материя на Вселената. Ние ще можем вече да кажем, че когато някога Земята ще стигне до края на нейното съществуване, тази земна материя ще е одухотворена и родът на птиците съществуваше в цялата икономия на земното съществувание, за да пренесе одухотворената земна материя обратно в царството на духа.
към текста >>

А сега нека преминем от този пояс от пеперуди, ако мога да кажа така, който опасва Земята, да преминем още веднъж при рода на птиците.
А сега нека преминем от този пояс от пеперуди, ако мога да кажа така, който опасва Земята, да преминем още веднъж при рода на птиците. Ако си представим това, което вече знаем, имаме три граничещи една с друга области. Над тях съществуват други области, под тях отново други области. Ние имаме светлинния етер, топлинния етер, който обаче всъщност има две части, два слоя; единият е земният топлинен слой, другият е космическият топлинен слой и тези два слоя постоянно действуват един в друг. Ние имаме не само един, а два вида топлина, онази топлина, която има в същност земен произход, и една такава, която има космически произход. Тези два вида топлина постоянно действуват една в друга.
към текста >>

Положението не е вече такова при рода на птиците.
Положението не е вече такова при рода на птиците. Птиците снасят своите яйца. Те трябва да бъдат излюпени от топлината. Яйцето на пеперудата е предадено просто на слънчевата природа; птичето яйце идва в областта на топлината. Птицата съществува в областта на топлинния етер и тя побеждава в същност това, което е само въздух.
към текста >>

Птиците снасят своите яйца.
Положението не е вече такова при рода на птиците. Птиците снасят своите яйца. Те трябва да бъдат излюпени от топлината. Яйцето на пеперудата е предадено просто на слънчевата природа; птичето яйце идва в областта на топлината. Птицата съществува в областта на топлинния етер и тя побеждава в същност това, което е само въздух.
към текста >>

Костите на птиците са кухи и пълни само с въздух.
И тъй като въздухът е проникнат от светлината, пеперудата избира в това битие светлина-въздух небитието на въздуха, а битието на светлината; въздухът е за нея само носител. Въздухът представлява само вълните, върху които тя плува така да се каже, но нейният елемент е светлината. Птицата лети във въздуха обаче нейният елемент е всъщност топлината, различните степени на топлината във въздуха, и тя побеждава в определена степен въздуха. Разгледайте костите на млекопитаещите животни, костите на човека: те са изпълнени с костен мозък. Ние ще има още да говорим за това, защо те са изпълнени с костен мозък. Костите на птиците са кухи и пълни само с въздух. Следователно, доколкото става дума за това, което се намира вътре в костите, ние се състоим от костен мозък, а птицата се състои от въздух, и нейното мозъчно естество на костите е чист въздух. Ако вземете белите дробове на птицата, ще намерите в тях множество торбички, които изхождат от белите дробове; това са въздушни торбички. Когато птицата вдишва, тя диша не само в белите дробове, а вдишва въздуха и в тези въздушни торбички, а от въздушните торбички въздухът отива в кухините на костите. Следователно, ако бихме могли да отделим от птицата всичкото месо и всичката перушина и бихме премахнали също и самите кости, тогава бихме получили едно животно състоящо се само от въздух, което би имало формата на вътрешния пълнеж на белите дробове и също на вътрешния пълнеж на всички кости. Ако си я представим като форма, бихме имали напълно формата на птица.
към текста >>

Онези животни, който според техния произход трябва всъщност още да живеят във въздуха, но не могат да победят тежестта на Земята, понеже нямат кухи кости, а кости изпълнени с костен мозък, понеже също нямат такива въздушни торбички както птиците, тези животни са прилепите.
Онези животни, който според техния произход трябва всъщност още да живеят във въздуха, но не могат да победят тежестта на Земята, понеже нямат кухи кости, а кости изпълнени с костен мозък, понеже също нямат такива въздушни торбички както птиците, тези животни са прилепите.
към текста >>

Те не са светлинно леки както пеперудите, не са топлинно леки както птиците, а под лежат вече на тежестта на Земята и се чувствуват вече също в тяхното месо и в техните кости.
Прилепите са един твърде особен род животни. Те никак не побеждават тежестта на Земята чрез вътрешността на тяхното тяло. Те не са светлинно леки както пеперудите, не са топлинно леки както птиците, а под лежат вече на тежестта на Земята и се чувствуват вече също в тяхното месо и в техните кости. Ето защо на прилепите е неприятен например онзи елемент, в който пеперудите живеят изцяло, този елемент на светлината. Те трябва да използуват въздуха, но обичат най-много този въздух, когато той не носи светлината. Те се отдават на сумрака. И прилепите могат да се държат във въздуха само благодарение на това, че имат, бих могъл да кажа, карикатурни крила, които съвсем не са действителни крила, а изпънати кожи, кожи изпънати между удължените пръсти, парашути. Благодарение на това те могат да се задържат във въздуха.
към текста >>

Ние не бихме могли всъщност никога, да построим летежа на пеперудата чрез физическо-механични конструкции, също и летежа на птиците.
Те се отдават на сумрака. И прилепите могат да се държат във въздуха само благодарение на това, че имат, бих могъл да кажа, карикатурни крила, които съвсем не са действителни крила, а изпънати кожи, кожи изпънати между удължените пръсти, парашути. Благодарение на това те могат да се задържат във въздуха. Чрез това те побеждават тежестта, теглото на Земята, като противопоставят, бих могъл да кажа на това тегло нещо, което е свързано с това тегло, противопоставят го като противотегло, като противотежест. Но чрез това те впрегнати напълно в областта на земните сили. Ние не бихме могли всъщност никога, да построим летежа на пеперудата чрез физическо-механични конструкции, също и летежа на птиците. Нашата постройка никога не ще отговаря напълно на действителността. Трябва да внесем в тях нещо, което съдържа също и други конструкции. Но можем напълно да конструираме летежа на прилепа със земна динамика и механика.
към текста >>

Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване.
А сега спомнете си, как аз изнесох тук, че Сатурн е великият носител на паметта на нашата планетна система. Пеперудата е изцяло свързана с възпоменателната способност на нашата планета. Това са паметните мисли, които живеят в пеперудата, Птицата аз вече Ви говорих също и за това в нейната цялост всъщност една глава, и в този претоплен въздух, с който тя лети през мировото пространство, тя е всъщност живата летяща мисъл. Това, което имаме в нас като мисли, което е също свързано с топлинния етер, е птичата природа, орловата природа в нас. Обаче прилепът е летящият сън, летящият образ на сънищата на Космоса. Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване. Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството. Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството. Трайните мисли на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето мисли ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите. И ако се задълбочите във формата на прилепа. Вие ще почувствувате, колко сроден е той със сънищата!
към текста >>

Трайните мисли на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето мисли ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите.
Това, което имаме в нас като мисли, което е също свързано с топлинния етер, е птичата природа, орловата природа в нас. Обаче прилепът е летящият сън, летящият образ на сънищата на Космоса. Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване. Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството. Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството. Трайните мисли на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето мисли ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите. И ако се задълбочите във формата на прилепа. Вие ще почувствувате, колко сроден е той със сънищата! Ние не можем да гледаме един прилеп, освен в нас да възникне мисълта: ти все пак сънуваш, това е всъщност нещо, което не би трябвало да съществува, което е излязло вън от останалите природни създания, както сънят е нещо излязло вън от обикновената физическа действителност.
към текста >>

Така Земята е заобиколена от това постоянно мъждукане на излъчващата се духовна материя на пеперудата, имаме постоянното искрене на онова, което идва от умиращите птици, но излъчващите се обратно към Земята онези включвания на въздуха, там където прилепите отделят това, което те одухотворяват.
Следователно можем да кажем: Пеперудата изпраща одухотвореното вещество в царството на духа през време на нейния живот; птицата изпраща такова одухотворено вещество в духовния свят след нейната смърт. Какво прави прилепът? Прилепът отделя одухотвореното вещество, особено онова одухотворено вещество, което живее в опънатите кожи между пръстите, отделя го през време на неговия живот, обаче не го предава на Вселената, а го отделя в земния въздух. Чрез това се раждат, бих могъл да кажа, непрестанно духовни бисери в земния въздух. Така Земята е заобиколена от това постоянно мъждукане на излъчващата се духовна материя на пеперудата, имаме постоянното искрене на онова, което идва от умиращите птици, но излъчващите се обратно към Земята онези включвания на въздуха, там където прилепите отделят това, което те одухотворяват. Тези са духовните образи, които виждаме, когато гледаме един прилеп да лети. Фактически той постоянно има за себе си като една комета, нещо като една опашка. Прилепът отделя духовна материя, обаче не я изпраща по-нататък, а я изтласква обратно във физическата земна материя. Той я изтласква обратно във въздуха. И също както с физическите очи виждаме да пърха прилепът, така също можем да видим, как пърха във въздуха това съответно духовно образуване, духовна форма на прилепите, които свистят през въздушното пространство.
към текста >>

За материалистично настроения човек пеперудите пърхат, птиците летят, пърхат прилепите.
Съществата съществуват за нещо добро или за нещо лошо, където и да съществуват те всичко стои във връзката на света така, че може да познаем, как то е свързано с другите същества. За материалистично настроения човек пеперудите пърхат, птиците летят, пърхат прилепите. Но тук положението е почти такова, както е понякога при един не много чувствителен към изкуството човек, когато окачва в стаята си всички възможни художествени картини, които нямат никаква връзка, никаква вътрешна връзка. Така за обикновения наблюдател на света това, което лети през света, няма също никаква вътрешна връзка, защото той не вижда никаква такава връзка. Обаче всичко в Космоса стои на своето място, защото именно от това място то има една вътрешна връзка с целостта на Космоса. Дали това са пеперуди, дали са птици или прилепи, всичко стои в света с определен смисъл.
към текста >>

Дали това са пеперуди, дали са птици или прилепи, всичко стои в света с определен смисъл.
Съществата съществуват за нещо добро или за нещо лошо, където и да съществуват те всичко стои във връзката на света така, че може да познаем, как то е свързано с другите същества. За материалистично настроения човек пеперудите пърхат, птиците летят, пърхат прилепите. Но тук положението е почти такова, както е понякога при един не много чувствителен към изкуството човек, когато окачва в стаята си всички възможни художествени картини, които нямат никаква връзка, никаква вътрешна връзка. Така за обикновения наблюдател на света това, което лети през света, няма също никаква вътрешна връзка, защото той не вижда никаква такава връзка. Обаче всичко в Космоса стои на своето място, защото именно от това място то има една вътрешна връзка с целостта на Космоса. Дали това са пеперуди, дали са птици или прилепи, всичко стои в света с определен смисъл.
към текста >>

63. 6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

В първото време на Слънчевата епоха се ражда родът на птиците, а във второто време на Слънчевата епоха се раждат първите заложби на онези родове животни, които са същински гръд ни животни представител на които е лъвът, но също и други гръдни животни.
Но към нея се прибавя в една тънко вещество това, което след това по-късно се превръща във формата на гърдите, в образа на органите на дишането и на сърцето на човека. Следователно тук в Сатурн имаме още главно онази метаморфоза, която представлява човешката глава. Но това е естествено по-късната глава, по-късната форма на главата. Стигайки по-нататък до Слънчевата епоха, ние имаме човека състоящ се от глава и гърди; прибавя се това, което сега, е гърди на човека. Същевременно обаче още в последното Сатурново време и в първото Слънчево време се ражда онова, представител на което трябва да считаме орела. В първото време на Слънчевата епоха се ражда родът на птиците, а във второто време на Слънчевата епоха се раждат първите заложби на онези родове животни, които са същински гръд ни животни представител на които е лъвът, но също и други гръдни животни. Следователно първите заложби на тези животни възникват през време на старото Слънце.
към текста >>

И отново развитието върви така, че към потомците на пеперудите, на птиците и на такива родове животни, чийто представител е лъвът, се прибавят онези животни, които са склонни предимно към храносмилането.
И отново развитието върви така, че към потомците на пеперудите, на птиците и на такива родове животни, чийто представител е лъвът, се прибавят онези животни, които са склонни предимно към храносмилането. Следователно през време на Лунната епоха се прибавя например това, представител на което е кравата.
към текста >>

Когато разгледате пеперудите и птиците, Вие имате без съмнение земни форми; но от предишното изложение знаете: пеперудата е в същност едно същество на светлината и земната материя и е придадена само хвърчащо.
Вие виждате, че по този начин добиваме една истинска картина на еволюцията на Земята с нейните създания. И съобразно с тази еволюция са се развили след това тези създания така, че те ни показват това, което е днес. Когато разгледате пеперудите и птиците, Вие имате без съмнение земни форми; но от предишното изложение знаете: пеперудата е в същност едно същество на светлината и земната материя и е придадена само хвърчащо. Ако самата би могла да Ви каже, що е тя, тя би Ви съобщила, че има едно тяло от светлина и че, както вече казах, това, което и е придадено хвърчащо като земна материя, е като един багаж, който тя носи на себе си като нещо външно.
към текста >>

Тогава този, който вижда по този начин в духовния свят, си казва: В пеперудите, в птиците ние имаме нещо, което напомня за онези духовни форми, между които човекът е живял, преди да е слязъл на Земята, за съществата на висшите йерархии.
Също така птицата е едно същество на топлината, бихме могли да кажем, защото истинската птица е топлият въздух, който е разпространен в птицата; останалото е нейният багаж, който тя носи през света. Тези същества, които следователно в същност са запазили тяхната топлинна, тяхната светлинна природа само със земна обвивка, с водна обвивка, тези същества са се родили най-рано в цялата еволюция на Земята. Тези същества имат също такива форми, които напомнят на този, който може да хвърли поглед във времето, което човекът прекарва в духовния свят преди своето слизане в земния живот, те му напомнят за това, което е прекарано в духовния свят. Без съмнение, това са земни форми, защото съдържат в тялото си като хвърчаща земна материя. Но ако си представите правилно носещите се във въздуха, тъчащите светли същества, които са пеперудите, ако си представите изчезнало това, което им е нанесено хвърчащо като земна материя, ако си представите изчезнало от птицата това, което и е придадено от земната материя, ако си представите тази силова маса, която прави от птицата едно топло въздушно същество, с това, което е след това нейната перушина, само като светещи лъчи, ако си представите това, тогава тези същества, които изглеждат така само поради тяхното външно облекло и имат познатата големина именно също поради това външно облекло, тогава тези същества напомнят на този, който познава също човешкото същество преди неговото слизане на Земята, напомнят за това слизане на това човешко същество на Земята. Тогава този, който вижда по този начин в духовния свят, си казва: В пеперудите, в птиците ние имаме нещо, което напомня за онези духовни форми, между които човекът е живял, преди да е слязъл на Земята, за съществата на висшите йерархии. И гледани с разбиране, пеперудите и птиците са един умален, метаморфозиран спомен за онези форми, които сме имали около нас, когато не бяхме слезли още в земното развитие. Понеже земната материя е тежка и трябва да бъде победена, пеперудите свиват и умаляват тяхната гигантска форма, която имат всъщност, смаляват я до малките размери, които познаваме на Земята. И ако бихте могли да отделите от една пеперуда всичко, което е земна материя, тя без съмнение би се разширила като духовно същество до размерите и формата на Архангелите, би могла да се разшири така като светещо същество. В онези същества, които обитават във въздуха, имаме земни копия на това, което съществува в по-висшите области по духовен начин. Ето защо във времето на инстинктивното ясновидство беше един самопонятен художествен похват, от формите на летящите същества да бъде нарисувана символичната форма, образната форма на духовните същества на висшите йерархии.
към текста >>

И гледани с разбиране, пеперудите и птиците са един умален, метаморфозиран спомен за онези форми, които сме имали около нас, когато не бяхме слезли още в земното развитие.
Тези същества, които следователно в същност са запазили тяхната топлинна, тяхната светлинна природа само със земна обвивка, с водна обвивка, тези същества са се родили най-рано в цялата еволюция на Земята. Тези същества имат също такива форми, които напомнят на този, който може да хвърли поглед във времето, което човекът прекарва в духовния свят преди своето слизане в земния живот, те му напомнят за това, което е прекарано в духовния свят. Без съмнение, това са земни форми, защото съдържат в тялото си като хвърчаща земна материя. Но ако си представите правилно носещите се във въздуха, тъчащите светли същества, които са пеперудите, ако си представите изчезнало това, което им е нанесено хвърчащо като земна материя, ако си представите изчезнало от птицата това, което и е придадено от земната материя, ако си представите тази силова маса, която прави от птицата едно топло въздушно същество, с това, което е след това нейната перушина, само като светещи лъчи, ако си представите това, тогава тези същества, които изглеждат така само поради тяхното външно облекло и имат познатата големина именно също поради това външно облекло, тогава тези същества напомнят на този, който познава също човешкото същество преди неговото слизане на Земята, напомнят за това слизане на това човешко същество на Земята. Тогава този, който вижда по този начин в духовния свят, си казва: В пеперудите, в птиците ние имаме нещо, което напомня за онези духовни форми, между които човекът е живял, преди да е слязъл на Земята, за съществата на висшите йерархии. И гледани с разбиране, пеперудите и птиците са един умален, метаморфозиран спомен за онези форми, които сме имали около нас, когато не бяхме слезли още в земното развитие. Понеже земната материя е тежка и трябва да бъде победена, пеперудите свиват и умаляват тяхната гигантска форма, която имат всъщност, смаляват я до малките размери, които познаваме на Земята. И ако бихте могли да отделите от една пеперуда всичко, което е земна материя, тя без съмнение би се разширила като духовно същество до размерите и формата на Архангелите, би могла да се разшири така като светещо същество. В онези същества, които обитават във въздуха, имаме земни копия на това, което съществува в по-висшите области по духовен начин. Ето защо във времето на инстинктивното ясновидство беше един самопонятен художествен похват, от формите на летящите същества да бъде нарисувана символичната форма, образната форма на духовните същества на висшите йерархии. Това има своето вътрешно основание.
към текста >>

И всъщност физическите форми на пеперудите и птиците са именно физически метаморфози на духовни същества.
Понеже земната материя е тежка и трябва да бъде победена, пеперудите свиват и умаляват тяхната гигантска форма, която имат всъщност, смаляват я до малките размери, които познаваме на Земята. И ако бихте могли да отделите от една пеперуда всичко, което е земна материя, тя без съмнение би се разширила като духовно същество до размерите и формата на Архангелите, би могла да се разшири така като светещо същество. В онези същества, които обитават във въздуха, имаме земни копия на това, което съществува в по-висшите области по духовен начин. Ето защо във времето на инстинктивното ясновидство беше един самопонятен художествен похват, от формите на летящите същества да бъде нарисувана символичната форма, образната форма на духовните същества на висшите йерархии. Това има своето вътрешно основание. И всъщност физическите форми на пеперудите и птиците са именно физически метаморфози на духовни същества. Не духовните същества са се метаморфозирали, но те са метаморфозирали техни копия. Естествено те са други същества.
към текста >>

Обаче в тази пеперудена корона се влъчва това, което птичият род винаги предава на Космоса, когато птицата умира, така че в пеперудената корона се влъчва одухотворената материя излъчвана от птиците в Космоса.
Ето защо ще намерите, че е разбираемо, ако връщайки се към нещо, което вече съм изказал, аз нарисувам още веднъж следното. Казах Ви, че пеперудата, която е всъщност едно светлинно същество, постоянно изпраща през време на нейния живот навън в Космоса одухотворената земна материя. Бих могъл сега да нарека тази одухотворена земна материя, която е изпращана така в Космоса, позовавайки се на един употребяван израз във връзка с физиката на Слънцето, пеперудената корона. Така пеперудената корона изпраща непрестанно лъчи в Космоса. Обаче в тази пеперудена корона се влъчва това, което птичият род винаги предава на Космоса, когато птицата умира, така че в пеперудената корона се влъчва одухотворената материя излъчвана от птиците в Космоса. И тогава гледайки духовно отвън, имаме изгледа на една мъждееща корона, изхождаща от рода на пеперудите тази корона се запазва по определени закони също и през зимата, и внесено повече лъчеобразно това, което изтича от птиците. .
към текста >>

И тогава гледайки духовно отвън, имаме изгледа на една мъждееща корона, изхождаща от рода на пеперудите тази корона се запазва по определени закони също и през зимата, и внесено повече лъчеобразно това, което изтича от птиците. .
Ето защо ще намерите, че е разбираемо, ако връщайки се към нещо, което вече съм изказал, аз нарисувам още веднъж следното. Казах Ви, че пеперудата, която е всъщност едно светлинно същество, постоянно изпраща през време на нейния живот навън в Космоса одухотворената земна материя. Бих могъл сега да нарека тази одухотворена земна материя, която е изпращана така в Космоса, позовавайки се на един употребяван израз във връзка с физиката на Слънцето, пеперудената корона. Така пеперудената корона изпраща непрестанно лъчи в Космоса. Обаче в тази пеперудена корона се влъчва това, което птичият род винаги предава на Космоса, когато птицата умира, така че в пеперудената корона се влъчва одухотворената материя излъчвана от птиците в Космоса. И тогава гледайки духовно отвън, имаме изгледа на една мъждееща корона, изхождаща от рода на пеперудите тази корона се запазва по определени закони също и през зимата, и внесено повече лъчеобразно това, което изтича от птиците. .
към текста >>

Ето защо няма нищо чудно в това, че човекът трудно може да разгадае сложното чувство, което с право изпитва при гледането на пеперудите и птиците.
Сега Вие виждате едно още по-висше значение на онова, което живее в атмосферата. Навсякъде в това, което живее и тъче в действителността, трябва да търсим именно духовното. И когато търсим духовното, ние стигаме до там да разберем, какво значение имат отделните категории земни същества. Земята примамва така да се каже човека да се превъплъти на Земята, като изпраща в мировото пространство лъчезаренето на пеперудената корона и лъчезаренето на птичата корона. Тези са нещата, които, след като човекът е прекарал определено време в духовния свят между смъртта и едно ново раждане, го извикват отново в земното съществувание. Ето защо няма нищо чудно в това, че човекът трудно може да разгадае сложното чувство, което с право изпитва при гледането на пеперудите и птиците. Защото това, което действително се крие тук, лежи дълбоко в подсъзнанието. Това, което действително се крие тук, е споменът за копнежа към ново земно съществувание.
към текста >>

64. 7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Но чрез това Силфите, които всъщност са за себе си повече или по-малко спящи същества, се чувствуват най у дома си там, където птиците полетяват през въздуха.
Отново Силфите са тези, които се развиват вътре в това звучене и намират своето отечество в това възбудено въздушно течение. В духовно звучащия, подвижен елемент на въздуха намират те своето отечество и приемат там онова, което силата на светлината изпраща в тези трептения на въздуха. Но чрез това Силфите, които всъщност са за себе си повече или по-малко спящи същества, се чувствуват най у дома си там, където птиците полетяват през въздуха. Когато една Силфа е принудена да премине свистейки през един лишен от птици въздух, тогава за нея е така, като че тя се изгубва. Когато вижда птица във въздуха, тогава върху нея идва нещо твърде особено. Аз често пъти трябваше да описвам един процес за човека, онзи процес, който довежда човешката душа до състоянието да може да каже на себе си "Аз". Аз постоянно съм обръщал вниманието върху изказването на Жан Пол, че когато човекът стига за първи път до представата на Аза той вниква със своя поглед в най-скритата светия-светих на душата. Силфата не вниква със своя поглед в една такава скрита светия-светих на собствената душа, но тя вижда птицата и я завладява чувство то, усещането на Аза.
към текста >>

Когато една Силфа е принудена да премине свистейки през един лишен от птици въздух, тогава за нея е така, като че тя се изгубва.
Отново Силфите са тези, които се развиват вътре в това звучене и намират своето отечество в това възбудено въздушно течение. В духовно звучащия, подвижен елемент на въздуха намират те своето отечество и приемат там онова, което силата на светлината изпраща в тези трептения на въздуха. Но чрез това Силфите, които всъщност са за себе си повече или по-малко спящи същества, се чувствуват най у дома си там, където птиците полетяват през въздуха. Когато една Силфа е принудена да премине свистейки през един лишен от птици въздух, тогава за нея е така, като че тя се изгубва. Когато вижда птица във въздуха, тогава върху нея идва нещо твърде особено. Аз често пъти трябваше да описвам един процес за човека, онзи процес, който довежда човешката душа до състоянието да може да каже на себе си "Аз". Аз постоянно съм обръщал вниманието върху изказването на Жан Пол, че когато човекът стига за първи път до представата на Аза той вниква със своя поглед в най-скритата светия-светих на душата. Силфата не вниква със своя поглед в една такава скрита светия-светих на собствената душа, но тя вижда птицата и я завладява чувство то, усещането на Аза. В това, което летящата през въздуха птица възбужда в нея, Силфата намира своя Аз.
към текста >>

Когато Силфата из-живява нещо подобно като човешкото желание, но няма Аза вътре в себе си, а го има в света на птиците, тя е носителка на любовното желание през Вселената.
Аз често пъти трябваше да описвам един процес за човека, онзи процес, който довежда човешката душа до състоянието да може да каже на себе си "Аз". Аз постоянно съм обръщал вниманието върху изказването на Жан Пол, че когато човекът стига за първи път до представата на Аза той вниква със своя поглед в най-скритата светия-светих на душата. Силфата не вниква със своя поглед в една такава скрита светия-светих на собствената душа, но тя вижда птицата и я завладява чувство то, усещането на Аза. В това, което летящата през въздуха птица възбужда в нея, Силфата намира своя Аз. И понеже това е така, че тя запазва своя Аз на нещо външно, Силфата става носителка на космическата любов през въздушното пространство. Когато Силфата из-живява нещо подобно като човешкото желание, но няма Аза вътре в себе си, а го има в света на птиците, тя е носителка на любовното желание през Вселената.
към текста >>

Ето защо можем да констатираме най-дълбоката симпатия на Силфата към света на птиците.
Ето защо можем да констатираме най-дълбоката симпатия на Силфата към света на птиците. Както Гномът мрази света на земноводните животни, както Ундината е чувствителна и не смее така да се каже да се доближи до рибата, иска да побегне от рибата, изпитва в определен смисъл страх, така Силфата иска да отиде при птицата и се чувствува добре, когато птицата предизвиква със своите крила витаещия-звучащ въздух. И ако бихте запитали птицата, от кого научава тя да пее, тогава бихте чули от нея, че тя има своя вдъхновител в Силфата. Силфата изпитва удоволствие гледайки формата на птицата. Обаче космическият ред е определил тя да не се превърне в птица, защото има една друга задача. Тя има задачата да донесе любовта, светлината при растението.
към текста >>

Силфите чувствуват тяхното себе, техния аз, когато виждат да летят птиците, Духовете на Огъня имат това чувство още по-завишено по отношение на света на пеперудите и въобще по отношение на целия свят на насекомите.
Видите ли, когато там горе свистят наоколо духовете на огъня, а именно когато посредничат с прашеца на тичинките, тогава те имат само едно чувство. Това е едно повишено чувство в сравнение с чувството на Силфите. Силфите чувствуват тяхното себе, техния аз, когато виждат да летят птиците, Духовете на Огъня имат това чувство още по-завишено по отношение на света на пеперудите и въобще по отношение на целия свят на насекомите. И те са онези, тези духове на огъня, които вървят с най-голяма любов по следите на насекомите, за да произведат именно разпределението на топлината за плодното коленце. За да свържат концентрираната топлина около себе си, тази топлина която трябва да дойде в земята, с идейната форма, за да пренесат тази топлина, духовете на огъня се чувствуват вътрешно сродни със света на пеперудите и въобще с целия свят на насекомите. Те вървят навсякъде по следите на насекомите, които летят от цвят на цвят. И когато проследим този летеж на насекомите от цвят на цвят, ние имаме всъщност чувството: всяко едно такова летящо от цвят на цвят насекомо има всъщност една твърде особена аура, която не може да бъде обяснена като произхождаща от самото насекомо. Особено пчелите с тяхната ярко блестяща, чудесно светеща, проблясваща в преливащи цветове аура, които прелитат от растение на растение, трудно могат да бъдат обяснени с тази тяхна аура. Защо?
към текста >>

65. 8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Както Ви описах, птиците са всъщност чиста глава, те са напълно главест организъм.
Различно е положението за Силфите. За Силфите положението е такова, че и те също образуват по определен начин едно допълнение за определени животни, но сега към другата страна. Бихме могли да кажем: Гномите и Ундините прибавят главестото естество към онези животни, които са лишени от глава. Както Ви описах, птиците са всъщност чиста глава, те са напълно главест организъм. Силфите прибавят към птиците по духовен начин това, което им липсва като телесно допълнение към организма на главата. Следователно те са допълнението на птичия род за онази област на организма, която при човека е системата на обмяната на веществата и на крайниците. Ако птиците летят с атрофирани крака из въздуха, Силфите имат толкова по-силно развити крайници и те представляват, бих могъл да кажа, по духовен начин във въздуха това, което кравата представлява във физическата материя. Ето защо вчера аз можах да кажа, че Силфите имат техния Аз при птичия род, това, което ги свързва със Земята. Човекът получава своя Аз на Земята.
към текста >>

Силфите прибавят към птиците по духовен начин това, което им липсва като телесно допълнение към организма на главата.
Различно е положението за Силфите. За Силфите положението е такова, че и те също образуват по определен начин едно допълнение за определени животни, но сега към другата страна. Бихме могли да кажем: Гномите и Ундините прибавят главестото естество към онези животни, които са лишени от глава. Както Ви описах, птиците са всъщност чиста глава, те са напълно главест организъм. Силфите прибавят към птиците по духовен начин това, което им липсва като телесно допълнение към организма на главата. Следователно те са допълнението на птичия род за онази област на организма, която при човека е системата на обмяната на веществата и на крайниците. Ако птиците летят с атрофирани крака из въздуха, Силфите имат толкова по-силно развити крайници и те представляват, бих могъл да кажа, по духовен начин във въздуха това, което кравата представлява във физическата материя. Ето защо вчера аз можах да кажа, че Силфите имат техния Аз при птичия род, това, което ги свързва със Земята. Човекът получава своя Аз на Земята. Това, което свързва Силфите със Земята, това е птичият род.
към текста >>

Ако птиците летят с атрофирани крака из въздуха, Силфите имат толкова по-силно развити крайници и те представляват, бих могъл да кажа, по духовен начин във въздуха това, което кравата представлява във физическата материя.
За Силфите положението е такова, че и те също образуват по определен начин едно допълнение за определени животни, но сега към другата страна. Бихме могли да кажем: Гномите и Ундините прибавят главестото естество към онези животни, които са лишени от глава. Както Ви описах, птиците са всъщност чиста глава, те са напълно главест организъм. Силфите прибавят към птиците по духовен начин това, което им липсва като телесно допълнение към организма на главата. Следователно те са допълнението на птичия род за онази област на организма, която при човека е системата на обмяната на веществата и на крайниците. Ако птиците летят с атрофирани крака из въздуха, Силфите имат толкова по-силно развити крайници и те представляват, бих могъл да кажа, по духовен начин във въздуха това, което кравата представлява във физическата материя. Ето защо вчера аз можах да кажа, че Силфите имат техния Аз при птичия род, това, което ги свързва със Земята. Човекът получава своя Аз на Земята. Това, което свързва Силфите със Земята, това е птичият род. На птичия род дължат те своя Аз, поне съзнанието за своя Аз.
към текста >>

Силфите и Саламандрите са допълнението на птиците и пеперудите надолу.
Това отново Ви показва, как духовете на огъня са в същност допълнението на тези животински същества стоящи най-близо до духовното. Те са така да се каже допълнението надолу. Гномите и Ундините са допълнението нагоре, към страната на главата. Силфите и Саламандрите са допълнението на птиците и пеперудите надолу. Следователно трябва да свързваме Саламандрите с пеперудите.
към текста >>

Горе е правилно, когато Силфите развиват техните прегръщащи, обвързващи сили, както аз описах това по-рано, когато човек бива формено опипан от светлината защото от това се нуждае светът на птиците.
Тук имате това, което можем да наречем едно разместване на сферата. Горе е правилно, когато Силфите развиват техните прегръщащи, обвързващи сили, както аз описах това по-рано, когато човек бива формено опипан от светлината защото от това се нуждае светът на птиците.
към текста >>

Едно странно явление е, че животните и хората, които са тясно свързани с техните долни органи, приемат като отрова това, което на Земята е покварено в Беладоната, че напротив такива представителни птици като дроздовете, които трябва да имат чрез Силфите по духовен начин това и те го имат също чрез доброжелателните Силфи, че те могат да понасят отровата на Беладоната, макар и това, което се намира там горе в своята област, да е било пренесено долу.
Едно странно явление е, че животните и хората, които са тясно свързани с техните долни органи, приемат като отрова това, което на Земята е покварено в Беладоната, че напротив такива представителни птици като дроздовете, които трябва да имат чрез Силфите по духовен начин това и те го имат също чрез доброжелателните Силфи, че те могат да понасят отровата на Беладоната, макар и това, което се намира там горе в своята област, да е било пренесено долу. За тях е храна това, което е отрова за свързаните повече със Земята същества.
към текста >>

66. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Ние намираме в течение на годината умиращите птици.
А сега да преминем към Силфите. Ние намираме в течение на годината умиращите птици. Аз Ви описах, как тези умиращи птици имат своето одухотворено вещество, как те искат да предадат това одухотворено вещество на висшите светове, за да отиде то от Земята в по-горните светове. Но за това са необходими посредници. И тези посредници са Силфите. Положението е такова, че фактически чрез умиращия свят на птиците въздухът се изпълва постоянно с астралност, с една по-нисша астралност, но именно с астралност, с астрално вещество. В това астрално вещество, не мога да кажа пърхат, а бих могъл да кажа, ако думата не би звучала грозно, отлитат отлитат Силфите.
към текста >>

Аз Ви описах, как тези умиращи птици имат своето одухотворено вещество, как те искат да предадат това одухотворено вещество на висшите светове, за да отиде то от Земята в по-горните светове.
А сега да преминем към Силфите. Ние намираме в течение на годината умиращите птици. Аз Ви описах, как тези умиращи птици имат своето одухотворено вещество, как те искат да предадат това одухотворено вещество на висшите светове, за да отиде то от Земята в по-горните светове. Но за това са необходими посредници. И тези посредници са Силфите. Положението е такова, че фактически чрез умиращия свят на птиците въздухът се изпълва постоянно с астралност, с една по-нисша астралност, но именно с астралност, с астрално вещество. В това астрално вещество, не мога да кажа пърхат, а бих могъл да кажа, ако думата не би звучала грозно, отлитат отлитат Силфите. Те приемат това, което идва от умиращите птици, отнасят го отново с копнеж нагоре във висините и искат да бъдат вдишани от Съществата на висшите йерархии.
към текста >>

Положението е такова, че фактически чрез умиращия свят на птиците въздухът се изпълва постоянно с астралност, с една по-нисша астралност, но именно с астралност, с астрално вещество.
А сега да преминем към Силфите. Ние намираме в течение на годината умиращите птици. Аз Ви описах, как тези умиращи птици имат своето одухотворено вещество, как те искат да предадат това одухотворено вещество на висшите светове, за да отиде то от Земята в по-горните светове. Но за това са необходими посредници. И тези посредници са Силфите. Положението е такова, че фактически чрез умиращия свят на птиците въздухът се изпълва постоянно с астралност, с една по-нисша астралност, но именно с астралност, с астрално вещество. В това астрално вещество, не мога да кажа пърхат, а бих могъл да кажа, ако думата не би звучала грозно, отлитат отлитат Силфите. Те приемат това, което идва от умиращите птици, отнасят го отново с копнеж нагоре във висините и искат да бъдат вдишани от Съществата на висшите йерархии. Те се предлагат като нещо, което е дихателна същност на висшите йерархии. Отново едно величествено зрелище! Виждайки как птичият свят умира, това астрално, вътрешно блестящо вещество преминава във въздуха.
към текста >>

Те приемат това, което идва от умиращите птици, отнасят го отново с копнеж нагоре във висините и искат да бъдат вдишани от Съществата на висшите йерархии.
Аз Ви описах, как тези умиращи птици имат своето одухотворено вещество, как те искат да предадат това одухотворено вещество на висшите светове, за да отиде то от Земята в по-горните светове. Но за това са необходими посредници. И тези посредници са Силфите. Положението е такова, че фактически чрез умиращия свят на птиците въздухът се изпълва постоянно с астралност, с една по-нисша астралност, но именно с астралност, с астрално вещество. В това астрално вещество, не мога да кажа пърхат, а бих могъл да кажа, ако думата не би звучала грозно, отлитат отлитат Силфите. Те приемат това, което идва от умиращите птици, отнасят го отново с копнеж нагоре във висините и искат да бъдат вдишани от Съществата на висшите йерархии. Те се предлагат като нещо, което е дихателна същност на висшите йерархии. Отново едно величествено зрелище! Виждайки как птичият свят умира, това астрално, вътрешно блестящо вещество преминава във въздуха. Силфите проблясват като сини светкавици през въздуха и в техните сини проблясъци, първо позеленяващи, след това почервеняваш, и, те приемат в себе си тази астралност, която идва от света на птиците и префучават като проблясващи светкавици нагоре. И когато проследим това до извън пространството, те се превръщат в това, което бива вдишано от Съществата на висшите йерархии.
към текста >>

Силфите проблясват като сини светкавици през въздуха и в техните сини проблясъци, първо позеленяващи, след това почервеняваш, и, те приемат в себе си тази астралност, която идва от света на птиците и префучават като проблясващи светкавици нагоре.
В това астрално вещество, не мога да кажа пърхат, а бих могъл да кажа, ако думата не би звучала грозно, отлитат отлитат Силфите. Те приемат това, което идва от умиращите птици, отнасят го отново с копнеж нагоре във висините и искат да бъдат вдишани от Съществата на висшите йерархии. Те се предлагат като нещо, което е дихателна същност на висшите йерархии. Отново едно величествено зрелище! Виждайки как птичият свят умира, това астрално, вътрешно блестящо вещество преминава във въздуха. Силфите проблясват като сини светкавици през въздуха и в техните сини проблясъци, първо позеленяващи, след това почервеняваш, и, те приемат в себе си тази астралност, която идва от света на птиците и префучават като проблясващи светкавици нагоре. И когато проследим това до извън пространството, те се превръщат в това, което бива вдишано от Съществата на висшите йерархии.
към текста >>

Защото докато тук на Земята умирането на птиците става само в определен сезон на годината, тези същества на огъня се грижат за това, щото онова, което може да се гледа от тях, да се разлива така да се каже през цялата година във Вселената.
Така Вие виждате, как тези същества на елементите са посредници между Земята и духовния Космос: това зрелище на фосфоресциращите Ундини, които изчезват като храна в морето от светлина и от пламък на висшите йерархии, проблясващите нагоре зеленикаво-червеникави светкавици, които биват вдишвани, там където земното естество преминава във вечността, вечното оставане на съществата на огъня, действието на които е нещо трайно. Защото докато тук на Земята умирането на птиците става само в определен сезон на годината, тези същества на огъня се грижат за това, щото онова, което може да се гледа от тях, да се разлива така да се каже през цялата година във Вселената. И така Земята носи около себе си един вид огнена мантия. Гледан от вън тя се явява като огнена. Обаче всичко това е произведено от същества, които виждат съвсем различно нещата на Земята, съвсем различно откакто ги виждат хората. Както казах, за човека Земята е чувствувана като твърдо вещество, върху което той може да стои и да ходи. За Гномите тя е една прозрачна сфера, едно празно кълбо.
към текста >>

За Силфите астралността на въздуха, която идва от умиращия свят на птиците, е онова, от което те стават още повече проблясващи светкавици отколкото са били вече; те са иначе матови, синкави светкавици, тези Силфи.
Гледан от вън тя се явява като огнена. Обаче всичко това е произведено от същества, които виждат съвсем различно нещата на Земята, съвсем различно откакто ги виждат хората. Както казах, за човека Земята е чувствувана като твърдо вещество, върху което той може да стои и да ходи. За Гномите тя е една прозрачна сфера, едно празно кълбо. За Ундините водата е нещо, в което те възприемат фосфоресцирането и го приемат в себе си и изживяват. За Силфите астралността на въздуха, която идва от умиращия свят на птиците, е онова, от което те стават още повече проблясващи светкавици отколкото са били вече; те са иначе матови, синкави светкавици, тези Силфи. И отново загиването на пеперудите е нещо, което обгръща Земята така да се каже трайно като с една огнена черупка. За ясновиждането това е така, че Земята е заобиколена от една чудесна огнена картина и от едната страна, когато се гледа от към Земята, са тези проблясващи светкавици, тези фосфоресциращи и изчезващи Ундини. Всичко това е така, като че би трябвало да кажем: Тук на Земята живеят и тъкат тези същества на елементите; те се стремят нагоре и изчезват в огнената мантия на Земята. Обаче в действителност те не изчезват, а намират там своето вечно съществувание, като преминават в Съществата на висшите йерархии.
към текста >>

67. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И дори още по-фундаментални неща могат да бъдат научени от същества, които не разбират нищо от това, което ни казват - бръмбарите и пеперудите, птиците и т. н.
Сега всеки що-годе запознат с начина за придобиване на знания знае колко изключително просветляващи могат да бъдат простите коментари на един селски стопанин, човек, който трябва да сее и жъне, и всичко, свързано с този вид работа. Да, вие ще кажете, че той не разбира значението на това, което казва. За вас няма значение дали говорещият разбира или не, стига вие да разбирате, когато го слушате. Това е важното нещо! Със сигурност много малко ще са случаите, когато самият човек ще разбира това, което казва; той говори инстинктивно. И дори още по-фундаментални неща могат да бъдат научени от същества, които не разбират нищо от това, което ни казват - бръмбарите и пеперудите, птиците и т. н.
към текста >>

68. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И тук бих искал да разкажа първо за една личност, която е живяла в края на първото християнско столетие, която още тогава е била философ, един философ, който определено принадлежеше към скептиците, т. е.
Това се изразява така ясно при малко индивидуалности, но когато при такива индивидуалности, можем да посочим едно отделно въплъщение като историческо, какъвто беше вече случаят при отделните индивидуалности, за които говорих, именно тогава можем да научим извънредно много за кармата. И тук бих искал да разкажа първо за една личност, която е живяла в края на първото християнско столетие, която още тогава е била философ, един философ, който определено принадлежеше към скептиците, т. е. към онези, които не считат нищо за сигурно в света. Той принадлежеше към онази школа на скептиците, която макар че вече видя, как християнството си пробива път в света, стоеше абсолютно на становището, че не могат да се придобият сигурни познания, че преди всичко не може да се каже по някакъв начин, дали едно божествено същество може да приеме човешки образ или други подобни.
към текста >>

Той принадлежеше към онази школа на скептиците, която макар че вече видя, как християнството си пробива път в света, стоеше абсолютно на становището, че не могат да се придобият сигурни познания, че преди всичко не може да се каже по някакъв начин, дали едно божествено същество може да приеме човешки образ или други подобни.
Това се изразява така ясно при малко индивидуалности, но когато при такива индивидуалности, можем да посочим едно отделно въплъщение като историческо, какъвто беше вече случаят при отделните индивидуалности, за които говорих, именно тогава можем да научим извънредно много за кармата. И тук бих искал да разкажа първо за една личност, която е живяла в края на първото християнско столетие, която още тогава е била философ, един философ, който определено принадлежеше към скептиците, т. е. към онези, които не считат нищо за сигурно в света. Той принадлежеше към онази школа на скептиците, която макар че вече видя, как християнството си пробива път в света, стоеше абсолютно на становището, че не могат да се придобият сигурни познания, че преди всичко не може да се каже по някакъв начин, дали едно божествено същество може да приеме човешки образ или други подобни.
към текста >>

Тази индивидуалност - Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, - тази индивидуалност, която беше въплътена тогава, събра, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм беше създал, събра го в своята личност и в известен смисъл беше една личност, която, ако не вземем думата в презрителен смисъл, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя беше циник не по отношение на възгледа за живота, там той беше скептик, но циник по отношение на начина, по който беше приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегуваше за много важни неща.
Тази индивидуалност - Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, - тази индивидуалност, която беше въплътена тогава, събра, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм беше създал, събра го в своята личност и в известен смисъл беше една личност, която, ако не вземем думата в презрителен смисъл, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя беше циник не по отношение на възгледа за живота, там той беше скептик, но циник по отношение на начина, по който беше приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегуваше за много важни неща. И тогава християнството мина покрай него, без да остави никаква следа. Когато той мина през вратата на смъртта, остана едно настроение, което не беше толкова резултат на неговия скептицизъм - защото това беше един философски възглед, него човек не занася много далече след смъртта, - но онова, което се таи във вътрешните навици на душата и на духа, онова лекомислено приемане на важни събития в живота, да се радва, когато нещо, което изглежда важно не се оказва важно: това беше основното настроение. И това основно настроение бе пренесено в живота след смъртта.
към текста >>

Когато той мина през вратата на смъртта, остана едно настроение, което не беше толкова резултат на неговия скептицизъм - защото това беше един философски възглед, него човек не занася много далече след смъртта, - но онова, което се таи във вътрешните навици на душата и на духа, онова лекомислено приемане на важни събития в живота, да се радва, когато нещо, което изглежда важно не се оказва важно: това беше основното настроение.
Тази индивидуалност - Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, - тази индивидуалност, която беше въплътена тогава, събра, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм беше създал, събра го в своята личност и в известен смисъл беше една личност, която, ако не вземем думата в презрителен смисъл, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя беше циник не по отношение на възгледа за живота, там той беше скептик, но циник по отношение на начина, по който беше приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегуваше за много важни неща. И тогава християнството мина покрай него, без да остави никаква следа. Когато той мина през вратата на смъртта, остана едно настроение, което не беше толкова резултат на неговия скептицизъм - защото това беше един философски възглед, него човек не занася много далече след смъртта, - но онова, което се таи във вътрешните навици на душата и на духа, онова лекомислено приемане на важни събития в живота, да се радва, когато нещо, което изглежда важно не се оказва важно: това беше основното настроение. И това основно настроение бе пренесено в живота след смъртта.
към текста >>

Остава всичко, което тази личност е приела като идеи за християнството, остава всичко, което тази личност е изпитала като скептицизъм по отношение на науката и сега всичко това се преобразува в живота между смъртта и едно ново раждане.
Този живот стана твърде забележителен, когато след смъртта индивидуалността на Мазарини минава през живота между смъртта и едно ново раждане. Тук именно ние можем да видим, как при по-нататъшно минаване през областта на Меркурий, всичко, което тази личност е направила, бихме искали да кажем, се разтваря като в мъгла. Остава всичко, което тази личност е приела като идеи за християнството, остава всичко, което тази личност е изпитала като скептицизъм по отношение на науката и сега всичко това се преобразува в живота между смъртта и едно ново раждане. Науката не дава последните истини; едно силно чувство за познание, което съществуваше всъщност като полъх още при предишното минаване през сферата на Меркурий, то отново отминава и в този живот се образува кармически един особен манталитет; един манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възприятия, които тази индивидуалност е изживяла, но може да развие малко понятия за следващия живот, за да ги владее.
към текста >>

След скептицизма, през който е минала, интензивността, с която е изживяно християнството с всички негови външни обреди по всички пътища, по които някой става кардинал, е заложена дълбоко в тази личност.
Когато наблюдава как тази индивидуалност минава през живота между смъртта и едно ново раждане, човек се пита: - Каква ще бъде тази индивидуалност всъщност в едно ново въплъщение, към което сега трябва да се стреми? С какво всъщност тя правилно е свързана сега? - Човек има чувството, че тя може да бъде свързана повече или по-малко интензивно с всичко възможно и с нищо. Всички предварителни условия вследствие на преживяното по-рано са налице. След скептицизма, през който е минала, интензивността, с която е изживяно християнството с всички негови външни обреди по всички пътища, по които някой става кардинал, е заложена дълбоко в тази личност. Личността трябва да стане богата с познания, но тя би могла да се яви и с повърхностни понятия. Освен това, колко заличена е картата на европейските земи, които тя е владяла някога. Човек не знае, как тя ще се ориентира отново в нея? Какво ще направи тя с тази карта на европейските земи? Тя не ще знае какво да прави с нея.
към текста >>

69. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Хората станаха странстващи птици, търсачи на пътища, човекът избяга далеч от човека, който нямаше какво да каже, той искаше някъде да намери някого, който да може да разкаже нещо за човека.
Защото модерната цивилизация не може нищо да разкаже, не знае какво да каже за човешкия дух. Не бива да се сравнява това със старите времена. От цялата си сърцатост старите можеха да разкажат много на младите за човека. Когато реалните представи още бяха живи, тогава старите още знаеха твърде много да разкажат; сега нищо не може да се разкаже. И така съществува копнежът да се върви и върви нанякъде, за да се узнае нещо за човека. Хората станаха странстващи птици, търсачи на пътища, човекът избяга далеч от човека, който нямаше какво да каже, той искаше някъде да намери някого, който да може да разкаже нещо за човека.
към текста >>

70. 9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Скептицизмът ще стане необятен океан, в който човешката душа неминуемо ще потъне.
Изтъкнатите учени заявиха: Ignorabimus никога няма да узнаем. Втората половина на XIX век направи всичко, за да причини това хората да бъдат затрупвани със съмнение след съмнение. Но истината е, че ние сме изправени пред наближаването на ера, причинена от факта, че човекът живее все повече и повече в илюзия, докато вярва, че е в реалност. Той се потапя все по и по-дълбоко в материалистичния възглед за света, но постоянно изникват съмнения за неговата валидност, и няма да отнеме много време като резултат от научната философия всяко човешко същество да заживее в състояние на искрено съмнение. Хората тогава няма да бъдат способни повече да се придържат към каквото и да е; ще се надига съмнение върху всеки проблем, върху всяка задача. Скептицизмът ще стане необятен океан, в който човешката душа неминуемо ще потъне.
към текста >>

Задачата на Духовната Наука е да накара хората да осъзнаят, че огромен океан от скептицизъм и съмнения заплашва да нахлуе и потопи човешката душа.
Задачата на Духовната Наука е да накара хората да осъзнаят, че огромен океан от скептицизъм и съмнения заплашва да нахлуе и потопи човешката душа. И по-далечната задача на Духовната Наука е да издигне стена, която да удържи този прилив на скептицизъм и съмнение. Тук се изправяме пред перспективата за нещо, което неизбежно ще сполети човечеството, ако естествено-научната доктрина продължава като възглед за света.
към текста >>

И по-далечната задача на Духовната Наука е да издигне стена, която да удържи този прилив на скептицизъм и съмнение.
Задачата на Духовната Наука е да накара хората да осъзнаят, че огромен океан от скептицизъм и съмнения заплашва да нахлуе и потопи човешката душа. И по-далечната задача на Духовната Наука е да издигне стена, която да удържи този прилив на скептицизъм и съмнение. Тук се изправяме пред перспективата за нещо, което неизбежно ще сполети човечеството, ако естествено-научната доктрина продължава като възглед за света.
към текста >>

Тази подготовка протича в подсъзнанието; но трябва да се вземе навременна грижа следващата фаза на еволюцията да бъде насочена към реалността в противен случай природата-майа ще се утвърди като скептицизъм, като най-ужасно съмнение, което ще потопи човешката душа.
Две е числото на проявлението; две е числото, което определя цялото материално проявление но само него. Светът на материалното проявление винаги преминава през определен процес на еволюция. Нека помислим за еволюцията на майата, представяна от природата природата-майа. Достигайки своя апогей в XIX век, тази природа-майа постепенно се появи заедно с естествено-научния възглед за света. Но последствието от човешкото живеене в майа е, че под този възглед за света се случва нещо друго, а именно подготовката за различен възглед, подготовката за проникване в реалността. Тази подготовка протича в подсъзнанието; но трябва да се вземе навременна грижа следващата фаза на еволюцията да бъде насочена към реалността в противен случай природата-майа ще се утвърди като скептицизъм, като най-ужасно съмнение, което ще потопи човешката душа. Така ние наближаваме едно време, за което може да се каже, че без Духовната Наука човекът ще пропада все по-дълбоко в скептицизма; но ако Духовната Наука се възприеме, тогава на мястото на съмнението, което би заляло душата ще дойде онова, от което хората наистина се нуждаят.
към текста >>

Така ние наближаваме едно време, за което може да се каже, че без Духовната Наука човекът ще пропада все по-дълбоко в скептицизма; но ако Духовната Наука се възприеме, тогава на мястото на съмнението, което би заляло душата ще дойде онова, от което хората наистина се нуждаят.
Светът на материалното проявление винаги преминава през определен процес на еволюция. Нека помислим за еволюцията на майата, представяна от природата природата-майа. Достигайки своя апогей в XIX век, тази природа-майа постепенно се появи заедно с естествено-научния възглед за света. Но последствието от човешкото живеене в майа е, че под този възглед за света се случва нещо друго, а именно подготовката за различен възглед, подготовката за проникване в реалността. Тази подготовка протича в подсъзнанието; но трябва да се вземе навременна грижа следващата фаза на еволюцията да бъде насочена към реалността в противен случай природата-майа ще се утвърди като скептицизъм, като най-ужасно съмнение, което ще потопи човешката душа. Така ние наближаваме едно време, за което може да се каже, че без Духовната Наука човекът ще пропада все по-дълбоко в скептицизма; но ако Духовната Наука се възприеме, тогава на мястото на съмнението, което би заляло душата ще дойде онова, от което хората наистина се нуждаят.
към текста >>

71. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Вчера казах, че ако се вкоренеше материалистичен възглед за света, ако господстваше само такъв възглед и не беше възникнала Духовна Наука, нещата щяха да стигнат до точката, където хората биха били погълнати от скептицизъм и съмнение, тъй като щеше да се създаде нещо като океан, в който душите неминуемо биха се удавили.
Тук обаче схващаме причината защо представителите на една или друга религиозна общност винаги ще се надигат въоръжени срещу Духовната Наука! Защото те никога няма да пожелаят да позволят човека да навлезе в света, от който толкова много се страхуват. Те се страхуват, че един ден човешките същества ще открият вечното естество на душата в себе си. Те искат хората да си представят, че само онова, за което вече знаят, живее вечно в тях. Вчера казах, че ако се вкоренеше материалистичен възглед за света, ако господстваше само такъв възглед и не беше възникнала Духовна Наука, нещата щяха да стигнат до точката, където хората биха били погълнати от скептицизъм и съмнение, тъй като щеше да се създаде нещо като океан, в който душите неминуемо биха се удавили. Но ако се желае хората да бъдат спъвани, за да не би те да проникнат зад воала на света на душата, то единственото нещо, което трябва да се направи, е те да се държат в състояние на неведение. Неведението, което накрая би задушило хората, трябва неизбежно да се разпростира, ако онези, които днес често са представители на религиозни общности, искат да постигнат своите цели. Ако учените излязат победители, човешките души ще бъдат удавени в океан от съмнения; ако свещениците, които мислят по описания начин удържат победата, човешките души ще се задушат в атмосфера от невежество. Задачата, падащата се на Духовната Наука, е сериозна и тежка и трябва да съзнаваме нейната важност. Трябва да считаме себе си за индивидуалности, които заради своята Карма могат да бъдат водени към Духовната Наука, за да може онова, което притежават по пътя на интелекта и интуитивната проницателност, да бъде поставено на разположение всъщност не на Духовната Наука, а на всеобщият прогрес на човечеството.
към текста >>

72. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Шумът на водопада, чуруликането на птиците не могат да се възпроизведат естествено.
Пластичното изкуство се преценява според приликата с образеца, живописта също. Героите, които се явяват на сцената, имат своите образци. За музиката не може да се каже такова нещо. Шумът на водопада, чуруликането на птиците не могат да се възпроизведат естествено.
към текста >>

73. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Защо птиците не са взети като символ за въздушни същества, ще се разкрива друг път.
Тази трансформация се е запазила за наше наблюдение в пеперудата, която преминава през четири форми: яйце, лавра, какавида и пеперуда. Това е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човешкото същество на Слънцето. При пеперудата днес, при нашите напълно променени условия, това състояние, разбира се е декаданс. Човешкото същество се е развило, отвъд това състояние, но за окултиста, пеперудата е негов символ. Той я означава като въздушно същество, както змията е земно същество, а рибата – водно. Защо птиците не са взети като символ за въздушни същества, ще се разкрива друг път.
към текста >>

74. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Преди всичко се опитайте да разберете, защо овцата, когато разтворим вътрешността и, поради чревната си флора, издава една тъй ужасна миризма на гнило, и защо това не е така при птиците, дори при тези, които са тревопасни и които, ако ги отворим, издават една дори сравнително приятна миризма.
Когато по причина, че сме разтворили една овца след смъртта и, усетим в себе си цялата тази гниеща миризма на вътрешностите на овцата, тогава положително няма да сме така възхитени от възникването на интестиналната, на чревната флора. И най-вече върху това трябва да насочим вниманието си. Защото очевидно е, как същите причини, които навън, в природата извън човека, обуславят възникването на флората, същите тези причини в човека трябва да бъдат подтиснати, и не бива да се достига до възникването на интестиналната, чревна флора. Тук пред вас се разкрива една изключително обширна област за изследване и бих препоръчал на по-младите медици, които все още следват, да черпят от тази област за целите на своите докторски защити; преди всичко чрез сравнително изследване да проследят формирането на червата сред различните форми на животинския свят, през млекопитаещите, нагоре до човека. Тук ще се разкрие едно изключително богато поле, за щото в тази област съществуват много изключително важни неща, които още не са изследвани. Преди всичко се опитайте да разберете, защо овцата, когато разтворим вътрешността и, поради чревната си флора, издава една тъй ужасна миризма на гнило, и защо това не е така при птиците, дори при тези, които са тревопасни и които, ако ги отворим, издават една дори сравнително приятна миризма.
към текста >>

При всички птици откриваме изключително слабо развитие на пикочния мехур и на дебелото черво и лекарите-материалисти, както например парижкия лекар Мечников, са хранели най-великите заблуждения тъкмо по този въпрос.
В тези неща е заложено невероятно много, и до днес това изобщо не е разработено по научен път. Освен това в тази област има много материал и за изследване формите на червата. Помислете си само, че целият птичи род съдържа едно съществено отличие от бозайниците и от човека. При всички птици откриваме изключително слабо развитие на пикочния мехур и на дебелото черво и лекарите-материалисти, както например парижкия лекар Мечников, са хранели най-великите заблуждения тъкмо по този въпрос. Едва при тези птици, които предимно ходят по земята, наблюдаваме как се формира дебелото черво, а също така и известни вдлъбнатини добиват формата на пикочен мехур. Така тук се натъкваме на един важен факт, че птиците нямат възможност да отлагат своите изпражнения, нямат възможност да ги задържат за известно време в организма си, та след това, при възможност, волево да ги изхвърлят, но при тях се осъществява постепенно уравновесяване между приемането на храна и отделянето.
към текста >>

Едва при тези птици, които предимно ходят по земята, наблюдаваме как се формира дебелото черво, а също така и известни вдлъбнатини добиват формата на пикочен мехур.
В тези неща е заложено невероятно много, и до днес това изобщо не е разработено по научен път. Освен това в тази област има много материал и за изследване формите на червата. Помислете си само, че целият птичи род съдържа едно съществено отличие от бозайниците и от човека. При всички птици откриваме изключително слабо развитие на пикочния мехур и на дебелото черво и лекарите-материалисти, както например парижкия лекар Мечников, са хранели най-великите заблуждения тъкмо по този въпрос. Едва при тези птици, които предимно ходят по земята, наблюдаваме как се формира дебелото черво, а също така и известни вдлъбнатини добиват формата на пикочен мехур. Така тук се натъкваме на един важен факт, че птиците нямат възможност да отлагат своите изпражнения, нямат възможност да ги задържат за известно време в организма си, та след това, при възможност, волево да ги изхвърлят, но при тях се осъществява постепенно уравновесяване между приемането на храна и отделянето.
към текста >>

Така тук се натъкваме на един важен факт, че птиците нямат възможност да отлагат своите изпражнения, нямат възможност да ги задържат за известно време в организма си, та след това, при възможност, волево да ги изхвърлят, но при тях се осъществява постепенно уравновесяване между приемането на храна и отделянето.
В тези неща е заложено невероятно много, и до днес това изобщо не е разработено по научен път. Освен това в тази област има много материал и за изследване формите на червата. Помислете си само, че целият птичи род съдържа едно съществено отличие от бозайниците и от човека. При всички птици откриваме изключително слабо развитие на пикочния мехур и на дебелото черво и лекарите-материалисти, както например парижкия лекар Мечников, са хранели най-великите заблуждения тъкмо по този въпрос. Едва при тези птици, които предимно ходят по земята, наблюдаваме как се формира дебелото черво, а също така и известни вдлъбнатини добиват формата на пикочен мехур. Така тук се натъкваме на един важен факт, че птиците нямат възможност да отлагат своите изпражнения, нямат възможност да ги задържат за известно време в организма си, та след това, при възможност, волево да ги изхвърлят, но при тях се осъществява постепенно уравновесяване между приемането на храна и отделянето.
към текста >>

Сега Ви моля, да обърнете внимание на факта, че поради недостатъчното оформяне на пикочния мехур и на дебелото черво птиците осъществяват едно непрекъснато и последователно уравновесяване между приемането на храна и отделянето.
Сега Ви моля, да обърнете внимание на факта, че поради недостатъчното оформяне на пикочния мехур и на дебелото черво птиците осъществяват едно непрекъснато и последователно уравновесяване между приемането на храна и отделянето. Птицата може да отделя по време на полет; тя не задържа в себе си хранителни отпадъци; тя не ги складира. Тя няма възможност да стори това. А ако ги задържи в себе си, то това веднага би означавало болест, която би я разрушила. Доколкото ние сме хора, доколкото сме физически хора, в известна степен както бихме казали, противопоставяйки се на днешния възглед в своето развитие ние сме надминали птицата, или както бихме казали по-правилно: ние сме слезли под птицата.
към текста >>

Ние имаме физическо дебело черво и физически пикочен мехур, но по отношение на нашето етерно тяло, що се отнася до този орган, ние сме птици.
За птицата действително не е необходимо да разгърне онази мощна борба срещу чревната флора, която изобщо не съществува в нея, тъй както тази борба е необходима на висшите животни и на човека. Но по отношение на една наша бих казал по-висша дейност, по отношение дейността, например за преобразяване то на светлината до нейната метаморфоза, за което говорих сега, по отношение на тази дейност ние сме на едно ниво, заедно с птицата. Ние имаме физическо дебело черво и физически пикочен мехур, но по отношение на нашето етерно тяло, що се отнася до този орган, ние сме птици. Динамично те действително не съществуват в Космосът.
към текста >>

Само че, бих желал да кажа в скоби би било действително едно твърде тъжно обстоятелство в живота на човек, ако в своя етерен организъм той имаше същата свое образност, както птиците, такава каквато те имат в своя физически организъм, защото етерният организъм не може по този начин да бъде отделен от външния свят.
Така ние сме принудени, възприемайки светлината, непосредствено да я преработваме и отпадъчните продукти отново да ги отделяме. И ако тук настъпи някакво смущение, то това смущение, на което изобщо не съответствува никакъв орган, и което смущение ние не можем да понесем просто така, без увреждане на здравето. Така, когато разглеждаме птицата с нейния маломерен главен мозък, ние трябва да сме наясно, че в Макрокосмоса тази птица представлява отражение на нашето по-финно устройство. Ето защо, ако искате да изследвате човека по отношение на неговото по-фино устройство, отразено в неговото по-грубо устройство, и слязло надолу под нивото на птицата, тогава именно, скъпи приятели, трябва да изследвате процеси те в птичия свят макроскопски. Само че, бих желал да кажа в скоби би било действително едно твърде тъжно обстоятелство в живота на човек, ако в своя етерен организъм той имаше същата свое образност, както птиците, такава каквато те имат в своя физически организъм, защото етерният организъм не може по този начин да бъде отделен от външния свят. При отлагането да кажем на метаморфозиралата светлина, ако имаме за това и съответните обонятелни органи, при съвместното съществуване на хората, би се получило нещо съвсем ужасно. Но както казах, това остава в скоби. Би се получило това, което изживяваме, когато именно отворим овцата след смъртта и, и ако трябва след това да се наслаждаваме на вътрешността и. Докато по отношение на етерната си същност, като хора, ние действително стоим един спрямо друг по такъв начин, че това може да бъде сравнено със съвсем не неприятната миризма, излъчваща се например при отварянето дори на едно тревопасна птица сравнително, всичко това е относително сравнена с миризмата, излъчваща се ако отворим именно някакво преживно животно, но също така животно, което бих желал да кажа само има предпоставката да бъде преживно, например коня; той не е истински преживно животно, но в своето устройство той има предпоставката за преживно животно.
към текста >>

Ако действително осъществите това особено го препоръчвам на по-младите господа ако извършите това сравнително изследване върху преобразяването на целия чревен тракт започвайки да кажем от риби те, нагоре през амфибите, влечугите изключително интересни са връзките между амфибите и влечугите по отношение на чревния тракт чак до птиците от една страна, до млекопитаещите, и след това до човека от друга страна тогава ще откриете, че тук се извършват странни преобразования на органите.
Ако действително осъществите това особено го препоръчвам на по-младите господа ако извършите това сравнително изследване върху преобразяването на целия чревен тракт започвайки да кажем от риби те, нагоре през амфибите, влечугите изключително интересни са връзките между амфибите и влечугите по отношение на чревния тракт чак до птиците от една страна, до млекопитаещите, и след това до човека от друга страна тогава ще откриете, че тук се извършват странни преобразования на органите. Така например при нисшите млекопитаещи се появяват червеобразните придатъци, това, което след това, при човека се превръща в червеобразен придатък (апендикс червеобразен придатък на сляпото черво бел. прев.); или се появяват там, където устройството на птиците до известна степен се отклонява от типичното и при птиците се появяват червеобразни придатъци. И в начина, по който от това дебело черво, което при рибите изобщо не съществува при рибите не можем да говорим за дебело черво по начина, по който, изкачвайки се по пътя на тъй нар. по-съвършено устройство, достигаме до това, което е дебелото черво, и което след това се превръща в червеобразни придатъци и при човека в червеобразен придатък някои животни имат повече от един червеобразен придатък: в този път вие ще откриете едно странно взаимоотношение.
към текста >>

прев.); или се появяват там, където устройството на птиците до известна степен се отклонява от типичното и при птиците се появяват червеобразни придатъци.
Ако действително осъществите това особено го препоръчвам на по-младите господа ако извършите това сравнително изследване върху преобразяването на целия чревен тракт започвайки да кажем от риби те, нагоре през амфибите, влечугите изключително интересни са връзките между амфибите и влечугите по отношение на чревния тракт чак до птиците от една страна, до млекопитаещите, и след това до човека от друга страна тогава ще откриете, че тук се извършват странни преобразования на органите. Така например при нисшите млекопитаещи се появяват червеобразните придатъци, това, което след това, при човека се превръща в червеобразен придатък (апендикс червеобразен придатък на сляпото черво бел. прев.); или се появяват там, където устройството на птиците до известна степен се отклонява от типичното и при птиците се появяват червеобразни придатъци. И в начина, по който от това дебело черво, което при рибите изобщо не съществува при рибите не можем да говорим за дебело черво по начина, по който, изкачвайки се по пътя на тъй нар. по-съвършено устройство, достигаме до това, което е дебелото черво, и което след това се превръща в червеобразни придатъци и при човека в червеобразен придатък някои животни имат повече от един червеобразен придатък: в този път вие ще откриете едно странно взаимоотношение.
към текста >>

75. 15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Би било интересно, имайки предвид вчерашната, тъй основателна забележка, някой път да изследваме мъдростта на коса или на други птици, които в много случаи извършват същото.
Но другият процес е сроден с нещо, което вече е по-отдалечено от днешните хора. Този процес се състои в следното, че в едно определено праисторическо време хората са развили в себе си подобни оздравителни инстинкти, и в своите инстинктите са имали нещо от онова, което по-късно, в по-слаба или по-силна степен концентрирано, ни се представя в медицината на Хипократ. Би било интересно, имайки предвид вчерашната, тъй основателна забележка, някой път да изследваме мъдростта на коса или на други птици, които в много случаи извършват същото. Защото виждате ли, какво всъщност се случва, когато косът изяде някой паяк-кръстоносец? Със своето устройство паякът-кръстоносец е вплетен в определени космически взаимовръзки с извънземната природа. На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на паяка, а също така и знака върху гърба на паяка-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот. Птицата е изостанала от съпреживяването на планетарното изживяване; него тя е преместила повече към вътрешността на своя организъм. Когато птицата изяде паяка-кръстоносец, в нея се проявяват планетарни сили.
към текста >>

76. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Накратко, когато навлезем в областта на медицината, ние веднага се изпълваме с несигурност и скептицизъм спрямо нашият собствен естественонаучен светоглед, който би трябвало да лежи в основата на нашето модерно медицинско мислене.
Така че ние сме принудени да кажем: Това, което съществува в болестта като един съвсем явен причинно-обусловен природен процес, е нещо което по отношение на здравия организъм е абнормно, и излиза извън рамките на причинната зависимост. Накратко, когато навлезем в областта на медицината, ние веднага се изпълваме с несигурност и скептицизъм спрямо нашият собствен естественонаучен светоглед, който би трябвало да лежи в основата на нашето модерно медицинско мислене. При много медици всичко това води до един скептицизъм, до един вид нихилизъм спрямо терапията. Аз познавам редица известни професори и то когато Виенския медицински факултет беше в своя разцвет, които всъщност бяха терапевтични нихилисти. Те казваха: Ако сме изправени пред една болест и те избираха такава болест, при която все пак можеше да се приложи подобно мислене например едно белодробно възпаление, единственото което можем да направим, е да го оставим на неговото собствено развитие, и чрез смекчаващи, стимулиращи и т.н. Външни мерки, да насочим това развитие по един правилен път до настъпването на кризата и затишието, което идва след нея. Така, че строго погледнато, това което през столетия и хилядолетия е наричано лечение, всъщност не е никакво лечение.
към текста >>

При много медици всичко това води до един скептицизъм, до един вид нихилизъм спрямо терапията.
Така че ние сме принудени да кажем: Това, което съществува в болестта като един съвсем явен причинно-обусловен природен процес, е нещо което по отношение на здравия организъм е абнормно, и излиза извън рамките на причинната зависимост. Накратко, когато навлезем в областта на медицината, ние веднага се изпълваме с несигурност и скептицизъм спрямо нашият собствен естественонаучен светоглед, който би трябвало да лежи в основата на нашето модерно медицинско мислене. При много медици всичко това води до един скептицизъм, до един вид нихилизъм спрямо терапията. Аз познавам редица известни професори и то когато Виенския медицински факултет беше в своя разцвет, които всъщност бяха терапевтични нихилисти. Те казваха: Ако сме изправени пред една болест и те избираха такава болест, при която все пак можеше да се приложи подобно мислене например едно белодробно възпаление, единственото което можем да направим, е да го оставим на неговото собствено развитие, и чрез смекчаващи, стимулиращи и т.н. Външни мерки, да насочим това развитие по един правилен път до настъпването на кризата и затишието, което идва след нея. Така, че строго погледнато, това което през столетия и хилядолетия е наричано лечение, всъщност не е никакво лечение.
към текста >>

77. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Обаче нещата съвсем не са поставени по този начин; става дума за това, че от една страна духовнонаучните резултати следват да бъдат приети без догматизъм и сляпа вяра в авторитета, а от друга без предубеждение и скептицизъм.
Така че възражението, което гласи приблизително следното за онзи човек, който не "вижда" в духовния свят, не важат каквито и да е доказателства от страна на духовния изследовател това възражение отпада. Обаче нещата съвсем не са поставени по този начин; става дума за това, че от една страна духовнонаучните резултати следват да бъдат приети без догматизъм и сляпа вяра в авторитета, а от друга без предубеждение и скептицизъм. Човек би трябвало просто да ги приеме и да си каже: добре, аз искам не да вярвам в тези неща, но не искам и да ги отблъсна с някакво лекомислие, аз ще ги приема и ще ги изпитам във външния свят.
към текста >>

78. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Вие бихте могли да постигнете нещо при някои епилептици, при които сте установили нарушения в циркулаторната система, които всъщност се обуславят от обращението на соковете.
До тук нещата са ясни. Вие бихте могли да постигнете нещо при някои епилептици, при които сте установили нарушения в циркулаторната система, които всъщност се обуславят от обращението на соковете. Ако Вие забележите, че епилептичните припадъци, появяващи се гърчове, спазми или световъртеж, са свързани с усещане за гадене, това се обяснява с невъзможност за включване във водния елемент. Добре би било, ако направим водния елемент по-забележим за детето, преди той да бъде приет в организма, опитвайки се да приготвяме храната така, че детето да я усеща много силно. Външно бихме могли да постигнем нещо, ако научим детето да плува. Обучението по плуване е едно много добро средство при епилептиците; нужно е само да се вглеждаме с разбиране в това, което се проявява в този случай.
към текста >>

Обучението по плуване е едно много добро средство при епилептиците; нужно е само да се вглеждаме с разбиране в това, което се проявява в този случай.
До тук нещата са ясни. Вие бихте могли да постигнете нещо при някои епилептици, при които сте установили нарушения в циркулаторната система, които всъщност се обуславят от обращението на соковете. Ако Вие забележите, че епилептичните припадъци, появяващи се гърчове, спазми или световъртеж, са свързани с усещане за гадене, това се обяснява с невъзможност за включване във водния елемент. Добре би било, ако направим водния елемент по-забележим за детето, преди той да бъде приет в организма, опитвайки се да приготвяме храната така, че детето да я усеща много силно. Външно бихме могли да постигнем нещо, ако научим детето да плува. Обучението по плуване е едно много добро средство при епилептиците; нужно е само да се вглеждаме с разбиране в това, което се проявява в този случай.
към текста >>

79. 6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Между психиатрите, между психолозите тази болест се нарича патологична мнителност, патологична склонност към съмнения, наричат я може би по-добре патологичен скиптицизъм.
И, много уважаеми присъствуващи, днес човечеството проявява стремеж да излезе вън от своето тяло и можем да кажем: този стремеж много ясно можем да видим при отделни човешки екземпляри на съвременното човечество в неговия сегашен стадий на развитие, как те напират да излъчат от своето тяло онова, което духовният изследовател излъчва на пълно съзнателно, излъчва го също така, както се отнася, когато прилага във външното наблюдение на природата добитите във вътрешността понятия подреждайки и систематизирайки нещата. Както може би някои от Вас знаят, от известно време се описва една странно болест. Между психиатрите, между психолозите тази болест се нарича патологична мнителност, патологична склонност към съмнения, наричат я може би по-добре патологичен скиптицизъм. Ние можем да срещнем тази болест в най-чудновати форми и множество екземпляри. Необходимо е тази болест да се изучава изхождайки от нашите действителни културни условия в най-ново време. Тази болест се проявява чрез това – можете да прочетете това в психиатричната литература – че от определена възраст нататък хората започват – това става по правило с настъпването на половата зрялост или при подготвянето на половата зрялост – хората започват да не могат да заемат никакво становище, никакво правилно становище по отношение на външния свят, който изживяват, че по отношение на тяхната опитност във външния свят ги връхлитат неограничен брой въпроси. Има личности, които, когато първо са засегнати от тези болести, въпреки че иначе са напълно разумни, въпреки че могат да изпълняват до висока степен своите задължения, въпреки че могат да обгърнат напълно с поглед своето състояние, когато биват малко отдръпнати от това, което ги обвързва с външния свят, трябва да поставят тогава най-чудновати въпроси. Тези въпроси просто влизат в живота.
към текста >>

Обаче такива хора засегнати от патологическа самомнителност, от патологически скептицизъм проникват в тази област.
Когато на духовния изследовател се налага да разгледа тези неща, той – бих могъл да кажа – той е напълно сведущ по тях. Това е просто едно излъчване на онова, в което духовният изследовател се намира съзнателно, когато той стига до изживяването на музикално беззвучното слово, до запознаване с духовните същества чрез Инспирацията. Обаче такива хора засегнати от патологическа самомнителност, от патологически скептицизъм проникват в тази област. Те нямат никакъв културен опит, за да могат да разберат състоянието, в което изпадат. Духовният изследовател знае, че през цялата нощ, от заспиването до събуждането, човекът живее вътре в такива въпроси, че през време на сънния живот в него възникват множество въпроси, и той познава това състояние, понеже може да го изживее съзнателно по посочения начин. Той вижда например, че има хора, които отиват вечер на някой спектакъл. Те излизат от спектакъла; тогава без да искат връхлитат ги безброй въпроси: В какви отношения се намира актрисата с външния свят? Какво е правил артистът през по-раншната година?
към текста >>

Тогава ние живеем вътре в нея не в един свръхскептицизъм, тогава ние живеем в нея също така разсъдливо, също така сигурно, както живеем сигурно във физически-сетивния свят.
Важното е, при едно действително духовно изследване на тази област ние да внесем пълната способност да различаваме нещата, пълната разсъдливост и пълната сила, човешкия Аз. Тогава ние живеем вътре в нея не в един свръхскептицизъм, тогава ние живеем в нея също така разсъдливо, също така сигурно, както живеем сигурно във физически-сетивния свят. И всъщност всички онези упражнения, които са дадени от мене в книгата “Как се добиват познание за висшите светове”, имат до голяма степен за цел човек да може да навлезе в тази област по един пълносъзнателен начин, при пълното запазване на своя Аз в една строга дисциплина. При упътванията за духовното изследване се касае в голяма част за това, духовният изследовател да не изгуби по този път вътрешния устой, вътрешното възпитание на Аза.
към текста >>

Именно това, което беше в Ницше, едно голямо здраве развиващо се върху основата на неговата болест, то беше онова, което той долавяше, което се налагаше, което не го остави да изпадне в пълен скептицизъм, а го направи да измисли онова, което след това стана съдържание именно на неговите най-вдъхновени съчинения.
Само вътрешната самородна природа на Ницше беше тази, която не го вкара в онова, което патологът нарича патологическо съмнение. Именно това, което беше в Ницше, едно голямо здраве развиващо се върху основата на неговата болест, то беше онова, което той долавяше, което се налагаше, което не го остави да изпадне в пълен скептицизъм, а го направи да измисли онова, което след това стана съдържание именно на неговите най-вдъхновени съчинения. Нищо чудно, че това проникване в духовния свят, този стремеж да се стигне от музикалното до вътрешното слово, до вътрешната същност, завършвайки в немузикалното на възвръщането на същото, завършвайки в безсъдържателния, само лирично чувствувания свръхчовек, нищо чудно, казвам, че всичко това трябваше да завърши с изпадането на Ницше в онова състояние, което на пример лекуващият го лекар нарече веднъж “един типичен случай на парализа”.
към текста >>

Това е другата форма, при която у високо култивираните хора се явява психиатрично разглежданото патологично съмнение, патологична мнителност, патологичен скептицизъм.
Това разкъса накрая тялото на Ницше. То произведе онова, което е явлението Ницше сред нашата съвременно духовна култура. Това е другата форма, при която у високо култивираните хора се явява психиатрично разглежданото патологично съмнение, патологична мнителност, патологичен скептицизъм. Позволете ми да прибавя тук една лична бележка: явлението Ницше стоеше ужасяващо пред очите ми, когато няколко години след заболяването на Ницше влязох в малката му стая в Наумбург, където лежеше на дивана, където след ядене той гледаше втренчено, непознавайки никого около себе си, гледайки насреща ти като напълно умопобъркан, но все още с една светлина в очите, която беше проникната от лъчите на някогашната му гениалност.
към текста >>

И също както патологическото съмнение, патологическият скептицизъм трябва да бъде излекуван културно исторически чрез развитието на Инспирацията, както това е една от великите социално-морални задачи на съвремието, така и застрашаващото нахлуване на онези явления, за които ще говоря и утре, явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агорафобия, трябва да бъде лекувано чрез имагинацията, която трябва да внедрим в цивилизацията за социалното благо на човечеството.
Тази е едната голяма културна грижа, едната голяма грижа на цивилизацията, която се стоварва върху онзи, който проследява съвременния ход на историята на човечеството и си поставя за цел да стигне до една социално мислене. Към другата страна се проявява също така подобни явления, към страната на съзнанието. Също и към тази страна на съзнанието ние ще проучим макар и накратко явленията и ще видим, как в целия хаос на съвременния човешки живот изплуват онези явления на патологичното състояние, които се описват от Вестфал, Филарет и т.н. насам, които не са нещо случайно в по-новите десетилетия. И тук към другата страна, към границата на съзнанието ние се натъкваме на явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агрорафобия, както към страната на материята се натъкваме на явленията на патологическо съмнение. И също както патологическото съмнение, патологическият скептицизъм трябва да бъде излекуван културно исторически чрез развитието на Инспирацията, както това е една от великите социално-морални задачи на съвремието, така и застрашаващото нахлуване на онези явления, за които ще говоря и утре, явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агорафобия, трябва да бъде лекувано чрез имагинацията, която трябва да внедрим в цивилизацията за социалното благо на човечеството.
към текста >>

80. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Също така от направените вчера за бележки върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото тяло става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно съзнание, своето азово съзнание в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията.
Вчера ние завършихме с това, като изтъкнахме, какво се получава на едната граница на човешкото природопознание за едно действително, истинско познание: охарактеризирахме инспирацията. Аз обърнах Вашето внимание на това, как чрез Инспирацията човек се враства в един духовен свят, в който той има тогава съзнание, че се намира, в който същевременно знае, че се намира вън от своето тяло. И аз Ви показах, как това врастване от един така да се каже беззвучен музикален елемент нагоре до едно врастване в един индивидуализиран жив елемент се извършва за духовния изследовател. Също така от направените вчера за бележки върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото тяло става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно съзнание, своето азово съзнание в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията. Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим напредък в човешкото познание. Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера. Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса. Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм. И би било лошо, ако вярваме, че можем да бъдем предпазени от това заболяване, когато пренебрегваме стремежа за проникване в действителния духовен свят.
към текста >>

81. 8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Така щото онези хора, които след това имат в себе си заложби за една друга епоха, могат да виждат в това, което се е родило като разреждане, само нещо, което те посрещат със скептицизъм.
В гръцкото изкуство тогавашните хора са изживявали нещо различно от онова, което обикновено ние изживяваме днес в изкуството. В гръцкото изкуство се изживяваше още онова, до което Гьоте искаше да се издигне отново чрез самовъзпитание, като изрази своите най-вътрешни подтици с думите: този, на когото природата започва да разбулва своята явна тайна, чувствува един дълбок копнеж към нейната най-достойна тълкувателка, изкуството. За гърците изкуството беше още едно проникване в тайните на мировото съществуване; то не беше само една изява на човешката фантазия, а едно откровение на онова, което се проявява от взаимодействието на човешката фантазия с откровенията на духовния свят чрез инспирацията. Но – бих могъл да кажа – онова, което още протичаше през гръцкото изкуство, изтъня, разреди се все повече и повече и стана съдържание на западните религиозни изповедания. При първоизточника на първичната мъдрост ние имаме работа с един пълносъдържателен живот, но в по-нататъшното развитие имаме работа с това, че този пълно съдържателен духовен живот се разрежда и накрая стигайки до запада образува съдържанието на западните религиозни изповедания. Така щото онези хора, които след това имат в себе си заложби за една друга епоха, могат да виждат в това, което се е родило като разреждане, само нещо, което те посрещат със скептицизъм. И всъщност това, което постепенно се развива на запад като атеистичен скептицизъм, не е нищо друго освен реакцията на западната душа срещу източната мъдрост, която е стигнала в упадък. И това ще напредва все повече и повече, ако насреща не излезе едно друго духовно течение.
към текста >>

И всъщност това, което постепенно се развива на запад като атеистичен скептицизъм, не е нищо друго освен реакцията на западната душа срещу източната мъдрост, която е стигнала в упадък.
В гръцкото изкуство се изживяваше още онова, до което Гьоте искаше да се издигне отново чрез самовъзпитание, като изрази своите най-вътрешни подтици с думите: този, на когото природата започва да разбулва своята явна тайна, чувствува един дълбок копнеж към нейната най-достойна тълкувателка, изкуството. За гърците изкуството беше още едно проникване в тайните на мировото съществуване; то не беше само една изява на човешката фантазия, а едно откровение на онова, което се проявява от взаимодействието на човешката фантазия с откровенията на духовния свят чрез инспирацията. Но – бих могъл да кажа – онова, което още протичаше през гръцкото изкуство, изтъня, разреди се все повече и повече и стана съдържание на западните религиозни изповедания. При първоизточника на първичната мъдрост ние имаме работа с един пълносъдържателен живот, но в по-нататъшното развитие имаме работа с това, че този пълно съдържателен духовен живот се разрежда и накрая стигайки до запада образува съдържанието на западните религиозни изповедания. Така щото онези хора, които след това имат в себе си заложби за една друга епоха, могат да виждат в това, което се е родило като разреждане, само нещо, което те посрещат със скептицизъм. И всъщност това, което постепенно се развива на запад като атеистичен скептицизъм, не е нищо друго освен реакцията на западната душа срещу източната мъдрост, която е стигнала в упадък. И това ще напредва все повече и повече, ако насреща не излезе едно друго духовно течение.
към текста >>

По необходимост ще се развие един все още по-напредващ скептицизъм.
Също както не можем да подмладим действено едно природно същество, което е достигнало вече определено възрастово развитие, така не можем да подмладим действено и онова, което се развива духовно-душевното, когато то е изпаднало в едно състояние на остаряване. От религиозните изповедания на запада, които са потомци на източната прамъдрост, не може да се направи нищо, което да може да изпълни отново човечеството, когато това човечество напредва от познанията, които са били добити от 3 до 4 столетия насам от природознанието и от природонаблюдението. По необходимост ще се развие един все още по-напредващ скептицизъм. И онзи, който прониква със своя поглед в развитието на света, може да говори именно за това, че от изток на запад минава едно течение на развитието, което се движи към скептицизма, т. е., че от изток на запад се движи един духовен живот, който, когато е приет от душите вживяващи се все повече и повече в западната култура, трябва да доведе до един все повече заселващ се скептицизъм. всъщност скептицизмът е маршът на духовния живот от изток на запад и той трябва да бъде посрещнат с едно друго духовно течение, което се движи от запад на изток. И ние живеем в кръстосването на това духовно течение и ще видим по-нататък в тези съзерцания, как живеем вътре в това кръстосване.
към текста >>

И онзи, който прониква със своя поглед в развитието на света, може да говори именно за това, че от изток на запад минава едно течение на развитието, което се движи към скептицизма, т.
Също както не можем да подмладим действено едно природно същество, което е достигнало вече определено възрастово развитие, така не можем да подмладим действено и онова, което се развива духовно-душевното, когато то е изпаднало в едно състояние на остаряване. От религиозните изповедания на запада, които са потомци на източната прамъдрост, не може да се направи нищо, което да може да изпълни отново човечеството, когато това човечество напредва от познанията, които са били добити от 3 до 4 столетия насам от природознанието и от природонаблюдението. По необходимост ще се развие един все още по-напредващ скептицизъм. И онзи, който прониква със своя поглед в развитието на света, може да говори именно за това, че от изток на запад минава едно течение на развитието, което се движи към скептицизма, т. е., че от изток на запад се движи един духовен живот, който, когато е приет от душите вживяващи се все повече и повече в западната култура, трябва да доведе до един все повече заселващ се скептицизъм. всъщност скептицизмът е маршът на духовния живот от изток на запад и той трябва да бъде посрещнат с едно друго духовно течение, което се движи от запад на изток. И ние живеем в кръстосването на това духовно течение и ще видим по-нататък в тези съзерцания, как живеем вътре в това кръстосване.
към текста >>

е., че от изток на запад се движи един духовен живот, който, когато е приет от душите вживяващи се все повече и повече в западната култура, трябва да доведе до един все повече заселващ се скептицизъм.
Също както не можем да подмладим действено едно природно същество, което е достигнало вече определено възрастово развитие, така не можем да подмладим действено и онова, което се развива духовно-душевното, когато то е изпаднало в едно състояние на остаряване. От религиозните изповедания на запада, които са потомци на източната прамъдрост, не може да се направи нищо, което да може да изпълни отново човечеството, когато това човечество напредва от познанията, които са били добити от 3 до 4 столетия насам от природознанието и от природонаблюдението. По необходимост ще се развие един все още по-напредващ скептицизъм. И онзи, който прониква със своя поглед в развитието на света, може да говори именно за това, че от изток на запад минава едно течение на развитието, което се движи към скептицизма, т. е., че от изток на запад се движи един духовен живот, който, когато е приет от душите вживяващи се все повече и повече в западната култура, трябва да доведе до един все повече заселващ се скептицизъм. всъщност скептицизмът е маршът на духовния живот от изток на запад и той трябва да бъде посрещнат с едно друго духовно течение, което се движи от запад на изток. И ние живеем в кръстосването на това духовно течение и ще видим по-нататък в тези съзерцания, как живеем вътре в това кръстосване.
към текста >>

всъщност скептицизмът е маршът на духовния живот от изток на запад и той трябва да бъде посрещнат с едно друго духовно течение, което се движи от запад на изток.
Също както не можем да подмладим действено едно природно същество, което е достигнало вече определено възрастово развитие, така не можем да подмладим действено и онова, което се развива духовно-душевното, когато то е изпаднало в едно състояние на остаряване. От религиозните изповедания на запада, които са потомци на източната прамъдрост, не може да се направи нищо, което да може да изпълни отново човечеството, когато това човечество напредва от познанията, които са били добити от 3 до 4 столетия насам от природознанието и от природонаблюдението. По необходимост ще се развие един все още по-напредващ скептицизъм. И онзи, който прониква със своя поглед в развитието на света, може да говори именно за това, че от изток на запад минава едно течение на развитието, което се движи към скептицизма, т. е., че от изток на запад се движи един духовен живот, който, когато е приет от душите вживяващи се все повече и повече в западната култура, трябва да доведе до един все повече заселващ се скептицизъм. всъщност скептицизмът е маршът на духовния живот от изток на запад и той трябва да бъде посрещнат с едно друго духовно течение, което се движи от запад на изток. И ние живеем в кръстосването на това духовно течение и ще видим по-нататък в тези съзерцания, как живеем вътре в това кръстосване.
към текста >>

Тогава ние не срещупоставяме правилното на вземащия все повече надмощие скептицизъм, който идва от изток към запад, а му противопоставяме онова, което иде от там, че духовно-душевната същност се свързва несъзнателно прекалено дълбоко с физическото тяло, което довежда до едно по-плътно свързване на духовно-душевното с физическото тяло.
Само благодарение на това, че стигне до имагинативния свят, само благодарение на това той ще стигне до едно истинско познание на човечеството. И това истинско познание на човечеството трябва да бъде постигнато за прогреса на човечеството. И понеже ние трябва да живеем по един много по-съзнателен начин отколкото източният човек, не трябва просто да казваме: нека оставим на бъдещето и да видим, дали чрез естествените процеси човечеството няма да усвои постепенно този имагинативен свят. Не, понеже сме навлезли в стадия на съзнателното развитие на човечеството, ние трябва също да се стремим съзнателно към този имагинативен свят и не трябва да спираме при определени етапи. Защото, какво се случва, когато спрем при определени етапи? Тогава ние не срещупоставяме правилното на вземащия все повече надмощие скептицизъм, който идва от изток към запад, а му противопоставяме онова, което иде от там, че духовно-душевната същност се свързва несъзнателно прекалено дълбоко с физическото тяло, което довежда до едно по-плътно свързване на духовно-душевното с физическото тяло.
към текста >>

82. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Хората не знаеха да срещупоставят скептицизмът, хората не знаеха да срещупоставят нищо, което беше пропито с дух.
Тогава се роди Хегеловата натурфилософия. И така ние имахме обещанието на Шелинг за едно обяснение на природата на духа, което никога не бе изпълнено, и така имахме една Хегелова натурфилософия, която бе изоставена от природоизследването във втората половина на 19-то столетие – във всеки случай неразбрана, но тя трябваше да остане неразбрана, защото по отношение на действителното наблюдение на природата, по отношение на феноменологията на природата не можеше да се добие никакво отношение към това, което Хегеловата натурфилософия предлагаше като мислово съдържание. Това е – бих могъл да кажа – едно чудесно съвпадение, как Шелинг отива от Мюнхен в Берлин, как там очакваха нещо велико от него, как обаче той не знае да съобщи нищо. Това беше едно разочарование за всички онези, които вярваха, че чрез Хегеловата натурфилософия ще могат да получат от чистата мисъл откровения върху природата. Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше напреднал до интелектуалните възгледи, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото мислене, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, следователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица. Хората не знаеха да срещупоставят скептицизмът, хората не знаеха да срещупоставят нищо, което беше пропито с дух. И именно онзи, който с любов се е задълбочил в онова, което са Шелинг и Хегел, който благодарение на това можеше да види онова, което не можа да стане чрез философията на запада, той трябваше да се стреми към Антропософия, към антропософски насочена Духовна наука за западния свят, за да имаме нещо, което черпи от духа така, както източният човек е черпил от духа чрез систола и диастола и тяхното съвместно действие. Ние в западния свят направихме възприятието и мисленето да звучат духовно-душевно едно в друго, като се издигаме до една наука, която не е само абстрактна, а една жива наука, която затова обаче е също онази наука, която ни позволява да живеем в елемента на истината. И след цялата несполука на кантианизма, на шелингианизма, на хегелиализма, ние се нуждаехме от една такава философия, която можеше да покаже чрез откровението на духовния път, как истина и наука се намират една към друга в тяхното истинско отношение, в която за благото на по-нататъшното развитие на човечеството може да живее действително истина.
към текста >>

83. Съдържание GA_327 Биодинамично земеделие

Светът на птиците.
Тревистите и житните растения Камбиумът. – Миризмата на тревистите растения и на дърветата. Същността на корена. Сродство на растенията със света насекомите. Дъждовните червеи. Светът на птиците. Съотношение на гори, ниви, ливади: регулирането на гората. Вътрешно сродство на храстите с млекопитаещите. Интимно отношение на гъбите към нисшия животински свят. Отношение на растенията към животните, на животните към растенията. Даването и вземането в природата.
към текста >>

84. 1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание GA_327 Биодинамично земеделие

Простата вяра пречи за правилното възприемане и за нарастващото разбиране, също както и необоснованият скептицизъм.
Биологично-динамичната търговска марка „Demeter“ е гаранция, че селските стопани и градинари разбират какво е имал предвид Рудолф Щайнер. Както при всяко антропософско познание, така и тук ние трябва да се вживеем в нещата, да ги изпитаме: както вътрешно, така и във външния свят. Но преди всичко, ние трябва да ги опознаем. „Не да вярваш това, което ти казвам, а да го мислиш“, пише Рудолф Щайнер в своята „Теософия“. Простата вяра пречи за правилното възприемане и за нарастващото разбиране, също както и необоснованият скептицизъм.
към текста >>

85. 12. Седма лекция, 15 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Да, по интелигентен начин, с разбиране трябва да разгледаме и света на птиците.
Без да се познават и без да се съобразяват тези по-фини взаимодействия, не може да се напредва в определени области на селското стопанство. Когато в стопанството човек има работа със съвместния живот на животното и растението, трябва особено да се съобразява с тези вътрешни, интимни природни връзки. Не става дума само за тези животни, които като говеда, коне, овце и др. безспорно са близо до нас. Ние трябва с разбиране да отправим поглед и към, да кажем за пример, разнообразните насекоми, които през определена част на годината облитат растителния свят. Да, по интелигентен начин, с разбиране трябва да разгледаме и света на птиците. Днес човечеството няма никаква идея какво влияние всъщност оказва прогонването и изчезването на определени видове птици поради съвременните жизнени условия; какво влияние има това върху цялото селско и горско стопанство. Върху тези неща трябва да се хвърли светлина от едно духовно-научно, би могло също да се каже, макрокосмично разглеждане. Можем да приложим някои от добитите досега знания, за да достигнем до по-нататъшно разбиране.
към текста >>

Днес човечеството няма никаква идея какво влияние всъщност оказва прогонването и изчезването на определени видове птици поради съвременните жизнени условия; какво влияние има това върху цялото селско и горско стопанство.
Когато в стопанството човек има работа със съвместния живот на животното и растението, трябва особено да се съобразява с тези вътрешни, интимни природни връзки. Не става дума само за тези животни, които като говеда, коне, овце и др. безспорно са близо до нас. Ние трябва с разбиране да отправим поглед и към, да кажем за пример, разнообразните насекоми, които през определена част на годината облитат растителния свят. Да, по интелигентен начин, с разбиране трябва да разгледаме и света на птиците. Днес човечеството няма никаква идея какво влияние всъщност оказва прогонването и изчезването на определени видове птици поради съвременните жизнени условия; какво влияние има това върху цялото селско и горско стопанство. Върху тези неща трябва да се хвърли светлина от едно духовно-научно, би могло също да се каже, макрокосмично разглеждане. Можем да приложим някои от добитите досега знания, за да достигнем до по-нататъшно разбиране.
към текста >>

Това е светът на птиците.
Има още една далечна прилика между известни животни и света на насекомите, след като те са били оформени и са добили способността да летят. Това е светът на птиците. Известно е, че в течение на земното развитие между птиците и насекомите е станало едно забележително събитие. Това, което тогава е станало, може да се представи картинно. Един ден насекомите казали: Ние не се чувстваме достатъчно силни за да обработваме астралността, която се разпръсква около дърветата. Затова от наша страна ние използваме „желанието за ставане дърво“ на другите растения, които облитаме, а на вас, птиците, предоставяме предимно астралността около дърветата. Така се явява едно истинско разделение на работата в природата между птиците и пеперудите, и оттогава всичко функционира толкова прекрасно, че двата вида летящи същества по правилен начин разпространяват астралността навсякъде, където е необходима във въздуха над земната повърхност.
към текста >>

Известно е, че в течение на земното развитие между птиците и насекомите е станало едно забележително събитие.
Има още една далечна прилика между известни животни и света на насекомите, след като те са били оформени и са добили способността да летят. Това е светът на птиците. Известно е, че в течение на земното развитие между птиците и насекомите е станало едно забележително събитие. Това, което тогава е станало, може да се представи картинно. Един ден насекомите казали: Ние не се чувстваме достатъчно силни за да обработваме астралността, която се разпръсква около дърветата. Затова от наша страна ние използваме „желанието за ставане дърво“ на другите растения, които облитаме, а на вас, птиците, предоставяме предимно астралността около дърветата. Така се явява едно истинско разделение на работата в природата между птиците и пеперудите, и оттогава всичко функционира толкова прекрасно, че двата вида летящи същества по правилен начин разпространяват астралността навсякъде, където е необходима във въздуха над земната повърхност. Отстранят ли се тези летящи животни, ще изчезне действието на астралността и това ще се види в залиняването и атрофията на растителността.
към текста >>

Затова от наша страна ние използваме „желанието за ставане дърво“ на другите растения, които облитаме, а на вас, птиците, предоставяме предимно астралността около дърветата.
Има още една далечна прилика между известни животни и света на насекомите, след като те са били оформени и са добили способността да летят. Това е светът на птиците. Известно е, че в течение на земното развитие между птиците и насекомите е станало едно забележително събитие. Това, което тогава е станало, може да се представи картинно. Един ден насекомите казали: Ние не се чувстваме достатъчно силни за да обработваме астралността, която се разпръсква около дърветата. Затова от наша страна ние използваме „желанието за ставане дърво“ на другите растения, които облитаме, а на вас, птиците, предоставяме предимно астралността около дърветата. Така се явява едно истинско разделение на работата в природата между птиците и пеперудите, и оттогава всичко функционира толкова прекрасно, че двата вида летящи същества по правилен начин разпространяват астралността навсякъде, където е необходима във въздуха над земната повърхност. Отстранят ли се тези летящи животни, ще изчезне действието на астралността и това ще се види в залиняването и атрофията на растителността. Защото летящите животни и всичко онова, което никне от земята и расте във въздуха, взаимно си принадлежат. В последна сметка едното е немислимо без другото. Ето защо при управляването на селското стопанство трябва да се осигури в достатъчно количество облитането на птици и насекоми.
към текста >>

Така се явява едно истинско разделение на работата в природата между птиците и пеперудите, и оттогава всичко функционира толкова прекрасно, че двата вида летящи същества по правилен начин разпространяват астралността навсякъде, където е необходима във въздуха над земната повърхност.
Това е светът на птиците. Известно е, че в течение на земното развитие между птиците и насекомите е станало едно забележително събитие. Това, което тогава е станало, може да се представи картинно. Един ден насекомите казали: Ние не се чувстваме достатъчно силни за да обработваме астралността, която се разпръсква около дърветата. Затова от наша страна ние използваме „желанието за ставане дърво“ на другите растения, които облитаме, а на вас, птиците, предоставяме предимно астралността около дърветата. Така се явява едно истинско разделение на работата в природата между птиците и пеперудите, и оттогава всичко функционира толкова прекрасно, че двата вида летящи същества по правилен начин разпространяват астралността навсякъде, където е необходима във въздуха над земната повърхност. Отстранят ли се тези летящи животни, ще изчезне действието на астралността и това ще се види в залиняването и атрофията на растителността. Защото летящите животни и всичко онова, което никне от земята и расте във въздуха, взаимно си принадлежат. В последна сметка едното е немислимо без другото. Ето защо при управляването на селското стопанство трябва да се осигури в достатъчно количество облитането на птици и насекоми. Самият земеделец трябва същевременно да разбира нещо от развъждане на птици и развъждане на насекоми, тъй като в природата всичко е свързано на това аз трябва отново и отново да наблягам.
към текста >>

Ето защо при управляването на селското стопанство трябва да се осигури в достатъчно количество облитането на птици и насекоми.
Затова от наша страна ние използваме „желанието за ставане дърво“ на другите растения, които облитаме, а на вас, птиците, предоставяме предимно астралността около дърветата. Така се явява едно истинско разделение на работата в природата между птиците и пеперудите, и оттогава всичко функционира толкова прекрасно, че двата вида летящи същества по правилен начин разпространяват астралността навсякъде, където е необходима във въздуха над земната повърхност. Отстранят ли се тези летящи животни, ще изчезне действието на астралността и това ще се види в залиняването и атрофията на растителността. Защото летящите животни и всичко онова, което никне от земята и расте във въздуха, взаимно си принадлежат. В последна сметка едното е немислимо без другото. Ето защо при управляването на селското стопанство трябва да се осигури в достатъчно количество облитането на птици и насекоми. Самият земеделец трябва същевременно да разбира нещо от развъждане на птици и развъждане на насекоми, тъй като в природата всичко е свързано на това аз трябва отново и отново да наблягам.
към текста >>

Самият земеделец трябва същевременно да разбира нещо от развъждане на птици и развъждане на насекоми, тъй като в природата всичко е свързано на това аз трябва отново и отново да наблягам.
Така се явява едно истинско разделение на работата в природата между птиците и пеперудите, и оттогава всичко функционира толкова прекрасно, че двата вида летящи същества по правилен начин разпространяват астралността навсякъде, където е необходима във въздуха над земната повърхност. Отстранят ли се тези летящи животни, ще изчезне действието на астралността и това ще се види в залиняването и атрофията на растителността. Защото летящите животни и всичко онова, което никне от земята и расте във въздуха, взаимно си принадлежат. В последна сметка едното е немислимо без другото. Ето защо при управляването на селското стопанство трябва да се осигури в достатъчно количество облитането на птици и насекоми. Самият земеделец трябва същевременно да разбира нещо от развъждане на птици и развъждане на насекоми, тъй като в природата всичко е свързано на това аз трябва отново и отново да наблягам.
към текста >>

За света на червеите и ларвите можем да повторим, че те се намират във взаимодействие с варовика на земята, следователно с минералното вещество, а птиците и всичко, което пърха и лети, то взаимодейства с астралното.
За света на червеите и ларвите можем да повторим, че те се намират във взаимодействие с варовика на земята, следователно с минералното вещество, а птиците и всичко, което пърха и лети, то взаимодейства с астралното. Светът на червеите и ларвите, можем да повторим, се намира във взаимодействие с минералното вещество, по-точно с варовиковата същност, и по този начин правилно се насочва етерното, нещо, което преди няколко дни споменах от друга гледна точка. С тази задача се занимава варта, но тя се изпълнява във взаимодействие с ларвите и насекомите.
към текста >>

И тогава той ще види, че светът на птиците става вреден, когато няма в близост иглолистна гора, която да превръща в полезен принос извършеното от тези птици.
И тогава той ще види, че светът на птиците става вреден, когато няма в близост иглолистна гора, която да превръща в полезен принос извършеното от тези птици. И ако изостри своя поглед още повече, пред човека ще се появи нова родствена връзка. Ако той опознае това забележително сродство на птиците точно с иглолистните гори, тогава изпъква едно друго сродство, което ясно се проявява. То първоначално е едно деликатно сродство, с такъв финес, както този, за който споменах, но който може да се промени и да се прояви даже много осезаемо. С всичко, което още не е станало дърво, но и не остава малко растение, с храстите, например с храстите на леската, вътрешно сродство имат бозайниците и затова е добре в областта на едно земеделско стопанство за подобряване на животновъдството да се засаждат храстови растения. Със самия факт, че храстите растат там, те упражняват своето благотворно влияние.
към текста >>

Ако той опознае това забележително сродство на птиците точно с иглолистните гори, тогава изпъква едно друго сродство, което ясно се проявява.
И тогава той ще види, че светът на птиците става вреден, когато няма в близост иглолистна гора, която да превръща в полезен принос извършеното от тези птици. И ако изостри своя поглед още повече, пред човека ще се появи нова родствена връзка. Ако той опознае това забележително сродство на птиците точно с иглолистните гори, тогава изпъква едно друго сродство, което ясно се проявява. То първоначално е едно деликатно сродство, с такъв финес, както този, за който споменах, но който може да се промени и да се прояви даже много осезаемо. С всичко, което още не е станало дърво, но и не остава малко растение, с храстите, например с храстите на леската, вътрешно сродство имат бозайниците и затова е добре в областта на едно земеделско стопанство за подобряване на животновъдството да се засаждат храстови растения. Със самия факт, че храстите растат там, те упражняват своето благотворно влияние. В природата всичко си взаимодейства.
към текста >>

Както иглолистната гора има интимно отношение към птиците, както храстите имат близко отношение към бозайниците, така всички видове гъби имат вътрешно отношение към света на нисшите животни, към бактериите и подобните на тях, именно към вредните паразити.
Но да продължим по-нататък. Животните не са така глупави както хората, те скоро забелязват това сродство. И когато забележат, че обичат храстите, че любовта им към тях е вродена, те с наслада ядат тези храсти, започват да чувстват нужда да ядат от тях това, което извънредно добре регулира усвояването на другата храна. От друга страна, когато проследява това интимно сродство в природата, оттам човек може да добие поглед за същността на вредните неща. Както иглолистната гора има интимно отношение към птиците, както храстите имат близко отношение към бозайниците, така всички видове гъби имат вътрешно отношение към света на нисшите животни, към бактериите и подобните на тях, именно към вредните паразити. Вредните паразити са свързани с гъбите, живеят в симбиоза с тях, развиват се там, където се въдят и размножават гъбите. Точно там е произходът на онези болести по растенията, също и на по-грубите увреждания на растенията. И ако устроим нещата така, че да имаме не само гори, но и ливади, лъки в подходящо съседство със земеделското стопанство, тези лъки ще влияят на стопанството с това, че те са добра почва за гъбите. И ще трябва да се погрижим почвата на лъките да е осеяна с гъби. И тогава се получава нещо забележително: където в съседство със стопанството има ливада, богата на гъби, макар и не много голяма, там гъбите поради тяхното родство и техния афинитет към бактериите и другите паразитни животинки, отнемат тези животинки от другите растения.
към текста >>

86. 17. Послеслов GA_327 Биодинамично земеделие

Рудолф Щайнер уверява и досегашната практика доказва, че биодинамичното земеделие е по-изгодно икономически, защото не изисква големи предварителни инвестиции, може да се започне с малки площи и постепенно да се разширява, докато се стигне до съвършеното негово устройство от ниви, ливади, гори, птици, пчели, домашни животни... В едно развито гражданско общество такова стопанство най-лесно може да се осъществи по пътя на частното коопериране.
Рудолф Щайнер уверява и досегашната практика доказва, че биодинамичното земеделие е по-изгодно икономически, защото не изисква големи предварителни инвестиции, може да се започне с малки площи и постепенно да се разширява, докато се стигне до съвършеното негово устройство от ниви, ливади, гори, птици, пчели, домашни животни... В едно развито гражданско общество такова стопанство най-лесно може да се осъществи по пътя на частното коопериране.
към текста >>

87. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Птици: Самостоятелно, автономно производство и строга регулация на висока собствена топлина чрез пълно отделяне на дихателния цикъл от кръвообращението.
Птици: Самостоятелно, автономно производство и строга регулация на висока собствена топлина чрез пълно отделяне на дихателния цикъл от кръвообращението. Високо използване на кислорода от въздуха чрез особена форма на белия дроб. Изолираща въздушна възглавница от перушина и с това запазване на висока, постоянна телесна температура също при условията на ледовитите региони. Мътене на яйцата със собствено произведената топлина. Висока душевна активност и телесна подвижност. Също на тази степен се създават вторични водни животни като пингвините.
към текста >>

88. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Още при птиците това не играе никаква роля Сс230.
Едно съответно изложение той дава в лекциите за членовете в Дорнах „Човекът като съзвучие„, 3. Лекция, 21.10.1923 Сс 230. Това, което на посочените места се описва като космическа или духовна субстанция, се отнася винаги само за хората и за висшите животни. За пренасянето на тези съотношения върху растенията в селскостопанската индивидуалност няма сведение. Това следствие би било заблуждаващо. Още при птиците това не играе никаква роля Сс230.
към текста >>

89. 7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство GA_327 Биодинамично земеделие

Отнася се за взаимодействието между нива, ливада, лъка, трънак, храсти, овощни дървета и гора, за условията и въздействието на птиците, насекомите, млекопитаещите - разгледано, разбира се, от духовната наука.
Макар гледната точка на съвместния живот на земната повърхност на определено земеделски стопанисвано място да е общият аспект на курса, все пак седмата лекция отново поставя още нещо като екологичен аспект в тесен смисъл. Отнася се за взаимодействието между нива, ливада, лъка, трънак, храсти, овощни дървета и гора, за условията и въздействието на птиците, насекомите, млекопитаещите - разгледано, разбира се, от духовната наука. В седмата лекция като съществен елемент на земеделското стопанство се представя оформянето на ландшафта и с това една активна, а не само съхраняваща защита на природата.
към текста >>

Да, по интелигентен начин, с разбиране трябва да разгледаме и света на птиците.
Без да се познават и без да се съобразяват тези по-фини взаимодействия, не може да се напредва в определени области на селското стопанство. Когато в стопанството човек има работа със съвместния живот на животното и растението, трябва особено да се съобразява с тези вътрешни, интимни природни връзки. Не става дума само за тези животни, които са говеда, коне, овце и др. Безспорно те са близо до нас. Ние трябва с разбиране да отправим поглед, да кажем за пример, и към разнообразните насекоми, които през определена част на годината облитат растителния свят. Да, по интелигентен начин, с разбиране трябва да разгледаме и света на птиците. Днес човечеството няма никаква идея, какво влияние всъщност оказва прогонването и изчезването на определени видове птици поради съвременните жизнени условия; какво влияние има това върху цялото селско и горско стопанство. Върху тези неща трябва да се хвърли светлина от едно духовно-научно, би могло да се каже, макрокосмично разглеждане.»[1]
към текста >>

Днес човечеството няма никаква идея, какво влияние всъщност оказва прогонването и изчезването на определени видове птици поради съвременните жизнени условия; какво влияние има това върху цялото селско и горско стопанство.
Когато в стопанството човек има работа със съвместния живот на животното и растението, трябва особено да се съобразява с тези вътрешни, интимни природни връзки. Не става дума само за тези животни, които са говеда, коне, овце и др. Безспорно те са близо до нас. Ние трябва с разбиране да отправим поглед, да кажем за пример, и към разнообразните насекоми, които през определена част на годината облитат растителния свят. Да, по интелигентен начин, с разбиране трябва да разгледаме и света на птиците. Днес човечеството няма никаква идея, какво влияние всъщност оказва прогонването и изчезването на определени видове птици поради съвременните жизнени условия; какво влияние има това върху цялото селско и горско стопанство. Върху тези неща трябва да се хвърли светлина от едно духовно-научно, би могло да се каже, макрокосмично разглеждане.»[1]
към текста >>

Тази астралност се разпределя от летящите насекоми и птиците, което има голямо значение за цялата вегетация.
Короната на дървото обаче в своя листен свод е интензивно оживена. Срещу този живот в околния въздух се намира определено натрупване на астралност. Тази астралност се разпределя от летящите насекоми и птиците, което има голямо значение за цялата вегетация.
към текста >>

90. Съдържание GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Прелитането на птиците.
Някога цялата Земя е била жива. В началото тя е била растение, след това – животно. Всичко, което днес имаме като скални породи, е остатък от жизнени процеси, остатък от живото. Животът идва от мировото пространство. Слюда, кварц и фелдшпат като лекарствени средства. Прелитането на птиците. За коралите. Прецесията на точката на пролетното равноденствие в течение на Голямата Платонова година (25920 години). Земята отново ще стане пробудено, живо същество. Варовикови препарати при изтощение и недохранване. Хомеопатия и алопатия.
към текста >>

91. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Така сега аз мога да ви обясня прелитането на птиците от по-различна гледна точка от тази, от която съм правил това по-рано, когато не бяхме стигнали толкова далеч.
Виждате ли, определени неща се поддават на обяснение само от определени позиции. Така сега аз мога да ви обясня прелитането на птиците от по-различна гледна точка от тази, от която съм правил това по-рано, когато не бяхме стигнали толкова далеч. За есенните и пролетните миграции на птиците нашата съвременна наука мисли твърде абстрактно. През пролетта птиците оставят своите топли места, а през есента, когато става по-студено, напускат по-северните райони. Но има птици, които прелитат океана. Удивителното е, че тези птици летят много бързо, но не правят спирки за почивка. Това може да се докаже, тъй като по пътищата, избирани понякога от тези птици, почти няма острови.
към текста >>

За есенните и пролетните миграции на птиците нашата съвременна наука мисли твърде абстрактно.
Виждате ли, определени неща се поддават на обяснение само от определени позиции. Така сега аз мога да ви обясня прелитането на птиците от по-различна гледна точка от тази, от която съм правил това по-рано, когато не бяхме стигнали толкова далеч. За есенните и пролетните миграции на птиците нашата съвременна наука мисли твърде абстрактно. През пролетта птиците оставят своите топли места, а през есента, когато става по-студено, напускат по-северните райони. Но има птици, които прелитат океана. Удивителното е, че тези птици летят много бързо, но не правят спирки за почивка. Това може да се докаже, тъй като по пътищата, избирани понякога от тези птици, почти няма острови. За хората е непонятно как се ориентират тези птици.
към текста >>

През пролетта птиците оставят своите топли места, а през есента, когато става по-студено, напускат по-северните райони.
Виждате ли, определени неща се поддават на обяснение само от определени позиции. Така сега аз мога да ви обясня прелитането на птиците от по-различна гледна точка от тази, от която съм правил това по-рано, когато не бяхме стигнали толкова далеч. За есенните и пролетните миграции на птиците нашата съвременна наука мисли твърде абстрактно. През пролетта птиците оставят своите топли места, а през есента, когато става по-студено, напускат по-северните райони. Но има птици, които прелитат океана. Удивителното е, че тези птици летят много бързо, но не правят спирки за почивка. Това може да се докаже, тъй като по пътищата, избирани понякога от тези птици, почти няма острови. За хората е непонятно как се ориентират тези птици. Някои предполагали така: това е свойство, предадено по наследство, него по-младите наследяват от старите, на това старите птици обучават младите.
към текста >>

Но има птици, които прелитат океана.
Виждате ли, определени неща се поддават на обяснение само от определени позиции. Така сега аз мога да ви обясня прелитането на птиците от по-различна гледна точка от тази, от която съм правил това по-рано, когато не бяхме стигнали толкова далеч. За есенните и пролетните миграции на птиците нашата съвременна наука мисли твърде абстрактно. През пролетта птиците оставят своите топли места, а през есента, когато става по-студено, напускат по-северните райони. Но има птици, които прелитат океана. Удивителното е, че тези птици летят много бързо, но не правят спирки за почивка. Това може да се докаже, тъй като по пътищата, избирани понякога от тези птици, почти няма острови. За хората е непонятно как се ориентират тези птици. Някои предполагали така: това е свойство, предадено по наследство, него по-младите наследяват от старите, на това старите птици обучават младите. По такъв начин всичко върви добре и младите птици също могат да се ориентират.
към текста >>

Удивителното е, че тези птици летят много бързо, но не правят спирки за почивка.
Виждате ли, определени неща се поддават на обяснение само от определени позиции. Така сега аз мога да ви обясня прелитането на птиците от по-различна гледна точка от тази, от която съм правил това по-рано, когато не бяхме стигнали толкова далеч. За есенните и пролетните миграции на птиците нашата съвременна наука мисли твърде абстрактно. През пролетта птиците оставят своите топли места, а през есента, когато става по-студено, напускат по-северните райони. Но има птици, които прелитат океана. Удивителното е, че тези птици летят много бързо, но не правят спирки за почивка. Това може да се докаже, тъй като по пътищата, избирани понякога от тези птици, почти няма острови. За хората е непонятно как се ориентират тези птици. Някои предполагали така: това е свойство, предадено по наследство, него по-младите наследяват от старите, на това старите птици обучават младите. По такъв начин всичко върви добре и младите птици също могат да се ориентират. И така, когато дойде есента, старите лястовички организират своеобразно училище за обучение на младежта; старите летят напред, а младите ги следват и им подражават.
към текста >>

Това може да се докаже, тъй като по пътищата, избирани понякога от тези птици, почти няма острови.
Така сега аз мога да ви обясня прелитането на птиците от по-различна гледна точка от тази, от която съм правил това по-рано, когато не бяхме стигнали толкова далеч. За есенните и пролетните миграции на птиците нашата съвременна наука мисли твърде абстрактно. През пролетта птиците оставят своите топли места, а през есента, когато става по-студено, напускат по-северните райони. Но има птици, които прелитат океана. Удивителното е, че тези птици летят много бързо, но не правят спирки за почивка. Това може да се докаже, тъй като по пътищата, избирани понякога от тези птици, почти няма острови. За хората е непонятно как се ориентират тези птици. Някои предполагали така: това е свойство, предадено по наследство, него по-младите наследяват от старите, на това старите птици обучават младите. По такъв начин всичко върви добре и младите птици също могат да се ориентират. И така, когато дойде есента, старите лястовички организират своеобразно училище за обучение на младежта; старите летят напред, а младите ги следват и им подражават. Ето как си представят работата.
към текста >>

За хората е непонятно как се ориентират тези птици.
За есенните и пролетните миграции на птиците нашата съвременна наука мисли твърде абстрактно. През пролетта птиците оставят своите топли места, а през есента, когато става по-студено, напускат по-северните райони. Но има птици, които прелитат океана. Удивителното е, че тези птици летят много бързо, но не правят спирки за почивка. Това може да се докаже, тъй като по пътищата, избирани понякога от тези птици, почти няма острови. За хората е непонятно как се ориентират тези птици. Някои предполагали така: това е свойство, предадено по наследство, него по-младите наследяват от старите, на това старите птици обучават младите. По такъв начин всичко върви добре и младите птици също могат да се ориентират. И така, когато дойде есента, старите лястовички организират своеобразно училище за обучение на младежта; старите летят напред, а младите ги следват и им подражават. Ето как си представят работата. Обаче не всички прелетни птици се държат така.
към текста >>

Някои предполагали така: това е свойство, предадено по наследство, него по-младите наследяват от старите, на това старите птици обучават младите.
През пролетта птиците оставят своите топли места, а през есента, когато става по-студено, напускат по-северните райони. Но има птици, които прелитат океана. Удивителното е, че тези птици летят много бързо, но не правят спирки за почивка. Това може да се докаже, тъй като по пътищата, избирани понякога от тези птици, почти няма острови. За хората е непонятно как се ориентират тези птици. Някои предполагали така: това е свойство, предадено по наследство, него по-младите наследяват от старите, на това старите птици обучават младите. По такъв начин всичко върви добре и младите птици също могат да се ориентират. И така, когато дойде есента, старите лястовички организират своеобразно училище за обучение на младежта; старите летят напред, а младите ги следват и им подражават. Ето как си представят работата. Обаче не всички прелетни птици се държат така. Става нещо своеобразно.
към текста >>

По такъв начин всичко върви добре и младите птици също могат да се ориентират.
Но има птици, които прелитат океана. Удивителното е, че тези птици летят много бързо, но не правят спирки за почивка. Това може да се докаже, тъй като по пътищата, избирани понякога от тези птици, почти няма острови. За хората е непонятно как се ориентират тези птици. Някои предполагали така: това е свойство, предадено по наследство, него по-младите наследяват от старите, на това старите птици обучават младите. По такъв начин всичко върви добре и младите птици също могат да се ориентират. И така, когато дойде есента, старите лястовички организират своеобразно училище за обучение на младежта; старите летят напред, а младите ги следват и им подражават. Ето как си представят работата. Обаче не всички прелетни птици се държат така. Става нещо своеобразно. При прелетните птици, например в Африка, често става така, че при настъпването на пролетта първо отлитат старите прелетни птици и се връщат при нас.
към текста >>

Обаче не всички прелетни птици се държат така.
За хората е непонятно как се ориентират тези птици. Някои предполагали така: това е свойство, предадено по наследство, него по-младите наследяват от старите, на това старите птици обучават младите. По такъв начин всичко върви добре и младите птици също могат да се ориентират. И така, когато дойде есента, старите лястовички организират своеобразно училище за обучение на младежта; старите летят напред, а младите ги следват и им подражават. Ето как си представят работата. Обаче не всички прелетни птици се държат така. Става нещо своеобразно. При прелетните птици, например в Африка, често става така, че при настъпването на пролетта първо отлитат старите прелетни птици и се връщат при нас. Младите птици могат още дълго да останат там, докато не укрепнат. Старите птици незабелязано се измъкват, оставяйки младите; те не ги обучават и не ги предвождат. Младото ято съвсем само трябва да си търси пътя.
към текста >>

При прелетните птици, например в Африка, често става така, че при настъпването на пролетта първо отлитат старите прелетни птици и се връщат при нас.
По такъв начин всичко върви добре и младите птици също могат да се ориентират. И така, когато дойде есента, старите лястовички организират своеобразно училище за обучение на младежта; старите летят напред, а младите ги следват и им подражават. Ето как си представят работата. Обаче не всички прелетни птици се държат така. Става нещо своеобразно. При прелетните птици, например в Африка, често става така, че при настъпването на пролетта първо отлитат старите прелетни птици и се връщат при нас. Младите птици могат още дълго да останат там, докато не укрепнат. Старите птици незабелязано се измъкват, оставяйки младите; те не ги обучават и не ги предвождат. Младото ято съвсем само трябва да си търси пътя.
към текста >>

Младите птици могат още дълго да останат там, докато не укрепнат.
И така, когато дойде есента, старите лястовички организират своеобразно училище за обучение на младежта; старите летят напред, а младите ги следват и им подражават. Ето как си представят работата. Обаче не всички прелетни птици се държат така. Става нещо своеобразно. При прелетните птици, например в Африка, често става така, че при настъпването на пролетта първо отлитат старите прелетни птици и се връщат при нас. Младите птици могат още дълго да останат там, докато не укрепнат. Старите птици незабелязано се измъкват, оставяйки младите; те не ги обучават и не ги предвождат. Младото ято съвсем само трябва да си търси пътя.
към текста >>

Старите птици незабелязано се измъкват, оставяйки младите; те не ги обучават и не ги предвождат.
Ето как си представят работата. Обаче не всички прелетни птици се държат така. Става нещо своеобразно. При прелетните птици, например в Африка, често става така, че при настъпването на пролетта първо отлитат старите прелетни птици и се връщат при нас. Младите птици могат още дълго да останат там, докато не укрепнат. Старите птици незабелязано се измъкват, оставяйки младите; те не ги обучават и не ги предвождат. Младото ято съвсем само трябва да си търси пътя.
към текста >>

Някои казват: птиците виждат много надалеч.
Някои казват: птиците виждат много надалеч. Получава се, че те трябва да виждат, какво става в Африка, и даже да виждат през Земята! Това е несъстоятелна гледна точка. Искам да ви приведа един пример, който би ви позволил да видите в какво се състои работата. Може да си зададем същия въпрос за ориентацията относно нещо друго; как се ориентира корабът. По какъв начин се ориентира корабът, пътуващ от Европа към Америка?
към текста >>

Това са същите сили, по които се ориентират птиците.
Може да си зададем същия въпрос за ориентацията относно нещо друго; как се ориентира корабът. По какъв начин се ориентира корабът, пътуващ от Европа към Америка? Той се насочва с помощта на компас. Когато не е имало компас, за корабите не е било добре; те е трябвало да се ориентират по звездите и светилата. И така, корабите се ориентират по компаса, тоест по невидимите сили, които ги има в етера. Това са същите сили, по които се ориентират птиците. Само ние, хората, не притежаваме никакво чувство по отношение на тези невидими сили. Но птиците ги усещат; те притежават вътрешен компас. Ние трябва да положим усилия, за да се научим да определяме етерните сили с помощта на компаса и магнитната стрелка, докато птицата има тази способност в себе си. Тя лети в съответствие с етера, в съответствие с това, което действа в мировото пространство. (Не следва да се отъждествява етерът с електромагнитното поле; последното е само едно от проявленията на умиращия етер - бел. пр.)
към текста >>

Но птиците ги усещат; те притежават вътрешен компас.
Той се насочва с помощта на компас. Когато не е имало компас, за корабите не е било добре; те е трябвало да се ориентират по звездите и светилата. И така, корабите се ориентират по компаса, тоест по невидимите сили, които ги има в етера. Това са същите сили, по които се ориентират птиците. Само ние, хората, не притежаваме никакво чувство по отношение на тези невидими сили. Но птиците ги усещат; те притежават вътрешен компас. Ние трябва да положим усилия, за да се научим да определяме етерните сили с помощта на компаса и магнитната стрелка, докато птицата има тази способност в себе си. Тя лети в съответствие с етера, в съответствие с това, което действа в мировото пространство. (Не следва да се отъждествява етерът с електромагнитното поле; последното е само едно от проявленията на умиращия етер - бел. пр.)
към текста >>

92. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

В топлите страни всички птици имат чудесна цветна окраска, тъй като там Слънцето действа с най-голяма сила.
Разноцветната пеперуда пърха наоколо. Въобще цветовете ние откриваме при светлинните явления. В топлите страни всички птици имат чудесна цветна окраска, тъй като там Слънцето действа с най-голяма сила. Какво създава Слънцето в тази улавяна светлина? Тук се създават краски, тук винаги се създават цветове. Така стои работата и с пеперудата. Окраската при пеперудата се появява благодарение на това, което извършва светлината в качеството си на пленник. Пеперудата може да се разбере само тогава, когато се представи като творение, произтичащо от чиста светлина; тя създава в нея разноцветната окраска.
към текста >>

93. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

И ако жлъчката при разпространението си проникне например в перата на птиците или в крилцата на колибрито, тя ги оцветява в прекрасни цветове.
рис.7), тук е горещата зона. Върху тази гореща зона особено въздействат слънчевите лъчи. О, прекрасно е това, как те действат! Тези лъчи на Слънцето възбуждат дейността на черния дроб. Черният дроб изпраща навсякъде жлъчка и тя се разпространява по цялото тяло. И ако жлъчката при разпространението си проникне например в перата на птиците или в крилцата на колибрито, тя ги оцветява в прекрасни цветове. В горещата зона колибритата блестят именно защото тяхната жлъчка се отделя много бързо и много бързо попада в перата.
към текста >>

94. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Знаете, че ако разрушите мравешка купчина, там могат да се открият белите, така наречени мравешки яйца, с които се хранят някои пойни птици.
Така стои работата и при мравките. Знаете, че ако разрушите мравешка купчина, там могат да се открият белите, така наречени мравешки яйца, с които се хранят някои пойни птици. Но тези мравешки яйца всъщност съвсем не са яйца, а какавиди. Яйцата са малки и от тях първо се развива личинка. По погрешка какавидите се наричат мравешки яйца.
към текста >>

Но с тези гъсеници се хранят птици и подобните им!
Даже и с гъсениците работата стои така (изобразява го на рисунка). Те измират и след известно време ще престанат да съществуват. Ще си кажете, че не е кой знае каква загуба гъсениците да измрат. Но с тези гъсеници се хранят птици и подобните им! Цялата природа е пълна с такива вътрешни връзки. И ако видим как мравките например пронизват всичко със своята мравчена киселина, така ние надникваме в работилницата на природата. Това е нещо величествено. Навсякъде става нещо, абсолютно необходимо за поддържането на живота и света.
към текста >>

95. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите