Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
171
резултата от
39
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Птица
'.
1.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
която
птица
та свободно пее.
която птицата свободно пее.
към текста >>
2.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Старата жена постави мъртвото тяло на
птица
та върху нежните листа в своята кошница и бързо си тръгна.
Старата жена постави мъртвото тяло на птицата върху нежните листа в своята кошница и бързо си тръгна.
към текста >>
„Недей да обвиняваш клетата
птица
!
„Недей да обвиняваш клетата птица!
" отвърна Момъкът; „по-скоро оплаквай себе си и своята съдба, и ме остави да споделя тъжната участ на моите приятели."
към текста >>
3.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Но също така е сигурно, че грабливата
птица
, символът на страстта и жадуването, който кълве нашия черен дроб, ще бъде победена чрез духовните хора.
Това не ще бъде сънно, а ясно съзнание. Това са херкулесовите духове, посветените, които ще помогнат на човечеството и ще му разкрият неговата природа на Дева, неговото знание за духа. Това всъщност е било усилието на всичките основатели на религии, именно да възвърнат на човечеството знанието за духа, което е било изгубено през физическото съществуване. Атлантите имаха високоразвита физическа култура и нашата пета епоха все още съдържа много от материалния живот в себе си. Тази материалистична култура, съвременната, ни показва колко дълбоко човекът е вплетен в чисто физико-физиологичната природа и също като Прометей е прикован със своите вериги.
Но също така е сигурно, че грабливата птица, символът на страстта и жадуването, който кълве нашия черен дроб, ще бъде победена чрез духовните хора.
Това е целта, към която посветените ще водят човечеството чрез осъзнаване на себе си посредством такива движения като теософското движение така, че човечеството да може да се издигне в пълна свобода.
към текста >>
4.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
По време на една разходка, във въздуха пред нея се появява една
птица
, която й показва мистичния знак Тау.
Там среща самия Каин, който му разкрива една важна мъдрост. Той му казва: – Сега познай истинския Йехова, който е причина да бъдеш тук. Но Йехова мрази синовете на огъня и иска да ги унищожи. Ала ти няма защо да се страхуваш. На теб ще ти се роди син, когото ти самият няма да видиш, но от когото ще произлезе един род, от който на Земята ще се породи едно ново огненопоклонство – С чука, който му се дава от Тубал-Каин, той е в състояние да завърши проектираното Бронзово море, и с това още повече спечелва симпатията на Савската царица.
По време на една разходка, във въздуха пред нея се появява една птица, която й показва мистичния знак Тау.
От това дойката на царицата разбира, че под този знак Тау е скрита мъдростта на бъдещето. По време на едно пиршество, когато Соломон се напива, Савската царица си издърпва годежния пръстен от пръста на ръката му. Хирам-Абиф обаче бива нападнат и убит от неговите чираци. Той едва успява да напише тайната дума върху един златен триъгълник и да го скрие. Този по-късно се намира, затворен в един камък с формата на куб.
към текста >>
5.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Хад-Хад,
птица
та, която заедно с царицата изпълнявала службата на вестител на Духовете на огъня, като видяла Хирам да прави във въздуха знака на мистичното Т, полетяла около главата му и кацнала на китката му.
Един ден, придружена от своите слуги, царицата излязла извън Йерусалим и там срещнала Хирам, сам и замислен. Срещата била решителна. Те взаимно признали своята любов.
Хад-Хад, птицата, която заедно с царицата изпълнявала службата на вестител на Духовете на огъня, като видяла Хирам да прави във въздуха знака на мистичното Т, полетяла около главата му и кацнала на китката му.
В този миг Сарахил, дойката на царицата, възкликнала: "Предсказанието се изпълни. Хад-Хад познала съпругът, който Духовете на огъня предназначили за Балкис и тя се осмелила да приеме неговата любов! " Те повече не се двоумяли, взаимно си дали обещание и помислили как Балкис би могла да си върне даденото на царя обещание. Хирам трябвало пръв да напусне Йерусалим; царицата, нетърпелива да се присъедини към него в Арабия, трябвало да измами бдителността на царя, което тя изпълнила, като извадила пръстена, с който му бе дала своето обещание, докато той пиел. Соломон подсказал на херамовите зидари, че премахването на неговия съперник, който отказал да им даде майсторската дума, ще бъде една услуга към него и когато архитектът отново влязъл в храма, той бил нападнат и убит от тях.
към текста >>
6.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
Ако донякъде получите страх от всички светове, за които слушахте тук, ако може би си мислите, че е по-добре да не знаете нищо за тях, имайте предвид, че това би било същото, както когато
птица
та Щраус заравя главата си в пясъка.
От днешното изложение отново се запознахме с други видове същества, които тясно са свързани с нашия живот.
Ако донякъде получите страх от всички светове, за които слушахте тук, ако може би си мислите, че е по-добре да не знаете нищо за тях, имайте предвид, че това би било същото, както когато птицата Щраус заравя главата си в пясъка.
Защото нещата са въпреки това тук! Никога не бихте могли да се освободите, като си затваряте очите, а само чрез това, че опознавате нещата. Подредите ли живота си така, че чрез своя аз да ставате все повече господар на телата си, тогава ще изгоните всички тези същества от живота си. Познанието и истината са средствата човекът да стане свободен. «Вие ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.»48
към текста >>
7.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Птица
та Феникс.
Различните степени на съвършенство на частите на човека. Необходимо условие за правилно бъдеще владеене на закона на живота: тайната на сакраментализма. Изразът на частите на човека във физическото тяло (сетивни органи, жлези, нерви, кръв) и в етерното тяло (човек, лъв, бик, орел); различността на тези изрази при отделните човешки раси. Човешките групови души (племена), продължителността на живота им и метаморфозата.
Птицата Феникс.
Символика на думите в окултизма и значението й за духовното обучение.
към текста >>
8.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Там има такива същества, които са изглеждат като много сложно тяло на
птица
, но са невероятно красиви, надарени с мощни приличащи на криле органи и с глава приличаща на човешка.
Днес ще обсъдим нещо, свързано с този свят, който се опитахме да опишем посредством начините, по които старите майстори живописци са го изобразявали в картините си. Днес ще насочим вниманието си върху определени същества, които ясновиждащият човек среща в астралния свят, отчасти в нисшите му, отчасти във висшите му части.
Там има такива същества, които са изглеждат като много сложно тяло на птица, но са невероятно красиви, надарени с мощни приличащи на криле органи и с глава приличаща на човешка.
Така изглеждат те. Това са форми на астралния план. Великите религиозни учители, които можеха да виждат този свят, бяха много добре запознати с тези същества. И когато в древността хората се опитваха да ги изобразяват тези херувими, или както по-често биват наричани грифони, то те рисуваха подобни странни фигури, които се намираха по средата между гения и животните от басните.
към текста >>
9.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В окултизма това се представя така, че груповият Аз принципно живее 500 години, след това изгаря и бива одухотворен от собствения си огън, и това бе наречено "
птица
та Феникс".
Азът на човека "изгаря в собствения си огън", от самия себе си. Това е окултен израз. И когато човекът превъзмогне себичността, той ще достигне безсмъртие. Човешкият групов Аз изгаря в собствения си огън. Когато изминат 500 години, той изгаря и създава от самия себе си нова форма.
В окултизма това се представя така, че груповият Аз принципно живее 500 години, след това изгаря и бива одухотворен от собствения си огън, и това бе наречено "птицата Феникс".
В това се състои фактическата обосновка на красивата легенда за птицата Феникс. Птицата Феникс е груповата душа с качествата четирите типа, която през поколенията изгаря и се възобновява едно поколение смятано в 75 лунни години.
към текста >>
В това се състои фактическата обосновка на красивата легенда за
птица
та Феникс.
Това е окултен израз. И когато човекът превъзмогне себичността, той ще достигне безсмъртие. Човешкият групов Аз изгаря в собствения си огън. Когато изминат 500 години, той изгаря и създава от самия себе си нова форма. В окултизма това се представя така, че груповият Аз принципно живее 500 години, след това изгаря и бива одухотворен от собствения си огън, и това бе наречено "птицата Феникс".
В това се състои фактическата обосновка на красивата легенда за птицата Феникс.
Птицата Феникс е груповата душа с качествата четирите типа, която през поколенията изгаря и се възобновява едно поколение смятано в 75 лунни години.
към текста >>
Птица
та Феникс е груповата душа с качествата четирите типа, която през поколенията изгаря и се възобновява едно поколение смятано в 75 лунни години.
И когато човекът превъзмогне себичността, той ще достигне безсмъртие. Човешкият групов Аз изгаря в собствения си огън. Когато изминат 500 години, той изгаря и създава от самия себе си нова форма. В окултизма това се представя така, че груповият Аз принципно живее 500 години, след това изгаря и бива одухотворен от собствения си огън, и това бе наречено "птицата Феникс". В това се състои фактическата обосновка на красивата легенда за птицата Феникс.
Птицата Феникс е груповата душа с качествата четирите типа, която през поколенията изгаря и се възобновява едно поколение смятано в 75 лунни години.
към текста >>
Това е реалната база на легендата за
птица
та Феникс.
Това е реалната база на легендата за птицата Феникс.
С това имате ново доказателство, че подобни древни легенди, като тази за Феникса, са създадени на базата на най-дълбоки окултни факти. Тук нямаме за цел да спекулираме, а да покажем на какво са учели през вековете окултните школи, и кое представлява действителна окултна опитност, чиито израз са окултните знаци и печати.
към текста >>
10.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ни
птица
пее, ни лист от вятъра шуми,
Ни птица пее, ни лист от вятъра шуми,
към текста >>
11.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ако това същество беше риба или
птица
, тези органи щяха да са устроени по друг начин.Ч Но те са точно така устроени именно в съответствие с ходещия по Земята човек.
Замислете се само върху форма та на човешките нозе. Ако те бяха така устроени, че да не завършват с ходило, човекът нямаше да може да ходи. Ако те бяха така устроени, че да завършват с един огромен шип, човекът постоянно щеше да пада. Така, че следвайки човешката фигура, ние отново идваме до органи, които са приспособени към външните условия. Обаче не само ходилата, но и целите нозе са така устроени, че да са нозе именно на едно човешко същество.
Ако това същество беше риба или птица, тези органи щяха да са устроени по друг начин.Ч Но те са точно така устроени именно в съответствие с ходещия по Земята човек.
Ето защо от хълбоците надолу, всичко е устроено с оглед на човека, който се труди, стои и ходи по Земята. В хълбоците ние имаме седмата съществена особеност: Един вид равновесното положение. Това, което е насочено нагоре, се подчинява на едни градивни принципи; това, което е насочено надолу на други; така че в хълбоците имаме един вид равновесно положение. Това, което се намира под тях е приспособено към Земните условия.
към текста >>
12.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
във "въздушно" животно, в
птица
.
Стигайки до ходилата, Вие ще забележите, че докато бедрата стоят в най-дълбока зависимост и връзка със средния човек, то колената, подбедриците и особено ходилата се нуждаят от подпората на Земята, и че бедрата са тези, които всъщност се възползват от споменатата подпора. И сега Вие имате нещо, което позволява на човека да застане изправен и устойчив на Земята. Това, което все още проличава в бедрата, е продължение на средния човек и ако се бе приспособило неправилно към другите членове и краката, то щеше да се оформи по такъв начин, че да превърне човека напр.
във "въздушно" животно, в птица.
Но тези хипотетични органи трябваше да се развият именно като бедра, а всичко друго да се принади и доразвие тъкмо в тази насока.
към текста >>
Птица
та не може да лети без крилете.
Говорим ли за изкуството на природата, което по такъв вълшебен начин тържествува в устройството на човека, в този храм Божи, ние сме безсилни да си представим по-вълнуващ образец на това изкуство, от чудния строеж на човешките ръце. Вземете напр. съответствуващите им органи у животните, които са близки до човека. Или ги сравнете с предните крайници на птиците, с крилете.
Птицата не може да лети без крилете.
За нея те са изключително полезни и практични органи. Но в този смисъл човешките ръце изобщо не са полезни. Наистина те могат да се усъвършенствуват като полезни и практични органи, но сами по себе си те не са такива. С тях не можем да летим, не можем да плуваме; те са непригодни дори за катерене, ако ги сравним с предните крайници на маймуните. Ние твърдо можем да заявим, че от практична гледна точка, човешките ръце са нецелесъобразни; по отношение на външния свят те са във висша степен нецелесъобразни.
към текста >>
13.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И сега към тези два преплитащи се един в друг образи на мъжът, който е оголил и разкрил лъвската си природа, и на жената, която не е открила напълно качествата си на телец се прибавя образът на една
птица
, която винаги е била назовавана с името "орел".
Когато човек отправи поглед към горния човек, за да види себе си, той открива, че този горен човек е различен за отделните хора, че той не е еднакъв за всички. Да, човек открива един малко или много променлив, подвижен образ, който все пак дава известна представа за изживяванията му в този забележителен момент. Човекът не притежава вече никакво човешко лице, той е по-скоро подобен на бик или на лъв. Установява се съвсем ясно макар и това, което ще кажа, да не е сполучливо (а нещата в свръхсетивния свят често изглеждат гротескни) че когато жената погледне към себе си, тя се усеща по-скоро като лъв, а мъжът по-скоро като бик, като телец. Да, така е, и всичко това трябва да бъде понесено, превъзмогнато.
И сега към тези два преплитащи се един в друг образи на мъжът, който е оголил и разкрил лъвската си природа, и на жената, която не е открила напълно качествата си на телец се прибавя образът на една птица, която винаги е била назовавана с името "орел".
към текста >>
14.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Не е ли така, щраусовата политика се заключава в това, че тази
птица
си крие главата в пясъка, като същевременно си мисли, че това, което не вижда, въобще не съществува.
Той трябва да има предвид себе си, когато развива любов към духовния свят. Ако пренесе в сетивното същия този вид подбуди, които в духовния свят могат да го доведат до найвъзвишеното, това би могло да доведе до най-отвратителното. Има хора, които във външното физическо преживяване, в това, което правят през целия ден, не се интересуват особено от духовния свят. В наше време, така казват, такива хора не се срещат рядко. Но природата не позволява спрямо нея да се провежда политиката на щрауса.
Не е ли така, щраусовата политика се заключава в това, че тази птица си крие главата в пясъка, като същевременно си мисли, че това, което не вижда, въобще не съществува.
Материалистически настроените хора смятат, че духовният свят не съществува, защото не го виждат. Те са същински щрауси. Но в собствената им душа, в глъбините на собствената им душа не отсъства стремежът към духовния свят в следствие на това, че хората го отричат, че го заглушават в себе си. Той съществува. Във всяка човешка душа има жив подтик, жива любов към духовния свят, даже в материалистическите души.
към текста >>
15.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Сега целият растителен и животински свят изглежда по друг начин всяка
птица
, всяка пеперуда изглежда различно.
Тук бих желал да се абстрахирам от онези възгледи за Слънчевото затъмнение, които са породени от съвременната техника. За да понесе онези демонични сили, които се надигат в хода на едно Слънчево затъмнение и с помощта на външната техника, лишена от каквото и да е изкуство, човекът се нуждае от изключителна сила на характера. Сега аз не бих искал да се впускам в подробни описания, а само да обърна внимание на следното: в хода на такова затъмнение изгрява в пълна светлина онова, което иначе може да се постигне единствено чрез продължителни и трудни медитации.
Сега целият растителен и животински свят изглежда по друг начин всяка птица, всяка пеперуда изглежда различно.
Сега човек е обзет от един вид „понижение" на жизненото чувство. Изправени сме пред нещо, което може да пробуди у нас категоричното убеждение, колко интимно е свързан онзи духовен живот, който принадлежи на Слънцето и има така да се каже своето физическо тяло във видимото Слънце, колко интимно е свързан този живот с живота на Земята. Сега има ме ясното усещане, че когато физическата светлина на Слънцето е силно затъмнена от изпречващата се Луна, положението е съвсем различно от това, когато през нощта Слънцето изобщо не свети. Да, цялата Земя изглежда по съвършено различен начин в хода на едно Слънчево затъмнение и в нощните часове. В хода на Слънчевото затъмнение човек усеща как груповите души*11 на растенията и на животните се уголемяват, докато физическите тела на растенията и животните се смаляват.
към текста >>
16.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Това, моля Ви се, го казва човек, който никога не е получавал най-малката "червена
птица
", пък било то и четвърта степен!
Това, моля Ви се, го казва човек, който никога не е получавал най-малката "червена птица", пък било то и четвърта степен!
към текста >>
Казва го Георг Брандес, който не притежава най-дребната "червена
птица
", пък дори и четвърта степен!
Казва го Георг Брандес, който не притежава най-дребната "червена птица", пък дори и четвърта степен!
към текста >>
Тези неща, казани от Георг Брандес, който не притежава най-дребната "червена
птица
" четвърта степен, естествено са били добре известни на човека, написал думите: "Войната сама поражда ужасите на войната и няма защо да се учудваме, когато тъкмо на война се използват модерни средства.*22 Неотдавна обаче чух, че точно това изречение от моята брошура е подразнило особено много някого.
Тези неща, казани от Георг Брандес, който не притежава най-дребната "червена птица" четвърта степен, естествено са били добре известни на човека, написал думите: "Войната сама поражда ужасите на войната и няма защо да се учудваме, когато тъкмо на война се използват модерни средства.*22 Неотдавна обаче чух, че точно това изречение от моята брошура е подразнило особено много някого.
То може да подразни само хора, които изобщо не познават историята и на които не е известно последица на какво е едно такова нещо. По-нататък Георг Брандес казва:
към текста >>
17.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Но важно е все пак да се знае, че от едно такова място в известен смисъл излита подобна
птица
.
Какво съдържа книгата на Брукс Адамс? Ще се спра само на основните идеи, които най-общо и абстрактно се поднасят по един нека го наречем дилетантски начин, доколкото тяхното значение изобщо е било до ловено в Америка.
Но важно е все пак да се знае, че от едно такова място в известен смисъл излита подобна птица.
Брукс Адамс казва например: На света има различни народи, които са преживели продължително развитие. В развитието на народите може да се установи възход и залез те се раждат, минават през кармаческа възраст, младежки период, зряла възраст, старчество и отново изчезват.
към текста >>
18.
Индивидуални духовни същества и тяхното въздействие в душата на човека
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
«
Птица
та».
«Птицата».
към текста >>
19.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но това, което е там, не престава да съществува затова, че хората са изгубили съзнание за него и правят като
птица
та Щраус, която заравя главата си в пясъка, за да не вижда, вярвайки, че каквото не вижда, не съществува.
Както говорих тук днес, понеже, бих искал да кажа, Genius loci на това място изисква това от мен, видяхте от един особен пример, че вече не е достатъчно за хората на настоящето да вземат в ръка ученическите книги и да се запознаят с историята, понеже там се узнава само онази Fable convenue (установена басня), която днес се нарича история. Какво се узнава там за важните, лежащи именно в мъгливото начало на медицината пътища, които още през първите християнски столетия водят от Европа към Америка?
Но това, което е там, не престава да съществува затова, че хората са изгубили съзнание за него и правят като птицата Щраус, която заравя главата си в пясъка, за да не вижда, вярвайки, че каквото не вижда, не съществува.
Още нещо е скрито за хората чрез Fable convenue, наричаща се история, което с въздействието си стои много близко до човека на настоящето. Някои неща за историческото протичане на живота ще се появят на бял свят чрез духовната наука. Защото хората искат да узнаят своята собствена съдба и връзката на душата с духовното им развитие.
към текста >>
20.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Аз пея, тъй като
птица
та пее,
Аз пея, тъй като птицата пее,
към текста >>
Обаче самата
птица
никога не би могла да каже това.
Да, точно така би се изразил този човек.
Обаче самата птица никога не би могла да каже това.
Птицата никога не би могла да каже, че песента е “наградата моя от Всемира”. Не биха могли да го кажат и учениците от древните Мистерии. Защото когато в определено годишно време чучулиги и лястовици започват да пеят, звуците се понасят не във въздуха, а в етерния елемент на Космоса, вибрират навън в Космоса до определени граници; после, завръщайки се към Земята, продължават да вибрират, и тъкмо тогава животинският свят улавя това, което вибрира по обратния си път към Земята, само че сега то вече се е свързало с божествено-духовните сили на Космоса. Представете си как чучулигите и лястовиците изпращат гласовете си навън в Космоса (Рис. 12, червено) и как после те – вече в етерна форма – отново се връщат към тях (жълто), но сега те не пеят, сега всичко наоколо е протъкано от съдържанието на божествено-духовния свят.
към текста >>
Птица
та никога не би могла да каже, че песента е “наградата моя от Всемира”.
Да, точно така би се изразил този човек. Обаче самата птица никога не би могла да каже това.
Птицата никога не би могла да каже, че песента е “наградата моя от Всемира”.
Не биха могли да го кажат и учениците от древните Мистерии. Защото когато в определено годишно време чучулиги и лястовици започват да пеят, звуците се понасят не във въздуха, а в етерния елемент на Космоса, вибрират навън в Космоса до определени граници; после, завръщайки се към Земята, продължават да вибрират, и тъкмо тогава животинският свят улавя това, което вибрира по обратния си път към Земята, само че сега то вече се е свързало с божествено-духовните сили на Космоса. Представете си как чучулигите и лястовиците изпращат гласовете си навън в Космоса (Рис. 12, червено) и как после те – вече в етерна форма – отново се връщат към тях (жълто), но сега те не пеят, сега всичко наоколо е протъкано от съдържанието на божествено-духовния свят. Лястовиците изпращат гласовете си навън в света и после божествено-духовните сили, които участвуват в изграждането и цялостното формиране на животинските качества, поемат обратно към Земята върху вълните на птичите песни, излъчени към Космоса.
към текста >>
Следователно, ако се произнасяме не от името на интелектуалистическата епоха, а от името на действителното, всеобхватно човешко съзнание, ние не би трябвало да казваме: “Аз пея, тъй както
птица
та пее, що в клоните горе живее.
Следователно, ако се произнасяме не от името на интелектуалистическата епоха, а от името на действителното, всеобхватно човешко съзнание, ние не би трябвало да казваме: “Аз пея, тъй както птицата пее, що в клоните горе живее.
Песента, която в нея напира, е и наградата моя от Всемира”, а ние по-скоро би трябвало да кажем: Аз пея, тъй както птицата пее, що в клоните горе живее. Но песента, която се лее от нея нагоре към мировите простори, се завръща като благословия обратно към Земята, оплождайки земния живот с импулсите на божествено-духовния свят, които после продължават да действуват в царството на птиците и те могат да действуват в Земното царство на птиците само защото са намерили обратния път върху вълните на птичите песни, излъчени към Всемира.
към текста >>
Песента, която в нея напира, е и наградата моя от Всемира”, а ние по-скоро би трябвало да кажем: Аз пея, тъй както
птица
та пее, що в клоните горе живее.
Следователно, ако се произнасяме не от името на интелектуалистическата епоха, а от името на действителното, всеобхватно човешко съзнание, ние не би трябвало да казваме: “Аз пея, тъй както птицата пее, що в клоните горе живее.
Песента, която в нея напира, е и наградата моя от Всемира”, а ние по-скоро би трябвало да кажем: Аз пея, тъй както птицата пее, що в клоните горе живее.
Но песента, която се лее от нея нагоре към мировите простори, се завръща като благословия обратно към Земята, оплождайки земния живот с импулсите на божествено-духовния свят, които после продължават да действуват в царството на птиците и те могат да действуват в Земното царство на птиците само защото са намерили обратния път върху вълните на птичите песни, излъчени към Всемира.
към текста >>
21.
Съдържание
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Духовна светлина на пеперудата и на
птица
та.
Одухотворението на материята чрез пеперудите и птиците. Космическа икономия.
Духовна светлина на пеперудата и на птицата.
Топлинна лекота на птицата и сумрачна тежест на прилепите, техният страх от света. Отделената от тях духовна материя: храна на змея. Защитата от това за човека се намира в Импулса на архангел Михаел.
към текста >>
Топлинна лекота на
птица
та и сумрачна тежест на прилепите, техният страх от света.
Одухотворението на материята чрез пеперудите и птиците. Космическа икономия. Духовна светлина на пеперудата и на птицата.
Топлинна лекота на птицата и сумрачна тежест на прилепите, техният страх от света.
Отделената от тях духовна материя: храна на змея. Защитата от това за човека се намира в Импулса на архангел Михаел.
към текста >>
22.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже:
птица
та има глава, има туловище,
птица
та има също крайници.
Не може да не ни направи впечатление, че птиците, които обитават във въздуха, които черпят условията на тяхното съществуване от въздуха са устроени като животни различно от онези животни, които обитават не посредствено върху земната почва или някои от тях под земната почва. И когато насочим поглед върху рода на птиците, ние естествено се намираме принудени според общите, обикновени човешки възгледи, да говорим също и при птиците за глава и крайници и тем подобни. Но това е всъщност един твърде нехудожествен начин на разглеждане. И аз вече често пъти съм обръщал вниманието върху това, че, ако искаме да се научим да познаваме действително света, ние ще трябва да оставаме при интелектуалистичното разбиране, че интелектуалистичното постепенно трябва да премине в художественото схващане на света. Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно осакатена, като една действителна глава.
Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници.
Но помислете, колко атрофирани са птиците крака в сравнение например с тези на една камила или на един слон, и колко атрофирана е птичата глава, ако щете в сравнение с главата на един лъв, на едно куче. В една такава птича глава няма почти нищо порядъчно, изискано; в една такава птича глава едва ли се намира всъщност нещо повече от това, което при кучето, при лъва или при котката представлява предната част на муцуната. Бих могъл да кажа: една по-малко сложна част на устата на едно млекопитаещо животно, това е птичата глава. И това, което при едно млекопитаещо животно са крайниците, е напълно атрофирано при птицата. Без съмнение, един нехудожествен начин на разглеждане нещата говори просто за това, че предните крайници са се превърнали при птицата в крила.
към текста >>
И това, което при едно млекопитаещо животно са крайниците, е напълно атрофирано при
птица
та.
Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно осакатена, като една действителна глава. Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници. Но помислете, колко атрофирани са птиците крака в сравнение например с тези на една камила или на един слон, и колко атрофирана е птичата глава, ако щете в сравнение с главата на един лъв, на едно куче. В една такава птича глава няма почти нищо порядъчно, изискано; в една такава птича глава едва ли се намира всъщност нещо повече от това, което при кучето, при лъва или при котката представлява предната част на муцуната. Бих могъл да кажа: една по-малко сложна част на устата на едно млекопитаещо животно, това е птичата глава.
И това, което при едно млекопитаещо животно са крайниците, е напълно атрофирано при птицата.
Без съмнение, един нехудожествен начин на разглеждане нещата говори просто за това, че предните крайници са се превърнали при птицата в крила. Обаче всичко това е именно един изцяло нехудожествен възглед, един неимагинативен възглед. Ако искаме действително да разберем природата, ако искаме действително да проникнем в Космоса, ние трябва да разглеждаме нещата вече по-дълбоко, да ги разглеждаме преди всичко в техните формиращи и строителни сили. Възледът, че просто птицата също има глава, туловище и крайници, не води например никога до там, да можем да разберем действително изгледа на етерното тяло на птицата. Защото когато с помощта на имагинативното виждане преминем от гледането на това, което при птицата е физическо, към това, което при нея е етерно, ние имаме именно в етерната птица само една глава.
към текста >>
Без съмнение, един нехудожествен начин на разглеждане нещата говори просто за това, че предните крайници са се превърнали при
птица
та в крила.
Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници. Но помислете, колко атрофирани са птиците крака в сравнение например с тези на една камила или на един слон, и колко атрофирана е птичата глава, ако щете в сравнение с главата на един лъв, на едно куче. В една такава птича глава няма почти нищо порядъчно, изискано; в една такава птича глава едва ли се намира всъщност нещо повече от това, което при кучето, при лъва или при котката представлява предната част на муцуната. Бих могъл да кажа: една по-малко сложна част на устата на едно млекопитаещо животно, това е птичата глава. И това, което при едно млекопитаещо животно са крайниците, е напълно атрофирано при птицата.
Без съмнение, един нехудожествен начин на разглеждане нещата говори просто за това, че предните крайници са се превърнали при птицата в крила.
Обаче всичко това е именно един изцяло нехудожествен възглед, един неимагинативен възглед. Ако искаме действително да разберем природата, ако искаме действително да проникнем в Космоса, ние трябва да разглеждаме нещата вече по-дълбоко, да ги разглеждаме преди всичко в техните формиращи и строителни сили. Възледът, че просто птицата също има глава, туловище и крайници, не води например никога до там, да можем да разберем действително изгледа на етерното тяло на птицата. Защото когато с помощта на имагинативното виждане преминем от гледането на това, което при птицата е физическо, към това, което при нея е етерно, ние имаме именно в етерната птица само една глава. От етерната птица птицата е само глава, от етерната птица ние разбираме веднага, че птицата не може да бъде сравнена с глава, туловище и крайници на други животни, а тя трябва да се схваща само като една глава, която е именно преобразена, която е преобразена като глава.
към текста >>
Възледът, че просто
птица
та също има глава, туловище и крайници, не води например никога до там, да можем да разберем действително изгледа на етерното тяло на
птица
та.
Бих могъл да кажа: една по-малко сложна част на устата на едно млекопитаещо животно, това е птичата глава. И това, което при едно млекопитаещо животно са крайниците, е напълно атрофирано при птицата. Без съмнение, един нехудожествен начин на разглеждане нещата говори просто за това, че предните крайници са се превърнали при птицата в крила. Обаче всичко това е именно един изцяло нехудожествен възглед, един неимагинативен възглед. Ако искаме действително да разберем природата, ако искаме действително да проникнем в Космоса, ние трябва да разглеждаме нещата вече по-дълбоко, да ги разглеждаме преди всичко в техните формиращи и строителни сили.
Възледът, че просто птицата също има глава, туловище и крайници, не води например никога до там, да можем да разберем действително изгледа на етерното тяло на птицата.
Защото когато с помощта на имагинативното виждане преминем от гледането на това, което при птицата е физическо, към това, което при нея е етерно, ние имаме именно в етерната птица само една глава. От етерната птица птицата е само глава, от етерната птица ние разбираме веднага, че птицата не може да бъде сравнена с глава, туловище и крайници на други животни, а тя трябва да се схваща само като една глава, която е именно преобразена, която е преобразена като глава. Така щото главата на птицата представлява само небце и предните части, устните части, и онова, което отива по-нататък назад, трябва да се счита наистина като метаморфозирана, като преобразена глава, но все пак като глава. Цялата птица е всъщност глава. Това иде от там, че в действителност, ако искаме да разберем една птица, ние трябва да отидем много, много далече в миналото на развитието на Земята, в планетарното развитие на Земята.
към текста >>
Защото когато с помощта на имагинативното виждане преминем от гледането на това, което при
птица
та е физическо, към това, което при нея е етерно, ние имаме именно в етерната
птица
само една глава.
И това, което при едно млекопитаещо животно са крайниците, е напълно атрофирано при птицата. Без съмнение, един нехудожествен начин на разглеждане нещата говори просто за това, че предните крайници са се превърнали при птицата в крила. Обаче всичко това е именно един изцяло нехудожествен възглед, един неимагинативен възглед. Ако искаме действително да разберем природата, ако искаме действително да проникнем в Космоса, ние трябва да разглеждаме нещата вече по-дълбоко, да ги разглеждаме преди всичко в техните формиращи и строителни сили. Възледът, че просто птицата също има глава, туловище и крайници, не води например никога до там, да можем да разберем действително изгледа на етерното тяло на птицата.
Защото когато с помощта на имагинативното виждане преминем от гледането на това, което при птицата е физическо, към това, което при нея е етерно, ние имаме именно в етерната птица само една глава.
От етерната птица птицата е само глава, от етерната птица ние разбираме веднага, че птицата не може да бъде сравнена с глава, туловище и крайници на други животни, а тя трябва да се схваща само като една глава, която е именно преобразена, която е преобразена като глава. Така щото главата на птицата представлява само небце и предните части, устните части, и онова, което отива по-нататък назад, трябва да се счита наистина като метаморфозирана, като преобразена глава, но все пак като глава. Цялата птица е всъщност глава. Това иде от там, че в действителност, ако искаме да разберем една птица, ние трябва да отидем много, много далече в миналото на развитието на Земята, в планетарното развитие на Земята.
към текста >>
От етерната
птица
птица
та е само глава, от етерната
птица
ние разбираме веднага, че
птица
та не може да бъде сравнена с глава, туловище и крайници на други животни, а тя трябва да се схваща само като една глава, която е именно преобразена, която е преобразена като глава.
Без съмнение, един нехудожествен начин на разглеждане нещата говори просто за това, че предните крайници са се превърнали при птицата в крила. Обаче всичко това е именно един изцяло нехудожествен възглед, един неимагинативен възглед. Ако искаме действително да разберем природата, ако искаме действително да проникнем в Космоса, ние трябва да разглеждаме нещата вече по-дълбоко, да ги разглеждаме преди всичко в техните формиращи и строителни сили. Възледът, че просто птицата също има глава, туловище и крайници, не води например никога до там, да можем да разберем действително изгледа на етерното тяло на птицата. Защото когато с помощта на имагинативното виждане преминем от гледането на това, което при птицата е физическо, към това, което при нея е етерно, ние имаме именно в етерната птица само една глава.
От етерната птица птицата е само глава, от етерната птица ние разбираме веднага, че птицата не може да бъде сравнена с глава, туловище и крайници на други животни, а тя трябва да се схваща само като една глава, която е именно преобразена, която е преобразена като глава.
Така щото главата на птицата представлява само небце и предните части, устните части, и онова, което отива по-нататък назад, трябва да се счита наистина като метаморфозирана, като преобразена глава, но все пак като глава. Цялата птица е всъщност глава. Това иде от там, че в действителност, ако искаме да разберем една птица, ние трябва да отидем много, много далече в миналото на развитието на Земята, в планетарното развитие на Земята.
към текста >>
Така щото главата на
птица
та представлява само небце и предните части, устните части, и онова, което отива по-нататък назад, трябва да се счита наистина като метаморфозирана, като преобразена глава, но все пак като глава.
Обаче всичко това е именно един изцяло нехудожествен възглед, един неимагинативен възглед. Ако искаме действително да разберем природата, ако искаме действително да проникнем в Космоса, ние трябва да разглеждаме нещата вече по-дълбоко, да ги разглеждаме преди всичко в техните формиращи и строителни сили. Възледът, че просто птицата също има глава, туловище и крайници, не води например никога до там, да можем да разберем действително изгледа на етерното тяло на птицата. Защото когато с помощта на имагинативното виждане преминем от гледането на това, което при птицата е физическо, към това, което при нея е етерно, ние имаме именно в етерната птица само една глава. От етерната птица птицата е само глава, от етерната птица ние разбираме веднага, че птицата не може да бъде сравнена с глава, туловище и крайници на други животни, а тя трябва да се схваща само като една глава, която е именно преобразена, която е преобразена като глава.
Така щото главата на птицата представлява само небце и предните части, устните части, и онова, което отива по-нататък назад, трябва да се счита наистина като метаморфозирана, като преобразена глава, но все пак като глава.
Цялата птица е всъщност глава. Това иде от там, че в действителност, ако искаме да разберем една птица, ние трябва да отидем много, много далече в миналото на развитието на Земята, в планетарното развитие на Земята.
към текста >>
Цялата
птица
е всъщност глава.
Ако искаме действително да разберем природата, ако искаме действително да проникнем в Космоса, ние трябва да разглеждаме нещата вече по-дълбоко, да ги разглеждаме преди всичко в техните формиращи и строителни сили. Възледът, че просто птицата също има глава, туловище и крайници, не води например никога до там, да можем да разберем действително изгледа на етерното тяло на птицата. Защото когато с помощта на имагинативното виждане преминем от гледането на това, което при птицата е физическо, към това, което при нея е етерно, ние имаме именно в етерната птица само една глава. От етерната птица птицата е само глава, от етерната птица ние разбираме веднага, че птицата не може да бъде сравнена с глава, туловище и крайници на други животни, а тя трябва да се схваща само като една глава, която е именно преобразена, която е преобразена като глава. Така щото главата на птицата представлява само небце и предните части, устните части, и онова, което отива по-нататък назад, трябва да се счита наистина като метаморфозирана, като преобразена глава, но все пак като глава.
Цялата птица е всъщност глава.
Това иде от там, че в действителност, ако искаме да разберем една птица, ние трябва да отидем много, много далече в миналото на развитието на Земята, в планетарното развитие на Земята.
към текста >>
Това иде от там, че в действителност, ако искаме да разберем една
птица
, ние трябва да отидем много, много далече в миналото на развитието на Земята, в планетарното развитие на Земята.
Възледът, че просто птицата също има глава, туловище и крайници, не води например никога до там, да можем да разберем действително изгледа на етерното тяло на птицата. Защото когато с помощта на имагинативното виждане преминем от гледането на това, което при птицата е физическо, към това, което при нея е етерно, ние имаме именно в етерната птица само една глава. От етерната птица птицата е само глава, от етерната птица ние разбираме веднага, че птицата не може да бъде сравнена с глава, туловище и крайници на други животни, а тя трябва да се схваща само като една глава, която е именно преобразена, която е преобразена като глава. Така щото главата на птицата представлява само небце и предните части, устните части, и онова, което отива по-нататък назад, трябва да се счита наистина като метаморфозирана, като преобразена глава, но все пак като глава. Цялата птица е всъщност глава.
Това иде от там, че в действителност, ако искаме да разберем една птица, ние трябва да отидем много, много далече в миналото на развитието на Земята, в планетарното развитие на Земята.
към текста >>
Птица
та има зад себе си една много по-дълга планетарна история, отколкото, да речем, камилата.
Птицата има зад себе си една много по-дълга планетарна история, отколкото, да речем, камилата.
Камилата е едно възникнало много по-късно животно в сравнение с всяка птица. Онези птици, които са принудени да ходят по Земята, каквато е Щраусовата птица, това са по-късно възникнали птици. Онези птици, които обитават свободно във въздуха, орелът, карталът, са много стари земни животни. Докато в по-раншните земни периоди, лунни периоди, слънчеви периоди те притежаваха вече всичко това, което след това е преминало при тях от вътре навън до главата, в рода на птиците се е развило главно това, което имате в роговата човка. Външността на птицата има по-късен произход, тя е дошла чрез това, че птицата е развила своята главеста природа относително рано, и при условията, в които е навлязло в по-късни времена развитието на Земята, тя можа да прибави външно още само онова, което съставлява нейните пера.
към текста >>
Камилата е едно възникнало много по-късно животно в сравнение с всяка
птица
.
Птицата има зад себе си една много по-дълга планетарна история, отколкото, да речем, камилата.
Камилата е едно възникнало много по-късно животно в сравнение с всяка птица.
Онези птици, които са принудени да ходят по Земята, каквато е Щраусовата птица, това са по-късно възникнали птици. Онези птици, които обитават свободно във въздуха, орелът, карталът, са много стари земни животни. Докато в по-раншните земни периоди, лунни периоди, слънчеви периоди те притежаваха вече всичко това, което след това е преминало при тях от вътре навън до главата, в рода на птиците се е развило главно това, което имате в роговата човка. Външността на птицата има по-късен произход, тя е дошла чрез това, че птицата е развила своята главеста природа относително рано, и при условията, в които е навлязло в по-късни времена развитието на Земята, тя можа да прибави външно още само онова, което съставлява нейните пера. Тази перушина на птицата и е била дадена например от Луната и Земята докато тя има своята останала природа от много по-стари времена.
към текста >>
Онези птици, които са принудени да ходят по Земята, каквато е Щраусовата
птица
, това са по-късно възникнали птици.
Птицата има зад себе си една много по-дълга планетарна история, отколкото, да речем, камилата. Камилата е едно възникнало много по-късно животно в сравнение с всяка птица.
Онези птици, които са принудени да ходят по Земята, каквато е Щраусовата птица, това са по-късно възникнали птици.
Онези птици, които обитават свободно във въздуха, орелът, карталът, са много стари земни животни. Докато в по-раншните земни периоди, лунни периоди, слънчеви периоди те притежаваха вече всичко това, което след това е преминало при тях от вътре навън до главата, в рода на птиците се е развило главно това, което имате в роговата човка. Външността на птицата има по-късен произход, тя е дошла чрез това, че птицата е развила своята главеста природа относително рано, и при условията, в които е навлязло в по-късни времена развитието на Земята, тя можа да прибави външно още само онова, което съставлява нейните пера. Тази перушина на птицата и е била дадена например от Луната и Земята докато тя има своята останала природа от много по-стари времена.
към текста >>
Външността на
птица
та има по-късен произход, тя е дошла чрез това, че
птица
та е развила своята главеста природа относително рано, и при условията, в които е навлязло в по-късни времена развитието на Земята, тя можа да прибави външно още само онова, което съставлява нейните пера.
Птицата има зад себе си една много по-дълга планетарна история, отколкото, да речем, камилата. Камилата е едно възникнало много по-късно животно в сравнение с всяка птица. Онези птици, които са принудени да ходят по Земята, каквато е Щраусовата птица, това са по-късно възникнали птици. Онези птици, които обитават свободно във въздуха, орелът, карталът, са много стари земни животни. Докато в по-раншните земни периоди, лунни периоди, слънчеви периоди те притежаваха вече всичко това, което след това е преминало при тях от вътре навън до главата, в рода на птиците се е развило главно това, което имате в роговата човка.
Външността на птицата има по-късен произход, тя е дошла чрез това, че птицата е развила своята главеста природа относително рано, и при условията, в които е навлязло в по-късни времена развитието на Земята, тя можа да прибави външно още само онова, което съставлява нейните пера.
Тази перушина на птицата и е била дадена например от Луната и Земята докато тя има своята останала природа от много по-стари времена.
към текста >>
Тази перушина на
птица
та и е била дадена например от Луната и Земята докато тя има своята останала природа от много по-стари времена.
Камилата е едно възникнало много по-късно животно в сравнение с всяка птица. Онези птици, които са принудени да ходят по Земята, каквато е Щраусовата птица, това са по-късно възникнали птици. Онези птици, които обитават свободно във въздуха, орелът, карталът, са много стари земни животни. Докато в по-раншните земни периоди, лунни периоди, слънчеви периоди те притежаваха вече всичко това, което след това е преминало при тях от вътре навън до главата, в рода на птиците се е развило главно това, което имате в роговата човка. Външността на птицата има по-късен произход, тя е дошла чрез това, че птицата е развила своята главеста природа относително рано, и при условията, в които е навлязло в по-късни времена развитието на Земята, тя можа да прибави външно още само онова, което съставлява нейните пера.
Тази перушина на птицата и е била дадена например от Луната и Земята докато тя има своята останала природа от много по-стари времена.
към текста >>
Нека погледнем
птица
та във въздуха, да речем величествено летящия орел, на който така да се каже слънчевите лъчи са дали с тяхното действие като милостив дар перата аз ще изброя още и другите действия, дали му са неговата рогова човка; нека разгледаме този орел, как той лети във въздуха.
Но нещата имат все пак една много по-дълбока страна.
Нека погледнем птицата във въздуха, да речем величествено летящия орел, на който така да се каже слънчевите лъчи са дали с тяхното действие като милостив дар перата аз ще изброя още и другите действия, дали му са неговата рогова човка; нека разгледаме този орел, как той лети във въздуха.
Там върху него действуват определени сили. Слънцето има не само онези физически светлинни и топлинни сили, за които ние говорим обикновено. Когато Ви говорих за мистериите на Друидите, аз обърнах вниманието върху това, че от Слънцето се отделят също духовни сили. Към тези духовни сили трябва да насочим ние нашия поглед. Те са тези, които дават на различните родове птици тяхното многообразно оцветение, особената форма на тяхната перушина.
към текста >>
При
птица
та е така, че онова, което живее в нейното дишане, живее всъщност едно временно в нейната глава.
И сега нека отклоним нашия поглед от орела, който обитава във въздуха и, за да имаме отново един представител, да насочим нашия поглед върху едно млекопитаещо животно каквото е лъвът. Ние можем всъщност да разберем лъва само тогава, когато развием едно чувство за това, каква радост, какво задоволство изпитва лъвът да живее със заобикалящия го свят. Всъщност не съществува никакво животно, което не е сродно с лъва, което да има едно такова чудесно, пълно с тайнственост дишане както лъва. Навсякъде при животинското същество ритмите на дишането да бъдат в съгласуваност с ритмите на кръвообращението, само че ритмите на кръвообращението стават по-трудни чрез свързания с тях храноносмилателен апарат, а ритмите на дишането стават по-леки благодарение на това, че те се стремят да отидат нагоре в лекотата на мозъчните образувания.
При птицата е така, че онова, което живее в нейното дишане, живее всъщност едно временно в нейната глава.
Птицата е изцяло глава и тя носи главата външно за света. Нейните мисли са формите на нейните пера. За едно правилно чувствуване на природата, което може да живее в красота, не съществува нищо по-трогателно както да чувствува вътрешното родство, което съществува между човешката мисъл, когато тя става напълно конкретна, и перушината на птицата. Онзи, който има една вътрешна практика в това, знае съвсем точно, кога мисли паунски, кога мисли орелски и кога мисли врабешки. Нещата са напълно такива, че с изключение на това, че едното е физическо, другото астрално, нещата си съответствуват по чудесен начин.
към текста >>
Птица
та е изцяло глава и тя носи главата външно за света.
И сега нека отклоним нашия поглед от орела, който обитава във въздуха и, за да имаме отново един представител, да насочим нашия поглед върху едно млекопитаещо животно каквото е лъвът. Ние можем всъщност да разберем лъва само тогава, когато развием едно чувство за това, каква радост, какво задоволство изпитва лъвът да живее със заобикалящия го свят. Всъщност не съществува никакво животно, което не е сродно с лъва, което да има едно такова чудесно, пълно с тайнственост дишане както лъва. Навсякъде при животинското същество ритмите на дишането да бъдат в съгласуваност с ритмите на кръвообращението, само че ритмите на кръвообращението стават по-трудни чрез свързания с тях храноносмилателен апарат, а ритмите на дишането стават по-леки благодарение на това, че те се стремят да отидат нагоре в лекотата на мозъчните образувания. При птицата е така, че онова, което живее в нейното дишане, живее всъщност едно временно в нейната глава.
Птицата е изцяло глава и тя носи главата външно за света.
Нейните мисли са формите на нейните пера. За едно правилно чувствуване на природата, което може да живее в красота, не съществува нищо по-трогателно както да чувствува вътрешното родство, което съществува между човешката мисъл, когато тя става напълно конкретна, и перушината на птицата. Онзи, който има една вътрешна практика в това, знае съвсем точно, кога мисли паунски, кога мисли орелски и кога мисли врабешки. Нещата са напълно такива, че с изключение на това, че едното е физическо, другото астрално, нещата си съответствуват по чудесен начин. Това е така.
към текста >>
За едно правилно чувствуване на природата, което може да живее в красота, не съществува нищо по-трогателно както да чувствува вътрешното родство, което съществува между човешката мисъл, когато тя става напълно конкретна, и перушината на
птица
та.
Всъщност не съществува никакво животно, което не е сродно с лъва, което да има едно такова чудесно, пълно с тайнственост дишане както лъва. Навсякъде при животинското същество ритмите на дишането да бъдат в съгласуваност с ритмите на кръвообращението, само че ритмите на кръвообращението стават по-трудни чрез свързания с тях храноносмилателен апарат, а ритмите на дишането стават по-леки благодарение на това, че те се стремят да отидат нагоре в лекотата на мозъчните образувания. При птицата е така, че онова, което живее в нейното дишане, живее всъщност едно временно в нейната глава. Птицата е изцяло глава и тя носи главата външно за света. Нейните мисли са формите на нейните пера.
За едно правилно чувствуване на природата, което може да живее в красота, не съществува нищо по-трогателно както да чувствува вътрешното родство, което съществува между човешката мисъл, когато тя става напълно конкретна, и перушината на птицата.
Онзи, който има една вътрешна практика в това, знае съвсем точно, кога мисли паунски, кога мисли орелски и кога мисли врабешки. Нещата са напълно такива, че с изключение на това, че едното е физическо, другото астрално, нещата си съответствуват по чудесен начин. Това е така. Така щото можем да кажем: Птицата има един такъв преобладаващ живот в дишането, че другото: кръвообращение и така нататък, почти изчезва. Цялата тежест на храносмилането, даже тежестта на кръвообращението е всъщност премахната от себечувствуването при птицата, тази тежест не съществува.
към текста >>
Така щото можем да кажем:
Птица
та има един такъв преобладаващ живот в дишането, че другото: кръвообращение и така нататък, почти изчезва.
Нейните мисли са формите на нейните пера. За едно правилно чувствуване на природата, което може да живее в красота, не съществува нищо по-трогателно както да чувствува вътрешното родство, което съществува между човешката мисъл, когато тя става напълно конкретна, и перушината на птицата. Онзи, който има една вътрешна практика в това, знае съвсем точно, кога мисли паунски, кога мисли орелски и кога мисли врабешки. Нещата са напълно такива, че с изключение на това, че едното е физическо, другото астрално, нещата си съответствуват по чудесен начин. Това е така.
Така щото можем да кажем: Птицата има един такъв преобладаващ живот в дишането, че другото: кръвообращение и така нататък, почти изчезва.
Цялата тежест на храносмилането, даже тежестта на кръвообращението е всъщност премахната от себечувствуването при птицата, тази тежест не съществува.
към текста >>
Цялата тежест на храносмилането, даже тежестта на кръвообращението е всъщност премахната от себечувствуването при
птица
та, тази тежест не съществува.
За едно правилно чувствуване на природата, което може да живее в красота, не съществува нищо по-трогателно както да чувствува вътрешното родство, което съществува между човешката мисъл, когато тя става напълно конкретна, и перушината на птицата. Онзи, който има една вътрешна практика в това, знае съвсем точно, кога мисли паунски, кога мисли орелски и кога мисли врабешки. Нещата са напълно такива, че с изключение на това, че едното е физическо, другото астрално, нещата си съответствуват по чудесен начин. Това е така. Така щото можем да кажем: Птицата има един такъв преобладаващ живот в дишането, че другото: кръвообращение и така нататък, почти изчезва.
Цялата тежест на храносмилането, даже тежестта на кръвообращението е всъщност премахната от себечувствуването при птицата, тази тежест не съществува.
към текста >>
Така че действително можем да кажем: Когато търсим при човека нещо, което е най-подобно на
птица
та, което е само метаморфозирано, тогава това е човешката глава; когато търсим при човека нещо, което е най-подобно на лъва, тогава това е човешката гръдна област, там, където се срещат ритмите, ритмите на кръвообращението и на дишането.
Така че действително можем да кажем: Когато търсим при човека нещо, което е най-подобно на птицата, което е само метаморфозирано, тогава това е човешката глава; когато търсим при човека нещо, което е най-подобно на лъва, тогава това е човешката гръдна област, там, където се срещат ритмите, ритмите на кръвообращението и на дишането.
към текста >>
Действително, когато наблюдаваме духовно това, то е безкрайно чудесно, когато насочваме погледа към
птица
та и след това го насочим надолу към кравата.
Вие не можете да си представите, че лъвът повдига главата си така, както я повдига кравата. Това е вложено в самата форма на главата. И ако отидем по-нататък, ако се спрем на цялата форма на животното тогава чувствуваме, че цялото животно, бих могъл да кажа, е израсналият храносмилателен апарат! Тежестта на храносмилането тежи така на кръвообращението, че всичко това надделява главата и дишането. Животното е изцяло храносмилане.
Действително, когато наблюдаваме духовно това, то е безкрайно чудесно, когато насочваме погледа към птицата и след това го насочим надолу към кравата.
към текста >>
Естествено, колкото и високо да повдигнем кравата, тя не става никаква
птица
; обаче когато същевременно бихме могли да пропуснем из предвид главата като физически орган първо като я пренесем във въздуха, който е непосредствено близо до Земята, като я пренесем във въздушно-влажното, и когато едновременно бихме могли да приведем това в едно преобразуване на нейната етерна форма, която сега би била подходяща за влажното естество, и след това бихме я издигнали по-нататък и бихме я довели до астралното естество, тогава там високо горе кравата би се превърнала в една
птица
.
Естествено, колкото и високо да повдигнем кравата, тя не става никаква птица; обаче когато същевременно бихме могли да пропуснем из предвид главата като физически орган първо като я пренесем във въздуха, който е непосредствено близо до Земята, като я пренесем във въздушно-влажното, и когато едновременно бихме могли да приведем това в едно преобразуване на нейната етерна форма, която сега би била подходяща за влажното естество, и след това бихме я издигнали по-нататък и бихме я довели до астралното естество, тогава там високо горе кравата би се превърнала в една птица.
Астрално тя би се превърнала в птица.
към текста >>
Астрално тя би се превърнала в
птица
.
Естествено, колкото и високо да повдигнем кравата, тя не става никаква птица; обаче когато същевременно бихме могли да пропуснем из предвид главата като физически орган първо като я пренесем във въздуха, който е непосредствено близо до Земята, като я пренесем във въздушно-влажното, и когато едновременно бихме могли да приведем това в едно преобразуване на нейната етерна форма, която сега би била подходяща за влажното естество, и след това бихме я издигнали по-нататък и бихме я довели до астралното естество, тогава там високо горе кравата би се превърнала в една птица.
Астрално тя би се превърнала в птица.
към текста >>
И видите ли, тогава на нас ни се натрапва чудесното, че си казваме, когато сега прозрем това: Това, което
птица
та е там горе астрално, това, което тя има астрално от нейното астрално тяло, което работи там, както казах, за изграждане формата на нейните пера, това кравата го има в нейното месо, в мускулите, в костите, тя го е пренесла там.
И видите ли, тогава на нас ни се натрапва чудесното, че си казваме, когато сега прозрем това: Това, което птицата е там горе астрално, това, което тя има астрално от нейното астрално тяло, което работи там, както казах, за изграждане формата на нейните пера, това кравата го има в нейното месо, в мускулите, в костите, тя го е пренесла там.
При кравата е станало физическо онова, което е астрално при птицата. В астралното това изглежда различно, но то е така.
към текста >>
При кравата е станало физическо онова, което е астрално при
птица
та.
И видите ли, тогава на нас ни се натрапва чудесното, че си казваме, когато сега прозрем това: Това, което птицата е там горе астрално, това, което тя има астрално от нейното астрално тяло, което работи там, както казах, за изграждане формата на нейните пера, това кравата го има в нейното месо, в мускулите, в костите, тя го е пренесла там.
При кравата е станало физическо онова, което е астрално при птицата.
В астралното това изглежда различно, но то е така.
към текста >>
И отново, ако обратно бих снел долу онова, което принадлежи на астралното естество на една
птица
, и бих предприел при това преобразуването в етерното и физическото естество, тогава орелът би се превърнал в една крава, защото това, което е астрално при орела, е превърнато в плът, в тяло в кравата, която лежи на земята, когато преживя; защото това преживяне при кравата е свързано с развитието на една чудесна астралност.
И отново, ако обратно бих снел долу онова, което принадлежи на астралното естество на една птица, и бих предприел при това преобразуването в етерното и физическото естество, тогава орелът би се превърнал в една крава, защото това, което е астрално при орела, е превърнато в плът, в тяло в кравата, която лежи на земята, когато преживя; защото това преживяне при кравата е свързано с развитието на една чудесна астралност.
Кравата става красива в преживянето, в храносмилането. Гледано астрално, в това преживяне, в това храносмилане се крие нещо извънредно красиво. И когато изхождайки така от еснафските понятия и в един еснафски идеализъм си кажем: работата при смилането на храната е най-нисшето, тогава сме изобличени в лъжа, когато от една по-висока гледна точка наблюдаваме работата на храносмилането при кравата. Това е красиво, величествено, това е нещо извънредно духовно.
към текста >>
Лъвът не стига до тази духовност; не стига до там също и
птица
та.
Лъвът не стига до тази духовност; не стига до там също и птицата.
При птицата работата на храносмилането е нещо почти напълно физическо. Ние намираме естествено етерното тяло в храносмилателния апарат на птицата, но намираме много малко, даже почти нищо от астралността в храносмилателните процеси на птицата. Напротив в храносмилателните процеси при кравата има нещо, което гледано астрално е извънредно величествено, то е цял един свят. И когато искаме да разгледаме подобното при човека, ние отново имаме съответствието между това, което кравата развива едностранно, довеждането до физическа плът на нещо определено астрално, тук при човека в неговите храносмилателни органи имаме нещо хармонично съчетано с нещо друго, имаме го също и в продължението на неговите храносмилателни органи, в крайниците. Така щото действително това, което виждам високо горе във въздуха при орела, което виждам там, където животното изпитва радост непосредствено при въздуха както при лъва, което виждам след това, когато животното е свързано с подземните земни сили, които действуват по-нататък в неговите храносмилателни органи, когато следователно вместо във височините гледам долу в дълбочините и от там прониквам с пълно разбиране същността на кравата, тогава имам трите форми, които в човека са съединени в една хармония и чрез това се уравновесяват: метаморфозата на птицата в човешката глава, метаморфозата на лъва в човешките гърди и метаморфозата на кравата в храносмилателния апарат и в апарата на крайниците на човека, естествено в апарата на крайниците отново огромно метаморфозирано, огромно преобразено.
към текста >>
При
птица
та работата на храносмилането е нещо почти напълно физическо.
Лъвът не стига до тази духовност; не стига до там също и птицата.
При птицата работата на храносмилането е нещо почти напълно физическо.
Ние намираме естествено етерното тяло в храносмилателния апарат на птицата, но намираме много малко, даже почти нищо от астралността в храносмилателните процеси на птицата. Напротив в храносмилателните процеси при кравата има нещо, което гледано астрално е извънредно величествено, то е цял един свят. И когато искаме да разгледаме подобното при човека, ние отново имаме съответствието между това, което кравата развива едностранно, довеждането до физическа плът на нещо определено астрално, тук при човека в неговите храносмилателни органи имаме нещо хармонично съчетано с нещо друго, имаме го също и в продължението на неговите храносмилателни органи, в крайниците. Така щото действително това, което виждам високо горе във въздуха при орела, което виждам там, където животното изпитва радост непосредствено при въздуха както при лъва, което виждам след това, когато животното е свързано с подземните земни сили, които действуват по-нататък в неговите храносмилателни органи, когато следователно вместо във височините гледам долу в дълбочините и от там прониквам с пълно разбиране същността на кравата, тогава имам трите форми, които в човека са съединени в една хармония и чрез това се уравновесяват: метаморфозата на птицата в човешката глава, метаморфозата на лъва в човешките гърди и метаморфозата на кравата в храносмилателния апарат и в апарата на крайниците на човека, естествено в апарата на крайниците отново огромно метаморфозирано, огромно преобразено.
към текста >>
Ние намираме естествено етерното тяло в храносмилателния апарат на
птица
та, но намираме много малко, даже почти нищо от астралността в храносмилателните процеси на
птица
та.
Лъвът не стига до тази духовност; не стига до там също и птицата. При птицата работата на храносмилането е нещо почти напълно физическо.
Ние намираме естествено етерното тяло в храносмилателния апарат на птицата, но намираме много малко, даже почти нищо от астралността в храносмилателните процеси на птицата.
Напротив в храносмилателните процеси при кравата има нещо, което гледано астрално е извънредно величествено, то е цял един свят. И когато искаме да разгледаме подобното при човека, ние отново имаме съответствието между това, което кравата развива едностранно, довеждането до физическа плът на нещо определено астрално, тук при човека в неговите храносмилателни органи имаме нещо хармонично съчетано с нещо друго, имаме го също и в продължението на неговите храносмилателни органи, в крайниците. Така щото действително това, което виждам високо горе във въздуха при орела, което виждам там, където животното изпитва радост непосредствено при въздуха както при лъва, което виждам след това, когато животното е свързано с подземните земни сили, които действуват по-нататък в неговите храносмилателни органи, когато следователно вместо във височините гледам долу в дълбочините и от там прониквам с пълно разбиране същността на кравата, тогава имам трите форми, които в човека са съединени в една хармония и чрез това се уравновесяват: метаморфозата на птицата в човешката глава, метаморфозата на лъва в човешките гърди и метаморфозата на кравата в храносмилателния апарат и в апарата на крайниците на човека, естествено в апарата на крайниците отново огромно метаморфозирано, огромно преобразено.
към текста >>
Така щото действително това, което виждам високо горе във въздуха при орела, което виждам там, където животното изпитва радост непосредствено при въздуха както при лъва, което виждам след това, когато животното е свързано с подземните земни сили, които действуват по-нататък в неговите храносмилателни органи, когато следователно вместо във височините гледам долу в дълбочините и от там прониквам с пълно разбиране същността на кравата, тогава имам трите форми, които в човека са съединени в една хармония и чрез това се уравновесяват: метаморфозата на
птица
та в човешката глава, метаморфозата на лъва в човешките гърди и метаморфозата на кравата в храносмилателния апарат и в апарата на крайниците на човека, естествено в апарата на крайниците отново огромно метаморфозирано, огромно преобразено.
Лъвът не стига до тази духовност; не стига до там също и птицата. При птицата работата на храносмилането е нещо почти напълно физическо. Ние намираме естествено етерното тяло в храносмилателния апарат на птицата, но намираме много малко, даже почти нищо от астралността в храносмилателните процеси на птицата. Напротив в храносмилателните процеси при кравата има нещо, което гледано астрално е извънредно величествено, то е цял един свят. И когато искаме да разгледаме подобното при човека, ние отново имаме съответствието между това, което кравата развива едностранно, довеждането до физическа плът на нещо определено астрално, тук при човека в неговите храносмилателни органи имаме нещо хармонично съчетано с нещо друго, имаме го също и в продължението на неговите храносмилателни органи, в крайниците.
Така щото действително това, което виждам високо горе във въздуха при орела, което виждам там, където животното изпитва радост непосредствено при въздуха както при лъва, което виждам след това, когато животното е свързано с подземните земни сили, които действуват по-нататък в неговите храносмилателни органи, когато следователно вместо във височините гледам долу в дълбочините и от там прониквам с пълно разбиране същността на кравата, тогава имам трите форми, които в човека са съединени в една хармония и чрез това се уравновесяват: метаморфозата на птицата в човешката глава, метаморфозата на лъва в човешките гърди и метаморфозата на кравата в храносмилателния апарат и в апарата на крайниците на човека, естествено в апарата на крайниците отново огромно метаморфозирано, огромно преобразено.
към текста >>
Когато гледаме днес по този начин тези неща и разбираме отново, как всъщност човекът е роден от цялата природа и носи отново в себе си цялата природа, както аз описах това, как той носи в себе си царството на
птица
та, царството на лъва, царството на кравата, тогава получаваме отделните съставни части на това, което абстрактното изречение изразява: Човекът е един малък свят, един микрокосмос.
Когато гледаме днес по този начин тези неща и разбираме отново, как всъщност човекът е роден от цялата природа и носи отново в себе си цялата природа, както аз описах това, как той носи в себе си царството на птицата, царството на лъва, царството на кравата, тогава получаваме отделните съставни части на това, което абстрактното изречение изразява: Човекът е един малък свят, един микрокосмос.
Той е вече един малък свят и големият свят е в него, и всички животни, които живеят във въздуха, и животните, които имат своя главен елемент около Земята в кръжащия въздух, и животните, които имат своя главен елемент под земна та почва в силите на тежестта, действуват съвместно в човека в едно хармонично цяло. И човекът е тогава съединението на Орела, Лъва, Телеца /бика/ или Кравата.
към текста >>
Сравнете с целия този процес процеса при снасящата яйцето
птица
.
Сравнете с целия този процес процеса при снасящата яйцето птица.
Тук още в самата птица, чрез един процес, който е метаморфозиран, е образувана яйчната черупка. Тук веществото на калция е използувано от силите на слънчевата светлина, за да съчетае именно целия процес на онова, което при гъсеницата и пеперудата е разложено в яйце, гъсеница, пашкул. Всичко това при птицата е съчетано заедно, като например при яйцето на птицата около него се образува направо твърдата черупка. Чрез това съчетание заедно на един разложен процес ембрионният процес при птицата в неговото цяло е именно нещо различно. При пеперудата имате разложено това, което при птицата се извършва до тук, до третия стадий; това имате разложено при пеперудата в образуването на яйцето, образуването на гъсеницата, в образуването на пашкула.
към текста >>
Тук още в самата
птица
, чрез един процес, който е метаморфозиран, е образувана яйчната черупка.
Сравнете с целия този процес процеса при снасящата яйцето птица.
Тук още в самата птица, чрез един процес, който е метаморфозиран, е образувана яйчната черупка.
Тук веществото на калция е използувано от силите на слънчевата светлина, за да съчетае именно целия процес на онова, което при гъсеницата и пеперудата е разложено в яйце, гъсеница, пашкул. Всичко това при птицата е съчетано заедно, като например при яйцето на птицата около него се образува направо твърдата черупка. Чрез това съчетание заедно на един разложен процес ембрионният процес при птицата в неговото цяло е именно нещо различно. При пеперудата имате разложено това, което при птицата се извършва до тук, до третия стадий; това имате разложено при пеперудата в образуването на яйцето, образуването на гъсеницата, в образуването на пашкула. Тук можете да видите това външно.
към текста >>
Всичко това при
птица
та е съчетано заедно, като например при яйцето на
птица
та около него се образува направо твърдата черупка.
Сравнете с целия този процес процеса при снасящата яйцето птица. Тук още в самата птица, чрез един процес, който е метаморфозиран, е образувана яйчната черупка. Тук веществото на калция е използувано от силите на слънчевата светлина, за да съчетае именно целия процес на онова, което при гъсеницата и пеперудата е разложено в яйце, гъсеница, пашкул.
Всичко това при птицата е съчетано заедно, като например при яйцето на птицата около него се образува направо твърдата черупка.
Чрез това съчетание заедно на един разложен процес ембрионният процес при птицата в неговото цяло е именно нещо различно. При пеперудата имате разложено това, което при птицата се извършва до тук, до третия стадий; това имате разложено при пеперудата в образуването на яйцето, образуването на гъсеницата, в образуването на пашкула. Тук можете да видите това външно.
към текста >>
Чрез това съчетание заедно на един разложен процес ембрионният процес при
птица
та в неговото цяло е именно нещо различно.
Сравнете с целия този процес процеса при снасящата яйцето птица. Тук още в самата птица, чрез един процес, който е метаморфозиран, е образувана яйчната черупка. Тук веществото на калция е използувано от силите на слънчевата светлина, за да съчетае именно целия процес на онова, което при гъсеницата и пеперудата е разложено в яйце, гъсеница, пашкул. Всичко това при птицата е съчетано заедно, като например при яйцето на птицата около него се образува направо твърдата черупка.
Чрез това съчетание заедно на един разложен процес ембрионният процес при птицата в неговото цяло е именно нещо различно.
При пеперудата имате разложено това, което при птицата се извършва до тук, до третия стадий; това имате разложено при пеперудата в образуването на яйцето, образуването на гъсеницата, в образуването на пашкула. Тук можете да видите това външно.
към текста >>
При пеперудата имате разложено това, което при
птица
та се извършва до тук, до третия стадий; това имате разложено при пеперудата в образуването на яйцето, образуването на гъсеницата, в образуването на пашкула.
Сравнете с целия този процес процеса при снасящата яйцето птица. Тук още в самата птица, чрез един процес, който е метаморфозиран, е образувана яйчната черупка. Тук веществото на калция е използувано от силите на слънчевата светлина, за да съчетае именно целия процес на онова, което при гъсеницата и пеперудата е разложено в яйце, гъсеница, пашкул. Всичко това при птицата е съчетано заедно, като например при яйцето на птицата около него се образува направо твърдата черупка. Чрез това съчетание заедно на един разложен процес ембрионният процес при птицата в неговото цяло е именно нещо различно.
При пеперудата имате разложено това, което при птицата се извършва до тук, до третия стадий; това имате разложено при пеперудата в образуването на яйцето, образуването на гъсеницата, в образуването на пашкула.
Тук можете да видите това външно.
към текста >>
Да, тогава в цялото нейно образуване
птица
та представлява човешката глава.
И ако сега проследим астрално целия процес, какво ще видим тогава?
Да, тогава в цялото нейно образуване птицата представлява човешката глава.
Тя представлява органа на образуването на мислите. Какво представлява пеперудата, която също живее във въздуха, обаче в образуването на нейния ембрион е нещо извънредно сложно? Ние намираме, че пеперудата представлява онова, което показва така да се каже функцията на главата в нейното продължение, така да се каже силите на главата разпрострени върху целия човек. И тук става тогава нещо в целия човек, нещо, което в природата отговаря на един друг процес, различен от този на образуването на птицата.
към текста >>
И тук става тогава нещо в целия човек, нещо, което в природата отговаря на един друг процес, различен от този на образуването на
птица
та.
И ако сега проследим астрално целия процес, какво ще видим тогава? Да, тогава в цялото нейно образуване птицата представлява човешката глава. Тя представлява органа на образуването на мислите. Какво представлява пеперудата, която също живее във въздуха, обаче в образуването на нейния ембрион е нещо извънредно сложно? Ние намираме, че пеперудата представлява онова, което показва така да се каже функцията на главата в нейното продължение, така да се каже силите на главата разпрострени върху целия човек.
И тук става тогава нещо в целия човек, нещо, което в природата отговаря на един друг процес, различен от този на образуването на птицата.
към текста >>
Ако виждаме перата на
птица
та в мигновените мисли, тогава трябва да виждаме в крилата на пеперудата, които блестят в прекрасни цветове, нещо родено по духовен начин в нашите възпоменателни мисли /в мислите, които си спомняме/.
Мислите не биха се отложили в нас, не биха заангажирали целия човек, за да изплуват след това отново в съзнанието като спомени. Ако насоча поглед към моите моментни мисли, които си образувам при външния свят, и насоча след това поглед върху орела, тогава аз казвам: В перата на орела аз виждам вън от мене въплътените мисли, в мене те стават мисли, но стават моментните, мигновените мисли. Ако насоча поглед върху това, което нося в мене като мои спомени, тогава виждам, че става един сложен процес. Долу във физическото тяло става, несъмнено по един духовен начин, един вид образуване на яйце, което обаче в етерното е нещо съвършено друго, нещо, което външно физически е подобно на образуването на гъсеницата в астралното тяло, което вътрешно е подобно на какавидата, на образуване то на пашкула, и онова, което, когато имам едно възприятие, създава в мене една мисъл, изтласква я надолу, това е така, като че пеперудата снася едно яйце. Преобразуването е нещо подобно както това, което става с гъсеницата: животът в етерното тяло се жертвува на духовната светлина, обгръща тъчейки така да се каже мисълта с вътрешна, астрална пашкулна тъкан и от нея се излюпват спомените.
Ако виждаме перата на птицата в мигновените мисли, тогава трябва да виждаме в крилата на пеперудата, които блестят в прекрасни цветове, нещо родено по духовен начин в нашите възпоменателни мисли /в мислите, които си спомняме/.
към текста >>
23.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Не напразно легендата разказва за това, че орелът е в същност
птица
та на планетата Юпитер.
Ако разгледаме сега организацията на орела, тогава трябва да насочим нашето внимание върху това, доколко слънчевите сили биват изменени, подсилени и отслабени чрез съвместното действие на Слънцето със Сатурн, Юпитер, Марс.
Не напразно легендата разказва за това, че орелът е в същност птицата на планетата Юпитер.
Юпитер е главно представител на външните планети. И ако нарисуваме схематично това, за което става дума, тогава трябва да нарисуваме сферата, която в мировото пространство представлява планетата Сатурн, сферата, която представлява Планетата Юпитер, сферата, която представлява планетата Марс.
към текста >>
24.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Като всяка
птица
орелът храносмила повърхностно.
Когато орелът умира, на нас ни става ясно, колко забележително, бих могъл да кажа повърхностно храносмилане има орелът в сравнение с основното храносмилане на кравата с нейното преживяне. Кравата е действително животното на храносмилането отново като представител за много същества от рода на животните. При нея храносмилането става основно.
Като всяка птица орелът храносмила повърхностно.
Всяко храносмилане при него остава само в неговото начало. И бих могъл да кажа, в съществуването на орела, ако насочим поглед върху цялото, храносмилането е само нещо като вторично занимание, като странично занимание. Напротив в орела протича основно всичко онова, което се използува върху неговите пера. При други птици това е даже още по-силно. Тук с извънредно голяма грижа, всичко се изработва в перата.
към текста >>
Така ние виждаме, когато орелът умира и загива също и неговата перушина както казах, това важи за всяка една
птица
, че одухотворената земна материя отива в духовния свят, че тя бива превърната там в духов но вещество.
Така ние виждаме, когато орелът умира и загива също и неговата перушина както казах, това важи за всяка една птица, че одухотворената земна материя отива в духовния свят, че тя бива превърната там в духов но вещество.
към текста >>
25.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Пеперудата одухотворява още повече земната материя отколкото
птица
та.
С пеперудите положението е малко различно.
Пеперудата одухотворява още повече земната материя отколкото птицата.
Птицата стига все пак до там, да стои по-близо до Земята отколкото пеперудата. Аз ще изложа това по-после. Но благодарение на това, че тя не напуска областта на Слънцето, пеперудата е в състояние да одухотвори своята материя до там, че отдава непрестанно одухотворена материя на околността на Земята, на заобикалящия Земята Космос не едвам при нейната смърт, а още през време на нейния живот.
към текста >>
Птица
та стига все пак до там, да стои по-близо до Земята отколкото пеперудата.
С пеперудите положението е малко различно. Пеперудата одухотворява още повече земната материя отколкото птицата.
Птицата стига все пак до там, да стои по-близо до Земята отколкото пеперудата.
Аз ще изложа това по-после. Но благодарение на това, че тя не напуска областта на Слънцето, пеперудата е в състояние да одухотвори своята материя до там, че отдава непрестанно одухотворена материя на околността на Земята, на заобикалящия Земята Космос не едвам при нейната смърт, а още през време на нейния живот.
към текста >>
Така щото следователно, ако един наблюдател би седял навън в Космоса и би разполагал с продължително време за наблюдение, той би видял, как непрестанно става едно излъчване на духовна субстанция, на духовна материя в царството на духа, на превърната в дух материя, как Земята излъчва своето собствено същество навън в мировото пространство, в Космоса, и как, подобно на пръскащи искри, на постоянно светещи искри това, което птичият род, всяка
птица
след нейната смърт, прави да просиява, отива сега под формата на лъчи в тази Вселена: едно искрене, едно блещукане на пеперудена духовна светлина и едно изскачане, пръскане на птича духовна светлина!
Ние можем да вникнем с нашия поглед в този пърхащ свят и можем да си кажем: Вий пърхащи същества, излъчвате даже нещо по-добро отколкото слънчевата светлина, вий излъчвате духовна светлина в Космоса! Нашата материалистична наука взема малко под внимание духовното. И така тази материалистична наука няма даже никаква възможност да стигне по някакъв начин до тези неща, които принадлежат на цялото на мировата икономия. Но тези неща съществуват, както съществуват физическите действия. Защото това, което се излъчва навън в царството на духа, то ще продължи да действува по-нататък, когато Земята вече отдавна ще е загинала; това, което днес физикът, химикът констатират, ще намери своя край заедно с края на земното съществувание.
Така щото следователно, ако един наблюдател би седял навън в Космоса и би разполагал с продължително време за наблюдение, той би видял, как непрестанно става едно излъчване на духовна субстанция, на духовна материя в царството на духа, на превърната в дух материя, как Земята излъчва своето собствено същество навън в мировото пространство, в Космоса, и как, подобно на пръскащи искри, на постоянно светещи искри това, което птичият род, всяка птица след нейната смърт, прави да просиява, отива сега под формата на лъчи в тази Вселена: едно искрене, едно блещукане на пеперудена духовна светлина и едно изскачане, пръскане на птича духовна светлина!
към текста >>
Птица
та съществува в областта на топлинния етер и тя побеждава в същност това, което е само въздух.
Положението не е вече такова при рода на птиците. Птиците снасят своите яйца. Те трябва да бъдат излюпени от топлината. Яйцето на пеперудата е предадено просто на слънчевата природа; птичето яйце идва в областта на топлината.
Птицата съществува в областта на топлинния етер и тя побеждава в същност това, което е само въздух.
към текста >>
Птица
та лети във въздуха обаче нейният елемент е всъщност топлината, различните степени на топлината във въздуха, и тя побеждава в определена степен въздуха.
Пеперудата също лети във въздуха, но тя е всъщност изцяло едно създание на светлината. И тъй като въздухът е проникнат от светлината, пеперудата избира в това битие светлина-въздух небитието на въздуха, а битието на светлината; въздухът е за нея само носител. Въздухът представлява само вълните, върху които тя плува така да се каже, но нейният елемент е светлината.
Птицата лети във въздуха обаче нейният елемент е всъщност топлината, различните степени на топлината във въздуха, и тя побеждава в определена степен въздуха.
Разгледайте костите на млекопитаещите животни, костите на човека: те са изпълнени с костен мозък. Ние ще има още да говорим за това, защо те са изпълнени с костен мозък. Костите на птиците са кухи и пълни само с въздух. Следователно, доколкото става дума за това, което се намира вътре в костите, ние се състоим от костен мозък, а птицата се състои от въздух, и нейното мозъчно естество на костите е чист въздух. Ако вземете белите дробове на птицата, ще намерите в тях множество торбички, които изхождат от белите дробове; това са въздушни торбички.
към текста >>
Следователно, доколкото става дума за това, което се намира вътре в костите, ние се състоим от костен мозък, а
птица
та се състои от въздух, и нейното мозъчно естество на костите е чист въздух.
Въздухът представлява само вълните, върху които тя плува така да се каже, но нейният елемент е светлината. Птицата лети във въздуха обаче нейният елемент е всъщност топлината, различните степени на топлината във въздуха, и тя побеждава в определена степен въздуха. Разгледайте костите на млекопитаещите животни, костите на човека: те са изпълнени с костен мозък. Ние ще има още да говорим за това, защо те са изпълнени с костен мозък. Костите на птиците са кухи и пълни само с въздух.
Следователно, доколкото става дума за това, което се намира вътре в костите, ние се състоим от костен мозък, а птицата се състои от въздух, и нейното мозъчно естество на костите е чист въздух.
Ако вземете белите дробове на птицата, ще намерите в тях множество торбички, които изхождат от белите дробове; това са въздушни торбички. Когато птицата вдишва, тя диша не само в белите дробове, а вдишва въздуха и в тези въздушни торбички, а от въздушните торбички въздухът отива в кухините на костите. Следователно, ако бихме могли да отделим от птицата всичкото месо и всичката перушина и бихме премахнали също и самите кости, тогава бихме получили едно животно състоящо се само от въздух, което би имало формата на вътрешния пълнеж на белите дробове и също на вътрешния пълнеж на всички кости. Ако си я представим като форма, бихме имали напълно формата на птица. Вътре в орела състоящ се от месо и кости седи един орел от въздух.
към текста >>
Ако вземете белите дробове на
птица
та, ще намерите в тях множество торбички, които изхождат от белите дробове; това са въздушни торбички.
Птицата лети във въздуха обаче нейният елемент е всъщност топлината, различните степени на топлината във въздуха, и тя побеждава в определена степен въздуха. Разгледайте костите на млекопитаещите животни, костите на човека: те са изпълнени с костен мозък. Ние ще има още да говорим за това, защо те са изпълнени с костен мозък. Костите на птиците са кухи и пълни само с въздух. Следователно, доколкото става дума за това, което се намира вътре в костите, ние се състоим от костен мозък, а птицата се състои от въздух, и нейното мозъчно естество на костите е чист въздух.
Ако вземете белите дробове на птицата, ще намерите в тях множество торбички, които изхождат от белите дробове; това са въздушни торбички.
Когато птицата вдишва, тя диша не само в белите дробове, а вдишва въздуха и в тези въздушни торбички, а от въздушните торбички въздухът отива в кухините на костите. Следователно, ако бихме могли да отделим от птицата всичкото месо и всичката перушина и бихме премахнали също и самите кости, тогава бихме получили едно животно състоящо се само от въздух, което би имало формата на вътрешния пълнеж на белите дробове и също на вътрешния пълнеж на всички кости. Ако си я представим като форма, бихме имали напълно формата на птица. Вътре в орела състоящ се от месо и кости седи един орел от въздух. Това е така не само поради факта, че там вътре се намира също един орел от въздух, но сега птицата диша.
към текста >>
Когато
птица
та вдишва, тя диша не само в белите дробове, а вдишва въздуха и в тези въздушни торбички, а от въздушните торбички въздухът отива в кухините на костите.
Разгледайте костите на млекопитаещите животни, костите на човека: те са изпълнени с костен мозък. Ние ще има още да говорим за това, защо те са изпълнени с костен мозък. Костите на птиците са кухи и пълни само с въздух. Следователно, доколкото става дума за това, което се намира вътре в костите, ние се състоим от костен мозък, а птицата се състои от въздух, и нейното мозъчно естество на костите е чист въздух. Ако вземете белите дробове на птицата, ще намерите в тях множество торбички, които изхождат от белите дробове; това са въздушни торбички.
Когато птицата вдишва, тя диша не само в белите дробове, а вдишва въздуха и в тези въздушни торбички, а от въздушните торбички въздухът отива в кухините на костите.
Следователно, ако бихме могли да отделим от птицата всичкото месо и всичката перушина и бихме премахнали също и самите кости, тогава бихме получили едно животно състоящо се само от въздух, което би имало формата на вътрешния пълнеж на белите дробове и също на вътрешния пълнеж на всички кости. Ако си я представим като форма, бихме имали напълно формата на птица. Вътре в орела състоящ се от месо и кости седи един орел от въздух. Това е така не само поради факта, че там вътре се намира също един орел от въздух, но сега птицата диша. Чрез дишането тя създава топлина.
към текста >>
Следователно, ако бихме могли да отделим от
птица
та всичкото месо и всичката перушина и бихме премахнали също и самите кости, тогава бихме получили едно животно състоящо се само от въздух, което би имало формата на вътрешния пълнеж на белите дробове и също на вътрешния пълнеж на всички кости.
Ние ще има още да говорим за това, защо те са изпълнени с костен мозък. Костите на птиците са кухи и пълни само с въздух. Следователно, доколкото става дума за това, което се намира вътре в костите, ние се състоим от костен мозък, а птицата се състои от въздух, и нейното мозъчно естество на костите е чист въздух. Ако вземете белите дробове на птицата, ще намерите в тях множество торбички, които изхождат от белите дробове; това са въздушни торбички. Когато птицата вдишва, тя диша не само в белите дробове, а вдишва въздуха и в тези въздушни торбички, а от въздушните торбички въздухът отива в кухините на костите.
Следователно, ако бихме могли да отделим от птицата всичкото месо и всичката перушина и бихме премахнали също и самите кости, тогава бихме получили едно животно състоящо се само от въздух, което би имало формата на вътрешния пълнеж на белите дробове и също на вътрешния пълнеж на всички кости.
Ако си я представим като форма, бихме имали напълно формата на птица. Вътре в орела състоящ се от месо и кости седи един орел от въздух. Това е така не само поради факта, че там вътре се намира също един орел от въздух, но сега птицата диша. Чрез дишането тя създава топлина. Тя предава тази топлина своя въздух, който пресова тази топлина във всички нейни крайници.
към текста >>
Ако си я представим като форма, бихме имали напълно формата на
птица
.
Костите на птиците са кухи и пълни само с въздух. Следователно, доколкото става дума за това, което се намира вътре в костите, ние се състоим от костен мозък, а птицата се състои от въздух, и нейното мозъчно естество на костите е чист въздух. Ако вземете белите дробове на птицата, ще намерите в тях множество торбички, които изхождат от белите дробове; това са въздушни торбички. Когато птицата вдишва, тя диша не само в белите дробове, а вдишва въздуха и в тези въздушни торбички, а от въздушните торбички въздухът отива в кухините на костите. Следователно, ако бихме могли да отделим от птицата всичкото месо и всичката перушина и бихме премахнали също и самите кости, тогава бихме получили едно животно състоящо се само от въздух, което би имало формата на вътрешния пълнеж на белите дробове и също на вътрешния пълнеж на всички кости.
Ако си я представим като форма, бихме имали напълно формата на птица.
Вътре в орела състоящ се от месо и кости седи един орел от въздух. Това е така не само поради факта, че там вътре се намира също един орел от въздух, но сега птицата диша. Чрез дишането тя създава топлина. Тя предава тази топлина своя въздух, който пресова тази топлина във всички нейни крайници. Там се ражда разликата в топлината по отношение на заобикалящия свят.
към текста >>
Това е така не само поради факта, че там вътре се намира също един орел от въздух, но сега
птица
та диша.
Ако вземете белите дробове на птицата, ще намерите в тях множество торбички, които изхождат от белите дробове; това са въздушни торбички. Когато птицата вдишва, тя диша не само в белите дробове, а вдишва въздуха и в тези въздушни торбички, а от въздушните торбички въздухът отива в кухините на костите. Следователно, ако бихме могли да отделим от птицата всичкото месо и всичката перушина и бихме премахнали също и самите кости, тогава бихме получили едно животно състоящо се само от въздух, което би имало формата на вътрешния пълнеж на белите дробове и също на вътрешния пълнеж на всички кости. Ако си я представим като форма, бихме имали напълно формата на птица. Вътре в орела състоящ се от месо и кости седи един орел от въздух.
Това е така не само поради факта, че там вътре се намира също един орел от въздух, но сега птицата диша.
Чрез дишането тя създава топлина. Тя предава тази топлина своя въздух, който пресова тази топлина във всички нейни крайници. Там се ражда разликата в топлината по отношение на заобикалящия свят. Там орелът има своята вътрешна топлина, тук той има външната топлина. В това различно равнище между външната топлина на въздуха и топлината, която орелът предава на своя собствен въздух, в тази разлика на равнището, следователно в една разлика на равнището на топлината, на топлинния елемент живее в същност птицата.
към текста >>
В това различно равнище между външната топлина на въздуха и топлината, която орелът предава на своя собствен въздух, в тази разлика на равнището, следователно в една разлика на равнището на топлината, на топлинния елемент живее в същност
птица
та.
Това е така не само поради факта, че там вътре се намира също един орел от въздух, но сега птицата диша. Чрез дишането тя създава топлина. Тя предава тази топлина своя въздух, който пресова тази топлина във всички нейни крайници. Там се ражда разликата в топлината по отношение на заобикалящия свят. Там орелът има своята вътрешна топлина, тук той има външната топлина.
В това различно равнище между външната топлина на въздуха и топлината, която орелът предава на своя собствен въздух, в тази разлика на равнището, следователно в една разлика на равнището на топлината, на топлинния елемент живее в същност птицата.
И ако бихте запитали птицата по съответния начин, какво е състоянието на нейното тяло, тогава ако бихте разбирали птичия език, бихте видели, че тя прави това тогава тя би Ви отговорила така, че бихте познали: тя говори за твърдите материални кости и за това, което иначе носи на себе си, някак си така, като че сте натоварени отляво и отдясно и на гърба и на главата буквално с куфари. В такъв случай Вие не казвате: това е моето тяло, десният куфар, левият куфар и т.н. Както не казвате за нещата, с които сте натоварени, че това е Вашето тяло, а те са нещо, което носите, така говори птицата, когато тя говори за себе си, така говори тя просто за затопления от нея въздух и за другите части на нейното тяло като за един багаж, който носи на себе си през време на земното съществувание. Тези кости, които обвиват това особено въздушно тяло на птицата: това е нейният багаж. Така че можем напълно да кажем: В същност птицата живее изцяло в елемента на топлината, а пеперудата живее в елемента на светлината.
към текста >>
И ако бихте запитали
птица
та по съответния начин, какво е състоянието на нейното тяло, тогава ако бихте разбирали птичия език, бихте видели, че тя прави това тогава тя би Ви отговорила така, че бихте познали: тя говори за твърдите материални кости и за това, което иначе носи на себе си, някак си така, като че сте натоварени отляво и отдясно и на гърба и на главата буквално с куфари.
Чрез дишането тя създава топлина. Тя предава тази топлина своя въздух, който пресова тази топлина във всички нейни крайници. Там се ражда разликата в топлината по отношение на заобикалящия свят. Там орелът има своята вътрешна топлина, тук той има външната топлина. В това различно равнище между външната топлина на въздуха и топлината, която орелът предава на своя собствен въздух, в тази разлика на равнището, следователно в една разлика на равнището на топлината, на топлинния елемент живее в същност птицата.
И ако бихте запитали птицата по съответния начин, какво е състоянието на нейното тяло, тогава ако бихте разбирали птичия език, бихте видели, че тя прави това тогава тя би Ви отговорила така, че бихте познали: тя говори за твърдите материални кости и за това, което иначе носи на себе си, някак си така, като че сте натоварени отляво и отдясно и на гърба и на главата буквално с куфари.
В такъв случай Вие не казвате: това е моето тяло, десният куфар, левият куфар и т.н. Както не казвате за нещата, с които сте натоварени, че това е Вашето тяло, а те са нещо, което носите, така говори птицата, когато тя говори за себе си, така говори тя просто за затопления от нея въздух и за другите части на нейното тяло като за един багаж, който носи на себе си през време на земното съществувание. Тези кости, които обвиват това особено въздушно тяло на птицата: това е нейният багаж. Така че можем напълно да кажем: В същност птицата живее изцяло в елемента на топлината, а пеперудата живее в елемента на светлината. За пеперудата всичко, което е физическо вещество, което тя одухотворява, бихме могли да кажем, не е багаж, то е още по-малко багаж преди одухотворението, за пеперудата физическото вещество е къщно устройство.
към текста >>
Както не казвате за нещата, с които сте натоварени, че това е Вашето тяло, а те са нещо, което носите, така говори
птица
та, когато тя говори за себе си, така говори тя просто за затопления от нея въздух и за другите части на нейното тяло като за един багаж, който носи на себе си през време на земното съществувание.
Там се ражда разликата в топлината по отношение на заобикалящия свят. Там орелът има своята вътрешна топлина, тук той има външната топлина. В това различно равнище между външната топлина на въздуха и топлината, която орелът предава на своя собствен въздух, в тази разлика на равнището, следователно в една разлика на равнището на топлината, на топлинния елемент живее в същност птицата. И ако бихте запитали птицата по съответния начин, какво е състоянието на нейното тяло, тогава ако бихте разбирали птичия език, бихте видели, че тя прави това тогава тя би Ви отговорила така, че бихте познали: тя говори за твърдите материални кости и за това, което иначе носи на себе си, някак си така, като че сте натоварени отляво и отдясно и на гърба и на главата буквално с куфари. В такъв случай Вие не казвате: това е моето тяло, десният куфар, левият куфар и т.н.
Както не казвате за нещата, с които сте натоварени, че това е Вашето тяло, а те са нещо, което носите, така говори птицата, когато тя говори за себе си, така говори тя просто за затопления от нея въздух и за другите части на нейното тяло като за един багаж, който носи на себе си през време на земното съществувание.
Тези кости, които обвиват това особено въздушно тяло на птицата: това е нейният багаж. Така че можем напълно да кажем: В същност птицата живее изцяло в елемента на топлината, а пеперудата живее в елемента на светлината. За пеперудата всичко, което е физическо вещество, което тя одухотворява, бихме могли да кажем, не е багаж, то е още по-малко багаж преди одухотворението, за пеперудата физическото вещество е къщно устройство. То стои още по-далече от нея.
към текста >>
Тези кости, които обвиват това особено въздушно тяло на
птица
та: това е нейният багаж.
Там орелът има своята вътрешна топлина, тук той има външната топлина. В това различно равнище между външната топлина на въздуха и топлината, която орелът предава на своя собствен въздух, в тази разлика на равнището, следователно в една разлика на равнището на топлината, на топлинния елемент живее в същност птицата. И ако бихте запитали птицата по съответния начин, какво е състоянието на нейното тяло, тогава ако бихте разбирали птичия език, бихте видели, че тя прави това тогава тя би Ви отговорила така, че бихте познали: тя говори за твърдите материални кости и за това, което иначе носи на себе си, някак си така, като че сте натоварени отляво и отдясно и на гърба и на главата буквално с куфари. В такъв случай Вие не казвате: това е моето тяло, десният куфар, левият куфар и т.н. Както не казвате за нещата, с които сте натоварени, че това е Вашето тяло, а те са нещо, което носите, така говори птицата, когато тя говори за себе си, така говори тя просто за затопления от нея въздух и за другите части на нейното тяло като за един багаж, който носи на себе си през време на земното съществувание.
Тези кости, които обвиват това особено въздушно тяло на птицата: това е нейният багаж.
Така че можем напълно да кажем: В същност птицата живее изцяло в елемента на топлината, а пеперудата живее в елемента на светлината. За пеперудата всичко, което е физическо вещество, което тя одухотворява, бихме могли да кажем, не е багаж, то е още по-малко багаж преди одухотворението, за пеперудата физическото вещество е къщно устройство. То стои още по-далече от нея.
към текста >>
Така че можем напълно да кажем: В същност
птица
та живее изцяло в елемента на топлината, а пеперудата живее в елемента на светлината.
В това различно равнище между външната топлина на въздуха и топлината, която орелът предава на своя собствен въздух, в тази разлика на равнището, следователно в една разлика на равнището на топлината, на топлинния елемент живее в същност птицата. И ако бихте запитали птицата по съответния начин, какво е състоянието на нейното тяло, тогава ако бихте разбирали птичия език, бихте видели, че тя прави това тогава тя би Ви отговорила така, че бихте познали: тя говори за твърдите материални кости и за това, което иначе носи на себе си, някак си така, като че сте натоварени отляво и отдясно и на гърба и на главата буквално с куфари. В такъв случай Вие не казвате: това е моето тяло, десният куфар, левият куфар и т.н. Както не казвате за нещата, с които сте натоварени, че това е Вашето тяло, а те са нещо, което носите, така говори птицата, когато тя говори за себе си, така говори тя просто за затопления от нея въздух и за другите части на нейното тяло като за един багаж, който носи на себе си през време на земното съществувание. Тези кости, които обвиват това особено въздушно тяло на птицата: това е нейният багаж.
Така че можем напълно да кажем: В същност птицата живее изцяло в елемента на топлината, а пеперудата живее в елемента на светлината.
За пеперудата всичко, което е физическо вещество, което тя одухотворява, бихме могли да кажем, не е багаж, то е още по-малко багаж преди одухотворението, за пеперудата физическото вещество е къщно устройство. То стои още по-далече от нея.
към текста >>
Ако бихме нарисували човека така, това би отговаряло на представата, която като материалист си представяме за
птица
та.
Следователно, когато стигаме в тази област горе, при животните в тези области, ние стигаме при нещо, което съвсем не трябва да преценяваме по физически начин. Ако бихме съдили за него по физически начин, това би било приблизително така, като че бихме искали да нарисуваме един човек така, бихме нарисували неговите коси врастнали се в това, което той носи на главата си, неговите куфари срастнали се с ръцете, гърба с нещо, което той носи като раница, така че бихме го направили изцяло гърбав, като че той би израснал от раницата.
Ако бихме нарисували човека така, това би отговаряло на представата, която като материалист си представяме за птицата.
Това съвсем не е птицата, това е багажът, това са куфарите, които птицата носи на себе си. Птицата се чувствува всъщност също така, като че влачи ужасно този свой багаж, защото тя на драго сърце би искала да бъде свободна, да не бъде никак натоварена, да се движи из света като едно топло животно на въздуха. Другото е за нея един товар. И тя плаща данъка на мировото съществуване, като му одухотворява този товар и го изпраща в царството на духа, когато умира; пеперудата го изпраща още през време на нейния живот.
към текста >>
Това съвсем не е
птица
та, това е багажът, това са куфарите, които
птица
та носи на себе си.
Следователно, когато стигаме в тази област горе, при животните в тези области, ние стигаме при нещо, което съвсем не трябва да преценяваме по физически начин. Ако бихме съдили за него по физически начин, това би било приблизително така, като че бихме искали да нарисуваме един човек така, бихме нарисували неговите коси врастнали се в това, което той носи на главата си, неговите куфари срастнали се с ръцете, гърба с нещо, което той носи като раница, така че бихме го направили изцяло гърбав, като че той би израснал от раницата. Ако бихме нарисували човека така, това би отговаряло на представата, която като материалист си представяме за птицата.
Това съвсем не е птицата, това е багажът, това са куфарите, които птицата носи на себе си.
Птицата се чувствува всъщност също така, като че влачи ужасно този свой багаж, защото тя на драго сърце би искала да бъде свободна, да не бъде никак натоварена, да се движи из света като едно топло животно на въздуха. Другото е за нея един товар. И тя плаща данъка на мировото съществуване, като му одухотворява този товар и го изпраща в царството на духа, когато умира; пеперудата го изпраща още през време на нейния живот.
към текста >>
Птица
та се чувствува всъщност също така, като че влачи ужасно този свой багаж, защото тя на драго сърце би искала да бъде свободна, да не бъде никак натоварена, да се движи из света като едно топло животно на въздуха.
Следователно, когато стигаме в тази област горе, при животните в тези области, ние стигаме при нещо, което съвсем не трябва да преценяваме по физически начин. Ако бихме съдили за него по физически начин, това би било приблизително така, като че бихме искали да нарисуваме един човек така, бихме нарисували неговите коси врастнали се в това, което той носи на главата си, неговите куфари срастнали се с ръцете, гърба с нещо, което той носи като раница, така че бихме го направили изцяло гърбав, като че той би израснал от раницата. Ако бихме нарисували човека така, това би отговаряло на представата, която като материалист си представяме за птицата. Това съвсем не е птицата, това е багажът, това са куфарите, които птицата носи на себе си.
Птицата се чувствува всъщност също така, като че влачи ужасно този свой багаж, защото тя на драго сърце би искала да бъде свободна, да не бъде никак натоварена, да се движи из света като едно топло животно на въздуха.
Другото е за нея един товар. И тя плаща данъка на мировото съществуване, като му одухотворява този товар и го изпраща в царството на духа, когато умира; пеперудата го изпраща още през време на нейния живот.
към текста >>
Видите ли,
птица
та диша и използува въздуха по начина, както аз Ви описах това.
Видите ли, птицата диша и използува въздуха по начина, както аз Ви описах това.
При пеперудата положението е по-различно. Пеперудата въобще не диша с такива органи, каквито имат така наречените по-висши животни; всъщност те са по-обемистите животни, а в действителност не са по-висшите животни. Пеперудата диша в същност само чрез тръбички, които отиват от нейната обвивка навътре и които са малко издути, така че тя може да складира въздуха, когато лети, така че това не я смущава, че няма нужда постоянно да диша. Тя диша всъщност винаги само чрез тръбички, които отиват в нейната вътрешност. Чрез това, че тя диша чрез тръбички, тя има възможност да приема заедно с въздуха, който вдишва, същевременно и светлината, която изпълва въздуха, да приема тази светлина в нейното тяло.
към текста >>
Птица
та разпространява въздуха до нейните кухи кости.
При нас хората и при така наречените по-висши животни въздухът достига само като въздух в белите дробове; при пеперудата външният въздух с нейното съдържание на светлина се разпространява в цялото вътрешно тяло.
Птицата разпространява въздуха до нейните кухи кости.
Пеперудата не е само по нейната външност животно на светлината, а тя разпространява светлината, която е носена от въздуха, навсякъде в нейното тяло, така че тя е светлина също и вътрешно. Ако можах да Ви опиша, че птицата е всъщност вътрешно затоплен въздух, то всъщност пеперудата е изцяло светлина. Нейното тяло също се състои от светлина и топлината е за пеперудата всъщност товар, багаж. Тя пърха изцяло в светлината и изгражда в същност нейното тяло от светлината. И когато виждаме пеперудата да пърха във въздуха, ние би трябвало да вижда ме всъщност да пърхат само същества от светлина, същества от светлина радващи се на своите багри, на играта на тези багри.
към текста >>
Ако можах да Ви опиша, че
птица
та е всъщност вътрешно затоплен въздух, то всъщност пеперудата е изцяло светлина.
При нас хората и при така наречените по-висши животни въздухът достига само като въздух в белите дробове; при пеперудата външният въздух с нейното съдържание на светлина се разпространява в цялото вътрешно тяло. Птицата разпространява въздуха до нейните кухи кости. Пеперудата не е само по нейната външност животно на светлината, а тя разпространява светлината, която е носена от въздуха, навсякъде в нейното тяло, така че тя е светлина също и вътрешно.
Ако можах да Ви опиша, че птицата е всъщност вътрешно затоплен въздух, то всъщност пеперудата е изцяло светлина.
Нейното тяло също се състои от светлина и топлината е за пеперудата всъщност товар, багаж. Тя пърха изцяло в светлината и изгражда в същност нейното тяло от светлината. И когато виждаме пеперудата да пърха във въздуха, ние би трябвало да вижда ме всъщност да пърхат само същества от светлина, същества от светлина радващи се на своите багри, на играта на тези багри. Всичко останало е облекло и багаж. И ние трябва да разберем, от какво всъщност се състоят съществата в околността на Земята, защото външният изглед измамва.
към текста >>
Ние разбираме тази майя, когато знаем, че
птица
та съвсем не изглежда в нейната същност така, както тя се явява външно, а тя е едно топло въздушно същество.
Онези, които днес са научили така повърхностно това или онова, научили са го да речем от източната мъдрост, говорят за това, че светът е майя, илюзия. Трябва да видим в отделните неща, как светът е майя.
Ние разбираме тази майя, когато знаем, че птицата съвсем не изглежда в нейната същност така, както тя се явява външно, а тя е едно топло въздушно същество.
Пеперудата съвсем не изглежда така, както се явява на външните очи, а тя е едно същество от светлина, което пърха наоколо и което се състои главно от радостта изпи тавана от играта на неговите багри, от онази игра на игрите, която се при пеперуденото крило, като земната греховидна материя е проникната от цветовете и благодарение на това прониква като одухотворение на първата степен в духовната Вселена, в духовния Космос.
към текста >>
Видите ли, тук имате, бих могъл да кажа, две степени: пеперудата, обитателят на светилния етер в околността на нашата Земя;
птица
та, обитателят на топлинния етер в околността на нашата Земя.
Видите ли, тук имате, бих могъл да кажа, две степени: пеперудата, обитателят на светилния етер в околността на нашата Земя; птицата, обитателят на топлинния етер в околността на нашата Земя.
А сега третия вид. Когато слизаме надолу във въздуха, ние стигаме до онези същества, които съвсем не са могли да съществуват в определен период на нашата земна еволюция, например във времето, когато Луната още е била свърза на със Земята, когато Луната не беше се отделела още от Земята. Тук ние стигаме до същества, които наистина също са въздушни същества, т. е. живеят във въздуха, но всъщност са вече напълно силно докоснати от това, което е собствено на Земята, от тежестта на Земята. Пеперудата не е още никак засегната от тежестта на Земята.
към текста >>
Птица
та побеждава тежестта, теглото, като затопля въздуха в своята вътрешност и чрез това е топъл въздух и топлият въздух бива носен от студения въздух.
Когато слизаме надолу във въздуха, ние стигаме до онези същества, които съвсем не са могли да съществуват в определен период на нашата земна еволюция, например във времето, когато Луната още е била свърза на със Земята, когато Луната не беше се отделела още от Земята. Тук ние стигаме до същества, които наистина също са въздушни същества, т. е. живеят във въздуха, но всъщност са вече напълно силно докоснати от това, което е собствено на Земята, от тежестта на Земята. Пеперудата не е още никак засегната от тежестта на Земята. Тя първа радостно в светлинния етер и се чувствува сама като едно създание родено от светлинния етер.
Птицата побеждава тежестта, теглото, като затопля въздуха в своята вътрешност и чрез това е топъл въздух и топлият въздух бива носен от студения въздух.
Тя още побеждава тежестта на Земята.
към текста >>
И прилепът се различава от
птица
та чрез това, че когато гледа,
птица
та има винаги в окото това, което се намира във въздуха.
Прилепът не обича светлината, не обича проникнатия от светлината въздух, а обича най-вече слабо проникнатия от светлината сумрачен въздух.
И прилепът се различава от птицата чрез това, че когато гледа, птицата има винаги в окото това, което се намира във въздуха.
Даже карталът /лешоядът/, когато открадва агне то, чувства това така, че агнето е нещо, което се намира в края на атмосферата, когато той гледа отгоре това, което е като че нарисувано на Земята. И освен това, неговото виждане не е никакво чисто виждане, което ще разберете, когато действително гледате летежа на картала, който е насочен към агнето, който летеж е една изразена динамика на волята, на желанието.
към текста >>
Птица
та не вижда земното, но тя вижда това, което е във въздуха.
Пеперудата вижда това, което е на Земята въобще като в огледало; за нея Земята е едно огледало. Тя вижда това, което се намира в Космоса. Когато виждаме пеперудата да пърха, тогава трябва всъщност да си пред ставите: тя не обръща внимание на Земята, за нея Земята е едно огледало. Земята и отразява онова, което се намира в Космоса.
Птицата не вижда земното, но тя вижда това, което е във въздуха.
Едвам прилепът започва да възприема онова, през което лети или покрай което минава летейки. И тъй като той не обича светлината, той е неприятно засегнат от всичко, което вижда. И можем вече да кажем, че пеперудата и птицата виждат по един много духовен начин. Първото животно отгоре надолу, което всъщност трябва да вижда по земен начин, е неприятно засегнато от това виждане. Прилепът не обича виждането, и затова той има нещо, бих могъл да кажа, като въплътен страх пред това, което вижда и не иска да вижда.
към текста >>
И можем вече да кажем, че пеперудата и
птица
та виждат по един много духовен начин.
Когато виждаме пеперудата да пърха, тогава трябва всъщност да си пред ставите: тя не обръща внимание на Земята, за нея Земята е едно огледало. Земята и отразява онова, което се намира в Космоса. Птицата не вижда земното, но тя вижда това, което е във въздуха. Едвам прилепът започва да възприема онова, през което лети или покрай което минава летейки. И тъй като той не обича светлината, той е неприятно засегнат от всичко, което вижда.
И можем вече да кажем, че пеперудата и птицата виждат по един много духовен начин.
Първото животно отгоре надолу, което всъщност трябва да вижда по земен начин, е неприятно засегнато от това виждане. Прилепът не обича виждането, и затова той има нещо, бих могъл да кажа, като въплътен страх пред това, което вижда и не иска да вижда. Той би искал да мине бързо покрай нещото: да трябва да вижда и да не иска да вижда така би искал той да профучи навсякъде. Така би искал той да се отклони навсякъде, да мине бързо покрай нещата. И затова, защото иска да профучи навсякъде покрай нещата, той би искал да се вслуша така чудесно във всичко.
към текста >>
Това са паметните мисли, които живеят в пеперудата,
Птица
та аз вече Ви говорих също и за това в нейната цялост всъщност една глава, и в този претоплен въздух, с който тя лети през мировото пространство, тя е всъщност живата летяща мисъл.
Тук трябва да кажем още нещо. Пеперудата непрестанно отдава духовно, одухотворено вещество, одухотворена материя на Космоса и тя е любимец на действията на Сатурн. А сега спомнете си, как аз изнесох тук, че Сатурн е великият носител на паметта на нашата планетна система. Пеперудата е изцяло свързана с възпоменателната способност на нашата планета.
Това са паметните мисли, които живеят в пеперудата, Птицата аз вече Ви говорих също и за това в нейната цялост всъщност една глава, и в този претоплен въздух, с който тя лети през мировото пространство, тя е всъщност живата летяща мисъл.
Това, което имаме в нас като мисли, което е също свързано с топлинния етер, е птичата природа, орловата природа в нас. Обаче прилепът е летящият сън, летящият образ на сънищата на Космоса. Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване. Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството. Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството.
към текста >>
Следователно можем да кажем: Пеперудата изпраща одухотвореното вещество в царството на духа през време на нейния живот;
птица
та изпраща такова одухотворено вещество в духовния свят след нейната смърт.
Следователно можем да кажем: Пеперудата изпраща одухотвореното вещество в царството на духа през време на нейния живот; птицата изпраща такова одухотворено вещество в духовния свят след нейната смърт.
Какво прави прилепът? Прилепът отделя одухотвореното вещество, особено онова одухотворено вещество, което живее в опънатите кожи между пръстите, отделя го през време на неговия живот, обаче не го предава на Вселената, а го отделя в земния въздух. Чрез това се раждат, бих могъл да кажа, непрестанно духовни бисери в земния въздух. Така Земята е заобиколена от това постоянно мъждукане на излъчващата се духовна материя на пеперудата, имаме постоянното искрене на онова, което идва от умиращите птици, но излъчващите се обратно към Земята онези включвания на въздуха, там където прилепите отделят това, което те одухотворяват. Тези са духовните образи, които виждаме, когато гледаме един прилеп да лети.
към текста >>
26.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Също така
птица
та е едно същество на топлината, бихме могли да кажем, защото истинската
птица
е топлият въздух, който е разпространен в
птица
та; останалото е нейният багаж, който тя носи през света.
Също така птицата е едно същество на топлината, бихме могли да кажем, защото истинската птица е топлият въздух, който е разпространен в птицата; останалото е нейният багаж, който тя носи през света.
Тези същества, които следователно в същност са запазили тяхната топлинна, тяхната светлинна природа само със земна обвивка, с водна обвивка, тези същества са се родили най-рано в цялата еволюция на Земята. Тези същества имат също такива форми, които напомнят на този, който може да хвърли поглед във времето, което човекът прекарва в духовния свят преди своето слизане в земния живот, те му напомнят за това, което е прекарано в духовния свят. Без съмнение, това са земни форми, защото съдържат в тялото си като хвърчаща земна материя. Но ако си представите правилно носещите се във въздуха, тъчащите светли същества, които са пеперудите, ако си представите изчезнало това, което им е нанесено хвърчащо като земна материя, ако си представите изчезнало от птицата това, което и е придадено от земната материя, ако си представите тази силова маса, която прави от птицата едно топло въздушно същество, с това, което е след това нейната перушина, само като светещи лъчи, ако си представите това, тогава тези същества, които изглеждат така само поради тяхното външно облекло и имат познатата големина именно също поради това външно облекло, тогава тези същества напомнят на този, който познава също човешкото същество преди неговото слизане на Земята, напомнят за това слизане на това човешко същество на Земята. Тогава този, който вижда по този начин в духовния свят, си казва: В пеперудите, в птиците ние имаме нещо, което напомня за онези духовни форми, между които човекът е живял, преди да е слязъл на Земята, за съществата на висшите йерархии.
към текста >>
Но ако си представите правилно носещите се във въздуха, тъчащите светли същества, които са пеперудите, ако си представите изчезнало това, което им е нанесено хвърчащо като земна материя, ако си представите изчезнало от
птица
та това, което и е придадено от земната материя, ако си представите тази силова маса, която прави от
птица
та едно топло въздушно същество, с това, което е след това нейната перушина, само като светещи лъчи, ако си представите това, тогава тези същества, които изглеждат така само поради тяхното външно облекло и имат познатата големина именно също поради това външно облекло, тогава тези същества напомнят на този, който познава също човешкото същество преди неговото слизане на Земята, напомнят за това слизане на това човешко същество на Земята.
Също така птицата е едно същество на топлината, бихме могли да кажем, защото истинската птица е топлият въздух, който е разпространен в птицата; останалото е нейният багаж, който тя носи през света. Тези същества, които следователно в същност са запазили тяхната топлинна, тяхната светлинна природа само със земна обвивка, с водна обвивка, тези същества са се родили най-рано в цялата еволюция на Земята. Тези същества имат също такива форми, които напомнят на този, който може да хвърли поглед във времето, което човекът прекарва в духовния свят преди своето слизане в земния живот, те му напомнят за това, което е прекарано в духовния свят. Без съмнение, това са земни форми, защото съдържат в тялото си като хвърчаща земна материя.
Но ако си представите правилно носещите се във въздуха, тъчащите светли същества, които са пеперудите, ако си представите изчезнало това, което им е нанесено хвърчащо като земна материя, ако си представите изчезнало от птицата това, което и е придадено от земната материя, ако си представите тази силова маса, която прави от птицата едно топло въздушно същество, с това, което е след това нейната перушина, само като светещи лъчи, ако си представите това, тогава тези същества, които изглеждат така само поради тяхното външно облекло и имат познатата големина именно също поради това външно облекло, тогава тези същества напомнят на този, който познава също човешкото същество преди неговото слизане на Земята, напомнят за това слизане на това човешко същество на Земята.
Тогава този, който вижда по този начин в духовния свят, си казва: В пеперудите, в птиците ние имаме нещо, което напомня за онези духовни форми, между които човекът е живял, преди да е слязъл на Земята, за съществата на висшите йерархии. И гледани с разбиране, пеперудите и птиците са един умален, метаморфозиран спомен за онези форми, които сме имали около нас, когато не бяхме слезли още в земното развитие. Понеже земната материя е тежка и трябва да бъде победена, пеперудите свиват и умаляват тяхната гигантска форма, която имат всъщност, смаляват я до малките размери, които познаваме на Земята. И ако бихте могли да отделите от една пеперуда всичко, което е земна материя, тя без съмнение би се разширила като духовно същество до размерите и формата на Архангелите, би могла да се разшири така като светещо същество. В онези същества, които обитават във въздуха, имаме земни копия на това, което съществува в по-висшите области по духовен начин.
към текста >>
Обаче в тази пеперудена корона се влъчва това, което птичият род винаги предава на Космоса, когато
птица
та умира, така че в пеперудената корона се влъчва одухотворената материя излъчвана от птиците в Космоса.
Ето защо ще намерите, че е разбираемо, ако връщайки се към нещо, което вече съм изказал, аз нарисувам още веднъж следното. Казах Ви, че пеперудата, която е всъщност едно светлинно същество, постоянно изпраща през време на нейния живот навън в Космоса одухотворената земна материя. Бих могъл сега да нарека тази одухотворена земна материя, която е изпращана така в Космоса, позовавайки се на един употребяван израз във връзка с физиката на Слънцето, пеперудената корона. Така пеперудената корона изпраща непрестанно лъчи в Космоса.
Обаче в тази пеперудена корона се влъчва това, което птичият род винаги предава на Космоса, когато птицата умира, така че в пеперудената корона се влъчва одухотворената материя излъчвана от птиците в Космоса.
И тогава гледайки духовно отвън, имаме изгледа на една мъждееща корона, изхождаща от рода на пеперудите тази корона се запазва по определени закони също и през зимата, и внесено повече лъчеобразно това, което изтича от птиците. .
към текста >>
Ако пеперудата с право изглежда като едно същество на светлината,
птица
та като едно топло въздухообразно същество, по-нисшите животни, земноводните, влечугите и рибите не могат това.
Ако пеперудата с право изглежда като едно същество на светлината, птицата като едно топло въздухообразно същество, по-нисшите животни, земноводните, влечугите и рибите не могат това.
Нека разгледаме първо рибите, каквито те са днес, както те се раждат навън, изоставени така да се каже на външното образуване, където върху тях действуват силите от вън навътре, тези сили, които в човека действуват отвътре навън. Рибата живее предимно във водния елемент. Но водата не е само това, което за химика е едно съединение на водород и кислород, а водата е проникната от всички възможни космически сили. Звездните сили също проникват във водата и във водата не би могла да живее нито една риба, ако тя би била само едно съединение на водород и кислород, но както пеперудата се чувствува като едно същество на светлината, както птицата се чувствува като едно топло въздухообразно същество, така рибата се чувствува всъщност като едно земно-водно същество. Същинската вода, която тя всмуква в себе си, тя не я чувствува като свое същество.
към текста >>
Звездните сили също проникват във водата и във водата не би могла да живее нито една риба, ако тя би била само едно съединение на водород и кислород, но както пеперудата се чувствува като едно същество на светлината, както
птица
та се чувствува като едно топло въздухообразно същество, така рибата се чувствува всъщност като едно земно-водно същество.
Ако пеперудата с право изглежда като едно същество на светлината, птицата като едно топло въздухообразно същество, по-нисшите животни, земноводните, влечугите и рибите не могат това. Нека разгледаме първо рибите, каквито те са днес, както те се раждат навън, изоставени така да се каже на външното образуване, където върху тях действуват силите от вън навътре, тези сили, които в човека действуват отвътре навън. Рибата живее предимно във водния елемент. Но водата не е само това, което за химика е едно съединение на водород и кислород, а водата е проникната от всички възможни космически сили.
Звездните сили също проникват във водата и във водата не би могла да живее нито една риба, ако тя би била само едно съединение на водород и кислород, но както пеперудата се чувствува като едно същество на светлината, както птицата се чувствува като едно топло въздухообразно същество, така рибата се чувствува всъщност като едно земно-водно същество.
Същинската вода, която тя всмуква в себе си, тя не я чувствува като свое същество.
към текста >>
Птица
та чувствува въздуха, който всмуква в себе си, като нейно същество.
Птицата чувствува въздуха, който всмуква в себе си, като нейно същество.
Следователно, ако изразим нещата схематично, птицата чувствува всъщност това, което прониква в нея като въздух, което се разпростира навсякъде, като нейно същество. Този разпростиращ се и затоплен от нея въздух, това е нейното същество.
към текста >>
Следователно, ако изразим нещата схематично,
птица
та чувствува всъщност това, което прониква в нея като въздух, което се разпростира навсякъде, като нейно същество.
Птицата чувствува въздуха, който всмуква в себе си, като нейно същество.
Следователно, ако изразим нещата схематично, птицата чувствува всъщност това, което прониква в нея като въздух, което се разпростира навсякъде, като нейно същество.
Този разпростиращ се и затоплен от нея въздух, това е нейното същество.
към текста >>
27.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Когато през пролетта или есента виждате едно ято лястовици, които в своя летеж поставят същевременно в трептения въздуха, предизвикват едно подвижно въздушно течение, това подвижно въздушно течение, което съществува обаче при всяка
птица
, означава за Силфите нещо, което те чуват.
Когато през пролетта или есента виждате едно ято лястовици, които в своя летеж поставят същевременно в трептения въздуха, предизвикват едно подвижно въздушно течение, това подвижно въздушно течение, което съществува обаче при всяка птица, означава за Силфите нещо, което те чуват.
От това за Силфите звучи мирова музика. Когато пътувате някъде, да речем върху кораб, и чайките прелитат над кораба, тогава в това, което е възбудено от летежа на чайките, се получава едно духовно звучене, една духовна музика, която придружава кораба.
към текста >>
Когато вижда
птица
във въздуха, тогава върху нея идва нещо твърде особено.
Отново Силфите са тези, които се развиват вътре в това звучене и намират своето отечество в това възбудено въздушно течение. В духовно звучащия, подвижен елемент на въздуха намират те своето отечество и приемат там онова, което силата на светлината изпраща в тези трептения на въздуха. Но чрез това Силфите, които всъщност са за себе си повече или по-малко спящи същества, се чувствуват най у дома си там, където птиците полетяват през въздуха. Когато една Силфа е принудена да премине свистейки през един лишен от птици въздух, тогава за нея е така, като че тя се изгубва.
Когато вижда птица във въздуха, тогава върху нея идва нещо твърде особено.
Аз често пъти трябваше да описвам един процес за човека, онзи процес, който довежда човешката душа до състоянието да може да каже на себе си "Аз". Аз постоянно съм обръщал вниманието върху изказването на Жан Пол, че когато човекът стига за първи път до представата на Аза той вниква със своя поглед в най-скритата светия-светих на душата. Силфата не вниква със своя поглед в една такава скрита светия-светих на собствената душа, но тя вижда птицата и я завладява чувство то, усещането на Аза. В това, което летящата през въздуха птица възбужда в нея, Силфата намира своя Аз. И понеже това е така, че тя запазва своя Аз на нещо външно, Силфата става носителка на космическата любов през въздушното пространство.
към текста >>
Силфата не вниква със своя поглед в една такава скрита светия-светих на собствената душа, но тя вижда
птица
та и я завладява чувство то, усещането на Аза.
Но чрез това Силфите, които всъщност са за себе си повече или по-малко спящи същества, се чувствуват най у дома си там, където птиците полетяват през въздуха. Когато една Силфа е принудена да премине свистейки през един лишен от птици въздух, тогава за нея е така, като че тя се изгубва. Когато вижда птица във въздуха, тогава върху нея идва нещо твърде особено. Аз често пъти трябваше да описвам един процес за човека, онзи процес, който довежда човешката душа до състоянието да може да каже на себе си "Аз". Аз постоянно съм обръщал вниманието върху изказването на Жан Пол, че когато човекът стига за първи път до представата на Аза той вниква със своя поглед в най-скритата светия-светих на душата.
Силфата не вниква със своя поглед в една такава скрита светия-светих на собствената душа, но тя вижда птицата и я завладява чувство то, усещането на Аза.
В това, което летящата през въздуха птица възбужда в нея, Силфата намира своя Аз. И понеже това е така, че тя запазва своя Аз на нещо външно, Силфата става носителка на космическата любов през въздушното пространство. Когато Силфата из-живява нещо подобно като човешкото желание, но няма Аза вътре в себе си, а го има в света на птиците, тя е носителка на любовното желание през Вселената.
към текста >>
В това, което летящата през въздуха
птица
възбужда в нея, Силфата намира своя Аз.
Когато една Силфа е принудена да премине свистейки през един лишен от птици въздух, тогава за нея е така, като че тя се изгубва. Когато вижда птица във въздуха, тогава върху нея идва нещо твърде особено. Аз често пъти трябваше да описвам един процес за човека, онзи процес, който довежда човешката душа до състоянието да може да каже на себе си "Аз". Аз постоянно съм обръщал вниманието върху изказването на Жан Пол, че когато човекът стига за първи път до представата на Аза той вниква със своя поглед в най-скритата светия-светих на душата. Силфата не вниква със своя поглед в една такава скрита светия-светих на собствената душа, но тя вижда птицата и я завладява чувство то, усещането на Аза.
В това, което летящата през въздуха птица възбужда в нея, Силфата намира своя Аз.
И понеже това е така, че тя запазва своя Аз на нещо външно, Силфата става носителка на космическата любов през въздушното пространство. Когато Силфата из-живява нещо подобно като човешкото желание, но няма Аза вътре в себе си, а го има в света на птиците, тя е носителка на любовното желание през Вселената.
към текста >>
Както Гномът мрази света на земноводните животни, както Ундината е чувствителна и не смее така да се каже да се доближи до рибата, иска да побегне от рибата, изпитва в определен смисъл страх, така Силфата иска да отиде при
птица
та и се чувствува добре, когато
птица
та предизвиква със своите крила витаещия-звучащ въздух.
Ето защо можем да констатираме най-дълбоката симпатия на Силфата към света на птиците.
Както Гномът мрази света на земноводните животни, както Ундината е чувствителна и не смее така да се каже да се доближи до рибата, иска да побегне от рибата, изпитва в определен смисъл страх, така Силфата иска да отиде при птицата и се чувствува добре, когато птицата предизвиква със своите крила витаещия-звучащ въздух.
И ако бихте запитали птицата, от кого научава тя да пее, тогава бихте чули от нея, че тя има своя вдъхновител в Силфата. Силфата изпитва удоволствие гледайки формата на птицата. Обаче космическият ред е определил тя да не се превърне в птица, защото има една друга задача. Тя има задачата да донесе любовта, светлината при растението. И както Ундината е химикът, така чрез това Силфата е за растението носи тел на светлината.
към текста >>
И ако бихте запитали
птица
та, от кого научава тя да пее, тогава бихте чули от нея, че тя има своя вдъхновител в Силфата.
Ето защо можем да констатираме най-дълбоката симпатия на Силфата към света на птиците. Както Гномът мрази света на земноводните животни, както Ундината е чувствителна и не смее така да се каже да се доближи до рибата, иска да побегне от рибата, изпитва в определен смисъл страх, така Силфата иска да отиде при птицата и се чувствува добре, когато птицата предизвиква със своите крила витаещия-звучащ въздух.
И ако бихте запитали птицата, от кого научава тя да пее, тогава бихте чули от нея, че тя има своя вдъхновител в Силфата.
Силфата изпитва удоволствие гледайки формата на птицата. Обаче космическият ред е определил тя да не се превърне в птица, защото има една друга задача. Тя има задачата да донесе любовта, светлината при растението. И както Ундината е химикът, така чрез това Силфата е за растението носи тел на светлината. Тя прониква растението със светлина внася в растението светлината.
към текста >>
Силфата изпитва удоволствие гледайки формата на
птица
та.
Ето защо можем да констатираме най-дълбоката симпатия на Силфата към света на птиците. Както Гномът мрази света на земноводните животни, както Ундината е чувствителна и не смее така да се каже да се доближи до рибата, иска да побегне от рибата, изпитва в определен смисъл страх, така Силфата иска да отиде при птицата и се чувствува добре, когато птицата предизвиква със своите крила витаещия-звучащ въздух. И ако бихте запитали птицата, от кого научава тя да пее, тогава бихте чули от нея, че тя има своя вдъхновител в Силфата.
Силфата изпитва удоволствие гледайки формата на птицата.
Обаче космическият ред е определил тя да не се превърне в птица, защото има една друга задача. Тя има задачата да донесе любовта, светлината при растението. И както Ундината е химикът, така чрез това Силфата е за растението носи тел на светлината. Тя прониква растението със светлина внася в растението светлината.
към текста >>
Обаче космическият ред е определил тя да не се превърне в
птица
, защото има една друга задача.
Ето защо можем да констатираме най-дълбоката симпатия на Силфата към света на птиците. Както Гномът мрази света на земноводните животни, както Ундината е чувствителна и не смее така да се каже да се доближи до рибата, иска да побегне от рибата, изпитва в определен смисъл страх, така Силфата иска да отиде при птицата и се чувствува добре, когато птицата предизвиква със своите крила витаещия-звучащ въздух. И ако бихте запитали птицата, от кого научава тя да пее, тогава бихте чули от нея, че тя има своя вдъхновител в Силфата. Силфата изпитва удоволствие гледайки формата на птицата.
Обаче космическият ред е определил тя да не се превърне в птица, защото има една друга задача.
Тя има задачата да донесе любовта, светлината при растението. И както Ундината е химикът, така чрез това Силфата е за растението носи тел на светлината. Тя прониква растението със светлина внася в растението светлината.
към текста >>
28.
Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Това е състоянието, за което се казва, че йога почива на крилата на голямата
птица
, на лебеда, на Аум.
Научи ли се да се съединява със своя първообраз, йога се е издигнал във вечния свят на Духа; той се носи над преходното.
Това е състоянието, за което се казва, че йога почива на крилата на голямата птица, на лебеда, на Аум.
към текста >>
Само който преодолее привързаността към преходното, само той може да стане непреходен като вечния първообраз, той може да почива на крилата на голямата
птица
Аум.
Човекът също трябва първо да умре, та тогава да изживее възкръсването в Духа.
Само който преодолее привързаността към преходното, само той може да стане непреходен като вечния първообраз, той може да почива на крилата на голямата птица Аум.
Тогава човекът става същество, което сътрудничи в напредъка на света. Тогава той участва в преобразяването на света за едно бъдещо съществуване. Тогава от своята дълбока същност той магически въздейства върху света.
към текста >>
29.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Но той бил един вид риба-
птица
и се движел плувайки или носейки се в атмосферата.
Което сега са твърди скали, някога е течало като вода. Въздух в днешния смисъл е нямало; Земята била обгърната в горещи пари. Много метали, които днес са твърди, там са били във форма на пара или са текли като вода. Парната атмосфера била проникната от етерни течения, както днес от въздушни течения. На тази Земя вече живеел човекът.
Но той бил един вид риба-птица и се движел плувайки или носейки се в атмосферата.
Тогава настъпва едно важно събитие в човешкото развитие - човекът си изгражда кожа и така се отделя от околния свят като едно самостоятелно същество. Дотогава човекът не е бил отделен от околната среда и теченията на целия свят са го прониквали; тогава обаче той се отделя чрез кожата. Това отделяне бива предизвикано от едно съвсем определено етерно течение.
към текста >>
30.
ВТОРО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 7 февруари 1921 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Отгоре, спускайки се от духовния всемир, се носи акордьорът на този инструмент:
птица
та Феникс, безсмъртната човешка душа.
Този музикален инструмент е изграден въз основа на лунната същност на човека. И както знаем, във всички стари представи за човека той е бил представян с образа на дърво или растение. Достатъчно е само да си помислите за мировия ясен. Този начин на разглеждане има своя корен много назад във времето. Трябва само да си представите: петте звезди - Сатурн, Юпитер, Марс, Венера и Меркурий - се спускат на небосклона по посока Дървото на човека и опъват върху него лирата, така че то се превръща в музикален инструмент.
Отгоре, спускайки се от духовния всемир, се носи акордьорът на този инструмент: птицата Феникс, безсмъртната човешка душа.
към текста >>
31.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Птица
та и планетарния елемент.
Птицата и планетарния елемент.
Интелектуалност, формиране и загуба на инстинктите. Диабетес мелитус. Слабост на Аза. Формообразуващият процес у растенията представлява противоположна тенденция на формообразуващ процес у животните. Животинският формообразуващ процес у човека.
към текста >>
32.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Птица
та може да отделя по време на полет; тя не задържа в себе си хранителни отпадъци; тя не ги складира.
Сега Ви моля, да обърнете внимание на факта, че поради недостатъчното оформяне на пикочния мехур и на дебелото черво птиците осъществяват едно непрекъснато и последователно уравновесяване между приемането на храна и отделянето.
Птицата може да отделя по време на полет; тя не задържа в себе си хранителни отпадъци; тя не ги складира.
Тя няма възможност да стори това. А ако ги задържи в себе си, то това веднага би означавало болест, която би я разрушила. Доколкото ние сме хора, доколкото сме физически хора, в известна степен както бихме казали, противопоставяйки се на днешния възглед в своето развитие ние сме надминали птицата, или както бихме казали по-правилно: ние сме слезли под птицата.
към текста >>
Доколкото ние сме хора, доколкото сме физически хора, в известна степен както бихме казали, противопоставяйки се на днешния възглед в своето развитие ние сме надминали
птица
та, или както бихме казали по-правилно: ние сме слезли под
птица
та.
Сега Ви моля, да обърнете внимание на факта, че поради недостатъчното оформяне на пикочния мехур и на дебелото черво птиците осъществяват едно непрекъснато и последователно уравновесяване между приемането на храна и отделянето. Птицата може да отделя по време на полет; тя не задържа в себе си хранителни отпадъци; тя не ги складира. Тя няма възможност да стори това. А ако ги задържи в себе си, то това веднага би означавало болест, която би я разрушила.
Доколкото ние сме хора, доколкото сме физически хора, в известна степен както бихме казали, противопоставяйки се на днешния възглед в своето развитие ние сме надминали птицата, или както бихме казали по-правилно: ние сме слезли под птицата.
към текста >>
За
птица
та действително не е необходимо да разгърне онази мощна борба срещу чревната флора, която изобщо не съществува в нея, тъй както тази борба е необходима на висшите животни и на човека.
За птицата действително не е необходимо да разгърне онази мощна борба срещу чревната флора, която изобщо не съществува в нея, тъй както тази борба е необходима на висшите животни и на човека.
Но по отношение на една наша бих казал по-висша дейност, по отношение дейността, например за преобразяване то на светлината до нейната метаморфоза, за което говорих сега, по отношение на тази дейност ние сме на едно ниво, заедно с птицата. Ние имаме физическо дебело черво и физически пикочен мехур, но по отношение на нашето етерно тяло, що се отнася до този орган, ние сме птици. Динамично те действително не съществуват в Космосът.
към текста >>
Но по отношение на една наша бих казал по-висша дейност, по отношение дейността, например за преобразяване то на светлината до нейната метаморфоза, за което говорих сега, по отношение на тази дейност ние сме на едно ниво, заедно с
птица
та.
За птицата действително не е необходимо да разгърне онази мощна борба срещу чревната флора, която изобщо не съществува в нея, тъй както тази борба е необходима на висшите животни и на човека.
Но по отношение на една наша бих казал по-висша дейност, по отношение дейността, например за преобразяване то на светлината до нейната метаморфоза, за което говорих сега, по отношение на тази дейност ние сме на едно ниво, заедно с птицата.
Ние имаме физическо дебело черво и физически пикочен мехур, но по отношение на нашето етерно тяло, що се отнася до този орган, ние сме птици. Динамично те действително не съществуват в Космосът.
към текста >>
Така, когато разглеждаме
птица
та с нейния маломерен главен мозък, ние трябва да сме наясно, че в Макрокосмоса тази
птица
представлява отражение на нашето по-финно устройство.
Така ние сме принудени, възприемайки светлината, непосредствено да я преработваме и отпадъчните продукти отново да ги отделяме. И ако тук настъпи някакво смущение, то това смущение, на което изобщо не съответствува никакъв орган, и което смущение ние не можем да понесем просто така, без увреждане на здравето.
Така, когато разглеждаме птицата с нейния маломерен главен мозък, ние трябва да сме наясно, че в Макрокосмоса тази птица представлява отражение на нашето по-финно устройство.
Ето защо, ако искате да изследвате човека по отношение на неговото по-фино устройство, отразено в неговото по-грубо устройство, и слязло надолу под нивото на птицата, тогава именно, скъпи приятели, трябва да изследвате процеси те в птичия свят макроскопски. Само че, бих желал да кажа в скоби би било действително едно твърде тъжно обстоятелство в живота на човек, ако в своя етерен организъм той имаше същата свое образност, както птиците, такава каквато те имат в своя физически организъм, защото етерният организъм не може по този начин да бъде отделен от външния свят. При отлагането да кажем на метаморфозиралата светлина, ако имаме за това и съответните обонятелни органи, при съвместното съществуване на хората, би се получило нещо съвсем ужасно. Но както казах, това остава в скоби. Би се получило това, което изживяваме, когато именно отворим овцата след смъртта и, и ако трябва след това да се наслаждаваме на вътрешността и.
към текста >>
Ето защо, ако искате да изследвате човека по отношение на неговото по-фино устройство, отразено в неговото по-грубо устройство, и слязло надолу под нивото на
птица
та, тогава именно, скъпи приятели, трябва да изследвате процеси те в птичия свят макроскопски.
Така ние сме принудени, възприемайки светлината, непосредствено да я преработваме и отпадъчните продукти отново да ги отделяме. И ако тук настъпи някакво смущение, то това смущение, на което изобщо не съответствува никакъв орган, и което смущение ние не можем да понесем просто така, без увреждане на здравето. Така, когато разглеждаме птицата с нейния маломерен главен мозък, ние трябва да сме наясно, че в Макрокосмоса тази птица представлява отражение на нашето по-финно устройство.
Ето защо, ако искате да изследвате човека по отношение на неговото по-фино устройство, отразено в неговото по-грубо устройство, и слязло надолу под нивото на птицата, тогава именно, скъпи приятели, трябва да изследвате процеси те в птичия свят макроскопски.
Само че, бих желал да кажа в скоби би било действително едно твърде тъжно обстоятелство в живота на човек, ако в своя етерен организъм той имаше същата свое образност, както птиците, такава каквато те имат в своя физически организъм, защото етерният организъм не може по този начин да бъде отделен от външния свят. При отлагането да кажем на метаморфозиралата светлина, ако имаме за това и съответните обонятелни органи, при съвместното съществуване на хората, би се получило нещо съвсем ужасно. Но както казах, това остава в скоби. Би се получило това, което изживяваме, когато именно отворим овцата след смъртта и, и ако трябва след това да се наслаждаваме на вътрешността и. Докато по отношение на етерната си същност, като хора, ние действително стоим един спрямо друг по такъв начин, че това може да бъде сравнено със съвсем не неприятната миризма, излъчваща се например при отварянето дори на едно тревопасна птица сравнително, всичко това е относително сравнена с миризмата, излъчваща се ако отворим именно някакво преживно животно, но също така животно, което бих желал да кажа само има предпоставката да бъде преживно, например коня; той не е истински преживно животно, но в своето устройство той има предпоставката за преживно животно.
към текста >>
Докато по отношение на етерната си същност, като хора, ние действително стоим един спрямо друг по такъв начин, че това може да бъде сравнено със съвсем не неприятната миризма, излъчваща се например при отварянето дори на едно тревопасна
птица
сравнително, всичко това е относително сравнена с миризмата, излъчваща се ако отворим именно някакво преживно животно, но също така животно, което бих желал да кажа само има предпоставката да бъде преживно, например коня; той не е истински преживно животно, но в своето устройство той има предпоставката за преживно животно.
Ето защо, ако искате да изследвате човека по отношение на неговото по-фино устройство, отразено в неговото по-грубо устройство, и слязло надолу под нивото на птицата, тогава именно, скъпи приятели, трябва да изследвате процеси те в птичия свят макроскопски. Само че, бих желал да кажа в скоби би било действително едно твърде тъжно обстоятелство в живота на човек, ако в своя етерен организъм той имаше същата свое образност, както птиците, такава каквато те имат в своя физически организъм, защото етерният организъм не може по този начин да бъде отделен от външния свят. При отлагането да кажем на метаморфозиралата светлина, ако имаме за това и съответните обонятелни органи, при съвместното съществуване на хората, би се получило нещо съвсем ужасно. Но както казах, това остава в скоби. Би се получило това, което изживяваме, когато именно отворим овцата след смъртта и, и ако трябва след това да се наслаждаваме на вътрешността и.
Докато по отношение на етерната си същност, като хора, ние действително стоим един спрямо друг по такъв начин, че това може да бъде сравнено със съвсем не неприятната миризма, излъчваща се например при отварянето дори на едно тревопасна птица сравнително, всичко това е относително сравнена с миризмата, излъчваща се ако отворим именно някакво преживно животно, но също така животно, което бих желал да кажа само има предпоставката да бъде преживно, например коня; той не е истински преживно животно, но в своето устройство той има предпоставката за преживно животно.
към текста >>
33.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Птица
та е изостанала от съпреживяването на планетарното изживяване; него тя е преместила повече към вътрешността на своя организъм.
Този процес се състои в следното, че в едно определено праисторическо време хората са развили в себе си подобни оздравителни инстинкти, и в своите инстинктите са имали нещо от онова, което по-късно, в по-слаба или по-силна степен концентрирано, ни се представя в медицината на Хипократ. Би било интересно, имайки предвид вчерашната, тъй основателна забележка, някой път да изследваме мъдростта на коса или на други птици, които в много случаи извършват същото. Защото виждате ли, какво всъщност се случва, когато косът изяде някой паяк-кръстоносец? Със своето устройство паякът-кръстоносец е вплетен в определени космически взаимовръзки с извънземната природа. На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на паяка, а също така и знака върху гърба на паяка-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот.
Птицата е изостанала от съпреживяването на планетарното изживяване; него тя е преместила повече към вътрешността на своя организъм.
Когато птицата изяде паяка-кръстоносец, в нея се проявяват планетарни сили. Тогава тези планетарни сили, които все още имат в себе си тенденцията, да се въплъщават, се опитват да проникнат в птицата, и срещу това тя трябва да се бори. В мига, в който птицата изяде паяка-кръстоносец, със своята вътрешна воля тя се превръща в отражение на извънземния живот. И тогава птицата се отправя към съответното растение, което поради това, че се отделило от земята, и дори поради това, че бидейки под планетарното влияние, не е в състояние да разгради нещо докрай, но задържа това нещо под формата на отрова, по тази причина растението е станало подобно на противоположното на планетарната същност, а именно станало е подобно на земната същност. Ето към това се отправя животното и там то търси помощ.
към текста >>
Когато
птица
та изяде паяка-кръстоносец, в нея се проявяват планетарни сили.
Би било интересно, имайки предвид вчерашната, тъй основателна забележка, някой път да изследваме мъдростта на коса или на други птици, които в много случаи извършват същото. Защото виждате ли, какво всъщност се случва, когато косът изяде някой паяк-кръстоносец? Със своето устройство паякът-кръстоносец е вплетен в определени космически взаимовръзки с извънземната природа. На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на паяка, а също така и знака върху гърба на паяка-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот. Птицата е изостанала от съпреживяването на планетарното изживяване; него тя е преместила повече към вътрешността на своя организъм.
Когато птицата изяде паяка-кръстоносец, в нея се проявяват планетарни сили.
Тогава тези планетарни сили, които все още имат в себе си тенденцията, да се въплъщават, се опитват да проникнат в птицата, и срещу това тя трябва да се бори. В мига, в който птицата изяде паяка-кръстоносец, със своята вътрешна воля тя се превръща в отражение на извънземния живот. И тогава птицата се отправя към съответното растение, което поради това, че се отделило от земята, и дори поради това, че бидейки под планетарното влияние, не е в състояние да разгради нещо докрай, но задържа това нещо под формата на отрова, по тази причина растението е станало подобно на противоположното на планетарната същност, а именно станало е подобно на земната същност. Ето към това се отправя животното и там то търси помощ.
към текста >>
Тогава тези планетарни сили, които все още имат в себе си тенденцията, да се въплъщават, се опитват да проникнат в
птица
та, и срещу това тя трябва да се бори.
Защото виждате ли, какво всъщност се случва, когато косът изяде някой паяк-кръстоносец? Със своето устройство паякът-кръстоносец е вплетен в определени космически взаимовръзки с извънземната природа. На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на паяка, а също така и знака върху гърба на паяка-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот. Птицата е изостанала от съпреживяването на планетарното изживяване; него тя е преместила повече към вътрешността на своя организъм. Когато птицата изяде паяка-кръстоносец, в нея се проявяват планетарни сили.
Тогава тези планетарни сили, които все още имат в себе си тенденцията, да се въплъщават, се опитват да проникнат в птицата, и срещу това тя трябва да се бори.
В мига, в който птицата изяде паяка-кръстоносец, със своята вътрешна воля тя се превръща в отражение на извънземния живот. И тогава птицата се отправя към съответното растение, което поради това, че се отделило от земята, и дори поради това, че бидейки под планетарното влияние, не е в състояние да разгради нещо докрай, но задържа това нещо под формата на отрова, по тази причина растението е станало подобно на противоположното на планетарната същност, а именно станало е подобно на земната същност. Ето към това се отправя животното и там то търси помощ.
към текста >>
В мига, в който
птица
та изяде паяка-кръстоносец, със своята вътрешна воля тя се превръща в отражение на извънземния живот.
Със своето устройство паякът-кръстоносец е вплетен в определени космически взаимовръзки с извънземната природа. На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на паяка, а също така и знака върху гърба на паяка-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот. Птицата е изостанала от съпреживяването на планетарното изживяване; него тя е преместила повече към вътрешността на своя организъм. Когато птицата изяде паяка-кръстоносец, в нея се проявяват планетарни сили. Тогава тези планетарни сили, които все още имат в себе си тенденцията, да се въплъщават, се опитват да проникнат в птицата, и срещу това тя трябва да се бори.
В мига, в който птицата изяде паяка-кръстоносец, със своята вътрешна воля тя се превръща в отражение на извънземния живот.
И тогава птицата се отправя към съответното растение, което поради това, че се отделило от земята, и дори поради това, че бидейки под планетарното влияние, не е в състояние да разгради нещо докрай, но задържа това нещо под формата на отрова, по тази причина растението е станало подобно на противоположното на планетарната същност, а именно станало е подобно на земната същност. Ето към това се отправя животното и там то търси помощ.
към текста >>
И тогава
птица
та се отправя към съответното растение, което поради това, че се отделило от земята, и дори поради това, че бидейки под планетарното влияние, не е в състояние да разгради нещо докрай, но задържа това нещо под формата на отрова, по тази причина растението е станало подобно на противоположното на планетарната същност, а именно станало е подобно на земната същност.
На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на паяка, а също така и знака върху гърба на паяка-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот. Птицата е изостанала от съпреживяването на планетарното изживяване; него тя е преместила повече към вътрешността на своя организъм. Когато птицата изяде паяка-кръстоносец, в нея се проявяват планетарни сили. Тогава тези планетарни сили, които все още имат в себе си тенденцията, да се въплъщават, се опитват да проникнат в птицата, и срещу това тя трябва да се бори. В мига, в който птицата изяде паяка-кръстоносец, със своята вътрешна воля тя се превръща в отражение на извънземния живот.
И тогава птицата се отправя към съответното растение, което поради това, че се отделило от земята, и дори поради това, че бидейки под планетарното влияние, не е в състояние да разгради нещо докрай, но задържа това нещо под формата на отрова, по тази причина растението е станало подобно на противоположното на планетарната същност, а именно станало е подобно на земната същност.
Ето към това се отправя животното и там то търси помощ.
към текста >>
Разбирането и разумът летят наоколо, защото това, което действува в инсултния инстинкт и в защитния инстинкт на
птица
та, представлява едно съвсем разумно поведение, тук действува онова, което е външно разбиране и външния разум, и тъкмо единствено ние, хората, притежаваме дара да вземаме участие в активността на външното разбиране и на външния разум.
Много важно е да бъдат наблюдавани тези процеси в животинското царство, а също така и в растителното царство. Защото по този начин ние имаме възможност да се излекуваме и от нещо друго, а именно от това, да вярваме, че всичко, което е разбиране и разум, се съдържа единствено в черепа.
Разбирането и разумът летят наоколо, защото това, което действува в инсултния инстинкт и в защитния инстинкт на птицата, представлява едно съвсем разумно поведение, тук действува онова, което е външно разбиране и външния разум, и тъкмо единствено ние, хората, притежаваме дара да вземаме участие в активността на външното разбиране и на външния разум.
Ние взимаме участие в него, ние не го носим в себе си. Глупост е твърдението, че ние го носим в себе си, но ние само взимаме участие в него. Птицата все още не може така да участвува в него, та за една особена част на тялото да си присвои това, което са инсултния инстинкт и защитния инстинкт. Тя разбира повече онова, което е разположено в самата нея, и то чрез белия дроб, повече от нас хората, които го разбираме вече чрез главата си, и отново чрез белия дроб до хиосциамуса той проявява защитния инстинкт, тъй като птицата разсъждава много по-малко с периферията си, но много повече със сърцевината на своята същност. И така, ние сме изтръгнали своето мислене от белия дроб и от ритмичната система.
към текста >>
Птица
та все още не може така да участвува в него, та за една особена част на тялото да си присвои това, което са инсултния инстинкт и защитния инстинкт.
Много важно е да бъдат наблюдавани тези процеси в животинското царство, а също така и в растителното царство. Защото по този начин ние имаме възможност да се излекуваме и от нещо друго, а именно от това, да вярваме, че всичко, което е разбиране и разум, се съдържа единствено в черепа. Разбирането и разумът летят наоколо, защото това, което действува в инсултния инстинкт и в защитния инстинкт на птицата, представлява едно съвсем разумно поведение, тук действува онова, което е външно разбиране и външния разум, и тъкмо единствено ние, хората, притежаваме дара да вземаме участие в активността на външното разбиране и на външния разум. Ние взимаме участие в него, ние не го носим в себе си. Глупост е твърдението, че ние го носим в себе си, но ние само взимаме участие в него.
Птицата все още не може така да участвува в него, та за една особена част на тялото да си присвои това, което са инсултния инстинкт и защитния инстинкт.
Тя разбира повече онова, което е разположено в самата нея, и то чрез белия дроб, повече от нас хората, които го разбираме вече чрез главата си, и отново чрез белия дроб до хиосциамуса той проявява защитния инстинкт, тъй като птицата разсъждава много по-малко с периферията си, но много повече със сърцевината на своята същност. И така, ние сме изтръгнали своето мислене от белия дроб и от ритмичната система.
към текста >>
Тя разбира повече онова, което е разположено в самата нея, и то чрез белия дроб, повече от нас хората, които го разбираме вече чрез главата си, и отново чрез белия дроб до хиосциамуса той проявява защитния инстинкт, тъй като
птица
та разсъждава много по-малко с периферията си, но много повече със сърцевината на своята същност.
Защото по този начин ние имаме възможност да се излекуваме и от нещо друго, а именно от това, да вярваме, че всичко, което е разбиране и разум, се съдържа единствено в черепа. Разбирането и разумът летят наоколо, защото това, което действува в инсултния инстинкт и в защитния инстинкт на птицата, представлява едно съвсем разумно поведение, тук действува онова, което е външно разбиране и външния разум, и тъкмо единствено ние, хората, притежаваме дара да вземаме участие в активността на външното разбиране и на външния разум. Ние взимаме участие в него, ние не го носим в себе си. Глупост е твърдението, че ние го носим в себе си, но ние само взимаме участие в него. Птицата все още не може така да участвува в него, та за една особена част на тялото да си присвои това, което са инсултния инстинкт и защитния инстинкт.
Тя разбира повече онова, което е разположено в самата нея, и то чрез белия дроб, повече от нас хората, които го разбираме вече чрез главата си, и отново чрез белия дроб до хиосциамуса той проявява защитния инстинкт, тъй като птицата разсъждава много по-малко с периферията си, но много повече със сърцевината на своята същност.
И така, ние сме изтръгнали своето мислене от белия дроб и от ритмичната система.
към текста >>
Но във всеки случай ние вече не мислим с белия дроб и със сърцето и така тясно свързано с Космоса, както прави това
птица
та.
Може би и за това ще можем да говорим по-точно, за това, чрез какво мислим ние, като хора.
Но във всеки случай ние вече не мислим с белия дроб и със сърцето и така тясно свързано с Космоса, както прави това птицата.
Това са нещата, които ние отново трябва да усвоим. Ако попитате: кой е прогонил от всички нас последния остатък, най-последния остатък от тези инстинкти, чрез които ние все още сме свързани с природата? то ще трябва да кажем: това е направило нашето училищно образование, а най-последния остатък е изтръгнало от нас университетското образование, защото те, и всичко, свързано с тях, в самата си същност са предразположени да препятствуват съвместния живот на човека с цялото на природата, едностранчиво да тласкат нещата по посока на един рафиниран интелектуализъм от една страна, и от друга страна към една рафинирана сексуалност. Това, което в прачовечеството все още съществува централно, в модерното човечество просто бива разпръснато към двата полюса. Но виждате ли, от възвръщането на едно правилно разбиране за света ще зависи, отново да оздравим себе си по отношение на нашите научни занимания.
към текста >>
34.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ние трябва да положим усилия, за да се научим да определяме етерните сили с помощта на компаса и магнитната стрелка, докато
птица
та има тази способност в себе си.
Когато не е имало компас, за корабите не е било добре; те е трябвало да се ориентират по звездите и светилата. И така, корабите се ориентират по компаса, тоест по невидимите сили, които ги има в етера. Това са същите сили, по които се ориентират птиците. Само ние, хората, не притежаваме никакво чувство по отношение на тези невидими сили. Но птиците ги усещат; те притежават вътрешен компас.
Ние трябва да положим усилия, за да се научим да определяме етерните сили с помощта на компаса и магнитната стрелка, докато птицата има тази способност в себе си.
Тя лети в съответствие с етера, в съответствие с това, което действа в мировото пространство. (Не следва да се отъждествява етерът с електромагнитното поле; последното е само едно от проявленията на умиращия етер - бел. пр.)
към текста >>
35.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Птичето яйце е снесено: но излюпването на нова
птица
няма да се състои, ако старата
птица
не го мъти, не сяда върху яйцето.
При живите същества става изменение на самия им способ на размножаване, ако водородът започне да играе различна от обичайната роля. Има някои змии: тези змии отлагат яйца и от тези яйца се излюпват нови змии. Какво всъщност става, когато змия отлага яйце и от това яйце отново се излюпва друга змия? При това яйцето трябва да бъде отложено там, където е достатъчно топло - това и правят змиите, тъй като животинският инстинкт действа съвсем правилно. Това, че, за да се появи новото животно, на яйцето е необходима топлина, вие виждате с примера за птичето яйце.
Птичето яйце е снесено: но излюпването на нова птица няма да се състои, ако старата птица не го мъти, не сяда върху яйцето.
Топлината, струяща от старата птица, е необходима, за да се излюпи от яйцето нова птица. И така, за яйцето не е достатъчно само това, което има в себе си; то се нуждае също от топлина, идваща отвън, от цялата Вселена. Не е достатъчно просто да се снесе яйцето, на него му е нужна идващата от Вселената топлина; в тази топлина се съдържа сила, изкарваща от яйцето новото същество. Така е и със змиите. Яйцата се отлагат.
към текста >>
Топлината, струяща от старата
птица
, е необходима, за да се излюпи от яйцето нова
птица
.
Има някои змии: тези змии отлагат яйца и от тези яйца се излюпват нови змии. Какво всъщност става, когато змия отлага яйце и от това яйце отново се излюпва друга змия? При това яйцето трябва да бъде отложено там, където е достатъчно топло - това и правят змиите, тъй като животинският инстинкт действа съвсем правилно. Това, че, за да се появи новото животно, на яйцето е необходима топлина, вие виждате с примера за птичето яйце. Птичето яйце е снесено: но излюпването на нова птица няма да се състои, ако старата птица не го мъти, не сяда върху яйцето.
Топлината, струяща от старата птица, е необходима, за да се излюпи от яйцето нова птица.
И така, за яйцето не е достатъчно само това, което има в себе си; то се нуждае също от топлина, идваща отвън, от цялата Вселена. Не е достатъчно просто да се снесе яйцето, на него му е нужна идващата от Вселената топлина; в тази топлина се съдържа сила, изкарваща от яйцето новото същество. Така е и със змиите. Яйцата се отлагат. Под действието на слънчевата топлина живото същество, новата змия, се излюпва от яйцето.
към текста >>
36.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Можем да кажем: ако народът се е украсявал основно с пера, това значи, че своята обща групова душа, в някакъв смисъл духа-защитник, духа-покровител, те си представяли във вид на
птица
.
В облеклото на първобитните древни народи и племена се изразявало това, как те си представяли своята групова душа. Относно първобитния народ би могло да се попита: как са се обличали, как са украсявали себе си? С пера ли са се украсявали или с кожи?
Можем да кажем: ако народът се е украсявал основно с пера, това значи, че своята обща групова душа, в някакъв смисъл духа-защитник, духа-покровител, те си представяли във вид на птица.
Ако народът се украсява основно с кожи, това значи, че своята групова душа, своя дух-пазач, дух-защитник, те си представяли във вид на лъв или тигър, или в друга форма. Така че отговорът на въпроса: как са си представяли тези хора своята групова душа? - трябва да виждаме във формите на първобитното им облекло. Господин Бурле каза съвсем правилно: едни харесват развяващо се облекло, други - прилепващо. Развяващото се, летящото облекло се е развило от опитите да се имитира оперението на някои птици, да се направи облеклото с криле; харесвало се е криловидното облекло, облеклото, подобно на криле.
към текста >>
37.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Подобно на
птица
, разтваряща перата си, то става външен свят (показва го на рисунката - Рис. 16).
За него обаче ние нищо не знаем, то е съвсем неизвестно. Но даденото «нещо в себе си» оказва въздействие върху нашето око. Макар и нищо да не знаем за него, то оказва въздействие върху нашето око. И ето, сега вътре в човека възниква явление. Това явление ние проектираме на всички страни.
Подобно на птица, разтваряща перата си, то става външен свят (показва го на рисунката - Рис. 16).
За това, което е нарисувано на рисунката с червено, ние не знаем. Ние знаем само за това, което имаме в качеството му на явление, тоест за това, което изобразих с виолетов цвят. Само за него знаем нещо. Следователно според Кант светът като цяло се създава от самия човек. Виждате дърво.
към текста >>
38.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
И днес, господа, нека поне веднъж да погледнем
птица
та!
Всевъзможните разновидности на нашите птици, съществуващи днес, се явяват пряко продължение на тези първоначални животни, които са възникнали в течение на слънчевото състояние. Само че тогава те не са били такива, каквито са сега. Тогава те са се състояли само от въздух. Тези животни са били своего рода въздушни облаци. Сега (лунното състояние) те включили в себе си и водата.
И днес, господа, нека поне веднъж да погледнем птицата!
В по-голямата си част днес тази птица изглежда необмислена. Ако трябва да си представим животните, които са съществували по време на слънчевото състояние, трябва да кажем: те са се състояли само от въздух, били са подвижни въздушни облаци. Ако днес погледнем птица, тази птица има кухи кости и вътре в тези кухи кости навсякъде се намира именно въздух! Това е много интересно - да разгледаме съвременната птица в този аспект (изобразява го на дъската). Вътре в тази птица, в костите, навсякъде се намира въздух.
към текста >>
В по-голямата си част днес тази
птица
изглежда необмислена.
Само че тогава те не са били такива, каквито са сега. Тогава те са се състояли само от въздух. Тези животни са били своего рода въздушни облаци. Сега (лунното състояние) те включили в себе си и водата. И днес, господа, нека поне веднъж да погледнем птицата!
В по-голямата си част днес тази птица изглежда необмислена.
Ако трябва да си представим животните, които са съществували по време на слънчевото състояние, трябва да кажем: те са се състояли само от въздух, били са подвижни въздушни облаци. Ако днес погледнем птица, тази птица има кухи кости и вътре в тези кухи кости навсякъде се намира именно въздух! Това е много интересно - да разгледаме съвременната птица в този аспект (изобразява го на дъската). Вътре в тази птица, в костите, навсякъде се намира въздух. Мислено отстранете всичко, което не е въздух, и вие ще получите нещо само въздушно - тази птица.
към текста >>
Ако днес погледнем
птица
, тази
птица
има кухи кости и вътре в тези кухи кости навсякъде се намира именно въздух!
Тези животни са били своего рода въздушни облаци. Сега (лунното състояние) те включили в себе си и водата. И днес, господа, нека поне веднъж да погледнем птицата! В по-голямата си част днес тази птица изглежда необмислена. Ако трябва да си представим животните, които са съществували по време на слънчевото състояние, трябва да кажем: те са се състояли само от въздух, били са подвижни въздушни облаци.
Ако днес погледнем птица, тази птица има кухи кости и вътре в тези кухи кости навсякъде се намира именно въздух!
Това е много интересно - да разгледаме съвременната птица в този аспект (изобразява го на дъската). Вътре в тази птица, в костите, навсякъде се намира въздух. Мислено отстранете всичко, което не е въздух, и вие ще получите нещо само въздушно - тази птица. И ако този въздух го нямаше, тя въобще не би могла да лети. Птиците имат кухи кости и вътре в тях тя се явява въздушна птица.
към текста >>
Това е много интересно - да разгледаме съвременната
птица
в този аспект (изобразява го на дъската).
Сега (лунното състояние) те включили в себе си и водата. И днес, господа, нека поне веднъж да погледнем птицата! В по-голямата си част днес тази птица изглежда необмислена. Ако трябва да си представим животните, които са съществували по време на слънчевото състояние, трябва да кажем: те са се състояли само от въздух, били са подвижни въздушни облаци. Ако днес погледнем птица, тази птица има кухи кости и вътре в тези кухи кости навсякъде се намира именно въздух!
Това е много интересно - да разгледаме съвременната птица в този аспект (изобразява го на дъската).
Вътре в тази птица, в костите, навсякъде се намира въздух. Мислено отстранете всичко, което не е въздух, и вие ще получите нещо само въздушно - тази птица. И ако този въздух го нямаше, тя въобще не би могла да лети. Птиците имат кухи кости и вътре в тях тя се явява въздушна птица. Това напомня за състоянието, което е било преди.
към текста >>
Вътре в тази
птица
, в костите, навсякъде се намира въздух.
И днес, господа, нека поне веднъж да погледнем птицата! В по-голямата си част днес тази птица изглежда необмислена. Ако трябва да си представим животните, които са съществували по време на слънчевото състояние, трябва да кажем: те са се състояли само от въздух, били са подвижни въздушни облаци. Ако днес погледнем птица, тази птица има кухи кости и вътре в тези кухи кости навсякъде се намира именно въздух! Това е много интересно - да разгледаме съвременната птица в този аспект (изобразява го на дъската).
Вътре в тази птица, в костите, навсякъде се намира въздух.
Мислено отстранете всичко, което не е въздух, и вие ще получите нещо само въздушно - тази птица. И ако този въздух го нямаше, тя въобще не би могла да лети. Птиците имат кухи кости и вътре в тях тя се явява въздушна птица. Това напомня за състоянието, което е било преди. Останалото се е образувало вече в по-късните времена.
към текста >>
Мислено отстранете всичко, което не е въздух, и вие ще получите нещо само въздушно - тази
птица
.
В по-голямата си част днес тази птица изглежда необмислена. Ако трябва да си представим животните, които са съществували по време на слънчевото състояние, трябва да кажем: те са се състояли само от въздух, били са подвижни въздушни облаци. Ако днес погледнем птица, тази птица има кухи кости и вътре в тези кухи кости навсякъде се намира именно въздух! Това е много интересно - да разгледаме съвременната птица в този аспект (изобразява го на дъската). Вътре в тази птица, в костите, навсякъде се намира въздух.
Мислено отстранете всичко, което не е въздух, и вие ще получите нещо само въздушно - тази птица.
И ако този въздух го нямаше, тя въобще не би могла да лети. Птиците имат кухи кости и вътре в тях тя се явява въздушна птица. Това напомня за състоянието, което е било преди. Останалото се е образувало вече в по-късните времена. Птиците наистина наследяват това състояние.
към текста >>
Птиците имат кухи кости и вътре в тях тя се явява въздушна
птица
.
Ако днес погледнем птица, тази птица има кухи кости и вътре в тези кухи кости навсякъде се намира именно въздух! Това е много интересно - да разгледаме съвременната птица в този аспект (изобразява го на дъската). Вътре в тази птица, в костите, навсякъде се намира въздух. Мислено отстранете всичко, което не е въздух, и вие ще получите нещо само въздушно - тази птица. И ако този въздух го нямаше, тя въобще не би могла да лети.
Птиците имат кухи кости и вътре в тях тя се явява въздушна птица.
Това напомня за състоянието, което е било преди. Останалото се е образувало вече в по-късните времена. Птиците наистина наследяват това състояние.
към текста >>
Не е образувал кухи кости, подобно на
птица
та, иначе той също би могъл да лети.
Погледнете съвременния човек: той може да живее във въздуха, но не може да лети, тъй като е твърде тежък за това.
Не е образувал кухи кости, подобно на птицата, иначе той също би могъл да лети.
И тогава при него биха могли да се открият не само лопатки. Тези лопатки биха прераснали в крила. Човекът има само зачатъци на крила, тук, горе, в тези лопатки. Ако те биха пораснали, човекът щеше да лети.
към текста >>
Тук, по това време (слънчевото състояние)
птица
та е била още изключително въздушно същество, тя се е състояла само от въздух, реела се е като някаква въздушна маса.
Сега да видим, господа, как са били нещата на Земята, да кажем, с птиците.
Тук, по това време (слънчевото състояние) птицата е била още изключително въздушно същество, тя се е състояла само от въздух, реела се е като някаква въздушна маса.
Сега, в течение на това време (лунното състояние) тя е станала течна, уплътнено течна и подобно на студен облак се е реела там - само че този облак не е бил като нашите, а вече е носил в себе си облик. Това, което в наше време се явява безформено облачно образувание, е било по онова време оформено водно образувание. Това е била скелетна форма, но е била само водно образувание. А по-късно се появяват минералите. Сега в това, което отначало е било само течно образувание, се включват минералните образувания, карбонатите, фосфатите и т. н.
към текста >>
Така че отначало ние имаме въздушната
птица
, после течната
птица
и накрая твърдата, земна
птица
.
Това, което в наше време се явява безформено облачно образувание, е било по онова време оформено водно образувание. Това е била скелетна форма, но е била само водно образувание. А по-късно се появяват минералите. Сега в това, което отначало е било само течно образувание, се включват минералните образувания, карбонатите, фосфатите и т. н. Отлагането става в долната част на скелета, тук се образуват твърдите кости.
Така че отначало ние имаме въздушната птица, после течната птица и накрая твърдата, земна птица.
към текста >>
Птица
та е можела това.
При човека нещата не са можели да станат по този начин. Човек не е можел просто да включи в себе си в периода на своето ембрионално състояния това, което се е композирало изключително като минерал.
Птицата е можела това.
Защо го е можела? Виждате ли, птицата е получила своя въздушен облик тук (слънчевото състояние); след това тя е живяла в периода на водното състояние. Сега на нея й е било необходимо, бидейки още в зародиш, да не позволи на минералното твърде силно да я завладее. Защото ако минералното би навлязло в нея много рано, тя би започнала да се минерализира, би се втвърдила. И така, при своето възникване птицата още носи в някаква степен течен и въздушен характер, но минералното вече се стреми да навлезе в нея.
към текста >>
Виждате ли,
птица
та е получила своя въздушен облик тук (слънчевото състояние); след това тя е живяла в периода на водното състояние.
При човека нещата не са можели да станат по този начин. Човек не е можел просто да включи в себе си в периода на своето ембрионално състояния това, което се е композирало изключително като минерал. Птицата е можела това. Защо го е можела?
Виждате ли, птицата е получила своя въздушен облик тук (слънчевото състояние); след това тя е живяла в периода на водното състояние.
Сега на нея й е било необходимо, бидейки още в зародиш, да не позволи на минералното твърде силно да я завладее. Защото ако минералното би навлязло в нея много рано, тя би започнала да се минерализира, би се втвърдила. И така, при своето възникване птицата още носи в някаква степен течен и въздушен характер, но минералното вече се стреми да навлезе в нея. Какво прави птицата? Тя първо го отклонява, обкръжава се с него, създава около себе си яйце, обвивка от черупка!
към текста >>
И така, при своето възникване
птица
та още носи в някаква степен течен и въздушен характер, но минералното вече се стреми да навлезе в нея.
Птицата е можела това. Защо го е можела? Виждате ли, птицата е получила своя въздушен облик тук (слънчевото състояние); след това тя е живяла в периода на водното състояние. Сега на нея й е било необходимо, бидейки още в зародиш, да не позволи на минералното твърде силно да я завладее. Защото ако минералното би навлязло в нея много рано, тя би започнала да се минерализира, би се втвърдила.
И така, при своето възникване птицата още носи в някаква степен течен и въздушен характер, но минералното вече се стреми да навлезе в нея.
Какво прави птицата? Тя първо го отклонява, обкръжава се с него, създава около себе си яйце, обвивка от черупка! Минералното се намира тук. Обвивката на яйцето се запазва дотогава, докато птицата трябва вътрешно да отдели от себе си минералното, следователно трябва да остане в течно състояние. Поради какво става това при птицата?
към текста >>
Какво прави
птица
та?
Защо го е можела? Виждате ли, птицата е получила своя въздушен облик тук (слънчевото състояние); след това тя е живяла в периода на водното състояние. Сега на нея й е било необходимо, бидейки още в зародиш, да не позволи на минералното твърде силно да я завладее. Защото ако минералното би навлязло в нея много рано, тя би започнала да се минерализира, би се втвърдила. И така, при своето възникване птицата още носи в някаква степен течен и въздушен характер, но минералното вече се стреми да навлезе в нея.
Какво прави птицата?
Тя първо го отклонява, обкръжава се с него, създава около себе си яйце, обвивка от черупка! Минералното се намира тук. Обвивката на яйцето се запазва дотогава, докато птицата трябва вътрешно да отдели от себе си минералното, следователно трябва да остане в течно състояние. Поради какво става това при птицата? При птицата това става поради възникването й едва във второто състояние на Земята.
към текста >>
Обвивката на яйцето се запазва дотогава, докато
птица
та трябва вътрешно да отдели от себе си минералното, следователно трябва да остане в течно състояние.
Защото ако минералното би навлязло в нея много рано, тя би започнала да се минерализира, би се втвърдила. И така, при своето възникване птицата още носи в някаква степен течен и въздушен характер, но минералното вече се стреми да навлезе в нея. Какво прави птицата? Тя първо го отклонява, обкръжава се с него, създава около себе си яйце, обвивка от черупка! Минералното се намира тук.
Обвивката на яйцето се запазва дотогава, докато птицата трябва вътрешно да отдели от себе си минералното, следователно трябва да остане в течно състояние.
Поради какво става това при птицата? При птицата това става поради възникването й едва във второто състояние на Земята. Ако бе възникнала още в първото състояние, тя би била много по-чувствителна по отношение на топлината, отколкото е в действителност. По отношение на топлината тя не е така чувствителна, доколкото по време на първото топлинно състояние нея още не я е имало. И вследствие на факта, че тогава нея още не я е имало, тя може да си изгражда обвивка на яйцето.
към текста >>
Поради какво става това при
птица
та?
И така, при своето възникване птицата още носи в някаква степен течен и въздушен характер, но минералното вече се стреми да навлезе в нея. Какво прави птицата? Тя първо го отклонява, обкръжава се с него, създава около себе си яйце, обвивка от черупка! Минералното се намира тук. Обвивката на яйцето се запазва дотогава, докато птицата трябва вътрешно да отдели от себе си минералното, следователно трябва да остане в течно състояние.
Поради какво става това при птицата?
При птицата това става поради възникването й едва във второто състояние на Земята. Ако бе възникнала още в първото състояние, тя би била много по-чувствителна по отношение на топлината, отколкото е в действителност. По отношение на топлината тя не е така чувствителна, доколкото по време на първото топлинно състояние нея още не я е имало. И вследствие на факта, че тогава нея още не я е имало, тя може да си изгражда обвивка на яйцето.
към текста >>
При
птица
та това става поради възникването й едва във второто състояние на Земята.
Какво прави птицата? Тя първо го отклонява, обкръжава се с него, създава около себе си яйце, обвивка от черупка! Минералното се намира тук. Обвивката на яйцето се запазва дотогава, докато птицата трябва вътрешно да отдели от себе си минералното, следователно трябва да остане в течно състояние. Поради какво става това при птицата?
При птицата това става поради възникването й едва във второто състояние на Земята.
Ако бе възникнала още в първото състояние, тя би била много по-чувствителна по отношение на топлината, отколкото е в действителност. По отношение на топлината тя не е така чувствителна, доколкото по време на първото топлинно състояние нея още не я е имало. И вследствие на факта, че тогава нея още не я е имало, тя може да си изгражда обвивка на яйцето.
към текста >>
Птица
та има кости, пълни с въздух, а ние имаме кости, пълни с костен мозък.
Той трябва да възприеме от майчиното тяло нещо минерално. Ето защо в края на ембрионалното състояние ние вече имаме в себе си минерални образувания. Той трябва да всмуче от майчиното тяло нещо минерално. Обаче за това самото майчино тяло трябва да съдържа в себе си минералното, което би могло да се отделя. При човека минералното трябва да се включи по съвсем различен начин, отколкото при птиците.
Птицата има кости, пълни с въздух, а ние имаме кости, пълни с костен мозък.
Ние имаме костен мозък в костите - това съвсем не е така, както при птиците, костите не са запълнени с въздух, както при птиците. Благодарение на факта, че ние имаме такъв костен мозък, майката на човека има възможност по вътрешен начин да отдава минералното на своя плод. Но към времето, когато минералното се предава, човекът вече не може да живее повече в майчиното обкръжение, тук той трябва малко по малко да се ражда. Едва след като се роди, той трябва да получи достъп до минералното. При птиците ние имаме работа не с процес на раждане, а с излюпване от обвивката на яйцето, докато при човека процесът на раждане става без образуване на обвивка на яйцето. Защо?
към текста >>
Докато
птица
та може веднага да се храни с вещества от външния свят, човекът и висшите животни трябва да се захранват с вече преминалото през майчиното тяло.
Днес можете да видите разликата, която съществува: разликата между яйцеснасящите животни и такива същества, като човека или висшите млекопитаещи. Разликата се основава на това, че човек е по-стар например от рода на птиците, и много по-стар от минералното. Ето защо той, намирайки се в съвсем ранен стадий в ембрионалния период, трябва да бъде защитен в майчиното тяло от минералната природа. Тогава той може да получава достъп само до това минерално, което е било подготвено чрез преминаване през майчиното тяло. Даже известно време след раждането той трябва да получава под формата на майчино мляко това минерално, което вече е било преработено вследствие на преминаването му през майчиното тяло!
Докато птицата може веднага да се храни с вещества от външния свят, човекът и висшите животни трябва да се захранват с вече преминалото през майчиното тяло.
към текста >>
Днес на човек, който не е проникнат от духовната наука, няма да му се удаде да разреши загадката, защо
птица
та се излюпва от яйце и веднага може да се храни с външни вещества, докато човека не се излюпва от яйце и трябва сам да излиза от майчиното тяло и да се храни с майчино мляко. Защо?
Така следва да се обясняват нещата, свързани с възникването на света и възникването на човека.
Днес на човек, който не е проникнат от духовната наука, няма да му се удаде да разреши загадката, защо птицата се излюпва от яйце и веднага може да се храни с външни вещества, докато човека не се излюпва от яйце и трябва сам да излиза от майчиното тяло и да се храни с майчино мляко. Защо?
Защото птицата е възникнала значително по-късно, тя се явява по-външно същество. Човекът е възникнал по-рано и в течение на предходното състояние втвърдяването му не е стигнало толкова далеч, както при птиците. Затова и днес неговото втвърдяване не стига толкова далеч, той още трябва да бъде защитен и още носи в себе си много от първоначалното състояние.
към текста >>
Защото
птица
та е възникнала значително по-късно, тя се явява по-външно същество.
Така следва да се обясняват нещата, свързани с възникването на света и възникването на човека. Днес на човек, който не е проникнат от духовната наука, няма да му се удаде да разреши загадката, защо птицата се излюпва от яйце и веднага може да се храни с външни вещества, докато човека не се излюпва от яйце и трябва сам да излиза от майчиното тяло и да се храни с майчино мляко. Защо?
Защото птицата е възникнала значително по-късно, тя се явява по-външно същество.
Човекът е възникнал по-рано и в течение на предходното състояние втвърдяването му не е стигнало толкова далеч, както при птиците. Затова и днес неговото втвърдяване не стига толкова далеч, той още трябва да бъде защитен и още носи в себе си много от първоначалното състояние.
към текста >>
39.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Такъв е бил всеки от тези органи, а именно от тези, които не са се използвали за полет, но също ги е имало, макар и в начално състояние, подобно на това, както
птица
та има пера по цялото тяло.
Това не са били крила в съвременния смисъл, но са ги носели по въздуха и са приличали на крила, те не са били крила като днешните. Преди всичко едните и другите много силно са се отличавали в едно. Виждате ли, днес много малко е останало от това, което са били тези забележителни криловидни образувания: днес е останало само линеенето, когато птиците губят оперението си. Тези образувания още не са били пера; те са били образувани от изсъхнали тъкани, с помощта на които животните са се удържали в уплътнения въздух, при това тези образувания са били наполовина дихателни органи, наполовина органи за приемане на храна. Те са вдишвали това, което се е намирало във въздушната обкръжаваща среда.
Такъв е бил всеки от тези органи, а именно от тези, които не са се използвали за полет, но също ги е имало, макар и в начално състояние, подобно на това, както птицата има пера по цялото тяло.
Такива криле са служили за вдишване на въздух и за отделяне на въздух. Днес от това е останал само процесът на линеене. Но по-рано, за да се храни, птицата е трябвало да разпери своята тъкан над това, което е поглъщала от въздуха, а после тя отново е отделяла от себе си каквото не е било използвано. Така че тази птица е била устроена много интересно.
към текста >>
Но по-рано, за да се храни,
птица
та е трябвало да разпери своята тъкан над това, което е поглъщала от въздуха, а после тя отново е отделяла от себе си каквото не е било използвано.
Тези образувания още не са били пера; те са били образувани от изсъхнали тъкани, с помощта на които животните са се удържали в уплътнения въздух, при това тези образувания са били наполовина дихателни органи, наполовина органи за приемане на храна. Те са вдишвали това, което се е намирало във въздушната обкръжаваща среда. Такъв е бил всеки от тези органи, а именно от тези, които не са се използвали за полет, но също ги е имало, макар и в начално състояние, подобно на това, както птицата има пера по цялото тяло. Такива криле са служили за вдишване на въздух и за отделяне на въздух. Днес от това е останал само процесът на линеене.
Но по-рано, за да се храни, птицата е трябвало да разпери своята тъкан над това, което е поглъщала от въздуха, а после тя отново е отделяла от себе си каквото не е било използвано.
Така че тази птица е била устроена много интересно.
към текста >>
Така че тази
птица
е била устроена много интересно.
Те са вдишвали това, което се е намирало във въздушната обкръжаваща среда. Такъв е бил всеки от тези органи, а именно от тези, които не са се използвали за полет, но също ги е имало, макар и в начално състояние, подобно на това, както птицата има пера по цялото тяло. Такива криле са служили за вдишване на въздух и за отделяне на въздух. Днес от това е останал само процесът на линеене. Но по-рано, за да се храни, птицата е трябвало да разпери своята тъкан над това, което е поглъщала от въздуха, а после тя отново е отделяла от себе си каквото не е било използвано.
Така че тази птица е била устроена много интересно.
към текста >>
НАГОРЕ