Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
844
резултата от
420
текста с части от думите : '
Принципи
'.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тук стояха една срещу друга една наука на
принципи
те, на която липсваш живото съдържание, любвеобилното вдълбочаване в непосредствената действителност, и една лишена от
принципи
наука, на която липсваше идейното съдържание, без някаква връзка помежду им, всяка една безплодна за другата.
Философията на Християн Волф не можеше да намери пътя от сферата на нейните общи понятия в царството на непосредствената действителност, на индивидуалното съществуване. Там и най-понятните по себе си неща бяха третирани с пълна подробност. Установяваше се, че вещта е нещо,което няма никакво противоречие в себе си, че има крайни и безкрайни вещества и т.н. Обаче когато с тези общи понятия се пристъпваше към самите неща, за да се разбере тяхното действие и живот, привържениците на тази философия бяха напълно безпомощни; те не можеха да направят никакво приложение на такива понятия към света, в който ние живеем и който искаме да разберем. Обаче самите заобикалящи ни неща бяха описани приблизително по безпринципен начин, чисто по техния външен изглед, според техните външни признаци.
Тук стояха една срещу друга една наука на принципите, на която липсваш живото съдържание, любвеобилното вдълбочаване в непосредствената действителност, и една лишена от принципи наука, на която липсваше идейното съдържание, без някаква връзка помежду им, всяка една безплодна за другата.
Здравата природа на Гьоте се чувстваше отблъсквана и от двете едностранчивости по еднакъв начин и в борбата срещу тях у него се развиха представи, които по-късно го доведоха до онзи плодотворен възглед за природата, до онова схващане, в което идеи и опитност се взаимно оживяват във всестранно проникване и се превръща в едно цяло.
към текста >>
Изтъкването на номенклатурата произхожда от същността на растенията и отговаряща на тази същност, разглеждането на растението заради самото него, независимо от всички
принципи
на полезност, които срещаме у Русо, всичко това беше съвсем в смисъла на Гьоте.
Приблизително по същото време, както първото запознаване с Лине, става и запознаването с ботаническите стремежи на Русо. На 16 юни 1782 година Гьоте пише на Карл Август: “В съчиненията на Русо се намират много мили писма върху ботаниката, в които по най-разбираем и изящен начин той предава уроци върху тази наука на една дама. Това е наистина един образец, как трябва да се преподава и едно допълнение на неговото съчинение “Емил”. Ето защо използвам случая да препоръчам отново царството на цветята на моите красиви приятелки”. Стремежите на Русо в областта на ботаниката направиха дълбоко впечатления на Гьоте.
Изтъкването на номенклатурата произхожда от същността на растенията и отговаряща на тази същност, разглеждането на растението заради самото него, независимо от всички принципи на полезност, които срещаме у Русо, всичко това беше съвсем в смисъла на Гьоте.
И двамата също имаха общо това, че бяха стигнали до изучаване на растенията не чрез някакъв специален научен стремеж, а чрез общочовешките мотиви. Същият интерес ги обвързваше към същия обект.
към текста >>
Тук изпъква още една друга разлика на Гьотевото схващане от Дарвиновото, а именно когато се вземе предвид, как се застъпва Дарвиновото схващане*/*Тук ние имаме по-малко предвид еволюционната теория на онези природоизследователи, които стоят на почвата на сетивния емпиризъм, а напротив теоретичните основи,
принципи
те, които са били поставени на основите на Дарвинизма.
Тук изпъква още една друга разлика на Гьотевото схващане от Дарвиновото, а именно когато се вземе предвид, как се застъпва Дарвиновото схващане*/*Тук ние имаме по-малко предвид еволюционната теория на онези природоизследователи, които стоят на почвата на сетивния емпиризъм, а напротив теоретичните основи, принципите, които са били поставени на основите на Дарвинизма.
Преди всичко Йенската Школа начело с Хекел; в този първостепенен дух дарвиновото учение е намирало несъмнено с цялата си едностранчивост своето последователно развитие. Това последното приема, че външните условия действат като механически причини върху природата на един организъм и го изменят съответно с това.
към текста >>
2.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Като се издига до човека, тази типична форма събира всички формиращи
принципи
, които при по-нисшите организми беше развила винаги само едностранчиво, които тя беше разпределила в различните същества, за да се образува една форма.
Издадена от В.Суфан, Берлин 1877 1915 г., т.13, стр.167.) Хердер има за същността на света следния възглед. Трябва да се предположи една главна форма, която преминава през всички същества и се осъществява по различен начин. “От камъка до кристала, от кристала до металите, от тези последните до създаването на растенията, от растенията до животното, от това последното до човека ние виждаме как формата на организация се повишава, а заедно с нея и силите и инстнктите на създанията стават все по-разнообразни и най-после всички се съединяват във формата на човека, доколкото тя можеше да ги обхване”. Една идейна, типична форма на човека, която като такава самата не съществува действително сетивно, се осъществява в неограничен брой отделени пространствено едни от други и различни по своите качества същества до човека. На по-ниските степени на организацията тя се осъществява постоянно в определена посока; според тази посока тя се развива по особен начин.
Като се издига до човека, тази типична форма събира всички формиращи принципи, които при по-нисшите организми беше развила винаги само едностранчиво, които тя беше разпределила в различните същества, за да се образува една форма.
От това се получава възможността за едно такова високо съвършенство при човека. При него природата е използувала едно същество това, което при животните беше разпръснала върху множество класи и раздели. Тази мисъл въздейства неимоверно плодотворно върху следващата немска философия. Нека тук споменем описанието, което по-късно Окаен даде за същата представа, за нейното изяснение. Той казва* /*Окаен, Учебник по Натурфилософия, 2.издание, Йена 1831 г, стр.589./: “Животинското царство е само едно животно, т.е.
към текста >>
В своето "Ръководство по сравнителна анатомия", 1805 година, той още изказваше убеждението: човекът не притежава никаква междучелюстна кост*(*също, стр.22) В своята написана в 1830-32 година студия: "
принципи
на зоологическата философия" Гьоте можа да получи признание и от Блуменбах.*(* Естествени науки, стр.
По-трудно беше да бъде спечелен Блуменбах.
В своето "Ръководство по сравнителна анатомия", 1805 година, той още изказваше убеждението: човекът не притежава никаква междучелюстна кост*(*също, стр.22) В своята написана в 1830-32 година студия: "принципи на зоологическата философия" Гьоте можа да получи признание и от Блуменбах.*(* Естествени науки, стр.
585 и следв.). Сред лични отношения той застана на страната на Гьоте*/*Разговори с Екерманн, 2, VІІІ, 1850/ Даже на 15 декември 1825 година той достави на Гьоте един хубав пример за потвърждение на неговото откритие. Един атлет от Хеската област потърсил при Лангенбек, колега на Блуменбах, помощ поради неговата животински изпъкваща междучелюстна кост*/*Кореспонденцията на Гьоте върху естествената наука, І, стр.51/. Ние още ще говорим за по-късните привърженици на Гьотевите идеи. Тук ще споменем още че М.Й.Вебер успял да отдели срасналата с горната челюст междинна кост чрез разредена сярна киселина.
към текста >>
3.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Следователно начинът на живот трябва да се насочва според онези вътрешни формиращи
принципи
.
При животното всеки орган се явява като идващ от онзи център, центърът образува всички органи съобразно своята същност. Следователно формата на животното е основата за неговото външно съществуване. Обаче тя е определена от вътре.
Следователно начинът на живот трябва да се насочва според онези вътрешни формиращи принципи.
От друга страна вътрешното образуване е неограничено в себе си, свободно; то може да се приспособи в известни граници към външните влияния; въпреки това, това образуване е определено от вътрешното естество на типа, а не чрез механични въздействия отвън.
към текста >>
Ако всяко животинско същество би било съобразно с намиращите се в праживотното
принципи
, тогава всички биха били еднакви.
Ако всяко животинско същество би било съобразно с намиращите се в праживотното принципи, тогава всички биха били еднакви.
Обаче животинският организъм се разчленява на множество организмени системи, които всички могат да стигнат до определена степен на образуване. Тази е причината за едно разнообразно развитие. Еднакво основателна според идеята заедно с другите, все пак една система може да изпъкне на преден план, може да употреби за себе си намиращия се в животинския организъм запас от формиращи сили и да го изтегли от другите органи. Така животното се явява образувано особено според насоката на посочената организмена система. Едно друго животно се явява образувано в друга насока.
към текста >>
Наред с обикновената емпирична механика, която събира само фактите, съществува още една рационална механика, която извежда като необходими априористичните закони от вътрешната природа на основните
принципи
на механиката.
Наред с обикновената емпирична механика, която събира само фактите, съществува още една рационална механика, която извежда като необходими априористичните закони от вътрешната природа на основните принципи на механиката.
Както първата се отнася към последната, така се отнася теорията на Дарвин, Хекел и т.н. към рационалната органическа наука на Гьоте. Тази страна на неговата теория не беше още от самото начало ясна на Гьоте. Обаче по-късно той изказва вече съвсем решително това. Когато на 21 януари 1832 година пише на Хайнрих вилхелм Фердинанд Вакенродер: "продължавайте с всичко, което ви интересува и ме запознайте с него то се свързва някъде с моите съзерцания", с това той иска да каже, че е открил основните принципи на науката на организмите, от които трябва да бъде изведе но всичко останало.
към текста >>
Когато на 21 януари 1832 година пише на Хайнрих вилхелм Фердинанд Вакенродер: "продължавайте с всичко, което ви интересува и ме запознайте с него то се свързва някъде с моите съзерцания", с това той иска да каже, че е открил основните
принципи
на науката на организмите, от които трябва да бъде изведе но всичко останало.
Наред с обикновената емпирична механика, която събира само фактите, съществува още една рационална механика, която извежда като необходими априористичните закони от вътрешната природа на основните принципи на механиката. Както първата се отнася към последната, така се отнася теорията на Дарвин, Хекел и т.н. към рационалната органическа наука на Гьоте. Тази страна на неговата теория не беше още от самото начало ясна на Гьоте. Обаче по-късно той изказва вече съвсем решително това.
Когато на 21 януари 1832 година пише на Хайнрих вилхелм Фердинанд Вакенродер: "продължавайте с всичко, което ви интересува и ме запознайте с него то се свързва някъде с моите съзерцания", с това той иска да каже, че е открил основните принципи на науката на организмите, от които трябва да бъде изведе но всичко останало.
Обаче по-рано всичко това е действало несъзнателно в неговия дух и той е третирал фактите според него*/*Гьоте чувстваше тава негово несъзнателно действане често пъти като една тъпост. /Виж. К. Ю. Шрьобер, Гьотевият Фауст, I/II,6-то издание, Щутгарт 1926 г., т.ІІ, стр.ХХХІV и следв./. То стана нещо обективно за него едва чрез онзи разговор с Шилер, който предаваме по-долу*. /*Естеств. Науки I, стр.108 и следв./ Шилер позна веднага идейното естество на Гьотевото прарастение и твърдеше, че на нещо подобно не може да се припише никаква действителност.
към текста >>
В тези статии ние още веднъж намираме в много съкратена форма
принципи
те на Гьотевия възглед за природата.
Вертикалната тенденция произвеждаше растежа в посоката на корена и на стеблото; спиралната тенденция произвеждаше разширението на листатата, цветовете и т.н. Гьоте видя в тези мисли само едно вземане под внимание на развитието в пространствено отношение /вертикално, спирално/ на неговите идеи, които той беше написал в един труд върху метаморфозата още в 1790 година. Относно доказателството на това твърдение обръщаме внимание на читателите върху забележките към Гьотевата статия* /*Естеств.Н.I,стр.217 и следв./ върху спиралната тенденция в природата, и които се вижда, Гьоте не изнася нищо съществено ново в сравнение с неговите предишни идеи. Отправяме тази забележка особено към онези, които твърдят, че тук може да се забележи даже една отстъпка на Гьоте от предишни ясни възгледи и навлизане в "най-дълбоките области на мистиката". Вече в напреднала възраст /1830-1832/ Гьоте съчини две статии върху спора на двамата френски естествоизпитатели Кювие и Жьофроай дьо Сент-Илер.
В тези статии ние още веднъж намираме в много съкратена форма принципите на Гьотевия възглед за природата.
към текста >>
4.
05. ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО ВЪРХУ ГЬОТЕВИТЕ МОРФОЛОГИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Така висшите
принципи
на Гьоте не можаха да добият значение в пълния смисъл нито тук, нито там.
Така висшите принципи на Гьоте не можаха да добият значение в пълния смисъл нито тук, нито там.
И именно тази е изпъкващата черта на неговите стремежи, те са това, което за онзи, който е осъзнал цялата тяхна дълбочина, не изгубва своето значение и тогава, когато разбира, че някой от подробностите в Гьотевите изследвания се нуждаят от корекция.
към текста >>
С това разбирам онези, които проследяват по всички страни фактически доказуемите връзки на организмите, емпирично предлагания материал и считат за още открит въпроса за първичните
принципи
на науката за организмите.
Стараейки се да отговоря на това изискване, близка е възможността да бъда криво разбран именно от онези, при които най-много бих съжалявал за това, от емпириците.
С това разбирам онези, които проследяват по всички страни фактически доказуемите връзки на организмите, емпирично предлагания материал и считат за още открит въпроса за първичните принципи на науката за организмите.
към текста >>
5.
08. ОТ ИЗКУСТВОТО КЪМ НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Касае се, от това, което предстои, което имаме пред себе си, да направим извод за
принципи
те.
С това въпросът, дали Гьотевите научни работи имат философска стойност или не, приема едно съвършено нова форма.
Касае се, от това, което предстои, което имаме пред себе си, да направим извод за принципите.
Какво трябва да предположим, че Гьотевите научни позиции се явяват като последствие на тези предпоставки? Ние трябва да изкажем това, което Гьоте е оставил неизказано, което обаче единствено прави неговите възгледи разбираеми.
към текста >>
6.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Обаче допускайки без стеснение, че никога Гьотевите основни
принципи
не са били изказвани от него като едно свързано цяло, с това ние съвсем не искаме да оправдаем твърдението, че Гьотевият светоглед не извира от един идеен център, който може да бъде доведен до една строга научна форма, по един строго научен израз.
Ние посочихме вече в предидущата глава, че Гьотевият научен светоглед не стои пред нас като едно завършено цяло, като нещо развито от един принцип. Ние имаме работа само с отделни прояви, от които виждаме, как изглежда тази или онази мисъл в светлината на неговия подход на мислене. Това е случаят в неговите научни съчинения, в неговите кратки указания върху това или онова понятие, както той ги дава в "Сентенции в проза", и в писмата до своите приятели. Художественото оформление на неговия светоглед най-после, което ни позволява също да направим най-разнообразните заключения върху неговите основни идеи, се съдържа за нас в неговите поетически творения.
Обаче допускайки без стеснение, че никога Гьотевите основни принципи не са били изказвани от него като едно свързано цяло, с това ние съвсем не искаме да оправдаем твърдението, че Гьотевият светоглед не извира от един идеен център, който може да бъде доведен до една строга научна форма, по един строго научен израз.
към текста >>
Същото строго разграничаване на непосредствено възприеманото (на сетивната опитност) намираме и при Фолкелт в неговата отлична книга "Квантовата теория на познанието анализирана според нейните основни
принципи
" /Хамбург 1879 г./, която принадлежи към най-хубавото, което философията е произвела.
Същото строго разграничаване на непосредствено възприеманото (на сетивната опитност) намираме и при Фолкелт в неговата отлична книга "Квантовата теория на познанието анализирана според нейните основни принципи" /Хамбург 1879 г./, която принадлежи към най-хубавото, което философията е произвела.
Обаче никак не може да се разбере, защо Фолкелт схваща лишените от връзка образи на възприятието като представи и с това предварително си отрязва пътя към едно възможно обективно познание. Да се схваща непосредствената опитност като едно цяло от представи, това е решително един предразсъдък. Когато имам пред себе си един предмет, аз виждам на него форма, цвят; възприемам на него определена твърдост и т.н.
към текста >>
Колкото е обективен сетивният свят, толкова обективни са и тези
принципи
.
От нашето становище се обяснява съвършено без противоречие необходимостта от научното познание и превъзмогването на опита /опитността/. Срещу нас застава първо и като нещо непосредствено дадено сетивният свят: той ни изглежда като една огромна загадка, защото никога не можем да намерим в самия него движещия, действащ принцип. Тогава идва разумът и с идейния свят поставя срещу сетивния свят принципната същност, която съставлява решението на загадката.
Колкото е обективен сетивният свят, толкова обективни са и тези принципи.
Че те не се явяват на сетивата, а само за разума, това е безразлично за тяхното съдържание. Ако не биха съществували никакви мислещи същества, тези принципи никога не биха се изявили; но затова те не по-малко биха били есенцията на света на явленията.
към текста >>
Ако не биха съществували никакви мислещи същества, тези
принципи
никога не биха се изявили; но затова те не по-малко биха били есенцията на света на явленията.
От нашето становище се обяснява съвършено без противоречие необходимостта от научното познание и превъзмогването на опита /опитността/. Срещу нас застава първо и като нещо непосредствено дадено сетивният свят: той ни изглежда като една огромна загадка, защото никога не можем да намерим в самия него движещия, действащ принцип. Тогава идва разумът и с идейния свят поставя срещу сетивния свят принципната същност, която съставлява решението на загадката. Колкото е обективен сетивният свят, толкова обективни са и тези принципи. Че те не се явяват на сетивата, а само за разума, това е безразлично за тяхното съдържание.
Ако не биха съществували никакви мислещи същества, тези принципи никога не биха се изявили; но затова те не по-малко биха били есенцията на света на явленията.
към текста >>
Ако биха съществували повече центрове на света повече
принципи
, от които светът може да бъде обяснен и ако една област на действителността би сочила към този, една друга към онзи миров принцип, тогава щом бихме се намирали в една област на действителността, ние бихме би ли насочени само към един център.
Този център може да бъде само единен. Той трябва да бъде такъв, че всичко останало да сочи към него като основа на своето обяснение.
Ако биха съществували повече центрове на света повече принципи, от които светът може да бъде обяснен и ако една област на действителността би сочила към този, една друга към онзи миров принцип, тогава щом бихме се намирали в една област на действителността, ние бихме би ли насочени само към един център.
На нас никак не би ни хрумнало да питаме още за един друг център. Една област не би знаела нищо за другата. Те просто не биха съществували една за друга. Ето защо няма никакъв смисъл да говорим за повече от един свят. Поради това идеята е на всички места на света, във всички съзнания една и съща.
към текста >>
7.
10_3. СИСТЕМА НА НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
След това тя е останала така, докато в 1798 година поетът е възобновил с пресни сили своите проучвания и заедно с Шилер е подложил на едно основно и пропито с цялата научна сериозност проучване на основните
принципи
на метода на естествената наука.
За съжаление изглежда,че онази статия на Гьоте, която най-добре би могла да бъде в подкрепа на тези възгледи, е изгубена. Тя е едно продължение на статията: "Опитът като посредник между субект и обект". Изхождайки от тази последна статия, искаме да се опитаме да възстановим възможното съдържание на първата според единствения и достъпен източник, кореспонденцията между Гьоте и Шилер. Статията "Опитът......" е произлязла от онези изследвания на Гьоте, които той е направил, за да оправдае своите оптически работи.
След това тя е останала така, докато в 1798 година поетът е възобновил с пресни сили своите проучвания и заедно с Шилер е подложил на едно основно и пропито с цялата научна сериозност проучване на основните принципи на метода на естествената наука.
На 10 януари 1798 година той изпраща гореспомената статия на Шилер, за да я прецени, и на 13 януари съобщава на своя приятел, че има намерение да разработи по-нататък изказаните там възгледи в една нова статия. Той извършва тази работа и вече на 17 януари до Шилер пристига една статия, която е съдържала една характеристика на методите на естествената наука. Именно тази статия не се намира в съчинението на Гьоте. Тя би била безспорно онази, която би ни осигурила най-добрите опорни точки, за да можем да оценим основните възгледи на Гьоте върху метода на естествената наука. Обаче ние можем да узнаем мислите, които са били изразени в нея, от подробното писмо на Шилер от 19 януари 1798 година, при което трябва да се вземе под внимание, че към посоченото в тази статия намираме множество доказателства и допълнения в Гьотевите "Сентенции в проза”*/*виж "Естествена наука" ІV/2, стр.593, забележката: В моя увод стр.
към текста >>
8.
10_4. ВЪРХУ ГРАНИЦИТЕ НА ПОЗНАНИЕТО И ОБРАЗУВАНЕТО НА ХИПОТЕЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Хипотезите върху централните
принципи
на науката нямат никаква стойност.
Защото нещо вътрешно, което аз предполагам, без да го виждам, е едно пълно противоречие. Хипотезата може да допусне само такова нещо, което аз наистина не възприемам, но бих го възприемал веднага, щом бих отстранил външните пречки. Хипотезата наистина може да предположи нещо невъзприемано, но това, което предполага, трябва да бъде възприемаемо. Така всяка хипотеза се намира в случая, че нейното съдържание може да бъде направо потвърдено от една бъдеща опитност. Оправдани са само хипотезите, които могат да престанат да бъдат такива.
Хипотезите върху централните принципи на науката нямат никаква стойност.
Това, което не се обяснява чрез един положително даден принцип, известен нам, то въобще не е обяснимо и не се нуждае от обяснение.
към текста >>
9.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тук ние ще изложим
принципи
те на Кантовото учение дотолкова, доколкото те представляват интерес за възгледите на Гьоте.
За Гьоте също това обяснение става една необходимост. Обаче то не можа да бъде за него плодотворно. Защото съществува една дълбока противоположност между това, което Кантовата философия учи, и това, което познаваме като Гьотев начин на мислене. Можем даже да кажем, че цялото германско мислене протича в две успоредни направления, едното пропито от Кантовия начин на мислене и другото, което е и близо до Гьотевото мислене. Но тъй като днес философията се приближава все повече до Кант, тя се отдалечава от Гьоте и с това за нашето време все повече се изгубва възможността да разберем и оценим Гьотевия светоглед.
Тук ние ще изложим принципите на Кантовото учение дотолкова, доколкото те представляват интерес за възгледите на Гьоте.
За Кант изходната точка за човешкото мислене е опитността /опитът/, т.е. светът даден на сетивата /в които е включено и вътрешното сетиво, което ни предава психическите, историческите и т.н. факти/. Тази опитност е едно разнообразие от неща в пространството и от процеси във времето. Дали пред мене застава това нещо, дали аз изживявам онзи процес, това е безразлично; би искало да бъде също и другояче. Аз мога да си представя въобще, че цялото разнообразие от неща и процеси го няма, че то не съществува.
към текста >>
С тези
принципи
Кант въвежда един нов проблем.
За мене не може да съществува нищо, което да не бъде пространствено и времево. Даже ако съществува нещо безпространствено и безвремево, аз не мога да си представя нищо без време и без пространство. Дали пространството и времето са присъщи на нещата, това аз не зная; аз зная само, че за мене нещата трябва да се явят в тези форми. Следователно пространство и време са предпоставки на моето сетивно възприятие. Аз не зная нищо за вещта в себе си; зная само, как тя трябва да се яви за мене, ако трябва да съществува за мене.
С тези принципи Кант въвежда един нов проблем.
Той се явява в науката с една нова постановка на въпросите. Вместо да пита както предишните философи: Как са устроени нещата? , той пита: Как трябва да ни се явят нещата, за да могат те да станат обект на нашето знание? За Кант философията е науката на условията за възможността на света като едно човешко явление. За нещата в себе си ние не знаем нищо.
към текста >>
Защото решителните допирни точки на двамата мислители могат да се видят, когато се премине към последствията, които Хартман е извлякъл от своите
принципи
и които е изложил в своите по-късни съчинения.
Неговият възглед не стои така далече от Гьотевия, както изглежда на пръв поглед. Който не е прочел нищо друго освен "Философия на Несъзнателното", той разбира се не ще може да разбере това.
Защото решителните допирни точки на двамата мислители могат да се видят, когато се премине към последствията, които Хартман е извлякъл от своите принципи и които е изложил в своите по-късни съчинения.
към текста >>
Когато между съставляващите света
принципи
Хартман приема наред с идеята още и волята, тогава непонятно е, как все още има философи, които го считат за шопенхауерианец.
Защото неговото допускане на нещо несъзнателно няма никакъв друг смисъл, освен този, че онова, което съществува в нашето съзнание като идея, не е свързано по необходимост с тази форма на изява вътре в съзнанието. Идеята не съществува /не е действена/ само там, където тя става съзнателна, но и в друга форма. Тя е нещо повече от чистото субективно явление; тя има едно значение основано в самата нея. Тя не присъства само в субекта, а е обективен миров принцип.
Когато между съставляващите света принципи Хартман приема наред с идеята още и волята, тогава непонятно е, как все още има философи, които го считат за шопенхауерианец.
Шопенхауер е на мнение, че всяко съдържание на понятията е само субективно, че то е само явление на съзнанието, и поставя това мнение на върха. При него не може и дума да става, че идеята е взела участие в състава на света като реален принцип. Поради това Шопенхауер никога не можа да стигне до едно пълно съдържателно третиране на философските специални науки, докато Хартман е проследил своите принципи във всички отделни науки. Докато Шопенхауер не знае да каже нищо върху цялото богато съдържание на историята, освен това, че то е едно проявление на волята, Хартман знае да намира идейната ядка на всяко отделно историческо явление и да го включи в общото историческо развитие на човечеството. Отделното същество, отделното явление не може да интересува Шопенхауера, защото той знае да каже за него единственото съществено нещо, че то е една форма на волята.
към текста >>
Поради това Шопенхауер никога не можа да стигне до едно пълно съдържателно третиране на философските специални науки, докато Хартман е проследил своите
принципи
във всички отделни науки.
Тя е нещо повече от чистото субективно явление; тя има едно значение основано в самата нея. Тя не присъства само в субекта, а е обективен миров принцип. Когато между съставляващите света принципи Хартман приема наред с идеята още и волята, тогава непонятно е, как все още има философи, които го считат за шопенхауерианец. Шопенхауер е на мнение, че всяко съдържание на понятията е само субективно, че то е само явление на съзнанието, и поставя това мнение на върха. При него не може и дума да става, че идеята е взела участие в състава на света като реален принцип.
Поради това Шопенхауер никога не можа да стигне до едно пълно съдържателно третиране на философските специални науки, докато Хартман е проследил своите принципи във всички отделни науки.
Докато Шопенхауер не знае да каже нищо върху цялото богато съдържание на историята, освен това, че то е едно проявление на волята, Хартман знае да намира идейната ядка на всяко отделно историческо явление и да го включи в общото историческо развитие на човечеството. Отделното същество, отделното явление не може да интересува Шопенхауера, защото той знае да каже за него единственото съществено нещо, че то е една форма на волята. Хартман хваща всяко отделно съществуване и показва, как навсякъде може да бъде възприемана идеята. Основният характер на светогледа на Шопенхауер е еднообразието, този на Хартман единността. Шопенхауер поставя на основата на света един еднообразен, без съдържание стремеж.
към текста >>
Че наред с това той приема в
принципи
те съставляващи света и волята, това разбира се отново го различава от Гьоте.
Съзирането на нещо обективно в нашия идеен свят и следващото това съзиране отдаване на този свят е това, което отново намираме от Гьотевия светоглед във философията на Хартман. Хартман е бил доведен чрез неговата философия на несъзнателното към това преминаване в обективната идея. Тъй като е познал, че съзнателността не стои в същността на идеята, той е трябвало да признае тази последната като нещо съществуващо в себе си и за себе си, като нещо обективно.
Че наред с това той приема в принципите съставляващи света и волята, това разбира се отново го различава от Гьоте.
Все пак там, където Хартман е
към текста >>
10.
14. МЕТЕОРОЛОГИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ НА ГЬОТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той имаше точно съзнанието, че само отделната формация трябва да се счита като нещо действително за сетивата в пространството, и че всички други
принципи
на обяснението съществуват само за очите на Духа.
Към това явление трябваше да се подредят естествено останалите атмосферни явления. За това явление той беше намерил в учението на Хоуардс една средство, да задържи постоянно колебаещите се формации в определени основни състояния и така това, "което живее в едно колебаещо се явление", да го "затвърди с трайни мисли". Той търсеше само още едно средство, което дойде в помощ на преобразуването на формите на облаците, както намери едно средство в онази "духовна стълба", за да обясни превръщането на формата на типичния растителния лист. Както там за него беше онази духовна стълба, така и в метеорологията различните "свойства" на атмосферата на различни височини му служат като нишка, за която той фиксира отделните формации. Тук както и там трябва да запомним, че на Гьоте никога не можеше да му хрумне да счита една такава нишка като една действителна формация.
Той имаше точно съзнанието, че само отделната формация трябва да се счита като нещо действително за сетивата в пространството, и че всички други принципи на обяснението съществуват само за очите на Духа.
Ето защо днешните опровержения на Гьоте са в много случаи една борба с вятърни мелници. Тези, които го критикуват, поставят или прибавят към неговите принципи една форма на действителността, която той самият им отричаше, и вярват, че с това са го оборили. Обаче онази форма на действителността, която той поставяше на основата, обективната, конкретната идея, нея днешното природоучение не познава. Ето защо от тази страна Гьоте трябва да му остане чужд.
към текста >>
Тези, които го критикуват, поставят или прибавят към неговите
принципи
една форма на действителността, която той самият им отричаше, и вярват, че с това са го оборили.
Той търсеше само още едно средство, което дойде в помощ на преобразуването на формите на облаците, както намери едно средство в онази "духовна стълба", за да обясни превръщането на формата на типичния растителния лист. Както там за него беше онази духовна стълба, така и в метеорологията различните "свойства" на атмосферата на различни височини му служат като нишка, за която той фиксира отделните формации. Тук както и там трябва да запомним, че на Гьоте никога не можеше да му хрумне да счита една такава нишка като една действителна формация. Той имаше точно съзнанието, че само отделната формация трябва да се счита като нещо действително за сетивата в пространството, и че всички други принципи на обяснението съществуват само за очите на Духа. Ето защо днешните опровержения на Гьоте са в много случаи една борба с вятърни мелници.
Тези, които го критикуват, поставят или прибавят към неговите принципи една форма на действителността, която той самият им отричаше, и вярват, че с това са го оборили.
Обаче онази форма на действителността, която той поставяше на основата, обективната, конкретната идея, нея днешното природоучение не познава. Ето защо от тази страна Гьоте трябва да му остане чужд.
към текста >>
11.
16_5. ГЬОТЕ, НЮТОН И ФИЗИЦИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Нужно е само да се освободим от представата, че у Гьоте светлина и тъмнина са реални същности, а да ги считаме само като
принципи
, като духовни същности, тогава ние ще добием съвършено друго мнение върху неговата теория на цветовете в сравнение с това, което обикновено си съставяме.
Нужно е само да се освободим от представата, че у Гьоте светлина и тъмнина са реални същности, а да ги считаме само като принципи, като духовни същности, тогава ние ще добием съвършено друго мнение върху неговата теория на цветовете в сравнение с това, което обикновено си съставяме.
Когато както Нютон под светлина разбираме само една смес от всички цветове, тогава изчезва всякакво понятие за конкретната същност "светлина". Тази същност се изпарява напълно и се превръща в една празна обща представа, на която не отговаря нищо в действителност. Такива абстракции бяха чужди на Гьотевия възглед за света. За него всяка представа трябваше да има едно конкретно съдържание. Само че за него "конкретното" не свършваше при "физическото".
към текста >>
12.
17_б. ВТОРО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Колкото и огромни да са предимствата, които енергийното схващане на света има пред механическото или материалистичното, както ми се струва, още отсега могат да бъдат посочени точките, които не могат да бъдат покрити чрез познатите главни
принципи
на енергетиката и които поради това сочат към съществуването на
принципи
които са над тях.
Накрая на своята сказка Оствалд казва: "Енергията, колкото и необходима и полезна да бъде тя за разбирането на природата, достатъчна ли е също тя за тази цел /именно за обяснение на света на телата/? Или има явления, които не могат да бъдат представени чрез досега известните закони на енергията в тяхната пълнота?..... Вярвам, че не бих искал да се справя с отговорността, която днес съм поел към вас с моето изложение, че на този въпрос трябва да отговорим с не.
Колкото и огромни да са предимствата, които енергийното схващане на света има пред механическото или материалистичното, както ми се струва, още отсега могат да бъдат посочени точките, които не могат да бъдат покрити чрез познатите главни принципи на енергетиката и които поради това сочат към съществуването на принципи които са над тях.
Енергетиката ще остане наред с тези нови принцип. Само че в бъдеще тя не ще бъде, както трябва да я считаме днес, най-обхватният принцип за овладяването на природните явления, а вероятно ще се яви като един особен случай на още по-общи отношения, за чиято форма засега едва ли можем да имаме някакво предчувствие."
към текста >>
13.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той не изнесе нищо друго освен главните
принципи
приведения във философски формули филистерски морал.
Аз оборих възражението, че последствието от един морален ред на света, в който всеки се подчинява на самия себе си, би трябвало да бъде безредието и дисхармонията на човешкото действане. Който прави това възражение, той изпуска изпредвид, че хората са подобни същества и че поради това те никога не ще произведат морални идеи, които чрез тяхното съществено различие ще произведат едно нехармонично съзвучие*/*Колко малко разбиране има у съвременните философи специалисти за моралните възгледи както и за етиката на свободата и на индивидуализма общо взето, показва следното обстоятелство. В 1893 година в една статия "Бъдеще" /бр.5/ аз се изказах за едно строго индивидуалистично схващане на морала. На тази статия отговори Фердинанд Тьониз в Кил в една брошура "Етична култура и нейната свита. Побъркани Ницшенци в бъдеще и настояще" /Берлин 1893 г./.
Той не изнесе нищо друго освен главните принципи приведения във философски формули филистерски морал.
Обаче за мене той каза, че "в пътя за Хадес /ада/ не бих намерил по-лош Хермес" от Фридрих Ницше. Наистина действа ми комично, че, за да ме осъди, Тьониз цитира някои от Гьотевите "Сентенции в проза". Той и не предчувства, че ако за мене е съществувал някакъв Хермес, това не е бил Ницше, а Гьоте. Аз още в настоящия труд обясних отношението на етиката на свободата като етика на Гьоте. Не бих споменал лишената от стойност брошура, ако тя не беше симптоматична за царуващото неразбиране на Гьотевия светоглед в кръговете на философите специалисти.
към текста >>
14.
02. ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Принципи
те, по които трябва да стане това, са обект на предстоящата книжка.
Принципите, по които трябва да стане това, са обект на предстоящата книжка.
Тя трябва да покаже, че това, което считаме като научни възгледи на Гьоте, е способно да бъде обосновано самостоятелно. С това считам да съм казал всичко, което трябва да предшествува следващото изложение. Това, което трябва да сторя още, е да изпълня едно приятно задължение, да изкажа най-дълбока благодарност на господин професора Кюршнер, който се отзова с извънредно благоволение към моите научни усилия и подпомогна издаването и на това малко съчинение.
към текста >>
15.
03_a. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ - А. ИЗХОДНА ТОЧКА
GA_2 Светогледа Гьоте
Така се получава, че на основата на неговите възгледи върху природата стои едно дълбоко философско чувство, въпреки че това философско чувство не стига в неговото съзнание до едно оформяне на определени научни
принципи
.
Това е една пълно непознаване на природата на Гьоте. Без съмнение Гьоте не е бил никакъв философ в обикновения смисъл на думата; но не трябва да се забравя, че чудесната хармония на неговата личност накара Шилер да се изкаже: “Поетът е единствения истински човек". Това, което тук Шилер разбира под "истински човек", това е бил Гьоте. В неговата личност не липсваше нито един елемент, който да не принадлежи на най-висшия израз на всеобщо човешкото. А всички тези елементи се съединяваха в него в една цялост, която действа като такава.
Така се получава, че на основата на неговите възгледи върху природата стои едно дълбоко философско чувство, въпреки че това философско чувство не стига в неговото съзнание до едно оформяне на определени научни принципи.
Който се задълбочава в Гьотевата цялостна природа, ако носи със себе си философски заложби, той ще разкрие онова философско чувство и разбиране и ще може да го представи като Гьотева наука. Но той ще трябва да изходи от Гьоте, а не да пристъпи към него с един завършен възглед. Духовните сили на Гьоте действат винаги по начин, който е съобразен с най-строгата философия, макар и той да не е оставил никакво систематично цяло на тази философия.
към текста >>
При това у Шелера се касае повече на неговите оформени
принципи
, а у Гьоте за начина как той разглежда нещата.
Ако сега едно такова едностранчиво схващане застане срещу Гьотевото, което е неограничено, понеже не взема всеобщо начина на разглеждане нещата на духа на разглеждащия, а от природата на разглежданото нещо, тогава понятно е, защото се вкопчва за онези мисловни елементи на същото, които са съобразени с неговото. Именно в посочения смисъл възгледът на Гьоте за света включва в себе си много направления на мисълта, а не може да бъде проникнат от нито едно едностранчиво схващане. Философското чувство и разбиране, което е един съществен елемент в организма на Гьотевия гений, има значение също и за неговите литературни творби. Макар и Гьоте да е бил далече от това, да си представи в една ясна форма на понятия това, което философското чувство му доставяше, както Шилер е бил способен на това, все пак както и у Шилера то е един фактор, който съдейства в неговото художествено творчество. Поетическите творения на Гьоте и на Шилер са немислими без стоящ на тяхната основа светоглед.
При това у Шелера се касае повече на неговите оформени принципи, а у Гьоте за начина как той разглежда нещата.
Но че най-великите поети на нашия народ не можаха да минат без философския елемент на върха на тяхното творчество, това свидетелства повече отколкото всичко друго за факта, че този философски елемент е един необходим член в историята на развитието на човечеството. Именно опирайки се на Гьоте и на Шилер ще не бъде възможно да откъснем нашата централна наука от нейната катедрена самотност и да я включим в останалото развитие на културата. Научните убеждения на нашите класици са свързани с хиляди нишки за другите техни стремежи, те са такива, каквито ги изисква културната епоха, която ги е създала.
към текста >>
16.
03_б. НАУКАТА НА ГЬОТЕ ПО МЕТОДА НА ШИЛЕР
GA_2 Светогледа Гьоте
Против това може да се възрази, че не е този подходът, по който се застъпва научно един възглед, че един научен възглед не трябва в никакъв случай да почива на някакъв авторитет, а трябва постоянно да се основава на
принципи
.
Против това може да се възрази, че не е този подходът, по който се застъпва научно един възглед, че един научен възглед не трябва в никакъв случай да почива на някакъв авторитет, а трябва постоянно да се основава на принципи.
Ние искаме предварително да се спрем на това възражение. Един възглед основан на научно схващане на Гьоте не се счита за истинен за това, защото може да бъде извлечен от това схващане, а защото ние сме убедени, че можем да спрем Гьотевия възглед за света на устойчиви принципи и да го представим като нещо основано в самото себе си. Фактът, че вземаме нашата изходна точка от Гьоте, не трябва да ни попречи да се отнесем с основанието на застъпените от нас възгледи също така сериозно, както би се отнесъл представителя на една така наречена наука без предпоставки. Ние застъпваме Гьотевия възглед за света, обаче ние го обосноваваме съобразно изискванията на науката.
към текста >>
Един възглед основан на научно схващане на Гьоте не се счита за истинен за това, защото може да бъде извлечен от това схващане, а защото ние сме убедени, че можем да спрем Гьотевия възглед за света на устойчиви
принципи
и да го представим като нещо основано в самото себе си.
Против това може да се възрази, че не е този подходът, по който се застъпва научно един възглед, че един научен възглед не трябва в никакъв случай да почива на някакъв авторитет, а трябва постоянно да се основава на принципи. Ние искаме предварително да се спрем на това възражение.
Един възглед основан на научно схващане на Гьоте не се счита за истинен за това, защото може да бъде извлечен от това схващане, а защото ние сме убедени, че можем да спрем Гьотевия възглед за света на устойчиви принципи и да го представим като нещо основано в самото себе си.
Фактът, че вземаме нашата изходна точка от Гьоте, не трябва да ни попречи да се отнесем с основанието на застъпените от нас възгледи също така сериозно, както би се отнесъл представителя на една така наречена наука без предпоставки. Ние застъпваме Гьотевия възглед за света, обаче ние го обосноваваме съобразно изискванията на науката.
към текста >>
17.
04_в. ИЗПРАВЯНЕТО НА ЕДНО ПОГРЕШНО СХВАЩАНЕ НА ОБЩАТА ОПИТНОСТ
GA_2 Светогледа Гьоте
Като вършим последното, Фолкелт се заплита в едно противоречие с неговите собствени основни
принципи
.
Още простото разсъждение, че наивният човек не забелязва нищо при нещата, което би искало да го доведе до този възглед, ни учи, че в самите обекти не съществува една причина, която да ни принуди да го приемем. Какво носи на себе си едно дърво, една маса, което би могло да ни даде повод да го считам просто като образ на една представа? Най-малко това не трябва да се обявява като една разбираща се от само себе си истина.
Като вършим последното, Фолкелт се заплита в едно противоречие с неговите собствени основни принципи.
Според нашето убеждение той изневерява на признатата от него истина, че опитността не съдържа нищо друго освен един хаос от лишени от връзка образи без всяко мислително определение, когато твърди, че тя е от субективно естество. Иначе той би трябвало да разбере, че субектът на познанието, наблюдателят, стои също така без връзка сред света на опитността както и кой да е друг предмет на тази опитност. Но когато на възприемания свят се приписва сказуемото субективен, това също е едно мислително определение, както и когато считаме падащия камък за причина на направения в почвата отпечатък. Но самият Фолкелт не иска да допусне някаква връзка на нещата на опитността. Тук е именно противоречието в неговия възглед и с това той изневерява на своя принцип, който изказва за чистата опитност.
към текста >>
18.
06_б. УМ И РАЗУМ
GA_2 Светогледа Гьоте
Ето защо Кант назовава идеите не като съставни
принципи
, които би трябвало да бъдат меродавни за вещта, а като регулативни
принципи
, които имат смисъл и значение само за систематиката на нашето знание.
Тези създадени от разума образи се наричат идеи. Че идеята превръща множеството на умствените понятия в едно единство, това е изказал още Кант. Обаче той е представил образите, които се раждат чрез разума, само като недействителни, като измамни образи, като илюзии, с които човешкият дух постоянно се залъгва, понеже се стреми непрестанно към едно единство на опитността, което не му е дадено никъде. Единствата, които са създадени в идеите, почиват според Кант не върху обективни отношения, те не произтичат от самата вещ, а са само субективни норми, според които ние внасяме ред в нашето знание.
Ето защо Кант назовава идеите не като съставни принципи, които би трябвало да бъдат меродавни за вещта, а като регулативни принципи, които имат смисъл и значение само за систематиката на нашето знание.
Обаче когато разгледаме начина, по който се раждат идеите, веднага виждаме, че този възглед е погрешен. Вярно е, че субективния разум се нуждае от единство. Обаче тази нужда е без всякакво съдържание, тя е един празен стремеж към единство. Когато среща нещо, което е абсолютно лишено от тази единна природа, той не може да роди това единство за себе си. Напротив, когато срещне едно множество, което позволява да бъде доведено до една вътрешна хармония, той извършва това.
към текста >>
Кант намира, че теоремите на математиката и на естествената наука са такива валидни синтетични
принципи
а преори.
Кант счита, че такива съждения са възможни само тогава, когато опитността може да съществува само при предпоставката на нейната валидност. Следователно, за да можем да произнесем едно такова съждение, за нас е меродавна възможността на опитността. Когато мога да си кажа: опитността е възможна само тогава, когато това или онова синтитично съждение а приори е вярно, само тогава тя е валидна. Но това не може да се приложи към самите идеи. Според Кант те нямат тази степен на обективност.
Кант намира, че теоремите на математиката и на естествената наука са такива валидни синтетични принципи а преори.
Той взема например изречението: 7 + 5 = 12. В 7 и 5 съвсем не се съдържа сборът 12, така заключава Кант. Аз трябва да се издигна над 7 и 5 и да апелирам към моето виждане, тогава намирам понятието 12. Моят възглед прави, защото по необходимост да си представя 7+5=12. Обаче обектите на моята опитност трябва да дойдат до мене посредством моето виждане, следователно те трябва да се подчинят на неговите закони.
към текста >>
19.
07_а. ПОЗНАНИЕ НА ПРИРОДАТА - А. НЕОРГАНИЧНА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
На тях противоречат само погрешните възгледи, които хората имат върху значението и естеството на научните
принципи
.
Съдържанието на науката, както ние го мислим, не е нищо друго освен обективен процес. Изменена е само формата на съчетаването на фактите. Но именно благодарение на това ние сме проникнали една стъпка по-дълбоко в обективността, отколкото ни дава възможност опитността. Ние така съчетаваме фактите, че те действат само съобразно тяхната собствена природа и че това действие не е изменено от тези или онези отношения. Ние приписваме най-голяма стойност на това, че настоящите изложения могат да бъдат навсякъде оправдани, където се насочва поглед в действителната работа на науката.
На тях противоречат само погрешните възгледи, които хората имат върху значението и естеството на научните принципи.
Докато много от нашите съвременници се поставят в противоречие със своите собствени теории, когато навлизат в полето на практическото изследване, то хармонията на всяко истинско изследване с нашите обяснения може да се докаже във всеки отделен случай.
към текста >>
20.
02. ОСНОВНИЯТ ТЕОРЕТИКО-ПОЗНАВАТЕЛЕН ВЪПРОС НА КАНТ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Принципи
те на такова познание /тук се отнасят не само основните изложения, но и неговите основни понятия/ не могат да се получат от опита, тъй като то трябва да бъде не само физическо, но и метафизическо, т.е.
Но, ако въобще те нямат значимост? Тогава цялата сграда на Кантовското учение е лишена от всяка основа. Всичко, което Кант излага в петте параграфа, предшествуващи формулировката на неговия основен въпрос, е опит да се докаже, че математическите съждения са синтетични./1/ /*1 Опит, който обаче ако и не напълно опроверган, е останал все пак твърде спорен вследствие възраженията на Роберт Цимерман/. Обаче приведените от нас по-горе предпоставки се оказват именно научни предразсъдъци. Във второто въведение към "Критика на чистия разум" се казва: "Вярно е, опитът ни учи, че нещо е създадено така или иначе, но не ни показва, че то би могло да бъде и друго", и: "Опитът никога не дава на вашето съждение истинна или строга всеобщност, а само допусната и относителна /чрез индукция/".; "Прологомени" § 1 намираме: "Отначало, що се касае за източниците на метафизическото познание, още в самото понятие за него е заложено, че то не може да бъде емпирическо.
Принципите на такова познание /тук се отнасят не само основните изложения, но и неговите основни понятия/ не могат да се получат от опита, тъй като то трябва да бъде не само физическо, но и метафизическо, т.е.
познание намиращо се извън опита". Най-после в "Критика на чистия разум"/1/ Кант казва: "Преди всичко трябва да отбележим, че собствено математическите съждения са винаги съждения............, а не емпирични, защото те носят в самите себе си необходимостта, която не може да се добие чрез опита. Ако не искат да признаят това, нека бъде така: тогава аз ще огранича моето положение в чистата математика, чието понятие включва вече в себе си, че то съдържа в себе си не емпирическо, а само чисто познание...............". Можем да отворим "Критиката на чистия разум" на кое да е място, навсякъде ще намерим че всички изследвания в това съчинение се водят с предпоставката за тези догматически положения. Коен/1/ и Щадлер/2//*2 Кантовата теория на опитността, стр.
към текста >>
Формалните истини на априорната теория имат своя смисъл и значение само в качеството на регулиращи
принципи
за материала усещането; те правят опита възможен, но не излизат на неговите предели.
Коен/1/ и Щадлер/2//*2 Кантовата теория на опитността, стр. 90 и сл./ се опитват да докажат, че Кант е изяснил априорната природа на математическите и чисто естествено-научните положения. Обаче всичко, което се опитаха да направи критиката, може да бъде сведено до следното: тъй като математиката и чистото естествознание са априорни науки, то формата на всеки опит трябва да се основава в самия обект. И така, емпирически даденото остава само като материал на усещането. Този материал, посредством заложените в думата форми, се преустроява в системата на опитността.
Формалните истини на априорната теория имат своя смисъл и значение само в качеството на регулиращи принципи за материала усещането; те правят опита възможен, но не излизат на неговите предели.
В такъв случай тези формални истини са синтетични съждения.... ......., които с това, като условия на всеки възможен опит, не трябва да отидат по-далече от самия опит. По този начин "Критиката на чистия разум" ни най-малко не доказва априорността на математиката и на чистото естествознание, а само определя областта на тяхната значимост при тази предпоставка, че истините на тази наука трябва да бъдат добити независимо от опита. Даже Кант толкова малко се впуска в доказването на тази априорност, че просто изпусна цялата онази част на математиката /виж по-горе/, в която и по негово виждане тази априорност може да бъде подложена на съмнение и се ограничава в тази част, в която, както той мисли, може да извлече априорността от чистото понятие. Йохан Фолкелт също намира, че Кант изхожда от определената предпоставка, че фактически съществува всеобщо и необходимо знание". Той говори за това по-нататък: "Тази никога подложена от Кант на изследване предпоставка се намира в такова противоречие с характера на критическата теория на познанието, щото трябва сериозно да си зададем въпроса; може ли критиката на чистия разум да се счита за критическа теория на познанието?
към текста >>
21.
03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ.
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Фолкелт изказва съждението, че първата най-непосредствена истина е тази, че всяко наше знание се простира преди всичко върху нашите представи и нарича, това позитивистически
принципи
на познанието.
Едуард Ф.Хартман намира това положение толкова безспорно, че в своя труд "Критически обосновки на трансцеденталния реализъм" предполага въобще само такива читатели, които са се освободили критически от наивното отъждествяване на образа на своите възприятия с вещите в себе си и са дошли до признанието, че даденото посредством акта на представянето, във вид на субективно-идеално съдържание на съзнанието, обектът на съзерцаването и независимата от акта на представянето и от формата на съзнанието, съществуваща сама по себе си вещ са неща абсолютно хетерогенни, т.е. той предполага такива читатели, които са проникнати от убеждението, че цялата съвкупност от това, което ни е дадено непосредствено, е редица от представи/1/. В своята, последна теоретико-познавателна работа Хартман се опитва, да обоснове своя възглед. Нашите следващи разсъждения ще покажат, как трябва да се отнася към такова обоснование свободната от предпоставки теория на познанието. Ото Либман насочва като най-свещено, най-висше в основното положение на всяка теория на познанието следното: "съзнанието не може да прескочи над самото себе си"/2/.
Фолкелт изказва съждението, че първата най-непосредствена истина е тази, че всяко наше знание се простира преди всичко върху нашите представи и нарича, това позитивистически принципи на познанието.
Той счита за "критическа до насока степен" само такава теория на познанието, която поставя на челно място този принцип, "в качеството на това, което е единствено твърдо установено в началото на всяко философствуване и вече след това последователно го обмисля/1/. У други философи намираме поставени на свой ред начело на теорията на познанието други твърдения, като например, че истинския проблем на теорията на познанието се заключава във въпроса за отношението между мисъл и битие и във възможността за посредничество между двете /Дорнер-2/; или във въпроса по какъв начин съществуващите неща стават съзнателни /Ремке/ и т.н. Кирхман изхожда от двете гносеологически аксиоми: "възприеманото съществува" и "противоречието не съществува."/3/. Според Л. Е. Финер познанието се състои в знанието за фактическото, за реалното/4/ и оставя тази догма съвсем непроверена, както и Гьоринг, който също твърди нещо подобно: "Да познаваме значи винаги: да познаваме нещо съществуващо; това е факт, който не може да отрече нито скептицизмът, нито Кантовият критицизъм"/5/.
към текста >>
22.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
GA_4 Философия на свободата
ОСНОВНИ
ПРИНЦИПИ
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ
към текста >>
23.
03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Нали и Хьрбьрт Спенсър, чиито възгледи са печелили всекидневно популярност (
Принципи
на психологията, немско издание от д-р Б.
Това изглежда убедително. И все пак до ден-днешен главните нападки на противниците на свободата са насочени само срещу свободата на избора.
Нали и Хьрбьрт Спенсър, чиито възгледи са печелили всекидневно популярност (Принципи на психологията, немско издание от д-р Б.
Фетер, Щутгарт 1882), казва: „Това, че всеки самоволно би могъл да пожелае или да не пожелае - което е същинската теза, залегнала в догмата за свободната воля - естествено се отрича както от анализа на съзнанието, така и от съдържанието на предходните раздели (на Психологията)." От същата гледна точка изхождат и други, когато оборват понятието свободна воля. В наченки всички доводи в тази насока се срещат още у Спиноза. Оттогава онова, което той просто и ясно е изложил срещу идеята за свободата, се повтаря безброй пъти, но най- често обвито в увъртяни теоретични учения, така че е трудно да се прозре естественият ход на мисълта, в който се крие същността на нещата. В едно писмо от октомври или ноември 1674 г. Спиноза пише: „Свободно наричам това, което съществува и действа поради чистата необходимост на своята природа, а принудително наричам онова, чието битие и действие се определя по точно установен начин от нещо друго.
към текста >>
24.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Заговори ли за основните си
принципи
, на всеки философ се налага да си служи с понятийната форма, а оттук и с мисленето.
Какъвто и принцип да създадем, ние сме длъжни да посочим къде сме го наблюдавали, или пък да го изразим като една ясна мисъл, възпроизводима за всекиго другиго.
Заговори ли за основните си принципи, на всеки философ се налага да си служи с понятийната форма, а оттук и с мисленето.
По такъв начин той косвено признава, че мисленето е предпоставка за неговата дейност. Нека тук все още да не уточняваме дали мисленето или нещо друго е главен елемент на световното развитие. Но че без мисленето философът не може да се сдобие със знания по този въпрос - това поначало е ясно. При възникване на явленията в света мисленето може да играе второстепенна роля, обаче при възникването на даден възглед за тях то несъмнено придобива главна роля.
към текста >>
Защото природата вече е налице и за да се сътвори повторно, трябва да се опознаят
принципи
те, по които е възникнала.
Шелинг казва: - Да опознаеш природата значи да сътвориш природата. Който приема тези думи на смелия натурфилософ буквално, той навярно ще трябва да се прости завинаги с всяко опознаване на природата.
Защото природата вече е налице и за да се сътвори повторно, трябва да се опознаят принципите, по които е възникнала.
За природата, която някой тепърва реши да сътворява, би трябвало чрез вглеждане да се изучат условията за съществуване на вече наличната. Но това вглеждане, което е редно да предхожда сътворяването, би означавало опознаване на природата, и то дори в случая, когато след проведеното вглеждане сътворяването изцяло отпадне. Само една още несъществувала природа би могла да се сътвори без предварително опознаване.
към текста >>
Твърде странно ми се струва, когато философът бива упрекван, че на първо място се интересувал за правилността на своите
принципи
, а не направо за обектите, които иска да разбере.
Тогава обаче може да ми се отговори: Когато философът иска да разбере съзнанието, той си служи с мисленето и в този смисъл го предпоставя; но в обикновения ход на живота мисленето възниква вътре в рамките на съзнанието и следователно предпоставя съзнанието. Ако този отговор се дадеше на твореца на света, който иска да създаде мисленето, тогава той несъмнено би бил уместен. Мисленето естествено не може да се появи, без преди това да се създаде съзнанието. Но философа го занимава не сътворяването на света, а неговото разбиране. Затова именно той трябва да търси изходните точки не за сътворяването, а за разбирането на света.
Твърде странно ми се струва, когато философът бива упрекван, че на първо място се интересувал за правилността на своите принципи, а не направо за обектите, които иска да разбере.
Творецът на света най-напред е трябвало да знае как да намери носител на мисленето, докато
към текста >>
Докато философията приема всевъзможни
принципи
, като атом, движение, материя, воля, неосъзнато, тя ще виси във въздуха.
Който го отрича, той изпуща от внимание, че като човек, не представлява начална, а крайна брънка на сътворението. Ето защо за обясняване на света чрез понятия може да се изхожда не от първите във времето елементи на битието, а от онова, което ни е дадено като най-близко, като най-интимно. Не можем с един скок да се пренесем в началото на света и оттам да наченем нашето съзерцание, а трябва да изходим от настоящия момент и да видим дали от по-късното можем да се върнем към по-ранното. Докато геологията говореше за измислени революции, за да обясни съвременното състояние на Земята, тя вървеше пипнешком в тъмнината. Едва след като се зае да изследва какви процеси все още се разиграват на Земята и от тях направи заключение за миналото, тя стъпи на здрава почва.
Докато философията приема всевъзможни принципи, като атом, движение, материя, воля, неосъзнато, тя ще виси във въздуха.
Философът може да постигне целта си само ако погледне на абсолютно последното като на свое първо. А това абсолютно последно, до което е довело световното развитие, е мисленето.
към текста >>
25.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
След това той търси в единния свят
принципи
за обяснението на другия.
Нека начина, по който светът ни се разкрива, преди да придобие чрез познанието своя верен облик, да наречем свят на явлението, в противовес на единната същност, съставена от възприятие и понятие. Тогава можем да кажем: светът ни е даден като двойственост (дуалистично), а познанието го преработва в единство (монистично). Философия, която изхожда от този основен принцип, може да се означи като монистична философия или монизъм. На нея и противостои теорията за двата свята или дуализмьт. Дуализмът допуска наличие на два абсолютно различни свята, а не примерно на две разграничавани само от нашето органично устройство страни на единната действителност.
След това той търси в единния свят принципи за обяснението на другия.
към текста >>
С други думи: Откриваемите чрез мисленето идеални
принципи
изглеждат на дуалиста твърде въздушни, та освен тях търси и реални
принципи
, на които те да бъдат опрени.
Дуализмът вярва, че ако наред с понятийните взаимовръзки на обектите не въведе и реални взаимовръзки, той ще размие целия свят в някаква абстрактна схема от понятия.
С други думи: Откриваемите чрез мисленето идеални принципи изглеждат на дуалиста твърде въздушни, та освен тях търси и реални принципи, на които те да бъдат опрени.
към текста >>
Нека погледнем тези реални
принципи
по-отблизо.
Нека погледнем тези реални принципи по-отблизо.
Наивният човек (наивният реалист) разглежда обектите от външния опит като реалности. За него обстоятелството, че може да пипне с ръка тези неща и да ги види с очи, има стойност на свидетелство за реалността им. „Не съществува нищо, което да не може да се възприеме", трябва направо да се смята за първата аксиома на наивния човек, която се признава и в обърнат вид:
към текста >>
На монизма изобщо не му се налага да търси извън възприятието и понятието други
принципи
за обясняване на действителността.
На монизма изобщо не му се налага да търси извън възприятието и понятието други принципи за обясняване на действителността.
Той знае, че в цялата сфера на действителността не се намира никакъв повод за това. В света на възприятията, както непосредствено се предоставя за възприемане, той вижда нещо полудействително; в съединяването му със света на понятията той открива пълната действителност. Метафизическият реалист може да възрази на привърженика на монизма: Да речем, че за твоето органично устройство познанието ти е съвършено и не му липсва никое звено; но ти не знаеш как светът се отразява в един интелект, който е устроен по-иначе в сравнение с твоя. Отговорът на монизма ще бъде: Ако има и други видове интелект освен човешкия и ако техните възприятия имат по-друг облик в сравнение с нашите, тогава за мен има значение само онова, което от тях достига до мен посредством възприемане и понятие. Чрез моето възприемане, сиреч чрез специфичното човешко възприемане, аз като субект съм противопоставен на обекта.
към текста >>
26.
10. РЕАЛНОСТТА НА СВОБОДАТА - ФАКТОРИТЕ НА ЖИВОТА
GA_4 Философия на свободата
Но доколкото за така наречените реални
принципи
ние разполагаме само с възприемането като концептуално средство, твърдението на мистиката на чувството и на философията на волята е тъждествено с възгледа, че имаме два източника на познанието: мисленето и възприемането, което в чувството и волята се проявява като индивидуално изживяване.
Нито мистиката на чувството, нито философията на волята може да бъде наречена наука. Защото и двете твърдят, че понятийното проникване на света не може да ги удовлетвори. Редом с идейният принцип на битието те постулират и един реален принцип. В това имат известно право.
Но доколкото за така наречените реални принципи ние разполагаме само с възприемането като концептуално средство, твърдението на мистиката на чувството и на философията на волята е тъждествено с възгледа, че имаме два източника на познанието: мисленето и възприемането, което в чувството и волята се проявява като индивидуално изживяване.
Понеже при тези светогледи еманациите на единия източник - изживяванията - не могат да бъдат приети пряко в еманациите на другия - мисленето, двата начина на познание - възприемане и мислене - остават да съществуват успоредно без по-висше опосредствуване. Наред с достижимия чрез знанието идеен принцип имало и един подлежащ на изживяване, но не и на мисловно обхващане реален принцип на света. С други думи, мистиката на чувството и философията на волята са наивен реализъм, защото се придържат към тезата, че реално е непосредствено възприеманото. В сравнение с изконния наивен реализъм те допускат и непоследователността, че превръщат една определена форма на възприемането (чувстването, респ. волята) в единствено познавателно средство на битието, след като това е възможно само ако се придържат въобще към принципа, че реално е възприеманото.
към текста >>
27.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Такива чувства са например чувството за срам, гордостта, чувството за чест, смирението, разкаянието, съчувствието, чувството за отмъщение и благодарност, пиететът, верността, чувството на обич и дълг.*/* Пълен списък на
принципи
те на нравствеността е приведен (от гледна точка на метафизическия реализъм) във „Феноменология на нравственото съзнание" от Едуард фон Хартман.
Втората сфера на човешкия живот е чувстването. Към възприятията от външния свят се присъединяват определени чувства. Тези чувства могат да станат движещи сили на действията. При вида на гладуващ човек съчувствието ми към него може да представлява движеща сила за моите действия.
Такива чувства са например чувството за срам, гордостта, чувството за чест, смирението, разкаянието, съчувствието, чувството за отмъщение и благодарност, пиететът, верността, чувството на обич и дълг.*/* Пълен списък на принципите на нравствеността е приведен (от гледна точка на метафизическия реализъм) във „Феноменология на нравственото съзнание" от Едуард фон Хартман.
- Б. а./
към текста >>
Особеното съдържание на егоистичните нравствени
принципи
ще зависи от това, каква представа човекът си създава за своето собствено или за чуждото благополучие.
С право обаче представата за собственото или чуждото добро се схваща като мотив на волята. Принципът чрез собствените действия да се създаде максимален сбор от удоволствия за себе си, тоест да се постигне индивидуалното благополучие, се нарича егоизъм. Към постигането на това индивидуално благополучие човек се стреми било като се грижи по безогледен начин само за собственото си благо и се домогва до него дори за сметка на щастието на други индивиди (чист егоизъм), било като нарочно съдейства за чуждото благо, очаквайки, че от щастливите други индивиди впоследствие ще има косвена изгода за собствената си личност, или боейки се, че ако наврежда на други индивиди, застрашава и личния си интерес (морал на благоразумието).
Особеното съдържание на егоистичните нравствени принципи ще зависи от това, каква представа човекът си създава за своето собствено или за чуждото благополучие.
Според разбирането си за добро в живота (охолство, надежда за благополучие, избавяне от различни беди и т.н.) той ще определя съдържанието на егоистичните си стремежи.
към текста >>
В отличие от представата за собственото удоволствие, това съдържание е свързано не само с отделното действие, но и с обосноваването на едно действие, посредством система от нравствени
принципи
.
Като друг мотив по-нататък трябва да се разглежда чисто понятийното съдържание на едно действие.
В отличие от представата за собственото удоволствие, това съдържание е свързано не само с отделното действие, но и с обосноваването на едно действие, посредством система от нравствени принципи.
Под формата на абстрактни понятия тези морални принципи могат да регулират нравствения живот, без индивидът да се интересува за произхода на понятията. В случая ние просто усещаме подчинението си на нравственото понятие, което витае над нашите действия като повеля, като нравствена необходимост. Обосноваването на тази необходимост предоставяме на налагащия нравственото подчинение, тоест на нравствения авторитет, който признаваме (глава на семейството, държава, обществени порядки, престиж на църквата, божието откровение). Особена форма на тези нравствени принципи имаме, когато повелята се проявява не чрез външен авторитет, а вътре в самите нас (нравствена автономия). Тогава вътре в самите себе си ние долавяме гласа, на който трябва да се подчиняваме.
към текста >>
Под формата на абстрактни понятия тези морални
принципи
могат да регулират нравствения живот, без индивидът да се интересува за произхода на понятията.
Като друг мотив по-нататък трябва да се разглежда чисто понятийното съдържание на едно действие. В отличие от представата за собственото удоволствие, това съдържание е свързано не само с отделното действие, но и с обосноваването на едно действие, посредством система от нравствени принципи.
Под формата на абстрактни понятия тези морални принципи могат да регулират нравствения живот, без индивидът да се интересува за произхода на понятията.
В случая ние просто усещаме подчинението си на нравственото понятие, което витае над нашите действия като повеля, като нравствена необходимост. Обосноваването на тази необходимост предоставяме на налагащия нравственото подчинение, тоест на нравствения авторитет, който признаваме (глава на семейството, държава, обществени порядки, престиж на църквата, божието откровение). Особена форма на тези нравствени принципи имаме, когато повелята се проявява не чрез външен авторитет, а вътре в самите нас (нравствена автономия). Тогава вътре в самите себе си ние долавяме гласа, на който трябва да се подчиняваме. Израз на този глас е съвестта.
към текста >>
Особена форма на тези нравствени
принципи
имаме, когато повелята се проявява не чрез външен авторитет, а вътре в самите нас (нравствена автономия).
Като друг мотив по-нататък трябва да се разглежда чисто понятийното съдържание на едно действие. В отличие от представата за собственото удоволствие, това съдържание е свързано не само с отделното действие, но и с обосноваването на едно действие, посредством система от нравствени принципи. Под формата на абстрактни понятия тези морални принципи могат да регулират нравствения живот, без индивидът да се интересува за произхода на понятията. В случая ние просто усещаме подчинението си на нравственото понятие, което витае над нашите действия като повеля, като нравствена необходимост. Обосноваването на тази необходимост предоставяме на налагащия нравственото подчинение, тоест на нравствения авторитет, който признаваме (глава на семейството, държава, обществени порядки, престиж на църквата, божието откровение).
Особена форма на тези нравствени принципи имаме, когато повелята се проявява не чрез външен авторитет, а вътре в самите нас (нравствена автономия).
Тогава вътре в самите себе си ние долавяме гласа, на който трябва да се подчиняваме. Израз на този глас е съвестта.
към текста >>
Напълно противоположен на този нравствен принцип е Кантовият: постъпвай така, че
принципи
те на твоите постъпки да могат да бъдат валидни за всички хора.
Напълно противоположен на този нравствен принцип е Кантовият: постъпвай така, че принципите на твоите постъпки да могат да бъдат валидни за всички хора.
Тази теза е смърт за всеки индивидуален подтик към действие. За мен меродавно е не това, как биха постъпили всички хора, а какво трябва да извърша аз в отделния случай.
към текста >>
Възможността за изживяване на това съдържание е висша морална движеща сила и в същото време висш мотив за онзи, който съзнава, че в крайна сметка всички други морални
принципи
се сливат в това съдържание.
Към едни идеите струят, други трудно се добират до тях. Не по-малко различни са ситуациите, в които хората живеят и на чийто фон се разгръща тяхната дейност. Следователно действията на един човек зависят от начина, по който интуитивната му способност реагира при определена ситуация. Сборът на действащите у нас идеи и реалното съдържание на нашите интуиции отразяват онова, което независимо от общия свят на идеите е индивидуално оформено у всеки човек. Доколкото това интуитивно съдържание е насочено към действията, то представлява нравственото съдържание на индивида.
Възможността за изживяване на това съдържание е висша морална движеща сила и в същото време висш мотив за онзи, който съзнава, че в крайна сметка всички други морални принципи се сливат в това съдържание.
Тази гледна точка можем да наречем етичен индивидуализъм.
към текста >>
Който действа само защото признава определени нравствени норми, действието му е резултат от
принципи
те, заложени в неговия морален кодекс.
Най-напред вниманието ни трябва да се насочи към действия, при които това отношение е определящо. Ако по-късно аз, или някой друг размисля над едно такова действие, може да проличи кои нравствени максими играят роля при него. Докато действувам, нравствената максима ме движи, доколкото тя интуитивно може да живее у мен; тя е свързана с обичта към обекта, който искам да осъществя чрез моето действие. Аз не поставям на никой човек, нито пък на някое правило въпроса дали да извърша това действие, а го извършвам, щом ме е осенила идеята за него. Само по този начин то е мое действие.
Който действа само защото признава определени нравствени норми, действието му е резултат от принципите, заложени в неговия морален кодекс.
Той просто е изпълнител. Той е един по-висш автомат. Подхвърлите ли на съзнанието му повод за действие, механизмът на моралните му принципи незабавно се включва и се движи закономерно, докато той извърши някое християнско, хуманно, според него самоотвержено действие, или пък действие за културноисторическия напредък. Само ако следвам обичта си към обекта, аз съм този, който действува лично. При тази степен на нравствеността аз не действувам поради признаването на някакъв господар над мен, нито на външен авторитет, или на някакъв така наречен вътрешен глас.
към текста >>
Подхвърлите ли на съзнанието му повод за действие, механизмът на моралните му
принципи
незабавно се включва и се движи закономерно, докато той извърши някое християнско, хуманно, според него самоотвержено действие, или пък действие за културноисторическия напредък.
Аз не поставям на никой човек, нито пък на някое правило въпроса дали да извърша това действие, а го извършвам, щом ме е осенила идеята за него. Само по този начин то е мое действие. Който действа само защото признава определени нравствени норми, действието му е резултат от принципите, заложени в неговия морален кодекс. Той просто е изпълнител. Той е един по-висш автомат.
Подхвърлите ли на съзнанието му повод за действие, механизмът на моралните му принципи незабавно се включва и се движи закономерно, докато той извърши някое християнско, хуманно, според него самоотвержено действие, или пък действие за културноисторическия напредък.
Само ако следвам обичта си към обекта, аз съм този, който действува лично. При тази степен на нравствеността аз не действувам поради признаването на някакъв господар над мен, нито на външен авторитет, или на някакъв така наречен вътрешен глас. Аз не признавам никакъв външен принцип на моето действие, защото в себе си съм намерил основанието за действието - обичта към действието. Аз не проверявам разсъдъчно дали действието ми е добро или лошо; извършвам го, защото го обичам. То ще бъде „добро", ако потопената ми в обич интуиция е разположена правилно във взаимовръзката на света, която трябва да изживея интуитивно; и ще бъде „лошо", ако това не е така.
към текста >>
28.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
По този начин като нравствени
принципи
възникват вече споменатите
принципи
на семейния, държавния, обществения, църковния и божествения авторитет.
Той ще позволи тези мотиви да му бъдат диктувани като заповеди от някой човек, когото смята за по-мъдър и по-могъщ от себе си или когото поради някоя друга причина признава за стояща над него сила.
По този начин като нравствени принципи възникват вече споменатите принципи на семейния, държавния, обществения, църковния и божествения авторитет.
Най-предубеденият човек вярва все още на един отделен друг човек; малко по-напредналият допуска нравственото му поведение да бъде диктувано от някое множество (държава, общество). Силите, на които той се опира, винаги са възприемаеми. Когато у някого най-сетне просветне убеждението, че това всъщност са също така слаби хора като него, той търси осведомление от някоя по-висша сила, от някое божествено същество, което обаче снабдява със сетивно възприемаеми свойства. Той се оставя това същество да му предаде понятийно съдържание на неговия нравствен живот, и отново по възприемаем начин - било като Бог, който се явява в горящата къпина, било като ходи във въплътен човешки образ сред хората и доловимо за техния слух качва какво да вършат и да не вършат.
към текста >>
Откриваемите в неговия разум нравствени
принципи
той ще разглежда като еманация на тази същност сама по себе си, която има свои специални намерения спрямо човека.
Друга възможност е тази, някой да вижда в една духовна същност, абсолютното извън човека, криещо се зад явленията. Тогава той ще търси и подтика към действията в една такава духовна сила.
Откриваемите в неговия разум нравствени принципи той ще разглежда като еманация на тази същност сама по себе си, която има свои специални намерения спрямо човека.
На дуалиста от това направление нравствените закони му изглеждат като продиктувани от абсолютното, а чрез своя разум човекът просто трябва да изследва и изпълнява тези решения на абсолютната същност. На дуалиста нравствения ред в света му изглежда като възприемаем отблясък на един по-висш ред, стоящ зад него. Земната нравственост е проява на всемирния ред извън човека. В този нравствен ред от значение е не човекът, а Съществото само за себе си, извънчовешкото Същество. Човекът трябва да върши желаното от това Същество.
към текста >>
Както наивният реализъм, така и този метафизически реализъм неминуемо трябва по една и съща причина да отричат свободата, понеже в човека те виждат само изпълнителя или осъществителя на наложени му по необходимост
принципи
.
Както наивният реализъм, така и този метафизически реализъм неминуемо трябва по една и съща причина да отричат свободата, понеже в човека те виждат само изпълнителя или осъществителя на наложени му по необходимост принципи.
Наивният реализъм умъртвява свободата чрез подчиняване под авторитета на някаква възприемаема, или мислима по аналогия на възприятията същност, или пък от абстрактния вътрешен глас, който той тълкува като „съвест"; метафизикът, разкриващ само извънчовешкото, не може да признае свободата, тъй като според него човекът механично или морално бива определян от някакво „Същество само за себе си".
към текста >>
Доколкото човекът приема нравствените си
принципи
отвън, той действително е несвободен.
Монизмът ще трябва да признае частичната правота на наивния реализъм, защото той признава правотата на света на възприятията. Който не е способен да произвежда нравствените идеи чрез интуиция, той трябва да ги приема от други хора.
Доколкото човекът приема нравствените си принципи отвън, той действително е несвободен.
Но монизмът придава на идеята и на възприятието еднакво значение. А идеята може да се появи в човешкия индивид. Доколкото човекът следва подтиците си от тази страна, той се чувства свободен. Монизмът обаче отрича всяка правота на просто умозаключаващата метафизика, сиреч и на подтиците за действие, произтичащи от така нареченото „Същество само за себе си". Според монистичното схващане човекът може да действа несвободно, ако следва една възприемаема външна принуда; той може да действа свободно, ако се вслуша единствено в самия себе си.
към текста >>
Едните не може да премахне, както не може да премахне възприятията, а другите отхвърля, понеже той търси всички
принципи
за изясняване на всемирните явления в рамките на света, а не извън него.
Монизмът е наясно, че едно същество, което действа под физическа или морална принуда, не може да бъде истински нравствено. Прехода през автоматичните действия (по силата на естествени нагони и инстинкти) и прехода през покорните действия (съобразно нравствени норми) той разглежда като необходими предстепени на нравствеността, но съзира възможността за преодоляване на двата преходни етапа посредством свободния Дух. Монизмът в общи линии освобождава истинския нравствен светоглед от оковите на вътрешния свят, характерни за наивните нравствени максими, и от извънсветовните нравствени максими, характерни за умозаключаващите метафизици.
Едните не може да премахне, както не може да премахне възприятията, а другите отхвърля, понеже той търси всички принципи за изясняване на всемирните явления в рамките на света, а не извън него.
Точно както монизмът изобщо не допуска мисълта за други принципи на познанието освен човешките (срв. стр.115 и сл.), по същия начин той решително отхвърля мисълта за други нравствени максими освен човешките. Подобно на човешкото познание, човешката нравственост е обусловена от човешката природа. И както други същества ще разбират под познание нещо съвсем друго в сравнение с нас, така други същества ще имат и друга нравственост. За привърженика на монизма нравствеността представлява специфично човешко качество, а свободата е човешката форма да бъдеш нравствен.
към текста >>
Точно както монизмът изобщо не допуска мисълта за други
принципи
на познанието освен човешките (срв.
Монизмът е наясно, че едно същество, което действа под физическа или морална принуда, не може да бъде истински нравствено. Прехода през автоматичните действия (по силата на естествени нагони и инстинкти) и прехода през покорните действия (съобразно нравствени норми) той разглежда като необходими предстепени на нравствеността, но съзира възможността за преодоляване на двата преходни етапа посредством свободния Дух. Монизмът в общи линии освобождава истинския нравствен светоглед от оковите на вътрешния свят, характерни за наивните нравствени максими, и от извънсветовните нравствени максими, характерни за умозаключаващите метафизици. Едните не може да премахне, както не може да премахне възприятията, а другите отхвърля, понеже той търси всички принципи за изясняване на всемирните явления в рамките на света, а не извън него.
Точно както монизмът изобщо не допуска мисълта за други принципи на познанието освен човешките (срв.
стр.115 и сл.), по същия начин той решително отхвърля мисълта за други нравствени максими освен човешките. Подобно на човешкото познание, човешката нравственост е обусловена от човешката природа. И както други същества ще разбират под познание нещо съвсем друго в сравнение с нас, така други същества ще имат и друга нравственост. За привърженика на монизма нравствеността представлява специфично човешко качество, а свободата е човешката форма да бъдеш нравствен.
към текста >>
29.
17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА
GA_4 Философия на свободата
Единното всемирно обяснение или визираният тук монизъм се сдобива с
принципи
те, нужни му за обясняване на света, от човешкия опит.
Единното всемирно обяснение или визираният тук монизъм се сдобива с принципите, нужни му за обясняване на света, от човешкия опит.
Източниците за действията той търси също така в света на наблюдението, по-точно в достъпната за нашето самопознание човешка природа, а именно в нравственото въображение. Той отхвърля абстрактните умозаключения, чрез които първопричините за представящия се на възприемането и мисленето свят се търсят извън него. За монизма единството, което изживяемото мисловно съзерцание прибавя към разнообразното множество на възприятията, е същевременно онова единство, което нуждата за човешко познание изисква и чрез което тя търси достъп до физическите и духовните сфери на света. Ако зад издирваното по този начин единство някой търси и друго, с това той само доказва, че не схваща съвпадението на намереното чрез мислене с изискваното от инстинкта за познание. Отделният човешки индивид не е фактически отделен от света.
към текста >>
Съгласно монистичните
принципи
всеки човешки индивид гледа на другия като на себеподобен, защото представлява същото мирово съдържание, каквото се изявява у него. В.
И той се задоволява с тази действителност, защото знае, че мисленето притежава силата на нейното гарантиране. В самия свят на наблюдението той открива онова, което дуализмът търси едва зад него. Монизмът показва, че с нашето познание ние обхващаме действителността в истинския й вид, а не в някакъв субективен образ, който се вмъквал между хората и нея. Според монизма понятийното съдържание на света е еднакво за всички човешки индивиди (срв. стр.83 и сл.).
Съгласно монистичните принципи всеки човешки индивид гледа на другия като на себеподобен, защото представлява същото мирово съдържание, каквото се изявява у него. В.
единния понятиен свят няма примерно толкова понятия за лъв, колкото са индивидите, които мислят за лъва, а само едно. И понятието, което А прибавя към възприятието лъв, е същото като Б, само че схващано от друг субект на възприемането (срв. стр.84 и сл.). Мисленето довежда всички субекти на възприемането до общото идейно единство на цялото многообразие. В тях единният свят на идеите се изявява като в едно множество от индивиди.
към текста >>
Съвсем същото важи за всички останали отвъдни (метафизични)
принципи
, които не почиват на изживяно мислене.
Изпълненият с мисловно съдържание живот в действителността е същевременно живот в Бога. Постигнатото по чисто умозрителен път, неподлежащо на изживяване отвъдно, почива на едно недоразумение от страна на ония, които смятат, че земното не съдържа в себе си причината за своето съществуване. Те не прозират, че чрез мисленето откриват онова, което им трябва за обясняване на възприятието. Затова пък и досега никое умозрение не е изкарало наяве някое съдържание, което да не е заимствано от дадената ни действителност. Допусканият чрез абстрактно умозаключение Бог е просто човекът, пренесен в някакво отвъдно; Шопенхауеровата воля е абсолютизираната сила на човешката воля, а съставеното от идея и воля несъзнателно Прасъщество на Хартман - съчетание на две абстракции, извлечени от опита.
Съвсем същото важи за всички останали отвъдни (метафизични) принципи, които не почиват на изживяно мислене.
към текста >>
Щом в края на краищата философите се чувстват удовлетворени да извеждат света от
принципи
, които вземат от опита и пренасят в някакво хипотетично отвъдно, такова удовлетворение трябва да бъде възможно и тогава, когато същото съдържание се остави тук на земята, където му е мястото, според подлежащото на изживяване мислене.
Човешкият Дух наистина не напуска никога рамките на действителността, в която живеем, а и не му е необходимо, тъй като на този свят се намира всичко, което му е нужно за неговото обяснение.
Щом в края на краищата философите се чувстват удовлетворени да извеждат света от принципи, които вземат от опита и пренасят в някакво хипотетично отвъдно, такова удовлетворение трябва да бъде възможно и тогава, когато същото съдържание се остави тук на земята, където му е мястото, според подлежащото на изживяване мислене.
Всяко излизане извън рамките на света е само привидно, а изнесените извън света принципи не го обясняват по-добре, отколкото намиращите се в него. Пък и разбиращото самото себе си мислене въобще не призовава към такова излизане, защото единствено в света, а не извън него, едно мисловно съдържание трябва да търси някое възприятийно съдържание, ведно с което образува нещо реално. Обектите на въображението също са съдържания, имащи своето оправдание едва след като станат представи, които сочат към някакво възприятийно съдържание. Чрез него те се вграждат в действителността. Едно понятие, което би трябвало да се изпълни със съдържание, намиращо се уж извън дадения ни свят, представлява абстракция, на която не съответства никаква действителност.
към текста >>
Всяко излизане извън рамките на света е само привидно, а изнесените извън света
принципи
не го обясняват по-добре, отколкото намиращите се в него.
Човешкият Дух наистина не напуска никога рамките на действителността, в която живеем, а и не му е необходимо, тъй като на този свят се намира всичко, което му е нужно за неговото обяснение. Щом в края на краищата философите се чувстват удовлетворени да извеждат света от принципи, които вземат от опита и пренасят в някакво хипотетично отвъдно, такова удовлетворение трябва да бъде възможно и тогава, когато същото съдържание се остави тук на земята, където му е мястото, според подлежащото на изживяване мислене.
Всяко излизане извън рамките на света е само привидно, а изнесените извън света принципи не го обясняват по-добре, отколкото намиращите се в него.
Пък и разбиращото самото себе си мислене въобще не призовава към такова излизане, защото единствено в света, а не извън него, едно мисловно съдържание трябва да търси някое възприятийно съдържание, ведно с което образува нещо реално. Обектите на въображението също са съдържания, имащи своето оправдание едва след като станат представи, които сочат към някакво възприятийно съдържание. Чрез него те се вграждат в действителността. Едно понятие, което би трябвало да се изпълни със съдържание, намиращо се уж извън дадения ни свят, представлява абстракция, на която не съответства никаква действителност. Ние можем да измисляме само понятия за действителността, а за разкриването на нея самата е необходимо и възприемането.
към текста >>
30.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Затова Ницше е категоричен противник на основните демократични
принципи
: еднакви права и задължения за всички.
Тъй като Ницше вижда в човешкия начин на действие само резултат от инстинктите, а те самите при различните хора са различни, на него му се струва необходимо техният начин на действие да е различен.
Затова Ницше е категоричен противник на основните демократични принципи: еднакви права и задължения за всички.
Хората не са еднакви, затова правата и задълженията им не трябва да са еднакви. Естественият ход на световната история ще показва винаги силни и слаби, създаващи и безплодни хора. И силните винаги ще бъдат призвани да определят целите за слабите. Също така силните ще си служат със слабите като средство към целта, което значи, че ще си служат с тях като с роби. Разбира се, Ницше не говори за „морално право“ на силните да третират слабите.
към текста >>
31.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
В Дюринговия „Курс по философия“79 той открива изложение, което трябва да даде доказателство, че едно вечно повторение на подобни световни събития не е съвместимо с
принципи
те на механиката.
Ала не променя методите на тази научност. Да, той крачи напред по своя път по начина, чрез който през 1881 г. достига до положение да обяви война на истината. Именно по това време излага твърдение, чрез което съзнателно се противопоставя на възгледите, предлагани от естествената наука. Това твърдение е неговото толкова обсъждано учение за „вечното възвръщане“78 на нещата.
В Дюринговия „Курс по философия“79 той открива изложение, което трябва да даде доказателство, че едно вечно повторение на подобни световни събития не е съвместимо с принципите на механиката.
Точно това го подтиква да приеме едно такова вечно, периодично повторение на подобни световни събития.
към текста >>
Принципи
те на механиката и естествената наука са всъщност измама.
„Каква е реакцията на мненията? Когато едно мнение престане да е интересно, тогава човек се стреми да му придаде очарование, като го превръща в негова противоположност. Обикновено тази противоположност подвежда и си създава нови привърженици; междувременно тя става по-интересна. (Ницше, Съчинения, том XI, стр. 65) И понеже той съзнава, че неговото противоположно мнение не се съгласува със старите естественонаучни истини, излага твърдението, че тези истини всъщност не са истини, а заблуди, които хората са възприели само защото са се оказали полезни в живота.
Принципите на механиката и естествената наука са всъщност измама.
Това е искал да изрази в една творба, за която е направил план през 1881 г. Всичко това прави заради идеята за „вечното възвръщане“. Логическата сила на истината трябва да бъде отречена, за да може да се изложи едно противопоставящо се на същността на тази истина мнение.
към текста >>
32.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Основни
принципи
на един модерен светоглед“ (Събр.
1894 г. „Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр.
съч. 4).
към текста >>
28), както и „Ръководни антропософски
принципи
“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч.
28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр.
съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>
33.
БЕЛЕЖКИ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Щайнер към Чарлс Дарвин и Ернст Хекел виж „Методологични
принципи
на Антропософията" (Събрани Съчинения №30)
Ернст Хекел (1834-1919), немски естественик. За становището на Р.
Щайнер към Чарлс Дарвин и Ернст Хекел виж „Методологични принципи на Антропософията" (Събрани Съчинения №30)
към текста >>
34.
5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Около него се разлива светлина; сега той вижда истинските
принципи
на това, което в сетивния свят е само тяхно следствие.
Има и други свръхсетивни Същества, които не слизат до равнището на душевния свят; техните обвивки са изтъкани от силите, които откриваме в царството на духовете. След като човек "отвори" за тях своето духовно око и духовно ухо, той започва да ги различава и се превръща в техен спътник. Сега, след "отварянето" на духовните възприемателни органи, на човека стават разбираеми много от нещата, които по-рано му бяха чужди и непонятни.
Около него се разлива светлина; сега той вижда истинските принципи на това, което в сетивния свят е само тяхно следствие.
Сега той разбира всичко онова, което без отворено духовно око е длъжен да отхвърли или да му противопостави твърдението, че "на небето и земята има много повече неща, отколкото си въобразява нашата школска мъдрост". По-фините и духовно чувствителни хора стават неспокойни, когато предусетят около себе си един друг свят, различен от сетивния, където трябва да се движат пипнешком, както слепецът пристъпва всред физическите предмети. Само ясното познание за тези по-висши области на съществуванието и дълбокото вникване в разиграващите се там свръхсетивни процеси, могат наистина да укрепят човека в усилията му да изпълни своята велика мисия. След проникването в това, което досега беше скрито за сетивата, човешкия живот се разширява до такава степен, че индивидът е в правото си да заяви: "Целият ми живот преди този момент, изглежда само като един бегъл сън".
към текста >>
35.
08. ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Който вече е постигнал способността да следва висшите
принципи
и идеали, и да се противопоставя на личните си капризи и настроения, който умее да изпълнява своите задължения дори и там, където неговите предпочитания и симпатии го карат да върши обратното, той е вече Посветен, макар и в рамките на обикновения живот, и то по един несъзнаван начин.
Който вече е постигнал способността да следва висшите принципи и идеали, и да се противопоставя на личните си капризи и настроения, който умее да изпълнява своите задължения дори и там, където неговите предпочитания и симпатии го карат да върши обратното, той е вече Посветен, макар и в рамките на обикновения живот, и то по един несъзнаван начин.
Необходимо е само незначително усилие и той ще се справи с описаното изпитание. Да, тук дори следва да прибавим, че за да се справи с второто изпитание, кандидатът трябва вече да е извоювал, макар и несъзнавано, известна степен на Посвещение.
към текста >>
36.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Един от основните
принципи
на истинската Тайна Наука е този, че всеки, който й се посвещава, върши това с пълно съзнание.
Един от основните принципи на истинската Тайна Наука е този, че всеки, който й се посвещава, върши това с пълно съзнание.
Той не предприема и не върши нищо, без предварително да знае неговите последици. Един окултен учител, предлагащ някому своите указания и съвети, винаги ще предупреди какви последици ще настъпят за тялото, душата и Духа на този, който поема пътя към висшето познание.
към текста >>
И накрая, Осмото Условие: от време на време окултният ученик трябва да насочва поглед в своя вътрешен свят; да се потопява в самия себе си и да проверява своите основни жизнени
принципи
, осмисляйки новите си опитности и задължения и размишлявайки върху целите на самия живот.
И накрая, Осмото Условие: от време на време окултният ученик трябва да насочва поглед в своя вътрешен свят; да се потопява в самия себе си и да проверява своите основни жизнени принципи, осмисляйки новите си опитности и задължения и размишлявайки върху целите на самия живот.
към текста >>
37.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тези същества ръководеха хората, без да могат да им съобщят
принципи
те, според които ги ръководеха.
Те можеха да приемат човешката форма. Обаче техните душевно-духовни качества бяха от свръхчовешко естество. Те бяха, следователно, божествено-човешки същества. Ние можем да ги считаме като по-висши духове, които бяха приели човешки тела, за да помагат по- нататък на човечеството в неговия Земен път. Тяхното истинско отечество не беше Земята.
Тези същества ръководеха хората, без да могат да им съобщят принципите, според които ги ръководеха.
Защото до петата, прасемитската раса на атлантците хората не притежаваха никакви способности да разберат тези принципи. Едва мисловната способност, която се разви в тази подраса, представляваше такава способност. Обаче тя се разви бавно и постепенно. Също и последните подраси на атлантците можеха да разбират твърде малко от принципите на техните божествени ръководители. Те едва, едва започнаха да предчувстват, и то съвсем непълно, нещо от тези принципи.
към текста >>
Защото до петата, прасемитската раса на атлантците хората не притежаваха никакви способности да разберат тези
принципи
.
Обаче техните душевно-духовни качества бяха от свръхчовешко естество. Те бяха, следователно, божествено-човешки същества. Ние можем да ги считаме като по-висши духове, които бяха приели човешки тела, за да помагат по- нататък на човечеството в неговия Земен път. Тяхното истинско отечество не беше Земята. Тези същества ръководеха хората, без да могат да им съобщят принципите, според които ги ръководеха.
Защото до петата, прасемитската раса на атлантците хората не притежаваха никакви способности да разберат тези принципи.
Едва мисловната способност, която се разви в тази подраса, представляваше такава способност. Обаче тя се разви бавно и постепенно. Също и последните подраси на атлантците можеха да разбират твърде малко от принципите на техните божествени ръководители. Те едва, едва започнаха да предчувстват, и то съвсем непълно, нещо от тези принципи. Ето защо техните мисли, а също и законите, за които се говореше при техните държавни разпореждания, бяха повече предчувствувани, отколкото ясно мислени.
към текста >>
Също и последните подраси на атлантците можеха да разбират твърде малко от
принципи
те на техните божествени ръководители.
Тяхното истинско отечество не беше Земята. Тези същества ръководеха хората, без да могат да им съобщят принципите, според които ги ръководеха. Защото до петата, прасемитската раса на атлантците хората не притежаваха никакви способности да разберат тези принципи. Едва мисловната способност, която се разви в тази подраса, представляваше такава способност. Обаче тя се разви бавно и постепенно.
Също и последните подраси на атлантците можеха да разбират твърде малко от принципите на техните божествени ръководители.
Те едва, едва започнаха да предчувстват, и то съвсем непълно, нещо от тези принципи. Ето защо техните мисли, а също и законите, за които се говореше при техните държавни разпореждания, бяха повече предчувствувани, отколкото ясно мислени.
към текста >>
Те едва, едва започнаха да предчувстват, и то съвсем непълно, нещо от тези
принципи
.
Тези същества ръководеха хората, без да могат да им съобщят принципите, според които ги ръководеха. Защото до петата, прасемитската раса на атлантците хората не притежаваха никакви способности да разберат тези принципи. Едва мисловната способност, която се разви в тази подраса, представляваше такава способност. Обаче тя се разви бавно и постепенно. Също и последните подраси на атлантците можеха да разбират твърде малко от принципите на техните божествени ръководители.
Те едва, едва започнаха да предчувстват, и то съвсем непълно, нещо от тези принципи.
Ето защо техните мисли, а също и законите, за които се говореше при техните държавни разпореждания, бяха повече предчувствувани, отколкото ясно мислени.
към текста >>
Чрез това тези хора наистина постепенно изгубиха самобитните способности на атлантците, но в замяна на това се развиха така, че да могат да разбират
принципи
те на “пратениците на боговете”.
3. Една по-малка група от такива хора, която развиваше мисловната способност.
Чрез това тези хора наистина постепенно изгубиха самобитните способности на атлантците, но в замяна на това се развиха така, че да могат да разбират принципите на “пратениците на боговете”.
Втората група човешки същества беше изложена на постепенно умиране. Обаче третата група можа да бъде възпитана от съществата на първата група така, че да поеме ръководството в собствените си ръце.
към текста >>
Задачата, която ръководителят си постави, беше да отведе своята група толкова далече, щото принадлежащите на тази група да могат в собствената си душа, със собствената си мисловна способност да схванат
принципи
те, според които те бяха ръководени досега по един предчувствуван от тях, обаче не ясно осъзнат начин.
От тази трета група гореспоменатият главен ръководител, който в духовната литература носи името Ману, избра най-способните, за да ги подготви така, че от тях да произлезе едно ново човечество. Тези най- способни хора съществуваха в петата подраса. Мисловната способност на шестата и седмата подраса по определен начин беше тръгнала по неправилни пътища и не беше годна за по-нататъшно развитие. Най- добрите качества на най-добрите хора трябваше да бъдат развити. Това стана, като ръководителят изолира избраните на едно място на Земята – във вътрешността на Азия – и ги предпази от всяко влияние от страна на изостаналите или от тези, които бяха тръгнали по неправилни пътища.
Задачата, която ръководителят си постави, беше да отведе своята група толкова далече, щото принадлежащите на тази група да могат в собствената си душа, със собствената си мисловна способност да схванат принципите, според които те бяха ръководени досега по един предчувствуван от тях, обаче не ясно осъзнат начин.
Хората трябваше да познаят божествените сили, които бяха следвали несъзнателно. Досега боговете бяха ръководили хората чрез техните пратеници; сега хората трябваше да знаят за тези божествени същества. Те трябваше да се научат да считат себе си като изпълнителни органи на божественото провидение.
към текста >>
38.
ОТДЕЛЯНЕТО НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Последното може да бъде последствие само на външно схванати и криво разбрани, изопачени окултни
принципи
, които водят до погрешен аскетизъм.
Тогава той ще постави тези сили в служба на Земното развитие и ще изпълни намеренията на охарактеризираните висши същества чрез размножението. Това, което духовната наука учи, е облагородяване на цялата тази област и поставянето й под божествените закони, а не нейното умъртвяване.
Последното може да бъде последствие само на външно схванати и криво разбрани, изопачени окултни принципи, които водят до погрешен аскетизъм.
към текста >>
39.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Така че тази наука не трябва да бъде тайна за никого; тя е достъпна за всеки, който търси нейните постижения в съответствие с присъщите й
принципи
и пътища.
В много случаи, изразът „Тайна Наука" така, както авторът на тази книга го употребява в предишните издания е отхвърлен поради обстоятелството, че една наука не би могла да представлява „тайна" за нито един човек по света. Подобна оценка би била напълно правилна. Но в случая това не е така. Както естествената наука не може да се нарече „естествена" поради това, че е „по природа" присъща всекиму, така и под „Тайна Наука" авторът разбира не една „тайна" наука, а наука, която се обръща към неизявената същност на природните явления, до която обикновеното познание така или иначе не достига наука за „тайното", за „явната тайна".
Така че тази наука не трябва да бъде тайна за никого; тя е достъпна за всеки, който търси нейните постижения в съответствие с присъщите й принципи и пътища.
към текста >>
40.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Те съзираха ръководните
принципи
на космическия свят и дискретно загатваха за великия Слънчев Дух, засега скрит, властвуващ над онези, които се откриваха на седемте Учители.
Така от единението на седемте Учители се получаваше величественият образ на едно познание, което беше насочено към свръхсетивния свят. За това познание, в древния атлантски оракул можеха да говорят само отделни Посветени.
Те съзираха ръководните принципи на космическия свят и дискретно загатваха за великия Слънчев Дух, засега скрит, властвуващ над онези, които се откриваха на седемте Учители.
Това, което разбираме под думите „древни индийци" не съвпада с общоприетото мнение. Официални документи за тази епоха не съществуват. Народът, назовавай обикновено с името „индийски", отговаря на една много по-късна степен от историческото му развитие. Тук трябва да посочим първата следатлантска епоха на Земята, когато споменаваната сега „индийска" култура беше господстваща; после се разви втората следатлантска епоха, която в тази книга ще означаваме като „древно-персийска", а още по-късно се разви „египетско-халдейската" култура, за която също ще стане дума. По времето на тази втора и трета следатлантски култури, „древна" Индия също минава през една втора и трета епоха.
към текста >>
41.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Етичните
принципи
стават господари на тези душевни сили.
Защото чрез своя Аз човек се разпорежда със своите усещания, чувства, представи, със своите инстинкти, желания и страсти. В душата възприятията и представите не могат да бъдат предоставени сами на себе си. Те трябва да бъдат насочвани от мисленето. Азът е този, който прилага законите на мисленето и чрез тях внася ред в света на представите и мислите. По същия начин стоят нещата и с желанията, инстинктите, влеченията, страстите.
Етичните принципи стават господари на тези душевни сили.
А чрез нравственото съждение, Азът става господар на душата в тази област. Когато от своя обикновен Аз човек извлича един по-висш Аз, първият става в известен смисъл самостоятелен. От него се отнема толкова жизнена сила, колкото се влага в израстването на по-висшия Аз.
към текста >>
42.
ФАЗИТЕ НИ ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ
GA_13 Въведение в Тайната наука
(Най-важните педагогически
принципи
, които могат да се извлекат от тези свръхсетивни факти, са изложени в моята книга „Възпитанието на детето от гледна точка на Духовната Наука").
до шестата, седмата година) човекът е обгърнат от една етерна обвивка. В посочения период тази обвивка се разкъсва. Настъпва „раждането" на етерното тяло. Човекът продължава да е обгърнат от своята астрална обвивка, която отпада между дванадесетата и шестнадесетата година (по времето на половото съзряване); Настъпва „раждането" на астралното тяло. По-късно се ражда и истинският „Аз".
(Най-важните педагогически принципи, които могат да се извлекат от тези свръхсетивни факти, са изложени в моята книга „Възпитанието на детето от гледна точка на Духовната Наука").
След раждането на „Аза", човек се включва в специфичните условия на света и на живота, развивайки там своята дейност според контролираните от „Аза": Сетивна Душа, Разсъдъчна
към текста >>
43.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
основни
принципи
на битието
основни принципи на битието
към текста >>
44.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_14 Четири мистерийни драми
Основни
принципи
на един модерен светоглед“ (Събр.
1894 г. „Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр.
съч. 4).
към текста >>
28), както и „Ръководни антропософски
принципи
“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч.
28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр.
съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>
45.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Това, което сме наследили, което е вложено в нас за по-късните години така, че се подчинява на наследствените
принципи
, не зависи от обстоятелството, дали живеем с други хора, или не.
Това, което сме наследили, което е вложено в нас за по-късните години така, че се подчинява на наследствените принципи, не зависи от обстоятелството, дали живеем с други хора, или не.
Така например, според наследствените закони човек трябва да смени зъбите си В седмата година. Той ще смени зъбите си в тази възраст, дори и да живее на самотен остров. Но да говори, човек се научава само когато душевната му същност се активира като сила, която преминава от един живот В друг. Човек изгражда зародиша на своята говорна способност преди още да е постигнал съзнанието за своя Аз. За да се превърне В говорен апарат, формообразуването на ларинкса трябва да започне преди онзи момент, до който човек стига в своите спомени.
към текста >>
46.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Тази специална мисия да изградят равновесие между
принципи
те на ясновидството и тези на Посвещението, имат днес Съществата, които ръководят човечеството.
Тази специална мисия да изградят равновесие между принципите на ясновидството и тези на Посвещението, имат днес Съществата, които ръководят човечеството.
С настъпването на съвременната епоха, ръководителите на духовното обучение трябваше по необходимост да се съобразят с този основен факт. Ето защо езотеричното обучение, което е подходящо за нашата епоха, застъпва принципа да установи правил но съотношение между ясновидство и Посвещение. Това се наложи още в момента, когато човечеството изживя една криза по отношение на висшето познание. А това е периодът на тринадесетия век. Около 1250 г.
към текста >>
47.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Ето защо
принципи
те, за които става дума тук, не бива да се оценяват според съмнителното равнище на днешната „астрология".
На всеки човек съответствува точно определен хороскоп, защото в този хороскоп са представени силите, които насочват неговия живот. Ако например в даден хороскоп Марс стои в съзвездието Овен, това означава, че определени сили от Овена не могат да проникнат през Марс, т.е. че те ще бъдат отслабени. Следователно, човекът пристъпва към своята инкарнация, а хороскопът е това, по което той се ръководи, преди своето физическо раждане. В днешно време всичко това изглежда съвсем достъпно, но трябва да подчертаем, че в повечето случаи то е превърнато в чисто дилетантство или суеверие и че за външния свят истинската наука за тези неща е до голяма степен изчезнала.
Ето защо принципите, за които става дума тук, не бива да се оценяват според съмнителното равнище на днешната „астрология".
към текста >>
А днес всички знаят, че тя не би съществувала без
принципи
те на Галилей.
Духовните влияния, които ръководят човечеството не винаги действуват така, че човек да ги възприема съзнателно. Да си представим например Галилей в катедралата на Пиза. Хиляди хора преди него са вижда ли църковния полилей, но никой не го беше видял с неговия поглед. Той забеляза лекото му равномерно движение и сравни тези движения с ударите на своя пулс. Така той откри, че ритмичните колебания на църковния полилей са подобни с тези на човешкия пулс и стигна до Закона на махалото в смисъла на съвременната физика.
А днес всички знаят, че тя не би съществувала без принципите на Галилей.
Ето как навремето действуваха силите, които днес се проявяват в Духовната Наука; те накараха Галилей да влезе в катедралата на Пиза под ритмично подвижния църковен полилей и днешната физика получи своите основни принципи. Точно по такъв невидим и тайнствен начин духовният свят ръководи човечеството.
към текста >>
Ето как навремето действуваха силите, които днес се проявяват в Духовната Наука; те накараха Галилей да влезе в катедралата на Пиза под ритмично подвижния църковен полилей и днешната физика получи своите основни
принципи
.
Да си представим например Галилей в катедралата на Пиза. Хиляди хора преди него са вижда ли църковния полилей, но никой не го беше видял с неговия поглед. Той забеляза лекото му равномерно движение и сравни тези движения с ударите на своя пулс. Така той откри, че ритмичните колебания на църковния полилей са подобни с тези на човешкия пулс и стигна до Закона на махалото в смисъла на съвременната физика. А днес всички знаят, че тя не би съществувала без принципите на Галилей.
Ето как навремето действуваха силите, които днес се проявяват в Духовната Наука; те накараха Галилей да влезе в катедралата на Пиза под ритмично подвижния църковен полилей и днешната физика получи своите основни принципи.
Точно по такъв невидим и тайнствен начин духовният свят ръководи човечеството.
към текста >>
48.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Какво становище зае той по отношение на него и какво решение взе, това ясно се вижда от изложението в предговора към второто издание на "Критика на чистия разум": "Ако приемем сега, че моралът предполага по необходимост свободата /в строгия смисъл/ като свойство на нашата воля, като изпълнява практически
принципи
намиращи се в нашия разум, които биха били направо невъзможни без предполагането на свободата, но че спекулативният разум би доказал, какво това не може и да се помисли, тогава гореспоменатото предположение, а именно моралното, трябва по необходимост да отстъпи пред онова, чиято противоположност съдържа едно явно противоречие, следователно свободата е заедно нея моралността трябва да отстъпи място на природния механизъм.
Пред този избор стоеше и Кант.
Какво становище зае той по отношение на него и какво решение взе, това ясно се вижда от изложението в предговора към второто издание на "Критика на чистия разум": "Ако приемем сега, че моралът предполага по необходимост свободата /в строгия смисъл/ като свойство на нашата воля, като изпълнява практически принципи намиращи се в нашия разум, които биха били направо невъзможни без предполагането на свободата, но че спекулативният разум би доказал, какво това не може и да се помисли, тогава гореспоменатото предположение, а именно моралното, трябва по необходимост да отстъпи пред онова, чиято противоположност съдържа едно явно противоречие, следователно свободата е заедно нея моралността трябва да отстъпи място на природния механизъм.
Но тъй като за морала аз не се нуждая по-нататък от нищо друго, освен свободата да не противоречи на себе си и да мога да си я представя без да имам нужда да я разбера по-нататък, следователно да не поставя никаква пречка в пътя на природния механизъм на същото действие /взето в друго отношение/, в такъв случай учението на етиката утвърждава своето място. Това обаче не би се случило, ако предварително критиката не би ни поучила за нашето неизбежно незнание по отношение на вещта в себе си, и всичко, което ние можем да познаем теоретично, тя би го ограничила само върху явленията. Именно това обяснение за положителната полза от критическите принципи на чистия разум може да се докаже по отношение на понятието за Бога и за простата природа на нашата душа, но за да съкратя моето изложение, аз го изоставям. Следователно аз не мога да приема Бога, свободата и безсмъртието за ползуване по необходимия начин на практическия разум, ако същевременно не лиши спекулативния разум от неговите претенции за чрезмерно прозрение... Следователно аз трябваше да отменя знанието, за да добия място за вярата". От това изказване виждаме, че по отношение на знанието и вярата Кант стои на една подобна почва както Якоби.
към текста >>
Именно това обяснение за положителната полза от критическите
принципи
на чистия разум може да се докаже по отношение на понятието за Бога и за простата природа на нашата душа, но за да съкратя моето изложение, аз го изоставям.
Пред този избор стоеше и Кант. Какво становище зае той по отношение на него и какво решение взе, това ясно се вижда от изложението в предговора към второто издание на "Критика на чистия разум": "Ако приемем сега, че моралът предполага по необходимост свободата /в строгия смисъл/ като свойство на нашата воля, като изпълнява практически принципи намиращи се в нашия разум, които биха били направо невъзможни без предполагането на свободата, но че спекулативният разум би доказал, какво това не може и да се помисли, тогава гореспоменатото предположение, а именно моралното, трябва по необходимост да отстъпи пред онова, чиято противоположност съдържа едно явно противоречие, следователно свободата е заедно нея моралността трябва да отстъпи място на природния механизъм. Но тъй като за морала аз не се нуждая по-нататък от нищо друго, освен свободата да не противоречи на себе си и да мога да си я представя без да имам нужда да я разбера по-нататък, следователно да не поставя никаква пречка в пътя на природния механизъм на същото действие /взето в друго отношение/, в такъв случай учението на етиката утвърждава своето място. Това обаче не би се случило, ако предварително критиката не би ни поучила за нашето неизбежно незнание по отношение на вещта в себе си, и всичко, което ние можем да познаем теоретично, тя би го ограничила само върху явленията.
Именно това обяснение за положителната полза от критическите принципи на чистия разум може да се докаже по отношение на понятието за Бога и за простата природа на нашата душа, но за да съкратя моето изложение, аз го изоставям.
Следователно аз не мога да приема Бога, свободата и безсмъртието за ползуване по необходимия начин на практическия разум, ако същевременно не лиши спекулативния разум от неговите претенции за чрезмерно прозрение... Следователно аз трябваше да отменя знанието, за да добия място за вярата". От това изказване виждаме, че по отношение на знанието и вярата Кант стои на една подобна почва както Якоби.
към текста >>
Не искай нищо, което те задоволява в твоя егоизъм, а действай така че
принципи
те на твоето действане да могат да станат такива на всички хора.
И сетивният свят не може от само себе си да съвпада с дълга. Той иска приятното, удоволствието. Срещу тях трябва да застане дългът, за да изпълни човек своето определение. Това, което човек върши от удоволствие, не е добродетелно; добродетелно е само това, което той върши в безкористното отдаване на дълга. Подчини твоите желания на дълга: Тази е строгата задача на Кантовото учение за морала.
Не искай нищо, което те задоволява в твоя егоизъм, а действай така че принципите на твоето действане да могат да станат такива на всички хора.
В отдаването на закона на морала човекът постига своето съвършенство. Вярата, че този морален закон плува във висините над всички други мирови процеси и се осъществява в света чрез едно божествено същество, това е, според мнението на Кант, истинската религия. Тя извира от морала. Човек не трябва да бъде добър, защото вярва в един бог, който иска доброто; той трябва да бъде добър единствено от чувството за дълг; обаче той трябва да вярва в Бога, защото дълг без Бог и безсмислен. Това е "религия вътре в границите на чистия разум"; така нарича Кант своята книга върху религиозния светоглед.
към текста >>
Ето защо Кант, който в своята "Обща история на природата и теория на небето" сам беше предприел "да разгледа устройството и механическия произход на цялата мирова сграда според Нютоновите
принципи
", счита, че един подобен опит за органическите същества трябва да се провали.
А според Кант съществуват също и такива. Това са органическите същества. За тяхното обяснение не са достатъчни необходимите, закономерни връзки, в които се изчерпва светогледът на Спиноза и които Кант счита като такива на човешкия дух. Защото един организъм е едно произведение на природата, в което всяка цел и взаимообразно също средство, причина и взаимообразно следствие". Следователно организмът не може както неорганичната природа да бъде обяснен чрез просто необходимо действащи железни закони.
Ето защо Кант, който в своята "Обща история на природата и теория на небето" сам беше предприел "да разгледа устройството и механическия произход на цялата мирова сграда според Нютоновите принципи", счита, че един подобен опит за органическите същества трябва да се провали.
В своята "Критика на разсъдъчната способност" той твърди: "Напълно сигурно е именно, че ние не можем да познаем достатъчно органическите същества и тяхната вътрешна възможност според чисто механически те принципи на природата, а още по-малко можем да си ги обясним; и това е толкова сигурно, че можем смело да кажем: - За човека е безсмислено даже да замисли едно такова намерение или да се надява, че ще се роди някога още един Нютон, който ще обясни даже създаването на един стрък трева според законите на природата, която не е вложила никакво намерение; ние направо трябва да отречем това разбиране за човека". С Кантовия възглед, че човешкият дух сам първо е вложил законите, които той намира в природата, не може да се съедини и едно друго мнение върху едно целесъобразно изградено същество. Защото целта сочи към онзи, който я е вложил в съществата, към интелигентната Първопричина на света. Ако човешкият дух би могъл да обясни едно целесъобразно същество също така, както едно такова чисто природно необходимо, тогава той би трябвало да влага в нещата и целесъобразните закони от себе си. Следователно той би трябвало да дава на нещата не само закони, които са валидни за тях, доколкото те са явления на неговия вътрешен свят; той би трябвало да може да им предписва и тяхното собствено, напълно независимо от него определение.
към текста >>
В своята "Критика на разсъдъчната способност" той твърди: "Напълно сигурно е именно, че ние не можем да познаем достатъчно органическите същества и тяхната вътрешна възможност според чисто механически те
принципи
на природата, а още по-малко можем да си ги обясним; и това е толкова сигурно, че можем смело да кажем: - За човека е безсмислено даже да замисли едно такова намерение или да се надява, че ще се роди някога още един Нютон, който ще обясни даже създаването на един стрък трева според законите на природата, която не е вложила никакво намерение; ние направо трябва да отречем това разбиране за човека".
Това са органическите същества. За тяхното обяснение не са достатъчни необходимите, закономерни връзки, в които се изчерпва светогледът на Спиноза и които Кант счита като такива на човешкия дух. Защото един организъм е едно произведение на природата, в което всяка цел и взаимообразно също средство, причина и взаимообразно следствие". Следователно организмът не може както неорганичната природа да бъде обяснен чрез просто необходимо действащи железни закони. Ето защо Кант, който в своята "Обща история на природата и теория на небето" сам беше предприел "да разгледа устройството и механическия произход на цялата мирова сграда според Нютоновите принципи", счита, че един подобен опит за органическите същества трябва да се провали.
В своята "Критика на разсъдъчната способност" той твърди: "Напълно сигурно е именно, че ние не можем да познаем достатъчно органическите същества и тяхната вътрешна възможност според чисто механически те принципи на природата, а още по-малко можем да си ги обясним; и това е толкова сигурно, че можем смело да кажем: - За човека е безсмислено даже да замисли едно такова намерение или да се надява, че ще се роди някога още един Нютон, който ще обясни даже създаването на един стрък трева според законите на природата, която не е вложила никакво намерение; ние направо трябва да отречем това разбиране за човека".
С Кантовия възглед, че човешкият дух сам първо е вложил законите, които той намира в природата, не може да се съедини и едно друго мнение върху едно целесъобразно изградено същество. Защото целта сочи към онзи, който я е вложил в съществата, към интелигентната Първопричина на света. Ако човешкият дух би могъл да обясни едно целесъобразно същество също така, както едно такова чисто природно необходимо, тогава той би трябвало да влага в нещата и целесъобразните закони от себе си. Следователно той би трябвало да дава на нещата не само закони, които са валидни за тях, доколкото те са явления на неговия вътрешен свят; той би трябвало да може да им предписва и тяхното собствено, напълно независимо от него определение. Следователно той би трябвало да бъде не само един познаващ, но и един творящ дух; неговият разум би трябвало, както божественият, да твори нещата.
към текста >>
Когато някой веднага ни признава: Че един най-висш Архитект е създал непосредствено формите на природата такива, каквито те са от край време, или който ги е предопределил да се образуват непрестанно според същия образец, с това нашето познание на природата ни най-малко не е подпомогнато; понеже ние никак не познаваме начина по който работи онова същество и неговите идеи, които трябва да съдържат
принципи
те на възможността на природните същества, и не можем изхождайки отгоре от него да обясним природата".
Неговите усърдни проучвания върху животинския свят го доведоха в 1795 година дотам, "да може без колебание да твърди, че всички съвършени органически същества, между които виждаме рибите, земноводните, птиците, бозайниците и на върха на тези последните човека, всички са образувани според един първообраз, който само в неговите постоянни части клони повече или по-малко насам и нататък и ежедневно се развива и преобразява чрез размножение". Следователно и в схващането на природата Гьоте стои в пълна противоположност на Кант. Този последният нарече една рискована "авантюра на разума", ако този разум би искал да предприеме да обясни живите същества според тяхното раждане. Той счита човешката познавателна способност за негодна за една такова обяснение. "Разумът държи безкрайно много на това, да не остави да отпадне механизмът на природата в нейните произведения и в обясненията на тези произведения да не отмине незабелязано този механизъм; защото без него не може да бъде постигнато никакво схващане, никакво вникване в природата на нещата.
Когато някой веднага ни признава: Че един най-висш Архитект е създал непосредствено формите на природата такива, каквито те са от край време, или който ги е предопределил да се образуват непрестанно според същия образец, с това нашето познание на природата ни най-малко не е подпомогнато; понеже ние никак не познаваме начина по който работи онова същество и неговите идеи, които трябва да съдържат принципите на възможността на природните същества, и не можем изхождайки отгоре от него да обясним природата".
към текста >>
49.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Върху тези
принципи
Роберт Цимерман е изградил една наука на изкуството по един много остроумен начин /Роберт Цимерман, 1824-1898 г./.
Върху тези принципи Роберт Цимерман е изградил една наука на изкуството по един много остроумен начин /Роберт Цимерман, 1824-1898 г./.
От тази наука само една част трябва да бъде етиката или науката за доброто, която разглежда онези красиви отношения, които се вземат под внимание в областта на действията. Знаменитите изложения на Роберт Цимерман върху естетиката /Наука на изкуството/ свидетелствуват, че и от опитите за светогледи, които не стигат до висотата на импулсите на епохата, могат да излагат важни подбуди за духовното развитие.
към текста >>
В своите съчинения "Встъпителни
принципи
на богословието" /1826 г./ и "Приноси към характеристиката на по-новата философия" /1829 г./ Имануел Херман Фихте направи една строга равносметка с хегелианизма.
Който търси Бога в нещата, и процесите, в света, както Хегел, той не може да го намери. Защото наистина светът и в Бога, но Бог не е света, а съществува като самостоятелно, блажено почиващо в себе си същество. На основата на идейния свят на Краузе стои "мисълта за едно безкрайно, самостоятелно същество, което няма вън от себе си нищо, но по себе си и в себе си е като една основа всичко, и което следователно ние си представяме също и като основа на разума, природа и човечество". Той не иска да има нищо общо с един възглед, "който счита крайното или света като висша форма, като съвкупност за самия Бог, боготвори го, смесва го с Бога". Можем да се задълбочаваме колкото искаме в действителността дадена на нашите сетива и на нашия дух, но чрез това никога не ще стигнем до Първоосновата на всяко битие, за която можем да добием една представа само чрез това, че съпровождаме наблюдението на всяко крайно съществуване от предчувстващото виждане на нещо свръхсетивно.
В своите съчинения "Встъпителни принципи на богословието" /1826 г./ и "Приноси към характеристиката на по-новата философия" /1829 г./ Имануел Херман Фихте направи една строга равносметка с хегелианизма.
След това в множество съчинения той се опита да обоснове и задълбочи своето схващане, че на основата на явленията на света трябва да бъде поставено едно съзнателно, лично същество. За да създаде едно енергично въздействие за течението противопоставящо се на произтичащия от чистото мислене възглед на Хегел, той се съюзи с еднакво мислещите приятели Вайсе, Зенглер, К. Рн. Фишер, Налибеус, Фр. Хофман, Улричи, вирт и др. През 1837 година за издаваното на "Списание на философия и спекулативно богословие".
към текста >>
50.
ВСТЪПИТЕЛНИ ЗАБЕЛЕЖКИ КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Много мислители, които сега искаха да служат на философията, се стараеха до копират от естествената наука формата на тяхното изследване; други изграждаха основните
принципи
по техния светоглед не според стария философски начин на мислене, а ги вземаха от възгледите на природоизследването, на биологията, физиологията.
Описанието на философския духовен живот от средата на 19-то столетие до днешно време, което се постарахме да направим в този втори том "Загадки на философията", не може да носи същия отпечатък както обзорът върху предидущите работи на мислителите, който се намира в първия том. Този обзор се придържаше в тесния кръг на философските въпроси. Последните 60-сет години са епохата, в която естественонаучният начин на мислене изяви намерението да разклати от различни гледни точки почвата, на която философията стоеше по-рано. В това време възникна възгледът, че резултатите на естествонаучното изследване са тези, които хвърлят светлина върху същността на човека, върху неговото отношение към света и върху други загадки на съществуването, които по-рано мислителите се стремяха да разрешат чрез философската духовна работа.
Много мислители, които сега искаха да служат на философията, се стараеха до копират от естествената наука формата на тяхното изследване; други изграждаха основните принципи по техния светоглед не според стария философски начин на мислене, а ги вземаха от възгледите на природоизследването, на биологията, физиологията.
А онези, които искаха да запазят на философията нейната самостоятелност, считаха, че вършат нещо правилно, като подлагаха резултатите на естествената наука на едно основно разглеждане, за да попречат на нейното проникване във философията. Ето защо за описанието на философския живот и тази епоха е необходимо да насочим погледите върху възгледите, които си проникнали от естествената наука в светогледите. Значението на тези възгледи за философията изпъква само тогава, когато разглеждаме научните основи, от които те произтичат, и когато се пренесем в атмосферата на естественонаучния начин, в който те се развиват. Тези отношения са изразени в изложенията на настоящата книга чрез това, че някои неща в нея са оформени така, като че се е възнамерявало едно описание на общи естественонаучни идеи, а не едно такова на философските работи. Може да изглежда оправдано мнението, че чрез един подобен начин на описание е изразено ясно, колко богата на влияние е станала естествената наука за философския живот на съвремието.
към текста >>
51.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Той изтъква: "Първо материализмът или цялото направление въобще никога не е било опровергано и то е само най-старото философско разглеждане на света, а също е възникнало отново при всяка оживяване на философията с нови сили в историята; и второ днешният материализъм не е вече някогашният материализъм на Епикур или на енциклопедистите, а е едно съвършено ново, носено от постиженията на положителните науки направление или метод, което освен това се различава така съществено от своите предшественици, че то не е вече, както някогашният материализъм, система, а едно просто реалистично разглеждане на съществуването, което преди всичко търси единните
принципи
в света на природата и на духа и се стреми навсякъде към обяснението на една естествена и закономерна връзка на всички явления на този свят".
Идеалистичните философи вярват, според мнението на Бюхнер и на неговите съмишленици, че черпят от разума; но чрез един такъв подход, твърди Бюхнер, не може да се роди никаква пълносъдържателна сграда от представи. "Истината може да бъде доловена от природата и от нейното царуване", казва Молешот. В тяхното и в следващото време борците за един подслушан от природата светоглед са били наречени с общото име материалисти. И подчертавало се е, че този техен материализъм е един прадревен светоглед, за който видни духове отдавна са познавали, колко незадоволителен е той за едно по-висше мислене. Бюхнер се е обърнал срещу едно такова мнение.
Той изтъква: "Първо материализмът или цялото направление въобще никога не е било опровергано и то е само най-старото философско разглеждане на света, а също е възникнало отново при всяка оживяване на философията с нови сили в историята; и второ днешният материализъм не е вече някогашният материализъм на Епикур или на енциклопедистите, а е едно съвършено ново, носено от постиженията на положителните науки направление или метод, което освен това се различава така съществено от своите предшественици, че то не е вече, както някогашният материализъм, система, а едно просто реалистично разглеждане на съществуването, което преди всичко търси единните принципи в света на природата и на духа и се стреми навсякъде към обяснението на една естествена и закономерна връзка на всички явления на този свят".
към текста >>
Публикуването в 1830 година произведения на Чарлз Лайъл "
Принципи
на Геологията" събори с този принцип на обяснението цялата стара геология.
Съзнанието на епохата напираше към това, вселената да не се обяснява чрез някакви други явления, освен тези, които стават пред очите на хората.
Публикуването в 1830 година произведения на Чарлз Лайъл "Принципи на Геологията" събори с този принцип на обяснението цялата стара геология.
Преди делото на Лайъл, което създаде епоха, се вярваше, че развитието на Земята е станало на скокове. Всичко, което е било създадено на Земята, е било няколкократно унищожено чрез тотални катастрофи и върху гроба на минали същества се е родило едно ново творение. С това са обяснявали съществуването на растителни и животински остатъци в земните пластове. Кювие беше главният представител на такива повтарящи се епохи на сътворение. Лайъл стигна до възгледа, че не е нужно никакво подобно прекъсване на постоянния ход на земното развитие.
към текста >>
Ако би останал верен на своите
принципи
, тогава той никога не би отишъл по-нататък със своите обяснения, никога не би отишъл по-далече от това, което му позволяват изследваните със сетивата факти.
Ето защо в неговата излязла през 1856 година книга "Раждането на себесъзнанието, един отговор на господин професор Лотце" той се старае да припише събесъзнанието на материално-нагледни процеси. Той приема, че съществува едно кръгово движение на частите на мозъка. Чрез едно такова връщащо се при самото себе си движение едно впечатление, което една вещ прави на сетивата, се превръща в съзнателно усещане. Забележително е, че това физическо обяснение на съзнанието стана за Чолбе същевременно един повод, той да стане неверен, да изневери на своя материализъм. Тук при него се показва една от слабостите, които са свързани с материализма.
Ако би останал верен на своите принципи, тогава той никога не би отишъл по-нататък със своите обяснения, никога не би отишъл по-далече от това, което му позволяват изследваните със сетивата факти.
Той не би говорил за никакви други процеси в мозъка, освен за такива, които действително могат да бъдат установени със средствата на естествената наука. Това, което той си предначертава, е следователно една безкрайно далечна цел. Духове като Чолбе не се задоволяват с това, което е изследвано; те приемат хипотетично факти, които не са изследвани. Един такъв факт е споменатото кръгово движение на частите на мозъка. Едно цялостно изследване на мозъка би довело несъмнено до познанието на такива процеси, които иначе не се явяват никъде в света.
към текста >>
52.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Трябва ли да приемем, че същите
принципи
или правила, които са извикали за живот други организми, са валидни също и за нашето раждане и произход?
Психологията несъмнено... ще се опира на основата: Необходимостта да добие на степени всяка духовна сила и способност. Много светлина може да се хвърли също и върху произхода на човека и неговата история". Този въпрос за произхода на човека стана за материалистите, според израза на Бюхнер, дело, което беше най-близко до сърцето им. В лекциите, които държа в 1866/1867 г. в Офенбах, той каза: "Трябва ли теорията на преобразуването да бъде приложена и върху нашия род, върху човека или върху самите нас?
Трябва ли да приемем, че същите принципи или правила, които са извикали за живот други организми, са валидни също и за нашето раждане и произход?
Или ние господарите на сътворението правим изключение! ".
към текста >>
на разглеждане от областта на биогенезата; с това ясно е отбелязана острата противоположност между ръководните
принципи
.
Това, което се е родило чрез преобразуване, се предава отново на наследство на потомците. Сега живеят вече две форми. Старата, която е останала на първата степен, и една нова. И двете форми могат да се развиват по-нататък в различни направления и степени на съвършенство. След дълги периоди от време се ражда чрез наследство на възникналите форми чрез новообразования по пътя на приспособяването към условията на живота едно изобилие от видове…… /липсва малко текст/….
на разглеждане от областта на биогенезата; с това ясно е отбелязана острата противоположност между ръководните принципи.
Или съществува една пряка и причинна връзка между онтогенезата и филогенезата или такава връзка не съществува. Или онтогенезата е едно сгъстено извлечение на филогенезата или тя не е това. Между тези две предположения няма трето! Или епигенеза и произход или преформация и сътворение. Хекел е една философска мислеща личност.
към текста >>
С това бе определено положението на човека в природата според
принципи
те на еволюционната теория.
Какви стъпки прави природата, за да стигне до гастреата, от първичното чревно животно, което е живяло преди милиони години, до човека! Този беше обширният въпрос, който си постави Хекел. Отговора на този въпрос той даде в своята излязла през 1874 година книга "Антропогенеза". В една първа част тази книга третира развитието на зародиша на човека /онтогенезата/, а във втората част развитието на рода /филогенезата/. Точка по точка бе показано, как във филогенезата се намират причините за онтогенезата.
С това бе определено положението на човека в природата според принципите на еволюционната теория.
Към съчинения, каквито е Хекеловата "Антропогенеза" трябва да се приложат думите, които е изказал великият анатом Карл Гегенбауер в неговата "Сравнителна анатомия"/1870 г./, че дарвинизмът получава богато обратно от науката това, което той даде на тази последната като метод: Яснота и сигурност. С метода на Дарвин на науката бе подарена също и теорията за произхода на човека, така разбираше нещата Хекел.
към текста >>
Ние ще можем да измерим това, което беше направено по този начин, само тогава, когато насочим поглед към опозицията, с която беше прието Хекеловото широко прилагане на дарвинистичните
принципи
от привържениците на идеалистическите светогледи.
Ние ще можем да измерим това, което беше направено по този начин, само тогава, когато насочим поглед към опозицията, с която беше прието Хекеловото широко прилагане на дарвинистичните принципи от привържениците на идеалистическите светогледи.
При това не е нужно да насочим поглед към онези, които с една сляпа вяра в едно предадено по традиция мнение се обръщаха против "Маймунската теория", или към онези, които считаха, че е поставена в опасност всяка по-тънка, по-висша моралност, когато хората не вярват вече, че те имат един "по-чист и по-висш произход". Можем да се спрем също и на такива, които са напълно склонни да приемат в себе си нови истини. Но и на такива мислители беше трудно да се ориентират в тази нова истина. Те се питаха: Не отричаме ли ние нашето съобразно с разума мислене, когато търсим неговия произход не вече в един всеобщ миров разум над нас, а в животинските царства между нас? Такива духове обръщаха с голямо усърдие вниманието на онези точки, при които Хекеловото схващане изглеждаше опровергано от самите факти.
към текста >>
Между всички тези трудове той публикува проучвания върху най-разнообразните специални изследвания, като навсякъде държеше по свой начин сметка за философските
принципи
и за научните детайлни знания по същия начин.
Между всички тези трудове той публикува проучвания върху най-разнообразните специални изследвания, като навсякъде държеше по свой начин сметка за философските принципи и за научните детайлни знания по същия начин.
към текста >>
53.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Тъй като най-общото мислене решава в един широк обхват върху това, което трябва да бъде и както трябва да бъде, тогава най-главните
принципи
и главните форми на логиката трябва да добият меродавно значение също и за всяка действителност и за нейните форми"/Курс по философия стр. 11/.
Не трябва да се изпада в пожертващото себе отричане на ума, което не смее да произнесе нещо положително върху света. Това, което можем да знаем, е едно действително неразмътено представяне на действителното. "Цялостта на нещата има една систематична организация и вътрешна логическа последователност. Природата и историята имат едно устройство и развитие, чиято същност отговаря в голяма част на общите логически отношения на понятията. Общите свойства и отношения на мислителните понятия, с които се занимава логиката, трябва да важат също и за особено отличителния случай, че техен обект е цялостта на битието наред с неговите главни форми.
Тъй като най-общото мислене решава в един широк обхват върху това, което трябва да бъде и както трябва да бъде, тогава най-главните принципи и главните форми на логиката трябва да добият меродавно значение също и за всяка действителност и за нейните форми"/Курс по философия стр. 11/.
Действителността си е създала в човешкото мислене един орган, чрез който то може да пресъздаде себе си, да се пресъздаде духовно и мисли, в един идеен образ. Природата е проникната навсякъде от една всеобща закономерност, която чрез само себе си, е в право, по отношение на която не може да бъде упражнена някаква критика. Какъв смисъл би имало, да се упражни критика по отношение значението на мисленето, на органа на природата. Лудост е да се припише на природата, че тя си създава един орган, чрез който се отразява непълно или с празноти. Ето защо редът и закономерността вън в действителността трябва да отговарят на логическия ред и закономерност на човешкото мислене.
към текста >>
54.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
За едни труд като този за Елементите на Психофизиката беше необходимо познаването на
принципи
те на точните физико-математически методи и същевременно склонността към задълбочаване в най-дълбоките проблеми на битието, каквито той притежаваше в това съчинение.
Основният закон, върху който той постави психофизиката, е, че нарастването на усещането, което е предизвикано в човека чрез едно нарастване на впечатлението отвън, при определено отношение протича по-бавно от колкото нарастването на силата на впечатлението. Усещането расте толкова по-малко, колкото по-голяма е била съществуваща вече сила на възбудата. Изхождайки от тази мисъл е възможно да се получи едномерно отношение между еднавъншна възбуда /например на физическата светлина/ и усещането /например на светлината/. Пътят, по който вървеше Фехнер доведе до изграждането на психофизиката като една нова наука на отношението на възбудата към усещанията, следователно на тялото към душевното. Вилхелм Вундт, който в тази област работи по-нататък в духа на Фехнер, характеризира по отличен начин основателя на "психофизиката": "Може би в никоя от неговите други научни работи не изпъква така блестящо рядкото съчетание на дарби, с които разполагаше Фехнер, както в неговите работи върху психофизиката.
За едни труд като този за Елементите на Психофизиката беше необходимо познаването на принципите на точните физико-математически методи и същевременно склонността към задълбочаване в най-дълбоките проблеми на битието, каквито той притежаваше в това съчинение.
И за целта той се нуждаеше от онова самобитно мислене, което знаеше да преобрази разполагаемите помощни средства според собствените нужди и не проявяваше никакъв страх да тръгне по нови и необикновени пътища. Гениалните в тяхната простота полузаслужаващи удивление, но въпреки това ограничени наблюдения на К. Х. Вебер, изолираните, често пъти повече случайно отколкото планово намерени опитни приоми и резултати на други психолози те съставляваха скромния материал, с който той изгради една нова наука". В тази област се получиха важни осветления относно експериментален метод. Вундт характеризира новата наука в своите "Лекции върху човешката душа и душата на животните" /1863 г./: "В следващите изследвания аз ще покажа, че експериментът в психологията е главното средство, което ни води от фактите на съзнанието до онези процеси, които подготвят съзнателния живот в тъмния заден план на душата.
към текста >>
55.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Така Бутру отвръща наблюдаващия поглед от природните закони, които мисленето си представя, и го насочва към царуващия зад тези закони творчески
принципи
.
Също и в обществения процес се изявява един творчески принцип, който довежда човешките души в съответната връзка и взаимодействие. В книгата на Бутру "Върху понятието на природния закон в науката и във философията на съвременността" се намират изреченията: "Науката ни показва една йерархия на науките, една йерархия на законите, които ни наистина сближаваме един до други, но не можем да ги претопим в една единствена наука и в един единствен закон. Освен това тя ни показва, наред с относителната нееднородност на законите, тяхното взаимно влияние. Законите на физиката се натрапват на живото същество, обаче биологическите закони съдействуват с тази на физиката". /Германското издание, 1907 г., стр. 130/.
Така Бутру отвръща наблюдаващия поглед от природните закони, които мисленето си представя, и го насочва към царуващия зад тези закони творчески принципи.
И съществата, които изпълват света, произлизат за него от този творчески принцип по един непосредствен начин. Как тези същества се държат едни към други, как те влизат във взаимодействие, това може да бъде изразено чрез закони, които могат да бъдат схванати в мисленето. С това мисленето се превръща в едно откровение на съществата в света. И за този начин на мислене материята става една основа на природните закони. Съществата действително всъщност недействително, свързано с едно битие, което си представяме, дава материята.
към текста >>
56.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Фихте се оказва един мислител, който плува в твърде отдалечени сфери и това проличава най-ясно, когато през 1794 завърши в Йена своята книга „Основни
принципи
наукознанието".
Фихте се оказва един мислител, който плува в твърде отдалечени сфери и това проличава най-ясно, когато през 1794 завърши в Йена своята книга „Основни принципи наукознанието".
Много трудно е човек да се издигне до там, че да разбере Фихте, много трудно е човек да проникне във Фихтевите мисли, въпреки че никой от тези, които са проникнали там, не би могъл да отрече, че благодарение на Фихте е постигнал невероятен напредък в своята духовна дисциплина. Обаче не е работа за всеки да се катери по стръмните върхове на чистите понятия. И ето че този Фихте, който броди в такива абстрактни области, изпраща своя труд върху „Наукознанието" на Гьоте, прибягвайки до следните забележителни думи./*7/ „Аз виждам, и винаги съм виждал във Ваше лице представителя на чувството в неговата най-чиста духовна същност, каквото можем да открием в съвременната степен на хуманизма. С пълно право философията се обръща към Вас. Защото пробният камък за нея са именно Вашите чувства." Ето какво казва Фихте за Гьоте.
към текста >>
57.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Следователно, тук аз мога да засегна само нейните основни
принципи
.
Ето в какво се състои педагогическата стойност и цялото величие на Гьотевия научен светоглед: това, кое то той дава на идеите и понятията, има една неоспорима реалност и тя се проявява като същинска светли на, която кара всичко около него да свети. Ако си припомним това, което завчера споменахме за универсалния характер на Гьотевия метод, ние отново следва да потвърдим, че в случая човек никога няма усеща нето: „Ето, тук аз опирам до „мнението" на Гьоте." Нищо подобно! Гьоте просто стои на своето място и когато го съзираме, ние само установяваме: „Да, сега ние разбираме нещата много по-добре, отколкото преди." Именно поради тази причина той можа да се превърне в обединителен център за враждуващите братя, които завчера посочихме в лицето на Фихте, Шопенхауер и Хегел. Ако искаме да обсъдим всяка подробност, всеки образ от Приказката, аз би трябвало да говоря не три часа, а три седмици.
Следователно, тук аз мога да засегна само нейните основни принципи.
Но така или иначе, всяка подробност, всеки образ ни отвежда дълбоко навътре в Гьотевия светоглед.
към текста >>
58.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Както е записано в „
Принципи
те" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
към текста >>
В този смисъл, Рудолф Щайнер не само получава един вид наследство, но към него той прибавя нови
принципи
за изучаване на свръхсетивния свят, за който Гьоте е имал само далечно предчувствие.
По-късно с израза гьотеанизъм Рудолф Щайнер обозначава характерния Гьотев път на познание и неговата творческа продуктивност. Гьотеанизмът е пълна противоположност на постулатите, формулирани от Емануел Кант. От една страна гьотеанизмът е опазване, а от друга продължение на Гьотевото дело.
В този смисъл, Рудолф Щайнер не само получава един вид наследство, но към него той прибавя нови принципи за изучаване на свръхсетивния свят, за който Гьоте е имал само далечно предчувствие.
към текста >>
59.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Обаче потенциалните способности, които са скрити в малкото дете ще бъдат действително приети и интегрирани в обществото, само ако тяхното формиране бъде поверено на човек, чиито критерии и
принципи
са духовно мотивирани.
Разбира се, веднага може да прозвучи възражението, че при подобен стил на управление в духовния живот далеч не всичко ще бъде съвършено. Но в действителния живот целта съвсем не е тази. Стремежът към най-доброто винаги е налице.
Обаче потенциалните способности, които са скрити в малкото дете ще бъдат действително приети и интегрирани в обществото, само ако тяхното формиране бъде поверено на човек, чиито критерии и принципи са духовно мотивирани.
Колко далеч ще стигне едно дете в тази или онази посока, може да се прецени само според духовните критерии на едно свободно съсловие, на една свободна общност. А какво да се предприеме, за да получат тези критерии и своите права, може да се реши единствено от споменатото съсловие. От него държавата и икономиката могат да получат такива сили, каквито те самите не са в състояние да породят, ако се опитват да формират духовния живот от своите собствени гледни точки.
към текста >>
Следователно, педагогическите тенденции трябва да се формират от хора, които участвуват в практическия живот, а възпитаващите следва да спазват даваните от тях
принципи
и указания.
Предложената книга по необходимост ще насочи срещу себе си много предразсъдъци, особено ако се извлекат логичните следствия от нейното съдържание. Откъде произтичат всъщност тези предразсъдъци? В тяхната основа стои подсъзнателното убеждение, че възпитаващите трябва да са хора непрактични и чужди на живота. Тук е вложен и целият антисоциален дух на тези предразсъдъци. Според тях възпитаващите просто не са в състояние да породят инициативи, които да са от значение за практическите области на живота.
Следователно, педагогическите тенденции трябва да се формират от хора, които участвуват в практическия живот, а възпитаващите следва да спазват даваните от тях принципи и указания.
към текста >>
Който мисли по този начин, не вижда, че възпитаващите се превръщат в непрактични и чужди на живота хора, именно ако са лишени от възможността да формират самите педагогически
принципи
от най-мащабните им измерения до най-незначителните им подробности.
Който мисли по този начин, не вижда, че възпитаващите се превръщат в непрактични и чужди на живота хора, именно ако са лишени от възможността да формират самите педагогически принципи от най-мащабните им измерения до най-незначителните им подробности.
В този случай им се налагат директиви от външни, привидно „практични" личности. Антисоциалните напрежения възникват тъкмо поради обстоятелството, че в социалния живот попадат хора, чието възпитание е пропуснало да ги направи „социално чувствителни", социално ангажирани. А социално ангажирани индивиди може да изгради само такава възпитателна система, която на свой ред е ръководена от социално ангажирани личности. Никак няма да се справим със социалния въпрос, ако го разглеждаме отделно от проблемите на възпитанието и духовния живот. Антисоциални напрежения се създават не само при определени икономически ситуации, но и чрез това, че в рамките на тези ситуации хората се отнасят антисоциално помежду си.
към текста >>
Ето защо е крайно антисоциално, когато децата се възпитават и образоват от хора, които са превърнати в „чужди на живота" поради това, че са принудени да получават
принципи
те и указанията за своята работа от външни лица.
В този случай им се налагат директиви от външни, привидно „практични" личности. Антисоциалните напрежения възникват тъкмо поради обстоятелството, че в социалния живот попадат хора, чието възпитание е пропуснало да ги направи „социално чувствителни", социално ангажирани. А социално ангажирани индивиди може да изгради само такава възпитателна система, която на свой ред е ръководена от социално ангажирани личности. Никак няма да се справим със социалния въпрос, ако го разглеждаме отделно от проблемите на възпитанието и духовния живот. Антисоциални напрежения се създават не само при определени икономически ситуации, но и чрез това, че в рамките на тези ситуации хората се отнасят антисоциално помежду си.
Ето защо е крайно антисоциално, когато децата се възпитават и образоват от хора, които са превърнати в „чужди на живота" поради това, че са принудени да получават принципите и указанията за своята работа от външни лица.
към текста >>
Но „практическата област" ще представлява не това, което възниква от
принципи
те на възпитание, формулирани от т.н.
Обаче в рамките на този духовен живот ще бъдат поставени и онези хора, които разгръщат своята активност предимно в практическите области на живота.
Но „практическата област" ще представлява не това, което възниква от принципите на възпитание, формулирани от т.н.
„практици", а всичко, което блика от възпитаващите и техните гледни точки за същността на живота и „практиката". А как следва да се развива и управлява един свободен духовен живот, ще бъде загатнато по-нататък в тази книга.
към текста >>
Ако човек разглежда живота не според теоретични предразсъдъци, а според непосредствените си опитности, ще признае: само ако наистина съществува една свободна духовна общност, която обхваща живота, опирайки се на своите собствени
принципи
, само тогава свободният творец има изгледи да получи обективна оценка на своите постижения.
Въпроси от този род само потвърждават, че в замисъла на книгата няма нищо утопично. Ето защо в нея липсват готови практически постулати. Напротив, тя насърчава различните обществени групи да извлекат от своя съвместен живот определени социални стойности.
Ако човек разглежда живота не според теоретични предразсъдъци, а според непосредствените си опитности, ще признае: само ако наистина съществува една свободна духовна общност, която обхваща живота, опирайки се на своите собствени принципи, само тогава свободният творец има изгледи да получи обективна оценка на своите постижения.
към текста >>
Те са изградени според онези
принципи
, които днес имат своя облик чрез манипулирането с държавните и политически гледни точки.
Производството, оборотът и потреблението на стоки ще се регулира не от закони, а от непосредствените нужди и интереси на хората. Поради участието си в стопанските асоциации, хората ще имат необходимия точен поглед върху нещата. Различните интереси трябва да бъдат защитавани на договорна основа, така че стоките и благата ще циркулират в техните нормални стойности. Подобно обединяване по чисто стопански мотиви е нещо различно от например днешните синдикати. Те не произлизат от стопанския живот, а само се намесват в него.
Те са изградени според онези принципи, които днес имат своя облик чрез манипулирането с държавните и политически гледни точки.
В синдикатите се „парламентаризира" и далеч не икономическите показатели са в основата на техните преговори. Докато в стопанските асоциации съвсем няма да става дума за „наемни работници", които непрекъснато и със силови средства ще изнудват работодателя за по-високо възнаграждение; там ще сме изправени пред едно пълно взаимодействие между духовно-мотивираните ръководители на производството, работници и потребители. Регулирането на цените ще осигури съответствие между услуги и заплащане. Подобни процеси не могат да се ръководят по парламентарен път. За тях трябва да се погрижим по друг начин.
към текста >>
Ще добавим и това, че такива общности изградени според залегналите в тази книга
принципи
могат да възникнат във всеки момент; в себе си те не съдържат никаква утопия.
Естественият стремеж на хората да се обединяват в такива общества, е свързан от една страна със самата човешка природа, стига тя да не е ограничавана от вмешателството на държавата. От друга страна за това допринася и свободният духовен живот, защото той поражда импулси, които могат да се осъществят именно в условията на човешката общност.
Ще добавим и това, че такива общности изградени според залегналите в тази книга принципи могат да възникнат във всеки момент; в себе си те не съдържат никаква утопия.
А пречка за тяхното възникване е не друго, а обстоятелството, че съвременният човек „организира" стопанския живот „отвън", като постепенно „организационната" идея се превръща за него в пълна сугестия. Противоположният образ на този вид „организация", стремяща се да насочва производството „отвън", имаме в лицето на онази стопанска организация, която се гради върху принципа на свободното асоцииране. Този принцип свързва един човек с друг; а ритмично и планомерно развитие на цялото възниква чрез разумните основания на индивида.
към текста >>
60.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Докато при машината и изобщо всред капиталистическия порядък на живота, човек беше предоставен на самия себе си, на своята вътрешна същност и то винаги, когато се опитваше да намери
принципи
те, според които неговият съзнателен мироглед да се ръководи именно от чисто „човешките" стойности.
На всичко, което правеше, той успяваше да погледне по такъв начин, сякаш чрез професията си можеше да повярва, че осъществява онова, което го правеше „човек" в неговите собствени очи.
Докато при машината и изобщо всред капиталистическия порядък на живота, човек беше предоставен на самия себе си, на своята вътрешна същност и то винаги, когато се опитваше да намери принципите, според които неговият съзнателен мироглед да се ръководи именно от чисто „човешките" стойности.
Такъв мироглед не можеше да бъде извлечен нито от техниката, нито от капитализма. Стигна се дотам, че пролетарското съзнание се насочи към научно изработените мисли. Чисто човешките връзки с непосредствения живот бяха изгубени. Това обаче стана в една епоха, когато ръководните класи на човечеството се стремяха към един научен модел на мислене, който не притежаваше вече духовната ударна сила, за да поведе човешкото съзнание до стойности, отговарящи на неговите необхватни стремежи.
към текста >>
За другите класи определящи остават едни или други религиозни, естетически или общочовешки
принципи
; за работника, науката, макар и често пъти с нейните последни мисловни разклонения, се превръща в кредо на живота.
Тези факти доказват, че докато даден високообразован човек съумява да живее, макар и ненаучно, необразованият работник изгражда своя мироглед върху една „наука", каквато практически той не притежава. Образованият човек приема науката, но тя остава, така да се каже, в едно от чекмеджетата на неговата душевна структура. Всъщност той остава в стария порядък на живота и усещанията му се формират и ръководят оттам, а не от науката. По силата на обстоятелствата обаче, работникът е принуден да осмисли битието именно според изискванията на науката. Другите класи не се ангажират с „научното мислене", но за пролетарските среди то става основен ориентир в живота.
За другите класи определящи остават едни или други религиозни, естетически или общочовешки принципи; за работника, науката, макар и често пъти с нейните последни мисловни разклонения, се превръща в кредо на живота.
Определени представители на „ръководените" класи се изживяват като „образовани" и „свободомислещи". Наистина, в техните представи е налице „научният подход"; в дълбоките им усещания обаче пулсират невидимите остатъчни сили от една наследявана през стотици поколения вяра в живота.
към текста >>
61.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Такава правова държава има своите собствени законодателни и изпълнителни органи, изградени върху
принципи
те, които са извадени от правното съзнание на съвременната епоха.
Възгледът, от които извличаме необходимостта за пълно разграничаване на правовата държава от стопанската система, се корени не другаде, а в действителния живот на човека. Подобен възглед изобщо не се приема от тези, които са склонни да сливат правовата и стопанската система. Естествено хората, които са ангажирани в икономиката, имат съответното правно съзнание и те ще участвуват в законодателството и управлението само с оглед на правното съзнание, след като вземат решенията си в една правова държава, която като такава няма никакво участие в стопански живот.
Такава правова държава има своите собствени законодателни и изпълнителни органи, изградени върху принципите, които са извадени от правното съзнание на съвременната епоха.
А държавата следва да бъде изградена от импулсите на онова общочовешко съзнание, което днес означаваме като „демократично". От своя страна стопанската система ще формира своите законодателни и управленски структури от самите импулси на стопанския живот. Необходимите взаимодействия между ръководствата на правовата и стопанската система ще се осъществява приблизително по същия начин, по който днес кореспондират правителствата на две суверенни държави. Тъкмо поради троичното устройство на социалния организъм, това, което се разиграва в едната система ще оказва необходимите въздействия върху останалите две системи. Обикновено тези въздействия се нарушават тогава, когато едната система съсредоточи в себе си това, което тя е длъжна да насочи към другите две системи.
към текста >>
Едва след това разграничаване, двете системи ще са в състояние въз основа на своите собствени
принципи
да открият най-добрия начин за избор на законодателните си и управленски структури.
Това е така, защото неговият начин на мислене ги кара да схваща социалния организъм като едно общо цяло. Обаче за такова общо цяло не може лесно да се намери съответствуващия му селективен подход. Защото при всеки начин на изборност в представителните органи неизбежно ще се кръстосат икономическите интереси от една страна, и импулсите на правовия живот от друга. Този сблъсък по необходимост трябва да разтърси и целия обществен живот. Ето защо днес първата цел на обществения живот се свежда до решителното разграничаване на икономиката от правото.
Едва след това разграничаване, двете системи ще са в състояние въз основа на своите собствени принципи да открият най-добрия начин за избор на законодателните си и управленски структури.
Един от най-важните въпроси, които трябва да се решат днес, опира до начина на изборност, защото, дори и да са от фундаментално значение, те стоят все още на второ място. Където старите отношения са все още запазени, би могло да се пристъпи към общественото устройство, за което загатвам тук. Където старите структури са вече разпаднати или обхванати от упадък, отделни личности или сдружения от повече хора би трябвало да проявят инициативата да предадат нов облик на обществото в посоката, за която става дума тук. Рязкото преобразуване на обществения живот от днес за утре изглежда утопия дори и в очите на разумните социалисти. Те очакваш нормализирането чрез бавни и постепенни промени.
към текста >>
62.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
И неотложните действия са неосъществими, ако не знаем какво отношение трябва да има това, което трябва да се извърши, спрямо основните
принципи
на здравия социален организъм.
Днес с основание възниква въпросът, какво трябва да се направи най-напред, за да се справим с нарастващата тежест на социалните въпроси.
И неотложните действия са неосъществими, ако не знаем какво отношение трябва да има това, което трябва да се извърши, спрямо основните принципи на здравия социален организъм.
Но ако знаем това, в зависимост от мястото, на което сме поставени, или до което сме успели да се издигнем, ние ще сме в състояние да открием задачите, които се подразбират от самите факти. Застъпваният тук възглед се противопоставя и смущава преценките на нещата относно всичко, което човешката воля осъществява като социални структури в хода на продължителен период от време. Човек се вживява в тези импулси така, че от тях се пораждат възгледи за това, какво може да се извлече от тях, какво може да се промени. В своите мисли човек се ориентира към фактите, които вече трябва да господствуват над мислите. Обаче днес е необходимо не друго, а да видим, че преценка за фактите може да се постигне, само ако се обърнем към мисловните първообрази, лежащи в основата на всички социални събития.
към текста >>
Колко много са днес хората, които водени от определени етично-религиозни
принципи
, погазват прекрасната воля за добронамерен съвместен живот със своите близки.
Колко много са днес хората, които водени от определени етично-религиозни принципи, погазват прекрасната воля за добронамерен съвместен живот със своите близки.
Обаче в същото време те пропускат да стигнат до едно друго светоусещане, което би им позволило действително да осъществят своята воля, само защото те не могат да изградят у себе си никакви социални представи, насочени към практическата страна на живота.
към текста >>
От демократичните
принципи
на правовата държава, които се изграждат с оглед на обстоятелството, че нещата еднакво засягат всички хора, следва да не се допуска, щото в хода на времето правото на собственост да се превърне в своята противоположност.
Необходимостта от троично разчленение се основава върху едно действително разбиране на социалния организъм, а не върху субективни мнения, теории, желания и т.н. Тук е включен и важният въпрос за отношението между индивидуалните човешки способности към капиталните средства на стопанския живот и към собствеността върху тези капитални средства. Доколкото индивидуалните способности остават свързани с капитала, правовата държава не се стреми да ограничава възникването и управляването на частната собственост върху капитала, още повече, че управляването и служи в интересите на целия социален организъм. И тя ще остане правова държава спрямо частната собственост; тя никога няма да направи частната собственост свое притежание, а само ще подпомага в необходимия момент прехвърлянето на правото за разпореждане от една личност, съответно група от хора, върху друга личност или група, които отново ще са в състояние в рамките на индивидуалните отношения да развият едно обосновано отношение към собствеността. По този начин на социалния организъм може да се служи от две коренно различни изходни точки.
От демократичните принципи на правовата държава, които се изграждат с оглед на обстоятелството, че нещата еднакво засягат всички хора, следва да не се допуска, щото в хода на времето правото на собственост да се превърне в своята противоположност.
Поради факта, че правовата държава не управлява сама частната собственост, а се грижи за преотстъпването и в сферата на индивидуалните човешки способности, последните ще разгръщат своите плодотворни сили за благото на социалния организъм. Доколкото и докато този процес изглежда целесъобразен, личният елемент може да остане меродавен в правото за собственост. Ясно е, че през различните епохи законодателят в правовата държава ще предлага съвсем различни закони относно прехвърлянето на собствеността от едно юридическо лице на друго. Днес, когато всред най-широките слоеве от населението се подклажда недоверие към частната собственост, определени среди пледират за радикална смяна на частната собственост с колективна собственост. Ако бихме отишли достатъчно далеч по този път, ще установим, че той просто парализира жизнените възможности на социалния организъм.
към текста >>
Общо погледнато, в сила е предписанието: ако въз основа на описаните
принципи
, даден човек пристъпи към прехвърляне на един или друг капитал, той може по свой свободен избор па определи своите приемници.
От друга страна нещата се решават тъкмо от духа на подобно мислене по ясен и категоричен начин, а често и по силата на самата необходимост. Една от последиците е, че чрез своя контрол върху прехвърлянето на правата, правовата държава никога няма да поиска да се разпорежда монополно с даден капитал. Тя ще има грижата само за това, споменатото прехвърляне да се възложи на такова лице или такава група хора, за които целият този процес е оправдан поради съответните индивидуални способности.
Общо погледнато, в сила е предписанието: ако въз основа на описаните принципи, даден човек пристъпи към прехвърляне на един или друг капитал, той може по свой свободен избор па определи своите приемници.
Той може да посочи определено лице или група от хора, а също и да прехвърли правата си върху дадена асоциация с нестопанска дейност. Защото ако чрез управлението на даден капитал определен човек служи на обществото, той и по-нататък ще се съобразява в стопанските си инициативи с онези свои индивидуални способности, които са от значение за социалния организъм. И за социалния организъм ще бъде много по-целесъобразно, ако са в сила подобни съображения, вместо решенията да се вземат от лица, които не са непосредствено свързани с тази проблематика.
към текста >>
Изобщо, ако обществото е изградено върху изложените тук
принципи
, може да се направи пълно разграничение между приходите, възникващи от работа със средствата за производство и приходите от личния (физически или интелектуален) труд.
В последния случаи, всички придобивки и спестявания, постигнати благодарение на личния принос, остават лична собственост на лицето до неговата смърт или лична собственост на наследниците му. Но до този момент следва да се изплаща установената от правовата държава лихва за сумите, които са вложени за създаване на средства за производство.
Изобщо, ако обществото е изградено върху изложените тук принципи, може да се направи пълно разграничение между приходите, възникващи от работа със средствата за производство и приходите от личния (физически или интелектуален) труд.
Това разграничение съответствува на правното съзнание и на интересите на социалната общност. Всички спестявания, които се влагат за разширяване на производството, служат на общите интереси. А самото управление на производството е възможно само благодарение на индивидуалните човешки способности. Нарастването на капитала след приспадането на съответната лихва идва като резултат от активността на целия социален организъм. Следователно, тази част от капитала трябва да се върне обратно в социалния организъм.
към текста >>
Обстоятелството, че отвсякъде възникват възражения тъкмо срещу онзи социален ред и неговите
принципи
, които съответствуват на истинските съотношения в живота, е нещо естествено.
Обстоятелството, че отвсякъде възникват възражения тъкмо срещу онзи социален ред и неговите принципи, които съответствуват на истинските съотношения в живота, е нещо естествено.
Защото истинският живот винаги поражда противоречия. И ако човек ръководи мисленето си с оглед на този живот, той трябва да се стреми към такива действия, чиито последици и противоречия съответно ще бъдат неутрализирани чрез друг вид действия. Той в никой случай няма да смята, че едно начинание, което според неговото мислене е „идеално" няма в хода на времето да се развие по безпроблемен начин.
към текста >>
От неговите инициативи зависи как ще се развие стопанската производителност, доколкото тя ще се гради и върху духовните и правни
принципи
, създадени в рамките на другите съставни части на социалния организъм.
Чисто икономическата стойност на една стока (или на едно постижение), доколкото те имат своя паричен еквивалент, ще зависи от онази целесъобразност, която се определя от ръководството на съответния стопански отрасъл.
От неговите инициативи зависи как ще се развие стопанската производителност, доколкото тя ще се гради и върху духовните и правни принципи, създадени в рамките на другите съставни части на социалния организъм.
Тогава паричната стойност на една стока ще бъде израз на това, че тя е изработена за потребностите на група купувачи с участието на целия стопански организъм. Ако бъдат изпълнени условията, за които става дума тук, доминиращият импулс в стопанския организъм няма да се определя от стремежа за натрупване на богатство чрез количествата от една или друга стока, а възникващите и свързани по най-разнообразен начин стопански дружества, кооперативи и асоциации просто ще гарантират такова стокопроизводство, което отговаря на търсенето. Само така в социалния организъм що се отнася до търсенето и потребностите на хората ще се установят точните съотношения между паричната стойност и стопанската инициатива*. /*Нормални ценови отношения, засягащи произведените стоки, могат да се породят само ако социалният организъм се развива по указания тук път, изразяващ се в свободно взаимодействие на трите му съставни части/. Нещата трябва да са изградени така, че за даден вид производство всеки работник да получава онзи паричен еквивалент, който му е необходим за задоволяване на всички негови потребности (включително и тези на принадлежащите към него лица), отговарящ на положения от него труд.
към текста >>
Един самостоятелен и изграден върху своите собствени
принципи
стопански организъм, и то в съюз с правния организъм, напълно отделя паричните отношения от онези трудови отношения, които се базират само върху правото.
Ако човек изгражда своите понятия само в хода на традиционното мислене, той несъмнено ще изпита страх, когато разбере, че отношенията между ръководителя и работника трябва да се отделят от стопанския организъм. Защото той вярва, че подобно отделяне по необходимост ще доведе до обезценяване на парите и до регрес в една твърде примитивна стопанска ситуация. (В своята книга „След потопа" д-р Ратенау изразява сходно мнение, което от негова гледна точка е напълно оправдано). Обаче тази опасност се предотвратява от троичното разделяне на социалния организъм.
Един самостоятелен и изграден върху своите собствени принципи стопански организъм, и то в съюз с правния организъм, напълно отделя паричните отношения от онези трудови отношения, които се базират само върху правото.
Правните отношения не трябва да оказват непосредствено влияние върху паричните отношения. Защото последните са резултат от управлението на стопанския организъм. Правните отношения между ръководителя и работника просто не могат да се проявят в една или друга парична стойност, защото тя след уреждането на трудовото възнаграждение, което представлява разменно средство между стока и работна сила е всъщност мярката за взаимно приетата стойност на стоките (или постиженията).
към текста >>
63.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Независимият от държавата и изграден върху своите собствени
принципи
духовен живот, ще създаде такива отношения, които са невъзможни, в случаи, че духовните постижения се оценяват не от ръководството на духовните институции, а от самата правова държава.
Духовните структури на отделните държави ще влизат помежду си само в такива отношения, които бликат от общия духовен живот на цялото човечество.
Независимият от държавата и изграден върху своите собствени принципи духовен живот, ще създаде такива отношения, които са невъзможни, в случаи, че духовните постижения се оценяват не от ръководството на духовните институции, а от самата правова държава.
При този род отношения не съществува никаква разлика между постиженията на официалната наука (в международен план) и постиженията в другите духовни области. Една духовна област ползува езика на даден народ и се докосва до всичко, което е в непосредствена връзка с езика. Към тази област принадлежи и самото народностно съзнание. Хората от една езикова общност няма да влязат в изкуствени конфликти с представители на друга езикова общност, ако за признаването на своята автентична култура те търсят подкрепа от държавата или икономиката. Ако един народ има по-голяма способност да разширява своето културно и духовно влияние, на това разширение ще се гледа като на нещо справедливо; и ако се проявява под форми, инспирирани от духовните структури на обществото, то ще протича спокойно и миролюбиво.
към текста >>
Споменатата цел е замислена въз основа на конкретни
принципи
; в реалния живот обаче тя трябва да бъде постигана във всяка отделна точка на човешкото общество.
За обективното мислене е от особено значение обстоятелството, че визираната тук цел пред един социален организъм има стойност за цялото човечество, макар и да е осъществима от всеки отделен социален организъм, независимо от това как другите държави се отнасят към тази концепция. Ако един социален организъм се разчлени на трите си естествени съставни части, техните представителни институции могат да влязат в международни връзки като една хомогенна единица дори и когато другите представителни институции все още не са предприели никакви стъпки в посока на троичното разделяне. Несъмнено, които работи за троичното разделяне, той го прави в името на една общочовешка цел. А това, което е необходимо да се направи, в много по-голяма степен ще се проникне с онези сили, които бликат от живота и се проявяват в истинските човешки импулси, отколкото с всевъзможните резолюции от конгреси, съвещания и т.н.
Споменатата цел е замислена въз основа на конкретни принципи; в реалния живот обаче тя трябва да бъде постигана във всяка отделна точка на човешкото общество.
към текста >>
Ако духовният живот изграден върху своите собствени
принципи
и без да е подчинен на политическата държава и нейните граници би успял да надхвърли тези сковаващи рамки и да израсне в хармония с целите на другите народи, тогава конфликтите, стаени в духовния живот, не биха могли да се разразят в една политическа криза.
Повече от 50 години Австро-Унгария се стремеше към едно пълно обновяване на своите структури. Нейният духовен живот, бликащ от недрата на толкова много етнически общности, търсеше такива форми, за чието развитие единната държава изградена по стар образец представляваше сериозна пречка. Сръбско-австрииският конфликт, стоящ в изходната точка на сегашната световна катастрофа, е живо доказателство за това, че от определен момент нататък политическите граници на единната държава не могат да бъдат в същото време и културни граници за народите.
Ако духовният живот изграден върху своите собствени принципи и без да е подчинен на политическата държава и нейните граници би успял да надхвърли тези сковаващи рамки и да израсне в хармония с целите на другите народи, тогава конфликтите, стаени в духовния живот, не биха могли да се разразят в една политическа криза.
Но подобна еволюция в духовния живот изглеждаше на всички, които в Австро-Унгария си въобразяваха, че мислят „държавнически", като нещо невъзможно, като някакво пълно безумие. Техните мисловни стереотипи не допускаха друго, освен представата, че държавните граници съвпадат с националните. И за тези мисловни стереотипи, идеята че определени духовни организации и структури могат да се породят независимо от държавните граници, изглеждаше отблъскваща. Но въпреки всичко: точно тази невъзможна идея е най-същественото изискване на съвременната епоха за протичането на нормален международен живот.
към текста >>
От
принципи
те и намеренията, изложени в тази книга, е напълно ясно защо в следващата глава авторът се обръща с призив към немския народ и към целия културен свят; с призив, който преди известно време беше отправен и към един комитет доказал способността си да вникне в социалната идея за да стане тя достояние на всички и най-вече на средноевропейските народи.
От принципите и намеренията, изложени в тази книга, е напълно ясно защо в следващата глава авторът се обръща с призив към немския народ и към целия културен свят; с призив, който преди известно време беше отправен и към един комитет доказал способността си да вникне в социалната идея за да стане тя достояние на всички и най-вече на средноевропейските народи.
Тогава този призив беше адресиран към по-тесен кръг. Днес условията са други. На времето официалните съобщения, както и трябваше да стане, сведоха този призив до един „литературен опит". Днес обществото трябва да прибави и нещо, което по-рано не би могло да стори, а именно: Да роди самите хора, способни да викнат в идеята за троичното разделение на социалния организъм и да я осъществят докрай. Защото тази идея може да възникне само благодарение на такива хора.
към текста >>
64.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Всеки, който иска да докаже, че не са възможни плодотворни икономически отношения между една страна, която бленува по абстрактните социалистически
принципи
, и капиталистическите държави, просто трябва да посочва такива неща.
Той няма да може да поддържа финансово изгодни отношения с чужди държави, които са останали капиталистически. Институциите, подчинени на държавата и управлявани от централен съвет за икономически контрол, не дават правомощия да се доставят на чуждите държави онези продукти, които задоволяват потребностите им. Дори мениджърите да не получават нареждания от по-висшестоящи управници, те трябва да се съобразяват с правилата на асоциацията относно добиването на суровини. Когато имаме разкъсване между изискванията от чужбина и вътрешните ограничения, на практика получаваме невъзможни международни отношения. Същите затруднения биха спъвали както вноса, така и износа на стоки.
Всеки, който иска да докаже, че не са възможни плодотворни икономически отношения между една страна, която бленува по абстрактните социалистически принципи, и капиталистическите държави, просто трябва да посочва такива неща.
Непредубедените слушатели непременно ще се съгласят с него.
към текста >>
Това става особено ясно за всеки с отворено съзнание, който от личен опит е разбрал колко деструктивна може да е външната търговска политика на една страна, изградена само върху национални
принципи
.
Именно това отличава тази „идея“ от абстрактните „изисквания“ на разните социалистически партии. Социалистите си търсят изкупителни жертви за всичко, което е станало непоносимо в обществения живот. И щом си намерят изкупителна жертва, те обявяват, че тя трябва да бъде елиминирана. Троичният социален ред говори за конкретни начини, чрез които съществуващият ред трябва да се промени, ако искаме непоносимото да изчезне. Той се основава на градивното, за разлика от другите идеи, които ги бива в критикуването и унищожаването, но не предлагат нищо конструктивно.
Това става особено ясно за всеки с отворено съзнание, който от личен опит е разбрал колко деструктивна може да е външната търговска политика на една страна, изградена само върху национални принципи.
Освен упадъчни тенденции на местна почва, последват и такива в международните отношения.
към текста >>
65.
Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Трябва да се знае, че насоките за учителската работа зависят от познанието за човешката природа,
принципи
те на социалния живот и други подобни неща, а не от регулациите или законите, привнесени отвън.
Развитието на подрастващия човек изисква ръководство от съвършено различен вид мисли и чувства. Някой може да е успешен учител само ако се намира в свободна и непосредствена връзка с ученика, на когото преподава.
Трябва да се знае, че насоките за учителската работа зависят от познанието за човешката природа, принципите на социалния живот и други подобни неща, а не от регулациите или законите, привнесени отвън.
Ако сериозно искаме да реформираме сегашния социален ред в такъв, при който преобладават социалните отношения, не трябва да се страхуваме от поставянето на духовно-културния живот (включително училищата и образователната система) под независим самоконтрол, защото от една такава свободна, независима система в рамките на социалния организъм ще се появят мъже и жени, които с радост и с усърдие ще вземат активно участие в целия социален живот.
към текста >>
66.
Статия 07: Какво не виждат социалистите
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Дали също така това е причина и трите да се ръководят по едни и същи
принципи
?
Това обаче дали е основание тези три жизнени функции да се управляват в държавата от един център?
Дали също така това е причина и трите да се ръководят по едни и същи принципи?
към текста >>
67.
Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Новата идея, която трябва да замени старата, е освобождаването на икономическата администрация от каквото и да било вмешателство от страна на политическите или националните власти, за да може да се провежда стопанско управление по начин, основан изцяло на икономически
принципи
и икономически интереси.
Една от тези „стари идеи“ е опитът да се контролира икономиката чрез политически и юридически средства. Това е „стара идея“, защото доведе огромна част от човечеството до безпомощно състояние — както ни показа катастрофалната Световна война.
Новата идея, която трябва да замени старата, е освобождаването на икономическата администрация от каквото и да било вмешателство от страна на политическите или националните власти, за да може да се провежда стопанско управление по начин, основан изцяло на икономически принципи и икономически интереси.
към текста >>
Затова те са способни да измислят икономически процес, който се управлява според
принципи
те за ръководство в политиката; но не са в състояние да намерят такъв, който е структуриран според собствените си икономически
принципи
и потребности, и който приема юридическите регулации от съвсем различна област.
Защо толкова много хора, дори такива със социалистическо мислене, отказват да видят това? Причината е, че чрез своето участие в политическия живот те се научиха да мислят за начина, по който управлява политическата държава, а не за специфичната природа на силите, присъщи на икономическия живот.
Затова те са способни да измислят икономически процес, който се управлява според принципите за ръководство в политиката; но не са в състояние да намерят такъв, който е структуриран според собствените си икономически принципи и потребности, и който приема юридическите регулации от съвсем различна област.
Това се отнася за повечето от пропагандаторите и лидерите на пролетариата. Ако на повечето от самите работници, поради споменатите по-рано обстоятелства, им липсват необходимите знания за начините, по които би могъл да се реформира икономическият живот, то и техните водачи не ги превъзхождат. Те се изолират от всякакво такова познание, защото мисленето им е само в границите на политическата арена.
към текста >>
68.
Статия 12: Право и икономика
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Но това може да се осъществи на практика, ако се извърши такъв трансфер според
принципи
, нямащи нищо общо със средствата на икономическата власт; тези
принципи
стават възможни само когато самите хора с техните интереси са ангажирани в сфери на живота, различни от икономическата.
Троичният социален ред не предлага да се възпрепятства натрупването на много паричен капитал в частни ръце, защото това би означавало да се изгуби възможноста да се впрегнат социално възможностите на тези частни лица за служба на останалите в обществото. Той предлага обаче следното — когато даден индивид вече не може да се грижи за управлението на производствените процеси в неговата сфера на власт, средствата за производството да се поверят на друг квалифициран човек. Последният няма да получи тези средства за производство заради някаква негова икономическа сила, а само защото той е най-способният за тази работа.
Но това може да се осъществи на практика, ако се извърши такъв трансфер според принципи, нямащи нищо общо със средствата на икономическата власт; тези принципи стават възможни само когато самите хора с техните интереси са ангажирани в сфери на живота, различни от икономическата.
към текста >>
69.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Затова е необходимо в основите на училището да се започне от образователни
принципи
с корени в необходимостите на модерния живот.
Целите, които Емил Молт се опитва да реализира чрез Валдорфското училище, са свързани с твърде определени възгледи за социалните задачи на настоящето и близкото бъдеще. Духът, в който училището изисква да бъде водено, трябва да произтича от тези възгледи. Това е училище, свързано с промишлената предприемчивост. Чудатото място, което модерната промишленост е заела в еволюцията на социалния живот, на практика оставя печата си върху модерното социално движение. Родители, които поверяват децата си на това училище, трябва да очакват, че техните деца ще бъдат образовани и готвени за практическа работа в живота по начин, който отчита това модерно движение.
Затова е необходимо в основите на училището да се започне от образователни принципи с корени в необходимостите на модерния живот.
Децата трябва да се обучават и образоват по такъв начин, че техните животи да задоволяват изисквания, които всеки може да подкрепя, независимо от коя от наследените социални класи е човек. Това, което актуалната реалност на модерния живот изисква от хората, трябва да намери отражението си в организацията на училището. Това, което е необходимо да бъде водещият дух в този модерен живот, трябва да бъде събудено в децата чрез образование и обучение.
към текста >>
Не трябва да има страх от това, основните училища да оформят ученици в състояние на душата и тяло непригодно за практичен живот, ако
принципи
те на образование и преподаване са допуснати да произлизат, както беше описано, от вътрешното развитие на човешкото същество.
Не трябва да има страх от това, основните училища да оформят ученици в състояние на душата и тяло непригодно за практичен живот, ако принципите на образование и преподаване са допуснати да произлизат, както беше описано, от вътрешното развитие на човешкото същество.
Защото човешкият живот сам е оформян от вътрешното си развитие; и не можем да влезем в живота по по-добър начин от това, когато чрез развитието на нашите собствени вътрешни способности можем да се присъединим към това, което други преди нас, с подобни вътрешни човешки способности, са въплътили в еволюцията на цивилизования свят. Вярно е, че за да са двете в хармония — развитието на ученика и развитието на цивилизования свят — ще е необходима голяма група от учители, които не се ограничават до образователната рутина със строго професионални интереси, но които имат активен интерес към цялостния живот. Такива учители ще открият как да събудят в идващите поколения чувство за вътрешната духовна субстанция на живота, както и разбиране за реалната практичност в живота. Ако преподаването се провежда по такъв начин, младото човешко същество на възраст от 14 или 15 години няма да страда от липса на разбиране за важни неща в земеделието и промишлеността, търговията и пътуването, които помагат да се изгради колективния живот на човечеството. Ученикът ще е придобил знание за неща и за практични умения, които ще му помагат да се чувства у дома си в живота, който ще го приеме в потока си.
към текста >>
Ако Валдорфското училище иска да постигне целите на основателя си, то трябва да е основано на образователни
принципи
и методи — каквито са описаните тук.
Ако Валдорфското училище иска да постигне целите на основателя си, то трябва да е основано на образователни принципи и методи — каквито са описаните тук.
Тогава то ще е способно да дава такова образование, което позволява на тялото на ученика да се развие здравословно и спрямо нуждите си, защото на душата (на която това тяло е проявлението) е позволено да расте по начин, съвместим със силите на нейното развитие. Преди откриването му беше опитана подготвителна работа с учителите, така че училището да може да работи спрямо предложената цел. Тези, които се занимават с управлението на училището, вярват, че в преследването на тази цел те донасят нещо в образователния живот съгласно модерното социално мислене. Те чувстват отговорността, неизбежно свързана с такова начинание; но те мислят, че в съвременните социални изисквания наш дълг е да предприемем това, когато условията го позволяват.
към текста >>
70.
Статия 15: Главната заблуда в социалната мисъл
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Те мислят с икономически термини, но вярват, че
принципи
те им са етични, религиозни и естетически.
Под влиянието на този вид културен прогрес ръководните кръгове развиха умствения навик да основават мненията си относно всички житейски отношения върху икономическа основа. В повечето случаи те не осъзнават, че оформят възгледите си по този начин. Те проявяват несъзнателно този начин на преценка. Вярват, че действат според какви ли не етични и доброжелателни мотиви, но несъзнателно работят заради схващания, формирани от технологично-индустриалната икономика.
Те мислят с икономически термини, но вярват, че принципите им са етични, религиозни и естетически.
към текста >>
71.
Ръководни антропософски принципи. Антропософски път на познанието. Мистерията на Михаил 1924 – 1925
GA_26 Мистерията на Михаил
Ръководни антропософски
принципи
Ръководни антропософски принципи
към текста >>
72.
00. Съдържание
GA_26 Мистерията на Михаил
1. Антропософски ръководни
принципи
1. Антропософски ръководни принципи
към текста >>
2. Антропософски ръководни
принципи
дадени като подбуда от Гьотеанума
2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума
към текста >>
3.
Принципи
1-37
3. Принципи 1-37
към текста >>
5.
Принципи
38-61
5. Принципи 38-61
към текста >>
7.
Принципи
62-68
7. Принципи 62-68
към текста >>
9.
Принципи
69-75
9. Принципи 69-75
към текста >>
10. Как трябва да се използват ръководните
принципи
10. Как трябва да се използват ръководните принципи
към текста >>
11.
Принципи
76-78
11. Принципи 76-78
към текста >>
Принципи
79-84
Принципи 79-84
към текста >>
Принципи
85-87
Принципи 85-87
към текста >>
Принципи
88-105
Принципи 88-105
към текста >>
Принципи
106-108
Принципи 106-108
към текста >>
Принципи
109-111
Принципи 109-111
към текста >>
Принципи
112-114
Принципи 112-114
към текста >>
Принципи
115-117
Принципи 115-117
към текста >>
Принципи
118-120
Принципи 118-120
към текста >>
Принципи
121-123
Принципи 121-123
към текста >>
Принципи
124-126
Принципи 124-126
към текста >>
Принципи
127-130
Принципи 127-130
към текста >>
Принципи
131-133
Принципи 131-133
към текста >>
Принципи
134-136
Принципи 134-136
към текста >>
Принципи
137-139
Принципи 137-139
към текста >>
Принципи
140-143
Принципи 140-143
към текста >>
Принципи
144-146
Принципи 144-146
към текста >>
Принципи
147-149
Принципи 147-149
към текста >>
Принципи
150-152
Принципи 150-152
към текста >>
Принципи
153-155
Принципи 153-155
към текста >>
Принципи
156-158
Принципи 156-158
към текста >>
Принципи
159-161
Принципи 159-161
към текста >>
Принципи
162-164
Принципи 162-164
към текста >>
Принципи
165-167
Принципи 165-167
към текста >>
Принципи
171-173
Принципи 171-173
към текста >>
Принципи
174-176
Принципи 174-176
към текста >>
Принципи
177-179
Принципи 177-179
към текста >>
Принципи
180-182
Принципи 180-182
към текста >>
Принципи
183-185
Принципи 183-185
към текста >>
73.
01. 1. Антропософски ръководни принципи
GA_26 Мистерията на Михаил
АНТРОПОСОФСКИ РЪКОВОДНИ
ПРИНЦИПИ
АНТРОПОСОФСКИ РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ
към текста >>
На това място в бъдеще трябва да бъдат намерени един вид ръководни антропософски
принципи
.
На това място в бъдеще трябва да бъдат намерени един вид ръководни антропософски принципи.
Те трябва да се схващат в смисъла, че съдържат съвети относно насоката, която сказките и беседите трябва да могат да приемат в отделните групи на Обществото чрез ръководещите членове. Добре е, когато Обществото се развива така, че в отделните групи се проявява по един напълно свободен начин това, което ръководещите членове имат да кажат. Чрез това животът на Обществото се обогатява и се изгражда по един разно образен начин.
към текста >>
74.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
АНТРОПОСОФСКИ РЪКОВОДНИ
ПРИНЦИПИ
,
АНТРОПОСОФСКИ РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ,
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ОТ ГЬОТЕАНУМА
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ОТ ГЬОТЕАНУМА
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ОТ ГЬОТЕАНУМА
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ОТ ГЬОТЕАНУМА
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ОТ ГЬОТЕАНУМА
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ОТ ГЬОТЕАНУМА
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ДАВАТ ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ОТ ГЬОТЕАНУМА
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ДАВАТ ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ОТ ГЬОТЕАНУМА
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ДРУГИ РЪКОВОДНИ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ДРУГИ РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
75.
03. 4. Върху образната природа на човека
GA_26 Мистерията на Михаил
КЪМ ИЗДАДЕНИТЕ ДО СЕГА РЪКОВОДНИ
ПРИНЦИПИ
КЪМ ИЗДАДЕНИТЕ ДО СЕГА РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ
към текста >>
От изложеното тук се разкрива пътят за разглеждане на следващите ръководни
принципи
.
От изложеното тук се разкрива пътят за разглеждане на следващите ръководни принципи.
към текста >>
76.
04. 5. Принципи 38-61
GA_26 Мистерията на Михаил
5.
Принципи
38-61
5. Принципи 38-61
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
Въпросът "как" свързан с това разглеждане на образуването на Кармата ще съставлява съдържанието на следващите ръководни
принципи
.
52. Трябва да бъдат разгледани епохите в живота между смъртта и едно ново раждане във връзка с образуването на Кармата.
Въпросът "как" свързан с това разглеждане на образуването на Кармата ще съставлява съдържанието на следващите ръководни принципи.
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
77.
05. 6. Нещо за разбирането на духа и за изживяването на съдбата
GA_26 Мистерията на Михаил
В съобщенията и съзерцанията, които на това място са отправени към членовете, този път трябва да на правим да се влее нещо, което ще бъде способно да даде на мислите върху ръководните
принципи
едно по-нататъшно направление.
В съобщенията и съзерцанията, които на това място са отправени към членовете, този път трябва да на правим да се влее нещо, което ще бъде способно да даде на мислите върху ръководните принципи едно по-нататъшно направление.
към текста >>
В смисъла на едно такова насочване на вниманието ще бъдат дадени следващите ръководни
принципи
.
В смисъла на едно такова насочване на вниманието ще бъдат дадени следващите ръководни принципи.
към текста >>
78.
06. 7. Принципи 62-68
GA_26 Мистерията на Михаил
7.
Принципи
62-68
7. Принципи 62-68
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СА ИЗДАДЕНИ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СА ИЗДАДЕНИ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
79.
07. 8. Духовни области на света и човешкото себепознание
GA_26 Мистерията на Михаил
Ръководните
принципи
, които бяха изпратени през тази седмица от Гьотеанума до членовете на Антропософското Общество, насочват погледа на душата към Съществата на духовните царства, с които човекът е свързан по възходяща линия, както по нисходяща линия той е свързан с царствата на природата.
Ръководните принципи, които бяха изпратени през тази седмица от Гьотеанума до членовете на Антропософското Общество, насочват погледа на душата към Съществата на духовните царства, с които човекът е свързан по възходяща линия, както по нисходяща линия той е свързан с царствата на природата.
към текста >>
80.
08. 9. Принципи 69-75
GA_26 Мистерията на Михаил
Принципи
69-75
Принципи 69-75
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
81.
09. 10. Как трябва да се използват ръководните принципи
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРИНЦИПИ
ПРИНЦИПИ
към текста >>
В ръководните
принципи
, които се издават от Гьотеанума, трябва да бъде даден един подтик за членовете на Антропософското Общество, които искат да бъдат деятелни, да изградят по единен начин съдържани ето на антропософската дейност.
В ръководните принципи, които се издават от Гьотеанума, трябва да бъде даден един подтик за членовете на Антропософското Общество, които искат да бъдат деятелни, да изградят по единен начин съдържани ето на антропософската дейност.
Когато човек всяка седмица се запознава с тези принципи, той ще открие, че те дават едно упътване за задълбочаване в съществуващия материал на циклите и за изнасяне на този материал в определен ред в събранията на кръжоците.
към текста >>
Когато човек всяка седмица се запознава с тези
принципи
, той ще открие, че те дават едно упътване за задълбочаване в съществуващия материал на циклите и за изнасяне на този материал в определен ред в събранията на кръжоците.
В ръководните принципи, които се издават от Гьотеанума, трябва да бъде даден един подтик за членовете на Антропософското Общество, които искат да бъдат деятелни, да изградят по единен начин съдържани ето на антропософската дейност.
Когато човек всяка седмица се запознава с тези принципи, той ще открие, че те дават едно упътване за задълбочаване в съществуващия материал на циклите и за изнасяне на този материал в определен ред в събранията на кръжоците.
към текста >>
Чрез съпоставянето на това, което се съдържа отделно в различните цикли, могат да бъдат намерени гледните точки, на основата на които, позовавайки се на ръководните
принципи
, може да се говори пред членовете.
Предварително в преимуществено положение се намират онези кръжоци, които имат членове, които могат да посещават Гьотеанума, понеже могат да слушат сказките и след това да ги изнасят в събранията на кръжоците. И такива кръжоци трябва да признаят, че изпращането на техни представители в Гьотеанума е една благодат за тях. Но също така не трябва да се подценява работата, която вече е извършена в Антропософското Общество и се съдържа вече в напечатаните цикли и сказки. Който взема тези цикли и си припомня, според заглавието, каква материя се съдържа в един или друг от тях, и след това пристъпва към ръководните изречения, той ще открие, че в един от циклите намира това, в друг цикъл друго, което развива по-нататък ръководния принцип.
Чрез съпоставянето на това, което се съдържа отделно в различните цикли, могат да бъдат намерени гледните точки, на основата на които, позовавайки се на ръководните принципи, може да се говори пред членовете.
към текста >>
Но подбуда за това трябва да бъдат именно ръководните
принципи
свързани с вече напечатаните цикли.
По-нататък друга една гледна точка има най-голямо значение. Не се касае антропософското съдържание да бъде слушано само външно или да бъде четено по такъв начин, а то да бъде прието в душата. В по-нататъшното мислене и чувствуване на приетото се крие нещо съществено.
Но подбуда за това трябва да бъдат именно ръководните принципи свързани с вече напечатаните цикли.
Ако не се обърне достатъчно внимание на тази гледна точка, постоянно ще има един недостатък в това, как същността на Антропософията може да се изяви чрез Антропософското Общество. Някой е само привидно прав, когато казва: какво ме ползува да слушам толкова много неща за духовните светове, когато сам не мога да прогледна в такива светове? При такова изказване не се взема под внимание, че това проглеждане в духовните светове се изисква тогава, когато върху обработката на антропософското съдържание се мисли така, както е посочено тук. Сказките в Гьотеанума са държани така, че тяхното съдържание не може да действува живо и свободно по-нататък в душите на слушателите. Така е също и със съдържанието на циклите.
към текста >>
82.
10. 11. Принципи 76-78
GA_26 Мистерията на Михаил
Принципи
76-78
Принципи 76-78
към текста >>
83.
12. Принципи 79-84
GA_26 Мистерията на Михаил
Принципи
79-84
Принципи 79-84
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА АНТРОПОСОФСКИТЕ РЪКОВОДНИ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА АНТРОПОСОФСКИТЕ РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
84.
14. Принципи 85-87
GA_26 Мистерията на Михаил
Принципи
85-87
Принципи 85-87
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
85.
17. Принципи 88-105
GA_26 Мистерията на Михаил
Принципи
88-105
Принципи 88-105
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
86.
18. ІV. Задачата на Михаел в сферата на Ариман
GA_26 Мистерията на Михаил
И по този начин то доведе до добрата страна на възгледа за природата, който почива на отвлечените идеи, и до някои също така добри
принципи
на поведението в живота.
Сега можем да кажем: това, което стана от страна на човечеството всред това положение, то стана полу-съзнателно.
И по този начин то доведе до добрата страна на възгледа за природата, който почива на отвлечените идеи, и до някои също така добри принципи на поведението в живота.
към текста >>
87.
19. Принципи 106-108
GA_26 Мистерията на Михаил
Принципи
106-108
Принципи 106-108
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
88.
21. Принципи 109-111
GA_26 Мистерията на Михаил
Принципи
109-111
Принципи 109-111
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
89.
23. Принципи 112-114
GA_26 Мистерията на Михаил
Принципи
112 -114
Принципи 112 -114
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
90.
25. Принципи 115-117
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
91.
27. Принципи 118-120
GA_26 Мистерията на Михаил
Принципи
118-120
Принципи 118-120
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
92.
29. Принципи 121-123
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
93.
31. Принципи 124-126
GA_26 Мистерията на Михаил
Принципи
124-126
Принципи 124-126
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
94.
33. Принципи 127-130
GA_26 Мистерията на Михаил
Принципи
127-130
Принципи 127-130
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
95.
35. Принципи 131-133
GA_26 Мистерията на Михаил
Принципи
131-133
Принципи 131-133
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
96.
37. Принципи 134-136
GA_26 Мистерията на Михаил
Принципи
134-136
Принципи 134-136
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
97.
39. Принципи 137-139
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
98.
41. Принципи 140-143
GA_26 Мистерията на Михаил
Принципи
140-143
Принципи 140-143
към текста >>
99.
43. Принципи 144-146
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
100.
45. Принципи 147-149
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
101.
47. Принципи 150-152
GA_26 Мистерията на Михаил
Принципи
150-152
Принципи 150-152
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СА ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СА ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
102.
49. Принципи 153-155
GA_26 Мистерията на Михаил
Принципи
153-155
Принципи 153-155
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
103.
51. Принципи 156-158
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
104.
53. Принципи 159-161
GA_26 Мистерията на Михаил
Принципи
159-161
Принципи 159-161
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
105.
55. Принципи 162-164
GA_26 Мистерията на Михаил
Принципи
162-164
Принципи 162-164
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ В ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ В ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
106.
57. Принципи 165-167
GA_26 Мистерията на Михаил
Принципи
165-167
Принципи 165-167
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
107.
60. Принципи 171-173
GA_26 Мистерията на Михаил
Принципи
171-173
Принципи 171-173
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
108.
62. Принципи 174-176
GA_26 Мистерията на Михаил
Принципи
174-176
Принципи 174-176
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
109.
64. Принципи 177-179
GA_26 Мистерията на Михаил
Принципи
177-179
Принципи 177-179
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА НА АНТРПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА НА АНТРПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
110.
66. Принципи 180-182
GA_26 Мистерията на Михаил
Принципи
180-182
Принципи 180-182
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
111.
68. Принципи 183-185
GA_26 Мистерията на Михаил
Принципи
183-185
Принципи 183-185
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ
ПРИНЦИПИ
, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
112.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Ние признаваме напълно тази медицина в нейните
принципи
.
Тук не се касае за някаква опозиция против медицината, която работи с признатите научни методи на настоящето.
Ние признаваме напълно тази медицина в нейните принципи.
И сме на мнение, че даденото от нас може да бъде приложено в лечебното изкуство само от онзи, който може да бъде напълно лекар в смисъла на тези принципи. Обаче към това, което може да се знае върху човека с признатите днес научни методи, ние прибавяме по-нататъшни познания, които могат да бъдат намерени чрез други методи, и затова се виждаме принудени, изхождайки от това разширено познание на света и на човека, да работим също за едно разширение на медицинското изкуство. Признатата медицина не може всъщност да направи някакво възражение против това, което ние изнасяме, тъй като ние не я отричаме. Само онзи, който желае не само неговото знание да бъде признато, но освен това предявява претенцията, че не трябва да се говори за никакво познание, което надвишава неговото, той може да отхвърли предварително нашия опит.
към текста >>
И сме на мнение, че даденото от нас може да бъде приложено в лечебното изкуство само от онзи, който може да бъде напълно лекар в смисъла на тези
принципи
.
Тук не се касае за някаква опозиция против медицината, която работи с признатите научни методи на настоящето. Ние признаваме напълно тази медицина в нейните принципи.
И сме на мнение, че даденото от нас може да бъде приложено в лечебното изкуство само от онзи, който може да бъде напълно лекар в смисъла на тези принципи.
Обаче към това, което може да се знае върху човека с признатите днес научни методи, ние прибавяме по-нататъшни познания, които могат да бъдат намерени чрез други методи, и затова се виждаме принудени, изхождайки от това разширено познание на света и на човека, да работим също за едно разширение на медицинското изкуство. Признатата медицина не може всъщност да направи някакво възражение против това, което ние изнасяме, тъй като ние не я отричаме. Само онзи, който желае не само неговото знание да бъде признато, но освен това предявява претенцията, че не трябва да се говори за никакво познание, което надвишава неговото, той може да отхвърли предварително нашия опит.
към текста >>
113.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Чрез разглежданите до сега случаи искахме да охарактеризираме
принципи
те, според които от диагнозата търсим лечебните средства.
Чрез разглежданите до сега случаи искахме да охарактеризираме принципите, според които от диагнозата търсим лечебните средства.
За да направим въпроса нагледен, избрахме случаи, при които трябваше да се постъпи много индивидуално. Обаче ние изработихме също типични лекарства, които могат да се приложат за типични заболявания. Искаме да разгледаме сега няколко случая, в които приложихме такива типични лекарства.
към текста >>
114.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Слушах една част от лекциите му, в която разглеждаше основните
принципи
на етиката.
В университета можех да посещавам и някои отделни лекции. Много се радвах например на хербартианеца Роберт Цимерман. Той изнасяше лекции по „Практическа философия“.
Слушах една част от лекциите му, в която разглеждаше основните принципи на етиката.
Редувах лекциите: един ден обикновено ходех при него, а на другия – при Франц Брентано, който по същото време четеше лекции по същия предмет. Но не можех да продължавам така много дълго време, тъй като пропусках много неща във Висшето техническо училище. Дълбоко ме впечатляваше фактът, че се запознавах с философията не просто от книгите, а че я чувах от устата на самите философи.
към текста >>
В позата и движенията си той изглеждаше така, сякаш с упорита самодисциплина ги беше формирал съгласно естетическите
принципи
на Хербарт.
Роберт Цимерман беше забележителна личност. Имаше необикновено високо чело и дълга философска брада. Всичко у него беше премерено, стилизирано. Когато влизаше през вратата и се качваше на катедрата, крачките му бяха заучени и все пак такива, че си казвахме, че за този човек е напълно естествено и разбиращо се от само себе си да бъде такъв, какъвто е.
В позата и движенията си той изглеждаше така, сякаш с упорита самодисциплина ги беше формирал съгласно естетическите принципи на Хербарт.
И все пак всичко това събуждаше симпатия. После той бавно сядаше на един стол, отправяше дълъг поглед към аудиторията през очилата си, след което бавно и премерено ги сваляше, още веднъж поглеждаше без очила през кръга на слушателите си и след това започваше да изнася лекцията си, говорейки свободно, но в грижливо оформени изречения, произнесени по художествен начин. В езика му имаше нещо класическо. Но поради голямата дължина на изреченията му, слушайки, човек лесно изгубваше нишката на неговото изложение. Той представяше философията на Хербарт по малко по-модифициран начин.
към текста >>
115.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Затова човек трябва да потърси
принципи
те на една чисто човешка етика, която да е независима от всякакъв светоглед, която всеки да може да признае, независимо от това как мисли за различните сфери на битието.“
Лидерите на това движение си казваха: „В настоящето живеем сред множество противоречащи си възгледи за света и живота по отношение на познавателния живот, религиозните и социалните възприятия. В сферата на възгледите не може да бъде постигнато разбирателство между хората. Става много лошо, когато нравствените чувства, които хората би трябвало да имат един към друг, се намесят в сферата на тези противоречащи си мнения. До какво ще се стигне, ако чувстващите по различен начин по религиозните или социалните въпроси, или пък тези, които се различават един от друг по отношение на познавателния живот, дадат израз на своето различие така, че да определят моралното си поведение към мислещите другояче съобразно с това.
Затова човек трябва да потърси принципите на една чисто човешка етика, която да е независима от всякакъв светоглед, която всеки да може да признае, независимо от това как мисли за различните сфери на битието.“
към текста >>
Повече или по-малко несъзнателно те застъпваха мнението, че нищо не може да се постигне със стремеж към даден светоглед и затова е нужно да се спасят етичните
принципи
, без да навлизаме в това как са свързани те с мировата действителност.
За мен това беше ясно, защото не просто го мислех, а го виждах като истина в духовните факти и същности на света. В така наречените „етици“ ми се струваше, че са родени хора, които разглеждат подобно прозрение като безразлично за тях.
Повече или по-малко несъзнателно те застъпваха мнението, че нищо не може да се постигне със стремеж към даден светоглед и затова е нужно да се спасят етичните принципи, без да навлизаме в това как са свързани те с мировата действителност.
В това явление на епохата виждах голо отчаяние, отказ от всеки стремеж към даден светоглед. Несъзнателно лекомислен ми изглеждаше този, който твърди, че за да можем отново да разпространим нравственост сред хората, трябва да оставим всички светогледи да почиват на самите себе си. С Ханс и Грете Олден често правехме разходки във ваймарските паркове, по време на които се изказвах радикално по темата за това лекомислие. „На този, който проникне със своето съзерцание толкова надалече, колкото е възможно за човека“, така казвах, „ще му се открият световни събития, в които пред него ще се разкрие както реалността на моралното, така и реалността на природното.“ В наскоро основаното списание „Бъдеще“ написах остра статия срещу това, което наричах етика, изкоренена от всяка мирова действителност, която не би могла да има никаква сила. Статията беше приета по истински враждебен начин.
към текста >>
116.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Той разглеждаше труда си като методическо постижение, чиито
принципи
„биха могли да бъдат изучени“ от всекиго, докато собственият му стремеж беше към всестранно изпълване с вътрешно душевно съдържание.
Прекрасен и радушен прием намерих в семейството на Едуард фон дер Хелен, архивар в Архива на Гьоте и Шилер. Тази личност имаше специално положение сред другите сътрудници в Архива. В кръга на професионалните филолози той се радваше на изключително голяма почит благодарение на първия си, изключително удачен труд за „Участието на Гьоте във физиогномическите фрагменти на Лафатер“. С това си съчинение фон дер Хелен постигна резултати, които всеки един от колегите му специалисти веднага намираше за „цялостни“. Единствено самият автор не мислеше така.
Той разглеждаше труда си като методическо постижение, чиито принципи „биха могли да бъдат изучени“ от всекиго, докато собственият му стремеж беше към всестранно изпълване с вътрешно душевно съдържание.
към текста >>
117.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Няма да кажа друго освен истината, твърдейки, че той смяташе себе си за един от учениците на Лист, останали най-верни на художествените
принципи
на майстора.
Конрад Анзорге израсна от кръга на Лист.
Няма да кажа друго освен истината, твърдейки, че той смяташе себе си за един от учениците на Лист, останали най-верни на художествените принципи на майстора.
Но тъкмо благодарение на Конрад Анзорге това, което продължаваше да живее от Лист, беше представяно пред душата по най-прекрасен начин. Защото цялата музика, идваща от Анзорге, произлизаше от извора на оригинална, индивидуална човечност. Сигурно тази хуманност у него е била пробудена от Лист, но очарованието ѝ се състоеше именно в нейната самобитност. Говоря за тези неща така, както ги изживявах тогава. Не става дума за това как се отнасях към тях по-късно или как се отнасям към тях днес.
към текста >>
Но не трябва да представят нещата така, сякаш оформлението на изданието произтича не от моите
принципи
, а от моето умение или неумение.
Във Ваймар можеха да знаят за това, когато ми поръчаха работата върху изданието. Защото преди да ми я предложат във Ваймар, в изданието на Кюршнер вече се беше появило всичко, характеризиращо моята гледна точка. И ми я възложиха с пълно знание за това обстоятелство. Никога няма да започна да отричам, че някои особености на моята преработка на Ваймарското издание могат да бъдат сметнати за грешка от „специалистите“. Те са в правото си да изкажат своите съображения.
Но не трябва да представят нещата така, сякаш оформлението на изданието произтича не от моите принципи, а от моето умение или неумение.
Това не трябва да бъде правено особено от онези, които признават, че не притежават орган за възприемане на представеното от мен по отношение на Гьоте. Ако ставаше дума за отделни фактологически грешки тук или там, щях да препратя моите критици по този пункт към нещо още по-лошо: към съчиненията, писани от мен като ученик в горните класове на реалното училище. Описвайки тук своя живот, показах много ясно, че още като дете живеех в духовния свят като в нещо естествено за мен, но че трябваше да овладявам с усилие всичко, свързано с познанието на външния свят. Поради тази причина бях човек, развил се късно за подобно познание във всички области. И последствията от това се проявяват отчасти в моите издания на Гьоте.)
към текста >>
118.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Тогава в Берлин тя също изнесе лекция за целите и
принципи
те на теософията.
Стана така, че Немската секция в известен смисъл бе основана под покровителството и в присъствието на мисис Безант.
Тогава в Берлин тя също изнесе лекция за целите и принципите на теософията.
Малко по-късно поканихме мисис Безант да изнесе лекции в редица немски градове. Такива бяха държани в Хамбург, Берлин, Ваймар, Мюнхен, Щутгарт и Кьолн. Въпреки всичко, без особено участие от моя страна, а поради вътрешна необходимост на нещата теософията пресъхна, докато антропософията започна да се развива в направление, обусловено от хода на вътрешните условия.
към текста >>
119.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
Основни
принципи
на един модерен светоглед“: Берлин 1894, Събр.
110 „Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“: Берлин 1894, Събр.
съч. 4.
към текста >>
В „Методични
принципи
на антропософията.
118 „Гьоте като баща на една нова естетика“: Лекцията се състои на 9 ноември 1888 г. и излиза като специална притурка към „Немско слово“, Виена 1889.
В „Методични принципи на антропософията.
Избрани студии върху философията, естествознанието, естетиката и психологията“, Събр. съч. 30 и в „Изкуство и познание за изкуството“, Събр. съч. 271.
към текста >>
120.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Основни
принципи
на един модерен светоглед“ (Събр.
1894 г. „Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр.
съч. 4).
към текста >>
28), както и „Ръководни антропософски
принципи
“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч.
28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр.
съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>
121.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Тогава човекът не е способен да използва този инструмент пълноценно, така че другите
принципи
биват възпрепятствани: възниква дисхармония между физическото тяло и другите части.
най-плътното звено на човешката същност, става господар над другите. Човекът трябва да е господар на физическия си живот, както трябва да бъде господар на една машина, ако иска да я използва. Но винаги, когато това най-плътно звено получи надмощие, човек се чувства така, сякаш не той е господарят, сякаш не може да си служи с него. Защото физическото тяло е инструментът, който той трябва да владее всецяло посредством по-висшите си звена. Сега обаче господства физическото тяло и оказва съпротива на другите тела.
Тогава човекът не е способен да използва този инструмент пълноценно, така че другите принципи биват възпрепятствани: възниква дисхармония между физическото тяло и другите части.
Така изглежда физическата система, която е втвърдена, когато действа прекомерно. Човекът не може да направи отново подвижно онова, което е трябвало да направи подвижно. Вътрешният човек не съумява да направи нищо против физическата си система; той чувства вътрешни пречки. Те се изразяват в това, че човек трябва да насочи силата си към тези вътрешни пречки. Нещата, които той не може да преодолее, причиняват мъка и болка; те са причината за това, човек да не може да отправи непринуден поглед към света около себе си.
към текста >>
При тези
принципи
на възпитание, виждаме как Духовната Наука се намесва в практическите въпроси на живота, там, където става дума за интимните страни на живота, и тъкмо чрез тези интимни страни на живота Духовната Наука доказва своята практичност, своята забележителна практическа страна.
При тези принципи на възпитание, виждаме как Духовната Наука се намесва в практическите въпроси на живота, там, където става дума за интимните страни на живота, и тъкмо чрез тези интимни страни на живота Духовната Наука доказва своята практичност, своята забележителна практическа страна.
Безкрайно ценни житейски умения би могъл да придобие човек, когато усвои тези реалистични познания на Духовната Наука. Когато става дума за това да се справим с живота, трябва да дочуем тайните, които самият живот ни нашепва, а те се намират отвъд сетивното. Само истинската Духовна Наука е в състояние да изясни неща като човешките темпераменти, и така да ни доведе до убеждението, че трябва да използваме Духовната Наука по такъв начин, че тя да служи за благото и истинския напредък на живота, на живота, когато е млад и на живота, когато е по-стар.
към текста >>
122.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Несъмнено, ще трябва да се преодолеят още някои пречки, докато възникналите от живия живот
принципи
на Духовната Наука се наложат в педагогиката.
Каква полза от това, ако на младия човек се покажат всички възможни минерали, растения, животни, физически опити, без тези сетивни възприятия да се свържат с духовните тайни. Ясно е, че материалистично настроеният човек не може да предприеме твърде много с нещата, за които говорим; за антропософите това не е така. За тях е напълно ясно, че практическото възпитателно изкуство никога не може да поникне от материалистически възгледи. Колкото и да си въобразяват Материалистите, че тези възгледи са практични, толкова те са непрактични в реалния живот. По отношение на живата действителност материалистическите възгледи са направо фантастни; спрямо тях, доводите на Духовната Наука по необходимост също са длъжни да изглеждат като нещо абнормно.
Несъмнено, ще трябва да се преодолеят още някои пречки, докато възникналите от живия живот принципи на Духовната Наука се наложат в педагогиката.
Но това е естествено. За мнозина нейните истини са все още необичайни. Но ако действително са истина, рано или късно те ще се влеят в културата.
към текста >>
Досега развихме само отделни антропософски
принципи
за възпитанието.
Досега развихме само отделни антропософски принципи за възпитанието.
Но и целта беше само да посочим какви културни задачи има да изпълни подобен начин на мислене. А дали това ще стане, зависи от неговото все по-широко разпространение. В тази връзка, необходими са две неща: първо, човек да преодолее своите предразсъдъци спрямо Антропософията. Ако се задълбочи в нея, той ще види, че тя не е някаква фантастна измислица, както мнозина считат все още днес. Тези хора не бива да бъдат упреквани, защото всичко, което предлагат съвременните образователни средства, засега явно формира мнението, че антропософите са мечтатели и фантазьори.
към текста >>
При повърхностно разглеждане на нещата просто не може да се стигне до друг извод, понеже на пръв поглед има пълно противоречие между антропософската Духовна Наука и всичко, което днешното образование предлага на човека като здрави житейски
принципи
.
Но и целта беше само да посочим какви културни задачи има да изпълни подобен начин на мислене. А дали това ще стане, зависи от неговото все по-широко разпространение. В тази връзка, необходими са две неща: първо, човек да преодолее своите предразсъдъци спрямо Антропософията. Ако се задълбочи в нея, той ще види, че тя не е някаква фантастна измислица, както мнозина считат все още днес. Тези хора не бива да бъдат упреквани, защото всичко, което предлагат съвременните образователни средства, засега явно формира мнението, че антропософите са мечтатели и фантазьори.
При повърхностно разглеждане на нещата просто не може да се стигне до друг извод, понеже на пръв поглед има пълно противоречие между антропософската Духовна Наука и всичко, което днешното образование предлага на човека като здрави житейски принципи.
Едва при по-задълбочено вникване се откриват непреодолимите противоречия между официалните възгледи на днешното време, ако те не бъдат осветлени от духовните разкрития на Антропософията.
към текста >>
123.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Антропософската Духовна Наука приема тази теза напълно и признава в максимална степен посочените възпитателни
принципи
.
Антропософската Духовна Наука приема тази теза напълно и признава в максимална степен посочените възпитателни принципи.
Обаче тя е наясно, че една душа може да бъде стоплена само от друга душа. Ето защо тя смята, че - преди всичко - трябва да бъде одухотворена самата педагогика, а чрез нея и цялата педагогическа дейност на възпитателя.
към текста >>
124.
Педагогика и морал
GA_34 Тайната на четирите темперамента
По-нататъшното развитие на правилните според възпитателя морални
принципи
, може да се насърчи само ако се обърне внимание на чувствения живот, на моралните симпатии и антипатии.
Възпитателят обаче трябва да е запознат, макар и най-общо, с изискванията на детската природа за нейното собствено развитие през периода между смяната на зъбите и половата зрялост.
По-нататъшното развитие на правилните според възпитателя морални принципи, може да се насърчи само ако се обърне внимание на чувствения живот, на моралните симпатии и антипатии.
А върху чувствения живот действуват не абстрактни максими или идеи, а образи. В хода на преподаването винаги има възможност, пред детската душа да покажем образи, отнасящи се до същността на човека и неговото битие, или до различни природни процеси, които могат да породят морални симпатии или антипатии. През периода между смяната на зъбите и половата зрялост трябва да развием чувственото съждение относно моралните категории.
към текста >>
125.
Съдържание
GA_39 Писма до членовете
6. До всички членове * V 17 Февруари 1924 Относно ръководните антропософски
принципи
6. До всички членове * V 17 Февруари 1924 Относно ръководните антропософски принципи
към текста >>
126.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Не можеше да става въпрос за издигане на
принципи
, към които да се очаква преданост.
Изложих това, което трябва да заеме мястото на обикновените правила и устави. А именно едно описание на това, което хората искат да постигнат чрез чисто човешката взаимовръзка, събирайки се в Антропософското общество. Гьотеанумът, с неговите оскъдни бараки и временни дървени зали след пожара, бе мястото, където антропософията щеше да се подхранва. Трябваше да се каже как неговите ръководители разбират тази задача и какво смятат, че ще бъде нейното влияние върху човечеството. Също така как си представят работата, която щеше да бъде провеждана в една "Свободна Школа за Духовна Наука".
Не можеше да става въпрос за издигане на принципи, към които да се очаква преданост.
Трябваше да се опише една съществуваща действителност, да бъде изложен нейния характер. Към което да се добави: член може да стане всеки, който иска да отдаде сътрудничеството си и подкрепата си на нещата, които се извършват в Гьотеанума.
към текста >>
127.
6. До всички членове * V 17 Февруари 1924 Относно ръководните антропософски принципи
GA_39 Писма до членовете
ОТНОСНО РЪКОВОДНИТЕ АНТРОПОСОФСКИ
ПРИНЦИПИ
ОТНОСНО РЪКОВОДНИТЕ АНТРОПОСОФСКИ ПРИНЦИПИ
към текста >>
В бъдеще в този ред на мисли би трябвало да намери израз нещо от естеството на антропософските Ръководни
принципи
.
В бъдеще в този ред на мисли би трябвало да намери израз нещо от естеството на антропософските Ръководни принципи.
(Виж книгата "Антропософски ръководни принципи. Антропософският път на познание. Мистерията на Михаил"). Те могат да се приемат като съдържащи съвети за насоката, която водещите членове да дават на лекциите и обсъжданията в групите. Това е само стимул, предложение, които Гьотеанумът би желал да даде на цялото Общество.
към текста >>
(Виж книгата "Антропософски ръководни
принципи
.
В бъдеще в този ред на мисли би трябвало да намери израз нещо от естеството на антропософските Ръководни принципи.
(Виж книгата "Антропософски ръководни принципи.
Антропософският път на познание. Мистерията на Михаил"). Те могат да се приемат като съдържащи съвети за насоката, която водещите членове да дават на лекциите и обсъжданията в групите. Това е само стимул, предложение, които Гьотеанумът би желал да даде на цялото Общество. Самостоятелността на отделните водещи членове в тяхната работа по никакъв начин не трябва да се възпрепятства.
към текста >>
128.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче когато искаме да разгледаме значението на смъртта за живота, ние не трябва да насочваме нашия поглед към това, което остава, следователно което преминава в неживата материя, а към причината, към
принципи
те на живота, докато животът е още налице.
Характерната черта на смъртта е намерена в това, че при смъртта остава един труп. И понеже при едноклетъчните същества не остава никакъв труп, те не могат да умрат действително. Следователно характеристиката на това, за което се касае в най-дълбоката основа на живота, се търси в това, което остава от живота. Но много ясно е, че това, което остава от живота, постепенно преминава в неживата материя. Така в смъртта се превръща в нежива материята както външният организъм на най-малките, така и външният организъм на сложните същества.
Обаче когато искаме да разгледаме значението на смъртта за живота, ние не трябва да насочваме нашия поглед към това, което остава, следователно което преминава в неживата материя, а към причината, към принципите на живота, докато животът е още налице.
Казах, че не можем да говорим по същия начин за смъртта при животните, при растенията и при човека, защото в такъв случай не бихме взели под внимание едно важно явление. Това явление се среща и при нисшите животни, например при еднодневките, и то се състои в това, че по-голяма част от растенията и от нисшите животни имат особеността, че в момента, когато е станало оплождането и е била създадена възможността за едно ново същество, започва умирането на старото. При растението обратният процес, процесът на умирането започва в момента, когато то е създало в себе си заложбата за едно ново растение. Следователно за онези растения, при които можем да наблюдаваме това, можем със сигурност да кажем: Причината, която им е отнела живота, се крие в новото или в новите същества; те не са оставили нищо от този живот в старото същество.
към текста >>
129.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Нека помислим, колко малко усвоява животното от външния свят чрез възпитание, чрез дресиране, колко малко се нуждае то поради това от една арена, която да се намира във външния свят, за да произведе отново това, което е било прието вътре като формиращи
принципи
.
От всичко това ще бъде понятно, че понеже е почерпил причините за организацията на едно ново тяло от живота, от непосредствения окръжаващ свят, човекът се нуждае фактически в известно отношение отново от същите условия. Не така е при животното, което, както видяхме от сказките "Човешка душа и душа на животното" и "Човешки дух и дух на животното", има своя организъм определен в линията на наследствеността. Животното се явява със съвсем определени тенденции, които искат да се оформят пластично, защото тенденциите не са взети от заобикалящата го среда.
Нека помислим, колко малко усвоява животното от външния свят чрез възпитание, чрез дресиране, колко малко се нуждае то поради това от една арена, която да се намира във външния свят, за да произведе отново това, което е било прието вътре като формиращи принципи.
Обаче човекът се нуждае от една такава арена. Ето защо той навлиза несръчен в света, навлиза така в света, че и тук ние трябва да сложим последна ръка в тънкото оформяване на неговия организъм. От тук и животът и тъкането на индивидуалността на човека, на неговата същинска основна същност, в първите години на неговото съществуване! Ето защо органът на неговия дух, мозъкът, влиза в живота така, че той може да бъде определен, да бъде формиран пластично и поради това бива снабден всъщност едва след раждането с последните решаващи пътища, линии и направления, как трябва да се проявят заложбите.
към текста >>
От това ние виждаме, че главното в развитието е нещо, което трябва да считаме, че то идва от минали съществувания, от минали степени на съществуването и че затова ще бъде по-малко важно да имаме определени, своенравни
принципи
за възпитанието, защото всяко отделно човешко същество, всяка индивидуалност трябва да се счита като една проблема, като една свещена загадка, която трябва да бъде разрешена и че от нас зависи да създадем условията, поводите тази загадка да може да бъде решена по възможно най-добрия начин.
От това ние виждаме, че главното в развитието е нещо, което трябва да считаме, че то идва от минали съществувания, от минали степени на съществуването и че затова ще бъде по-малко важно да имаме определени, своенравни принципи за възпитанието, защото всяко отделно човешко същество, всяка индивидуалност трябва да се счита като една проблема, като една свещена загадка, която трябва да бъде разрешена и че от нас зависи да създадем условията, поводите тази загадка да може да бъде решена по възможно най-добрия начин.
Неудобно е едно такова възпитание, което въобще не може да постави никакви твърди принципи, но което трябва да апелира у възпитателя към един принцип родствен с художественото, за да наблюдава, какво се проявява от същността на човека. Такова възпитание е по-неудобно отколкото когато се казва регламентирано: тези или онези способности трябва да бъдат заставени да се проявят така или така. Обаче ние заставаме с едно правилно разбиране пред подрастващия човек само тогава, когато във всеки отделен случай го разглеждаме като една индивидуалност, като нещо особено за себе си. Но когато искаме да вземем нещата съвсем тривиално някои хора имат вече тази дарба да вземат всичко тривиално -, ние можем да кажем: Индивидуалност намираме не само у човека, но и във всяко животно. Без съмнение такава индивидуалност се показва.
към текста >>
Неудобно е едно такова възпитание, което въобще не може да постави никакви твърди
принципи
, но което трябва да апелира у възпитателя към един принцип родствен с художественото, за да наблюдава, какво се проявява от същността на човека.
От това ние виждаме, че главното в развитието е нещо, което трябва да считаме, че то идва от минали съществувания, от минали степени на съществуването и че затова ще бъде по-малко важно да имаме определени, своенравни принципи за възпитанието, защото всяко отделно човешко същество, всяка индивидуалност трябва да се счита като една проблема, като една свещена загадка, която трябва да бъде разрешена и че от нас зависи да създадем условията, поводите тази загадка да може да бъде решена по възможно най-добрия начин.
Неудобно е едно такова възпитание, което въобще не може да постави никакви твърди принципи, но което трябва да апелира у възпитателя към един принцип родствен с художественото, за да наблюдава, какво се проявява от същността на човека.
Такова възпитание е по-неудобно отколкото когато се казва регламентирано: тези или онези способности трябва да бъдат заставени да се проявят така или така. Обаче ние заставаме с едно правилно разбиране пред подрастващия човек само тогава, когато във всеки отделен случай го разглеждаме като една индивидуалност, като нещо особено за себе си. Но когато искаме да вземем нещата съвсем тривиално някои хора имат вече тази дарба да вземат всичко тривиално -, ние можем да кажем: Индивидуалност намираме не само у човека, но и във всяко животно. Без съмнение такава индивидуалност се показва. Това не ще отрече също никой, който стои на основите на Духовната наука и говори от тези основи.
към текста >>
Обаче все пак съществува възможността да бъдат съблюдавани определени големи
принципи
.
И така е при играта. Играта се различава от дейността разграничена в неподвижни форми чрез това, че до известна степен детето може да прави, каквото иска, когато играе, да няма то предварително резки очертания в мислите и подвижностите на организма. А това отново се отразява по един свободен, определящ начин върху духовно-душевния организъм на човека. Играта и току що характеризираната духовно-душевна дейност на детето през първите години произлизат от едно дълбоко съзнание за онова, което всъщност съставлява природата и същността на човека. Който иска да стане един действителен възпитател, той ще има и за по-късните години съзнанието, че фактически всяка отделна способност трябва да бъде първо проучена, позната, определена при развиващия се човек.
Обаче все пак съществува възможността да бъдат съблюдавани определени големи принципи.
Такива принципи ни довеждат след това да разберем, как ядката на човешкото същество, която преминава от едно раждане в друго, от един живот в друг живот, използува така да се каже външното, което е вложено в наследствената линия.
към текста >>
Такива
принципи
ни довеждат след това да разберем, как ядката на човешкото същество, която преминава от едно раждане в друго, от един живот в друг живот, използува така да се каже външното, което е вложено в наследствената линия.
Играта се различава от дейността разграничена в неподвижни форми чрез това, че до известна степен детето може да прави, каквото иска, когато играе, да няма то предварително резки очертания в мислите и подвижностите на организма. А това отново се отразява по един свободен, определящ начин върху духовно-душевния организъм на човека. Играта и току що характеризираната духовно-душевна дейност на детето през първите години произлизат от едно дълбоко съзнание за онова, което всъщност съставлява природата и същността на човека. Който иска да стане един действителен възпитател, той ще има и за по-късните години съзнанието, че фактически всяка отделна способност трябва да бъде първо проучена, позната, определена при развиващия се човек. Обаче все пак съществува възможността да бъдат съблюдавани определени големи принципи.
Такива принципи ни довеждат след това да разберем, как ядката на човешкото същество, която преминава от едно раждане в друго, от един живот в друг живот, използува така да се каже външното, което е вложено в наследствената линия.
към текста >>
130.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
И съгласно вътрешните
принципи
на самата еволюция виждаме как на определено място в повествованието ново име е поставено вместо старото име на Божеството.
Много от вас знаят, че човекът, такъв какъвто е днес, е четиричленно същество, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло (носителя на радоста, страстите и т.н.), и Аз, носителя на човешкото самосъзнание. Трите нисши члена, физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, съществуваха дълго преди Аза, който беше вграден в човека последен от всички. Духовни същества, обозначени в Библията като Елохим, работеха върху тези три по-ранни принципа. И когато Азът започна да бъде прибавян към тази троична същност, друго същество от свръх-сетивния свят се включи в работата на Елохима. Ако навлезем по-дълбоко в Библията, ще намерим, че това духовно същество е наречено Йехова, и това е правилно.
И съгласно вътрешните принципи на самата еволюция виждаме как на определено място в повествованието ново име е поставено вместо старото име на Божеството.
Ние виждаме също обстоятелствата съпровождащи произхода на човека, описан по два начина в Библията. Защото в светлината на фактите човекът като троична същност беше разтворен във Вселената: като тричленно същество той възникна наново, и тогава отвън за преобразения троичен човек, се оформи Азът. Така че пропуските, които сякаш съществуват между първата и втората глава на книга Битие, и това, което е дало повод за толкова много погрешни интерпретации, е обяснено от духовния изследовател. Става въпрос само за правилно разбиране на Библията, a това не е много лесно в наши дни. Духовната Наука показва, че в началото присъстваха висши Духовни Същества; потомците на тези Същества са хората, човекът излезе от дълбините на Божествени Духовни Същества.
към текста >>
131.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Ако навлезете в езотеричната област вие ще откриете, че
принципи
те на човека имат особени взаимотношения с неговите органи.
Ако навлезете в езотеричната област вие ще откриете, че принципите на човека имат особени взаимотношения с неговите органи.
Някой път ще обясня това по-подробно. Днес само ще спомена, че нашите седем принципа имат особено отношение към органите на човешкото тяло.
към текста >>
132.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Посредством това се предизвиква пълен съюз между
принципи
те на манас и на кама на напълно съзнателния физически план.
Посредством това се предизвиква пълен съюз между принципите на манас и на кама на напълно съзнателния физически план.
Това съответства не само на онова, което символизира Троянската война, а също и на онова, което се е случило в действителност. Троянската война наистина се е състояла. Макар че тя беше серия от физически събития, тези събития имат също и символично значение, те са мистични факти. Понятието мистичния факт включва не само мистично съдържание, а мистично съдържание, следващо своя път външно на физически план.
към текста >>
133.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
Той е: Човечеството се развива по начин, който позволява на различните елементи и
принципи
на човешкото същество да се разгръщат и развиват в последователни степени.
Какво се е случило във вътрешното естество на човека, което да оправдае този преход на неговото съзнание от един план на друг, от плана на интуицията към този на логиката? Тук ние се докосваме до един от основните закони на историята - закон вече неразпознаван от съвременната мисъл.
Той е: Човечеството се развива по начин, който позволява на различните елементи и принципи на човешкото същество да се разгръщат и развиват в последователни степени.
към текста >>
Кои са тези
принципи
?
Кои са тези принципи?
към текста >>
Основите на тези
принципи
на човешкото същество бяха положени в далечни епохи на неговия огромен еволюционен кръг - но те се развиват бавно, един по един.
Основите на тези принципи на човешкото същество бяха положени в далечни епохи на неговия огромен еволюционен кръг - но те се развиват бавно, един по един.
към текста >>
134.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_92 Езотерична космология
Един от основните
принципи
на окултизма, основан на закона на аналогията е, че Природата може да ни разкрие онова, което се случва в собственото ни същество.
Един от основните принципи на окултизма, основан на закона на аналогията е, че Природата може да ни разкрие онова, което се случва в собственото ни същество.
към текста >>
135.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
По подобен начин, етерната субстанция се обновява, въпреки че нейните
принципи
на форма и вътрешна структура остават същите под влиянието на Висшето Себе.
Каква е следващата задача на астралното тяло и на Аза? Трябва да бъде изградено ново етерно тяло за превъплъщението, което следва. Деваканичното съществуване е отдадено отчасти на тази работа. Субстанцията на етерното тяло, както и тази на физическото тяло, не се запазва. Субстанцията, от която е съставено физическото тяло, постоянно се променя – докато бъде изцяло обновена в течение на седем години.
По подобен начин, етерната субстанция се обновява, въпреки че нейните принципи на форма и вътрешна структура остават същите под влиянието на Висшето Себе.
При смъртта тази субстанция е предадена изцяло на етерния свят и нищо не остава от едно въплъщение до друго, както и не остава от субстанцията на физическото тяло. Следователно във всяка следваща инкарнация етерното тяло на човека е изцяло обновено. Ето защо има такава промяна в физиономията и телесната форма на човека от една инкарнация в друга. Физиономията и телесната форма не зависят от волята на индивуалността, а от нейната карма, нейните желания, страсти и неволните й действия.
към текста >>
Тук на Земята той е способен да пробуди в своите етерни сили "Дух-Живот", който съставлява един от вечните
принципи
на неговото същество.
Съвсем различно е в случая на посветения ученик. Той развива етерното си тяло в земното съществуване по такъв начин, че то се запазва и е готово да премине в Девакана след смъртта.
Тук на Земята той е способен да пробуди в своите етерни сили "Дух-Живот", който съставлява един от вечните принципи на неговото същество.
Санскритският термин за етерното тяло, преминало в Дух-Живот, е Будхи. Когато този принцип на Духа-Живот е бил развит в ученика, за него повече не е необходимо изцяло да преоформя етерното си тяло между две инкарнации. Неговият период на деваканично съществуване е много по-кратък и по тази причина същитe характер, темперамент и отличителни черти биват пренасяни от една инкарнация в друга.
към текста >>
136.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Именно това сливане на противоположни
принципи
прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода.
Ако мислите на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото - не познание, а вяра. Противоречието между вярата и познанието се дължи на този двойствен произход на човешката мисъл. Вярата се обръща към вечните Идеи, към "Майчините Идеи" лежащи в лоното на Боговете. Всяка наука, всяко познание на външния свят посредством сетивата дължи съществуването си на Луцифер. В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност.
Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода.
Само същество, способно на индивидуализация, може да бъде подпомогнато по този начин от противоположни елементи вътре в своето същество. Ако човекът, когато слезе в материята, бе получил само формата дадена от Йехова, той щеше да остане безлично същество. И така се дължи на Луцифер това, че човекът можа да стане истински човек, едно същество независимо от Боговете. Христос, или Логосът проявен в човека, е Принципът, който позволява на човека да се въздигне отново към Бога.
към текста >>
Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите
принципи
на Християнството.
Преди идването на Христос човекът включваше в себе си принципа на Йехова (формата) и на Луцифер (индивидуализацията). Той бе разделен между подчинението към Закона и възставането на принципа на индивидуалността. Но принципът на Христос дойде за да установи равновесие между двата. Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество. Това е, което св.
Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на Християнството.
Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата. По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека - Йехова, Луцифер, Христос. Христос Исус е не само едни Всемирен Принцип; Христос е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята. В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна воля. Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация.
към текста >>
137.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
Да се опитаме да си представим това бъдеще в светлината на космологичните
принципи
, които изучавахме в тези лекции.
Да се опитаме да си представим това бъдеще в светлината на космологичните принципи, които изучавахме в тези лекции.
Определени видения за минало, а също и за бъдещето, бяха разкривани на учениците в Розенкройцерските Школи и след това, за да могат да изтълкуват тези видения, им се казваше да изучават Апокалипсиса. Ние ще се отправим по същия път и ще разгледаме как човекът постепенно е станал това, което е днес, и какво стои пред него в бъдещето. Ние говорихме за древния континент Атлантида, и за атлантите, които едва към края на своя период имаха примитивно съзнание за "Аз". Следатлантските епохи са както следва:
към текста >>
138.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Следатлантската култура по времето на Христовото събитие в неговата връзка с
принципи
те: Отец, Син и Дух.
Свободата на избор между добро и зло. Грехопадението на човека. Еволюцията на света през еоните: кръгове, глобуси и раси или епохи. Седмината царе на Соломоновата династия през 7-те епохи на астралния глобус. Изграждането на макрокосмоса чрез Духа, Сина и Отец; вътрешната работа на човека от Духа, през Сина към Отца.
Следатлантската култура по времето на Христовото събитие в неговата връзка с принципите: Отец, Син и Дух.
Събуждането на вътрешното слово, възкресението на етерното тяло като тайна на празника Света Троица.
към текста >>
139.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
В по-късните години, в някои от своите лекции, които отдавна са напечатани, той осъжда някои практики в Свободното масонство, защото винаги най-строго е порицавал смесването на окултизъм със стремежа за власт, където и това да се появи.[2] Избухването на Първата световна война му доказа, че с "някои основни
принципи
на знанието", е било злоупотребено от някои окултни братства на Запад, "за да се повлияе върху световните събития и създаде определена политическа атмосфера, която подготвя световната катастрофа".
В по-късните години, в някои от своите лекции, които отдавна са напечатани, той осъжда някои практики в Свободното масонство, защото винаги най-строго е порицавал смесването на окултизъм със стремежа за власт, където и това да се появи.[2] Избухването на Първата световна война му доказа, че с "някои основни принципи на знанието", е било злоупотребено от някои окултни братства на Запад, "за да се повлияе върху световните събития и създаде определена политическа атмосфера, която подготвя световната катастрофа".
Рудолф Щайнер се почувства задължен да посочи, че едно първоначално добро и необходимо нещо, което е трябвало да служи на "цялото човечество без расови различия или лични интереси", по необходимост се обръща в нещо лошо, когато бива използвано "като средство за власт в ръцете на изолирани групи хора"[3]
към текста >>
140.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Всеки, който признава чисто материалистичните
принципи
, може да бъде сигурен, че в себе си притежава нещо от Асурите.
Те също притежавали онова, което ние наричаме душа, ала душевността им била включена вътре в едно физическо тяло, развито по величествен, титаноподобен начин. Индуският възглед за света, който се е придържал към обожаване на Девата, е считал Асурите за нещо по-низше; докато онези, които клонели към гледната точка на северните народи/*12/ се придържали към Асурите/*13/, към физическата природа. Така в Северната зона по-специално се развива импулсът за контролиране нещата на сетивния свят по материален начин, към едно подреждане на света на реалностите посредством най-висок технически напредък, чрез физически изкуства и т.н. Днес никой повече не продължава обожаването на Асурите, ала мнозина сред нас все още имат нещо от тяхната природа вътре в себе си. Оттам идва склонността към материалистичната страна на живота и това е основната склонност на северните народи/*14/.
Всеки, който признава чисто материалистичните принципи, може да бъде сигурен, че в себе си притежава нещо от Асурите.
към текста >>
141.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
Ако разгледате
принципи
те на човешката природа от езотерична гледна точка, вие ще видите, че те са в определено съотношение към някои телесни органи.
Ако разгледате принципите на човешката природа от езотерична гледна точка, вие ще видите, че те са в определено съотношение към някои телесни органи.
Аз ще дам подробности по тази тема и по-нататък. Но днес ще покажа онези специфични органи, с които са свързани нашите седем принципа/*5/.
към текста >>
142.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
То се състои в опознаване
принципи
те на световната хармония в тяхната истина и реалност, десетте основни../пропуск/.
Третият вид е т. нар. мистична дисциплина, която се базира предимно върху вътрешното развитие и което, ако се приложи правилно, би довело преди всичко до подходящо боравене с Философския камък, именно до побеждаване на смъртта. Това общо взето е изразено в едно от изреченията, които ви прочетох, в което се казваше, че чрез Свободното масонство всеки е в състояние да се убеди в безсмъртието. Това зависи обаче, както Кабала казва, дали той иска това или не. Четвъртият вид обучение е кабалистичното.
То се състои в опознаване принципите на световната хармония в тяхната истина и реалност, десетте основни../пропуск/.
към текста >>
143.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Теософията е истинският практичен принцип на живота и само онзи, който изхожда от теософските
принципи
и ги влага в практическия живот, може да се чувства призван да действа в социалния живот.
Всичко това е резултат от незнанието, че съществуват велики закони, които управляват света и които произтичат от духовния живот. Истинският проблем на нашето време се състои в това незнание, че за изграждането на държавата и на социалния организъм също така има велики закони, както и за изграждането на един тунел и че човек трябва да знае тези закони, за да може да извърши най-необходимите и ежедневни задачи в социалния организъм. Така както при изграждането на един тунел трябва да се познава взаимното действие на всички природни сили, така всеки, искащ да започне реформиране на обществото, трябва да знае законите на социалните взаимодействия. Той трябва да проучва въздействието на една душа върху друга и да се приближи към духа. Ето защо теософията трябва да лежи в основата на всяка практична дейност в живота.
Теософията е истинският практичен принцип на живота и само онзи, който изхожда от теософските принципи и ги влага в практическия живот, може да се чувства призван да действа в социалния живот.
към текста >>
подобни са нищо без теософската основа, без теософските
принципи
.
Държавници, социални реформатори и др.
подобни са нищо без теософската основа, без теософските принципи.
Оттам всяка работа в тази област, всичко, което днес се върши за изграждането на социалната структура, е външни кръпки и пълен хаос, за този, който прозира нещата. За всеки, който разбира въпроса, онова, което върши съвременният социален реформатор е като някой, който откъртва камъни и ги слага един върху друг с вярата, че от всичко това от само себе си ще произлезе къща. Преди всичко трябва да се начертае план на къщата. Същото е, ако някой твърди, че в социалния живот нещата ще станат от само себе си. Не може да се реформира обществото, без се да знаят законите на теософията.
към текста >>
Ние ще сме в състояние да изпълним нашата задача само ако внесем
принципи
те на теософията в ежедневния живот.
Че светът е храм, че социалният живот също така трябва да бъде изграден и организиран, че трябва да има колони като храм и че великите мъдреци трябва да бъдат колоните на този храм – това намерение е проникнато с древната мъдрост. Това не е онази мъдрост, която просто може да се научи, а мъдрост, която трябва да бъде вградена в човешкото общество. Седемте принципа бяха правилно прилагани. Единственото който бе в състояние да поеме цялото това знание, цялата мъдрост в себе си, може да работи за изграждането на обществото. Ние не бихме постигнали много като теософи, ако бихме се ограничили само да размишляваме върху това как човешкото същество е изградено от своите различни членове.
Ние ще сме в състояние да изпълним нашата задача само ако внесем принципите на теософията в ежедневния живот.
Ние трябва да се научим да боравим с тях по такъв начин, че всяко обръщане на ръката, всяко движение на пръста, всяка стъпка, която правим, да носи отпечатъка, да бъде израз на духа. По този начин ние ще трябва да започнем да изграждаме изгубения храм.
към текста >>
Тогава по-висшите
принципи
/психическите сили/ на човешката природа го обзели и чрез това дошли в света безредие и хаос.
Човекът е роден от една природа, която някога е била така оформена от боговете, че всичко вътре в нея съответствало на великия план за света, на великия храм. Имало е някога време, когато не е имало нищо на тази Земя, към което сте можели да погледнете, без да си кажете: – Божествените същества са изградили този храм до степента, в която човешкото физическо тяло било завършено.
Тогава по-висшите принципи /психическите сили/ на човешката природа го обзели и чрез това дошли в света безредие и хаос.
Желания, страсти и емоции внесли безредие в храма на света, Само когато от собствената воля на човека закон и ред отново биха заговорили по по-възвишен и по-красив начин, както някога боговете при създаването на природата, само когато човекът позволи да се прояви богът вътре в него, за да може като един бог да догради храма – само тогава изгубеният храм отново ще бъде спечелен.
към текста >>
144.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Нищо друго освен Троицата Атма, Будхи, Манас, троичната висша природа на човека, която ще бъде внедрена в неговите по-низши
принципи
.
Самият Сет е онзи, който е взел за Адам издънката от Дървото на живота и я е посадил в Земята, като е отгледал тристеблено дърво. Какво е значението на това тройно разклонено дърво?
Нищо друго освен Троицата Атма, Будхи, Манас, троичната висша природа на човека, която ще бъде внедрена в неговите по-низши принципи.
Но вътре в човека тя отначало е завоалирана. Чрез своите три тела – физическо, етерно и астрално – човекът първоначално е като една външна обвивка за истинската божествена троица Атма-Будхи-Манас. Вие следователно трябва да си представите, че троицата от физическо, етерно и астрално тяло са като външен израз на по-висшите сили на Атма-Будхи-Манас. И както художникът изгражда външни форми или изразява някаква идея в цветове, така и тези три обвивки също изразяват едно произведение на изкуството. Ако вие схванете тези по-висши принципи като идеята на произведението на изкуството, вие горе долу ще си изградите представа какво е животът на тези три тела.
към текста >>
Ако вие схванете тези по-висши
принципи
като идеята на произведението на изкуството, вие горе долу ще си изградите представа какво е животът на тези три тела.
Нищо друго освен Троицата Атма, Будхи, Манас, троичната висша природа на човека, която ще бъде внедрена в неговите по-низши принципи. Но вътре в човека тя отначало е завоалирана. Чрез своите три тела – физическо, етерно и астрално – човекът първоначално е като една външна обвивка за истинската божествена троица Атма-Будхи-Манас. Вие следователно трябва да си представите, че троицата от физическо, етерно и астрално тяло са като външен израз на по-висшите сили на Атма-Будхи-Манас. И както художникът изгражда външни форми или изразява някаква идея в цветове, така и тези три обвивки също изразяват едно произведение на изкуството.
Ако вие схванете тези по-висши принципи като идеята на произведението на изкуството, вие горе долу ще си изградите представа какво е животът на тези три тела.
към текста >>
Петоъгълникът (пентаграмът) се вижда на входа му като велик символ, тъй като човекът трябваше да се стреми към петия принцип; това означава, че човешката природа би трябвало да се издигне от низшите
принципи
към по-висшите, да се облагороди всеки член на човешкото същество.
Първият опит, който бе направен, за да се насочи нисшата природа на човека към по-висш стадий, както вече видяхме, беше Соломоновият храм.
Петоъгълникът (пентаграмът) се вижда на входа му като велик символ, тъй като човекът трябваше да се стреми към петия принцип; това означава, че човешката природа би трябвало да се издигне от низшите принципи към по-висшите, да се облагороди всеки член на човешкото същество.
към текста >>
Обаче тези два потока, живият Божествен поток от една страна и светско-минералният поток от друга, се съединиха в Спасителя, разпънат на кръста, където по-висшите
принципи
лежат в самия Спасител, а по-низшите в кръста.
Оттам и християнските църкви имат за символ кръста. С това се изразява, че живият кръст е скрит във външната сграда на храма.
Обаче тези два потока, живият Божествен поток от една страна и светско-минералният поток от друга, се съединиха в Спасителя, разпънат на кръста, където по-висшите принципи лежат в самия Спасител, а по-низшите в кръста.
И от сега нататък това съединяване трябва да стане органично и живо, както Апостол Павел го изрази особено дълбоко. Без знанието за онова, което разисквахме тук днес, писанията на Апостол Павел не могат да бъдат разбрани. На него му бе ясно, че Старият завет, който създава противоречия между човека и закона, трябва да свърши. Само когато човек съедини себе си със закона, когато го поеме на своя гръб, когато го понесе, тогава вече няма да има противоречие между вътрешната човешка природа и външния закон. Тогава е постигнато това, което християнството иска да постигне.
към текста >>
145.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Той е: Човечеството се развива по начин, който позволява на различните елементи и
принципи
на човешкото същество да се разгръщат и развиват в последователни степени.
Какво се е случило във вътрешното естество на човека, което да оправдае този преход на неговото съзнание от един план на друг, от плана на интуицията към този на логиката? Тук ние се докосваме до един от основните закони на историята закон вече неразпознаван от съвременната мисъл.
Той е: Човечеството се развива по начин, който позволява на различните елементи и принципи на човешкото същество да се разгръщат и развиват в последователни степени.
към текста >>
Кои са тези
принципи
?
Кои са тези принципи?
към текста >>
Основите на тези
принципи
на човешкото същество бяха положени в далечни епохи на неговия огромен еволюционен кръг но те се развиват бавно, един по един.
Основите на тези принципи на човешкото същество бяха положени в далечни епохи на неговия огромен еволюционен кръг но те се развиват бавно, един по един.
към текста >>
146.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Един от основните
принципи
на окултизма, основан на закона на аналогията е, че Природата може да ни разкрие онова, което се случва в собственото ни същество.
Един от основните принципи на окултизма, основан на закона на аналогията е, че Природата може да ни разкрие онова, което се случва в собственото ни същество.
към текста >>
147.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По подобен начин, етерната субстанция се обновява, въпреки че нейните
принципи
на форма и вътрешна структура остават същите под влиянието на Висшето Себе.
Каква е следващата задача на астралното тяло и на Аза? Трябва да бъде изградено ново етерно тяло за превъплъщението, което следва. Деваканичното съществуване е отдадено отчасти на тази работа. Субстанцията на етерното тяло, както и тази на физическото тяло, не се запазва. Субстанцията, от която е съставено физическото тяло, постоянно се променя – докато бъде изцяло обновена в течение на седем години.
По подобен начин, етерната субстанция се обновява, въпреки че нейните принципи на форма и вътрешна структура остават същите под влиянието на Висшето Себе.
При смъртта тази субстанция е предадена изцяло на етерния свят и нищо не остава от едно въплъщение до друго, както и не остава от субстанцията на физическото тяло. Следователно във всяка следваща инкарнация етерното тяло на човека е изцяло обновено. Ето защо има такава промяна в физиономията и телесната форма на човека от една инкарнация в друга. Физиономията и телесната форма не зависят от волята на индивудалността, а от нейната карма, нейните желания, страсти и неволните й действия.
към текста >>
Тук на Земята той е способен да пробуди в своите етерни сили “Дух-Живот”, който съставлява един от вечните
принципи
на неговото същество.
Съвсем различно е в случая на посветения ученик. Той развива етерното си тяло в земното съществуване по такъв начин, че то се запазва и е готово да премине в Девакана след смъртта.
Тук на Земята той е способен да пробуди в своите етерни сили “Дух-Живот”, който съставлява един от вечните принципи на неговото същество.
Санскритският термин за етерното тяло, преминало в Дух-Живот, е Будхи. Когато този принцип на Духа-Живот е бил развит в ученика, за него повече не е необходимо изцяло да преоформя етерното си тяло между две инкарнации. Неговият период на деваканично съществуване е много по-кратък и по тази причина същитe характер, темперамент и отличителни черти биват пренасяни от една инкарнация в друга.
към текста >>
148.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Именно това сливане на противоположни
принципи
прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода.
Ако мислите на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото не познание, а вяра. Противоречието между вярата и познанието се дължи на този двойствен произход на човешката мисъл. Вярата се обръща към вечните Идеи, към “Майчините Идеи” лежащи в лоното на Боговете. Всяка наука, всяко познание на външния свят посредством сетивата дължи съществуването си на Луцифер. В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност.
Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода.
Само същество, способно на индивидуализация, може да бъде подпомогнато по този начин от противоположни елементи вътре в своето същество. Ако човекът, когато слезе в материята, бе получил само формата дадена от Йехова, той щеше да остане безлично същество. И така се дължи на Луцифер това, че човекът можа да стане истински човек, едно същество независимо от Боговете. Христос, или Логосът проявен в човека, е Принципът, който позволява на човека да се въздигне отново към Бога.
към текста >>
Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите
принципи
на християнството.
Преди идването на Христос човекът включваше в себе си принципа на Йехова (формата) и на Луцифер (индивидуализацията). Той бе разделен между подчинението към Закона и възставането на принципа на индивидуалността. Но принципът на Христос дойде за да установи равновесие между двата. Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество. Това е, което св.
Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на християнството.
Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата. По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека Йехова, Луцифер, Христос. Христос Исус е не само едни Всемирен Принцип; Христос е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята. В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна воля. Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация.
към текста >>
149.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Да се опитаме да си представим това бъдеще в светлината на космологичните
принципи
, които изучавахме в тези лекции.
Да се опитаме да си представим това бъдеще в светлината на космологичните принципи, които изучавахме в тези лекции.
Определени видения за минало, а също и за бъдещето, бяха разкривани на учениците в Розенкройцерските Школи и след това, за да могат да изтълкуват тези видения, им се казваше да изучават Апокалипсиса. Ние ще се отправим по същия път и ще разгледаме как човекът постепенно е станал това, което е днес, и какво стои пред него в бъдещето. Ние говорихме за древния континент Атлантида, и за атлантите, които едва към края на своя период имаха примитивно съзнание за “Аз”. Следатлантските епохи са както следва:
към текста >>
150.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Не
принципи
и институции, а човекът определя бъдещето.
Скромност и готовност за помощ. Русо и Бьоме като пример за окултно призвание. Заключените произведения на Йоан Тритемий. Разпространение на спиритуалното знание – изискване на времето. Обикновеният мисловен живот и творческият мисловен свят зад физическите явления.
Не принципи и институции, а човекът определя бъдещето.
към текста >>
151.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Също така важно е да не се насаждат на детето нравствени
принципи
, а да му се дават нравствени сравнения.
Също така важно е да не се насаждат на детето нравствени принципи, а да му се дават нравствени сравнения.
към текста >>
радикално биха се следвали
принципи
те на материализма, нашите човешки порядки отдавна биха били унищожени.
Само че човешкият род не бива изведнъж да бъде унищожен [? ]. Ако в областта на възпитанието, в медицината, правото и др.
радикално биха се следвали принципите на материализма, нашите човешки порядки отдавна биха били унищожени.
Но хората не са успели да разрушат всичко, една част е останала от по-рано [? ]. Понеже материализмът по необходимост би довел хората в сляпа улица, затова е необходимо духовнонаучното движение.
към текста >>
Затова придържащите се към външни правила по отношение на възпитателните
принципи
няма да могат да открият правилното.
Учители, притежаващи реално усещане за детската душа, просто се задушават от училищния схематизъм и предписания, които са карикатура на това, което би трябвало да бъде в действителността, и които са родени от суеверието, че имаме работа само с физическото тяло. От това не опазва и религиозната вяра. Много повече става въпрос хората да получат чувство за духовното, за това, което извежда наистина извън сетивния живот.
Затова придържащите се към външни правила по отношение на възпитателните принципи няма да могат да открият правилното.
Те се придържат към традиционните църковни догми, но не искат да знаят нищо за развитието на духа. Преди всичко имаме работа с това. Каквото днес е необходимо, трябва да дойде от духовните светове. Защото това, което материализмът произведе, е подходящо само да разболее физическите тела и висшите същности на човека. Няма да бъде предотвратена дълбоката криза, ако човечеството не постигне духовно задълбочаване.
към текста >>
Преди всичко чрез истинското теософско задълбочаване ще престане лицемерието, с което възрастните първо извършват всевъзможни лудории и тогава със сериозни като смъртта
принципи
влизат в детската стая.
Животът ни ще се промени от само себе си, когато така вникнем в духовната наука и без да забележи, човек преобразява света, ако стане теософ. Главното и най-умното, което можем да направим, е да схванем духовната наука първо в нейната същност и тогава възможно интензивно да живеем според това. Тогава ще я въведем в живота, останалото ще се получи от само себе си. Една майка, един учител, които са теософи, от само себе си ще действат по начин, различен от този на човек, който няма понятие от това. Който знае какво представлява човекът, той също и съвсем инстинктивно ще наблюдава различните епохи при подрастващия човек.
Преди всичко чрез истинското теософско задълбочаване ще престане лицемерието, с което възрастните първо извършват всевъзможни лудории и тогава със сериозни като смъртта принципи влизат в детската стая.
Това идва именно оттам, че хората не вярват в духа.
към текста >>
152.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но голямата разлика в сравнение с миналото е, че действат не
принципи
и институции, а хора.
През тази порта ще бъдем въведени в духовния свят. Наистина е себеотрицателна работа, но човекът трябва да я извърши. Когато действително я извърши, когато постепенно изкачи пътя към духовното и се научи да схваща нещата от страната на духовния свят, тогава ще стане сътрудник във великите културни задачи. Това той може да направи само като свободен човек. В момента, когато иска да изгражда културата на бъдещето върху основа, различна от тази на свободата, няма да създаде нищо друго освен мъртвороден продукт, като внесе представите на миналото в бъдещето.
Но голямата разлика в сравнение с миналото е, че действат не принципи и институции, а хора.
Също и в миналото са действали само хора, но те са били малък кръг и принципите им са се отнасяли за общото в човека. Някои хора хвалят тези принципи и мислят, че са били нещо първоначално. Хората говорят за нещо, мислейки, че го извеждат от принципи. Но то не е нищо друго освен произлизащ от посветените импулс.
към текста >>
Също и в миналото са действали само хора, но те са били малък кръг и
принципи
те им са се отнасяли за общото в човека.
Наистина е себеотрицателна работа, но човекът трябва да я извърши. Когато действително я извърши, когато постепенно изкачи пътя към духовното и се научи да схваща нещата от страната на духовния свят, тогава ще стане сътрудник във великите културни задачи. Това той може да направи само като свободен човек. В момента, когато иска да изгражда културата на бъдещето върху основа, различна от тази на свободата, няма да създаде нищо друго освен мъртвороден продукт, като внесе представите на миналото в бъдещето. Но голямата разлика в сравнение с миналото е, че действат не принципи и институции, а хора.
Също и в миналото са действали само хора, но те са били малък кръг и принципите им са се отнасяли за общото в човека.
Някои хора хвалят тези принципи и мислят, че са били нещо първоначално. Хората говорят за нещо, мислейки, че го извеждат от принципи. Но то не е нищо друго освен произлизащ от посветените импулс.
към текста >>
Някои хора хвалят тези
принципи
и мислят, че са били нещо първоначално.
Когато действително я извърши, когато постепенно изкачи пътя към духовното и се научи да схваща нещата от страната на духовния свят, тогава ще стане сътрудник във великите културни задачи. Това той може да направи само като свободен човек. В момента, когато иска да изгражда културата на бъдещето върху основа, различна от тази на свободата, няма да създаде нищо друго освен мъртвороден продукт, като внесе представите на миналото в бъдещето. Но голямата разлика в сравнение с миналото е, че действат не принципи и институции, а хора. Също и в миналото са действали само хора, но те са били малък кръг и принципите им са се отнасяли за общото в човека.
Някои хора хвалят тези принципи и мислят, че са били нещо първоначално.
Хората говорят за нещо, мислейки, че го извеждат от принципи. Но то не е нищо друго освен произлизащ от посветените импулс.
към текста >>
Хората говорят за нещо, мислейки, че го извеждат от
принципи
.
Това той може да направи само като свободен човек. В момента, когато иска да изгражда културата на бъдещето върху основа, различна от тази на свободата, няма да създаде нищо друго освен мъртвороден продукт, като внесе представите на миналото в бъдещето. Но голямата разлика в сравнение с миналото е, че действат не принципи и институции, а хора. Също и в миналото са действали само хора, но те са били малък кръг и принципите им са се отнасяли за общото в човека. Някои хора хвалят тези принципи и мислят, че са били нещо първоначално.
Хората говорят за нещо, мислейки, че го извеждат от принципи.
Но то не е нищо друго освен произлизащ от посветените импулс.
към текста >>
153.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тогава етерното тяло ще ви покаже, че е правилно и добре да следвате съответните
принципи
.
Което сега се намира в астралното тяло, в следващия живот става притежание на етерното тяло. Ако срещнете човек с добри черти на характера, ако тези свойства се проявяват постоянно в живота му, това показва, че в предишния си живот е възприел или сам създавал съответните представи. Склонности и черти на характера произлизат от представи, мисли и понятия, които сме си изградили в предишния живот. Ако вземете това под внимание, можете да предприемете нещо за следващия си живот, така че да заложите определена организация на етерното си тяло за през следващия живот. Можете да си кажете: В този живот ще се опитам постоянно да разбирам доброто и правилното.
Тогава етерното тяло ще ви покаже, че е правилно и добре да следвате съответните принципи.
Тук е особено важно да обърнете внимание на едно понятие, свързано с кармата. Това е понятието на съвестта. Каквото се издига от съвестта на даден човек, също е нещо постигнато. Човекът има добра съвест, инстинкт за доброто, правилното и истинското само чрез това, че си е изработил тази съвест в миналия си живот, в житейските си преживявания, в принципите си. Можете да се грижите за утвърждаване и повишаване на съвестта, ако решите всеки ден по малко да задълбочавате моралните си възгледи.
към текста >>
Човекът има добра съвест, инстинкт за доброто, правилното и истинското само чрез това, че си е изработил тази съвест в миналия си живот, в житейските си преживявания, в
принципи
те си.
Можете да си кажете: В този живот ще се опитам постоянно да разбирам доброто и правилното. Тогава етерното тяло ще ви покаже, че е правилно и добре да следвате съответните принципи. Тук е особено важно да обърнете внимание на едно понятие, свързано с кармата. Това е понятието на съвестта. Каквото се издига от съвестта на даден човек, също е нещо постигнато.
Човекът има добра съвест, инстинкт за доброто, правилното и истинското само чрез това, че си е изработил тази съвест в миналия си живот, в житейските си преживявания, в принципите си.
Можете да се грижите за утвърждаване и повишаване на съвестта, ако решите всеки ден по малко да задълбочавате моралните си възгледи. Моралните възгледи стават съвест в следващия и по-следващия живот.
към текста >>
Ако в единия живот се стремим да задълбочим
принципи
те и възгледите си, в следващия те се затвърдяват.
Така виждате, че това, което ни показва голямата стрелка на часовника на живота, в следващия живот се превръща в малката стрелка.
Ако в единия живот се стремим да задълбочим принципите и възгледите си, в следващия те се затвърдяват.
Каквото в един живот се прояви в етерното тяло, в следващия живот пренася плодовете си във физическото тяло. Добри привички и склонности, добри черти на характера подготвят здраве, физическа сила, сръчност, следователно здраво физическо тяло за следващия живот. Здраво физическо тяло през един живот показва, че въпросният човек си е подготвил физическото тяло в предишен живот чрез изградените от него привички и черти на характера. Особено силна зависимост има между добре изградената памет в един живот и физическото тяло в следващия живот.
към текста >>
154.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Хора, които днес са вътрешно още правдиви и честни християни, които още са проникнати от определени основни
принципи
на християнството, биха могли да изберат християнско-гностическия път, който не е много по-различен от кабалистическия път.
Хора, които днес са вътрешно още правдиви и честни християни, които още са проникнати от определени основни принципи на християнството, биха могли да изберат християнско-гностическия път, който не е много по-различен от кабалистическия път.
Но за европейците, общо взето, единствено правилният път е розенкройцерският. Днес следва да обсъдим европейския розенкройцерски път, и то различните предписания, които препоръчва този път на човека, а също и резултата, който може да се постигне, ако той се следва. Нека никой да не вярва, че този път е подходящ само за научно образования човек или дори само за учения. Най-обикновеният човек може да го следва. Но когато се тръгне по този път, много скоро човек ще е в състояние да пресрещне всяко възражение на европейската наука срещу окултизма.
към текста >>
155.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Духовнонаучният светоглед трябва да даде преди всичко определени
принципи
и някои от тях трябва да бъдат включени в тези общи съждения.
Ако е преобразил темперамента, характера и цялото устройство на душата си, тогава може да разгърне онази сила на виждане и познание спрямо силите на света, която хармонизира човека. Това ще бъде възможно в съвсем не така далечно бъдеще.
Духовнонаучният светоглед трябва да даде преди всичко определени принципи и някои от тях трябва да бъдат включени в тези общи съждения.
Който иска, може да придобие много от тях. При това трябва да се вземат под внимание четири момента. Първият е, че съществува определена връзка между това, което се нарича храносмилане, и мисловната дейност. С други думи, каквото храносмилането представлява в по-нисша област, това представлява мисленето в по-висша област.
към текста >>
156.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Така стигате дотам да разберете, че можете да разглеждате трите висши части от човешката природа, вечното в нея не само като трите най-висши
принципи
на човешката природа, а също като три принципа в самата Божественост.
Така стигате дотам да разберете, че можете да разглеждате трите висши части от човешката природа, вечното в нея не само като трите най-висши принципи на човешката природа, а също като три принципа в самата Божественост.
Нещата стоят така, че трите най-висши членове на човешката природа същевременно са трите нисши членове на стоящата най-близо до човека божественост. Ако искате да изброите принципите на божествата, отдали някога душевните капки на човечеството, би трябвало – докато при човека започвате с физическото тяло, продължавате с етерното, астралното тяло и аз, и стигате до манас, будхи и атма – да започнете от манас, будхи, атма и да продължите до принципите, лежащи над атма, за които днешният човек ще може да си създаде представа, едва когато стане ученик на посветените. Така виждате, че трите принципа на човека, които той заключва в себе си като негова висша същност, можем да ги разглеждаме като три божествени принципа.
към текста >>
Ако искате да изброите
принципи
те на божествата, отдали някога душевните капки на човечеството, би трябвало – докато при човека започвате с физическото тяло, продължавате с етерното, астралното тяло и аз, и стигате до манас, будхи и атма – да започнете от манас, будхи, атма и да продължите до
принципи
те, лежащи над атма, за които днешният човек ще може да си създаде представа, едва когато стане ученик на посветените.
Така стигате дотам да разберете, че можете да разглеждате трите висши части от човешката природа, вечното в нея не само като трите най-висши принципи на човешката природа, а също като три принципа в самата Божественост. Нещата стоят така, че трите най-висши членове на човешката природа същевременно са трите нисши членове на стоящата най-близо до човека божественост.
Ако искате да изброите принципите на божествата, отдали някога душевните капки на човечеството, би трябвало – докато при човека започвате с физическото тяло, продължавате с етерното, астралното тяло и аз, и стигате до манас, будхи и атма – да започнете от манас, будхи, атма и да продължите до принципите, лежащи над атма, за които днешният човек ще може да си създаде представа, едва когато стане ученик на посветените.
Така виждате, че трите принципа на човека, които той заключва в себе си като негова висша същност, можем да ги разглеждаме като три божествени принципа.
към текста >>
Нека сега да ги схванем не като човешки, а като божествени
принципи
и да ги опишем според тяхната природа.
Нека сега да ги схванем не като човешки, а като божествени принципи и да ги опишем според тяхната природа.
Най-висшият принцип, който в човека е атма, който той ще изгради в края на земното, или да кажем на текущото му планетно развитие, можем да го характеризираме в смисъла на науката за духа, или тайната наука чрез това, че сравним неговата прасъщност с нещо, което само бегло е познато на днешния човек, именно с това, което човекът притежава като воля.
към текста >>
То е третото от трите най-висши
принципи
, които изтичат от божественото, и отговаря на манас или на духа-себе.
Божествеността се проявява в царството в безкрайно многото същества и в безкрайното разнообразие и човек различава отделните същества в смисъла на тайната наука – ако е достигнал тази висша степен, че да може да ги разглежда като изливане на божественото – чрез това, че им е дадено тяхното «име». Името е това, което човекът си представя като отделното същество, то е това, чрез което отделните членове на това огромно разнообразие се различават едно от друго.
То е третото от трите най-висши принципи, които изтичат от божественото, и отговаря на манас или на духа-себе.
Тайната наука на различните религии е обучавала, наивно е посочвала какво е изтекло от божествеността и се е вляло във нас, като е станало наш вечен образ.
към текста >>
157.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Колкото повече се доближаваме назад до него, толкова повече стигаме до този вид
принципи
.
Това било третиране на човешкото тяло в голяма степен по невероятно мистериозен начин, по един, в добрия смисъл на думата, мистериозен начин. Физическото развитие на Великите посветени било подготвяно столетия наред с оглед за правилния състав на кръвта им. Цялата подготовка за посвещението е характерна за предхристиянското посвещение, но не можела вечно да съществува в течение на човешкото развитие. Какво е било свързано с този принцип на посвещението? С него е свързана чистотата на кръвното родство.
Колкото повече се доближаваме назад до него, толкова повече стигаме до този вид принципи.
към текста >>
Етичните
принципи
идват от само себе си, не е нужно да се изучават.
Етичните принципи идват от само себе си, не е нужно да се изучават.
Но единната мъдрост, относно която не може да има спор, относно която няма никаква гледна точка, мъдростта, която в християнството е посочена като напълно проясняваща астралното тяло, напълно пречистваща го, тя е, която трябва да протече в човечеството чрез духовнонаучното движение.
към текста >>
158.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Основни
принципи
на един модерен светоглед“ (Събр.
1894 г. „Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр.
съч. 4).
към текста >>
28), както и „Ръководни антропософски
принципи
“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч.
28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр.
съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>
159.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Ако, изхождайки от свръхсетивните причини, човекът е в състояние да владее етерното и физическото тяло, той е адепт в областта на възпитанието на детето, както Парацелз4, който днес не е повече разбиран, е бил адепт, понеже във всеки момент е можел да съзира невидимите
принципи
.
Необходимо е съществуването на втвърдяващия и на омекотяващия принцип; необходимо е съответствие между двата принципа. Рахитът се появява, когато принципът на омекотяването е по-силен. Предположете, че преобладава втвърдяващият принцип, тогава се залагат предпоставките за туберколоза и калциране на артериите.
Ако, изхождайки от свръхсетивните причини, човекът е в състояние да владее етерното и физическото тяло, той е адепт в областта на възпитанието на детето, както Парацелз4, който днес не е повече разбиран, е бил адепт, понеже във всеки момент е можел да съзира невидимите принципи.
Можете да си представите каква буря ще се вдигне, ако човек се появи с такива учения в университета. Човечеството трябва да се подготви постепенно и тогава то ще стигне дотам, да изисква от духовните водачи, да подкрепят своите учения с дела, като изхождат от духовния свят. Че има посветени, е в зависимост от това, че духовният свят, с неговите закони, може да бъде намерен и изследван чрез ясновидството. Но когато той бъде намерен и описан, тогава всички неща, които ясновидецът разказва, ще са понятни за обикновеното човешко разбиране и който твърди, че не може да ги разбере, причината няма да бъде, че не е ясновидец, а че не иска достатъчно да напрегне човешкия си разум.
към текста >>
160.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Едва сега има възможност да се оповестят някои от
принципи
те на розенкройцерите.
Едва сега има възможност да се оповестят някои от принципите на розенкройцерите.
Допреди нищо не е разкривано; само веднъж нещо е било споделено. Това, което според розенкройцерските методи извежда човека във висшите светове, са следните седем степени: Първо – ученето, второ – постигането на имагинативното познание; трето – изучаването на окултния шрифт; четвърто – приготвянето на камъка на мъдреците; пето – съответствието на микрокосмоса и макрокосмоса; шесто – сливането с макрокосмоса; седмо – божественото блаженство.
към текста >>
161.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Онези, които по това време, когато легендата получава такъв наклон, са навлезли в мистерийните
принципи
на езотеричното християнство, виждат в Христовия принцип не само една сила, която навлиза в човешкото развитие, а в съществото, въплътило се в Исус от Назарет, те виждат една световна сила, която далеч надхвърля обичайната в нашето време човешка същност.
Онези, които по това време, когато легендата получава такъв наклон, са навлезли в мистерийните принципи на езотеричното християнство, виждат в Христовия принцип не само една сила, която навлиза в човешкото развитие, а в съществото, въплътило се в Исус от Назарет, те виждат една световна сила, която далеч надхвърля обичайната в нашето време човешка същност.
В Христовия принцип те виждат една сила, която за човека представлява лежащ далеч в бъдещето човешки идеал, до който човекът може да се приближи, когато в духа си все повече разбира целия свят. Първоначално те виждат в човека едно малко същество, малък свят, микрокосмос, който за тях е отражение на макрокосмоса, на великия всеобхватен свят, съдържащ всичко, което човекът първоначално възприема с външните сетива, вижда с очите, чува с ушите, но който съдържа и всичко, което духът може да възприеме, което може да възприеме нисшият и най-ясновиждащият дух. Защото в началото така е изглеждал светът за езотеричния християнин. Всичко, което той вижда като процеси в небесния свод и върху нашата Земя, което вижда като гръмотевици и светкавици, буря, дъжд и слънчеви лъчи, като ход на звездите, изгрев и залез на Слънцето, изгрев и залез на Луната, за него е мимика, жест, външен израз на вътрешни духовни процеси.
към текста >>
162.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Моралът се създава, като се опознават фактите, а не с проповядването на морални
принципи
.
Чрез това, че опознаваме действията на духовните същества, помагаме на другите много повече, отколкото чрез четенето на морал. Бъдещото човечество ще знае какво създава чрез лъжите, лицемерието и клеветите.
Моралът се създава, като се опознават фактите, а не с проповядването на морални принципи.
Чрез духовнонаучното обосноваване на битието се създават най-мощните морални стимули и импулси.
към текста >>
163.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
И ако човекът постепенно се научи да се еманципира от случайностите на храната, ако избира храната си според
принципи
те на духовното познание, той постепенно ще овладее хранителния поток, ще се еманципира от съществата, които действат отвън.
И ако човекът постепенно се научи да се еманципира от случайностите на храната, ако избира храната си според принципите на духовното познание, той постепенно ще овладее хранителния поток, ще се еманципира от съществата, които действат отвън.
Поради това се обръща толкова голямо внимание на действащата по един или друг начин храна. В храната се намира силата на определени същества и доколкото човек получи влияние върху тях, дотолкова става господар на своя организъм. Действително изгонваме духове, от които преди сме били обсебени, когато съзнателно избираме храната си. В действителност човекът е господар в известна степен само на кръвта си. Той може обаче да получи власт и над другите сокове.
към текста >>
164.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Той изцяло съответства на материалистическите
принципи
на ползата.
Има възможност човекът да характеризира времето според стила му, като от една по-късна епоха поглежда към по-раншна. Епохата на Средновековието може да се характеризира въз основа на готическата катедрала. Всички други документи биха могли да бъдат игнорирани, но природата на средното Средновековие може да се разбере само от готическите църкви. Същото е с времето между 19-то и 20-столетие. Те могат да се обрисуват по-късно въз основа на стила на универсалния магазин.
Той изцяло съответства на материалистическите принципи на ползата.
Това се вижда в него точно така, както при готическите църкви се изразява това, което духовно живее в Таулер64 или Майстор Екхарт.65
към текста >>
165.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_98 Природни и духовни същества
Основни
принципи
на един модерен светоглед“ (Събр.
1894 г. „Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр.
съч. 4).
към текста >>
28), както и „Ръководни антропософски
принципи
“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч.
28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр.
съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>
166.
Съдържание
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Изходните
принципи
на човешката същност и тяхното преобразуване със силата на “Аза”.
Описание на природата на човека.
Изходните принципи на човешката същност и тяхното преобразуване със силата на “Аза”.
Седемчленният и деветчленният човек.
към текста >>
167.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Сънят е един вид висше химическо отделяне на астралното тяло заедно с висшите
принципи
на човешката природа от етерното и физическо тяло.
Ние ще опознаем физическото тяло, което всеки мисли, че го знае, а всъщност изобщо не го познава. Както е невъзможно да се види кислорода във водата, а е необходимо първо да се отдели от водорода, а след това да се разпознае, така и при вида на другия човек не виждаш физическия човек. Човекът е също такава смесица от физическо, етерно, астрално тяло и други елементи на своята висша природа, както и водата се състои от кислород и водород. И ето съединенията на всички тези елементи вие виждате пред себе си. Ако вие желаете да съзрете само физическото тяло е необходимо да отстраните астралното това е възможно, когато човек спи без сънища.
Сънят е един вид висше химическо отделяне на астралното тяло заедно с висшите принципи на човешката природа от етерното и физическо тяло.
Но и н този случай, пред вас все още няма да бъде действителното физическо тяло. Едва след смъртта, която отнесе със себе си и етерното тяло, ще остане само физическото тяло.
към текста >>
168.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
а след това от осми, девети и десети
принципи
.
а след това от осми, девети и десети принципи.
Тези последните принципи всъщност са това, което християнската езотерика нарича
към текста >>
Тези последните
принципи
всъщност са това, което християнската езотерика нарича
а след това от осми, девети и десети принципи.
Тези последните принципи всъщност са това, което християнската езотерика нарича
към текста >>
169.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Но това не е задължително: познанието за висшите
принципи
често идва по-късно от тяхното прилагане.
Има безброй въпроси въпроси за възпитанието, женски въпроси, медицина, социални въпроси, въпроси за храненето. И хората примитивно "решават" всички тези въпроси, пишат се много статии и книги, и всеки говори за своята гледна точка, нежелайки да се учи от това, което стои в центъра окултната мъдрост. Става дума не да се разбере нещо абстрактно за духовните истини, а за това, да се пренесат непосредствено в живота, да се изучават социалните въпроси, въпросите за възпитанието, да и изобщо целия човешки живот от гледната точка на истинското окултно знание. На това може да се каже: но нали тогава е необходимо да се познава висшата премъдрост! Такова възражение е основано на грешка: като че ли е необходимо задължително да се знаем по най-добрия начин това, което прилагат в живота.
Но това не е задължително: познанието за висшите принципи често идва по-късно от тяхното прилагане.
Ако човечеството беше поискало да се забави с храносмилането на храната, докато не опознае законите на храносмилането, развитието на човечеството би било невъзможно. Така че не е нужно да се знаят всички духовни закони, за да се влее Духовната наука във всекидневния живот. Това е точно, както розенкройцерия метод подхожда към духовното: малко абстрактности и разглеждане на въпросите на всекидневния живот. Работата не е в това, да се говори: Духовната наука е Духовна наука, а в това, сериозно да се занимаваме с нея в непосредствения живот. Нима детето, което се е научило да говори знае всички правила на граматиката?
към текста >>
170.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Хората, както изглежда, често мислят, че е излишно да се говори за
принципи
те на човешката природа или за еволюцията на човечеството, или за различното развитие на планетите.
Хората, както изглежда, често мислят, че е излишно да се говори за принципите на човешката природа или за еволюцията на човечеството, или за различното развитие на планетите.
Тези хора биха предпочели да усвоят красивите чувства, а да се учат сериозно те не искат. Но колкото и прекрасни чувства да е усвоила душата, не е възможно само чрез тях да се издигнеш във висшите светове. Теософията на розенкройцерите желае да не възбужда чувствата, а да прави така, че чувствата сами да зазвучат под въздействието на великите факти, почерпени от духовния свят, когато розенкройцерът връхлита върху хората със своите чувства, той усеща някакво безсрамие. Розенкройцерът води хората в процеса на създаване на човечеството и очаква, че чувствата след това ще възникнат от само себе си. Той извежда пред хората планетата блуждаеща в космоса и когато душата прочувства такива факти, нейните усещания ще бъдат дълбоко обхванати от това.
към текста >>
171.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
От огромно значение е да се спазват такива древни окултни
принципи
.
Тогава може да бъде предизвикано добро или зло за целия останал живот. В тези първи периоди може да се направи много посредством едно възпитание според тези закони. Тогава обаче в петия период на човешкия живот настъпва една повратна точка, която е решаваща за целия следващ живот. Тази повратна точка в петия период от живота на човека, трябва да бъде прекрачена по възможност преди човекът да се впусне с пълна увереност в света. Царящият днес принцип, че човекът трябва да се изпрати в живота още много рано, е много лош.
От огромно значение е да се спазват такива древни окултни принципи.
Затова в миналото, по разпореждане на тези, които знаеха за това, човек завършваше времето за учение и пътешествие, преди да може да се нарече майстор.
към текста >>
172.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Най-доброто, което бихте могли да видите в него, е това, човека да се насочи да разпознава окултните
принципи
в езика си.
Това има много дълбоко значение. Не виждайте в него нищо произволно.
Най-доброто, което бихте могли да видите в него, е това, човека да се насочи да разпознава окултните принципи в езика си.
Когато той се накара да прави такива упражнения, за да разбере окултните закони в езика си, той съзнателно или несъзнателно работи върху окултното си обучение. Принципът на символиката същевременно е и принцип на обучението.
към текста >>
173.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Така посветените са изразили в митове великите
принципи
на битието.
Така посветените са изразили в митове великите принципи на битието.
Няма нито един мит, който действително да не е излезнал от мистериите и не е съдържал дълбоката мъдрост, която ние можем отново да намерим. И когато притежавайки познанието на фактите на Духовната наука стигаме до митовете, то ние заставаме с благоговение пред тях, които, справедливо да се каже, са открили на човека високите духовни същности, за да могат в началото хората в образи да опознаят това, което в много по-късни времена те трябвало да достигнат в ясни представи. И постоянно се потвърждава, че митовете съдържат мъдрост и че ние трябва да се обръщаме към тях, когато желаем в някоя област от живота да намерим изобразената дълбока мъдрост. Това са знаели онези, които са създавали своите произведения от дълбините на изкуството. Така например, в произведенията на Вагнер е намерил своя художествен израз отношението му към истината за мита.
към текста >>
174.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В първите времена християнството, във всеки случай е такова, че то веднага разрушава предишните религиозни
принципи
.
Да се върнем назад в дохристиянските времена. Ние намираме там религии, които са подготовка за християнството. Ние имаме религии вече у индусите и персите; но това са религии които са присъщи на дадените народи, от които са се родили. Това са национални, племенни, родови религии, които съществуват заедно с народа, от който са възникнали; религии, ограничени в своята вътрешна същност, тъй като те изхождат още по определен начин от груповите души и са свързани с тях. С християнската религия в развитието на човечеството влиза елемент, който се явява истински елемент на развитието на Земята.
В първите времена християнството, във всеки случай е такова, че то веднага разрушава предишните религиозни принципи.
То рязко противопоставя себе си с думите: “Аз и отец Авраам едно сме”. То, преди всичко, противопоставя себе си на това, което може да се чувства като единство с някаква единична човешка група; в противоположност на тази душа, която живее във всяка човешка личност, и трябва да почувства своето единство с вечната основа на света, която се нарича “Отец” и която живее във всяка душа; и то се изразява в думите: “Аз и Отец – едно сме”. И в противоположност на Стария Завет, който започва с думите, че в началото било светлина, християнството поставя в Новия Завет думите: “В началото бе Словото! ”. С това е било направен един велик напредък в развитието на човечеството. Тъй като, когато се говори за поява на светлина, то се говори, доколкото може да се говори за светлина, за нещо външно видимо.
към текста >>
175.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Те развили в себе си първи, минус първи, минус втори и минус трети
принципи
.
Но по-долу от физическото тяло те са развили още един принцип, ще го наречем “минус първи”. Така, че можем да кажем, че при тях е развит третия, втория, първия и минус първия принцип /астрален, етерен, физически/. Но може да отидем по-далече. Има такива същества, които започват с астралното тяло и имат минус първи принцип, но и такива същества, които започват с втория, т.е., имат принципът на етерното тяло, след това принципа на физическото тяло, след това минус първи и минус втори принцип. И накрая, още имаме и такива същества, при които висшият принцип се състои от това, което при човека се явява нисшия принцип.
Те развили в себе си първи, минус първи, минус втори и минус трети принципи.
Сега можем да си направим ясна представа защо тези същности са невидими. Но вие може да възразите: ако те имат физическо тяло, то би трябвало да е видимо. Ако при човекът не имало висши членове, ако е имал само физическо тяло, то това физическо тяло би изглеждало по съвършено различен начин. Когато човекът умира, физическото тяло остава само; тогава то се разпада, разпръсква се на всевъзможни атоми. Това е закона на природата.
към текста >>
176.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Те сега остават напълно сами, но никога нищо физическо не може да се задържи в тази форма, в каквато то било извикано към живот от духовните
принципи
, ако този духовен принцип го остави.
По този начин, астралното тяло вечер оставя във физическото тяло това, за чиято причина, така да се каже, се явява, т.е. нервната система. Тъй като нервната система е могла да възникне едва след като, на Луната към човека се присъединило астралното тяло. И така,астралното тяло небрежно изоставя това, което принадлежи към него, за което то, собствено казано, трябва да се грижи в човека; и точно по същия начин Азът оставя това, което е извикал към живот. В спящото физическо тяло и в спящото етерно тяло принципът на кръвта и нервната система се намират навън.
Те сега остават напълно сами, но никога нищо физическо не може да се задържи в тази форма, в каквато то било извикано към живот от духовните принципи, ако този духовен принцип го остави.
Това е напълно изключено. Никога нервната система не може да продължи да живее, ако в нея не са дейни астралните същества, и кръвоносната система, ако в нея не да действат Аз-същностите. Но всички вие вечер небрежно оставяте своя Аз и своето астрално тяло своята нервна система и кръвоносната си система и я предоставяте на други същества с астрална природа. Тогава съществата имащи една природа с нашия Аз, се спускат, така да се каже, в нашия организъм. Всяка вечер човешкия организъм действително се изпълва с тези същества, които са в състояние да го поддържат.
към текста >>
Когато с времето бъдат разбрани духовнонаучните мисли, тогава отново ще бъде разбрано, как всичко, което изпълва нашата епоха, трябва да бъде пронизано от духовните
принципи
.
Това освобождаване на етерното тяло се явява правилно за човека, ако по време на различните въплъщения в тези култури, за които ние споменахме, той е възприел в себе си толкова, че неговото отново отделящо се етерно тяло отнася със себе си съответните плодове от физическо-сетивния земен свят, плодовете които могат да бъдат включени и усвоени от неговото етерно тяло, ставащо все повече самостоятелно. Колкото по-духовни са тези представи, които човек намира тук, във физическия свят, толкова повече взема той със себе си в етерното си тяло. Всички външни полезни представи, механични, производствени представи, които служат само на потребностите на външния живот, не могат да бъдат включени в етерното тяло. Напротив, представата за прекрасното, художественото и религиозното – а в сферата на мъдростта, изкуствата и религията всичко може да бъде потопено,всичко от този вид на представяне дава възможност на неговото етерно тяло способността и възможността да бъде самостоятелно организирано. Тъй като това се предвижда, тук не веднъж беше казано, че духовнонаучното мирово виждане трябва да изпрати своите импулси и въздействия в практичния живот, и че духовното виждане никога не трябва да остава, като предмет на разговор на чаша чай или на подобен род дейност, произтичаща от ежедневието, а то трябва да разработи целия ни културен живот.
Когато с времето бъдат разбрани духовнонаучните мисли, тогава отново ще бъде разбрано, как всичко, което изпълва нашата епоха, трябва да бъде пронизано от духовните принципи.
Умове, подобни на Рихард Вагнер, в известни области на културата предчувствали това пронизване от духовните принципи. Някога ще успеят така да построят влака, че той да излъчва мъдрост също както храма, ако той само може да съответства с външните си форми на това, което живее в него. Тук има още много да се прави. За това, трябва да подействат духовните импулси, и те ще действат според това, как все повече и повече ще расте разбирането на духовнонаучните мисли. Аз още живо си спомням, как преди 25 години един известен архитект говореше в своята ректорска реч за архитектурните стилове и изказа удивителна мисъл: “Архитектурните стилове не се изобразяват, архитектурните стилове израстват от духовния живот!
към текста >>
Умове, подобни на Рихард Вагнер, в известни области на културата предчувствали това пронизване от духовните
принципи
.
Колкото по-духовни са тези представи, които човек намира тук, във физическия свят, толкова повече взема той със себе си в етерното си тяло. Всички външни полезни представи, механични, производствени представи, които служат само на потребностите на външния живот, не могат да бъдат включени в етерното тяло. Напротив, представата за прекрасното, художественото и религиозното – а в сферата на мъдростта, изкуствата и религията всичко може да бъде потопено,всичко от този вид на представяне дава възможност на неговото етерно тяло способността и възможността да бъде самостоятелно организирано. Тъй като това се предвижда, тук не веднъж беше казано, че духовнонаучното мирово виждане трябва да изпрати своите импулси и въздействия в практичния живот, и че духовното виждане никога не трябва да остава, като предмет на разговор на чаша чай или на подобен род дейност, произтичаща от ежедневието, а то трябва да разработи целия ни културен живот. Когато с времето бъдат разбрани духовнонаучните мисли, тогава отново ще бъде разбрано, как всичко, което изпълва нашата епоха, трябва да бъде пронизано от духовните принципи.
Умове, подобни на Рихард Вагнер, в известни области на културата предчувствали това пронизване от духовните принципи.
Някога ще успеят така да построят влака, че той да излъчва мъдрост също както храма, ако той само може да съответства с външните си форми на това, което живее в него. Тук има още много да се прави. За това, трябва да подействат духовните импулси, и те ще действат според това, как все повече и повече ще расте разбирането на духовнонаучните мисли. Аз още живо си спомням, как преди 25 години един известен архитект говореше в своята ректорска реч за архитектурните стилове и изказа удивителна мисъл: “Архитектурните стилове не се изобразяват, архитектурните стилове израстват от духовния живот! ”. И тук посочи, защо нашето време макар и да издига различни архитектурни стилове, но, всъщност, възпроизвежда само архитектурата на миналото: понеже нашето време, като такова няма още вътрешен спиритуален живот.
към текста >>
177.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Обаче в по-ново време нещата се про- мениха и тъкмо тези, които вярват, че най-здраво са обхванали
принципи
те на историческото изследване, подкопаха основите, подкрепящи един такъв възглед относно Евангелието на Йоан.
Всички Вие знаете, че по отношение на Йоано- вото Евангелие са изказвани всевъзможни възгледи и предположения. През древността то е било почитано като един от най-дълбоките и многозначителни до- кументи, които човек е притежавал за същността на делото, което Христос Исус е извършил на Земята. В най-ранните епохи на християнството никому не би хрумнало да оспорва Йоановото Евангелие като едно от важните исторически свидетелства за събитията в Палестина.
Обаче в по-ново време нещата се про- мениха и тъкмо тези, които вярват, че най-здраво са обхванали принципите на историческото изследване, подкопаха основите, подкрепящи един такъв възглед относно Евангелието на Йоан.
От известно време, от няколко столетия насам, изследователите започнаха да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелията. Тогава, след известни колебания, всред теолозите си прокара път следно- то убеждение: В Евангелията съществуват много противоречия и човек не би могъл да си изгради ясна представа за това, как е възможно събитията от Палестина да бъдат описани по различен начин от четирите Евангелия. И още: След като вземем описанията на Матей, Марко, Лука и Йоан, ние се натъкваме на толкова различни данни за отделните събития, че е невъзможно всички те да съвпадат с историческите факти. Ето какво настроение посте- пенно обзе хората, които искаха да изследват кни- гите на Новия Завет.
към текста >>
178.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Вие трябва да повярвате в това, което е стаено в Мен и във всеки отделен човек, и то е едно цяло не само с Авраам, но и с божествените
принципи
на Космоса.
Но после идва Христос Исус и казва на най-близките си посветени: Досега хората разсъждаваха според плътта, според кръвното родство; точно то беше за тях съзнанието, че са свързани с една по-висша, невидима връзка. Сега обаче вие трябва да повярвате в една много по-духовна връзка, която надхвърля кръвното родство. Вие трябва да повярвате в една духовна субстанция, от която израства Азът, и тя е много по-духовна от субстанцията, която - като групова душа - обединява юдейския народ.
Вие трябва да повярвате в това, което е стаено в Мен и във всеки отделен човек, и то е едно цяло не само с Авраам, но и с божествените принципи на Космоса.
Ето защо Христос Исус подчертава в Евангелието на Йоан:
към текста >>
179.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Принципи
те, които се проявяват във физическото тяло, живеят във висшите духовни области, в Девакана.
Принципите, които се проявяват във физическото тяло, живеят във висшите духовни области, в Девакана.
Духовните Същества и сили, действуващи върху физическото тяло, обитават висшите небесни сфери, висшия Девакан; а силите, действуващи върху етерното тяло, обитават по-низшите небесни сфери. Нека да обобщим: в човешкото физическо тяло непрекъснато действуват Същества от най-висшите области на Девакана, а в етерното тяло непрекъснато действуват Същества от по-низшите области на Девакана. Човекът може да разпознае тези Същества едва когато приеме в себе си Христовия Импулс.. “И когато действително познаете Сина Человечески, ще виждате как духовните Същества възлизат и слизат над човека от небесните сфери. До тези неща ще стигнете чрез Импулса, който Христос дава на Земята! ”
към текста >>
Тези разсъждения върху мисията на алкохола не трябва да се приемат като негова защита; необходимо беше обаче да изясним, че тази мисия на алкохола е изпълнена и че за различните епохи са в сила различни
принципи
.
Тези разсъждения върху мисията на алкохола не трябва да се приемат като негова защита; необходимо беше обаче да изясним, че тази мисия на алкохола е изпълнена и че за различните епохи са в сила различни принципи.
И все пак, в същата епоха, когато чрез алкохола човечеството потъна в най-дълбокия егоизъм, бликна и най-могъщата сила, която даде на човека великия импулс да намери отново връзката с духовния свят. От една страна човекът трябваше да бъде смъкнат до най-ниското стъпало, за да се превърне в самостоятелно същество; от друга страна трябваше да се появи могъщата сила, която отново можа да вложи в него импулса за връщане в духовния свят.
към текста >>
180.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
И в много други отношения християнството ще тласне хората в такава посока, че всички те ще се открият за определени въздействия, идващи от
принципи
те на древното посвещение.
И в много други отношения християнството ще тласне хората в такава посока, че всички те ще се открият за определени въздействия, идващи от принципите на древното посвещение.
Ако искаме да разберем тези неща, трябва да опишем самото посвещение. За нас е достатъчно да се обърнем към трите главни разновидности на посвещението:
към текста >>
181.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Важно е да схванем най-вече
принципи
те на новото посвещение.
Вчера ставаше дума само за определени подробности на християнското посвещение.
Важно е да схванем най-вече принципите на новото посвещение.
към текста >>
182.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Сетивният всекидневен човек си поставя цели за следобед, за вечерта, за другия ден; духовният човек, изхождайки от духовните
принципи
, може да си постави далечни цели, които да импулсират неговата воля, да оживотвори неговите сили.
Както може да се проникне с погледа назад в това, което са били предишните състояния на развитието на света и човека, така също, започвайки от началото на явлението на Христа, човек може да прогледне в най-далечното бъдеще. Можем да кажем: Според това, как съзнанието ще се измени отново, ще се устрои и положението на човека в отношение на духовния свят към сетивния свят. Така, докато по-рано посвещението беше едно посвещение в миналото, в прадревната Мъдрост, християнското посвещение дава възможност на посветения да разкрие бъдещето. Следователно необходимо е човек да бъде посветен не само за неговата мъдрост, не само неговото чувство, но и за неговата воля. Защото чрез това той ще знае, какво трябва да прави, ще може да си постави цели за бъдещето.
Сетивният всекидневен човек си поставя цели за следобед, за вечерта, за другия ден; духовният човек, изхождайки от духовните принципи, може да си постави далечни цели, които да импулсират неговата воля, да оживотвори неговите сили.
Да се поставят цели на човечеството по този начин, това значи да се схваща езотеричното Християнство в истинския най-висш смисъл, в смисъла на първоначалния християнски принцип. Така е разбирал нещата този, който е описал великия принцип на посвещението на волята, който е написал Откровението. Откровението се разбира неправилно, когато то не се разбира като източник даващ импулса за бъдещите времена, импулса за бъдещи действия и дела.
към текста >>
183.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
То трябва да означава принципа, който води човека до пълно втвърдяване във външния физически живот, довежда човека дотам, да отблъсне от себе си това, което го прави способен да преодолее и да изхвърли от себе си нисшите
принципи
и да се издигне до висшите.
Помислете само, какво трябва да означава числото 666, ако то трябва да изразява това, което изнесохме?
То трябва да означава принципа, който води човека до пълно втвърдяване във външния физически живот, довежда човека дотам, да отблъсне от себе си това, което го прави способен да преодолее и да изхвърли от себе си нисшите принципи и да се издигне до висшите.
Чрез тези 4 букви са изразени: Физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и низшия Аз, преди той да се издигне до висшия Аз, именно тези 4 начала на човешкото същество изразяват 4-те букви, а именно: Чрез буквата Самех физическото тяло, чрез буквата Вао етерното тяло, чрез буквата Реш астралното тяло и чрез буквата Тао Азът. Така ние виждаме, че тези 4 букви изразяват втвърдеността на горните 4 начала у човека, преди те да са започнали своето божествено развитие. Авторът на Откровението може на истина да каже: "Тук е мъдростта! "Защото в това число наистина има мъдрост. "който има ум, нека размисли върху числото на звяра, числото 666!
към текста >>
184.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Да си представим един човек, който никога не е чувал за Христос, който никога не е приемал в себе си тайните на Йоановото Евангелие, който никога не би могъл да каже: Аз искам да подражавам на Христос, който живее и действува, искам да приема неговите
принципи
в душата си.
Сега нека да опишем образа на Христос и неговата поява на Земята.
Да си представим един човек, който никога не е чувал за Христос, който никога не е приемал в себе си тайните на Йоановото Евангелие, който никога не би могъл да каже: Аз искам да подражавам на Христос, който живее и действува, искам да приема неговите принципи в душата си.
Следователно, да си представим, че един такъв човек никога не се е приближавал до Христос, че не би могъл да отнесе в духовния свят онова съкровище, което днешният човек трябва да вземе със себе си, ако иска да избегне затъмнението на своето съзнание. Онова, което човекът взема със себе си като представи за Христос, е една сила, която прояснява съзнанието му след смъртта, която избавя човека от съдбата, която хората биха имали, ако Христос не би се явил на Земята. Защото ако Христос не би се явил на Земята, човешкото същество би се запазило наистина, обаче неговото съзнание след смъртта не би могло да се проясни. Ето в какво се състои истинското значение на Христовото идване: в самото ядро на човешкото същество беше вложено нещо, което ще се развива занапред. Ако човекът се отъждествява със собствената си личност, тъкмо Събитието от Голгота е това, което го предпазва от духовна смърт.
към текста >>
185.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Нейните
принципи
изобщо не са се променили, въпреки че днес те се изучават по друг начин; Мъдростта на древните Риши е претърпяла единствено тази промяна, че днес ние я изучаваме с помощта на такива познавателни способности, които са пробудени от Христовия Импулс.
Следователно, ако някой говори за западния окултизъм, за това, което в известен смисъл идва от скритите Риши на Запада а то, естествено, е невидимо за физическите очи съвсем не бива да се твърди, че в западния окултизъм липсва дори и йота от източния окултизъм. Нищо, абсолютно нищо не липсва от него. Западният окултизъм това е подмладеният чрез Христовия Импулс източен окултизъм. Цялата величествена Мъдрост за свръхчовешките светове и за свръхсетивния живот, прозвучала някога от устата на свещените Риши, днес може да бъде отново намерена в познанието за Йерархиите и тяхното отражение във физическия свят. Същото се отнася, например, и за геометрията на Евклид*8.
Нейните принципи изобщо не са се променили, въпреки че днес те се изучават по друг начин; Мъдростта на древните Риши е претърпяла единствено тази промяна, че днес ние я изучаваме с помощта на такива познавателни способности, които са пробудени от Христовия Импулс.
Следователно, голяма част от това, което можем да кажем за духовните светове, е по същество източна Мъдрост. По този въпрос не бива да съществуват никакви недоразумения, а както знаем, те възникват твърде лесно.
към текста >>
186.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Когато срещате един човек, Вие виждате: Той има всичките изброени
принципи
вътре в себе си; всичко у него е цялостно и органически свър-зано в едно неделимо цяло.
Когато срещате един човек, Вие виждате: Той има всичките изброени принципи вътре в себе си; всичко у него е цялостно и органически свър-зано в едно неделимо цяло.
Но ако търсите срещата с един Ангел, Вие следва да имате предвид: неговото физическо тяло тук долу е само като един вид отражение на неговите духовни принципи, които могат да бъдат видени само горе в духовния свят. Вие би трябвало да търсите физическото тяло на Ангела във водните потоци и изпарения, в тласъците на вятъра, в мълниите, които прорязват Небето и т.н. Обикновено хората смятат, че едно тяло би трябвало да е ограничено от всички страни и поради този предразсъдък им е трудно да си кажат: Ето, сега аз стоя пред една мъгла, която идва и скрива целия свят, сега аз стоя пред бликащия извор, пред бушуващия вятър, сега аз виждам мълниите, които прорязват Небето и зная, че всичко това са откровенията на Ангелите; и зад тези физически процеси, които не са така рязко ограничени, както са формите на човешкото физическо тяло, аз виждам нещо духовно.
към текста >>
Но ако търсите срещата с един Ангел, Вие следва да имате предвид: неговото физическо тяло тук долу е само като един вид отражение на неговите духовни
принципи
, които могат да бъдат видени само горе в духовния свят.
Когато срещате един човек, Вие виждате: Той има всичките изброени принципи вътре в себе си; всичко у него е цялостно и органически свър-зано в едно неделимо цяло.
Но ако търсите срещата с един Ангел, Вие следва да имате предвид: неговото физическо тяло тук долу е само като един вид отражение на неговите духовни принципи, които могат да бъдат видени само горе в духовния свят.
Вие би трябвало да търсите физическото тяло на Ангела във водните потоци и изпарения, в тласъците на вятъра, в мълниите, които прорязват Небето и т.н. Обикновено хората смятат, че едно тяло би трябвало да е ограничено от всички страни и поради този предразсъдък им е трудно да си кажат: Ето, сега аз стоя пред една мъгла, която идва и скрива целия свят, сега аз стоя пред бликащия извор, пред бушуващия вятър, сега аз виждам мълниите, които прорязват Небето и зная, че всичко това са откровенията на Ангелите; и зад тези физически процеси, които не са така рязко ограничени, както са формите на човешкото физическо тяло, аз виждам нещо духовно.
към текста >>
Човекът трябва да развие всичките споменати
принципи
вътре в самия себе си; ето защо той просто не може да си представи, че едно физическо тяло може да се простира и в невидимия свят.
Човекът трябва да развие всичките споменати принципи вътре в самия себе си; ето защо той просто не може да си представи, че едно физическо тяло може да се простира и в невидимия свят.
Но Вие не бива да се учудвате, че примерно осемдесет Ангела си принадлежат взаимно и, образувайки едно цяло, могат да имат най-плътната част от своето физическо тяло в тази или онази водна повърхност. физическото тяло на Ангела не е нещо компактно; към него би могла да принадлежи както тази водна площ, така и друга водна площ, разположена на стотици километри встрани.
към текста >>
Искаме ли да си изградим пълна представа за Архангелите, ние трябва да си кажем: Да, тук нещата не са както при човека, където всички
принципи
са събрани на едно място; тук духовното е горе и в същото време то се отразява долу.
Ако пристъпим към следващата Йерархия, Архангелите, ние ще установим, че там нещата са още по-различни. Това, което тук отбелязваме като астрално тяло, при Архангелите изобщо не е свързано с физическото тяло и с етерното тяло; т.е. долните им съставни части, физическото тяло и етерното тяло са отделени от по-висшите съставни части, които се намират горе в духовния свят.
Искаме ли да си изградим пълна представа за Архангелите, ние трябва да си кажем: Да, тук нещата не са както при човека, където всички принципи са събрани на едно място; тук духовното е горе и в същото време то се отразява долу.
Едно физическо тяло и едно етерно тяло могат да се съединят само ако физическото тяло е съставено от въздух или огън. Следователно, Вие не бихте могли да доловите физическото тяло на Архангела в тази или онази водна маса, а само в огъня или вятъра, така че духовното съответствие на етерно-физическата част от Архангела Вие бихте могли да намерите с помощта на ясновидството само горе в духовния свят.
към текста >>
И този факт го отличава от всички други същества, превръща го в индивидуалност, която съсредоточава в себе си всички споменати
принципи
.
Следователно, ние виждаме, че тези три Йерархии, разположени непосредствено над нас, са тясно свързани с нашето собствено съществуване. Човекът е това, което представлява, само защото е получил нещо от твърдата Земна материя.
И този факт го отличава от всички други същества, превръща го в индивидуалност, която съсредоточава в себе си всички споменати принципи.
През епохата на Старата Луна човекът все още приличаше на другите същества, но впоследствие с него настъпиха съществени промени. Едва на Земята човекът, бих казал, се прибра в своята кожа и се превърна в едно цялостно, обособено в себе си същество; едва на Земята той се превърна в едно органично цяло, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Фактически тази консолидация не съществува от дълго време. Ако се върнем назад към първата фаза на Атлантската епоха, там ще открием един човек, който не усещаше Аза напълно в себе си и който, бих казал, все още очакваше идването на Аза. И ако бихме могли да се върнем още по-назад в планетарното развитие на Земята, би трябвало да кажем: Тук човекът все още е съставен само от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
към текста >>
187.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Както е записано в "
Принципи
те" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че "днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Както е записано в "Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че "днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
към текста >>
Извлечение от лекцията, направено от Christian Karl, "Handbuch zum Vortragswerk Rudolf Steiners, Novalis Verlag: Под ръководството на Духовете на Формата, Ангелите създават в човешкото астрално тяло опреде лени образи, и то според
принципи
, в които са вложени нови сили за бъдещата еволюция на човечеството.
Извлечение от лекцията, направено от Christian Karl, "Handbuch zum Vortragswerk Rudolf Steiners, Novalis Verlag: Под ръководството на Духовете на Формата, Ангелите създават в човешкото астрално тяло опреде лени образи, и то според принципи, в които са вложени нови сили за бъдещата еволюция на човечеството.
Тези образи водят до изживяването на абсолютно братство между хората, до свобода на религиозните вероизповедания и до годност за приемане на антропософските истини.
към текста >>
188.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Въпреки че астралното тяло и Азът са най-висшите и най-вътрешни
принципи
на човешката природа, те съвсем не се показват като най-съвършените.
Въпреки че астралното тяло и Азът са най-висшите и най-вътрешни принципи на човешката природа, те съвсем не се показват като най-съвършените.
Физическото тяло е по-съвършено от астралното тяло, даже и за едно повърхностно наблюдение. Преди две години аз показах съвършенство толкова по-удивително, колкото по-отблизо го проучваме. Чудесното устройство на сърцето и на човешкия мозък могат да задоволят не само най-големите интелектуални изисквания, ако ги изучаваме от гледището на анатомията, но и да по вдигнат естетическите и морални чувства на онзи, който пристъпва към това изучаване с цялата си чувствителност. Астралното тяло не е достигнало още тази степен на съвършенство. То е носител на радостите и страданията, на инстинктите, желанията и т.н., и трябва да признаем, че по отношение на своите наслади, на своите желания човекът се отнася по едни начин, който малко благоприятствува живота на сърцето и на мозъка.
към текста >>
189.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Всички хора биха се отдали безпощадно на тази всемирна война, която все пак ще дойде, но за онези, които не ще се оставят да бъдат истински проникнати от Христовия
Принципи
.
Ако бихме изследвали кръвта, не чрез химическия анализ, но чрез средствата предлагани от Духовната наука, бихме си дали сметка, че кръвта на един съвременен човек се различава от тази на един такъв от миналото, който би живял няколко хилядолетия преди Христа. Кръвта се е изменила; тя е добила такива свойства, че все по-малко и по-малко може да бъде носителка на Любовта. Как би се явило на един ясновидец, на един пророк бъдещето развитие, ако Христовата любов не би дошла да замени любовта свързана с кръвните връзки, която се изгубваше, изчезваше? Той би видял хората да се отделят все повече едни от други, да се втвърдяват все повече в своя собствен Аз, той би видял как границите между душите стават все по-резки и непроницаеми, хората да воюват помежду си и войната на всички против всички да заема мястото на любовта на Земята. Ето какво би се получило следвайки линията на развитието на човешката кръв, ако Христос не беше дошъл.
Всички хора биха се отдали безпощадно на тази всемирна война, която все пак ще дойде, но за онези, които не ще се оставят да бъдат истински проникнати от Христовия Принципи.
към текста >>
За да бъде възможно да се намери едно хармонично съгласуване между майчиния и бащиния
принципи
, беше необходим един нов импулс, този на Христос.
За да бъде възможно да се намери едно хармонично съгласуване между майчиния и бащиния принципи, беше необходим един нов импулс, този на Христос.
Нека от тук да се върнем отново към някои тайни, съдържащи се в чудото от Кана Галилейска.
към текста >>
Но тази последната сама губеше своята сила и пресъхваше от само себе си; онези, които и се доверяваха, като Оедип, изпадаха в безредие, което никога не би могло да бъде отстранено, ако човек се е втвърдил в старите
принципи
и се е отклонил от новата мъдрост, Христовия Импулс.
Когато древният мъдрец, който виждаше идването на Христа, сравняваше старото посвещение с новото, струваше му се, че от стария начин на посвещение не можеше да дойде нищо добро за хората; а на новия начин на съединяване с майката, изразен в сватбата от Кана Галилейска, той виждаше спасението, мира и братството; чрез това старият принцип изчезваше. Следователно, кой е истинският вражески елемент, който Христос трябваше да направи да изчезне? Той не идваше да води борба с древната мъдрост.
Но тази последната сама губеше своята сила и пресъхваше от само себе си; онези, които и се доверяваха, като Оедип, изпадаха в безредие, което никога не би могло да бъде отстранено, ако човек се е втвърдил в старите принципи и се е отклонил от новата мъдрост, Христовия Импулс.
Трябваше да бъде направена една голяма крачка напред. И ние намираме нейното описание в една пълна с мъдрост легенда. Тази легенда не е предадена в Евангелието, но с това тя не е по-малко една християнска легенда една християнска истина.
към текста >>
190.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите
принципи
; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него.
Вчера говорихме за две духовни течения, носители на които са били различните народи, които са се придвижили от древна Атлантида на изток. Как тези две течения са се развили по различен начин и чрез това са се подготвили да произведат това, кое то трябваше да стане после в по-късни времена; как особено при южното течение на народите стана онова задълбочаване към духовния свят, който стои зад душевния живот на човека. Как при другото духовно течение погледът бе насочен навън в света окръжаващ човека на Земята, за да бъде познат духовният свят, скрит зад килима на сетивния свят.
Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него.
Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите. По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека. Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н. Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с духовно виждане, тя прозирала през всичко това в един духовен свят, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло. Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен свят на боговете.
към текста >>
Естествено не трябва да се представяме, че тези духове се състояха само от етер, но както човекът има своето физическо тяло и вътре в него етерният, астралният и азов принцип, така и тези духове имаха като най-гъста част надолу не физическото тяло, а етерното тяло като най-нисш член на тяхното същество и едновременно по-висшите
принципи
към по-висшите светове.
Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите. По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека. Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н. Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с духовно виждане, тя прозирала през всичко това в един духовен свят, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло. Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен свят на боговете.
Естествено не трябва да се представяме, че тези духове се състояха само от етер, но както човекът има своето физическо тяло и вътре в него етерният, астралният и азов принцип, така и тези духове имаха като най-гъста част надолу не физическото тяло, а етерното тяло като най-нисш член на тяхното същество и едновременно по-висшите принципи към по-висшите светове.
Следователно в този свят виждаше индийската душа. И как чувствуваше тя, когато виждаше в този свят? Какво е изпитвала душата като основно чувство по отношение на целия този свят? Можем да охарактеризираме това чувство по следния начин: индиецът е чувствувал: аз стоя тук на Земята; аз като човек съм се развил през дълги и дълги епохи от първия зародиш на човешкото същество на Стария Сатурн до земната епоха. Аз трябваше да сляза в гъстата физическа материя, за да добия само в нея себесъзнанието.
към текста >>
Тук имате един пример, как с това, което се развива като
принципи
през света, става един прелом.
Първо съществуваше историческият Христос, след това чрез действията на историческия Христос в човешката душа се получиха такива въздействия, че сред човечеството стана възможен един мистичен Христос. Така за по-новото време ние можем да говорим също за едно вътрешно мистично изживяване на Христа; но нещата трябва да се разбират така, че преди своето влизане в Земята Христос беше едно космическо същество. Когато в миналите времена някой се потопяваше във вътрешността на душевния живот, той не намираше Христа, а Дионисий. Днес, ако човек се е развил по подходящ начин, той намира едно вътрешно Христово Същество. От едно Божество намира що се вън от душата Христос е станал едно Божество живеещо вътре в човешката душа, което ще обхване все повече и повече човешката душа, колкото повече тази душа ще се приближава със своите душевни изживявания до този Христос.
Тук имате един пример, как с това, което се развива като принципи през света, става един прелом.
Когато днешният човек говори, че в неговата вътрешност съществува един мистичен Христос, той не трябва да забравя, че всичко в света е минало през развитие и че мистичното съзнание съвсем не е нещо, което е еднакво във всички времена, но че и то е претърпяло развитие. Когато древните свещени Риши поглеждаха в духовните светове, те говориха за Карман и с това те са имали предвид същото Същество, както и Заратустра като едно космическо Същество, когато той говореше за Аура-Маздао. Това беше Христовото Същество. Днес то може да бъде намерено и във вътрешността като мистичен Христос. Че това е той, това е делото на самия Христос на Земята.
към текста >>
191.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Това, което хората изживяха при Христа чрез онова обръщане на
принципи
те, има своя добър смисъл за бъдещето на развитието на човечеството.
Ако човекът би живял така, да речем, от годината 3000 преди Христа до неговото време и още 3000 години след Христа, без нищо да настъпи за него, ако за него не би дошло христовото събитие, тогава той не би изживял в своето физическо тяло нищо, което да може да даде като сила на етерното тяло, когато това етерно тяло ще се освободи от физическото. Това, което човек може да даде на своето етерно тяло, това е, което той може да добие чрез изживяването на Христа сред физическия свят. Всяка връзка с христовия принцип, с изживяванията, които човек може да има във връзка с явяването на Христа, се влива така в душата чрез нейните изживявания сред физическия свят, че тази душа, а заедно с нея и телата се подготвят за това, че в етерното тяло да могат да се влеят силите, от които то ще се нуждае в бъдеще. Така трябваше да дойде изживяването на Христа, това изживяване на Христа трябваше да проникне човешката душа, за да могат хората да разберат своето развитие за бъдещето. Това, което се намира днес във физическото тяло, да изпраща навън силите в етерното тяло; и когато се храни с това, което физическото тяло изживява при явлението на Христа, етерното тяло ще получи силите, за да може отново да лъчезари и да има сила на живот, с която да подържа физическото тяло в бъдеще.
Това, което хората изживяха при Христа чрез онова обръщане на принципите, има своя добър смисъл за бъдещето на развитието на човечеството.
към текста >>
192.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Обаче по отношение на следатлантското развитие има едно Същество, което основно се различава от Бодисатвите, което е
принципи
ално различно от един Бодисатва и което не трябва да смесваме с Бодисатва затова, защото то е било веднъж въплътено в една човешка индивидуалност, което същевременно носеше в себе си вливанията на Бодисатва като Буда.
на превод./ на Бодисатва. И тогава не е нужно да вярваме, че един Бодисатва се е въплътил в Буда, но един такъв Бодисатва се е въплъщавал напълно или отчасти и в други човешки личности. Но ние не трябва да схващаме всички подобни въплъщения по шаблон, а да бъдем на ясно, че както един Бодисатва живя в етерното тяло на Гаутама Буда, такъв един Бодисатва е живял и в телата на други човешки индивиди; и понеже съществото на онзи Бодисатва, който беше наследил астралното тяло на Заратустра, се вливаше в телата на други индивидуалности, например в Хермес, ние можем, но само когато разбираме нещата така, да назовем и други индивидуалности, които също са велики учители, като въплъщение на един Бодисатва. Можем да говорим за едно постоянно завръщащо се въплъщение на Бодисатва, трябва обаче да знаем, че Бодисатва е стоял зад всички хора, в които се въплъщаваше, като част от онази същност, която самата е олицетворена всемъдрост на нашия свят. Така поглеждаме ние към елемента на мъдростта, който е бил предаден в по-стари времена на човечеството.
Обаче по отношение на следатлантското развитие има едно Същество, което основно се различава от Бодисатвите, което е принципиално различно от един Бодисатва и което не трябва да смесваме с Бодисатва затова, защото то е било веднъж въплътено в една човешка индивидуалност, което същевременно носеше в себе си вливанията на Бодисатва като Буда.
Понеже веднъж живя един човек, в който се въплъти Христос и същевременно в тази човешка индивидуалност се вливаха лъчите на Бодисатва, при това въплъщение не трябва да се счита като главно това, че в посочената личност се беше въплътил Бодисатва. Това е Исус от Назарет. Тук преобладава именно през последните три години Христовия Принцип, който основно се различава от Бодисатва. Как можем да разберем разликата между Христовия Принцип и Принципа на Бодисатва? Това е извънредно важно да се знае, благодарение на какво Христос който бе въплътен само веднъж в едно човешко тяло, може да бъде само веднъж въплътен в едно човешко тяло, нито по-рано, нито по-късно.
към текста >>
193.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
По какъв начин, например, хората от предишните епохи можеха да следват
принципи
те на осемстепенния път?
Все някога съдържанието на будизма трябваше да бъде дадено на човечеството. Ако бихме отишли в епохата преди Буда, щяхме да обобщим всички предшестващи епохи от историята на човечеството по следния начин: През всички тези епохи не би могъл да съществува нито един човек на нашата Земя, който да стигне по собствен път до учението за състраданието и любовта, намерило по-късен израз в „осемстепенния път". Човешката еволюция все още не беше толкова напреднала, че една или друга душа да открие тези истини, потъвайки в лични, самостоятелни размишления. За всичко, което възниква в света, са необходими точно определени причини.
По какъв начин, например, хората от предишните епохи можеха да следват принципите на осемстепенния път?
към текста >>
Те можеха да сторят това, само защото тези
принципи
им се предаваха по определен начин, само защото посветените и ясновидците черпейки от окултните школи -, така да се каже, вливаха тези
принципи
в техните души.
Те можеха да сторят това, само защото тези принципи им се предаваха по определен начин, само защото посветените и ясновидците черпейки от окултните школи -, така да се каже, вливаха тези принципи в техните души.
А този, който осъществяваше обучението всред Мистериите и всред окултните школи, беше именно Бодисатва, и тук окултните ученици съумяваха да се издигнат до висшите светове, да приемат това, до което обикновеният човешки разум и обикновената човешка душа все още нямат достъп. Обаче през тези древни епохи, хората, които бяха удостоени с милостта да имат непосредствена връзка с учителите от окултните школи, трябваше непрекъснато да вливат полученото познание в душите на останалите. Животът на обикновените хора трябваше да бъде така подреждан, че да протича според окултните принципи, макар и те да оставаха недостижими за човечеството. Следователно, хората които живееха извън Мистериите, следваха в известен смисъл несъзнателно това, което им беше давано сякаш несъзнателно от представителите на окултните школи. На Земята все още не съществуваше такова човешко тяло, чието устройство дори с помощта на всички духовни сили би позволило някому да открие чрез самостоятелни усилия т.н.
към текста >>
Животът на обикновените хора трябваше да бъде така подреждан, че да протича според окултните
принципи
, макар и те да оставаха недостижими за човечеството.
Те можеха да сторят това, само защото тези принципи им се предаваха по определен начин, само защото посветените и ясновидците черпейки от окултните школи -, така да се каже, вливаха тези принципи в техните души. А този, който осъществяваше обучението всред Мистериите и всред окултните школи, беше именно Бодисатва, и тук окултните ученици съумяваха да се издигнат до висшите светове, да приемат това, до което обикновеният човешки разум и обикновената човешка душа все още нямат достъп. Обаче през тези древни епохи, хората, които бяха удостоени с милостта да имат непосредствена връзка с учителите от окултните школи, трябваше непрекъснато да вливат полученото познание в душите на останалите.
Животът на обикновените хора трябваше да бъде така подреждан, че да протича според окултните принципи, макар и те да оставаха недостижими за човечеството.
Следователно, хората които живееха извън Мистериите, следваха в известен смисъл несъзнателно това, което им беше давано сякаш несъзнателно от представителите на окултните школи. На Земята все още не съществуваше такова човешко тяло, чието устройство дори с помощта на всички духовни сили би позволило някому да открие чрез самостоятелни усилия т.н. осемстепенен път. Той трябваше да бъде като едно откровение от горе. Следователно, преди епохата на Буда, едно такова същество като Бодисатва, просто не беше в състояние да се възползва напълно от някакво човешко тяло.
към текста >>
С други думи, в Предна Азия трябваше да бъде създаден един народ, носещ в себе си съвършено различни еволюционни
принципи
, един народ, готов да изостане от другите източни народи.
Това, което по-късно се разигра в Предна Азия като Христово Събитие, изискваше в известен смисъл следното: Предно-азиатското направление трябваше да изостане след индийското, за да може след време да поеме в себе си и то много по-жадно и непосредствено онези импулси, които бяха дадени на Индия, макар и по друг начин.
С други думи, в Предна Азия трябваше да бъде създаден един народ, носещ в себе си съвършено различни еволюционни принципи, един народ, готов да изостане от другите източни народи.
И ако следвайки мировата мъдрост, източните народи напреднаха до такава степен, че можеха да наблюдават превръщането на Бодисатва в Буда, то всред народите на Предна Азия и по-специално всред древноеврейския народ хората трябваше да изостанат на една по-ниска, на една детинска степен. Ето какво беше необходимо! Защото погледнато в голям мащаб с развитието на човечеството трябваше да се случи същото, което в умален мащаб бихме наблюдавали, когато един човек развива определена зрялост до към своята тридесета година; да, той развива определени способности, обаче в известен смисъл тези способности се превръщат в пречки,в препятствия.
към текста >>
Отправеното към външния свят Заратустрово учение не съдържаше в себе си това, което наричаме „морални
принципи
".
Намеренията на Ормузд и Ариман са насочени към това, което ще произлезе от човешката душа в резултат на тяхното непрекъснато противоборство. И понеже те са в непрекъсната борба, човешките души са арена на ужасяващи страсти. Интимната и дълбока страна на човешкия душевен живот, тук е нещо напълно непознато. Тук е в сила само могъщото учение за Космоса. Под „добро" и „зло" тук се разбират най-вече полезните и вредни действия, разиграващи се в Космоса, които вторично засягат и човека.
Отправеното към външния свят Заратустрово учение не съдържаше в себе си това, което наричаме „морални принципи".
То изучаваше всички Същества, които властвуваха над сетивния свят, всички добри и светли, всички зловещи и мрачни сили, всред които се носеше крехката фигура на човешкото същество. Моралните принципи, които човек изгражда в своята душа, тук бяха нещо непознато; те се появиха по-късно. Когато например пред някого заставаше един „лош" човек, той усещаше как през този човек се разливат силите на злите Същества, той го усещаше като „обсебен" от злите Същества. В този случай не можеше да се говори за „вина". Човекът беше усещан като вплетен в една мирова система, все още непроникната от морални свойства.
към текста >>
Моралните
принципи
, които човек изгражда в своята душа, тук бяха нещо непознато; те се появиха по-късно.
Интимната и дълбока страна на човешкия душевен живот, тук е нещо напълно непознато. Тук е в сила само могъщото учение за Космоса. Под „добро" и „зло" тук се разбират най-вече полезните и вредни действия, разиграващи се в Космоса, които вторично засягат и човека. Отправеното към външния свят Заратустрово учение не съдържаше в себе си това, което наричаме „морални принципи". То изучаваше всички Същества, които властвуваха над сетивния свят, всички добри и светли, всички зловещи и мрачни сили, всред които се носеше крехката фигура на човешкото същество.
Моралните принципи, които човек изгражда в своята душа, тук бяха нещо непознато; те се появиха по-късно.
Когато например пред някого заставаше един „лош" човек, той усещаше как през този човек се разливат силите на злите Същества, той го усещаше като „обсебен" от злите Същества. В този случай не можеше да се говори за „вина". Човекът беше усещан като вплетен в една мирова система, все още непроникната от морални свойства. Ето забележителната особеност на това учение, чийто поглед, макар и духовно ориентиран, беше отправен към външния свят.
към текста >>
194.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И всеки човек, който днес се интересува от антропософските
принципи
, не само защото те изострят неговия интелект, а защото го пленяват със своята истинност, всеки, който изпитва живо, вътрешно задоволство от антропософските истини, ще се превърне в предтеча за онези човешки същества, при които един ден душата ще тържествува над тялото.
Следователно, как да обясним мисията на Антропософията от тази гледна точка? Ако в нашата епоха Антропософията успее да прерасне в нещо, което не само пробужда разума и интелекта, а съживява и истински стопля душата, тогава душата ще натрупа в себе си толкова сили, че ще добие власт над физическата материя. Разбира се, за тази цел е необходим известен преход; ето защо е необходимо нещо, което на пръв поглед ще изглежда излишно, или дори вредно. Обаче това са преходни форми, които ще отстъпят пред онова бъдеще, когато хората непосредствена ще възприемат духовния живот в своите идеи и когато цялото човечество ще се издигне до онова състояние, при което духовният свят ще ръководи материалния свят.
И всеки човек, който днес се интересува от антропософските принципи, не само защото те изострят неговия интелект, а защото го пленяват със своята истинност, всеки, който изпитва живо, вътрешно задоволство от антропософските истини, ще се превърне в предтеча за онези човешки същества, при които един ден душата ще тържествува над тялото.
към текста >>
Каквито и доказателства да срещнем във външния свят, ние трябва да проникнем във вътрешността на нещата, да си изградим лично убеждение за техния духовен произход и да признаем: Ако днес антропософските
принципи
имат тези последици, които често виждаме, те се дължат на нездравите човешки отношения.
В това отношение изобщо не следва да търсим доказателства във външния свят; ние трябва да вникнем в тази мъдрост и сами да се убедим в нейната правота.
Каквито и доказателства да срещнем във външния свят, ние трябва да проникнем във вътрешността на нещата, да си изградим лично убеждение за техния духовен произход и да признаем: Ако днес антропософските принципи имат тези последици, които често виждаме, те се дължат на нездравите човешки отношения.
Здрава е спиритуалната мъдрост, но не винаги здрави са хората. Ето защо е разбираемо, че днес не може да се открие всичко, което спиритуалната мъдрост е в състояние да даде на човечеството едва в хода на времето. И все пак, грижата е налице: Вредата от Антропософията не може да е голяма; никой на принуждава градските деца да дишат острия и режещ планински въздух. Ето защо само от време на време може да бъде разкрито нещо, което обикновените хора могат да понесат. Защото ако например цялата спиритуална мъдрост бъде изведнъж разкрита, би могло да се получи така, че някои човешки тела биха се разрушили, както и недоброто физическо здраве може да се разклати от здравия планински въздух.
към текста >>
Колкото и да се възхищават хората от всевъзможните философски системи, колкото и да се прекланят пред Кант и т.н., всичко това е нищожен фрагмент от всеобхватните
принципи
на осемстепенния път.
Колкото и да се възхищават хората от всевъзможните философски системи, колкото и да се прекланят пред Кант и т.н., всичко това е нищожен фрагмент от всеобхватните принципи на осемстепенния път.
И човечеството само много бавно може да се издигне до разбирането на това, което е скрито зад думите на осемстепенния път. Най-напред подобен факт се представя пред човечеството в подходящия момент, а после развитието продължава. Човечеството тръгва от изходната точка и едва след продължителни усилия постига това, което му е дадено още в са мото начало като един велик образец. Ето как Буда даде учението за любовта и състраданието като една заветна цел за бъдещите поколения, които постепенно и чрез самостоятелни усилия ще се научат да разбират какво точно е скрито в осемстепенния път. А през шестата културна епоха вече ще има достатъчно голям брой хора, които ще са способни на всичко това.
към текста >>
195.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И в известен смисъл развитието се състои в това, че
принципи
те, валидни за миналите епохи, не бива да се пренасят в съвременната епоха.
Защото всичко, което е било правилно за една изтекла епоха, се превръща в пречка за следващата епоха.
И в известен смисъл развитието се състои в това, че принципите, валидни за миналите епохи, не бива да се пренасят в съвременната епоха.
Силата, лежаща в основата на пречките, на времето е била обозначавана с „техническия" термин Мамон.
към текста >>
Ето един от основните
принципи
на християнството.
Устата проговаря от преливащото сърце, от това, което сърцето не успява да побере в себе си. Обаче сърцето се движи от кръвта, а кръвта е израз на Аза*15. Следователно, горните думи означават нещо по-друго: Тази сила проговаря от един преливащ, неудържим Аз, излъчващ от самия себе си силата на вярата! Тогава твоите думи ще са такива, че те наистина ще съдържат силата на Христос. „От препълненото сърце говорят устата".
Ето един от основните принципи на християнството.
към текста >>
Ето с какви думи, столетия наред, се прикрива един от основните
принципи
на християнството.
А сега вземете някои днешни преводи на Библията. Какво пише на това място? „Каквото има в сърцето на човека, това говори устата му".
Ето с какви думи, столетия наред, се прикрива един от основните принципи на християнството.
Все още човечеството не е стигнало до там, да разбере каква безсмислица е да се казва, че след като се „напълни", сърцето се „изпразва". Обикновено нещата в света се „изсипват" или „изпразват", след като са повече от „пълни". И така, човечеството по необходимост не бих искал това да звучи като критика се е за плело в една погрешна представа, която напълно скрива един от най-важните и кардинални принципи на християнството, без да обръща внимание, че на това място стои една пълна безсмислица. От немския превод на „Ех abu dantia cordis os loquitur". може да се допусне, че със същото право бихме казали: „Препълнената тухлена печка стопля стаята"; но това е безсмислица, защото, ако затоплите само стените на печката, стаята няма да се стопли.
към текста >>
И така, човечеството по необходимост не бих искал това да звучи като критика се е за плело в една погрешна представа, която напълно скрива един от най-важните и кардинални
принципи
на християнството, без да обръща внимание, че на това място стои една пълна безсмислица.
Какво пише на това място? „Каквото има в сърцето на човека, това говори устата му". Ето с какви думи, столетия наред, се прикрива един от основните принципи на християнството. Все още човечеството не е стигнало до там, да разбере каква безсмислица е да се казва, че след като се „напълни", сърцето се „изпразва". Обикновено нещата в света се „изсипват" или „изпразват", след като са повече от „пълни".
И така, човечеството по необходимост не бих искал това да звучи като критика се е за плело в една погрешна представа, която напълно скрива един от най-важните и кардинални принципи на християнството, без да обръща внимание, че на това място стои една пълна безсмислица.
От немския превод на „Ех abu dantia cordis os loquitur". може да се допусне, че със същото право бихме казали: „Препълнената тухлена печка стопля стаята"; но това е безсмислица, защото, ако затоплите само стените на печката, стаята няма да се стопли. Тя ще се стопли само от преизобилието на топлина. Да, тук ние се натъкваме на една важна подробност. Скрито е едно основно изречение, един основен принцип на християнството, върху който е изградена важна част от Евангелието на Лука и човечеството просто не разполага с нея.
към текста >>
196.
Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Днес могат да се изричат определени морални
принципи
; след това човек ги разбира.
Не можем да бъдем толкова късогледи като днешната наука, която вярва, че винаги е имало едни и същи способности, които постепенно са се развили от примитивни начала, и че човек преди това е бил на степента на животното. Именно така това не е стояло. Това, което днес наричаме човешко мислене, чувстване и воля, не винаги е съществувало. Колкото по-назад се връщаме в развитието на човечеството, толкова повече сегашното състояние на съзнанието става сънищно, смътно ясновидско. Затова всичко, което е трябвало да се преподава в древните времена като учение, е трябвало да се дава по-различно от днес.
Днес могат да се изричат определени морални принципи; след това човек ги разбира.
Чувайки за такива принципи, днес той може да каже: разбира се, това ми го говори собственият ми разум. Но за това първо е трябвало да бъдат развити разумът и съвестта. Външната история осезаемо потвърждава, че съвестта не винаги я е имало, че тя е започнала някога. Есхил[1] все още не говори за нея. Тази особена душевна сила навлязла в света едва в определено време, като преди това я е нямало.
към текста >>
Чувайки за такива
принципи
, днес той може да каже: разбира се, това ми го говори собственият ми разум.
Именно така това не е стояло. Това, което днес наричаме човешко мислене, чувстване и воля, не винаги е съществувало. Колкото по-назад се връщаме в развитието на човечеството, толкова повече сегашното състояние на съзнанието става сънищно, смътно ясновидско. Затова всичко, което е трябвало да се преподава в древните времена като учение, е трябвало да се дава по-различно от днес. Днес могат да се изричат определени морални принципи; след това човек ги разбира.
Чувайки за такива принципи, днес той може да каже: разбира се, това ми го говори собственият ми разум.
Но за това първо е трябвало да бъдат развити разумът и съвестта. Външната история осезаемо потвърждава, че съвестта не винаги я е имало, че тя е започнала някога. Есхил[1] все още не говори за нея. Тази особена душевна сила навлязла в света едва в определено време, като преди това я е нямало.
към текста >>
197.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
До размера, до който мъжките и женските
принципи
се изразяват в структурата на човешкия мозък, може дори да се каже, че през нашето съвремие твърде неудобно и неприятно е да си принуден да използуваш мъжки мозък.
Хора, които преценяват всичко от външна страна критикуват Духовната Наука затова, че много жени са привлечени към нея. Те не разбират, че това е съвсем разбираемо, просто защото средният мозък на един мъж е преминал границата на една средна точка на еволюцията; този мозък е станал по-сух, по-дървен и следователно повече се придържа към вкостенено към традиционни понятия; той не може да се освободи от предразсъдъците, в които е заседнал. Някой, който изучава Духовната Наука понякога може да му е трудно, че през съвременното си въплъщение трябва да използува такъв мъжки мозък! Мъжкият мозък е твърд, противодействуващ и по-труден за манипулиране от женския мозък, които по-лесно може да надделее препятствията, които мъжкият мозък със своята гъстота издига. Ето защо женският мозък много по-лесно може да следва онова, което е ново в нашия начин на гледане на света.
До размера, до който мъжките и женските принципи се изразяват в структурата на човешкия мозък, може дори да се каже, че през нашето съвремие твърде неудобно и неприятно е да си принуден да използуваш мъжки мозък.
Мъжкият мозък трябва да бъде много по-внимателно обучаван, много повече из основи, отколкото женският мозък. Както виждате, не е толкова необикновено, че днес жените по-лесно се ориентират в нещо, което е така подчертано ново като Духовната Наука.
към текста >>
198.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Онова, което наричаме морални
принципи
и импулси работят косвено във волята.
Ако свържем това, с което беше предварително казано относно двата полюса на душевния живот, ще усетим, че полюсът на интелекта е този, който доминира будния живот животът, в който човек е интелектуално буден. Денем той е буден по отношение на своя интелект по време на сън той е буден по отношение на своята воля. Това е така, защото нощем той спи по отношение на интелекта и затова не съзнава онова, което предприема с неговата воля.
Онова, което наричаме морални принципи и импулси работят косвено във волята.
И всъщност човек се нуждае от живот, прекаран в сън, та моралните импулси, които той приема чрез живота на мисълта, да могат да се превръщат в резултатна дейност. В своя обикновен живот днес човек е способен да извърши, което е правилно само на плоскостта на интелекта. Той е по-малко в състояние да извърши нещо на морална плоскост, защото там той е зависим от помощта, която идва от Макрокосмоса.
към текста >>
В индивид с ниски морални качества теченията са съвсем различни от тези, които се наблюдават в индивид с благородни
принципи
.
Моралните качества твърде лесно се разкриват в особените багри на теченията, които се втичат в човешкото същество по време на сън.
В индивид с ниски морални качества теченията са съвсем различни от тези, които се наблюдават в индивид с благородни принципи.
Всякакви старания за прикриване деня на човешката природа са безполезни. В лицето на космичните висши сили не е възможно никакво лицемерие. При човек, който има само слаба склонност към морални принципи, лъчите, течащи в него са кафеникова-червени по цвят различни нюанси, приближаващи се към кафяво-червено. В човек с високи морални идеали лъчите са лилаво-виолетови. В момента са събуждане или на засипване се извършва един вид борба в областта за пинеалната жлеза между това, което тече надолу отгоре и онова, което тече отдолу нагоре.
към текста >>
При човек, който има само слаба склонност към морални
принципи
, лъчите, течащи в него са кафеникова-червени по цвят различни нюанси, приближаващи се към кафяво-червено.
Моралните качества твърде лесно се разкриват в особените багри на теченията, които се втичат в човешкото същество по време на сън. В индивид с ниски морални качества теченията са съвсем различни от тези, които се наблюдават в индивид с благородни принципи. Всякакви старания за прикриване деня на човешката природа са безполезни. В лицето на космичните висши сили не е възможно никакво лицемерие.
При човек, който има само слаба склонност към морални принципи, лъчите, течащи в него са кафеникова-червени по цвят различни нюанси, приближаващи се към кафяво-червено.
В човек с високи морални идеали лъчите са лилаво-виолетови. В момента са събуждане или на засипване се извършва един вид борба в областта за пинеалната жлеза между това, което тече надолу отгоре и онова, което тече отдолу нагоре. Когато човек е буден, интелектуалният елемент тече отдолу нагоре във формата на течения светлина; а онова от морално-естетична природа тече отгоре надолу. В момента на събуждането или на засипването тези две течения се срещат в човек с нисък морал в областта на пинеалната жлеза става яростна борба между двете течения. В човек с висок морал около пинеалната жлеза се образува нещо като малко море от светлина.
към текста >>
Възможно е съвсем да признаеш морални
принципи
и въпреки това да не живееш съгласно тях.
Сънят на Сократ, че добродетелта може да бъде мисъл, ще стане истина; на земята ще става възможно все повече и повече не само за интелекта да бъде стимулиран и активизиран чрез това учение, но чрез това учение за моралните импулси да бъдат разпространени. Шопенхауер е казал:. "Да проповядваш морал е лесно, да го установиш е много мъчно". Защо е така? Защото никаква нравственост досега още не е разпространена чрез проповед.
Възможно е съвсем да признаеш морални принципи и въпреки това да не живееш съгласно тях.
За много хора приляга мисълта на апостол Павел, че духът иска, но плътта е немощна. Това ще се промени чрез моралния огън, изтичащ от фигурата на Христа. Чрез това ще се засили признаването на нуждата от морални импулси. Човек ще преобрази Земята чрез постоянно нарастващо чувство, че нравствеността, моралът са съществена нейна част. В бъдеще да бъдат неморални ще бъде възможно само за индивиди, които ще получават неморална помощ, които са тласкани в тази насока, които са обсебени от зли демони, от Ариманови, Азурични сили и които се стремят да бъдат под такова влияние.
към текста >>
В бъдещето състояние на Земята ще има достатъчен брой индивиди, които ще обучават на нравственост и същевременно ще предлагат нейните
принципи
; обаче ще има също така други, които по свое собствено решение ще се отдадат на злите сили и така ще направят възможен един ексцес на злото да бъде насочен срещу доброто човечество.
В бъдещето състояние на Земята ще има достатъчен брой индивиди, които ще обучават на нравственост и същевременно ще предлагат нейните принципи; обаче ще има също така други, които по свое собствено решение ще се отдадат на злите сили и така ще направят възможен един ексцес на злото да бъде насочен срещу доброто човечество.
Никой няма да бъде принуждаван да направи това; то ще се опира на свободната воля на всеки индивид.
към текста >>
199.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Днес желая да представя пред душите ви само онова, което е от
принципи
ална важност.
Ако човек желае да си изгради един световен мироглед, той правилно се стреми към хармонизиране на отделните части. Това той върши от навик, който е много оправдан, защото през много векове на всички е казвано, че най-голямото съкровище на човешката душа и дух е монотеизмът. Онова, което се среща в света като опитност човек желае да го сведе обратно до една неразделна основа на света. Това е добре оправдано, макар че не по начина, по който обикновено вярваме да е оправдано. То е оправдано по един напълно различен начин, за който ще говорим следния път.
Днес желая да представя пред душите ви само онова, което е от принципиална важност.
към текста >>
200.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Идеята също така ще се разпространи от същите тези школи, че човек става добър не като се научи на различни етични
принципи
, чрез които човек може да стане добър, а като поема бакър при известно съзвездие на звездите или арсеник при друго.
Идеята също така ще се разпространи от същите тези школи, че човек става добър не като се научи на различни етични принципи, чрез които човек може да стане добър, а като поема бакър при известно съзвездие на звездите или арсеник при друго.
Вие може да си представите как тези неща биха могли, да бъдат експлоатирани от егоистично настроени групи за власт. Достатъчно е само да не се казва това знание на други, които не са в състояние да участвуват, и човек вече има един много добър метод да управлява голяма маса хора. Няма нужда да се говори за всичките тези неща; достатъчно е някой да въведе например някакъв нов деликатес тогава човек търси пазар за този нов деликатес, който съдържа подходящото вещество и по този начин получава резултата, който му е необходим, когато тези неща се разбират само материалистично. Трябва на човека да му е ясно, че във всяка материя са скрити духовни въздействия. Само онзи, който действително знае, че няма нищо само материално, а само духовно, той ще проникне отвъд тайните на живота.
към текста >>
Икономическият принцип е свързан с всичко онова, което е включено, за да се създаде една армия за тези стари
принципи
от огромно число човешки същества по цялата земя.
Представителите на старите импулси тези от 18-17 и 16-тото столетие могат следователно да бъдат впрегнати към тези сили посредством изкуствени средства, към силите произтичащи от известни групово-егоистични братства. Най-ефикасният принцип на новата епоха, чрез който може да се получи власт над толкова хора над колкото има нужда е икономическият принцип, принципът на икономическата зависимост. Това обаче е само инструментът. Онова, което се включва тук е нещо напълно различно. Онова, което е включено е нещо, което вие може да извлечете от всички мои изказвания.
Икономическият принцип е свързан с всичко онова, което е включено, за да се създаде една армия за тези стари принципи от огромно число човешки същества по цялата земя.
към текста >>
201.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Когато, воден от такива
принципи
, човек тръгва по пътя, водещ в лабиринта от събития в духовния Макрокосмос, това е нещо, което бе пророчески предсказано сред първоначалните народи на Северна Европа.
Когато, воден от такива принципи, човек тръгва по пътя, водещ в лабиринта от събития в духовния Макрокосмос, това е нещо, което бе пророчески предсказано сред първоначалните народи на Северна Европа.
Способностите, позволяващи им да четат великия ръкопис на природата, бяха още дейни в тези народи по времето, когато гърците вече бяха достигнали висока степен на интелектуалност. Мисията на гърците бе да подготвят онова, което днес ние трябва да доведем до още по-висока степен на развитие. Книга като "Тайната Наука" не можеше да бъде написана в дните на древна Гърция, но гръцката култура направи възможно по различен начин за онзи, който се впускаше в лабиринта на духовния Макрокосмос, да намери нишка, която да го води отново назад. Това е посочено в легендата за Тезей, който взел нишката на Ариадна със себе си в лабиринта. А сега, какво е нишката на Ариадна днес?
към текста >>
202.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Духовната Наука достига най-високата си точка в едно настроение на благоговение, и в изпълнено с чувство на дълг прилагане на
принципи
те на действие, признати за правилни.
Ние можем да разсъждаваме за нещата в света и да оставаме студени и равнодушни правейки това, но не можем да познаем висшите светове без да обърнем погледа си нагоре и тогава неминуемо пробуждаме чувствени импулси, извличаме импулси за своите действия от познанието. Онези, които чувстват това за естествено, няма да стигнат до застой в този момент. Те ще положат усилия да подражават на велики идеали, които сияят от духовния свят. Нашата воля също, както и чувствата ни, става благочестива, когато стигнем до последното изпитание в търсенето на духовно познание. Всеки, който претендира да има познание за духа и остава равнодушен в своите чувства и воля, не е бил повлиян правилно от това познание.
Духовната Наука достига най-високата си точка в едно настроение на благоговение, и в изпълнено с чувство на дълг прилагане на принципите на действие, признати за правилни.
Духовната Наука трябва да бъде приета във волята. Когато попиваме духовно познание в истинското му значение, в нашата душа работи нещо като духовно Слънце.
към текста >>
203.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ние ще обсъдим известни проблеми на болестта и здравето от гледна точка на Кармата; а при наличието на толкова много противоречия в нашия съвременен свят, тъкмо в тази област засягаща връзката между болест, здраве и Карма основните антропософски
принципи
лесно биха могли да бъдат подхвърлени на неправилно тълкуване.
Несъмнено, разискванията на които ще посветим времето си днес и през следващите дни, твърде лесно могат да прераснат в недоразумения.
Ние ще обсъдим известни проблеми на болестта и здравето от гледна точка на Кармата; а при наличието на толкова много противоречия в нашия съвременен свят, тъкмо в тази област засягаща връзката между болест, здраве и Карма основните антропософски принципи лесно биха могли да бъдат подхвърлени на неправилно тълкуване.
Вие добре знаете, че винаги, когато се дискутират въпроси от областта на здравето и болестта, хората са склонни към разгорещени и крайни становища. Знаете също, как от страна на лаиците, както и от страна на част от лекарското съсловие се отправят непрекъснати нападки срещу това, което наричаме „официална медицина". От друга страна, лесно може да се установи, как представителите на официалната медицина, може би засегнати от явно несправедливи обвинения, не само че изпадат в екзалтация, когато трябва да защитават научните истини (а това е тяхно пълно право), но подемат яростна борба срещу всички, които предлагат други гледни точки за разрешаването на въпросите, възникващи в тази и без друго сложна област. Антропософията или Науката за Духа ще се окаже достойна за великата си мисия, само ако се издигне до непредубедено и обективно мислене тъкмо в една раздирана и помрачена от спорове област като тази, към която пристъпваме в сегашния лекционен цикъл. За редовните слушатели на моите лекции е на пълно ясно, че антропософските принципи не могат да се влеят в шумния хор на онези, които се стремят да дискредитират „университетската медицина".
към текста >>
За редовните слушатели на моите лекции е на пълно ясно, че антропософските
принципи
не могат да се влеят в шумния хор на онези, които се стремят да дискредитират „университетската медицина".
Ние ще обсъдим известни проблеми на болестта и здравето от гледна точка на Кармата; а при наличието на толкова много противоречия в нашия съвременен свят, тъкмо в тази област засягаща връзката между болест, здраве и Карма основните антропософски принципи лесно биха могли да бъдат подхвърлени на неправилно тълкуване. Вие добре знаете, че винаги, когато се дискутират въпроси от областта на здравето и болестта, хората са склонни към разгорещени и крайни становища. Знаете също, как от страна на лаиците, както и от страна на част от лекарското съсловие се отправят непрекъснати нападки срещу това, което наричаме „официална медицина". От друга страна, лесно може да се установи, как представителите на официалната медицина, може би засегнати от явно несправедливи обвинения, не само че изпадат в екзалтация, когато трябва да защитават научните истини (а това е тяхно пълно право), но подемат яростна борба срещу всички, които предлагат други гледни точки за разрешаването на въпросите, възникващи в тази и без друго сложна област. Антропософията или Науката за Духа ще се окаже достойна за великата си мисия, само ако се издигне до непредубедено и обективно мислене тъкмо в една раздирана и помрачена от спорове област като тази, към която пристъпваме в сегашния лекционен цикъл.
За редовните слушатели на моите лекции е на пълно ясно, че антропософските принципи не могат да се влеят в шумния хор на онези, които се стремят да дискредитират „университетската медицина".
За присъединяване към подобни дискредитиращи компании не може да става и дума.
към текста >>
Следователно, растението, със своето физическо и етерно тяло ни се представя не само като един организъм, чието етерно тяло носи в себе си основните
принципи
на здравето, доколкото те са необходими за израстването и развитието, а като организъм с подчертан излишък от такива сили, които веднага метаморфозират в неудържими лечебни сили, в случай че се появят външни увреждащи фактори.
И така, в лицето на етерното и физическото тяло на растението, ние имаме пред себе си нещо, което може да отговори на външните увреждащи фактори с вътрешна лечебна сила. Да, пред нас е един изключително важен факт.
Следователно, растението, със своето физическо и етерно тяло ни се представя не само като един организъм, чието етерно тяло носи в себе си основните принципи на здравето, доколкото те са необходими за израстването и развитието, а като организъм с подчертан излишък от такива сили, които веднага метаморфозират в неудържими лечебни сили, в случай че се появят външни увреждащи фактори.
Откъде всъщност идват тези лечебни сили?
към текста >>
204.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Тук ние трябва да обгърнем с поглед онези духовни
принципи
, които поначало правят възможно боледуването в човешкия живот.
В хода на тези лекции ще чуем доста подробности относно причините, водещи до една или друга болест. Обаче сега, за да напреднем още повече в нашето окултно познание, се налага да отговорим на един много по-дълбок въпрос: Как става така, че встъпвайки в своята инкарнация с вече кармично подготвения стремеж да постигне едно или друго чрез преодоляването на това или онова страдание, как става така, че веднъж човек успява и се превръща наистина в победител, превъзмогва болестта и натрупва сили за огромен скок в своето развитие, а друг път губи сражението и болестта е тази, която тържествува над него?
Тук ние трябва да обгърнем с поглед онези духовни принципи, които поначало правят възможно боледуването в човешкия живот.
към текста >>
Обстоятелството, че поначало човекът може да боледува и активно да търси една или друга болест движен от своята Карма в крайна сметка се дължи на онези духовни
принципи
, които ние често сме обсъждали в хода на нашите антропософски проучвания.
Обстоятелството, че поначало човекът може да боледува и активно да търси една или друга болест движен от своята Карма в крайна сметка се дължи на онези духовни принципи, които ние често сме обсъждали в хода на нашите антропософски проучвания.
към текста >>
Защото луциферическите болести никога не могат да бъдат облекчени със средства, които нямат нищо общо с Луцифер; в случая става дума за
принципи
те на електричеството: понеже електричеството спада към областта на ариманическите Същества, което естествено съвсем не означава, че те си служат само със силите на електричеството.
Днес, по един твърде безкритичен начин се прилагат различни лечебни методи и въздействия, например студените душове или електротерапията. Тук само ще отбележа, че антропософската Духовна Наука е в състояние предварително да хвърли светлина относно прилагането на един или друг лечебен метод, най-вече ако се научим да разбираме дали си имаме работа с една луциферическа, или с една ариманическа болест. Например: Никога не трябва да се прилага електротерапия при болести от луциферически характер; тя трябва да се прилага само при ариманическите болести.
Защото луциферическите болести никога не могат да бъдат облекчени със средства, които нямат нищо общо с Луцифер; в случая става дума за принципите на електричеството: понеже електричеството спада към областта на ариманическите Същества, което естествено съвсем не означава, че те си служат само със силите на електричеството.
Съществува, например, една твърде специална област на луциферическите сили, която се отнася най-общо казано до топлината и до всичко, свързано с нея. Всичко, което стопля или охлажда човешкия организъм, принадлежи към областта на Луцифер. Навсякъде, където присъствуват топлината и студът, ние сме пред болести от луциферически тип.
към текста >>
205.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Онези от Вас, които са вече запознати с основните антропософски
принципи
, лесно ще разберат връзката между тези неща.
Онези от Вас, които са вече запознати с основните антропософски принципи, лесно ще разберат връзката между тези неща.
към текста >>
206.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Това са древни окултни
принципи
, които остават валидни за всички идващи епохи и които занапред ще се окажат плодотворни не само в областта на познанието, но и в сферата на практическата човешка дейност.
И така, в днешната лекция се опитах да изложа някои факти, без които кармическите връзки и закони не могат да бъдат разбрани правилно. Аз не се поколебах и да разкрия някои дълбоки тайни, за които съвременната наука няма да е дозряла още дълго време: например, че материята е всъщност сгъстена светлина, а душевния живот на човека един вид „разредената" субстанция на любовта.
Това са древни окултни принципи, които остават валидни за всички идващи епохи и които занапред ще се окажат плодотворни не само в областта на познанието, но и в сферата на практическата човешка дейност.
към текста >>
207.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Но понеже човечеството беше длъжно да се издигне още по-нагоре в своето развитие, новата, гръцка култура трябваше да се ръководи от съвсем други
принципи
.
Но понеже човечеството беше длъжно да се издигне още по-нагоре в своето развитие, новата, гръцка култура трябваше да се ръководи от съвсем други принципи.
Разбира се, тя не можеше да се появи от нищото. Нейните основни предпоставки бяха заложени в източната цивилизация. Различните предания и митове за гръцките герои, които се отправят на Изток, означават не друго, а че последователите на определени окултни школи, пренасят онези културни импулси, които биха могли да се родят само в източната цивилизация, за да се доразвият после с помощта на гръцкия народностен Дух, с помощта на гръцкия гений. Обаче най-напред тези мощни импулси трябваше да бъдат освободени от техните тъмни страни: От стремежът да се разширяват на Запад с външни, силови средства. Самата римска цивилизация, която възникна след гръцката, а и всички необходими пред поставки за по-нататъшното развитие на европейското човечество, изобщо не биха могли да възникнат, ако гърците не бяха създали подходящи условия за доразвиване на източната култура, ако не бяха отблъснали персите и цялата тяхна същност.
към текста >>
208.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
Задачата на семитския народ е да провъзгласи и утвърди тезата, че в основата на мировите
принципи
лежи нещо единно и цялостно.
Извънредно важно е да не пропускаме този факт. И онзи, който внимателно следи продължението на древноеврейските импулси, вижда с очите си дори и днес как именно монотеизмът, и то в неговата екстремна разновидност, напира от учените равини и изобщо от равинството.
Задачата на семитския народ е да провъзгласи и утвърди тезата, че в основата на мировите принципи лежи нещо единно и цялостно.
Напротив, всички други нации, народи и Духове на Времето имаха, една аналитична задача, задачата да провъзгласят мировите принципи като нещо разнородно и подчинено на различни Същества, както например в древна Индия абстрактното божествено единство скоро се разпадна на три отделни части, а по-късно християните започнаха да говорят за трите лица на единосъщния Бог. Накратко: Всички други народи имат задачата да анализират основите на света и да ги изпълват с максимално съдържание, да насищат своето собствено съзнание с богат представен материал и да обхващат световните явления с топлота и сърдечност. Семитският народ има задачата да се абстрахира от всяко множество и да посвети своите синтетични усилия на единството; ето откъде после идва безграничната сила на спекулативното мислене, безграничната сила на синтетичното мислене, която прозира дори и в кабалистиката.
към текста >>
Напротив, всички други нации, народи и Духове на Времето имаха, една аналитична задача, задачата да провъзгласят мировите
принципи
като нещо разнородно и подчинено на различни Същества, както например в древна Индия абстрактното божествено единство скоро се разпадна на три отделни части, а по-късно християните започнаха да говорят за трите лица на единосъщния Бог.
Извънредно важно е да не пропускаме този факт. И онзи, който внимателно следи продължението на древноеврейските импулси, вижда с очите си дори и днес как именно монотеизмът, и то в неговата екстремна разновидност, напира от учените равини и изобщо от равинството. Задачата на семитския народ е да провъзгласи и утвърди тезата, че в основата на мировите принципи лежи нещо единно и цялостно.
Напротив, всички други нации, народи и Духове на Времето имаха, една аналитична задача, задачата да провъзгласят мировите принципи като нещо разнородно и подчинено на различни Същества, както например в древна Индия абстрактното божествено единство скоро се разпадна на три отделни части, а по-късно християните започнаха да говорят за трите лица на единосъщния Бог.
Накратко: Всички други народи имат задачата да анализират основите на света и да ги изпълват с максимално съдържание, да насищат своето собствено съзнание с богат представен материал и да обхващат световните явления с топлота и сърдечност. Семитският народ има задачата да се абстрахира от всяко множество и да посвети своите синтетични усилия на единството; ето откъде после идва безграничната сила на спекулативното мислене, безграничната сила на синтетичното мислене, която прозира дори и в кабалистиката.
към текста >>
209.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
Както е записано в „
Принципи
те“ на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Както е записано в „Принципите“ на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: Братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество“.
към текста >>
210.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Какво представлява този единен, първичен Принцип, от когото произлизат другите два враждуващи
принципи
?
Какво представлява този единен, първичен Принцип, от когото произлизат другите два враждуващи принципи?
Обикновено Зеруане Акарене се превежда като "несътвореното време". С други думи, в крайна сметка учението на Заратустра води обратно към първичния Принцип, в който виждаме тихото, течащо в мировото развитие Време. При това още самото словосъчетание загатва, че не може да се задават въпроси за произхода на времето и неговия кръговрат.
към текста >>
211.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Впрочем един от основните
принципи
на дадено духовно-научно движение следва да вземе под внимание, когато някъде се казва нещо, което след време влиза в привидно противоречие с теза, която се развива на друго място, въпреки че в двата случая имаме една отправна гледна точка.
В скоби бих добавил, че хората поемат един тежък кръст, когато във всички онези духовни направления, които се опират на окултни истини, неусетно вмъкват навиците си от обикновения живот. Когато човек е принуден да сподели определени истини, които са извоювани в хода на свръхсетивното познание, необходимо е дори и с оглед на едно чисто екзотерично описание да изхождаме от различни гледни точки. Онези, които от доста години внимателно наблюдават нашето Антропософско Движение*24, добре са забелязали, че основният ни стремеж е да описваме фактите не едностранчиво, а като се опираме на най-различни гледни точки. Ето защо такива хора, които преценяват нещата само според законите на физическия свят, често се натъкват на противоречия; защото, естествено е, че даден факт изглежда различно, ако бъде проучван от различни гледни точки. В този случай лесно биха се намерили противоречия.
Впрочем един от основните принципи на дадено духовно-научно движение следва да вземе под внимание, когато някъде се казва нещо, което след време влиза в привидно противоречие с теза, която се развива на друго място, въпреки че в двата случая имаме една отправна гледна точка.
И за да не се шири всред самите нас дух на противоречие, следва да описваме нещата именно от различни гледни точки. Така например, слушателите на миналогодишния мюнхенски цикъл „Децата на Луцифер и братята Христови"*25 имаха възможност да се докоснат до дълбоките мирови тайни, описани от гледна точка на източната философия. Обаче за този, който иска да навлезе в свръхсетивния свят, е необходима една подвижност, една лабилност на съзерцанието. И ако се стреми към друго състояние, той неизбежно попада в един лабиринт. Нека да се замислим: човекът е устремен към света, обаче светът не е устремен към човека.
към текста >>
212.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И след като всичко това е вече изживяно извън
принципи
те на древните Мистерии, след като е постигнато от Христос, който живя в трите човешки тела, на човечеството се дава един съвършено нов импулс: в хода на еволюцията бъдещият човек благодарение на своите собствени сили и заедно с Аза, с когото той е в Малхут, в Царството да се издигне и в духовния свят.
Христос минава през тези три степени на изкушението, като през един вид пробно изпитание, което се отнася за цялото човечество.
И след като всичко това е вече изживяно извън принципите на древните Мистерии, след като е постигнато от Христос, който живя в трите човешки тела, на човечеството се дава един съвършено нов импулс: в хода на еволюцията бъдещият човек благодарение на своите собствени сили и заедно с Аза, с когото той е в Малхут, в Царството да се издигне и в духовния свят.
Най-после трябваше да бъде постигнато онова състояние, при което разделителната линия между двата свята да отпадне и човекът за едно със своя Аз, живеещ в Малхут да пристъпи в духовните светове. В името на човечеството, всичко това беше постигнато чрез победата над Изкушението, която е описана в Евангелието на Матей. В лицето на едно Същество, което живя на Земята, човечеството получи великия образец за това, как Азът може да се издигне във висшите царства и във висшите светове.
към текста >>
213.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ако обаче ги разглеждате в цялостната им композиция и с оглед на тяхното съдържание в смисъл, че тук са изброени няколко мъдри
принципи
, каквито можем да издирим във всяка епоха, оставайки неприложими в една повратна епоха, отличаваща се с покълване на Азовата сила и по искате да ги сравните с „Блаженствата" от Евангелието на Матей, тогава ще изпаднете в положението на онези, които сравняват религиите на човечеството по чисто външен път: когато констатират нещо сходно, те веднага заявяват, че тук става дума за пълна идентичност и изпускат предвид същественото.
Колко красиви са тези изречения.
Ако обаче ги разглеждате в цялостната им композиция и с оглед на тяхното съдържание в смисъл, че тук са изброени няколко мъдри принципи, каквито можем да издирим във всяка епоха, оставайки неприложими в една повратна епоха, отличаваща се с покълване на Азовата сила и по искате да ги сравните с „Блаженствата" от Евангелието на Матей, тогава ще изпаднете в положението на онези, които сравняват религиите на човечеството по чисто външен път: когато констатират нещо сходно, те веднага заявяват, че тук става дума за пълна идентичност и изпускат предвид същественото.
Но когато човек знае за какво става дума, той е наясно: В общочовешката еволюция има напредък и човечеството се издига от една степен в друга, и че човек не се ражда през следващото хилядолетие в едно физическо тяло, за да изживее същото, което вече е изживял, а за да се докосне до нещо, което междувременно човечеството е постигнало. Този е смисълът на историята. И тъкмо за този смисъл на историята и на общочовешката еволюция Евангелието на Матей ни говори на всяка от своите страници.
към текста >>
214.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
После става ясно, че този Христос Исус действува също и според
принципи
те на Мистериите, а именно, че сега той трябва да привлече своите ученици.
Но ако евангелският разказ е достоверен, как би следвало да продължи по-нататък? Ние видяхме: Това, което настъпи в живота на Христос Исус чрез т. нар. Изкушение, беше един вид спускане във всички онези процеси, които човекът изживява при своето слизане във физическото и етерното тяло. Видяхме още, как излъчващата се от физическото и етерното тяло сила е в състояние да действува по такъв начин, както това е изразено в планинската проповед и последвалите я чудотворни изцеления.
После става ясно, че този Христос Исус действува също и според принципите на Мистериите, а именно, че сега той трябва да привлече своите ученици.
към текста >>
215.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И какво би се получило, ако от нас вече възприели антропософските
принципи
се изискваше да стигнем до разбирането за Христос, изхождайки от гледището на Изтока?
Никой не може да упреква антропософите, когато те не се обръщат към християнството с помощта на онези средства, които са чужди на самото християнство. Христос не може да бъде разбран с източната терминология; там хората просто не го виждат, или пък гледат в приблизително същата посока и си въобразяват, че го виждат.
И какво би се получило, ако от нас вече възприели антропософските принципи се изискваше да стигнем до разбирането за Христос, изхождайки от гледището на Изтока?
Ние би трябвало веднага да се възпротивим, ако някой би поискал да тръгнем след един Христос, донесен ни от Изтока. Обаче ние не искаме това; за нас би представлявало една голяма принуда да пренасяме Запада към Изтока и едва с оглед на този факт да формираме там понятието за Христос. Така нито може, нито трябва да бъде, и то не поради някаква антипатия, а просто защото източните понятия, които имат един по-древен произход, просто не са достатъчни за цялостното разбиране на Христос; до такова цялостно разбиране е невъзможно да се стигне, ако родословната линия започва с Авраам или Мойсей. Обаче Мойсей носи в себе си мъдростта на Заратустра; следователно, трябва да проследим влиянието на Заратустра върху Мойсей. А още по-нататък ние трябва да проследим индивидуалността на Заратустра не само според древните текстове, а с оглед на неговите прераждания включително до Исус от Назарет.
към текста >>
Нещата не опират до това да проповядваме антропософски
принципи
, а да ги превърнем в едно живо чувство, така че не само да говорим за толерантност, а да си оставаме нетолерантни, понеже вече имаме предпочитания към една или друга религия.
И чак сега ние откриваме, че в името на общочовешката еволюция всъщност религиите не си противоречат, а непрекъснато се допълват, непрекъснато си взаимодействуват.
Нещата не опират до това да проповядваме антропософски принципи, а да ги превърнем в едно живо чувство, така че не само да говорим за толерантност, а да си оставаме нетолерантни, понеже вече имаме предпочитания към една или друга религия.
Ние сме толерантни само тогава, когато измерваме всяко нещо с неговата собствена мярка и успяваме да го разберем единствено чрез закономерностите, които са вложени в самото него.
към текста >>
216.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Когато говорим за Архаите или Духовете на личността или
Принципи
, с това ние обозначаваме същества, различни от Духовете на народа.
Тук говорим за духове на народа, подреждащи и ръководещи съдбите на цели народи. Когато съвременният човек говори за Духа на един народ, той говори единствено - често съм ви обръщал внимание върху това - за числото на хиляди хора, живеещи на дадена територия. Когато духовната наука говори за Духа на един народ, тя обозначава с това индивидуалността на на този народ и не счита за това едно число, а една реална индивидуалност, каквато притежава вчастност всяко човешко същество. И когато говорим за определена духовна посока на даден народ, ние я обозночаваме с термина Архангел, Архангелой - духовния водач на този народ, на неговата индивидуалност. Следователно ако говорим за тези висши същества ние говорим за реални свръхсетивни същества, имащи определено поле за действие.
Когато говорим за Архаите или Духовете на личността или Принципи, с това ние обозначаваме същества, различни от Духовете на народа.
Ако например говорим за Духа на френския, на английския, на немския и т.н. народ ние засягаме една реалност, разпространена в даден район на земята. Но сега има един общ елемент за всички хора, най-малкото за всички западни народи, в чиято вътрешност те се разбират. В противовес на различните Духове на народите ние можем да наречем тази обща черта Дух на времето. Тогава би трябвало да говорим за Духът на времето, царстващ през периода на Реформацията и за един друг, който действа сега.
към текста >>
217.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
И нашите наблюдения ще завършат с това, че ще покажем, как това, което се възправя пред нас в рамките на завършения организъм, по един съвсем ясен начин се свързва с формиращия се организъм, с живота на човешкия зародиш, и то точно там ще покажем това по един много разбираем начин, ако можем предварително да изясним окултните
принципи
.
Както чрез даване на солесъдържащи вещества се борим със свръхмерната вътрешна подвижност на кръвта, така да се каже сме в състояние да я парализира ме, така можем да подтиснем и твърде голямата подвижност на тези органи, като им дадем вещества, които да разгърнат собствената си вътрешна подвижност и да противодействуват на подвижността на съответни те органи. И така, за нас сега възниква въпросът: как можем да въздействуваме върху тези и върху най-ниско разположените органи, имащи ниска дейност, върху органите на храносмилането, чиято задача е да подготвят храносмилателните вещества за вътрешната планетарна система? Това означава как да повлияем отделните органни системи, разглеждайки техния стъпало образен строеж? На въпроса: как ни се представя болестната картина на органите в окултно-физиологичен аспект? Ще трябва да отговорим утре и да покажем, как се включват другите органи, например мускулната система.
И нашите наблюдения ще завършат с това, че ще покажем, как това, което се възправя пред нас в рамките на завършения организъм, по един съвсем ясен начин се свързва с формиращия се организъм, с живота на човешкия зародиш, и то точно там ще покажем това по един много разбираем начин, ако можем предварително да изясним окултните принципи.
И тогава от само себе си ще стане ясно, как останалите части вземат участие в дейността на физическото устройство на човека.
към текста >>
218.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Само този, който напълно сериозно приема
принципи
те, приложени при разискванията ни по отношение на човека, само той може да каже: всичко останало, което идва като съображение при човешкото устройство освен вграждането на хранителните вещества в човешкия организъм, носи в основата си свръхсетивен, невидим характер, това са силовите въздействия.
Днес моята задача ще бъде да обединя наблюденията ни върху окултната физиология от последните дни, които наблюдения, макар и схематично, се опитаха да представят различни неща от процесите в човешко то устройство, да обединят тези наблюдения до един вид обща картина, която от своя страна също може схематично, чрез която картина ще бъдем в състояние да добием възглед за живия живот и движение в човешкото устройство. При това най-добре ще сторим, ако изходим отново от най-грубото: от обменното взаимодействие между човешкото устройство и външния свят, и нашата земя, в процеса на приемане на хранителните вещества. Тези хранителни вещества са тъкмо тези, които, след като бъдат приети и по най-многообразен начин преобразени, и то преобразени стъпаловидно, биват отведени с помощта на различните функции на органите до отделните елементи на човешкото устройство, до всички отделни системи на човешката физическа същност. Не е трудно също така да се разбере, че всичко, което се получава от хранителните вещества в човешкия организъм в основата си едва сега превръща човека в действително физически човек, такъв, какъвто е застанал той пред нас във физическия свят. В това наблюдение обаче се крие една определена трудност.
Само този, който напълно сериозно приема принципите, приложени при разискванията ни по отношение на човека, само той може да каже: всичко останало, което идва като съображение при човешкото устройство освен вграждането на хранителните вещества в човешкия организъм, носи в основата си свръхсетивен, невидим характер, това са силовите въздействия.
И ако за миг мислено отстраните всичко, което изпълва човешкия организъм под формата на хранителни вещества, то пред вас като физическо устройство ще остане бихме могли да кажем, извинете за тривиалния израз нищо друго, освен една торба във физическо отношение, и по-точно нищо няма да остане пред вас във физическо отношение. Защото и това, което физическият организъм притежава под формата на кожа и обвивки, е налице само благодарение на това, че хранителните вещества са били отнесени до съответните части от свръхсетивните силови въздействия. И така махнете хранителните вещества, а също така и това, което се получава от тях, и си представете човешкия организъм като свръхсетивна силова система, която действува по такъв начин, че тези хранителни вещества да могат да бъдат отнесени във всички посоки. Ако напълно оставите пред душата ви да изплува тази мисъл, така, както я произнесох сега, то вие ще си кажете: има обаче едно условие, преди нещо, макар и най-малкото, от хранителните вещества да бъде прието; защото тези хранителни вещества не биха могли да бъдат приети от външния свят в произволен вид и да бъдат въведени във всяко едно същество, и да произлезе това, което става в човешкия организъм. Т.е. в човешкия организъм, изхождащата от свръхсетивните светове, трябва да е налице вътрешната силова система, преди още да се осъществило най-първото приемане на хранителните вещества; в тази вътрешна силова система "човекът" трябва да е предварително заложен като такъв.
към текста >>
Можете да слезете чак до кристала и ще трябва да кажете: субстанциите, които се включват в кристала, за да се превърнат в това, чрез което ни се представя кристалът, трябва да бъдат обхванати от
принципи
те на формата, които при кристалите са
принципи
те на кристализацията.
Това, което приема външните хранителни вещества, се нарича форма по причина, че всъщност с цялата природа действува един закон, един съвсем идентичен закон, наричан навсякъде принцип на формата.
Можете да слезете чак до кристала и ще трябва да кажете: субстанциите, които се включват в кристала, за да се превърнат в това, чрез което ни се представя кристалът, трябва да бъдат обхванати от принципите на формата, които при кристалите са принципите на кристализацията.
Ако вземем например готварската сол, натриевия хлорид, то като физически субстанции, в смисъла на днешната ни физика, имате пред себе си хлор и натрий, един газ и един метал. И лесно ще видите, че тези две вещества, такива, каквито са, не притежават в себе си, преди да са встъпили в тази същност, която така ги поема, че те се появяват в своята химическа връзка кристализирали в куба, преди това те не притежават в себе си нищо от това, което им придава този принцип на формата.
към текста >>
При това те така трябва да бъдат преработени, че постепенно да могат да служат на онези органи в човешкия организъм, които са израз на по-висшите, свръхсетивни
принципи
на човешкия организъм: на астралното тяло, на Аза.
Т. е. трябва да си представим един хранителен поток, подхванат от жизнения процес, или както се казва в окултизма, от етерното тяло: веднага щом хранителните вещества постъпят в човешкия организъм, те биват обработени от етерното тяло, т.е. етерното тяло се грижи за тяхното преобразяване, за включването им във вътрешната подвижност на човешкия организъм. И така, този следващ свръхсетивен елемент на човека, етерното тяло, трябва да бъде разглеждан като подбудител на първото преобразувание на хранителните вещества. След като тези хранителни вещества са преобразени до такава степен, че да са поети вече от жизнения процес, трябва да ни е ясно, че те, съвсем в смисъла и в стила, както описах ме това в предходните лекции, биват преработени по-нататък, за да продължи тяхното приспособяване към човешкия организъм.
При това те така трябва да бъдат преработени, че постепенно да могат да служат на онези органи в човешкия организъм, които са израз на по-висшите, свръхсетивни принципи на човешкия организъм: на астралното тяло, на Аза.
Накратко, трябва да сме наясно, че по-висшите процеси трябва да изпращат по посока надолу своеобразния вид на своята вътрешна подвижност до тези преобразени хранителни вещества, получени с помощта на храносмилателния канал, на стомаха, червата и т.н. Тук на хранителния поток, доколкото е преобразен от обикновения храносмилателен канал, се противопоставят именно тези органи, които са познатите ни вече 7 вътрешни органа, представляващи сякаш една вътрешна планетарна система в човека. Схематично бихме казали: хранителните вещества биват приети, още в храносмилателния канал биват обработени по разнообразен начин и на тях се противопоставят черния дроб, бъбреците, жлъчката, слезката, сърцето, белия дроб и т.н. След като вече сме наясно, че тези органи, чрез съответните им силови системи са предназначени за това, да продължат обработката на хранителните вещества, то по отношение на смисъла на това преобразяване ще можем да кажем: ако хранителният поток биваше обработен само до такава степен, до каквото може да постигне това храносмилателният канал, то човекът щеше да е принуден да води съществувание на растение; защото той не би успял да формира такива органи във физическия свят, които да бъдат инструменти за неговите по-висши способности. Т.е. 7-те органа продължават да преобразяват хранителния поток, и това, което те правят, бива задържано от симпатиковата нервна система, за да не постъпва в човешкото съзнание.
към текста >>
219.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче това, което наричаме морални
принципи
и импулси, действува косвено във волята.
Ако сега свържем това твърдение с казаното порано за двата полюса на човешката душа, ние трябва да чувствуваме именно интелектуалния полюс като един полюс, като онзи полюс, който доминира предимно над будния дневен живот, а именно, когато сме будни по отношение на интелектуалния живот. През време на деня човекът е буден по отношение на своя интелект, през време на съня той е буден по отношение на своята воля. Но понеже тогава той спи по отношение на своя интелект, той няма съзнание за това, което върши със своята воля.
Обаче това, което наричаме морални принципи и импулси, действува косвено във волята.
И действително човек се нуждае от съня, за да може това, което приема чрез мисловния живот като морални импулси, да се разгърне в ефективни действия. Истина е: Такъв, какъвто е днес човекът в обикновения живот, той може да извърши нещо правилно само в интелектуалната област; нещо по-малко може той в моралната област – тук ние разчитаме на една помощ от света на Макрокосмоса.
към текста >>
Ето защо ние потъваме в сън: за да можем да се потопим в божествената воля, където не можем да проникнем с нашия безсилен интелект и където божествени сили превръщат в сила на волята това, което приемаме като морални
принципи
, където те влагат в нашата воля онова, което иначе можем да приемем само в нашите мисли.
С това, което живее в нас, ние можем да напреднем в интелектуалната област, в стъпките на моралното усъвършенствуване трябва да ни помогнат Боговете.
Ето защо ние потъваме в сън: за да можем да се потопим в божествената воля, където не можем да проникнем с нашия безсилен интелект и където божествени сили превръщат в сила на волята това, което приемаме като морални принципи, където те влагат в нашата воля онова, което иначе можем да приемем само в нашите мисли.
към текста >>
Фактически работата стои така, че моралните качества се показват до висока степен в особеното оцветяване на това, което при съня се влива в човека, така че онзи човек, който следва нисши морални
принципи
има едно съвършено друго течение в сравнение с това на един човек с високи морални
принципи
.
Фактически работата стои така, че моралните качества се показват до висока степен в особеното оцветяване на това, което при съня се влива в човека, така че онзи човек, който следва нисши морални принципи има едно съвършено друго течение в сравнение с това на един човек с високи морални принципи.
Тук няма никакъв смисъл човек да се крие през деня. По отношение на висшите мирови Същества човек не може да се скрие. Положението е такова, че при един човек, който има и най-леката склонност към не твърде морални принципи, постоянно се вливат кафяво-червени и всякакъв вид други, клонящи към червено-кафявото, лъчения. А при онези, които имат високи морални идеали, се явяват лилаво-виолетови лъчения. В момента на събуждането и в момента на заспиването в областта на епифизата се разиграва един вид борба между това, което тече отгоре надолу и това, което тече отдолу нагоре.
към текста >>
Положението е такова, че при един човек, който има и най-леката склонност към не твърде морални
принципи
, постоянно се вливат кафяво-червени и всякакъв вид други, клонящи към червено-кафявото, лъчения.
Фактически работата стои така, че моралните качества се показват до висока степен в особеното оцветяване на това, което при съня се влива в човека, така че онзи човек, който следва нисши морални принципи има едно съвършено друго течение в сравнение с това на един човек с високи морални принципи. Тук няма никакъв смисъл човек да се крие през деня. По отношение на висшите мирови Същества човек не може да се скрие.
Положението е такова, че при един човек, който има и най-леката склонност към не твърде морални принципи, постоянно се вливат кафяво-червени и всякакъв вид други, клонящи към червено-кафявото, лъчения.
А при онези, които имат високи морални идеали, се явяват лилаво-виолетови лъчения. В момента на събуждането и в момента на заспиването в областта на епифизата се разиграва един вид борба между това, което тече отгоре надолу и това, което тече отдолу нагоре. Интелектуалният елемент тече отдолу нагоре във формата на светлинни действия при будния човек, а това, което е всъщност от моралноестетическо естество, тече отгоре надолу. И в момента на събуждането или на заспиването теченията, отиващи нагоре и тези, отиващи надолу, се срещат и тогава може да се прецени дали някой е особено умен и има нисши принципи, тъй като в областта на епифизата се разиграва една силна борба, или дали той има добри принципи и срещу тях тече неговата интелектуалност: Тогава се показва едно спокойно разпространение на блещукащо светлинно явление около епифизата. В момента на събуждането или на заспиването тази епифизна жлеза е потопена в едно малко море от светлина.
към текста >>
И в момента на събуждането или на заспиването теченията, отиващи нагоре и тези, отиващи надолу, се срещат и тогава може да се прецени дали някой е особено умен и има нисши
принципи
, тъй като в областта на епифизата се разиграва една силна борба, или дали той има добри
принципи
и срещу тях тече неговата интелектуалност: Тогава се показва едно спокойно разпространение на блещукащо светлинно явление около епифизата.
По отношение на висшите мирови Същества човек не може да се скрие. Положението е такова, че при един човек, който има и най-леката склонност към не твърде морални принципи, постоянно се вливат кафяво-червени и всякакъв вид други, клонящи към червено-кафявото, лъчения. А при онези, които имат високи морални идеали, се явяват лилаво-виолетови лъчения. В момента на събуждането и в момента на заспиването в областта на епифизата се разиграва един вид борба между това, което тече отгоре надолу и това, което тече отдолу нагоре. Интелектуалният елемент тече отдолу нагоре във формата на светлинни действия при будния човек, а това, което е всъщност от моралноестетическо естество, тече отгоре надолу.
И в момента на събуждането или на заспиването теченията, отиващи нагоре и тези, отиващи надолу, се срещат и тогава може да се прецени дали някой е особено умен и има нисши принципи, тъй като в областта на епифизата се разиграва една силна борба, или дали той има добри принципи и срещу тях тече неговата интелектуалност: Тогава се показва едно спокойно разпространение на блещукащо светлинно явление около епифизата.
В момента на събуждането или на заспиването тази епифизна жлеза е потопена в едно малко море от светлина. И по това дали в момента на събуждането или на заспиването епифизната жлеза е заобиколена от една спокойна светлина, се показва моралното превъзходство. Така в човека се отразява неговото морално състояние. И тази спокойна светлина се простира често пъти далеч до областта на сърцето. Така в човека се проявяват две течения, едното от Макрокосмоса, другото микрокосмическо.
към текста >>
Човекът може много добре да разбира моралните
принципи
и да не ги изпълнява.
Това, за което Сократ мечтаеше, че добродетелта е нещо, което може да се учи, ще настъпи действително. И на Земята все повече и повече ще съществува възможността за това не само нашия интелект да бъде пробуждан и насърчаван чрез ученията, а чрез тези учения да бъдат разпространявани също и морални импулси. Шопенхауер беше казал: Да проповядваш морал е лесно, обаче да основеш морал е много трудно. Защо е така? Защото всъщност с проповядването не се разпространява никакъв морал.
Човекът може много добре да разбира моралните принципи и да не ги изпълнява.
За повечето хора важат думите на апостол Павел: Духът е силен, обаче плътта е слаба. Всичко това ще се измени чрез факта, че моралният огън ще се заражда именно в този етерен образ на Земята. Обаче благодарение на този факт хората все повече ще разбират необходимостта от моралното и неговите импулси. С това те ще преобразят Земята, тъй като все повече ще чувствуват, че моралното принадлежи на Земята. И в бъдеще неморални ще могат да бъдат само онези хора, които ще получават помощ от неморалното, които ще бъдат обсебени от зли демони, от ариманически, азурически Същества, и ще се стремят към това обсебване.
към текста >>
220.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Понеже вече от дълго време хората нямат никакви правилни
принципи
за възпитанието, всред днешното населен и е съществуват много хора, които не са прекарали своята младост по правилен начин.
Едно неправилно действие е нападение срещу съдбата, срещу тези закони и е свързано с едно силно отслабване на волята. Тук не е възможно да обясня как с едно отслабване на волята е свързано всяко преждевременно събуждане на страстите и сетивните инстинкти. Всички преждевременно събудени инстинкти, желания и страсти стоят под този закон. Защото едно такова устройство, каквото имат органите на тялото, не позволява безнаказано те да бъдат натоварвани преждевременно, това е против съдбата. Всичко, което е насочено срещу човешката Карма, всички действия, които са насочени срещу съществуващите природни устройства, са свързани с отслабване на волята.
Понеже вече от дълго време хората нямат никакви правилни принципи за възпитанието, всред днешното населен и е съществуват много хора, които не са прекарали своята младост по правилен начин.
Ако човечеството не се реши да подобри това, което е най-важното, възпитанието на младежта според принципите на Духовната наука, ще се раждат поколения с все послаба воля. Това се отразява дълбоко в живота на човека. Запитайте много хора как са стигнали до тяхната професия. Бъдете уверени, че в повечето случаи ще получите отговора: Но ние не знаем, про сто сме били вкарани в нашат а профе сия. Това чувство на човека, че той е бил вкаран в своята професия, че е бил заставен, това чувство на незадоволеност е също един признак на волева слабост.
към текста >>
Ако човечеството не се реши да подобри това, което е най-важното, възпитанието на младежта според
принципи
те на Духовната наука, ще се раждат поколения с все послаба воля.
Тук не е възможно да обясня как с едно отслабване на волята е свързано всяко преждевременно събуждане на страстите и сетивните инстинкти. Всички преждевременно събудени инстинкти, желания и страсти стоят под този закон. Защото едно такова устройство, каквото имат органите на тялото, не позволява безнаказано те да бъдат натоварвани преждевременно, това е против съдбата. Всичко, което е насочено срещу човешката Карма, всички действия, които са насочени срещу съществуващите природни устройства, са свързани с отслабване на волята. Понеже вече от дълго време хората нямат никакви правилни принципи за възпитанието, всред днешното населен и е съществуват много хора, които не са прекарали своята младост по правилен начин.
Ако човечеството не се реши да подобри това, което е най-важното, възпитанието на младежта според принципите на Духовната наука, ще се раждат поколения с все послаба воля.
Това се отразява дълбоко в живота на човека. Запитайте много хора как са стигнали до тяхната професия. Бъдете уверени, че в повечето случаи ще получите отговора: Но ние не знаем, про сто сме били вкарани в нашат а профе сия. Това чувство на човека, че той е бил вкаран в своята професия, че е бил заставен, това чувство на незадоволеност е също един признак на волева слабост.
към текста >>
Работата стои така, че само действително духовните
принципи
могат да ни отведат напред в живота.
Обаче за да получим ефектите от културата на отдайността, ние нямаме нужда да чакаме нашето следващо прераждане. Те се появяват дори в един единствен живот. Когато в най-ранна младост сме насочвани да развием всичко това, тогава в покъсния живот ще имаме едно ясно, проницателно мислене, докато иначе развиваме едно разкъсано, нелогично мислене.
Работата стои така, че само действително духовните принципи могат да ни отведат напред в живота.
към текста >>
Действителни духовни
принципи
на възпитанието съществуваха малко или почти не съществуваха през последните десетилетия.
Действителни духовни принципи на възпитанието съществуваха малко или почти не съществуваха през последните десетилетия.
И сега ние изпитваме последствията от това. Нашето време се отличава с едно много неправилно мислене. Човек може да изпита истинска мъка от страшно нелогичния живот на света. Който е постигнал известно ясновидтсво, усеща това не само така, че да си казва, това е правилно, онова е неправилно, а изпитва истинска болка, когато среща нелогично мислене, и едно приятно чувство при ясното, проницателно мислене. А това значи: човек е постигнал усет за тези неща и той може да ги решава.
към текста >>
Тя действува дълбоко в нашия живот, защото едно действително наблюдение върху духовните
принципи
може да ни помогне да се самовъзпитаме, а това е от извънредно голямо значение за живота.
Така именно може да се покаже как могат да се развиват трите части от нашия душевен живот и как може да им се пречи, а това е извънредно важно. Ето защо ние виждаме, че Духовната наука е нещо, което действува дълбоко, дълбоко в нашия живот.
Тя действува дълбоко в нашия живот, защото едно действително наблюдение върху духовните принципи може да ни помогне да се самовъзпитаме, а това е от извънредно голямо значение за живота.
То добива обаче все по-голямо значение, тъй като за развитието на човечеството са минали вече онези времена, когато хората бяха ръководени от Боговете, от по-висшите Същества. Хората трябва все повече и повече да вършат много неща, без да бъдат ръководени и направлявани.
към текста >>
221.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
И като резултат възникват секти от последователи на различни догми,
принципи
и становища, смятащи себе си за изразители на истината.
То извлича своите главни основания от модерната естествена наука, която черпи своите познания в по-тесен смисъл от чисто външните сетивни методи. Ако тази естествена наука би се ограничила в своето собствено и истинско работно поле, тя би могла да произведе нещо много значително, но вместо това тя води до зараждането на една нова религия. Вземат се фактите на материалистичната наука и от тях се извеждат абстрактни догми. И всеки, който счита, че стои на върха, понеже се кълне в тези догми, вярва тогава, че другите са изостанали далече назад от него. Пренебрегва се целия живот на човешките индивиди, като на преден план остава стремежът човешките глави да се пълнят с последиците на абстрактните догми.
И като резултат възникват секти от последователи на различни догми, принципи и становища, смятащи себе си за изразители на истината.
към текста >>
Тук не се касае за това да бъдат признати редица
принципи
на вярата, а на преден план да бъде поставена стойността на човешкия индивид.
На противоположна страна трябва да стои това, което се разбира под антропософски ориентираното духовно движение.
Тук не се касае за това да бъдат признати редица принципи на вярата, а на преден план да бъде поставена стойността на човешкия индивид.
към текста >>
Те биха си казали така: Ти си истински човек, не защото следваш тези или онези
принципи
, а защото можеш да извършиш това или онова и чрез своята собствена дейност не смущаваш другите.
Антропософски ориентираната Духовна наука води до един социален живот, който почива на човешката взаимност, основана на доверието, което една личност има в другата. В този социален живот трябва и ще се събират хората, които имат доверие един в друг.
Те биха си казали така: Ти си истински човек, не защото следваш тези или онези принципи, а защото можеш да извършиш това или онова и чрез своята собствена дейност не смущаваш другите.
Нищо не би било по-лошо от това, лошите навици, свързани с изграждането на секти, да се разпространят в антропософския живот. Човек не само трябва да следва другия, когато е напълно съгласен с него, но и когато не е в съгласие с другия, да запазва за себе си и за него пълна свобода и подвижност, и да действува с това схващане за индивидите възпитателно в рамките на Антропософското движение. Нашето време има твърде малко разбиране за тези неща. То се стреми към това, което е общо установено. Един счита нещо за правилно, за което пък той счита другия за неосведомен и назадничав.
към текста >>
Онзи, който в монистичните среди се впуща в
принципи
те, които са застъпвани там, би могъл при едно по-точно вникване в нещата скоро да разбере, че всички изнасяни там
принципи
и догми съвсем не се основават на възгледите и резултатите на науката, която днес се развива, а на онези от преди петнадесет до двадесет години.
Онзи, който в монистичните среди се впуща в принципите, които са застъпвани там, би могъл при едно по-точно вникване в нещата скоро да разбере, че всички изнасяни там принципи и догми съвсем не се основават на възгледите и резултатите на науката, която днес се развива, а на онези от преди петнадесет до двадесет години.
Така например една видна личност в модерното научно направление каза неотдавна пред конференцията на естествениците в Кьонигсберг: Физикалните факти напират днес в една напълно определена посока. По-рано винаги се е говорело за етер, който бил разпространен в нашата материя и вън от нея, и съществуването на този етер е било предпоставяно без познатите материални науки. Обаче скоро това се натъкна на оправдани съмнения и затова сега трябва да се запитаме какво трябва да приеме физикът на мястото на този етер.
към текста >>
Другите не могат да разберат своите собствени
принципи
, не могат да ги обяснят, не могат нито един ден да разсъждават по-нататък върху тях, липсва им смелостта да извлекат логичните изводи от своите собствени
принципи
.
Това може да се установи от фактите на живота. Мнозина са на мнение, че онова, което антропософски ориентираната Духовна наука може да предложи, трябва да бъде излято във философски форми според маниера на официалната наука, за да бъде доведена по този начин Духовната наука по-близо до самите официални представители на науката. Това обаче не може да бъде изпълнено, понеже е невъзможно да бъдат направени компромиси между окултното течение на Духовната наука и едно друго движение, както например монистичното, което произлиза от характерните основни възгледи на нашето време и, следователно, има съвсем различни източници. Да бъдат допуснати компромиси между двете даже и само по форма, е нещо невъзможно. Напротив, в хода на времето трябва да бъде внесен един нов елемент.
Другите не могат да разберат своите собствени принципи, не могат да ги обяснят, не могат нито един ден да разсъждават по-нататък върху тях, липсва им смелостта да извлекат логичните изводи от своите собствени принципи.
При едно старателно проучване ние установяваме, че дори и в сектантските научни дисциплини има само полуистини, които Духовната наука трябва да прозре, защото тя знае: Половин или четвърт истина е нещо по-лошо от пълното заблуждение, понеже тъкмо тя заслепява обикновените, недостатъчно критични хора. Обаче антропософът е длъжен да навлезе в самия нерв на духовното движение, за да вникне във външните, материалистични, меродавни нагласи на хората, понеже понякога дори и те дават повод за осъзнаването на едни или други духовни истини.
към текста >>
Защото за целта е необходимо тъкмо това мислене, което предлага Духовната наука, понеже в противен случай става така, че нейните
принципи
се вкарват слепешком в някакви мрачни хипотези и теории, за да бъдат тълкувани единствено в материалистичен смисъл.
Но и без хипноза, чрез умело поставени въпроси Фройд постигаше същите резултати. Той откри освен това, че много пъти несъзнателни случки се издават в сънищата и така възникна един вид тълкуване на сънищата от страна на психоаналитичната школа. Ако сега някой би искал да каже, че тук има една благоприятна възможност да бъде установен един компромис между Духовната наука и това, което се е получило в резултат на тези усилия, такова едно мнение може да бъде определено като измамно, тъй като тук въпреки намерената четвърт истина човек скоро би видял, че гореописаното направление води в най-големите заблуждения и би направил по-добре да остане при материалистическите тълкувания. Правилно разбраната Духовна наука трябва да отхвърля подобни неща. Това има своето дълбоко значение поради факта, че възгледите за сънищния живот на душата и изведената от тях теория са потопени в едно грубо, сетивно мислене и поради това липсва възможността те да бъдат възпитани и издигнати до духовната истина.
Защото за целта е необходимо тъкмо това мислене, което предлага Духовната наука, понеже в противен случай става така, че нейните принципи се вкарват слепешком в някакви мрачни хипотези и теории, за да бъдат тълкувани единствено в материалистичен смисъл.
Същото става и с школата на Фройд. Наистина тя стига до символиката на сънищата. Обаче след това тя вложи в този символизъм представите на материалистичната епоха, докато истинското схващане на Шуберт и на Фолкелт бе прокарано в Лайпциг, но без да бъде продължено. Сънищата бяха разбирани като едно символизиране на половия живот, защото нашето време е неспособно да проумее, че тази област е най-низшето откровение на безброй други светове, чието духовно значение се издига високо над нашия свят. По този начин нещата достигнаха дотам, че цялата тази изследователска област беше обгърната от един неблагонадежден елемент, предвещаващ най-тежки заблуждения.
към текста >>
Четирите Принципа на Космоса са в многостранно отношение с нашите четири по-нисши
принципи
, включително и с най-важния от тях, с Аза.
Започвайки от Сатурновата епоха и минавайки през Слънчевата и Лунната епохи човекът разви своето физическо, етерно и астрално тяло. Азът можа да дойде едва на Земята в достатъчно подготвените тела и да се развие там по-нататък под благоприятните влияния на Христовия Импулс, защото Христос е макрокосмически това, което нашият Аз е микрокосмически.
Четирите Принципа на Космоса са в многостранно отношение с нашите четири по-нисши принципи, включително и с най-важния от тях, с Аза.
В нашата епоха вече изгряват и по-висшите човешки принципи. Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух се развиват в нас с помощта на макрокосмическите Принципи, обаче не чрез четвъртия макрокосмически Принцип, а чрез това, че Същества, които за самите себе си нямат никакво макрокосмическо, а само едно микрокосмическо значение, действуват като истински учители всред човечеството, тъй като те вече са се издигнали над човека с един или повече от висшите принципи. Напротив, Христос е едно макрокосмическо Същество, което се намира на четвъртата степен на своето макрокосмическо развитие, както човекът се намира на четвъртата степен на своето микрокосмическо развитие.
към текста >>
В нашата епоха вече изгряват и по-висшите човешки
принципи
.
Започвайки от Сатурновата епоха и минавайки през Слънчевата и Лунната епохи човекът разви своето физическо, етерно и астрално тяло. Азът можа да дойде едва на Земята в достатъчно подготвените тела и да се развие там по-нататък под благоприятните влияния на Христовия Импулс, защото Христос е макрокосмически това, което нашият Аз е микрокосмически. Четирите Принципа на Космоса са в многостранно отношение с нашите четири по-нисши принципи, включително и с най-важния от тях, с Аза.
В нашата епоха вече изгряват и по-висшите човешки принципи.
Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух се развиват в нас с помощта на макрокосмическите Принципи, обаче не чрез четвъртия макрокосмически Принцип, а чрез това, че Същества, които за самите себе си нямат никакво макрокосмическо, а само едно микрокосмическо значение, действуват като истински учители всред човечеството, тъй като те вече са се издигнали над човека с един или повече от висшите принципи. Напротив, Христос е едно макрокосмическо Същество, което се намира на четвъртата степен на своето макрокосмическо развитие, както човекът се намира на четвъртата степен на своето микрокосмическо развитие.
към текста >>
Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух се развиват в нас с помощта на макрокосмическите
Принципи
, обаче не чрез четвъртия макрокосмически Принцип, а чрез това, че Същества, които за самите себе си нямат никакво макрокосмическо, а само едно микрокосмическо значение, действуват като истински учители всред човечеството, тъй като те вече са се издигнали над човека с един или повече от висшите
принципи
.
Започвайки от Сатурновата епоха и минавайки през Слънчевата и Лунната епохи човекът разви своето физическо, етерно и астрално тяло. Азът можа да дойде едва на Земята в достатъчно подготвените тела и да се развие там по-нататък под благоприятните влияния на Христовия Импулс, защото Христос е макрокосмически това, което нашият Аз е микрокосмически. Четирите Принципа на Космоса са в многостранно отношение с нашите четири по-нисши принципи, включително и с най-важния от тях, с Аза. В нашата епоха вече изгряват и по-висшите човешки принципи.
Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух се развиват в нас с помощта на макрокосмическите Принципи, обаче не чрез четвъртия макрокосмически Принцип, а чрез това, че Същества, които за самите себе си нямат никакво макрокосмическо, а само едно микрокосмическо значение, действуват като истински учители всред човечеството, тъй като те вече са се издигнали над човека с един или повече от висшите принципи.
Напротив, Христос е едно макрокосмическо Същество, което се намира на четвъртата степен на своето макрокосмическо развитие, както човекът се намира на четвъртата степен на своето микрокосмическо развитие.
към текста >>
Така ние трябва да правим разлика между макрокосмическите и микрокосмическите
принципи
, но да бъдем наясно, че първите четири макрокосмически Принципа съдържат по естествен начин в себе си всичките микрокосмически
принципи
от по-висше естество.
Така ние трябва да правим разлика между макрокосмическите и микрокосмическите принципи, но да бъдем наясно, че първите четири макрокосмически Принципа съдържат по естествен начин в себе си всичките микрокосмически принципи от по-висше естество.
Следователно, микрокосмическите същества действуват като учители и се стремят да придвижват човека напред чрез тяхното учение. Напротив, Христос, който действува като макрокосмическа действителност, не е никакъв учител, както другите учители, а се е съединил със Земята като една действителност, като Сила, като Живот.
към текста >>
222.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Другите Духове, които имат по-висши
принципи
от Христос, макар и от микрокосмическо естество, ще издигнат човека по определен начин над самия него.
Той има заложбата за това да доведе собственото душевно същество на човека все повече и повече до самия него. Луциферическите Същества са развили четвъртия, петия, шестия принцип, следователно в известно отношение стоят над Христос. Практически в бъдеще това ще се прояви така, че чрез приемането на Христовия Принцип в човешката природа, тя ще се задълбочава все повече и повече, ще приема все повече и повече Светлина и Любов в собствената си същност, за да почувствува Светлината и Любовта като нещо, което ù е присъщо от край време. Задълбочаването на човешката душа до неподозирани степени – този ще бъде дарът на Христовия Импулс, който ще действува все по-нататък и по-нататък. И когато Христос ще дойде така, както той бе описан в различните лекции, Той ще действува само като сила, която задълбочава човешката душа.
Другите Духове, които имат по-висши принципи от Христос, макар и от микрокосмическо естество, ще издигнат човека по определен начин над самия него.
Христос ще обърне човешката душа навътре към самата нея и в същото време ще я смири; луциферическите Същества ще издигнат човека над самия него, ще го направят умен, гениален, но по определен начин и високомерен, горд – ще му внушат, че може да бъде нещо свръхчовешко още през времето на Земното развитие. Ето защо всичко това, което в бъдеще ще доведе човека до нещо, чрез което той ще се издигне някак над самия себе си, което ще го направи горд с неговата собствена човешка природа още тук, на Земята, ще бъде, следователно, проявление на луциферическия елемент. Обаче това, което ще задълбочи човека, което ще доведе човека по отношение на неговия вътрешен живот до такава дълбочина, за да стигне до пълното развитие на неговия четвърти принцип, всичко това ще дойде чрез Христос.
към текста >>
Хора, които разглеждат нещата външно, ще кажат: Но всъщност така Христос стои по-ниско от луциферическите Същества, защото той развива само четвъртия принцип, а луциферическите Същества развиват по-висшите
принципи
.
Хора, които разглеждат нещата външно, ще кажат: Но всъщност така Христос стои по-ниско от луциферическите Същества, защото той развива само четвъртия принцип, а луциферическите Същества развиват по-висшите принципи.
Разликата е само тази, че луциферическите Същества ще донесат на човека по-висшите принципи като нещо паразитно и външно присадено към човешката природа, а Христос утвърждава четвъртия принцип така, че човешката природа ще бъде напълно пропита, проникната и изпълнена със силите на този принцип. Както някога тялото от плът и кръв на Исус от Назарет беше пропито и изпълнено от четвъртия макрокосмически принцип, така ще бъдат пропити от четвъртия макрокосмически принцип телата на онези, които приемат в себе си Христос. Както четвъртият макрокосмически принцип е дарът на Христос, така шестият и седмият принцип ще бъдат дарът на луциферическите Духове. Така че в бъдеще ще сме свидетели на това – и времената вече се подготвят – как неразбиращите хора ще казват: Да, когато прочетем Евангелията или се оставим под въздействието на онова, което Христос е дал на човечеството и онова, което се разлива от Него като учение, тогава Христос съвсем не е на онази висота, на която стоят може би други духовни Същества, които имат отношение към човека. В известно отношение те се издигат над човека, те не могат да проникнат в целия човек, но проникват в неговия ум, в неговата гениалност!
към текста >>
Разликата е само тази, че луциферическите Същества ще донесат на човека по-висшите
принципи
като нещо паразитно и външно присадено към човешката природа, а Христос утвърждава четвъртия принцип така, че човешката природа ще бъде напълно пропита, проникната и изпълнена със силите на този принцип.
Хора, които разглеждат нещата външно, ще кажат: Но всъщност така Христос стои по-ниско от луциферическите Същества, защото той развива само четвъртия принцип, а луциферическите Същества развиват по-висшите принципи.
Разликата е само тази, че луциферическите Същества ще донесат на човека по-висшите принципи като нещо паразитно и външно присадено към човешката природа, а Христос утвърждава четвъртия принцип така, че човешката природа ще бъде напълно пропита, проникната и изпълнена със силите на този принцип.
Както някога тялото от плът и кръв на Исус от Назарет беше пропито и изпълнено от четвъртия макрокосмически принцип, така ще бъдат пропити от четвъртия макрокосмически принцип телата на онези, които приемат в себе си Христос. Както четвъртият макрокосмически принцип е дарът на Христос, така шестият и седмият принцип ще бъдат дарът на луциферическите Духове. Така че в бъдеще ще сме свидетели на това – и времената вече се подготвят – как неразбиращите хора ще казват: Да, когато прочетем Евангелията или се оставим под въздействието на онова, което Христос е дал на човечеството и онова, което се разлива от Него като учение, тогава Христос съвсем не е на онази висота, на която стоят може би други духовни Същества, които имат отношение към човека. В известно отношение те се издигат над човека, те не могат да проникнат в целия човек, но проникват в неговия ум, в неговата гениалност! – И разглеждайки нещата външно, човекът може да си казва: Всъщност тези Същества стоят по-високо от Христос!
към текста >>
Понеже Христос носи на хората четвъртия макрокосмически принцип, понеже този принцип е макрокосмически, той е безкрайно по-важен от всички микрокосмически
принципи
– той е по-силен от тях, макар и да е сроден с човешкия Аз, по-силен от всички други, които могат да бъдат постигнати през Земното развитие.
Ето как занапред ще изглежда положението на Антихриста спрямо Христос. И против такива неща не може да се възрази с външния ум, с външната гениалност, защото ще бъдат противопоставени много други неща, които според разума и гениалността ще са по-остроумни при Антихриста, за разлика от това, което ще се влива все повече и повече в душата като най-дълбок човешки принцип от страна на Христос.
Понеже Христос носи на хората четвъртия макрокосмически принцип, понеже този принцип е макрокосмически, той е безкрайно по-важен от всички микрокосмически принципи – той е по-силен от тях, макар и да е сроден с човешкия Аз, по-силен от всички други, които могат да бъдат постигнати през Земното развитие.
Следователно, понеже Христос донася на човека четвъртия макрокосмически принцип – въпреки че той е безкрайно по-важен от всички микрокосмически принципи – хората ще твърдят, че той е по-низш от петия, шестия и седмия принцип, които идват от луциферическите Духове, че той най-вече е много по-низш от това, което идва от Антихриста.
към текста >>
Следователно, понеже Христос донася на човека четвъртия макрокосмически принцип – въпреки че той е безкрайно по-важен от всички микрокосмически
принципи
– хората ще твърдят, че той е по-низш от петия, шестия и седмия принцип, които идват от луциферическите Духове, че той най-вече е много по-низш от това, което идва от Антихриста.
Ето как занапред ще изглежда положението на Антихриста спрямо Христос. И против такива неща не може да се възрази с външния ум, с външната гениалност, защото ще бъдат противопоставени много други неща, които според разума и гениалността ще са по-остроумни при Антихриста, за разлика от това, което ще се влива все повече и повече в душата като най-дълбок човешки принцип от страна на Христос. Понеже Христос носи на хората четвъртия макрокосмически принцип, понеже този принцип е макрокосмически, той е безкрайно по-важен от всички микрокосмически принципи – той е по-силен от тях, макар и да е сроден с човешкия Аз, по-силен от всички други, които могат да бъдат постигнати през Земното развитие.
Следователно, понеже Христос донася на човека четвъртия макрокосмически принцип – въпреки че той е безкрайно по-важен от всички микрокосмически принципи – хората ще твърдят, че той е по-низш от петия, шестия и седмия принцип, които идват от луциферическите Духове, че той най-вече е много по-низш от това, което идва от Антихриста.
към текста >>
В какво се състоеше това развитие и какво представляваше всъщност Възкресението, ако с помощта на духовно-научните
принципи
ние стигнем до основата на нещата?
Когато днес, независимо от луциферическите сили, искаме да разберем Възкресението от гледището на добрите теософски сили, ние трябва да обърнем вниманието на това, че с Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, е станало нещо важно, че там трите тела на момчето Исус, за което говори евангелистът Лука, бяха проникнати от макрокосмическото Христово Същество, което след това живя три години на Земята, а после тези Исусови тела минаха през Мистерията на Голгота заедно с Христовото Същество. Въпросното развитие на Христос Исус през трите години беше, естествено, коренно различно от развитието на всеки друг човек.
В какво се състоеше това развитие и какво представляваше всъщност Възкресението, ако с помощта на духовно-научните принципи ние стигнем до основата на нещата?
към текста >>
Днес всички тези неща могат да бъдат разбрани от окултните
принципи
, залегнали в основите на Духовната наука.
Днес всички тези неща могат да бъдат разбрани от окултните принципи, залегнали в основите на Духовната наука.
към текста >>
Но от това Вие виждате, че в известно отношение не е така лесно да бъде разбрано Христовото развитие сред Земята, защото донякъде е основателно възражението, че някои особени Духове, луциферическите Духове, водят по-нагоре до други, но само микрокосмически
принципи
.
Но от това Вие виждате, че в известно отношение не е така лесно да бъде разбрано Христовото развитие сред Земята, защото донякъде е основателно възражението, че някои особени Духове, луциферическите Духове, водят по-нагоре до други, но само микрокосмически принципи.
По-рано аз изразих това като казах: Христос е като един вид център, в който Съществото действува чрез своето дело, в който Съществото действува чрез това, което е то самото. Около Христос седят дванадесетте Бодисатви на Света, върху които лъчезари това, което се излъчва от Него и което в смисъла на обработването на Мъдростта, те издигат до висши принципи. Обаче от четвъртия принцип то се прехвърля към другите по-висши принципи, доколкото те постигат своето развитие в условията на Земята. Ето как спрямо неповторимостта на Христос възникват големи заблуждения, а именно когато хората не са наясно, че в Христос те имат работа с четвъртия принцип, обаче с четвъртия макрокосмически принцип и макар да е възможно развитието на по-висши принципи, те са именно само микрокосмически принципи, отнасящи се до такива Същества, които на Старата Луна не са завършили напълно своето развитие, но въпреки това според естеството си те се издигат над човека, защото още на Старата Луна са постигнали това, което хората тепърва ще развиват в условията на Земята.
към текста >>
Около Христос седят дванадесетте Бодисатви на Света, върху които лъчезари това, което се излъчва от Него и което в смисъла на обработването на Мъдростта, те издигат до висши
принципи
.
Но от това Вие виждате, че в известно отношение не е така лесно да бъде разбрано Христовото развитие сред Земята, защото донякъде е основателно възражението, че някои особени Духове, луциферическите Духове, водят по-нагоре до други, но само микрокосмически принципи. По-рано аз изразих това като казах: Христос е като един вид център, в който Съществото действува чрез своето дело, в който Съществото действува чрез това, което е то самото.
Около Христос седят дванадесетте Бодисатви на Света, върху които лъчезари това, което се излъчва от Него и което в смисъла на обработването на Мъдростта, те издигат до висши принципи.
Обаче от четвъртия принцип то се прехвърля към другите по-висши принципи, доколкото те постигат своето развитие в условията на Земята. Ето как спрямо неповторимостта на Христос възникват големи заблуждения, а именно когато хората не са наясно, че в Христос те имат работа с четвъртия принцип, обаче с четвъртия макрокосмически принцип и макар да е възможно развитието на по-висши принципи, те са именно само микрокосмически принципи, отнасящи се до такива Същества, които на Старата Луна не са завършили напълно своето развитие, но въпреки това според естеството си те се издигат над човека, защото още на Старата Луна са постигнали това, което хората тепърва ще развиват в условията на Земята.
към текста >>
Обаче от четвъртия принцип то се прехвърля към другите по-висши
принципи
, доколкото те постигат своето развитие в условията на Земята.
Но от това Вие виждате, че в известно отношение не е така лесно да бъде разбрано Христовото развитие сред Земята, защото донякъде е основателно възражението, че някои особени Духове, луциферическите Духове, водят по-нагоре до други, но само микрокосмически принципи. По-рано аз изразих това като казах: Христос е като един вид център, в който Съществото действува чрез своето дело, в който Съществото действува чрез това, което е то самото. Около Христос седят дванадесетте Бодисатви на Света, върху които лъчезари това, което се излъчва от Него и което в смисъла на обработването на Мъдростта, те издигат до висши принципи.
Обаче от четвъртия принцип то се прехвърля към другите по-висши принципи, доколкото те постигат своето развитие в условията на Земята.
Ето как спрямо неповторимостта на Христос възникват големи заблуждения, а именно когато хората не са наясно, че в Христос те имат работа с четвъртия принцип, обаче с четвъртия макрокосмически принцип и макар да е възможно развитието на по-висши принципи, те са именно само микрокосмически принципи, отнасящи се до такива Същества, които на Старата Луна не са завършили напълно своето развитие, но въпреки това според естеството си те се издигат над човека, защото още на Старата Луна са постигнали това, което хората тепърва ще развиват в условията на Земята.
към текста >>
Ето как спрямо неповторимостта на Христос възникват големи заблуждения, а именно когато хората не са наясно, че в Христос те имат работа с четвъртия принцип, обаче с четвъртия макрокосмически принцип и макар да е възможно развитието на по-висши
принципи
, те са именно само микрокосмически
принципи
, отнасящи се до такива Същества, които на Старата Луна не са завършили напълно своето развитие, но въпреки това според естеството си те се издигат над човека, защото още на Старата Луна са постигнали това, което хората тепърва ще развиват в условията на Земята.
Но от това Вие виждате, че в известно отношение не е така лесно да бъде разбрано Христовото развитие сред Земята, защото донякъде е основателно възражението, че някои особени Духове, луциферическите Духове, водят по-нагоре до други, но само микрокосмически принципи. По-рано аз изразих това като казах: Христос е като един вид център, в който Съществото действува чрез своето дело, в който Съществото действува чрез това, което е то самото. Около Христос седят дванадесетте Бодисатви на Света, върху които лъчезари това, което се излъчва от Него и което в смисъла на обработването на Мъдростта, те издигат до висши принципи. Обаче от четвъртия принцип то се прехвърля към другите по-висши принципи, доколкото те постигат своето развитие в условията на Земята.
Ето как спрямо неповторимостта на Христос възникват големи заблуждения, а именно когато хората не са наясно, че в Христос те имат работа с четвъртия принцип, обаче с четвъртия макрокосмически принцип и макар да е възможно развитието на по-висши принципи, те са именно само микрокосмически принципи, отнасящи се до такива Същества, които на Старата Луна не са завършили напълно своето развитие, но въпреки това според естеството си те се издигат над човека, защото още на Старата Луна са постигнали това, което хората тепърва ще развиват в условията на Земята.
към текста >>
Преди всичко ще бъде необходимо хората да се опират здраво върху
принципи
те на Духовната наука, за да не се оставят да бъдат измамени в тази област.
Ние трябва да се издигнем също и до такива неща, каквито бяха обяснени сега, ако искаме да разберем истинското положение на Христовия Принцип сред нашето Земно развитие, ако искаме да бъдем наясно защо в бъдеще хората ще поставят Антихриста в много отношения по-високо, отколкото Христос. Те ще открият може би, че Антихристът е по-умен, по-гениален, отколкото Христос. Антихристът ще намери много привърженици. Обаче последователите на Духовната наука трябва да се подготвят и да не се оставят да бъдат измамени чрез това, което описахме току-що.
Преди всичко ще бъде необходимо хората да се опират здраво върху принципите на Духовната наука, за да не се оставят да бъдат измамени в тази област.
Задачата и мисията на онзи езотеризъм, който се разви от тринадесетото столетие в Западна Европа и за който казахме някои неща, беше преди всичко: Ясно да се разработи това, което може да се каже в този смисъл относно природата на Христос. Така че онзи, който стои на почвата на този езотеризъм, ще проумее все по-ясно и по-ясно какво централно място заема Христос в Земното развитие. И ще се стигне до това – по отношение на така наречените прераждания на Христос върху нашата Земя – да бъде изтъкнат съвършено простия факт: Също както рамото на една везна се опира само върху една точка, а не върху две или повече точки, така и Земното развитие трябва да има само един основен Импулс. Онзи, който допуска повече прераждания на Христос, прави същата грешка, както този, който счита, че за да функционира добре една везна, тя трябва да се опира върху две или повече точки. Обаче в този случай това няма да е везна, а нещо друго.
към текста >>
223.
При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Като един вид девиз, произтичащ от тези
принципи
, имаме в следното изречение: „Нито една религия не стои по-горе от истината.” Стремежът към истината може да обедини всички хора понеже истината подпомага взаимното разбирателство.
– Обаче по лицето на Земята са разпространени най-разнообразни вероизповедания и философии. Не всички изповедания и философии могат да са погрешни. Който би твърдял това, би обвинил мъдрото ръководство на света. Следователно може да става дума само за това да се търси обективното ядро на всички светогледи, което води до взаимно разбиране.
Като един вид девиз, произтичащ от тези принципи, имаме в следното изречение: „Нито една религия не стои по-горе от истината.” Стремежът към истината може да обедини всички хора понеже истината подпомага взаимното разбирателство.
Тук вече имаме и третия принцип.
към текста >>
Обаче християнинът, който е станал антропософ, ще трябва да се старае да го разбере, той чувствува това като задължение, произлизащо от
принципи
те на Теософското движение, които признава.
Християнинът, който не е станал антропософ, ще има малко разбиране за това, което издига будиста до висшите светове.
Обаче християнинът, който е станал антропософ, ще трябва да се старае да го разбере, той чувствува това като задължение, произлизащо от принципите на Теософското движение, които признава.
И на християнина му става ясно: животът на Гаутама Буда на Земята означава нещо, ако той знае, че един човек трябва да е минал през множество прераждания, докато стане един Буда. Будистът знае, че след като Буда е достигнал степента Буда, той вече няма нужда да идва отново на Земята в тяло от плът. В Кристияния аз обърнах вниманието върху мисията на Гаутама Буда. Показах как тази душа има да решава една особена задача на планетата Марс. Буда е преминал на Земята предварителната степен, за да може да играе между Марсовите хора в една роля, подобна на тази, която Христос игра на Земята – не чрез един вид Мистерия на Голгота, не преминавайки през смъртта, защото Марсовите човеци имат условия на живот, различни от тези на Земните хора.
към текста >>
Когато се отдадем на подчертаните
принципи
, ние научаваме нещо, което е точно противоположно на един определен страх, който често наблюдаваме при християните.
Когато се отдадем на подчертаните принципи, ние научаваме нещо, което е точно противоположно на един определен страх, който често наблюдаваме при християните.
Страхуващият се християнин лесно се подвежда, че неговото вероизповедание изгубва от своя блясък, когато бъдат осветлени също и предимствата на другите вероизповедния. Но християнското вероизповедание получава именно един по-възвишен блясък, когато проникнем окултно отделните религиозни вероизповедания. Който е така страхливо загрижен, че неговото вероизповедание би могло да изгуби, ако то бъде поставено до вярата на будистите, той трябва да си спомни, че за християнския богослов съществуват все още някои нерешени въпроси, че например един важен въпрос е още този, дали хората, които са живели преди Мистерията на Голгота, също участвуват в спасението. Обаче ако християнинът прибави това, което будистът знае, той вижда, че това са същите души, които вече са живели преди идването на Христос и които после непрекъснато се прераждат на Земята. Но някой би могъл да запита: Как стои обаче работата с душата на Буда, която шестстотин години преди Христос беше инкарнирана за последен път и вече няма да се върне на Земята?
към текста >>
Ето защо трябва да помним, че не бива да изговаряме нашите
принципи
устно, а после да ги превръщаме в тяхната противоположност.
Ако някой би искал да бъде фанатичен в смисъла на един ограничен будизъм, той би могъл да проповядва, че не може да съществува никое друго същество, което да не се нуждае да дойде отново на Земята в плът като човек, освен самият Буда, следователно той трябва да бъде най-висшият. С това на будизма би било създадено едно безкрайно предимство спрямо християнството, така че то би заело второто място. Тогава едната религия би водила борба срещу другата. Обаче това би било едно нетеософско дело. Защото теософията или Духовната наука съществува за това, да разпространява мир по лицето на Земята, да доведе чрез разбиране и изучаване на едни и същи истини за основното значение на всяка една религия.
Ето защо трябва да помним, че не бива да изговаряме нашите принципи устно, а после да ги превръщаме в тяхната противоположност.
към текста >>
Принципи
те, които светят като пътеводни звезди в духовно-научното движение и които днес охарактеризирахме, ще допринесат както за едно задълбочаване, така също и за едно разтърсване на хладните, на безразличните.
Ние виждаме вече в нашето време, колко трудно е разбирането на християнството и колко незначителна е волята за да бъде постигнато това разбиране.
Принципите, които светят като пътеводни звезди в духовно-научното движение и които днес охарактеризирахме, ще допринесат както за едно задълбочаване, така също и за едно разтърсване на хладните, на безразличните.
Необходимо е да бъде събудено чувството за отговорност. Да се проникнем достатъчно силно с това чувство, тази трябва да бъде задачата на това място. Дори и в най-тесните пространства, върху Вас могат да връхлетят всевъзможни изпитания.
към текста >>
Ако някога би се изискала безусловна вяра в един Учител, тогава вече
принципи
те на Теософското общество биха били нарушени.
В момента, когато дори само се произнася името на Кристиян Розенкройц, в сила влиза принципът: Никоя религия не трябва да бъде за нас по-висша от стремежа към истината. – Кристиян Розенкройц никога не изисква някакъв култ към личността и държи на това, ученията да бъдат доведени близо до ума и да бъдат разбрани. Неговото учение никога не изисква вяра в учителя. Ако първо употребим нашите сили, едва тогава ще получим вече възможността да разберем чрез истината Учителите на мъдростта и на хармонията. От никого не се иска да вярва предварително в тях, защото тогава вярата в Учителите би стояла по-високо от самата истина.
Ако някога би се изискала безусловна вяра в един Учител, тогава вече принципите на Теософското общество биха били нарушени.
към текста >>
224.
Седемте принципа на Макрокосмоса и тяхната връзка с човека. Бележки от лекция в Кьолн, 28. Ноември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Тези
принципи
представляват целостта на Йерархиите.
Макрокосмосът, великият свят, също подлежи на развитие, както Микрокосмосът, човекът – малкият свят. Той трябва да развие своите седем принципа също както и човекът.
Тези принципи представляват целостта на Йерархиите.
към текста >>
Линията на развитие на макрокосмическите
принципи
е следната:
Линията на развитие на макрокосмическите принципи е следната:
към текста >>
И ще дойде време, когато чрез силата на по-висшите
принципи
, на петия и дори на шестия принцип, луциферическите Духове ще имат голямо влияние върху намиращото се под тяхна власт човечество.
Бихме могли да кажем приблизително следното: Те се обръщат подигравателно към горните Богове, които полагат усилия за развитието на Христовия Принцип в човечеството и ги предизвикват: Вие можете да дадете на човека само четвъртия принцип; ние обаче можем да му дадем петия принцип. – Това фактически е нещо по-висше, което те, както ние предчувствувайки го вършим в Петата коренна раса, са донесли със себе си като нещо вече изработено. На всичко това обаче му липсва четвъртият макрокосмически принцип, Христос, за който те изобщо не знаят нищо. Следователно, в известен смисъл те са преждевременно узрели, предварително разполагат с нещо, обаче не са в хармония с Космоса. Ето защо според тях нормалното развитие е нещо „по-просто” и те си въобразяват, че стоят над него.
И ще дойде време, когато чрез силата на по-висшите принципи, на петия и дори на шестия принцип, луциферическите Духове ще имат голямо влияние върху намиращото се под тяхна власт човечество.
към текста >>
225.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Наред с определенията, дадени току-що за
принципи
те на Духа, Сина и Отца, важат, естествено, и другите характеристики, които различните светогледи са давали за тях.
Тази троичност се проявява при всяко смислено наблюдение на света. И ако се абстрахираме от всички догматични определения, от всички философски или теософски твърдения, доколкото те са облечени в дефиниции от понятия или схеми; ако запитаме: „Как човешкият дух е изразявал винаги това, че току-що описаната троичност съществува не само в заобикалящия ни свят, а в целия свят, към който принадлежи и самият той...? , тогава трябва да отговорим: Човекът е изразявал това, което е можел да опознае в светлината на своето съзнание с думата „Дух“; а това, което действува в подсъзнателния душевен живот, изхвърляйки към повърхността само своите вълни, той е наричал „Син“, или „Логос“. И накрая това, което принадлежи към непознатия природен свят и на онази част от нашата същност, която е тъждествена с природата, човекът винаги е наричал принцип на „Отца“, понеже усещал, че по този начин той допълва двата елемента с един трети елемент.
Наред с определенията, дадени току-що за принципите на Духа, Сина и Отца, важат, естествено, и другите характеристики, които различните светогледи са давали за тях.
И все пак едно от най-достъпните определения на тези понятия е това, което направихме току-що.
към текста >>
което непосредствено се разиграва в съзнателния душевен живот, към подсъзнателния душевен живот, който принадлежи на
принципи
те на Сина?
Нека сега да поставим въпроса: Как най-добре бихме могли да охарактеризираме прехода от това, което принадлежи на Духа, т.е.
което непосредствено се разиграва в съзнателния душевен живот, към подсъзнателния душевен живот, който принадлежи на принципите на Сина?
Ние ще обхванем този преход най-добре, ако отсега сме наясно, че в обикновения духовен живот на човека, в съзнанието, нахлуват от подсъзнанието, съвсем явно и недвусмислено, онези елементи, които за разлика от елементите на мисленето и чувствата трябва да наречем елементи на волята. Достатъчно е само да изтълкуваме по един правилен начин думите на Новия Завет: „Духът е бодър“, понеже това означава, че към областта на Духа спада всичко, което човекът обхваща със своето съзнание“ но тялото е немощно*3, с което се подразбира всичко онова, което принадлежи най-вече към подсъзнанието.
към текста >>
226.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Както е записано в „
Принципи
те“ на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Както е записано в „Принципите“ на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество.“
към текста >>
227.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Обаче изкуството би потънало в пълен упадък, изкуството би загинало, ако занапред то не съумее да извлече от антропософското познание своите съвършено нови
принципи
.
Тази противоположност не се поддава на разума, тя нахлува с магична сила в душата и човекът, застанал пред този образ, просто изтръпва, понеже усеща, че гледа огледалния образ на нещо, което се разиграва в Космоса. И художникът няма нужда да бъде някакъв окултист, за да изобрази с чисто физически средства едно велико, космическо събитие. Обаче душата на Леонардо да Винчи беше преизпълнена тъкмо с тези сили, които можеха да дадат видим израз на това забележително, космическо събитие. Да, великите произведения на изкуството дължат своята разтърсваща сила на обстоятелството, че те са дълбоко свързани с универсалния, космически смисъл на мирозданието. Художниците от по-ранните епохи бяха свърза ни с универсалния смисъл на мирозданието, без самите те да знаеха това.
Обаче изкуството би потънало в пълен упадък, изкуството би загинало, ако занапред то не съумее да извлече от антропософското познание своите съвършено нови принципи.
към текста >>
228.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
И сега, ако с помощта на окултната наука пристъпим от тази, бих казал, всеобща Майя, към основните
принципи
на мировата еволюция, ние ще стигнем до изключително важни логични следствия, произтичащи от максимата, че в света на Майя, единственото истинно нещо, това всъщност е смъртта.
И сега, ако с помощта на окултната наука пристъпим от тази, бих казал, всеобща Майя, към основните принципи на мировата еволюция, ние ще стигнем до изключително важни логични следствия, произтичащи от максимата, че в света на Майя, единственото истинно нещо, това всъщност е смъртта.
Но към това, което искам да кажа, ние можем да се приближим и от една съвсем друга гледна точка. Нека да насочим нашето внимание към съществата от другите природни царства.
към текста >>
229.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Както е записано в „
Принципи
те" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
1. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.Щайнер нарича „антропософски импулс". Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Щвейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер,, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество". „Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи."
към текста >>
230.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Но дори това не го разбирайте така, сякаш с помощта на това себеприпомняне за минали преживявания, съгласно развитите по-горе
принципи
, би трябвало да се получи нещо като разкаяно завръщане.
Не става въпрос за това, че при един такъв поглед назад можем да обхванем всичко. Важното е само това, което ни е занимавало по-отблизо в нашия живот. Ако например някой никога през живота си не е почувствал призвание или пък не е имал никаква нагласа да става моряк, тогава споменатите съображения въобще не подлежат на разглеждане. Те важат само там, където наистина имаме случай на съдбовен обрат, следователно житейските положения, при които наистина сме осъществили житейски обрат.
Но дори това не го разбирайте така, сякаш с помощта на това себеприпомняне за минали преживявания, съгласно развитите по-горе принципи, би трябвало да се получи нещо като разкаяно завръщане.
Така че когато в по-нататъшния си живот си спомняме за тях и стигаме до знанието, че тогава сме се изтръгнали от тези преживявания, сега не трябва разкаяно да се завърнем и отново да се поставим в предишното положение, в което тогава сме били и в което не сме останали. Не става дума за някакви практически изводи, а за себеприпомняне, ако са се случили такива обрати. Става дума и за това, че по един най-енергичен начин в противовес на мисли като „Това стана случайно“ и „Бяхме поставени, но се изтръгнахме“, трябва да предизвикаме у себе си следното вътрешно преживяване.
към текста >>
Винаги сме извеждали от антропософските
принципи
голямата истина, че всички представи, всички идеи, които смятаме за свои, докато имаме едно или друго сетивно възприятие, когато в живота си се боим или се надяваме на нещо – но не по отношение на душевните импулси, а на представите, – всичко, което имаме в представния си живот, много бързо изчезва, след като минем през портата на смъртта.
Този, който поне малко се е занимавал с антропософия, ще разбере за какво става въпрос, когато бъде казано споменатото вече многократно от други гледни точки, а именно, че нашите представи, следователно нашите спомени-представи в душевния ни живот, когато са предизвикани отвън, от външния свят, в който живеем с физическото си тяло, всъщност имат значение само за тази отделна инкарнация.
Винаги сме извеждали от антропософските принципи голямата истина, че всички представи, всички идеи, които смятаме за свои, докато имаме едно или друго сетивно възприятие, когато в живота си се боим или се надяваме на нещо – но не по отношение на душевните импулси, а на представите, – всичко, което имаме в представния си живот, много бързо изчезва, след като минем през портата на смъртта.
Защото представите принадлежат към това, което протича във физическия живот, т. е. към това, което трае най-кратко време. Но човек лесно може да схване, особено ако по някакъв начин е запознат със законите на прераждането и кармата – тук също вече споменах това, – че нашите представи, доколкото ги смятаме за свои по време на живота си и които протичат във връзка с външния свят или с нещата от физическия план, намират своя израз в езика и затова можем да мислим за говора като за свързан по някакъв начин с представния ни живот. Всеки знае, че трябва да научи говора на даден език в отделната си инкарнация. Защото въпреки че е напълно ясно, че голям брой от днешните гимназисти преди са били инкарнирани в Древна Гърция, изучаването на гръцки език не се удава на никого с по-голяма лекота, благодарение на това, че може да си спомни как е говорил на гръцки в предишния си живот.
към текста >>
231.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Разсъжденията, които обаче се базират върху
принципи
те, върху познанията на духовната наука, могат да ни доведат до мисълта, че е вярно това, което сега ще бъде казано от мен, при това не просто като едно премислено съображение, а като нещо, изведено на базата на духовно-научно изследване.
Нека предположим, че живеем настоящия си живот между раждането и смъртта и изведнъж ни става ясно, когато сме стигнали да кажем до тридесетата си година или пък вече сме я прехвърлили – ще видим, че също и тези, които още не са достигнали тази възраст, по-късно ще минат през определени преживявания, – спомняме си за това, че тъкмо около тридесетата си година във външния свят сме се събрали с този или онзи човек. Между тридесетата и четиридесетата си година сме свързани в най-различни житейски връзки с хора от външния свят. Става така, че връзките, в които сме влезли тогава, ни изглеждат създадени от нас по време на най-зрелия ни житейски период, когато наистина сме били най-зрели хора. Това може да открием чрез разсъждения.
Разсъжденията, които обаче се базират върху принципите, върху познанията на духовната наука, могат да ни доведат до мисълта, че е вярно това, което сега ще бъде казано от мен, при това не просто като едно премислено съображение, а като нещо, изведено на базата на духовно-научно изследване.
Следователно това, което сега казвам, не е било открито чрез логическо мислене, а е установено чрез духовно-научно изследване. Затова пък логическото мислене може да потвърди фактите и да ги намери за разумни. Когато човек размишлява за някои неща, които сме научили например за начина, по който се развиват различните съставни части на човека по време на живота – знаем, че през седмата година започва да действа завършеното етерно тяло, през четиринадесетата година – астралното тяло, през двадесет и първата – душата на усещането, през двадесет и осмата – душата на разбирането и през тридесет и петата – душата на съзнанието, – когато размишляваме за това, можем да кажем: По времето между тридесетата и четиридесетата година имаме работа с изграждането на душата на разбирането и душата на съзнанието.
към текста >>
232.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Разбира се, не трябва да разглеждате нещата и така, че антропософията, видите ли, най-радикално изхвърля на бунището
принципи
те от практическия живот и че за една нощ иска да въведе нов житейски порядък.
Целият външен живот, както ни се представя днес, е образец за такива човешки взаимоотношения, които са оформени и изградени с изключване, дори с отричане на идеята за прераждането и кармата. И като че ли хората биха искали да изключат всички възможности чрез собственото си душевно развитие да могат да стигнат до истината, че съществуват прераждане и карма – така е устроен външният живот днес. В действителност няма нищо по-враждебно замислено спрямо едно истинско убеждение в прераждането и кармата от житейския принцип, че за това, което човек заработва, трябва да получава съответстващата за тази работа заплата. Несъмнено тези думи звучат странно, наистина странно!
Разбира се, не трябва да разглеждате нещата и така, че антропософията, видите ли, най-радикално изхвърля на бунището принципите от практическия живот и че за една нощ иска да въведе нов житейски порядък.
За това и дума не може да става. Но хората трябва да започнат да възприемат мисълта, че в действителност в един световен ред, в който са убедени, че работата и заплащането трябва непосредствено да си съответстват, в който човек трябва да печели това, което му е необходимото за живота, никога не може да възникне едно истинско убеждение в прераждането и кармата. Естествено съществуващият житейски порядък първоначално трябва да си остане такъв, защото тъкмо антропософът би трябвало да осъзнава, че това, което съществува, е предизвикано пак от закона на кармата и поради това съществува с право и по необходимост. Но той трябва да започне да допуска и възможността, че в организма на нашия световен ред като един нов зародиш започва да се развива това, което може и трябва да следва от признаването на идеята за прераждането и кармата.
към текста >>
233.
Рудолф Щайнер – Събрани съчинения
GA_135 Прераждане и Карма
Основни
принципи
на съвременния светоглед (Събр.
Философия на свободата.
Основни принципи на съвременния светоглед (Събр.
съч. 4)
към текста >>
Ръководни антропософски
принципи
(Събр.
Ръководни антропософски принципи (Събр.
съч. 26)
към текста >>
234.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Хората не действуват само така, както им внушават физическите инстинкти и страсти, а те действуват например според морални
принципи
, морал пронизва нашите действия, нашите дела.
Нека бъдем първо наясно върху това. Към физическия свят ние причисляваме всичко това, което можем да възприемаме с нашите сетива, което нашите очи могат да виждат, нашите уши да чуват, нашите ръце да на пипват. По-нататък към физическия свят причисляваме всичко онова, което можем, да обгърнем с нашите мисли, доколкото тези мисли се отнасят за външното възприятие, за това, което физическият свят може да ни каже. Към физическия свят трябва да причислим също всичко това, което ние самите като хора вършим в този физически свят. Естествено би могло да събуди съмнение, когато се казва, че това, което вършим като хора във физическия свят, принадлежи към физическия свят, защото трябва да си кажем, че като действуват във физическия свят хората внасят нещо духовно в този физически свят.
Хората не действуват само така, както им внушават физическите инстинкти и страсти, а те действуват например според морални принципи, морал пронизва нашите действия, нашите дела.
Без съмнение, когато действуваме морално, в нашите действия работят духовни импулси, обаче арената, на която действуваме морално, е все пак физическият свят. И както в нашите морални действия работят духовния импулси, също така чрез цветовете, чрез тонове те, чрез топлината и студа, чрез всички сетивни възприятия проникват духовни импулси. За външното възприятие, за това, което външният човек може да познае и да върши, духовното е на първо време така да се каже навсякъде скрито, забулено. Това е характерното за духовното, че човек може да го познае едвам тогава, когато положи усилия да стане, макар и в малък размер, друг, различен от това, което е бил по-рано.
към текста >>
235.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато свържем този факт, който току що изнесохме, с това, че днес импулсите на животинските форми така често се търсят в някои
принципи
на Земята, например в борбата за съществувание, в някакъв естествен подбор други подобни неща, тогава наистина от една страна фактите, които са се родили чрез тези стремежи, каквито например Дарвин е изтъкнал, се явяват като нещо величествено, до толкова, доколкото Дарвин се е придържал към фактите.
Когато свържем този факт, който току що изнесохме, с това, че днес импулсите на животинските форми така често се търсят в някои принципи на Земята, например в борбата за съществувание, в някакъв естествен подбор други подобни неща, тогава наистина от една страна фактите, които са се родили чрез тези стремежи, каквито например Дарвин е изтъкнал, се явяват като нещо величествено, до толкова, доколкото Дарвин се е придържал към фактите.
Защото дарвинизмът е описал несъзнателно, как съществува подвижността на животинските форми, как в тази област се създават фактически специалните форми от основните форми. Обаче съобразно цялото настроение на нашето време хората са пропуснали факта, че силите, които създават тези форми, действуват от небесното пространство; че следователно творците на животинските форми трябва да бъдат търсени в света на планетите, които принадлежат на нашата планетна система, обаче вън от нашата Земя. Ако се запитаме сега: Как стои същият въпрос относно хората? ние получаваме един отговор само тогава, когато първо си отговорим също на другия въпрос; от какъв род са тези духове, които нарекохме групови души на животните и които имат тяхното обиталище на различните планети. Тогава се оказва, че тези групови души на животните са потомци на онази категория духовни същества, които в течение на тези сказки бяха наречени от мене Духове на Движението.
към текста >>
236.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Духовете на Мъдростта основаха една колония на Луната, за да спасят равновесието така също в посоката от Луната върху човека действуват изправящи Духове срещу Луцифер, който действува изкушаващо върху човека, и както той разпространи светлината, така също внесе свои те духовни
принципи
в човешките души.
Човекът беше създаден като едно единство по лицето на Земята, чрез което единство трябваше да се прояви общият, първичният Аз на човеците като една групова душа, която живее във всички хора, която беше слязла именно до физическото поле. Така както за минералите от Духовете на Формата може да бъде създаде на само външната форма, така от същите Духове на Формата е създаден за човека груповият Аз, който след това е диференциран от другите същества на различните йерархии. Но това, което бе създадено за минералното царство чрез образуването на Луната като равновесие, то бе създадено също и за човека като равновесие, а именно така, че, докато за минералното царство е налице също физическото изправяне, за човека също съществува точно по същия начин един лунен принцип, който действува срещу луциферическото влияние върху човешката природа също така, както минералното царство тъмният лунен принцип действува срещу луциферическия принцип. Както в минералното царство от Луната действува нещо, което държи равновесие на разливащия се от Слънцето луциферически принцип, така също от Луната действува един духовен лунен принцип срещу изкушението на Луцифер, което е насочено срещу човеците в течение на Земното развитие. И както видяхме, че всички планети, всички небесни тела стоят във връзка със същества на висшите йерархии, така и Луната.
Духовете на Мъдростта основаха една колония на Луната, за да спасят равновесието така също в посоката от Луната върху човека действуват изправящи Духове срещу Луцифер, който действува изкушаващо върху човека, и както той разпространи светлината, така също внесе свои те духовни принципи в човешките души.
Така щото с това можем да посочим към Луната като носител на противника на Луцифер, като обиталище на Тъмните Духове /в смисъла на Духове, които не излъчват физическа светлина. Бележка на преводача./, които обаче трябва да бъдат там, за да държат равновесие на напиращите напред Носители на светлината, които са същевременно изкусяващите духове на човечеството. В еврейската древност бе всъщност открита тайната на Луната и нейния духовен принцип на човечеството и това, което намерихме физически на Луната, то е в неговия духовен аспект това, което еврейската древност нарече принципът на Яхве. С това е обозначена така да се каже Луната като изходна точка на действуващите сили на противника на Луцифер върху човека: Яхве или Йехова е противникът на Луцифер. Древното еврейско тайно учение гледа към Слънцето и си казва: В Слънцето действуват невидимите Духове на Мъдростта, които са видими само за духовните очи, не обаче и за физическите.
към текста >>
237.
Съдържание
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Философията стига само до определени
принципи
, но не и до Христос.
Окултното изживяване на „неизявената светлина". Философските идеи като сенки на претелуричните (пред-Земни) сили от предишните планетарни състояния на нашата Земя, описани в „Тайната Наука" като Старата Луна, Старото Слънце и Стария Сатурн. Връзката между философското мозъчно мислене и силите на Яхве. Философът като несъзнавано ясновиждащ човек.
Философията стига само до определени принципи, но не и до Христос.
Връзката между „неизговореното слово" и пред-Земните сили на сърцето. Теософските истини като отзвук от „неизговореното слово". Теософия и наука.
към текста >>
238.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Но този, който наистина прониква във философията, открива такива основни
принципи
, които са тъждествени дори и за привидно различаващи се мислители като древните гръцки философи Парменид и Хераклит*; а разликата между тях и враждебната същност на Шопенхауер, ще бъде забелязана от човек, който само повърхностно се е докоснал до философията.
Общовалидният характер на философията може да се забележи само от онзи човек, който прониква дълбоко в нея. За съжаление хората забелязват по-скоро нейният личен характер.
Но този, който наистина прониква във философията, открива такива основни принципи, които са тъждествени дори и за привидно различаващи се мислители като древните гръцки философи Парменид и Хераклит*; а разликата между тях и враждебната същност на Шопенхауер, ще бъде забелязана от човек, който само повърхностно се е докоснал до философията.
Той вижда само различните и често противоположни гледни точки, без да стигне до строгата им и закономерна последователност.
към текста >>
И будистът, който е станал теософ, вече възприема окултните
принципи
на християнството, което по този начин допринася за утвърждаването на хармонията всред земното човечество.
Будизмът се различава от християнството чрез това, че в своята изходна точка, той има един учител, а християнството едно действие, спасителното действие на кръстната смърт при Голгота. Истинската пред поставка на християнското развитие е не едно учение, а едно действие.
И будистът, който е станал теософ, вече възприема окултните принципи на християнството, което по този начин допринася за утвърждаването на хармонията всред земното човечество.
Този будист обаче би нарушил хармонията, ако поиска да приложи своите тясно-религиозни понятия към християнството. Както християнинът-теософ е задължен истински да вниква в будизма и не само да прекроява понятията си за Бодисатва и Буда, така и будистът е задължен да се отнася към християнските понятия според както те са залегнали в самите окултни принципи на християнството. Невъзможно е да се съедини това, което отбелязваме като Христос, с онова, което е от по-низше естество и което отбелязваме с името Бодисатва. По същия начин за теософията доколкото остава вярна на своя идеал, е невъзможно да проповядва неща, без те да са отблясък от всеобщият и единен окултизъм.
към текста >>
Както християнинът-теософ е задължен истински да вниква в будизма и не само да прекроява понятията си за Бодисатва и Буда, така и будистът е задължен да се отнася към християнските понятия според както те са залегнали в самите окултни
принципи
на християнството.
Будизмът се различава от християнството чрез това, че в своята изходна точка, той има един учител, а християнството едно действие, спасителното действие на кръстната смърт при Голгота. Истинската пред поставка на християнското развитие е не едно учение, а едно действие. И будистът, който е станал теософ, вече възприема окултните принципи на християнството, което по този начин допринася за утвърждаването на хармонията всред земното човечество. Този будист обаче би нарушил хармонията, ако поиска да приложи своите тясно-религиозни понятия към християнството.
Както християнинът-теософ е задължен истински да вниква в будизма и не само да прекроява понятията си за Бодисатва и Буда, така и будистът е задължен да се отнася към християнските понятия според както те са залегнали в самите окултни принципи на християнството.
Невъзможно е да се съедини това, което отбелязваме като Христос, с онова, което е от по-низше естество и което отбелязваме с името Бодисатва. По същия начин за теософията доколкото остава вярна на своя идеал, е невъзможно да проповядва неща, без те да са отблясък от всеобщият и единен окултизъм.
към текста >>
Теософията ще напредва в този поход само ако предложи на човечеството своите единни
принципи
в съответствуващата на нашето време научна форма.
Да се прилага своеобразието на Бодисатва към същността на Христос, би означавало да се спъва мирния поход на теософията.
Теософията ще напредва в този поход само ако предложи на човечеството своите единни принципи в съответствуващата на нашето време научна форма.
Едва когато в нашия Западен свят успеем да вникнем без предубеждения в будизма или браманизма или в заратустровата религия, едва тогава ще бъде разбрано по правилен начин и самото християнство, едва тогава ще стане възможно да се вникне в истинските принципи на християнството и да се спечелят последователи за новите идеи.
към текста >>
Едва когато в нашия Западен свят успеем да вникнем без предубеждения в будизма или браманизма или в заратустровата религия, едва тогава ще бъде разбрано по правилен начин и самото християнство, едва тогава ще стане възможно да се вникне в истинските
принципи
на християнството и да се спечелят последователи за новите идеи.
Да се прилага своеобразието на Бодисатва към същността на Христос, би означавало да се спъва мирния поход на теософията. Теософията ще напредва в този поход само ако предложи на човечеството своите единни принципи в съответствуващата на нашето време научна форма.
Едва когато в нашия Западен свят успеем да вникнем без предубеждения в будизма или браманизма или в заратустровата религия, едва тогава ще бъде разбрано по правилен начин и самото християнство, едва тогава ще стане възможно да се вникне в истинските принципи на християнството и да се спечелят последователи за новите идеи.
към текста >>
Важно предусловие за това е вникването в окултните
принципи
, които са едни и същи за всички религии.
Ето това е, което ще обогати нашето разбиране, за да ни подскаже как в досегашното развитие на човечеството, окултизмът трябваше да приеме най-различни теософски форми. По-нататък ние ще покажем, че великият идеал на нашето време не се състои в това, една религия да удържи победа над друга религия, а в това, че световните религии трябва да се разберат взаимно, да се помирят.
Важно предусловие за това е вникването в окултните принципи, които са едни и същи за всички религии.
към текста >>
239.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Това, което е насочено нагоре, се подчинява на едни градивни
принципи
; това, което е насочено надолу на други; така че в хълбоците имаме един вид равновесно положение.
Така, че следвайки човешката фигура, ние отново идваме до органи, които са приспособени към външните условия. Обаче не само ходилата, но и целите нозе са така устроени, че да са нозе именно на едно човешко същество. Ако това същество беше риба или птица, тези органи щяха да са устроени по друг начин.Ч Но те са точно така устроени именно в съответствие с ходещия по Земята човек. Ето защо от хълбоците надолу, всичко е устроено с оглед на човека, който се труди, стои и ходи по Земята. В хълбоците ние имаме седмата съществена особеност: Един вид равновесното положение.
Това, което е насочено нагоре, се подчинява на едни градивни принципи; това, което е насочено надолу на други; така че в хълбоците имаме един вид равновесно положение.
Това, което се намира под тях е приспособено към Земните условия.
към текста >>
240.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И когато вчера разгледахме, така да се каже, градивните
принципи
на човешката фигура, а това ще продължи и в следващите лекции, ние имахме предвид тъкмо " този храм.
Достатъчно е само да си припомните, колко често Вашата душа, в своята устременост към теософията, се докосваше до мисълта, че човекът така както го виждаме в света дори и в най-външните си очертания, е един храм на Бога. Да, той наистина е храм на Бога, дори и по отношение на своя външен облик.
И когато вчера разгледахме, така да се каже, градивните принципи на човешката фигура, а това ще продължи и в следващите лекции, ние имахме предвид тъкмо " този храм.
Постепенно ще се убедим, че най-важните изживявания за човешкото сърце и за човешката душа се откриват пред нас не докато сме застинали в някакво удобство, а тогава, когато с цялото си усърдие се оглеждаме и търсим прикрития духовен свят именно там във външния облик на човешката фигура. И в нашите съзерцания за човека, ние постоянно ще тръгваме от онези 12 съставни части, за които говорихме вчера.
към текста >>
В действителност градивните
принципи
на човешката фигура са свързани по най-сложен начин.
Вчера ние казахме, че всяка нощ този Аз напуска човека и че за човекът този Аз може да бъде само един образ, защото не е възможно някаква веществена част да излиза всяка нощ вън от човешкото същество. И става така, че докато човекът крачи в своя земен живот, неговият Аз всяка нощ отнема по нещо от човека; и тъкмо това, което бива отнето, ще му се върне отново чрез мировия ред, действуващ във видимото физическо тяло. Точно това създава и впечатлението, че в човешката фигура е постигнато едно съвършено единство. В действителност обаче тук не съществува никакво единство.
В действителност градивните принципи на човешката фигура са свързани по най-сложен начин.
И сега ние се докосваме до една от най-важните тайни, която е в състояние да ни открие дълбоки и първични истини на човешкото битие.
към текста >>
241.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Сократ не можеше да развие
принципи
те на разумното човешко мислене без вдъхновението на своя Демон.
Вие знаете как стоят нещата при Питагор. Що се отнася до Платон2 а при него навсякъде се подразбира, че той далеч не ни казва всичко, което знае връзката му с Мистериите е съвсем ясна. При Сократ2 винаги е ставало дума за неговия напътствуващ Демон, и да се пропусне този факт, да се пропусне този Демон, би било чисто безумие.
Сократ не можеше да развие принципите на разумното човешко мислене без вдъхновението на своя Демон.
И накъдето и да се огледаме по света, нещата изглеждат точно така.
към текста >>
242.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Окултистът трябва да разглежда този човек донякъде според
принципи
те, по които е изградена и тази лекция, обаче теософът спокойно може да се насочи към своя обект и да каже: Тук аз имам физическото тяло на човека.
Всяка една от тези епохи може да се подраздели на седем части, така че всяка отделна седмина оставя определен отпечатък върху човешката фигура. Така че тук Вие имате 3x7 формиращи сили.Но само това далеч не е достатъчно, за да се разбере какво е донесъл човекът в епохата на Земното си развитие. А то е нещо неустойчиво, трошливо; този цялостен облик на човека, тази човешка фигура е станала трошлива именно чрез Луцифер. Ако разделим човека на 3x7 части, с това ние имаме представа за физическия човек на Земята, който носи последиците от предходното Сатурново, Слънчево и Лунно състояние. Да, тук ние имаме работа най-вече с физическия човек.
Окултистът трябва да разглежда този човек донякъде според принципите, по които е изградена и тази лекция, обаче теософът спокойно може да се насочи към своя обект и да каже: Тук аз имам физическото тяло на човека.
Когато разглеждаме човешкото същество, преди всичко имаме работа с неговото физическо тяло, с онова сложно образование, минало през ред междинни състояния, чиито отпечатъци то не само носи, но и развива в сегашната Земна епоха. Но към всичко това трябва да прибавим и вътрешните тенденции, вътрешните движения на човека. При помнете си само докъде ни отведе този възглед вчера. Човешката фигура е видима, зрима и осезаема, обаче вътрешните движения не са видими, и вчера стана дума за това, колко трудно е тяхното разграничава не. Обаче нашето усещане за нещата не случайно свързва тези вътрешни движения с процесите на Старото Слънце.
към текста >>
243.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Преди години в Берлин – пред един наистина малък кръг, от който сега само малко, наистина малко са останали верни на теософското движение, – опирайки се на всичко, постигнато за теософското движение от нашия многоуважаван Едуард Шуре чрез реконструкцията на Елисейската мистерия и представянето на посвещението, на
принципи
те на инициацията на различните епохи и народи, започнахме, така да се каже, нещо като въвеждането им в теософското ни движение.
Това, което е свързано с тази Елисейска мистерия, е вътрешно тясно свързано със стремежа, който тук, в средноевропейските области, от години наричаме наш теософски стремеж.
Преди години в Берлин – пред един наистина малък кръг, от който сега само малко, наистина малко са останали верни на теософското движение, – опирайки се на всичко, постигнато за теософското движение от нашия многоуважаван Едуард Шуре чрез реконструкцията на Елисейската мистерия и представянето на посвещението, на принципите на инициацията на различните епохи и народи, започнахме, така да се каже, нещо като въвеждането им в теософското ни движение.
към текста >>
Тогава обаче някоя душа може да признае, че всичко, което е във връзка с тази Елисейска мистерия и което се е случило по отношение на повторното събуждане на
принципи
те на инициацията през различните епохи от същия автор, е нещо, за което е определено най-дълбокото, най-интимното на европейската душевна натура.
Нужно е само да кажем: преди Елисейската мистерия да бъде реконструирана от многоуважаемия ни Едуард Шуре така, както можем да я видим днес, тя именно не е съществувала. А сега я имаме! Нужно е само да усетим какво се крие в тези две изречения и всичко е казано. Във връзка с това става дума за нещо, което според моето усещане надхвърля всяко тривиално изказване на чувство за благодарност. С това имам предвид цялостното значение, което има това реконструиране на Елисейската мистерия за съвременния духовен живот.
Тогава обаче някоя душа може да признае, че всичко, което е във връзка с тази Елисейска мистерия и което се е случило по отношение на повторното събуждане на принципите на инициацията през различните епохи от същия автор, е нещо, за което е определено най-дълбокото, най-интимното на европейската душевна натура.
И съществува един дълг, дълг от свещен и най-сериозен характер за всеки, който се отнася искрено и сериозно към духовния живот, да въведе именно този характер в съвременния душевен живот.
към текста >>
244.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
– Тези човешки души тогава биха могли, доколкото това, което принадлежи на земята, е духовно, да го изживяват също и в духовните светове и това, което е действало като величествени, велики
принципи
в посветените, щеше да е видимо във висшите светове.
Би могло да се каже: Да допуснем, че земята първоначално не е била вземана под внимание от онези същества, които се изживяват като човешки души, че чрез нещо в мировия развой се е случило нещо и човешките души са си казали: Ние не вземаме земята под внимание; защо трябва да се инкарнираме там долу? – Това, разбира се, е невъзможен факт, но да допуснем, че е така.
– Тези човешки души тогава биха могли, доколкото това, което принадлежи на земята, е духовно, да го изживяват също и в духовните светове и това, което е действало като величествени, велики принципи в посветените, щеше да е видимо във висшите светове.
И ако сега една такава душа се обърне във висшите светове с думите – да кажем към мировия развой: От всички същества, които са във висшите светове, искам да се запозная точно с това, което е Христос, със същинската му мирова мисия и същинската му задача, в отговор такава човешка душа би чула следното: Ако искаш да се запознаеш с това същество, което именно е Христос за нас, трябва по някакъв начин да изживееш Мистерията на Голгота, за да се сдобиеш с връзка с Христовото същество! Защото според мировите закони Христовата мистерия е трябвало да протече на земята. Земята е сцената, където според мировите закони е трябвало да се разиграе Мистерията на Голгота и където човек трябва да си изгради същинската основа за разбирането на Христовото същество. И това, което се спечелва на земята за разбирането на Христос, е подготовката – и то в съвсем друг мащаб от каквото и да било, за което земята е подготовка – за всякакво виждане и познаване на това конкретно същество във висшите светове. Оттам е било така, че изразяването на принципа на инициацията при Христовото същество се е получило по съвсем различен начин, отколкото при другите посветени.
към текста >>
245.
Събрани съчинения на Рудолф Щайнер
GA_138 За инициацията
Ръководни антропософски
принципи
(GA 26)
Ръководни антропософски принципи (GA 26)
към текста >>
246.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ако се върнем към времето преди 19 век и продължим назад към 18 и 17 век, ние все повече ще се приближим до една епоха, когато хората, чийто духовен живот беше свързан с Евангелията, изхождаха от съвършено други познавателни
принципи
, отколкото съвременното човечество.
Достатъчно е да се върнем сравнително малко назад във времето и да си припомним какво точно е вълнувало човешките души, за да установим, че фактически разбирането за тези неща се е променило значително.
Ако се върнем към времето преди 19 век и продължим назад към 18 и 17 век, ние все повече ще се приближим до една епоха, когато хората, чийто духовен живот беше свързан с Евангелията, изхождаха от съвършено други познавателни принципи, отколкото съвременното човечество.
Какво можеше да си каже един човек от 18 век, ако искаше да се включи в процеса на общочовешката еволюция и особено ако не принадлежеше към онези а през миналите векове те съвсем не бяха много, които по някакъв път бяха свързани с едно или друго посвещение, с едно или друго окултно откровение? Какво можеше да си каже един такъв обикновен човек, следващ предписанията на външния, екзотеричен живот? Дори и най-образованите, намиращи се на върха на тогавашната култура, не можеха да обгърнат с поглед повече от три хилядолетия, едно от които, обвито в гъста мъгла, спадаше към епохата преди християнското летоброене, а другите две, почти завършени, бяха свързани с основаването и разпространението на християнството. Да, тогавашният образован човек обгръщаше със своя поглед именно три хилядолетия. Вглеждайки се в първото хилядолетие, той се доближаваше до митичната и смътна предистория на Древноперсийската епоха, както и до някои откъслечни представи за Древноегипетската епоха, като всичко това предхождаше същинската история, започваща с елинството.
към текста >>
Той не само е този, който пръв говори за четирите елемента огън, вода, въздух, земя, за това, че всички процеси в материалния свят произтичат от смесването и разделянето на тези четири елемента, което на свой ред се определя от съдържащите се в тях
принципи
на любовта и омразата, но преди всичко поради неговото влияние в Сицилия там възникнаха забележителни държавни институции и както и нови форми на духовен живот.
Сега бих искал да насоча Вашия поглед към един друг образ, към един образ от петото предхристиянско столетие, към един велик философ, прекарал голяма част от живота си в Сицилия, към забележителния образ на Емпедокъл.
Той не само е този, който пръв говори за четирите елемента огън, вода, въздух, земя, за това, че всички процеси в материалния свят произтичат от смесването и разделянето на тези четири елемента, което на свой ред се определя от съдържащите се в тях принципи на любовта и омразата, но преди всичко поради неговото влияние в Сицилия там възникнаха забележителни държавни институции и както и нови форми на духовен живот.
Да, обръщайки се към Емпедокъл, ние откриваме една колкото авантюристична, толкова и съзерцателна личност. Другите могат и да се съмняват, но според духовно-научните факти Емпедокъл наистина е живял в Сицилия като държавник, посветен и маг, както и Хектор според описанията на Омир е живял в Троя. И за да подчертаем своеобразното отношение на Емпедокъл към света, нека да изтъкнем един факт, който не е измислен, а напълно отговаря на истината: Емпедокъл приключи своя живот за да се съедини с битието като се хвърли във вулкана Етна и изгоря в неговия огън. Така пред нас застава един втори образ от предхристиянското време.
към текста >>
247.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
По начало Той не принадлежи към нито един народ, а осъществява един от най-прекрасните духовно-научни
принципи
: Да бъде призната самата истина, независимо от цвета, расата, племето и така нататък.
И когато другите религии започнат сериозно да зачитат всички останали вероизповедания, когато не използват това зачитане само като параван, тогава те няма да се смущават от факта, че Западът не е приел един национален Бог, а един Бог, който няма нищо общо с която и да е националност, защото представлява едно космическо Същество. Индийците често говорят за своите национални Богове. Напълно естествено е те да говорят по съвсем различен начин от хората, които не са пожелали да приемат някакъв германски национален Бог, а са приели като Бог едно Същество, което се е въплътило далеч от техните земи в един друг народ. За противопоставяне между западния християнски принцип и източния индийски принцип можем да говорим само тогава, когато някой би решил да противопоставя, примерно, Вотан и Кришна. Обаче при Христос нещата не стоят така.
По начало Той не принадлежи към нито един народ, а осъществява един от най-прекрасните духовно-научни принципи: Да бъде призната самата истина, независимо от цвета, расата, племето и така нататък.
към текста >>
248.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Все повече и повече погледът беше насочван към човека Исус, роден в Назарет или където и да е другаде, живял както всички други хора, само че проповядвал своите възвишени
принципи
, за да умре накрая от мъченическа смърт.
И защо те трябва да се вглеждат в нещо, което се намира зад този видим човешки образ? Това засяга също и онзи, който не би могъл да каже, че в сегашната си инкарнация зад него се намира някаква духовна сила, каквато можем да предположим, че съществува у другите хора. Материализмът не допуска такива неща. Ето как беше изгубено и разбирането за това, че в човека Исус от Назарет можеше да живее космическият Христос. А с настъпването на 19 век напълно угасна и самата идея за Христос.
Все повече и повече погледът беше насочван към човека Исус, роден в Назарет или където и да е другаде, живял както всички други хора, само че проповядвал своите възвишени принципи, за да умре накрая от мъченическа смърт.
През изминалия век човекът Исус все повече и повече изместваше Христос и заемаше неговото място. И за материалистическия светоглед това беше напълно в реда на нещата.
към текста >>
249.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
В нашето воление ние трябва да се насочваме първо също така според това, което ни казват определени външни морални
принципи
.
Когато размислим върху мисленето, ние ще си кажем: В нашето мислене ние трябва да се насочваме според обективните необходимости. Защото, ако в нашето мислене било то мислене на физическото поле, върху нещата на физическото поле, или върху нещата на по-висшите светове ако в нашето мислене не се насочваме според необходимостите, можем да изпаднем само в грешки и не ще стигнем до истината.
В нашето воление ние трябва да се насочваме първо също така според това, което ни казват определени външни морални принципи.
Ние отново трябва да се насочваме според необходимости и можем да кажем, че по отношение на нашето мислене и на нашето воление необходимостите проникват от по-висшите светове във физическия свят.
към текста >>
250.
20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Това може без съмнение да бъде предизвикано също чрез медитация, но вече по-малко от една година от основните
принципи
на движенията на етерното тяло в определени кръгове при нас се практикува, така наречената Евритмия.
Вие можете да запитате: Но как може да направи човек това? Ако имаме щастието да продължим нашето Антропософско раждане, ние ще ме поставили вече едно начало за търсенето на тези сили. И ако работата върви добре, тези сили се раздвижват обикновено след 7 години, но ние сме поставили вече едно начало и това начало ще се продължи в човешката природа. Обикновено силите, които човек е икономисал, остават невзети под внимание. Сега човекът може да си помогне за забелязването на тези сили в себе си, като упражнява един определен естествен вид танц.
Това може без съмнение да бъде предизвикано също чрез медитация, но вече по-малко от една година от основните принципи на движенията на етерното тяло в определени кръгове при нас се практикува, така наречената Евритмия.
Това не е нещо като обикновен вид гимнастика, или танцуване което всъщност не води до нищо -, а това са движения, които са дадени напълно в смисъла на движението на етерното тяло. Чрез тези движения човек постепенно забелязва силите, които още се намират в него, тези сили ще бъдат открити чрез това свободно танцово движение. И така ще бъде постепенно създадени заложби, които ще събуждат онова, което съществува в човека като сили, за да може той действително да вижда в онези духовни светове, в които живее между смъртта и едно ново раждане. Така Духовната наука може да работи напълно практично в човека, в човешката култура. И можем да бъдем убедени, че постепенно Духовната наука не ще спре до там, да учи абстрактно отделни истини, а също върху целият човек ще бъде работено така, че в него да бъдат събудени сили, които са спящи в него, така щото човекът действително да се научи да се издигне до едно духовно чувствуване на живота.
към текста >>
251.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Да, така си представяше тези неща философията Санкхия: Благодарение на това, че душата живее в тези
принципи
на диференцирането, тя е свързана със съществуването на външния свят и самата тя развива силна жажда за съществуване.
Следователно, от Манас се обособява например силовата субстанция, която образува окото. При една по-ранна степен, когато физическото тяло на човека все още не е съществувало в сегашната му форма така си представя нещата философията Санкхия душата се намира именно в онези чисти сили, които образуват окото, просто е потопена в тези сили. Ние знаем, че днешното човешко око е било, така да се каже потенциално заложено още на Стария Сатурн, обаче то се развива едва след атрофията на онзи орган на топлината, чиито останки днес имаме в лицето на епифизната жлеза; а развива се, следователно, много по-късно. Но силите, от които то се е разбило, са съществували в свръхсетивна форма още много преди този момент и душата е живеела именно в тези сили.
Да, така си представяше тези неща философията Санкхия: Благодарение на това, че душата живее в тези принципи на диференцирането, тя е свързана със съществуването на външния свят и самата тя развива силна жажда за съществуване.
Чрез силите на сетивата душата е свързана с външния свят; ражда се волята за съществуване, подтикът за съществуване. Душата изпраща, ако мога така да се изразя, своите пипала през сетивните органи и се свързва изключително силно с външното съществуване. Именно тази силова връзка, схващана като сбор от сили, като действителен сбор от сили, ние свързваме с астралното тяло на човека. Философията Санкхия напомня за съвместните действия на отделните, диференцираните, обособените от Манас сили на сетивата тъкмо в този смисъл. От тези сили на сетивата отново се ражда това, което представляват по-фините елементи, с които ние свързваме изграждането на човешкото етерно тяло, което възниква сравнително по-късно.
към текста >>
Само че при растението всичко това протича в свръхсетивната област и се превръща в нещо физически действително само след като се сгъсти до по фините елементи, които живеят в етерното или жизнено тяло на растението, докато при човека положението е такова, че за сегашната еволюционна степен, по-висшите форми и
принципи
се превръщат в Манас, изявявайки се физически.
Следователно, в хода на времето ние трябва да си представяме тъкмо този ред на възникване: Първичното течение, Будхи, Ахамкара, Манас, субстанциите на сетивата, по-фините елементи. Във външния свят, в царството на природата, тези по-фини елементи се намират под формата на етерно или жизнено тяло също и при растенията. Тук в смисъла на философията Санкхия трябва да си представим, че в основата на цялата тази еволюция при всяко растение протича в посока отгоре надолу едно развитие, което всъщност произлиза от Първичното течение.
Само че при растението всичко това протича в свръхсетивната област и се превръща в нещо физически действително само след като се сгъсти до по фините елементи, които живеят в етерното или жизнено тяло на растението, докато при човека положението е такова, че за сегашната еволюционна степен, по-висшите форми и принципи се превръщат в Манас, изявявайки се физически.
Отделните сетивни органи биват проявени външно и при растението се получава онази по-късна формация, която възниква, когато по-фините елементи се обособяват от сгъстяването на субстанцията на сетивата, образувайки етерните елементи. А от по-нататъшното сгъстяване на етерните елементи възникват грубите елементи, от които са съставени всички физически предмети, които наблюдаваме във физическия свят.
към текста >>
После идват по-висшите
принципи
, които у човека се намират едва в зародишен вид, Будхи и накрая това, което другата източна философия е свикнала да нарича Атман, и което философията Санкхия космически си представя като духовното Първично течение, както ние вече го охарактеризирахме.
Следователно, когато вървим отдолу нагоре, ние можем в смисъл на философията Санкхия да разделим човека на неговото грубо физическо тяло, на неговото по-фино етерно тяло, на неговото астрално тяло макар че този израз не се употребява в терминологията на Санкхия, а вместо него се употребява изразът „силово" тяло, което образува сетивата -, после идва едно вътрешно сетиво, Манас, след това Ахамкара, принципът, който стои в основата на човешката индивидуалност и който позволява на човека не само да разполага с едно вътрешно сетиво, чрез което възприема отделните области на сетивата, а да се чувствува като едно отделно същество, като една индивидуалност.
После идват по-висшите принципи, които у човека се намират едва в зародишен вид, Будхи и накрая това, което другата източна философия е свикнала да нарича Атман, и което философията Санкхия космически си представя като духовното Първично течение, както ние вече го охарактеризирахме.
към текста >>
Когато се потопим в този вид познание, ние виждаме как в основата на тази прадревна мъдрост стои, така да се каже, онова което ние днес отново постигаме в хода на душевното вглъбяване; и ние виждаме, в смисъла на философията Санкхия, че съществува едно дълбоко разбиране за начина, по който душата може да бъде свързана с всеки от тези
принципи
на формата.
Когато се потопим в този вид познание, ние виждаме как в основата на тази прадревна мъдрост стои, така да се каже, онова което ние днес отново постигаме в хода на душевното вглъбяване; и ние виждаме, в смисъла на философията Санкхия, че съществува едно дълбоко разбиране за начина, по който душата може да бъде свързана с всеки от тези принципи на формата.
Например, душата може да бъде свързана с Будхи така, че да запази своята пълна самостоятелност в Будхи, така че да се прояви не Будхи, а нейното истинско душевно естество. Може да съществува и точно обратният случай. Душата може да обвие своята самостоятелност в един вид сън, в леност, така че превес да вземе не природата на душата, а природата на нейните обвивки. Така изглеждат нещата и при външната физическа природа, която е съставена от грубата материя. Достатъчно е да разгледаме само човешката природа.
към текста >>
Когато движим мускулите на нашето лице според нежния шепот на душата, тогава властвува принципът Сатва; когато мастната тъкан сложи своя отпечатък върху физиономията на нашето лице, тогава душевният принцип е победен и завладян от външния физически принцип на обвивките и тогава душата живее в отношението на Тамас към природните
принципи
.
Това състояние, при което душата побеждава външния принцип на обвивките, на така наречените тела, ние наричаме Сатва. За състоянието Сатва можем да говорим както при отношението на душата към Будхи и Манас, така също и при отношението на душата към тялото, което се състои от фини и груби елементи. Защото когато казваме: „Душата живее в Сатва", това не означава нищо друго освен определено отношение на душата към нейните обвивки, отношението на духовния принцип в съответното същество към природния принцип, отношението на Пуруша, на принципа на Пуруша към принципа на Пракрити. Обаче от друга страна ние можем да наблюдаваме как при друг човек превес взема не духовно-душевната същност, а неговото грубо физическо тяло сега не бива да се увличаме от морални характеристики, а да се стремим към чисти, обективни характеристики, каквито са те в смисъла на философията Санкхия, понеже така, както застават пред нашия духовен поглед, те изобщо не съдържат каквато и да е морална оценка следователно можем да срещнем един човек, който е просто безсилен пред тежестта на своето физическо тяло, който във всички свои жестове изцяло зависи от физическата тежест на своето физическо тяло, който не може да си послужи когато иска да изрази едно или друго душевно състояние с помощта на своето физическо тяло.
Когато движим мускулите на нашето лице според нежния шепот на душата, тогава властвува принципът Сатва; когато мастната тъкан сложи своя отпечатък върху физиономията на нашето лице, тогава душевният принцип е победен и завладян от външния физически принцип на обвивките и тогава душата живее в отношението на Тамас към природните принципи.
И когато между двата принципа се възцари един вид равновесие, когато надмощие няма нито състоянието Сатва, т.е. душевното естество, нито състоянието Тамас, при което доминират външните обвивки, с други думи, когато се стига до равновесие между Сатва и Тамас, тогава ние говорим за състоянието Раджас. Това са трите така наречени Гуни, които имат изключително голямо значение. Следователно, трябва да различаваме характеристиката на отделните форми на Пракрити от главния принцип на диференцираната първична субстанция, включително до грубото физическо тяло най-долу: тази е едната характеристика, валидна за принципа на обвивките. Обаче ние не трябва да смесваме тази характеристика с това, което философията Санкхия предлага, за да охарактеризира отношението на душата към обвивките, към телата, независимо за коя от формите на обвивки те става дума.
към текста >>
Ако обаче бихме искали да обогатим съвременната наука не с друго, а именно с окултните
принципи
, тогава би трябвало именно днес!
Ако обаче бихме искали да обогатим съвременната наука не с друго, а именно с окултните принципи, тогава би трябвало именно днес!
да се застъпим за Гьотевото учение за цветовете. Защото в средищния център на нашата наука, на нашата култура, отново изпъква същият духовен принцип, който някога е властвувал във философията Санкхия. И сега Вие разбирате, скъпи мои приятели, защо преди много години аз си поставих задачата да реабилитирам Гьотевото учение за цветовете, да го утвърдя като една физическа наука, опираща се обаче на строго окултни принципи.
към текста >>
И сега Вие разбирате, скъпи мои приятели, защо преди много години аз си поставих задачата да реабилитирам Гьотевото учение за цветовете, да го утвърдя като една физическа наука, опираща се обаче на строго окултни
принципи
.
Ако обаче бихме искали да обогатим съвременната наука не с друго, а именно с окултните принципи, тогава би трябвало именно днес! да се застъпим за Гьотевото учение за цветовете. Защото в средищния център на нашата наука, на нашата култура, отново изпъква същият духовен принцип, който някога е властвувал във философията Санкхия.
И сега Вие разбирате, скъпи мои приятели, защо преди много години аз си поставих задачата да реабилитирам Гьотевото учение за цветовете, да го утвърдя като една физическа наука, опираща се обаче на строго окултни принципи.
към текста >>
252.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Както е записано в „
Принципи
те" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: Братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
към текста >>
В този смисъл, Рудолф Щайнер не само получава един вид наследство, но към него той прибавя нови
принципи
за изучаване на свръхсетивния свят, за който Гьоте е имал само далечно предчувствие.
От една страна гьотеанизмът е опазване, а от друга продължение на Гьотевото дело.
В този смисъл, Рудолф Щайнер не само получава един вид наследство, но към него той прибавя нови принципи за изучаване на свръхсетивния свят, за който Гьоте е имал само далечно предчувствие.
„Историческият Гьоте може би щеше да ги отхвърли, но" както казва Рудолф Щайнер „по-вероятно е, че пребиваващата в духовния свят индивидуалност на Гьоте, би се съгласила с тях."
към текста >>
253.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Според някои мнения за това е необходимо още по-малко: За това просто е достатъчно човек даже да не признава трите основни
принципи
на теософското общество, а да признае само първия и то напълно по неговия си начин!
Ето защо днес всеки е човек с мироглед. И даже всеки е теософ!
Според някои мнения за това е необходимо още по-малко: За това просто е достатъчно човек даже да не признава трите основни принципи на теософското общество, а да признае само първия и то напълно по неговия си начин!
към текста >>
254.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
От само себе си се разбира, че едно духовно движение, което навлиза в духовните
принципи
, има за задача да внесе яснота по този въпрос.
От само себе си се разбира, че едно духовно движение, което навлиза в духовните принципи, има за задача да внесе яснота по този въпрос.
Ако нещата засега стоят така, то в сравнително кратко време, наистина в съвсем кратко време, те ще стоят съвсем по друг начин! Ако ние малко по-неегоистично погледнем към това, от какво ще се нуждаят хората, наследниците на нашето време от идните епохи по отношение на Христос, тогава ще трябва да си кажем: Дори и много хора на съвремието да черпят удовлетворение от това, което е налице, то все повече души ще се чувстват несигурни и все повече ще жадуват за обяснения. Така ние мислим, когато днес говорим за Христос, за това, което предвиждаме, че ще бъде необходимо за хората от едно близко бъдеще. Антропософията не би изпълнила задачата си, ако с нейните познания не си постави задачата да създаде яснота относно тези въпроси, доколкото това е възможно днес.
към текста >>
Ако разгледаме съставните части на човека, опирайки се на великите световни
принципи
, би трябвало да кажем: Така истински зрял, за да развие от самия себе си един Аз, поради особеностите на своята организация, човекът става чак през двадесетата, двадесет и първата година, но не по-рано.
Силите на неговата организация непрекъснато се променят: От раждането до седмата година, от седмата година до половата зрялост, от половата зрялост до развитието на Аза. Те обаче се променят така, че не могат да се проверят със средствата на обикновената физиология или анатомия. Но затова пък могат да се опознаят със средствата на окултизма и да се каже: Чак около двадесетата година човек развива силите така, че може да се появи един напълно съответстващ носител на Аза. Преди това този носител на Аза още не е изграден. Преди това човешката телесност, също и свръхсетивната, още не е истински носител на Аза.
Ако разгледаме съставните части на човека, опирайки се на великите световни принципи, би трябвало да кажем: Така истински зрял, за да развие от самия себе си един Аз, поради особеностите на своята организация, човекът става чак през двадесетата, двадесет и първата година, но не по-рано.
към текста >>
255.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Че от антропософското настроение следва пълното уважение, пълното признание на истинската сърцевина на всички религии и, че тези, които мислят за света и неговото развитие, опирайки се на антропософските
принципи
, ще изпитват респект към истините, които се намират в отделните религиозни системи.
И от това следва нещо невероятно важно за практическото чувство и практическата дейност. И какво е това важно нещо?
Че от антропософското настроение следва пълното уважение, пълното признание на истинската сърцевина на всички религии и, че тези, които мислят за света и неговото развитие, опирайки се на антропософските принципи, ще изпитват респект към истините, които се намират в отделните религиозни системи.
От това произлиза най-голямо уважение и най-висш респект. Да, мои мили приятели, това ще последва от антропософското духовно течение за различните религии по Земята: Човек ще се среща с привържениците на отделните религиозни системи по Земята и няма да вярва, че може да им присажда, да им инжектира други вероизповедания. Много повече ще можем да отидем при тях и от нашите собствени вероизповедания ще можем да извлечем това, което лежи като истина в техните вероизповедания. И ако някой е роден в област, където царува определена религия, въз основа на тази религия той няма нетолерантно да отблъсква другите религии, а ще може да се съгласи с истините, които се съдържат в различните религии. Да вземем един пример.
към текста >>
Задачата, която принципът на инициацията, водещ до Христос, има в света, е различна от задачата на културите, които са произлезли от другите религиозни
принципи
.
Това е основната разлика между християнството и другите религии.
Задачата, която принципът на инициацията, водещ до Христос, има в света, е различна от задачата на културите, които са произлезли от другите религиозни принципи.
Това, което Христовият принцип на инициацията има за задача в световната мисия, произлиза от един факт, от едно събитие, а не от една личност. Това ще се разбере, когато се разгледат някои предпоставки. Може да се каже едно единствено изречение, да се даде едно единствено сведение и тогава, макар и само външно, стигаме до гледната точка на езотеричното християнство, на християнската инициация: Това е смъртта, изживяна в единението на Христос с Исус от Назарет. Събитието на онази смърт, която наричаме Мистерията на Голгота е това, което трябва да се разбере от принципа на християнската инициация. Едно действително разбиране на тази смърт е възможно едва тогава, когато човек си изясни мисията на смъртта в нашето земно развитие.
към текста >>
Но върху това, за което историята мълчи, са приложени
принципи
те на инициацията.
Да разгледаме в този смисъл смъртта на Голгота, която последва от единението на Христос с Исус от Назарет. Първото, което става ясно на този, който е преминал през съответната инициация е, че тази смърт на Голгота не е една обикновена смърт на Земята, каквато е обикновената човешка или друга смърт. Тези хора, които още не вярват в свръхсетивното, изобщо не могат да си създадат някаква представа за тази смърт на Голгота. Защото даже и външно Мистерията на Голгота има нещо своеобразно, нещо от което човек може много да се поучи. За Мистерията на Голгота не се споменава в нито едно историческо описание, а и критиците на Евангелията твърдят, че Евангелията не са меродавни като исторически документи.
Но върху това, за което историята мълчи, са приложени принципите на инициацията.
И днес посветените могат да възприемат това, което се е случило на Голгота; хората, които са минали през инициационните принципи и днес могат да го видят в хрониката Акаша. Авторите на Евангелията също са извличали своите описания, черпейки от хрониката Акаша. Първоначалните автори на Евангелията описват едно събитие, без да се осланят на възприятията от физическия план. Още тогава съзнанието, че тук имаме работа с нещо, което има връзка със свръхсетивните светове, е било така силно, че за най-важно се е считало да се установи именно връзката със свръхсетивните светове. Когато изхождаме от сетивните светове, ние не можем да стигнем до правилно отношение към тези събития.
към текста >>
И днес посветените могат да възприемат това, което се е случило на Голгота; хората, които са минали през инициационните
принципи
и днес могат да го видят в хрониката Акаша.
Първото, което става ясно на този, който е преминал през съответната инициация е, че тази смърт на Голгота не е една обикновена смърт на Земята, каквато е обикновената човешка или друга смърт. Тези хора, които още не вярват в свръхсетивното, изобщо не могат да си създадат някаква представа за тази смърт на Голгота. Защото даже и външно Мистерията на Голгота има нещо своеобразно, нещо от което човек може много да се поучи. За Мистерията на Голгота не се споменава в нито едно историческо описание, а и критиците на Евангелията твърдят, че Евангелията не са меродавни като исторически документи. Но върху това, за което историята мълчи, са приложени принципите на инициацията.
И днес посветените могат да възприемат това, което се е случило на Голгота; хората, които са минали през инициационните принципи и днес могат да го видят в хрониката Акаша.
Авторите на Евангелията също са извличали своите описания, черпейки от хрониката Акаша. Първоначалните автори на Евангелията описват едно събитие, без да се осланят на възприятията от физическия план. Още тогава съзнанието, че тук имаме работа с нещо, което има връзка със свръхсетивните светове, е било така силно, че за най-важно се е считало да се установи именно връзката със свръхсетивните светове. Когато изхождаме от сетивните светове, ние не можем да стигнем до правилно отношение към тези събития. Това, което се е случило, се изяснява чрез инициацията.
към текста >>
256.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
№ 34; „Главните
принципи
на теософското общество са: 1.
22. Трите принципа на теософията: виж стр. 531 „Теософското общество“ в доклада на Рудолф Щайнер „За теософска-та работа“. В „Луцифер-Гносис“, Събр. съч.
№ 34; „Главните принципи на теософското общество са: 1.
Да бъде образувано ядрото на една братска общност, която да се разпростре сред цялото човечество без разлика от раса, религия, обществена класа, националност и пол; 2. Да поощрява сравняващото изучаване на религиите, философиите и науките; 3. Да изследва изплъзналите се от вниманието на обикновените науки природни закони и дремещите сили в хората. „
към текста >>
257.
1. ПРЕДГОВОР
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Това беше противоречие с
принципи
те и признатите предпоставки, при които бе прието да се работи съвместно и то трябваше да бъде отхвърлено като нещо, което искаха да наложат на германското Движение за Духовна Наука принудително и с помощта на служебни инструменти.
С това беше разрушена основата, върху която би могло да се работи заедно. Вместо свобода на изследване то и вътрешно обработване на духовните съдържания чрез задълбочаване на съзнанието, сега трябваше да бъдат наложени с внушаващи средства и лични обети за вярност такива догми, които не се обръщаха към разбирането, а се натрапваха по авторитет.
Това беше противоречие с принципите и признатите предпоставки, при които бе прието да се работи съвместно и то трябваше да бъде отхвърлено като нещо, което искаха да наложат на германското Движение за Духовна Наука принудително и с помощта на служебни инструменти.
към текста >>
258.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Защото при определени предпоставки на душевния живот човек казва най-драговолно и най-често това, което той най-малко притежава, за което забелязва, че то най-малко му липсва, и ние често можем да забележим, че
принципи
се подчертават най-много там, където те най-много липсват.
Това наблюдение може да бъде направено в много теософски и окултни общества, макар и там да се проповядва като един морален принцип и постоянно да се повтаря безкористието, всеобщата човешка любов. Чрез естествено освобождение на астралното тяло в такива общества се разцъфтява именно егоизмът. За наблюдателя на душите това е несъмнено от една страна напълно оправдано, от друга страна обаче то е не що опасно, като се има предвид често изказвания принцип за всеобща човешка любов отбележете добре, че аз не казвам "принцип", а общо изказания принцип.
Защото при определени предпоставки на душевния живот човек казва най-драговолно и най-често това, което той най-малко притежава, за което забелязва, че то най-малко му липсва, и ние често можем да забележим, че принципи се подчертават най-много там, където те най-много липсват.
към текста >>
259.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_147 Тайните на прага
Основни
принципи
на един модерен светоглед“ (Събр.
1894 г. „Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр.
съч. 4).
към текста >>
28), както и „Ръководни антропософски
принципи
“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч.
28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр.
съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>
260.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Тук съществува и друга възможност: съвременният дарвинизъм да бъде възприет по такъв начин, че съответният човек да остане недокоснат от жизнените
принципи
на самия дарвинизъм; с други думи дарвинизмът се възприема като един импулс и съвсем не допринася за едно по-дълбоко разбиране на християнството, което така или иначе има място в дарвинизма, и в тези случки стигаме до нещо твърде особено.
Но за да изградим вярно отношение към тези въпроси, необходим е точен и безпристрастен поглед върху действието на християнските импулси. И онзи, който разбира ученията на Дарвин и Хекел, и е поне малко на ясно с това, за което Хекел нямаше никаква представа обаче Дарвин*9 знаеше някои неща, а именно че тези две учения са възможни единствено в условията на християнството, стига по напълно логически път до идеята за реинкарнациите. Но ако някой прибегне до известни ясновидски способности, той ще стигне по напълно логически път не до животинския, а до духовния произход на човешкия род. Макар и в известна степен заобиколен път, след като в съображение идва ясновидството*10, този път от хекелианството към духовния произход на Земята е напълно закономерен.
Тук съществува и друга възможност: съвременният дарвинизъм да бъде възприет по такъв начин, че съответният човек да остане недокоснат от жизнените принципи на самия дарвинизъм; с други думи дарвинизмът се възприема като един импулс и съвсем не допринася за едно по-дълбоко разбиране на християнството, което така или иначе има място в дарвинизма, и в тези случки стигаме до нещо твърде особено.
Накратко, стига се дотам, че човек с подобна душевна нагласа, еднакво се отдалечава както от християнството, така и от дарвинизма. Да, човек може да бъде напуснат както от добрия дух на християнството, така и от добрия дух на дарвинизма. Но ако човек е осенен от добрия дух на дарвинизма, колкото и голям материалист да е, проследявайки досегашната история на Земята, той стига до една точка, където разбира, че човечеството произлиза от духовния свят, а не от низши животински форми. Да, той стига до онази точка, където вижда ако мога така да се изразя как човекът плува като едно духовно същество над земния свят. Ето докъде ще доведе логичният дарвинизъм.
към текста >>
261.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Мое то цялостно образование беше оформено по-скоро от научни, отколкото от религиозни
принципи
.
Съвсем не твърдя, че още днес съм в състояние да извлека по най-прецизен начин това, което се съдържа в текстовете на Хрониката Акаша. Да, за мен са необходими тежки и продължителни усилия, особено когато трябва да извлека от Хрониката Акаша не друго, а образи и факти, свързани с тайните на християнството. Аз изпитвам определена трудност, когато трябва да доведа тези образи до тяхното „сгъстяване", обаче считам като задължение, произтичащо от моята Карма, да кажа именно това, което е предмет на този лекционен цикъл. Несъмнено, бих изпитал много по-леки затруднения, ако в моята ранна младост бях получил едно действително християнско възпитание, какъвто е случаят с много от нашите съвременници. Но аз не го получих; аз израснах в дух на свободомислие, а това наложи отпечатък и върху моето по-нататъшно обучение.
Мое то цялостно образование беше оформено по-скоро от научни, отколкото от религиозни принципи.
Ето откъде идват и моите затруднения, когато трябва да обсъждам с Вас подобна тема.
към текста >>
262.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
При онези, които следваха
принципи
те на Хилел, Той нямаше какво да прави.
Първоначално Христос Исус бродеше от страноприемница на страноприемница, потънал в пълно мълчание, сякаш нямаше нищо общо със заобикалящия Го свят, намирайки си някаква работа всред хората. Думите на Ариман за хляба оставиха дълбоко впечатление у Него. Навсякъде Той срещаше хората, които Го познаваха от по-рано, с които беше работил по-рано. Повечето от тях си спомняха за Него и всред тях Той действително намери такива, до които Ариман трябва да има достъп, понеже те действително се нуждаят от това, да превръщат камъните, минералите в хляб или което е все същото да превръщат металите, парите в хляб.
При онези, които следваха принципите на Хилел, Той нямаше какво да прави.
Ето защо Той се обърна главно към онези, които другите Евангелия наричат митари и грешници, понеже тъкмо те бяха заставени да правят от камъните хляб.
към текста >>
263.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Несъмнено Духът, който изговори тези думи, беше един велик дух, отворен за дълбоките връзки между човешката душа и божествените
принципи
на мирозданието.
Така този дух, живял през 17 век както казахме, думите са произнесени през 1607 година отправя своя поглед нагоре. Обаче в тези думи ясно се долавя: отправеният нагоре поглед е вече проникнат от Христос.
Несъмнено Духът, който изговори тези думи, беше един велик дух, отворен за дълбоките връзки между човешката душа и божествените принципи на мирозданието.
От същия този дух, чиито описания на „Земната душа" току-що чухме, са и следните прекрасни стихове:
към текста >>
264.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Както е записано в „
Принципи
те" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
към текста >>
265.
1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Този въпрос може да се превърне в едно от онези противоречия, които трябва да действуват подтискващо именно тогава, когато вземем напълно сериозно по-дълбоките
принципи
на нашето антропософско познание.
Между различните познания, които искаме да добием чрез нашето антропософско задълбочаване, е също познанието на Христовото Същество, познанието на основно важния Импулс, който е започнал в началото на развитието на нашето време, който ние нарекохме Христовия Импулс. Ние без съмнение ще се запитаме често пъти: Как става, че нашето време трябва да храни надеждата, да проникне по-добре, по-интензивно в хода на мировото развитие със задълбочените антропософски познания, за да разбере Христовия Импулс, отколкото е успяло да проникне времето, в което са живели съвременниците на Тайната на Голгота? Бихме могли да зададем въпроса: Не беше ли по-лесно за тези съвременници на Тайната на Голгота да проникнат в тайната, която е свързано с Голготската Тайна специално за развитието на човечеството? Не беше ли това по-лесно за тях да проникнат в тази Тайна, отколкото за нашето време, което е така отдалечено от Тайната на Голгота? Това може да стане един подтискващ въпрос за душите на настоящото време, които искат да следват антропософски разбирането на Христовото Същество.
Този въпрос може да се превърне в едно от онези противоречия, които трябва да действуват подтискващо именно тогава, когато вземем напълно сериозно по-дълбоките принципи на нашето антропософско познание.
Едно разрешение на това противоречие се получава за нас само тогава, когато извикаме пред нашата душа цялото духовно положение, в което човечеството се намираше в онова време, от което ние започваме нашето летоброене. Който се постарае да проникне без някакви религиозни или други подобни чувства в духовното устройство на хората от началото на нашето летоброене, ще направи едно твърде своебразно откритие. Можем да се опитаме да направим първо това проникване по следния начин. Можем да си кажем: Нека се придържаме към това, което идушите отдадени на най-външните неща не могат да отрекат, да се придържаме към старото предание, както то е получено в историята; но да се опитаме да проникнем в онази част, която обхваща духовния живот в неговата чистота. Защото можем да се надяваме, че чрез едно такова проникване ще доловим някои неща от истинските импулси на развитието на човечеството.
към текста >>
266.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Духовната наука, която предлага нови и здравословни
принципи
за разбирането на живота, може да направи твърде много в различните области на ежедневието.
Духовната наука, която предлага нови и здравословни принципи за разбирането на живота, може да направи твърде много в различните области на ежедневието.
Но фактически на първо място възниква следната необходимост: Мисленето да се запознае със своите собствени закони и импулси. В противен случай всеки би бил застрашен от всевъзможни нелепости. Днес например има един човек, който напразно и безплодно се измъчва тъкмо с проблемите на мисленето и езика. Това е известният езиковед и критик Фритц Маутнер, който напоследък състави един голям философски речник.
към текста >>
267.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Но, нали така, обикновеният човек си има своите
принципи
на възпитание, своите педагогически
принципи
.
А сега аз бих добавил и нещо друго. Да предположим, че като човешки същества ние се впускаме в разглеждането на важни житейски проблеми. Нека да си представим, че като възпитатели се сблъскаме с едно дете, което трябва да възпитаваме в истинския смисъл на думата.
Но, нали така, обикновеният човек си има своите принципи на възпитание, своите педагогически принципи.
Той знае кога трябва да наказва и кога не трябва, може би допуска, че никога не трябва да наказва децата и т.н. С една дума, той се придържа към своята педагогическа „система“. Обаче онзи, който разглежда нещата от по-висша гледна точка, от гледна точка на едно по-висше съзнание, той не винаги разсъждава по този начин; този човек ще предостави всичко на самия живот. Той спокойно ще изчака резултата от своите наблюдения. Той ще се съобразява само с една важна предпоставка, а именно: намерението да постигне онова, което му се струва, че дреме като скрити заложби у детето.
към текста >>
268.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Вземете един обикновен човек, който иска да изгради своя светоглед само от
принципи
те на естествената наука, вземете този човек и споделете с него нещо от Духовната наука той няма да разбере нищо, абсолютно ни що.
Така стоят нещата в нашия душевен живот: от една страна, имаме сънуването, което трябва да даде основите на естественонаучния светоглед, а от друга страна опиянението, което блика от днешните религиозни изповедания. Точно тези две сили разполагат с човека днес – сънуване и опиянение! И както сънуването може да бъде прекъснато с пробуждането на човека, така и опиянението може да бъде прекъснато единствено чрез ясния поглед към вътрешните импулси, или с други думи, когато хората срещнат антропософията, която не замъглява и не опиянява човешката душа, а я изпълва с истинските духовни импулси. Обаче днешните хора не желаят подобна среша. Аз вече казах: когато днес срещнем един закоравял хекелианец, който извлича от естествените науки само един обикновен монизъм, и произнесем името „Духовна наука“, той просто рухва; да образно казано, той рухва; това е напълно естествено; той веднага попада в нищото, неговото съзнание спира, веднага спира.
Вземете един обикновен човек, който иска да изгради своя светоглед само от принципите на естествената наука, вземете този човек и споделете с него нещо от Духовната наука той няма да разбере нищо, абсолютно ни що.
И ако е честен, той ще признае: Ето на, сега в главата ми се завъртя нещо като механично колело! Или, с други думи: този човек рухва!
към текста >>
269.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Навлизане на духовни
принципи
в медицината.
Отношението на човека към физическия и елементарния свят. Възприятието на елементарния (етерния) свят. Бъдещото имагинативно виждане. Отношението на нашето етерно тяло като самостоятелно елементарно същество към други елементарни същества – сравнение със Слънчевата система. Болестта като отражение на нередности в това отношение.
Навлизане на духовни принципи в медицината.
Въздействието на мъртвия върху навиците на живия чрез неговото отхвърлено етерно тяло. Възприемането на луциферическите и ариманическите влияния от мъртвия. Днешната психоанализа и нейната връзка с подсъзнаваното („първична животинска тиня“). Духовната година в отношение към физическата година (както Сатурн към Слънцето). Връзката между човека и Космоса в примера на платоническата мирова година.
към текста >>
270.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Виждаме един човек, който е предубеден, защото е възприел материалистическия начин на мислене на настоящето, който мисли само въз основа, така да се каже, на материалистически
принципи
, който обаче, тъй като желае да бъде в същото време исторически честен, е принуден да насочи вниманието към забележителното явление, каквото представлява Орлеанската дева, и във висша степен да я приеме на сериозно, както разбираме от неговите думи.
Виждаме един човек, който е предубеден, защото е възприел материалистическия начин на мислене на настоящето, който мисли само въз основа, така да се каже, на материалистически принципи, който обаче, тъй като желае да бъде в същото време исторически честен, е принуден да насочи вниманието към забележителното явление, каквото представлява Орлеанската дева, и във висша степен да я приеме на сериозно, както разбираме от неговите думи.
Следователно пред Жорес стои цялото историческо значение на Жана д‘Арк. Но сега питаме: какво друго за човек, който има такова социално разбиране като Жорес, в действителност може да бъде Жана д‘Арк, освен личност, която благодарение на определен религиозен екстаз, към какъвто хората, ако искат да останат разумни, не желаят да се стремят, достига до импулсите, до които тя е достигнала? Напълно естествено е, че такива хора няма да познаят това, което може да ни се изясни от духовната наука: че в определено време, в което още не може да се достигне до модерно развитото духовно познание, каквото го имаме днес, от духовните светове се спускат потоци духовен живот чрез такива малко или повече подсъзнателно действащи личности като девата от Орлеан, която е била медиум, но не за хора, често злоупотребяващи с медиуми в по-новото време, а за божествено-духовни светове, които желаят да действат във физическия земен свят. Че това, което е произлязло от Орлеанската дева, е много по-стойностно от произлязлото от човешките възгледи на други хора – тъкмо това трябва да се прозре. Че духовният свят е говорил чрез Жана д‘Арк, това не могат да разберат такива хора.
към текста >>
Това е, което трябва да виждаме като значимо в духовната наука: че тя се съгласува напълно с естествената наука, че приема нейните постижения и участва в обсъждания, когато тя добавя духовно-научните
принципи
към естественонаучната дейност.
Но теолозите, които не приемат един такъв духовно-научен стремеж, се намират в специално състояние. Те имат истини, но тези истини са неприложими в живота, защото останалите науки са отхвърлили обектите на тези истини. Теолозите имат истини за душата, но душата е отхвърлена от естествената наука. И сега теологията вероятно изрича истини, но тя не се грижи за обектите. Тя дори иска да остави обектите на естествената наука, защото в много отношения теолозите са твърде лениви, за да свързват това с естествената наука.
Това е, което трябва да виждаме като значимо в духовната наука: че тя се съгласува напълно с естествената наука, че приема нейните постижения и участва в обсъждания, когато тя добавя духовно-научните принципи към естественонаучната дейност.
Теолозите не искат да правят това. Понякога те са там, където се касае за разглеждане на обектите по един своеобразен начин.
към текста >>
271.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Не може да се подобри нещо, ако един или друг човек прави това или онова, а само когато общата воля на по-голям брой хора стане достатъчно силна, за да доведе до промени в системата на медицинската практика, така че в медицината да могат да проникнат духовните
принципи
.
Сега вече би могло да се каже, че онези, които знаят това, трябва да създадат нова патология: Hic Rhodus, hic salta! 80 – би могло да се каже, че и окултизмът трябва да покаже своето изкуство. Разбира се, той може да го направи в мига, в който му развържат краката, защото човек не може да танцува със завързани крака. И тези вериги се поставят от съвременния материализъм, който властва над медицинската наука.
Не може да се подобри нещо, ако един или друг човек прави това или онова, а само когато общата воля на по-голям брой хора стане достатъчно силна, за да доведе до промени в системата на медицинската практика, така че в медицината да могат да проникнат духовните принципи.
В тази връзка е особено важно да се види, че Павел не напразно казва тези особено значими думи, които обаче не се разбират правилно, защото хората винаги вярват, че са християни, докато в действителност не са такива. Павел казва81, че греховете навлизат в света чрез закона, следователно че греховете се проявяват благодарение на закона. В по-широк смисъл: това, което пречи на реда, е налично благодарение на закона. Тези неща могат дори и днес само да се загатват, защото ако нещо не е наред, нашето материалистическо време веднага ще прибегне до закона, без да знае, че тъкмо това, което не е в ред, ако нещо не е в ред, то произлиза от законите. Но, както казах, това само може да бъде загатнато.
към текста >>
272.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Основни
принципи
на един модерен светоглед“ (Събр.
1894 г. „Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр.
съч. 4).
към текста >>
28), както и „Ръководни антропософски
принципи
“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч.
28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр.
съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>
273.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Великогерманската партия се опирала на старите идеалистически
принципи
и на идейни основи и импулси искала да постигне изграждане на империята.
Който е съпреживял онези времена, знае колко болка е имало в сърцата на всички, които при основаването на съвременния Германски райх все още били радетели за идеите от 1848 г., когато съществувала воля та, изграждането на тази империя да се основава на усета, на чувството и на идеала. През шейсетте и седемдесетте години имало хора, принадлежащи към така наречената Великогерманска партия, а освен тях имало и малогерманци.
Великогерманската партия се опирала на старите идеалистически принципи и на идейни основи и импулси искала да постигне изграждане на империята.
Великогерманците не са имали желание да завладяват нещо, а целели да обединят всичко германско в едно общо имперско и държавно цяло. Който приписва на великогерманците дори най-незначителни завоевателни намерения, той просто не познава степента на народностния идеализъм, битувал в тях. Дълго време великогерманците били отявлени, безкомпромисни противници на така наречените малогерманци, основали при Бисмарк сегашния Германски райх, тоест Германския райх под егидата на Прусия. Но те се примирили с малогерманския райх, защото в края на краищата разбрали, че през XIX век нещата в Централна Европа не можели да протекат по друг начин, освен както било обичайно да протичат. Примирили се, понеже си казали: Както са били основани Франция и Англия, така е трябвало да бъде основана и Германия.
към текста >>
Ние обаче с нашия локален дух, който нито е правен с ръце, нито е написан на хартия и който се слави със своя органически растеж, ние, които не вярваме в силата на дефинициите и общите
принципи
и се осланяме на относителни истини, ние не можем да притежаваме нищо, чиято стойност би могла да се сравни с дългите и оживени преговори, в които други държавности разкриха за всеки грамотен съкровените тайни на политическата наука.
„Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii. Основите лежат отчетливо пред него, всеки мотив и всяка функция на механизма са му обяснени, прегледни са му като колелцата на часовник.
Ние обаче с нашия локален дух, който нито е правен с ръце, нито е написан на хартия и който се слави със своя органически растеж, ние, които не вярваме в силата на дефинициите и общите принципи и се осланяме на относителни истини, ние не можем да притежаваме нищо, чиято стойност би могла да се сравни с дългите и оживени преговори, в които други държавности разкриха за всеки грамотен съкровените тайни на политическата наука.
Дебатите на учреди-телни събрания, във Филаделфия, Версай и Париж, в Кадикс и Брюксел, в Женева, Франкфурт и Берлин и в още по-голяма степен може би от всичките тях преговорите в просветлените щати на американския съюз, колкото и често да са префасонирали институциите си, стоят далеч напред в политическата литература и ни предлагат съкровища, на каквито ние в собствената си страна никога не сме имали възможност да се радваме..."
към текста >>
274.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Получило се разпръсване на човешкия плод по протежение на цялата година, което по тези места естествено също вече било налице в старинното атавистично ясновидство, макар и пропито от старите
принципи
, когато в студената зона като божества господствали вановете, а в южните области храмовите мистерии отдавна били заели мястото на природните мистерии.
В тази англосаксонска песен за руните отзвучава ехото на онова, което някога е ставало: съдържащото се в стария мистериен обичай за зачеването по Великден с оглед на раждането по Коледа. Извършващото се в духовния свят се знаело преди всичко на датския полуостров. Ето защо в песента за руните с право се казва: „Отпърво Инг бил видян сред мъжете на източните датчани." Подир туй все повече настъпвали времена, когато тези старинни познания бивали изопачавани; когато оставали да съществуват само спомени и символика, когато въобще в развоя на човечеството в по-голяма степен се разпространявало произхожда щото от топлите страни. А от топлите страни произхожда нещо, което в отличие от ставащото в студените страни не е свързано с факта, че годишното време има пряко отношение към онова, което човекът изживява дълбоко в себе си.
Получило се разпръсване на човешкия плод по протежение на цялата година, което по тези места естествено също вече било налице в старинното атавистично ясновидство, макар и пропито от старите принципи, когато в студената зона като божества господствали вановете, а в южните области храмовите мистерии отдавна били заели мястото на природните мистерии.
То вече се придвижвало на север, все още примесено със старото, когато вановете били заменени от божествата "ази". Както вановете са свързани с глагола wahnen 'въобразявам си', така божествата ази са свързани с битието, по-точно с битието във външния, материалния свят, което външният разум цели да обхване. И когато хората от Севера на влезли в една епоха, в която разумът на отделния индивид започнал да се изявява и азите заели мястото на вановете, тогава старият мистериен обичай се изопачил. Той се пренесъл в отделни, разпилени мистерийни общности на Изтока. И само един човек онзи, в когото трябвало да се обнови целият смисъл на Земя та, само един, в когото трябвало да се въплъти Христос, оставало да обедини в себе си нявгашното съдържание на нордските мистерии.
към текста >>
275.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Те спазват известни
принципи
, но от тяхно гледище издаването на тези
принципи
би било много опасно.
И тъй, въпросът е да се разбере как с прехода от Четвъртия следатлантски период, където комерсиалното все още изпитвало импулсите от духовния свят, както е посочено в "Добрия Герхард", как с този преход комерсиалното било прехвърлено в нещо друго окултно в онова окултно, което се съпровожда от така наречените "Братя на сянката".
Те спазват известни принципи, но от тяхно гледище издаването на тези принципи би било много опасно.
Оттук и тогавашното голямо старание, с което се внимавало да не би Блаватска да издаде нещата или пък да не би чрез нея те да попаднат в чужди ръце. От Запада те навярно трябвало да се прехвърлят в Далечния изток, ала на първо време не в Индия, а в друга част на Изтока в руския Изток.
към текста >>
276.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Даже дивите създания постигат това." Но тези думи на Херман Грим казват същото, което е изказано в основните
принципи
на нашето общество.
И други думи на Херман Грим искам да ви прочета днес. Отново ще видите, колко близо е до това, което носи в себе си нашето движение. " Жителите на нашата планета, взети заедно като единство, ги изпълва всеобщо фино чувство, достъпно и за най-изостаналите народи. Хората днес признават на всяко отделно духовно същество правото на индивидуално самоутвърждаване.
Даже дивите създания постигат това." Но тези думи на Херман Грим казват същото, което е изказано в основните принципи на нашето общество.
към текста >>
277.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Колко подвластни са съвременните хора на навика да не търсят опора в самите себе си, тоест да не се учат сами да намират изход в едно или друго положение, а да търсят помощ отвън без да се интересуват от
принципи
те, които стоят зад една такава помощ.
Разбира се, естествено е, че днес и в тази област хората търсят това, което им е привично в другите области. Мислят така, както са свикнали.
Колко подвластни са съвременните хора на навика да не търсят опора в самите себе си, тоест да не се учат сами да намират изход в едно или друго положение, а да търсят помощ отвън без да се интересуват от принципите, които стоят зад една такава помощ.
Защо да си трошим главата по въпросите на здравето? Нека всичко необходимо ни го предпишат тези, които се занимават с това, и няма защо да се мисли, какви принципи ги ръководят. Прехвърляме отговорността за съдбата си на хората с авторитет. Защо тогава и за духовния път, най-важния за човека път, да не възложим на друг своята съдба? Но това, към което се стремим, което търсим, е основано именно на самостоятелния път, насочено е към това, да направи душата самостоятелна.
към текста >>
Нека всичко необходимо ни го предпишат тези, които се занимават с това, и няма защо да се мисли, какви
принципи
ги ръководят.
Разбира се, естествено е, че днес и в тази област хората търсят това, което им е привично в другите области. Мислят така, както са свикнали. Колко подвластни са съвременните хора на навика да не търсят опора в самите себе си, тоест да не се учат сами да намират изход в едно или друго положение, а да търсят помощ отвън без да се интересуват от принципите, които стоят зад една такава помощ. Защо да си трошим главата по въпросите на здравето?
Нека всичко необходимо ни го предпишат тези, които се занимават с това, и няма защо да се мисли, какви принципи ги ръководят.
Прехвърляме отговорността за съдбата си на хората с авторитет. Защо тогава и за духовния път, най-важния за човека път, да не възложим на друг своята съдба? Но това, към което се стремим, което търсим, е основано именно на самостоятелния път, насочено е към това, да направи душата самостоятелна.
към текста >>
Но така се създават, може да се каже, отглеждат се, определени
принципи
на научната работа, определен начин на мислене.
– "А-а, каза студентът, професорът нищо не знае за този философ и би искал да научи нещо.” Ето ти удобен начин: да поръчаш на ученика си да напише докторат за Соловьов. Ако ученикът знае руски език, тогава може да се научи нещо за Соловьов. Така се появи докторатът за Соловьов. Но именно така се появяват много докторати. Това е основният принцип, по който се дават темите за докторските работи.
Но така се създават, може да се каже, отглеждат се, определени принципи на научната работа, определен начин на мислене.
Посоченият професор, разбира се, само по един начин е можел действително да се запознае със Соловьов, ако се стремеше да бъде не само професор по философия, но и да се запознае със съвременната философия в лицето на един от нейните най-видни представители: той би трябвало да се опита сам да изучи Соловьов, доколкото това е възможно, ако не знаеш руски език, защото е преведено нищожно малко. Но това е неудобният път и следва да се каже: за мнозина от тези, които биха искали да си съставят мнение за духовната наука, пътят към духовната наука е още по-неудобен. Тъй като не е едно и също да се напише дисертация за Соловьов или за духовната наука. За Соловьов, когато дисертацията е готова, е лесно да си съставиш собствено мнение, тъй като пишещият е добре трениран в духа на съвременната философия. Но как да подходи съвременният професор по философия, например, към дисертация за духовната наука?
към текста >>
278.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Докато това го няма, така наречената история на нищо няма да ни учи, никога няма да стане опираща се на реалността наука, никога няма да бъде способна да даде основополагащите
принципи
за познание на бъдещето.
Трябва отново да учим, колкото и странно да звучи това. Това, което наричаме история, съвсем не е това. В историческия живот на хората действат сили от свръхсетивните светове. В историческия живот действат умрелите, и разсъждение за историческия живот само тогава ще бъде правомерно, когато ще се основава на духовната наука.
Докато това го няма, така наречената история на нищо няма да ни учи, никога няма да стане опираща се на реалността наука, никога няма да бъде способна да даде основополагащите принципи за познание на бъдещето.
Затова толкова безпомощно стои сега човек пред разиграващите се събития. За нашето време е необходимо, духовнонаучните принципи да залегнат в основата на практическия живот. Докато това не стане, трагичните събития ще бъдат неизбежни.
към текста >>
За нашето време е необходимо, духовнонаучните
принципи
да залегнат в основата на практическия живот.
Това, което наричаме история, съвсем не е това. В историческия живот на хората действат сили от свръхсетивните светове. В историческия живот действат умрелите, и разсъждение за историческия живот само тогава ще бъде правомерно, когато ще се основава на духовната наука. Докато това го няма, така наречената история на нищо няма да ни учи, никога няма да стане опираща се на реалността наука, никога няма да бъде способна да даде основополагащите принципи за познание на бъдещето. Затова толкова безпомощно стои сега човек пред разиграващите се събития.
За нашето време е необходимо, духовнонаучните принципи да залегнат в основата на практическия живот.
Докато това не стане, трагичните събития ще бъдат неизбежни.
към текста >>
279.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Причината за това са предимно неправилните
принципи
на възпитание, когато се стремят да натикат остаряването и умствения живот, стремят се към това, децата възможно най-рано да престанат да бъдат деца.
Да разгледаме малко по-подробно в какво е причината за това, Духът частично да се потапя, да е принуден да се потапя в подсъзнателното.
Причината за това са предимно неправилните принципи на възпитание, когато се стремят да натикат остаряването и умствения живот, стремят се към това, децата възможно най-рано да престанат да бъдат деца.
Стремят се, детето възможно по-рано да придобие собствено съждение, възможно по-рано да се премине във възпитанието към противоположното на това, което се описва в книгата ми "Възпитание на детето от гледна точка на духовната наука". Необходимо е, детето да живее предимно в образни представи, та интелектуалното колкото се може по-късно да докосне неговата душа. За това днес и понятие си нямат. Цялата култура е чужда на това. В тази култура няма за какво да се хванем, но духовната наука никога няма да стане реакционна.
към текста >>
280.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Разчитат, че социалистическите експерименти, които се разиграват тъй като това е неизбежно, когато въведеният в заблуда пролетариат се ръководи от марксистки или подобни на тях
принципи
, че тези социалистически експерименти ще бъдат убедителни уроци за англосаксонските работници, че тяхната малка резултатност и носеното от тях разорение, ще бъдат убедителни уроци.
– възможно е, да отива и към още по-далечни времена, това не съм го установил. Още тогава с хладен ум са знаели в англосаксонския народ, че социалният въпрос трябва да бъде разрешен, че тези социални сътресения искат да ги избегнат и, че затова Русия трябва да стане арена за социалистически експерименти. И цялата политика на англосаксонците, с цялата и яснота, е била така насочена. Всичките "балкански въпроси”, включая предаването на Берлинските преговори /бележка 116/ на нищо неподозиращите средноевропейци на славянските Босна и Херцеговина, всички тези въпроси са се разрешавали, изхождайки от тези основни постановки. Позицията на англосаксонците по въпросите за Турция се определят от същото.
Разчитат, че социалистическите експерименти, които се разиграват тъй като това е неизбежно, когато въведеният в заблуда пролетариат се ръководи от марксистки или подобни на тях принципи, че тези социалистически експерименти ще бъдат убедителни уроци за англосаксонските работници, че тяхната малка резултатност и носеното от тях разорение, ще бъдат убедителни уроци.
Западният свят ще бъде защитен от това, като с примера на Изток ще му бъде показано към какво води социализма, ако така се внедри, и колко нежелателно е това за западния свят.
към текста >>
281.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Съвременните хора напразно вярват, че са отхвърлили далеч от себе си илюзиите и суеверията на миналите времена; напротив, те са много по-склонни от преди, да покриват с илюзии не друго, а най-съществените и важни
принципи
на космическия ред, така че при тях илюзиите се превръщат в сили от национален, планетарен и дори космически мащаб.
Защо това е така? В хода на лекциите аз отново ще се върна на този въпрос. Сега бих желал да насоча вниманието Ви върху една особеност тя се отнася до начина, по който определени истини се приемат днес от наши съвременници и до начина, по който ще се приемат те от хората на близкото бъдеще.
Съвременните хора напразно вярват, че са отхвърлили далеч от себе си илюзиите и суеверията на миналите времена; напротив, те са много по-склонни от преди, да покриват с илюзии не друго, а най-съществените и важни принципи на космическия ред, така че при тях илюзиите се превръщат в сили от национален, планетарен и дори космически мащаб.
Това е изключително важно, скъпи мои приятели, защото в целия хаос на нашата съвременна епоха властвуват и за това той е тук именно илюзорни представи, илюзии.
към текста >>
Напълно естествено е, че днес всеки педагог или писател е абсолютно убеден: Той би трябвало да открие такава възпитател на система, такива
принципи
на възпитание, че те да са най-добрите в света.
Обаче подобни възгледи срещаме не само в политиката. Вземете например педагозите.
Напълно естествено е, че днес всеки педагог или писател е абсолютно убеден: Той би трябвало да открие такава възпитател на система, такива принципи на възпитание, че те да са най-добрите в света.
към текста >>
Да, една идея може да е изключително логична и остроумна, може да е подкрепена с всевъзможни технически
принципи
и все пак да е само една безсмислена и мъртва конструкция.
Да, една идея може да е изключително логична и остроумна, може да е подкрепена с всевъзможни технически принципи и все пак да е само една безсмислена и мъртва конструкция.
От човека се изисква да мисли не само остроумно и логично, мисленето му трябва да бъде съобразено с реалния свят. Впрочем той не пожела да търси втори път Ратингер.
към текста >>
282.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Измислят се
принципи
, изготвят се програми как да се овладее тази или онази добродетел.
За днешния човек е безкрайно по-важно да си изгради приятното усещане,че притежава една или друга добродетел, отколкото да я упражнява във всекидневния живот. Удоволствието да знаеш, че си "екипиран" с добродетели това е, което интересува човека. Но точно то отдалечава човека от важни тайни, свързани с добродетелите. И хората инстинктивно се отдръпват от тези тайни, не искат да знаят нищо за тях, особено когато те смятат себе си благодарение на току-що описания удоволствен механизъм за образцовите идеалисти на съвремието. Днес се пропагандират всевъзможни идеали.
Измислят се принципи, изготвят се програми как да се овладее тази или онази добродетел.
Всички тези неща могат да изглеждат и красиви. Обаче, скъпи мои приятели, абстрактният израз "красиви" не води до никъде. Хората трябва да се научат да мислят в съответствие с реалността. Същото важи и по отношение на човешките добродетели. Доброжелателство, съвършенство все красиви добродетели.
към текста >>
283.
5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
По този начин хората се опитаха да стигнат до определени закономерности и
принципи
, според които би трябвало да се предвижда съвсем точно: за да се роди здраво дете, той трябва да изглежда така, а тя трябва да изглежда така; той да има такъв праг на издръжливост,тя такъв и т.н.
Идеите на тази евгеника са взети от мозъците, не от душите, а от мозъците. И какво иска тя, тази евгеника? Тя иска да осигури занапред само нормални и здрави човешки поколения, тя се стреми да премахне всички непълноценни индивиди; да, с помощта на антропологията и националната икономика ти иска да изнамери такива закони, чието прилагане върху мъжете и жените ще има за последица раждането на здрави и нормални деца. Да, само че тези неща не са преценени докрай. Идеалът на този конгрес под председателството на Дарвиновия син*23 се състоеше в разностранното изследване на различните обществени съсловия колко голям е черепът при богатите и колко голям е при бедните, каква е сетивната чувствителност при богатите и каква при бедните; колко издръжливи са едните и колко другите и т.н.
По този начин хората се опитаха да стигнат до определени закономерности и принципи, според които би трябвало да се предвижда съвсем точно: за да се роди здраво дете, той трябва да изглежда така, а тя трябва да изглежда така; той да има такъв праг на издръжливост,тя такъв и т.н.
И всичко това представляваше суетен и празен шум, роден от празни мозъци; идеите им бяха износени и стари; тези идеи биха имали стойност само в условията на далечната Атлантска епоха. Тогава действително имаше определени закони, които чрез всевъзможни кръстоски и съчетания можеха да регулират човешките размери, растежа и т.н. Това беше един вид наука, с която утре ще стане дума атлантците злоупотребиха извънредно много. Тази наука,която работеше в параметрите на физическото тяло, знаеше: ако този мъж се съедини с онази жена (а в тогавашната епоха те изглеждаха твърде различно отколкото днес), тогава ще се роди дете, после на свой ред то може да се насочи в една или друга посока, също както се подхожда днес с растенията. Тази дейност се ръководеше от Мистериите; те бяха тези, които свързваха сродните и различни елементи; Мистериите формираха определени групи и общества, Мистериите отнемаха от хората това, което трябваше да се отнеме от тях.
към текста >>
284.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Принципи
те на политическото мислене са заложени в духовния свят.
Обаче важното е друго: Че Сен Мартин разбра необходимостта ако човек иска да размишлява върху политиката, той не трябва да се спира върху външните човешки отношения, както е на мода днес, а да проумее онези древни времена, когато, за да извоюва някакво познание за човека, окултният кандидат трябваше да се пренесе от сетивния свят в духовния свят.
Принципите на политическото мислене са заложени в духовния свят.
Сен Мартин знаеше това още в началото на 18 век, защото той умря в 1804. А всичко, което той казва в своята книга "За грешките и за истината" е преведено на немски, книгата излезе и в Германия. Впрочем това не е безинтересно да се спомене, защото срещу нашите усилия за духовно обновление на човека, се противопостави и един известен пастор, който се изрази така: Ние решително трябва да се освободим от антропософските приумици; достатъчно е например да си спомним за простодушния и мъдър Матиас Клаудиус; и той веднага цитира една строфа от Матиас Клаудиус, за да опровергае цялата антропософия. Само че тъкмо Матиас Клаудиус беше този, който преведе книгата на Сен Мартин "За грешките и за истината", понеже искаше да направи достъпно на своя народ онова, което в тогавашната епоха съответствуваше на Духовната наука, на антропософията. Така този пастор показа своето чудовищно неразбиране спрямо Матиас Клаудиус, като изключим и това, че той се задоволи да цитира само една строфа, защото ако беше цитирал следващата строфа, щеше да влезе в противоречие със самия себе си обаче нему беше достатъчна и само една строфа.
към текста >>
За тази цел обаче педагозите и възпитателите се нуждаят от други
принципи
, които нямат нищо общо с днешните.
Днес детето е не що съвсем различно от това, което изглежда то външно. На пръв поглед децата могат да изглеждат като невъзпитани уличници, но все пак здравата основа в тих да ги превърне утре в достойни и пълноценни хора. От друга страна,стотици и хиляди послушни, възпитани деца, които не създават никакви проблеми и се учат добре, може би също ще станат добри граждани според днешните понятия добри учители, директори на банки, добри юристи и т.н. Само че те няма да са истински надеждните хора, те няма да са така да се каже годни за далечните цели на бъдещето, защото няма да са открили вътрешната хармония между себе си и обкръжаващия ги истински свят. Именно педагогиката и възпитанието трябва да покажат на хората, че днес човек далеч не е това, което нашите сетива възприемат за него.
За тази цел обаче педагозите и възпитателите се нуждаят от други принципи, които нямат нищо общо с днешните.
Един ден ще назрее необходимостта от такова провеждане на изпитите в педагогическите факултети, което ще осигури предимството на кандидатите с интуитивна и пророческа дарба, така че другите които нямат интуитивна и пророческа дарба, да не стават възпитатели, колкото и много да знаят.
към текста >>
Рано или късно човечеството ще бъде заставено да приеме тези
принципи
.
Днес при обучението на педагозите ние сме твърде далеч от изискването за пророчески дарби. Обаче ние сме твърде далеч и по отношение на много от онези неща, които тепърва ще се намесят в живота на човечеството.
Рано или късно човечеството ще бъде заставено да приеме тези принципи.
Изобщо не трябва да се учудваме, скъпи мои приятели, ако днес един или друг материалистично настроен мислител, окачестви тази идея като налудна: "педагозите ще трябва да станат пророци". Обаче подобни хора забравят, че нещата никога не остават едни и същи. Рано или късно хората ще бъдат заставени да приемат новите истини на антропософията.
към текста >>
285.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Точно в сферата на възпитанието ние ще се убедим, че за да се опазим от невиждания досега подем на материализма, сме длъжни да приемем съвсем нови
принципи
.
Точно в сферата на възпитанието ние ще се убедим, че за да се опазим от невиждания досега подем на материализма, сме длъжни да приемем съвсем нови принципи.
Ние ще се убедим, че трябва да отхвърлим голяма част от материалистическите възгледи които почиват на сетивата и следователно се градят върху Майя, върху измамата да ги отхвърлим радикално и да ги заменим с напълно противоположни възгледи. В областта на възпитанието днес се държи изключително много на следното: На възпитателя, на учителя трябва да се втълпи определена методика на обучение. Навсякъде му се повтаря едно и също: тези неща трябва да бъдат направени така, онези неща трябва да бъдат направени иначе; всеобщият стремеж е: По един твърдо установен начин възпитателят трябва да се научи как да възпитава. Изобщо днешните хора се движат в една джунгла от шаблони; за тих е най-добре, ако следват указанията на един съвършен възпитател винаги и навсякъде. Обаче, скъпи мои приятели, дори най-простото размишление по този въпрос, веднага ще Ви осветли някои важни подробности.
към текста >>
Днес на всички учители, на всички онези, които са длъжни да бъдат възпитатели, се втълпяват
принципи
те: как трябва да преподават, как трябва да възпитават.
От тази гледна точка трябва да се разглежда и всичко, свързано с възпитанието на младежта.
Днес на всички учители, на всички онези, които са длъжни да бъдат възпитатели, се втълпяват принципите: как трябва да преподават, как трябва да възпитават.
А в близкото бъдеще това изобщо няма да е важно; тогава ще е важно друго: Възпитателите да изучат истинската човешка природа, да станат психолози в дълбокия смисъл на тази дума, да станат познавачи на човешката душа; защото занапред те ще трябва да се обръщат към детето като ясновидци. Дори и възпитателят да не стигне напълно съзнателно до тези истини, дори и да ги усеща само инстинктивно в своята душа, той пак ще стигне до предчувствието, какво точно ще се иска от него. И тогава ще се установи нещо забележително, колкото и нелепо да звучи то днес: Възпитателите на бъдещето непрекъснато ще сънуват своите ученици, защото в сънищата са скрити предсказания, пророчества. Тези образи, които имаме от нашите сънища, съществуват само защото не сме свикнали да ги свързваме с бъдещето; ние по-скоро ги мятаме като едно наметало върху реминисценциите от миналото. Това, което пулсира в съня, е насочено винаги към бъдещето.
към текста >>
286.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И той прие моята характеристика за книгата "Държавата като форма на живот", за нея става дума -, като характеристика, която аз бях длъжен да направя с оглед на моите антропософски
принципи
.
Позволете ми един кратък пример. Преди известно време също тук в Швейцария Вие сигурно забелязахте една книга, която се открояваше по витрините, и която направи голямо впечатление на съвременните хора. Вие разбирате аз обсъждам тези неща съвсем добронамерено, а не с някаква затаена враждебност; в моите коментари няма дори и сянка от лично пристрастие. Скандинавският писател Кийлен*33 беше и остава един измежду малцината, които се обявиха в подкрепа на моите книги.
И той прие моята характеристика за книгата "Държавата като форма на живот", за нея става дума -, като характеристика, която аз бях длъжен да направя с оглед на моите антропософски принципи.
към текста >>
287.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Още през 18 век имаше определен кръг от хора,изграден според
принципи
те, за които става дума.
Още през 18 век имаше определен кръг от хора,изграден според принципите, за които става дума.
Този кръг съществува и днес. Определен кръг от хора знаеше за фактите, които описах пред Вас, знаеше, че нищо подобно ще се случи през 19 и 20 век. Този кръг от хора обаче се зае още през 19 век да осъществи своите, така да се каже, користни цели. И от тогава той систематически преследва тези цели.
към текста >>
В тогавашната епоха хората изобщо не биха повярвали, че могат да постигнат някакъв социален напредък с помощта на онези
принципи
, с които си служат днешните хора.
В условията на Четвъртата следатлантска епоха действително съществуваше наука, занимаваща се с предвиждане на бъдещето.
В тогавашната епоха хората изобщо не биха повярвали, че могат да постигнат някакъв социален напредък с помощта на онези принципи, с които си служат днешните хора.
Древните гърци не биха виждали никакви перспективи за социалното си развитие няма значение дали никой е съгласен с това или не ако не разполагаха със своята наука за бъдещето. Изобщо не се съмнявайте: В областта на социалния живот и политиката, днешните хора все още извличат определени сили тъкмо от последиците, които са останали от древната наука за бъдещето. Естествено, тази наука за бъдещето не се опира на външни, сетивни възприятия. До нея никога не може да се стигне според образеца на естествената наука; защото по същество, това, което може да се наблюдава чрез сетивата, е ако мога така да се изразя наука на миналото. И сега аз Ви напомням за един много важен, много съществен закон на Вселената: Наблюдавайки света единствено с физическите сетива, какъвто е подходът на естествената наука, Вие се изправяте пред продължението на миналите закони, Вие се изправяте, така да се каже, пред космическия труп на миналото.
към текста >>
Колко издигнати се чувствуват днешните хора, от това, че са възприели духа и
принципи
те на естествено-научното мислене, с какво снизхождение гледат те надолу, към древните митове, към тези измислици!
Колко издигнати се чувствуват днешните хора, от това, че са възприели духа и принципите на естествено-научното мислене, с какво снизхождение гледат те надолу, към древните митове, към тези измислици!
Детска епоха от развитието на човечеството, когато хората са смесвали сънища и действителност! Напротив,колко напред сме стигнали ние днес: Днес ние добре знаем, че всичко се определя от едни или други каузални закони!
към текста >>
И в областта на възпитанието един от основните
принципи
е този, спрямо който днес се допуска една всеобща грешка.
Първото, или едно от първите неща, трябва да бъде науката за възпитанието.
И в областта на възпитанието един от основните принципи е този, спрямо който днес се допуска една всеобща грешка.
Много по-важно от всичко, на което съзнателно ще научите е но момче или момиче, един младеж или една девойка,е онова, което по време на израстването им се влива в тях несъзнателно. На вчерашната си публична лекция аз изтъкнах, че паметта е като нещо, което изграждаме в подсъзнанието като един вид успоредно явление на съзнателния душевен живот. Ето върху какво следва да се обърне внимание при възпитанието. Възпитателят трябва да предложи на душата не само това, което детето разбира, но и онова, което детето все още не разбира, но което може да се влее в душата му по един тайнствен начин и на което нещо много важно след време човекът винаги ще може да разчита. Ние все повече и повече се приближаваме до онзи момент, когато хората и то в продължение на целия си живот ще имат все по-голяма и по-голяма нужда от своите младежки спомени, спомени, които те ще извикват в съзнанието си на драго сърце, спомени, които ще ги правят щастливи.
към текста >>
288.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Откъде всъщност са извлечени
принципи
те, според които се определя днешното възпитание на децата?
Занапред интровертната тенденция в човешкото душевно развитие ще бъде най-силно изразена тъкмо през детството. Може би днес на хората ще се стори невероятно, но фактически от доста време нещата стоят точно така: Децата и младежите застават пред нас по такъв начин, че външните им проявления, външната фасада, престават да са намерило за нещата: Наред с червената линия (виж рисунката) протича също и синята линия т.е. едно скрито направление и ние трябва да обхванем с ясно съзнание тъкмо него. Ако не иска да отстъпи тази област на ариманическите Същества възпитателят трябва да внимава много. Занапред възпитанието и обучението до голяма степен ще се превърнат в нещо съвсем различно от това, с което са свикнали днешните хора.
Откъде всъщност са извлечени принципите, според които се определя днешното възпитание на децата?
към текста >>
Ето как в една тясно профилирана област пред нас застават някои от
принципи
те, според които римското и германското право третират човешкото същество.
Колко важно е, че нашите приятели не считат подобни специални изследвания за нещо странично и чуждо, а ги провеждат с такова усърдие,понеже занапред голяма част от живота ще подлежи на едно или друго антропософско проучване. Ако внимателно прочетете и проучите тази книга, Вие ще установите следното: тя обхваща по един непосредствен и жив начин съвсем обикновени подробности от живота, обаче така, че за всеки става ясно този всекидневен живот е пронизан от един познавателен импулс, отговарящ на мировите закони и откриващ далечни исторически перспективи. Вие ще установите и още нещо: Колко огромна е разликата между римското право в тази област и германската взаимопомощ.
Ето как в една тясно профилирана област пред нас застават някои от принципите, според които римското и германското право третират човешкото същество.
Именно при едно подобно тясно профилирано проучване, каквото е това на д-р Роман Боос, за човека е важно да се извиси до прозрението: занапред ще има нужда от мостове между живота, който се разиграва пред нашите сетива и на които ние градим нашите социални връзки, и живота, който се влива от духовния свят.
към текста >>
289.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обикновено хората стигат до напълно погрешни изводи, понеже прибягват до всевъзможни схеми и външни логически правила, които са заимствани от
принципи
те на естествената наука.
Тази битка намери своето отражение на Земята през 40-те, 50-те, 60-те и 70-те години под формата на една нарастваща критичност, на едно нарастващо остроумие и т.н. Често съм посочвал следното: Зад видима та фасада на нещата се прониква не чрез спекулация, а само чрез истинско духовно наблюдение. Спекулацията на ума никога не би могла да се досети, че току-що изброените душевни качества, са само един вид продължение на битката, разиграла се в духовните светове поради необходимостта от регламентиране на кръвните връзки, размножението и т.н. Тези неща трябва да бъдат внимателно наблюдавани. Защото ако никой вярва, че би могъл да си обясни истинските зависимости между физическия и духовния свят с помощта на мозъчното мислене, той дълбоко се заблуждава.
Обикновено хората стигат до напълно погрешни изводи, понеже прибягват до всевъзможни схеми и външни логически правила, които са заимствани от принципите на естествената наука.
Обаче тези правила са валидни само за физическия свят; те не са валидни за съотношенията между физическия и духовния свят. Това беше едната важна подробност битката за кръвта.
към текста >>
Нима хората вярват, че ще коригират епохата с онези
принципи
, които ни докараха дотук?
Днес е много трудно да се каже това, за което човек е вдъхновен от истината, понеже то звучи в разрез с "убежденията", които хората съвсем пасивно приемат в своите глави. Да, много трудно е човек да си изгради една свободна, независима преценка за нещата в тази атмосфера, която беше създадена не само през по следните три години, а и чрез всичко онова, което в моите Виенски лекции, аз обозначих като социален карцином, социална ракова болест. Относно тези неща трябва да породим у себе си пълна сериозност, и да не ги обхващаме с онези понятия и идеи, които служеха за логически критерии на хората преди 20 век. Един ден хората ще разберат: Сегашната действителност доказва цялата недостатъчност, цялата несъстоятелност на представите, с които живя досегашното човечество, и че когато хората непрекъснато се съобразяват в своите разсъждения с формалните поводи, които предизвикаха днешните събития, това наистина представлява едно световно-историческо неприличие.
Нима хората вярват, че ще коригират епохата с онези принципи, които ни докараха дотук?
към текста >>
290.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И все някога хората трябва да вземат решение за съзнателното възприемане на всичко онова, което до този момент те улавяха само инстинктивното впрочем се вливаше в душите им също и от древните Мистерии или с други думи: Да формират социалния организъм не слепешком или под влияние на емоциите, а с оглед на спиритуалните
принципи
!
Естествено, запознаването с подобни факти никак не е приятно. И все пак, голяма част от събитията, които са инспирирани от Духовете на Мрака, бяха инстинктивно, атавистично доловени от хората. Обаче това атавистично познание принадлежи към миналото.
И все някога хората трябва да вземат решение за съзнателното възприемане на всичко онова, което до този момент те улавяха само инстинктивното впрочем се вливаше в душите им също и от древните Мистерии или с други думи: Да формират социалния организъм не слепешком или под влияние на емоциите, а с оглед на спиритуалните принципи!
Защото Духовете на Мрака постигат своите цели тъкмо тогава, когато хората проспиват духовните импулси, които насочват еволюцията на човечеството. И голяма част от неистината, която се шири по света, е тук именно с тази цел: да държи човека в илюзии, да го потапя в сън, да го отклонява от действителността, понеже по този начин Духовете на Мрака си играят с хората както искат. Предлагайки им неистини, Духовете на Мрака ги отклоняват от всичко онова, което хората биха могли и трябва да изживеят в името на общочовешката еволюция. Днес ние живеем в една епоха, когато хората сами трябва да се заемат със своето развитие.
към текста >>
291.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Рудолф Щайнер не само получава един вид наследство, но към него той прибавя нови
принципи
за изучаване на свръхсетивния свят, за който Гьоте е имал само далечно предчувствие "Историческият Гьоте може би щеше да ги отхвърли, но", както казва Р.
Гьотеанизмът е не само опазване, но и продължение на Гьотевото дело.
Рудолф Щайнер не само получава един вид наследство, но към него той прибавя нови принципи за изучаване на свръхсетивния свят, за който Гьоте е имал само далечно предчувствие "Историческият Гьоте може би щеше да ги отхвърли, но", както казва Р.
Щайнер, "по-вероятно е, че пребиваващата в духовния свят индивидуалност на Гьоте,би се съгласила с тях."
към текста >>
292.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Едно от тези неща, което с всичка сила ще се наложи, ще е, че хората много повече ще бъдат ръководени според окултни
принципи
, отколкото е било някога.
Едно от тези неща, което с всичка сила ще се наложи, ще е, че хората много повече ще бъдат ръководени според окултни принципи, отколкото е било някога.
В общия характер на развитието лежи, че през петата следатлантска културна епоха определени възможности за упражняване на власт, възможности за въздействие ще трябва да преминат в ръцете на малки групи хора, които ще имат силна власт върху широките маси.
към текста >>
293.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
И тъй като тези времена са така сериозни, че ще става все по-трудно и по-трудно, като изхождам от
принципи
те на духовната наука, искам да спомена с благодарност и обстоятелството, че въпреки такива неблагоприятни условия, нашите цюрихски приятели и този път ни приеха така мило и не пожалиха усилия, въпреки неблагоприятните условия, да намерят възможност за изнасяне на лекциите.
Че настоящото време се нуждае от обновяване на духовния живот, от събуждане на хората от някои спящи състояния, ще ви стане ясно също от начина, по който говорихме в тези разглеждания. Непрекъснато срещаме хора, които вярват: Сега се намираме във война, а после ще настъпи мир и с това се приключва. Нещата не стоят така. Днес се случват много важни знамения. Никой не може да разбере тези знамения, ако не иска да се задълбочи духовно-научно.
И тъй като тези времена са така сериозни, че ще става все по-трудно и по-трудно, като изхождам от принципите на духовната наука, искам да спомена с благодарност и обстоятелството, че въпреки такива неблагоприятни условия, нашите цюрихски приятели и този път ни приеха така мило и не пожалиха усилия, въпреки неблагоприятните условия, да намерят възможност за изнасяне на лекциите.
Така чудесните намерения, които си поставиха цюрихските приятели, можаха да се реализират също и в това време, когато много трудно се намират възможности за изнасяне на лекции, поради нахлулите трудности на епохата. Искам специално да спомена, че тези трудности все повече ще зачестяват. И понеже през близкото бъдеще ще трябва да използваме времето, което още можем да си извоюваме за срещите ни, не искам да оставя неизговорена тази благодарност към нашите скъпи цюрихски приятели, които с големи усилия създадоха възможността да се проведат както откритите лекции, така и лекциите за членовете66. Когато по-късно си спомняме нещата, положително ще ни изглежда като нещо много значително, че точно в това време, в което се случват такива трагични световни събития, можахме да се съберем по този начин и да говорим, както го направихме. Така искаме и по-нататък да работим в смисъла на духовнонаучните импулси и да се опитаме да направим това, което успеем при тежките условия на сегашното време с убеждението, което можем да спечелим от правилното разбиране на духовната наука, че колкото и незначително да изглежда на фона на днешните трагични, опустошителни събития, ние вършим нещо извънредно важно и решително.
към текста >>
294.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
От тази страна следва да се разпространява схващането, че грижата и усилието за постигането не се състоят в абстрактното изучаване на всякакви етически
принципи
, чрез които човекът може да стане добър, а че човекът може да стане добър като, да речем, под влиянието на определена звездна констелация приема веществото мед, или под влиянието на друга - арсеник.
В същите школи, за които става дума, добродетелността не се нарича добродетелност, а просто здраве и стремежът е да се прозре космическата констелация, която стои във връзка със здравето и болестите на човека. Чрез това, че се опознават космическите констелации, се опознават отделните вещества, намиращи се в почвата, течностите и т. н., които, от своя страна, са във връзка със здравето и болестните състояния. От определена страна все повече ще бъде изучавана материалната форма на науката за здравето, която обаче почива на духов-на основа.
От тази страна следва да се разпространява схващането, че грижата и усилието за постигането не се състоят в абстрактното изучаване на всякакви етически принципи, чрез които човекът може да стане добър, а че човекът може да стане добър като, да речем, под влиянието на определена звездна констелация приема веществото мед, или под влиянието на друга - арсеник.
Можете да си представите как проникнатите от групов егоизъм хора могат да използват тези неща за придобиване на власт! Нужно е само това знание да се скрие от другите, които не могат да взимат участие, и вече се притежава най-доброто средство да се владеят големи маси хора. Не е необходимо да се говори за тези неща, а само например да се произведе някакъв нов деликатес. Тогава за този нов деликатес, който е препариран по съответния начин, трябва само да се намери начин за пласирането му, когато тези неща се схващат материалистически. Но човек трябва да е наясно, че във всичко материално се крие духовно въздействие.
към текста >>
Икономическият принцип е свързан с всичко това, за да направи в известен смисъл армия от голям брой хора по цялата Земя, защитаваща горните
принципи
.
Тези, които следва да бъдат представители на старите импулси още от 18, 17, 16 век, ще бъдат обвързани чрез изкуствени средства със силите, произлизащи от определени братства, действащи в смисъла на груповия егоизъм. Най-ефективното средство в по-новото време за разпростирането на властта над толкова хора, е принципът на икономиката, принципът на икономическата зависимост. Но той е само инструмент. За какво става въпрос, е нещо съвсем друго. За какво става въпрос, можете да разберете от сведенията, които ви дадох.
Икономическият принцип е свързан с всичко това, за да направи в известен смисъл армия от голям брой хора по цялата Земя, защитаваща горните принципи.
към текста >>
295.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
«
Принципи
на научното управление», 1912 г.; немски: Мюнхен и Берлин, 1913 г.
133. Фредерик Уинслоу Тейлър, 1856 - 1915, американски инженер. Автор на дългосрочни проучвания в индустрията, основател на научното управление (Тейлър).
«Принципи на научното управление», 1912 г.; немски: Мюнхен и Берлин, 1913 г.
към текста >>
296.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Основни
принципи
на един модерен светоглед“ (Събр.
1894 г. „Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр.
съч. 4).
към текста >>
28), както и „Ръководни антропософски
принципи
“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч.
28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр.
съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>
297.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Душевното съдържание на човека се изпълва с живот, когато духовнонаучните
принципи
обновяват цялото ни възпитание, цялата духовна култура.
Душевното съдържание на човека се изпълва с живот, когато духовнонаучните принципи обновяват цялото ни възпитание, цялата духовна култура.
И тогава в човечеството все по-рядко и по-рядко ще се проявяват въздействията на ранното остаряване. Който проследи човешкото развитие, знае, че толкова стари, колкото сега вече са и най-младите хора, не са били и най-старите хора преди 15-то столетие. Старостта взема застрашителни размери. Старостта може да се промени само ако настъпи тази душевна нагласа, ако в младостта си получим това, което можем да преобразим в по-късна възраст, ако получим това, което може да ни направи нови, за което не само да си спомняме, а да можем да го преобразим, понеже си спомняме за него като за един рай. Духовната наука ще внесе това в непосредствения живот като истински еликсир на живота.
към текста >>
Нещата наистина са в зависимост от дълбоките житейски
принципи
и житейски импулси.
Като че ли това може така лесно да се направи! Абстрактните глави още от времето на стоиците мислят по тези въпроси! Това, което днес изплува като Уилсънови идеи, за този, който познава нещата, е съществувало, откакто свят светува. Разбира се, здравословното мислене казва: Понеже винаги е съществувало и не е било реализирано, то е нездравословно! Днешното мислене е станало чуждо на действителността, затова се радва на такива недействителни мисли.
Нещата наистина са в зависимост от дълбоките житейски принципи и житейски импулси.
А това, че днес цари такова объркване, такъв хаос, произлиза от факта, че човечеството е достигнало до начин на мислене, за който вярва, че уж се справя с житейската практика, но всъщност се намира много далеч от истинската действителност. Свързване с истинската действителност в едно енергично мислене, което развива толкова мощни сили, че може да проникне в действителността, това е, което човечеството трябва да получи като идеал от духовната наука. Затова обаче трябва да започнем от малкото. Трябва да развием у детето съзнание не за абстрактните понятия, а за реалността, за това, което то може да си представи. Първо самите ние трябва да имаме връзка с него.
към текста >>
298.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Тогава се оказва, че тези образи се изграждат според точно определени импулси, според точно определени
принципи
.
Ако те не се оформяха там, занапред не би било възможно такова общочовешко развитие, което да е в съгласие с духовете на формата и с техните намерения. Това, което духовете на формата искат да постигнат с нас до края на земното развитие, първоначално трябва да го развият в образи и едва по-късно от тези образи ще се роди преобразеното човечество. Духовете на формата още днес сътворяват тези образи в нашето астрално тяло с помощта на ангелите. Ангелите изграждат в човешкото астрално тяло образи, които могат да се възприемат с напредналото до ясновидство човешко мислене. Образите, които ангелите изграждат в нашето астрално тяло, могат да бъдат проследени.
Тогава се оказва, че тези образи се изграждат според точно определени импулси, според точно определени принципи.
И наистина те се оформят в астралното тяло така, че според начина на възникването им се залагат определени сили за бъдещата еволюция на човечеството. Ако наблюдаваме дейността на ангелите – колкото и странно да звучи, трябва да се изразя по този начин, – виждаме, че в тази дейност те имат точно определени намерения относно бъдещото социално изграждане на човешкия живот на Земята. Те искат да създадат такива образи в човешкото астрално тяло, които в бъдеще да доведат до точно определени социални отношения в съвместния живот на хората.
към текста >>
Човекът би следвало да постигне ясновидство, изхождайки от добри
принципи
, но в известна степен автоматично.
Всъщност, ако човекът се остави на собствената си природа, би трябвало да достигне до виждането на това, което ангелът върши в астралното му тяло. Но луциферическото развитие е насочено към целта да отклони човешкия поглед от работата на йерархията на ангелите. За да отклонят човека, луциферическите същества постъпват по следния начин: те спъват свободната воля на човека. Опитват се да внесат тъмнина в упражняването на свободната човешка воля, като, от една страна, правят човека наистина добро същество – от гледната точка, която сега засягам, Луцифер иска за човека нещо добро, нещо духовно, – но с цената на това, че го лишава от свободната му воля, придавайки на действията му напълно автоматичен характер.
Човекът би следвало да постигне ясновидство, изхождайки от добри принципи, но в известна степен автоматично.
Луциферическите същества искат да отнемат от човека свободната му воля, респективно възможността да върши зло.
към текста >>
299.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Основни
принципи
на един модерен светоглед“ (Събр.
1894 г. „Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр.
съч. 4).
към текста >>
28), както и „Ръководни антропософски
принципи
“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч.
28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр.
съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>
300.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
В своето „Разсъждение за метода“ Декарт се опитва да дефинира фундаментална система от
принципи
, които могат да се приемат за истинни без никакво съмнение.
[iii] Рене Декарт, известен още като Картезий, 1596-1650, математик, физик и философ.
В своето „Разсъждение за метода“ Декарт се опитва да дефинира фундаментална система от принципи, които могат да се приемат за истинни без никакво съмнение.
към текста >>
От това време (1879) има ръкопис, в който той се занимава с „епистемологията“ на Фихте, публикуван в GA 30 „Методологични
принципи
на Антропософията“.
[ix] Йохан Готлиб Фихте, 1762-1814, професор по философия в Йена, Ерланген, Кьонигсберг и Берлин. Рудолф Щайнер се е занимавал доста в младостта си с Фихте.
От това време (1879) има ръкопис, в който той се занимава с „епистемологията“ на Фихте, публикуван в GA 30 „Методологични принципи на Антропософията“.
към текста >>
301.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Една от най-важните му творби е „Въведение в
принципи
те на морала и законодателството“ (1780)
[ii] Джереми Бентам, 1748-1832, философ, пацифист и защитник на свободната търговия.
Една от най-важните му творби е „Въведение в принципите на морала и законодателството“ (1780)
към текста >>
302.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Трудове: „Същност на християнството“ (1841), „Предварителни тезиси относно реформата на философията“ (1842), „
Принципи
на философията на бъдещето“ (1843).
Лудвиг Фойербах 1807-1872, философ.
Трудове: „Същност на християнството“ (1841), „Предварителни тезиси относно реформата на философията“ (1842), „Принципи на философията на бъдещето“ (1843).
Виж Р.Щайнер GA 18 „Загадките на философията“.
към текста >>
303.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Основни трудове: „Лекции за човешката и животинската душа“ (1863), „
Принципи
на физиологичната психология“ (1873-4).
[iv] Вилхелм Максимилиан Вунд , 1832-1920, германски физиолог, философ, занимава се преди всичко с логика и с теорията на познанието, психолог.
Основни трудове: „Лекции за човешката и животинската душа“ (1863), „Принципи на физиологичната психология“ (1873-4).
Вижте GA 18 „Загадките на философията“
към текста >>
304.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
От самосебе си се разбира, че ако главата на човека се храни не с новите духовни истини, които от време на време се откриват в света, тя се оказва завладяна от луциферическите сили, от луциферическите
принципи
.
Друг поток трябва да търсим в този център, който в голяма степен – приблизително по същото време, когато от Рим започна да се разпространява догмата за непогрешимост – се вкорени в английския и американския, т.е. в англоезичните народи. По различни поводи съм говорил вече за този окултен център. Точно както традиционното и лъжливо идеалистическото действат в главата, освобождавайки място за ариманическото в долния човек, както видяхте, също и материализмът способства развитието на духовното в долния човек.
От самосебе си се разбира, че ако главата на човека се храни не с новите духовни истини, които от време на време се откриват в света, тя се оказва завладяна от луциферическите сили, от луциферическите принципи.
Центърът, който оказва огромно влияние на англо-американските народи, – това е най-добрият израз, – се стреми да се съобразява с другия полюс. Окултната масонска дейност, която се е закотвила в този център и от него оказва голямо влияние на целия ход на външната култура на цивилизования свят, също способства за разпространението на материализма, както това прави Рим посредством непогрешимостта на папата. Чрез догмата за непогрешимост Рим иска да издигне преграда по пътя на притока на духовните истини от духовните светове; същият център съзнателно способства за разпространението в културния свят на материалистически представи и повече или по-малко материалистическия начин на живот. Своеобразието на това явление се състои в това, че, като правило, когато англо-американските посветени говорят за Рим, те говорят верни неща; когато те бранят Рим, те говорят също правилни неща. Те знаят също, че има духовен живот и възможност за неговото непрекъснато влияние, но те държат това в тайна и позволяват то да се влива в цивилизацията само чрез неизвестни канали.
към текста >>
Сега нещата стоят така, че от различни страни се влияе върху света, опирайки се на
принципи
те на окултния орден, но тези неща се държат в тайна.
Не е толкова важно съдържанието на думите на една или друга пропаганда, а работата е в това, че посредством внедряването на материализма в света на представите се опитват да направят материалистична също и долната природа на човека; но тя именно благодарение на това се одухотворява. Опитват се посредством абстрактния идеализъм в дискусиите, посредством всевъзможни прекрасни идеали да направят човека по-морален; но го правят, – моля за извинение, в преносен смисъл, – затлъстял, материалистичен в по-ниската му природа; правят го затъпял и сънлив. Докато от една страна се наблюдава силна тенденция ариманически да се склерозира човека и това е йезуитската тенденция, от друга страна преобладава решителната тенденция да се поставят луциферическите същества в служба на материалистичния световен ред, за да се достигне чрез материализма одухотворяване, което, обаче, носи луциферически характер. Също така не е достатъчно, ако само се има предвид това, което се разиграва на повърхността в буквалния му смисъл. Трябва да се пристъпи към истинската действителност, която, – както показаха сегашните случаи, изглеждащи толкова парадоксално, – често води до противоположен на очаквания, базиран на повърхностно-лъжливия възглед, резултат.
Сега нещата стоят така, че от различни страни се влияе върху света, опирайки се на принципите на окултния орден, но тези неща се държат в тайна.
Както Рим, така и другият център работят съгласно окултните правила. Но принципът на властта се състои именно в това, хората да се държат в неведение и да не им се казва, какво собствено става. Затова двете страни се отнасят враждебно към тези, които казват на хората, какво става. Особено вредна е наивността, на която се отдават някои хора, наивността, която отново и отново вярва, че нещо може да се постигне по отношение на споменатите потоци, ако им се каже: от нашата духовна науки се постига прекрасно разбиране за Исус Христос, – или се покаже, какви дълбоки духовнонаучни истини се съдържат в истинското християнство. Наивно е да се мисли, че могат да се привлекат определени кръгове, ако се покаже, че ние говорим истини, които следват от предпоставки на същите тези кръгове и затова те трябва да ги признаят.
към текста >>
305.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Защото в бъдеще трябва да възпитаваме не изхождайки от абстрактни
принципи
, а на емпирична, конкретна основа.
В това се състои една от съществените тайни на живота. Предците доста по-добре биха разбирали своите потомци и родителите доста по-добре биха разбирали своите деца, ако без предразсъдъци имаха предвид този факт. Ако, например, – извинете, че говоря такива неща, но все пак не се намираме в общество на филистери, – някаква майка, имайки синче, което много прилича на нея, се радва, че синчето ѝ толкова прилича на нея, за възпитанието му би било особено полезно, ако тя би си казала: ами ако моето синче развие качества, като тези, които са причина за честите караници с мъжа ми? Трябва да се обръща внимание на такива конкретни импулси, които в живота имат огромно значение. Особено необходимо е познанието за такива импулси за задачите на възпитанието в бъдеще, за бъдещото човешко развитие.
Защото в бъдеще трябва да възпитаваме не изхождайки от абстрактни принципи, а на емпирична, конкретна основа.
към текста >>
306.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Днес не трябва да се съди за света на основата на абстрактни
принципи
, защото това само ще усилва мъглата; трябва да се съди на основата на истинското познание.
Затова признаването на фактите, които обсъждахме вчера, има огромно значение за нашето време.
Днес не трябва да се съди за света на основата на абстрактни принципи, защото това само ще усилва мъглата; трябва да се съди на основата на истинското познание.
Защото това, което трябва да стане в близките години, може да бъде донесено само от хора, които черпят импулси за своята дейност и своята воля от духовното разбиране на мировото развитие. И трябва да кажа: от една страна, не трябва да се използва здравия, правилен, радостно освежаващ стремеж на човешката душа към сакраменталното за възстановяване на стария култ. Него го използват не за разбиране на Мистерията на Голгота, а за запазване на бездуховния символизъм на Рим такъв, какъвто някога е тържествувал в епохата на Август и какъвто отново иска да го възстанови Рим за постигане на своите цели. Това е едната страна на начина, как могат да се вкарат човешките души в заблуда относно сакраменталното, в заблуда относно култа, а също относно риториката, относно живота в понятията, в думите и формулировките, която не произтича от стремежа, които е карал в Гърция Демостен да държи камъчета в устата си, защото е заеквал, но е искал да предаде на гърците цялото съдържание, целия жар на своята душа, а това произтича от красноречието, което поглъща хората, които не са напълно пробудени за импулсите за развитие на човечеството.
към текста >>
307.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
При народа на Църквата от средноевропейските страни това действие е отслабнало, тъй като Христовият импулс е бил отнесен към началото на нашето летоброене и по-късно е бил подложен на декретиране, на държавно декретиране, а също така е станал и обект на традиционно и
принципи
ално разпространение.
И сега виждаме следното: на Изток е възникнал народът на Христа, който носи в себе си непрекъснато действащия Христов импулс. За човека от Източна Европа е съвсем естествено, че, докато е жив, в неговата душа постоянно се влива нещо – Христовият импулс.
При народа на Църквата от средноевропейските страни това действие е отслабнало, тъй като Христовият импулс е бил отнесен към началото на нашето летоброене и по-късно е бил подложен на декретиране, на държавно декретиране, а също така е станал и обект на традиционно и принципиално разпространение.
На Запад, в системата на ложите, Христовият импулс съвсем се поставя под въпрос; там той допълнително е бил парализиран. И така от представите, основаващи се на този импулс на ложите, възникнал от своя страна от келтското начало, като негов последен отзвук – се развива заедно с деизма това, което сега се нарича модерно Просвещение. И извънредно интересно е да се проследи огромната разлика в това, как един представител на средноевропейския народ на Църквата се отнася към Христовия импулс, и един представител на Британската Империя. Моля ви обаче да не си правите изводи за отделния човек, тъй като църковният импулс естествено се е разпространил и в Англия. Нещата трябва да се вземат, каквито са в действителност – трябва да се вземат предвид тези хора, които са свързани с импулса на ложите, проникващ в целия Запад дори и държавния живот.
към текста >>
Същевременно това е напълно пропито от
принципи
те на организацията, които произлизат от Артуровия импулс.
Ще проумеете от това, което казах, как това, което се надига като социализъм – сега да допълня в общи линии това, което казах миналата седмица във връзка с „Философия на Свободата“ – е едно обикновено, залегнало в човешката природа явление, което все по-силно обхваща човечеството. Днешните реакции срещу това явление са просто нещо ужасно за този, който прозира нещата. За човека, който разбира нещата, е ясно: колкото и метежно, колкото и шумно да се случва, настъпващият по цялата земя социализъм в своя интернационален елемент е носител на бъдещето, а образуването на всевъзможни национални държави и държавици работи против човешката еволюция. В думите „За всеки отделен народ – държава“ се съдържа едно ужасяващо възражение срещу смисъла на развитието на петата следатлантска епоха. И без това хората не знаят как ще завърши това, но то се говори.
Същевременно това е напълно пропито от принципите на организацията, които произлизат от Артуровия импулс.
Негова противоположност е стремежът на Граала, който е така вътрешно свързан с Гьотевите принципи, както ви представих. Този стремеж на Граала навсякъде се стреми към индивидуалното, към етичното, към научното. Той преди всичко иска да вземе под внимание индивидуума, а не групите, които днес вече не са от значение и които посредством интернационалния социалистически елемент ще трябва да бъдат отстранени от света, тъй като това е пътят на развитието.
към текста >>
Негова противоположност е стремежът на Граала, който е така вътрешно свързан с Гьотевите
принципи
, както ви представих.
Днешните реакции срещу това явление са просто нещо ужасно за този, който прозира нещата. За човека, който разбира нещата, е ясно: колкото и метежно, колкото и шумно да се случва, настъпващият по цялата земя социализъм в своя интернационален елемент е носител на бъдещето, а образуването на всевъзможни национални държави и държавици работи против човешката еволюция. В думите „За всеки отделен народ – държава“ се съдържа едно ужасяващо възражение срещу смисъла на развитието на петата следатлантска епоха. И без това хората не знаят как ще завърши това, но то се говори. Същевременно това е напълно пропито от принципите на организацията, които произлизат от Артуровия импулс.
Негова противоположност е стремежът на Граала, който е така вътрешно свързан с Гьотевите принципи, както ви представих.
Този стремеж на Граала навсякъде се стреми към индивидуалното, към етичното, към научното. Той преди всичко иска да вземе под внимание индивидуума, а не групите, които днес вече не са от значение и които посредством интернационалния социалистически елемент ще трябва да бъдат отстранени от света, тъй като това е пътят на развитието.
към текста >>
Това го обсъдих с вас при общите
принципи
на историята – че всичко съществува, за да умре отново.
Помислете сега как по този начин безкрайно много е работено срещу еволюцията.Винаги трябва по-напред да се работи срещу нея, за да може след това отново определено време да се работи за еволюцията; след това отново идва ответния удар, и т. н.
Това го обсъдих с вас при общите принципи на историята – че всичко съществува, за да умре отново.
Само помислете, как се е работило срещу успоредното развитие на свободата на мисълта в областта на религията и външния братски социален живот, което, като става въпрос за държави, може да се изгради само в държавната общност! При господство на социализма религиозният живот не трябва да играе никаква роля вътре в държавната организация, а само вътре в живеещите съвместно като души хора, напълно независимо от всякаква организация. Колко са прегрешили хората срещу това! „Христос е Духът“ – а до него тези ужасни църковни организации на Царизма! „Христос е Царят“ – абсолютно обвързване на Папствтото с религиозните убеждения!
към текста >>
308.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Ето защо, изхождайки от
принципи
те на нашата Духовна наука, ние толкова често изтъкваме значението на Христовия Импулс, защото Христовият Импулс е пряко свързан с образно-градивното мислене.
Ето кое е същественото. По този начин, ако чрез Духовната наука намерите достъпа до образно-градивното мислене, вие никога няма да тръгнете по грешни пътища. Тогава вие никога няма да се изгубите всред различните духовни Същества, които се стремят да спечелят надмощие над вас. Естествено, те бродят из всички кътчета на вашата личност. Обаче доколкото вие си служите с образно-градивното мислене, доколкото полагате усилия не да разединявате и раздробявате фактите, а да мислите според импулсите на модерната Духовна наука, вие няма да се измъчвате от чувството на вътрешна празнота.
Ето защо, изхождайки от принципите на нашата Духовна наука, ние толкова често изтъкваме значението на Христовия Импулс, защото Христовият Импулс е пряко свързан с образно-градивното мислене.
Евангелията никога не могат да бъдат разбрани, ако подхождаме към тях с аналитичното, раздробяващото мислене. Какво се получава при такъв подход, ясно се вижда от съвременната протестантска теология. Тя непрекъснато анализира, обаче въпреки това всичко й се изплъзва и в крайна сметка от Евангелията не остава нищо. Докато лекционните цикли, посветени на Евангелията, следват противоположния път. Те градят, дооформят някои неща, които подпомагат разбирането на старите Евангелия.
към текста >>
309.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Днес сме достигнали до един етап на развитие, при който
принципи
те на справедливост могат да се извличат само от духовния свят.
За да разберем това, се нуждаем от принцип на справедливост.
Днес сме достигнали до един етап на развитие, при който принципите на справедливост могат да се извличат само от духовния свят.
Отново и отново трябва да се посочва, че в наши дни не е достатъчно да продължаваме да обявяваме: „Хората трябва да възвърнат вярата си в духа.“ О, днес има много проповедници, които с готовност говорят за необходимостта от вярата в духа! Но доникъде не стигаме, когато хората просто казват: „За да се излекуваме от нездравословните условия в нашето време, хората трябва да загърбят материализма в полза на духа.“ — Не, голата вяра в духа днес не води до никакво изцеление!
към текста >>
310.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
без разлика даже на цвета на тяхната кожа, каква връзка съществува между тези проповеди и това, което става външно, което вършим с това, че отрязваме купона и оставяме да ни се изплащат нашите ренти от банките, които с това се грижат за външната практика на живота, следователно с действително съвършено други
принципи
, за които говорим в нашите стаи като за
принципи
, за които говорим в нашите стаи като за
принципи
на добрия човек.
Обаче нещата са чужди на живота. Даже стигнали сме до там да вярваме, че, колкото по-чужди на живота са нашите проповеди, толкова повече се издигат те в духовните светове. Обикновеният непосветен свят, той е нещо малоценно. И днес хората насочват погледите върху всевъзможни изисквания, които възникват от дълбочините на човечеството, но не разбират действително тези изисквания в тяхната същина. Защото каква връзка има често пъти между онези проповеди в гореспоменатите дружества, които се изнасят в повече или по-малко красиви помещения върху това, как човекът е добър, върху това, как обичаме да речем сега всички хора, без разлика на каква раса, нация принадлежат и т.н.
без разлика даже на цвета на тяхната кожа, каква връзка съществува между тези проповеди и това, което става външно, което вършим с това, че отрязваме купона и оставяме да ни се изплащат нашите ренти от банките, които с това се грижат за външната практика на живота, следователно с действително съвършено други принципи, за които говорим в нашите стаи като за принципи, за които говорим в нашите стаи като за принципи на добрия човек.
Ние основаваме например теософски общества, в които говорим за братство по отношение на всички хора, обаче в това, което говорим, нямаме и най-малката двигателна сила, за да овладеем по някакъв начин онова, което също става чрез нас, когато изрязваме нашите купони. Защото като изрязваме купоните, ние поставяме в движение множество народностопански неща. Нашият живот се разпада напълно на тези две отделни едно от друго течения.
към текста >>
И от подробностите на тази сграда ще се види някога, че фактически важни
принципи
, които днес под влиянието на споменатите два дуализма са поставени в най-погрешна светлина, могат да бъдат поставени на тяхната здрава основа.
Но именно от това се нуждаем ние. Ние се нуждаем от едно познание на духа, което е толкова силно, че същевременно може да бъде естествена наука. Това познание ще постигнем само тогава, когато вземем под внимание воля та, върху която исках да обърна вниманието Ви днес. Ако бихме искали да основем едно сектантско движение, което да има също само някаква догматика върху Божественото и духовното и се нуждае от една сграда, тогава бихме построили някаква сграда, съответно бихме наредили да бъде построена. Но тъй като не искахме това, а искаме и в това външно действие да покажем това, че се потопяваме и искаме да се потопим в живота, ние трябваше да строим и тази сграда напълно от волята на самата Духовна Наука.
И от подробностите на тази сграда ще се види някога, че фактически важни принципи, които днес под влиянието на споменатите два дуализма са поставени в най-погрешна светлина, могат да бъдат поставени на тяхната здрава основа.
Бих искал да обърна днес вниманието Ви още само върху едно нещо.
към текста >>
311.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Първо, тези Мистерийни водачи се стремели към откровение на духовния свят, после долавяйки истински Духа според основните
принципи
на атавистичното ясновидство, те слизали до политическия живот, до политическото оформяне на социалния организъм, след това надолу до стопанството и индустрията.
Пътят, по който водачите на тези Мистерии поели и който, доколкото за тях било възможно, показвали на хората, принадлежащи към такива Мистерии, бил един път водещ отгоре надолу.
Първо, тези Мистерийни водачи се стремели към откровение на духовния свят, после долавяйки истински Духа според основните принципи на атавистичното ясновидство, те слизали до политическия живот, до политическото оформяне на социалния организъм, след това надолу до стопанството и индустрията.
Това била Мъдрост с движеща сила за самия живот. Всъщност по какъв път тази мъдрост с нейните движещи живота сили е дошла сред човечеството?
към текста >>
Всичко онова което, малко по малко, в хода на човешката еволюция се е изграждало като юриспруденция, като законови особености в система от правни
принципи
, е отслабеният остатък от познанието на тези Мистерии на Човека.
Ще нарека този втори поток "Мистериите на Човека". Тези Мистерии били ориентирани преди всичко да черпят от египетския извор онази мъдрост, която дава силата да се организира човешкия обществен живот, да се установят взаимоотношения между човешките същества. Този поток от Мистериите бил разпространен из южна Европа и после, точно както първият поток преминал през живота на Гърция, този втори поток намерил пътя си към хората в Рим, хора нямащи имагинации. Бих могъл да го нарека "потокът на правата". Той поел своя път през Рим.
Всичко онова което, малко по малко, в хода на човешката еволюция се е изграждало като юриспруденция, като законови особености в система от правни принципи, е отслабеният остатък от познанието на тези Мистерии на Човека.
към текста >>
В това Християнство са установени юридическите римски
принципи
.
Дори Християнството, разпространявало се на запад от римските граници, приело обуславяна от този факт форма. В какво се превърна религиозният елемент при своя преход през римския свят? Той стана онази голяма правна система, която наричаме римска Католическа религия. Там Бог със своите съпровождащи богове е в основата си Същество, управляващо според римската представа за справедливост, само дето Той е в свръхсетивния свят. Тук намираме установени идеите за дълга и неизпълнението, които всъщност са само правни идеи, идеи които никога не са съществували в Мистериите на Изтока или в гръцката философия за живота.
В това Християнство са установени юридическите римски принципи.
То е религиозен поток, пропит със законност. Всичко, намиращо израз в живота може да приеме красива форма, но трябва да признаем, че правно-политическата сцена, в която Богът на Света става Съдията на Света и завършва цялата еволюция на Земята с правно дело, дори онази великолепна картина на Микеланджело в Сикстинската Капела е просто възхитителен израз на Християнството, напоено със законност. Точно това Християнство, пропито със законност, намира своята кулминация в "Страшният Съд".
към текста >>
312.
Съдържание
GA_207 Антропософията като космософия 1
Основни
принципи
на една окултна психология от гледище на имагинативното познание Заспиване и пробуждане във висшето познание Светът на обективно съществуващите мисли и на субективните мисли Чувствата като дълбоко утаени сънища Волята като сънно изживяване, независимо от тялото Мислене, чувства и воля в междинните пространства на физическото, етерното, астралното тяло и Азът Минала и бъдеща Карма.
Основни принципи на една окултна психология от гледище на имагинативното познание Заспиване и пробуждане във висшето познание Светът на обективно съществуващите мисли и на субективните мисли Чувствата като дълбоко утаени сънища Волята като сънно изживяване, независимо от тялото Мислене, чувства и воля в междинните пространства на физическото, етерното, астралното тяло и Азът Минала и бъдеща Карма.
към текста >>
313.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Вътре в него означихме всеки един от 12-те формообразуващи
принципи
на животинския кръг.
Вчера говорихме за формирането на човека и видяхме, че както вътрешната, така и външната форма на човека се изгражда от Космоса, от Универсума. Видяхме също как през епохата на древното, инстинктивно позна ние, човекът успя да намери живата връзка между формата на своето тяло и целия Космос. Към това обаче ние трябва да прибавим следното. В една от рисунките аз показах как в човешката фигура може да се вмести целият животински кръг. Като първоначален образ на човешката фигура трябваше да посочим човешкия ембрион.
Вътре в него означихме всеки един от 12-те формообразуващи принципи на животинския кръг.
Обаче в хода на своя земен живот, между раждането и смъртта, човек така да се каже се изтръгва от тази ембрионална форма. По време на ембрионалния период, той изцяло се формира от Космоса. А по време на земния живот ако ми позволите този израз той сам „изтегля“ себе си в посока нагоре. Той повдига главата си и така да се каже прекъсва животинския кръг. Изправяйки главата си през времето на своя физически живот, човек не може да промени нейната ембрионална форма; човек я изправя, но не може да я включи в небето на неподвижните звезди и по този начин той стига до възможността да приема в главата, онова, което самият той пренася от предишния си земен живот.
към текста >>
314.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Вие виждате, скъпи мои приятели, че ако следваме антропософските духовно-научни
принципи
, можем да опишем мисловния живот така както възниква в нашето съзнание извънредно точно.
Вие виждате, скъпи мои приятели, че ако следваме антропософските духовно-научни принципи, можем да опишем мисловния живот така както възниква в нашето съзнание извънредно точно.
И за всеки, който се стреми към Антропософията, е просто необходимо да знае как всъщност протича животът на мислите в наше то съзнание.
към текста >>
315.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Виждате ли, ако днес чуете как говори Айнщайн или един от неговите привърженици, Вие ще забележите: Те определят изходната си точка от определена координатна система или конструкция, и чак после стигат до
принципи
те на относителността.
Виждате ли, ако днес чуете как говори Айнщайн или един от неговите привърженици, Вие ще забележите: Те определят изходната си точка от определена координатна система или конструкция, и чак после стигат до принципите на относителността.
И ние съвсем не трябва да се учудваме, че там всичко става относително. След като хората прибягват до първата формулировка, за да навлязат в действителния свят, пред тях застава една алтернатива. Да, сега човек трябва или напълно да се преобрази, или да се превърне в „проклетника“, който е навсякъде в безкрайността. И тогава нещата не опират вече до това, дали тук имаме една миля повече или по-малко, и дали Земният диаметър е по-голям или по-малък от Слънчевия. Тук всички неща стават относителни.
към текста >>
316.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Човекът не може да бъде изучаван според
принципи
те и методологията на днешните естествени науки.
Това обаче, до което трябва да стигнем, е друго.
Човекът не може да бъде изучаван според принципите и методологията на днешните естествени науки.
Наскоро си послужих с едно познато сравнение: Ако изучаваме магнитната стрелка на компаса и си въобразяваме, че тя се Движи благодарение на свои собствени сили, ние никога не бихме проумели тези „северни“ и „южни“ сили на компаса. В случая трябва да разберем, че силите принадлежат не на компаса, а на цялата Земя и са локализирани в нейните полюси. По същия начин едно пълно безмислие е, да поставим човека на дисекционната маса и да търсим истинската му същност в това, което намираме там вътре. За да разберем истински човека, ние се нуждаем от целия свят, от целия Космос.
към текста >>
317.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ако този факт бъде разбран правилно, той ще се окаже един от основните
принципи
на човешкия живот.
А тези процеси постоянно се извършват в астралното тяло, макар и да се изплъзват от днешното човешко съзнание. И какво би се получило, ако макар и спящ човек внезапно постигне съзнанието на „Духът-Живот“? Чий глас би прозвучал в този момент? В този момент, скъпи мои приятели, не би могъл да прозвучи никакъв друг глас, освен гласът на човешкото астрално тяло като неподкупния съдник на човешката душа. Да, след като човек заспи, астралното тяло се превръща в неподкупния съдник на душата.
Ако този факт бъде разбран правилно, той ще се окаже един от основните принципи на човешкия живот.
Тази истина свети там, отвъд прага на духовния свят и човек трябва да я обгърне със своя поглед колкото се може по-скоро.
към текста >>
318.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ако той е искал да изложи нерва,
принципи
те, би могло да се каже, на своята теология, той би казал: за да имаш даже една каквато и да е връзка с духовния свят, най-напред трябва да се сдобиеш с познание за духовния свят, директно, чрез своето собствено посвещение, или като ученик на посветен.
Но народите, които слизаха от Север нямаха, най-напред нищо от тази тенденция, която, както казахме, беше много силна при гърците. Тези северни народи имаха при това, нещо друго. Но за да се разбере добре това, което е навлязло в следващите епохи в европейската еволюция именно чрез тези северни народи, чрез готи, германски народи, англосаксонци, франки и т.н., трябва да положите пред своята душа следното нещо: Разбира се, нямаме исторически документи за това тук, но чрез духовната наука, може да се намери нещо от този род. Да вземем един някогашен теолог, малко след времето на Мистерията на Голгота, от І, ІІ век, например, един от тези теолози, които още са черпели в древната наука за посвещението.
Ако той е искал да изложи нерва, принципите, би могло да се каже, на своята теология, той би казал: за да имаш даже една каквато и да е връзка с духовния свят, най-напред трябва да се сдобиеш с познание за духовния свят, директно, чрез своето собствено посвещение, или като ученик на посветен.
После, когато си стигнал в духовния свят до понятията и идеите, можеш да прилагаш тези понятия и идеи в сетивния свят.
към текста >>
Такива бяха приблизително, абстрактните
принципи
на една древна теология от този род.
Моля ви, запомнете добре това. Тази някогашна теология най-напред търсеше понятията и идеите, прониквайки директно в духовния свят. После, преценяваше тя, може ли да се прилагат в сетивния свят понятията и идеите, почерпени от духовния свят.
Такива бяха приблизително, абстрактните принципи на една древна теология от този род.
към текста >>
319.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ще хвърлим ретроспективен поглед върху тези атавистични
принципи
на посвещение от миналото; Ще видим тогава как тези хора, които живееха още с тези
принципи
на посвещение бяха приближили, при посвещение, християнството и бяха формирали, изхождайки от своите виждания това, което после е станало догматично съдържание: като такова, най-вече след VІІІ и ІХ век, това съдържание не може да бъде повече ясно разбрано.
Ще хвърлим отново един ретроспективен поглед върху еволюцията, за която вчера отбелязах, че беше парализирана, от прогресиращата интелектуализация на човешката култура.
Ще хвърлим ретроспективен поглед върху тези атавистични принципи на посвещение от миналото; Ще видим тогава как тези хора, които живееха още с тези принципи на посвещение бяха приближили, при посвещение, християнството и бяха формирали, изхождайки от своите виждания това, което после е станало догматично съдържание: като такова, най-вече след VІІІ и ІХ век, това съдържание не може да бъде повече ясно разбрано.
към текста >>
320.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Древната физическа медицина е имала все още традиции, поне от предишното лекуване чрез етерното тяло и човек има впечатлението за древната, също и за европейската медицина, че са се запазили стари
принципи
и те само са пренесени върху физическото.
Но че повече не се знаело нищо за човешкото етерно тяло, не се знаело вече дори как то се проявява в темпераментите и все повече започва да се разглежда само физическото тяло на човека, е истински факт едва от големия прелом през 15-то столетие, в първата половина на 15-то столетие. И древната физическа медицина е била различна от това, което е станала по-късно, именно през 18-то и 19-то столетие.
Древната физическа медицина е имала все още традиции, поне от предишното лекуване чрез етерното тяло и човек има впечатлението за древната, също и за европейската медицина, че са се запазили стари принципи и те само са пренесени върху физическото.
Физическият човешки организъм в известна степен все още се е разглеждал като стоящ под влиянието на етерния организъм. Едва в по-новото време, във времето на Коперник и Галилей, се започва все повече да се разглежда само физическото човешко тяло и повече не се знае какво съвсем точно са знаели предишните времена. Днес се мисли, че ако човек приема като храна едно или друго вещество от външната природа, то остава в човешкия организъм всъщност същото. Това обаче не е истина. Почти същите остават само солите, но всичко от животинското и растителното царство напълно се променя в човешкия организъм.
към текста >>
321.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И именно като хора ние получаваме ръководните
принципи
както за лекуването на болестите, така и за разбирането на цялото друго зло, което постоянно разочарова Луцифер и Ариман.
И тогава Христос е този, който в човека показва средствата как да се примирят горните с долните сили, как въздушните и огнените същества горе над черния слънчев диск, заобикалящи нашата Земя, да се примирят с долните същества.
И именно като хора ние получаваме ръководните принципи както за лекуването на болестите, така и за разбирането на цялото друго зло, което постоянно разочарова Луцифер и Ариман.
И човек стига дотам, чрез силата на Христос и чрез силата на Мистерията от Голгота да може да каже прекрасните думи: «Вие, създания на Ариман и Луцифер, вие ще бъдете разочаровани чрез злото, което трябва да се породи на Земята чрез вас, когато извоювате своите победи, своите частични победи. Тези ваши разочарования трябва постоянно да се появяват, защото винаги ще пораждате болни, обсебени, лъжци, егоисти и безазови същества. И така ще тичате от радостното опиянение към тъжното разочарование.
към текста >>
322.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Това доведе дотам, че през август тази година бях поканен да държа лекционен цикъл за
принципи
те на това Валдорфско училище тук, в Англия, в Оксфорд[3], след като някои приятели с антропософски мироглед още по Коледа дойдоха в Гьотеанума, в Дорнах, за да чуят там един лекционен цикъл за това възпитателско изкуство.
Отначало имахме работа с вид ученици от точно определена класа и с деца от едно общество с определен мироглед. Имахме работа с деца от пролетариата на индустриалното Валдорфско предприятие и известен брой деца от Антропософското общество. Но съвсем скоро задачата на това училище се разшири. Докато започнахме с около сто и петдесет деца в осем училищни паралелки, днес имаме единадесет паралелки с над седемстотин деца.
Това доведе дотам, че през август тази година бях поканен да държа лекционен цикъл за принципите на това Валдорфско училище тук, в Англия, в Оксфорд[3], след като някои приятели с антропософски мироглед още по Коледа дойдоха в Гьотеанума, в Дорнах, за да чуят там един лекционен цикъл за това възпитателско изкуство.
към текста >>
От Оксфордското изнасяне на лекциите произлезе Възпитателският съюз, който се основа тук и който има намерението да внесе в широк мащаб също и в Англия
принципи
те за възпитанието, за които довечера ще говоря.
От Оксфордското изнасяне на лекциите произлезе Възпитателският съюз, който се основа тук и който има намерението да внесе в широк мащаб също и в Англия принципите за възпитанието, за които довечера ще говоря.
към текста >>
Импулсите, които ще дам, ще са непълни, защото при възпитателските
принципи
, за които говоря, не става въпрос за определена програма, а за практика.
Трябваше да спомена тези факти, за да имате представа, че не се касае за теоретични разисквания, а за да получите разбиране, че ще говорим за истинско практическо изкуство на възпитанието. Трябваше да спомена това и защото довечера естествено ще мога да говоря само накратко по този въпрос.
Импулсите, които ще дам, ще са непълни, защото при възпитателските принципи, за които говоря, не става въпрос за определена програма, а за практика.
А когато става въпрос за практика, може да се направи само едно, именно да се приведат примери от тази практика. На този, който изхожда от определена програма, му е по-лесно. Той представя общи принципи, общи максими. Това не е възможно при особеността на възпитателските принципи, намиращи се в основата на валдорфското възпитание. Казах вече, че се касае за основаване на педагогиката и възпитанието, произлизащо от духовно-научния мироглед, който може да доведе до истинско познание за човека и оттам и до истинското опознаване на същността на детето.
към текста >>
Той представя общи
принципи
, общи максими.
Трябваше да спомена тези факти, за да имате представа, че не се касае за теоретични разисквания, а за да получите разбиране, че ще говорим за истинско практическо изкуство на възпитанието. Трябваше да спомена това и защото довечера естествено ще мога да говоря само накратко по този въпрос. Импулсите, които ще дам, ще са непълни, защото при възпитателските принципи, за които говоря, не става въпрос за определена програма, а за практика. А когато става въпрос за практика, може да се направи само едно, именно да се приведат примери от тази практика. На този, който изхожда от определена програма, му е по-лесно.
Той представя общи принципи, общи максими.
Това не е възможно при особеността на възпитателските принципи, намиращи се в основата на валдорфското възпитание. Казах вече, че се касае за основаване на педагогиката и възпитанието, произлизащо от духовно-научния мироглед, който може да доведе до истинско познание за човека и оттам и до истинското опознаване на същността на детето.
към текста >>
Това не е възможно при особеността на възпитателските
принципи
, намиращи се в основата на валдорфското възпитание.
Трябваше да спомена това и защото довечера естествено ще мога да говоря само накратко по този въпрос. Импулсите, които ще дам, ще са непълни, защото при възпитателските принципи, за които говоря, не става въпрос за определена програма, а за практика. А когато става въпрос за практика, може да се направи само едно, именно да се приведат примери от тази практика. На този, който изхожда от определена програма, му е по-лесно. Той представя общи принципи, общи максими.
Това не е възможно при особеността на възпитателските принципи, намиращи се в основата на валдорфското възпитание.
Казах вече, че се касае за основаване на педагогиката и възпитанието, произлизащо от духовно-научния мироглед, който може да доведе до истинско познание за човека и оттам и до истинското опознаване на същността на детето.
към текста >>
Това стига до моралните
принципи
.
Този разбиращ се от само себе си авторитет се изразява не в това, че детето иска да учи някак си от своята природа това, което му се поднася като умения на възрастните, като четене, писане и др.п. Невероятно голямо педагогическо заблуждение е, когато се вярва, че детето изобщо има стремеж да усвои нещата, които са средства за разбиране, средства за откровение на това, което Вие знаете, следователно те са такива за възрастните! Всичко, което в детето наистина спомага за развитието му, произлиза от отдаването му с любов на саморазбиращия се авторитет. Когато детето учи неща, то ги учи не от някакви основания на преподаването, а ги учи, понеже вижда, че възрастният ги знае и си служи с тях, понеже ги чува от възрастния, който е неговият саморазбиращ се възпитателски авторитет. Това е правилното, което следва да се прави.
Това стига до моралните принципи.
към текста >>
Но тези възпитателски
принципи
поставят най-големите изисквания към учителя.
Но тези възпитателски принципи поставят най-големите изисквания към учителя.
Можем ли изобщо да предположим, че това, което в този свят, тук, на Земята, е най-съвършеното същество, човекът, може да бъде третирано по най-прост начин, без да проникнем в своеобразностите на това същество с най-голямо задълбочаване? Не би ли следвало да вярваме, че това, което правим точно по отношение на човека, трябва да е нещо като почитание, като един вид религиозна служба? Ние трябва да вярваме, че възпитателското изкуство изисква от нас най-голямата всеотдайност, че трябва напълно да се забравим и да потънем в същността на детето, като още в него видим какво във възрастния човек следва да израсне благодатно за света. Основните предпоставки за истинското възпитателско изкуство са самоотвержена тактичност и воля наистина да се потопим в човешката природа, за да придобием истинско познание за човека.
към текста >>
323.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Основни
принципи
на един модерен светоглед“ (Събр.
1894 г. „Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр.
съч. 4).
към текста >>
28), както и „Ръководни антропософски
принципи
“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч.
28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр.
съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>
324.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Аз добре зная, уважаеми гости и скъпи приятели, че винаги се намират отделни личности, за които е твърде неприятно, когато вместо мистичния транс, поискаме да издигнем
принципи
те на ясното мислене.
Аз добре зная, уважаеми гости и скъпи приятели, че винаги се намират отделни личности, за които е твърде неприятно, когато вместо мистичния транс, поискаме да издигнем принципите на ясното мислене.
То се налага не в името на някаква критика. Ясното мислене е необходимо за съхраняването и здравето както на Антропософското Движение, така и на Движението за религиозно обновление. Движението за религиозно обновление не може да устои в борбата, ако по някакъв начин то попречи на Антропософското Движение.
към текста >>
325.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
Основни
принципи
на един модерен светоглед“ (Събр.
1894 г. „Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр.
съч. 4).
към текста >>
28), както и „Ръководни антропософски
принципи
“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч.
28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр.
съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>
326.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Или можем да изследваме колкото искаме кръвта според
принципи
те, според които днес се изследват не щата, ние не ще можем да установим по този начин: Кръвта е съблазнителят на човека за човешко неразбиране.
Да, но сега днешната общоприета наука ни отговарящо е физическо-телесното естество на човека: кръв, нерви, мускули, кости. Можем да разглеждаме колкото искаме една кост, когато гледаме само с очите на днешната естествена наука, ние не ще можем да кажем: Тази кост е един съблазнител на човека за омразата.
Или можем да изследваме колкото искаме кръвта според принципите, според които днес се изследват не щата, ние не ще можем да установим по този начин: Кръвта е съблазнителят на човека за човешко неразбиране.
към текста >>
327.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_232 Мистерийни центрове
Основни
принципи
на един модерен светоглед“ (Събр.
1894 г. „Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр.
съч. 4).
към текста >>
28), както и „Ръководни антропософски
принципи
“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч.
28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр.
съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>
328.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
Утре, придържайки се още по-близо към определени
принципи
от Мистериите, ще се опитам доколкото мога да се задълбоча по-нататък в нашата тема, която днес разгледах откъм небесните съотношения на Слънцето, Луната и останалите планети.
Утре, придържайки се още по-близо към определени принципи от Мистериите, ще се опитам доколкото мога да се задълбоча по-нататък в нашата тема, която днес разгледах откъм небесните съотношения на Слънцето, Луната и останалите планети.
към текста >>
329.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Например когато излиза от печат второто издание на неговата «Критическа история на общите
принципи
на механиката», той не се въздържа вече.
Тази е следователно особената заложба на неговото мислене. При това преждевременно ослепял, също и лично е третиран несправедливо - бил е отстранен от Берлинския университет. Разбира се причини за това са съществували.
Например когато излиза от печат второто издание на неговата «Критическа история на общите принципи на механиката», той не се въздържа вече.
В първото издание величията на механиката са били много кротко третирани, така че някой може да каже: - Там той е писал именно така, мислейки си, че книгата може да бъде наградена от едно учено тяло! - Но когато излиза второто издание, той не се въздържа, защото трудът му вече е бил награден. Там той допълва. Някой беше казал, че Дюринг често е повтарял: - Академията на Гьотинген е наградила ноктите, без да познава съответния лъв! - Обаче лъвът се появява именно тогава, когато излиза второто издание.
към текста >>
[15] “Критична история на общите
принципи
на механиката”, Берлин 1873; наградена с първа награда на фондация Бенеке, от философския факултет на Университета в Гьотинген.
[15] “Критична история на общите принципи на механиката”, Берлин 1873; наградена с първа награда на фондация Бенеке, от философския факултет на Университета в Гьотинген.
Второто преработено и допълнено издание излиза в Лайпциг 1877.
към текста >>
330.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Той изгражда своята първа естетика отгоре надолу, като изхожда от
принципи
те и след това преминава към сетивното.
И сега се явява особеното: Чрез едно огъване на кармата, което ще се изравни в по-късен земен живот на Фридрих Теодор Фишер, той става първо хегелианец, което означава, че той е откъснат, - което предварително е определено чрез предземното съществуване, а не чрез земна карма, - от праволинейната насока на неговата карма. Но в определена възраст той повече не издържа. Той трябва да навлезе в своята карма. Отказва се от своята петтомна естетика и се изкушава така да изгради естетиката, както искат природоизпитателите.
Той изгражда своята първа естетика отгоре надолу, като изхожда от принципите и след това преминава към сетивното.
Това самият той дълбоко критикува. Сега той иска да изгради естетиката отдолу нагоре, изхождайки от фактите и постепенно преминавайки към принципите. И ние виждаме, как с едно огромно усилие той работи за унищожаването на своята собствена първа естетика. Ние виждаме неговата отклоняваща се карма и как той е отхвърлен обратно в своята същинска карма, което означава, че отново е свързан с онези души, които са били негови другари в един предишен земен живот.
към текста >>
Сега той иска да изгради естетиката отдолу нагоре, изхождайки от фактите и постепенно преминавайки към
принципи
те.
Но в определена възраст той повече не издържа. Той трябва да навлезе в своята карма. Отказва се от своята петтомна естетика и се изкушава така да изгради естетиката, както искат природоизпитателите. Той изгражда своята първа естетика отгоре надолу, като изхожда от принципите и след това преминава към сетивното. Това самият той дълбоко критикува.
Сега той иска да изгради естетиката отдолу нагоре, изхождайки от фактите и постепенно преминавайки към принципите.
И ние виждаме, как с едно огромно усилие той работи за унищожаването на своята собствена първа естетика. Ние виждаме неговата отклоняваща се карма и как той е отхвърлен обратно в своята същинска карма, което означава, че отново е свързан с онези души, които са били негови другари в един предишен земен живот.
към текста >>
Аз също можех да се удивлявам на «Критическата история на общите
принципи
на механиката», докато лъвът не беше още вътре в тях, а показваше само своите нокти.
Третата личност, за която ви говорих вчера - както казах, сега искам само бегло да засегна тези неща, а по-късно можем отново да се върнем върху някои положения, - третата личност, за която ви говорих, Ойген Дюринг, ми беше интересна поради това, че като младеж извънредно много се занимавах със съчиненията на Дюринг[2]. Аз бях очарован от съчиненията на Дюринг по физика и математика, особено от неговите съчинения: «Нови основни средства и открития за висшия анализ, алгебрата, изчислението на функциите и съпринадлежащата геометрия», от начина, по който той третираше закона на съотвестващите температури на кипенето, бях очарован от тези неща. Аз извънредно много се ядосах на такава книга, като «Събития, живот и врагове», в която той пише един вид автобиография. Това е нещо извънредно самомнително, но действително гениално самомнително; да не говорим за нещо, което напомня за най-необузданите памфлети, като «Надценяването на Лесинг и неговото покровителство на евреите».
Аз също можех да се удивлявам на «Критическата история на общите принципи на механиката», докато лъвът не беше още вътре в тях, а показваше само своите нокти.
Но неприятно действаше това, че в една история на механиката се говореше много за всички клюки на госпожа Хелмхолц, защото тук Дюринг не засягаше толкова Херман Хелмхолц, когото той толкова ругаеше, а се занимаваше повече с клюките от кръга на госпожа Хелмхолц. Но добре; това са такива неща. Клюки бъбрят най-различните кръгове. Клюки се разменят даже и в най-различните кръгове на антропософите. Въпреки че от Коледното тържество насам трябваше да има едно ново течение, може да се констатира, че тук там все още се клюкарства и в антропософските кръгове, което е твърде излишно, а при известни обстоятелства би могло да стане даже неприятно и за самите бъбривци или бъбривки, това човек сам може да узнае.
към текста >>
[2] “Нови основни средства и изобретения за анализ, алгебра, функционално смятане и принадлежащата геометрия, както и
принципи
за математическа реформа редом указание за изучаване и преподаване на математиката”, от д-р Ойген и Улрих Дюринг, Лайпциг 1884.
[2] “Нови основни средства и изобретения за анализ, алгебра, функционално смятане и принадлежащата геометрия, както и принципи за математическа реформа редом указание за изучаване и преподаване на математиката”, от д-р Ойген и Улрих Дюринг, Лайпциг 1884.
“Предмет, живот и врагове”, Карлсруе 1882.
към текста >>
331.
Рудолф Щайнер – Живот и произведения
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Основни
принципи
на един модерен светоглед“ (Събр.
1894 г. „Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр.
съч. 4).
към текста >>
28), както и „Ръководни антропософски
принципи
“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч.
28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр.
съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>
332.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Когато живеем в една такава обща атмосфера, когато разберем, какво означава, че «антропософските ръководни
принципи
»[11] трябва да станат мисловни импулси и когато разберем, че чрез това Гьотеанумът реално трябва да бъде поставен в центъра чрез инициативата на езотерическия президиум - от мен постоянно се подчертава, че сега имаме работа с един президиум, който схваща своята дейност като едно инаугуриране, едно разкриване и втъкаване на езотеричното в работата, - когато правилно го разберем, тогава това, което трябва да тече в антропософското движение, по един правилен начин ще бъде носено от него по-нататък.
И тази сериозност ще се влее в Антропософското общество, когато онези, които искат да направят нещо за него, все повече и повече вземат под внимание това, което сега всяка седмица се изпраща в кръжоците на всички наши антропософи, което се съдържа в приложените към списанието «Гьотеанум» «Съобщения». Тези съобщения описват, как в смисъла на Коледното събрание бихме могли да си представим, че в клоновете, в събранията на членовете се работи, учи, действа и те ни описват също и онова, което става. Нали те носят наименованието: «Какво става в антропософското общество». И тези съобщения искат да разлеят едно общо мислене над цялото Антропософско общество, една обща атмосфера да лъха над хилядите антропософи.
Когато живеем в една такава обща атмосфера, когато разберем, какво означава, че «антропософските ръководни принципи»[11] трябва да станат мисловни импулси и когато разберем, че чрез това Гьотеанумът реално трябва да бъде поставен в центъра чрез инициативата на езотерическия президиум - от мен постоянно се подчертава, че сега имаме работа с един президиум, който схваща своята дейност като едно инаугуриране, едно разкриване и втъкаване на езотеричното в работата, - когато правилно го разберем, тогава това, което трябва да тече в антропософското движение, по един правилен начин ще бъде носено от него по-нататък.
Защото антропософското движение и Антропософското общество трябва да станат едно. Антропософското общество изцяло трябва да приеме антропософските задачи за свои.
към текста >>
[11] Ръководни
принципи
: «Антропософски ръководни
принципи
», Събр.
[11] Ръководни принципи: «Антропософски ръководни принципи», Събр.
съч. 26.
към текста >>
333.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
В «Ръководните
принципи
», които ще бъдат отпечатвани в бюлетина, приложен към седмичника «Гьотеанумът», може да видите, че човешката глава е разглеждана правилно само тогава, когато върху външното приложим имагинативното познание; защото човешката глава в нейната форма, във формата на ушите, а също и във формата на носа, във формата на очите е всъщност устроена по образеца на имагинацията.
В «Ръководните принципи», които ще бъдат отпечатвани в бюлетина, приложен към седмичника «Гьотеанумът», може да видите, че човешката глава е разглеждана правилно само тогава, когато върху външното приложим имагинативното познание; защото човешката глава в нейната форма, във формата на ушите, а също и във формата на носа, във формата на очите е всъщност устроена по образеца на имагинацията.
Тя се състои от външно видими имагинации.
към текста >>
Там, където трябва да се прояви това съзнание, вече е необходимо нещата, свързани с него да бъдат включени в
принципи
те на възпитанието, както на подрастващите деца, така и на възрастните.
Днес трябва да настъпи времето, когато хората не бива да имат предвид само един земен живот, както това става в материалистичната епоха от развитието на човечеството, а когато те обгърнат с поглед цялото земно развитие да знаят, че онова, което някой е направил в един земен живот, се пренася в следващия земен живот и самите хора пренасят събитията от една епоха в друга.
Там, където трябва да се прояви това съзнание, вече е необходимо нещата, свързани с него да бъдат включени в принципите на възпитанието, както на подрастващите деца, така и на възрастните.
към текста >>
Това бе показано накратко в «Ръководните
принципи
» в последния бюлетин и всеки, който действително усърдно разглежда досегашните цикли, може сам да го намери.
Това бе показано накратко в «Ръководните принципи» в последния бюлетин и всеки, който действително усърдно разглежда досегашните цикли, може сам да го намери.
към текста >>
334.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
А земното в човека, в смисъла, в който това е представено в «Ръководните
принципи
», е само картина, само един образ.
Трябва да бъдем съвсем наясно, че човешкото не идва от земното, а само от слънчевото естество.
А земното в човека, в смисъла, в който това е представено в «Ръководните принципи», е само картина, само един образ.
Човекът носи в себе си слънчевото естество. При човека земното е само образ.
към текста >>
335.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Виж «Des erreurs et de la verite», 1775; на немски от Матиас Кавдий под заглавието: «Заблуди и систини, или Насока за хората относно общите
принципи
на всяко познание», Вроцлав 1782; едно ново издание се появява 1925 в «Новият ден - издателство »,Щутгарт.
[1] Луис Клод Сен Мартен, 1743-1803. Първи пише под псевдонима «Philosophe inconnu» («Непознатият философ»).
Виж «Des erreurs et de la verite», 1775; на немски от Матиас Кавдий под заглавието: «Заблуди и систини, или Насока за хората относно общите принципи на всяко познание», Вроцлав 1782; едно ново издание се появява 1925 в «Новият ден - издателство »,Щутгарт.
към текста >>
336.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Но как става така, че съществуват също и силите, които допринасят на базата на чисто духовни
принципи
днес действително да се събират хора, които иначе са си чужди в днешния свят?
Ние трябва да кажем: - Всичко, което чрез вътрешен душевен стремеж честно е събрало душите в Антропософското общество, то естествено важи.
Но как става така, че съществуват също и силите, които допринасят на базата на чисто духовни принципи днес действително да се събират хора, които иначе са си чужди в днешния свят?
Къде се крият силите, които карат хората заедно да се намерят? Тези сили се крият в това, че чрез настъпване господството на Михаил, чрез епохата на Михаил, в която живеем, с поемане господството над Земята от Михаил, със смяната на господството на Гавраил с господството на Михаил, от него се внася силата, която отново трябва да въведе ред в кармата на онези, които са вървели с него. Така че можем да кажем: - Кое обединява членовете на Антропософското общество? Обединява ги това, че те трябва да приведат в ред тяхната карма! Когато в течение на живота си някой забележи, че тук или там влиза в отношения, които не са съобразени с неговия вътрешен стремеж, които, може би, по някакъв начин остават вън от истинския баланс в човека между доброто и злото - това от една страна, - а от друга страна в него постоянно живее стремеж да напредва с антропософското учение.
към текста >>
Въпреки това те трябва да приемат индивидуалната лична интелигентност според
принципи
те на развитието на човечеството.
Сега трябва да обгърнем с поглед следното: Виждате ли, хората, които са свързани със съществата от йерархията на Ангелите, останали в царството на Михаил, на тези хора им е трудно да намерят форми на интелигентност, за това, което те трябва да разберат. Те се стремят да запазят и личната интелигентност така, че това да може да бъде свързано с почитането на Михаил. Онези души, за които казах, че са взели участие в подготовката през 15-то и 19-то столетие, слизат долу на Земята, още дълбоко свързани със стремежа към Михаил и неговата сфера.
Въпреки това те трябва да приемат индивидуалната лична интелигентност според принципите на развитието на човечеството.
Това предизвиква раздвоение, но едно раздвоение, което трябва да се разреши чрез духовно развитие, чрез сливането на индивидуалната дейност с това, което духовните светове донасят долу на Земята в епохата на интелигентността, в епохата на ума. Другите, чиито Ангели отпадат от сферата на Михаил - което естествено е свързано с кармата, защото Ангелът отпада, когато той е свързан с една човешка карма, която отговаря на това, - другите приемат личната интелигентност като нещо напълно разбиращо се от само себе си, обаче в замяна на това тази интелигентност действа автоматично в тях, тя действа чрез тялото. Тя действа така, че тези хора мислят умно, но без дълбоко да са ангажирани. Този беше големият спор, който дълго време бушуваше между доминиканците и францисканците. Доминиканците не можеха да развият принципа на личната интелигентност, освен при възможно най-голяма вярност към сферата на Михаил.
към текста >>
337.
Забележки към текста
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Виж «Des erreurs et de la verite», 1775; на немски от Матиас Кавдий под заглавието: «Заблуди и систини, или Насока за хората относно общите
принципи
на всяко познание», Вроцлав 1782; едно ново издание се появява 1925 в «Новият ден - издателство »,Щутгарт.
123 Луис Клод Сен Мартен, 1743-1803. Първи пише под псевдонима «Philosophe inconnu» («Непознатият философ»).
Виж «Des erreurs et de la verite», 1775; на немски от Матиас Кавдий под заглавието: «Заблуди и систини, или Насока за хората относно общите принципи на всяко познание», Вроцлав 1782; едно ново издание се появява 1925 в «Новият ден - издателство »,Щутгарт.
към текста >>
338.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Той искаше тази слънчева държава да бъде управлявана според астрологически
принципи
.
В начина, по който той си представя изграден държавния живот, има нещо от манастирската строгост, а от друга страна в него прозира много нещо от миналата духовност. На върха на тази държава, която трябва да бъде идеалната държава, трябва да стои един върховен кормчия, който е един вид главен метафизикус и т. н., който трябва да намери насочващите линии за конфигурацията, за управлението на държавата от духа. До него стоят други чиновници, например върховният министър, които до най-малките подробности трябва да изпълняват всички правила, каквито хората имаха именно още в това време, когато чрез кармата от миналите земни виждания тези правила изникваха от душата като спомени. Всичко това в него изплува нагоре.
Той искаше тази слънчева държава да бъде управлявана според астрологически принципи.
Констелациите на звездите трябваше да бъдат грижливо наблюдавани. Браковете трябваше да бъдат сключвани според тези констелации; зачатията трябваше да стават така, че ражданията да се падат при определени констелации, които бяха изчислени, така че човешкият род на Земята трябваше да се ражда с неговата съдба според определени констелации на небето. Без съмнение, човекът на 19-то и 20-то столетие, неврологът или психиатърът на 19-то или 20-то столетие, когато би се натъкнал на такова съчинение, би казал, че то трябва да бъде подредено в библиотеката на дом за душевно болни, на една лудница. Ние веднага ще видим, че психиатърът на 20-то столетие дори е произнесъл подобна присъда в една определена насока.
към текста >>
339.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Основни
принципи
на един модерен светоглед“ (Събр.
1894 г. „Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр.
съч. 4).
към текста >>
28), както и „Ръководни антропософски
принципи
“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч.
28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр.
съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>
340.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Онова обаче, което мощно е действало от едната инкарнация в другата, действаше по-дълбоко от външните
принципи
.
И другите трима, които споменах, бяха учениците, които бяха дошли от три различни земни области.
Онова обаче, което мощно е действало от едната инкарнация в другата, действаше по-дълбоко от външните принципи.
Насреща на това, което приковава човек към човека даже и в различни инкарнации, е една дреболия, когато се казва: - Аз съм републиканец, ти си монархист. - В тези неща човек трябва да е наясно, колко е далеч земната майа, голямата илюзия, привидността на битието, от духовната действителност, която действа духовно импулсиращо зад проявленията в битието. Така например, Гарибалди не можеше да напусне Виктор Емануел, въпреки че имаше други възгледи. Възгледите, когато се отнасят до външното, а не до хората, принадлежат на епохата, не на индивидуалността, която преминава от един земен живот в друг.
към текста >>
341.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Правилата имат своето значение, но не така, че да ги схващаме като
принципи
.
Това, което разгледах е правилото, но в духа всичко е индивидуално.
Правилата имат своето значение, но не така, че да ги схващаме като принципи.
Който е любител на принципи, който приема правилата така, че те не бива да имат изключения, той всъщност никога не може да навлезе в духовния свят. Защото в духовния свят всичко е различно от физическия свят. Дори и най-простите неща в духовния свят са различни от тези във физическия свят. За това искам да ви дам един пример. Какво би могло да бъде по-ясно за един човек, който живее във физическия свят, от всеобщото математическо основно правило, че цялото е по-голямо от всяка от неговите части, или че правата е най-късият път между две точки.
към текста >>
Който е любител на
принципи
, който приема правилата така, че те не бива да имат изключения, той всъщност никога не може да навлезе в духовния свят.
Това, което разгледах е правилото, но в духа всичко е индивидуално. Правилата имат своето значение, но не така, че да ги схващаме като принципи.
Който е любител на принципи, който приема правилата така, че те не бива да имат изключения, той всъщност никога не може да навлезе в духовния свят.
Защото в духовния свят всичко е различно от физическия свят. Дори и най-простите неща в духовния свят са различни от тези във физическия свят. За това искам да ви дам един пример. Какво би могло да бъде по-ясно за един човек, който живее във физическия свят, от всеобщото математическо основно правило, че цялото е по-голямо от всяка от неговите части, или че правата е най-късият път между две точки. Някой наистина трябва да е луд, ако иска да оспорва, че цялото не е по-голямо от всяка негова част.
към текста >>
В духовния свят не може да има
принципи
, там всичко е индивидуално.
Човек изцяло трябва да се запознае с това, че в духовния свят всичко е различно от физическия свят. Затова хората така трудно идват в духовния свят с техните упражнения, които вярно правят, понеже те се държат за техните преценки, за такива предубеждения, че цялото е по-голямо от неговите части или че правата е най-късият път между две точки. Така е с аксиомите. Но когато човек иска да пристъпи в духовния свят, трябва да отвикне и от всички други истини за физическия свят.
В духовния свят не може да има принципи, там всичко е индивидуално.
Всяко нещо трябва да се разглежда само за себе си. Това логическо обхващане на всичко, това извеждане на всеобщи правила съвсем не се намира в духовния свят. Естествено така е и с тази истина, - макар и че тя е истина и общо взето важи, - че хората преминават развитието на земния живот на групи. Това правило има изключения. И точно тогава, когато то е нарушено, човек се научава истински да познава неговото значение.
към текста >>
342.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
При обикновеното създаване на устави се казва: ние изповядваме тези или онези
принципи
.
Ние живеем в едно време, в което такива неща са невъзможни. Ето защо при Коледното Тържество трябваше да бъде взета под внимание пълната откритост за Обществото. Това никак не ще противоречи на факта, че от другата страна то ще стане толкова повече езотерично. Обаче в ръководството на Обществото трябва да се влее едно интензивно съзнание, Обществото трябва да бъде така да се каже ръководено езотерично. Ето защо при това, което би могло също да се нарече устави, ние постъпихме на Коледното Тържество съвършено различно от това, което се прави иначе при създаването на устави.
При обикновеното създаване на устави се казва: ние изповядваме тези или онези принципи.
По-рано ние имахме също и в Теософското Общество такива принципи. Първи принцип: образуването на едно всеобщо братство на човечеството; втори принцип: да покажем единството на религията и т.н. Аз често обръщах вниманието върху това, че именно тук трябва да започне онова, което всъщност единствено може да основе Антропософското Общество като действителност. След това на Коледното Тържество фактически се наложи тази действителност. Там не бе говорено за принципи, а бе обръщано вниманието върху факта: в Дорнах живее нещо, там има нещо живо.
към текста >>
По-рано ние имахме също и в Теософското Общество такива
принципи
.
Ето защо при Коледното Тържество трябваше да бъде взета под внимание пълната откритост за Обществото. Това никак не ще противоречи на факта, че от другата страна то ще стане толкова повече езотерично. Обаче в ръководството на Обществото трябва да се влее едно интензивно съзнание, Обществото трябва да бъде така да се каже ръководено езотерично. Ето защо при това, което би могло също да се нарече устави, ние постъпихме на Коледното Тържество съвършено различно от това, което се прави иначе при създаването на устави. При обикновеното създаване на устави се казва: ние изповядваме тези или онези принципи.
По-рано ние имахме също и в Теософското Общество такива принципи.
Първи принцип: образуването на едно всеобщо братство на човечеството; втори принцип: да покажем единството на религията и т.н. Аз често обръщах вниманието върху това, че именно тук трябва да започне онова, което всъщност единствено може да основе Антропософското Общество като действителност. След това на Коледното Тържество фактически се наложи тази действителност. Там не бе говорено за принципи, а бе обръщано вниманието върху факта: в Дорнах живее нещо, там има нещо живо. И който вижда в живото, което живее в Дорнах, нещо оправдано, той се присъединява към Обществото.
към текста >>
Там не бе говорено за
принципи
, а бе обръщано вниманието върху факта: в Дорнах живее нещо, там има нещо живо.
При обикновеното създаване на устави се казва: ние изповядваме тези или онези принципи. По-рано ние имахме също и в Теософското Общество такива принципи. Първи принцип: образуването на едно всеобщо братство на човечеството; втори принцип: да покажем единството на религията и т.н. Аз често обръщах вниманието върху това, че именно тук трябва да започне онова, което всъщност единствено може да основе Антропософското Общество като действителност. След това на Коледното Тържество фактически се наложи тази действителност.
Там не бе говорено за принципи, а бе обръщано вниманието върху факта: в Дорнах живее нещо, там има нещо живо.
И който вижда в живото, което живее в Дорнах, нещо оправдано, той се присъединява към Обществото. Не се говори за абстрактни принципи, а за нещо живо, за нещо, което съществува. И в тези така наречени устави не се изисква живот на Обществото под формата на абстракции, които устави всъщност не са никакви устави, а един разказ за онова, което съществува в Дорнах и което искаме да направим от там. Тези принципи са едно разказване, а не устави. Аз обърнах вниманието на това, че Обществото трябва да има един президиум, който върши, действува, който в действието, в своята инициатива вижда онова, което го съставлява, кое то го образува.
към текста >>
Не се говори за абстрактни
принципи
, а за нещо живо, за нещо, което съществува.
Първи принцип: образуването на едно всеобщо братство на човечеството; втори принцип: да покажем единството на религията и т.н. Аз често обръщах вниманието върху това, че именно тук трябва да започне онова, което всъщност единствено може да основе Антропософското Общество като действителност. След това на Коледното Тържество фактически се наложи тази действителност. Там не бе говорено за принципи, а бе обръщано вниманието върху факта: в Дорнах живее нещо, там има нещо живо. И който вижда в живото, което живее в Дорнах, нещо оправдано, той се присъединява към Обществото.
Не се говори за абстрактни принципи, а за нещо живо, за нещо, което съществува.
И в тези така наречени устави не се изисква живот на Обществото под формата на абстракции, които устави всъщност не са никакви устави, а един разказ за онова, което съществува в Дорнах и което искаме да направим от там. Тези принципи са едно разказване, а не устави. Аз обърнах вниманието на това, че Обществото трябва да има един президиум, който върши, действува, който в действието, в своята инициатива вижда онова, което го съставлява, кое то го образува. Така ние се постарахме да поставим на мястото на абстракциите чисто човешкото, непосредственото човешкото още в "устава". Така може единствено да живее едно Общества, което трябва да бъде един организъм за нещо духовно, което се влива в света.
към текста >>
Тези
принципи
са едно разказване, а не устави.
След това на Коледното Тържество фактически се наложи тази действителност. Там не бе говорено за принципи, а бе обръщано вниманието върху факта: в Дорнах живее нещо, там има нещо живо. И който вижда в живото, което живее в Дорнах, нещо оправдано, той се присъединява към Обществото. Не се говори за абстрактни принципи, а за нещо живо, за нещо, което съществува. И в тези така наречени устави не се изисква живот на Обществото под формата на абстракции, които устави всъщност не са никакви устави, а един разказ за онова, което съществува в Дорнах и което искаме да направим от там.
Тези принципи са едно разказване, а не устави.
Аз обърнах вниманието на това, че Обществото трябва да има един президиум, който върши, действува, който в действието, в своята инициатива вижда онова, което го съставлява, кое то го образува. Така ние се постарахме да поставим на мястото на абстракциите чисто човешкото, непосредственото човешкото още в "устава". Така може единствено да живее едно Общества, което трябва да бъде един организъм за нещо духовно, което се влива в света.
към текста >>
343.
За дните на седмицата
GA_245 Указания за езотеричното обучение
При това човек да потъне дълбоко в себе си, да се съветва със себе си, да проверява и изгражда своите
принципи
в живота, мислено да преглежда своите знания - също и обратното: своите незнания - да претегля задълженията си, да разсъждава върху съдържанието и истинската цел на живота, да осъжда своите грешки и несъвършенства; с една дума: да се стреми да открива съществените, непреходните неща, да се залови сериозно с подходящи цели, например да придобие определени добродетели.
От време навреме да се обръща погледът навътре, макар само за пет минути на ден по едно и също време.
При това човек да потъне дълбоко в себе си, да се съветва със себе си, да проверява и изгражда своите принципи в живота, мислено да преглежда своите знания - също и обратното: своите незнания - да претегля задълженията си, да разсъждава върху съдържанието и истинската цел на живота, да осъжда своите грешки и несъвършенства; с една дума: да се стреми да открива съществените, непреходните неща, да се залови сериозно с подходящи цели, например да придобие определени добродетели.
(Да не изпада в грешката да си мисли, че е извършил каквото и да било добре, а непрекъснато да се стреми по-нататък към най-висши образци.)
към текста >>
344.
Литература
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ръководни антропософски
принципи
.
Ръководни антропософски принципи.
Антропософският път на познание. Мистерията на Михаил. (1924-25) Събр. Съч. № 26
към текста >>
345.
Рудолф Щайнер - Обзор върху литературното му и художествено дело
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Основни
принципи
на модерния светоглед, 1894
4. Философия на свободата.
Основни принципи на модерния светоглед, 1894
към текста >>
26. Ръководни антропософски
принципи
.
26. Ръководни антропософски принципи.
Антропософският път на познание. Мистерията на Михаил, 1924 - 1925
към текста >>
346.
Съдържание
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Водещите
принципи
на Духовната Наука.
Човешкото съзнание между обективната и субективната реалност, между Ариманическия и Луциферическия свят. Нарушения на съзнанието и тяхната корекция. Митът за Тантал.
Водещите принципи на Духовната Наука.
към текста >>
347.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
С други думи, трябва да съдим за живота според
принципи
те на нашето движение, не трябва да мислим за една или друга атака отвън така, както сигурно бихме мислили, ако бяхме приели нашето учение само като теория.
Но щом в света излизат твърдения, които просто изобщо не се доближават до истината, трябва да бъдем подготвени и да знаем как да ги осъдим. Не трябва да възприемаме становището само да изучаваме намиращото се в литературата; ние трябва да превърнем в същински живот жизнения принцип, съдържащ се в нашето учение.
С други думи, трябва да съдим за живота според принципите на нашето движение, не трябва да мислим за една или друга атака отвън така, както сигурно бихме мислили, ако бяхме приели нашето учение само като теория.
Нуждата от спорове не се появява, докато не сме атакувани. Но тогава трябва да осъзнаем, че нашето учение много лесно се изопачава в неговата противоположност, и че следователно трябва да го пазим и защитаваме. Особено трябва да сме на пост за всяка едностранчивост.
към текста >>
348.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Една лилия не може да се оценява на базата на морални
принципи
, само защото цъфти; там всеки трябва да работи обективно и с пълна безпристрастност.
Втората точка, която трябва да се запомни във връзка с тези символи е, че човешката природа е вътрешно устроена да вижда такива символи в техния морален аспект. Може също да се подчертае, че тези символи бяха измислени по такъв начин, че неминуемо техният морален аспект бе очевиден. Но в случая с явленията на природата, моралният аспект не се разглежда.
Една лилия не може да се оценява на базата на морални принципи, само защото цъфти; там всеки трябва да работи обективно и с пълна безпристрастност.
Символите са различна материя, тъй като събуждат морални усещания. И тези морални чувства, които изучаването на символите подбуждаше в душата, бяха способни да се борят с вредните мистични наклонности. Така нездравият мистицизъм също бе отхвърлен настрана чрез вътрешните въздействия на отпечатъка, направен от символите. Този символизъм следователно имаше много сериозни основания.
към текста >>
349.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Само помислете как определени религиозни Ордени говоря не за окултни, а за религиозни Ордени бяха свързвани с физически труд, с работа позволяваща да възникне в душата възхищение от природата, наслада от онова, което живее наоколо в света; само помислете как такива Ордени, ако тези
принципи
бяха разбирани, изискваха външен, физически труд.
Свещеническите Ордени, грижещи се за развитието на религиозния живот, следователно в известен смисъл бяха прави да внимават, когато се появяваха мистици сред тях, най-малкото защото тъмната страна на мистицизма не трябва да излиза на преден план. Затова в известен смисъл те издигнаха прегради срещу навлизането в духовните светове.
Само помислете как определени религиозни Ордени говоря не за окултни, а за религиозни Ордени бяха свързвани с физически труд, с работа позволяваща да възникне в душата възхищение от природата, наслада от онова, което живее наоколо в света; само помислете как такива Ордени, ако тези принципи бяха разбирани, изискваха външен, физически труд.
Онези, които основаваха такива Ордени, си казваха:
към текста >>
350.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Но обоснованият и единствен правилен път за хората ще бъде да приемат водещите
принципи
на Духовната Наука, чрез което от едната страна светлината, хвърлена върху природата ги предпазва, когато пробиват нейния воал.
От другата страна човекът го приближава опасността, че в процеса на независимото развитие на Духа-Себе Ариман може да го завладее. Вече нови, онези които имат очи за такива неща забелязват как хората губят своята независимост и как всъщност Ариман води ръцете им когато пишат. Това е едната страна, а другата е, че неща се вземат и използват и се вярва, че е възможно те да бъдат отделени от своя създател.
Но обоснованият и единствен правилен път за хората ще бъде да приемат водещите принципи на Духовната Наука, чрез което от едната страна светлината, хвърлена върху природата ги предпазва, когато пробиват нейния воал.
Трябва да бъдат създадени зоология, ботаника, земеделие основани на принципите на Духовната Наука; всичко, също и медицината, трябва да се обогати с тези принципи. Но медицината може да бъде правилно обогатена само от онези, които не се страхуват да пронижат воала на природата, да навлязат правилно в Ариманическия свят, където трябва да се борят с духовете на разрушението. За да открие какво носи здраве на човека, някой трябва да навлезе в областта на онези духове, които рушат целия човешки живот, които причиняват болести и смърт; защото само в сферата, където лежат по-дълбоките причини за болестта и смъртта, може да бъде намерено лекарството.
към текста >>
Трябва да бъдат създадени зоология, ботаника, земеделие основани на
принципи
те на Духовната Наука; всичко, също и медицината, трябва да се обогати с тези
принципи
.
От другата страна човекът го приближава опасността, че в процеса на независимото развитие на Духа-Себе Ариман може да го завладее. Вече нови, онези които имат очи за такива неща забелязват как хората губят своята независимост и как всъщност Ариман води ръцете им когато пишат. Това е едната страна, а другата е, че неща се вземат и използват и се вярва, че е възможно те да бъдат отделени от своя създател. Но обоснованият и единствен правилен път за хората ще бъде да приемат водещите принципи на Духовната Наука, чрез което от едната страна светлината, хвърлена върху природата ги предпазва, когато пробиват нейния воал.
Трябва да бъдат създадени зоология, ботаника, земеделие основани на принципите на Духовната Наука; всичко, също и медицината, трябва да се обогати с тези принципи.
Но медицината може да бъде правилно обогатена само от онези, които не се страхуват да пронижат воала на природата, да навлязат правилно в Ариманическия свят, където трябва да се борят с духовете на разрушението. За да открие какво носи здраве на човека, някой трябва да навлезе в областта на онези духове, които рушат целия човешки живот, които причиняват болести и смърт; защото само в сферата, където лежат по-дълбоките причини за болестта и смъртта, може да бъде намерено лекарството.
към текста >>
351.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Хората вярват, че са се издигнали далече над Гьоте, докато истината се състои повече и най-много в това, да приложим неговите всеобхватни
принципи
, неговият величествен подход за разглеждане на нещата върху нашите сега вече по-съвършени помощни научни средства и факти.
Колкото и радостен да е обаче споменатият стремеж на нашите съвременници, да се свържат някъде с Гьоте, не можем все пак никак да признаем, че начинът, по който това става, е сполучлив. Твърде често липсва именно тук необходимото безпристрастие, което единствено дава възможност да се потопим в дълбочините на Гьотевия гений, преди да седнем на критическия стол. Счита се, че Гьоте е вече надминат в много неща, понеже не се познава цялото негово значение.
Хората вярват, че са се издигнали далече над Гьоте, докато истината се състои повече и най-много в това, да приложим неговите всеобхватни принципи, неговият величествен подход за разглеждане на нещата върху нашите сега вече по-съвършени помощни научни средства и факти.
При Гьоте съвсем не се касае за това, дали резултатът на неговите изследвания е в съгласие с този на днешната наука, а винаги само за това, как е схващал той нещата. Резултатите носят печата на неговото време, т.е., те стигат до там, до където са стигали научните помощни средства и опитът на неговото време. Неговият подход в мисленето, неговият подход в постановката на проблемите остава обаче като едно трайно постижение, към което се отнасяме с най-голяма несправедливост, когато го третираме гледайки отгоре надолу. Обаче нашето време има тази особеност, че за него производителната духовна сила на гения се явява почти лишена от значение. Как би могло също да бъде другояче в едно време, в което е забранено всяко излизане над физическия опит в науката както и в изкуството.
към текста >>
Тук моята задача ще бъде да покажа, доколко развитите
принципи
могат да намерят приложение в една от най-младите и същевременно най-много оспорвани науки, върху естетиката.
Тук моята задача ще бъде да покажа, доколко развитите принципи могат да намерят приложение в една от най-младите и същевременно най-много оспорвани науки, върху естетиката.
Естетиката е науката, която се занимава с изкуството и неговите творения, тя едва ли има стогодишна старост. С пълно съзнание за откриването на една нова научна област излезе напред първо Александер Готлиб Баумгартен в 1750 година. В същото време Винкелман и Лесинг полагат усилия, за да стигнат до едно основно съждение върху принципни въпроси на изкуството. Всичко, което по-рано е било опитано в тази област, не може да се нарече даже като едно начало на тази наука. Самият велик Аристотел, този духовен великан, който е упражнил едно такова голямо влияние, едно такова меродавно влияние върху всички клонове на науката, е останал напълно безплоден за естетиката.
към текста >>
Бележка на преводача./ не може, без да се опира на автентични
принципи
, да бъде нещо друго, освен едно събирателно място за натрупване на бележки върху хората на изкуството и техните творения, към които се прибавят повече или по-малко сполучливи остроумни забележки, които обаче, поради това, че произхождат от произволни субективни разсъждения, са без стойност.
Това, което изкуството ни предлага, ние го научаваме по пътя на мисленето в по-чиста, по-неразмътена форма, а не първо забулено чрез сетивния блясък. Само чрез софистизиране се стига от гледната точка на тази естетика до там, да се изпусне от погледа истинското компрометиращо последствие, че в изобразителните изкуства алегорията и в поетичното изкуство дидактическата поезия са най-висшите форми на изкуството Тази естетика не може да разбере самостоятелното значение на изкуството Ето защо тя се оказа като неплодотворна. Обаче не трябва да се отиде много далече и затова да се откажем от една лишена от противоречие естетика. В тази насока отиват много далече онези, които искат да превърнат всяка естетика в история на изкуството. Тази наука /историята на изкуството.
Бележка на преводача./ не може, без да се опира на автентични принципи, да бъде нещо друго, освен едно събирателно място за натрупване на бележки върху хората на изкуството и техните творения, към които се прибавят повече или по-малко сполучливи остроумни забележки, които обаче, поради това, че произхождат от произволни субективни разсъждения, са без стойност.
От друга страна обаче някои се нахвърлят върху естетиката, като и се противопоставя един вид физиология на вкуса. Хората, които имат това схващане, искат да изследват най-простите, най-елементарни случаи, в които имаме усещане на удоволствие, и след това да се издигнат до все по-сложни случаи, за да противопоставят на "естетиката отгоре" една "естетика отдолу". По този път вървят Фехнер в своята книга "Предучилище на естетиката". В същност не може да се разбере, как едно такова съчинение можа да намери последователи при един народ, която е имал един Кант. Естетиката трябвало да изходи от изследването на чувството на удоволствие, като че всяко усещане на удоволствие би било вече едно естетическо чувство и като че ние бихме могли да различим едно чувство на удоволствие от друго не чрез предмета, чрез който то е произведено, а чрез нещо друго.
към текста >>
художникът твори според същите
принципи
, според които твори природата; обаче той третира според тези
принципи
индивидите, докато, за да употребим думите на Гьоте, не прави за себе си нищо от индивидите.
Обаче художникът трябва да стигне до това, което му се явява като тенденция на природата. И това разбира Гьоте, когато изразява своето творчество с думите: "аз не спирах, докато не намерих една изпъкваща точка, от която можех да извлека много неща". При художника цялата външност на неговото творение трябва да изразява цялата вътрешност; при произведенията на природата външността остава зад вътрешността, вътрешността не е напълно изразена във външността, и изследващият човешки дух трябва тепърва да познае тази вътрешност. Така законите, според които постъпва художникът, не са нищо друго освен вечните закони на природата, обаче чисти, неповлияни от каквото и да е пречка. Следователно не това, което е, лежи на основата на творенията на изкуството, а това, което би могло да бъде, не действителното, а възможното.
художникът твори според същите принципи, според които твори природата; обаче той третира според тези принципи индивидите, докато, за да употребим думите на Гьоте, не прави за себе си нищо от индивидите.
"тя постоянно гради и постоянно разрушава", защото иска да постигне съвършеното не чрез и с отделния индивид, а с цялото. Съдържанието на едно произведение на изкуството е нещо сетивно действително това отговаря на въпроса "Що"; във формата, която художникът му дава, стремежът му е насочен към това, да надмине природата в нейните собствени намерения, да постигне в по-висок размер това, което е възможно с нейните средства и закони, отколкото самата природа е в състояние да стори това.
към текста >>
352.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Без съмнение ще изпъкне все повече и повече, че този, който никога не е имал една живописна четка в ръката си и не знае нищо от това, което може да направи, не би трябвало да съди изхождайки от абстрактни
принципи
.
Когато хората разбират в тази област, за какво се касае, те ще видят, че онова, което се разбира под ясновидство, може да бъде добър приятел с художественото творчество, че те взаимно се подбуждат, че могат взаимно да се оплодят.
Без съмнение ще изпъкне все повече и повече, че този, който никога не е имал една живописна четка в ръката си и не знае нищо от това, което може да направи, не би трябвало да съди изхождайки от абстрактни принципи.
Критика вън от изкуството, критикуваща критика, ще трябва да отстъпи може би на заден план, когато ще настъпи приятелство между изкуство и ясновидството. Но точно това, което тук се разбира под модерна Духовна Наука, е нещо съвършено различно от онова, което по-рано се е наричало естетика и се нарича и днес така. Художници са ми казвали, че такива хора те наричат "естетически мърморковци". Естетическо мърморене не е това, което разбираме тук, а то е едно живеене в същия елемент, в който живее също и художникът, само че ясновидецът изживява в чисто духовното това, на което художникът дава форма. Бих могъл да кажа, че към много неща, които действуват поощряващо върху човечеството, принадлежи също и това.
към текста >>
353.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Днес често чуваме възражението: Да се строи според някакви художествени
принципи
, това е твърде скъпо.
Днес много хора се дразнят, ако една сграда, предназначена за жилище, или нещо друго, чиято целесъобразност е явна за всички, бъде пожертвувана в името на красотата или изкуството.
Днес често чуваме възражението: Да се строи според някакви художествени принципи, това е твърде скъпо.
Обаче хората не винаги са мислили по този начин, и то най-вече през онези епохи, когато в душите си те са усещали връзката с духовния свят. Тогавашният човек е имал ясното усещане: Ето, аз съм поставен в този физически свят, но както нося душа и Дух в моето човешко тяло, така в себе си аз нося и още нещо, което не се съдържа в заобикалящия ме природен свят. Когато Духът и душата напуснат моето физическо тяло, тогава става ясно как физическото обкръжение се отнася към моята телесна обвивка. Тогава заобикалящият ме физически свят веднага разяжда формата на моето физическо тяло и го превръща в труп. Природните закони влизат в сила, едва когато човекът е превърнат в труп.
към текста >>
Доколкото архитектурните форми са били подчинени на художествени, а не на чисто прагматични
принципи
, те водят своя произход именно от надгробните паметници.
Едва сега ние разбираме огромното значение на култа към мъртвите в по-древните епохи. Искаме ли да проумеем как са възникнали по-старите архитектурни форми, ние задължително трябва да се потопим в настроението на душата, която след смъртта остава без своето тяло и търси обратния път към духовния свят. Тя не може да намери този път в минералното, растителното и животинското царство. Но древните бяха убедени, че след като вече е стояла в определено отношение спрямо напуснатото тяло, сега душата може да намери обратния път към духовния свят именно чрез засводените архитектурни форми на над гробните паметници. Един от импулсите за възникването на древните архитектурни форми се крие тъкмо в това усещане.
Доколкото архитектурните форми са били подчинени на художествени, а не на чисто прагматични принципи, те водят своя произход именно от надгробните паметници.
Художественият елемент на архитектурното изкуство е най-дълбоко свързан с култа към мъртвите. Древните хора бяха убедени, че човешката душа е безсилна да прояви истинската си природа, ако трябва да се противопоставя само на минералите, растенията и животните; те бяха убедени, от друга страна, че Аполон, Зевс и Атина също не могат да проявят истинската си природа, ако са заобиколени само от външния физически свят. Как душата е обърната към Космоса ето какво трябва да бъде проучвано, и едва тогава ние ще сме в състояние да разберем пропорциите в сложните архитектурни форми на древния Изток. В същото време тези архитектурни форми на древния Изток са едно живо доказателство, че хората, от чиято фантазия те са възникнали, са си казвали: В своята вътрешна същност, човекът не принадлежи на физическия земен свят. Той принадлежи на един друг свят.
към текста >>
354.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Опитах се да покажа, ако ми позволите този израз, как антропософският поглед е обучен да оценява не само архитектурните форми и произведения, но и едно такова изкуство, което буди само усмивки, ако го наречем с това име, каквото е било например изкуството на древните да се обличат според
принципи
и закономерности, които са валидни в духовния свят.
Вчера аз се опитах да покажа как антропософските възгледи за света ни отвеждат дотам, че изкуството от ново има шанс да бъде прието от човечеството, и то по един много по-интензивен начин, отколкото това е възможно под влиянието на материализма и натурализма.
Опитах се да покажа, ако ми позволите този израз, как антропософският поглед е обучен да оценява не само архитектурните форми и произведения, но и едно такова изкуство, което буди само усмивки, ако го наречем с това име, каквото е било например изкуството на древните да се обличат според принципи и закономерности, които са валидни в духовния свят.
После се опитах да насоча вниманието Ви върху това, как самият човек, взет в неговия цялостен облик, може да бъде разглеждан по чисто художествен път, като изтъкнах космическата предистория на човешката глава.
към текста >>
Напротив, пластиката загатва за начина, по който в Земната си форма човекът непосредствено участвува в процесите на духовния свят, как той непрекъснато преодолява земно-натуралистичните
принципи
и как във всяка една от своите форми той остава израз на духовния свят.
Да, в известен смисъл изкуството на обличането ни отвежда към времето „преди“ инкарнацията, а архитектурата във времето „след“ инкарнацията. Ето защо, както обясних вчера, архитектурата възниква от над гробните паметници и постройки.
Напротив, пластиката загатва за начина, по който в Земната си форма човекът непосредствено участвува в процесите на духовния свят, как той непрекъснато преодолява земно-натуралистичните принципи и как във всяка една от своите форми той остава израз на духовния свят.
С това ние засегнахме онези изкуства, които имат нещо общо с пространствените форми и, следователно, с отношението, което човешката душа изгражда към света чрез физическото пространствено тяло.
към текста >>
355.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Добродетелен в истинския смисъл на думата е само цялостният човек, този, който осъществява духовните
принципи
в самия себе си и то чрез един или друг волеви акт.
При добродетелността не става дума за това, че изобщо сме годни за нещо външно, а че сме годни, подготвени за общуване с духовния свят.
Добродетелен в истинския смисъл на думата е само цялостният човек, този, който осъществява духовните принципи в самия себе си и то чрез един или друг волеви акт.
Сега обаче ние навлизаме в една област от човешката природа, която е много близка до религиозното начало и е твърде далеч от художествената област, особено областта на красивото. Но всичко в света е изградено полярно, ето защо тъкмо по отношение на Тициановата картина, бихме могли да заявим следното: В нейната горна част ние се сблъскваме с непосредствената опасност да напуснем областта на красотата, която се простира над Божията майка. Но оттам нагоре започва и бездната на мъдростта. Обаче долу зейва друга бездна. Защото веднага щом изобразим добродетелността, или това, което човекът осъществява със свои собствени сили, но под ръководството на духовния свят, ние отново напускаме света на красотата.
към текста >>
356.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
*20. Евритмия практически нов вид изкуство, чиито
принципи
Рудолф Щайнер извлича по свръхестествен път от Гьотевото учение за метаморфозата.
*20. Евритмия практически нов вид изкуство, чиито принципи Рудолф Щайнер извлича по свръхестествен път от Гьотевото учение за метаморфозата.
Лекциите на Р. Щайнер върху евритмията обхващат Събр. Съч. №277-№279.
към текста >>
357.
ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 20 декември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
От изключително голямо значение за излагането на идеите, които бяха поднесени в лекцията, е да стигнем до
принципи
те, съгласно които трябва да се употребяват материалите за инструментите.
Ако аз самият направя някои забележки в тази връзка, бих го направил до известна степен в насоката, че по въпроса всъщност изобщо не би трябвало да се дискутира, затова пък той би могъл да се доразработи. Дори вярвам с това да говоря напълно в смисъла на д-р Томастик.
От изключително голямо значение за излагането на идеите, които бяха поднесени в лекцията, е да стигнем до принципите, съгласно които трябва да се употребяват материалите за инструментите.
към текста >>
Но в мисълта си човек би могъл да си представи едно идеално помещение, което е построено изцяло съобразно акустичните
принципи
.
Виждате ли, човек може да си представи по един съвсем идеален начин как би трябвало да прави инструментите, ако иска да чува идеално. При това във всички случаи трябва да се разгледа още и следното: Дори и когато се вземе някое помещение, някоя концертна зала, която се намира на дадено място и притежава добра акустика, и я копираме съвсем точно, но на друго място, акустиката може и съвсем да липсва.
Но в мисълта си човек би могъл да си представи едно идеално помещение, което е построено изцяло съобразно акустичните принципи.
към текста >>
Помещения, построени изцяло съобразно акустични
принципи
, не биха били по-приятни за гледане, отколкото някой оркестър!
Да, едно такова помещение не може да бъде опазено от това, че когато седим вътре в него, също така го и виждаме отвътре. Ние трябва също така и да го гледаме. Ако не излизаме от принципа, че в момента, в който започва музиката, помещението се затъмнява, не можем само да слушаме, тъй като имаме и очи. Не можем да го построим само от акустична гледна точка, имайки предвид факта, че трябва и да му се наслаждаваме, преди да започне музиката. Иначе би трябвало да влезем на тъмно.
Помещения, построени изцяло съобразно акустични принципи, не биха били по-приятни за гледане, отколкото някой оркестър!
към текста >>
358.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Основни
принципи
на един модерен светоглед“ (Събр.
1894 г. „Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр.
съч. 4).
към текста >>
28), както и „Ръководни антропософски
принципи
“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч.
28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр.
съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>
359.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Такива древни окултни
принципи
са от голяма важност.
По такъв начин той може да си навлече добро, или зло за останалата част от живота си. В ранните периоди на живота, твърде много може да се постигне като се съблюдават известни закони на възпитанието и образованието. След това идва една много важна повратна точка. Тогава твърде лесно може да се деградира, ако на младежа му бъде позволено, твърде рано да се впусне в живота, с пълна увереност в себе си. Възприетият принцип днес, който изпраща младите хора твърде рано самостоятелно в живота, е твърде вреден: би трябвало да мине Петият период на живота, преди това да стане.
Такива древни окултни принципи са от голяма важност.
Ето защо в миналото, по наставленията на онези, които са знаели нещо по тези въпроси, е било необходимо да се завършат годините на чиракуването и калфа, преди човек да се нарече майстор.
към текста >>
360.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Обстоятелството, че обучението и възпитанието по начало би трябвало да се опират на психологията, е нещо самопонятно и Вие добре знаете, че например широко разпространената в миналото Хербартова педагогика се основава на
принципи
те от Хербартовата психология.*8
Занапред всяко обучение ще бъде провеждано с оглед на една истинска психология, която обаче може да бъде извлечена единствено от антропософското духовнонаучно познание.
Обстоятелството, че обучението и възпитанието по начало би трябвало да се опират на психологията, е нещо самопонятно и Вие добре знаете, че например широко разпространената в миналото Хербартова педагогика се основава на принципите от Хербартовата психология.*8
към текста >>
В следващите лекции ще проследим внимателно тези основни
принципи
и ще установим, че с тяхна помощ бихме могли да внесем в преподаването нещо наистина ново, така че да насочим детето към душевно и телесно здраве, а не към духовно и физическо израждане.
В следващите лекции ще проследим внимателно тези основни принципи и ще установим, че с тяхна помощ бихме могли да внесем в преподаването нещо наистина ново, така че да насочим детето към душевно и телесно здраве, а не към духовно и физическо израждане.
Повечето грешки в областта на възпитанието се дължат на незнание. В твърдението на физиолозите, че нервите се делят на „сетивни" и „моторни" има само една игра на думи. Защо се говори за „моторни" нерви? Защото има много случаи, когато поради засягане на определени нервни пътища, например тези, които водят долните крайници, човек иска да ходи, но не може. Обикновено се казва, че човек не може да се движи понеже нервните центрове и пътища са „парализирани", в случая тези „моторни" нерви, които привеждат краката в движение.
към текста >>
361.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако ние бихме си позволили да говорим тук неподготвени по тази тема, а и за всичко, свързано с Вашата реформаторска дейност, това би означавало, в педагогическата си практика Вие да се придържате към досегашните психологии, към досегашните
принципи
на възпитание и т.н.
Да, тези неща следва да се имат предвид; в противен случай опустошителните въздействия върху естественонаучното мислене могат да се окажат много големи.
Ако ние бихме си позволили да говорим тук неподготвени по тази тема, а и за всичко, свързано с Вашата реформаторска дейност, това би означавало, в педагогическата си практика Вие да се придържате към досегашните психологии, към досегашните принципи на възпитание и т.н.
В училищната си практика Вие би трябвало да вмъкнете обичайния подход на днешното време. Обаче всичко, което е станало „обичайно" в тази област, е същинска злина от гледна точка на истинската психология.
към текста >>
362.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Сега отново ще се опитаме да извървим пътя от Духа, през душата, слизайки към тялото, за да имаме пред себе си целия човек, с крайната цел да извлечем от тези лекции някои важни
принципи
за възпитанието.
За да стигнем до това познание, ние се опитахме да обхванем човешкото същество и от душевна, и от духовна гледна точка. Нека да не забравяме: Искаме ли да вникнем в духовната същност на човека, трябва да изхождаме от различните състояния на съзнанието; целият ни живот минава в будност, сънуване и сън, така че всичките ни жизнени прояви протичат в едно от тези три състояния.
Сега отново ще се опитаме да извървим пътя от Духа, през душата, слизайки към тялото, за да имаме пред себе си целия човек, с крайната цел да извлечем от тези лекции някои важни принципи за възпитанието.
към текста >>
363.
14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако разглеждаме човека според
принципи
те, застъпвани в хода на тези лекции, представляващи въведение в истинското педагогическо изкуство, пред нас ще изпъкне наред с всичко друго и външната троична система на физическото тяло.
Ако разглеждаме човека според принципите, застъпвани в хода на тези лекции, представляващи въведение в истинското педагогическо изкуство, пред нас ще изпъкне наред с всичко друго и външната троична система на физическото тяло.
Ние ясно различаваме всичко онова, което е свързано с организацията и формата на главата, от условията, всред които са форми рани системата на гърдите и системата на крайниците, като в същото време имаме предвид, че формирането на крайниците е нещо много по-сложно, отколкото обикновено си мислим, защото това, което е заложено в крайниците, фактически е създадено в посока отвън навътре и, така да се каже, продължава във вътрешната природа на човека; ето защо в случая ние трябва да различаваме това, което е изградено в посока навътре, от това, което е изградено в посока навън.
към текста >>
364.
Бележки
GA_293 Общото човекознание
*25 евритмия практически нов вид изкуство, чиито
принципи
Р.
*25 евритмия практически нов вид изкуство, чиито принципи Р.
Щайнер извежда по свръхсетивен път от Гьотевото учение за метаморфозата.
към текста >>
*29 Рудолф Щайнер и Ита Вегман, „Основни
принципи
за разширено лечебно изкуство според духовнонаучното познание" (Събр.Сьч. №27).
*29 Рудолф Щайнер и Ита Вегман, „Основни принципи за разширено лечебно изкуство според духовнонаучното познание" (Събр.Сьч. №27).
Книгата е преведена на български от г-н Димо Р.Даскалов.
към текста >>
365.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ. обобщава:
Принципи
те са правилни; да се отклони възхищението, да се отклони предаността.
Р.Щ. обобщава: Принципите са правилни; да се отклони възхищението, да се отклони предаността.
Само че Вие няма да постигнете много, ако приказвате с тези деца, защото на тях това много ще им хареса. Влюбването им много повече се основава на чувствата и страданията, а не на представите и би било изключително тежко, ако на това страдание се излезе с чести срещи.
към текста >>
366.
13. ТРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 4. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
III. За музикалните
принципи
в І клас
III. За музикалните принципи в І клас
към текста >>
367.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 5.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
У. развива
принципи
те на обучението по музика в I и II клас.
У. развива принципите на обучението по музика в I и II клас.
към текста >>
368.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Но нашите
принципи
на възпитание трябва коренно да се променят, ако искаме да постигнем в тази точка правилното!
Ние не бива да крачим към това. Ние трябва да развием силно силите, които могат да бъдат събудени в човешката детска душа, за да може по-късно човекът да напусне развитието си през детството. Днес той гледа назад към детството, чувства се върнат в него, не може да извлече от детството си нещо, защото нищо не е било развито.
Но нашите принципи на възпитание трябва коренно да се променят, ако искаме да постигнем в тази точка правилното!
Преди всичко ние трябва да сме много внимателни във всичко от съвремието, което се възхвалява като нещо специално, като особено лечебно.
към текста >>
369.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Под влияние на възпитателните
принципи
, за които говорих, пред учителя се поставят големи изисквания относно подготовката, която той трябва да извърши.
Ала всичко това предполага, че с учителя трябва да се случат много неща, преди той да влезе в класа.
Под влияние на възпитателните принципи, за които говорих, пред учителя се поставят големи изисквания относно подготовката, която той трябва да извърши.
Предварително, като учител, човек трябва да положи, колкото се може повече усилия, за да може после да използува времето, което има на разположение в класа. Това учителят научава много бавно и постепенно. И единствено чрез това бавно и постепенно научаване човек достига дотам, наистина да се съобразява с индивидуалността на детето.
към текста >>
Логично две неща са привидно доста отдалечени едно от друго: урокът по смятане и моралните
принципи
.
Логично две неща са привидно доста отдалечени едно от друго: урокът по смятане и моралните принципи.
Обикновено чрез урока по смятане ние никога не се приближаваме до моралните принципи, защото първоначално тук ние не откриваме логическа връзка.
към текста >>
Обикновено чрез урока по смятане ние никога не се приближаваме до моралните
принципи
, защото първоначално тук ние не откриваме логическа връзка.
Логично две неща са привидно доста отдалечени едно от друго: урокът по смятане и моралните принципи.
Обикновено чрез урока по смятане ние никога не се приближаваме до моралните принципи, защото първоначално тук ние не откриваме логическа връзка.
към текста >>
370.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ето защо, когато се казва, че зад Валдорфските
принципи
също се крие една секта, в която хората вършат разни свои приумици, тогава трябва да се занимаем именно с тях, с конкретните условия, в които те живеят и тогава ще видим, че те могат да присъствуват по твърде особен начин в преподаването и във възпитанието, и че фактически то не желае нищо друго, освен да осъществи общочовешкия идеал в живия човек именно практически, а не причудливо, измамно-идеалистично и абстрактно.
Сигурно мнозина могат да кажат: Има едно антропософско движение и в него вече срещаме фанатици. Ако наблюдавате по-внимателно, Вие ще откриете: Антропософията не желае нищо друго, освен да направи познанието всестранно и да го одухотвори. Това, че я наричат антропософия, това на нея, както вече казах, ú е напълно безразлично. Тя наистина не желае нищо друго, освен да направи отново универсално това, което постепенно е станало едностранчиво. Ако все пак в антропософското движение откриваме фанатизъм, дори догматичност, придържане към определени формули, това е внесено отвън, то не се е оформило отвътре, защото в движението бяха внесени много неща, които изобщо не съответствуваха на природата и на същността му.
Ето защо, когато се казва, че зад Валдорфските принципи също се крие една секта, в която хората вършат разни свои приумици, тогава трябва да се занимаем именно с тях, с конкретните условия, в които те живеят и тогава ще видим, че те могат да присъствуват по твърде особен начин в преподаването и във възпитанието, и че фактически то не желае нищо друго, освен да осъществи общочовешкия идеал в живия човек именно практически, а не причудливо, измамно-идеалистично и абстрактно.
към текста >>
371.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И особено в терапията почти не може да бъде открито нещо рационално, върху което да се гради практика с помощта на действителни
принципи
.
Ако си представим, как всъщност изглежда изучаването на медицината днес, то ще открием поне главното че терапията следва патологията, без между двете да съществува ясно разбираема връзка. Особено в терапията голият емпиричен метод и почти единствен метод днес.
И особено в терапията почти не може да бъде открито нещо рационално, върху което да се гради практика с помощта на действителни принципи.
Знаем, че тези недостатъци на медицинското мислене през 19 век довеждат дори до школата на медицинския нихилизъм, залагащ изцяло на диагнозата. Нихилизъм, който всъщност е напълно доволен, когато болестите бъдат разпознати и който общо се отнася доста скептично спрямо някакво рацио в лечението. А би трябвало, бих искал да кажа, ако по чисто разумен път поставяме изискванията спрямо медицината, все пак би трябвало да кажем, че заедно с диагнозата трябва да е дадено и нещо, което да ни насочи към лечението. Не бива да съществува само външната връзка между терапия и патология. В известен смисъл така би трябвало да разпознаваме същността на заболяването, че изхождайки от нея, да можем да си формираме мнение и за лечебния процес.
към текста >>
Съществува съвършен паралел между това, което изживяваме вътрешно-душевно и това, което в природата представлява формообразуващи природни
принципи
.
Не бих могъл да мисля, ако със същите сили, които съм извел извън материята, не бих осъществявал мисленето, чувствуването и волята. И така, ако разгледам нисшите организми, то трябва да кажа: това, което тук са пластичните сили, това е същото, което аз нося в себе си, но това аз съм го извел извън моите органи, взел съм го за себе си, и със същите тези сили, които във външния свят, в нисшия организмов свят, са пластични, с тези сили аз мисля, чувствувам и желая. И който би желал да бъде психолог със съответна субстанция в своите психологически построения, а не с голи думи, както е конструирана днешната психология, той всъщност така би трябвало да проследи мисловните, чувствени и волеви процеси, че в тях, в духовно-душевен аспект, да посочи същите процеси, които в нисшия свят се явяват като пластични форми. Помислете само, как вътрешно в своя душевен процес, ние действително можем да осъществим това, което с организма си вече не можем отново да ги осъществим: поредица от мисли, които сме изгубили, можем отново да ги възстановим, изхождайки от други мисли. При това постъпваме по начин, сходен на този, който вече описах, а именно: появява се не непосредствено граничещото, а нещо, което е силно отдалечено.
Съществува съвършен паралел между това, което изживяваме вътрешно-душевно и това, което в природата представлява формообразуващи природни принципи.
Тук съществува съвършен паралел. Този паралел трябва да бъде посочен и да бъде показано, че в основата човекът във външния свят притежава като формообразуващи принципи това, което вътрешно, под формата на душевно-духовен живот е изнесъл извън собствения си организъм. По тази причина в неговия собствен организъм това вече не лежи в основата на материята, на субстанцията. Добре, но всичко това не е изнесено в еднаква степен от всички части на организма, но е изнесено по различен начин. И едва след като в известна степен сме въоръжени с предварителното познание, което изложих сега, едва тогава можем по съответен начин да пристъпим към човешкия организъм.
към текста >>
Този паралел трябва да бъде посочен и да бъде показано, че в основата човекът във външния свят притежава като формообразуващи
принципи
това, което вътрешно, под формата на душевно-духовен живот е изнесъл извън собствения си организъм.
И който би желал да бъде психолог със съответна субстанция в своите психологически построения, а не с голи думи, както е конструирана днешната психология, той всъщност така би трябвало да проследи мисловните, чувствени и волеви процеси, че в тях, в духовно-душевен аспект, да посочи същите процеси, които в нисшия свят се явяват като пластични форми. Помислете само, как вътрешно в своя душевен процес, ние действително можем да осъществим това, което с организма си вече не можем отново да ги осъществим: поредица от мисли, които сме изгубили, можем отново да ги възстановим, изхождайки от други мисли. При това постъпваме по начин, сходен на този, който вече описах, а именно: появява се не непосредствено граничещото, а нещо, което е силно отдалечено. Съществува съвършен паралел между това, което изживяваме вътрешно-душевно и това, което в природата представлява формообразуващи природни принципи. Тук съществува съвършен паралел.
Този паралел трябва да бъде посочен и да бъде показано, че в основата човекът във външния свят притежава като формообразуващи принципи това, което вътрешно, под формата на душевно-духовен живот е изнесъл извън собствения си организъм.
По тази причина в неговия собствен организъм това вече не лежи в основата на материята, на субстанцията. Добре, но всичко това не е изнесено в еднаква степен от всички части на организма, но е изнесено по различен начин. И едва след като в известна степен сме въоръжени с предварителното познание, което изложих сега, едва тогава можем по съответен начин да пристъпим към човешкия организъм. Защото, разглеждайте всичко онова, от което е изградена нервната ни система, и ще откриете следния своеобразен факт: тъкмо това, което обикновено описваме като нервни клетки, като нервна тъкан и т.н., тъкмо това всъщност е образование, сравнително изостанало на една по-ранна степен на развитие. Това са едни по-ранни стадии на развитие, и това са не особено напреднали в развитието си клетъчни образования.
към текста >>
И така, за да говорим конкретно, да вземем, но само като пример, някакъв орган да кажем белия дроб или нещо подобно: при такива органи би се установило, че сме им отнели формообразуващи
принципи
, за да използуваме тези
принципи
за своята духовно-душевна дейност.
А сега си представете, че по повод на нещо, което ние наричаме болест (по този въпрос ще говоря по-късно по един по-точен начин), въвеждаме в организма това, което сме му отнели. Или представете си, че тези формообразуващи сили, съществуващи в природата извън човека, които сили ние сме отнели от нашия организъм, тъй като ги използуваме за духовно душевна дейност, представете си, че прилагайки дадено растение или нещо подобно, под формата на лечебно средство, ние връщаме организма тези сили и го свързваме с това, което в момента му липсва. Ние помагаме на организма, като му даваме това, което първоначално сме му отнели, за да можем да бъдем хора. Тук вече виждате да просветлява нещо, което бихме могли да наречем лечебен процес: извикваме на помощ онези сили от външната природа, които ние, като нормални хора, нямаме, и които прилагаме, за да може нещо в нас да стане по-силно, отколкото е при нормалния човек.
И така, за да говорим конкретно, да вземем, но само като пример, някакъв орган да кажем белия дроб или нещо подобно: при такива органи би се установило, че сме им отнели формообразуващи принципи, за да използуваме тези принципи за своята духовно-душевна дейност.
Ако от растителното царство вземем именно онези сили, които сме отнели от белия дроб, и ако при някакво нарушение в белодробната система ги въведем в човека, то с това ние помагаме на белодробната дейност. Виждате, тук би възникнал въпросът: кои сили в природата извън човека са подобни на силите, залегнали в основата на човешките органи, които сили са били извлечени за целта на духовно-душевната дейност? Тук виждате път, по който от обикновения опитен метод в терапията може да се достигне до един вид рацио в терапията. Тук, наред със заблужденията, възцарили се по повод на нервната система, които заблуждения се отнасят до човешката природа, съществува и едно друго значително заблуждение, което днес ще засегна, но което по-късно искам да разгледам по-отблизо, заблуждение относно природата извън човека. Виждате ли, в материалистичната епоха постепенно се стига до представата за и един вид еволюция на външните същества, от тъй нареченото най-просто до най-сложното.
към текста >>
372.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ето защо Ви моля да не се озадачавате, ако именно при това
принципи
ално разглеждане изхождам от минералните лечебни средства, но във всеки случай бих желал да кажа изхождам от участието на активността на тези минерални лечебни средства в живота, в органичния живот.
А сега да приемем, че в долния човек съществуват известни нарушения, такива нарушения, които могат да бъдат разпознати, по-късно ще разгледаме средствата, чрез които можем да разпознаем отделните заболявания, до които водят тези нарушения. Какво можем да направим? Тук бих желал да вмъкна едно наблюдение, което вероятно ще бъде важно за онези, които са твърде склонни към известна едностранчивост в употребата на лекарствените средства. При известни хора съществува един вид отрицателно отношение спрямо минералните лечебни средства. Това отношение не е оправдано, защото ще видим, че чистите растителни лечебни средства са активни само в съвсем определени граници, и че именно в по-сериозните случаи минералните лечебни средства имат огромно значение.
Ето защо Ви моля да не се озадачавате, ако именно при това принципиално разглеждане изхождам от минералните лечебни средства, но във всеки случай бих желал да кажа изхождам от участието на активността на тези минерални лечебни средства в живота, в органичния живот.
Така например Вие можете да получите една разширена представа за определени методи на лечение на долната част на човешкото тяло в неговото съотношение спрямо горната част, когато изследваме стридата; стридата, със способността и да образува черупка е нещо изключително интересно. Защото виждате ли, стридата именно изтласква своята въглекиселинна варовикова черупка от вътре навън. И когато от духовно научна гледна точка изследвате стридата при това из следване обаче трябва да извикат не на помощ духовната наука то Вие ще трябва да признаете, че тази стрида е едно действително много нисшо живо същество от животинския еволюционен ред, но че в цялостния Космос тя въпреки това заема относително високо място. Тя заема споменатото място поради факта, че това което човекът носи в себе си като мислене, тя го излъчва, отделя го от себе си. В известен смисъл силите, формиращи черупката и протичащи по посока отвътре навън, сочат пътя, по който от стридата бива излъчено нещо, което след това, ако би се свързало с нейния органичен растеж, би създало от стридата едно много умно същество и би я превърнало в едно много висше животинско същество.
към текста >>
373.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тук дори е необходимо човекът да бъде разглеждан според съвсем различни
принципи
.
Как в съчетанието на тези сили протича човешкия живот в състояние на здраве и болест, може лесно да се види, когато, бих желал да кажа почти с отчаяние застанем пред един много важен факт, а именно, че човешкият организъм трябва да бъде лекуван по различен начин в зависимост от това, дали става дума за горе разположените части на тялото или за частите, разположени в известен смисъл под сърцето.
Тук дори е необходимо човекът да бъде разглеждан според съвсем различни принципи.
Това намира израз във факта като например за мнозина загадъчното отношение да кажем на краниотабеса (craniotabes размекване на тилната кост, най-ранният сигурен признак за рахит у кърмачетата бел. прев.) спрямо обикновения рахит, две явления, разположени тъй близо едно до друго за този, който разглежда човека като единство, докато именно поради това, че водят началото си от различни области на човека, те са полярно противопоставени и трябва да бъдат разглеждани според съвършено различни принципи. Това има значение и за лечебния процес. По тази причина лекари, които при рахит по някакъв начин постигат успех чрез лечението с фосфор, при лечението на краниотабеса вероятно няма да отбележат никакъв успех, но тук трябва да бъде проведено противоположното лечение може би чрез някакъв карбонатен варовик или нещо подобно. Това обаче, бих желал да кажа е израз само на един много общ факт, който е неудобно да бъде цитиран, но който е изцяло верен.
към текста >>
прев.) спрямо обикновения рахит, две явления, разположени тъй близо едно до друго за този, който разглежда човека като единство, докато именно поради това, че водят началото си от различни области на човека, те са полярно противопоставени и трябва да бъдат разглеждани според съвършено различни
принципи
.
Как в съчетанието на тези сили протича човешкия живот в състояние на здраве и болест, може лесно да се види, когато, бих желал да кажа почти с отчаяние застанем пред един много важен факт, а именно, че човешкият организъм трябва да бъде лекуван по различен начин в зависимост от това, дали става дума за горе разположените части на тялото или за частите, разположени в известен смисъл под сърцето. Тук дори е необходимо човекът да бъде разглеждан според съвсем различни принципи. Това намира израз във факта като например за мнозина загадъчното отношение да кажем на краниотабеса (craniotabes размекване на тилната кост, най-ранният сигурен признак за рахит у кърмачетата бел.
прев.) спрямо обикновения рахит, две явления, разположени тъй близо едно до друго за този, който разглежда човека като единство, докато именно поради това, че водят началото си от различни области на човека, те са полярно противопоставени и трябва да бъдат разглеждани според съвършено различни принципи.
Това има значение и за лечебния процес. По тази причина лекари, които при рахит по някакъв начин постигат успех чрез лечението с фосфор, при лечението на краниотабеса вероятно няма да отбележат никакъв успех, но тук трябва да бъде проведено противоположното лечение може би чрез някакъв карбонатен варовик или нещо подобно. Това обаче, бих желал да кажа е израз само на един много общ факт, който е неудобно да бъде цитиран, но който е изцяло верен. И това е факта, че там, където става дума за лечение на човек, т.е. там, където достигаме до медицинската област, когато там се каже нещо, то противоположността на казаното също може да е вярно за определени случаи и това, виждате ли, е фаталното.
към текста >>
374.
Съдържание
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Принципи
те на металотерапията.
Връзка на растението с човешкия организъм; силите на корена в терапевтично отношение, жълта тинтява, омайниче, Geum urbanum, ирис. Листа, треви - майоран. Цвят - бъз. Семена - ким Carum carvi. Метаморфоза на сетивния процес във веществообмяната и следващите от това терапевтични възгледи.
Принципите на металотерапията.
Полярността на среброто и оловото.
към текста >>
375.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Една съответстваща на реалния живот педагогика не се съобразява само с абстрактните
принципи
и изобщо с абстракциите, които днес се налагат по различни начини в живота, а има предвид какво е подходящо за действителното развитие на човека и към него принадлежи преди всичко, че децата не бива да се претоварват с домашни упражнения.
Хората често се оплакват, че във Валдорфското училище[3] ние сме извънредно пестеливи с домашните задачи. Затова имаме дълбоки основания.
Една съответстваща на реалния живот педагогика не се съобразява само с абстрактните принципи и изобщо с абстракциите, които днес се налагат по различни начини в живота, а има предвид какво е подходящо за действителното развитие на човека и към него принадлежи преди всичко, че децата не бива да се претоварват с домашни упражнения.
Защото домашните упражнения всъщност често, много често са скритите причини за лошото храносмилане. Тези неща винаги се проявяват едва по-късно, но са наистина много ефективни. Своеобразното е, че при разглеждането на човешкото развитие свръхсетивната преценка на човека е същевременно указание, че това, което още в ранна възраст се подготвя за по-късното развитие, може още тогава да се види в неговите първоначални прояви.
към текста >>
376.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Естествено предварително трябва да отбележим, че основата за това е да се познават главните
принципи
на антропософското човекознание.
Относно учението за лечебните средства бих искал да отбележа, че трябва да обсъдим и това, което вече се опитахме да внесем като лекарства. И по-специално отбелязвам, че не е необходимо да описвам как се изграждат мислите в мен, че едно или друго средство може да бъде лекарство, а вие да стигнете дотам да прозрете употребата на определена субстанция като лекарство. В известен смисъл бих желал възгледът, който трябва да се изгради относно определена субстанция, ако тя следва да има лечебна стойност, да може да се оформи в собствената душа. Затова днес бих искал първоначално да устроим обсъждането така, че да изложим съображенията как се стига до схващането, че нещо може да бъде лекарство.
Естествено предварително трябва да отбележим, че основата за това е да се познават главните принципи на антропософското човекознание.
Защото правилната интерпретация на лекарството ще се породи само тогава, когато човек отвътре е подтикнат да изложи всички съображения в антропософски смисъл. Затова и ще видите, че изнесеното от мен през последните дни, ще се влее в това, което днес ще изложим като примерни съображения.
към текста >>
377.
Рудолф Щайнер - живот и творчество
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Основни
принципи
на един модерен светоглед“ (Събр.
1894 г. „Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр.
съч. 4).
към текста >>
28), както и „Ръководни антропософски
принципи
“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч.
28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр.
съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>
378.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Ако физиологията и терапията приемат основните
принципи
на Антропософията, тогава те могат да разгърнат обогатените си сили и в социалната сфера.
Да, аз трябваше да изложа тези неща днес, за да мога утре да говоря пред Вас за основните насоки в терапията.
Ако физиологията и терапията приемат основните принципи на Антропософията, тогава те могат да разгърнат обогатените си сили и в социалната сфера.
Ние не вървим по пътя на една абстрактна, сляпа и жизнеотблъскваща наука, а се стремим да навлезем в живота сърцевината на човешкото същество, на човешката общност, да основем и задвижим една истинска и жива наука не само в областите на Духа, но и в самия социален живот. Защото в най-новото историческо развитие на човечеството, ние сме изправени пред един извънредно интересен социален феномен. В последно време ние ясно виждаме как хората се разделят на две големи групи на една буржоазно-аристократична класа и на една пролетарска класа; виждаме как едностранчивата аристократична класа е обхваната от един фалшив копнеж по духа, от един подчертан материализъм в душевното търсене и как от друга страна пролетарската класа е обхваната от един злокобен спиритуализъм в сферата на материалните интереси. Но какво ще рече спиритуализъм в сферата на материалните интереси? Това ще рече: пълен застой по отношение на активните проблеми на битието!
към текста >>
379.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Защото от една страна за бъдещето развитие на човечеството ще бъде извънредно необходимо да се запази и предаде целия арсенал от лечебни фактори, така да се каже, цялата последователност и логика на медицината, за да се утвърди в нея едно пълно с доверие отношение между лекар и пациенти; необходимо ще бъде още едно съвършено разбиране на ръководните медицински
принципи
от страна на широките кръгове неизбежно условие за изграждане на социалната хигиена.
Разбира се, в краткото време, отредено за специалните проблеми на лечението, ние бихме могли да загатнем само някои общи положения. От друга страна, бих желал да кажа, че да навлизаме в детайлите на медицинската терапия без да сме изправени пред една тясно специализирана аудитория, какъвто беше случая тази пролет тук е според мен нещо твърде съмнително.
Защото от една страна за бъдещето развитие на човечеството ще бъде извънредно необходимо да се запази и предаде целия арсенал от лечебни фактори, така да се каже, цялата последователност и логика на медицината, за да се утвърди в нея едно пълно с доверие отношение между лекар и пациенти; необходимо ще бъде още едно съвършено разбиране на ръководните медицински принципи от страна на широките кръгове неизбежно условие за изграждане на социалната хигиена.
Разбира се, от друга страна ще бъде крайно нежелателно, ако в медицинската област се ширят дилетантски и лаически преценки нещо твърде разпространено в нашето съвремие. И аз отново бих желал да изтъкна, че изобщо не е в моите намерения да се насърчава каквото и да е знахарство, или пък неща от този род. В нашата Антропософски ориентирана духовна наука решително трябва да се утвърди стремеж към истински медицински изследвания, към истинско медицинско изкуство. И разбира се тук не следва да се предприема атака срещу онези хора, които изхождат от едно, така да се каже безгранично незнание, и се обявяват против всичко, което те наричат школска медици на и т.н.
към текста >>
Обаче тяхното изследване трябва постоянно да се задълбочава, и ако спазваме определени
принципи
в това изследване, ние стигаме до едно живо съзерцание над всички процеси, които осигуряват израстването; а вкоренявайки се в почвата, растението ни показва едно израстване в обратна, в негативна посока, и чак после то започва да расте нагоре, преодолявайки притегателната сила на земята, за да стигне накрая до цветове, плод и семеобразуване.
В това съчинение на Гьоте са описани само най-първичните елементи на растението.
Обаче тяхното изследване трябва постоянно да се задълбочава, и ако спазваме определени принципи в това изследване, ние стигаме до едно живо съзерцание над всички процеси, които осигуряват израстването; а вкоренявайки се в почвата, растението ни показва едно израстване в обратна, в негативна посока, и чак после то започва да расте нагоре, преодолявайки притегателната сила на земята, за да стигне накрая до цветове, плод и семеобразуване.
По този начин човек може да постигне много. По този начин той може например отново да се доближи до една противоположна сила. И Вие сте в състоя ние да наблюдавате тази противоположна сила, ако изследвате процесът това е само един от възможните примери на обикновената бреза. Вегула алба, а по-точно процесът, който напредва от формирането на корените, през формирането на стеблото, кората, за да се стигне най-после чрез взаимодействието между процесите на стеблото и кората до образуването на листата. Всичко това ние можем да изследваме добре в пролетните седмици, когато се появяват кафеникаво оцветените млади листа на бялата бреза.
към текста >>
В краткото време, което можахме да отделим за тази цел, аз посочих само
принципи
те, които са залегнали във Ветула алба.
Струма ми се, че по този начин аз успях да обърна вниманието Ви върху необходимостта от едно истинско оздравяване на медицинското обучение. Наред с това загатнах и за стремежа на Духовната наука да се намеси и да подобри това медицинско обучение. Знаете, че тази вечер лекциите са по въпросите на евритмията. Половин час по-късно, аз отново ще Ви дам редица други примери, от които ще се убедите как това интуитивно обхващане на външните природни влияния и на вътрешните процеси в човешкия организъм ни води към истинската терапевтика и към вникване в патологията. Тогава ще дам и примери с отделни вещества.
В краткото време, което можахме да отделим за тази цел, аз посочих само принципите, които са залегнали във Ветула алба.
Тази вечер ще дам и други примери, без да забравям, че трябва да се държи сметка за едно общо и цялостно разбиране на човешкото същество. И в стремежа си да продължи своите специални изследвания медикът трябва да тръгва точно от тук. Той е длъжен да навлезе в специалните области, а това изисква една индивидуална преценка, и в този смисъл е наложително следното: наложително е от лаическите представи за медицинските принципи да израсне едно истинско познание за задачите на лекаря. И ако Вие правилно схванете посоката, в която антропософски ориентираната Духовна наука иска да тласне днешната медицина тази вечер отново ще говоря на тази тема тогава неизбежно ще си кажете: Да, тази антропософски ориентирана Духовна наука съвсем не се стреми да вкара човека в дилетанство, преди всичко тя се стреми да излекува и оздрави истинската наука, сериозната наука, която едва тогава ще може да изпълнява отново своите важни социални функции.
към текста >>
Той е длъжен да навлезе в специалните области, а това изисква една индивидуална преценка, и в този смисъл е наложително следното: наложително е от лаическите представи за медицинските
принципи
да израсне едно истинско познание за задачите на лекаря.
Половин час по-късно, аз отново ще Ви дам редица други примери, от които ще се убедите как това интуитивно обхващане на външните природни влияния и на вътрешните процеси в човешкия организъм ни води към истинската терапевтика и към вникване в патологията. Тогава ще дам и примери с отделни вещества. В краткото време, което можахме да отделим за тази цел, аз посочих само принципите, които са залегнали във Ветула алба. Тази вечер ще дам и други примери, без да забравям, че трябва да се държи сметка за едно общо и цялостно разбиране на човешкото същество. И в стремежа си да продължи своите специални изследвания медикът трябва да тръгва точно от тук.
Той е длъжен да навлезе в специалните области, а това изисква една индивидуална преценка, и в този смисъл е наложително следното: наложително е от лаическите представи за медицинските принципи да израсне едно истинско познание за задачите на лекаря.
И ако Вие правилно схванете посоката, в която антропософски ориентираната Духовна наука иска да тласне днешната медицина тази вечер отново ще говоря на тази тема тогава неизбежно ще си кажете: Да, тази антропософски ориентирана Духовна наука съвсем не се стреми да вкара човека в дилетанство, преди всичко тя се стреми да излекува и оздрави истинската наука, сериозната наука, която едва тогава ще може да изпълнява отново своите важни социални функции.
към текста >>
380.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Аз бих желал да загатна за
принципи
те, чрез които Духовната наука може да обогати медицината и терапията.
Позволете ми тази вечер да допълня с някои подробности непредвидените лекции, с които Ви занимавам през последните три дни.
Аз бих желал да загатна за принципите, чрез които Духовната наука може да обогати медицината и терапията.
Вече обясних причините поради които не искам да се впускам в прекалено тесни детайли: Освен повече време, това изисква и една строго профилирана аудитория. Сега аз бих желал да допълня моята тема с такива примери от духовнонаучното изследване, които да засилят изграждането на едно дълбоко доверие между широките кръгове от населението и лекарското съсловие. Колкото по-добро е доверието и разбирането спрямо медицината, толкова по-добре ще може да действува тя върху хората.
към текста >>
Вие виждате, че щом погледнем на човека според
принципи
те на Антропософията, тогава изведнъж се проясняват както и в този случай най-дълбоките връзки и зависимости между човека и външната неорганична природа.
Аз трябваше да Ви запозная с това твърде сложно обсъждане на човешкото същество, за да разберете какво всъщност лежи в основата на спора между т.н. алопати и хомеопати. В определени случаи постиженията на хомеопатията могат да са блестящи. Работата е там, че с малки дози фосфор или сяра изобщо с нещо което има отношение към горенето ние можем да лекуваме рахита, както и изобщо такива възпалителни състояния, които идват от една, бих казал, еманципирана от Аза активност на кръвта.
Вие виждате, че щом погледнем на човека според принципите на Антропософията, тогава изведнъж се проясняват както и в този случай най-дълбоките връзки и зависимости между човека и външната неорганична природа.
Разбира се, тези съобщения могат да се разширяват и върху други неорганични вещества. Само че постоянно трябва да проникваме навътре в детайлите. А самото сливане, самото обединяване на патологията, физиологията и терапията, изисква от нас пълно и всеотдайно проучване на вътрешно човешкия и извън човешкия природен свят. Ние можем да наречем фосфора и сярата "изгарящи" вещества. Те действуват по такъв начин, че отново включват еманципирания Азов скелет в истинската Азова дейност.
към текста >>
Аз привеждам тези примери само от гледна точка на
принципи
те, върху които те се основават, обаче от всичко това, Вие можете да си направите заключението, как медицинската наука може да стане рационална и да послужи като пример, как могат да се обхванат процесите вътре в човека и процесите навън в природния свят, и как тези два вида процеси могат или взаимно да се подкрепят, или да си противодействуват, така че да е възможно нормализирането на един или друг болестен процес в човешкия организъм.
Тук аз привеждам само определен пример от една богата област, за която става дума тази пролет пак тук в Дорнах пред избрана аудитория от лекари специалисти.
Аз привеждам тези примери само от гледна точка на принципите, върху които те се основават, обаче от всичко това, Вие можете да си направите заключението, как медицинската наука може да стане рационална и да послужи като пример, как могат да се обхванат процесите вътре в човека и процесите навън в природния свят, и как тези два вида процеси могат или взаимно да се подкрепят, или да си противодействуват, така че да е възможно нормализирането на един или друг болестен процес в човешкия организъм.
Ако разширим този начин на мислене, ние стигаме до истинското познание на физическия човек и до неговите съотношения с духовно-душевния човек. Вие добре знаете каква огромна роля играе наследственото учение в съвременната медицина, само че то третира наследствения проблем по един крайно абстрактен начин. С помощта на официалната външна наука ние не можем да проникнем в това, което действително се разиграва в човешкото същество. Сега аз отново искам да изтъкна пред Вас твърде важния факт, до който ни отвежда антропософското изследване, а именно че човекът всъщност е изграден от целия останал свят както от земния свят, така и от извънземния свят, от Космоса. И в зависимост от това дали е мъж или жена, човекът е изграден по един съвсем различен начин.
към текста >>
Тук нещата опират до сериозен и неуморен труд, но до такъв труд, чиито
принципи
днес бяха показани от най-различни страни.
Вие виждате, че в нито една област ние не сме фантасти, а пък още помалко: Дилетанти.
Тук нещата опират до сериозен и неуморен труд, но до такъв труд, чиито принципи днес бяха показани от най-различни страни.
Когато днес се измисля една хипотеза, смята се че тя представлява удобен начин да се свържат и обяснят определени явления. Стига се дотам, че такива хипотези и мисловни конструкции се измислят до ри и в математиката. Духовната наука е застанала на такива основи, че тя не се бои от никаква опасност, след като в нейни ръце е истинската еволюция на човешкия живот, и че тя не се бои от нищо, за да приложи силите си в духа на тази необходимост. И застанали нащрек в хода на човешката еволюция, ние трябва да сме наясно: старите пътища на развитие са вече напълно негодни.
към текста >>
381.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените
принципи
.
Нека сега напълно да се абстрахираме от този душевен живот, който и без друго протича пред очите ни, и в който понякога са намесени крайно съмнителни възпитатели, да се абстрахираме от този душевен живот и тогава зад телесната част на човека ние ще открием една друга духовно-душевна част, един духовно-душевен елемент, който се спуска от духовните светове в периода между зачатието и раждането. Този душевен живот не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен живот, който засега остава невидим за земното съзнание. Нека схематично да го представя по следния начин (Рис. 1, жълто).
Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи.
Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване. По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос. И едва когато това свързване е налице, свързването между това, което слиза и това, което човек унаследява в своя душевно-телесен организъм, именно тогава възниква – по-скоро като един вид отражение – онова, което е нашият душевен живот и което ние обикновено наблюдаваме като мислене, чувства и воля (виолетово). Изобщо този вид мислене, чувства и воля са само отражения, огледални образи, и след като заспим, те веднага се заличават. Същинският душевен живот протича зад тях, преминава през повтарящите се земни животи и се отпечатва в телесната организация.
към текста >>
382.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
При много от така наречените душевни заболявания нещата стоят така, че по причини, които Вие ще си изясните в хора на тези лекции, те не могат да бъдат лекувани, или в краен случай биха могли да бъдат лекувани при извънредно тежки предпоставки, дори и ако се ръководим от духовно-научните
принципи
.
При много от така наречените душевни заболявания нещата стоят така, че по причини, които Вие ще си изясните в хора на тези лекции, те не могат да бъдат лекувани, или в краен случай биха могли да бъдат лекувани при извънредно тежки предпоставки, дори и ако се ръководим от духовно-научните принципи.
За тези възрастни душевно болни са необходими определени санаториуми, където – макар и трудно – те биха могли да бъдат лекувани; имам предвид точно определени възрастни пациенти, които са важни за нас с оглед на абнормностите в детска възраст. От друга страна, Вие ще се убедите, че правилният педагогически подход също може да е от помощ при децата. И ние ще видим, че дори и най-тежките случаи при възрастните, например тези с епилепсия, биха имали голям шанс за подобрение или направо за излекуване, ако правилните мерки са били предписани навреме още в детските им години. А до правилни мерки в индивидуалните случаи се стига, ако добре познаваме принципа на прехода от това, което лежи в основата на нещата, към това, което трябва да се прави. Но преди всичко, ние трябва да знаем какво точно лежи в основата на заболяването.
към текста >>
383.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Изхождайки от такива педагогически
принципи
, Вие ще си изработите необходимите умения за работа с абнормните деца.
Изхождайки от такива педагогически принципи, Вие ще си изработите необходимите умения за работа с абнормните деца.
И тогава ще въвеждате такива методи, които осигуряват непрекъсната метаморфоза на обучението, непрекъсната промяна в темпото на преподаване. С помощта на тези умения, Вие ще сте в състояние да въздействувате извънредно силно върху секрецията на жлезите, респективно върху консолидирането на детското астрално тяло. Тук ще Ви е необходимо и известно примирение, понеже светът няма да забележи кога е настъпило подобрението, нито кога детето е оздравяло. Светът само ще забележи, че в отделни случаи няма никакво подобрение, понеже в живота на така наречените „нормални” неща се гледа като на нещо, разбиращо се от само себе си. Само че „нормалните” неща съвсем не се разбират от само себе си.
към текста >>
384.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ето защо както за лекаря, така и за възпитателя е много важно освен да познава своите
принципи
– естествено той трябва да ги знае – да си изработи и един усет за това, което се случва в света.
Очите ни трябва да са отворени за евентуалните последици от тези неща.
Ето защо както за лекаря, така и за възпитателя е много важно освен да познава своите принципи – естествено той трябва да ги знае – да си изработи и един усет за това, което се случва в света.
Виждате ли, в това отношение човек не бива да прилича на държавния прокурор Вулфен, а да може да си каже: Естествено, изключително много неща зависят от цялото обкръжение на подрастващото дете.
към текста >>
385.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако детето е било отгледано според
принципи
те на Валдорфската педагогика, ако е могло да усети принципа на авторитета в периода между смяната на зъбите и половата зрелост, ако е било възпитавано така, че непрекъснато да наблюдава интересуващите го неща и благодарение на тях да разшири още повече полето на своите интереси, ако в тъкмо тази възраст е било проведено едно внимателно лечение с олово, тогава днес ние щяхме да сме изправени пред едно дете с коренно различна душевна нагласа.
Най-напред бих искал да обсъдим най-голямото 16-годишно момче, при което се откроява найвече една непълноценност, произтичаща от това, че със своите Аз и астрално тяло то не може да проникне във физическото тяло. Момчето е постъпило при Вас в относително по-късна възраст. Преди това Вие не сте го познавали и то идва при Вас, когато е на 16 години, нали така? Следователно, ние имаме един случай, в който симптоматиката е предшествувана от редица фактори, лежащи в ранното детство.
Ако детето е било отгледано според принципите на Валдорфската педагогика, ако е могло да усети принципа на авторитета в периода между смяната на зъбите и половата зрелост, ако е било възпитавано така, че непрекъснато да наблюдава интересуващите го неща и благодарение на тях да разшири още повече полето на своите интереси, ако в тъкмо тази възраст е било проведено едно внимателно лечение с олово, тогава днес ние щяхме да сме изправени пред едно дете с коренно различна душевна нагласа.
Както видяхте, неговите интереси се проявяват съвсем ясно. То притежава и определени умения, обаче Вие видяхте как стоят нещата по време на тестовете. Тестовете бяха относително лесни и въпреки това Вие видяхте какво се получи. Аз дадох на момчето съвсем проста аритметична задача, нали така? Да реши една задача с изваждане според метода на Валдорфската педагогика.
към текста >>
386.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Става така, сякаш в самия човек разградните
принципи
редовно се намесват в градивните
принципи
.
Вие знаете, че навремето в Йена е станало нещо забележително: движен от съвсем сходни младежки импулси, от определени религиозно-духовни тенденции, немския абат Хилдебранд се отправил към Рим и по-късно станал папа Григорий VII, за да окаже от Рим едно силно влияние върху първоначално действуващите в него импулси. Тук ние имаме един силен римски импулс, тръгващ от Рим към Европа. Вие сте изучавали това историческо събитие. Но забележителното тук е, че същата тази индивидуалност, в своя следващ земен живот, отново се появява в Йена под името Ернст Хекел.
Става така, сякаш в самия човек разградните принципи редовно се намесват в градивните принципи.
Ето как в Йена Вие имате едно течение, което явно се противопоставя на римското течение. А пресечната им точка е тук (Рис. 24).
към текста >>
387.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Обикновеният природоизследовател открива, че нещата продължават с обичайните
принципи
на унаследяване.
Когато изследваме такава една индивидуалност, като тук често позованата Св. Терезия, то поради споменатата вчера силна индивидуалност тъкмо при такива натури ще открием, как през първите 7 години от живо та те наистина много приличат на своите родители, но как през 9-та и 10-та година от живота те приемат форми, които озадачават, защото едва тук същинската индивидуалност оформя себе си. Така унаследяване то в строгия смисъл на думата е валидно само за първия период от живота, и това, което по-късно ни се струва като нещо унаследено, в действителност не е унаследено, то трябва да бъде разпознато, това е работата по модела, който е унаследен. Това, което бива изработено, малко или много наподобава на модела. Но това не е унаследено, то е изваяно по модела на унаследените белези.
Обикновеният природоизследовател открива, че нещата продължават с обичайните принципи на унаследяване.
Този, който вниква в същността на човека, знае, че в сравнение с периода преди смяната на зъбите, след тяхната смяна, по отношение приликата с родителите, качествено, възниква нещо съвсем различно. Преди смяната на зъбите това наистина са силите на наследствеността. След смяната на зъбите това са сили, които работят по модела. За целите на едни точен възглед не можем да кажем, че това, което човек носи в себе си между 7 и 14 години, т.е. между смяната на зъбите и половото съзряване, че човек го е унаследил, както бихме могли да кажем, за някой, който седи в галерията и портретира Сикстинската мадона, както бихме могли да кажем за него, че неговият портрет е получил качествата си чрез унаследяване от окачената в галерията мадона.
към текста >>
388.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Окончателно е формулирал
принципи
те на класическата механика и благодарение на прилагането ѝ към небесните явления, станал основател на небесната механика.
[7] Исак Нютон, 1642-1727, английски математик, физик, астроном.
Окончателно е формулирал принципите на класическата механика и благодарение на прилагането ѝ към небесните явления, станал основател на небесната механика.
Главното му произведение е: „Математически начала на натурфилософията“, 1687.
към текста >>
389.
Единадесета лекция, 11 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Това, по същество, вече се усеща в
принципи
те, които се прилагат, когато се описват циклоидата или кардиоидата и така нататък, но само ако и тук не се действа с определена твърдост.
Тук стои огромно поле за дейност, което ни насочва към все по-нататъшно развитие на морфологичния елемент. Само ако стигнем до такива неща, ще разберем хората, които винаги са съществували, такива, като например Мориц Бенедикт[4], за който често съм споменавал, който в много области е имал прекрасни намерения и е имал доста плодотворни мисли. Той е съжалявал много – за това може да се прочете в неговите мемоари, – че има толкова малка възможност да се говори с лекари, изхождайки от математическа гледна точка, от математическия възглед. По принцип, това е напълно справедливо, само че тези неща трябва да се разбират доста по-широко, така че трябва да се каже, че обикновената математика, която по същество поставя в основата твърдите форми на линията и се стреми да взема предвид твърдото евклидово пространство, малко би ни помогнала ако поискаме да я приложим към органичните образувания. Внасяйки по определен начин живота в самата математическа и геометрическа област с това, че мислим за проявяващите се в уравненията независими променливи и зависими променливи отново като за вътрешно променливи например, както в принципа, който вчера успяхме да отбележим при самите криви на Касини: изменчивост от първи ред и изменчивост от втори ред, помагайки си по такъв начин, се откриват огромни възможности.
Това, по същество, вече се усеща в принципите, които се прилагат, когато се описват циклоидата или кардиоидата и така нататък, но само ако и тук не се действа с определена твърдост.
към текста >>
390.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ще съдите правилно за тези формиращи
принципи
в човешкия организъм само тогава, ако мислите в себе си за примкообразната линия, за лемнискатата с разнообразни константи, ако мога да се изразя така парадоксално, тоест, ако на мястото където кривата в своето уравнение обикновено има константа, си представяме променлива величина.
Вчера ви посочих, че вглеждайки се в човешкия организъм, навсякъде можем да открием формиращия принцип на примката, ако се абстрахираме от това, че двете крайно полярни противоположности са представени от радиуса и сферата. Така че в човешкия организъм трябва да търсим тези три формиращи принципа (рис. 1): преди всичко сферата с нейното действие, насочено навътре, радиусът и примката, лемнискатата между тях.
Ще съдите правилно за тези формиращи принципи в човешкия организъм само тогава, ако мислите в себе си за примкообразната линия, за лемнискатата с разнообразни константи, ако мога да се изразя така парадоксално, тоест, ако на мястото където кривата в своето уравнение обикновено има константа, си представяме променлива величина.
Тази променливост особено отчетливо е изразена в това, което в известна степен представлява средната част на човешкия организъм. Ако съединим цялата конструкция, състояща се от двойки ребра и гръбначен стълб, в качеството си на формиращ принцип тук в основата стои лемниската, макар в гръбнака едната половина на лемнискатата да е много компресирана, а другата половина, състояща се от
към текста >>
Ако си представим, че при Сатурн, Юпитер и Марс, които имат своите примки в положение на противостоене, тези примки, когато са много дейни, развиват съвсем особена дейност, трябва да свържем в човека това образуване на примки с нещо, върху което Слънцето влияе малко – вземете предвид, че тук имаме противостоене; тогава, доколкото Венера и Меркурий развиват своето образуване на примки в положение на съединение, трябва да приведем това образуване на примки в определена връзка с нещо, върху което във формиращите
принципи
на човека въздейства Слънцето или това, което стои в основата на Слънцето.
В съответствие и отвън, в мировото пространство, в движенията на небесните тела намираме забележителни конфигурации на тези движения. Вчера видяхме, че в образуването на примките на планетите намираме извън нас същия принцип, който като формиращ принцип присъства вътре в нас. При проследяването на този принцип на формиране на примките интересното е това, че примките при Меркурий и Венера се появяват когато тези планети се намират в долно съединение, тоест когато те стоят между Земята и Слънцето, и следователно, когато благодарение на тях се усилва това, което представлява Слънцето за човека. Ако търсим примките на Марс, Юпитер и Сатурн, се оказва, че тези примки се появяват при положение на противостоене на тези планети. Така че от тази противоположност на положенията на съединение и противостоене, можем да намерим нещо, което трябва да съответства на определена противоположност във формиращите сили на човека.
Ако си представим, че при Сатурн, Юпитер и Марс, които имат своите примки в положение на противостоене, тези примки, когато са много дейни, развиват съвсем особена дейност, трябва да свържем в човека това образуване на примки с нещо, върху което Слънцето влияе малко – вземете предвид, че тук имаме противостоене; тогава, доколкото Венера и Меркурий развиват своето образуване на примки в положение на съединение, трябва да приведем това образуване на примки в определена връзка с нещо, върху което във формиращите принципи на човека въздейства Слънцето или това, което стои в основата на Слънцето.
Трябва до известна степен да си представяме, че чрез Венера и Меркурий се усилва слънчевото влияние; но слънчевото влияние отстъпва пред така наречените горни планети, които именно по време на образуването на своите примки изразяват нещо, имащо пряко отношение към човека, а не косвено отношение.
към текста >>
Обаче е невъзможно от органичните формиращи
принципи
да се извлече нещо, което би сочило към продължаване на растителното образувание в посока към животинското образувание.
Ако сравните, преди всичко, растителното същество с животното, ако съпоставите помежду им всички неща, които предлага наблюдението, ще откриете, че в животното няма изобщо нищо, което може да се разглежда като продължение на растителното образувание. Разглеждайки най-простото едногодишно растително образувание, можем да си представим продължението му в многогодишното растение.
Обаче е невъзможно от органичните формиращи принципи да се извлече нещо, което би сочило към продължаване на растителното образувание в посока към животинското образувание.
Напротив, напълно възможно е да се намери полярната противоположност между растителното образувание и животинското образувание. Тази полярна противоположност може просто да се схване в най-набиващата се на очи проява на противоположността между растението и животното в асимилационните процеси по отношение на въглерода и използването на кислорода. Трябва, разбира се, непременно да обърнете внимание тези неща да се разглеждат правилно. Недостатъчно е да се каже, че животното вдишва кислород, а растението сякаш издишва кислород, а вдишва въглероден двуокис. Тези неща не са толкова прости.
към текста >>
391.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Чрез една особена организация на негово то същество, човекът на миналото /един египтянин, например, един грък от първите векове и пр./ е бил нагоден и разположен да съзерцава по един наистина доста мъглив начин духовните действителности на вселената, която го заобикаляше; това, което задържаше неговото внимание, не бяха нито формите, нито сетивните процеси на нещата, а техните свръхсетивни
принципи
.
Авторът доказва, че у първия са съществували някои остатъци от едно интуитивно и полуясновидско познание, което древните хора са притежавали като нещо нормално.
Чрез една особена организация на негово то същество, човекът на миналото /един египтянин, например, един грък от първите векове и пр./ е бил нагоден и разположен да съзерцава по един наистина доста мъглив начин духовните действителности на вселената, която го заобикаляше; това, което задържаше неговото внимание, не бяха нито формите, нито сетивните процеси на нещата, а техните свръхсетивни принципи.
Способен да ги възприема, древният човек чувствуваше следователно, че живее в лоното на самата същност, в лоното на космическата духовност; с нея влизаше той в допир, до много по-висока степен отколкото с физическите предмети, с които работеше. От друга страна той силно чувствуваше, че това, което не беше материално в него, беше тясно сродено с тази космическа духовност, в лоното на която беше потонен. Самото негово тяло, тялото на неговите себеподобни, на животните, на растенията, на минералите, всичко това не беше в неговите очи освен образ на самата духовност. За него светът беше само едно огромно Цяло и не се поставяше проблемата за познание на една природа вън от него.
към текста >>
Не е безполезно да припомним тук, че той вече е отговорил на онези, които биха го обвинили в непознаване на строгите
принципи
, които науката поставя в практиката, и в заменянето на тези
принципи
с фантастични измислици.
Не е безполезно да припомним тук, че той вече е отговорил на онези, които биха го обвинили в непознаване на строгите принципи, които науката поставя в практиката, и в заменянето на тези принципи с фантастични измислици.
В 1909 година, говорейки за себе си в предговора на една от своите книги, той наистина пише "че преди 30 години е бил в състояние да проучи изцяло физиката във всички нейни клонове". В областта на топлинните явления, обясненията, които образуваха центъра на това проучване, носеха етикета на механическата теория на топлината и именно тази последната събуди до най-висока степен интереса на автора. Историческото развитие на тази хипотеза, която е свързана с имената на Юлиус-Роберт Майер, Хелмхолц, Жул, Клаузиус и др., е било обект на неговите постоянни размишления. Така, благодарение на тази работа той е проследил всички развития на физическата теория на топлината до наши дни и не среща никаква трудност да усвои всички открития, които науката може да направи в тази област.
към текста >>
Нейното реше ние, поне в неговите
принципи
, не е много сложно; то се състои в това, да се сложи край на това състояние на отвлеченост, на изолираност, в които човекът се намира по отношение на природата.
Под различни имена, които понякога забулват нейната истинска същност, тази проблема застава пред всички мислители и пред всички онези, които имат задачата да ръководят човешките общества.
Нейното реше ние, поне в неговите принципи, не е много сложно; то се състои в това, да се сложи край на това състояние на отвлеченост, на изолираност, в които човекът се намира по отношение на природата.
За целта човек трябва първо да познае себе си, т.е. да притежава една Антропософия и, познавайки себе си, да добие една жива опитност за своите отношения с природата; тази опитност ще му покаже, че в природата няма нищо, което да не се намира и в самия него, и че от нея към него тупти един и същ живот. Основните елементи на съвременните науки не са, в тяхната същност, нищо друго освен едно проектиране вън от човека на опитности и усещания, които в миналото са съставлявали цялостна част от неговия субективен живот.
към текста >>
392.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
Те бяха противници на едно царство основано на силата, каквато Църквата беше установила и поддържаше така против християнските
принципи
.
В известен смисъл "братята на общия живот" бяха мистични революционери. Те искаха да осъществят своя идеал само събуждайки в хората един миров живот, който да бъде изцяло отдаден на практикуването на братството между хората.
Те бяха противници на едно царство основано на силата, каквато Църквата беше установила и поддържаше така против християнските принципи.
От друга страна те не искаха да се изолират от света, както отшелниците. Те никак не пренебрегваха физическата личност и държаха всеки един да изпълнява с усърдие задълженията установени в неговата държава. Те искаха да участвуват в живота на света; но веднъж свършили работата си, искаха да могат да се вглъбят в себе си и, в глъбините на тяхната душа, да направят да се разцъфти една духовна религиозност, способна да се приспособи към външните нужди.
към текста >>
393.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Спиноза изложи своите
принципи
в неговата "етика" и, въпреки че в това съчинение не се срещат формули, нито уравнения, логическата връзка на неговите разсъждения е съвършено съобразна с математическата линия.
Спиноза изложи своите принципи в неговата "етика" и, въпреки че в това съчинение не се срещат формули, нито уравнения, логическата връзка на неговите разсъждения е съвършено съобразна с математическата линия.
Хората от неговото време също бяха стигнали да схващат математиката като един модел, като един типичен метод на мислене, който служи както за установяване на вътрешната сигурност така и за изразява не на вселената. Една система на света установена според строгата математическа мисъл, геометрическа мисъл, трябваше по необходимост да отговаря на действителността.
към текста >>
Може би си спомняте за начина, по който се опитахме по един съчинение озаглавено "Загадки на душата", да намерим отново, по един съобразен със съвременната мисъл метод,
принципи
те, които царуват при изграждането на човешкия организъм.
Може би си спомняте за начина, по който се опитахме по един съчинение озаглавено "Загадки на душата", да намерим отново, по един съобразен със съвременната мисъл метод, принципите, които царуват при изграждането на човешкия организъм.
Ние различихме във физическото тяло три системи от функции: сетивно-нервната система, ритмичната система и метаболичната система /системата на обмяна на веществата/, която обхваща двигателните и асимилаторните функции. Без да става нужда да настоявам повече, с това аз разбирам нещо различно от карикатурата, в която всичко това бе превърнато в университетите. Това не са изолирани системи, просто поставени една до друга; напротив те напълно се взаимнопроникват. Например, ако сетивно-нервната система е локализира на главно в главата, тя е също разпространена в цялото тяло; по същия начин главата участвува в ритмичната система, и пр., и пр. Тук се касае за една класификация по отношение на функциите, а не за едно разпределение на пространството.
към текста >>
394.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
В своята книга "Математически
принципи
на натурфилософията" той казва, че не е необходимо да се обяснява, що е пространство, време, място, движение, защото всеки човек ги познава; той използува всички тези думи в едно научно съчинение, като им оставя смисъла, който всеки обикновен човек им дава.
Да вземем например Нютон. Той прави усилия да приспособи своята система за природата към отвлечените математики, които не държат сметка за човека, за човешкото същество; той предполага за познатите понятията за време, пространство, място, движение.
В своята книга "Математически принципи на натурфилософията" той казва, че не е необходимо да се обяснява, що е пространство, време, място, движение, защото всеки човек ги познава; той използува всички тези думи в едно научно съчинение, като им оставя смисъла, който всеки обикновен човек им дава.
към текста >>
В своята книга "Математически
принципи
на натурфилософията", той си служи с тези отвлечени математики, с едно произволно определено пространство, което впрочем не дефинира, защото има смътното чувство, че тогава ще се изгуби в него.
Днес математиките игнорират човека. И човекът е забравил, че ги е получил от Бога. В този дух Нютон си служи с тях, за да проучи пространството.
В своята книга "Математически принципи на натурфилософията", той си служи с тези отвлечени математики, с едно произволно определено пространство, което впрочем не дефинира, защото има смътното чувство, че тогава ще се изгуби в него.
Той взема понятието за пространство в неговата обикновена, текуща форма, но след това с помощта на математиките го обработва така, че накрая то няма нищо общо с истинските закони на пространството. И така започва той да говори за принципите, за началата на природата. Въпреки това, ако проучим по задълбочено неговите съчинения, виждаме след известно време, че неговото собствено схващане за пространството му създава неудобство.
към текста >>
И така започва той да говори за
принципи
те, за началата на природата.
Днес математиките игнорират човека. И човекът е забравил, че ги е получил от Бога. В този дух Нютон си служи с тях, за да проучи пространството. В своята книга "Математически принципи на натурфилософията", той си служи с тези отвлечени математики, с едно произволно определено пространство, което впрочем не дефинира, защото има смътното чувство, че тогава ще се изгуби в него. Той взема понятието за пространство в неговата обикновена, текуща форма, но след това с помощта на математиките го обработва така, че накрая то няма нищо общо с истинските закони на пространството.
И така започва той да говори за принципите, за началата на природата.
Въпреки това, ако проучим по задълбочено неговите съчинения, виждаме след известно време, че неговото собствено схващане за пространството му създава неудобство.
към текста >>
395.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Това не може да се направи със Спиноза; той е написал своята книга, която е нарекъл с право: "Етика", според
принципи
те на математиката; не че говори за математиката, както би сторил това един модерен учен; но той свързва своите идеи с една друга според начина на разсъждение употребяван в математиките.
Това не може да се направи със Спиноза; той е написал своята книга, която е нарекъл с право: "Етика", според принципите на математиката; не че говори за математиката, както би сторил това един модерен учен; но той свързва своите идеи с една друга според начина на разсъждение употребяван в математиките.
С това той ни доказва, че в него още имаше един остатък на живото, интуитивно чувство, което в миналото стоеше на основата на изучаване на математиките. Във вътрешния живот на човека имаше едно чувство, което бихме могли да наречем математическо. Да искаме днес да приложим към изучаването на психологията, или още по-добре на морала, принципите на математиките под формата, която те са приели днес, това би било по-лошо отколкото едно безсмислие.
към текста >>
Да искаме днес да приложим към изучаването на психологията, или още по-добре на морала,
принципи
те на математиките под формата, която те са приели днес, това би било по-лошо отколкото едно безсмислие.
Това не може да се направи със Спиноза; той е написал своята книга, която е нарекъл с право: "Етика", според принципите на математиката; не че говори за математиката, както би сторил това един модерен учен; но той свързва своите идеи с една друга според начина на разсъждение употребяван в математиките. С това той ни доказва, че в него още имаше един остатък на живото, интуитивно чувство, което в миналото стоеше на основата на изучаване на математиките. Във вътрешния живот на човека имаше едно чувство, което бихме могли да наречем математическо.
Да искаме днес да приложим към изучаването на психологията, или още по-добре на морала, принципите на математиките под формата, която те са приели днес, това би било по-лошо отколкото едно безсмислие.
към текста >>
396.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Срещу това именно се надига Гьоте, въпреки че не му беше още възможно да изрази в ясно изразени
принципи
това, което той чувствуваше вътрешно.
Срещу това именно се надига Гьоте, въпреки че не му беше още възможно да изрази в ясно изразени принципи това, което той чувствуваше вътрешно.
към текста >>
397.
Биодинамично земеделие
GA_327 Биодинамично земеделие
ПРИНЦИПИ
ПРИНЦИПИ
към текста >>
398.
1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание
GA_327 Биодинамично земеделие
Още от Албрехт Таер, следователно от началото на 19 век, стопанската дейност се превърна в научна дисциплина, която сега се постави върху природонаучни
принципи
: точно изучаване на детайлите по Хелер и Пфенниг, но единствено с оглед на максималното увеличаване на печалбите.
Още от Албрехт Таер, следователно от началото на 19 век, стопанската дейност се превърна в научна дисциплина, която сега се постави върху природонаучни принципи: точно изучаване на детайлите по Хелер и Пфенниг, но единствено с оглед на максималното увеличаване на печалбите.
Всичко се оценява предимно от гледна точка на парите. Тук се заличава разликата между селско стопанство и индустрия. Тезата на Таер, че селското стопанство е занаят за печелене на пари, навлезе през 20 век в съзнанието на селските стопани и оттогава определя техните действия. Тя дотолкова се наложи, че много от тях смятат всякакви други мотиви за безнадеждно остарели или неискрени. Ако и да започна промяна в това отношение през последно време, то много селски стопани споделят това становище с повечето специ-алисти, заети със стопанска дейност и в други отрасли.
към текста >>
В началото на 20 век Рудолф Щайнер развива
принципи
те на Духовната наука, най-напред нарече на от него теософия, а от 1910 Антропософия.
В началото на 20 век Рудолф Щайнер развива принципите на Духовната наука, най-напред нарече на от него теософия, а от 1910 Антропософия.
Пред нас са 28 написани от него книги и около 6 хиляди стенографирани и по-късно напечатани лекции. Те са на разположение на всеки, който се интересува. Към тези лекции принадлежат и осемте от Селскостопанския курс от Юни 1924. Отговаряйки на живите духовни потребности на своите слушатели и читатели от времето след Първата световна война, той разглежда много жизнени практически проблеми. Това са новите възгледи относно тристранното разделение на социалния живот.
към текста >>
399.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
За всичко това най-напред бяха развити
принципи
те, взаимовръзките, които в нашето съвремие са от особено значение поради това, че тъкмо земеделието най-много се е отклонило от разумните
принципи
под влиянието на материалистичния светоглед.
За всичко това най-напред бяха развити принципите, взаимовръзките, които в нашето съвремие са от особено значение поради това, че тъкмо земеделието най-много се е отклонило от разумните принципи под влиянието на материалистичния светоглед.
И малко хора знаят, че в течение на последните десетилетия вътре в земеделието се получи така, че всички продукти, от които човекът наистина живее, дегенерират и то дегенерират изключително бързо в голям мащаб.
към текста >>
Бяха изнесени
принципи
, които да покажат, при какви условия се развиват най-различните видове растения и животни, беше показано по кои
принципи
трябва да се наторява, да се отстраняват плевелите, да могат да се унищожават вредителите и паразитите, да се води борба с болестите по растенията всичко това днес са животрептящи въпроси на селското стопанство.
Всъщност се касае за една съвсем значителна тема.
Бяха изнесени принципи, които да покажат, при какви условия се развиват най-различните видове растения и животни, беше показано по кои принципи трябва да се наторява, да се отстраняват плевелите, да могат да се унищожават вредителите и паразитите, да се води борба с болестите по растенията всичко това днес са животрептящи въпроси на селското стопанство.
към текста >>
След като тези
принципи
бяха обсъдени, премина се към това, какво трябва да се направи, за да може да се проведе една реформа в торенето, реформа в борбата с плевелите, с вредителите, паразитите, с болестите по растенията.
След като тези принципи бяха обсъдени, премина се към това, какво трябва да се направи, за да може да се проведе една реформа в торенето, реформа в борбата с плевелите, с вредителите, паразитите, с болестите по растенията.
И във връзка с курса и ежедневните разисквания в курса се създаде един кръг, както го нарече граф Кайзерлинг, кръг на събраните там земеделциантропософи, които искат да работят в тесни връзки с Природонаучната секция към Гьотеанума тук. Така че Природонаучната секция на първо място трябва да разработи основните принципи в съответните области, като вземе за основа геологичното устройство и останалите свойства на почвата, възможностите за храненето на животните, възможностите за наторяване, близост на гора, климатични условия и т.н. И след като от страна на специалистите земеделци са дадени сведенията по съответния начин, тук ще се изработят принципите, по които да се правят по-нататъшните опити, та това, което като практически указания беше дадено в курса или добавено в дискусиите, така да бъде изпробвано фактически, че макар и някои неща днес да изглеждат странни, всеки да може да каже: ние го проверихме, ние го изпробвахме, то става.
към текста >>
Така че Природонаучната секция на първо място трябва да разработи основните
принципи
в съответните области, като вземе за основа геологичното устройство и останалите свойства на почвата, възможностите за храненето на животните, възможностите за наторяване, близост на гора, климатични условия и т.н.
След като тези принципи бяха обсъдени, премина се към това, какво трябва да се направи, за да може да се проведе една реформа в торенето, реформа в борбата с плевелите, с вредителите, паразитите, с болестите по растенията. И във връзка с курса и ежедневните разисквания в курса се създаде един кръг, както го нарече граф Кайзерлинг, кръг на събраните там земеделциантропософи, които искат да работят в тесни връзки с Природонаучната секция към Гьотеанума тук.
Така че Природонаучната секция на първо място трябва да разработи основните принципи в съответните области, като вземе за основа геологичното устройство и останалите свойства на почвата, възможностите за храненето на животните, възможностите за наторяване, близост на гора, климатични условия и т.н.
И след като от страна на специалистите земеделци са дадени сведенията по съответния начин, тук ще се изработят принципите, по които да се правят по-нататъшните опити, та това, което като практически указания беше дадено в курса или добавено в дискусиите, така да бъде изпробвано фактически, че макар и някои неща днес да изглеждат странни, всеки да може да каже: ние го проверихме, ние го изпробвахме, то става.
към текста >>
И след като от страна на специалистите земеделци са дадени сведенията по съответния начин, тук ще се изработят
принципи
те, по които да се правят по-нататъшните опити, та това, което като практически указания беше дадено в курса или добавено в дискусиите, така да бъде изпробвано фактически, че макар и някои неща днес да изглеждат странни, всеки да може да каже: ние го проверихме, ние го изпробвахме, то става.
След като тези принципи бяха обсъдени, премина се към това, какво трябва да се направи, за да може да се проведе една реформа в торенето, реформа в борбата с плевелите, с вредителите, паразитите, с болестите по растенията. И във връзка с курса и ежедневните разисквания в курса се създаде един кръг, както го нарече граф Кайзерлинг, кръг на събраните там земеделциантропософи, които искат да работят в тесни връзки с Природонаучната секция към Гьотеанума тук. Така че Природонаучната секция на първо място трябва да разработи основните принципи в съответните области, като вземе за основа геологичното устройство и останалите свойства на почвата, възможностите за храненето на животните, възможностите за наторяване, близост на гора, климатични условия и т.н.
И след като от страна на специалистите земеделци са дадени сведенията по съответния начин, тук ще се изработят принципите, по които да се правят по-нататъшните опити, та това, което като практически указания беше дадено в курса или добавено в дискусиите, така да бъде изпробвано фактически, че макар и някои неща днес да изглеждат странни, всеки да може да каже: ние го проверихме, ние го изпробвахме, то става.
към текста >>
400.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Там се разсъждава как върху социаликономически
принципи
трябва да се изгражда селското стопанство.
Искам да вземем за пример селското стопанство, за да говорим конкретно, а не общо. Днес например има най-различни тъй наречени националикономически книги и доклади, в които са включени също глави за селското стопанство от социаликономическа гледна точка.
Там се разсъждава как върху социаликономически принципи трябва да се изгражда селското стопанство.
Има книги за изграждане на селското стопанство въз основа на социаликономически идеи. Всичко това изнесените националикономически доклади и написаните такива книги всичко това е явна безсмислица. Днес обаче безсмислия се упражняват в най-широки кръгове. Ето защо всеки трябва да разбере, че за селското стопанство и за неговата социална форма може да се говори само ако се вземе за основа самото селско стопанство, ако действително се знае какво означава отглеждането на цвеклото, на картофите, на житните растения. Без това не може да се говори също и за националикономическите принципи.
към текста >>
Без това не може да се говори също и за националикономическите
принципи
.
Там се разсъждава как върху социаликономически принципи трябва да се изгражда селското стопанство. Има книги за изграждане на селското стопанство въз основа на социаликономически идеи. Всичко това изнесените националикономически доклади и написаните такива книги всичко това е явна безсмислица. Днес обаче безсмислия се упражняват в най-широки кръгове. Ето защо всеки трябва да разбере, че за селското стопанство и за неговата социална форма може да се говори само ако се вземе за основа самото селско стопанство, ако действително се знае какво означава отглеждането на цвеклото, на картофите, на житните растения.
Без това не може да се говори също и за националикономическите принципи.
Тези неща трябва да бъдат установени от фактите, а не от теоретичните разсъждения.
към текста >>
401.
9. Въпроси и отговори, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Борбата с плевелите не почива на
принципи
те, за които говорих досега.
Разбира се, въпросът е уместен. За плевелите искам да говоря следващите дни. Това, което казах, е благоприятно изобщо и чрез него не се постига премахване на плевелите. Растенията обаче стават много по-устойчиви срещу паразитните вредители, които ги нападат. Има средство против паразитните вредители по растенията.
Борбата с плевелите не почива на принципите, за които говорих досега.
Плевелите участват в общия растителен живот. За това ще говорим още. Нещата са така свързани, че нищо не бива да се изключва от този общ процес.
към текста >>
402.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
В резултат ще последват приложни правила, но тези правила не трябва да се отклоня ват от
принципи
те, че земеделското стопанство трябва да е затворено в себе си, да зависи само от себе си.
Опитите се усложняват от това, че те са индивидуални и варират при отделните случаи. Касае се обаче за това, да се дадат насоките, по които да се правят тези опити. Много неща ще трябва да бъдат изпробвани.
В резултат ще последват приложни правила, но тези правила не трябва да се отклоня ват от принципите, че земеделското стопанство трябва да е затворено в себе си, да зависи само от себе си.
Обаче не съвсем. Защо? Едно обективно разглеждане в духовно-научен смисъл никога не прави човека фанатик. При днешния икономически ред не може да се постигне напълно затворено в себе си земеделско стопанство. Човек обаче трябва да прави всичко възможно и да търси да го постигне.
към текста >>
403.
14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Д-р Щайнер:
Принципи
те на антропософския календар, както за сега са установени, трябва да се изпълняват и така човек може съвсем точно да се ръководи от този календар.
Д-р Щайнер: Принципите на антропософския календар, както за сега са установени, трябва да се изпълняват и така човек може съвсем точно да се ръководи от този календар.
към текста >>
404.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Щайнер 1925: „Антропософски ръководни
принципи
„, писмо от 17 август 1924, Сс 26.
[19] Р.
Щайнер 1925: „Антропософски ръководни принципи„, писмо от 17 август 1924, Сс 26.
към текста >>
405.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
[28] Виж към това и писмото от „Антропософски ръководни
принципи
„ „Човекът в своята макрокосмическа същност„ Сс 26.
[28] Виж към това и писмото от „Антропософски ръководни принципи„ „Човекът в своята макрокосмическа същност„ Сс 26.
към текста >>
406.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
За разлика от природонаучните
принципи
, които се стремят да изключат чувството, понеже е субективно, действащият често е принуден да се довери на своето чувство, също и ученият в областта на природната наука.
За разлика от природонаучните принципи, които се стремят да изключат чувството, понеже е субективно, действащият често е принуден да се довери на своето чувство, също и ученият в областта на природната наука.
Касае се за това да изградим и обучим чувството, за да стане то по-добър, по-сигурен обективен инструмент на преценката. Това изисква Щайнер. По-късно той казва: правилно да прозрем означава правилно да разберем. Следователно чувството трябва да се усъвършенства въз основа на опит и познание.[15]
към текста >>
да се стигне до потенции Д2, Д3, Д4 и т.н., тогава според хомеопатичните
принципи
ще се достигне до едно такова противоположно въздействие.
[14] Бел. кор.: тук не става въпрос за потенциране, както в погорния цитат, където Р. Щайнер говори за приготвянето на лекарствата хомеопатизирането на лекарствата. При описаното разреждане на препарата с вода в найдобрия случай може да се говори за потенция Д1, там остават действащи още силите на субстанцията, като чрез водата и движението на разбъркването те се оживяват и им се дава един динамичен импулс, освен това когато водата се насити с препарата, тези сили заемат едно поголямо пространство. Ако полученият разтвор продължи да се потенцира, т.е.
да се стигне до потенции Д2, Д3, Д4 и т.н., тогава според хомеопатичните принципи ще се достигне до едно такова противоположно въздействие.
към текста >>
407.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Нервната система и системата на кръвообращение представляват противоположни
принципи
. Склероза.
Човек не е изцяло и напълно хомогенно, еднородно същество; той постоянно умира и постоянно оживява.
Нервната система и системата на кръвообращение представляват противоположни принципи. Склероза.
Стареене и подмладяване. Плеврит или пневмония: силите на подмладяване стават твърде силни в нас. Ако съществуваха само ариманически сили, постоянно бихме ставали по-твърди, закостенели, щяхме да се превръщаме в труп, щяхме да ставаме педанти, филистери, постоянно щяхме да бодърстваме. Луциферически в нас са тези сили, които водят до изнеженост, подмладяване, правят ни фантасти, пропиляващи живота, които постоянно ни успиват. Тези две противоположни сили трябва да присъстват в човека, но те трябва да се намират в равновесие.
към текста >>
408.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Представете си само, що за
принципи
имат тези хора.
Представете си само, що за принципи имат тези хора.
Невъзможно е да се разбере, що за принципи са това. Първо клеветят - както вече ви казах, - а след това се обръщат към оклеветения, да озапти този, който е разобличил тази клевета!
към текста >>
Невъзможно е да се разбере, що за
принципи
са това.
Представете си само, що за принципи имат тези хора.
Невъзможно е да се разбере, що за принципи са това.
Първо клеветят - както вече ви казах, - а след това се обръщат към оклеветения, да озапти този, който е разобличил тази клевета!
към текста >>
409.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Основни
принципи
на един модерен светоглед“ (Събр.
1894 г. „Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр.
съч. 4).
към текста >>
28), както и „Ръководни антропософски
принципи
“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч.
28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр.
съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>
410.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Аз даже съм убеден в това, че ако тук, в Гьотеанума, ни се удаде да предприемем нови опити в областта на въздухоплаването, ние няма да се облягаме на
принципи
те, изградени от резултатите на материалистичната наука.
Това има голямо практическо значение.
Аз даже съм убеден в това, че ако тук, в Гьотеанума, ни се удаде да предприемем нови опити в областта на въздухоплаването, ние няма да се облягаме на принципите, изградени от резултатите на материалистичната наука.
При тези опити за основа се взема птичият полет, полетът на водното конче и т. н. Но на никого не му идва на ум да вземе за основа полета на пеперудата. Въздухоплаването би добило правилни форми само в случай, че в по-голяма степен се предприемат експерименти на основата на полета на пеперудата. Обаче днес хората не се занимават с такива неща поради това, че те не могат да видят правилното направление, нали така? Само изследвайки духовното, могат да се видят по правилен начин такива, касаещи практическия живот неща.
към текста >>
411.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Доктор Щайнер: За това трябва да имаме отделен разговор - по причина, че на
принципи
те, които вие инстинктивно използвате, се основават отчасти и нашите лекарствени препарати.
Доктор Щайнер: За това трябва да имаме отделен разговор - по причина, че на принципите, които вие инстинктивно използвате, се основават отчасти и нашите лекарствени препарати.
Не всички, но определена част от нашите лекарствени препарати се основават на това.
към текста >>
412.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Основни
принципи
на един модерен светоглед“ (Събр.
1894 г. „Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр.
съч. 4).
към текста >>
28), както и „Ръководни антропософски
принципи
“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч.
28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр.
съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>
413.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Обръщайки се назад, към старата медицина, както е съществувала до 18-то столетие - защото медицината едва от 18-то столетие в Италия е претърпяла материалистична реформа, - ще откриете, че както диагностиката на заболяванията, така и лечението им са се базирали на съвсем различни
принципи
.
Уринодиагностиката, изследването на урината не е затворено в кръга на знахарите и подобните им, а играе днес значителна роля в научно признатата медицина. Но съществува много голяма разлика между методиката, прилагана от съвременните доктори, и тези, за които говорите вие; защото вие имахте предвид не медиците като такива. Разликата е в следното. Изследването на урина от древността е играло изключително важна роля в диагностиката на различни заболявания. Достатъчно е да си спомните за следното.
Обръщайки се назад, към старата медицина, както е съществувала до 18-то столетие - защото медицината едва от 18-то столетие в Италия е претърпяла материалистична реформа, - ще откриете, че както диагностиката на заболяванията, така и лечението им са се базирали на съвсем различни принципи.
Днес науката напълно пренебрегва тази старинна медицина. Това до известна степен е справедливо, но все пак не съвсем. Необходимо е да се изясни в какво се състои разликата между древната и
към текста >>
414.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Принципи
на управление и силата на свещеничеството в Тибет. Далай-лама.
Как Европа може да разпространи своята духовна култура в Азия? Англичаните и германците като колонизатори Мойсей и разделянето на морето. Тибетската култура е наследник на атлантската, но в упадъчен вид.
Принципи на управление и силата на свещеничеството в Тибет. Далай-лама.
Досега европейците не са направили нищо съществено, поне малко да разпространят истинския духовен живот в Азия. Александър Велики пренесъл в Азия много от гръцката култура. Англичаните и германците като колонизатори. Основно условие за налагане на духовната култура е уважението към културата на другите. За Ницше и Хекел.
към текста >>
415.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
Някога са воювали едни с други по най-страшен начин по причина, че едните са се придържали към различни
принципи
от другите.
Днес е трудно да се говори за такива неща, доколкото мнозинството от хората мисли така: а може ли въобще да се започват спорове за тези неща по мирски начин? Защото днес светът е зает с други проблеми, заради които има противопоставяне.
Някога са воювали едни с други по най-страшен начин по причина, че едните са се придържали към различни принципи от другите.
За съвременния човек това е трудно разбираемо. Но виждате ли, господа, трябва да се постараем да разберем това, защото някога ще дойдат и времена, когато няма да бъде понятно защо хората така са се сражавали заради днешните проблеми! И това може да стане в не толкова далечното бъдеще.
към текста >>
416.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Виждате, господа, че хората повече не искаха да следват великите общочовешки
принципи
, те искаха обособеното развитие на националните, народни сили, и именно това доведе до Световната война!
Разговорът, за който сега ви разказвам, се състоя преди Световната война 1914-1918 г.
Виждате, господа, че хората повече не искаха да следват великите общочовешки принципи, те искаха обособеното развитие на националните, народни сили, и именно това доведе до Световната война!
Най-голямото нещастие на XX в. възникна от това, което евреите също искаха. Може да се каже така: доколкото всичко, което правеха евреите - в наше време по съзнателен начин можеха да правят всички хора, - на тях не им остава нищо по-добро от това, да се влеят в останалите народи, да се смесят с цялото останало човечество така, че еврейството просто да се прекрати в качеството му на народ. Това е нещо, което би било идеал. С това днес влизат в противоречие много еврейски обичаи, но преди всичко ненавистта към другите хора.
към текста >>
417.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Основни
принципи
на един модерен светоглед», Събр.
[3] Едва когато направихме мировото съдържание: вж. «Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед», Събр.
съч. 4.
към текста >>
418.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Основни
принципи
на един модерен светоглед», Събр.
64. Едва когато направихме мировото съдържание: вж. «Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед», Събр.
съч. 4.
към текста >>
419.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Основни
принципи
на един модерен светоглед“ (Събр.
1894 г. „Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр.
съч. 4).
към текста >>
28), както и „Ръководни антропософски
принципи
“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч.
28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр.
съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>
420.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_354 Сътворението на света и човека
Основни
принципи
на един модерен светоглед“ (Събр.
1894 г. „Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр.
съч. 4).
към текста >>
28), както и „Ръководни антропософски
принципи
“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч.
28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр.
съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>
НАГОРЕ