Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
631
резултата от
195
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Пролет
'.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
На 12 януари 1785 година той пише на госпожа фон Щайн: "Моят микроскоп е поставен, за да наблюдавам отново с началото на
пролет
та изследванията на Глайхен, наречен Русвурм и да ги проверя”.
На 12 януари 1785 година той пише на госпожа фон Щайн: "Моят микроскоп е поставен, за да наблюдавам отново с началото на пролетта изследванията на Глайхен, наречен Русвурм и да ги проверя”.
През същата пролет бе проучена и природата на семето, както ни показва това едно писмо до Кнебел от 2 април 1785 г.: "Аз размислих материята на семето, доколкото достигат моите опитности”. При всички тези изследвания у Гьоте става дума за нещо отделно; целта на неговите стремежи да изследва същността на растението. За това той съобщава на 8 април 1785 година на Марк, че е "направил в ботаниката хубави открития и комбинации”.
към текста >>
През същата
пролет
бе проучена и природата на семето, както ни показва това едно писмо до Кнебел от 2 април 1785 г.: "Аз размислих материята на семето, доколкото достигат моите опитности”.
На 12 януари 1785 година той пише на госпожа фон Щайн: "Моят микроскоп е поставен, за да наблюдавам отново с началото на пролетта изследванията на Глайхен, наречен Русвурм и да ги проверя”.
През същата пролет бе проучена и природата на семето, както ни показва това едно писмо до Кнебел от 2 април 1785 г.: "Аз размислих материята на семето, доколкото достигат моите опитности”.
При всички тези изследвания у Гьоте става дума за нещо отделно; целта на неговите стремежи да изследва същността на растението. За това той съобщава на 8 април 1785 година на Марк, че е "направил в ботаниката хубави открития и комбинации”.
към текста >>
Ето защо за нас трябва да бъде съвсем обяснимо онова размишление върху природата на растението и комбинациите, които той прави върху това през
пролет
та на 1785 година.
Изучаването на ботаниката се приближаваше бързо до определената цел. Естествено при това трябва да помислим, че в 1784 година Гьоте беше открил вече междучелюстната кост, за което подробно ще говорим по-нататък, и че с това той беше значително приближил до тайната, как постъпва природата при образуването на едно органическо същество. По-нататък трябва да помислим също, че първата част от книгата на Хердер "Идеи към философията на историята" беше завършена в 1784 година и че тогава е имало много чести разговори между Гьоте и Хердер върху предмети на природата. Така госпожа фон Щайн съобщава на Кнебел на 1 май 1784 година: "Новата съчинение на Хердер изтъква като вероятно, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте се рови сега с мисълта в тези неща и всичко, което е минало през неговата представа е извънредно интересно”. От това ние виждаме от какво естество е бил Гьотевият интерес към великите въпроси на науката по онова време.
Ето защо за нас трябва да бъде съвсем обяснимо онова размишление върху природата на растението и комбинациите, които той прави върху това през пролетта на 1785 година.
Към средата на април през тази година той отива в Белведере, явно за да разреши своите съмнения и въпроси, и на 15 май съобщава на госпожа фон Щайн следното: "Не мога да ти изкажа, колко четлива става за мене природата, моето продължително буквуване ми помогна, сега то изведнъж действа и моята тиха радост е неизразима”. Малко преди това той даже иска да напише един малък ботанически тракт за Кнебел, за да го спечели за тази наука*./*”На драго сърце бих ти изпратил една лекция по ботаника, ако тя беше вече написана”. Писмо до Кнебел от 2 април 1785 г./. Ботаниката така много го привлича, че неговото пътуване за Карлсбад, което предприема на 20 юни 1785 година, за да прекара там лятото, се превръща в едно изследователско пътуване. Кнебел го придружава.
към текста >>
Видяхме, че още през
пролет
та на 1785 година Гьоте беше изследвал семена; от Италия той съобщава на Хердер на 17 май 1787 година, че е намерил съвсем ясно и недвусмислено точката, където се намира зародишът.
Всяко едно растение е едно хармонично цяло от растения*/*В какъв смисъл тези отделни части се отнасят към цялото, това ще имаме случай да покажем на различни места. Ако бихме искали да извлечем едно понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени частични същества към едно цяло, това би било понятието за един "кошер" в зоологията. Това е един вид държава от живи същества, един индивид, който също се състои от самостоятелни индивиди, един индивид от по-висше естество/. Когато това стоеше ясно пред погледа на Гьоте, за него става още въпрос само за отделни наблюдения, които биха дали възможност да бъдат изразени в отделни случаи различните стадии на развитието, които растението проявява от себе си. И за това беше станало вече необходимото.
Видяхме, че още през пролетта на 1785 година Гьоте беше изследвал семена; от Италия той съобщава на Хердер на 17 май 1787 година, че е намерил съвсем ясно и недвусмислено точката, където се намира зародишът.
към текста >>
2.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той успя да достави това доказателство през
пролет
та на 1784 година в съдружие с Лодер, с когото сравни човешки и животински черепи в Йена.
При неговите възгледи тези мнения трябваше веднага да му се явят като една грешка. Типичната основна форма, според която трябва да се изградени всички организми, би била унищожена с това. У Гьоте не можеше да има никакво съмнение, че тази част, която може да се намери повече или по-малко развита у всички животни, трябва да участва също и в устройството на човешката форма, само че тук отстъпва на заден план,защото органите за приемането на храна отстъпват пред тези, които служат на духовните функции. Съобразно цялото свое духовно направление Гьоте не можеше да мисли другояче, освен че и у човека съществува една междучелюстна кост. Касаеше се само за емпиричното доказателство на същата, само за това, каква форма приема тя у човека, доколко се приобщава към целостта на организма.
Той успя да достави това доказателство през пролетта на 1784 година в съдружие с Лодер, с когото сравни човешки и животински черепи в Йена.
Гьоте съобщи това на 27 март както на госпожа фон Щаин*/* “На мене ми достави едно прекрасно удоволствие, аз направих едно анатомическо откритие, което е важно и хубаво” така и на Хердер*/* “Аз намерих – нито злато, нито сребро, а нещо, което ми доставя неизмерима радост, ос интермаксиларис у човека”./
към текста >>
3.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Гьоте започна да изучава Спиноза за първи път през
пролет
та на 1774 година.
Гьоте започна да изучава Спиноза за първи път през пролетта на 1774 година.
За това свое първо запознаване с философа той казва в "Поезия и истина" */*ІІІ част,Книга 14.): "след като потърсих в целия свят едно образователно средство за моето чудно същество, аз намерих най-после "етиката на този мъж".
към текста >>
4.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако очите на един човек не могат всяка
пролет
да проследяват ден след ден разлистването на зелените поля и гори, тогава пред сърцето си той трябва да постави величествените учения на Бхагават Гита, Тома Кемпийски, самото Евангелие на Йоан, или пък определени текстове от антропософската литература.
Но при всички обстоятелства, препоръчително е за окултният ученик да прекарва известно време всред тихото спокойствие, прелестта и вътрешното достойнство на природата. Особено благотворно се отразява върху окултното обучение, ако то изцяло протича всред зеления растителен свят, всред огрените от Слънцето планински вериги или всред чудния трепет на простодушието. Такава среда довежда вътрешните духовни органи до една хармония, която никога не може да възникне в модерните градове. Известно предимство пред градския човек има този който поне през детството си, е имал случай да диша боровия въздух, да се вглежда в снежните планински върхове и да наблюдава тихите движения на горските животни и насекоми. Но хората, принудени да живеят в градовете, не бива да лишават своите развиващи се душевни и духовни органи от инспириращото влияние на духовното обучение.
Ако очите на един човек не могат всяка пролет да проследяват ден след ден разлистването на зелените поля и гори, тогава пред сърцето си той трябва да постави величествените учения на Бхагават Гита, Тома Кемпийски, самото Евангелие на Йоан, или пък определени текстове от антропософската литература.
Има много пътища към върховете на познанието, поради което правилният избор е крайно необходим. Окултистът е в състояние да се произнесе върху характера на тези пътища и то с думи, които за непосветените ще изглеждат твърде странни.
към текста >>
5.
ЗА ЖИВОТА НА ЧОВЕКА СЛЕД СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Те намират своя външен израз например в това, че онази точка на небосвода, в която Слънцето изгрява в началото на всяка
пролет
, очертава пълна окръжност за около 26,000 години.
Продължителността на периода между смъртта и новото раждане се определя от това, че по правило „Азът" се връща отново в сетивно- физическия свят едва тогава, когато междувременно този свят се е променил до такава степен, че „Азът" има възможност да изживее нещо ново. Докато „Азът" пребивава в духовните области, обликът на Земята се променя. От една страна тази промяна е свързана с кардиналните промени в Космоса, с промените в положението на Земята спрямо Слънцето и т.н. В този вид промени има известни повторения.
Те намират своя външен израз например в това, че онази точка на небосвода, в която Слънцето изгрява в началото на всяка пролет, очертава пълна окръжност за около 26,000 години.
Тази пролетна точка се придвижва от една небесна област в друга. В хода на 1/12 от тази окръжност, т.е. приблизително за 2,100 години, условията на Земята се променят до такава степен, че в поредното си въплъщение човешката душа може да изживее нещо действително ново. Но понеже човешките опитности са различни в зависимост от това, дали човек се въплъщава като жена или мъж, то през посочения период по правило стават две прераждания, едното като мъж и другото като жена. Но тези неща зависят и от това, какви сили човек взема със себе си, какви сили пренася той от земния живот в живота след смъртта.
към текста >>
Тази
пролет
на точка се придвижва от една небесна област в друга.
Продължителността на периода между смъртта и новото раждане се определя от това, че по правило „Азът" се връща отново в сетивно- физическия свят едва тогава, когато междувременно този свят се е променил до такава степен, че „Азът" има възможност да изживее нещо ново. Докато „Азът" пребивава в духовните области, обликът на Земята се променя. От една страна тази промяна е свързана с кардиналните промени в Космоса, с промените в положението на Земята спрямо Слънцето и т.н. В този вид промени има известни повторения. Те намират своя външен израз например в това, че онази точка на небосвода, в която Слънцето изгрява в началото на всяка пролет, очертава пълна окръжност за около 26,000 години.
Тази пролетна точка се придвижва от една небесна област в друга.
В хода на 1/12 от тази окръжност, т.е. приблизително за 2,100 години, условията на Земята се променят до такава степен, че в поредното си въплъщение човешката душа може да изживее нещо действително ново. Но понеже човешките опитности са различни в зависимост от това, дали човек се въплъщава като жена или мъж, то през посочения период по правило стават две прераждания, едното като мъж и другото като жена. Но тези неща зависят и от това, какви сили човек взема със себе си, какви сили пренася той от земния живот в живота след смъртта. Ето защо на изнесените тук данни трябва да се гледа по такъв начин, че макар и по принцип да са напълно верни, в отделните случаи те, естествено, ще показват всевъзможни отклонения.
към текста >>
6.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
В земетресението царува същата добра сила както и в благодатта на
пролет
та.
В този пълен с благодат ход на нещата се намесват пречещи, разрушителни сили, каквито се изразяват във вредните метеорологични промени, в земетресенията и т.н. Който насочва поглед към всичко това, той съзира два вида царуващи сили. Обаче човешката душа се нуждае от приемането на едно единство, което стои на основата. Тя по естествен начин чувства: Унищожаващата градушка, разрушителните земетресения, трябва в крайна сметка да произхожда от същия източник, както и носещият благодат ред на годишните времена. По този начин погледът на човека прониква през доброто и злото и стига до едно първично добро.
В земетресението царува същата добра сила както и в благодатта на пролетта.
В засушаващата опустошителна слънчева горещина действа същата същина, която довежда житното зърно до узряване. Следователно и във вредните факти действат "добрите прамайки". Когато човек чувства това, пред неговата душа застава една мощна мирова загадка. За да разреши тази загадка, Фередик поглежда към своя Офиотеус. Позовавайки се на старите образни представи, Офионеус му се явява като един вид "мирова змия".
към текста >>
7.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
За излязлата през
пролет
та на 1919 книга „Същност на социалния въпрос" (Събр.Съч.
За излязлата през пролетта на 1919 книга „Същност на социалния въпрос" (Събр.Съч.
23) Рудолф Щайнер казва:
към текста >>
8.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„
пролет
на точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26,000 години т.н.
„пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по корен но различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики,
към текста >>
9.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
След първите издания на въвеждащите антропософски книги от Рудолф Щайнер „Въведение в Тайната Наука" (Събрани съчинения №13), „Духовното ръководство на човека и човечеството" (№15), „Христос и човешката душа" (№155), „Какво представлява Антропософията" от Карл Унгер, Антропософско Издателство „Даскалов" с помощта на фондация „Инфо 3" предлага и първото българско издание на „(Същност на социалния въпрос" (Събрани съчинения № 23) с надеждата, че въпреки малкия тираж, книгата ще попадне в ръцете и съзнанието на тези, за които е предназначена, за тези които ще съумеят да се вслушат в суровото предупреждение на Рудолф Щайнер, че след „диктатурата на
пролет
ариата неизбежно идва епохата в която ще се появи диктатурата на съвестта".
След първите издания на въвеждащите антропософски книги от Рудолф Щайнер „Въведение в Тайната Наука" (Събрани съчинения №13), „Духовното ръководство на човека и човечеството" (№15), „Христос и човешката душа" (№155), „Какво представлява Антропософията" от Карл Унгер, Антропософско Издателство „Даскалов" с помощта на фондация „Инфо 3" предлага и първото българско издание на „(Същност на социалния въпрос" (Събрани съчинения № 23) с надеждата, че въпреки малкия тираж, книгата ще попадне в ръцете и съзнанието на тези, за които е предназначена, за тези които ще съумеят да се вслушат в суровото предупреждение на Рудолф Щайнер, че след „диктатурата на пролетариата неизбежно идва епохата в която ще се появи диктатурата на съвестта".
към текста >>
10.
04. 4.Относно целта на тази книга
GA_23 Същност на социалния въпрос
Нека това накара да се замислят онези, които изхождайки от своето лично място в живота, например смятат, че авторът на тази книга обсъжда
пролет
арските изисквания по начин, които не им харесва, защото според тях го прави твърде едностранчиво, определяйки тези изисквания като нещо, за което социалната воля трябва да държи точна сметка.
Изграждането на такава социална воля изобщо не зависи от това, дали някому тези проблеми се харесват или не. Те са тук и ние сме длъжни да се съобразяваме с тях като с конкретни факти на социалния живот.
Нека това накара да се замислят онези, които изхождайки от своето лично място в живота, например смятат, че авторът на тази книга обсъжда пролетарските изисквания по начин, които не им харесва, защото според тях го прави твърде едностранчиво, определяйки тези изисквания като нещо, за което социалната воля трябва да държи точна сметка.
Обаче авторът ще се опита да говори за реалните факти от съвременния живот, доколкото може да ги обхване със своето познание. Пред погледа му са съдбоносните последици, които възникват, когато хората не желаят да видят самите факти, открояващи се всред живота на новото човечество; когато хората не желаят да разбият социалната воля, за да я приложат спрямо тези факти.
към текста >>
11.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Нима катастрофалните последици от световната война* не разкриват днес онези факти от съвременното социално движение, които ясно доказват колко непрозорливи бяха идеите, чрез които десетилетия наред вярвахме, че ще успеем да вникнем в същността на
пролет
арските стремежи?
Нима катастрофалните последици от световната война* не разкриват днес онези факти от съвременното социално движение, които ясно доказват колко непрозорливи бяха идеите, чрез които десетилетия наред вярвахме, че ще успеем да вникнем в същността на пролетарските стремежи?
/*Първата световна война (1914 1918)/ Ние сме заставени па повдигнем този въпрос поради всичко онова, което блика от тези подтискани пролетарски стремежи и напира към повърхността на живота. Разбира се, силите, които причиниха социалния гнет, са отчасти унищожени.
към текста >>
/*Първата световна война (1914 1918)/ Ние сме заставени па повдигнем този въпрос поради всичко онова, което блика от тези подтискани
пролет
арски стремежи и напира към повърхността на живота.
Нима катастрофалните последици от световната война* не разкриват днес онези факти от съвременното социално движение, които ясно доказват колко непрозорливи бяха идеите, чрез които десетилетия наред вярвахме, че ще успеем да вникнем в същността на пролетарските стремежи?
/*Първата световна война (1914 1918)/ Ние сме заставени па повдигнем този въпрос поради всичко онова, което блика от тези подтискани пролетарски стремежи и напира към повърхността на живота.
Разбира се, силите, които причиниха социалния гнет, са отчасти унищожени.
към текста >>
Защото може да се окаже, че трагизмът, които съпровожда всички опити за разрешаване на социалните въпроси, е свързан тъкмо с неразбирането на
пролет
арските стремежи; едно неразбиране от страна на хората, чиито възгледи произтичат тъкмо от тези
пролет
арски стремежи.
И тогава ние ще стигнем до единствения извод: партийните становища бродят всред нас като същински оценъчни мумии, като мисловни трупове, отхвърлени от самите факти на социалния живот. Тези факти изискват нови решения, за които партийните програми изобщо не са подготвени. Наистина политическите партии се развиват успоредно с промяната на фактите, само че поради втвърдените си мисловни стереотипи, те не могат да се справят с новите тенденции. Според днешните меродавни възглед е напълно възможно течи изводи, за които става дума, да бъдат извлечени от хода на световните събития и това не трябва да изглежда нескромно. Но основният извод е, че съвременният свят би трябвало да се отвори и за онези явления в социалния живот на новото човечество, които по същността си са твърде далеч дори и от социално ориентираните политически лидери и партии.
Защото може да се окаже, че трагизмът, които съпровожда всички опити за разрешаване на социалните въпроси, е свързан тъкмо с неразбирането на пролетарските стремежи; едно неразбиране от страна на хората, чиито възгледи произтичат тъкмо от тези пролетарски стремежи.
Защото едва ли човек може да прониква в своите собствени стремежи, в своята собствена воля с непредубедено и ясно мислене.
към текста >>
Така че оправдано е да поставим въпроса: Към какво всъщност се стреми съвременното
пролет
арско движение?
Така че оправдано е да поставим въпроса: Към какво всъщност се стреми съвременното пролетарско движение?
Съответствува ли този стремеж на всичко онова, което обикновено пролетарските и непролетарски среди имат предвид при разглеждането на този проблем? И нима в становищата на всички, които се произнасят върху „социалните въпроси" може да се открие истинският облик на тези „въпроси"? Или тук требва едно съвършено различно мислене? Към тези въпроси не може да се пристъпи, ако съдбата не би тласнала един или друг човек към едно интимно участие в душевния живот на съвременния пролетариат; и то тъкмо към онази част на пролетариата, която най-активно моделира облика на съвременното социално движение.
към текста >>
Съответствува ли този стремеж на всичко онова, което обикновено
пролет
арските и не
пролет
арски среди имат предвид при разглеждането на този проблем?
Така че оправдано е да поставим въпроса: Към какво всъщност се стреми съвременното пролетарско движение?
Съответствува ли този стремеж на всичко онова, което обикновено пролетарските и непролетарски среди имат предвид при разглеждането на този проблем?
И нима в становищата на всички, които се произнасят върху „социалните въпроси" може да се открие истинският облик на тези „въпроси"? Или тук требва едно съвършено различно мислене? Към тези въпроси не може да се пристъпи, ако съдбата не би тласнала един или друг човек към едно интимно участие в душевния живот на съвременния пролетариат; и то тъкмо към онази част на пролетариата, която най-активно моделира облика на съвременното социално движение.
към текста >>
Към тези въпроси не може да се пристъпи, ако съдбата не би тласнала един или друг човек към едно интимно участие в душевния живот на съвременния
пролет
ариат; и то тъкмо към онази част на
пролет
ариата, която най-активно моделира облика на съвременното социално движение.
Така че оправдано е да поставим въпроса: Към какво всъщност се стреми съвременното пролетарско движение? Съответствува ли този стремеж на всичко онова, което обикновено пролетарските и непролетарски среди имат предвид при разглеждането на този проблем? И нима в становищата на всички, които се произнасят върху „социалните въпроси" може да се открие истинският облик на тези „въпроси"? Или тук требва едно съвършено различно мислене?
Към тези въпроси не може да се пристъпи, ако съдбата не би тласнала един или друг човек към едно интимно участие в душевния живот на съвременния пролетариат; и то тъкмо към онази част на пролетариата, която най-активно моделира облика на съвременното социално движение.
към текста >>
Но как възникна съвременният
пролет
ариат в хода на това развитие, как стигна той до своите изисквания чрез установяването на новите стопански и икономически структури?
За развитието на модерните технологии и модерния капитализъм днес се говори твърде много.
Но как възникна съвременният пролетариат в хода на това развитие, как стигна той до своите изисквания чрез установяването на новите стопански и икономически структури?
Огромна част от мотивите, които се излагат пред обществото са разбираеми и ясни. И все пак в тях има нещо съществено, което остава скрито, но не и за този, които успее да се предпази от хипнотизиращата формула, че външните условия предопределят начина на човешкия живот. Ясно е, че тук може да проникне само непредубеденият поглед в дълбините на човешката същност и в бликащите от нея душевни импулси. Наистина пролетарските изисквания се очертаха в епохата на съвременните технологии, в епохата на съвременния капитализъм; обаче обяснението на всички тези факти не хвърля никаква светлина върху чисто човешките импулси, които са в основата на тази проблематика. И докато не проникнем в живата същност на тези импулси, ние едва ли ще стигнем и до истинския облик на „социалните въпроси".
към текста >>
Наистина
пролет
арските изисквания се очертаха в епохата на съвременните технологии, в епохата на съвременния капитализъм; обаче обяснението на всички тези факти не хвърля никаква светлина върху чисто човешките импулси, които са в основата на тази проблематика.
За развитието на модерните технологии и модерния капитализъм днес се говори твърде много. Но как възникна съвременният пролетариат в хода на това развитие, как стигна той до своите изисквания чрез установяването на новите стопански и икономически структури? Огромна част от мотивите, които се излагат пред обществото са разбираеми и ясни. И все пак в тях има нещо съществено, което остава скрито, но не и за този, които успее да се предпази от хипнотизиращата формула, че външните условия предопределят начина на човешкия живот. Ясно е, че тук може да проникне само непредубеденият поглед в дълбините на човешката същност и в бликащите от нея душевни импулси.
Наистина пролетарските изисквания се очертаха в епохата на съвременните технологии, в епохата на съвременния капитализъм; обаче обяснението на всички тези факти не хвърля никаква светлина върху чисто човешките импулси, които са в основата на тази проблематика.
И докато не проникнем в живата същност на тези импулси, ние едва ли ще стигнем и до истинския облик на „социалните въпроси".
към текста >>
Има една формула, която често се повтаря в
пролет
арските среди и може да направи извънредно впечатление върху онзи, който иска да вникне в дълбоките инстинктивни сили на човешката воля.
Има една формула, която често се повтаря в пролетарските среди и може да направи извънредно впечатление върху онзи, който иска да вникне в дълбоките инстинктивни сили на човешката воля.
Тази формула е съставена от думите „класово съзнание". Съвременният пролетарски работник е достигнал „класовото съзнание" и не следва вече сляпо и несъзнателно импулсите, идващи от другите „класи"; той възприема себе си като принадлежащ към една особена класа и е в състояние да противопостави и наложи по съответен начин интересите на своята класа над тези на другите класи. Всеки, който има усет за скритите душевни подтици на човека, ще съумее да разширява тази формула и чрез нея да надникне в сърцевината на най-съществените факти от социалния живот на днешната „работническа класа", която е дълбоко свързана с модерната техника и модерния капитализъм. Преди всичко подобен опит изисква подчертано внимание върху това, колко стихийно нахлуха в пролетарската душевност научните концепции за икономическия живот и неговото отражение върху човешките съдби. Тук ще докоснем един факт, върху които мнозина изследователи имаха съвсем неясна, а с оглед на сериозните му последици направо вредна представа.
към текста >>
Съвременният
пролет
арски работник е достигнал „класовото съзнание" и не следва вече сляпо и несъзнателно импулсите, идващи от другите „класи"; той възприема себе си като принадлежащ към една особена класа и е в състояние да противопостави и наложи по съответен начин интересите на своята класа над тези на другите класи.
Има една формула, която често се повтаря в пролетарските среди и може да направи извънредно впечатление върху онзи, който иска да вникне в дълбоките инстинктивни сили на човешката воля. Тази формула е съставена от думите „класово съзнание".
Съвременният пролетарски работник е достигнал „класовото съзнание" и не следва вече сляпо и несъзнателно импулсите, идващи от другите „класи"; той възприема себе си като принадлежащ към една особена класа и е в състояние да противопостави и наложи по съответен начин интересите на своята класа над тези на другите класи.
Всеки, който има усет за скритите душевни подтици на човека, ще съумее да разширява тази формула и чрез нея да надникне в сърцевината на най-съществените факти от социалния живот на днешната „работническа класа", която е дълбоко свързана с модерната техника и модерния капитализъм. Преди всичко подобен опит изисква подчертано внимание върху това, колко стихийно нахлуха в пролетарската душевност научните концепции за икономическия живот и неговото отражение върху човешките съдби. Тук ще докоснем един факт, върху които мнозина изследователи имаха съвсем неясна, а с оглед на сериозните му последици направо вредна представа. Тези изследователи можеха само да се произнесат върху пролетариата, но не и да мислят като него. Тезата, че „необразованият" пролетарии бил подведен от марксизма и неговите последователи, както и всички възможни твърдения, които могат да се чуят в тази връзка, ни най-малко не ни приближават до необходимото разбиране на този важен исторически момент.
към текста >>
Преди всичко подобен опит изисква подчертано внимание върху това, колко стихийно нахлуха в
пролет
арската душевност научните концепции за икономическия живот и неговото отражение върху човешките съдби.
Има една формула, която често се повтаря в пролетарските среди и може да направи извънредно впечатление върху онзи, който иска да вникне в дълбоките инстинктивни сили на човешката воля. Тази формула е съставена от думите „класово съзнание". Съвременният пролетарски работник е достигнал „класовото съзнание" и не следва вече сляпо и несъзнателно импулсите, идващи от другите „класи"; той възприема себе си като принадлежащ към една особена класа и е в състояние да противопостави и наложи по съответен начин интересите на своята класа над тези на другите класи. Всеки, който има усет за скритите душевни подтици на човека, ще съумее да разширява тази формула и чрез нея да надникне в сърцевината на най-съществените факти от социалния живот на днешната „работническа класа", която е дълбоко свързана с модерната техника и модерния капитализъм.
Преди всичко подобен опит изисква подчертано внимание върху това, колко стихийно нахлуха в пролетарската душевност научните концепции за икономическия живот и неговото отражение върху човешките съдби.
Тук ще докоснем един факт, върху които мнозина изследователи имаха съвсем неясна, а с оглед на сериозните му последици направо вредна представа. Тези изследователи можеха само да се произнесат върху пролетариата, но не и да мислят като него. Тезата, че „необразованият" пролетарии бил подведен от марксизма и неговите последователи, както и всички възможни твърдения, които могат да се чуят в тази връзка, ни най-малко не ни приближават до необходимото разбиране на този важен исторически момент. Ако някой защитава подобна теза, става ясно, че просто му липсва волята да насочи своя поглед върху истинските причини на съвременното социално движение. Една от тях се свежда до следното: Пролетарското класово съзнание е запълнено с такива понятия, чиито характер е изкован не другаде, а в хода на съвременния научен прогрес.
към текста >>
Тези изследователи можеха само да се произнесат върху
пролет
ариата, но не и да мислят като него.
Тази формула е съставена от думите „класово съзнание". Съвременният пролетарски работник е достигнал „класовото съзнание" и не следва вече сляпо и несъзнателно импулсите, идващи от другите „класи"; той възприема себе си като принадлежащ към една особена класа и е в състояние да противопостави и наложи по съответен начин интересите на своята класа над тези на другите класи. Всеки, който има усет за скритите душевни подтици на човека, ще съумее да разширява тази формула и чрез нея да надникне в сърцевината на най-съществените факти от социалния живот на днешната „работническа класа", която е дълбоко свързана с модерната техника и модерния капитализъм. Преди всичко подобен опит изисква подчертано внимание върху това, колко стихийно нахлуха в пролетарската душевност научните концепции за икономическия живот и неговото отражение върху човешките съдби. Тук ще докоснем един факт, върху които мнозина изследователи имаха съвсем неясна, а с оглед на сериозните му последици направо вредна представа.
Тези изследователи можеха само да се произнесат върху пролетариата, но не и да мислят като него.
Тезата, че „необразованият" пролетарии бил подведен от марксизма и неговите последователи, както и всички възможни твърдения, които могат да се чуят в тази връзка, ни най-малко не ни приближават до необходимото разбиране на този важен исторически момент. Ако някой защитава подобна теза, става ясно, че просто му липсва волята да насочи своя поглед върху истинските причини на съвременното социално движение. Една от тях се свежда до следното: Пролетарското класово съзнание е запълнено с такива понятия, чиито характер е изкован не другаде, а в хода на съвременния научен прогрес. В този вид съзнание продължава да цари настроението, почнато ни от теориите на Ласал за „науката и работниците". Разбира се, ако някои се смята за „практичен", подобни неща могат да му изглеждат несъществени.
към текста >>
Тезата, че „необразованият"
пролет
арии бил подведен от марксизма и неговите последователи, както и всички възможни твърдения, които могат да се чуят в тази връзка, ни най-малко не ни приближават до необходимото разбиране на този важен исторически момент.
Съвременният пролетарски работник е достигнал „класовото съзнание" и не следва вече сляпо и несъзнателно импулсите, идващи от другите „класи"; той възприема себе си като принадлежащ към една особена класа и е в състояние да противопостави и наложи по съответен начин интересите на своята класа над тези на другите класи. Всеки, който има усет за скритите душевни подтици на човека, ще съумее да разширява тази формула и чрез нея да надникне в сърцевината на най-съществените факти от социалния живот на днешната „работническа класа", която е дълбоко свързана с модерната техника и модерния капитализъм. Преди всичко подобен опит изисква подчертано внимание върху това, колко стихийно нахлуха в пролетарската душевност научните концепции за икономическия живот и неговото отражение върху човешките съдби. Тук ще докоснем един факт, върху които мнозина изследователи имаха съвсем неясна, а с оглед на сериозните му последици направо вредна представа. Тези изследователи можеха само да се произнесат върху пролетариата, но не и да мислят като него.
Тезата, че „необразованият" пролетарии бил подведен от марксизма и неговите последователи, както и всички възможни твърдения, които могат да се чуят в тази връзка, ни най-малко не ни приближават до необходимото разбиране на този важен исторически момент.
Ако някой защитава подобна теза, става ясно, че просто му липсва волята да насочи своя поглед върху истинските причини на съвременното социално движение. Една от тях се свежда до следното: Пролетарското класово съзнание е запълнено с такива понятия, чиито характер е изкован не другаде, а в хода на съвременния научен прогрес. В този вид съзнание продължава да цари настроението, почнато ни от теориите на Ласал за „науката и работниците". Разбира се, ако някои се смята за „практичен", подобни неща могат да му изглеждат несъществени. Но ако иска да постигне един действително верен поглед в съвременното работническо движение, той трябва да концентрира своето внимание върху течи подробности.
към текста >>
Една от тях се свежда до следното:
Пролет
арското класово съзнание е запълнено с такива понятия, чиито характер е изкован не другаде, а в хода на съвременния научен прогрес.
Преди всичко подобен опит изисква подчертано внимание върху това, колко стихийно нахлуха в пролетарската душевност научните концепции за икономическия живот и неговото отражение върху човешките съдби. Тук ще докоснем един факт, върху които мнозина изследователи имаха съвсем неясна, а с оглед на сериозните му последици направо вредна представа. Тези изследователи можеха само да се произнесат върху пролетариата, но не и да мислят като него. Тезата, че „необразованият" пролетарии бил подведен от марксизма и неговите последователи, както и всички възможни твърдения, които могат да се чуят в тази връзка, ни най-малко не ни приближават до необходимото разбиране на този важен исторически момент. Ако някой защитава подобна теза, става ясно, че просто му липсва волята да насочи своя поглед върху истинските причини на съвременното социално движение.
Една от тях се свежда до следното: Пролетарското класово съзнание е запълнено с такива понятия, чиито характер е изкован не другаде, а в хода на съвременния научен прогрес.
В този вид съзнание продължава да цари настроението, почнато ни от теориите на Ласал за „науката и работниците". Разбира се, ако някои се смята за „практичен", подобни неща могат да му изглеждат несъществени. Но ако иска да постигне един действително верен поглед в съвременното работническо движение, той трябва да концентрира своето внимание върху течи подробности.
към текста >>
В изискванията, които типичният
пролет
арии предявява днес пред обществото, е стаен не толкова преобразения в човешки импулси икономически живот, както някои си въобразяват, а икономическата наука, която е завладяла
пролет
арското съзнание.
В изискванията, които типичният пролетарии предявява днес пред обществото, е стаен не толкова преобразения в човешки импулси икономически живот, както някои си въобразяват, а икономическата наука, която е завладяла пролетарското съзнание.
Този факт ясно проличава в специалната литература, както и в популярните журналистически статии, посветени на пролетарското движение. Да го отричаме, означава да затваряме очи пред действителното състояние на нещата. И в този смисъл, един фундаментален и определящ цялата днешна социална структура фактор, е този, че съвременният пролетарии позволява съдържанието на неговото класово съзнание да се определя от научно изковани понятия. Дори и работещият край машината човек да е все още твърде далеч от „науката", той слуша обясненията за своето положение от страна на тези, които търсят доводи за обясненията си именно в „науката".
към текста >>
Този факт ясно проличава в специалната литература, както и в популярните журналистически статии, посветени на
пролет
арското движение.
В изискванията, които типичният пролетарии предявява днес пред обществото, е стаен не толкова преобразения в човешки импулси икономически живот, както някои си въобразяват, а икономическата наука, която е завладяла пролетарското съзнание.
Този факт ясно проличава в специалната литература, както и в популярните журналистически статии, посветени на пролетарското движение.
Да го отричаме, означава да затваряме очи пред действителното състояние на нещата. И в този смисъл, един фундаментален и определящ цялата днешна социална структура фактор, е този, че съвременният пролетарии позволява съдържанието на неговото класово съзнание да се определя от научно изковани понятия. Дори и работещият край машината човек да е все още твърде далеч от „науката", той слуша обясненията за своето положение от страна на тези, които търсят доводи за обясненията си именно в „науката".
към текста >>
И в този смисъл, един фундаментален и определящ цялата днешна социална структура фактор, е този, че съвременният
пролет
арии позволява съдържанието на неговото класово съзнание да се определя от научно изковани понятия.
В изискванията, които типичният пролетарии предявява днес пред обществото, е стаен не толкова преобразения в човешки импулси икономически живот, както някои си въобразяват, а икономическата наука, която е завладяла пролетарското съзнание. Този факт ясно проличава в специалната литература, както и в популярните журналистически статии, посветени на пролетарското движение. Да го отричаме, означава да затваряме очи пред действителното състояние на нещата.
И в този смисъл, един фундаментален и определящ цялата днешна социална структура фактор, е този, че съвременният пролетарии позволява съдържанието на неговото класово съзнание да се определя от научно изковани понятия.
Дори и работещият край машината човек да е все още твърде далеч от „науката", той слуша обясненията за своето положение от страна на тези, които търсят доводи за обясненията си именно в „науката".
към текста >>
Всички спорове около новия стопански живот, епохата на машините и капитализма, могат да са твърде полезни и да насочват към основните моменти на съвременното
пролет
арско движение; но това, което радикално обяснява сегашната ситуация в обществото, не произтича непосредствено от обстоятелството, че работникът е прикрепен до машината и че изобщо е поставен в капиталистическия порядък на живота.
Всички спорове около новия стопански живот, епохата на машините и капитализма, могат да са твърде полезни и да насочват към основните моменти на съвременното пролетарско движение; но това, което радикално обяснява сегашната ситуация в обществото, не произтича непосредствено от обстоятелството, че работникът е прикрепен до машината и че изобщо е поставен в капиталистическия порядък на живота.
То произтича оттам, че в неговото класово съзнание израстват строго определени мисли, които са в пряка зависимост от капиталистическия стопански ред. Разбира се, мисловните стереотипи на епохата могат и да затруднят някого в стремежа му да обхване цялото значение на течи факти и да го подтикнат да вижда в тях само една диалектична игра на понятията. Напротив, тук трябва на заявим: Че за тези, които не са в състояние да различат същественото, шансът да се доберат до точен отговор на социалните въпроси е нищожен. Който иска да разбере пролетарското движение, той трябва да знае препи всичко как мисли пролетарият. Защото пролетарското движение от неговите реформаторски пориви по опустошителните му ексцеси се причинява не от „извънчовешки сили", не от „стопански импулси", а от хора, от техните представи и воля.
към текста >>
Който иска да разбере
пролет
арското движение, той трябва да знае препи всичко как мисли
пролет
арият.
Всички спорове около новия стопански живот, епохата на машините и капитализма, могат да са твърде полезни и да насочват към основните моменти на съвременното пролетарско движение; но това, което радикално обяснява сегашната ситуация в обществото, не произтича непосредствено от обстоятелството, че работникът е прикрепен до машината и че изобщо е поставен в капиталистическия порядък на живота. То произтича оттам, че в неговото класово съзнание израстват строго определени мисли, които са в пряка зависимост от капиталистическия стопански ред. Разбира се, мисловните стереотипи на епохата могат и да затруднят някого в стремежа му да обхване цялото значение на течи факти и да го подтикнат да вижда в тях само една диалектична игра на понятията. Напротив, тук трябва на заявим: Че за тези, които не са в състояние да различат същественото, шансът да се доберат до точен отговор на социалните въпроси е нищожен.
Който иска да разбере пролетарското движение, той трябва да знае препи всичко как мисли пролетарият.
Защото пролетарското движение от неговите реформаторски пориви по опустошителните му ексцеси се причинява не от „извънчовешки сили", не от „стопански импулси", а от хора, от техните представи и воля.
към текста >>
Защото
пролет
арското движение от неговите реформаторски пориви по опустошителните му ексцеси се причинява не от „извънчовешки сили", не от „стопански импулси", а от хора, от техните представи и воля.
Всички спорове около новия стопански живот, епохата на машините и капитализма, могат да са твърде полезни и да насочват към основните моменти на съвременното пролетарско движение; но това, което радикално обяснява сегашната ситуация в обществото, не произтича непосредствено от обстоятелството, че работникът е прикрепен до машината и че изобщо е поставен в капиталистическия порядък на живота. То произтича оттам, че в неговото класово съзнание израстват строго определени мисли, които са в пряка зависимост от капиталистическия стопански ред. Разбира се, мисловните стереотипи на епохата могат и да затруднят някого в стремежа му да обхване цялото значение на течи факти и да го подтикнат да вижда в тях само една диалектична игра на понятията. Напротив, тук трябва на заявим: Че за тези, които не са в състояние да различат същественото, шансът да се доберат до точен отговор на социалните въпроси е нищожен. Който иска да разбере пролетарското движение, той трябва да знае препи всичко как мисли пролетарият.
Защото пролетарското движение от неговите реформаторски пориви по опустошителните му ексцеси се причинява не от „извънчовешки сили", не от „стопански импулси", а от хора, от техните представи и воля.
към текста >>
Ръководните идеи и волевите сили на съвременното социално движение не се намират в това, което машините или капитализмът внасят в
пролет
арското съзнание.
Ръководните идеи и волевите сили на съвременното социално движение не се намират в това, което машините или капитализмът внасят в пролетарското съзнание.
Това движение има своите идейни източници в по-новите научни дисциплини, защото машините и капитализмът не можаха да вложат в пролетария нищо, което да изпълни душата му с достойно съдържание. Подобно съдържание средновековният майстор занаятчия откриваше чисто и просто в своята професия. В начина, по който този майстор занаятчия се сливаше човешки с професията си, имаше нещо, което издигаше живота в човешкото общество и то в една достойна светлина пред неговото собствено съзнание.
към текста >>
Това движение има своите идейни източници в по-новите научни дисциплини, защото машините и капитализмът не можаха да вложат в
пролет
ария нищо, което да изпълни душата му с достойно съдържание.
Ръководните идеи и волевите сили на съвременното социално движение не се намират в това, което машините или капитализмът внасят в пролетарското съзнание.
Това движение има своите идейни източници в по-новите научни дисциплини, защото машините и капитализмът не можаха да вложат в пролетария нищо, което да изпълни душата му с достойно съдържание.
Подобно съдържание средновековният майстор занаятчия откриваше чисто и просто в своята професия. В начина, по който този майстор занаятчия се сливаше човешки с професията си, имаше нещо, което издигаше живота в човешкото общество и то в една достойна светлина пред неговото собствено съзнание.
към текста >>
Стигна се дотам, че
пролет
арското съзнание се насочи към научно изработените мисли.
На всичко, което правеше, той успяваше да погледне по такъв начин, сякаш чрез професията си можеше да повярва, че осъществява онова, което го правеше „човек" в неговите собствени очи. Докато при машината и изобщо всред капиталистическия порядък на живота, човек беше предоставен на самия себе си, на своята вътрешна същност и то винаги, когато се опитваше да намери принципите, според които неговият съзнателен мироглед да се ръководи именно от чисто „човешките" стойности. Такъв мироглед не можеше да бъде извлечен нито от техниката, нито от капитализма.
Стигна се дотам, че пролетарското съзнание се насочи към научно изработените мисли.
Чисто човешките връзки с непосредствения живот бяха изгубени. Това обаче стана в една епоха, когато ръководните класи на човечеството се стремяха към един научен модел на мислене, който не притежаваше вече духовната ударна сила, за да поведе човешкото съзнание до стойности, отговарящи на неговите необхватни стремежи.
към текста >>
Те останаха извън новите научни категории и продължиха да формират у хората такъв вид съзнание, което беше недостатъчно за
пролет
арската душевност.
Древните възгледи за света поставиха душевната сфера на човека в ясна духовна зависимост от Битието. Обаче според нивото природознание, той е само едно поредно звено в еволюцията на живия свят. Тези научни възгледи вече не се възприемаха като един чист извор, бликащ от духовния свят. Изобщо, за отношението на религиозните импулси и всичко сродно с тях, към научното мислене на съвременната епоха, можем да заявим: Ако се вгледаме с непредубеден поглед в историята, ще установим, че научните представи се развиха тъкмо от религиозните. Само че древните мирогледи, основани преди всичко на религиозното светоусещане, не успеха да пренесат своите душевни импулси в областта на научното мислене.
Те останаха извън новите научни категории и продължиха да формират у хората такъв вид съзнание, което беше недостатъчно за пролетарската душевност.
За ръководните класи този вид съзнание имаше все пак определена стойност и зависеше в една или друга степен от общественото положение на съответния индивид. Тези класи не се стремяха към ново съдържание на съзнанието, защото самите традиции на техния живот все още ги свързваха с древните мирогледи. Обаче типичният пролетарий беше напълно откъснат от старите традиции и неговата съдба трябваше да се изгради върху съвършено различна основа. Наред с откъсването от старите обществени отношения, нему бе отнета и всякаква възможност да черпи от древните духовни източници. Те останаха всред такива области, където пролетарият се усещаше съвсем чужд.
към текста >>
Обаче типичният
пролет
арий беше напълно откъснат от старите традиции и неговата съдба трябваше да се изгради върху съвършено различна основа.
Изобщо, за отношението на религиозните импулси и всичко сродно с тях, към научното мислене на съвременната епоха, можем да заявим: Ако се вгледаме с непредубеден поглед в историята, ще установим, че научните представи се развиха тъкмо от религиозните. Само че древните мирогледи, основани преди всичко на религиозното светоусещане, не успеха да пренесат своите душевни импулси в областта на научното мислене. Те останаха извън новите научни категории и продължиха да формират у хората такъв вид съзнание, което беше недостатъчно за пролетарската душевност. За ръководните класи този вид съзнание имаше все пак определена стойност и зависеше в една или друга степен от общественото положение на съответния индивид. Тези класи не се стремяха към ново съдържание на съзнанието, защото самите традиции на техния живот все още ги свързваха с древните мирогледи.
Обаче типичният пролетарий беше напълно откъснат от старите традиции и неговата съдба трябваше да се изгради върху съвършено различна основа.
Наред с откъсването от старите обществени отношения, нему бе отнета и всякаква възможност да черпи от древните духовни източници. Те останаха всред такива области, където пролетарият се усещаше съвсем чужд. Но успоредно с модерната техника и капитализма се разви и съвременната наука. Доверието и вярата на съвременния пролетариат се насочиха именно към нея. Пролетариатът имаше нужда от ново съдържание на съзнанието и той го търсеше в науката.
към текста >>
Те останаха всред такива области, където
пролет
арият се усещаше съвсем чужд.
Те останаха извън новите научни категории и продължиха да формират у хората такъв вид съзнание, което беше недостатъчно за пролетарската душевност. За ръководните класи този вид съзнание имаше все пак определена стойност и зависеше в една или друга степен от общественото положение на съответния индивид. Тези класи не се стремяха към ново съдържание на съзнанието, защото самите традиции на техния живот все още ги свързваха с древните мирогледи. Обаче типичният пролетарий беше напълно откъснат от старите традиции и неговата съдба трябваше да се изгради върху съвършено различна основа. Наред с откъсването от старите обществени отношения, нему бе отнета и всякаква възможност да черпи от древните духовни източници.
Те останаха всред такива области, където пролетарият се усещаше съвсем чужд.
Но успоредно с модерната техника и капитализма се разви и съвременната наука. Доверието и вярата на съвременния пролетариат се насочиха именно към нея. Пролетариатът имаше нужда от ново съдържание на съзнанието и той го търсеше в науката. Спрямо нея обаче той беше поставен в доста по-различно положение от ръководните класи. Те не се чувствуваха принудени да превръщат научното мислене в свой душевен ориентир.
към текста >>
Доверието и вярата на съвременния
пролет
ариат се насочиха именно към нея.
Тези класи не се стремяха към ново съдържание на съзнанието, защото самите традиции на техния живот все още ги свързваха с древните мирогледи. Обаче типичният пролетарий беше напълно откъснат от старите традиции и неговата съдба трябваше да се изгради върху съвършено различна основа. Наред с откъсването от старите обществени отношения, нему бе отнета и всякаква възможност да черпи от древните духовни източници. Те останаха всред такива области, където пролетарият се усещаше съвсем чужд. Но успоредно с модерната техника и капитализма се разви и съвременната наука.
Доверието и вярата на съвременния пролетариат се насочиха именно към нея.
Пролетариатът имаше нужда от ново съдържание на съзнанието и той го търсеше в науката. Спрямо нея обаче той беше поставен в доста по-различно положение от ръководните класи. Те не се чувствуваха принудени да превръщат научното мислене в свой душевен ориентир. Дори и да се проникваха от „новото научно мислене" доказващо пряката причинно-следствена връзка в целия природен свят, от низшите животни до човека, този начин на мислене оставаше за тях само едно теоретично убеждение. То далеч не пораждаше у тях стремежа да погледнат на живота според логичните закономерности на науката.
към текста >>
Пролет
ариатът имаше нужда от ново съдържание на съзнанието и той го търсеше в науката.
Обаче типичният пролетарий беше напълно откъснат от старите традиции и неговата съдба трябваше да се изгради върху съвършено различна основа. Наред с откъсването от старите обществени отношения, нему бе отнета и всякаква възможност да черпи от древните духовни източници. Те останаха всред такива области, където пролетарият се усещаше съвсем чужд. Но успоредно с модерната техника и капитализма се разви и съвременната наука. Доверието и вярата на съвременния пролетариат се насочиха именно към нея.
Пролетариатът имаше нужда от ново съдържание на съзнанието и той го търсеше в науката.
Спрямо нея обаче той беше поставен в доста по-различно положение от ръководните класи. Те не се чувствуваха принудени да превръщат научното мислене в свой душевен ориентир. Дори и да се проникваха от „новото научно мислене" доказващо пряката причинно-следствена връзка в целия природен свят, от низшите животни до човека, този начин на мислене оставаше за тях само едно теоретично убеждение. То далеч не пораждаше у тях стремежа да погледнат на живота според логичните закономерности на науката. Например, естественикът Фогт или научният популяризатор Бюхнер те наистина бяха повлияни от особеностите на научното мислене.
към текста >>
Естествено, подобни разсъждения върху „научната стойност" на
пролет
арското мислене могат да разсмеят някои читатели, особено тези, които под „научна стойност" разбират само това, което работниците усвояваха при дългогодишните им посещения в техните така наречени „учебни заведения".
Естествено, подобни разсъждения върху „научната стойност" на пролетарското мислене могат да разсмеят някои читатели, особено тези, които под „научна стойност" разбират само това, което работниците усвояваха при дългогодишните им посещения в техните така наречени „учебни заведения".
Те биха се разсмели, особено ако са склонни да виждат някакъв контраст между това „научно мислене" и съзнанието на онези работници, които са останали „необразовани". По този начин обаче, читателите се смеят в лицето на факти, които са крайно сериозни и решителни за съдбата на нашия свят. Тези факти доказват, че докато даден високообразован човек съумява да живее, макар и ненаучно, необразованият работник изгражда своя мироглед върху една „наука", каквато практически той не притежава. Образованият човек приема науката, но тя остава, така да се каже, в едно от чекмеджетата на неговата душевна структура. Всъщност той остава в стария порядък на живота и усещанията му се формират и ръководят оттам, а не от науката.
към текста >>
Другите класи не се ангажират с „научното мислене", но за
пролет
арските среди то става основен ориентир в живота.
По този начин обаче, читателите се смеят в лицето на факти, които са крайно сериозни и решителни за съдбата на нашия свят. Тези факти доказват, че докато даден високообразован човек съумява да живее, макар и ненаучно, необразованият работник изгражда своя мироглед върху една „наука", каквато практически той не притежава. Образованият човек приема науката, но тя остава, така да се каже, в едно от чекмеджетата на неговата душевна структура. Всъщност той остава в стария порядък на живота и усещанията му се формират и ръководят оттам, а не от науката. По силата на обстоятелствата обаче, работникът е принуден да осмисли битието именно според изискванията на науката.
Другите класи не се ангажират с „научното мислене", но за пролетарските среди то става основен ориентир в живота.
За другите класи определящи остават едни или други религиозни, естетически или общочовешки принципи; за работника, науката, макар и често пъти с нейните последни мисловни разклонения, се превръща в кредо на живота. Определени представители на „ръководените" класи се изживяват като „образовани" и „свободомислещи". Наистина, в техните представи е налице „научният подход"; в дълбоките им усещания обаче пулсират невидимите остатъчни сили от една наследявана през стотици поколения вяра в живота.
към текста >>
Аз добре зная как ще бъдат посрещнати тези мисли, както от
пролет
арските, така и от не
пролет
арските среди, които вярват, че са „практически" наясно с нещата и с оглед на тази своя убеденост смятат изложените възгледи за нещо изкуствено и ненужно.
Аз добре зная как ще бъдат посрещнати тези мисли, както от пролетарските, така и от непролетарските среди, които вярват, че са „практически" наясно с нещата и с оглед на тази своя убеденост смятат изложените възгледи за нещо изкуствено и ненужно.
Разбира се, характерните за днешната епоха факти все повече ще показват колко несъстоятелна и измамна е подобна убеденост. Ако човек поиска да вникне без предубеждение в тези факти, ще установи, че подобни възгледи за живота, които се придържат единствено към външния вид на днешните събития, се опират всъщност само на определени представи, които нямат нищо общо с фактите. Този вид мисли толкова дълго и „практически" бяха следвали фактите, че накрая изгубиха всякаква връзка с тях. В този смисъл, сегашната световна катастрофа би могла да бъде един твърде строг възпитател за мнозина. Защото: какво очакваха хората, а какво стана?
към текста >>
Аз долавям и възраженията от идеолозите на
пролет
арския мироглед.
Аз долавям и възраженията от идеолозите на пролетарския мироглед.
Те тръгват от своите емоции и казват: Ето още един, който иска да отклони тежестта на социалните въпроси и да ги тласне в удобни за бюргерското съсловие релси. Такива идеолози просто не виждат как съдбата ги е свързала с пролетарския живот и как те се опитват да предприемат нещо чрез един начин на мислене, който всъщност им е завещан от "господстващите" класи като един вид наследство. Да, макар и тези хора да живеят като пролетарии, те мислят като бюргери. Само че новото време изисква от човека да се ориентира не толкова в новите условия на живота, колкото да се ориентира в новите мисли. Ето защо научното мислене ще придобие своя нов жизнено-важен смисъл едва тогава, когато по съответен начин развие същата подемна сила за един всестранен обхват на съзнанието, каквато бе присъща макар и по коренно различен начин на дребните мирогледи.
към текста >>
Такива идеолози просто не виждат как съдбата ги е свързала с
пролет
арския живот и как те се опитват да предприемат нещо чрез един начин на мислене, който всъщност им е завещан от "господстващите" класи като един вид наследство.
Аз долавям и възраженията от идеолозите на пролетарския мироглед. Те тръгват от своите емоции и казват: Ето още един, който иска да отклони тежестта на социалните въпроси и да ги тласне в удобни за бюргерското съсловие релси.
Такива идеолози просто не виждат как съдбата ги е свързала с пролетарския живот и как те се опитват да предприемат нещо чрез един начин на мислене, който всъщност им е завещан от "господстващите" класи като един вид наследство.
Да, макар и тези хора да живеят като пролетарии, те мислят като бюргери. Само че новото време изисква от човека да се ориентира не толкова в новите условия на живота, колкото да се ориентира в новите мисли. Ето защо научното мислене ще придобие своя нов жизнено-важен смисъл едва тогава, когато по съответен начин развие същата подемна сила за един всестранен обхват на съзнанието, каквато бе присъща макар и по коренно различен начин на дребните мирогледи.
към текста >>
Да, макар и тези хора да живеят като
пролет
арии, те мислят като бюргери.
Аз долавям и възраженията от идеолозите на пролетарския мироглед. Те тръгват от своите емоции и казват: Ето още един, който иска да отклони тежестта на социалните въпроси и да ги тласне в удобни за бюргерското съсловие релси. Такива идеолози просто не виждат как съдбата ги е свързала с пролетарския живот и как те се опитват да предприемат нещо чрез един начин на мислене, който всъщност им е завещан от "господстващите" класи като един вид наследство.
Да, макар и тези хора да живеят като пролетарии, те мислят като бюргери.
Само че новото време изисква от човека да се ориентира не толкова в новите условия на живота, колкото да се ориентира в новите мисли. Ето защо научното мислене ще придобие своя нов жизнено-важен смисъл едва тогава, когато по съответен начин развие същата подемна сила за един всестранен обхват на съзнанието, каквато бе присъща макар и по коренно различен начин на дребните мирогледи.
към текста >>
С това е загатнат и пътят, който води към истинския облик на една от съставните части, изграждащи
пролет
арското движение.
С това е загатнат и пътят, който води към истинския облик на една от съставните части, изграждащи пролетарското движение.
В края на този път, пролетарската душа сякаш ликува: аз се стремя към духовния живот! Обаче този духовен живот всъщност е само идеология, нещо, което човекът носи като бледо отражение от външните природни процеси, а не от духовния свят. В прехода от древния духовен живот към новото време, се роди нещо, което пролетарското светоусещане възприемаше само като идеология. Ако човек иска да проникне в основното настроение на пролетарската душевност, което с такъв грохот кънти в претенциите на съвременния свят, той трябва да отговори на въпроса: какви са последиците от това, че духовният живот можа да се превърне в идеология. Тук може да се възрази: но каква представа има за всичко това обикновеният пролетарии, нима то не размътва главите само на неколцина от малко или много образованите им водачи?
към текста >>
В края на този път,
пролет
арската душа сякаш ликува: аз се стремя към духовния живот!
С това е загатнат и пътят, който води към истинския облик на една от съставните части, изграждащи пролетарското движение.
В края на този път, пролетарската душа сякаш ликува: аз се стремя към духовния живот!
Обаче този духовен живот всъщност е само идеология, нещо, което човекът носи като бледо отражение от външните природни процеси, а не от духовния свят. В прехода от древния духовен живот към новото време, се роди нещо, което пролетарското светоусещане възприемаше само като идеология. Ако човек иска да проникне в основното настроение на пролетарската душевност, което с такъв грохот кънти в претенциите на съвременния свят, той трябва да отговори на въпроса: какви са последиците от това, че духовният живот можа да се превърне в идеология. Тук може да се възрази: но каква представа има за всичко това обикновеният пролетарии, нима то не размътва главите само на неколцина от малко или много образованите им водачи? Които говори така, просто подминава живота не само с думите си, но и със своите действия.
към текста >>
В прехода от древния духовен живот към новото време, се роди нещо, което
пролет
арското светоусещане възприемаше само като идеология.
С това е загатнат и пътят, който води към истинския облик на една от съставните части, изграждащи пролетарското движение. В края на този път, пролетарската душа сякаш ликува: аз се стремя към духовния живот! Обаче този духовен живот всъщност е само идеология, нещо, което човекът носи като бледо отражение от външните природни процеси, а не от духовния свят.
В прехода от древния духовен живот към новото време, се роди нещо, което пролетарското светоусещане възприемаше само като идеология.
Ако човек иска да проникне в основното настроение на пролетарската душевност, което с такъв грохот кънти в претенциите на съвременния свят, той трябва да отговори на въпроса: какви са последиците от това, че духовният живот можа да се превърне в идеология. Тук може да се възрази: но каква представа има за всичко това обикновеният пролетарии, нима то не размътва главите само на неколцина от малко или много образованите им водачи? Които говори така, просто подминава живота не само с думите си, но и със своите действия. Той не знае нито какво става с пролетарския живот през последните десетилетия, нито какви невидими нишки оплитат света в резултат на това, че духовният живот се превръща в идеология; нито пък вниква в претенциите и действията на радикалните социалисти, смятани от него за наивни и „незнаещи", както и в поведението на тези, които „правят революция", движени от неясни и смътни подбуди.
към текста >>
Ако човек иска да проникне в основното настроение на
пролет
арската душевност, което с такъв грохот кънти в претенциите на съвременния свят, той трябва да отговори на въпроса: какви са последиците от това, че духовният живот можа да се превърне в идеология.
С това е загатнат и пътят, който води към истинския облик на една от съставните части, изграждащи пролетарското движение. В края на този път, пролетарската душа сякаш ликува: аз се стремя към духовния живот! Обаче този духовен живот всъщност е само идеология, нещо, което човекът носи като бледо отражение от външните природни процеси, а не от духовния свят. В прехода от древния духовен живот към новото време, се роди нещо, което пролетарското светоусещане възприемаше само като идеология.
Ако човек иска да проникне в основното настроение на пролетарската душевност, което с такъв грохот кънти в претенциите на съвременния свят, той трябва да отговори на въпроса: какви са последиците от това, че духовният живот можа да се превърне в идеология.
Тук може да се възрази: но каква представа има за всичко това обикновеният пролетарии, нима то не размътва главите само на неколцина от малко или много образованите им водачи? Които говори така, просто подминава живота не само с думите си, но и със своите действия. Той не знае нито какво става с пролетарския живот през последните десетилетия, нито какви невидими нишки оплитат света в резултат на това, че духовният живот се превръща в идеология; нито пък вниква в претенциите и действията на радикалните социалисти, смятани от него за наивни и „незнаещи", както и в поведението на тези, които „правят революция", движени от неясни и смътни подбуди.
към текста >>
Тук може да се възрази: но каква представа има за всичко това обикновеният
пролет
арии, нима то не размътва главите само на неколцина от малко или много образованите им водачи?
С това е загатнат и пътят, който води към истинския облик на една от съставните части, изграждащи пролетарското движение. В края на този път, пролетарската душа сякаш ликува: аз се стремя към духовния живот! Обаче този духовен живот всъщност е само идеология, нещо, което човекът носи като бледо отражение от външните природни процеси, а не от духовния свят. В прехода от древния духовен живот към новото време, се роди нещо, което пролетарското светоусещане възприемаше само като идеология. Ако човек иска да проникне в основното настроение на пролетарската душевност, което с такъв грохот кънти в претенциите на съвременния свят, той трябва да отговори на въпроса: какви са последиците от това, че духовният живот можа да се превърне в идеология.
Тук може да се възрази: но каква представа има за всичко това обикновеният пролетарии, нима то не размътва главите само на неколцина от малко или много образованите им водачи?
Които говори така, просто подминава живота не само с думите си, но и със своите действия. Той не знае нито какво става с пролетарския живот през последните десетилетия, нито какви невидими нишки оплитат света в резултат на това, че духовният живот се превръща в идеология; нито пък вниква в претенциите и действията на радикалните социалисти, смятани от него за наивни и „незнаещи", както и в поведението на тези, които „правят революция", движени от неясни и смътни подбуди.
към текста >>
Той не знае нито какво става с
пролет
арския живот през последните десетилетия, нито какви невидими нишки оплитат света в резултат на това, че духовният живот се превръща в идеология; нито пък вниква в претенциите и действията на радикалните социалисти, смятани от него за наивни и „незнаещи", както и в поведението на тези, които „правят революция", движени от неясни и смътни подбуди.
Обаче този духовен живот всъщност е само идеология, нещо, което човекът носи като бледо отражение от външните природни процеси, а не от духовния свят. В прехода от древния духовен живот към новото време, се роди нещо, което пролетарското светоусещане възприемаше само като идеология. Ако човек иска да проникне в основното настроение на пролетарската душевност, което с такъв грохот кънти в претенциите на съвременния свят, той трябва да отговори на въпроса: какви са последиците от това, че духовният живот можа да се превърне в идеология. Тук може да се възрази: но каква представа има за всичко това обикновеният пролетарии, нима то не размътва главите само на неколцина от малко или много образованите им водачи? Които говори така, просто подминава живота не само с думите си, но и със своите действия.
Той не знае нито какво става с пролетарския живот през последните десетилетия, нито какви невидими нишки оплитат света в резултат на това, че духовният живот се превръща в идеология; нито пък вниква в претенциите и действията на радикалните социалисти, смятани от него за наивни и „незнаещи", както и в поведението на тези, които „правят революция", движени от неясни и смътни подбуди.
към текста >>
Обаче той не може да си изгради никаква представа за това, че в прехода към новото време, неговата класа не само че застави
пролет
ария да работи с едно чуждо „средство за производство", но и че не успя да скрепи този труд с подходящо душевно съдържание.
Социалните претенции в съвременната епоха се разрастват непрекъснато, но истинският трагизъм е в неразбирането на тези процеси, в липсата на предчувствие от страна на различни социални групи спрямо онази душевна нагласа сред широките маси, която напира към повърхността на живота, в невъзможността да се насочи изпитващият поглед върху това, което действително става в човешките души. Човекът от непролетарските среди слуша работническата логика и настръхва: аз ще постигна достойно съществувание само чрез обобществяването на средствата за производство.
Обаче той не може да си изгради никаква представа за това, че в прехода към новото време, неговата класа не само че застави пролетария да работи с едно чуждо „средство за производство", но и че не успя да скрепи този труд с подходящо душевно съдържание.
В този смисъл хора, които подминават точните преценки и правилните действия, могат да възразят: добре, но работникът чисто и просто се стреми да се изравни с положението на господстващата класа, каква роля играе тук душевното съдържание? Да, работникът може да твърди за себе си: Ето, аз не искам за душата си нищо от другите класи, искам само да не бъда експлоатиран от тях. Искам съществуващите класови разливи да бъдат премахнати. С подобни реплики социалният въпрос не може да бъде решен; те изобщо не докосват неговия истински облик. Защото, ако работниците биха наследили от господстващата класа истинското съзнание за духовния свят, те щяха да издигнат своите социални потребности по съвсем друг начин, а не като съвременния пролетариат, които в наследения от миналото духовен живот можа да различи само една идеология.
към текста >>
Защото, ако работниците биха наследили от господстващата класа истинското съзнание за духовния свят, те щяха да издигнат своите социални потребности по съвсем друг начин, а не като съвременния
пролет
ариат, които в наследения от миналото духовен живот можа да различи само една идеология.
Обаче той не може да си изгради никаква представа за това, че в прехода към новото време, неговата класа не само че застави пролетария да работи с едно чуждо „средство за производство", но и че не успя да скрепи този труд с подходящо душевно съдържание. В този смисъл хора, които подминават точните преценки и правилните действия, могат да възразят: добре, но работникът чисто и просто се стреми да се изравни с положението на господстващата класа, каква роля играе тук душевното съдържание? Да, работникът може да твърди за себе си: Ето, аз не искам за душата си нищо от другите класи, искам само да не бъда експлоатиран от тях. Искам съществуващите класови разливи да бъдат премахнати. С подобни реплики социалният въпрос не може да бъде решен; те изобщо не докосват неговия истински облик.
Защото, ако работниците биха наследили от господстващата класа истинското съзнание за духовния свят, те щяха да издигнат своите социални потребности по съвсем друг начин, а не като съвременния пролетариат, които в наследения от миналото духовен живот можа да различи само една идеология.
Този пролетариат е дълбоко убеден в идеологическия характер на духовния живот; но чрез това убеждение той става все по-нещастен. И последиците от неговото душевно нещастие, което той впрочем не съзнава, макар и да го изживява като тежко страдание, далече надхвърлят според значението им за социалния ред днес всички оправдани изисквания за подобрение в техния бит.
към текста >>
Този
пролет
ариат е дълбоко убеден в идеологическия характер на духовния живот; но чрез това убеждение той става все по-нещастен.
В този смисъл хора, които подминават точните преценки и правилните действия, могат да възразят: добре, но работникът чисто и просто се стреми да се изравни с положението на господстващата класа, каква роля играе тук душевното съдържание? Да, работникът може да твърди за себе си: Ето, аз не искам за душата си нищо от другите класи, искам само да не бъда експлоатиран от тях. Искам съществуващите класови разливи да бъдат премахнати. С подобни реплики социалният въпрос не може да бъде решен; те изобщо не докосват неговия истински облик. Защото, ако работниците биха наследили от господстващата класа истинското съзнание за духовния свят, те щяха да издигнат своите социални потребности по съвсем друг начин, а не като съвременния пролетариат, които в наследения от миналото духовен живот можа да различи само една идеология.
Този пролетариат е дълбоко убеден в идеологическия характер на духовния живот; но чрез това убеждение той става все по-нещастен.
И последиците от неговото душевно нещастие, което той впрочем не съзнава, макар и да го изживява като тежко страдание, далече надхвърлят според значението им за социалния ред днес всички оправдани изисквания за подобрение в техния бит.
към текста >>
Господстващите класи не видяха в себе си първоизточника на онова светоусещане, което в лицето на
пролет
ариата се надигна така враждебно срещу тях.
Господстващите класи не видяха в себе си първоизточника на онова светоусещане, което в лицето на пролетариата се надигна така враждебно срещу тях.
А те се превърнаха в този първоизточник поради това, че от своя духовен живот предоставиха на пролетариата само такава част, каквато пролетариата беше принуден да възприеме като идеология.
към текста >>
А те се превърнаха в този първоизточник поради това, че от своя духовен живот предоставиха на
пролет
ариата само такава част, каквато
пролет
ариата беше принуден да възприеме като идеология.
Господстващите класи не видяха в себе си първоизточника на онова светоусещане, което в лицето на пролетариата се надигна така враждебно срещу тях.
А те се превърнаха в този първоизточник поради това, че от своя духовен живот предоставиха на пролетариата само такава част, каквато пролетариата беше принуден да възприеме като идеология.
към текста >>
Отличителните черти на съвременното социално движение се определят не от това, че една обществена група изисква промени в своите жизнени условия, макар и този стремеж да е съвсем естествен, а от начина по който хората възнамеряваха да ги осъществят от мисловните импулси на
пролет
арската класа.
Отличителните черти на съвременното социално движение се определят не от това, че една обществена група изисква промени в своите жизнени условия, макар и този стремеж да е съвсем естествен, а от начина по който хората възнамеряваха да ги осъществят от мисловните импулси на пролетарската класа.
Фактите трябва да бъдат погледнати поне веднъж от тази гледна точка и то съвсем безпристрастно. И тогава ще установим как определени личности, който искаха да ориентират своето мислене в посоката на пролетарските импулси, снизходително се усмихваха, когато ставаше дума за това, чрез едни или други духовни усилия да се помогне в решаването на социалния въпрос. Те осмиваха това като идеология, като една сива и скучна теория. Те бяха убедени, че от областта на истинския духовен живот не може да се извлече абсолютно нищо за решаването на сложните социални въпроси. Само че ако се вгледаме в тези неща с изострен поглед, лесно ще открием, че същинският нерв, същинският водещ импулс на съвременното пролетарско движение тръгва не от това, за което днешните работници говорят, а от техните мисли.
към текста >>
И тогава ще установим как определени личности, който искаха да ориентират своето мислене в посоката на
пролет
арските импулси, снизходително се усмихваха, когато ставаше дума за това, чрез едни или други духовни усилия да се помогне в решаването на социалния въпрос.
Отличителните черти на съвременното социално движение се определят не от това, че една обществена група изисква промени в своите жизнени условия, макар и този стремеж да е съвсем естествен, а от начина по който хората възнамеряваха да ги осъществят от мисловните импулси на пролетарската класа. Фактите трябва да бъдат погледнати поне веднъж от тази гледна точка и то съвсем безпристрастно.
И тогава ще установим как определени личности, който искаха да ориентират своето мислене в посоката на пролетарските импулси, снизходително се усмихваха, когато ставаше дума за това, чрез едни или други духовни усилия да се помогне в решаването на социалния въпрос.
Те осмиваха това като идеология, като една сива и скучна теория. Те бяха убедени, че от областта на истинския духовен живот не може да се извлече абсолютно нищо за решаването на сложните социални въпроси. Само че ако се вгледаме в тези неща с изострен поглед, лесно ще открием, че същинският нерв, същинският водещ импулс на съвременното пролетарско движение тръгва не от това, за което днешните работници говорят, а от техните мисли.
към текста >>
Само че ако се вгледаме в тези неща с изострен поглед, лесно ще открием, че същинският нерв, същинският водещ импулс на съвременното
пролет
арско движение тръгва не от това, за което днешните работници говорят, а от техните мисли.
Отличителните черти на съвременното социално движение се определят не от това, че една обществена група изисква промени в своите жизнени условия, макар и този стремеж да е съвсем естествен, а от начина по който хората възнамеряваха да ги осъществят от мисловните импулси на пролетарската класа. Фактите трябва да бъдат погледнати поне веднъж от тази гледна точка и то съвсем безпристрастно. И тогава ще установим как определени личности, който искаха да ориентират своето мислене в посоката на пролетарските импулси, снизходително се усмихваха, когато ставаше дума за това, чрез едни или други духовни усилия да се помогне в решаването на социалния въпрос. Те осмиваха това като идеология, като една сива и скучна теория. Те бяха убедени, че от областта на истинския духовен живот не може да се извлече абсолютно нищо за решаването на сложните социални въпроси.
Само че ако се вгледаме в тези неща с изострен поглед, лесно ще открием, че същинският нерв, същинският водещ импулс на съвременното пролетарско движение тръгва не от това, за което днешните работници говорят, а от техните мисли.
към текста >>
Съвременното
пролет
арско движение, както може би нито едно подобно движение в света при внимателен размисъл това е очевидно изниква от мислите.
Съвременното пролетарско движение, както може би нито едно подобно движение в света при внимателен размисъл това е очевидно изниква от мислите.
Тук аз не изразявам някакво духовно хрумване, родено в едни или други предположения върху естеството на социалното движение. Ако ми е позволено да вмъкна една лична забележка, бих добавил само, че години наред аз преподавах във всевъзможни работнически клубове и вечерни училища. Вярвам, че проумях какво пулсира в душите на тези хора. Ето защо аз внимателно наблюдавах какви сили проникват в синдикалните организации на различните професии и съсловия. Надявам се, че говоря не от гледна точка на теоретичните постановки, а от моя непосредствен жизнен опит.
към текста >>
Колко трудно проникват днес бюргерските класи в душевните пространства на работническите семейства, колко трудно разбират, как бе възможен един начин на мислене като този на Карл Маркс, независимо от своята мисловна стойност, пък макар и облечен в мисловни категории от висш порядък, да намери достъп във все още неизразходваната интелигентност на
пролет
ариата.
Ако даден изследовател за съжаление това едва ли може да се каже за елитните интелектуалци изучи работническото движение там, където то се опира изцяло на самите работници, е наясно каква решаваща стойност има обстоятелството, че душевната нагласа на огромното мнозинство от хора, може да се канализира в определена мисловна посока. Ако днес нещо ни затруднява да вземем становище спрямо социалната загадка, то е просто нищожната възможност за едно взаимно разбиране между класите.
Колко трудно проникват днес бюргерските класи в душевните пространства на работническите семейства, колко трудно разбират, как бе възможен един начин на мислене като този на Карл Маркс, независимо от своята мисловна стойност, пък макар и облечен в мисловни категории от висш порядък, да намери достъп във все още неизразходваната интелигентност на пролетариата.
към текста >>
Според мен то дори не е някакъв съществен елемент в съвременното
пролет
арско движение.
Естествено, мисловната система на Карл Маркс може да бъде приета или оспорена и то с еднакво добри основания. След смъртта на Маркс и неговия приятел Енгелс, тази система беше ревизирана от техни последователи, които прибавиха и други гледни точки. върху съдържанието на тази мисловна система аз изобщо не искам да говоря.
Според мен то дори не е някакъв съществен елемент в съвременното пролетарско движение.
Според мен същественият факт е, че като най-могъщ импулс в пролетарските среди днес действува една мисловна система. Нещата могат да бъдат формулирани така: никога досега едно социално движение с определено прагматични и всекидневни изисквания не е тръгвало само от една единствена и чисто мисловна конструкция, какъвто е случаят със съвременното пролетарско движение. В известен смисъл като поставено върху една чисто научна основа то е дори първото подобно движение в света. Този факт трябва да бъде правилно разбран. Нека разгледаме всичко онова, което съвременният работник може ясно да разкаже за своите собствени мисли, чувства и воля.
към текста >>
Според мен същественият факт е, че като най-могъщ импулс в
пролет
арските среди днес действува една мисловна система.
Естествено, мисловната система на Карл Маркс може да бъде приета или оспорена и то с еднакво добри основания. След смъртта на Маркс и неговия приятел Енгелс, тази система беше ревизирана от техни последователи, които прибавиха и други гледни точки. върху съдържанието на тази мисловна система аз изобщо не искам да говоря. Според мен то дори не е някакъв съществен елемент в съвременното пролетарско движение.
Според мен същественият факт е, че като най-могъщ импулс в пролетарските среди днес действува една мисловна система.
Нещата могат да бъдат формулирани така: никога досега едно социално движение с определено прагматични и всекидневни изисквания не е тръгвало само от една единствена и чисто мисловна конструкция, какъвто е случаят със съвременното пролетарско движение. В известен смисъл като поставено върху една чисто научна основа то е дори първото подобно движение в света. Този факт трябва да бъде правилно разбран. Нека разгледаме всичко онова, което съвременният работник може ясно да разкаже за своите собствени мисли, чувства и воля. За един внимателен наблюдател е съвсем ясно, че подобни декларативни изявления изобщо не са важни.
към текста >>
Нещата могат да бъдат формулирани така: никога досега едно социално движение с определено прагматични и всекидневни изисквания не е тръгвало само от една единствена и чисто мисловна конструкция, какъвто е случаят със съвременното
пролет
арско движение.
Естествено, мисловната система на Карл Маркс може да бъде приета или оспорена и то с еднакво добри основания. След смъртта на Маркс и неговия приятел Енгелс, тази система беше ревизирана от техни последователи, които прибавиха и други гледни точки. върху съдържанието на тази мисловна система аз изобщо не искам да говоря. Според мен то дори не е някакъв съществен елемент в съвременното пролетарско движение. Според мен същественият факт е, че като най-могъщ импулс в пролетарските среди днес действува една мисловна система.
Нещата могат да бъдат формулирани така: никога досега едно социално движение с определено прагматични и всекидневни изисквания не е тръгвало само от една единствена и чисто мисловна конструкция, какъвто е случаят със съвременното пролетарско движение.
В известен смисъл като поставено върху една чисто научна основа то е дори първото подобно движение в света. Този факт трябва да бъде правилно разбран. Нека разгледаме всичко онова, което съвременният работник може ясно да разкаже за своите собствени мисли, чувства и воля. За един внимателен наблюдател е съвсем ясно, че подобни декларативни изявления изобщо не са важни.
към текста >>
Съществено и важно е друго, а именно, че в
пролет
арското усещане за цялостния човек, решаващо стана нещо, което при другите класи е само една съставна част от техния душевен живот: Мисловния принцип.
Съществено и важно е друго, а именно, че в пролетарското усещане за цялостния човек, решаващо стана нещо, което при другите класи е само една съставна част от техния душевен живот: Мисловния принцип.
Ето защо работникът не може да признае напълно и съзнателно реалността на своите собствени душевни изживявания. Пречката е в това, че старият свят му предостави такъв начин на мислене, които работникът не можеше да превърне в нищо друго, освен в идеология. Практически той гради целия си живот върху мислите; а самите тях възприема като една измислена, недействителна идеология. Нищо друго не може да обясни пролетарския мироглед и неговото осъществяване така добре, както вникването в цялата важност на този факт.
към текста >>
Нищо друго не може да обясни
пролет
арския мироглед и неговото осъществяване така добре, както вникването в цялата важност на този факт.
Съществено и важно е друго, а именно, че в пролетарското усещане за цялостния човек, решаващо стана нещо, което при другите класи е само една съставна част от техния душевен живот: Мисловния принцип. Ето защо работникът не може да признае напълно и съзнателно реалността на своите собствени душевни изживявания. Пречката е в това, че старият свят му предостави такъв начин на мислене, които работникът не можеше да превърне в нищо друго, освен в идеология. Практически той гради целия си живот върху мислите; а самите тях възприема като една измислена, недействителна идеология.
Нищо друго не може да обясни пролетарския мироглед и неговото осъществяване така добре, както вникването в цялата важност на този факт.
към текста >>
От начина, по който беше описан духовният живот на съвременния
пролет
ариат, става ясно, че истинският облик на
пролет
арското движение се определя на първо място от характеристиката на неговия духовен живот.
От начина, по който беше описан духовният живот на съвременния пролетариат, става ясно, че истинският облик на пролетарското движение се определя на първо място от характеристиката на неговия духовен живот.
Същественото е, че работникът се отнася към причините за незадоволителните жизнени условия, както и към средствата за тяхното отстраняване, от гледната точка на своя духовен живот. Ето защо днес той не може иначе, освен да отхвърля с гняв и подигравка всяко мнение, според което в скритите духовни пластове на социалното движение има някакви градивни сили. И как може той да предположи, че от духовния живот бликат подобни сили, след като самият духовен живот означава за него само една идеология? Такъв духовен живот не предлага изход от социалната безизходица, която не може да бъде повече търпяна. И още научното пролетарско мислене превръща в съставни части на човешката идеология не само науката, но и изкуството, религията, нравствеността, правото.
към текста >>
И още научното
пролет
арско мислене превръща в съставни части на човешката идеология не само науката, но и изкуството, религията, нравствеността, правото.
От начина, по който беше описан духовният живот на съвременния пролетариат, става ясно, че истинският облик на пролетарското движение се определя на първо място от характеристиката на неговия духовен живот. Същественото е, че работникът се отнася към причините за незадоволителните жизнени условия, както и към средствата за тяхното отстраняване, от гледната точка на своя духовен живот. Ето защо днес той не може иначе, освен да отхвърля с гняв и подигравка всяко мнение, според което в скритите духовни пластове на социалното движение има някакви градивни сили. И как може той да предположи, че от духовния живот бликат подобни сили, след като самият духовен живот означава за него само една идеология? Такъв духовен живот не предлага изход от социалната безизходица, която не може да бъде повече търпяна.
И още научното пролетарско мислене превръща в съставни части на човешката идеология не само науката, но и изкуството, религията, нравствеността, правото.
В работническите клубове, където се гради неговото образование, пролетарият не може да различи реалните сили, които нахлуват в неговото битие и могат да променят самия материален свят. Напротив за него те са само отражения и сенки от първичния материален свят. Нима могат тези сили след като са вече възникнали и поели по околните пътища на човешките представи или чрез включването им във волевите импулси да въздействуват обратно върху материалния свят? Не, те възникват вторично от материалния свят и израстват като едни или други идеологически разклонения. От тях не може да се очаква никакво разрешаване на социалните проблеми.
към текста >>
В работническите клубове, където се гради неговото образование,
пролет
арият не може да различи реалните сили, които нахлуват в неговото битие и могат да променят самия материален свят.
Същественото е, че работникът се отнася към причините за незадоволителните жизнени условия, както и към средствата за тяхното отстраняване, от гледната точка на своя духовен живот. Ето защо днес той не може иначе, освен да отхвърля с гняв и подигравка всяко мнение, според което в скритите духовни пластове на социалното движение има някакви градивни сили. И как може той да предположи, че от духовния живот бликат подобни сили, след като самият духовен живот означава за него само една идеология? Такъв духовен живот не предлага изход от социалната безизходица, която не може да бъде повече търпяна. И още научното пролетарско мислене превръща в съставни части на човешката идеология не само науката, но и изкуството, религията, нравствеността, правото.
В работническите клубове, където се гради неговото образование, пролетарият не може да различи реалните сили, които нахлуват в неговото битие и могат да променят самия материален свят.
Напротив за него те са само отражения и сенки от първичния материален свят. Нима могат тези сили след като са вече възникнали и поели по околните пътища на човешките представи или чрез включването им във волевите импулси да въздействуват обратно върху материалния свят? Не, те възникват вторично от материалния свят и израстват като едни или други идеологически разклонения. От тях не може да се очаква никакво разрешаване на социалните проблеми. То е заложено само в материалните факти.
към текста >>
Господстващите класи предоставиха на
пролет
арското население такива форми на духовен живот, които не влагат своите сили в съзнанието на това население.
Господстващите класи предоставиха на пролетарското население такива форми на духовен живот, които не влагат своите сили в съзнанието на това население.
Когато става дума за силите, които биха могли да решат социалните въпроси, се налага да имаме друг подход към нещата. Ако обсъжданите факти продължат да действуват и занапред, духовният живот на човечеството би изпаднал в пълна безпомощност пред сегашните и бъдещите социални проблеми. Практически огромна част от съвременния пролетариат е дълбоко убедена в тази безпомощност и тя намира израз в марксизма и другите сходни теории. Казва се, че от своите предишни форми съвременният икономически живот породи днешния капитализъм. Неговото развитие постави пролетариата в едно непоносимо положение спрямо капитала.
към текста >>
Практически огромна част от съвременния
пролет
ариат е дълбоко убедена в тази безпомощност и тя намира израз в марксизма и другите сходни теории.
Господстващите класи предоставиха на пролетарското население такива форми на духовен живот, които не влагат своите сили в съзнанието на това население. Когато става дума за силите, които биха могли да решат социалните въпроси, се налага да имаме друг подход към нещата. Ако обсъжданите факти продължат да действуват и занапред, духовният живот на човечеството би изпаднал в пълна безпомощност пред сегашните и бъдещите социални проблеми.
Практически огромна част от съвременния пролетариат е дълбоко убедена в тази безпомощност и тя намира израз в марксизма и другите сходни теории.
Казва се, че от своите предишни форми съвременният икономически живот породи днешния капитализъм. Неговото развитие постави пролетариата в едно непоносимо положение спрямо капитала. Развитието несъмнено ще продължава и занапред; и чрез действуващите в самия капитализъм сили то ще умъртви капитализма, а след смъртта на капитализма ще настъпи и освобождаването на пролетариата. Разбира се, по-новите теоретици на социализма смекчиха фаталистичния характер на това убеждение. За голяма част от марксистите обаче то остава валидно и днес.
към текста >>
Неговото развитие постави
пролет
ариата в едно непоносимо положение спрямо капитала.
Господстващите класи предоставиха на пролетарското население такива форми на духовен живот, които не влагат своите сили в съзнанието на това население. Когато става дума за силите, които биха могли да решат социалните въпроси, се налага да имаме друг подход към нещата. Ако обсъжданите факти продължат да действуват и занапред, духовният живот на човечеството би изпаднал в пълна безпомощност пред сегашните и бъдещите социални проблеми. Практически огромна част от съвременния пролетариат е дълбоко убедена в тази безпомощност и тя намира израз в марксизма и другите сходни теории. Казва се, че от своите предишни форми съвременният икономически живот породи днешния капитализъм.
Неговото развитие постави пролетариата в едно непоносимо положение спрямо капитала.
Развитието несъмнено ще продължава и занапред; и чрез действуващите в самия капитализъм сили то ще умъртви капитализма, а след смъртта на капитализма ще настъпи и освобождаването на пролетариата. Разбира се, по-новите теоретици на социализма смекчиха фаталистичния характер на това убеждение. За голяма част от марксистите обаче то остава валидно и днес. Последиците от този факт се проявяват например в следното: тогава, когато даден изследовател реши да разсъждава действително социалистически, той никога няма да достигне до идеята, че все пак някъде душевният живот на човека, повлиян от импулсите на епохата и бликащ от духовния свят ще породи силата, която може да тласне социалното движение в правилната посока.
към текста >>
Развитието несъмнено ще продължава и занапред; и чрез действуващите в самия капитализъм сили то ще умъртви капитализма, а след смъртта на капитализма ще настъпи и освобождаването на
пролет
ариата.
Когато става дума за силите, които биха могли да решат социалните въпроси, се налага да имаме друг подход към нещата. Ако обсъжданите факти продължат да действуват и занапред, духовният живот на човечеството би изпаднал в пълна безпомощност пред сегашните и бъдещите социални проблеми. Практически огромна част от съвременния пролетариат е дълбоко убедена в тази безпомощност и тя намира израз в марксизма и другите сходни теории. Казва се, че от своите предишни форми съвременният икономически живот породи днешния капитализъм. Неговото развитие постави пролетариата в едно непоносимо положение спрямо капитала.
Развитието несъмнено ще продължава и занапред; и чрез действуващите в самия капитализъм сили то ще умъртви капитализма, а след смъртта на капитализма ще настъпи и освобождаването на пролетариата.
Разбира се, по-новите теоретици на социализма смекчиха фаталистичния характер на това убеждение. За голяма част от марксистите обаче то остава валидно и днес. Последиците от този факт се проявяват например в следното: тогава, когато даден изследовател реши да разсъждава действително социалистически, той никога няма да достигне до идеята, че все пак някъде душевният живот на човека, повлиян от импулсите на епохата и бликащ от духовния свят ще породи силата, която може да тласне социалното движение в правилната посока.
към текста >>
Основната душевна нагласа на работника се определя от обстоятелството, че бидейки принуден да възприеме
пролет
арския стил на живот, той не може да отправи подобно очакване към духовния живот на своята епоха.
Основната душевна нагласа на работника се определя от обстоятелството, че бидейки принуден да възприеме пролетарския стил на живот, той не може да отправи подобно очакване към духовния живот на своята епоха.
Той се нуждае от такъв духовен живот, който да му гарантира истинско човешко достойнство. Защото, след като беше вплетен в съвременната икономическа система на капитализма, най-дълбоките му душевни стремейки бяха насочени именно към такъв духовен живот. Единственият духовен живот обаче, който му предоставиха господстващите класи под формата на идеология, опустоши душата му напълно. Насочващата и решителна сила на съвременното социално движение може да възникне само в онзи забележителен момент, когато в пролетарските среди ще се пробуди копнеж към по различен духовен живот от този, който обществото можеше да предложи. Обаче и занапред тези факти няма да бъдат приемани нито от пролетарските, нито от бюргерските класи.
към текста >>
Насочващата и решителна сила на съвременното социално движение може да възникне само в онзи забележителен момент, когато в
пролет
арските среди ще се пробуди копнеж към по различен духовен живот от този, който обществото можеше да предложи.
Основната душевна нагласа на работника се определя от обстоятелството, че бидейки принуден да възприеме пролетарския стил на живот, той не може да отправи подобно очакване към духовния живот на своята епоха. Той се нуждае от такъв духовен живот, който да му гарантира истинско човешко достойнство. Защото, след като беше вплетен в съвременната икономическа система на капитализма, най-дълбоките му душевни стремейки бяха насочени именно към такъв духовен живот. Единственият духовен живот обаче, който му предоставиха господстващите класи под формата на идеология, опустоши душата му напълно.
Насочващата и решителна сила на съвременното социално движение може да възникне само в онзи забележителен момент, когато в пролетарските среди ще се пробуди копнеж към по различен духовен живот от този, който обществото можеше да предложи.
Обаче и занапред тези факти няма да бъдат приемани нито от пролетарските, нито от бюргерските класи. Защото непролетарските класи изобщо не страдат от идеологическия отпечатък на съвременния духовен живот, който те му наложиха. Страдат пролетариите. Идеологическият отпечатък върху наследения от тях духовен живот им отнема нещо бавно вярата в непобедимата сила на духовния свят. И само точната преценка на този факт може да посочи верния изход за излизане от социалния лабиринт на нашата епоха.
към текста >>
Обаче и занапред тези факти няма да бъдат приемани нито от
пролет
арските, нито от бюргерските класи.
Основната душевна нагласа на работника се определя от обстоятелството, че бидейки принуден да възприеме пролетарския стил на живот, той не може да отправи подобно очакване към духовния живот на своята епоха. Той се нуждае от такъв духовен живот, който да му гарантира истинско човешко достойнство. Защото, след като беше вплетен в съвременната икономическа система на капитализма, най-дълбоките му душевни стремейки бяха насочени именно към такъв духовен живот. Единственият духовен живот обаче, който му предоставиха господстващите класи под формата на идеология, опустоши душата му напълно. Насочващата и решителна сила на съвременното социално движение може да възникне само в онзи забележителен момент, когато в пролетарските среди ще се пробуди копнеж към по различен духовен живот от този, който обществото можеше да предложи.
Обаче и занапред тези факти няма да бъдат приемани нито от пролетарските, нито от бюргерските класи.
Защото непролетарските класи изобщо не страдат от идеологическия отпечатък на съвременния духовен живот, който те му наложиха. Страдат пролетариите. Идеологическият отпечатък върху наследения от тях духовен живот им отнема нещо бавно вярата в непобедимата сила на духовния свят. И само точната преценка на този факт може да посочи верния изход за излизане от социалния лабиринт на нашата епоха. Обаче под влияние на господстващите класи, новите икономически условия породиха такъв обществен ред, който изключва откриването на подобен изход.
към текста >>
Страдат
пролет
ариите.
Защото, след като беше вплетен в съвременната икономическа система на капитализма, най-дълбоките му душевни стремейки бяха насочени именно към такъв духовен живот. Единственият духовен живот обаче, който му предоставиха господстващите класи под формата на идеология, опустоши душата му напълно. Насочващата и решителна сила на съвременното социално движение може да възникне само в онзи забележителен момент, когато в пролетарските среди ще се пробуди копнеж към по различен духовен живот от този, който обществото можеше да предложи. Обаче и занапред тези факти няма да бъдат приемани нито от пролетарските, нито от бюргерските класи. Защото непролетарските класи изобщо не страдат от идеологическия отпечатък на съвременния духовен живот, който те му наложиха.
Страдат пролетариите.
Идеологическият отпечатък върху наследения от тях духовен живот им отнема нещо бавно вярата в непобедимата сила на духовния свят. И само точната преценка на този факт може да посочи верния изход за излизане от социалния лабиринт на нашата епоха. Обаче под влияние на господстващите класи, новите икономически условия породиха такъв обществен ред, който изключва откриването на подобен изход. Необходимите за тази цел сили, човек ще трябва да извоюва сам.
към текста >>
Винаги щом заговори за своето класово съзнание, днешният
пролет
арий отказва да признае и една друга, първична сила на своята душа.
Винаги щом заговори за своето класово съзнание, днешният пролетарий отказва да признае и една друга, първична сила на своята душа.
Истината е тази, че след своето включване в капиталистическата стопанска система, той се стреми към такъв духовен живот, който укрепва душата му и му гарантира съзнание за неговото човешко достойнство; а в идеологизираният му духовен живот изобщо не може да развие подобно съзнание. След като не открива това съзнание, той го замества с породеното в икономическия живот класово съзнание.
към текста >>
Ето как съвременният
пролет
арий стигна до мисълта, че единственият изход е в преминаването на цялата частна собственост върху средствата за производство от лично в колективно притежание.
Като от могъща сугестивна сила, неговият поглед е просто изместен в плоскостта на икономическия живот. И той вече изобщо не вярва, че някъде било то в духовния или душевен свят би могъл да се появи необходимият тласък за правилното и нормално протичане на социалното движение. Той вярва само в това, че бездуховния и неодушевен икономически живот ще предизвика онова състояние, което, според собствената му оценка, е достойно за човека. Така той беше принуден да търси своето благоденствие единствено В преструктурирането на икономическия живот. След това преструктуриране, смяташе той, ще бъдат отстранени всички недостатъци, произтичащи от частната инициатива, от егоизма на отделния работодател и от неговата невъзможност да зачита човешкото достойнство на работника.
Ето как съвременният пролетарий стигна до мисълта, че единственият изход е в преминаването на цялата частна собственост върху средствата за производство от лично в колективно притежание.
Подобен възглед възникна поради това, че вниманието бе отклонено от душевно-духовната същност на света и насочено към областта на чисто икономическите процеси.
към текста >>
Тук изпъква и цялата гама от противоречия, които са залегнали в съвременното
пролет
арско движение.
Тук изпъква и цялата гама от противоречия, които са залегнали в съвременното пролетарско движение.
Днешният работник вярва, че от самия стопански живот би трябвало да възникне всичко, което в крайна сметка ще гарантира човешкото му достойнство. Точно за тези човешки права се бори той. Само че сега в сърцевината на неговите стремежи се появява нещо, което никога не би могло да се породи в резултат на стопанския живот. Този е най-забележителният и красноречив факт а именно, че в центъра на социалния въпрос са заложени необходимите сили, които според пролетариата водят своето начало от икономическата реалност, макар че е невъзможно те да възникват единствено от нея; по-скоро тук може да се търси пряка връзка с древното робовладелско и крепостничеството на феодалния свят. В съвременния живот се формира новия облик на капитала, собствеността, стокооборота, паричната циркулация и т.н.; но вътре в този съвременен живот покълна и нещо, което не може да бъде ясно назовано и съзнателно доловено в пролетарските среди; то обаче е практически истинският двигател на социалната воля.
към текста >>
Този е най-забележителният и красноречив факт а именно, че в центъра на социалния въпрос са заложени необходимите сили, които според
пролет
ариата водят своето начало от икономическата реалност, макар че е невъзможно те да възникват единствено от нея; по-скоро тук може да се търси пряка връзка с древното робовладелско и крепостничеството на феодалния свят.
Тук изпъква и цялата гама от противоречия, които са залегнали в съвременното пролетарско движение. Днешният работник вярва, че от самия стопански живот би трябвало да възникне всичко, което в крайна сметка ще гарантира човешкото му достойнство. Точно за тези човешки права се бори той. Само че сега в сърцевината на неговите стремежи се появява нещо, което никога не би могло да се породи в резултат на стопанския живот.
Този е най-забележителният и красноречив факт а именно, че в центъра на социалния въпрос са заложени необходимите сили, които според пролетариата водят своето начало от икономическата реалност, макар че е невъзможно те да възникват единствено от нея; по-скоро тук може да се търси пряка връзка с древното робовладелско и крепостничеството на феодалния свят.
В съвременния живот се формира новия облик на капитала, собствеността, стокооборота, паричната циркулация и т.н.; но вътре в този съвременен живот покълна и нещо, което не може да бъде ясно назовано и съзнателно доловено в пролетарските среди; то обаче е практически истинският двигател на социалната воля. С други думи: в своята област капиталистическата стопанска система общо взето признава само елемента „стоки". Но ето че в тази капиталистическа стопанска система, в стока се превърна и нещо, за което днешният работник ясно усеща: Това вече не може да се разгледа като стока.
към текста >>
В съвременния живот се формира новия облик на капитала, собствеността, стокооборота, паричната циркулация и т.н.; но вътре в този съвременен живот покълна и нещо, което не може да бъде ясно назовано и съзнателно доловено в
пролет
арските среди; то обаче е практически истинският двигател на социалната воля.
Тук изпъква и цялата гама от противоречия, които са залегнали в съвременното пролетарско движение. Днешният работник вярва, че от самия стопански живот би трябвало да възникне всичко, което в крайна сметка ще гарантира човешкото му достойнство. Точно за тези човешки права се бори той. Само че сега в сърцевината на неговите стремежи се появява нещо, което никога не би могло да се породи в резултат на стопанския живот. Този е най-забележителният и красноречив факт а именно, че в центъра на социалния въпрос са заложени необходимите сили, които според пролетариата водят своето начало от икономическата реалност, макар че е невъзможно те да възникват единствено от нея; по-скоро тук може да се търси пряка връзка с древното робовладелско и крепостничеството на феодалния свят.
В съвременния живот се формира новия облик на капитала, собствеността, стокооборота, паричната циркулация и т.н.; но вътре в този съвременен живот покълна и нещо, което не може да бъде ясно назовано и съзнателно доловено в пролетарските среди; то обаче е практически истинският двигател на социалната воля.
С други думи: в своята област капиталистическата стопанска система общо взето признава само елемента „стоки". Но ето че в тази капиталистическа стопанска система, в стока се превърна и нещо, за което днешният работник ясно усеща: Това вече не може да се разгледа като стока.
към текста >>
Един ден ще стане ясно каква антипатия има в несъзнаваните усещания и инстинкти на съвременния
пролет
ариат пред това, че той е длъжен да продава своята работна сила на работодателя, също както се продават и всички други стоки на пазара.
Един ден ще стане ясно каква антипатия има в несъзнаваните усещания и инстинкти на съвременния пролетариат пред това, че той е длъжен да продава своята работна сила на работодателя, също както се продават и всички други стоки на пазара.
Тази антипатия е основен импулс в пролетарското движение, Тя се проявява и тогава, когато трудовата борса гледа на работника според търсенето и предлагането, точно както са поставени нещата и при стоковия пазар. Един ден ще стане ясно и какво значение има тази антипатия спрямо стоката, наречена „работна сила" за съвременното социално движение. Едва ако се вгледаме с непредубеден поглед в това, което действува тук макар и то да не е достатъчно ясно формулирано в социалистическите теории едва тогава, наред с първия импулс, насочен към идеологически деформиращи духовен живот, ще открием и втория импулс, за който трябва да заявим, че тъкмо той превръща социалния въпрос в една опасна и експлозивна сила.
към текста >>
Тази антипатия е основен импулс в
пролет
арското движение, Тя се проявява и тогава, когато трудовата борса гледа на работника според търсенето и предлагането, точно както са поставени нещата и при стоковия пазар.
Един ден ще стане ясно каква антипатия има в несъзнаваните усещания и инстинкти на съвременния пролетариат пред това, че той е длъжен да продава своята работна сила на работодателя, също както се продават и всички други стоки на пазара.
Тази антипатия е основен импулс в пролетарското движение, Тя се проявява и тогава, когато трудовата борса гледа на работника според търсенето и предлагането, точно както са поставени нещата и при стоковия пазар.
Един ден ще стане ясно и какво значение има тази антипатия спрямо стоката, наречена „работна сила" за съвременното социално движение. Едва ако се вгледаме с непредубеден поглед в това, което действува тук макар и то да не е достатъчно ясно формулирано в социалистическите теории едва тогава, наред с първия импулс, насочен към идеологически деформиращи духовен живот, ще открием и втория импулс, за който трябва да заявим, че тъкмо той превръща социалния въпрос в една опасна и експлозивна сила.
към текста >>
12.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Тъкмо чрез този наложен им отвън характер, съвременните научно ориентирани представи, както и представите, господстващи в духовния живот започнаха да действуват върху
пролет
ариата като идеология.
Поради смесването и сливането с държавния живот, през последните столетия се промени не само обликът на науката и свързаната с нея част от духовния живот, но и самото им съдържание. Разбира се, постиженията в математиката и физиката не могат да бъдат пряко повлияни от държавата. Нека обаче се замислим за историята, за другите хуманитарни науки. Не се ли превърнаха те в едно отражение на онази зависимост от държавния живот, в която се оказаха съответните учени, т.е. в отражение на характерните за държавния живот потребности?
Тъкмо чрез този наложен им отвън характер, съвременните научно ориентирани представи, както и представите, господстващи в духовния живот започнаха да действуват върху пролетариата като идеология.
Той забелязваше как човешките мисли приемат определен характер тъкмо чрез потребностите на държавния живот, където бяха в сила интересите на ръководните класи. Пролетарското мислене не виждаше тук друго, освен едно отражение на материални интереси и тяхната борба. И това породи в него усещането, че целият духовен живот е всъщност идеология и отражение на определени икономически интереси.
към текста >>
Пролет
арското мислене не виждаше тук друго, освен едно отражение на материални интереси и тяхната борба.
Нека обаче се замислим за историята, за другите хуманитарни науки. Не се ли превърнаха те в едно отражение на онази зависимост от държавния живот, в която се оказаха съответните учени, т.е. в отражение на характерните за държавния живот потребности? Тъкмо чрез този наложен им отвън характер, съвременните научно ориентирани представи, както и представите, господстващи в духовния живот започнаха да действуват върху пролетариата като идеология. Той забелязваше как човешките мисли приемат определен характер тъкмо чрез потребностите на държавния живот, където бяха в сила интересите на ръководните класи.
Пролетарското мислене не виждаше тук друго, освен едно отражение на материални интереси и тяхната борба.
И това породи в него усещането, че целият духовен живот е всъщност идеология и отражение на определени икономически интереси.
към текста >>
13.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Когато днес се говори за капитал и капитализъм, се подразбира, че в тях
пролет
арските среди търсят причините за своето подтисничество.
Когато днес се говори за капитал и капитализъм, се подразбира, че в тях пролетарските среди търсят причините за своето подтисничество.
Обаче до правилна преценка относно стимулиращия или спъващ начин, по който капиталът действува върху живия ритъм на социалния организъм, ще стигнем само ако вникнем в начина, по който индивидуалните човешки способности, законодателството и силите на стопанския живот пораждат капитала и си служат с него.
към текста >>
В живота и изискванията на
пролет
арските среди диша фактологическата критика срещу това, което съвременната епоха успя да направи от социалния организъм.
В наши дни човешкият живот показва нарастващи отклонения в онези свои основни състояния, които идват като резултат от мисловните първообрази на хората. Развитието на тези импулси стимулирани от мислите в човешките души израства като една красноречива критика относно това, което се формира в социалния организъм през последните столетия. И въпрос на добра воля е настойчиво и енергично да се обърнем към мисловните първообрази, без да забравяме колко вредно е днес да ги прогонваме от живота като нещо неясно и „непрактично".
В живота и изискванията на пролетарските среди диша фактологическата критика срещу това, което съвременната епоха успя да направи от социалния организъм.
Задачата на нашето време е да обори едностранчивата критика и да стигне до убеждението, че от мисловните първообрази са изведими такива линии на поведение, при които фактите могат и трябва да бъдат насочвани напълно съзнателно. Отдавна е изтекло времето, когато за човечеството беше достатъчно да бъда обект на едно инстинктивно ръководство.
към текста >>
Един от основните въпроси, които съвременната критика поставя, е следният: по какъв начин може да се премахне социалното подтисничество, на което са подложени
пролет
арските маси от частния капитализъм.
Един от основните въпроси, които съвременната критика поставя, е следният: по какъв начин може да се премахне социалното подтисничество, на което са подложени пролетарските маси от частния капитализъм.
Собственикът на капитал или лицето, което го управлява, може да подчини физическия труд на други хора в служба на това, което е решил да произвежда. В социалните отношения, които се пораждат при взаимодействието между капитала и човешката работна сила, трябва да различаваме три отделни звена: Предприемаческата дейност, която следва да се опира на индивидуалните способности на дадена личност или на група хора; отношението на предприемача към работника, което трябва да остане в областта на правото; производството на даден вид стока, която получава съответната цена в рамките на стопанския живот. Предприемаческата дейност в социалния организъм може да израсне по нормален и здрав начин, само ако в него са налице сили, които по възможно най-добрия начин способстват за проявата на индивидуалните качества и способности. А това е възможно само ако в социалния организъм съществува сфера, която гарантира свободната инициатива на всеки способен индивид, както и правото му да се възползва от своите способности; от друга страна същата сфера определя и стойността на тези способности, благодарение на едно свободно вникване в качествата на другия човек. Ясно е: Продиктуваната от капитала социална дейност на даден човек принадлежи към онази област на социалния организъм, в която законодателството и цялото ръководство се определят от духовния живот.
към текста >>
Това, което се извършваше там, проникваше до
пролет
арските сфери само по косвен път.
Точно тогава лишеният от свобода духовен живот, точи социален отпечатък досега не е можел да се появи. Всред ръководните класи духовните сили бяха култивирани така, че техните постижения оставаха по един антисоциален начин само в рамките на определена част от човечеството.
Това, което се извършваше там, проникваше до пролетарските сфери само по косвен път.
Пролетарските среди не можеха да черпят никаква душевна сила от този вид духовен живот, защото те в действителност не участвуваха в него. Пропагандните тенденции за „общодостъпно образование" и „привличане" на „народа" към изкуството и други подобни, изобщо не са никакви средства за духовно просвещение на един народ, доколкото то запази характера, наложен му от нашето съвремие. Защото в своите най-съкровени и чисто човешки дълбини „народът" просто не вземаше участие в духовния живот на епохата. Само му позволяваха, и то от една далечна гледна точка, да надниква в духовните области на живота. И това, което в тесен смисъл принадлежеше към духовния живот, придоби значение също и за онези духовни въздействия, които проникваха в икономическия живот благодарение на капитала.
към текста >>
Пролет
арските среди не можеха да черпят никаква душевна сила от този вид духовен живот, защото те в действителност не участвуваха в него.
Точно тогава лишеният от свобода духовен живот, точи социален отпечатък досега не е можел да се появи. Всред ръководните класи духовните сили бяха култивирани така, че техните постижения оставаха по един антисоциален начин само в рамките на определена част от човечеството. Това, което се извършваше там, проникваше до пролетарските сфери само по косвен път.
Пролетарските среди не можеха да черпят никаква душевна сила от този вид духовен живот, защото те в действителност не участвуваха в него.
Пропагандните тенденции за „общодостъпно образование" и „привличане" на „народа" към изкуството и други подобни, изобщо не са никакви средства за духовно просвещение на един народ, доколкото то запази характера, наложен му от нашето съвремие. Защото в своите най-съкровени и чисто човешки дълбини „народът" просто не вземаше участие в духовния живот на епохата. Само му позволяваха, и то от една далечна гледна точка, да надниква в духовните области на живота. И това, което в тесен смисъл принадлежеше към духовния живот, придоби значение също и за онези духовни въздействия, които проникваха в икономическия живот благодарение на капитала. В здравият социален организъм работникът не е прикрепен към механизмите на своята машина, докато „капиталистът" е единственият, който знае съдбата на произведените стоки.
към текста >>
14.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
През
пролет
та и ранното лято 1914 г.
Ако в този дух разглеждаме най-важните прогреси в живота на народите и държавите през последните десетилетия, ще се убедим, че исторически обособените държави наред със своите духовни, правни и стопански структури изградиха такива международни връзки, които само подготвиха катастрофата от 1914 г. Но от друга страна беше ясно, че други, противоположни сили, идващи от несъзнаваните човешки импулси напират именно към троичното разделяне на социалния организъм. Накратко троичното разделяне ще се превърне в лечебно средство против катаклизмите, пораждани от фанатичния стремеж към едно въображаемо единство. Общопризнатите „ръководители на човечеството" не успяха да видят какво се подготвя около тях.
През пролетта и ранното лято 1914 г.
„държавните мъже" все още говореха, че мирът в Европа е гарантиран благодарение на правителствата, техните усилия и предпазливост. Обаче тези държавници нямаха никакво предчувствие, че техните разсъждения и действия нямат вече нищо общо с хода на реалните събития.
към текста >>
15.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
А онези, които милеят за хората от тази класа, като издигат искания заради отчаянието на
пролет
ариата, и искат да постигнат целта си по гореспоменатия начин, трябва да се изправят пред въпроса: Какво ще стане, ако едната страна настоява за програми, които са опровергани от действителния ход на събитията, а другата страна търси власт, за да наложи своите искания, без да се запита какво изисква самият живот от който да било социален ред?
От друга страна, където царува „исканията без практичност“, те се мъчат да придобият достойно човешко съществуване за класата, която чувства, че още не го е получила. Те не виждат, че се борят за получаването му, без да имат реален поглед върху важните потребности на обществото. Те вярват, че ако вземат властта, необходима за техните теоретично благородни, но непрактични изисквания, тогава ще могат, отново сякаш по чудо, да осъществят нещата, за които се борят.
А онези, които милеят за хората от тази класа, като издигат искания заради отчаянието на пролетариата, и искат да постигнат целта си по гореспоменатия начин, трябва да се изправят пред въпроса: Какво ще стане, ако едната страна настоява за програми, които са опровергани от действителния ход на събитията, а другата страна търси власт, за да наложи своите искания, без да се запита какво изисква самият живот от който да било социален ред?
към текста >>
Някой може и да има добри намерения към днешния
пролет
ариат, но той няма да се занимава с него обективно и честно, ако не им изясни, че програмите, към които е прикована вярата на тези хора, не ги води към благоденствието, искано от тях, а към упадъка на европейската цивилизация, който ще е упадък и за самите тях.
Някой може и да има добри намерения към днешния пролетариат, но той няма да се занимава с него обективно и честно, ако не им изясни, че програмите, към които е прикована вярата на тези хора, не ги води към благоденствието, искано от тях, а към упадъка на европейската цивилизация, който ще е упадък и за самите тях.
Човек е честен към днешния пролетариат само когато го пробуди за разбирането, че тези хора несъзнателно се стремят към нещо, което няма да се постигне с любимите им програми.
към текста >>
Човек е честен към днешния
пролет
ариат само когато го пробуди за разбирането, че тези хора несъзнателно се стремят към нещо, което няма да се постигне с любимите им програми.
Някой може и да има добри намерения към днешния пролетариат, но той няма да се занимава с него обективно и честно, ако не им изясни, че програмите, към които е прикована вярата на тези хора, не ги води към благоденствието, искано от тях, а към упадъка на европейската цивилизация, който ще е упадък и за самите тях.
Човек е честен към днешния пролетариат само когато го пробуди за разбирането, че тези хора несъзнателно се стремят към нещо, което няма да се постигне с любимите им програми.
към текста >>
Пролет
ариатът се труди, като робува на ужасна заблуда.
Пролетариатът се труди, като робува на ужасна заблуда.
Те виждат как постепенно през последните векове човешките интереси напълно се поглъщат от икономиката. За тях е ясно, че правните институции на обществото се определят от различните форми, чрез които се проявяват икономическата власт и икономическите изисквания. Виждат как целият духовен живот, в частност образователната система, започнаха да зависят изцяло от икономическата основа на държава, зависима от индустрията. И в резултат сред пролетариата възникна едно пагубно суеверие: че целият правен и духовен живот възниква заедно с нуждата от природен закон от формите на икономическата система. В наши дни широки кръгове извън работническите класи са плячка на същото суеверие.
към текста >>
И в резултат сред
пролет
ариата възникна едно пагубно суеверие: че целият правен и духовен живот възниква заедно с нуждата от природен закон от формите на икономическата система.
Пролетариатът се труди, като робува на ужасна заблуда. Те виждат как постепенно през последните векове човешките интереси напълно се поглъщат от икономиката. За тях е ясно, че правните институции на обществото се определят от различните форми, чрез които се проявяват икономическата власт и икономическите изисквания. Виждат как целият духовен живот, в частност образователната система, започнаха да зависят изцяло от икономическата основа на държава, зависима от индустрията.
И в резултат сред пролетариата възникна едно пагубно суеверие: че целият правен и духовен живот възниква заедно с нуждата от природен закон от формите на икономическата система.
В наши дни широки кръгове извън работническите класи са плячка на същото суеверие. Една типична характеристика на последните няколко столетия — зависимостта на духовните и юридическите области от икономическия живот — започна да се разглежда като някакъв природен закон.
към текста >>
16.
Статия 03: Марксизмът и Троичният социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Гледището, от което произлиза това изречение, е част от символ веруюто на много лидери сред
пролет
ариата и самата работническа класа.
Гледището, от което произлиза това изречение, е част от символ веруюто на много лидери сред пролетариата и самата работническа класа.
От известна гледна точка то е правилно. Човешките отношения, които доведоха до възхода на съвременната национална държава, образуваха административни структури, които регулират не само аспектите и начините на производство, но също така и човешките същества, участващи в икономическия процес. Мениджмънтът на стоки и методите за производството им съставляват икономиката. В наши дни икономическият живот е придобил такива форми, че стана крайно наложително нейната администрация да не управлява хората. Маркс и Енгелс разбират това.
към текста >>
И наистина, марксизмът отказва да се поучи от наскорошните събития и затова е „полуистина“, която обаче дейно работи в мирогледа на
пролет
ариата.
И наистина, марксизмът отказва да се поучи от наскорошните събития и затова е „полуистина“, която обаче дейно работи в мирогледа на пролетариата.
Откакто се случи катастрофата на Световната война и изправено пред истинските изисквания на съвремието, това учение се превърна в „ослепително лицемерие“, на което не трябва да се позволи да доведе до „цели векове в лъжа“. Опитът това да се предотврати ще се подкрепи от всеки, който разбира в каква беля се вкарва пролетариатът с неговата „полуистина“. Тази „непълна истина“ наистина води до „поставяния под общ знаменател“, заради които нейните поддръжници показват доста голяма самомнителност, когато отхвърлят като утопично всичко, опитващо да замени собствените им утопични обобщения с реалностите на живота.
към текста >>
Опитът това да се предотврати ще се подкрепи от всеки, който разбира в каква беля се вкарва
пролет
ариатът с неговата „полуистина“.
И наистина, марксизмът отказва да се поучи от наскорошните събития и затова е „полуистина“, която обаче дейно работи в мирогледа на пролетариата. Откакто се случи катастрофата на Световната война и изправено пред истинските изисквания на съвремието, това учение се превърна в „ослепително лицемерие“, на което не трябва да се позволи да доведе до „цели векове в лъжа“.
Опитът това да се предотврати ще се подкрепи от всеки, който разбира в каква беля се вкарва пролетариатът с неговата „полуистина“.
Тази „непълна истина“ наистина води до „поставяния под общ знаменател“, заради които нейните поддръжници показват доста голяма самомнителност, когато отхвърлят като утопично всичко, опитващо да замени собствените им утопични обобщения с реалностите на живота.
към текста >>
17.
Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Интелектуалните водачи и агитатори на масите от
пролет
ариата са заслепени от утопични идеи и разни теории, произлизащи от една социална наука, която продължава да е основана на стари икономически концепции и тъй спешно се нуждае от промяна.
Интелектуалните водачи и агитатори на масите от пролетариата са заслепени от утопични идеи и разни теории, произлизащи от една социална наука, която продължава да е основана на стари икономически концепции и тъй спешно се нуждае от промяна.
Тези пропагандатори нямат и най-бегла представа, че техните възгледи за политиката, икономиката и културния живот по никакъв начин не се различават от „буржоазните възгледи“, срещу които се борят. Казано другояче, всички те се опитват да видят стари идеи, осъществени от нови хора. Но не се постига нищо истински ново, когато различни хора правят отново и отново нещо старо, само че по леко по-различен начин[1].
към текста >>
Това се отнася за повечето от пропагандаторите и лидерите на
пролет
ариата.
Защо толкова много хора, дори такива със социалистическо мислене, отказват да видят това? Причината е, че чрез своето участие в политическия живот те се научиха да мислят за начина, по който управлява политическата държава, а не за специфичната природа на силите, присъщи на икономическия живот. Затова те са способни да измислят икономически процес, който се управлява според принципите за ръководство в политиката; но не са в състояние да намерят такъв, който е структуриран според собствените си икономически принципи и потребности, и който приема юридическите регулации от съвсем различна област.
Това се отнася за повечето от пропагандаторите и лидерите на пролетариата.
Ако на повечето от самите работници, поради споменатите по-рано обстоятелства, им липсват необходимите знания за начините, по които би могъл да се реформира икономическият живот, то и техните водачи не ги превъзхождат. Те се изолират от всякакво такова познание, защото мисленето им е само в границите на политическата арена.
към текста >>
18.
Статия 10: Печалбата и духът на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Това, което днес се нарича „диктатура на
пролет
ариата“, произлиза от такова отношение.
Щом има такива противоречиви мнения в обществения живот, обикновено хората не мислят задълбочено върху тях, а оставят по-силното да се наложи. Ако някой е демократ, би помислил, че е напълно в реда на нещата да се създадат институции (или да им се позволи да останат, ако вече има такива), които съответстват на интересите и желанията на мнозинството. Ако някой е напълно убеден в правотата на собствените си интереси, тогава целта му ще е авторитарна централна власт, която ще развие институции, защитаващи разни частни желания и интереси. Тогава такъв човек би пожелал да се сдобие с достатъчно влияние върху тази централизирана власт, за да е сигурен, че ще постигне онова, което иска.
Това, което днес се нарича „диктатура на пролетариата“, произлиза от такова отношение.
Хората, настояващи за такава диктатура, се мотивират единствено от собствените си желания и интереси; те не правят опити да мислят всеобхватно, за да открият дали изискванията им биха могли да създадат институции, които изобщо са възможни.
към текста >>
19.
36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност
GA_26 Мистерията на Михаил
Той блести като утринно Слънце над
пролет
та на Земята.
Мощно звучат думите, които Гьоте е произнесъл, когато е охарактеризирал действието на Винкелман в една хубава книга: "когато здравата природа на човека действува като едно цяло, когато той се чувствува в света като едно велико, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното задоволство му позволява едно чисто, свободно очарование; тогава вселената, ако тя би могла да чувствува самата себе си, като постигнала своя та цел, би възникнала и би се удивлявала на върха на своето собствено развитие. "Това, което възбуждаше Лесинг в огъня на ду ха, което одушевяваше в Хердер великия поглед върху света: то звучи в тези думи на Гьоте. И цялото творчество на Гьоте е като едно всестранно откровение на тези негови думи. В своите "естетически писма" Шилер беше обрисувал идеалния човек, който така, както звучи в тези думи, носи вселената в себе си и я осъществява в социално обединение с други хора. Но от къде произхожда този образ на човека?
Той блести като утринно Слънце над пролетта на Земята.
Обаче той е проникнал в чувството на хората чрез съзерцанието на гръцкия човек. Съхраняваха го хора, в които живееше един мощен вътрешен импулс на Михаела; но те можаха да дадат форма на този импулс само тогава, когато потопяваха погледа на своята душа в древното минало. Когато искаше да изживее, да почувствува "човека", Гьоте изпитваше най-силните конфликти със Съзнателната душа. Той го потърси във философията на Спиноза; през време на пътуването в Италия, когато вникна в същността на древните гърци, едва тогава той вярваше, че го е предчувствувал. Но накрая, от Съзнателната душа, която се изразява в стремежа на Спиноза, той премина в угасващата Разсъдъчна или Чувствуваща душа.
към текста >>
20.
40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота
GA_26 Мистерията на Михаил
В природата мировата топлина, която започва с
пролет
та и действува към лятото, трябва да виждаме природната Любов на божествено-духовните Същества; а в духащия замръзна зимата трябва да виждаме действието на Ариман.
Само онзи, който разбира света навсякъде духовно-телесно, той го разбира действително. Това трябва да се съблюдава чак в природата по отношение на такива Същества, каквито са действуващите с Любов божествено-духовни Същества, и на действуващите в омраза ариманически същества.
В природата мировата топлина, която започва с пролетта и действува към лятото, трябва да виждаме природната Любов на божествено-духовните Същества; а в духащия замръзна зимата трябва да виждаме действието на Ариман.
На върха на лятото в природната Любов, в топлината, се втъкава силата на Луцифер. По времето на Коледа силата на божествено-духовните Същества, с които човекът е свързан първоначално, се обръща против студа-омраза на Ариман. И към пролетта природната божествена Любов смекчава непрестанно природния мраз на Ариман.
към текста >>
И към
пролет
та природната божествена Любов смекчава непрестанно природния мраз на Ариман.
Само онзи, който разбира света навсякъде духовно-телесно, той го разбира действително. Това трябва да се съблюдава чак в природата по отношение на такива Същества, каквито са действуващите с Любов божествено-духовни Същества, и на действуващите в омраза ариманически същества. В природата мировата топлина, която започва с пролетта и действува към лятото, трябва да виждаме природната Любов на божествено-духовните Същества; а в духащия замръзна зимата трябва да виждаме действието на Ариман. На върха на лятото в природната Любов, в топлината, се втъкава силата на Луцифер. По времето на Коледа силата на божествено-духовните Същества, с които човекът е свързан първоначално, се обръща против студа-омраза на Ариман.
И към пролетта природната божествена Любов смекчава непрестанно природния мраз на Ариман.
към текста >>
21.
48. 10. Какво е в действителност земята в макрокосмоса?
GA_26 Мистерията на Михаил
През
пролет
та и лятото в живота на растенията се проявяват покълващи, растящи сили.
Във всичко това живеят силите, които в течение на годината се показват в различните форми на явление. Нека погледнем към растителния свят. През есента и зимата то показва умиращи сили. Ясновидското съзна ние вижда в тези форми на явление същността на онези сили, които са довели Космоса до неговото умира не.
През пролетта и лятото в живота на растенията се проявяват покълващи, растящи сили.
Ясновидското съзнание вижда в това покълване и растеж не само това, което прави да се развие благодатта на растенията за годината, но и един излишък. Този излишък е една зародишна сила. Растенията съдържат повече зародишна сила, отколкото използуват за растежа на листата и на плодовете. Пред ясновидското съзнание този излишък на зародишна сила се разлива навън в извънземното пространство, в извънземния Макрокосмос.
към текста >>
22.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Още една година след това пациентът описа буквално своето състояние както следва: "през
пролет
та на 1923 година започнах отново лечението, защото очаквах нова проява на болестта.
Лекувахме пациента с инжекции и локално чрез намазване с течност от препарата "генцидо" в носа. След като в определено време настъпи явно подобрение, в което време в миналите години пациентът е бил тежко измъчван от сенната треска, същият направи едно пътуване и можа да ни съобщи от това пътуване, че се чувствува несравнимо по-добре отколкото през миналите години. През следващата година той отново направи едно пътуване от Америка до Европа по времето на сенната треска и е имал една много по-слаба проява на същата в сравнение по-рано. Повторение на лечението за тази година доведе до едно напълно поносимо състояние. За да се постигне основно излечение, то бе продължено също и през следващата година, въпреки че нямаше една истинска проява на болестта.
Още една година след това пациентът описа буквално своето състояние както следва: "през пролетта на 1923 година започнах отново лечението, защото очаквах нова проява на болестта.
Констатирах, че лигавицата на моя нос беше много по-малко чувствителна отколкото по-рано. Принуден бях да работя сред цъфналите треви и произвеждащите полен дървета. Също през цялото лято ходех през горещите и прашни улици. Обаче с изключение на един единствен ден през цялото лято не се явиха никакви симптоми на сенната треска; даже, имам всичкото основание, да вярвам, че единствения ден, за който споменавам, бях получил една простуда, а не някаква сенна треска. От 35 години това беше първата година, когато можех да стоя и работя невъзпрепятствуван в една такава среда, в която през миналите години преживявах истински ад. "
към текста >>
23.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Както със ,,Списанието“ преживява бюргерския живот, така и с преподаването изживява
пролет
ариата, т.е.
Става учител в Берлинското общообразователно училище за работещи, започвайки с история и ораторско изкуство, разширявайки с естествени науки, печели симпатиите, достигайки аудитория от 7000 печатари. Духовното му виждане наблюдава една „масова душа, обхванала представите, съжденията“ на дремещите им души.
Както със ,,Списанието“ преживява бюргерския живот, така и с преподаването изживява пролетариата, т.е.
движещите сили на епохата.
към текста >>
24.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Пролет
арски радикални елементи, отличаващи се с разсъдливост, завоюваха авторитет.
Много от нещата, които в настоящето се показаха или в своята невъзможност за съществуване, или пък породиха ужасяващи метаморфози в абсурдни социални форми, тогава се намираха в своя стадий на зараждане и носеха в себе си надеждата на работническата класа, на която красноречиви и енергични лидери бяха съумели да внушат, че за човечеството трябва да дойде ново време в социалното устройство.
Пролетарски радикални елементи, отличаващи се с разсъдливост, завоюваха авторитет.
Беше много интересно да ги наблюдаваш, тъй като това, което се проявяваше тогава по подобен начин, беше като кипене на социалния живот някъде под почвата. Отгоре живееше изпълненият с достойнство консерватизъм, опиращ се на един благородно мислещ двор, действащ енергично и настоятелно в името на всичко хуманно. В тази атмосфера процъфтяваше реакционната партия, възприемаща себе си като нещо естествено, а също и т. нар. националлиберализъм.
към текста >>
25.
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
GA_28 Моят жизнен път
За мен то се състоеше от мъже и жени от
пролет
ариата.
След като бях направил тази уговорка, вече не ме засягаше, че училището беше основано от стария социалдемократ Либкнехт (баща).
За мен то се състоеше от мъже и жени от пролетариата.
Нямах нищо общо с факта, че повечето от тях бяха социалдемократи.
към текста >>
Така се получаваше безкрайно тъжният факт, че развиващият се
пролет
ариат имаше възможност да удовлетвори най-висшия си копнеж към познание единствено чрез материализъм от най-груб вид.
Към това се прибавяше и фактът, че по това време в работническата класа още отдавна се беше развила жажда за научно образование. Но тя можеше да бъде удовлетворена само чрез материалистическата литература на икономическа тематика. Защото само този вид литература подхождаше на формите на понятията и съжденията на работниците. Това, което не беше материалистическо, беше написано по такъв начин, че не бе възможно да намери разбиране у работниците.
Така се получаваше безкрайно тъжният факт, че развиващият се пролетариат имаше възможност да удовлетвори най-висшия си копнеж към познание единствено чрез материализъм от най-груб вид.
към текста >>
По-късно той се превърна в нещо, от което
пролет
арската маса беше като обсебена.
Но не следва да се мисли, че отделните души на тези хора бяха мъртви. В това отношение ми се удаде да хвърля дълбок поглед в душите на моите ученици и изобщо на работничеството. Това ме доведе до задачата, която си бях поставил в цялата тази дейност. Отношението към марксизма при работниците тогава още не беше такова, каквото стана две десетилетия по-късно. По това време за тях марксизмът беше нещо от сорта на икономическо евангелие, което те изучаваха с пълно осмисляне.
По-късно той се превърна в нещо, от което пролетарската маса беше като обсебена.
към текста >>
Тогава
пролет
арското съзнание се състоеше от усещания, проявяващи се като въздействие от масови внушения.
Тогава пролетарското съзнание се състоеше от усещания, проявяващи се като въздействие от масови внушения.
Много от отделните души не спираха да повтарят, че трябва да дойде времето, в което светът отново ще развие духовни интереси, но първо трябва да настъпи пълно икономическо освобождение на пролетариата.
към текста >>
Много от отделните души не спираха да повтарят, че трябва да дойде времето, в което светът отново ще развие духовни интереси, но първо трябва да настъпи пълно икономическо освобождение на
пролет
ариата.
Тогава пролетарското съзнание се състоеше от усещания, проявяващи се като въздействие от масови внушения.
Много от отделните души не спираха да повтарят, че трябва да дойде времето, в което светът отново ще развие духовни интереси, но първо трябва да настъпи пълно икономическо освобождение на пролетариата.
към текста >>
Той каза следното: „Ние не искаме свобода в
пролет
арското движение.
Намирах, че лекциите ми действат благотворно на душите. Хората възприемаха и това, което противоречеше на материалистическото и марксисткото разбиране на историята. Когато по-късно „вождовете“ узнаха за моята дейност, тя беше осъдена от тях. Един от тези „малки вождове“ говори на едно събрание на моите ученици.
Той каза следното: „Ние не искаме свобода в пролетарското движение.
Ние искаме разумна принуда.“ Оттам се стигна до желанието да ме изхвърлят от училището против волята на моите ученици. Постепенно работата ми беше затруднена толкова много, че скоро, с началото на антропософската ми дейност, я оставих.
към текста >>
Имам впечатлението, че ако тогава работническото движение беше проследено с интерес и ако
пролет
ариатът беше разгледан с разбиране от страна на по-голям брой непредубедени хора, това движение щеше да се развие по съвсем различен начин.
Имам впечатлението, че ако тогава работническото движение беше проследено с интерес и ако пролетариатът беше разгледан с разбиране от страна на по-голям брой непредубедени хора, това движение щеше да се развие по съвсем различен начин.
Но хората бяха оставени на живота вътре в собствената им класа, а ние сами живеехме в нашата собствена. Всяка от класите имаше само теоретични представи за другата. Преговори се водеха единствено по въпросите на заплащането на труда, когато стачки и други подобни мероприятия ги налагаха. Основаваха се всевъзможни служби за социално подпомагане. Последните заслужаваха голяма похвала.
към текста >>
Заедно с това
пролет
ариатът по свой начин разви чувството си за общност като
пролет
арско класово съзнание.
Но липсваше всякакво проникване на тези вълнуващи света въпроси в духовната сфера. А само това можеше да отнеме от движението неговите разрушителни сили. Беше епохата, в която „по-висшите класи“ загубиха чувството си за общност, в която започна да се разпространява егоизмът с ожесточената си конкурентна борба. Епохата, през която вече назряваше световната катастрофа от второто десетилетие на двадесети век.
Заедно с това пролетариатът по свой начин разви чувството си за общност като пролетарско класово съзнание.
Той участваше в „културата“, разгърнала се в „по-горните класи“ само дотолкова, доколкото тя доставяше материал за оправдаване на пролетарското класово съзнание. Постепенно започна да липсва всякакъв мост между отделните класи.
към текста >>
Той участваше в „културата“, разгърнала се в „по-горните класи“ само дотолкова, доколкото тя доставяше материал за оправдаване на
пролет
арското класово съзнание.
Но липсваше всякакво проникване на тези вълнуващи света въпроси в духовната сфера. А само това можеше да отнеме от движението неговите разрушителни сили. Беше епохата, в която „по-висшите класи“ загубиха чувството си за общност, в която започна да се разпространява егоизмът с ожесточената си конкурентна борба. Епохата, през която вече назряваше световната катастрофа от второто десетилетие на двадесети век. Заедно с това пролетариатът по свой начин разви чувството си за общност като пролетарско класово съзнание.
Той участваше в „културата“, разгърнала се в „по-горните класи“ само дотолкова, доколкото тя доставяше материал за оправдаване на пролетарското класово съзнание.
Постепенно започна да липсва всякакъв мост между отделните класи.
към текста >>
Благодарение на „Списанието“ бях изправен пред необходимостта да се потопя в същността на буржоазията, а благодарение на дейността си с работничеството – в тази на
пролет
ариата.
Благодарение на „Списанието“ бях изправен пред необходимостта да се потопя в същността на буржоазията, а благодарение на дейността си с работничеството – в тази на пролетариата.
Това представляваше богато поле за познавателно съпреживяване на движещите сили на епохата.
към текста >>
26.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
202 че при първото от многобройните посещения, които й направих, тя ме пусна в стаята на Фридрих Ницше: Първото посещение в Архива на Ницше става през
пролет
та на 1894 г.
202 че при първото от многобройните посещения, които й направих, тя ме пусна в стаята на Фридрих Ницше: Първото посещение в Архива на Ницше става през пролетта на 1894 г.
В една записка в бележник (NB 321) обаче описанието на срещата с болния Ницше се намира с дата 22 януари 1896 г., т.е. непосредствено след подреждането на библиотеката на Ницше, за което се съобщава в тази глава от „автобиографията“.
към текста >>
27.
Съдържание
GA_40 Стихове и медитации
Пролет
Пролет
към текста >>
28.
Пролет
GA_40 Стихове и медитации
ПРОЛЕТ
ПРОЛЕТ
към текста >>
29.
Антропософски календар на душата
GA_40 Стихове и медитации
ПРОЛЕТ
ПРОЛЕТ
към текста >>
Пролет
но очакване (23 – 29 март)
Пролетно очакване (23 – 29 март)
към текста >>
30.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Можем да кажем: Когато наближава
пролет
та, земният организъм започва да мисли и да чувствува, защото Слънцето с неговите Същества примамва, привлича навън нейните мисли и чувства.
Но когато разглеждаме същества стоящи далече едно от друго каквито са човекът и Земята -, състоянията на съзнанието се показват един вид противоположни. Що е сега това, което Земята извършва под влияние на отдаването на слънчевото същество, на слънчевия Дух? То е нещо, което духовно може да се сравни сега, за да имаме едно по-лесно сравнение, ще направим добре да обърнем понятията със състоянието на човека, когато той сутрин се събужда и изплува от тъмното лоно на съществуването, от нощта в своето удоволствие и страдание. Когато Земята навлиза в областта на слънчевото действие,въпреки че това може да се сравни със състоянието на сън при човека тогава всички сили, които бликват от Земята, могат да направят спокойното зимно състояние да премине в дейното, живо лятно състояние. Що са сега растенията в цялата тъкан на битието?
Можем да кажем: Когато наближава пролетта, земният организъм започва да мисли и да чувствува, защото Слънцето с неговите Същества примамва, привлича навън нейните мисли и чувства.
За земния организъм растенията не са нищо друго освен един вид сетивни органи, които всяка пролет се събуждат отново, за да може земният организъм да бъде със своето мислене и чувствуване в областта на слънчевото действие. Както в човешкия организъм светлината си създава окото, за да може да се яви чрез окото като "светлина", така всяка пролет слънчевият организъм си създава в земния организъм разпростряната растителна покривка, за да може чрез растителната покривка да гледа самия себе си, да чувствува, да усеща, да мисли. Растенията не могат да се нарекат направо мислите на Земята, не те са органите, чрез които събуждащият се през пролетта организъм на Земята развива заедно със Слънцето своите чувства и мисли. Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания. Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмосфера, а тя е заобиколена и от една аура от мисли и чувства.
към текста >>
За земния организъм растенията не са нищо друго освен един вид сетивни органи, които всяка
пролет
се събуждат отново, за да може земният организъм да бъде със своето мислене и чувствуване в областта на слънчевото действие.
Що е сега това, което Земята извършва под влияние на отдаването на слънчевото същество, на слънчевия Дух? То е нещо, което духовно може да се сравни сега, за да имаме едно по-лесно сравнение, ще направим добре да обърнем понятията със състоянието на човека, когато той сутрин се събужда и изплува от тъмното лоно на съществуването, от нощта в своето удоволствие и страдание. Когато Земята навлиза в областта на слънчевото действие,въпреки че това може да се сравни със състоянието на сън при човека тогава всички сили, които бликват от Земята, могат да направят спокойното зимно състояние да премине в дейното, живо лятно състояние. Що са сега растенията в цялата тъкан на битието? Можем да кажем: Когато наближава пролетта, земният организъм започва да мисли и да чувствува, защото Слънцето с неговите Същества примамва, привлича навън нейните мисли и чувства.
За земния организъм растенията не са нищо друго освен един вид сетивни органи, които всяка пролет се събуждат отново, за да може земният организъм да бъде със своето мислене и чувствуване в областта на слънчевото действие.
Както в човешкия организъм светлината си създава окото, за да може да се яви чрез окото като "светлина", така всяка пролет слънчевият организъм си създава в земния организъм разпростряната растителна покривка, за да може чрез растителната покривка да гледа самия себе си, да чувствува, да усеща, да мисли. Растенията не могат да се нарекат направо мислите на Земята, не те са органите, чрез които събуждащият се през пролетта организъм на Земята развива заедно със Слънцето своите чувства и мисли. Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания. Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмосфера, а тя е заобиколена и от една аура от мисли и чувства. За духовното изследване Земята е едно духовно същество и мислите и чувствата се събуждат всяка пролет и преминават лятно време през душата на цялата наша Земя.
към текста >>
Както в човешкия организъм светлината си създава окото, за да може да се яви чрез окото като "светлина", така всяка
пролет
слънчевият организъм си създава в земния организъм разпростряната растителна покривка, за да може чрез растителната покривка да гледа самия себе си, да чувствува, да усеща, да мисли.
То е нещо, което духовно може да се сравни сега, за да имаме едно по-лесно сравнение, ще направим добре да обърнем понятията със състоянието на човека, когато той сутрин се събужда и изплува от тъмното лоно на съществуването, от нощта в своето удоволствие и страдание. Когато Земята навлиза в областта на слънчевото действие,въпреки че това може да се сравни със състоянието на сън при човека тогава всички сили, които бликват от Земята, могат да направят спокойното зимно състояние да премине в дейното, живо лятно състояние. Що са сега растенията в цялата тъкан на битието? Можем да кажем: Когато наближава пролетта, земният организъм започва да мисли и да чувствува, защото Слънцето с неговите Същества примамва, привлича навън нейните мисли и чувства. За земния организъм растенията не са нищо друго освен един вид сетивни органи, които всяка пролет се събуждат отново, за да може земният организъм да бъде със своето мислене и чувствуване в областта на слънчевото действие.
Както в човешкия организъм светлината си създава окото, за да може да се яви чрез окото като "светлина", така всяка пролет слънчевият организъм си създава в земния организъм разпростряната растителна покривка, за да може чрез растителната покривка да гледа самия себе си, да чувствува, да усеща, да мисли.
Растенията не могат да се нарекат направо мислите на Земята, не те са органите, чрез които събуждащият се през пролетта организъм на Земята развива заедно със Слънцето своите чувства и мисли. Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания. Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмосфера, а тя е заобиколена и от една аура от мисли и чувства. За духовното изследване Земята е едно духовно същество и мислите и чувствата се събуждат всяка пролет и преминават лятно време през душата на цялата наша Земя. Обаче растителният свят, който е част от целия земен организъм, дава органите, за да може нашата Земя да мисли и чувствува.
към текста >>
Растенията не могат да се нарекат направо мислите на Земята, не те са органите, чрез които събуждащият се през
пролет
та организъм на Земята развива заедно със Слънцето своите чувства и мисли.
Когато Земята навлиза в областта на слънчевото действие,въпреки че това може да се сравни със състоянието на сън при човека тогава всички сили, които бликват от Земята, могат да направят спокойното зимно състояние да премине в дейното, живо лятно състояние. Що са сега растенията в цялата тъкан на битието? Можем да кажем: Когато наближава пролетта, земният организъм започва да мисли и да чувствува, защото Слънцето с неговите Същества примамва, привлича навън нейните мисли и чувства. За земния организъм растенията не са нищо друго освен един вид сетивни органи, които всяка пролет се събуждат отново, за да може земният организъм да бъде със своето мислене и чувствуване в областта на слънчевото действие. Както в човешкия организъм светлината си създава окото, за да може да се яви чрез окото като "светлина", така всяка пролет слънчевият организъм си създава в земния организъм разпростряната растителна покривка, за да може чрез растителната покривка да гледа самия себе си, да чувствува, да усеща, да мисли.
Растенията не могат да се нарекат направо мислите на Земята, не те са органите, чрез които събуждащият се през пролетта организъм на Земята развива заедно със Слънцето своите чувства и мисли.
Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания. Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмосфера, а тя е заобиколена и от една аура от мисли и чувства. За духовното изследване Земята е едно духовно същество и мислите и чувствата се събуждат всяка пролет и преминават лятно време през душата на цялата наша Земя. Обаче растителният свят, който е част от целия земен организъм, дава органите, за да може нашата Земя да мисли и чувствува. Растенията са вплетени, втъкани в духа на Земята, както нашите очи или уши са втъкани в системата на нашия дух.
към текста >>
За духовното изследване Земята е едно духовно същество и мислите и чувствата се събуждат всяка
пролет
и преминават лятно време през душата на цялата наша Земя.
За земния организъм растенията не са нищо друго освен един вид сетивни органи, които всяка пролет се събуждат отново, за да може земният организъм да бъде със своето мислене и чувствуване в областта на слънчевото действие. Както в човешкия организъм светлината си създава окото, за да може да се яви чрез окото като "светлина", така всяка пролет слънчевият организъм си създава в земния организъм разпростряната растителна покривка, за да може чрез растителната покривка да гледа самия себе си, да чувствува, да усеща, да мисли. Растенията не могат да се нарекат направо мислите на Земята, не те са органите, чрез които събуждащият се през пролетта организъм на Земята развива заедно със Слънцето своите чувства и мисли. Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания. Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмосфера, а тя е заобиколена и от една аура от мисли и чувства.
За духовното изследване Земята е едно духовно същество и мислите и чувствата се събуждат всяка пролет и преминават лятно време през душата на цялата наша Земя.
Обаче растителният свят, който е част от целия земен организъм, дава органите, за да може нашата Земя да мисли и чувствува. Растенията са вплетени, втъкани в духа на Земята, както нашите очи или уши са втъкани в системата на нашия дух. През пролетта се събужда един жив, изпълнен с дух организъм, а в растенията ние виждаме нещо, което покарва от лицето на нашата Земя, там където в дадена област тя иска да започне да чувствува и да мисли. И както всичко, което се намира в нас човеците, се стреми към един себесъзнателен Аз, така е и в растителния свят. Целият растителен свят принадлежи на Земята.
към текста >>
През
пролет
та се събужда един жив, изпълнен с дух организъм, а в растенията ние виждаме нещо, което покарва от лицето на нашата Земя, там където в дадена област тя иска да започне да чувствува и да мисли.
Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания. Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмосфера, а тя е заобиколена и от една аура от мисли и чувства. За духовното изследване Земята е едно духовно същество и мислите и чувствата се събуждат всяка пролет и преминават лятно време през душата на цялата наша Земя. Обаче растителният свят, който е част от целия земен организъм, дава органите, за да може нашата Земя да мисли и чувствува. Растенията са вплетени, втъкани в духа на Земята, както нашите очи или уши са втъкани в системата на нашия дух.
През пролетта се събужда един жив, изпълнен с дух организъм, а в растенията ние виждаме нещо, което покарва от лицето на нашата Земя, там където в дадена област тя иска да започне да чувствува и да мисли.
И както всичко, което се намира в нас човеците, се стреми към един себесъзнателен Аз, така е и в растителния свят. Целият растителен свят принадлежи на Земята. Аз казах вече, че един човек, който не би мислил, как всичко в нас, което е усещания, представи, чувства, е насочено към нашия Аз, би трябвало да бъде близо до лудост. Така всичко, на което растенията са посредници през време на лятото, е насочено към центъра на Земята, който е Азът на Земята. Това не трябва да бъде казано само символично!
към текста >>
То е това, което всяка
пролет
се събужда като мисли и чувства на Земята, които отстъпват, когато наближава зимата, така че Земята почива затворена в своя собствен Аз и си запазва само това, от което се нуждае, за да пренесе чрез паметта предидущото към следващото, запазва в семенните сили на растенията това, което е добила за себе си.
Така ние не можем да си представим Земята само като една физическа формация. Защото физическата форма е за нас както нашето собствено физическо тяло, което можем да напипаме с ръцете, да виждаме с нашите външни очи, и което материалната наука наблюдава; така е тялото на Земята, което днешната Геология или Астрономия наблюдават. След това Земята притежава нещо, което отговаря на етерното или жизнено тяло у човека. Такова етерно тяло има и Земята. И най-после тя има едно астрално тяло.
То е това, което всяка пролет се събужда като мисли и чувства на Земята, които отстъпват, когато наближава зимата, така че Земята почива затворена в своя собствен Аз и си запазва само това, от което се нуждае, за да пренесе чрез паметта предидущото към следващото, запазва в семенните сили на растенията това, което е добила за себе си.
Както човекът, когато заспива, не изгубва своите мисли и чувства, а ги намира отново на следващо утро, така събуждащата се отново през пролетта Земя от своето състояние на сън намира отново семенните сили на растенията, за да направи да възкръсне отново от нейната жива памет това, което е придобивка на предишното време. Така схващани, растенията могат да бъдат сравнени с това, което за нас са нашите очи и уши, нашите сетива. Това са те за земния организъм. Обаче това, което възприема, което стига до едно съзнание, това е разливащият се от слънцето към земята надолу духовен свят. Този духовен свят не би могъл да стигне до едно съзнание, ако не би имал в растенията своите органи, които опосредствуват едно себесъзнание също така, както нашите очи, нашите уши и нерви опосредствуват нашето себесъзнание.
към текста >>
Както човекът, когато заспива, не изгубва своите мисли и чувства, а ги намира отново на следващо утро, така събуждащата се отново през
пролет
та Земя от своето състояние на сън намира отново семенните сили на растенията, за да направи да възкръсне отново от нейната жива памет това, което е придобивка на предишното време.
Защото физическата форма е за нас както нашето собствено физическо тяло, което можем да напипаме с ръцете, да виждаме с нашите външни очи, и което материалната наука наблюдава; така е тялото на Земята, което днешната Геология или Астрономия наблюдават. След това Земята притежава нещо, което отговаря на етерното или жизнено тяло у човека. Такова етерно тяло има и Земята. И най-после тя има едно астрално тяло. То е това, което всяка пролет се събужда като мисли и чувства на Земята, които отстъпват, когато наближава зимата, така че Земята почива затворена в своя собствен Аз и си запазва само това, от което се нуждае, за да пренесе чрез паметта предидущото към следващото, запазва в семенните сили на растенията това, което е добила за себе си.
Както човекът, когато заспива, не изгубва своите мисли и чувства, а ги намира отново на следващо утро, така събуждащата се отново през пролетта Земя от своето състояние на сън намира отново семенните сили на растенията, за да направи да възкръсне отново от нейната жива памет това, което е придобивка на предишното време.
Така схващани, растенията могат да бъдат сравнени с това, което за нас са нашите очи и уши, нашите сетива. Това са те за земния организъм. Обаче това, което възприема, което стига до едно съзнание, това е разливащият се от слънцето към земята надолу духовен свят. Този духовен свят не би могъл да стигне до едно съзнание, ако не би имал в растенията своите органи, които опосредствуват едно себесъзнание също така, както нашите очи, нашите уши и нерви опосредствуват нашето себесъзнание. Това насочва нашето внимание на факта, че всъщност ние говорим правилно само тогава, когато казваме: онези същества, които се разливат от слънцето към земята и разгръщат своята дейност, се срещат започвайки от пролетта и минавайки през лятото със съществото, което принадлежи на самата земя.
към текста >>
Това насочва нашето внимание на факта, че всъщност ние говорим правилно само тогава, когато казваме: онези същества, които се разливат от слънцето към земята и разгръщат своята дейност, се срещат започвайки от
пролет
та и минавайки през лятото със съществото, което принадлежи на самата земя.
Както човекът, когато заспива, не изгубва своите мисли и чувства, а ги намира отново на следващо утро, така събуждащата се отново през пролетта Земя от своето състояние на сън намира отново семенните сили на растенията, за да направи да възкръсне отново от нейната жива памет това, което е придобивка на предишното време. Така схващани, растенията могат да бъдат сравнени с това, което за нас са нашите очи и уши, нашите сетива. Това са те за земния организъм. Обаче това, което възприема, което стига до едно съзнание, това е разливащият се от слънцето към земята надолу духовен свят. Този духовен свят не би могъл да стигне до едно съзнание, ако не би имал в растенията своите органи, които опосредствуват едно себесъзнание също така, както нашите очи, нашите уши и нерви опосредствуват нашето себесъзнание.
Това насочва нашето внимание на факта, че всъщност ние говорим правилно само тогава, когато казваме: онези същества, които се разливат от слънцето към земята и разгръщат своята дейност, се срещат започвайки от пролетта и минавайки през лятото със съществото, което принадлежи на самата земя.
В размяна се образуват органите, чрез които земята възприема тези същества, защото не растението възприема.
към текста >>
В това, как растението се отдава на действието на Слънцето през
пролет
та и лятото, ние имаме едно второ направление на растението.
Когато разглеждаме един лист от растение, всъщност винаги външната повърхност е едно сглобение от малки лещообразни образувания, подобни на лещата на нашето око. Тези лещи са така насочени, че светлината действува само тогава, когато тя пада върху повърхността на листа в една съвсем определена посока. Когато светлината е в друга посока, листът веднага получава подтик да се обърне така, че светлината да падне в средата на лещата, защото когато пада настрана, тя действува по друг начин. Следователно на повърхността на листата на растенията съществуват органи за светлината. Тези органи за светлината, които фактически могат да бъдат сравнени с един вид око, което е разпростряно върху растението, но чрез което не растението вижда, а чрез него слънчевото същество гледа земното същество, тези органи за светлината правят, щото растенията винаги да имат стремеж да насочват своите листа винаги перпендикулярно спрямо падащата върху тях светлината Слънцето.
В това, как растението се отдава на действието на Слънцето през пролетта и лятото, ние имаме едно второ направление на растението.
Направлението на стъблото, чрез което растенията се показват като принадлежащи на земното себесъзнание, е едното; другото направление е това, чрез което растенията изразяват отдадеността на Земята на действието на слънчевите същества.
към текста >>
31.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Нека си представим, що значи: да вмислим в пространството една така ясна в себе си мисъл, нека си представим това, като например го сравним с някое друго природно действие, което виждаме около нас, например с раззеленяването на листата на дърветата през
пролет
та или с разцъфтяването на цвета на едно растение.
Нека си представим, що значи да обгърнем с мисълта една формация която изпълва пространството, да я изчислим: така се движат формите, малките и големите, така едната действува върху другата.
Нека си представим, що значи: да вмислим в пространството една така ясна в себе си мисъл, нека си представим това, като например го сравним с някое друго природно действие, което виждаме около нас, например с раззеленяването на листата на дърветата през пролетта или с разцъфтяването на цвета на едно растение.
Онзи, който стои живо в науката или е стоял живо в нея, знае, каква горчивина изпитва човешката душа, когато първо на почвата на чисто външното наблюдение постоянно е принудена да прибягва до понятия, които никак не могат да бъдат мислени до край, когато например става дума да си представи едно развиващо се растение, да не говорим за по-сложни явления, каквото е животинският организъм. Даже още в явленията на химията и на физиката на нашето земно развитие в топлинните действия и т.н. остава някакъв остатък, когато искаме да разберем, да обхванем с ясни форми от понятия това, което нашите очи виждат, нашите уши чуват. Когато обърнем поглед навън и гледаме това, което нашите очи виждат, и след това можем да обхванем вижданото в един такъв образ, който се изразява в ясни промени на мястото, във взаимни отношения на движение, тогава понятно е, че това има едно очарователно въздействие вътре в нас и можем да си кажем: Такива обяснения, които можем да дадем за движението на звездите в пространството и тяхното взаимно действие, са в себе си така неимоверно ясни, че можем да виждаме в тях въобще един образец на обяснения. Ето защо нищо чудно, че тази мисъл за пленяващата яснота на астрономическия образ на света е обхванала множество духове.
към текста >>
32.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
Осем столетия преди Исус Христос при
пролет
ното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена.
Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака.
Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена.
Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий - Христос. 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман. Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
към текста >>
2160 години преди това при
пролет
ното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия.
Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена. Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий - Христос.
2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия.
Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман. Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
към текста >>
Отново 2160 години преди това при
пролет
ното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман.
Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена. Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий - Христос. 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия.
Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман.
Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
към текста >>
Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на
пролет
ното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена. Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий - Христос. 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман.
Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
към текста >>
33.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
Тази епоха, в която Слънцето изгряваше в Рака по времето на
пролет
ното равноденствие, бе една повратна точка за човечеството.
Вие знаете, че времето на преминаването от 3-та към 4-та културна епоха бе представено от знака на Овена или Агнето. Вавилоно-асирийската епоха събра в знака на Телеца всичко онова, което беше важно за това време. Предишната персийска епоха бе обозначена от знака на Близнаци. И ако отидем все по-назад в миналото, идваме до знака Рак за санскритската култура.
Тази епоха, в която Слънцето изгряваше в Рака по времето на пролетното равноденствие, бе една повратна точка за човечеството.
Атлантида бе потънала и 1-та подраса/културна епоха/ на 5-та велика епоха (коренна раса) беше започнала. Тази повратна точка бе отбелязана от Рака. Следната културна епоха започна с преминаването на Слънцето в знака Близнаци. Една по-нататъшна степен на историята ни довежда в културата на Мала азия и Египет, когато Слънцето преминава в знака на Телеца. И когато Слънцето продължи своя път през Зодиака, започва 4-та културна епоха, която в гръцките легенди е свързана с Овена или Агнето /легендата за Язон и търсенето на Златното руно/ И самият Христос по-късно в ранните християнски времена бе представен от Агнето.
към текста >>
Когато Слънцето влезе в знака на Водолей в
пролет
ното равноденствие, тогава за първи път то ще бъде напълно ясно разбрано.
Ние проследихме времето от 1-та до 4-та културни епохи/*9/. Слънцето продължава по небесата и влизаме в знака Риби, където самите ние сме в една критична точка. След това, в бъдеще, по времето на 6-та епоха ще дойде времето, когато човекът ще стане толкова вътрешно очистен, че самият той ще стане храм на божественото. По това време Слънцето ще навлезе в знака на Водолея. Така Слънцето, което всъщност е външният израз на нашия духовен живот, напредва през небесното пространство.
Когато Слънцето влезе в знака на Водолей в пролетното равноденствие, тогава за първи път то ще бъде напълно ясно разбрано.
към текста >>
34.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Ние имаме 12 знака на Зодиака и Слънцето непрекъснато се движи от един към друг при
пролет
ното равноденствие.
За всеки, който поглежда назад окултно, физическите обстоятелства основно са се променили също и през последните 3,000 години. Общо взето, ние бихме срещнали нашите предишни въплъщения по времето на древните гърци, гърците на Омир, 800 години преди Христос. По онова време е имало твърде различни географски климатични условия, много по-различен растителен живот и дори различен животински свят. В тези царства става непрекъсната промяна. Външният израз на тези промени е напредването на Слънцето по свода на небето.
Ние имаме 12 знака на Зодиака и Слънцето непрекъснато се движи от един към друг при пролетното равноденствие.
Преди 8,000 години Слънцето за първи път влезе в съзвездието на Рака. Времето, през което Слънцето преминава пред едно съзвездие, времето което то изминава, трае около 2,600 години./*2/ Това също е времето между две човешки въплъщения. По време на преминаването от 18-то към 19-то столетие Слънцето напусна съзвездието на Овена и навлезе в това на Рибите, така че сега при пролетното равноденствие то се намира в съзвездието на Рибите.
към текста >>
По време на преминаването от 18-то към 19-то столетие Слънцето напусна съзвездието на Овена и навлезе в това на Рибите, така че сега при
пролет
ното равноденствие то се намира в съзвездието на Рибите.
В тези царства става непрекъсната промяна. Външният израз на тези промени е напредването на Слънцето по свода на небето. Ние имаме 12 знака на Зодиака и Слънцето непрекъснато се движи от един към друг при пролетното равноденствие. Преди 8,000 години Слънцето за първи път влезе в съзвездието на Рака. Времето, през което Слънцето преминава пред едно съзвездие, времето което то изминава, трае около 2,600 години./*2/ Това също е времето между две човешки въплъщения.
По време на преминаването от 18-то към 19-то столетие Слънцето напусна съзвездието на Овена и навлезе в това на Рибите, така че сега при пролетното равноденствие то се намира в съзвездието на Рибите.
към текста >>
35.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Сезоните постепенно ще се променят, първо
пролет
та, а след това и лятото.
Очите му, които винаги са били много изразителни стават тъпи и безцветни. Изведнъж цялото му същество отново се оживява. Той прави движение с ръка, като че сигнал за своето тръгване, след това казва: "Напускам, не ме посещавайте. Още веднъж ще ме видите. Утре вечер заминавам; има голяма нужда от мен в Константинопол; след това в Англия, там да подготвя две изобретения, които ще имате през следващото столетие – влакове и параходи, те ще бъдат необходими за Германия.
Сезоните постепенно ще се променят, първо пролетта, а след това и лятото.
Това е постепенното спиране на самото време, като обявяване края на цикъла. Аз го виждам цялото; астролозите и метеоролозите не знаят нищо, повярвайте ми; Необходимо е човек да е учил в Пирамидите, както аз съм учил. Към края на този век аз ще изчезна от Европа и ще се прибера в областта на Хималаите. Аз ще почивам; трябва да почина. След точно 85 години хората отново ще ме видят */*Казано в 1790 г.
към текста >>
36.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Осем столетия преди Исус Христос при
пролет
ното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена.
Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака.
Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена.
Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий Христос. 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман. Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
към текста >>
2160 години преди това при
пролет
ното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия.
Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена. Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий Христос.
2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия.
Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман. Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
към текста >>
Отново 2160 години преди това при
пролет
ното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман.
Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена. Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий Христос. 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия.
Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман.
Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
към текста >>
Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на
пролет
ното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена. Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий Христос. 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман.
Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
към текста >>
37.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Затова ученикът трябва да прави своите медитации и упражнения за концентрация в един и същ час, както през
пролет
та Слънцето изпраща силите си на Земята по едно и също време.
Положителен ритъм имаме, когато предприемаме окултни упражнения ежедневно в определено време.
Затова ученикът трябва да прави своите медитации и упражнения за концентрация в един и същ час, както през пролетта Слънцето изпраща силите си на Земята по едно и също време.
Това е ритмизиране на живота. Друго нещо е ритмизирането на дихателния процес според указанията на окултния учител. Вдишване, задържане на въздуха, издишване трябва за кратко време през деня да се прави в определен ритъм, който се определя от опита на окултния учител57. Така чрез човека се поставя нов ритъм на мястото на стария. Такова ритмизиране на живота принадлежи към предпоставките за издигането във висшите светове.
към текста >>
38.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Когато Слънцето видимо огрява Земята, когато през
пролет
та и по време на лятото изпраща лъчите си надолу и изтиква от Земята покълващия и избуяващ живот, когато през дългите летни дни достига своята кулминация, езотеричният християнин си представя как то подхранва външния избуяващ физически живот.
Така това, което лежи в древния Йехова-принцип, в Стария закон – духовната светлина на Луната, – за езотеричния християнин представлява отразената светлина на по-висшия Христов импулс. И с последователите на най-древните мистерии дори и по време на Средновековието езотеричният християнин вижда в Слънцето израза на управляващата Земята духовна светлина – Христовата светлина, а в Луната – израза на отразената Христова светлина, която в своето непосредствено лъчене би заслепявала хората. А в самата Земя езотеричният християнин, заедно с последователите на най-древните мистерии вижда това, което понякога му скрива, загръща ослепяващата слънчева светлина на духа. В Земята, както и във всички останали тела той вижда физическия израз на нещо духовно.
Когато Слънцето видимо огрява Земята, когато през пролетта и по време на лятото изпраща лъчите си надолу и изтиква от Земята покълващия и избуяващ живот, когато през дългите летни дни достига своята кулминация, езотеричният християнин си представя как то подхранва външния избуяващ физически живот.
В израстващите от почвата растения, в лицето на животните, които по това време разгръщат своята плодовитост, езотеричният християнин вижда по един външен физически начин същия принцип, който е същността, на която Слънцето е външният израз.
към текста >>
Виждаме, че всички същества, които искат да разгърнат своята външна физическа сила, се обръщат към Слънцето, когато Слънцето изгрява през
пролет
та.
Виждаме, че всички същества, които искат да разгърнат своята външна физическа сила, се обръщат към Слънцето, когато Слънцето изгрява през пролетта.
Те се стремят да получат външната физическа слънчева сила. Но когато в средата на лятото физическата сила на Слънцето протича с най-голяма сила надолу към Земята, тогава неговата духовна сила е най-слаба. През зимното полунощие обаче, когато Слънцето излъчва най-слабата си физическа сила към Земята, тогава човекът вижда духа на Слънцето през станалата прозрачна за него Земя. Езотеричният християнин чувства, че чрез задълбочаването в християнската езотерика все повече и повече се приближава до онази сила на вътрешното съзерцание, с която при съзирането на това духовно Слънце той може изцяло да изпълни своите чувства, мислене и волеви импулси. И тогава мистерийният ученик достига до една визия, която има най-висше реално значение: Докато Земята е непрозрачна, отделните ѝ части се виждат обитавани от хора, които имат отделни вероизповедания, но свързващата връзка я няма там.
към текста >>
Външната сила на Слънцето се изживява в
пролет
ното и лятното Слънце.
На този, който разбира езотеричното християнство, Свещената нощ трябва да му покаже всяка година, че това, което се случва във външния свят, е само мимика, жест за вътрешен духовен процес.
Външната сила на Слънцето се изживява в пролетното и лятното Слънце.
Тази външна слънчева сила, която е само оповестяване на вътрешната духовна сила на Слънцето, е изразена в евангелието в образа на Йоан, а насреща ѝ застава вътрешната духовна сила, изразена в Христос. И когато физическата сила на Слънцето все повече намалява, духовната сила се покачва и става все по-мощна и по-мощна, като през Свещената нощ тя е най-силна. Това лежи в думите на Евангелието на Йоан: «Аз трябва да се смаля, а Той да се усили.»28 И Той се засилва и засилва и се появява там, където слънчевата сила отново достига външната физическа сила.
към текста >>
39.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Нека помислим например за някои видове птици, чиято мъдрост се състои в това, че те отлитат в определени висини и в точно определени посоки, за да избегнат зимата и през
пролет
та се завръщат по други пътища.
Така е с груповия аз. Отделните животни са само членовете. Това, на което те принадлежат, е в астралния свят. Тези животински азове не са човекоподобни, макар, духовно взето, да могат да се сравняват, защото един животински групов аз е много мъдро същество. Човекът като индивидуална душа не е още толкова мъдър.
Нека помислим например за някои видове птици, чиято мъдрост се състои в това, че те отлитат в определени висини и в точно определени посоки, за да избегнат зимата и през пролетта се завръщат по други пътища.
В тази миграция на птиците виждаме мъдрите действия на груповите азове. Можем да ги видим навсякъде в животинското царство.
към текста >>
40.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
През
пролет
та отново се събират и политат в обратна посока, на Север.
Задачите, които имат да изпълняват животните, се управляват и насочват от съществата, които наричаме животински азове. Тези животински азове непрекъснато обкръжават Земята. Между всичките неща искам да ви спомена една задача на животинските азове. Ако проследите едно много добре познато явление, за което хората много разсъждават – миграцията на птиците, ще видите, че живеещите в северните области птици се събират през есента. Те летят от североизточните области към югозападните и след това на Юг.
През пролетта отново се събират и политат в обратна посока, на Север.
Причината за тези полети е всъщност мътенето, раждането на птиченцата. Пролетното прелитане е един вид сватбен полет. Периодичността му се управлява от груповите души. Те постановяват всичко това. В миграцията на прелетните птици можете да проследите пътищата им; един птичи вид лети така, друг другояче, едни птички летят ниско над Земята, други високо в небето.
към текста >>
Пролет
ното прелитане е един вид сватбен полет.
Между всичките неща искам да ви спомена една задача на животинските азове. Ако проследите едно много добре познато явление, за което хората много разсъждават – миграцията на птиците, ще видите, че живеещите в северните области птици се събират през есента. Те летят от североизточните области към югозападните и след това на Юг. През пролетта отново се събират и политат в обратна посока, на Север. Причината за тези полети е всъщност мътенето, раждането на птиченцата.
Пролетното прелитане е един вид сватбен полет.
Периодичността му се управлява от груповите души. Те постановяват всичко това. В миграцията на прелетните птици можете да проследите пътищата им; един птичи вид лети така, друг другояче, едни птички летят ниско над Земята, други високо в небето. Навсякъде ще откриете дълбока мъдрост. Казва се, че животинските души обкръжават нашата планета, нашата Земя.
към текста >>
41.
Отношението на човека към природата
GA_98 Природни и духовни същества
Разгледайте забележителното явление, че в определено време птиците от север политат в редици към югозапад и през
пролет
та се завръщат обратно.
Разгледайте забележителното явление, че в определено време птиците от север политат в редици към югозапад и през пролетта се завръщат обратно.
Всеки вид птици лети на определена височина и можете да си представите, че миграцията на птиците е свързана с важни инстинкти в животинския свят.
към текста >>
Пролет
ната миграция е сватбен полет.
Пролетната миграция е сватбен полет.
Запитате ли за мъдрите закони, по които птиците се водят, не можете да ги разберете, ако не си изясните, че в основата са груповите азове, които всичко управляват и насочват. Всичко, ставащо в животинския свят, получава за нас друг образ, когато знаем за съществуването на груповите души. Представете си, че имате една стена с различни дупки. Там един човек пъхва ръцете си. Как бихме се заблудили, ако повярваме, че тези ръце са същества сами за себе си.
към текста >>
42.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед.
GA_98 Природни и духовни същества
Нека разгледаме миграцията на птиците, как птиците преминават през различни области, как е аранжиран полетът им, как потеглят през есента към топлите страни и през
пролет
та отново се завръщат.
Разглеждаме ли отделните животни тук, много от тях ни изглеждат извънредно умни. Тези животни се ръководят от астралния план. Там са животинските азове, груповите азове. Това население на астралния план е много по-умно от хората. Животинските групови азове на астралния план са много, много мъдри същества.
Нека разгледаме миграцията на птиците, как птиците преминават през различни области, как е аранжиран полетът им, как потеглят през есента към топлите страни и през пролетта отново се завръщат.
Когато проникнем дълбоко в мъдрите закономерности, трябва да запитаме: Кой е скрит зад стената, кой подрежда всичко това? Там са груповите азове. Ако видим как бобърът си строи обиталището, ще разберем, че той строи по-мъдро от най-голямото инженерно умение.
към текста >>
43.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В началото на
пролет
та слънцето изгрява в един определен знак на Зодиака.
Окултните изследвания показват, че средно човек се появява на Земята в интервал на 1000-1300 години. Смисълът на това е, че човекът при своето завръщане да открие изменен облик на Земята и благодарение на това може да преживее всичко по нов начин. Всичко, което се променя на нашата Земя, се намира в тясна връзка с определени констелации това е много важен факт.
В началото на пролетта слънцето изгрява в един определен знак на Зодиака.
800 години преди Рождество Христово за първи път е навлязло в съзвездието Овен, още по-рано в съседното съзвездие Телец. Например 2160 години са необходими на Слънцето, за да премине през едно съзвездие. Времето, за което Слънцето преминава през всичките дванадесет знака на Зодиака, в окултизма се нарича мирова година.
към текста >>
Техните души с благоговение са усещали ето това: Слънцето се издига през
пролет
та по-високо заспалата през зимата природа се обновява, божествен
пролет
ен лъч я пробужда от дълбокия сън.
Древните народи винаги дълбоко са чувствували това, което е свързано с това преминаване на Зодиака.
Техните души с благоговение са усещали ето това: Слънцето се издига през пролетта по-високо заспалата през зимата природа се обновява, божествен пролетен лъч я пробужда от дълбокия сън.
Тази млада пролетна сила се съединява със съзвездието, от което свети Слънцето. Хората казвали за това съзвездие: това е този, който изпраща надолу Слънцето, съединило се отново със силите, отново със съзидаващата божествена сила. И затова хората от тази епоха, която продължава ето вече две хилядолетия, Овен, или Агнеца, се представя за благодетел на човечеството. Всички легенди за Агнето са създадени през това време. Понятието за божественост съединяват с този символ.
към текста >>
Тази млада
пролет
на сила се съединява със съзвездието, от което свети Слънцето.
Древните народи винаги дълбоко са чувствували това, което е свързано с това преминаване на Зодиака. Техните души с благоговение са усещали ето това: Слънцето се издига през пролетта по-високо заспалата през зимата природа се обновява, божествен пролетен лъч я пробужда от дълбокия сън.
Тази млада пролетна сила се съединява със съзвездието, от което свети Слънцето.
Хората казвали за това съзвездие: това е този, който изпраща надолу Слънцето, съединило се отново със силите, отново със съзидаващата божествена сила. И затова хората от тази епоха, която продължава ето вече две хилядолетия, Овен, или Агнеца, се представя за благодетел на човечеството. Всички легенди за Агнето са създадени през това време. Понятието за божественост съединяват с този символ. Самият Спасител, Христос Исус в първите столетия се символизира от кръст, а под кръста се изобразява агънце.
към текста >>
За това времето на новото въплъщение зависи от предвижване на точката на
пролет
ното равноденствие.
И така, народите винаги ясно са съзнавали, какво става в небесата паралелно с промените долу, на Земята. Когато Слънцето премине поредното съзвездие, то и Земята дотолкова променя своя вид, че за човека е ценно да изживее живота отново.
За това времето на новото въплъщение зависи от предвижване на точката на пролетното равноденствие.
Например, времето, което е необходимо на Слънцето, за да премине през един такъв знак на Зодиака, е нужно на човека за да се въплъти два пъти, веднъж в мъжки облик, и втори път в женски. Тъй като опита и събитията, които човек може да изживее в мъжки и в женски организъм, са толкова различни в духовно отношение, че става два пъти прераждане при един същ облик на Земята веднъж човекът се ражда мъж, а втори път като жена. Това и определя времето, което изминава между две инкарнации средно от 1000 до 1300 години.
към текста >>
В последното столетие сред населението на Европа благодарение на техническия прогрес се е развил заводския
пролет
ариат, а с него се е образувала и огромната маса на класовата и съсловна ненавист.
В последното столетие сред населението на Европа благодарение на техническия прогрес се е развил заводския пролетариат, а с него се е образувала и огромната маса на класовата и съсловна ненавист.
Тази ненавист се намира в астралното тяло на човека и действа физически под формата на туберкулоза на белите дробове. Разбирането за това се явява резултат на окултни изследвания. Често ние не можем да помогнем на отделния човек, върху когото влияе тази обща карма. С тежест на сърцето често сме принудени да гледаме как даден човек страда, ние не можем да го излекуваме или да го развеселим, защото е свързан с обществената карма. Само подобрявайки самата тази карма, може да се помогне на отделните хора.
към текста >>
44.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Когато през
пролет
та пониква някой растителен вид, това е работа на Амсхаспандите.
Ако ден по ден се наблюдава начина на работа при тях, ще се види, че шестте големи групи, Амашпандите работят непрестанно, неуморно, равномерно. Те не познават умората. Но подчинените 28 Изарди имат много по-съкратено работно време. Те се сменят, така че един ден на разположение за помощ е една категория Изарди, на другия ден втората категория, на третия ден третата и т.н. Резултат от това е, че светът изобщо може да напредва.
Когато през пролетта пониква някой растителен вид, това е работа на Амсхаспандите.
Въпреки че те работят непрестанно и неуморно, все пак винаги през определено време един от тях има водеща функция, когато работи най-много. Останалите също работят, но не са водачи. След определено време друг поема водачеството. Когато през пролетта пониква един или друг растителен вид, то това се случва, защото Амсхаспандите изпълняват задачите на великите сили, а по-нисшите сили Изардите, работят затова, всичко да се случи и съвпадне в определения ден. Категорията на Изардите се грижи например да е точен климатът, температурата в този ден да е точно определена и т.н.
към текста >>
Когато през
пролет
та пониква един или друг растителен вид, то това се случва, защото Амсхаспандите изпълняват задачите на великите сили, а по-нисшите сили Изардите, работят затова, всичко да се случи и съвпадне в определения ден.
Резултат от това е, че светът изобщо може да напредва. Когато през пролетта пониква някой растителен вид, това е работа на Амсхаспандите. Въпреки че те работят непрестанно и неуморно, все пак винаги през определено време един от тях има водеща функция, когато работи най-много. Останалите също работят, но не са водачи. След определено време друг поема водачеството.
Когато през пролетта пониква един или друг растителен вид, то това се случва, защото Амсхаспандите изпълняват задачите на великите сили, а по-нисшите сили Изардите, работят затова, всичко да се случи и съвпадне в определения ден.
Категорията на Изардите се грижи например да е точен климатът, температурата в този ден да е точно определена и т.н. Поникването на растенията би спряло ако на другия ден в сила не встъпи друга категория Изарди. След 28 дена обаче наред е отново първата категория и така процесът продължава. Така изглежда в действителност духовния ред, който е зад природата. Така ние поглеждаме точно в предприятието, виждаме как се работи на астралния план.
към текста >>
45.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Пролет
ното завръщане на птиците в действителност не е нищо друго освен сватбено пътешествие.
Друго едно нещо е още по-забележително. С напредващото физическо развитие на човека и висшите животни, половото стана част от всяко отделно тяло. Онази похот, която е заложена в отделното тяло, и която е съхранена днес в половостта, преди не съществуваше, тя беше космическа сила. Тя се излъчваше от слънцето върху древната Земя-Луна. Тя беше причина за обикалянето на планетата, с което беше свързан начинът на възпроизвеждане.
Пролетното завръщане на птиците в действителност не е нищо друго освен сватбено пътешествие.
При тези същества половостта все още е в околния свят, а космическата е дирижиращата сила, която направлява и води ятото отвън, докато при другите същества тази сила се е събрала в собственото тяло. Същите сили, които действуват във вътрешността на човека, в тялото му действуват и във външния макрокосмос. Същата сила, която събира човек и човек, която действува в човешкото тяло като полова сила, действува в царството на птиците не вътре отделните същества, а отвън и се изразява външно в обикалящото планетата ято.
към текста >>
46.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Човекът, който днес броди през полята, дали през
пролет
та, през лятото или през есента, по принцип вижда това, което се открива пред очите, което могат да възприемат сетивата, което разумът може да комбинира от сетивните впечатления.
Не бихме могли да си изясним тази взаимовръзка на окултните знаци и символи с висшите светове, ако не се спрем за малко върху това, как според окултизма човекът е поставен спрямо света. Когато окултизмът, или в една по-елементарна част от него, която днес се разпространява като теософия, ще е изпълнил мисията си в света, в дълбокия смисъл с това ще бъде сложено едва началото ако той някога достигне до там, че в различните клонове на живота и културата ни да се проникнат от истините и импулсите на окултизма, тогава целият чувствен живот на човека, мястото му в обкръжението му ще се променят съществено. Ако желаем да означим положението на днешния човек в обкръжението му ние трябва да кажем: след определен брой векове човекът е развивал отношение към околната среда, което е твърде абстрактно, твърде обвързано с разума, материалистично.
Човекът, който днес броди през полята, дали през пролетта, през лятото или през есента, по принцип вижда това, което се открива пред очите, което могат да възприемат сетивата, което разумът може да комбинира от сетивните впечатления.
Ако човекът има естетическа на гласа, ако има усещане на поет, той ще проникне възприятията си със усещания и чувства, при едно природно явление той ще почувства тъга и болка, а при друго възвисяване, радост, удоволствие.
към текста >>
47.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако проследите полета на птиците, когато при наближаването на есента те се оттеглят от североизток на югозапад и при приближаването на
пролет
та прелита от югозапад на североизток, и ако си зададете въпроса: Кой ръководи този птичи полет?
Груповите Азове действуват мъдро, а още по-мъдри, отколкото мислите, са отделните животински души, а това, което вие познавате от техния живот тук на земята, се ръководи от груповите Азове. Те населяват атмосферата, заобикаляща земята, вие ще ги откриете около нас.
Ако проследите полета на птиците, когато при наближаването на есента те се оттеглят от североизток на югозапад и при приближаването на пролетта прелита от югозапад на североизток, и ако си зададете въпроса: Кой ръководи този птичи полет?
то като окултен наблюдател вие ще, стигнете до отделните разпоредители и управляващи, до груповите Азове на отделните видове и родове. В цялото животинско царство живее астралният Аз, който на астралния план е точно толкова Аз, колкото човешкият Аз тук, само че е един много, много по-мъдър Аз. Завършените групови индивидуалност са много по-умни Азове, от тези на физическите хора, и те притежават същите съставни части като тези на физическия план и всичко, което в тях е мъдро устроено, е откровение на мъдростта на груповите Азове на животните. Ние ще крачим по друг начин из света, когато знаем, че при всяка крачка и стъпка преминаваме през същества, чиито дела виждаме.
към текста >>
Когато през
пролет
та дните започнат да се удължават, ние чувстваме как светлината все повече и повече струи към земята ни, когато от тайнствената вътрешност на земя та избуят растенията, които се намираха вътре в нея със семенцата си, и когато всичко отново се покрие със зеленина, ние чувстваме да извира не само това, което виждаме избуяващата зеленина ние чувстваме, че и душевно нещо се случва.
Така природата ще стане за нас напълно проникната от душа. така душата на човека ще се освободи от теснотата. Чувството извира в заобикалящия ни свят. По този начин ние ставаме едно със заобикалящата ни природа. И когато постепенно, частица след частица станем едно с нея, то ние ще усещаме и великите събития в нейната духовност, душевност.
Когато през пролетта дните започнат да се удължават, ние чувстваме как светлината все повече и повече струи към земята ни, когато от тайнствената вътрешност на земя та избуят растенията, които се намираха вътре в нея със семенцата си, и когато всичко отново се покрие със зеленина, ние чувстваме да извира не само това, което виждаме избуяващата зеленина ние чувстваме, че и душевно нещо се случва.
към текста >>
Нещо подобно усещаме и през
пролет
та, когато природата се събужда: че този израз за нас не е обикновена алегория, а истинска истина.
А когато в наближаващата зима дните все повече се съкращават, когато до земята достига все повече светлина, растенията отново се свиват, зеленото се променя, и ние усещаме как нещо подобно на това, което самите ние изпитваме, когато вечер уморени се отдадем на съня.
Нещо подобно усещаме и през пролетта, когато природата се събужда: че този израз за нас не е обикновена алегория, а истинска истина.
Ние усещаме смяната в природата, смяната на душата и на духа в природата. Ние чувстваме как от средата на лятото нататък всичко започва да се движи в обратен ред, как душата на земята се подготвя за съня. Тогава обаче, когато вечер човекът се приготвя за своя сън, ние имаме пред себе си онзи жив процес, който често съм описвал: Постепенно астралното ни тяло се отделя с Аза на човека, освобождава се и така да се каже са понася към своя собствен, своя първичен свят. Ако в настоящето състояние на развитие на човечеството човекът беше способен на това, което някога умееше, то, когато астралното тяло се отделяше от етерното и физическото му тела, щеше да изгрява неговото духовно съзнание, духовна дейност и духовен свят щяха да обгръщат тялото му. Човекът просто щеше да излиза от физическото си тяло, и щеше да встъпва в друга форма на съществуване.
към текста >>
Онези, които чувстват живо този процес на земята, знаят, че по време на лятното слънцестоене, от
пролет
та до есента, могат непосредствено да наблюдават във всичко, което избуява и вирее външното откровение на освободеното земно астрално тяло.
Онези, които чувстват живо този процес на земята, знаят, че по време на лятното слънцестоене, от пролет та до есента, могат непосредствено да наблюдават във всичко, което избуява и вирее външното откровение на освободеното земно астрално тяло.
А когато дните станат най-къси, когато външният физически живот се подготвя най-усилено за съня, тогава избуява духовния живот. А какъв е духовният живот на земята? Кой е духът на земята?
към текста >>
48.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Когато това състояние на съзнанието, което се е развило от още по-древно състояние, израствало все повече и повече, тогава слънцето на небето е било в знака Везни, в тази точка от времето, която днес наричаме
пролет
.
Когато това състояние на съзнанието, което се е развило от още по-древно състояние, израствало все повече и повече, тогава слънцето на небето е било в знака Везни, в тази точка от времето, която днес наричаме пролет.
И ако продължим по-нататък във времето, което наричаме атлантско, ще видим как все повече започват да се образуват състоянията, които имаме днес. Все по-смутни и малко различими станали впечатленията, които имал човек, когато неговото астрално тяло и Аз се отделяли през нощта от физическото и етерното тяло. С една дума все повече и повече – ако позволите да се изразя парадоксално – нощта за него станала нощ, а денят станал ден.
към текста >>
49.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Някога
пролет
ното Слънце изгряваше в Овена, а преди това - в Телеца.
Обаче не бива да си представяме - и това е твърде важно - че след като Слънцето се намираше в съзвездието Скорпион, а после в съзвездието Везни, веднага след това са се развили хълбоците. В този случай ние бихме си представяли, че развитието протича прекалено бързо. Слънцето преминава през целия Зодиакален кръг за период от 25,920 години.
Някога пролетното Слънце изгряваше в Овена, а преди това - в Телеца.
Пролетната точка непрекъснато се измества; с пролетната си точка Слънцето прекосява съзвездието Телец и т.н. Около 747 пр. раждането на Христос Слънцето отново навлезе в Овена; в наши дни пролетното Слънце изгрява в съзвездието Риби. Времето, през което Слънцето прекосява едно съзвездие, вече означава нещо, обаче един такъв период от време не би бил достатъчен, за да предизвика онова изменение, което трябваше да настъпи, за да може човекът да премине от половостта под знака на Скорпиона до еволюционната степен на хълбоците под знака на Везните. Ние бихме си изградили погрешна представа, ако смятаме, че това става само с едно преминаване на Слънцето.
към текста >>
Пролет
ната точка непрекъснато се измества; с
пролет
ната си точка Слънцето прекосява съзвездието Телец и т.н.
Обаче не бива да си представяме - и това е твърде важно - че след като Слънцето се намираше в съзвездието Скорпион, а после в съзвездието Везни, веднага след това са се развили хълбоците. В този случай ние бихме си представяли, че развитието протича прекалено бързо. Слънцето преминава през целия Зодиакален кръг за период от 25,920 години. Някога пролетното Слънце изгряваше в Овена, а преди това - в Телеца.
Пролетната точка непрекъснато се измества; с пролетната си точка Слънцето прекосява съзвездието Телец и т.н.
Около 747 пр. раждането на Христос Слънцето отново навлезе в Овена; в наши дни пролетното Слънце изгрява в съзвездието Риби. Времето, през което Слънцето прекосява едно съзвездие, вече означава нещо, обаче един такъв период от време не би бил достатъчен, за да предизвика онова изменение, което трябваше да настъпи, за да може човекът да премине от половостта под знака на Скорпиона до еволюционната степен на хълбоците под знака на Везните. Ние бихме си изградили погрешна представа, ако смятаме, че това става само с едно преминаване на Слънцето. Слънцето обикаля веднъж през целия Зодиакален кръг, и едва след тази пълна обиколка се стига до определен напредък.
към текста >>
раждането на Христос Слънцето отново навлезе в Овена; в наши дни
пролет
ното Слънце изгрява в съзвездието Риби.
В този случай ние бихме си представяли, че развитието протича прекалено бързо. Слънцето преминава през целия Зодиакален кръг за период от 25,920 години. Някога пролетното Слънце изгряваше в Овена, а преди това - в Телеца. Пролетната точка непрекъснато се измества; с пролетната си точка Слънцето прекосява съзвездието Телец и т.н. Около 747 пр.
раждането на Христос Слънцето отново навлезе в Овена; в наши дни пролетното Слънце изгрява в съзвездието Риби.
Времето, през което Слънцето прекосява едно съзвездие, вече означава нещо, обаче един такъв период от време не би бил достатъчен, за да предизвика онова изменение, което трябваше да настъпи, за да може човекът да премине от половостта под знака на Скорпиона до еволюционната степен на хълбоците под знака на Везните. Ние бихме си изградили погрешна представа, ако смятаме, че това става само с едно преминаване на Слънцето. Слънцето обикаля веднъж през целия Зодиакален кръг, и едва след тази пълна обиколка се стига до определен напредък. В по-стари времена Слънцето трябваше да обикаля по-често, за да се получи напредъкът. Ето защо не е редно да прилагаме за по-старите епохи онова летоброене, което е валидно за Следатлантската епоха.
към текста >>
50.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Да, именно Близнаците бяха
пролет
ното съзвездие през епохата, отдалечена на 800 + 2200 години от началото на нашето летоброене.
Вие знаете, че в продължение на много години хората се установили едно придвижване на Слънцето през Зодиака. Обикновено се казва, и това е правилно, че приблизително от VIII век преди нашето летоброене Слънцето изгрява в планетарната точка, намираща се в зодиакалния знак Овен; всяка година Слънцето напредва по своя път, така че след продължителен период от времето прекосява целия Овен. А още по-рано, през IX, Х век преди нашето летоброенето е изгрявало не в знака Овен, а в знака Телец, и така, в разстояние на 2200 години Слънцето е изгрявало в Телеца, т.е. неговата изгревна точка е прекосила целия знак на Телеца. А още по-рано то е изгрявало в знака Близнаци.
Да, именно Близнаците бяха пролетното съзвездие през епохата, отдалечена на 800 + 2200 години от началото на нашето летоброене.
Следователно, ако се върнем в четвъртото, петото хилядолетие преди Христос, ние ще установим, че пролетната точка се намира в зодиакалния знак Близнаци. Точно тогава процъфтяваха Мистериите на Заратустра. Те оказваха своето влияние и в много по-късните времена, така че когато хората наблюдаваха небесните явления, те задължително ги свързваха със съзвездието Близнаци.
към текста >>
Следователно, ако се върнем в четвъртото, петото хилядолетие преди Христос, ние ще установим, че
пролет
ната точка се намира в зодиакалния знак Близнаци.
Обикновено се казва, и това е правилно, че приблизително от VIII век преди нашето летоброене Слънцето изгрява в планетарната точка, намираща се в зодиакалния знак Овен; всяка година Слънцето напредва по своя път, така че след продължителен период от времето прекосява целия Овен. А още по-рано, през IX, Х век преди нашето летоброенето е изгрявало не в знака Овен, а в знака Телец, и така, в разстояние на 2200 години Слънцето е изгрявало в Телеца, т.е. неговата изгревна точка е прекосила целия знак на Телеца. А още по-рано то е изгрявало в знака Близнаци. Да, именно Близнаците бяха пролетното съзвездие през епохата, отдалечена на 800 + 2200 години от началото на нашето летоброене.
Следователно, ако се върнем в четвъртото, петото хилядолетие преди Христос, ние ще установим, че пролетната точка се намира в зодиакалния знак Близнаци.
Точно тогава процъфтяваха Мистериите на Заратустра. Те оказваха своето влияние и в много по-късните времена, така че когато хората наблюдаваха небесните явления, те задължително ги свързваха със съзвездието Близнаци.
към текста >>
51.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
"
пролет
на точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н.
"пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се интервалите между отделните прераждания определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. №235 №240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните "реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други
към текста >>
52.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Както през
пролет
та слънцето се издига по-високо, за да възвести, че нещо ново се разпуква и расте, така и аз се явих, за да възвестя това, което покълнува и се развива в човечеството Новороденият Аз на човечеството!
Обаче, когато това тяло беше вече узряло за този Дух, тогава също се случи нещо особено: Йоан Кръстител извършва кръщението над Исуса от Назарет и един по-висш дух слиза и се съединява с Исуса от Назарет: Христос влиза в Исуса от Назарет. Но тук Йоан Кръстител, който беше предтеча на Христа Исуса, може да каже: "Аз се явих на света. Аз бях този, който подготвих пътя на един по-високо стоящ от мене. С моята външна уста аз възвестих, че царството божие, царството небесно е близо, че хората трябва да изменят своите разбирания. Аз се явих между хората и можах да говоря за това, че в човечеството ще дойде един особен импулс.
Както през пролетта слънцето се издига по-високо, за да възвести, че нещо ново се разпуква и расте, така и аз се явих, за да възвестя това, което покълнува и се развива в човечеството Новороденият Аз на човечеството!
"
към текста >>
53.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
През
пролет
та от нищожното семе пониква растението, което расте и цъфти, дава плодове, които узряват и след това през есента увяхва.
През пролетта от нищожното семе пониква растението, което расте и цъфти, дава плодове, които узряват и след това през есента увяхва.
Това, което радва очите през пролетта, през лятото, умира през есента, и привидно не остава нищо. Но ако мислите, че през зимата наистина не съществува нищо от растението, или ако мислите, че то продължава да съществува само във физическото семе, Вие се лъжете. Растението е съставено от физическо тяло и етерно тяло; но за ясновидеца то е заобиколено в своята горна част от астрално вещество; това астрално вещество получава своята сила от слънцето, от духовното естество на Слънцето, което се разлива към Земята. Така ясновидецът може да види, как всеки цвят е обкръжен от един сияещ облак, през който преминава животът, който се разменя между Слънцето и Земята. През пролетта и лятото, когато растенията се развиват и разцъфтяват, слънчевото същество се доближава и обгръща растенията.
към текста >>
Това, което радва очите през
пролет
та, през лятото, умира през есента, и привидно не остава нищо.
През пролетта от нищожното семе пониква растението, което расте и цъфти, дава плодове, които узряват и след това през есента увяхва.
Това, което радва очите през пролетта, през лятото, умира през есента, и привидно не остава нищо.
Но ако мислите, че през зимата наистина не съществува нищо от растението, или ако мислите, че то продължава да съществува само във физическото семе, Вие се лъжете. Растението е съставено от физическо тяло и етерно тяло; но за ясновидеца то е заобиколено в своята горна част от астрално вещество; това астрално вещество получава своята сила от слънцето, от духовното естество на Слънцето, което се разлива към Земята. Така ясновидецът може да види, как всеки цвят е обкръжен от един сияещ облак, през който преминава животът, който се разменя между Слънцето и Земята. През пролетта и лятото, когато растенията се развиват и разцъфтяват, слънчевото същество се доближава и обгръща растенията. Когато идва есента, астралното вещество се оттегля в лоното на слънчевия живот.
към текста >>
През
пролет
та и лятото, когато растенията се развиват и разцъфтяват, слънчевото същество се доближава и обгръща растенията.
През пролетта от нищожното семе пониква растението, което расте и цъфти, дава плодове, които узряват и след това през есента увяхва. Това, което радва очите през пролетта, през лятото, умира през есента, и привидно не остава нищо. Но ако мислите, че през зимата наистина не съществува нищо от растението, или ако мислите, че то продължава да съществува само във физическото семе, Вие се лъжете. Растението е съставено от физическо тяло и етерно тяло; но за ясновидеца то е заобиколено в своята горна част от астрално вещество; това астрално вещество получава своята сила от слънцето, от духовното естество на Слънцето, което се разлива към Земята. Така ясновидецът може да види, как всеки цвят е обкръжен от един сияещ облак, през който преминава животът, който се разменя между Слънцето и Земята.
През пролетта и лятото, когато растенията се развиват и разцъфтяват, слънчевото същество се доближава и обгръща растенията.
Когато идва есента, астралното вещество се оттегля в лоното на слънчевия живот. През пролетта то бе търсило физическото тяло на растението, за да може, ако не да се въплъти, поне да го обгърне от вън. През есента то се връща на Слънцето и оставя след себе си само семето, като един залог, който ще му помогне отново да намери своя път към физическата природа.
към текста >>
През
пролет
та то бе търсило физическото тяло на растението, за да може, ако не да се въплъти, поне да го обгърне от вън.
Но ако мислите, че през зимата наистина не съществува нищо от растението, или ако мислите, че то продължава да съществува само във физическото семе, Вие се лъжете. Растението е съставено от физическо тяло и етерно тяло; но за ясновидеца то е заобиколено в своята горна част от астрално вещество; това астрално вещество получава своята сила от слънцето, от духовното естество на Слънцето, което се разлива към Земята. Така ясновидецът може да види, как всеки цвят е обкръжен от един сияещ облак, през който преминава животът, който се разменя между Слънцето и Земята. През пролетта и лятото, когато растенията се развиват и разцъфтяват, слънчевото същество се доближава и обгръща растенията. Когато идва есента, астралното вещество се оттегля в лоното на слънчевия живот.
През пролетта то бе търсило физическото тяло на растението, за да може, ако не да се въплъти, поне да го обгърне от вън.
През есента то се връща на Слънцето и оставя след себе си само семето, като един залог, който ще му помогне отново да намери своя път към физическата природа.
към текста >>
Все таки човешката форма беше още твърде първобитна и имало е време, когато слънчевите Духове действуваха от горе върху човешките тела обгръщайки ги с астралното вещество, също както днес става с растенията през
пролет
та и есента.
Все таки човешката форма беше още твърде първобитна и имало е време, когато слънчевите Духове действуваха от горе върху човешките тела обгръщайки ги с астралното вещество, също както днес става с растенията през пролетта и есента.
През определен период астралното тяло на човека беше съединено с физическото тяло на Земята; после то се оттегляше на Слънцето, за да се върне отново след това към оставения на Земята зародиш. Но Земята все повече се втвърдяваше, вследствие на което стана нещо, което Ви моля добре да запомните. Докато по-рано, когато Слънцето се беше отделило от Земята, все още имаше възможност астралните тела да се съединяват с физическите тела, нарастващото влияние на Луната /свързана още със Земята/ втвърди до такава степен тези физически тела, че слънчевите същества не можеха вече да проникнат в тях. Тук имате описано по-конкретно това, което вчера можах само да ви загатна, като Ви казах, че слънчевите сили бяха изгубили възможност да моделират веществата останали на Земята. Т.е. тези вещества втвърдявайки се, слънчевите същества не намираха вече в тях едно тяло, което да им подхожда.
към текста >>
54.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Пробудилият се Дух става наш водач в дълбините, където се оттегля духовният живот, там, където предаваме на Духа семената за следващата
пролет
.
През есента, когато растителната покривка изчезва, виждаме как намалява външната сила на слънцето, как се отдалечава ликът на мировия Дух. При правилна подготовка, усещаме Духа, пулсиращ във Вселената, в самите нас. И сега можем да следваме мировия Дух, когато той губи външния си облик. Когато взорът ни не може да почива върху растителната покривка, усещаме, как в нас се пробужда Духът в степента, в която той се оттегля от външните мирови явления.
Пробудилият се Дух става наш водач в дълбините, където се оттегля духовният живот, там, където предаваме на Духа семената за следващата пролет.
Там се учим да виждаме със своя духовен поглед и да си казваме: „Когато външният живот постепенно става невидим за външните сетива, когато есенната тъга се прокрадва в душата ни, душата следва Духа в мъртвите скали, за да извлече от тях силите, които през пролетта ще покрият Земята с нови сетивни органи на мировия Дух“.
към текста >>
Там се учим да виждаме със своя духовен поглед и да си казваме: „Когато външният живот постепенно става невидим за външните сетива, когато есенната тъга се прокрадва в душата ни, душата следва Духа в мъртвите скали, за да извлече от тях силите, които през
пролет
та ще покрият Земята с нови сетивни органи на мировия Дух“.
През есента, когато растителната покривка изчезва, виждаме как намалява външната сила на слънцето, как се отдалечава ликът на мировия Дух. При правилна подготовка, усещаме Духа, пулсиращ във Вселената, в самите нас. И сега можем да следваме мировия Дух, когато той губи външния си облик. Когато взорът ни не може да почива върху растителната покривка, усещаме, как в нас се пробужда Духът в степента, в която той се оттегля от външните мирови явления. Пробудилият се Дух става наш водач в дълбините, където се оттегля духовният живот, там, където предаваме на Духа семената за следващата пролет.
Там се учим да виждаме със своя духовен поглед и да си казваме: „Когато външният живот постепенно става невидим за външните сетива, когато есенната тъга се прокрадва в душата ни, душата следва Духа в мъртвите скали, за да извлече от тях силите, които през пролетта ще покрият Земята с нови сетивни органи на мировия Дух“.
към текста >>
Каквато и да е степента ни на развитие, можем да съпреживяваме това, което са усещали посветените във всички времена, когато в полунощния час на Рождество действително са се спускали надолу, за да видят там духовното Слънце, когато в Рождественската полунощ духовното Слънце извиква от мъртвите външно камъни покарващия, пускащ кълнове живот, за да може да се появи през новата
пролет
.
Трябва да усещаме това, когато стоим пред символа на Рождество, усещайки се сякаш потопени в дълбокия, студен, външно мъртъв свят под Земята, не само предчувствайки, но и разбирайки, че Духът пробужда от смъртта новия живот.
Каквато и да е степента ни на развитие, можем да съпреживяваме това, което са усещали посветените във всички времена, когато в полунощния час на Рождество действително са се спускали надолу, за да видят там духовното Слънце, когато в Рождественската полунощ духовното Слънце извиква от мъртвите външно камъни покарващия, пускащ кълнове живот, за да може да се появи през новата пролет.
към текста >>
55.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В макрокосмоса знакът за това влияние е фактът, че слънцето при
пролет
ното равноденствие е влязло в знака на Риби.
Днес съществува не само този импулс, а има и друго едно влияние, което се стреми да повдигне човечеството до духовни висини. Това ще бъде наблюдавано от онези, които разбират знаците на времената.
В макрокосмоса знакът за това влияние е фактът, че слънцето при пролетното равноденствие е влязло в знака на Риби.
По времето, когато Христос се появи слънцето беше в знака Овен. Слънцето започна да влиза в този знак около 800-тата година преди Христос и бе доста навлязло в Овена по времето на събитието на Голгота. Сега вече слънцето е в знака Риби от няколко века. В близкото бъдеще то ще е толкова напреднало в този знак, че да бъде външният символ за появяването на Христос в етерното тяло. Следователно ще видите, че Антропософията не разправя на света теоретично учение, а че знаците на времената са ни дали задачата да обучаваме в Антропософия.
към текста >>
56.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това е
пролет
ният знак Риби, в които се намираме от няколко века; по времето на Христос
пролет
ното равноденствие беше в съзвездието Овен.
Има и друг многозначителен знак обаче, един който дава възможност на човечеството да избегне разрушителното влияние на кометата и неговите сили са даже по-големи от тези на кометата.
Това е пролетният знак Риби, в които се намираме от няколко века; по времето на Христос пролетното равноденствие беше в съзвездието Овен.
Така ние сме навлезли доста в този знак Риби на велики духовни енергии, които ще ни носят напред. Като разбираме тези енергии, ние ще развием способностите, които ще сме в състояние да постигнем през тази епоха на Рибите.
към текста >>
57.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Към есента настроението на надежда и пробуждане, свързано с
пролет
та, ще се превърне в такова на тъга, на меланхолия; когато виждаме листата да падат, когато виждаме пусти, приличащи на скелет клони вместо светлите цъфтящи храсти на лятото, душите ни се пропиват с меланхолия; в сърцата ни има тъга.
Всички знаем, че нашите чувства напролет са различни от онези, които имаме наесен. Когато пъпките се пукат напролет и обещават красотата на лятото, чувството на една здрава душа няма да бъде същото, каквото е наесен; с наближаването на лятото ние чувстваме пробуждането на надеждата. Чувството е едва слабо развито в обикновения, нормален човек, но въпреки това го има.
Към есента настроението на надежда и пробуждане, свързано с пролетта, ще се превърне в такова на тъга, на меланхолия; когато виждаме листата да падат, когато виждаме пусти, приличащи на скелет клони вместо светлите цъфтящи храсти на лятото, душите ни се пропиват с меланхолия; в сърцата ни има тъга.
В хода на годината, ако се движим в крак с явленията на външната природа, ние можем да изживеем един кръговрат в своя душевен живот. Но както тези чувства са смътни и слаби в нормалния живот, човешката чувствителност за преобразуванията, които се случват от пролетта към лятото и есента, и от есента към зимата, е едва слаба.
към текста >>
Но както тези чувства са смътни и слаби в нормалния живот, човешката чувствителност за преобразуванията, които се случват от
пролет
та към лятото и есента, и от есента към зимата, е едва слаба.
Всички знаем, че нашите чувства напролет са различни от онези, които имаме наесен. Когато пъпките се пукат напролет и обещават красотата на лятото, чувството на една здрава душа няма да бъде същото, каквото е наесен; с наближаването на лятото ние чувстваме пробуждането на надеждата. Чувството е едва слабо развито в обикновения, нормален човек, но въпреки това го има. Към есента настроението на надежда и пробуждане, свързано с пролетта, ще се превърне в такова на тъга, на меланхолия; когато виждаме листата да падат, когато виждаме пусти, приличащи на скелет клони вместо светлите цъфтящи храсти на лятото, душите ни се пропиват с меланхолия; в сърцата ни има тъга. В хода на годината, ако се движим в крак с явленията на външната природа, ние можем да изживеем един кръговрат в своя душевен живот.
Но както тези чувства са смътни и слаби в нормалния живот, човешката чувствителност за преобразуванията, които се случват от пролетта към лятото и есента, и от есента към зимата, е едва слаба.
към текста >>
Умственият живот на човека днес прави невъзможно за него да претърпи онова, което едно време можеше да бъде изпитано от индивидуалности, принадлежащи на първоначалното население на Северна и Западна Европа чрез засилване на чувството за
пролет
и есен.
Умственият живот на човека днес прави невъзможно за него да претърпи онова, което едно време можеше да бъде изпитано от индивидуалности, принадлежащи на първоначалното население на Северна и Западна Европа чрез засилване на чувството за пролет и есен.
Интелектуалността не беше по никакъв начин ръководна в онези времена, каквато е днес. Човешкото мислене е крайно различно от онова, което бе в онези стари дни, когато бе далеч по-малко развито. Но с постепенната еволюция на интелектуалността бе загубена способността за това изживяване на природата. Обаче за човек е възможно да я има косвено, като в отражение, когато тези чувства могат да бъдат запалени не от едно действително изживяване на събитията във външната природа, а от изложения и описания за духовните аспекти на Макрокосмоса.
към текста >>
Оставяйки казаното там за Стария Сатурн да работи върху нас, ние трябва да породим чувство, съответстващо на настроението за
пролет
, а в описанието на Старото Слънце има нещо аналогично на чувството на екзалтация, изживявано някога в нощта на лятното слънцестоене.
Книгата дава, например, изложение на ранните въплъщения на Земята, и ако се чете с вътрешно съучастие, може да се разпознае разлика в стила на описанията на условията на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
Оставяйки казаното там за Стария Сатурн да работи върху нас, ние трябва да породим чувство, съответстващо на настроението за пролет, а в описанието на Старото Слънце има нещо аналогично на чувството на екзалтация, изживявано някога в нощта на лятното слънцестоене.
Описанието на еволюцията на Старата Луна може да предизвика настроение на есен, а целият стил на описанието на еволюцията на самата Земя ще породи настроение, подобно на онова, преобладаващо когато наближава времето на зимното слънцестоене. На точното място в описанието на Земната еволюция е дадено указание за централното изживяване, свързано с настроението на Коледа.
към текста >>
58.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Те можеха да изживяват с далеч по-голяма сила цялата надежда, свързана с
пролет
та, ликуването на лятото, меланхолията на есента, изтръпването от смъртта през зимата, докато още запазваха нещо от своя Аз макар и не за дълго.
Човек е в състоянието да бъде извън себе си, извън своята обикновена природа; той оставя своя Аз да изтече от него. Екстазът, следователно, не може по никакъв начин да се разглежда като желателен метод за преминаване в Макрокосмоса, защото човек би изгубил себе си и Азът би престанал да го контролира. Въпреки това в минали времена, особено в определени места на Европа кандидатът, който щеше да бъде посвещаван в загадките на Макрокосмоса, беше поставян в състояние, сравнимо с екстаз. Това вече не е част от съвременните методи за достигане на Посвещение, но в старите времена, особено в северните и западните области на Европа, включително и в нашата, беше изцяло в съгласие с развитието на живеещите там хора те да бъдат отвеждани в тайните на Макрокосмоса посредством форма на екстаз. По този начин те бяха също изложени на онова, което може да бъде описано като загубата на Аза, но това състояние бе по-малко опасно в онези времена, защото хората още бяха пропити от определена здрава, елементарна сила; за разлика от хората днес техните душевни сили не бяха омаломощени от въздействията на високо развитата интелектуалност.
Те можеха да изживяват с далеч по-голяма сила цялата надежда, свързана с пролетта, ликуването на лятото, меланхолията на есента, изтръпването от смъртта през зимата, докато още запазваха нещо от своя Аз макар и не за дълго.
В случая на онези, които щяха да станат Посветени и учители на хората, трябваше да се осигури това въвеждане в Макрокосмоса да се състои по различен начин. Причината за това ще стане ясна когато бъде напомнено, че главната особеност в този процес бе загубата на Аза. Азът прогресивно отслабваше, докато накрая човек стигаше да състоянието, когато изгубваше себе си като човешко същество.
към текста >>
Следователно някои индивидуалности бяха специално обучавани да поставят всичките си душевни сили в служба на Северните Мистерии, да се откажат от всички изживявания, свързани с лятото, есента и зимата, и да съсредоточат целия си живот върху чувството за напъпващия живот на
пролет
та.
Посредством особен вид подготовка, една личност бива подложена с особена сила на изживяванията, възникващи от вътрешно отдаване например на напъпващия живот на природата напролет. Разбира се, всяко човешко същество може да има нещо от същото чувство, но не и с необходимата сила.
Следователно някои индивидуалности бяха специално обучавани да поставят всичките си душевни сили в служба на Северните Мистерии, да се откажат от всички изживявания, свързани с лятото, есента и зимата, и да съсредоточат целия си живот върху чувството за напъпващия живот на пролетта.
Други бяха обучавани да изживяват изобилния живот на лятото, други живота характерен за есента, други онзи на зимата. Изживяванията, които отделното човешко същество може да има в хода на годината, бяха разпределени на много хора, така че бяха налице индивидуалности, засилили една от страните на своя Аз по доста различни начини. Понеже бяха развили една сила в частност с изключване на всички останали, те имаха в себе си излишък на Аз-сила, и тогава, в съгласие с определени правила, те бяха свързвани с кандидата за Посвещение по такъв начин, че техният излишък на Аз-сила му беше предаван. Неговата Аз-сила в противен случай би отслабвала прогресивно. Така онзи, който в процеса на Посвещение щеше да изживее целия годишен кръг, живееше през всички сезони с еднаква интензивност; Аз-силата на тези помощници на посвещаващия жрец се вливаше в него така ефективно, че той бе отвеждан до етапа, където му се разкриваха определени висши истини, свързани с Макрокосмоса.
към текста >>
Бяха необходими 12 индивидуалности трима
пролет
ни помощници, трима летни помощници, трима есенни помощници и трима зимни помощници; те предаваха своите специализирани Аз-сили на кандидата за Посвещение и той, когато се бе издигнал във висшите светове, можеше да даде информация за тези светове от своите опитности.
Бяха необходими 12 индивидуалности трима пролетни помощници, трима летни помощници, трима есенни помощници и трима зимни помощници; те предаваха своите специализирани Аз-сили на кандидата за Посвещение и той, когато се бе издигнал във висшите светове, можеше да даде информация за тези светове от своите опитности.
Екип или "колегия" от 12 мъже работеше заедно в Мистериите, за да помогнат на кандидата за Посвещение да се издигне във висшите светове. Нещо, напомнящо за това е било запазено в определени съществуващи и днес общества, но в изцяло упадъчна форма. Обикновено в такива общества някои особени церемонии също се изпълняват от 12 членове; но това е само последно и още повече, изцяло погрешно разбирано ехо на действия, изпълнявани някога в Северните Мистерии за целите на Посвещението.
към текста >>
59.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Същинският живот на растението умира през зимата и се пробужда отново през
пролет
та, за да достигне най-високата си точка на разгръщане през лятото.
Растението не може да прави това. Растението е зависимо в определено отношение от положението на Земята спрямо Слънцето. Наистина, има целогодишни растения, но те също, заедно с умиращата природа, губят нещо от съществените характеристики на растителния живот през есента и получават нови сили напролет. Когато напролет лъчите на Слънцето възстановят своята даряваща топлина сила, растителният живот се събужда; когато наесен Слънцето започва да губи своята сила, растителният живот преминава в един вид покой. Дори многогодишните растения се приближават до минерално състояние през зимата; те запазват своя живот, но в своите дървесни части те се приближават до умиращо състояние.
Същинският живот на растението умира през зимата и се пробужда отново през пролетта, за да достигне най-високата си точка на разгръщане през лятото.
На есен растението трябва да остави своето етерно тяло да излезе извън самото него, нещо което се получава в случая на човек при наближаването на смъртта.
към текста >>
60.
КЪМ АНТРОПОСОФСКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА КАРМАТА
GA_120 Откровенията на Кармата
„
пролет
на точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто астрономически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н.
„пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена.
към текста >>
61.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
И всичко, което сега възниква като благословия, като същинска
пролет
и неудържим растеж в материалното тяло, човекът усеща като една изцяло духовна сила, а това, което покълва в душата, човекът усеща като един нов свят, като благословенната рожба на небесния Отец и майката Земя.
Да, ние не разполагаме с никакво друго изразно средство, освен да си представим всепроникващия Дух на Земята като един вид оплодяване на майчиното Земно естество. И тогава един срещу друг застават цели два свята, а не отделните, индивидуални образи на Боговете. С после срещу тях двата застава един трети свят: Всичко онова, което бихме могли да усетим като тяхна благословенна рожба. И то не е някакво индивидуално същество, не е просто някакво душевно усещане, а едно общо творение на небесния Отец и майката Земя. Ето как изглежда от гледна точка на духовния свят отношението на Девакана*23 към Земята.
И всичко, което сега възниква като благословия, като същинска пролет и неудържим растеж в материалното тяло, човекът усеща като една изцяло духовна сила, а това, което покълва в душата, човекът усеща като един нов свят, като благословенната рожба на небесния Отец и майката Земя.
Колкото и универсални да са тези представи, ние ги откриваме най-вече у онези славянски народи, които се намират на границата между Запада и Изтока. В западно-европейските митологии няма и следа от подобни представи. Там ние откриваме прецизно изваяните образи на различни Богове, обаче не и онова, което се съдържа в нашите духовно-научни описания. И така, благословенната рожба е един цял свят, в който обаче на свой ред прониква друг свят. Последният несъмнено е представен вече индивидуално, понеже е свързан с физическото Слънце и неговата светлина.
към текста >>
62.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
„
пролет
на точка“ на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н.
„пролетна точка“ на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги“ на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други.
към текста >>
63.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
За да вземем под внимание някои неща, които възникват от тази страна, аз ще започна някога /а именно първо в моя цикъл в Прага, който ще държа през следващата
пролет
/ да говоря не само за това, с което може да бъде обоснована Антропософията, но /за да могат да се успокоят модерните чувства/ и за това, как може да бъде оборена Антропософията.
Когато още веднъж поставим пред погледа на душата това, което сме добили върху състоянията на развитието през онези епохи, когато от нашата Земя не съществуваше още нищо, ние показваме, че това, което по-късно се е превърнало в нашата слънчева система, преди това се е намирало в едно планетарно състояние, което наричаме стария Сатурн. И ние добре трябва да помним, че този стар Сатурн представляваше само едно тъкане едно в друго на чисто топлинни състояния, едно тъкане едно в друго на топлинни отношения. Онзи, който въз основа на съвременните понятия във физиката би открил противоречие в това, че говорим за едно небесно тяло състоящо се само от топлина, него аз бих насочил към онова, което казах завчера, а именно, че всички възражения на така наречената модерна научност, които могат да се повдигнат против казаното днес и въобще против казаното тук, всички тези възражения биха могли да бъдат повдигнати и от самия мене. Само че не е време сега, в тези сказки да засегнем действително всичко онова, което наивната модерна наука може да каже. Това, което от цялата област на модерната наука би могло да се каже, то изглежда пред източниците на антропософското изследване като истински дилетантизъм.
За да вземем под внимание някои неща, които възникват от тази страна, аз ще започна някога /а именно първо в моя цикъл в Прага, който ще държа през следващата пролет/ да говоря не само за това, с което може да бъде обоснована Антропософията, но /за да могат да се успокоят модерните чувства/ и за това, как може да бъде оборена Антропософията.
Ето защо моят цикъл в Прага ще бъде предшествуван от две публични сказки, от които едната е назована: Как се оборва Антропософията? и втората: Как се обосновава Антропософията? Тези сказки аз ще изнеса след това и на други места и хората ще видят тогава, че ние самите можем да кажем всичко, че имаме съзнание за всичко, което може да се възрази от този или онази страна против това, което се учи на антропософска почва. Антропософията е здраво обоснована в себе си и онези, които мислят, че могат да я опровергаят, съвсем не я познават. Това достатъчно ще бъде показано с течение на времето.
към текста >>
64.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Те ще могат да пренесат в бъдещето това, което блика от природата като нови елементарни Същества, както семената вършат това от зимата към
пролет
та.
С това обърнахме внимание върху следното: В поврата към двадесетото столетие ще се роди, така да се каже, едно ново царство от природни Същества, което извира от природата като един нов извор и става видим за хората и достъпен за тяхното изживяване. И още нещо. Без съмнение една човешка душа, която не би могла да изпита радост от цъфтежа на полетата, е много посредствена, но към това се прибавя и нещо друго. Онези, които ще бъдат в състояние да изживеят като природен факт това, което току-що бе описано, ще запазят такива впечатления не чрез обикновената памет, а по съвършено друг начин.
Те ще могат да пренесат в бъдещето това, което блика от природата като нови елементарни Същества, както семената вършат това от зимата към пролетта.
Това, което е било изживяно през пролетта и което е било изживяно през есента, в миналото не е зависело едно от друго: лъчезарността на природата през пролетта и тъгата при умиращата природа през есента. Онова, което Космосът отдава от своята памет, прави така, че част от това, което изживяваме през есента, да бъде пренесена в пролетта. Когато оставим да действуват в нас елементарните сили на есента, ние можем да чувствуваме по един нов начин какво ще ни бъде дадено в бъдеще. Всичко в бъдеще ще изпита нещо ново и наш дълг е да подготвим чрез познанието на духовното едно ново разбиране за това. Защото Духовната наука не е дошла в света поради произвола на хората, а защото в небесата стават нови неща, които могат да бъдат възприемани само тогава, когато резултатите на духовното изследване бъдат приети от хората.
към текста >>
Това, което е било изживяно през
пролет
та и което е било изживяно през есента, в миналото не е зависело едно от друго: лъчезарността на природата през
пролет
та и тъгата при умиращата природа през есента.
С това обърнахме внимание върху следното: В поврата към двадесетото столетие ще се роди, така да се каже, едно ново царство от природни Същества, което извира от природата като един нов извор и става видим за хората и достъпен за тяхното изживяване. И още нещо. Без съмнение една човешка душа, която не би могла да изпита радост от цъфтежа на полетата, е много посредствена, но към това се прибавя и нещо друго. Онези, които ще бъдат в състояние да изживеят като природен факт това, което току-що бе описано, ще запазят такива впечатления не чрез обикновената памет, а по съвършено друг начин. Те ще могат да пренесат в бъдещето това, което блика от природата като нови елементарни Същества, както семената вършат това от зимата към пролетта.
Това, което е било изживяно през пролетта и което е било изживяно през есента, в миналото не е зависело едно от друго: лъчезарността на природата през пролетта и тъгата при умиращата природа през есента.
Онова, което Космосът отдава от своята памет, прави така, че част от това, което изживяваме през есента, да бъде пренесена в пролетта. Когато оставим да действуват в нас елементарните сили на есента, ние можем да чувствуваме по един нов начин какво ще ни бъде дадено в бъдеще. Всичко в бъдеще ще изпита нещо ново и наш дълг е да подготвим чрез познанието на духовното едно ново разбиране за това. Защото Духовната наука не е дошла в света поради произвола на хората, а защото в небесата стават нови неща, които могат да бъдат възприемани само тогава, когато резултатите на духовното изследване бъдат приети от хората. Ето защо Антропософското движение се появи в света.
към текста >>
Онова, което Космосът отдава от своята памет, прави така, че част от това, което изживяваме през есента, да бъде пренесена в
пролет
та.
И още нещо. Без съмнение една човешка душа, която не би могла да изпита радост от цъфтежа на полетата, е много посредствена, но към това се прибавя и нещо друго. Онези, които ще бъдат в състояние да изживеят като природен факт това, което току-що бе описано, ще запазят такива впечатления не чрез обикновената памет, а по съвършено друг начин. Те ще могат да пренесат в бъдещето това, което блика от природата като нови елементарни Същества, както семената вършат това от зимата към пролетта. Това, което е било изживяно през пролетта и което е било изживяно през есента, в миналото не е зависело едно от друго: лъчезарността на природата през пролетта и тъгата при умиращата природа през есента.
Онова, което Космосът отдава от своята памет, прави така, че част от това, което изживяваме през есента, да бъде пренесена в пролетта.
Когато оставим да действуват в нас елементарните сили на есента, ние можем да чувствуваме по един нов начин какво ще ни бъде дадено в бъдеще. Всичко в бъдеще ще изпита нещо ново и наш дълг е да подготвим чрез познанието на духовното едно ново разбиране за това. Защото Духовната наука не е дошла в света поради произвола на хората, а защото в небесата стават нови неща, които могат да бъдат възприемани само тогава, когато резултатите на духовното изследване бъдат приети от хората. Ето защо Антропософското движение се появи в света.
към текста >>
65.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Полъхът на
пролет
та над цветните гробове
Полъхът на пролетта над цветните гробове
към текста >>
Тук
пролет
на възхита дълго ще ехти;
Тук пролетна възхита дълго ще ехти;
към текста >>
66.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
В науката това се нарича напредване на
пролет
ната точка, на точката на
пролет
ното равноденствие.
Срещу прогресивните Духове във Вселената стоят техни противници, в този случай онези Духове на Личността, които са изостанали в своето развитие. Тези противници, лошите Духове на Личността сега имат предимство. Това е свързано с изменената посока на Земната ос в 1250 година. Земята описва в течение на хилядолетия едно конусовидно движение, движение на нейната ос, което образува два конуса с върхове в центъра на Земята; тя описва едно танцувално движение. От петото, шестото столетие преди Христа оста на Земята се обръща все повече.
В науката това се нарича напредване на пролетната точка, на точката на пролетното равноденствие.
По-рано разпределението на пролетта, лятото, есента и зимата е било различно, то е било по-равномерно.
към текста >>
По-рано разпределението на
пролет
та, лятото, есента и зимата е било различно, то е било по-равномерно.
Тези противници, лошите Духове на Личността сега имат предимство. Това е свързано с изменената посока на Земната ос в 1250 година. Земята описва в течение на хилядолетия едно конусовидно движение, движение на нейната ос, което образува два конуса с върхове в центъра на Земята; тя описва едно танцувално движение. От петото, шестото столетие преди Христа оста на Земята се обръща все повече. В науката това се нарича напредване на пролетната точка, на точката на пролетното равноденствие.
По-рано разпределението на пролетта, лятото, есента и зимата е било различно, то е било по-равномерно.
към текста >>
67.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Ето, ние се срещнахме и се обичахме в продължение на три
пролет
и; а после цяла вечност стоим разделени.
„Кой би искал да бъде щастлив на този свят? Ако искаш да знаеш аз мога да ти кажа! О, благородни човеко, какво късогледство трябва, за да се стремиш към нещо в този свят, където всичко завършва със смъртта.
Ето, ние се срещнахме и се обичахме в продължение на три пролети; а после цяла вечност стоим разделени.
Но кое е достойно за човешките стремежи, ако любовта не е тук! И все пак трябва да има нещо повече от любовта, щастието и славата!
към текста >>
68.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Всяка
пролет
този Земен организъм заспива и отправя растенията като един вид свои органи към Слънцето, а всяка есен той се пробужда и отново приема в себе си духовната същност на растенията: това става, когато семената попадат в почвата на Земята.
Вероятно Вие си спомняте, че по време на лекцията за същността на растителния свят35 беше казано: Само по себе си, растението също не е самостоятелно; както минералът е част от един по-голям организъм, така и растението е част от целия Земен организъм; и от окултна гледна точка няма никакъв смисъл да се говори за живота на едно отделно растение, а трябва да се говори за живота на целия Земен организъм. Да се говори за „смъртта" на едно растение е същото, както и да се говори за „смъртта" на един отрязан нокът. Ние не можем да кажем, че нокътят е умрял, както не можем да кажем, че и растението е умряло, защото то принадлежи към един огромен организъм, който е идентичен с цялата Земя.
Всяка пролет този Земен организъм заспива и отправя растенията като един вид свои органи към Слънцето, а всяка есен той се пробужда и отново приема в себе си духовната същност на растенията: това става, когато семената попадат в почвата на Земята.
Няма никакъв смисъл от изолираното разглеждане на растителния свят, защото Земният организъм изобщо не умира; да се говори, че растенията увяхват и „умират" е също то, както и да се говори, че ако косата на човека побелее, той „умира". Разбира се, ние се намираме в съвсем друго положение и не можем да превръщаме по естествен начин белите си коси в черни.
към текста >>
69.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
„
пролет
на точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н.
„пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
През този период условия та на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр.
към текста >>
70.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато наблюдаваме растения, как те през време на
пролет
та поникват, покарват от Земята вземете си добра бележка, кога то растенията покарват техните първи зелени издънки, не по-късно когато се приготвят да носят плодове -, тогава окултният поглед чувствува, че същите същества, които беше открил в разпръскващата се вода и в образуващите се мъгли, обгръщат като че ги оплакват /умиват/ напълващите растения.
Обаче като окултисти ние се запознаваме именно с тези същества още и по друг начин.
Когато наблюдаваме растения, как те през време на пролетта поникват, покарват от Земята вземете си добра бележка, кога то растенията покарват техните първи зелени издънки, не по-късно когато се приготвят да носят плодове -, тогава окултният поглед чувствува, че същите същества, които беше открил в разпръскващата се вода и в образуващите се мъгли, обгръщат като че ги оплакват /умиват/ напълващите растения.
Така щото можем да кажем, че когато тук на Земята виждаме да покарват растенията, ние ги виждаме навсякъде като обмивани от такива метаморфозиращи се същества. И така на окултният поглед чувствува, като че това, което тъче и живее невидимо там отгоре над напълващите растения, има нещо общо с това, което прави растението да израства от почвата, да покарва нагоре от почвата. Да, видите ли, обични приятели, обикновената физическа наука познава само растежа на растенията, тя знае само, че растението има една покарваща сила, която прави то да израства отдолу нагоре. Обаче окултистът познава: при цъфтежа на растенията нещата се представят различно. Да предположим, че имаме тук пред нас един млад филиз на растение.
към текста >>
Така щото през
пролет
та, когато Земята се покрива със зеленина, окултният поглед чувствува, как от Вселената слизат надолу природни сили, които правят да покара това, което се намира в почвата на Земята, за да може вътрешността на Земята да вижда небето, заобикалящия външен свят.
И така на окултният поглед чувствува, като че това, което тъче и живее невидимо там отгоре над напълващите растения, има нещо общо с това, което прави растението да израства от почвата, да покарва нагоре от почвата. Да, видите ли, обични приятели, обикновената физическа наука познава само растежа на растенията, тя знае само, че растението има една покарваща сила, която прави то да израства отдолу нагоре. Обаче окултистът познава: при цъфтежа на растенията нещата се представят различно. Да предположим, че имаме тук пред нас един млад филиз на растение. Окултистът познава около младия филиз на растението метаморфозиращи се същества, които са пускани така да се каже от околността и проникват надолу, които не отиват само отдолу нагоре, както прави това физическият растежен принцип, а спускайки се отгоре надолу изтеглят растенията от почвата.
Така щото през пролетта, когато Земята се покрива със зеленина, окултният поглед чувствува, как от Вселената слизат надолу природни сили, които правят да покара това, което се намира в почвата на Земята, за да може вътрешността на Земята да вижда небето, заобикалящия външен свят.
Над растенията има нещо постоянно движещо се, и това е характерното, че окултният поглед добива именно усещание за това, че онова, което обгръща по този начин растението, е едно и също нещо с онова, което съществува също в изпаряващата се и превръщащата се в дъжд вода. Тази е втората класа, да речем, природни сили и природни същества.
към текста >>
71.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Както вчера можахме да опишем, че през
пролет
та растенията са така да се каже изтеглени от земята чрез определени същества, които са подложени на една постоянна метаморфоза, така също можем да кажем: когато растенията например са се развили постепенно и отново настъпва необходимостта те да увехнат, тогава влизат в действие други същества; същества за които не можем да кажем, че постоянно променят техните форми; защото всъщност за тях можем само да кажем, че те нямат никаква истинска форма.
Вчера вечерта аз се опитах първо да покажа пътя, който води човешката душа до наблюдението на онзи духовен свят, който е скрит непосредствено зад сетивния физически свят, и аз се опитах да обърна внимание то Ви върху две класи, върху две категории духовни същества, които окултният поглед намира, когато повдигне по описания вчера начин булото от сетивния свят. Днес ще говорим първо за още две класи, за още две категории природни духове. Единият вид от тези същества, следователно една особена категория, се получава за окултно обучения поглед тогава, когато се наблюдава постепенното увяхване и умиране да речем на растителния свят в късно лято или през есента, главно умирането на природните същества. Още когато растенията започват да развиват плодове в техните цветове, можем да оставим това образуване, това развитие на плодовете да действува върху нашата душа така, както описахме това вчера; и по същия начин, както бе описано вчера, се получава тогава за имагинативното познание впечатлението от духовни същества, които имат нещо общо с умирането, с увяхването на природните същества.
Както вчера можахме да опишем, че през пролетта растенията са така да се каже изтеглени от земята чрез определени същества, които са подложени на една постоянна метаморфоза, така също можем да кажем: когато растенията например са се развили постепенно и отново настъпва необходимостта те да увехнат, тогава влизат в действие други същества; същества за които не можем да кажем, че постоянно променят техните форми; защото всъщност за тях можем само да кажем, че те нямат никаква истинска форма.
Проблясвайки светкавично, проблясвайки като малки метеори и отново изчезвайки, така ни се явяват тези същества; отново проблясващи и отново изчезващи, така че всъщност нямаме пред нас никаква определена форма, а нещо, което префучава като метеор светещо като блуждаещи светлини и угасващо. Тези същества са свързани първо с узряването на всичко, което съществува в природните царства. Тези сили или същества съществуват, за да могат да узряват съществата в природните царства. За окултния поглед тези същества са всъщност възприемаеми само тогава, когато този поглед се насочва единствено върху въздуха, а именно върху един колкото е възможно по-чист въздух. Вчера ние трябваше да опишем втория вид природни същества така, като оставяме да действува върху нас искрящо разпръскващата се вода, която ни се предлага в образуването на облаците или по някой друг начин.
към текста >>
Тогава подобните на метеори духове на въздуха се спускат над света на растенията и се насищат един вид от този свят на растенията, като ги правят да увехнат в техните
пролет
ни и летни форми.
Първото нещо, което прави впечатление на школувания до тази степен окултен поглед, това е, че този нов вид духове, които той възприема сега, са един вид заповедници на природните духове, повелители на тези духове. Нека си изясним, доколко те са такива повелители. Видите ли: аз ви казах, че онези същества, които можем да наречем природни духове на водата, действуват особено при покарващите, при израстващите от земята растения. Онези същества, които можем да наречем природни духове на Въздуха, играят повече една роля, когато през късно лято и през есента растенията трябва да увехнат.
Тогава подобните на метеори духове на въздуха се спускат над света на растенията и се насищат един вид от този свят на растенията, като ги правят да увехнат в техните пролетни и летни форми.
Това нареждане, че единият път върху тази или онази област на Земята трябва да действуват духовете на Водата, другият път духовете на въздуха, тези неща се менят според различните области на Земята: положението на северното земно полукълбо е съвършено различно от това на южното полукълбо. Това нареждане, да бъдат един вид насочвани в подходящия момент съответните природни духове в тяхната работа, това нареждане изхожда от онези духовни същества, които се научаваме да познаваме само тогава, когато окултният поглед е обучен до така степен, че когато човекът се е освободил от своето физическо и от своето етерно тяло, той пак може да има съзнание и да възприема един нов свят около себе си. Във връзка с нашата Земя, във връзка с нашата планета Земя действуват духовни Същества, които разпределят работите на природните духове по годишни времена, които произвеждат смяната на годишните времена чрез това, че разпределят работите на природните духове за различните земни области. Тези духовни същества представляват онова, което бихме могли да наречем астрално тяло на Земята. Това са също същите онези същества, в които се потопява със своето астрално тяло човекът вечер при своето заспиване.
към текста >>
72.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Опитайте се да си представите покарването, поникването аз приведох това вече през време на тези сказки по един друг случай опитайте се да си представите покарването на растителните издънки от земята през
пролет
та: това покарване, то е нещо, което отговаря на едно усещание в определени духовни същества, които принадлежат на Земята, които съставляват Земята в нейната духовна атмосфера.
Така щото трябва да кажем: от растението във физическия свят съществуват само физическото тяло и етерното тяло. Когато изследваме с окултния поглед онзи свят, т.е. когато просто се пренесем в него, в света, в който трябваше да поставим груповите азове на животните, там ще намерим по отношение на растителния свят нещо твърде характерно: ние ще открием, че и за растителния свят съществуват болки, а именно тогава, когато из тръгваме растенията с корените от земята. Тогава за целия земен организъм съществува една болка подобна на тази, която съществува, когато изтръгваме един косъм от човешкия организъм. Но с растежа на растенията е свързан също един друг живот, един съзнателен живот.
Опитайте се да си представите покарването, поникването аз приведох това вече през време на тези сказки по един друг случай опитайте се да си представите покарването на растителните издънки от земята през пролетта: това покарване, то е нещо, което отговаря на едно усещание в определени духовни същества, които принадлежат на Земята, които съставляват Земята в нейната духовна атмосфера.
Когато искаме да опишем това усещание, ние може да го сравним с усещанието, което имаме в нашето съзнание вечерно време в моменти, когато преминаваме от будното състояние в състоянието на сън. Как в такива моменти съзнанието постепенно потъва, нещо подобно чувствуват определени духове на Земята при покарването на растенията през пролетта. При постепенното увяхване и умиране на растителния свят отново определени духовни същества, които са свързани с духовната атмосфера на Земята, имат същото усещание, което човекът има, когато той се събужда от сън сутрин. Следователно можем да кажем: има същества, които са свързани с нашия земен организъм, които усещат така, както усеща нашето собствено астрално тяло при заспиването и при събуждането от сън. Естествено обикновено човек би помислил, че е по-подходящо да сравняваме поникването и израстването на растения та през пролетта със събуждането и умирането на растителния свят със заспиването; обаче действителността е обратна: А именно, че съществата, които споменаваме тук, изпитват нещо като събуждане през есента и нещо като заспиване при покарването на растенията през пролетта.
към текста >>
Как в такива моменти съзнанието постепенно потъва, нещо подобно чувствуват определени духове на Земята при покарването на растенията през
пролет
та.
когато просто се пренесем в него, в света, в който трябваше да поставим груповите азове на животните, там ще намерим по отношение на растителния свят нещо твърде характерно: ние ще открием, че и за растителния свят съществуват болки, а именно тогава, когато из тръгваме растенията с корените от земята. Тогава за целия земен организъм съществува една болка подобна на тази, която съществува, когато изтръгваме един косъм от човешкия организъм. Но с растежа на растенията е свързан също един друг живот, един съзнателен живот. Опитайте се да си представите покарването, поникването аз приведох това вече през време на тези сказки по един друг случай опитайте се да си представите покарването на растителните издънки от земята през пролетта: това покарване, то е нещо, което отговаря на едно усещание в определени духовни същества, които принадлежат на Земята, които съставляват Земята в нейната духовна атмосфера. Когато искаме да опишем това усещание, ние може да го сравним с усещанието, което имаме в нашето съзнание вечерно време в моменти, когато преминаваме от будното състояние в състоянието на сън.
Как в такива моменти съзнанието постепенно потъва, нещо подобно чувствуват определени духове на Земята при покарването на растенията през пролетта.
При постепенното увяхване и умиране на растителния свят отново определени духовни същества, които са свързани с духовната атмосфера на Земята, имат същото усещание, което човекът има, когато той се събужда от сън сутрин. Следователно можем да кажем: има същества, които са свързани с нашия земен организъм, които усещат така, както усеща нашето собствено астрално тяло при заспиването и при събуждането от сън. Естествено обикновено човек би помислил, че е по-подходящо да сравняваме поникването и израстването на растения та през пролетта със събуждането и умирането на растителния свят със заспиването; обаче действителността е обратна: А именно, че съществата, които споменаваме тук, изпитват нещо като събуждане през есента и нещо като заспиване при покарването на растенията през пролетта. Тези същества не са нищо друго освен астралните тела на растенията и тях ние намираме в същата област, в която намираме груповите азове на животните. Астралните тела на растенията се намират на така нареченото астрално поле.
към текста >>
Естествено обикновено човек би помислил, че е по-подходящо да сравняваме поникването и израстването на растения та през
пролет
та със събуждането и умирането на растителния свят със заспиването; обаче действителността е обратна: А именно, че съществата, които споменаваме тук, изпитват нещо като събуждане през есента и нещо като заспиване при покарването на растенията през
пролет
та.
Опитайте се да си представите покарването, поникването аз приведох това вече през време на тези сказки по един друг случай опитайте се да си представите покарването на растителните издънки от земята през пролетта: това покарване, то е нещо, което отговаря на едно усещание в определени духовни същества, които принадлежат на Земята, които съставляват Земята в нейната духовна атмосфера. Когато искаме да опишем това усещание, ние може да го сравним с усещанието, което имаме в нашето съзнание вечерно време в моменти, когато преминаваме от будното състояние в състоянието на сън. Как в такива моменти съзнанието постепенно потъва, нещо подобно чувствуват определени духове на Земята при покарването на растенията през пролетта. При постепенното увяхване и умиране на растителния свят отново определени духовни същества, които са свързани с духовната атмосфера на Земята, имат същото усещание, което човекът има, когато той се събужда от сън сутрин. Следователно можем да кажем: има същества, които са свързани с нашия земен организъм, които усещат така, както усеща нашето собствено астрално тяло при заспиването и при събуждането от сън.
Естествено обикновено човек би помислил, че е по-подходящо да сравняваме поникването и израстването на растения та през пролетта със събуждането и умирането на растителния свят със заспиването; обаче действителността е обратна: А именно, че съществата, които споменаваме тук, изпитват нещо като събуждане през есента и нещо като заспиване при покарването на растенията през пролетта.
Тези същества не са нищо друго освен астралните тела на растенията и тях ние намираме в същата област, в която намираме груповите азове на животните. Астралните тела на растенията се намират на така нареченото астрално поле. Но ние трябва да говорим за един аз също и при растенията, когато ги разглеждаме окултно. Този аз на растенията ние намираме отново по същия начин като един групов аз, като нещо, което принадлежи на цяла група растения имащи еднаква форма, както разгледахме това при груповия аз на животните, обаче ние напразно ще търсим този групов аз на растенията там, където намираме астралното тяло на растенията и груповия аз на животните. За да го намерим, ние трябва да се издигнем в един още по-висш свръхсетивен свят; трябва да се издигнем именно така от астралното поле в един свят, който чувствуваме като още по-висш.
към текста >>
73.
Бележки
GA_138 За инициацията
21 „календар“: виж „Антропософският календар на душата и Календарът 1912/1913 г.“, Приноси към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер, Тетрадка № 37/38,
пролет
-лято 1972 г.
21 „календар“: виж „Антропософският календар на душата и Календарът 1912/1913 г.“, Приноси към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер, Тетрадка № 37/38, пролет-лято 1972 г.
към текста >>
74.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Ние виждаме как всяка
пролет
растенията израстват от земята, виждаме ги как узряват, дават плод, оставят семена и от тези семена, когато отново бъдат заровени в земята, виждаме как през следващата година израстват същите растения по същия начин, постигат своята зрялост и отново оставят семена.
Ние виждаме как всяка пролет растенията израстват от земята, виждаме ги как узряват, дават плод, оставят семена и от тези семена, когато отново бъдат заровени в земята, виждаме как през следващата година израстват същите растения по същия начин, постигат своята зрялост и отново оставят семена.
И всичко това се повторя през всяка следваща година.
към текста >>
Ние виждаме как столетия наред
пролет
, лято, есен и зима се повтарят напълно закономерно.
Защото, когато разглеждаме отделното животно, отделните животински видове, като лъв, хиена, маймуна и така нататък, ние откриваме, че това, което трябва да произлезе от едно такова живо същество, е заложено в него още от самото начало. Ето защо при животните не може да се говори за едно истинско възпитание. Впрочем напоследък доста хора, които не разбират за какво става дума, се опитват да прилагат възпитателни и педагогически понятия също и в животинския свят. Обаче това не е нито съществено, нито пък следва да бъде вземано под внимание при едно задълбочено разглеждане на този въпрос. Общо взето, ние констатираме повторението в природата, когато обхващаме относително кратки периоди от време.
Ние виждаме как столетия наред пролет, лято, есен и зима се повтарят напълно закономерно.
Ако обаче вземем предвид такива действително големи периоди от време, които надхвърлят рамките на един човешки живот, ние ще се изправим пред необходимостта да се съобразяваме именно с тези по-продължителни периоди от време, в резултат на което бихме установили, че през древните епохи нещата не са протичали така, както в наши дни. Ние бихме установили, примерно, че занапред, в едно далечно бъдеще, Слънцето няма да изгрява и залязва по същия начин, както това става днес. Но тези области се откриват за нас едва след като сме навлезли в истинската Духовна наука. За всичко онова, което влиза в обсега на непосредственото човешко наблюдение за цялата бих казал астрономическа природа, важи именно повторението, повторението на едни и същи процеси, каквито, например, наблюдаваме в ежегодното повторение на растителните форми. При този вид повторение времето, като такова, няма съществено значение.
към текста >>
Ние виждаме как тези периоди протичат по такъв начин, че в началото на всеки от тях човечеството получава известни откровения, към човечеството се насочва един поток от духовния живот, също както всяка
пролет
Земята се обогатява с един растителен импулс.
Но виждайки как това, което има значение за отделния човек, може да се отнесе и за цялото човечество, ние бихме добавили следното: Относно цялото човечество и неговото последователно развитие, е валидно както едното, така и другото. При това не се налага да напускаме така наречената Следатлантска епоха. В рамките на Следатлантската епоха ние различаваме Първата следатлантска културна епоха, или Древноиндийската епоха, Втората е Древноперсийската културна епоха, следвана от Третата, или Египетско-халдейската епоха, Четвъртата, или Гръко-латинската епоха, и Петата, или нашата съвременна епоха, а след предстоящите Шеста и Седма епоха ще настъпи една огромна катастрофа. В своите последователни периоди този ход на еволюцията показва известни прилики, които донякъде могат да бъдат сравнени с ежегодните повторения в растителния свят.
Ние виждаме как тези периоди протичат по такъв начин, че в началото на всеки от тях човечеството получава известни откровения, към човечеството се насочва един поток от духовния живот, също както всяка пролет Земята се обогатява с един растителен импулс.
А после виждаме как към този първоначален импулс се прибавя още нещо, за да се стигне до узряването на плодовете и накрая, с наближаването на зимата, до умирането на растителния свят. Обаче наред с това, в последователните периоди се проявява нещо, което е сходно с напредъка на отделния човек и за което бихме могли да кажем, че в случая времето играе важна роля и представлява един реален фактор. Нещата съвсем не стоят така, че примерно Втората, или Древно-персийска епоха поема зародишите от Първата епоха, или пък че в Третата епоха се проявяват някои от чертите на Първата епоха; не, импулсите са винаги други, все помощни, винаги нови, както е и в човешкия живот, в чиито рамки отделните седемгодишни периоди са винаги различни.
към текста >>
Ние виждаме как всяка
пролет
растенията израстват от Земята.
Какво имаме предвид, когато говорим за редуването на едни и същи процеси в отделните културни периоди? Нека отново да се обърнем към растителния свят.
Ние виждаме как всяка пролет растенията израстват от Земята.
Тук ние имаме работа с тяхното „сътворение“. Виждаме как те израстват и се развиват, достигайки върховата точка, след което увяхват, като междувременно са осигурили зародишите на бъдещите растения. Следователно, тук ние сме изправени пред три стъпки в еволюцията: Възникване, израстване и умиране, като умирането вече носи в себе си зародиша на следващия цикъл. Когато нещата опират не до времето, а до повторението, те могат да бъдат обхванати най-добре с помощта на числото три. Смисълът на цикличното развитие, в чиято основа лежи повторението, можеше да бъде обхванат чрез числото три именно от източната мъдрост, от онази мъдрост, която предхождаше християнството.
към текста >>
75.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато през
пролет
та човек минава през една гора и преди това е медитирал върху понятието, което аз току що описах, той вече не е далече от положението, ако обръща внимание, да чува духовете, които действуват и царуват върху физическите неща.
Такова понятие като това на противоположността на смъртта ни е това, което настъпва между живота и едно ново раждане. То трябва да се превърне в чувство в душата на антропософа. Антропософа не трябва да разбира само с ума, а това което е разбрал трябва да се превърне в чувство. Тогава той ще почувствува обогатяването, което нашият живот изпитва, когато такива понятия са възприемани от душата. Тогава се установява още и нещо друго: Че именно душата добива постепенно едно чувство за това, което съществува в света.
Когато през пролетта човек минава през една гора и преди това е медитирал върху понятието, което аз току що описах, той вече не е далече от положението, ако обръща внимание, да чува духовете, които действуват и царуват върху физическите неща.
Възприемането на духовният свят, не би било всъщност никак трудно, ако хората сами не си бяха затруднявали това. Когато човек се старае да превърне в чувство, да събуди във вътрешния си живот онова, което е възприел като понятия, това старание ще го доведе до духовното виждане. Чрез такива неща които бяха казани днес, бих искал да допринеса за това, този стремеж към Духовната наука да стане нещо живо. Описанието на такива неща е винаги такова, че човек чувствува: Описанието е като едно сричане, защото нашият език е годен само за физическия свят и човек трябва да полага усилия да произведе едно малко понятие за тези неща, чрез твърде особени средства на изложението. Но именно този начин да се говори върху това, върху тези неща, може да събуди в нашето сърце това, което може да се наречем антропософски като съдържание на усещането и на чувството.
към текста >>
76.
1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Защото както се изрази един от
пролет
арските вождове ние се нуждаем от разумна принуда, а не от духовна свобода.
Но точно в тези условия се появи един човек Рудолф Щайнер чиито лекции върху историята бяха посрещнати от работниците с огромно въодушевление. Те му пишеха благодарствени писма, защото от него на учиха, че парчето хляб и спечелените пари не са най-важното нещо на този свят. Но тъкмо поради тази причина той беше принуден да се откаже от преподавателската си дейност.
Защото както се изрази един от пролетарските вождове ние се нуждаем от разумна принуда, а не от духовна свобода.
към текста >>
77.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
„
пролет
на точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н.
„пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да по стигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий,Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Нитче и други.
към текста >>
78.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ако поставим въпроса, какво навън в големия свят може да се сравни с тази ритмична смяна между спане и будност при човека, може би на много хора би хрумнало сравнението с ритмичната смяна в растителния свят израстването на растенията през
пролет
та и тяхното увяхване през есента.
Когато този външен свят стъпка по стъпка му се покаже осветен от Духа, тогава човекът се вживява в него по друг начин, отколкото преди и тогава в неговите ритми навсякъде намира следите на Духа. При самите нас ние виждаме един повтарящ се ритъм: заспиване и събуждане. Ние знаем, че в разстояние на двадесет и четири часа човекът трябва да повтаря това изгряване на нормалното дневно съзнание и неговото повторно помрачаване в сънно състояние.
Ако поставим въпроса, какво навън в големия свят може да се сравни с тази ритмична смяна между спане и будност при човека, може би на много хора би хрумнало сравнението с ритмичната смяна в растителния свят израстването на растенията през пролетта и тяхното увяхване през есента.
Човек вижда как растенията поникват и разцъфват от началото на пролетта до средата на лятото, той вижда как през есента плодовете узряват чрез силата на Слънцето, проникнала в Земята още през пролетта и лятото. През зимата изглежда, че всичко замира, за да може отново да поникне през пролетта. Човек би могъл наистина да сравни собственото си събуждане сутрин със събуждането на физическата природа и своето заспиване с повяхването през есента. Това обаче би било тежко заблуждение, на което не бива да се поддаваме, ако искаме да открием истината.
към текста >>
Човек вижда как растенията поникват и разцъфват от началото на
пролет
та до средата на лятото, той вижда как през есента плодовете узряват чрез силата на Слънцето, проникнала в Земята още през
пролет
та и лятото.
Когато този външен свят стъпка по стъпка му се покаже осветен от Духа, тогава човекът се вживява в него по друг начин, отколкото преди и тогава в неговите ритми навсякъде намира следите на Духа. При самите нас ние виждаме един повтарящ се ритъм: заспиване и събуждане. Ние знаем, че в разстояние на двадесет и четири часа човекът трябва да повтаря това изгряване на нормалното дневно съзнание и неговото повторно помрачаване в сънно състояние. Ако поставим въпроса, какво навън в големия свят може да се сравни с тази ритмична смяна между спане и будност при човека, може би на много хора би хрумнало сравнението с ритмичната смяна в растителния свят израстването на растенията през пролетта и тяхното увяхване през есента.
Човек вижда как растенията поникват и разцъфват от началото на пролетта до средата на лятото, той вижда как през есента плодовете узряват чрез силата на Слънцето, проникнала в Земята още през пролетта и лятото.
През зимата изглежда, че всичко замира, за да може отново да поникне през пролетта. Човек би могъл наистина да сравни собственото си събуждане сутрин със събуждането на физическата природа и своето заспиване с повяхването през есента. Това обаче би било тежко заблуждение, на което не бива да се поддаваме, ако искаме да открием истината.
към текста >>
През зимата изглежда, че всичко замира, за да може отново да поникне през
пролет
та.
Когато този външен свят стъпка по стъпка му се покаже осветен от Духа, тогава човекът се вживява в него по друг начин, отколкото преди и тогава в неговите ритми навсякъде намира следите на Духа. При самите нас ние виждаме един повтарящ се ритъм: заспиване и събуждане. Ние знаем, че в разстояние на двадесет и четири часа човекът трябва да повтаря това изгряване на нормалното дневно съзнание и неговото повторно помрачаване в сънно състояние. Ако поставим въпроса, какво навън в големия свят може да се сравни с тази ритмична смяна между спане и будност при човека, може би на много хора би хрумнало сравнението с ритмичната смяна в растителния свят израстването на растенията през пролетта и тяхното увяхване през есента. Човек вижда как растенията поникват и разцъфват от началото на пролетта до средата на лятото, той вижда как през есента плодовете узряват чрез силата на Слънцето, проникнала в Земята още през пролетта и лятото.
През зимата изглежда, че всичко замира, за да може отново да поникне през пролетта.
Човек би могъл наистина да сравни собственото си събуждане сутрин със събуждането на физическата природа и своето заспиване с повяхването през есента. Това обаче би било тежко заблуждение, на което не бива да се поддаваме, ако искаме да открием истината.
към текста >>
И когато ги погледнем с духовните очи, виждаме как във физическото и етерното тяло започва една чисто вегетативна дейност, която можем да сравним с това, което се случва през
пролет
та.
Това обаче можем да видим, само ако погледнем към физическото и етерното тяло откъм духовния свят. Тогава наблюдаваме, че те се проявяват по друг начин, отколкото през деня. През деня виждаме, че те се изчерпват и когато вечер сме уморени, това е само знак за това, че ние сме изразходили силите на нашето физическо и етерно тяло. Животът в пълното дневно съзнание е разрушаване, умъртвяване на нашето физическо и етерно тяло. Вечер те са най-дълбоко изчерпани; тогава заспиваме.
И когато ги погледнем с духовните очи, виждаме как във физическото и етерното тяло започва една чисто вегетативна дейност, която можем да сравним с това, което се случва през пролетта.
Тогава във физическото и етерното тяло започва сякаш да цъфти, да се разпуква, да се раззеленява, като че ли вътре в човека се извършва нещо, което може да се сравни с това, което става навън в природата през пролетта. Моментът на заспиването можем да сравним с пролетта, а колкото по-дълбоко навлизаме в нощния сън, толкова повече можем да сравним това, което се извършва вътре в човека със ставащото навън през лятото. Защото тази вегетативна дейност в нашето тяло става все по-интензивна. А при събуждането е същото, каквото е навън в природата през есента. Тогава със събуждащото се съзнание настъпва това, което лятото довежда до повяхване и в течение на деня настъпва такава пустош във физическото и етерното тяло, която е подобна на това, което предизвиква зимата навън, когато растенията вече са увяхнали и вегетативната дейност е замряла.
към текста >>
Тогава във физическото и етерното тяло започва сякаш да цъфти, да се разпуква, да се раззеленява, като че ли вътре в човека се извършва нещо, което може да се сравни с това, което става навън в природата през
пролет
та.
Тогава наблюдаваме, че те се проявяват по друг начин, отколкото през деня. През деня виждаме, че те се изчерпват и когато вечер сме уморени, това е само знак за това, че ние сме изразходили силите на нашето физическо и етерно тяло. Животът в пълното дневно съзнание е разрушаване, умъртвяване на нашето физическо и етерно тяло. Вечер те са най-дълбоко изчерпани; тогава заспиваме. И когато ги погледнем с духовните очи, виждаме как във физическото и етерното тяло започва една чисто вегетативна дейност, която можем да сравним с това, което се случва през пролетта.
Тогава във физическото и етерното тяло започва сякаш да цъфти, да се разпуква, да се раззеленява, като че ли вътре в човека се извършва нещо, което може да се сравни с това, което става навън в природата през пролетта.
Моментът на заспиването можем да сравним с пролетта, а колкото по-дълбоко навлизаме в нощния сън, толкова повече можем да сравним това, което се извършва вътре в човека със ставащото навън през лятото. Защото тази вегетативна дейност в нашето тяло става все по-интензивна. А при събуждането е същото, каквото е навън в природата през есента. Тогава със събуждащото се съзнание настъпва това, което лятото довежда до повяхване и в течение на деня настъпва такава пустош във физическото и етерното тяло, която е подобна на това, което предизвиква зимата навън, когато растенията вече са увяхнали и вегетативната дейност е замряла. Така в духовно-научен смисъл трябва да сравним заспиването с пролетта и събуждането с есента.
към текста >>
Моментът на заспиването можем да сравним с
пролет
та, а колкото по-дълбоко навлизаме в нощния сън, толкова повече можем да сравним това, което се извършва вътре в човека със ставащото навън през лятото.
През деня виждаме, че те се изчерпват и когато вечер сме уморени, това е само знак за това, че ние сме изразходили силите на нашето физическо и етерно тяло. Животът в пълното дневно съзнание е разрушаване, умъртвяване на нашето физическо и етерно тяло. Вечер те са най-дълбоко изчерпани; тогава заспиваме. И когато ги погледнем с духовните очи, виждаме как във физическото и етерното тяло започва една чисто вегетативна дейност, която можем да сравним с това, което се случва през пролетта. Тогава във физическото и етерното тяло започва сякаш да цъфти, да се разпуква, да се раззеленява, като че ли вътре в човека се извършва нещо, което може да се сравни с това, което става навън в природата през пролетта.
Моментът на заспиването можем да сравним с пролетта, а колкото по-дълбоко навлизаме в нощния сън, толкова повече можем да сравним това, което се извършва вътре в човека със ставащото навън през лятото.
Защото тази вегетативна дейност в нашето тяло става все по-интензивна. А при събуждането е същото, каквото е навън в природата през есента. Тогава със събуждащото се съзнание настъпва това, което лятото довежда до повяхване и в течение на деня настъпва такава пустош във физическото и етерното тяло, която е подобна на това, което предизвиква зимата навън, когато растенията вече са увяхнали и вегетативната дейност е замряла. Така в духовно-научен смисъл трябва да сравним заспиването с пролетта и събуждането с есента.
към текста >>
Така в духовно-научен смисъл трябва да сравним заспиването с
пролет
та и събуждането с есента.
Тогава във физическото и етерното тяло започва сякаш да цъфти, да се разпуква, да се раззеленява, като че ли вътре в човека се извършва нещо, което може да се сравни с това, което става навън в природата през пролетта. Моментът на заспиването можем да сравним с пролетта, а колкото по-дълбоко навлизаме в нощния сън, толкова повече можем да сравним това, което се извършва вътре в човека със ставащото навън през лятото. Защото тази вегетативна дейност в нашето тяло става все по-интензивна. А при събуждането е същото, каквото е навън в природата през есента. Тогава със събуждащото се съзнание настъпва това, което лятото довежда до повяхване и в течение на деня настъпва такава пустош във физическото и етерното тяло, която е подобна на това, което предизвиква зимата навън, когато растенията вече са увяхнали и вегетативната дейност е замряла.
Така в духовно-научен смисъл трябва да сравним заспиването с пролетта и събуждането с есента.
към текста >>
При заспиването, значи през
пролет
ното състояние, астралното тяло и Азът напускат физическото и етерното тяло.
При заспиването, значи през пролетното състояние, астралното тяло и Азът напускат физическото и етерното тяло.
Навън в природата действително също е така, че духовете на Земята, които са свързани с растителния свят, така да се каже, през пролетта се освобождават от физическото на растителния свят и чак тогава той може да разгърне своята активна дейност. През лятото тези духовни същества, които са свързани с растителното царство спят, а през зимата се събуждат и изпълват планетната маса. Би могло да се каже: да, когато в едното полукълбо е зима, в другото е лято! Ритмичната дейност е такава, че духовете на Земята, когато през лятото напуснат северната половина на Земята, се преместват в южната половина. Те проникват в Земята като ритмически я обкръжават.
към текста >>
Навън в природата действително също е така, че духовете на Земята, които са свързани с растителния свят, така да се каже, през
пролет
та се освобождават от физическото на растителния свят и чак тогава той може да разгърне своята активна дейност.
При заспиването, значи през пролетното състояние, астралното тяло и Азът напускат физическото и етерното тяло.
Навън в природата действително също е така, че духовете на Земята, които са свързани с растителния свят, така да се каже, през пролетта се освобождават от физическото на растителния свят и чак тогава той може да разгърне своята активна дейност.
През лятото тези духовни същества, които са свързани с растителното царство спят, а през зимата се събуждат и изпълват планетната маса. Би могло да се каже: да, когато в едното полукълбо е зима, в другото е лято! Ритмичната дейност е такава, че духовете на Земята, когато през лятото напуснат северната половина на Земята, се преместват в южната половина. Те проникват в Земята като ритмически я обкръжават. В човека се извършва същото.
към текста >>
През
пролет
та бихме могли да кажем: Сега духовете на Земята заспиват; те се оттеглят от онази част на Земята, където е лято.
Ритмичната дейност е такава, че духовете на Земята, когато през лятото напуснат северната половина на Земята, се преместват в южната половина. Те проникват в Земята като ритмически я обкръжават. В човека се извършва същото. Той вярва, че мисленето, неговото съзнание се намира само в главата и когато през нощта е навън, той вярва, че в него няма нищо, което да мисли. Но истината е, че тогава е дейна долната половина на тялото му и тогава се проявява едно мислене и съзнание от друг, нечовешки характер, така че и тук също се извършва едно ритмическо кръгово движение в тялото на човека.
През пролетта бихме могли да кажем: Сега духовете на Земята заспиват; те се оттеглят от онази част на Земята, където е лято.
Тогава там има вегетативен живот както при човека, когато той заспи и в тялото му започва вегетативният живот. През зимата обаче земните духове се събуждат. Тогава те са съединени със Земята, както хората през деня имат в себе си своето будно съзнание. Когато през лятото стоим върху Земята, около нас се намира физическата природа, която тържествува в своята физическа същност. Тогава пониква и разцъфва всичко в растителния свят, а всички низши духовни същества, които са градители в израстването на растенията, се намират в активна дейност.
към текста >>
Духовната наука, която може да проникне с напълно ясно съзнание в тези неща знае, че когато човекът няма всичко това само теоретически в главата, а може да почувства също и със сърцето, той ще каже: О, ти настъпваща
пролет
и лятна мощ, ти довеждаш всичко във физическата природа до избуяване и цъфтеж, ти повикваш елементарните същества да излязат навън от Земята и да започнат своята работа.
Духовната наука, която може да проникне с напълно ясно съзнание в тези неща знае, че когато човекът няма всичко това само теоретически в главата, а може да почувства също и със сърцето, той ще каже: О, ти настъпваща пролет и лятна мощ, ти довеждаш всичко във физическата природа до избуяване и цъфтеж, ти повикваш елементарните същества да излязат навън от Земята и да започнат своята работа.
И през лятото, в средата на лятото тези низши елементарни същества празнуват нещо като екстаз, като пароксизъм. Тогава е времето на слънчевото равноденствие, когато се празнува Еньовден. После идва есента и зимата, и човекът дълбоко в душата си може да почувства: С намаляването на външната физическа слънчева сила, с настъпването на зимата, когато навън всичко умира, когато става все по-тъмно и по-тъмно, тогава най-висшите божествено-духовни сили се съединяват с тази част на Земята, където живеем ние и тогава се чувстваме като обгърнати от тези най-висши духовни същества, чувстваме, че в дълбочината на душата си ние принадлежим към тях. Така ние изпитваме дълбоко почитание, когато знаем, че с настъпването на зимата ни е позволено да погледнем към тези прасродни духовни сили, които се появяват като откровение непосредствено около нас. Те да бъдат опознати, е призванието на теософията.
към текста >>
Засилването на външната физическа слънчева светлина, насочването на физическите небесни сили към Земята през
пролет
та и отдръпването на духа в божествените сфери както през нощта духът на човека се оттегля в духовния свят това е чудесно изразено във Великден, който е поставен в такова време, че за определянето на този празник са съобразени констелациите на Слънцето, Луната и звездите.
Засилването на външната физическа слънчева светлина, насочването на физическите небесни сили към Земята през пролетта и отдръпването на духа в божествените сфери както през нощта духът на човека се оттегля в духовния свят това е чудесно изразено във Великден, който е поставен в такова време, че за определянето на този празник са съобразени констелациите на Слънцето, Луната и звездите.
Тези звездни съотношения показват как през пролетта духовните сили видимо заспиват. Характерно за нашата материалистическа епоха е, че тя иска да бъде фиксиран Великденският празник; всяка година да се празнува на една и съща дата, понеже материализмът изисква смисълът му да се определя от индустриалните и търговските интереси. Един истински израз на материалистическата същност на нашето време! За приключването на някои сметки положително е по-удобно Великден да не се празнува веднъж през Април, а на следващата година през Март, но точно това определяне на времето на Великденския празник според звездните констелации на небето изразява как си взаимодействат земното и небесното. В това датиране на празниците лежи дълбоката мъдрост на прачовечеството.
към текста >>
Тези звездни съотношения показват как през
пролет
та духовните сили видимо заспиват.
Засилването на външната физическа слънчева светлина, насочването на физическите небесни сили към Земята през пролетта и отдръпването на духа в божествените сфери както през нощта духът на човека се оттегля в духовния свят това е чудесно изразено във Великден, който е поставен в такова време, че за определянето на този празник са съобразени констелациите на Слънцето, Луната и звездите.
Тези звездни съотношения показват как през пролетта духовните сили видимо заспиват.
Характерно за нашата материалистическа епоха е, че тя иска да бъде фиксиран Великденският празник; всяка година да се празнува на една и съща дата, понеже материализмът изисква смисълът му да се определя от индустриалните и търговските интереси. Един истински израз на материалистическата същност на нашето време! За приключването на някои сметки положително е по-удобно Великден да не се празнува веднъж през Април, а на следващата година през Март, но точно това определяне на времето на Великденския празник според звездните констелации на небето изразява как си взаимодействат земното и небесното. В това датиране на празниците лежи дълбоката мъдрост на прачовечеството. Впрочем търговските интереси ще надделеят и Великден ще бъде фиксиран във времето, но ако хората забравят смисъла на този празник, това ще се отрази лошо върху всичко онова, което човечеството би трябвало да съхрани в своето развитие.
към текста >>
Този духовен Великден ще бъде едно отражение, една равнозначност на духовния процес: През
пролет
та заспиват съзнанията на висшите духовни същества и на преден план идват съзнанията на низшите духовни същества.
Така редом с материалистическия Великден ще има един духовен Великден, който ние и занапред ще празнуваме в нашите сърца така, че да запазим съзнание за връзката ни с духовния свят.
Този духовен Великден ще бъде едно отражение, една равнозначност на духовния процес: През пролетта заспиват съзнанията на висшите духовни същества и на преден план идват съзнанията на низшите духовни същества.
През есента обаче се събуждат висшите божествени сили, които в своето съзнание остават свързани със Земята. Когато това наистина се почувства, тогава постепенно ще се разбере, че човекът изобщо принадлежи към Духа, а външната физическа природа е само отражение, едно подобие. И човек все повече ще иска да узнае как самият той застава като образ на Духа, а не като образ, като подобие на външната природа.
към текста >>
Те възникнаха така, че се проследи с чувството, не с разсъдъка това, което наблюдавахме като ритмични промени върху нашата Земя заспиването през
пролет
та на духовните същества, които стоят във връзка с нашата Земя и тяхното събуждане през есента.
Всичко това ние можем да почувстваме и да превърнем в имагинативно познание. Това, което може да покълне в нашата душа, когато наистина почувстваме какво се излъчва от духовния свят, ние се опитахме да изразим в календара, който тази година се появи в рамките на теософското движение. Там намираме други знаци, различни от традиционните стари календарни знаци, като нов израз на това, което душите трябва да научат като нещо ново в тази епоха.
Те възникнаха така, че се проследи с чувството, не с разсъдъка това, което наблюдавахме като ритмични промени върху нашата Земя заспиването през пролетта на духовните същества, които стоят във връзка с нашата Земя и тяхното събуждане през есента.
Необходимо е обновление на тези неща, които са влети в нашите празници от прастарата ясновиждаща мъдрост. Те трябва да се обновят, понеже през петата епоха отново ще възкръсне това, което е било съкровище на мъдростта през третата епоха.
към текста >>
79.
За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато през
пролет
та виждаме как Земята оставя зеленината си да избуи в растенията, как се разтварят листа и цветове и как растенията се подготвят да завържат плодове, какво имаме тогава тук?
Какво тогава става с това, което остава в леглото? Когато ясновидецът погледне от своето астрално тяло към това, което се извършва в етерното и физическото тяло, вижда как там започва един по-скоро вегетативен живот, един живот, който всъщност се руши чрез дневното съзнание. Уморяването се компенсира; това означава: в етерното и във физическото тяло нещо започва да цъфти и избуява, а астралното тяло и Азът са се оттеглили. Когато сутрин те отново навлязат във физическото и етерното тяло, тогава отново допринасят за тяхната умора, те „изгризват“, довеждат до увяхване на това, което е избуяло през нощта. Всичко, което е в микрокосмоса, е налице също и в макрокосмоса.
Когато през пролетта виждаме как Земята оставя зеленината си да избуи в растенията, как се разтварят листа и цветове и как растенията се подготвят да завържат плодове, какво имаме тогава тук?
Това, ако бъде сравнено външно, можем да го сравним със събуждането на природата през пролетта. Всъщност е точно обратното! Ние трябва да сравним разцъфтяването през пролетта със заспиването. Ние трябва да сравним появата и израстването на растенията през пролетта с това, което се извършва в етерното и физическото тяло на човека при заспиването. Тогава, когато наближава лятото, всичко става все пожизнено, както е в човешкото физическо и етерно тяло към средата на спането.
към текста >>
Това, ако бъде сравнено външно, можем да го сравним със събуждането на природата през
пролет
та.
Когато ясновидецът погледне от своето астрално тяло към това, което се извършва в етерното и физическото тяло, вижда как там започва един по-скоро вегетативен живот, един живот, който всъщност се руши чрез дневното съзнание. Уморяването се компенсира; това означава: в етерното и във физическото тяло нещо започва да цъфти и избуява, а астралното тяло и Азът са се оттеглили. Когато сутрин те отново навлязат във физическото и етерното тяло, тогава отново допринасят за тяхната умора, те „изгризват“, довеждат до увяхване на това, което е избуяло през нощта. Всичко, което е в микрокосмоса, е налице също и в макрокосмоса. Когато през пролетта виждаме как Земята оставя зеленината си да избуи в растенията, как се разтварят листа и цветове и как растенията се подготвят да завържат плодове, какво имаме тогава тук?
Това, ако бъде сравнено външно, можем да го сравним със събуждането на природата през пролетта.
Всъщност е точно обратното! Ние трябва да сравним разцъфтяването през пролетта със заспиването. Ние трябва да сравним появата и израстването на растенията през пролетта с това, което се извършва в етерното и физическото тяло на човека при заспиването. Тогава, когато наближава лятото, всичко става все пожизнено, както е в човешкото физическо и етерно тяло към средата на спането. А през есента става така, както когато човек сутрин се вмъква във физическото и етерното тяло; есента довежда до увяхване на всичко онова, което е избуяло през пролетта и лятото.
към текста >>
Ние трябва да сравним разцъфтяването през
пролет
та със заспиването.
Когато сутрин те отново навлязат във физическото и етерното тяло, тогава отново допринасят за тяхната умора, те „изгризват“, довеждат до увяхване на това, което е избуяло през нощта. Всичко, което е в микрокосмоса, е налице също и в макрокосмоса. Когато през пролетта виждаме как Земята оставя зеленината си да избуи в растенията, как се разтварят листа и цветове и как растенията се подготвят да завържат плодове, какво имаме тогава тук? Това, ако бъде сравнено външно, можем да го сравним със събуждането на природата през пролетта. Всъщност е точно обратното!
Ние трябва да сравним разцъфтяването през пролетта със заспиването.
Ние трябва да сравним появата и израстването на растенията през пролетта с това, което се извършва в етерното и физическото тяло на човека при заспиването. Тогава, когато наближава лятото, всичко става все пожизнено, както е в човешкото физическо и етерно тяло към средата на спането. А през есента става така, както когато човек сутрин се вмъква във физическото и етерното тяло; есента довежда до увяхване на всичко онова, което е избуяло през пролетта и лятото. Трябва правилно да се сравни това, което става вън и вътре, не бива да се търсят външни алегории и да се сравнява пролетта със събуждането, есента със заспиването, а точно обратното.
към текста >>
Ние трябва да сравним появата и израстването на растенията през
пролет
та с това, което се извършва в етерното и физическото тяло на човека при заспиването.
Всичко, което е в микрокосмоса, е налице също и в макрокосмоса. Когато през пролетта виждаме как Земята оставя зеленината си да избуи в растенията, как се разтварят листа и цветове и как растенията се подготвят да завържат плодове, какво имаме тогава тук? Това, ако бъде сравнено външно, можем да го сравним със събуждането на природата през пролетта. Всъщност е точно обратното! Ние трябва да сравним разцъфтяването през пролетта със заспиването.
Ние трябва да сравним появата и израстването на растенията през пролетта с това, което се извършва в етерното и физическото тяло на човека при заспиването.
Тогава, когато наближава лятото, всичко става все пожизнено, както е в човешкото физическо и етерно тяло към средата на спането. А през есента става така, както когато човек сутрин се вмъква във физическото и етерното тяло; есента довежда до увяхване на всичко онова, което е избуяло през пролетта и лятото. Трябва правилно да се сравни това, което става вън и вътре, не бива да се търсят външни алегории и да се сравнява пролетта със събуждането, есента със заспиването, а точно обратното.
към текста >>
А през есента става така, както когато човек сутрин се вмъква във физическото и етерното тяло; есента довежда до увяхване на всичко онова, което е избуяло през
пролет
та и лятото.
Това, ако бъде сравнено външно, можем да го сравним със събуждането на природата през пролетта. Всъщност е точно обратното! Ние трябва да сравним разцъфтяването през пролетта със заспиването. Ние трябва да сравним появата и израстването на растенията през пролетта с това, което се извършва в етерното и физическото тяло на човека при заспиването. Тогава, когато наближава лятото, всичко става все пожизнено, както е в човешкото физическо и етерно тяло към средата на спането.
А през есента става така, както когато човек сутрин се вмъква във физическото и етерното тяло; есента довежда до увяхване на всичко онова, което е избуяло през пролетта и лятото.
Трябва правилно да се сравни това, което става вън и вътре, не бива да се търсят външни алегории и да се сравнява пролетта със събуждането, есента със заспиването, а точно обратното.
към текста >>
Трябва правилно да се сравни това, което става вън и вътре, не бива да се търсят външни алегории и да се сравнява
пролет
та със събуждането, есента със заспиването, а точно обратното.
Всъщност е точно обратното! Ние трябва да сравним разцъфтяването през пролетта със заспиването. Ние трябва да сравним появата и израстването на растенията през пролетта с това, което се извършва в етерното и физическото тяло на човека при заспиването. Тогава, когато наближава лятото, всичко става все пожизнено, както е в човешкото физическо и етерно тяло към средата на спането. А през есента става така, както когато човек сутрин се вмъква във физическото и етерното тяло; есента довежда до увяхване на всичко онова, което е избуяло през пролетта и лятото.
Трябва правилно да се сравни това, което става вън и вътре, не бива да се търсят външни алегории и да се сравнява пролетта със събуждането, есента със заспиването, а точно обратното.
към текста >>
Така че можем да кажем: Това, което са духовете на Земята, това отива да спи през
пролет
та и се събужда като дух на Земята през есента и зимата.
Така че можем да кажем: Това, което са духовете на Земята, това отива да спи през пролетта и се събужда като дух на Земята през есента и зимата.
През зимата, като духове на Земята, те са свързани със Земята, за да се издигнат през пролетта и лятото отново нагоре в небесните висини, в астралните висини, както и да се свържат с другата страна на Земята, където е зима. Когато отново настъпи пролет, те отново заспиват.
към текста >>
През зимата, като духове на Земята, те са свързани със Земята, за да се издигнат през
пролет
та и лятото отново нагоре в небесните висини, в астралните висини, както и да се свържат с другата страна на Земята, където е зима.
Така че можем да кажем: Това, което са духовете на Земята, това отива да спи през пролетта и се събужда като дух на Земята през есента и зимата.
През зимата, като духове на Земята, те са свързани със Земята, за да се издигнат през пролетта и лятото отново нагоре в небесните висини, в астралните висини, както и да се свържат с другата страна на Земята, където е зима.
Когато отново настъпи пролет, те отново заспиват.
към текста >>
Когато отново настъпи
пролет
, те отново заспиват.
Така че можем да кажем: Това, което са духовете на Земята, това отива да спи през пролетта и се събужда като дух на Земята през есента и зимата. През зимата, като духове на Земята, те са свързани със Земята, за да се издигнат през пролетта и лятото отново нагоре в небесните висини, в астралните висини, както и да се свържат с другата страна на Земята, където е зима.
Когато отново настъпи пролет, те отново заспиват.
към текста >>
Този, който ясновидски проследява процесите, вижда как през
пролет
та се наблюдава същото, което се вижда при човешкото заспиване, където единичният дух се оттегля в астралния свят; той вижда, че през
пролет
та това, което ние наричаме земни духове, се оттегля в астралния свят и обратно.
На това не противоречи фактът, че Земята спи веднъж с едната, а друг път с другата си половина. В известно отношение същото имаме и при човека.
Този, който ясновидски проследява процесите, вижда как през пролетта се наблюдава същото, което се вижда при човешкото заспиване, където единичният дух се оттегля в астралния свят; той вижда, че през пролетта това, което ние наричаме земни духове, се оттегля в астралния свят и обратно.
Да, днешните хора с изключение на тези, които седят тук сигурно силно биха се разсмели, когато се говори така за заспиването и събуждането на земните духове. Това човечество прави всичко, за да докаже, че няма понятие от действителните процеси в света. Но не всякога е било така, съвсем не; по-рано е било другояче! Някога имаше едно старо човешко ясновидство и то правилно виждаше такива факти. Хората виждаха, че земните духове се оттеглят през пролетта, за да се издигнат в космическите висини.
към текста >>
Хората виждаха, че земните духове се оттеглят през
пролет
та, за да се издигнат в космическите висини.
Този, който ясновидски проследява процесите, вижда как през пролетта се наблюдава същото, което се вижда при човешкото заспиване, където единичният дух се оттегля в астралния свят; той вижда, че през пролетта това, което ние наричаме земни духове, се оттегля в астралния свят и обратно. Да, днешните хора с изключение на тези, които седят тук сигурно силно биха се разсмели, когато се говори така за заспиването и събуждането на земните духове. Това човечество прави всичко, за да докаже, че няма понятие от действителните процеси в света. Но не всякога е било така, съвсем не; по-рано е било другояче! Някога имаше едно старо човешко ясновидство и то правилно виждаше такива факти.
Хората виждаха, че земните духове се оттеглят през пролетта, за да се издигнат в космическите висини.
През есента тези духове отново слизаха долу. Това беше виждано в старите времена. Тогава беше естествено да се говори, че през средата на лятото същинската земна духовност отсъства от Земята. Затова избуява дейността на елементарните природни духове като в един пароксизъм и на Земята остава да действа земно-телесното, което именно излиза на преден план в сетивността. Когато тези неща е трябвало да бъдат илюстрирани, не е могло да се направи по-добре, освен празникът на Йоан (Еньовден Б.
към текста >>
80.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И онзи, който определено време се е опитал с цялата сериозност да напредне в своята душа, ще почувствува една ясна разлика първо между различните годишни времена, даже между части на годишните времена, ще почувствува вътрешно постепенно една голяма разлика между лятото и зимата, между
пролет
та, лятото и есента, а също и много по-малки раздели, периоди от време в течение на годината.
Аз вече показах малко, как това чувство на времето се явява вече при промяната на физическото тяло, като чрез едно езотерично развитие човек става по-чувствителен относно да речем лятото и зимата. Но чрез промяната на етерното тяло съизживяването на външната смяна на събитията става още по-живо, по-чувствително.
И онзи, който определено време се е опитал с цялата сериозност да напредне в своята душа, ще почувствува една ясна разлика първо между различните годишни времена, даже между части на годишните времена, ще почувствува вътрешно постепенно една голяма разлика между лятото и зимата, между пролетта, лятото и есента, а също и много по-малки раздели, периоди от време в течение на годината.
Времето става един вид живо в неговото напредване. Човек забелязва постепенно, че долавя в течението на времето диференциран живот. Както във физическото тяло отделните органи се показват диференцирани, както те стават вътрешно по-живи и по-независими едни от други, така частите на напредващото време стават някакси по-самостоятелни, по-независими едни от други. И това е свързано с обстоятелството, че с развитието на своето етерно тяло човек съизживява живота във външния етер, който ни заобикаля навсякъде. Ние сме заобиколени не само от въздуха, а сме заобиколени навсякъде също от етера; обаче този етер живее един действителен живот във времето.
към текста >>
Така той получава все повече и повече чувството за това, какъв е навън животът на жизнения етер, когато идва
пролет
та, когато наближава лятото, когато лято то стига до своята върхова точка, когато лятото е на привършване, когато наближава есента и когато тя вече е настъпила.
Заобикалящият ни етер е така да се каже един вид живо същество, той живее, и живее различно в редуване то на времето, както и самият човек живее различно в своите различни възрасти. И човек се научава да съизживява напредващото време на външния етер.
Така той получава все повече и повече чувството за това, какъв е навън животът на жизнения етер, когато идва пролетта, когато наближава лятото, когато лято то стига до своята върхова точка, когато лятото е на привършване, когато наближава есента и когато тя вече е настъпила.
Това вътрешно течение на времето се научава да съизживява човек. Той се научава да познава една ясна разлика между този живот лято-пролет, лято-есен и между същинския зимен живот. Тази разлика става все по-ясно възприемаема, така че накрая човек може действително да си каже: земята живее в нейния етер един самостоятелен живот и живеейки с времето ние плуваме формално в този променящ се живот на етера. Когато настъпва върхът на лятото, ние чувствуваме най-ясно, как в нашето етерно тяло сме предадени така да се каже на самите себе си, как заедно със Земята минаваме през един своеобразен живот така, че тогава Земята ни засяга малко вътрешно; ние сме както казах, изоставени на самите себе си и тогава постепенно свързваме едно понятие с това, което окултистът казва: през лятото е истинското време на сън, на спане на Земята. Тук ние стигаме до един факт, който поради външната Майя (илюзия), от който човекът е постоянно заобиколен се преценява напълно погрешно.
към текста >>
Той се научава да познава една ясна разлика между този живот лято-
пролет
, лято-есен и между същинския зимен живот.
Заобикалящият ни етер е така да се каже един вид живо същество, той живее, и живее различно в редуване то на времето, както и самият човек живее различно в своите различни възрасти. И човек се научава да съизживява напредващото време на външния етер. Така той получава все повече и повече чувството за това, какъв е навън животът на жизнения етер, когато идва пролетта, когато наближава лятото, когато лято то стига до своята върхова точка, когато лятото е на привършване, когато наближава есента и когато тя вече е настъпила. Това вътрешно течение на времето се научава да съизживява човек.
Той се научава да познава една ясна разлика между този живот лято-пролет, лято-есен и между същинския зимен живот.
Тази разлика става все по-ясно възприемаема, така че накрая човек може действително да си каже: земята живее в нейния етер един самостоятелен живот и живеейки с времето ние плуваме формално в този променящ се живот на етера. Когато настъпва върхът на лятото, ние чувствуваме най-ясно, как в нашето етерно тяло сме предадени така да се каже на самите себе си, как заедно със Земята минаваме през един своеобразен живот така, че тогава Земята ни засяга малко вътрешно; ние сме както казах, изоставени на самите себе си и тогава постепенно свързваме едно понятие с това, което окултистът казва: през лятото е истинското време на сън, на спане на Земята. Тук ние стигаме до един факт, който поради външната Майя (илюзия), от който човекът е постоянно заобиколен се преценява напълно погрешно.
към текста >>
Във външния, управляван от илюзията (майя) живот човекът на драго сърце сравнява
пролет
та с утрото, лятото с пладнето, есента с вечерта.
Във външния, управляван от илюзията (майя) живот човекът на драго сърце сравнява пролетта с утрото, лятото с пладнето, есента с вечерта.
Това сравнение е погрешно, защото в същност нещата не са представени така. В действителност, когато сравняваме вътрешното протичане на Земята с нещо в нас, пролет, лято, есен в това редуване есен, зима, пролет, трябва да сравняваме с будното състояние на Земята. И когато говорим за един Дух на Земята, трябва да си представяме, че за онова земно полукълбо, където лято, през време на това лято Духът на Земята се намира така да се каже в същото състояние, в което ние хората се намираме в нашето състояние на сън.
към текста >>
В действителност, когато сравняваме вътрешното протичане на Земята с нещо в нас,
пролет
, лято, есен в това редуване есен, зима,
пролет
, трябва да сравняваме с будното състояние на Земята.
Във външния, управляван от илюзията (майя) живот човекът на драго сърце сравнява пролетта с утрото, лятото с пладнето, есента с вечерта. Това сравнение е погрешно, защото в същност нещата не са представени така.
В действителност, когато сравняваме вътрешното протичане на Земята с нещо в нас, пролет, лято, есен в това редуване есен, зима, пролет, трябва да сравняваме с будното състояние на Земята.
И когато говорим за един Дух на Земята, трябва да си представяме, че за онова земно полукълбо, където лято, през време на това лято Духът на Земята се намира така да се каже в същото състояние, в което ние хората се намираме в нашето състояние на сън.
към текста >>
И ако погледне през времето, когато със своето астрално тяло и със своя Аз се намира вън от физическото тяло, ако насочи поглед към живота на спящото физическо тяло, този спящ живот на физическото тяло ще му се представи така, както през
пролет
та и лятото човек вижда да покарва и се развива растителния живот на Земята.
През време на съня физическото и етерното тяло лежат в леглото; те водят един чисто вегетативен живот. За окултния поглед се установява, ч в спящото човешко тяло се развива нещо като една фина вегетация, като едно покарване и развитие на чистия растителен живот, и изразходваните през време на будността сили биват отново възстановявани чрез този растителен живот, така щото през време на съня човекът има в същност своето лятно време.
И ако погледне през времето, когато със своето астрално тяло и със своя Аз се намира вън от физическото тяло, ако насочи поглед към живота на спящото физическо тяло, този спящ живот на физическото тяло ще му се представи така, както през пролетта и лятото човек вижда да покарва и се развива растителния живот на Земята.
Така той ще забележи един покълващ и разцъфтяващ летен живот в своето физическо тяло през време на съня. Но чрез това, че на обитаваната от нас част Земята има през време на лятото своето спящо състояние, човекът е изоставен с неговото етерно тяло така да се каже на самия себе си и последствие от това е, че при едно езотерично развитие, когато въобще е добил способността да възприема нещо подобно, човек възприема през това лятно време своето етерно тяло повече, по-добре, по-ясно отколкото през време на зимата. Той възприема така да се каже самостоятелността на своето етерно тяло, а именно предимно в нашия цикъл на времето самостоятелността на етерната част на главата, на етерната част, която стои на основата на мозъка
към текста >>
Това едно твърде своеобразно усещане, което човек започва да добива едно вътрешно усещане за тази особена част на човешкото етерно тяло, която стои на основата на главата, благодарение на това, че през време на лятото съживен земния етер; и той чувствува така ясно разликите в това вътрешно изживяване различно през
пролет
та, различно през лятото, различно през зимата и есента.
Това едно твърде своеобразно усещане, което човек започва да добива едно вътрешно усещане за тази особена част на човешкото етерно тяло, която стои на основата на главата, благодарение на това, че през време на лятото съживен земния етер; и той чувствува така ясно разликите в това вътрешно изживяване различно през пролетта, различно през лятото, различно през зимата и есента.
Човек чувствува така ясно разликите в това вътрешно изживяване, че сега действително може да говори, точно както при физическото тяло, за едно диференциране на частите, за различни животи, през които минава в течение на лятното време, за ясно различаващите си едни от други изживявания.
към текста >>
И ние се научаваме постепенно да чувствуваме даже съвсем ясно, че върху тази част на нашето етерно тяло са действували творящо Същества, които се сменят така да се каже едни други в различните времена, през които минаваме от
пролет
та към есента; ние забелязваме, че върху мозъчната част на нашето етерно тяло са работили времената, така че нашият етерен мозък е в известно отношение един сложен орган.
Това е, което искам да Ви скицирам с няколко черти, обични приятели. Ако се представим скицирано човека, можем да си представим, че това етерно тяло, за което сега току-що говорих, е чувствувано така а имен но чувствувано е все по-малко отивайки нагоре, но изгубвайки се в неопределеност -, че то върви заедно с времето.
И ние се научаваме постепенно да чувствуваме даже съвсем ясно, че върху тази част на нашето етерно тяло са действували творящо Същества, които се сменят така да се каже едни други в различните времена, през които минаваме от пролетта към есента; ние забелязваме, че върху мозъчната част на нашето етерно тяло са работили времената, така че нашият етерен мозък е в известно отношение един сложен орган.
Той е бил един вид съчетан в неговата цялост от различните духовни Същества, които разгръщат техните способности в редуващите се времена. Сега ние добиваме едно понятие за едно много важно учение и се научаваме да чувствуваме постепенно това учение в неговата истина за учението, което е било развивано особено в школите на Заратустра.
към текста >>
И тези Амшаспанди действуват така, че те имат тяхното господство през време на лятото, а именно и днес още имат тяхното господство така, че се сменят едни други, като първият има господството през
пролет
та, рано през
пролет
та, вторият в разгара на
пролет
та и т.н.
Това учение казваше, че етерното тяло на човешкия мозък е било създадено постепенно от духовния Космос чрез работата на духовните Същества, наречени Амшаспанди.
И тези Амшаспанди действуват така, че те имат тяхното господство през време на лятото, а именно и днес още имат тяхното господство така, че се сменят едни други, като първият има господството през пролетта, рано през пролетта, вторият в разгара на пролетта и т.н.
до шестия и седмия. Седем, съответно шест такива духовни Същества действуват във времето сменяйки се едни други и те са творящите Духове, които благодарение на това, че се сменят едни други и когато единият завършва своята дейност влиза в действие другият -, те произвеждат едно такова сложно същество, каквото е етерното тяло, особено това на човешкия мозък.
към текста >>
Следователно в нашия мозък действуват шест до седем сменящи се едни други духовни Същества и ние ще разберем физическия мозък на човека само тогава, когато ще си кажем: тук действува един дух, който може да бъде чувствуван особено рано през
пролет
та той изпраща лъчезарно своите сили, които са първо етерни сили; след това в късна
пролет
идва вторият дух, който отново изпраща своите лъчезарни сили (рисунката е направена на дъската).
Следователно в нашия мозък действуват шест до седем сменящи се едни други духовни Същества и ние ще разберем физическия мозък на човека само тогава, когато ще си кажем: тук действува един дух, който може да бъде чувствуван особено рано през пролетта той изпраща лъчезарно своите сили, които са първо етерни сили; след това в късна пролет идва вторият дух, който отново изпраща своите лъчезарни сили (рисунката е направена на дъската).
Следователно етерните сили на този втори Дух лъчезарят в същото пространство. Третият Дух отново изпраща лъчезарно своите етерни сили вътре в мозъка и така се образува тази етерна част на човешкия мозък по такъв начин, че в редуващите се времена в същото пространство изпращат своите етерни сили Духовете, които се сменят едни други.
към текста >>
Той чувствува през ранна
пролет
първия от тези Духове, който днес имат една друга задача навън в етера; но той чувствува, че от него произхожда това, което носи в себе си, което е приел през време на Старата Луна; човек се чувствува в това време сроден с него.
Сега трябва да ни бъде ясно, че ние можем само да чувствуваме определени връзки на това, което съществува в нашия мозък като родство с тези Духове, които днес развиват вън от нас техните етерни сили. Защото Окултизма ни учи, че това, което аз току-що описах, е станало вече на Старата Луна; така щото не трябва да вярваме, че тези духове, които както можем да кажем имат господство през лятото, действуват още и днес и излъчват формиращи сили. Заложбите, които тези Духове действително са влъчили през време на старата Луна, човекът ги е донесъл със себе си в земното съществувание; но понеже ги носи така в своето етерно тяло той и днес още долавя днес, когато тези духовни същества нямат вече никакво непосредствено влияние върху нашето етерно тяло в мозъка той още долавя днес родството с тях и това е, което той долавя през лятото.
Той чувствува през ранна пролет първия от тези Духове, който днес имат една друга задача навън в етера; но той чувствува, че от него произхожда това, което носи в себе си, което е приел през време на Старата Луна; човек се чувствува в това време сроден с него.
Това е мощното откритие, което човек може да направи в течение на своето езотерично развитие: че в течение на времето изживява в себе си нещо като едно копие на духовно действуващите същества, които имат днес вече една съвсем друга задача отколкото по-рано, които в миналото са били сътворящи същества върху нашето същество. През време на образуването на Земята след това се е родил физическият мозък като едно копие, като един отпечатък на това, което вече се е развило чрез тези духовни космически влияния, като един етерен първообраз през време на старата Луна. Аз нарисувах тази част на нашето етерно тяло отворена нагоре, защото тя действително е чувствувана така. Тя е чувствувана така, че, щом я /Виж рисунка №1/ възприемем в самите нас, ние получаваме фактически чувството: ти се разтваряш тук навън в духовните светове, стоиш във връзка с духовните светове, които са постоянно над тебе.
към текста >>
Който напредва езотерично, чувствува именно в тази част, как през ранна
пролет
върху него действуват така да се каже други Духове, различни от тези, които действуват през лятото и есента.
Който напредва езотерично, чувствува именно в тази част, как през ранна пролет върху него действуват така да се каже други Духове, различни от тези, които действуват през лятото и есента.
Това е един вид съизживяване, по-точно казано един вид съвместно плуване. Благодарение на това също тази част се отделя от останалото етерно тяло и ние имаме, когато можем да навлезем в такива неща, ние имаме за тази част на етерното тяло едно чувство, което се колебае между флегматичното и сангвиничното настроение. Това чувство приема най-разнообразните нюанси между флегматичното и сангвиничното настроение.
към текста >>
Например през време на
пролет
та то е повече един вид вървене, един вид движение в етерното тяло заедно с потока на времето (във физическото тяло това се изразява напълно различно), а към есента то е повече един вид защитаване едно отблъскване на потока на времето.
Например през време на пролетта то е повече един вид вървене, един вид движение в етерното тяло заедно с потока на времето (във физическото тяло това се изразява напълно различно), а към есента то е повече един вид защитаване едно отблъскване на потока на времето.
След това една трета част на етерното тяло е усещана така, че ние чувствуваме тази част протичайки надолу в неопределеността, като че тя изчезва вътре в Земята, но се разпростира. Това са трите части на етерното тяло, което можем да усещаме отделени едни от други. Това би представлявало вътрешното усещане, вътрешното изживяване на етерното тяло; но ясновидеца това не би се представяло по този начин, когато той би наблюдавал етерното тяло на един друг човек, а това е вътрешното изживяване на етерното тяло. Това изживяване бива изменено съществено чрез факта, че съществува една четвърта част на етерното тяло, ясно разграничена като една форма на яйце, която в същност приема човека в себе си.
към текста >>
81.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Подчертахме също, как в течение на езотеричното развитие човекът става все по-чувствителен относно протичането на
пролет
та, лятото, есента и зимата, как това протичане става за него нещо напълно изразено, така че редуващите се факти на времето се отделят повече едни от други отколкото в отделното течение на живото; че те се диференцират.
Ние разгледахме промените при физическото и етерното тяло на човека, доколкото човек изживява тези промени в течение на езотеричното развитие, което той се стреми да приеме. Ако искаме да изразим основния характер на тези промени можем да кажем: в течение на развитието човекът чувствува все повече и повече своето физическо и своето етерно тяло вътрешно. По отношение на физическото тяло можехме да подчертаем, че отделните органи биват чувствувани все по-самостоятелни и по-самостоятелни, колкото повече човек напредва в езотеричното развитие, че те стават някакси независими едни от други. Бих могъл да кажа, че физическото тяло се чувствува по-живо в себе си. За етерното тяло подчертахме, че то чувствува себе си не само по-живо, но че то става въобще по-чувствително, че се прониква с един вид съзнание, защото започва да съчувствува по един по-тънък начин протичането на външните събития.
Подчертахме също, как в течение на езотеричното развитие човекът става все по-чувствителен относно протичането на пролетта, лятото, есента и зимата, как това протичане става за него нещо напълно изразено, така че редуващите се факти на времето се отделят повече едни от други отколкото в отделното течение на живото; че те се диференцират.
Следователно можем да кажем: човекът започва един вид да съизживява процесите на външния етер.
към текста >>
Той става така да се каже самият той
пролет
, лято, есен и зима, като изживява вътрешно това; но чрез това, че живее във външния свят, той престава да живее в това, което е негово собствено тяло.
Това е първото начало на едно действително освобождаване от своето тяло. С това човек става все по-независим и по-независим от своето собствено тяло, той започва действително да живее заедно с околната среда.
Той става така да се каже самият той пролет, лято, есен и зима, като изживява вътрешно това; но чрез това, че живее във външния свят, той престава да живее в това, което е негово собствено тяло.
Вчера ние подчертахме, че всичко това е свързано с добиването на една по-голяма чувствителност за това собствено тяло, той започва да чувствува това тяло като една тежест, като една неволя; той забелязва, че всичко, което се отнася само за това собствено тяло, се превръща в един упрек. И с това за едно по-високо развитие е постигнато вече извънредно много, когато в такива представи и усещания, каквито бяха обяснени вчера, човек започва да не бъде вече в съгласие със своята собствена човешка личност. И когато изживява това във все по-висока степен, той е добил вече много за по-висшето, за духовното изживяване.
към текста >>
82.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Той върши това, което прави да се издига от кръвта на змея като мъдрост, само от
пролет
та до есента.
А защо Аполон може това? Що е Аполон?
Той върши това, което прави да се издига от кръвта на змея като мъдрост, само от пролетта до есента.
При настъпването на есента Аполон отпътува за своята прадревна родина, на север, към хиперборейската страна. Чествуват се празници като празници на сбогуване, защото Аполон отпътува за хиперборейската страна. На пролет той отново бива посрещнат, когато се завръща от север. В това пътуване на Аполон към север царува една дълбока мъдрост. Физическото Слънце отива на юг; в духовната област става винаги противоположното.
към текста >>
На
пролет
той отново бива посрещнат, когато се завръща от север.
А защо Аполон може това? Що е Аполон? Той върши това, което прави да се издига от кръвта на змея като мъдрост, само от пролетта до есента. При настъпването на есента Аполон отпътува за своята прадревна родина, на север, към хиперборейската страна. Чествуват се празници като празници на сбогуване, защото Аполон отпътува за хиперборейската страна.
На пролет той отново бива посрещнат, когато се завръща от север.
В това пътуване на Аполон към север царува една дълбока мъдрост. Физическото Слънце отива на юг; в духовната област става винаги противоположното. С това се показва, че Аполон има връзка със Слънцето. Аполон е ангелското същество, за което говорихме: една отсенка, една проекция в душата на гърците на това ангелско същество, което в действителност беше действувало в края на Атлантската епоха, бидейки проникнато от Христос. Проекцията, отсенката в гръцката душа на проникнатото от Христос ангелско същество е Аполон, който говори мъдрост от устата на Пития.
към текста >>
83.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Когато
пролет
ното Слънце, следователно нарастващото в своята сила Слънце нашият символ на Христос има своя ден, т.е.
А сега да си спомним, че съгласно едно старо предание, едно от онези предания, които принадлежат на това, което аз посочих вчера на продължаващото действие на Христовия Импулс в подосновите на душата, че съгласно това предание се определя, в кой ден се пада празникът Великден. В кой ден се определя празникът Великден?
Когато пролетното Слънце, следователно нарастващото в своята сила Слънце нашият символ на Христос има своя ден, т.е.
Неделята /която е ден на Слънцето/ след пролетното пълнолуние. Как стои следователно пролетната пълна Луна на небето на Великден? Как трябва да стои тя винаги на небето на Великден? Тя трябва да започне поне от малко, когато е била пълна Луна, да се превръща в лунен сърп. Нещо от тази тъмна част трябва да стане видимо, нещо от слънчевия Дух, който е получил своята пролетна сила, трябва да се намира вътре.
към текста >>
Неделята /която е ден на Слънцето/ след
пролет
ното пълнолуние.
А сега да си спомним, че съгласно едно старо предание, едно от онези предания, които принадлежат на това, което аз посочих вчера на продължаващото действие на Христовия Импулс в подосновите на душата, че съгласно това предание се определя, в кой ден се пада празникът Великден. В кой ден се определя празникът Великден? Когато пролетното Слънце, следователно нарастващото в своята сила Слънце нашият символ на Христос има своя ден, т.е.
Неделята /която е ден на Слънцето/ след пролетното пълнолуние.
Как стои следователно пролетната пълна Луна на небето на Великден? Как трябва да стои тя винаги на небето на Великден? Тя трябва да започне поне от малко, когато е била пълна Луна, да се превръща в лунен сърп. Нещо от тази тъмна част трябва да стане видимо, нещо от слънчевия Дух, който е получил своята пролетна сила, трябва да се намира вътре. Това значи: според едно старо предание на Великден този образ на свещения Граал трябва да се яви на небето.
към текста >>
Как стои следователно
пролет
ната пълна Луна на небето на Великден?
А сега да си спомним, че съгласно едно старо предание, едно от онези предания, които принадлежат на това, което аз посочих вчера на продължаващото действие на Христовия Импулс в подосновите на душата, че съгласно това предание се определя, в кой ден се пада празникът Великден. В кой ден се определя празникът Великден? Когато пролетното Слънце, следователно нарастващото в своята сила Слънце нашият символ на Христос има своя ден, т.е. Неделята /която е ден на Слънцето/ след пролетното пълнолуние.
Как стои следователно пролетната пълна Луна на небето на Великден?
Как трябва да стои тя винаги на небето на Великден? Тя трябва да започне поне от малко, когато е била пълна Луна, да се превръща в лунен сърп. Нещо от тази тъмна част трябва да стане видимо, нещо от слънчевия Дух, който е получил своята пролетна сила, трябва да се намира вътре. Това значи: според едно старо предание на Великден този образ на свещения Граал трябва да се яви на небето. Така трябва да бъде.
към текста >>
Нещо от тази тъмна част трябва да стане видимо, нещо от слънчевия Дух, който е получил своята
пролет
на сила, трябва да се намира вътре.
Когато пролетното Слънце, следователно нарастващото в своята сила Слънце нашият символ на Христос има своя ден, т.е. Неделята /която е ден на Слънцето/ след пролетното пълнолуние. Как стои следователно пролетната пълна Луна на небето на Великден? Как трябва да стои тя винаги на небето на Великден? Тя трябва да започне поне от малко, когато е била пълна Луна, да се превръща в лунен сърп.
Нещо от тази тъмна част трябва да стане видимо, нещо от слънчевия Дух, който е получил своята пролетна сила, трябва да се намира вътре.
Това значи: според едно старо предание на Великден този образ на свещения Граал трябва да се яви на небето. Така трябва да бъде. За това според едно старо предание Великденът се определя по съответния начин.
към текста >>
84.
1. ПРЕДГОВОР
GA_155 Христос и човешката душа
Това, което се разигра в Съветска Русия, намери вече своето отражение в Берлин, отправи се към Азия и разлага голяма част от
пролет
арската младеж.
Предлаганият цикъл от лекции също възникна от нуждите на все по-широкия кръг трогателно търсещи души от Западния свят, устремени към разбирането на християнството и Христос. Обстоятелството, че църквите не са в състояние да дадат задоволителен отговор, доказва победоносното надмощие на материалистичния мироглед, както и появата на атеистичните движения с техния дълбок вътрешен цинизъм.
Това, което се разигра в Съветска Русия, намери вече своето отражение в Берлин, отправи се към Азия и разлага голяма част от пролетарската младеж.
Защо става така пита боязливата душа че това, което може да помогне из основи, което дава нова проницателност и въвежда спасителни възгледи, е яростно отхвърлено от представителите на официалната религия и наука? Защо се развива същият фанатизъм в борбата, както някога в Църквата, чийто догми бяха заплашени от разчупване? Вцепененият душевен живот и мъртвото мислене не бяха в състояние да обхванат конкретните сили на духовния свят. Човек на драго сърце проверява плодовете на такива учения, проследявайки техните живи въздействия, вместо само да търси дали някъде разклоненията им са спрели да растат, бидейки в състояние да формират само един упадъчен човешки вид. Човек не трябва да се оставя поради омраза и високомерие механично да повтаря това, което безсъвестни ловци на хора бълват в света, движени от накърнена суета и страст към отмъщение, или пък защото те са само инструменти на тайни организации, чиято власт е застрашена.
към текста >>
85.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
През
пролет
та на тази година ние го загубихме за земния живот: той премина през Портата на смъртта.
През последните години към нас се присъедини една поетическа личност. Въпросният човек дойде в нашето Антропософско движение, идвайки от един живот, посветен на най-чист идеализъм, идвайки от един живот, който още преди теософското време премина през едно мистично задълбочаване. Въпреки че него вата душа пребиваваше в едно загиващо, разпадащо се тяло, той се посвети със сърце и душа на нашето духовно движение.
През пролетта на тази година ние го загубихме за земния живот: той премина през Портата на смъртта.
Той остави на човечеството серия от чудесни стихотворения, които бяха публикувани в един том, излязъл от печат скоро след неговата смърт. Той беше пространствено отделен от нашето движение, в известно отношение поради трудностите на неговия външен телесен живот, в продължение на много време, в един усамотен планински кът на Швейцария, където той трябваше да се грижи за своето оздравяване, но той също клонеше отдалеч към нашето движение и неговите стихотворения, които постоянно се рецитират в някои антропософски кръгове, именно в последно време са сякаш поетическото отражение на това, което ние сме изработили в течение на повече от едно десетилетие. Сега той е преминал вече през Портата на смъртта и окултното разглеждане на душата на този човек констатира нещо твърде забележително. Човек може да каже, че едва след смъртта се научава да познава значението на живота на душата в това разпадащо се тяло. Онова, което тази душа прие в себе си, докато тя искрено сътрудничеше за напредъка на Антропософското движение, разби една по-голяма сила, би могъл да каже човек, разви една по-голяма сила под повърхността на постепенно загиващото тяло.
към текста >>
И онази душевна панорама, която за ясновидския поглед се развива в душата, която тази
пролет
премина през Портата на смъртта, онази душевна панорама, скъпи мои приятели, така както тя се представя проникната от Христос, е за мене гаранция, че това, което днес може да бъде говорено от духовните светове, ще свети надолу чрез Христовата Любов в душите, които ще дойдат по-късно; тези души ще бъдат възпламенени от това, те ще бъдат вдъхновени от това.
А сега при наблюдаването на окултното фактическо положение на нещата се показва следното: човекът, които преминава през Портата на смъртта, той може да живее в една такава космическа панорама, той ще върви с нея през живота, който се намира между смъртта и едно ново раждане; това ще действува в цялото негово същество, ще се въплъти в цялото негово същество, по-добре би било да кажа „ще се вдушеви" в цялото негово същество и ще проникне неговия нов следващ живот, когато той отново ще слезне надолу за такъв земен живот. Това води до там, щото една такава душа да приеме в себе си един зародиш на съвършенство за собствения живот, така че самата душа да напредва в еволюцията на Земното битие. Всичко това става благодарение на факта, че такава душа е приела нещо подобно, както беше вече казано. Но сега тази душа, която току-що беше цитирана, бе приела всичко в себе си, пропито и проникнато духовно от Съществото Христос, от представите, които ние можем да усвоим за Съществото Христос. По този начин това, което една такава душа е приела в себе си, е не само едно благо, което служи само за по-нататъшното развитие на тази душа, а е едно благо чрез Христос, който е общ, за цялото човечество и действува отново върху цялото човечество.
И онази душевна панорама, която за ясновидския поглед се развива в душата, която тази пролет премина през Портата на смъртта, онази душевна панорама, скъпи мои приятели, така както тя се представя проникната от Христос, е за мене гаранция, че това, което днес може да бъде говорено от духовните светове, ще свети надолу чрез Христовата Любов в душите, които ще дойдат по-късно; тези души ще бъдат възпламенени от това, те ще бъдат вдъхновени от това.
Не само нашият приятел ще носи в собствения си живот проникнатата от Христос Антропософия за свое собствено усъвършенствуване, а чрез това, че той е приел Антропософията проникната от Христос, тя ще стане един импулс за душите от духовния свят, един импулс за душите, които ще живеят в следващите столетия; в тях ще се вливат лъчите на онова, което е проникнато от Христос. Това, което вашите души получават като най-доброто благо от проникнатата от Христос Антропософия, не могат да го приемат само за самите себе си, а го носят за по-късните времена на еволюцията. Ако е проникнато от Христос, то тече и се влива като едно семе в цялото човечество, защото Христос е Съществото, което принадлежи на цялото човечество. Там, където е Христос, благата на живота не се уединяват; те остават плодотворни за отделния човек, но същевременно приемат характера на едно благо за цялото човечество.
към текста >>
Колко много неща остават неизпълнени за душата в живота на Земята, скъпи мои приятели, колко много неща изглеждат много ценни, без тя да може да гледа на тях по друг начин относно външния физически свят, освен като на разрушени
пролет
ни надежди.
Защото онзи, които действително е проникнат от Христовия Импулс, чувствува как в завоеванията на неговата душа, колкото и несъвършените да изглеждат по отношение на земния живот, вътре в тези завоевания стои Христовият Импулс като една защита и гаранция за постигането им. Ето защо Христос е една такава утеха в съмненията на живота, една такава подкрепа за душата.
Колко много неща остават неизпълнени за душата в живота на Земята, скъпи мои приятели, колко много неща изглеждат много ценни, без тя да може да гледа на тях по друг начин относно външния физически свят, освен като на разрушени пролетни надежди.
Обаче това, което чувствуваме така искрено в нашата душа, това, което съединяваме с нашата душа като едно пълно ценно мислено благо, това ние можем да го предадем на Христос; и както и да изглежда то за осъществяването когато сме го предали на Христос, Той го пренася на своите крила в действителността. Не е нужно човек винаги да знае това, но душата, която чувствува Христос вътре в себе си, както тялото чувствува кръвта в себе си като животворен елемент, тази душа чувствува реализиращата сила на този Христов Импулс по отношение на всичко това, което душата не може да осъществи във външния свят, но би иска ла да го осъществи, би искала да го осъществи по справедлив начин. Това, че ясновиждащото съзнание вижда тези неща, когато наблюдава душите след смъртта, е тъкмо едно доказателство за това, колко оправдано е чувството на човешката душа, когато при всичко, което върши и мисли, тя се чувствува проникната от Христос, приема в себе си Христос, като нейна утеха, като нейна подкрепа, като онова, за което казва в този земен живот „Не аз, а Христос в мен". Нека човек да казва това: „Не аз, а Христос в мен" в този земен живот, скъпи мои приятели! Спомнете си едно място, което стои в началото на моята книга „Теософия", което трябва да покаже една от онези точки, където се осъществява на определена степен в духовния живот това, което прониква душата в земния живот на този свят.
към текста >>
86.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Една забележителна глава в тази книга на Жорес, която се отнася до
пролет
ариата и патриотизма.
В целия си стремеж Жорес, като други, се изправя пред невъзможността да признае по реален начин духовния свят, че в развитието на човечеството потокът на духовния живот произтича от духовния свят. Едно от най-хубавите изречения61, написани от Жорес, се отнася до връзките, които възникват между социализма и патриотизма в смисъла на Жорес. Жорес се опитва да покаже как действат историческите събития в развитието на човечеството. След като излага различни фактори, които са действали в Римската империя, за да се разбере какво трябва да оказва влияние в настоящето, след като показва какво е действало в древногръцкия свят, за да се схване какво трябва да се проявява в други времена, след като показва различни неща с изключителен стремеж към познание, той пише и една глава за новото време.
Една забележителна глава в тази книга на Жорес, която се отнася до пролетариата и патриотизма.
Интересно е да се разгледа тази малка глава, за да се види какво всъщност протича в душите на най-добрите хора от нашето обкръжение. В тази глава Жорес иска да покаже, че за новия социален напредък главното не е поземлената собственост, а индустрията и т.н., но за тези неща няма да говорим. Важното е, че тук той е принуден да обърне внимание на личността на Жана д‘Арк, девата от Орлеан62. Сега помислете, че един човек, който живее изцяло в идеите на настоящето, обръща внимание на една личност, за която всеки, който познава новата история, знае – с това трябва да се съгласи всеки, който разглежда обективно фактите, – че ако тя не се бе намесила, картата на Европа днес просто щеше да е съвсем друга. Жорес, разбира се, също вижда това.
към текста >>
87.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
61. едно от най-хубавите изречения: „Отечество и
пролет
ариат“, отделно издание на десета глава от книгата му „Новата армия“, Йена 1916.
61. едно от най-хубавите изречения: „Отечество и пролетариат“, отделно издание на десета глава от книгата му „Новата армия“, Йена 1916.
към текста >>
63. „Жана д‘Арк изпълнява своята мисия...“: Жан Жорес, „Отечество и
пролет
ариат“, стр. 98.
63. „Жана д‘Арк изпълнява своята мисия...“: Жан Жорес, „Отечество и пролетариат“, стр. 98.
към текста >>
66. „Прекрасни думи...“: Жан Жорес, „Отечество и
пролет
ариат“, стр. 99.
66. „Прекрасни думи...“: Жан Жорес, „Отечество и пролетариат“, стр. 99.
към текста >>
88.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ако не беше безсмислица, щеше да бъде много хубаво да имаме например вечна
пролет
, непрекъснато цъфтящи растения, непрестанно никнещ и избуяващ живот.
Ако не беше безсмислица, щеше да бъде много хубаво да имаме например вечна пролет, непрекъснато цъфтящи растения, непрестанно никнещ и избуяващ живот.
Може да се постави и въпросът: Защо творците на света не са направили така, че да имаме непрестанно никнещ и избуяващ живот? Защо красивите лалета, лилии, рози трябва да повяхват и изгниват? Отговорът е много прост: Те трябва да повехнат и изгният, именно за да могат да разцъфнат отново! Доколкото се намираме във физическия план, трябва да сме наясно, че едното не може без другото, че едното дори става заради другото и че е велика истина Гьотевата мисъл: природата е произвела смъртта, за да има много живот*102. Тъй като физическият свят е Майя, то докато се остава в него, уравновесяване няма; уравновесяване има едва тогава, когато човек съумее да се извиси от физическия в духовния свят.
към текста >>
89.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защото импулсът от мистерийния център се по давал при първото пълнолуние след
пролет
ното слънцестояние.
Но човек трябва да се върне далеч в миналото, приблизително в третото хилядолетие, а може би и още поназад, за да разбере какво е живеело в душите, приели впоследствие усещането за Исус. Приблизително там, където е разположен Ютландският полуостров с днешна Дания, се намирал центърът, от който в онези древни времена се излъчвали важни мистерийни импулси. И тези мистерийни импулси имали връзка с факта днешният разум може да преценява това както си ще -, че още през третото хилядолетие преди нашето християнско летоброене там, на север, сред някои племена за наистина достоен обитател на земята бил считан роденият през определени седмици на зимния сезон. Причината за това била, че от онзи тайнствен мистериен център върху Ютландския полуостров, към племената, наричащи се тогава ингевони*170 или наричани поне от римляните и по-точно от Тацит ингевони, храмовият жрец отправял импулс половото сношение на хората да става само в определен период през първата четвърт на годината. Всяко полово сношение на хората извън този период, разпореден от мистерийния център, било недопустимо; а непълноценен човек сред това племе на ингевоните бил всеки, родил се не по време на най-тъмните нощи, в най-мразовития сезон, в навечерието на нашата Нова година.
Защото импулсът от мистерийния център се по давал при първото пълнолуние след пролетното слънцестояние.
Само тогава между хората, които действително трябвало да се смятат за свързани с духовните светове, както подобава на човека, само тогава между тях било позволено половото сношение. Поради туй, че през цялото останало време усилията, изразходвани при едно полово сношение, бивали спестявани за телесното развитие на човека, се постигала онази характерна сила, на която макар и в нейния залез могъл да се възхити Тацит, който творил едно столетие след Мистерията на Голгота.
към текста >>
Така през първото пълнолуние след
пролет
ното слънцестояние принадлежащите към племето на ингевоните преживявали в отличие от другите германски племена по особено интензивен начин процеса на зачатието: не при будно съзнание, а в своеобразно съновидение.
Така през първото пълнолуние след пролетното слънцестояние принадлежащите към племето на ингевоните преживявали в отличие от другите германски племена по особено интензивен начин процеса на зачатието: не при будно съзнание, а в своеобразно съновидение.
Те обаче знаели какво трябва да означава това във взаимовръзката между човешката тайна и небесните тайни. На зачеващата жена се явявало едно духовно същество и под формата на видение и възвестявало образа на човека, който чрез нея щял да дойде на земята. Не съзнание, а полусъзнание имало в сферата, изживявана от човешките души при навлизането на човека във физическо-земния Свят. Човек подсъзнателно усещал, че го направляват божества, получи ли впоследствие името "ванове"; чието име се свързва с глагола wahn nen въобразявам си, тоест с онова, което не протича при явно, пълно съзнание на разума, а при „просветлено сънищно съзнание".
към текста >>
Онова, което в смисъла на ингевоните било съдържащото се в регулираната еволюция на човечеството, се отнасяло за периода на първото пълнолуние след
пролет
ното слънцестояние.
За всяко новопоявило се нещо на света се създава както една луциферическа, така и една ариманическа противоположност.
Онова, което в смисъла на ингевоните било съдържащото се в регулираната еволюция на човечеството, се отнасяло за периода на първото пълнолуние след пролетното слънцестояние.
Но онова, което в древността било изостанало чрез придвижване на равноденствието напред като призрачно преживяване от стари времена, в по-късен период бивало измествано все повече и по такъв начин се превръща в нещо ариманическо. Следователно, ако посвещаваното в древността на истинския култ към Херта било преместено с близо четири недели по-късно, то се било превърнало в ариманическо. Така преминаването в ариманическо състояние означа-вало, че взаимовръзката, съединяването на земната жена с духовния свят е било търсено по неправомерен начин в неправомерно време. Впоследствие то било увековечело във Валпургиевата нощ на 30 Април срещу 1 Май! Тук е редно да виждаме само едно ариманическо времеизместване.
към текста >>
Може да си представите, че ако човешкият плод е узрявал от момента на
пролет
ното пълнолуние до зимния сезон, тогава по правило някое човешко същество е бивало първото, родило се в Святата нощ.
И още нещо е имало, което трябва да се спомене във връзка с тези мистерийни обичаи.
Може да си представите, че ако човешкият плод е узрявал от момента на пролетното пълнолуние до зимния сезон, тогава по правило някое човешко същество е бивало първото, родило се в Святата нощ.
Сред ингевонските племена детето, родило се първо в Святата нощ в най-стари времена това ставало на всеки три години -, бивало избирано за вожд, щом навършело тридесет години, и три години трябвало да бъде вожд само три години. Някой ден по-нататък може би е редно да Ви кажа какво ставало с него подир туй.
към текста >>
90.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Те се състоели в това, че при ингевоните от споменатите мистерийни светилища, животът на хората бил строго регулиран дотолкова, доколкото специално бивало определяно времето, през което се полагали грижи за продължаване на рода сношаването на мъжа с жената трябвало да става само през
пролет
та, приблизително през дните, когато било първото пълнолуние след
пролет
ното слънцестоение.
Тези стари традиции бих искал да Ви скицирам още веднъж.
Те се състоели в това, че при ингевоните от споменатите мистерийни светилища, животът на хората бил строго регулиран дотолкова, доколкото специално бивало определяно времето, през което се полагали грижи за продължаване на рода сношаването на мъжа с жената трябвало да става само през пролетта, приблизително през дните, когато било първото пълнолуние след пролетното слънцестоение.
Това било приблизително времето, което ние сега наричаме великденско. В останалото време размножаването не било позволено и в известен смисъл за не съвсем почтен бил смятан човек, родил се по време, доказващо, че зачеването му не е могло да стане през посочения период.
към текста >>
А щом наближало времето за зачеване, сиреч въпросните дни през
пролет
та, тогава настъпвали състоянията на несъзнателност.
Това се отразявало върху цялостното разположение на духа, върху душевното състояние на хората. Поради това, че през останалото време на годината продължаването на рода отстъпвало на заден план, могло да се запази старото сумрачно ясновидство.
А щом наближало времето за зачеване, сиреч въпросните дни през пролетта, тогава настъпвали състоянията на несъзнателност.
Зачеването бивало осъществявано изцяло в състояние на несъзнателност, в небудно състояние. По този начин обаче, зачеващата жена реално осъзнавала явяването, видението на един слизащ от духовните светове духовен образ, който възвестявал бъдната рожба. При жената дори се получавало така, че тя навярно е виждала лицето на бъдната си рожба. А по време на Евангелието от Лука това възвестяване, както видяхме, намира отражение в благовещението към Мария, отправено от архангел Гавраил. Ние видяхме, че дори в една англосаксонска песен за руните съществува фрагмент за онова, което било налице в старото съзнание, че тези традиции наистина са съществували на Ютландския полуостров и че са се пренесли на изток.
към текста >>
Да си представим, че някой иска да постигне нещо на някоя дата през
пролет
та на определена година.
Да си представим, че някой иска да постигне нещо на някоя дата през пролетта на определена година.
Тогава той си казва: Петдесетница е, ще се върна назад във времето до някое събитие, сходно на онова, което ми се ще да извърша сега. То обаче трябва да се е случило по време, когато Петдесетница се е падала в почти същите дни, в същите дни на месеца. Така в общи линии положението на звездите за тази дата на Петдесетница естествено е сходно, то просто се повтаря. По този начин би била налице тъкмо специалната възможност за въздействие върху делириумното съзнание. Винаги би могло да се намери група от хора, представляващи своего рода Балдур през Петия следатлантски период, щом някой реши да играе ролята на Локи със слепия Хьодур или чрез слепия Хьодур, като при специалните космически условия поражда делириумното съзнание.
към текста >>
91.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Да се изследва, да се проучи как духовните Същества могат да влияят върху социално-сакраменталната взаимовръзка по същия начин, както те влияят върху поникването и покарването на растенията през
пролет
та и върху повяхването през есента това била задачата на такива мистерийни центрове като онзи, за който казах, че се намирал в Дания и сакраментално регулирал социалния живот.
Когато модерната техника се усъвършенства дотолкова, че посредством някакви плоскости да може да се произвежда изкуствена топлина, тогава и това наистина ще стане, не съм против, а Ви го представям като потребност, като нещо, което в бъдеще ще стане, тогава от духовете на природата и стихиите ще бъде отнет растежът на растенията, на първо място растежът на житото, ще бъдат издигнати не само зимни градини, не само отоплявани помещения за по-малки растителни насаждения, но и за цели житни полета, където житото откъснато от законите, действащи от Космоса ще се отглежда в други сезони, а не както то в известна степен расте от само себе си, сиреч чрез духовете на природата и стихиите. Спрямо посевите това ще представлява същото, каквото се случило, когато старото съзнание за тайнството на зачеването и ражданията се генерализирало по отношение на цялата година.
Да се изследва, да се проучи как духовните Същества могат да влияят върху социално-сакраменталната взаимовръзка по същия начин, както те влияят върху поникването и покарването на растенията през пролетта и върху повяхването през есента това била задачата на такива мистерийни центрове като онзи, за който казах, че се намирал в Дания и сакраментално регулирал социалния живот.
От там именно се разпространило онова, чиито следи можем да дирим още в ІІІ хилядолетие преди Мистерията на Голгота, ала сетне виждаме как то постепенно изчезва и отстъпва място на друго, което трябвало да дойде; в противен случай човекът нямало да може да се извиси до използването на своя интелект. Нещата стават по необходимост и тъкмо тяхната необходимост трябва да се прозира, а не да искаме да се бъркаме в работата на боговете, питайки защо те не са направили едно или друго, защо не са го направили иначе, при което винаги се има предвид по-удобно за хората.
към текста >>
92.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Някои сред Вас сигурно си спомнят, че голяма част от онова, което години наред е бивало разисквано от носно тенденциите на нашето време, аз обобщих в цяла поредица от лекции във Виена през
пролет
та на 1914 г.
Някои сред Вас сигурно си спомнят, че голяма част от онова, което години наред е бивало разисквано от носно тенденциите на нашето време, аз обобщих в цяла поредица от лекции във Виена през пролетта на 1914 г.
Там заострих вниманието върху това, че би могло да става дума за социален карцином*231. Трябва да призная, че винаги съм оставал малко стъписан, загдето подобни бележки, осветяващи в дълбочина някои от съществуващите факти, често пъти биват приемани никак си като нещо, което понастоящем и при други случаи просто се казва и в известна степен задоволява любопитството.
към текста >>
93.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Много значителни думи бяха казани тази
пролет
от един германски политик /бележка 18/.
Много значителни думи бяха казани тази пролет от един германски политик /бележка 18/.
Той каза за нашите взаимоотношения с Русия, че Германия е в дружески взаимоотношения с Петербург, който не обръща внимание на подстрекателствата в пресата. И за Англия през юли беше казано, че напрежението отслабва, че преговорите с Англия не са прекъснати, че те продължават в дух на подобряване. Така говореше един известен политик още на 3 юли. Препрочитайки сега тези думи се опитваш да си представиш колко безпомощно е било човешкото съждение в навечерието на разразилите се събития! Но едно става ясно от тези думи: ние не искахме война!
към текста >>
94.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Той може да бъде разбран, само ако се насочи погледът към това, как с издигащото се
пролет
но слънце, в светлината и топлината, се издигат духовни сили, как богът на
пролет
та встъпва в своите права, и как, запалвайки Йоановия огън, човек сякаш се отклонява към силите на природата, в които господстват силите на
пролет
та, как той запалва огън, като символ на това, че съединява своето съзнание със смъртта на бога на
пролет
та в лятното слънцестоене.
Да пробваме веднъж, съвсем обективно, без предубеденост, да си изясним разликата между тези духовни течения на човечеството. Да си изясним, как с встъпването в развитието на тази част на човечеството, която се нарича германски племена, е започнало проникването на духовното във външно физическото и са били възприети дълбините на християнството. Изходен момент /отправна точка/ е било външно-физическото, това външно-физическо, което едновременно съдържа във физически зачатък физически-духовното. Да погледнем лятната жертва, жертвата на бога Балдур в слънцестоенето. Дълбокият и смисъл отдавна е изгубен, но в какво е нейната особеност, нейния своеобразен дълбок смисъл?
Той може да бъде разбран, само ако се насочи погледът към това, как с издигащото се пролетно слънце, в светлината и топлината, се издигат духовни сили, как богът на пролетта встъпва в своите права, и как, запалвайки Йоановия огън, човек сякаш се отклонява към силите на природата, в които господстват силите на пролетта, как той запалва огън, като символ на това, че съединява своето съзнание със смъртта на бога на пролетта в лятното слънцестоене.
Това е древното сказание за Балдур: богът на пролетта изгаря в огъня на слънцестоенето; във външната физическа природа възприемали плодоносещото, зараждащото се в природата; обичали са бога на пролетта и са го следвали в смъртта му. Но във връзка с това, във външния физически свят, са имали сякаш праобраз: Христос, който не умира в лятното слънцестоене, а се ражда през зимното слънцестоене – забележете тази противоположност на физическото и духовното – защото са имали праобраз на тази противоположност в бога на лятното слънцестоене, защото са имали тази противоположност на телесното в духовното, затова са пробивали със съзнанието през родовото към противоположното. Ако бог Балдур е богът на пролетта, умиращ в лятното слънцестоене, Богът Христос е Бог, раждащ се в зимното слънцестоене. И едното, и другото се изявяват телесно, разиграват се във външното, във физически-телесното, пронизано от духа, забуленото физически-телесно, покрито от мрака на зимата. Духът на зимата пронизва телесността на лятото.
към текста >>
Това е древното сказание за Балдур: богът на
пролет
та изгаря в огъня на слънцестоенето; във външната физическа природа възприемали плодоносещото, зараждащото се в природата; обичали са бога на
пролет
та и са го следвали в смъртта му.
Да си изясним, как с встъпването в развитието на тази част на човечеството, която се нарича германски племена, е започнало проникването на духовното във външно физическото и са били възприети дълбините на християнството. Изходен момент /отправна точка/ е било външно-физическото, това външно-физическо, което едновременно съдържа във физически зачатък физически-духовното. Да погледнем лятната жертва, жертвата на бога Балдур в слънцестоенето. Дълбокият и смисъл отдавна е изгубен, но в какво е нейната особеност, нейния своеобразен дълбок смисъл? Той може да бъде разбран, само ако се насочи погледът към това, как с издигащото се пролетно слънце, в светлината и топлината, се издигат духовни сили, как богът на пролетта встъпва в своите права, и как, запалвайки Йоановия огън, човек сякаш се отклонява към силите на природата, в които господстват силите на пролетта, как той запалва огън, като символ на това, че съединява своето съзнание със смъртта на бога на пролетта в лятното слънцестоене.
Това е древното сказание за Балдур: богът на пролетта изгаря в огъня на слънцестоенето; във външната физическа природа възприемали плодоносещото, зараждащото се в природата; обичали са бога на пролетта и са го следвали в смъртта му.
Но във връзка с това, във външния физически свят, са имали сякаш праобраз: Христос, който не умира в лятното слънцестоене, а се ражда през зимното слънцестоене – забележете тази противоположност на физическото и духовното – защото са имали праобраз на тази противоположност в бога на лятното слънцестоене, защото са имали тази противоположност на телесното в духовното, затова са пробивали със съзнанието през родовото към противоположното. Ако бог Балдур е богът на пролетта, умиращ в лятното слънцестоене, Богът Христос е Бог, раждащ се в зимното слънцестоене. И едното, и другото се изявяват телесно, разиграват се във външното, във физически-телесното, пронизано от духа, забуленото физически-телесно, покрито от мрака на зимата. Духът на зимата пронизва телесността на лятото. Как те взаимно се пронизват?
към текста >>
Ако бог Балдур е богът на
пролет
та, умиращ в лятното слънцестоене, Богът Христос е Бог, раждащ се в зимното слънцестоене.
Да погледнем лятната жертва, жертвата на бога Балдур в слънцестоенето. Дълбокият и смисъл отдавна е изгубен, но в какво е нейната особеност, нейния своеобразен дълбок смисъл? Той може да бъде разбран, само ако се насочи погледът към това, как с издигащото се пролетно слънце, в светлината и топлината, се издигат духовни сили, как богът на пролетта встъпва в своите права, и как, запалвайки Йоановия огън, човек сякаш се отклонява към силите на природата, в които господстват силите на пролетта, как той запалва огън, като символ на това, че съединява своето съзнание със смъртта на бога на пролетта в лятното слънцестоене. Това е древното сказание за Балдур: богът на пролетта изгаря в огъня на слънцестоенето; във външната физическа природа възприемали плодоносещото, зараждащото се в природата; обичали са бога на пролетта и са го следвали в смъртта му. Но във връзка с това, във външния физически свят, са имали сякаш праобраз: Христос, който не умира в лятното слънцестоене, а се ражда през зимното слънцестоене – забележете тази противоположност на физическото и духовното – защото са имали праобраз на тази противоположност в бога на лятното слънцестоене, защото са имали тази противоположност на телесното в духовното, затова са пробивали със съзнанието през родовото към противоположното.
Ако бог Балдур е богът на пролетта, умиращ в лятното слънцестоене, Богът Христос е Бог, раждащ се в зимното слънцестоене.
И едното, и другото се изявяват телесно, разиграват се във външното, във физически-телесното, пронизано от духа, забуленото физически-телесно, покрито от мрака на зимата. Духът на зимата пронизва телесността на лятото. Как те взаимно се пронизват? В непосредственото стълкновение на културни импулси. Какво представлява историята на Средна Европа освен непрекъснатата борба за искрата на божественото в отделната човешка душа, за проникване на духовното във физическото?
към текста >>
95.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Например, настъпва
пролет
та.
Какво означава тази смяна на състоянието за нашата Земя?
Например, настъпва пролетта.
Това означава, че Слънцето, в неговото въздействие на Земята, встъпва в съвсем други съотношения, отколкото това е било през зимата. Може също да се каже: когато настъпи пролетта, Земята се обхваща от слънчевото въздействие. Ако по време на зимата нашата малка Земя заедно с цялата Земя беше в известна степен, предоставена сама на себе си, Слънцето се е грижело за нашата малка земя, то сега и нашата малка земя е обхваната от въздействието на Слънцето, тоест от това, което се намира извън Земята. Сбора от сили на нашата малка земя се откъсва от Земята. Нашата малка земя е обърната сега не само към силите на Земята; тя е обхваната от въздействието на Слънцето, тя е откъсната от непосредствената връзка със Земята.
към текста >>
Може също да се каже: когато настъпи
пролет
та, Земята се обхваща от слънчевото въздействие.
Какво означава тази смяна на състоянието за нашата Земя? Например, настъпва пролетта. Това означава, че Слънцето, в неговото въздействие на Земята, встъпва в съвсем други съотношения, отколкото това е било през зимата.
Може също да се каже: когато настъпи пролетта, Земята се обхваща от слънчевото въздействие.
Ако по време на зимата нашата малка Земя заедно с цялата Земя беше в известна степен, предоставена сама на себе си, Слънцето се е грижело за нашата малка земя, то сега и нашата малка земя е обхваната от въздействието на Слънцето, тоест от това, което се намира извън Земята. Сбора от сили на нашата малка земя се откъсва от Земята. Нашата малка земя е обърната сега не само към силите на Земята; тя е обхваната от въздействието на Слънцето, тя е откъсната от непосредствената връзка със Земята. Когато нашата малка земя е така откъсната от Земята, в нея встъпват други сили, покрай земните, в нея встъпват сили отвън. Нашата малка земя е обърната сега не само към силите на Земята; тя е обхваната от въздействието на Слънцето, тя е откъсната от Земята.
към текста >>
От есента до
пролет
та малката земя е предоставена сама на себе си, тя развива в себе си свои собствени сили.
Трябва да си представяме нашата малка земя като запълнена от вещество. Но не за него става дума сега.
От есента до пролетта малката земя е предоставена сама на себе си, тя развива в себе си свои собствени сили.
След това настъпва действието на Слънцето, то улавя тези сили, така че под въздействието на силите на Слънцето, това, което отначало е било затворено в самата малка земя, сега се включва в кръга на извънземните въздействия. То се изтръгва и встъпва в кръга на извънземните въздействия. Това, което е било плътно съединено, се освобождава, разширява се и може да добие взаимоотношение с обкръжаващото мирово пространство на сферата на въздействие на Слънцето.
към текста >>
С други думи, тогава бихме имали през
пролет
та малка земя, в която Слънцето се намесва чрез импулса на това движение, в което то вече е участвало през миналата есен.
Ако той стои достатъчно здраво /ако е заел подходяща стойка/, няма да можете да го мръднете. Но ако той помръдне, вие можете да влезете в неговото движение /да нахлуете в посоката на неговото движение/. Предположете, че тук вътре има сила, описваща окръжност около Земята, вътрешна центробежна сила; да си представим, че тази центробежна сила на Слънцето е предадена на малката земя. Тогава Слънцето може отново да се намеси в това движение, да се включи в него. То може отново да откъсне тази малка земя от Земята.
С други думи, тогава бихме имали през пролетта малка земя, в която Слънцето се намесва чрез импулса на това движение, в което то вече е участвало през миналата есен.
Слънцето се намесва, грабва малката земя от едностранната връзка със силите на Земята, съответно за въздействието на Слънцето широко се отваря това, което е било ограничено от силите на малката земя. Едните и другите сили трябва да се съединят и малкото земно кълбо се изплъзва от центробежната сила на Слънцето. Вече се досещате за какво става дума: описах схематично, какво става при растежа на растенията, при развитието на листа, цветове и плодове.
към текста >>
96.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Всичко вие знаете, че Слънцето през
пролет
та изгрява в една определена точка.
Ако от живота на нервите се обърнем към това, което се отнася към живота на представите, към живота на дишането, към областта на чувствата – какво ще видим? Някаква представа за това, което едновременно ще оживи нашето възприятие, давайки ни това, което по съответния начин може да се изправи пред нашата душа.
Всичко вие знаете, че Слънцето през пролетта изгрява в една определена точка.
През ранна пролет, на 21 март то изгрява в определена точка. Но тя не е неизменна, знаете това. В отдавна минали времена Слънцето е изгрявало в ранната пролет в съзвездието Бик, след това в съзвездието Овен; точката на пролетното равноденствие се премества по кръга на Зодиака и навлиза сега в съзвездието Риби. Виждаме придвижването на пролетната точка по кръга на Зодиака. Но ако точката се придвижва по кръга, то, разбира се, след определен период от време тя отново ще се завърне на предишното място.
към текста >>
През ранна
пролет
, на 21 март то изгрява в определена точка.
Ако от живота на нервите се обърнем към това, което се отнася към живота на представите, към живота на дишането, към областта на чувствата – какво ще видим? Някаква представа за това, което едновременно ще оживи нашето възприятие, давайки ни това, което по съответния начин може да се изправи пред нашата душа. Всичко вие знаете, че Слънцето през пролетта изгрява в една определена точка.
През ранна пролет, на 21 март то изгрява в определена точка.
Но тя не е неизменна, знаете това. В отдавна минали времена Слънцето е изгрявало в ранната пролет в съзвездието Бик, след това в съзвездието Овен; точката на пролетното равноденствие се премества по кръга на Зодиака и навлиза сега в съзвездието Риби. Виждаме придвижването на пролетната точка по кръга на Зодиака. Но ако точката се придвижва по кръга, то, разбира се, след определен период от време тя отново ще се завърне на предишното място. Традиционната астрономия знае за това.
към текста >>
В отдавна минали времена Слънцето е изгрявало в ранната
пролет
в съзвездието Бик, след това в съзвездието Овен; точката на
пролет
ното равноденствие се премества по кръга на Зодиака и навлиза сега в съзвездието Риби.
Ако от живота на нервите се обърнем към това, което се отнася към живота на представите, към живота на дишането, към областта на чувствата – какво ще видим? Някаква представа за това, което едновременно ще оживи нашето възприятие, давайки ни това, което по съответния начин може да се изправи пред нашата душа. Всичко вие знаете, че Слънцето през пролетта изгрява в една определена точка. През ранна пролет, на 21 март то изгрява в определена точка. Но тя не е неизменна, знаете това.
В отдавна минали времена Слънцето е изгрявало в ранната пролет в съзвездието Бик, след това в съзвездието Овен; точката на пролетното равноденствие се премества по кръга на Зодиака и навлиза сега в съзвездието Риби.
Виждаме придвижването на пролетната точка по кръга на Зодиака. Но ако точката се придвижва по кръга, то, разбира се, след определен период от време тя отново ще се завърне на предишното място. Традиционната астрономия знае за това. Времето, за което пролетната точка изминава своя път по окръжността на Зодиака, се равнява, примерно, на 25900 години, закръгляйки го – на 26000 години. Значи, с това число от 26 хиляди години, се измерва в космоса придвижването на точката на пролетното равноденствие по кръга на Зодиака.
към текста >>
Виждаме придвижването на
пролет
ната точка по кръга на Зодиака.
Някаква представа за това, което едновременно ще оживи нашето възприятие, давайки ни това, което по съответния начин може да се изправи пред нашата душа. Всичко вие знаете, че Слънцето през пролетта изгрява в една определена точка. През ранна пролет, на 21 март то изгрява в определена точка. Но тя не е неизменна, знаете това. В отдавна минали времена Слънцето е изгрявало в ранната пролет в съзвездието Бик, след това в съзвездието Овен; точката на пролетното равноденствие се премества по кръга на Зодиака и навлиза сега в съзвездието Риби.
Виждаме придвижването на пролетната точка по кръга на Зодиака.
Но ако точката се придвижва по кръга, то, разбира се, след определен период от време тя отново ще се завърне на предишното място. Традиционната астрономия знае за това. Времето, за което пролетната точка изминава своя път по окръжността на Зодиака, се равнява, примерно, на 25900 години, закръгляйки го – на 26000 години. Значи, с това число от 26 хиляди години, се измерва в космоса придвижването на точката на пролетното равноденствие по кръга на Зодиака. С това число в космоса се измерва хода на Слънцето.
към текста >>
Времето, за което
пролет
ната точка изминава своя път по окръжността на Зодиака, се равнява, примерно, на 25900 години, закръгляйки го – на 26000 години.
Но тя не е неизменна, знаете това. В отдавна минали времена Слънцето е изгрявало в ранната пролет в съзвездието Бик, след това в съзвездието Овен; точката на пролетното равноденствие се премества по кръга на Зодиака и навлиза сега в съзвездието Риби. Виждаме придвижването на пролетната точка по кръга на Зодиака. Но ако точката се придвижва по кръга, то, разбира се, след определен период от време тя отново ще се завърне на предишното място. Традиционната астрономия знае за това.
Времето, за което пролетната точка изминава своя път по окръжността на Зодиака, се равнява, примерно, на 25900 години, закръгляйки го – на 26000 години.
Значи, с това число от 26 хиляди години, се измерва в космоса придвижването на точката на пролетното равноденствие по кръга на Зодиака. С това число в космоса се измерва хода на Слънцето. Така, приблизително, можем да кажем. Да запомним това число и да добавим още едно наблюдение.
към текста >>
Значи, с това число от 26 хиляди години, се измерва в космоса придвижването на точката на
пролет
ното равноденствие по кръга на Зодиака.
В отдавна минали времена Слънцето е изгрявало в ранната пролет в съзвездието Бик, след това в съзвездието Овен; точката на пролетното равноденствие се премества по кръга на Зодиака и навлиза сега в съзвездието Риби. Виждаме придвижването на пролетната точка по кръга на Зодиака. Но ако точката се придвижва по кръга, то, разбира се, след определен период от време тя отново ще се завърне на предишното място. Традиционната астрономия знае за това. Времето, за което пролетната точка изминава своя път по окръжността на Зодиака, се равнява, примерно, на 25900 години, закръгляйки го – на 26000 години.
Значи, с това число от 26 хиляди години, се измерва в космоса придвижването на точката на пролетното равноденствие по кръга на Зодиака.
С това число в космоса се измерва хода на Слънцето. Така, приблизително, можем да кажем. Да запомним това число и да добавим още едно наблюдение.
към текста >>
Безброй години, винаги на тласъци, се придвижва точката на
пролет
ното равноденствие; колкото са тласъците, толкова са дишанията при човека за денонощие.
Да сметнем колко дишания ще се паднат за 24-те часа на денонощието. Средният брой дишания в минута умножаваме по 60 и получаваме броя дишания за час – 1080 дишания в час. След това умножаваме това число на 24 и получаваме 25920! Това е средният брой дишания на човек за денонощие. Получаваме същия брой, както и броя години, в които Слънцето преминава в космоса кръга на Зодиака.
Безброй години, винаги на тласъци, се придвижва точката на пролетното равноденствие; колкото са тласъците, толкова са дишанията при човека за денонощие.
Същото число! Замислете се колко изумително се потвърждава тук библейското изречение: мъдростта на света е изразена в числото и мярката /бележка 83/. Числото, вписано в космоса, отново се изправя пред нас в нашето дишане в течение на денонощие. Даже дишането на човека стои във връзка с живота на космоса, във връзка, която вчера обрисувахме в откритата лекция.
към текста >>
И така, виждаме, че целият живот на човека може да се разглежда като един ден, и отделният ден на нашия живот е като вдишване и издишване: тогава нашият живот за 71-72 години се изразява в същото число, както и движението на
пролет
ната точка по кръга на Зодиака, както и броят на вдишванията и издишванията за денонощие.
И така, виждаме, че целият живот на човека може да се разглежда като един ден, и отделният ден на нашия живот е като вдишване и издишване: тогава нашият живот за 71-72 години се изразява в същото число, както и движението на пролетната точка по кръга на Зодиака, както и броят на вдишванията и издишванията за денонощие.
Нашият живот е един голям ден и великата Същност, в центъра на която можем да си представим нашата Земя, издишва и отново вдишва Аза и астралното тяло толкова често, колкото ние в нашия отделен живот. Тогава нашият отделен земен живот е ден от нещо. От какво? Умножете 71 на 365 и тогава ще получите тази "година", която съответства на живота на човек на 71 години. Ако сметнем 71 години за един ден и си поставим въпроса: каква е годината за такъв ден, това ще бъде 71 х 365, а това отново е 25 920!
към текста >>
Значи, че ако отделния ни земен живот с неговите 25 920 вдишвания и издишвания, които представляват будуванията и съня, си го представим като един ден и видим, каква година съответства на този отделен човешки живот с неговите 25 920 вдишвания и издишвания, той съответства на въртенето на
пролет
ната точки по кръга на Зодиака – 25 920!
Нашият живот е един голям ден и великата Същност, в центъра на която можем да си представим нашата Земя, издишва и отново вдишва Аза и астралното тяло толкова често, колкото ние в нашия отделен живот. Тогава нашият отделен земен живот е ден от нещо. От какво? Умножете 71 на 365 и тогава ще получите тази "година", която съответства на живота на човек на 71 години. Ако сметнем 71 години за един ден и си поставим въпроса: каква е годината за такъв ден, това ще бъде 71 х 365, а това отново е 25 920!
Значи, че ако отделния ни земен живот с неговите 25 920 вдишвания и издишвания, които представляват будуванията и съня, си го представим като един ден и видим, каква година съответства на този отделен човешки живот с неговите 25 920 вдишвания и издишвания, той съответства на въртенето на пролетната точки по кръга на Зодиака – 25 920!
Получаваме изумителен числов ритъм.
към текста >>
97.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И, може би, следва да припомним и това, как неведнъж, когато това е било свързано с темата, в една или друга форма се е акцентирало на цялата сериозност на импулсите, действащи в нашата епоха, особено в цикъла лекции, който се изнесе във Виена през ранната
пролет
на 1914 г.
В хода на нашите разглеждания отново и отново съм посочвал, че от източниците на духовното изследване може да се говори за характера на нашето време и близкото бъдеще. На съвременния човек, в това число и на повече или по-малко антропософски мислещия човек, тези неща могат да бъдат давани само внимателно. Припомнете си, колко много беше казано в Християния /бележка 94/ за разбирането на нашето катастрофално време, в лекциите за душите на народите, много години преди разразилите се събития.
И, може би, следва да припомним и това, как неведнъж, когато това е било свързано с темата, в една или друга форма се е акцентирало на цялата сериозност на импулсите, действащи в нашата епоха, особено в цикъла лекции, който се изнесе във Виена през ранната пролет на 1914 г.
/бележка 95/, – значи, преди началото на сегашната световна катастрофа – за социалния живот, за съвместния живот на хората от нашата епоха. Говорих така, че тогава употребих рязък, остър език. Тогава, в тези лекции, които основно се отнасяха за живота на човека между смъртта и новото раждане, говорих за това, че в морално-социалния живот на съвременността става нещо, което може да се нарече страшен социален раков тумор. Възможно е, на някой тогава това да му се е сторило малко пресилено. Но оттогава е възможно и да се е убедил, че фактите потвърждават казаното; фактите показват, че такова рязко твърдение е било обосновано.
към текста >>
98.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Или в градината да се даде на детето да наблюдава едно и също растение през
пролет
та, лятото и есента, а след това да му се прочетат съответните места от "Метаморфози на растенията" на Гьоте.
Или в градината да се даде на детето да наблюдава едно и също растение през пролетта, лятото и есента, а след това да му се прочетат съответните места от "Метаморфози на растенията" на Гьоте.
Това дълбоко ще въведе детето в живота на природата.
към текста >>
99.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Разчитат, че социалистическите експерименти, които се разиграват тъй като това е неизбежно, когато въведеният в заблуда
пролет
ариат се ръководи от марксистки или подобни на тях принципи, че тези социалистически експерименти ще бъдат убедителни уроци за англосаксонските работници, че тяхната малка резултатност и носеното от тях разорение, ще бъдат убедителни уроци.
– възможно е, да отива и към още по-далечни времена, това не съм го установил. Още тогава с хладен ум са знаели в англосаксонския народ, че социалният въпрос трябва да бъде разрешен, че тези социални сътресения искат да ги избегнат и, че затова Русия трябва да стане арена за социалистически експерименти. И цялата политика на англосаксонците, с цялата и яснота, е била така насочена. Всичките "балкански въпроси”, включая предаването на Берлинските преговори /бележка 116/ на нищо неподозиращите средноевропейци на славянските Босна и Херцеговина, всички тези въпроси са се разрешавали, изхождайки от тези основни постановки. Позицията на англосаксонците по въпросите за Турция се определят от същото.
Разчитат, че социалистическите експерименти, които се разиграват тъй като това е неизбежно, когато въведеният в заблуда пролетариат се ръководи от марксистки или подобни на тях принципи, че тези социалистически експерименти ще бъдат убедителни уроци за англосаксонските работници, че тяхната малка резултатност и носеното от тях разорение, ще бъдат убедителни уроци.
Западният свят ще бъде защитен от това, като с примера на Изток ще му бъде показано към какво води социализма, ако така се внедри, и колко нежелателно е това за западния свят.
към текста >>
И казах, че в
пролет
ната офанзива Лудендорф е възможно да достигне всичко, за което може само да си мечтае; но аз все пак смятам това настъпление за безсмислено – и приведох три довода, които имах по този повод.
И тогава там, в общи линии, също срещнах разбиране за тричленността на социалния организъм. След това пристигнах в Берлин, където трябваше да се срещна с едно авторитетно лице. Тези, които тогава се ориентираха в обстоятелствата, знаеха вече за съдбата на настъплението от 1918 година, но за това не можеше да се говори. А аз трябваше да се срещна с военен, стоящ близо до генерал Лудендорф. Разговорът взе такава посока, че аз казах: Не искам да се излагам на опасността да бъда упрекнат, че изпадам във военно-стратегически разсъждения, но искам да кажа нещо, изхождайки от такава гледна точка, когато моето възможно военно-стратегическо дилетантство няма значение.
И казах, че в пролетната офанзива Лудендорф е възможно да достигне всичко, за което може само да си мечтае; но аз все пак смятам това настъпление за безсмислено – и приведох три довода, които имах по този повод.
Човекът с когото говорих, изпадна в голяма възбуда и каза: Какво искате? Настъплението на Кюлман вече е подготвено. Затова и той отиде в Брест-Литовск. Там ще действа политиката. Политиката не е наша сфера.
към текста >>
100.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Така наречената точка на
пролет
ното равноденствие някога се е намирала в Телец.
В нашето мислене, както сме го донесли с раждането си, живее световният ритъм. Световният ритъм живее в нас повече, отколкото се вярва. Това може дори да се докаже с цифри, само че малко хора познават нещо от тези тайни на битието. Не се страхувайте да разгледате с мен как целият световен ритъм живее в нашия собствен организъм, в протичащото в нас. Знаете, че всяка година изгревът на Слънцето се измества малко встрани.
Така наречената точка на пролетното равноденствие някога се е намирала в Телец.
По-късно се премества в Овен и с всяка година се измества по-нататък, като сега се намира в Риби. Слънцето не изгрява всяка година на 21 март в една и съща точка и поради това то прави голям кръг. След около 25 920 години Слънцето прави пълна обиколка, преминава през цялата елипса. Днес то изгрява в определена точка пред съзвездието Риби и отново ще достигне същата точка след 25 920 години. Куриозното е, че ако разглеждате тези 25 920 години като една световна година, както са ги разглеждали древните гърци, и потърсите един ден от тази световна година, трябва да разделите всичко на 365.
към текста >>
Единичното вдишване и издишване се отнася към вдишването през целия 24-часов ден, както изместването на точката на
пролет
ното равноденствие за една година спрямо изместването на Слънцето за през 25 920 години.
Вземете един ден като едно вдишване и издишване – в известен смисъл той наистина е едно вдишване и издишване и протича така, че сутрин нашето физическо и етерно тяло вдишват астралното тяло и нашия аз, а вечер при заспиване издишват аза и астралното тяло. Това наистина е едно вдишване и издишване. Колко често правим това в един слънчев ден, дълъг около 70-71 години? Ние правим това вдишване и издишване, което означава животът ни за един ден – можете сами да сметнете – почти 25 920 пъти. Толкова дни се съдържат именно в 71 години.
Единичното вдишване и издишване се отнася към вдишването през целия 24-часов ден, както изместването на точката на пролетното равноденствие за една година спрямо изместването на Слънцето за през 25 920 години.
Отделният човешки земен живот се отнася към голямата слънчева година от 25 920, както един ден от нашия живот. Един 24-часов ден се съдържа в нашия 71-годишен живот също толкова пъти, колкото една година – в обиколката на Слънцето. Представете си какво всъщност означава това, че сме така вплетени в проникнатия със слънчевите лъчи космос, че доколкото животът ни е вътрешен човешки живот, той цифрено изразява великата музика на сферите в космоса!
към текста >>
101.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
А сега вземете чувствата, които Духовната наука превръща в живот от дълбините на човешката душа, и ги сравнете със социалните изисквания, за които говорих по-рано в публичната лекция — социалните изисквания, които по определен начин живеят в съзнанието на днешния
пролет
ариат.
А сега вземете чувствата, които Духовната наука превръща в живот от дълбините на човешката душа, и ги сравнете със социалните изисквания, за които говорих по-рано в публичната лекция — социалните изисквания, които по определен начин живеят в съзнанието на днешния пролетариат.
към текста >>
От една страна, нека разгледаме онова, което изпълва съзнанието на
пролет
ариата — помислете колко далеч е от всякаква опитност за живата реалност на духа в човека, как всичко духовно е сведено до една идеология!
Сега разгледайте следния контраст.
От една страна, нека разгледаме онова, което изпълва съзнанието на пролетариата — помислете колко далеч е от всякаква опитност за живата реалност на духа в човека, как всичко духовно е сведено до една идеология!
Помислете и колко далеч е действителната духовно-проникната оценка за човека спрямо обичайния мироглед на пролетариата и схващанията му за същността на човека! И накрая, помислете колко отдалечени са почти стандартизираните днешни средства за оценка — а именно превръщането на всичко в икономически термини[4] — в сравнение с възхищението към достойнството на човека, което намираме, щом се научим да изживяваме всичко, което може да ни даде Духовната наука за връзките между хората и тези между различните йерархии във всемира.
към текста >>
Помислете и колко далеч е действителната духовно-проникната оценка за човека спрямо обичайния мироглед на
пролет
ариата и схващанията му за същността на човека!
Сега разгледайте следния контраст. От една страна, нека разгледаме онова, което изпълва съзнанието на пролетариата — помислете колко далеч е от всякаква опитност за живата реалност на духа в човека, как всичко духовно е сведено до една идеология!
Помислете и колко далеч е действителната духовно-проникната оценка за човека спрямо обичайния мироглед на пролетариата и схващанията му за същността на човека!
И накрая, помислете колко отдалечени са почти стандартизираните днешни средства за оценка — а именно превръщането на всичко в икономически термини[4] — в сравнение с възхищението към достойнството на човека, което намираме, щом се научим да изживяваме всичко, което може да ни даде Духовната наука за връзките между хората и тези между различните йерархии във всемира.
към текста >>
102.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Вчера говорих за дълбоката бездна, която съществува между
пролет
ариата и средната класа.
Вчера говорих за дълбоката бездна, която съществува между пролетариата и средната класа.
Същото е при възрастните и младите — колко малко те се разбират взаимно в наши дни! Това е нещо, което се налага да разгледаме най-сериозно. Можем да опитаме да разберем младежта на базата на нейния идеализъм — да, това би било чудесно — но днес се правят усилия за задушаване на идеализма у младите хора. Целта е това да се постигне, като лишават децата от имагинативното образование, което идва с приказките и легендите; от всичко, което ни откъсва от сухите външни възприятия.
към текста >>
103.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Помислете само за призива за борба на
пролет
ариата на новото време.
Но днес съществува именно един метод, бих могъл да кажа също един антиметод, да бъде забулено инстинктивното, като се забие така да се каже като кол едно понятие и върху него бива избутано едно друго, така че не може правилно да се съди за това, което се намира там.
Помислете само за призива за борба на пролетариата на новото време.
Зад този призив за борба стоят аз често пъти съм изнасял това много оправдани изисквания на човечеството. Обаче не се апелира първо към тези изисквания. В нашата идея за троичното разчленение на човешкото общество за първи път се апелира към тези изисквания. В призива на пролетариата се апелира към нещо съвършено друго: "Пролетарии от всички страни, съединете се! " що значи това?
към текста >>
В призива на
пролет
ариата се апелира към нещо съвършено друго: "
Пролет
арии от всички страни, съединете се!
Но днес съществува именно един метод, бих могъл да кажа също един антиметод, да бъде забулено инстинктивното, като се забие така да се каже като кол едно понятие и върху него бива избутано едно друго, така че не може правилно да се съди за това, което се намира там. Помислете само за призива за борба на пролетариата на новото време. Зад този призив за борба стоят аз често пъти съм изнасял това много оправдани изисквания на човечеството. Обаче не се апелира първо към тези изисквания. В нашата идея за троичното разчленение на човешкото общество за първи път се апелира към тези изисквания.
В призива на пролетариата се апелира към нещо съвършено друго: "Пролетарии от всички страни, съединете се!
" що значи това? Развийте онова античувство против другите класи, което е свойствено на вас пролетариите, развивайте нещо, което е подобно на омразата, развийте го като отделни индивиди и съединете се, т.е. обичайте се едни други, съединете вашите чувства на омраза, търсете любовта на една класа, търсете любовта на другарите на една класа помежду им изхождайки от омразата. Обичайте се едни други от омраза или на основата на омраза. Тук имате забити като колове две полюсни понятия.
към текста >>
Развийте онова античувство против другите класи, което е свойствено на вас
пролет
ариите, развивайте нещо, което е подобно на омразата, развийте го като отделни индивиди и съединете се, т.е.
Зад този призив за борба стоят аз често пъти съм изнасял това много оправдани изисквания на човечеството. Обаче не се апелира първо към тези изисквания. В нашата идея за троичното разчленение на човешкото общество за първи път се апелира към тези изисквания. В призива на пролетариата се апелира към нещо съвършено друго: "Пролетарии от всички страни, съединете се! " що значи това?
Развийте онова античувство против другите класи, което е свойствено на вас пролетариите, развивайте нещо, което е подобно на омразата, развийте го като отделни индивиди и съединете се, т.е.
обичайте се едни други, съединете вашите чувства на омраза, търсете любовта на една класа, търсете любовта на другарите на една класа помежду им изхождайки от омразата. Обичайте се едни други от омраза или на основата на омраза. Тук имате забити като колове две полюсни понятия. Това прави човешкото схващане толкова мъгливо, че са изтласкани на заден план инстинкти и човек не знае, с какво има работа в самия себе си. Това е именно един вид антиметод, ако мога да употребя този парадоксален израз, за да се забули чрез настоящото човешко мислене царуването на един инстинктивен живот, който предлага особено силни точки за нападение от страна на описаните ариманически същества.
към текста >>
104.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ето защо в широките маси на
пролет
ариата възникна материалистичната вълна, в социалното мислене на широките маси на
пролет
ариата.
Касае се за това, че днес през света минава определена вълна на мисленето и чувствуването. Тази вълна е предизвикана от социално-научното материалистично мислене. Разпространявайки се, тази вълна обхваща днес необходимото социално мислене и се превръща в разрушителна сила на човечеството, в абсолютна разрушителна сила на човечеството. Ръководещите кръгове нямаха силата и властта да влеят в човешкото мислене едно действително носеща духовна вълна.
Ето защо в широките маси на пролетариата възникна материалистичната вълна, в социалното мислене на широките маси на пролетариата.
И марксизмът, който отново се оживи така гротескно в последните четири до пет години, е социалният цвят и плод на материалистичния естественонаучен метод в социалното мислене. Не трябва да изпускаме изпредвид, че това е конфигурацията на настоящия цивилизован свят. Ако не видим това, тогава ние проспиваме най-важните явления и симптоми на този живот. Ние не сме напълно човеци в настоящето време, ако проспим тези явления.
към текста >>
105.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Старите църковни вероизповедания проповядват в църквите, политиците проповядват в парламентите, различните стремежи в различните области говорят за изискванията на
пролет
ариата, за изискванията на жените.
Наред с тази външна практика на живота, която се е оформила във всички области на така наречения практически живот, имаме множество духовни възгледи, светогледи, философии или наречете ги както щете, които постепенно са станали, но особено в последните две, три столетия, чужди на живота, които така да се каже плуват над истинската практика на живота в това, което дават на човека като чувства, като усещания. И раз ликата между тези две течения е толкова рязка, че можем да кажем: с нашето настояще е настъпило времето, в което тези две течения вече абсолютно не се разбират едно друго, или може би по-добре казано, в което те не намират никакви свързващи точки, за да действуват едно върху друго. Ние произвеждаме в нашите фабрики, поставяме в движение нашите влакове върху релсите и изпращаме нашите кораби през моретата, поставяме в действие нашите телеграфи и телефони, вършим всичко това, като оставяме така да се каже автоматиката на живота да протича сама и се оставяме да бъдем впрегнати самите ние в тази механика на живота. И наред с това проповядваме. Проповядва се всъщност много.
Старите църковни вероизповедания проповядват в църквите, политиците проповядват в парламентите, различните стремежи в различните области говорят за изискванията на пролетариата, за изискванията на жените.
Много, много се проповядва и съдържанието на това проповядване, то е в смисъла на днешното съзнание на човечеството нещо без съмнение ясно искано. Обаче ако бяхме се запитали: къде се намира мостът между това, което проповядваме, и това, което външният живот строи в неговата практика, ние бихме могли да кажем: ако бихме искали да отговорим честно и съобразно с истината, ние не бихме могли да намерим един правилен отговор изхождайки от настоящето движение на времето.
към текста >>
Защото между такива хора и те се срещат много често може да има такива, които, въпреки че имат в малкия си пръст това, що е едно астрално тяло, що е етерно тяло, що е Карма, прераждане, те нямат никакво предчувствие за това, което се говори, което се преследва например днес в събранията на
пролет
арските хора.
Да вземем един такъв човек, който има така да се каже в малкия си пръст всичко онова, което е написано в тази или онази теософска литература, който обаче иначе живее според обикновените правила на живота. Да вземем един такъв човек. Какво значи цялото негово знание, което той е усвоил с неговите висши духовни интереси? То означава нещо, което тук на Земята може да му достави някоя вътрешна душевна наслада, една истинска луциферическа наслада, макар и това да е една рафинирана, изтънчена душевна наслада. Този човек не ще пренесе нищо от всичко това през врататата смъртта, абсолютно нищо.
Защото между такива хора и те се срещат много често може да има такива, които, въпреки че имат в малкия си пръст това, що е едно астрално тяло, що е етерно тяло, що е Карма, прераждане, те нямат никакво предчувствие за това, което се говори, което се преследва например днес в събранията на пролетарските хора.
Това не ги интересува, интересува ги само, как изглежда етерното тяло, как изглежда астралното тяло, тях не ги интересува, какви пъти ща изминава капиталът, като от началото на 19-то столетие е станал всъщност властвуващата сила. Знание то за астралното тяло, за етерното тяло, всичко това не ползува нищо, когато хората умрат. Именно това трябва да кажем от едно действително познание на духовния свят. То има стойност само тогава, когато това духовно познание се превърне в инструмент, за да се потопим в материалния живот онова, което не може да бъде прието в самите духовни светове, обаче което трябва да бъде пренесено там.
към текста >>
106.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Бих могъл да кажа: към нашите университети са се прибавили техническите висши училища, търговските висши училища, които донасят един елемент на по-новото време към това, което се влива в нашите души чрез нашите хуманистични, свързани с гръцкия духовен живот училища; то се влива не само в душите на някоя така наречена образована класа, защото онова, което днес са социалистическите теории, което живее също и в главите на
пролет
ариата, е само едно отклонение, един разклон от онова, което произхожда всъщност от гръцкия духовен живот.
Защото това, което имаме като духовен живот, като наш европейски духовен живот, е на първо място от гръцки произход, минавайки само през римския. Римският духовен живот е само една преходна станция. Без съмнение в по-ново време с този произхождащ от древна Гърция духовен живот се е смесил и друг, който произхожда от това, което наричаме техниката на различните области, която не беше още достъпна на гърците: техниката на механическата същност, техниката на търговията и т.н.
Бих могъл да кажа: към нашите университети са се прибавили техническите висши училища, търговските висши училища, които донасят един елемент на по-новото време към това, което се влива в нашите души чрез нашите хуманистични, свързани с гръцкия духовен живот училища; то се влива не само в душите на някоя така наречена образована класа, защото онова, което днес са социалистическите теории, което живее също и в главите на пролетариата, е само едно отклонение, един разклон от онова, което произхожда всъщност от гръцкия духовен живот.
То е минало само през различни метаморфози. Обаче този духовен живот има своя по-нататъшен произход от изтока. И онова, което намираме при Платона, което намираме при Хераклита, при Питагора, при Емпедокла, при Анаксагора, всичко това е дошло от изтока. Онова, което намираме при Есхила, при Софокла, при Еврипида, е дошло от изтока, онова, което намираме при Фидиаса, е дошло от изток. Гръцката култура е дошла изцяло от изтока.
към текста >>
107.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Те построили една от тези пирамиди с такава математическа точност, щото нейната сянка изчезвало в
пролет
ното равноденствие, поради положението на слънцето сянката изчезвала в основата на пирамидата и се показвала отново на есенното равноденствие.
След като е преминал през смърт, той е, на няколко места едновременно, енергията чрез която съзрява всичко, което расте от земята. Древният египетски мъдрец бързо си представя как Силите, които ни светят над от Слънцето, навлизат в земята и стават част от нея и как като Слънчеви Сили, заровени в земята, подават отново на човека онова, което узрява от земята. Египетският мит е основан върху историята на Озирис как е бил убит, как неговата съпруга Изис е трябвало да започна своето търсене, как го е донесла обратно в Египет, а след това той става деятелен под друга форма, от земята. На една от египетските пирамиди е изобразено цялото събитие по многозначителен начин. Египтяните не само са записвали със своето особено писмо онова, което са знаели от решението на великите космични тайни, те също така са го изразявали и в своите архитектурни конструкции.
Те построили една от тези пирамиди с такава математическа точност, щото нейната сянка изчезвало в пролетното равноденствие, поради положението на слънцето сянката изчезвала в основата на пирамидата и се показвала отново на есенното равноденствие.
В тази пирамида египтяните се опитали да изобразят, как силите, които светели долу от слънцето са заровени вече в земята и подбуждат енергиите на земята, така че земята да може да произведе плодовете, от които човечеството се нуждае.
към текста >>
108.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
За минералното царство ние можем да кажем: В това мъртво минерално царство живеят сновящите мисли на човеците, които са в първата половина, още в началото на своето странствуване между смъртта и новото раждане; а сега би трябвало да кажем: в неудържимото
пролет
но избухване на земния растителен свят, пред нас се разбулва по един външен начин нещо, което живо и мощно пулсира в недрата на Вселената, и което всъщност представлява съзнанието на човеците в среднощния час на Битието.
За минералното царство ние можем да кажем: В това мъртво минерално царство живеят сновящите мисли на човеците, които са в първата половина, още в началото на своето странствуване между смъртта и новото раждане; а сега би трябвало да кажем: в неудържимото пролетно избухване на земния растителен свят, пред нас се разбулва по един външен начин нещо, което живо и мощно пулсира в недрата на Вселената, и което всъщност представлява съзнанието на човеците в среднощния час на Битието.
към текста >>
109.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
А когато човек заспива, с други думи, когато Азът и астралното тяло се отделят от физическото и етерното тяло, тогава ние попадаме в душевната атмосфера, която ни обкръжава с настъпването на
пролет
та и лятото.
Опита ме ли се да назовем това усещане с абстрактни и повърхностни думи, ние по правило ще го охарактеризираме съвсем грубо и неточно. А тъкмо тук трябва да сме изключително прецизни. Свръхсетивното наблюдение показва: В мига на пробуждането Азът и астралното тяло изгубват своите рязко очертани, ясни и светли контури; след като се прибере в етерно-физическия човек, астралното тяло изгубва ясните си контури, става аморфно, смътно, не така искрящо. И тогава човек има онова усещане, когато ден след ден есента и зимата напредват в своя път. Да вникнем в цялостния човек, когато той се пробужда, означава да се пренесем в онази атмосфера, която настъпващата зима носи със себе си.
А когато човек заспива, с други думи, когато Азът и астралното тяло се отделят от физическото и етерното тяло, тогава ние попадаме в душевната атмосфера, която ни обкръжава с настъпването на пролетта и лятото.
Тези подробности са изключително важни.
към текста >>
Ето: след като разбираме настъпването на есента и зимата, ние разбираме и пробуждането; след като разбираме настъпването на
пролет
та и лятото, ние разбираме заспиването.
Скъпи мои приятели, през последните седмици отново се постарах да Ви покажа как антропософското изследва не ни кара да разглеждаме човека в неговите сложни и двустранни връзки с целия Космос. Аз посочих пред Вас съотношенията между човешката фигура и звездния свят, съотношенията“ между степените на човешкия живот и планетарните сфери. Искаме ли да разберем човека като антропософи, ние навсякъде сме просто принудени да излезем вън от анатомичните очертания на човешкото тяло. Днес разгледахме прехода между будност и сън, обаче ако искаме да говорим за този преход с пълно разбиране на нещата, ние ще установим, че отново трябва да излезем вън от човека, но не в звездния, в пространствения свят, а в света на времето, във „времевия“ свят.
Ето: след като разбираме настъпването на есента и зимата, ние разбираме и пробуждането; след като разбираме настъпването на пролетта и лятото, ние разбираме заспиването.
От човешкото време ние навлизаме в космическото време. От ритмичната смяна между бодърствуване и сън, навлизаме в годишната последователност на пролет, лято, есен и зима. Човекът застава пред нас като едно отражение на това, което се извършва в света на времето. А само преди седмица ние се постарахме да вникнем в човека, като в едно отражение на това, което се разиграва в пространството.
към текста >>
От ритмичната смяна между бодърствуване и сън, навлизаме в годишната последователност на
пролет
, лято, есен и зима.
Аз посочих пред Вас съотношенията между човешката фигура и звездния свят, съотношенията“ между степените на човешкия живот и планетарните сфери. Искаме ли да разберем човека като антропософи, ние навсякъде сме просто принудени да излезем вън от анатомичните очертания на човешкото тяло. Днес разгледахме прехода между будност и сън, обаче ако искаме да говорим за този преход с пълно разбиране на нещата, ние ще установим, че отново трябва да излезем вън от човека, но не в звездния, в пространствения свят, а в света на времето, във „времевия“ свят. Ето: след като разбираме настъпването на есента и зимата, ние разбираме и пробуждането; след като разбираме настъпването на пролетта и лятото, ние разбираме заспиването. От човешкото време ние навлизаме в космическото време.
От ритмичната смяна между бодърствуване и сън, навлизаме в годишната последователност на пролет, лято, есен и зима.
Човекът застава пред нас като едно отражение на това, което се извършва в света на времето. А само преди седмица ние се постарахме да вникнем в човека, като в едно отражение на това, което се разиграва в пространството.
към текста >>
110.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ето защо вчера аз трябваше да напомня: Когато Азът и астралното тяло се потопят в етерното тяло, човек има усещането за есен-зима, а когато етерното тяло е свободно от тях по време на съня той има усещането за
пролет
-лято.
Ето защо вчера аз трябваше да напомня: Когато Азът и астралното тяло се потопят в етерното тяло, човек има усещането за есен-зима, а когато етерното тяло е свободно от тях по време на съня той има усещането за пролет-лято.
Практически с излизането и връщането на астралното тяло, човек придобива разбира се в духовен смисъл предимно „летни“ или предимно „зимни“ качества.
към текста >>
111.
ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо
GA_214 Тайната на троицата
Между 1919 и 1921 г., той се обърна към
пролет
ариата и към работодателите, без да успее да преодолее съпротивата както на работодателите, така и на синдикатите.
През 1917 г. Р. Щайнер напразно опита да покаже на високо отговорни политици в Германия и в Австрия, че съществува един път на социално оздравяване и че тази "тричленност на социалния организъм" отваря перспективи за мир.
Между 1919 и 1921 г., той се обърна към пролетариата и към работодателите, без да успее да преодолее съпротивата както на работодателите, така и на синдикатите.
В действителност, той не беше поддържан и от Антропософското Общество, което проявяваше твърде слаба активност към дълбоките нужди на епохата. Годината 1922 е тази, в която Р. Щайнер констатира, точно в Оксфорд, че моментът за реализиране на тричленния социален организъм "е минал в Централна Европа". При това, той полага значителни усилия, да запознае голямата публика с Антропософията, въпреки язвителните критики и противници, докато Антропософското Общество изпада в летаргия. Изложен на опита за физическо насилие, Щайнер съкращава значително своите публични конференции в Германия, най-вече в Англия, където ходи три пъти.
към текста >>
и най-вече от
пролет
та на 1921 г., е на път да се образува, по инициатива на няколко студенти по теология, дирейки едно "религиозно обновление на антропософската ориентация" и с помощта, която Щайнер не им бе отмерил, движението, което ще стане на 16 септември "Общност на Християни".
Не могат да се изложат по съвсем точен начин тези конференции, които ако се съди по заглавията им, най-напред изглеждат, че принадлежат към религиозната област, ако не се допълни това кратко табло за 1922 г. чрез един основен аспект: от 1920 г.
и най-вече от пролетта на 1921 г., е на път да се образува, по инициатива на няколко студенти по теология, дирейки едно "религиозно обновление на антропософската ориентация" и с помощта, която Щайнер не им бе отмерил, движението, което ще стане на 16 септември "Общност на Християни".
Но точно в навечерието на това основаване и в момента на закриване на цикъла от конференции "Философия, космогония и религия в Антропософията", Щайнер характеризира Антропософията като всеобщ извор на обновление, чиито води не могат да бъдат уловени от никаква религиозна форма. "Във всички области ние сме водени точно от модерната наука за посвещението, към едно задълбочено възприемане на христологията. Ето защо можем да говорим за едно обновление на религиозното съзнание чрез антропософията, точно така, както бе говорено през изтеклите дни за обновление на философията, която става тогава едно живо философско знание и както бе говорено за задълбочаване на космологията, до която се достига, правейки място на това което може да бъде възприето във висшите светове само в интуиция и инспирация Полза за цялото човечество може също да се роди от това задълбочаване в обновлението на религиозното съзнание, което само тогава става едно напълно осъзнато християнско съзнание. Антропософията иска, да допринесе за продължаването на правилното по-нататъшно развитие на християнството, в такъв смисъл, че тя не иска да стане нова религия, а да помогне на християнската религия, дошла в света чрез мистерията на голгота, да разгърне своята форма. Тази религия носи в себе си силата да продължава да еволюира: антропософията иска да се разбере това по правилен начин и да бъде за продължаването на тази еволюция".
към текста >>
112.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Имахме работа с деца от
пролет
ариата на индустриалното Валдорфско предприятие и известен брой деца от Антропософското общество.
Отначало имахме работа с вид ученици от точно определена класа и с деца от едно общество с определен мироглед.
Имахме работа с деца от пролетариата на индустриалното Валдорфско предприятие и известен брой деца от Антропософското общество.
Но съвсем скоро задачата на това училище се разшири. Докато започнахме с около сто и петдесет деца в осем училищни паралелки, днес имаме единадесет паралелки с над седемстотин деца. Това доведе дотам, че през август тази година бях поканен да държа лекционен цикъл за принципите на това Валдорфско училище тук, в Англия, в Оксфорд[3], след като някои приятели с антропософски мироглед още по Коледа дойдоха в Гьотеанума, в Дорнах, за да чуят там един лекционен цикъл за това възпитателско изкуство.
към текста >>
113.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Като изключим големите дървета и т.н., ние виждаме как всяка
пролет
растителния свят направо бликва от Земята и я залива само за няколко дни.
Нека пред това, скъпи мои приятели, да погледнем към растенията.
Като изключим големите дървета и т.н., ние виждаме как всяка пролет растителния свят направо бликва от Земята и я залива само за няколко дни.
Този растителен свят става все по-богат и пищен, за да увехне отново през есента. А през зимата, когато снегът покрие Земята, растителният свят просто изчезва.
към текста >>
Според физическата наука,
пролет
ният цъфтеж и есенното увяхване са свързани със Слънцето.
Тази обаче е само едната страна от процесите на растителния свят.
Според физическата наука, пролетният цъфтеж и есенното увяхване са свързани със Слънцето.
Освен това науката ни показва, че хлорофилът може да се образува само под действието на Слънчевата светлина. Изобщо физическата наука ни описва какво се разиграва във физическите процеси; тя обаче не ни показва какво става зад цъфтежа и увяхване то, тя не ни показва само те духовни процеси на растителния свят. Но точно както кръвната циркулация прониква навсякъде и човешкия физически организъм, точно както етерните процеси се манифестират в този физически организъм като съдови явления, и точно както човешкият физически организъм е пронизван с душевно духовни сили, по същия начин в.разлистването, цъфтежа и увяхването на растенията се разиграват такива физически процеси, които също са пронизани от всякъде с духовни и душевни космически сили. Когато погледнем един човек в лицето, когато уловим неговия поглед, мимика, жестове и т.н., ние всъщност проникваме зад физическата обвивка в областите на душата и Духа. По същия начин трябва да свикнем, също и зад физическата обвивка на растенията, зад тяхната ако ми позволите този израз „физиогномия", да търсим душевно духовния план на нещата.
към текста >>
И този имагинативен свят, тази имагинативна атмосфера, които обгръщат Земята, са особено живи там, където дадена местност се намира между годишните сезони на
пролет
та и есента.
Когато Вие мислите за Земната повърхност и за това как от нейните недра израстват растенията, тук Вие имате действието на физическите Слънчеви лъчи. Обаче над тях неуморно бушува сънищният свят на духовното Слънце. Това са чисти имагинации. Когато напролет снегът се топи и Слънцето отново усилва своята лъчезарна мощ, неговите имагинации имагинациите на Слънцето обгръщат Земята отвсякъде. И тези Слънчеви имагинации като съзидателни имагиниращи сили изтъкват вълшебната тъкан на целия растителен свят.
И този имагинативен свят, тази имагинативна атмосфера, които обгръщат Земята, са особено живи там, където дадена местност се намира между годишните сезони на пролетта и есента.
Разбира се този сънищен елемент на Слънчевото действие е налице също и през зимата. Само че през зимата ако мога така да се изразя Слънчевите сънища стават неясни и смътни; докато през лятото те са бързи, подвижни и ясни. И виждате ли, Азът и астралното тяло на човека когато те са извън физическото му и етерно тяло се намират точно в този елемент, в който се развиват имагинациите на Слънцето.
към текста >>
Всичко, което човек изживява тук в годишния цикъл като
пролет
и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност.
И той вижда около себе си точно този свят, в който всяка нощ са пребивавали неговите мисли, този свят в който през всеки годишен цикъл са пребивавали неговите чувства. „Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства. Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства. Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ". Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост.
Всичко, което човек изживява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност.
Топлината и поривът към живот т.е. поривите на своя Дух-Себе*4 той изживява като последица от своите добри чувства, като резултат от своята привързаност към доброто; а своята привързаност към злото, към неморалното, той изживява като нещо смразяващо. Както тук ние живеем чрез лятната топлина и зимния студ, така и след смъртта нашите добри чувства ни стоплят, а нашите лоши чувства ни смразяват. След като минем през Портата на смъртта, ние попадаме в измеренията на съвършено нови духовни „дни" и „години". И там ние се превръщаме в последиците от нашите морални действия на Земята.
към текста >>
114.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Той беше едно духовно Същество, към което се стремяха ръководителите, или поне част от ръководителите на Посвещението, и в този устрем те получаваха силата да виждат и нещо друго зад
пролет
ното избуяване на растителния свят, да виждат и нещо друго зад зреещите плодове на лятото, зад увяхващите есенни листа, зад заскрежените зимни дървета, зад скритите под снега планински хребети.
Какво представляваше впрочем този „Годишен Бог", който стоеше горе всред Йерархиите?
Той беше едно духовно Същество, към което се стремяха ръководителите, или поне част от ръководителите на Посвещението, и в този устрем те получаваха силата да виждат и нещо друго зад пролетното избуяване на растителния свят, да виждат и нещо друго зад зреещите плодове на лятото, зад увяхващите есенни листа, зад заскрежените зимни дървета, зад скритите под снега планински хребети.
Цяла година траеше това „виждане" и то обхващаше и пролетта, и лятото, и есента, и зимата. С помощта на това „виждане", пространството между учители и ученици се насищаше с образи и пред учениците се откриваха тайните на самия човек. После годишният цикъл започваше отново.
към текста >>
Цяла година траеше това „виждане" и то обхващаше и
пролет
та, и лятото, и есента, и зимата.
Какво представляваше впрочем този „Годишен Бог", който стоеше горе всред Йерархиите? Той беше едно духовно Същество, към което се стремяха ръководителите, или поне част от ръководителите на Посвещението, и в този устрем те получаваха силата да виждат и нещо друго зад пролетното избуяване на растителния свят, да виждат и нещо друго зад зреещите плодове на лятото, зад увяхващите есенни листа, зад заскрежените зимни дървета, зад скритите под снега планински хребети.
Цяла година траеше това „виждане" и то обхващаше и пролетта, и лятото, и есента, и зимата.
С помощта на това „виждане", пространството между учители и ученици се насищаше с образи и пред учениците се откриваха тайните на самия човек. После годишният цикъл започваше отново.
към текста >>
И ако днес искаме да си изградим една макар и приблизителна представа за това, което се разиграваше между инспирираните от „Годишния Бог" учители и техните ученици, ние трябва да знаем, общо взето, следното: Учителите насочваха учениците към силата, която бликаше в
пролет
ното тайнство, към силата на Слънцето и на Земята.
И ако днес искаме да си изградим една макар и приблизителна представа за това, което се разиграваше между инспирираните от „Годишния Бог" учители и техните ученици, ние трябва да знаем, общо взето, следното: Учителите насочваха учениците към силата, която бликаше в пролетното тайнство, към силата на Слънцето и на Земята.
Те насочваха учениците към това, колко различни са космическите откровения на онези растения, които срещаме по огрените от слънце поляни и как съвсем други са космическите откровения, които идват от шепота на тревите във вековните сенчести гори. Учителите насочваха учениците към Слънчевата топлина и към Слънчевата светлина, които обгръщат едно или друго растение в зависимост от неговите закръглени или назъбени листа.
към текста >>
Съизживявайки
пролет
та насочван от „Годишния Бог" човекът се научаваше да разчита и живите надписи на природата.
Съизживявайки пролетта насочван от „Годишния Бог" човекът се научаваше да разчита и живите надписи на природата.
Да, Посвещенията на „Горните Богове" не бяха напразни. И в края на пролетта, през Май или Юни, човек получаваше ясното усещане: ето, сега аз разбирам как от утробата на Космоса се ражда човешкото физическо тяло и както се развива, напредвайки в своето чудно съвършенство.
към текста >>
И в края на
пролет
та, през Май или Юни, човек получаваше ясното усещане: ето, сега аз разбирам как от утробата на Космоса се ражда човешкото физическо тяло и както се развива, напредвайки в своето чудно съвършенство.
Съизживявайки пролетта насочван от „Годишния Бог" човекът се научаваше да разчита и живите надписи на природата. Да, Посвещенията на „Горните Богове" не бяха напразни.
И в края на пролетта, през Май или Юни, човек получаваше ясното усещане: ето, сега аз разбирам как от утробата на Космоса се ражда човешкото физическо тяло и както се развива, напредвайки в своето чудно съвършенство.
към текста >>
Защото нашата епоха изобщо не разчита на тези, които са тъй да се каже прехласнати в космическата
пролет
на външния свят, която ни се открива ежегодно в светлото, възторжено сияние на физическата природа.
И чак тогава ние ще разберем думите, които са записани в Евангелието: „Аз мога да ви открия още много неща, само че не сте още достатъчно силни, за да ги понесете." Но човечеството е така устроено, че то ще понася все повече и повече от това, което Христос има да му каже. Човечеството съвсем не е устроено така, че да остане в плен на онези сили, които искат да спъват неговия напредък и които неизменно сочат към канонизираните мъртви букви, с които беше документирана Мистерията на Голгота. Да, ние трябва да сме наясно, че тези противникови сили имат единствената задача да лишат човека от живия и преобразяващ Христов Импулс.
Защото нашата епоха изобщо не разчита на тези, които са тъй да се каже прехласнати в космическата пролет на външния свят, която ни се открива ежегодно в светлото, възторжено сияние на физическата природа.
Тази природа въпреки неописуемата си красота не може да ни покаже пътя към духовния свят. Съвременната епоха изисква от нас да открием пътя от Михаиловия празник към новия Коледен празник, защото в този път човек може да изживее не друго, а поредния космически изгрев на Духа. Обаче ние никога не бихме могли да открием този път, ако в нашето физическо съществувание се поддаваме на илюзията, че светлината идва от външния живот, от външната земна цивилизация, от външната земна култура. Ние трябва да отворим очите си за истината, че човекът е обкръжен от пълен мрак, но че единствено в този пълен мрак той може да издири онази светлина, която Христос внесе във Земята чрез тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
115.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако настроим душите си на същата вълна, каквато успяхме да постегнем тук последния път непосредствено преди Коледата, ние ще установим, че от най-първата
пролет
на зеленина до периода на цъфтенето, се разиграват определени процеси.
Нека спрем вниманието си най-напред на годишния цикъл.
Ако настроим душите си на същата вълна, каквато успяхме да постегнем тук последния път непосредствено преди Коледата, ние ще установим, че от най-първата пролетна зеленина до периода на цъфтенето, се разиграват определени процеси.
Да, ние имаме един необхватен сбор от природни процеси, които се разиграват в посока от корените към цветовете. А наесен, когато настъпи увяхването на растителния свят, ние имаме процеси от съвсем друг вид.
към текста >>
Ние виждаме как наесен и зиме тези процеси отново се прибират към Земята, как Земята, бих могъл да кажа, натрупва все по-голямо надмощие над буйния и бликащ
пролет
ен живот, довеждайки го до един вид привидна смърт или поне забулвайки го в продължителен и дълбок сън, сякаш цялата Земя се затваря за въздействията на Космоса.
По този начин ние обхващаме в едно органично цяло голяма част от заобикалящите ни природни процеси. Ние виждаме как през летните месеци растителният свят променя своя външен облик; животинският свят също, особено низшият животински свят, насекомите. Ние виждаме как през лятото Земята „отваря" всичките си органи към просторите на Космоса, и как благодарение на това определени Земни процеси се насочват навън, към Космоса.
Ние виждаме как наесен и зиме тези процеси отново се прибират към Земята, как Земята, бих могъл да кажа, натрупва все по-голямо надмощие над буйния и бликащ пролетен живот, довеждайки го до един вид привидна смърт или поне забулвайки го в продължителен и дълбок сън, сякаш цялата Земя се затваря за въздействията на Космоса.
Тук в годишния цикъл ние виждаме две противоположности, чиито неизброими съставни части са обединени в едно затворено цяло.
към текста >>
И така, доколкото всяка година минаваме през
пролет
, лято, есен и зима в нашето собствено тяло, ние сме включени в природната необходимост.
И ние, хората, малко или много, участвуваме в тази природна необходимост. А ако сме изцяло включени в нея, тогава ние бихме попаднали в безусловно подчинение пред тази природна необходимост. В хода на годишния цикъл се проявяват определени природни сили, които имат отношение към нас, хората, доколкото сме жители на Земята. Впрочем Земята не се променя толкова бързо. Разбира се, още в следващите дни ние влизаме в други, по-малки цикли, обаче Земята едва ли се променя толкова бързо, че в продължение на един цял живот, човек да забележи онези постепенни изменения, които година след година се натрупват върху цялостния облик на Земята.
И така, доколкото всяка година минаваме през пролет, лято, есен и зима в нашето собствено тяло, ние сме включени в природната необходимост.
към текста >>
Ако със средствата на антропософското познание се вглеждате в спящия физически човек, тогава в този спящ човек естествено в рамките на необходимите различия Вие ще откриете един верен образ на всичко онова, което през
пролет
та и лятото пронизва нашата Земя.
Ако със средствата на антропософското познание се вглеждате в спящия физически човек, тогава в този спящ човек естествено в рамките на необходимите различия Вие ще откриете един верен образ на всичко онова, което през пролетта и лятото пронизва нашата Земя.
Минералните и растителни сили нарастват неудържимо и буйно, разбира се, под друга форма, а не като зелените пролетни растения, които поникват от Земята. И все пак, както казах, това, което се разиграва по време на съня в човешкия физически и етерен организъм, е един верен образ на Земята през сезоните на пролетта и лятото. Човекът от съвременната космическа епоха е организиран именно в съответствие с тази външна природа. Той може свободно и безпрепятствено да отправя своя физически поглед към тази физическа природа. Той спокойно може да съзерцава всички фази на пролетния растеж, на пролетното цъфтене.
към текста >>
Минералните и растителни сили нарастват неудържимо и буйно, разбира се, под друга форма, а не като зелените
пролет
ни растения, които поникват от Земята.
Ако със средствата на антропософското познание се вглеждате в спящия физически човек, тогава в този спящ човек естествено в рамките на необходимите различия Вие ще откриете един верен образ на всичко онова, което през пролетта и лятото пронизва нашата Земя.
Минералните и растителни сили нарастват неудържимо и буйно, разбира се, под друга форма, а не като зелените пролетни растения, които поникват от Земята.
И все пак, както казах, това, което се разиграва по време на съня в човешкия физически и етерен организъм, е един верен образ на Земята през сезоните на пролетта и лятото. Човекът от съвременната космическа епоха е организиран именно в съответствие с тази външна природа. Той може свободно и безпрепятствено да отправя своя физически поглед към тази физическа природа. Той спокойно може да съзерцава всички фази на пролетния растеж, на пролетното цъфтене. В мига, обаче, когато човек получи определени инспирации и имагинации, тогава с помощта на потопеното си в съня физическо тяло, той ще съзре сезона на лятото.
към текста >>
И все пак, както казах, това, което се разиграва по време на съня в човешкия физически и етерен организъм, е един верен образ на Земята през сезоните на
пролет
та и лятото.
Ако със средствата на антропософското познание се вглеждате в спящия физически човек, тогава в този спящ човек естествено в рамките на необходимите различия Вие ще откриете един верен образ на всичко онова, което през пролетта и лятото пронизва нашата Земя. Минералните и растителни сили нарастват неудържимо и буйно, разбира се, под друга форма, а не като зелените пролетни растения, които поникват от Земята.
И все пак, както казах, това, което се разиграва по време на съня в човешкия физически и етерен организъм, е един верен образ на Земята през сезоните на пролетта и лятото.
Човекът от съвременната космическа епоха е организиран именно в съответствие с тази външна природа. Той може свободно и безпрепятствено да отправя своя физически поглед към тази физическа природа. Той спокойно може да съзерцава всички фази на пролетния растеж, на пролетното цъфтене. В мига, обаче, когато човек получи определени инспирации и имагинации, тогава с помощта на потопеното си в съня физическо тяло, той ще съзре сезона на лятото. Защото да спиш, това означава: Пролетта и лятото да навлязат във физическото и етерно тяло.
към текста >>
Той спокойно може да съзерцава всички фази на
пролет
ния растеж, на
пролет
ното цъфтене.
Ако със средствата на антропософското познание се вглеждате в спящия физически човек, тогава в този спящ човек естествено в рамките на необходимите различия Вие ще откриете един верен образ на всичко онова, което през пролетта и лятото пронизва нашата Земя. Минералните и растителни сили нарастват неудържимо и буйно, разбира се, под друга форма, а не като зелените пролетни растения, които поникват от Земята. И все пак, както казах, това, което се разиграва по време на съня в човешкия физически и етерен организъм, е един верен образ на Земята през сезоните на пролетта и лятото. Човекът от съвременната космическа епоха е организиран именно в съответствие с тази външна природа. Той може свободно и безпрепятствено да отправя своя физически поглед към тази физическа природа.
Той спокойно може да съзерцава всички фази на пролетния растеж, на пролетното цъфтене.
В мига, обаче, когато човек получи определени инспирации и имагинации, тогава с помощта на потопеното си в съня физическо тяло, той ще съзре сезона на лятото. Защото да спиш, това означава: Пролетта и лятото да навлязат във физическото и етерно тяло. Неудържимият и бликащ от младенчески сили живот започва. И когато ние се пробудим, т.е когато Азът и астралното тяло отново се приберат в човешкия организъм, тогава този неудържим и бликащ живот на физическото и етерно тяло изведнъж утихва. За духовно обучения поглед сега започва един живот във физическия и етерен организъм на човека, който е твърде близък до есенния и зимен живот на цялата планета.
към текста >>
Защото да спиш, това означава:
Пролет
та и лятото да навлязат във физическото и етерно тяло.
И все пак, както казах, това, което се разиграва по време на съня в човешкия физически и етерен организъм, е един верен образ на Земята през сезоните на пролетта и лятото. Човекът от съвременната космическа епоха е организиран именно в съответствие с тази външна природа. Той може свободно и безпрепятствено да отправя своя физически поглед към тази физическа природа. Той спокойно може да съзерцава всички фази на пролетния растеж, на пролетното цъфтене. В мига, обаче, когато човек получи определени инспирации и имагинации, тогава с помощта на потопеното си в съня физическо тяло, той ще съзре сезона на лятото.
Защото да спиш, това означава: Пролетта и лятото да навлязат във физическото и етерно тяло.
Неудържимият и бликащ от младенчески сили живот започва. И когато ние се пробудим, т.е когато Азът и астралното тяло отново се приберат в човешкия организъм, тогава този неудържим и бликащ живот на физическото и етерно тяло изведнъж утихва. За духовно обучения поглед сега започва един живот във физическия и етерен организъм на човека, който е твърде близък до есенния и зимен живот на цялата планета. И практически, ако ние проследим човека в редуващите се периоди на будност и сън, неизбежно ще установим един сбит и микрокосмически образ на есен, зима, пролет, лято. Да, необходимо е само да проследите физическия и етерен организъм на един човек в рамките на 24 часа естествено със средствата на антропософското познание и Вие ще установите един цял годишен цикъл в областта на микрокосмоса.
към текста >>
И практически, ако ние проследим човека в редуващите се периоди на будност и сън, неизбежно ще установим един сбит и микрокосмически образ на есен, зима,
пролет
, лято.
В мига, обаче, когато човек получи определени инспирации и имагинации, тогава с помощта на потопеното си в съня физическо тяло, той ще съзре сезона на лятото. Защото да спиш, това означава: Пролетта и лятото да навлязат във физическото и етерно тяло. Неудържимият и бликащ от младенчески сили живот започва. И когато ние се пробудим, т.е когато Азът и астралното тяло отново се приберат в човешкия организъм, тогава този неудържим и бликащ живот на физическото и етерно тяло изведнъж утихва. За духовно обучения поглед сега започва един живот във физическия и етерен организъм на човека, който е твърде близък до есенния и зимен живот на цялата планета.
И практически, ако ние проследим човека в редуващите се периоди на будност и сън, неизбежно ще установим един сбит и микрокосмически образ на есен, зима, пролет, лято.
Да, необходимо е само да проследите физическия и етерен организъм на един човек в рамките на 24 часа естествено със средствата на антропософското познание и Вие ще установите един цял годишен цикъл в областта на микрокосмоса. Така че, ако вникнем истински и дълбоко в спящия и буден човек, в тази негова част, която нощем остава в леглото и другата част, която денем бди и действува във външния свят, тогава ние стигаме до убеждението: Ето, в микрокосмически смисъл, през изтеклите 24 часа се извърши един цял годишен цикъл.
към текста >>
116.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Докато човекът спи, в неговия физическо-етерен организъм последователно настъпват един вид
пролет
и лято.
Докато в една географска област природните процеси се разиграват последователно, при човека те се разиграват едновременно. Като един завършен и цялостен организъм, човекът има доста сходства със Земния организъм. Обаче при Земята нещата са устроени така, че зимните процеси в една географска област и летните процеси в друга географска област са ясно разграничени в космическото пространство и не си причиняват взаимни смущения. При човека обаче нещата изглеждат по друг начин. Докато спи, неговите физическо и етерно тяло са в един вид лято, в един могъщ и неудържимо бликащ живот на физическото и етерно тяло.
Докато човекът спи, в неговия физическо-етерен организъм последователно настъпват един вид пролет и лято.
Обаче в същото време астралното тяло и Азът се намират в един вид зима. Така че при човека лято и зима съществуват едновременно, действуват едновременно.
към текста >>
В същото време, пробудени от сетивните впечатления на външния свят, пробудени от мислите, които човек изработва относно външния свят, човешкото астрално тяло и неговата Азова организация навлизат в един вид
пролет
и лято.
Подобни са техните съотношения и по време на бодърствуване. Докато човек е буден, неговото физическо и етерно тяло се намират в един вид есен и зима.
В същото време, пробудени от сетивните впечатления на външния свят, пробудени от мислите, които човек изработва относно външния свят, човешкото астрално тяло и неговата Азова организация навлизат в един вид пролет и лято.
Отново вътрешната пролет и вътрешното лято се срещат с вътрешната есен и вътрешната зима.
към текста >>
Отново вътрешната
пролет
и вътрешното лято се срещат с вътрешната есен и вътрешната зима.
Подобни са техните съотношения и по време на бодърствуване. Докато човек е буден, неговото физическо и етерно тяло се намират в един вид есен и зима. В същото време, пробудени от сетивните впечатления на външния свят, пробудени от мислите, които човек изработва относно външния свят, човешкото астрално тяло и неговата Азова организация навлизат в един вид пролет и лято.
Отново вътрешната пролет и вътрешното лято се срещат с вътрешната есен и вътрешната зима.
към текста >>
По този начин възникват цветните корони на храсти и дървета, по този начин възниква целият
пролет
ен цъфтеж, цялото
пролет
но обаяние на Земята а именно като едно съприкосновение между най-високо разположените части на растенията и самия астрален свят.
По този начин възникват цветните корони на храсти и дървета, по този начин възниква целият пролетен цъфтеж, цялото пролетно обаяние на Земята а именно като едно съприкосновение между най-високо разположените части на растенията и самия астрален свят.
Аз често съм прибягвал до поетичното сравнение, че цветната одежда на растението е като целувката, която то си разменя със Слънцето, със Слънчевата светлина. Макар и астрално действие, всичко това представлява един вид съприкосновение.
към текста >>
117.
Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Обаче нека днес да разгледаме годишния кръговрат като едно могъщо дишане на Земята, при което бива вдишван и издишван не въздуха, а примерно онези сили, които предизвикват вегетацията на растителния свят, силите, които през
пролет
та изтласкват растенията от тялото на Земята, а през есента отново ги прибират в Земята, които карат зелените растения да повехнат, докато накрая окончателно прекъсват всякакви растежни процеси.
Нека днес да си представим този годишен кръг като един вид огромно вдишване и издишване от страна на Земята, което тя извършва спрямо своето космическо обкръжение. Като един вид дихателни движения изглеждат също и други процеси, които стават на Земята или около Земята. Ние можем да говорим също и за едно ежедневно вдишване и издишване на Земята.
Обаче нека днес да разгледаме годишния кръговрат като едно могъщо дишане на Земята, при което бива вдишван и издишван не въздуха, а примерно онези сили, които предизвикват вегетацията на растителния свят, силите, които през пролетта изтласкват растенията от тялото на Земята, а през есента отново ги прибират в Земята, които карат зелените растения да повехнат, докато накрая окончателно прекъсват всякакви растежни процеси.
Следователно, не става дума за вдишване и издишване на въздуха, а за вдишване и издишване на сили, частична представа за които можем да получим, ако примерно разглеждаме целия растежен процес на растителния свят в хода на една календарна година. Нека да отправим душевен поглед към този пълен дихателен процес на Земята, обхващащ цялата година.
към текста >>
Да последваме Земята приблизително до
пролет
ното равноденствие в края на Март.
Нека сега да последваме Земята по-нататък в нейния годишен ход. Нека да я последваме до времето, в което се намираме именно сега.
Да последваме Земята приблизително до пролетното равноденствие в края на Март.
Тогава ние трябва да представим нещата по следния начин. Земята (Рис. 2, червено) издишва; душевните ú сили са отчасти вътре в нея, обаче тя започва да ги издишва; душевните сили на Земята се разливат навън в Космоса. И докато през Декември силата на Христовия Импулс е тясно свързана със Земята, сега ние откриваме как този Христов Импулс започва да облъчва Земята с разливащите се навън душевни сили (стрелките)
към текста >>
От тук идва и датирането на Великден, който винаги се пада през първата неделя след
пролет
ното пълнолуние, т.е.
От тук идва и датирането на Великден, който винаги се пада през първата неделя след пролетното пълнолуние, т.е.
пълнолунието след пролетното равноденствие. И човекът, усещайки тези подробности, би трябвало по отношение на Великдена, да си каже: Ако аз се присъединя към силата на Христос, моята душа, заедно с издишаната сила на Земната душа, също се разлива навън в космическите простори и приема в себе си Слънчевата сила, която сега Христос извлича от Земята за човешките души, както Той, преди Мистерията на Голгота, я извличаше за тези човешки души от Космоса.
към текста >>
пълнолунието след
пролет
ното равноденствие.
От тук идва и датирането на Великден, който винаги се пада през първата неделя след пролетното пълнолуние, т.е.
пълнолунието след пролетното равноденствие.
И човекът, усещайки тези подробности, би трябвало по отношение на Великдена, да си каже: Ако аз се присъединя към силата на Христос, моята душа, заедно с издишаната сила на Земната душа, също се разлива навън в космическите простори и приема в себе си Слънчевата сила, която сега Христос извлича от Земята за човешките души, както Той, преди Мистерията на Голгота, я извличаше за тези човешки души от Космоса.
към текста >>
Ако размислите върху утвърждаването на Великденския празник, какъвто го имаме днес, Вие ще установите, че до определен момент то е свързано с пространството, до момента, в който казваме: Ето, тук е пълнолунието след
пролет
ното равноденствие!
Ако размислите върху утвърждаването на Великденския празник, какъвто го имаме днес, Вие ще установите, че до определен момент то е свързано с пространството, до момента, в който казваме: Ето, тук е пълнолунието след пролетното равноденствие!
– До този момент всичко се определя според пространството. Сега обаче напускаме пространството: Неделята след пролетното пълнолуние! Неделята не се определя според пространствени величини; тя съществува в цикъла на годишния кръговрат, също както и останалите дни от седмицата винаги следват един след друг в цикъла: Събота, неделя, понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък и т.н. Но по този начин ние напускаме пространството; от пространствено установяване на Лунната констелеция ние преминаваме към неделята в чисто времевия ход на годишния кръг.
към текста >>
Сега обаче напускаме пространството: Неделята след
пролет
ното пълнолуние!
Ако размислите върху утвърждаването на Великденския празник, какъвто го имаме днес, Вие ще установите, че до определен момент то е свързано с пространството, до момента, в който казваме: Ето, тук е пълнолунието след пролетното равноденствие! – До този момент всичко се определя според пространството.
Сега обаче напускаме пространството: Неделята след пролетното пълнолуние!
Неделята не се определя според пространствени величини; тя съществува в цикъла на годишния кръговрат, също както и останалите дни от седмицата винаги следват един след друг в цикъла: Събота, неделя, понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък и т.н. Но по този начин ние напускаме пространството; от пространствено установяване на Лунната констелеция ние преминаваме към неделята в чисто времевия ход на годишния кръг.
към текста >>
После, с планетарното издишване на Земята и с приближаването на
пролет
та, той ще се разлее навън в Космоса.
И така, ние се убеждаваме: През Коледните дни и нощи Земята е поела своите душевни сили навътре в себе си, Земята е поела своята душа. И Христовия Импулс ще се роди вътре в приютената Земна душа.
После, с планетарното издишване на Земята и с приближаването на пролетта, той ще се разлее навън в Космоса.
Да, с приближаването на пролетта Христовият Импулс поема към Космоса. Той се приближава до това, което е от звездно естество и влиза във взаимодействие с него, обаче по такъв начин, че вече влиза не в пространствени, а във времеви отношения; това, което е присъщо на времето се отделя от това, което е присъщо на пространството.
към текста >>
Да, с приближаването на
пролет
та Христовият Импулс поема към Космоса.
И така, ние се убеждаваме: През Коледните дни и нощи Земята е поела своите душевни сили навътре в себе си, Земята е поела своята душа. И Христовия Импулс ще се роди вътре в приютената Земна душа. После, с планетарното издишване на Земята и с приближаването на пролетта, той ще се разлее навън в Космоса.
Да, с приближаването на пролетта Христовият Импулс поема към Космоса.
Той се приближава до това, което е от звездно естество и влиза във взаимодействие с него, обаче по такъв начин, че вече влиза не в пространствени, а във времеви отношения; това, което е присъщо на времето се отделя от това, което е присъщо на пространството.
към текста >>
Великденът се пада в първата неделя след
пролет
ното пълнолуние.
Нека да продължим.
Великденът се пада в първата неделя след пролетното пълнолуние.
Увлечен от пълното планетарно издишване, заедно с всичките си душевни качества, човекът излиза навън всред космическите простори и там, пронизан и протъкан от звездните сили, поема в себе си както дишането на Космоса, така и дишането на Земята, за да бъде проникнат от Великдена. И това, с което той започва да се изпълва по времето на Великдена, се усилва до краен предел по времето на Еньовден, а после – следвайки Земната душа и носейки своите собствени душевни сили – той отново се завръща на Земята, но сега той има подкрепата на Михаил, за да навлезе както трябва в Земния свят, където Ариман вече е сразен от Михаиловите сили.
към текста >>
118.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Вчера аз се опитах да говоря пред Вас от езотерична гледна точка за Великдена и за това, как към годишните празници трябва да се прибави, като един вид допълнение към природните процеси, и един есенен празник, който следва да се пада в дните около есенния поврат на Слънцето, както Коледният празник се пада в дните на зимния поврат на Слънцето, Великденския празник – в дните на
пролет
ния поврат на Слънцето и Еньовден – в дните на летния поврат на Слънцето.
Вчера аз се опитах да говоря пред Вас от езотерична гледна точка за Великдена и за това, как към годишните празници трябва да се прибави, като един вид допълнение към природните процеси, и един есенен празник, който следва да се пада в дните около есенния поврат на Слънцето, както Коледният празник се пада в дните на зимния поврат на Слънцето, Великденския празник – в дните на пролетния поврат на Слънцето и Еньовден – в дните на летния поврат на Слънцето.
към текста >>
Обаче идва
пролет
та и тогава заедно с покълващия растителен свят, от дълбините на Земята се надигат и навлизат във всичко, което покълва и расте, включително и в човека, именно последиците от ариманическите действия.
Обаче после, известно време след тържествата на Коледните Мистерии, първосвещениците събираха своите ученици, и като един вид откровение им съобщаваха следното: Добре, да вникнем с ясно съзнание в това, което става със Земята през зимния Слънчев поврат е напълно възможно чрез посвещението.
Обаче идва пролетта и тогава заедно с покълващия растителен свят, от дълбините на Земята се надигат и навлизат във всичко, което покълва и расте, включително и в човека, именно последиците от ариманическите действия.
В миналото, когато човекът все още беше плътно съпровождан от божествените сили, какъвто беше случаят в началото на Земната еволюция, тогава с помощта на това божествено наследство хората можеха да устояват срещу атаките на ариманическите Същества, които заливаха човечеството през зимните месеци. Обаче – така се обръщаха посветените към своите ученици – идва време, когато, тъй да се каже, хората ще бъдат като упоени по отношение на духовния свят тъкмо поради факта, че през зимните месеци Земята приема в себе си Лунните сили. С настъпването на пролетта, когато всичко покълва и цъфти, хората ще продължават да са като упоени и ще им се отнема съзнанието, че изобщо съществува някакъв духовен свят. И тогава ако човечеството не намери възможност да се справи с тези упойващи, заглушаващи сили, то просто ще отпадне от Земята и няма да продължи да се развива заедно със Земята до следващите, повисши степени от еволюцията.
към текста >>
С настъпването на
пролет
та, когато всичко покълва и цъфти, хората ще продължават да са като упоени и ще им се отнема съзнанието, че изобщо съществува някакъв духовен свят.
Обаче после, известно време след тържествата на Коледните Мистерии, първосвещениците събираха своите ученици, и като един вид откровение им съобщаваха следното: Добре, да вникнем с ясно съзнание в това, което става със Земята през зимния Слънчев поврат е напълно възможно чрез посвещението. Обаче идва пролетта и тогава заедно с покълващия растителен свят, от дълбините на Земята се надигат и навлизат във всичко, което покълва и расте, включително и в човека, именно последиците от ариманическите действия. В миналото, когато човекът все още беше плътно съпровождан от божествените сили, какъвто беше случаят в началото на Земната еволюция, тогава с помощта на това божествено наследство хората можеха да устояват срещу атаките на ариманическите Същества, които заливаха човечеството през зимните месеци. Обаче – така се обръщаха посветените към своите ученици – идва време, когато, тъй да се каже, хората ще бъдат като упоени по отношение на духовния свят тъкмо поради факта, че през зимните месеци Земята приема в себе си Лунните сили.
С настъпването на пролетта, когато всичко покълва и цъфти, хората ще продължават да са като упоени и ще им се отнема съзнанието, че изобщо съществува някакъв духовен свят.
И тогава ако човечеството не намери възможност да се справи с тези упойващи, заглушаващи сили, то просто ще отпадне от Земята и няма да продължи да се развива заедно със Земята до следващите, повисши степени от еволюцията.
към текста >>
От друга страна, силите на човека навлизат също и в пределите на Ада; и това не е нищо друго, освен едно навлизане, подсъзнателно навлизане на човека всред ариманическите сили особено през зимните месеци и
пролет
ните месеци, когато тези ариманически сили рязко нарастват.
Тези други Богове, обитаващи Небето редом с Христос, смятаха за враждебен онзи свят, който също и в древността наричаха “Ад”. Обаче действията на тези духовни Същества спрямо човека се простираха само до вратите на Ада.
От друга страна, силите на човека навлизат също и в пределите на Ада; и това не е нищо друго, освен едно навлизане, подсъзнателно навлизане на човека всред ариманическите сили особено през зимните месеци и пролетните месеци, когато тези ариманически сили рязко нарастват.
Божествено-духовните Същества усещаха този свят като нещо, което им се противопоставя.
към текста >>
Тъкмо за през зимата и
пролет
та Той можа да предостави на хората това, с което извънземните светове ги даряваха от Еньовден до есента.
Тъкмо за през зимата и пролетта Той можа да предостави на хората това, с което извънземните светове ги даряваха от Еньовден до есента.
Ето как в мисълта за Великдена ние виждаме да се съединяват в едно: Слизането в подземния свят, в Ада и извоюваното чрез него завладяване на небесния свят заради по-нататъшната общочовешка еволюция.
към текста >>
” – този празник се пада в онзи период от време, когато листата пожълтяват и окапват, а плодовете узряват, когато Слънцето е умножило онази своя сила, която през
пролет
та караше целия растителен свят да покълва и расте, но и когато всичко увяхва и се свлича към земята; когато всичко онова, което израства на нашата планета, започва да се превръща в един символ на гроба.
И празникът, навяващ тази мисъл: “Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба!
” – този празник се пада в онзи период от време, когато листата пожълтяват и окапват, а плодовете узряват, когато Слънцето е умножило онази своя сила, която през пролетта караше целия растителен свят да покълва и расте, но и когато всичко увяхва и се свлича към земята; когато всичко онова, което израства на нашата планета, започва да се превръща в един символ на гроба.
към текста >>
Докато Великденската мисъл е един вид продължение на
пролет
ния цъфтеж, цъфтежът на Великденската мисъл ние имаме в лицето на Михаиловата мисъл, която на свой ред е като един вид продължение на есенното увяхване.
Защото къде се коренеше способността на човека да създава празници и да ги свързва с определени годишни периоди? Тя се коренеше в неговата първична духовна сила. Днес хората продължават да празнуват своите празници според старите традиции, обаче рано или късно те ще трябва да постигнат една езотерическа зрялост и тогава ще са в състояние да прибавят към природните процеси и нещо от самите себе си. Да, хората ще трябва да стигнат дотам: Да схващат есенната Михаилова мисъл като разцъфнала Великденската мисъл.
Докато Великденската мисъл е един вид продължение на пролетния цъфтеж, цъфтежът на Великденската мисъл ние имаме в лицето на Михаиловата мисъл, която на свой ред е като един вид продължение на есенното увяхване.
към текста >>
119.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Ако отправим поглед към Великденската мисъл, ние си припомняме, че Великденът съвпада с времето на
пролет
ния цъфтеж.
Нека още повече да се приближим до тази Михаилова мисъл.
Ако отправим поглед към Великденската мисъл, ние си припомняме, че Великденът съвпада с времето на пролетния цъфтеж.
През този сезон Земята издишва своите душевни сили, за да могат тези душевни сили, намиращи се вече в нейното обкръжение, да бъдат проникнати от астралните, извънземни космически сили. Земята издишва своята душа. Какво означава това? Това означава, че определени елементарни Същества, намиращи се в Земното обкръжение, също както въздухът или растежните сили на растителния свят, се свързват с издишаната Земна душа в онези области, където е настъпила пролетта. Заедно с издишаната Земна душа, тези Същества се носят в обкръжението на нашата планета.
към текста >>
Това означава, че определени елементарни Същества, намиращи се в Земното обкръжение, също както въздухът или растежните сили на растителния свят, се свързват с издишаната Земна душа в онези области, където е настъпила
пролет
та.
Нека още повече да се приближим до тази Михаилова мисъл. Ако отправим поглед към Великденската мисъл, ние си припомняме, че Великденът съвпада с времето на пролетния цъфтеж. През този сезон Земята издишва своите душевни сили, за да могат тези душевни сили, намиращи се вече в нейното обкръжение, да бъдат проникнати от астралните, извънземни космически сили. Земята издишва своята душа. Какво означава това?
Това означава, че определени елементарни Същества, намиращи се в Земното обкръжение, също както въздухът или растежните сили на растителния свят, се свързват с издишаната Земна душа в онези области, където е настъпила пролетта.
Заедно с издишаната Земна душа, тези Същества се носят в обкръжението на нашата планета. Те се деиндивидуализират, загубват своята индивидуалност, сливат се с общата земно-душевна атмосфера. Тъкмо през пролетната Великденска седмица от годината могат да бъдат забелязани многобройни елементарни Същества, които – сякаш излизайки от последния стадий на индивидуалното си битие, каквото са притежавали през зимата – сега плуват и се носят като облаци в земно-душевната атмосфера (Рис. 7: Червено, жълто премесено със зелено). Нека да прибавя: През зимния период тези елементарни Същества се намираха дълбоко навътре в душевността на Земята, където те притежаваха свои индивидуални особености.
към текста >>
Тъкмо през
пролет
ната Великденска седмица от годината могат да бъдат забелязани многобройни елементарни Същества, които – сякаш излизайки от последния стадий на индивидуалното си битие, каквото са притежавали през зимата – сега плуват и се носят като облаци в земно-душевната атмосфера (Рис.
Земята издишва своята душа. Какво означава това? Това означава, че определени елементарни Същества, намиращи се в Земното обкръжение, също както въздухът или растежните сили на растителния свят, се свързват с издишаната Земна душа в онези области, където е настъпила пролетта. Заедно с издишаната Земна душа, тези Същества се носят в обкръжението на нашата планета. Те се деиндивидуализират, загубват своята индивидуалност, сливат се с общата земно-душевна атмосфера.
Тъкмо през пролетната Великденска седмица от годината могат да бъдат забелязани многобройни елементарни Същества, които – сякаш излизайки от последния стадий на индивидуалното си битие, каквото са притежавали през зимата – сега плуват и се носят като облаци в земно-душевната атмосфера (Рис.
7: Червено, жълто премесено със зелено). Нека да прибавя: През зимния период тези елементарни Същества се намираха дълбоко навътре в душевността на Земята, където те притежаваха свои индивидуални особености. Преди Великденския период те все още притежаваха определена индивидуалност, летяха, носеха се наоколо като индивидуални Същества. Но през Великденския
към текста >>
Естествено,
пролет
та е прекрасна и да усещаш нейната красота, нейния покълващ, бликащ, цъфтящ живот е едно затрогващо качество на човешката душа.
Обаче тези елементарни Същества са от такова естество, че човекът се нуждае от тях. Той не го съзнава, но въпреки това той се нуждае от тях, за да подготви своето бъдеще. И той може да се съедини с тези елементарни Същества, когато по времето на един есенен празник, падащ се в края на Септември, с един вътрешен душевен трепет започне да усеща как тъкмо с идването на есента природата се променя; когато човекът непосредствено започне да усеща, как животинскорастителният свят е преминал връхната си точка на развитие и тръгва в обратна посока, как някои животни се оглеждат и търсят защитени места за зимата, как листата се оцветяват в есенни багри, как целият природен свят увяхва.
Естествено, пролетта е прекрасна и да усещаш нейната красота, нейния покълващ, бликащ, цъфтящ живот е едно затрогващо качество на човешката душа.
Но и да усещаш как листата избледняват и се покриват с есенните си багри, как животните гледат да се скрият, да почувстваш как в умиращия сетивен свят бавно възниква и просветва сиянието на духовно-душевния живот, да усещаш как с пожълтяването на листата започва и залеза на предишния покълващ, бликащ и цъфтящ растителен живот, но как всъщност сетивният свят пожълтява само за да може духовният елемент, като такъв, да се породи там, да усещаш как с окапването на жълтите листа започва и възхода на Духа, как Духът е „контраоткровението” на угасващия сетивен свят: Всичко това може да промени човешкото отношение към есенния период от годината. И тъкмо в това се състои правилната подготовка за Великденския празник.
към текста >>
Всъщност това Великденско настроение идва като последица от онзи бликащ
пролет
ен живот, който увлича всичко живо в едно пантеистично единство.
Обаче след като човекът насища своята воля с духовна субстанция, той се превръща в близък спътник на Михаил и неговата деятелност тук на Земята. И ако с идването на есента човекът е в състояние да заживее заедно с природата и извлече от този съвместен живот подходящото съдържание на Михаиловия празник, тогава той действително ще е постигнал едно допълване на Великденското настроение. Но по този начин той ще си изясни и нещо друго. Виждате ли, днешните мисли, чувства и воля на човека са инспирирани от едно едностранчиво и заглъхващо Великденско настроение.
Всъщност това Великденско настроение идва като последица от онзи бликащ пролетен живот, който увлича всичко живо в едно пантеистично единство.
Човекът е изцяло отдаден на това единство, обхващащо цялата природа, целия свят. Това представлява структурата на нашия духовен живот. Човекът иска да се опре на някакво единство, на някаква цялост. Той е поклонник или на всеобщия Дух, или на всеобщата природа. Всичко бива обхващано в някакво амафорно “все-единство”.
към текста >>
И това важи с пълна сила за
пролет
ното настроение.
Човекът е изцяло отдаден на това единство, обхващащо цялата природа, целия свят. Това представлява структурата на нашия духовен живот. Човекът иска да се опре на някакво единство, на някаква цялост. Той е поклонник или на всеобщия Дух, или на всеобщата природа. Всичко бива обхващано в някакво амафорно “все-единство”.
И това важи с пълна сила за пролетното настроение.
към текста >>
Пролет
та е склонна да смесва и вплита всичко на този свят едно в друго, да събира нещата в едно недиференцирано, смътно единство.
Но да продължим нататък.
Пролетта е склонна да смесва и вплита всичко на този свят едно в друго, да събира нещата в едно недиференцирано, смътно единство.
Ако с верен поглед се вгледаме в есента, лесно ще се убедим в пълния контраст между есенното и пролетното настроение, и ще установим как в първия случай на преден план излиза Духът, а във втория случай на преден план излиза физическо-материалното. Естествено, човекът не бива едностранчиво да остава при едното или при другото. Мисълта за Великдена не губи ни най-малко от това, че към нея се присъединява мисълта за Михаиловия празник. От едната страна имаме Великденската мисъл, където всичко, бих казал, се проявява в един вид пантеистично смесване, в едно пантеистично единство. После идва ред на диференцирането, но то не настъпва по някакъв незакономерен, хаотичен път.
към текста >>
Ако с верен поглед се вгледаме в есента, лесно ще се убедим в пълния контраст между есенното и
пролет
ното настроение, и ще установим как в първия случай на преден план излиза Духът, а във втория случай на преден план излиза физическо-материалното.
Но да продължим нататък. Пролетта е склонна да смесва и вплита всичко на този свят едно в друго, да събира нещата в едно недиференцирано, смътно единство.
Ако с верен поглед се вгледаме в есента, лесно ще се убедим в пълния контраст между есенното и пролетното настроение, и ще установим как в първия случай на преден план излиза Духът, а във втория случай на преден план излиза физическо-материалното.
Естествено, човекът не бива едностранчиво да остава при едното или при другото. Мисълта за Великдена не губи ни най-малко от това, че към нея се присъединява мисълта за Михаиловия празник. От едната страна имаме Великденската мисъл, където всичко, бих казал, се проявява в един вид пантеистично смесване, в едно пантеистично единство. После идва ред на диференцирането, но то не настъпва по някакъв незакономерен, хаотичен път. Тук ние можем да видим една ясна закономерност.
към текста >>
Тогава хората не различаваха
пролет
, лято, есен и зима.
Ако бихме могли да се върнем малко по-назад във времето, щяхме да установим, че познанието за веществата също се опираше върху троичността: Върху това, което беше от солев, живачен и фосфорен характер, щяхме да установим, че в троичността хората виждаха един сбор от прадревните мирови сили, че всичко, което се проявява като нещо отделно, трябва по някакъв начин да се свързва с прадревната сила на троичността. А ако бихме се върнали още по-назад във времето, когато впрочем поради състоянието на културата хората живееха по-лесно, щяхме да се окажем в по-горещите климатични зони, където в рамките на източните култури до древното елементарно ясновидство се стигаше много по-бързо. Днес в подходящите климатични зони също е възможно да се стигне до тези неща с помощта на свободното, екзактно ясновидство. Обаче в случая ни интересуват именно древните култури!
Тогава хората не различаваха пролет, лято, есен и зима.
Да разграничаваш пролет, лято, есен, зима би било подвеждащо и изобщо да се подчинява годишния ход на числото четири – това за древно-индийската култура би било абсурдно, понеже в такъв случай не остава място за прамогъщите сили на троичността.
към текста >>
Да разграничаваш
пролет
, лято, есен, зима би било подвеждащо и изобщо да се подчинява годишния ход на числото четири – това за древно-индийската култура би било абсурдно, понеже в такъв случай не остава място за прамогъщите сили на троичността.
Ако бихме могли да се върнем малко по-назад във времето, щяхме да установим, че познанието за веществата също се опираше върху троичността: Върху това, което беше от солев, живачен и фосфорен характер, щяхме да установим, че в троичността хората виждаха един сбор от прадревните мирови сили, че всичко, което се проявява като нещо отделно, трябва по някакъв начин да се свързва с прадревната сила на троичността. А ако бихме се върнали още по-назад във времето, когато впрочем поради състоянието на културата хората живееха по-лесно, щяхме да се окажем в по-горещите климатични зони, където в рамките на източните култури до древното елементарно ясновидство се стигаше много по-бързо. Днес в подходящите климатични зони също е възможно да се стигне до тези неща с помощта на свободното, екзактно ясновидство. Обаче в случая ни интересуват именно древните култури! Тогава хората не различаваха пролет, лято, есен и зима.
Да разграничаваш пролет, лято, есен, зима би било подвеждащо и изобщо да се подчинява годишния ход на числото четири – това за древно-индийската култура би било абсурдно, понеже в такъв случай не остава място за прамогъщите сили на троичността.
към текста >>
Разбира се, ако ограничим погледа си само върху една част от годината, където всичко е преплетено едно в друго, например
пролет
та, ние няма да открием този троичен пулс.
Но да се разсъждава по този начин – това днес изглежда като някакво суеверие; напротив за висша мъдрост се приема, ако просто броим: едно, две, три и т.н. Обаче природата не следва това тактуване.
Разбира се, ако ограничим погледа си само върху една част от годината, където всичко е преплетено едно в друго, например пролетта, ние няма да открием този троичен пулс.
Ако обаче проследим цялата година, ако видим как троичността може да се разчленява на отделни части, как двоичността включва в себе си духовното и физическо-материалното, а тяхното ритмично застъпване се проявява като един трети елемент, тогава ще се научим да възприемаме трите в едното, едното в трите и накрая ще проумеем, как човекът сам може да намери мястото си в този миров ритъм: преходът от три в едно, от едно в три.
към текста >>
120.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И тъкмо защото по този начин хората интензивно участваха не само във физическите природни събития, какъвто е случаят днес, а участваха също и в духовните събития, и тъкмо благодарение на това те бяха в много по-голяма степен отдадени на годишните процеси, и изживяваха много по-интимно различията, примерно, между природните явления през
пролет
та и през есента.
Празничните моменти в хода на годината всъщност означаваха за човека определени части от целия му живот. Ние знаем, че през древността човешкото съзнание функционираше по начин, твърде различен от днешния. Тази древна разновидност на човешкото съзнание се отличаваше с нещо съноподобно. И от тази съноподобност произлязоха както познанията, така и чувствата на човешката душа, които по-късно приеха митична форма, за да се превърнат накрая в съдържание на самата митология. Благодарение на това съноподобно, инстинктивно-ясновиждащо съзнание хората отправяха поглед навътре в това, което представляваше духовното обкръжение на тогавашния човек.
И тъкмо защото по този начин хората интензивно участваха не само във физическите природни събития, какъвто е случаят днес, а участваха също и в духовните събития, и тъкмо благодарение на това те бяха в много по-голяма степен отдадени на годишните процеси, и изживяваха много по-интимно различията, примерно, между природните явления през пролетта и през есента.
В последната лекция аз говорех тъкмо за това.
към текста >>
Така древните се вживяваха много повече от съвременните хора, примерно в
пролет
ното покълване и избуяване на растителния свят.
Нека да се спрем върху този факт. Тогавашното съзнание не се занимаваше с абстрактни мисли, а живееше в образи, в неясни съноподобни образи.
Така древните се вживяваха много повече от съвременните хора, примерно в пролетното покълване и избуяване на растителния свят.
А наесен, в увяхването и пожълтяването на листата, те чувстваха цялото умиране на растителния свят, дълбоко усещаха също и променящото се поведение на животните през различните годишни периоди, усещаха как се променя цялото им обкръжение, когато, например, през лятото въздухът трептеше от полета на птиците, пеперудите, бръмбарите и т.н. Те чувстваха как цялата им човешка същност, тъй да се каже, е вплетена в ритъма на растителноживотинския свят. Обаче спрямо мъртвия минерален свят те не само че не показваха никакъв интерес, но всъщност те нямаха и съзнание за него. Тази е една от особеностите на древното човешко съзнание.
към текста >>
И тъкмо през
пролет
та древните бяха заливани от общо чувство спрямо природата, което е успяло да се съхрани само в езика.
Нека да си представим, че тук е Земята и как растенията покълват от всяка нейна точка.
И тъкмо през пролетта древните бяха заливани от общо чувство спрямо природата, което е успяло да се съхрани само в езика.
В Гьотевия “Фауст” Вие ще срещнете думата: es “grunelt”. Кой долавя днес онзи миг, когато през пролетта от самата Земя тихо започва да извира и да се разстила във въздуха зеленият цвят? На хората им харесва цъфтежа в червено, жълто и т.н. Обаче те съвсем не забелязват фините промени в обкръжението на Земята, когато самият въздух се оцветява в зелено, самият въздух започва да цъфти и зрее. И тъкмо, този съвместен живот с растителния свят е вече недостъпен за хората от нашата интелектуалистична епоха.
към текста >>
Кой долавя днес онзи миг, когато през
пролет
та от самата Земя тихо започва да извира и да се разстила във въздуха зеленият цвят?
Нека да си представим, че тук е Земята и как растенията покълват от всяка нейна точка. И тъкмо през пролетта древните бяха заливани от общо чувство спрямо природата, което е успяло да се съхрани само в езика. В Гьотевия “Фауст” Вие ще срещнете думата: es “grunelt”.
Кой долавя днес онзи миг, когато през пролетта от самата Земя тихо започва да извира и да се разстила във въздуха зеленият цвят?
На хората им харесва цъфтежа в червено, жълто и т.н. Обаче те съвсем не забелязват фините промени в обкръжението на Земята, когато самият въздух се оцветява в зелено, самият въздух започва да цъфти и зрее. И тъкмо, този съвместен живот с растителния свят е вече недостъпен за хората от нашата интелектуалистична епоха. Но за древните той беше в реда на нещата. Ето защо те можеха да усещат не само покълването, цъфтежа и узряването в условията на земния растителен свят, а също и как определени растителни свойства слизат към тях от Земното обкръжение, носени от въздуха и топлината. (Рис.
към текста >>
121.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Сега ние се приближаваме към
пролет
та, към
пролет
ното равновесие.
Сега ние се приближаваме към пролетта, към пролетното равновесие.
И както тук (Рис. 15) отбелязахме: “Просветление”, “Познание”, “Благоразумие”, сега усещаме, че идва ред на това, което нарекохме “Покаяние”. И сега на мястото на познанието, съответно на изкушението чрез Злото, идва нещо, което можем да наречем завръщане към повисшата човешка природа чрез покаянието. Ако тук написахме: “Просветление”, “Познание”, “Благоразумие”, сега трябва да напишем “Завръщане към човешката природа”.
към текста >>
После се задаваше
пролет
та.
После се задаваше пролетта.
Днес нещата са малко изместени; в далечното минало пролетта се намираше по-близко до зимата. Като цяло, хората имаха три годишни периода. Но така или иначе, както във връхната точка на лятото посветените напомняха: “Приеми светлината”, както през есента, по времето на Михаиловия празник казваха: “Виж около себе си”, и както в дълбоката зима, по времето на днешните Коледни празници казваха: “Пази се от Злото”, така и сега, в периода, когато човекът се връщаше към самия себе си, посветените пазеха за него една мантра, която беше валидна само за този период от време:
към текста >>
Днес нещата са малко изместени; в далечното минало
пролет
та се намираше по-близко до зимата.
После се задаваше пролетта.
Днес нещата са малко изместени; в далечното минало пролетта се намираше по-близко до зимата.
Като цяло, хората имаха три годишни периода. Но така или иначе, както във връхната точка на лятото посветените напомняха: “Приеми светлината”, както през есента, по времето на Михаиловия празник казваха: “Виж около себе си”, и както в дълбоката зима, по времето на днешните Коледни празници казваха: “Пази се от Злото”, така и сега, в периода, когато човекът се връщаше към самия себе си, посветените пазеха за него една мантра, която беше валидна само за този период от време:
към текста >>
Измежду многото митове, свързани с раждането на Исус, Вие ще намерите един, в който се разказва, че раждането му е станало в една пещера, и това също ни насочва към мъдростта на най-древните Мистерии, а именно: Онова, което търси, човекът го намира, въпреки че е притиснат от Земния мрак, който от друга страна обяснява защо човекът може да се поддаде на Злото, и защо времето за покаяние се пада именно през
пролет
та.
Отзвуци от тези четири празници са останали навсякъде, стига те да бъдат търсени с разбиране за нещата. Естествено, след Мистерията на Голгота всичко се промени. Раждането на Исус стана в периода на зимата, когато човекът е изправен пред най-големите изкушения. Раждането на Исус стана през този период от време, когато човекът е пропаднал в Земната бездна и там е притиснат от Земните сили.
Измежду многото митове, свързани с раждането на Исус, Вие ще намерите един, в който се разказва, че раждането му е станало в една пещера, и това също ни насочва към мъдростта на най-древните Мистерии, а именно: Онова, което търси, човекът го намира, въпреки че е притиснат от Земния мрак, който от друга страна обяснява защо човекът може да се поддаде на Злото, и защо времето за покаяние се пада именно през пролетта.
към текста >>
Самата природа, която чрез своите собствени сили е помогнала на човека през
пролет
та и лятото, природата, която е действувала в човека през
пролет
та и лятото, сега се отдръпва.
И тогава отново ще е най-добре, ако наистина разполагаме с този най-въздействуващ празник на спомнянето, с този есенен Михаилов празник, защото в същото време цялата природа започва да говори на един забележителен космически език. Дърветата остават голи, листата повяхват, животните, бръмбарите и пеперудите, които цялото лято са радвали света, сега се скриват от очите ни. Много животни потъват в своя зимен сън. Всичко утихва.
Самата природа, която чрез своите собствени сили е помогнала на човека през пролетта и лятото, природата, която е действувала в човека през пролетта и лятото, сега се отдръпва.
Човекът е предоставен на самия себе си. И това, което трябва да се пробуди сега, когато природният свят умира, е душевната смелост. Ние отново се приближаваме до схващането на Михаиловия празник като един празник на душевна смелост, на душевната сила, на душевната активност.
към текста >>
122.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И ако тогава листата на дърветата окапват, а плодовете узряват, ако външната природа ни изпраща първия студен полъх, подготвяйки се за зимния сън, тогава – също както свързваме Великденския празник с пищната
пролет
– ние бихме могли да почувствуваме не залеза, а изгрева на духовното начало, с което човекът трябва да се свърже.
Ако ние съумеем да извикаме в душите си един такъв жив образ, този празник отново ще се изпълни с дълбок смисъл. И ако сме в състояние да го изживяваме непосредствено и живо, и като по инстинкт да го превръщаме в един от социалните импулси на нашето съвремие, този Михаилов празник – понеже тук импулсите идват непосредствено от духовния свят – бихме могли да разглеждаме като апотеоз, като същинския праизвор на онези импулси, от които се нуждаем, ако към празното говорене за идеали искаме да прибавим нещо, което идва не от човешките глави, а е произнесено направо от Космоса.
И ако тогава листата на дърветата окапват, а плодовете узряват, ако външната природа ни изпраща първия студен полъх, подготвяйки се за зимния сън, тогава – също както свързваме Великденския празник с пищната пролет – ние бихме могли да почувствуваме не залеза, а изгрева на духовното начало, с което човекът трябва да се свърже.
И тогава, като граждани на Космоса, ние бихме могли да внесем в живота такива импулси, които – понеже те няма да са някакви абстрактни мисли, оставащи бездейни, както бездейни са и всички абстрактни импулси – веднага ще покажат своята плодотворност. Животът отново ще получи душевен смисъл едва тогава, когато ние съумеем да внесем в душите си такива импулси, които идват направо от Космоса. Но върху това аз ще продължа да говоря в следващата лекция.
към текста >>
123.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Човекът ще изживява
пролет
та, но ще я изживява така, че ще усеща цялата красота и прелест на растителния свят, ще изпитва най-дълбока радост от покълващия живот, но същевременно ще има и чувството, че вътре в целия този покълващ растителен свят са омагьосани и оковани елементарни Духове.
И ако човекът все повече и повече се изпълва с това доверие към Духа, тогава той, примерно, ще се окаже под въздействието на една инспирация, на една инспирация, която всъщност е очаквана от всички добри Духове на света.
Човекът ще изживява пролетта, но ще я изживява така, че ще усеща цялата красота и прелест на растителния свят, ще изпитва най-дълбока радост от покълващия живот, но същевременно ще има и чувството, че вътре в целия този покълващ растителен свят са омагьосани и оковани елементарни Духове.
Той ще има чувството, че всеки поникващ цвят го прави свидетел на факта, че разлистеното растение е приютило едно или друго омагьосано елементарно Същество. И накрая у човека ще се породи чувството, как това елементарно Същество живее с копнежа, че то ще бъде спасено тъкмо от него, че то няма да бъде предадено в ръцете на Дракона, с когото го сближава факта, че и двамата са невидими за човешките очи. А когато наесен цветята увяхват, човекът ще изпитва чувството: Ето, сега аз съм допринесъл поне малко за това, че светът отново е напреднал в своята духовност; а в сухите и твърди семена, в останките от цъфтежа, са преминали друг вид елементарни Същества. И според това, доколко е приел в себе си Михаиловата сила, човекът ще поведе тези елементарни Същества, вслушвайки се в техния собствен стремеж, нагоре към духовния свят.
към текста >>
За него
пролет
та ще бъде като един вид раждане на елементарните Същества, които от духовна гледна точка всъщност умират, а есента – като един вид освобождаване на същите елементарни Същества.
Човекът ще може да съпреживява и самия ход на годината.
За него пролетта ще бъде като един вид раждане на елементарните Същества, които от духовна гледна точка всъщност умират, а есента – като един вид освобождаване на същите елементарни Същества.
През есента човекът ще се чувствува не просто като един космически отшелник в тази част на годината, а като едно същество, което е с половин година по-възрастно, отколкото и било през пролетта. Човекът ще напредва в живота редом със живата природа. Той не просто ще вдишва и издишва физическия кислород, а ще участвува в природните цикли, ще участвува в омагьосването и в освобождаването на елементарните Същества, населяващи природния свят. Човекът ще усеща не само своето остаряване; той ще усеща преобразяването на природния свят като своя лична съдба. Той ще израства заедно с всичко онова, което израства във външния свят, и доколкото индивидуалните му черти свободно и себепожертвувателно се изливат в Космоса, той ще става все по-значим в своята същност.
към текста >>
През есента човекът ще се чувствува не просто като един космически отшелник в тази част на годината, а като едно същество, което е с половин година по-възрастно, отколкото и било през
пролет
та.
Човекът ще може да съпреживява и самия ход на годината. За него пролетта ще бъде като един вид раждане на елементарните Същества, които от духовна гледна точка всъщност умират, а есента – като един вид освобождаване на същите елементарни Същества.
През есента човекът ще се чувствува не просто като един космически отшелник в тази част на годината, а като едно същество, което е с половин година по-възрастно, отколкото и било през пролетта.
Човекът ще напредва в живота редом със живата природа. Той не просто ще вдишва и издишва физическия кислород, а ще участвува в природните цикли, ще участвува в омагьосването и в освобождаването на елементарните Същества, населяващи природния свят. Човекът ще усеща не само своето остаряване; той ще усеща преобразяването на природния свят като своя лична съдба. Той ще израства заедно с всичко онова, което израства във външния свят, и доколкото индивидуалните му черти свободно и себепожертвувателно се изливат в Космоса, той ще става все по-значим в своята същност. Ето какъв ще бъде неговият принос в битката на Михаил с Дракона.
към текста >>
124.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Ние ще изработим един инстинкт, за да различаваме как в прехода
пролет
-лято Земята се намира в съвсем различни отношения спрямо Космоса, отколкото в прехода есен-зима.
Аз Ви описах как се стига дотам, че действително да виждаме какво точно живее в планетите, в небесните тела. Сатурн може да бъде проучен с оглед на това, как е възникнала цялата планетарна система в нейното космическо развитие. Следователно, една Духовна наука може да осветли човешката душа само ако разглежда човека като участник в поредица от космически събития. Само ако съизживяваме Космоса по този начин, ние отново ще изработим един познавателен, одухотворен и спиритуален инстинкт за това, какво всъщност представлява годишният кръговрат, в който сме вплетени с нашия органически и социален живот.
Ние ще изработим един инстинкт, за да различаваме как в прехода пролет-лято Земята се намира в съвсем различни отношения спрямо Космоса, отколкото в прехода есен-зима.
А после ние ще изработим един усет за това, как животът протича на Земята по един начин през пролетта, когато всичко покълва и цъфти, и по съвсем друг начин, когато през есента природният свят започва да умира. Ние ще получим един усет за разликата между пробуждащия се живот на природата през пролетта и заспиващия живот на природата през есента. В резултат на това човекът отново ще достигне една зрелост, която ще му позволи да поставя в природния кръговрат своите социално значими празници по такъв начин, по какъвто самите природни сили организират дишането и кръвната циркулация в неговото физическо тяло.
към текста >>
А после ние ще изработим един усет за това, как животът протича на Земята по един начин през
пролет
та, когато всичко покълва и цъфти, и по съвсем друг начин, когато през есента природният свят започва да умира.
Аз Ви описах как се стига дотам, че действително да виждаме какво точно живее в планетите, в небесните тела. Сатурн може да бъде проучен с оглед на това, как е възникнала цялата планетарна система в нейното космическо развитие. Следователно, една Духовна наука може да осветли човешката душа само ако разглежда човека като участник в поредица от космически събития. Само ако съизживяваме Космоса по този начин, ние отново ще изработим един познавателен, одухотворен и спиритуален инстинкт за това, какво всъщност представлява годишният кръговрат, в който сме вплетени с нашия органически и социален живот. Ние ще изработим един инстинкт, за да различаваме как в прехода пролет-лято Земята се намира в съвсем различни отношения спрямо Космоса, отколкото в прехода есен-зима.
А после ние ще изработим един усет за това, как животът протича на Земята по един начин през пролетта, когато всичко покълва и цъфти, и по съвсем друг начин, когато през есента природният свят започва да умира.
Ние ще получим един усет за разликата между пробуждащия се живот на природата през пролетта и заспиващия живот на природата през есента. В резултат на това човекът отново ще достигне една зрелост, която ще му позволи да поставя в природния кръговрат своите социално значими празници по такъв начин, по какъвто самите природни сили организират дишането и кръвната циркулация в неговото физическо тяло.
към текста >>
Ние ще получим един усет за разликата между пробуждащия се живот на природата през
пролет
та и заспиващия живот на природата през есента.
Сатурн може да бъде проучен с оглед на това, как е възникнала цялата планетарна система в нейното космическо развитие. Следователно, една Духовна наука може да осветли човешката душа само ако разглежда човека като участник в поредица от космически събития. Само ако съизживяваме Космоса по този начин, ние отново ще изработим един познавателен, одухотворен и спиритуален инстинкт за това, какво всъщност представлява годишният кръговрат, в който сме вплетени с нашия органически и социален живот. Ние ще изработим един инстинкт, за да различаваме как в прехода пролет-лято Земята се намира в съвсем различни отношения спрямо Космоса, отколкото в прехода есен-зима. А после ние ще изработим един усет за това, как животът протича на Земята по един начин през пролетта, когато всичко покълва и цъфти, и по съвсем друг начин, когато през есента природният свят започва да умира.
Ние ще получим един усет за разликата между пробуждащия се живот на природата през пролетта и заспиващия живот на природата през есента.
В резултат на това човекът отново ще достигне една зрелост, която ще му позволи да поставя в природния кръговрат своите социално значими празници по такъв начин, по какъвто самите природни сили организират дишането и кръвната циркулация в неговото физическо тяло.
към текста >>
125.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
В израстващия, избуяващ растителен живот на
пролет
та и лятото ние се научаваме да разпознаваме умиращия живот на зимата.
Нека да проверим какво ни показва тази имагинация, подкрепена от инспирацията, относно годишния кръговрат на Земята. Нека най-напред да отправим душевния си поглед към зимата. Външно погледнато, Земята се покрива със скреж и сняг, зародишите на растенията се прибират навътре в почвата. Ако сега се абстрахираме от животинския и човешкия свят, можем да кажем, че тъкмо това, което – покълвайки – е свързано със Земята, ú позволява тя да се прибере навътре в себе си.
В израстващия, избуяващ растителен живот на пролетта и лятото ние се научаваме да разпознаваме умиращия живот на зимата.
Обаче какво означава в духовен смисъл този умиращ живот на зимата? Той означава, че онези духовни Същества, които ние наричаме елементарни духовни Същества, и които са същинските оживотворители на растенията, се прибират навътре в самата Земя, свързват се интимно със самата Земя. Имагинативно погледнато, през зимата става така, че Земята, така да се каже, прибира своите духовни елементарни Същества в техните тела, скрива ги в своето тяло. През зимата Земята е най-духовна, или с други думи, проникната в най-голяма степен от своите елементарни духовни Същества.
към текста >>
С настъпването на
пролет
та, родството на тези елементарни духовни Същества със Земята се превръща в родство с космическото обкръжение.
При онзи, който вижда тези процеси всичко това, както и останалите свръхсетивни възприятия, преминава в неговите усещания, в неговите чувства. По времето, когато нашата планета е обхваната от зимата, свръхсетивният му поглед е допълван с особени усещания и той си казва: Там, където снегът покрива земята, там елементарните духовни Същества са потопени в същинското битие на нашата планета.
С настъпването на пролетта, родството на тези елементарни духовни Същества със Земята се превръща в родство с космическото обкръжение.
Това, което в тези Същества през зимата представляваше едно дълбоко родство със самата Земя, през пролетта се превръщаше в родство с космическото обкръжение и елементарните Същества, така да се каже, се стремяха да излязат извън Земята. Всъщност пролетта се състои в това, че Земята, отдавайки се на Космоса, позволява на своите елементарни Същества да се устремят извън нея. През зимата тези елементарни Същества се нуждаят от спокойствието, което те намират в утробата на Земята, през пролетта те се нуждаят от това, да се устремят навън чрез въздуха, чрез атмосферата, да изпитат влиянията от духовните сили на планетарната система, от духовните сили на Меркурий, Марс, Юпитер и т.н. Всичко онова, което може да действува от планетарната система върху Земните Духове, през зимата то не действува, то започва да действува през пролетта. Всъщност ако ние сме в състояние да наблюдаваме тук един космически процес, който спрямо човека е по-скоро духовен, отколкото материален, това е дихателният процес.
към текста >>
Това, което в тези Същества през зимата представляваше едно дълбоко родство със самата Земя, през
пролет
та се превръщаше в родство с космическото обкръжение и елементарните Същества, така да се каже, се стремяха да излязат извън Земята.
При онзи, който вижда тези процеси всичко това, както и останалите свръхсетивни възприятия, преминава в неговите усещания, в неговите чувства. По времето, когато нашата планета е обхваната от зимата, свръхсетивният му поглед е допълван с особени усещания и той си казва: Там, където снегът покрива земята, там елементарните духовни Същества са потопени в същинското битие на нашата планета. С настъпването на пролетта, родството на тези елементарни духовни Същества със Земята се превръща в родство с космическото обкръжение.
Това, което в тези Същества през зимата представляваше едно дълбоко родство със самата Земя, през пролетта се превръщаше в родство с космическото обкръжение и елементарните Същества, така да се каже, се стремяха да излязат извън Земята.
Всъщност пролетта се състои в това, че Земята, отдавайки се на Космоса, позволява на своите елементарни Същества да се устремят извън нея. През зимата тези елементарни Същества се нуждаят от спокойствието, което те намират в утробата на Земята, през пролетта те се нуждаят от това, да се устремят навън чрез въздуха, чрез атмосферата, да изпитат влиянията от духовните сили на планетарната система, от духовните сили на Меркурий, Марс, Юпитер и т.н. Всичко онова, което може да действува от планетарната система върху Земните Духове, през зимата то не действува, то започва да действува през пролетта. Всъщност ако ние сме в състояние да наблюдаваме тук един космически процес, който спрямо човека е по-скоро духовен, отколкото материален, това е дихателният процес. Ние вдишваме външния въздух, поемаме го в нашето собствено тяло, после го издишваме.
към текста >>
Всъщност
пролет
та се състои в това, че Земята, отдавайки се на Космоса, позволява на своите елементарни Същества да се устремят извън нея.
При онзи, който вижда тези процеси всичко това, както и останалите свръхсетивни възприятия, преминава в неговите усещания, в неговите чувства. По времето, когато нашата планета е обхваната от зимата, свръхсетивният му поглед е допълван с особени усещания и той си казва: Там, където снегът покрива земята, там елементарните духовни Същества са потопени в същинското битие на нашата планета. С настъпването на пролетта, родството на тези елементарни духовни Същества със Земята се превръща в родство с космическото обкръжение. Това, което в тези Същества през зимата представляваше едно дълбоко родство със самата Земя, през пролетта се превръщаше в родство с космическото обкръжение и елементарните Същества, така да се каже, се стремяха да излязат извън Земята.
Всъщност пролетта се състои в това, че Земята, отдавайки се на Космоса, позволява на своите елементарни Същества да се устремят извън нея.
През зимата тези елементарни Същества се нуждаят от спокойствието, което те намират в утробата на Земята, през пролетта те се нуждаят от това, да се устремят навън чрез въздуха, чрез атмосферата, да изпитат влиянията от духовните сили на планетарната система, от духовните сили на Меркурий, Марс, Юпитер и т.н. Всичко онова, което може да действува от планетарната система върху Земните Духове, през зимата то не действува, то започва да действува през пролетта. Всъщност ако ние сме в състояние да наблюдаваме тук един космически процес, който спрямо човека е по-скоро духовен, отколкото материален, това е дихателният процес. Ние вдишваме външния въздух, поемаме го в нашето собствено тяло, после го издишваме. Вдишване, издишване – една съставна част на човешкия живот.
към текста >>
През зимата тези елементарни Същества се нуждаят от спокойствието, което те намират в утробата на Земята, през
пролет
та те се нуждаят от това, да се устремят навън чрез въздуха, чрез атмосферата, да изпитат влиянията от духовните сили на планетарната система, от духовните сили на Меркурий, Марс, Юпитер и т.н.
При онзи, който вижда тези процеси всичко това, както и останалите свръхсетивни възприятия, преминава в неговите усещания, в неговите чувства. По времето, когато нашата планета е обхваната от зимата, свръхсетивният му поглед е допълван с особени усещания и той си казва: Там, където снегът покрива земята, там елементарните духовни Същества са потопени в същинското битие на нашата планета. С настъпването на пролетта, родството на тези елементарни духовни Същества със Земята се превръща в родство с космическото обкръжение. Това, което в тези Същества през зимата представляваше едно дълбоко родство със самата Земя, през пролетта се превръщаше в родство с космическото обкръжение и елементарните Същества, така да се каже, се стремяха да излязат извън Земята. Всъщност пролетта се състои в това, че Земята, отдавайки се на Космоса, позволява на своите елементарни Същества да се устремят извън нея.
През зимата тези елементарни Същества се нуждаят от спокойствието, което те намират в утробата на Земята, през пролетта те се нуждаят от това, да се устремят навън чрез въздуха, чрез атмосферата, да изпитат влиянията от духовните сили на планетарната система, от духовните сили на Меркурий, Марс, Юпитер и т.н.
Всичко онова, което може да действува от планетарната система върху Земните Духове, през зимата то не действува, то започва да действува през пролетта. Всъщност ако ние сме в състояние да наблюдаваме тук един космически процес, който спрямо човека е по-скоро духовен, отколкото материален, това е дихателният процес. Ние вдишваме външния въздух, поемаме го в нашето собствено тяло, после го издишваме. Вдишване, издишване – една съставна част на човешкия живот. През периода на зимата нашата Земя вдишва и поема навътре в себе си цялата си духовност; с идването на пролетта тя издишва своята духовност обратно навън в Космоса.
към текста >>
Всичко онова, което може да действува от планетарната система върху Земните Духове, през зимата то не действува, то започва да действува през
пролет
та.
По времето, когато нашата планета е обхваната от зимата, свръхсетивният му поглед е допълван с особени усещания и той си казва: Там, където снегът покрива земята, там елементарните духовни Същества са потопени в същинското битие на нашата планета. С настъпването на пролетта, родството на тези елементарни духовни Същества със Земята се превръща в родство с космическото обкръжение. Това, което в тези Същества през зимата представляваше едно дълбоко родство със самата Земя, през пролетта се превръщаше в родство с космическото обкръжение и елементарните Същества, така да се каже, се стремяха да излязат извън Земята. Всъщност пролетта се състои в това, че Земята, отдавайки се на Космоса, позволява на своите елементарни Същества да се устремят извън нея. През зимата тези елементарни Същества се нуждаят от спокойствието, което те намират в утробата на Земята, през пролетта те се нуждаят от това, да се устремят навън чрез въздуха, чрез атмосферата, да изпитат влиянията от духовните сили на планетарната система, от духовните сили на Меркурий, Марс, Юпитер и т.н.
Всичко онова, което може да действува от планетарната система върху Земните Духове, през зимата то не действува, то започва да действува през пролетта.
Всъщност ако ние сме в състояние да наблюдаваме тук един космически процес, който спрямо човека е по-скоро духовен, отколкото материален, това е дихателният процес. Ние вдишваме външния въздух, поемаме го в нашето собствено тяло, после го издишваме. Вдишване, издишване – една съставна част на човешкия живот. През периода на зимата нашата Земя вдишва и поема навътре в себе си цялата си духовност; с идването на пролетта тя издишва своята духовност обратно навън в Космоса. И човекът усещаше това още в най-ранните епохи от своето развитие, когато все още разполагаше с един вид инстинктивно ясновидство.
към текста >>
През периода на зимата нашата Земя вдишва и поема навътре в себе си цялата си духовност; с идването на
пролет
та тя издишва своята духовност обратно навън в Космоса.
През зимата тези елементарни Същества се нуждаят от спокойствието, което те намират в утробата на Земята, през пролетта те се нуждаят от това, да се устремят навън чрез въздуха, чрез атмосферата, да изпитат влиянията от духовните сили на планетарната система, от духовните сили на Меркурий, Марс, Юпитер и т.н. Всичко онова, което може да действува от планетарната система върху Земните Духове, през зимата то не действува, то започва да действува през пролетта. Всъщност ако ние сме в състояние да наблюдаваме тук един космически процес, който спрямо човека е по-скоро духовен, отколкото материален, това е дихателният процес. Ние вдишваме външния въздух, поемаме го в нашето собствено тяло, после го издишваме. Вдишване, издишване – една съставна част на човешкия живот.
През периода на зимата нашата Земя вдишва и поема навътре в себе си цялата си духовност; с идването на пролетта тя издишва своята духовност обратно навън в Космоса.
И човекът усещаше това още в най-ранните епохи от своето развитие, когато все още разполагаше с един вид инстинктивно ясновидство. Той усещаше Земните процеси, съответствуващи на зимния обрат на Слънцето, именно в лицето на Коледния празник. Когато Земята ставаше най-духовна, тя трябваше да приюти човека в тайната на Коледния празник. И по-късно Спасителят можа да се свърже само с една такава Земя, която беше поела в утробата си цялата своя духовност. Обаче за другия празник, подсказващ на човека, че той принадлежи не само на Земята, а и на целия Космос, и че като Земен жител той може да пробуди душата си за Космоса, за този празник на възкресението можеше да послужи само онзи период от време, когато цялата Земна духовност се намираше навън в Космоса.
към текста >>
И определяща за Великденския празник е тъкмо първата неделя след
пролет
ното пълнолуние.
Когато Земята ставаше най-духовна, тя трябваше да приюти човека в тайната на Коледния празник. И по-късно Спасителят можа да се свърже само с една такава Земя, която беше поела в утробата си цялата своя духовност. Обаче за другия празник, подсказващ на човека, че той принадлежи не само на Земята, а и на целия Космос, и че като Земен жител той може да пробуди душата си за Космоса, за този празник на възкресението можеше да послужи само онзи период от време, когато цялата Земна духовност се намираше навън в Космоса. Ето защо ние виждаме как Коледният празник е свързан със Земните факти, със зимния мрак на Земята, свързан – в известен смисъл – със спящата Земя. Напротив, ние виждаме, как Великденският празник е поставен по такъв начин в годишния кръг, че се намираме в зависимост не от Земните процеси, а от космическите процеси.
И определяща за Великденския празник е тъкмо първата неделя след пролетното пълнолуние.
Следователно, през древните епохи именно звездите подсказваха на хората кога трябва да празнуват Великден, понеже в този период от време цялата Земя се отваря към Космоса. Ето как на помощ идваше космическата писменост и тогава човекът се досещаше, че той е не само едно земно създание, и че в пролетния Великден той сам трябва да се отвори към космическите простори.
към текста >>
Ето как на помощ идваше космическата писменост и тогава човекът се досещаше, че той е не само едно земно създание, и че в
пролет
ния Великден той сам трябва да се отвори към космическите простори.
Обаче за другия празник, подсказващ на човека, че той принадлежи не само на Земята, а и на целия Космос, и че като Земен жител той може да пробуди душата си за Космоса, за този празник на възкресението можеше да послужи само онзи период от време, когато цялата Земна духовност се намираше навън в Космоса. Ето защо ние виждаме как Коледният празник е свързан със Земните факти, със зимния мрак на Земята, свързан – в известен смисъл – със спящата Земя. Напротив, ние виждаме, как Великденският празник е поставен по такъв начин в годишния кръг, че се намираме в зависимост не от Земните процеси, а от космическите процеси. И определяща за Великденския празник е тъкмо първата неделя след пролетното пълнолуние. Следователно, през древните епохи именно звездите подсказваха на хората кога трябва да празнуват Великден, понеже в този период от време цялата Земя се отваря към Космоса.
Ето как на помощ идваше космическата писменост и тогава човекът се досещаше, че той е не само едно земно създание, и че в пролетния Великден той сам трябва да се отвори към космическите простори.
към текста >>
Преминавайки от
пролет
та в лятото, Земята все повече и повече изгубва своята вътрешна духовност.
Преминавайки от пролетта в лятото, Земята все повече и повече изгубва своята вътрешна духовност.
Тази духовност, чиито носители са елементарните Същества, преминава от Земния свят в извънземния свят и се оказва изцяло под влиянието на планетите, на Космоса. И някога определени мистерийни центрове извършваха своите необичайно дълбоки култови свещенодействия в онзи период от време, в който днес ние празнуваме Еньовден, а именно във връхната точка на лятото. Този Еньовден във връхната точка на лятото някога се падаше в онова време, когато Посветените, жреците в онези мистерийни центрове, където този летен празник беше опазил цялото си първоначално величие, бяха дълбоко проникнати от убеждението: Това, което ти трябваше да търсиш през зимата, по времето на зимния обрат на Слънцето, когато ти се взираше през духовно проницаемата снежна обвивка във вътрешния свят на Земята, го намираш сега, отправяйки душевния поглед навън. И елементарните Същества, които през зимата се намираха под влиянието на Земните дълбини, сега се оказваха под влиянието на планетите. От Съществата, които трябваше да търсиш през зимата, сега, в разгара на лятото, ти ще се доближиш до онези техни изживявания, които са свързани с планетите.
към текста >>
Който съумее да изработи в себе си тези фини усещания към природата, които се опитах да опиша тук – а след известно време антропософът забелязва, че всички те могат да се появят като чувствен, сърдечен резултат от неговите антропософски занимания – той вече ще може и да различава: Ето, сега става дума за едно съзнание за природата, възникващо през
пролет
та и лятото, а сега – за същинското себесъзнание, възникващо през есента и зимата.
Който съумее да изработи в себе си тези фини усещания към природата, които се опитах да опиша тук – а след известно време антропософът забелязва, че всички те могат да се появят като чувствен, сърдечен резултат от неговите антропософски занимания – той вече ще може и да различава: Ето, сега става дума за едно съзнание за природата, възникващо през пролетта и лятото, а сега – за същинското себесъзнание, възникващо през есента и зимата.
Да, от една страна е съзнанието, възникващо с идването на пролетта, с нейния покълващ, бликащ живот. И който има правилното усещане за този покълващ, бликащ живот, който позволи вътре в него да проговори всичко онова, което е присъщо на пролетта – не е нужно това да става съзнателно, защото то говори също и в подсъзнанието – той не си казва просто: “Растенията покълват, цветята цъфтят! ”, понеже той действително чувствува своята пълна отдаденост към природата, тъй че може да заяви: “В цветята цъфти моят Аз, в растенията покълва моят Аз! ”
към текста >>
Да, от една страна е съзнанието, възникващо с идването на
пролет
та, с нейния покълващ, бликащ живот.
Който съумее да изработи в себе си тези фини усещания към природата, които се опитах да опиша тук – а след известно време антропософът забелязва, че всички те могат да се появят като чувствен, сърдечен резултат от неговите антропософски занимания – той вече ще може и да различава: Ето, сега става дума за едно съзнание за природата, възникващо през пролетта и лятото, а сега – за същинското себесъзнание, възникващо през есента и зимата.
Да, от една страна е съзнанието, възникващо с идването на пролетта, с нейния покълващ, бликащ живот.
И който има правилното усещане за този покълващ, бликащ живот, който позволи вътре в него да проговори всичко онова, което е присъщо на пролетта – не е нужно това да става съзнателно, защото то говори също и в подсъзнанието – той не си казва просто: “Растенията покълват, цветята цъфтят! ”, понеже той действително чувствува своята пълна отдаденост към природата, тъй че може да заяви: “В цветята цъфти моят Аз, в растенията покълва моят Аз! ”
към текста >>
И който има правилното усещане за този покълващ, бликащ живот, който позволи вътре в него да проговори всичко онова, което е присъщо на
пролет
та – не е нужно това да става съзнателно, защото то говори също и в подсъзнанието – той не си казва просто: “Растенията покълват, цветята цъфтят!
Който съумее да изработи в себе си тези фини усещания към природата, които се опитах да опиша тук – а след известно време антропософът забелязва, че всички те могат да се появят като чувствен, сърдечен резултат от неговите антропософски занимания – той вече ще може и да различава: Ето, сега става дума за едно съзнание за природата, възникващо през пролетта и лятото, а сега – за същинското себесъзнание, възникващо през есента и зимата. Да, от една страна е съзнанието, възникващо с идването на пролетта, с нейния покълващ, бликащ живот.
И който има правилното усещане за този покълващ, бликащ живот, който позволи вътре в него да проговори всичко онова, което е присъщо на пролетта – не е нужно това да става съзнателно, защото то говори също и в подсъзнанието – той не си казва просто: “Растенията покълват, цветята цъфтят!
”, понеже той действително чувствува своята пълна отдаденост към природата, тъй че може да заяви: “В цветята цъфти моят Аз, в растенията покълва моят Аз! ”
към текста >>
И когато през
пролет
та и лятото човекът, покълвайки с кълновете, цъфтейки с цветовете, давайки плод с плодовете, сам развие своите фини усещания за природата, по този начин тъкмо в разгара на лятото той се подготвя за едно пълно отдаване на живота си във Вселената, на живота си в звездното небе.
Съзнанието за природата възниква едва тогава, когато човекът се научава да съучаствува и да се разгръща в нейния покълващ, бликащ живот. Да можеш да покълваш заедно с растението, да можеш да цъфтиш заедно с растението, да можеш да раждаш плодове заедно с растението: това означава да излизаш от своя вътрешен свят и да навлизаш във външната природа. Да развиваш духовност съвсем не означава да се абстрахираш от света. Да развиваш духовност означава: Да следваш Духа във всичките му стъпки.
И когато през пролетта и лятото човекът, покълвайки с кълновете, цъфтейки с цветовете, давайки плод с плодовете, сам развие своите фини усещания за природата, по този начин тъкмо в разгара на лятото той се подготвя за едно пълно отдаване на живота си във Вселената, на живота си в звездното небе.
И тогава всяка една светулка се превръща в тайнствено откровение на Космоса; тогава в разгара на лятото, бих казал, всеки полъх в атмосферата се превръща в едно космическо възвестяване, което отеква в земния свят.
към текста >>
Който се е научил през
пролет
та да живее заедно с природата, той се научава също и да умира с природата през есента.
Обаче в момента, когато Земята отново поема дъх, когато човекът се научил да усеща заедно с природата, да покълва заедно с кълновете, да цъфти заедно с цветовете, да дава плод заедно с плодовете, той просто не може нищо друго – понеже е навлязъл с цялата си същност в света на природата – освен да изживява заедно с нея също и есента, и зимата. Но който се е научил да живее заедно с природата, той стига и дотам, че може и другото: да умира заедно с природата.
Който се е научил през пролетта да живее заедно с природата, той се научава също и да умира с природата през есента.
И нещата стоят така, че макар и по друг начин, хората отново достигат до онези усещания, които някога имаха жреците на Митра. Жреците на Митра усещаха годишния кръговрат в собствените си тела. Тези усещания не могат да бъдат изпитвани от съвременното човечество. Обаче в близкото бъдеще те все повече и повече ще стават достояние на човечеството и антропософите трябва да са първопроходците по този път, отвеждащ хората дотам, че да съживяват годишния кръговрат, дотам, че през пролетта да живеят заедно с природата, а през есента да умират заедно с природата.
към текста >>
Обаче в близкото бъдеще те все повече и повече ще стават достояние на човечеството и антропософите трябва да са първопроходците по този път, отвеждащ хората дотам, че да съживяват годишния кръговрат, дотам, че през
пролет
та да живеят заедно с природата, а през есента да умират заедно с природата.
Но който се е научил да живее заедно с природата, той стига и дотам, че може и другото: да умира заедно с природата. Който се е научил през пролетта да живее заедно с природата, той се научава също и да умира с природата през есента. И нещата стоят така, че макар и по друг начин, хората отново достигат до онези усещания, които някога имаха жреците на Митра. Жреците на Митра усещаха годишния кръговрат в собствените си тела. Тези усещания не могат да бъдат изпитвани от съвременното човечество.
Обаче в близкото бъдеще те все повече и повече ще стават достояние на човечеството и антропософите трябва да са първопроходците по този път, отвеждащ хората дотам, че да съживяват годишния кръговрат, дотам, че през пролетта да живеят заедно с природата, а през есента да умират заедно с природата.
към текста >>
Обаче сега, докато човек вниква в
пролет
та, лятото, есента и зимата както с природното съзнание, така и със своето себесъзнание, тогава в края на Септември пред него отново застава същата сила, която нагледно му посочва, как именно, ако той участвува в умирането на природата, от нейния гроб ще покълне онази победоносна сила, която вътре в него ще разпали ясната светлина на истинското, чисто себесъзнание.
Михаиловите сили – сега ние отново се докосваме до тях! Образът, показващ битката на Михаил с Дракона според древното ясновидство, е възниквал при съвсем други условия.
Обаче сега, докато човек вниква в пролетта, лятото, есента и зимата както с природното съзнание, така и със своето себесъзнание, тогава в края на Септември пред него отново застава същата сила, която нагледно му посочва, как именно, ако той участвува в умирането на природата, от нейния гроб ще покълне онази победоносна сила, която вътре в него ще разпали ясната светлина на истинското, чисто себесъзнание.
Сега Михаил отново тържествува над Дракона.
към текста >>
Актуалните социални проблеми ще намерят своето разрешение в онзи миг, в който човешките сърца се отворят пред съзнанието за Духа, онова съзнание за Духа, което е разновидност на природното съзнание в посока от
пролет
но-лятно съзнание към есенно-зимно съзнание, към себесъзнание.
През последните три, четири столетия хората свикнаха да разглеждат природата и човечеството единствено с помощта на чисто интелектуални, абстрактни представи. И сега, когато човечеството е изправено пред големите проблеми на социалния хаос, то би искало да ги разрешава по чисто интелектуален път. Обаче единственото, до което хората стигат, вървейки по този път, са химерите. Защото да се намесва в социалната област може само едно чисто и всестранно развито човешко сърце. Обаче това е невъзможно, преди човекът да е изградил своето отношение към Космоса и най-вече към духовното съдържание на Космоса.
Актуалните социални проблеми ще намерят своето разрешение в онзи миг, в който човешките сърца се отворят пред съзнанието за Духа, онова съзнание за Духа, което е разновидност на природното съзнание в посока от пролетно-лятно съзнание към есенно-зимно съзнание, към себесъзнание.
В един по-дълбок смисъл, от решаващо значение е не разбирането на социалния проблем, а фактът, че достатъчно голям брой хора могат да приемат в душите си именно такива духовни импулси.
към текста >>
И всичко това трябва да бъде чуто от човешкото сърце, ако се замислим, че към трите празника: зимното Рождество,
пролет
ното Възкресение и летния Еньовден ще трябва да прибавим и есенния Михаилов празник.
И всичко това трябва да бъде чуто от човешкото сърце, ако се замислим, че към трите празника: зимното Рождество, пролетното Възкресение и летния Еньовден ще трябва да прибавим и есенния Михаилов празник.
Прекрасно, наистина прекрасно би било, ако в края на Септември бихме могли да отбелязваме този Михаилов празник с цялата сила на човешкото сърце. Обаче той не бива да бъде празнуван под знака на едни или други абстрактни програми. Напротив, в Михаиловия празник ще се включват такива хора, в чиито вътрешен свят пулсира съзнанието за Духа. Защото какво представлява Великденът всред другите големи празници на годината? Той е празник на Възкресението.
към текста >>
126.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Например това, което човекът изживява чрез протичането на годината, това, което той изживява, като съучаствува в развиващия се и разцъфтяващ се живот на
пролет
та, в парализиращия се и умиращ живот на есента, всичко това би изгубило своето значение за човека.
Това е ужасният закон на съзвучието на трептенията, който би се изпълнил, когато съблазнителният зов на кравата би съблазнил изтока, така че тогава той би могъл да проникне по убедителен начин лишената от духовност, чисто механическата цивилизация на запада и на средата, и чрез това на Земята би могла да бъде създадена една механистична система, която да бъда точно приспособена към механичната система на Вселената. Чрез това, всичко, което е действие на въздуха, което е действие на околността, и всичко, което е действие на звездите, ще бъде изкоренено и унищожено.
Например това, което човекът изживява чрез протичането на годината, това, което той изживява, като съучаствува в развиващия се и разцъфтяващ се живот на пролетта, в парализиращия се и умиращ живот на есента, всичко това би изгубило своето значение за човека.
Човешката цивилизация би била изпълнена с тракането на машините, на трептящите машини и ехото на това тракане, което би се разливало върху Земята от Космоса като една реакция на земния механизъм.
към текста >>
127.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Когато през
пролет
та или есента виждате едно ято лястовици, които в своя летеж поставят същевременно в трептения въздуха, предизвикват едно подвижно въздушно течение, това подвижно въздушно течение, което съществува обаче при всяка птица, означава за Силфите нещо, което те чуват.
Когато през пролетта или есента виждате едно ято лястовици, които в своя летеж поставят същевременно в трептения въздуха, предизвикват едно подвижно въздушно течение, това подвижно въздушно течение, което съществува обаче при всяка птица, означава за Силфите нещо, което те чуват.
От това за Силфите звучи мирова музика. Когато пътувате някъде, да речем върху кораб, и чайките прелитат над кораба, тогава в това, което е възбудено от летежа на чайките, се получава едно духовно звучене, една духовна музика, която придружава кораба.
към текста >>
128.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И така много чудно е това, как с всяка ранна
пролет
тези същества се развиват, бихме могли да кажем, от неизмерими дълбочини.
И така много чудно е това, как с всяка ранна пролет тези същества се развиват, бихме могли да кажем, от неизмерими дълбочини.
Те участвуват, съучаствуват тук в живота на Земята, като работят върху растения та по начина, както аз Ви описах това. След това обаче се вливат така да се каже във водата, приемат чрез тяхното собствено тяло фосфоресцирането на водата, приемат в себе си разлагащото се, пренасят го нагоре в един извънредно силен копнеж и ние виждаме в една огромна, в една величествена мирова картина, как раждащите се от земната вода и носените от Ундините цветове, които са духовно субстанциални цветове, са предлагани като храна на висшите йерархии, как Земята става източник на храна за висшите йерархии, като копнежът на Ундините се състои именно в това, да се оставят да бъдат консумирани от висшите Същества. Там живеят те след това по-нататък, там преминават те така да се каже в своята вечност. И така всяка година съществува един непрестанен поток от тези същества, един поток нагоре от тези същества, вътрешността на които е образувана от Земята и които лъчезарят нагоре с копнеж, за да се предложат като храна на по-висшите Същества.
към текста >>
129.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
А точката, в която Слънцето изгрява в началото на
пролет
та изминава целия зодиак в течение на 25920 години.
И това, което трябва да познаваме, за да можем да вникнем с погледа в същинските лечителни процеси на човека, то е това, какво произвежда в човека всяко отделно вещество на заобикалящия човека свят по отношение измененията на кръвообращението. Така щото можем да кажем: Кръвообращението е един непрестанен лечителен процес. Можете, бих могъл да кажа, да изчисли това, ако искате. Помислете върху това което Ви казах: Човекът има средно осемнадесет вдишвания в минута. Това дава в извънредно редовно приспособяване към Космоса толкова вдишвания на ден, колкото съдържа обръщателният ритъм на Слънцето при неговото минаване през Слънчевата година.
А точката, в която Слънцето изгрява в началото на пролетта изминава целия зодиак в течение на 25920 години.
В неговата средна възраст човекът прави дневно средно 25920 вдишки. Ударите на пулса са четири пъти повече. Другото кръвообращение, повече вътрешно кон центрираното кръвообращение, е повлияно от обмяната на веществата. Дихателното обръщение е това, което отговаря на външното съобщение на човека с външния свят, което е взаимоотношението с външния свят. Този ритъм на дишането трябва постоянно да обуздава ритъма на кръвообращението, за да бъде то четири пъти повече в сравнение с броя на вдишванията и да запази постоянно този ритъм.
към текста >>
130.
11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Разгледайте само един такъв истински
пролет
ен цвят: той е в същност един дъх на желанието; той е въплъщението на копнежа.
Да разгледаме напротив цвета. Ние не можем в същност другояче, когато стоим срещу него с окото на духа, освен да го чувствуваме като наша собствена душа, когато тази душа храни най-нежните желания.
Разгледайте само един такъв истински пролетен цвят: той е в същност един дъх на желанието; той е въплъщението на копнежа.
И когато притежаваме достатъчно за това нежното чувство на душата, над света на цветята се разлива нещо чудесно, над този свят на цветята, който ни заобикаля.
към текста >>
Ние виждаме през
пролет
та една теменужка, или ако щете кокичето или момината сълза или някое жълто цъфтящо растенийце, и сме завладени от това, като че всички цъфтящи през
пролет
та растения биха искали да ни кажат: О, човече, колко чисто и невинно можеш ти всъщност да насочиш твоите желания към духовното.
Ние виждаме през пролетта една теменужка, или ако щете кокичето или момината сълза или някое жълто цъфтящо растенийце, и сме завладени от това, като че всички цъфтящи през пролетта растения биха искали да ни кажат: О, човече, колко чисто и невинно можеш ти всъщност да насочиш твоите желания към духовното.
Духовната природа на желанието, бих могъл да кажа потопената в религиозно чувство природа на желанието се развива и разцъфтява от всеки пролетен цвят.
към текста >>
Духовната природа на желанието, бих могъл да кажа потопената в религиозно чувство природа на желанието се развива и разцъфтява от всеки
пролет
ен цвят.
Ние виждаме през пролетта една теменужка, или ако щете кокичето или момината сълза или някое жълто цъфтящо растенийце, и сме завладени от това, като че всички цъфтящи през пролетта растения биха искали да ни кажат: О, човече, колко чисто и невинно можеш ти всъщност да насочиш твоите желания към духовното.
Духовната природа на желанието, бих могъл да кажа потопената в религиозно чувство природа на желанието се развива и разцъфтява от всеки пролетен цвят.
към текста >>
131.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И в цивилизацията те са приготвили това, устроили са това, което през
пролет
та на 1914 година ме постави в необходимостта да говоря във Виена за това, че нашата съвременна цивилизация е проникната от един духовен карцином, от една ракова духовна болест, от духовни тумори.
Остана един остатък. И този остатък се вля в последните столетия върху Земята, така че в духовната земна атмосфера, бих могъл да кажа в астралната светлина на Земята, се намира в два елемент един сбор от импулси на съществуващите вън от човека човешка омраза и човешко неразбиране. Тези последните не са станали човешки форми; те текат в астралната светлина около Земята. Те действуват вътре в човека, обаче сега не в онова, което е отделният човек; те действуват вътре в това, което хората образуват едни с други на Земята. Те действуват в цивилизацията.
И в цивилизацията те са приготвили това, устроили са това, което през пролетта на 1914 година ме постави в необходимостта да говоря във Виена за това, че нашата съвременна цивилизация е проникната от един духовен карцином, от една ракова духовна болест, от духовни тумори.
към текста >>
132.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
През
пролет
та той става по-дълъг, през есента - по-кратък, през лятото достига най-голяма продължителност, а през зимата е най-кратък.
В течение на цялата година денят се променя.
През пролетта той става по-дълъг, през есента - по-кратък, през лятото достига най-голяма продължителност, а през зимата е най-кратък.
Денят метаморфозира в течение на годината. Това става от течение, противоположно на източно-западното течение, което върви от Запад на Изток. И това е течението на първата Йерархия: Серафими, Херувими и Престоли. Затова проследете как се изменя денят в продължение на годината, преминете от деня към годината и тогава, скъпи мои приятели, вие ще влезете в това, което срещате в съня като противоположно течение. Всъщност в съня се потапяме в духовния свят в радиално направление и в направление, отиващо от Запад на Изток и от Изток на Запад.
към текста >>
133.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Обаче то бързо се издигало - не израствало от земята през
пролет
та и не увяхвало през есента, а бързо се издигало през
пролет
та (
пролет
та е била извънредно кратка), след това достигало силата си и после изчезвало отново в течния белтъчен елемент.
Обаче то бързо се издигало - не израствало от земята през пролетта и не увяхвало през есента, а бързо се издигало през пролетта (пролетта е била извънредно кратка), след това достигало силата си и после изчезвало отново в течния белтъчен елемент.
Подобно зрелище на нещо постоянно раззеленяващо се и прецъфтяващо би имал наблюдателят пред себе си. И той не би говорил за растения, покриващи Земята, а за растения, възникващи от Космоса като въздушни облаци, уплътняващи се и после разтварящи се, зеленеещи в белтъчната атмосфера. А за това, което малко съответствало на нашето лято, би казал: това е времето, когато обкръжението на Земята зеленее. Обаче зеленината по-скоро е трябвало да се наблюдава нагоре, отколкото надолу. По такъв начин се получава представа за това как кремъчното от земната атмосфера прониква в земното и привлича към себе си растителната сила, намираща се вън в Космоса, за това как растителният свят слиза от Космоса на Земята.
към текста >>
134.
Съдържание
GA_233a Великденският празник
Великденският празник има своите езически източници не в
пролет
ните, а в есенните празници.
Възникването на Великденския празник от мистерийния принцип.
Великденският празник има своите езически източници не в пролетните, а в есенните празници.
Мистериите на Адонис. Продължението на древната мистерийна идея в правилно разбраната Великденска идея. Антропософският светоглед като единствения начин да бъде отново пробуден заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение. Мистерията на Голгота и новото посвещение. За отношенията между Христос и Исус.
към текста >>
Лунно посвещение: Слизащата отгоре Мистерия на
пролет
та.
Разглеждане на духовните връзки в звездното небе. Тайната на Луната. Планетарни зависимости и техните въздействия върху етерното тяло на човека в условията на Лунната светлина. Човекът като носител на Слънчевата светлина.
Лунно посвещение: Слизащата отгоре Мистерия на пролетта.
Слънчево посвещение: Следсмъртно извисяване в духовния свят на есенните Мистерии. Празничният годишен кръговрат.
към текста >>
135.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
Той неудържимо ни насочва и води към празниците в сезона на
пролет
ното равноденствие, показващи родството си с християнския Великден поне що се отнася до годишното време; към празниците свързани с новият, пробуждащ се и експлозивно израстващ природен свят.
Великденският празник е празник на Възкресението. Обаче в същото време Великденският празник сочи към епохи, които са много по-древни от християнството.
Той неудържимо ни насочва и води към празниците в сезона на пролетното равноденствие, показващи родството си с християнския Великден поне що се отнася до годишното време; към празниците свързани с новият, пробуждащ се и експлозивно израстващ природен свят.
към текста >>
Съответствуващият му езически празник, който се пада в приблизително същото годишно време, както и Великдена, е един вид празник на
пролет
но обновената земна природа, празник на нейното
пролет
но пробуждане и възкресение, след като ако мога така да се изразя досега тя е била дълбоко унесена в своя дълъг зимен сън.
Като християнски празник, Великдена е един празник на Възкресението.
Съответствуващият му езически празник, който се пада в приблизително същото годишно време, както и Великдена, е един вид празник на пролетно обновената земна природа, празник на нейното пролетно пробуждане и възкресение, след като ако мога така да се изразя досега тя е била дълбоко унесена в своя дълъг зимен сън.
Обаче тук ние трябва да изтъкнем, че според вътрешния си смисъл християнският Великден изобщо не съвпада с езическите празници на пролетното равноденствие. Като истински християнски празник, практически той е родствен с онези древни празници на езическите епохи, които произлизат от Мистериите и които се празнуват не в пролетните, а в есенните сезони на годината.
към текста >>
Обаче тук ние трябва да изтъкнем, че според вътрешния си смисъл християнският Великден изобщо не съвпада с езическите празници на
пролет
ното равноденствие.
Като християнски празник, Великдена е един празник на Възкресението. Съответствуващият му езически празник, който се пада в приблизително същото годишно време, както и Великдена, е един вид празник на пролетно обновената земна природа, празник на нейното пролетно пробуждане и възкресение, след като ако мога така да се изразя досега тя е била дълбоко унесена в своя дълъг зимен сън.
Обаче тук ние трябва да изтъкнем, че според вътрешния си смисъл християнският Великден изобщо не съвпада с езическите празници на пролетното равноденствие.
Като истински християнски празник, практически той е родствен с онези древни празници на езическите епохи, които произлизат от Мистериите и които се празнуват не в пролетните, а в есенните сезони на годината.
към текста >>
Като истински християнски празник, практически той е родствен с онези древни празници на езическите епохи, които произлизат от Мистериите и които се празнуват не в
пролет
ните, а в есенните сезони на годината.
Като християнски празник, Великдена е един празник на Възкресението. Съответствуващият му езически празник, който се пада в приблизително същото годишно време, както и Великдена, е един вид празник на пролетно обновената земна природа, празник на нейното пролетно пробуждане и възкресение, след като ако мога така да се изразя досега тя е била дълбоко унесена в своя дълъг зимен сън. Обаче тук ние трябва да изтъкнем, че според вътрешния си смисъл християнският Великден изобщо не съвпада с езическите празници на пролетното равноденствие.
Като истински християнски празник, практически той е родствен с онези древни празници на езическите епохи, които произлизат от Мистериите и които се празнуват не в пролетните, а в есенните сезони на годината.
към текста >>
Защото в хода на първите християнски столетия стана не друго, а това, че Великденският празник беше заменен с един съвсем друг празник, като по този начин той беше изместен от мъдрия здрач на есента в бликащите младенчески сили на
пролет
та.
И най-забележителното относно датирането на Великденският празник който според своето съдържание очевидно е свързан с определени форми на древните Мистерии най-забележителното е точно това, че именно този Великденски празник ни разкрива какво огромно, какво радикално объркване и неразбиране са се вмъкнали в интелектуалните понятия на днешното човечество.
Защото в хода на първите християнски столетия стана не друго, а това, че Великденският празник беше заменен с един съвсем друг празник, като по този начин той беше изместен от мъдрия здрач на есента в бликащите младенчески сили на пролетта.
към текста >>
Вместо зеленият и чуден взрив на
пролет
ния живот идва опустошителната суша, идва смразяващата снежна зима.
Ако сравним изпитанията на окултния кандидат в затворения мистериен храм с всичко, което се изнасяше навън като култови действия, ще открием че в своята цялостна структура тези култови действия бяха твърде сходни с онова, което кандидатът за Посвещение изживяваше вътре в лоното на Мистериите. Този култ беше чествуван през есента, и всички, които вземаха участие в него, потъваха в приблизително следното настроение: Ето, навън отново е есен. Земята изгубва своите цветя, треви и цялата си зелена украса. Всичко увяхва.
Вместо зеленият и чуден взрив на пролетния живот идва опустошителната суша, идва смразяващата снежна зима.
Цялата природа умира. Обаче докато всичко наоколо потъва в смъртта, вие трябва да изживеете онази част от човека, която само отчасти е сходна на смъртта. Човекът също умира. И за него рано или късно идва есен. И напълно естествено е за човешкото сърце когато се задава края на живота да се изпълни с дълбока тъга.
към текста >>
Той трябваше да изпита непосредственото
пролет
но нарастване на Слънцето, светлината и топлината, да види с очите си неудържимото буйство на треви и цветя, на целия растителен свят.
Човекът започна да се придържа към материята, да вярва в материята. А всъщност той имаше нужда да се придържа към това, което изобщо не умира в природата, към вложените в нея сили на растежа. Човекът трябваше да гледа на материалния свята като един символ на духовния свят, тъй като самия материален свят не беше достатъчен, за да води човека към истините на Духа. Есента нямаше вече тази сила, да мобилизира човешката душа и да я вдъхновява така, че зад преходния земен свят, тя да открива непреходния свят на Духа. Ето защо се стигна до там, че човекът трябваше да бъде подкрепен от външната природа, от възкресението във външния природен свят.
Той трябваше да изпита непосредственото пролетно нарастване на Слънцето, светлината и топлината, да види с очите си неудържимото буйство на треви и цветя, на целия растителен свят.
Човекът трябваше да почерпи сили от възкресението в природата и да се устреми към идеята за Възкресението.
към текста >>
136.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Виждаме, че все пак е останало нещо, което кара човека да се замисли и попита: Да, и кога е първата неделя след първото пълнолуние на тазгодишното
пролет
но равноденствие?
Да, едва така ние ще разберем и начина, по който днес човек все още отправя поглед към Слънцето и Луната, за да определи датата на Великденския празник не според друго, а според тяхната взаимна констелация.
Виждаме, че все пак е останало нещо, което кара човека да се замисли и попита: Да, и кога е първата неделя след първото пълнолуние на тазгодишното пролетно равноденствие?
С други думи, Великденският празник се определя според първата неделя след пролетното равноденствие. А с това се загатва утре ще се спрем още по-подробно на този момент че в облика на структурите на Великденския празник се намесва и нещо, което идва от горе, от Космоса. Но идеята за Великдена, мисълта за Великдена, трябва отново да се пробуди в човешкото сърце. А тя може да се пробуди само ако погледнем към древните Мистерии и си спомним как посветения поглежда в себе си: Портата на човека! , как прониква в себе си: трикамерния човек!
към текста >>
С други думи, Великденският празник се определя според първата неделя след
пролет
ното равноденствие.
Да, едва така ние ще разберем и начина, по който днес човек все още отправя поглед към Слънцето и Луната, за да определи датата на Великденския празник не според друго, а според тяхната взаимна констелация. Виждаме, че все пак е останало нещо, което кара човека да се замисли и попита: Да, и кога е първата неделя след първото пълнолуние на тазгодишното пролетно равноденствие?
С други думи, Великденският празник се определя според първата неделя след пролетното равноденствие.
А с това се загатва утре ще се спрем още по-подробно на този момент че в облика на структурите на Великденския празник се намесва и нещо, което идва от горе, от Космоса. Но идеята за Великдена, мисълта за Великдена, трябва отново да се пробуди в човешкото сърце. А тя може да се пробуди само ако погледнем към древните Мистерии и си спомним как посветения поглежда в себе си: Портата на човека! , как прониква в себе си: трикамерния човек! , как се бори за своето освобождаване: Портата на смъртта!
към текста >>
137.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
В началото на
пролет
та!
И кога този неин стремеж е най-силно подчертан?
В началото на пролетта!
, тогава когато силите, вложени чрез семената и растенията вътре в Земята, се пробуждаха, за да напуснат Земната повърхност. Там, в Земната кора, семената се превръщаха в растения, но те не спираха тук и се отправяха към просторите на Космоса.
към текста >>
Всичко това премина в спомените на човека, но стана абстрактно... Обаче той трябва да стигне до светлината на Луната... Макар и несъзнателно, без никакво ясно вникване в това забравено човешко изживяване, хората усещаха: ето, сега, не самия човек, но все пак „нещо" се издига към пълната Луна, към първо то Пълнолуние след началото на
пролет
та.
Всичко това премина в спомените на човека, но стана абстрактно... Обаче той трябва да стигне до светлината на Луната... Макар и несъзнателно, без никакво ясно вникване в това забравено човешко изживяване, хората усещаха: ето, сега, не самия човек, но все пак „нещо" се издига към пълната Луна, към първо то Пълнолуние след началото на пролетта.
И какво може да стори сега това Пълнолуние? То може да съзерцава и възприема Слънцето, с други думи, то съзерцава и възприема първия ден, посветен на Слънцето, първата неделя, която идва след пролетното Пълнолуние. Точно както по-рано от „наблюдателния пункт" на Луната Христофорус съзерцаваше Слънчевото Същество, така и сега Луната съзерцава Слънцето, т.е. неговото символизиране в неделния ден.
към текста >>
То може да съзерцава и възприема Слънцето, с други думи, то съзерцава и възприема първия ден, посветен на Слънцето, първата неделя, която идва след
пролет
ното Пълнолуние.
Всичко това премина в спомените на човека, но стана абстрактно... Обаче той трябва да стигне до светлината на Луната... Макар и несъзнателно, без никакво ясно вникване в това забравено човешко изживяване, хората усещаха: ето, сега, не самия човек, но все пак „нещо" се издига към пълната Луна, към първо то Пълнолуние след началото на пролетта. И какво може да стори сега това Пълнолуние?
То може да съзерцава и възприема Слънцето, с други думи, то съзерцава и възприема първия ден, посветен на Слънцето, първата неделя, която идва след пролетното Пълнолуние.
Точно както по-рано от „наблюдателния пункт" на Луната Христофорус съзерцаваше Слънчевото Същество, така и сега Луната съзерцава Слънцето, т.е. неговото символизиране в неделния ден.
към текста >>
И ето, че се задава началото на
пролет
та, 21 март: Силите на Земята избликват и се устремяват към Космоса.
И ето, че се задава началото на пролетта, 21 март: Силите на Земята избликват и се устремяват към Космоса.
Сега трябва да се, изчака истинския наблюдател, Пълнолунието.
към текста >>
И днешният наш
пролет
ен Великден представлява всъщност един процес от Мистериите, който се ширеше едва ли не навсякъде по времето на
пролет
ния сезон; и все пак това е един друг мистериен процес, а не онзи, за който стана дума завчера.
Да, така стоят нещата с този Великденски празник.
И днешният наш пролетен Великден представлява всъщност един процес от Мистериите, който се ширеше едва ли не навсякъде по времето на пролетния сезон; и все пак това е един друг мистериен процес, а не онзи, за който стана дума завчера.
към текста >>
Обаче в следващите епохи тази жива връзка между човека и Космоса угасна, и в нейния неудържим залез се стигна просто до сливането между асцендентните есенни и десцендентните
пролет
ни Мистерии.
Обаче в следващите епохи тази жива връзка между човека и Космоса угасна, и в нейния неудържим залез се стигна просто до сливането между асцендентните есенни и десцендентните пролетни Мистерии.
към текста >>
От друга страна, Мистериите на
пролет
та бяха тези, които даваха на човека твърдата увереност: Духът винаги ще преодолява и надмогва природата, тъй като Духът действува от Космоса, а физически-етерният свят напира и блика от Земята само защото е проникнат от силите на Духа.
След като в хода на човешкото развитие се намеси и материализмът, в тези области настъпи безредие и хаос; материалистичният светоглед пораждаше не просто едни или други неправилни възгледи, а направо вкара човечеството в пълно объркване, в пълна безпомощност и то там, където преди цареше един свещен ред. По силата на този свещен ред, с настъпването на есента хората започваха един велик космически празник. Този празник те имаха от Мистериите, чиито ръководители казваха: Сега цялата природа увяхва и умира; така умира и човекът, гледан от към неговата физическа страна. Обаче доколкото човек отправя своя поглед към природния свят, там той открива само преходното, но в човека живее и нещо вечно. То, диханието на вечността в човека, проличава едва след смъртта като възкресение в духовния свят.
От друга страна, Мистериите на пролетта бяха тези, които даваха на човека твърдата увереност: Духът винаги ще преодолява и надмогва природата, тъй като Духът действува от Космоса, а физически-етерният свят напира и блика от Земята само защото е проникнат от силите на Духа.
към текста >>
И човекът трябваше да си спомни за своето слизане във физическия свят, точно тогава когато външната природа се готвеше за своя
пролет
ен скок.
Но чрез всичко това хората трябваше да си спомнят не как умирайки те се отправят към Духа, а как се раждат от Духа, как слизат от Духа.
И човекът трябваше да си спомни за своето слизане във физическия свят, точно тогава когато външната природа се готвеше за своя пролетен скок.
А когато през външния природен свят минаваше предсмъртната есенна тръпка, т.е. годишният залез на прекрасния природен свят, човекът трябваше да си спомни своя полет, своето възкресение в сферите на Духа.
към текста >>
В миналите епохи действително имаше народи, които бяха предимно „есенни" и народи, които бяха предимно „
пролет
ни".
Тези неща изглеждаха различно и бяха устроени според съответните географски и етнически области.
В миналите епохи действително имаше народи, които бяха предимно „есенни" и народи, които бяха предимно „пролетни".
За есенните народи присъщи бяха Мистериите на Адонис, за пролетните народи, присъщи бяха по-друг вид Мистерии, отнасящи се към това, което описах днес.
към текста >>
За есенните народи присъщи бяха Мистериите на Адонис, за
пролет
ните народи, присъщи бяха по-друг вид Мистерии, отнасящи се към това, което описах днес.
Тези неща изглеждаха различно и бяха устроени според съответните географски и етнически области. В миналите епохи действително имаше народи, които бяха предимно „есенни" и народи, които бяха предимно „пролетни".
За есенните народи присъщи бяха Мистериите на Адонис, за пролетните народи, присъщи бяха по-друг вид Мистерии, отнасящи се към това, което описах днес.
към текста >>
Те действително бяха в постоянно движение, от един мистериен храм, където се почитаха есенните тайни, Слънчевите тайни, към друг мистериен храм, където те можеха да съзерцават
пролет
ните тайни, тайните на Луната.
И само такива хора, които бяха изпълнени с копнеж към познанието, за които с право се разказваше, че както Питагор странствуват от един мистериен храм към друг мистериен храм, от една област към друг област, от една Мистерия към друга Мистерия, само те стигаха до цялостното човешко изживяване, до тоталността на човешкото изживяване.
Те действително бяха в постоянно движение, от един мистериен храм, където се почитаха есенните тайни, Слънчевите тайни, към друг мистериен храм, където те можеха да съзерцават пролетните тайни, тайните на Луната.
Затова и за древните посветени се разказва, че те странствуват от една Мистерия към друга Мистерия. По един тайнствен начин тези посветени изживяваха годината вътре в душите си, те изживяваха годината в нейните естествени празници. Един древен посветен би могъл да каже: Пристигна ли тук, където цари култа към Адонис, аз мога да съзерцавам мировата есен, както и сиянието на духовното Слънце в започващата зима зимна нощ. Отзовеше ли се в друг мистериен център, където зачитаха пролетните Мистерии, същия посветен би могъл да допълни: А сега аз съзерцавам тайните на Луната. И то по този начин той се научаваше да прониква във всичко, което е свързано с истинското значение на годината.
към текста >>
Отзовеше ли се в друг мистериен център, където зачитаха
пролет
ните Мистерии, същия посветен би могъл да допълни: А сега аз съзерцавам тайните на Луната.
И само такива хора, които бяха изпълнени с копнеж към познанието, за които с право се разказваше, че както Питагор странствуват от един мистериен храм към друг мистериен храм, от една област към друг област, от една Мистерия към друга Мистерия, само те стигаха до цялостното човешко изживяване, до тоталността на човешкото изживяване. Те действително бяха в постоянно движение, от един мистериен храм, където се почитаха есенните тайни, Слънчевите тайни, към друг мистериен храм, където те можеха да съзерцават пролетните тайни, тайните на Луната. Затова и за древните посветени се разказва, че те странствуват от една Мистерия към друга Мистерия. По един тайнствен начин тези посветени изживяваха годината вътре в душите си, те изживяваха годината в нейните естествени празници. Един древен посветен би могъл да каже: Пристигна ли тук, където цари култа към Адонис, аз мога да съзерцавам мировата есен, както и сиянието на духовното Слънце в започващата зима зимна нощ.
Отзовеше ли се в друг мистериен център, където зачитаха пролетните Мистерии, същия посветен би могъл да допълни: А сега аз съзерцавам тайните на Луната.
И то по този начин той се научаваше да прониква във всичко, което е свързано с истинското значение на годината.
към текста >>
Всъщност нашият Великденски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в гроба" и този празник на полагането в гроба би трябвало да се чествува през
пролет
та, защото като такъв сериозен празник по отношение на човешката духовност той беше призван да служи като сигнал и предизвестие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото.
Вие разбирате, че нашият Великденски празник всъщност е обременен с нещо, което му тежи и пречи.
Всъщност нашият Великденски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в гроба" и този празник на полагането в гроба би трябвало да се чествува през пролетта, защото като такъв сериозен празник по отношение на човешката духовност той беше призван да служи като сигнал и предизвестие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото.
Така че, Великденския празник беше един напомнящ празник. Той трябваше да напомня за необходимостта от работа в разгара на лятото. А празникът на есенното възкресение беше духовния свят на един празник, в който човекът отново се оттегляше от лятната работа, от летния труд. Обаче щом се оттегляше от летния труд, той беше длъжен да изживее в душата си това, което беше най-важно от всичко: а именно, да осъзнае своята вечна същност, която под формата на възкресение в духовния свят му се откриваше едва след смъртта.
към текста >>
138.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Вземете например, откъса от поемата, където се дава следното удивително описание: "С идването на
пролет
та вие отивате в гората и попадате на поляна, където цъфтят цветя и слънцето е разположено така, че сянката пада от дърветата върху цветята.
Вземете например, откъса от поемата, където се дава следното удивително описание: "С идването на пролетта вие отивате в гората и попадате на поляна, където цъфтят цветя и слънцето е разположено така, че сянката пада от дърветата върху цветята.
И тогава вие можете да видите, как през пролетта в сянката на дърветата духовете – деца на цветята – излизат от цветовете и играят хора на поляната. " В това описание на Лампрехт можем отчетливо да възприемем отблясък на древното и истинно преживяване, все още достъпно за хората от онова време. Те не са влизали в гората говорейки прозаично: тук има трева, а там цветя, а ето там дървета; ако са се приближавали до гората, а слънцето е греело между дърветата и сянката им е падала върху цветята, то в тази сянка се появявал от цветята цял един свят от техни обитатели, - обитатели, които реално им се появявали, преди да навлязат в гората. Защото влизайки в гората, те възприемали други стихийни духове. Това хоро на цветните духове се явявало на свещеник Лампрехт и на него особено му харесвало да го описва.
към текста >>
И тогава вие можете да видите, как през
пролет
та в сянката на дърветата духовете – деца на цветята – излизат от цветовете и играят хора на поляната.
Вземете например, откъса от поемата, където се дава следното удивително описание: "С идването на пролетта вие отивате в гората и попадате на поляна, където цъфтят цветя и слънцето е разположено така, че сянката пада от дърветата върху цветята.
И тогава вие можете да видите, как през пролетта в сянката на дърветата духовете – деца на цветята – излизат от цветовете и играят хора на поляната.
" В това описание на Лампрехт можем отчетливо да възприемем отблясък на древното и истинно преживяване, все още достъпно за хората от онова време. Те не са влизали в гората говорейки прозаично: тук има трева, а там цветя, а ето там дървета; ако са се приближавали до гората, а слънцето е греело между дърветата и сянката им е падала върху цветята, то в тази сянка се появявал от цветята цял един свят от техни обитатели, - обитатели, които реално им се появявали, преди да навлязат в гората. Защото влизайки в гората, те възприемали други стихийни духове. Това хоро на цветните духове се явявало на свещеник Лампрехт и на него особено му харесвало да го описва. Това е наистина многозначително, скъпи мои приятели: Лампрехт даже в XII, в началото на XII век, желаейки да опише походите на Александър, навсякъде ги пронизва с описания на природата, които съдържат откровения за стихийните царства.
към текста >>
Но с идването на
пролет
та растенията, животните и човешките същества се възраждат на Земята за нов живот; тогава елементарните духове отново свалят етера от сферата на Луната в тези новородени същества.
Ерудитът може да прочете всичко това в книгите, написани за Аристотел. Но сам Аристотел постоянно е повтарял на своя ученик Александър: този етер, който се е отделил извън сферата на земната топлина, - светлинният етер, химическият етер и жизненият етер, - е бил някога съединен със Земята. Той е достигал Земята. А с отделянето на Луната на ранните стадии на еволюция етерът се отделил от Земята. И затова всичко, което ни заобикаля в пространството като мъртъв свят, - така е протичало Аристотелевото назидание към Александър, - не е проникнато от етер.
Но с идването на пролетта растенията, животните и човешките същества се възраждат на Земята за нов живот; тогава елементарните духове отново свалят етера от сферата на Луната в тези новородени същества.
Така, че Луната е формовчик и ваятел на съществата.
към текста >>
139.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Виждам едногодишните растения на ливадата и в полето, които разцъфтяват през
пролет
та и отново увяхват през есента.
Това е било възможно благодарение на това, че чрез познанието, получено в тези мистерии, - духът на природата реално се е възприемал в мистериите, - човек се е чувствал единен с цялата природа. Тук ние наблюдаваме някаква връзка на човека с природата, все още съществуваща във времената, протекли между живота на Гилгамеш и неговата бъдеща инкарнация, когато той също се е намирал в тясна връзка с мистериите, а именно, с Ефеските. В хората от това време ние все още намираме живо виждане и възприемане на връзката на човешкото същество с духа на природата. Тази връзка те са възприемали по следния начин. Благодарение на изучаването на дейността на стихийните духове в природата и дейността на разумните същества в планетарните процеси, човек идвал до следното убеждение: навсякъде наоколо аз виждам проявления на растителния свят – зелените филизи, пъпки и цветя, след това плодове.
Виждам едногодишните растения на ливадата и в полето, които разцъфтяват през пролетта и отново увяхват през есента.
Също така виждам дървета, които растат със столетия, образувайки отвън кора, вдървявайки се и враствайки на широчина и дълбочина в Земята със своите корени. Но всичко, което сега виждам навън, - едногодишните треви и растения, дървета, които здраво врастват в Земята, - всичко това в миналите времена аз като човек го носех вътре в себе си.
към текста >>
Едно или друго преживяване е можело да се добие само чрез съответстващи жертвоприношения, които се извършват едни – през есента, други – само през
пролет
та, трети – в зенита на лятото, а четвърти – през дълбоката зима.
В източните мистерии, ако човек е искал да познае нещо от грандиозните, гигантски преживявания, осъществявани там, той винаги е трябвало да изчаква правилния момент.
Едно или друго преживяване е можело да се добие само чрез съответстващи жертвоприношения, които се извършват едни – през есента, други – само през пролетта, трети – в зенита на лятото, а четвърти – през дълбоката зима.
Понякога жертвоприношенията се принасяли на боговете в определен момент, белязан с особена констелация на Луната. В това особено време боговете се явявали в мистериите и хората са можели да присъстват там при появяването им. Ако моментът се пропуснел, то се е налагало да се чака понякога и до тридесет години, докато тези божества отново се открият в мистериите. Всичко, което се отнася до Сатурн, например, може да влезе в сферата на мистериите само един път на 30 години; всичко свързано с Луната - примерно един път на 18 години и т.н. Жреците на източните мистерии зависели от времето, а също и от мястото и разни други обстоятелства при получаването на грандиозните, гигантски познания и съзерцания.
към текста >>
140.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Първото издание на моята книга "Теософия" точно беше публикувано през
пролет
та на 1904 год.
Знаете, че погледното отвън ние започнахме с присъединяването си но само на външен вид към Теософското Общество, и че основахме т.н. Германска Секция на това Общество през есента на 1902 год. в Берлин. В течение на 1904 год. бяхме посещавани в различни градове на Германия от видни членове на Теософското Общество, и епизодът от който искам да започна се случи по време на една от тези визити.
Първото издание на моята книга "Теософия" точно беше публикувано през пролетта на 1904 год.
и излизаше периодичното списание "Луцифер Гнозис". В това списание бях публикувал статии, занимаващи се с темата за Атлантида и ролята на Атлантската епоха. Тези материали бяха по-късно издадени като отделна книга, озаглавена "Нашите атлантски предци". (Публикациите на д-р Щайнер в "Луцифер Гнозис" са събрани в книга, озаглавена "От хрониката Акаша" бел. англ. пр.) Статиите съдържаха известен брой сведения за Атлантския свят и за предходната, т.н.
към текста >>
141.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
За определен период от време Слънцето изгрява в началото на
пролет
та в определен зодиакален знак.
Вземете сега платоническата слънчева година.
За определен период от време Слънцето изгрява в началото на пролетта в определен зодиакален знак.
Но пролетната точка минава по-нататък. В древни времена Слънцето изгряваше в началото на пролетта в зодиакалния знак Телец, по-късното изгряваше в зодиакалния знак на Овена, а сега изгрява в зодиалния знак на Риби. Модерната астрономия схематизира. Тази пролетна точка обикаля, привидно, без съмнение привидно, но това няма значение цялото небе, тя минава през всички зодиакални знаци в течение на едни дълъг период от време и след доста дълги години отново се връща на първоначалното място: това са 25,920 години. Платоническата слънчева година брои 25,920 години!
към текста >>
Но
пролет
ната точка минава по-нататък.
Вземете сега платоническата слънчева година. За определен период от време Слънцето изгрява в началото на пролетта в определен зодиакален знак.
Но пролетната точка минава по-нататък.
В древни времена Слънцето изгряваше в началото на пролетта в зодиакалния знак Телец, по-късното изгряваше в зодиакалния знак на Овена, а сега изгрява в зодиалния знак на Риби. Модерната астрономия схематизира. Тази пролетна точка обикаля, привидно, без съмнение привидно, но това няма значение цялото небе, тя минава през всички зодиакални знаци в течение на едни дълъг период от време и след доста дълги години отново се връща на първоначалното място: това са 25,920 години. Платоническата слънчева година брои 25,920 години! Вземете един човешки ден от 71 години: той съдържа 25,920 денонощия; вземете един обикновен ден от 24 часа: човекът прави през това време 25,920 вдишки.
към текста >>
В древни времена Слънцето изгряваше в началото на
пролет
та в зодиакалния знак Телец, по-късното изгряваше в зодиакалния знак на Овена, а сега изгрява в зодиалния знак на Риби.
Вземете сега платоническата слънчева година. За определен период от време Слънцето изгрява в началото на пролетта в определен зодиакален знак. Но пролетната точка минава по-нататък.
В древни времена Слънцето изгряваше в началото на пролетта в зодиакалния знак Телец, по-късното изгряваше в зодиакалния знак на Овена, а сега изгрява в зодиалния знак на Риби.
Модерната астрономия схематизира. Тази пролетна точка обикаля, привидно, без съмнение привидно, но това няма значение цялото небе, тя минава през всички зодиакални знаци в течение на едни дълъг период от време и след доста дълги години отново се връща на първоначалното място: това са 25,920 години. Платоническата слънчева година брои 25,920 години! Вземете един човешки ден от 71 години: той съдържа 25,920 денонощия; вземете един обикновен ден от 24 часа: човекът прави през това време 25,920 вдишки. Вие виждате, че ние сме включени в ритъма на Космоса.
към текста >>
Тази
пролет
на точка обикаля, привидно, без съмнение привидно, но това няма значение цялото небе, тя минава през всички зодиакални знаци в течение на едни дълъг период от време и след доста дълги години отново се връща на първоначалното място: това са 25,920 години.
Вземете сега платоническата слънчева година. За определен период от време Слънцето изгрява в началото на пролетта в определен зодиакален знак. Но пролетната точка минава по-нататък. В древни времена Слънцето изгряваше в началото на пролетта в зодиакалния знак Телец, по-късното изгряваше в зодиакалния знак на Овена, а сега изгрява в зодиалния знак на Риби. Модерната астрономия схематизира.
Тази пролетна точка обикаля, привидно, без съмнение привидно, но това няма значение цялото небе, тя минава през всички зодиакални знаци в течение на едни дълъг период от време и след доста дълги години отново се връща на първоначалното място: това са 25,920 години.
Платоническата слънчева година брои 25,920 години! Вземете един човешки ден от 71 години: той съдържа 25,920 денонощия; вземете един обикновен ден от 24 часа: човекът прави през това време 25,920 вдишки. Вие виждате, че ние сме включени в ритъма на Космоса. Аз вярвам и бихме могли да разгледаме много неща от този род -, че не съществува никаква абстрактна религиозна представа, която би могла да предизвика едно такова горещо чувство, както съзнанието, че ние сме поставени в Космоса, в космическата сграда даже с нашия външен физически организъм. Ясновидецът се старае да проникне духовно това поставяне на човека в Космоса.
към текста >>
142.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Под снеговете той усещаше присъствието на елементарните Духове*8, които запазваха силата на заровените в почвата растителни семена до следващата
пролет
.
Обаче тогава снежната мантия действително беше дрехата, която Земята обличаше, за да се разграничи от Космоса, за да развие един свой, самостоятелен живот в Космоса, понеже през есенните месеци, включително до времето на нашия Коледен празник, душата на Земята беше плътно свързана с планетарното тяло на Земята. Хората ясно усещаха: Ето, сега душата на Земята се съединява с тялото на Земята. И самият човек също трябваше да прибере своята душа в рамките на онези жизнени процеси, които се разиграваха в тялото на Земята. Под снежната мантия човекът усещаше, бих казал, как душата на Земята се прибира в тялото на Земята. В душевен смисъл снежната мантия ставаше напълно прозрачна и човекът можеше да вижда през нея.
Под снеговете той усещаше присъствието на елементарните Духове*8, които запазваха силата на заровените в почвата растителни семена до следващата пролет.
И когато после настъпваше пролетта, той чувствуваше как Земята, така да се каже, просто издишва своята душа, как Земята се стреми да отвори душата си за Космоса и със своите чувства и усещания човекът вземаше непосредствено участие в това отваряне ца Земята за Космоса. Да, човекът пренасяше горе в Космоса всичко онова, което през зимния период той беше изградил у себе си като привързаност, като душевна привързаност към Земята.
към текста >>
И когато после настъпваше
пролет
та, той чувствуваше как Земята, така да се каже, просто издишва своята душа, как Земята се стреми да отвори душата си за Космоса и със своите чувства и усещания човекът вземаше непосредствено участие в това отваряне ца Земята за Космоса.
Хората ясно усещаха: Ето, сега душата на Земята се съединява с тялото на Земята. И самият човек също трябваше да прибере своята душа в рамките на онези жизнени процеси, които се разиграваха в тялото на Земята. Под снежната мантия човекът усещаше, бих казал, как душата на Земята се прибира в тялото на Земята. В душевен смисъл снежната мантия ставаше напълно прозрачна и човекът можеше да вижда през нея. Под снеговете той усещаше присъствието на елементарните Духове*8, които запазваха силата на заровените в почвата растителни семена до следващата пролет.
И когато после настъпваше пролетта, той чувствуваше как Земята, така да се каже, просто издишва своята душа, как Земята се стреми да отвори душата си за Космоса и със своите чувства и усещания човекът вземаше непосредствено участие в това отваряне ца Земята за Космоса.
Да, човекът пренасяше горе в Космоса всичко онова, което през зимния период той беше изградил у себе си като привързаност, като душевна привързаност към Земята.
към текста >>
А когато настъпваше
пролет
та, той радостно отваряше душата си към Космоса.
Обаче сега, изпълнен с предчувствия, той се издигаше към Космоса и си казваше: Да, именно онова, което през зимата ме свързваше със Земята, сега ме изпълва с предчувствия и ме кара да се издигам нагоре към Космоса. Той не съзнава ше така интензивно своята свързаност с Космоса както по-рано, обаче я усещаше чрез своите предчувствия. Както през Древно-индийската епоха Азът изживяваше себе си като една космическа сила, така и през Древно-персийската епоха астралната съставна част на човека изживяваше себе си като една сила, която съпровожда Земята в нейния годишен цикъл. Човекът просто съизживяваше годишния цикъл. Когато зиме виждаше под себе си снежната мантия, той ставаше някак си сериозен, концентрираше се и вършеше това, което днес бихме нарекли изпитание на съвестта.
А когато настъпваше пролетта, той радостно отваряше душата си към Космоса.
И той се издигаше в космическото пространство, бих казал, в състояние на някакъв екстаз, не така ясно и отчетливо, както през Древно-индийската епоха, а именно в някакъв екстаз, в някакво изстъпление, усещайки лекота и радост, които се усилваха най-вече към средата на лятото, по времето, съвпадащо с днешния празник на Йоан Кръстител*9, когато усещаше себе си като откъснат от своята телесна обвивка. Както зиме се чувствуваше свързан с умните Духове на Земята, така и в разгара на лятото той се чувствуваше свързан с вечно танцуващите и ликуващи, радостни Духове, които се носеха над Земята.
към текста >>
Само някои празнични моменти, каквито са например
пролет
ното и есенното равноденствие, напомнят за някогашното дълбоко съизживяване на годишния цикъл.
А после, с настъпването на днешните месеци Август и Септември, човешката душа усещаше, че отново трябва да се върне към Земята, след като обаче е почерпила могъщи сили от летния екстаз, благодарение на които може да преживее зимните месеци по един по-вътрешен, човешки начин. фактически през онези далечни времена не една или друга част от човека, а целият човек съизживяваше живота на годишния цикъл, така че той усещаше духовните сили, скрити зад годишния цикъл, като свои, човешки сили. Изобщо за тогавашните хора беше нещо много важно да се научат да съизживяват определени периоди от годишния цикъл. И тъкмо в тези периоди възникнаха първоначалните импулси за утвърждаването на основните празници. По-късно хората се придържаха към тези празници малко или много по силата на традицията.
Само някои празнични моменти, каквито са например пролетното и есенното равноденствие, напомнят за някогашното дълбоко съизживяване на годишния цикъл.
Навремето тези усещания бяха извънредно силни, извънредно интензивни.
към текста >>
143.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И всеки път, когато през
пролет
та зеленият растителен килим на Земята радва очите ни, тогава онзи, който действително разбира възникването на зеления цвят в природата, гледа не просто в настоящето, а се взира в епохата на Старото Слънце, когато от силите на духовния свят беше създадено цялото растително царство и това създаване така вижда той нещата протича в нюансите на зеления цвят.
Когато пред себе си имаме един топаз, ние го виждаме не в настоящия момент, а назад в перспективата на времето. И когато, разглеждайки скъпоценния камък, се взираме назад в перспективата на времето, ние виждаме самото създаване на Земята още преди Лемурийската епоха*14, виждаме и създаването на скъпоценния камък като едно цветно образувание в духовния свят. И сега нашата физика предприема нещо извънредно абсурдно. Тя поставя целия този свят, заедно с неговите подвижни атоми, пред нас и заявява, че тъкмо те пораждат цветовете в нас, докато истината е съвсем друга: Божествено-духовните Същества, потънали в непрекъсната творческа деятелност още от прадревни времена са тези, които оживяват в цветове те на минералния свят и пробуждат един жив спомен за техния прадревен съзидателен труд. Когато вижда ме цветовете в неживата природа, ние влизаме във връзка с нея и стигаме до един жив спомен, отнасящ се до прадалечното минало.
И всеки път, когато през пролетта зеленият растителен килим на Земята радва очите ни, тогава онзи, който действително разбира възникването на зеления цвят в природата, гледа не просто в настоящето, а се взира в епохата на Старото Слънце, когато от силите на духовния свят беше създадено цялото растително царство и това създаване така вижда той нещата протича в нюансите на зеления цвят.
Накратко: ние действително виждаме цветовете в природата само тогава, когато цветовете ни карат да се взираме в прадалечното творчество на Боговете.
към текста >>
144.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
„
пролет
на точка“ на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н.
„пролетна точка“ на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена.
към текста >>
145.
6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Ще си помислите:"През
пролет
та тук още нямаше теменужки!
Какво виждате сега? В мъха теменужки. Те едва сега са поникнали, по-рано са се крили в мъха. Вие забелязвате това. А когато излезете на следващата година, може да се зарадвате още повече.
Ще си помислите:"През пролетта тук още нямаше теменужки!
Не ги бяхме водели. "Опитвате се да разтворите мъха. Аха, тук вътре е теменужката.
към текста >>
146.
9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
А още по-рано, през
пролет
та, бяха само зелените листа,които са остро нарязани.
Попитайте: Никога ли не сте се разделяли през лятото? Не сте ли виждали по полето такива цветя, от които като духне вятър се разлитат части. Те имат малки ветрилца, които излитат. Тези цветя сте ги виждали и по-рано, преди да започне лятото. Тогава те изглеждат така, все едно отгоре са само жълтите листовидни образувания.
А още по-рано, през пролетта, бяха само зелените листа,които са остро нарязани.
към текста >>
147.
10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Когато наближава лятото, още когато наближава
пролет
та, над земята се разстила дрямка.
Когато наближава лятото, още когато наближава пролетта, над земята се разстила дрямка.
Тя става все по-силна и силна; това е само пространствено разпространение. Когато растението се развива най-силно, спи най-много. А през есента дрямката отминава, тогава растенията вече ги няма, а дрямката не се шири над земята. При човека чувства, страданията, афектите продължават и в съня, но там те ще изглеждат като растенията.
към текста >>
Сън можете да наречете само това, което представлява растителния свят през
пролет
та и есента.
Р.Щ.: Но растителният свят на лятото не е сънят на земята спи през лятото.
Сън можете да наречете само това, което представлява растителния свят през пролетта и есента.
Само в началото през март, когато е още зелена или по времето, когато под шумата можете да сравнявате теменужката със сън, а не когато цъфти. Опитайте от тук да направите прехода към истинското възприемане, на растенията.
към текста >>
148.
11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Наистина е така, когато през
пролет
та жълтите лютичета изчезнат на сочните ливади това напомня на душевното състояние, на душевното настроение на 14 15 годишни момчета и момичета.
След това, сравнението не продължава, защото тогава детето развива астралното тяло, което растението няма. Но когато растението се развива до оплождането, може да се сравнява с душевните качества на 16 17 годишните. Но вниманието не трябва да се спира на процеса на оплождане, а на процеса на растежа, тъй като това съответства на реалността. Децата не могат да разберат процеса на оплождане, за разлика от процеса на растеж, защото той може да бъде сравнен с растителния процес на душата. Както душата на детето се различава през отделните периоди, така се различават растенията от гъбата до лютичето, което обикновено се причислява към високоразвитите растения.
Наистина е така, когато през пролетта жълтите лютичета изчезнат на сочните ливади това напомня на душевното състояние, на душевното настроение на 14 15 годишни момчета и момичета.
към текста >>
149.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Икономическият процес ще се разиграе от само себе си, все по-голяма концентрация на капиталови групи, докато не настъпи мигът, в който господството над капитала премина напълно от само себе си в ръцете на
пролет
ариата.
Как се прояви тя? Тя вече се прояви фаталистично в света. Какъв беше външния израз на социалистическото учение преди световната война? Външният израз на социалистическото учение беше следният: капиталите са натрупваха, възникнаха все по-едри и по-едри капиталисти или капиталистически групи, Тръст, Пулс и т.н.
Икономическият процес ще се разиграе от само себе си, все по-голяма концентрация на капиталови групи, докато не настъпи мигът, в който господството над капитала премина напълно от само себе си в ръцете на пролетариата.
Към това не може да се прибави друго действие, това е един обективен, стопански, чисто икономически процес: фатализъм.
към текста >>
Това беше характерното в стопанския живот, че хората произвеждаха и произвеждаха, точно както, когато през
пролет
та на 1914 казах във Виена, когато нарекох това произвеждане социално раково образувание: произвеждаше се и се произвеждаше, и стоките се захвърляха на пазара, и целия стопански кръговрат трябваше да протича от само себе си, той не беше управляван от мисли.
А стопанския живот: в устрояването на това стопанство не са вложени мисли, затова събитията протичат от само себе си.
Това беше характерното в стопанския живот, че хората произвеждаха и произвеждаха, точно както, когато през пролетта на 1914 казах във Виена, когато нарекох това произвеждане социално раково образувание: произвеждаше се и се произвеждаше, и стоките се захвърляха на пазара, и целия стопански кръговрат трябваше да протича от само себе си, той не беше управляван от мисли.
Хаотичен, безпланов стопански живот. Правов живот, който е просто власт. Духовен живот, изродил се във фрази: това е триделния организъм, който имахме в общи линии. От това триделение ние трябва да се измъкнем. А ще успеем да го направим само, ако съумеем да приемаме сериозно това, което именно се цели с това триделение.
към текста >>
Пролет
ариатът се стреми натам.
Пролетариатът се стреми натам.
То има все още неупотребен мозък. Лимонът е все още неизтискан, тогава в мозъка се изкачва и нещо атавистично. Затова пролетариатът разбира това, което ще се каже в смисъла на новия ред. А днес нещата са поставени така, че в общи линии целия пролетариат би имал достъп до тези неща, само не и водачът, тъй като те са станали граждански. Те са по-големи еснафи от действителните еснафи.
към текста >>
Затова
пролет
ариатът разбира това, което ще се каже в смисъла на новия ред.
Пролетариатът се стреми натам. То има все още неупотребен мозък. Лимонът е все още неизтискан, тогава в мозъка се изкачва и нещо атавистично.
Затова пролетариатът разбира това, което ще се каже в смисъла на новия ред.
А днес нещата са поставени така, че в общи линии целия пролетариат би имал достъп до тези неща, само не и водачът, тъй като те са станали граждански. Те са по-големи еснафи от действителните еснафи. Те са превзели еснафството и са го развили до един вид висша култура. От другата страна съществува едно ужасно послушание. Това послушание ще трябва да бъде прекратено едва в бъдеще.
към текста >>
А днес нещата са поставени така, че в общи линии целия
пролет
ариат би имал достъп до тези неща, само не и водачът, тъй като те са станали граждански.
Пролетариатът се стреми натам. То има все още неупотребен мозък. Лимонът е все още неизтискан, тогава в мозъка се изкачва и нещо атавистично. Затова пролетариатът разбира това, което ще се каже в смисъла на новия ред.
А днес нещата са поставени така, че в общи линии целия пролетариат би имал достъп до тези неща, само не и водачът, тъй като те са станали граждански.
Те са по-големи еснафи от действителните еснафи. Те са превзели еснафството и са го развили до един вид висша култура. От другата страна съществува едно ужасно послушание. Това послушание ще трябва да бъде прекратено едва в бъдеще.
към текста >>
150.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Така децата, които дойдоха при нас, бяха предимно деца на
пролет
арии – около 150 деца от фабриката на Молт.
Стана ясно, че в социално отношение с възрастните не можеше да се направи нещо особено много. В Средна Европа възрастните постигнаха разбиране помежду си в продължение на няколко седмици след приключването на войната. После те отново се отдадоха на онези съждения, които произхождаха от различните класи. Така дойде мисълта да се погрижим за следващото поколение. И тъй като училището беше основано от Емил Молт, индустриалец в Щутгарт, то не беше необходимо да бъдат събирани деца по къщите, а дойдоха децата от неговата фабрика.
Така децата, които дойдоха при нас, бяха предимно деца на пролетарии – около 150 деца от фабриката на Молт.
Тези деца бяха допълнени с повечето деца на родители от Антропософското общество в Щутгарт и околността; ето защо в началото трябваше да започнем работа с около 200 деца.
към текста >>
Защото ние имахме една основна група деца от
пролет
арски родители, а децата на антропософските родители не бяха
пролет
арски деца, а произхождаха от всички възможни обществени слоеве, от най-висшите до най-нисшите.
Ала към това се прибави един такъв момент, който в идеалния смисъл на думата превърна училището в едно единно училище.
Защото ние имахме една основна група деца от пролетарски родители, а децата на антропософските родители не бяха пролетарски деца, а произхождаха от всички възможни обществени слоеве, от най-висшите до най-нисшите.
Така, поради социалната основа във Валдорфското училище, още в самото начало беше изключен всякакъв класов елемент. А тъкмо този беше стремежът и към него ние се стремяхме и сега – в съображение да влезе само, единствено само общочовешкото. За Валдорфското училище съществуват само педагогическо-дидактични основни правила, без оглед на това дали едно дете е дете на пролетарий, или е дете на самия бивш кайзер, след като то е пожелало да бъде прието във Валдорфското училище. Тук са в сила и ще бъдат в сила единствено основните педагогическо-дидактични правила. Така още от самото начало Валдорфското училище беше замислено като единно училище.
към текста >>
За Валдорфското училище съществуват само педагогическо-дидактични основни правила, без оглед на това дали едно дете е дете на
пролет
арий, или е дете на самия бивш кайзер, след като то е пожелало да бъде прието във Валдорфското училище.
Ала към това се прибави един такъв момент, който в идеалния смисъл на думата превърна училището в едно единно училище. Защото ние имахме една основна група деца от пролетарски родители, а децата на антропософските родители не бяха пролетарски деца, а произхождаха от всички възможни обществени слоеве, от най-висшите до най-нисшите. Така, поради социалната основа във Валдорфското училище, още в самото начало беше изключен всякакъв класов елемент. А тъкмо този беше стремежът и към него ние се стремяхме и сега – в съображение да влезе само, единствено само общочовешкото.
За Валдорфското училище съществуват само педагогическо-дидактични основни правила, без оглед на това дали едно дете е дете на пролетарий, или е дете на самия бивш кайзер, след като то е пожелало да бъде прието във Валдорфското училище.
Тук са в сила и ще бъдат в сила единствено основните педагогическо-дидактични правила. Така още от самото начало Валдорфското училище беше замислено като единно училище.
към текста >>
Но при този подход се появиха и трудности, защото
пролет
арското дете идва в училището на 6 – 7-годишна възраст с битови навици, различни от навиците на едно дете от другите обществени слоеве.
Но при този подход се появиха и трудности, защото пролетарското дете идва в училището на 6 – 7-годишна възраст с битови навици, различни от навиците на едно дете от другите обществени слоеве.
Но ако пренебрегнем някои дреболии, които с известни усилия бяха преодолени, в това отношение противоречията се проявиха по-скоро като нещо изключително благотворно. Лесно можете да си представите тези дреболии, най-често те се отнасят до битови навици и понякога никак не е лесно да бъде изкоренено от детето всичко онова, което то е донесло в училището. Но с известна добра воля можа да бъде постигнато и това, макар някои деца от тъй наречените по-висши съсловия, които не са свикнали да гледат сред себе си това или онова, тези деца занесоха в къщи неприятни неща и в къщи това бе забелязано по един неприятен начин.
към текста >>
151.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Роди се
пролет
арският човек.
Тъй че нека да обобщим: По този начин, редом с другите два потока, възникна и един трети поток, за който ще говорим в следващата лекция.
Роди се пролетарският човек.
Това, което се носи като тътен в пролетарския човек, живее под формата на определено становище за капитализма, за труда. Хората са принудени да поставят този въпрос. Едва сега еволюцията на човечеството става настояще.
към текста >>
Това, което се носи като тътен в
пролет
арския човек, живее под формата на определено становище за капитализма, за труда.
Тъй че нека да обобщим: По този начин, редом с другите два потока, възникна и един трети поток, за който ще говорим в следващата лекция. Роди се пролетарският човек.
Това, което се носи като тътен в пролетарския човек, живее под формата на определено становище за капитализма, за труда.
Хората са принудени да поставят този въпрос. Едва сега еволюцията на човечеството става настояще.
към текста >>
152.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Например аз написах моята книга “Същност на социалния въпрос” не от личен подтик, защото всъщност тя беше изискана от приятелите в Щутгарт, от Южна Германия; аз написах тази книга, имайки предвид точно определено време:
пролет
та на 1919 и точно определено място: Южна Германия, тъй като можех да си представя, че ако в съответното време и място хората впрегнат своята воля, те биха могли да намерят разбиране за онова, което беше загатнато в тази книга не като програмни точки, а като насоки на волята.
Ако искаме правилно да разсъждаваме върху този основен социален въпрос на нашето време, трябва да разсъждаваме изключително с оглед на действителността, с оглед на фактите. Но в такъв случай разсъжденията ни трябва да се отнасят за точно определено време и за точно определено място.
Например аз написах моята книга “Същност на социалния въпрос” не от личен подтик, защото всъщност тя беше изискана от приятелите в Щутгарт, от Южна Германия; аз написах тази книга, имайки предвид точно определено време: пролетта на 1919 и точно определено място: Южна Германия, тъй като можех да си представя, че ако в съответното време и място хората впрегнат своята воля, те биха могли да намерят разбиране за онова, което беше загатнато в тази книга не като програмни точки, а като насоки на волята.
към текста >>
Онова, което – бих казал – се повтаря на всеки три думи в
пролет
арския социален въпрос, капитала, в Западна Европа то се разви под влиянието на търговските отношения.
До този извод стига всяко трезво мислене, което е запазило своя усет за реалността. Защото онова, което описах в последната лекция, а именно как индустриалният световен ред възникна от предишните два потока, тъй че той продължи да се развива редом с тях като един особен поток, всичко това произлезе главно под влиянието на западните страни. То се разви под влиянието на онова, което през 18. век се утвърди в западните страни като нрави, навици, социален ред. Ако искаме да го характеризираме по-конкретно, по-точно, следва да допълним: в хода на по-новото историческо развитие Англия се превърна в най-голямата търговска нация.
Онова, което – бих казал – се повтаря на всеки три думи в пролетарския социален въпрос, капитала, в Западна Европа то се разви под влиянието на търговските отношения.
към текста >>
Днес хората се изправят пред различни съсловия, означавани с понятия като “буржоазия”, “
пролет
ариат”, “свещеничество”, “лекарско съсловие”, но всички тези понятия днес вече не са валидни.
Днес хората се изправят пред различни съсловия, означавани с понятия като “буржоазия”, “пролетариат”, “свещеничество”, “лекарско съсловие”, но всички тези понятия днес вече не са валидни.
С тези остарели разменни монети днес не може да се предприеме нищо. И ако разсъждаваме реалистично – извинете ме, че отново ще си послужа с този пример – нещата стоят така, че ако срещна нашия уважаем съпредседател на улицата с неговите тога и барета, аз няма да съм наясно: този човек свещеник ли е или нещо друго! Потопени в реалния живот, ние преставаме да различаваме нещата, понеже си служим с остарели понятия.
към текста >>
И още тогава аз можех да говоря в
пролет
арските среди примерно за влиянията на Зодиака и т.н.
И работническите лидери си въобразяват, че на хората трябва да се говори само по тези теми. Когато се наложи да поема нещата в Дорнах в свои ръце, първоначално аз също предпочитах да говоря по теми, свързани с икономиката. Самата тема на лекцията не беше избирана от мен. Но веднъж един от работниците стана, извади от джоба си нашето списание “Die Drei” и поиска да узнае как са изглеждали нещата, когато Земята се е намирала в предишното си планетарно състояние, наричано от нас “Старата Луна”. Оттогава ситуацията се разви по такъв начин, че трябваше да обсъждаме именно същността на човека, принадлежността му към целия Космос.
И още тогава аз можех да говоря в пролетарските среди примерно за влиянията на Зодиака и т.н.
към текста >>
Те напъхаха своя нос в
пролет
арската мизерия и от нея създадоха произведения на изкуството.
Какво направиха по-висшите съсловия?
Те напъхаха своя нос в пролетарската мизерия и от нея създадоха произведения на изкуството.
Хората можеха да имат ясна представа за теократическия Бог, за Христос: Микеланджело го представи и изобрази като един миров съдия. А как трябва да изглежда той според изображението му в индустриалната епоха – това се опитахме да направим ние в Дорнах29. Обаче това днес все още не може да бъде разбрано, понеже духовният свят засега не може да влезе в отношение със студения механичен свят на нашата епоха. Все още няма такова мислене, което успява да се придържа към днешната студена действителност и да я обхваща открай докрай, както някога това беше възможно за юридическото и теократическото мислене. Ето защо по-висшите съсловия се намесиха в мизерията на хората и се опитаха да направят нещо, което съвременните поети, скулптури и художници наричат “социално изкуство”.
към текста >>
Ние не бива да пъхаме нос в
пролет
арската мизерия; ние трябва да открием онази духовност, която блика по един напълно естествен начин не само от нашите сърца, но и от сърцата на онези, които се намират в най-долните слоеве на обществото.
Фабриките са един нов социален продукт. Фабриките се откъсват от целия миров порядък като един вид демони. Фабриките нямат духовно съдържание. То трябва да се внесе в тях допълнително. Ето защо тъкмо социалният въпрос днес се превръща в един духовен въпрос.
Ние не бива да пъхаме нос в пролетарската мизерия; ние трябва да открием онази духовност, която блика по един напълно естествен начин не само от нашите сърца, но и от сърцата на онези, които се намират в най-долните слоеве на обществото.
Както Слънцето свети за всички хора, така и истинската духовност свети за всички хора, а не за едно или друго съсловие, за една или друга класа; тя не познава класовата борба. Сегашният световноисторически момент изисква следното: всички хора да могат да влязат в историята като отделни личности.
към текста >>
153.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Какви бяха въпросите – впрочем те бяха поставени от по-висшите съсловия – в социалната област през последните столетия и какво научиха от тях милионите
пролет
арии?
Какви бяха въпросите – впрочем те бяха поставени от по-висшите съсловия – в социалната област през последните столетия и какво научиха от тях милионите пролетарии?
Защо днес милиони работници са объркани от толкова много и различни възгледи? Защото работниците приеха погрешните учения от по-висшите съсловия; тези учения не бяха измислени от пролетариите.
към текста >>
Защото работниците приеха погрешните учения от по-висшите съсловия; тези учения не бяха измислени от
пролет
ариите.
Какви бяха въпросите – впрочем те бяха поставени от по-висшите съсловия – в социалната област през последните столетия и какво научиха от тях милионите пролетарии? Защо днес милиони работници са объркани от толкова много и различни възгледи?
Защото работниците приеха погрешните учения от по-висшите съсловия; тези учения не бяха измислени от пролетариите.
към текста >>
154.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
една платоническа година, времето нужно на Слънцето, изгрявайки в Овена през
пролет
ното равноденствие, да се завърти отново в него, то получавате 25,920 години.
И ако вземете цялата обиколка на слънцето през Зодиака, т.е.
една платоническа година, времето нужно на Слънцето, изгрявайки в Овена през пролетното равноденствие, да се завърти отново в него, то получавате 25,920 години.
Тук имате един странен числов пример за свързаността на човека с цялата Вселена. Защото пътят на Слънцето в години, платоническата година, се изразява в число по същия начин, както земните дни на човека. Това виждате ли може да бъде представено по доста нагледен начин, но то ни отвежда в изключителни дълбини на устройството на света. Необходимо е само да имате предвид това, което подчертаваме в Антропософията, а именно, че когато човекът заспива, неговият Аз и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, а при събуждане се връщат обратно. Трябва да си представите това като един вид издишване и вдишване на духовно-душевното от физическото тяло, и тогава получавате такива дихателни движения, които се осъществяват чрез това издишване и вдишване през един човешки живот, който живот спрямо нещо друго представлява един ден 25,915 или 25,920 нали това са дните на високосните години, чрез тях разликата от 5 отново се изравнява.
към текста >>
155.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Белият имел е приключил с цветообразуването преди
пролет
та, когато дърветата, върху които расте, едва започват разлистването си, т.е.
И тук аз Ви насочвам към изследване в областта на природата извън човека, насочвам Ви към изследването да кажем засега на развитието на viscum (viscum album бял имел бел. прев). За сега е необходимо да насочим вниманието си към начина, по който видовете бял имел се развиват върху другите растения. Но това дори не е най-същественото. Положително най-същественото за ботаниката е паразитната природа на белия имел. Но за целта на изследването на връзката между природата извън човека с неговата собствена природа, в основата си е много по-важно, че поради обстоятелството, че расте върху други растения, върху дървета, белият имел е принуден да развива своята вегетация в един различен годишен ритъм.
Белият имел е приключил с цветообразуването преди пролетта, когато дърветата, върху които расте, едва започват разлистването си, т.е.
белият имел е един вид зимно растение, което в известен смисъл не излага себе си на външната среда; този бял имел е едно растение, което, бих желал да кажа, се държи като аристократ, предпазвайки се с помощта на шумата на дърветата от твърде интензивно действуващите слънчеви лъчи и от светлинните влияния на лятото. В съгласие с описаните онзи ден процеси би трябвало да разглеждаме Слънцето единствено като представител на светлинните влияния това би било предмет на едно физикално изследване и мястото му не е тук; не сме в състояние да избегнем съвсем нещо, което е нахлуло в нашия език, поради един не съвсем правилен възглед за природата. Но начинът, по който белият имел расти и вирее, благодарение на обстоятелството, че се всажда върху другите растения, ето това е особено важното. По този на чин белият имел си присвоява съвсем особени сили. Той си присвоява сили, които биха могли да бъдат описани приблизително по следния начин: в рамките на своите сили белият имел не желае именно всичко онова, което праволинейните устройствени сили, направо развива-щите се устройствени сили желаят; и белият имел желае тъкмо онова, което праволинейно развиващите се устройствени сили не желаят.
към текста >>
Белият имел кара природата да работи специално за него в смисъл, че той не желае да вирее в обичайния годишен ритъм, да цъфти през
пролет
та и след това да дава плод, но всички тези неща белият имел развива през различно време, именно през специален период от време, през зимата.
И така, навсякъде можете да видите, така например и във връзка с възникването на епилепсията, че в себе си белият имел притежава способността да противодействува на човешкия организъм. Това обаче е много по-малко свързано с паразитната му същност, отколкото с обстоятелството, че белият имел кара цялата природа да работи специално за него (в оригинала идиоматичен израз, буквално: "кара природата да му опече специална наденица, ако ми позволите да употребя този тривиален израз, който виенчани ще разберат добре... " бел. прев.).
Белият имел кара природата да работи специално за него в смисъл, че той не желае да вирее в обичайния годишен ритъм, да цъфти през пролетта и след това да дава плод, но всички тези неща белият имел развива през различно време, именно през специален период от време, през зимата.
По този начин белият имел консервира тъкмо онези сили, които се противопоставят на обичайния ход на нещата. Ако не бихме предизвикали прекалено обосновани духовно-научни изследвания, но в мига, в който от друга страна започне практическия лечебен процес, започва и пълната зависимост от начина на обработване на имелната субстанция, за което всъщност почти не съществуват необходимите познания, за да бъде провеждан този процес по правилен начин.
към текста >>
156.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Обикновеният растителен формообразуващ процес не би излязъл наяве, ако това, което протича в кората на брезата, бихте могли да го смесвате с това, което протича в листата на брезата, и по-точно в
пролет
ните млади листа, притежаващи все още един кафеникав оттенък.
И така, можем по такъв начин да проследим природата извън човека, че да стане очевидно, колко обосновани са такива неща. Чрез наблюдение те всъщност добре могат да бъдат потвърдени. За да проследите този процес на потвърждение, наблюдавайте едно растение, което е изключително интересно в това отношение: betula albа бяла бреза. Тази бяла бреза всъщност по двоен начин се противопоставя на обикновения растителен формообразуващ процес. В себе си тя не провежда обикновения формообразуващ процес.
Обикновеният растителен формообразуващ процес не би излязъл наяве, ако това, което протича в кората на брезата, бихте могли да го смесвате с това, което протича в листата на брезата, и по-точно в пролетните млади листа, притежаващи все още един кафеникав оттенък.
Ако бихте смесили тези два отдалечени един от друг процеса, по такъв начин, че това, което действува в кората на брезата да действува на едно място заедно с онова, което е активно в листата на брезата, тогава вие бихте получили едно красиво разлистване и носещо върху себе си цветове, тревисто растение. Брезата възниква именно благодарение на обстоятелството, че процесите, осъществяващи се в едно живо формообразуване на белтък, биват пренесени повече в листата, отколкото това става обичайно; така в листата в известен смисъл бива концентриран белтъчния формообразуващ процес, а в кората бива концентриран един процес, залегнал в образуването на калиевите соли. Тези два процеса по такъв начин се смесват в другото растение, което не е бреза, но което остава тревисто, че още в самия корен прониква от онова, което лежи във формообразуващия процес на калиевите соли, заедно с белтъчния формообразуващ процес. Това, което коренът иззема от почвата, брезата го изтласква до кората, и онова, което другото растение смесва с иззето то от земята, брезата го изпраща в листата, след като първоначално е отложила иззетото от земята в кората. По тази причина, брезата се насочва да взаимодействува в две различни посоки в човешкия организъм: чрез кората, съдържаща съответно калиеви соли, тя се насочва да въздействува тогава, когато в този човек трябва да бъде осъществено обезсоляване, например кожните изриви, така че онова, което в брезата се насочва надолу към кората, при човека избива на вън и действува лечебно.
към текста >>
157.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
В последно време ние ясно виждаме как хората се разделят на две големи групи на една буржоазно-аристократична класа и на една
пролет
арска класа; виждаме как едностранчивата аристократична класа е обхваната от един фалшив копнеж по духа, от един подчертан материализъм в душевното търсене и как от друга страна
пролет
арската класа е обхваната от един злокобен спиритуализъм в сферата на материалните интереси.
Да, аз трябваше да изложа тези неща днес, за да мога утре да говоря пред Вас за основните насоки в терапията. Ако физиологията и терапията приемат основните принципи на Антропософията, тогава те могат да разгърнат обогатените си сили и в социалната сфера. Ние не вървим по пътя на една абстрактна, сляпа и жизнеотблъскваща наука, а се стремим да навлезем в живота сърцевината на човешкото същество, на човешката общност, да основем и задвижим една истинска и жива наука не само в областите на Духа, но и в самия социален живот. Защото в най-новото историческо развитие на човечеството, ние сме изправени пред един извънредно интересен социален феномен.
В последно време ние ясно виждаме как хората се разделят на две големи групи на една буржоазно-аристократична класа и на една пролетарска класа; виждаме как едностранчивата аристократична класа е обхваната от един фалшив копнеж по духа, от един подчертан материализъм в душевното търсене и как от друга страна пролетарската класа е обхваната от един злокобен спиритуализъм в сферата на материалните интереси.
Но какво ще рече спиритуализъм в сферата на материалните интереси? Това ще рече: пълен застой по отношение на активните проблеми на битието! В същото време когато пролетариата издига научния материализъм в свой жизнен светоглед, аристократичната класа се опитва да проникне в Духа по един неправилен материалистичен начин. И въпреки това пролетариите станаха материалисти, а аристократите спиритисти. Защото ако случайно откриете спиритисти всред пролетариите, Вие веднага ще разберете, че те не са израснали от самата пролетарска среда, а че тук имаме работа с някаква "мимикрия", че тук се подражава, че става дума за нещо като заразяване утре ще говорим тъкмо за него от аристократично-буржоазния елемент.
към текста >>
В същото време когато
пролет
ариата издига научния материализъм в свой жизнен светоглед, аристократичната класа се опитва да проникне в Духа по един неправилен материалистичен начин.
Ние не вървим по пътя на една абстрактна, сляпа и жизнеотблъскваща наука, а се стремим да навлезем в живота сърцевината на човешкото същество, на човешката общност, да основем и задвижим една истинска и жива наука не само в областите на Духа, но и в самия социален живот. Защото в най-новото историческо развитие на човечеството, ние сме изправени пред един извънредно интересен социален феномен. В последно време ние ясно виждаме как хората се разделят на две големи групи на една буржоазно-аристократична класа и на една пролетарска класа; виждаме как едностранчивата аристократична класа е обхваната от един фалшив копнеж по духа, от един подчертан материализъм в душевното търсене и как от друга страна пролетарската класа е обхваната от един злокобен спиритуализъм в сферата на материалните интереси. Но какво ще рече спиритуализъм в сферата на материалните интереси? Това ще рече: пълен застой по отношение на активните проблеми на битието!
В същото време когато пролетариата издига научния материализъм в свой жизнен светоглед, аристократичната класа се опитва да проникне в Духа по един неправилен материалистичен начин.
И въпреки това пролетариите станаха материалисти, а аристократите спиритисти. Защото ако случайно откриете спиритисти всред пролетариите, Вие веднага ще разберете, че те не са израснали от самата пролетарска среда, а че тук имаме работа с някаква "мимикрия", че тук се подражава, че става дума за нещо като заразяване утре ще говорим тъкмо за него от аристократично-буржоазния елемент. И ако от друга страна откриете материализъм всред аристократите, Вие ще установите как той се мъчи да проникне в най-дълбоките и святи области на Духа, но с неистовото желание да съзре Духа по един земен, по един материален начин; и всичко това израства от онази първична декадентска едностранчивост, която е изначално присъща на човешкото същество и която сега се предава от аристократичния елемент на буржоазния елемент като един вид заразяване. И когато човешкият стремеж към овладяването на Духа, се чувствува принуден да застине в материята защото тук липсва и съответното училищно образование, когато в копнежа си по Духа, пролетариата е принуден наистина да застине в материята, тогава материализъм се превръща в позиция, превръща се в светоглед. Пролетариатът превръща материализма в свой основен светоглед например там, където разглежда историята като един механичен, като един материален процес.
към текста >>
И въпреки това
пролет
ариите станаха материалисти, а аристократите спиритисти.
Защото в най-новото историческо развитие на човечеството, ние сме изправени пред един извънредно интересен социален феномен. В последно време ние ясно виждаме как хората се разделят на две големи групи на една буржоазно-аристократична класа и на една пролетарска класа; виждаме как едностранчивата аристократична класа е обхваната от един фалшив копнеж по духа, от един подчертан материализъм в душевното търсене и как от друга страна пролетарската класа е обхваната от един злокобен спиритуализъм в сферата на материалните интереси. Но какво ще рече спиритуализъм в сферата на материалните интереси? Това ще рече: пълен застой по отношение на активните проблеми на битието! В същото време когато пролетариата издига научния материализъм в свой жизнен светоглед, аристократичната класа се опитва да проникне в Духа по един неправилен материалистичен начин.
И въпреки това пролетариите станаха материалисти, а аристократите спиритисти.
Защото ако случайно откриете спиритисти всред пролетариите, Вие веднага ще разберете, че те не са израснали от самата пролетарска среда, а че тук имаме работа с някаква "мимикрия", че тук се подражава, че става дума за нещо като заразяване утре ще говорим тъкмо за него от аристократично-буржоазния елемент. И ако от друга страна откриете материализъм всред аристократите, Вие ще установите как той се мъчи да проникне в най-дълбоките и святи области на Духа, но с неистовото желание да съзре Духа по един земен, по един материален начин; и всичко това израства от онази първична декадентска едностранчивост, която е изначално присъща на човешкото същество и която сега се предава от аристократичния елемент на буржоазния елемент като един вид заразяване. И когато човешкият стремеж към овладяването на Духа, се чувствува принуден да застине в материята защото тук липсва и съответното училищно образование, когато в копнежа си по Духа, пролетариата е принуден наистина да застине в материята, тогава материализъм се превръща в позиция, превръща се в светоглед. Пролетариатът превръща материализма в свой основен светоглед например там, където разглежда историята като един механичен, като един материален процес. От своя страна, аристокрацията превръща материализма в спиритизъм, понеже спиритизмът е всъщност материализъм, и той не може да бъде изповядван честно, защото спиритизмът лъже и твърди, че неговите последователи са спиритуални духове.
към текста >>
Защото ако случайно откриете спиритисти всред
пролет
ариите, Вие веднага ще разберете, че те не са израснали от самата
пролет
арска среда, а че тук имаме работа с някаква "мимикрия", че тук се подражава, че става дума за нещо като заразяване утре ще говорим тъкмо за него от аристократично-буржоазния елемент.
В последно време ние ясно виждаме как хората се разделят на две големи групи на една буржоазно-аристократична класа и на една пролетарска класа; виждаме как едностранчивата аристократична класа е обхваната от един фалшив копнеж по духа, от един подчертан материализъм в душевното търсене и как от друга страна пролетарската класа е обхваната от един злокобен спиритуализъм в сферата на материалните интереси. Но какво ще рече спиритуализъм в сферата на материалните интереси? Това ще рече: пълен застой по отношение на активните проблеми на битието! В същото време когато пролетариата издига научния материализъм в свой жизнен светоглед, аристократичната класа се опитва да проникне в Духа по един неправилен материалистичен начин. И въпреки това пролетариите станаха материалисти, а аристократите спиритисти.
Защото ако случайно откриете спиритисти всред пролетариите, Вие веднага ще разберете, че те не са израснали от самата пролетарска среда, а че тук имаме работа с някаква "мимикрия", че тук се подражава, че става дума за нещо като заразяване утре ще говорим тъкмо за него от аристократично-буржоазния елемент.
И ако от друга страна откриете материализъм всред аристократите, Вие ще установите как той се мъчи да проникне в най-дълбоките и святи области на Духа, но с неистовото желание да съзре Духа по един земен, по един материален начин; и всичко това израства от онази първична декадентска едностранчивост, която е изначално присъща на човешкото същество и която сега се предава от аристократичния елемент на буржоазния елемент като един вид заразяване. И когато човешкият стремеж към овладяването на Духа, се чувствува принуден да застине в материята защото тук липсва и съответното училищно образование, когато в копнежа си по Духа, пролетариата е принуден наистина да застине в материята, тогава материализъм се превръща в позиция, превръща се в светоглед. Пролетариатът превръща материализма в свой основен светоглед например там, където разглежда историята като един механичен, като един материален процес. От своя страна, аристокрацията превръща материализма в спиритизъм, понеже спиритизмът е всъщност материализъм, и той не може да бъде изповядван честно, защото спиритизмът лъже и твърди, че неговите последователи са спиритуални духове. След тези необходими въвеждащи думи, позволете ми утре отново да продължим обсъждането на нашата основна тема.
към текста >>
И когато човешкият стремеж към овладяването на Духа, се чувствува принуден да застине в материята защото тук липсва и съответното училищно образование, когато в копнежа си по Духа,
пролет
ариата е принуден наистина да застине в материята, тогава материализъм се превръща в позиция, превръща се в светоглед.
Това ще рече: пълен застой по отношение на активните проблеми на битието! В същото време когато пролетариата издига научния материализъм в свой жизнен светоглед, аристократичната класа се опитва да проникне в Духа по един неправилен материалистичен начин. И въпреки това пролетариите станаха материалисти, а аристократите спиритисти. Защото ако случайно откриете спиритисти всред пролетариите, Вие веднага ще разберете, че те не са израснали от самата пролетарска среда, а че тук имаме работа с някаква "мимикрия", че тук се подражава, че става дума за нещо като заразяване утре ще говорим тъкмо за него от аристократично-буржоазния елемент. И ако от друга страна откриете материализъм всред аристократите, Вие ще установите как той се мъчи да проникне в най-дълбоките и святи области на Духа, но с неистовото желание да съзре Духа по един земен, по един материален начин; и всичко това израства от онази първична декадентска едностранчивост, която е изначално присъща на човешкото същество и която сега се предава от аристократичния елемент на буржоазния елемент като един вид заразяване.
И когато човешкият стремеж към овладяването на Духа, се чувствува принуден да застине в материята защото тук липсва и съответното училищно образование, когато в копнежа си по Духа, пролетариата е принуден наистина да застине в материята, тогава материализъм се превръща в позиция, превръща се в светоглед.
Пролетариатът превръща материализма в свой основен светоглед например там, където разглежда историята като един механичен, като един материален процес. От своя страна, аристокрацията превръща материализма в спиритизъм, понеже спиритизмът е всъщност материализъм, и той не може да бъде изповядван честно, защото спиритизмът лъже и твърди, че неговите последователи са спиритуални духове. След тези необходими въвеждащи думи, позволете ми утре отново да продължим обсъждането на нашата основна тема.
към текста >>
Пролет
ариатът превръща материализма в свой основен светоглед например там, където разглежда историята като един механичен, като един материален процес.
В същото време когато пролетариата издига научния материализъм в свой жизнен светоглед, аристократичната класа се опитва да проникне в Духа по един неправилен материалистичен начин. И въпреки това пролетариите станаха материалисти, а аристократите спиритисти. Защото ако случайно откриете спиритисти всред пролетариите, Вие веднага ще разберете, че те не са израснали от самата пролетарска среда, а че тук имаме работа с някаква "мимикрия", че тук се подражава, че става дума за нещо като заразяване утре ще говорим тъкмо за него от аристократично-буржоазния елемент. И ако от друга страна откриете материализъм всред аристократите, Вие ще установите как той се мъчи да проникне в най-дълбоките и святи области на Духа, но с неистовото желание да съзре Духа по един земен, по един материален начин; и всичко това израства от онази първична декадентска едностранчивост, която е изначално присъща на човешкото същество и която сега се предава от аристократичния елемент на буржоазния елемент като един вид заразяване. И когато човешкият стремеж към овладяването на Духа, се чувствува принуден да застине в материята защото тук липсва и съответното училищно образование, когато в копнежа си по Духа, пролетариата е принуден наистина да застине в материята, тогава материализъм се превръща в позиция, превръща се в светоглед.
Пролетариатът превръща материализма в свой основен светоглед например там, където разглежда историята като един механичен, като един материален процес.
От своя страна, аристокрацията превръща материализма в спиритизъм, понеже спиритизмът е всъщност материализъм, и той не може да бъде изповядван честно, защото спиритизмът лъже и твърди, че неговите последователи са спиритуални духове. След тези необходими въвеждащи думи, позволете ми утре отново да продължим обсъждането на нашата основна тема.
към текста >>
158.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
От друга страна, бих желал да кажа, че да навлизаме в детайлите на медицинската терапия без да сме изправени пред една тясно специализирана аудитория, какъвто беше случая тази
пролет
тук е според мен нещо твърде съмнително.
Разбира се, в краткото време, отредено за специалните проблеми на лечението, ние бихме могли да загатнем само някои общи положения.
От друга страна, бих желал да кажа, че да навлизаме в детайлите на медицинската терапия без да сме изправени пред една тясно специализирана аудитория, какъвто беше случая тази пролет тук е според мен нещо твърде съмнително.
Защото от една страна за бъдещето развитие на човечеството ще бъде извънредно необходимо да се запази и предаде целия арсенал от лечебни фактори, така да се каже, цялата последователност и логика на медицината, за да се утвърди в нея едно пълно с доверие отношение между лекар и пациенти; необходимо ще бъде още едно съвършено разбиране на ръководните медицински принципи от страна на широките кръгове неизбежно условие за изграждане на социалната хигиена. Разбира се, от друга страна ще бъде крайно нежелателно, ако в медицинската област се ширят дилетантски и лаически преценки нещо твърде разпространено в нашето съвремие. И аз отново бих желал да изтъкна, че изобщо не е в моите намерения да се насърчава каквото и да е знахарство, или пък неща от този род. В нашата Антропософски ориентирана духовна наука решително трябва да се утвърди стремеж към истински медицински изследвания, към истинско медицинско изкуство. И разбира се тук не следва да се предприема атака срещу онези хора, които изхождат от едно, така да се каже безгранично незнание, и се обявяват против всичко, което те наричат школска медици на и т.н.
към текста >>
Всичко това ние можем да изследваме добре в
пролет
ните седмици, когато се появяват кафеникаво оцветените млади листа на бялата бреза.
Обаче тяхното изследване трябва постоянно да се задълбочава, и ако спазваме определени принципи в това изследване, ние стигаме до едно живо съзерцание над всички процеси, които осигуряват израстването; а вкоренявайки се в почвата, растението ни показва едно израстване в обратна, в негативна посока, и чак после то започва да расте нагоре, преодолявайки притегателната сила на земята, за да стигне накрая до цветове, плод и семеобразуване. По този начин човек може да постигне много. По този начин той може например отново да се доближи до една противоположна сила. И Вие сте в състоя ние да наблюдавате тази противоположна сила, ако изследвате процесът това е само един от възможните примери на обикновената бреза. Вегула алба, а по-точно процесът, който напредва от формирането на корените, през формирането на стеблото, кората, за да се стигне най-после чрез взаимодействието между процесите на стеблото и кората до образуването на листата.
Всичко това ние можем да изследваме добре в пролетните седмици, когато се появяват кафеникаво оцветените млади листа на бялата бреза.
И ако добре изследваме всички тези неща, ние ще получим един пластичен и жив усет за една метаморфоза на силите, които се разиграват и действуват във вътрешността на растението. От една страна ние ще получим усещането, че в процесите които формират растението, действува едно силово направление в посока отдолу нагоре. Но от друга страна ние ще установим и едно друго действие, едно забавено действие, което първоначално е локализирано в корените като сила на тежестта, като гравитация, и което едва после след като растението се изтръгне от земната субстанция и развие формите си във въздуха започва да взаимодействува със силите на израстването. И тогава ние стигаме до един интересен и много съществен момент: Ние виждаме как устремените нагоре растежни процеси водят до едно натрупване на определени соли, на калиеви соли в кората на бялата бреза, които всъщност са последица от действуващите надолу сили. Тези последни сили влизат във взаимодействие с устремените нагоре сили, които са особено склонни към образуването на белтък, и които бих могъл да нарека албуминизиращи сили.
към текста >>
159.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Тук аз привеждам само определен пример от една богата област, за която става дума тази
пролет
пак тук в Дорнах пред избрана аудитория от лекари специалисти.
Тук аз привеждам само определен пример от една богата област, за която става дума тази пролет пак тук в Дорнах пред избрана аудитория от лекари специалисти.
Аз привеждам тези примери само от гледна точка на принципите, върху които те се основават, обаче от всичко това, Вие можете да си направите заключението, как медицинската наука може да стане рационална и да послужи като пример, как могат да се обхванат процесите вътре в човека и процесите навън в природния свят, и как тези два вида процеси могат или взаимно да се подкрепят, или да си противодействуват, така че да е възможно нормализирането на един или друг болестен процес в човешкия организъм. Ако разширим този начин на мислене, ние стигаме до истинското познание на физическия човек и до неговите съотношения с духовно-душевния човек. Вие добре знаете каква огромна роля играе наследственото учение в съвременната медицина, само че то третира наследствения проблем по един крайно абстрактен начин. С помощта на официалната външна наука ние не можем да проникнем в това, което действително се разиграва в човешкото същество. Сега аз отново искам да изтъкна пред Вас твърде важния факт, до който ни отвежда антропософското изследване, а именно че човекът всъщност е изграден от целия останал свят както от земния свят, така и от извънземния свят, от Космоса.
към текста >>
160.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
До тази платоническа година ние достигаме, когато наблюдаваме точката на слънчевия изгрев в утрото на деня, когато започва
пролет
та, на 21 март на съответната година.
До тази платоническа година ние достигаме, когато наблюдаваме точката на слънчевия изгрев в утрото на деня, когато започва пролетта, на 21 март на съответната година.
Тогава Слънцето изгрява в една определена точка на небосклона. Тази точка може да бъде видяна в зодиака и през всички времена хората са отбелязвали тази точка, защото всяка година тя се измества с малко. Ако да кажем през предходната година сме наблюдавали точката на пролетното равноденствие в нейното точно място на небето спрямо другите звезди, или сме я наблюдавали през 1923 г., и през 1924 г. отново, то тазгодишната точка на слънчевото изгрява не е разположена на същото място, но е изместена в посока, която можем да определим именно ако чрез една линия свържем съзвездието на Овена със съзвездието на Рибите. Точката на пролетното равноденствие се измества в тази посока на Зодиака.
към текста >>
Ако да кажем през предходната година сме наблюдавали точката на
пролет
ното равноденствие в нейното точно място на небето спрямо другите звезди, или сме я наблюдавали през 1923 г., и през 1924 г.
До тази платоническа година ние достигаме, когато наблюдаваме точката на слънчевия изгрев в утрото на деня, когато започва пролетта, на 21 март на съответната година. Тогава Слънцето изгрява в една определена точка на небосклона. Тази точка може да бъде видяна в зодиака и през всички времена хората са отбелязвали тази точка, защото всяка година тя се измества с малко.
Ако да кажем през предходната година сме наблюдавали точката на пролетното равноденствие в нейното точно място на небето спрямо другите звезди, или сме я наблюдавали през 1923 г., и през 1924 г.
отново, то тазгодишната точка на слънчевото изгрява не е разположена на същото място, но е изместена в посока, която можем да определим именно ако чрез една линия свържем съзвездието на Овена със съзвездието на Рибите. Точката на пролетното равноденствие се измества в тази посока на Зодиака. Така тя всяка година се измества с малко. Това показва, че в цяла та констелация на съзвездията всяка година се извършва едно изместване, което може да бъде регистрира но по този начин. И ако проверим какво представлява сбора от тези измествания, Вие можете да видите това, когато настъпи дадено изместване, то в тази година тази точка е тук, в тази, тук, и т.н.
към текста >>
Точката на
пролет
ното равноденствие се измества в тази посока на Зодиака.
До тази платоническа година ние достигаме, когато наблюдаваме точката на слънчевия изгрев в утрото на деня, когато започва пролетта, на 21 март на съответната година. Тогава Слънцето изгрява в една определена точка на небосклона. Тази точка може да бъде видяна в зодиака и през всички времена хората са отбелязвали тази точка, защото всяка година тя се измества с малко. Ако да кажем през предходната година сме наблюдавали точката на пролетното равноденствие в нейното точно място на небето спрямо другите звезди, или сме я наблюдавали през 1923 г., и през 1924 г. отново, то тазгодишната точка на слънчевото изгрява не е разположена на същото място, но е изместена в посока, която можем да определим именно ако чрез една линия свържем съзвездието на Овена със съзвездието на Рибите.
Точката на пролетното равноденствие се измества в тази посока на Зодиака.
Така тя всяка година се измества с малко. Това показва, че в цяла та констелация на съзвездията всяка година се извършва едно изместване, което може да бъде регистрира но по този начин. И ако проверим какво представлява сбора от тези измествания, Вие можете да видите това, когато настъпи дадено изместване, то в тази година тази точка е тук, в тази, тук, и т.н. Веднъж изместването достига дотук, после, дотук, докато отново се върне в същата точка. Това означава, че след определен период от време точката на пролетното равноденствие трябва да застане отново на същото място на небето.
към текста >>
Това означава, че след определен период от време точката на
пролет
ното равноденствие трябва да застане отново на същото място на небето.
Точката на пролетното равноденствие се измества в тази посока на Зодиака. Така тя всяка година се измества с малко. Това показва, че в цяла та констелация на съзвездията всяка година се извършва едно изместване, което може да бъде регистрира но по този начин. И ако проверим какво представлява сбора от тези измествания, Вие можете да видите това, когато настъпи дадено изместване, то в тази година тази точка е тук, в тази, тук, и т.н. Веднъж изместването достига дотук, после, дотук, докато отново се върне в същата точка.
Това означава, че след определен период от време точката на пролетното равноденствие трябва да застане отново на същото място на небето.
Или е настъпило едно еднократно завъртане на целия слънчев път по отношение на утринното изгряване. Ако ги изчислим, то това става средно на всеки 25920 години. Така ние получаваме един ритъм, съдържащ най-големия интервал, който засега е достъпен на човешкото възприемане: платоническата космическа година, продължаваща около 25920 наши години.
към текста >>
През точката на
пролет
ното равноденствие до Еньовден ние внасяме със себе си зимата, после това се уравновесява.
В човешкия организъм съществуват въздействия, на които човек изобщо не обръща внимание. Вътрешно човекът пренася лятото в зимата, зимата, в лятото. Когато настъпи лято, ние внасяме в себе си това, което нашият организъм е изживял през зимата.
През точката на пролетното равноденствие до Еньовден ние внасяме със себе си зимата, после това се уравновесява.
Когато наближи есента, ние започваме да носим със себе си лятото по-нататък, носим го със себе си до Коледа, до 21 декември, после това отново се уравновесява. Така че тази смяна на топлина и студ ние непрекъснато носим в себе си по един уравновесяващ начин. Но какво правим ние при това?
към текста >>
161.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно
пролет
арско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова
пролет
арско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси.
Обаче можем много добре да докажем научно, че изказаното през 80-те години на миналото столетие твърдение от Едуард Фон Хартман: може да се докаже, че въобще в Германия само двама университетски доценти са прочели Хегел, че това твърдение е правилно. Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва. Обаче той е бил познат по друг начин и в известно отношение по този начин е познат и днес още. Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма. Обаче в известни преобразени форми – бихме могли да кажем – той е бил известно време най-популярният философ, който е съществувал някога в света.
Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси.
И който би изследвал философията и литературата на европейския Изток имен но относно този въпрос, той би открил, че в духовния живот на Русия са втъкани в най-широк размер мисловните форми на Хегеловия светоглед. И така можем да кажем: анонимно Хегел е станал може би един от най-действените философи в историята на човечеството през последните десетилетия на по-новото време. Обаче бихме могли да кажем, когато отново се запознаем с това, което живее като хегелианство в най-широките слоеве на по-новото човечество, че си спомняме за онази картина, която един доброжелателен художник е нарисувал на един малко грозен човек, нарисувал е така, че семейството с удоволствие е гледало тази картина. Когато след това един по-млад син израснал, който малко е гледал картината, и я вижда сега, той казва: Но татко, как си се изменил! Когато виждаме, какво е станал Хегел, бихме могли да кажем: Но философе мой, как много си се изменил!
към текста >>
162.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Ние сме развили две сили в страна, като постепенно откриваме в материалното духовния свят, другата сила, като към вътрешността на човека откриваме онези светове, които трябваше да бъдат поставени за основа, когато още през
пролет
та аз изнесох тук сказки пред близо 40 лекари и специалисти в медицината * /*Виж: Р.
По този начин ние добиваме едно истинско познание на човека. Ние се издигаме над всичко онова, което анатомията, физиологията, биологията могат да знаят и навлизаме в едно действително познание на човека, като действително проникваме с поглед неговия организъм. О, това себепознание е различно от много представи на плуващите в мъглата мистици, които вярват, че щом се потопят вътре в себе си, веднага им се раз крива нещо абстрактно божествено. Не, разкрива се нещо конкретно богато, което ни дава светлина върху човешката организация, върху белите дробове, върху черния дроб и т.н., и само може да се служи като основа за една действителна анатомия, за една действителна физиология, само то може да служи като основа за едно действително познание на човека, а също и за една действителна медицина.
Ние сме развили две сили в страна, като постепенно откриваме в материалното духовния свят, другата сила, като към вътрешността на човека откриваме онези светове, които трябваше да бъдат поставени за основа, когато още през пролетта аз изнесох тук сказки пред близо 40 лекари и специалисти в медицината * /*Виж: Р.
Щайнер “Духовна наука и медицина”/, как трябва да познаваме действително човека, ако искаме да основем една истинска медицинска наука.
към текста >>
163.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тук по отношение на вегетацията ни е достатъчно да имаме пред очите си общоизвестните факти за разликите по отношение на растителността през
пролет
та, лятото, есента и зимата, и можем да кажем: в самата вегетация ние виждаме отражение на слънчевия живот.
Да разгледаме първо съвсем популярно, просто на елементарно ниво, как тези три области се разиграват около човека и в човека. Тук ще ни се представи съвсем ясно, че нещо на Земята се намира в тясна зависимост от слънчевия живот, от слънчевия живот, вътре в който също ще търсим тази част, която представя движението или покоя и така нататък на Слънцето. Нека в началото да се абстрахираме от количествената страна и днес да разгледаме качествената, да се опитаме да си изясним, как, например, вегетацията в някоя област на Земята зависи от слънчевия живот.
Тук по отношение на вегетацията ни е достатъчно да имаме пред очите си общоизвестните факти за разликите по отношение на растителността през пролетта, лятото, есента и зимата, и можем да кажем: в самата вегетация ние виждаме отражение на слънчевия живот.
Земята в определена област се открива за това, което се намира извън нея в небесното пространство, и това се проявява в разгръщането на вегетативния живот. Когато отново се затваря по отношение на слънчевия живот, вегетацията се отдръпва.
към текста >>
164.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Повече от просто сравнение е, когато се каже, че чрез вегетацията определена територия отваря очи към космоса през
пролет
та и лятото, и че тя затваря очи през есента и зимата.
Трябва непременно да обърнем внимание на нещо, което ни вкарва в полето на астрономията не само количествено, но и качествено. Трябва да добиваме представи за тези неща така, както днешните астрономи добиват представи за ъгловите отношения, за паралаксите и така нататък. Ние трябва, например, да си кажем: растителната покривка на някоя земна област е в определен смисъл сетивен орган за това, което идва тук от космоса. В сезони, когато има по-особено взаимодействие между части от земната повърхност и космоса, става до определена степен така, сякаш човек отваря очите си навън, когато получава някое сетивно впечатление. А в друг случай, когато взаимодействието между Земята и космоса е по-малко интензивно, вегетацията отстъпва, вегетацията сякаш се затваря по отношение на космоса, подобно на затварянето на очите.
Повече от просто сравнение е, когато се каже, че чрез вегетацията определена територия отваря очи към космоса през пролетта и лятото, и че тя затваря очи през есента и зимата.
И както чрез отварянето и затварянето на очите се обясняваме с външния свят, така и по отношение на космоса трябва да се търси обяснение посредством земното отваряне и затваряне на вегетацията.
към текста >>
165.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ние знаем, – само съвсем накратко ще опиша този въпрос, – че точката на
пролет
ното равноденствие, точката на изгрева на Слънцето през
пролет
та, се движи по еклиптиката.
И така, ако сега насочите погледа си към небесните явления и обърнете внимание на един факт, който често съм подчертавал в моите лекции[12], ще намерите следното.
Ние знаем, – само съвсем накратко ще опиша този въпрос, – че точката на пролетното равноденствие, точката на изгрева на Слънцето през пролетта, се движи по еклиптиката.
Знаем също, че тази точка на пролетното равноденствие се намира днес в съзвездието Риби, а преди това е била в съзвездието Овен, а още по-рано в съзвездието Телец, – това е било времето на култа към бика при египтяните и халдейците. Преди това се е намирала в съзвездието Близнаци, а още по-рано – в съзвездието Рак и Лъв. Обаче, тук вече стигаме до времената, които са почти времената на ледниковия период. И представяйки си до края това, което имаме тук, трябва да кажем, че тази точка на равноденствието се движи по цялата траектория на еклиптиката. Знаем, че това се нарича платонова година, голяма мирова година, и знаем, че продължителността ѝ е примерно 25920 години, така че можем да кажем, че тези 25920 години включват в себе си сбор от процеси.
към текста >>
Знаем също, че тази точка на
пролет
ното равноденствие се намира днес в съзвездието Риби, а преди това е била в съзвездието Овен, а още по-рано в съзвездието Телец, – това е било времето на култа към бика при египтяните и халдейците.
И така, ако сега насочите погледа си към небесните явления и обърнете внимание на един факт, който често съм подчертавал в моите лекции[12], ще намерите следното. Ние знаем, – само съвсем накратко ще опиша този въпрос, – че точката на пролетното равноденствие, точката на изгрева на Слънцето през пролетта, се движи по еклиптиката.
Знаем също, че тази точка на пролетното равноденствие се намира днес в съзвездието Риби, а преди това е била в съзвездието Овен, а още по-рано в съзвездието Телец, – това е било времето на култа към бика при египтяните и халдейците.
Преди това се е намирала в съзвездието Близнаци, а още по-рано – в съзвездието Рак и Лъв. Обаче, тук вече стигаме до времената, които са почти времената на ледниковия период. И представяйки си до края това, което имаме тук, трябва да кажем, че тази точка на равноденствието се движи по цялата траектория на еклиптиката. Знаем, че това се нарича платонова година, голяма мирова година, и знаем, че продължителността ѝ е примерно 25920 години, така че можем да кажем, че тези 25920 години включват в себе си сбор от процеси. Тези процеси протичат така, че вътре в тях на Земята се проявява ритмично движение: ледников период, междинен период, ледников период, междинен период.
към текста >>
Виждаме, че в периода, когато има раздвижване на духовния живот на човечеството, точката на
пролет
ното равноденствия навлиза в знака Риби.
Преди това се е намирала в съзвездието Близнаци, а още по-рано – в съзвездието Рак и Лъв. Обаче, тук вече стигаме до времената, които са почти времената на ледниковия период. И представяйки си до края това, което имаме тук, трябва да кажем, че тази точка на равноденствието се движи по цялата траектория на еклиптиката. Знаем, че това се нарича платонова година, голяма мирова година, и знаем, че продължителността ѝ е примерно 25920 години, така че можем да кажем, че тези 25920 години включват в себе си сбор от процеси. Тези процеси протичат така, че вътре в тях на Земята се проявява ритмично движение: ледников период, междинен период, ледников период, междинен период.
Виждаме, че в периода, когато има раздвижване на духовния живот на човечеството, точката на пролетното равноденствия навлиза в знака Риби.
В гръко-латинската епоха тя се е намирала в знака Овен, преди това – в знака Телец и така нататък. Връщайки се примерно до знака Лъв и в съответствие назад до Дева, стигаме до епохата, когато в нашите области и по цяла Европа, а също и Америка, се появява обледеняване. Трябва да търсим точката на равноденствието в знака Скорпион, когато в тези области отново ще имаме ледников период. По такъв начин, развиващото се в продължение на 25920 години обхваща нещо ритмично; нещо ритмично, което, разбира се, е доста продължително.
към текста >>
Това означава, че човек в ежедневния си живот открива същите числа, или поне същия ритъм, който се открива в голямата мирова година чрез преминаването на точката на
пролет
ното равноденствие.
Но този ритъм чисто като числов ритъм напомня, както неведнъж съм казвал, на друг ритъм. Обаче тук няма да изпадам в подробности. Но ако става дума за ритъм и се изрази числено, и ако съответстващите числа са равни, то този ритъм е подобен на другия, с които си имаме работа. Знаете, че броят на дихателните цикли на човека – вдишвания и издишвания – е примерно 18 цикъла в минута. Ако пресметнете броя на дихателните цикли за денонощие, пак ще получите същото число – 25920.
Това означава, че човек в ежедневния си живот открива същите числа, или поне същия ритъм, който се открива в голямата мирова година чрез преминаването на точката на пролетното равноденствие.
За денонощие човек осъществява този ритъм, за денонощие! Следователно, денонощието съответства на платоновата година по отношение на дишането. И така, точката на пролетното равноденствие, тоест нещо свързано със слънцето, видимо обикаля за 25920 години. При нас това става за денонощие. За денонощие човек извършва 25920 дихателни цикъла.
към текста >>
И така, точката на
пролет
ното равноденствие, тоест нещо свързано със слънцето, видимо обикаля за 25920 години.
Знаете, че броят на дихателните цикли на човека – вдишвания и издишвания – е примерно 18 цикъла в минута. Ако пресметнете броя на дихателните цикли за денонощие, пак ще получите същото число – 25920. Това означава, че човек в ежедневния си живот открива същите числа, или поне същия ритъм, който се открива в голямата мирова година чрез преминаването на точката на пролетното равноденствие. За денонощие човек осъществява този ритъм, за денонощие! Следователно, денонощието съответства на платоновата година по отношение на дишането.
И така, точката на пролетното равноденствие, тоест нещо свързано със слънцето, видимо обикаля за 25920 години.
При нас това става за денонощие. За денонощие човек извършва 25920 дихателни цикъла. Това е същия образ, както и във външната Вселена. Ако имаше такова същество, което всяка година правеше една вдишка и една издишка, – естествено, това е само безразсъдна хипотеза, която използваме за пояснение, – живеейки достатъчно дълго, за 25920 години би извършило същия процес, който човек извършва за едно денонощие. Във всеки случай, виждаме, как човек в малкото до известна степен отразява това, което ни се представя в големия миров процес в друга форма.
към текста >>
166.
Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Най-важната от тези промени е прецесията на точката на
пролет
ното равноденствие, ежегодно представляваща като сума 50,4".
[4] Фридрих Вилхелм Бесел – 1784-1846, немски математик, астроном и геодезист. Уравненията на Бесел се наричат също беселеви „редукции“ или „корекции“. Нееднократно са посочвани от Рудолф Щайнер когато е обсъждал движението на Слънцето и Земята по лемнискатата или третия основен закон на Коперник. Тези сведения съдържат различни движения и ефекти, които влияят на видимото място на звездите, и които Бесел е привел до рационална за практическата астрономия форма. Тук винаги става дума за съвсем малки величини, но които изразяват факта, че в астрономията няма нищо устойчиво и координатните системи, по които става ориентирането, самите се намират в състояние на промяна.
Най-важната от тези промени е прецесията на точката на пролетното равноденствие, ежегодно представляваща като сума 50,4".
Другите са периодични, с най-голяма амплитуда 20,5" (аберация), 17,2" (нутация по дължината) и 9,2" (нутация в наклона на еклиптиката) и с отнасящите се тук периоди от една година, съотв. 18⅔ години и 18⅔ години. Нагледни разработки и практически метод съдържат алманасите по астрономия.
към текста >>
167.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Заравя се да престои в земята през лятото, а не през зимата, изважда се през късна есен, запазва се до
пролет
та и тогава това, което е било изложено на действието на летния живот се употребява по същия на чин, като се разрежда с вода по същия начин, само че от него е необходимо много по-малко количество.
Отново се взема рог на крава, обаче той се напълване с тор, а със смлян на брашно кварц или силиций, или също ортоклас или фелдшпат, прави се каша гъста като меко тесто, и с нея се напълва рога.
Заравя се да престои в земята през лятото, а не през зимата, изважда се през късна есен, запазва се до пролетта и тогава това, което е било изложено на действието на летния живот се употребява по същия на чин, като се разрежда с вода по същия начин, само че от него е необходимо много по-малко количество.
В една кофа вода може да се разтвори едно късче, голямо колкото грахово зърно, може би и само колкото глава на топлийка. Сместа трябва да се бърка в продължение на един час. Когато поръсите леко самото растение, не до намокряне, ще видите какво подсилващо действие има, което от друга страна се подкрепя от тора на кравешкия рог, който действа отдолу от земята. Така се получава особено добър резултат при зеленчуците и при подобни на тях растения.
към текста >>
168.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Трябва ли да се занесат през есента да зимуват на полето или да се оставят до
пролет
та там, където са закопани?
Как най-добре да се употреби неизползваният тор, пълните с тор рога?
Трябва ли да се занесат през есента да зимуват на полето или да се оставят до пролетта там, където са закопани?
към текста >>
169.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
През
пролет
та се изважда, запазва се също както белия равнец и по същия начин се поставя в тора.
През пролетта се изважда, запазва се също както белия равнец и по същия начин се поставя в тора.
Ще се види, че с това се получава тор, който първо по-добре задържа в себе си азота от обикновения тор и освен това има способността така да оживи земята, че тя може да действа извънредно стимулиращо върху растежа на растенията. И преди всичко когато така се тори, ще бъдат произведени здрави растения, наистина по-здрави растения, отколкото ако такива неща не се правят.
към текста >>
Когато през
пролет
та се извади от земята, тогава този препарат е изцяло проникнат от космичното въздействие.
Набират се жълтите главички на глухарчето, оставят се да увехнат малко, притискат се, зашиват се в булото, в мезентерия на говедо и се заравят в земята за през зимата.
Когато през пролетта се извади от земята, тогава този препарат е изцяло проникнат от космичното въздействие.
Може да се остави настрана, докогато ще се употреби. Получената субстанция се прибавя към тора по същия начин и тя ще да де на почвата способността да привлече от атмосферата и от космоса толкова силициева киселина, колкото е нужно на растението, за да бъде то чувствително към всичко, което се намира в неговото обкръжение и самото то да привлича всичко, от което има нужда.
към текста >>
170.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
И това се отнася както за неговия годишен, така и за неговия дневен пробег, които се определят от положението на Слънцето през
пролет
та.
Хората съвсем не знаят що за специализирано творение е Слънцето, че то е творение с много и разнообразни призвания. Слънцето не е същото, когато в своя годишен или дневен ход свети от Телец и когато свети от Рак и т.н.. То винаги е различно. Може да се каже даже, че е голямо безсмислие, което обаче може да се извини, да се говори за Слънцето изобщо. Всъщност трябва да се казва Слънцето на Овен, Слънцето на Телец, Слънцето на Рак, Слънцето на Лъв и пр.. Получава се комбинирано действие на Слънцето и на зодиакалните знаци, затова Слънцето винаги се явява като друго същество, като различно същество.
И това се отнася както за неговия годишен, така и за неговия дневен пробег, които се определят от положението на Слънцето през пролетта.
И така, ако приготвите пепел от насекомото по указания начин и го разпръснете върху посеви цвекло, нематодата постепенно ще изнемощее и след четири години това изнемощяване ще е пълно и окончателно. Тя не може повече да живее, тя се страхува от живота, ако трябва да живее в почва, която е поръсена с пепел, приготвена по този начин.
към текста >>
Представете си една доста влажна зима, последвана от твърде кишава
пролет
.
Но въздействията на Луната вътре в почвата могат да станат прекалено силни. И това може лесно да се случи.
Представете си една доста влажна зима, последвана от твърде кишава пролет.
Тогава лунното влияние твърде силно ще проникне в почвата и прекалено силно ще я оживи. Имаме прекалено силно оживена почва. Искам да означа това с червени чертички там, където земята е прекалено оживена (Рис.15). Ако ги нямаше червените чертички, т.е. ако тази почва не беше толкова силно оживена от Луната, ако почвата беше правилно, нормално оживена от Луната, тогава на нея растението щеше да расте и се развива нормално до образуване на семена, да кажем, житото би дало семена.
към текста >>
171.
6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Това особено ясно човек може да изпита през
пролет
та.[9] Всеки, който е поливал растенията в сухите периоди, знае колко бавно се развива младият растителен живот при дълготрайно слънчево и сухо време въпреки достатъчно влажната почва.
При влажна, облачна и мъглива атмосфера действат повече близките планети, при сух въздух и ясно време - силите на далечните планети.
Това особено ясно човек може да изпита през пролетта.[9] Всеки, който е поливал растенията в сухите периоди, знае колко бавно се развива младият растителен живот при дълготрайно слънчево и сухо време въпреки достатъчно влажната почва.
В ясната слънчева атмосфера, която се състои от 80% азот, астралността действа разграждащо и спиращо растежа в свръх нормална степен. Колко е благоприятен за развитието на изобилна растителност, човек наистина би желал да каже, колко е благодатен един топъл пролетен или проливен бурен дъжд, когато не само почвата, но и въздухът е зареден с влага в обширни пространства и на голяма височина. Когато Слънцето свети, а не само една покривка от облаци доставя непряка светлина, при влажна атмосфера самата пряка слънчева светлина е по-мека и освободена от синия и ултравиолетовия дял. Сетивно преживяното тук улеснява разбирането на свръхсетивното описание.[10]
към текста >>
Колко е благоприятен за развитието на изобилна растителност, човек наистина би желал да каже, колко е благодатен един топъл
пролет
ен или проливен бурен дъжд, когато не само почвата, но и въздухът е зареден с влага в обширни пространства и на голяма височина.
При влажна, облачна и мъглива атмосфера действат повече близките планети, при сух въздух и ясно време - силите на далечните планети. Това особено ясно човек може да изпита през пролетта.[9] Всеки, който е поливал растенията в сухите периоди, знае колко бавно се развива младият растителен живот при дълготрайно слънчево и сухо време въпреки достатъчно влажната почва. В ясната слънчева атмосфера, която се състои от 80% азот, астралността действа разграждащо и спиращо растежа в свръх нормална степен.
Колко е благоприятен за развитието на изобилна растителност, човек наистина би желал да каже, колко е благодатен един топъл пролетен или проливен бурен дъжд, когато не само почвата, но и въздухът е зареден с влага в обширни пространства и на голяма височина.
Когато Слънцето свети, а не само една покривка от облаци доставя непряка светлина, при влажна атмосфера самата пряка слънчева светлина е по-мека и освободена от синия и ултравиолетовия дял. Сетивно преживяното тук улеснява разбирането на свръхсетивното описание.[10]
към текста >>
През
пролет
та слънцето затопля най-горния слой на почвата.
За отношението между променяните от планетите слънчеви въздействия върху Земята и в почвата важна роля играят годишните времена.
През пролетта слънцето затопля най-горния слой на почвата.
Въздухът се затопля от почвата. Това става много по-бързо, отколкото проникването на топлината дълбоко в почвата. Поради това през пролетта растенията се развиват в относително хладна почва. Съответно бавно се събужда и животът в почвата, което се дължи на първо място на жизнените сили от близките до Земята планети, които също така освобождават азота в почвата и така той се поставя на разположение на растенията. Това води също до дишане на почвата и до освобождаване на въглероден двуокис, което ускорява образуването на вещества в листата.
към текста >>
Поради това през
пролет
та растенията се развиват в относително хладна почва.
За отношението между променяните от планетите слънчеви въздействия върху Земята и в почвата важна роля играят годишните времена. През пролетта слънцето затопля най-горния слой на почвата. Въздухът се затопля от почвата. Това става много по-бързо, отколкото проникването на топлината дълбоко в почвата.
Поради това през пролетта растенията се развиват в относително хладна почва.
Съответно бавно се събужда и животът в почвата, което се дължи на първо място на жизнените сили от близките до Земята планети, които също така освобождават азота в почвата и така той се поставя на разположение на растенията. Това води също до дишане на почвата и до освобождаване на въглероден двуокис, което ускорява образуването на вещества в листата. От към средата на май до средата на юни настъпва интензивно израстване на издънките и филизите, в което са особено активни въздействията от далечните планети в посока отдолу нагоре. Те опосредяват въздействията на растителния Аз. Така е в северните области, където настъпването на пролетта се забавя от дългите студове и дните са много дълги, което е извънредно впечатлително и дава отпечатък на цялата вегетация.
към текста >>
Така е в северните области, където настъпването на
пролет
та се забавя от дългите студове и дните са много дълги, което е извънредно впечатлително и дава отпечатък на цялата вегетация.
Поради това през пролетта растенията се развиват в относително хладна почва. Съответно бавно се събужда и животът в почвата, което се дължи на първо място на жизнените сили от близките до Земята планети, които също така освобождават азота в почвата и така той се поставя на разположение на растенията. Това води също до дишане на почвата и до освобождаване на въглероден двуокис, което ускорява образуването на вещества в листата. От към средата на май до средата на юни настъпва интензивно израстване на издънките и филизите, в което са особено активни въздействията от далечните планети в посока отдолу нагоре. Те опосредяват въздействията на растителния Аз.
Така е в северните области, където настъпването на пролетта се забавя от дългите студове и дните са много дълги, което е извънредно впечатлително и дава отпечатък на цялата вегетация.
Около Еньовден настъпва потискане на растежа, което е доказано, че не зависи от температурата и влагата.[12] Това е астрален импулс, тоест мощно въздействие отгоре на силите на надслънчевите планети. Атмосферата се изпълва с цветен прашец. Рано цъфтящите като кокичето и други, също нашите овощни дървета,[13] цъфтят като последица от вегетацията през предшестващата година, тоест тяхното цъфтене всъщност е било забавено.
към текста >>
172.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Прецесията на точката на
пролет
ното равноденствие в течение на Голямата Платонова година (25920 години).
Всичко, което днес имаме като скални породи, е остатък от жизнени процеси, остатък от живото. Животът идва от мировото пространство. Слюда, кварц и фелдшпат като лекарствени средства. Прелитането на птиците. За коралите.
Прецесията на точката на пролетното равноденствие в течение на Голямата Платонова година (25920 години).
Земята отново ще стане пробудено, живо същество. Варовикови препарати при изтощение и недохранване. Хомеопатия и алопатия. За боите от растителен произход.
към текста >>
173.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
За есенните и
пролет
ните миграции на птиците нашата съвременна наука мисли твърде абстрактно.
Виждате ли, определени неща се поддават на обяснение само от определени позиции. Така сега аз мога да ви обясня прелитането на птиците от по-различна гледна точка от тази, от която съм правил това по-рано, когато не бяхме стигнали толкова далеч.
За есенните и пролетните миграции на птиците нашата съвременна наука мисли твърде абстрактно.
През пролетта птиците оставят своите топли места, а през есента, когато става по-студено, напускат по-северните райони. Но има птици, които прелитат океана. Удивителното е, че тези птици летят много бързо, но не правят спирки за почивка. Това може да се докаже, тъй като по пътищата, избирани понякога от тези птици, почти няма острови. За хората е непонятно как се ориентират тези птици.
към текста >>
През
пролет
та птиците оставят своите топли места, а през есента, когато става по-студено, напускат по-северните райони.
Виждате ли, определени неща се поддават на обяснение само от определени позиции. Така сега аз мога да ви обясня прелитането на птиците от по-различна гледна точка от тази, от която съм правил това по-рано, когато не бяхме стигнали толкова далеч. За есенните и пролетните миграции на птиците нашата съвременна наука мисли твърде абстрактно.
През пролетта птиците оставят своите топли места, а през есента, когато става по-студено, напускат по-северните райони.
Но има птици, които прелитат океана. Удивителното е, че тези птици летят много бързо, но не правят спирки за почивка. Това може да се докаже, тъй като по пътищата, избирани понякога от тези птици, почти няма острови. За хората е непонятно как се ориентират тези птици. Някои предполагали така: това е свойство, предадено по наследство, него по-младите наследяват от старите, на това старите птици обучават младите.
към текста >>
При прелетните птици, например в Африка, често става така, че при настъпването на
пролет
та първо отлитат старите прелетни птици и се връщат при нас.
По такъв начин всичко върви добре и младите птици също могат да се ориентират. И така, когато дойде есента, старите лястовички организират своеобразно училище за обучение на младежта; старите летят напред, а младите ги следват и им подражават. Ето как си представят работата. Обаче не всички прелетни птици се държат така. Става нещо своеобразно.
При прелетните птици, например в Африка, често става така, че при настъпването на пролетта първо отлитат старите прелетни птици и се връщат при нас.
Младите птици могат още дълго да останат там, докато не укрепнат. Старите птици незабелязано се измъкват, оставяйки младите; те не ги обучават и не ги предвождат. Младото ято съвсем само трябва да си търси пътя.
към текста >>
Към наблюденията на мировото пространство се отнася наблюдението на изгрева на Слънцето през
пролет
та.
Ако искаме да имаме предвид влиянието на мировото пространство, трябва по правилен начин да водим наблюдение на това мирово пространство.
Към наблюденията на мировото пространство се отнася наблюдението на изгрева на Слънцето през пролетта.
Сега, на 21 март, Слънцето изгрява сутрин по такъв начин, че зад него се намира съзвездието Риби.1 Обаче ако се вземе по-отдалечен период от историята, например времето на раждането на Христос, тогава Слънцето е изгрявало не в съзвездието Риби, а в съзвездието Овен.
към текста >>
Следователно точката на
пролет
ното равноденствие[3] се е преместила.
Следователно точката на пролетното равноденствие[3] се е преместила.
Изобразявайки това, ще получим следното: ако в наше време Слънцето през пролетта на 21 март изгрява в съзвездието Риби, преди 2160 години то е изгрявало в съзвездието Овен, още по-рано - в съзвездието Телец, още по-рано - в Близнаци. Има дванадесет такива съзвездия. Слънцето при своя (ежегоден пролетен) изгрев постоянно се мести, то върви в кръг: И така, точката на пролетното равноденствие обикаля по кръга целия свят. Тя винаги се мести от Запад на Изток.
към текста >>
Изобразявайки това, ще получим следното: ако в наше време Слънцето през
пролет
та на 21 март изгрява в съзвездието Риби, преди 2160 години то е изгрявало в съзвездието Овен, още по-рано - в съзвездието Телец, още по-рано - в Близнаци.
Следователно точката на пролетното равноденствие[3] се е преместила.
Изобразявайки това, ще получим следното: ако в наше време Слънцето през пролетта на 21 март изгрява в съзвездието Риби, преди 2160 години то е изгрявало в съзвездието Овен, още по-рано - в съзвездието Телец, още по-рано - в Близнаци.
Има дванадесет такива съзвездия. Слънцето при своя (ежегоден пролетен) изгрев постоянно се мести, то върви в кръг: И така, точката на пролетното равноденствие обикаля по кръга целия свят. Тя винаги се мести от Запад на Изток.
към текста >>
Слънцето при своя (ежегоден
пролет
ен) изгрев постоянно се мести, то върви в кръг: И така, точката на
пролет
ното равноденствие обикаля по кръга целия свят.
Следователно точката на пролетното равноденствие[3] се е преместила. Изобразявайки това, ще получим следното: ако в наше време Слънцето през пролетта на 21 март изгрява в съзвездието Риби, преди 2160 години то е изгрявало в съзвездието Овен, още по-рано - в съзвездието Телец, още по-рано - в Близнаци. Има дванадесет такива съзвездия.
Слънцето при своя (ежегоден пролетен) изгрев постоянно се мести, то върви в кръг: И така, точката на пролетното равноденствие обикаля по кръга целия свят.
Тя винаги се мести от Запад на Изток.
към текста >>
Виждате ли, така идваме до това, че по-рано Слънцето е изгрявало през
пролет
та в Овен, още по-рано - в Телец, още по-рано - в Близнаци, след това - в Рак, в Лъв, в Дева, във Везни, в Скорпион, в Стрелец, в Козирог, във Водолей; и както днес - в съзвездието Риби.
Виждате ли, така идваме до това, че по-рано Слънцето е изгрявало през пролетта в Овен, още по-рано - в Телец, още по-рано - в Близнаци, след това - в Рак, в Лъв, в Дева, във Везни, в Скорпион, в Стрелец, в Козирог, във Водолей; и както днес - в съзвездието Риби.
Така че ако се върнем 2160 години назад, то е изгрявало в Овен, още 2160 години назад - в Телец, още 2160 години - в Близнаци, още 2160 години - в Рак. Така преминаваме по кръга; някога Слънцето е изгрявало в съзвездието Риби. Ние описваме пълен кръг (изобразява го на рисунка). Слънцето извършва кръгооборот. За 25920 години по кръга то обхожда целия свят.
към текста >>
В средата на периода, например през
пролет
та Слънцето е изгрявало в съзвездието Везни, между Дева и Скорпион.
Виждате ли, господа, констелациите, при които днес изгрява Слънцето, обуславят това, че ние имаме нашите високи планини с мъртви гранитни масиви, състоящи се от фелдшпат, кварц и слюда. Всичко това е вкаменено и лишено от живот. Преди 25920 години също е имало нещо подобно. На Земята е имало нещо сходно. Но в промеждутъка не е било така.
В средата на периода, например през пролетта Слънцето е изгрявало в съзвездието Везни, между Дева и Скорпион.
Тогава всичко като цяло е било живо, всичко като цяло е било меко и Земята е била своего рода растение. Няма защо да се задълбочаваме в миналото по-нататък, от максимум 15 хиляди години назад; тогава вследствие на съвършено различното положение на Слънцето цялата Земя е била в растително състояние, а по-късно - в животинско състояние. По въздействието от мировото пространство, което се проследява във връзка със Слънцето, може да се види как се е изменяла Земята.
към текста >>
Ако сега ние се отправим в бъдещето, ще се окаже, че Слънцето някога отново ще попадне в съзвездие Везни, (има се предвид точката на
пролет
ното равноденствие - бел.
И така, връщайки се в миналото, бихте могли да си представите следното: скалните породи, които в настоящо време в древните Алпи притежават изключителна твърдост, започват да текат, например така, както тече желязото в леярския цех. Всъщност работата, разбира се, стои не съвсем така; но ако ние разглеждаме събитията в обратен ред, отначало имаме втвърдено състояние, а след това - течно.
Ако сега ние се отправим в бъдещето, ще се окаже, че Слънцето някога отново ще попадне в съзвездие Везни, (има се предвид точката на пролетното равноденствие - бел.
пр.) Сега то изгрява в съзвездието Риби, след 2160 години ще изгрява във Водолей (това не означава, че точката на пролетното равноденствие ще влезе в съзвездие Водолей след 2160 години, тя ще влезе там значително по-рано, около 2375 г. след Р. Х., тоест примерно след 360 години - бел. пр.), след това Слънцето ще изгрява в Козирог, след това в Стрелец, Скорпион и накрая - отново във Везни. Към това време, когато в бъдеще Слънцето отново ще изгрява през пролетта във Везни, целите древни Алпи ще се разрушат и разтворят.
към текста >>
пр.) Сега то изгрява в съзвездието Риби, след 2160 години ще изгрява във Водолей (това не означава, че точката на
пролет
ното равноденствие ще влезе в съзвездие Водолей след 2160 години, тя ще влезе там значително по-рано, около 2375 г.
И така, връщайки се в миналото, бихте могли да си представите следното: скалните породи, които в настоящо време в древните Алпи притежават изключителна твърдост, започват да текат, например така, както тече желязото в леярския цех. Всъщност работата, разбира се, стои не съвсем така; но ако ние разглеждаме събитията в обратен ред, отначало имаме втвърдено състояние, а след това - течно. Ако сега ние се отправим в бъдещето, ще се окаже, че Слънцето някога отново ще попадне в съзвездие Везни, (има се предвид точката на пролетното равноденствие - бел.
пр.) Сега то изгрява в съзвездието Риби, след 2160 години ще изгрява във Водолей (това не означава, че точката на пролетното равноденствие ще влезе в съзвездие Водолей след 2160 години, тя ще влезе там значително по-рано, около 2375 г.
след Р. Х., тоест примерно след 360 години - бел. пр.), след това Слънцето ще изгрява в Козирог, след това в Стрелец, Скорпион и накрая - отново във Везни. Към това време, когато в бъдеще Слънцето отново ще изгрява през пролетта във Везни, целите древни Алпи ще се разрушат и разтворят. Твърдият кварц отново ще стане течен, Земята отново ще се превърне в растение, докато хората и животните ще се върнат в това състояние, в което те са били някога преди.
към текста >>
Към това време, когато в бъдеще Слънцето отново ще изгрява през
пролет
та във Везни, целите древни Алпи ще се разрушат и разтворят.
Ако сега ние се отправим в бъдещето, ще се окаже, че Слънцето някога отново ще попадне в съзвездие Везни, (има се предвид точката на пролетното равноденствие - бел. пр.) Сега то изгрява в съзвездието Риби, след 2160 години ще изгрява във Водолей (това не означава, че точката на пролетното равноденствие ще влезе в съзвездие Водолей след 2160 години, тя ще влезе там значително по-рано, около 2375 г. след Р. Х., тоест примерно след 360 години - бел. пр.), след това Слънцето ще изгрява в Козирог, след това в Стрелец, Скорпион и накрая - отново във Везни.
Към това време, когато в бъдеще Слънцето отново ще изгрява през пролетта във Везни, целите древни Алпи ще се разрушат и разтворят.
Твърдият кварц отново ще стане течен, Земята отново ще се превърне в растение, докато хората и животните ще се върнат в това състояние, в което те са били някога преди. Но междувременно те ще придобият всичко това, което успеят да възприемат на Земята.
към текста >>
[3] точката на
пролет
ното равноденствие: за преместването на точката на
пролет
ното равноденствие в течение на Платоновата година виж Йоахим Шулц, «Ритми на звездите», Дорнах, 1977 г.
[3] точката на пролетното равноденствие: за преместването на точката на пролетното равноденствие в течение на Платоновата година виж Йоахим Шулц, «Ритми на звездите», Дорнах, 1977 г.
към текста >>
174.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Точката на
пролет
ното равноденствие, както съм ви казвал, сега се намира в Риби.
Слънцето винаги изпраща на Земята ту повече, ту по-малко светлина и топлина.
Точката на пролетното равноденствие, както съм ви казвал, сега се намира в Риби.
По-рано тя се е намирала в (съзвездието) Овен. След някое време тя ще бъде в (съзвездието) Водолей. Едва тогава ще настъпи истинската американска цивилизация. Дотогава цивилизацията в Америка носи заимстван характер, тя в по-голяма или по-малка степен е само пренесена тук. Желаещият да види това може и днес да забележи колко могъщи са станали американците, и как все повече и повече се обезсилва Европа.
към текста >>
Това върви бавно; но когато Слънцето, бидейки в точката на
пролет
ното равноденствие, встъпи в знака Водолей, то ще изпраща към Земята лъчи, благоприятстващи това, американската култура и цивилизация да станат особено могъщи.
Едва тогава ще настъпи истинската американска цивилизация. Дотогава цивилизацията в Америка носи заимстван характер, тя в по-голяма или по-малка степен е само пренесена тук. Желаещият да види това може и днес да забележи колко могъщи са станали американците, и как все повече и повече се обезсилва Европа. Фактът, че в Европа не могат да се примирят, е основан на това, че Европа всъщност повече не разбира себе си като страна в собствения смисъл, не разбира себе си. Цялата цивилизация се старае да се премести в Америка.
Това върви бавно; но когато Слънцето, бидейки в точката на пролетното равноденствие, встъпи в знака Водолей, то ще изпраща към Земята лъчи, благоприятстващи това, американската култура и цивилизация да станат особено могъщи.
Това е видно даже днес. Виждате ли, това наистина е достойно за внимание: тук, в Европа, може да се развива това, което ние наричаме антропософия. Тя не трябва да се развива на основата на расовите особености. Тя трябва да се развива от духа. Хората, които в Европа не са благосклонни към духа, ще вкарат Европа в катастрофа.
към текста >>
175.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Той трябва да бъде именно първо разрушен, за да подейства новата
пролет
върху него така, че отвън навътре по духовен начин от разрушеното вещество да се появи новото растение.
Така стои работата и с растението. При растението вие имате работа със земята; в земята се намира зародишът на растението. Хората пак неправилно изучават това, което става със зародиша на растението в Земята.
Той трябва да бъде именно първо разрушен, за да подейства новата пролет върху него така, че отвън навътре по духовен начин от разрушеното вещество да се появи новото растение.
Така стои работата и с животното, така стои работата и с човека. Само че при растението това протича в облекчен вид. Целият Космос образува формата на растението. При човека целият Космос отначало не образува неговата форма. Човек трябва сам да си я изгради.
към текста >>
176.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
През
пролет
та брезовата дървесина расте силно.
Да допуснем, че разсъждавам правилно и човек има плеврит - как мога да му помогна? Вземам, да кажем, парче брезова дървесина.
През пролетта брезовата дървесина расте силно.
Подходяща е брезовата дървесина, която е разположена редом с ликото, тъй като в ликото силите на растежа са особено интензивни. Умъртвявам тези сили, което означава, че аз овъглявам дървесината и получавам брезови въглища[1]. Какво правя по този начин от свежата, постоянно подмладяваща се брезова дървесина? Правя от нея брезови въглища и по този начин правя от нея нещо ариманично. Сега раздробявам брезовите въглища на прах и го давам на този, който има в себе си твърде много луциферично, което се изразява в плеврита.
към текста >>
177.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Казвали така: горе на Слънцето се намират сили, силите на
пролет
та, слънчеви сили; именно благодарение на тях всичко на Земята расте.
Това знание за Слънцето е било главното, което се съобщавало на учениците в древните Мистерии. Затова те се наричали ученици на Слънцето.
Казвали така: горе на Слънцето се намират сили, силите на пролетта, слънчеви сили; именно благодарение на тях всичко на Земята расте.
Този, който в дълбока древност е изучавал тайните на Слънцето, се наричал слънчев ученик, ученик на Слънцето, а по-късно, когато обучението му завършвало, той се наричал слънчев майстор. Това, което внезапно познал на тридесетата година от живота Исус от Назарет, е било тази слънчева Премъдрост. Този слънчева Премъдрост слязла върху него. Вероятно сте виждали, че растението, намирайки се върху Земята, отлично се раззеленява, набира сила, но долу, под земята, намирайки се в мазето, то е съвсем бледо и безсилно. Силата на Слънцето не стига до него.
към текста >>
178.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
3. точката на
пролет
ното равноденствие: за преместването на точката на
пролет
ното равноденствие в течение на Платоновата година виж Йоахим Шулц, «Ритми на звездите», Дорнах, 1977 г.
3. точката на пролетното равноденствие: за преместването на точката на пролетното равноденствие в течение на Платоновата година виж Йоахим Шулц, «Ритми на звездите», Дорнах, 1977 г.
към текста >>
179.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Той чувства тогава същото, което много хора чувстват през
пролет
та: чувства, че нещо не е наред с кръвта му - това е естествено, защото цяла зима е безчинствал!
Големи желязосъдържащи извори се намират тук-там по Земята. Там се изпращат хора, на които собствената глава става твърде слаба. Защото всяка човешка глава представлява такъв желязосъдържащ извор: тук вътре постоянно се образува окислено желязо. Колкото хора седите тук, толкова извори има. Ако някой цяла зима води разгулен живот, главата му става твърде слаба и тогава съдържанието на железни карбонати в главата му намалява.
Той чувства тогава същото, което много хора чувстват през пролетта: чувства, че нещо не е наред с кръвта му - това е естествено, защото цяла зима е безчинствал!
- чувства слабост в главата и се налага да бъде изпратен при водите, съдържащи въглена киселина, за да получи чрез стомаха си, а оттам и в главата това, което всъщност би трябвало сам да си изработва, ако беше водил порядъчен живот. Желязосъдържащите извори съвсем не са редки. Те са толкова, колкото хора има на Земята! И така, ние удовлетворяваме нашата потребност от желязо в кръвта си благодарение на това карбонизирано желязо.
към текста >>
180.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Работата стои така, че хората, страдащи от това, което по-рано са наричали разслабеност, на които не достига сила в мускулите и при които това безсилие нараства особено през
пролет
та, трябва да се изпращат наесен там, където въздухът става свеж благодарение на космическото влияние.
Но, господа, в нормалния въздух няма цианкалий. И ако от време на време не се появяваха комети, във въздуха нямаше да има цианкалий. Кометите и след това метеоритите, падащите звезди, които, както ви е известно, на рояци се носят във въздуха през късното лято, донасят този цианкалий долу. И от тях човек взема своята сила. Затова човек, страдащ от загуба на мускулна сила, следва да се насочи натам, където въздухът получава своята свежест не само от Земята, където той става свеж и ободряващ благодарение на целия Космос, където въздухът се намира под влияние на метеоритите.
Работата стои така, че хората, страдащи от това, което по-рано са наричали разслабеност, на които не достига сила в мускулите и при които това безсилие нараства особено през пролетта, трябва да се изпращат наесен там, където въздухът става свеж благодарение на космическото влияние.
През пролетта нищо не може да се направи: затова такива хора умират най-лесно през пролетта. Трябва от по-рано да се погрижат за това, тъй като само през есента може да се направи нещо за такива хора. Когато през лятото метеорните сили, съдържащи малко количество цианкалий, който те донасят тук от Космоса, депозират своя цианкалий, когато идва краят на август и настъпва есента, тези хора с обезсилени телесни членове трябва да идват на такива места, където през лятото е депозирано най-полезното за тях, а именно цианкалият. Тогава телесните им членове се изпълват със сили. И така, за хората, при които е видно, че предстоящата година може да им донесе нещо много лошо, тъй като те са обезсилени, за такива хора трябва да се погрижат от по-рано, защото през пролетта вече нищо няма да може да се направи по външен начин.
към текста >>
През
пролет
та нищо не може да се направи: затова такива хора умират най-лесно през
пролет
та.
И ако от време на време не се появяваха комети, във въздуха нямаше да има цианкалий. Кометите и след това метеоритите, падащите звезди, които, както ви е известно, на рояци се носят във въздуха през късното лято, донасят този цианкалий долу. И от тях човек взема своята сила. Затова човек, страдащ от загуба на мускулна сила, следва да се насочи натам, където въздухът получава своята свежест не само от Земята, където той става свеж и ободряващ благодарение на целия Космос, където въздухът се намира под влияние на метеоритите. Работата стои така, че хората, страдащи от това, което по-рано са наричали разслабеност, на които не достига сила в мускулите и при които това безсилие нараства особено през пролетта, трябва да се изпращат наесен там, където въздухът става свеж благодарение на космическото влияние.
През пролетта нищо не може да се направи: затова такива хора умират най-лесно през пролетта.
Трябва от по-рано да се погрижат за това, тъй като само през есента може да се направи нещо за такива хора. Когато през лятото метеорните сили, съдържащи малко количество цианкалий, който те донасят тук от Космоса, депозират своя цианкалий, когато идва краят на август и настъпва есента, тези хора с обезсилени телесни членове трябва да идват на такива места, където през лятото е депозирано най-полезното за тях, а именно цианкалият. Тогава телесните им членове се изпълват със сили. И така, за хората, при които е видно, че предстоящата година може да им донесе нещо много лошо, тъй като те са обезсилени, за такива хора трябва да се погрижат от по-рано, защото през пролетта вече нищо няма да може да се направи по външен начин. Трябва да си кажем: когато дойде пролетта, аз ще дам на такъв човек, при когото се е появила загуба на сили, сок от някои растения, например сок от трънки.
към текста >>
И така, за хората, при които е видно, че предстоящата година може да им донесе нещо много лошо, тъй като те са обезсилени, за такива хора трябва да се погрижат от по-рано, защото през
пролет
та вече нищо няма да може да се направи по външен начин.
Работата стои така, че хората, страдащи от това, което по-рано са наричали разслабеност, на които не достига сила в мускулите и при които това безсилие нараства особено през пролетта, трябва да се изпращат наесен там, където въздухът става свеж благодарение на космическото влияние. През пролетта нищо не може да се направи: затова такива хора умират най-лесно през пролетта. Трябва от по-рано да се погрижат за това, тъй като само през есента може да се направи нещо за такива хора. Когато през лятото метеорните сили, съдържащи малко количество цианкалий, който те донасят тук от Космоса, депозират своя цианкалий, когато идва краят на август и настъпва есента, тези хора с обезсилени телесни членове трябва да идват на такива места, където през лятото е депозирано най-полезното за тях, а именно цианкалият. Тогава телесните им членове се изпълват със сили.
И така, за хората, при които е видно, че предстоящата година може да им донесе нещо много лошо, тъй като те са обезсилени, за такива хора трябва да се погрижат от по-рано, защото през пролетта вече нищо няма да може да се направи по външен начин.
Трябва да си кажем: когато дойде пролетта, аз ще дам на такъв човек, при когото се е появила загуба на сили, сок от някои растения, например сок от трънки. Ако сокът от трънки се запази - вие знаете, това е едно тръпчиво, кисело растение - и се дава през устата на хора, които са обезсилени през пролетта, тогава е възможно да се поддържат в течение на цялата пролет и лято. Защо? Виждате ли, ако на човек се дава сок от трънки, този трънков сок образува всякакви соли. Те се насочват към главата и забират със себе си въглената киселина. Така ние правим главата на човека склонна към това, да поддържа този човек в течение на пролетта и лятото.
към текста >>
Трябва да си кажем: когато дойде
пролет
та, аз ще дам на такъв човек, при когото се е появила загуба на сили, сок от някои растения, например сок от трънки.
През пролетта нищо не може да се направи: затова такива хора умират най-лесно през пролетта. Трябва от по-рано да се погрижат за това, тъй като само през есента може да се направи нещо за такива хора. Когато през лятото метеорните сили, съдържащи малко количество цианкалий, който те донасят тук от Космоса, депозират своя цианкалий, когато идва краят на август и настъпва есента, тези хора с обезсилени телесни членове трябва да идват на такива места, където през лятото е депозирано най-полезното за тях, а именно цианкалият. Тогава телесните им членове се изпълват със сили. И така, за хората, при които е видно, че предстоящата година може да им донесе нещо много лошо, тъй като те са обезсилени, за такива хора трябва да се погрижат от по-рано, защото през пролетта вече нищо няма да може да се направи по външен начин.
Трябва да си кажем: когато дойде пролетта, аз ще дам на такъв човек, при когото се е появила загуба на сили, сок от някои растения, например сок от трънки.
Ако сокът от трънки се запази - вие знаете, това е едно тръпчиво, кисело растение - и се дава през устата на хора, които са обезсилени през пролетта, тогава е възможно да се поддържат в течение на цялата пролет и лято. Защо? Виждате ли, ако на човек се дава сок от трънки, този трънков сок образува всякакви соли. Те се насочват към главата и забират със себе си въглената киселина. Така ние правим главата на човека склонна към това, да поддържа този човек в течение на пролетта и лятото. А през есента трябва да го преместим в такава местност, където той ще е в състояние да възприеме нещо друго, това, което трябва да отиде в неговите телесни членове и крайници.
към текста >>
Ако сокът от трънки се запази - вие знаете, това е едно тръпчиво, кисело растение - и се дава през устата на хора, които са обезсилени през
пролет
та, тогава е възможно да се поддържат в течение на цялата
пролет
и лято. Защо?
Трябва от по-рано да се погрижат за това, тъй като само през есента може да се направи нещо за такива хора. Когато през лятото метеорните сили, съдържащи малко количество цианкалий, който те донасят тук от Космоса, депозират своя цианкалий, когато идва краят на август и настъпва есента, тези хора с обезсилени телесни членове трябва да идват на такива места, където през лятото е депозирано най-полезното за тях, а именно цианкалият. Тогава телесните им членове се изпълват със сили. И така, за хората, при които е видно, че предстоящата година може да им донесе нещо много лошо, тъй като те са обезсилени, за такива хора трябва да се погрижат от по-рано, защото през пролетта вече нищо няма да може да се направи по външен начин. Трябва да си кажем: когато дойде пролетта, аз ще дам на такъв човек, при когото се е появила загуба на сили, сок от някои растения, например сок от трънки.
Ако сокът от трънки се запази - вие знаете, това е едно тръпчиво, кисело растение - и се дава през устата на хора, които са обезсилени през пролетта, тогава е възможно да се поддържат в течение на цялата пролет и лято. Защо?
Виждате ли, ако на човек се дава сок от трънки, този трънков сок образува всякакви соли. Те се насочват към главата и забират със себе си въглената киселина. Така ние правим главата на човека склонна към това, да поддържа този човек в течение на пролетта и лятото. А през есента трябва да го преместим в такава местност, където той ще е в състояние да възприеме нещо друго, това, което трябва да отиде в неговите телесни членове и крайници. Въглената киселина отива в главата: ние я добавяме в главата, приемайки сок от трънки.
към текста >>
Така ние правим главата на човека склонна към това, да поддържа този човек в течение на
пролет
та и лятото.
И така, за хората, при които е видно, че предстоящата година може да им донесе нещо много лошо, тъй като те са обезсилени, за такива хора трябва да се погрижат от по-рано, защото през пролетта вече нищо няма да може да се направи по външен начин. Трябва да си кажем: когато дойде пролетта, аз ще дам на такъв човек, при когото се е появила загуба на сили, сок от някои растения, например сок от трънки. Ако сокът от трънки се запази - вие знаете, това е едно тръпчиво, кисело растение - и се дава през устата на хора, които са обезсилени през пролетта, тогава е възможно да се поддържат в течение на цялата пролет и лято. Защо? Виждате ли, ако на човек се дава сок от трънки, този трънков сок образува всякакви соли. Те се насочват към главата и забират със себе си въглената киселина.
Така ние правим главата на човека склонна към това, да поддържа този човек в течение на пролетта и лятото.
А през есента трябва да го преместим в такава местност, където той ще е в състояние да възприеме нещо друго, това, което трябва да отиде в неговите телесни членове и крайници. Въглената киселина отива в главата: ние я добавяме в главата, приемайки сок от трънки. Ако ни се усмихне щастието да задържим такъв човек в течение на лятото, можем през есента да го насочим към такава местност - за не много дълъг срок, две-три седмици трябва да се намира той на такъв въздух, за който е известно, че е подложен на метеорни влияния, - тогава човекът там, благодарение на това, че сме го подкрепили през пролетта и лятото, отново може да добие истинска крепкост в своите телесни членове. Да, господа, тук имате работа с две съпътстващи въздействия. Тук имате въздействието на Земята, което се явява лунно въздействие, въздействието на Земята в сока от трънки, и след това имате космическото въздействие в това, което кометите, а в случай на липсата им, метеорните потоци, падащите звезди - са донесли на Земята; те също съдържат това, което действа от Вселената, макар и малко, но напълно достатъчно.
към текста >>
Ако ни се усмихне щастието да задържим такъв човек в течение на лятото, можем през есента да го насочим към такава местност - за не много дълъг срок, две-три седмици трябва да се намира той на такъв въздух, за който е известно, че е подложен на метеорни влияния, - тогава човекът там, благодарение на това, че сме го подкрепили през
пролет
та и лятото, отново може да добие истинска крепкост в своите телесни членове.
Виждате ли, ако на човек се дава сок от трънки, този трънков сок образува всякакви соли. Те се насочват към главата и забират със себе си въглената киселина. Така ние правим главата на човека склонна към това, да поддържа този човек в течение на пролетта и лятото. А през есента трябва да го преместим в такава местност, където той ще е в състояние да възприеме нещо друго, това, което трябва да отиде в неговите телесни членове и крайници. Въглената киселина отива в главата: ние я добавяме в главата, приемайки сок от трънки.
Ако ни се усмихне щастието да задържим такъв човек в течение на лятото, можем през есента да го насочим към такава местност - за не много дълъг срок, две-три седмици трябва да се намира той на такъв въздух, за който е известно, че е подложен на метеорни влияния, - тогава човекът там, благодарение на това, че сме го подкрепили през пролетта и лятото, отново може да добие истинска крепкост в своите телесни членове.
Да, господа, тук имате работа с две съпътстващи въздействия. Тук имате въздействието на Земята, което се явява лунно въздействие, въздействието на Земята в сока от трънки, и след това имате космическото въздействие в това, което кометите, а в случай на липсата им, метеорните потоци, падащите звезди - са донесли на Земята; те също съдържат това, което действа от Вселената, макар и малко, но напълно достатъчно. Както в пеперудата с нейните метаморфози всъщност нямате нищо земно, а само светлина от Вселената, както в защитените яйца имате само вселенската топлина, идваща от Слънцето, така и в самите себе си също имате вътрешната човешка топлина, която трябва да се развива вътре във вашите субстанции и която възбужда свойства, противоположни на тези, които се възбуждат от външната топлина.
към текста >>
181.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
И можем да кажем: когато през
пролет
та дървесният сок се издига, дървото в земята се обновява.
Събитията се развиват така, че тук дървото остава живо, свежо, а тук започва да умира. Сама по себе си дървесината със своя дървесен сок не може да запази дървото живо. Тук трябва да влияе отвън това, което идва от листата; именно то отново съдържа живот. Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот. Животът, кръжащ наоколо, дава живот и на него.
И можем да кажем: когато през пролетта дървесният сок се издига, дървото в земята се обновява.
Когато след това през пролетта жизненият сок отново кръжи наоколо, дървото всяка година отново оживява. Земята действа на дървесния сок, земно-течния елемент; на жизнения сок действа течно-въздушният елемент.
към текста >>
Когато след това през
пролет
та жизненият сок отново кръжи наоколо, дървото всяка година отново оживява.
Сама по себе си дървесината със своя дървесен сок не може да запази дървото живо. Тук трябва да влияе отвън това, което идва от листата; именно то отново съдържа живот. Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот. Животът, кръжащ наоколо, дава живот и на него. И можем да кажем: когато през пролетта дървесният сок се издига, дървото в земята се обновява.
Когато след това през пролетта жизненият сок отново кръжи наоколо, дървото всяка година отново оживява.
Земята действа на дървесния сок, земно-течния елемент; на жизнения сок действа течно-въздушният елемент.
към текста >>
182.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Казвал съм ви[4], че сега точката на началото на
пролет
та е разположена в съзвездието Риби.
Доктор Щайнер: Да, господа, това е нещо, което ни вкарва в най-дълбоката област на природните въздействия. Виждате ли, няма голямо значение, че това е прикачено към деня на Намирането на Светия Кръст Господен, към 3 май. Тук от значение е, че за това време от годината в указаните дни е характерна максимална активност. Какво означава, ако в това време на годината, в началото на май времето е дъждовно?
Казвал съм ви[4], че сега точката на началото на пролетта е разположена в съзвездието Риби.
В съзвездието Риби Слънцето остава примерно до 23 април. След това Слънцето в своето кръгово движение преминава в съзвездието Овен. Слънчевите лъчи в началото на май идват от съвсем различен район на Вселената, отколкото в останалото време. Да допуснем, че в началото на май, на трето число, е било ясно. Какво означава това?
към текста >>
183.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Стопанинът прави тази процедура през
пролет
та; първо той позволява на осите да снесат яйца.
Става следното: осите усещат, че откъснатите смокини вече не са съединени с дървото и започват да съхнат; те изсъхват, тъй като до тях не стигат вече соковете на дървото. Даже недоразвитите оси усещат това вътрешно. Даже яйцето усеща това. Вследствие осите страшно се разбързват по-скоро да излязат.
Стопанинът прави тази процедура през пролетта; първо той позволява на осите да снесат яйца.
Когато дойде май, той откъсва две смокини и прави гореописаната процедура. «Дявол да го вземе! - мисли стоящото вътре животно. - сега трябва да бързам! Защото бързо ще дойде времето, когато смокините ще изсъхнат!
към текста >>
184.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
През
пролет
та Духът на Земята отново оживява.
Тази мравчена киселина действа така, че Земята въобще, бих казал, не отмира всяка година, но ежегодно може да оживява себе си тук, горе. Това, което се намира под земята като семена, изпитва привличане към мравчената киселина, намираща се тук, горе. В това се състои възраждането на живота. През зимата всеки път става така, че самият Дух на Земята всъщност се стреми да напусне.
През пролетта Духът на Земята отново оживява.
Духът на Земята прави Земята застинала през зимата: през пролетта той я оживява отново. Това става, защото към семената, очакващи под земята, постъпва мравчена киселина, която в предшестващата година се е появила в резултат на общуването на света на растенията със света на насекомите. И сега семената на растенията прорастват не само срещу кислорода, азота и въглеродния двуокис, но и срещу мравчената киселина. Тази мравчена киселина ги насърчава към образуването на оксалова киселина, от която през следващата година може да се образува мравчена киселина. Но също както в човека мравчената киселина може да стане материална основа за душата и духа, така и мравчената киселина, разпространена във Вселената, се явява основа за духовното и душевно начало на Земята.
към текста >>
Духът на Земята прави Земята застинала през зимата: през
пролет
та той я оживява отново.
Тази мравчена киселина действа така, че Земята въобще, бих казал, не отмира всяка година, но ежегодно може да оживява себе си тук, горе. Това, което се намира под земята като семена, изпитва привличане към мравчената киселина, намираща се тук, горе. В това се състои възраждането на живота. През зимата всеки път става така, че самият Дух на Земята всъщност се стреми да напусне. През пролетта Духът на Земята отново оживява.
Духът на Земята прави Земята застинала през зимата: през пролетта той я оживява отново.
Това става, защото към семената, очакващи под земята, постъпва мравчена киселина, която в предшестващата година се е появила в резултат на общуването на света на растенията със света на насекомите. И сега семената на растенията прорастват не само срещу кислорода, азота и въглеродния двуокис, но и срещу мравчената киселина. Тази мравчена киселина ги насърчава към образуването на оксалова киселина, от която през следващата година може да се образува мравчена киселина. Но също както в човека мравчената киселина може да стане материална основа за душата и духа, така и мравчената киселина, разпространена във Вселената, се явява основа за духовното и душевно начало на Земята. Така че ние можем да кажем: в случая със Земята мравчената киселина също представлява материалната основа за Душата на Земята и Духа на Земята (изобразява го на рисунка).
към текста >>
185.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Господин Мюлер: Продажбата на търг се състоя есента, през
пролет
та дървесината беше използвана, а през лятото започнаха да излитат пчели.
Господин Мюлер: Продажбата на търг се състоя есента, през пролетта дървесината беше използвана, а през лятото започнаха да излитат пчели.
към текста >>
186.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Виждате ли, господа, обикновените растения растат през
пролет
та, живеят през лятото, а през есента изсъхват.
Виждате ли, господа, обикновените растения растат през пролетта, живеят през лятото, а през есента изсъхват.
Такива са обикновените (едногодишни) растения. Но съществуват дървета: те не изсъхват, а продължават да живеят по-нататък. Това става по причина, че към тях се приближава отвън и влиза в тях астралното начало. При отделни дървета това се проявява особено силно; макар и да не стават животни и растителното начало в тях да има превъзходство, астралното тяло се внедрява в тях, при това основно в кората. Отличителен белег на дърветата е обкръжаващата ги кора; най-ефективна е кората на дъба или кората на върбата, защото астралното начало е внедрено в тяхната кора най-силно.
към текста >>
187.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Разбира се, който си запушва носа, няма този противополюс, той не преживява това
пролет
но въздействие в корема, което може да изпита този, който се прониква от тази миризма на развалени яйца.
Трябваше през ден да ходя в курорта с мариенбадските извори. Там силно миришеше на развалени яйца. Без значение, че външно беше неприятно поради ужасната миризма, в корема ми внезапно възникна много приятно чувство. Ако човек не е болен, ако в корема му няма мирис на развалени яйца, в него възниква чувство на височайша радост от живота. Този, когото мирисът на развалени яйца не го отблъсква, може да преживее това.
Разбира се, който си запушва носа, няма този противополюс, той не преживява това пролетно въздействие в корема, което може да изпита този, който се прониква от тази миризма на развалени яйца.
Мирисът на развалени яйца, даже произведен изкуствено, е изключително добро лекарствено средство. Той например дава сила на тялото, укрепваща отслабналите мускули, сила, правеща ги по-твърди. Хората не харесват такива курорти, но те въпреки това са изключително полезни в известно отношение. Защото, виждате ли, ако миризмата на развалени яйца идва към човека отвън, вътре, в неговия корем, настъпва пролет. През пролетта всичко покълва и расте и човек може отново да стане силен от това, че вътре, в корема му, настъпва състояние на пролет.
към текста >>
Защото, виждате ли, ако миризмата на развалени яйца идва към човека отвън, вътре, в неговия корем, настъпва
пролет
.
Този, когото мирисът на развалени яйца не го отблъсква, може да преживее това. Разбира се, който си запушва носа, няма този противополюс, той не преживява това пролетно въздействие в корема, което може да изпита този, който се прониква от тази миризма на развалени яйца. Мирисът на развалени яйца, даже произведен изкуствено, е изключително добро лекарствено средство. Той например дава сила на тялото, укрепваща отслабналите мускули, сила, правеща ги по-твърди. Хората не харесват такива курорти, но те въпреки това са изключително полезни в известно отношение.
Защото, виждате ли, ако миризмата на развалени яйца идва към човека отвън, вътре, в неговия корем, настъпва пролет.
През пролетта всичко покълва и расте и човек може отново да стане силен от това, че вътре, в корема му, настъпва състояние на пролет.
към текста >>
През
пролет
та всичко покълва и расте и човек може отново да стане силен от това, че вътре, в корема му, настъпва състояние на
пролет
.
Разбира се, който си запушва носа, няма този противополюс, той не преживява това пролетно въздействие в корема, което може да изпита този, който се прониква от тази миризма на развалени яйца. Мирисът на развалени яйца, даже произведен изкуствено, е изключително добро лекарствено средство. Той например дава сила на тялото, укрепваща отслабналите мускули, сила, правеща ги по-твърди. Хората не харесват такива курорти, но те въпреки това са изключително полезни в известно отношение. Защото, виждате ли, ако миризмата на развалени яйца идва към човека отвън, вътре, в неговия корем, настъпва пролет.
През пролетта всичко покълва и расте и човек може отново да стане силен от това, че вътре, в корема му, настъпва състояние на пролет.
към текста >>
Виждате ли, човек, който не е развалил стомаха и червата си със зимна лакомия, вътрешно участва в настъпването на
пролет
та във външния свят.
Това става с хората, които са развалили корема си, като са се хранили неумерено през зимата.
Виждате ли, човек, който не е развалил стомаха и червата си със зимна лакомия, вътрешно участва в настъпването на пролетта във външния свят.
Именно долната част на тялото, коремът, извънредно силно реагира на настъпването на пролетта, участва в нея. Но ако човек иска по правилен начин да съпреживее пролетта, настъпваща във външната природа, той трябва по възможност да яде колкото се може по-малко от такива деликатеси, като пастет от гъши дроб и други подобни. Ако той е ял много пастет от гъши дроб, в корема му пролет не настъпва, коремът му в този случай остава в такова състояние, каквото е през зимата под земята - и така, състояние не над земята, а недълбоко под земята. Там е топло, там даже картофите ги съхраняват в зимници. Но в човека всичко това (съдържанието на червата) загнива поради натрупващата се в корема топлина; в този случай никаква пролет в човека не настъпва.
към текста >>
Именно долната част на тялото, коремът, извънредно силно реагира на настъпването на
пролет
та, участва в нея.
Това става с хората, които са развалили корема си, като са се хранили неумерено през зимата. Виждате ли, човек, който не е развалил стомаха и червата си със зимна лакомия, вътрешно участва в настъпването на пролетта във външния свят.
Именно долната част на тялото, коремът, извънредно силно реагира на настъпването на пролетта, участва в нея.
Но ако човек иска по правилен начин да съпреживее пролетта, настъпваща във външната природа, той трябва по възможност да яде колкото се може по-малко от такива деликатеси, като пастет от гъши дроб и други подобни. Ако той е ял много пастет от гъши дроб, в корема му пролет не настъпва, коремът му в този случай остава в такова състояние, каквото е през зимата под земята - и така, състояние не над земята, а недълбоко под земята. Там е топло, там даже картофите ги съхраняват в зимници. Но в човека всичко това (съдържанието на червата) загнива поради натрупващата се в корема топлина; в този случай никаква пролет в човека не настъпва. И тогава му се налага да си създава изкуствена пролет с помощта на мириса на развалени яйца.
към текста >>
Но ако човек иска по правилен начин да съпреживее
пролет
та, настъпваща във външната природа, той трябва по възможност да яде колкото се може по-малко от такива деликатеси, като пастет от гъши дроб и други подобни.
Това става с хората, които са развалили корема си, като са се хранили неумерено през зимата. Виждате ли, човек, който не е развалил стомаха и червата си със зимна лакомия, вътрешно участва в настъпването на пролетта във външния свят. Именно долната част на тялото, коремът, извънредно силно реагира на настъпването на пролетта, участва в нея.
Но ако човек иска по правилен начин да съпреживее пролетта, настъпваща във външната природа, той трябва по възможност да яде колкото се може по-малко от такива деликатеси, като пастет от гъши дроб и други подобни.
Ако той е ял много пастет от гъши дроб, в корема му пролет не настъпва, коремът му в този случай остава в такова състояние, каквото е през зимата под земята - и така, състояние не над земята, а недълбоко под земята. Там е топло, там даже картофите ги съхраняват в зимници. Но в човека всичко това (съдържанието на червата) загнива поради натрупващата се в корема топлина; в този случай никаква пролет в човека не настъпва. И тогава му се налага да си създава изкуствена пролет с помощта на мириса на развалени яйца.
към текста >>
Ако той е ял много пастет от гъши дроб, в корема му
пролет
не настъпва, коремът му в този случай остава в такова състояние, каквото е през зимата под земята - и така, състояние не над земята, а недълбоко под земята.
Това става с хората, които са развалили корема си, като са се хранили неумерено през зимата. Виждате ли, човек, който не е развалил стомаха и червата си със зимна лакомия, вътрешно участва в настъпването на пролетта във външния свят. Именно долната част на тялото, коремът, извънредно силно реагира на настъпването на пролетта, участва в нея. Но ако човек иска по правилен начин да съпреживее пролетта, настъпваща във външната природа, той трябва по възможност да яде колкото се може по-малко от такива деликатеси, като пастет от гъши дроб и други подобни.
Ако той е ял много пастет от гъши дроб, в корема му пролет не настъпва, коремът му в този случай остава в такова състояние, каквото е през зимата под земята - и така, състояние не над земята, а недълбоко под земята.
Там е топло, там даже картофите ги съхраняват в зимници. Но в човека всичко това (съдържанието на червата) загнива поради натрупващата се в корема топлина; в този случай никаква пролет в човека не настъпва. И тогава му се налага да си създава изкуствена пролет с помощта на мириса на развалени яйца.
към текста >>
Но в човека всичко това (съдържанието на червата) загнива поради натрупващата се в корема топлина; в този случай никаква
пролет
в човека не настъпва.
Виждате ли, човек, който не е развалил стомаха и червата си със зимна лакомия, вътрешно участва в настъпването на пролетта във външния свят. Именно долната част на тялото, коремът, извънредно силно реагира на настъпването на пролетта, участва в нея. Но ако човек иска по правилен начин да съпреживее пролетта, настъпваща във външната природа, той трябва по възможност да яде колкото се може по-малко от такива деликатеси, като пастет от гъши дроб и други подобни. Ако той е ял много пастет от гъши дроб, в корема му пролет не настъпва, коремът му в този случай остава в такова състояние, каквото е през зимата под земята - и така, състояние не над земята, а недълбоко под земята. Там е топло, там даже картофите ги съхраняват в зимници.
Но в човека всичко това (съдържанието на червата) загнива поради натрупващата се в корема топлина; в този случай никаква пролет в човека не настъпва.
И тогава му се налага да си създава изкуствена пролет с помощта на мириса на развалени яйца.
към текста >>
И тогава му се налага да си създава изкуствена
пролет
с помощта на мириса на развалени яйца.
Именно долната част на тялото, коремът, извънредно силно реагира на настъпването на пролетта, участва в нея. Но ако човек иска по правилен начин да съпреживее пролетта, настъпваща във външната природа, той трябва по възможност да яде колкото се може по-малко от такива деликатеси, като пастет от гъши дроб и други подобни. Ако той е ял много пастет от гъши дроб, в корема му пролет не настъпва, коремът му в този случай остава в такова състояние, каквото е през зимата под земята - и така, състояние не над земята, а недълбоко под земята. Там е топло, там даже картофите ги съхраняват в зимници. Но в човека всичко това (съдържанието на червата) загнива поради натрупващата се в корема топлина; в този случай никаква пролет в човека не настъпва.
И тогава му се налага да си създава изкуствена пролет с помощта на мириса на развалени яйца.
към текста >>
Оттук вие виждате, че ако човек изследва природата истински, ако с отворени сетива дойде в курорт, където мирише на развалени яйца, на сероводород, той се научава да изживява усещане за
пролет
в своя корем, вътрешния противоположен полюс на което е действието на загниващите белтъчини.
Такава e противоположността между «аза» и етерното тяло. В човека «азът» и етерното тяло трябва взаимно да се компенсират, да се уравновесяват помежду си.
Оттук вие виждате, че ако човек изследва природата истински, ако с отворени сетива дойде в курорт, където мирише на развалени яйца, на сероводород, той се научава да изживява усещане за пролет в своя корем, вътрешния противоположен полюс на което е действието на загниващите белтъчини.
към текста >>
188.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
През
пролет
та се празнувал така нареченият празник Възкресение.
Но ми се иска да ви кажа още нещо. Ако се върнем към тези мистерии, за които съм ви разказвал - които в древността са били едновременно и образователен център, и религиозен център, и център на изкуствата, - ако се върнем към тези древни мистерии, ние ще открием, че в тях са се празнували празници, при това тези празници са били свързани с годишния кръговрат.
През пролетта се празнувал така нареченият празник Възкресение.
Природата възкръсвала около пасхалното време. Казвали са: човешката душа може да празнува Възкресение така, както и природата. Природата има Отец. През пролетта силите на природата се обновяват. Но в човека, ако той работи над себе си, се обновяват душевните сили.
към текста >>
През
пролет
та силите на природата се обновяват.
Ако се върнем към тези мистерии, за които съм ви разказвал - които в древността са били едновременно и образователен център, и религиозен център, и център на изкуствата, - ако се върнем към тези древни мистерии, ние ще открием, че в тях са се празнували празници, при това тези празници са били свързани с годишния кръговрат. През пролетта се празнувал така нареченият празник Възкресение. Природата възкръсвала около пасхалното време. Казвали са: човешката душа може да празнува Възкресение така, както и природата. Природата има Отец.
През пролетта силите на природата се обновяват.
Но в човека, ако той работи над себе си, се обновяват душевните сили. И хора, притежаващи знание, хора, имащи - както съм казвал - мъдрост, в древните мистерии са се стремили преимуществено към това, в душата им да възникне преживяване, да възникне своего рода преживяване на пролетта. Виждате ли, преживяване на пролет - това е, когато можем да си кажем: «Ах, всичко, което знаех до сега, няма значение! Аз съм като новороден! » Един път в живота към човека идвало познанието, че той е като новороден, тоест отново се е родил от духа.
към текста >>
И хора, притежаващи знание, хора, имащи - както съм казвал - мъдрост, в древните мистерии са се стремили преимуществено към това, в душата им да възникне преживяване, да възникне своего рода преживяване на
пролет
та.
Природата възкръсвала около пасхалното време. Казвали са: човешката душа може да празнува Възкресение така, както и природата. Природата има Отец. През пролетта силите на природата се обновяват. Но в човека, ако той работи над себе си, се обновяват душевните сили.
И хора, притежаващи знание, хора, имащи - както съм казвал - мъдрост, в древните мистерии са се стремили преимуществено към това, в душата им да възникне преживяване, да възникне своего рода преживяване на пролетта.
Виждате ли, преживяване на пролет - това е, когато можем да си кажем: «Ах, всичко, което знаех до сега, няма значение! Аз съм като новороден! » Един път в живота към човека идвало познанието, че той е като новороден, тоест отново се е родил от духа. На вас това може да ви се стори странно, но във всички азиатски страни хората са се подразделяли на такива, които са били родени един път, и на такива, които са били родени два пъти. Навсякъде са говорили за два пъти родени хора.
към текста >>
Виждате ли, преживяване на
пролет
- това е, когато можем да си кажем: «Ах, всичко, което знаех до сега, няма значение!
Казвали са: човешката душа може да празнува Възкресение така, както и природата. Природата има Отец. През пролетта силите на природата се обновяват. Но в човека, ако той работи над себе си, се обновяват душевните сили. И хора, притежаващи знание, хора, имащи - както съм казвал - мъдрост, в древните мистерии са се стремили преимуществено към това, в душата им да възникне преживяване, да възникне своего рода преживяване на пролетта.
Виждате ли, преживяване на пролет - това е, когато можем да си кажем: «Ах, всичко, което знаех до сега, няма значение!
Аз съм като новороден! » Един път в живота към човека идвало познанието, че той е като новороден, тоест отново се е родил от духа. На вас това може да ви се стори странно, но във всички азиатски страни хората са се подразделяли на такива, които са били родени един път, и на такива, които са били родени два пъти. Навсякъде са говорили за два пъти родени хора. Родените един път, благодарение на лунните сили, оставали такива в продължение на целия си живот.
към текста >>
Можем да се потопим и в още по-отдалечено време, когато навсякъде по време на
пролет
та са съществували определени празници, където в мистериите изобразявали как имащият човешки облик Бог е умирал, него са го погребвали, а на третия ден той отново възкръсвал.
Можем да се потопим и в още по-отдалечено време, когато навсякъде по време на пролетта са съществували определени празници, където в мистериите изобразявали как имащият човешки облик Бог е умирал, него са го погребвали, а на третия ден той отново възкръсвал.
Това е било истинско представление, което винаги са правели в древните мистерии през пролетта. Там хората са се събирали заедно. Там се е намирал и образът на божеството в човешки облик. Изобразявало се е как божеството умира; образа са го погребвали. След три дена са изваждали образа от гроба и в празнична процесия са го пренасяли в околността, като силно викали: «Хейланд възкръсна».
към текста >>
Това е било истинско представление, което винаги са правели в древните мистерии през
пролет
та.
Можем да се потопим и в още по-отдалечено време, когато навсякъде по време на пролетта са съществували определени празници, където в мистериите изобразявали как имащият човешки облик Бог е умирал, него са го погребвали, а на третия ден той отново възкръсвал.
Това е било истинско представление, което винаги са правели в древните мистерии през пролетта.
Там хората са се събирали заедно. Там се е намирал и образът на божеството в човешки облик. Изобразявало се е как божеството умира; образа са го погребвали. След три дена са изваждали образа от гроба и в празнична процесия са го пренасяли в околността, като силно викали: «Хейланд възкръсна». И ако в продължение на три дни, когато Хейланд образно е бил в гроба, те правели своего рода помен, отбелязвали скръбни дни, след тях следвал радостен празник.
към текста >>
В образната форма, в която всяка
пролет
се изобразявало възкресението на умиращия Богочовек, в тази образна форма древният мъдрец с цялата очевидност прозирал и своята собствена съдба.
Обаче съзнанието, че християнството е живеело още в древното езичество, също било изгубено. Материализмът просто разрушил извънредно много от това, което вече било придобито от човечеството.
В образната форма, в която всяка пролет се изобразявало възкресението на умиращия Богочовек, в тази образна форма древният мъдрец с цялата очевидност прозирал и своята собствена съдба.
Той казвал: такъв трябва да стана и аз. Аз също трябва да развия в себе си знание, което ще ми позволи да си кажа, че смъртно в мен е само това, което е възникнало от силите на природата, а не възникнало по-късно в мен като вторично, което съм придобил със своите собствени човешки сили.
към текста >>
189.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Датировката на празника е свързана с въпроса: кога настъпва началото на
пролет
та?
Темата за празника Пасха се свързва с това, което беше казано за Мистерията на Голгота, особено защото, както ви е известно, празникът Пасха се отнася към така наречените подвижни празници. Всяка година той се празнува по различно време. Той се колебае. Защо той се колебае и се мести? Той се колебае, доколкото е ориентиран не към земните отношения, а е установен в съответствие с небесните констелации.
Датировката на празника е свързана с въпроса: кога настъпва началото на пролетта?
Началото на пролетта, разбира се, винаги настъпва на 21 март. Следователно до настъпването на пролетта празникът Пасха не може да настъпи. Но след това се очаква - началото на пролетта се пада на 21 март - настъпването на пълнолунието. След настъпването на пълнолунието отново се очаква първата неделя и в качеството на празника Пасха се определя тази неделя, която се явява първата след първото пълнолуние след началото на пролетта. Първото пълнолуние може да се падне на 22 март.
към текста >>
Началото на
пролет
та, разбира се, винаги настъпва на 21 март.
Всяка година той се празнува по различно време. Той се колебае. Защо той се колебае и се мести? Той се колебае, доколкото е ориентиран не към земните отношения, а е установен в съответствие с небесните констелации. Датировката на празника е свързана с въпроса: кога настъпва началото на пролетта?
Началото на пролетта, разбира се, винаги настъпва на 21 март.
Следователно до настъпването на пролетта празникът Пасха не може да настъпи. Но след това се очаква - началото на пролетта се пада на 21 март - настъпването на пълнолунието. След настъпването на пълнолунието отново се очаква първата неделя и в качеството на празника Пасха се определя тази неделя, която се явява първата след първото пълнолуние след началото на пролетта. Първото пълнолуние може да се падне на 22 март. Тогава първата неделя
към текста >>
Следователно до настъпването на
пролет
та празникът Пасха не може да настъпи.
Той се колебае. Защо той се колебае и се мести? Той се колебае, доколкото е ориентиран не към земните отношения, а е установен в съответствие с небесните констелации. Датировката на празника е свързана с въпроса: кога настъпва началото на пролетта? Началото на пролетта, разбира се, винаги настъпва на 21 март.
Следователно до настъпването на пролетта празникът Пасха не може да настъпи.
Но след това се очаква - началото на пролетта се пада на 21 март - настъпването на пълнолунието. След настъпването на пълнолунието отново се очаква първата неделя и в качеството на празника Пасха се определя тази неделя, която се явява първата след първото пълнолуние след началото на пролетта. Първото пълнолуние може да се падне на 22 март. Тогава първата неделя
към текста >>
Но след това се очаква - началото на
пролет
та се пада на 21 март - настъпването на пълнолунието.
Защо той се колебае и се мести? Той се колебае, доколкото е ориентиран не към земните отношения, а е установен в съответствие с небесните констелации. Датировката на празника е свързана с въпроса: кога настъпва началото на пролетта? Началото на пролетта, разбира се, винаги настъпва на 21 март. Следователно до настъпването на пролетта празникът Пасха не може да настъпи.
Но след това се очаква - началото на пролетта се пада на 21 март - настъпването на пълнолунието.
След настъпването на пълнолунието отново се очаква първата неделя и в качеството на празника Пасха се определя тази неделя, която се явява първата след първото пълнолуние след началото на пролетта. Първото пълнолуние може да се падне на 22 март. Тогава първата неделя
към текста >>
След настъпването на пълнолунието отново се очаква първата неделя и в качеството на празника Пасха се определя тази неделя, която се явява първата след първото пълнолуние след началото на
пролет
та.
Той се колебае, доколкото е ориентиран не към земните отношения, а е установен в съответствие с небесните констелации. Датировката на празника е свързана с въпроса: кога настъпва началото на пролетта? Началото на пролетта, разбира се, винаги настъпва на 21 март. Следователно до настъпването на пролетта празникът Пасха не може да настъпи. Но след това се очаква - началото на пролетта се пада на 21 март - настъпването на пълнолунието.
След настъпването на пълнолунието отново се очаква първата неделя и в качеството на празника Пасха се определя тази неделя, която се явява първата след първото пълнолуние след началото на пролетта.
Първото пълнолуние може да се падне на 22 март. Тогава първата неделя
към текста >>
ще бъде за нас Пасхалната Неделя, тъй като тя се явява първата неделя след
пролет
ното пълнолуние.
ще бъде за нас Пасхалната Неделя, тъй като тя се явява първата неделя след пролетното пълнолуние.
В този случай Пасха е възможно най-ранната. Но може да се случи, че пълнолунието да настъпи чак двадесет и девет дни след 21 март. Ако например пълнолунието настъпи на 19 март, първо трябва да настъпи началото на пролетта, пролетното равноденствие, а след това, след 29 дни -пълнолунието. В този случай Пасхалната Неделя ще се окаже неделята след четири седмици (след Пасхалната Неделя при най-ранната Пасха). Тогава празникът Пасха се отдалечава през април.
към текста >>
Ако например пълнолунието настъпи на 19 март, първо трябва да настъпи началото на
пролет
та,
пролет
ното равноденствие, а след това, след 29 дни -пълнолунието.
ще бъде за нас Пасхалната Неделя, тъй като тя се явява първата неделя след пролетното пълнолуние. В този случай Пасха е възможно най-ранната. Но може да се случи, че пълнолунието да настъпи чак двадесет и девет дни след 21 март.
Ако например пълнолунието настъпи на 19 март, първо трябва да настъпи началото на пролетта, пролетното равноденствие, а след това, след 29 дни -пълнолунието.
В този случай Пасхалната Неделя ще се окаже неделята след четири седмици (след Пасхалната Неделя при най-ранната Пасха). Тогава празникът Пасха се отдалечава през април. По такъв начин празникът Пасха се разполага между 21 март и края на април. Така той се придвижва ту в едната, ту в другата посока.
към текста >>
Казвали са така: кога през
пролет
та стават най-големи силите, които дават възможност на растенията правилно, успешно да се развиват, които са най-благоприятни за успешното развитие на човека?
Виждате ли, този факт е бил известен и по-рано, само че за него са забравили.
Казвали са така: кога през пролетта стават най-големи силите, които дават възможност на растенията правилно, успешно да се развиват, които са най-благоприятни за успешното развитие на човека?
Когато Слънцето и Луната си взаимодействат по правилен начин. Това става, когато за първи път пълната Луна изпраща към Земята своето пълно излъчване и поддържа излъчването на Слънцето. Следователно съчетанието на Слънцето и Луната става тогава, когато Слънцето, имащо своята най-голяма сила през пролетта, и Луната, имаща висша сила на всеки четири седмици, правилно си взаимодействат едно с друго. Ето защо Пасха е в неделя, денят, посветен на Слънцето, идващ след пролетното пълнолуние. И така, при установяването на празника Пасха са знаели, че той трябва да се пада в началото на пролетта - пролетното равноденствие, настъпващо след зимното слънцестоене.
към текста >>
Следователно съчетанието на Слънцето и Луната става тогава, когато Слънцето, имащо своята най-голяма сила през
пролет
та, и Луната, имаща висша сила на всеки четири седмици, правилно си взаимодействат едно с друго.
Виждате ли, този факт е бил известен и по-рано, само че за него са забравили. Казвали са така: кога през пролетта стават най-големи силите, които дават възможност на растенията правилно, успешно да се развиват, които са най-благоприятни за успешното развитие на човека? Когато Слънцето и Луната си взаимодействат по правилен начин. Това става, когато за първи път пълната Луна изпраща към Земята своето пълно излъчване и поддържа излъчването на Слънцето.
Следователно съчетанието на Слънцето и Луната става тогава, когато Слънцето, имащо своята най-голяма сила през пролетта, и Луната, имаща висша сила на всеки четири седмици, правилно си взаимодействат едно с друго.
Ето защо Пасха е в неделя, денят, посветен на Слънцето, идващ след пролетното пълнолуние. И така, при установяването на празника Пасха са знаели, че той трябва да се пада в началото на пролетта - пролетното равноденствие, настъпващо след зимното слънцестоене.
към текста >>
Ето защо Пасха е в неделя, денят, посветен на Слънцето, идващ след
пролет
ното пълнолуние.
Виждате ли, този факт е бил известен и по-рано, само че за него са забравили. Казвали са така: кога през пролетта стават най-големи силите, които дават възможност на растенията правилно, успешно да се развиват, които са най-благоприятни за успешното развитие на човека? Когато Слънцето и Луната си взаимодействат по правилен начин. Това става, когато за първи път пълната Луна изпраща към Земята своето пълно излъчване и поддържа излъчването на Слънцето. Следователно съчетанието на Слънцето и Луната става тогава, когато Слънцето, имащо своята най-голяма сила през пролетта, и Луната, имаща висша сила на всеки четири седмици, правилно си взаимодействат едно с друго.
Ето защо Пасха е в неделя, денят, посветен на Слънцето, идващ след пролетното пълнолуние.
И така, при установяването на празника Пасха са знаели, че той трябва да се пада в началото на пролетта - пролетното равноденствие, настъпващо след зимното слънцестоене.
към текста >>
И така, при установяването на празника Пасха са знаели, че той трябва да се пада в началото на
пролет
та -
пролет
ното равноденствие, настъпващо след зимното слънцестоене.
Казвали са така: кога през пролетта стават най-големи силите, които дават възможност на растенията правилно, успешно да се развиват, които са най-благоприятни за успешното развитие на човека? Когато Слънцето и Луната си взаимодействат по правилен начин. Това става, когато за първи път пълната Луна изпраща към Земята своето пълно излъчване и поддържа излъчването на Слънцето. Следователно съчетанието на Слънцето и Луната става тогава, когато Слънцето, имащо своята най-голяма сила през пролетта, и Луната, имаща висша сила на всеки четири седмици, правилно си взаимодействат едно с друго. Ето защо Пасха е в неделя, денят, посветен на Слънцето, идващ след пролетното пълнолуние.
И така, при установяването на празника Пасха са знаели, че той трябва да се пада в началото на пролетта - пролетното равноденствие, настъпващо след зимното слънцестоене.
към текста >>
Ако гледаме Земята, трябва да почакаме до
пролет
та и тогава тя отново трябва да възкръсне.
Хората, учредили празника на Адонис, разсъждавали така: трябва да се знае, че човек не само умира, ако умре неговото физическо тяло, но че той след три дена отново възкръсва в духовния свят. Именно за да довеждат ежегодно това до съзнанието на хората, е бил учреден празникът на Адонис. На празника на Адонис през есента казвали: вижте, природата умира. Дърветата ронят своите листа, настъпва студ, духа пронизващ вятър, земята се покрива от снега и престава да дава плодове; тя изглежда както ако физическият човек би умрял.
Ако гледаме Земята, трябва да почакаме до пролетта и тогава тя отново трябва да възкръсне.
Ако гледаме човека, той възкръсва след три дни в душа и в дух. Това е било необходимо да се доведе до съзнанието. Затова и е съществувал този празник на поменаването и в същото време празник на възкресението - макар и през есента. С него се давала възможност на човека да си изясни, че той е нещо противоположно по отношение на природата. Природата затихва, цяла зима тя остава мъртва, доколкото е само природа.
към текста >>
Сега празника Пасха хората празнуват през
пролет
та, когато имат много друга работа, ако са селски жители.
Хората се събирали на местата, където се извършвал мистерийният култ, оставали там в течение на всичките тези пасхални дни, след това те изпълнявали скръбни песнопения, а на третия ден осъзнавали: всяка душа, всеки Аз и всяко астрално тяло възкръсват в духовния свят на третия ден след смъртта. Това е било за хората съвместно приобщаване към духовния свят. Защото на Пасха те загърбвали физическия свят. Виждате ли, това е могло да се извършва в съответствие с времето. В древността времето на празника е било по-различно, отколкото сега.
Сега празника Пасха хората празнуват през пролетта, когато имат много друга работа, ако са селски жители.
Древният празник Пасха, празникът на Адонис, се празнувал по време, когато реколтата е била прибрана, когато е завършвало брането на гроздето, когато е започвала зимната почивка; тогава са искали да се пробудят за духа. Тогава извършвали празника на Адонис. Този празник на Адонис - в различните места този Адонис са го именували най-различно - се празнувал навсякъде, където са съществували древните религии. Защото с него всички древни религии са говорили на човека за безсмъртието на душата.
към текста >>
За това, че човек възкръсва, те вече нищо не знаели, така че казвали: през есента нищо не възкръсва, всичко се покрива със сняг, а през
пролет
та всичко възкръсва.
възникнала сегашната форма. Но именно тогава хората вече не разбирали повече нищо, касаещо духовния свят, те съвсем нищо повече не разбирали, искали да виждат само природата, естеството. Само природа вече ги е занимавала. При това те разсъждавали така: как можем ние да празнуваме възкресението през есента? Та нали по това време нищо не възкръсва!
За това, че човек възкръсва, те вече нищо не знаели, така че казвали: през есента нищо не възкръсва, всичко се покрива със сняг, а през пролетта всичко възкръсва.
Така празника Пасха го направили пролетен. Това е било нещо, предизвикано от материализма, дори и този материализъм все още да е гледал към небето и да е насрочвал празника Пасха в съответствие със Слънцето и Луната. През III, IV в. сл. Р. Хр. материализъм вече е имало, макар и материализмът от това време най-малкото е поглеждал към света.
към текста >>
Така празника Пасха го направили
пролет
ен.
Но именно тогава хората вече не разбирали повече нищо, касаещо духовния свят, те съвсем нищо повече не разбирали, искали да виждат само природата, естеството. Само природа вече ги е занимавала. При това те разсъждавали така: как можем ние да празнуваме възкресението през есента? Та нали по това време нищо не възкръсва! За това, че човек възкръсва, те вече нищо не знаели, така че казвали: през есента нищо не възкръсва, всичко се покрива със сняг, а през пролетта всичко възкръсва.
Така празника Пасха го направили пролетен.
Това е било нещо, предизвикано от материализма, дори и този материализъм все още да е гледал към небето и да е насрочвал празника Пасха в съответствие със Слънцето и Луната. През III, IV в. сл. Р. Хр. материализъм вече е имало, макар и материализмът от това време най-малкото е поглеждал към света. Той още не бил този «материализъм на дъждовния червей», когато човек гледа само Земята.
към текста >>
Така празникът Пасха е бил пренесен през
пролет
та.
Названието «материализъм на дъждовния червей» е предложено по причината, че дъждовните червеи винаги се намират под земята и в най-добрия случай изпълзяват отгоре само по време на дъжд. Именно така стои работата със съвременните хора. Съвременните хора вече не разглеждат нищо друго освен намиращото се на Земята. В началото на празнуването на Пасха материализмът все още е вярвал, че има милиони звезди, които влияят върху човека. Но и това е било забравено към XVI столетие.
Така празникът Пасха е бил пренесен през пролетта.
Преходът към пролетта се е обусловил и от факта, че при християните е съществувала тенденция съвсем да се изкоренят от света всички древни истини. Това вече съм ви казвал, говорейки за Мистерията на Голгота. Всъщност древните истини са се стремили да ги изкоренят от света. И към VIII, IX в. сл. Р. Хр.
към текста >>
Преходът към
пролет
та се е обусловил и от факта, че при християните е съществувала тенденция съвсем да се изкоренят от света всички древни истини.
Именно така стои работата със съвременните хора. Съвременните хора вече не разглеждат нищо друго освен намиращото се на Земята. В началото на празнуването на Пасха материализмът все още е вярвал, че има милиони звезди, които влияят върху човека. Но и това е било забравено към XVI столетие. Така празникът Пасха е бил пренесен през пролетта.
Преходът към пролетта се е обусловил и от факта, че при християните е съществувала тенденция съвсем да се изкоренят от света всички древни истини.
Това вече съм ви казвал, говорейки за Мистерията на Голгота. Всъщност древните истини са се стремили да ги изкоренят от света. И към VIII, IX в. сл. Р. Хр. хората се оказали в пълно неведение относно факта, че явяването на Христос някак си е свързано със Слънцето.
към текста >>
Случило се все пак така, че по времето, когато празникът Пасха е бил преместен през
пролет
та, хората все още са знаели, че празникът Пасха е свързан с възкресението.
Църквата не е искала да допусне съществуване на наука за Христос Исус, допускала е само това, което тя самата е предписвала. Случило се така, че император Юлиан, предприемайки поход в Азия, е бил предателски убит: него го махнали от този свят. Впоследствие него винаги го наричали «Юлиан Отстъпник», Апостат, еретик, Юлиан-Еретик! Той искал да се даде на хората възможност да установят връзката между християнството и древното познание. Той предполагал, че християнството ще се развива по-добре, притежавайки съдържанието на древната мъдрост, а не само следвайки заповедите на свещениците, когато хората са длъжни да вярват само в това, което говорят свещениците.
Случило се все пак така, че по времето, когато празникът Пасха е бил преместен през пролетта, хората все още са знаели, че празникът Пасха е свързан с възкресението.
И макар вече нищо да не знаели за възкресението на човека, въпреки това те празнували възкресението на природата. Но после било забравено и това, забравено там, където празникът Пасха, макар и да се празнува, хората вече не са знаели какво означава той. В днешно време незнанието е отишло толкова далеч, че хората питат: защо празникът Пасха се празнува в съответствие със Слънцето, Луната и звездите? Чисто и просто трябва да се вземе първата неделя на април, тогава би било по-лесно да се води счетоводният отчет! Днес искат да празнуват Пасхата, ориентирайки се по счетоводството!
към текста >>
Обаче нищо не се знае за това, че при настъпването на
пролет
та проявяват активност тези духовни сили, които извличат всичко от Земята, докато през есента духовните сили унищожават всичко.
И ако тези неща се разглеждат именно така, празникът Пасха отново добива емоционално-смислово съдържание. Тогава хората, празнуващи Пасха, по време на Пасхата могат да си спомнят за това, което е свързано със самия човек. Тогава празникът Пасха добива сила, тогава се знае защо по време на този празник си спомняме и за себе си. Днес връзката на човека с годината е известна, доколкото през зимата човек трябва да носи шуба, а през лятото - летен костюм, че през лятото той се поти, а през зимата мръзне. Известно е само материалното.
Обаче нищо не се знае за това, че при настъпването на пролетта проявяват активност тези духовни сили, които извличат всичко от Земята, докато през есента духовните сили унищожават всичко.
Ако някога това бъде разбрано, хората ще намерят живот в цялата природа, ще осъзнаят, че цялата природа е оживена. В настоящето хората говорят за природата в по-голямата си част глупости. Ако видят растение, те го изравят от Земята и го изследват с помощта на ботаниката, защото съвсем нищо не знаят за тези неща. Ако аз отскубна косъм и го опиша, това ще бъде глупост, доколкото косъмът може да израсне само върху човек или животно. Той не може да възникне сам по себе си: да отгледате косъм върху безжизнения камък няма да ви се отдаде.
към текста >>
Юношеският живот, младостта - през
пролет
та, старостта - през есента, след това отново младост - през
пролет
та, старост -през есента.
Ако изкарва растения, тя е млада, както е младо детето, на което му расте коса. Старецът губи коса, както Земята през есента губи растения. Това също е живот, макар този живот в ритмическо отношение да е организиран по друг начин.
Юношеският живот, младостта - през пролетта, старостта - през есента, след това отново младост - през пролетта, старост -през есента.
В случая с човека тези периоди продължават по-дълго. По същество всичко в мировото пространство живее.
към текста >>
Нека и във вашите души той бъде толкова прекрасен, както прекрасни са
пролет
ните цветя, растящи от Земята!
В този смисъл, господа, иска ми се да ви пожелая наистина прекрасен празник Възкресение.
Нека и във вашите души той бъде толкова прекрасен, както прекрасни са пролетните цветя, растящи от Земята!
След Възкресение ние отново ще продължим нашите беседи на научни теми.
към текста >>
190.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Свети ли ярко слънцето или е полумрак,
пролет
ли е или е есен - всичко това оказва огромно влияние.
Днес хората съвсем пропускат този факт. Макар и нещата да са такива, че те са свързани с човешкия живот.
Свети ли ярко слънцето или е полумрак, пролет ли е или е есен - всичко това оказва огромно влияние.
Така е и с другите природни явления. Можем да кажем: ние разглеждаме живота на Христа, как той се е развивал от Неговото раждане до Йоановото кръщение, а после в течение на три години, до Неговата смърт - всичко в известен смисъл се обостря. Но в тези действия взема участие не само това, което се изразява в решението на синедриона, не само това, което е предизвикало обръщането сред хората и т. н. В тези действия вземат участие също така явления, ставащи както на небето, така и в цялата природа.
към текста >>
Ако питали евреина: «Защо настъпва
пролет
та?
Разглеждайки развитието на еврейския народ в древността, трябва да кажем, че формата на това развитие във висша степен е способствала за подготовката на християнското развитие. Още до навлизането в света на християнството, евреите са имали много духовна религия, но тя е била религия - вече съм ви я характеризирал, - вземаща предвид само духовния закон на природата.
Ако питали евреина: «Защо настъпва пролетта?
», той казвал: «Защото така иска Йехова! » «Защо този човек е лош? » «Защото така иска Йехова! » «Защо в страната е настъпил глад? » «Защото така иска Йехова!
към текста >>
191.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Днес той още присъства като разбиращо се от само себе си сред
пролет
ариата, сред социалдемократите - те акцентират на интернационалния фактор, но в кръговете на буржоазията и в други кръгове по страшен начин се разпространява и удържа връх национализмът, там са много силни националистическите настроения.
Доктор Щайнер: Виждате ли, Ку-клукс-клан е най-новото откритие в дадената област, при това такова откритие, на което трябва да се придава по-голяма важност, отколкото обичайно се прави. Знаете, господа, че само преди няколко десетилетия цареше въодушевление по повод на космополитизма.
Днес той още присъства като разбиращо се от само себе си сред пролетариата, сред социалдемократите - те акцентират на интернационалния фактор, но в кръговете на буржоазията и в други кръгове по страшен начин се разпространява и удържа връх национализмът, там са много силни националистическите настроения.
Спомнете си, че хората, стоящи зад Удроу Уилсън[2] - самият той е бил само подставено лице, - са слагали национализма в сметките, искали са навсякъде да има национални държави, навсякъде са подстрекавали към национализъм и т. н. На това са възлагали своите надежди! Имало е и такива хора, които днес навсякъде развиват тенденции,
към текста >>
192.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
Гледайки нашите поля, засети с есенници и
пролет
ници, можем да кажем: колко добре е, че ги има.
Гледайки нашите поля, засети с есенници и пролетници, можем да кажем: колко добре е, че ги има.
Защото от тях ще получим храна за нашата глава. Гледайки салатите, които отглеждаме, всичко това, което употребяваме като листа, това, което не трябва да варим, тъй като то и така може да бъде усвоено в червата, защото тук всичко е въпрос на сили - гледайки го, ние имаме на разположение всичко, което подхранва органите ни в областта на гърдите. Ако разглеждаме сливи, ябълки и други растящи на дърветата плодове - както виждате, тях също не е задължително да ги варите, тъй като през лятото всички те се варят на слънце, следователно тук има място вътрешното съзряване. Тук нещата са по-различни от случая с корените и всичко това, което, намирайки се на слънце, не зрее, а се втвърдява - това са стъблата и прочие. Плодовете не следва да се варят твърде много, те се варят само в случай, че нашият организъм е отслабен и не може в червата да унищожи тези плодове.
към текста >>
193.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
GA_354 Сътворението на света и човека
Не би следвало да мислите, че през
пролет
та върху нашата Земя някъде въобще биха могли да растат растения, ако Слънцето не би увеличавало своята сила.
Да вземем обикновеното дневно Слънце. Можете да погледнете растенията нощем: те затварят своите цветове, доколкото не са осветени от Слънцето. Денем те отново ги разтварят, тъй като Слънцето ги осветява. Има много неща, които изцяло и напълно са свързани с разпространението на слънчевата светлина над определена част от Земята или с разпространението над определена част от Земята на мрака, тоест на отсъствието на Слънцето. Това става очевидно в течение на годината.
Не би следвало да мислите, че през пролетта върху нашата Земя някъде въобще биха могли да растат растения, ако Слънцето не би увеличавало своята сила.
И когато през есента Слънцето отново губи тази сила, растенията увяхват, целият живот отмира, на Земята пада сняг. Следователно животът на Земята е свързан със Слънцето. Ние въобще нямаше да можем да дишаме този въздух, ако не беше Слънцето, ако слънчевите лъчи не правеха този въздух пригоден за нас. И така, Слънцето се явява за нас най-важното небесно тяло. Помислете само как би се изменило ставащото, ако Слънцето извършваше своя видим кръгооборот около Земята не за двадесет и четири часа, а за два пъти по-голямо време!
към текста >>
В случая със Слънцето можем да открием това влияние в съответствие с времето на изгрева или залеза, или с това как то получава сила през
пролет
та, а през есента я губи.
Ако помислите, че Луната направлява морските приливи и отливи, които по време съвпадат с въртенето й, вие виждате, с какъв род сила Луната въздейства върху Земята. Тогава ще можете да видите, че времето на въртене на Луната около Земята също има някакво значение, особено ако изследваме как се развиват на Земята растенията, вече осветени от Слънцето. По такъв начин може да се открие влиянието на Луната. И така, Слънцето и Луната имат най-голямо влияние върху Земята. Това влияние ние можем да установим по време на фазовото въртене, по времето, когато настъпват пълнолунието, новолунието и т. н.
В случая със Слънцето можем да открием това влияние в съответствие с времето на изгрева или залеза, или с това как то получава сила през пролетта, а през есента я губи.
към текста >>
Да допуснем, че анализираме изгрева на Слънцето на 21 март, през
пролет
та.
Представете си просто, че Земята видимо се намира тук (изобразява го на дъската). Изгревът на Слънцето става при определено местонахождение на Слънцето на небосвода.
Да допуснем, че анализираме изгрева на Слънцето на 21 март, през пролетта.
Тогава установяваме определената точка на небосвода, в която се намира Слънцето в момента на изгрева. Виждате ли, ако днес погледнем в направлението, където изгрява Слънцето на 21 март, зад изгряващото Слънце ще открием съзвездието Риби, напълно конкретно съзвездие. Намирайки се в съзвездието Риби, Слънцето изгрява вече много столетия, макар и не на едно и също място. Точката, наричана точка на пролетта или точка на пролетното равноденствие, в която Слънцето изгрява на 21 март, се придвижва в съзвездието Риби все по-далеч. Виждате ли, преди една година Слънцето е изгряло, намирайки се малко по-назад, а преди още една година - още по-назад.
към текста >>
Точката, наричана точка на
пролет
та или точка на
пролет
ното равноденствие, в която Слънцето изгрява на 21 март, се придвижва в съзвездието Риби все по-далеч.
Изгревът на Слънцето става при определено местонахождение на Слънцето на небосвода. Да допуснем, че анализираме изгрева на Слънцето на 21 март, през пролетта. Тогава установяваме определената точка на небосвода, в която се намира Слънцето в момента на изгрева. Виждате ли, ако днес погледнем в направлението, където изгрява Слънцето на 21 март, зад изгряващото Слънце ще открием съзвездието Риби, напълно конкретно съзвездие. Намирайки се в съзвездието Риби, Слънцето изгрява вече много столетия, макар и не на едно и също място.
Точката, наричана точка на пролетта или точка на пролетното равноденствие, в която Слънцето изгрява на 21 март, се придвижва в съзвездието Риби все по-далеч.
Виждате ли, преди една година Слънцето е изгряло, намирайки се малко по-назад, а преди още една година - още по-назад. Така че Слънцето не изгрява през цялото време в една и съща точка. Това е съзвездието Риби (изобразява го на дъската); в продължение на столетия, много дълго ние намираме точката на пролетното равноденствие в съзвездието Риби, но не винаги е било така. Ако се върнем назад към 1200-ната година - сега сме 1924 година, - ако се върнем назад, ще открием, че Слънцето тогава е изгрявало не в съзвездието Риби, а в съзвездието Овен. И пак точката на пролетното равноденствие дълго време се е намирала в съзвездието Овен.
към текста >>
Това е съзвездието Риби (изобразява го на дъската); в продължение на столетия, много дълго ние намираме точката на
пролет
ното равноденствие в съзвездието Риби, но не винаги е било така.
Виждате ли, ако днес погледнем в направлението, където изгрява Слънцето на 21 март, зад изгряващото Слънце ще открием съзвездието Риби, напълно конкретно съзвездие. Намирайки се в съзвездието Риби, Слънцето изгрява вече много столетия, макар и не на едно и също място. Точката, наричана точка на пролетта или точка на пролетното равноденствие, в която Слънцето изгрява на 21 март, се придвижва в съзвездието Риби все по-далеч. Виждате ли, преди една година Слънцето е изгряло, намирайки се малко по-назад, а преди още една година - още по-назад. Така че Слънцето не изгрява през цялото време в една и съща точка.
Това е съзвездието Риби (изобразява го на дъската); в продължение на столетия, много дълго ние намираме точката на пролетното равноденствие в съзвездието Риби, но не винаги е било така.
Ако се върнем назад към 1200-ната година - сега сме 1924 година, - ако се върнем назад, ще открием, че Слънцето тогава е изгрявало не в съзвездието Риби, а в съзвездието Овен. И пак точката на пролетното равноденствие дълго време се е намирала в съзвездието Овен. Още по-рано, да кажем, например в древноегипетската епоха Слънцето е изгрявало не в съзвездието Овен, а в съзвездието Телец, още по-рано - в съзвездието Близнаци и т. н. Така че можем да кажем: точката на пролетното равноденствие на Слънцето постоянно се придвижва.
към текста >>
И пак точката на
пролет
ното равноденствие дълго време се е намирала в съзвездието Овен.
Точката, наричана точка на пролетта или точка на пролетното равноденствие, в която Слънцето изгрява на 21 март, се придвижва в съзвездието Риби все по-далеч. Виждате ли, преди една година Слънцето е изгряло, намирайки се малко по-назад, а преди още една година - още по-назад. Така че Слънцето не изгрява през цялото време в една и съща точка. Това е съзвездието Риби (изобразява го на дъската); в продължение на столетия, много дълго ние намираме точката на пролетното равноденствие в съзвездието Риби, но не винаги е било така. Ако се върнем назад към 1200-ната година - сега сме 1924 година, - ако се върнем назад, ще открием, че Слънцето тогава е изгрявало не в съзвездието Риби, а в съзвездието Овен.
И пак точката на пролетното равноденствие дълго време се е намирала в съзвездието Овен.
Още по-рано, да кажем, например в древноегипетската епоха Слънцето е изгрявало не в съзвездието Овен, а в съзвездието Телец, още по-рано - в съзвездието Близнаци и т. н. Така че можем да кажем: точката на пролетното равноденствие на Слънцето постоянно се придвижва.
към текста >>
Така че можем да кажем: точката на
пролет
ното равноденствие на Слънцето постоянно се придвижва.
Така че Слънцето не изгрява през цялото време в една и съща точка. Това е съзвездието Риби (изобразява го на дъската); в продължение на столетия, много дълго ние намираме точката на пролетното равноденствие в съзвездието Риби, но не винаги е било така. Ако се върнем назад към 1200-ната година - сега сме 1924 година, - ако се върнем назад, ще открием, че Слънцето тогава е изгрявало не в съзвездието Риби, а в съзвездието Овен. И пак точката на пролетното равноденствие дълго време се е намирала в съзвездието Овен. Още по-рано, да кажем, например в древноегипетската епоха Слънцето е изгрявало не в съзвездието Овен, а в съзвездието Телец, още по-рано - в съзвездието Близнаци и т. н.
Така че можем да кажем: точката на пролетното равноденствие на Слънцето постоянно се придвижва.
към текста >>
Да вземем период от време, равен на 25 915 години, за който точката на
пролет
ното равноденствие на Слънцето извършва пълен оборот.
Това, господа, свидетелства, че и самото Слънце се придвижва във Вселената. Слънцето се премества. Тук би следвало да кажем: премества се по видим начин, тъй като по същество се мести Земята, но сега работата не е в това.
Да вземем период от време, равен на 25 915 години, за който точката на пролетното равноденствие на Слънцето извършва пълен оборот.
Ако през 1924 г. виждаме точката на пролетното равноденствие, съвпадаща с определена точка от небосвода, преди 25 915 години Слънцето е изгрявало в същата тази точка от небосвода и това е ставало през 23 991 година преди Рождество Христово! За това време точката е описала пълен кръг. Виждате забележително явление. Слънцето по видим начин върви по кръга в течение на един ден; Слънцето описва кръг в течение на една година и Слънцето описва кръг в течение на 25 915 години.
към текста >>
виждаме точката на
пролет
ното равноденствие, съвпадаща с определена точка от небосвода, преди 25 915 години Слънцето е изгрявало в същата тази точка от небосвода и това е ставало през 23 991 година преди Рождество Христово!
Това, господа, свидетелства, че и самото Слънце се придвижва във Вселената. Слънцето се премества. Тук би следвало да кажем: премества се по видим начин, тъй като по същество се мести Земята, но сега работата не е в това. Да вземем период от време, равен на 25 915 години, за който точката на пролетното равноденствие на Слънцето извършва пълен оборот. Ако през 1924 г.
виждаме точката на пролетното равноденствие, съвпадаща с определена точка от небосвода, преди 25 915 години Слънцето е изгрявало в същата тази точка от небосвода и това е ставало през 23 991 година преди Рождество Христово!
За това време точката е описала пълен кръг. Виждате забележително явление. Слънцето по видим начин върви по кръга в течение на един ден; Слънцето описва кръг в течение на една година и Слънцето описва кръг в течение на 25 915 години. Имаме Слънчев ден, Слънчева година и Велика Мирова Година на Слънцето, която продължава 25 915 години.
към текста >>
За да придаде окраска на растението Слънцето извършва един оборот в течение на година; точката на изгрева на Слънцето също описва кръг: отначало тя стои долу, съвпадайки с точката на
пролет
ното равноденствие, след това се изкачва нагоре (по Зодиака към съзвездието Рак в Северното полукълбо - бел.
За какво ви разказвам всичко това, господа? Виждате ли, за да придаде окраска на растението, на Слънцето му е необходима една година, но за придаването на цвят на минерала, на камъка, на Слънцето са му необходими 25 915 години! Защото това е доста по-корав тип - този камък.
За да придаде окраска на растението Слънцето извършва един оборот в течение на година; точката на изгрева на Слънцето също описва кръг: отначало тя стои долу, съвпадайки с точката на пролетното равноденствие, след това се изкачва нагоре (по Зодиака към съзвездието Рак в Северното полукълбо - бел.
пр.), после отново се спуска надолу; такъв е нормалният кръгооборот, извършван в течение на една година. Но има и кръгооборот, извършван за 25 915 години. Благодарение на това движение Слънцето получава възможност да придава цвят на камъка. Но винаги именно Слънцето дава тази окраска. Оттук вие едновременно виждате, колко далеч отстои минералното царство от растителното царство.
към текста >>
194.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Много просто стои работата по отношение разделянето на четири годишни времена,
пролет
, лято, есен и зима - тук, в космоса, се спазва известен ред.
Помислете и за това, че такива потоци, електромагнитни потоци във Вселената, зависят на свой ред от слънчевите петна. Ако на Слънцето непосредствено тук се намира петно (изобразява го на дъската), тогава тук се намират тези потоци, следствие от които се явява времето. С това се оказва много значително влияние.
Много просто стои работата по отношение разделянето на четири годишни времена, пролет, лято, есен и зима - тук, в космоса, се спазва известен ред.
Това вече може да се планира по календара. Пролетта настъпва в определено време и т. н. Тези събития се определят от голямома-щабните съотношения между небесните тела. Но съществуват също така и малки влияния. Може да се каже, че не така много от звездите и небесните тела оказват влияние върху това.
към текста >>
Пролет
та настъпва в определено време и т. н.
Помислете и за това, че такива потоци, електромагнитни потоци във Вселената, зависят на свой ред от слънчевите петна. Ако на Слънцето непосредствено тук се намира петно (изобразява го на дъската), тогава тук се намират тези потоци, следствие от които се явява времето. С това се оказва много значително влияние. Много просто стои работата по отношение разделянето на четири годишни времена, пролет, лято, есен и зима - тук, в космоса, се спазва известен ред. Това вече може да се планира по календара.
Пролетта настъпва в определено време и т. н.
Тези събития се определят от голямома-щабните съотношения между небесните тела. Но съществуват също така и малки влияния. Може да се каже, че не така много от звездите и небесните тела оказват влияние върху това. Повечето от тях се намират далеч и влиянието им върху света е само от духовен характер. Но по отношение на метеорологичните условия можем да кажем следното.
към текста >>
Нещо подобно става и тук, така че можем да кажем: при голямомащабни явления, такива като
пролет
та, лятото, есента и зимата, още може да се види, от какво зависи това.
Но по отношение на метеорологичните условия можем да кажем следното. Представете си, че имате разноцветен диск и вие го въртите. Докато го въртите бавно, още напълно можете да различите всички цветове, да допуснем, че там има четири цвята: червен, жълт, зелен и син. Можете да ускорите въртенето: тогава, макар и трудно, вие все пак сте в състояние да различите цветовете. Ако завъртите диска много бързо, тогава всички цветове се сливат, вие нищо повече не можете да различите.
Нещо подобно става и тук, така че можем да кажем: при голямомащабни явления, такива като пролетта, лятото, есента и зимата, още може да се види, от какво зависи това.
Но съществуват толкова много фактори, от които зависи състоянието на времето, че вече не ни се удава да ги обхванем мислено. Всички тези неща, касаещи климата, е невъзможно да се впишат в календара, подобно на пролетта, лятото и т. н. Работата става по-сложна и леко се обърква.
към текста >>
Всички тези неща, касаещи климата, е невъзможно да се впишат в календара, подобно на
пролет
та, лятото и т. н.
Докато го въртите бавно, още напълно можете да различите всички цветове, да допуснем, че там има четири цвята: червен, жълт, зелен и син. Можете да ускорите въртенето: тогава, макар и трудно, вие все пак сте в състояние да различите цветовете. Ако завъртите диска много бързо, тогава всички цветове се сливат, вие нищо повече не можете да различите. Нещо подобно става и тук, така че можем да кажем: при голямомащабни явления, такива като пролетта, лятото, есента и зимата, още може да се види, от какво зависи това. Но съществуват толкова много фактори, от които зависи състоянието на времето, че вече не ни се удава да ги обхванем мислено.
Всички тези неща, касаещи климата, е невъзможно да се впишат в календара, подобно на пролетта, лятото и т. н.
Работата става по-сложна и леко се обърква.
към текста >>
Работата не е само там, с ботаника да се занимаваме, когато се появяват растенията; работата е там, че предметите, по-достъпни за разбиране, трябва да се изучават през зимата, а това, което трудно се разбира, трябва да се отлага за
пролет
та или есента, защото разбирането само по себе си зависи от това.
Може да се открие например как са мислили древните египтяни за някои определени предмети, които са носили за тях такава достоверност, както достоверни са за нас неща, с които имаме работа. Днес човек - трябва само да се наблюдава много внимателно - разбира някои неща през зимата по-зле, отколкото през лятото. Само че на това не се обръща внимание; на такива неща действително не се обръща внимание. Ако някои неща се устройват в съответствие с мировите закономерности, те биха изглеждали по друг начин. Тогава даже в училище, например през зимата биха се предлагали за изучаване предмети, различни от тези през лятото; във Валдорфското училище това вече в известен смисъл се отчита.
Работата не е само там, с ботаника да се занимаваме, когато се появяват растенията; работата е там, че предметите, по-достъпни за разбиране, трябва да се изучават през зимата, а това, което трудно се разбира, трябва да се отлага за пролетта или есента, защото разбирането само по себе си зависи от това.
Това е следствие от по-твърдия ни мозък, докато предишните хора са имали по-мек мозък. Това, което ние можем да обмисляме само през лятото, древните египтяни са можели да обмислят в произволно време на годината. Всички тези неща се откриват на човек, когато той наблюдава причинно-следствените връзки в хода на годината, причинно-следствените връзки в състоянието на времето и т. н. Може би на някого все още не всичко му е ясно? Удовлетвори ли ви това изложение?
към текста >>
195.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
На 21 март, в деня на началото на
пролет
та, слънцето изгрява в определен момента в съзвездието Риби.
Но това число има още едно значение.
На 21 март, в деня на началото на пролетта, слънцето изгрява в определен момента в съзвездието Риби.
Но то изгрява само веднъж точно в този момент. Точката, в която то изгрява, се мени през цялото време. Преди около петстотин години тя не е била в Риби, а в Овен, и още по-рано - в Телец (Бик). Слънцето прави един оборот около целия зодиак и най-накрая се връща в Риби. В определен момент то ще изгрее отново в същата точка, след като направи пълен кръг.
към текста >>
То се нуждае от 25 920 години, за да обиколи и да се върне в същата точка, в която ще изгрее в началото на
пролет
та.
Точката, в която то изгрява, се мени през цялото време. Преди около петстотин години тя не е била в Риби, а в Овен, и още по-рано - в Телец (Бик). Слънцето прави един оборот около целия зодиак и най-накрая се връща в Риби. В определен момент то ще изгрее отново в същата точка, след като направи пълен кръг. Колко време е нужно на Слънцето за това?
То се нуждае от 25 920 години, за да обиколи и да се върне в същата точка, в която ще изгрее в началото на пролетта.
към текста >>
НАГОРЕ