Търсене в текстове за 'Пристрастие'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 21 резултата от 18 текста с точна фраза : 'Пристрастие'.

1. 05_а. МИСЛЕНЕТО - А. МИСЛЕНЕТО КАТО ПО-ВИСША ОПИТНОСТ В ОПИТНОСТТА GA_2 Светогледа Гьоте

Когато мисленето ни се явява първо аналогично на останалата опитност, това е само едно общочовешко пристрастие, един общочовешки предразсъдък.
Това, което при останалата част на опитността трябва да се вземе от някъде другаде, ако то въобще е приложимо към нея, закономерната връзка, в мисленето то съществува вече още в неговото първо появяване. При другата опитност не се изразява цялата вещ още в това, което се явява като явление пред моето съзнание; при мисленето цялата вещ ми се явява без остатък в това, което ми е дадено. При първия случай аз трябва да проникна през обвивката, за да стигна до ядката; във втория случай /при мисленето/ обвивката и ядката са неразделно единство. Когато мисленето ни се явява първо аналогично на останалата опитност, това е само едно общочовешко пристрастие, един общочовешки предразсъдък. Нужно е само ние да преодолеем това пристрастие при мисленето. При останалата опитност трябва да разрешим една трудност намираща се в самата вещ. Това, което търсим в останалата опитност, в мисленето то е станало непосредствена опитност. Това ни е дадено разрешението на една трудност, която едва ли може да бъде разрешена по друг начин. Да се придържаме към опитността, да останем при тази опитност, е едно оправдано научно изискване.
към текста >>

Нужно е само ние да преодолеем това пристрастие при мисленето.
Това, което при останалата част на опитността трябва да се вземе от някъде другаде, ако то въобще е приложимо към нея, закономерната връзка, в мисленето то съществува вече още в неговото първо появяване. При другата опитност не се изразява цялата вещ още в това, което се явява като явление пред моето съзнание; при мисленето цялата вещ ми се явява без остатък в това, което ми е дадено. При първия случай аз трябва да проникна през обвивката, за да стигна до ядката; във втория случай /при мисленето/ обвивката и ядката са неразделно единство. Когато мисленето ни се явява първо аналогично на останалата опитност, това е само едно общочовешко пристрастие, един общочовешки предразсъдък. Нужно е само ние да преодолеем това пристрастие при мисленето. При останалата опитност трябва да разрешим една трудност намираща се в самата вещ. Това, което търсим в останалата опитност, в мисленето то е станало непосредствена опитност. Това ни е дадено разрешението на една трудност, която едва ли може да бъде разрешена по друг начин. Да се придържаме към опитността, да останем при тази опитност, е едно оправдано научно изискване. Но не по-малко е научно изискване търсенето на вътрешната закономерност на опитността.
към текста >>

2. 06_в. ПОЗНАНИЕТО GA_2 Светогледа Гьоте

При мисленето се изисква само да надделеем нашето субективно пристрастие, за да го разберем в неговата ядка.
Второто дотолкова, доколкото на природата на нашия дух, чиято същност се състои в разглеждането (следователно в една дейност насочена навън), е присъщо предметите на наблюдение да влязат в неговото зрително поле, т.е. да бъдат отново дадени като опитност. Но може да се случи, защото формата на даденото да не включва в себе си същността на вещта; тогава самата вещ изисква тя да се яви първо във възприятието /опитността/, за да покаже по-късно тази същност в една дейност на нашия дух надхвърляща възприятието. Друга една възможност е тази, в непосредствено даденото да се намира вече същността и ако забелязваме веднага тази същност, това, трябва да припишем само на второто обстоятелство, че за нашия дух всичко трябва да се яви пред очите ни като опитност. Първия случай срещаме при мисленето, втория при останалата действителност. При мисленето се изисква само да надделеем нашето субективно пристрастие, за да го разберем в неговата ядка. Това, което при останалата действителност е основа но фактически в обективното възприятие, че непосредствената форма на явлението трябва да бъде преодоляна, за да го обясним, при мисленето то се състои в една особеност на нашия дух. В първия случай самата вещ е тази, която се дава формата на опитността, във втория случай това е самият наш дух, самата организация на нашия дух. В първия случай нямаме пред себе си цялата вещ, когато обгръщаме опитността, във втория ние я имаме. На това се основава дуализмът, който науката, мислителното познание, трябва да преодолее. Човекът се намира пред два свята, чиято връзка той трябва да установи.
към текста >>

3. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

И тези духове имаха силни привърженици в известен брой природоизследователи, които, изхождайки от едно странно пристрастие, използваха своето познание на фактите, за да подчертават непрестанно, къде опитът не е още достатъчен, за да бъдат направени Хекеловите изводи.
При това не е нужно да насочим поглед към онези, които с една сляпа вяра в едно предадено по традиция мнение се обръщаха против "Маймунската теория", или към онези, които считаха, че е поставена в опасност всяка по-тънка, по-висша моралност, когато хората не вярват вече, че те имат един "по-чист и по-висш произход". Можем да се спрем също и на такива, които са напълно склонни да приемат в себе си нови истини. Но и на такива мислители беше трудно да се ориентират в тази нова истина. Те се питаха: Не отричаме ли ние нашето съобразно с разума мислене, когато търсим неговия произход не вече в един всеобщ миров разум над нас, а в животинските царства между нас? Такива духове обръщаха с голямо усърдие вниманието на онези точки, при които Хекеловото схващане изглеждаше опровергано от самите факти. И тези духове имаха силни привърженици в известен брой природоизследователи, които, изхождайки от едно странно пристрастие, използваха своето познание на фактите, за да подчертават непрестанно, къде опитът не е още достатъчен, за да бъдат направени Хекеловите изводи. Типичният представител и същевременно най-изразителният застъпник на това становище на природоизследователите е Рудолф Вирхов. Можем да охарактеризираме противоположността Хекел и Вирхов приблизително така: Хекел се доверява на вътрешната последователност на природата, за която Гьоте счита, че тя утешава по отношение на непоследователността /нелогичността/ на хората, и си казва: Щом един принцип на природата се е оказал правилен за определени случаи и ни липсва опитът да докажем неговата правилност за други случаи, не съществува никакво основание да обвържем напредъка на нашето познание; това, което опитът още ни отказва, той може да ни го донесе утре. Вирхов е на друго мнение: Той иска, защото един обширен принцип да завладее колкото е възможно по-малка почва. Изглежда той вярва, че на един такъв принцип хората могат да попречат твърде много той да живее. Противоположността се изостри силно при тези двама духове на 15-тото събрание на германските природоизследователи и лекари през септември 1877 година.
към текста >>

4. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

С особено пристрастие тези същества – като астралните същества – се задържат в близост до домовете за душевноболни.
Всички тези назовани същества съвсем не са отделени от нашия живот; напротив, те простират своята деятелност, своите действия и откровения в животни, и за ясновидски надарения човек действията им стават осезаеми именно тогава, когато на Земята възникват определени условия. Така, тези същества, които имат за своя родина Луната, застават – разбира се, като астрални същества – при най-различни обстоятелства на Земята, например, когато някой човек обхванат от безсмислени идеи си загубва ума. С особено пристрастие тези същества – като астралните същества – се задържат в близост до домовете за душевноболни. Те се намират почти винаги около медиумите и сомнамбулите, които са частично обкръжени от цяла тълпа от тези същества и голяма част от влиянието над тези хора произхожда от присъствието на такъв род създания. Обратно, там където преобладава любовта и се прави добро, където се вършат хуманни постъпки, там ще откриете присъстващи – в качество на астрални създания – охарактеризирани по-горе като меки, кротки съществата от Марс, и именно те участват в силите, които тук се проявяват. Това е тяхната храна, атмосферата в която те могат да живеят и в която те, от своя страна могат да влияят на хората.
към текста >>

5. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Тогава ние носим в себе си тези импулси, които трябва да имаме, ако ние осъзнаваме, че теософията трябва да бъде не пристрастие за отделно седящите тук хора, а нещо, което трябва да бъде внесено във външния свят.
Да се постараем това, което живее в нашите души по време на събрания, като импулс на усещане, да се разшири в духа, подобно на това, както мислите на християнина са могли да се разширят в чудесата на арката на по-късната катедрала. Нека си представим това в часовете, когато ние седим тук заедно, разширени във външния свят, изнесени в света. Тогава ние носим в себе си тези импулси, които трябва да имаме, ако ние осъзнаваме, че теософията трябва да бъде не пристрастие за отделно седящите тук хора, а нещо, което трябва да бъде внесено във външния свят. Душите, които седят тук в своите тела, ще открият, когато пак се въплътят, вече осъществено много от това, което сега живее в тях. Да вземем със себе си през лятната почивка тези мисли от нашето последно в настоящия сезон събрание. Да преобразуваме тези духовно научни мисли така, че те да могат да действат като културни импулси. Да се постараем да напълним душата си с тези усещания и чувства, и ще живеем в тях посрещайки лятното сияние на Слънцето, което се явява за нас външно, във физическото, действаща космическа сила. Тогава нашата душа ще бъде все повече и повече способна и готова да носи във външния свят, това което тя преживява в духовните светове.
към текста >>

6. 4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Всичко това смущава погледа и може да се създаде в него пристрастие по отношение на това, което може да бъде прочетено в Акашовите записи.
Защото Вие знаете от историята, какво е извършил Цезар и чрез Вашето силно въображение вярвате, че виждате някакви акашови записи. "Обаче, който е запознат с тези неща, той знае, че колкото по-малко познаваме фактите на историята, толкова по-лесно е да ги четем в Акашовите записи”. Защото външната история и нейното познаване оказва едно силно смущаващо действие върху ясновиждащия. Когато сме достигнали определена възраст, ние сме възприели възпитанието на своята епоха до момента, когато се ражда неговият виждащ Аз. Той е изучавал история, изучавал е геология, биология, изучавал е това, което ме предават историята на културата и археологията. Всичко това смущава погледа и може да се създаде в него пристрастие по отношение на това, което може да бъде прочетено в Акашовите записи. Защото във външната история не може да се намери същата обективност и същата сигурност, каквито са възможни при разчитането на Акашовите записи. Помислете само от какво зависи, това или онова да стане "история". За дадено събитие са оста нали запазени тези или онези документи, докато други може би точно най-важните са изчезнали. Искам да покажа само с един пример, колко несигурна може да бъде всяка история.
към текста >>

7. Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

В това се състои своеобразието на антропософската истина, че наблюдателят не може да има никакво собствено мнение, никакво пристрастие към една или друга теория, че не може да обича един или друг възглед повече поради индивидуалните си особености.
Но по какъв начин разбираме аза, разбираме ли изобщо света чрез антропософския мироглед? Антропософският мироглед се осъществява по най-индивидуалния начин и в същото време е най-неиндивидуалното нещо, което можем да си представим. Той може да се осъществява по най-индивидуален начин само вследствие на това, че тайните на Вселената се откриват в човешката душа, че в нея проникват великите духовни мирови същества. В човешката индивидуалност съдържанието на света трябва да се преживява по най-индивидуален начин, но в същото време то трябва да се преживява напълно неличностно. Който иска да преживее истинския характер на мировите тайни, той трябва да стои на гледната точка, при която ще си каже: „който все още обръща внимание на собственото си мнение, не може да стигне до истината“. В това се състои своеобразието на антропософската истина, че наблюдателят не може да има никакво собствено мнение, никакво пристрастие към една или друга теория, че не може да обича един или друг възглед повече поради индивидуалните си особености. И докато се намира на посочената по-горе лична гледна точка, е невъзможно да му се открият истинските мирови тайни. Той трябва да разбира напълно индивидуално; но индивидуалността му трябва дотолкова да е развита, че да няма нищо вече от личното, а също от индивидуалното ѝ усещане за приятно и неприятно. Това трябва да се приеме съвсем сериозно. Който още има някакво пристрастие към едни или други понятия или възгледи, който е склонен към едно или друго съобразно възпитанието или темперамента си, никога няма да стигне до обективната истина.
към текста >>

Който още има някакво пристрастие към едни или други понятия или възгледи, който е склонен към едно или друго съобразно възпитанието или темперамента си, никога няма да стигне до обективната истина.
Който иска да преживее истинския характер на мировите тайни, той трябва да стои на гледната точка, при която ще си каже: „който все още обръща внимание на собственото си мнение, не може да стигне до истината“. В това се състои своеобразието на антропософската истина, че наблюдателят не може да има никакво собствено мнение, никакво пристрастие към една или друга теория, че не може да обича един или друг възглед повече поради индивидуалните си особености. И докато се намира на посочената по-горе лична гледна точка, е невъзможно да му се открият истинските мирови тайни. Той трябва да разбира напълно индивидуално; но индивидуалността му трябва дотолкова да е развита, че да няма нищо вече от личното, а също от индивидуалното ѝ усещане за приятно и неприятно. Това трябва да се приеме съвсем сериозно. Който още има някакво пристрастие към едни или други понятия или възгледи, който е склонен към едно или друго съобразно възпитанието или темперамента си, никога няма да стигне до обективната истина.
към текста >>

8. 8. СЕДМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Обаче по отношение на живота на кометите работата става още по-трудна, защо то случаят да бъде наблюдаван животът на кометите е такъв, че за целта е необходимо вече определено без пристрастие на окултния поглед, за да може да бъде наблюдаван този особен живот на кометите в планетната система.
След това можем да насочим окултния поглед също върху кометата, върху живота на кометите. Сега, аз никак не се съмнявам в това, че, ако някъде в официалната наука бъдат чути тези неща, за които току що говорихме, характеристиката на планетната система, това ще бъде считано днес за едно твърде особено без умие; но нищо от това. Обаче по отношение на живота на кометите работата става още по-трудна, защо то случаят да бъде наблюдаван животът на кометите е такъв, че за целта е необходимо вече определено без пристрастие на окултния поглед, за да може да бъде наблюдаван този особен живот на кометите в планетната система.
към текста >>

9. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

научни съчинения, които се възприемат за нещо сериозно и които често – както казах, казаното е без пристрастие, а тъкмо от чувство за пълно братство – се приемат сериозно сред нашите приятели, като че ли е нещо друго, докато то произтича единствено от по-ниското положение на нашата епоха.
Защото точно със същата логика, с която този забележителен оригинал свежда света до Аз и не-Аз, светът може да бъде сведен и до крушата и всичко, което не е круша, а именно другото извън тази круша. И могат да се използват точно същите думи и понятия, за да се обясни целият свят от крушата и не-крушата. В смисъла на този господин нищо няма да бъде пропуснато от света и неговите явления, ако вместо той да се обяснява с Аза и другото, съгласно „крушологията“ или „крушематиката“, се обясни с учението за крушата и другото извън крушата. И това се смята за научен труд, който използва също и различни сравнения от ембриологията, за да може да се представи за научен. В него се говори долу-горе в същия стил като в много от нашите т.нар. научни съчинения, които се възприемат за нещо сериозно и които често – както казах, казаното е без пристрастие, а тъкмо от чувство за пълно братство – се приемат сериозно сред нашите приятели, като че ли е нещо друго, докато то произтича единствено от по-ниското положение на нашата епоха. Това означава истински недостатъчна способност за различаване на това, което има вътрешна стойност, и това, което се намира на такава ниска степен на литературата като подобно нещо. Затова с пълна обективност може да се каже: ако такъв човек се явява един от тези, които разпространяват или повтарят глупавата басня за йезуитите, може също така да си създадем представа за значението на противниците, които настъпват от всички страни срещу нас в последно време. Става дума преди всичко за придобиване на правилното отношение към това, което днес се осмелява именно на окултна почва да изпълзи от всички краища на света и което все пак от мнозина се приема за равнозначно с имащата честни намерения дълбока духовна наука. Става дума за придобиване на правилно усещане по отношение на някои от тези господа, ако искаме да сме честни към духовната наука. Усещането се заключава в това, че най-добре е да ги игнорираме, вместо да ги разглезваме и да се занимаваме непрекъснато с тях, с всичко, което създават, да знаем, че всъщност би следвало да ги посъветваме вместо да си губят времето в занимания с подобни писания да бъдат по-полезни на човечеството, занимавайки се с нещо друго, например с резбарство.
към текста >>

10. Предговор от немския издател GA_173 Карма на неистината

Въпреки че на него му е бил чужд какъвто и да било национализъм, от една или друга страна са го упреквали в пристрастие спрямо Централните сили.
В много лекции Рудолф Щайнер говори за народните души и за духовните взаимовръзки между европейските народи, за голямата противоположност между хората от Изтока и Запада. На първо място ще посочим цикъла "Мисията на отделни народни души" (Събр. Съч. № 121, вж. бел. 172) от 1910 г., но също така многобройните лекции през 1914 и 1915 г., представени вече в Събраните съчинения, както и лекциите от по-ново време, третиращи главно проблема Изток Запад. Той винаги, а най-вече през онези съдбовни седмици в края на 1916 и началото на 1917 г, се е опитвал да събуди разбиране за жизнените права на една Централна Европа, чието съществуване е трябвало да разглежда като необходимост за благоприятното развитие на човешката култура. Въпреки че на него му е бил чужд какъвто и да било национализъм, от една или друга страна са го упреквали в пристрастие спрямо Централните сили. Та нали излязлата още през 1915 г. публикация "Размисли по време на войната" (включена в Събр. Съч. № 24, срв. бел.22) беше дала повод на френския писател Едуард Шуре, който до Първата световна война бил близък приятел както на Рудолф Щайнер, така и на Мария Щайнер, да оклевети Рудолф Щайнер във Франция публично като германски шовинист. След войната пък истинските германски шовинисти бяха онези, които чрез опити за покушения, чрез провокиране на сбивания в залите и т.н.направиха иевъзможни публичните изяви на Рудолф Щайнер в Германия.
към текста >>

11. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Такива неща е необходимо да се имат предвид, защото щом някой не бива разбиран погрешно, а съществува убеждението, че целта действително е нещата на света да бъдат осветлени, щом човек сам се стреми да бъде мъничко обективен, той няма да се сърди, когато се разказват подобни работи, и ще проумее, че става дума изцяло за разбиране, а не за пристрастие.
Ще ви разкажа и още една история. Такива неща е необходимо да се имат предвид, защото щом някой не бива разбиран погрешно, а съществува убеждението, че целта действително е нещата на света да бъдат осветлени, щом човек сам се стреми да бъде мъничко обективен, той няма да се сърди, когато се разказват подобни работи, и ще проумее, че става дума изцяло за разбиране, а не за пристрастие. Поначало често пъти тъкмо онзи, който се смята за засегнат от подобно положение, би трябвало да бъде най-радостен, щом може да се запознае с това положение. Защото по този начин той се издига над слепотата и проглежда,а за човека няма нищо по-благотворно от това, със собствените си очи реално да прозре взаимовръзките на света. Нека вземем още един пример, който от друг ъгъл може да Ви покаже как протичат нещата.
към текста >>

12. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Поради това тези разсъждения трябва да са максимално отдалечени от всяко пристрастие.
Най-напред ще изтъкна още веднъж, че съм абсолютно далеч от мисълта да правя каквито и да било политически разсъждения; това ни най-малко не може да ни бъде задача. Задачата ни се състои в познавателните разсъждения. В опознаване на взаимовръзките, които по естествен начин създават необходимост от насочване на погледа върху отделни подробности. Поради това тези разсъждения трябва да са максимално отдалечени от всяко пристрастие. И именно в това отношение моля да не бъда разбиран погрешно. Защото, каквото и гледище да застъпва този или онзи сред нас относно едни или други национални аспирации, то в никакъв случай не бива да се намесва в по-дълбоките основания на нашите духовно-научни стремежи. Бих казал, че ми се иска да дам подтик към преценяване, но не и да повлияя дори в най-малка степен нечия преценка.
към текста >>

13. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Без оглед на каквото и да било пристрастие сега всекиму трябва да е ясно, че от думите, които прочетохме днес*226, може да зависи най-страшното, което предстои да се стовари върху човечеството.
На нас ни се полага да се взираме малко по-дълбоко в такива протичащи във физическия план неща, особено когато се намираме в момент, който както през тази нощ би трябвало, от една страна, да събуди празнично настроение в човешката душа, а от друга тъкмо тази година неминуемо ще протече толкова горчиво, и който би трябвало да трогне сърцата ни, ако не желаем да бъдем повърхностни. Без оглед на каквото и да било пристрастие сега всекиму трябва да е ясно, че от думите, които прочетохме днес*226, може да зависи най-страшното, което предстои да се стовари върху човечеството.
към текста >>

Даже социалдемократите и някои други, които застъпват сходни схващания, мъже, които в никакъв случай не можеха да бъдат упрекнати в сервилност спрямо кайзера и правителството или да бъдат подозирани в пристрастие към войската и флота,застанаха до един на страната на отечеството и сега, презирайки смъртта, се бият и загиват на фронта, без да се оплакват.
И все пак този уреден и миролюбив народ, един народ, който не само е обичал мира, но и в течение на 44 години го е пазил на непосилна цена, докато други народи са воювали, един народ, който чрез усъвършенстване уменията на мира е сполучил да се сдобие с богатство и благоденствие през всичките тези години този народ за всеки случай е обучавал своето мъжко население на воинско мъжество и е създал страховита военноморска мощ В края на краищата той потегли във войната срещу една сила,която като че ли го превъзхождаше съкрушително; в настъпление премина не някаква прослойка от населението, а народът. Нито кайзерът, нито правителството, нито офицерите от войската или флота са отговорни за всенародните чувства, които превърнаха този процес в национално възвисяване. Даже социалдемократите и някои други, които застъпват сходни схващания, мъже, които в никакъв случай не можеха да бъдат упрекнати в сервилност спрямо кайзера и правителството или да бъдат подозирани в пристрастие към войската и флота,застанаха до един на страната на отечеството и сега, презирайки смъртта, се бият и загиват на фронта, без да се оплакват. През последните три месеца в никоя служба, от най-високата до най-ниската, не срещнах нито един германец, който с цяло сърце и душа да не беше за войната. Не чух оплаквания от родителите, които изпращаха синовете си; не чух упрек срещу отечеството от такива, които бяха загубили най-свидното, а познавам мнозина, намиращи се в това състояние.
към текста >>

14. Бележки GA_173 Карма на неистината

без гняв (и пристрастие) (лат.).
*132. Sine ira (et studio) обективно, безпристрастно, букв. без гняв (и пристрастие) (лат.).
към текста >>

15. 8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Вие разбирате аз обсъждам тези неща съвсем добронамерено, а не с някаква затаена враждебност; в моите коментари няма дори и сянка от лично пристрастие.
Позволете ми един кратък пример. Преди известно време също тук в Швейцария Вие сигурно забелязахте една книга, която се открояваше по витрините, и която направи голямо впечатление на съвременните хора. Вие разбирате аз обсъждам тези неща съвсем добронамерено, а не с някаква затаена враждебност; в моите коментари няма дори и сянка от лично пристрастие. Скандинавският писател Кийлен*33 беше и остава един измежду малцината, които се обявиха в подкрепа на моите книги. И той прие моята характеристика за книгата "Държавата като форма на живот", за нея става дума -, като характеристика, която аз бях длъжен да направя с оглед на моите антропософски принципи.
към текста >>

16. 6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

А това произлиза от там, че душите които напоследък слизат в своята земна инкарнация, развиват едно бедно и нездраво отношение към своя Ангел, следователно не изграждат и никаква връзка с Архангела, така че те израстват само външно и механично в един народ; вместо Народностният Дух, в тях проникват бездушевни импулси, и ето как в един народ се стичат хора, тласкани натам единствено от външни импулси, от механичната общност на езика, от такива импулси, които бързо се израждат в пристрастие и шовинизъм.
Ако хората живеят в една вътрешна бездуховност а така е от много столетия насам тогава Архангелът развива едностранчиво и бедно отношение към човека, така че човек да израства в даден народ без да внася своята душевна същност; израства в даден народ само външно и привидно, поставен е като нещо чуждо в Народностния Дух, попаднал е там само по силата на мировия ред, движен от Архангела. Нашата днешна епоха се характеризира именно с едно крайно едностранчиво култивиране на този или онзи Народностен Дух. А това произлиза от там, че душите които напоследък слизат в своята земна инкарнация, развиват едно бедно и нездраво отношение към своя Ангел, следователно не изграждат и никаква връзка с Архангела, така че те израстват само външно и механично в един народ; вместо Народностният Дух, в тях проникват бездушевни импулси, и ето как в един народ се стичат хора, тласкани натам единствено от външни импулси, от механичната общност на езика, от такива импулси, които бързо се израждат в пристрастие и шовинизъм. Обаче този човек, който се изправи здраво и душевно в своя народ, в своя Народностен Дух а днес тези хора са малцина той няма да се отклони в шовинизъм или в тясно-ограничен национализъм; той неизбежно ще развие плодотворните народностни качества в своя индивидуална сила. Само че този човек няма да парадира по един суетен начин със своя народ. Той ще освободи най-добрите си въздействия, ще ги влее в своите човешки откровения, и то не по един показен или пък враждебен спрямо другите начин.
към текста >>

17. 20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Аз Ви моля, това, което казвам, наистина в никакво отношение да не го възприемате като нещо с характерно пристрастие, но да го възприемете приятелски.
И така, скъпи приятели, аз се постарах да разгърна пред Вас доста неща в тези 20 лекции. Когато реших да изнеса тези лекции, разглеждайки всичко, което всъщност тук влиза в съображение, аз си казах: да се изнесат тези лекции е трудно, защото откъде да се започне? Ако започнем от елементарното, то в 20 лекции естествено не можем много да напреднем, би могло да бъде дадено само едно направление. Ако за почне човек от най-горния етаж и разкрие множество окултни факти, тогава в определено отношение няма да бъде лесно да бъде хвърлен мост към съвременната медицина, и тогава би било необходимо още повече вре-ме. Нещата стоят така, че навсякъде, където днес виждаме вредата, нанесена от материализма в областта на медицината, навсякъде трябва да виждаме и необходимостта да противодействуваме на тази вреда. Аз Ви моля, това, което казвам, наистина в никакво отношение да не го възприемате като нещо с характерно пристрастие, но да го възприемете приятелски. В никаква насока аз не желая да взимам пристрастно нечия страна, но аз просто желая да представя фактите обективно. Но следното може, и трябва да бъде казано: разглеждайки днешната алопатична медицина, навсякъде виждаме нещо, което и би трябвало да се появина нейния път: болният човек да бъде разглеждан според определени странични въздействия на болестта (тенденция, проявяваща се в теорията за бацилите), а също така наблюдаваме и отклонения на вниманието върху вторичното. За целта извикваме на помощ естествената история на бацилите, то тя би ни била изключително полезна: от вида на бацилите можем да разберем много неща за това, което протича, тъй като определен вид бацили се появява винаги под влиянието на съвсем определени първични причини. Винаги има достатъчно възможност да бъде видяно това. Но тази тенденция, вторичното да бъде приемано за първично, като например да се разглежда действието на бацилите върху човешките органи вместо да разберем доколко човешкият организъм може да стане носител на бацили, това е, което се проявява не само в бацилната теория на алопатичната медицина, но което се проявява в целия останал подход и което съдействува за нанасянето на определена вреда, за която на повечето от Вас няма нужда да говоря, тъй като Вие вече многократно сте я наблюдавали.
към текста >>

18. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Това е отвратително, но е така: детето постепенно започва да изпитва пристрастие към арсена, сякаш това е захар, в резултат на което още преди нормалното образуване на астрално тяло, детето става мазно и тлъсто.
Ако храната, която ядете, много ви харесва и я употребявате дълго, ще надебелеете, ще натрупате мазнини. Но децата са особен случай; този процес протича по съвсем специфичен начин при подрастващите деца на възраст между седем и четиринадесет или петнадесет години. И така, ако на децата им е вкусна храната, съдържаща арсен, те надебеляват. Но на тези деца, които показват по панаири и други подобни - както за това каза този, който зададе въпроса, - арсена им го дават специално; точно както в алпийските страни, особено в Унгария, където арсенът се съдържа в скалните породи. Тези деца получават арсен и най-главното е това, че именно в тази възраст им се насажда вкус към арсена. Това е отвратително, но е така: детето постепенно започва да изпитва пристрастие към арсена, сякаш това е захар, в резултат на което още преди нормалното образуване на астрално тяло, детето става мазно и тлъсто. След това такива деца се излагат на показ, тъй като те стават ненормални и страшно тежки. Хората намират в това нещо удивително. На тях винаги им се иска да видят нещо необичайно, нещо изключително. Какво ли само не се прави по света, за да удовлетворят желанията на тези хора! Има даже неща от друг вид, които правят, за да доставят удоволствие на тези хора.
към текста >>

0.78319382667542