Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
20
резултата от
13
текста с точна фраза : '
Примирение
'.
1.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
По най-различни начини те търсеха възможност за
примирение
между двете направления.
Досега човекът не беше способен да стане божествен в по-висока или по-ниска степен; той беше просто човек и стоеше в непосредствена, но външна връзка с Бога. Който познава древния възглед на Мистериите, трябва да чувствува това като съвършено нова нота в светогледа. Много личности от първите християнски столетия изживяха тази драма. Те познаваха естеството на Мистериите; ако искаха да станат християни, те трябваше да се отделят от Мистериите. Това ги довеждаше до тежки душевни борби.
По най-различни начини те търсеха възможност за примирение между двете направления.
Писанията от първите столетия на Християнството отразяват тази борба както у езичниците, които бяха привличани от величието на християнството, така и у онези християни, на които беше трудно да се отделят от ритуала на Мистериите. Християнството израства бавно от Мистериите. Християнските убеждения се изнасят под формата на истини от Мистериите; мъдростта на Мистериите се облича в думите на християнството.
към текста >>
2.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
При това познание разколебаният се хвърля с
примирение
в обятията на мистиката, която от най-стари времена е била последното прибежище, когато измъченият ум не е виждал вече никакъв изход.
Той казва: “В естествената наука кипи. Неща, които изглеждаха ясни и прозрачни на всички, днес са се размътили. Дълго време изпитани символи и представи, с които до неотдавна всеки боравеше и работеше на всяка стъпка без опасение и съмнение, са се разклатили и на тях се гледа с недоверие. Основните понятия, като тези за материята, изглеждат несигурни и най-здравата почва започва да се изплъзва изпод краката на природоизследователя. Твърди като канара стоят определени проблеми, в които досега са се разбили всички опити и усилия на естествената наука.
При това познание разколебаният се хвърля с примирение в обятията на мистиката, която от най-стари времена е била последното прибежище, когато измъченият ум не е виждал вече никакъв изход.
Разсъждаващият търси нови символи и се опитва да създаде нови основи, върху които да може да гради по-нататък.” Вижда се, че днешният мислител, който изследва природата, чрез своите навици на мислене не е в състояние да си създаде друга представа за “мистиката”, освен такава, която включва в себе си обърканост, неяснота на ума. И до какви представи относно душевния живот стига един такъв мислител! В края на горецитирания труд четем: “При мисълта за смъртта предисторическият човек си е съставил една идея за отделяне на душата от тялото. Според тази идея душата се отделяла от тялото и водела самостоятелен живот. Тя не намирала никакво спокойствие и отново се връщала като дух, когато не е била прогонвана чрез надгробни церемонии.
към текста >>
3.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Желая
примирение
да извоювам.
Желая примирение да извоювам.
към текста >>
4.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Един такъв светоглед може да иска много по отношение на примирението, но това е едно
примирение
различно от онова, което отстъпва пред граници на познанието.
Ето защо можем да кажем: Тук имаме нещо от неверието и от парализирането на волята, които проникват в душите от една духовна слабост на познанието, които събуждат симпатия за Будизма. Напротив в цялата своя същност християнският светоглед изисква както основната жилка на този светоглед е живяла с Гьоте човекът да не се подава на своята собствена познавателна слабост и да говори за граници на познанието, а да си каже: В мене живее нещо, което може да се издигне над всяка илюзия и да стигне до истината и до освобождението на живота.
Един такъв светоглед може да иска много по отношение на примирението, но това е едно примирение различно от онова, което отстъпва пред граници на познанието.
Когато човек се примирява в смисъла на Кантианизма, той си казва: Човекът въобще не е в състояние да проникне в дълбините на света. Тогава той се примирява принципно, като доставя едно особено свидетелство за слабостта на познанието. Но човек може да се примири и заедно с Гьоте, като си каже: Днес ти не се намираш още на степента, от която да познаеш света в неговата истинност; но ти си способен да се развиваш. Тогава едно такова примирение води до степента, на която човек става способен да роди от себе си висшия човек, Христовия човек. Тогава той се примирява, защото знае, че в дадения момент не е постигнал още най-високата човешка степен.
към текста >>
Тогава едно такова
примирение
води до степента, на която човек става способен да роди от себе си висшия човек, Христовия човек.
Напротив в цялата своя същност християнският светоглед изисква както основната жилка на този светоглед е живяла с Гьоте човекът да не се подава на своята собствена познавателна слабост и да говори за граници на познанието, а да си каже: В мене живее нещо, което може да се издигне над всяка илюзия и да стигне до истината и до освобождението на живота. Един такъв светоглед може да иска много по отношение на примирението, но това е едно примирение различно от онова, което отстъпва пред граници на познанието. Когато човек се примирява в смисъла на Кантианизма, той си казва: Човекът въобще не е в състояние да проникне в дълбините на света. Тогава той се примирява принципно, като доставя едно особено свидетелство за слабостта на познанието. Но човек може да се примири и заедно с Гьоте, като си каже: Днес ти не се намираш още на степента, от която да познаеш света в неговата истинност; но ти си способен да се развиваш.
Тогава едно такова примирение води до степента, на която човек става способен да роди от себе си висшия човек, Христовия човек.
Тогава той се примирява, защото знае, че в дадения момент не е постигнал още най-високата човешка степен. Това е едно героично примирение! То се погажда с човешкото съзнание, защото казва: Ние минаваме с чувството на съществуването от един живот в друг и знаем, като живеем с насока към бъдещето, че в повторението на земното съществуване цялата вечност е наша.
към текста >>
Това е едно героично
примирение
!
Когато човек се примирява в смисъла на Кантианизма, той си казва: Човекът въобще не е в състояние да проникне в дълбините на света. Тогава той се примирява принципно, като доставя едно особено свидетелство за слабостта на познанието. Но човек може да се примири и заедно с Гьоте, като си каже: Днес ти не се намираш още на степента, от която да познаеш света в неговата истинност; но ти си способен да се развиваш. Тогава едно такова примирение води до степента, на която човек става способен да роди от себе си висшия човек, Христовия човек. Тогава той се примирява, защото знае, че в дадения момент не е постигнал още най-високата човешка степен.
Това е едно героично примирение!
То се погажда с човешкото съзнание, защото казва: Ние минаваме с чувството на съществуването от един живот в друг и знаем, като живеем с насока към бъдещето, че в повторението на земното съществуване цялата вечност е наша.
към текста >>
5.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Следователно с това на определеното място в Генезиса е казано: Елохимите начертаха големите линии на съществуването; на второстепенната, на изпълнителската работа те поставиха напредналите Архаи и като помощници им дадоха онези,които, за да може да се подържа съществуването, с
примирение
бяха приели да изостанат назад на сатурновата степен в тъмнината.
Те трябваше да направят да бъде изтъкана заедно цялата работа на вселената чрез правилно развитите и изоставалите Архаи. Изостаналите в развитието Архаи действуват в тъмнината. Това ни показва колко чудно реалистично е описано положението на нещата: И Елохимите нарекоха това, което тъчеше в светлината като Духове, Йом ден -; а това, което тъчеше в тъмнината, те нарекоха "Лилле" /или "лайлах"/, което не е нашата отвлечена дума "нощ", а това са сатурнинските Архаи, които тогава не бяха стигнали в своето развитие до слънчевата степен. И това са също онези Архаи, които и днес още действуват в нас през време на нощния сън, действуват като съграждащи сили върху нашето физическо тяло и нашето етерно тяло. Този пълен с тайнственост израз, който се намира в Генезиса Лилле -, който е дал повод за всевъзможни митологически съчинения, не е нито нашата абстрактна "нощ", нито нещо друго, което би дало повод да се мисли за неща митологическо, той не е нищо друго освен името на изостаналите назад в своето развитие Архаи, онези, които свързват своята работа с напредналите Архаи.
Следователно с това на определеното място в Генезиса е казано: Елохимите начертаха големите линии на съществуването; на второстепенната, на изпълнителската работа те поставиха напредналите Архаи и като помощници им дадоха онези,които, за да може да се подържа съществуването, с примирение бяха приели да изостанат назад на сатурновата степен в тъмнината.
Така следователно ние имаме "Йом" и "Лилле" като две противоположни групи от същества, които са помощници на Елохимите и които се намират на степента на Духовете на Времето, на Духовете на Личността. Ние виждаме, как съществуването се изтъкава от Духовете на Формата и от Духовете на Личността, от напредналите и изостаналите същества на двете съответни степени. Макар и според изложеното да сме отговорили до известна степен задоволително но този въпрос, зад всички тези неща стоят още безкрайно много други -, сега би могъл да възникне един друг въпрос и този въпрос ще застане на устните на всеки един от вас -: Как стои сега въпросът с другите йерархии? Слизайки надолу от Духовете на Формата, ние различаваме първо Архаите, или Духове на Личността, след това по-нататък така наречените Архангели или Духове на Огъня. Не ни ли говори Генезисът нищо за тях?
към текста >>
6.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Най-благоприятно влияние върху нашия волев живот упражнява един живот, който в цялото свое битие се насочва към едно схващане на Кармата, бихме могли също да кажем, един такъв духовен живот, който се стреми да развие като главно качество спокойствие и
примирение
по отношение на нашата съдба.
Най-благоприятно влияние върху нашия волев живот упражнява един живот, който в цялото свое битие се насочва към едно схващане на Кармата, бихме могли също да кажем, един такъв духовен живот, който се стреми да развие като главно качество спокойствие и примирение по отношение на нашата съдба.
А как всъщност бихме могли да усвоим това примирение, това душевно спокойствие по отношение на нашата съдба освен чрез това, да направим Кармата едно действително съдържание на живота.
към текста >>
А как всъщност бихме могли да усвоим това
примирение
, това душевно спокойствие по отношение на нашата съдба освен чрез това, да направим Кармата едно действително съдържание на живота.
Най-благоприятно влияние върху нашия волев живот упражнява един живот, който в цялото свое битие се насочва към едно схващане на Кармата, бихме могли също да кажем, един такъв духовен живот, който се стреми да развие като главно качество спокойствие и примирение по отношение на нашата съдба.
А как всъщност бихме могли да усвоим това примирение, това душевно спокойствие по отношение на нашата съдба освен чрез това, да направим Кармата едно действително съдържание на живота.
към текста >>
В нашия външен живот ние не винаги можем да се отнасяме спрямо това, което ни носи болка така, че тя да изглежда като едно
примирение
със съдбата.
Напротив, при болката нашите деяния са били в повечето случаи такива, че ние сме я заслужили, че винаги ще намерим нейната причина в нашия настоящ живот или в нашите минали инкарнации. И тогава трябва да бъдем в най-висока степен наясно за това, че често пъти в нашия живот не сме се отнесли в съответствие с това разбиране за Кармата.
В нашия външен живот ние не винаги можем да се отнасяме спрямо това, което ни носи болка така, че тя да изглежда като едно примирение със съдбата.
Ние повечето пъти не разбираме закона на съдбата. Но макар и външно да не можем да се отнасяме така, главното е все пак, че вътрешно го вършим.
към текста >>
Има голяма разлика дали през деня човек развива спокойствие,
примирение
със своята съдба и чрез това подготвя своята воля така, че можем да кажем: тази воля развива една приятна топлина, едно чувство на приятност – или дали той изпада в гняв.
Обаче тази будност на волята е свързана с цялото човешко същество по начин, съвършено различен от този на нашето мислене. Според това дали човек работи или не работи, дали е здрав или болен, дали развива спокойствие или е гневен, той постига една здрава или болна воля. И според това дали нашата воля е здрава или нездрава, според това тя работи по време на нощта върху нашето жизнено състояние чак вътре във физическото тяло.
Има голяма разлика дали през деня човек развива спокойствие, примирение със своята съдба и чрез това подготвя своята воля така, че можем да кажем: тази воля развива една приятна топлина, едно чувство на приятност – или дали той изпада в гняв.
Тази нездравина на волята се влива в тялото по време на нощния сън и е причина за много болестни форми, чиято причина лекарите търсят и не я намират, защото действителните последствия, които се явяват като физически болести, настъпват едва след години или десетилетия. Само този, който обгръща с поглед големи периоди от време, може да види по посочения начин връзката между душевните и телесните състояния.Следователно волята трябва да бъде обучена също в полза на телесното здраве.
към текста >>
Също т ака ние можем да повлияем върху нашите душевни вълнения, нашите чувства, чрез спокойствие и
примирение
с нашата Карма, за да действуват те благотворно чак до равнището на нашата телесна организация.
Също т ака ние можем да повлияем върху нашите душевни вълнения, нашите чувства, чрез спокойствие и примирение с нашата Карма, за да действуват те благотворно чак до равнището на нашата телесна организация.
Напротив, ние вредим върху нашата телесна организация и с нищо не и вредим толкова много, както с нашето безразличие, с липсата на интерес към това, което става около нас. Това безразличие е нещо, което все повече и повече се разширява, то е едно качество, което изгражда по следната причина за това, че толкова малко хора се интересуват от духовните неща. Мнозина вярват, че за приемането на един материалистичен светоглед има обективни причини. Напротив, няма толкова много причини за едно материалистическо схващане на живота. Има само една причина и това е глупостта; никой човек не може да бъде материалист, без да бъде глупав.
към текста >>
Бодисатва развива до най-висока степен онова, което може да се нарече
примирение
, спокойствие пред съдбата, внимателност спрямо всички процеси в заобикалящия ни свят, отдайност и разбиране спрямо всички същества.
Как се подготвя той? Той се подготвя преди всичко като развива онези качества, които наричаме „добри”, развива ги до най-висока степен.
Бодисатва развива до най-висока степен онова, което може да се нарече примирение, спокойствие пред съдбата, внимателност спрямо всички процеси в заобикалящия ни свят, отдайност и разбиране спрямо всички същества.
И въпреки че на бъдещия Буда са му необходими много инкарнации, в своите въплъщения той се изчерпва главно в това да наблюдава и да се вслушва внимателно във всичко, което става, макар и това, което върши сега, едва ли е толкова много, защото той изцяло се подготвя за своята бъдеща мисия. Това ще постигне чрез факта, че именно за този Бодисатва съществува един особен закон. Ние ще разберем този закон, ако вземем под внимание, че съществува възможността в определена възраст на живота да настъпи един пълен обрат в нашия душевен живот.
към текста >>
7.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
“ Обаче този порив има смисъл само когато е израз на действена воля и стремеж към все по-обширни познания, а не когато е израз на
примирение
и резигнация.
Но градивни камъни към сградата на познанието винаги могат да бъдат добавяни. Обаче когато тези градивни камъни ни тласкат към все нови и нови стъпки по пътя на познанието, тогава те оказват своето въздействие и направо там, в духовния храм на човечеството. И най-доброто, което можем да отнесем от една такава антропософска среща, е убеждението, че в името на една определена цел, ние сме научили нещо ново и сме обогатили нашето познание. И каква би могла да бъде тази наша цел? Ето каква: Да положим усилия и да разберем, колко много още имаме да учим, за да се изпълним с истината на Сократовите думи: „Колкото повече учим, толкова повече се убеждаваме, колко малко знаем!
“ Обаче този порив има смисъл само когато е израз на действена воля и стремеж към все по-обширни познания, а не когато е израз на примирение и резигнация.
Да, ние не бива да се примиряваме с нашите оскъдни знания и да казваме: Все пак ние не можем да знаем всичко; следователно, нека да скръстим ръце и да почакаме! Това би означавало един крайно погрешен извод от нашите антропософски занимания. Правилното усещане изглежда така, сякаш нещо непрекъснато ни възпламенява и тласка към все нови и нови познания, всяко от които означава за нас една нова степен по пътя към висшите светове.
към текста >>
8.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Необходимо е известно
примирение
, да ни е приятно също така и когато никой друг може да направи нещо.
Тази мисъл трудно може да бъде разбрана, защото тя се сблъсква с нашата суетност. Тя е тази, че в мирова та връзка е безразлично, дали нещо остава чрез нас, или чрез други хора. Това не трябва да ни възпира да правим всичко, което сме длъжни да направим: това не може да ни възпира да изпълним нашия дълг, а трябва да ни възпира от прибързаност, от припряност. Колко приятно е за всеки един човек, че той е способен, той може да направи нещо.
Необходимо е известно примирение, да ни е приятно също така и когато никой друг може да направи нещо.
Ние не трябва да обичаме нещо затова, че ние самите го обичаме затова, че то е в света независимо, дали чрез нас, или чрез нас, или чрез някой друг. Тази мисъл ще ни доведе сигурно до безкористност, когато постоянно я държим в съзнанието си. Такива настроения са необходими, за да се вживеем в духовния свят, за да не се изследваме постоянно, а също да разберем това, което се изследва. Тези настроения са много по-важни от виденията, които също трябва да съществуват и тъкмо, за да можем да преценяваме виденията са необходими такива настроения.
към текста >>
9.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Но тя, разбира се, не била от личностите, приемащи всичко с
примирение
, и отправила остра заплаха, че щяла да покаже на американското братство какво значи да бъде изключена, след като знае толкова много.
И я изключили.
Но тя, разбира се, не била от личностите, приемащи всичко с примирение, и отправила остра заплаха, че щяла да покаже на американското братство какво значи да бъде изключена, след като знае толкова много.
Сега вече над американското братство наистина надвиснал дамоклев меч. Ако Блаватска разгласяла каквото била узнала чрез участието си в него, това щяло да бъде смъртна присъда за американското братство. Резултатът бил, че американски и европейски окултисти се обединили, за да поставят Блаватска в положението, наричано окултно пленничество. То означава посредством определени похвати в една душа да се предизвика сфера от фантазии, така че да настъпи помрачаване на онова, което душата е знаела преди, и то в известна степен да стане неизползваемо. Това е процедура, която почтените окултисти не прилагат никога,а дори и непочтените много рядко прибягват до нея, но която в случая била използвана, за да може, така да се каже, да бъде спасен живота, сиреч действеността на онова окултно братство.
към текста >>
10.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Докато само опитът не може да дойде до примирението на противоположностите, защото той има наистина действителността, но няма още идеята, науката не може да стигне до това
примирение
, защото тя наистина има идеята, но няма вече действителността.
От това ние виждаме, че в никой случай действителността, каквато тя стои разпростряна пред нашите сетива, не е нещо, при което трябва да спре човекът стигнал до една по-висока степен на културата. Само когато човешкият дух прекрачва тази действителност, счупва черупката и стига, до ядката, на него му се открива това, което подържа в единство този свят в неговата най-дълбока вътрешност. Ние никога не можем да бъдем задоволени с отделния природен процес, а само с природния закон, никога не можем да се чувствуваме задоволени с отделния индивид, а само с всеобщото обгръщане на нещата. При Гьоте този факт се проявява в мислимо най-съвършената форма. Това, което също остава при него, е фактът, че за модерния дух действителността, отделният индивид не предлага никакво задоволяване, защото не намираме в самия него това, което познаваме като най-висшето, а го намираме едвам когато се издигнем над него, намираме това, което зачитаме като Божествено, което в науката наричаме идея.
Докато само опитът не може да дойде до примирението на противоположностите, защото той има наистина действителността, но няма още идеята, науката не може да стигне до това примирение, защото тя наистина има идеята, но няма вече действителността.
Между двете човекът се нуждае от едно ново царство; от едно царство, в което отделното нещо и на цялото представлява идеята, от едно царство, в което индивидът се явява вече така, че в него се съдържа характерът на всеобщото и на необходимостта. Обаче един такъв свят не съществува в действителността, един такъв свят човекът трябва тепърва да си създаде и този свят е светът на изкуството: едно необходимо трето царство наред с царството на разума.
към текста >>
11.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Тук ще Ви е необходимо и известно
примирение
, понеже светът няма да забележи кога е настъпило подобрението, нито кога детето е оздравяло.
Изхождайки от такива педагогически принципи, Вие ще си изработите необходимите умения за работа с абнормните деца. И тогава ще въвеждате такива методи, които осигуряват непрекъсната метаморфоза на обучението, непрекъсната промяна в темпото на преподаване. С помощта на тези умения, Вие ще сте в състояние да въздействувате извънредно силно върху секрецията на жлезите, респективно върху консолидирането на детското астрално тяло.
Тук ще Ви е необходимо и известно примирение, понеже светът няма да забележи кога е настъпило подобрението, нито кога детето е оздравяло.
Светът само ще забележи, че в отделни случаи няма никакво подобрение, понеже в живота на така наречените „нормални” неща се гледа като на нещо, разбиращо се от само себе си. Само че „нормалните” неща съвсем не се разбират от само себе си. Това е едното.
към текста >>
12.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Както при явлението трябва да останем на външната граница и мислите се оказват за нас като онова, което може да организира тези явления в познанието, както тук имаме нужда от това
примирение
и именно благодарение само на това в интелектуалността прониква духовност, така трябва да постъпваме с нашите изследвания насочени към вътрешността на човека, така трябва да имаме и там примирението да спрем с мислите, да ги направим така да се каже да се отразят вътрешно, за да получим чрез това образите, да стигнем до образите, които едва сега разгръщат вътрешността на човека.
Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието. Когато сме стигнали до тази точка, ние трябва да се примирим и да не искаме да отидем по-нататък, да не оставяме свободното от сетивност мислене да се търкаля по-нататък просто по вътрешна инерция и да вярваме, че чрез това свободно от сетивност мислене проникваме в тайните на съзнанието, а трябва именно да се примирим да спрем и така се каже да. . . ./текста не се чете . . . . .срещу духовния външен свят. Тогава не ще тъчем мисли в съзнанието, които въпреки това не могат да го разберат, а тогава ще получим имагинацията, чрез която може да бъде обхванато и схванато съзнанието.
Както при явлението трябва да останем на външната граница и мислите се оказват за нас като онова, което може да организира тези явления в познанието, както тук имаме нужда от това примирение и именно благодарение само на това в интелектуалността прониква духовност, така трябва да постъпваме с нашите изследвания насочени към вътрешността на човека, така трябва да имаме и там примирението да спрем с мислите, да ги направим така да се каже да се отразят вътрешно, за да получим чрез това образите, да стигнем до образите, които едва сега разгръщат вътрешността на човека.
към текста >>
13.
1. Предговор към първото френско издание
GA_326 Раждането на естествените науки
Ако гласът на говорителят имаше същата яснота, погледът същата светлина, това не се държеше на някакво стоическо безразличие пред нещастието, нито на лекото
примирение
, което приема изпитанието, без да се старае да разбере /някои са ги видели през предидущата нощ да плаче от скръб пред унищожението на неговото дело, в което бяха вложени толкова любов, толкова грижи, толкова жертви/.
Ако гласът на говорителят имаше същата яснота, погледът същата светлина, това не се държеше на някакво стоическо безразличие пред нещастието, нито на лекото примирение, което приема изпитанието, без да се старае да разбере /някои са ги видели през предидущата нощ да плаче от скръб пред унищожението на неговото дело, в което бяха вложени толкова любов, толкова грижи, толкова жертви/.
Не, говорейки, Рудолф Щайнер изграждаше отново.
към текста >>
НАГОРЕ