Търсене в текстове за 'Пръсти'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 157 резултата от 98 текста с части от думите : 'Пръсти'.

1. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Петите ми се заповдигаха, пръстите ми се ослушаха, за да те разберат.
Блещуках в златно в нощния ти взор. Сърцето ми стоеше тихо пред това блаженство: златна ладия видях да блещука върху нощните води, потъваща, пиеща, отново появяваща се златна ладиялюлка! Към моите нозе, танцуващи, ти хвърли поглед, смеещ се, питащ, разнежващ люлчен поглед. Два пъти само разклати своята дрънкалка с малки ръчички. Нозете ми се залюляха от бесен танц. Петите ми се заповдигаха, пръстите ми се ослушаха, за да те разберат. Нали ухото на танцьора е в пръстите на нозете му! “ („Заратустра“, Трета част, „Танцови песни“)
към текста >>

Нали ухото на танцьора е в пръстите на нозете му!
Сърцето ми стоеше тихо пред това блаженство: златна ладия видях да блещука върху нощните води, потъваща, пиеща, отново появяваща се златна ладиялюлка! Към моите нозе, танцуващи, ти хвърли поглед, смеещ се, питащ, разнежващ люлчен поглед. Два пъти само разклати своята дрънкалка с малки ръчички. Нозете ми се залюляха от бесен танц. Петите ми се заповдигаха, пръстите ми се ослушаха, за да те разберат. Нали ухото на танцьора е в пръстите на нозете му! “ („Заратустра“, Трета част, „Танцови песни“)
към текста >>

2. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Както всеки знае, че в сетивния свят представата за един железен предмет, колкото и нагорещен да си го представяме, не изгаря пръстите, така и обученият окултен ученик знае дали изживява духовен факт само в своето въображение, или пробудените му духовни възприемателни органи долавят реални факти или Същества.
Нещата обаче стоят така, че онзи, който е постигнал описаната степен в духовното обучение, може да различава своята собствена представа от духовната реалност, също както здравомислещият човек може да различи представата за едно нагорещено желязо от действително нагорещеното желязо, което докосва с ръката си. Разликата се установява не от нещо друго, а от нормалното изживяване. Също и в духовния свят, пробният камък идва от самия живот. Както всеки знае, че в сетивния свят представата за един железен предмет, колкото и нагорещен да си го представяме, не изгаря пръстите, така и обученият окултен ученик знае дали изживява духовен факт само в своето въображение, или пробудените му духовни възприемателни органи долавят реални факти или Същества. За да не стане окултният ученик жертва на една или друга измама в това отношение, предстои ни да разгледаме правилата, които трябва да се съблюдават в хода на духовното обучение.
към текста >>

3. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

трептенията на диапазона с очите и ги чувстваме с пръстите; същността на някои възбуди, които се откриват само на едно сетиво, например възбудата на обонятелното сетиво, и до днес е недостъпна за нас.
Но подкрепата действително ли е такава, щото чрез нея да ни се предаде едно лишено от измама свидетелство? Това, което важи за едното сетиво, то важи естествено и за другото. Също и усещанията на осезанието се оказват като халюцинации. Анатомът Хенле изразява същия възглед в своите "Антропологически лекции" /1876 г./: "Всичко, чрез което вярваме, че са ни осведомили за един външен свят, са форми на съзнанието, към които външният свят се отнася само като възбуждащи причини, като възбуждане на сетивата в смисъла на физиологията. Външният свят няма цветове, няма звуци, няма вкусове; това, което той има действително, ние го научаваме по околен път или никак не узнаваме за него; що е това, чрез което той възбужда едно сетиво, за него заключаваме само от поведението му спрямо другите сетива, както например виждаме тона, т.е. трептенията на диапазона с очите и ги чувстваме с пръстите; същността на някои възбуди, които се откриват само на едно сетиво, например възбудата на обонятелното сетиво, и до днес е недостъпна за нас. Броят на свойствата на материята се навежда според остротата на сетивата; когато едно сетиво липсва, за съответния човек е незаменимо изгубена една група от свойства; който би имал едно сетиво повече, той би притежавал един орган за схващане на качества, които ние предчувстваме също така малко, както слепият цвета".
към текста >>

4. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Самата арфа сякаш жадува да се облегне на гърдите Ви и да зазвучи под лекото докосване на нежните Ви пръсти.
На една закътана зелена поляна, в сянката на обграждащите я величествени дървета, седеше тя, Красивата Лилия и още с първия си поглед заплени очите, ушите и сърцето на старата жена, която с трепет се приближаваше към нея, обзета от възхищение и вече не се съмняваше, че Красавицата беше станала междувременно още по- хубава. Още отдалеч добрата жена отправи своя поздрав и изрази възторга си от прелестното създание. „Какво щастие е, че Ви виждам! Каква божествена благодат се носи около Вас! Колко очарователно се опира арфата на скута Ви и как нежно я обгръщат ръцете Ви! Самата арфа сякаш жадува да се облегне на гърдите Ви и да зазвучи под лекото докосване на нежните Ви пръсти. А колко по-щастлив би бил ти, младежо, ако заемеш мястото на тази арфа! " Изричайки тези слова тя се приближи съвсем до нея; Красивата Лилия отвори очи, отпусна
към текста >>

5. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

Отново и отново опипвах буквите с пръсти, за да проверя кои са вече изсъхнали и кои още не са.
Природните закони обаче бяха тези, които особено ме привличаха и ме пленяваха напълно. Когато пишех, го правех, защото трябваше. Дори пишех възможно най-бързо, за да мога по-скоро да изпиша цяла страница. След това можех да посипя написаното с праха, който баща ми използваше. После ме омагьосваше въпросът с каква скорост прахът изсушава мастилото и каква смес се получава между тях. Отново и отново опипвах буквите с пръсти, за да проверя кои са вече изсъхнали и кои още не са. Любопитството ми към това беше много голямо и по този начин твърде рано научих азбуката. Така упражненията ми по писане приеха форма, която никак не се харесваше на баща ми. Той обаче беше добродушен и ме наказваше само като често ме наричаше непоправим „калпазанин“. Но това не беше единственото, което се разви у мен чрез писането. Повече от формите на буквите ме интересуваше тази на перото за писане.
към текста >>

6. III. Студентски години GA_28 Моят жизнен път

Той държеше ръкописа в ръката си толкова хлабаво, сякаш всеки момент можеше да се изплъзне измежду пръстите му.
Всяка негова мисъл трябваше да е абсолютно ясна и свързана с още много други. Във формата на тези поредици от мисли цареше възможно най-голяма логическа добросъвестност. Но имах чувството, че това мислене не идва от самия него. То никъде не се проникваше с действителността. Такова беше и цялостното поведение на Брентано. Той държеше ръкописа в ръката си толкова хлабаво, сякаш всеки момент можеше да се изплъзне измежду пръстите му. С погледа си блуждаеше по редовете. Този жест също беше само леко докосване на реалността, а не решителното ѝ обхващане. От „философските“ му ръце можех да разбера начина на неговото философстване също толкова малко, колкото и от думите му. Стимулът, произлизащ от Брентано, продължи да действа още дълго в мен. Скоро започнах да се занимавам с неговите съчинения, а след това в течение на годините изчетох повечето от публикациите му.
към текста >>

7. XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд GA_28 Моят жизнен път

Сякаш от предишен земен живот, в който бяха вършили дела, които могат да бъдат извършени единствено от хора, чийто дух ги пронизва чак до върховете на пръстите.
Веднъж след една моя лекция и литературно четене на О. Й. Бирбаум седях в „Свободното литературно общество“ в Лайпциг сред кръг от литератори, в който беше и Франк Ведекинд. Погледът ми беше запленен от тази истински рядка човешка натура. Тук имам предвид „натура“ в напълно физически смисъл. Тези ръце! Сякаш от предишен земен живот, в който бяха вършили дела, които могат да бъдат извършени единствено от хора, чийто дух ги пронизва чак до върховете на пръстите. Дали защото енергията е била преработена, те могат да създадат и впечатление за груба сила, но най-дълбокият интерес беше привлечен от това, което тези ръце излъчваха. А тази изразителна глава – буквално като дар, идващ от необикновените волеви нотки на ръцете. В погледа и мимиките на лицето му имаше нещо, което се отдава толкова произволно на света, което обаче можеше и да се оттегли от него, както жестовете на ръцете, които изразяват какво усещат дланите. От тази глава говореше един чужд на съвременността дух. Дух, който всъщност се поставя извън човешките стремежи на настоящето.
към текста >>

8. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

На младия човек му е нужно да научи например най-необходимите закони на умножението с помощта на няколко примера, за които не е нужна сметачна машина, а много по-подходящи са пръстите и едва тогава той ще запамети колко е 1x1.
Тук става дума за едно човешко разбиране, което предхожда абстрактното мислене, и то в една много по-различна област, макар че и в случая важи това, което Жан Паул казва за езика. Както детето приема структурата на езика в душевния си организъм, без да познава законите на езиковия строеж, така младият човек, за да поддържа паметта си, трябва да се учи да запомня неща, които едва по-късно ще усвои под формата на понятия. Дори по-лесно се схващат понятията, след като в този период са възприети чрез паметта, така както правилата на даден език се учат най-добре, когато езикът е вече овладян. Приказките за „неразбираемата запаметена материя" не са нищо друго освен материалистически предразсъдък. На младия човек му е нужно да научи например най-необходимите закони на умножението с помощта на няколко примера, за които не е нужна сметачна машина, а много по-подходящи са пръстите и едва тогава той ще запамети колко е 1x1. Ако се подходи така, зачита се природата на развиващия се човек. Прегрешение е обаче спрямо нея, ако по това време, в което се развива паметта, се обърне твърде много внимание на разума. Разумът е душевна сила, която се ражда едва с половата зрелост, на която преди това не би трябвало да се влияе отвън. До този момент младият човек трябва чрез паметта си да придобие съкровищата, до които човечеството е стигнало и едва после идва времето, в което чрез понятия да проникне в това, което първо добре е запомнил, т.е., не трябва само да се запомня разбраното, а да се разбират неща, които вече се знаят, така както беше с езика и детето. Това важи и в по-широк диапазон.
към текста >>

9. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

И той искаше да вижда в това, което се движеше като звезди, което преминаваше като облаци през въздуха, не само една писменост на божественото Същество, а нещо, което принадлежи към Божественото Същество така, както пръстите или другите членове принадлежат на самите нас.
Джордано Бруно си казвал: Аристотел а именно както той е познавал криворазбрания Аристотел е казал още, че съществува една сфера, която се простира нагоре до Луната, след това идват различните сфери на звездите, после сферата на Божествено-Духовното, и вън от сферите на звездите трябва да търсим движещия Бог. Следователно в смисъла на Аристотел Джордано имаше пред себе си първо Земята, след това сферата на Луната и на звездите и едва после вън от този свят и вън от това, в което живее човекът, движещ и обръщащ в най-големия кръг буквално обръщащ в кръгообращения и движения звездите божествения Дух. Това беше една мисъл, която Джордано Бруно не можеше да свърже с това, което човечеството изживяваше сега. Това, което сега човешките сетива виждаха, което сетивата виждат, когато гледат растенията, животните и човека, когато виждат планините, моретата, облаците и звездите, това му се явяваше като едно достойно за удивление развитие на всичко, което живее в самия Божествено-духовен свят, в Божествено-Духовното. И той искаше да вижда в това, което се движеше като звезди, което преминаваше като облаци през въздуха, не само една писменост на божественото Същество, а нещо, което принадлежи към Божественото Същество така, както пръстите или другите членове принадлежат на самите нас. Основната мисъл на Джордано Бруно беше не един Бог, който действува върху сетивното от вън от окръжността, а един Бог, който се намира във всяко отделно сетивно нещо, чието изградено тяло е сетивният свят. Ако искаме да разберем, как е стигнал той до една такава основна мисъл, ние трябва да кажем: До тази основна мисъл го доведе възторгът, блаженството предизвикано от цялото това ново време! Преди това хората бяха живели в една епоха, в която те се ровеха само в старите мисли на Аристотел. Когато минаваха през гората и полетата даващите тон учени нямаха никакъв поглед за царствата на природата и нейните красоти, а имаха разбиране и чувство само за това, което се намираше върху пергаментите, което произхождаше от древния Аристотел. Сега беше дошла една епоха, когато природата говореше на човека, епохата на великите открития, когато такива мощни духове като Галилей напираха да познаят Божественото в природата лице срещу лице.
към текста >>

10. ХІV. Логосът и Човека GA_92 Езотерична космология

Представете си, че малка буболечка, пълзяща по тялото на някой човек, има възможност да види само пръстите му.
Представете си, че малка буболечка, пълзяща по тялото на някой човек, има възможност да види само пръстите му. Тя не би могла да има никаква представа за организма като цяло, нито пък за душата. Ние самите сме точно в същото положение спрямо Земята и другите същества, които я обитават. Материалистът няма представа за душата на Земята и, като естествен резултат, той не е съзнателен за съществуването на собствената си душа. Нещо подобно е, когато малко насекомо не знае за душата на човека, това е защото то няма душа, с която да възприема.
към текста >>

11. ХІV. Логосът и Човека. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Представете си, че малка буболечка, пълзяща по тялото на някой човек, има възможност да види само пръстите му.
Представете си, че малка буболечка, пълзяща по тялото на някой човек, има възможност да види само пръстите му. Тя не би могла да има никаква представа за организма като цяло, нито пък за душата. Ние самите сме точно в същото положение спрямо Земята и другите същества, които я обитават. Материалистът няма представа за душата на Земята и, като естествен резултат, той не е съзнателен за съществуването на собствената си душа. Нещо подобно е, когато малко насекомо не знае за душата на човека, това е защото то няма душа, с която да възприема.
към текста >>

12. Техника на кармата GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Ясновидецът може да види как изтръпналите пръсти висят от ръката като ръкавица.
Познаваме чувството, когато изтръпне ръката ни. Това става при разхлабване на етерното тяло. Ясновидецът може да види как изтръпналите пръсти висят от ръката като ръкавица. Нещо подобно е и в случая, когато човек бива хипнотизиран. Ясновидецът вижда как етерната глава виси отляво и отдясно на физическата глава. Когато човекът изживее такъв силен шок, както при удавяне, цялото му етерно тяло се отделя от физическото. На това се дължи и появата на панорамата на спомените.
към текста >>

13. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Когато човекът е бил още мек – тогава е нямал още пръсти, – азът е изграждал формата отвътре чрез кръвта.
Но това важи само за топлата кръв, за разлика от променливо топлата кръв. Както днес при срама, ужаса и уплахата азът, който изпитва тези чувства, действа върху кръвта и променя тялото по ясен, вътрешен начин при зачервяването или побледняването, така е действал и някога. Огромно и мощно е било въздействието върху кръвта през началното време на развитието на човечеството. Кръвта тогава е отразявала интимно и точно вътрешната сила, внесена в аза като негово божествено съдържание. Чрез това азът се е формирал и отпечатвал през развитието на големите епохи (коренните раси) Както днес човекът може да почервенее или побледнее, така вътрешното чувство е формирало отвътре цялото човешко тяло. Когато човекът е бил още мек – тогава е нямал още пръсти, – азът е изграждал формата отвътре чрез кръвта. Кръвта и днес въздейства в изразяването на човека. Пластично изграждащата сила, като изхожда от аза, действа върху строежа на човешкото тяло по заобиколния път през кръвта. Така се научаваме да познаваме кръвта като носител на аза в най-разнообразен образ.
към текста >>

14. Трите аспекта на личността GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Той е бил като член, който изсъхва и след това отново израства, както ноктите отпадат от пръстите и отново растат.
С развитието на егоизма е свързана формата на привидното изгубване на съзнанието, което познаваме като смърт в сегашния човешки живот. В същата степен, както се е развило самолюбието, се е развила също и смъртта. В началното време човекът не е умирал. Той е бил като член, който изсъхва и след това отново израства, както ноктите отпадат от пръстите и отново растат. Сегашното умиране и ново раждане е настъпило, за да можем да имаме днешното азово съзнание. Егоизмът и смъртта са двете страни на едно и също нещо. Висшето на човешката природа е призвано отново да преодолее егоизма, да се издигне до божественото и с това да надмогне смъртта. Колкото повече човекът развива по-висшата си същност, толкова повече развива съзнанието за своето безсмъртие. В момента, когато човекът е станал егоистичен, е станал и личност.
към текста >>

15. Съдържание GA_98 Природни и духовни същества

Пример с пъхнатите през една стена пръсти.
Забележки към новите слушатели. Групови души на животните. Пример с пъхнатите през една стена пръсти. Двете групи същества на астралното поле. Крещящи лунни същества. Добронамерени марсови същества. Удоволствие и болка при растителния свят. Два вида венерини същества.
към текста >>

Пример с промушените през стена пръсти.
Въздействие на антропософията върху човека. За груповите души на животните. Пример с промушените през стена пръсти. Миграцията на птиците. Бобрите. За пчелите. Груповият аз и растителният аз. Удоволствие и болка в растителния свят. Груповият аз на минералите във висшия девахан.
към текста >>

16. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

Детето учи, че две по две е четири, най-напред опирайки се на външното наблюдение, с пръстите или с други предмети и на ужасните сметачни машини.
Единственият начин да се мисли несетивно в европейските страни, е математиката. Детето учи, че две по две е четири, най-напред опирайки се на външното наблюдение, с пръстите или с други предмети и на ужасните сметачни машини. Но човекът не стига в тази област до удовлетворителен резултат, докато не може да си създаде тези представи без патериците на външното наблюдение. Един кръг никога не може да се види във външната действителност, кръгове, които се начертават на дъската, са наредени една до друга купчинки тебешир. Едва мисловният кръг е точен. Кръгът трябва да се конструира в духа, човек трябва да може да мисли за кръга.
към текста >>

17. За отношението на човека към заобикалящия го свят GA_98 Природни и духовни същества

Лесно ще разберете, ако се запитате: «Къде е самосъзнанието на всеки от моите пръсти?
Трябва ясно да осъзнаете, че някои висши животни, именно тези, които живеят повече с човека като домашни животни, имат един вид самосъзнание, което днес се равнява донякъде на самосъзнанието на нисшия дивак. Навсякъде има различни степени. Не говорим за преходни състояния, а за главните неща в средното положение. При тях самосъзнанието на животното общо взето не е тук, на физическия план. Какво представлява това самосъзнание на животното? Лесно ще разберете, ако се запитате: «Къде е самосъзнанието на всеки от моите пръсти? » Тогава трябва да си отговорите, че вашето собствено съзнание е самосъзнанието на пръстите ви. Не е възможно то да съществува без вашето общо съзнание. Вашите десет пръста и останалите ви органи имат общото си съзнание, общия си аз във вашия аз. Това е тяхното самосъзнание.
към текста >>

» Тогава трябва да си отговорите, че вашето собствено съзнание е самосъзнанието на пръстите ви.
Навсякъде има различни степени. Не говорим за преходни състояния, а за главните неща в средното положение. При тях самосъзнанието на животното общо взето не е тук, на физическия план. Какво представлява това самосъзнание на животното? Лесно ще разберете, ако се запитате: «Къде е самосъзнанието на всеки от моите пръсти? » Тогава трябва да си отговорите, че вашето собствено съзнание е самосъзнанието на пръстите ви. Не е възможно то да съществува без вашето общо съзнание. Вашите десет пръста и останалите ви органи имат общото си съзнание, общия си аз във вашия аз. Това е тяхното самосъзнание.
към текста >>

Ако запитаме отделните пръсти за техния аз, те би трябвало да кажат: «Това е азът на човека, към който ние принадлежим.» Запитате ли един лъв в менажерията и друг в Африка и т.н., всички трябва да ви посочат общия аз на вида, груповия аз.
Пренесете донякъде това разбиране върху разбирането ви на някой животински вид. Там трябва да си кажете, че всичко, което в животинското царство е подобно, всички лъвове, мечки, жаби, риби, които са от един вид, всички лъвове и другите животни, общо взето са подобни на вашите десет пръста. Растоянието не играе значение. Ако запитаме отделните пръсти за техния аз, те би трябвало да кажат: «Това е азът на човека, към който ние принадлежим.» Запитате ли един лъв в менажерията и друг в Африка и т.н., всички трябва да ви посочат общия аз на вида, груповия аз. Всички подобни едно на друго животни имат общ аз. Човекът се отличава от животното по това, че всеки човек има своя аз, а животното има един общ аз, груповия аз на неговия вид. Не можете да видите азовете на животните в нашия физически свят, а там, където говорим за астрален план. Там ще откриете едно единствено същество за всички лъвове. Също както тук, на физическия план, можете да срещнете един човек, който представлява затворено в кожата си същество, така, ако сте ясновидец, можете да срещнете на астралния план отделни същества, подобни на човека – лъвския аз, мечешкия аз.
към текста >>

И сега всички растения на Земята ще ви изглеждат като вашите пръсти.
Каквото виждате като растение пред вас, е физическо и етерно тяло. Астралното тяло на растението е извън него. Цялата Земя има общо астрално тяло и то е астралното тяло на растенията. Земята има и общ аз и той е азът на растенията, така че азът на растенията трябва да го търсите в общия аз на цялата Земя. И сега всички растения на Земята ще ви изглеждат като вашите пръсти. Вие сте един организъм и пръстите ви израстват от него. Цялата Земя е един организъм и растенията са членове на Земята в буквален смисъл и заедно с нея имат общо съзнание.
към текста >>

Вие сте един организъм и пръстите ви израстват от него.
Каквото виждате като растение пред вас, е физическо и етерно тяло. Астралното тяло на растението е извън него. Цялата Земя има общо астрално тяло и то е астралното тяло на растенията. Земята има и общ аз и той е азът на растенията, така че азът на растенията трябва да го търсите в общия аз на цялата Земя. И сега всички растения на Земята ще ви изглеждат като вашите пръсти. Вие сте един организъм и пръстите ви израстват от него. Цялата Земя е един организъм и растенията са членове на Земята в буквален смисъл и заедно с нея имат общо съзнание.
към текста >>

18. Отношението на човека към природата GA_98 Природни и духовни същества

Представете си, че някакво съвсем малко същество наблюдава тези нокти и, понеже няма сетивни органи, не може да види пръстите ви.
Това, което изглежда така педантично, трябва веднъж да се спомене, за да се почувства как съвсем точно трябва да се говори за тези фини разлики. И камъкът има своето етерно, астрално тяло и аз, но те не са във физическия свят. Същото се отнася до растението и животното. Добре е веднъж да разберем, че трябва да разглеждаме камъка от една по-висша гледна точка като същество, принадлежащо и към нещо друго, освен към това, което се изправя пред очите ни. Погледнете си веднъж ноктите. Представете си, че някакво съвсем малко същество наблюдава тези нокти и, понеже няма сетивни органи, не може да види пръстите ви. То би повярвало, че ноктите съществуват сами за себе си, а това съвсем не е истина. Тези нокти имат смисъл, когато са на пръстите. Така е и с всичките наши минерали. Хората гледат минералите и виждат от тях само физическото тяло. Но както ноктите принадлежат към пръстите, така и физическото тяло на минерала принадлежи към едно етерно тяло, само че това етерно тяло не се намира във физическия свят.
към текста >>

Тези нокти имат смисъл, когато са на пръстите.
Същото се отнася до растението и животното. Добре е веднъж да разберем, че трябва да разглеждаме камъка от една по-висша гледна точка като същество, принадлежащо и към нещо друго, освен към това, което се изправя пред очите ни. Погледнете си веднъж ноктите. Представете си, че някакво съвсем малко същество наблюдава тези нокти и, понеже няма сетивни органи, не може да види пръстите ви. То би повярвало, че ноктите съществуват сами за себе си, а това съвсем не е истина. Тези нокти имат смисъл, когато са на пръстите. Така е и с всичките наши минерали. Хората гледат минералите и виждат от тях само физическото тяло. Но както ноктите принадлежат към пръстите, така и физическото тяло на минерала принадлежи към едно етерно тяло, само че това етерно тяло не се намира във физическия свят. Физическото тяло на минерала е във физическия свят, етерното му тяло се намира в астралния свят и за едно същество, което вижда в астралния свят, е същото, както вие виждате ноктите и пръстите. Защото това етерно тяло в астралния свят принадлежи към минерала.
към текста >>

Но както ноктите принадлежат към пръстите, така и физическото тяло на минерала принадлежи към едно етерно тяло, само че това етерно тяло не се намира във физическия свят.
Представете си, че някакво съвсем малко същество наблюдава тези нокти и, понеже няма сетивни органи, не може да види пръстите ви. То би повярвало, че ноктите съществуват сами за себе си, а това съвсем не е истина. Тези нокти имат смисъл, когато са на пръстите. Така е и с всичките наши минерали. Хората гледат минералите и виждат от тях само физическото тяло. Но както ноктите принадлежат към пръстите, така и физическото тяло на минерала принадлежи към едно етерно тяло, само че това етерно тяло не се намира във физическия свят. Физическото тяло на минерала е във физическия свят, етерното му тяло се намира в астралния свят и за едно същество, което вижда в астралния свят, е същото, както вие виждате ноктите и пръстите. Защото това етерно тяло в астралния свят принадлежи към минерала. Минералът има и астрално тяло, но това астрално тяло е в девахана. И освен това минералът има и аз, и този аз се намира във висшия девахан, в света арупа.
към текста >>

Физическото тяло на минерала е във физическия свят, етерното му тяло се намира в астралния свят и за едно същество, което вижда в астралния свят, е същото, както вие виждате ноктите и пръстите.
То би повярвало, че ноктите съществуват сами за себе си, а това съвсем не е истина. Тези нокти имат смисъл, когато са на пръстите. Така е и с всичките наши минерали. Хората гледат минералите и виждат от тях само физическото тяло. Но както ноктите принадлежат към пръстите, така и физическото тяло на минерала принадлежи към едно етерно тяло, само че това етерно тяло не се намира във физическия свят. Физическото тяло на минерала е във физическия свят, етерното му тяло се намира в астралния свят и за едно същество, което вижда в астралния свят, е същото, както вие виждате ноктите и пръстите. Защото това етерно тяло в астралния свят принадлежи към минерала. Минералът има и астрално тяло, но това астрално тяло е в девахана. И освен това минералът има и аз, и този аз се намира във висшия девахан, в света арупа.
към текста >>

Видим ли едно животно, ако го разглеждаме с погледа на антропософа, в нас трябва да се надигне чувството: «Ти намираш един аз във всеки човек, във всеки отделен човек; при животното не можеш да намериш един аз на физическото поле, трябва да се издигнеш до астралното поле, което е населено с животинските групови азове.» Лъвският аз на астралното поле е съвсем различно същество от отделния лъв, както пръстите са различни същества от самите вас.
Видим ли едно животно, ако го разглеждаме с погледа на антропософа, в нас трябва да се надигне чувството: «Ти намираш един аз във всеки човек, във всеки отделен човек; при животното не можеш да намериш един аз на физическото поле, трябва да се издигнеш до астралното поле, което е населено с животинските групови азове.» Лъвският аз на астралното поле е съвсем различно същество от отделния лъв, както пръстите са различни същества от самите вас. Има групови азове на животните, които са много по-умни от най-умните хора на физическото поле. Тези групови азове са водачите, покровителите и формират това, което животното изживява тук, на физическото поле, и никой не може да стигне до правилно разбиране на животинския живот, ако не знае, че това, което правят животните тук, е само израз на мерките, които горе се предприемат от животинските групови азове.
към текста >>

Както вашият аз е във вашето тяло и излъчва лъчите си към пръстите ви, така Земята има своя аз в своя център и изпраща лъчите си към отделните растения.
Вижте какво става от самата Земя, когато я разглеждаме от тази гледна точка. Тя не е повече тялото, за което геологията представя Земята, а чрез това самата Земя става едно живо същество със собствен аз. Отделното растение няма астрално тяло, всички растения обаче са потопени и обгърнати в едно астрално тяло, така че целият растителен свят на Земята можем да си го представим по следния начин: Към астралното тяло на Земята принадлежат всички растения и в центъра на Земята е азът на растенията. Затова Земята е съзнателно същество за нас. Както вашият аз е във вашето тяло и излъчва лъчите си към пръстите ви, така Земята има своя аз в своя център и изпраща лъчите си към отделните растения. Растенията са органи на земния организъм, подобно на нашите коси. Всяко растение се стреми към центъра на Земята като към своя аз. В духовния свят безброй същества могат да са вплетени едно в друго на същото място. Там пространствените отношения се различават от тези на физическия свят. Всичките растителни азове могат да се срещнат в центъра на Земята.
към текста >>

19. За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека GA_98 Природни и духовни същества

Подобно е, ако стоя пред вас зад една стена, която има дупки, в които мога да пъхна пръстите си.
Подобно е, ако стоя пред вас зад една стена, която има дупки, в които мога да пъхна пръстите си. Бихте могли тогава да кажете: «Виждам нещо, което принадлежи на някакво друго същество.» Приблизително е същото, когато разглеждате един лъв. Душата, към която той принадлежи, също все едно стои зад една стена и всички лъвове са като протегнати напред пръсти. И тъй, ние срещаме тези групови азове на астралното поле като отделни същества. Техните откровения лесно се откриват във физическия свят, където се виждат протегнатите в него органи.
към текста >>

Душата, към която той принадлежи, също все едно стои зад една стена и всички лъвове са като протегнати напред пръсти.
Подобно е, ако стоя пред вас зад една стена, която има дупки, в които мога да пъхна пръстите си. Бихте могли тогава да кажете: «Виждам нещо, което принадлежи на някакво друго същество.» Приблизително е същото, когато разглеждате един лъв. Душата, към която той принадлежи, също все едно стои зад една стена и всички лъвове са като протегнати напред пръсти. И тъй, ние срещаме тези групови азове на астралното поле като отделни същества. Техните откровения лесно се откриват във физическия свят, където се виждат протегнатите в него органи.
към текста >>

С ясновидството можете да разглеждате така, като че ли виждате протегнатите пръсти тук, в Мюнхен, и трябва да пътувате с часове навън, за да видите съществото.
Съществата, за които ви говорих, че принадлежат към несимпатичните такива, са лунни същества. Там е тяхната родина. С ясновидството можете да разглеждате така, като че ли виждате протегнатите пръсти тук, в Мюнхен, и трябва да пътувате с часове навън, за да видите съществото. Разбирате, че такива същества имат участие тук, на Земята. Проследите ли обаче силовите линии, стигате до Луната. Там е тяхната родина. Луната действително е населена по този начин. Тези същества нямат плътната телесност като нашата земна същност, макар че също имат тяло.
към текста >>

20. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед. GA_98 Природни и духовни същества

Можем да си го представим по следния начин: Представяме си пръстите на някой човек, пъхнати през дупките на една стена.
Можем да си го представим по следния начин: Представяме си пръстите на някой човек, пъхнати през дупките на една стена. Те се движат. Виждаме десет пръста да се движат, но не виждаме самия човек. Той е скрит зад стената. Ние не можем да си обясним как десетте пръста се промъкват през стената и се движат. Би трябвало да приемем, че някакво същество принадлежи към тях.
към текста >>

Отделните животни са тук, във физическия свят, както пръстите са промушени през една стена.
Тук, във физическия свят, виждаме животните да се движат навсякъде. Каквото виждаме тук, има физическо, етерно и астрално тяло. Ако видим тук, във физическия свят, например лъвове, тези лъвове са органи на живеещия в астралния свят лъвски аз. Лъвският аз, груповият аз на физическите лъвове е също отделно същество на астралното поле, както ние сме отделни същества тук. Всяка група еднородни животни има един аз на астралното поле, лъвският аз, тигърският аз, лешоядският аз са в астралния свят. Отделните животни са тук, във физическия свят, както пръстите са промушени през една стена.
към текста >>

Растението ни изглежда от духовна гледна точка така, както са ноктите на пръстите ни.
В духовния свят цари законът на проникването едно в друго. Едно същество преминава през друго. Виждаме груповите азове на животните да се носят над Земята като пасатните ветрове и с мъдростта си да уреждат това, което ние възприемаме в действията на животните. Когато разглеждаме растенията, виждаме главата на растението, тоест корена, насочен към центъра на Земята, понеже там е неговият групов аз. Самата Земя е израз на душевно-духовни същества. Растението ни изглежда от духовна гледна точка така, както са ноктите на пръстите ни. Растенията принадлежат към Земята. Който наблюдава отделните растения, никога не ги вижда изцяло. Всяко растение принадлежи към сбор от същества, които образуват азовете на растенията.
към текста >>

21. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта. GA_98 Природни и духовни същества

Би трябвало да си кажем, че към пръстите също принадлежи един аз.
Същото е при животните. И там цели групи имат общ аз. Дали един лъв е в Африка, а друг в някоя менажерия, няма значение, те са членове на един лъвски аз. Нека си представим ръката си, протегната през една завеса. Би трябвало да си кажем, че към пръстите също принадлежи един аз. Така всички лъвове на Земята принадлежат към един единствен аз, всички тигри на Земята – към един тигров аз. Всички лъвове, всички тигри са членове на общи групови азове.
към текста >>

22. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Беше време, когато човекът можеше не само да протегне ръка и не само да посочи с пръст, но и да изпрати в ръката своята воля, така че на ръката можеше да се придаде нова форма, протягайки пръсти като филизи.
Днес вие можете да доведете кръвта до бузите си и да я прогоните; преди човекът изцяло се намираше под влиянието на света на образите, който беше израз на духовния свят. И това оказваше такова влияние, че човекът можеше да извърши преобразуваща работа над своя организъм в много по-голяма степен. При това и неговото тяло беше много по-"меко". Беше време, когато човекът можеше не само да протегне ръка и не само да посочи с пръст, но и да изпрати в ръката своята воля, така че на ръката можеше да се придаде нова форма, протягайки пръсти като филизи. Било време, когато ходилата на краката все не са имали непроменящ се вид, а човек можел да ги изтегля от себе си също във вид на израстъци. Така човекът формирал своето тяло от образите, които възприемал от обкръжаващата среда. Днес, в нашето материално време, преобразуването на своето човешко тяло става толкова бавно, колкото това е възможно, но в последствие отново ще се ускори. В бъдеще човекът ще получи по-голямо влияние върху своята физическа телесност. При разглеждане на посвещението ще видим, с какви средства той получава такова влияние.
към текста >>

23. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Човекът литва нагоре, приближавайки се до чувството на собствената си съпричастност към целия свят, отколкото пръстите на ръката.
Петата степен е мистичната смърт. Човекът литва нагоре, приближавайки се до чувството на собствената си съпричастност към целия свят, отколкото пръстите на ръката. Човек усеща себе си внедрен в целия останал свят, принадлежащ към него. След това то изживява чувство, като че ли всичко около него тъмнее, сякаш го обгръща черен мрак, сякаш се спуска някаква завеса. През това време стремящият се към християнството посвещение, познава всички страдания и мъка,, всичкото зло и всички нещастия, които са присъщи на земните твари. Това е слизане в ада, което трябва да изживее всеки. После настъпва нещо такова, като чели се разкъсва тази завеса, и човек може да погледне тогава в духовните светове.
към текста >>

24. 12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Можем да сравним всички формално еднакви животни, например всички лъвове, всички тигри, всички щуки, всички мухи и т.н., всичко което в животинския свят има еднаква форма с един отделен член на човешкото тяло например с пръстите на ръката.
Ако например идейно се отдадем на това, то трябва да се запитаме: как стоят нещата с душите на живеещите около във физическия свят твари, душите на животните, растенията и минералите? Какво друго освен това, което се предлага на сетивата ни съществува в тези три царства? Ако наблюдаваме царството на животните ще установим, че духовно-душевното съществено се различава от човека. Това, което виждаме затворено в границите на кожата у човека ние не можем да видим така непосредствено и у отделното животно. То по-скоро може да се сравни с отделния член на човешкото тяло. Можем да сравним всички формално еднакви животни, например всички лъвове, всички тигри, всички щуки, всички мухи и т.н., всичко което в животинския свят има еднаква форма с един отделен член на човешкото тяло например с пръстите на ръката. Ако вземем десетте пръста на човека няма да се почувстваме изкусени да припишем на всеки от тях по една душа, надарена с аз. Знаем, че десетте пръста са част от един отделен човек. Ние приписваме азова душа на отделния човек. Така както приписваме на отделния човек азова душа, така можем да сторим същото и с целия животински род. Дали тази душа ще се нарича групова или видова, не е от значение.
към текста >>

25. 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Детето или примитивният човек учи това с пръсти.
Той не изискваше обикновена геометрия. Тя и днес не се изисква от тези, които желаят да достигнат висшите светове. Днес това не би било и нужно поради вътрешни предметни причини. Но посредством геометричните представи човека може да си състави една идея за това какво представлява лишеното от сетивност мислене. Ако поставите тук три бобени зрънца, и още три, и след това още три зрънца, то с помощта на това сетивно впечатление вие можете да научите, че 3 по 3 = 9. Детето или примитивният човек учи това с пръсти. Това е изпълнено със сетивност мислене. Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене. По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност мислене. Ако нарисуваме на дъската един кръг, то в действителност това не ни дава кръг. Това, което рисуваме, е едно струпване на малки купчини тебешир.
към текста >>

Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене.
Днес това не би било и нужно поради вътрешни предметни причини. Но посредством геометричните представи човека може да си състави една идея за това какво представлява лишеното от сетивност мислене. Ако поставите тук три бобени зрънца, и още три, и след това още три зрънца, то с помощта на това сетивно впечатление вие можете да научите, че 3 по 3 = 9. Детето или примитивният човек учи това с пръсти. Това е изпълнено със сетивност мислене. Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене. По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност мислене. Ако нарисуваме на дъската един кръг, то в действителност това не ни дава кръг. Това, което рисуваме, е едно струпване на малки купчини тебешир. Единствено със сетивното си наблюдение вие няма да можете да схванете какво е действителен кръг. Само духовно виденият, вътрешно конструиран кръг е освободен от сетивност.
към текста >>

По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност мислене.
Но посредством геометричните представи човека може да си състави една идея за това какво представлява лишеното от сетивност мислене. Ако поставите тук три бобени зрънца, и още три, и след това още три зрънца, то с помощта на това сетивно впечатление вие можете да научите, че 3 по 3 = 9. Детето или примитивният човек учи това с пръсти. Това е изпълнено със сетивност мислене. Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене. По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност мислене. Ако нарисуваме на дъската един кръг, то в действителност това не ни дава кръг. Това, което рисуваме, е едно струпване на малки купчини тебешир. Единствено със сетивното си наблюдение вие няма да можете да схванете какво е действителен кръг. Само духовно виденият, вътрешно конструиран кръг е освободен от сетивност.
към текста >>

26. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Точно както пръстите ви носят качествата на един индивидуален Аз, така и отделното животно носи качествата на груповия Аз.
Тези групови Азове там са завършени индивидуалности. И както тук на физическия план вашата индивидуалност е завършена, така и груповият Аз е завършена индивидуалност на астралния. Както десетте ви пръста са част от завършената ви личност, така и всички лъвове са част от груповия Аз на лъвовете. А ако можехте да сключите познанство с отделните групови Азове в астралния план, то вие ще откриете, че най-присъщото им качество е мъдростта, колкото и малко мъдри да ни се струват тук във физическия свят отделните животни. Никой не бива да вади заключения на базата на отделните животни за качествата на груповите им Азове, на личността на животните в Астрала. Точно както пръстите ви носят качествата на един индивидуален Аз, така и отделното животно носи качествата на груповия Аз.
към текста >>

27. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Ако човек би показал своите пръсти, протягайки ги през отвори на завеса или през книжна стена, то бихме видели само неговите десет пръста, самият човек би бил скрит зад стената.
От лекциите, които се изнесоха тук в последно време вие можете да заключите, че когато се издигаме ясновидски от физическия план във висшите светове,срещаме там същества, които макар и да не принадлежат на нашия физически свят, но които като същества на висшите светове се явяват толкова обособени в себе си, че ние можем също да назовем техните личности в техните светове, подобно на това както ние назоваваме личностите на хората тук на физически план. Вие видяхте, че цели групи еднакви или сложни животни принадлежат към една "груповата душа" или към един "групов Аз", и че на астрален план ние срещаме като обособени личности "душата на лъвовете", "душата на тигрите" и други групови Азове на животните. Ние можем говорейки тривиално там на астрално ниво да ги срещнем така както тук във физическия свят срещаме хората. По същия начин ние откриваме в още по-високите области, на деваханичен план, груповите Азове на всички растения, а във висшите части на Девакан ние откриваме Аза на минералите като обособени личности, подобно личностите на хората тук на физично ниво. И това означава, че в тези висши светове ние срещаме известни същества, които простират, така да се каже, своите органи, своите отделни части надолу, чак до физическия свят. Ако човек би показал своите пръсти, протягайки ги през отвори на завеса или през книжна стена, то бихме видели само неговите десет пръста, самият човек би бил скрит зад стената. Така стоят нещата с груповите Азове на животните. Ние виждаме тук, с физическите очи това, което от висшите същества на астрален план се простира надолу като техни части, а истинския Аз е скрит зад стената зад тази стена, която отделя физическия свят от астралния. И това същото, съответно, става с другите групи и Азове с груповия Аз на растителния или минералния свят. Но когато от тази изходна гледна точка на физическия свят ние се издигаме във висшите светове, то там ние откриваме не само гореописаните същества, които простират своите части /членове/ тук във физическия свят; ние срещаме цяла редица други същества, които можем също да обозначим като обособени в себе си личности в тези светове, но физическите части на които не са толкова нагледни и усещащи се, както при груповия Аз на животните, растенията и минералите.
към текста >>

28. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Аз често правех сравнение, което можем да приложим към груповия Аз на животните: ако тук имаше стена, но така, че вие да не ме виждате, да виждате само десет пръста, то вие правилно бихте казали, че движенията на тези пръсти се отнасят към съществото, което се намира зад стената.
А именно, има същества, които ясновиждащия изследовател на света не ги признава за духовни, тъй като не може да открие в тях това, което сме свикнали да обозначаваме в човека като дух; същества, които преди всичко се състоят от тяло и душа. От нашите предишни разглеждания вие вече знаете за цяла група такива същества; това са животните. Те имат тяло и душа. Но ние знаем, че тези животни горе са свързани със своята групова душа или групов Аз, и че това вече има духовна природа. Така че макар в отделното животно, което стои пред нас във физическия свят, ние да имаме същество, имащо само тяло и душа, но то, така да се каже, е продължено в по-висшите светове и там се вчленява в духовността. Аз често правех сравнение, което можем да приложим към груповия Аз на животните: ако тук имаше стена, но така, че вие да не ме виждате, да виждате само десет пръста, то вие правилно бихте казали, че движенията на тези пръсти се отнасят към съществото, което се намира зад стената. Това същото е за животните и техния групов Аз. Тези групови Азове съществуват и животните постепенно правят преход. Различните, но еднакво сформирани животни са свързани с този свой групов Аз. Но когато говорим за тази част на животното, която се представлява тук на физически план отделното животно, ние можем да говорим за това, че животното има тяло и душа. Ние тогава се разграничаваме от продължението в астралното.
към текста >>

29. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Както нашите пръсти се отнасят към нашия Аз, така се чувствуваха хората, че принадлежат на груповите души, които погледът на ясновидеца вижда така, както те са описани в Откровението на Йоана под формата на 4-те глави на лъв, телец, орел и човек.
Всеки път през нощта около него настъпваше яснота; но той се чувствуваше несамостоятелен. Както нашите пръсти се отнасят към нашия Аз, така се чувствуваха хората, че принадлежат на груповите души, които погледът на ясновидеца вижда така, както те са описани в Откровението на Йоана под формата на 4-те глави на лъв, телец, орел и човек. Човекът се чувствуваше пренесен в някоя такава групова душа. И едвам когато се намираше в охлювата къща на своето тяло, той чувствуваше, че има нещо собствено. Защото, за да стане човекът едно самостоятелно същество, това се дължи на факта, че той можеше да се затвори в своето тяло.
към текста >>

30. Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма. GA_106 Египетски митове и мистерии

Лирата е мозъкът, струните са нервите и пръстите на Аполон докосват струните.
А сега нека нагледно да си представим формирането на човешките органи. Да си представим мозъка, чиито разклонения продължават надолу в гръбначния мозък; това са 28-те ръце на Озирис и с тях Озирис свири върху това, което се простира надолу под формата на гръбначния мозък като върху една лира. Тук гърците стигнаха до един забележителен образ: и това е лирата на Аполон. Можем да си представим нещата и обратно. Лирата е мозъкът, струните са нервите и пръстите на Аполон докосват струните. Аполон свири върху мировата лира, върху великото произведение на изкуството, изваяно от Космоса, и позволява на звуците да проговарят в човека, звуците, в които се разгръща душевният живот на човека. За елевзинските посветени това беше същото, което знаеха и египтяните.
към текста >>

31. 8. СКАЗКА СЕДМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Това трябваше да бъде така в човечеството, за да могат онези, които бяха около Христа, да говорят за потвърждаването на това, което беше станало: "ние сложихме ръцете си в неговите рани и нашите пръсти в неговите белези, оставени от гвоздеите".
Ако охарактеризирахме сега от външната страна това, което бе казано тук през после дните дни, можем да кажем: това, което се беше вливало в етерното тяло на човека и което човекът беше изживял като най-вътрешен елемент, това бяха влиянията на луциферическия свят. От древните времена на предиатлантското развитие човекът беше донесъл със себе си едно наследство; луциферическите влияния, които се вливаха в неговото етерно тяло. Че тези луциферически влияния се затъмниха, че по времето, когато се яви Христос, човекът не долавяше вече нищо от тях, ако не беше посветен до висока степен, това се обяснява с обстоятелството, че етерното тяло се бе прибрало все повече и повече във физическото тяло, беше станало едно с него и все повече се научи да си служи с физическите органи. Ето защо божественото Същество, което трябваше да се яви на Земята, беше необходимо да се яви в една физическа възприемаема форма, да се въплъти физически, както други физически същества на Земята. Тогавашното човечество можеше да има разбиране само за един бог явяващ се в тяло, защото беше свикнало да нарича истина онова, което можеше да се вижда с помощта на физическите сетивни органи. Това трябваше да бъде така в човечеството, за да могат онези, които бяха около Христа, да говорят за потвърждаването на това, което беше станало: "ние сложихме ръцете си в неговите рани и нашите пръсти в неговите белези, оставени от гвоздеите". Тази сетивна сигурност трябваше да живее в хората като едно чувство, като едно чувство, което, когато то е налице, допринасяше за доказване на истината. Един човек от древната индийска епоха не би отдал никакво значение на това, той би казал: "духовното, възприето по сетивен път, не ми казва много нещо; ако искаш да възприемеш духовното, ти трябва да се издигнеш до определена степен на посвещението". Следователно разбирането за Христа трябваше да се развие, както всичко в света.
към текста >>

32. 8. Осма лекция, 24 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Вярно е, че нашите пръсти са по-умни от нас.
И той потвърждава това като простира лечебните си сили чак до сферата на онези болести, които се коренят във физическото тяло. Но, за да бъдат отстранени този вид болести, необходимо е да се познават тайнствените влияния, които прескачат от физическото тяло на един човек към физическото тяло на друг човек. Ако искаме да от правим едни или други духовни въздействия, не можем да разглеждаме човека като нещо затворено в своята кожа. Вярно е, че нашите пръсти са по-умни от нас. Те знаят, че кръвта може да тече през тях, само ако тя се движи правилно из целия организъм; те знаят, че биха изсъхнали, ако бъдат отделени от останалия организъм. Така и човекът би трябвало да знае ако правилно вниква в особеностите на своето тяло -, че според физическата си организация той принадлежи на цялото човечество и че никой не може да отдели своето индивидуално физическо здраве от здравето на цялото човечество. Днес хората признават по-грубите въздействия, но за по-фините въздействия нямат никаква представа, просто защото не познават фактите. Четете осма глава, където се казва:
към текста >>

33. 6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Онова, което тогава изпълва душата и е наричано топлина, или огънят на вълнението, трябва разбира се да се разграничава от обикновения физически огън, който ще изгори пръстите, ако те се докоснат до него.
В Елементарния свят това се обозначава като "въздух". След това, по-нататък, има "огън" или "топлина", но трябва да се осъзнае, че наричаното огън във физическия свят е само алегория. "Огънят", какъвто е той в Елементарния Свят, е по-лесен за описване от другите три състояния, защото те всъщност могат да се опишат само с думите, че са подобни на водата, въздухът и земята. "Огънят" на Елементарния Свят е по-лесен за описване, защото всеки има представа за т.нар. "душевна топлина", за топлината, която се чувства, когато например сме заедно с някого когото обичаме. Онова, което тогава изпълва душата и е наричано топлина, или огънят на вълнението, трябва разбира се да се разграничава от обикновения физически огън, който ще изгори пръстите, ако те се докоснат до него. В ежедневния живот човек също чувства, че физическият огън е един вид символ на душевния огън, който, когато ни е обхванал, запалва ентусиазъм. Мислейки за нещо по средата между външния, физически огън който изгаря пръстите ни, и душевния огън, ние стигаме до приблизителна идея за наричаното "елементарен огън". Когато в процеса на Посвещение човек се издига в Елементарния Свят, той се чувства така, сякаш от определени места към него тече нещо, което го прониква вътрешно с топлина, докато на друго място случаят не е такъв. Допълнено усложнение е, че той се чувства сякаш е вътре в същество, предаващо му топлина. Той се обединява с това елементарно същество и съответно усеща неговия огън.
към текста >>

Мислейки за нещо по средата между външния, физически огън който изгаря пръстите ни, и душевния огън, ние стигаме до приблизителна идея за наричаното "елементарен огън".
"Огънят", какъвто е той в Елементарния Свят, е по-лесен за описване от другите три състояния, защото те всъщност могат да се опишат само с думите, че са подобни на водата, въздухът и земята. "Огънят" на Елементарния Свят е по-лесен за описване, защото всеки има представа за т.нар. "душевна топлина", за топлината, която се чувства, когато например сме заедно с някого когото обичаме. Онова, което тогава изпълва душата и е наричано топлина, или огънят на вълнението, трябва разбира се да се разграничава от обикновения физически огън, който ще изгори пръстите, ако те се докоснат до него. В ежедневния живот човек също чувства, че физическият огън е един вид символ на душевния огън, който, когато ни е обхванал, запалва ентусиазъм. Мислейки за нещо по средата между външния, физически огън който изгаря пръстите ни, и душевния огън, ние стигаме до приблизителна идея за наричаното "елементарен огън". Когато в процеса на Посвещение човек се издига в Елементарния Свят, той се чувства така, сякаш от определени места към него тече нещо, което го прониква вътрешно с топлина, докато на друго място случаят не е такъв. Допълнено усложнение е, че той се чувства сякаш е вътре в същество, предаващо му топлина. Той се обединява с това елементарно същество и съответно усеща неговия огън. Така човек навлиза в един по-висш свят, който му дава впечатления, дотогава непознати за него в сетивния свят.
към текста >>

34. 1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството. GA_121 Отделните души на народите

Първото нещо е, че по един непредубеден и честен начин всеки човек може да стигне до мисълта: Да, на света има и такива Същества, които всъщност остават недостъпни за физическите сетива и изобщо за обикновените човешки възприятия; а всред сетивно възприеманите същества има и такива, чиито действия са невидими, но нищо не им пречи те да се проявяват също и в областта на видимите същества, както например човешкото същество действува в човешките ръце или в човешките пръсти, така че, следователно, можем да говорим за швейцарския Народностен Дух както за Духа на един отделен човек, и че можем да различим Духа на този човек от неговите пръсти със същата точност, с която различаваме швейцарския Народностен Дух от милионите хора, живеещи в планините на Швейцария.
Защото какво всъщност означава това, което днешните хора наричат „Душа на Народа“ или „Дух на Народа“? Нищо друго, освен няколко общи качества, присъщи на стотици, хиляди или милиони души, които са струпани върху определена територия! А обстоятелството, че освен милионите хора струпани върху определена територия може да съществува и нещо реално, което би се покрило с понятието Народностен Дух и всъщност лежи в основата му, това е извънредно трудно да бъде разбрано от нашите съвременници. Ако сега например спазвайки нужната дискретност бихме попитали някого: Какво разбира съвременният човек под швейцарски Народностен Дух? той просто би се впуснал в абстрактни описания на известни качества, които са присъщи за швейцарските Алпи и планинската верига Юра, бидейки напълно сигурен, че тези качества нямат никакво друго съответствие и въобще нищо, което ние бихме могли да опознаем с помощта на нашите сетивни възприятия. Първото нещо е, че по един непредубеден и честен начин всеки човек може да стигне до мисълта: Да, на света има и такива Същества, които всъщност остават недостъпни за физическите сетива и изобщо за обикновените човешки възприятия; а всред сетивно възприеманите същества има и такива, чиито действия са невидими, но нищо не им пречи те да се проявяват също и в областта на видимите същества, както например човешкото същество действува в човешките ръце или в човешките пръсти, така че, следователно, можем да говорим за швейцарския Народностен Дух както за Духа на един отделен човек, и че можем да различим Духа на този човек от неговите пръсти със същата точност, с която различаваме швейцарския Народностен Дух от милионите хора, живеещи в планините на Швейцария. Той е нещо различно от милионите хора, а именно едно отделно Същество, както и самият човек е едно отделно същество. Само че хората се различават от него по това, че предлагат на човешките възприемателни способности една сетивна външна страна. Въпреки че един Народностен Дух не може да бъде възприет от физическите сетива на човека, какъвто е случаят с едно или друго физическо явление, той е едно напълно реално Същество.
към текста >>

35. Лекция трета GA_126 Окултна история

На това място бих искал, скъпи приятели, предвид това, че в интернационалното Теософско общество в известно отношение съществуват всякакви недоразумения, бих искал да ви кажа това, че без съмнение много от тези недоразумения в действителност са изсмукани от пръстите.
На това място бих искал, скъпи приятели, предвид това, че в интернационалното Теософско общество в известно отношение съществуват всякакви недоразумения, бих искал да ви кажа това, че без съмнение много от тези недоразумения в действителност са изсмукани от пръстите. Така например, това, което се излага тук в нашето немско теософско движение, искаме да противопоставим на това, което е било откровение на теософското движение в най-новото време първоначално. Затова се ползвам тук от случая да ви покажа как това, което се дава тук от първоначалния розенкройцерски източник, се намира в хармония с много от това, което е било дадено на теософското движение отначало. И ето сега имаме повод да кажем нещо за това.
към текста >>

Бих искал да ви прочета мястото, за да видите как наистина това, за което се говори като за разминаване, всъщност не мога да го кажа иначе, е изсмукано от пръстите.
П. Блаватска6. Защото иначе може по чисто недоразумение много лесно да се стигне до противоречие с добрите стари учения, които прииждаха в теософското движение чрез Е. П. Блаватска, като чрез твърде пригоден за това инструмент. Във връзка с това, което се развиваше тук, аз бих искал да ви прочета едно място от по-късните произведения на Е. П. Блаватска, където тя насочва към "Разбулената Изида", своето най-старо окултно произведение. Бих искал да ви прочета мястото, за да видите как наистина това, за което се говори като за разминаване, всъщност не мога да го кажа иначе, е изсмукано от пръстите.
към текста >>

36. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Който мисли, че може да постигне това само с едно щракване на пръстите, за него трябва да повторя разказа за един учител, който си поставил задачата да прогони гнева от своите ученици.
Но можем също да се разгневим и да избухнем, а това е признак на волева слабост. Избухването, гневът е нещо, което връща назад както чувствата, така и волята, и действува много по-дълбоко, както скоро ще видим. Но гневът е нещо, което по начало човек не държи здраво в ръцете си, не го владее. Той може да отвикне само постепенно от разгневяването. Това може да стане само бавно и човек трябва да има търпение със себе си. Който мисли, че може да постигне това само с едно щракване на пръстите, за него трябва да повторя разказа за един учител, който си поставил задачата да прогони гнева от своите ученици. И когато веднъж след постоянни усилия в това направление му се случило един ученик да се разгневи пред него, той самият се разгневил така, че захвърлил мастилницата по главата на детето. Този, на когото може да се случи подобно нещо, трябва дълго, дълго време да размисля върху Кармата.
към текста >>

37. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

, и това убеждение напредна до такава степен, че Тома, наречен още Тома Неверни, можа да сложи своите пръсти в раните на Спасителя.
И сега, започвайки от убеждението, че тялото не е в гроба, Евангелията постепенно ни отвеждат към фактите, чрез които учениците всъщност стигнаха до Възкресението. Как стигнаха те до реалния факт на Възкресението? Благодарение на това, че както свидетелствуват Евангелията Христос започва да им се явява, така че те можаха да си кажат: Да, Той е тук! , и това убеждение напредна до такава степен, че Тома, наречен още Тома Неверни, можа да сложи своите пръсти в раните на Спасителя. Накратко, от Евангелията научаваме, че учениците можаха да бъдат убедени в реалността на Възкресението едва когато пред тях застана възкръсналият Христос. Неоспоримото доказателство за учениците беше това, че Той е всред тях. И ако някой би ги запитал, след като Христос е жив, въпреки че беше умрял, ако някой би ги запитал за същинското съдържание на тяхната вяра, те биха отговорили: Ние просто имаме доказателство то, че Христос е жив! И този отговор е съвсем различен от по-късните думи на апостол Павел, след като вече беше изживял това, което наричаме Събитието от Дамаск.
към текста >>

38. Нервност и Азовост GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Да приемем, че един нещастен човек толкова се е разрушил, че постоянно нервничи и извършва различни движения с пръстите си, преди да напише дори и една буква.
Ако това състояние не се е задълбочило прекалено, на такъв човек може да се помогне; като в такъв случай се действа според окултните факти. Трябва да се има предвид, че етерното тяло трябва да се засили. В известна степен трябва да се повярва в съществуването на етерното тяло и в неговата способност да се укрепи. Да приемем, че един нещастен човек толкова се е разрушил, че постоянно нервничи и извършва различни движения с пръстите си, преди да напише дори и една буква. При всички обстоятелства ще бъде добре, ако на този човек се даде съвета: Вземи си отпуск, пиши известно време по-малко и ще можеш да преодолееш това. Но този съвет е половинчат, защото много повече може да се направи, когато на човека се даде втората половина от съвета, когато той бива посъветван: Постарай се без при това да се напрягаш, достатъчно е от четвърт до половин час всеки ден, -постарай се да си изработиш друг почерк, да промениш начина си на писане така, че да си принуден не да пишеш механично както досега, а да внимаваш как да оформяш буквите. Да речем, докато иначе по този начин изписваш буквата „Ф“, сега да я напишеш наклонено и в съвсем друга форма, за да си принуден да внимаваш. Свикни грижливо да изписваш буквите.
към текста >>

Не за себе си да си оближем пръстите и да кажем: Ти си един добър човек, когато не критикуваш хората около теб, а за да засилим своя Аз, е добре да си възложим сдържането на критиката за неща, които само затова намираме за лоши, защото за самия нас са неприятни и точно когато се касае за характеризиране на хора, по-добре е да произнесем критиката там, където изобщо не става дума за нас.
Към тези неща, които в изключително важна степен засилват овладяването на астралното тяло от нашия Аз, принадлежи и способността да отстраняваме от душата си всичко онова, което изгражда противоречие между нас и останалия свят, между нас и нашето обкръжение; това би трябвало да принадлежи към самозадълженията, които антропософът си поставя. Не да се избягва справедливата критика, когато тя се прави по същество; да се представя лошото за добро, би било слабост. Това изобщо не бива да се прави. Човек трябва да се научи да различава между това, което критикува по същество и това, което критикува заради въздействието му върху неговата собствена личност. Колкото повече свикнем да изграждаме преценките си за хората, с които живеем, независимо от начина, по който те се отнасят към нас, колкото повече това ни се удава, толкова по-положително то ще действа за засилване на нашия Аз по отношение на неговото господство върху астралното тяло. Не за себе си да си оближем пръстите и да кажем: Ти си един добър човек, когато не критикуваш хората около теб, а за да засилим своя Аз, е добре да си възложим сдържането на критиката за неща, които само затова намираме за лоши, защото за самия нас са неприятни и точно когато се касае за характеризиране на хора, по-добре е да произнесем критиката там, където изобщо не става дума за нас. Човек ще види, че като теоретичен принцип това лесно се възприема, но в живота е извънредно трудно да се изпълни. Добре е например ако някой човек ни е излъгал, да можем да сдържим антипатията си към него. Не да вземем да разказваме, че той ни е излъгал, а да сдържим чувството на антипатия. Това, което забелязваме през различни дни при даден човек какво представляват неговите действия като цяло това спокойно можем да употребим за изграждане на нашата преценка за него. Когато някой говори веднъж така, веднъж другояче, имаме съвсем друга основа за преценка, отколкото ако приемем само неговото отношение към самия нас.
към текста >>

39. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Обаче в хода на учебната година се разпространява мнението, че той е доста снизходителен към учениците, докато други те двама са справедливи и строги, а той прекалено снизходителен и често гледа през пръсти на своята работа; така че директорът остава с убеждението: класът на третия учител не върви както трябва.
При третия учител той винаги констатира, че нещата не вървят както трябва: „Но така ние изобщо не знаем какво ще се случи през следващия месец, .“ И така минава цялата година. Накрая, естествено, идват годишните изпити. Директорът се надява, че изпитните резултати ще по твърдят мнението му за първите двама учители. Разбира се, при тях някои ученици също пропадат на изпитите, други минават в по-горен клас, но общо взето всичко върви както трябва. Годишните оценки в кла са на третия учител не се различават кой знае колко от тези на първите двама учители. Обаче в хода на учебната година се разпространява мнението, че той е доста снизходителен към учениците, докато други те двама са справедливи и строги, а той прекалено снизходителен и често гледа през пръсти на своята работа; така че директорът остава с убеждението: класът на третия учител не върви както трябва.
към текста >>

И цялата работа продължава по единствения възможен начин: след време във всички регистри, във всички списъци за успех и поведение бива записано какъв голям напредък е по стигнат от първите двама учители и че от класа на третия учител се дипломират зле подготвени ученици поради простата причина, че той е гледал на работата си през пръсти.
Директорът отговаря: „Виждате ли, господин училищен инспектор, по-рано аз се занимавах с това, което хората наричат Духовна наука. И от нея аз узнах, че определени Същества, стоящи много по-високо от човека, е трябвало да постъпят по същия начин, и то при много по-важни обстоятелства: защото в началото на Библията например е казано: „И Бог създаде светлината“ и едва след като създава светлината, там пише: „И тогава Той видя, че светлината беше нещо добро.“ На този аргумент училищният инспектор не може да възрази нищо. И работата продължава да върви нататък по същия начин. Разбира се, такива директори едва ли съществуват, но както казах, примерът е хипотетичен. Така че нека да продължим този хипотетичен пример и да си представим как този училищен инспектор след време е съкратен и на негово място идва друг, който прилича на инспектора, и работата продължава още известно време, докато един ден се стига дотам, че третият учител без да искам да кажа, че той е прекалено небрежен бива изгонен с подигравки и позор от училището и вместо него е назначен друг, който е по мярката на първите двама. И цялата работа продължава по единствения възможен начин: след време във всички регистри, във всички списъци за успех и поведение бива записано какъв голям напредък е по стигнат от първите двама учители и че от класа на третия учител се дипломират зле подготвени ученици поради простата причина, че той е гледал на работата си през пръсти. От един такъв учител, какъвто бил третият, не можело да се очаква нещо друго.
към текста >>

40. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В своите граници Австро-унгарската монархия се населява позволете ми при изброяването да си послужи с пръсти от германци, чехи, славонци, словаци, сърбохървати, хървати, поляци, румънци, украинци, унгарци, италианци и сърби*71.
По-нататък не бива да се забравя, че в рамките на Австро-унгарската монархия живеят голям брой славянски народности или поне народностни съставки. В своите граници Австро-унгарската монархия се населява позволете ми при изброяването да си послужи с пръсти от германци, чехи, славонци, словаци, сърбохървати, хървати, поляци, румънци, украинци, унгарци, италианци и сърби*71. Виждате, много повече народности, отколкото в Швейцария. Обитателите може да познава само онзи, който пребивавайки по-продължително време сред народностите действително е съпреживявал събитията и е разбрал различните течения, изявили се в общността, наричана Австро-Унгария. Що се отнася до славянския елемент, през последните десетилетия на XIX век като всепронизващ стремеж се е откроявало намирането на възможност за съвместен живот на различните славянски народности в мир и свобода. Цялостната история на Австро-Унгария през последните десетилетия с всичките и остри схватки може да се разбере само ако се схване като опит да се осъществи принципът за индивидуализиране на отделните народности. То естествено не става лесно, понеже хората не живеят удобно разположени едни до други, ами са доста размесени.
към текста >>

41. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

На някои люде от Западна Европа не казвам на някои народи, а на някои люде естествено би им било доста приятно да постигнат желаното от тях и преди, и сега не чрез война, в която стотици хиляди от страна на всички участници да пролеят кръвта си, а биха предпочели впоследствие простете за баналния израз да могат да си оближат пръстите и да кажат: „Ние опазихме мир!
Хората, лишени от всяко чувство за реалност, могат впрочем да запитат: Нима не са правени какви ли не предложения за разоръжаване? Нека тези предложения за разоръжаване бъдат просто изпробвани. Нали нещо, което човек желае да постигне, не е нужно да бъде постигнато непременно по един начин то може да се постигне по различни начини. На някои люде от Западна Европа не казвам на някои народи, а на някои люде естествено би им било доста приятно да постигнат желаното от тях и преди, и сега не чрез война, в която стотици хиляди от страна на всички участници да пролеят кръвта си, а биха предпочели впоследствие простете за баналния израз да могат да си оближат пръстите и да кажат: „Ние опазихме мир! "
към текста >>

42. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това ще стане, когато духовната наука добие по-широко поле за действие на Земята и значително по-голям брой хора претворят идеите на духовната наука в живота, когато във всяко движение на ръцете, на пръстите – искам да кажа – във всички ежедневни дейности ще се изразява духовното.
Характерното е това, което предварително е било заложено в Мистерията на Голгота: че духовните импулси са били сведени чак до непосредствено физически-човешкото, че плътта е трябвало в известна степен да бъде пронизана с дух. Това още не е станало. Това ще стане, когато духовната наука добие по-широко поле за действие на Земята и значително по-голям брой хора претворят идеите на духовната наука в живота, когато във всяко движение на ръцете, на пръстите – искам да кажа – във всички ежедневни дейности ще се изразява духовното. Само заради това беше слизането на духовния импулс на Христа в плътта на човешкото тяло. И това слизане, това пропиване на плътта с духовния импулс е, което определя мисията на петата културна епоха и мисията въобще на човечеството от бялата раса. Хората имат белия цвят на кожата защото в нея трябва да действа духът, когато се спуска на физически план. И това, което се явява външно физическо тяло, да стане вместилище на духа. Това е задачата на петата следатлантска култура, която е подготвена от четирите предшестващи културни епохи.
към текста >>

43. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но понякога хора, охотно приемащи част от Истината, родена в нашето движение, все пак се отдръпват от неговата дълбочина и сили, сякаш ако дойдат в съприкосновение с мен, ще си опарят пръстите.
Знаете, как от всички страни, отвътре и извън нашето движение, като градушка се сипят нападки, а и насмешки и издевателства. Но има и още нещо: все повече и повече в една или друга душа се влива това, което излиза от нашата духовна наука. Който може да схване това, усеща, как от нашите книги и открити лекции в душите на хората се влива истинното. Но тук възниква своеобразно явление. Тези хора, които понякога с голяма охота приемат това, което са позволили да се влее в тях, би трябвало напълно да приемат това, което чрез нашето движение се влива в духовното формиране на човечеството. Но понякога хора, охотно приемащи част от Истината, родена в нашето движение, все пак се отдръпват от неговата дълбочина и сили, сякаш ако дойдат в съприкосновение с мен, ще си опарят пръстите. Това е много често явление, доста по-често, отколкото се мисли! Но тези, които са движени от искрен, без връзка с коя да е личност, истински духовнонаучен стремеж към Истината, те – в това можете да бъдете сигурни, ще намерят пътя към нас. Всичко това е много сериозно, скъпи мои приятели, невероятно сериозно.
към текста >>

44. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И тези, които при всеки случай са готови да си изсмучат езотеричното от пръстите, приемат тази нелепица.
Спекулирайки с въпиющата неосведоменост и с нежеланието за отказ от удобството на тази неосведоменост, се пускат в ход всевъзможни нелепи измислици, например, че следвайки указанията, ставаш зелен или син, особено краката. И тези, които при всеки случай са готови да си изсмучат езотеричното от пръстите, приемат тази нелепица. От всичко казано, трябва да разберете неизбежността, необходимостта от тази мярка, на която се наложи да се реша. Поне за да стане ясна на всички цялата сериозност на тези факти. Не се оплаквайте за това на мен, на когото е също така болно, както и на вас, а се оплаквайте на тези, които ви посочих с цялата яснота, и които направиха необходимо прилагането на такива мерки. Много ми тежи необходимостта да прекратя тези лични беседи, които търсят толкова много членове на Обществото. Знам, разбира се, че и това ще даде почва за злословия по мой адрес, но не мога да следвам лични интереси в нашето движение.
към текста >>

45. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ето кое трябва да бъде преодоляно: тази жажда за абстракции, тези бедни и клети понятия, при които човек сякаш облизва пръстите си от удоволствие, понеже вярва, че казва нещо възвишено и умно, само защото си служи с няколко пълни абстракции.
Когато човек прочете статията на Адолф Келер тя е добре замислена и спада към най-добрите публикации по тази тема той изпитва умора от непрекъснатото повтаряне на едни и същи абстракции: Реформация поражда свобода на инициативата, свободата на инициативата идва от Реформацията; и така, тази шумна канонада от абстракции ражда само няколко бедни, клети понятия, които нямат нищо общо с действителния свят. Ето кое трябва да бъде преодоляно: тази жажда за абстракции, тези бедни и клети понятия, при които човек сякаш облизва пръстите си от удоволствие, понеже вярва, че казва нещо възвишено и умно, само защото си служи с няколко пълни абстракции.
към текста >>

46. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

«Опитва се да отблъсне гадината, но е като парализирана; дясната ръка виси над облегалката на стола, изтръпнала, безчувствена и отпусната, и гледайки я, пръстите й се превръщат в малки змии с мъртвешки глави.» Това се случва пред болничното легло на бащата.
Това е само забележка, на която дали ще обърнете повече или по-малко внимание, няма значение. И така, змията излиза от стената и иска да ухапе бащата - така си представя тя. «Опитва се да отблъсне гадината, но е като парализирана; дясната ръка виси над облегалката на стола, изтръпнала, безчувствена и отпусната, и гледайки я, пръстите й се превръщат в малки змии с мъртвешки глави.» Това се случва пред болничното легло на бащата.
към текста >>

47. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Ще се намерят средства и пътища всеки да получи това, от което се нуждае по своя езотеричен път, който той следва да продължи с много спокойствие и енергия, макар и за продължително време да се лиши от личните обсъждания, понеже за съжаление само чрез силата на антропософското движение може да продължи това, което по този начин, макар и с мъка в сърцето ще се изправи срещу клеветите, които, както много други неща в това време, абсолютно са изсмукани от пръстите.
Това, което е лично обсъждано между мен и членовете на Обществото, може, ако самият човек иска -разбира се, не е задължително - да го разкаже на всекиго. Целият свят може да знае всичко, което някога се е случило в областта на антропософията, ако членовете сами го искат. Тези неща наистина се налагат, тъй като такива мерзости можаха да се появят в последно време в антропософското движение. Който иска да напредне езотерично, ще намери и така възможност, аз ще се погрижа да компенсирам това, което сега трябва да престане. Дайте ми само малко време. Ще се намерят средства и пътища всеки да получи това, от което се нуждае по своя езотеричен път, който той следва да продължи с много спокойствие и енергия, макар и за продължително време да се лиши от личните обсъждания, понеже за съжаление само чрез силата на антропософското движение може да продължи това, което по този начин, макар и с мъка в сърцето ще се изправи срещу клеветите, които, както много други неща в това време, абсолютно са изсмукани от пръстите. Но има много хора, които днес не само изопачават, но и измислят, за да клеветят.» В края на последния напечатан откъс следват още думите: «От друга страна, нека особено този път, предвид тежките времена, да изразя особена благодарност към нашите приятели от Санкт Гален от името на тези, които ръководят антропософското движение, че при трудните условия относно намиране на зала и други, успяха да намерят възможност, въпреки трудностите да можем да проведем нашата среща както публично, така и в групата също и в този град в това трагично време. Затова особена благодарност на участващите в това наши скъпи приятели от Санкт Гален.»
към текста >>

48. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И ако някой би поискал от мен по разсъдъчен начин на пръсти да изброя всички основания за това, би ми се сторило доста филистерско занимание да изброявам всички възможни разсъдъчни основания за това, което усещам като дълбока необходимост.
Това често е съотносимо към обичайния живот. Достави ми определено удовлетворение това, че веднъж изказах мнение просто като свое убеждение, без никого с нищо да ангажирам, и това имаше такива последствия, че, изхождайки от определени условия на нашето време, тази сграда беше наречена „Гьотеанум“. Казах, че доколкото стана с отчитане на някои свръхсетивни импулси, това е добре и правилно. И ако някой би поискал от мен по разсъдъчен начин на пръсти да изброя всички основания за това, би ми се сторило доста филистерско занимание да изброявам всички възможни разсъдъчни основания за това, което усещам като дълбока необходимост. Изброяването на всички аргументи за и против ми се струва чист педантизъм. Хората често казват: „Аз не разбирам това, за мен то е непонятно“. Но толкова важно ли е, дали хората разбират нещо или аз самия? И какво означава „разбират“? Да разбират означава не нещо друго, а когато се излагат мисли да се представи нещото в такава светлина,която ние от десетилетия намираме удобна за себе си.
към текста >>

49. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

За онези обаче, които могат да виждат връзките в живота, е също ясно, че европейското нещастие на последните години, макар и то вече да е отминало привидно, е вътрешно свързано с това, което хората са свикнали да мислят, и простете ми малко тривиалния, банален израз за което хората така драговолно говорят: как ви блестящи неща сме постигнали и при това си близват от удоволствие пръстите.
За онези обаче, които могат да виждат връзките в живота, е също ясно, че европейското нещастие на последните години, макар и то вече да е отминало привидно, е вътрешно свързано с това, което хората са свикнали да мислят, и простете ми малко тривиалния, банален израз за което хората така драговолно говорят: как ви блестящи неща сме постигнали и при това си близват от удоволствие пръстите.
към текста >>

50. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

И ние притежаваме пръсти, палци и т.н., само защото не сме позволили на нашите крайници да израснат според техните собствени намерения.
Но какво става с противоположния полюс? В горния край на човешката фигура, където е „полюсът-глава“, човек унищожава своето минало и раздробява материята, превръща я в прах. В другия полюс, наречен от нас „веществообмен-крайници“ или „двигателно-веществообменен полюс“, човек се развива по такъв начин, че не позволява на материята да стигне до пълна космическа зрелост. Тя изостава, защото човек я задържа. И ние притежаваме пръсти, палци и т.н., само защото не сме позволили на нашите крайници да израснат според техните собствени намерения. Ако бихме ги оставили да израснат свободно, те не само биха завършвали с нокти; те целите биха се превърнали в огромни и вроговени остриета. Ние, така да се каже, ги задържаме на една по-ранна степен. И само поради обстоятелството, че задържаме нашите крайници, можем да развием в тях онази воля, която после ще се прояви като една от най-важните заложби за следващите земни животи. Ако ние бихме позволили самостоятелното развитие на двигателно-веществообменния човек, тогава животът щеше да приключи в рамките на една единствена наша инкарнация. Ние съхраняваме онова, което ще пренесем в бъдещето не по друг начин, а като не позволяваме на двигателно-веществообменния човек да се развие според неговите собствени намерения.
към текста >>

51. 2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Опитайте да изучите върху човешката ръка как някой, който има дълги пръсти, има различен начин на барабанене с пръсти, от друг някой с къси пръсти.
Опитайте да изучите върху човешката ръка как някой, който има дълги пръсти, има различен начин на барабанене с пръсти, от друг някой с къси пръсти. Движението преминава във формата, формата в движението. Представете си още, бих желал да кажа, сянка от неговото астрално тяло, изразено наистина, чрез външни физически средства. Но вие го виждате по начин, по който аз ви описвам това, това е една първо начална инспирация. По-голямата част от хората не виждат това, например, при хора, които вървят по същия начин както Фихте вървеше по улиците на Йена; те не виждат какво има в тях. Този, който виждаше Фихте да върви по улиците на Йена, изпитваше също начина на преместване и на формиране, в неговите органи на говора и който, особено когато искаше да бъде убедителен, се изразяваше във формата, която приемаха неговите органи на говора и която беше вече представена във формата, която приемаха неговите органи на говора.
към текста >>

52. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Това, което виждате при ноктите на пръстите си, че растат навън, постоянно растат, след като се отрежат, това е така при целия човек, т.е.
Вземете един орган като сърцето (виж рис. 13, светло). И там приблизително след седем, осем години се извършва такава подмяна. Сърцето се обновява. Става ново. Това, което виждате при ноктите на пръстите си, че растат навън, постоянно растат, след като се отрежат, това е така при целия човек, т.е. че от центъра си той постоянно обновява материята. Представете си, че ритмическият човек не е в ред, че за неговата организация лъчите от бъбречната система се излъчват прекалено бързо, че няма правилно съотношение четири към едно. Това варира при всеки човек. Всеки човек е индивидуален в това отношение, но това е така по отношение на цялата му човешка конституция. Приемете сега, че не е в ред, че от бъбречната система става прекалено бързо излъчване.
към текста >>

53. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

В нея се вижда, че детето действително се потапя в този видим говор, в който всяко движение на пръстите, ръцете и цялото тяло е действителен говорен звук, както гласните и съгласните представляват определен душевен израз в обикновения говор.
Евритмичното изкуство се състои в това, че от дълбините на човешката природа така се призовават движения на отделния човек или човешки групи, че всичко, което се появява като такива движения, закономерно произлиза от човешкия организъм по същия начин, както човешкият говор или пеенето. В това евритмично изкуство всеки отделен жест, всяка отделна мимика не е нещо своеволно, а в нея имаме действителен видим говор, така че евритмично, това ще рече видимо, също така може да се пее чрез определени движения, както може да се говори. Това, което в говора се задържа като възможности за движение на целия човек и метаморфозира в изговорените звуци, се изработва в евритмичното изкуство като видим говор. Във Валдорфското училище въведохме евиртмията от първите до последните класове. В нея се вижда, че детето действително се потапя в този видим говор, в който всяко движение на пръстите, ръцете и цялото тяло е действителен говорен звук, както гласните и съгласните представляват определен душевен израз в обикновения говор. Вижда се, че във възрастта на смяната на зъбите и малко по-нататък до половата зрялост детето се вживява саморазбиращо се в този видим говор, както съвсем малкото дете се е ориентирало в гласните и съгласните на говора. Вижда се, че целият му организъм като тяло, душа и дух - защото евритмичното изкуство е същевременно душевно-духовна гимнастика - се ориентира в този евритмичен говор също така естествено, както става в обикновения говор. То усеща, че му се дава нещо, което произлиза непосредствено от целия му организъм. Така редом с гимнастиката, която извлича същността си повече от наблюдението на външното физическо тяло, в евритмията се представя нещо чрез наблюдението на духовно-душевното, където човекът се усеща във всяко движение не само като тяло, като одушевено тяло, но като одухотворена душа във формираното от душата тяло. Това, което човекът изживява като евритмично изкуство, от една страна, действа по невероятно жив начин върху всичко, което се намира като заложби в него и въздейства, от друга страна, също в своята плодотворност, в своето влияние върху целия живот.
към текста >>

54. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Сега обаче с пръстите на Вашата лява ръка Вие докосвате пръстите на Вашата дясна ръка това може да се осъществи само в пространството.
Представете си за миг, че протягате Вашата лява ръка. Във Вашите мускули, във Вашите нерви живеят божествени сили. В протягането на Вашата ръка живеят божествени, сили. Сега обаче с пръстите на Вашата лява ръка Вие докосвате пръстите на Вашата дясна ръка това може да се осъществи само в пространството. Непосредственият факт, че докосвате лявата си ръка с дясната, че докосвате дясната си ръка с лявата, този прост факт не може да бъде постигнат и изживян от божествено-духовните Същества; те следват лявата и дясната ръка до мига на докосването, обаче усещането, което се разиграва между двете ръце, Боговете не притежават, и по-точно казано липсват им способности за да го изживеят; това е нещо, което се осъществява едва с помощта на пространството. Както Боговете не могат едновременно да съзерцават Сатурн, Слънце, Луна и Земя, а само в хронологичен ред, само в тяхната хронологична последователност, така те не могат да имат и човешките изживявания, свързани с пространството. Когато Вие гледате с лявото и дясното си око, имате погледа вляво и погледа вдясно; погледът вляво съдържа божествени сили, погледът вдясно съдържа божествени сили; срещата между тях обаче е чисто човешки елемент. Нашите човешки изживявания възникват именно поради това, че сме поставени по един или друг начин в пространството, т.е. в нещо, което сме постигнали като еманципация от Боговете.
към текста >>

55. 5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И прилепите могат да се държат във въздуха само благодарение на това, че имат, бих могъл да кажа, карикатурни крила, които съвсем не са действителни крила, а изпънати кожи, кожи изпънати между удължените пръсти, парашути.
Те никак не побеждават тежестта на Земята чрез вътрешността на тяхното тяло. Те не са светлинно леки както пеперудите, не са топлинно леки както птиците, а под лежат вече на тежестта на Земята и се чувствуват вече също в тяхното месо и в техните кости. Ето защо на прилепите е неприятен например онзи елемент, в който пеперудите живеят изцяло, този елемент на светлината. Те трябва да използуват въздуха, но обичат най-много този въздух, когато той не носи светлината. Те се отдават на сумрака. И прилепите могат да се държат във въздуха само благодарение на това, че имат, бих могъл да кажа, карикатурни крила, които съвсем не са действителни крила, а изпънати кожи, кожи изпънати между удължените пръсти, парашути. Благодарение на това те могат да се задържат във въздуха. Чрез това те побеждават тежестта, теглото на Земята, като противопоставят, бих могъл да кажа на това тегло нещо, което е свързано с това тегло, противопоставят го като противотегло, като противотежест. Но чрез това те впрегнати напълно в областта на земните сили. Ние не бихме могли всъщност никога, да построим летежа на пеперудата чрез физическо-механични конструкции, също и летежа на птиците. Нашата постройка никога не ще отговаря напълно на действителността.
към текста >>

Прилепът отделя одухотвореното вещество, особено онова одухотворено вещество, което живее в опънатите кожи между пръстите, отделя го през време на неговия живот, обаче не го предава на Вселената, а го отделя в земния въздух.
Следователно можем да кажем: Пеперудата изпраща одухотвореното вещество в царството на духа през време на нейния живот; птицата изпраща такова одухотворено вещество в духовния свят след нейната смърт. Какво прави прилепът? Прилепът отделя одухотвореното вещество, особено онова одухотворено вещество, което живее в опънатите кожи между пръстите, отделя го през време на неговия живот, обаче не го предава на Вселената, а го отделя в земния въздух. Чрез това се раждат, бих могъл да кажа, непрестанно духовни бисери в земния въздух. Така Земята е заобиколена от това постоянно мъждукане на излъчващата се духовна материя на пеперудата, имаме постоянното искрене на онова, което идва от умиращите птици, но излъчващите се обратно към Земята онези включвания на въздуха, там където прилепите отделят това, което те одухотворяват. Тези са духовните образи, които виждаме, когато гледаме един прилеп да лети. Фактически той постоянно има за себе си като една комета, нещо като една опашка. Прилепът отделя духовна материя, обаче не я изпраща по-нататък, а я изтласква обратно във физическата земна материя.
към текста >>

56. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Видите ли, когато разгръщате и движите Вашите ръце, когато движите пръстите, когато извършвате някакво външно движение; всичко, което във Вашия организъм е необходимо за това, че Вие можете да движите Вашите ръце, крака, глава, устни и т.н.
Видите ли, когато разгръщате и движите Вашите ръце, когато движите пръстите, когато извършвате някакво външно движение; всичко, което във Вашия организъм е необходимо за това, че Вие можете да движите Вашите ръце, крака, глава, устни и т.н. и силите за такива човешки прояви отиват в най-вътрешните части на човешкия организъм, всичко това е дарено на човека чрез Земното развитие в тесния смисъл на думата. Напротив насочете поглед във всичко, което е развитие на обмяната на веществата, в пространството, което е затворено от външната човешка кожа, насочете поглед върху всичко, което става във физическия телесен вътрешен човек като развитие на обмяната на веществата, тогава във всичко гореизброено имате един образ на това, което човекът дължи на Лунното развитие. И Вие имате един образ на това, което човекът дължи на старото Слънчево развитие, когато насочите поглед върху всичко, което в човека е по някакъв начин ритмичен процес. Процесът на дишането, процесите на кръвообращението са най-важните ритмични процеси; всички тези ритмични процеси човекът дължи на старото Слънчево развитие. И всичко, което е развитие на нервите и на сетивата, разпространено отново в цялото тяло на днешния човек, човекът го дължи на старото Сатурново развитие.
към текста >>

57. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

В момента, в който започваме да мислим с пръстите, и ние можем да мислим именно по-ясно с пръстите на ръцете, с пръстите на краката отколкото с нервите, ако сме се издигнали до една такава способност, в момента, в който започваме да мислим с това, което не е станало напълно материя, с долната част на човешкото същество, нашите мисли са мислите на нашата Карма.
В момента, в който започваме да мислим с пръстите, и ние можем да мислим именно по-ясно с пръстите на ръцете, с пръстите на краката отколкото с нервите, ако сме се издигнали до една такава способност, в момента, в който започваме да мислим с това, което не е станало напълно материя, с долната част на човешкото същество, нашите мисли са мислите на нашата Карма. Когато с ръката не само хващаме, а мислим, тогава мислейки с ръката ние следваме нашата Карма. Особено когато с краката не само ходим, а с краката мислим, ние проследяваме с особена яснота нашата Карма. Фактът, че на Земята човекът е така ограничен /тъп/ простете, не ми идва на ума никаква друга дума, това иде от там, че той затваря цялото свое мислене в областта на главата. Но ние можем да мислим с целия човек. И когато мислим с целия човек, тогава тук за средната част съществува цяла една Космология, тогава ние сме в притежание на една чудесна мирова мъдрост.
към текста >>

Ние правим вече много, когато тук на Земята гледаме един ходещ човек и не сме напълно тъпи, а проследяваме красотата на стъпката, характерното на стъпката, и когато например оставим да действуват върху нас неговите ръце и тълкуваме тези ръце и намираме, че във всяко движение на пръстите на ръцете имаме най-чудесните свидетелства за вътрешността на човека.
Ние правим вече много, когато тук на Земята гледаме един ходещ човек и не сме напълно тъпи, а проследяваме красотата на стъпката, характерното на стъпката, и когато например оставим да действуват върху нас неговите ръце и тълкуваме тези ръце и намираме, че във всяко движение на пръстите на ръцете имаме най-чудесните свидетелства за вътрешността на човека. Обаче това е само най-малката част на онова, което се движи заедно с ходещия, с хващащия човек, с човека движещ своите пръсти. Тук се движи целият негов морален човек, заедно с него се движи неговата съдба, движат заедно всичко онова, което той е духовно. И когато, след като човекът е минал през вратата на смъртта, можем да проследим, как неговата форма се стопява там първо се стопява това, което напомня за физическата форма, тогава се явява онова, което без съмнение е повече подобно на физическата форма, обаче известява чрез неговата вътрешна природа, чрез неговата вътрешна същност, че то е формата на моралното. И така, когато човекът се приближава до сред нощния час на съществуването, той става такъв влизайки в сферата на Серафимите, Херувимите и Престолите. И тогава ние виждаме, как става чудесната метаморфоза, как там, мога да кажа, се стопява формата.
към текста >>

Обаче това е само най-малката част на онова, което се движи заедно с ходещия, с хващащия човек, с човека движещ своите пръсти.
Ние правим вече много, когато тук на Земята гледаме един ходещ човек и не сме напълно тъпи, а проследяваме красотата на стъпката, характерното на стъпката, и когато например оставим да действуват върху нас неговите ръце и тълкуваме тези ръце и намираме, че във всяко движение на пръстите на ръцете имаме най-чудесните свидетелства за вътрешността на човека. Обаче това е само най-малката част на онова, което се движи заедно с ходещия, с хващащия човек, с човека движещ своите пръсти. Тук се движи целият негов морален човек, заедно с него се движи неговата съдба, движат заедно всичко онова, което той е духовно. И когато, след като човекът е минал през вратата на смъртта, можем да проследим, как неговата форма се стопява там първо се стопява това, което напомня за физическата форма, тогава се явява онова, което без съмнение е повече подобно на физическата форма, обаче известява чрез неговата вътрешна природа, чрез неговата вътрешна същност, че то е формата на моралното. И така, когато човекът се приближава до сред нощния час на съществуването, той става такъв влизайки в сферата на Серафимите, Херувимите и Престолите. И тогава ние виждаме, как става чудесната метаморфоза, как там, мога да кажа, се стопява формата.
към текста >>

То дава нещо, което израства от човека както неговите пръсти, както неговият нос, докато това, което човекът приема, когато бива доведен до този резултат на една висока цивилизация буквите, води до нещо паразитно.
И така много неща, които се приемат от младите хора през цялото време на образованието от нашата епоха, са нещо паразитно, което прониква от нашата цивилизация в хората. Ето защо, когато детето идва в училище, ние трябва да развиваме такова педагогическо изкуство, което твори от душата на детето. Ние трябва да накараме детето да образува цветове и тогава да го накараме да нанася върху хартията тези форми на цветовете, които се раждат от радост, от разочарование, от всички възможни чувства: радост . . . скръб! Това, което нанася върху хартията, като прави да се развива неговата душа, неговите чувства, то стои във връзка с човека; то не създава никакви паразити. То дава нещо, което израства от човека както неговите пръсти, както неговият нос, докато това, което човекът приема, когато бива доведен до този резултат на една висока цивилизация буквите, води до нещо паразитно.
към текста >>

58. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Всеки, който има чувство за тези неща, може да види в начина, по който детето прави първите си стъпки, в начина, по който ходи, в това, дали има склонност да стъпва повече на петите или на пръстите, дали повече или по-малко подгъва коленете - във всичко това всеки, който има око за тези неща, може да види една кармична тенденция от някой предишен земен живот; на първо място това се разкрива в походката.
Способността за възприемане на действията на металите в космоса е същата като тази, която възприема кармическата връзка между последователните животи. Едното идва с другото и двете не съществуват едно без друго. Това са едни и същи способности. Затова и в друга връзка казах веднъж[2], че в силата за ориентация, в изправянето на детето от пълзенето към изправеното положение и ходенето, в научаването на говора и в научаването на мисленето е залегнало това, което идва от миналите земни животи. Всеки, който има чувство за тези неща, може да види в начина, по който детето прави първите си стъпки, в начина, по който ходи, в това, дали има склонност да стъпва повече на петите или на пръстите, дали повече или по-малко подгъва коленете - във всичко това всеки, който има око за тези неща, може да види една кармична тенденция от някой предишен земен живот; на първо място това се разкрива в походката. Веднъж вече говорих за тези неща. И то се определя от това, че заедно със способността за виждане на силата на отразеното сияние на металите се проявява и способността да се наблюдава връзката на сегашния човешки живот с предишните земни животи.
към текста >>

Преди няколко седмици ви казах как чрез наблюдение на начина на ходене на едно дете или на човека въобще - дали повдига пръстите си първо или петите, дали стъпва леко или тежко, дали подгъва колената си или има навик да стои изпънат и т.
Преди няколко седмици ви казах как чрез наблюдение на начина на ходене на едно дете или на човека въобще - дали повдига пръстите си първо или петите, дали стъпва леко или тежко, дали подгъва колената си или има навик да стои изпънат и т. н., - как във всички тези неща може да се види осъществяването на неговата карма като резултат от предишния му живот. Днес ви показах как силата на отразеното сияние на металите позволява на човека да разпознае как отделните животи на Земята са свързани един с друг.
към текста >>

59. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И удивително е следното: трябва да признаем, връщайки се в древните времена, че хората наистина са можели да кажат: Чрез краищата на моите пръсти аз знам какви са Боговете на пипане.
С речта, която говорили там, и с писмената, които пишели, наистина се обхващал не само разумът на човека, но и целият човек. В Мистериите от Самотраки още е имало нещо от това знание, което сега е съвсем изтляло. Сега човек е твърде могъщ, за да изкаже истината за това какъв е на пипане кристалът на кварца, парче желязо, късче антимоний, какви са на пипане косата, човешката кожа, животинската козина, коприната, кадифето; това човек днес може да обхване със своите сетива. В Мистериите от Са-мотраки все още е имало нещо, благодарение на което човек в съгласие с истината е можел да каже, какви са на пипане Боговете. Защото чувството, осезанието все още е било надарено с това, което е притежавало до съвършенство в древността: усещането, духовното осезание на Боговете. И удивително е следното: трябва да признаем, връщайки се в древните времена, че хората наистина са можели да кажат: Чрез краищата на моите пръсти аз знам какви са Боговете на пипане. Обаче в тези самотракийски Мистерии е имало място друго изкуство на осезаване на Боговете. То се заключавало в следното: Когато магът-жрец произнасял словата в жертвения дим, правейки така, че думите да звучат по време на говора, докато издиша, той е имал в изходящото дихание чувство, което човек усеща, когато протяга опипваща ръка. Както когато с краищата на пръстите се опипват различни материи и при докосване знаем, че това е кадифе, а онова - коприна, козина на котка или човешка кожа, така самотракийският магически свещеник усещал по отношение на издишвания въздух; и той усещал издиханието, което изпускал в жертвения дим, като продължение на нещо, което произлизало от него самия: той усещал издиханието като някакъв орган на осезание, който отивал към дима. Той усещал дима. И в този дим той усещал вървящите срещу него насреща велики Богове, Кабирите; той чувствал в това как димът се формирал и как формите, които се образували тук, се приближавали отвън към издиханието, така че това издихание усещало: тук има изпъкналост, тук -ъгловатост, а тук - нещо ме хваща.
към текста >>

Както когато с краищата на пръстите се опипват различни материи и при докосване знаем, че това е кадифе, а онова - коприна, козина на котка или човешка кожа, така самотракийският магически свещеник усещал по отношение на издишвания въздух; и той усещал издиханието, което изпускал в жертвения дим, като продължение на нещо, което произлизало от него самия: той усещал издиханието като някакъв орган на осезание, който отивал към дима.
В Мистериите от Са-мотраки все още е имало нещо, благодарение на което човек в съгласие с истината е можел да каже, какви са на пипане Боговете. Защото чувството, осезанието все още е било надарено с това, което е притежавало до съвършенство в древността: усещането, духовното осезание на Боговете. И удивително е следното: трябва да признаем, връщайки се в древните времена, че хората наистина са можели да кажат: Чрез краищата на моите пръсти аз знам какви са Боговете на пипане. Обаче в тези самотракийски Мистерии е имало място друго изкуство на осезаване на Боговете. То се заключавало в следното: Когато магът-жрец произнасял словата в жертвения дим, правейки така, че думите да звучат по време на говора, докато издиша, той е имал в изходящото дихание чувство, което човек усеща, когато протяга опипваща ръка. Както когато с краищата на пръстите се опипват различни материи и при докосване знаем, че това е кадифе, а онова - коприна, козина на котка или човешка кожа, така самотракийският магически свещеник усещал по отношение на издишвания въздух; и той усещал издиханието, което изпускал в жертвения дим, като продължение на нещо, което произлизало от него самия: той усещал издиханието като някакъв орган на осезание, който отивал към дима. Той усещал дима. И в този дим той усещал вървящите срещу него насреща велики Богове, Кабирите; той чувствал в това как димът се формирал и как формите, които се образували тук, се приближавали отвън към издиханието, така че това издихание усещало: тук има изпъкналост, тук -ъгловатост, а тук - нещо ме хваща. Цялата божествена фигура на Кабира се осезавала в словото, облечено в издихание. Чрез речта, която е излизала от сърцето, самотракийският мъдрец е осезавал слизащите към него чрез жертвения дим Кабири, както бяха наричани великите Богове. И това е било някакво живо взаимодействие между Логоса в човека и Логоса навън, в мировото пространство.
към текста >>

60. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Ако бих могъл да се пренеса в настройката на ума на човека от онова време и бих срещнал такъв псевдопосветен, тоест съвременен човек с обикновени способности, аз би трябвало да кажа за него: той може да пише, той изписва върху хартията знаци, които значат нещо, и не знае, каква дяволска работа е да правиш това, без да носиш в себе си съзнанието, че можеш да го правиш, само бидейки проводник на божественото космическо съзнание; той не знае, че човек може да поставя такива знаци върху хартията, само когато може да усеща, как бог се проявява в неговата ръка, в самите пръсти, проявява се в неговата душа, позволявайки и да изрази себе си чрез тези букви.
Да допуснем, че някъде, тук или там, би възникнал отново този свят на Древния Изток, населен с човешки същества, имащи този род съзнание, който е бил присъщ на хората от тези времена, и вие се появите сред тях с вашето днешно съзнание; тогава за тях вие бихте били посветени. Различието не е в съдържанието на съзнанието. Вие бихте били посветени. Но от момента, в който тези хора биха ви признали за посветени, те незабавно биха се постарали да ви прогонят от страната с всички средства, които са им достъпни; защото за тях би било съвсем ясно, че посветеният не трябва да научава нещата по такъв начин, както ние ги научаваме сега. Той не би трябвало, например, да умее да пише, както ние умеем да пишем сега. Ако бих могъл да се пренеса в настройката на ума на човека от онова време и бих срещнал такъв псевдопосветен, тоест съвременен човек с обикновени способности, аз би трябвало да кажа за него: той може да пише, той изписва върху хартията знаци, които значат нещо, и не знае, каква дяволска работа е да правиш това, без да носиш в себе си съзнанието, че можеш да го правиш, само бидейки проводник на божественото космическо съзнание; той не знае, че човек може да поставя такива знаци върху хартията, само когато може да усеща, как бог се проявява в неговата ръка, в самите пръсти, проявява се в неговата душа, позволявайки и да изрази себе си чрез тези букви. Различието тук е скрито не в съдържанието на съзнанието, а в способа за постигане и разбиране на нещата. Именно при посветения от древните времена това е ставало по съвсем друг начин, отколкото при съвременния човек, имащ същото по отношение на съдържанието. Прочетете книгата ми "Християнството като мистичен факт", новото издание което неотдавна се появи, и ще намерите още в началото нещо аналогично относно природата на посветения от древните времена. И наистина, така става винаги в хода на световното развитие. Това, което се развива в човека в следващия период по естествен път, е трябвало в предните епохи да идва чрез посвещение.
към текста >>

61. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Едната статуя се състоеше от едно напълно еластично вещество и ученикът трябваше постоянно да потупва, и докосва с пръсти тази статуя.
Аз неотдавна насочих вниманието ви върху това, което е ставало в заслужаващите удивление, но в трудно достъпните - понеже те отблъскват, както вече споменах, - мистерии на Хиберния[3]; колко величествено е било това, което са предлагали хибернийските мистерии на Ирландия. Аз обясних тогава, как, след като ученикът беше познал всяко съмнение и несигурност в живота, той биваше довеждан пред две статуи. Едната статуя се състоеше от едно напълно еластично вещество и ученикът трябваше постоянно да потупва, и докосва с пръсти тази статуя. Това създаваше извънредно силно ужасяващо усещане, предизвикваше извънредно силна уплаха, когато натискайки статуята, пръстите правеха дупки. Създаваше се впечатлението - нещо ужасно за един нежен човек, - че постоянно се реже в нещо живо, не бих казал в един труп, но като че ли трябва да се реже в жива плът. Това беше едното.
към текста >>

Това създаваше извънредно силно ужасяващо усещане, предизвикваше извънредно силна уплаха, когато натискайки статуята, пръстите правеха дупки.
Аз неотдавна насочих вниманието ви върху това, което е ставало в заслужаващите удивление, но в трудно достъпните - понеже те отблъскват, както вече споменах, - мистерии на Хиберния[3]; колко величествено е било това, което са предлагали хибернийските мистерии на Ирландия. Аз обясних тогава, как, след като ученикът беше познал всяко съмнение и несигурност в живота, той биваше довеждан пред две статуи. Едната статуя се състоеше от едно напълно еластично вещество и ученикът трябваше постоянно да потупва, и докосва с пръсти тази статуя. Това създаваше извънредно силно ужасяващо усещане, предизвикваше извънредно силна уплаха, когато натискайки статуята, пръстите правеха дупки. Създаваше се впечатлението - нещо ужасно за един нежен човек, - че постоянно се реже в нещо живо, не бих казал в един труп, но като че ли трябва да се реже в жива плът. Това беше едното.
към текста >>

62. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924 GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Да се поглежда нагоре към звездите и да се говори за горящи газови формации е точно същото, когато някой - извинете ме за парадоксалното сравнение, но то е абсолютно подходящо - с любов ви погали и при това държи пръстите си малко разперени, а вие кажете, че това, което чувствате при галенето, са малки ленти, положени върху лицето ви.
Вижте, в действителност всяка звезда, която виждаме да блести на небето, е входна порта към астралността, така че навсякъде, където блестят звездите, всъщност блести астралното. Вижте звездното небе в неговото разнообразие - там звездите са събрани на групи, тук повече са разпръснати, раздалечени една от друга, - тогава трябва да си кажете: - В тази вълшебна светлинна конфигурация невидимото свръхсетивно тяло на Космоса става видимо. Затова звездният свят не бива да се смята за бездуховен. Да се поглежда нагоре към звездите и да се говори за горящи газови формации е точно същото, когато някой - извинете ме за парадоксалното сравнение, но то е абсолютно подходящо - с любов ви погали и при това държи пръстите си малко разперени, а вие кажете, че това, което чувствате при галенето, са малки ленти, положени върху лицето ви. Точно толкова малко, колкото малки ленти са положени върху лицето ви при галенето, точно толкова и там горе съществуват онези същности, за които говори физиката; а астралното тяло на Космоса постоянно упражнява своите въздействия върху етерната организация, които въздействия са като галенето на лицето ви.
към текста >>

63. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Когато разглеждаме събуждащия се човек, ние откриваме, че астралното тяло се връща в него първо през крайниците, а именно първо през пръстите на ръцете и краката, през върховете на пръстите и през крайниците то постепенно се разпространява в човека.
Но сега да разгледаме събуждащия се човек. Когато разглеждаме събуждащия се човек, ние откриваме, че астралното тяло се връща в него първо през крайниците, а именно първо през пръстите на ръцете и краката, през върховете на пръстите и през крайниците то постепенно се разпространява в човека. Следователно астралното тяло се връща във физическото и етерното тяло през другата, противоположната страна. Също и азът идва обратно през другата страна, само че сега не обгръща така /синьо/ астралното тяло, а когато се връща той е повече обгърнат от астралното тяло.
към текста >>

Ние се събуждаме и когато се събуждаме, астралното тяло и азът се вливат в нашето тяло през върховете на пръстите на ръцете и на краката.
Ние се събуждаме и когато се събуждаме, астралното тяло и азът се вливат в нашето тяло през върховете на пръстите на ръцете и на краката. За да изпълнят отново човека до главата, те се нуждаят всъщност от целия ден; и когато са стигнали до главата, тогава отново настъпва моментът, когато напускат човека. От това вие виждате, че азът и астралното тяло се намират постоянно в движение.
към текста >>

Ние все пак имаме чувството, че сме се събудили веднага като цял човек а всъщност към 7 часа и 15 минути едва са се събудили пръстите на нашите ръце и крака и т.
Вие можете да попитате: - Да, но как става така, че ние се събуждаме като цял човек? Ние все пак имаме чувството, че сме се събудили веднага като цял човек а всъщност към 7 часа и 15 минути едва са се събудили пръстите на нашите ръце и крака и т. н., а към 12 часа при по-голяма част от хората - именно при ранобудните хора – не се е достигнало по-далеч от положението да се намират в астралното тяло като в една седяща вана. - Това е така.
към текста >>

В духовния свят, когато нашето астрално тяло едва е проникнало във върховете на пръстите на ръцете и краката ни, то действа вече в цялото тяло.
И на въпросът, който може да бъде повдигнат, трябва да се отговори, като се има предвид, че в духовното царуват именно други закони, които са различни от законите във физическия свят. Във физическия свят едно тяло се намира само там, където е в момента. Не е така в духовния свят. В духовния свят, когато нашето астрално тяло едва е проникнало във върховете на пръстите на ръцете и краката ни, то действа вече в цялото тяло. Това е забележителното. Ние можем вече да го почувствуваме; и когато то пристига, ние можем да го чувствуваме вече в цялото тяло. Но неговата действителност, неговата същинска субстанция се разпростира съвсем бавно. С това явление и с неговото разбиране е свързано извънредно много. От това много зависи оценката за човешкия организъм в неговото здравословно или болестно състояние.
към текста >>

64. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Тогава през неговите очи гледа Ариман, Ариман движи неговите пръсти, Ариман е този, който смърка, Ариман е този, който ходи.
И Ариман намира своята плячка особено при най-надарените хора, за да изтръгне интелигентността от Михаил, да я отнеме от Михаил. Тогава настъпва именно това, което в нашето време играе много по-голяма роля, отколкото обикновено се мисли. Ариманическите духове не могат да се въплътят, но те могат понякога да се вселят, да проникнат временно човешките души и човешките тела. Тогава блестящия, превъзхождащият дух на една ариманическа интелигентност е по-силен от това, което се намира в отделния човек - много, много по-силен. Тогава колкото и умен да е отделния човек, колкото и много да е учил той, когато физическото тяло е напълно обзето от тази ученост, един ариманически дух може да се всели временно в него. Тогава през неговите очи гледа Ариман, Ариман движи неговите пръсти, Ариман е този, който смърка, Ариман е този, който ходи.
към текста >>

65. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Тези неща, които претендират да съдържат действителните импулси от духовно естество, не могат да бъдат изсмукани от пръстите, а са виждани и изследвани в съзвучие, в хармония с духовния свят.
Също поради тази причина, когато във връзка с този свръхсетивен култ се родиха моите мистерийни драми, първата драма, въпреки че тя много се различава от Гьотевата «Приказка за зелената змия и за прекрасната Лилия», все пак явно показва подобни черти. Тези неща, които претендират да съдържат действителните импулси от духовно естество, не могат да бъдат изсмукани от пръстите, а са виждани и изследвани в съзвучие, в хармония с духовния свят.
към текста >>

66. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Първо пръстите на ръцете се подуха и надебеляха, след това душата все повече се оттегли и Шрьоер завърши със старческо малоумие.
Но тази платоническа духовност с отблъскването на интелектуализма, платоническа духовност която иска да проникне в това тяло, правеше твърде особено, твърде забележително впечатление. Шрьоер беше виждан така, че човек долавяше много ясно: Тази душа не се намира напълно в тялото. И когато той поостаря, можеше да се види, как тази душа, понеже не искаше всъщност да влезе напълно в тогавашното си тяло, част по част се оттегляше от това тяло. Първо пръстите на ръцете се подуха и надебеляха, след това душата все повече се оттегли и Шрьоер завърши със старческо малоумие.
към текста >>

67. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Този, който е запознат с тези неща, може да види в това как някой пристъпва, как поставя пръстите и петите на Земята, какво е било мисленето му в една минала инкарнация.
Но още много по-характерна за окултния изследовател беше една друга черта. Той имаше сакат крак. Особеното е, че естествено не физическата субстанция, но силата, която човек има в краката си през една инкарнация, - начинът по който той пристъпва, по който чрез ходенето той се поставя в ситуации, свързани с вина или благодеяние - се метаморфозира. Всичко това, което е свързано с краката, през един следващ живот може да премине в организацията на главата, докато това, което сега ние имаме в главата, в следващия земен живот се проявява в организацията на краката. Тези неща се преобразяват по своенравен начин. Този, който е запознат с тези неща, може да види в това как някой пристъпва, как поставя пръстите и петите на Земята, какво е било мисленето му в една минала инкарнация. А този, който проследява своеобразието на мислите на някой човек, дали някой мисли бързо, бегло, повърхностно или сдържано, обмислено, често бива доведен наистина да види, как другият е вървял в една предишна инкарнация.
към текста >>

68. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Не когато просто се види историческото развитие като се отвори една книга и хоп - това се казва изсмукване от пръстите, не ми хрумва друга дума - човек си изсмуква от пръстите какво представлява лорд Бейкън, какво представлява Амос Комениус.
Виждате ли, така действа нещо такова в зората на съвременния духовен живот. Едва така се разбира това развитие на историята, където от една страна при единият се забравя християнството там, където научното образование е станало външно, а от друга страна при другия то е станало още по-вътрешно. В своята инкарнация, в своето въплътяване, което се пренася от Ориента и завладява точно задълбочения живот на Средна Европа, Амос Комениус действа заедно с това, което идва от Запад. В Средна Европа идващото от двете страни се съединява, но в него се съдържа много ориентализъм. Не когато просто се види историческото развитие като се отвори една книга и хоп - това се казва изсмукване от пръстите, не ми хрумва друга дума - човек си изсмуква от пръстите какво представлява лорд Бейкън, какво представлява Амос Комениус. Не чрез това се научава да се прозре вътрешното развитие на човешкия род, а с това, че човек разглежда, как различните епохи се развиват чрез самите хора, как предишните импулси се внасят в по-късните епохи чрез самите хора. Опитайте се веднъж да си изясните какво се случва там. Християнството се е разпространило, по един определен начин християнството е обхванало областите от Средна до Северна Европа. Но чрез хора като Бейкън от Верулам, прероденият отново Харун ал Рашид, както и Амос Комениус, прероденият мъдър съветник там се вмъква това, което не е директно християнство, което обаче се смесва с всичко, действащо в развитието на света като духовни течения. Едва чрез това човек разбира, какво всъщност става, в какви световни взаимовръзки се намира човекът.
към текста >>

69. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И на сутринта при събуждане, азът и астралното тяло, когато влизат отново във физическото тяло, наистина преминават през крайниците, през пръстите на ръцете и краката.
Това излизане на аза и на астралното тяло от физическото и от етерното тяло схематично можем да покажем по следния начин (чертае се). Да предположим, че това е човекът. Когато това е физическото тяло, а това е етерното тяло, то вечер при заспиване азът и астралното тяло така излизат навън, че се насочват към главата. И ние съвсем схематично начертаваме, как те стават все по-големи и по-големи, но описват един вид полукръг. И на сутринта при събуждане, азът и астралното тяло, когато влизат отново във физическото тяло, наистина преминават през крайниците, през пръстите на ръцете и краката. Те всъщност описват един кръг и това, че се описва един кръг, трябва да се вземе по-буквално, отколкото се мисли. Защото в действителност, когато като нормален човек се събудим сутринта, пред ясновидското съзнание не изплува веднага картината, че цялото астрално тяло и целият аз са вътре във физическото и в етерното тяло, а че от сутринта до обяд и до следобед те бавно се придвижват навътре; азът и астралното тяло бавно се придвижват навътре във физическото тяло. Вие ще кажете: - Тогава би трябвало нещата да изглеждат много своеобразни; тогава би трябвало постепенно да чувстваме, как азът и астралното тяло се движат от върха на пръстите на ръцете и краката към главата. - За един напълно точен ясновидски поглед е точно така, но човекът вътрешно не го усеща. Защото начинът на действие на тези висши същности на човека е просто различен от този, при физическите неща.
към текста >>

Вие ще кажете: - Тогава би трябвало нещата да изглеждат много своеобразни; тогава би трябвало постепенно да чувстваме, как азът и астралното тяло се движат от върха на пръстите на ръцете и краката към главата.
Когато това е физическото тяло, а това е етерното тяло, то вечер при заспиване азът и астралното тяло така излизат навън, че се насочват към главата. И ние съвсем схематично начертаваме, как те стават все по-големи и по-големи, но описват един вид полукръг. И на сутринта при събуждане, азът и астралното тяло, когато влизат отново във физическото тяло, наистина преминават през крайниците, през пръстите на ръцете и краката. Те всъщност описват един кръг и това, че се описва един кръг, трябва да се вземе по-буквално, отколкото се мисли. Защото в действителност, когато като нормален човек се събудим сутринта, пред ясновидското съзнание не изплува веднага картината, че цялото астрално тяло и целият аз са вътре във физическото и в етерното тяло, а че от сутринта до обяд и до следобед те бавно се придвижват навътре; азът и астралното тяло бавно се придвижват навътре във физическото тяло. Вие ще кажете: - Тогава би трябвало нещата да изглеждат много своеобразни; тогава би трябвало постепенно да чувстваме, как азът и астралното тяло се движат от върха на пръстите на ръцете и краката към главата. - За един напълно точен ясновидски поглед е точно така, но човекът вътрешно не го усеща. Защото начинът на действие на тези висши същности на човека е просто различен от този, при физическите неща. Вижте, когато един локомотив дърпа вагоните, това става там, където той се намира. И ако едни релси са дълги тридесет метра и локомотивът потегли, той ще измине първо първия метър, после втория и така нататък, и на петнадесетия метър, ако локомотивът още не е там, няма никакво действие. Но не е така при духовните неща.
към текста >>

Така че наистина денят, в който сме будни, се използва за това, ние бавно да внасяме аза и астралното тяло от краищата на пръстите във физическото и в етерното тяло, но те вече действат в него още от началото, от събуждането, така че вътрешно имаме чувството, че изцяло сме изпълнени с тях.
Защото начинът на действие на тези висши същности на човека е просто различен от този, при физическите неща. Вижте, когато един локомотив дърпа вагоните, това става там, където той се намира. И ако едни релси са дълги тридесет метра и локомотивът потегли, той ще измине първо първия метър, после втория и така нататък, и на петнадесетия метър, ако локомотивът още не е там, няма никакво действие. Но не е така при духовните неща. Духовните неща въздействат също и на местата, където още ги няма. Така че наистина денят, в който сме будни, се използва за това, ние бавно да внасяме аза и астралното тяло от краищата на пръстите във физическото и в етерното тяло, но те вече действат в него още от началото, от събуждането, така че вътрешно имаме чувството, че изцяло сме изпълнени с тях. Пред ясновидския поглед обаче се показва, как и през деня става един истински кръговрат; допълващият кръговрат се извършва през нощта. Един такъв кръговрат обаче е налице и - това не зависи особено от времето, - когато следобед поспите малко, тогава става същото. Трябва да си представите, че азът и астралното тяло наистина излизат навън и това се съобразява с вашата потребност за сън. Сънят сам знае, кога спящият ще се събуди. Сънят е един пророк и всичко става съвсем правилно със същата скорост, с която той протича.
към текста >>

Това обаче се улавя чрез всичко, през което преминават астралното тяло и азът, когато те влизат и се разпространяват от върха на пръстите на ръцете и краката навътре в човека.
Само че то има нещо тежко, което се внася в деня и постепенно бавно се преодолява, като човек се освобождава от него. Когато с инициационното наблюдение то напълно се прозре, се вижда, че в това второ течение се крие цялата човешка карма. Цялото кармическо минало минава покрай човека при всеки сън. Докато в това, което човекът може да изживее при заспиването той предчувства предимно своята бъдеща карма, която се изгражда за бъдещето, когато той се събужда, в чувството, което описах, му остава едно леко, съвсем леко усещане за кармата, която той носи. Моментът на събуждането е такъв, за който трябва да се каже, че той означава едно леко загатване на всичко това, което човекът носи в себе си от своите изминали земни животи. Това обаче се улавя чрез всичко, през което преминават астралното тяло и азът, когато те влизат и се разпространяват от върха на пръстите на ръцете и краката навътре в човека. Така е обаче, че една тежка карма, една карма, която трудно се понася, има свойството да излъчва в главата всичко онова, което е отложено като нездравословни вещества, докато една добра карма всъщност складира горе добрите вещества. И там духовното и природното се докосват. Доброто в кармата на човека внася нагоре в главата здравословните състояния на организма сутринта, прави главата свободна; от добрата карма в главата не се появяват толкова много болестнотворни изпарения. От лошата карма, от всичко, което е останало, от нашите зли дела, в главата като един вид изпарения се внасят всевъзможни нездравословни отлагания в човешкия организъм. Главата се чувства бръмчаща и затъпяла от това, което е лошата карма.
към текста >>

70. 8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Понякога при тези особености на човешкия живот ние можем да бъдем доведени до кармически връзки чрез начина, по който някой движи своите пръсти, и то много повече, отколкото биха ни довели иначе неговите меродавни възможности за действие в живота.
Понякога при тези особености на човешкия живот ние можем да бъдем доведени до кармически връзки чрез начина, по който някой движи своите пръсти, и то много повече, отколкото биха ни довели иначе неговите меродавни възможности за действие в живота. Аз вече имах веднъж опитността, да бъда доведен до интимните кармически връзки на една личност чрез нещо второстепенно. При тази личност, която често трябваше да преподава като професор в университета, на мене ми на прави дълбоко впечатление фактът, че всеки път, преди да започне своята лекция, тя изваждаше носната си кърпа от джоба и си избърсваше носа. Този човек никога не започваше своята лекция по друг начин, това беше една дълбоко вкоренена в него особеност. В значителното впечатление, което получих от това, аз можах да намеря една интуиция, за да стигна в миналото до важни неща, до пълни със значение неща в миналия живот на тази личност. Ние трябва да намерим знаци, знаци, нещо у човека, което често пъти означава важни неща: тогава можем да проникнем в минали земни съществувания.
към текста >>

71. Две общо дадени главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

Ако е правил тези концентрации няколко седмици, човек ще получи особени усещания в местата, върху които се е концентрирал, а именно в корена на носа, в ларинкса, ще усети като че ли един поток протича по продължение на ръцете до края на пръстите и по цялата външна повърхност на тялото.
Ако е правил тези концентрации няколко седмици, човек ще получи особени усещания в местата, върху които се е концентрирал, а именно в корена на носа, в ларинкса, ще усети като че ли един поток протича по продължение на ръцете до края на пръстите и по цялата външна повърхност на тялото.
към текста >>

72. Обяснения към двете предходни главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

Само че при това «Тя чувства» той трябва да концентрира цялото си съзнание върху двете си ръце до пръстите.
Голяма стъпка напред в човешкото развитие е, че неговите предни двигателни органи са били превърнати в работни органи. По този начин той придобива изправената походка, която му дава способността да преодолее низшата природа, при което неговият поглед се насочва към небесните духовни светове. Чрез това обаче, той за пръв път става способен да изгражда Карма, тъй като само постъпките на едно така устроено същество се поставят под неговата собствена отговорност. Поради това духовни същества са преобразили човека тогава, когато в човешкото тяло нахлува намиращото се преди това само в тях «Тя чувства». Ако езотеричният ученик се потопи по описания по-горе начин в това «Тя чувства», ще се издигне до съответните творчески сили на висшите светове. Само че при това «Тя чувства» той трябва да концентрира цялото си съзнание върху двете си ръце до пръстите. От мисълта «Тя чувства» в него ще потече един вътрешен живот на неописуемо блаженство. Това чувство може да се означи като деен живот на любовта. С това човек придобива съзнание, как творящата любов изпълва световните простори и чрез своето действие въвежда във всичко животворния полъх.
към текста >>

73. Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието GA_245 Указания за езотеричното обучение

Едно много познато упражнение е, човек най-напред да се концентрира в точката на корена на носа между веждите навътре в главата, след това в ларинкса, после в точката, изтеглена по линията от раменете през ръцете, китките до пръстите и най-после в точката, която се разпростира върху цялата повърхност на тялото.
В тези разглеждания трябва да бъдат обяснени по-отблизо упражненията, които имат да правят онези, които се намират в окултно обучение. За този, който още не прави тези упражнения, дадените обяснения ще му бъдат подготовка за времето, когато той също ще ги изпълнява. Великите учители на мъдростта и на хармонията на усещанията ни ръководят в нашата вътрешна борба за познание. Едно много познато упражнение е, човек най-напред да се концентрира в точката на корена на носа между веждите навътре в главата, след това в ларинкса, после в точката, изтеглена по линията от раменете през ръцете, китките до пръстите и най-после в точката, която се разпростира върху цялата повърхност на тялото. В тайното учение за тези линии и повърхности също се говори като за точки. Сега искаме да се научим да разбираме това упражнение по-добре.
към текста >>

Едно такова течение навлиза през главата, продължава през десния крак до дясното стъпало, оттам в лявата ръка (до края на пръстите), после в дясната ръка (също до края на пръстите), след това в левия крак до лявото ходило и оттам обратно в главата.
Когато кръстоса ръцете си така, че дясната длан да легне върху горната страна на лявата длан и се концентрира върху така кръстосаните ръце във връзка с точно определена дума, при условие, че упражнението бъде правено достатъчно често с най-голяма енергия и издръжливост, човек скоро ще забележи, че ръцете се стремят да се отделят, че те сами се разгъват. Това е позата на средновековните светци. Също и това упражнение има своето определено значение. През човешкото тяло постоянно циркулират етерни течения от Космоса. Едно такова течение навлиза през главата, продължава през десния крак до дясното стъпало, оттам в лявата ръка (до края на пръстите), после в дясната ръка (също до края на пръстите), след това в левия крак до лявото ходило и оттам обратно в главата. Представим ли си човека застанал в описаното положение с разтворени встрани ръце, така етерното течение има формата на пентаграм. Лошо би било за човека, ако течението не би навлизало през главата, а през ходилата. През стъпалата в човешкото тяло навлизат всички лоши въздействия. Това се използва от черната магия, от черните магьосници.
към текста >>

74. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение GA_245 Указания за езотеричното обучение

Той оставя това чувство да се разлее през цялото тяло, като първо се оставя да потече от сърцето към ръцете и китките, за да премине през китките и пръстите в действията и постъпките.
С всички сили той се заставя сега да не плаче. Това важи също и за смеха. Когато му дойде настроение да се смее, той да се опита да не се смее, а да остане спокоен. Това не значи, че човек не трябва вече да се смее, а за това да се владее, да стане господар на смеха и плача. И ако така няколко пъти се надвие, скоро ще усети чувство на покой и равновесие. Той оставя това чувство да се разлее през цялото тяло, като първо се оставя да потече от сърцето към ръцете и китките, за да премине през китките и пръстите в действията и постъпките. След това го оставя да потече към краката и накрая в главата. Това упражнение се нуждае от сериозно себенаблюдение, което човек трябва да прави най-малко четвърт час на ден.
към текста >>

75. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

И тогава останалият човек се раздвижва, ръцете и пръстите стават инструменти на мислите ти.
Ако действително се потопим в процесите на човешката глава, ние започваме да усещаме приблизително следното: Досега ти си бил един сравнително умен човек, имал си нелоши идеи и така нататък. Но сега главата ти изведнъж става празна. Ти просто не можещ да мислиш за самия себе си. Може и да усещаш челото, очите, носа, устата, обаче фактически ти повече не можеш да мислиш. Твоите мисли те напускат. И тогава останалият човек се раздвижва, ръцете и пръстите стават инструменти на мислите ти. Мислите оживя ват в съответните форми. И ти ставаш пластик, ставаш скулптор.
към текста >>

Особено когато искаме да изобразим една човешка фигура, нейните форми трябва да излязат от нашите собствени пръсти.
Най-ужасното е, ако си скулптор и продължаваш да мислиш с главата си. Това е чисто безумие. Така не може. Това е напълно изключено. Главата трябва да бъде оставена на спокойствие, да бъде изпразнена, а ръцете да започнат извайването на формите. Особено когато искаме да изобразим една човешка фигура, нейните форми трябва да излязат от нашите собствени пръсти. И тогава ние започваме да разбираме защо художественият усет на древните гърци ги караше да изобразяват по толкова забележителен начин горната част на главата на Атина, която остава напълно закрита от нейния боен шлем. Те постъпваха така, защото ясно усещаха формообразуващите сили на покоя, в който се намира мировото пространство. И ако после проследим характерната извивка на носа и челото, тогава в този гръцки профил ние усещаме цялото отношение на гърците към космическите движения и в частност как те свързваха формата на носа с точно определено космическо движение.
към текста >>

76. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

Древните гърци, тъй да се каже, заставаха на върха на пръстите си, превръщайки себе си в един нежен музикален инструмент, с чиято помощ издигаха драматургичната идея високо над индивидуалната човешка проблематика.
Античните драматурзи ясно усещаха, как долните Богове се надигат към тях от Земните недра и как те се превръщат в инструмент на духовния свят. А майсторите на епоса усещаха как музите или Богините се спускат към тях, за да изкажат преценките си за човешките действия. Ето защо древните гърци категорично избягваха да излизат на сцената като участници в едно драматургично произведение, което би третира ло индивидуалната човешка проблематика. Древните гърци, тъй да се каже, заставаха на върха на пръстите си, превръщайки себе си в един нежен музикален инструмент, с чиято помощ издигаха драматургичната идея високо над индивидуалната човешка проблематика. Тук аз не казвам нищо против натурализма, който за определен период от време имаше своите сериозни основания и право на съществуване. Нека да си припомним величествените, завършени образи от Шекспировите драми: там човешката проблематика е обхваната по съвсем друг, чисто човешки начин, там е налице нещо съвсем друго, а не само художественият усет. Но днес ние сме длъжни отново да се завърнем към духовните източници на поетическото изкуство, отново да намерим пътя към онези персонажи, които изобразяват отделния човек както в условията на физическия свят, така и в условията на духовния свят.
към текста >>

77. 3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Вие имате такъв крак: Тук са пръстите, тук е петата, средната част.
Няма да е лесно да ги заинтересувате с едно познато животно. Те често са виждали кон и малко се интересуват от него. В такъв случай бих казал на флегматичните деца: "Виждате по какво се отличавате от коня. Нека да вземем само малките различия. Вие имате такъв крак: Тук са пръстите, тук е петата, средната част. Това е вашия крак.
към текста >>

Къде са пръстите?
Сега погледнете крака на коня: Това е задният крак на коня. Къде са пръстите? Къде са петата и средната част? При Вас по-нагоре е коляното. Къде е коляното на коня? Това са му пръстите, петата по-нагоре, коляното още по-нагоре. Съвсем различно е.
към текста >>

Това са му пръстите, петата по-нагоре, коляното още по-нагоре.
Сега погледнете крака на коня: Това е задният крак на коня. Къде са пръстите? Къде са петата и средната част? При Вас по-нагоре е коляното. Къде е коляното на коня? Това са му пръстите, петата по-нагоре, коляното още по-нагоре. Съвсем различно е. Представете си колко по-различно изглежда крака на коня от вашия! " Това ще постави флегматичното дете в напрежение и то ще го запомни.
към текста >>

78. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Най-добре е да онагледявам всичко с пръсти, парченца хартия, топчета или копчета.
А.: При най-малките по смятане има изоставащи групи. Най-добре е да онагледявам всичко с пръсти, парченца хартия, топчета или копчета. Може също да се проведе т.нар. групово обучение; без децата да знаят, те се разделят на две групи, способни и слаби ученици. Със слабите ще се занимаваме по-специално, за да но изостават покрай тях и способните.
към текста >>

79. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Всичко това прониква в човека чак до върха на пръстите му.
Детето отрано трябва да се научи, че една лента, която е предназначена за врата, носи в себе си тенденцията да се разтваря надолу, да действува по посока надолу, че коланът трябва да действува по посока на двете страни и че долната ивица на дрехата трябва по някакъв начин да се стреми нагоре, а надолу да стои стабилно. Не бива да се случва така, че детето просто да се научи да изработва художествено дадена шевица; детето трябва да знае как ще изглежда една шевица в зависимост от това, дали ще бъде поставена върху една, или друга част на човешкото тяло. Например, когато се прави подвързия на книга, тя трябва да бъде направена така, че като я погледне, човек да знае откъде трябва да бъде отворена книгата. Между горе и долу трябва да има разлика. Детето по необходимост трябва да се врастне в това чувство за пространство и в това чувство за форма. Всичко това прониква в човека чак до върха на пръстите му. Това е занимание, което понякога въздействува по-силно върху физическото тяло, отколкото гимнастиката. Така Вие виждате как от боравенето с цветовете израства онова, което после се превръща във всякакви полезни предмети, които биват изработени, така че детето наистина да чувствува единия цвят поставен до другия и едната форма до другата. И всичко това е част от нещо цялостно и затова детето го прави именно по този начин.
към текста >>

80. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Именно в тази част в долната челюст и в горните крайници с пръстите, при човека масивността отстъпва назад, докато при горилата тъкмо тя изпъква на преден план.
Но в сравнение с човешкия скелет същия този фактор тежест откривате и когато разглеждате скелета на горните крайници с висящите на тях длани. Те създават впечатление за тежест и всичко при горилата е масивно; докато при човека всичко е разчленено, фино и нежно. Тук масата отстъпва. Именно в тази част в долната челюст и в горните крайници с пръстите, при човека масивността отстъпва назад, докато при горилата тъкмо тя изпъква на преден план. Който е изострил погледа си за тези отношения той ще може да открие същото, и в скелета на долните крайници и на ходилото. И тук в известен смисъл е налице тежест, упражняваща натиск в определена посока. Бих желал схематично, чрез тази линия, да начертая силата, която може да бъде видяна тя може да бъде видяна в долната челюст, в ръцете, в краката и в ходилата (виж рис.3). Ако разберете това, долната челюст,
към текста >>

която се проявява като разлика дори само от разглеждането на скелета на горилата и този на човека, при когото скелетът на долната челюст се отдръпва назад и вече не тежи, където по един фин начин е формиран скелета на ръката и на пръстите, тогава не можете да не кажете: при човека всички тези сили се проявяват като стремеж нагоре.
която се проявява като разлика дори само от разглеждането на скелета на горилата и този на човека, при когото скелетът на долната челюст се отдръпва назад и вече не тежи, където по един фин начин е формиран скелета на ръката и на пръстите, тогава не можете да не кажете: при човека всички тези сили се проявяват като стремеж нагоре. Това, което е формообразуващо при човека, ще трябва да го констатирате от една определена силова паралелограма, която се получава от същата сила, отиваща нагоре и която сила горилата само външно си присвоява това се вижда от усилието, с което тя се държи изправена, с което тя иска да се държи изправена. Тогава получавам една силова паралелограма, протичаща по тази линия, и тук също (виж рис.4).
към текста >>

81. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Всичко това, свързано с усилието да бъдат приучени към сръчност на пръстите на ръцете, в силна степен стимулира зъбообразуващия процес.
Това е вярно, но състоянието на зъбообразуващия процес може да бъде проследено не само по самите зъби, но става дума за това, че можем да открием следното: когато в своята 4-та, 5-та, 6-та година детето несръчно борави с ръцете и дланите, с краката и ходилата си, т.е. не умее да борави сръчно с ръце и крака, с длани и ходила, тогава то е склонно да не провежда по правилен начин зъбообразуващия процес в себе си. Тъкмо в поведението на ръце и крака, на длани и ходила се показва целият онзи тип, който след това се появява в зъбообразуващия процес. Ето защо, ако отрано започнем да учим децата да имат изящна походка, така да се движат, че при това изящно да преместват краката си, т.е. да ги караме да ходят клекнали или по друг подобен начин, така ходейки, непрекъснато да придвижват единия крак покрай другия, или ако усвоят друга художествено-изящна походка, то с това ние в силна степен ще въздействуваме регулиращо върху зъбообразуващия процес. Всичко това, свързано с усилието да бъдат приучени към сръчност на пръстите на ръцете, в силна степен стимулира зъбообразуващия процес. Елате при нас във Валдорфското училище в часа по трудово обучение, и Вие ще откриете, че момчетата плетат с шишове и куки тъй, както момичетата, че всичко са прави по един и същи начин от момичетата и от момчетата. Дори и по-големите момчета с голямо удоволствие вземат участие в плетеното. Всичко това става не поради някакъв каприз, но поради необходимостта пръстите на ръцете да придобият сръчност, да станат подвижни, защото в пръстите трябва да се вмъкне душата. И ако въведем душата в пръстите, то ние стимулираме преди всичко онова, което е свързано със зъбообразуващия процес. Не е безразлично, дали ще оставим едно дете да седи, когато то е лениво, или ще го караме да тича, дали ще оставим едно дете с неговата несръчност, или ще го стимулираме, та ръцете му да добият сръчност.
към текста >>

Всичко това става не поради някакъв каприз, но поради необходимостта пръстите на ръцете да придобият сръчност, да станат подвижни, защото в пръстите трябва да се вмъкне душата.
Ето защо, ако отрано започнем да учим децата да имат изящна походка, така да се движат, че при това изящно да преместват краката си, т.е. да ги караме да ходят клекнали или по друг подобен начин, така ходейки, непрекъснато да придвижват единия крак покрай другия, или ако усвоят друга художествено-изящна походка, то с това ние в силна степен ще въздействуваме регулиращо върху зъбообразуващия процес. Всичко това, свързано с усилието да бъдат приучени към сръчност на пръстите на ръцете, в силна степен стимулира зъбообразуващия процес. Елате при нас във Валдорфското училище в часа по трудово обучение, и Вие ще откриете, че момчетата плетат с шишове и куки тъй, както момичетата, че всичко са прави по един и същи начин от момичетата и от момчетата. Дори и по-големите момчета с голямо удоволствие вземат участие в плетеното. Всичко това става не поради някакъв каприз, но поради необходимостта пръстите на ръцете да придобият сръчност, да станат подвижни, защото в пръстите трябва да се вмъкне душата. И ако въведем душата в пръстите, то ние стимулираме преди всичко онова, което е свързано със зъбообразуващия процес. Не е безразлично, дали ще оставим едно дете да седи, когато то е лениво, или ще го караме да тича, дали ще оставим едно дете с неговата несръчност, или ще го стимулираме, та ръцете му да добият сръчност. Всичко това не е безразлично, тъй като всичко онова, което сме пропуснали, по-късно ще се прояви в ранното разрушаване на зъбите, разбира се при един по-малко, при друг повече, тези неща са индивидуални, но те се проявяват. Така че можем да кажем: тъкмо колкото по-рано започнем с подобно дисциплиниране на човека, толкова повече, изхождайки от тази страна, ще забавим процеса на разрушаване на зъбите. Толкова е трудно да се намесим във всичко свързано с този зъбен процес, че трябва да се обърнем и към необходимостта да взимаме под внимание неща, привидно силно отдалечени от същността.
към текста >>

И ако въведем душата в пръстите, то ние стимулираме преди всичко онова, което е свързано със зъбообразуващия процес.
да ги караме да ходят клекнали или по друг подобен начин, така ходейки, непрекъснато да придвижват единия крак покрай другия, или ако усвоят друга художествено-изящна походка, то с това ние в силна степен ще въздействуваме регулиращо върху зъбообразуващия процес. Всичко това, свързано с усилието да бъдат приучени към сръчност на пръстите на ръцете, в силна степен стимулира зъбообразуващия процес. Елате при нас във Валдорфското училище в часа по трудово обучение, и Вие ще откриете, че момчетата плетат с шишове и куки тъй, както момичетата, че всичко са прави по един и същи начин от момичетата и от момчетата. Дори и по-големите момчета с голямо удоволствие вземат участие в плетеното. Всичко това става не поради някакъв каприз, но поради необходимостта пръстите на ръцете да придобият сръчност, да станат подвижни, защото в пръстите трябва да се вмъкне душата. И ако въведем душата в пръстите, то ние стимулираме преди всичко онова, което е свързано със зъбообразуващия процес. Не е безразлично, дали ще оставим едно дете да седи, когато то е лениво, или ще го караме да тича, дали ще оставим едно дете с неговата несръчност, или ще го стимулираме, та ръцете му да добият сръчност. Всичко това не е безразлично, тъй като всичко онова, което сме пропуснали, по-късно ще се прояви в ранното разрушаване на зъбите, разбира се при един по-малко, при друг повече, тези неща са индивидуални, но те се проявяват. Така че можем да кажем: тъкмо колкото по-рано започнем с подобно дисциплиниране на човека, толкова повече, изхождайки от тази страна, ще забавим процеса на разрушаване на зъбите. Толкова е трудно да се намесим във всичко свързано с този зъбен процес, че трябва да се обърнем и към необходимостта да взимаме под внимание неща, привидно силно отдалечени от същността.
към текста >>

Микроскопски погледнато, всичко, което съществува в нас под формата на взаимодействие на движенията на ръцете и на краката, всичко това са влияния на флуора; телесложението, което възниква по този начин, когато пръстите на ръцете, когато краката са сръчни това е влиянието на флуора не това, което фантазирайки си бихме поставили в нашето тяло, но това, под чиято форма човешкия организъм проявява себе си в своята повърхност, и което намира своето продължение по посока навътре: вътрешното продължение на това, което проявява себе си във външната дейност, това е действието на флуора.
Микроскопски погледнато, всичко, което съществува в нас под формата на взаимодействие на движенията на ръцете и на краката, всичко това са влияния на флуора; телесложението, което възниква по този начин, когато пръстите на ръцете, когато краката са сръчни това е влиянието на флуора не това, което фантазирайки си бихме поставили в нашето тяло, но това, под чиято форма човешкия организъм проявява себе си в своята повърхност, и което намира своето продължение по посока навътре: вътрешното продължение на това, което проявява себе си във външната дейност, това е действието на флуора. Ако обаче не действуват самостоятелно външните флуорни въздействия, за които разказах, тогава въпросът се свежда до това, дали можем да открием следното, човешкия организъм е така сложно устроен, че естествено на мястото на обикновеното възпитание трябва да застане лечението, дали, след това не можем да се справим единствено чрез възпитание, трябва да започнем вече с лечение. Защото не само зъбите ние забелязваме, че възпитанието е било лошо, но това ние установяваме и чрез обстоятелството, че детето нищо не може да върши. В случая въпросът се свежда до това, в известен смисъл профилактично да се намесим в организма. Интересно е, че ако направим опит с воден извлек от сока на кората на конския кестен, т.е. с извлек на ескулина, и ако дадем вътрешно силно разреден ескулин, тогава можем да упражним регулиращо въздействие върху зъбната консервация, върху зъбното консервиране, ако разбира се не сме започнали твърде късно с това.
към текста >>

82. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Такъв пациент може да се постави в тъмна стая и ще могат да се наблюдават излъчванията от пръстите му, които ще са много ясни.
Такъв пациент може да се постави в тъмна стая и ще могат да се наблюдават излъчванията от пръстите му, които ще са много ясни. Постави ли се пациентът в тъмна стая, апликира ли се силен магнит на гърба му, и след като се видят фините лъчи от върха на пръстите му, които конусовидно се излъчват с върха навън, тогава човек се убеждава, че пациентът наистина е бил облъчен от магнитното поле. По този начин ще се види, че именно с магнитното поле може да се постигне нещо извънредно благоприятно например при борбата с явленията на белодробната туберкулоза.
към текста >>

Постави ли се пациентът в тъмна стая, апликира ли се силен магнит на гърба му, и след като се видят фините лъчи от върха на пръстите му, които конусовидно се излъчват с върха навън, тогава човек се убеждава, че пациентът наистина е бил облъчен от магнитното поле.
Такъв пациент може да се постави в тъмна стая и ще могат да се наблюдават излъчванията от пръстите му, които ще са много ясни. Постави ли се пациентът в тъмна стая, апликира ли се силен магнит на гърба му, и след като се видят фините лъчи от върха на пръстите му, които конусовидно се излъчват с върха навън, тогава човек се убеждава, че пациентът наистина е бил облъчен от магнитното поле. По този начин ще се види, че именно с магнитното поле може да се постигне нещо извънредно благоприятно например при борбата с явленията на белодробната туберкулоза.
към текста >>

Поставим ли обаче човека в електрическо поле, ще забележим, че навсякъде, от всички остри места в него, от пръстите на ръцете, краката и т.н.
Ако с поставянето на полюсите върху човешкия организъм оставим да потече електричество, нещата са съвсем различни, отколкото ако се създаде електрическо поле и човекът се постави в него, без през него директно да минава ток от единия до другия полюс. Тук трябва също да се правят опити, които ще са много важни. При известни обстоятелства може да има благоприятни въздействия, ако токът между полюсите протече през човека. Но тогава ще действа преди всичко това, което преминава от обмяната на веществата върху ритмичната система. Ако електрическият ток протича през човека от единия до другия полюс, когато самият човек затвори кръга на електрическото въздействие, няма да бъде повлияно нищо друго освен веществообмяната. Поставим ли обаче човека в електрическо поле, ще забележим, че навсякъде, от всички остри места в него, от пръстите на ръцете, краката и т.н. се излъчват лъчи, като тези от тъмната стая и ще забележим, че можем да лекуваме и онези пациенти, които иначе имат правилно храносмилане и т.н., но въпреки това показват туберкулозни симптоми, така ще се получи най-често при заболявания особено в тази област.
към текста >>

83. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Всяко неволно трепване на устните, всяко неволно мигане, твърде припряното движение на пръстите и др.п., именно нещо, което не е израз на вътрешен процес, следователно всяко неспокойствие у човека е вторично будно явление, дължащо се на проблематичното заспиване.
Това, естествено, е случаят, за който вчера говорих, че обикновено човек не може да се осведоми както трябва за значението на проблематичното заспиване. Затова е необходимо да свикнем да обгръщаме с поглед явленията, които в будно състояние са предизвикани от проблематичното заспиване. И тук трябва да кажем, че всичко, което по определен начин показва неволно функциониране на организма, е вторично явление, предизвикано от проблематичното заспиване. Всяко неволно трепване на устните, всяко неволно мигане, твърде припряното движение на пръстите и др.п., именно нещо, което не е израз на вътрешен процес, следователно всяко неспокойствие у човека е вторично будно явление, дължащо се на проблематичното заспиване. Разбира се, този процес най-често се вижда, когато се проявява силно. Ако такова неспокойствие се появи при вътрешните органи, тогава е необходимо да си изработим определен усет и наистина да схванем взаимовръзката на някои явления. Тук искам да отбележа, че можем например да чуем някои шумове в артериите, отляво и отдясно на гърлото при болни от хлороза[1] хора, които слизат надолу. Тези шумове, които преди са били наричани монахински шумове - не знам дали сега още ги наричат така, - могат да се забележат при всеки човек, когато силно завърти главата си наляво и надясно, когато предизвика силна проява на астралността, те винаги се пораждат тогава, когато иначе волево движение се извърши неволно. Следователно всеки път астралността се напряга прекалено силно, прекалено силно се ангажира и се притиска към органа, когато обикновено волево изпълнявано движение, едно зависимо от аза движение, се изпълнява неволно, когато човекът е неспокоен вътре в себе си.
към текста >>

84. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

При него представите, бих казал, отиват чак до върха на пръстите на ръцете и краката.
Лечебно-педагогическите мерки в областта на морала са възможни, ако ние действително участвуваме в тях, ако лично се интересуваме за всеки конкретен случай. Всеки клептоман е извънредно интересен. При него представите, бих казал, отиват чак до върха на пръстите на ръцете и краката. И човек, разбира се, трябва да знае тези неща, ако иска да възпитава такова дете. В разказите си нека да вмъкваме жестове, които клептоманът обича да използва. Задълбочавайте се във всеки отделен случай, и намирайте легенди, приказки, в които тези неща стигат до пълен абсурд.
към текста >>

85. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Ето защо наблюдението трябва да се разпростира чак до пръстите на краката.
Напротив, ако краката не искат да чакат никаква заповед, а винаги са готови да бягат, тогава детето носи в себе си предразположба към манийни състояния. Първоначално тя може да е едва забележима, обаче краката веднага я издават. Ето защо наблюдението трябва да се разпростира чак до пръстите на краката. Виждате ли, ако едно дете непрекъснато отпуска ръцете и краката си, то е предразположено към изоставане в своето развитие. Дете, което непрекъснато мърда пръстите на ръцете си, стреми се да улавя всеки предмет и рита всичко по пътя си, е предразположено към манийни състояния, евентуално и към буйство. Но това, което забелязваме най-отчетливо в крайниците, можем да го забележим и във всяка една дейност; само при занимания, носещи по-скоро духовен характер, тези неща са по-неуловими, но за сметка на това, много типични. Замислете се, колко силно се проявява при някои деца следното: Детето придобива навика да рисува човешки профили. То просто не спира, и навсякъде, където зърне хора, започва да рисува техните профили.
към текста >>

Дете, което непрекъснато мърда пръстите на ръцете си, стреми се да улавя всеки предмет и рита всичко по пътя си, е предразположено към манийни състояния, евентуално и към буйство.
Напротив, ако краката не искат да чакат никаква заповед, а винаги са готови да бягат, тогава детето носи в себе си предразположба към манийни състояния. Първоначално тя може да е едва забележима, обаче краката веднага я издават. Ето защо наблюдението трябва да се разпростира чак до пръстите на краката. Виждате ли, ако едно дете непрекъснато отпуска ръцете и краката си, то е предразположено към изоставане в своето развитие. Дете, което непрекъснато мърда пръстите на ръцете си, стреми се да улавя всеки предмет и рита всичко по пътя си, е предразположено към манийни състояния, евентуално и към буйство. Но това, което забелязваме най-отчетливо в крайниците, можем да го забележим и във всяка една дейност; само при занимания, носещи по-скоро духовен характер, тези неща са по-неуловими, но за сметка на това, много типични. Замислете се, колко силно се проявява при някои деца следното: Детето придобива навика да рисува човешки профили. То просто не спира, и навсякъде, където зърне хора, започва да рисува техните профили. Това става напълно механично и е едно много лошо качество на детето. И то по никакъв начин не може да бъде отклонено от този негов навик.
към текста >>

86. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

И това се постига най-добре, ако то изпълнява с ръцете и краката определени лечебно-евритмични упражнения, съпроводени с енергични движения на пръстите, както на ръцете, така и на краката, при което погледът му да бъде насочен към отделните движения на крайниците; следователно, ние трябва да му позволим да разглежда самия себе си.
Преди всичко, момчето има трудности с пътят, който трябва да бъде изминат от главовата организация до организацията веществообмен-крайници, и както вече чухте, тази част от пътя го затруднява, понеже му липсва способност да забелязва себе си. Отсъствува дори и някакво далечно подобие на това, което имаме при един нормален човек. Напротив, когато погледът му е обърнат към това, което има пред себе си, когато вижда ловкостта на своите крайнищи, това му доставя голяма радост. Следователно, трябва да го подтикваме да прави такива неща, при които то би могло да усети ловкостта на своите крайници. И това се постига най-добре, ако то изпълнява с ръцете и краката определени лечебно-евритмични упражнения, съпроводени с енергични движения на пръстите, както на ръцете, така и на краката, при което погледът му да бъде насочен към отделните движения на крайниците; следователно, ние трябва да му позволим да разглежда самия себе си.
към текста >>

Но при тези деца, показващи затруднения в това отношение, е от полза, ако ги накарате да целуват пръстите на краката си.
За такива деца, които още от ранна възраст ясно показват затруднение в пренасянето на процесите от системата на главата надолу в другите системи на организма – за въпросното момче е вече късно, но Вие ще имате и други подобни случаи – за такива деца е от полза, ако те се опитват да докосват с главата си своите стъпала. Ако Вие сами се опитате да го направите, ще се убедите, че това е една трудна процедура. Но при тези деца, показващи затруднения в това отношение, е от полза, ако ги накарате да целуват пръстите на краката си. Добре е също – този похват е винаги от полза, а при това момче може да се окаже много успешен – ако накараме тези деца да хванат между палеца и другите пръсти на своя крак един молив и да изписват отделни букви. И ние ще установим, че докато изписват букви със своя крак, те изпитват голяма радост. Това би могло да се окаже много полезно дори и при въпросното момче. Упражнявайки се пише с пръстите на краката, то върши един вид лечебна евритмия и тя наистина може да бъде от голяма полза. А дали един лечебен курс с олово ще подобри нещата при деца на тази възраст – това ще стане ясно, ако опитаме и проследим съответния случай.
към текста >>

Добре е също – този похват е винаги от полза, а при това момче може да се окаже много успешен – ако накараме тези деца да хванат между палеца и другите пръсти на своя крак един молив и да изписват отделни букви.
За такива деца, които още от ранна възраст ясно показват затруднение в пренасянето на процесите от системата на главата надолу в другите системи на организма – за въпросното момче е вече късно, но Вие ще имате и други подобни случаи – за такива деца е от полза, ако те се опитват да докосват с главата си своите стъпала. Ако Вие сами се опитате да го направите, ще се убедите, че това е една трудна процедура. Но при тези деца, показващи затруднения в това отношение, е от полза, ако ги накарате да целуват пръстите на краката си. Добре е също – този похват е винаги от полза, а при това момче може да се окаже много успешен – ако накараме тези деца да хванат между палеца и другите пръсти на своя крак един молив и да изписват отделни букви. И ние ще установим, че докато изписват букви със своя крак, те изпитват голяма радост. Това би могло да се окаже много полезно дори и при въпросното момче. Упражнявайки се пише с пръстите на краката, то върши един вид лечебна евритмия и тя наистина може да бъде от голяма полза. А дали един лечебен курс с олово ще подобри нещата при деца на тази възраст – това ще стане ясно, ако опитаме и проследим съответния случай.
към текста >>

Упражнявайки се пише с пръстите на краката, то върши един вид лечебна евритмия и тя наистина може да бъде от голяма полза.
Ако Вие сами се опитате да го направите, ще се убедите, че това е една трудна процедура. Но при тези деца, показващи затруднения в това отношение, е от полза, ако ги накарате да целуват пръстите на краката си. Добре е също – този похват е винаги от полза, а при това момче може да се окаже много успешен – ако накараме тези деца да хванат между палеца и другите пръсти на своя крак един молив и да изписват отделни букви. И ние ще установим, че докато изписват букви със своя крак, те изпитват голяма радост. Това би могло да се окаже много полезно дори и при въпросното момче. Упражнявайки се пише с пръстите на краката, то върши един вид лечебна евритмия и тя наистина може да бъде от голяма полза. А дали един лечебен курс с олово ще подобри нещата при деца на тази възраст – това ще стане ясно, ако опитаме и проследим съответния случай.
към текста >>

Тогава се приближавате до вътрешната интуиция, досещайки се, че горната челюст и долната челюст се явяват крайници, а главата – един цялостен организъм, разположен в горната част на тялото – чиито крайници впрочем са атрофирали – като същевременно се видоизменят в челюсти, и накрая Вие се досещате, че зъбите и пръстите на краката се намират в пълна противоположност.
Тук имаме един жълт кръг, но имаме същи и една синя точка. Защо? Защото това е схематичната фигура на главата, а това е схематичната фигура на тялото. Но ако точката се утвърждава вътре в тялото, тя се превръща в гръбначен мозък; ако точката се утвърждава тук, тя се превръща в това, което трябва да бъде в главовата организация, превръща се в наченки на гръбначен мозък (Рис. 18). Ето как пред Вас се очертава вътрешната динамика на морфологията. Ако Вие, изхождайки от нея, медитирате, ще стигнете до анатомията, до физиологията. Тогава се приближавате до вътрешната интуиция, досещайки се, че горната челюст и долната челюст се явяват крайници, а главата – един цялостен организъм, разположен в горната част на тялото – чиито крайници впрочем са атрофирали – като същевременно се видоизменят в челюсти, и накрая Вие се досещате, че зъбите и пръстите на краката се намират в пълна противоположност. Ако се вгледате в челюстните кости, Вие ще откриете атрофираните образувания, присъщи за пръстите на краката, атрофираните образувания на ръцете и краката.
към текста >>

Ако се вгледате в челюстните кости, Вие ще откриете атрофираните образувания, присъщи за пръстите на краката, атрофираните образувания на ръцете и краката.
Защото това е схематичната фигура на главата, а това е схематичната фигура на тялото. Но ако точката се утвърждава вътре в тялото, тя се превръща в гръбначен мозък; ако точката се утвърждава тук, тя се превръща в това, което трябва да бъде в главовата организация, превръща се в наченки на гръбначен мозък (Рис. 18). Ето как пред Вас се очертава вътрешната динамика на морфологията. Ако Вие, изхождайки от нея, медитирате, ще стигнете до анатомията, до физиологията. Тогава се приближавате до вътрешната интуиция, досещайки се, че горната челюст и долната челюст се явяват крайници, а главата – един цялостен организъм, разположен в горната част на тялото – чиито крайници впрочем са атрофирали – като същевременно се видоизменят в челюсти, и накрая Вие се досещате, че зъбите и пръстите на краката се намират в пълна противоположност. Ако се вгледате в челюстните кости, Вие ще откриете атрофираните образувания, присъщи за пръстите на краката, атрофираните образувания на ръцете и краката.
към текста >>

87. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Пръстите му започват да треперят и той не може да рисува; където около себе си има една празнота или поне нещо, което чувствува като празно, обзема го страх, който той чувствува като нещо болестно.
Когато излизат от някоя къщна врата на открито място, на което може би има малко хора, обзема ги неизмерим страх. Те се страхуват от нещо, не смеят да направят нито крачка по-нататък на празното място, а когато се случи да направят такава крачка по-нататък, може да им се случи да паднат на колене или да паднат напълно на земята, обзема ги безсилие. В момента щом дойде даже само едно дете, съответният хваща ръка та на детето или само държи ръката си на неговото тяло и в този момент той чувствува вътрешно, че отново му идват сили, агорафобията отстъпва. Особено интересен е един случай, който се описва в медицинската литература. Един млад човек, който даже се е чувствувал достатъчно силен, за да стане офицер, е изпратен веднъж при една маневра да скицира една местност и там бива обзет от страха на празните места. Пръстите му започват да треперят и той не може да рисува; където около себе си има една празнота или поне нещо, което чувствува като празно, обзема го страх, който той чувствува като нещо болестно. Това се случило в близост до една мелница. За да може въобще да изпълни своето задължение, той постоянно трябва да има до себе си едно дете и само благодарение на присъствието на детето може да рисува. Питаме се: от къде идват подобни явления? От къде идват например другите явления, като това: има хора, които ако през нощта са забравили да оставят отворена вратата към спалнята си, нещо, което при тях отдавна се е превърнало може би в навик, събуждат се облети в пот и не се успокояват докато не отворят вратата; защото такива хора не могат да бъдат в едно пространство, което е затворено. Има хора, които стигат до там, че трябва да оставят отворени всички прозорци и врати на стаите и даже, ако домът, в който живеят, се намира в двор, трябва да отворят и дворната врата, за да имат съзнанието, че са свободни да излязат през всяко време на простор.
към текста >>

88. 2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Ако искате да знаете от какво се състои субстанцията на пръстите на краката, не трябва да поглеждате към хранителните вещества.
Ако искате да знаете от какво се състои субстанцията на пръстите на краката, не трябва да поглеждате към хранителните вещества. Ако попитате вашия мозък, откъде е неговата субстанция, трябва да се обърнете към храненето. Ако искате да опознаете субстанцията на пръстите на краката като скелет, мускули и форма, то тя е поета чрез дишането, през сетивните органи и част даже през очите. Доколкото обаче тези пръсти съдържат сетивна субстанция, обвита с топлина и др. подобни, тя също е доставена от храната през стомаха. И както често съм изтъквал тук, всичко това навлиза в органите чрез един седемгодишен цикъл, така че субстанциално по отношение на органите на двигателно-веществообменната система човекът е изграден от космична субстанция.
към текста >>

Ако искате да опознаете субстанцията на пръстите на краката като скелет, мускули и форма, то тя е поета чрез дишането, през сетивните органи и част даже през очите.
Ако искате да знаете от какво се състои субстанцията на пръстите на краката, не трябва да поглеждате към хранителните вещества. Ако попитате вашия мозък, откъде е неговата субстанция, трябва да се обърнете към храненето. Ако искате да опознаете субстанцията на пръстите на краката като скелет, мускули и форма, то тя е поета чрез дишането, през сетивните органи и част даже през очите. Доколкото обаче тези пръсти съдържат сетивна субстанция, обвита с топлина и др. подобни, тя също е доставена от храната през стомаха. И както често съм изтъквал тук, всичко това навлиза в органите чрез един седемгодишен цикъл, така че субстанциално по отношение на органите на двигателно-веществообменната система човекът е изграден от космична субстанция. Само нервно-сетивната система е изградена от земна субстанция. Виждате ли, това е факт от такова фундаментално значение, че само ако той се знае, може правилно да бъде преценяван физическият живот на човека и животните.
към текста >>

Доколкото обаче тези пръсти съдържат сетивна субстанция, обвита с топлина и др.
Ако искате да знаете от какво се състои субстанцията на пръстите на краката, не трябва да поглеждате към хранителните вещества. Ако попитате вашия мозък, откъде е неговата субстанция, трябва да се обърнете към храненето. Ако искате да опознаете субстанцията на пръстите на краката като скелет, мускули и форма, то тя е поета чрез дишането, през сетивните органи и част даже през очите. Доколкото обаче тези пръсти съдържат сетивна субстанция, обвита с топлина и др. подобни, тя също е доставена от храната през стомаха. И както често съм изтъквал тук, всичко това навлиза в органите чрез един седемгодишен цикъл, така че субстанциално по отношение на органите на двигателно-веществообменната система човекът е изграден от космична субстанция. Само нервно-сетивната система е изградена от земна субстанция. Виждате ли, това е факт от такова фундаментално значение, че само ако той се знае, може правилно да бъде преценяван физическият живот на човека и животните. А пък нищо, нищо не е дадено в съвременната наука, нито дори средствата и пътят за да се опознае такова нещо.
към текста >>

89. 8. Пета лекция, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

То съдържа в себе си това, за което ви казах, че с него Духът винаги си на мокря пръстите, когато иска да пренесе на неговото съответно органическо място дадено нещо като въглерод, азот и пр.
Взема се бял равнец, растение, което може да се намери в изобилие. Може да се употреби също и като дрога. Белият равнец е истинско чудо, всъщност също като всяко растение, но когато човек гледа друго цвете, в сърцето възниква чувството, че в сравнение с него белият равнец е съвсем особено чудо. То съдържа в себе си това, за което ви казах, че с него Духът винаги си на мокря пръстите, когато иска да пренесе на неговото съответно органическо място дадено нещо като въглерод, азот и пр. Белият равнец се представя в природата така, като че ли някакъв творец на растения го е имал за модел, по който да постави по правилен начин сярата в правилно-съотношение спрямо другите растителни субстанции. Може да се каже: при никое друго растение природните духове не са постигнали такова съвършенство да приложат сярата, както при белия равнец. И ако човек е запознат с действието на белия равнец в животинския и човешкия организъм, ако знае как с правилно поемане на бял равнец може да поправи всичко, което е причинено от слабост на астралното тяло, тогава може да проследи това растение с неговата специфичност в целия природен процес на растителното развитие. Той е голям благодетел на дадена област, когато расте по синорите или по пътищата, където се отглеждат житни растения, картофи или каквито и да било други култури. Белият равнец не трябва в никакъв случай да се премахва.
към текста >>

90. 13. Осма лекция, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

В това отношение на стомаха разчита именно главата, а не копитото, не пръстите на краката.
Храната на животното следва да се определя с оглед на това. Ако дадена крава или даден вол се употребяват за работа, те трябва да бъдат хранени така, че да приемат в себе си колкото е възможно повече космическа субстанция, а храната, която преминава през стомаха, трябва да е подбрана така, че да развие много сили, за да бъде отведена тази космическа субстанция навсякъде в организма, във всички негови членове, в мускулите, в костите. Трябва също така да се знае, че необходимата за главата субстанция трябва да се получи от храната, и че в главата трябва да постъпят преработените, прекараните през стомаха хранителни вещества. В това отношение на стомаха разчита именно главата, а не копитото, не пръстите на краката. Трябва да сме наясно, че главата може да преработи храната, която получава от тялото, само ако по съответен начин получава силите от Космоса. Затова животните да не бъдат затваряни в душните обори, където към тях не могат да текат космични сили, а да бъдат извеждани на пасищата и да им се предоставя благоприятната възможност изобщо да влизат в отношение с околния свят чрез своите сетива. Трябва да се има предвид следното:
към текста >>

91. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Виждате ли, това твърди човек, който е антропософ; той не изсмуква от пръстите си тези сведения, така че какво прави?
Виждате ли, това твърди човек, който е антропософ; той не изсмуква от пръстите си тези сведения, така че какво прави? Допълнително към това, което се учи обикновено, той се учи на още нещо. Да допуснем, че в ежедневния живот човек върви. Той върви, това значи, че той вижда как постоянно изгаря. Но той никога не вижда как се компенсира това изгаряне. Ако би почнал да съзерцава как се компенсира горенето, какво става, когато аз придвижвам моя крак и там отново трябва през етерното тяло да се влее нещо, което компенсира горенето, той би започнал да възприема етерното тяло.
към текста >>

92. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Той вкарва своите пръсти в следите от рани, защото следите от рани правят особено впечатление: в дадения случай в ученика на Христос фактически се е проявила по-висока степен на ясновиждане, на съзерцание.
Учениците и особено апостолите приемали тези следи от рани много присърце, нали така? Картината би била по-малко впечатляваща, ако не се разказваше за това, че следите от рани е можело да се пипнат. Защо именно следи от рани? Защо ръцете не се полагали на лицето или на нещо друго? В този случай той (Тома) също би усетил нещо. Той вкарва своите пръсти в следите от рани, защото следите от рани правят особено впечатление: в дадения случай в ученика на Христос фактически се е проявила по-висока степен на ясновиждане, на съзерцание.
към текста >>

93. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Доктор Щайнер: Би било интересно, ако господин Мюлер колкото се може по-просто ни каже, смята ли той, че всички подобни неща са изсмукани, както се казва, от пръстите.
Доктор Щайнер: Би било интересно, ако господин Мюлер колкото се може по-просто ни каже, смята ли той, че всички подобни неща са изсмукани, както се казва, от пръстите. Защото сред селските пчелари по традиция се е смятало, че съществуват признаци за смъртта, нали така? Имам предвид взаимовръзката на душевно равнище, отношенията между пчелар и пчели. Господин Мюлер би могъл да каже нещо за това.
към текста >>

94. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Ние опипваме, използвайки краищата на пръстите си.
При очите симптомите се откриват максимално. Но и в другите случаи не е трудно да се види, че съответстващите признаци се проявяват на повърхността на тялото. На мен не ми се е случвало да видя човек, желаещ да опипа особено фина материя, тъкан, или нещо подобно, да ги слага на раменете си. Ако това би било оправдано, би било целесъобразно, ние също, желаейки да опипаме нещо фино, бихме заголвали своите плещи и с тяхна помощ бихме опипвали. Но това е безполезно. Ние опипваме, използвайки краищата на пръстите си. На краищата на пръстите нашето осезание е най-чувствително по отношение на предметите. Тук имате работа със същия този проблем. Ако чувството на осезание го създаваше нервната система, най-добре бихме осезавали с тези места, които се намират близо до главния мозък. Но най-доброто ни осезание не е близо до главния мозък, а на места, най-отдалечени от него; ние осезаваме с това, което се намира на самия край - крайчетата на пръстите, защото «азът» е разположен най-много, тъй да се каже, «седи» на външната повърхност на тялото. Това, което се намира вътре, в човека, като негов «аз», може да бъде най-добре познато на най-външната повърхност.
към текста >>

На краищата на пръстите нашето осезание е най-чувствително по отношение на предметите.
Но и в другите случаи не е трудно да се види, че съответстващите признаци се проявяват на повърхността на тялото. На мен не ми се е случвало да видя човек, желаещ да опипа особено фина материя, тъкан, или нещо подобно, да ги слага на раменете си. Ако това би било оправдано, би било целесъобразно, ние също, желаейки да опипаме нещо фино, бихме заголвали своите плещи и с тяхна помощ бихме опипвали. Но това е безполезно. Ние опипваме, използвайки краищата на пръстите си. На краищата на пръстите нашето осезание е най-чувствително по отношение на предметите. Тук имате работа със същия този проблем. Ако чувството на осезание го създаваше нервната система, най-добре бихме осезавали с тези места, които се намират близо до главния мозък. Но най-доброто ни осезание не е близо до главния мозък, а на места, най-отдалечени от него; ние осезаваме с това, което се намира на самия край - крайчетата на пръстите, защото «азът» е разположен най-много, тъй да се каже, «седи» на външната повърхност на тялото. Това, което се намира вътре, в човека, като негов «аз», може да бъде най-добре познато на най-външната повърхност. Доколкото очите се намират - в голямата си част - на повърхността, доколкото те са фино устроени и отделени от главния мозък, ние можем най-добре тях да използваме за познание.
към текста >>

Но най-доброто ни осезание не е близо до главния мозък, а на места, най-отдалечени от него; ние осезаваме с това, което се намира на самия край - крайчетата на пръстите, защото «азът» е разположен най-много, тъй да се каже, «седи» на външната повърхност на тялото.
Но това е безполезно. Ние опипваме, използвайки краищата на пръстите си. На краищата на пръстите нашето осезание е най-чувствително по отношение на предметите. Тук имате работа със същия този проблем. Ако чувството на осезание го създаваше нервната система, най-добре бихме осезавали с тези места, които се намират близо до главния мозък. Но най-доброто ни осезание не е близо до главния мозък, а на места, най-отдалечени от него; ние осезаваме с това, което се намира на самия край - крайчетата на пръстите, защото «азът» е разположен най-много, тъй да се каже, «седи» на външната повърхност на тялото. Това, което се намира вътре, в човека, като негов «аз», може да бъде най-добре познато на най-външната повърхност. Доколкото очите се намират - в голямата си част - на повърхността, доколкото те са фино устроени и отделени от главния мозък, ние можем най-добре тях да използваме за познание. Бихте могли да възразите: но очите се намират в черепа близо до главния мозък. Обаче достатъчно много кости способстват за тази отделеност, за тази изолираност, а в мястото, където костите отсъстват, там, където окото се съединява с главния мозък, то нищо не вижда. И така, в случая с краищата на палците за тяхната особена чувствителност роля играе чисто пространствената им отдалеченост; в случая с очите играе главна роля тяхната изолираност, тяхната защитеност от главния мозък.
към текста >>

95. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

След една-две чашки на следващата сутрин ми се появява ечемик на очите, който е трудно да се размачка с пръсти; така ми действа алкохолът.
След това господин докторът говори за алкохола, за това, че ние сами произвеждаме алкохол в своя организъм, и за различните въздействия на алкохола. Едни са страшно раздразнителни, буйстват и т. н., други се държат спокойно. Запомних това, тъй като се отнасям към последната категория. След една-две чашки на следващата сутрин ми се появява ечемик на очите, който е трудно да се размачка с пръсти; така ми действа алкохолът.
към текста >>

96. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

Има слепи, които се научават, прокарвайки пръсти по хартията, да усещат на пипане формите на буквите.
Само си спомнете: ако в обичайния живот човек хваща, взема в ръце едно или друго, той всъщност има само грубо усещане. Най-многото, на което могат да се научат днес хората, е да различават разни вещества едно от друго, да опипват неща и да ги различават опипом. Обаче по отношение на своето усещане - имам предвид чисто физическото усещане - хората днес са станали много по-задълбочени: те отличават топло от студено. В най-добрия случай хората при обучението могат да развият по-фино усещане. Такива са например слепите. Има слепи, които се научават, прокарвайки пръсти по хартията, да усещат на пипане формите на буквите. Всяка буква е леко издадена на хартията. Ако в палците е изработено фино осезание, може малко да се усещат буквите. Някои хора днес се обучават на по-финото усещане, на по-фината сетивност. Като правило, усещането почти съвсем не се разработва, но хората се учат необичайно много, за да изработят това твърде фино чувство, а именно осезанието в палците и в краищата на палците. Днес човек различава топлината и студа не само с помощта на осезанието.
към текста >>

97. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

Ако прокарате пръсти през него, ще почувствате, че соленият разтвор е доста по-плътен от водата.
Тя е била своего рода живо същество. И с нейното предпоследно състояние, предшестващо земното състояние - за което говорихме, - ние можем да се запознаем, като кажем: тук е имало топлина, тук е имало въздух, тук също така е имало и вода, но е нямало още твърда минерална земна маса. Не трябва да си представяме обаче, че водата, която тогава я е имало, е изглеждала като днешната вода. Днешната вода се е образувала благодарение на факта, че веществата, разтворени в нея дотогава, са се отделили от тази вода. Ако днес вземете чаша съвсем обикновена вода и добавите в нея малко сол, солта ще се разтвори във водата и ще получите, както се казва, солен разтвор, който е значително по-плътен от водата. Ако прокарате пръсти през него, ще почувствате, че соленият разтвор е доста по-плътен от водата. Все пак разтворената сол се намира тук в относително разредено състояние. Но могат да бъдат разтворени и други вещества. Тогава получената течност ще бъде много по-плътна. Следователно това течно състояние, това водно състояние, което някога е било на нашата Земя в по-ранните времена, не съответства на днешната вода. Нея тогава въобще не я е имало, тогава в цялата вода са били разтворени вещества.
към текста >>

98. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него GA_354 Сътворението на света и човека

Не забелязваме, че това ни действа чак до върховете на пръстите.
Виждате ли, в човека има много неща, за които той не знае. Да, господа, така е, в човека има извънредно много неща, за които той не знае! Той просто не ги забелязва. Ако в прекрасен летен ден станем и погледнем през прозореца, получаваме съвсем друго настроение, отколкото в лошо време. Не забелязваме, че това ни действа чак до върховете на пръстите. Каквото могат животните, го можем и ние, но то не стига до съзнанието ни.
към текста >>

И така, представете си господин Бурле, че нещата стояха така, че вие с помощта на финото сетиво, разположено именно в краищата на пръстите - и никъде другаде, - не знаейки за това, бихте предчувствали настъпващото състояние на времето, подобно на дървесната жаба; тогава в дните, когато вие, благодарение на благоприятното време сте настроени по-добре, смесвате кафето със захарта с по-голяма интензивност, а в други дни - с по-малка.
И така, представете си господин Бурле, че нещата стояха така, че вие с помощта на финото сетиво, разположено именно в краищата на пръстите - и никъде другаде, - не знаейки за това, бихте предчувствали настъпващото състояние на времето, подобно на дървесната жаба; тогава в дните, когато вие, благодарение на благоприятното време сте настроени по-добре, смесвате кафето със захарта с по-голяма интензивност, а в други дни - с по-малка. Така че самото кафе и захар тук нямат значение; работата е в силата, с която ги смесвате. Но силата, която имам предвид сега, не е тази, която съзнателно прилагате повече или по-малко интензивно при смесването, а тази, която се намира в краищата на вашите пръсти. В краищата на вашите пръсти е заключено това, което при настъпването на благоприятно време действа по-различно, отколкото в други дни, когато времето е мрачно. Това зависи не от силата, с която по-силно или по-слабо правите смесването, а от това, как вашите краища на пръстите съпреживяват състоянието на времето. Ето от какво зависи това, а не дали съзнателно правите смесването.
към текста >>

Но силата, която имам предвид сега, не е тази, която съзнателно прилагате повече или по-малко интензивно при смесването, а тази, която се намира в краищата на вашите пръсти.
И така, представете си господин Бурле, че нещата стояха така, че вие с помощта на финото сетиво, разположено именно в краищата на пръстите - и никъде другаде, - не знаейки за това, бихте предчувствали настъпващото състояние на времето, подобно на дървесната жаба; тогава в дните, когато вие, благодарение на благоприятното време сте настроени по-добре, смесвате кафето със захарта с по-голяма интензивност, а в други дни - с по-малка. Така че самото кафе и захар тук нямат значение; работата е в силата, с която ги смесвате. Но силата, която имам предвид сега, не е тази, която съзнателно прилагате повече или по-малко интензивно при смесването, а тази, която се намира в краищата на вашите пръсти. В краищата на вашите пръсти е заключено това, което при настъпването на благоприятно време действа по-различно, отколкото в други дни, когато времето е мрачно. Това зависи не от силата, с която по-силно или по-слабо правите смесването, а от това, как вашите краища на пръстите съпреживяват състоянието на времето. Ето от какво зависи това, а не дали съзнателно правите смесването. То зависи от това, което се намира в краищата на вашите пръсти! А това е съвсем друга сила, друго движение.
към текста >>

В краищата на вашите пръсти е заключено това, което при настъпването на благоприятно време действа по-различно, отколкото в други дни, когато времето е мрачно.
И така, представете си господин Бурле, че нещата стояха така, че вие с помощта на финото сетиво, разположено именно в краищата на пръстите - и никъде другаде, - не знаейки за това, бихте предчувствали настъпващото състояние на времето, подобно на дървесната жаба; тогава в дните, когато вие, благодарение на благоприятното време сте настроени по-добре, смесвате кафето със захарта с по-голяма интензивност, а в други дни - с по-малка. Така че самото кафе и захар тук нямат значение; работата е в силата, с която ги смесвате. Но силата, която имам предвид сега, не е тази, която съзнателно прилагате повече или по-малко интензивно при смесването, а тази, която се намира в краищата на вашите пръсти. В краищата на вашите пръсти е заключено това, което при настъпването на благоприятно време действа по-различно, отколкото в други дни, когато времето е мрачно. Това зависи не от силата, с която по-силно или по-слабо правите смесването, а от това, как вашите краища на пръстите съпреживяват състоянието на времето. Ето от какво зависи това, а не дали съзнателно правите смесването. То зависи от това, което се намира в краищата на вашите пръсти! А това е съвсем друга сила, друго движение.
към текста >>

Това зависи не от силата, с която по-силно или по-слабо правите смесването, а от това, как вашите краища на пръстите съпреживяват състоянието на времето.
И така, представете си господин Бурле, че нещата стояха така, че вие с помощта на финото сетиво, разположено именно в краищата на пръстите - и никъде другаде, - не знаейки за това, бихте предчувствали настъпващото състояние на времето, подобно на дървесната жаба; тогава в дните, когато вие, благодарение на благоприятното време сте настроени по-добре, смесвате кафето със захарта с по-голяма интензивност, а в други дни - с по-малка. Така че самото кафе и захар тук нямат значение; работата е в силата, с която ги смесвате. Но силата, която имам предвид сега, не е тази, която съзнателно прилагате повече или по-малко интензивно при смесването, а тази, която се намира в краищата на вашите пръсти. В краищата на вашите пръсти е заключено това, което при настъпването на благоприятно време действа по-различно, отколкото в други дни, когато времето е мрачно. Това зависи не от силата, с която по-силно или по-слабо правите смесването, а от това, как вашите краища на пръстите съпреживяват състоянието на времето. Ето от какво зависи това, а не дали съзнателно правите смесването. То зависи от това, което се намира в краищата на вашите пръсти! А това е съвсем друга сила, друго движение.
към текста >>

То зависи от това, което се намира в краищата на вашите пръсти!
Така че самото кафе и захар тук нямат значение; работата е в силата, с която ги смесвате. Но силата, която имам предвид сега, не е тази, която съзнателно прилагате повече или по-малко интензивно при смесването, а тази, която се намира в краищата на вашите пръсти. В краищата на вашите пръсти е заключено това, което при настъпването на благоприятно време действа по-различно, отколкото в други дни, когато времето е мрачно. Това зависи не от силата, с която по-силно или по-слабо правите смесването, а от това, как вашите краища на пръстите съпреживяват състоянието на времето. Ето от какво зависи това, а не дали съзнателно правите смесването. То зависи от това, което се намира в краищата на вашите пръсти! А това е съвсем друга сила, друго движение.
към текста >>

НАГОРЕ

3.1812539100647