Търсене в текстове за 'Противоречия'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 229 резултата от 128 текста с части от думите : 'Противоречия'.

1. 15. ГЬОТЕ И ЕСТЕСТВЕНОНАУЧНИЯТ ИЛЮЗИОНИЗЪМ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Същият е изходил от изучаването на математиката и физиката и чрез многото противоречия, които пропиват системата на нашия модерен възглед за природата, бе доведен по една вътрешна необходимост до критическото изследване на неговите методически основи.
Това изложение не е написано поради причината, че в едно издание на Гьотевите съчинения трябва да бъде включена и Теорията на цветовете, предвидена с един съпровождащ увод. То произхожда от една дълбока духовна потребност на издателя на това издание. Същият е изходил от изучаването на математиката и физиката и чрез многото противоречия, които пропиват системата на нашия модерен възглед за природата, бе доведен по една вътрешна необходимост до критическото изследване на неговите методически основи. Върху принципа на строго знание на опита го насочиха неговите проучвания, а върху една строго научна теория на познанието го доведе вникването във въпросните противоречия. Против едно преминаване в чисто хегелианските мислителни построения го предпази неговата положителна изходна точка. Най-после с помощта на своите изучавания в областта на теорията на познанието той намери причината на много грешки в модерната естествена наука в съвършено погрешното положение, което тази естествена наука беше отредила на простото сетивно усещане. Нашата наука поставя всички сетивни качества /звук, цвят, топлина и т.н./ в субекта и е на мнение, че "вън от субекта на тези качества не отговаря нищо друго освен процесите на движение, които ще са единственото което съществува в "царствата на природата" и естествено не могат да бъдат възприемани до тяхното познание се стига чрез заключения във основа на субективните качества”.
към текста >>

Върху принципа на строго знание на опита го насочиха неговите проучвания, а върху една строго научна теория на познанието го доведе вникването във въпросните противоречия.
Това изложение не е написано поради причината, че в едно издание на Гьотевите съчинения трябва да бъде включена и Теорията на цветовете, предвидена с един съпровождащ увод. То произхожда от една дълбока духовна потребност на издателя на това издание. Същият е изходил от изучаването на математиката и физиката и чрез многото противоречия, които пропиват системата на нашия модерен възглед за природата, бе доведен по една вътрешна необходимост до критическото изследване на неговите методически основи. Върху принципа на строго знание на опита го насочиха неговите проучвания, а върху една строго научна теория на познанието го доведе вникването във въпросните противоречия. Против едно преминаване в чисто хегелианските мислителни построения го предпази неговата положителна изходна точка. Най-после с помощта на своите изучавания в областта на теорията на познанието той намери причината на много грешки в модерната естествена наука в съвършено погрешното положение, което тази естествена наука беше отредила на простото сетивно усещане. Нашата наука поставя всички сетивни качества /звук, цвят, топлина и т.н./ в субекта и е на мнение, че "вън от субекта на тези качества не отговаря нищо друго освен процесите на движение, които ще са единственото което съществува в "царствата на природата" и естествено не могат да бъдат възприемани до тяхното познание се стига чрез заключения във основа на субективните качества”.
към текста >>

Противоречията на тази физиологическа теория са изложени и се намират в главата "Гьоте против атомизма".
Физиологията доказва, че усещането се явява едва като един последен резултат на един механически процес, който се предава първо от намиращата се вън от веществото на нашето тяло част на света на телата от тук се предава чак до най-горния център, за да се яви едва тогава като усещане. Противоречията на тази физиологическа теория са изложени и се намират в главата "Гьоте против атомизма". Тук като субективна може да се назове само формата на движение на мозъчното вещество. Колкото и далече да отидем с изследването на процесите в субекта, по този път ние винаги трябва да останем в областта на механическото. И никъде в центъра не ще открием усещането.
към текста >>

2. 17_г. ЧЕТВЪРТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Обаче той пропуска да размисли върху истинския характер на това обяснение на природата, защото се страхува от заплитания в противоречия, срещу които неговото мислене не се чувства достатъчно силно.
Лампа трябва, според тези думи, да бъде наречен като тип на нормалния съвременен природоизследовател. Този последният използва механическото обяснение на природата затова, защото с него се манипулира удобно. Обаче той пропуска да размисли върху истинския характер на това обяснение на природата, защото се страхува от заплитания в противоречия, срещу които неговото мислене не се чувства достатъчно силно.
към текста >>

3. 03_б. НАУКАТА НА ГЬОТЕ ПО МЕТОДА НА ШИЛЕР GA_2 Светогледа Гьоте

В началото на 60-те години Отто Либман направи изказването: ако искаме да стигнем до един възглед за света без противоречия, ние трябва да се върнем към Кант.
Въпросите, които той разглежда, ще бъдат разбира се твърде различни от тези, които тази наука днес поставя почти всеобщо. Видяхме, защо това е така. Там, където днес се явяват подобни изследвания, те изхождат почти без изключение от Кант. В научните кръгове съвсем не се е обърнало внимание, че наред с науката на познанието, основана от великия мислител от Кьонигберг, съществува поне потенциално и едно друго направление, което е способно не по-малко за едно задълбочаване, обективно погледнато, както и това на Кант. В началото на 60-те години Отто Либман направи изказването: ако искаме да стигнем до един възглед за света без противоречия, ние трябва да се върнем към Кант. Тази е и причината, че днес имаме една огромна литература за Кант. Но и този път не ще помогне на философската наука. Той ще играе отново една роля в културния живот едва тогава, когато вместо да се връща към Кант, ще се задълбочи в научното схващане на Гьоте и на Шилер.
към текста >>

4. 06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

На това ние трябва да възразим в духа на нашето схващане, че разцеплението на "Аза" и външния свят е също така постепенно само в границите на даденото, че по такъв начин това "за Аза" няма никакво значение по отношение на мислителното разглеждано, съединяващо всички противоречия.
Възражението, което Кантонството би могло още да направи, се заключава в това, че охарактеризираното по-горе определение на същността на даденото, ще бъде такова само за "Аза". На това ние трябва да възразим в духа на нашето схващане, че разцеплението на "Аза" и външния свят е също така постепенно само в границите на даденото, че по такъв начин това "за Аза" няма никакво значение по отношение на мислителното разглеждано, съединяващо всички противоречия. "Азът", като нещо отделно от външния свят, потъва всецяло в съзерцанието на света; по този начин няма повече никакъв смисъл да говорим за определения само за "Аза".
към текста >>

5. 09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО? GA_4 Философия на свободата

Метафизическият реализъм представлява една изпълнена с противоречия смесица от наивен реализъм и идеализъм.
Метафизическият реализъм представлява една изпълнена с противоречия смесица от наивен реализъм и идеализъм. Неговите хипотетични сили са невъзприемаеми същности, с възприятийни качества. Извън сферата на света, за чиято форма на съществуване познавателно средство намира във възприемането, той се е решил да приеме валидността на още една сфера, в която това средство не функционира и която може да се разкрие само чрез мисленето. Но като равноправен фактор, редом с възприятието, той същевременно не се решава да признае предоставяната му от мисленето форма на битието, а именно понятието (идеята). Ако се търси изход от противоречието на невъзприемаемото възприятие, трябва да се признае, че по отношение на опосредствуваните от мисленето връзки между възприятията не се намира друга форма на съществуване освен тази на понятието. Ако от метафизическия реализъм бъде отстранена неоправданата съставна част, светът се явява като сбор от възприятия и техните понятийни (идейни) отношения.
към текста >>

6. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Ницше не се страхува от най-коварните противоречия, когато става въпрос да се руши някоя идейна насока или културно явление.
Ницше не се страхува от най-коварните противоречия, когато става въпрос да се руши някоя идейна насока или културно явление. Когато през 1888 г. си поставя задачата да представи в „Антихрист“ вредата от християнството, той го противопоставя на по-старите културни явления. „Цялата работа на античната култура е била напразна. Нямам думи да изразя чувството си за нещо толкова величествено... Всички предпоставки за една научна култура, всички научни методи са били налице. Голямото и несравнимо изкуство да се чете добре е било установено - предпоставката за културна традиция, за единство на науката.
към текста >>

7. ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Който не се запознава с моя идеен свят безпристрастно, открива в него противоречия над противоречия.
Който не се запознава с моя идеен свят безпристрастно, открива в него противоречия над противоречия. Неотдавна аз посветих на Ернст Хекел една книга върху светогледите на 19-ия век /Берлин, 1906 г./, в която оправдавах неговият мисловен свят. В следващото изложение аз говоря изпълнен с одобрителна преданост върху мистиците, започвайки от Майстер Екхарт и стигайки до Ангелус Силезиус. Съвсем не искам да говоря за други "противоречия", които един или други “мистик", други като "материалист". Когато намирам, че йезуитският Патер Мюлер разрешил една трудна химическа задача и затова невъздържано се съгласявам с него по този въпрос, това не трябва да бъде причина да бъде считан за последовател на йезуитизма. И който би сторил това, би бил считан за глупак от разумните хора.
към текста >>

Съвсем не искам да говоря за други "противоречия", които един или други “мистик", други като "материалист".
Който не се запознава с моя идеен свят безпристрастно, открива в него противоречия над противоречия. Неотдавна аз посветих на Ернст Хекел една книга върху светогледите на 19-ия век /Берлин, 1906 г./, в която оправдавах неговият мисловен свят. В следващото изложение аз говоря изпълнен с одобрителна преданост върху мистиците, започвайки от Майстер Екхарт и стигайки до Ангелус Силезиус. Съвсем не искам да говоря за други "противоречия", които един или други “мистик", други като "материалист". Когато намирам, че йезуитският Патер Мюлер разрешил една трудна химическа задача и затова невъздържано се съгласявам с него по този въпрос, това не трябва да бъде причина да бъде считан за последовател на йезуитизма. И който би сторил това, би бил считан за глупак от разумните хора.
към текста >>

8. ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Ако в света не съществуваха противоречия, ако в него не живееха най-разнообразни интереси, водещи борба едни срещу други, тогава светът на преходното не би съществувал.
Тъкмо Хераклит може много лесно да бъде криво разбран. Той обаче счита борбата за баща на нещата. Но тук става дума именно за бащата на „нещата", а не и за вечността. Ако в света не съществуваха противоречия, ако в него не живееха най-разнообразни интереси, водещи борба едни срещу други, тогава светът на преходното не би съществувал. Но това, което се изявява в тази борба на противоположностите, което е разлято в света, то е не борбата, а хармонията. Именно защото във всички неща има борба, духът на мъдростта трябва да се носи като огън над нещата и да ги превръща в хармония. От тази точка проблясва една велика мисъл на Хераклитовата мъдрост. Що е човекът като лично същество? За Хераклит този въпрос получава своя отговор именно от тази точка.
към текста >>

9. Единадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

С противоречията на живота
С противоречията на живота
към текста >>

10. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

навред противоречия безброй.
навред противоречия безброй.
към текста >>

11. Десета картина GA_14 Четири мистерийни драми

в противоречия, донесли само
в противоречия, донесли само
към текста >>

12. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

противоречията той обича.
противоречията той обича.
към текста >>

13. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

Противоречията на стихии
Противоречията на стихии
към текста >>

14. ПРЕДГОВОР GA_18_1 Загадки на философията

Обаче несъмнено винаги ще има хора, които в редуващите се съчинения на една личност на драго сърце биха искали да построяват противоречия, защото положително те не могат или не искат да обгърнат добре с погледа допустимото разширение на познавателния стремеж на една такава личност.
Обаче несъмнено винаги ще има хора, които в редуващите се съчинения на една личност на драго сърце биха искали да построяват противоречия, защото положително те не могат или не искат да обгърнат добре с погледа допустимото разширение на познавателния стремеж на една такава личност. Че при такова разширение в по-късни години човек казва някои неща различно от по-рано, това съвсем не означава някакво противоречие, когато съгласуваността на едното с другото се разглежда не в смисъла на преписването на по-късното от по-ранното, а в смисъла на живото развитие на една личност. За да не предизвика мнението, че си е променил възгледите у хора, които не искат да вземат под внимание това, човек би трябвало всъщност, когато става въпрос за мисли, винаги да повтаря същото.
към текста >>

15. СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ GA_18_1 Загадки на философията

Зено се опитва да се обясни с изживяването на мисълта по такъв начин, че обръща внимание на противоречията, които се получават за едно разглеждане на света, което вижда една истина и промяната на нещата, в ставането, в множеството, което външният свят показва.
Парменид вижда във външната природа, която сетивата наблюдават, неистинното, измамното; Истината е само в единството, непреходното, което мисълта може да обхване. Зено се опитва да се обясни с изживяването на мисълта по такъв начин, че обръща внимание на противоречията, които се получават за едно разглеждане на света, което вижда една истина и промяната на нещата, в ставането, в множеството, което външният свят показва. Ще приведем само едно от противоречията, на които той обръща внимание. Той смята, че най-бързия бегач /Ахил/ не може да постигне костенурката, защото колкото и бавно да се влачи тя, когато Ахил ще е достигнал мястото, на което тя е била вече, тя вече е отишла по-далеч. Чрез такива противоречия Зено показва, как едно мислене, което се придържа към външния свят, не може да се справи със себе си; той посочва трудността, която мисълта среща, когато се опитва да намери истината. Ние ще познаем значението на този светоглед, който се нарича Елеатоки /Парменид и Зено са от Елея/, когато насочим поглед върху това, че неговите носители са толкова напреднали с развитието на изживяването на мисълта, че са превърнали това изживяване в едно особено изкуство, в така наречената диалектика. В това "изкуство на мисълта" душата се научава да се чувства в своята самостоятелност и вътрешна сплотеност.
към текста >>

Ще приведем само едно от противоречията, на които той обръща внимание.
Парменид вижда във външната природа, която сетивата наблюдават, неистинното, измамното; Истината е само в единството, непреходното, което мисълта може да обхване. Зено се опитва да се обясни с изживяването на мисълта по такъв начин, че обръща внимание на противоречията, които се получават за едно разглеждане на света, което вижда една истина и промяната на нещата, в ставането, в множеството, което външният свят показва. Ще приведем само едно от противоречията, на които той обръща внимание. Той смята, че най-бързия бегач /Ахил/ не може да постигне костенурката, защото колкото и бавно да се влачи тя, когато Ахил ще е достигнал мястото, на което тя е била вече, тя вече е отишла по-далеч. Чрез такива противоречия Зено показва, как едно мислене, което се придържа към външния свят, не може да се справи със себе си; той посочва трудността, която мисълта среща, когато се опитва да намери истината. Ние ще познаем значението на този светоглед, който се нарича Елеатоки /Парменид и Зено са от Елея/, когато насочим поглед върху това, че неговите носители са толкова напреднали с развитието на изживяването на мисълта, че са превърнали това изживяване в едно особено изкуство, в така наречената диалектика. В това "изкуство на мисълта" душата се научава да се чувства в своята самостоятелност и вътрешна сплотеност. С това действителността на душата се чувства като нещо, което тя е чрез своята собствена същност.
към текста >>

Чрез такива противоречия Зено показва, как едно мислене, което се придържа към външния свят, не може да се справи със себе си; той посочва трудността, която мисълта среща, когато се опитва да намери истината.
Парменид вижда във външната природа, която сетивата наблюдават, неистинното, измамното; Истината е само в единството, непреходното, което мисълта може да обхване. Зено се опитва да се обясни с изживяването на мисълта по такъв начин, че обръща внимание на противоречията, които се получават за едно разглеждане на света, което вижда една истина и промяната на нещата, в ставането, в множеството, което външният свят показва. Ще приведем само едно от противоречията, на които той обръща внимание. Той смята, че най-бързия бегач /Ахил/ не може да постигне костенурката, защото колкото и бавно да се влачи тя, когато Ахил ще е достигнал мястото, на което тя е била вече, тя вече е отишла по-далеч. Чрез такива противоречия Зено показва, как едно мислене, което се придържа към външния свят, не може да се справи със себе си; той посочва трудността, която мисълта среща, когато се опитва да намери истината. Ние ще познаем значението на този светоглед, който се нарича Елеатоки /Парменид и Зено са от Елея/, когато насочим поглед върху това, че неговите носители са толкова напреднали с развитието на изживяването на мисълта, че са превърнали това изживяване в едно особено изкуство, в така наречената диалектика. В това "изкуство на мисълта" душата се научава да се чувства в своята самостоятелност и вътрешна сплотеност. С това действителността на душата се чувства като нещо, което тя е чрез своята собствена същност. Тя се чувства така благодарение на това, че не живее вече, както в минали времена, заедно с общото мирово изживяване, а развива в себе си един живот изживяването на мислите който се корени в нея и чрез който може да се чувства посадена в една чисто духовна първооснова. Отначало това чувство не се изразява в едно ясно изразена мисъл; обаче ние можем да я почувстваме живо като чувство живеещо в тази епоха на зачитането, от уважението, с което то се ползва.
към текста >>

16. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Едно е сигурно, Кант предложи на своите съвременници безброй атакуеми места на тълкувания и за противоречия.
Едно е сигурно, Кант предложи на своите съвременници безброй атакуеми места на тълкувания и за противоречия. Именно чрез неговите неясноти и противоречия той стана баща на класическите германски светогледи на Фихте, Шелинг, Шопехауер, Хегел, Хербарт и Шлайермахер. Неговите неясноти станаха за тях нови въпроси. Колкото и да се беше старал да постави граница на знанието, за да запази място за вярата, въпреки това, в истинския смисъл на думата, човешкият дух може да се обяви задоволен само от знанието, от познанието. Така се случи следователно, че приемниците на Кант искаха да поставят отново познанието в неговите права; че с него /с познанието/ те искаха да уредят най-висшите духовни потребности на човека. За продължител на Кант в това направление беше като че ли създаден Йохан Готлиб Фихте.
към текста >>

Именно чрез неговите неясноти и противоречия той стана баща на класическите германски светогледи на Фихте, Шелинг, Шопехауер, Хегел, Хербарт и Шлайермахер.
Едно е сигурно, Кант предложи на своите съвременници безброй атакуеми места на тълкувания и за противоречия. Именно чрез неговите неясноти и противоречия той стана баща на класическите германски светогледи на Фихте, Шелинг, Шопехауер, Хегел, Хербарт и Шлайермахер. Неговите неясноти станаха за тях нови въпроси. Колкото и да се беше старал да постави граница на знанието, за да запази място за вярата, въпреки това, в истинския смисъл на думата, човешкият дух може да се обяви задоволен само от знанието, от познанието. Така се случи следователно, че приемниците на Кант искаха да поставят отново познанието в неговите права; че с него /с познанието/ те искаха да уредят най-висшите духовни потребности на човека. За продължител на Кант в това направление беше като че ли създаден Йохан Готлиб Фихте. Той, който каза: "- Любовта към науката и особено към спекулацията, щом тя веднъж е обзела човека, така го завладява, че той не запазва никакво друго желание освен това, да се занимава в спокойствие с нея".
към текста >>

Той искаше да установи най-великите, най-чистите изисквания за живота; и при това не искаше да бъде заблуден от някакво познание, което може би открило в тези цели противоречия с природната закономерност на света.
Моралната основна черта в личността на Фихте е тази, която е угаснала в неговия светоглед всичко или пък е понижила в неговото значение това, което не е свързано с моралното определение на човека. Той искаше да установи най-великите, най-чистите изисквания за живота; и при това не искаше да бъде заблуден от някакво познание, което може би открило в тези цели противоречия с природната закономерност на света. Гьоте е казал: "Действащият човек е винаги безсъвестен; съвест няма никой друг освен наблюдателят". С това той разбираше, че наблюдаващият оценява всичко според неговата действителна, истинска стойност и разбира всяко нещо на неговото място и го оставя валидно. Действуващият насочва преди всичко своя поглед върху това, да види изпълнени своите изисквания; дали при това се отнася справедливо или несправедливо към нещата: Това е все едно за него. За Фихте важното беше преди всичко действуването; обаче при това той не искаше да бъде обвинен от наблюдението в безсъвестност. Ето защо той основа ваше стойността на съзерцаването.
към текста >>

17. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Това може да върви до определено място и той може да върви също и в науката до известно място; но скоро ще се натъкне на явления, при които този малък възглед не е достатъчен и където без една по-висша подкрепа ще се заплете само в противоречия.
Благодарение на това, че Хегел вижда в най-висшите прояви на човешкия дух процеси, в които първичното същество на света намира завършека на своето развитие, на своето ставане, за него всички други явления стават предварителни степени към този най-висок връх; и самият този връх се явява като целта, към която всичко се стреми. Тази представа за целесъобразност във вселената е различна от онази, която си представя сътворението на света и ръководството на света като произведение на един мъдър техник или конструктор на машини, който е устроил всички неща съобразно една полезна цел. Гьоте рязко е отхвърлил едно такова полезностно учение. На 20 февруари 1831 годна той каза на Екерман /виж Разговори на Гьоте с Екерман, част ІІ/: Човекът "не се отказва да внесе и в науката своя добит в живота възглед и да пита и при отделните части на едно органическо същество за тяхната цел и полза. Това може да върви до определено място и той може да върви също и в науката до известно място; но скоро ще се натъкне на явления, при които този малък възглед не е достатъчен и където без една по-висша подкрепа ще се заплете само в противоречия. Такива учители на полезността казват: волът има рога, за да се защищава с тях. Но питам за сега: Защо овцата няма никакви рога? И ако има някакви рога, защо те са засукани около ушите и, така че не могат да и служат за нищо? Обаче съвсем друго е, когато аз кажа: Волът се защищава със своите рога, защото ги има. Въпросът защо?
към текста >>

18. РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

По отношение на действителността, която е пълна с противоречия, мислителят се вижда в едно особено положение.
Той би искал да има само мисли, които са приели в себе си богатото, наситено съдържание на света. Ето защо неговите мисли трябва да бъдат също така във вечното течение, в постоянно ставане, в пълно с противоречие движение напред както самата действителност. Хербарт е един напълно абстрактен мислител; той не се стреми да проникне нещата, а ги разглежда от своя ъгъл на мислене. Противоречието смущава чисто логическите мислители; те искат ясни понятия, които могат да съществуват едни до други. Едното не трябва да пречи на другото. По отношение на действителността, която е пълна с противоречия, мислителят се вижда в едно особено положение. Понятията, които тя му доставя, не го задоволяват. Те са противни на неговата логическа потребност. Това чувство на недоволство става изходна точка на неговия светоглед. Хербарт си казва: Щом разпростряната пред мене действителност, щом така, както тя се представя на моите сетива и на моя дух, тя ми доставя пълни с противоречия понятия, тя не може да бъде истинската действителност, към която се стреми моето мислене. Оттук за него възниква неговата задача.
към текста >>

Хербарт си казва: Щом разпростряната пред мене действителност, щом така, както тя се представя на моите сетива и на моя дух, тя ми доставя пълни с противоречия понятия, тя не може да бъде истинската действителност, към която се стреми моето мислене.
Едното не трябва да пречи на другото. По отношение на действителността, която е пълна с противоречия, мислителят се вижда в едно особено положение. Понятията, които тя му доставя, не го задоволяват. Те са противни на неговата логическа потребност. Това чувство на недоволство става изходна точка на неговия светоглед. Хербарт си казва: Щом разпростряната пред мене действителност, щом така, както тя се представя на моите сетива и на моя дух, тя ми доставя пълни с противоречия понятия, тя не може да бъде истинската действителност, към която се стреми моето мислене. Оттук за него възниква неговата задача. Пълната с противоречие действителност не е никак действителното битие, а само илюзия. В това свое схващане Хербарт се присъединява до определена степен към Кант. Но докато Кант обявява истинското битие като недостъпно за мислителното познание, Хербарт вярва да стигне от илюзията до битието именно благодарение на това, че преработва пълните с противоречия понятия на илюзията и ги превръща в такива без противоречия. Както димът сочи към огъня, така и илюзията сочи към едно стоящо на нейното основа битие.
към текста >>

Но докато Кант обявява истинското битие като недостъпно за мислителното познание, Хербарт вярва да стигне от илюзията до битието именно благодарение на това, че преработва пълните с противоречия понятия на илюзията и ги превръща в такива без противоречия.
Това чувство на недоволство става изходна точка на неговия светоглед. Хербарт си казва: Щом разпростряната пред мене действителност, щом така, както тя се представя на моите сетива и на моя дух, тя ми доставя пълни с противоречия понятия, тя не може да бъде истинската действителност, към която се стреми моето мислене. Оттук за него възниква неговата задача. Пълната с противоречие действителност не е никак действителното битие, а само илюзия. В това свое схващане Хербарт се присъединява до определена степен към Кант. Но докато Кант обявява истинското битие като недостъпно за мислителното познание, Хербарт вярва да стигне от илюзията до битието именно благодарение на това, че преработва пълните с противоречия понятия на илюзията и ги превръща в такива без противоречия. Както димът сочи към огъня, така и илюзията сочи към едно стоящо на нейното основа битие. Когато от пълния с противоречия, даден на нашите сетива и на нашия дух образ на света, ние работим чрез логическото мислене един такъв без противоречия, тогава в този последния ние имаме това, което търсим. То не ни се явява в тази лишеност от противоречия; но зад това, което не се явява, стои истинската действителност. Следователно Хербарт не се залавя да разбере стоящата непосредствено пред нас действителност като такава, а създава една друга действителност, чрез която едва първата става обяснима. Чрез това той стига до една отвлечена система от мисли, която в сравнение с богатата, пълна действителност изглежда твърде бедна.
към текста >>

Когато от пълния с противоречия, даден на нашите сетива и на нашия дух образ на света, ние работим чрез логическото мислене един такъв без противоречия, тогава в този последния ние имаме това, което търсим.
Оттук за него възниква неговата задача. Пълната с противоречие действителност не е никак действителното битие, а само илюзия. В това свое схващане Хербарт се присъединява до определена степен към Кант. Но докато Кант обявява истинското битие като недостъпно за мислителното познание, Хербарт вярва да стигне от илюзията до битието именно благодарение на това, че преработва пълните с противоречия понятия на илюзията и ги превръща в такива без противоречия. Както димът сочи към огъня, така и илюзията сочи към едно стоящо на нейното основа битие. Когато от пълния с противоречия, даден на нашите сетива и на нашия дух образ на света, ние работим чрез логическото мислене един такъв без противоречия, тогава в този последния ние имаме това, което търсим. То не ни се явява в тази лишеност от противоречия; но зад това, което не се явява, стои истинската действителност. Следователно Хербарт не се залавя да разбере стоящата непосредствено пред нас действителност като такава, а създава една друга действителност, чрез която едва първата става обяснима. Чрез това той стига до една отвлечена система от мисли, която в сравнение с богатата, пълна действителност изглежда твърде бедна. Истинската действителност не може да бъде никакво единство, защото едно такова единство би трябвало да съдържа в себе си безкрайното разнообразие на нещата и на процесите със всички техни противоречия. То трябва да бъде едно множество от прости, вечно подобни на себе си същества, в които не съществува никакво ставане, никакво развитие.
към текста >>

То не ни се явява в тази лишеност от противоречия; но зад това, което не се явява, стои истинската действителност.
Пълната с противоречие действителност не е никак действителното битие, а само илюзия. В това свое схващане Хербарт се присъединява до определена степен към Кант. Но докато Кант обявява истинското битие като недостъпно за мислителното познание, Хербарт вярва да стигне от илюзията до битието именно благодарение на това, че преработва пълните с противоречия понятия на илюзията и ги превръща в такива без противоречия. Както димът сочи към огъня, така и илюзията сочи към едно стоящо на нейното основа битие. Когато от пълния с противоречия, даден на нашите сетива и на нашия дух образ на света, ние работим чрез логическото мислене един такъв без противоречия, тогава в този последния ние имаме това, което търсим. То не ни се явява в тази лишеност от противоречия; но зад това, което не се явява, стои истинската действителност. Следователно Хербарт не се залавя да разбере стоящата непосредствено пред нас действителност като такава, а създава една друга действителност, чрез която едва първата става обяснима. Чрез това той стига до една отвлечена система от мисли, която в сравнение с богатата, пълна действителност изглежда твърде бедна. Истинската действителност не може да бъде никакво единство, защото едно такова единство би трябвало да съдържа в себе си безкрайното разнообразие на нещата и на процесите със всички техни противоречия. То трябва да бъде едно множество от прости, вечно подобни на себе си същества, в които не съществува никакво ставане, никакво развитие. Само едно просто същество, което запазва неизменени своите признаци, е без противоречия.
към текста >>

Истинската действителност не може да бъде никакво единство, защото едно такова единство би трябвало да съдържа в себе си безкрайното разнообразие на нещата и на процесите със всички техни противоречия.
Както димът сочи към огъня, така и илюзията сочи към едно стоящо на нейното основа битие. Когато от пълния с противоречия, даден на нашите сетива и на нашия дух образ на света, ние работим чрез логическото мислене един такъв без противоречия, тогава в този последния ние имаме това, което търсим. То не ни се явява в тази лишеност от противоречия; но зад това, което не се явява, стои истинската действителност. Следователно Хербарт не се залавя да разбере стоящата непосредствено пред нас действителност като такава, а създава една друга действителност, чрез която едва първата става обяснима. Чрез това той стига до една отвлечена система от мисли, която в сравнение с богатата, пълна действителност изглежда твърде бедна. Истинската действителност не може да бъде никакво единство, защото едно такова единство би трябвало да съдържа в себе си безкрайното разнообразие на нещата и на процесите със всички техни противоречия. То трябва да бъде едно множество от прости, вечно подобни на себе си същества, в които не съществува никакво ставане, никакво развитие. Само едно просто същество, което запазва неизменени своите признаци, е без противоречия. Едно същество, което се развива, е в даден момент нещо различно от това, което то е в друг момент, т.е. в даден момент то противоречи на свойството, което има в един друг момент. Следователно едно множество от прости, никога неизменящи се същества е истинският свят.
към текста >>

Само едно просто същество, което запазва неизменени своите признаци, е без противоречия.
То не ни се явява в тази лишеност от противоречия; но зад това, което не се явява, стои истинската действителност. Следователно Хербарт не се залавя да разбере стоящата непосредствено пред нас действителност като такава, а създава една друга действителност, чрез която едва първата става обяснима. Чрез това той стига до една отвлечена система от мисли, която в сравнение с богатата, пълна действителност изглежда твърде бедна. Истинската действителност не може да бъде никакво единство, защото едно такова единство би трябвало да съдържа в себе си безкрайното разнообразие на нещата и на процесите със всички техни противоречия. То трябва да бъде едно множество от прости, вечно подобни на себе си същества, в които не съществува никакво ставане, никакво развитие. Само едно просто същество, което запазва неизменени своите признаци, е без противоречия. Едно същество, което се развива, е в даден момент нещо различно от това, което то е в друг момент, т.е. в даден момент то противоречи на свойството, което има в един друг момент. Следователно едно множество от прости, никога неизменящи се същества е истинският свят. И това, което ние възприемаме, не са тези прости същества, а само техните отношения едни към други. Тези отношения нямат нищо общо с истинската същност.
към текста >>

То е нашата илюзорна, пълна с противоречия действителност.
Тези отношения нямат нищо общо с истинската същност. Когато едно просто същество влиза в отношения към друго, чрез това не се изменят; обаче аз възприемам резултата на тяхното отношение. Нашата непосредствена действителност е един сбор от отношения между действителните същества. Когато едно същество излиза от отношението към друго такова, и в замяна на това влиза в отношение с едно трето същество, тогава е станало нещо, без това събитие да е посегнало битието на самите същества. Това събитие възприемаме ние. То е нашата илюзорна, пълна с противоречия действителност. Интересно е, как Хербарт си представя живота на душата въз основа на този негов възглед. И душата, както всички други действителни същества, е нещо просто, неизменимо в себе си. То влиза сега в отношение към други съществуващи същества. Изразът на тези отношения е животът на представите. Всичко, което става в нас, мислене, чувстване, воление е една игра на отношения между душата и останалия свят на простите същества.
към текста >>

19. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

Човешкото знание е разчетено върху зависимото и се заплита в противоречия, когато прилага своите мисли, които са много подходящи за зависимото, върху независимото.
Обаче към първичните определения на съзнанието принадлежи и това, че всяка вещ в този свят е зависима от нещо, което ние не познаваме. Ние намираме в света, в който живеем само зависими неща, някъде нещо без условно независимо. Обаче такова нещо трябва да съществува. Когато намерим нещо зависимо, ние трябва да предположим нещо независимо. С нашето мислене не можем да проникнем в независимото. Човешкото знание е разчетено върху зависимото и се заплита в противоречия, когато прилага своите мисли, които са много подходящи за зависимото, върху независимото. Следователно знанието трябва да отстъпи, когато стигаме до входа към независимото. Тук религиозната вяра е на своето място. Чрез признанието, че не може да знае нищо за съществуващата ядка на света, само чрез такова признание човекът може да бъде едно морално същество. Той може да приеме съществуването на един Бог, който произвежда в света един морален ред. Никаква логика не може да отнеме тази вяра в един безкраен Бог, щом бъде познато, че всяка логика се насочва само върху зависимото, а не върху независимото.
към текста >>

Той е на мнение, че религиозните истини на откровението заплитат безусловно познанието в противоречия.
Той може да приеме съществуването на един Бог, който произвежда в света един морален ред. Никаква логика не може да отнеме тази вяра в един безкраен Бог, щом бъде познато, че всяка логика се насочва само върху зависимото, а не върху независимото. Менсъл е ученик и продължител на Хемилтън. Той облича неговите възгледи в още по-крайни форми. Не ще прекалим ако кажем, че Менсъл е един адвокат на вярата, който не разсъждава безпартийно за религиозната догма. Той е на мнение, че религиозните истини на откровението заплитат безусловно познанието в противоречия. Обаче това не се дължи на някаква липса в истините на откровението, а на това, че човешкият дух е ограничен и никога не може да проникне в областите, за които говори откровението. Уйлям Уйуъл вярва, че най-добре може да постигне един възглед за значението, произхода и стойността на човешкото знание, като се изследва, как отварящи пътища духове на науката са стигнали до техните познания. Неговата "История на индуктивните науки" /1837 г./ и неговата "Философия на индуктивните науки" /1840 г./ се занимават с това, да прозрат психологията на научното изследване. С помощта на забележителни научни открития той се старае да познае, колко от нашите представи принадлежи на външния свят и колко на самия човек. Уйуъл намира, че във всяка наука човекът допълва от себе си наблюдението.
към текста >>

20. ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ GA_18_2 Загадки на философията

Един остър ум разкрива в тях по гениален начин противоречия в мислите, показва половинчатости в съжденията считани за извънредно сигурни и пресмята предварително и основно за отделните науки, какво съдържат те като незадоволително, когато техните резултати са изправени пред най-висшия трибунал на мисленето.
Йоханес Фолкелт, който, доколкото той развива дейност като теоретик на познанието, живее изцяло в това течение, сам е дал един основен труд върху "Кантовата теория на познанието" /1879 г./ и като е написал от това течение една книга върху "Опитност и мислене" /1885 г./, в който проникновено са обяснени всички въпроси определящи този начин на мислене, е произнесъл в 1884 година, при заемане на своята учебна катедра в Базел една реч, в която се изказва, че всяко мислене, което излиза вън от резултатите на отделните науки на фактите, трябва да носи на себе си "неспокойния характер на търсенето и проследяването, на опитването, съпротивлението и признанието; "това е едно напредване, което обаче отново частично отстъпва; едно отстъпление, което въпреки това хваща до определена степен". /Фолкелт, Относно възможността на метафизиката. Хамбург и Лайпциг, 1884 г./. Рязко нюансирано се явява новото позоваване на Кант при Ото Лимбан. Неговите съчинения "За анализа на действителността" /1876 г./, "Мисли и факти" /1882 г./, "Климакс на теориите" /1884 г./ са истински образцови примери на философската критика. Един остър ум разкрива в тях по гениален начин противоречия в мислите, показва половинчатости в съжденията считани за извънредно сигурни и пресмята предварително и основно за отделните науки, какво съдържат те като незадоволително, когато техните резултати са изправени пред най-висшия трибунал на мисленето. Либман изтъква пред дарвинизма неговите противоречия; той показва неговите не напълно обосновани предположения и празнотите в неговите мисли. Той казва, че трябва да съществува нещо, което води над противоречията, което изпълва празнотите, което обосновава предположенията. Веднъж той извършва разглеждането, което посвещава на природата на живите същества, с думите: "Обстоятелството, че растителни семена въпреки тяхното оставане и продължение на дълги епохи в сухо състояние не изгубват тяхната кълняемост, че на пример в египетските ковчези на мумиите са намерени пшенични семена, които хиляди години са били херметически заровени, днес посети във влажни почви виреят отлично, че по-нататък радиоларии и други инфузории, които са били съвършено сухи от улуците на покрива, при навлажняване с дъждовна вода отново оживяват и започват да се движат; че даже жаби и риби, които в замръзнала вода са се превърнали в твърди късове лед, при грижливо разтопяване отново добиват изгубения живот; това обстоятелство ни кара да направим съвършено други тълкувания... Накратко: Всяко отричане в този случай би било груб догматизъм. Ето защо ние спираме тук". Това "Ето защо ние спираме тук" е всъщност, ако не по думите, все пак по смисъла, заключителната мисъл на всяко разглеждане от рода на това на Лимбан.
към текста >>

Либман изтъква пред дарвинизма неговите противоречия; той показва неговите не напълно обосновани предположения и празнотите в неговите мисли.
/Фолкелт, Относно възможността на метафизиката. Хамбург и Лайпциг, 1884 г./. Рязко нюансирано се явява новото позоваване на Кант при Ото Лимбан. Неговите съчинения "За анализа на действителността" /1876 г./, "Мисли и факти" /1882 г./, "Климакс на теориите" /1884 г./ са истински образцови примери на философската критика. Един остър ум разкрива в тях по гениален начин противоречия в мислите, показва половинчатости в съжденията считани за извънредно сигурни и пресмята предварително и основно за отделните науки, какво съдържат те като незадоволително, когато техните резултати са изправени пред най-висшия трибунал на мисленето. Либман изтъква пред дарвинизма неговите противоречия; той показва неговите не напълно обосновани предположения и празнотите в неговите мисли. Той казва, че трябва да съществува нещо, което води над противоречията, което изпълва празнотите, което обосновава предположенията. Веднъж той извършва разглеждането, което посвещава на природата на живите същества, с думите: "Обстоятелството, че растителни семена въпреки тяхното оставане и продължение на дълги епохи в сухо състояние не изгубват тяхната кълняемост, че на пример в египетските ковчези на мумиите са намерени пшенични семена, които хиляди години са били херметически заровени, днес посети във влажни почви виреят отлично, че по-нататък радиоларии и други инфузории, които са били съвършено сухи от улуците на покрива, при навлажняване с дъждовна вода отново оживяват и започват да се движат; че даже жаби и риби, които в замръзнала вода са се превърнали в твърди късове лед, при грижливо разтопяване отново добиват изгубения живот; това обстоятелство ни кара да направим съвършено други тълкувания... Накратко: Всяко отричане в този случай би било груб догматизъм. Ето защо ние спираме тук". Това "Ето защо ние спираме тук" е всъщност, ако не по думите, все пак по смисъла, заключителната мисъл на всяко разглеждане от рода на това на Лимбан. Даже то е заключителният резултат на много привърженици и преработватели на кантианизма.
към текста >>

Той казва, че трябва да съществува нещо, което води над противоречията, което изпълва празнотите, което обосновава предположенията.
Хамбург и Лайпциг, 1884 г./. Рязко нюансирано се явява новото позоваване на Кант при Ото Лимбан. Неговите съчинения "За анализа на действителността" /1876 г./, "Мисли и факти" /1882 г./, "Климакс на теориите" /1884 г./ са истински образцови примери на философската критика. Един остър ум разкрива в тях по гениален начин противоречия в мислите, показва половинчатости в съжденията считани за извънредно сигурни и пресмята предварително и основно за отделните науки, какво съдържат те като незадоволително, когато техните резултати са изправени пред най-висшия трибунал на мисленето. Либман изтъква пред дарвинизма неговите противоречия; той показва неговите не напълно обосновани предположения и празнотите в неговите мисли. Той казва, че трябва да съществува нещо, което води над противоречията, което изпълва празнотите, което обосновава предположенията. Веднъж той извършва разглеждането, което посвещава на природата на живите същества, с думите: "Обстоятелството, че растителни семена въпреки тяхното оставане и продължение на дълги епохи в сухо състояние не изгубват тяхната кълняемост, че на пример в египетските ковчези на мумиите са намерени пшенични семена, които хиляди години са били херметически заровени, днес посети във влажни почви виреят отлично, че по-нататък радиоларии и други инфузории, които са били съвършено сухи от улуците на покрива, при навлажняване с дъждовна вода отново оживяват и започват да се движат; че даже жаби и риби, които в замръзнала вода са се превърнали в твърди късове лед, при грижливо разтопяване отново добиват изгубения живот; това обстоятелство ни кара да направим съвършено други тълкувания... Накратко: Всяко отричане в този случай би било груб догматизъм. Ето защо ние спираме тук". Това "Ето защо ние спираме тук" е всъщност, ако не по думите, все пак по смисъла, заключителната мисъл на всяко разглеждане от рода на това на Лимбан. Даже то е заключителният резултат на много привърженици и преработватели на кантианизма. Последователите на това направление не отиват по-далеч, освен да твърдят, че всичко, което те виждат, чуват и т.н.
към текста >>

21. МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_2 Загадки на философията

Когато в 1868 година се яви със своята "Философия на несъзнателното", Едуард фон Хартман имаше предвид по-малко един светоглед, който се съобразява с фактите на модерната естетическа наука, отколкото напротив един такъв, който издига на по-висока степен идеите на идеалистическата система от първата половина на 19-тото столетие, които в много точки му изглеждаха недостатъчни, един светоглед, който да пречисти тези идеи от противоречия и да ги оформи всестранно.
Когато в 1868 година се яви със своята "Философия на несъзнателното", Едуард фон Хартман имаше предвид по-малко един светоглед, който се съобразява с фактите на модерната естетическа наука, отколкото напротив един такъв, който издига на по-висока степен идеите на идеалистическата система от първата половина на 19-тото столетие, които в много точки му изглеждаха недостатъчни, един светоглед, който да пречисти тези идеи от противоречия и да ги оформи всестранно. На него му се струваше, че както в Хегеловите идеи така и в тези на Шелинг и на Шопенхауер се крият зародиши, които би трябвало да бъдат доведени до зрялост. Човекът не може да се задоволи с наблюдението на фактите, когато иска да познае нещата и процесите на света. Той трябва да премине по-нататък от фактите към идеите. Тези идеи не могат да бъдат нещо прибавено произволно от мисленето към фактите. На тях трябва да отговаря нещо в нещата и събитията.
към текста >>

22. 02. 2. Предговор GA_23 Същност на социалния въпрос

Тук става дума за съотношенията между „извършена работа" и „доход", между „капитал" и „собственост", за противоречията между „капитализъм" и „социализъм".
В третата глава на книгата са разгледани икономическите проблеми. Тук става дума за съотношенията между „извършена работа" и „доход", между „капитал" и „собственост", за противоречията между „капитализъм" и „социализъм".
към текста >>

23. 05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество GA_23 Същност на социалния въпрос

Тук изпъква и цялата гама от противоречия, които са залегнали в съвременното пролетарско движение.
Тук изпъква и цялата гама от противоречия, които са залегнали в съвременното пролетарско движение. Днешният работник вярва, че от самия стопански живот би трябвало да възникне всичко, което в крайна сметка ще гарантира човешкото му достойнство. Точно за тези човешки права се бори той. Само че сега в сърцевината на неговите стремежи се появява нещо, което никога не би могло да се породи в резултат на стопанския живот. Този е най-забележителният и красноречив факт а именно, че в центъра на социалния въпрос са заложени необходимите сили, които според пролетариата водят своето начало от икономическата реалност, макар че е невъзможно те да възникват единствено от нея; по-скоро тук може да се търси пряка връзка с древното робовладелско и крепостничеството на феодалния свят. В съвременния живот се формира новия облик на капитала, собствеността, стокооборота, паричната циркулация и т.н.; но вътре в този съвременен живот покълна и нещо, което не може да бъде ясно назовано и съзнателно доловено в пролетарските среди; то обаче е практически истинският двигател на социалната воля.
към текста >>

24. 06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси GA_23 Същност на социалния въпрос

Обаче нормалното развитие трябва да осигури пълна самостоятелност на стопанския живот, а на политическата държава съответно възможността така да въздейства върху него чрез правните механизми, че отделният човек да усети своето включване в социалния организъм без каквито и да е противоречия със своето правно съзнание.
Стремежът да се прехвърлят определени стопански дейности (поща, железопътен транспорт и т.н.) в обсега на държавния монопол, трябва да отстъпи пред освобождаването на цялата икономика от областта на държавната политика. Онези мислители, които вярват, че със своята воля насочват икономическите процеси в посоката на един здрав социален организъм, практически осъществяват крайните последици от стремежа на определени ръководни кръгове към одържавяване. Те искат одържавяване на всички средства, свързани със стопанския живот, доколкото последните са средства за производство. Обаче нормалното развитие трябва да осигури пълна самостоятелност на стопанския живот, а на политическата държава съответно възможността така да въздейства върху него чрез правните механизми, че отделният човек да усети своето включване в социалния организъм без каквито и да е противоречия със своето правно съзнание.
към текста >>

Въпросните противоречия възникват поради обстоятелството, че истинското социално значение на трите идеала се проявява едва чрез осмислянето на необходимото троично разчленение на социалния организъм.
Въпросните противоречия възникват поради обстоятелството, че истинското социално значение на трите идеала се проявява едва чрез осмислянето на необходимото троично разчленение на социалния организъм. Трите му съставни части не трябва да са централизирани по парламентарен път в никакво абстрактно теоретично единство. Те трябва да са реални и жизнеспособни сили. Всяка една от трите съставни части трябва да бъде централизирана в себе си; едва чрез тяхното живо взаимодействие може да възникне единството на цялостния социален организъм. В реалния живот привидните противоречия внасят едно истинско единство. А животът на социалния организъм може да бъде обхванат само ако вникнем в неговото формиране с оглед на братството, равенството и свободата.
към текста >>

В реалния живот привидните противоречия внасят едно истинско единство.
Въпросните противоречия възникват поради обстоятелството, че истинското социално значение на трите идеала се проявява едва чрез осмислянето на необходимото троично разчленение на социалния организъм. Трите му съставни части не трябва да са централизирани по парламентарен път в никакво абстрактно теоретично единство. Те трябва да са реални и жизнеспособни сили. Всяка една от трите съставни части трябва да бъде централизирана в себе си; едва чрез тяхното живо взаимодействие може да възникне единството на цялостния социален организъм. В реалния живот привидните противоречия внасят едно истинско единство. А животът на социалния организъм може да бъде обхванат само ако вникнем в неговото формиране с оглед на братството, равенството и свободата. Тогава ще разберем, че човешките взаимодействия в стопанския живот трябва да се опират на братството, което възниква в различните стопански сдружения и асоциации. В системата на гражданското право, където имаме работа с чисто човешките отношения между една личност и друга, трябва да градим върху идеята за равенството. А в духовната област, която е не по-малко самостоятелна в рамките на социалния организъм, трябва да осъществяваме импулса на свободата. Само ако бъдат разгледани по този начин, трите идеала показват своята реална стойност.
към текста >>

Все пак те застанаха зад тези противоречия и ги подкрепиха, защото в несъзнаваните дълбини на техния душевен живот се надигаше порива за троичното разчленяване на социалния организъм, а едва в него троичността на техните идеи можеше да се осъществи в достоен и завършен вид.
Хората, които в края на 18 век издигнаха трите идеи за свобода, равенство и братство както и техните по-късни последователи смътно усещаха еволюционните импулси на новото човечество. Но наред с това те не успяха да преодолеят своя респект пред единната държава. От гледна точка на държавата техните идеи съдържат нещо противоречиво. Все пак те застанаха зад тези противоречия и ги подкрепиха, защото в несъзнаваните дълбини на техния душевен живот се надигаше порива за троичното разчленяване на социалния организъм, а едва в него троичността на техните идеи можеше да се осъществи в достоен и завършен вид.
към текста >>

25. 07. III. Капитализъм и социални идеи GA_23 Същност на социалния въпрос

Защото истинският живот винаги поражда противоречия.
Обстоятелството, че отвсякъде възникват възражения тъкмо срещу онзи социален ред и неговите принципи, които съответствуват на истинските съотношения в живота, е нещо естествено. Защото истинският живот винаги поражда противоречия. И ако човек ръководи мисленето си с оглед на този живот, той трябва да се стреми към такива действия, чиито последици и противоречия съответно ще бъдат неутрализирани чрез друг вид действия. Той в никой случай няма да смята, че едно начинание, което според неговото мислене е „идеално" няма в хода на времето да се развие по безпроблемен начин.
към текста >>

И ако човек ръководи мисленето си с оглед на този живот, той трябва да се стреми към такива действия, чиито последици и противоречия съответно ще бъдат неутрализирани чрез друг вид действия.
Обстоятелството, че отвсякъде възникват възражения тъкмо срещу онзи социален ред и неговите принципи, които съответствуват на истинските съотношения в живота, е нещо естествено. Защото истинският живот винаги поражда противоречия. И ако човек ръководи мисленето си с оглед на този живот, той трябва да се стреми към такива действия, чиито последици и противоречия съответно ще бъдат неутрализирани чрез друг вид действия. Той в никой случай няма да смята, че едно начинание, което според неговото мислене е „идеално" няма в хода на времето да се развие по безпроблемен начин.
към текста >>

26. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Да, аз си казвах, че такива противоречия в света все някъде трябва да бъдат приведени в хармония.
Тя говореше с истинска гениалност за тази сила, действаща от бездната на битието и господстваща над всичко съществуващо. Тръгнах си от поетесата дълбоко разтърсен. Величието на речта ѝ не ме напускаше. Съдържанието на идеите ѝ беше противоположност на всичко, което носех в душата си като възглед за света. Но нико га не бях склонен към това да не се интересувам или да не се възхищавам от всичко, което ми се струваше велико, дори когато истински ме отблъскваше като съдържание. Да, аз си казвах, че такива противоречия в света все някъде трябва да бъдат приведени в хармония. Това ми позволяваше да се отнасям към отблъскващото ме така, сякаш то принадлежи към направлението на дейност на собствената ми душа.
към текста >>

27. VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“ GA_28 Моят жизнен път

Кратката ми редакторска работа се случи по времето, когато противоречията между народностите на Австрия бяха придобили особено остър характер.
В същия период ми се наложи да се занимавам подробно с австрийските обществени дела. Защото през 1888 г. за кратко ми беше прехвърлена редакцията на „Немски седмичник“. Това списание беше основано от историка Хайнрих Фридюнг. Кратката ми редакторска работа се случи по времето, когато противоречията между народностите на Австрия бяха придобили особено остър характер. Не ми беше лесно всяка седмица да пиша по една статия върху обществените процеси. Защото по принцип бях толкова далече от каквото и да е партийно разбиране за живота, колкото изобщо беше възможно. Интересуваше ме ходът на културното развитие в еволюцията на човечеството. И трябваше да боравя с гледната точка, произтичаща от този факт така, че пълната обосновка на това виждане да не доведе дотам, статията ми да изглежда като продукт на един „чужд на света идеалист“. Към това се прибавяше обстоятелството, че в тогавашна Австрия, особено поради въведената от министър Гауч „образователна реформа“, виждах ощетяване на културните интереси.
към текста >>

28. XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности GA_28 Моят жизнен път

Ако човек разглежда нещата само на повърхността, той може да намери противоречия между някои неща в тези мои съчинения, появили се почти по едно и също време.
В последния ваймарски период от моя живот се появиха книгата ми „Гьотевият светоглед“ и уводът към последния том, който написах за изданието в „Немска национална литература“ на Кюршнер. Бих искал тук да посоча това, което написах като увод към подготвеното от мен издание на „Афоризми в проза“ от Гьоте, за да го сравня с формулировката на съдържанието на „Гьотевият светоглед“. Ако човек разглежда нещата само на повърхността, той може да намери противоречия между някои неща в тези мои съчинения, появили се почти по едно и също време. Но ако се погледне живеещото под повърхността, което над повърхността може да се изрази с помощта само на такива формулировки като прозрение в житейските, душевните и духовните дълбини, човек няма да открие противоречия, а точно в тогавашните ми работи ще види борба за изразяване. Борба да се внесе в светогледни понятия това, което описах тук като преживяване на познанието, на отношението на човека към света, на възникването и решаването на загадките в рамките на истинската действителност.
към текста >>

Но ако се погледне живеещото под повърхността, което над повърхността може да се изрази с помощта само на такива формулировки като прозрение в житейските, душевните и духовните дълбини, човек няма да открие противоречия, а точно в тогавашните ми работи ще види борба за изразяване.
В последния ваймарски период от моя живот се появиха книгата ми „Гьотевият светоглед“ и уводът към последния том, който написах за изданието в „Немска национална литература“ на Кюршнер. Бих искал тук да посоча това, което написах като увод към подготвеното от мен издание на „Афоризми в проза“ от Гьоте, за да го сравня с формулировката на съдържанието на „Гьотевият светоглед“. Ако човек разглежда нещата само на повърхността, той може да намери противоречия между някои неща в тези мои съчинения, появили се почти по едно и също време. Но ако се погледне живеещото под повърхността, което над повърхността може да се изрази с помощта само на такива формулировки като прозрение в житейските, душевните и духовните дълбини, човек няма да открие противоречия, а точно в тогавашните ми работи ще види борба за изразяване. Борба да се внесе в светогледни понятия това, което описах тук като преживяване на познанието, на отношението на човека към света, на възникването и решаването на загадките в рамките на истинската действителност.
към текста >>

29. XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“) GA_28 Моят жизнен път

Позволих си да вмъкна това тук, за да покажа как определени идеали са търсили своето разгръщане през целия ми живот, въпреки че мнозина искат да открият противоречия в моето развитие.
Позволих си да вмъкна това тук, за да покажа как определени идеали са търсили своето разгръщане през целия ми живот, въпреки че мнозина искат да открият противоречия в моето развитие.
към текста >>

30. XXX. Езотерика и публичност GA_28 Моят жизнен път

Не се придвижвах напред в противоречия, както си мислят мнозина.
Когато поглеждам назад към тази книга, ми се струва, че тъкмо в нея симптоматично е отразен моят жизнен път. Не се придвижвах напред в противоречия, както си мислят мнозина. Ако случаят беше такъв, с готовност щях да го призная. Само че това не беше истината за духовното ми развитие. Напредвах по такъв начин, че към това, което живееше в душата ми, прибавях нови области. Едно особено стимулиращо откритие в духовната област направих скоро след разработването на „Възгледите за света и живота“.
към текста >>

31. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Едва при по-задълбочено вникване се откриват непреодолимите противоречия между официалните възгледи на днешното време, ако те не бъдат осветлени от духовните разкрития на Антропософията.
А дали това ще стане, зависи от неговото все по-широко разпространение. В тази връзка, необходими са две неща: първо, човек да преодолее своите предразсъдъци спрямо Антропософията. Ако се задълбочи в нея, той ще види, че тя не е някаква фантастна измислица, както мнозина считат все още днес. Тези хора не бива да бъдат упреквани, защото всичко, което предлагат съвременните образователни средства, засега явно формира мнението, че антропософите са мечтатели и фантазьори. При повърхностно разглеждане на нещата просто не може да се стигне до друг извод, понеже на пръв поглед има пълно противоречие между антропософската Духовна Наука и всичко, което днешното образование предлага на човека като здрави житейски принципи. Едва при по-задълбочено вникване се откриват непреодолимите противоречия между официалните възгледи на днешното време, ако те не бъдат осветлени от духовните разкрития на Антропософията.
към текста >>

32. 16. До всички членове * XV 1 юни 1924 Още нещо за настроението, необходимо на груповите срещи GA_39 Писма до членовете

Действително при много хора тежките удари на съдбата и срещата с противоречията на живота ще предизвикат задълбочаване на чувствата и усещанията, което ще се изрази в духовно схващане на съществуването.
Изучаването на антропософията не трябва да води до подценяване на външния живот. Действително при много хора тежките удари на съдбата и срещата с противоречията на живота ще предизвикат задълбочаване на чувствата и усещанията, което ще се изрази в духовно схващане на съществуването.
към текста >>

33. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес например от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато слуша това, което Духовното наука казва.
Но още сега трябва да обърнем вниманието върху това, че тази наука води именно до това, което ние наричаме действително съдържание на духовния свят, едно съдържание, което е живо изпълнено от една такава действителност, както например самото човешко същество е изпълнено с действителност. От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него. Така щото зад сетивния свят, зад това, което обикновено наричаме физическо външно съществуване, се простира областта на духовния свят. И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в началото на днешната сказка охарактеризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано. И никак не е трудно да се разбере, че днес на тази Духовна наука се оказва голямо съпротивление. Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес например от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато слуша това, което Духовното наука казва. Който сам стои на почвата на Духовната наука, никак не се съмнява, че с известно право против тази Духовна наука могат да се изнесат стотици и стотици от така наречените опровержения. Бих искал само да вмъкна като в скоби, че за да се внесе веднъж яснота в повдигнатия въпрос, аз ще държа в близко време две сказки на различни места, от които едната под заглавието: "Как се опровергава Теософията? ", а другата: "Как се основава Теософията? ". Това ще направим само като опит, за да бъде показано веднъж, как този, който стои на почвата на Духовната наука, действително може до изнесе всичко, което се повдига като опровержения срещу Духовната наука. Бих искал даже да кажа, че случаят е такъв, щото днес съвсем не е особено трудно да се говори за опровержения на Духовната наука така, както те обикновено се правят.
към текста >>

34. 1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Не е необходимо да се формализираме, че върху този въпрос съществуват противоречия, защото който познава противоречията, ще знае, че те не означават нищо, макар и понякога да са крещящи и различията възлизат на няколко билиона години за различните изследователи.
Това би дало един чисто нагледен образ на постепенното развитие на живота, а също и на другите процеси на нашата Земя както това би се показало на очите на наблюдателя, който би могъл да наблюдава билиони и билиони години, които геологията изчислява за тези събития и процеси. За да можем също да си представим, какви са методите и изследванията, трябва да посочим още следното. Когато например виждаме, как днес още определени пластове са отложени чрез речни наноси в течение на толкова и толкова години и измерваме височината на един такъв пласт, получавайки по този начин една мярка, ние можем да кажем: Един такъв пласт се е наслоил за толкова и толкова години. След това можем да изчислим, колко време е траело, докато се наслоят такива пластове, каквито разгледахме по-горе, предполагайки, че условията са били като днешните. Тогава стигаме до най-различни числа, според различните изчисления, които геолозите са направили. Не е необходимо да се формализираме, че върху този въпрос съществуват противоречия, защото който познава противоречията, ще знае, че те не означават нищо, макар и понякога да са крещящи и различията възлизат на няколко билиона години за различните изследователи.
към текста >>

Противоречия съществуват само между здравата Духовна наука, която почива на действителността, и теориите на фантазьорите и на онези, които казват, че стоят на почвата на науката, но които веднага изгубват здравата почва под краката си, когато не навлизат в това, което фактите казват, а в това, което те самите биха могли да кажат върху фактите.
Помислете сега върху това, което Духовната наука казва относно началото на този процес на разрушение, поставен първоначално в действие от един духовно-душевен процес на разрушение, чието продължение означава от една страна физическо-механическия процес на разрушение, който става върху лицето на Земята и който геологията е принудена да потвърди от самата себе си чрез едно грижливо проучване. Така е върху всички области. Когато вземете действителните изследвания, фактите, навсякъде ще видите: Тук с това, което има да каже от духовното изследване, Духовната наука е в пълно съгласие с Естествената наука, когато тя не е повлияна от монистични, материалистични или други предразсъдъци, когато стои на чистата и здрава почва на фактите. Навсякъде ще видите, че Духовната наука се влива в Естествената наука така, че чрез това, което може да достави от чистата почва на фактите, Естествената наука дава едно изобилно доказателство за това, което Духовната наука има да каже от своите собствени изследвания. Никога не съществува някакво противоречие между Духовната наука и истинската Естествена наука. Противоречия съществуват само между здравата Духовна наука, която почива на действителността, и теориите на фантазьорите и на онези, които казват, че стоят на почвата на науката, но които веднага изгубват здравата почва под краката си, когато не навлизат в това, което фактите казват, а в това, което те самите биха могли да кажат върху фактите. Духовната наука оставя духовните факти да кажат това, което те имат да кажат върху мировите тайни. Със своите методи Естествената наука насочва поглед върху това, което фактите и казват и което тя самата има да каже. И двете стоят в пълна съгласуваност. Когато вземете не онези писания, които казват: "това или онова е научно установено", а отидете при изворите, тогава можете да намерите особено в областта на геологията, как навсякъде геолозите проникват до определена точка и след това поставят въпросителни знаци. Когато сме стигнали до тези въпросителни знаци, ние можем да изходим от тях, като сега разгледаме изследването на Духовната наука.
към текста >>

35. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

През XVIII век живя един френски изследовател, който стигна до извода, че съществуват определени противоречия в Стария Завет.
През XVIII век живя един френски изследовател, който стигна до извода, че съществуват определени противоречия в Стария Завет. Той отбеляза, че двете истории за Сътворението в самото начало на Библията си противоречат една на друга, че едната описва делото на шестте или седемте дни включително сътворението на човека, и че след това има по-нататъшен разказ с различно начало, който приписва съвсем друг произход на човека. Този изследовател беше особено смутен от факта, че в началото на Библията се срещат две имена на Божеството, името “Елохим" в повествованието за шест-дневното сътворение, и след това по-късно името Йехова. Има отзвук от това в германската Библия. В германската Библия името на Божеството е преведено “Господ", “Бог", а после Йехова е преведено като “Господ Бог" или нещо в този смисъл. (В българската Библия в началото е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ".
към текста >>

И след дълго обмисляне той стигна до заключението, че всички съществуващи повествования, съответстващи на различните предания, били просто събрани заедно; един разказ бил съединен с друг и всички противоречия намирали своето обяснение.
В германската Библия името на Божеството е преведено “Господ", “Бог", а после Йехова е преведено като “Господ Бог" или нещо в този смисъл. (В българската Библия в началото е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ". – бел. пр.); във всички случаи разликата е несъмнена. Въз основа на тези забележки изследователят се усъмни, че нещо е породило недоказуемото твърдение, че Библията е била написана от един - единствен човек, дали Мойсей или някой друг, и че различни разкази трябва да са били свързвани помежду си. И след дълго обмисляне той стигна до заключението, че всички съществуващи повествования, съответстващи на различните предания, били просто събрани заедно; един разказ бил съединен с друг и всички противоречия намирали своето обяснение.
към текста >>

Лесно е да открием противоречия в Евангелията на Матей, Лука и Йоан.
В т.н. Библия на Дъгата например е посочено, как тази или онази част, появила се и вмъкната в общото изложение, има своя произход в съвършено различно легендарно предание – т.е. е казано, че Библията трябва да е била сглобена от късчета от предания. Стана все повече и повече обичайно за изследователите да държат тази позиция по отношение на Стария Завет, и тогава същото нещо се случи и с Новия Завет. Как би могъл да бъде скрит фактът, че когато четирите Евангелия бъдат подложени на дословно сравнение, те не се съгласуват едно с друго? Лесно е да открием противоречия в Евангелията на Матей, Лука и Йоан. И така, изследователите казват: Как може отделните евангелисти да са написали своите Евангелия под божествено вдъхновение, когато разказите им не се съгласуват? Евангелието на св. Йоан – този най-дълбок писмен документ на Християнството – беше лишен от цялата си стойност на историческо свидетелство в умовете на някои изследователи през XIX век. Хората все повече и повече се убеждаваха във факта, че това не е нищо повече от един вид химн, написан от някого на основа неговата вяра, и че изобщо не е исторически документ. Те казваха, че това което той е написал, не може по никакъв начин да претендира да бъде истинско описание на случилото се в действителност в Палестина в началото на нашата ера.
към текста >>

Разбираемо е, че може да има външни противоречия, точно както би имало в описанието на планинския пейзаж.
Би трябвало да осъзнаем, че онези, от които Евангелията водят своето начало, бяха Посветени, пробудени души, вземайки впредвид също, че има различни нива на пробуждане. Просто си представете, че различни хора описват планински пейзаж; един стои в подножието, друг по средата и трети на върха. Всеки един от тези хора ще опише пейзажа по различен начин, според своето местоположение. Ето как духовният изследовател разглежда четирите Евангелия. Авторите на четирите Евангелия бяха Посветени на различни степени. Разбираемо е, че може да има външни противоречия, точно както би имало в описанието на планинския пейзаж. Най-дълбоко от всички е Евангелието на Йоан. Авторът на Евангелието на Йоан беше най-дълбоко посветен в тайната какво се случи в Палестина в началото на нашата ера, защото той писа от върха на планината.
към текста >>

Духовната Наука е способна да осветли Евангелията напълно и да докаже, че разнообразните противоречия в книга Битие в началото на Стария Завет изчезват.
Духовната Наука е способна да осветли Евангелията напълно и да докаже, че разнообразните противоречия в книга Битие в началото на Стария Завет изчезват. Тогава директното възприемане на духовните светове ни довежда до ново разбиране на Библията, която е най-удивителен документ. Човек, който се занимава с духовно изследване ще открие, че има четири гледни точки, различни при хората, подхождащи към изучаване на Библията. Първата е становището на наивния вярващ, който вярва безусловно на Библията и не обръща внимание на никакво друго разглеждане; втората е тази на “умните" хора, които не стоят зад позицията нито на историческото проучване, нито на Библейските анализи, нито на естествената наука. Те казват: “Ние не можем да приемем Библията като еднозначен документ." И когато такива хора осъзнаят, че естествената наука противоречи на Библията, те стават “Свободни Мислители", т.н. “Свободни Духове".
към текста >>

36. ІІ. Мисията на Манихейството GA_92 Езотерична космология

Противоречията в човека, начинът, по който елементите се смесват в него, съставят неговата карма, неговата съдба.
Противоречията в човека, начинът, по който елементите се смесват в него, съставят неговата карма, неговата съдба.
към текста >>

37. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/ GA_93 Легендата за храма

На него му бе ясно, че Старият завет, който създава противоречия между човека и закона, трябва да свърши.
Оттам и християнските църкви имат за символ кръста. С това се изразява, че живият кръст е скрит във външната сграда на храма. Обаче тези два потока, живият Божествен поток от една страна и светско-минералният поток от друга, се съединиха в Спасителя, разпънат на кръста, където по-висшите принципи лежат в самия Спасител, а по-низшите в кръста. И от сега нататък това съединяване трябва да стане органично и живо, както Апостол Павел го изрази особено дълбоко. Без знанието за онова, което разисквахме тук днес, писанията на Апостол Павел не могат да бъдат разбрани. На него му бе ясно, че Старият завет, който създава противоречия между човека и закона, трябва да свърши. Само когато човек съедини себе си със закона, когато го поеме на своя гръб, когато го понесе, тогава вече няма да има противоречие между вътрешната човешка природа и външния закон. Тогава е постигнато това, което християнството иска да постигне.
към текста >>

38. ІІ. Мисията на Манихейството. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Противоречията в човека, начинът, по който елементите се смесват в него, съставят неговата карма, неговата съдба.
Противоречията в човека, начинът, по който елементите се смесват в него, съставят неговата карма, неговата съдба.
към текста >>

39. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Най-великото, което навлиза в света, според известни закони трябва да предизвика противоречия, предразсъдъци и неразбиране.
Можем ли тогава да се учудваме, когато днес учени, професори и широки кръгове от образованите не знаят нищо за мисията на госпожа Блаватска или дори имат най-погрешни представи и предразсъдъци за нея? Най-великото, което навлиза в света, според известни закони трябва да предизвика противоречия, предразсъдъци и неразбиране. Защото постоянно ще се повтаря, че малкото, незначителното, сигурното може само съвсем постепенно и бавно да бъде преодолявано от голямото бъдеще. Каквото навлезе в света чрез Е. П. Блаватска, не е събитие, което може да се прецени след кратко време. То е събитие, насреща на което нашите днешни думи са само сенки. Не само разбирането на света, не само схващането на нещата, но цялото чувстване и душевна нагласа на човечеството ще навлезе в нов стадий, когато се осъществи това, което е било заложено в мисията на госпожа Блаватска.
към текста >>

40. Развитие на Земята и човека GA_98 Природни и духовни същества

Възможно е на някого да му се струва, че между отделните картини, които нахвърляме, съществуват противоречия.
Знаете, че винаги разглеждаме цялото развитие на Космоса от гледната точка на развитието на човечеството. Колкото и далеч назад да хвърлим поглед, ние винаги го правим с намерението да разберем по-точно същността на човека. При това сме принудени да разглеждаме от различни страни историята на развитието на нашата собствена същност. Защото бихте могли да си представите, че предишните състояния на нашата Земя и другите небесни тела не са били по-малко сложни от нашите днешни условия. Не можем да разберем само с няколко представи развитието на нашата планетна система, а само можем от различни изходни точки да се доближим до разбирането на това развитие. Възможно е на някого да му се струва, че между отделните картини, които нахвърляме, съществуват противоречия. Окултните факти обаче се обрисуват само от различни гледни точки, както ако бихме нарисували едно дърво от различни страни. Можем да нарисуваме сто картини от едно и също дърво и винаги ще сме нарисували същото дърво, но картините ще са различни. Така, ако искаме да си изработим едно широко понятие, ще трябва да описваме от различни изходни точки. И след като сме спечелили много характеристики, те ще се обединят, както различните снимки от различни пространствени точки на наблюдението.
към текста >>

41. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Говори се, че между наследствеността и този закон съществуват множество противоречия.
Ако ние така подходим към закона на кармата, ще ни стане ясно, че ставащото в границите на един жизнен цикъл човекът се явява следствие на много причини, намиращи се в предишни животи. Как се съвместява закона на кармата с външната наследственост? Говори се, че между наследствеността и този закон съществуват множество противоречия. Много говорят за високоморалния човек, че той трябва да бъде, произлязъл от такова семейство, че е унаследил това от предците си. Ако обаче ние разгледаме физическите процеси от окултна гледна точка, ще разберем, че това не е така. И все пак в определен смисъл ние можем да наречем тези процеси наследствени. Да поясним това с пример.
към текста >>

42. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Това не е критика, а само показване на противоречията между окултното мислене и съвременността.
В нея се отрича всичко, което не може да видят очите и да докоснат ръцете. От гледна точка на окултиста, това е скандална книга, но от гледна точка на съвременния начин на мислене тя е чудесна. Имам в предвид книгата на Маутнер "Критика на езика". Тя не оставя камък върху камък от всичко това, което не може да се пипне с ръце. Нашето време непременно трябваше да създаде такава книга. Това не е критика, а само показване на противоречията между окултното мислене и съвременността. С тази книга вие добре ще се запознаете с това, което е противоположно на всеки окултен начин на мислене; тя е най-удивителният продукт на отмиращото културно течение на нашето време и от тази гледна точка е съвършено забележителна.
към текста >>

43. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Не трябва да се смущаваме от мними противоречия, които можем да открием в едно или друго разглеждане.
Последният път ние обсъдихме в общи черти формирането на човека във връзка с формирането и развитието на Космоса. Тези неща могат да се разглеждат от различни гледни точки. Понеже когато отправяме духовно-изследователски поглед във времената на отдалеченото минало, то пред нас се открива не по-малко богатство и многообразие от събития, отколкото в непосредственото настояще; не трябва да си мислим, че щом сме охарактеризирали развитието на събитията с няколко понятия и представи, то че тези същите ние вече напълно сме ги разбрали и че можем напълно да си ги представим. Но, напротив, необходимо е също тези времена от далечното минало за нашата съвременност да се охарактеризират от различни гледни точки. Тогава ще ги разбираме все по-ясно и по-ясно. Не трябва да се смущаваме от мними противоречия, които можем да открием в едно или друго разглеждане. Те произтичат от това, че в духовно отношение предметът също може да се разглежда от най-различни страни. Може, например, да се обиколи около дърво и да се нахвърлят от различни страни рисунки на това дърво. Всяко изображение ще бъде вярно. Те могат да са сто. Разбира се, това е само сравнение; но без съмнение, в известно отношение е вярно, че епохата на нашето земно развитие ние можем да разглеждаме от най-различни гледни точки.
към текста >>

44. СЪДЪРЖАНИЕ GA_103 Евангелието на Йоан

Противоречия в Евангелията.
Божествено-духовният характер на Йоановото Евангелие. Противоречия в Евангелията. Евангелието на Йоан и трите други Евангелия. „Простият мъж от Назарет” на „просветената теология”. Нахлуването на материализма в религиозния живот. Учението за Логоса. Говорът като човешка способност.
към текста >>

45. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

От известно време, от няколко столетия насам, изследователите започнаха да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелията.
Всички Вие знаете, че по отношение на Йоано- вото Евангелие са изказвани всевъзможни възгледи и предположения. През древността то е било почитано като един от най-дълбоките и многозначителни до- кументи, които човек е притежавал за същността на делото, което Христос Исус е извършил на Земята. В най-ранните епохи на християнството никому не би хрумнало да оспорва Йоановото Евангелие като едно от важните исторически свидетелства за събитията в Палестина. Обаче в по-ново време нещата се про- мениха и тъкмо тези, които вярват, че най-здраво са обхванали принципите на историческото изследване, подкопаха основите, подкрепящи един такъв възглед относно Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия насам, изследователите започнаха да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелията. Тогава, след известни колебания, всред теолозите си прокара път следно- то убеждение: В Евангелията съществуват много противоречия и човек не би могъл да си изгради ясна представа за това, как е възможно събитията от Палестина да бъдат описани по различен начин от четирите Евангелия. И още: След като вземем описанията на Матей, Марко, Лука и Йоан, ние се натъкваме на толкова различни данни за отделните събития, че е невъзможно всички те да съвпадат с историческите факти. Ето какво настроение посте- пенно обзе хората, които искаха да изследват кни- гите на Новия Завет.
към текста >>

Тогава, след известни колебания, всред теолозите си прокара път следно- то убеждение: В Евангелията съществуват много противоречия и човек не би могъл да си изгради ясна представа за това, как е възможно събитията от Палестина да бъдат описани по различен начин от четирите Евангелия.
Всички Вие знаете, че по отношение на Йоано- вото Евангелие са изказвани всевъзможни възгледи и предположения. През древността то е било почитано като един от най-дълбоките и многозначителни до- кументи, които човек е притежавал за същността на делото, което Христос Исус е извършил на Земята. В най-ранните епохи на християнството никому не би хрумнало да оспорва Йоановото Евангелие като едно от важните исторически свидетелства за събитията в Палестина. Обаче в по-ново време нещата се про- мениха и тъкмо тези, които вярват, че най-здраво са обхванали принципите на историческото изследване, подкопаха основите, подкрепящи един такъв възглед относно Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия насам, изследователите започнаха да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелията. Тогава, след известни колебания, всред теолозите си прокара път следно- то убеждение: В Евангелията съществуват много противоречия и човек не би могъл да си изгради ясна представа за това, как е възможно събитията от Палестина да бъдат описани по различен начин от четирите Евангелия. И още: След като вземем описанията на Матей, Марко, Лука и Йоан, ние се натъкваме на толкова различни данни за отделните събития, че е невъзможно всички те да съвпадат с историческите факти. Ето какво настроение посте- пенно обзе хората, които искаха да изследват кни- гите на Новия Завет.
към текста >>

46. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

" Тук имаме едно привидно противоречие, но едно от многото противоречия, които могат да се намерят във всяко окултно писание и съзерцание.
Когато прекараме всичко това по съответен начин пред погледа на нашата душа, тогава пред нас се разкрива една велика, мощна картина на бъдещето на човечеството и ние предчувствуваме всичко, което е било в озарената душа на автора на Откровението, който е написал това, което можахме да извлечем сричайки в това разглеждане на Откровението. Всяка дума на Откровението, даже всяко обръщение имат своето значение. Ние трябва само да се стремим правилно да ги разберем. Така в смисъла на вчерашното разглеждане, чрез числото 666 вниманието ни бе насочено към звяра с двата рога и след това е казано "Тук има мъдрост! Който има ум, нека размисли върху числото на звяра, защото то е число на човека! " Тук имаме едно привидно противоречие, но едно от многото противоречия, които могат да се намерят във всяко окултно писание и съзерцание. Можете да бъдете сигурни, че едно такова разглеждане, което върви така гладко, че в него не може да се намери никакво противоречие с помощта на обикновения всекидневен човешки ум, не почива на окултна почва.
към текста >>

Това, което се развива в света, не е така плоско и тривиално, както това, което човешкият ум, обикновеният интелект чувствува като лишено от противоречия.
Това, което се развива в света, не е така плоско и тривиално, както това, което човешкият ум, обикновеният интелект чувствува като лишено от противоречия. Човек трябва да проникне по-дълбоко в основите на света и на живота и тогава противоречията изчезват. Който наблюдава едно растение, както израства от корена до плода, как зеленият лист се превръща в листа на цвета, цветните листа в тичинки и т.н., може да каже: "Тук имаме противоречащи си форми, цветният лист противоречи на клонковия лист." Обаче който вижда по-дълбоко, ще съзре единство в противоречията. Така е с това, което умът може да види в света, в най-дълбоките мъдрости той вижда противоречия. Ето защо не трябва да се учудваме, когато тук в Откровението срещаме едно привидно противоречие: "Който има ум, нека размисли върху числото на звяра, защото това е число на човека." Тук ние трябва отново да разгледаме, чрез какво човекът може да изпадне в положението да бъде изкусен от звяра с двата рога. Показахме, че от половината на Атлантската епоха насам човекът е проспал, така да се каже, по-висшето духовно развитие.
към текста >>

Човек трябва да проникне по-дълбоко в основите на света и на живота и тогава противоречията изчезват.
Това, което се развива в света, не е така плоско и тривиално, както това, което човешкият ум, обикновеният интелект чувствува като лишено от противоречия. Човек трябва да проникне по-дълбоко в основите на света и на живота и тогава противоречията изчезват. Който наблюдава едно растение, както израства от корена до плода, как зеленият лист се превръща в листа на цвета, цветните листа в тичинки и т.н., може да каже: "Тук имаме противоречащи си форми, цветният лист противоречи на клонковия лист." Обаче който вижда по-дълбоко, ще съзре единство в противоречията. Така е с това, което умът може да види в света, в най-дълбоките мъдрости той вижда противоречия. Ето защо не трябва да се учудваме, когато тук в Откровението срещаме едно привидно противоречие: "Който има ум, нека размисли върху числото на звяра, защото това е число на човека." Тук ние трябва отново да разгледаме, чрез какво човекът може да изпадне в положението да бъде изкусен от звяра с двата рога. Показахме, че от половината на Атлантската епоха насам човекът е проспал, така да се каже, по-висшето духовно развитие. Той и днес продължава да се намира в това спящо състояние.
към текста >>

Който наблюдава едно растение, както израства от корена до плода, как зеленият лист се превръща в листа на цвета, цветните листа в тичинки и т.н., може да каже: "Тук имаме противоречащи си форми, цветният лист противоречи на клонковия лист." Обаче който вижда по-дълбоко, ще съзре единство в противоречията.
Това, което се развива в света, не е така плоско и тривиално, както това, което човешкият ум, обикновеният интелект чувствува като лишено от противоречия. Човек трябва да проникне по-дълбоко в основите на света и на живота и тогава противоречията изчезват. Който наблюдава едно растение, както израства от корена до плода, как зеленият лист се превръща в листа на цвета, цветните листа в тичинки и т.н., може да каже: "Тук имаме противоречащи си форми, цветният лист противоречи на клонковия лист." Обаче който вижда по-дълбоко, ще съзре единство в противоречията. Така е с това, което умът може да види в света, в най-дълбоките мъдрости той вижда противоречия. Ето защо не трябва да се учудваме, когато тук в Откровението срещаме едно привидно противоречие: "Който има ум, нека размисли върху числото на звяра, защото това е число на човека." Тук ние трябва отново да разгледаме, чрез какво човекът може да изпадне в положението да бъде изкусен от звяра с двата рога. Показахме, че от половината на Атлантската епоха насам човекът е проспал, така да се каже, по-висшето духовно развитие. Той и днес продължава да се намира в това спящо състояние. Но то беше необходимо.
към текста >>

Така е с това, което умът може да види в света, в най-дълбоките мъдрости той вижда противоречия.
Това, което се развива в света, не е така плоско и тривиално, както това, което човешкият ум, обикновеният интелект чувствува като лишено от противоречия. Човек трябва да проникне по-дълбоко в основите на света и на живота и тогава противоречията изчезват. Който наблюдава едно растение, както израства от корена до плода, как зеленият лист се превръща в листа на цвета, цветните листа в тичинки и т.н., може да каже: "Тук имаме противоречащи си форми, цветният лист противоречи на клонковия лист." Обаче който вижда по-дълбоко, ще съзре единство в противоречията. Така е с това, което умът може да види в света, в най-дълбоките мъдрости той вижда противоречия. Ето защо не трябва да се учудваме, когато тук в Откровението срещаме едно привидно противоречие: "Който има ум, нека размисли върху числото на звяра, защото това е число на човека." Тук ние трябва отново да разгледаме, чрез какво човекът може да изпадне в положението да бъде изкусен от звяра с двата рога. Показахме, че от половината на Атлантската епоха насам човекът е проспал, така да се каже, по-висшето духовно развитие. Той и днес продължава да се намира в това спящо състояние. Но то беше необходимо. Ако не би настъпило такова състояние, никога не би се развило това, което ние наричаме ум в нашия съвременен смисъл.
към текста >>

47. 8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

По този повод нека само да вмъкна, че част от нещата, които ще разискваме през следващите лекции, бяха вече осветлени, макар и от друга гледна точка, по време на лекционните цикли, изнесени от мен в Щутгарт и Лайпциг*38, и все пак, ако някой прибегне до външни съпоставки между тези цикли и моите сегашни обяснения, действително може да намери не малко противоречия.
По този повод нека само да вмъкна, че част от нещата, които ще разискваме през следващите лекции, бяха вече осветлени, макар и от друга гледна точка, по време на лекционните цикли, изнесени от мен в Щутгарт и Лайпциг*38, и все пак, ако някой прибегне до външни съпоставки между тези цикли и моите сегашни обяснения, действително може да намери не малко противоречия. Това произтича само и единствено от обстоятелството, че по време на лекциите моята задача е не да обсъждам разни абстрактни теории, а да се съсредоточа върху фактите, които се откриват пред ясновиждащото съзнание, а фактите могат да са твърде различни в зависимост от гледната точка. Дори едно и също дърво изглежда по съвсем различен начин, ако Вие го нарисувате от една страна, а после го нарисувате отново от друга страна. Същото се отнася и за духовните факти, ако Вие ги разглеждате от една или друга гледна точка.
към текста >>

48. 1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Явява се първо пуританската, после рационалистичната мисъл, освобождавайки се постепенно от догмата и даже от вярата, завършвайки скоро до противоречия, после до нищо.
Но тези методи не са движени от една активна сила. Противоположното течение не може вече да се задържи. Явява се първо пуританската, после рационалистичната мисъл, освобождавайки се постепенно от догмата и даже от вярата, завършвайки скоро до противоречия, после до нищо.
към текста >>

49. 5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Когато заставаме на множество гледни точки, за да изследваме нещо, от начало може да изглежда, че се явя ват противоречия.
Когато заставаме на множество гледни точки, за да изследваме нещо, от начало може да изглежда, че се явя ват противоречия. Въпреки това необходимо е да изясним съществените събития на духовния свят от всички страни, за да можем да ги разберем напълно. Откъсът от Евангелието на Йоана, с който завършихме вчера, ни разкрива добре, че, още от първите думи, това Евангелие съдържа почти безгранични тайни относно развитието на Вселената и човека. Може би ще имаме случай да обясним, защо най-великите между онези, които са описали духовните събития, е трябвало да прибягват да този сбита и символична форма, която характеризира първите стихове на Евангелието на Йоана.
към текста >>

Тогава Вие лесно ще разберете, че от момента на заспиването и до момента на събуждането си човекът е едно същество пълно с противоречия.
По същия начин системата на жлезите в човешкото физическо тяло е израз на етерното тяло. Всичко, което е съставна част на нервната система, е израз на астралното тяло, а цялата система на кръвообращението е израз на Аза. По този начин във физическото тяло ние трябва да различаваме една четворна организация и само един груб материализъм би могъл да постави на същата плоскост различните вещества на човешкото физическо тяло. Кръвта, която се движи в нашите кръвоносни съдове, е станала това, което тя е, защото Азът е проникнал в човека. Нервната система е получила своето днешно устройство затова, защото в човека работи астралното тяло; а системата на жлезите дължи своето съществувание на етерното тяло. Тогава Вие лесно ще разберете, че от момента на заспиването и до момента на събуждането си човекът е едно същество пълно с противоречия. Защото едно растение не притежава едно вещество, което да е израз на астралното тяло /нервната система/ , то не съдържа също така и никакъв израз на Аза /кръвоносната система/.
към текста >>

Но астралното тяло и Азът на човека напускайки през нощта физическото и етерно тела, правят от него нещо пълно с противоречия.
Едно физическо същество, какъвто е човекът, не може да съществува освен когато в него се намират етерното и астралното тела и Азът. Но астралното тяло и Азът на човека напускайки през нощта физическото и етерно тела, правят от него нещо пълно с противоречия. Ако от момента, когато Вие заспивате, и до момента на събуждането Ви не би се намесило нещо друго, ако Вие просто бихте извлекли астралното тяло и Аза от физическото и етерното тела, в момента на събуждането си Вие бихте намерили Вашата нервна и кръвоносна система напълно разрушени; защото те не биха могли да съществуват без да имат в себе си едно астрално тяло и един Аз.
към текста >>

50. 10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Когато четете Евангелията, в тях ще срещнете противоречия, Въпреки това можем да кажем, че по отношение на съществените събития, които можем да опишем според Акашовите записи, тези факти съвпадат по един забележителен начин помежду си и са в пълно съгласие особено що се отнася за кръщението извършено от св. Йоан.
Когато четете Евангелията, в тях ще срещнете противоречия, Въпреки това можем да кажем, че по отношение на съществените събития, които можем да опишем според Акашовите записи, тези факти съвпадат по един забележителен начин помежду си и са в пълно съгласие особено що се отнася за кръщението извършено от св. Йоан. И от четирите Евангелия се вижда, че техните автори са отдали първостепенно значение на това кръщение. Те са в пълно съгласие и относно разпятието и Възкресението. А за материалистичните мислители на нашата епоха тези факти изглеждат едни от най-извънредните. Но как ще обясним другите привидни противоречия?
към текста >>

Но как ще обясним другите привидни противоречия?
Когато четете Евангелията, в тях ще срещнете противоречия, Въпреки това можем да кажем, че по отношение на съществените събития, които можем да опишем според Акашовите записи, тези факти съвпадат по един забележителен начин помежду си и са в пълно съгласие особено що се отнася за кръщението извършено от св. Йоан. И от четирите Евангелия се вижда, че техните автори са отдали първостепенно значение на това кръщение. Те са в пълно съгласие и относно разпятието и Възкресението. А за материалистичните мислители на нашата епоха тези факти изглеждат едни от най-извънредните. Но как ще обясним другите привидни противоречия?
към текста >>

Ето сега къде се срещат тези, които търсят противоречия и ги намират.
Две от Евангелията, това на Марка и това на Йоана, започват с разказа за кръщението на Христа. Те опис ват след това последните три години от дейността на Христа Исуса, следователно единствено това, което е станало, след като Духът на Христа е завладял изградените от Исуса от Назарет тела, физическо, етерно и астрално. Евангелията на Матея и на Лука описват до известна степен това, което предшествувало кръщението, което в смисъла на казаното от нас, според Акашовите записи, е историята на Исуса от Назарет, преди той да се е пожертвувал, за да приеме Христа. Ето сега къде се срещат тези, които търсят противоречия и ги намират. Евангелистът Матей поставя в самото начало цяло едно родословие, което достига до Авраама, докато Лука дава едно родословие, което стига до Адама, а от Адама до отца на Адама, самият Бог Още едно противоречие: Матей разказва, че трима влъхви дошли от изток, ръководени от една звезда, да се поклонят на новородения Исус; Лука разказва, че ангели възвестяват на овчари за рождението на Исуса и те отиват да му се поклонят, после за представянето на Исуса в храма; в замяна на това Матей говори за преследването на Ирод, бягството в Египет и завръщането в Назарет. Всичко това може да изглежда противоречиво. Ние можем да обясним тази неща от факти изучавайки Акашовите записи, независимо от Евангелията.
към текста >>

51. 1. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Заради тях и за да избегне техните противоречия Духовната наука не може да стане чужда на живота.
Но действителното духовно познание не трябва да бъде едностранчиво догматично. То може да прокара нишките към най-различните сродни възгледи, свързвайки ги помежду си. Това, което има да каже, то може да го каже от най-различни гледища и именно благодарение на това духовното познание смята, че може да действува плодотворно. Догматици от всички отсенки могат да се намерят в това противоречие. Но с това те само показват, че техните мисли са далече от самия живот. Заради тях и за да избегне техните противоречия Духовната наука не може да стане чужда на живота.
към текста >>

52. 1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Тук нещата опират до пълното разбиране на окултните съобщения върху Христовото Събитие от гледна точка на съвременното духовно изследване, при което трябва да бъде хвърлена светлина върху привидните противоречия в четирите Евангелия.
Тук нещата опират до пълното разбиране на окултните съобщения върху Христовото Събитие от гледна точка на съвременното духовно изследване, при което трябва да бъде хвърлена светлина върху привидните противоречия в четирите Евангелия.
към текста >>

Хората би трябвало да разберат: Не се постига нищо, когато по отношение на такива документи не се издигнем с мисълта си над привидните противоречия, а още повече, когато смята ме, че тук става дума за поетични „метафори"; със всичко това ние изобщо не налучкваме действителното състояние на нещата.
Вярно е и едното, и другото, въпреки че във физическия свят те са напълно противоречиви. Именно трите синоптични Евангелия – Евангелието на Матей, Марко и Лука би трябвало да подтикнат хората към едно духовно схващане за събитията в човешкото развитие. Хората би трябвало да разберат: Не се постига нищо, когато по отношение на такива документи не се издигнем с мисълта си над привидните противоречия, а още повече, когато смята ме, че тук става дума за поетични „метафори"; със всичко това ние изобщо не налучкваме действителното състояние на нещата.
към текста >>

53. 10. Десета лекция, 26 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Навлезем ли още по-дълбоко в тези събития, ще установим, че отпадат всички противоречия, идващи от чисто, материалистичното тълкуване на Библията, както например отпаднаха и противоречията, свързани с предисторията на Исус от Назарет, след като благодарение на окултното изследване можахме да разберем някои важни подробности от неговото детство.
Навлезем ли още по-дълбоко в тези събития, ще установим, че отпадат всички противоречия, идващи от чисто, материалистичното тълкуване на Библията, както например отпаднаха и противоречията, свързани с предисторията на Исус от Назарет, след като благодарение на окултното изследване можахме да разберем някои важни подробности от неговото детство. Всеки от евангелистите описва това, което според неговата гледна точка му е особено близко; ето защо Лука описва онова, което неговите източници, „самовидците" и „служителите на Словото" можаха да възприемат поради своята специална подготовка. Останалите евангелисти възприемат други неща; евангелистът Лука има отворен поглед за неудържимата, безгранична любов, която прощава дори и най-ужасното злодеяние във физическия свят; и с пълно право от Кръста прозвучават онези думи, които са висш израз на любовта: прошка и за онези, които са извършили най-голямото злодеяние на света: „Отче, прости им, защо то не знаят какво правят" (Лука 23,34). От Кръста Христос измолва прошка за тези, които го разпнаха!
към текста >>

54. Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Но ако гледаме противоречията, които търси външният, привързан към физическите условия разсъдък, първите три Евангелия наистина предоставят достатъчно такива противоречия.
Те, донякъде, съответстват на истината (това днес е общото мнение) и донякъде са съгласувани. Но четвъртият документ, Евангелието от Йоан, съвсем се различава от тези три документа. Евангелието от Йоан отначало действа на човека по такъв начин, че той си казва: ако се приемат първите три Евангелия като исторически документи, като описания на живота на Христос Исус, четвъртият документ толкова съществено противоречи на първите три, че не можем да го приемем като съответстващо на историческите факти описание. Съществува мнение, че този четвърти документ е само съчинение, произлязло от вероизповеданието на някакъв предан мъж, свидетелстващ за мисията на Христос Исус, нещо като химн, изливащ се от сърцето, който по възторжен начин да изрази това, което би казал художникът. Трите други Евангелия ги наричат канонични, доколкото те се опитват да съставят нещо като исторически образ, и доколкото хората вярват, че в тези Евангелия по определен начин се възпроизвеждат историческите факти. Но ако гледаме противоречията, които търси външният, привързан към физическите условия разсъдък, първите три Евангелия наистина предоставят достатъчно такива противоречия. Нима не е противоречие, че в Евангелието от Матей се разказва за раждането на Исус във Витлеем, разказва се за бягството в Египет, за появата на влъхвите от Изток, а в Евангелието от Лука, напротив, се разказва за пътуването до Витлеем, но напълно се премълчава за това, което се разказва в Евангелието от Матей за влъхвите, за бягството в Египет, и така нататък? При всичко това съвсем няма да засягаме подробностите от трите години дейност на Христос Исус. Тук можем да намираме противоречие след противоречие.
към текста >>

Винаги ли, разглеждайки Евангелията, хората са виждали в тях преди всичко противоречията?
Би могло да се постави въпроса: как в продължение на християнското време са вървели разсъжденията за Евангелията? Винаги ли, разглеждайки Евангелията, хората са виждали в тях преди всичко противоречията? Трябва да си изясним как е протекло развитието на разсъжденията за Евангелията. Сравнително от неотдавна хората имат на разположение Евангелията. Отскоро е започнало разпространението на Евангелията по цялото човечество. До изобретяването на книгопечатането Евангелията, всъщност, са били на разположение на малцина, доста разумни хора, които са ги изучавали и са превръщали това в дело на своя живот. И това дело съвсем не стои така, че колкото по-назад се връщаме във времето, да откриваме изказвания от сорта: тук има противоречия, тук нещо противоречи на истината.
към текста >>

И това дело съвсем не стои така, че колкото по-назад се връщаме във времето, да откриваме изказвания от сорта: тук има противоречия, тук нещо противоречи на истината.
Винаги ли, разглеждайки Евангелията, хората са виждали в тях преди всичко противоречията? Трябва да си изясним как е протекло развитието на разсъжденията за Евангелията. Сравнително от неотдавна хората имат на разположение Евангелията. Отскоро е започнало разпространението на Евангелията по цялото човечество. До изобретяването на книгопечатането Евангелията, всъщност, са били на разположение на малцина, доста разумни хора, които са ги изучавали и са превръщали това в дело на своя живот. И това дело съвсем не стои така, че колкото по-назад се връщаме във времето, да откриваме изказвания от сорта: тук има противоречия, тук нещо противоречи на истината. Напротив, колкото по-назад се връщаме, толкова повече намираме, че тези противоречия не са били усещани, че имайки пред себе си всичките четири Евангелия, не виждали противоречията. Цялото настроение, което хората от първите християнски столетия имали по отношение на Евангелията, било съвсем различно. Ако искаме да характеризираме това настроение, би трябвало да кажем, че хората от първите християнски столетия са били изпълнени с нечувано благоговение по отношение на изобразеното в Евангелията. Цялото това настроение е било проникнато със съзерцание на великия образ на Христос Исус.
към текста >>

Напротив, колкото по-назад се връщаме, толкова повече намираме, че тези противоречия не са били усещани, че имайки пред себе си всичките четири Евангелия, не виждали противоречията.
Трябва да си изясним как е протекло развитието на разсъжденията за Евангелията. Сравнително от неотдавна хората имат на разположение Евангелията. Отскоро е започнало разпространението на Евангелията по цялото човечество. До изобретяването на книгопечатането Евангелията, всъщност, са били на разположение на малцина, доста разумни хора, които са ги изучавали и са превръщали това в дело на своя живот. И това дело съвсем не стои така, че колкото по-назад се връщаме във времето, да откриваме изказвания от сорта: тук има противоречия, тук нещо противоречи на истината. Напротив, колкото по-назад се връщаме, толкова повече намираме, че тези противоречия не са били усещани, че имайки пред себе си всичките четири Евангелия, не виждали противоречията. Цялото настроение, което хората от първите християнски столетия имали по отношение на Евангелията, било съвсем различно. Ако искаме да характеризираме това настроение, би трябвало да кажем, че хората от първите християнски столетия са били изпълнени с нечувано благоговение по отношение на изобразеното в Евангелията. Цялото това настроение е било проникнато със съзерцание на великия образ на Христос Исус.
към текста >>

55. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Тогава се възприемат противоречията.
С това е свързано – и само постепенно достигаме разбирането му – защо изобщо съществуват четири Евангелия. Днес нещата стоят така, че даже теологията е интелектуална и материалистична, а разумът, който се прилага към четирите документа, просто външно ги сравнява. Тогава се възприемат противоречията. Първо се разглежда едно Евангелие, от Йоан. Доколкото на пръв поглед, казват хората, за формалния разсъдък то изявява нещо, което толкова силно противоречи на трите други Евангелия, тогава най добре това Евангелие се разбира, като се казва, че авторът съвсем не е искал да опише истински събития, а да представи своего рода химн, нещо като признание, като предаване на своите чувства. В Евангелието от Йоан виждат велика, обширна поема, отричайки значението му като документ. Но така постъпва само външният, материалистичен ум. След това се разглеждат другите три Евангелия.
към текста >>

Тук също откриват определени противоречия, но ги обясняват с това, че Евангелията са били написани по различно време.
Първо се разглежда едно Евангелие, от Йоан. Доколкото на пръв поглед, казват хората, за формалния разсъдък то изявява нещо, което толкова силно противоречи на трите други Евангелия, тогава най добре това Евангелие се разбира, като се казва, че авторът съвсем не е искал да опише истински събития, а да представи своего рода химн, нещо като признание, като предаване на своите чувства. В Евангелието от Йоан виждат велика, обширна поема, отричайки значението му като документ. Но така постъпва само външният, материалистичен ум. След това се разглеждат другите три Евангелия. Тук също откриват определени противоречия, но ги обясняват с това, че Евангелията са били написани по различно време. Накратко, днес хората са на път да разкъсат тези документи за великото събитие, сякаш вече нищо не означават за човечеството. Именно духовната наука е призвана да покаже, защо имаме четири различни документа за събитията в Палестина и тя е способна да отвоюва тези документи за себе си. Защо съществуват четири документа?
към текста >>

Или са били дотолкова заблудени, че не са виждали тези противоречия?
Хората не винаги са мислели така, както днес. Имало е времена, когато Евангелията съвсем не са били общодостъпни, а са се намирали в ръцете на малцина, които са ръководили духовния живот в течение на първите християнски векове. Защо днес не се питаме: тези хора не са ли били пълни глупаци, нима не са виждали, че Евангелията си противоречат едно на друго? Или са били дотолкова заблудени, че не са виждали тези противоречия? Най-добрите хора на своето време възприемали тези документи смирено взирайки се в тях и радвайки се, че имаме четири Евангелия, за които днешните хора казват, че те изобщо не могат да бъдат документи, защото противоречат сами на себе си!
към текста >>

Но това, което се изправя пред нас в Евангелието от Марко е толкова потресаващо, че, ако още не сме чували за различни неща, които са свързани с Евангелието от Матей, в нас би възникнала увереност, че трябва да има дълбоки противоречия между Евангелието от Марко и другите Евангелия.
След като в Базел осветих две от страните на това огромно събитие в лекциите за Евангелията от Лука и от Йоан, днес би следвало да се каже нещо за Евангелието от Матей. Можем също така добре да съчетаем това с Евангелието от Марко. Причината защо сега, след като се заех в известна степен да опиша това велико събитие от духовнонаучна гледна точка, след Евангелието от Лука и от Йоан избрах Евангелието от Матей, се заключава в това, че трябва да се изпита чувството как в смирена скромност следва да се приближаваме към разбирането на това събитие от мирово значение. В Евангелията от Лука и от Йоан научаваме велики истини. Но това, което се изправя пред нас в Евангелието от Марко е толкова потресаващо, че, ако още не сме чували за различни неща, които са свързани с Евангелието от Матей, в нас би възникнала увереност, че трябва да има дълбоки противоречия между Евангелието от Марко и другите Евангелия. Нямаше да се справим с Евангелието от Марко, тъй като в това Евангелие се съобщават най-велики, най-потресаващи мирови истини; но не най-висшите: последните се съдържат в Евангелието от Йоан. Затова днес ще говоря за Евангелието от Матей.
към текста >>

56. Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

И когато той се прилага и за Евангелията, на него не му е трудно да намира разсъдъчни противоречия, защото откриването им не е кой знае колко трудно.
Искайки да се ориентираме в този въпрос, скоро бихме забелязали нещо друго, а именно, че целият свят на човешките чувства се е отнасял по-различно към Евангелията, отколкото днес. Днес съществува критичен разсъдък, който се учи на всичко за своя начин на мислене от външната сетивна действителност. И когато той се прилага и за Евангелията, на него не му е трудно да намира разсъдъчни противоречия, защото откриването им не е кой знае колко трудно.
към текста >>

Как тези, които са стояли начело на духовния живот и в течение на миналите столетия са държали в ръцете си Евангелията, са могли да се примирят с това, което днес наричаме противоречия?
Как тези, които са стояли начело на духовния живот и в течение на миналите столетия са държали в ръцете си Евангелията, са могли да се примирят с това, което днес наричаме противоречия? Тези хора от миналите времена са изпитвали нечувано, съвсем не днес измислено благоговение пред великото Христово събитие благодарение на четирите Евангелия, и по странен начин са усещали, че, понеже са имали четири Евангелия, толкова повече е трябвало да почитат и ценят това събитие. Как е възможно това? Възможно е, защото древното тълкуване на Евангелията е вземало предвид нещо съвсем различно, отколкото се взема днес. Днешните критици не правят това по-умно от някой, който снима букет цветя от едната страна и получава определена снимка на букета. След това той показва на света тази снимка.
към текста >>

57. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Онзи, който се приближава към света с очакването, че всичко трябва да обясни себе си без противоречия, като че е възникнало от една неразделна основа на света, ще преживее много разочорования, когато застане лице с лице пред света и неговите опитности по един непредубеден начин.
Онзи, който се приближава към света с очакването, че всичко трябва да обясни себе си без противоречия, като че е възникнало от една неразделна основа на света, ще преживее много разочорования, когато застане лице с лице пред света и неговите опитности по един непредубеден начин. Традиция е за човешкото същество да се отнася с всичко, което той възприема в света според една пасторална световна концепция, в която всичко се връща до една неразделна божествена предвечна основа, всичко произтича от Бога и следователно трябва да бъде разбирано като единство.
към текста >>

Само когато тези понятия са в състояние да обхванат нашия свят, пълен с противоречия, което е истинската реалност, само тогава те ще са в състояние да обхванат пълната реалност.
Този въпрос наистина е свързан с най-дълбоките тайни на човешката еволюция. Обаче монотеистичното чувство през векове и хилядолетия е закривало този факт, ала човек трябва да го има предвид. Ако човек желае днес да напредва по въпросите за световния мироглед, преди всичко не трябва да обърква логиката с една абстрактна липса на противоречие. Една абстрактна липса на противоречие не може да съществува в свят, в който заедно работят независими една от друга индивидуалности. Един стремеж за съгласие следователно винаги ще води до едно обедняване на понятията; понятията не ще могат вече да обхващат цялата реалност. Само когато тези понятия са в състояние да обхванат нашия свят, пълен с противоречия, което е истинската реалност, само тогава те ще са в състояние да обхванат пълната реалност.
към текста >>

Това обаче не е така и онези силни противоречия толкова многозначителни в човешкия живот, които е открила аналитична психология, не биха изкочили, ако нашият мисловен живот отвъд прага не ни завеждаше обратно до твърде различни области, където други индивидуалности въздействуват върху мисловния живот, върху нашия живот на чувства и нашия волеви живот.
Ако човек е запознат с намеренията, може да види онова, което пред нас е взаимната работа на огнените духове и ундините. Никога не трябва да вярваме обаче, че зад тези същества стои някой, който им дава известна заповед. Не е такъв случаят. Тази идея обаче е широко разпространена днес и философи, такива като Вилхелм Вундт /за когото Фриц Маутнер неоснователно казва: "авторитет въз основа на благоволението на издателя" обаче неговият авторитет се разпростираше по целия свят преди войната/ цели да събере заедно като едно единство всичко, което живее в човешката душа, мисловния живот, живота на чувствата и волевия живот. Тези философи казват, че душата е едно единство и следователно всичко трябва да принадлежи на единството, на една обща система. Това обаче не е така и онези силни противоречия толкова многозначителни в човешкия живот, които е открила аналитична психология, не биха изкочили, ако нашият мисловен живот отвъд прага не ни завеждаше обратно до твърде различни области, където други индивидуалности въздействуват върху мисловния живот, върху нашия живот на чувства и нашия волеви живот.
към текста >>

58. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Ние ще обсъдим известни проблеми на болестта и здравето от гледна точка на Кармата; а при наличието на толкова много противоречия в нашия съвременен свят, тъкмо в тази област засягаща връзката между болест, здраве и Карма основните антропософски принципи лесно биха могли да бъдат подхвърлени на неправилно тълкуване.
Несъмнено, разискванията на които ще посветим времето си днес и през следващите дни, твърде лесно могат да прераснат в недоразумения. Ние ще обсъдим известни проблеми на болестта и здравето от гледна точка на Кармата; а при наличието на толкова много противоречия в нашия съвременен свят, тъкмо в тази област засягаща връзката между болест, здраве и Карма основните антропософски принципи лесно биха могли да бъдат подхвърлени на неправилно тълкуване. Вие добре знаете, че винаги, когато се дискутират въпроси от областта на здравето и болестта, хората са склонни към разгорещени и крайни становища. Знаете също, как от страна на лаиците, както и от страна на част от лекарското съсловие се отправят непрекъснати нападки срещу това, което наричаме „официална медицина". От друга страна, лесно може да се установи, как представителите на официалната медицина, може би засегнати от явно несправедливи обвинения, не само че изпадат в екзалтация, когато трябва да защитават научните истини (а това е тяхно пълно право), но подемат яростна борба срещу всички, които предлагат други гледни точки за разрешаването на въпросите, възникващи в тази и без друго сложна област. Антропософията или Науката за Духа ще се окаже достойна за великата си мисия, само ако се издигне до непредубедено и обективно мислене тъкмо в една раздирана и помрачена от спорове област като тази, към която пристъпваме в сегашния лекционен цикъл. За редовните слушатели на моите лекции е на пълно ясно, че антропософските принципи не могат да се влеят в шумния хор на онези, които се стремят да дискредитират „университетската медицина".
към текста >>

59. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

" Така ариманическият принцип използва тази възможност и прониква в нас чрез противоречията на външния свят.
Ариман е онзи принцип, който се намесва в нашите възприятия и се промъква в нас, идвайки от вън. Ариман действува най-силно в случаите, когато изпитваме чувството: „Ето, сега вече ти не можеш да напреднеш по-нататък със своето мислене; ти стигаш до една критична точка, където се сплита неразрешим възел от мисли! " Така ариманическият принцип използва тази възможност и прониква в нас чрез противоречията на външния свят.
към текста >>

60. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ето защо привидните различия в четирите Евангелия за нас не са никакви противоречия.
Често съм споменавал: има нещо твърде забележително във факта, че това събитие е запазено за нас в четири привидно различни документи. Но това, което дава, така да се каже, повод на днешното материалистично светоусещане за една негативна, унищожителна критика, е нещо извънредно важно с оглед на нашите антропософски убеждения. Недопустимо е някой да описва дадено Същество или даден факт, разглеждайки го само от една страна. Аз често съм прибягвал до следното сравнение: Ако фотографираме определено дърво от една гледна точка, недопустимо е да се твърди, че тази фотография дава цялостен образ на дървото; напротив, едва ако бихме го фотографирали от четири различни страни, съпоставяйки тези четири фотографии, колкото и различни да са те, ние бихме стигнали до неговия цялостен образ. И ако това е валидно за толкова обикновени неща от външния свят, колко повече би трябвало да предположим, че едно събитие, което включва в себе си най-важните и решителни моменти от живота на човечеството, съвсем не би могло да бъде обхванато, ако го описваме само от една страна? Ето защо привидните различия в четирите Евангелия за нас не са никакви противоречия. Напротив, в основата на всичко това лежи фактът, че авторите на Евангелията са имали ясното съзнание: всеки един от тях може да опише това велико събитие само от една страна, а занапред чрез съпоставката на различните описания човечеството постепенно ще се издигне до един цялостен и всеобхватен образ на Христовото Събитие. И така, нека с необходимото търпение, и придържайки се към тези четири описания, постепенно да се приближим до това най-велико събитие от Земната еволюция, като на свой ред прибавим и нашето духовно-научно проучване на онези документи, които сме свикнали да наричаме „Новия Завет".
към текста >>

61. 7. Седма лекция, 7. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ето защо такива хора, които преценяват нещата само според законите на физическия свят, често се натъкват на противоречия; защото, естествено е, че даден факт изглежда различно, ако бъде проучван от различни гледни точки.
В скоби бих добавил, че хората поемат един тежък кръст, когато във всички онези духовни направления, които се опират на окултни истини, неусетно вмъкват навиците си от обикновения живот. Когато човек е принуден да сподели определени истини, които са извоювани в хода на свръхсетивното познание, необходимо е дори и с оглед на едно чисто екзотерично описание да изхождаме от различни гледни точки. Онези, които от доста години внимателно наблюдават нашето Антропософско Движение*24, добре са забелязали, че основният ни стремеж е да описваме фактите не едностранчиво, а като се опираме на най-различни гледни точки. Ето защо такива хора, които преценяват нещата само според законите на физическия свят, често се натъкват на противоречия; защото, естествено е, че даден факт изглежда различно, ако бъде проучван от различни гледни точки. В този случай лесно биха се намерили противоречия. Впрочем един от основните принципи на дадено духовно-научно движение следва да вземе под внимание, когато някъде се казва нещо, което след време влиза в привидно противоречие с теза, която се развива на друго място, въпреки че в двата случая имаме една отправна гледна точка. И за да не се шири всред самите нас дух на противоречие, следва да описваме нещата именно от различни гледни точки. Така например, слушателите на миналогодишния мюнхенски цикъл „Децата на Луцифер и братята Христови"*25 имаха възможност да се докоснат до дълбоките мирови тайни, описани от гледна точка на източната философия. Обаче за този, който иска да навлезе в свръхсетивния свят, е необходима една подвижност, една лабилност на съзерцанието.
към текста >>

В този случай лесно биха се намерили противоречия.
В скоби бих добавил, че хората поемат един тежък кръст, когато във всички онези духовни направления, които се опират на окултни истини, неусетно вмъкват навиците си от обикновения живот. Когато човек е принуден да сподели определени истини, които са извоювани в хода на свръхсетивното познание, необходимо е дори и с оглед на едно чисто екзотерично описание да изхождаме от различни гледни точки. Онези, които от доста години внимателно наблюдават нашето Антропософско Движение*24, добре са забелязали, че основният ни стремеж е да описваме фактите не едностранчиво, а като се опираме на най-различни гледни точки. Ето защо такива хора, които преценяват нещата само според законите на физическия свят, често се натъкват на противоречия; защото, естествено е, че даден факт изглежда различно, ако бъде проучван от различни гледни точки. В този случай лесно биха се намерили противоречия. Впрочем един от основните принципи на дадено духовно-научно движение следва да вземе под внимание, когато някъде се казва нещо, което след време влиза в привидно противоречие с теза, която се развива на друго място, въпреки че в двата случая имаме една отправна гледна точка. И за да не се шири всред самите нас дух на противоречие, следва да описваме нещата именно от различни гледни точки. Така например, слушателите на миналогодишния мюнхенски цикъл „Децата на Луцифер и братята Христови"*25 имаха възможност да се докоснат до дълбоките мирови тайни, описани от гледна точка на източната философия. Обаче за този, който иска да навлезе в свръхсетивния свят, е необходима една подвижност, една лабилност на съзерцанието. И ако се стреми към друго състояние, той неизбежно попада в един лабиринт.
към текста >>

62. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

И когато хората при стъпят към тези части, те могат да почувствуват противоречия, подобни на току що характеризираните; но иначе изобщо не бихме могли да започнем с необходимия процес на внасяне на антропософския светоглед в цялостната просвета и в цялостното познание на нашето време.
Съществуващата трудност идва от това, че цялостната област на антропософското или духовнонаучното познание е толкова обширна, че винаги могат да бъдат представени само части от нея. И когато хората при стъпят към тези части, те могат да почувствуват противоречия, подобни на току що характеризираните; но иначе изобщо не бихме могли да започнем с необходимия процес на внасяне на антропософския светоглед в цялостната просвета и в цялостното познание на нашето време.
към текста >>

63. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

И когато започнаха да размишляват върху Евангелията, те веднага намериха в тях противоречия и само Духовната наука ще покаже как могат да се обяснят тези противоречия.
Така се случва с всичко, което се отнася за второто откровение; то бива проникнато от мисловното съдържание. Това преследвахме ние например в обясненията върху Евангелията. Какво са били досега тези Евангелия? Нещо, което можеше да назидава хората, което можеше да ги прониква с велики, мощни сили и чувства, което можеше да даде на човечеството едно сърдечно разбиране за Мистерията на Голгота. Но да вземем най-простото нещо, че хората въобще едва сега започнаха да размишляват върху Евангелията! И когато започнаха да размишляват върху Евангелията, те веднага намериха в тях противоречия и само Духовната наука ще покаже как могат да се обяснят тези противоречия. Така хората едва сега ще се оставят под въздействието на онова мисловно съдържание, което е дадено на човечеството под формата на един говор, идващ от свръхсетивните светове. С това ние обърнахме внимание върху най-важното и най-същественото събитие на нашата епоха; върху новото проявление на Христос в етерното тяло. И това ново проявление – с оглед на целия характер на нашата епоха – вече не може да бъде свързвано с физическото тяло.
към текста >>

64. Въпроси и отговори GA_135 Прераждане и Карма

Ако човек иска да разгледа кармически някое произшествие, което се случва на някого, от гледна точка на правосъдието в земния физически живот, ще се натъкне на множество противоречия.
Отговор: Законите на кармата са толкова сложни, че никой не трябва да се учудва, когато един факт първоначално изглежда в противоречие на човешкото разбиране с общата валидност на тези закони. Най-напред трябва да ни стане ясно, че това разбиране се е формирало в нашия физически свят и че то е свикнало да приема единствено това, което е научило в този свят. Кармичните закони обаче принадлежат изцяло на по-висшите светове – в Германия е общоприето да се казва „по-висши нива“. Ако човек иска да разгледа кармически някое произшествие, което се случва на някого, от гледна точка на правосъдието в земния физически живот, ще се натъкне на множество противоречия. Трябва да стане ясно, че едно съвместно изживяване на повече хора във физическия свят може да означава за всеки отделен човек нещо напълно различно във висшите светове. Разбира се, обратното също не е изключено, а именно да се случат общи кармични преплитания в съвместни земни преживявания. Само този, който може да вижда ясно в по-висшите светове, може да каже какво точно се случва. Ако кармичните преплитания на петстотин човека се изразяват в това, че при един пожар в театъра тези хора загиват, тогава са налице следните възможности:
към текста >>

65. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Напълно е възможно новото, което днес бе охарактеризирано като фундаментално ново, да бъде възприето от антропософията и първоначално то да не се интересува от някои религиозни противоречия у хората.
В тази връзка трябва да сме наясно, че работата в рамките на дадено антропософско обединение или общество трябва да се разглежда в смисъла на тази мисия. Следователно е разбираемо, че по въпросите, които първоначално се струват най-важни на стоящия отвън, на най-малко докоснатия от антропософията като такава, трябва да говорим само тогава, когато първо изходим от основополагащите истини и после да преминем към близките на всяка западноевропейска душа въпроси. Напълно е възможно новото, което днес бе охарактеризирано като фундаментално ново, да бъде възприето от антропософията и първоначално то да не се интересува от някои религиозни противоречия у хората. Защото характерното за тази нова духовна наука не е това да се практикува нещо като религиознание, макар че днес това се прави, дори прекалено често. Но в сравнение с това, което иначе се прави в наши дни, практиката при теософите далеч не е по-духовна. Същественото обаче е, че в антропософията всички тези неща се разглеждат в светлината, идваща от идеите за прераждането и кармата.
към текста >>

66. 11. ДЕСЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Нещата са напълно обективни, и ако при едно разглеждане се установяват известни противоречия с това, което бе по-рано описано, трябва винаги да очакваме, че тези противоречия ще се разрешат просто, когато се вземе под внимание действително всичко, за което става дума.
Ние показахме, какъв смисъл има този живот в планетната система. Като намек бих искал да отбележа само, че фактически кометата е нещо, което идва от вън в планетната система, което обаче се присъединява по определен начин към нея. Преминавайки през планетната система, към нея се присъединява това, което произхожда също от Духовете на Волята, минералното. И последствието може да бъде това, че, когато кометата минава през планетната система, към нея се присъединява минерално вещество, което след това бива привличано от Земята и пада върху нея, естествено това не е кометата; то се отнася напротив така, че кометата се проявява по някакъв начин чрез метеорни падащи тела върху Земята. Нещата са напълно обективни, и ако при едно разглеждане се установяват известни противоречия с това, което бе по-рано описано, трябва винаги да очакваме, че тези противоречия ще се разрешат просто, когато се вземе под внимание действително всичко, за което става дума. Това беше само един намек, който трябваше да покаже, че в планетната система имаме действително работа с неща, които действуват от Космоса. Тези групови души на минералите действуват лъчеобразно отвън навътре. И тъй като пространството ни предлага от различните страни раз лични форми на действие, тъй като то не е еднообразно пространство, тези групови души на минералите, които принадлежат на областта на Духовете на Волята, изпращат своите лъчи от различните страни по най-различен начин. Чрез съвместното действие на това, което идва от планетите за минералите, което идва от Слънцето и което се разлива от Вселената в най-различните посоки, чрез всичко това се ражда възможност та да се образуват не само онези основни типове, за които днес споменахме, че съществуват в минералното царство, а също така всички възможни форми и всички възможни различно изменени вещества на минералното царство. Какво вещество показва един минерал, зависи от това, по какъв начин силите, които действуват от планетите, са повлияни отново от други сили, които се вливат в Земята или астрално от Слънцето-или обаче от мировото пространство в различните посоки.
към текста >>

67. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Окултизмът не познава никакви различия; за разлика от религията той не познава и противоречията между хората, както и тяхната враждебност.
Това, което лежи в основата на окултизма, е винаги едно и също. Народите и епохите притежават различни религии, само защото тези религии са произлезли от теософските модификации на окултизма. Окултизмът не познава никакви различия; за разлика от религията той не познава и противоречията между хората, както и тяхната враждебност. Той носи в себе си едно общочовешко богатство, което може да бъде постигнато навсякъде по Земята. Доколкото теософията се стреми, особено в наше време, да се преобрази в една съответствуваща на епохата форма, тя трябва да се предпазва и да не включва в себе си исторически наложените диференциации на човечеството. Тя трябва да се стреми, доколкото това е възможно, да бъде един верен израз на окултните истини. Затова и теософията по необходимост трябва да се стреми към преодоляване на различните възгледи и най-вече на различните религиозни течения.
към текста >>

68. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Обикновено публичното разискване на определени теми от живота се изчерпва в изтъкване на противоречия.
Обикновено публичното разискване на определени теми от живота се изчерпва в изтъкване на противоречия. "Да, това сигурно е грешно казват хората тук има някакво противоречие." И по този начин хората опровергават много неща от живота. Ние срещаме противоречията, когато се натъкнем на нещо, което няма нищо общо с нашия досегашен свят, с нашите досегашни опитности. Все пак ние трябва да разберем, че когато се изправим пред един нов свят, е необходимо да се помирим с известни противоречия и да сме в състояние да кажем: Да, тук има противоречия. И така трябва, защото този свят не би бил никакъв нов свят, ако той съвпадаше с предишния свят.
към текста >>

Ние срещаме противоречията, когато се натъкнем на нещо, което няма нищо общо с нашия досегашен свят, с нашите досегашни опитности.
Обикновено публичното разискване на определени теми от живота се изчерпва в изтъкване на противоречия. "Да, това сигурно е грешно казват хората тук има някакво противоречие." И по този начин хората опровергават много неща от живота. Ние срещаме противоречията, когато се натъкнем на нещо, което няма нищо общо с нашия досегашен свят, с нашите досегашни опитности. Все пак ние трябва да разберем, че когато се изправим пред един нов свят, е необходимо да се помирим с известни противоречия и да сме в състояние да кажем: Да, тук има противоречия. И така трябва, защото този свят не би бил никакъв нов свят, ако той съвпадаше с предишния свят.
към текста >>

Все пак ние трябва да разберем, че когато се изправим пред един нов свят, е необходимо да се помирим с известни противоречия и да сме в състояние да кажем: Да, тук има противоречия.
Обикновено публичното разискване на определени теми от живота се изчерпва в изтъкване на противоречия. "Да, това сигурно е грешно казват хората тук има някакво противоречие." И по този начин хората опровергават много неща от живота. Ние срещаме противоречията, когато се натъкнем на нещо, което няма нищо общо с нашия досегашен свят, с нашите досегашни опитности. Все пак ние трябва да разберем, че когато се изправим пред един нов свят, е необходимо да се помирим с известни противоречия и да сме в състояние да кажем: Да, тук има противоречия. И така трябва, защото този свят не би бил никакъв нов свят, ако той съвпадаше с предишния свят.
към текста >>

И най-забележителното събитие за начеващия окултист е, че той трябва да се приобщи към такива неща, които спрямо досегашното му знание, изглеждат абсурдни и пълни с противоречия.
И най-забележителното събитие за начеващия окултист е, че той трябва да се приобщи към такива неща, които спрямо досегашното му знание, изглеждат абсурдни и пълни с противоречия. Едва в мига, когато човекът успее да свърже част от своите вътрешни изживявания с тези три идеи: Неизявената светлина, неизговореното слово и съзнанието без външен обект, едва тогава той става истински окултист, едва тогава окултният кандидат действително поема по пътя на окултното познание.
към текста >>

69. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Втората гледна точка, върху която трябва да постигнем съгласие и единство, е тази, че теософията не винаги е в противоречие с окултизма (припомнете си съдържанието на 1-та лекция) и че при едно задълбочено проучване отпадат каквито и да е противоречия.
Втората гледна точка, върху която трябва да постигнем съгласие и единство, е тази, че теософията не винаги е в противоречие с окултизма (припомнете си съдържанието на 1-та лекция) и че при едно задълбочено проучване отпадат каквито и да е противоречия. Разбира се, противоречия тук винаги могат да възникнат. Мнозина от Вас ще си спомнят, че аз често съм говорил за Христовото Същество като за едно космическо Същество, което се извисява над всички други основатели на религии. Споменавано беше също и това, че няма нищо чудно в начина, по който Христовото Същество беше прието с такъв копнеж именно от Запада, тъй като на тази Западна Европа беше присъщ един своеобразен исторически дух. И доколкото Западът изобщо беше напреднал до там, че да представлява необходимата арена за човешките инкарнации, той се оказа най-подходящото място за това развитие. Ала един удивителен факт остава, че все пак се намират европейци, които не искат да приемат това развитие.
към текста >>

Разбира се, противоречия тук винаги могат да възникнат.
Втората гледна точка, върху която трябва да постигнем съгласие и единство, е тази, че теософията не винаги е в противоречие с окултизма (припомнете си съдържанието на 1-та лекция) и че при едно задълбочено проучване отпадат каквито и да е противоречия. Разбира се, противоречия тук винаги могат да възникнат. Мнозина от Вас ще си спомнят, че аз често съм говорил за Христовото Същество като за едно космическо Същество, което се извисява над всички други основатели на религии. Споменавано беше също и това, че няма нищо чудно в начина, по който Христовото Същество беше прието с такъв копнеж именно от Запада, тъй като на тази Западна Европа беше присъщ един своеобразен исторически дух. И доколкото Западът изобщо беше напреднал до там, че да представлява необходимата арена за човешките инкарнации, той се оказа най-подходящото място за това развитие. Ала един удивителен факт остава, че все пак се намират европейци, които не искат да приемат това развитие. А централният момент на това развитие е именно Христовият Импулс.
към текста >>

И теософията неизбежно ще заема мястото на философията, ще го заеме, въпреки всички трудности и противоречия.
да спаси Азът, себесъзнанието. Философията трябва добре да разбере това. Опитайте се да си припомните от моята "Философия на свободата" какво всъщност трябва да пренесе философското съзнание в следващата епоха, в епохата, когато човечеството отново ще трябва да приеме нещо много по-точно и неоспоримо от философията, а именно теософията. И Вие ще видите, че епохата на философията е изтекла. Теософията е много по-древна от философията. И теософията неизбежно ще заема мястото на философията, ще го заеме, въпреки всички трудности и противоречия. Теософията просто има една по-дълга фаза на развитие, отколкото епохата на философията. Ето защо човекът може да гледа философски на света само в определен отрязък от време; епохата на теософията както в миналото, така и в бъдещето обхваща в себе си относително краткия и преходен етап на философията. Занапред човекът ще гледа на света не по философски, а по теософски начин. Но окултизмът, скъпи приятели, също нахлува мощно и неудържимо в човешкото същество. Ние можем да приемем окултизма, можем да го приемем напълно.
към текста >>

70. Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Някогашната му религия, смяташе той, която отчасти е пълна с противоречия, се съдържа във Ведите, но благодарение на Виаза ние имаме системата Веданта, където всичко е напълно достъпно за чистото човешко мислене.
Как постъпваше Рам Мохан Рой? Той казваше приблизително следното: Да, аз живея в рамките на индуизма; там хората почитат много Богове, кланят се на най-различни божества. И когато ги запитаме защо почитат тези или онези Богове, хората от моята страна отговарят: Това е един много стар обичай и ние никога не сме постъпвали по друг начин, така е било при нашите бащи, дядовци и така нататък. И понеже, тъй смяташе Рам Мохан Рой, хората разполагаха само с тази възможност, в моята страна се стигна до най-крещящи форми на идолопоклонничество, до едно осъдително идолопоклонничество, което наранява цялото първоначално величие на религията, изповядвана от моя древен народ. Някогашната му религия, смяташе той, която отчасти е пълна с противоречия, се съдържа във Ведите, но благодарение на Виаза ние имаме системата Веданта, където всичко е напълно достъпно за чистото човешко мислене. Ето какво, казваше той, искам да изповядвам. И за тази цел, освен че направи преводи от различни, трудно разбираеми диалекти, той направи извлечения от онова, което смяташе за истинско учение и го разпространи всред хората. На какво разчиташе Рам Мохан Рой? Той смяташе, че за всички ще стане ясно: Зад многобожието и зад идолопоклонничеството се крие чистото учение за онзи първоначален Бог, който живее във всички неща и който вече не може да бъде постигнат по пътя на идолопоклонничеството, макар че той отново трябва да навлезе в душите на хората. И когато после този индийски брамин обсъждаше някои подробности от учението Веданта, от това истинското индийско вероизповедание, те съвсем не изглеждаха чужди за неговите слушатели, напротив, те изглеждаха като един вид вяра в разума, до което общо взето би могъл да достигне всеки, който, уповавайки се на своя разум, се обръща към единния Бог.
към текста >>

71. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Впрочем в рамките на „изследователския подход“ се търсят всевъзможни пътища за решаване на основните противоречия.
Днешната теология не се занимава с нищо друго, освен с този изследователски подход към живота на Исус; или, с други думи, тя търси да установи важните дати в живота на Исус, както например историците търсят важните дати в живота на Карл Велики, Ото Велики и така нататък. Само че да се установят датите в живота на Исус от Назарет е доста трудно. Защото основните документи за тази цел са Евангелията и Посланията на Павел. Обаче Евангелията, като такива, естествено нямат историческа стойност. Има четири Евангелия и от материалистическа гледна точка те си противоречат изцяло. Впрочем в рамките на „изследователския подход“ се търсят всевъзможни пътища за решаване на основните противоречия. Нека засега да оставим настрана онзи етап от „изследванията на Исусовия живот“, който попадайки под все по-голямото влияние на материализма вече не искаше да вярва в никакви „чудеса“ и ги подлагаше на най-странни тълкувания, като например явяването му „над водата“ бива обяснявано с това, че фактически Той не се придвижва физически над езерото, а и учениците не са добре запознати с физическите закономерности на природния свят; изобщо нещата се представят така, сякаш апостолите плуват с лодката, а Христос Исус върви на отсрещния бряг, докато хората, намиращи се на отсамния бряг си въобразяват, че Христос Исус ходи по водата. Или пък един друг пример за рационалистично обяснение: Превръщането на водата във вино се дължи на това, че някой незабелязано слага във водата някаква винена есенция! А при Кръщението, което Йоан извършва в реката Йордан, един гълъб случайно прелита по същото време! Какво ли не изниква от умовете на тези, които смятат, че се позовават на строгата, обективна наука! Но нека напълно да се абстрахираме от тези неща.
към текста >>

Това се потвърждава от многобройните противоречия, както и от обстоятелството, че те не са могли да бъдат отстранени в хода на времето.
В общи линии такъв род биографии на Исус от Назарет също се посрещат с неодобрение. Това неодобрение има две страни. На първо място е валидността на самите документи. Защото според смисъла, който днес хората влагат в понятието „исторически документи“, съвсем ясно е, че Евангелията не са никакви документи. Това се потвърждава от многобройните противоречия, както и от обстоятелството, че те не са могли да бъдат отстранени в хода на времето. На второ място идва това, че към подобно изследване на Исусовия живот се прибавиха съображенията на онези, които на определени и често повтарящи се в Евангелията места виждаха такива факти, за които ние знаем, че се отнасят към свръхсетивния свят. Тези хора, заслепени от своята вяра в материалния свят не можеха току-така да се измъкнат от своите изследвания, какъвто беше случаят с животоописанието на Исус. Ето как се стигна до другото, до изследването на Христос, което нарасна през последните години, докато животоописанието или изследването на Исусовия живот отдавна вече беше привършило, достигайки връхната си точка с образа на „простия човек от Назарет“ както се изразява един днешен професор. Разбира се, всичко това е твърде приятно за повечето хора. Те са просто поласкани, когато никой не изисква от тях да се съобразяват с по-висшите сили в Евангелията и много повече им приляга да говорят за „простия човек от Назарет“, отколкото да се стремят към Богочовека.
към текста >>

Да, нашата „просветена“ епоха е отишла твърде далеч относно изобилието от противоречия в Евангелията и просто не допуска до каква голяма степен думите „Господи, прости им, защото те не знаят какво вършат“ се отнасят към съвременната наука.
Но в общи линии всичко, което се отнася до Мистерията на Голгота, е подкопано от материалистическата наука. Никъде не може да се стъпи на твърда почва. Животоописанията на Исус нямат голяма стойност, понеже те нищо не доказват, а на „изследователския подход“ към Христос изобщо не може да се гледа сериозно. А нещата тук опират до колосалното действие на онова Същество, което е пряко свързано с Мистерията на Голгота. Ако всичко е само един „поетичен образ“, материалистическата епоха би трябвало в кратък срок да отвърне своя поглед от този образ; защото една материалистическа епоха не може да вярва в поетични измислици. Да, нашата „просветена“ епоха е отишла твърде далеч относно изобилието от противоречия в Евангелията и просто не допуска до каква голяма степен думите „Господи, прости им, защото те не знаят какво вършат“ се отнасят към съвременната наука. Тези думи важат за всички изследвания, свързани с Исус и с Христос, понеже те не могат да се докоснат по един честен и достоен начин до духовните източници на нещата.
към текста >>

72. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Такива противоречия съществуват в човешката природа.
Двама човеци живеят в най-добри приятелски отношения. Често пъти се случва единият да възприема Духовната наука, да я цени, а другият който живее с него, е проявил преди това безразличие към тази наука, а сега започва да я мрази силно. Обаче може да се случи така, че тази омраза да не изпълва цялата негова душа, тя може да живее само в азовото съзнание, обаче не и в астралното съзнание. В своето горно съзнание изпада в яростна омраза към Духовната наука, а може всъщност да я обича в своето астрално съзнание, в своето подсъзнание и да я желае без да осъзнава това. Това е напълно възможно. Такива противоречия съществуват в човешката природа. Ако изследваме астралното съзнание на един такъв човек, подсъзнанието, можем да констатираме, че там живее една скрита за него симпатия към Духовната наука, която той мрази в своето горно съзнание. След смъртта това се оказва от голямо значение, защото след смъртта човекът става истинен в това отношение. Някой, който така на Земята се е заклел, да мрази силно Духовната наука обаче в своето подсъзнание я обича и който през време на земния си живот, я е отричал и отхвърлял, след смъртта изпитва често пъти една изгаряща любов към нея. Това може да означава за него едно дълбоко страдание през време на живота му в Камалока, а именно, че не знае нищо за тази наука и няма свой спомен, няма никакъв спомен за нея. Защото в първото време след смъртта, човекът живее предимно от спомена.
към текста >>

73. 15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И тук ние стигаме до едно от най-забележителните противоречия: най-доброто за следващото време е плодотворното несъвършенство то е плодотворно, оправданото несъвършенство на предхождащото време.
За една следваща епоха несъвършенствата на предхождащата епоха са още по-важни отколкото съвършенствата. Съвършенствата съществуват за да бъдат съзерцавани, обаче това което на Земята е било оформено съвършено до определена степен, то е стигнало така да се каже до един завършек, обаче това което е било несъвършено, то е зародиш за следващото божествено развитие. И тук ние стигаме до едно от най-забележителните противоречия: най-доброто за следващото време е плодотворното несъвършенство то е плодотворно, оправданото несъвършенство на предхождащото време.
към текста >>

74. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Ако обаче човекът се задълбочи в това, което нашето съвремие действително може да му предложи като духовен живот, когато вникне в недомислията и противоречията на материализма, тогава може би той се доближава най-силно до Христос, и прави това именно защото не се съобразява с никакво религиозно вероизповедание.
Защото в областта на християнството човек трябва да се издига все по-нагоре и по-нагоре до неговите езотерични истини; обаче в случая той тръгва от една изходна точка, която е съвсем различна от тази, която е характерна за учението на Кришна. В учението на Кришна човек тръгва от своето индивидуално равнище и, като индивид, се стреми да издигне душата си все повече и повече; в християнството се тръгва от там, че още преди да е направил своите крачки по пътя човекът близа в отношение с Христовия Импулс, понеже Христовият Импулс предхожда всичко останало. По духовния път към Кришна може да тръгне само онзи, който следва указанията на Кришна; по духовния път към Христос може да тръгне всеки, защото Христос е минал през Мистерията на Голгота Заради всички, които са въобще човеци и като такива могат да имат някакво отношение към Мистерията на Голгота. И докато тя е нещо външно и е осъществена в условията на физическия свят, първата крачка е такава, че тя също трябва да стане в условията на физическия свят: ето същественото! Вникнем ли в световно-историческото значение на Христовия Импулс, за нас действително не е нужно да тръгваме от това или онова вероизповедание; дори и това е в сила особено в наши дни човекът може да тръгне от едно становище, което е явно враждебно към Христос, или равнодушно към Христос. Ако обаче човекът се задълбочи в това, което нашето съвремие действително може да му предложи като духовен живот, когато вникне в недомислията и противоречията на материализма, тогава може би той се доближава най-силно до Христос, и прави това именно защото не се съобразява с никакво религиозно вероизповедание. Ето защо, когато извън нашите антропософски среди се казва, че ние проповядваме някакво особено християнско вероизповедание, това звучи като истинска клевета; защото тук нещата се свеждат не до изходната точка на едно или друго вероизповедание, а до особеностите на самия духовен живот, и че всеки, независимо дали е мохамеданин, или будист, евреин или индуист, а дори и християнин, действително може да разбере Христовия Импулс и цялото му значение за еволюцията на човечеството. В същото време тук ние сме изправени пред нещо, което прониква много дълбоко в светоусещане то и в учението на Павел, и в това отношение Павел наистина е основната личност, която за пръв път разгласява Христовия Импулс по целия свят.
към текста >>

Ето защо отделни места в неговите Послания изглеждат като пълни с противоречия.
Всичко, което става там, е нещо добро, обаче онова, което душата изживяваше в хода на еволюцията, ставаше все по-лошо и по-лошо, понеже от самото начало тя попадна под властта на Луцифер. И тъкмо за това Павел нарече Христос „втория Адам", защото той дойде в света изкушен от Луцифер, и може да се превърне в онзи предводител и приятел на човешките души, за да ги освободи, който успя да ги освободи от Луцифер, или с други думи, успя да ги издигне до едно обективно и правилно отношение към него, към Луцифер. Приживе Павел не можа да сподели с човечеството всичко онова, което той като посветен знаеше. Ако обаче човек се остави под чудното въздействие на неговите Послания, ще се убеди, че в своите дълбините съдържат нещо много повече, отколкото казват външно. И това произтича от обстоятелството, че Павел трябваше да се обръща към една общност и да се съобразява с нея. Ето защо отделни места в неговите Послания изглеждат като пълни с противоречия. Ако обаче човек успее да се потопи в най-дълбоките пластове на тези Послания, той веднага ще долови, как импулсите, които движат Павел, са всъщност импулси, идващи от Христос!
към текста >>

75. Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Те не идват отвътре, а всъщност отвън поради това, че луциферическите същества са се загнездили в нашето астрално тяло, а не в нашия Аз, така че ние, когато така дефинираме моралното, изпадаме в многобройни противоречия.
Някой естествено би могъл да каже: В душата ни също има и зли гласове; често следваме импулси, които ясно усещаме като вътрешни импулси, а те изобщо не са такива, че да можем да ги означим като морални. Тогава можем да кажем макар че точно днес не можем изчерпателно да обсъдим тази тема, понеже имаме друга задача, когато човек следва такива привидно вътрешни импулси, които са лоши, зли, то в действителност не следва самия себе си, а следва импулси, чийто произход не познава и ги взима за такива, които идват отвътре. От нашата духовно-научна работа ние всички познаваме луциферическите сили. Те не идват отвътре, а всъщност отвън поради това, че луциферическите същества са се загнездили в нашето астрално тяло, а не в нашия Аз, така че ние, когато така дефинираме моралното, изпадаме в многобройни противоречия. Когато искаме да се задълбочим, ще видим, че характерното на моралността е, че всички морални импулси трябва да произлизат от най-дълбоката сърцевина на нашето същество. Тогава това, което морално ни харесва, което предизвиква нашето морално одобрение, което може да ни изпълни с възхищение и ентусиазъм, можем да поставим пред нас същевременно като идеал, като при това човекът е изцяло при самия себе си, съвсем в своята вътрешна същност. И щом в обикновения живот е изключително полезно и необходимо човек да е наясно, че само при моралните решения, в преценките си той се намира изцяло при самия себе си, или при решения, които се взимат по подобен начин, то това е едно основно изискване за практическия окултизъм. Това трябва да се приеме като основен принцип на окултистите. Важното е всички събития в човешкия живот да протичат според образеца на моралните импулси; когато човек пристъпи по висшия път на познанието, в душата му да не става нищо, което да не протича според образеца на един истински морален импулс.
към текста >>

76. ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

В нашата душа ние изживяваме нещо, което протича независимо от нашата външна организация, което дори може да влезе в груби противоречия с нашата външна организация.
Този факт е от фундаментално значение за разбирането на човека. Когато този факт се постави абстрактно като духовно-научно познание, тогава човек не е особено впечатлен; но понеже този факт е истински, има многобройни изживявания, които човекът много добре познава, но не ги разглежда в светлината на този факт. Всичко, което той преживява като раздвоение между външната организация и вътрешното изживяване, като страдания и болки в живота поради това, че някои неща не му се отдават поради неговата организация, дисхармонията между това, което той желае и иска, и това, което може да изпълни, фактът, че той може да има идеали, които са непостижими за неговата организация, всичко това ни отвежда назад към факта, че съзнанието за нашия Аз върви по един съвсем друг път, различен от пътя, по който върви носителят на нашия Аз. В това отношение сме двустранен човек: един външен човек, който е организиран да развие своята азовост през двадесетата, двадесет и първата година, и един вътрешен душевен човек, който още през четвъртата или петата година се еманципира от своята външна организация по отношение на своя душевен живот. Еманципирането на азовото съзнание от външната организация се осъществява в детска възраст. В нашата душа ние изживяваме нещо, което протича независимо от нашата външна организация, което дори може да влезе в груби противоречия с нашата външна организация. Ние сме склонни по отношение на вътрешното съзнание на Аза да изоставим нашата външна организация, това, което се намира долу в нашите тела. Душевно ние се развиваме съвсем различно, отколкото се развиват нашите тела.
към текста >>

77. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

И затова чрез непосредствените впечатления на нашето време, така да се каже, може да изглежда като кармична повеля да видим пред душевния си поглед как протича една драма, която изнася на повърхността противоречията в душите на народите.
За по-дълбокото размишление действително е очебийно, че най-значителното, така да се каже, разтърсва душите на народите в европейския Изток, че там се случват някои неща, които могат да се обяснят само когато се вземе под внимание това, което се случва в живота на народите като бурни вълнения под повърхността на физическо-сетивния свят. В известен смисъл е поразително колко малко всъщност западноевропейското разсъдъчно мислене мисли за това да доведе по-дълбоките основи на тези разтърсващи събития до разбиране със сърцето, с душата. И затова чрез непосредствените впечатления на нашето време, така да се каже, може да изглежда като кармична повеля да видим пред душевния си поглед как протича една драма, която изнася на повърхността противоречията в душите на народите.
към текста >>

И човек трябва да е намерил в себе си като живо настояще на душата това, което е изразено в такива думи, които, разбира се, се струват пълна безсмислица и сума от противоречия на външното сетивно разбиране и на свързания с физическия мозък разсъдък.
Споменът за това, което се изживява и може да се изрази с подобни думи, може да се предаде в посочените слова на Мария в началото на Девета картина. Но това, което душата трябва да изживее, за да има такъв спомен за мировата среднощ, трябва да се състои и в земния живот, и то така, че човешката душа да е преминала през изживявания, които да са ѝ донесли преживяването на настроения на вътрешен трагизъм, вътрешна сериозност, вътрешен ужас, които могат да се изразят само с такива думи, каквито са вложени в устата на Мария в края на Четвърта картина. Тук човек трябва да е почувствал как собственият му Аз се изтръгва от това, което обикновено се нарича вътрешен живот; как мисленето, с което се чувстваме толкова свързани и изпълнени с доверие към него, се откъсва от вътрешността, как той се отправя към далечни, далечни далнини на полезрението. И човек трябва да е намерил в себе си като живо настояще на душата това, което е изразено в такива думи, които, разбира се, се струват пълна безсмислица и сума от противоречия на външното сетивно разбиране и на свързания с физическия мозък разсъдък. Човек трябва първо да е преживял това настроение на излизането на собствения Аз, на собственото мислене от вътрешното битие, ако иска да изживее в пълен покой спомена за мировата среднощ. За да настъпи нещо подобно на това, което се стреми да бъде изразено в Девета картина, споменът в земния живот трябва да е предшестван от изживяването на мировата среднощ. Но за да бъде възможно това, то отново трябва да се предхожда от душевното настроение, изразено в края на Четвърта картина. Пламъците действително бягат; те не влизат по-рано в земното съзнание, не се приближават до покоя в медитацията, не и преди да са отлетели, преди това душевно настроение да стане истина:
към текста >>

78. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Както в края на този цикъл лекции, така и в книгата „Прагът на духовния свят“, която ще е изложена за продажба през следващите дни, ще покажа каква връзка съществува между избраните тук наименования като например обозначението „елементарен свят“ и описанията за душевния свят, духовния свят и т.н., дадени в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“, за да не могат по повърхностен начин да се търсят противоречия там, където в действителност ги няма.
Първият свят, в който встъпва станалата ясновиждаща душа на човека, когато премине през прага, ще нарека елементарен свят. Само този, който желае да внесе привичките от сетивния свят и в по-висшите, в свръхсетивните светове, може да иска да бъдат избрани еднакви наименования за всички гледни точки, от които се разглеждат висшите светове. Както в края на този цикъл лекции, така и в книгата „Прагът на духовния свят“, която ще е изложена за продажба през следващите дни, ще покажа каква връзка съществува между избраните тук наименования като например обозначението „елементарен свят“ и описанията за душевния свят, духовния свят и т.н., дадени в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“, за да не могат по повърхностен начин да се търсят противоречия там, където в действителност ги няма. Пред душевния живот застават съвършено нови изисквания, когато той премине през прага и встъпи в елементарния свят. Ако човешката душа поиска да встъпи в елементарния свят с привичките, с навиците от сетивния свят, биха могли да настъпят два факта: или в сферата на съзнанието, в полезрението ще се разпространи мъглявина или пълно затъмнение, или пък ще се случи другото явление: ако човешката душа поиска да встъпи в елементарния свят, неподготвена за привичките и изискванията на този свят, тя ще бъде изтласкана обратно в сетивния свят. Елементарният свят е напълно различен от сетивния. В последния нещата стоят така, че когато в този свят преминавате от едно същество към друго, от дадено явление към друго, вие имате пред себе си тези същества, тези явления, можете да ги разглеждате, но в наблюдението на всяко явление, на всяко същество напълно ясно съхранявате своята затворена в себе си същност, своето лично битие. Във всеки един момент знаете, че сте същият, когато подхождате към някое друго явление, към някое друго същество, към нещо ново и никога не можете да изгубите себе си в това явление, в това същество.
към текста >>

79. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

В края на тези лекции – както го направих и в заключителната глава на „Прагът на духовния свят“ – за този, който желае да търси противоречия, още веднъж ще обърна внимание върху това как се отнасят изразите, които употребявам тук, към терминологията, обозначенията, които съм използвал в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“.
В края на тези лекции – както го направих и в заключителната глава на „Прагът на духовния свят“ – за този, който желае да търси противоречия, още веднъж ще обърна внимание върху това как се отнасят изразите, които употребявам тук, към терминологията, обозначенията, които съм използвал в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“.
към текста >>

80. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Както беше казано, за тези, които биха искали да търсят противоречия, утре ще обърна внимание върху това как се отнасят използваните тук изразите към тези в „Теософия“.
Отначало човекът живее във физическото си тяло във физическо-сетивния свят. Когато се освободи от физическото си тяло, т.е. излезе от него, най-напред той живее в етерното си тяло и в елементарния свят като свое обкръжение. Както беше казано, за тези, които биха искали да търсят противоречия, утре ще обърна внимание върху това как се отнасят използваните тук изразите към тези в „Теософия“. В своето етерно тяло човекът живее в елементарното обкръжение. Когато се освободи и от етерното си тяло, той се издига в същинския духовен свят. Тогава последният се явява негово обкръжение и той се намира в астралното си тяло. И така, в астралното тяло човекът изживява своя друг Аз, който преминава от инкарнация в инкарнация и за който можахме да подчертаем, че се изживява така, че човек сякаш е изправен като нещо трето пред два други факта. Като същество-точка той стои пред това, което може да се нарече негово билo, което човек донася със себе си в духовния свят като спомен и което, благодарение на това, че го е издигнал нагоре, самo се превръща в духовно.
към текста >>

81. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Много моля да се има предвид, че аз описвам фактите от Петото Евангелие и би било неуместно, ако някой веднага поиска да търси противоречия с другите четири Евангелия.
Всъщност Той не се усещаше вече свързан със старите сили на общочовешката еволюция. Безразличен му беше станал дори езикът, на който се говореше наоколо, така че в началото Той предимно мълчеше. Той странствуваше около Назарет; като постепенно се отдалечаваше все повече и повече. Той посети много от онези места, които познаваше от времето на Исус. И сега настъпи нещо забележително. Много моля да се има предвид, че аз описвам фактите от Петото Евангелие и би било неуместно, ако някой веднага поиска да търси противоречия с другите четири Евангелия. Аз разказвам нещата според данните от Петото Евангелие.
към текста >>

82. 1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

За много души, които са склонни да приемат в нашата епоха това, което антропософски ориентираната Духовна Наука има да каже, е необходимо да бъдат отстранени от тези души някои противоречия, които възникват в тях.
За много души, които са склонни да приемат в нашата епоха това, което антропософски ориентираната Духовна Наука има да каже, е необходимо да бъдат отстранени от тези души някои противоречия, които възникват в тях. Душата може да бъде насочена особено към едно противоречие, когато тя може да вземе сериозно спомените на едно такова празнично време, каквото е онова, което съществува около Коледа и начало то на Новата Година. Че с това, което се стараем да добием като познания, искаме да проникнем също в хода на развитието на човечеството, за да разберем добре нашето собствено духовно развитие, това ни става ясно особен чрез сериозното зачитане на такива празнични спомени. Достатъчно е да нахвърлим само една мисъл и тя веднага бива осветлена бихме могли да кажем от едната страна, а от друга страна ще обърне обезспокояващо вниманието върху това, как пред душата трябва да се натрупат противоречия, трудности, когато тази душа иска да приеме в истинския смисъл нашите антропософски познания върху човека и мировото развитие. Между различните познания, които искаме да добием чрез нашето антропософско задълбочаване, е също познанието на Христовото Същество, познанието на основно важния Импулс, който е започнал в началото на развитието на нашето време, който ние нарекохме Христовия Импулс. Ние без съмнение ще се запитаме често пъти: Как става, че нашето време трябва да храни надеждата, да проникне по-добре, по-интензивно в хода на мировото развитие със задълбочените антропософски познания, за да разбере Христовия Импулс, отколкото е успяло да проникне времето, в което са живели съвременниците на Тайната на Голгота?
към текста >>

Достатъчно е да нахвърлим само една мисъл и тя веднага бива осветлена бихме могли да кажем от едната страна, а от друга страна ще обърне обезспокояващо вниманието върху това, как пред душата трябва да се натрупат противоречия, трудности, когато тази душа иска да приеме в истинския смисъл нашите антропософски познания върху човека и мировото развитие.
За много души, които са склонни да приемат в нашата епоха това, което антропософски ориентираната Духовна Наука има да каже, е необходимо да бъдат отстранени от тези души някои противоречия, които възникват в тях. Душата може да бъде насочена особено към едно противоречие, когато тя може да вземе сериозно спомените на едно такова празнично време, каквото е онова, което съществува около Коледа и начало то на Новата Година. Че с това, което се стараем да добием като познания, искаме да проникнем също в хода на развитието на човечеството, за да разберем добре нашето собствено духовно развитие, това ни става ясно особен чрез сериозното зачитане на такива празнични спомени. Достатъчно е да нахвърлим само една мисъл и тя веднага бива осветлена бихме могли да кажем от едната страна, а от друга страна ще обърне обезспокояващо вниманието върху това, как пред душата трябва да се натрупат противоречия, трудности, когато тази душа иска да приеме в истинския смисъл нашите антропософски познания върху човека и мировото развитие. Между различните познания, които искаме да добием чрез нашето антропософско задълбочаване, е също познанието на Христовото Същество, познанието на основно важния Импулс, който е започнал в началото на развитието на нашето време, който ние нарекохме Христовия Импулс. Ние без съмнение ще се запитаме често пъти: Как става, че нашето време трябва да храни надеждата, да проникне по-добре, по-интензивно в хода на мировото развитие със задълбочените антропософски познания, за да разбере Христовия Импулс, отколкото е успяло да проникне времето, в което са живели съвременниците на Тайната на Голгота? Бихме могли да зададем въпроса: Не беше ли по-лесно за тези съвременници на Тайната на Голгота да проникнат в тайната, която е свързано с Голготската Тайна специално за развитието на човечеството? Не беше ли това по-лесно за тях да проникнат в тази Тайна, отколкото за нашето време, което е така отдалечено от Тайната на Голгота? Това може да стане един подтискващ въпрос за душите на настоящото време, които искат да следват антропософски разбирането на Христовото Същество.
към текста >>

Този въпрос може да се превърне в едно от онези противоречия, които трябва да действуват подтискващо именно тогава, когато вземем напълно сериозно по-дълбоките принципи на нашето антропософско познание.
Между различните познания, които искаме да добием чрез нашето антропософско задълбочаване, е също познанието на Христовото Същество, познанието на основно важния Импулс, който е започнал в началото на развитието на нашето време, който ние нарекохме Христовия Импулс. Ние без съмнение ще се запитаме често пъти: Как става, че нашето време трябва да храни надеждата, да проникне по-добре, по-интензивно в хода на мировото развитие със задълбочените антропософски познания, за да разбере Христовия Импулс, отколкото е успяло да проникне времето, в което са живели съвременниците на Тайната на Голгота? Бихме могли да зададем въпроса: Не беше ли по-лесно за тези съвременници на Тайната на Голгота да проникнат в тайната, която е свързано с Голготската Тайна специално за развитието на човечеството? Не беше ли това по-лесно за тях да проникнат в тази Тайна, отколкото за нашето време, което е така отдалечено от Тайната на Голгота? Това може да стане един подтискващ въпрос за душите на настоящото време, които искат да следват антропософски разбирането на Христовото Същество. Този въпрос може да се превърне в едно от онези противоречия, които трябва да действуват подтискващо именно тогава, когато вземем напълно сериозно по-дълбоките принципи на нашето антропософско познание. Едно разрешение на това противоречие се получава за нас само тогава, когато извикаме пред нашата душа цялото духовно положение, в което човечеството се намираше в онова време, от което ние започваме нашето летоброене. Който се постарае да проникне без някакви религиозни или други подобни чувства в духовното устройство на хората от началото на нашето летоброене, ще направи едно твърде своебразно откритие. Можем да се опитаме да направим първо това проникване по следния начин. Можем да си кажем: Нека се придържаме към това, което идушите отдадени на най-външните неща не могат да отрекат, да се придържаме към старото предание, както то е получено в историята; но да се опитаме да проникнем в онази част, която обхваща духовния живот в неговата чистота. Защото можем да се надяваме, че чрез едно такова проникване ще доловим някои неща от истинските импулси на развитието на човечеството.
към текста >>

Не са ли това огромни противоречия?
За нас обаче, обични приятели, противоположността, контрастът, който поставих пред Вас в началото на днешното разглеждане, става чрез това още по-рязък. От една страна виждаме нашето време с неговите много груби примитивни понятия, а от друга страна виждаме този Гнозис. И ние току що обяснихме, какви безкрайно сложни понятия използува този Гнозис тридесет Еона -, за да намери в течението на тяхното развитие Сина Божи и Светия Дух и да намери в душата копнежа за божествената София, за Сина Божи и за Святия Дух. Тогава ние се запитваме: Да, от това, което е станало в гръцко-римското време като задълбочаване на мисълта, не е ли произлязло онова, което ние днес имаме, с което сме стигнали така блестящо далече в нашите мисли за развитието и за енергията? И не поглеждаме ли ние като към нещо фактически чуждо, към този Гнозис с неговите сложни понятия, които са така несимпатични на съвременните хора? Не са ли това огромни противоречия? Да, това са действително такива огромни противоречия. И противоречието, което идва от тук и заляга така подтикващо върху нашите души, става все по-голямо, когато сега отново размисли обратно върху това, което казахме върху ясновидски настроената душа: че тя може да се пренесе в мисловния свят на гърците и римляните и вижда тогава света със звездата, за която говорихме. И разпръснато навсякъде в това задълбочаване на гръцката мисъл ние намираме онова задълбочаване, което Гнозисът представлява. Все пак, когато днес разгледаме това с помощта на това, което Антропософията трябва да ни даде, безсилни всъщност да разберем, какво трябва да означава звездата, от която сме отделени чрез три свята, и когато запитаме при гностиците: разбрали ли са те това, което е станало тогава в историческото развитие на човечеството?... Тогава и ние, които стоим на почвата на Антропософията, не можем да получим отговора от гностиците, защото този отговор не би могъл да ни задоволи; той не би могъл да донесе никаква светлина в това, което днес се предлага на погледа на ясновидеца.
към текста >>

Да, това са действително такива огромни противоречия.
От една страна виждаме нашето време с неговите много груби примитивни понятия, а от друга страна виждаме този Гнозис. И ние току що обяснихме, какви безкрайно сложни понятия използува този Гнозис тридесет Еона -, за да намери в течението на тяхното развитие Сина Божи и Светия Дух и да намери в душата копнежа за божествената София, за Сина Божи и за Святия Дух. Тогава ние се запитваме: Да, от това, което е станало в гръцко-римското време като задълбочаване на мисълта, не е ли произлязло онова, което ние днес имаме, с което сме стигнали така блестящо далече в нашите мисли за развитието и за енергията? И не поглеждаме ли ние като към нещо фактически чуждо, към този Гнозис с неговите сложни понятия, които са така несимпатични на съвременните хора? Не са ли това огромни противоречия? Да, това са действително такива огромни противоречия. И противоречието, което идва от тук и заляга така подтикващо върху нашите души, става все по-голямо, когато сега отново размисли обратно върху това, което казахме върху ясновидски настроената душа: че тя може да се пренесе в мисловния свят на гърците и римляните и вижда тогава света със звездата, за която говорихме. И разпръснато навсякъде в това задълбочаване на гръцката мисъл ние намираме онова задълбочаване, което Гнозисът представлява. Все пак, когато днес разгледаме това с помощта на това, което Антропософията трябва да ни даде, безсилни всъщност да разберем, какво трябва да означава звездата, от която сме отделени чрез три свята, и когато запитаме при гностиците: разбрали ли са те това, което е станало тогава в историческото развитие на човечеството?... Тогава и ние, които стоим на почвата на Антропософията, не можем да получим отговора от гностиците, защото този отговор не би могъл да ни задоволи; той не би могъл да донесе никаква светлина в това, което днес се предлага на погледа на ясновидеца. С това разглеждане аз не бих искал да съм Ви дал днес едно обяснение върху нещо.
към текста >>

83. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Но дори и ако бяха не чак толкова умни, хората щяха да обръщат внимание на евентуални техни противоречия, обаче по този въпрос не се разсъждава.
Той става и казва: - Мислене, но разбира се, това е възможно! Следователно, той започва да мисли. На света има най-различни мирогледи. Живеят много, много философи. Лесно е да се забележи, че един казва едно, друг казва друго. Но дори и ако бяха не чак толкова умни, хората щяха да обръщат внимание на евентуални техни противоречия, обаче по този въпрос не се разсъждава. Но пък всеки си доставя удоволствието, че въпреки всичко, може да „мисли”. Следователно, хората са убедени, че сами могат да стигнат до правилните изводи. Защото днес не може да разчитаме само на авторитета!
към текста >>

84. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

И ако сега обгърнете с поглед всичко това, тогава за Вас няма да съществуват вече никакви противоречия, когато наблюдавате отделните събития в хода на времето.
И ако сега обгърнете с поглед всичко това, тогава за Вас няма да съществуват вече никакви противоречия, когато наблюдавате отделните събития в хода на времето. Вие си казвате ето, Парсифал, Фауст... събитията напредват... после идва Гьоте и от неговата вътрешна същност бликва онова, което също може да бъде така добре разбрано в хода на времето. Вие няма да се измъчвате вече от никакви противоречия, защото виждате как Гьоте гледа от горе, и там, горе, той подготвя в своята вътрешна организация всичко онова, което по-късно ще намери външен израз в една или друга от неговите поетични творби. И сега, намирайки се на физическото поле, той освобождава същите онези душевни сили, които още преди раждането си е всмукал в себе си като квинтесенция на най-важните събития, разиграли се през миналите векове. Между тези две изречения, между тези две твърдения „Гьотевите творби трябваше да възникнат в строго определено време“ и „Гьоте ги създаде напълно свободно“ няма никакво противоречие, както и ако тук на масата бих имал една, две, три, четири, пет, шест топки, следователно една поредица от топки, а после идвам с една малка купа и казвам: първата топка слагам в купата, втората топка слагам в купата, третата топка слагам в купата и т.н... после отивам там и ги изсипвам. Но някой казва: Топките, които се намират сега тук, са същите, които бяха там.
към текста >>

Вие няма да се измъчвате вече от никакви противоречия, защото виждате как Гьоте гледа от горе, и там, горе, той подготвя в своята вътрешна организация всичко онова, което по-късно ще намери външен израз в една или друга от неговите поетични творби.
И ако сега обгърнете с поглед всичко това, тогава за Вас няма да съществуват вече никакви противоречия, когато наблюдавате отделните събития в хода на времето. Вие си казвате ето, Парсифал, Фауст... събитията напредват... после идва Гьоте и от неговата вътрешна същност бликва онова, което също може да бъде така добре разбрано в хода на времето. Вие няма да се измъчвате вече от никакви противоречия, защото виждате как Гьоте гледа от горе, и там, горе, той подготвя в своята вътрешна организация всичко онова, което по-късно ще намери външен израз в една или друга от неговите поетични творби. И сега, намирайки се на физическото поле, той освобождава същите онези душевни сили, които още преди раждането си е всмукал в себе си като квинтесенция на най-важните събития, разиграли се през миналите векове. Между тези две изречения, между тези две твърдения „Гьотевите творби трябваше да възникнат в строго определено време“ и „Гьоте ги създаде напълно свободно“ няма никакво противоречие, както и ако тук на масата бих имал една, две, три, четири, пет, шест топки, следователно една поредица от топки, а после идвам с една малка купа и казвам: първата топка слагам в купата, втората топка слагам в купата, третата топка слагам в купата и т.н... после отивам там и ги изсипвам. Но някой казва: Топките, които се намират сега тук, са същите, които бяха там. Не, възразява някой друг: това са топките, които току-що бяха изсипа ни от купата. И двете твърдения са напълно верни.
към текста >>

85. Как се преодолява душевната нищета на съвремието? GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Към това призоваваме днес: да се опознаваме и да изглаждаме противоречията си, дължащи се на нашата индивидуалност.
Сега затворената в себе си съзнателна душа може само да се развива – и това развитие трябва да се случи в нашата епоха, – когато се отдава по-малко значение на случващото се в настоящето между отделните хора, отколкото на това, което човек изгражда вътрешно, в самота, което се съдържа в него като резултат на предходни инкарнации. В гръцко-римската епоха е било така, че щом се срещнат двама души, те получават непосредствено впечатление един за друг, което оказва мигновено влияние. Сега, когато се срещаме, за да може да се развива по-изолираната в човека съзнателна душа, нещата трябва да изглеждат повече така: даден човек среща друг човек; движещият фактор между тях трябва да бъде това, което в единия или другия човек се проявява като резултат на по-ранни инкарнации. Това отнема повече време от непосредственото запознанство, бих казал, от пръв поглед. Хората трябва постепенно, чрез чувството, инстинктивно да осъзнават какво са преживели с другия човек. Към това призоваваме днес: да се опознаваме и да изглаждаме противоречията си, дължащи се на нашата индивидуалност. Защото това опознаване, това изглаждане на противоречия се дължи на факта, че все още несъзнателно, инстинктивно се надигат реминисценции, последствия от по-ранни инкарнации. Съзнателната душа може да се развива само когато човек изгражда с други хора връзки, които са плод на същността му. Докато разсъдъчната душа се е развивала повече чрез непосредствените запознанства.
към текста >>

Защото това опознаване, това изглаждане на противоречия се дължи на факта, че все още несъзнателно, инстинктивно се надигат реминисценции, последствия от по-ранни инкарнации.
В гръцко-римската епоха е било така, че щом се срещнат двама души, те получават непосредствено впечатление един за друг, което оказва мигновено влияние. Сега, когато се срещаме, за да може да се развива по-изолираната в човека съзнателна душа, нещата трябва да изглеждат повече така: даден човек среща друг човек; движещият фактор между тях трябва да бъде това, което в единия или другия човек се проявява като резултат на по-ранни инкарнации. Това отнема повече време от непосредственото запознанство, бих казал, от пръв поглед. Хората трябва постепенно, чрез чувството, инстинктивно да осъзнават какво са преживели с другия човек. Към това призоваваме днес: да се опознаваме и да изглаждаме противоречията си, дължащи се на нашата индивидуалност. Защото това опознаване, това изглаждане на противоречия се дължи на факта, че все още несъзнателно, инстинктивно се надигат реминисценции, последствия от по-ранни инкарнации. Съзнателната душа може да се развива само когато човек изгражда с други хора връзки, които са плод на същността му. Докато разсъдъчната душа се е развивала повече чрез непосредствените запознанства.
към текста >>

И така, както днес се проявяват тези национални противоречия, национални симпатии и антипатии, те представляват едно тежко и ужасно изпитание за човечеството, само в преодоляването на което може да възникне нещо добро.
Това е нещото, което трябва напълно да навлезе в петата следатлантска епоха, за да може човечеството напълно да развие съзнателната душа. Хората трябва да преминават през изпитания, да се сблъскват с противодействащите сили. По такъв начин чувствата на симпатия и антипатия ще се разпалват с пълна сила и само в борбата, в съзнателната борба с повърхностните чувства на симпатия и антипатия ще може правилно да се роди съзнателната душа. Също така на социалното разбирателство между хората все повече и повече ще се противопоставят националистическите чувства и страсти, които първоначално придобиват настоящата си форма в деветнадесетото столетие, но в бъдеще ще се разразяват с още по-голяма сила. И така, както днес се проявяват тези национални противоречия, национални симпатии и антипатии, те представляват едно тежко и ужасно изпитание за човечеството, само в преодоляването на което може да възникне нещо добро. Ако тези чувства на симпатия и антипатия, родени от националистически страсти, вземат надмощие по начина, по който това се случва днес, човечеството ще може само да бленува за развитието на съзнателната душа. Защото националистическите чувства вървят в противоположна посока. Те работят срещу независимостта на човека, с тенденция да го превърнат просто в отражение на една или друга национална група.
към текста >>

86. Кармични влияния GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Той дава за пример големи авторитети като Плиний Стари45, великия римски естествоизпитател, който казва: „Човекът е същество, изтъкано от безброй противоречия, най-нещастното от всички творения, доколкото останалите творения нямат потребности, излизащи извън рамките на природата.
Първо с цялата високомерна мъдрост на настоящето се посочва как човекът не може да бъде доволен от това, което му дава естествената наука, от това, че има просто натуралистична представа за света. После се показва как човекът не може да се задоволи с проста нравствена представа за света, за да може после да се издигне до това, което авторът на тази книжчица нарича своя религиозна картина на света. Обикновената представа за света, която предлагат нравствените изисквания, се критикува от този религиозен човек по един много умен начин: песимизмът, обхванал нашето настояще по всевъзможни начини, не е нещо безпочвено, а произлиза от един жив житейски трагизъм, който впрочем се е усещал във всички времена. И този религиозен човек обръща внимание на това как песимизмът на знанието се е проявявал в различни времена. Човек вярва, че чрез своите мисли ще стигне дотам да не знае нищо, стремежът към познание никога да не може да го удовлетвори. Той дава за пример големи авторитети като Плиний Стари45, великия римски естествоизпитател, който казва: „Човекът е същество, изтъкано от безброй противоречия, най-нещастното от всички творения, доколкото останалите творения нямат потребности, излизащи извън рамките на природата. Но човекът е изпълнен с безкрайно много желания и потребности, които никога не могат да бъдат задоволени. Природата му представлява една лъжа, най-голямата нищожност, обединена с най-голямото високомерие. Предвид това тъй огромно зло най-доброто за него е да се самоубие.“
към текста >>

87. Съдържание GA_173 Карма на неистината

Жизненоважни противоречия.
Съвременните събития и духовният свят. "Възнесение" на Херман Бар. Ерцхерцог Франц Фердинанд. Атентатът в Сараево. Ерцхерцог Рудолф "Народна отбрана". Жизненоважни противоречия. Предателството на Юда като предпоставка за Събитието на Голгота.
към текста >>

88. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Просто затуй, защото той много лесно се натъква на странни противоречия, когато се помъчи да разбере действителността.
Защо е възможно човек да проявява такива склонности? Просто затуй, защото той много лесно се натъква на странни противоречия, когато се помъчи да разбере действителността. А натъкне ли се на противоречия, той гледа да ги превъзмогне, приемайки едното от две противоречащи си неща и отхвърляйки другото. Това обаче често означава нежелание изобщо да бъде разбрана действителността.
към текста >>

А натъкне ли се на противоречия, той гледа да ги превъзмогне, приемайки едното от две противоречащи си неща и отхвърляйки другото.
Защо е възможно човек да проявява такива склонности? Просто затуй, защото той много лесно се натъква на странни противоречия, когато се помъчи да разбере действителността. А натъкне ли се на противоречия, той гледа да ги превъзмогне, приемайки едното от две противоречащи си неща и отхвърляйки другото. Това обаче често означава нежелание изобщо да бъде разбрана действителността.
към текста >>

Човек не се ли натъква на противоречия, които съществуват и представляват ужасна орисия?
Ето Ви едно страхотно, реално, едно бих казал доведено до крайност, до абсурд противоречие! Мисли моли е някой да твърди: вие, християните, дължите на Юда факта, че вашата Мистерия на Голгота изобщо се е изпълнила! На палачите, разпънали Христос на кръста, Вие, християните, дължите разигралата се на Голгота мистерия! Нима би било оправдано да се защитават Юда и палачите, макар да е вярно, че смисълът на Земната история се дължи на тях? Възможно ли е на един такъв въпрос да се отговори толкова просто? Човек не се ли натъква на противоречия, които съществуват и представляват ужасна орисия?
към текста >>

89. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

С една дума в книгата ще откриете какви ли не противоречия.
Представих Ви всичко така, както е описано в самата книга. Сигурно Ви е направило впечатление как веднъж споменах, че религията на утопийците е религия на разума и че всеки вярва в това, което му внушава разумът. Сетне пък се обяснява, че било въведено християнството и че всички вярвали в някакъв своеобразен Митра. Подир туй се говори, че хем царяла търпимост, хем пък че всеки, който е материалист, не се ползвал със същите права. С една дума в книгата ще откриете какви ли не противоречия.
към текста >>

90. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И германо-славянските противоречия са външен израз на конфликта между това, което ние наричаме германско, и това, което наричаме славянско, на това, което по същество още само се подготвя, и което дълго ще се рее като тревожност над живота на Европа.
И какво посредническо, арбитърско съждение за двата духовни потока може да се изнесе, които така се съотнасят един с друг, както именно трябва да се съотнася диференцираното? Не ме разбирайте погрешно: как може да се съпоставя, например, слон с лъв? Събитията се проявяват в съответствие с вечната необходимост и протичат така, както го изисква вечната необходимост. Изтокът е трябвало да се съпротивлява на това, което му е било нужно и ще му бъде все по-нужно: обединяването със Запада и културата – тъй като всъщност, засега той не е зрял. Изтокът не би могъл правилно да я разбере. И германо-славянските противоречия са външен израз на конфликта между това, което ние наричаме германско, и това, което наричаме славянско, на това, което по същество още само се подготвя, и което дълго ще се рее като тревожност над живота на Европа. Може да се окаже, че както детето се противи и не иска да усвоява достиженията на възрастните, така и Изтокът се противи на достиженията на Запада, противи им се като стига чак до ненавист, даже когато понякога се чувства принуден да приеме тези достижения. В светлината на Истината тези факти изискват съвсем друго, от това, което така широко е разпространено сега; макар и понякога това друго да се усеща, няма склонност да се виждат и разбират тези факти, изхождайки от действително много вътрешни импулси. Тъй като ако същите тези вътрешни импулси поне отчасти са приведени в действие, тогава отпадат много от дрънканиците, трябва да отпадне много от това, което съществува и произлиза от всевъзможните обърквания и неясноти при оставащите в плен на външната майя.
към текста >>

Доколкото касае националните противоречия, прави се нещо съвсем безполезно, когато днес, търсейки човешко взаиморазбирателство, от Средна Европа искат да убедят в нещо западноевропееца или англичанина.
Съвсем независимо от всякакви амбиции и национални стремежи трябва да се почувства, за какво говорят тези факти, да се даде живот на разбирането на тези факти. Но трябва да си изясним и това, колко трудно се постига от хората разбиране, ако истината противоречи на техните пристрастия и стремежи. Доколкото касае националните противоречия, прави се нещо съвсем безполезно, когато днес, търсейки човешко взаиморазбирателство, от Средна Европа искат да убедят в нещо западноевропееца или англичанина. От чисто духовнонаучни позиции ние, като хора, се разбираме помежду си. Но ако се отдалечим от тези позиции и вникнем в борбата между народите, трябва да си изясним, какви трудности стоят пред съзнанието на противоположната страна. Ще има само един път, например, във френските западни области да стигнат до разбирането на това, което те, собствено, правят. Това е пътят, който един ден ще израсне от осъзнаването, какъв абсурд собствено е, Франция да е принудена да върви на каишка от Източна Европа. Само осъзнаването на това, което сам правиш, ще даде някакво разбиране на ставащото, а не думи, идващи от другите, от тези, които стоят на други национални позиции.
към текста >>

91. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

В 1911 година са се обострили противоречията между ръководството на Теософското Общество в Адяре и германската секция под ръководството на Р.
В 1911 година са се обострили противоречията между ръководството на Теософското Общество в Адяре и германската секция под ръководството на Р. Щайнер, а именно във връзка с основаването от Ани Безант на така наречения орден "Звездата на Изтока". Официалното разделяне станало чак в края на 1912 година.
към текста >>

"Балканският въпрос" е довел до обостряне на противоречията и е ускорил началото на Първата световна война.
В течение на целия XIX и началото на XX век на Балканския полуостров са се сблъсквали интересите на 6 европейски държави (Русия, Австро-Унгария, Англия, Германия, Франция и Италия) и Турция, владееща значителна част от територията. "Балканският въпрос" е довел до обостряне на противоречията и е ускорил началото на Първата световна война.
към текста >>

Целта е била засилването на Австро-Унгария и обостряне на противоречията и с Русия, лишаването на Русия от резултатите на победоносната война и отслабването на нейното влияние на Балканите.
"Берлинските преговори" – Берлинският конгрес от 1878 г., в който участвали всички изброени страни, преразгледал в полза на Турция резултатите от Руско-Турската война от 1877-1878 г. На Турция били върнати значителни части от изгубените от нея територии, а на неучаствалата във войната Австро-Унгария е предоставена окупацията на славянските Босна и Херцеговина, били до преди това територии на Турция. Целта е била засилването на Австро-Унгария и обостряне на противоречията и с Русия, лишаването на Русия от резултатите на победоносната война и отслабването на нейното влияние на Балканите.
към текста >>

92. 3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Лесно може да се появи един опонент с цял списък от противоречията, които съм допускал тук или там в моите лекции и книги.
Извинете ме, скъпи мои приятели, но съм принуден да го кажа: Твърде малко са тези от нас,които имат истинско предчувствие за това, което антропософски ориентирана та Духовна наука е длъжна да бъде. Ако хората имаха поне малко предчувствие за истинската сериозност и истинската стойност на антропософията, в много отношения нещата нямаше да изглеждат така, както изглеждат те днес. Разбира се, аз не искам да кажа, че човек трябва да се отдръпне от бойното поле на антропософията. Напротив той трябва да вникне в самата воля на онези, които искат да унищожат Антропософското Движение. Само че той е длъжен да открие правилния начин за противодействие. Лесно може да се появи един опонент с цял списък от противоречията, които съм допускал тук или там в моите лекции и книги. Нека припомня, че и Лутер беше обвиняван не в едно или две, а в стотици противоречия. На това той отговарял: Добре, тези магарета говорят за противоречия в моите книги. Нека поне веднъж се напънат и проумеят дори едно от тях! Впрочем не е нужно да загатваме за тези неща. Когато днес се говори за противоречия, не винаги е налице стремежът те да се издирят и обосноват.
към текста >>

Нека припомня, че и Лутер беше обвиняван не в едно или две, а в стотици противоречия.
Ако хората имаха поне малко предчувствие за истинската сериозност и истинската стойност на антропософията, в много отношения нещата нямаше да изглеждат така, както изглеждат те днес. Разбира се, аз не искам да кажа, че човек трябва да се отдръпне от бойното поле на антропософията. Напротив той трябва да вникне в самата воля на онези, които искат да унищожат Антропософското Движение. Само че той е длъжен да открие правилния начин за противодействие. Лесно може да се появи един опонент с цял списък от противоречията, които съм допускал тук или там в моите лекции и книги. Нека припомня, че и Лутер беше обвиняван не в едно или две, а в стотици противоречия. На това той отговарял: Добре, тези магарета говорят за противоречия в моите книги. Нека поне веднъж се напънат и проумеят дори едно от тях! Впрочем не е нужно да загатваме за тези неща. Когато днес се говори за противоречия, не винаги е налице стремежът те да се издирят и обосноват. Днес става друго: например един автор предлага своята книга на Антропософско-философското Издателство.
към текста >>

На това той отговарял: Добре, тези магарета говорят за противоречия в моите книги.
Разбира се, аз не искам да кажа, че човек трябва да се отдръпне от бойното поле на антропософията. Напротив той трябва да вникне в самата воля на онези, които искат да унищожат Антропософското Движение. Само че той е длъжен да открие правилния начин за противодействие. Лесно може да се появи един опонент с цял списък от противоречията, които съм допускал тук или там в моите лекции и книги. Нека припомня, че и Лутер беше обвиняван не в едно или две, а в стотици противоречия. На това той отговарял: Добре, тези магарета говорят за противоречия в моите книги. Нека поне веднъж се напънат и проумеят дори едно от тях! Впрочем не е нужно да загатваме за тези неща. Когато днес се говори за противоречия, не винаги е налице стремежът те да се издирят и обосноват. Днес става друго: например един автор предлага своята книга на Антропософско-философското Издателство. Обаче Издателството отказва да я публикува и трябва да му я върне.
към текста >>

Когато днес се говори за противоречия, не винаги е налице стремежът те да се издирят и обосноват.
Лесно може да се появи един опонент с цял списък от противоречията, които съм допускал тук или там в моите лекции и книги. Нека припомня, че и Лутер беше обвиняван не в едно или две, а в стотици противоречия. На това той отговарял: Добре, тези магарета говорят за противоречия в моите книги. Нека поне веднъж се напънат и проумеят дори едно от тях! Впрочем не е нужно да загатваме за тези неща. Когато днес се говори за противоречия, не винаги е налице стремежът те да се издирят и обосноват. Днес става друго: например един автор предлага своята книга на Антропософско-философското Издателство. Обаче Издателството отказва да я публикува и трябва да му я върне. Докато преди този човек ни следваше над път и под път, от сега нататък той се превръща в наш враг. Истинската причина за това не лежи в забелязването на едни или други противоречия. Ако беше така, той щеше да отвърне като Лутер.
към текста >>

Истинската причина за това не лежи в забелязването на едни или други противоречия.
Впрочем не е нужно да загатваме за тези неща. Когато днес се говори за противоречия, не винаги е налице стремежът те да се издирят и обосноват. Днес става друго: например един автор предлага своята книга на Антропософско-философското Издателство. Обаче Издателството отказва да я публикува и трябва да му я върне. Докато преди този човек ни следваше над път и под път, от сега нататък той се превръща в наш враг. Истинската причина за това не лежи в забелязването на едни или други противоречия. Ако беше така, той щеше да отвърне като Лутер. Потърпевшият обаче е разстроен от друго: Антропософско-философското Издателство отказва да публикува неговата книга. Тази е истинската причина. Днес причините са изместени в други области, така че те не са вече общовалидни. Ако човек се вслуша в разговорите на хората, в това, в което те си разказват, той едва ли ще стигне до истината не повече от литературния историк, който беше заставен, и то само за да повярва в юдаизма на Херман Бар да приеме идеята за реинкарнацията.
към текста >>

93. 8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

По отношение на нашето мислене, съвсем естествено, ние се стремим към безпрекословна логика и липса на каквито и да е противоречия.
От вчерашната лекция сигурно вече разбрахте, че в нашата съвременна епоха все повече и повече изпъква противоположността между абстрактното, чисто интелектуалистично мислене и истинското мислене, съобразено с реалната действителност. По отношение на нашето мислене, съвсем естествено, ние се стремим към безпрекословна логика и липса на каквито и да е противоречия. Обаче светът е пълен с противоречия,и ако искаме действително да обхванем и разберем реалния свят, ние не можем да хвърлим отгоре му като мрежа нашите общоприети шаблони на мислене. Ние сме длъжни да индивидуализираме, да навлизаме в подробностите.
към текста >>

Обаче светът е пълен с противоречия,и ако искаме действително да обхванем и разберем реалния свят, ние не можем да хвърлим отгоре му като мрежа нашите общоприети шаблони на мислене.
От вчерашната лекция сигурно вече разбрахте, че в нашата съвременна епоха все повече и повече изпъква противоположността между абстрактното, чисто интелектуалистично мислене и истинското мислене, съобразено с реалната действителност. По отношение на нашето мислене, съвсем естествено, ние се стремим към безпрекословна логика и липса на каквито и да е противоречия. Обаче светът е пълен с противоречия,и ако искаме действително да обхванем и разберем реалния свят, ние не можем да хвърлим отгоре му като мрежа нашите общоприети шаблони на мислене. Ние сме длъжни да индивидуализираме, да навлизаме в подробностите.
към текста >>

Благодарение на този вид мислене, в социалната сфера възникна една нереална и неправдоподобна структура, една структура, пълна с растящи противоречия.
И забележете само, скъпи мои приятели,как се прилагат тези неща в нашата действителност. Сега бих искал да кажа нещо за това нереално, неправдоподобно мислене, защото то също се намесва в реалния свят. През последните три, четири столетия този вид нереално и неправдоподобно мислене претърпя известен разцвет. Благодарение на този вид мислене, в социалната сфера възникна една нереална и неправдоподобна структура, една структура, пълна с растящи противоречия. Спрямо външната природа, това погрешно мислене досега нямаше особено значение; природата не върви след човека. Но когато той започне да упорствува, да се изправя срещу природата със своето мъртво и абстрактно мислене, той заприличва ако ми позволите този израз на същински козел, който блъска с рогата си без да вижда нищо. При много от т.н. "светогледи" картината е същата; те се сблъскват в истината със своите "рогати" доводи и не виждат нищо; да, едностранчиви са като козли, тези днешни "възгледи".
към текста >>

Тя започва да живее в противоречия.
Обаче по съвсем друг начин стоят нещата с обществения, социалния и политически живот. Човешкото мислене прониква до най-фините подробности на социалните структури. И тук то не се сблъсква с една действителност, тук то прави тази действителност. И когато това продължи няколко столетия, става така, че социалната действителност приема чертите на човешкото мислене. Тя започва да живее в противоречия. Социалната действителност започва да изживява себе си в такива форми, които не притежават в себе си нищо от силите на реалния духовен свят; и напрежението на тази социална действителност се разтоварва в социални карциноми, един от които е сегашната Световна война.
към текста >>

Виждате ли, ние често се сблъскваме с подобни противоречия; обаче самият живот е пълен с противоречия.
Тази книга впрочем е чудесен пример за това, доколко могат да се объркат понятията в нашата съвременност. В нея се прави опит, държавата да се разгледа като огромен организъм. Изобщо един типичен случай вместо да обяснят нещата в духовен смисъл, хората прибягват до съвременните понятия. Винаги е добре, когато някой се опита да хвърли достатъчно светлина върху съвсем погрешните, объркани мисли на един духовит и образован човек. Виждате ли, ние често се сблъскваме с подобни противоречия; обаче самият живот е пълен с противоречия. Ако искаме да разберем живота, ние не трябва да останем в плен на една абстрактна и мъртва логика; не трябва да смятаме за празноглавец човека, когото оборваме; дори и този, когото оборваме, ние трябва да виждаме като един ерудииран, духовно богат и мислещ човек.
към текста >>

Поне няма да се приближим до себе си повече, отколкото се приближава до външните противоречия един човек, влюбен завинаги в своите сравнения.
В малко познатия Изток, в условията на руския живот, ние виждаме непрекъснати размишления върху смъртта, върху крайната цел на човека в духовния свят (спомнете си големия руски философ Соловьов), върху понятията "вина" и "грях" в етично-практически смисъл. Обаче тази противоположност, скъпи мои приятели, съществува във всички области на живота. И ако ние не вникнем в истинските им размери, няма да вникнем и в самия живот. Ако обаче събудим и приведем в движение произтичащите от тук емоции,симпатии и антипатии, ние няма никога да се приближим до себе си. Поне няма да се приближим до себе си повече, отколкото се приближава до външните противоречия един човек, влюбен завинаги в своите сравнения. Защото хората считат това, което обичат,за абсолютна истина, и нямат никакво предчувствие,че неговата противоположност може да бъде също вярна, макар и от друга гледна точка.
към текста >>

Години наред върху черната дъска стояха написани всички противоречия между Запада и Изтока!
Обаче дали днес някой обръща внимание на тази колосална разлика, скъпи мои приятели? И дали събитията от Март 1917 отвориха някому очите за колосалната противоположност между Запада и Изтока? Години наред върху черната дъска стояха написани всички противоречия между Запада и Изтока! От Март тази година световната история ще трябва да се учи по нов начин. И хората са длъжни да я разберат правил но, иначе ще дойдат съвсем други и още по-тежки изпитания. Нещата не се свеждат до абстрактното приемане на едно или друго знание, а до решителен обрат и до скъсване с удобния и рутинен път; нещата се свеждат до едно правилно навлизане в духовния свят. В антропософския си стремеж, хората ще открият нови и могъщи енергии, а не елементарното задоволство, да се произнасят върху даден факт с думите: Колко красиво е това! Хората не трябва да витаят в своите въздушни замъци и да потъват в сън от умилението си пред хармонията на света, от умилението си пред всеобщата човешка любов!
към текста >>

94. 9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Тук Вие забелязвате твърде странни неща и противоречия в нашата епоха.
Тук Вие забелязвате твърде странни неща и противоречия в нашата епоха. Представете си един сериозен природоизследовател, който слуша моите думи. Той положително ще възрази: Но това са глупости, чисти глупости! Обаче представете си един духовен изследовател, който вижда зад нещата... той също ще оцени становището на природоизследователя като чиста глупост! Защото всички хипотези относно началото и края на Земята са недомислия и глупости, те не са нищо друго, освен глупости, въпреки че са съставени твърде остроумно.
към текста >>

95. 14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

И поради тази причина, в хода на еволюцията непрекъснато се получават противоречия между мисловния живот и волевия живот, макар и те да не засягат всички сфери на живота.
Хората, които през 40-те години на миналия век слязоха от духовния свят и се инкарнираха в човешки тела, и сега отново са горе, са добре запознати с тези факти запознати са с тях от гледна точка на другия свят а именно, че през последните десетилетия тук на Земята са в сила разумът и интелектът, които с оглед на времето бяха постигнали известна зрелост, обаче не и волевите импулси; волевите импулси останаха на своето равнище от 40-те години. Защото в хода на общочовешката еволюция, волята се развива много по-бавно, отколкото мислите. Моля Ви да вникнете в тази изключително важна истина: Волята се развива много по-бавно, отколкото мислите. Например хората, които се оставиха на общоприетите навици, и през 40-те години не застъпваха някакви революционни убеждения, а се подчиняваха на общоприетите навици, на простодушните патриархални навици от 30-те и 40-те години, те продължиха да живеят по същия начин и през следващите десетилетия. Обаче мислите напреднаха! И поради тази причина, в хода на еволюцията непрекъснато се получават противоречия между мисловния живот и волевия живот, макар и те да не засягат всички сфери на живота.
към текста >>

96. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Не чуваме ли също и днес от повечето учени съвременници, когато се сблъскат с такова противоречие, а такива противоречия има стотици - Емил дю Боа Реймонд8, умният психолог говореше по негово време за седемте световни загадки, но тези седем световни загадки можем да ги увеличим до стотици, - следното, което съвременният човек на познанието казва: «Човешкото познание стига дотук; то не може да проникне по-нататък.» Той казва това, просто защото е стигнал границите на човешкото познание и сам не се осмелява да премине от обикновеното мислене, от обикновените представи към изживяването.
Не чуваме ли също и днес от повечето учени съвременници, когато се сблъскат с такова противоречие, а такива противоречия има стотици - Емил дю Боа Реймонд8, умният психолог говореше по негово време за седемте световни загадки, но тези седем световни загадки можем да ги увеличим до стотици, - следното, което съвременният човек на познанието казва: «Човешкото познание стига дотук; то не може да проникне по-нататък.» Той казва това, просто защото е стигнал границите на човешкото познание и сам не се осмелява да премине от обикновеното мислене, от обикновените представи към изживяването. Трябва да се започне на мястото, където на пътя застава противоречие, което човек не си е измислил, а то му се е разкрило чрез мировите загадки. Човек трябва да направи опит постоянно да живее с такова противоречие, постоянно да се занимава с него така, както с обикновените си ежедневни привички; в известна степен цялата човешка душа да се потопи в него. Той трябва да потъне в противоречието - необходима е известна вътрешна мисловна смелост за това, да не изпитва страх, че това противоречие би могло да разтърси представите на душата и тя да стане нестабилна или нещо подобно. Описах в детайли заниманието на такива гранични точки в книгата ми «За загадките на душата»9.
към текста >>

Когато се вживее в такива противоречия, човек се чувства като на границата, където се допира до духовния свят, който не може да се намери в сетивната действителност.
Ако вместо с обикновеното мислене, с измисляне и с настойчивост, човек застане с цялата си душа на такава гранична точка, тогава той ще може да продължи по-нататък. Но няма да продължи нататък само по логичен път, а ще продължи по живия път на познанието. Бих искал да изразя с едно сравнение какво ще се изживее там, понеже пътищата на духовното изследване представляват истински познавателни изживявания, истински факти на познанието. Днес речта няма още много думи за тези неща, понеже думите са подходящи само за външното сетивно възприемане. Затова човек може да се изрази често само чрез сравнения за нещата, които ясно стоят пред духовните очи. Когато се вживее в такива противоречия, човек се чувства като на границата, където се допира до духовния свят, който не може да се намери в сетивната действителност. Допира се до него, но в известна степен само отвън. Подобно е, както - дали представата е добре обоснована природонаучно, или не, за това сега не става въпрос, тя може да се даде за сравнение - когато низше живо същество, още не притежаващо сетиво на осезанието и само вътрешно изживяващо нещо като постоянно вълнуващо се движение, възприеме по този начин границата на физическия свят, повърхността на отделните неща. Същество, което още не е изградило сетиво на осезанието и още не е напълно затворено в себе си, в известна степен още не може да почувства, да докосне намиращите се вън сетивни впечатления, а изживява повърхността на сетивните неща по този начин. Точно така се чувства духовно-душевно - не бива да мислим за нищо материално - стремящият се към познанието човек, когато стигне до място, каквото току-що описах. Но както чрез сблъсъка с външния сетивен свят при нисшите живи същества се отделя, разграничава и изгражда в известна степен сетивото на осезанието, чрез което се усеща повърхността, знае се дали нещо е грубо или гладко, топло или студено, както навън се отваря това, което живее само във вътрешността, така и човек постига възможността да проникне нататък точно на такива места, да си изгради духовно сетиво на осезанието.
към текста >>

97. Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Който по подходящ начин почувства въздействието на последните произведения на Ницше109, ще намери в тях велики мисли, ако ги отдели от противоречията и нещата почерпени от силните противодействия.
И Ницше е предпазен до голяма степен от духовете на мрака. Който по подходящ начин почувства въздействието на последните произведения на Ницше109, ще намери в тях велики мисли, ако ги отдели от противоречията и нещата почерпени от силните противодействия. В моята книга «Фридрих Ницше, борец срещу своето време»110, се потрудих да представя великите мисли, отделени от всичко, което при Ницше идва от противодействащи импулси.
към текста >>

98. Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Който пристъпи към света с предпоставката, че всичко трябва да може да се обясни без противоречия, като че ли произлиза от единна мирова основа, ще изживее много разочарования, точно когато по непредубеден начин разглежда света и неговите явления.
Който пристъпи към света с предпоставката, че всичко трябва да може да се обясни без противоречия, като че ли произлиза от единна мирова основа, ще изживее много разочарования, точно когато по непредубеден начин разглежда света и неговите явления.
към текста >>

Оттам следва, че ако днес човек иска да разбере същността на света, не бива да бърка логиката с абстрактната липса на противоречия.
Тези неща са свързани с най-дълбоките тайни на човешкото развитие. И само монотеистичното чувство замъгли този факт през столетията или дори хилядолетията, но те трябва да се имат предвид. Оттам следва, че ако днес човек иска да разбере същността на света, не бива да бърка логиката с абстрактната липса на противоречия. Абстрактната безропотност не може да вирее в свят, в който действат заедно различни независими едни от други индивидуалности. Поради това стремежът към абстрактна липса на противоречия винаги ще води до обедняване на понятията, които няма да могат повече да обхващат цялата действителност. Те могат да обхванат цялата действителност само когато обхващат онзи противоречив свят, който представлява действителността. Това, което се простира пред човека като природа, е произлязло по много своеобразен начин. Също и в природата, във всичко, което човекът нарича природа и обхваща, от една страна, като цялост природните науки, а от друга страна, като служба на природата, природна естетика и др., действат различни индивидуалности.
към текста >>

Поради това стремежът към абстрактна липса на противоречия винаги ще води до обедняване на понятията, които няма да могат повече да обхващат цялата действителност.
Тези неща са свързани с най-дълбоките тайни на човешкото развитие. И само монотеистичното чувство замъгли този факт през столетията или дори хилядолетията, но те трябва да се имат предвид. Оттам следва, че ако днес човек иска да разбере същността на света, не бива да бърка логиката с абстрактната липса на противоречия. Абстрактната безропотност не може да вирее в свят, в който действат заедно различни независими едни от други индивидуалности. Поради това стремежът към абстрактна липса на противоречия винаги ще води до обедняване на понятията, които няма да могат повече да обхващат цялата действителност. Те могат да обхванат цялата действителност само когато обхващат онзи противоречив свят, който представлява действителността. Това, което се простира пред човека като природа, е произлязло по много своеобразен начин. Също и в природата, във всичко, което човекът нарича природа и обхваща, от една страна, като цялост природните науки, а от друга страна, като служба на природата, природна естетика и др., действат различни индивидуалности. Но от мъдрото мирово ръководство са взети в настоящия цикъл на развитието на човечеството много благодатни мерки по отношение на човека. А именно това, че човекът може да разбира природата с понятия, отнасящи се до единно ръководство, понеже чрез сетивните възприятия той може да изживее от природата само това, което е в зависимост от единното управление.
към текста >>

Но това не е така и няма да се разберат онези силни многозначителни противоречия и несъответствия в човешкия живот, с които се занимава именно аналитичната психология, ако нашите представи не потъваха зад прага в съвсем други области, където други индивидуалности влияят върху чувствата и волята ни.
По начало техните намерения нямат нищо общо помежду си, а това, което се поражда, се поражда поради разнообразната общност на намеренията. Познаваме ли намеренията в това, което се представя пред нас, виждаме, че заедно работят например огнените духове и ундините. Но никога не бива да вярваме, че зад тях стои някой, който ги командва. Не е така. Това мнение е много разпространено в настоящето и философи като например Вилхелм Вунд - за когото Фриц Маутнер121 с право казва «Авторитет въз основа на благоволението на негова милост издателя», но преди войната той е бил авторитет почти за целия свят - смятат, че всичко намиращо се в човешката душа, представи, чувства и воля, може да се схване като цялост, понеже казват: Душата е единство, следователно всичко това принадлежи към една цялост, към една обща система. Но това не е така и няма да се разберат онези силни многозначителни противоречия и несъответствия в човешкия живот, с които се занимава именно аналитичната психология, ако нашите представи не потъваха зад прага в съвсем други области, където други индивидуалности влияят върху чувствата и волята ни.
към текста >>

99. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

“, отново трябва да бъде освободено от онези ужасни противоречия, от несъвместимостта, която се образува от присаждането на троцкизма и ленинизма върху покълващата духовност.
„Какво казват за това умрелите? “, отново трябва да бъде освободено от онези ужасни противоречия, от несъвместимостта, която се образува от присаждането на троцкизма и ленинизма върху покълващата духовност.
към текста >>

100. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Шелинг, използвайки обичайните средства на петия следатлантски период, преди всичко абстрактно-философските, с колосална енергия се опитвал да прехвърли мост между идеалното и реалното, идеалното и материалното – описание на съществените точки на този мироглед ще намерите в моята книга „За загадките на човека“, – действайки с колосална енергия, той се опитвал да примири тези противоречия.
Казах, че в началото на петия следатлантски период Августин така разглежда потока на идеалното, че той трябва да му създаде здрава основа, на която той може да стои. И след това встъпваме в петия следатлантски период: в началото му виждаме такива духовни личности като Сен-Симон и Огюст Конт, които търсели в друг, чисто природния, материален ред, здравата основа на позитивистката наука. Тук виждаме две направления: Августин на една страна и Огюст Конт на друга страна. Шелинг, използвайки обичайните средства на петия следатлантски период, преди всичко абстрактно-философските, с колосална енергия се опитвал да прехвърли мост между идеалното и реалното, идеалното и материалното – описание на съществените точки на този мироглед ще намерите в моята книга „За загадките на човека“, – действайки с колосална енергия, той се опитвал да примири тези противоречия. При строежа на този мост той стигнал в началото само до различни абстрактни мисли. В началото той градил на същата основа, на която е градил и Йохан Готлиб Фихте[ix], но след това се придвижил малко по-нататък и се опитал да постигне нещо в света като битие, което едновременно е и идеално, и реално. След това в живота на Шелинг настъпило време, когато му се сторило невъзможно да построи такъв мост, ползвайки средствата на абстракцията, към които в течение на времето стигнал този пети следатлантски период. На него му се струвало, че това е невъзможно. Веднъж той казал: хората, собствено, само на почвата на съвременната ученост са добили такива понятия, посредством които може да се разбира външният природен ред.
към текста >>

поради непреодолими философски и други противоречия.
[vii] Огюст Конт 1798-1857, философ, основател на позитивизма и научната социология. В продължение на няколко години той е частен ученик и приятел на граф Анри Сен-Симон. Напуска работата си като секретар на Сен-Симон през 1824 г. поради непреодолими философски и други противоречия. В програмната си книга «Духът на позитивната философия» от 1844 г. Конт представя човечеството като растящ организъм, преминаващ в своето развитие през три стадия: детство, юношество и възрастен.
към текста >>

101. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

За някои въпроси, способни да доведат до разрешаване на определени противоречия, появили се днес във вашите души, ще говорим утре.
За някои въпроси, способни да доведат до разрешаване на определени противоречия, появили се днес във вашите души, ще говорим утре.
към текста >>

102. Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Не трябва да се учудваме на този факт, защото и други неща също слабо се съгласуват със съвременността и нашата епоха е епоха на най-големи противоречия и най-голяма дисхармония, епоха на непосредствен сблъсък на противоречията.
Не трябва да се учудваме на този факт, защото и други неща също слабо се съгласуват със съвременността и нашата епоха е епоха на най-големи противоречия и най-голяма дисхармония, епоха на непосредствен сблъсък на противоречията. Ако днес някой от така наречените „умни“ хора вземе в ръце статия, написана за нещата, за които днес ви говорих, той ще каже: удивително е, как това е могло да се появи в наше време, то съвсем не му съответства! Защото той намира, че само това, което самият той мисли, съответства на нашето време, а всичко друго не му съответства. Тези, ако не сетивни, то свръхсетивни съответствия, ще обсъждаме утре и вдругиден.
към текста >>

103. Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187 GA_187 една лекция.

Ако човек се реши да говори по този въпрос, той често получава упреци, посочват му се противоречия, които при едно по-подробно обсъждане лесно биха могли да бъдат отстранени.
Изобщо животът на древните беше много по-различен, отколкото сме склонни да приемем днес. Ето, например днес ние различаваме хора, които имат някакво образование, и такива, които нямат образование. В древните времена се правеше друга разлика: Между хората, които проявяваха внимание към повтарящите се земни животи, и хората, които не проявяваха такова внимание. Но това остана далеч в миналото и аз често пъти съм повтарял: За известно време задачата на християнството изискваше забавяне на тази еволюционна вълна, която поддържаше у човека будност относно повтарящите се земни животи. Обикновено едно такова твърдение поражда всевъзможни недоразумения. Ако човек се реши да говори по този въпрос, той често получава упреци, посочват му се противоречия, които при едно по-подробно обсъждане лесно биха могли да бъдат отстранени. Напоследък често пъти бях запитван дали не зная, че за реинкарнацията се говори и в самата Библия. Естествено, в моите книги аз посочвам местата, където Библията говори по тази тема. Обаче въпросът не се свежда до това, дали Библията предлага едно достатъчно обширно разглеждане на реинкарнацията. Цялостното изложение в Библията е такова, че тя не се произнася направо по въпроса. За еволюцията на човечеството беше необходимо именно това: за известно време съзнанието за повтарящите се земни животи трябваше да отстъпи на заден план, така че човекът да се отнася сериозно и отговорно към внушавания отвсякъде един-единствен земен живот.
към текста >>

104. Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

И в тази връзка много хора залитат към странни противоречия.
Това, което се иска днес, е духът така да нарасне и да се засили в човешките души, че да не се проявява само в разговорите как хората да бъдат благословени и спасени, а да проникне и в онова, което трябва да направим на физически план — да позволим на духа да се влива и да прониква външната реалност. Да говорят повърхностно за духа — това е лесно за човешките същества. И в тази връзка много хора залитат към странни противоречия. Героят в пиесата на Анценгрубер, който отрича Бога, може да ни послужи за илюстрация. Особено показателно е, че той отрича Бог с думите: „Колкото е вярно, че има Бог на небето, толкова аз съм атеист.“ Такива самопротиворечиви хора — макар да не са в чак такъв карикатурен вид — съвсем не са рядкост в наши дни. Но доста често се говори по този начин: Колкото е вярно, че има Бог на небето, толкова аз съм атеист!
към текста >>

105. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Хора, които нямат никакво предчувствие за това, как противоположностите царуват в най-външните подлистници на нашите социални противоречия и изисквания, не могат даже да си представят, какво значение се крие в този дуализъм между небето и ада или между изгубения рай на Земята.
В по-новото съзнание на човечеството имаме чувството на една противоположност между небето и ада, други го наричат дух и материя. Съществуват всъщност само степенни разлики между небето и ада на селянина навън в селото и между материята и духа на така наречените просветени философи на нашите дни. Същинските импулси на мисленето, които стоят на основата, са именно същите. Истинската противоположност е между Бога и Дявола, между рая и ада. Хората са сигурни в това: раят е доброто, и нещо ужасно е, че хората са излезли от рая; раят е нещо изгубено, той трябва да бъде потърсен отново, а дяволът е ужасният неприятел, противник, който се противопоставя на всички онези същества, които хората свързват с рая. Хора, които нямат никакво предчувствие за това, как противоположностите царуват в най-външните подлистници на нашите социални противоречия и изисквания, не могат даже да си представят, какво значение се крие в този дуализъм между небето и ада или между изгубения рай на Земята. Днес човек трябва да изкаже истински парадоксални неща, когато иска да каже истината, той едва ли може днес да каже истината върху някои неща, без тази истина да изглежда като една побърканост за нашите съвременници. Но както в смисъла на апостол Павла истината на хората може да бъде едно безумие пред Бога, така и мъдростта на днешните хора, или безумието на днешните хора, би могла да бъде побърканост за възгледа на бъдещите хора. Хората са изпаднали сънуващо в една такава противоположност между Земята и рая, те свързват рая с това, към което трябва да се стремят като към човешко-божественото, и не знаят, че стремежът към този рай е също така лош за човека, когато той го иска направо, както би бил стремежът към противоположното. Защото когато хората си представят строежа на света така, както той се намира като представа на основата на "Изгубения Рай" на Милтон, тогава те прекръстват едно вредно на човечеството същество, когато се стремят едностранно към доброто Божествено Същество, и му поставят срещу него една противоположност, която не е никаква противоположност: противоположността на дявола, противоположността на онова, което в човешката природа е стремящо то се против доброто.
към текста >>

106. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Онзи, който днес не върви към духовно обяснение на Евангелията, разпространява неистинно тълкувание на тези Евангелия, защото той заблуждава хората що се касае за външните противоречия, които могат да се намерят в четирите Евангелия.
Човечеството трябва да бъде защитено чрез мъдростта от разглеждане на Евангелията по този начин, защото четирите Евангелия, според външно-физическото разбиране, си противоречат едно на друго. Онзи, който днес не върви към духовно обяснение на Евангелията, разпространява неистинно тълкувание на тези Евангелия, защото той заблуждава хората що се касае за външните противоречия, които могат да се намерят в четирите Евангелия. Онзи, който мами хората относно нещата, които най-живо ги интересуват, подпомага най-добре успеха на Ариман.
към текста >>

107. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Вниманието ни първо бе привлечено от противоречията в четирите Евангелия.
Знаете много добре, че днес има наистина много хора, особено сред официалните представители на тази или онази форма на религиозно изповедание, които се борят докрай срещу онова ново Христово познание, което се надига сред нас от Науката за Посвещение. Такива хора, ако не засвидетелстват вярност към простия рационализъм, приемат Евангелията; но какво знаят всъщност тези хора за истинското естество на Евангелията? Това са хората, които през XIX век приложиха спрямо Евангелията историческо-научния метод на външния свят. Какво е дошло от Евангелията чрез научния метод на последното столетие? Нищо друго, освен че схващането за Евангелията постепенно е станало напълно материалистично. Вниманието ни първо бе привлечено от противоречията в четирите Евангелия. След това, от признаването на тези противоречия дойде свличането надолу. И най-накрая, какъв е резултатът от това изследване на Евангелията? Какво друго освен, бих могъл да кажа, измъкване на Евангелията от пантите им? Какво търси в Евангелията такъв изследовател като теологът проф. Шмидел? Той се опитва да докаже, че те не са просто плод на фантазията, създадени само за да възхваляват Христос Исус.
към текста >>

След това, от признаването на тези противоречия дойде свличането надолу.
Такива хора, ако не засвидетелстват вярност към простия рационализъм, приемат Евангелията; но какво знаят всъщност тези хора за истинското естество на Евангелията? Това са хората, които през XIX век приложиха спрямо Евангелията историческо-научния метод на външния свят. Какво е дошло от Евангелията чрез научния метод на последното столетие? Нищо друго, освен че схващането за Евангелията постепенно е станало напълно материалистично. Вниманието ни първо бе привлечено от противоречията в четирите Евангелия. След това, от признаването на тези противоречия дойде свличането надолу. И най-накрая, какъв е резултатът от това изследване на Евангелията? Какво друго освен, бих могъл да кажа, измъкване на Евангелията от пантите им? Какво търси в Евангелията такъв изследовател като теологът проф. Шмидел? Той се опитва да докаже, че те не са просто плод на фантазията, създадени само за да възхваляват Христос Исус. И така следва ограничен брой посочвания, неблагоприятни за Христос.
към текста >>

108. Младежта в епохата на светлината GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината

Младежкото движение днес няма нужда да бъде разглеждано по различен начин от противоречията, причинени от по-младите поколения срещу по-старите поколения във всички минали времена.”
Макар че в другите времена винаги е имало един вид младежко движение, то бе различно от това, което е то днес. Ако някой говори на по-старите хора за младежкото движение, те често казват: “Е добре, младите хора винаги са се чувствали различни от възрастните, винаги са искали нещо различно. Това постепенно изчезва, уравновесявайки се от само себе си. Младежкото движение днес няма нужда да бъде разглеждано по различен начин от противоречията, причинени от по-младите поколения срещу по-старите поколения във всички минали времена.”
към текста >>

109. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

От момента, когато се обръщат към конкретни Духовни Същества, които се намират в такива взаимоотношения, че, например, известни задачи се предават от една група на друга, при това известни групи изостават, други вървят по пътя на нормалното развитие, а сега обратно, стремят се напред бурно, твърде бързо; от момента, когато научават, че в духовния свят има многообразие от различни същества, които често се борят едни с други, а често си и помагат едни на други, едва от този момент получават възможност да обемат с помощта на човешки понятия това, което става зад кулисите на мировата история в свръхсетивния Космос без да изпадат в недопустими противоречия.
От момента, когато се обръщат към конкретни Духовни Същества, които се намират в такива взаимоотношения, че, например, известни задачи се предават от една група на друга, при това известни групи изостават, други вървят по пътя на нормалното развитие, а сега обратно, стремят се напред бурно, твърде бързо; от момента, когато научават, че в духовния свят има многообразие от различни същества, които често се борят едни с други, а често си и помагат едни на други, едва от този момент получават възможност да обемат с помощта на човешки понятия това, което става зад кулисите на мировата история в свръхсетивния Космос без да изпадат в недопустими противоречия.
към текста >>

110. Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Ето как се стигна до възникването на една форма, изпълнена с космически противоречия, с космическа съпротива.
Оставайки в божествено-духовната воля Михаил породи у себе си един импулс, според който той трябваше да предприема правилните действия заедно с онова Същество, което, ако може да се изразя така, преждевременно посегна към свободата. Защото Съществата от Йерархията на Архангелои, Ангелои, Архаи просто не съответствуваха на едно такова Същество, което би могло да разполага със свободна воля, независеща от Боговете. Ето защо едва по-късно в хода на мировото развитие трябваше да възникне една друга форма, именно човешката форма. Обаче всичко това трябваше да бъде осъществено в една епоха, чиито взаимодействия с Космоса все още не позволяваха появата на човешката форма; появата на висшите животински форми също не беше възможна; можеха да съществуват само онези низши животински форми, за които споменах преди малко. Ето как се стигна до възникването на една форма, изпълнена с космически противоречия, с космическа съпротива. В нея тъй да се каже, трябваше да се излее неподчиняващият се Дух. Тя не можеше да бъде някоя от онези животински форми, които възникнаха едва по-късно, не можеше да бъде също и някоя от обичайните за тогавашната епоха животински форми, съставени от по-мека материя. Тя можеше да бъде само една такава животинска форма, която се отклонява от възможните животински форми, населяващи физическия свят, но въпреки това – като израз на едно космическо противоречие – тя трябваше да съдържа някакви животински черти. И формата, която можеше да бъде създадена единствено и само от тогавашните възможности, ние имаме именно в образа на Дракона. Естествено, когато по-късно тя беше художествено пресъздавана или възпроизвеждана, хората я виждаха по различен начин; тя беше изобразявана малко или много сполучливо, респективно несполучливо, според това, доколко онзи, който се заемаше с това имаше вътрешния, имагинативен поглед върху тогавашните възможности за едно Същество, което трябваше да развие своята собствена воля.
към текста >>

111. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Днес хората казват: Явните заблуди на днешното образование не ни засягат много; леките противоречия също не ни засягат!
Фактически нещата се свеждат до това, да напредваме в познанието не само логически, но и с усет за реалността. Днес хората казват: Явните заблуди на днешното образование не ни засягат много; леките противоречия също не ни засягат! Обаче най-лошото в днешните науки, в днешното познание настъпва тогава, когато привидно нямаме никакви противоречия! – Виждате ли, към областта на духовното богатство, на точното познание, принадлежи също и това да преценим всички онези фактори, които например според днешната геология са взели участие във възникването на Земята преди толкова милиона години. Впрочем тези изчисления допускат известни отклонения в подробностите. Някои геолози казват: Земята е възникнала преди 20 милиона години, други казват: 200 милиона години; макар че днес за мнозина разликата между 20 милиона и 200 милиона е нещо съвсем незначително. Въпреки различията, изчислителните методи на учените са такива, че ние можем да се отнасяме към тях с пълен респект.
към текста >>

Обаче най-лошото в днешните науки, в днешното познание настъпва тогава, когато привидно нямаме никакви противоречия!
Фактически нещата се свеждат до това, да напредваме в познанието не само логически, но и с усет за реалността. Днес хората казват: Явните заблуди на днешното образование не ни засягат много; леките противоречия също не ни засягат! Обаче най-лошото в днешните науки, в днешното познание настъпва тогава, когато привидно нямаме никакви противоречия! – Виждате ли, към областта на духовното богатство, на точното познание, принадлежи също и това да преценим всички онези фактори, които например според днешната геология са взели участие във възникването на Земята преди толкова милиона години. Впрочем тези изчисления допускат известни отклонения в подробностите. Някои геолози казват: Земята е възникнала преди 20 милиона години, други казват: 200 милиона години; макар че днес за мнозина разликата между 20 милиона и 200 милиона е нещо съвсем незначително. Въпреки различията, изчислителните методи на учените са такива, че ние можем да се отнасяме към тях с пълен респект. Те са прецизни, те са точни.
към текста >>

Следователно, логическите методи и точността са най-опасното нещо, защото те не допускат противоречия.
Само че преди 300 години това сърце не е съществувало, нито пък ще съществува след 300 години. Ето как днес остроумните и екзактни методи на изчисление дават основание на учените геолози да твърдят как е изглеждала Земята преди три милиона години, когато все още не е съществувал никакъв силур и т.н. Изчислението може и да е вярно, обаче Земята все още не е била тук. По същия начин днес може да бъде предвидено – точно това правят физиците – как ще изглеждат различните субстанции след 20 милиона години. В това отношение американски изследователи са направили извънредно интересни предвиждания за това как примерно ще изглеждат белтъчините тогава, само че след 20 милиона години Земята, като небесно тяло, изобщо няма да съществува. Следователно, логическите методи и точността са най-опасното нещо, защото те не допускат противоречия. Ако методите са точни ние не бихме могли да оспорваме как е изглеждало сърцето преди 300 години, или как е изглеждала Земята преди 20 милиона години, но това, към което трябва да се стремим, е реалистичното мислене, реалистичния светоглед.
към текста >>

Аз вече заявих: Политиката, която следват някои от нашите приятели, а именно да представят антропософията като нещо красиво, като нещо, което не влиза в никакви противоречия с мнението на другите, тази политика не можем да приемем за правилна, въпреки че тя винаги намира своите поддръжници.
Да, това което се появи в света като антропософски светоглед е наистина различно от онова, което хората говорят тук или там. Аз вече заявих: Политиката, която следват някои от нашите приятели, а именно да представят антропософията като нещо красиво, като нещо, което не влиза в никакви противоречия с мнението на другите, тази политика не можем да приемем за правилна, въпреки че тя винаги намира своите поддръжници. Нужна е съвсем друга нагласа, друга душевна ориентация, ако искаме да приемем антропософските доводи не като лудост, а като действително правдоподобни, точни и убедителни.
към текста >>

112. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

За да няма противоречия между това, което съм дал от други гледни точки относно живота между смъртта и едно ново раждане, вие трябва да си представите, че докато човекът преминава през тези сфери, той навлиза в съвсем други световни условия.
В следващите лекции ще разгледаме една известна световно-историческа личност, която в течение на деветнадесето столетие преживя своята жизнена съдба по известен начин, поради това, че тя отчасти беше подготвена точно в сферите на Венера и Меркурий. Такива личности, които още в сферите на Венера и Меркурий започват да подготвят изграждането на кармата за следващия живот, често стават изключително значими личности в следващия си земен живот. Но за далеч по-голямата част от хората, главната част от това, което се изживява като карма в земния живот, се изработва в слънчевата сфера, където ние оставаме най-дълго време. Ние ще разгледаме също и детайлите. Днес аз първо искам да скицирам, как кармата постепенно се залага в различните сфери. За да няма противоречия между това, което съм дал от други гледни точки относно живота между смъртта и едно ново раждане, вие трябва да си представите, че докато човекът преминава през тези сфери, той навлиза в съвсем други световни условия. Когато например се пристъпи в слънчевата сфера и след това се напусне и се влезе в марсовата сфера, тогава човек не е напуснал напълно тази слънчева сфера, а Слънцето действа и по-нататък в тази отдалечена от Земята част на Космоса. В слънчевата сфера имаме работа с това, което е останало от човека като моралност и каквото е останало от него като негово здраве; останалото той е изоставил. Останалото е като един вид незавършеност в него; но всичко това, което е незавършеност, се допълва в слънчевата сфера. Там в слънчевата сфера ние изживяваме първо половината от нашето битие; там именно подготвяме това, което може да доведе до физическо реорганизиране на следващото човешко тяло. През втората половина от слънчевото съществуване, заедно със съществата Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и заедно с човешките души, с които сме кармически свързани, ние се посвещаваме на изработването на моралното, което ще се прояви в нашия следващ живот - моралната част от кармата.
към текста >>

113. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Вие знаете, че самият живот има своите противоречия, и Хегел изгради цялата си философия върху това.
Затова е нужно да знаем за какво точно става въпрос в един или друг случай; но което е несравнимо по-нужно от всичко друго е никога да не се пренебрегва придобиването на способността за ясно, точно мислене. Вие знаете, че самият живот има своите противоречия, и Хегел изгради цялата си философия върху това. Не става въпрос за избягване на противоречията в живота, защото те са там. Същественото е да ги разпознаваме и да сме будни за тях.
към текста >>

Не става въпрос за избягване на противоречията в живота, защото те са там.
Затова е нужно да знаем за какво точно става въпрос в един или друг случай; но което е несравнимо по-нужно от всичко друго е никога да не се пренебрегва придобиването на способността за ясно, точно мислене. Вие знаете, че самият живот има своите противоречия, и Хегел изгради цялата си философия върху това. Не става въпрос за избягване на противоречията в живота, защото те са там. Същественото е да ги разпознаваме и да сме будни за тях.
към текста >>

Тук имате буквален пример за противоречията, които могат да се намерят в света.
"Мразя човека и го отхвърлям; той прави обещания и не ги спазва но учението е добро, аз го приемам." Какво всъщност означава това? Всъщност е равнозначно на следното: За известно време имах определени взаимоотношения с една личност; интересуваше ме самият той, а учението само съвсем малко. Тогава се обърнах от личността и наблегнах на онова, което всъщност не ме интересуваше изобщо. Сега придавам голямо значение на онова, което по-рано оставих настрана; не усвоих учението и сега казвам: то е добро. Стоя зад нещо, което отказах да приема, нещо което е невъзможно да придобия, защото по-рано отказах да го приема! Тук имате буквален пример за противоречията, които могат да се намерят в света. Можете ли да допуснете, че където преобладават такива противоречия може да има истинска, вътрешна връзка с нашето духовно-научно Движение? Очевидно не може да бъде така.
към текста >>

Можете ли да допуснете, че където преобладават такива противоречия може да има истинска, вътрешна връзка с нашето духовно-научно Движение?
Всъщност е равнозначно на следното: За известно време имах определени взаимоотношения с една личност; интересуваше ме самият той, а учението само съвсем малко. Тогава се обърнах от личността и наблегнах на онова, което всъщност не ме интересуваше изобщо. Сега придавам голямо значение на онова, което по-рано оставих настрана; не усвоих учението и сега казвам: то е добро. Стоя зад нещо, което отказах да приема, нещо което е невъзможно да придобия, защото по-рано отказах да го приема! Тук имате буквален пример за противоречията, които могат да се намерят в света. Можете ли да допуснете, че където преобладават такива противоречия може да има истинска, вътрешна връзка с нашето духовно-научно Движение? Очевидно не може да бъде така.
към текста >>

Важно е да усещаме противоречия като тези, защото ако пропускаме да отбелязваме такива явления сред нас, никога няма да намерим правилния път към познанието за духовния свят.
Важно е да усещаме противоречия като тези, защото ако пропускаме да отбелязваме такива явления сред нас, никога няма да намерим правилния път към познанието за духовния свят. Ненужно е да се казва, че много неща могат да ни убягнат, но трябва да имаме волята да си вземем бележка от такива противоречия. От друга страна обаче, трябва да се запомни, че противоречия от този тип се използват с цел да се разклати истината из основи. Предположете например, че някой би казал: един човек изнася учение, но самият той е пълен с противоречия дори с неморални наклонности, наистина е управляван от силите на злото; но учението е добро това безспорно може да се допусне. Много добре но ако е част и дял от учението, че онзи, който представлява и движението свързано с него, установява отношенията между себе си и другите точно чрез учението, желаейки да не бъде нищо повече от носителя на учението тогава това становище изисква от него да бъде нещо друго! Към него се отправят всякакви искания, и макар че в основата си учението е отхвърлено, се казва: учението е добро, но въпреки това човекът е лош!
към текста >>

Ненужно е да се казва, че много неща могат да ни убягнат, но трябва да имаме волята да си вземем бележка от такива противоречия.
Важно е да усещаме противоречия като тези, защото ако пропускаме да отбелязваме такива явления сред нас, никога няма да намерим правилния път към познанието за духовния свят. Ненужно е да се казва, че много неща могат да ни убягнат, но трябва да имаме волята да си вземем бележка от такива противоречия. От друга страна обаче, трябва да се запомни, че противоречия от този тип се използват с цел да се разклати истината из основи. Предположете например, че някой би казал: един човек изнася учение, но самият той е пълен с противоречия дори с неморални наклонности, наистина е управляван от силите на злото; но учението е добро това безспорно може да се допусне. Много добре но ако е част и дял от учението, че онзи, който представлява и движението свързано с него, установява отношенията между себе си и другите точно чрез учението, желаейки да не бъде нищо повече от носителя на учението тогава това становище изисква от него да бъде нещо друго! Към него се отправят всякакви искания, и макар че в основата си учението е отхвърлено, се казва: учението е добро, но въпреки това човекът е лош! По този начин някой, който се чувства съвсем неспособен да схване учението, може да работи срещу него чрез онези, които вярват в него.
към текста >>

От друга страна обаче, трябва да се запомни, че противоречия от този тип се използват с цел да се разклати истината из основи.
Важно е да усещаме противоречия като тези, защото ако пропускаме да отбелязваме такива явления сред нас, никога няма да намерим правилния път към познанието за духовния свят. Ненужно е да се казва, че много неща могат да ни убягнат, но трябва да имаме волята да си вземем бележка от такива противоречия. От друга страна обаче, трябва да се запомни, че противоречия от този тип се използват с цел да се разклати истината из основи. Предположете например, че някой би казал: един човек изнася учение, но самият той е пълен с противоречия дори с неморални наклонности, наистина е управляван от силите на злото; но учението е добро това безспорно може да се допусне. Много добре но ако е част и дял от учението, че онзи, който представлява и движението свързано с него, установява отношенията между себе си и другите точно чрез учението, желаейки да не бъде нищо повече от носителя на учението тогава това становище изисква от него да бъде нещо друго! Към него се отправят всякакви искания, и макар че в основата си учението е отхвърлено, се казва: учението е добро, но въпреки това човекът е лош! По този начин някой, който се чувства съвсем неспособен да схване учението, може да работи срещу него чрез онези, които вярват в него. Това е най-добрият начин за някой да подкопава учение, което не може да опровергае, защото както посочих вчера, тогава той се предава в ръцете на Луциферическите и Ариманическите сили.
към текста >>

Предположете например, че някой би казал: един човек изнася учение, но самият той е пълен с противоречия дори с неморални наклонности, наистина е управляван от силите на злото; но учението е добро това безспорно може да се допусне.
Важно е да усещаме противоречия като тези, защото ако пропускаме да отбелязваме такива явления сред нас, никога няма да намерим правилния път към познанието за духовния свят. Ненужно е да се казва, че много неща могат да ни убягнат, но трябва да имаме волята да си вземем бележка от такива противоречия. От друга страна обаче, трябва да се запомни, че противоречия от този тип се използват с цел да се разклати истината из основи. Предположете например, че някой би казал: един човек изнася учение, но самият той е пълен с противоречия дори с неморални наклонности, наистина е управляван от силите на злото; но учението е добро това безспорно може да се допусне. Много добре но ако е част и дял от учението, че онзи, който представлява и движението свързано с него, установява отношенията между себе си и другите точно чрез учението, желаейки да не бъде нищо повече от носителя на учението тогава това становище изисква от него да бъде нещо друго! Към него се отправят всякакви искания, и макар че в основата си учението е отхвърлено, се казва: учението е добро, но въпреки това човекът е лош! По този начин някой, който се чувства съвсем неспособен да схване учението, може да работи срещу него чрез онези, които вярват в него. Това е най-добрият начин за някой да подкопава учение, което не може да опровергае, защото както посочих вчера, тогава той се предава в ръцете на Луциферическите и Ариманическите сили.
към текста >>

114. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Когато тази добра воля липсва, тогава хората искат да му приписват различни противоречия.
Думите не са изковани за това. Ето защо ясновидецът се вижда принуден да изразява съвсем различно някои неща. Той постоянно се бори с езика, за да може да каже това, което иска да каже. Той трябва да избере пътя, по който да облече нещо в едно изречение, което изразява приблизително това, което иска да каже; той трябва да каже едно второ изречение, което донася нещо подобно. Ясновидецът трябва да разчита на добрата воля на слушателите, за да може едното изречение да осветли другото. Когато тази добра воля липсва, тогава хората искат да му приписват различни противоречия. Онзи, който има да изрази нещо действително ясновидско, трябва да действува в противоречия и едно противоречие трябва да осветли другото, тъй като истината се намира в средата. Благодарение на това, че ясновидецът постъпва по този начин, той стига в областта на езика до нещо, което вече изразява в тази област отношението на изкуството и на ясновидството. Ясновидецът трябва да разчита вече на добрата воля, слушателите да се стараят да проникнат повече в това, как са казани нещата, отколкото какво е казано. В това, как казва нещата, той се старае да каже много повече, отколкото в това, какво казва. Той стига постепенно до там, да се пренесе в миналото в творческия дух на езика, на говора, който дух е царувал преди да се е родил някакъв език, да се вживее отново в звуците, в духа на звуците, да се потопи със своето чувство във всичко това.
към текста >>

Онзи, който има да изрази нещо действително ясновидско, трябва да действува в противоречия и едно противоречие трябва да осветли другото, тъй като истината се намира в средата.
Ето защо ясновидецът се вижда принуден да изразява съвсем различно някои неща. Той постоянно се бори с езика, за да може да каже това, което иска да каже. Той трябва да избере пътя, по който да облече нещо в едно изречение, което изразява приблизително това, което иска да каже; той трябва да каже едно второ изречение, което донася нещо подобно. Ясновидецът трябва да разчита на добрата воля на слушателите, за да може едното изречение да осветли другото. Когато тази добра воля липсва, тогава хората искат да му приписват различни противоречия. Онзи, който има да изрази нещо действително ясновидско, трябва да действува в противоречия и едно противоречие трябва да осветли другото, тъй като истината се намира в средата. Благодарение на това, че ясновидецът постъпва по този начин, той стига в областта на езика до нещо, което вече изразява в тази област отношението на изкуството и на ясновидството. Ясновидецът трябва да разчита вече на добрата воля, слушателите да се стараят да проникнат повече в това, как са казани нещата, отколкото какво е казано. В това, как казва нещата, той се старае да каже много повече, отколкото в това, какво казва. Той стига постепенно до там, да се пренесе в миналото в творческия дух на езика, на говора, който дух е царувал преди да се е родил някакъв език, да се вживее отново в звуците, в духа на звуците, да се потопи със своето чувство във всичко това. Той вижда, как една съгласна се включва, как една гласна влияе ту върху един, ту върху друг език.
към текста >>

115. 8. Осма лекция, 29.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Ако искате да вникнете в следващите лекции, Вие трябва да се освободите от всякакъв педантизъм, защото в противен случай може би ще откриете крещящи противоречия между вчерашната ми и днешна лекция.
И така, човекът включва в себе си както познавателната (или мисловна) природа, така и чувствената, а също и волевата природа. Мисловната природа е свързана предимно с познанието, но същевременно има и чувствен, и волев характер; чувствата са свързани предимно с емоционалната сфера, но същевременно имат и познавателен, и волев характер; така стоят нещата и с волята. Всичко това може да бъде отнесено и към сетивната сфера, за която стана дума вчера. Ако искате да вникнете в следващите лекции, Вие трябва да се освободите от всякакъв педантизъм, защото в противен случай може би ще откриете крещящи противоречия между вчерашната ми и днешна лекция. Обаче действителността е съставена именно от противоречия и ако не ги виждаме, ние изобщо не сме в състояние да разберем реалния свят.
към текста >>

Обаче действителността е съставена именно от противоречия и ако не ги виждаме, ние изобщо не сме в състояние да разберем реалния свят.
И така, човекът включва в себе си както познавателната (или мисловна) природа, така и чувствената, а също и волевата природа. Мисловната природа е свързана предимно с познанието, но същевременно има и чувствен, и волев характер; чувствата са свързани предимно с емоционалната сфера, но същевременно имат и познавателен, и волев характер; така стоят нещата и с волята. Всичко това може да бъде отнесено и към сетивната сфера, за която стана дума вчера. Ако искате да вникнете в следващите лекции, Вие трябва да се освободите от всякакъв педантизъм, защото в противен случай може би ще откриете крещящи противоречия между вчерашната ми и днешна лекция. Обаче действителността е съставена именно от противоречия и ако не ги виждаме, ние изобщо не сме в състояние да разберем реалния свят.
към текста >>

116. 7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

След това според мен трябва да опишете как воюващите в Ориента кръстоносци вместо да се бият с ориенталските народи в Западна Азия, започват да воюват помежду си; как европейските народи сами застават един срещу друг, като например Франция и съседните на нея народи, в следствие на надигналите се противоречия по повод това, което са завоювали.
Как гръцките народи реагират на действията на кръстоносците и как застават срещу това, което искат кръстоносците и намеренията на Гърция спрямо Ориента. Искам да Ви помоля вярно да описвате как е било предизвикано противопоставянето на гърците на волята на кръстоносците. След това според мен трябва да опишете как воюващите в Ориента кръстоносци вместо да се бият с ориенталските народи в Западна Азия, започват да воюват помежду си; как европейските народи сами застават един срещу друг, като например Франция и съседните на нея народи, в следствие на надигналите се противоречия по повод това, което са завоювали. Кръстоносните походи са възникнали от огнения ентусиазъм, но духа на раздора завладява участниците, а към това се прибавя и противоречието, между гърци и кръстоносци.
към текста >>

117. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Но ако пренебрегнем някои дреболии, които с известни усилия бяха преодолени, в това отношение противоречията се проявиха по-скоро като нещо изключително благотворно.
Но при този подход се появиха и трудности, защото пролетарското дете идва в училището на 6 – 7-годишна възраст с битови навици, различни от навиците на едно дете от другите обществени слоеве. Но ако пренебрегнем някои дреболии, които с известни усилия бяха преодолени, в това отношение противоречията се проявиха по-скоро като нещо изключително благотворно. Лесно можете да си представите тези дреболии, най-често те се отнасят до битови навици и понякога никак не е лесно да бъде изкоренено от детето всичко онова, което то е донесло в училището. Но с известна добра воля можа да бъде постигнато и това, макар някои деца от тъй наречените по-висши съсловия, които не са свикнали да гледат сред себе си това или онова, тези деца занесоха в къщи неприятни неща и в къщи това бе забелязано по един неприятен начин.
към текста >>

118. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ето защо е лесно да се открие, че в определен период от време – изразявайки това, което исках да кажа – аз съм си послужил с думите на Ернст Хекел, тъй че книгите, написани от мен през този период, могат да дадат повод да бъда взет за материалист; и така противоречията се натрупват едно след друго.
За мен всяка теория е нещо неутрално и всяко формулиране на идеи и понятия за мен е като един език, с чиято помощ можем да обозначим процесите в реалния свят. Ако установя, че реалността се покрива от понятията, които дават материалистите, тогава аз изразявам това, което мога да определя като реалност, по материалистичен начин. Ако установя, че идеалистите имат подходящи понятия за назоваване на реалността, аз се изразявам идеалистически. Що се отнася до теорията, за мен материализъм, идеализъм, реализъм са напълно еднакви; аз ги разглеждам като един език, с чиято помощ мога да изразя реалния свят. Ето защо е лесно да се открие, че в определен период от време – изразявайки това, което исках да кажа – аз съм си послужил с думите на Ернст Хекел, тъй че книгите, написани от мен през този период, могат да дадат повод да бъда взет за материалист; и така противоречията се натрупват едно след друго.
към текста >>

119. ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Глупците, разбира се, откриват вътре само противоречия и оттам конструират своите глупави атаки.
Искаме ли да упражняваме еволюционна теория във външен смисъл, трябва да го правим така, че да се придържаме към външната еволюционна теория, само че съответно да я преобразуваме и т.н. Искаме ли да разберем човека отвътре, трябва да се придържаме към това, което дава антропософията. Но нито една антропософска теория, нито една антроположка теория не може да се приложи по друг начин, освен тя да бъде изоставена в правилния момент и да се премине в друга област. Разбира се, че е естествено при това, което наричаме антропософия тук, да преминаваме в духовно-душевната област и оттам да се връщаме към сетивно-външните явления. Вие можете да видите как в моите ранни и малко по-късни произведения аз следвах този път, започвайки го като разбиращ се от само себе си път, и как сега се опитвам да обхвана и другите области. Глупците, разбира се, откриват вътре само противоречия и оттам конструират своите глупави атаки. Немски списания, които се издават от хора, които не могат да си изградят преценка за нищо, приемат една глупашка караница за нещо, което представят за сериозна дискусия относно антропософията. Не знам дали ви е познато,че едно такова глупаво, наистина глупаво нападение, поместено в Дедерското «Дело»[5], се води от една личност с името Хауер.[6] Въпросът е, че трябва да вземем под внимание този процес, който трябва да опишем като радиация, като излъчване, както го направих сега. И на него трябва да се противодейства. Това се прави, като се призове всичко, което например действа в противоположната радиация на среброто, като трябва да сме наясно, че среброто трябва да се употреби като мехлем, ако е необходимо да пресрещне другата радиация, която се излъчва през кожата, или да се инжектира под друга форма, ако става въпрос за друга дейност, която по някакъв начин следва посоката на отделянията, на изпразванията. Тук имате указващо посоката правило как да се третират такива неща, понеже третирането им е толкова важно, колкото качеството на лечебното средство.
към текста >>

120. Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Но хипотезите на днешния астрономически образ на света съдържат в себе си толкова много противоречия, че фактически оставаш съвсем неудовлетворен, ако днес се занимаваш с обичайната астрономия.
Съвсем нямах желание да свеждам лекциите приблизително до изричането само на неща, които от самото начало не се съгласуват с общопризнатото, това съвсем не е нещото, към което принципно се стремя, а тук в действителност става дума да се стигне до истината. Но хипотезите на днешния астрономически образ на света съдържат в себе си толкова много противоречия, че фактически оставаш съвсем неудовлетворен, ако днес се занимаваш с обичайната астрономия. Смята се, че хипотетично е приет образ на света, който, разбира се, аз също нарисувах: орбитите на планетите по елипсите, в единия фокус – Слънце и така нататък. След това, доколкото не може иначе, принуждават планетарните орбити да имат различни наклони. Различните ъгли на наклон се получават благодарение на перспективата; това са сложни неща, това са все по същество перспективни неща. Но в изчисленията се приема, собствено, не простата планетна система, която се обяснява на децата в училище и която се запазва за по-нататък, а в действителност приемат образа на света на Тихо Брахе и, освен това, внасят в него постоянно промени. Защото, ако според приетите формули пресмятаме, да кажем, положението на Слънцето към определен момент от време, то не съответства на действителността.
към текста >>

Често съм споменавал в други лекции: в настояще време сме затрупани с такива противоречия[6], че сме принудени да завършим, от една страна, теоретичните представи за природата в някакво първично образуване, и че, следователно, светът се е развил от чисто природни процеси; следователно нашата Земя – и ние в нея – продължава по-нататък по чисто природни закономерности и достига своя край.
Ако сте проследили всичко казано досега, не можете да разглеждате това съзвучие като някакъв грях срещу убежденията, който съществуват в науката. В епохата, когато се е извършил преходът от системата на Птолемей към коперниковия образ на света, се е изменило и цялото тълкуване на връзките между човека и небесните явления. Ако се върнем в древните времена, когато е имало ясна представа относно съзвучието на небесните движения с формата на човека – говорих вече за това преди няколко дни, макар и в друг аспект, – непременно ще намерим нещо, което макар и да е било инстинктивно, бидейки доведено до съзнанието, вече проявява нашия съвременен начин на мислене, на който също трябва на свой ред да оставаме верни, особено ако навлизаме в такава проблемна и рискована област. Собствено, няма никаква разлика между начина, по който обикновено използваме математиката, и как сега използваме качествената математика, която постепенно формирахме, за разглеждане на човека и небесните явления. Но вижте, още по времето, когато е ставал преходът от древната хелиоцентрична система към новата хелиоцентрична система, с това също в развитието на човечеството се е проявил някакъв прелом за познанието, когато вече не е останал никакъв мост между физически-сетивния миров ред, природния миров ред и моралния миров ред. Често съм споменавал в други лекции: в настояще време сме затрупани с такива противоречия[6], че сме принудени да завършим, от една страна, теоретичните представи за природата в някакво първично образуване, и че, следователно, светът се е развил от чисто природни процеси; следователно нашата Земя – и ние в нея – продължава по-нататък по чисто природни закономерности и достига своя край. Ние живеем посредата. Вътре в нас се надигат морални импулси, само дето не е ясно, откъде идват. Но когато се мисли в духа на такъв дуализъм, несъмнено се знае, че някога ще настъпи великата смърт за тези морални импулси. Така се мисли, когато няма грижа за полагането на мост между природния миров ред и моралния миров ред. Този преход между природния миров ред и моралния миров ред отново трябва да бъде намерен.
към текста >>

[6] в други лекции: …с такива противоречия – например в редица лекции в „Връзките между духовността на света и физичността на човека“ GA 202, особено лекцията от 18.12.1920 г.
[6] в други лекции: …с такива противоречия – например в редица лекции в „Връзките между духовността на света и физичността на човека“ GA 202, особено лекцията от 18.12.1920 г.
към текста >>

121. Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

При тялото на кометата, ако го разглеждате по образеца на планетарното тяло, постоянно се натъквате на противоречия относно явлението.
Ако съзерцавайки, без да изпадаме в спекулации, а само съзерцавайки, проследим тази противоположност, ще стигнем до това, да си кажем: това, което представлява тялото на кометата, не е, собствено, тяло в същия смисъл, в какъвто е планетата. – Даденото от мен като указания може да се провери чрез съвсем точно проследяване на това, което дават емпиричните факти, ако, разбира се не сте приковани към теориите, с помощта на които тези факти държат мнозина в окови. Ще се убедите как може да се потвърди това, което ще ви кажа, и как все повече ще се убеждавате, колкото повече обхващате емпиричните факти. Ще грешите, ако наблюдавайки именно природата на кометите, си представяте кометообразното тяло същото, като това както обикновено следва да си представяте планетарното тяло. Планетарното тяло – ще се върна сега към нещо, което вече изложих методологично[3], – можете да си го представите така, сякаш е затворено тяло, което продължава да се върти и няма да сте много далеч от фактите. При тялото на кометата, ако го разглеждате по образеца на планетарното тяло, постоянно се натъквате на противоречия относно явлението. Никога няма да разберете тялото на кометата в неговата протяжност, в неговата видима протяжност през мировото пространство, ако го разглеждате така, както сте свикнали да разглеждате телата на планетите. Опитайте се някога да го разгледате по следния начин и да свържете в нишката на този начин на разглеждане
към текста >>

122. Съдържание GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

За противоречията в четирите Евангелия.
Да бъдеш християнин означава да търсиш равновесие между луциферическото и ариманическото. Плеврит и брезови въглища. Профилактично лечение на инсулт с цветни сокове. Луциферически и ариманически заболявания. Скулптурната група от дърво в зданието (Гьотеанума). За противоречията в четирите Евангелия.
към текста >>

123. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Казвам ви всичко това, за да направя за вас по-понятно как се разреши моето безпокойство по повод противоречията в Евангелията.
Казвам ви всичко това, за да направя за вас по-понятно как се разреши моето безпокойство по повод противоречията в Евангелията.
към текста >>

Като не са в състояние да решат проблема по друг начин, те са принудени да се съгласяват с наличието на противоречия.
Хората (от това време) говорели образно; но те нищо не измисляли, тъй като се отнасяли към тези неща толкова сериозно, че няколко века по-рано в Египет са осъждали на смърт тези, които са записвали нещо неправилно. В древността никой не е смеел да бъде лекомислен и да казва, че хората нещо са измислили. Те са се изразявали, използвайки образи, но никога не би им хрумнало да измислят нещо. Пълно неведение проявява този, който казва, че Евангелията от Матей и от Лука биха могли да са измислени. Но това говорят днешните учени и теолози. Като не са в състояние да решат проблема по друг начин, те са принудени да се съгласяват с наличието на противоречия. Обаче благодарение на знанието, че има именно две деца Исус, едно дете Исус от Евангелието от Матей и друго дете Исус от Евангелието от Лука, благодарение на това знание историята се обяснява по най-добрия начин.
към текста >>

Цялата книга - макар и още да не съм я разрязал, но това, което видях - гъмжи от такива противоречия.
Цялата книга - макар и още да не съм я разрязал, но това, което видях - гъмжи от такива противоречия. Тя изобщо изглежда неграмотна, ако се сравни една страница с друга. Но така правят днешните учени. На едната страница казват: други вече многократно са казвали това. На другата страница казват: той не казва нищо ново, всичко ни е отдавна известно! Да, но ако всичко ви е вече известно, защо се браните по този повод?
към текста >>

124. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

На човек от IV или V век не би му дошло на ум да разглежда такива противоречия.
Библията се е появила по времето, когато хората не са мислели така, както мислят днес; по това време хората мислели образно. И така, Библията е трябвало да се чете правилно. Ако хора без правил-на подготовка биха почнали да четат Библията, те биха направили извод, че в Библията четирите Евангелия - Евангелието от Матей, Евангелието от Марко, Евангелието от Лука и Евангелието от Йоан - си противоречат едно на друго. Защо те си противоречат? Господа, трябва правилно да се разбира това. На човек от IV или V век не би му дошло на ум да разглежда такива противоречия. (Имат се предвид читатели-християни, тъй като философите-езичници, неоплатоници и др., например Целс в трети или Юлиан в четвърти век знаели и са писали за такива противоречия. При това те са се ръководели от античната рационална логика, изработена още от Платон, Аристотел, Филон Александрийски и др., докато християнската догматика, формирала се в периода на първите Вселенски Събори, е носила понякога ирационален характер. - Бел. пр.) Разбира се, Евангелията си противоречат едно на друго.
към текста >>

(Имат се предвид читатели-християни, тъй като философите-езичници, неоплатоници и др., например Целс в трети или Юлиан в четвърти век знаели и са писали за такива противоречия.
И така, Библията е трябвало да се чете правилно. Ако хора без правил-на подготовка биха почнали да четат Библията, те биха направили извод, че в Библията четирите Евангелия - Евангелието от Матей, Евангелието от Марко, Евангелието от Лука и Евангелието от Йоан - си противоречат едно на друго. Защо те си противоречат? Господа, трябва правилно да се разбира това. На човек от IV или V век не би му дошло на ум да разглежда такива противоречия. (Имат се предвид читатели-християни, тъй като философите-езичници, неоплатоници и др., например Целс в трети или Юлиан в четвърти век знаели и са писали за такива противоречия. При това те са се ръководели от античната рационална логика, изработена още от Платон, Аристотел, Филон Александрийски и др., докато християнската догматика, формирала се в периода на първите Вселенски Събори, е носила понякога ирационален характер. - Бел. пр.) Разбира се, Евангелията си противоречат едно на друго.
към текста >>

125. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Мисля, че ще ни се удаде да намерим деликатно, меко решение на всички противоречия.
За днес времето ни свърши. В събота в девет часа ще се заемем с това, за което би следвало още да поговорим. Мисля, че имате на сърце още доста неща. Пчеларството е нещо толкова прекрасно и полезно, че колкото и да питаш за него, няма да е достатъчно. Питайте се един друг, питайте господин Мюлер и мен. Мисля, че ще ни се удаде да намерим деликатно, меко решение на всички противоречия. Защото на нас не ни отива да жилим като пчелите, ние можем да се разберем по-деликатно. Но трябва с пълна откровеност да изказваме всички наши въпроси.
към текста >>

126. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Такива противоречия съвсем не са измислени, те съществуват не само в човешкото мислене; в обикновения живот всичко противоборства едно с друго, противоречията тук и сега съществуват в природата.
Тук имаме работа с необикновено противоречие. Такива противоречия съвсем не са измислени, те съществуват не само в човешкото мислене; в обикновения живот всичко противоборства едно с друго, противоречията тук и сега съществуват в природата. Тук имаме работа със следното противоречие: в един случай арсенът действа така, че човек става изтощен, бледен, даже сив - не косата става сива, а кожата. В един случай човек загива, а в друг случай човек приема арсен, за да изглежда по-добре! Тук е налице пълно противоречие.
към текста >>

127. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

Евхаристийните противоречия.
Преход от образа на Добрия Пастир към образа на Разпнатия и раждането на догмата за непорочното зачатие. Трихотомията като ерес през Средновековието. Агнец Божий. Дарохранителницата. Полумесецът като символ на турците. Евхаристийните противоречия. Тридесетгодишната война. Светият Дух действа в появата на протестантството. «Евангелска хармония» на Отфрид и «Хелианд». Духовното християнство преди Христос. Материализмът в религиозните вярвания.
към текста >>

128. Съдържание GA_354 Сътворението на света и човека

Противоречията на професорите Фехнер и Шлайден за влиянието на Луната върху климата.
Появата на слънчевите петна и връзката им с метеорологичните явления. Слънчевите петна са се появили сравнително скоро, броят им постоянно ще расте, Слънцето в бъдеще ще свети все по-малко и по-малко и накрая то ще стане съвсем черно, ще деградира и повече няма да излъчва никаква светлина. Ледниковият период ще бъде повторен след пет, шест или седем хиляди години, но не по същите места на Земята, където е бил някога. Винаги стават продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Появата на въздушните и морските течения, както и на електромагнитните течения и тяхното влияние върху климатичните условия на Земята. Противоречията на професорите Фехнер и Шлайден за влиянието на Луната върху климата. Пасажът на Венера става примерно един път на сто години. Стогодишният календар. Мълнията - това е тази горещина, която въздухът създава в самия себе си и която се насочва натам, където вследствие на по-ниското налягане разредеността на въздуха образува своего рода дупка в обкръжаващия въздух. Мозъкът на човека в течение на последните столетия е станал значително по-твърд, отколкото е бил по-рано. Животните предчувстват времето.
към текста >>

НАГОРЕ

5.8338701725006