Търсене в текстове за 'Приятелство'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 90 резултата от 51 текста с части от думите : 'Приятелство'.

1. 16_4. ГЬОТЕВОТО ПОНЯТИЕ ЗА ПРОСТРАНСТВОТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Разглеждам ги от гледна точка на приятелството.
Това, което предприехме тук с представата за пространството, е всъщност един специален случай на постоянно прилагания от нас метод, когато пристъпваме към нещата разглеждайки ги. Ние поставяме конкретни обекти под една обща гледна точка. Чрез това добиваме понятия за отделните неща; след това разглеждаме самите тези понятия от същите гледни точки, така че тогава имаме пред себе си само понятията за понятията; свържем ли и тези последните, тогава те се претопяват в онова идейно единство, което не може да бъде доведено под една гледна точка вече с нищо друго освен със самото себе си. Да вземем един особен случай. Познавам двама човека: А и В. Разглеждам ги от гледна точка на приятелството. В този случай ще получа едно на пълно определено понятие "а" за приятелството на двамата човека. Сега разглеждам други двама човека, С и Д, от същата гледна точка. Получавам за това приятелство едно друго понятие, в. Сега мога да отида по-нататък и да отнеса едно към друго тези две понятия на приятелство. Това, което ми остава, когато се абстрахирам от конкретното, което съм добил, е понятието за приятелство въобще.
към текста >>

В този случай ще получа едно на пълно определено понятие "а" за приятелството на двамата човека.
Ние поставяме конкретни обекти под една обща гледна точка. Чрез това добиваме понятия за отделните неща; след това разглеждаме самите тези понятия от същите гледни точки, така че тогава имаме пред себе си само понятията за понятията; свържем ли и тези последните, тогава те се претопяват в онова идейно единство, което не може да бъде доведено под една гледна точка вече с нищо друго освен със самото себе си. Да вземем един особен случай. Познавам двама човека: А и В. Разглеждам ги от гледна точка на приятелството. В този случай ще получа едно на пълно определено понятие "а" за приятелството на двамата човека. Сега разглеждам други двама човека, С и Д, от същата гледна точка. Получавам за това приятелство едно друго понятие, в. Сега мога да отида по-нататък и да отнеса едно към друго тези две понятия на приятелство. Това, което ми остава, когато се абстрахирам от конкретното, което съм добил, е понятието за приятелство въобще. Но това понятие аз мога също действително да получа, когато разгледам лицата Е и Ж и също така С и Н от същата гледна точка.
към текста >>

Получавам за това приятелство едно друго понятие, в.
Да вземем един особен случай. Познавам двама човека: А и В. Разглеждам ги от гледна точка на приятелството. В този случай ще получа едно на пълно определено понятие "а" за приятелството на двамата човека. Сега разглеждам други двама човека, С и Д, от същата гледна точка. Получавам за това приятелство едно друго понятие, в. Сега мога да отида по-нататък и да отнеса едно към друго тези две понятия на приятелство. Това, което ми остава, когато се абстрахирам от конкретното, което съм добил, е понятието за приятелство въобще. Но това понятие аз мога също действително да получа, когато разгледам лицата Е и Ж и също така С и Н от същата гледна точка. В този както и в безброй други случаи аз мога да получа понятието за приятелството въобще. Обаче по същество всички тези понятия са тъждествени едно с друго; и когато ги разглеждам от същата гледна точка, тогава се установява, че съм намерил едно единство.
към текста >>

Сега мога да отида по-нататък и да отнеса едно към друго тези две понятия на приятелство.
Познавам двама човека: А и В. Разглеждам ги от гледна точка на приятелството. В този случай ще получа едно на пълно определено понятие "а" за приятелството на двамата човека. Сега разглеждам други двама човека, С и Д, от същата гледна точка. Получавам за това приятелство едно друго понятие, в. Сега мога да отида по-нататък и да отнеса едно към друго тези две понятия на приятелство. Това, което ми остава, когато се абстрахирам от конкретното, което съм добил, е понятието за приятелство въобще. Но това понятие аз мога също действително да получа, когато разгледам лицата Е и Ж и също така С и Н от същата гледна точка. В този както и в безброй други случаи аз мога да получа понятието за приятелството въобще. Обаче по същество всички тези понятия са тъждествени едно с друго; и когато ги разглеждам от същата гледна точка, тогава се установява, че съм намерил едно единство. Аз отново съм се върнал към това, от което съм изходил.
към текста >>

Това, което ми остава, когато се абстрахирам от конкретното, което съм добил, е понятието за приятелство въобще.
Разглеждам ги от гледна точка на приятелството. В този случай ще получа едно на пълно определено понятие "а" за приятелството на двамата човека. Сега разглеждам други двама човека, С и Д, от същата гледна точка. Получавам за това приятелство едно друго понятие, в. Сега мога да отида по-нататък и да отнеса едно към друго тези две понятия на приятелство. Това, което ми остава, когато се абстрахирам от конкретното, което съм добил, е понятието за приятелство въобще. Но това понятие аз мога също действително да получа, когато разгледам лицата Е и Ж и също така С и Н от същата гледна точка. В този както и в безброй други случаи аз мога да получа понятието за приятелството въобще. Обаче по същество всички тези понятия са тъждествени едно с друго; и когато ги разглеждам от същата гледна точка, тогава се установява, че съм намерил едно единство. Аз отново съм се върнал към това, от което съм изходил.
към текста >>

В този както и в безброй други случаи аз мога да получа понятието за приятелството въобще.
Сега разглеждам други двама човека, С и Д, от същата гледна точка. Получавам за това приятелство едно друго понятие, в. Сега мога да отида по-нататък и да отнеса едно към друго тези две понятия на приятелство. Това, което ми остава, когато се абстрахирам от конкретното, което съм добил, е понятието за приятелство въобще. Но това понятие аз мога също действително да получа, когато разгледам лицата Е и Ж и също така С и Н от същата гледна точка. В този както и в безброй други случаи аз мога да получа понятието за приятелството въобще. Обаче по същество всички тези понятия са тъждествени едно с друго; и когато ги разглеждам от същата гледна точка, тогава се установява, че съм намерил едно единство. Аз отново съм се върнал към това, от което съм изходил.
към текста >>

2. 15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ) GA_4 Философия на свободата

Илюзия е, когато смятаме, че източници на щастието и удовлетворението намираме в здравето, младостта, свободата, сносното съществуване, любовта (половата наслада), състраданието, приятелството и семейния живот, чувството за чест, почитта, славата, властта, религиозното изграждане, заниманията с наука и изкуство, надеждата в задгробен живот, участието в културния напредък.
По доста по-различен начин Хартман се опитва да обоснове песимизма и да го използва за етиката. Следвайки един любим похват на съвременността, той се старае да изгради светогледа си върху опита. Чрез наблюдение на живота Хартман иска да си изясни дали в света преобладава удоволствието или неудоволствието. Пред разума той прави преглед на онова, което на хората изглежда добруване или щастие, за да покаже, че при по-внимателно вглеждане всяко мнимо удовлетворение се оказва илюзия. Илюзия е, когато смятаме, че източници на щастието и удовлетворението намираме в здравето, младостта, свободата, сносното съществуване, любовта (половата наслада), състраданието, приятелството и семейния живот, чувството за чест, почитта, славата, властта, религиозното изграждане, заниманията с наука и изкуство, надеждата в задгробен живот, участието в културния напредък. При трезво разглеждане всяка наслада носи на света много повече злина и неволя, отколкото удоволствие. Неприятното чувство при махмурлука винаги е по-голямо от приятното чувство при опиването. Неудоволствието е далеч по-преобладаващо в света. Запитан, никой човек, дори и относително по-щастливият не би проявил желание за повторно преживяване на окаяния живот. Но тъй като Хартман не отрича присъствието на идейното (на мъдростта) в света и дори му признава равно право редом със слепия устрем (волята), той може да припише на своето първично същество сътворяването на света само ако насочи страданието на света към някаква мъдра всемирна цел.
към текста >>

3. 3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Той не иска в мислите си да бъде в съгласие с една личност, иска да живее в приятелство с нея.
В същото време, когато дава на света своя химн „Шопенхауер като възпитател“, той описва тежките си съмнения към възгледите на философа. Той не го вижда като учител, обича го като баща. Чувства героичното в мислите му, дори когато не е съгласен с тях. Отношението му към Шопенхауер е толкова интимно, че му е било необходимо да изповяда вярата си в него. Той обича своя „възпитател“ така, че му приписва своите собствени мисли, за да може да ги обожава при него. Той не иска в мислите си да бъде в съгласие с една личност, иска да живее в приятелство с нея. Тази воля го притегля също към Рихард Вагнер. Но какви са тези фигури на предсократовата гръцка култура, с които той иска да живее в приятелство? Това са само сенки от далечно минало. А Ницше се стреми към живот, към непосредственото приятелство на трагични хора. Мъртва и аб-страктна остава за него гръцката култура, въпреки целия живот, който фантазията му се опитва да й вдъхне.
към текста >>

Но какви са тези фигури на предсократовата гръцка култура, с които той иска да живее в приятелство?
Чувства героичното в мислите му, дори когато не е съгласен с тях. Отношението му към Шопенхауер е толкова интимно, че му е било необходимо да изповяда вярата си в него. Той обича своя „възпитател“ така, че му приписва своите собствени мисли, за да може да ги обожава при него. Той не иска в мислите си да бъде в съгласие с една личност, иска да живее в приятелство с нея. Тази воля го притегля също към Рихард Вагнер. Но какви са тези фигури на предсократовата гръцка култура, с които той иска да живее в приятелство? Това са само сенки от далечно минало. А Ницше се стреми към живот, към непосредственото приятелство на трагични хора. Мъртва и аб-страктна остава за него гръцката култура, въпреки целия живот, който фантазията му се опитва да й вдъхне. Гръцките духовни герои остават за него един копнеж. Едно осъществяване е за него Рихард Вагнер, в чиято личност, в чието изкуство, в чийто мироглед той вярва, че античният гръцки свят се пробужда отново.
към текста >>

А Ницше се стреми към живот, към непосредственото приятелство на трагични хора.
Той обича своя „възпитател“ така, че му приписва своите собствени мисли, за да може да ги обожава при него. Той не иска в мислите си да бъде в съгласие с една личност, иска да живее в приятелство с нея. Тази воля го притегля също към Рихард Вагнер. Но какви са тези фигури на предсократовата гръцка култура, с които той иска да живее в приятелство? Това са само сенки от далечно минало. А Ницше се стреми към живот, към непосредственото приятелство на трагични хора. Мъртва и аб-страктна остава за него гръцката култура, въпреки целия живот, който фантазията му се опитва да й вдъхне. Гръцките духовни герои остават за него един копнеж. Едно осъществяване е за него Рихард Вагнер, в чиято личност, в чието изкуство, в чийто мироглед той вярва, че античният гръцки свят се пробужда отново. Ницше изживява най-щастливите си дни, когато от Базел отива да гостува на Вагнеровата съпружеска двойка в техния имот в Трибшен. Това, което филологът търси в душата си, да вдъхне гръцки въздух, той вярва, че ще го намери в действителност тук.
към текста >>

4. СЪДЪРЖАНИЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

5. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
5. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
към текста >>

5. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
към текста >>

6. АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Такава любов, такова приятелство търсеше Парацелзий с природата.
Който не вижда по-далече от подобни природни процеси, с него те могат да оставят студен като материални-бездушни неща; който иска на всяка цена да обхване духа със сетивата, той ще насели тези процеси с всички възможни душевни същества. Обаче който, както Парацелзий, знае да ги разглежда във връзка с Цялото, което разкрива своята тайна във вътрешността на човека, той ги взема такива, каквито те се предлагат на сетивата; той не ги тълкува; защото така, както природните процеси стоят пред нас в тяхната действителност, те разкриват по свой начин загадката на съществуването. Това, което тези природни процеси имат да разкрият чрез своята сетивна действителност от душата на човека, за онзи, който се стреми към висшето познание, то стои по-високо отколкото всички свръхестествени чудеса, които човек може да измисли или да направи да му се изявят относно техния пред полагаем "Дух". Не съществува никакъв "дух на природата", който да може да изрази по-възвишени истини, отколкото сами те велики творения на природата, когато нашата душа се свърже с любов с тази природа и в интимно общение с нея слуша нейните тайни. Такава любов, такова приятелство търсеше Парацелзий с природата.
към текста >>

7. ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Той показва, че Майя ще роди един божествен човек, който „ще разположи съществата към любов и приятелство и ще ги съедини в тясна връзка".
Раждането на Буда е възвестено от един бял слон който слиза над царицата Майя. Той показва, че Майя ще роди един божествен човек, който „ще разположи съществата към любов и приятелство и ще ги съедини в тясна връзка". В Евангелието на Лука се казва: „- Бог изпрати ангел Гавраил при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом. Девицата се казваше Мария. Ангелът дойде при нея и каза: „Здравей, преблажена, ...Ето, ти ще заченеш и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния." (Лука, 1, 26-31)
към текста >>

8. 4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА GA_9 Теософия

Любовта към семейството, която сме поддържали в сърцата си, приятелството, на което сме отдавали своите сили, бликват от нашите душевни дълбини; способностите ни в тази област нарастват.
На Земята човек се ражда в едно семейство, в един народ; той живее в една държава, създава приятелства, упражнява професии. Тези обстоятелства определят неговото земно съществувание. През време на нашето пребиваване в първата област от "царството на духовете" те застават пред нас като живи мисловни Същества. Ние изживяваме тези неща още веднъж, но откъм тяхната активна духовна страна. Любовта към семейството, която сме поддържали в сърцата си, приятелството, на което сме отдавали своите сили, бликват от нашите душевни дълбини; способностите ни в тази област нарастват. Духовните сили, които укрепват семейната любов и приятелството, непрекъснато се увеличават. Ето защо, след време ние встъпваме в новото земно въплъщение много по-подготвени и по-съвършени в това отношение.
към текста >>

Духовните сили, които укрепват семейната любов и приятелството, непрекъснато се увеличават.
На Земята човек се ражда в едно семейство, в един народ; той живее в една държава, създава приятелства, упражнява професии. Тези обстоятелства определят неговото земно съществувание. През време на нашето пребиваване в първата област от "царството на духовете" те застават пред нас като живи мисловни Същества. Ние изживяваме тези неща още веднъж, но откъм тяхната активна духовна страна. Любовта към семейството, която сме поддържали в сърцата си, приятелството, на което сме отдавали своите сили, бликват от нашите душевни дълбини; способностите ни в тази област нарастват. Духовните сили, които укрепват семейната любов и приятелството, непрекъснато се увеличават. Ето защо, след време ние встъпваме в новото земно въплъщение много по-подготвени и по-съвършени в това отношение.
към текста >>

Така например, навлизайки във втората или следващите области, ние съвсем не се откъсваме от връзките, крепящи семейството, приятелството и т.н.
Докато в първата област, човекът отново се събира с душите, с които е бил тясно свързан през отминалия физически живот, във втората област той навлиза в сферата на онези, с които се е чувствувал свързан в един по-широк смисъл: Чрез общо преклонение, общо вероизповедание и т.н. Налага се да отбележим, че духовните опитности от предходните области продължават и след като преминем в следващата област. Така например, навлизайки във втората или следващите области, ние съвсем не се откъсваме от връзките, крепящи семейството, приятелството и т.н.
към текста >>

9. 01. УСЛОВИЯ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Ти можеш и да си в най-интимно приятелство с един Посветен: и все пак ще си далеч от него дотогава, докато сам не станеш посветен.
Ти можеш и да си в най-интимно приятелство с един Посветен: и все пак ще си далеч от него дотогава, докато сам не станеш посветен. Ти можеш и да се радваш на неговата обич: но той няма да ти повери своята тайна, ако не си узрял за нея. Ти можеш да го ласкаеш, да го измъчваш: нищо не е в състояние да го застави, така че да ти открие нещо, което той не смее да направи, докато ти не си подготвен да го разбереш правилно.
към текста >>

10. Пролог GA_14 Четири мистерийни драми

Но нашето приятелство изисква неподправена откровеност.
Мила моя Естела, ти не искаш да разбереш, че може да има най-богат живот там, където виждаш само измислени идеи. И че може да има хора, които трябва да нарекат бедна твоята пълна с живот действителност тогава, когато не се измерва с източника, от който произхожда. Може би думите ми ще прозвучат сурово за теб. Но нашето приятелство изисква неподправена откровеност. И ти, като мнозина други, познаваш от това, което се нарича дух, само носителя на знанието. Ти имаш съзнание само за мисловната страна на духа. Но нямаш представа за живия, творчески дух, който формира човека със силата на стихиите така, както зародишните сили в природата формират съществата. И ти, като мнозина други, наричаш непосредствено и оригинално в изкуството например това, което отрича духа такъв, какъвто го разбирам аз. Обаче нашият светоглед обединява пълната съзнателна свобода със силата на първичния развой.
към текста >>

11. Интермецо GA_14 Четири мистерийни драми

Но аз се надявам на по-добри времена за нашето приятелство.
Не виждам никаква възможност да стигнем до някакво взаимно разбирателство по този въпрос. Наистина е тъжно да гледаш как по отношение на най-важните душевни въпроси любимата ти приятелка върви по пътища, които се отклоняват от твоите. Но аз се надявам на по-добри времена за нашето приятелство.
към текста >>

12. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

приятелството ни даряващ
приятелството ни даряващ
към текста >>

13. РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Свещено е и трябва да бъде приятелството, свещена собствеността, свещен бракът, свещено доброто на всеки човек, обаче свещени по себе си и за себе си самите".
Homo nomini deue est. Етиката по себе си и за себе си е една божествена сила. Моралните отношения са чрез себе си истински религиозни отношения. Животът е въобще в неговите главни субстанциални отношения изцяло от божествено естество. Всичко правилно, истинно, добро има навсякъде своята свещена основа в самото себе си, в неговите свойства. Свещено е и трябва да бъде приятелството, свещена собствеността, свещен бракът, свещено доброто на всеки човек, обаче свещени по себе си и за себе си самите". Следователно съществуват общочовешки сили; етиката е една такава сила. Тя е свещена по себе си и за себе си самата; индивидът трябва да и се подчинява. Този индивид не трябва да иска това, което той иска от себе си; а това, което е в смисъла на свещената етика. Той е обзет, овладян от етиката. Щирнер характеризира този възглед с думите: "За Бог на отделния човек е издигнат сега Богът на всички, а именно "човекът", най-висшето за нас е да бъдем човек".
към текста >>

14. 03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Ако подходим исторически и си припомним как през средата на 1795 е възникнало приятелството между Гьоте и Шилер, и как е протекло във времето, лесно ще разберем задачата, която Гьоте си е поставил с въпросната Приказка.
Колцина са тези, които стига да биха искали да се поставят под въздействието на образите от приказката не биха възкликнали: Да, тук са скрити големи загадки. Нека засега да се докоснем поне малко до тези загадки. Ако подходим исторически и си припомним как през средата на 1795 е възникнало приятелството между Гьоте и Шилер, и как е протекло във времето, лесно ще разберем задачата, която Гьоте си е поставил с въпросната Приказка. По това време е било създадено едно произведение, плод от изучаването на Гьотевия светоглед, което изигра огромна роля във възпитанието и култивирането на немския духовен живот: Писмата на Шилер върху естетическото възпитание на човека. Нека само отчасти да посочим какво искаше да постигне Шилер с тези Писма./*16/
към текста >>

15. 05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

И ето че сега постепенно се заражда приятелство с Шилер [...] И тази приятелска връзка няма равна на себе си в историята на човечеството.
Когато Гьоте се връща от Италия обратно във Ваймар, „той попада в един свят, в който всички са разтърсени" от Шилеровите „Разбойници" [...]. И това му действува като истинско варварство, застрашаващо корените на всичко онова, което сега живее в душата му. В своя душевен живот той се чувствува пълен самотник. За известно време той е забравен от всички. И ето че сега постепенно се заражда приятелство с Шилер [...] И тази приятелска връзка няма равна на себе си в историята на човечеството. Те взаимно се насърчават, така че Херман Грим с право казва: В отношението Гьоте: Шилер имаме не само Гьоте плюс Шилер, а Гьоте плюс Шилер и Шилер плюс Гьоте. Благодарение на другия, всеки от тях, стана нещо друго [...] И сега в душата на всеки от тях възникна [...] големият въпрос, който светът искаше да разреши с политически средства: въпросът за свободата [...] За Шилер нещата стояха така: Как човекът може да намери свободата в своята собствена душа? И на този въпрос той посвети едно от най- забележителните си произведения: „Писма върху естетическото възпитание на човека". Как човекът да извиси своята душа над самия себе си, над обичайното равнище на живота и да навлезе във висшите сфери на съществуванието, този беше големият въпрос за Шилер [...] Гьоте не можеше да подходи към този проблем с философски и абстрактни идеи, както това стори Шилер; Гьоте трябваше да се захване с този проблем по друг, много по-жив начин. И той го разреши в чисто свой стил [...] като написа Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия.
към текста >>

16. Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов GA_28 Моят жизнен път

Приятелството му с Шрьоер води до по-дълбоко навлизане в съчиненията на Гьоте, а и духът на последния невидимо присъства.
Приятелството му с Шрьоер води до по-дълбоко навлизане в съчиненията на Гьоте, а и духът на последния невидимо присъства. Щайнер повтаря опитите на Гьоте, търсейки духовно-научно обяснение на феномена на светлината и цветовете, на природните процеси, растенията, намирайки свой път към учението за метаморфозата. Изучава анатомия, физиология на растения, животни и човека и идва до една идея, която почти 30 години изследва в тишина, преди да я публикува и защити – троичния човек, троичната организация на човека.
към текста >>

По същото време 25-годишният Щайнер среща любовта – едно красиво приятелство с момиче, носещо праобраза на немската девойка.
По-нататъшното навлизане в естественонаучните съчинения на Гьоте довежда до написването на „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“ през 1886 г. По същото време 25-годишният Щайнер среща любовта – едно красиво приятелство с момиче, носещо праобраза на немската девойка. Макар че в този живот трябва да останат разделени, споменът за този чудесен период го стопля до края на живота му.
към текста >>

А тук във Ваймар това е съпругът на Анна, към която той изпитва дълбоко приятелство и която след няколко години ще стане негова съпруга в Берлин.
„Гьоте открива духа в природната действителност; Ницше губи духовното в мита в своя блян за природата“.Но попада в една аналогична на Виена ситуация. Отново умира главата на едно семейство, твърде близко до него. И Щайнер проследява пътя на душата в духовния свят, както и на онази душа във Виена, бащата на любимото момиче. А тук във Ваймар това е съпругът на Анна, към която той изпитва дълбоко приятелство и която след няколко години ще стане негова съпруга в Берлин.
към текста >>

Съдбата го среща с Мари фон Сиверс, кармична връзка от миналото и дълбоко приятелство в настоящето, която го импулсира за основаване на антропософията.
Това е началото на откритото антропософско представяне на духовния свят. Задачата на Щайнер е да създаде основата на антропософията, прилагайки научното мислене от естествознанието, развивайки идеите на Гьоте, както и философското мислене на Хегел. Съдбата го среща с Мари фон Сиверс, кармична връзка от миналото и дълбоко приятелство в настоящето, която го импулсира за основаване на антропософията. Двамата се свързват първоначално с Теософското общество и неговите лидери, посещават конгресите в Лондон и Париж, оглавяват Немската секция в Берлин. Но след конгреса в Мюнхен раздялата е неминуема. По отношение на духовните истини не може да има компромиси. Рудолф Щайнер вече е издал ,,Теософия“ и ,,Как се постигат познания за висшите светове“.
към текста >>

17. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

И когато семейството на учителя дойде при нас следващия път, той им каза с пределна яснота, че с приятелството между нас е свършено и обяви: „Кракът на моето момче повече няма да стъпи във вашето училище!
Жената на даскала беше чула суматохата, влезе, гледаше диво и размахваше ръце. Тя просто беше убедена, че синчето ѝ не може да е сътворило подобно нещо. Обвини мен. Аз избягах. Баща ми побесня, когато се прибрах и му разказах за случилото се. И когато семейството на учителя дойде при нас следващия път, той им каза с пределна яснота, че с приятелството между нас е свършено и обяви: „Кракът на моето момче повече няма да стъпи във вашето училище! “ Оттогава баща ми сам започна да ме учи. Така че сега с часове стоях при него в канцеларията му и трябваше да пиша и чета, докато той междувременно изпълняваше служебните си задължения.
към текста >>

18. IV. Младежки приятелства GA_28 Моят жизнен път

Към този период се числи още едно важно за мен приятелство с един млад мъж, който във всичко представляваше противоположност на младежа с русите къдри.
Към този период се числи още едно важно за мен приятелство с един млад мъж, който във всичко представляваше противоположност на младежа с русите къдри. Той чувстваше себе си като поет. С него също прекарвах много време в разговори, стимулиращи мисълта. Той изпитваше голям възторг от всичко поетично. Още на съвсем млади години си беше поставил големи задачи. Когато се запознахме, вече беше написал една трагедия, озаглавена „Ханибал“, и много лирика.
към текста >>

По това време създадох най-искрено приятелство с един младеж, който беше дошъл във виенското Висше техническо училище от немска Трансилвания.
По това време създадох най-искрено приятелство с един младеж, който беше дошъл във виенското Висше техническо училище от немска Трансилвания. И него срещнах за първи път на упражненията при Шрьоер. По време на тях той говорѝ за писмената си работа върху песимизма. В нея оживяваше всичко, което Шопенхауер беше изложил за този вид отношение към живота. Към него се прибавяше и собственото песимистично житейско настроение на младежа. Аз предложих да говоря на противоположната тема.
към текста >>

Той ми даряваше толкова много приятелство и любов, че беше наистина трудно един или друг път да не го разочаровам горчиво.
Този младеж ми имаше безгранично доверие. Дълго време ме третираше почти като изповедник. Откриваше пред душата ми един интересен, често тъжно настроен и възторгващ се от всичко красиво живот. Той ми даряваше толкова много приятелство и любов, че беше наистина трудно един или друг път да не го разочаровам горчиво. Случваше се така, понеже често му се струваше, че не му обръщам достатъчно внимание. Но аз и не можех да се държа другояче, тъй като имах кръг от интереси, към които той не показваше реално разбиране. Всичко това в крайна сметка допринасяше само за това приятелството ни все повече да се задълбочава. Всяко лято той прекарваше ваканцията си в Херманщат. Там отново събираше ученици, на които да преподава през годината от Виена чрез кореспонденция.
към текста >>

Всичко това в крайна сметка допринасяше само за това приятелството ни все повече да се задълбочава.
Дълго време ме третираше почти като изповедник. Откриваше пред душата ми един интересен, често тъжно настроен и възторгващ се от всичко красиво живот. Той ми даряваше толкова много приятелство и любов, че беше наистина трудно един или друг път да не го разочаровам горчиво. Случваше се така, понеже често му се струваше, че не му обръщам достатъчно внимание. Но аз и не можех да се държа другояче, тъй като имах кръг от интереси, към които той не показваше реално разбиране. Всичко това в крайна сметка допринасяше само за това приятелството ни все повече да се задълбочава. Всяко лято той прекарваше ваканцията си в Херманщат. Там отново събираше ученици, на които да преподава през годината от Виена чрез кореспонденция. Тогава винаги получавах дълги писма от него. Той страдаше от това, че им отговарях рядко или пък изобщо не го правех. Но когато наесен отново се върнеше във Виена, се втурваше насреща ми като малко момче.
към текста >>

Това приятелство си остана такова за цял живот, чак до смъртта на приятеля ми преди няколко години.
Това приятелство си остана такова за цял живот, чак до смъртта на приятеля ми преди няколко години. То се запази през някои житейски бури и ще има да казвам още много неща за него.
към текста >>

Така на преден план излезе вътрешният живот на душата му, което по-късно стана основание за нашето продължително приятелство.
След това говорих със съученика си за книгата. Така на преден план излезе вътрешният живот на душата му, което по-късно стана основание за нашето продължително приятелство. Той беше затворен човек, който споделяше много малко. Повечето го смятаха за особняк. Затова пък с малцината, с които сам желаеше да споделя, той беше особено склонен към разговори в писма. Смяташе себе си за човек, призван за поет от вътрешните си заложби. Беше на мнение, че носи голямо богатство в душата си.
към текста >>

19. XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер GA_28 Моят жизнен път

Бернхард Зуфан бе станал приемник на Ерих Шмит, първия директор на Архива, благодарение на приятелството си с Херман Грим.
Бернхард Зуфан бе станал приемник на Ерих Шмит, първия директор на Архива, благодарение на приятелството си с Херман Грим.
към текста >>

20. XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания GA_28 Моят жизнен път

Приятелството му с мен беше сключено.
Хартлебен дълго мълча. След това изведнъж се намеси в бурния обмен на мнения: „Той предизвиква интерес у хората, но за живота не означава нищо.“ Междувременно ме погледна въпросително с по детски безпомощен поглед. Искаше да кажа нещо, защото беше чул, че по това време се занимавах с Шопенхауер. И аз казах: „Принуден съм да гледам на Шопенхауер като на тесногръд гений.“ Очите на Хартлебен заблестяха, той стана неспокоен, изпразни чашата си и си поръча нова. В този миг той ме заключи в сърцето си. Приятелството му с мен беше сключено. „Тесногръд гений! “ – това му хареса. Със същия успех бих могъл да използвам този израз и за някоя съвсем друга личност, но на него щеше да му е все едно. Той дълбоко се интересуваше от факта, че някой би могъл да е на мнение, че и геният може да бъде тесногръд.
към текста >>

21. XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Дори трябваше да констатирам, че временно топлотата на неговото приятелство намаля, тъй като той не можеше да се освободи от своето мнение, че не може да не изстивам по отношение на човешкото, понеже изразходвам душевния си живот в сферата на мислите.
Но когато в писмата си приятелят ми започнеше да говори за моя духовен живот, между нас зейваше пропаст. Той често ми пишеше, че се отчуждавам от изначално човешкото, че „рационализирам душевните си пориви“. Той имаше чувството, че при мен душевният живот се превръща в чисто мисловен и усещаше това като излъчваща се от мен студенина. Каквото и да изтъквах насреща, нищо не можа да ми помогне. Дори трябваше да констатирам, че временно топлотата на неговото приятелство намаля, тъй като той не можеше да се освободи от своето мнение, че не може да не изстивам по отношение на човешкото, понеже изразходвам душевния си живот в сферата на мислите.
към текста >>

22. XX. Ваймарски приятелски кръг GA_28 Моят жизнен път

Начинът, по който му съобщих това, доведе до недоразумения, които скоро разрушиха нашето приятелство.
В един прекрасен ден го осени мисълта да възроди виенския „Немски седмичник“, който бях редактирал за кратко време преди няколко години във Виена. По този начин той искаше да създаде политическо течение, което да превърне тогавашния либерализъм в по-национална и духовно свободна дейност. Мислеше си, че бих могъл да направя нещо в тази насока, съвместно с него. Това беше невъзможно. Дори за възраждането на „Немски седмичник“ не можех да направя нищо. Начинът, по който му съобщих това, доведе до недоразумения, които скоро разрушиха нашето приятелство.
към текста >>

Но от това приятелство произлезе нещо друго.
Но от това приятелство произлезе нещо друго. Ойген Рихтер имаше съпруга и балдъза, които бяха много мили. Той ме представи на семейството си, а то пък ме запозна с друго едно семейство. И тук се случиха събития, които бяха сякаш дословно отражение на прекрасните съдбовни връзки, които някога бях преживял във Виена. Там поддържах много близки отношения с едно семейство, главата на което оставаше винаги невидим, но все пак ми беше станал духовно-душевно толкова близък, че след смъртта му държах погребална реч като за свой най-добър приятел. Цялата духовност на този мъж стоеше пред душата ми в пълната си истинност чрез неговото семейство.
към текста >>

Затова ми е толкова по-горчиво, когато си спомня факта, че и приятелството ми с Август Фрезениус свърши с разрив поради недоразуменията, свързани с отношението ми към Архива на Ницше и г-жа д-р Фьорстер-Ницше.
Но с Август Фрезениус не обсъждахме само филологически въпроси. Всичко, което тогава вълнуваше епохата, всичко интересно, което се случваше във Ваймар или извън него, бе съдържание на нашите дълги разговори. Защото заедно прекарвахме дълго време. Понякога водехме горещи дискусии по някои въпроси, но всичко винаги приключваше в пълна хармония. Понеже бяхме взаимно убедени в сериозността на своите разбирания. Затова ми е толкова по-горчиво, когато си спомня факта, че и приятелството ми с Август Фрезениус свърши с разрив поради недоразуменията, свързани с отношението ми към Архива на Ницше и г-жа д-р Фьорстер-Ницше. Приятелите ми не можеха да си представят картината на това, което всъщност се беше случило. Аз не можех да им дам удовлетворяващо ги обяснение. Защото всъщност нищо особено не се бе случило. И всичко почиваше на недоразумения и илюзии, затвърдили се в Архива на Ницше. Това, което можах да кажа, съдържа излязлата по-късно статия в „Списание за литература“.
към текста >>

Дълбоко съжалявах за недоразумението, защото приятелството ми към Август Фрезениус беше пуснало здрави корени в сърцето ми.
Приятелите ми не можеха да си представят картината на това, което всъщност се беше случило. Аз не можех да им дам удовлетворяващо ги обяснение. Защото всъщност нищо особено не се бе случило. И всичко почиваше на недоразумения и илюзии, затвърдили се в Архива на Ницше. Това, което можах да кажа, съдържа излязлата по-късно статия в „Списание за литература“. Дълбоко съжалявах за недоразумението, защото приятелството ми към Август Фрезениус беше пуснало здрави корени в сърцето ми.
към текста >>

Трябва да си спомня и за един приятел, който се присъедини към моя кръг сравнително рано по време на престоя ми във Ваймар и с когото бях свързан в най-близко приятелство, докато не си заминах, а дори и след това, когато по-късно от време на време посещавах Ваймар.
Трябва да си спомня и за един приятел, който се присъедини към моя кръг сравнително рано по време на престоя ми във Ваймар и с когото бях свързан в най-близко приятелство, докато не си заминах, а дори и след това, когато по-късно от време на време посещавах Ваймар. Това беше художникът Йозеф Ролечек. Той беше немец от Бохемия и беше дошъл във Ваймар, привлечен от художественото училище. Той беше личност, която предизвикваше силни симпатии и в разговор с която човек с охота разкриваше сърцето си. Ролечек беше сантиментален и същевременно леко циничен. Беше песимистичен, от една страна, а от друга – беше склонен твърде малко да цени живота, в който, както му изглеждаше, изобщо нe си струва усилието да се съсредоточава върху нещата, даващи повод за песимизъм, тъй като те не представляват кой знае каква ценност.
към текста >>

23. XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието GA_28 Моят жизнен път

Тук ще говоря само за прекрасното ни приятелство в края на деветдесетте години и за това какъв ми изглеждаше той тогава.
В последните години от пребиваването си във Ваймар се сприятелих с Конрад Анзорге и неговия шурей фон Кромптон. По-късно Конрад Анзорге прояви най-блестящо художествения си талант. Тук ще говоря само за прекрасното ни приятелство в края на деветдесетте години и за това какъв ми изглеждаше той тогава.
към текста >>

24. XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд GA_28 Моят жизнен път

Обаче преходът от чисто човешкото отношение към „съзерцание на фона на духовното“ е напълно човечен, подобно на този от бегло към по-близко приятелство.
Ако някой човек забележи, че е наблюдаван от „психолог“, това може да предизвика у него раздразнение. Обаче преходът от чисто човешкото отношение към „съзерцание на фона на духовното“ е напълно човечен, подобно на този от бегло към по-близко приятелство.
към текста >>

25. XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма GA_28 Моят жизнен път

С изучаването на Щирнер по това време за мен е свързано едно приятелство, което оказа съществено влияние върху това изучаване.
С изучаването на Щирнер по това време за мен е свързано едно приятелство, което оказа съществено влияние върху това изучаване. Това е приятелството с видния познавач и издател на Щирнер Дж. Х. Маккей. Още във Ваймар Габриеле Ройтер ме запозна с тази начаса предизвикала у мен симпатия личност. Той се беше занимал с главите от „Философия на свободата“, в които се говори за етичен индивидуализъм. Откриваше хармония между моето изложение и собствените си социални възгледи.
към текста >>

Това е приятелството с видния познавач и издател на Щирнер Дж.
С изучаването на Щирнер по това време за мен е свързано едно приятелство, което оказа съществено влияние върху това изучаване. Това е приятелството с видния познавач и издател на Щирнер Дж. Х. Маккей. Още във Ваймар Габриеле Ройтер ме запозна с тази начаса предизвикала у мен симпатия личност. Той се беше занимал с главите от „Философия на свободата“, в които се говори за етичен индивидуализъм. Откриваше хармония между моето изложение и собствените си социални възгледи.
към текста >>

Маккей се пресели за дълго в Берлин, между нас се разви чудесно приятелство.
Когато след това през 1898 г. Дж. Х. Маккей се пресели за дълго в Берлин, между нас се разви чудесно приятелство. За съжаление и то беше разрушено от живота и по-точно поради публичната ми антропософска дейност.
към текста >>

Приятелството с г-жа Ойнике скоро се превърна в граждански брак.
Външният ми личен живот ми донесе много голямо удовлетворение благодарение на факта, че семейство Ойнике се премести в Берлин и аз можех да живея при тях, обграден от най-добрите грижи, след като за кратко преживях цялата нищета на живота в собствено жилище. Приятелството с г-жа Ойнике скоро се превърна в граждански брак. Само толкова ще кажа за тези си лични преживявания. В тази „автобиография“ не искам никъде да споменавам за личния си живот нещо друго освен това, което играе роля за хода на моето развитие. А животът в дома на Ойнике тогава ми даде възможност да имам несмущавана от нищо опора за един вътрешно и външно раздвижен живот. Впрочем личните отношения не принадлежат на обществеността. Те не я касаят.
към текста >>

26. XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“) GA_28 Моят жизнен път

Към този период спада и приятелството ми с починалия твърде млад поет Лудвиг Якобовски.
Към този период спада и приятелството ми с починалия твърде млад поет Лудвиг Якобовски. Той бе личност, чиято основна душевна настройка беше проникната от вътрешен трагизъм. Трудно понасяше съдбата си на евреин. Той стоеше начело на една кантора, която, под ръководството на един свободомислещ депутат, управляваше дружеството „Борба с антисемитизма“ и издаваше неговия вестник. На раменете си Лудвиг Якобовски носеше прекомерен товар от работа в тази връзка. При това работа, която ежедневно подновяваше една изгаряща го болка.
към текста >>

Спомени за нашето приятелство живеят постоянно в моето сърце и често с искрена преданост отправям поглед назад към недългото време на нашето общуване.
Всичко у Лудвиг Якобовски беше достойно за любов: вътрешният му трагизъм, стремежът да се избави от него към своите „сияещи дни“, отдадеността му на бурния живот. Спомени за нашето приятелство живеят постоянно в моето сърце и често с искрена преданост отправям поглед назад към недългото време на нашето общуване.
към текста >>

27. XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс GA_28 Моят жизнен път

Между Мари фон Сиверс и мен скоро възникна дълбоко приятелство.
Между Мари фон Сиверс и мен скоро възникна дълбоко приятелство. Въз основа на това приятелство се разгърна широк кръг съвместни дейности в най-различни духовни области. Антропософия, но също и изкуството на поезията и рецитацията – да ги култивираме за нас скоро се превърна в съдържание на целия ни живот.
към текста >>

Въз основа на това приятелство се разгърна широк кръг съвместни дейности в най-различни духовни области.
Между Мари фон Сиверс и мен скоро възникна дълбоко приятелство. Въз основа на това приятелство се разгърна широк кръг съвместни дейности в най-различни духовни области. Антропософия, но също и изкуството на поезията и рецитацията – да ги култивираме за нас скоро се превърна в съдържание на целия ни живот.
към текста >>

28. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Както сангвиникът трябва да изпитва привързаност към една личност, така флегматикът трябва да го свързва приятелство с възможно по-голям брой негови връстници.
То може да бъде възпитано чрез съпреживяването на интересите, и то на възможно повече интереси от страна на други личности. Ако то се отнася равнодушно към това, което го заобикаля, неговият интерес може да бъде събуден, като върху него въздействат интересите на неговите приятели. Само чрез това своеобразно сугестивно действие, чрез интересите на другите, е възможно да се разпали интересът му. Да се събуди собствения интерес чрез косвеното преживяване на интереса на другите, чрез съпреживяването на интереса на неговите приятели, това е ключът към възпитанието на флегматика, както съпричастието, съпреживяването на човешката съдба в лицето на другия е средството при меланхолика. Още веднъж: Да бъде разпален чрез интереса на другите, това е ефикасното възпитателно средство за флегматика. Както сангвиникът трябва да изпитва привързаност към една личност, така флегматикът трябва да го свързва приятелство с възможно по-голям брой негови връстници. Това е единственият път, по който дремещата в него сила може да бъде разпалена. Не нещата като такива въздействат на флегматика. Чрез един предмет от кръга задължения в училището или в къщи няма да заинтригувате малкия флегматик, но можете да постигнете това по обиколния път на интересите на други души на същата възраст. Когато по този начин нещата се отразяват в други хора, тези интереси се отразяват в и душата на флегматичното дете.
към текста >>

29. ІІІ. Бог, Човек, Природа GA_92 Езотерична космология

Другите растения, пригодили се към последвалите епохи, му засвидетелсват приятелството си.
Болестта е нещо аналогично. Тя е регресия, причинена от паразитните елементи в огранизма. Друидите и Скалдите знаеха връзката между имела и човека. Има отзвук от това в легендата за Балдур. Богът Балдур е убит с имел, защото имелът е враждебен елемент от предишните епохи - елемент, който вече не е свързан с човека. Другите растения, пригодили се към последвалите епохи, му засвидетелсват приятелството си.
към текста >>

30. ІІІ. Бог, Човек, Природа GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Другите растения, пригодили се към последвалите епохи, му засвидетелсват приятелството си.
Болестта е нещо аналогично. Тя е регресия, причинена от паразитните елементи в организма. Друидите и Скалдите знаеха връзката между имела и човека. Има отзвук от това в легендата за Балдур. Богът Балдур е убит с имел, защото имелът е враждебен елемент от предишните епохи елемент, който вече не е свързан с човека. Другите растения, пригодили се към последвалите епохи, му засвидетелсват приятелството си.
към текста >>

31. Съдържание GA_99 Теософия на розенкройцерите

Приятелство и връзките на любовта – основа за съвместното битие на душите в Девакана.
Приятелство и връзките на любовта – основа за съвместното битие на душите в Девакана. Включване в състава на физическия свят при ново раждане. Времето след зачатието и по-нататъшното формиране на плода. Великата година на Платон. Раждане в мъжки и женски облик. Общата карма на хората.
към текста >>

32. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Но когато Гунтер взима в ръцете си управлението на Франкското кралство и слага край на приятелството с Етцел, те вече не могат да останат там, трябва да бягат.
Затова в плен на в двора на хунския крал Етцел бяха отведени Валтер, синът на Алфард, Хилдегунд, дъщерята на бургундския крал, и от страна на франкския двор Хаген фон Тронье. Тъй като Гунтер, синът на франкския крал Гибих, все още не можеше да бъде взет в плен, то неговото място трябваше да заеме наследникът на древния род Тронье, Хаген. Не е нужно да разказваме цялата песен за Валтар. В двореца на крал Етцел те се отличават като смели герои, но в едно не успяват: те явно успяват да завоюват това, което издига човека до Аз, но това, което води Азовете до мира, това те не успяват да придобият, то е било невъзможно за тях. Всеки от тях е бил смел на своето място, затова те са смели дори и в страната на врага в двора на Етцел или Атила. Но когато Гунтер взима в ръцете си управлението на Франкското кралство и слага край на приятелството с Етцел, те вече не могат да останат там, трябва да бягат. В този момент настъпва нещо забележително. Съществува една стара версия на песента за Валтар, в която е описано как той, след като е избягал с Хилдегунд се бие срещу гонещите ги хуни. Тази версия произхожда от франкската земя. Съществува обаче и една по-късна версия, за която стана дума вчера, и която произлиза от чисто християнски интенции. Тя е обработена за последен път през 10 век от Екерхард И., монах в манастира Сент Гален.
към текста >>

33. 6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Приятелството между две същества се изразяваше в цветове и форми.
Когато той се приближаваше до тях, той не възприемаше по този начин червения цвят, формите, зелените листа. Но когато приближаваше едно такова растение в него се надигаше една картина, която най-напред му представяше на мястото, където сега е зелено, един червен образ, а тук, където сега е червеното му се явя ваше един зеленикаво-син образ. Всичко това му се показваше в цветове, които не се срещат така във физическия свят, а само подчертават, че става дума за образ, който е душевно-духовно симпатичен на човека. Ако например човекът се приближеше до едно благо настроено към него същество от животинския свят, то пред него изникваха определени цветове, изразяващи симпатията, която животното изпитва към него. Ако се приближеше до животно, което иска да го изяде, то това се изразяваше в друг цветен образ. Приятелството между две същества се изразяваше в цветове и форми.
към текста >>

34. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство. GA_120 Откровенията на Кармата

Също и всред други народи спомнете си само арабите и тяхната пословична доброта към коня особено ако те са запазили дори и следи от древното светоусещане, появяващо се тук или там като наследствени качества, Вие ще откриете един вид „приятелство" с животните, едно чисто човешко отношение към всички животни.
Също и всред други народи спомнете си само арабите и тяхната пословична доброта към коня особено ако те са запазили дори и следи от древното светоусещане, появяващо се тук или там като наследствени качества, Вие ще откриете един вид „приятелство" с животните, едно чисто човешко отношение към всички животни.
към текста >>

35. Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Нашата карма ни показва не просто онова, което изпълва нашия живот със страдания и радости, а в живота срещаме например много хора, с които ни свързва само едно бегло запознанство, или хора, които в една или друга степен на родство, на приятелство стоят близо до нас продължително време от нашия живот.
Нашата карма ни показва не просто онова, което изпълва нашия живот със страдания и радости, а в живота срещаме например много хора, с които ни свързва само едно бегло запознанство, или хора, които в една или друга степен на родство, на приятелство стоят близо до нас продължително време от нашия живот. Ние срещаме хора, които по един или друг начин ни причиняват страдания, сътрудничеството с тях поражда страдания, следователно пречки, или пък срещаме хора, които ни подпомагат или ние ги подпомагаме, накратко: възникват най-разнообразни отношения. Спрямо един такъв житейски факт ние трябва да си изработим нагласата: Да, ние самите сме го поискали с по-разумното същество в нас, поискали сме, примерно, един човек “случайно” да ни срещне по нашия път, търсили сме именно този, който да ни причини това или онова. Ето как следва да приемаме нещата, ако искаме да е плодотворно в антропософски смисъл онова, което завчера казахме относно приемането на кармата.
към текста >>

Когато, да речем, един човек влиза в някаква връзка с друг човек към своята тридесетгодишна възраст, било че се влюбва в него, било че завързва приятелство, влиза в борба с него, или нещо друго, за нас много неща се осветяват, ако си представим, че някога сме били свързани с този човек така, както е свързано детето със своите родители.
Окултното изследване установява, че по правило, но не винаги, в средата на нашия земен живот ние срещаме при някакви външни обстоятелства на кармата онези хора, които в нашия минал живот са били именно нашите родители. Много редки са случаите да се срещнем в най-ранното детство на нашия живот с онези хора, които в миналия живот са били наши родители. С тях ние се срещаме именно в средата на нашия живот. Това се явява като един любопитен факт, но е така. И едва когато се опитаме да проверим едно такова правило в живота, когато устроим нашите мисли така, ние можем да допринесем извънредно много за живота. Когато, да речем, един човек влиза в някаква връзка с друг човек към своята тридесетгодишна възраст, било че се влюбва в него, било че завързва приятелство, влиза в борба с него, или нещо друго, за нас много неща се осветяват, ако си представим, че някога сме били свързани с този човек така, както е свързано детето със своите родители. Установява се и един друг забележителен факт. Онези хора, с които сме се събрали в най-ранното детство, родители, братя и сестри, другари по игра, това са по правило такива личности, с които в наш минал живот, или в някоя от нашите минали инкарнации сме развили такива отношения, че сме се запознали с тях по някакъв начин към нашата тридесета година от тогавашната инкарнация. Установява се много често, че тези хора се явяват като родители, или братя и сестри в нашата сегашна инкарнация. Макар и подобно нещо да ни се струва странно, нека се опитаме да го приложим в нашия живот. Ние ще се убедим, че ако разглеждаме нещата по този начин, животът ни става по-ясен.
към текста >>

36. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Не би ли трябвало да се подразбира, че силите, които действат най-дълбоко в душата, произлизат от времето на миналия живот, в който тези взаимовръзки са били предизвикани от нас самите чрез най-голямата сила на приятелството, на „съзнателната“ любов, ако можем да я наречем така?
Както вече казах, бихме могли да подчертаем, че по този начин нещата в живота се оказват разбираеми. А не би ли трябвало силите, които насочват дадена човешка индивидуалност към едно определено семейство, да са много значими и силни? Те обаче не могат да бъдат силни в човека, който сега се въплъщава, защото не могат да направят кой знае какво в света, в който той слиза. Не би ли трябвало да се подразбира, че силите, които действат най-дълбоко в душата, произлизат от времето на миналия живот, в който тези взаимовръзки са били предизвикани от нас самите чрез най-голямата сила на приятелството, на „съзнателната“ любов, ако можем да я наречем така? Това, което е царяло като съзнателни сили в единия живот, действа като несъзнателни сили в следващия живот. Случващото се повече или по-малко несъзнателно се обяснява по този начин.
към текста >>

37. Седма лекция, 21 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Тя не вижда как горните Богове се борят срещу атаките на долните Богове, как Богът-змия Луцифер се бунтува; но тя вижда тържеството на дисхармонията и хармонията, на приятелството и враждата.
Той е този, който последен успя да се вгледа в елементарния свят. Но нека да си представим и една от другите души. Тя не може да вижда как елементите се раждат от Хронос. Тя не може да вижда как змиевидното същество Офионеус започва спора с горните Богове; но в своето образно съзнание тя установява, че някакви сили действуват в сетивния свят. Нейният поглед не стига до Хронос; обаче тя вижда това, което действува в сетивния свят като идващо от Хронос: огън, въздух, вода, земя! Тя не вижда как горните Богове се борят срещу атаките на долните Богове, как Богът-змия Луцифер се бунтува; но тя вижда тържеството на дисхармонията и хармонията, на приятелството и враждата. Тя вижда любовта и омразата като абстрактни понятия, а огъня, въздуха, водата и земята като абстрактни елементи. Това, което сега все още нахлува в душата, тя го вижда; обаче до всичко онова, което виждаха древните, тя вече няма достъп. Нека да си представим една такава душа, която изцяло е потопена в живите извори на предишната епоха, обаче не може да вижда в духовния свят, а обхваща само външните му форми; поради нейната специална мисия тя няма достъп до всичко онова, което по-рано ощастливяваше хората; от друга страна, новият Азов свят не й предлага нищо друго, освен няколко понятия, към които тя трябва да се придържа: Такава е била душата на Емпедокъл. Точно такава застава пред нас душата на Емпедокъл, ако поискаме да се докоснем до нейната най-дълбока същност. Емпедокъл е почти съвременник на мъдреца от Сирос.
към текста >>

38. 13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Да вземем примера с двама човеци, които тук на Земята се намират в тясно приятелство: единият стои във връзка с Антропософията, а другият не, този последният умира, тогава първият може да му помогне много чрез това, че му чете, запознава го с това, което го заобикаля след смъртта.
Това не трябва да ни води до отчаяние по отношение на много хора, които още не искат да знаят за Духовната наука те ще се върнат отново на Земята и по-късно ще дойдат в допир с нея. Антропософията е устроена на Земята, за да даде възможност на човека, на хората въобще, да научат това, което трябва да бъде научено по човешки начин върху свръхсетивния свят. Съществува само една такава възможност и тя е дадено само чрез човека. Когато човек е минал през вратата на смъртта в духовния свят, без да е научил тук нещо за Духовната наука, той може да научи за нея чрез това, че се е намирал в отношение със земните хора, които са в допир с нея. Това е един околен път, но един възможен път. Да вземем примера с двама човеци, които тук на Земята се намират в тясно приятелство: единият стои във връзка с Антропософията, а другият не, този последният умира, тогава първият може да му помогне много чрез това, че му чете, запознава го с това, което го заобикаля след смъртта. Следователно човек може да чете заедно с мъртвият едно важно съчинение на Духовната наука: мъртвият го слуша както може да констатира това ясновидецът.
към текста >>

39. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

За него и за срещата му с „Непознатия от Оберланд“ виж глава „Божие приятелство“ в книгата на Рудолф Щайнер „Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед“ 1901, Събр. съч.
Йоханес Таулер (1300-1361), мистик, проповедник в Страсбург. За него и за срещата му с „Непознатия от Оберланд“ виж глава „Божие приятелство“ в книгата на Рудолф Щайнер „Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед“ 1901, Събр. съч. № 7. Произведения: „Йохан Таулеровите проповеди“ (преведени от Юлиус Хамбергер, Франкфурт 1864).
към текста >>

40. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Много често нашите приятели вярват, че когато се застъпваме за Христос, когато не отричаме Христос и Мистерията на Голгота, ние бихме могли да спечелим приятелството на този свещеник.
И само ако Вие, скъпи мои приятели, се задълбочите в нещата, които днес прозвучаха тук, и вникнете в техните логични връзки, няма да изпаднете в определени грешки, които иначе ще Ви дебнат на всяка крачка. Естествено, ще бъде извънредно трудно да бъдат избегнати някои грешки. Виждате ли, всред нас не прекъснато се срещат отделни хора, които казват: Ето, на света има последователи на това или онова вероизповедание; да предположим, следователно, че даден човек израства всред едно малко или много католическо население и в непосредствена близост до един католически свещеник. Много често нашите приятели вярват, че когато се застъпваме за Христос, когато не отричаме Христос и Мистерията на Голгота, ние бихме могли да спечелим приятелството на този свещеник. Този начин на мислене е крайно погрешен. Не възможно е да спечелим такива хора, като ги убеждаваме: ние съвсем не отричаме това, което вие сте длъжни да утвърждавате. Подобен ход на събитията е напълно изключен! Ние бихме могли да се разберем с тези хора, ако например сме в състояние да заявим: Ние отричаме Христос! Тогава те биха отвърнали: Ето, това са хора, които отричат Христос; те не принадлежат към нас; ние оставаме при нашата общност, при нашата църква, която търси Христос по пътя на опиянението!
към текста >>

41. Връзката между живите и мъртвите GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Както отбелязах, за обикновеното ни съзнание тези имагинации не означават нищо, но те играят огромна, изключителна роля в нашия живот като симпатии и антипатии, които развиваме в по-малка или по-голяма степен към хората, които срещаме, изразяващи се в неопределени чувства, в само загатнати наклонности или неблагоразположения, във всичко, което води до приятелство, любов, което може да нарасне така, че да повярваме, че не можем да живеем без този или онзи човек.
Защото ние сме свързани с нашите имагинации много по-интензивно, отколкото със сетивните възприятия. От минералното царство ние, като физически хора, получаваме малко имагинации. Повече имагинации получаваме чрез това, което развиваме в съвместния си живот с растителния свят, както и с животинския свят. Най-голямата част от живеещото в нашето етерно тяло като имагинации идва от отношенията ни към нашите ближни и от всичко, което следва от тези отношения за нашия живот. Да, в края на краищата цялото ни отношение към нашите ближни, начинът, по който се отнасяме с тях, зависи от имагинации, които, от друга страна, винаги зависят от начина, по който подхождаме към другите хора. Както отбелязах, за обикновеното ни съзнание тези имагинации не означават нищо, но те играят огромна, изключителна роля в нашия живот като симпатии и антипатии, които развиваме в по-малка или по-голяма степен към хората, които срещаме, изразяващи се в неопределени чувства, в само загатнати наклонности или неблагоразположения, във всичко, което води до приятелство, любов, което може да нарасне така, че да повярваме, че не можем да живеем без този или онзи човек.
към текста >>

42. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Дотогава едва ли можеше да се забележи някакво особено приятелство между тези две представителни лица,но оттам насетне се смяташе за добре да се изтъква тяхната съвместност.
Та нека вземем един пример от по-новата история. През 1909 г. бе подготвена среща на италианския крал с руския цар. Дотогава едва ли можеше да се забележи някакво особено приятелство между тези две представителни лица,но оттам насетне се смяташе за добре да се изтъква тяхната съвместност. Срещата в Ракониджи се състояла*204 Не беше лесно и ако проверите какво ли не е трябвало да предприеме тогавашният министър-председател Джолити за предотвратяването на евентуални "атентаторски неприятности", ще видите, че в онзи момент на бедния Джолити му бе дошло доста нагорно.
към текста >>

43. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

В качеството си на земен човек можете да се сгреете от друг човек, от неговото приятелство, от неговата любов; можете да замръзнете от неговата хладина, може би и от неговата еснафщина, обаче при това се има предвид нещо душевно.
И като земен човек, влизайки в топлата стая, вие нямате усещането: тук, в тази стая, има нещо сякаш от великия Дух, обграждащ човека с любов. Вие усещате тази топлина като приятно телесно чувство, обаче не го усещате като нещо душевно. Същото е и със студа. Вие мръзнете, студено ви е телесно; но нямате усещането: чрез особените климатични условия към вас се приближават демони, за да ви нашепват нещо толкова хладно, че замръзвате също и в душата. Физическата топлина за вас не е едновременно и нещо душевно, защото вие, като земен човек с обикновено съзнание, не възприемате с цялата интензивност природно-душевното. В качеството си на земен човек можете да се сгреете от друг човек, от неговото приятелство, от неговата любов; можете да замръзнете от неговата хладина, може би и от неговата еснафщина, обаче при това се има предвид нещо душевно. Но помислете колко малко е склонен днес физическият земен човек, когато излезе в топъл летен ден със зноен въздух, да каже: Боговете сега много ме обичат! Или колко малко е склонен сегашният човек, излизайки на зимния студ, да каже: а сега във въздуха се носят само тези Силфи, които са хладни филистери в света на Силфите. Такива изрази днес няма да чуете.
към текста >>

44. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

И така, тази втора индивидуалност е завързала близко приятелство с Гилгамеш и те съумели съвместно да уредят социалния живот в града на наистина здрава основа.
И така, тази втора индивидуалност е завързала близко приятелство с Гилгамеш и те съумели съвместно да уредят социалния живот в града на наистина здрава основа. Това е било възможно, защото на втората индивидуалност и е останал голям запас от знания, придобити през времето на пребиваване в космоса извън Земята, поради малобройните земни инкарнации. Еабани е имал, както вече казах в Щутгарт, нещо като просветлено възприятие - ясновиждане, ясночуване и това, което можем да наречем яснознание. По такъв начин ние имаме в една личност от една страна остатъци от древните завоевателски обичаи и ритмически настроена памет, а от друга - това, което и е останало от виденията и прозренията в скритите мистерии на Космоса; от сливането на тези две неща е израснала, както понякога ставало в тези древни времена, цялата социална структура на този град в Мала Азия. Мир и щастие се спуснали над града и неговите обитатели и всичко би било наред, ако не се беше случило едно събитие, което преобърнало хода на нещата в друга посока.
към текста >>

45. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Завързва се интимно младежко приятелство.
Искам да взема случая, когато някой намира един приятел в младостта си. Завързва се интимно младежко приятелство. Двамата много се привързват един към друг. Но животът ги разделя така, че двамата, или може би, особено единият, с определена тъга поглежда към приятелството от младостта. Но това приятелство не може да се възстанови, колкото и често те да се срещат в живота, приятелството от младостта вече не се възстановява. Ако помислите, при известни обстоятелства колко много може да зависи за съдбата на човека от едно такова разбито приятелство от младостта, вие ще си кажете, че съдбата на човека дълбоко може да бъде повлияна от едно такова разбито приятелство от младостта.
към текста >>

Но животът ги разделя така, че двамата, или може би, особено единият, с определена тъга поглежда към приятелството от младостта.
Искам да взема случая, когато някой намира един приятел в младостта си. Завързва се интимно младежко приятелство. Двамата много се привързват един към друг. Но животът ги разделя така, че двамата, или може би, особено единият, с определена тъга поглежда към приятелството от младостта. Но това приятелство не може да се възстанови, колкото и често те да се срещат в живота, приятелството от младостта вече не се възстановява. Ако помислите, при известни обстоятелства колко много може да зависи за съдбата на човека от едно такова разбито приятелство от младостта, вие ще си кажете, че съдбата на човека дълбоко може да бъде повлияна от едно такова разбито приятелство от младостта.
към текста >>

Но това приятелство не може да се възстанови, колкото и често те да се срещат в живота, приятелството от младостта вече не се възстановява.
Искам да взема случая, когато някой намира един приятел в младостта си. Завързва се интимно младежко приятелство. Двамата много се привързват един към друг. Но животът ги разделя така, че двамата, или може би, особено единият, с определена тъга поглежда към приятелството от младостта. Но това приятелство не може да се възстанови, колкото и често те да се срещат в живота, приятелството от младостта вече не се възстановява. Ако помислите, при известни обстоятелства колко много може да зависи за съдбата на човека от едно такова разбито приятелство от младостта, вие ще си кажете, че съдбата на човека дълбоко може да бъде повлияна от едно такова разбито приятелство от младостта.
към текста >>

Ако помислите, при известни обстоятелства колко много може да зависи за съдбата на човека от едно такова разбито приятелство от младостта, вие ще си кажете, че съдбата на човека дълбоко може да бъде повлияна от едно такова разбито приятелство от младостта.
Искам да взема случая, когато някой намира един приятел в младостта си. Завързва се интимно младежко приятелство. Двамата много се привързват един към друг. Но животът ги разделя така, че двамата, или може би, особено единият, с определена тъга поглежда към приятелството от младостта. Но това приятелство не може да се възстанови, колкото и често те да се срещат в живота, приятелството от младостта вече не се възстановява. Ако помислите, при известни обстоятелства колко много може да зависи за съдбата на човека от едно такова разбито приятелство от младостта, вие ще си кажете, че съдбата на човека дълбоко може да бъде повлияна от едно такова разбито приятелство от младостта.
към текста >>

Ето защо искам да кажа, че там, където се стремим с духовното виждане да стигнем зад нещо подобно, като едно разбито приятелство от младостта, се установява следното:
Върху такива неща би трябвало всъщност да се говори колкото е възможно по-малко теоретично. Говоренето на теория всъщност няма никаква особена стойност. Общо взето върху тези неща би трябвало да се говори или от непосредственото виждане или въз основа на това, което сме приели устно или писмено от онези, който могат да има едно такова непосредствено съзерцание и което ни изглежда правдободобно, разбираемо. Теоретизирането върху тези неща няма никаква стойност. Ето защо искам да кажа, че там, където се стремим с духовното виждане да стигнем зад нещо подобно, като едно разбито приятелство от младостта, се установява следното:
към текста >>

По правило ние обикновено установяваме, че онези хора, които в даден живот са били близки приятели през младостта си и приятелството им по-късно е било разбито, в предишен земен живот са били приятели в по-късна възраст.
По правило ние обикновено установяваме, че онези хора, които в даден живот са били близки приятели през младостта си и приятелството им по-късно е било разбито, в предишен земен живот са били приятели в по-късна възраст.
към текста >>

Нека да предположим, че двама души са приятели или приятелки преди тяхната 20-та година и след това приятелството от младостта им се разкъсва.
Нека да предположим, че двама души са приятели или приятелки преди тяхната 20-та година и след това приятелството от младостта им се разкъсва. Ако сега с духовното познание се пренесем назад в един минал земен живот, ние откриваме, че между тези двама души също е съществувало приятелство, но това приятелство е започнало около 20-та им година и е продължило до по-късно в живота. Това е един много интересен случай, който често срещаме, когато проучим нещата духовно-научно.
към текста >>

Ако сега с духовното познание се пренесем назад в един минал земен живот, ние откриваме, че между тези двама души също е съществувало приятелство, но това приятелство е започнало около 20-та им година и е продължило до по-късно в живота.
Нека да предположим, че двама души са приятели или приятелки преди тяхната 20-та година и след това приятелството от младостта им се разкъсва. Ако сега с духовното познание се пренесем назад в един минал земен живот, ние откриваме, че между тези двама души също е съществувало приятелство, но това приятелство е започнало около 20-та им година и е продължило до по-късно в живота. Това е един много интересен случай, който често срещаме, когато проучим нещата духовно-научно.
към текста >>

И така се разрушава приятелството на младостта, което е било предопределено от живота, през който човек е минал преди да слезе на Земята.
Това обаче оказва голямо влияние, когато този стремеж се ражда в единия или в двамата. То минава през смъртта и след това се проявява в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Защото тогава в духовния свят има нещо като концентрирано насочване на вниманието към младостта. В човека се поражда този твърде особен копнеж да се втренчи в младостта и не развива стремеж отново да познава своя бивш приятел от младите си години в по-късна възраст. И така се разрушава приятелството на младостта, което е било предопределено от живота, през който човек е минал преди да слезе на Земята.
към текста >>

Сега възниква въпросът: - Е, какво е било всъщност приятелството от по-късна възраст в миналия земен живот, че през младежките години в един следващ земен живот да предизвика отново да се срещне този човек?
Това е един случай, който ви разказвам от самия живот. Това, което ви разказвам, е нещо напълно действително. Сега възниква въпросът: - Е, какво е било всъщност приятелството от по-късна възраст в миналия земен живот, че през младежките години в един следващ земен живот да предизвика отново да се срещне този човек?
към текста >>

Във всички случаи, които познавам, ми е ставало ясно, че ако тези приятели от младостта биха останали свързани в по-късния си живот, ако приятелството не беше се разтурило, те биха си омръзнали, защото в миналия земен живот твърде егоистично са развили приятелството си от по-напредналите си години.
За да не се разрасне този стремеж за познаване на бившия приятел в неговата младост и до познаване в по-късна възраст, в живота трябва да настъпи нещо друго. Във всички случаи, които познавам, ми е ставало ясно, че ако тези приятели от младостта биха останали свързани в по-късния си живот, ако приятелството не беше се разтурило, те биха си омръзнали, защото в миналия земен живот твърде егоистично са развили приятелството си от по-напредналите си години. Егоизмът при приятелствата в един земен живот си отмъщава кармически в изгубването на приятелствата в следващите земни съществувания. Толкова сложни са нещата.
към текста >>

7 (ІІ)/, отговаря му приятелството през младостта и след това животът ги разделя.
Но ние винаги получаваме една ръководна нишка, когато именно виждаме, че в много случаи в един земен живот двама души живеят първо сами, да речем до 20-та година на този живот и след това се сприятеляват /виж рис. 7 (І)/. В един следващ земен живот на този образ отговаря обикновено другият /рис. 7 (ІІ)/, отговаря му приятелството през младостта и след това животът ги разделя.
към текста >>

46. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Той бил дълбоко образован човек, който обичал всякакъв вид изкуство, който освен с Шуберт се намирал в тясно приятелство и с Мориц фон Щвинд[10].
Този приятел, барон фон Шпаун[9], е бил една извънредно благородна личност. Още от ранна младост по един деликатен начин той се е грижил за Шуберт. Те били съученици. Още тогава той е трябвало да се грижи за него и след това тези грижи продължили. А в кармическо отношение ми изглежда особено важно - това ние ще видим после при самото кармическо разглеждане, - че Шпаун е упражнявал една професия, която му е била съвършено чужда. Той бил дълбоко образован човек, който обичал всякакъв вид изкуство, който освен с Шуберт се намирал в тясно приятелство и с Мориц фон Щвинд[10]. Той е бил човек, на когото по един фин начин всичко художествено е правело действително дълбоко впечатление. В Австрия се случват такива неща - Грилпарцер е бил финансов чиновник, - но също и Шпаун, въпреки че не е имал и най-малкото предразположение за това, през целия си живот е бил на финансова служба. Той е бил финансов чиновник, трябвало да управлява пари, всъщност да управлява числа, и когато достига до определена възраст, става директор на лотарията. Следователно той е трябвало да се грижи за лотарията в Австрия. Това му е било извънредно противно, антипатично.
към текста >>

47. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Той трябвало да остане там известно време след своето бягство и там се развива едно извънредно нежно приятелство към една мавърска личност, в която е била вплетена индивидуалността на сегашния Франц Шуберт.
Той трябвало да остане там известно време след своето бягство и там се развива едно извънредно нежно приятелство към една мавърска личност, в която е била вплетена индивидуалността на сегашния Франц Шуберт. И онзи кастилски принц съвсем сигурно би загинал, ако за него не беше се застъпила онази духовно благородна личност между маврите и не беше го подкрепила, така че той е могъл още да продължи своя земен живот, за най-голямо задоволство и на двамата.
към текста >>

48. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тази личност, която беше вътрешно сприятелена с другата, също се отдръпна от това приятелство.
Тази личност, която беше вътрешно сприятелена с другата, също се отдръпна от това приятелство. И двамата се откъснаха от това приятелство. Но все пак като членове на Платоновата школа те бяха свързани. И тази Платонова школа имаше нещо особено. Нейните ученици развиваха в себе си определени, отблъскващи ги един от друг сили, сили, които, след като са били събрани заедно в еднакъв период от време в Платоновата школа, искат да ги разделят един от друг. Поради това се развиха такива различни индивидуалности, които вътрешно бяха сърдечно свързани, но след това се развиваха далеч една от друга.
към текста >>

И двамата се откъснаха от това приятелство.
Тази личност, която беше вътрешно сприятелена с другата, също се отдръпна от това приятелство. И двамата се откъснаха от това приятелство. Но все пак като членове на Платоновата школа те бяха свързани. И тази Платонова школа имаше нещо особено. Нейните ученици развиваха в себе си определени, отблъскващи ги един от друг сили, сили, които, след като са били събрани заедно в еднакъв период от време в Платоновата школа, искат да ги разделят един от друг. Поради това се развиха такива различни индивидуалности, които вътрешно бяха сърдечно свързани, но след това се развиваха далеч една от друга.
към текста >>

49. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

От наблюдението на тези следващи от професията или от приятелството с хората факти, не можеше да се проникне до самите минали земни съществувания.
Трябваше да проуча кармическите връзки на един човек, който имаше в живота някои особености, който в живота имаше своята задача, именно своята професия. Обаче от всичко това, което той вършеше в своята професия, което вършеше например като приятел на хората и други подобни, от всичко това за интуитивния поглед не се получи никакво указание за неговите минали земни съществувания. Не че всичко това не е имало връзка с миналите му земни съществувания; но за изследователския поглед не се получи никакво указание. От наблюдението на тези следващи от професията или от приятелството с хората факти, не можеше да се проникне до самите минали земни съществувания. Напротив, много любопитно е, че при тази личност се получи нещо именно от една второстепенна особеност на живота му. Той трябваше да изнася лекции и винаги преди да започне изнасянето на своите лекции трябваше съвсем по навик да извади носната си кърпа и да си изчисти носа. Аз често съм слушал неговите лекции и никога не съм видял нещо друго, освен това, че преди да започне да говори, да говори свързано, той изваждаше носната си кърпа и си избърсваше носа. Той не вършеше това в разговор, а винаги, когато беше принуден да говори за свързани неща. Това даде една картина, от която се излъчи способността да се погледне в неговите минали съществувания на Земята.
към текста >>

50. Предговор към българското издание GA_245 Указания за езотеричното обучение

Нека тази книга стане неразделен другар на българския читател и да му помогне да почувства приятелството на големия приятел на съвременното човечество - Рудолф Щайнер.
Дадените в книгата указания не съдържат нищо лично. С тях Рудолф Щайнер не развива някакво ново свое учение, това са послания от реално съществуващия духовен свят, обективни закони и изисквания, които трябва да бъдат спазени от всеки, който искрено се стреми към свръхсетивно познание. А настоящите предварителни бележки са всъщност пожелание за успешно начало и още по-успешно системно езотерично самообучение. Нека тази книга стане неразделен другар на българския читател и да му помогне да почувства приятелството на големия приятел на съвременното човечество - Рудолф Щайнер.
към текста >>

51. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Критика вън от изкуството, критикуваща критика, ще трябва да отстъпи може би на заден план, когато ще настъпи приятелство между изкуство и ясновидството.
Когато хората разбират в тази област, за какво се касае, те ще видят, че онова, което се разбира под ясновидство, може да бъде добър приятел с художественото творчество, че те взаимно се подбуждат, че могат взаимно да се оплодят. Без съмнение ще изпъкне все повече и повече, че този, който никога не е имал една живописна четка в ръката си и не знае нищо от това, което може да направи, не би трябвало да съди изхождайки от абстрактни принципи. Критика вън от изкуството, критикуваща критика, ще трябва да отстъпи може би на заден план, когато ще настъпи приятелство между изкуство и ясновидството. Но точно това, което тук се разбира под модерна Духовна Наука, е нещо съвършено различно от онова, което по-рано се е наричало естетика и се нарича и днес така. Художници са ми казвали, че такива хора те наричат "естетически мърморковци". Естетическо мърморене не е това, което разбираме тук, а то е едно живеене в същия елемент, в който живее също и художникът, само че ясновидецът изживява в чисто духовното това, на което художникът дава форма. Бих могъл да кажа, че към много неща, които действуват поощряващо върху човечеството, принадлежи също и това. Аз вярвам, че ще престанат времената, в които хората са мислели, че елементарното, първичното в изкуството бива възпрепятствувано от това, което бива изследвано чрез духа.
към текста >>

НАГОРЕ

2.6188299655914