Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
Намерени са
6475
резултата от
1304
текста в
7
страници с части от думите : '
Пример
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
290
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
00. УВОД
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Вярно е, че Гьоте е направил редица големи отделни открития, както на
пример
това на междучелюстната кост и на прешленната теория на черепа в остеологията, на тъждествеността на всички растителни органи със стебления лист в ботаниката и т.н.
Тези думи се крие гледната точка, от която трябва да разглеждаме научните трудове на Гьоте. При него не се касае за откриването на нови факти, а за една нова гледна точка, за един определен начин да се разглежда природата.
Вярно е, че Гьоте е направил редица големи отделни открития, както например това на междучелюстната кост и на прешленната теория на черепа в остеологията, на тъждествеността на всички растителни органи със стебления лист в ботаниката и т.н.
Обаче като душа оживяваща всички тези подробности ние трябва да разгледаме величествения възглед за природата, който носи тези открития, трябва да обгърнем с поглед в учението за организмите преди всичко едно велико откритие, поставящо в сянка всички открития: Откритието на същността на самия организъм. Онзи принцип, чрез който един организъм е това, като което той се представя, причините, чиито следствия ни се явяват проявите на живота, с една дума всичко, за което трябва да питаме принципно в това отношение, бе изложено и обяснено от Гьоте.*(* Който заявява, че такава една цел е предварително непостижимо, той никога не ще стигне до едно разбиране на Гьотевите възгледи върху природата; напротив онзи, който, оставяйки този въпрос открит, пристъпва без предразсъдък към неговото проучване, той, завършвайки своето изследване, сигурно ще даде един положителен отговор. Някои забележки, които самия Гьоте е направил, могат да събудят известни съмнения.Такава забележка е например следната "Без да проявяваме дързостта, че искаме да открием първите двигателни пружини на природните действия ние бихме насочили нашето внимание върху проявата на силите, чрез които растението постепенно превръща в орган”. Обаче такива изказвания на Гьоте не са насочени против принципната възможност да познаем същността на нещата, а в него Гьоте проявява достатъчна предпазливост, като не иска да отсъжда прибързано върху физико-механическите условия, които стоят на основата на организма, тъй като знаеше добре, че такива въпроси могат да бъдат разрешени само в течение на времето.
към текста >>
Някои забележки, които самия Гьоте е направил, могат да събудят известни съмнения.Такава забележка е на
пример
следната "Без да проявяваме дързостта, че искаме да открием първите двигателни пружини на природните действия ние бихме насочили нашето внимание върху проявата на силите, чрез които растението постепенно превръща в орган”.
Тези думи се крие гледната точка, от която трябва да разглеждаме научните трудове на Гьоте. При него не се касае за откриването на нови факти, а за една нова гледна точка, за един определен начин да се разглежда природата. Вярно е, че Гьоте е направил редица големи отделни открития, както например това на междучелюстната кост и на прешленната теория на черепа в остеологията, на тъждествеността на всички растителни органи със стебления лист в ботаниката и т.н. Обаче като душа оживяваща всички тези подробности ние трябва да разгледаме величествения възглед за природата, който носи тези открития, трябва да обгърнем с поглед в учението за организмите преди всичко едно велико откритие, поставящо в сянка всички открития: Откритието на същността на самия организъм. Онзи принцип, чрез който един организъм е това, като което той се представя, причините, чиито следствия ни се явяват проявите на живота, с една дума всичко, за което трябва да питаме принципно в това отношение, бе изложено и обяснено от Гьоте.*(* Който заявява, че такава една цел е предварително непостижимо, той никога не ще стигне до едно разбиране на Гьотевите възгледи върху природата; напротив онзи, който, оставяйки този въпрос открит, пристъпва без предразсъдък към неговото проучване, той, завършвайки своето изследване, сигурно ще даде един положителен отговор.
Някои забележки, които самия Гьоте е направил, могат да събудят известни съмнения.Такава забележка е например следната "Без да проявяваме дързостта, че искаме да открием първите двигателни пружини на природните действия ние бихме насочили нашето внимание върху проявата на силите, чрез които растението постепенно превръща в орган”.
Обаче такива изказвания на Гьоте не са насочени против принципната възможност да познаем същността на нещата, а в него Гьоте проявява достатъчна предпазливост, като не иска да отсъжда прибързано върху физико-механическите условия, които стоят на основата на организма, тъй като знаеше добре, че такива въпроси могат да бъдат разрешени само в течение на времето.
към текста >>
Обаче всички те са градили своите системи върху основата на изложените в Гьотевите съчинения възгледи и именно за тях не можем да кажем, че те биха стигнали до техните понятия и без Гьоте,а напротив негови съвременници на
пример
Йозефи в Гьотенген е стигнал самостоятелно до междучелюстната кост, или Окен до теорията на прешлените./, даже можем да кажем че и до днес то ни най-малко не е било задоволително оценено.
Биха били познати стремежи; но още по-малко може да се отриче, че неговото велико, обгръщащо цялата органическа природа откритие не е било изказано до днес по такъв сполучлив начин от някой естественик независимо от Гьоте.*(* С това съвсем не искаме да кажем, че в това отношение Гьоте въобще не е бил разбран. Напротив: В настоящето издание многократно ще използваме случая да обърнем вниманието върху редица мъже, които се явяват за нас като продължители и преработватели на идеите на Гьоте. Имена като тези на Фойгт, Неес фон Езенбек, д, Алтон /старшият и младият/, Шелвер, К. Г. Карус, Мерциус и др. принадлежат към тази поредица.
Обаче всички те са градили своите системи върху основата на изложените в Гьотевите съчинения възгледи и именно за тях не можем да кажем, че те биха стигнали до техните понятия и без Гьоте,а напротив негови съвременници например Йозефи в Гьотенген е стигнал самостоятелно до междучелюстната кост, или Окен до теорията на прешлените./, даже можем да кажем че и до днес то ни най-малко не е било задоволително оценено.
Изобщо явява се безразлично, дали Гьоте първи е открил един факт или го е преоткрил; но този факт добива своето истинско значение едва чрез начина, по който той го включва в своя възглед за природата.
към текста >>
Вярно е, че често пъти се е обръщало внимание то върху Гьотевото убеждение на последователността на природата, но не се е вземало предвид, че с това се дава само една съвсем странична, имащо малко значение характеристиката на Гьотевите възгледи и че по отношение на науката за организмите, на
пример
, главното е да се покаже, от какво естество е това, което запазва тази последователност.
Това е, което досега учените са изпуснали от поглед. Те твърде често са изтъквали прекалено отделните факти, открити от Гьоте и с това са предизвиквали полемика.
Вярно е, че често пъти се е обръщало внимание то върху Гьотевото убеждение на последователността на природата, но не се е вземало предвид, че с това се дава само една съвсем странична, имащо малко значение характеристиката на Гьотевите възгледи и че по отношение на науката за организмите, например, главното е да се покаже, от какво естество е това, което запазва тази последователност.
Ако тук се назове типът, то трябва да се каже, в какво се състои същността на типа в смисъла на Гьоте.
към текста >>
Важното в метаморфозата на растението не се състои на
пример
в откриването на отделните факти, че лист, чашка, корона и т.н.
Важното в метаморфозата на растението не се състои например в откриването на отделните факти, че лист, чашка, корона и т.н.
са тъждествени органи, а във величественото мисловно построение на едно живо цяло на действащи едни през други формиращи закони, което произтича от това и което построение определя от себе отделните степени на развитието. Величието на мисълта, която след това Гьоте се опитва да разпростре и върху животинския свят, минава някому през ума само тогава, когато той се опитва да я оживи в своя дух, когато се залови да я размисли. Тогава той забелязва, че преведената в идеята природа на растението е самата тази, която живее в нашия дух също така, както в обекта; той забелязва също, че оживява един организъм и до най-малките части, когато си го представи в себе си не като мъртъв, завършен предмет, а като нещо развиващо се, ставащо, намиращо се в постоянно безпокойство.
към текста >>
2.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Наред с други
пример
и Гьоте откри в това отношение особено при пресния копър разликата между долните и горните листа,които обаче въпреки това бяха един и същ орган.
Но също така и единството на строежа на всички листа се показа скоро достатъчно нагледно.
Наред с други примери Гьоте откри в това отношение особено при пресния копър разликата между долните и горните листа,които обаче въпреки това бяха един и същ орган.
На 25 март */* Пътуване в Италия/ той моли да съобщят на Хердер, че неговото учение за котиледоните /семеделите/ е така сублимирано, че трудно би могло да се отиде по-далеч. Трябваше да се направи още една малка крачка, за да се открие, че и цветните листенца, тичинките и близалцето са също метаморфозирани листа. До това можаха да доведат изследванията на английския ботаник Хил, който по онова време бяха общоизвестни и имаха за обект превръщането на отделните цветни органи в други. Когато силите, които организират съществото на растението, се явяват в действителното съществуване, те приемат редица пространствени форми. Сега става вече въпрос за живото понятие, което свързва назад и напред тези форми.
към текста >>
3.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Така на
пример
има животни, при които са развити особено органите на осезанието цялата организация сочи към дейността на осезанието и намира в него своята цел; други, при които са особено развити органите на храненето и те изпъкват на преден план; цялото животно е организирано в тази насока; всичко останало остъпва пред него на заден план.
Така например има животни, при които са развити особено органите на осезанието цялата организация сочи към дейността на осезанието и намира в него своята цел; други, при които са особено развити органите на храненето и те изпъкват на преден план; цялото животно е организирано в тази насока; всичко останало остъпва пред него на заден план.
Във формирането на човека всички органи и системи от органи са развиват така, че единият орган дава достатъчно пространство за свободно развитие на другия, всеки отделен орган се явява в онези граници, които са необходими, за да позволи на всички други да се проявят по същия начин. Така се ражда едно хармонично взаимодействие на отделните органи и системи, създава се една хармония, която прави от човека най-съвършеното същество, съединяващо в себе си съвършенствата на всички останали създания. Тези мисли са образували също съдържанието на разговорите на Гьоте с Хердер и Хердер ги изразява по следния начин: че човешкия род, трябва да се счита “като едно велико сливане на по-нисши органически сили, които трябваше да стигнат в него до образуването на човечеството”. А на друго място: “И така ние можем да приемем, че човекът е едно средно създание между животните, т.е. той е изработената форма, в която се събират чертите на всички видове около него в най-фина съвкупност.*/*Хердер,Философия на историята на човечеството./
към текста >>
На
пример
при определен вид животно една кост може да бъде развита особено много, може да изпъква на преден план, обаче при всички други видове същата кост трябва да бъде най-малко в зачатъчна форма и тя не трябва да липсва у човека.
Обаче един такъв основен възглед води до заключението, че всяка част на едно животно може да бъде отново намерена в човека, само че развита до границите наложени от хармонията на цялото.
Например при определен вид животно една кост може да бъде развита особено много, може да изпъква на преден план, обаче при всички други видове същата кост трябва да бъде най-малко в зачатъчна форма и тя не трябва да липсва у човека.
Ако в първия случай тя приеме една форма отговаряща на нейните собствени закони, във втория случай /при човека/ тя трябва да се подчини на едно цяло, да приспособи законите на нейната форма към целия организъм. Но тази кост не може да липсва, ако не искаме да се получи едно разкъсване в природата, чрез което би се нарушило последователно развитие на един тип.
към текста >>
Той казва на
пример
за междинната кост: “Тя никога не е била открита у човека, даже и у негрите”.
Когато в 1782 година Мерк започна силно да се интересува за остеологията и се обърна за помощ към някои от най-известните учени на онова време, той получи от един от тях, знаменития анатом Зьомеринг, на 8 октомври 1782 година следното обяснение относно разликата между животното и човека: “Бих желал да се справите също и с Блуменбах относно междучелюстната кост, която е единствената кост притежавана от всички животни започвайки от маймуната, включително и орангутана, а напротив не се намира у човека; ако приспаднете тази кост, тогава не ще ви липсва нищо, което да не можете да пренесе от човека върху животните. Ето защо изпращам ви една глава от сърна, за да се убедите, че тази ос интермаксиларис /както я нарича Блуменбах/ или ос инцисивум /както я нарича Кампер/ съществува даже у животните, които нямат никакви резци върху горната челюст”. Въпреки че Блуменбах беше намерил у неродените или у малките деца следи, почти зачатъци на ос интермаксиларис, даже веднъж беше намерил в един такъв череп една отделна малка костна ядка като истинска междинна кост, той не допускаше съществуването на такава кост у човека. По този въпрос той казва: “Разликата с една истинска ос интермаксиларис е далечна колкото небето”. Кампер най-знаменития анатом на времето, беше на същото мнение.
Той казва например за междинната кост: “Тя никога не е била открита у човека, даже и у негрите”.
Марк проявяваше особено голямо уважение към Кампер и се занимаваше с неговите съчинения.
към текста >>
Сред лични отношения той застана на страната на Гьоте*/*Разговори с Екерманн, 2, VІІІ, 1850/ Даже на 15 декември 1825 година той достави на Гьоте един хубав
пример
за потвърждение на неговото откритие.
По-трудно беше да бъде спечелен Блуменбах. В своето "Ръководство по сравнителна анатомия", 1805 година, той още изказваше убеждението: човекът не притежава никаква междучелюстна кост*(*също, стр.22) В своята написана в 1830-32 година студия: "принципи на зоологическата философия" Гьоте можа да получи признание и от Блуменбах.*(* Естествени науки, стр. 585 и следв.).
Сред лични отношения той застана на страната на Гьоте*/*Разговори с Екерманн, 2, VІІІ, 1850/ Даже на 15 декември 1825 година той достави на Гьоте един хубав пример за потвърждение на неговото откритие.
Един атлет от Хеската област потърсил при Лангенбек, колега на Блуменбах, помощ поради неговата животински изпъкваща междучелюстна кост*/*Кореспонденцията на Гьоте върху естествената наука, І, стр.51/. Ние още ще говорим за по-късните привърженици на Гьотевите идеи. Тук ще споменем още че М.Й.Вебер успял да отдели срасналата с горната челюст междинна кост чрез разредена сярна киселина.
към текста >>
4.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Едно явление от първия род е на
пример
сблъскването на две еластични топки.
Ако искаме да оценим това по един правилен начин, трябва да имаме преди всичко предвид голямата разлика, която съществува между явленията на неорганическата и тази на органическата природа.
Едно явление от първия род е например сблъскването на две еластични топки.
Ако едната топка е неподвижна, а другата я удря с определена скорост на движение. Ако става сега въпрос, да разберем едно такова явление, това може да се постигне само благодарение на това, като превърнем непосредствено явяващото се сетивата в понятия. Това ние ще успеем до такава степен, че да не остане нищо от достъпната за сетивата действителност, която да не бъде проникнато от понятията. Ние виждаме как една топка идва, удря другата, как последната се движи по-нататък. Ние сме разбрали това явление, когато от масата, посоката и скоростта на първата и от масата на втората можем да дадем скоростта и посоката на последната; когато видим, че при дадените условия трябва по необходимост да се получи посоченото явление.
към текста >>
При организма възприемаемите за сетивата отношения, на
пример
форма, големина, цвят, топлинни отношения на един орган, се явяват не обусловени от отношенията от същия род.
Но не така е стоял до Гьоте въпросът с явленията на органическия свят.
При организма възприемаемите за сетивата отношения, например форма, големина, цвят, топлинни отношения на един орган, се явяват не обусловени от отношенията от същия род.
Например за растението не може да се каже, че големината, формата, положението и т.н. на корена обуславят сетивно-възприемаемите отношения при листа или при цвета. Едно тяло, при което би бил този случаят, не би бил един организъм, а една машина. Напротив трябва да се признае, че всички сетивни отношения при едно живо същество не се явяват като последствие на други сетивно-възприемаеми отношения*/*Тази е именно противоположността на организма спрямо машината. При последната всичко е взаимодействие на частите.
към текста >>
На
пример
за растението не може да се каже, че големината, формата, положението и т.н.
Но не така е стоял до Гьоте въпросът с явленията на органическия свят. При организма възприемаемите за сетивата отношения, например форма, големина, цвят, топлинни отношения на един орган, се явяват не обусловени от отношенията от същия род.
Например за растението не може да се каже, че големината, формата, положението и т.н.
на корена обуславят сетивно-възприемаемите отношения при листа или при цвета. Едно тяло, при което би бил този случаят, не би бил един организъм, а една машина. Напротив трябва да се признае, че всички сетивни отношения при едно живо същество не се явяват като последствие на други сетивно-възприемаеми отношения*/*Тази е именно противоположността на организма спрямо машината. При последната всичко е взаимодействие на частите. В самата машина не съществува нищо действително извън това взаимодействие.
към текста >>
Напротив би трябвало да приемем, че тук понятие и действителност стоят едно срещу другото без посредство и че са били произведени чрез едно намиращо се вън от тях влияние по един и същи начин, както човекът произвежда един сложен предмет на една замислена от него идея, на
пример
както строи една машина.
Следователно при органическите образования ние трябва да се откажем от това, да познаем необходимата връзка на идеята на цялото, която можем само да мислим, с това, което се явява за нашите сетива в пространство и време. Според Кант ние би трябвало да се ограничим в това, да разберем, че една такава връзка съществува; обаче логическото изискване, да познаем, как общата мисъл, идеята излиза от себе си и се изявява като сетивна действителност, това изискване не може да бъде изпълнено при организмите.
Напротив би трябвало да приемем, че тук понятие и действителност стоят едно срещу другото без посредство и че са били произведени чрез едно намиращо се вън от тях влияние по един и същи начин, както човекът произвежда един сложен предмет на една замислена от него идея, например както строи една машина.
С това Кант отрече възможността да бъде обяснен светът на организмите и даже бе привидно доказано, че това е невъзможно. Така стояха нещата, когато Гьоте се залови да се занимава с органичните науки. Обаче той пристъпи към (изследването) изучаването на същите, след като се беше подготвил за целта по най-подходящия начин чрез няколкократно прочитане на философа Спиноза.
към текста >>
При онези организмени системи на животното, при които се касае повече за външността на стоежа, на
пример
при костите, там отново изпъква онзи наблюдаван у растенията закон, както при образуването на черепните кости.
При онези организмени системи на животното, при които се касае повече за външността на стоежа, например при костите, там отново изпъква онзи наблюдаван у растенията закон, както при образуването на черепните кости.
Дарбата на Гьоте да познава в чисто външните форми вътрешната закономерност, изпъква тук особено силно.
към текста >>
Счита се, че на Гьоте е било неясно, че понятието за превръщането на листата в органи на цвета има смисъл само тогава, когато последните, на
пример
тичинките, са били някога действителни листа.
понятията на явленията, така и за онзи, който иска да проникне в естеството на органичните същества, не може да бъде достатъчно, да изтъква само фактите за сродство, наследственост, борба за съществуване и т.н., а той иска да познае идеите които стоят на основата на тези неща. Това, което за физиката са трите кеплерови закони, това са за представителя на науката на организмите гьотевите мисли за типа. Без тях светът е за нас само един лабиринт от факти. Това често е било криво разбрано. Твърди се, че понятието за метаморфозата в смисъла на Гьоте е само един образ, който всъщност се е изградил в нашия ум чрез абстракция.
Счита се, че на Гьоте е било неясно, че понятието за превръщането на листата в органи на цвета има смисъл само тогава, когато последните, например тичинките, са били някога действителни листа.
Обаче това поставя възгледите на Гьоте с главата надолу. Който така разбира нещата, той поставя първо един сетивен орган като нещо начално и извежда останалото от него по сетивен начин. Гьоте никога не е разбирал нещата така. При него онова, което по време е първото, то съвсем не е първото по идеята, по принципа. Тичинките са сродни с истинските листа не защото никога не са били такива; не, а защото идейно, по тяхната същност са сродни, те се явяват веднъж като истински листа.
към текста >>
5.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Нека вземем първо един
пример
от неорганичния свят и да отделим съвсем точно това, което възприемаме със сетивата, от това, което доставя процесът на познанието.
Първо светът ни се представя като едно разнообразие в пространството и във времето. Ние възприемаме пространствено и по време отделни неща: Тук този цвят, там онази форма; сега този тон, после онзи шум и т.н.
Нека вземем първо един пример от неорганичния свят и да отделим съвсем точно това, което възприемаме със сетивата, от това, което доставя процесът на познанието.
виждаме един камък, който лети срещу една стъклена плоча, пробива я и после след определено време пада на земята. Питаме: Какво е дадено тук в непосредствената опитност? Една поредица от последователни зрителни възприятия, изхождащи от местата, които камъкът последователно е заел, една поредица от звукови възприятия при строшаването на стъклената плоча, отхвръкването на парчета стъкло и т.н. Ако не искаме да измамваме себе си, трябва да кажем: На непосредствената опитност не е дадено нищо повече от този лишен от връзка агрегат от възприемателни актове.
към текста >>
Да се върнем отново към нашия
пример
с хвърления камък.
Да се върнем отново към нашия пример с хвърления камък.
Ние свързваме зрителните възприятия, които изхождат от отделните места, където се намира камъкът. Това свързване дава една крива линия /траектория/; получаваме закона на наклоненото хвърляне; когато по-нататък вземем под внимание материалния състав на стъклото след това летящия камък като причина, строшената стъклена плоча като следствие и т.н., ние сме пропили даденото с понятие така, че то става разбираемо. Цялата тази работа, която обхваща разнообразието на възприятието в едно понятно единство, се извършва вътре в нашето съзнание. Идейната връзка на образите на възприятието не е дадена чрез сетивата, а е схваната направо самостоятелно от нашия дух. За едно същество надарено само със способността да възприема сетивно цялата тази работа не би съществувала.
към текста >>
Когато виждам на
пример
един триъгълник, неговите очертания, големина, посока на неговите страни и т.н.
Аз вече отбелязах, че този възглед води до последствието на една съвършена съгласуваност на понятието /идеята/ и на възприятието. Това, което се намира предварително в това последното, трябва отново да се съдържа в неговото изображение под форма на понятия, само че в идейна форма. По отношение на съдържанието и двата свята би трябвало да се покриват напълно. Отношенията на пространствено-времевата действителност би трябвало да се повторят точно в идеята, само че вместо възприеманите намерения, форма, цвят и т.н. би трябвало да съществува съответната представа.
Когато виждам например един триъгълник, неговите очертания, големина, посока на неговите страни и т.н.
трябва да бъдат проследени от мене в мисли и аз да си изработя от това една фотография под формата на понятия. При един втори триъгълник аз би трябвало да сторя същото и така при всеки предмет навъншния и вътрешен сетивен свят. Така всяка вещ би се намерила отново според нейното място, нейните качества точно в моя идеен образ на света.
към текста >>
Сетивата не ни казват, че нещата се намират в някакво отношение едни спрямо други, като на
пример
, че това е причина, онова следствие.
Резюмирайки с помощта на теоретико познавателните разсъждения получените резултати, имаме следното: ние трябва да изходим от напълно лишената от определение, непосредствена форма на действителността, от това, което е дадено на сетивата, преди да поставим в действие мисленето, от самовижданото, чуваното и т.н. Важното е да имаме съзнание, какво ни доставят сетивата и какво мисленето.
Сетивата не ни казват, че нещата се намират в някакво отношение едни спрямо други, като например, че това е причина, онова следствие.
За сетивата всички неща са еднакво съществени за стоежа на света. Когато разглеждаме нещата без да мислим, ние не знаем, че семето се намира на една по-висока степен на съвършенство в сравнение с прашинката от пътя. За сетивата и двете имат еднакво значение, когато външно изглеждат подобни. На тази степен на разглеждане нещата Наполеон не е по-важен от историческа гледна точка от Ивана или Драгана в никое отдалечено планинско село. Дотук е стигнала днешната теория на познанието.
към текста >>
Когато на
пример
казваме: Даденият свят е представа, цялото следващо изследване може да бъде проведено само при тази предпоставка.
Ако искаме да го имаме в неговата чистота, ние трябва да се въздържаме да му приписваме някакво характерно сказуемо. Само едно нещо можем да кажем: Той застава срещу нас, даден ни е. С това ние не сме открили още нищо върху самия него. Само когато подхождаме така, ние не си затваряме пътя към едно безпристрастно обсъждане на това дадено. Ако предварително му приписваме една характерна черта, това безпристрастие престава да съществува.
Когато например казваме: Даденият свят е представа, цялото следващо изследване може да бъде проведено само при тази предпоставка.
По този начин ние не бихме доставили никаква свободна от предпоставки теория на познанието, а бихме отговорили на въпроса: Що е познание? При предпоставката, че даденият на сетивата свят е представа. Тази е основната грешка в теорията на познанието на Фолкелт. В началото на своята теория на познанието той поставя с цялата строгост изискването, че теорията на познанието трябва да бъде без предпоставки. Обаче на нейно челно място поставя изречението: Че имаме едно разнообразие от престави.
към текста >>
6.
10_2. ДОГМАТИЧЕН И ИМАНЕНТЕН МЕТОД
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
След това ежедневния живот познава още съждения, при които биват съединени възприятие с възприятие, на
пример
: Розата е червена.
Едно научно съждение се ражда чрез това, че ние съединяваме или две понятия или едно понятие и едно възприятие помежду им. От първия род е съждението: Никакво следствие без причина; от втория: Лалето е едно растение.
След това ежедневния живот познава още съждения, при които биват съединени възприятие с възприятие, например: Розата е червена.
Когато произнасяме едно съждение, това става поради едно или друго основание. Но върху това основание може да има две различни мнения. Едното приема, че предметите /обективните/ основания, защо едно съждение, което произнасяме, е вярно, се намират отвъд онова, което ние дадено във възприятията и понятията влизащи в съждението.
към текста >>
7.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той обхваща две сетивни възприятия, като на
пример
назовава едното като причина другото като следствие, или едното като вещество, другото като свойство и т.н.
За нещата в себе си ние не знаем нищо. Ние не сме изпълнили още нашата задача, когато стигаме до сетивното виждане на едно разнообразие във време и пространство. Ние се стремим да обхванем това разнообразие в едно единство. А това е работа на ума. Умът трябва да се схваща като сбор от дейности, които имат за цел да обхванат сетивния свят според определени, предварително набелязани в него форми.
Той обхваща две сетивни възприятия, като например назовава едното като причина другото като следствие, или едното като вещество, другото като свойство и т.н.
И тук също задачата на философската наука е да покаже, при какви условия умът успява да си образува една система на света. Така в смисъла на Кант светът е всъщност едно субективно явление, което се явява,което се явява във формите на сетивния свят на ума. Сигурно е само едно, че съществува една вещ в себе си; как тази вещ в себе си се явява за нас, това зависи от нашата организация. Естествено е сега, че няма никакъв смисъл да приписваме на света, който умът е образувал заедно със сетивата, едно друго значение освен едно такова за нашата познавателна способност. Това става най-ясно там, където Кант говори за значението на идейния свят.
към текста >>
На
пример
умът довежда психическите явления в определена връзка; разумът, като способност за образуване на идеи, обхваща тогава тази връзка така, като че тя изхожда от една душа.
Така в смисъла на Кант светът е всъщност едно субективно явление, което се явява,което се явява във формите на сетивния свят на ума. Сигурно е само едно, че съществува една вещ в себе си; как тази вещ в себе си се явява за нас, това зависи от нашата организация. Естествено е сега, че няма никакъв смисъл да приписваме на света, който умът е образувал заедно със сетивата, едно друго значение освен едно такова за нашата познавателна способност. Това става най-ясно там, където Кант говори за значението на идейния свят. За него идеите не са нищо друго освен по-висшите единици, които умът е създал.
Например умът довежда психическите явления в определена връзка; разумът, като способност за образуване на идеи, обхваща тогава тази връзка така, като че тя изхожда от една душа.
Обаче за самата вещ това няма значение, то е само средство за ориентиране за нашата познавателна способност. Това е съдържанието на Квантовата теоретична философия, доколкото то може да ни интересува тук. Ние виждаме веднага в тази теоретична философия противоположния полюс на Гьотевата философия. Според Кант дадената действителност бива определена според самите нас; тя е такава, защото ние си я представяме така. Кант прескача същинския теоретико-познавателен въпрос.
към текста >>
8.
15. ГЬОТЕ И ЕСТЕСТВЕНОНАУЧНИЯТ ИЛЮЗИОНИЗЪМ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Изчезва също и възможността да търсим във връзката между движението и усещането на "червено", на
пример
, нещо повече от това, което се намира между процесите, които принадлежат напълно на сетивния свят.
Обаче с това изчезва възможността да търсим в движението на атомите нещо, което би трябвало да стои като нещо обективно срещу субективните качества на звука, цвета и т.н.
Изчезва също и възможността да търсим във връзката между движението и усещането на "червено", например, нещо повече от това, което се намира между процесите, които принадлежат напълно на сетивния свят.
към текста >>
9.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
При тези
пример
и човек може да направи истински изследвания върху дилетантското третиране на такива решаващи въпроси на науката.
Днес се счита за дилетант всеки един, който въобще взема сериозно философското размишление върху същността на нещата. Да има някой един светоглед, това за нашите съвременници с "механистично" или за онези с "позитивистично" разбиране е една идеалистична приумица. Това мнение става разбираемо, когато виждаме, в какво безпомощно непознаване се намират тези позитивистични мислители, когато се оставят да бъдат разпитани върху "същността на материята", върху "границите на познанието", върху "природата на атомите" или т.н.
При тези примери човек може да направи истински изследвания върху дилетантското третиране на такива решаващи въпроси на науката.
към текста >>
Когато в нас възниква една мисъл, която след това изисква една втора, ние намираме, че тук има една идейна връзка между тези два обекта, която се представя по съвършено друг начин отколкото когато наблюдавам оцветението на едно вещество на
пример
като последствие на една химическа реакция.
На най-висшата степен на живота намираме, че този живот се издига до образуването на понятия, на идеи, чиито носител е именно човешкият мозък. Ние намираме израстващ от една такава сфера, сфера на мислите нашия собствен "Аз". Този "Аз" изглежда, че е най-висшият продукт на един сложен процес, произведен чрез една редица от физически, химически и органически процеси. Обаче когато изследваме идейния свят, който съставлява съдържанието на въпросния "Аз", ние намираме в него съществено повече от чистия краен продукт на споменатия процес. Ние намираме, че отделните негови части /на процеса/ са свързани един с други по съвършено друг начин отколкото са частите на само наблюдавания процес.
Когато в нас възниква една мисъл, която след това изисква една втора, ние намираме, че тук има една идейна връзка между тези два обекта, която се представя по съвършено друг начин отколкото когато наблюдавам оцветението на едно вещество например като последствие на една химическа реакция.
Напълно самопонятно е, че редуващите се стадии на процеса на мозъка имат своите източници в органическата обмяна на веществата, въпреки че самият процес на мозъка е носител на онези форми на мислите. Обаче защо втората мисъл следва от първата, за това аз не намирам причината в тази обмяна на веществата, а в логическата връзка на мислите. Следователно в света на мислите царува, освен органическата необходимост, една по-висша идейна необходимост. Обаче тази необходимост, която духът намира сред своя идеен свят, той я търси също и в останалата вселена. Защото тя възниква за нас само благодарение на това, че ние не само наблюдаваме, но също и мислим.
към текста >>
Тук е мястото, където за нас намира отговор един важен въпрос, който на
пример
Фридрих Теодор вишер е повдигнал многократно и е обяснил като средище на всяко философско размишление: Въпросът за връзката между духа и природата.
Тук е мястото, където за нас намира отговор един важен въпрос, който например Фридрих Теодор вишер е повдигнал многократно и е обяснил като средище на всяко философско размишление: Въпросът за връзката между духа и природата.
Какво отношение съществува между тези две същности, които постоянно ни се явяват разделени една от друга? Когато този въпрос се постави правилно, тогава неговият отговор не толкова труден, колкото изглежда. Какъв смисъл може да има въпросът? Той не се задава от едно същество, което би стояло като едно трето лице над природата в духа и от тази точка на своето положение би изследвало онази връзка, а се задава от едното от двете същества, от самия Дух. Този последният пита: Какво отношение съществува между мене и природата?
към текста >>
Тук ще посоча като
пример
само една от тези грешки.
Като не зачита изцяло това, модерната физика стига до цяла редица от грешки.
Тук ще посоча като пример само една от тези грешки.
към текста >>
На Гьоте беше съвършено чуждо да размишлява върху това, какво са още възприятията като на
пример
светлината, цветът вън от същността, под която те се явяват.
Само който схваща безусловната правилност на тези наши изводи, той може да разбере Гьотевата теория за цветовете.
На Гьоте беше съвършено чуждо да размишлява върху това, какво са още възприятията като например светлината, цветът вън от същността, под която те се явяват.
Защото той познаваше въпросното право, въпросната власт на разсъдливото мислене. За него светлината беше дадена като усещане. Когато искаше да обясни връзката между светлина и цвят, това не можеше да стане чрез една спекулация, а само чрез едно първично явление, в което той търсеше необходимото условие, което трябва да се прибави към светлината, за да направи да се роди цветът. Нютон също виждаше цветът да се явява във връзка със светлината, обаче той размишляваше само спекулативно: Как се ражда цветът от светлината? Това беше присъщо на неговия спекулативен начин на мислене; това не беше присъщо на Гьотевия обективен и правилно разбиращ себе си начин на мислене.
към текста >>
10.
16_4. ГЬОТЕВОТО ПОНЯТИЕ ЗА ПРОСТРАНСТВОТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
За да не усложняваме нашето изследване, да заемем нещо възможно най-просто, на
пример
две светещи точки.
За нашата сегашна цел ние искаме да подложим на разглеждане най-външното отношение, което нашият дух установява между обектите на опитността. Ще разгледаме най-простия случай, в който опитността ни предизвиква към една духовна работа.
За да не усложняваме нашето изследване, да заемем нещо възможно най-просто, например две светещи точки.
Искаме да се абстрахираме напълно от това, че може би във всяка една от тези светещи точки имаме пред себе си нещо извънредно сложно, което поставя на нашия дух една задача. Искаме да се абстрахираме също така от качеството на конкретните елементи на сетивния свят, които имаме пред себе си и да вземем под внимание единствено обстоятелството, че имаме пред себе си два разделени един от друг, т.е. явяващи се разделени за сетивата елементи. Два фактора, които всеки един за себе си, са способни да направят впечатление върху нашите сетива: Това е всичко, като предполагаме. По-нататък искаме да предположим, че съществуването на единия от тези фактори не изключва съществуването на другия.
към текста >>
11.
17_д. ПЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Аз не бих се занимавал така подробно с Антон Лампа, ако чрез едно обстоятелство той не би бил един особено подходящ
пример
на един природоизследовател на съвремието.
Аз не бих се занимавал така подробно с Антон Лампа, ако чрез едно обстоятелство той не би бил един особено подходящ пример на един природоизследовател на съвремието.
Той задоволява своите философски нужди от индийската мистика и поради това не замърсява механическият възглед за природата както други с всякакви странични философски представи. Природоучението, което той има предвид, е, така да се каже, химически чистия възглед за природата на съвремието. Аз намирам, че Лампа е изпуснал напълно изпредвид една от главните характерни черти на математиката. Наистина всяка математическа формула хвърля един "жив мост" до елементарните явления, които са служили като изходна точка на изследванията. Обаче тези елементарни явления са от същото естество както неелементарните, от които е изграден мостът.
към текста >>
Той трябва да приведе на
пример
сложните цветни явления до най-простите цветни явления.
Отношенията, в които стоят тези членове, не са определени чрез една чисто математическа закономерност, а чрез свойства на силите и движенията. Щом се абстрахираме от особеното съдържание на механическите формули, ние нямаме вече работа с механически, а само с математически закономерности. Както механиката се отнася към математиката, така и физиката се отнася към механиката. Задачата на физиката е да приведе сложни процеси в областта на цветовете, на звуковите, топлинните явления, на електричеството, на магнетизма и т.н. до прости процеси вътре в същата сфера.
Той трябва да приведе например сложните цветни явления до най-простите цветни явления.
При това той трябва да си служи с математическата и механическата закономерност, доколкото цветните процеси стават във форми, които могат да бъдат определени пространствено и числово. В областта на физиката на математическия метод отговаря не привеждането на цветните, звукови и т.н. процеси към явления на движението и отношения на сили сред една лишена от цветове и звук материя, а търсенето на връзки сред цветните, звукови и т.н. явления.
към текста >>
12.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В най-простото явление, на
пример
в удара на две тела ние внасяме един антропоморфизъм, когато се изказваме върху него.
Човекът трябва да остави нещата да говорят от неговия дух, ако иска да познае тяхната същност. Всичко, което той има да каже върху тази същност, е взето от духовните изживявания на неговата вътрешност. Човекът може да съди за света само от себе си. Той трябва да мисли антропоморфически.
В най-простото явление, например в удара на две тела ние внасяме един антропоморфизъм, когато се изказваме върху него.
Съждението: "Едното тяло удря другото", е вече антропоморфизъм. Защото когато искаме да се издигнем над простото наблюдение на процеса, ние трябва да пренесем върху него изживяването, което нашето собствено тяло има, когато то поставя в движение едно тяло навъншния свят. Всички физикални обяснения са маскирани антропоморфизми. Ние очовечаваме природата, когато я обясняваме, ние поставяме в нея вътрешните изживявания на човека. обаче тези субективни изживявания са вътрешната същност на нещата.
към текста >>
На
пример
аз направих една забележка към Гьотевото изречение: "Щом човекът забелязва предметите около себе си, той ги разглежда по отношение на себе си и с право.
Форлендер в тетрадка 1 на "Из следвания върху Кант". Той намира, че моят възглед върху противоположността между Гьотевото и Кантовото схващане на света е "най-малко силно едностранчиво и в противоречие с ясните свидетелства на самия Гьоте" и се обяснява "от напълно кривото разбиране на Кантовия трансцендентен метод" от моя страна. Форледер няма никакво предчувствие за светогледа, в който живееше Гьоте. Да полемизираме с него би било съвсем безполезно за мене, защото ние говорим на различни езици. Колко ясно е неговото мислене, се вижда в това, че при моите изречения той никога не знае, какво се разбира с тях.
Например аз направих една забележка към Гьотевото изречение: "Щом човекът забелязва предметите около себе си, той ги разглежда по отношение на себе си и с право.
Защото цялата негова съдба зависи от това, дали те му харесват или не му се нравят, дали го привличат или го отблъскват, дали са полезни или вредни за него. Този съвсем естествен начин да се гледа на нещата и да се съди за тях, изглежда толкова лесен, колкото и необходим..... Една далеч по трудна работа поемат върху себе си онези, чийто стремеж към познание на предметите на природата за самите тях и в техните отношения помежду им ги кара да наблюдават и да изследват това, което е, а не това, което доставя удоволствие." Моята забележка гласи: "Тук се вижда, как Гьотевият светоглед е точно противоположният полюс на Кантовия. За Кант не съществува въобще никакъв възглед върху нещата, каквито са те в себе си, а само как те се явяват по отношение на нас. Гьоте счита този възглед като съвършено второстепен начин да се поставяме в отношение с нещата."
към текста >>
Който, както Щайнер се опитва да нарече последните думи, които във всеки случай са твърде второстепени, като едно поставяне в отношение с нещата, него трябва да го посъветваме първо да си изясни основните понятия на Кантовото учение, на
пример
разликата между субективното и обективното усещане, от параграф 3 на критиката на разсъдъчната способност." Но както ясно се вижда от моето изречение, аз съвсем не съм казал, че въпросният начин да се постави човек в отношение с нещата е този на Кант, а това, че Гьоте не намира Кантовото схващане за отношението между субект и обект съответно на онова отношение, в което се намира човекът, когато той иска да познае, какви са те в тяхната същност.
Към това Форлендер казва: "Тези /думи на Гьоте/ не искат да обяснят нищо повече освен като увод тривиалната разлика между приятното и истинното. Изследователят трябва да търси това, което е, а не това, което е приятно".
Който, както Щайнер се опитва да нарече последните думи, които във всеки случай са твърде второстепени, като едно поставяне в отношение с нещата, него трябва да го посъветваме първо да си изясни основните понятия на Кантовото учение, например разликата между субективното и обективното усещане, от параграф 3 на критиката на разсъдъчната способност." Но както ясно се вижда от моето изречение, аз съвсем не съм казал, че въпросният начин да се постави човек в отношение с нещата е този на Кант, а това, че Гьоте не намира Кантовото схващане за отношението между субект и обект съответно на онова отношение, в което се намира човекът, когато той иска да познае, какви са те в тяхната същност.
Гьоте е на мнение, че дефиницията на Кант не отговаря на човешкото познание, а на онова отношение, в което човек се поставя към нещата, когато ги разглежда по отношение на приятността и неприятността. Който може, както Форлендер, да разбере така криво едно изречение, може да си спести труда да съветва другите хора по отношение на философското развитие и по-добре първо да си усвои способността да чете правилно едно изречение. Всеки може да търси Гьотеви цитати и да ги сравнява исторически; но да ги тълкува в смисъла на Гьотевия светоглед, това във всеки случай не може Форлендер. Не може и дума да става за някаква друга истина освен за една субективна човешка истина. Защото истината е влагането на субективни изживявания в обективна връзка на явленията.
към текста >>
13.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Може на
пример
да постави една мисъл в центъра на съзнанието, която мисъл не се отнася за нищо външно, която той си представя като един символ, при който оставя напълно настрана това, че той изобразява нещо външно.
Средства за проникване по-дълбоко в душата се предлагат тогава, когато насочваме поглед върху онова, което съдействува в обикновеното съзнание, но в неговата работа никак не прониква в това съзнание. Когато човекът мисли, неговото съзнание е насочено върху мислите. Той иска да си представи нещо чрез мислите; той иска да мисли правилно в обикновения смисъл. Но човек може да насочи своето внимание и върху нещо друго. Той може да обхване дейността на мисленето като такова в духовното око.
Може например да постави една мисъл в центъра на съзнанието, която мисъл не се отнася за нищо външно, която той си представя като един символ, при който оставя напълно настрана това, че той изобразява нещо външно.
Човек може да постоянствува в задържането на един такава мисъл. Той може да се вживее напълно само във вътрешната работа на душата, когато постъпва по този начин. Важното тук не е човек да живее в мисли, а това, да изживява дейността на мисленето. По този начин душата се освобождава от това което тя върши в нейното обикновено мислене. Когато продължи достатъчно дълго такова вътрешно упражнение, след известно време тя ще разбере, как е навлязла в изживявания, които я отделят от онова мислене и образуване на представите, което е свързано с телесните органи.
към текста >>
Човек лесно може да бъде съблазнен да вярва това, понеже на
пример
възгледът на повтарящите се земни съществувания на човека са съставна част на определени вяроизповедания.
От значение ще бъде, да държим настрана от тази Духовна наука вярването, че уж нейните познания са заети от някаква по-стара религиозна форма.
Човек лесно може да бъде съблазнен да вярва това, понеже например възгледът на повтарящите се земни съществувания на човека са съставна част на определени вяроизповедания.
За модерния духовен изследовател не може да съществува едно такова заемане от подобни вероизповедания. Той намира, че постигането на едно съзнание проникващо в духовния свят може да бъде един факт за една душа, която се отдава на определени описаните упражнения. И той познава като един резултат на това съзнание, че душата продължава по охарактеризирания начин в духовния свят. Разглеждайки историята на философията от времето, когато в Гърция проблясва мисълта, за него се разкрива пътят да стигне и философски до убеждението, че ние намираме истинската същина на душата тогава, когато разглеждаме обикновените душевни изживявания като повърхност, под която трябва да слезем. Мисълта се оказа възпитател на душата.
към текста >>
14.
04_б. УКАЗАНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ОПИТНОСТТА
GA_2 Светогледа Гьоте
Чрез нашите
пример
и считаме да сме показали достатъчно това, което разбираме под онова по-голямо или по-малко значение на обектите на възприятието (считани тук като имащи същото значение с това на нещата на опитността), което си представяме под онова знание, което се ражда едва тогава, когато разглеждаме тези обекти в тяхната връзка.
Чрез нашите примери считаме да сме показали достатъчно това, което разбираме под онова по-голямо или по-малко значение на обектите на възприятието (считани тук като имащи същото значение с това на нещата на опитността), което си представяме под онова знание, което се ражда едва тогава, когато разглеждаме тези обекти в тяхната връзка.
С това считаме, че сме предпазени от възражението, от упрека, че нашият свят на опитността показва вече безкрайни различия в своите обекти (предмети), преди мисленето да е пристъпило към него. Тези, които биха ни упрекнали в това, казват, че една червена повърхност се различава от една зелена такава и без дейността на мисленето. Това е вярно. Но който би искал да ни опровергае с това, той съвсем не е разбрал нашето твърдение. Точно това твърдим ние, че в опитността ни се предлага едно безкрайно количество подробности, отделни неща.
към текста >>
Фолкет казва: "- На
пример
сега моето съзнание има представата, че съм работил днес усърдно, като свое съдържание; непосредствено след това идва съдържанието на представите, че мога с добра съвест да отида да се разходя; но внезапно се явява образът на възприятието на отварящата се врата на влизащия разносвач на писма; образът на пощенския разносвач се явява ту протягащ ръка, ту отварящ уста, ту вършещ противоположното; същевременно със съдържанието на възприятието на отварящата се уста се свързват всякакви слухови впечатления, между другите и едно такова впечатление, че вън започва да вали.
Обаче това не може да ни попречи да приемем тук неговото отлично охарактеризиране на чистата опитност. Тази характеристика ни описва просто образите, които минават пред нашето съзнание в ограничен откъс от време без да имат някаква връзка помежду си.
Фолкет казва: "- Например сега моето съзнание има представата, че съм работил днес усърдно, като свое съдържание; непосредствено след това идва съдържанието на представите, че мога с добра съвест да отида да се разходя; но внезапно се явява образът на възприятието на отварящата се врата на влизащия разносвач на писма; образът на пощенския разносвач се явява ту протягащ ръка, ту отварящ уста, ту вършещ противоположното; същевременно със съдържанието на възприятието на отварящата се уста се свързват всякакви слухови впечатления, между другите и едно такова впечатление, че вън започва да вали.
Образът на пощенския разносвач изчезва от моето съзнание и представите, които влизат сега в него, имат по ред като съдържание: хващане на ножицата, отваряне на писмото, упрек за нечетливото писане, зрителни образи на най-разнообразни писмени знаци, свързващи се с това различни образи на фантазията и мисли; едва тази поредица е изчерпана, когато отново настъпва представата, че съм работил усърдно и придруженото с неприятност възприятие на продължаващия валеж; но и двете изчезват от моето съзнание и изниква една представа със съдържанието, че една трудност през време на днешната работа, която смятах за решена, не е решена; с това едновременно са налице представите: Свобода на волята, емпирична необходимост, отговорност, стойност на добродетелта, абсолютна случайност, неразбираемост и т.н. и се свързват едни с други по най-различни и най-сложни начини; и по един подобен начин продължава по-нататък”. Тук ние имаме описано за определен, ограничен откъс от време това, което действително изпитваме, онези форми на действителността, в която мисленето няма никакво участие. Сега съвсем не трябва да се мисли, че би се стигнало един друг резултат, ако освен тази всекидневна опитност бихме описали една такава, която имаме при един научен опит или при едно особено природно явление. Тук както и там това са отделни образи без връзка, които минават пред нашето съзнание.
към текста >>
На
пример
винаги някъде може да съществува някаква връзка, някакво вътрешно отношение между топлия слънчев лъчи затоплянето на камъка; ние не знаем нищо за една причинна връзка; на нас ни е само ясно, че първия факт е последван от втория.
Трябва да признаем също и на малкото съчинение "Мозък и Съзнание" от Рихард Вале (Виена 1884 г.) заслугата, че е показало в резки очертания това, което лишеното от всякакви мисловни обработки опитност ни дава; но само с разграничаването, че това, което Вале поставя като безусловно валидни качества на явленията на външния и вътрешен свят, важи само за първата степен на разглеждането на света, което охарактеризирахме. Според Вале ние знаем само за едно разположение на нещата и процесите едно до друго в пространството и едно след друго във времето. Според него не може никак да става дума за някакво отношение на нещата съществуващи едно до друго и едно след друго.
Например винаги някъде може да съществува някаква връзка, някакво вътрешно отношение между топлия слънчев лъчи затоплянето на камъка; ние не знаем нищо за една причинна връзка; на нас ни е само ясно, че първия факт е последван от втория.
Възможно е някъде, в един недостъпен за нас свят, да съществува една вътрешна връзка между нашия мозъчен механизъм и нашата духовна дейност; ние знаем само, че и двете са успоредно протичащи процеси; не сме никак оправдани, да приемем например някаква причинна връзка на двете явления. Ако разбира се Вале поставя същевременно това твърдение като последна истина на науката, ние оспорваме едно такова негово разширение; то важи обаче напълно за първата форма, в която ни се представя действителността. На тази степен на нашето знание не само нещата на външния свят и процесите на вътрешния свят стоят така без връзка помежду си, но и нашата собствена личност е една изолирана единичност по отношение на останалия свят. Ние намираме себе си като едно от безбройните възприятия без връзка с нещата, които ни заобикалят.
към текста >>
Възможно е някъде, в един недостъпен за нас свят, да съществува една вътрешна връзка между нашия мозъчен механизъм и нашата духовна дейност; ние знаем само, че и двете са успоредно протичащи процеси; не сме никак оправдани, да приемем на
пример
някаква причинна връзка на двете явления.
Трябва да признаем също и на малкото съчинение "Мозък и Съзнание" от Рихард Вале (Виена 1884 г.) заслугата, че е показало в резки очертания това, което лишеното от всякакви мисловни обработки опитност ни дава; но само с разграничаването, че това, което Вале поставя като безусловно валидни качества на явленията на външния и вътрешен свят, важи само за първата степен на разглеждането на света, което охарактеризирахме. Според Вале ние знаем само за едно разположение на нещата и процесите едно до друго в пространството и едно след друго във времето. Според него не може никак да става дума за някакво отношение на нещата съществуващи едно до друго и едно след друго. Например винаги някъде може да съществува някаква връзка, някакво вътрешно отношение между топлия слънчев лъчи затоплянето на камъка; ние не знаем нищо за една причинна връзка; на нас ни е само ясно, че първия факт е последван от втория.
Възможно е някъде, в един недостъпен за нас свят, да съществува една вътрешна връзка между нашия мозъчен механизъм и нашата духовна дейност; ние знаем само, че и двете са успоредно протичащи процеси; не сме никак оправдани, да приемем например някаква причинна връзка на двете явления.
Ако разбира се Вале поставя същевременно това твърдение като последна истина на науката, ние оспорваме едно такова негово разширение; то важи обаче напълно за първата форма, в която ни се представя действителността. На тази степен на нашето знание не само нещата на външния свят и процесите на вътрешния свят стоят така без връзка помежду си, но и нашата собствена личност е една изолирана единичност по отношение на останалия свят. Ние намираме себе си като едно от безбройните възприятия без връзка с нещата, които ни заобикалят.
към текста >>
15.
05_а. МИСЛЕНЕТО - А. МИСЛЕНЕТО КАТО ПО-ВИСША ОПИТНОСТ В ОПИТНОСТТА
GA_2 Светогледа Гьоте
Когато на
пример
схвана мисълта за причината, тази мисъл ме довежда чрез своето собствено съдържание до следствието.
Да предположим, че имам пред себе си една течност, която довеждам до завиране. Първо тази течност е спокойна, след това виждам как се издигат парни мехурчета, тя се поставя в движение и накрая се превръща в парообразна форма. Това са отделните редуващи се възприятия. Мога да въртя и обръщам нещата както искам: Ако остана при това, което ми доставят сетивата, аз не намирам някаква връзка на фактите. Не е такъв случаят при мисленето.
Когато например схвана мисълта за причината, тази мисъл ме довежда чрез своето собствено съдържание до следствието.
Достатъчно е само да запазя мислите в онази форма, в която те се явяват като закономерни определения.
към текста >>
16.
05_в. ВЪТРЕШНА ПРИРОДА НА МИСЛЕНЕТО
GA_2 Светогледа Гьоте
Така на
пример
ние намираме в нашето съзнание мислителното съдържание "организъм"; ако разгледаме внимателно света на нашите представи, ние намираме едно второ понятие: “Закономерно развитие, растеж”.
Обаче това множество прави, щото, когато достатъчно сме го проникнали във всички направления, да имаме пред нас само едно единство, една хармония. Всички членове имат отношение едни с други, те съществуват едни за други; единият изменя другия, ограничава го и т.н. Щом нашият дух си представи две съответни мисли, той веднага забелязва, че всъщност те се вливат една в друга. В областта на своите мисли той навсякъде намира неща принадлежащи едни на други; това понятие се свързва с онова, едно трето обяснение или подкрепя едно четвърто и т.н.
Така например ние намираме в нашето съзнание мислителното съдържание "организъм"; ако разгледаме внимателно света на нашите представи, ние намираме едно второ понятие: “Закономерно развитие, растеж”.
Веднага става ясно, че тези две мислителни съдържания принадлежат едно на друго, че те представят само две страни на едно и също нещо. А така е с цялата наша мислителна система.
към текста >>
Един
пример
ще ни поясни това.
Но това и не ни интересува. Би се касаело само за това, че намираме определени еднакви свойства при няколко вещи и тези последните наричаме тогава аналогични (еднородни). Нека съвсем не става дума за това, че тези еднакви свойства са и съществени. Обаче този възглед предполага нещо, което съвсем не отговаря на истината. При две вещи от еднакъв род не съществува нищо общо, когато се задоволяваме само с опитността на сетивата.
Един пример ще ни поясни това.
Най-простият е най-добър той най-добре може да бъде обгърнат с погледа. Да разгледаме следните два триъгълника. Какво имат те действително еднакво, ако останем само при сетивната опитност? Съвършено нищо. Това, което те имат еднакво, а именно законът, по който са образувани и който прави, защото в двата да бъдат обхванати в понятието "триъгълник", ние го добиваме, когато надхвърляме сетивната опитност.
към текста >>
17.
06_б. УМ И РАЗУМ
GA_2 Светогледа Гьоте
Той взема на
пример
изречението: 7 + 5 = 12.
Следователно, за да можем да произнесем едно такова съждение, за нас е меродавна възможността на опитността. Когато мога да си кажа: опитността е възможна само тогава, когато това или онова синтитично съждение а приори е вярно, само тогава тя е валидна. Но това не може да се приложи към самите идеи. Според Кант те нямат тази степен на обективност. Кант намира, че теоремите на математиката и на естествената наука са такива валидни синтетични принципи а преори.
Той взема например изречението: 7 + 5 = 12.
В 7 и 5 съвсем не се съдържа сборът 12, така заключава Кант. Аз трябва да се издигна над 7 и 5 и да апелирам към моето виждане, тогава намирам понятието 12. Моят възглед прави, защото по необходимост да си представя 7+5=12. Обаче обектите на моята опитност трябва да дойдат до мене посредством моето виждане, следователно те трябва да се подчинят на неговите закони. Ако опитността трябва да бъде възможна, такива теореми трябва да бъдат правилни.
към текста >>
Същото е и с геометрическия
пример
, който Кант изнася.
Аз трябва да предположа една големина, когато говоря за една единица. Единицата е едно създание, един образ на нашия ум, който той отделя от целостта, както разделя следствието от причината, веществото от неговите качества и т.н. Когато сега мисля 7 + 5, аз задържам в мисълта в действителност 12 математически единици, само че не наведнаж, а на две части. Когато мисля всичките математически единици наведнаж, това е едно и също нещо. И тази тъждественост аз изказвам в съждението 7 + 5 = 12.
Същото е и с геометрическия пример, който Кант изнася.
Една ограничена права с крайни точки А и В е едно неделимо единство. Моят ум може да си състави за това две понятия.
към текста >>
18.
06_г. ОСНОВАТА НА НЕЩАТА И МИСЛЕНЕТО
GA_2 Светогледа Гьоте
От този последен род е на
пример
твърдението: Никакво следствие без причина.
Научно убеждение само чрез самия себе си, този е лозунгът на Кантовата философия. Ето защо той нарече своята философия предимно критична, противоположно на догматичната, която запазва по предание готови твърдения и търси след това доказателства за тези твърдения. С това е дадена една противоположност на две научни направления; обаче Кант не го е мислил с онази рязкост, на която е бил способен. Нека обгърнем строго с погледа, как може да се роди едно твърдение на науката. То свързва две неща: Или едно понятие с едно възприятие или две понятия.
От този последен род е например твърдението: Никакво следствие без причина.
Възможно е сега фактическите основания, защо двете понятия се сливат, да се намират вън от това, което те съдържат, което поради това ми е единствено дадено. Аз мога тогава да имам винаги някакви формални основания (непротиворечивост, определени аксиоми), които ме насочват към определено свързване на мислите. Обаче тези последните нямат никакво влияние върху самата вещ.
към текста >>
19.
07_а. ПОЗНАНИЕ НА ПРИРОДАТА - А. НЕОРГАНИЧНА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Намирам на
пример
, че а и с са безусловно необходими.
Ние веднага виждаме, какво се добива с това. Ако аз гледам само на посоки в сетивния свят, тогава виждам само процеси, които са произведени чрез съвместното действие на толкова много фактори, щото ми е невъзможно да видя непосредствено, какво всъщност се намира като действащ фактор зад това действие. Аз виждам един процес и същевременно фактите а, в, c и d. Как мога аз тук да зная веднага, кой от тези факти участва повече и кой по-малко в този процес? Нещата стават прозрачни, когато първо проуча, кой от четирите факта е безусловно необходим, за да може процесът въобще да настъпи.
Намирам например, че а и с са безусловно необходими.
След това намирам, че без d процесът наистина би настъпил, обаче със значително изменение, а напротив виждам, че в няма никакво съществено значение и би могъл да бъде заменен и чрез нещо друго. В приведения пример чрез I изразяваме символично групирането на елементите за чистото сетивно възприятие, чрез II това за духа.
към текста >>
В приведения
пример
чрез I изразяваме символично групирането на елементите за чистото сетивно възприятие, чрез II това за духа.
Аз виждам един процес и същевременно фактите а, в, c и d. Как мога аз тук да зная веднага, кой от тези факти участва повече и кой по-малко в този процес? Нещата стават прозрачни, когато първо проуча, кой от четирите факта е безусловно необходим, за да може процесът въобще да настъпи. Намирам например, че а и с са безусловно необходими. След това намирам, че без d процесът наистина би настъпил, обаче със значително изменение, а напротив виждам, че в няма никакво съществено значение и би могъл да бъде заменен и чрез нещо друго.
В приведения пример чрез I изразяваме символично групирането на елементите за чистото сетивно възприятие, чрез II това за духа.
към текста >>
Искаме да изясним това с няколко
пример
а.
Следователно духът групира фактите на неорганичния свят така, че вижда в този процес или в едно отношение последствието на отношенията на фактите. Така духът внася необходимостта в случайността.
Искаме да изясним това с няколко примера.
Когато имам пред мене един триъгълник а в с, аз не виждам от пръв поглед, че сборът на трите ъгъла е винаги равен на един разтегнат ъгъл. Това става веднага ясно, щом групирам фактите по следния начин. От следващите фигури се вижда, че ъглите а = а;в = в.(АВ и CD съответно А В и C D са успоредни).
към текста >>
Друг един
пример
е следният: хвърлям един камък в хоризонтална посока.
Друг един пример е следният: хвърлям един камък в хоризонтална посока.
Той описва един път, който имаме изобразен в линията 11. Когато разгледам движещите сили, които влизат в действие тук, намирам: 1.тласкащата сила, която аз упражних; 2.силата, с която Земята привлича камъка; 3.силата на съпротивление на въздуха.
към текста >>
20.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
В края на миналото столетие още царуваше всеобщо възгледът, че не съществува една наука като обяснение на явленията на живота в смисъла, в който на
пример
физиката е една обясняваща наука.
В края на миналото столетие още царуваше всеобщо възгледът, че не съществува една наука като обяснение на явленията на живота в смисъла, в който например физиката е една обясняваща наука.
Даже Кант се опита да даде за този възглед едно философско основание. Той считаше именно нашия ум за такъв, който може да отива само от частното към общото.
към текста >>
Те считаха въобще този метод като единствено научен и мислеха, че щом органиката трябва да бъде научно възможна, тя трябва да бъде такава точно в смисъла, в който е на
пример
физиката.
Тук преди всичко е направена голяма грешка. Хората на науката вярваха, че трябва просто да вземат метода на неорганичната наука и да го пренесат върху царството на организмите.
Те считаха въобще този метод като единствено научен и мислеха, че щом органиката трябва да бъде научно възможна, тя трябва да бъде такава точно в смисъла, в който е например физиката.
към текста >>
Съвременните естественици вярва, че могат да извлекат характера на определен вид растения или животни отвъншните условия, в които те са живели, както на
пример
затоплянето на едно тяло се обяснява от падащите върху него слънчеви лъчи.
Че е справедлив упрекът, който отправяме към органичната естествена наука на нашите дни: Тя пренася върху органическата природа не принципа на научния начин на разглеждане въобще, а този на неорганическата природа, това ни показва един поглед върху възгледите, на Хегел, който без съмнение е най-забележителният съвременен теоретик на изследването на природата. Когато той изисква от всеки научен стремеж "Навсякъде да добие значение причинната връзка на явленията”, когато казва: “Ако психическата механика не би била така безкрайно сложна, ако бихме били в състояние да обгърнем напълно с погледа и историческото развитие на психическите функции, тогава ние бихме искали да ги доведем всичките в една душевна математическа формула”, от това ясно се вижда, какво иска той: Да третира целия свят според шаблона на метода на физиката. Но това изискване стои и на основата на дарвинизма, не в неговата първоначална форма, а в неговото днешно тълкуване. видяхме, че в неорганическата природа един процес бива обяснен, когато показваме неговото закономерно възникване от други сетивни действителности, когато го извличаме от предмети, които принадлежат както и той самият на сетивния свят. Обаче как днешната органика (наука за организмите, биология) прилага принципа на приспособяването и борбата за съществуване, която и двата не можем да подложим на съмнение като израз на едно състояние на нещата?
Съвременните естественици вярва, че могат да извлекат характера на определен вид растения или животни отвъншните условия, в които те са живели, както например затоплянето на едно тяло се обяснява от падащите върху него слънчеви лъчи.
Забравя се обаче напълно, че по своите пълни със съдържание определения този характер не може никога да се счита като последствие на тези условия. Условията могат да имат едно определящо влияние, но те не са една съдържаща причина. Ние сме наистина в състояние да кажем: Под впечатлението на това или онова състояние на нещата един вид трябваше да се развие така, че да се развие по-особено този или онзи орган; обаче съдържателната част, специфично-органичното не може да бъде извлечено отвъншните условия. Едно органическо същество би имало съществените свойства а, в, с; но в своето развитие то е попаднало под влиянието на определени външни условия.
към текста >>
По
пример
а на Гьоте ще наречем този общ организъм тип.
Но какво представлява тази основа? Тя не може да бъде нищо друго, освен това, което в частното се явява като форма на общото. Обаче определен организъм винаги се явява в една частна форма. Но споменатата основа е поради това един организъм винаги във формата на общото. Един общ образ на организма, който обхваща в себе си всички негови особени форми.
По примера на Гьоте ще наречем този общ организъм тип.
Няма значение, че думата тип може да означава според своето езиково развитие каквото и да е друго; ние я употребяваме в този смисъл на Гьоте и при това никога не разбираме нищо друго освен даденото. Този тип не е развит в неговото съвършенство в никой отделен организъм. Само нашето разумно мислене е в състояние да го овладее, като го извлича като общ образ от явленията. Следователно типът е идеята на организма: Животинското в животното, общото растение в специалното. Под този тип не трябва да си представяме нещо сковано.
към текста >>
21.
08_а. ДУХОВНИТЕ НАУКИ - А. УВОД. ДУХ И ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Но също така би било убийствено за духа, ако на
пример
бихме искали да обхванем историята на Гърция в една обща схема от понятия.
Това, което търсим в първата, общото, тук се взема под внимание само дотолкова, доколкото ни изяснява особеното. Би било против духа на науката, ако по отношение на природата бихме останали при непосредствеността на особеното, на частното.
Но също така би било убийствено за духа, ако например бихме искали да обхванем историята на Гърция в една обща схема от понятия.
В първия случай придържащото се към явлението разбиране не би постигнало никаква наука; във втория постъпващият по един общ шаблон дух би изгубил всякакво разбиране за индивидуалното.
към текста >>
22.
08_в. ЧОВЕШКАТА СВОБОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Нашата наука на познанието изключва напълно положението, да се вмъкне в историята някаква цел, като тази на
пример
, хората да бъдат възпитани от една по-нисша степен на съвършенството до една по-висока степен и др. подобни.
"През всички времена само индивидите са тези, които са действали за науката, не епохата”. Епохата на Сократ беше тази, която погуби Сократа чрез отрова; епохата изгори на кладата и Хус; епохите са останали винаги подобни на себе си, казва Гьоте. Всяко априорно построение на планове, които трябва да стоят на основата на историята, е против историческия метод, както той се получава от същността на историята. Историята се стреми да открие, какво са допринесли хората за прогреса на техния род; да познае, какви цели си е поставила тази или онази личност, каква насока е дала тя на своето време. Историята трябва да бъде основана изцяло на човешката природа.
Нашата наука на познанието изключва напълно положението, да се вмъкне в историята някаква цел, като тази например, хората да бъдат възпитани от една по-нисша степен на съвършенството до една по-висока степен и др. подобни.
Също така погрешно е по отношение на нашия възглед, както Хердер върши това в своята книга "Идеи към философията на историята на човечеството", когато някой иска да схваща историческите събития както фактите на природата според редуването на причина и следствие. Законите на историята са от по-висше естество. Един факт на физиката се определя от друг факт така, че законът стои над явленията. Един исторически факт се определя като нещо идейно от нещо идейно. Тук може да става дума за причина и следствие само тогава, когато се придържаме към външността на нещата.
към текста >>
23.
02. ОСНОВНИЯТ ТЕОРЕТИКО-ПОЗНАВАТЕЛЕН ВЪПРОС НА КАНТ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Даже ако, както прави това, на
пример
, Ото Либман/5/ ги считаме основани на известна организация на нашето съзнание, все пак работата не се изменя.
За началото на теорията на познанието трябва да считаме за напълно неустановено, можем ли да стигнем до съждения без да имаме опитност или само чрез опитност. Нещо повече, за непревзетото мислене такава независимост изглежда предварително невъзможна. Така щото, какъвто и да бъде предметът на нашето знание, той трябва да се срещне с нас първо като непосредствено индивидуално преживяване т.е. като опитност. И самите математически съждения ние добиваме не по друг път, освен добивайки опитност за тях и определени отделни случаи.
Даже ако, както прави това, например, Ото Либман/5/ ги считаме основани на известна организация на нашето съзнание, все пак работата не се изменя.
Тогава, естествено, може да се каже: това или онова положение има принудителна значимост, защото ако премахнем неговата истинност, тогава заедно с това бихме премахнали и съзнанието; обаче неговото съдържание, като познание, ние можем да получим само, ако то стане за нас преживяване, съвършено така, както кое и да е събитие във външната природа. Нека съдържанието на такова положение да включва елементи, които служат като залог за неговата абсолютна значимост, или нека тази значимост да бъде обезпечена по силата на други основания, аз все пак не мога да ги усвоя иначе, освен при условие това положение да ми се представи като опитност.
към текста >>
24.
03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ.
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
У други философи намираме поставени на свой ред начело на теорията на познанието други твърдения, като на
пример
, че истинския проблем на теорията на познанието се заключава във въпроса за отношението между мисъл и битие и във възможността за посредничество между двете /Дорнер-2/; или във въпроса по какъв начин съществуващите неща стават съзнателни /Ремке/ и т.н.
В своята, последна теоретико-познавателна работа Хартман се опитва, да обоснове своя възглед. Нашите следващи разсъждения ще покажат, как трябва да се отнася към такова обоснование свободната от предпоставки теория на познанието. Ото Либман насочва като най-свещено, най-висше в основното положение на всяка теория на познанието следното: "съзнанието не може да прескочи над самото себе си"/2/. Фолкелт изказва съждението, че първата най-непосредствена истина е тази, че всяко наше знание се простира преди всичко върху нашите представи и нарича, това позитивистически принципи на познанието. Той счита за "критическа до насока степен" само такава теория на познанието, която поставя на челно място този принцип, "в качеството на това, което е единствено твърдо установено в началото на всяко философствуване и вече след това последователно го обмисля/1/.
У други философи намираме поставени на свой ред начело на теорията на познанието други твърдения, като например, че истинския проблем на теорията на познанието се заключава във въпроса за отношението между мисъл и битие и във възможността за посредничество между двете /Дорнер-2/; или във въпроса по какъв начин съществуващите неща стават съзнателни /Ремке/ и т.н.
Кирхман изхожда от двете гносеологически аксиоми: "възприеманото съществува" и "противоречието не съществува."/3/. Според Л. Е. Финер познанието се състои в знанието за фактическото, за реалното/4/ и оставя тази догма съвсем непроверена, както и Гьоринг, който също твърди нещо подобно: "Да познаваме значи винаги: да познаваме нещо съществуващо; това е факт, който не може да отрече нито скептицизмът, нито Кантовият критицизъм"/5/. Последните двама просто обявяват: ето, що е познание, без да се питат, с какво право вършат това.
към текста >>
Чрез наблюдение на онези явления, които стават в окръжаващата ни среда, на
пример
, когато имаме усещането на звука, физикът стига до извода, че на основата на това явление не стои нищо такова, което да има и най-отдалечено сходство с това, което непосредствено възприемаме като звук.
Чрез наблюдение на онези явления, които стават в окръжаващата ни среда, например, когато имаме усещането на звука, физикът стига до извода, че на основата на това явление не стои нищо такова, което да има и най-отдалечено сходство с това, което непосредствено възприемаме като звук.
Там навън, в окръжаващото ни пространство, може да се намерят само надлъжни трептения на телата на въздуха. От тук водим заключението, че това което в обикновения живот наричаме звук или тон, е изключително една субективна реакция на нашия организъм спрямо това вълнообразно движение. По същия начин се намира, че светлината и цветовете или топлината са нещо чисто субективно. Явленията на разлагането на светлината, на пречупването, на интерференцията и поляризацията ни учат, че на посочените по-горе качества на усещанията във външното пространство отговарят известни напречни трептения, които се чувствуваме принудени да приписваме отчасти на телата, отчасти на едно неизмеримо тънко еластично вещество на етера. По-нататък физикът се чувствува принуден изхождайки от някои явления в телесния свят да се откаже от вярата в неприривността на предметите в пространството и да сведе тези предмети към системи от извънредно дребни частици /молекули, атоми/, чиито размери по отношение разстоянието им една от друга са неизмеримо малки.
към текста >>
Така на
пример
, за да могат въздействията на външния свят да възбудят окончанията на нашите осезателни нерви в периферията на нашето тяло, процесът на трептенията трябва да бъде продължителен отначало през епидермиса.
Към доводите на физиката трябва да прибавим и доводите на физиологията. Първата изучава явленията, извършващи се вън от нашия организъм и отговарящи на възприятията; втората се стреми да изучава процесите и собственото тяло на човека, които стават през време, когато в нас е предизвикало известно усетно качество. Физиологията учи, че епидермисът е съвършено нечувствителен към раздразненията на външния свят.
Така например, за да могат въздействията на външния свят да възбудят окончанията на нашите осезателни нерви в периферията на нашето тяло, процесът на трептенията трябва да бъде продължителен отначало през епидермиса.
При усещането на слуха или зрението, външният процес на движението преди да стигне до нерва се изменя освен това в цяла редица предавателни органи на сетивата. Това възбуждение на нервното окончание трябва да стигне чрез нерва до централния орган и тук само може да се извърши това, от което, въз основа на чието механическите процеси в мозъка, се предизвиква усещането.
към текста >>
25.
04. ИЗХОДНИ ТОЧКИ НА ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Хартман, на
пример
, казва: "Ние не питаме, какво е съдържанието на съзнанието у спящия спрямо съзнанието на детето или у стоящото на по-ниска степен на живите същества животно, понеже философствуващия човек няма за това никаква опитност и изводите с помощта, на които той се опитва да възстанови това съдържание на съзнанието на примитивните биогенетически или онтогенетически степени, трябва все така да се основава на неговата лична опитност.
Ако внезапно от нещо би било създадено едно същество е напълно развит човешки интерес и то би застанало пред света, първото впечатление, което този последният би оказал на неговите сетива и на неговото мислене би било приблизително това, което нарекохме непосредствено даден образ на света не се представя на човека в този вид и нито един момент на неговия живот. В неговото развитие никъде не съществуват граници между чистото, пасивното обръщение навън към непосредствено даденото и неговото известно съмненно към нашето установено начало на теорията на познанието. Едуард Ф.
Хартман, например, казва: "Ние не питаме, какво е съдържанието на съзнанието у спящия спрямо съзнанието на детето или у стоящото на по-ниска степен на живите същества животно, понеже философствуващия човек няма за това никаква опитност и изводите с помощта, на които той се опитва да възстанови това съдържание на съзнанието на примитивните биогенетически или онтогенетически степени, трябва все така да се основава на неговата лична опитност.
По този начин ние трябва преди всичко да установим, какво представлява по себе си съдържанието на съзнанието, намерено от философствуващия човек в началото на философското размишление/1/. Но против това може да възрази, че образът на света, който имаме в началото на философското размишление носи вече в себе си сказуемите, добити посредством познанието. Тези сказуеми не трябва да се приемат без критика, но трябва щателно да се отделят от образа на света, за да се яви той съвършено чист от всичко, присъединено към него чрез процеса на познанието. границата между даденото и познатото въобще не съвпада в никой момент на човешкото развитие, а трябва да я прокараме изкуствено. Това може да стане на всяка степен на развитието, ако правилно прекараме разграничението между това, което ни се представя без мислителното определение на познанието и това, което се създава още от него само чрез познанието.
към текста >>
Как можем, на
пример
, да обозначим една част на света като възприятие, другата като понятие, едната като битие, другата като видимост, това като причина, другото като действие?
Къде се намира преходът, който ни превежда от субективното в транссубективното? Но за нас както съзнанието, така и представата за "Аза" са преди всичко части на непосредствено даденото, и какво отношение имат първите към последните това да бъде вече резултат на познанието. Ние искаме да определим познанието не от съзнанието, а напротив: от познанието да определим съзнанието и отношението на субективното и обективното. Тъй като ние оставяме даденото временно без всякакво сказуемо, трябва да запитаме: по какъв начин преминаваме ние въобще към определението на това дадено? Как да започнем някъде акта за познанието?
Как можем, например, да обозначим една част на света като възприятие, другата като понятие, едната като битие, другата като видимост, това като причина, другото като действие?
Как можем да отделим самите нас от обективното и да гледаме на себе си като на "Аз" в противоположност на "не-Аза"?
към текста >>
На
пример
причинност е понятие.
Само понятията и идеите ни са дадени в онази форма, която е била наречена интелектуално съзерцание. Кант и много нови придържащи се към него философи напълно отричат на човека тази способност, затова защото всяко мислене се отнася само към предметите и не произвежда абсолютно нищо от себе си. В интелектуалното съзерцание заедно с формата на мисленето трябва да бъде дадено едновременно и съдържанието. Но не става ли това при чистите понятия и идеи? /1/ /*1 Под понятие аз разбирам правилото, по което се съединяват в единство несвързаните елементи на възприятията.
Например причинност е понятие.
Идеята е само понятие с по-голямо съдържание. Организмът, взет съвършено абстрактно, е идея./. Нужно е само да ги разгледаме в онази форма, в която те са още съвършено свободни от всякакво емпирично съдържание. Когато например, искаме да постигнем чистото понятие за причинност, ние не трябва да се държим за някаква определена причинност или за сбора на всички причинности, а само за понятието за нея. Причините и действията ние трябва да търсим в света; причинността, преди да можем да намерим в света първите.
към текста >>
Когато на
пример
, искаме да постигнем чистото понятие за причинност, ние не трябва да се държим за някаква определена причинност или за сбора на всички причинности, а само за понятието за нея.
/1/ /*1 Под понятие аз разбирам правилото, по което се съединяват в единство несвързаните елементи на възприятията. Например причинност е понятие. Идеята е само понятие с по-голямо съдържание. Организмът, взет съвършено абстрактно, е идея./. Нужно е само да ги разгледаме в онази форма, в която те са още съвършено свободни от всякакво емпирично съдържание.
Когато например, искаме да постигнем чистото понятие за причинност, ние не трябва да се държим за някаква определена причинност или за сбора на всички причинности, а само за понятието за нея.
Причините и действията ние трябва да търсим в света; причинността, преди да можем да намерим в света първите. Но ако се държим за Кантовото твърдение, че понятията без съзерцаване са празни, немислимо би било да се докаже възможността за определяне на дадения свят чрез понятия. Но да допуснем, че са дадени два елемента на съдържанието на света: А и Б. Ако трябва да търся отношението между тях, аз трябва да сторя това с помощта на правило, определено в смисъла на съдържанието; но такова правило аз мога да произведа в самия акт на познанието, тъй като не мога да го извлека от обекта затова, защото определенията на този последния трябва да бъдат още само получени с помощта на правилото. Такова правило за определението на действителното влиза по този начин всецяло в състава на логическите същности на чистите понятия.
към текста >>
това става когато, на
пример
, казваме: "ние произвеждаме понятията" или "ние поставяме тези или онези изисквания".
Преди да отидем по-далече, нека отстраним още едно възможно възражение. А именно казва се, че по някакъв начин в хода на мислите несъзнателното играе ролята на представата на "Аза" личния субект и че ние сме се възползували от тези представи в хода на развитието на нашите мисли, без да докажем правото за това.
това става когато, например, казваме: "ние произвеждаме понятията" или "ние поставяме тези или онези изисквания".
Обаче нищо в нашето изложение не дава повод да се вижда в тези изречения нещо повече от стилистически обръщения. Това, че актът на познанието принадлежи на някакво "Аз" и изхожда от него това, както вече казахме, може да бъде установено само въз основа на познавателните съображения. Собствено казано, ние трябва да говорим временно само за акта на познанието, даже без да схващаме неговия носител, понеже всичко установено до тук се ограничава в това, че пред нас е "даденото" и че от една точка на това дадено произтича приведеният по-горе постулат; накрая, че понятията и идеите това е област, която отговаря на този постулат. С това не се отрича, че точката, от която произтича този постулат, е "Азът". Но на първо време ние се ограничаваме с установяването и тяхната чистота на двете посочени по-горе стъпки на теорията на познанието.
към текста >>
26.
06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Ние виждаме това на
пример
, от следните негови думи: "Наукоучението съзнава по този начин, доколко то трябва да бъде систематическа наука, съвършено по същия начин, както всички възможни науки, доколкото те трябва да бъдат систематични, чрез определение на свободата, което тук е особено предназначена въобще да издигне до съзнанието определен род действия на интелекта.
Идеята на познанието може да бъде съединена със съответствуващото на нея дадено само чрез устойчивостта на съзнанието. Действително съзнание съществува само тогава, когато то осъществява самото себе си. Считаме, че с всичко това сме достатъчно подготвени, за да открием основната грешка в наукоучението на Фихте и същевременно да дадем ключа за неговото разбиране. Фихте е онзи философ, който сред приемниците на Кант най-живо от всички е чувствувал, че обоснованието на всички науки може да се състои само в теорията на съзнанието; обаче той никога не е стигнал до познанието, защо това е така? Той чувствувал, че това, което ние обозначаваме като втора стъпка на теорията на познанието и на което ние даваме формата на постулат, трябва действително да бъде изпълнено от нашия "Аз".
Ние виждаме това например, от следните негови думи: "Наукоучението съзнава по този начин, доколко то трябва да бъде систематическа наука, съвършено по същия начин, както всички възможни науки, доколкото те трябва да бъдат систематични, чрез определение на свободата, което тук е особено предназначена въобще да издигне до съзнанието определен род действия на интелекта.
Чрез тази свободна дейност нещо, което вече само по себе си е форма, а именно необходимата дейност на интелекта, се приема, като съдържание, в новата форма на знанието или съзнанието"/1/. Какво трябва да се разбира тук под род действия на интелекта, ако изкажем в ясни понятия това, което се чувствува смътно? Нищо друго освен извършващото се в съзнанието осъществяване на идеята на познанието. Ако Фихте би съзнавал напълно това, той би формулирал приведеното по-горе положение просто така: Наукоучението има задачата да издигне познанието, доколкото то е още несъзнателна дейност на "Аза", до съзерцанието. Наукоучението трябва да покаже, че в "Аза" се извършва, като необходима дейност активизацията на идеята на познанието.
към текста >>
27.
07. ТЕОРЕТИКО-ПОЗНАВАТЕЛНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Така на
пример
, в #15 той казва: "Във всяко съдържание на съзнанието се съдържат два основни факта: 1.
/*1 Виж Теоретико-познавателните изследвания в І том. Изчерпващо разяснение върху тази точка е дал Едуард фон Хартман/. Обаче за обоснованието на своето гледище Бидерман се ползува от твърдения съвсем неуместни в теорията на познанието. Така той оперира с понятията битие, субстанция, пространство, време и т.н., без предварително да изследва самия процес на познанието. Вместо да установи, че в процеса на познанието се намират преди всичко само два елемента: даденото и мисленето, той говори за образите на битието на действителността.
Така например, в #15 той казва: "Във всяко съдържание на съзнанието се съдържат два основни факта: 1.
В него ни е дадено всяко битие, и тази противоположност ние обозначаваме като сетивно и духовно, веществено и идеално битие". И в #19: "Това, което има пространствено-временно битие, съществува като нещо материално; това, което в основа на всеки процес на битието и субект на живота, съществува идеално, то е реално, като съществуващо-идеално". Подобни съображения са неуместни в теорията на познанието, те са уместни в метафизиката, която също може да бъде обоснована само с помощта на теорията на познанието. Необходимо е да признаем, че твърденията на Бидерман са в много отношения сходни с нашите; обаче нашият метод няма никакви общи черти с неговия. Ето защо никъде ние не намерихме повод да се позовем на него.
към текста >>
28.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
Типичен
пример
в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата".
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата".
В него виждаме, как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените" сетивнофизически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и очна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот. Към „досегашните пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", „равновесието", „топлината", „словото", „мисълта" и „Азът".
към текста >>
29.
03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Така на
пример
съществува Бог, макар и по необходимост, все пак съществува свободно, тъй като той съществува единствено поради необходимостта на самата си природа.
Фетер, Щутгарт 1882), казва: „Това, че всеки самоволно би могъл да пожелае или да не пожелае - което е същинската теза, залегнала в догмата за свободната воля - естествено се отрича както от анализа на съзнанието, така и от съдържанието на предходните раздели (на Психологията)." От същата гледна точка изхождат и други, когато оборват понятието свободна воля. В наченки всички доводи в тази насока се срещат още у Спиноза. Оттогава онова, което той просто и ясно е изложил срещу идеята за свободата, се повтаря безброй пъти, но най- често обвито в увъртяни теоретични учения, така че е трудно да се прозре естественият ход на мисълта, в който се крие същността на нещата. В едно писмо от октомври или ноември 1674 г. Спиноза пише: „Свободно наричам това, което съществува и действа поради чистата необходимост на своята природа, а принудително наричам онова, чието битие и действие се определя по точно установен начин от нещо друго.
Така например съществува Бог, макар и по необходимост, все пак съществува свободно, тъй като той съществува единствено поради необходимостта на самата си природа.
По същия начин Бог свободно опознава самия себе си и всичко останало, тъй като от необходимостта на самото му естество следва, че той опознава всичко. Следователно Вие виждате, че аз свеждам свободата не към едно свободно вземане на решение, а към една свободна необходимост.
към текста >>
Един камък на
пример
получава от външна, тласкаща го причина известно количество движение, с което той, след като тласъкът на външната причина е преустановен, по необходимост продължава да се движи.
Но нека се принизим до сътворените неща, чието съществуване и действие по точно установен начин изцяло се определя от външни причини. За да се схване по-ясно, нека си представим нещо съвсем просто.
Един камък например получава от външна, тласкаща го причина известно количество движение, с което той, след като тласъкът на външната причина е преустановен, по необходимост продължава да се движи.
Това оставане на камъка в движение е принудително, а не необходимо затуй, защото то трябва да се дефинира чрез тласъка на някаква външна причина. Валидното за този камък е валидно за всеки друг отделен предмет, колкото и сложен, и за каквото и да е пригоден той, а именно, че някоя външна причина по необходимост определя как всяко нещо да съществува и да действа по точно установен начин.
към текста >>
До какви недоразумения води това мнение личи на
пример
от книгата „Илюзията за свободата на волята" от П.
Отликата на човека от всички останали живи същества почива на неговото разумно мислене. Общата му черта с други организми е деятелността. При изясняване на понятието свобода няма никаква полза, ако за действията на човека се търсят аналогии в животинското царство. Модерното естествознание обича такива аналогии. И ако му се е отдало да установи у животните нещо сходно с човешкото поведение, то смята, че се е докоснало до най-важния въпрос на науката за човека.
До какви недоразумения води това мнение личи например от книгата „Илюзията за свободата на волята" от П.
Ре (1885 г.), който на стр. 5 казва следното за свободата: „Лесно обяснимо е, че движението на камъка ни се струва необходимо, докато желаенето на магарето не ни изглежда необходимо. Нали причините, движещи камъка, са външни и видими. А причините, поради които магарето желае, са вътрешни и невидими: Между нас и мястото на тяхната проява се намира черепът на магарето... Причинната обусловеност не се вижда и затова се смята, че тя отсъства. Изтъква се, че причина за извръщането (на магарето) несъмнено било желаенето, но то самото било безусловно; то било някакво абсолютно начало." Тук отново постъпките на човека, при които той има съзнание за причините на своите действия, просто се подминават, защото Ре заявява: „Между нас и мястото на тяхната проява се намира черепът на магарето." За наличието на действия, и то не на магарето, а човешки, при които между нас и действието стои осъзнатият мотив, Ре - както може да се заключи от тези думи - няма представа.
към текста >>
Но да спрем с
пример
ите, които доказват, че мнозина оборват свободата, без въобще да знаят какво е свобода.
Но да спрем с примерите, които доказват, че мнозина оборват свободата, без въобще да знаят какво е свобода.
към текста >>
30.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Когато изпитваме на
пример
чувство на наслада, то също се подклаждало от някакъв предмет, при което аз несъмнено съм наблюдавал този предмет, но не и чувството на наслада.
Някой би могъл да възрази, че отбелязаното от мен тук за мисленето е валидно също така за чувстването и за останалите духовни дейности.
Когато изпитваме например чувство на наслада, то също се подклаждало от някакъв предмет, при което аз несъмнено съм наблюдавал този предмет, но не и чувството на наслада.
Това възражение обаче почива на една заблуда. Насладата съвсем не стои в същото отношение към своя предмет, както понятието, което се създава от мисленето. На мен ми е пределно ясно, че понятието за нещо е плод на моя дейност, докато насладата у мен се поражда от някакъв предмет по подобен начин, както например промяната, предизвикана в един предмет от падащ камък, който се стоварва върху него. За наблюдението насладата е дадена по съвсем същия начин, както предизвикващият я процес. По отношение на понятието това не е валидно.
към текста >>
На мен ми е пределно ясно, че понятието за нещо е плод на моя дейност, докато насладата у мен се поражда от някакъв предмет по подобен начин, както на
пример
промяната, предизвикана в един предмет от падащ камък, който се стоварва върху него.
Някой би могъл да възрази, че отбелязаното от мен тук за мисленето е валидно също така за чувстването и за останалите духовни дейности. Когато изпитваме например чувство на наслада, то също се подклаждало от някакъв предмет, при което аз несъмнено съм наблюдавал този предмет, но не и чувството на наслада. Това възражение обаче почива на една заблуда. Насладата съвсем не стои в същото отношение към своя предмет, както понятието, което се създава от мисленето.
На мен ми е пределно ясно, че понятието за нещо е плод на моя дейност, докато насладата у мен се поражда от някакъв предмет по подобен начин, както например промяната, предизвикана в един предмет от падащ камък, който се стоварва върху него.
За наблюдението насладата е дадена по съвсем същия начин, както предизвикващият я процес. По отношение на понятието това не е валидно. Аз мога да попитам защо определен процес поражда у мен чувството на наслада? Не върви обаче да питам защо даден процес поражда у мен определен набор от понятия? Това просто не би имало никакъв смисъл.
към текста >>
При мисленето между „Аза" и обекта съществува точно такова отношение, както на
пример
при чувстването или възприемането.
В предходното изложение важната разлика между мисленето и всички други дейности на душата бе посочена като факт, следващ от едно наистина непредубедено наблюдение. Който не се стреми към това непредубедено наблюдение, той ще бъде изкушаван да отправи срещу изложеното възражения като следното: Нали когато мисля за една роза, с това също така се изразява само едно отношение на моя „Аз" към розата, както когато чувствам красотата на розата.
При мисленето между „Аза" и обекта съществува точно такова отношение, както например при чувстването или възприемането.
Правещият такова възражение не взема под внимание, че „Азът" само при упражняване на мисленето се отъждествява до всички разклонения на дейността като едно същество с деятеля. При никоя друга душевна дейност това не е напълно така. Когато се изпитва например наслада, едно по-тънко наблюдение сигурно може да различи доколко „Азът" се отъждествява с някакъв деятел, и доколко у него е налице пасивност, така че за него насладата просто настъпва. Аналогично е положението и при другите душевни дейности. Не би трябвало обаче да се допуска смесване между това, „да имаш мисловни образи" и да изграждаш мисли посредством мисленето.
към текста >>
Когато се изпитва на
пример
наслада, едно по-тънко наблюдение сигурно може да различи доколко „Азът" се отъждествява с някакъв деятел, и доколко у него е налице пасивност, така че за него насладата просто настъпва.
В предходното изложение важната разлика между мисленето и всички други дейности на душата бе посочена като факт, следващ от едно наистина непредубедено наблюдение. Който не се стреми към това непредубедено наблюдение, той ще бъде изкушаван да отправи срещу изложеното възражения като следното: Нали когато мисля за една роза, с това също така се изразява само едно отношение на моя „Аз" към розата, както когато чувствам красотата на розата. При мисленето между „Аза" и обекта съществува точно такова отношение, както например при чувстването или възприемането. Правещият такова възражение не взема под внимание, че „Азът" само при упражняване на мисленето се отъждествява до всички разклонения на дейността като едно същество с деятеля. При никоя друга душевна дейност това не е напълно така.
Когато се изпитва например наслада, едно по-тънко наблюдение сигурно може да различи доколко „Азът" се отъждествява с някакъв деятел, и доколко у него е налице пасивност, така че за него насладата просто настъпва.
Аналогично е положението и при другите душевни дейности. Не би трябвало обаче да се допуска смесване между това, „да имаш мисловни образи" и да изграждаш мисли посредством мисленето. В душата образи могат да се появяват като на сън, като смътни приумици. Това не е никакво мислене. Впрочем сега някой би могъл да каже: - Щом мисленето се схваща така, в него е заложено желаенето и тогава имаме работа не само с мисленето, но и с желаенето да се мисли.
към текста >>
31.
06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_4 Философия на свободата
Така на
пример
понятието „организъм" се присъединява към други: „Закономерно развитие, растеж".
Щом обектът изчезне от неговото полезрение, у него остава само идейното му противоположно съответствие. Това е понятието за обекта. Колкото повече се разширява опитът ни, толкова по-голям става броят на нашите понятия. Но понятията съвсем не съществуват уединено. Те се обединяват в едно закономерно цяло.
Така например понятието „организъм" се присъединява към други: „Закономерно развитие, растеж".
Други понятия пък, образувани за отделни неща, се сливат в едно. Всички понятия, които си съставям за лъвовете, се сливат в общото понятие „лъв". По такъв начин отделните понятия се свързват в затворена понятийна система, в която всяко от тях си има свое самостоятелно място. Качествено идеите не се различават от понятията. Те са само по-съдържателни, по-наситени и по-обемни понятия.
към текста >>
Това обяснение, забележете, се свежда до следното: Тъй като безброй пъти в живота си сме установявали, че смущението на покоя на малки тела съпътства движението на други намиращи се между тях тела, и понеже сме обобщавали връзките между такива смущения и такива движения, ние считаме това частно смущение за обяснено, щом открием, че то е
пример
именно за тази връзка." Погледнати по-точно, нещата се представят далеч по-иначе, отколкото са описани тук.
Един много четен съвременен философ /Хърбърт Спенсър/ описва духовния процес, който извършваме спрямо наблюдението, по следния начин: „Ако някой септемврийски ден, разхождайки се по полето, доловим на няколко крачки пред себе си шум и на страната на канавката, откъм която той явно идва, видим тревата да се движи, ние вероятно ще се отправим към мястото, за да разберем какво е причинило шума и движението. С приближаването ни от канавката излита яребица и с това нашето любопитство е задоволено: имаме онова, което наричаме обяснение на явленията.
Това обяснение, забележете, се свежда до следното: Тъй като безброй пъти в живота си сме установявали, че смущението на покоя на малки тела съпътства движението на други намиращи се между тях тела, и понеже сме обобщавали връзките между такива смущения и такива движения, ние считаме това частно смущение за обяснено, щом открием, че то е пример именно за тази връзка." Погледнати по-точно, нещата се представят далеч по-иначе, отколкото са описани тук.
Когато доловя някакъв шум, аз най-напред търся понятието за това наблюдение. Едва това понятие ме извежда отвъд шума. Който не продължава да размисля, той просто чува шума и с това се задоволява. Но чрез моя размисъл на мен ми е ясно, че един шум трябва да се схваща като следствие. Следователно едва когато свържа понятието следствие с възприятието шум, аз имам повод да изляза от отделното наблюдение и да потърся причината.
към текста >>
Други пък не възприемат само някой отделен цвят,
пример
но червения.
По-трудно е положението, когато се запознаваме със зависимостта на света на нашите възприятия от телесното и духовното ни устройство, физикът ни показва, че в пространството, в което чуваме звук, са налице трептения на въздуха и че тялото, в което търсим източника на звука, също притежава трептеливи движения на свои части. Това движение възприемаме като звук, само ако имаме нормално устроено ухо. Без такова ухо целият свят би останал за нас вечно ням. Физиологията ни учи, че има хора, които не възприемат нищо от заобикалящата ни великолепна пищност от багри. Образът на техните възприятия съдържа само оттенъци на светло и тъмно.
Други пък не възприемат само някой отделен цвят, примерно червения.
Техният образ за света е лишен от този цветен нюанс и затова той действително се различава от този на обикновения човек. Зависимостта на образа на моите възприятия от мястото на моето наблюдение бих искал да назова математическа, а зависимостта от моето устройство - качествена. Първата определя размерните отношения и взаимната отдалеченост на моите възприятия, а втората - тяхното качество. Качественото определение, че виждам една червена повърхност - червена, зависи от устройството на моето око.
към текста >>
Когато знаем, че едно възприятие - на
пример
това на червения цвят или на определен тон - не е възможно без определено устройство на нашия организъм, може да се стигне до убеждението, че това възприятие - независимо от субективния ни организъм - не е нещо в наличност, че без акта на възприемането, чийто обект представлява, няма форма на съществуване.
Следователно образите на моите възприятия са преди всичко субективни. Разбирането за субективния характер на нашите възприятия лесно може да породи съмнение дали в основата им изобщо лежи нещо обективно.
Когато знаем, че едно възприятие - например това на червения цвят или на определен тон - не е възможно без определено устройство на нашия организъм, може да се стигне до убеждението, че това възприятие - независимо от субективния ни организъм - не е нещо в наличност, че без акта на възприемането, чийто обект представлява, няма форма на съществуване.
Този възглед намери класически застъпник в лицето на Джордж Бъркли, който изрази мнението, че от мига, в който осъзнал значението на субекта за възприятието, човекът повече не можел да вярва в някакъв свят, съществуващ без съзнателния Дух. Той казва: „- Някои истини са толкова понятни и така явни, че трябва само да си отвориш очите, за да ги видиш. За такава считам важната постановка, че цялото множество на небето и всичко спадащо към Земята, с една дума, - всички тела, съставляващи огромното мироздание, нямат самостоятелно съществуване извън Духа, че битието им се състои в тяхното възприемане или опознаване, че докато не бъдат действително възприемани от мен или не съществуват било в моето съзнание, било в съзнанието на някакъв друг сътворен Дух, те следователно или изобщо не съществуват, или пък съществуват в съзнанието на един вечен Дух." Ако се абстрахираме от момента възприемане, според този възглед, от възприятието не остава нищо друго. Няма цвят, ако не бъде виждан, няма тон, ако не бъде чуван. Подобно на цвета и тона, извън акта на възприемането не съществуват измерение, форма и движение.
към текста >>
В духа на модерната физика би могло на
пример
да се мисли, че телата се състоят от безкрайно малки частици - молекулите, и че тези молекули не са допрени непосредствено една о друга, а имат известни разстояния помежду си.
По същия начин се смята, че цветът и топлината били преобразования на нашия организъм. При това се изразява мнение, че у нас тези два вида възприятия се предизвикват под въздействие на процеси във външния свят, които са напълно различни от онова, което изживяваме като топлина и светлина. Когато такива процеси дразнят кожните нерви на тялото ми, аз имам субективното възприятие за топлина, а когато попаднат на зрителния нерв, възприемам светлина и цвят. Следователно светлина, цвят и топлина представляват онова, с което сетивните ми нерви отвръщат на дразнението отвън. Осезанието също ми представя не обектите от външния свят, а само мои собствени състояния.
В духа на модерната физика би могло например да се мисли, че телата се състоят от безкрайно малки частици - молекулите, и че тези молекули не са допрени непосредствено една о друга, а имат известни разстояния помежду си.
Следователно между тях има празно пространство. През разстоянията те си взаимодействат посредством притеглящи и отблъскващи сили. Когато доближа ръката си до едно тяло, молекулите на ръката ми изобщо не докосват молекулите на тялото - между тялото и ръката остава известно разстояние, а онова, което усещам като съпротивление на тялото, не е нищо друго освен въздействието на отблъскващата сила, която неговите молекули упражняват върху ръката ми. Аз просто съм извън тялото и възприемам само неговото въздействие върху организма ми.
към текста >>
32.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Ще поясня мисълта си с един
пример
.
Ще поясня мисълта си с един пример.
Когато хвърля камък в хоризонтална посока, аз го виждам последователно на различни места.
към текста >>
Така на
пример
единичното качество червено никъде не съществува отделно за себе си.
Ако нашето битие беше свързано с нещата така, че всеки процес на света същевременно да бъде и наш, тогава между нас и нещата нямаше да има разлика. Тогава обаче за нас нямаше да има и отделни неща и всеки процес щеше да прелива плавно в друг. Вселената щеше да представлява едно единство и едно затворено в себе си цяло. Потокът на процесите не би се прекъсвал никъде. Поради нашата ограниченост ние приемаме за единично онова, което в действителност не е единично.
Така например единичното качество червено никъде не съществува отделно за себе си.
То отвсякъде е заобиколено от други качества, към които принадлежи и без които не би могло да съществува. Но ние изпитваме необходимост да обособяваме отделни отрязъци от света и да ги разглеждаме самостоятелно. Нашето око може да различава последователно отделни цветове от едно многосъставно цветово цяло, нашият ум може да обхваща отделни понятия от една цялостна понятийна система. Това отделяне е субективен акт, обусловен от обстоя- телството, че ние не сме тъждествени със световния процес, а едно същество, сред други същества.
към текста >>
Нека приемем, че в съзнанието ми се появява определено възприятие, на
пример
за червено.
Нека приемем, че в съзнанието ми се появява определено възприятие, например за червено.
При по-нататъшното разглеждане се оказва, че възприятието стои във взаимовръзка с други възприятия, например с определена фигура, с топлинни и осезателни възприятия. Тази взаимовръзка означавам като обект на сетивния свят. Сега мога да се запитам: какво още - освен посоченото - се намира в онзи пространствен отрязък, в който ми се явяват горните възприятия. В тази част на пространството установявам механични, химически и други процеси. Продължавам нататък и изследвам процесите, установени от мен по пътя от предмета до моя сетивен орган.
към текста >>
При по-нататъшното разглеждане се оказва, че възприятието стои във взаимовръзка с други възприятия, на
пример
с определена фигура, с топлинни и осезателни възприятия.
Нека приемем, че в съзнанието ми се появява определено възприятие, например за червено.
При по-нататъшното разглеждане се оказва, че възприятието стои във взаимовръзка с други възприятия, например с определена фигура, с топлинни и осезателни възприятия.
Тази взаимовръзка означавам като обект на сетивния свят. Сега мога да се запитам: какво още - освен посоченото - се намира в онзи пространствен отрязък, в който ми се явяват горните възприятия. В тази част на пространството установявам механични, химически и други процеси. Продължавам нататък и изследвам процесите, установени от мен по пътя от предмета до моя сетивен орган. Мога да открия двигателни процеси в еластична среда, които по своята същност да нямат ни най-малко общо с първоначалните възприятия.
към текста >>
33.
08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Колкото по-нагоре се издигаме в общата природа на мисленето, където накрая индивидуалното ни интересува единствено като
пример
, като илюстрация на понятието, толкова повече у нас се губи характерът на отделното същество, на съвсем определената отделна личност.
Нашият живот представлява едно непрестанно люшкане между съизживяването на общият всемирен ход и нашето индивидуално битие.
Колкото по-нагоре се издигаме в общата природа на мисленето, където накрая индивидуалното ни интересува единствено като пример, като илюстрация на понятието, толкова повече у нас се губи характерът на отделното същество, на съвсем определената отделна личност.
Колкото по-надолу се спускаме в дълбините на личния живот и даваме воля на чувствата си редом с опита ни от външния свят, толкова повече се изолираме от всеобщото битие. Истинска индивидуалност ще бъде онзи, който с чувствата си се извиси най-далеч в сферата на идейното. Има хора, у които и най-общите идеи, появили се в ума им, продължават да носят оня особен оттенък, който еднозначно показва връзката им с техния носител. Има други, чиито понятия ни срещат без следа от своеобразие, сякаш не водят началото си от човек, който е от плът и кръв.
към текста >>
34.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Дуализмът допуска наличие на два абсолютно различни свята, а не
пример
но на две разграничавани само от нашето органично устройство страни на единната действителност.
Познанието превъзмогва тази двойственост, като от двата елемента на действителността - възприятието и изработеното чрез мислене понятие - сглобява цялото нещо. Нека начина, по който светът ни се разкрива, преди да придобие чрез познанието своя верен облик, да наречем свят на явлението, в противовес на единната същност, съставена от възприятие и понятие. Тогава можем да кажем: светът ни е даден като двойственост (дуалистично), а познанието го преработва в единство (монистично). Философия, която изхожда от този основен принцип, може да се означи като монистична философия или монизъм. На нея и противостои теорията за двата свята или дуализмьт.
Дуализмът допуска наличие на два абсолютно различни свята, а не примерно на две разграничавани само от нашето органично устройство страни на единната действителност.
След това той търси в единния свят принципи за обяснението на другия.
към текста >>
Бог трябва да се яви въплътен; на мисловното свидетелство човек е склонен да обръща по-малко внимание, отколкото
пример
но на това, че божествеността се удостоверява чрез сетивно установимо превръщане на водата във вино.
Оформеният „само като идея" обект, остава чиста фантазия дотогава, докато чрез сетивно възприятие не се стигне до убеждението за неговата реалност. Накратко казано, наивният човек държи да прибави към идеалното свидетелство на своето мислене и реалното свидетелство на сетивата. В тази нужда на наивния човек се крие причината за възникване на примитивните форми на вярата в откровението. За наивното съзнание даденият чрез мисленето Бог винаги остава само един „измислен" Бог. Наивното съзнание държи той да му се разкрие чрез средства, които са достъпни за сетивното възприятие.
Бог трябва да се яви въплътен; на мисловното свидетелство човек е склонен да обръща по-малко внимание, отколкото примерно на това, че божествеността се удостоверява чрез сетивно установимо превръщане на водата във вино.
към текста >>
Така на
пример
усещаното от нас като топлина е движение на частиците на топлоизлъчващо тяло в рамките на пространството, заемано от това тяло.
Съвременната физика въвежда сетивните усещания към процеси при най-малките частици на телата и към едно безкрайно фино вещество, наричано етер или към нещо подобно.
Така например усещаното от нас като топлина е движение на частиците на топлоизлъчващо тяло в рамките на пространството, заемано от това тяло.
И тук нещо невъзприемаемо отново се мисли по аналогия на възприемаемото. В този смисъл сетивният аналог на понятието „тяло" е общо взето вътрешността на едно затворено отвсякъде пространство, където във всички посоки се движат еластични сфери, които се сблъскват помежду си, удрят се в стените и отскачат от тях и т.н.
към текста >>
За същества с друг свят на възприятията (на
пример
с удвоен брой сетивни органи) прекъсването на взаимовръзката би се появило на друго място, така че възстановяването й също би трябвало да има специфичен за тези същества облик.
Чрез моето възприемане, сиреч чрез специфичното човешко възприемане, аз като субект съм противопоставен на обекта. По такъв начин взаимовръзката на нещата е прекъсната. Чрез мисленето субектът възстановява тази взаимовръзка. Така той отново се вгражда във всемирното цяло. Тъй като единствено чрез нашия субект това цяло се явява разкъсано на мястото между нашето възприятие и нашето понятие, в тяхното съединяване ни е дадено и едно истинско познание.
За същества с друг свят на възприятията (например с удвоен брой сетивни органи) прекъсването на взаимовръзката би се появило на друго място, така че възстановяването й също би трябвало да има специфичен за тези същества облик.
Въпросът за границата на познанието съществува единствено за наивния и за метафизическия реализъм, които в съдържанието на душата виждат само едно идейно представяне на света. За тях намиращото се извън субекта е нещо абсолютно, нещо почиващо на себе си, а съдържанието на субекта е негов образ, който чисто и просто се намира извън това абсолютно нещо. Съвършенството на познанието се опира на по-голямото или по-малкото сходство на образа с абсолютния обект. Едно същество с по-малък брой сетива, отколкото са човешките, ще възприеме по-малко, докато друго с по-голям брой сетива ще възприеме повече от света. Оттук първото ще има по-несъвършено познание от второто.
към текста >>
Така на
пример
на стр.
Би могло да се твърди, че такова разширяване на езиковата употреба е неуместно. То обаче е безусловно необходимо, ако не искаме тъкмо чрез езиковата употреба да си вържем ръцете при разширяване на познанието в някои области. Който под възприятие разбира само сетивно възприятие, той и за това сетивно възприятие не стига до едно пригодно за познанието понятие. Понякога едно понятие трябва да бъде разширено, за да получи полагащия му се в една по-тясна област смисъл. Към онова, което първоначално се влага в едно понятие, понякога трябва да се прибави още нещо, за да може вложеното да намери своето оправдание, или пък доуточнение.
Така например на стр.
82 в тази книга бе казано:
към текста >>
35.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Който смята, че за обясняване на мисленето като такова е необходимо да привлича нещо друго, на
пример
физически процеси в мозъка или пък несъзнателни духовни процеси, протичащи отвъд наблюдаваното съзнателно мислене, той недооценява това, което му дава непредубеденото наблюдение на мисленето.
Процесът придобива друг вид, когато се разглежда познанието и проявяващото се в него отношение на човека към света. В предходното изложение бе направен опит да се покаже, че изясняването на това отношение е възможно посредством едно насочено към него непредубедено наблюдение. Правилното разбиране на това наблюдение води до убеждението, че мисленето като обособена в себе си същност може да се съзерцава пряко.
Който смята, че за обясняване на мисленето като такова е необходимо да привлича нещо друго, например физически процеси в мозъка или пък несъзнателни духовни процеси, протичащи отвъд наблюдаваното съзнателно мислене, той недооценява това, което му дава непредубеденото наблюдение на мисленето.
По време на наблюдението наблюдаващият мисленето живее непосредствено в една духовна, опираща се на себе си същностна дейност. Дори може да се каже, че който иска да схване същността на духовното във вида, в който тя се представя на човека най-напред, може да го стори, чрез основаващото се на самото себе си мислене.
към текста >>
Но това не бива да се смесва
пример
но с твърдението, че - веднъж възникнало - Азовото съзнание оставало зависимо от телесния организъм.
„Аз", но не и Азовото съзнание. Това прозира онзи, който именно непредубедено наблюдава мисленето. „Азът" може да се открие в рамките на мисленето, а „Азовото съзнание" се появява от това, че в общото съзнание се вдълбават следите от мисловната дейност в горепосочения смисъл. (Следователно Азовото съзнание възниква чрез телесната организация.
Но това не бива да се смесва примерно с твърдението, че - веднъж възникнало - Азовото съзнание оставало зависимо от телесния организъм.
Веднъж възникнало, то бива прието в мисленето и по-нататък споделя неговата духовна същност.)
към текста >>
Но тази представа бива издигана в мотив на волята само тогава, когато попадна на подходящо характерологично начало, тоест когато чрез досегашния ми живот у мен са се формирали
пример
но представи за целесъобразността на разхождането, за ценността на здравето, а освен това - когато с представата за разходка у мен се свързва чувството на удоволствие.
Характерологичното ми начало се определя най-вече от моя емоционален живот. Дали от дадена представа или понятие изпитвам чувство на радост или болка - от това ще зависи дали ще ги превърна в мотив на моите действия или не. Това са елементите, които подлежат на съблюдаване при един волев акт. Непосредствената моментна представа или понятието, които стават мотив, определят целта, замисъла на моя волеви акт; моето характерологично начало ме мотивира да насоча дейността си към тази цел. Представата за една разходка през следващия половин час определя целта на моите действия.
Но тази представа бива издигана в мотив на волята само тогава, когато попадна на подходящо характерологично начало, тоест когато чрез досегашния ми живот у мен са се формирали примерно представи за целесъобразността на разхождането, за ценността на здравето, а освен това - когато с представата за разходка у мен се свързва чувството на удоволствие.
към текста >>
Такива чувства са на
пример
чувството за срам, гордостта, чувството за чест, смирението, разкаянието, съчувствието, чувството за отмъщение и благодарност, пиететът, верността, чувството на обич и дълг.*/* Пълен списък на принципите на нравствеността е приведен (от гледна точка на метафизическия реализъм) във „Феноменология на нравственото съзнание" от Едуард фон Хартман.
Втората сфера на човешкия живот е чувстването. Към възприятията от външния свят се присъединяват определени чувства. Тези чувства могат да станат движещи сили на действията. При вида на гладуващ човек съчувствието ми към него може да представлява движеща сила за моите действия.
Такива чувства са например чувството за срам, гордостта, чувството за чест, смирението, разкаянието, съчувствието, чувството за отмъщение и благодарност, пиететът, верността, чувството на обич и дълг.*/* Пълен списък на принципите на нравствеността е приведен (от гледна точка на метафизическия реализъм) във „Феноменология на нравственото съзнание" от Едуард фон Хартман.
- Б. а./
към текста >>
Има етици, които и в чувството виждат мотив за нравствеността; те твърдят на
пример
, че цел на нравствените действия било постигането на максимално количество удоволствие в действащия индивид.
Мотивите на нравствеността са представи и понятия.
Има етици, които и в чувството виждат мотив за нравствеността; те твърдят например, че цел на нравствените действия било постигането на максимално количество удоволствие в действащия индивид.
Мотив обаче може да бъде не самото удоволствие, а само представата за удоволствие. На характерологичното ми начало може да въздейства представата за едно бъдещо чувство, а не самото чувство. Защото в момента на действието самото чувство още не е налице, то тепърва трябва да бъде предизвикано чрез действието.
към текста >>
Съдържанието може да бъде и е мотив на
пример
при културния напредък, при действията от егоизъм и т.н., но при действията въз основа на чисто нравствената интуиция, то не е мотив.
При повърхностна оценка на изложеното може би ще се възрази: - Как е възможно по отношение на частния случай и частната ситуация действието да носи индивидуален отпечатък и в същото време да се определя чисто идейно въз основа на интуицията? Това възражение е резултат от смесването на нравствен мотив и възприемаемото съдържание на действието.
Съдържанието може да бъде и е мотив например при културния напредък, при действията от егоизъм и т.н., но при действията въз основа на чисто нравствената интуиция, то не е мотив.
Моят Аз естествено насочва поглед към това възприятийно съдържание, но не може да се определя от него. Това съдържание се използва само за да си съставя едно познавателно понятие, но съответното морално понятие Азът не извежда от обекта. Познавателното понятие от определена ситуация, пред която съм изправен, е същевременно морално понятие само тогава, когато застъпвам определен морален принцип. Ако река да се придържам единствено към всеобщия морал на културното развитие, аз щях да се движа по света според точно предписан маршрут. От всяко събитие, което възприемам и което може да ме занимава, произтича и един нравствен дълг, а именно да дам своята лепта за поставяне на въпросното събитие в услуга на културното развитие.
към текста >>
36.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
На мен ми е добре известно, че има мислители като на
пример
цитирания там Т.
Втора добавка към новото издание (1918 г.). На стр.156 се говори за материализъм.
На мен ми е добре известно, че има мислители като например цитирания там Т.
Цийен, които ни най-малко не смятат себе си за материалисти, но от гледната точка, застъпвана в тази книга, трябва да бъдат характеризирани с това понятие. Въпросът не опира до това, дали някой казва, че за него светът не се ограничава само в материалното битие, поради което той не бил материалист, а дали изгражда понятия, които са приложими само към едно материално битие. Който твърди, че „нашите действия, както и нашето мислене, са породени от необходимост", той е формулирал едно понятие, приложимо само към материални процеси, но не и към действията, нито към битието; и ако в мисълта си доведе своето понятие докрай, той би трябвало да мисли именно материалистически. Това, че не го прави, е в резултат само на онази непоследователност, която толкова често е последица от недоведеното докрай мислене. Сега често се чува, че материализмът на XIX век бил научно оборен.
към текста >>
37.
13. ВСЕМИРНА ЦЕЛ И ЦЕЛ НА ЖИВОТА (ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ЧОВЕКА)
GA_4 Философия на свободата
Ето на
пример
у Роберт Хамерлинг (Атомистика на волята, т.
Привържениците на представата за целесъобразност смятат, че с нейното пожертване ще трябва да пожертват всякакъв ред и единство на света.
Ето например у Роберт Хамерлинг (Атомистика на волята, т.
II, стр. 201): „Докато в природата има нагони, глупаво е да се отрича наличието на цели в нея.
към текста >>
38.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
Към него то ще може да се отнася по същия начин, както едно понятие се отнася изобщо към дадено възприятие, на
пример
понятието за лъв към един отделен лъв.
Той има чисто идейни причини, които го подбуждат да излъчи измежду множеството свои понятия едно точно определено и да го претвори в дело. Неговото действие обаче ще бъде част от възприемаемата действителност. Следователно извършеното от него ще бъде тъждествено с едно съвсем определено възприятийно съдържание. Понятието ще трябва да се осъществи в един конкретен отделен процес. Самото понятие не ще може да съдържа този отделен случай.
Към него то ще може да се отнася по същия начин, както едно понятие се отнася изобщо към дадено възприятие, например понятието за лъв към един отделен лъв.
Междинно звено между понятието и възприятието е представата (срв. стр.99 и сл.). За несвободния дух това междинно звено по начало е дадено. В съзнанието му мотивите по начало съществуват като представи. Ако иска да извърши нещо, той го прави така, както го е видял или както му е заповядано за отделния случай.
към текста >>
Поради това авторитетът действа най-добре чрез
пример
и, тоест чрез предаване на точно определени отделни действия в съзнанието на несвободния дух.
Междинно звено между понятието и възприятието е представата (срв. стр.99 и сл.). За несвободния дух това междинно звено по начало е дадено. В съзнанието му мотивите по начало съществуват като представи. Ако иска да извърши нещо, той го прави така, както го е видял или както му е заповядано за отделния случай.
Поради това авторитетът действа най-добре чрез примери, тоест чрез предаване на точно определени отделни действия в съзнанието на несвободния дух.
Християнинът действа не толкова според учението, колкото по образец на Спасителя. Правилата имат по-малко значение за положителните действия, отколкото не извършването на определени деяния. Законите приемат форма на всеобщи понятия само тогава, когато забраняват действия, но не и когато повеляват извършването им. На несвободния дух закони за това, което е наложително да извърши, трябва да се дават в съвсем конкретна форма: Почисти улицата пред твоята порта! Плати в данъчната служба Х данъците си в установения тук размер!
към текста >>
Но и тези закони въздействат на несвободния дух само чрез насочване към някоя конкретна представа, на
пример
към представата за съответните временни наказания, за терзание на съвестта или за вечно проклятие и подобни.
Законите приемат форма на всеобщи понятия само тогава, когато забраняват действия, но не и когато повеляват извършването им. На несвободния дух закони за това, което е наложително да извърши, трябва да се дават в съвсем конкретна форма: Почисти улицата пред твоята порта! Плати в данъчната служба Х данъците си в установения тук размер! и т.н., форма на понятия имат законите за предотвратяване на деяния: Не кради! Не прелюбодействай!
Но и тези закони въздействат на несвободния дух само чрез насочване към някоя конкретна представа, например към представата за съответните временни наказания, за терзание на съвестта или за вечно проклятие и подобни.
към текста >>
Щом подтикът към дадено действие се появи в общопонятийната форма (на
пример
: Прави добро на ближния си; живей така, че да не вредиш на здравето си), тогава във всеки отделен случай тепърва трябва да се намери конкретна представа за действие (отнасяне на понятието към дадено възприятийно съдържание).
Щом подтикът към дадено действие се появи в общопонятийната форма (например: Прави добро на ближния си; живей така, че да не вредиш на здравето си), тогава във всеки отделен случай тепърва трябва да се намери конкретна представа за действие (отнасяне на понятието към дадено възприятийно съдържание).
При свободния Дух, който не се влияе нито от някакъв образец, нито от страха за някакво наказание и т. н., това превръщане на понятието в представа винаги е необходимо.
към текста >>
39.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Причинителя на болката мога да открия в насладата само тогава, когато неудоволствието настъпва като естествена последица от насладата, както на
пример
при половата наслада на жената, последвана от страданията в родилното легло и грижите за отглеждане на децата.
При това е важно да се установи, че удоволствието или неудоволствието зависи именно от изпълнението или неизпълнението на моя стремеж. Самият стремеж в никакъв случай не може да се смята за неудоволствие. Следователно, ако се окаже, че непосредствено след изпълнението на един стремеж отново се е появил друг, тогава аз не бива да казвам, че за мен удоволствието е породило неудоволствие, тъй като насладата при всяко положение произвежда желание за нейното повтаряне или за някакво ново удоволствие. За неудоволствие мога да говоря, едва след като това желание се е натъкнало на невъзможността да бъде изпълнено. Дори тогава, когато една изживяна наслада събуди у мен желанието да изживея някое по-голямо или по-изтънчено удоволствие, аз мога да говоря за неудоволствие, произведено от първото удоволствие, едва в мига, в който съм възпрепятстван да изживея по-голямото или по-изтънченото удоволствие.
Причинителя на болката мога да открия в насладата само тогава, когато неудоволствието настъпва като естествена последица от насладата, както например при половата наслада на жената, последвана от страданията в родилното легло и грижите за отглеждане на децата.
Ако стремежът като такъв предизвикваше неудоволствие, тогава всяко премахване на стремежа би трябвало да се съпътства от удоволствие. А фактически става тъкмо обратното. Липсата на стремеж в съдържанието на нашия живот поражда скука и тя е свързана с неудоволствие. Но тъй като по своето естество стремежът може да трае дълго, преди да се стигне до неговото изпълнение, и поради това временно се задоволява с надеждата за това изпълнение, трябва да се признае, че неудоволствието няма нищо общо със стремежа като такъв, а е обвързано единствено с неговото неизпълнение. Следователно Шопенхауер при всички случаи не е прав, като смята самото желание или самия стремеж (волята) за източник на страданието.
към текста >>
Така на
пример
ние би трябвало да си кажем, че половата наслада е източник на злото, но обстоятелството, че у нас половият нагон действа силно, ни подвежда да се залъгваме с едно удоволствие, което съвсем не съществува в такава степен.
Който с по-голяма или с по-малка точност се присъедини към вижданията на мислители като Едуард фон Хартман, може да сметне, че за да стигне до по-вярна преценка на живота, би трябвало да отстрани от пътя си факторите, които изопачават нашата оценка относно равносметката на удоволствието и неудоволствието. Това той може да постигне по два начина. Първо, като докаже, че нашето желание (нагон, воля) внася смущение в трезвата ни преценка за стойността на чувството.
Така например ние би трябвало да си кажем, че половата наслада е източник на злото, но обстоятелството, че у нас половият нагон действа силно, ни подвежда да се залъгваме с едно удоволствие, което съвсем не съществува в такава степен.
Ние искаме да се наслаждаваме, поради което пред себе си признаваме, че насладата ни причинява страдания. Второ, като подложи чувствата на критика и се опита да докаже, че пред познанието на разума обектите, които пораждат чувствата, се оказват илюзии и че те биват разрушавани в мига, когато нашият непрестанно нарастващ интелект прозре илюзиите.
към текста >>
И философът непременно ще е допуснал грешка в преценката си, ако не може да приведе доказателства
пример
но за измъдрувания превес на удоволствието или на неудоволствието в усещането.
Търговецът е допуснал грешка в изчисленията си, ако пресметнатата печалба не се покрива със стоката, доказуемо реализирана или подлежаща на реализиране чрез фирмата.
И философът непременно ще е допуснал грешка в преценката си, ако не може да приведе доказателства примерно за измъдрувания превес на удоволствието или на неудоволствието в усещането.
към текста >>
Ако преди смъртта си някой направи окончателна равносметка и си представи количеството наслада, свързано с определен нагон (на
пример
с глада), разпределено върху целия живот с всички изисквания на този нагон, изживяното удоволствие може да има доста малка стойност, но без стойност то не може да остане.
Нейната стойност е толкова по-малка, колкото по-малка е насладата в сравнение с цялостното изискване на живота в областта на въпросните желания. Тази стойност може да се представи като дробно число, чийто числител застъпва действително наличната наслада, а знаменателят му - съвкупността от нуждите. Дробта има стойност 1, когато числителят и знаменателят са равни, тоест когато всички нужди се задоволяват. Тя ще бъде по-голяма от 1, когато в едно живо същество удоволствието е повече, отколкото изискват неговите желания; а по-малка от 1 ще бъде тогава, когато количеството наслада изостава от съвкупността на желанията. Дробта обаче никога не може да стане нула, щом числителят има дори незначителна стойност.
Ако преди смъртта си някой направи окончателна равносметка и си представи количеството наслада, свързано с определен нагон (например с глада), разпределено върху целия живот с всички изисквания на този нагон, изживяното удоволствие може да има доста малка стойност, но без стойност то не може да остане.
При постоянно количество наслада стойността на удоволствието от живота намалява с увеличаване на нуждите на едно живо същество. Същото важи за сбора от всичкия живот в природата. Колкото по-голям е броят на живите същества в сравнение с броя на ония, които могат да намерят пълно задоволяване на своите нагони, толкова по-малка е средната стойност на удоволствието от живота. Полиците по отношение насладата в живота, които са ни издадени в лицето на нашите нагони, просто поевтиняват, когато липсва надеждата, че могат да се изплатят в пълен размер. Ако три дни подред имам достатъчно за ядене и за сметка на това после трябва да гладувам през следващите три дни, това не намалява насладата от трите сити дни.
към текста >>
Този
пример
онагледява връзката между доставените от един нагон количества удоволствие и неудоволствие.
Едва философията би трябвало да внуши на човека мнението, че волята има смисъл само тогава, когато удоволствието е по-голямо от неудоволствието; по своята природа той иска да постигне обектите на своето желание, ако може да понесе неизбежното в случая неудоволствие, колкото и голямо да е то. Но една такава философия би била погрешна, защото поставя човешката воля в зависимост от едно обстоятелство (превес на удоволствието над неудоволствието), което поначало е чуждо на човека. Изначалната мярка на волята е желанието, което се налага, докато може. Когато става дума за удоволствие и неудоволствие при задоволяването на едно желание, сметката, правена от живота, а не от една разсъдъчна философия, може да се сравни със следната. Ако при покупката на определено количество ябълки съм принуден ведно с хубавите да взема двойно повече лоши, понеже продавачът иска да разчисти сергията си, аз нито за миг няма да се замисля дали да взема лошите ябълки, щом по моя преценка стойността на по-малкото количество хубави е достатъчно висока, че за покупната цена да поема и разноските за отстраняването на лошата стока.
Този пример онагледява връзката между доставените от един нагон количества удоволствие и неудоволствие.
Аз не определям стойността на хубавите ябълки чрез изваждане на техния сбор от този на лошите, а според това дали първите все още притежават някаква стойност въпреки наличието на вторите.
към текста >>
40.
17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА
GA_4 Философия на свободата
единния понятиен свят няма
пример
но толкова понятия за лъв, колкото са индивидите, които мислят за лъва, а само едно.
В самия свят на наблюдението той открива онова, което дуализмът търси едва зад него. Монизмът показва, че с нашето познание ние обхващаме действителността в истинския й вид, а не в някакъв субективен образ, който се вмъквал между хората и нея. Според монизма понятийното съдържание на света е еднакво за всички човешки индивиди (срв. стр.83 и сл.). Съгласно монистичните принципи всеки човешки индивид гледа на другия като на себеподобен, защото представлява същото мирово съдържание, каквото се изявява у него. В.
единния понятиен свят няма примерно толкова понятия за лъв, колкото са индивидите, които мислят за лъва, а само едно.
И понятието, което А прибавя към възприятието лъв, е същото като Б, само че схващано от друг субект на възприемането (срв. стр.84 и сл.). Мисленето довежда всички субекти на възприемането до общото идейно единство на цялото многообразие. В тях единният свят на идеите се изявява като в едно множество от индивиди. Докато човекът добива представа за себе си само чрез самовъзприемане, той се вижда като отделен човек; щом погледне проблясващия у него свят на идеите, който обгръща всичко отделно, той вижда в себе си оживяването на абсолютно реалното.
към текста >>
Следователно не бива да се твърди на
пример
, че сетивният начин на възприемане бил единствената гаранция за действителността.
По такъв начин при мисленето се посочва елементът, чрез който човекът духовно се вживява в действителността. (Между другото този основан върху изживяваното мислене светоглед не бива да се бърка с някакъв чист рационализъм.) От друга страна, от цялостния дух на изложението несъмнено следва, че за човешкото познание възприятийният елемент придобива стойност като определение на действителността, едва когато бъде мисловно обхванат. Обозначението „действителност" не може да се намира извън мисленето.
Следователно не бива да се твърди например, че сетивният начин на възприемане бил единствената гаранция за действителността.
Това, което се явява като възприятие, човекът просто трябва да очаква по житейския си път. Би могло само да се постави въпросът дали от гледната точка, следваща единствено от интуитивно изживяваното мислене, е правомерно да се очаква, че освен сетивното, човекът може да възприема също и нещо духовно? Това очакване е правомерно. Защото, макар интуитивно изживяваното мислене да представлява - от една страна - деен процес, протичащ в човешкия Дух, в същото време то - от друга страна - е духовно възприятие, схващано без сетивен орган. То е възприятие, в което действащ е самият възприемащ и е самодейност, която същевременно бива възприемана.
към текста >>
41.
18. ПЪРВО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
(В това именно се крие причината, поради която аз не можех да се заема с разглеждането на
пример
на „гносеологичния монизъм" на Йоханес Ремке.
Освен това застъпваният във „Философия на свободата" монизъм не би трябвало да се нарича „гносеологичен", а - ако ще се търси някакво прецизиране - монизъм на мисълта. Едуард фон Хартман не е успял да схване всичко това. Вместо да вникне в спецификата на изложеното във „философия на свободата", той заявява: аз по-скоро бих се опитал да съчетая Хегеловия универсалистичен панлогизъм с Хюмовия индивидуалистичен феноменализъм (срв. бележката на стр.71 от посоченото списание). А в действителност „Философия на свободата" като такава няма нищо общо с тези два възгледа, които уж се стремяла да съчетае.
(В това именно се крие причината, поради която аз не можех да се заема с разглеждането например на „гносеологичния монизъм" на Йоханес Ремке.
Просто гледната точка на „Философия на свободата" се различава коренно от онова, което Едуард фон Хартман и други наричат гносеологичен монизъм.)
към текста >>
42.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
На
пример
: „Аз дадох на човечеството най-дълбоката книга, която то притежава, моя Заратустра: дадох му накратко най-независимото“ („Залезът на кумирите“, „Набези на една несвоевременност“, § 51) Какво означава обаче това от неговата уста?
В книгите на Ницше могат да се открият изречения, изразяващи силно самосъзнание.
Например: „Аз дадох на човечеството най-дълбоката книга, която то притежава, моя Заратустра: дадох му накратко най-независимото“ („Залезът на кумирите“, „Набези на една несвоевременност“, § 51) Какво означава обаче това от неговата уста?
Аз дръзнах да напиша книга, чието съдържание е извлечено от същността на една личност от по-големи дълбини, отколкото това се случва при подобни книги. Давам книга, която е по-независима от чуждо мнение, отколкото други философски писания. Защото ще говоря за най-важните неща просто, както ме подтикват личните ми инстинкти. Това е аристократична скромност. Разбира се, тя се противопоставя на вкуса на онези, чието лъжливо смирение казва: Аз съм нищо, творбата ми е всичко.
към текста >>
43.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Когато някой творец, на
пример
като Рихард Вагнер, в последния етап на своето творчество се превръща в привърженик на аскетичен идеал, това не е от голямо значение.
Когато някой творец, например като Рихард Вагнер, в последния етап на своето творчество се превръща в привърженик на аскетичен идеал, това не е от голямо значение.
Творецът поставя живота си над своите творби. Той гледа отгоре надолу към своите реалности. Той твори реалности, които не са неговата реалност. „Един Омир нямаше да създаде Ахил, един Гьоте - Фауст, ако Омир бе Ахил, а Гьоте - Фауст“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 4) Щом такъв творец започне да приема съществуването си твърде сериозно и пожелае да преобрази себе си и своите лични възгледи в реалност, тогава не е чудно, ако възникне нещо много нереално. Рихард Вагнер напълно преобръща възгледите си за своето изкуство, когато се запознава с философията на Шопенхауер.
към текста >>
На
пример
пита как става така, че интелектът разпознава в две последователно протичащи явления причина и следствие.
Притъпеният и слаб интелект не иска да признае, че той самият интерпретира явленията като израз на стремежа си към власт. Той също смята своята интерпретация за обективен факт и пита: как човек може да открие такъв обективен факт в реалността?
Например пита как става така, че интелектът разпознава в две последователно протичащи явления причина и следствие.
Всички теоретици на познанието от Лок, Хюм, Кант до настоящето са се занимавали с този въпрос.
към текста >>
На
пример
за Шелинг всяка сетивна красота е отражение на онази безкрайна красота, която ние никога не можем да възприемем чрез сетивата.
Също и изкуството, според разбирането на Ницше, има стойност само когато служи на живота на отделния човек. И тук Ницше прокарва възгледа на силната личност и отрича всичко, което слабите инстинкти казват за изкуството. Почти всички немски естети застъпват становището на слабите инстинкти. Изкуството трябва да представя нещо „безкрайно“ в „крайното“, една „идея“ в „действителността“, нещо „вечно“ във „преходното“.
Например за Шелинг всяка сетивна красота е отражение на онази безкрайна красота, която ние никога не можем да възприемем чрез сетивата.
Творбата на изкуството не е красива заради самата себе си или заради това, което е, а защото отразява идеята за красота. Сетивният образ е само изразно средство, само формата за едно свръхсетивно съдържание. А Хегел нарича красивото „сетивния изглед на идеята“66. По-добно разбиране можем да открием и при останалите немски естети. За Ницше изкуството е жизнеутвърждаващ елемент и само когато представлява това, то има своето основание.
към текста >>
Ницше нарича инстинкти както наличните при животните инстинкти за прехрана и самосъхранение, така също и най-висшите инстинкти на човешката природа, на
пример
страстта за познание, влечение към изкуството, нравствения импулс и т.н.
Тъй като дионисиевият дух взима от самия себе си всички подбуди за дейността си и не се вслушва във външна воля, той е един свободен дух. Защото един свободен дух е този, които следва само своята природа. В творбите на Ницше става дума преди всичко за инстинкти като подбуди на свободомислещия. Вярвам, че Ницше е обединил в едно име редица от подбуди, които изискват разглеждане, отиващо повече в частното.
Ницше нарича инстинкти както наличните при животните инстинкти за прехрана и самосъхранение, така също и най-висшите инстинкти на човешката природа, например страстта за познание, влечение към изкуството, нравствения импулс и т.н.
Тези инстинкти са проявление на една и съща основна сила. Но те представят различни нива на развитието на тази сила. Например моралните импулси представляват обособено ниво на инстинктите. Ако приемем също, че те са само по-висша форма на сетивните инстинкти, така се проявяват по един особен начин в битието на човека. Това се показва във факта, че човек може да върши неща, които не се обясняват непосредствено със сетивни инстинкти, а с онези подбуди, които се означават като по-висши форми на инстинкта.
към текста >>
На
пример
моралните импулси представляват обособено ниво на инстинктите.
В творбите на Ницше става дума преди всичко за инстинкти като подбуди на свободомислещия. Вярвам, че Ницше е обединил в едно име редица от подбуди, които изискват разглеждане, отиващо повече в частното. Ницше нарича инстинкти както наличните при животните инстинкти за прехрана и самосъхранение, така също и най-висшите инстинкти на човешката природа, например страстта за познание, влечение към изкуството, нравствения импулс и т.н. Тези инстинкти са проявление на една и съща основна сила. Но те представят различни нива на развитието на тази сила.
Например моралните импулси представляват обособено ниво на инстинктите.
Ако приемем също, че те са само по-висша форма на сетивните инстинкти, така се проявяват по един особен начин в битието на човека. Това се показва във факта, че човек може да върши неща, които не се обясняват непосредствено със сетивни инстинкти, а с онези подбуди, които се означават като по-висши форми на инстинкта. Човек създава подбуди за своята дейност, които не са следствие от сетивните му импулси, а само от съзнателното мислене. Той си поставя лични цели, но си ги поставя със съзнание. И това е голямата разлика, а именно дали той следва един несъзнателно възникнал и по-късно приет в съзнанието инстинкт, или една мисъл, която от самото начало е създал сам.
към текста >>
44.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
За Щирнер е все едно дали човек си внушава, че е „цар на Китай“, или „си внушава, че е негово призвание да е доволен човек, добър християнин, вярващ протестант,
пример
ен гражданин, добродетелна личност.
Проследява хода на световната история и намира ос-новната заблуда на досегашното човечество във факта, че то не се занимава с грижата и култивирането на отделната индивидуална личност, а с безлични цели и задачи. Вижда истинското освобождение на човека в това, че той не отдава на такива цели по-голяма стойност, освен като на средство за развиване на своята личност. Свободният човек определя своите цели. Той притежава своите идеали, не се оставя да бъде притежаван от тях. Човекът, който не властва като свободна личност над своите идеали, е под влиянието на същите, както умопомраченият, който страда от фиксидея.
За Щирнер е все едно дали човек си внушава, че е „цар на Китай“, или „си внушава, че е негово призвание да е доволен човек, добър християнин, вярващ протестант, примерен гражданин, добродетелна личност.
Всичко това са просто „фиксидеи“. Който никога не е опитал и не се е осмелил да бъде добър християнин, вярващ протестант, добродетелна личност и т.н., е попаднал под властта на вяра, добродетелност и т.н.“
към текста >>
Така обаче Той е „идеята“ или „духът“, както човекът (на
пример
Хегел) провежда накрая идеята във всичко, в света, и посочва, „че идеята, че разумът е във всичко“.
Както керванът на светостта и чистотата върви през стария свят, така въплъщението върви през християнството: Бог се низвергва в този свят, става плът и иска да го изкупи, което значи да го изпълни със себе си.
Така обаче Той е „идеята“ или „духът“, както човекът (например Хегел) провежда накрая идеята във всичко, в света, и посочва, „че идеята, че разумът е във всичко“.
На това, което езическите стоици определят като „мъдрец“, отговаря днешният образ на „човека“, единият е като другия - едно безплътно същество. Нереалният „мъдрец“, този безплътен „светия“, стоикът, става реална личност, телесен „светия“, в приелия тяло Бог. Нереалният „човек“, безплътният аз ще стане реален във въплътения аз, в мен.
към текста >>
„Да вземем за
пример
човек, който изобщо не притежава способността да забравя, който ще бъде осъден, че вижда навсякъде само развитие.
Само който знае как се е развил един народ, може да прецени какво е необходимо за неговото бъдеще. Този зов чува Ницше. Философите не искат да измислят нещо ново, а само да изучават мислите на своите предшественици. Този исторически смисъл действа парализиращо на настоящото творчество. В човек, който при всеки импулс, който се надига в него, първо търси да определи до какво е довел в миналото подобен импулс, силите отслабват, преди да са се задействали.
„Да вземем за пример човек, който изобщо не притежава способността да забравя, който ще бъде осъден, че вижда навсякъде само развитие.
Той не вярва вече в битието си, не вярва вече в себе си, вижда всичко да тече и се загубва в потока на развитието... Забравянето е характерно за всяко действие. Както за живота на всичко органично е нужна не само светлина, но и тъмнина. Човек, който иска да възприема нещата само исторически, е подобен на такъв, който е бил принуден да се въздържа от сън, или на животно, което трябва да живее само от преживяне и от вечно повтарящо се преживяне.“ („История“, § I) Ницше смята, че може да изтърпи само толкова история, колкото съответства на сумата от неговите творчески сили. Силната личност реализира своите намерения, въпреки че тя си спомня за преживяванията от миналото. Може би тъкмо благодарение на спомена за тези преживявания тя преживява усилване на личната сила.
към текста >>
Този императив за жалост е безполезен и безсилен, защото с понятието човек са свързани и най-различни концепции, на
пример
патагонец и магистър Щраус, и защото никой не ще се осмели да каже със същото право: живей като патагонец и живей като магистър Щраус!
Така живеем, така вървим щастливи.“ (Щраус, „Старата и новата вяра“, § 88) От тези думи говори евангелието на тривиална-та житейска наслада. Всичко, което надхвърля тривиалното, филистерът нарича нездраво. Щраус казва за Девета симфония на Бетовен, че тя е харесвана само от тези, които считат „барока за гениален, безформеното за възвишено.“ („Старата и новата вяра“, § 109) За Шопенхауер месията на филистерството казва, че за една толкова „нездрава и неплодотворна“ философия като Шопенхауеровата човек може да търси не основания, а може да си прави с нея най-много весели шеги. („Давид Щраус“, § 6) Филистерът нарича здраво само отговарящото на средностатистическото образование. Като основна нравствена повеля Щраус полага изречението: „Всяко нравствено действие е себеопределяне на отделния човек според идеята на рода.“ („Старата и новата вяра“, § 7) Ницше отвръща: „Преведено ясно и разбираемо, това означава: живей като човек, не като маймуна или тюлен!
Този императив за жалост е безполезен и безсилен, защото с понятието човек са свързани и най-различни концепции, например патагонец и магистър Щраус, и защото никой не ще се осмели да каже със същото право: живей като патагонец и живей като магистър Щраус!
“ („Давид Щраус“, § 7) Това е идеал от най-жалък вид, предлаган на хората от Щраус. И Ницше протестира. Протестира, защото в него зове жизненият инстинкт: не живей като магистър Щраус, а живей съгласно себе си!
към текста >>
45.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Друг показателен
пример
за неговата липса на чувство за истина показва поведението му, докато пише книгата „Рихард Вагнер в Байройт“ през 1876 г.
Друг показателен пример за неговата липса на чувство за истина показва поведението му, докато пише книгата „Рихард Вагнер в Байройт“ през 1876 г.
По това време той записва не само всичко, което е хвалебствено за Вагнер, но и някои от идеите, които по-късно в „Случаят Вагнер“ са насочени против Вагнер. В произведението „Рихард Вагнер в Байройт“ записва само това, което може да допринесе за възвели-чаването на Рихард Вагнер и изкуството му; гневните и еретични присъди засега държи на своето писалище. Така не постъпва никой, който има чувство за обективна истина. Ницше не иска да даде вярна характеристика на Вагнер, а иска да възпее майстора с хвалебствен химн.
към текста >>
започва с „Човешко, твърде човешко“: „Грешка след грешка се полагат спокойно върху лед, идеалът не е опроверган, той замръзва... Тук на
пример
замръзва „геният“; по-нататък в друг ъгъл замръзва „светецът“; под една дебела ледена висулка замръзва „героят“; накрая замръзва „вярата“, така нареченото „убеждение“; също изстива „съчувствието“.
Само че той също така одобрява отхвърленото от християнството, големите културни събития на човечеството все още в християнски, тоест в нихилистичен смисъл.“ Така Ницшевият инстинкт за разрушение се надига срещу явления, от които някога се е въодушевявал. Също и в четирите книги, които се появяват от 1878 до 1882 г., преобладава тенденцията да се разрушават общопризнати направления, а именно това, което Ницше е смятал за позитивно. Не става въпрос за това да се търсят нови разбирания, а много повече за това да се разклащат съществуващите. Той пише през 1888 г. в „Ecce homo“ за разрушителната творба, която през 1876 г.
започва с „Човешко, твърде човешко“: „Грешка след грешка се полагат спокойно върху лед, идеалът не е опроверган, той замръзва... Тук например замръзва „геният“; по-нататък в друг ъгъл замръзва „светецът“; под една дебела ледена висулка замръзва „героят“; накрая замръзва „вярата“, така нареченото „убеждение“; също изстива „съчувствието“.
Почти навсякъде замръзва „нещото в себе си...“ С „Човешко, твърде човешко“ сложих внезапен край на всяко „по-висше главозамайване“, на „идеализма“, на „прекрасното чувство“ и на всяка друга женственост...“ Този стремеж към разрушение кара Ницше със сляпа ярост да преследва жертвата, на която е попаднал. За една идея, за една личност, за която вярва, че е отрекъл, той издава присъди, които изобщо нямат връзка с причините, които е изложил за своето отричане. Методът, по който преследва противникови мнения, се различава не в степента, а само в начина на онези типични недоволстващи, които преследват своите противници. При това се касае по-малко за съдържанието на произнесените от Ницше присъди. Често пъти може да му се даде право за това съдържание.
към текста >>
Като
пример
за свръхчовек той дава един истински разрушител: Чезаре Борджия.
Но трябва да се признае в случаи, когато той без съмнение до известна степен има право, че пътят, по който достига до присъди, представлява изкривяване в психологически смисъл. Само омагьосващото на неговата изразна форма, само художественият подход към езика при Ницше може да ни заблуди за този факт. Интелектуалното желание за разрушение при Ницше обаче става особено ясно, когато помислим колко малко той успява да постави на мястото на критикуваните мнения позитивни такива. Той смята, че цялата досегашна култура е реализирала един фалшив човешки идеал. На този реализиран тип човек той противопоставя представата за „свръхчовека“.
Като пример за свръхчовек той дава един истински разрушител: Чезаре Борджия.
На него му доставя истинска наслада да си представя такъв разрушител във важна историческа роля. „Виждам пред себе си възможността от една пълна свръхземна магия и цветно обаяние. Изглежда ми, че тя блести във всеки трепет на рафинирана красота, че едно изкуство е доведено в нея до дело тъй божествено, тъй дяволски божествено, че хилядолетия напразно се е търсела втора такава възможност. Виждам пиеса, тъй сетивна, същевременно така парадоксална, че всички божества от Олимп са имали повод за безсмъртен смях - Чезаре Борджия като папа... Разбирате ли ме? Това би била победата, за която днес жадувам - с това беше ликвидирано християнството!
към текста >>
Достатъчно е да се прочете някой християнски агитатор, на
пример
свети Августин, за да се схване, да се подуши какви нечисти другари пристигат.“ (Съчинения, Том VIII, стр.
Нямам думи да изразя чувството си за нещо толкова величествено... Всички предпоставки за една научна култура, всички научни методи са били налице. Голямото и несравнимо изкуство да се чете добре е било установено - предпоставката за културна традиция, за единство на науката. Естествената наука е била обединена с математиката и механиката по най-добрия път - чувството за реалност, най-последното и стойностно от чувствата, което имаше свои школи и вековна традиция!... И не природ-но бедствие го разруши! Лукави, потайни, несигурни, жадни за кръв вампири го разсипаха!...
Достатъчно е да се прочете някой християнски агитатор, например свети Августин, за да се схване, да се подуши какви нечисти другари пристигат.“ (Съчинения, Том VIII, стр.
307/308) Изкуството да се чете добре Ницше презира чак до момента, когато трябва да поведе борба срещу християнството. Ето едно от изреченията му за това изкуство: „За мен няма съмнение, че да се напише едно-единствено изречение, което ще накара учените от по-късни времена да го коментират, оправдава работата на най-големия критик. Във филолога се крие изключителна скромност. Да се подобряват текстове е забавна работа за учения, решаване на ребус, но не трябва да се смята за нещо твърде важно. Лошо е, когато древността ни говори по-малко ясно, понеже милион думи застават на пътя!
към текста >>
Там, където би трябвало да има само логически представни асоциации, при него се явяват мисловни зависимости, които се основават просто върху външни, случайни белези, на
пример
на звукова прилика на думи, или върху метафорични връзки, които са безразлични на мястото, където се употребяват понятията.
Несъмнено при Ницше може да се наблюдава една несвързаност на представите.
Там, където би трябвало да има само логически представни асоциации, при него се явяват мисловни зависимости, които се основават просто върху външни, случайни белези, например на звукова прилика на думи, или върху метафорични връзки, които са безразлични на мястото, където се употребяват понятията.
На едно място в „Тъй рече Заратустра“, където бъдещият човек е противопоставен на съвременния, откриваме следното развихряне на фантазията: „Действа като вятъра, когато фучи от планинските си пещери: той иска да танцува по собствената си свирка, моретата тръпнат и подскачат под неговите стъпки. Този, който дава криле на магаретата, дои лъвиците - хвала на този добър непокорен дух, който връхлита като бурен вятър всяко „днес“ и всред всяка паплач. Враждебен към цъфналите магарешки бодили и дребните буквояди, към всички повехнали листа и плевели. Хвала на този див, добър и свободен буреносен дух, който танцува върху мочурища и печали като по морава! Този, който мрази охтичавите кучета на сганта и всяка пропаднала сърдита пасмина: хвала на този дух на всички свободни духове, смееща се буря, която пръска прах в очите на всички черно-гледи!
към текста >>
„Човек разбира погрешно хищника или грабителя (на
пример
Чезаре Борджия), разбира погрешно природата, докато все още търси в основата на тези най-здрави тропически чудовища и растения някаква нездравост, или докато търси някакъв туземски ад, както досега са търсили почти всички моралисти.“ Така пише в § 197 на „Отвъд доброто и злото“.
От това те не стават по-благоуханни... Търпението не ми е присъщо в отношенията с други хора; моята хуманност не се изразява в съчувствието, както правят другите, а в изтрайването на това съчувствие... Моята хуманност е едно постоянно себепревъзмогване. Имам нужда обаче от самота за оздравяване, завръщане към самия себе си, за да вдъхвам свободен, лек и игрив въздух... Най-голяма опасност за мен е била винаги сганта, към която изпитвам отвращение.“ (М. Г. Конрад: „Еретична кръв“) Такива инстинкти са в основата на учението в „Отвъд доброто и злото“ и в много други негови мисли. Той иска да образова каста от аристократи, които да създават житейските си цели от своето пълно самовластие. И цялата история за него е средство за култивиране на малцина такива господари, които да си служат с останалата човешка маса за реализиране на целите си.
„Човек разбира погрешно хищника или грабителя (например Чезаре Борджия), разбира погрешно природата, докато все още търси в основата на тези най-здрави тропически чудовища и растения някаква нездравост, или докато търси някакъв туземски ад, както досега са търсили почти всички моралисти.“ Така пише в § 197 на „Отвъд доброто и злото“.
За Ницше същественото за една истинска аристокрация е, че тя „принася в жертва голямо количество хора, които заради вас трябва да се принизят до непълноценни хора, роби и инструменти.“ („Отвъд доброто и злото“ § 258) От този извор произлиза при Ницше също неговото граничещо с тесногръдие отношение към социалния въпрос. Работниците трябва, според мнението му, да останат стадо, те не трябва да се възпитават да разглеждат себе си като цел. „Налице са инстинктите, чрез които един работник сам става в състояние да разрушава из основи всичко чрез най-безотговорна мисловна слободия. Направили са работника годен за военна служба, дали са му коалиционно право, политическо право на глас. Чудно ли е, щом днес работникът усеща своето съществуване вече като бедствено положение (морал-но изразено като несправедливост)?
към текста >>
46.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Моите читатели навярно знаят в каква степен разглеждам диалектиката като симптом на декаденса, на
пример
в най-известния случай, в случая Сократ.“ (Вж.
На тридесет и шест години вече бях достигнал най-ниската точка на виталност. Живеех още, ала без да виждам и на три крачки пред себе си. По това време възникна „Странникът и неговата сянка“. Без съмнение тогава разбирах сенките... Следващата зима, моята първа зима в Генуа, наслаждението и вдъхновението, които са обусловени от една екстремна липса на кръв и мускулна дейност, създадоха „Утринна заря“. Пълната светлина и ведростта, духовната жизнерадост, които тази творба излъчва, при мен се съгласуват не само с най-дълбока физиологична слабост, а дори с една свръхболезненост.“ „И по времето на това страдание, което ми донесе заедно с тридневното непрекъснато главоболие и мъчително повръщане на слуз, бях обхванат от една диалектическа яснота par excellence и обмислих напълно хладнокръвно неща, за които, когато съм здрав, не съм достатъчно подготвен и способен.
Моите читатели навярно знаят в каква степен разглеждам диалектиката като симптом на декаденса, например в най-известния случай, в случая Сократ.“ (Вж.
M. Г. Конрад: „Еретична кръв“, стр. 186, и Елизабет Фьорстер-Ницше: „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр. 328.)
към текста >>
Така че на
пример
един музикант през живота си може да създава неща, които противоречат на това, което изнеженият слух и изнеженото сърце на неговите слушатели ценят и предпочитат, но той няма нужда да узнава за това противоречие!
Това е дошло по-късно, не е било от самото начало там. И с празници и изкуства човек не е искал нищо друго освен да се почувства добре, да покаже, че е добре. Това са средства човек да се самовъзвеличае, при определени обстоятелствата да създаде страх от себе си... Да съдим гърците по немски маниер според техните философи е като да се използват еснафските сократови школи за обясняване на това, което е в основата си елинско... Философите са декадентите на елинизма...“ Може да се добие пълна яснота за някои Ницшеви изложения, когато фактът, че философските му мисли се основават на себенаблюдение, се свърже с идеята, че тази личност не е хармонична, а раздвоена. Тази раздвоеност той внася в своето обяснение на света. Той има предвид себе си, когато казва: „Трябва ли ние, артистите, да признаем, че в нас е налице едно фатално различие, че нашият вкус, а от друга страна, и нашата творческа сила стоят сами по един чуден начин, остават да стоят сами и имат собствен растеж - искам да кажа, напълно различна степен на старост, на младост, зрялост, крехкост, гнилост?
Така че например един музикант през живота си може да създава неща, които противоречат на това, което изнеженият слух и изнеженото сърце на неговите слушатели ценят и предпочитат, но той няма нужда да узнава за това противоречие!
“ (Съчинения, Том V, стр. 323) Това е обяснение на артистичната природа, оформено според същността на Ницше. При него откриваме нещо сходно, когато четем всички негови произведения.
към текста >>
47.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
На
пример
, ние се запознаваме интимно с Хекел, когато в трeтия том на неговата книга "Лекции върху историята на философията" намираме думите: "Казва се, че подобни неща, каквито са отвлеченостите, които разглеждаме, когато в нашия кабинет оставяме философите да спорят и се карат и вършат това по един или друг начин, са словесни отвлечености. Не!
Колкото повече отиваме напред, колкото повече проникваме в познанието на нещата, толкова по-дълбок ни се явява смисълът на тези формули. В някои моменти на нашето съзерцание и размисъл те проблясват светкавично, озарявайки целия наш живот. В такива моменти в нас оживява нещо като чувство, че ние чуваме туптенето на сърцето на развитието на човечеството. Колкото близо се чувстваме до личности на миналото, когато при някои от техните изказвания ни завладява чувството: Те ни разкриват, че сами са имали такива моменти! Тогава ние се чувстваме в интимно отношение към тези личности.
Например, ние се запознаваме интимно с Хекел, когато в трeтия том на неговата книга "Лекции върху историята на философията" намираме думите: "Казва се, че подобни неща, каквито са отвлеченостите, които разглеждаме, когато в нашия кабинет оставяме философите да спорят и се карат и вършат това по един или друг начин, са словесни отвлечености. Не!
Не! Това са дела на мировия дух и поради това дела на съдбата. При това философите са по-близо до господа, отколкото онези, които се хранят с трохите на духа; те четат или пишат кабинетните заповеди почти в оригинал: Те се придържат към това, да бъдат съучастници в тяхното написване. Философите са мистите, които са участвали и присъствували при тласъка в най-вътрешното светилище." Когато е изказал това, Хекел е изживял един от гореописаните моменти. Той казал тези изречения, когато завършил разглеждането на гръцката философия.
към текста >>
Един друг
пример
: Аз хвърлям един камък в хоризонтална посока от мене.
Един друг пример: Аз хвърлям един камък в хоризонтална посока от мене.
Той се движи по една крива линия и след известно време пада на земята. Аз го виждам в редуващите се една след друга точки на времето на различни места. Чрез моето наблюдение аз добивам следното: През време на своето движение камъкът се намира под различни влияния. Ако той би се намирал само под действието на тласъка, който съм му дал, той вечно би летял в права линия, без да измени своята скорост. Но земята упражнява влияние върху него.
към текста >>
Един особено красноречив
пример
за грешката, която се крие тук, имаме в знаменателната реч върху "игнорабимус" /не ще знаем"/ на естественика Дю Боа-Реймонд, произнесена през 1876 година.
Те смятат, че трябва да съществува нещо, което остава недостижимо за познанието. Това, което би трябвало да постигнат благодарение на факта, че още веднъж възприемат с вътрешното сетиво на по-висока степен това, което са възприели чрез сетивата и са обхванали с ума, те го пренасят във външния свят като нещо недостижимо и непознато. Тогава говорят за границите на познанието, които им пречат да стигнат до "нещото в себе си". Те говорят за непознатата "същност" на нещата. Че тази "същност" на нещата просиява, когато вътрешното сетиво прави да падне неговата светлина върху нещата, това те не искат да признаят.
Един особено красноречив пример за грешката, която се крие тук, имаме в знаменателната реч върху "игнорабимус" /не ще знаем"/ на естественика Дю Боа-Реймонд, произнесена през 1876 година.
Според тази реч, ние навсякъде можем да стигнем само до там, да виждаме в природните процеси изяви на "материята". Що е самата "материя", това ние никога не ще можем да знаем. Дю Боа-Реймонд твърди, че никога не ще можем да проникнем дотам, където материята се явява в пространството. Причината, поради която не можем да проникнем дотам, се крие обаче в това, че там въобще не може да се търси нищо. Който говори както Дю Боа-Реймонд, той има чувството, че природознанието ни доставя резултати, които сочат на нещо друго, което то не може да ни даде.
към текста >>
Паул Асмус, преждевременно починалият остроумен философ, се изказва върху това състояние на нещата по следния начин /виж неговия труд "Азът и вещта в себе си", стр.14 и следв./: "искаме да си изясним по-добре това чрез един
пример
; да си представим една бучка захар; тя е кръгла, сладка, непроницаема и пр.; Това са само свойства, които ние разбираме; само едно нещо остава висящо пред нас като направо друго, което ние не разбираме, което е така различно от нас, че не можем да проникнем вътре в него, без да изгубим себе си, пред чиято повърхност само мисълта отстъпва изплашена.
Едно мислене, което не си зазижда пътя към вътрешната опитност чрез логически предразсъдъци, достига в крайна сметка винаги до признаването на царуващата в нас същност, която ни свързва с целия свят, защото чрез нея ние надмогваме противоположността между вътрешното и външно по отношение на човека.
Паул Асмус, преждевременно починалият остроумен философ, се изказва върху това състояние на нещата по следния начин /виж неговия труд "Азът и вещта в себе си", стр.14 и следв./: "искаме да си изясним по-добре това чрез един пример; да си представим една бучка захар; тя е кръгла, сладка, непроницаема и пр.; Това са само свойства, които ние разбираме; само едно нещо остава висящо пред нас като направо друго, което ние не разбираме, което е така различно от нас, че не можем да проникнем вътре в него, без да изгубим себе си, пред чиято повърхност само мисълта отстъпва изплашена.
Това нещо е непознатият носител на всички споменати качества; вещта в себе си, която съставлява най-вътрешното себе на този предмет. Така Хегел правилно казва, че цялото съдържание на нашата представа е само един случай по отношение на онзи тъмен субект, и ние, без да проникнем в неговите глъбини, приписваме на тази вещ в себе си само определения които в крайна сметка нямат никаква истинска обективна стойност, субективни са, защото самите ние не го познаваме. Напротив разбиращото мислене няма никакъв подобен непознаваем субект, за който неговите определения са само случайности, а конкретният субект е обхванат в понятието. Когато разбирам нещо, тогава то присъствува в цялата си пълнота в моето понятие; аз съм в най-вътрешното светилище на неговата същност у дома си, не затова, че не би съществувала никаква вещ в себе си, но защото чрез висящата над нас двамата необходимост на понятието, което в мене се явява субективно, в него обективно, то ме принуждава да премисля неговото понятие. Чрез това премисляне ни се разкрива, както казва Хегел, въпреки че то е наша субективна дейност,същевременно истинската природа на предмета."
към текста >>
Окото, на
пример
, благодарение на което виждаме един предмет, е арена на един процес, който по отношение на вътрешния живот е напълно подобен на един друг външен процес.
Явно е, че само животът, в който властвува вътрешното чувство, вътрешното сетиво, повдига по такъв начин човека над самия себе си, това е в истинския смисъл неговият най-висш духовен живот. Защото само в този живот същността на нещата се разкрива пред себе си. Различно стои работата с по-нисшата възприемателна способност.
Окото, например, благодарение на което виждаме един предмет, е арена на един процес, който по отношение на вътрешния живот е напълно подобен на един друг външен процес.
Моите органи са членове, части на пространствения свят, както другите неща, и техните възприятия са временни процеси, както другите. И тяхната същност ми се явява само тогава, когато те биват потопени във вътрешното изживяване. Следователно аз живея един двойствен живот: животът на една вещ между другите вещи, която живее вътре в едно тяло и чрез своите органи възприема това, което се намира вън от това тяло; и един по-висш от първия живот, който не познава никакво подобно вътрешно и външно, който се простира обгръщайки както външния свят така и самия себе си. Следователно ще трябва да кажа: Веднъж аз съм индивид, ограничен Аз; другият път аз съм все общ, всемирен Аз. И това Паул Асмес е изразил със сполучливи думи /виж неговата книга "Индогерманските религии в главните точки на тяхното развитие", стр.
към текста >>
48.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
"да вземем един
пример
за това.
Всичко, което Майстер Екхарт казва, е проникнато от това признаване.
"да вземем един пример за това.
Една врата се движи насам и нататък в една панта. Ако сравня външната дъска на вратата с външния човек, тогава аз сравнявам пантата с вътрешния човек когато вратата се движи насам и нататък, движи се насам и нататък външната дъска, докато пантата остава постоянно неподвижна и с това никак не се изменя. Същото е и тук." Като индивидуално сетивно същество аз мога да изследвам нещата от всички страни вратата се движи насам и нататък; ако не направящото възприятията на сетивата да възкръснат духовно в мене, тогава аз не познавам нищо от тяхната същност пантата не се движи. Според възгледа на Майстер Екхарт озарението, което вътрешното сетиво дава, е влизане на Бога в душата. Той нарича светлината на познанието, която това навлизане на Бога запалва, "искрицата на душата".
към текста >>
49.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
На
пример
окото ни доставя едно светлинно явление, един цвят.
На основата на тези съзерцания определени възгледи, които естествената наука е развила през 19-ия век, се явяват вече в тяхната истинска светлина. Представителите на тези възгледи си казват: Ние чуваме, виждаме и пипаме нещата на телесния свят чрез сетивата.
Например окото ни доставя едно светлинно явление, един цвят.
Ние казваме, че едно тяло излъчва червена светлина, когато с помощта на нашето око имаме усещането на "червено". Но окото ни доставя едно такова усещане и в други случаи. Когато е ударено или натиснато, когато през главата преминава електрически ток, окото има едно светлинно усещане. Следователно и в случаите, в които усещаме, че едно тяло свети в определен цвят, в тялото може да става нещо, което няма никакво подобие с цвета. Каквото и да става навън в пространството; ако този процес е в състояние да направи едно впечатление на окото, в мене се ражда едно усещане на светлина.
към текста >>
Аз чувам, на
пример
, че в съседната стая се свири на пиано.
Но само в този смисъл аз мога да говоря за едно "вън" и за едно "вътре". Противоположността между "вън" и "вътре" е валидна само на степента на сетивното познание. Това познание ме заставя да приема "вън" един пространствено-временен процес, въпреки че аз нямам непосредствено възприемане за него. По-нататък същото познание ме заставя да приема, че и в мене съществува един подобен процес, въпреки че аз също не мога да имам непосредствено възприятие от него. Но и в обикновения живот аз приемам, че съществуват пространствено-временни процеси, които не възприемам направо.
Аз чувам, например, че в съседната стая се свири на пиано.
Поради това допускам, че на пианото седи и свири едно пространствено човешко същество. И моето мислене не се различава от това, когато говоря за процеси вътре в мене и вън от мене. Аз предполагам, че тези процеси имат аналогични свойства, както и процесите, които падат в обсега на моите сетива, само че, поради определени причини, те избягват от моето непосредствено възприятие. Ако бих искал да отрека на всички тези процеси качествата, които моите сетива ми показват в областта на пространственото и временното, това би било подобно на онази знаменита нелепост за ножа без дръжка, на който липсва режещата част.
към текста >>
/Зная много добре, че хора, които се опират на евангелието, според което "целият свят на нашата опитност" се изгражда от усещания имащи неизвестен произход, ще погледнат гордо към изложеното тук, както на
пример
Д-р Ерих Адикес в своята книга: "Кант срещу Хекел" извисоко казва: "Хекел и хиляди други като него се залавят смело да философстват, без ни най-малко да се интересуват от някаква теория на познанието и от критичното самоопределение." Тези господа никак не предчувстват, колко евтини са техните теории на познанието.
Следователно не трябва да говорим за това, че "червено", "сладко", "горещо" и т.н. са знаци, които като такива са предизвикали само в нас и на които "вън" отговаря нещо съвършено различно. Защото това, което действително се предизвиква в нас като въздействие на един външен процес, то е нещо съвършено различно от онова, което се явява в полето на нашето усещане. Ако искаме да наречем "знак" това, което е в нас, ние можем да кажем: Тези знаци се явяват вътре в нашия организъм, за да посредничат, да съдействат за нашите възприятия, които като такива, в тяхната непосредственост, не са нито вътре в нас, нито вън от нас, а напротив принадлежат на общия свят, от който моят "външен свят" и моят "вътрешен свят" са само части. За да обхвана този общ свят, аз трябва без съмнение да се издигна до една по-висока степен на познанието, за което вече не съществува "вън" и "вътре".
/Зная много добре, че хора, които се опират на евангелието, според което "целият свят на нашата опитност" се изгражда от усещания имащи неизвестен произход, ще погледнат гордо към изложеното тук, както например Д-р Ерих Адикес в своята книга: "Кант срещу Хекел" извисоко казва: "Хекел и хиляди други като него се залавят смело да философстват, без ни най-малко да се интересуват от някаква теория на познанието и от критичното самоопределение." Тези господа никак не предчувстват, колко евтини са техните теории на познанието.
Те предполагат липса на критическо самоопределение само у другите. Нека не завиждаме на тяхната "мъдрост"./
към текста >>
50.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Но аз върша това, когато тълкувам непосредствено духовно един процес на външния свят, когато на
пример
приписвам на растението една душа, която трябва да е отдалече аналогична на човешката душа.
Колкото е вярно, че накрая естествената наука трябва да бъде издигната в областта на духа, ако трябва да бъде превърната във висше познание, толкова вярно е също, че отначало тя трябва да остане в своето собствено поле, ако искаме даде истинската основа на една по-висша степен. "Духът в природата" може да бъде намерен само от духа. Колкото е сигурно, че в този смисъл природата е духовна, толкова сигурно е също, че нищо в природата не е непосредствено духовно, когато то е възприемано от органите на тялото. Не съществува нищо духовно, което да може да се яви като нещо духовно в моите очи. По този път аз не трябва да търся духа в природата.
Но аз върша това, когато тълкувам непосредствено духовно един процес на външния свят, когато например приписвам на растението една душа, която трябва да е отдалече аналогична на човешката душа.
Аз върша това също, когато приписвам на самия дух или на самата душа едно пространствено и временно съществуване, когато например казвам за вечната човешка душа, че тя продължава да живее във времето без тяло, но все пак по начина, по който живее едно тяло. Или когато вярвам, че духът на един умрял човек може да се яви по някакъв сетивно-възприемаем начин. Спиритизмът, който прави тази грешка, показва с това само, че той не се е издигнал до една истинска представа за духа, а иска да види духа по един груб сетивен начин. Той не познава нито същността на сетивното, нито тази на духовното. Той лишава от дух обикновените сетивни явления, за да счита направо като дух нещо рядко, изненадващо, необикновено.
към текста >>
Аз върша това също, когато приписвам на самия дух или на самата душа едно пространствено и временно съществуване, когато на
пример
казвам за вечната човешка душа, че тя продължава да живее във времето без тяло, но все пак по начина, по който живее едно тяло.
"Духът в природата" може да бъде намерен само от духа. Колкото е сигурно, че в този смисъл природата е духовна, толкова сигурно е също, че нищо в природата не е непосредствено духовно, когато то е възприемано от органите на тялото. Не съществува нищо духовно, което да може да се яви като нещо духовно в моите очи. По този път аз не трябва да търся духа в природата. Но аз върша това, когато тълкувам непосредствено духовно един процес на външния свят, когато например приписвам на растението една душа, която трябва да е отдалече аналогична на човешката душа.
Аз върша това също, когато приписвам на самия дух или на самата душа едно пространствено и временно съществуване, когато например казвам за вечната човешка душа, че тя продължава да живее във времето без тяло, но все пак по начина, по който живее едно тяло.
Или когато вярвам, че духът на един умрял човек може да се яви по някакъв сетивно-възприемаем начин. Спиритизмът, който прави тази грешка, показва с това само, че той не се е издигнал до една истинска представа за духа, а иска да види духа по един груб сетивен начин. Той не познава нито същността на сетивното, нито тази на духовното. Той лишава от дух обикновените сетивни явления, за да счита направо като дух нещо рядко, изненадващо, необикновено. Той не разбира, че това, което живее като "дух на природата", се разкрива на пример при сблъскването на две еластични топки на онзи, който умее да вижда духа; а не да се търси духът едва при онези процеси, които смайват чрез тяхната радост и чиято естествена връзка не може веднага да бъде съзряна.
към текста >>
Той не разбира, че това, което живее като "дух на природата", се разкрива на
пример
при сблъскването на две еластични топки на онзи, който умее да вижда духа; а не да се търси духът едва при онези процеси, които смайват чрез тяхната радост и чиято естествена връзка не може веднага да бъде съзряна.
Аз върша това също, когато приписвам на самия дух или на самата душа едно пространствено и временно съществуване, когато например казвам за вечната човешка душа, че тя продължава да живее във времето без тяло, но все пак по начина, по който живее едно тяло. Или когато вярвам, че духът на един умрял човек може да се яви по някакъв сетивно-възприемаем начин. Спиритизмът, който прави тази грешка, показва с това само, че той не се е издигнал до една истинска представа за духа, а иска да види духа по един груб сетивен начин. Той не познава нито същността на сетивното, нито тази на духовното. Той лишава от дух обикновените сетивни явления, за да счита направо като дух нещо рядко, изненадващо, необикновено.
Той не разбира, че това, което живее като "дух на природата", се разкрива на пример при сблъскването на две еластични топки на онзи, който умее да вижда духа; а не да се търси духът едва при онези процеси, които смайват чрез тяхната радост и чиято естествена връзка не може веднага да бъде съзряна.
Но спиритистът снижава и духа в една по-нисша сфера. За да обясни нещо, което става в пространството и което той възприема чрез сетивата, чрез сили и процеси, които също са възпримаеми пространствено и сетивно, той прибягва до "духове", които поставя на равнището на сетивно-възприемаемото. На основата на подобен начин на мислене стои липсата на духовна способност на схващане на нещата. Такъв човек не е в състояние да вижда духовното по духовен начин; ето защо той задоволява своята нужда за съществуване на духа по един сетивен начин. На такива хора духът не показва никакъв дух; затова те го търсят със сетивата.
към текста >>
Такава несправедливост върши към него Мориц Кериер, когато макар и не в зложелателен смисъл казва: "Агрипа изброява много неща, които принадлежат на Слънцето, на Луната, на планетите или неподвижните звезди и се влияят от тях; на
пример
сродни със слънцето са огънят, кръвта, лавровото дърво, златото, хризолитът; те предават дарове на слънцето; смелост, веселост, светлина.... Животните имат едно естествено чувство, който се приближава до духа на предсказването до по-висока степен отколкото човешкия ум..... Хората могат да бъдат обвързани за любов, за омраза, болест и здраве.
Агрипа от Нетесхайм води борба за една истинска естествена наука, която не иска да обяснява природните явления чрез духовни същества, които бродят в сетивния свят, но която иска да вижда в природата само природни явления, а в духа духовни явления. Естествено Агрипа ще бъде съвсем криво разбран, ако се сравни неговата естествена наука с тази на следващите векове, която разполага със съвършено други опитности. При такова едно сравнение лесно може да изглежда, че това, което почива само на природни отношения или на лъжлива опитност, той го свързва направо с действия на духове.
Такава несправедливост върши към него Мориц Кериер, когато макар и не в зложелателен смисъл казва: "Агрипа изброява много неща, които принадлежат на Слънцето, на Луната, на планетите или неподвижните звезди и се влияят от тях; например сродни със слънцето са огънят, кръвта, лавровото дърво, златото, хризолитът; те предават дарове на слънцето; смелост, веселост, светлина.... Животните имат едно естествено чувство, който се приближава до духа на предсказването до по-висока степен отколкото човешкия ум..... Хората могат да бъдат обвързани за любов, за омраза, болест и здраве.
към текста >>
/На
пример
в един случай в една заклинателна формула е достатъчно да се изхвърлят първата и последната дума, след това от останалите да се зачеркнат втората, четвъртата, шестата и т.н.
Може би на абат Агрипа дължи своето правилно гледище. В своята "Стенография" Тритем е написал един труд, в който с най-скрита ирония се отнася към онзи начин на мислене, който смесва природата на духа. В книгата той говори привидно само за свръхестествени процеси. Който я чете такава, каквато тя се представя, ще повярва, че авторът говори за заклинания на духове, за летене на духове из въздуха и т.н. Но ако от текста се изхвърлят някои думи и букви, тогава както е отбелязал Волфганг Ернст Хайдел през 1676 година остават букви, които съчетани в думи описват само природни процеси.
/Например в един случай в една заклинателна формула е достатъчно да се изхвърлят първата и последната дума, след това от останалите да се зачеркнат втората, четвъртата, шестата и т.н.
От останалите думи отново трябва да се зачеркнат първата, третата, петата и т.н. Това, което остава тогава, да се съчетае в думи: Заклинателната формула се превръща в едно чисто съобщение за природни факти./
към текста >>
На
пример
той приписва на човека два вида плът, следователно два вида телесно устройство.
Става въпрос, да не се оставим да бъдем заблудени от това, че Парацелзий се изразява в духа на своята епоха. Касае се напротив да познаем, какви неща има той предвид, когато, наблюдавайки природата, изказва своите идеи в изразните форми на своята епоха.
Например той приписва на човека два вида плът, следователно два вида телесно устройство.
"Плътта трябва да бъде разбрана така, че тя е от два вида, а именно плътта, която произхожда от Адама и плътта, която не е от Адама. Плътта от Адама е груба плът, защото тя е земна и не е нищо друго освен плът, която може да бъде вързана и хващана както дърво и камък. Другата плът не е от Адама, тя е една тънка плът и не може да бъде връзвана и хващана, защото не е направена от пръст." Що е плътта, която е от Адама? Тя е всичко онова, което човекът е приел чрез своето естествено развитие, следователно, която той е наследил. Към това се прибавя и онова, което човекът е добил в общението с окръжаващия свят в течение на времената.
към текста >>
На
пример
за древните хора земята не беше Земя, а "твърдото" състояние.
Той счита, че всички тела са съставени от три основни вещества, от сол, сяра и живак. Естествено това, което той нарича така, не се покрива с онова, което по-късната химия назовава с тези имена, също както и това, което Парацелзий схваща като основно вещество, не е такова в смисъла на развилата се по-късно химия. През различните времена различни неща са назовавани със същите имена. Това, което древните наричаха четири елемента: земя, вода, въздух и огън, съществува и в наше време. Ние не наричаме вече тези четири "елемента" елементи, а агрегатни състояния и имаме за тях наименованията: Твърдо, течно, газообразно, етернообразно.
Например за древните хора земята не беше Земя, а "твърдото" състояние.
Ние познаваме също трите основни вещества на Парацелзий със съвременни понятия, но не ги назоваваме със същите имена. За Парацелзий разтварянето в една течност и горенето са двата химически процеса, които той употребява. Когато едно тяло е разтворено или изгорено, то се разлага на своите части. Нещо остава като остатък: Нещо се разтваря или изгаря. За не го остатъкът е сол, разтворимото /течното/ е живак; това, което изгаря, то се нарича сяра.
към текста >>
51.
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Така на
пример
, под това да бъдеш християнин се разбира нещо като морално благополучие, което намира своето най-пълно покритие в понятия като себеотричане, толерантност, страхопочитание и любов към ближния.
Според него усещането за святото е истинската основа за съществуването на религиозното, а това е перманентно присъстващият спомен за Началото онова, от което човек се е откъснал, а именно от Вечното, Божественото, от Духовното. Без способността за този спомен, без изживяването на святото човекът би останал индиферентен към различните явления в света. След победния ход на материалистическия светоглед човечеството е склонно да възприема религиозното, святото само като една степен от развитието на съзнанието. Това, че религиозното усещане е исконна субстанция, един основен елемент в структурата на съзнанието ще бъде разбрано едва по- късно. Снижаване на религиозното усещане до определени цели е типичен белег на модерното време.
Така например, под това да бъдеш християнин се разбира нещо като морално благополучие, което намира своето най-пълно покритие в понятия като себеотричане, толерантност, страхопочитание и любов към ближния.
Но дали наистина това е така, дали най-дълбокият смисъл на християнството се изчерпва само с това?
към текста >>
Така на
пример
духовните импулси през епохата на античността са оставали извън обикновения живот и са били поддържани само в мистерийните светилища.
„Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността". Не мистичните усещания са предмет на неговия анализ, а разкриването на онова, което преминава като едно духовно течение през цялата културна еволюция на човечеството; като нещо, което се е проявявало само в скритите, сакрални обреди.
Така например духовните импулси през епохата на античността са оставали извън обикновения живот и са били поддържани само в мистерийните светилища.
Християнството, както става съвсем ясно от множеството изследвания на Рудолф Щайнер е изминало различни степени на развитие, чието начало е много преди явяването на Христос на Земята. Затова той насочва вниманието ни първо към мистерийните места на древен Египет, Мала Азия и Гърция и накрая към живота на Буда. „Легендата за живота на Буда не трябва да се приема като биография в обикновения смисъл, точно както и Евангелията не могат да се считат за биографии на Христос Исус. И в двата случая се разкриват не случайни събития, а един предначертан за Спасителя жизнен път." Христовият принцип се разкрива в описанията на Рудолф Щайнер като изключително, универсално по своята значимост събитие, като знаменателна съставна част от историята на човешката еволюция. Така Рудолф Щайнер постепенно лишава религиозните фанатици от митологизацията, а също и от демитологизацията на Христос, като му отрежда място в онова духовно-земно събитие, чрез което за човека стана възможно да постигне една нова степен на възприемане на самия себе си и на света.
към текста >>
Като малък
пример
за това може да бъде посочен Хераклит.
Като малък пример за това може да бъде посочен Хераклит.
„Най- лесно е Хераклит да бъде грешно разбран. Той възприемаше войната като баща на нещата. Но тя за него е баща именно „на нещата", а не на Вечното... Тъкмо понеже в същността на всички неща стои войната, духът на мъдреца е призван да се разпростре като огън над тях, за да ги приведе в спокойна хармония".
към текста >>
52.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Астрономията, на
пример
, е математика, приложена към небесните тела.
Подобна роля в природата играят и геометричните фигури.
Астрономията, например, е математика, приложена към небесните тела.
Това, което било важно за мисълта на питагорейците, бил фактът, че ние изучаваме законите на числата за себе си само чрез нашите духовни изследвания, и че въпреки това, когато после погледнем навън в природата, виждаме как нещата следват законите, които сме установили за себе си в нашата душа. Човек съставя за себе си понятието за една елипса, той установява законите на елипсата И небесните тела се движат в смисъла на законите, които той е установил. (Естествено, тук не става дума за астрономическите възгледи на питагорейците. Това, което може да се каже за тези възгледи е валидно и за Коперниковите възгледи във връзка с разглежданите тук отношения.)
към текста >>
53.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
На
пример
, да има хубави дрехи, обуща и други украшения по тялото?
За да потвърди това, Сократ пита един от своите приятели: „Струва ли ти се, че подобава на един философ да търси така наречените чувствени удоволствия, каквито доставят вкусното ядене или питие? Или удоволствието от половия нагон? Или другите грижи, отнасящи се само за тялото? Мислиш ли, че такъв човек ще им обърне особено голямо внимание?
Например, да има хубави дрехи, обуща и други украшения по тялото?
Мислиш ли, че той ги зачита или презира в по-висока степен, отколкото изисква външната нужда? Не ти ли се струва, че цялото занимание на такъв човек ще бъде насочено не към тялото, но ще бъде, колкото е възможно, отвърнато от тялото и насочено към душата? Следователно, в това се проявява на първо място философът: Да освободи своята душа от връзката и с тялото, много повече от всички други хора." После допълва: Стремежът към мъдростта има общо със смъртта, защото и при него човек се отвръща от тялото. Но тогава, къде се обръща той? Той се обръща към духовния свят.
към текста >>
Но да допуснем, че си образувам едно съждение върху даден предмет; на
пример
, казвам си: това, което стои там пред мен е едно дърво.
Сократ пристъпва и към охарактеризирането на разумното познание. Какво означава изобщо познанието? Несъмнено, ние стигаме до познанието чрез това, че си образуваме съждения.
Но да допуснем, че си образувам едно съждение върху даден предмет; например, казвам си: това, което стои там пред мен е едно дърво.
Как стигам аз до там, да си кажа това? Аз ще мога да кажа това само, ако вече зная, що е едно дърво. Аз трябва да си спомня за моята представа за дървото. Едно дърво е един сетивен предмет. Когато си спомням за него, аз си спомням следователно за един сетивен предмет.
към текста >>
54.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Ето един
пример
: Атиняните били принудени от критския цар Минос да му принасят в жертва на всеки осем години по седем момчета и седем момичета.
Ето един пример: Атиняните били принудени от критския цар Минос да му принасят в жертва на всеки осем години по седем момчета и седем момичета.
Те били давани за храна на Минотавъра, едно страшно чудовище. Когато към Крит трябвало да бъде изпратен за трети път печалният дар, с младежите отишъл и царският син Тезей. Когато той пристигнал в Крит, Ариадна, дъщерята на цар Минос се влюбила в него.
към текста >>
55.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
С този
пример
от първото послание показахме как трябва да се тълкуват и останалите.
Ти си вървял с постоянство в пътя на християнството. Но не трябва да мислиш, че не е необходима първоначалната любов, ако трябва да достигнеш целта. За това е нужна такава любов, която далече надвишава любовта към всичко друго. Само тази е „първоначалната" (превъзходната) любов. Пътят към Божественото е безкраен; и трябва да разберем, че когато сме достигнали първата степен, това може да бъде само подготовка, за да се издигнем до по-високи степени.
С този пример от първото послание показахме как трябва да се тълкуват и останалите.
По същия начин може да се намери и техния смисъл.
към текста >>
56.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
сл.Хр.) ни дава следния
пример
: „Бог не ни е забранил да си почиваме от добрите дела, празнувайки съботата.
Климент Александрийски, християнски писател с езическо образование (умрял през 217 г.
сл.Хр.) ни дава следния пример: „Бог не ни е забранил да си почиваме от добрите дела, празнувайки съботата.
Той е позволил на онези, които могат да ги разберат, да вземат участие в божествените тайни и в свещената светлина. Той не е открил на тълпата това, което не е подходящо за нея, но само на малцина, които е сметнал за достойни да разберат великата тайна и да се развиват съобразно с нея, както Бог е поверил неизразимото на Логоса, а не на писанието. Бог е дал на църквата едни като апостоли, други като пророци, трети като евангелисти, четвърти като пастири и учители за съвършенството на светиите, за делото на служенето, за съграждането на Христовото тяло."
към текста >>
57.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
От една страна, той довежда до една идея за Христос, която има отношение само с чисто духовното, какъвто е
пример
ът с неоплатонизма и други подобни нему мирогледи; от друга страна, той довежда до сливане на тази идея за Христос с едно историческо явление, а именно личността на Исус.
По този начин в развитието на древния мироглед става едно разцепление.
От една страна, той довежда до една идея за Христос, която има отношение само с чисто духовното, какъвто е примерът с неоплатонизма и други подобни нему мирогледи; от друга страна, той довежда до сливане на тази идея за Христос с едно историческо явление, а именно личността на Исус.
към текста >>
58.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Другият път е онзи, по който Августин действително поема и чрез който той става велик
пример
за своите последователи.
Другият път е онзи, по който Августин действително поема и чрез който той става велик пример за своите последователи.
Този път се състои в това, човек да приключи с развитието на душевните сили в определена точка и да вземе представите, свързани с Христовото Събитие, от писанията и от устните предания. Августин счита, че първият път излиза от гордостта на душата, а вторият, според него, отговарял на истинското смирение. Така, към онези, които искат да вървят в първия път, той казва: „Вие ще намерите мир в истината, но за това е необходимо смирение, което е твърде трудно за вашия силен гръб." Напротив, той чувствувал като едно безгранично блаженство факта, че от „явяването на Христос в плът" насам, човек може да си каже: Всяка душа може да стигне до опитности за духовното, ако търсейки в себе си, тя стигне толкова далече, колкото има възможност да стори това, после, за да се добере до най-висшето, тя може да има доверие в това, което писмените и устни християнски предания казват за Христос и неговото откровение. Той допълва: „Какво блаженство, каква трайна радост на върховното и истинско благо ни се предлага, каква яснота, какъв полъх от Вечността? Но как да изразя това?
към текста >>
59.
НЯКОИ ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_8 Християнството като мистичен факт
На
пример
, митовете са били старата форма, в която са обличали съдържанието на Мистериите, за да го направят общодостъпно и разбираемо.
Към стр.9 и 10. Казаното относно невъзможността да бъдат съобщени ученията на Мистериите, трябва да се разбира в смисъла, че в онази форма, в която посветеният ги изживява, те не могат да бъдат съобщени на непосветени; но те винаги са били съобщавани в онази форма, в която могат да бъдат разбрани от непосветения.
Например, митовете са били старата форма, в която са обличали съдържанието на Мистериите, за да го направят общодостъпно и разбираемо.
към текста >>
60.
ЕСТЕСТВОТО НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
Под Тяло разбирам това, чрез което нещата от заобикалящия ни свят се откриват за нас, както при горния
пример
с цветята от ливадата.
Под Тяло разбирам това, чрез което нещата от заобикалящия ни свят се откриват за нас, както при горния пример с цветята от ливадата.
към текста >>
61.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Човек не си спомня всички изживявания от детството, когато на
пример
сме се учили да пишем и четем.
Тези богатства в никакъв случай не остават непроменени в Духа. Впечатленията, които човекът получава от изживяванията, постепенно изчезват от паметта. Но не и техните плодове.
Човек не си спомня всички изживявания от детството, когато например сме се учили да пишем и четем.
Но ние не бихме се научили да четем и да пишем, ако нямахме тези изживявания и не бихме съхранили техните плодове под формата на способности. Именно това е преобразяването, което Духът извършва с богатствата на паметта. Той изоставя на произвола на съдбата всичко, което могат да ни донесат отделните изживявания и извлича от тях само силата за извисяване на своите способности. По този начин нито едно изживяване не остава неизползвано: Душата го запазва като спомен, а духът извлича от него онова, което може да обогати неговите способности и жизнено съдържание. Човешкият Дух израства чрез преработените изживявания.
към текста >>
Винаги ще се намерят хора, които ще се противопоставят на казаното тук, понеже, казват те, собственикът на една менажерия на
пример
, винаги може да различи отделните животни в рамките на един и същи вид.
Който схваща биографията като външно описание на житейските събития, може да твърди, че би могъл да напише по еднакъв начин биографията както на едно куче, така и на един човек. Който, обаче, изобрази в една биография истинската самобитност на един човек, той разбира, че в нея има нещо, което съответствува на един цял животински вид. Тук естествено, не става дума за това, че е не възможно да се напише една животинска биография особено за едно умно животно а за това, че човешката биография съответствуване на животинската биография, а на описанието на животинския вид.
Винаги ще се намерят хора, които ще се противопоставят на казаното тук, понеже, казват те, собственикът на една менажерия например, винаги може да различи отделните животни в рамките на един и същи вид.
Но тези, които размишляват по такъв начин показват, че не са способни да различат индивидуалната особеност от това различие, което се прибавя само чрез индивидуалността.
към текста >>
Какви разсъждения биха могли да убедят един човек, който би претендирал на
пример
, че всичко, което принадлежи към гения на Гьоте, е наследено от майка му и баща му?
Да обясняваме духовните качества на един човек чрез наследяването, означава, че сме в плен на един от най-лошите предразсъдъци.
Какви разсъждения биха могли да убедят един човек, който би претендирал например, че всичко, което принадлежи към гения на Гьоте, е наследено от майка му и баща му?
Този човек показва, че храни дълбока антипатия към безпристрастното наблюдение. Едно материалистическо внушение би му попречило да разглежда въпросното явление в неговата истинска светлина и във всичките му отношения.
към текста >>
Нека вземем за
пример
гениалността на един човек.
Така Духът събира плодовете на своя преходен живот. Възприемаме ли ние обаче тези плодове в самите нас? Върху какво се основават заложбите, които като особеност на духовния човек бяха изложени по-горе? Човек започва земния си жизнен път само с онези способности, които сам донася със себе си. Тези способности винаги наподобяват нещо, което можем да научим по време на живота.
Нека вземем за пример гениалността на един човек.
За Моцарт е известно, че като момче е можел само по памет да запише дълги музикални произведения. Той е бил способен на това, защото е можел да обгърне тяхната цялост дори с един поглед. В определени граници, човек развива по време на живота своята способност да обгръща цялото, да прониква в отношенията между нещата по такъв начин, че да постига нови способности.
към текста >>
На
пример
, нещо "сполетява" човека.
Между тях има определено родство. Както някога душата е предала на Духа впечатленията от външния свят, за да получат те елемента "трайност", така сега тя като орган на Духа превръща предоставените и от него способности в действия, които в своите последици също придобиват елемента трайност. Така душата фактически е влята в тези действия. В последиците от своите действия, душата на човека живее един втори, самостоятелен живот. Това ни кара да вникваме в начина, по който съдбата се проявява в живота.
Например, нещо "сполетява" човека.
Най-напред той е склонен да разглежда това събитие, което го "сполита", като някаква "случайност".
към текста >>
Не бих ли бил друг, ако на
пример
на 20 години ми се бяха случили други неща вместо тези, които ме сполетяха?
Обаче размишлявайки, ние си даваме сметка, че самите ние сме плод на такива "случайности". Който размишлява върху себе си след 40 преживяни години и не остава при една празна и абстрактна представа за Азът задавайки си въпроса за същността на душата може да каже за себе си: Аз не съм нищо друго освен това, което съм станал в резултат на "сполетелите" ме събития.
Не бих ли бил друг, ако например на 20 години ми се бяха случили други неща вместо тези, които ме сполетяха?
Тогава той ще търси своя "Аз" не само в подтиците, които идват отвътре, а и в обстоятелствата, които се намесват "отвън" в неговия живот. В това, което му се случва, той ще познае своя Аз. За непробуденото познание е необходима само една крачка по-нататък в интимното разглеждане на живота, за да види онова, което се влива в него от определени събития на съдбата: Азът обхваща тези "външни" събития по такъв начин, както ги обхващат и спомените само че "отвътре" за да осветлят една или друга случка от миналото. Ето как в събитията, които ни носи съдбата, ние ставаме способни да различим пътя, който едно минало действие на душата следва, за да стигне до "Азът", така както в спомена можем да различим пътя, по който едно минало събитие отново става наша представа, след като е налице външен повод за това.
към текста >>
Това обкръжение ще бъде различно в зависимост от обстоятелството, дали, на
пример
в Европа съм бил механик или банков служител.
Това обкръжение ще бъде различно в зависимост от обстоятелството, дали, например в Европа съм бил механик или банков служител.
към текста >>
62.
ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ
GA_9 Теософия
Отначало, на
пример
, той вижда предметите в своето око; после ги вижда извън себе си, но те му се появяват непосредствено така, както ако биха били нарисувани на някаква повърхност.
Когато човек за първи път проглежда в душевния свят, той се обърква поради големите различия от физическия свят. Но това се получава и при отварянето на едно физическо сетиво, което до този момент не е функционирало. Сляпороденият, който е вече опериран, трябва да се научи първо да се ориентира в света, който досега е познавал само с опипване.
Отначало, например, той вижда предметите в своето око; после ги вижда извън себе си, но те му се появяват непосредствено така, както ако биха били нарисувани на някаква повърхност.
Само постепенно той схваща тяхната дълбочина, перспектива и пр.
към текста >>
На
пример
човешката душа е свързана с физическото човешко тяло и с човешкия Дух.
В душевния свят винаги са валидни по-различни закони от тези във физическия свят. Наистина, от друга страна, много душевни образования са свързани с форми от други светове.
Например човешката душа е свързана с физическото човешко тяло и с човешкия Дух.
Процесите, които могат да се наблюдават в нея, са повлияни едновременно от физическия и духовния свят. Това трябва да се вземе под внимание при наблюдението на душевния свят; и не бива да се взема за душевен закон това, което произхожда под въздействието на други светове.
към текста >>
Ако, на
пример
, един човек проявява някакво желание, то ще бъде носено от една мисъл, от една представа на Духа и ще следва неговите закони.
Ако, например, един човек проявява някакво желание, то ще бъде носено от една мисъл, от една представа на Духа и ще следва неговите закони.
Но както могат да се установят законите на физическия свят, с оглед въздействията, които човекът упражнява върху неговите процеси, така могат да се установят и законите на душевния свят.
към текста >>
На
пример
, във физическото пространство е валиден закона на "удара".
Една важна разлика между душевните и физическите процеси е тази, че взаимодействието при първите е много по-интимно.
Например, във физическото пространство е валиден закона на "удара".
Когато една движеща се билярдна топка се сблъска с една намираща се в покой, тогава тя я задвижва в посока, която може да се прецени от движението и еластичността на първата. В душевното пространство, взаимодействието на две форми, които се срещат една с друга, ще зависи от техните вътрешни качества. Те взаимно се проникват, сякаш са вътрешно сродни. Напротив, те се отблъскват, ако техните качества си противоречат. Във физическото пространство има определени оптически закони.
към текста >>
Действието, което тук се има предвид, съществува, на
пример
, когато човек усеща някакъв цвят.
Вторият вид душевни формации са тези, при които двете основни сили се поддържат в едно равновесие, при които, следователно, симпатията и антипатията действуват с еднаква сила. Тези формации притежават определена неутралност спрямо другите; те им въздействуват като сродни с тях, без да ги привличат или отблъскват по особен начин. Те сякаш не очертават никакви определени граници между себе си и околния свят. Те позволяват на другите формации в тяхното обкръжение постоянно да им въздействуват; ето защо те могат да бъдат сравнени с течните вещества от физическия свят. И в начина, по който те привличат към себе си другите формации, не се намира нищо от алчността.
Действието, което тук се има предвид, съществува, например, когато човек усеща някакъв цвят.
Когато имам усещане за червения цвят, първоначално аз получавам една неутрална възбуда от моето обкръжение Едва когато към тази възбуда се прибави удоволствието от червения цвят, се появява и една друга душевна дейност. Това, което поражда неутралната възбуда, са душевните формации, намиращи се в такова взаимоотношение, че поддържат в равновесие симпатията и антипатията. Душевният елемент, който разглеждаме тук, се определя от неговата гъвкавост и подвижност. Той не се подвизава егоистично в душевното пространство, както първия вид, а така, че неговото съществуване е съпроводено с безброй впечатление, както и с определена близост и родство спрямо много от нещата, които го заобикалят. Подходящия израз на този вид душевни формации е: лесноподвижна възбудимост.
към текста >>
63.
2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Увлечението към природата, на
пример
, което е пропито с един сетивен характер е подложено тук на пречистване.
Петата степен от душевния свят е тази на душевната светлина. Симпатията към другите същества добива тук най-висока стойност. Душите влизат в отношение с тази област дотолкова, доколкото през своя физически живот не са се задоволили да изпълняват само своите низши желания, а са изпитвали истинска радост към заобикалящия ги свят.
Увлечението към природата, например, което е пропито с един сетивен характер е подложено тук на пречистване.
Не бива да смесваме това увлечение с възвишения живот в природата, който е от духовно естество и навсякъде в предметите и явленията вижда откровенията на Духа.
към текста >>
Разбира се, това са само няколко
пример
и за пречистване, които стават в петата област.
Не може да се каже, че тези лица служат само на своите егоистични наклонности, но въпреки това, душата им е обърната към света на усещанията и силата на симпатията, която царува в петата област на душевния свят, трябва да я излекува. Тук тя постепенно разбира, че трябва да търси нови пътища за своята симпатия. Тя ще ги намери, само ако насочи своята симпатия към заобикалящия свят, ако тя самата се разлее в околното душевно пространство. Душите, които се отдават на религиозни обреди с цел да подобрят своето сетивно благосъстояние, също ще бъдат пречистени, независимо дали техните копнежи са насочени към един земен, или небесен рай. Те ще намерят този рай в "царството на душите", но само за да разберат неговата суета.
Разбира се, това са само няколко примери за пречистване, които стават в петата област.
Техният брой лесно може да бъде умножен.
към текста >>
64.
3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
На
пример
, тук може да се говори за ураганни бури, с бляскащи светкавици и тътнещи гръмотевици; и ако се разгледат нещата по-нататък, ще се установи, че в една такава "духовна буря" се отпечатват страстите на една истинска битка, разразила се на земята.
Човек, който може да се изгради представа за тези неща, прониква дълбоко в страданията на всяко същество, стига да насочи към него своето внимание.
Например, тук може да се говори за ураганни бури, с бляскащи светкавици и тътнещи гръмотевици; и ако се разгледат нещата по-нататък, ще се установи, че в една такава "духовна буря" се отпечатват страстите на една истинска битка, разразила се на земята.
към текста >>
65.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Така на
пример
, навлизайки във втората или следващите области, ние съвсем не се откъсваме от връзките, крепящи семейството, приятелството и т.н.
Докато в първата област, човекът отново се събира с душите, с които е бил тясно свързан през отминалия физически живот, във втората област той навлиза в сферата на онези, с които се е чувствувал свързан в един по-широк смисъл: Чрез общо преклонение, общо вероизповедание и т.н. Налага се да отбележим, че духовните опитности от предходните области продължават и след като преминем в следващата област.
Така например, навлизайки във втората или следващите области, ние съвсем не се откъсваме от връзките, крепящи семейството, приятелството и т.н.
към текста >>
За такава гледна точка, на
пример
, земния живот би могъл да изглежда несъвършен, изпълнен със страдание и т.н.
Във физическия живот, душевните изживявания, чрез които човек стига до своите духовни опитности, обикновено остават вън от съзнанието. Те работя в несъзнаваните дълбини на телесните органи, които изграждат съзнанието за физическия свят. Ето защо тези душевни изживявания се оказват невъзприемаеми за физическия свят. Окото също не вижда себе си, понеже в него действуват сили, чрез които става видимо нещо съвсем друго. Искаме ли да преценим, доколко един човешки живот, произтичащ между раждането и смъртта, представлява резултат от предходно въплъщение, следва да знаем, че една гледна точка, разположена единствено в този живот, не ни предоставя никакви оценъчни възможности.
За такава гледна точка, например, земния живот би могъл да изглежда несъвършен, изпълнен със страдание и т.н.
, обаче от друга гледна точка, лежаща извън земния живот сегашното въплъщение протича по този начин тъкмо поради някои особености от миналото прераждане. С встъпването си по Пътя на познанието така, както е описан в следващата глава, душата се откъсва от условията на телесния живот.
към текста >>
66.
5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Един от възможните
пример
и имаме в лицето на това, което наричаме "народностен дух".
Свръхсетивните Същества, които работят върху неговото физическо тяло, са същите които изграждат минералната природа. Върху етерното тяло работят онези свръхсетивни същества, които срещаме в растителния свят, а върху астралното му тяло невидимите свръхсетивни същества, които живеят в животинския свят. Ето как различните светове си взаимодействуват в хода на мировото развитие. Светът, в който живеем, е видим израз на това сложно взаимодействие. Когато обхващаме сетивния свят по този начин, ние стигаме и до разбирането на свръхсетивните Същества от съвсем друг вид, които не принадлежат към описаните четири природни царства.
Един от възможните примери имаме в лицето на това, което наричаме "народностен дух".
Духът на едни народ не се проявява непосредствено във физическия свят. Той живее в усещанията, чувствата, влеченията, които са общи за целия народ. Това свръхсетивно Същество изобщо не се въплъщава физически. Както човекът постига видимата сетивна форма на своето тяло, така и "народностният дух" изгражда своя облик с помощта на субстанциите от душевния свят. Душевното тяло на народностния Дух е като облак, в който живеят всички хора от даден народ; поривите на този народ ние долавяме в душите на неговите представители, обаче тези пориви съвсем не бликат от тези души.
към текста >>
67.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Наистина, физическото око не може да види на
пример
чувствата и представите, обаче това не означава, че те не съществуват.
А душевният свят и Царството на Духовете са дори по-действителни разбира се в един много по-висш смисъл на тази дума отколкото сетивния свят.
Наистина, физическото око не може да види например чувствата и представите, обаче това не означава, че те не съществуват.
И както физическия свят се открива пред нашите външни сетива, така и светът на чувствата, влеченията, инстинктите, мислите и т.н се открива пред нашите духовни сетива. Точно както определени пространствени явления, например, могат да бъдат видени от физическото око като цветови проявления, така и духовното око се издига до възприятията на онези душевни и духовни процеси, които съответствуват на физическите цветове. Да разбере напълно това, за което става дума тук, може само този, който следва Пътят на познанието, описан в следващата глава, развивайки съответните възприемателни органи. За такъв човек душевните и духовни явления, разиграващи се, съответно, в душевния и духовен свят, стават видими.
към текста >>
Точно както определени пространствени явления, на
пример
, могат да бъдат видени от физическото око като цветови проявления, така и духовното око се издига до възприятията на онези душевни и духовни процеси, които съответствуват на физическите цветове.
А душевният свят и Царството на Духовете са дори по-действителни разбира се в един много по-висш смисъл на тази дума отколкото сетивния свят. Наистина, физическото око не може да види например чувствата и представите, обаче това не означава, че те не съществуват. И както физическия свят се открива пред нашите външни сетива, така и светът на чувствата, влеченията, инстинктите, мислите и т.н се открива пред нашите духовни сетива.
Точно както определени пространствени явления, например, могат да бъдат видени от физическото око като цветови проявления, така и духовното око се издига до възприятията на онези душевни и духовни процеси, които съответствуват на физическите цветове.
Да разбере напълно това, за което става дума тук, може само този, който следва Пътят на познанието, описан в следващата глава, развивайки съответните възприемателни органи. За такъв човек душевните и духовни явления, разиграващи се, съответно, в душевния и духовен свят, стават видими.
към текста >>
Една човешка мисъл, която иначе живее само в ума на слушателя, се появява, на
пример
, като духовно възприемаемо цветово явление.
Мисълта, която се излъчва от едно човешко същество, за да се устреми към друго човешко същество е една непосредствена действителност. А начинът, по който тази мисъл въздействува на другия човек, в духовния свят може да бъде изживян като един възприемаем процес. Следователно, за този, чиито духовни очи са отворени, физическия възприемаемият човек е само една част от целия човек. Всъщност физическият човек е средоточие на душевни и духовни излъчвания. Тук можем само да загатнем за богатия и разнолик свят, който се открива пред "ясновидеца".
Една човешка мисъл, която иначе живее само в ума на слушателя, се появява, например, като духовно възприемаемо цветово явление.
Неговите цветове съответствуват на характера на мисълта. Една мисъл, произхождаща от едно или друго сетивно влечение на човека, е оцветена по различен начин от друга мисъл, устремена към чистото познание, към благородната красота и към вечното добро. Оцветена в червени нюанси са мислите, които произхождат от чувствения живот и пронизват душевния свят*. (*Естествено, тези описания са изложени на възможно най-големи недоразумения. Ето защо, в това ново издание, отново ще се върнем накратко към тях)
към текста >>
Ако на
пример
при един човек наблюдаваме пристъп на страх, ще забележим как аурата се разсича отгоре до долу от вълнообразни линии в синьо, които носят и синьо- червеникав оттенък.
Обаче в цветните потоци на аурата се отразяват не само основните качества на душата, но и нейните преходни афекти, настроения и други вътрешни изживявания. Един силен пристъп на гняв предизвиква червени потоци; вълните от нараненото себелюбие тъмнозелена облаковидни маси. Цветните конфигурации на аурата не винаги се явяват като неправилни облаковидни маси; те често заемат формата на строго определени, правилни фигури.
Ако например при един човек наблюдаваме пристъп на страх, ще забележим как аурата се разсича отгоре до долу от вълнообразни линии в синьо, които носят и синьо- червеникав оттенък.
В другия случай, когато даден човек напрегнато очаква някакво събитие, неговата аура изглежда кръстосана от радиални синьо-червени линии, разпространяващи се отвътре навън.
към текста >>
Понякога в определено място на аурата едновременно могат да бъдат наблюдавани и трите вида, също както едновременно можем и да виждаме, и да чуваме един физически предмет, на
пример
камбана.
В човешката аура тези три вида цветове съвсем не се допират един до друг; те не са разположени в отделни пространствени части, а взаимно се проникват по хиляди начини.
Понякога в определено място на аурата едновременно могат да бъдат наблюдавани и трите вида, също както едновременно можем и да виждаме, и да чуваме един физически предмет, например камбана.
По този начин аурата се превръща в едно изключи телно сложно явление, понеже сега имаме работа така да се каже, с три взаимно проникващи се аури. Но все пак човек може да ги разграничава, когато успее да насочи своето внимание към една от тях. Нещо подобно на това свръхсетивно събитие става и в сетивния свят, когато, например за да се потопи в даден музикален откъс човек затваря очите си.
към текста >>
Нещо подобно на това свръхсетивно събитие става и в сетивния свят, когато, на
пример
за да се потопи в даден музикален откъс човек затваря очите си.
В човешката аура тези три вида цветове съвсем не се допират един до друг; те не са разположени в отделни пространствени части, а взаимно се проникват по хиляди начини. Понякога в определено място на аурата едновременно могат да бъдат наблюдавани и трите вида, също както едновременно можем и да виждаме, и да чуваме един физически предмет, например камбана. По този начин аурата се превръща в едно изключи телно сложно явление, понеже сега имаме работа така да се каже, с три взаимно проникващи се аури. Но все пак човек може да ги разграничава, когато успее да насочи своето внимание към една от тях.
Нещо подобно на това свръхсетивно събитие става и в сетивния свят, когато, например за да се потопи в даден музикален откъс човек затваря очите си.
към текста >>
68.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
Нека да се опитаме, на
пример
, да не осъждаме хората, които ни заобикалят; да не изграждаме отношението си към тях с оглед на нашата симпатия или антипатия, нито с оглед на интелигентността или глупостта, които им приписваме, както обикновено се прави, а да положим усилия и ги разбирам такива, каквито са.
Нека да се опитаме, например, да не осъждаме хората, които ни заобикалят; да не изграждаме отношението си към тях с оглед на нашата симпатия или антипатия, нито с оглед на интелигентността или глупостта, които им приписваме, както обикновено се прави, а да положим усилия и ги разбирам такива, каквито са.
В този смисъл, най-добрите упражнения могат да се предприемат с хора, към които изпитваме неприязън. Нека подтиснем с всички сили тази неприязън и без никакво предубеждение да се отворим за въздействията, които се излъчват от тях.
към текста >>
Както на
пример
окото виждайки нещо не предприема някакво действие, което остава задача на крайниците, така удоволствието и страданието не пораждат нищо в душата на окултния изследовател доколкото той ги прилага като познавателни средства а просто извлича впечатления и тъкмо тази опитност, натрупани чрез удоволствието и страданието, са тези, които пораждат действието.
" Той отдава себе си на удоволствията и болките, които идват от външния свят. По този начин у човека се поражда една напълно нова нагласа спрямо нещата. По-рано той насочваше своите действия единствено с оглед на това дали те му носят удоволствие или неудоволствие. Отсега нататък той превръща удоволствието и неудоволствието в един вид органи, чрез които нещата от живота му се откриват в своята истинска светлина. От обикновени чувства, сега удоволствието и неудоволствието се превръщат в сетивни органи за възприемането на външния свят.
Както например окото виждайки нещо не предприема някакво действие, което остава задача на крайниците, така удоволствието и страданието не пораждат нищо в душата на окултния изследовател доколкото той ги прилага като познавателни средства а просто извлича впечатления и тъкмо тази опитност, натрупани чрез удоволствието и страданието, са тези, които пораждат действието.
И когато човек издигне удоволствието и страданието до степен на "пробивни средства", те изграждат в душата му онези органи, чрез които той навлиза в душевния свят. Окото служи на тялото, само защото пренася сетивните впечатления; удоволствието и страданието се превръщат в очи на душата, едва когато престанат да имат значение сами за себе си и чрез тях започват да се проявяват качествата на чуждата душа.
към текста >>
Суеверието на
пример
, е един от погрешните начини да си представим духовния свят.
Загадките на света грейват за него в нова светлина. Отсега нататък той ще общуване с творенията на Духа, а със самия Дух-Творец. В мига на духовното познание, животът на отделната личност се превръща в един съзнателен символ на вечността. Всяко съмнение в Духа, което по-рано можеше да смути окултния ученик, сега изчезва; понеже може да се съмнява само онзи, който се оставя да бъде заблуден от нещата и не разпознава духа, който го изпълва. И тъй като "ученикът на мъдростта" вече умее да разговаря непосредствено с Духа, за него изчезва и всеки погрешен образ, под който той си е представял досега в духовния свят.
Суеверието например, е един от погрешните начини да си представим духовния свят.
Обаче посветеният е извън всяко суеверие, понеже той познава истинския облик на Духа. Пълна свобода от субективните предразсъдъци, от съмнение и от суеверие ето характерните признаци на този, който, следвайки Пътя на познанието, започва своето окултно обучение. Това сливане на неговата личност с всеобхватния духовен живот не бива да се смесва с унищожителното потъване на индивида във "всемирния дух". Истинското окултно обучение не позволява подобно "изчезване" на личността. Напротив, личността продължава да съществува чрез връзките, които е изградила с духовния свят.
към текста >>
69.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
10 Доскоро всеки, който би се осмелил да говори за "жизнена сила", щеше да бъде посочен като
пример
за ненаучност.
КЪМ СТР.
10 Доскоро всеки, който би се осмелил да говори за "жизнена сила", щеше да бъде посочен като пример за ненаучност.
Днес тук и там в научните среди хората отново се обръщат към тази идея, която на времето беше общопризната. Ако внимателно се вгледаме в съвременните тенденции на науката, ще установим една много по-последователна логика всред тези, които не искат и да чуят за някаква "жизнена сила". Тя изобщо не принадлежи към това, което наричаме "природни сили". Който не иска да се издигне над мисловните навици на съвременната наука, не би трябвало да говори за "жизнена сила". Едва предпоставките и начинът на мислене, извлечени от "Науката за духа", ни позволяват да пристъпим към тези неща без никакво вътрешно противоречие.
към текста >>
Ако на
пример
във фразата: "При животното усещанията не са свързани със самостоятелни мисли, а с импулси, които произлизат от непосредствените изживявания" пренебрегнем думата "самостоятелни", лесно бихме стигнали до погрешното становище, че в животинските усещания или инстинкти не се намесват никакви мисли.
КЪМ СТР. 13 Духовнонаучните изложения следва да бъдат приемани в техния точен смисъл. Защото цялата им стойност се състои в точното формулиране на идеите.
Ако например във фразата: "При животното усещанията не са свързани със самостоятелни мисли, а с импулси, които произлизат от непосредствените изживявания" пренебрегнем думата "самостоятелни", лесно бихме стигнали до погрешното становище, че в животинските усещания или инстинкти не се намесват никакви мисли.
Обаче истинската Наука за духа почива върху познанието, според което всички вътрешни изживявания на животното (както и на всяко съществувание изобщо) са изцяло проникнати от мисли. Само че в мислите на животното са не израз на един свободен "Аз", а на онзи животински "групов Аз", който определя животинското поведение като една външна сила. Този групов Аз не се намира във физическия свят, както Азът на човека, а упражнява своите действия от душевния свят. (По-точни описания ще намери те в моята "Тайна наука") Същественото при човека е, че вътре в него мислите водят един самостоятелен живот и биват изживявани като мисли непосредствено, а не по косвен път на усещанията.
към текста >>
Ако на
пример
един ясновидец бъде посетен от непознато лице, той не може чисто и просто да се "залови" с изследване на неговата аура.
В този случай техните описания ще съвпаднат напълно. Колкото и парадоксално да звучи това за естественонаучното мислене, то е един реален факт. Духовните "експерименти" не могат да се провеждат по същия начин както физическите.
Ако например един ясновидец бъде посетен от непознато лице, той не може чисто и просто да се "залови" с изследване на неговата аура.
Обаче ако в духовния свят е налице съответния мотив, ясновидецът ще види аурата.
към текста >>
70.
03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
На
пример
, той чува дума, с която някой иска да го нарани или раздразни.
Това спокойствие и тази сигурност оказват въздействие върху цялото човешко същество. Вътрешния човек започва да расте. А с него израстват и онези вътрешни способности, които водят до висшето познание. Напредвайки в тази област, окултният ученик постепенно сам започва да определя по какъв начин трябва да му въздействуват впечатленията на външния свят.
Например, той чува дума, с която някой иска да го нарани или раздразни.
Преди неговото окултно обучение, тази дума би постигнала целта си. Но сега, след като е поел пътя на окултното обучение, той е в състояние да лиши тази дума от нейното отровно жила, преди тя да е проникнала в неговото съзнание. Или друг пример: даден човек лесно изпада в нетърпение, когато е принуден да чака. След като е поел пътя на окултното обучение, в минутите на вътрешно спокойствие, той се изпълва до такава степен с усещането за пълното безсмислие на всеки вид нетърпение, че оттогава насища с това усещане всяко конкретно нетърпение. Нетърпението, което иначе би го завладяло, изчезва, и времето, което в първия случай би било пропиляно, сега се изпълва с полезни наблюдения, извършени по време на чакането.
към текста >>
Или друг
пример
: даден човек лесно изпада в нетърпение, когато е принуден да чака.
А с него израстват и онези вътрешни способности, които водят до висшето познание. Напредвайки в тази област, окултният ученик постепенно сам започва да определя по какъв начин трябва да му въздействуват впечатленията на външния свят. Например, той чува дума, с която някой иска да го нарани или раздразни. Преди неговото окултно обучение, тази дума би постигнала целта си. Но сега, след като е поел пътя на окултното обучение, той е в състояние да лиши тази дума от нейното отровно жила, преди тя да е проникнала в неговото съзнание.
Или друг пример: даден човек лесно изпада в нетърпение, когато е принуден да чака.
След като е поел пътя на окултното обучение, в минутите на вътрешно спокойствие, той се изпълва до такава степен с усещането за пълното безсмислие на всеки вид нетърпение, че оттогава насища с това усещане всяко конкретно нетърпение. Нетърпението, което иначе би го завладяло, изчезва, и времето, което в първия случай би било пропиляно, сега се изпълва с полезни наблюдения, извършени по време на чакането.
към текста >>
71.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
На
пример
, той трябва да изслушва хора, които в известно отношение стоят много по-ниско от него, като заглушава чувство на лично превъзходство.
Ученикът трябва да се самонаблюдава особено внимателно, за да не проникват подобни чувства в дълбините на душата му.
Например, той трябва да изслушва хора, които в известно отношение стоят много по-ниско от него, като заглушава чувство на лично превъзходство.
Особено полезно е да се изслушват децата. Дори и най-мъдрият може да научи безкрайно много от тях. По този начин човек се научава да изслушва другите напълно безкористно, изключвайки своите лични мнения и чувства. И когато се научи да изслушва безкритично дори най-противоположните становища, колкото и "нелепи" да са те, постепенно той стига дотам, че се слива с вътрешната същност на другия човек.
към текста >>
72.
06. Б. ПРОСВЕТЛЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
На
пример
, по време на първите степени от Просветлението, окултният ученик следва да обърне внимание на своето чувство за състрадание към хората и животните, към своя усет за красотата на природния свят.
Във всеки случай е необходима голяма предпазливост и който не се съобразява с този факт, най-добре е да се откаже от по-нататъшни стъпки в окултното обучение. Окултният ученик не трябва да губи своята доброта, благородство и чувствителност към физическия свят. Напротив, в хода на окултното обучение, то непрекъснато развива своята нравствена сила, своята вътрешна чистота и дарбата си за наблюдение.
Например, по време на първите степени от Просветлението, окултният ученик следва да обърне внимание на своето чувство за състрадание към хората и животните, към своя усет за красотата на природния свят.
В противен случай, упражненията водят само до притъпяване на това чувство и на този усет. Сърцето би се вкоравило и човек би изпаднал в опасно положение.
към текста >>
73.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
С посочените два
пример
а трябваше да покажем как се достига просветление относно човешката природа.
С посочените два примера трябваше да покажем как се достига просветление относно човешката природа.
Но те са достатъчни, за да очертаят пътя, по който трябва да се върви. Ако човек постигне онази вътрешна тишина и онова вътрешно спокойствие, които са характерни за този вид наблюдения, той вече извършва и едно голямо душевно преобразяване. И скоро то стига дотам, че вътрешното обогатяване на душевния му живот внася увереност и спокойствие в неговото външно поведение. На свой ред тази външна промяна ще се отрази благотворно и в чисто душевен смисъл. Напредвайки, той все повече ще открива пътищата и средствата за опознаване на човешката природа, включително и за онези нейни качества, които остават скрити за физическите сетива.
към текста >>
На
пример
, изправен пред една опасност, той веднага трябва да породи в себе си усещането: Моят страх не ми помага в нищо; аз просто не бива да го допускам до себе си; аз съм длъжен само да мисля за това, което следва да направя.
Например, изправен пред една опасност, той веднага трябва да породи в себе си усещането: Моят страх не ми помага в нищо; аз просто не бива да го допускам до себе си; аз съм длъжен само да мисля за това, което следва да направя.
Той трябва да стигне дотам, че "изпитването на страх" и "липсата на смелост", в които по-рано често е изпадал, да се превърнат за него в напълно невъзможни неща. Чрез себевъзпитание в тази насока, човек развива строго определени сили, от които той има нужда, ако се стреми към Посвещение. Както физическият човек се нуждае от силата на нервната система, за да си служи със своите физически сетива, така и душевния човек се нуждае от онази сила, която се развива единствено в смелите и неустрашими натури.
към текста >>
74.
08. ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Човек не може да я изучи, както прави това на
пример
с чуждите езици.
Окултната писменост се открива на душата, когато тя вече е постигнала един или друг вид духовни възприятия. Защото в духовния свят тази писменост е един постоянен факт.
Човек не може да я изучи, както прави това например с чуждите езици.
Ясновиждащото познание развива в душата една особена сила, благодарение на която човек се усеща подтикнат да разгадава тайните и Съществата на духовния свят, също както разчита знаците на една или друга писменост. Може да се случи така, че тази сила и свързаното с нея "изпитание" да се пробудят спонтанно в хода на душевното развитие. Но до целта се стига по-сигурно, ако се следват указанията на опитни окултни изследователи, разполагащи с изпитана техника за дешифриране на окултната писменост.
към текста >>
Така чрез второто "изпитание" той трябва да покаже, че ръководен не от тези правила, е способен да действува със същата увереност, с която на
пример
един държавен служител изпълнява своите служебни задължения.
При посочената степен на Посвещение съществува задължения, които не се определят от външни мотиви. Окултният ученик се ръководи не от външни обстоятелства, а от онези правила, до които достига благодарение на "тайния" език.
Така чрез второто "изпитание" той трябва да покаже, че ръководен не от тези правила, е способен да действува със същата увереност, с която например един държавен служител изпълнява своите служебни задължения.
За тази цел окултното обучение поставя пред кандидата определена задача. Той трябва да се справи с нея, благодарение на опитностите, които е натрупал в хода на Подготовката и Просветлението. А това, което той трябва да извърши, ще узнае с помощта на усвоените от него писмени знаци. Ако разпознае своите задължения и ако действува съобразно тях, тогава той е издържал изпитанието.
към текста >>
Съвсем не е достатъчно той да знае за тях; по най-естествен начин те трябва да станат неизбежна съставна част от живота му, каквито са на
пример
храната и водата за обикновения човек.
Второто "питие", което се предлага на Посветения, е "питието на спомена". С негова помощ той постига онази способност, която му позволява непрекъснато да се докосва до по-висшите духовни тайни. За тази цел обикновената памет не е достатъчна. Човек трябва да стане едно цяло с висшите истини.
Съвсем не е достатъчно той да знае за тях; по най-естествен начин те трябва да станат неизбежна съставна част от живота му, каквито са например храната и водата за обикновения човек.
Те трябва да се превърнат в цел на обучението, в навик. Върху тях не трябва да се разсъждава в обикновения смисъл на думата; те следва да изразяват себе си чрез самия човек и да протичат в него, подобно на жизнените процеси в неговия организъм. Така в духовен смисъл, Посветеният все повече се приближава до това, което природата е направила от него във физическия смисъл.
към текста >>
75.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Нека да си представим на
пример
, че някой ни нанася обида.
Макар и наглед незначителни, тези прости правила са от голямо значение.
Нека да си представим например, че някой ни нанася обида.
Преди окултното обучение, ние веднага бихме насочили нашите чувства срещу въпросната личност и гняв би изпълнил душите ни. Но при окултният ученик, тези обстоятелства веднага пробуждат следната мисъл:
към текста >>
Нека се обърнем към един
пример
.
Мъдрецът първо се научава да вниква в законите на света и чак тогава неговите желания се превръщат в сила, готови да се осъществят в действие.
Нека се обърнем към един пример.
Вероятно мнозина биха жела ли да научат от собствен опит нещо за живота си преди своето раждане. Подобно желание остава напълно безцелно и безрезултатно, докато съответният индивид не вникне антропософски в законите за самата същност на вечността, докато не разпростре своето познание и то в най-дълбоките му и интимни форми върху тези закони. Ако обаче той действително овладее този вид познание, и едва тогава се устреми по-нататък, неговите облагородени и пречистени желания ще му бъдат от несъмнена полза.
към текста >>
Ако на
пример
даден човек ме дразни с нещо, той изпраща в околния душевен свят точно определен душевен поток.
Когато изпадам в гняв или раздразнение, аз издигам една бариера в околния душевен свят и неговите душевни сили, предназначени за изграждането на моите духовни възприемателни органи, вече не достигат до мен.
Ако например даден човек ме дразни с нещо, той изпраща в околния душевен свят точно определен душевен поток.
Докато съм раздразнен, аз не мога да виждам този поток. Моят гняв го прикрива. От друга страна, не бива да смятам, че ако укротя моя гняв, пред мен веднага ще се разиграе някакво душевно (астрално) явление. Защото за тази цел е необходимо още преди това у мен да е развито един вид душевно зрение, един вид душевно око. Наченки на такова око съществува у всеки човек обаче те остават в зародишното си състояние, ако той продължава да се поддава на гняв и раздразнение.
към текста >>
Нека с помощта на един
пример
вземем в съображение следното.
Друга пречка за окултното възпитание се оказва всичко, което човек говори, без да го е подложил на основна проверка в своите мисли.
Нека с помощта на един пример вземем в съображение следното.
Когато някой ми казва нещо и съм готов да възразя, всъщност аз трябва в много по-голяма степен да се съобразя с неговото мнение и чувство, дори с неговите предразсъдъци, а не винаги да налагам моето становище по обсъждания въпрос.
към текста >>
И все пак този, който предприема своите упражнения всред едно обкръжение, изпълнено само с егоистични интереси, ангажирано изцяло на
пример
със съвременната борба за съществуване, трябва да знае, че това обкръжение активно влияе върху изграждането на неговите душевни органи.
Тук е уместно да споменем и нещо за обкръжението, всред което е редно да се извършват окултните упражнения. Естествено, за повечето хора външните условия са различни.
И все пак този, който предприема своите упражнения всред едно обкръжение, изпълнено само с егоистични интереси, ангажирано изцяло например със съвременната борба за съществуване, трябва да знае, че това обкръжение активно влияе върху изграждането на неговите душевни органи.
Разбира се вътрешните закони, формиращи тези органи са достатъчно силни, за да се противопоставят на всякакви вредни влияния. Както дори и най-неподходящите условия не биха могли да превърнат лилията в бодил, така и душевните очи не могат да се превърнат в нещо различно от това, за което са предназначени, независимо от грубо егоистичната атмосфера на нашите модерни градове. Но при всички обстоятелства, препоръчително е за окултният ученик да прекарва известно време всред тихото спокойствие, прелестта и вътрешното достойнство на природата. Особено благотворно се отразява върху окултното обучение, ако то изцяло протича всред зеления растителен свят, всред огрените от Слънцето планински вериги или всред чудния трепет на простодушието. Такава среда довежда вътрешните духовни органи до една хармония, която никога не може да възникне в модерните градове.
към текста >>
В определени случаи на
пример
, някой може да е напреднал изключително много в окултния път.
В определени случаи например, някой може да е напреднал изключително много в окултния път.
Той може, така да се каже, да се намира само миг преди отварянето на неговите душевни очи, на неговите духовни уши; и тогава той има щастието да се носи над спокойните или може би разярени водни маси, така че завесата пред душевните очи пада и той внезапно става виждащ. В други случаи човек също е стигнал толкова напред, че тази завеса просто сама очаква да бъде свалена, например от тежък удар на съдбата. Ако за обикновения човек подобен удар би довел до пълно изчерпване на неговата сила и до заглушаване на неговата енергия, за окултният ученик всичко това е начало на Просветлението. Трети очаква с търпение и живее дълги години без някакъв видим резултат. Внезапно спокойното съзерцание в тихата му стая се нарушава и около него се разлива духовна светлина; стените изчезват и стават душевно прозрачни; един нов свят се открива пред неговите вече виждащи очи, или прозвучава за неговите вече отворени духовни уши.
към текста >>
В други случаи човек също е стигнал толкова напред, че тази завеса просто сама очаква да бъде свалена, на
пример
от тежък удар на съдбата.
В определени случаи например, някой може да е напреднал изключително много в окултния път. Той може, така да се каже, да се намира само миг преди отварянето на неговите душевни очи, на неговите духовни уши; и тогава той има щастието да се носи над спокойните или може би разярени водни маси, така че завесата пред душевните очи пада и той внезапно става виждащ.
В други случаи човек също е стигнал толкова напред, че тази завеса просто сама очаква да бъде свалена, например от тежък удар на съдбата.
Ако за обикновения човек подобен удар би довел до пълно изчерпване на неговата сила и до заглушаване на неговата енергия, за окултният ученик всичко това е начало на Просветлението. Трети очаква с търпение и живее дълги години без някакъв видим резултат. Внезапно спокойното съзерцание в тихата му стая се нарушава и около него се разлива духовна светлина; стените изчезват и стават душевно прозрачни; един нов свят се открива пред неговите вече виждащи очи, или прозвучава за неговите вече отворени духовни уши.
към текста >>
76.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
На
пример
чувствените желания биват възприемани под формата на тъмно-червени излъчвания.
У всеки, който съзнателно практикува описаните по-горе упражнения за постигане на свръхсетивни познания, настъпват известни промени в неговия душевен организъм или в т.н. астрално тяло. Астралното тяло е възприемаемо само от ясновидеца. Можем да го сравним с един малко или много светещ духовно-душевен облак, в чийто център се намира физическото тяло на човека*.(*Астралното тяло на човека е подробно описано в моята "Теософия"). В астралния организъм стават видими по духовен път човешките инстинкти, желания, страсти и представи.
Например чувствените желания биват възприемани под формата на тъмно-червени излъчвания.
Една чиста и благородна мисъл се проявява под формата на червено-виолетово излъчване.
към текста >>
Нека да прибегнем до помощта на следния
пример
, взет от свръхсетивния, а от обикновения живот.
Често пъти в началото на своето обучение, окултните ученици са изненадани колко "нелюбопитни" са учителите спрямо техните опитности и изживявания. За учениците би било най-добре, ако те изобщо не споменават нищо за своите опитности и не обсъждат друго, освен лекотата или трудностите в провежданите упражнения. Защото окултно подготвеният наставник разполага с коренно различни средства за преценка на техния напредък. Когато учениците директно описват своите изживявания, въпросните 8 листа от 16 листния лотосов цвят се втвърдява, вместо да се развиват в подвижни и живи форми.
Нека да прибегнем до помощта на следния пример, взет от свръхсетивния, а от обикновения живот.
Да предположим, че научавам една новина и веднага си съставям определено мнение по съответния въпрос.
към текста >>
Между другото ще отбележим, че в хода на окултното обучение никога едното сетиво не се развива без другото, така че
пример
ът има само илюстративна стойност.
Ясновидецът, разполагащ с този духовно-душевен орган, усеща как от фигурите, които той възприема, се излъчва душевна топлина и душевен хлад. Нека да си представим, че един ясновидец е развил сам 16-листния, но не и 12-листния лотосов цвят. В този случай той би свързал доброжелателната мисъл само с гореописаните фигури. Ако е развил и двата свръхсетивни органа, той забелязва също и онова излъчване на тази мисъл, което оприличихме на душевна топлина.
Между другото ще отбележим, че в хода на окултното обучение никога едното сетиво не се развива без другото, така че примерът има само илюстративна стойност.
Благодарение на 12-листния лотосов цвят, ясновидецът стига и до едно много по-дълбоко разбиране за същността на природните процеси. Всичко, което е сродно с израстването и развитието, излъчва душевна топлина; всичко, което носи в себе си увяхване, разрушение и смърт, излъчва душевен хлад. Изграждането на свръхсетивните органи става по следния начин.
към текста >>
Той може, на
пример
, да се издигне до един много фин усет за състоянието на другите души и да ги избягва или мрази.
Ако те бъдат пренебрегнати, лотосовите цветове израстват в уродлив вид. Ето защо, дори и при появата на ясновидство, изброените душевни качества в този случай могат да се манифестират не като "добри", а като "зли" сили. И тогава човек може да стане особено нетолерантен, боязлив и преизпълнен с антипатия спрямо своето обкръжение.
Той може, например, да се издигне до един много фин усет за състоянието на другите души и да ги избягва или мрази.
Поради душевният хлад, който усеща от противоположните мнения, той престава да ги зачита, или се отнася към тях с явна враждебност. Ако към всичко казано се прибави спазването на известни предписания, които окултните ученици получават само устно от окултните учители, настъпва значително ускоряване в развитието на лотосовите цветове.
към текста >>
Нека вземем следния
пример
: даден човек пътува с влак и е погълнат от една мисъл.
Нека вземем следния пример: даден човек пътува с влак и е погълнат от една мисъл.
Внезапно тази мисъл взема съвършено друга посока. Той си припомня някакво събитие, станало преди много години и го свързва със сегашната мисъл. Обаче той изобщо не забелязва, че през прозореца е зърнал нечие лице, имащо голяма прилика с някого, който е взел участие в споменатото събитие. До неговото съзнание стига не гледката от прозореца, а нейното последствие. Ето защо смята, че всичко му е "хрумнало от само себе си".
към текста >>
Случва се на
пример
, някой да не понася даден цвят; обаче той съвсем не си дава сметка, че причината е в неговия училищен възпитател който го е измъчвал преди много години, облечен в костюм със същия цвят.
Обаче той изобщо не забелязва, че през прозореца е зърнал нечие лице, имащо голяма прилика с някого, който е взел участие в споменатото събитие. До неговото съзнание стига не гледката от прозореца, а нейното последствие. Ето защо смята, че всичко му е "хрумнало от само себе си". И колко подобни случаи има в живота. Колко много фактори се намесват в него, за които само сме чели или слушали, без да са обхванати от нашето съзнание.
Случва се например, някой да не понася даден цвят; обаче той съвсем не си дава сметка, че причината е в неговия училищен възпитател който го е измъчвал преди много години, облечен в костюм със същия цвят.
Безброй илюзии в нашия живот се основават на такива несъзнателни асоциации. Много неща се отпечатват върху душата, без тя да ги фиксира в съзнанието.
към текста >>
Ако на
пример
изпитва известна антипатия към нещо и някого, той я обуздава и търси съзнателен отговор, обясняващ неговите чувства.
В този смисъл той трябва да бъде особено внимателен към своя мисловен живот. Обучението изисква, да си избере определена мисъл и да доразвива само онези логически следствия, които извлича от нея в пълна будност и напълно свободно. Тук обикновените и случайни хрумвания нямат място. Ако пожелае да свърже една мисъл с друга, той внимателно ще проследи откъде и как е възникнала втората мисъл. Но той отива още по-нататък.
Ако например изпитва известна антипатия към нещо и някого, той я обуздава и търси съзнателен отговор, обясняващ неговите чувства.
По този начин в душевният му живот се намесват все по-малко несъзнателни елементи. 10листният лотосов цвят постига своята правилна форма, само чрез такава строга самодисциплина.
към текста >>
Така се открояват, на
пример
, човешките таланти и душевните способности, както и скритите сили и качества на природния свят.
Духовният живот на окултният ученик трябва да протича в атмосфера на непрекъснато внимание; нещата, към които не иска или не трябва да насочва своето внимание, остават встрани. Към подобна строга самодисциплина се прибави една или друга медитация, извлечена от указанията на Духовната Наука, лотосовият цвят в стомашната област постепенно узрява и това, което описаните свръхсетивни органи по-рано възприемаха само като форми и топлина сега се изпълва с духовна светлина и с цветове.
Така се открояват, например, човешките таланти и душевните способности, както и скритите сили и качества на природния свят.
По този начин цветната аура на живите същества става видима; околният свят се променя и ни показва своята душевна страна.
към текста >>
Ако на
пример
някой избягва една чувствена наслада, с цел да се пречисти, това лишение му помага само ако тялото не е принудено да страда.
Окултният ученик спокойно може да се довери на своята чувственост, понеже тя е достатъчно пречистена и не може да му попречи с нищо. Той вече не е длъжен да обуздава своите страсти, защото те сами по себе си следват пътя на доброто. Докато човек изпитва нужда да се изтезава и самобичува, той не може да се издигне над определената степен от окултното обучение. В окултизма няма стойност нито една добродетел, която се постига с външна принуда. Ако човек е измъчван от низши желания, независимо дали те са от телесно или от душевно естество, това винаги смущава неговото окултно обучение, дори и да им се противопоставя с всички сили.
Ако например някой избягва една чувствена наслада, с цел да се пречисти, това лишение му помага само ако тялото не е принудено да страда.
Оказа се, че тялото желае тази наслада и въздържанието е без никаква стойност. В последния случай може би е по-добре, ако човек временно се откаже от преследваната цел и изчака по-благоприятни обстоятелства, дори и това да стане в следващото му прераждане. Често пъти съзнателният отказ е много по-голямо постижение от напразните усилия да напреднем при явно неподходящи условия.
към текста >>
Сега на
пример
словото на Буда и на Евангелията му въздействуват по съвсем нов начин и го пронизват с едно благочестие, каквото по-рано той изобщо не е изпитвал.
Сега например словото на Буда и на Евангелията му въздействуват по съвсем нов начин и го пронизват с едно благочестие, каквото по-рано той изобщо не е изпитвал.
Защото тяхното слово вече следва движенията и ритмите, които окултният ученик сам е изградил вътре в себе си. Сега той непосредствено знае, че хора като Буда или евангелисти поднасят на света не своите откровения, а онези, които се изливат в душите им от самата същност на нещата.
към текста >>
Благодарение на 16-листния лотосов цвят на
пример
, той съзира определени духовни форми, принадлежащи на един по-висш свят.
След като човек изгради етерното си тяло според описания начин, пред него се открива един съвършено нов живот. Сега окултното обучение трябва да му осигури съвсем точно подбрани напътствия, за да се ориентира в новите условия.
Благодарение на 16-листния лотосов цвят например, той съзира определени духовни форми, принадлежащи на един по-висш свят.
Но той трябва да си даде ясна сметка за техните различия с оглед на конкретните предмети или Същества, които са го породили. Първото обстоятелство, което той може да констатира, е че в известен смисъл някои от тези форми се намират под силното влияние на неговите собствени мисли и усещания, докато други форми изобщо не се влияят, или се влияят твърде слабо. Някои форми се променят веднага, щом наблюдателя, разглеждайки ги, си мисли: "ето, това е красиво", а после в хода на съзерцанието, си казва: "а сега, това е нещо полезно".
към текста >>
Ако на
пример
в астралния свят различим едно число, трябва да го четем обратно: Ако там то е 265, в действителност то е 562.
След като пристъпи в тези нови области, човек трябва да си наложи и нов начин на мислене. Защото, дори и проявленията на душевния живот да се манифестира като част от външния свят, те са в същото време и отражение на това, което те действително представляват.
Ако например в астралния свят различим едно число, трябва да го четем обратно: Ако там то е 265, в действителност то е 562.
Ако там разчитаме една сфера, ние я виждаме сякаш се намираме в нейния център. Тези вътрешни възприятия трябва да бъдат предавани съвсем точно. Душевните качества също изглеждат като отразени в обратна форма. Едно желание, отправено към външния свят, се проявява като образ, който се придвижва към лицето, изпитващо това желание. Желания и страсти, произлизащи от низшата природа на човека, могат да приемат животински образи, които се нахвърлят върху човека.
към текста >>
77.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако на
пример
съм възпитател и моят възпитаник не се развива според желаният от мен идеал, не трябва да се настройвам срещу детето, а срещу самия себе си.
Второто Условие предполага, окултният ученик да изживява себе си като една част от цялостния живот. От изпълнението на това условие зависи изключително много. Разбира се, всеки може да го изпълнява по свой индивидуален начин.
Ако например съм възпитател и моят възпитаник не се развива според желаният от мен идеал, не трябва да се настройвам срещу детето, а срещу самия себе си.
И тогава съм длъжен да стана едно цяло с детето, и то дотакава степен, че да се запитам: "Дали пропуските на детето не са всъщност последици от моите лични недостатъци? " Вместо да насочвам недоволството си срещу него, сега аз ще размисля какво трябва да направя, за да може в бъдеще детето да отговори по-добре на моите изисквания.
към текста >>
Сега вече аз се обръщам,
пример
но към един престъпник по съвършено друг начин, отколкото по-рано.
Подобен усет на нещата постепенно променя у човека целия му начин на мислене.
Сега вече аз се обръщам, примерно към един престъпник по съвършено друг начин, отколкото по-рано.
Вече съм сдържан в моята преценка и си казвам: "Аз също съм само един човек като него. И може би единствено възпитанието, което съм получил, ме е предпазило от неговата съдба! " И тогава бързо стигам до мисълта, че този мой събрат би бил съвсем друг, ако учителите, работили с мен биха се занимавали и с него. Аз просто съм получил нещо, което му е било от казано; моето благополучие аз дължа само на обстоятелството, че той е лишен от него.
към текста >>
78.
12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Друг
пример
: Някой сънува, че бяга от своя преследвач и изпитва силен страх.
Друг пример: Някой сънува, че бяга от своя преследвач и изпитва силен страх.
При събуждането се установява, че има пристъпи на сърцебиене. Пълният с трудносмилаема храна стомах лесно предизвиква страшни сънища. Различните процеси, които се разиграват около спящия, също намират съответен символичен израз в неговите сънища. Звуците на стенния часовник могат да породят образа на войскова част, маршируваща под ритъма на барабаните. Един падащ стол може да предизвика твърде драматичен сън, в който шумът се възприема като изстрел.
към текста >>
Скоро настъпва и друга последица: сънищата на окултния ученик вече не са както по-рано неподвластни на разума; сега те приемат известен порядък, какъвто на
пример
будното съзнание упражнява над човешките представи и усещания.
Скоро настъпва и друга последица: сънищата на окултния ученик вече не са както по-рано неподвластни на разума; сега те приемат известен порядък, какъвто например будното съзнание упражнява над човешките представи и усещания.
Все повече изчезва разликата между будното и сънищното съзнание. Сънуващият е буден, в пълния смисъл на тази дума; а това означава, че се чувствува господар на своите символични представи. Докато сънува, човек фактически пребивава в един свят, който е съвсем различен от света на неговите физически сетива. Преди да е развил духовните възприемателни органи, човек може да си изгради за този свят само неправилни и объркани представи и той би се открил пред човека по същия начин, както сетивния свят се открива пред едно същество, което разполага единствено с наченки на своята зрителна система. Ето защо човек не може да различава в този свят нищо друго, освен отражения от обикновения живот.
към текста >>
А спрямо низшия Аз той получава усещането, сходно на това на сетивния човек спрямо даден инструмент или, на
пример
, превозно средство.
Следващата му задача е, така да се каже, вътрешно да израсне в този висш Аз да гледа на него като на своята истинска същност и да ръководи поведението си в съответствие с него. Той все повече се прониква от представата и живото усещане: моето физическо тяло, което по-рано наричах мой "Аз", е само инструмент на висшия Аз.
А спрямо низшия Аз той получава усещането, сходно на това на сетивния човек спрямо даден инструмент или, например, превозно средство.
Както в последния случай, пътуващият в една кола съвсем няма да я причисли към своя "Аз", дори и да казва "аз пътувам", така и окултистът, казвайки: "аз отивам към вратата", всъщност мисли: "аз придвижвам моето тяло към вратата". Този начин на изразяване се превръща в нещо самопонятно, така че окултният ученик нито за миг не губи здравата опора на физическия свят и доверието си към него. Ако окултният ученик не иска да се превърне в мечтател или фантаст, с по-висшето си съзнание той трябва да обогати и улесни, а не да спъва своя живот във физическия свят, както например постъпва този, който предприема едно дълго пътуване не пеш, а с влак.
към текста >>
Ако окултният ученик не иска да се превърне в мечтател или фантаст, с по-висшето си съзнание той трябва да обогати и улесни, а не да спъва своя живот във физическия свят, както на
пример
постъпва този, който предприема едно дълго пътуване не пеш, а с влак.
Следващата му задача е, така да се каже, вътрешно да израсне в този висш Аз да гледа на него като на своята истинска същност и да ръководи поведението си в съответствие с него. Той все повече се прониква от представата и живото усещане: моето физическо тяло, което по-рано наричах мой "Аз", е само инструмент на висшия Аз. А спрямо низшия Аз той получава усещането, сходно на това на сетивния човек спрямо даден инструмент или, например, превозно средство. Както в последния случай, пътуващият в една кола съвсем няма да я причисли към своя "Аз", дори и да казва "аз пътувам", така и окултистът, казвайки: "аз отивам към вратата", всъщност мисли: "аз придвижвам моето тяло към вратата". Този начин на изразяване се превръща в нещо самопонятно, така че окултният ученик нито за миг не губи здравата опора на физическия свят и доверието си към него.
Ако окултният ученик не иска да се превърне в мечтател или фантаст, с по-висшето си съзнание той трябва да обогати и улесни, а не да спъва своя живот във физическия свят, както например постъпва този, който предприема едно дълго пътуване не пеш, а с влак.
към текста >>
Той може на
пример
, ясно да долови астралната разлика между едно пространство, изпълнено с примитивни хора и друго, където преобладават по-високо издигнати индивиди.
За духовно- възприемателните органи всички тези сили приемат определени форми и цветове за физическите очи. В тази фаза на обучението си, окултния ученик вижда не само кристала или растението, но в кристала или растението, но и съответствуващите им духовни сили. Той вижда животинските и човешки инстинкти не само като отделни жизнени прояви, но и като конкретни процеси, като обекти, аналогични на масите и столовете във физическия свят. Цялата инстинктивна природа на едно животно или един човек се превръща в астрален облак, в аура, която го заобикаля отвсякъде. В хода на своето по-нататъшно развитие, ясновидецът започва да възприема неща, които са напълно недостъпни за физическите сетива.
Той може например, ясно да долови астралната разлика между едно пространство, изпълнено с примитивни хора и друго, където преобладават по-високо издигнати индивиди.
В една болница не само физическата, но и духовната атмосфера е различна от тази на балната зала. Търговският град има астрална атмосфера, различна от университетския град. Първоначално възприемателните възможности на ясновидеца за подобни процеси са сравнително слаби; към тях той се отнася така, както сънищното съзнание на сетивния човек се отнася към будното му съзнание. Обаче постепенно той се пробужда напълно и в тази нова област.
към текста >>
На
пример
силното желание, насочено към даден предмет поражда едно отражение, освен формите, които са самото желание предизвикани в астралния свят.
По време на човешкия физически живот, тези астрални форми не могат да бъдат възприемани отчетливо, защото физическия живот просто ги заглушава.
Например силното желание, насочено към даден предмет поражда едно отражение, освен формите, които са самото желание предизвикани в астралния свят.
Ако обаче желанието бъде задоволено чрез постигането на този предмет, или ако е налице поне възможността за такова задоволяване, отражението ще бъде твърде неясно. То ще се прояви в пълния размер едва след смъртта на човека, когато душата в съответствие със своята природа продължава да изгаря в това желание, но без да може да го задоволи, понеже липсват както предмета, така и физическите сетива. Човекът, отдаден предимно на сетивните изживявания, ще изпитва например гастрономически удоволствия. Обаче възможността да ги задоволи ще липсва, просто защото сетивния орган на вкуса е изчезнал. Като последица идва това, че желанието поражда един особено активен астрален образ, който измъчва душата.
към текста >>
Човекът, отдаден предимно на сетивните изживявания, ще изпитва на
пример
гастрономически удоволствия.
По време на човешкия физически живот, тези астрални форми не могат да бъдат възприемани отчетливо, защото физическия живот просто ги заглушава. Например силното желание, насочено към даден предмет поражда едно отражение, освен формите, които са самото желание предизвикани в астралния свят. Ако обаче желанието бъде задоволено чрез постигането на този предмет, или ако е налице поне възможността за такова задоволяване, отражението ще бъде твърде неясно. То ще се прояви в пълния размер едва след смъртта на човека, когато душата в съответствие със своята природа продължава да изгаря в това желание, но без да може да го задоволи, понеже липсват както предмета, така и физическите сетива.
Човекът, отдаден предимно на сетивните изживявания, ще изпитва например гастрономически удоволствия.
Обаче възможността да ги задоволи ще липсва, просто защото сетивния орган на вкуса е изчезнал. Като последица идва това, че желанието поражда един особено активен астрален образ, който измъчва душата. Тази опитност чрез астралните образи на низшите желания след смъртта наричаме "изживявания в царството на душите". Те изчезват, когато душата се пречисти от всички желания, характерни за физическия свят. Едва тогава душата се издига в една по-висша област, която наричаме "духовен свят".
към текста >>
79.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Когато на
пример
в съзнанието му изниква определена представа, по чисто природна закономерност към нея се присъединява дадено чувство или някакво волево решение.
н. "опасности". Впрочем в по-фините тела на окултния ученик действително настъпват големи промени. Те са свързани с определени еволюционни процеси в трите основни сили на душата: волята, чувствата и мисленето. Преди окултното обучение, тези три сили се намират в точно определени съотношения, поддържани от висши космически закони. Човекът не може да си позволи произвол в своята воля, чувства и мислене.
Когато например в съзнанието му изниква определена представа, по чисто природна закономерност към нея се присъединява дадено чувство или някакво волево решение.
Влизайки в непроветрена стая, отваряме прозореца. Чувайки името си се обръщаме към този, който го произнася, долавяйки лоша миризма, изпитваме неприятно чувство. Такива са елементарните зависимости и асоциации между мислене, чувства и воля. Ако обгърнем с поглед човешкия живот, ще установим, че всичко в него се основава на подобни зависимости. Дори сме склонни да считаме живота на един човек за "нормален", само ако там констатираме такива зависимости между мислене, чувства и воля, каквито са вложени в законите на самата човешка природа.
към текста >>
В разрез с тези закони би се поставил на
пример
човек, ако лошата миризма предизвиква у него приятно чувство, или ако не отговори на зададен въпрос.
Влизайки в непроветрена стая, отваряме прозореца. Чувайки името си се обръщаме към този, който го произнася, долавяйки лоша миризма, изпитваме неприятно чувство. Такива са елементарните зависимости и асоциации между мислене, чувства и воля. Ако обгърнем с поглед човешкия живот, ще установим, че всичко в него се основава на подобни зависимости. Дори сме склонни да считаме живота на един човек за "нормален", само ако там констатираме такива зависимости между мислене, чувства и воля, каквито са вложени в законите на самата човешка природа.
В разрез с тези закони би се поставил например човек, ако лошата миризма предизвиква у него приятно чувство, или ако не отговори на зададен въпрос.
към текста >>
На
пример
силата, която е вложена във волята, може да действува върху определени процеси и Същества от духовния свят, но може и да ги възприема.
Едва чрез това преобразяване на своята вътрешна същност, човек може да влезе в съзнателна връзка с определени свръхсетивни сили и Същества. Налице е дълбоко сродство между неговите собствени душевни сили и част от силите на Космоса.
Например силата, която е вложена във волята, може да действува върху определени процеси и Същества от духовния свят, но може и да ги възприема.
Обаче тя може това едва след като е станала душевно свободна и независима от връзките си с чувствата и волята. След като тази зависимост е прекъсната волята е свободна и се насочва навън. Така стоят нещата и със силите на чувствата и на мисленето.
към текста >>
При волевият човек на
пример
, според горните закони, мисленето и чувствата действуват уравновесяващо и не позволяват на прекалено силната воля да стигне до някои нежелателни крайности.
Първата Опасност може да настъпи, когато асоциативните връзки бъдат разкъсани, преди висшето познание да е напреднало дотам, че да поддържа свободно и хармонично взаимодействие между трите основни но вече разделени сили на душата. Защото по правило, в дадена възраст, трите основни сили на човека не са еднакво напреднали в своето развитие. При един човек мисленето има надмощие над чувствата и волята; при друг преобладават чувствата, при трети волята. Докато хармоничното действие на трите сили остава подчинено на космическите закони, преобладаването на една или друга от тях не може да има вредни последици.
При волевият човек например, според горните закони, мисленето и чувствата действуват уравновесяващо и не позволяват на прекалено силната воля да стигне до някои нежелателни крайности.
Ако обаче този волеви човек поеме пътя на окултното обучение, уравновесяващото влияние на чувствата и мисленето спира, и волевите изблици стават неудържими. В случай, че контролът от страна на висшето съзнание е недостатъчен да поддържа равновесие и хармония, необузданата воля тръгва по свои собствени пътища. Тя започва непрекъснато да тиранизира човека. Мисленето и чувствата изпадат в пълна безпомощност, а волята сграбчва човека и размахва своя бич над него. Ражда се едно брутално човешко същество, което неуморно крачи от едно безсмислено действие към друго.
към текста >>
80.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
И без това разумни изследователи вярваха, че е трябвало още по-рано да напуснат тази почва, както на
пример
починалият на младини В. Х.
Те искаха да докажат, че чрез нея не може да бъде обяснено нищо. Говориха за безсилие на “естествения подбор”. По-нататък в последните години де Врис можа чрез опити да докаже, че съществуват напълно скокообразни изменения на една жива форма в друга (мутации). Така бе разклатено също и това, което дарвинистите считаха за здрав символ на вярата, че формите на растенията и на животните се изменят постепенно. Под нозете все повече изчезваше почвата, върху която бе градено в течение на десетилетия.
И без това разумни изследователи вярваха, че е трябвало още по-рано да напуснат тази почва, както например починалият на младини В. Х.
Ролф, който в своята книга: “Биологичните проблеми като сравнение за развитието на една рационална етика” заяви още в 1884 година: “Дарвиновият принцип на борбата за съществуване става приемлив чрез въвеждането на ненаситността. Защото само тогава имаме обяснение за факта, че създанието, винаги където му е възможно, поема повече, отколкото се нуждае за запазване на съществуването си, и че то нараства прекалено много, където му се удава случай за това... Докато за дарвиниста не съществува никаква борба за съществуване навсякъде там, където съществуването на създанието не е застрашено, за мене борбата е вездесъща. Тя първично е борба за живот, една борба за умножение на живота, обаче не борба за съществуване”.
към текста >>
81.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Те на
пример
не изчисляваха както ние, усвоявайки си определени правила, които след това да прилагат.
Техните познания и техните технически изкуства, цялата тяхна култура беше различна от това, което може да се наблюдава днес. Ако се върнем в миналото, в първите времена на атлантското човечество, ние ще намерим духовни способности, които са напълно различни от нашите. Логическият ум, комбинативното мислене, върху които почива всичко, което днес се създава, напълно липсваха на първите атлантци. В замяна на това те имаха високо развита памет. Тази памет беше една от техните най-изтъкнати духовни способности.
Те например не изчисляваха както ние, усвоявайки си определени правила, които след това да прилагат.
През атлантските времена “таблицата на умножението” беше нещо съвършено непознато. Никой не запомняше на ум, че 3 х 4 прави 12. За да се справи в случай, когато трябваше да направи една такава сметка, той насочваше мисълта си към други подобни случаи. Той си спомняше, как е било в предишните случаи. Трябва да изясним, че винаги, когато в едно същество се развие една нова способност, една стара способност изгубва своята сила и яснота.
към текста >>
Докато на
пример
атлантците доведоха до особено високо развитие паметта и всичко, което е свързано с нея, в настоящето арийците имат задачата да развият мисловната способност и това, което й принадлежи.
По-голямата част от населението на Атлантида премина в упадък и само от една малка част от него произхождат така наречените арийци, към които принадлежи нашето днешно културно човечество. Според наименованията дадени от духовната наука, лемурийци, атлатци и арийци са коренни раси на човечеството. Ако си представим две такива коренни раси предхождащи лемурийците и две последващи арийците в бъдеще, получаваме всичко 7 коренни раси. Винаги едната предхожда другата по начина, както бе посочено по-горе относно лемурийците, атлантците и арийците. И всяка коренна раса има физически и духовни качества, които са напълно различни от предхождащите.
Докато например атлантците доведоха до особено високо развитие паметта и всичко, което е свързано с нея, в настоящето арийците имат задачата да развият мисловната способност и това, което й принадлежи.
към текста >>
Фактът, че въпреки това живееше в определена култура, на
пример
имаше оръдия, строежи и т.н., той не дължеше на своята собствена способност да образува представи, а на една духовна сила в себе си, която, ако можем да употребим този израз, беше инстинктивна.
Първата подраса на атлантците се разви от една много напреднала и способна да се развива част на лемурийците. При последните дарбата на паметта се прояви в нейните най-първи наченки и то само в последното време на тяхното развитие. Можем да си представим, че един лемуриец наистина можеше да си образува представи за това, което изживяваше, но той веднага забравяше, каквото си беше представил.
Фактът, че въпреки това живееше в определена култура, например имаше оръдия, строежи и т.н., той не дължеше на своята собствена способност да образува представи, а на една духовна сила в себе си, която, ако можем да употребим този израз, беше инстинктивна.
Само че при това не трябва да си представяме днешния инстинкт на животните, а инстинкт от друго естество.
към текста >>
Към тези чувства принадлежи на
пример
, привързаността към изживяното в миналото.
В теософските източници първата подраса на атлантците е наречена рмоахали. Паметта на тази подраса беше насочена предимно към породените от сетивата живи впечатления. Цветовете, които окото беше виждало, тоновете, които ухото беше чувало, действаха след това продължително време в душата. Това се дължи на факта, че рмоахалите развиха чувствата, които техните лемурийски прадеди още не познаваха.
Към тези чувства принадлежи например, привързаността към изживяното в миналото.
към текста >>
82.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Ето защо тук трябва да премълчим една част от това, което е записано в Хрониката Акаша./ Към такива познания принадлежи на
пример
огънят с неговото приложение за човешки нужди.
Ние можем да разберем напълно това, което ставаше в онези времена само когато знаем, че развитието на мисловната способност, започвайки от петата атлантска подраса, имаше като последствие и нещо друго. От определена страна хората бяха стигнали дотам, да притежават знания и изкуства, които нямаха непосредствена връзка с това, което гореспоменатият Ману трябваше да счита за своя същинска задача. На тези познания и изкуства първоначално им липсваше религиозният характер. Те бяха придобити от хората така, че те не можеха да мислят за нищо друго, освен да ги поставят в служба на тяхната собствена полза, на техните лични нужди.*... /* За сега не е позволено да се съобщава открито за произхода на тези познания и изкуства.
Ето защо тук трябва да премълчим една част от това, което е записано в Хрониката Акаша./ Към такива познания принадлежи например огънят с неговото приложение за човешки нужди.
През първите атлантски времена човекът не се нуждаеше от огъня, защото той можеше да си служи с жизнената сила. Обаче колкото по-малко той беше в състояние да си служи с тази сила в течение на времето, толкова повече трябваше да се научи да си изработва оръдия, инструменти от така наречените неживи неща. За целта му служеше използването на огъня. Подобно беше и с другите сили. Човекът се беше научил да си служи с такива природни сили, без да осъзнава техния божествен произход.
към текста >>
Ако по-рано човекът беше принуден да се счита като член на божественото ръководство на света, от което му идваше като дар на
пример
владеенето на жизнената сила, без да има нужда да използва мисловната си способност, сега той можеше да използва също и природните сили, без да насочва мисълта към Божественото.
И така трябваше и да бъде. Човекът не биваше чрез нищо да бъде принуден да отнася към божествения ред тези неща, стоящи в услуга на неговата мисловна способност. Напротив, той трябваше да прави това доброволно в своите мисли. И така намерението на Ману беше насочено към това, да доведе хората дотам, че те самостоятелно, изхождайки от една вътрешна потребност да свързват такива неща с висшия миров ред. Хората можеха, така да се каже, да избират, дали да прилагат придобитите познания за чисто лично ползване или в религиозна служба на един по- висш свят.
Ако по-рано човекът беше принуден да се счита като член на божественото ръководство на света, от което му идваше като дар например владеенето на жизнената сила, без да има нужда да използва мисловната си способност, сега той можеше да използва също и природните сили, без да насочва мисълта към Божественото.
Не всички хора, които Ману беше събрал около себе си, бяха узрели за такова решение, а само една малка част от тях. И само от числото на тези последните Ману действително можа да образува зародиша на новата раса. Той се оттегли с тези така избрани хора, изолира се, за да ги развие по-нататък, докато останалите се смесиха с другите хора. От тези така избрани малко на брой хора, които Ману събра около себе си, произхожда след това всичко, което съставлява и до днес истинските прогресивни зародиши на петата коренна раса. Ето защо също е обяснимо, че две характерни черти преминават през цялото развитие на тази пета коренна раса.
към текста >>
83.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Можеше да повдигне на
пример
извънредно големи товари чрез простото развитие на волята.
Той разбираше даже физическите и химическите сили на неживите неща. Когато градеше нещо, той не се нуждаеше да изчислява носещата сила на дървеното стебло и теглото на един строителен камък; той с поглед преценяваше доколко може да носи едно стебло, къде трябваше да бъде поставен камъкът съобразно с неговото тегло. Така лемуриецът строеше без инженерно изкуство от силата на своята представа, действаща със сигурността на един вид инстинкт. И при това той до голяма степен владееше своето тяло. Чрез просто усилие на волята той можеше да закали своята ръка, когато беше необходимо.
Можеше да повдигне например извънредно големи товари чрез простото развитие на волята.
Ако по-късно на атлантеца служеше неговата власт над жизнената сила, на лемуриеца служеше овладяването на волята. Той беше родения маг – нека този израз да не бъде криво разбран – във всички области на по-нисшите човешки работи.
към текста >>
На
пример
момичетата бяха излагани на бурята, за да почувствуват спокойно нейната страшна красота; те трябваше без страх да гледат борбите на мъжете, проникнати само от чувството за мощта и силата, които виждаха пред себе си.
Това, което Хрониката Акаша показва по отношение на това възпитание на децата, надминава всичко, което съвременният човек може да обрисува в най-смелата си фантазия. Понасянето на горещина до изгарящ пек, пробождането на тялото с остри предмети бяха съвсем обикновени процедури. Различно беше възпитанието на момичетата. Също и женските деца бяха закалявани; обаче всичко останало беше така устроено, че децата да развиват една силна фантазия.
Например момичетата бяха излагани на бурята, за да почувствуват спокойно нейната страшна красота; те трябваше без страх да гледат борбите на мъжете, проникнати само от чувството за мощта и силата, които виждаха пред себе си.
Чрез това при тях се развиваха заложбите за мечтание, за фантазиране; тези качества бяха особено високо ценени. И тъй като не съществуваше памет, тези заложби не можаха също и да се изродят. Съответните сънищни и фантазни представи съществуваха само дотогава, докато беше налице съответният външен повод. Вследствие на това те се кореняха във външните неща. Те не се изгубваха в бездънна почва.
към текста >>
На
пример
пещерите, които изполваха, те само ги преобразяваха, снабдяваха ги с такива прибавки, от които се нуждаеха.
С изключение на последните времена, лемурийците нямаха жилища в нашия смисъл. Те пребиваваха там, където самата природа даваше възможност за това.
Например пещерите, които изполваха, те само ги преобразяваха, снабдяваха ги с такива прибавки, от които се нуждаеха.
По- късно те самите си изграждаха такива пещери в земята и при такива строежи развиваха голяма сръчност. Ние не бива да мислим, че лемурийците не са изграждали също и изкуствени постройки. Само че тези постройки не служеха за жилища. Те произхождаха на първо време от нуждата да се даде на природните неща една произведена от човека форма. Могилите бяха така преустроени, че човекът изпитваше радост, удоволствие от тяхната форма.
към текста >>
84.
ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Поради това той трябваше да съобразява и всички свои действия с външните условия, на
пример
с движението на Слънцето и Луната.
Това разделяне стана бавно и постепенно. Дълго време преди неговото същинско проявяване хората се развиваха така, че един индивид се раждаше повече с мъжки характерни черти, друг повече с женски характерни черти. Но при всеки човек имаше също и противоположните полови характерни черти, така че беше възможно да става самооплождане. Обаче това не беше възможно по всяко време, а зависеше от влиянията на външните условия в определени сезони. Изобщо за много неща човекът до висока степен зависеше от такива външни условия.
Поради това той трябваше да съобразява и всички свои действия с външните условия, например с движението на Слънцето и Луната.
Но това не ставаше съзнателно, а се извършваше по начин, който трябва да наречем инстинктивен. С това вече обърнахме вниманието към душевния живот на тогавашния човек.
към текста >>
Когато на
пример
човекът преминаваше от по-студено в по-топло пространство, в душата му изникваше един цветен образ.
Останалият душевен живот протичаше съвършено различно отколкото по-късно. В душата живееха образи, а не представи за външните неща.
Когато например човекът преминаваше от по-студено в по-топло пространство, в душата му изникваше един цветен образ.
Обаче този цветен образ нямаше нищо общо с някой външен предмет. Той произлизаше от една вътрешна сила, родствена с волята. Такива образи постоянно изпълваха душата. Всичко това може да се сравни само с изплуването и изчезването на сънищните представи на човека. Само че тогава образите бяха закономерни.
към текста >>
Средно развитият човек изпитваше на
пример
страх, и в неговата душа изникваше грозен, тъмен образ.
При тях този душевен живот нямаше инстинктивен характер. Това, което възприемаха чрез слуха и осезанието, бяха по-дълбоки тайни на природата, които те можеха съзнателно да тълкуват. В бученето на вятъра, в шумоленето на дърветата на тях им се разкриваха законите, мъдростта на природата. А в образите на тяхната душа бяха дадени не само отраженията на външния свят, а копия на духовните сили на света. Те възприемаха не сетивни неща, а духовни същества.
Средно развитият човек изпитваше например страх, и в неговата душа изникваше грозен, тъмен образ.
Свръхчовешките същества получаваха чрез тези образи съобщение, откровение от духовните същества на света. На тях природните процеси им се явяваха не като мъртви природни закони както на днешните учени, а като дела на духовни същества. Външната действителност не съществуваше още, защото не съществуваха никакви външни сетива, но на по-висшите същества им се разкриваше духовната действителност. Духът се вливаше в тях, както в телесното око на днешния човек Слънцето изпраща своите лъчи.
към текста >>
85.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
На
пример
в следващите глави ще се види, как напълно се изяснява въпросът за “произхода на злото” и за много други неща, които са неясни.
Духовната наука почива само върху опитността и тя не прекрачва своеволно границите на тази опитност. Някои хора биха искали да изследват това, което е било “съвсем в началото на света” или “защо всъщност Бог е създал света”. За окултния изследовател преди всичко се касае за това, че на определена степен на познанието такива въпроси изобщо не бива да се задават. Защото по време на духовната опитност, на човека се разкрива всичко, което му е необходимо за изпълнение на неговото предопределение върху нашата планета. Който търпеливо израства в работата и в опитностите на духовния изследовател, той ще види, че с постепенното постигане на духовна опитност, човек напълно задоволява копнежа си за отговор на всички въпроси, които го вълнуват.
Например в следващите глави ще се види, как напълно се изяснява въпросът за “произхода на злото” и за много други неща, които са неясни.
Тук съвсем не се казва, че човекът никога не ще може да получи отговор на въпросите за “произхода на света” и други подобни. Той ще може. Но за да може, той първо трябва да мине през познанията, които се разкриват в най-близките духовни опитности. Тогава той ще разбере, че трябва да поставя тези въпроси по друг начин, различен от този, по които това е ставало досега.
към текста >>
Един художник на
пример
знае, защо съответният стил изисква тук една права линия и др.п.. Този, който избира стила за своята къща, не съзнава, може би, това “защо”.
Иначе те произлизат от едно празно мечтателство и фантазия и не могат никога да се осъществят. Всички велики идеали на мировата история са произлезли в най-широкия смисъл от ясновидското познание. Защото в крайна сметка всички велики идеали произхождат от великите окултни изследователи или посветени, а по-обикновените хора, които сътрудничат за изграждането на човечеството, се насочват – или съзнателно или повечето пъти несъзнателно – към определените от окултните изследователи задачи. Всичко несъзнателно в крайна сметка има своя произход в нещо съзнателно. Зидарят строи една къща без непременно да знае нещата, които са известни на други хора, които са определили мястото, на което трябва да бъде построена къщата, стила, в който трябва да бъде изградена и т.н.. Но и зад това определяне на мястото и на стила стои нещо, което от своя страна е несъзнателно за определителите, а е съзнателно за други или е било съзнателно.
Един художник например знае, защо съответният стил изисква тук една права линия и др.п.. Този, който избира стила за своята къща, не съзнава, може би, това “защо”.
Също така е и с великите процеси в развитието на света и на човечеството. Зад тези, които работят в една определена област, стоят по-висши и по-съзнателни работници и така стълбата на съзнателността върви нагоре и надолу. Зад всекидневния човек стоят изобретателите, хората на изкуството и т. н.. Зад тези последните стоят окултно-научните посветени, а зад тях стоят свръхчовешките същества. Само това прави разбираемо развитието на света и на човечеството, когато човек е наясно върху факта, че обикновеното човешко съзнание е само една форма на съзнанието и че съществуват по-висши и по-низши форми.
към текста >>
И затова е важно да посочим тук с
пример
и такива други степени на съзнанието.
Също както няма качествена разлика в положението „ляво” и „дясно”. Ако човек отиде малко “надясно”, тогава нещата, които по-рано са били надясно, остават наляво. Така е и със степените на съзнанието, които стоят „по-високо” или „по-ниско” от обикновеното човешко съзнание. Когато самият човек се развие по-високо, тогава неговите отношения се изменят спрямо другите състояния на съзнанието. Обаче тези изменения са свързани именно с неговото развитие.
И затова е важно да посочим тук с примери такива други степени на съзнанието.
към текста >>
Такива
пример
и ни се предлагат на
пример
при пчелното семейство или при онази величествена държавна същност, при онова величествено държавно устройство в един мравуняк.
Такива примери ни се предлагат например при пчелното семейство или при онази величествена държавна същност, при онова величествено държавно устройство в един мравуняк.
Съвместното действие на отделните видове насекоми (женски, мъжки, работници) става по съвършено закономерен начин. И разпределението на работите между отделните категории може да бъде назовано само като израз на пълноценна мъдрост. Това, което се получава тук, също така е резултат на едно съзнание, както действията на човека във физическия свят (техника, изкуство, държава и т.н.) са резултат на неговото съзнание. Само че съзнанието, което стои в основата на пчелното семейство или мравешкото общество не може да бъде намерено в същия физически свят, в който съществува обикновеното човешко съзнание. За да покажем положението на нещата, можем да се изразим по следния начин.
към текста >>
В приведените
пример
и пред нас имаме същества, които са съзнателни в другите светове и проникват във физическия свят само чрез техните физически органи отделните пчели и мравки.
Не, тук напротив ние трябва да си кажем: За да намерим подреждащата същност на пчелното семейство или на мравешкия народ, ние не можем да останем в света, в който пчелите или мравките живеят с тяхното физическо тяло. “Съзнателният дух” при тях трябва да се търси в един друг свят. Същият съзнателен дух, който при човека живее във физическия свят, за горепосочените колонии трябва да се търси в един свръхсетивен свят. Ако човекът би могъл да се издигне със своето съзнание в този свръхсетивен свят, той би могъл да поздрави там „духа на мравките” или „духа на пчелите” в пълна съзнателност като свои сестрински същества. Ясновидецът действително може това.
В приведените примери пред нас имаме същества, които са съзнателни в другите светове и проникват във физическия свят само чрез техните физически органи отделните пчели и мравки.
Но напълно е възможно едно такова съзнание, като това на пчелното семейство или на мравуняка, да е било в предишните времена на неговото развитие вече във физическия свят, както сегашното човешко съзнание, обаче след това е възлязло и е оставило във физическия свят само изпълнителните органи, а именно отделните мравки и пчели. Подобно нещо действително ще се случи в хода на развитието и с човека. То даже е станало по определен начин при ясновидците вече в настоящето. Фактът, че съзнанието на днешния човек работи във физическия свят, почива на това, че неговите физически частици – мозъчните и нервни клетки – стоят в съвършено определена връзка едни с други. Това, което бе изнесено в “Как се постигат познания за висшите светове?
към текста >>
Би трябвало да приведем още много
пример
и, ако бихме искали да покажем, как под човека и над човека съществуват и други същества.
За духовния изследовател в основата на общите, пълни с мъдрост действия, които се проявяват в съвместния живот на членовете на един народ или на една раса, също лежи едно съзнание. Чрез духовното изследване ние намираме това съзнание също така в един друг свят, какъвто е случаят при пчелното семейство или при мравуняка. Само че за това “съзнание на народа или на расата” не съществуват никакви органи във физическия свят, а тези органи се намират в така наречения астрален свят. Както съзнанието на пчелното семейство извършва своята работа чрез физическите пчели, така извършва своята работа и съзнанието на народа чрез или с помощта на астралните тела на принадлежащите на народа хора. В тези “духове на народа и на расата” пред нас ние имаме един съвършено друг вид същества, различни от човешкото същество и от това на пчелното семейство.
Би трябвало да приведем още много примери, ако бихме искали да покажем, как под човека и над човека съществуват и други същества.
Нека обаче приведените примери бъдат достатъчни, за да послужат за увод към намиращите се в следващото изложение пътища за развитието на човека. Защото собственият ход на развитието на човека може да бъде разбран само тогава, когато вземем под внимание, че той се развива заедно със съществата, чиито съзнания се намират в един друг свят, различен от неговия собствен свят. Това, което става в неговия свят, също зависи от такива същества, притежаващи други степени на съзнанието и поради това може да бъде разбрано само във връзка с тях.
към текста >>
Нека обаче приведените
пример
и бъдат достатъчни, за да послужат за увод към намиращите се в следващото изложение пътища за развитието на човека.
Чрез духовното изследване ние намираме това съзнание също така в един друг свят, какъвто е случаят при пчелното семейство или при мравуняка. Само че за това “съзнание на народа или на расата” не съществуват никакви органи във физическия свят, а тези органи се намират в така наречения астрален свят. Както съзнанието на пчелното семейство извършва своята работа чрез физическите пчели, така извършва своята работа и съзнанието на народа чрез или с помощта на астралните тела на принадлежащите на народа хора. В тези “духове на народа и на расата” пред нас ние имаме един съвършено друг вид същества, различни от човешкото същество и от това на пчелното семейство. Би трябвало да приведем още много примери, ако бихме искали да покажем, как под човека и над човека съществуват и други същества.
Нека обаче приведените примери бъдат достатъчни, за да послужат за увод към намиращите се в следващото изложение пътища за развитието на човека.
Защото собственият ход на развитието на човека може да бъде разбран само тогава, когато вземем под внимание, че той се развива заедно със съществата, чиито съзнания се намират в един друг свят, различен от неговия собствен свят. Това, което става в неговия свят, също зависи от такива същества, притежаващи други степени на съзнанието и поради това може да бъде разбрано само във връзка с тях.
към текста >>
86.
ЗА ПРОИЗХОДА НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Сега трябва да си представим, че развитието на човека и на неговото небесно тяло не протича така постепенно, както на
пример
преминаването на човека през възрастта на бозайниче, през детската възраст и т.
Сега трябва да си представим, че развитието на човека и на неговото небесно тяло не протича така постепенно, както например преминаването на човека през възрастта на бозайниче, през детската възраст и т.
н., където едно състояние преминава в другото повече или по-малко незабелязано.
към текста >>
87.
ЗЕМЯТА И НЕЙНОТО БЪДЕЩЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
На Луната, а също и през време на повтарящите се степени на Земята, в неговата душа възникваше на
пример
един цветен образ, когато съответен предмет се приближаваше до него.
Това е онова състояние на съзнанието, в което човекът се намира сега. Преди обаче да стигне до него, той и заедно с него цялата Земя трябваше да измине три по-малки цикли, (така наречените в теософската литература “кръгове”), трябваше да повтори едно след друго Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние. Сега човекът живее в четвъртия Земен цикъл. Той е минал вече средата на този цикъл. На тази степен на съзнанието човекът възприема сънищноподобно вече не само образи, които възникват в неговата душа като въздействия на заобикалящата го среда, а пред него се появяват предмети “навън в пространството”.
На Луната, а също и през време на повтарящите се степени на Земята, в неговата душа възникваше например един цветен образ, когато съответен предмет се приближаваше до него.
Цялото му съзнание се състоеше от такива вълнуващи се нагоре и надолу образи, звуци и т. н. Едва при настъпването на четвъртото състояние на съзнанието багрите се появяват вече не само в душата, а върху един външен пространствено ограничен предмет, тонът не е вече само едно вътрешно прозвучаване в душата, а вън в пространството звучи един предмет. Ето защо в духовната наука това четвъртото, Земно състояние на съзнанието се нарича предметно съзнание. Това съзнание се разви бавно и постепенно в течение на развитието, като постепенно се родиха физическите сетивни органи и направиха по този начин възприемаеми най-разнообразните сетивни свойства на външните предмети. А освен развитите още сега сетива, съществуват в зародиш и други, които ще се развият в следващите епохи на Земята и ще покажат сетивния свят в още по-голямо разнообразие.
към текста >>
На
пример
това, което днес ясновидецът вижда около себе си като един вид светлинен и цветен облак, обгръщащ физическите човешки тела, като така наречена “аура”, то ще се превърне по-късно във физическа форма; и други сетивни органи, различни от днешните, ще дадат на бъдещия човек способността да възприема други форми.
Обаче когато тук се казва, че още сега ясновидецът развива в себе си състояния на съзнанието, до които ще напредне в бъдеще цялото човечество, това трябва да се разбира с известно ограничение. Ясновидецът днес развива едно виждане всред душевния свят, което в бъдеще ще се появи при човека по един физически начин. Но това бъдещо физическо състояние на човека ще бъде вярно копие на съответните днешни душевни състояния на ясновидеца. Самата Земя ще се развие и чрез това в нейните бъдещи физически обитатели ще се явят форми, съвършено различни от сегашните; но тези физически форми се подготвят в днешните душевни и духовни форми.
Например това, което днес ясновидецът вижда около себе си като един вид светлинен и цветен облак, обгръщащ физическите човешки тела, като така наречена “аура”, то ще се превърне по-късно във физическа форма; и други сетивни органи, различни от днешните, ще дадат на бъдещия човек способността да възприема други форми.
Обаче ясновидецът вижда именно духовните първообрази на по-късните сетивни същества (например аурата), вижда ги още днес със своите духовни сетива. За него е възможно да хвърли поглед в бъдещето, обаче за тази особеност ще бъде много трудно да се даде една представа чрез нашия съвременен език.
към текста >>
Обаче ясновидецът вижда именно духовните първообрази на по-късните сетивни същества (на
пример
аурата), вижда ги още днес със своите духовни сетива.
Обаче когато тук се казва, че още сега ясновидецът развива в себе си състояния на съзнанието, до които ще напредне в бъдеще цялото човечество, това трябва да се разбира с известно ограничение. Ясновидецът днес развива едно виждане всред душевния свят, което в бъдеще ще се появи при човека по един физически начин. Но това бъдещо физическо състояние на човека ще бъде вярно копие на съответните днешни душевни състояния на ясновидеца. Самата Земя ще се развие и чрез това в нейните бъдещи физически обитатели ще се явят форми, съвършено различни от сегашните; но тези физически форми се подготвят в днешните душевни и духовни форми. Например това, което днес ясновидецът вижда около себе си като един вид светлинен и цветен облак, обгръщащ физическите човешки тела, като така наречена “аура”, то ще се превърне по-късно във физическа форма; и други сетивни органи, различни от днешните, ще дадат на бъдещия човек способността да възприема други форми.
Обаче ясновидецът вижда именно духовните първообрази на по-късните сетивни същества (например аурата), вижда ги още днес със своите духовни сетива.
За него е възможно да хвърли поглед в бъдещето, обаче за тази особеност ще бъде много трудно да се даде една представа чрез нашия съвременен език.
към текста >>
Но за да може на
пример
да стане това, което той иска от едно такова свръхсетивно същество, това същество трябва да постави в движение собствените си сили по негова подбуда.
Следващото състояние на съзнанието, до което човекът ще се развие върху една по-нататъшна планета, наречена в духовната наука “Венера”, ще се различава от предишното чрез това, че тогава душата сама ще може да създава не само образи, а и предмети и същества. Това ще стане при себесъзнателното предметно съзнание или свръхфизическо съзнание. Чрез образното съзнание човекът ще може да възприема нещо от свръхсетивните същества и неща и ще може да влияе върху тези същества и неща чрез пробуждането на своето образно мислене.
Но за да може например да стане това, което той иска от едно такова свръхсетивно същество, това същество трябва да постави в движение собствените си сили по негова подбуда.
Следователно човекът ще бъде господар над образите и чрез тези образи той ще може да предизвиква въздействия. Обаче той не ще бъде господар на самите сили. Когато ще се развие неговото себесъзнателно предметно съзнание, той ще стане господар също и над творческите сили на други светове. Той не само ще възприема същества и ще влияе върху тях, а самият той ще ги създава.
към текста >>
88.
ЖИВОТЪТ НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Лесно можем да дадем
пример
и за сънищни изживявания в трите случая.
Така трябва да разбираме и Лунното съзнание, когато го сравняваме със съня изпълнен със сънища. Това е така нареченото образно съзнание, което човекът постига на Луната. Подобието се състои в това, че както при Лунното така и при сънищното съзнание вътре в съществото възникват образи, които имат известно отношение към нещата и съществата на външния свят. Обаче тези образи не са както при съвременния буден човек копия на тези неща и същества. Сънищните образи са отзвуци от изживяванията през деня или символични изрази на процесите в света заобикалящ човека, който сънува, или това, което става вътре в личността, която има сънищата.
Лесно можем да дадем примери за сънищни изживявания в трите случая.
към текста >>
За втория случай имаме един
пример
, когато спящият сънува минаващ покрай него влак и когато се събуди забелязва, че тик-такането на часовника символично му се е представило като влака в съня му.
Първо всеки познава онези сънища, които не са нищо друго, освен разбъркани откъслечни картини от минали преживявания.
За втория случай имаме един пример, когато спящият сънува минаващ покрай него влак и когато се събуди забелязва, че тик-такането на часовника символично му се е представило като влака в съня му.
Като пример за третия вид сънищни образи можем да приемем, когато някои сънува, че се намира в помещение, в което горе на тавана пъплят грозни животинки и при събуждане му става ясно, че неговото главоболие символично се е изразило по този начин. – Ако от подобни разбъркани сънищни образи искаме да стигнем до една представа за Лунното съзнание, трябва да си изясним, че там също съществуваше характерът на образността, но на мястото на хаоса и произвола царуваше пълен порядък. Вярно е, че образите на Лунното съзнание имаха още по-малка прилика с предметите, към които се отнасят, отколкото сънищните образи, но в замяна на това съществуваше пълно съответствие между образа и предмета. Понастоящем в Земното развитие представата е копие на предмета, например представата “маса” е копие на самата маса. Това не е така при Лунното съзнание.
към текста >>
Като
пример
за третия вид сънищни образи можем да приемем, когато някои сънува, че се намира в помещение, в което горе на тавана пъплят грозни животинки и при събуждане му става ясно, че неговото главоболие символично се е изразило по този начин.
Първо всеки познава онези сънища, които не са нищо друго, освен разбъркани откъслечни картини от минали преживявания. За втория случай имаме един пример, когато спящият сънува минаващ покрай него влак и когато се събуди забелязва, че тик-такането на часовника символично му се е представило като влака в съня му.
Като пример за третия вид сънищни образи можем да приемем, когато някои сънува, че се намира в помещение, в което горе на тавана пъплят грозни животинки и при събуждане му става ясно, че неговото главоболие символично се е изразило по този начин.
– Ако от подобни разбъркани сънищни образи искаме да стигнем до една представа за Лунното съзнание, трябва да си изясним, че там също съществуваше характерът на образността, но на мястото на хаоса и произвола царуваше пълен порядък. Вярно е, че образите на Лунното съзнание имаха още по-малка прилика с предметите, към които се отнасят, отколкото сънищните образи, но в замяна на това съществуваше пълно съответствие между образа и предмета. Понастоящем в Земното развитие представата е копие на предмета, например представата “маса” е копие на самата маса. Това не е така при Лунното съзнание. Да предположим например, че лунният човек се приближава до нещо, което му е симпатично или благоприятно за него.
към текста >>
Понастоящем в Земното развитие представата е копие на предмета, на
пример
представата “маса” е копие на самата маса.
Първо всеки познава онези сънища, които не са нищо друго, освен разбъркани откъслечни картини от минали преживявания. За втория случай имаме един пример, когато спящият сънува минаващ покрай него влак и когато се събуди забелязва, че тик-такането на часовника символично му се е представило като влака в съня му. Като пример за третия вид сънищни образи можем да приемем, когато някои сънува, че се намира в помещение, в което горе на тавана пъплят грозни животинки и при събуждане му става ясно, че неговото главоболие символично се е изразило по този начин. – Ако от подобни разбъркани сънищни образи искаме да стигнем до една представа за Лунното съзнание, трябва да си изясним, че там също съществуваше характерът на образността, но на мястото на хаоса и произвола царуваше пълен порядък. Вярно е, че образите на Лунното съзнание имаха още по-малка прилика с предметите, към които се отнасят, отколкото сънищните образи, но в замяна на това съществуваше пълно съответствие между образа и предмета.
Понастоящем в Земното развитие представата е копие на предмета, например представата “маса” е копие на самата маса.
Това не е така при Лунното съзнание. Да предположим например, че лунният човек се приближава до нещо, което му е симпатично или благоприятно за него. Тогава в неговата душа възниква един светъл цветен образ; ако към него се приближи нещо вредно и несимпатично, тогава в него възниква един грозен, тъмен образ. Представата не е копие, а символ на предмета, който по напълно определен закономерен начин отговаря на предмета. Вследствие на това съществото, което имаше такава символична представа, можеше да подрежда според нея своя живот.
към текста >>
Да предположим на
пример
, че лунният човек се приближава до нещо, което му е симпатично или благоприятно за него.
Като пример за третия вид сънищни образи можем да приемем, когато някои сънува, че се намира в помещение, в което горе на тавана пъплят грозни животинки и при събуждане му става ясно, че неговото главоболие символично се е изразило по този начин. – Ако от подобни разбъркани сънищни образи искаме да стигнем до една представа за Лунното съзнание, трябва да си изясним, че там също съществуваше характерът на образността, но на мястото на хаоса и произвола царуваше пълен порядък. Вярно е, че образите на Лунното съзнание имаха още по-малка прилика с предметите, към които се отнасят, отколкото сънищните образи, но в замяна на това съществуваше пълно съответствие между образа и предмета. Понастоящем в Земното развитие представата е копие на предмета, например представата “маса” е копие на самата маса. Това не е така при Лунното съзнание.
Да предположим например, че лунният човек се приближава до нещо, което му е симпатично или благоприятно за него.
Тогава в неговата душа възниква един светъл цветен образ; ако към него се приближи нещо вредно и несимпатично, тогава в него възниква един грозен, тъмен образ. Представата не е копие, а символ на предмета, който по напълно определен закономерен начин отговаря на предмета. Вследствие на това съществото, което имаше такава символична представа, можеше да подрежда според нея своя живот. – Следователно, душевният живот на някогашния човек протичаше в образи, които си приличат с настоящите сънища по беглия, летлив символичен характер, но те се различават от тях чрез съвършената им закономерност.
към текста >>
89.
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Така на
пример
Духовете на формата извършват в това време определена работа също и върху телата на растенията и животните и т.н..
Но при всичко това не трябва да си представяме, че кръгът на действие на споменатите духовете остава ограничен само в това, което бе охарактеризирано. Това са само главните направления на техните дейности. Като подчинени на всички тях навсякъде действат всевъзможни духовни същества.
Така например Духовете на формата извършват в това време определена работа също и върху телата на растенията и животните и т.н..
към текста >>
В настоящата степен на развитие само най-висшите човешки мисли – на
пример
математическите или моралните идеали – са изтъкани от веществото, което на описаната степен притежават всички същества.
Първо всичко, което вече по-рано съществуваше като растително, животинско и човешко царство, започна да се отделя в зародишно състояние от неразличимата маса. Първо като самостоятелни зародиши могат да се явят само прадедите на човека, върху висшето астрално тяло на които в предишния малък цикъл (кръг) бяха работили Духовете на личността. Всички други същества на минералното, растителното и животинското царство тук още не водят никакво самостоятелно съществуване, защото на тази степен всичко е още в онова висше духовно състояние, което се нарича “безформено” състояние или състояние Арупа.
В настоящата степен на развитие само най-висшите човешки мисли – например математическите или моралните идеали – са изтъкани от веществото, което на описаната степен притежават всички същества.
Това, което е по-низше от тези прадеди на човека, може да се яви само като дейност на едно по-висше същество. Така животните съществуват първо като състояние на съзнанието на Духовете на огъня, растенията като състояние на съзнанието на Духовете на сумрака. Минералите обаче имат двойно мисловно съществуване. Първо те съществуват като мисловни зародиши в гореспоменатите прадеди на човека и освен това като мисли в съзнанието на Духовете на формата. Също и висшият човек (Човекът-дух, Духът-живот и Духовното себе) съществува в съзнанието на Духовете на формата.
към текста >>
90.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
Да разгледаме на
пример
някаква част на човешкото физическо тяло,
пример
но най-горната част на костта на бедрото.
Вярно е, че в бъдеще астралното и етерното тяло ще достигнат едно високо съвършенство, обаче сега физическото тяло в неговото естество е по-съвършено отколкото астралното и етерното. Гореспоменатото заблуждение може да се роди само поради това, че физическото тяло на човека има общо с най-низшето Земно царство, с минералното царство. Етерното тяло на човека има общо с по-висшето растително царство, а астралното тяло с животинското царство. – Истина е, че човешкото физическо тяло се състои от същите вещества и сили, които се намират в обширното минерално царство; обаче начинът, по който тези вещества и сили действуват съвместно в човешкото тяло, е израз на мъдрост и съвършенство на неговия строеж. Ако някой се заеме да изучава този строеж не само със студения разум, а с цялата си чувствуваща душа, той скоро ще се убеди, че това е така.
Да разгледаме например някаква част на човешкото физическо тяло, примерно най-горната част на костта на бедрото.
Тази част съвсем не е просто масивно сглобяване на вещества, а е изградена по най-изкусен начин на гредички, които са подредени в различни посоки. Никакво съвременно инженерно изкуство не би могло да сглоби един мост или нещо подобно с такава мъдрост. Строежът на горната част на костта на бедрото надминава днес всяко съвършенство на човешката мъдрост. Тази кост е така мъдро изградена, за да може с най-малкото количество вещество чрез подреждането на гредичките да бъде постигната необходимата носеща сила за опора на горната част на човешкото тяло. За целта е използвано най-малкото количество вещества за да се понесе възможно най-голямото силово въздействие.
към текста >>
Да си представим на
пример
, че един такъв Лунен човек, – какъвто го описахме именно като състоящ се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, – би се приближил до едно друго Лунно същество.
Върху него са работили само Лунните сили. Чрез приемане на астралното тяло върху Луната човекът е добил способността за живот на усещанията, за вътрешен душевен живот. Като отражение на това, което става в заобикалящата го среда, човекът може да образува в своето астрално тяло образи. В известно отношение тези образи могат да се сравнят със сънищните образи на днешното човешко съзнание; само че са по-живи, по-пълни с багри и главното е, че те съответстват на процеси във външния свят, докато днешните сънищни образи са само отзвуци на всекидневния живот, или пък неясни символични отражения на вътрешни и външни процеси. Образите на Лунното съзнание отговаряха напълно на това, към което те се отнасяха във външния свят.
Да си представим например, че един такъв Лунен човек, – какъвто го описахме именно като състоящ се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, – би се приближил до едно друго Лунно същество.
Той не би могъл да възприеме това същество като пространствен предмет, защото това е станало възможно едва за Земното съзнание на човека; но в неговото астрално тяло би възникнал един образ, който в неговия цвят и форма съвсем точно би изразил, дали това друго същество храни симпатия или антипатия към този Лунен човек, дали то може да бъде за него полезно или опасно. Съобразно това Лунният човек можеше да насочва своето поведение точно според образите, които възникваха в неговото образно съзнание. Тези образи бяха за него съвършено средство за ориентиране. И физическият инструмент, от който се нуждаеше астралното тяло, за да влезе във връзка с по-низшите природни царства, беше включената във физическото тяло нервна система.
към текста >>
Най-близкостоящото до човека животинско царство е на
пример
онова, което беше изостанало назад още на Сатурн, но отчасти беше наваксало развитието на Слънцето и на Луната при неблагоприятни условия, така че на Земята то не беше стигнало така далеч както човека, но все пак имаше отчасти способността, такова, каквото беше, да приеме топла кръв.
По-горе споменахме, че не всички заложени на Сатурн човешки тела достигнаха целта, която им беше поставена и как на Слънцето, наред с човешкото царство в неговата тогавашна форма, се роди второ природно царство. Трябва да си представим сега, че на всяка една от следващите степени от развитието, на Слънцето, на Луната и на Земята постоянно оставаха същества зад целта, която трябваше да постигнат, и че благодарение на това възникнаха низшите природни царства.
Най-близкостоящото до човека животинско царство е например онова, което беше изостанало назад още на Сатурн, но отчасти беше наваксало развитието на Слънцето и на Луната при неблагоприятни условия, така че на Земята то не беше стигнало така далеч както човека, но все пак имаше отчасти способността, такова, каквото беше, да приеме топла кръв.
Топла кръв нямаше никое от природните царства преди Земната епоха. Съвременните студенокръвни (или с променлива топлина) животни и някои растения възникнаха чрез това, че определени същества от низшето Слънчево царство отново бяха изостанали зад степента, която другите същества на това царство достигнаха. Съвременното минерално царство възникна най-късно, а именно едва през време на Земната епоха.
към текста >>
Други органи, като на
пример
сърцето и съседните нему форми в известно отношение са в началото на тяхното развитие.
Други органи, като например сърцето и съседните нему форми в известно отношение са в началото на тяхното развитие.
Те едва в бъдеще ще доведат до развитие това, което в зародишно състояние се намира в тях. Духовно-научното схващане вижда именно в сърцето и неговото отношение към така нареченото кръвообръщение нещо съвършено различно от това, което вижда съвременната физиология, която в това отношение е зависима от напълно механистично-материалистични представи. Духовната наука успя да хвърли светлина върху факти, които са напълно познати на съвременната наука, за които обаче тази наука с нейните средства не може да даде задоволително обяснение. Анатомията показва, че мускулите на човешкото тяло в тяхното устройство са два вида. Има мускули, които в техните най-малки части представляват гладки снопчета, и такива, чиито най-малки части показват напречна набразденост.
към текста >>
Гладки са на
пример
мускулите на червата, които чрез правилните движения на перисталктиката изблъскват хранителната каша, без човешката воля да има някакво влияние върху тези движения.
Духовно-научното схващане вижда именно в сърцето и неговото отношение към така нареченото кръвообръщение нещо съвършено различно от това, което вижда съвременната физиология, която в това отношение е зависима от напълно механистично-материалистични представи. Духовната наука успя да хвърли светлина върху факти, които са напълно познати на съвременната наука, за които обаче тази наука с нейните средства не може да даде задоволително обяснение. Анатомията показва, че мускулите на човешкото тяло в тяхното устройство са два вида. Има мускули, които в техните най-малки части представляват гладки снопчета, и такива, чиито най-малки части показват напречна набразденост. Гладките мускули в тяхното движение общо взето са независими от човешката воля.
Гладки са например мускулите на червата, които чрез правилните движения на перисталктиката изблъскват хранителната каша, без човешката воля да има някакво влияние върху тези движения.
Гладки са по-нататък онези мускули, които се намират в ириса на окото. Тези мускули служат на движенията, чрез които зеницата на окото се разширява, когато то е изложено на по-малко количество светлина, и се стеснява, когато в окото прониква много светлина. Тези движения също са независими от човешката воля. Напречни са онези мускули, които стават посредници за движенията под влиянието на човешката воля; чрез тях например се движат ръцете и краката. От това общо устройство прави изключение сърцето, което също е един мускул.
към текста >>
Напречни са онези мускули, които стават посредници за движенията под влиянието на човешката воля; чрез тях на
пример
се движат ръцете и краката.
Гладките мускули в тяхното движение общо взето са независими от човешката воля. Гладки са например мускулите на червата, които чрез правилните движения на перисталктиката изблъскват хранителната каша, без човешката воля да има някакво влияние върху тези движения. Гладки са по-нататък онези мускули, които се намират в ириса на окото. Тези мускули служат на движенията, чрез които зеницата на окото се разширява, когато то е изложено на по-малко количество светлина, и се стеснява, когато в окото прониква много светлина. Тези движения също са независими от човешката воля.
Напречни са онези мускули, които стават посредници за движенията под влиянието на човешката воля; чрез тях например се движат ръцете и краката.
От това общо устройство прави изключение сърцето, което също е един мускул. В неговите движения през настоящото време на развитието сърцето също не се подчинява на човешката воля; въпреки това то е един напречен мускул. Духовната наука по свой начин обяснява причината за това. Така, както сега е устроено сърцето, то не ще остане завинаги такова. В бъдеще то ще има съвършено друга форма и различна от сега задача.
към текста >>
Тук трябваше да дадем предварително само някои
пример
и.
Цялото човешко физическо тяло с всички негови органи може да бъде разгледано по този начин духовно-научно.
Тук трябваше да дадем предварително само някои примери.
Съществуват духовнонаучна анатомия и физиология. И днешната анатомия и физиология в недалечно бъдеще ще бъдат обогатени чрез тях, да, те напълно ще се видоизменят.
към текста >>
На
пример
от гореизложеното би могъл да се направи следният извод: понеже в бъдеще човешките органи на размножението в тяхната днешна форма ще изгубят най-рано значение, те са придобили това значение също най-рано в миналото, те са следователно, така да се каже, най-старите органи на човешкото тяло.
Например от гореизложеното би могъл да се направи следният извод: понеже в бъдеще човешките органи на размножението в тяхната днешна форма ще изгубят най-рано значение, те са придобили това значение също най-рано в миналото, те са следователно, така да се каже, най-старите органи на човешкото тяло.
Обаче точно противоположното е вярно. Те са придобили тяхната настояща форма най-късно и ще я изгубят най-рано.
към текста >>
И по-старото изкуство, което беше запазило толкова много от преданията на мистериите: то представя на
пример
хермафродити с растително-подобни органи на размножението.
А също и на Земята, когато след включването на “Аза” човешкото физическо тяло се издигна до неговата настояща форма, някои органи все още носеха ясно изразен растителен характер. Не трябва да си представяме обаче, че тези органи изглеждаха точно както нашите днешни растения. Към тези органи принадлежат органите на размножението. Те още притежаваха растителен характер също и в началото на Земното развитие. Това се знаеше в мъдростта на древните мистерии.
И по-старото изкуство, което беше запазило толкова много от преданията на мистериите: то представя например хермафродити с растително-подобни органи на размножението.
Това са предтечи на човека, които още притежаваха старата форма на органите на размножението (бяха двуполови). Можем да видим например това при един хермафродит, изобразен в една от колекциите към Капитолеума в Рим. И когато хората ще прозрат някога тези неща, те ще познаят тогава също и истинската причина, например за съществуването на смокиновия лист при Ева. За някои древни изображения те ще приемат истинското обяснение, докато днешните обяснения произхождат от едно недоведено до край мислене. Покрай другото трябва само да отбележим, че гореспоменатият хермафродит притежава още и други растителни притурки.
към текста >>
Можем да видим на
пример
това при един хермафродит, изобразен в една от колекциите към Капитолеума в Рим.
Към тези органи принадлежат органите на размножението. Те още притежаваха растителен характер също и в началото на Земното развитие. Това се знаеше в мъдростта на древните мистерии. И по-старото изкуство, което беше запазило толкова много от преданията на мистериите: то представя например хермафродити с растително-подобни органи на размножението. Това са предтечи на човека, които още притежаваха старата форма на органите на размножението (бяха двуполови).
Можем да видим например това при един хермафродит, изобразен в една от колекциите към Капитолеума в Рим.
И когато хората ще прозрат някога тези неща, те ще познаят тогава също и истинската причина, например за съществуването на смокиновия лист при Ева. За някои древни изображения те ще приемат истинското обяснение, докато днешните обяснения произхождат от едно недоведено до край мислене. Покрай другото трябва само да отбележим, че гореспоменатият хермафродит притежава още и други растителни притурки. Когато е бил изработен, хората още са познавали преданието, че в прадревното минало определени човешки органи са преобразили растителния си характер в животински.
към текста >>
И когато хората ще прозрат някога тези неща, те ще познаят тогава също и истинската причина, на
пример
за съществуването на смокиновия лист при Ева.
Те още притежаваха растителен характер също и в началото на Земното развитие. Това се знаеше в мъдростта на древните мистерии. И по-старото изкуство, което беше запазило толкова много от преданията на мистериите: то представя например хермафродити с растително-подобни органи на размножението. Това са предтечи на човека, които още притежаваха старата форма на органите на размножението (бяха двуполови). Можем да видим например това при един хермафродит, изобразен в една от колекциите към Капитолеума в Рим.
И когато хората ще прозрат някога тези неща, те ще познаят тогава също и истинската причина, например за съществуването на смокиновия лист при Ева.
За някои древни изображения те ще приемат истинското обяснение, докато днешните обяснения произхождат от едно недоведено до край мислене. Покрай другото трябва само да отбележим, че гореспоменатият хермафродит притежава още и други растителни притурки. Когато е бил изработен, хората още са познавали преданието, че в прадревното минало определени човешки органи са преобразили растителния си характер в животински.
към текста >>
91.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
На
пример
при жителите на Атлантида беше развита способността на паметта.
Отговор: Действително нищо не се губи от способностите, които душата е придобила в нейното преминаване през дадена степен на развитието. Но когато се придобие една нова способност, придобитата по-рано приема нова форма. Тя не се проявява вече за самата нея, а като основа за една нова способност.
Например при жителите на Атлантида беше развита способността на паметта.
Съвременният човек действително може да си състави много слаба представа за това, което можеше да извърши паметта на един атлантец. Всичко, което се явява в нашата пета корена раса като един вид вродени представи, е било придобито най-напред чрез паметта през времето на Атлантида. Представите за пространство, време, числа и т.н. биха създавали съвършено други трудности, ако съвременният човек трябваше първо да ги изработва. Защото способността, която този съвременен човек трябва да усвои, е комбиниращият ум.
към текста >>
Бобърът би трябвало да преобрази своята способност интуитивно да създава своите изкусни постройки в нещо друго, ако на
пример
той би станал внезапно едно мислещо същество.
Представите за пространство, време, числа и т.н. биха създавали съвършено други трудности, ако съвременният човек трябваше първо да ги изработва. Защото способността, която този съвременен човек трябва да усвои, е комбиниращият ум. При атлантците не съществуваше логика. Но всяка придобита по-рано душевна способност трябва да промени формата си, да потъне под прага на съзнанието, когато трябва да бъде придобита нова.
Бобърът би трябвало да преобрази своята способност интуитивно да създава своите изкусни постройки в нещо друго, ако например той би станал внезапно едно мислещо същество.
– Атлантците също притежаваха способността по определен начин да владеят жизнената сила. Те строяха техните чудесни машини чрез тази сила. Но в замяна на това те не притежаваха нищо от това, което народите на петата коренна раса имат като дарба. При тях още не съществуваха митове и приказки. При хората принадлежащи към нашата раса, способността на атлантците да владеят жизнената сила се появи първо под маската на митологията.
към текста >>
Ако на
пример
един техник би могъл да върне назад метаморфозата на своята комбинираща способност, би се получило нещо, което можеше да върши атлантецът.
И под тази форма тя можа да стане основата за дейността на ума на нашата раса. Великите откриватели на нашата раса са превъплъщения на “ясновидците” от атлантската раса. В техните гениални хрумвания се проявява нещо, което има за основа нещо друго, което през време на тяхното атлантско въплъщение съществуваше в тях като сила творяща живот. Нашата логика, природознание, техника и т.н. израстват от една почва, която е била създадена през времето на Атлантида.
Ако например един техник би могъл да върне назад метаморфозата на своята комбинираща способност, би се получило нещо, което можеше да върши атлантецът.
Цялата римска юриспруденция беше една преобразувана способност на волята от едно далечно минало. При това самата воля остана на заден план и вместо самата да приеме форми, тя се преобрази във формите на мислите, които се проявяват в правните понятия. Чувството за красота при гърците е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните. Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът непосредствено използуваше за преобразуването на живите същества.
към текста >>
Нашето природознание води на
пример
до представи за причините на нещата.
Причината за това се крие в съвременните условия. Днес хората, които са по-напреднали в умственото си развитие, рано или късно от само себе си ще достигнат до определени представи, които по-рано са представлявали част от тайното познание. Те обаче биха усвоили тези представи в една атрофирана, карикатурна и вредна форма. Ето защо притежателите на тайното знание решиха да разкрият пред всички една част от тайното знание. Чрез това ще бъде дадена възможност появяващият се в културното развитие човешки прогрес да бъде преценяван с мярката на истинската мъдрост.
Нашето природознание води например до представи за причините на нещата.
Но без духовно-научно задълбочаване тези представи могат да бъдат само карикатури. Нашата техника достига до стадии на развитието, които могат да служат за благото на човечеството само тогава, когато душите на хората се задълбочат в смисъла на духовно-научното схващане за живота. Докато народите не притежаваха още нищо от модерното природознание и модерната техника, формата, под която най-висшите учения се предаваха в религиозни образи по един начин, говорещ само на чувствата, беше благотворна. Днес човечеството се нуждае от същите истини в една отговаряща на ума форма. Духовно-научният светоглед не е възникнал от някакъв произвол, а от разбирането на съвременните исторически факти.
към текста >>
92.
ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ, ПРОИЗХОЖДАЩИ ОТ ЕДНА МНИМА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
На
пример
при жителите на Атлантида беше развита способността на паметта.
Отговор: Действително нищо не се губи от способностите, които душата е придобила в нейното преминаване през дадена степен на развитието. Но когато се придобие една нова способност, придобитата по-рано приема нова форма. Тя не се проявява вече за самата нея, а като основа за една нова способност.
Например при жителите на Атлантида беше развита способността на паметта.
Съвременният човек действително може да си състави много слаба представа за това, което можеше да извърши паметта на един атлантец. Всичко, което се явява в нашата пета корена раса като един вид вродени представи, е било придобито най-напред чрез паметта през времето на Атлантида. Представите за пространство, време, числа и т.н. биха създавали съвършено други трудности, ако съвременният човек трябваше първо да ги изработва. Защото способността, която този съвременен човек трябва да усвои, е комбиниращият ум.
към текста >>
Бобърът би трябвало да преобрази своята способност интуитивно да създава своите изкусни постройки в нещо друго, ако на
пример
той би станал внезапно едно мислещо същество.
Представите за пространство, време, числа и т.н. биха създавали съвършено други трудности, ако съвременният човек трябваше първо да ги изработва. Защото способността, която този съвременен човек трябва да усвои, е комбиниращият ум. При атлантците не съществуваше логика. Но всяка придобита по-рано душевна способност трябва да промени формата си, да потъне под прага на съзнанието, когато трябва да бъде придобита нова.
Бобърът би трябвало да преобрази своята способност интуитивно да създава своите изкусни постройки в нещо друго, ако например той би станал внезапно едно мислещо същество.
– Атлантците също притежаваха способността по определен начин да владеят жизнената сила. Те строяха техните чудесни машини чрез тази сила. Но в замяна на това те не притежаваха нищо от това, което народите на петата коренна раса имат като дарба. При тях още не съществуваха митове и приказки. При хората принадлежащи към нашата раса, способността на атлантците да владеят жизнената сила се появи първо под маската на митологията.
към текста >>
Ако на
пример
един техник би могъл да върне назад метаморфозата на своята комбинираща способност, би се получило нещо, което можеше да върши атлантецът.
И под тази форма тя можа да стане основата за дейността на ума на нашата раса. Великите откриватели на нашата раса са превъплъщения на “ясновидците” от атлантската раса. В техните гениални хрумвания се проявява нещо, което има за основа нещо друго, което през време на тяхното атлантско въплъщение съществуваше в тях като сила творяща живот. Нашата логика, природознание, техника и т.н. израстват от една почва, която е била създадена през времето на Атлантида.
Ако например един техник би могъл да върне назад метаморфозата на своята комбинираща способност, би се получило нещо, което можеше да върши атлантецът.
Цялата римска юриспруденция беше една преобразувана способност на волята от едно далечно минало. При това самата воля остана на заден план и вместо самата да приеме форми, тя се преобрази във формите на мислите, които се проявяват в правните понятия. Чувството за красота при гърците е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните. Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът непосредствено използуваше за преобразуването на живите същества.
към текста >>
Нашето природознание води на
пример
до представи за причините на нещата.
Причината за това се крие в съвременните условия. Днес хората, които са по-напреднали в умственото си развитие, рано или късно от само себе си ще достигнат до определени представи, които по-рано са представлявали част от тайното познание. Те обаче биха усвоили тези представи в една атрофирана, карикатурна и вредна форма. Ето защо притежателите на тайното знание решиха да разкрият пред всички една част от тайното знание. Чрез това ще бъде дадена възможност появяващият се в културното развитие човешки прогрес да бъде преценяван с мярката на истинската мъдрост.
Нашето природознание води например до представи за причините на нещата.
Но без духовно-научно задълбочаване тези представи могат да бъдат само карикатури. Нашата техника достига до стадии на развитието, които могат да служат за благото на човечеството само тогава, когато душите на хората се задълбочат в смисъла на духовно-научното схващане за живота. Докато народите не притежаваха още нищо от модерното природознание и модерната техника, формата, под която най-висшите учения се предаваха в религиозни образи по един начин, говорещ само на чувствата, беше благотворна. Днес човечеството се нуждае от същите истини в една отговаряща на ума форма. Духовно-научният светоглед не е възникнал от някакъв произвол, а от разбирането на съвременните исторически факти.
към текста >>
93.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 1910
GA_13 Въведение в Тайната наука
На
пример
, той не би написал онези няколко изречения за човешката жлезна система, за човешката нервна система, които се намират в тази книга, ако не би бил в състояние да се опита и да говори върху тях по онзи начин, по който би ги третирал всеки съвременен учен от гледна точка на официалната наука.
В противен случай той изобщо не би се осмелил да напише тази книга. За свой неизменен принцип той прие да говори и пише само за такива неща в областта на Духовната Наука, за които е сигурен в начина, по който те могат да бъдат обяснени от съвременната наука. С това авторът не претендира, че подобен подход трябва да е задължителен за всички хора. Естествено, всеки човек е в правото си да съобщи или публикува онова, което му подсказват неговият разум, неговият здрав усет за истината и неговите чувства, дори и когато не знае как ще се произнесе съвременната наука по този въпрос. Обаче авторът на тази книга би желал да се придържа твърдо към посочения горе принцип.
Например, той не би написал онези няколко изречения за човешката жлезна система, за човешката нервна система, които се намират в тази книга, ако не би бил в състояние да се опита и да говори върху тях по онзи начин, по който би ги третирал всеки съвременен учен от гледна точка на официалната наука.
Въпреки становището, че да се говори по този начин за „топлина", означава пълно непознаване на съвременната физика, авторът смята, че има това право, защото той действително се стреми да вникне в съвременните научни постижения и би се отказал да говори по този начин, ако тези постижения са му чужди. Той знае, че личният мотив, от който израства подобен принцип, лесно може да бъде взет за нескромност. С оглед на тази книга, това е необходимо да се каже, за да не бъде сметнат мотивът на автора и за нещо съвсем друго. А това би било много по-лошо дори от нескромността. Впрочем възможна е критика и от философска гледна точка.
към текста >>
94.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Тя на
пример
дефинира етера като носител на светлината.
За да не се промъкнат недоразумения още в самото начало, трябва да обсъдим още две подробности, които са свързани с тези понятия. Думата „етер" тук няма да се употребява в онзи смисъл, който влага в нея съвременната физика.
Тя например дефинира етера като носител на светлината.
Но тук този термин ще бъде употребяван само в смисъла, посочен по-горе, а именно да обозначи това, което е достъпно за висшето виждане, и което за сетивното наблюдение се проявява само в своите действия; с други думи: Това, което съединява минералните вещества и сили, придавайки им специфичната форма на физическото тяло.
към текста >>
В научния свят се говори за чувствителност на някои растения, които на
пример
свиват листата си, ако върху тях се упражнят определени външни въздействия.
В същия смисъл както физическото тяло е еднакво за човека и минералите, а етерното тяло е еднакво за човека и растенията, така и астралното тяло е еднакво за човека и животните. Растенията са в състояние на непрекъснат сън. Който не разсъждава върху тези неща, лесно може да изпадне в заблуждението да приписва някакъв вид съзнание и на растенията, каквото със съответните разлики животните и хората имат в будно състояние. Това обаче може да се случи само тогава, когато си изграждаме една съвсем неточна представа за съзнанието. Всеки може да възрази, че когато упражним външно дразнение върху растението, то извършва определени движения, както и животното.
В научния свят се говори за чувствителност на някои растения, които например свиват листата си, ако върху тях се упражнят определени външни въздействия.
Отличителната черта на съзнанието обаче е не тази, че едно същество реагира спрямо някакво външно действие, а че дадено същество може да изживее в себе си нещо, което идва като един нов елемент, допълващ обикновената реакция. В противен случай би могло да се говори за съзнание и тогава, когато едно парче желязо се разширява под въздействието на топлината. Съзнание може да има само тогава, когато например топлината причинява болка.
към текста >>
Съзнание може да има само тогава, когато на
пример
топлината причинява болка.
Това обаче може да се случи само тогава, когато си изграждаме една съвсем неточна представа за съзнанието. Всеки може да възрази, че когато упражним външно дразнение върху растението, то извършва определени движения, както и животното. В научния свят се говори за чувствителност на някои растения, които например свиват листата си, ако върху тях се упражнят определени външни въздействия. Отличителната черта на съзнанието обаче е не тази, че едно същество реагира спрямо някакво външно действие, а че дадено същество може да изживее в себе си нещо, което идва като един нов елемент, допълващ обикновената реакция. В противен случай би могло да се говори за съзнание и тогава, когато едно парче желязо се разширява под въздействието на топлината.
Съзнание може да има само тогава, когато например топлината причинява болка.
към текста >>
В зависимост от топлината и студа, от болката и удоволствието, както и от други закономерно протичащи процеси в неговото тяло, животното има съзнание на
пример
за своят глад или жажда.
Свръхсетивното познание ни дава представа и за тази четвърта съставна част на човешкото същество като посочва, че в човешките изживявания, протичащи в будност, също има една съществена разлика. Тя изпъква веднага щом обърнем внимание върху следното. От една страна, докато е буден, човек е непрекъснато в центъра на определени изживявания, които по необходимост идват и си отиват, а от друга страна той има изживявания, при които това не е така. Разликата изпъква особено силно, когато сравним човешките изживявания с тези на животните. Животното реагира на външните въздействия по строго закономерен начин.
В зависимост от топлината и студа, от болката и удоволствието, както и от други закономерно протичащи процеси в неговото тяло, животното има съзнание например за своят глад или жажда.
Човешкият живот не се изчерпва само с такива изживявания. Човекът може да прояви желания и страсти, които надхвърлят тази елементарна закономерност. Ако нашите наблюдения върху едно животно са достатъчно продължителни, винаги бихме могли да докажем къде точно се намира поводът за определено действие или усещане извън тялото му или вътре в него. При човека това в никакъв случай не е така. Той може да изпитва желания и страсти, чийто повод не откриваме нито вън, нито вътре в неговото тяло.
към текста >>
Фактът, че едно животно изпитва на
пример
глад, не му дава чувството за Аза.
Ако астралното тяло бъде предоставено само на себе си, в него веднага биха се надигнали вълни на удоволствие и болка, на глад и жажда; но това, което не би могло да се породи в него, е усещането: във всичко това има нещо устойчиво и „трайно". Тук не става дума, че „трайното" означаваме като „Аз", но че „Азът" е този, който изживява трайното. Понятията в тази област трябва да са изключително прецизни, защото в противен случай неизбежно възникват всевъзможни недоразумения. С долавянето на нещо устойчиво и трай но в непрекъснатата смяна на вътрешните изживявания настъпва и зазоряването на „чувството за Аза".
Фактът, че едно животно изпитва например глад, не му дава чувството за Аза.
Гладът идва винаги, когато у дадено същество се появи съответната предпоставка. Ако предпоставката е налице, животното се нахвърля върху храната. Азовото чувство се проявява не само при наличието на тези предпоставки, а едва тогава, когато при едно предишно насищане с храна възникне удоволствие, съзнанието за което се запази, така че тласъкът към храната идва не само от сегашното усещане за глад, но и от миналото усещане за удоволствие.
към текста >>
Мнозина смятат, че могат да посочат
пример
и, които са опровержение на казаното по-горе, макар че обикновено те се оказват
пример
и на потвърждение.
Правилното разбиране на „Аза" се затруднява от известни грешки в психологическите наблюдения, сходни с тези, които вече посочихме по отношение на паметовите възможности.
Мнозина смятат, че могат да посочат примери, които са опровержение на казаното по-горе, макар че обикновено те се оказват примери на потвърждение.
Такъв е случаят със забележките върху „Аза", които Едуард фон Хартман прави на страница 55 и следващите в своята книга „Основи на психологията". Той казва:
към текста >>
И нека сравним всичко това с обстоятелството, колко слабо се променят в хода на времето определени качества на човека, на
пример
неговият темперамент, характеровите му особености и т.н.
Нека първо помислим какви душевни качества се развиват, когато Азът работи над душата; как се променят удоволствието и желанията, радостта и болката. Нужно е само човек да си спомни времето на своето детство: От какво е изпитвал радост, какво му е причинявало болка? Какво ново е научил, което може да прибави към познанията си от детството? Всичко това обаче е само израз на факта, по какъв начин Азът е добил власт над астралното тяло. Защото астралното тяло е носител на удоволствието и болката, на радостта и страданието.
И нека сравним всичко това с обстоятелството, колко слабо се променят в хода на времето определени качества на човека, например неговият темперамент, характеровите му особености и т.н.
Едно избухливо дете често проявява избухливост и по-късно, в своята зряла възраст. Понякога тези неща са толкова очебийни, че има мислители, които напълно отричат възможността от промени в човешкия характер. Те смятат, че характерът е нещо трайно през целия живот и само се проявява в една или друга посока. Подобна преценка се основава единствено върху непълни и недостатъчни наблюдения. Хора с развит усет за тези неща, ясно виждат, че и характерът, и темпераментът на човека се променят под влиянието на неговия Аз.
към текста >>
Работата на Аза се простира и върху етерното тяло на
пример
тогава, когато той упражнява дейността си и предизвиква промени в характера, темперамента и т.н.
Силите, които предизвикват тези промени в характера и темперамента, принадлежат на етерното тяло. Те са от същия род с онези сили, които се проявяват в областта на биологичния живот, т.е. силите на растежа, размножението и т.н. Тези неща ще бъдат истински осветлени в следващите глави на книгата. Впрочем Азът работи над астралното тяло, не когато човек просто се отдава на удоволствие и болки, на радости и страдания, а когато настъпват промени в тези устойчиви душевни качества.
Работата на Аза се простира и върху етерното тяло например тогава, когато той упражнява дейността си и предизвиква промени в характера, темперамента и т.н.
За тази промяна работи всеки човек, независимо дали го съзнава или не. Най-мощните импулси в обикновения живот, които съдействуват за тази промяна, са религиозните. Когато Азът позволи на импулсите, бликащи от религиозния живот, да проникват в него, тогава те образуват там, в Аза, една сила, чиито въздействия стигат чак до етерното тяло, за да го променят и преобразят, докато астралното тяло се променя от много по-слаби въздействия. Тези по-незначителни въздействия, които самият живот предлага на човека образование, размисли, облагородяване на чувствата и т.н. подлежат на всевъзможни колебания и разпокъсаност; религиозните чувства обаче придават на цялата мисловна, чувствена и волева активност един отпечатък на единство и цялост.
към текста >>
Впрочем дори и от няколкото посочени
пример
и е ясно, че човешкото същество има и друга съставна част, също скрита, върху която Азът непрекъснато работи... Тя е втората съставна част на Духа и можем да я наречем Дух-Живот (Lebensgeist) (Източната мъдрост прибягва до името „Буди"). Изразът
По сходен начин въздействува върху човека и истинското изкуство. Когато чрез външните форми, цветове и звуци човек проникне движен от своите представи и чувства в скритата духовна същност на едно художествено произведение, тогава импулсите, които Азът приема по този начин, достигат наистина чак до етерното тяло. И ако доведем тази мисъл докрай, ще преценим какво огромно значение има изкуството за всяко човешко развитие. Тук посочихме само отделни действия на Азовите импулси върху етерното тяло. Но в човешкия живот има и много други въздействия, които не са толкова отчетливи.
Впрочем дори и от няколкото посочени примери е ясно, че човешкото същество има и друга съставна част, също скрита, върху която Азът непрекъснато работи... Тя е втората съставна част на Духа и можем да я наречем Дух-Живот (Lebensgeist) (Източната мъдрост прибягва до името „Буди"). Изразът
към текста >>
Един полъх от влиянието на Аза върху физическото тяло имаме, когато при определени изживявания настъпва на
пример
изчервяването и побледняването.
Един полъх от влиянието на Аза върху физическото тяло имаме, когато при определени изживявания настъпва например изчервяването и побледняването.
Винаги когато чрез Азовата дейност настъпват някакви промени във физическото тяло, следва да знаем, че Азът действително е свързан с невидимите сили на това тяло; с онези сили, които са в основата на неговите физически процеси. В този случай казваме, че чрез една такава дейност Азът работи върху физическото тяло. Този израз не трябва да бъде разбиран погрешно, в смисъл че става дума за нещо грубо материално. Грубо-материалният облик на физическото тяло е само неговата външна страна. Зад нея действуват скритите сили на човешкото същество и тези сили са от духовно естество.
към текста >>
95.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Така на
пример
се отнася и пръстът на ръката спрямо цялото тяло.
За да приема една или друга храна, физическото тяло се обръща към външния свят, с който то е от едно естество; така стоят нещата и с астралното тяло. Нека си представим едно човешко физическо тяло, което е откъснато от обкръжаващия го свят. То би трябвало да загине, физическото тяло не може да съществува без цялото си физическо обкръжение. Да, за да съществуват човешките физически тела, цялата Земя трябва да бъде тъкмо такава, каквато е. Всъщност човешкото физическо тяло е само една част от Земята, а в по-широк смисъл, част от цялата физическа Вселена.
Така например се отнася и пръстът на ръката спрямо цялото тяло.
Отделим ли го от ръката, той престава да бъде такъв. Той умира. Това би се случило и с човешкото тяло, ако бъде откъснато от онова друго тяло, от което то е само една част; от жизнените условия, които Земята му предлага. Ако го издигнем няколко километра над земната повърхност то загива, както умира и откъснатият от ръката пръст. В случая с пръста, зависимостта от цялото е очебийна пръстът не може да се разхожда из тялото.
към текста >>
То приема всички доводи на отсрещната страна; допуска на
пример
, че за физическото изграждане на една къща тухлите се поставят една върху друга и, че когато постройката е готова, нейната конструкция и форма могат да се обяснят по чисто механични закони.
Би било излишно да се спираме на едно елементарно недоразумение относно тези факти. Обаче в нашата епоха на материалистично мислене това има известен смисъл. Естествено, хора с такива материалистични представи, ще възразят, че тук единственият научен подход е да се изследват физическите процеси на съня. Въпреки че учените не са единодушни за физическите причини на съня, те все пак приемат, че в основата на това явление лежат определени физически процеси. Но свръхсетивното познание не влиза в никакво противоречие с това твърдение.
То приема всички доводи на отсрещната страна; допуска например, че за физическото изграждане на една къща тухлите се поставят една върху друга и, че когато постройката е готова, нейната конструкция и форма могат да се обяснят по чисто механични закони.
Обаче за да се изгради къщата, най-напред се изисква мисълта на строителя, на архитекта. А когато провеждаме едно изследване единствено с физически закономерности, ние изобщо не стигаме до мисълта на архитекта. Както зад физическите закони, според които е изградена къщата, стоят идеите на нейния архитект, така и зад всичко, което физическата наука изнася по един правилен начин, стои онова, за което говори свръхсетивното познание. Разбира се, хора които искат да оправдаят съществуването на скритите духовни причини, лежащи в основата на видимия свят, често прибягват до това сравнение. То може да изглежда вече банално.
към текста >>
Някой сънува на
пример
, че прогонва едно връхлитащо срещу него куче.
Доколкото сънищата допускат някакво сетивно наблюдение, те представляват една пъстра и подвижна галерия от образи, която все пак крие в себе си известен ред и закономерност. На пръв поглед, този свят блика от възникващи и чезнещи образи, често пъти в объркана и абсурдна последователност. В своите сънища, в своя сънищен живот, човек е напълно свободен от законите на будното съзнание, което го свързва със сетивните възприятия и със законите на неговата разсъдъчна способност. Въпреки това, сънищата крият в себе си някакви тайнствени закони, които винаги са привличали и възбуждали човешкото въображение; тук се крият и дълбоките причини да се сравнява винаги изящната игра на фантазията, лежаща в основата на художествения усет, с „мечтания сън". Достатъчно е само да си припомним някои забележителни сънища, за да открием потвърждение на казаното.
Някой сънува например, че прогонва едно връхлитащо срещу него куче.
Той се пробужда и открива, че несъзнателно е отхвърлил завивката от себе си, понеже тя е стояла на необичайно място върху тялото му и затова го е смущавала. Какво постига тук сънуването от един сетивен факт? Това, което сетивата биха възприели в будно състояние, остава напълно неосъзнато, докато човек спи. В сънуването обаче остава нещо съществено, а именно фактът, че спящият човек иска да отхвърли нещо от себе си. Около този факт се разиграва един процес, изтъкан от образи.
към текста >>
Друг човек на
пример
сънува, че е изправен пред една пропаст, и вижда как някакво дете тича към нея.
Сънят създава символи; той е ненадминат символист; дори и вътрешни процеси могат да се прехвърлят в подобни сънищни символи. Някой сънува, че до него избухва огън; в съня си той вижда пламъците. Пробужда се и разбира, че се е завил дебело и му е горещо. Усещането за прекалена топлина е прераснало в символичния образ на огъня. Като съновидения могат да се разиграят и съвсем драматични изживявания.
Друг човек например сънува, че е изправен пред една пропаст, и вижда как някакво дете тича към нея.
Възниква мъчителната мисъл: ако детето не внимава, ще падне в пропастта. И ето, той го вижда да пада и чува тъпия удар, който падащото тяло издава. Събужда се и разбира, че един предмет, висящ на стената в стаята, се е откачил и при падането си е произвел някакъв тъп звук. Тази обикновена случка дава повод, в съновидението да се разиграе едно драматично събитие, изпълнено с ужасяващи образи.
към текста >>
Когато на
пример
някой сънува, че като ученик не може да отговори на зададения от учителя въпрос, а отговаря самият учител.
По време на съновиденията, астралното тяло е само дотолкова отделено от физическото тяло, че то няма вече никаква връзка с неговите сетивни органи; обаче с етерното тяло то все още запазва известна връзка. Обстоятелството, че процесите на астралното тяло могат да бъдат възприемани в образи, се обяснява тъкмо с тази негова връзка с етерното тяло. В мига, когато престане да съществува и тази връзка, образите потъват в мрака на безсъзнанието и настъпва спането, дълбокият сън без съновидения. Произволът, и често пъти пълната безсмисленост на сънищните образи идват от това, че астралното тяло поради своето откъсване от сетивните органи на физическото тяло не може да изгради вярно отношение към реалните предмети и процеси на външния свят. Особено показателно в случая е разглеждането на сънища, при които Азът се раздвоява.
Когато например някой сънува, че като ученик не може да отговори на зададения от учителя въпрос, а отговаря самият учител.
Понеже сънуващият не може да си служи с възприемателните органи на своето физическо тяло, той не е в състояние да отнесе и двата процеса към себе си като към един и същ човек. Ето защо, за да познае себе си като един траен Аз, на първо време човек трябва да е въоръжен с външните сетивни органи. Едва след като придобие способността да осъзнава своя Аз и по друг начин, той ще е в състояние да възприема своя траен Аз дори и тогава, когато се намира вън от своето физическо тяло. Такива способности дава свръхсетивното познание и по-нататък в тази книга ще говорим за средствата, чрез които те могат да бъдат постигнати. Смъртта също настъпва не по друг начин, а като промяна в съотношенията на съставните части, образуващи човешкото същество.
към текста >>
Ако на
пример
човек продължително натовари един от крайниците си, тогава част от етерното тяло може да се отдели от физическото.
По време на живота между раждането и смъртта, отделяне на етерното тяло от физическото може да настъпи само в изключителни случаи и само за кратко време.
Ако например човек продължително натовари един от крайниците си, тогава част от етерното тяло може да се отдели от физическото.
В този случай казва ме, че крайникът е „изтръпнал". Особеното усещане, което изпитваме, произлиза от отделянето на етерното тяло. (Разбира се, материалистичният начин на мислене и тук може да отрече действията на невидимия свят във видимия и да заяви: всичко това се дължи на продължителния натиск, който причинява физическото смущение.) В подобен случай свръхсетивното наблюдение може да установи как съответната част на етерното тяло се отделя от физическото. Когато човек изживява необикновена уплаха или нещо подобно, може да последва отделянето на голяма част от етерното тяло. Това може да се случи, когато поради някаква причина човек внезапно се изправя пред смъртта: когато например се дави или когато по време на високо планински преход се подхлъзва и полита в пропастта.
към текста >>
Това може да се случи, когато поради някаква причина човек внезапно се изправя пред смъртта: когато на
пример
се дави или когато по време на високо планински преход се подхлъзва и полита в пропастта.
Ако например човек продължително натовари един от крайниците си, тогава част от етерното тяло може да се отдели от физическото. В този случай казва ме, че крайникът е „изтръпнал". Особеното усещане, което изпитваме, произлиза от отделянето на етерното тяло. (Разбира се, материалистичният начин на мислене и тук може да отрече действията на невидимия свят във видимия и да заяви: всичко това се дължи на продължителния натиск, който причинява физическото смущение.) В подобен случай свръхсетивното наблюдение може да установи как съответната част на етерното тяло се отделя от физическото. Когато човек изживява необикновена уплаха или нещо подобно, може да последва отделянето на голяма част от етерното тяло.
Това може да се случи, когато поради някаква причина човек внезапно се изправя пред смъртта: когато например се дави или когато по време на високо планински преход се подхлъзва и полита в пропастта.
Това, което разказват хора, преживели нещо подобно, е близо до истината и може да бъде потвърдено от свръхсетивното наблюдение. Те разказват как в такива моменти целият им живот преминава пред техните очи като една величествена панорама от образи.
към текста >>
От многото
пример
и, които бихме могли да посочим тук, ще изберем само един, защото той засяга човек, чийто начин на мислене би окачествил всякакви подобни истории за празна фантастика.
От многото примери, които бихме могли да посочим тук, ще изберем само един, защото той засяга човек, чийто начин на мислене би окачествил всякакви подобни истории за празна фантастика.
За всеки, който прави определени крачки в свръхсетивното наблюдение, е винаги твърде полезно да се запознае с показанията на тези, които смятат Тайната Наука за нещо фантастично. Защото такива показания не могат да бъдат обвинени в пристрастност. (Изследователите на духовния свят могат да научат твърде много от хората, които смятат техните стремежи за чисто безумие. Те не бива да се заблуждават от това, че подобни хора се от насят нелюбезно с тях. Макар че свръхсетивното наблюдение не се нуждае от подобни неща за потвърждение на своите резултати.
към текста >>
С подобни
пример
и то иска да обясни, а не да доказва нещата.) Отличният антрополог-криминалист Мориц Бенедикт, известен изследовател в много области на естествознанието, разказва в своите спомени за случай, изживян от самия него: Веднъж, когато се къпел и без малко да се удави, той видял в една единствена картина целия си дотогавашен живот.
За всеки, който прави определени крачки в свръхсетивното наблюдение, е винаги твърде полезно да се запознае с показанията на тези, които смятат Тайната Наука за нещо фантастично. Защото такива показания не могат да бъдат обвинени в пристрастност. (Изследователите на духовния свят могат да научат твърде много от хората, които смятат техните стремежи за чисто безумие. Те не бива да се заблуждават от това, че подобни хора се от насят нелюбезно с тях. Макар че свръхсетивното наблюдение не се нуждае от подобни неща за потвърждение на своите резултати.
С подобни примери то иска да обясни, а не да доказва нещата.) Отличният антрополог-криминалист Мориц Бенедикт, известен изследовател в много области на естествознанието, разказва в своите спомени за случай, изживян от самия него: Веднъж, когато се къпел и без малко да се удави, той видял в една единствена картина целия си дотогавашен живот.
към текста >>
Никакво възражение не представлява обстоятелството, че на
пример
някой е бил на косъм от удавяне и не е стигнал до описаните изживявания.
Когато в подобни случаи други лица описват изживените образи по коренно различен начин, сякаш те нямат много общо със събитията на тяхното минало, това съвсем не противоречи на казаното. Защото образи те, които възникват в това необикновено състояние когато етерното тяло се отделя от физическото не винаги са в ясна и непосредствена връзка със събитията на живота. Едно точно наблюдение обаче винаги ще намери тази връзка с живота.
Никакво възражение не представлява обстоятелството, че например някой е бил на косъм от удавяне и не е стигнал до описаните изживявания.
Не трябва да забравяме, че това изживяване може да настъпи само тогава, когато етерното тяло е действително отделено от физическото и при това е запазило своята връзка с астралното тяло. Много често при внезапна уплаха настъпва едно разхлабване на връзката между етерното и астралното тяло и тогава също не се стига до изживяване на образи, защото какъвто е случаят при спането, при дълбокия сън без съновидения налице е пълно безсъзнание.
към текста >>
На
пример
един човек, който е починал на шестдесетгодишна възраст, и който в своята четиридесета година в пристъп на гняв е причинил някому телесна или душевна болка, ще изживее това събитие още веднъж, когато в своя обратен път от смъртта към детството, стигне до своята четиридесета година.
Например един човек, който е починал на шестдесетгодишна възраст, и който в своята четиридесета година в пристъп на гняв е причинил някому телесна или душевна болка, ще изживее това събитие още веднъж, когато в своя обратен път от смъртта към детството, стигне до своята четиридесета година.
Само че сега той ще изживее не удоволствието, което е изпитал, нападайки другия, а болката, която му е причинил. От горното може да се види също, че след смъртта мъчително се изживява само онази част от събитията, която произлиза от желанията на Аза, обвързани единствено с външния физически свят. В действителност чрез задоволяването на такива желания, Азът вреди не само на другия, но и на самия себе си; само че по време на живота това себеувреждане остава невидимо. След смъртта целият този разрушителен свят на желанията изпъква пред Аза в цялата си видимост и яснота. Тогава Азът се чувствува привлечен към всяко същество и всеки предмет, които са запазили в него подобни желания, за да могат те да бъдат отново унищожени в „пояждащия огън" така, както са се родили.
към текста >>
Този остатък можем да сравним на
пример
с това, което извличаме като един екстракт от всички изживявания и опитности на човека по време на живота между раждането и смъртта.
Но в този свят човек внася и нещо по-различно, а именно това, което Азът е изживял в сетивния свят. Първоначално, веднага след смъртта, изниква сборът от онези изживявания, които изграждат доколкото етерното тяло е все още свързано с Аза всеобхватната панорама от спомените. Наистина, след това етерното тяло също се разпада, обаче от тази образна панорама на спомените, Азът запазва нещо непреходно и вечно.
Този остатък можем да сравним например с това, което извличаме като един екстракт от всички изживявания и опитности на човека по време на живота между раждането и смъртта.
Това е духовната придобивка, духовният плод на живота. Този плод съдържа всичко онова, което Духът проявява чрез сетивата. Обаче без живота в сетивния свят, този духовен плод не би могъл да узрее. След смъртта, Азът усеща духовния плод на сетивния свят като един свой, вътрешен свят, и с него той пристъпва в новия свят, населен от духовни Същества; тези Същества се изявяват така, както само Азът може да изяви себе си в своите най-скрити дълбини. Както семето на едно растение е екстракт на цялото растение и може да израсне, само ако бъде положено в друг свят, в почвата, така сега и това, което Азът донася със себе си от сетивния свят като един кълн, като един зародиш, може да се развие, само ако бъде приет в духовното обкръжение на човека след смъртта.
към текста >>
Даден цвят на
пример
възниква, когато един или друг предмет въздействува върху окото; така и в „родината на Духовете" Азът има изживявания подобни на тези, които предизвикват цветовете когато върху него действува някакво Същество.
Ако науката за свръхсетивния свят реши да опише какво става в тази „родина на Духовете", тя може да прибегне само до определени образи. Но когато свръхсетивното съзнание проследява невидимите за физическите очи събития, тези образи оживяват и се проявяват като събития в една истинска действителност. Описанията на тази действителност могат да бъдат нагледно сравнени с описанията на сетивния свят. Защото, макар и от духовно естество, този нов свят в известно отношение показва сходство със сетивния.
Даден цвят например възниква, когато един или друг предмет въздействува върху окото; така и в „родината на Духовете" Азът има изживявания подобни на тези, които предизвикват цветовете когато върху него действува някакво Същество.
Само че това изживяване протича по начин, сходен с този, по който между раждането и смъртта, Азът възприема себе си в своите най-скрити дълбини. Тук нещата не стоят така, сякаш светлината пада върху човека отвън, а като че ли едно друго Същество действува върху Аза и го кара да си представи това действие като цветен образ. Така всички Същества в духовното обкръжение на Аза намират своя израз в един лъчезарен и прониквай от цветовете свят. Понеже тези цветни изживявания възникват по друг начин, те, естествено, имат характер, различен от този на сетивните цветове. Същото трябва да се каже и за други впечатления, които човек получава от сетивния свят.
към текста >>
Там на
пример
може да се види силата, която създава формата на един кристал.
Свръхсетивното съзнание различава три области в „родината на Духовете", които могат да бъдат сравнени с три от частите на физическия сетивен свят. Първата област е един вид „твърдата земя" на духовния свят, втората е „областта на моретата и реките" и третата е „атмосферата". Това, което на Земята приема физически форми и може да бъде възприемано от физическите органи, според своето духовно естество, може да бъде възприемано в първата област от „родината на Духовете".
Там например може да се види силата, която създава формата на един кристал.
към текста >>
Нека отново се обърнем към споменатия вече
пример
.
Преди да се осъществи присъединяването на етерното тяло, за всеки човек, който отново влиза във физическото съществувание, става нещо изключително важно. В хода на предишния си живот той е създал известни разрушителни сили, които остават ясни през периода на пречистването след смъртта.
Нека отново се обърнем към споменатия вече пример.
В своята четиридесета година на предишния си живот, в изблик на гняв, даден човек е причинил някому болка. След смъртта тази чужда болка израства като една пречеща сила, която спъва развитието на неговия собствен Аз. Така е с всички подобни случаи от предишния живот. При повторното навлизане в следващия физически живот, тези пречки в развитието отново застават пред Аза.
към текста >>
Как са изглеждали преди няколко хилядолетия областите, които днес са заети на
пример
от Германия?
Нарича се още „Карма" израз, който е взет от източната мъдрост. Изграждането на ново тяло не е единствената дейност, която предстои на човека между смъртта и поредното ново раждане. Докато продължава това изграждане, човек живее вън от физическия свят. Но през този период, физическият свят напредва в своето развитие. В относително кратки периоди от време, Земята също променя своя облик.
Как са изглеждали преди няколко хилядолетия областите, които днес са заети например от Германия?
Когато човек влиза в едно ново физическо съществувание, по правило Земята никога не изглежда така, както е изглеждала по време на последния му живот. Докато човек е отсъствувал от Земята, всичко се е променило. В тази промяна на земния облик също действуват скрити сили. А те действуват от същия свят, в който човек се намира след смъртта. И той сам трябва да съдействува за преобразяването на Земята.
към текста >>
Нека да си послужим с един
пример
.
Обаче нещата стоят така, че не само човешкият живот в духовния свят действува върху условията на Земята, но и обратно: Действията във физическия свят имат последици за отношенията в духовния свят.
Нека да си послужим с един пример.
Силна любовна връзка свързва майката и детето. Това силно привличане има своите корени в сетивния свят. В хода на времето обаче любовта се променя. Сетивната връзка все повече се превръща в духовна. Тази връзка е изтъкана не само за физическия свят, но и за духовния свят.
към текста >>
Този
пример
е валиден и в много други отношения.
Силна любовна връзка свързва майката и детето. Това силно привличане има своите корени в сетивния свят. В хода на времето обаче любовта се променя. Сетивната връзка все повече се превръща в духовна. Тази връзка е изтъкана не само за физическия свят, но и за духовния свят.
Този пример е валиден и в много други отношения.
Това, което духовните Същества изплитат във физическия свят, остава да съществува и в духовния. Приятели, които са били дълбоко свързани в живота, ще си принадлежат и в духовния свят. След отхвърлянето на телата, те се оказват в една много по-дълбока връзка, отколкото по време на физическия живот. Като Духове, те представляват нещо много повече един за друг; откровенията им, изявявани вътрешно, вече описахме. Връзката изтъкана между двама души, ги среща отново и в следващия живот.
към текста >>
Къде на
пример
са скрити процесите, описани като периоди на пречистване?
Ако някой намери охлювна черупка, в която няма и следа от живия охлюв, все пак ще признае, че черупката е възникнала в резултат от действията на един жив организъм, а не че тя е изградена само от физически сили. По същия начин, ако някой наблюдава човека в живота и открие нещо, което е невъзможно да води своето начало от този живот, би било разумно да допусне, че то води началото си от това, което описва Тайната Наука, стига нейните описания да хвърлят известна светлина върху иначе неразбираемите факти и събития от живота. В този случай сетивно-ориентираното наблюдение също би могло да вникне в невидимите причини, лежащи в основата на видимите действия. С всяко ново наблюдение, непредубеденото и обективното разглеждане на живота се убеждава във верността на свръхсетивното познание. Необходимо е само човек да намери правилната гледна точка и от нея да отправи поглед към процесите, лежащи в основата на физическия свят.
Къде например са скрити процесите, описани като периоди на пречистване?
Какви са и как протичат опитностите на човека след пречистването, през които той трябва да премине според данните от духовното изследване?
към текста >>
Виждаме на
пример
как един човек е роден в бедност и нищета, с незначителни дарби, така че при тези условия, още от раждането си, той е сякаш предопределен да води жалък и нещастен живот.
При всяко сериозно и дълбоко изследване в тази област, възникват загадка след загадка.
Виждаме например как един човек е роден в бедност и нищета, с незначителни дарби, така че при тези условия, още от раждането си, той е сякаш предопределен да води жалък и нещастен живот.
А друг още от първия миг на раждането си, е поет от грижливи ръце и любещи сърца; у него се развиват блестящи способности; предопределен е за плодотворен и щастлив живот. Спрямо подобни въпроси често възникват две противоположни становища. Едното се при държа към чисто сетивните възприятия и към опиращата се на тях елементарна логика. Според това становище, обстоятелството,че единият се ражда в щастие, а другият в нещастие, изобщо не трябва да се превръща в проблем. Ако не желае да си послужи с думата „случайност", този начин на мислене ще потърси някаква друга закономерност, за да обясни нещата.
към текста >>
Те на
пример
също виждат, че в едно семейство могат да се „унаследят" определени духовни заложби или дори тенденции, и че ако определени заложби се сумират и комбинират в един потомък, той може да се прояви като забележителна личност.
Едно непоследователно мислене може да внесе в тази област голяма обърканост. Най-лошото настъпва, когато представителите на първото становище обявят своите опоненти за истински врагове на това, което се опира на „сигурните факти". Обаче последните даже и не мислят да оспорват истинността или значението на тези факти.
Те например също виждат, че в едно семейство могат да се „унаследят" определени духовни заложби или дори тенденции, и че ако определени заложби се сумират и комбинират в един потомък, той може да се прояви като забележителна личност.
Те ще се съгласят с твърдението, че обикновено забележителното име се намира не в апогея на кръвното родство, а в края на наследствената верига. Естествено, те не трябва да бъдат укорявани, когато от всичко това те са заставени да стигнат до съвършено други изводи, различни от тези, които се опират само на сетивните факти. На тях може да се възрази така: наистина, даден човек показва признаци те на своите предци, защото духовно-душевните качества, които се проявяват след раждането, намират съответното човешко тяло според законите на наследствеността. С това обаче не казваме нищо друго, освен че дадено същество носи белезите на средата, в която то израства. Тук ще прибегнем до едно странно и на пръв поглед тривиално сравнение, което обаче, според непредубеденото мислене, е напълно уместно: фактът, че даден човек идва обвит в качествата на своите предци, не доказва произхода на тези лични качества, както и за вътрешната природа на един човек не се доказва нищо, с това, че той е мокър, защото е паднал във водата.
към текста >>
Следователно, важно е не само да знаем, че зад един механизъм, на
пример
часовника, стои нещо духовно (часовникарят); важно е да вникнем в мислите, които са съществували в духа на часовникаря преди изработването на часовника.
Металните части на часовника не могат сами да се сглобят, така че от това да произлезе движението на стрелките, следователно някъде там трябва да има нещо духовно, което да се грижи за движението на стрелките. Спрямо подобно изказване, за предпочитане е да се вслушаме в гласа на този, който казва: О, аз не искам да се тревожа повече за такива „мистични" същества, които движат стрелките; аз се стремя да изуча механичните връзки, чрез които това става възможно.
Следователно, важно е не само да знаем, че зад един механизъм, например часовника, стои нещо духовно (часовникарят); важно е да вникнем в мислите, които са съществували в духа на часовникаря преди изработването на часовника.
Тези мисли могат после да бъдат отново открити в механичното устройство на часовника.
към текста >>
Кой то постигне това, ще разполага с една нова опитност, която ще онагледим със следния
пример
: Две лица така да предположим държат в ръцете си по една пръчка червен восък.
Може да се отдаде на мъчителните усещания и дори да потъне в дълбока скръб. Но възможно е да каже: Всъщност по време на предишния си живот аз сам съм създал тази сила, която сега ме изправя пред това събитие. Аз сам съм причината за всичко това. И сега той може да пробуди в себе се всички онези чувства, които пораждат подобна мисъл. Разбира се, след като има такива последици за чувствения живот, тази мисъл трябва да бъде изживяна с пълна сериозност и с огромна сила.
Кой то постигне това, ще разполага с една нова опитност, която ще онагледим със следния пример: Две лица така да предположим държат в ръцете си по една пръчка червен восък.
Едното лице се отдава на интелектуални размишления върху „вътрешното естество" на пръчката. Тези размишления могат да са много мъдри; но след като това „вътрешно естество" не се подкрепя с нищо друго, някой спокойно може да възрази: Всичко до тук е празно мечтателство. Другото лице обаче натрива восъка с парче плат и установява, че пръч ката започва да привлича някои дребни предмети. Има огромна разлика между мислите на двамата. В първия случай мислите нямат никакви фактически последствия.
към текста >>
Разбира се, подобни факти не подлежат на „точни" доказателства, каквито на
пример
везните могат да представят за определени физически процеси.
Нека да си представим, как току-що излюпеното пиле веднага се включва в редица действия, свързани с неговия живот. При човека обаче, възпитанието внася нещо, което може да няма никаква връзка с наследствеността. Външните въздействия се поемат и преработват от човека. Възпитателят знае, че подобни въздействия по раждат в човешката душа определени сили; ако това не беше така, обучението и възпитанието нямаше да имат никаква стойност. Ето защо умният възпитател поставя ясна граница между наследствените заложби и онези вътрешни сили на човека, бликащи от минали съществувания, които само леко просветват през наследените от предци те качества и способности.
Разбира се, подобни факти не подлежат на „точни" доказателства, каквито например везните могат да представят за определени физически процеси.
Ето защо, тези неща спадат към най-интимните области на живота. За човек с усет към всичко това, тези дискретни доводи имат по-голяма доказателствена сила дори от очевидния материален свят. Обстоятелството, че и животните могат да бъдат дресирани, т.е. чрез възпитание да заучават известни качества и способности, не представлява сериозно възражение за този, който е успял да вникне в същественото. Вярно е, че навсякъде по света има преходи, но все пак резултатите от една дресура в никакъв случай не могат да бъдат сравнявани с резултатите от обучението при човека.
към текста >>
96.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
В следващите страници ще посочим само единични
пример
и, за да онагледим как във видимия физически свят и практически навсякъде в живота действуват скритите духовни сили.
Разбира се, в тази книга не се посочват всички подробности, които свръхсетивното познание може да посочи за развитието на Земята. Далеч от подобно намерение бяхме още, когато споменахме, че скритите сили могат да бъдат издирени навсякъде в техните видими действия. Напротив, всичко в света може да стане ясно и понятно, само ако човек го разглежда в светлината на Тайната Наука.
В следващите страници ще посочим само единични примери, за да онагледим как във видимия физически свят и практически навсякъде в живота действуват скритите духовни сили.
към текста >>
Така в нашия
пример
наред с петдесетгодишния човек съществуват и едногодишни деца.
Разбира се, ако човек отхвърля присъствието на духовни сили във видимия физически свят, разискването за каквото и да е развитие, е нещо безсмислено. Ако обаче ги приема, той може да погледне от съвременната епоха към предишните планетарни състояния, също както в изгледа на петдесетгодишния човек ние откриваме нещо от едногодишното дете. Но, може да се възрази, между петдесетгодишния човек и едногодишното дете има всевъзможни междинни степени. Това е вярно, но то е вярно и за развитието на духовните сили. Ако човек стигне до правилни изводи в тази област, той вижда също, че сега разбира: За прецизното наблюдение на съвременния свят, включващ в себе си и духовните сили, наред с постигнатите вече степени на съществуванието, са запазени и периоди на развитието, характерни за миналото.
Така в нашия пример наред с петдесетгодишния човек съществуват и едногодишни деца.
Ако човек успее да разграничи в качествен и хронологичен смисъл отделните периоди от развитието на Земята в съвременните събития, той ще може да вижда и събитията от прадалечното минало.
към текста >>
И все пак, когато на
пример
говорим за светлина, топлина и други, при тези далечни епохи, да не изпускаме предвид, че това далеч не са онези явления, които днес определяме като светлина и топлина.
Описанието на посочените планетарни въплъщения може да бъде направено само в кратко и стегнато резюме. Защото събитията, Съществата и техните съдби на Сатурн, Слънцето и Луната са в действителност също толкова разнообразни и сложни, както и на самата Земя. При това, в описанията могат да бъдат посочени само отделни и характерни черти на тогавашните отношения, за да си представим нагледно как са възникнали поредните въплъщения на Земята. Нека помним, че колкото по-назад се връщаме в миналото, толкова по-различни стават тези състояния и все по-малко приличат на това, което имаме днес. Те могат да бъдат описани с представите, взети от съвременния свят.
И все пак, когато например говорим за светлина, топлина и други, при тези далечни епохи, да не изпускаме предвид, че това далеч не са онези явления, които днес определяме като светлина и топлина.
Въпреки това, подобно наименование е правилно, защото пред изследователя на духовния свят се изправя нещо от миналите периоди на развитие, от което са произлезли съвременната светлина, топлина и т.н. А този, който вниква в нашите описания, ще съумее да извлече от самите връзки между тези неща, онези представи, с които да си изгради характерните образи и символи за събитията, разиграли се в прадалечното минало.
към текста >>
Достатъчно е на
пример
да сравним физическото и астралното тяло.
Ако се изправяме пред човека с непредубеден и обективен поглед, не възникват никакви трудности в това, да си представим точно неговите четири съставни части в различните им степени на съвършенство.
Достатъчно е например да сравним физическото и астралното тяло.
Разбира се, като душевен компонент, астралното тяло стои на по-високо равнище от физическото тяло. И когато в бъдеще ще се усъвършенствува още повече, то ще има много по-голямо значение за човека, отколкото днешното физическо тяло. В своята същност, физическото тяло е напреднало до една висока степен на съвършенство. Нека помислим само колко мъдро са устроени сърцето, мозъкът и т.н., дори отделните части на костната система, например горният край на бедрената кост. Там откриваме една закономерно изградена конструкция, съставена от фини костни фрагменти.
към текста >>
Нека помислим само колко мъдро са устроени сърцето, мозъкът и т.н., дори отделните части на костната система, на
пример
горният край на бедрената кост.
Ако се изправяме пред човека с непредубеден и обективен поглед, не възникват никакви трудности в това, да си представим точно неговите четири съставни части в различните им степени на съвършенство. Достатъчно е например да сравним физическото и астралното тяло. Разбира се, като душевен компонент, астралното тяло стои на по-високо равнище от физическото тяло. И когато в бъдеще ще се усъвършенствува още повече, то ще има много по-голямо значение за човека, отколкото днешното физическо тяло. В своята същност, физическото тяло е напреднало до една висока степен на съвършенство.
Нека помислим само колко мъдро са устроени сърцето, мозъкът и т.н., дори отделните части на костната система, например горният край на бедрената кост.
Там откриваме една закономерно изградена конструкция, съставена от фини костни фрагменти. Като цяло, тя е така замислена, че с употребата на минимум материал да се получи оптимална функция, например триенето е така целесъобразно разпределено, че да се постигнат правилни движения в необходимите посоки. Във всички свои части физическото тяло е изградено с мъдрост. Ако човек обхване цялата хармония във взаимодействието на частите и цялото, ще намери за съвсем вярно, когато се говори за съвършенство на човешкото физическо тяло. Естествено, не трябва да изтъкваме, че тук или там във физическото тяло настъпват отклонения или тежки нарушения в строежа и в неговите функции.
към текста >>
Като цяло, тя е така замислена, че с употребата на минимум материал да се получи оптимална функция, на
пример
триенето е така целесъобразно разпределено, че да се постигнат правилни движения в необходимите посоки.
Разбира се, като душевен компонент, астралното тяло стои на по-високо равнище от физическото тяло. И когато в бъдеще ще се усъвършенствува още повече, то ще има много по-голямо значение за човека, отколкото днешното физическо тяло. В своята същност, физическото тяло е напреднало до една висока степен на съвършенство. Нека помислим само колко мъдро са устроени сърцето, мозъкът и т.н., дори отделните части на костната система, например горният край на бедрената кост. Там откриваме една закономерно изградена конструкция, съставена от фини костни фрагменти.
Като цяло, тя е така замислена, че с употребата на минимум материал да се получи оптимална функция, например триенето е така целесъобразно разпределено, че да се постигнат правилни движения в необходимите посоки.
Във всички свои части физическото тяло е изградено с мъдрост. Ако човек обхване цялата хармония във взаимодействието на частите и цялото, ще намери за съвсем вярно, когато се говори за съвършенство на човешкото физическо тяло. Естествено, не трябва да изтъкваме, че тук или там във физическото тяло настъпват отклонения или тежки нарушения в строежа и в неговите функции. Нека знаем, че подобни смущения възникват само като необходимите сенки на пълната с мъдрост светлина, която се разлива над целия физически организъм.
към текста >>
Посоченият
пример
е само за по-добра нагледност.
В едно небесно тяло с подобни качества няма никакви условия за представителите на днешното животинско, растително и минерално царство. Едва ли е необходимо да отбелязваме, че току-що казаното практически никога не би могло да се осъществи. Съвременният човек никога не би могъл да застане като наблюдател на Стария Сатурн.
Посоченият пример е само за по-добра нагледност.
Съществата, които свръхсетивното познание различава на Стария Сатурн, са на съвършено друга еволюционна степен от днешните сетивно възприемаеми земни същества. Това познание се изправя най-напред пред такива Същества, които не разполагат с физическо тяло, каквото има съвременният човек.
към текста >>
Между Съществата, които се откриват пред свръхсетивното съзнание в мига, когато то извиква Сатурн пред себе си, има на
пример
и такива, които изобщо не се нуждаят от физическо тяло.
Там има само физическа субстанция, която се ръководи от физически закони; обаче тези физически закони се проявяват единствено чрез топлинни действия. Следователно физическото тяло е едно по-нежно, по-фино топлинно тяло. От такива топлинни тела се състои целият Сатурн. Тези топлинни тела са началният зародиш на днешното физическо-минерално човешко тяло. Той е възникнал от тях благодарение на това, че по-късно към топлинните тела се прибавят новообразуваните газообразни, течни и твърди субстанции.
Между Съществата, които се откриват пред свръхсетивното съзнание в мига, когато то извиква Сатурн пред себе си, има например и такива, които изобщо не се нуждаят от физическо тяло.
Най-низшата съставна част на тези Същества е етерното тяло. В замяна на това те имат една съставна част над тези, които притежава човекът. За човека най-висшата възможност е „Човекът-Дух". Но тези Същества имат една степен над Човека-Дух. И в диапазона между етерното тяло и Човека-Дух те имат всички останали съставни части, характерни за човека: астрално тяло, Аз, Дух-Себе и Дух-Живот.
към текста >>
Нека си послужим с
пример
.
Нека си послужим с пример.
Ако по един коларски път открием някакви следи, ще попитаме: Откъде идват те? Един възможен отговор е: От една каруца. Но после може да прозвучи друг въпрос: Откъде е идвала каруцата, къде е отивала? Един отговор на тези въпроси, основаващ се на фактите, винаги може да се намери. Но въпросите могат да продължат:
към текста >>
От горния
пример
лесно се вижда, че в определен момент самите факти слагат край на въпросите.
Кой е стоял в каруцата? Какви намерения е имал човекът в нея? Какво е правил в този момент? Накрая обаче стигаме до една точка, където самите факти слагат естествен край на всякакви въпроси. Който задава по-нататъшни въпроси, той се отклонява от първоначалния въпрос.
От горния пример лесно се вижда, че в определен момент самите факти слагат край на въпросите.
Но това не е толкова лесно при големите въпроси, свързани с битието на света. Обаче при един действително точен поглед в нещата, човек ще забележи, че всяко по-нататъшно задаване на въпроса „Откъде? " трябва окончателно да спре при описаните по-горе Сатурнови състояния. Защото тук стигаме до една област, където Съществата и процесите нямат повече своето оправдание чрез това, от което са произлезли, а чрез това, което са те самите.
към текста >>
На
пример
след като „Духовете на Мъдростта" получат своя отразен от Сатурн живот, те са на друга степен от своето развитие, отколкото преди това.
Така цялото Сатурново развитие се явява като едно „обработване" на това,което се излъчва от „Духовете на Волята"; то става чрез „Духовете на Мъдростта", „Духовете на Движението", „Духовете на формата" и т.н. При това самите духовни Същества също минават през едно развитие; те също се развиват.
Например след като „Духовете на Мъдростта" получат своя отразен от Сатурн живот, те са на друга степен от своето развитие, отколкото преди това.
Колкото повече напредва тяхната дейност, толкова по-големи стават техните способности. Последицата от това е, че след осъществената дейност, за тях настъпва нещо, което е подобно на човешкия сън. Техните активни периоди на Сатурн се заменят с периоди, през които те живеят, така да се каже, в други светове. Тяхната дейност престава да е свързана със Сатурн. Ето защо в описаното Сатурново развитие, ясновиждащият поглед открива подем и след това спад.
към текста >>
Ако отправим духовен поглед към определен вид духовни Същества, на
пример
към
След известно време настъпва такъв момент от развитието, когато свързаните със Слънчевата степен висши Същества трябва да преминат в други сфери, за да преработят това, което са добили чрез действията си върху самото човешко същество. Настъпва един огромен почивен период, подобен на този между Сатурновото и Слънчево развитие. Всичко онова, което бе образувано на Слънцето, преминава в едно състояние, което може да се сравни с това на растението, когато неговите растежни сили почиват в семето. И както тези растежни сили един ден се проявяват в новото растение, така след почивния период, всичко, което представляваше „живот" на Слънцето, отново излиза от „лоното на света" и така започва едно ново планетарно съществувание.
Ако отправим духовен поглед към определен вид духовни Същества, например към
към текста >>
Виждаме на
пример
„Духовете на Личността", които на Слънцето не са постигнали своята човешка степен; има и такива, които тук наваксват своето изоставане.
И така, планетарните въплъщения са пред нас: Сатурн, Слънце, Луна. В хода на този величествен процес изостават както определени форми, така и определени Същества. С появата на Луната възникват нови разновидности на тези Същества.
Виждаме например „Духовете на Личността", които на Слънцето не са постигнали своята човешка степен; има и такива, които тук наваксват своето изоставане.
Част от „Духовете на Огъня", които на Слънцето би трябвало да станат човеци, също изостава. Както по време на Слънчевото развитие част от изостаналите „Духове на Личността" се отделиха от Слънчевото тяло и създадоха един нов Сатурн, така и в хода на Лунното развитие описаните Същества се отделят върху особени небесни тела. Досега говорехме само за възникването на Слънцето и Луната. Поради посочените причини, от Лунното тяло което се появява след продължителния почивен период се отделят и други небесни тела. След известно време имаме вече работа с цяла система от не бесни тела, от които най-напреднало, както лесно може да се разбере, е това, което трябва да наречем „новото Слънце".
към текста >>
Когато на
пример
един предмет пада на земята, спящият човек не възприема действителното събитие, а даден образ:
Пример
но, че някой стреля.
Едни вещества се свързват, други се разделят. Едни части се сгъстяват, други се разреждат. Всичко това се извършва така, че човешките същества не го чуват и виждат непосредствено; обаче в човешкото съзнание то пробужда образи. Тези образи можем да сравним с образите на сънищното съзнание, т.е. с образите, които съвременният човек има по време на своите сънища.
Когато например един предмет пада на земята, спящият човек не възприема действителното събитие, а даден образ: Примерно, че някой стреля.
Само че образите на лунното съзнание не са произволни като тези на съвременните човешки сънища; те са един вид символи и съответстват на външните процеси. Определен външен процес се съпровожда от точно определен образ. По този начин Лунният човек е в състояние да насочва своето поведение според възникващите в неговото съзнание образи, както съвременният човек прави това според своите възприятия. Нека само добавим, че в последния случай поведението подлежи на известен волев контрол, докато поведението, детерминирано от посочените образи следва един неясен подтик.
към текста >>
На
пример
в елементите на растително-животинското царство стават видими самите „Духове на Личността"; зад и е минерално- растителните процеси просветват „Духовете на Огъня"; а „Синовете на Живота" се явяват на човека без никаква връзка с физическия свят, като един вид етерно-душевни образи.
Но това образно съзнание регистрира не само външни физически процеси; с помощта на образите то създава определени представи както за скритите зад физическите факти духовни Същества, така и за техните действия.
Например в елементите на растително-животинското царство стават видими самите „Духове на Личността"; зад и е минерално- растителните процеси просветват „Духовете на Огъня"; а „Синовете на Живота" се явяват на човека без никаква връзка с физическия свят, като един вид етерно-душевни образи.
към текста >>
На
пример
Слънчевите Същества постепенно се оттеглят от своята дейност на Луната.
Тя се предхожда от една епоха, през която всички отношения са насочени към това главно събитие, а след нея идва друга, която се характеризира с един вид „вживяване" в новите създания. С това средната епоха от Лунното развитие се дели на други три епохи, които заедно с двете подготвителни и двете „отливни" епохи правят общо седем Лунни цикли. Така че цялото Лунно развитие протича в седем цикли. Между тях се простират почивни периоди. Истинска представа за нещата ще добием само, ако помним, че между активните и почивни периоди не съществуват резки граници.
На пример Слънчевите Същества постепенно се оттеглят от своята дейност на Луната.
Външно погледнато, за тях настъпва един почивен период, докато самата Луна е обхваната от бурната си собствена дейност. Активните периоди на една група Същества многократно се преплитат с почивните периоди на други Същества. С оглед на това обстоятелство можем да говорим за един ритмичен подем и спад на силите по време на отделните цикли. Такива подразделения съществуват и в посочените седем главни цикли на Луната. Можем да определим цялото Лунно развитие като един огромен цикъл, като един планетарен цикъл; той е разделен на седем „малки" цикли, а всеки от тях на седем „по-малки" цикли.
към текста >>
Имаше на
пример
такива, които според земните условия, всред които живееха, притежаваха повече или по-малко развити придатъци.
Външната телесна форма представляваше едно отражение на вътрешното душевно състояние на човека. Онези части, които съдържаха заложбите на по-късната форма на главата, бяха най-напреднали в развитието си. Другите органи изглеждаха само като придатъци. Те бяха недиференцирани и подобни на сенки. И все пак Земните човеци се различаваха по своята форма.
Имаше например такива, които според земните условия, всред които живееха, притежаваха повече или по-малко развити придатъци.
Тези части бяха различни в зависимост от местата, които човеците обитаваха. Там където човеците бяха прекомерно вплетени в земния свят, придатъците изпъкваха на преден план. Онези човеци, които в началото на физическото Земно развитие бяха най-напреднали и узрели благодарение на своето предишно развитие, имаха известни особености. По-рано, когато Земята не беше сгъстена до въздухообразното състояние, те изживяваха съприкосновението с огнения елемент. Сега те можеха да изградят началните заложби на главата в най-съвършен вид.
към текста >>
Човек можеше да извлича от растенията силата на техния растеж и да я използува, както днес извлича сили от не живата природа, на
пример
енергията на въглищата, и я прилага в света на машините.
В душевния живот това пролича най-вече в усилването на паметта. За този период от време самостоятелното логично мислене правеше своите първи крачки. За сметка на това паметовите възможности бяха почти безгранични. Оказа се, че човекът имаше едно непосредствено и чувствено съзнание за реалните сили на всяко живо същество. Той можеше да си служи със силите на живота и тези на размножението, вложени в животинската и особено в растителната природа.
Човек можеше да извлича от растенията силата на техния растеж и да я използува, както днес извлича сили от не живата природа, например енергията на въглищата, и я прилага в света на машините.
(Подробности по този въпрос съдържа моята брошура „Нашите атлантски предшественици".)
към текста >>
От Атлантида в Египет бяха пренесени светилища, които произлизаха предимно от оракула на Меркурий, но имаше и други, на
пример
оракули на Венера.
Те трябваше да изследват откровенията на духовния свят в непосредственото сетивно обкръжение и благодарение на извличаните от сетивния свят културни импулси, да се развиват по-нататък. Поради обстоятелството, че бяха проучвани законите на духовния свят, стоящи зад физическите природни явления, възникнаха човешките науки; поради обстоятелството, че природните сили бяха опознавани и видоизменяни, възникнаха техниката, художествените занаяти с техните инструменти и средства. За човека на халдео- вавилонските народи, сетивният свят не беше вече илюзия; във всички свои области, в планини и морета, във въздуха и водата, този свят се превърна в едно откровение на стоящите зад тях духовни Същества. Човекът поиска да вникне не другаде, а в самите закони, на които се подчиняваха действията на тези духовни Същества. За египтянина Земята се превърна в поле за работа; чрез своята собствена способност за съждение той трябваше да я преобрази и превърне в израз на човешката енергия.
От Атлантида в Египет бяха пренесени светилища, които произлизаха предимно от оракула на Меркурий, но имаше и други, например оракули на Венера.
Благодарение на тези светилища, в египетския народ можаха да се положат семената на една нова култура. Тези семена бяха донесени от един велик предводител, който премина своето обучение в персийските Мистерии на Заратустра. (Той беше един от преродените ученици на великия Заратустра.) Позовавайки се на едно историческо име, ще го наречем „Хермес".
към текста >>
97.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако на
пример
те си кажат: Мъдрото ръководство на духовния свят ми е дало определени способности; но то не ми ги е поверило, за да стоят неизползвани, а за да си послужа с тях.
Тук няма да говорим за самопосвещението, понеже то може да настъпи независимо от някои правила. Ще се спрем върху начините, чрез които съответното обучение може да пробуди дремещите в душата духовни възприемателни органи. Хора, които не изпитват в себе си никакъв подтик да направят нещо за своето развитие, лесно ще кажат: Човешкият живот се направлява от духовни сили, в чието ръководство не трябва да се намесваме; трябва спокойно да изчакаме момента, когато тези сили ще намерят за подходящо да открият пред душата един друг свят. Подобни хора преценяват намесата в мъдростта на духовното ръководство като един вид дързост, или като едно неоправдано желание. Хора с такъв начин на мислене, ще променят мнението си едва, когато даде на идея ги порази със своята сила.
Ако например те си кажат: Мъдрото ръководство на духовния свят ми е дало определени способности; но то не ми ги е поверило, за да стоят неизползвани, а за да си послужа с тях.
Мъдростта на ръководството се състои в това, че то е вложило в мен зародишните възможности за едно по-висше съзнание. И аз разбирам това ръководство само тогава, когато усещам пробуждането на тази зародишна възможност като свой личен дълг; възможността, която обещава да открие пред човека всичко, което може да му бъде откри то чрез неговите собствени духовни сили. Когато подобна мисъл упражни достатъчно силно въздействие върху душата, опасенията срещу обучение, насочено към постигането на по-висше съзнание, отпадат.
към текста >>
Ако на
пример
някой би искал да вмъкне свръхсетивните впечатления в делничния ред на живота, той би приличал на един болен човек, чийто сън постепенно е прекъсван от мъчително и вредно пробуждане.
Обаче тук нещата не опират до това, да се дадат общи предписания за живота, а да се опишат определени душевни процеси, които ако човек култивира в себе си му дават възможност да наблюдава свръхсетивния свят. Духовното обучение няма никакво непосредствено влияние върху онази част от социалната дейност на човека, която остава извън въпросното наблюдение на свръхсетивния свят. Но постепенно човек добива свръхсетивен поглед също и върху обикновената си житейска и социална дейност. При това свръхсетивното наблюдение е така отделено от обикновената житейска дейност, както състоянието на будност е отделено от съня. Едното ни най-малко не смущава другото.
Ако например някой би искал да вмъкне свръхсетивните впечатления в делничния ред на живота, той би приличал на един болен човек, чийто сън постепенно е прекъсван от мъчително и вредно пробуждане.
Напредналият може да се пренася в съзнанието на свръхсетивно наблюдение по своя собствена воля. Духовното обучение е само косвено свързано с определени предписания за живот дотолкова, доколкото без етично поведение в живота, погледът в свръхсетивния свят е невъзможен или вреден. Ето защо определени неща, които отварят свръхсетивния поглед на човека, в същото време са и средства за облагородяване на поведението в живота. От друга страна, чрез преглеждането в свръхсетивния свят, човек се изправя пред по-висши морални импулси, които са валидни и за сетивния физически свят. Определени морални императиви, определени морални необходимости, могат да бъдат познати едва в условията на свръхсетивния свят.
към текста >>
Ако на
пример
насочим поглед към едно дърво и после го отклоним в друга посока, така че повече не го виждаме, ние отново можем да пробудим в душата представата за дървото благодарение на спомена.
До истинско разбиране на това вглъбяване в една представа, можем да стигнем само ако пробудим в душата си понятието за спомена.
Ако например насочим поглед към едно дърво и после го отклоним в друга посока, така че повече не го виждаме, ние отново можем да пробудим в душата представата за дървото благодарение на спомена.
Тази представа за дървото, която имаме без то да е пред очите ни, е един спомен за дървото. Нека да си представим, че задържаме този спомен в душата; че оставяме душата да почива върху представата-спомен и се стремим да изключим от съзнанието всички други представи. Тогава душата е потопена в представата-спомен за дървото. В този случай имаме едно потъване на душата в една представа; и все пак тази представа е отражение на един сетивно възприемаем предмет. Когато обаче предприемем същия душевен процес; с представа, която е поставена в центъра на съзнанието чрез свободната воля, тогава ние постепенно ще получим въздействието, за кое то става дума.
към текста >>
Ще посочим
пример
, за да онагледим вътрешното вглъбяване в една символна представа.
Ще посочим пример, за да онагледим вътрешното вглъбяване в една символна представа.
Най-напред подобна представа трябва да бъде изградена в самата душа. Това може да стане по следния начин: Да си представим едно растение, както пуска своите корени в почвата, как покарва лист след лист, как израства и дава цвят. А сега наред с това растение, да си представим и един човек. Да помислим, как неговите качества и способности са много по-съвършени от тези на растението. Да помислим, как той може да се придвижва тук или там, в зависимост от своите чувства и воля, докато растенето е приковано към почвата.
към текста >>
Сега на
пример
аз отправям духовен поглед към розата и си казвам: В червения розов лист аз виждам зеления растителен сок, само че преобразен в червено; и червената роза, също като зеления лист, следва чистите и безстрастни закони на растежа.
После си представи как червената кръв тече през артериите на човека, като израз на инстинктите, страстите и желанията. Всичко това аз оставям да изникне в душата ми като една жива мисъл. И тогава си представям по-нататък, как човекът е способен да се развива; как той може да пречиства своите инстинкти и страсти чрез своите по-висши духовни способности. Замислям се как по този начин се унищожава някаква низша сила в тези инстинкти и страсти, така че те се издигат на една по-висша степен. И тогава нека да си представим кръвта като израз на пречистените инстинкти и страсти.
Сега например аз отправям духовен поглед към розата и си казвам: В червения розов лист аз виждам зеления растителен сок, само че преобразен в червено; и червената роза, също като зеления лист, следва чистите и безстрастни закони на растежа.
Сега червеният цвят на розата би могъл да се превърне за мен в символ на такава кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти; те са отхвърлили от себе си низшите качества, и в своята чистота приличат на силите, които действуват в червената роза. Аз се опитвам не само да преработват тези мисли в моя ум, но и да им вдъхна живот в моите усещания. Сега, когато си представям чистотата и спокойното безстрастие на поникващото растение, аз мога да изпитам едно блажено усещане; аз мога да породя в себе си чувството, как по-висшите качества трябва да бъдат изкупени чрез добиването на инстинкти и страсти. Това може да преобрази блаженството в едно сериозно чувство. И когато се отдавам на мисълта за червената кръв, която може да стане носител на вътрешно чисти изживявания, както червения сок на розата, в мен се пробужда чувството на озаряващо щастие.
към текста >>
Подобно на посочения
пример
с представата-спомен, сега пред душата си трябва да поставим една такава символна представа.
Подобно на посочения пример с представата-спомен, сега пред душата си трябва да поставим една такава символна представа.
Подобна представа когато вътрешно се вглъбим в нея има сили, които пробуждат душата. По време на вглъбяването се стремим да изключим всяка друга представа. Само посоченият символ трябва да витае духом пред душата, и то колкото е възможно по-живо.
към текста >>
Тук в тази книга трябваше да покажем само с един
пример
същността на медитацията.)
И все пак добре е, ако извън времето, което посвещаваме на вглъбяването, често повтаряме изграждането на образа чрез съответни мисли и чувства по гореописания начин, за да не избледнее общото усещане. Колкото по-голямо търпение проявяваме за редовното обновяване на процеса, толкова по-значителен става образът за душата. (В моята книга „Как се добиват познания за висшите светове? " са дадени и други средства за вътрешно вглъбяване. Особено действени са описаните там медитации върху поникването и умирането на едно растение, върху дремещите в едно растително семе растежни сили, върху формите на кристалите и т.н.
Тук в тази книга трябваше да покажем само с един пример същността на медитацията.)
към текста >>
Процесът на душевното вглъбяване трябваше да бъде онагледен, като
пример
, с един символ.
Процесът на душевното вглъбяване трябваше да бъде онагледен, като пример, с един символ.
В духовното обучение могат да бъдат прилагани най-разнообразни образи от този род, а самите образи могат да бъдат изграждани по всевъзможни начини, могат да бъдат посочени също определени изречения, формули и отделни думи, в които ученикът да се вглъбява. Във всеки случай тези средства за медитиране имат за цел да откъснат душата от сетивните възприятия и да я подтикнат към такава дейност, при която впечатленията от физическите сетива остават без значение. Истинската задача е да бъде даден тласък в развитието на дремещите душевни способности. Медитациите могат да се съсредоточат и само върху определени чувства, усещания и т.н. Подобни медитации се оказват особено резултатни.
към текста >>
Тя може на
пример
да се замисли, как сърдечната доброта възниква благодарение на това, че една душа като че ли всмуква интереса на другите и го превръща в свой собствен интерес.
В нормалния живот душата изпитва радост, ако е налице съответната външна предпоставка. Ако една душа вижда, как даден човек извършва определено действие, влагайки в него цялата доброта на своето сърце, тогава тази душа ще се изпълни с радост. Но тя може да продължи да размишлява върху подобно действие и да си каже: Едно действие, което блика от добротата на сърцето, е нещо, при което извършителят не преследва своя собствен интерес, а интереса на друг човек. Такова действие може да се нарече добро от морална гледна точка. Сега размишляващата душа може напълно да се освободи от конкретния случай, създал предпоставките за радост, и сама да си изгради всеобхватната идея за добротата на сърцето.
Тя може на пример да се замисли, как сърдечната доброта възниква благодарение на това, че една душа като че ли всмуква интереса на другите и го превръща в свой собствен интерес.
И сега душата може да изпита радост от тази морална идея за добротата на сърцето. Това е радост, свързана не с един или друг процес от сетивния свят, а радост от една идея като такава. Когато се опитаме да оживим и задържим по-дълго подобна радост в душата си, ние стигаме до медитацията върху определено чувство, върху определено усещане. В този случай действуващата сила за пробуждането на вътрешните душевни способности е не идеята, а проявеното в душата чувство, което е поддържано в значителен период от време, при това без да е предизвикано от някакво външно впечатление.
към текста >>
Колкото и да е необходимо това за по-висшите степени на обучение, трябва да се има предвид, че едно енергично вглъбяване в такова чувство, каквото е на
пример
съзерцанието на сърдечната доброта, може да ни отведе твърде далеч.
Понеже свръхсетивното познание прониква по-дълбоко в същността на нещата-отколкото обикновеното мислене, от неговите опитности могат да се извлекат такива усещания, които ако бъдат приложени за вътрешно вглъбява не ускоряват в много по-висока степен разгръщането на душевните способности.
Колкото и да е необходимо това за по-висшите степени на обучение, трябва да се има предвид, че едно енергично вглъбяване в такова чувство, каквото е например съзерцанието на сърдечната доброта, може да ни отведе твърде далеч.
към текста >>
Това обаче не означава, че на
пример
човек винаги запазва своето съзнание по време на съня.
Ето защо при начинаещите в духовното обучение, вторият случай е по-често срещан. Постепенно това може да стигне дотам, че след пробуждането ученикът да е вече сигурен: през цялото времетраене на съня аз бях в един друг свят и сега, с пробуждането, го напускам. Спомените му за Съществата и фактите от този друг свят ще стават все по-ясни и определени. И тогава, под една или друга форма, за ученика настъпва нещо, което можем да наречем непрекъснатост на съзнанието (т. е. съзнанието продължава и през времетраенето на съня).
Това обаче не означава, че например човек винаги запазва своето съзнание по време на съня.
Първите степени от тази непрекъснатост на съзнанието са вече постигнати, когато човек, който иначе е потънал в сън, както и другите, се добира до определени интервали от съня, през който е в състояние да се взира – съзнателно! В духовно-душевния свят, или когато в будност той може отново да погледне в тези краткотрайни състояния на съзнанието. Не бива да подминаваме обстоятелството, че описаните епизоди трябва да се схващат само като части от едно преходно състояние. За целите на обучението, добре е човек да мине през това преходно състояние; обаче съвсем не трябва да вярваме, че от него може да се извлече цялостна и завършена идея за духовно-душевния свят. В описаното състояние душата е твърде несигурна и не може лесно да се отдели от това, което възприема.
към текста >>
И човек чувствува как първият постига известна самостоятелност спрямо втория; както на
пример
човешкото тяло има известна самостоятелност спрямо първия Аз.
Онова, в което той досега беше затворен, се превръща в нещо, спрямо което човек се усеща в известен смисъл противопоставен. В определени периоди от време той се чувствува извън това, което иначе смяташе за своя собствена същност, за свой „Аз". Сега нещата изглеждат така, сякаш човек живее в два „Аза" без ни най-малко да губи своето само обладание. Единият е този, когото той е познавал досега. Другият стои над първия като едно новородено същество.
И човек чувствува как първият постига известна самостоятелност спрямо втория; както например човешкото тяло има известна самостоятелност спрямо първия Аз.
Това изживяване e от огромно значение. Защото благодарение на него човек знае какво означава да живее в онзи свят, към който той се стреми чрез обучението.
към текста >>
Ако човек си наложи месеци наред да насочва мислите си поне пет минути дневно към един най-обикновен предмет (на
пример
игла, молив и т.н.) и през това време да изключва всички мисли, които не са свързани с този предмет, той вече е постигнал твърде много.
Ето защо ученикът е длъжен така да упражнява мисленето си, че то само да определя своята посока и цел. Мисленето трябва да възпита в себе си вътрешна устойчивост и способността да се придържа строго към определен предмет. Ето защо съответните „мисловни упражнения" трябва да се предприемат не с далечни и сложни предмети, а с прости и близкостоящи.
Ако човек си наложи месеци наред да насочва мислите си поне пет минути дневно към един най-обикновен предмет (например игла, молив и т.н.) и през това време да изключва всички мисли, които не са свързани с този предмет, той вече е постигнал твърде много.
(Всеки ден може да се размишлява върху нов предмет, или дни наред върху един и същ.) Дори този, който се изживява като „мислител" в най-съвременния смисъл на думата, не трябва да пренебрегва подобен начин за „узряване" чрез духовното обучение. Когато човек концентрира известно време мислите си върху нещо, което му е добре познато, той може да е сигурен, че мисли обективно, предметно. Който се запитва: От какви съставни части е направен моливът? Как е станала предварителната подготовка на материалите? По какъв начин са сглобени те?
към текста >>
Ако на
пример
на даден човек липсва самоувереност, след известно време ще установим, че с помощта на упражненията това качество е налице.
Описаните упражнения са извлечени от методите на духовното обучение; в хода на правилното изпълнение те предизвикват в окултния ученик не само посочените вече непосредствени резултати, но и много други косвени последици, необходими по пътя към духовните светове. Ако човек практикува тези упражнения в достатъчен размер, той ще се натъкне в същото време на някои грешки и недостатъци в своя душевен живот; и все пак тъкмо в упражненията той ще открие необходимите средства за укрепването на своя интелектуален, чувствен и волев живот. Разбира се, той ще има нужда и от други упражнения, според своите способности, според своя темперамент и характер; те обаче идват само след като достатъчно се е занимавал с посочените основни упражнения. И така, ще забележим, че тези упражнения по косвен път постепенно предизвикват дори това, което първоначално изглежда, че липсва в тях.
Ако например на даден човек липсва самоувереност, след известно време ще установим, че с помощта на упражненията това качество е налице.
към текста >>
(Естествено трябва да сме наясно, че подобно наименование се отнася към Действителния обект, както на
пример
израза „крило", когато говорим за „белодробните крила".) По точно определен начин на медитиране, върху астралното тяло се въздействува така, че се образува един или друг духовно-душевен орган, един или друг „лотосов цвят".
В съответствие с формата на, отделните духовно-душевни органи, до която свръхсетивното съзнание имагинативно се приближава; можем да ги сравним с „лотосовите цветове".
(Естествено трябва да сме наясно, че подобно наименование се отнася към Действителния обект, както например израза „крило", когато говорим за „белодробните крила".) По точно определен начин на медитиране, върху астралното тяло се въздействува така, че се образува един или друг духовно-душевен орган, един или друг „лотосов цвят".
След всичко казано в тази книга, излишно е да се подчертава, че не трябва да си представяме тези „наблюдателни органи" като нещо, което е сетивен отпечатък на действителен обект. Тези органи са именно свръхсетивни и се състоят в точно определена душевна дейност. Те съществуват само дотолкова и до тогава, докато продължава тази душевна дейност. Въпросните органи не съществуват в човека като нещо, което може да се види по сетивен път, също както около човека няма никаква „мъгла", когато той например мисли. Който на всяка цена държи да си представи свръхсетивното по сетивен път, той неизбежно попада в недоразумения.
към текста >>
Въпросните органи не съществуват в човека като нещо, което може да се види по сетивен път, също както около човека няма никаква „мъгла", когато той на
пример
мисли.
В съответствие с формата на, отделните духовно-душевни органи, до която свръхсетивното съзнание имагинативно се приближава; можем да ги сравним с „лотосовите цветове". (Естествено трябва да сме наясно, че подобно наименование се отнася към Действителния обект, както например израза „крило", когато говорим за „белодробните крила".) По точно определен начин на медитиране, върху астралното тяло се въздействува така, че се образува един или друг духовно-душевен орган, един или друг „лотосов цвят". След всичко казано в тази книга, излишно е да се подчертава, че не трябва да си представяме тези „наблюдателни органи" като нещо, което е сетивен отпечатък на действителен обект. Тези органи са именно свръхсетивни и се състоят в точно определена душевна дейност. Те съществуват само дотолкова и до тогава, докато продължава тази душевна дейност.
Въпросните органи не съществуват в човека като нещо, което може да се види по сетивен път, също както около човека няма никаква „мъгла", когато той например мисли.
Който на всяка цена държи да си представи свръхсетивното по сетивен път, той неизбежно попада в недоразумения. Макар че тази забележка беше излишна, тя трябваше да бъде направена, защото винаги се намират устремени към свръхсетивния свят хора, които не желаят да си го представят по друг, освен по сетивен начин; а и винаги се намират противници на свръхсетивното познание, които вярват, че духовният изследовател говори за „лотосови цветове" като за фини и достъпни за сетивата форми. Всяка правилна медитация, която се практикува с оглед на имагинативното познание, оказва своето въздействие върху даден орган. (В моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " са описани начини на медитиране и упражнения, които действуват върху един или друг орган.) Истинското обучение насочва отделните упражнения на ученика по такъв начин, че органите могат да се образуват един след друг или заедно.
към текста >>
И когато има някакво топлинно впечатление, не го отдава на
пример
на парче горещо желязо, а го разглежда като отзвук от един душевен процес, на какъвто досега е бил свидетел само в своя вътрешен душевен живот.
В известен смисъл, впечатленията му от този свят донякъде приличат на сетивните впечатления. Който навлиза в имагинативното познание, започва да говори за новия свят, назовавайки впечатленията си като топлинни или студови усещания, като звукови или словесни възприятия, светлинни или цветни действия. Защото ги изживява като такива. Обаче той добре знае, че в имагинативния свят тези възприятия изразяват нещо различно от това в сетивния действителен свят. Той знае, че зад тях стоят не физическо-материални, а душевно-духовни причини.
И когато има някакво топлинно впечатление, не го отдава например на парче горещо желязо, а го разглежда като отзвук от един душевен процес, на какъвто досега е бил свидетел само в своя вътрешен душевен живот.
Той знае, че зад имагинативните възприятия стоят духовни факти и процеси, както зад физическите възприятия стоят материални факти.
към текста >>
В областта на физическия свят, човек вижда на
пример
как едно растение увяхва и умира.
Обаче към тази прилика между имагинативния и физическия свят, се прибавя и съществена разлика. В условията на физическия свят може да се прояви нещо, което в имагинативния свят да изглежда съвсем различно. Всред физическия свят може да се наблюдава едно непрекъснато възникване и умиране на нещата, смяна между живот и смърт. На мястото на тези явления, в имагинативния свят наблюдаваме непрекъснато преобразява не на едно нещо в друго.
В областта на физическия свят, човек вижда например как едно растение увяхва и умира.
В имагинативния свят наблюдаваме, как наред с увяхването на растението, възниква друга формация, в която то постепенно се преобразява. Тя не може да бъде възприета по физически път. И когато растението изчезне, на негово място идва тази напълно развита формация. Раждане и смърт са представи, които в имагинативния свят изгубват своето значение. Вместо тях на преден план идва понятието за превръщане, за преобразява не на едно нещо в друго.
към текста >>
Думата „човек" на
пример
е съставена от последователните звуци: ч-о-в-е-к.
В условията на физическия свят ние също срещаме множество различни" същества; в света на Инспирацията обаче това множество има друг характер. Там всяко Същество е в точно определени отношения с другите, и то не както във физическия свят чрез външни въздействия, а чрез своите вътрешни качества. Когато възприемаме едно Същество в инспиративния свят, това не се съпровожда от някакви външни въздействия, които са характерни за физическия свят, а възниква отношение, което се изгражда от дълбоката вътрешна природа на Съществата. Това отношение можем да сравним със следния случай, взет от физическия свят. Нека да разгледаме отношението на отделни звуци или букви спрямо цялата дума и спрямо тях самите.
Думата „човек" например е съставена от последователните звуци: ч-о-в-е-к.
Тук няма никакъв натиск, никакво външно въздействие например от „ч" върху „о", а двата звука действуват съвместно и са част от едно цяло чрез своята вътрешна природа. Ето защо наблюдението в света на Инспирацията може да се сравни с четене; и Съществата в този свят действуват върху наблюдателя като писмени знаци, които той трябва да изучи, за да проникне в техните отношения като в една свръхсетивна Писменост. Тъкмо поради тази причина Духовната Наука сравнява инспиративното познание с „разчитането на скритата писменост". Как става разчитането на тази „скрита писменост" и как може да се съхрани и предаде прочетено то това ще изясним с примери от предходните глави на тази книга. Най-напред описахме съставните части, които изграждат човешкото същество.
към текста >>
Тук няма никакъв натиск, никакво външно въздействие на
пример
от „ч" върху „о", а двата звука действуват съвместно и са част от едно цяло чрез своята вътрешна природа.
Там всяко Същество е в точно определени отношения с другите, и то не както във физическия свят чрез външни въздействия, а чрез своите вътрешни качества. Когато възприемаме едно Същество в инспиративния свят, това не се съпровожда от някакви външни въздействия, които са характерни за физическия свят, а възниква отношение, което се изгражда от дълбоката вътрешна природа на Съществата. Това отношение можем да сравним със следния случай, взет от физическия свят. Нека да разгледаме отношението на отделни звуци или букви спрямо цялата дума и спрямо тях самите. Думата „човек" например е съставена от последователните звуци: ч-о-в-е-к.
Тук няма никакъв натиск, никакво външно въздействие например от „ч" върху „о", а двата звука действуват съвместно и са част от едно цяло чрез своята вътрешна природа.
Ето защо наблюдението в света на Инспирацията може да се сравни с четене; и Съществата в този свят действуват върху наблюдателя като писмени знаци, които той трябва да изучи, за да проникне в техните отношения като в една свръхсетивна Писменост. Тъкмо поради тази причина Духовната Наука сравнява инспиративното познание с „разчитането на скритата писменост". Как става разчитането на тази „скрита писменост" и как може да се съхрани и предаде прочетено то това ще изясним с примери от предходните глави на тази книга. Най-напред описахме съставните части, които изграждат човешкото същество. После показахме как Земята, върху която се развива днешният човек, е преминала през предишните еволюционни степени, означени като Сатурново, Слънчево и Лунно състояние.
към текста >>
Как става разчитането на тази „скрита писменост" и как може да се съхрани и предаде прочетено то това ще изясним с
пример
и от предходните глави на тази книга.
Нека да разгледаме отношението на отделни звуци или букви спрямо цялата дума и спрямо тях самите. Думата „човек" например е съставена от последователните звуци: ч-о-в-е-к. Тук няма никакъв натиск, никакво външно въздействие например от „ч" върху „о", а двата звука действуват съвместно и са част от едно цяло чрез своята вътрешна природа. Ето защо наблюдението в света на Инспирацията може да се сравни с четене; и Съществата в този свят действуват върху наблюдателя като писмени знаци, които той трябва да изучи, за да проникне в техните отношения като в една свръхсетивна Писменост. Тъкмо поради тази причина Духовната Наука сравнява инспиративното познание с „разчитането на скритата писменост".
Как става разчитането на тази „скрита писменост" и как може да се съхрани и предаде прочетено то това ще изясним с примери от предходните глави на тази книга.
Най-напред описахме съставните части, които изграждат човешкото същество. После показахме как Земята, върху която се развива днешният човек, е преминала през предишните еволюционни степени, означени като Сатурново, Слънчево и Лунно състояние. Възприятията, чрез които разпознаваме съставните части на човешкото същество, както и предходните планетарни въплъщения на Земята, са част от имагинативното познание. По-нататък обаче е необходимо да вникнем в съотношенията между Сатурновото състояние и човешкото физическо тяло, между Слънчевото състояние и етерното тяло и т.н. Трябваше да подчертаем, че зародишът на човешкото физическо тяло е възникнал още по времето на Стария Сатурн, и че за да стигне до своята днешна форма, физическото тяло е продължило да се развива, минавайки през Слънчевото, Лунното и Земното състояние.
към текста >>
Когато на
пример
едно растение преминава от цъфтеж в плододаване, свръхсетивно наблюдаващият човек вижда, как пред него метаморфозира едно астрално Същество, което по време на цъфтежа обгръща растението отгоре като облак.
Който е непосветен в тези неща, може да попита: „За мен е важно само да узная съдбата на човешката душа след смъртта; достатъчно е да чуя подробности по този въпрос. Защо Духовната Наука трябва да ме занимава с толкова далечни неща като Сатурновото и Слънчевото състояние, като отделянето на Слънцето, Луната и т.н.? " Но който е добре запознат с тези неща, той е наясно, че истинското познание в тази област е недостижимо без вникването в това, което на пръв поглед изглежда толкова ненужно. Едно описание на човешките състояния след смъртта остава напълно неразбираемо и без всякаква стойност, ако не го обхванем с понятия, извлечени тъкмо от тези далечни епохи. Дори най-простото наблюдение на даден човек в свръхсетивния свят, подсказва колко необходимо е да се познават тези неща.
Когато например едно растение преминава от цъфтеж в плододаване, свръхсетивно наблюдаващият човек вижда, как пред него метаморфозира едно астрално Същество, което по време на цъфтежа обгръща растението отгоре като облак.
Ако оплождането не би станало, астралното Същество би приело съвършено друга форма. След като сме вникнали в онзи величествен процес, разиграл се със Земята и всички нейни обитатели, а именно отделянето на Слънцето, вече разбираме по свръхсетивен начин и всички подробности от живота на растенията. Преди оплождането, растението се намира в такова състояние, в каквото се е намирала цялата Земя преди отделянето на Слънцето. След оплождането растителният цвят изглежда така, както е изглеждала Земята, съхраняваща и Лунните сили след отделянето на Слънцето от нея. Ако вникнем в представите, които можем да извлечем от отделянето на Слънцето, ще вникнем и в самите процеси на оплождането.
към текста >>
Един друг
пример
: Нека се вглъбим в представата за едно израстващо и умиращо растение.
Един друг пример: Нека се вглъбим в представата за едно израстващо и умиращо растение.
Нека вложим в душата си образа на постепенно израстващо растение: Както покълва от семето, как пуска лист след лист, как цъфти и дава плод. И след това по-нататък от увяхването до пълното разпадане. Медитирайки върху такъв образ, ние стигаме до чувството за раждане и умиране, на което растението е само образ. След съответна продължителност и постоянство в тези упражнения, от това чувство ще развием Имагинацията за онова преобразяване, което стои в основата на физическото раждане и умиране. Ако обаче искаме да стигнем до съответната Инспирация, трябва да променим упражнението.
към текста >>
След като на
пример
забелязва предимствата на дълбокия размисъл и вглъбяването в света на собствените представи, той така се привързва към тези състояния, че все повече започва да се затваря пред впечатленията от външния свят.
Ще установи до каква голяма степен може да напредва в новото не само с новите си впечатления и изживявания, но и като оставя старите да работят в него. Който оставя своите впечатления, дори своите мнения, да си взаимодействуват така, сякаш неговите симпатии и антипатии, неговите лични интереси и чувства изобщо не влияят върху тях, той подготвя особено добра почва за свръхсетивните познавателни сили. В действителност той изгражда това, което можем да наречем богат вътрешен живот. Но преди всичко, важен е балансът, равновесието на душевните качества. Човекът е твърде склонен, отдавайки се на определена душевна дейност, да изпадне в едностранчивост.
След като например забелязва предимствата на дълбокия размисъл и вглъбяването в света на собствените представи, той така се привързва към тези състояния, че все повече започва да се затваря пред впечатленията от външния свят.
Но това води до обедняване и нивелиране на вътрешния живот. Най-бързо напредва този, който наред със способността да се концентрира в себе си, запазва и пълна възприемчивост за всички впечатления от външния свят. Не трябва да предпочитаме т.н. „важни" житейски впечатления; всеки човек при всяко положение дори и затворен между четири голи стени може да изживее достатъчно, стига да съхрани жив усет за тези неща. Не е нужно да търсим изживяванията; те са навсякъде.
към текста >>
Някой на
пример
може да има следната опитност: В даден момент той открива, че една твърде уважавана от него или други хора личност, има едно или друго качество, което той е принуден да признае за характеров недостатък.
От особена важност е също, как се преработват изживяванията в човешката душа.
Някой например може да има следната опитност: В даден момент той открива, че една твърде уважавана от него или други хора личност, има едно или друго качество, което той е принуден да признае за характеров недостатък.
Такава опитност може да накара човек да размишлява в две посоки. Той може просто да си каже: Сега, след като разбрах това, аз вече не мога да уважавам тази личност както по-рано. Но той може да си зададе и въпроса: Как е възможно тази уважавана личност да допуска такъв недостатък? И не мога ли да си представя, че този недостатък е не само недостатък, а нещо което е предизвикано от трудния живот на този човек и може би направо от неговите забележителни качества? След като човек си задава подобни въпроси, може би ще стигне до извода, че забелязаният недостатък изобщо не променя неговото уважение.
към текста >>
Нека си послужим с друг
пример
.
Колкото по-голяма е способността на един човек да насочва вниманието си върху определени процеси и събития от живота които не са му познати от преди толкова по-голям шанс има да изгради в себе си предпоставки за издигане в духовния свят.
Нека си послужим с друг пример.
Даден човек стига до такава ситуация в живота, когато трябва да реши: да извърши или да не извърши определено действие. Разумът диктува: Направи го! Но нещо неуловимо в неговите чувства го спира. Възможно е човек да не обърне внимание на този необясним нюанс в своите чувства и просто да извърши действието според основанията на разума. Но възможен е и другият вариант: Човек да се вслуша в това неясно предупреждение и да не предприеме действието.
към текста >>
Той забелязва това и от обстоятелството, че за кратко време усеща стремежа да приведе на
пример
дишането (или други подобни функции) в един вид съзвучие или хармония с това, което душата постига по време на медитациите.
Интуитивните опитности са нежни, интимни и фини; в сегашната степен от развитието си, човешкото физическо тяло е твърде грубо за тях. Ето защото представлява трудно преодолимо препятствие за упражненията, стремящи се към резултати в Интуицията. Но ако се практикуват с енергия, постоянство и с необходимото вътрешно спокойствие, накрая те сломяват силните препятствия на физическото тяло. Ученикът забеляза това от факта, че постепенно добива власт над определени прояви на физическото тяло, които до тогава са се изплъзвали от неговото съзнание.
Той забелязва това и от обстоятелството, че за кратко време усеща стремежа да приведе на пример дишането (или други подобни функции) в един вид съзвучие или хармония с това, което душата постига по време на медитациите.
Идеалът на развитието е чрез физическото тяло да не се правят никакви дори и дихателни упражнения, а всичко, което става с него, да идва само като една последица от чистите интуитивни упражнения.
към текста >>
Виждаме на
пример
един предмет.
Когато ученикът се издига по пътя към висшите светове на познанието, на определена степен той, забелязва, че взаимната връзка на силите, изграждащи неговата личност, приема по-друга форма от тази, която тя има в сетивно-физическия свят. В този свят Азът осигурява единно взаимодействие на душевните сили и преди всичко на мисли, чувства и воля. При обикновените ситуации от човешкия живот, тези душевни сили се намират в определени отношения.
Виждаме например един предмет.
Душата го харесва или не. Това означава, че по силата на известна необходимост, към представата за предмета, се прибавя и чувството на удоволствие или неудоволствие. Ние или пожелаваме предмета, или получаваме импулса да го изменим в една или друга посока. С други думи: към дадената представа и даденото чувство, се присъединяват желанието и волята.
към текста >>
Ако Азът прояви безсилие в обединяващата си функция и на
пример
желанието поеме в посока, различна от тази на чувството и представата, тогава посоченият необходим и здрав ред би бил нарушен.
Този процес се осъществява благодарение на обстоятелството, че Азът обединява представите (мисленето), чувствата и волята в едно цяло и по този начин внася ред в силите на личността.
Ако Азът прояви безсилие в обединяващата си функция и например желанието поеме в посока, различна от тази на чувството и представата, тогава посоченият необходим и здрав ред би бил нарушен.
Един човек би изпаднал в абнормно душевно състояние, ако на истина намира, че това или онова е правилно, но се стреми към нещо, за което е убеден, че е погрешно. Същото би се получило, ако някой се стреми не към това, което му харесва, а към това, което не одобрява. Но ето че сега, по пътя към висшето познание, човек забелязва как в действителност мислене, чувства и воля се разделят и всяко от тях получава известна самостоятелност, така че например дадена мисъл не поражда вече чрез самата себе си съответното чувство и волев акт. Нещата стоят така, че в мислите си човек може да възприема нещо съвсем правилно, но за да стигне въобще до определено чувство или до определено решение на волята, той се нуждае от самостоятелен подтик, произлизащ от самия него.
към текста >>
Но ето че сега, по пътя към висшето познание, човек забелязва как в действителност мислене, чувства и воля се разделят и всяко от тях получава известна самостоятелност, така че на
пример
дадена мисъл не поражда вече чрез самата себе си съответното чувство и волев акт.
Този процес се осъществява благодарение на обстоятелството, че Азът обединява представите (мисленето), чувствата и волята в едно цяло и по този начин внася ред в силите на личността. Ако Азът прояви безсилие в обединяващата си функция и например желанието поеме в посока, различна от тази на чувството и представата, тогава посоченият необходим и здрав ред би бил нарушен. Един човек би изпаднал в абнормно душевно състояние, ако на истина намира, че това или онова е правилно, но се стреми към нещо, за което е убеден, че е погрешно. Същото би се получило, ако някой се стреми не към това, което му харесва, а към това, което не одобрява.
Но ето че сега, по пътя към висшето познание, човек забелязва как в действителност мислене, чувства и воля се разделят и всяко от тях получава известна самостоятелност, така че например дадена мисъл не поражда вече чрез самата себе си съответното чувство и волев акт.
Нещата стоят така, че в мислите си човек може да възприема нещо съвсем правилно, но за да стигне въобще до определено чувство или до определено решение на волята, той се нуждае от самостоятелен подтик, произлизащ от самия него.
към текста >>
Едно растение на
пример
в областта на сетивния свят, остава такова, каквото е, независимо какво чувствува или мисли човешката душа за него.
Едно растение например в областта на сетивния свят, остава такова, каквото е, независимо какво чувствува или мисли човешката душа за него.
С образите от душевно-духовния свят, това съвсем не е така. Те непрекъснато се променят според това, което човек мисли или чувствува. По този начин човек им придава известен отпечатък, кой то зависи от неговата собствена личност.
към текста >>
На
пример
човек може да има някои скрити склонности, които макар и поради ред особености в характера и възпитанието да остават непроявени в живота, оказват определено въздействие върху духовно-душевния свят.
Те са изцяло проникнати от качествата на човешката личност. И тези качества се спускат като едно було пред Съществата. Дори и човек да е изправен пред едно действително Същество, той вижда не него, а своето собствено създание. Така той може да има пред себе си нещо истинно, и все пак да вижда, нещо измамно. И това е така не само по отношение на нещата, които човек забелязва в самия себе си; неговите собствени качества също оказват въздействие върху света.
Например човек може да има някои скрити склонности, които макар и поради ред особености в характера и възпитанието да остават непроявени в живота, оказват определено въздействие върху духовно-душевния свят.
Независимо дали човек е наясно или не със своята същност, тя налага едни или други нюанси върху духовно- душевния свят.
към текста >>
Един прост
пример
за такова заблуждение в сетивно-физическия свят е този, когато се возим във влак и ни се струва, че дърветата се движат в обратна посока, докато всъщност се движи влакът.
Освен този източник на заблуждения и измами, съществува и друг. Той се проявява, когато тълкуваме неправилно полученото вече впечатление.
Един прост пример за такова заблуждение в сетивно-физическия свят е този, когато се возим във влак и ни се струва, че дърветата се движат в обратна посока, докато всъщност се движи влакът.
към текста >>
Нека да си припомним, че на
пример
по време на Сатурновото развитие съществуват само първите заложби на човешкото физическо тяло.
Разбираме етерното тяло само тогава, когато проследяваме формирането му през Слънчевото, Лунното и Земното развитие и т.н. Разбираме и процесите, които се разиграват в днешната Земя едва когато ги проследим в хода на тяхното възникване и развитие. Благодарение на духовното обучение, ученикът добива познание за съотношенията между всичко, което е скрито в човека, и съответните факти и Същества, намиращи се вън от него. Защото несъмнено е: всяка съставна част на човека е в определена връзка с целия останал свят. Тук можахме да предложим само едно кратко въведение в тази тема.
Нека да си припомним, че например по време на Сатурновото развитие съществуват само първите заложби на човешкото физическо тяло.
Неговите органи: сърце, бели дробове, мозък се развиват от тези заложби едва по-късно в хода на Слънчевото, Лунно и Земно развитие. Подобно е положението и със съставните части на етерното тяло, Сетивната Душа и т.н. Човекът е изграден от целия заобикалящ го свят; на всяка подробност, която се намира в него, отговаря определен процес, определено Същество от външния свят. В съответната степен от развитието си, ученикът стига до точното познание на връзките между своето същество и външния свят. Тази познавателна степен практически е едно проникване в съответствията между „малкия свят", Микрокосмоса, т.е.
към текста >>
Ако днес човек иска да поеме по пътя към свръхсетивните области, той не може да стори това, на
пример
от изходната точка на древно-египетския Посветен.
Описаният тук път към познание на свръхсетивните светове е от такова естество, че по него може да тръгне всеки, независимо от мястото, което заема в съвременните условия на живота. Когато става дума за подобен път, трябва да се замислим, че през всички епохи на Земята, целта на познанието е една и съща, но изходните точки на човека през всяка от тях са различни.
Ако днес човек иска да поеме по пътя към свръхсетивните области, той не може да стори това, например от изходната точка на древно-египетския Посветен.
Ето защо упражненията на окултните ученици в древен Египет не могат да бъдат препоръчани на съвременния човек. От онова време насам човешките души са минали през различни прераждания и това напредване от едно прераждане в друго има дълбок смисъл и значение. Душевните способности и качества не са едни и същи в различните прераждания. Дори повърхностният поглед върху историята на човечеството установява, че от 12-ти, 13-ти век след Христос, условията на живот са коренно различни, че сравнени с миналото мненията, чувствата и способностите на хората са други. Описаният тук път към висшето познание е подходящ за душите, които са въплътени в съвременната епоха.
към текста >>
98.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Грандиозната космическа еволюция може да бъде последователно описана от Сатурн до Вулкан; по същия начин могат да бъдат представени и по-ограничени периоди, на
пример
този на Земното развитие.
Грандиозната космическа еволюция може да бъде последователно описана от Сатурн до Вулкан; по същия начин могат да бъдат представени и по-ограничени периоди, например този на Земното развитие.
След онази мощна катастрофа, която сложи край на древната Атлантида, в еволюцията на човечеството настъпиха описаните в тази книга древно-индийска, древно-персийска, египетско-халдейска, гръко-римска епохи. Петата епоха е тази, в която човечеството се намира днес. Тя започна постепенно от 12-тия, 13-тия, 14-тия век след Христос, но подготовката и датира още от 4-ти, 5-ти век. От 15-ти век Петата епоха се проявява съвсем ясно на историческата сцена. Предишната гръко-римска епоха води началото си приблизително от 8-ми век пр. Хр.
към текста >>
Ако на
пример
някой сметне, че при такова развитие определен брой хора са осъдени да попаднат в царството на „злото човечество", той просто не вижда взаимните отношения между сетивно-физическите и душевно-духовните факти в хода на това развитие.
Ако изложеното дотук би пробудило у някого убеждението, че описаното развитие има фаталистичен характер, той не е разбрал напълно тази книга.
Ако например някой сметне, че при такова развитие определен брой хора са осъдени да попаднат в царството на „злото човечество", той просто не вижда взаимните отношения между сетивно-физическите и душевно-духовните факти в хода на това развитие.
В определен период от време сетивно-физическите и душевно-духовните сили образуват отделни течения в развитието. Чрез сетивно-физическите сили възникват формите на „злото човечество". Необходимостта дадена душа да се въплъти в подобна форма ще съществува само дотолкова, доколкото самата тя е създала съответните предпоставки. А би могло да се случи и така, че формите, възникнали от сетивно-физическите сили да не намерят никакви човешки души, произхождащи от миналите епохи, защото те биха се оказали прекалено добри и неподходящи за такива тела. Тогава тези форми би трябвало да се одушевяват от Космоса и по друг начин, а не от предишни човешки души.
към текста >>
99.
ПОДРОБНОСТИ ОТ ОБЛАСТТА НА ДУХОВНАТА НАУКА - Етерното тяло на човека
GA_13 Въведение в Тайната наука
Обаче на определена степен от развитието, причинните моменти се представят така, че той може да е сигурен: това вътрешно възприятие не е въображение, а е предизвикано от едно духовно-душевно Същество на свръхсетивния външен свят, също както на
пример
обикновеното топлинно усещане е предизвикано от един външен физически предмет.
Окултният ученик има подобни вътрешни възприятия без физическа причина и най-вече без физическото участие на своето собствено тяло.
Обаче на определена степен от развитието, причинните моменти се представят така, че той може да е сигурен: това вътрешно възприятие не е въображение, а е предизвикано от едно духовно-душевно Същество на свръхсетивния външен свят, също както например обикновеното топлинно усещане е предизвикано от един външен физически предмет.
По същия начин стоят нещата и ако говорим за възприятието на да ден цвят. В този случай също трябва да различаваме външното, обективно явление, от вътрешното душевно изживяване, което го съпровожда. Да си представим вътрешното усещане на душата, когато тя възприема един червен предмет от сетивно-физическия свят. Да си представим още, че запазваме много силен и жив спомен за това впечатление; но в същото време да отвърнем поглед от самия предмет. И нека сега тази представа- спомен за цвета да разгледаме като чисто вътрешно изживяване.
към текста >>
100.
ЗА ЖИВОТА НА ЧОВЕКА СЛЕД СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Те намират своя външен израз на
пример
в това, че онази точка на небосвода, в която Слънцето изгрява в началото на всяка пролет, очертава пълна окръжност за около 26,000 години.
Продължителността на периода между смъртта и новото раждане се определя от това, че по правило „Азът" се връща отново в сетивно- физическия свят едва тогава, когато междувременно този свят се е променил до такава степен, че „Азът" има възможност да изживее нещо ново. Докато „Азът" пребивава в духовните области, обликът на Земята се променя. От една страна тази промяна е свързана с кардиналните промени в Космоса, с промените в положението на Земята спрямо Слънцето и т.н. В този вид промени има известни повторения.
Те намират своя външен израз например в това, че онази точка на небосвода, в която Слънцето изгрява в началото на всяка пролет, очертава пълна окръжност за около 26,000 години.
Тази пролетна точка се придвижва от една небесна област в друга. В хода на 1/12 от тази окръжност, т.е. приблизително за 2,100 години, условията на Земята се променят до такава степен, че в поредното си въплъщение човешката душа може да изживее нещо действително ново. Но понеже човешките опитности са различни в зависимост от това, дали човек се въплъщава като жена или мъж, то през посочения период по правило стават две прераждания, едното като мъж и другото като жена. Но тези неща зависят и от това, какви сили човек взема със себе си, какви сили пренася той от земния живот в живота след смъртта.
към текста >>
101.
ВИСШИТЕ ОБЛАСТИ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_13 Въведение в Тайната наука
При нашите земни условия на
пример
, разумните решения са най-висши; процесите в минералното царство най-низши.
Те също подлежат на развитие. Задачата на съвременното човечество се простира, така да се каже, до света на Интуицията. Впрочем между смъртта и новото раждане човек поема влиянията на още по-висши светове, но не директно, а по-скоро духовните Същества са тези, които ги приближават до него. И ако спрем погледа си върху тях, ще разберем всичко, което става с човека Мисията на тези Същества, онова, от което се нуждаят, за да ръководят човешкото развитие, всичко това може да обхване само едно познание, което надхвърля Интуицията. Тези светове за тях само загатваме можем да си представим така, че духовните дела, които на Земята са от най-висш порядък, там попадат на по-заден план.
При нашите земни условия например, разумните решения са най-висши; процесите в минералното царство най-низши.
В онези висши светове разумните решения изглеждат приблизително така, както минералните процеси на Земята. Над Интуицията е онази област, където от духовните причини се подготвя планът на Битието.
към текста >>
102.
СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
И още: Тези три душевни съставки са и части на астралното тяло, защото на
пример
Съзнаващата Душа е възможна само като една астрална същност в съответното пригодено за нея физическо тяло.
Това впрочем се отнася до работата на Аза чрез онези най-висши способности, чието развитие започва едва в хода на Земната епоха. Обаче тази метаморфоза се предхожда от една друга, на по-ниска степен, чрез която възникват Сетивната, Разсъдъчната и Съзнаващата Душа. Формирането на Сетивната Душа е свързано с промени в астралното тяло, формирането на Разсъдъчната Душа с промени в етерното тяло, формирането на Разсъдъчната Душа с промени в етерното тяло и формирането на Съзнаващата Душа с промени във физическото тяло. Подробности по този въпрос вече бяха казани при описанието на Земното развитие. В известен смисъл ще допълним: Сетивната Душа вече се опира на едно преобразувано астрално тяло; Разсъдъчната Душа на преобразувано етерно тяло; Съзнаващата Душа на преобразувано физическо тяло.
И още: Тези три душевни съставки са и части на астралното тяло, защото например Съзнаващата Душа е възможна само като една астрална същност в съответното пригодено за нея физическо тяло.
Тя води астрален живот върху арената на подготвеното за целта физическо тяло.
към текста >>
103.
ЗА ПОСТИГАНЕТО НА СВРЪХСЕТИВНИ ПОЗНАНИЯ
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако на
пример
душата се изпълни седмици наред,месеци или по-дълго време с чувството на смирение, съдържанието на това чувство се превръща в един вид възприятие.
Наред с него има и такъв, който може да бъде означен като „път на чувството". Но би било съвсем погрешно да смятаме, че първият път няма нищо общо с усъвършенствуването на чувствата. Напротив, той води към възможно най-голямото задълбочаване на чувствения живот. Но „пътят на чувството" се обръща непосредствено към чувствата и всред тях търси начини за издигане до познанието. Той се основава на това, че едно чувство ако човешката душа му се отдаде напълно за определено време може да се превърне в познание, в образно виждане.
Ако например душата се изпълни седмици наред,месеци или по-дълго време с чувството на смирение, съдържанието на това чувство се превръща в един вид възприятие.
Задълбоченото и постоянно укрепване на определени чувства, също може да се окаже един от пътищата към свръхсетивните светове. Разбира се, този път не е лесно осъществим при съвременните, условия на живота. Той изисква на всяка цена усамотяване, оттегляне от задачите на деня. Защото впечатлението от всекидневния живот неизбежно смущават всичко онова, което душата постига при вглъбяването си в определени чувства. Напротив, описаният в тази книга път на познание, може да се приложи независимо от условията и трудностите, които предлага съвременният живот.
към текста >>
104.
НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ОСОБЕНИ СЪБИТИЯ И СЪЩЕСТВА В ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_13 Въведение в Тайната наука
Основателно може да бъде поставен въпросът, дали вътрешното вглъбяване и другите описани средства за по стигане на свръхсетивни познания, позволяват само наблюдението на човека между смъртта и новото раждане както и на други духовни процеси въобще или е възможно и диференцираното наблюдение на точно определени процеси и Същества, на
пример
на даден мъртвец.
Основателно може да бъде поставен въпросът, дали вътрешното вглъбяване и другите описани средства за по стигане на свръхсетивни познания, позволяват само наблюдението на човека между смъртта и новото раждане както и на други духовни процеси въобще или е възможно и диференцираното наблюдение на точно определени процеси и Същества, например на даден мъртвец.
На това трябва да отговорим: Ако чрез посочените средства човек постигне способността да вижда в духовния свят, той може да наблюдава също и отделни подробности, които са част от този свят. Сега, той е в състояние да установи връзка с хора, които живеят в духовния свят между смъртта и новото раждане. Следва да се има обаче предвид, че в смисъла на Духовната Наука, това може да стане само тогава, когато човек е преминал през правилното духовно обучение. Защото само тогава той може да прави разлика между измама и действителност, що се отнася до свръхсетивните събития и Същества. Ако някой иска да наблюдава отделни подробности без да е минал през правилното обучение, може да стане жертва на много заблуждения.
към текста >>
Ако човек следва тези пътища в един чист, неегоистичен стремеж към познание, той е вече узрял да наблюдава и подробности, чието съзерцание по-рано би представлявало само задоволяване на егоистични нужди, дори и съответният човек да ни убеждава, че се стреми да проникне в духовния свят само от любов, на
пример
към свой близък, който вече не е между живите.
Дори първата крачка: вникването в начина, по който трябва да се тълкуват впечатленията от особените свръхсетивни явления, е невъзможна без напреднало духовно обучение. Обучението, което в свръхсетивните светове води до наблюдението на това, което е описано в настоящата книга, дава възможност да се проследи и животът на отделен човек след смъртта; а не на последно място възможността да се наблюдават и разбират всички духовно-душевни Същества, които действуват както в скритите, така и във видимите светове. Обаче сигурното наблюдение на отделните процеси и Същества е възможно само въз основа на познанието върху все общите духовни явления, които засягат всеки човек. Който се устремява към едното, а пропуска другото, се заблуждава. Една от опитностите, до която човек ще стигне при наблюдението в духовния свят е тази, че проникването в свръхсетивните области, които са желани най-силно, идва като награда едва тогава, когато той е предпочел сериозните и тежки пътища, насочени единствено към всеобщите въпроси на познанието, търсейки отговор за смисъла и целта на живота.
Ако човек следва тези пътища в един чист, неегоистичен стремеж към познание, той е вече узрял да наблюдава и подробности, чието съзерцание по-рано би представлявало само задоволяване на егоистични нужди, дори и съответният човек да ни убеждава, че се стреми да проникне в духовния свят само от любов, например към свой близък, който вече не е между живите.
Проникването в особените процеси и Същества на свръхсетивния свят може да постигне само този, чийто сериозен интерес към общовалидните духовно-научни познания го издига до възможността да приема и частните случаи като една обективна научна истина.
към текста >>
105.
Пролог
GA_14 Четири мистерийни драми
Нека вземем на
пример
това, което ни се предлага в този момент.
Понеже толкова отдавна ме познаваш, би трябвало все пак да знаеш колко се борих, за да се освободя от начин на живот, който ден след ден преследва единствено предписанията на традицията и общественото мнение. Опитвах се да разбера защо толкова много хора трябва да страдат привидно незаслужено. Стремях се да се доближа до низините и до висините на живота. С моите въпроси се обръщах и към науките, доколкото са ми достъпни, за да получа отговор от тях.
Нека вземем например това, което ни се предлага в този момент.
Аз осъзнах какво е истинско изкуство. Мисля, че разбирам как то обхваща същността на живота и разкрива пред душата по-висшата действителност. Струва ми се, че когато се оставям да ми въздейства такова изкуство, долавям истинския пулс на времето. И се ужасявам, като си помисля, че ти, моя София, пред този интерес към пълното с живот изкуство предпочиташ нещо, което представлява отречена поучително-алегорична форма, разглеждаща куклени схеми вместо живи хора и удивляваща се пред символични процеси, стоящи далеч от всичко, което всекидневно ни призовава към състрадание и активна съпричастност.
към текста >>
И ти, като мнозина други, наричаш непосредствено и оригинално в изкуството на
пример
това, което отрича духа такъв, какъвто го разбирам аз.
Може би думите ми ще прозвучат сурово за теб. Но нашето приятелство изисква неподправена откровеност. И ти, като мнозина други, познаваш от това, което се нарича дух, само носителя на знанието. Ти имаш съзнание само за мисловната страна на духа. Но нямаш представа за живия, творчески дух, който формира човека със силата на стихиите така, както зародишните сили в природата формират съществата.
И ти, като мнозина други, наричаш непосредствено и оригинално в изкуството например това, което отрича духа такъв, какъвто го разбирам аз.
Обаче нашият светоглед обединява пълната съзнателна свобода със силата на първичния развой. Ние приемаме съзнателно в себе си това, което е наивно, като така ни най-малко не му отнемаме свежестта, пълнотата и първичността. Ти смяташ, че човек може да си състави само мнение за даден човешки характер, но този характер се оформя някак си от само себе си. Не искаш да видиш как мисълта се потапя в творящия дух, как се докосва до първоизточника на съществуването и се проявява като самостоятелен творчески зародиш. Както силите на семето не учат растението как да расте, а се явяват жива същност в него, така и нашите идеи не поучават, а се разливат, разпалвайки живот, дарявайки живот в нашето същество.
към текста >>
106.
Интермецо
GA_14 Четири мистерийни драми
На мен дори и най-съвършеното художествено изображение не може да ми даде това, което дължа на
пример
на откровенията на някой пейзаж или на човешко лице.
Помисли само, мила Естела, че живото разбиране на истинската действителност трябва да породи в сърцето чувството за известна беднота на произведението на изкуството, тъй като е ясно, че и най-великият художник си остава нескопосник пред съвършената природа.
На мен дори и най-съвършеното художествено изображение не може да ми даде това, което дължа например на откровенията на някой пейзаж или на човешко лице.
към текста >>
107.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
че аз съм
пример
как
че аз съм пример как
към текста >>
108.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Във вярност следвам
пример
а ви аз,
Във вярност следвам примера ви аз,
към текста >>
и първоизвора на този
пример
.
и първоизвора на този пример.
към текста >>
по
пример
а възвишен на Христос.
по примера възвишен на Христос.
към текста >>
109.
ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА. Душевни процеси в сценични картини
GA_14 Четири мистерийни драми
На
пример
това, което се случва в Осма картина между Щрадер и дванадесетте човека, е възможно само в такава повратна точка на времето.
Събитията от „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ се развиват приблизително тринадесет години след тези от „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“. Начинът на повторение на живота по отношение на „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ не трябва да се приема като всеобщо валиден закон, а като нещо, което може да се случи в повратна точка на времето.
Например това, което се случва в Осма картина между Щрадер и дванадесетте човека, е възможно само в такава повратна точка на времето.
Духовните същества, които се явяват в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“, не са алегории или символи. За този, който познава духовния свят като реалност, съществата в него са толкова действителни, колкото и физическите хора в сетивния свят. Който приема тези същества за алегории или символи, разбира погрешно цялостния начин на представяне на събитията в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“. Това, че духовните същества нямат човешки облик, какъвто трябва да имат на сцената, се разбира от само себе си. Ако авторът на тези душевни събития в сценични картини желаеше да покаже съществата като алегории, той не би го сторил по този начин.
към текста >>
110.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да следва вярно
пример
а на Феликс.
да следва вярно примера на Феликс.
към текста >>
111.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Така на
пример
при раждането човешкият мозък е все още твърде несъвършен инструмент.
Обаче нашият собствен спомен се простира назад в миналото само до определена точка. Това е моментът, в който човек се е научил да усеща своя „Аз". За хората, чийто спомени са в рамките на нормалните граници, такъв момент задължително съществува. Но тъкмо преди този момент човешката душа е извършила за самия човек най-мъдрите неща; после, когато човек се издига до своето съзнание, той вече не може да извърши големи, величави дела, както тези, присъщи му в първите години от неговото детство, при напълно неосъзнати душевни подбуди. Защото знаем, че при своето раждане човек внася във физичесния свят плодовете на предишните си земни съществувания.
Така например при раждането човешкият мозък е все още твърде несъвършен инструмент.
Тепърва човешката душа трябва да изработи в него най-фините структури, които ще го превърнат в посредник за всичко онова, на което е способна самата тя. В действителност, преди да е стигнала до съзнанието, човешката душа работи над мозъка по такъв начин, че той да стане инструмент за изживяване на всички способности, заложби, качества и т.н., присъщи за нея като последица от предишните и земни съществувания.
към текста >>
Някои биха казали, че ние сме така организирани в нашия изправен вървеж, както на
пример
животното катерач е създадено, за да се катери.
Ако зоолозите се замисляха над този факт, те нямаше да подчертават толкова често Колко еднакви са костите и мускулите при животните и човека. А това е много по-маловажно от факта, че човек не разполага предврително със своите равновесни способности, а трябва сам да ги изгради, черпейки сили от цялото си същество. От особена важност е, че той трябва сам да работи върху себе си, за да създаде от едно същество, Което не може да върви, такова, което може да върви изправено. Човек сам постига своето вертикално положение, своето равновесно положение В пространството; сам постига и определено отношение спрямо земната гравитация. За едно схващане, което не прониква дълбоко в нещата, няма да е трудно да оспори това, и то с привидно основание.
Някои биха казали, че ние сме така организирани в нашия изправен вървеж, както например животното катерач е създадено, за да се катери.
Но едно по-точно наблюдение показва, че докато при животното е налице организация, определяща положението му в пространството, то при човека душата е тази, която влиза в отношения с пространството и създава съответната организация.
към текста >>
Така на
пример
, според наследствените закони човек трябва да смени зъбите си В седмата година.
Това, което сме наследили, което е вложено в нас за по-късните години така, че се подчинява на наследствените принципи, не зависи от обстоятелството, дали живеем с други хора, или не.
Така например, според наследствените закони човек трябва да смени зъбите си В седмата година.
Той ще смени зъбите си в тази възраст, дори и да живее на самотен остров. Но да говори, човек се научава само когато душевната му същност се активира като сила, която преминава от един живот В друг. Човек изгражда зародиша на своята говорна способност преди още да е постигнал съзнанието за своя Аз. За да се превърне В говорен апарат, формообразуването на ларинкса трябва да започне преди онзи момент, до който човек стига в своите спомени.
към текста >>
112.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Разказва се на
пример
, че когато питали египтяните кой ръководи живота им, те отговаряли: „В онези най-древни тъмни времена всред нас са господствали Боговете и едва по-късно като водачи идват хората."
В описанията на дребните гърци за големите учители и водачи на древен Египет и неговия духовен живот можем да открием забележително сходство между това, което се появява в индивидуалния човешки живот и това, което пулсира в цялото развитие на човечеството.
Разказва се например, че когато питали египтяните кой ръководи живота им, те отговаряли: „В онези най-древни тъмни времена всред нас са господствали Боговете и едва по-късно като водачи идват хората."
към текста >>
Тази особеност на човека не съществува у споменатите Същества; при тях една мисловна конструкция протича със същата бързина, с която на
пример
едно животно реагира, знаейки по инстинкт, че има пред себе си нещо за ядене, което може да погълне.
Това трае дълго. Не можем с един поглед да обгърнем целия мисловен свят, защото човешкото мислене протича във времето. Не може строежът на един мисловен поток да се прояви изведнъж в душата. Човек трябва да се старае, да се напряга, за да намери по-нататъшния ход на мислите.
Тази особеност на човека не съществува у споменатите Същества; при тях една мисловна конструкция протича със същата бързина, с която например едно животно реагира, знаейки по инстинкт, че има пред себе си нещо за ядене, което може да погълне.
При животните няма никаква разлика между инстинкт и размишление, те са едно и също. Както на своята степен и в своето царство животните имат съответните инстинкти, така и тези дхианични Същества или Ангели имат непосредствено духовно мислене, непосредствена духовна представа и чрез този непосредствен представено вътрешен живот те съществено се различават от човека.
към текста >>
Докато вътрешните изживявания, които човек изпитвал, като на
пример
скръб или радост, или пък това, което е изпитвало друго същество, били подражавани чрез гласните звуци.
От Духовната Наука знаем, че в древните епохи, а именно през Атлантската епоха е съществувал един вид човешки праезик, един вид говор, който бил еднакъв по цялата Земя, защото през онези времена говорът бил нещо, което идва от вътрешността на душата в много по-голяма степен, отколкото днес. Това може да се види от следното. През Атлантската епоха хората чувствували всички външни впечатления така, че душата, която би искала да изрази тези впечатления чрез един звук, усещала вътрешния подтик към образуване на съгласни. Следователно това, което съществувало в пространството е давало подтика да бъде подражавано чрез съгласните звуци. Шумът на вятъра, шумът на вълните, подслоняването в един дом, всичко това човек усещал и изразявал с помощта на съгласните.
Докато вътрешните изживявания, които човек изпитвал, като например скръб или радост, или пък това, което е изпитвало друго същество, били подражавани чрез гласните звуци.
От всичко това се вижда, че в процеса на говора душата се сраства с външните процеси и Същества. От Акашовата хроника научаваме друг пример: към една колиба, в каквито се подслонява от прадревни времена човекът и неговото семейство, издигаща се като свод в пространството, се приближавал например даден човек, наблюдавал колибата, наблюдавал как нейният свод се издига над семейството. Този човек изразявал закрилящата сводеста форма на колибата чрез една съгласна, а благоразположението на душите в обитаващите я същества нещо, към което той сам можел да изпита съчувствие изразявал чрез една гласна. Така възниквала мисълта: „Закрила", „Аз имам закрила", „Закрила над човешките тела".
към текста >>
От Акашовата хроника научаваме друг
пример
: към една колиба, в каквито се подслонява от прадревни времена човекът и неговото семейство, издигаща се като свод в пространството, се приближавал на
пример
даден човек, наблюдавал колибата, наблюдавал как нейният свод се издига над семейството.
През Атлантската епоха хората чувствували всички външни впечатления така, че душата, която би искала да изрази тези впечатления чрез един звук, усещала вътрешния подтик към образуване на съгласни. Следователно това, което съществувало в пространството е давало подтика да бъде подражавано чрез съгласните звуци. Шумът на вятъра, шумът на вълните, подслоняването в един дом, всичко това човек усещал и изразявал с помощта на съгласните. Докато вътрешните изживявания, които човек изпитвал, като например скръб или радост, или пък това, което е изпитвало друго същество, били подражавани чрез гласните звуци. От всичко това се вижда, че в процеса на говора душата се сраства с външните процеси и Същества.
От Акашовата хроника научаваме друг пример: към една колиба, в каквито се подслонява от прадревни времена човекът и неговото семейство, издигаща се като свод в пространството, се приближавал например даден човек, наблюдавал колибата, наблюдавал как нейният свод се издига над семейството.
Този човек изразявал закрилящата сводеста форма на колибата чрез една съгласна, а благоразположението на душите в обитаващите я същества нещо, към което той сам можел да изпита съчувствие изразявал чрез една гласна. Така възниквала мисълта: „Закрила", „Аз имам закрила", „Закрила над човешките тела".
към текста >>
На
пример
в съществата, описани като първоначалните герои на гръцките или други народи, действуващи под човешка форма, са били инкарнирани изостанали Ангелски Същества.
Индивидуалността и своеобразието, а наред с тях и човешката свобода изобщо не биха могли да възникнат. За да се превърне човек в една индивидуалност, всред човечеството трябваше да настъпят разцепления. Фактът, че в различните области на Земята се формират различни езици, се дължи на действието от страна на такива Учители, в които е било инкарнирано едно луциферическо Същество. Според обстоятелството, дали в този, или онзи народ е било инкарнирано едно или друго изостанало Ангелско Същество, то е можело да научи хората на един или друг език. Следователно, способността на всички народи да говорят на определен език произхожда от съществуването на такива велики просветители, които всъщност са били изостанали Ангелски Същества, стоящи все пак далеч по-високо от непосредствено заобикалящите ги човеци.
Например в съществата, описани като първоначалните герои на гръцките или други народи, действуващи под човешка форма, са били инкарнирани изостанали Ангелски Същества.
Ето защо те не трябва да бъдат окачествявани като „зли" Същества. Напротив, те донесоха на човеците това, което им дава възможността да станат свободни навсякъде по Земята, както и диференциацията всред тях, без която те щяха да образуват една обща и безлична маса по цялата Земя. Така е с езиците, така е и с много други области на живота. Индивидуализирането, диференцирането, свободата бихме могли да кажем идват от тези Същества, които бяха изостанали от развитието си на Старата Луна. Разбира се, мъдрото ръководство на света е възнамерявало в хода на планетарното развитие да доведе всички същества до тяхната крайна цел; ако обаче това би било осъществено по един пряк начин, много неща нямаше да бъдат постигнати.
към текста >>
На
пример
, един Ангел е нещо повече, след като известно време е ръководил хората, в сравнение с това, което е бил по-рано.
Тогава на египтяните се откриваха свръхчовешките Учители, за които египтяните казваха, че те ръководят хората като Богове. Заедно с тях обаче действуваха и такива Същества, които бяха достигнали своята ангелска степен само наполовина или отчасти. Трябва да сме наясно, че в древен Египет човекът беше достигнал определена степен от развитието, т.е. душите на съвременните хора бяха достигнали през египетската епоха съответната степен. Обаче не само ръководеният човек постига нещо, но и за ръкодещите Същества процесът на ръководството означава нещо, което ги тласка напред в тяхното собствено развитие.
Например, един Ангел е нещо повече, след като известно време е ръководил хората, в сравнение с това, което е бил по-рано.
Чрез своето участие в ръководенето напредва също и Ангелът както „истинският", така и изоставащият. Всички същества могат да се развиват, всичко се намира в непрекъснато развитие. Но на всяка степен от развитието има изоставащи Същества. Така в древната египетска култура различаваме: Божествени ръководители, Ангели, после полубожествени ръководители, които още не са постигнали ангелската степен, и накрая хората. Обаче определени Същества от редовете на свръхчовеците отново изостават, т.е.
към текста >>
За да покажем как древните египетски познания отново оживяват днес, нека да вземем на
пример
Кеплер.
Към първата спадат онези духовни индивидуалности, които до нашата съвременна епоха са постигнали едно нормално развитие. Ето защо те можаха да се намесят в ръководството на нашата култура, когато ръководителите на предишната гръко-римска епоха постепенно превръщаха своята мисия относно културното развитие през първото християнско хилядолетие. Към втората категория Същества, чиято дейност се слива с тази на първата, принадлежат онези духовни индивидуалности, които през египетско-халдейската епоха не успяха да завършат своето развитие. През следващата гръко-латинска епоха те трябваше да останат пасивни, но сега те могат отново да се включват в действие, защото нашата съвременна епоха има голямо сходство с гръко-латинската. Ето защо в съвременното човечество излизат на яве много неща, които са резултат от възраждането на древните египетски сили, с тази разлика, че много от тях тогата са действували по духовен начин, а днес се явяват отново, но под материалистична форма.
За да покажем как древните египетски познания отново оживяват днес, нека да вземем например Кеплер.
Той беше изцяло проникнат от хармонията, царяща в устройството на Всемира, и това намери израз в неговите знаменити математически закони за небесната механика, известни като Кеплерови закони. На пръв поглед тези закони са сухи и абстрактни; при Кеплер обаче те възникват от дълбокото му вътрешно усещане за хармонията на Вселената. В съчиненията му четем, че за да открие явленията, които е усетил вътрешно, е трябвало да се обърне към свещените египетски мистерии, да вземе свещените съдове от техните светилища и по този начин да направи откритията, които едва по-късно ще бъдат истински оценени. Когато Кеплер изрича тези думи, те не са просто фрази; в тях се провява смътното съзнание за едно повторно изживява не на това, което е научил в древен Египет при своето тогавашно прераждане. Нека разберем, че Кеплер е проникнал в египетската мъдрост по време на една от предишните си инкарнации и че в неговата душа египетската мъдрост се възражда в нова форма, съответствуваща на нашето време.
към текста >>
Обяснимо е защо заедно с египетския гений в нашата култура се вмъкват и материалистични черти: защото египтяните са имали подчертан материалистичен оттенък в своята духовност, провяващ се на
пример
в това, че те са балсамирали телата на мъртвите, т.е.
Той беше изцяло проникнат от хармонията, царяща в устройството на Всемира, и това намери израз в неговите знаменити математически закони за небесната механика, известни като Кеплерови закони. На пръв поглед тези закони са сухи и абстрактни; при Кеплер обаче те възникват от дълбокото му вътрешно усещане за хармонията на Вселената. В съчиненията му четем, че за да открие явленията, които е усетил вътрешно, е трябвало да се обърне към свещените египетски мистерии, да вземе свещените съдове от техните светилища и по този начин да направи откритията, които едва по-късно ще бъдат истински оценени. Когато Кеплер изрича тези думи, те не са просто фрази; в тях се провява смътното съзнание за едно повторно изживява не на това, което е научил в древен Египет при своето тогавашно прераждане. Нека разберем, че Кеплер е проникнал в египетската мъдрост по време на една от предишните си инкарнации и че в неговата душа египетската мъдрост се възражда в нова форма, съответствуваща на нашето време.
Обяснимо е защо заедно с египетския гений в нашата култура се вмъкват и материалистични черти: защото египтяните са имали подчертан материалистичен оттенък в своята духовност, провяващ се например в това, че те са балсамирали телата на мъртвите, т.е.
отдавали са определено значение на запазването на физическото тяло. При нас тази особеност идва в преобразен и съответствуващ за епохата вид. Същите сили, които тогава не успяха в своята еволюция, сега отново се включват в духовното ръководство на епохата, макар и под друга форма. От душевното настроение, каращо египтяните да балсамират труповете, днес произлизат онези възгледи, които боготворят материята. Балсамирайки мъртвите, египтянинът запазва нещо, което е имало голяма стойност за него.
към текста >>
113.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
На
пример
в категорията на Ангелои от началото на съвременното Земно развитие има по-високо и по-ниско стоящи духовни Същества.
Всред тези категории на различни духовни Същества има всевъзможни традиции, според степента на тяхното съвършенство.
Например в категорията на Ангелои от началото на съвременното Земно развитие има по-високо и по-ниско стоящи духовни Същества.
Първите са отишли далеч над най-ниското равнище.
към текста >>
Днес има хора, които на
пример
казват: „В основата си нашият свят е изграден от атоми." И кой нашепва на хората мисълта, че светът е изграден от атоми?
И тъкмо в това се състои техният напредък, че сега те ръководят нашата пета следатлантска епоха под влиянието на Христос Него следват те в духовните светове. А изоставането на онези Същества, за които споменахме, че работят като задържащи сили, се дължат на обстоятелството, че те не се подчиняват на Христовото ръководство, а действуват по-нататък независимо от Христос. Ето защо в културата на човечеството все по-ясно ще се проявява материалистичното тече ние, което стои под ръководството на изостаналите египетско-халдейски Духове и дава цялата материалистична характеристика на нашата епоха. Всичко, което се обективира в днешната материалистична наука, се намира под тяхното влияние. Наред с всичко това, обаче, се поражда и едно друго течение, което си поставя като цел така да проникне в човека, че в крайна сметка във всички свои действия той да открие това, което наричаме „Христовия принцип".
Днес има хора, които например казват: „В основата си нашият свят е изграден от атоми." И кой нашепва на хората мисълта, че светът е изграден от атоми?
Това са свръхчовешките Ангелски Същества, изостанали по Време на египетско-халдейската епоха.
към текста >>
Те ще могат да вливат в човека съвсем други мисли, а не че на
пример
всичко се състои от материални атоми; защото те ще разкрият на хората, че и в най-малките частици на физическия свят веществата са проникнати от Христовия Дух.
А какво научава човечеството от онези Същества, които през египетско-халдейската епоха постигнаха целта на своето развитие и още тогава бяха открили Христос?
Те ще могат да вливат в човека съвсем други мисли, а не че например всичко се състои от материални атоми; защото те ще разкрият на хората, че и в най-малките частици на физическия свят веществата са проникнати от Христовия Дух.
Колкото и чудно да изглежда ще дойде време, когато химици и физици няма да изучават химията и физиката по днешния начин, а именно под влиянието на изоставащите египетско-халдейски Духове; бъдещите химици и физици ще преподават по нов начин: Материята е изградена според организиращото участие на Христос! Христос ще бъде открит дори в законите на химията и физиката. Спиритуалната химия и спиритуалната физика са тези що се отнася до науките на които принадлежат бъдещето. Несъмнено днес за много хора това изглежда фантастично или дори по-лошо. Но често пъти всичко, което в бъдещето ще се окаже мъдрост, днес изглежда лудост.
към текста >>
До нашето съвремие за Христос е имало изключително много представи на
пример
някои християнски гностици през първите векове смятали, че Христос, който е живял в Палестина, изобщо не е живял във физическо тяло, от плът и кръв, а е притежавал само едно видимо етерно тяло; следователно и самата Му смърт на Кръста не е била действителна, а привидна, защото имал само етерно тяло.
До нашето съвремие за Христос е имало изключително много представи например някои християнски гностици през първите векове смятали, че Христос, който е живял в Палестина, изобщо не е живял във физическо тяло, от плът и кръв, а е притежавал само едно видимо етерно тяло; следователно и самата Му смърт на Кръста не е била действителна, а привидна, защото имал само етерно тяло.
После идва известният спор между ариянци и анастасиянци, както и други възгледи, защитаващи най-различни тези и тълкувания върху същността на Христос. И до ден днешен хората поддържат в себе си всевъзможни представи за Христос.
към текста >>
От планетите идват не само физически сили, за които говори официалната астрономия, като на
пример
гравитацията; от тях идват и духовни сили.
Но той не приема само силите и веществата на Земята, а е включен и принадлежи към целия физически организъм на Земята. След като мине през Портата на смъртта, той не принадлежи вече към Земните сили, но би било погрешно да считаме, че тогава той не е под влиянието на никакви други сили; след смъртта човек също остава свързан със силите на Слънчевата система и на другите звездни системи. Между смъртта и новото си раждане човекът живее в космическия свят, също както по времето от раждането до смъртта живее в земния свят. След смъртта човекът принадлежи на Космоса, както по време на земния си живот принадлежи на елементите „въздух", „вода", „земя" и т. н. В живота си между смъртта и новото раждане човекът се доближава до космическите влияния.
От планетите идват не само физически сили, за които говори официалната астрономия, като например гравитацията; от тях идват и духовни сили.
към текста >>
Ако е роден на
пример
в Европа, той влиза в други отношения с топлинните условия и т.н., отколкото ако би бил роден, да кажем, в Австралия.
Тъкмо с тези сили е свързан човекът всеки по особен начин според своята индивидуалност.
Ако е роден например в Европа, той влиза в други отношения с топлинните условия и т.н., отколкото ако би бил роден, да кажем, в Австралия.
По сходен начин между смъртта и новото раждане човекът е свързан и с целия духовен свят: Един предимно с духовните сили на Марс, друг предимно с тези на Юпитер, трети изобщо със силите на цялата планетарна система. И точно тези сили довеждат човека отново на Земята. Така преди раждането си той се намира в дълбока връзка с цялото звездно пространство.
към текста >>
Ако на
пример
в даден хороскоп Марс стои в съзвездието Овен, това означава, че определени сили от Овена не могат да проникнат през Марс, т.е.
В основата на всеки хороскоп лежи истината, че познавачът на тези явления може да разкрие силите, според които даден човек е подставен във физическото си съществувание. На всеки човек съответствува точно определен хороскоп, защото в този хороскоп са представени силите, които насочват неговия живот.
Ако например в даден хороскоп Марс стои в съзвездието Овен, това означава, че определени сили от Овена не могат да проникнат през Марс, т.е.
че те ще бъдат отслабени. Следователно, човекът пристъпва към своята инкарнация, а хороскопът е това, по което той се ръководи, преди своето физическо раждане. В днешно време всичко това изглежда съвсем достъпно, но трябва да подчертаем, че в повечето случаи то е превърнато в чисто дилетантство или суеверие и че за външния свят истинската наука за тези неща е до голяма степен изчезнала. Ето защо принципите, за които става дума тук, не бива да се оценяват според съмнителното равнище на днешната „астрология".
към текста >>
В Евангелието на Йоан четем на
пример
как Христос намира своите първи ученици.
Но щом целият духовен Космос действува в Христос Исус, кой тогава тръгва за Капернаум или за където и да е? Защото този човек, който броди тогава по земята, изглежда като всеки друг човек. Обаче в Него действуват именно космическите сили, които идват от Слънцето и звездите; те направляват тялото. И всяко Негово действие бе израз на взаимната връзка между Земята и Небето. Ето защо в Евангелията така често се загатва за връзката между звездната констелация и делата на Христос Исус.
В Евангелието на Йоан четем например как Христос намира своите първи ученици.
Там е казано:
към текста >>
Най-големите противници на Евангелията се позовават на такива астрологически анализи, като на
пример
, че пътят на Архангел Гавраил от Елисавета до Мария не означавал нищо друго, освен преминаването на Слънцето от съзвездието „Дева" в друго съзвездие.
Изложените дотук гледни точки не позволяват да вникнем в ръководството, което Христос осъществява над цялото човечество. Обаче и другите сили, които бяха изостанали през египетско- халдейската епоха, продължават да са активни наред с проникнатите от Христос сили. Това поличава и от факта как съвременните хора гледат на Евангелията. Появиха се много литературни произведения, които по твърде странен начин се опитват да внушат, че разбирането на Евангелията е възможно само в астрологична светилна.
Най-големите противници на Евангелията се позовават на такива астрологически анализи, като например, че пътят на Архангел Гавраил от Елисавета до Мария не означавал нищо друго, освен преминаването на Слънцето от съзвездието „Дева" в друго съзвездие.
До известна степен, това е вярно, само че тези мисли са внушени на нашето съвремие в тази форма от изостаналите през египетско-халдейската епоха духовни Същества. Чрез подобни внушения те принуждават хората да вярват, че Евангелията описват само алегории, които отразяват определени космически отношения. А в действителност нещата стоят така, че в Христос се проявява целият Космос и следователно можем да опишем живота на Христос само когато проследим отделните събития според космическите отношения, които чрез Христос непрекъснато проникват в Земната еволюция. Ето как едно правилно схващане на тези въпроси ще ни доведе до пълното и дълбоко възникване в земния живот на Христос, докато описаните заблуждения водят до извода: ето, в Евангелията животът на Христос отразява най-вече космическите констелации, следователно алегорично предоставени са само тези констелации и никакъв физически реален Христос не е съществувал на Земята.
към текста >>
После виждаме как същият този Импулс инспириран от новия езотеризъм можа да вдъхнови хора като Николай Кузански, Коперник, Галилей, така че на
пример
Коперник стигна до прозрението: „Сетивното познание не може да ни разкрие истината за Слънчевата система.
С помощта на западния езотеризъм разбираме как грижата за човечеството постепенно прераства в истинския и точен смисъл на думата в духовно ръководство, инспирирано от Христовия Импулс. Познанието, бликащо от новия езотеризъм, постепенно ще се влее в сърцата на хората; духовното ръководство на човека и на човечеството ще бъде все повече и повече съзнателно възприемано точно в тази светлина. Нека да си представим, как Христовият Принцип най-напред се вля в сърцата на хората чрез това, че Христос се Въплъти и живя във физическото тяло на Исус от Назарет. За тогавашните хора, обърнати изцяло към сетивния свят, това беше единствената възможност да приемат този Импулс.
После виждаме как същият този Импулс инспириран от новия езотеризъм можа да вдъхнови хора като Николай Кузански, Коперник, Галилей, така че например Коперник стигна до прозрението: „Сетивното познание не може да ни разкрие истината за Слънчевата система.
Ако искаме да открием истината, трябва да навлезем зад илюзията на сетивата! "
към текста >>
Да си представим на
пример
Галилей в катедралата на Пиза.
Духовните влияния, които ръководят човечеството не винаги действуват така, че човек да ги възприема съзнателно.
Да си представим например Галилей в катедралата на Пиза.
Хиляди хора преди него са вижда ли църковния полилей, но никой не го беше видял с неговия поглед. Той забеляза лекото му равномерно движение и сравни тези движения с ударите на своя пулс. Така той откри, че ритмичните колебания на църковния полилей са подобни с тези на човешкия пулс и стигна до Закона на махалото в смисъла на съвременната физика. А днес всички знаят, че тя не би съществувала без принципите на Галилей. Ето как навремето действуваха силите, които днес се проявяват в Духовната Наука; те накараха Галилей да влезе в катедралата на Пиза под ритмично подвижния църковен полилей и днешната физика получи своите основни принципи.
към текста >>
114.
ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
В тази област съществуват изключително много предразсъдъци и винаги могат да бъдат посочени отделни
пример
и.
Само че то е изградено по друг начин. Всред тези хора има такива, които си изработват определени представи за същността на живота и съществуванието. Тези представи ги водят до съответните условия, правещи живота изобщо възможен, а логично стигат до извода, че след отстраняването на тялото се прекратява и целият душевен живот. Такива хора не забелязват, че те вече са изградили определена представа за живота и не могат да повярват в един живот след смъртта, само защото представата им не допуска подобна възможност. Тяхната предубеденост се корени не в желанията им, а именно в представата, от която те не могат да се освободят.
В тази област съществуват изключително много предразсъдъци и винаги могат да бъдат посочени отделни примери.
към текста >>
115.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Той подхранва на
пример
дадена мисъл толкова често, колкото му налага съответният външен или вътрешен повод.
В условията на обикновения живот човек разполага с определена сила на своите вътрешни изживявания, на своя сетивен и мисловен живот.
Той подхранва например дадена мисъл толкова често, колкото му налага съответният външен или вътрешен повод.
Но може и друго: да отдели една мисъл от другите и без никакъв повод, редовно да я включва в своето съзнание, да я изживява все по-силно и по-силно. Човек може да превърне подобна мисъл в единствен предмет на вътрешните си изживявания. И докато прави това, той трябва да държи далеч от себе си всички външни впечатления, всички външни спомени. Подобно безрезервно привързване към определена мисъл или определено усещане може да стане една постоянна вътрешна деятелност.
към текста >>
Тук е уместно да посочим един
пример
за такива резултати, които са от най-разнообразно естество.
Тук е уместно да посочим един пример за такива резултати, които са от най-разнообразно естество.
А посоченият пример има в себе си нещо, с което можем да продължим загатнатия тук медитативен път.
към текста >>
А посоченият
пример
има в себе си нещо, с което можем да продължим загатнатия тук медитативен път.
Тук е уместно да посочим един пример за такива резултати, които са от най-разнообразно естество.
А посоченият пример има в себе си нещо, с което можем да продължим загатнатия тук медитативен път.
към текста >>
Ако човек на
пример
иска да се произнесе за някакви скрити действия на сетивата или мозъка, той е далеч от истинския образ на изживяването.
Ако човек например иска да се произнесе за някакви скрити действия на сетивата или мозъка, той е далеч от истинския образ на изживяването.
Той се придържа към описанието за мълнията, гръмотевицата и вярва, че душата не изживява друго освен отзвуци от ежедневието. Той приема изживяното като едно видение в обикновения смисъл на думата. Да мисли по друг начин, за него е невъзможно. Само че той не взема под внимание следното: онзи, който описва подобно изживяване, разбира под думи като "мълния", "гръмотевица", "пукнатини" само образи от своите необикновени изживявания и никога не смесва образите с изживяванията. Вярно е, че нещата му се явяват така, сякаш той действително възприема образите.
към текста >>
116.
ТРЕТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Независимо дали човек изгражда определено понятие, на
пример
, че растението не е просто това, което той възприема в сетивния свят, и дали изгражда подобно понятие за цялата Земя: и в двата случая понятията принадлежат към една и съща област на свръхсетивното изживяване.
Колко далеч можем да напреднем в свръхсетивния свят по този начин, зависи от енергията, с която укрепваме душевния си живот.
Независимо дали човек изгражда определено понятие, например, че растението не е просто това, което той възприема в сетивния свят, и дали изгражда подобно понятие за цялата Земя: и в двата случая понятията принадлежат към една и съща област на свръхсетивното изживяване.
към текста >>
Ако човек е овладял способността да възприема вън от своето сетивно тяло и разглежда на
пример
едно растение, той може да долови освен сетивните възприятия и една друга, фина и нежна форма, която прониква цялото растение.
Ако човек е овладял способността да възприема вън от своето сетивно тяло и разглежда например едно растение, той може да долови освен сетивните възприятия и една друга, фина и нежна форма, която прониква цялото растение.
Тази форма му се представя като една силова същност и след време той започва да гледа на нея като на самата причина, която формира растението от силите и субстанциите на сетивния свят. Ако иска да си послужи с един приемлив, макар и не много сполучлив израз, той би казал: В растението се намира нещо, което раздвижва неговите сокове по същия начин, както душевните ми сили повдигат моята ръка. И на тази вътрешна същност на растението той трябва да признае една пълна самостоятелност спрямо всичко, което регистрират сетивата. Той трябва да признае също, че тя съществува преди сетивното растение. Човек вече може да наблюдава как едно растение израства и увяхва, как покарват зародишните му кълнове и как от тях възниква новото растение.
към текста >>
Наред със сетивния свят човек изживява и един друг свят, в който сетивният се проявява като на
пример
парчета лед, плуващи във водата.
Но освен определени силови формации, могат да се наблюдават и Същества, които имат етерен живот, без да разполагат със сетивно тяло. Следователно, за свръхсетивното наблюдение съществуват и чисто етерни (елементарни) Същества.
Наред със сетивния свят човек изживява и един друг свят, в който сетивният се проявява като например парчета лед, плуващи във водата.
Който може да вижда само парчетата лед, но не и водата, той ще приеме за действителност само леда, а не и водата. Ако човек иска да се придържа само към сетивните възприятия, той отрича свръхсетивния свят, всред който сетивният е само една част, както и намиращите се във водата парчета лед са част от цялата водна маса.
към текста >>
Практически наблюдателят говори за нещо невидимо и той напълно съзнава, че светлинните и цветни образи нямат нищо общо с неговите възприятия, както на
пример
писменият текст, съобщаващ даден факт, няма нищо общо със самия факт.
За свръхсетивните описания се употребяват изрази, които са заети от сетивните усещания. Възможно е етерното тяло на дадено същество от сетивния свят или етерното тяло на Същество от елементарния свят да бъде описано като едно цялостно, пъстро обагрено светлинно тяло. Цветовете му играят, то просветва и човек може да констатира, че тези цветни и светлинни явления са самите проявления на неговия живот.
Практически наблюдателят говори за нещо невидимо и той напълно съзнава, че светлинните и цветни образи нямат нищо общо с неговите възприятия, както например писменият текст, съобщаващ даден факт, няма нищо общо със самия факт.
към текста >>
Както на
пример
детето е поставено всред външния свят и неговият понятиен апарат трябва да бъде постепенно подготвен в условията на външния свят, за да осигури съответствуващите му представи, така и човек общо взето, е неспособен да изгражда представи за свръхсетивния свят.
Напротив, след като човек има подобни изживявания, той е обзет от усещането, като че ли физическо-сетивното му тяло е пречка, за да си изгради представа, обясняваща това, което прониква в душата му. Но ако не прекратява вътрешните си душевни усилия, след известно време ще почувствува, че е преодолял съпротивата на своето тяло. Досегашният физически понятиен апарат се оказва годен само за образуване на представи, свързани с изживяванията в сетивния свят. Първоначално човек е неспособен да облече откровенията на свръхсетивния свят в каквито и да е представи. Но физическият понятиен апарат трябва да бъде преобразен тъкмо за тази цел.
Както например детето е поставено всред външния свят и неговият понятиен апарат трябва да бъде постепенно подготвен в условията на външния свят, за да осигури съответствуващите му представи, така и човек общо взето, е неспособен да изгражда представи за свръхсетивния свят.
към текста >>
117.
ЧЕТВЪРТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Истинското себепознание на
пример
сочи: възможно е да проявиш благосклонност към някого, и въпреки това в душата си да храниш скрита завист или омраза.
По-рано той не е усещал тази грозота, защото никога не е прониквал съзнателно в своята същност. Едва сега той забелязва как обича в себе си това, което в този момент е длъжен да усеща като нещо грозно. Мощта на себелюбието блясва в пълната си сила. Но наред с това става ясно колко малко е склонен днешният човек да се откаже от себелюбието. Дори когато става дума за душевни качества, свързани с обикновения живот и с отношенията към другите, трудността, която възниква, е достатъчно голяма.
Истинското себепознание например сочи: възможно е да проявиш благосклонност към някого, и въпреки това в душата си да храниш скрита завист или омраза.
Човек разбира, че тези непроявени досега чувства един ден сигурно ще поискат да се проявят. И човек забелязва, че би било съвсем повърхностно да си каже: Добре, сега ти вече разбра как стоят нещата с теб, следователно можеш да изкорениш и завистта, и омразата. Но човек открива още, че с подобна мисъл ще се окаже твърде уязвим и слаб, когато поривът да се удовлетворят омразата и завистта избухне в душата като една природна сила. Такива нюанси в себепознанието възникват според едни или други качества на душата. Те се проявяват с настъпването на онези изживявания, които протичат вън от сетивното тяло, защото себепознанието е вече истинно и не може да бъде помрачено от желанието да гледа на себе си, опирайки се на едни или други предпочитания.
към текста >>
Човек може на
пример
да усети дълбоко отвращение към всички свръхсетивни истини и да ги смята за бълнуване и фантазьорство.
Пред подобно изискване душата може да отстъпи с ужас. Тя може да почувствува предстоящите усилия като едно прекомерно изчерпване, като една заплаха за цялата си същност, така че да се признае малко или много за безсилна да изпълни това изискване. Самопризнанието може да приеме всички възможни форми. То може да се прояви напълно инстинктивно и да се стори на човека мислещ и действуващ в съответната посока като нещо коренно различно от това, което е в действителност.
Човек може например да усети дълбоко отвращение към всички свръхсетивни истини и да ги смята за бълнуване и фантазьорство.
Но той постъпва така, само защото в своите непознати дори и за себе си душевни дълбини, изпитва таен страх от тези истини. Той усеща, че може да живее само с това, което му откриват сетивата и разумът. Ето защо той не се осмелява да пристъпи към прага на свръхсетивния свят, като мотивира своя отказ, заявявайки пред себе си, че всичко, което се намира отвъд този праг, не може да устои пред разума и науката, доколкото ги познава, само защото са свързани с неговия Аз. Става дума за една общочовешка форма на себелюбие. Обаче то не може да бъде пренесено от човека в свръхсетивния свят.
към текста >>
118.
ПЕТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Този факт се отнася към отделните подробности на свръхсетивния свят така, че ако на
пример
човек не обича растенията в сетивния свят, той няма да стигне до онези свръхсетивни Същества, които са свързани с тези растения.
Любовта, за която става дума тук, е такава, че може да бъде изживяна само в свръхсетивния свят. В сетивния свят човек може само да се подготви за нея. И той се подготвя като в сетивния свят непрекъснато усилва способността си да обича. Колкото повече е способен да обича в сетивния свят, толкова по-голяма част от тази способност пренася той в свръхсетивния свят.
Този факт се отнася към отделните подробности на свръхсетивния свят така, че ако например човек не обича растенията в сетивния свят, той няма да стигне до онези свръхсетивни Същества, които са свързани с тези растения.
Впрочем тук лесно може да се изпадне в известно заблуждение. Може да се случи така, че в сетивния свят даден човек подминава целия растителен свят с пълно безразличие; и все пак в душата си пази едно неосъзнато влечение към растенията. И когато той навлезе в свръхсетивния свят, тази любов към растенията може да се пробуди истински.
към текста >>
Съединението на душата със свръхсетивните Същества може да зависи както от любовта, така и от други душевни качества, като на
пример
вниманието или страхопочитанието, които в свръхсетивния свят душата изпитва към определено Същество, след като досега е имала само предварителна представа за него.
Съединението на душата със свръхсетивните Същества може да зависи както от любовта, така и от други душевни качества, като например вниманието или страхопочитанието, които в свръхсетивния свят душата изпитва към определено Същество, след като досега е имала само предварителна представа за него.
Тези качества следва да бъдат разглеждани именно като вътрешни качества на душата.
към текста >>
119.
ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Напротив, след като изживява себе си в астралното тяло, човек изгражда живи и конкретни без помощта на никакви понятия отношения с тези Същества, както на
пример
в сетивния свят се среща с други живи хора.
Всичко това съвсем не означава, че човек теоретично си представя как зад природните процеси се намират различни духовни Същества.
Напротив, след като изживява себе си в астралното тяло, човек изгражда живи и конкретни без помощта на никакви понятия отношения с тези Същества, както например в сетивния свят се среща с други живи хора.
към текста >>
Разбира се, това е само сравнение, защото на
пример
огледалният образ изчезва веднага, след като човек се отстрани от огледалото.
Тази опитност именно опитност, а не теория позволява да вникнем в това, което досега сме разглеждали като наша Азова същност. Тя се представя като една тъкан от паметови представи, която се поражда от етерното и астралното тяло, както огледалото поражда образа. Както човек не се уеднаквява със своя огледален образ, така и душата в духовния свят не се уеднаквява с нейните сетивни изживявания.
Разбира се, това е само сравнение, защото например огледалният образ изчезва веднага, след като човек се отстрани от огледалото.
Тъканта, съставена от паметовите представи и изразяваща това, което в сетивния свят приемаме като нашия собствен Аз, има много по-голяма самостоятелност от огледалния образ. Тя е нещо само по себе си. И все пак спрямо истинското съществувание на душата, тя се отнася както образът към своя първоизточник. В своя истински живот душата усеща, че тя се нуждае от себеразкриването на този образ. Тя знае, че той е нещо съвсем друго, но също и това, че никога не би стигнала до пълно себепознание, ако първоначално не разполагаше със своя собствен образ, който след издигането и в духовната област се превръща за нея в един външен свят.
към текста >>
До подобни изживявания той стига по-лесно при събития, които го нараняват, отколкото ако на
пример
размишлява върху своите способности.
Той наблюдава с радост или огорчение това, което се разиграва пред неговия поглед. Устременият към свръхсетивното познание не трябва да търси безучастие в живота, а могъщо преобразяване на "Азовото" участие в неговата съдба. Благодарение на това преобразяване чувственият живот става по- жизнен, а не по-слаб. В обикновения живот ударите на съдбата често водят до сълзи в очите. Но човек може да се издигне и до там, да изпитва спрямо нещастието на друг същото остро чувство, което изпитва, ако нещастието засяга самия него.
До подобни изживявания той стига по-лесно при събития, които го нараняват, отколкото ако например размишлява върху своите способности.
И все пак радостната мисъл, че някой притежава качества, каквито бихме желали да са наши, далеч не е толкова лесно постижима. След като медитирането върху нашата собствена същност проникне до най-дълбоките пластове на душата, можем да открием известна егоистична радост от неща, които сме в състояние да извършваме сами. Интензивното и медитативно потапяне в мисълта, че в много случаи за хода на човешкия живот е все едно, дали определено действие е "мое" или "чуждо", осигурява истинско спокойствие пред съдбата.
към текста >>
120.
СЕДМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Защото изживяванията, съпровождащи свръхсетивния път на познание, са такива, че наподобяват на
пример
едно изострено чувство на самотност, едно чувство, като че ли човек виси над бездна и други подобни усещания.
В издигането си към по-висшите светове нито един човек не може да срещне пречки, стига той сам да не се намесва по неправилен начин в процесите, през които трябва да мине. Тези процеси вече бяха описани в предишните медитации. Ако трябва да ги изразим с думи, взети само от обикновения човешки живот, ние можем да сторим това единствено по този начин.
Защото изживяванията, съпровождащи свръхсетивния път на познание, са такива, че наподобяват например едно изострено чувство на самотност, едно чувство, като че ли човек виси над бездна и други подобни усещания.
Тъкмо в такива усещания се раждат силите за себепознание. Те са зародишите, семената за бъдещите плодове на свръхсетивното познание. Описаните изживявания носят в себе си нещо скрито, което след като те са вече факт води до едно нарастващо напрежение; сякаш определени сили взривяват чувството на самотност, което е като една обвивка около тези "сили" и проникват в душевния живот като средство на познанието.
към текста >>
Човек трябва на
пример
да се спре на една мисъл, която обогатява душата му с някаква увереност, да изключи нейната външна страна и да се вживее в тази мисъл така, че да стане едно цяло с нея.
Най-добрият път на познание винаги се оказва този, който води към свръхсетивния свят чрез укрепване и "сгъстяване" на душевния живот посредством медитиране върху определени мисли и чувства. Тук същественото е да не си послужим с мислите и чувствата, както правим това в сетивния свят, а да живеем със мислите и чувствата, да съсредоточим във тях всичките си душевни сили. По време на медитациите те трябва да изпълнят цялото съзнание.
Човек трябва например да се спре на една мисъл, която обогатява душата му с някаква увереност, да изключи нейната външна страна и да се вживее в тази мисъл така, че да стане едно цяло с нея.
Няма нужда тази мисъл да се отнася за висшия миров ред, макар че може да е във висша степен полезна. За целите на медитирането може да се вземе една мисъл, която отразява едно обикновено изживяване. Особено плодотворни са усилията, свързани с любовта и нейните подвизи, които възпламеняват в човека най-топли и искрени чувства. Но когато преди всичко става дума за познание, най-действени са символните представи, извоювани в живота или взети от хора, които са, така да се каже, компетентни в тази област, защото от личен опит добре познават, доколко надеждни са прилаганите средства.
към текста >>
121.
ОСМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
В духовното съществувание човек усеща една несправедливост, която е допуснал на
пример
спрямо друг човек по такъв начин, сякаш чрез тази несправедливост е внесъл истински смут в мировия ред; ето защо в следващия си.
В духовното съществувание човек усеща една несправедливост, която е допуснал например спрямо друг човек по такъв начин, сякаш чрез тази несправедливост е внесъл истински смут в мировия ред; ето защо в следващия си.
земен живот той отново трябва да срещне същия човек и с помощта на съдбата да изкупи извършената несправедливост.
към текста >>
122.
ЗА МЕДИТИРАНЕТО
GA_17 Прагът на духовния свят
Като
пример
тук избрахме една мисъл, взета от природата на самото мислене.
Тези сили се превръщат във възприемателни органи за духовния свят и неговите истини. Така ние се приближаваме до истинския процес на медитирането. Най-напред човек формулира една мисъл, която може да обхване със средствата, които му предоставят обикновеният живот и обикновеното познание. След това той непрекъснато се потопява в тази мисъл и става едно цяло с нея. Укрепването на душата идва когато тя започва да живее с подобна ясно формулирана мисъл.
Като пример тук избрахме една мисъл, взета от природата на самото мислене.
Тази мисъл е особено плодотворна за медитирането. Но казаното тук за медитацията е валидно за всяка мисъл, до която човек стига според описания начин. За медитиращия е особено полезно да познава крайните настроения в разгледания вече диапазон на душевния живот. По този начин човек най-сигурно стига до усещането, че по време на медитацията е в непосредствена връзка с духовния свят. Това усещане е естествена последица от медитацията.
към текста >>
123.
ЗА ПОЗНАНИЕТО НА ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
Достатъчно е на
пример
, да сме зърнали нещо съвсем бегло, така че в съзнанието ни да не е проникнало никакво впечатление; но по-късното може да се появи като съвсем жив образ, дори и напълно променен.
Така си изграждаме представа за това как духовният свят се появява най-напред за подготвената душа. Понеже това е точно така, много хора, които не са проникнали достатъчно в отношенията на духовния свят, постоянно възразяват, че всички "въображаеми" духовни изживявания са не друго, а малко или много неясни образи на нашите спомени; само че душата не ги разпознава като такива и ги приема като откровения на духовния свят. Длъжни сме да посочим, че различаването между илюзии и действителност в тази област е изключително трудно. Много хора, които вярват че имат възприятия от свръхсетивния свят, са ангажирани всъщност само със своите паметови образи, които те не идентифицират като такива. За да виждаме ясно в тази област, необходимо е да бъдем запознати с възможните източници на илюзии.
Достатъчно е например, да сме зърнали нещо съвсем бегло, така че в съзнанието ни да не е проникнало никакво впечатление; но по-късното може да се появи като съвсем жив образ, дори и напълно променен.
Съответния човек ще ни увери, че никога не е срещал този образ и че става дума за едно истинско вдъхновение. Подобни случаи ни помагат да разберем, че данните от свръхсетивното вижда не изглеждат във висша степен съмнителни за всички, които не са запознати с опитностите на Духовната Наука. Ако човек грижливо проучи какво е казано в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове? " за изграждането на духовното виждане, той напълно ще различава илюзиите от действителното състояние на нещата в тази област.
към текста >>
На
пример
в даден момент от настоящия живот получаваме впечатление от нашето минало земно съществувание, в което е напълно невъзможно да усвоим способности, които сме притежавали в предишния си живот.
За по-съществените свръхсетивни изживявания самата опитност показва, че в случая изобщо не става дума за паметови образи, свързани с обикновения душевен живот. Несъмнено хората, които смятат, че са постигнали свръхсетивни опитности, често твърдят съвсем нелепи неща. След като са възприели идеята за прераждането, много хора свързват определени образи, възникващи в техните души, с изживявания от техния предишен земен живот. Винаги трябва да сме недоверчиви, когато тези образи сочат един минал земен живот, по казващ в едно или друго отношение известна прилика с настоящия земен живот, или пък когато образите се представят така, че сегашното съществувание се извлича по чисто разсъдъчен път от предполагаемото минало съществувание. Когато свръхсетивното изживяване се докосне до истински впечатления от миналото или миналите земни съществувания, в повечето случаи се оказва, че този или тези минали съществувания са такива, че никога не бихме могли да ги възстановим, както и да премисляме настоящия си живот, изхождайки от всевъзможни желания и стремежи, нито пък бихме могли да им придадем определена мисловна форма.
Например в даден момент от настоящия живот получаваме впечатление от нашето минало земно съществувание, в което е напълно невъзможно да усвоим способности, които сме притежавали в предишния си живот.
Тези образи са такива, че в обикновения живот ние не можем да се натъкнем на тях, а да не говорим за това, че изключителни духовни изживявания биха могли да се проявят в обикновени образи или спомени.
към текста >>
Често на
пример
няма никаква възможност да извлечем от обикновения живот образи, които имат отношение към живота между земните съществувания, т.е.
За действителните впечатления от напълно свръхсетивните светове това важи в още по-голяма степен.
Често например няма никаква възможност да извлечем от обикновения живот образи, които имат отношение към живота между земните съществувания, т.е.
към живота между последната смърт на човека в неговия минал живот на Земята и раждането му в сегашния живот. Тук установяваме, че в духовния живот развиваме склонности към хора и неща, които са в пълно противоречие с нашите склонности в земния живот. Че сто в земния живот сме проникнати с обич към неща, които в предшествуващия духовен живот (между смъртта и новото раждане) сме отхвърлили от себе си. Всичко, което би могло да възникне като спомен за тези неща, би трябвало да е съвсем различно от впечатлението, което получаваме чрез истинското възприятие от духовния свят.
към текста >>
124.
ЗА ЕТЕРНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
Има на
пример
Същества, които са сродни с всичко, което се стреми към трайност, към твърдост и тежест.
Този напредък в духовното виждане е свързан с вживяването в елементарния свят. Елементарният (етерен) свят е населен със Същества от най-разнообразен вид. Бихме могли да ги опишем, само ако загатнем в образи техните основни разновидности.
Има например Същества, които са сродни с всичко, което се стреми към трайност, към твърдост и тежест.
Можем да ги означим като земни духове". И ако не се смятаме за прекалено умни и не се страхуваме от образи, който само насочва към реално състояние на нещата, ще наречем тези Същества "гноми". Откриваме и Същества, чиито качества ни позволяват да ги определим като въздушни, водни и огнени Духове. Но има и други същества. Те се проявяват, като че ли са от елементарен (етерен) порядък, но скоро се оказва, че в тяхната етерна същност се крие нещо, което е от по-висше естество, така че те надхвърлят рамките на етерния свят.
към текста >>
125.
ПРЕДГОВОР
GA_18_1 Загадки на философията
Читателите ще съжаляват, че в тази книга липсват някои неща, които биха искали да се търсят в една "История на философията", на
пример
възгледите на Хобс и на много други.
Читателите ще съжаляват, че в тази книга липсват някои неща, които биха искали да се търсят в една "История на философията", например възгледите на Хобс и на много други.
Обаче за мене важното не беше да спомена всички философски мнения, а да изложа хода на развитието на философските въпроси. При едно такова изложение е неуместно да бъде отбелязано едно исторически явяващо се мнение, когато същественото от това мнение е охарактеризирано в една друга връзка.
към текста >>
126.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Някой на
пример
ще си изтълкуват съвсем сигурно погрешно мисленето на Талес, когато помисли, че той е размишлявал върху природните процеси като търговец, математик, астроном, и след това е резюмирал по несъвършен начин, но все пак като един модерен изследовател своите познания и изречението: "Всичко произхожда от водата".
При това не се помисля, че тези личности живеят още напълно в процеса на раждането на мислителното съзерцаване на света. Че те наистина чувстват до по-висока степен отколкото Ферекид самостоятелността на човешката душа; все пак обаче още не са извършили напълно строгото откъсване на душевния живот от природното действие.
Някой например ще си изтълкуват съвсем сигурно погрешно мисленето на Талес, когато помисли, че той е размишлявал върху природните процеси като търговец, математик, астроном, и след това е резюмирал по несъвършен начин, но все пак като един модерен изследовател своите познания и изречението: "Всичко произхожда от водата".
Да бъде човек математик, астроном и т.н. в онова древно време това означаваше той да се занимава практически със съответните неща, съвършено по начина на занаятчията, който се опира на сръчности, а не на едно мислително-научно познание.
към текста >>
Това не са само алегории; хората са изживявали в себе си душевно-телесното естество като единство; и в това единство са чувствали потока от сили, които на
пример
минават през една флегматична душа, както вън от природата същите сили минават през действията на водата.
Това, което му се представяше в процесите във и при водата при течения, тинестия, земно-пластичния елемент като природни процеси, за него то беше подобно на това, което той изживяваше вътрешно душевно-телесно. Той изживяваше в себе си макар и в по-малка степен отколкото хората от по древни времена, но все пак изживяваше така действието на водата, изживяваше го в себе си и в природата, и на него и двете преживявания бяха изявата на една сила. Трябва да обърнем вниманието на това, че и в по-късни времена си представяха външните природни действия в тяхното сродство с вътрешните процеси, представяха си ги така, че не ставаше дума за една "душа" в съвременния смисъл, която съществува отделно от тялото. Това гледище се е запазило в неговия отзвук във времената на мислителното съзерцаване на света във възгледа за темпераментите. Меланхоличният темперамент се е наричал земен; флегматичният, воден; сангвиничният, въздухообразен; холеричният, огнен.
Това не са само алегории; хората са изживявали в себе си душевно-телесното естество като единство; и в това единство са чувствали потока от сили, които например минават през една флегматична душа, както вън от природата същите сили минават през действията на водата.
И те са считали тези водни действия като едно и също нещо с това, което са изживявали в душата, когато тя е била флегматично настроена. Съвременните навици на мислене трябва да се приспособяват към начина, по който древните хора са си образували представите, ако искат да проникнат в душевния живот на миналите времена.
към текста >>
Обаче наред с други неща, като външно основание за едно по-добро зачитане от значение е на
пример
също, че самият Сократ, който в известни граници се чувстваше като ученик на Продикус, счита този последния като човек, който е развил у своите ученици облагородяването на езика и на мисленето.
Най-значителният в техните редици е Питагор /от Адера 480-410 г. пр. Хр./. Наред с него значение имат също: Горгиас, Критиас, Хипиас, Тразимахус, Продикус. Софистите са представени често пъти като хора, които са се отдавали с мисленето на една повърхностна игра. До това мнение е допринесъл много начинът, по който ги е представил авторът на комедии Аристофан.
Обаче наред с други неща, като външно основание за едно по-добро зачитане от значение е например също, че самият Сократ, който в известни граници се чувстваше като ученик на Продикус, счита този последния като човек, който е развил у своите ученици облагородяването на езика и на мисленето.
Възгледът на Питагор е изразен в прословутото изречение: "Човекът е мярката на всички неща, на съществуващите, че те са, на несъществуващите, че те не са". В убеждението, което стои на основата на това изречение, се чувства господстващо изживяването на мисълта. Това изживяване не чувства някаква връзка с една обективна мирова сила. Когато Парменид счита, че сетивата дават на човека един измамен свят, ние бихме искали да отидем още по-далече и да прибавим: Защо и мисленето, което изживяваме, не трябва да ни мами? Обаче Питагор би възразил: Какво го е грижа човек, дали светът намиращ се вън от него, е различен от това, което той възприема и мисли?
към текста >>
127.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Той посочва един път, който във външното поле на природата би могъл да изглежда плодотворен; но Гьоте показва с
пример
а на Галилей, че и на това поле е необходимо нещо различно от това, което Бейкън изисква.
Обаче той не знае, че в различните епохи в човека действат властващо различни душевни сили. Той отбелязва само, че той, Бейкън, трябва да отхвърли Аристотел. И върши това със страст. Така щото относно това Гьоте употребява думите: "Защото как може човек да слуша спокойно, когато той сравнява така лекомислено съчиненията на Аристотел и на Платон, които, според него, понеже нямат порядъчно съдържание, ще са изплували много добре до нас. Бейкън не разбира, че самият той иска да постигне същото, което Платон и Аристотел са постигнали, и че на същата цел той трябва да си послужи с други средства, защото средствата на древността не могат вече да бъдат такива на новото време.
Той посочва един път, който във външното поле на природата би могъл да изглежда плодотворен; но Гьоте показва с примера на Галилей, че и на това поле е необходимо нещо различно от това, което Бейкън изисква.
Ето защо пътят на Бейкън трябва да се окаже съвсем безплоден, когато душата търси достъпа не само до отделното изследване, а до един светоглед. Какъв плод ще донесе на един такъв светоглед търсенето на отделните явления и образуването на общи идеи от такива явления, ако тези общи идеи не проблясват като светкавици в душата от основите на съществуването и не доказват чрез самите себе си тяхната истинност? В древността мисълта се явяваше в душата като едно възприятие; този начин на възникване бе заличен от яснотата на новото съзнание за Аза; това, което в душата води до мислите, които трябва да образуват един светоглед, трябва да се оформи като едно откритие на душата. И душата трябва да търси за себе си възможността, да създаде валидност на своето собствено откритие, на създадения от нея образ. Тя трябва да може да вярва в собственото си творение.
към текста >>
Галилей трябва вече да каже, че това, което човек има в себе си на
пример
като усещане на топлина, съвсем не съществува във външната природа, както гъделът, който човек усеща върху стъпалото, не съществува във външния свят, гъдел, който той изпитва, когато го докоснат с птиче перо.
Можем да познаем голямото значение на тази промяна на душевния живот, когато преценим, по какъв начин натурфилософи като Х. Карданус /1501-1576 г./ и Бернардус Телезиус /1508-1588 г./ говорят още върху природните процеси. В тях още продължава да действува образът на света, който изгубва своята сила чрез раждането на естественонаучния начин на мислене на Коперник, Галилей и др. За Карданус в природните процеси живее още напълно нещо, което той си представя по начина на човешко-душевното, както това би било също възможно в гръцкото мислене. Телезиус говори за формиращи сили в природата, които си представя по образа, който той добива от човешката формираща сила.
Галилей трябва вече да каже, че това, което човек има в себе си например като усещане на топлина, съвсем не съществува във външната природа, както гъделът, който човек усеща върху стъпалото, не съществува във външния свят, гъдел, който той изпитва, когато го докоснат с птиче перо.
Телезиус още може да каже, че топлината и студът са движещи сили на мировите процеси, а Галилей трябва вече да твърди: Човекът познава топлината само като изживяване на неговата вътрешност; в образа на света може да бъде мислено само това, което не съдържа нищо от тази вътрешност. Така представите на математиката и на механиката се превръщат в нещо, което единствено може да изгради образа на света. Ние познаваме борбата за една нова закономерност на образа на природата при една такава личност като Леонардо да винчи /1452-1519 г./, който е еднакво велик като мислител и като художник. Такива духове чувстват необходимостта да намерят един път към природата, който не беше даден на гръцкото мислене и на неговите последействия в Средновековието. Човек трябва да остави настрана това, което той има като изживявания върху своята собствена вътрешност, ако иска да добие достъп до природата.
към текста >>
Това, което аз на
пример
наричам роза, е нещо напълно духовно, а именно една представа изживяна от моя дух.
Когато виждам "червено", аз трябва да дам съществуване на това "червено" в мене; когато чувствам "топло", "топлотата" живее в мене. И така е с всичко, което аз привидно приемам отвън. Вън от това, което създавам в самия мене, аз не зная въобще нищо за външните неща. По този начин няма никакъв смисъл да говоря за неща, които са материални, веществени. Защото аз познавам само това, което се явява като духовно в моя дух.
Това, което аз например наричам роза, е нещо напълно духовно, а именно една представа изживяна от моя дух.
Следователно, счита Бъркли никъде не може да бъде възприемано нещо друго, освен духовното. И когато забелязвам, че отвън е произведено нещо в мене, то може да бъде произведено само от духовни същества. Следователно в света съществуват само духове, които действат едни върху други. Този е възгледът на Бъркли. Той обръща представите на Лок в тяхната противоположност, като счита всичко, което този последният разглежда като впечатления на материалните неща, за духовна действителност и по този начин вярва, че със себепознанието познава непосредствено себе си в един духовен свят.
към текста >>
Един
пример
за това е Кондияк /1715-1780 г./.
Други мислители са довели мислите на Лок до други резултати.
Един пример за това е Кондияк /1715-1780 г./.
И той, също както Лок, счита, че всяко познание на света трябва, даже може само да почива само на наблюдението на сетивата и на мисленето. Но той отива по-нататък до най-крайното последствие: мисленето няма за себе си никакви самостоятелна действителност; според него то не е нищо друго, освен едно изтънчено, преобразено външно сетивно възприятие. Следователно в един образ на света, който трябва да отговаря на истината, трябва да бъдат приети само сетивните усещания. Неговото обяснение в това направление е многозначително: да вземем душевно още съвсем непробуденото човешко тяло и да си представим, как сетивата се пробуждат едно след друго. Какво имаме сега повече на това усещащо тяло в сравнение с неусещащото по-рано?
към текста >>
Как духовете на 18-тото столетие са търсели да доловят душата там, където тя действа творящо върху нейния образ на света, това проличава на
пример
при Хемстерхуис /17211790 г./.
Как духовете на 18-тото столетие са търсели да доловят душата там, където тя действа творящо върху нейния образ на света, това проличава например при Хемстерхуис /17211790 г./.
При него, когото Хердер считаше за един от най-великите мислители след Платон, се вижда нагледно борбата на 18-тото столетие с душевния импулс на по-новото време. Ние ще налучкаме приблизително мислите на Хемстерхуис, когато изкажем следното: Ако човешката душа би искала да разглежда света чрез нейната собствена сила, без външни сетива, пред нея би се простирал образът на света в един единствен миг. Следователно тогава душата би била безкрайна в безкрайното. Ако душата не би имала никаква възможност да живее в себе си, а би изоставена само на външните сетива, пред нея би бил светът в безкрайната времева разпростряност. Тогава душата, без да има съзнание за себе си, би живяла в морето на сетивната безграничност.
към текста >>
Тук
пример
а на някои личности-мислители се опитахме да изложим, как душевният импулс на по-новото време тече през развитието на светогледите в 18-тото столетие.
Тук примера на някои личности-мислители се опитахме да изложим, как душевният импулс на по-новото време тече през развитието на светогледите в 18-тото столетие.
В това течение живеят зародишите, от които за това развитие изникна "епохата на Кант и на Гьоте".
към текста >>
128.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Когато се запозна с Кантовата "Критика на практическия разум", той писа: "Аз живея в един нов свят... Неща, за които вярвах, че те никога не могат да ми бъдат доказани, на
пример
понятието за абсолютната свобода и дълг, ми са доказани и поради това аз се чувствам много радостен.
Към две духовни компетентности поглеждаше в края на 18-тото столетие онзи, който водеше борба за яснота върху великите въпроси на възгледа за света и за живота, към Кант и Гьоте. Един мислител, който най-силно се бореше за такава яснота, е Йохан Готлиб Фихте.
Когато се запозна с Кантовата "Критика на практическия разум", той писа: "Аз живея в един нов свят... Неща, за които вярвах, че те никога не могат да ми бъдат доказани, например понятието за абсолютната свобода и дълг, ми са доказани и поради това аз се чувствам много радостен.
Неразбираемо е, какво уважение за човечеството, каква сила ни дава философията, каква благодат е тя за една епоха, в която моралът е разрушен в неговите основи и понятието за дълг е зачеркнато във всички речници". И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността. Към вас се обръща с право философията. Вашето чувство и пробния камък за нея". В едно подобно отношение към двамата мислители стоеше Шилер.
към текста >>
Така обяснява Гьоте с
пример
а на една падаща от покрива керемида връзката на всички видове природни действия.
Разкъсаните жизнени съдове престанат веднага да функционират; в същия момент соковете действат химически, излизат наяве елементарните свойства. Обаче разстроеният органически живот се противопоставя също така бързо, той се стреми да се възстанови; в това време човешкото цяло е повече или по-малко несъзнателно и психически разстроено. Познаващата се отново човешка личност се чувства най-дълбоко етически наранена; тя се оплаква за нейната нарушена дейност, от каквото и естество да бъде тя, обаче не на драго сърце човекът се отдава на търпение. Напротив от религиозна гледна точка на него би му било лесно, да припише този случай на една по-висша повеля, да го счита като предпазване от по-голямо зло, като увод към по-висше добро. Това е достатъчно за страдащия; обаче оздравяващият се повдига гениално, доверява се на Бога и се чувства спасен, хваща се за случайното, обръща го в своя полза, за да започне един вечно свеж кръг на живота".
Така обяснява Гьоте с примера на една падаща от покрива керемида връзката на всички видове природни действия.
Едно обменение в неговия смисъл би било, когато също бихме искали да изведем строго закономерната връзка на тези при родни действия от един корен.
към текста >>
Рисува на
пример
професията на писателя: "Идеята трябва сама да говори, не писателят.
Чрез този свой ентусиазъм той трябва да действал вълшебно върху своите съвременници и своите ученици. Нека чуем, какво казва един от тези последните, Форберг: "Неговата публична лекция опиянява поради това като буря, която се разтоварва от своя огън в отделните удари; той повдига душата, иска да направи не само добри, но велики хора; неговото око е наказващо, неговата стъпка упорита, той иска чрез своята философия да ръководи духа на епохата; неговата фантазия не е цъфтяща, но енергична и мощна; неговите образи не са очарователни, но смели и велики. Той прониква в най-вътрешните глъбини на предмета и властва в царството на понятията с едно безпристрастие, което издава, че той не само живее в тази невидима страна, а и властва". Най-изпъкващата черта в личността на Фихте е големият, сериозен стил в неговото схващане на живота. Той на всичко поставя най-високите мащаби.
Рисува например професията на писателя: "Идеята трябва сама да говори, не писателят.
Всеки произвол на този последния, цялата негова индивидуалност, неговото собствено естество и изкуство трябва да е умряло в неговия начин на говорене, за да живее само естеството и изкуството на неговата идея, най-висшият живот, който тя може да добие в този говор и в тази епоха. Тъй като той е свободен от задължението на словесния учител, да се приспособява към възприемчивостта на другите, той също няма извинението на този последния за себе си. Той няма предвид никакъв поставен читател, а изгражда своя читател и му дава закона, какъвто този закон трябва да бъде". "Обаче в себе си произведението на писателя трябва да бъде едно произведение на вечността. Възможно в бъдещите епохи да вземат един по-висок полет в науката, която той е вложил в своето произведение; той е вложил в своите произведения не само науката, а целия определен характер на епохата по отношението на науката и своето произведение и този характер задържа неговия интерес, докато съществуват хора в света.
към текста >>
Обаче когато те даже за това искат да снижат до себе си всичко, до което не могат да се издигнат, когато на
пример
изискват всичко напечатано да може да се използва като една готварска книга и като една сметачна книга, или като някой служебен устав и очернят всичко, което не може да се употреби по този начин, те не са прави по отношение на нещо велико.
Той може да даде на едно от своите съчинения заглавието: "Ясен като слънцето отчет пред голямата публика върху истинската същност на най-новата философия. Опит да бъдат принудени читателите към разбиране". Една личност, която вярва че не се нуждае от действителността и нейните факти, за да върви по своя жизнен път, а има погледа неотклонно насочен към света на идеите, това е Фихте. Той малко мисли за онези, които не разбират една такава идеална насока на духа." Докато в онази окръжност, която обикновеният опит е начертал около нас, хората мислят по-правилно и по-общо отколкото може би когато и да е, по-голяма част от тях са напълно заблудени и заслепени, щом излязат макар и малко от тази окръжност. Ако е невъзможно да бъде отново запалено в тези хора загасналата искра на по-висшия дух, трябва да ги оставим спокойни в този кръг, и доколкото те са полезни и незаменими в него, да им оставим ненамалена стойност за този кръг.
Обаче когато те даже за това искат да снижат до себе си всичко, до което не могат да се издигнат, когато например изискват всичко напечатано да може да се използва като една готварска книга и като една сметачна книга, или като някой служебен устав и очернят всичко, което не може да се употреби по този начин, те не са прави по отношение на нещо велико.
Че идеалите не могат да бъдат представени в действителния свят, това ние другите знаем също така добре, а може би и по-добре. Ние твърдим само, че за действителността трябва да се съди според тези идеали и че онези, които чувстват, че имат сила за това, трябва да изменят тази действителност според идеалите. Да приемем, че те не могат да се убедят и в това, в такъв случай, след като са такива, каквито са, те губят с това много малко; а човечеството не губи нищо при това. Чрез това става ясен фактът, че в плана на облагородяване на човечеството не се разчита само на тях. Човечеството без съмнение ще продължи своя път; дано върху гореспоменатите хора царува добрата природа и им дарява навреме дъжд и слънчева светлина, достатъчно храна и несмущавано обръщение на соковете и при това мъдри мисли!
към текста >>
129.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Тя е "същинската свободна философия; който не иска тази философия, може да я изостави, аз оставям всекиго свободен, но казвам само, че, ако някой иска на
пример
истинското развитие, когато той иска едно свободно сътворение на света и т.н., той може да има това само по пътя на една такава философия.
Шелинг е имал смелостта за най-последователния антропоморфизъм. Той обясни накрая човека с цялото негово жизнено съдържание като божествено. И тъй като към това жизнено съдържание принадлежи не само разумното, но също и неразумното, той имаше възможност да обясни също и неразумното сред света. Във всеки случай, за да стигне до този край, той трябваше да допълни възгледа на разума с един друг, който има своя източник не в мисленето. Този, според неговото мнение, по-висш възглед, той нарече "положителна философия".
Тя е "същинската свободна философия; който не иска тази философия, може да я изостави, аз оставям всекиго свободен, но казвам само, че, ако някой иска например истинското развитие, когато той иска едно свободно сътворение на света и т.н., той може да има това само по пътя на една такава философия.
Ако за него е достатъчна рационалната философия, и ако извън нея не иска нищо, той може да си остане с нея, но трябва да се откаже да има с рационалната философия и в нея това, което тя направо не може да има в себе си, а именно действителния Бог и действителното развитие и едно свободно отношение на Бога към света". Отрицателната философия "ще остане предимно философия на школата, а положителната за живота. Чрез двете заедно ще може да бъде дадено пълното освещаване, което трябва да искаме от философията. Както е известно, при Елевзинските посвещения са различавали малките и големите мистерии. Малките мистерии са били като първоначална степен на големите... Положителната философия е една необходимо последствие на добре разбраната отрицател на философия, и така можем да кажем: - В отрицателната философия се честват малките, в положителната големите мистерии на философията".
към текста >>
130.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Ето защо за Хербарт и психологията става един
пример
на изчисление.
Хербарт е един математически ум. И всъщност цялата негова представа за света е родена от математически представи. Едно число не се изменя, когато то става член на една математическа операция. Три си остава три, независимо от това, дали се прибавя към четири или се изважда от седем. Както числата стоят в една аритметическа операция, така стоят и простите същества в отношенията, които се образуват между тях.
Ето защо за Хербарт и психологията става един пример на изчисление.
Той се старае да приложи математиката към психологията. Той изчислява, как представите се обуславят взаимно, как те действат едни върху други, какви резултати доставят те чрез тяхното съжителство. За него "Азът" не е духовната същност, която долавяме в нашето себесъзнание, а резултат на едно съвместно действие на всички представи, следователно той не е нищо друго освен един сбор, най-висш израз от отношения. Ние не знаем нищо за простото същество, което стои на основата на нашия душевен живот, но за нас се явяват постоянните отношения на този душевен живот, на това просто същество на основата на душевния живот с други същества. Следователно в тази игра от отношения е заплетено едно същество.
към текста >>
Но то се обяснява с това, че натурите, които най-много се нуждаят от светоглед, имат склонност към такива общи неща, които се подреждат със строга необходимост едни до други по
пример
а на една математическа операция с влизащите в нея членове.
Но той ще постигне известно разбиране в това, което е среден израз на духа, и същевременно със своята пресметлива сигурност една власт над развитието на духа. Както механическите закони са тези, които ни правят способни за техниката, така и законите на душевния живот ни правят способни за възпитанието, за техниката и развитието на душата. Ето защо работата на Хербарт в областта на педагогиката е станала плодотворна. Той е намерил много привърженици между педагозите. При този светоглед, който предлага един образ на бедни, сиви общи неща, това изглежда на пръв поглед необяснимо.
Но то се обяснява с това, че натурите, които най-много се нуждаят от светоглед, имат склонност към такива общи неща, които се подреждат със строга необходимост едни до други по примера на една математическа операция с влизащите в нея членове.
Има нещо пленяващо в това, да изживее човек, как едно звено на мисълта се свързва с друго като от само себе си, защото то събужда чувството на сигурност. Те се изграждат някак си от само себе си; човек дава само мислителния материал за целта и оставя по-нататъшното на самостоятелната логическа необходимост. При напредването на Хегеловото мислене, което е наситено с действителност, човек трябва постоянно да влиза в действие, да се намесва. В това мислене има повече топлина, повече непосредственост; в замяна на това обаче то изисква непрестанно активно намесване на душата. Действителността е тази, която ние обхващаме в мислите; тази винаги течаща, във всяка нейна точка индивидуална действителност, която се съпротивява на всяка логическа скованост.
към текста >>
131.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Не можем продължава той по-нататък да си представим нищо по-ужасно и само този
пример
показва, какво безпомощно създание е човекът в конкретност, искам да кажа затворен в тази двукрака фиола от земя, вода и сол.
Той подчертава сега непоносимостта на модерното съзнание с онова, което се придържа към древните образно-митически изображения на истината. "Следователно, нека вярващият остави знаещия, както и този последния първия, да вървят спокойно по своя път, ние оставяме на вярващите тяхната вяра, нека те ни оставят нашата философия; и ако прекалено набожните хора успяват да ни изключат от тяхната църква, ние ще считаме това като една печалба. Достатъчно са направени сега погрешни опити за посредничество; само разделянето на противоположните може да доведе по-нататък". Възгледите на Щраус произведоха извънредно голяма възбуда на чувствата. С горчивина бе почувствано, че модерният светоглед не се задоволява вече само с това, да засегне общо религиозните основни представи, а искаше чрез едно историческо изследване въоръжено с всички научни представи да отстрани "непоследователността", за която някога Лихтенберг беше казал, какво тя се състои в това, че "човешката природа се е сгъстила под игото на една книга.
Не можем продължава той по-нататък да си представим нищо по-ужасно и само този пример показва, какво безпомощно създание е човекът в конкретност, искам да кажа затворен в тази двукрака фиола от земя, вода и сол.
Ако би било възможно някога разумът да се издигне един деспотичен престол, тогава един човек, който сериозно би искал да опровергае системата на Коперник чрез авторитета на една книга, би трябвало да бъде обесен. Ако в една книга е написано, че нещо е от Бога, това не е още доказателство, че то е от Бога, но че нашият разум е от Бога, това е сигурно, нека вземем думата Бог както щем. Разумът показва там, където той царува, просто с естествените последствия на преминаването или с поучаването, ако да поучаваш може да се нарече да наказваш". Вследствие на издаването на своята книга "Животът на Исуса" Щраус бе уволнен от службата на репетитор в католическия метох в Тюбинг; и когато след това стана професор по богословие при университета в Цюрих, селският народ дойде с пръти, за да направи невъзможен унищожителя на мита и да застави той да бъде пенсиониран.
към текста >>
132.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Такова едно задоволство живее фактически на
пример
в многобройните съчинения на Карл Розенкранщ.
Нека се пренесем в една човешка душа, която може да отиде с идейното направление на Хегел така далеч, защото да счита, че изживява присъствието на мисълта в съзнанието така, както самият Хегел; тогава ние ще почувстваме, как в една такава душа загадъчни въпроси съществуващи от стотици години се явяват поставени в една светлина, която може да задоволи до най-висока степен питащия.
Такова едно задоволство живее фактически например в многобройните съчинения на Карл Розенкранщ.
Който да остави да действат върху него тези съчинения /между другите "Система на философията 1850 г.; "Психология" 1844 г.; "Критически обяснения на Хегеловата философия" 1851 г./, той се вижда застанал пред една личност, която вярва да е намерила в идеите на Хегел това, което може да постави човешката душа в едно задоволяващо я познавателно отношение към света. В това отношение Розенкранщ може да бъде считан като знаменит, защото в подробности той не е един сляп подражател на Хегел, а защото в него живее един дух, който има съзнанието: В становището на Хегел към света и към човека се крие възможността да се даде здравата основа на един светоглед.
към текста >>
Така душата може на
пример
да намери в нейните изживявания на мисълта нещо, за което непосредствено знае: Това е същността на светлината.
Един трети главен въпрос в посочения смисъл е космологическият; това е въпросът за вътрешната същност на външния свят. За Хегел тази същност може да се търси само в самата мисъл. Достигне ли душата да изживява мисълта в себе си, тя намира в нейното самоизживяване също и онази форма на мисълта, която може отново да познае, когато гледа в процесите и съществата на външния свят.
Така душата може например да намери в нейните изживявания на мисълта нещо, за което непосредствено знае: Това е същността на светлината.
Когато след това поглежда с очите в природата, тя вижда във външната светлина едно откровение, една изява на мисловата същност на светлината.
към текста >>
Ние можем сега да завършим живота на това растение, като вземем от плода семената и ги използваме на
пример
за храна на човека.
Отначало тя не може да отиде по-нататък от мисленето; тя може само постоянно отново да мисли. За този, който проследява по-новото развитие на светогледите до епохата на Хегел може да се стори като най-важно при този философ това, че той проследява импулсите на това развитие до една точка, над която то не може да бъде изведено, ако се запази характерът, с който то се е явило до тази точка. Който долавя нещо подобно, той може след това да стигне до въпроса: Ако мисленето в смисъла на Хегел довежда първо до там, да се разпростре пред душата една мисловна картина в смисъла на един образ на света: Нима с това мисленето е развило действително от себе си всичко онова, което е затворено живо в него? Би искало все пак да бъде така, че в мисленето да се намери нещо повече от чистото мислене. Да разгледаме едно растение, което се развива минавайки от корена през стеблото и листата и стигайки до цвета и плода.
Ние можем сега да завършим живота на това растение, като вземем от плода семената и ги използваме например за храна на човека.
Но можем също така да поставим семената на растението при подходящи условия, така че те да се развият и дадат едно ново растение.
към текста >>
Това чувстваше на
пример
Трокслер; но при него това не стигна по-далече от едно смътно чувство.
Още по времето, когато Хегел беше още жив и скоро след неговата смърт отделни личности чувстваха, как неговата картина на света показва нейната слабост именно в това, в което се състои нейното величие. Светогледът води до мисълта, но в замяна на това той принуждава също душата да вижда, че нейната същност се изчерпва в мисълта. Ако мисълта би била доведена в гореописания смисъл да един присъщ на нея живот, това би могло да стане само в индивидуалния душевен живот; чрез това душата би намерила своето отношение като индивидуално същество към целия Космос.
Това чувстваше например Трокслер; но при него това не стигна по-далече от едно смътно чувство.
Той се изказва в 1835 година в лекции, които е изнесъл във висшето Училище в Берн, по следния начин: "Но едвам сега, а още преди 20 години ние живеем с най-дълбокото убеждение и се стремяхме да изразим в научни писания и чрез словото, че една философия и Антропология, която би трябвало да обхване единия и целия човек и Бога и света, би могла да бъде основана само върху идеята и действителността на индивидуалността и безсмъртието на човека. Не опровержимо доказателство за това е цялото излязло през 1911 година съчинение: "Погледи в същността на човека" и нашата многократна разпространена в тетрадки Антропология под заглавието "Абсолютната личност". Съобразно с това позволяваме си да цитираме началните редове от споменатия раздел на "Антропологията": "Цялата природа на човека е изградена в нейната вътрешност върху божествени несъразмерности, които се разрешават във величието на една свръхземно определение, като всички двигател ни пружини се намират в духа, а само теглата си в света. Ние проследихме тези несъразмерности с техните явления от тъмния, земен корен и вървяхме по следите на спиралите на небесното растение, които ни изглеждаха, че обвиват от всички страни и във всички посоки само едно голямо, благородно стебло; ние стигнахме сега до върха на дървото, но там то се издига неизкачимо и необрозимо в по-горните, по-светли пространства на един друг свят, чиято светлина леко зазорява за нас, чийто въздух ние можем да подушим.
към текста >>
Един
пример
, как резултатите на естествените науки приеха такива форми, които можаха да имат дълбоко влияние върху светогледа, ни дава откритието на Вьолер от 1828 година.
Един пример, как резултатите на естествените науки приеха такива форми, които можаха да имат дълбоко влияние върху светогледа, ни дава откритието на Вьолер от 1828 година.
Вьолер успя да създаде едно вещество, което се образува в организма, по изкуствен начин вън от този организъм. С това изглеждаше, че дадено доказателство, че е неправилно съществуващото до тогава вярване, което приемаше, че определени съединения на веществата могат да се образуват само под влиянието на една особена жизнена сила, която съществува в организма. Щом такива съединения на веществата могат да бъдат изготвени вън от живото тяло и без жизнена сила, можа да бъде направен извода, че организмът също работи със сили, с които има работа и химията. За материалистите беше много близко до ума, да кажат, че щом живият организъм не се нуждае от никаква особена жизнена сила, за да произведе това, което по-рано се приписваше на една такава жизнена сила: Защо тогава би се нуждаел той от особени духовни сили, за да се родят в него процесите, с които са свързани духовно-душевните изживявания? Отсега нататък материята с нейните свойства стана за материалистите това, което създава от своето майчино лоно всички неща и процеси.
към текста >>
Ламарк си представя изменението на
пример
така.
Като оставим настрана повече или по-малко ясните опити на други, Ламарк е начертал през 1809 година една кратка картина на раждането и развитието на живите същества, която, според състоянието на тогавашните познания, би трябвало да има нещо много привлекателно за един тогавашен светоглед. Той си представяше, че най-простите живи същества са се родили чрез неорганически процеси при определени условия. Щом веднъж се е образувало едно същество по този път, тогава чрез приспособяване към дадените условия то развива от себе си нови форми, които служат на неговия живот. То развива от себе си нови органи, понеже се нуждае от тях за себе си. Следователно съществата могат да се изменят и чрез това изменение също да се усъвършенстват.
Ламарк си представя изменението например така.
към текста >>
Мислителното разглеждане на нещата трябва да се освободи от такива мъгливи и всъщност сетивни представи, каквито е на
пример
така нареченото произхождане на
пример
на растенията и животните от водата и след това произлизането на по-развитите животински организми от по-нисшите и т.н.".
Изграждащият един идеалистичен светоглед се намира в това отношение в положението на математиката, който е достатъчно само да каже, чрез каква операция на мисълта един кръг се превръща в една елипса или тази последната в една парабола или хипербола. Обаче който се стреми към едно обяснение изхождайки от фактите, би трябвало да покаже действителните процеси, чрез които би искало да стане едно такова превръщане. В този случай той е създател на един реалистичен светоглед. Той не ще застане на становището, което Хегел загатва с думите: "Това е една несръчна представа на по-старата и на по-новата натурфилософия, да счита превръщането и преминаването на една природна форма и сфера в една по-висша за едно външно действително произведение, която обаче, за да бъде направена по-ясна, бива поставена в тъмата на далечното минало. На природата е присъща именно външността, да прави тази външност да се разпадне на различни форми и да ги направи да се явят като безразлични съществувания; идеята, която ръководи напред степените, е вътрешността на тези степени.
Мислителното разглеждане на нещата трябва да се освободи от такива мъгливи и всъщност сетивни представи, каквито е например така нареченото произхождане например на растенията и животните от водата и след това произлизането на по-развитите животински организми от по-нисшите и т.н.".
/Хегелови съчинения, 1847 г., т.7, стр. 33./. Срещу такова изказване на един идеалистичен мислител стои реалистичното изказване на Ламарк: "В самото начало са се родили само най-простите и най-нисши животни и растения и едва накрая онези с най-сложно съставена организация. Ходът на развитието на Земята и на нейното органическо население е бил напълно непрекъснат, той не е бил прекъсван от мощни революции. Най-простите животни и най-простите растения, които стоят на най-долното стъпало на стълбата на организацията, са се родили и се раждат още и днес чрез самозараждане"
към текста >>
За познаване на импулсите, които действат във философското развитие на светогледите, не са от значение споменатите като
пример
и прогреси на естествените науки /към които биха могли да се прибавят още и други/ като такива, а фактът, че прогреси от този род съвпадаха с раждането на Хегеловия образ на света.
За познаване на импулсите, които действат във философското развитие на светогледите, не са от значение споменатите като примери прогреси на естествените науки /към които биха могли да се прибавят още и други/ като такива, а фактът, че прогреси от този род съвпадаха с раждането на Хегеловия образ на света.
Изложението на хода на развитието на философията, направено в предидущите глави, показва, как от времето на Коперник, Галилей и т.н. насам по-новия образ на света стоеше под влиянието на естественонаучния начин на мислене. Обаче това влияние не можеше да бъде от такова голямо значение както онова от страна на постиженията на естествените науки в 19-тото столетие. На прехода от 18-тото към 19-тото столетие бяха направени също значителни прогреси в естествените науки. Нека помислим за откритието на кислорода от Лавоазие, и за онези в областта на електричеството от волта и за много други.
към текста >>
Една такава представа беше на
пример
тази за "жизнената сила" или тази за "целесъобразното устройство" на живите същества.
На прехода от 18-тото към 19-тото столетие бяха направени също значителни прогреси в естествените науки. Нека помислим за откритието на кислорода от Лавоазие, и за онези в областта на електричеството от волта и за много други. Въпреки това, признавайки напълно тези прогреси, духове като Фихте, Шелинг, Гьоте можаха да стигнат до един образ на света, който изхождаше от духа. Естественонаучният начин на мислене не можеше още да действа с такава сила върху тях както върху материалистично настроените мислители от средата на 19-тото столетие. Все още беше възможно на едната страна на образа на светогледа да бъдат поставени представите на естествената наука, а за другата страна хората имаха представи, които съдържаха нещо повече от "чисти мисли".
Една такава представа беше например тази за "жизнената сила" или тази за "целесъобразното устройство" на живите същества.
Такива представи даваха възможност да се каже: В света действа нещо, което не попада под обикновената природна закономерност, което е от духовно естество. Това даваше една представа на духа, която имаше някакси едно "фактическо съдържание". Но Хегел изгони от духа всичко "фактическо". Той го беше изтънил до "чиста мисъл". За онези, за които "чистите мисли" не могат да бъдат нищо друго освен образи на фактическото, с това чрез самата философия беше показан духът в неговата нищожност.
към текста >>
133.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
А на друго място в същата статия четем: "Ще ми бъде на
пример
още винаги малко трудно да вярвам, че ние получаваме очите от виждането, ушите от чуването.
На онези, които бяха свикнали с един идеалистичен начин на мислене не беше никак лесно да схванат това реформирано понятие за развитието. Произлезлият от школата на Хегел извънредно остроумен и тънък дух Фридрих Теодор Вишер пише след 1874 година в една статия: "Еволюцията е едно развиване от един зародиш, който напредва от опит на опит, докато формата, която е било заложена като възможност в зародиша, е станала действителна, след това обаче спирайки запазва намерената форма като трайна. Въобще всяко понятие изпада в колебание, ако трябва да приемем, че типовете, които от много хилядолетия насам съществуват на нашата планета, и особено нашият собствен човешки тип са още изменяеми за винаги. Тогава ние не можем да уповаваме в нашата душа на никаква опора за нашите мисли, за законите на нашето мислене, за нашите чувства, за нашите идеални образи на фантазията, които все пак не са нищо друго освен пречистващи копия на формите на позната нам природа; не можем да намерим здрава опора за нашата душа по отношение на нищо от гореизброеното. Всичко е поставено под въпрос".
А на друго място в същата статия четем: "Ще ми бъде например още винаги малко трудно да вярвам, че ние получаваме очите от виждането, ушите от чуването.
Необикновената тежест, която се придава на подбора, аз също не мога да разбера".
към текста >>
Ако на
пример
освен механическите сили и закони бихме измислили още особени духовни сили, които движат напред стрелките на часовника съобразно с движението на слънцето.
Неин идеал може да стане, да прозре това, което процесите и съществата сами казват върху тяхното развитие и взаимодействие и да отхвърли всичко, което се прибавя мислено отвън за едно обяснение на процесите и на действието. Един такъв идеал постъпва с цялата природа така, както се постъпва приблизително при обяснението на механизма на един часовник, за неговите сръчности и мисли, които той е проявил при изработването на часовника. Ние разбираме вървежа на часовника, когато можем да прозрем механическите закони на съвместното действие на частите. В определени граници с едно такова прозрение ние сме направили всичко, което е допустимо за обяснение вървенето на часовника. Даже трябва да ни бъде ясно, че самият часовник като такъв не може да бъде обяснен, когато допуснем един друг начин на обяснение.
Ако например освен механическите сили и закони бихме измислили още особени духовни сили, които движат напред стрелките на часовника съобразно с движението на слънцето.
Като такива прибавени с мисълта към природните процеси сили се явява за Хекел всичко, което е подобно на една особена жизнена сила, или една сила, която работи в съществата с една "целесъобразност". Той не иска да мисли върху природните процеси нищо друго, освен това, което те самите показват за наблюдението. Неговото построение от мисли трябва да бъде едно такова, което е прослушано от природата. За разглеждане развитието на светогледите това построение от мисли се представя като един насрещен дар от страна на естествената наука, направен на Хекеловия светоглед, който в неговата картина от мисли иска всичко да бъде почерпено от душата и нещо от природата. Когато светогледът на Хегел би казал: Себе съзнателният Аз намира себе си, когато той има в себе си чистото изживяване на мисълта, възгледът за природата на Хекел би искал да възрази: Това изживяване на мисълта е резултат на природните процеси, то е тяхно най-висше произведение.
към текста >>
Човек трябва да се издигне също и над това, което самият часовник казва, ако иска на
пример
да познае формата на образа на часовникаря.
Тя трябва да направи посочената в една предидуща глава крачка издигаща се над Хегел. Тя не може да съществува само в един метод, който стои на същото поле, на което стои естествената наука. Хекел няма и най-малката нужда да обърне само в най-малкото внимание на една такава крачка на философията. Неговият светоглед прави да оживеят в душата мислите, обаче това само дотолкова, доколкото техният живот е подбуден от наблюдението на природните процеси. Това, което мисълта може да създава като образ на света, когато тя оживява в душата без тази подбуда, това би трябвало да прибави към Хекеловия образ на света един по-висш светоглед.
Човек трябва да се издигне също и над това, което самият часовник казва, ако иска например да познае формата на образа на часовникаря.
Ето защо нямаме никакво право да твърдим, че Хекеловият възглед за природата би трябвало да говори върху природата по начин различен от този, който Хекел говори, когато той изнася, че той е наблюдавал положително природните процеси и природните същества.
към текста >>
134.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Външният свят няма цветове, няма звуци, няма вкусове; това, което той има действително, ние го научаваме по околен път или никак не узнаваме за него; що е това, чрез което той възбужда едно сетиво, за него заключаваме само от поведението му спрямо другите сетива, както на
пример
виждаме тона, т.е.
Следователно основанието подкрепя зрението. Но подкрепата действително ли е такава, щото чрез нея да ни се предаде едно лишено от измама свидетелство? Това, което важи за едното сетиво, то важи естествено и за другото. Също и усещанията на осезанието се оказват като халюцинации. Анатомът Хенле изразява същия възглед в своите "Антропологически лекции" /1876 г./: "Всичко, чрез което вярваме, че са ни осведомили за един външен свят, са форми на съзнанието, към които външният свят се отнася само като възбуждащи причини, като възбуждане на сетивата в смисъла на физиологията.
Външният свят няма цветове, няма звуци, няма вкусове; това, което той има действително, ние го научаваме по околен път или никак не узнаваме за него; що е това, чрез което той възбужда едно сетиво, за него заключаваме само от поведението му спрямо другите сетива, както например виждаме тона, т.е.
трептенията на диапазона с очите и ги чувстваме с пръстите; същността на някои възбуди, които се откриват само на едно сетиво, например възбудата на обонятелното сетиво, и до днес е недостъпна за нас. Броят на свойствата на материята се навежда според остротата на сетивата; когато едно сетиво липсва, за съответния човек е незаменимо изгубена една група от свойства; който би имал едно сетиво повече, той би притежавал един орган за схващане на качества, които ние предчувстваме също така малко, както слепият цвета".
към текста >>
трептенията на диапазона с очите и ги чувстваме с пръстите; същността на някои възбуди, които се откриват само на едно сетиво, на
пример
възбудата на обонятелното сетиво, и до днес е недостъпна за нас.
Но подкрепата действително ли е такава, щото чрез нея да ни се предаде едно лишено от измама свидетелство? Това, което важи за едното сетиво, то важи естествено и за другото. Също и усещанията на осезанието се оказват като халюцинации. Анатомът Хенле изразява същия възглед в своите "Антропологически лекции" /1876 г./: "Всичко, чрез което вярваме, че са ни осведомили за един външен свят, са форми на съзнанието, към които външният свят се отнася само като възбуждащи причини, като възбуждане на сетивата в смисъла на физиологията. Външният свят няма цветове, няма звуци, няма вкусове; това, което той има действително, ние го научаваме по околен път или никак не узнаваме за него; що е това, чрез което той възбужда едно сетиво, за него заключаваме само от поведението му спрямо другите сетива, както например виждаме тона, т.е.
трептенията на диапазона с очите и ги чувстваме с пръстите; същността на някои възбуди, които се откриват само на едно сетиво, например възбудата на обонятелното сетиво, и до днес е недостъпна за нас.
Броят на свойствата на материята се навежда според остротата на сетивата; когато едно сетиво липсва, за съответния човек е незаменимо изгубена една група от свойства; който би имал едно сетиво повече, той би притежавал един орган за схващане на качества, които ние предчувстваме също така малко, както слепият цвета".
към текста >>
Но аз свързвам на
пример
представата за восъка.
И, вземайки на помощ новата естествена наука, голямо значение доби особено действено възобновения от него Кантов начин на мислене, че ние възприемаме нещата, не както те изискват това, а както изисква това нашата организация. Всъщност Ланге не е произвел никакви нови представи; но той озари дадените светове на мислите с една светлина, която по своята яркост има нещо рядко в себе си. Нашата организация, на шият мозък със сетивата произвежда света на нашите усещания. Аз виждам "синьо", чувствам "твърдост, защото съм организиран така и така.
Но аз свързвам например представата за восъка.
Когато разглеждам мислително моите усещания, според моите закони на ума. Когато казвам, че свойствата, които възприемам на едно тяло, предполага една материя с процеси на движения, аз също не излизам вън от мене. Чрез моята организация аз се намирам принуден да прибавя мислено към усещанията, които възприемам, материалните процеси на движение. Същият механизъм, който произвежда всички наши усещания, ражда също нашата представа за материята. Материята е също така само продукт на моята организация, както цветът или звукът.
към текста >>
Обаче както за всяка отделна вещ се приема на
пример
една причина, трябва да се предположи една такава причина и за целия свят.
Уйуъл намира, че във всяка наука човекът допълва от себе си наблюдението. Кеплер притежава понятието на елипсата, преди да открие, че планетите се движат в елипси. Следователно науките се раждат не само чрез приемане отвън, а чрез дейна намеса на човешкия дух, който отпечатва своите закони на това, което приема. Обаче науките не стигат до последните същности на нещата. Те се занимават с подробностите на света.
Обаче както за всяка отделна вещ се приема например една причина, трябва да се предположи една такава причина и за целия свят.
Тъй като науката не е в състояние да разбере една такава причина, трябва да се намеси допълващо догмата. Както Уйуъл също така и Хершел се стреми да добие един възглед върху раждането на знанието в човешкия дух чрез разглеждането на множество примери. /"Встъпителна лекция върху изучаването на натурфилософията", е излязла в 1831 година. /
към текста >>
Както Уйуъл също така и Хершел се стреми да добие един възглед върху раждането на знанието в човешкия дух чрез разглеждането на множество
пример
и.
Следователно науките се раждат не само чрез приемане отвън, а чрез дейна намеса на човешкия дух, който отпечатва своите закони на това, което приема. Обаче науките не стигат до последните същности на нещата. Те се занимават с подробностите на света. Обаче както за всяка отделна вещ се приема например една причина, трябва да се предположи една такава причина и за целия свят. Тъй като науката не е в състояние да разбере една такава причина, трябва да се намеси допълващо догмата.
Както Уйуъл също така и Хершел се стреми да добие един възглед върху раждането на знанието в човешкия дух чрез разглеждането на множество примери.
/"Встъпителна лекция върху изучаването на натурфилософията", е излязла в 1831 година. /
към текста >>
На
пример
, в Средновековието хората са вярвали, че е невъзможно да съществуват антиподи и че звездите би трябвало да падат, ако не биха били окачени на здрави, твърди сфери.
Мил обръща вниманието на това, как мисли, които за определена епоха изглеждат като безусловно сигурни вътрешни изживявания, се отхвърлят въпреки това от една следваща епоха.
Например, в Средновековието хората са вярвали, че е невъзможно да съществуват антиподи и че звездите би трябвало да падат, ако не биха били окачени на здрави, твърди сфери.
Следователно човек може да добие едно правилно отношение към това знание само тогава, когато въпреки съзнанието, че логиката на света се изказва в него, в отделни случаи се образува едно постоянно нуждаещо се от корекция съждение само чрез методическо изпитва не връзката на своите представи с помощта на наблюдението. И методите на наблюдението са тези, които Дж. Ст. Мил се старае да установи в своята логика по един студено пресмятащ начин. Да предположим, че едно явление винаги се е явявало при определени условия. В определен случай от тези условия се явява една цяла редица; липсват само отделни от тях.
към текста >>
На
пример
човекът се развива дотогава, докато една възможно най-голяма хармония на неговите вътрешни способности и на външната природа се е образувала.
Свиването се сменя с разтварянето, разпускането. Когато един процес на развитието е достигнал определена връхна точка, тогава настъпва едно равновесие.
Например човекът се развива дотогава, докато една възможно най-голяма хармония на неговите вътрешни способности и на външната природа се е образувала.
Обаче едно такова състояние на равновесие не може да трае; върху него ще действат разрушаващо външни сили. Развитието трябва да бъде последвано от процес на залязване, от процес на разлагане; свитото се разширява отново; космическото се превръща отново в хаос. Процесът на развитието може да започне от ново.
към текста >>
135.
ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Неговите съчинения "За анализа на действителността" /1876 г./, "Мисли и факти" /1882 г./, "Климакс на теориите" /1884 г./ са истински образцови
пример
и на философската критика.
Извършена е била огромна работа, за да бъде изследвана природата и значението на човешката познавателна способност. Йоханес Фолкелт, който, доколкото той развива дейност като теоретик на познанието, живее изцяло в това течение, сам е дал един основен труд върху "Кантовата теория на познанието" /1879 г./ и като е написал от това течение една книга върху "Опитност и мислене" /1885 г./, в който проникновено са обяснени всички въпроси определящи този начин на мислене, е произнесъл в 1884 година, при заемане на своята учебна катедра в Базел една реч, в която се изказва, че всяко мислене, което излиза вън от резултатите на отделните науки на фактите, трябва да носи на себе си "неспокойния характер на търсенето и проследяването, на опитването, съпротивлението и признанието; "това е едно напредване, което обаче отново частично отстъпва; едно отстъпление, което въпреки това хваща до определена степен". /Фолкелт, Относно възможността на метафизиката. Хамбург и Лайпциг, 1884 г./. Рязко нюансирано се явява новото позоваване на Кант при Ото Лимбан.
Неговите съчинения "За анализа на действителността" /1876 г./, "Мисли и факти" /1882 г./, "Климакс на теориите" /1884 г./ са истински образцови примери на философската критика.
Един остър ум разкрива в тях по гениален начин противоречия в мислите, показва половинчатости в съжденията считани за извънредно сигурни и пресмята предварително и основно за отделните науки, какво съдържат те като незадоволително, когато техните резултати са изправени пред най-висшия трибунал на мисленето. Либман изтъква пред дарвинизма неговите противоречия; той показва неговите не напълно обосновани предположения и празнотите в неговите мисли. Той казва, че трябва да съществува нещо, което води над противоречията, което изпълва празнотите, което обосновава предположенията. Веднъж той извършва разглеждането, което посвещава на природата на живите същества, с думите: "Обстоятелството, че растителни семена въпреки тяхното оставане и продължение на дълги епохи в сухо състояние не изгубват тяхната кълняемост, че на пример в египетските ковчези на мумиите са намерени пшенични семена, които хиляди години са били херметически заровени, днес посети във влажни почви виреят отлично, че по-нататък радиоларии и други инфузории, които са били съвършено сухи от улуците на покрива, при навлажняване с дъждовна вода отново оживяват и започват да се движат; че даже жаби и риби, които в замръзнала вода са се превърнали в твърди късове лед, при грижливо разтопяване отново добиват изгубения живот; това обстоятелство ни кара да направим съвършено други тълкувания... Накратко: Всяко отричане в този случай би било груб догматизъм. Ето защо ние спираме тук".
към текста >>
Веднъж той извършва разглеждането, което посвещава на природата на живите същества, с думите: "Обстоятелството, че растителни семена въпреки тяхното оставане и продължение на дълги епохи в сухо състояние не изгубват тяхната кълняемост, че на
пример
в египетските ковчези на мумиите са намерени пшенични семена, които хиляди години са били херметически заровени, днес посети във влажни почви виреят отлично, че по-нататък радиоларии и други инфузории, които са били съвършено сухи от улуците на покрива, при навлажняване с дъждовна вода отново оживяват и започват да се движат; че даже жаби и риби, които в замръзнала вода са се превърнали в твърди късове лед, при грижливо разтопяване отново добиват изгубения живот; това обстоятелство ни кара да направим съвършено други тълкувания... Накратко: Всяко отричане в този случай би било груб догматизъм.
Рязко нюансирано се явява новото позоваване на Кант при Ото Лимбан. Неговите съчинения "За анализа на действителността" /1876 г./, "Мисли и факти" /1882 г./, "Климакс на теориите" /1884 г./ са истински образцови примери на философската критика. Един остър ум разкрива в тях по гениален начин противоречия в мислите, показва половинчатости в съжденията считани за извънредно сигурни и пресмята предварително и основно за отделните науки, какво съдържат те като незадоволително, когато техните резултати са изправени пред най-висшия трибунал на мисленето. Либман изтъква пред дарвинизма неговите противоречия; той показва неговите не напълно обосновани предположения и празнотите в неговите мисли. Той казва, че трябва да съществува нещо, което води над противоречията, което изпълва празнотите, което обосновава предположенията.
Веднъж той извършва разглеждането, което посвещава на природата на живите същества, с думите: "Обстоятелството, че растителни семена въпреки тяхното оставане и продължение на дълги епохи в сухо състояние не изгубват тяхната кълняемост, че на пример в египетските ковчези на мумиите са намерени пшенични семена, които хиляди години са били херметически заровени, днес посети във влажни почви виреят отлично, че по-нататък радиоларии и други инфузории, които са били съвършено сухи от улуците на покрива, при навлажняване с дъждовна вода отново оживяват и започват да се движат; че даже жаби и риби, които в замръзнала вода са се превърнали в твърди късове лед, при грижливо разтопяване отново добиват изгубения живот; това обстоятелство ни кара да направим съвършено други тълкувания... Накратко: Всяко отричане в този случай би било груб догматизъм.
Ето защо ние спираме тук". Това "Ето защо ние спираме тук" е всъщност, ако не по думите, все пак по смисъла, заключителната мисъл на всяко разглеждане от рода на това на Лимбан. Даже то е заключителният резултат на много привърженици и преработватели на кантианизма. Последователите на това направление не отиват по-далеч, освен да твърдят, че всичко, което те виждат, чуват и т.н. не е вън в света, а вътре в самите тях, че приемат нещата в тяхното съзнание и че следователно не могат да произнесат нищо по отношение на това, което е вън.
към текста >>
136.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
На
пример
, той не само мисли, че при неговата дейност човекът може да направи безрезултатни опити, от които се отказва, защото те не водят до целта, но че също и в действията на природата могат да се видят опити в изграждането на формите съвсем не е чужд на действителността и аз не виждам, защо човек поради това, че му харесва една повърхностна философия, ще счита за валидна само наполовина успоредността на природата вън от човек и на природата вътре в човека.
"Фантазията се простира... надолу в самата природа, тя се корени, както въобще всяко мислене, във възбуди, които предхождат готовото съзнание и даже не образуват никакви елементи на субективно усещаното". /Курс по философия стр. 50/. Защищаваната от Конт мисъл, че всеки светоглед не би могъл да бъде нищо друго, освен едно подреждане на чисто фактическото, Дюринг я владее така съвършено, че той пренася фантазията в света на фактите, защото вярва, че трябва просто да я отхвърли, ако тя би се явила само в областта на човешкия дух. Изхождайки от тези представи, той стига още и до други пренасяния на понятия, които са взети от човешката дейност, върху природата.
Например, той не само мисли, че при неговата дейност човекът може да направи безрезултатни опити, от които се отказва, защото те не водят до целта, но че също и в действията на природата могат да се видят опити в изграждането на формите съвсем не е чужд на действителността и аз не виждам, защо човек поради това, че му харесва една повърхностна философия, ще счита за валидна само наполовина успоредността на природата вън от човек и на природата вътре в човека.
Щом субективната грешка на мисленето и въображението произхожда от относителната отделеност и самостоятелност на тази сфера, защо тогава и една практическа грешка или погрешна хватка на обективната и немислеща природа да не може да бъде последствие на едно относително отделяне и взаимно отчуждаване на нейните различни части и двигателни сили? Една истинска философия, която не се плаши пред приетите предразсъдъци, ще признае накрая пълната успоредност и общото единство на устройството в посоката на двете страни". /Курс по философия стр. 51/.
към текста >>
137.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Изхождайки от тази мисъл е възможно да се получи едномерно отношение между еднавъншна възбуда /на
пример
на физическата светлина/ и усещането /на
пример
на светлината/.
Такова едно преминаване на границите на сетивата не попречи на Фехнер да постъпва по най-строгия естественонаучен метод даже в една област, която граничи с психиката. Той беше онзи, който създаде за тази област научните методи. Неговата книга "Елементи на психофизиката" /1860 г./ е в тази област един труд, който полага основи. Основният закон, върху който той постави психофизиката, е, че нарастването на усещането, което е предизвикано в човека чрез едно нарастване на впечатлението отвън, при определено отношение протича по-бавно от колкото нарастването на силата на впечатлението. Усещането расте толкова по-малко, колкото по-голяма е била съществуваща вече сила на възбудата.
Изхождайки от тази мисъл е възможно да се получи едномерно отношение между еднавъншна възбуда /например на физическата светлина/ и усещането /например на светлината/.
Пътят, по който вървеше Фехнер доведе до изграждането на психофизиката като една нова наука на отношението на възбудата към усещанията, следователно на тялото към душевното. Вилхелм Вундт, който в тази област работи по-нататък в духа на Фехнер, характеризира по отличен начин основателя на "психофизиката": "Може би в никоя от неговите други научни работи не изпъква така блестящо рядкото съчетание на дарби, с които разполагаше Фехнер, както в неговите работи върху психофизиката. За едни труд като този за Елементите на Психофизиката беше необходимо познаването на принципите на точните физико-математически методи и същевременно склонността към задълбочаване в най-дълбоките проблеми на битието, каквито той притежаваше в това съчинение. И за целта той се нуждаеше от онова самобитно мислене, което знаеше да преобрази разполагаемите помощни средства според собствените нужди и не проявяваше никакъв страх да тръгне по нови и необикновени пътища. Гениалните в тяхната простота полузаслужаващи удивление, но въпреки това ограничени наблюдения на К. Х.
към текста >>
Той се надяваше, че на
пример
науката за душата /психологията/ не е необходимо поради това подражаване на методите на естествената наука да се откаже от правото, да добива обяснения върху пълно ценните въпроси на душевния живот".
Произведенията на мислителния живот остават зад това, което душата изисква. Представите на естествената наука получават тяхната сигурност от наблюдението на външния свят. Вътре в душата хората не чувстват една сила, която да гарантира същата сигурност. Хората биха искали истини върху духовния свят, върху съдбата на душата и нейната връзка със света, които да са добити както представите на естествената наука. Един мислител, който черпеше също така основно от философското мислене на миналото, както и се вживяваше в метода на естественонаучното изследване, Франц Брентано, постави за философията изискването: Тя трябва да стигне до нейните резултати по същия начин, както естествената наука.
Той се надяваше, че например науката за душата /психологията/ не е необходимо поради това подражаване на методите на естествената наука да се откаже от правото, да добива обяснения върху пълно ценните въпроси на душевния живот".
За надеждите на един Платон и Аристотел да добият сигурност относно безсмъртието на нашата най-добра част, законите на асоцията на представите, на развитието на убеждения и мнения и на възникването в развитието на удоволствие и любов биха могли да бъдат напротив всичко друго, но не едно истинско обезщетение... И ако действително "новият естественонаучен начин на мислене" би говорил за изключване на въпроса за безсмъртието, тогава това изключване би могло да се нарече нещо извънредно забележително за психологията". Това казва Брентано в своята "Психология от емпирическа гледна точка" в 1874 година /стр. 20/. Голямо значение за малката плодотворност на психическото изследване, което иска да подражава напълно естествената наука, има това, че един такъв сериозен търсител на истината като Франц Брентано и досега не е направил първият том на неговата Психология, който се занимаваше с въпроси, които "които могат да бъдат всичко друго, но не едно обезщетение" за най-висшите въпроси на душата, да бъде последван от един втори том, който да разгледа действително най-висшите въпроси. На мислителите им липсва еластичността, която действително би могла да отговори на изискванията на новото време. Гръцката мисъл овладяваща образа на природата и образа на душевния живот, като и двата образа се съединяваха в една обща картина.
към текста >>
Това извърши Вундт, и тук той постъпва така, че отпечатъкът, който предава на своите идеи, е напълно зависим от навиците на мислене, които се създават у един мислител, който и както Вундт е познавач на отделните науки и една личност, която е разработила практически отделните области на знанието /на
пример
психофизическата част на психологията/.
/Вундт, Система на философията, стр. 21/. По пътя, който се търси с една такава философия, е възможно само да бъдат продължени по-нататък ходовете на мислите създадени отделните науки, да бъдат те свързани и подредени в едно нагледно цяло.
Това извърши Вундт, и тук той постъпва така, че отпечатъкът, който предава на своите идеи, е напълно зависим от навиците на мислене, които се създават у един мислител, който и както Вундт е познавач на отделните науки и една личност, която е разработила практически отделните области на знанието /например психофизическата част на психологията/.
Погледът на Вундт е насочен към образа на света, който човешката душа изгражда чрез опита на сетивата, и върху представите, които душата изживява под впечатлението на този образ на света. Естественонаучният начин на мислене разглежда възприятията на сетивата така, че ги схваща като действия намиращи се вън от човека процеси. За Вундт този начин на мислене е в определен смисъл нещо самопонятно. Ето защо той счита за външна действителност онази, която се добива чрез понятия въз основа на сетивните възприятия. Следователно тази външна действителност не е изживявана; тя се предполага от душата по такъв начин, както се предполага: Вън от човека съществува някакъв процес, който действа върху окото и в окото, чрез неговата дейност, предизвиква усещането на светлината.
към текста >>
Също така аз никога не съм можал да виждам във философията като една специална наука, изучаването на която може да се провежда или да се изостави настрана, както на
пример
статистиката или лесовъдството, а съм я считал винаги като изследване на онова, което за всеки човек е най-близкото, най-важното и най-интересното".
Хамерлинг застава срещу загадките на света и на душата като един човек на 19-тото столетие, с едно разбиране, което оживява в душата духовните импулси действащи в неговата епоха. Той чувства тези духовни импулси от една съвършено свободна човечност, за която е самопонятно да поставя загадките на съществуването, както на природния човек е самопонятно той да чувства глад и жажда. Той казва върху своето отношение към философията: "Преди всичко аз се чувствах като човек, като цялостен човек, и от всички духовни интереси за мене бяха най-близки проблемите на съществуването и живота". "Аз не се нахвърлих внезапно върху философията, поради това, че това случайно ми достави удоволствие или защото трябваше да опитам веднъж силите си в една друга област. Още от ранна младост аз се занимавах с великите проблеми на човешкото познание, вследствие на естествения неизбежен стремеж, който тласка човека въобще към изследването на истината и разрешението на загадката на съществуването.
Също така аз никога не съм можал да виждам във философията като една специална наука, изучаването на която може да се провежда или да се изостави настрана, както например статистиката или лесовъдството, а съм я считал винаги като изследване на онова, което за всеки човек е най-близкото, най-важното и най-интересното".
По пътищата, които Хамерлинг поема за това изследване, в неговото разглеждане се натрапиха онези насочващи сили на мисленето, които при Кант бяха отнели на знанието силата, да проникне в източника на съществуването и които след това през 19-тото столетие направиха, защото светът да се яви като една илюзия на представата. Хамерлинг не се отдаде безусловно на тези насочващи линии и сили; въпреки това те тежаха върху неговото разглеждане. Това разглеждане търсеше в себесъзнателния Аз един център на тежестта, в който може да бъде изживяно битието, и вярваше, че намира този център във волята. Мисленето не искаше да действа върху Хамерлинг така, както то действаше върху Хегел. За него то се явяваше само като "просто мислене", което не може да обхване в себе си битието, за да може, укрепено в себе си, да плува в морето на мировото съществуване; така Хамерлинг се отдаде на волята, в която мислеше, че чувства силата на битието; и укрепнал чрез обхванатата в Аза воля, Хамерлинг мислеше, че се потопява със силата на битието в един свят от волеви монади.
към текста >>
138.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
"Атомът" на
пример
е не възприемаем.
По същите пътища както прагматизма върви в Германия "Философията на "Като че ли" на Ханс Вайхингер /роден в 1852 г. /. Този философ вижда в ръководните идеи, които човек си образува върху явленията на света, немислови образи, чрез които познаващата душа застава в една духовна действителност, а фикции, въображения, които го ръководят, когато се касае той да се ориентира в света.
"Атомът" например е не възприемаем.
Човекът си образува мисълта за "атома". Той не може да образува тази мисъл така, че с това да знае нещо за една действителност, а така, "като че" външните природни явления се раждат чрез съвместното действие на атоми. Когато човек си представи, че съществуват атоми, тогава в хаоса на възприеманите природни явления се внася ред. И така е с всички ръководни идеи. Те не се приемат, за да изобразяват нещо фактическо, което е дадено единствено чрез възприятието; те се измислят и по този начин действителността се подрежда, "като че" това, което си представяме с тях, лежи на основата на тази действителност.
към текста >>
На
пример
дарвинизмът беше заставен първо да установи една линия на развитието на живи те същества от най-несъвършеното до най-съвършеното; при това маймуните.
Но както прагматизма така и философията на "Като че ли" са израснали от практиката на мисленето на епохата в която царува естественонаучният начин на мислене. За естествената наука е важно само изследването на връзката на външните факти, на онези факти, които стават в полето на сетивното наблюдение. При това за нея не се касае, щото и връзките, които тя изследва, да бъдат сетивно възприемаеми, а за това, тези връзки да се получат на посоченото поле. Чрез спазването на тези нейни основи новата естествена наука е станала образец за всяка научно познание. И приближавайки се до настоящето време тя е била все повече доведена до една практика на мисленето, която е в смисъла на прагматизма и на философията на "Като че ли".
Например дарвинизмът беше заставен първо да установи една линия на развитието на живи те същества от най-несъвършеното до най-съвършеното; при това маймуните.
Анатомът Карл Гегенбауер /виж по-горе стр. 29/ обърна още през 1870 година вниманието на това, че начинът на изследване, който се прилага за една такава еволюционна идея, е плодотворен. Този начин на изследване бе продължен в по-новото време; и оправдани сме да кажем, че този подход на изследването, оставяйки верен на самия себе си, е извел над възгледите, с който той беше свързан отначало. Изследваше се, "Като че" човекът трябва да се търси в напредващата линия на човекоподобните маймуни; и понастоящем се е стигнало почти до там, да се познае, че това не може да бъде и че напротив в миналото трябва да е имало едно същество, което има в човека своя истински потомък, докато човекоподобните маймуни са се отклонили от това същество и са образували един несъвършен вид. Така първоначалната нова еволюционна мисъл беше само един помощник на изследването.
към текста >>
Ние разбираме хода на неговите мисли, когато преценим, че на
пример
едно растение наистина има в себе си процеси, които протичат по закони, които действуват също и в минералния свят, но че е невъзможно да си представим, че минералните закони предизвикват от тяхното собствено съдържание растителен живот.
Бутру взема като изходна точка една критика на новия начин на мислене, който иска да сведе всички процеси на света до естественонаучно разбираеми закони.
Ние разбираме хода на неговите мисли, когато преценим, че например едно растение наистина има в себе си процеси, които протичат по закони, които действуват също и в минералния свят, но че е невъзможно да си представим, че минералните закони предизвикват от тяхното собствено съдържание растителен живот.
Ако искаме да признаем, че съществуването на растенията се развива върху почвата на минералното действие, трябва да предположим, че на минералното му е съвсем безразлично, дали от него произлиза растителност. Напротив към минералното трябва да се роди растително естество. Ето защо навсякъде в реда на природата царува нещо творческо. Това творческо естество прави до произлезе от него растителното същество и го поставя върху почвата на минералното. И така е с всички сфери в реда на природата, отивайки нагоре до съзнателната човешка душа, даже чак до обществения процес.
към текста >>
Действително мисълта, че душевните прояви се коренят само в телесни процеси, изглежда толкова правдива, когато си представим, как на
пример
заболяването на една част на мозъка обуславя отпадането на говорната дейност.
В такова интуитивно възприемане душата изживява себе си като една същност, която не е обусловена чрез процесите на тялото. Чрез тези процеси е предизвикано усещането и за произведените движения на човека. Когато човекът възприема чрез сетивата, когато движи своите крайници, в него действа една телесна същност; обаче още когато си спомня за една представа, тогава се извършва един чисто душевно-духовен процес, който не е обусловен чрез съответни телесни процеси. И така целият вътрешен живот на душата е един собствен живот от душевно-духовно естество, който протича в тялото и на тялото, но не чрез него. Бергсон е изследвал по един подробен начин онези резултати на естествената наука, които са против неговия възглед.
Действително мисълта, че душевните прояви се коренят само в телесни процеси, изглежда толкова правдива, когато си представим, как например заболяването на една част на мозъка обуславя отпадането на говорната дейност.
Могат да бъдат приведени неограничен брой факти от този род. Бергсон се обяснява с тях в своето съчинение "Материя и памет"/немско издание 1908 г. /. И той намира, че не доказват нищо против възгледа за духовно-душевния собствен живот.
към текста >>
Един прост
пример
за това би било мисленето на един кръг, при което се абстрахираме напълно от представата за този начин, дотолкова се простира в душата силата на онова, което може да се потопи в действителността.
Същата цел преследват с насоката на своите мисли и Херман Коен /роден в 1848 г. виж стр. 50 на настоящия том/, Паул Наторн, Август Щадлер, Ернст Касирер, Валтер Кинкел и техните съмишленици. Насочвайки своя поглед направо върху мисленето, тези мислители вярват, че долавят в най-висшата мислителна дейност на себесъзнателния Аз едно притежание на душата, която позволява на душата да се потопи в действителното съществуване. Те насочват тяхното внимание върху онова, което им се явява като най-висш плод на мисленето: Върху мисленето, което не е вече свързано с възприятието, а е чисто мислене, работещо само с мисли /понятия/.
Един прост пример за това би било мисленето на един кръг, при което се абстрахираме напълно от представата за този начин, дотолкова се простира в душата силата на онова, което може да се потопи в действителността.
Защото това, което човек може да мисли по този начин, то изразява своята собствена същност чрез мисленето в човешкото съзнание. Чрез своите наблюдения, експерименти, методи науките се стремят да стигнат до такива резултати върху света, които биват обхванати в чистото мислене. Обаче те ще трябва да оставят постигането на тази цел на едно далечно бъдеще; въпреки това може да се каже: Доколкото се стремят да имат чисти мисли те водят борба за това, да доведат в притежанието на себесъзнателния Аз истинската същност неща които човек наблюдава нещо н сетивния външен свят или също в течение на историческия живот, той няма в смисъла на този начин на мислене никаква действителност пред себе си. Това, което наблюдението на сетивата предлага, е само една подкана, да се търси една действителност, а не самата действителност. Едва когато чрез дейността на душата някакси на мястото, на което се явява наблюдението, виждаме една мисъл, ние познаваме действителността на това, което се намира на това място.
към текста >>
139.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
На
пример
може да постави в центъра на съзнанието една мисъл, която не се отнася към нищо външно, която е мислена като един символ, при което се абстрахира напълно от това, че изобразява нещо външно.
Средствата за по-дълбоко проникване в душата се предлагат тогава, когато насочим погледа върху онова, което наистина съдейства в обикновеното съзнание, но в неговата работа никак не прониква в това съзнание. Когато човек мисли, неговото съзна ние е насочено върху мисълта. Чрез мислите той иска да си представи нещо; той иска да мисли правилно в обикновения смисъл. Обаче човек може да насочи своето внимание и върху нещо друго. Той може да обхване дейността на мисленето като такова в духовното око.
Например може да постави в центъра на съзнанието една мисъл, която не се отнася към нищо външно, която е мислена като един символ, при което се абстрахира напълно от това, че изобразява нещо външно.
Човек може да постоянства в задържането на една такава мисъл. Той може да се вживее напълно във вътрешната дейност на душата, когато постоянства по този начин. Тук не се касае за това, човек да живее в мисли, а за това, да изживява мислителната дейност на душата. По този начин душата се откъсва от това, което тя върши в нейното обикновено мислене. Когато достатъчно време продължава да прави едно такова вътрешно упражнение, след известно време тя ще констатира, че е проникнала в изживявания, които я отделят от онова мислене и образуване на представите, които са свързани с органите на тялото.
към текста >>
Разработващият една такава наука на духа ще постъпи на
пример
ботаникът.
Такива мисли могат да бъдат само бегло засегнати тук. Това, което те съдържат, разкрива перспективата за една духовна наука, която в нейната вътрешна същност е изградена по образеца на естествената наука.
Разработващият една такава наука на духа ще постъпи например ботаникът.
Ботаникът проследява растението, как то пуска корени, развива стебло и листа, образува цветове и плод. В плода той вижда зародиша на един нов растителни живот. И когато вижда да се ражда едно растение, той търси неговия произход в зародиша, който произхожда от едно друго растение. Последователят на духовната наука ще проследи, как един човешки живот, независимо от неговата външна страна, развива също и една вътрешна същност; той ще констатира, че външните изживявания умират подобно на листата и цветовете на растението, но вътре в човека ще проследи духовно-душевната ядка, която крие в себе си заложбата на един нов човешки живот. В човека, който влиза чрез раждането и живота, той ще вижда, как отново идва в сетивния свят онова, което е излязло от него чрез смъртта.
към текста >>
Хората лесно ще бъдат склонни да помислят това, понеже на
пример
възгледът за повтарящите се земни съществувания е съставна част на някои вероизповедания.
Ще бъде от значение да не се мисли за тази духовна наука, че тя взема нейните познания от някакви по-стари религиозни форми.
Хората лесно ще бъдат склонни да помислят това, понеже например възгледът за повтарящите се земни съществувания е съставна част на някои вероизповедания.
За модерния духовен изследовател не може да става дума за едно такова заемане от религиозните вероизповедания. Той намира, че добиването на едно съзнание проникващо в духовния свят може да стане факт за една душа, която извършва определена вътрешна работа тази, която описахме по-горе. И като резултат на това съзнание той установява, че душата пребивава по охарактеризирания начин в духовния свят. Наблюдавайки историята на философията от проблясването на мисълта в древната гръцка епоха насам, за него се разкрива пътят, по който може да се стигне философски до убеждението, че истинската същност на душата може да бъде намерена тогава, когато считаме обикновените душевни изживявания като повърхност, под която трябва да слезем. Мисълта се е оказала като възпитателка на душата.
към текста >>
140.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
С право бихме могли да кажем, че Шилер, който в онзи момент все още не можеше да съзре какво точно се крие зад думите на Гьоте и смяташе, че рисунката, която Гьоте нахвърли пред очите му, е нещо субективно, е най-красноречивият
пример
за това, как човек може да се издигне до онази висота, която е присъща на Гьоте.
С право бихме могли да кажем, че Шилер, който в онзи момент все още не можеше да съзре какво точно се крие зад думите на Гьоте и смяташе, че рисунката, която Гьоте нахвърли пред очите му, е нещо субективно, е най-красноречивият пример за това, как човек може да се издигне до онази висота, която е присъща на Гьоте.
И ние виждаме как след този момент у Шилер се пробужда все по-голямо разбиране за Гьотевите идеи. Едно писмо/*5/ на Шилер може да послужи като психологически документ от най-висш порядък. В него той пише: „От доста време, макар и да се намирах твърде далеч от Вас, аз се вглеждах с нараства що удивление в развитието на Вашия Дух и в пътя, който Вие следвате. В природата Вие търсите необходимостта, но я търсите по най-трудния път, от който всяка по-слаба личност би желала да се предпази. За да си осигурите светлина върху отделните факти, Вие обгръщате цялата природа; в целостта на нейните проявления Вие търсите именно разбирането на отделния индивид.
към текста >>
Да вземем на
пример
трима от големите немски философи, чиито възгледи са твърде различни: Фихте, Хегел и Шопенхауер.
Ако се задълбочим в това, за което става дума тук, ние действително ще се убедим в уникалното въздействие на Гьотевия духовен светоглед.
Да вземем например трима от големите немски философи, чиито възгледи са твърде различни: Фихте, Хегел и Шопенхауер.
Ако разгледаме техните взаимоотношения и преценката на тримата за Гьоте, ние ще установим нещо твърде своеобразно, що се отнася до световноисторическото въздействие на Гьотевия духовен светоглед.
към текста >>
Нека на
пример
да се замислим върху едно чувство, което мнозина от Вас добре познават, едно чувство, което бихме могли да охарактеризираме по следния начин: В наши дни има много хора, които се стремят да скъсат със старите традиции и да стигнат до такива чувства, мисли и представи, чрез които те влизат в непосредствена връзка с външния свят.
Доколко Гьоте засяга най-дълбоките чувства също и на съвременното човечество в една толкова ограничена област това ние ще обсъдим още сега.
Нека например да се замислим върху едно чувство, което мнозина от Вас добре познават, едно чувство, което бихме могли да охарактеризираме по следния начин: В наши дни има много хора, които се стремят да скъсат със старите традиции и да стигнат до такива чувства, мисли и представи, чрез които те влизат в непосредствена връзка с външния свят.
Вие веднага ще се досетите какво имам предвид, ако Ви напомня за една известна картина, която доста се цени в наши дни. Става дума за картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди..."/*10/ Картината живее не само в своя създател, но и в онези, които и се радват и обичат да я гледат; те просто изпитват копнежа да зърнат образа на Исус още в същия миг, да видят как например Той сяда на трапезата и така нататък. Бихме могли да кажем, че тази картина има стойност не само за настоящата епоха, но и за всички времена, и че тя притежава една вечна, непреходна стойност, защото всяка епоха с право се стреми да я включи в своите художествени образци. С тези кратки думи аз смятам, че охарактеризирах основното усещане, което картината буди в душите на много от нашите съвременници.
към текста >>
Става дума за картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди..."/*10/ Картината живее не само в своя създател, но и в онези, които и се радват и обичат да я гледат; те просто изпитват копнежа да зърнат образа на Исус още в същия миг, да видят как на
пример
Той сяда на трапезата и така нататък.
Доколко Гьоте засяга най-дълбоките чувства също и на съвременното човечество в една толкова ограничена област това ние ще обсъдим още сега. Нека например да се замислим върху едно чувство, което мнозина от Вас добре познават, едно чувство, което бихме могли да охарактеризираме по следния начин: В наши дни има много хора, които се стремят да скъсат със старите традиции и да стигнат до такива чувства, мисли и представи, чрез които те влизат в непосредствена връзка с външния свят. Вие веднага ще се досетите какво имам предвид, ако Ви напомня за една известна картина, която доста се цени в наши дни.
Става дума за картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди..."/*10/ Картината живее не само в своя създател, но и в онези, които и се радват и обичат да я гледат; те просто изпитват копнежа да зърнат образа на Исус още в същия миг, да видят как например Той сяда на трапезата и така нататък.
Бихме могли да кажем, че тази картина има стойност не само за настоящата епоха, но и за всички времена, и че тя притежава една вечна, непреходна стойност, защото всяка епоха с право се стреми да я включи в своите художествени образци. С тези кратки думи аз смятам, че охарактеризирах основното усещане, което картината буди в душите на много от нашите съвременници.
към текста >>
И би било твърде неуместно, ако на
пример
трябваше да си представим тези мъже насядали на възглавници.
„Да, казва Гьоте, тук всичко е включено в една единствена картина. И за да няма никакво съмнение относно неговите думи, той добавя: „Сега, когато всички се хранят, ние виждаме една забележителна гледка: масите на игумена и на Христос са разположени една срещу друга, а между тях са насядали монасите. Обаче мъдростта на художника го кара да вземе като образец именно трапезата, до която са седнали монасите. Покривката на масата, с нейните измачкани гънки, цветни ивици и завързани краища, изглежда така, сякаш е взета от манастирската пералня, а чиниите, чашите и другите прибори са пълно подражание на тези, с които си служат монасите. Следователно, тук изобщо не става дума за придържане към някакъв остарял сценарий.
И би било твърде неуместно, ако например трябваше да си представим тези мъже насядали на възглавници.
Не, те трябва да са тук, в реалния свят, Христос просто трябва да вечеря заедно с доминиканците от Милано."
към текста >>
На
пример
: Откъде идвате?
Змията изведнъж се раздробява на хиляди скъпоценни камъни, които Старецът хвърля в реката и от тях израства един приказен мост. Шествието, предвождано от Стареца, се отправя към подземния храм. И когато те влизат вътре, ние виждаме, че между пришълците и Царете се завързва една размяна на въпроси и отговори, зад които очевидно са скрити големи загадки.
Например: Откъде идвате?
От света. Къде отивате? В света. Какво търсите при нас? Искаме да ви придружим!
към текста >>
141.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Да си представим,
пример
но, че наблюдаваме дадено растение.
Нека тук да направим едно малко отклонение.
Да си представим, примерно, че наблюдаваме дадено растение.
Какво прави човекът? Той отправя поглед към растението, проучва неговите движения, неговата вътрешна подвижност, законите, според които то израства, и така нататък. Обаче има ли право ботаникът, или някой друг, който не е никакъв ботаник, да си въобразява, че може да обхване идеята, според която растението е тук на Земята? Защото лесно бихме могли да му възразим: Растението не знае нищо от онова, което ти формулираш като „закони" на неговия растеж, на неговото развитие! Точно същата стойност би имало това възражение, което бихме отправили към ботаника или поета, пресъздаващ в своите стихове не друго, а своето собствено усещане за растението, ако го адресираме, примерно, към едно такова обяснение на Гьотевата приказка.
към текста >>
Точно същата стойност би имало това възражение, което бихме отправили към ботаника или поета, пресъздаващ в своите стихове не друго, а своето собствено усещане за растението, ако го адресираме,
пример
но, към едно такова обяснение на Гьотевата приказка.
Да си представим, примерно, че наблюдаваме дадено растение. Какво прави човекът? Той отправя поглед към растението, проучва неговите движения, неговата вътрешна подвижност, законите, според които то израства, и така нататък. Обаче има ли право ботаникът, или някой друг, който не е никакъв ботаник, да си въобразява, че може да обхване идеята, според която растението е тук на Земята? Защото лесно бихме могли да му възразим: Растението не знае нищо от онова, което ти формулираш като „закони" на неговия растеж, на неговото развитие!
Точно същата стойност би имало това възражение, което бихме отправили към ботаника или поета, пресъздаващ в своите стихове не друго, а своето собствено усещане за растението, ако го адресираме, примерно, към едно такова обяснение на Гьотевата приказка.
Аз не бих искал нещата да се представят така, сякаш идвам тук и казвам: Ето, тук ние имаме една змия, тя означава това или онова, а тук имаме един златен, сребърен и бронзов Цар, които също означават това или онова. Аз далеч не бих желал да тълкувам приказката в този символично- алегоричен смисъл; аз бих желал това да става така, сякаш се потопяваме в състоянието, при което, както казах, растението расте според закони, за които то в своята безсъзнателност не знае абсолютно нищо, и също както ботаникът има пълното право да изследва законите на растителния свят, ние сме в правото си да заявим: Да, няма никаква нужда поетът Гьоте да осмисля в своето дневно съзнание това, което излага ме тук относно живота в растителното царство. И все пак, няма никакво съмнение: Закономерността, действителното, идейно съдържание на Приказката трябва да бъде разглеждано в същия смисъл, в който човешкият разум изследва законите на растителния свят, понеже тя се развива според същата закономерност, според която се развива и растението, макар че то съществува в пълна безсъзнателност.
към текста >>
Нека да вземем,
пример
но, светогледа на един австралийски абориген, и този, да кажем, на един европейски монист: Тези два светогледа са коренно различни.
Ако трябва да се изразя още по-ясно, макар и това да прозвучи донякъде повърхностно, аз бих могъл да кажа: Ако напълно се абстрахираме от еволюцията на човечеството и вземем под внимание само хората, които живеят около нас, а после отправим поглед към по- примитивните народи, и се запитаме до каква степен разбират те законите на света, и ако след това сравним техните познания с мисловните способности на средностатистическия европеец, ние ще установим, че различията между тях са огромни.
Нека да вземем, примерно, светогледа на един австралийски абориген, и този, да кажем, на един европейски монист: Тези два светогледа са коренно различни.
към текста >>
Аз бих могъл да дам още много
пример
и, за да докажа как днешната психология непрекъснато се стреми да преодолее едностранчивия интелектуализъм, като в същото време не е трудно да се досетите, че във формирането на душевните способности се намесват и съвсем други сили.
Вероятно мнозина от Вас знаят, че според философската система на Вунд /*18/ волята заема основно място в човешката духовна дейност. В своята книга „Основи на интуитивизма" руският психолог Лоский /*19/ също посочва водещата роля на волята в душевния живот на човека.
Аз бих могъл да дам още много примери, за да докажа как днешната психология непрекъснато се стреми да преодолее едностранчивия интелектуализъм, като в същото време не е трудно да се досетите, че във формирането на душевните способности се намесват и съвсем други сили.
към текста >>
Всеки може да намери потвърждение на казаното от мен,
пример
но, в областта на математиката или геометрията.
Ако внимателно разгледаме областта на представния живот, ние бихме могли да установим значителни различия. От областта на представния живот ние черпим съвършено обективни истини, истини, които хора са признали за такива, независимо от чуждия опит, при което няма никакво значение, че един милион души мислят по друг начин. Ако даден човек е стигнал до съответното вътрешно убеждение, той отстоява истината, дори ако един милион души са на обратното мнение.
Всеки може да намери потвърждение на казаното от мен, примерно, в областта на математиката или геометрията.
Че 3x3 прави 9 може да бъде разбрано от всеки, и това е вярно, дори един милион души да го оспорват. Защо това е така? Защото по отношение на математическите истини, повечето хора са в състояние да отхвърлят своите предпочитания, своите симпатии или антипатии, накратко, да отхвърлят всеки личен елемент и да оставят нещата да говорят сами за себе си. А по отношение на мисленето, на боравенето с представи, да изключиш личния елемент винаги е било наричано пречистване на човешката душа, и това пречистване означава първата крачка по пътя на посвещението или инициацията, или, ако предпочитате този израз, по пътя на висшето познание.
към текста >>
Обаче има достатъчно методи, с чиято помощ мисленето може да бъде пречистено до такава степен, че да не внасяме в нашите мисли никакъв личен елемент, а да позволим на мислите да мислят в самите нас, както постигаме това,
пример
но, в областта на математиката.
Онзи, който е добре запознат с тези неща, знае: Хората не са в състояние да изключат личния елемент и да се борят за обективност не само по отношение на чувствата и волята, но и по отношение на мисленето; те все още не са достатъчно напреднали, за да се потопят безкористно в това, което им говорят самите неща, респективно идеите, вложени в тях.
Обаче има достатъчно методи, с чиято помощ мисленето може да бъде пречистено до такава степен, че да не внасяме в нашите мисли никакъв личен елемент, а да позволим на мислите да мислят в самите нас, както постигаме това, примерно, в областта на математиката.
Следователно, когато сме пречистили мислите от всякакви личностни влияния, тогава ние говорим за пречистване или катарзис, както са се изразявали в древните Елевзински Мистерии. Да, човекът трябва да се издигне дотам, че да пречисти своето мислене, защото едва тогава той ще бъде обективен спрямо света около себе си.
към текста >>
Шилер упорито се е стремил да разбере светогледа на Гьоте и почитанието към него не би могло да пострада, ако бъде посочен като
пример
за онази душевна нагласа, която тегли човека към абстрактните представи на сухото, разсъдъчно мислене.
Но същото събитие, което тук се разиграва със Зелената Змия вече под формата на изживяване ние срещаме и в човешката душа, едно изживяване, което няма да ни изненада, ако си припомним онзи разговор между Гьоте и Шилер, за който стана дума завчера. Ние видяхме: В мига, когато Шилер обсъжда с Гьоте същността на природознанието и самото наблюдение на природните феномени, той все още смята, че това, което Гьоте му нахвърля с няколко щрихи, имайки предвид прарастението, е само някаква абстрактна идея, която обобщава различните видове от растителния свят. Обаче Гьоте възразява: Ако това тук е една идея, тогава аз виждам моите идеи с очите си! В този момент едно срещу друго застават две коренно различни светоусещания.
Шилер упорито се е стремил да разбере светогледа на Гьоте и почитанието към него не би могло да пострада, ако бъде посочен като пример за онази душевна нагласа, която тегли човека към абстрактните представи на сухото, разсъдъчно мислене.
Но при определени обстоятелства и особено когато човекът е устремен към по-висши степени от своето развитие, тази душевна нагласа може да изиграе една коварна, зла роля.
към текста >>
Но Гьоте ни дава и един хубав
пример
за това, как трябва да работим с понятията.
Но Гьоте ни дава и един хубав пример за това, как трябва да работим с понятията.
Ние знаем, че Гьоте създава идеята за прарастението. Какво представлява тя на пръв поглед? Нищо друго, освен едно абстрактно понятие. И ако Гьоте не беше прибавил нещо към него, то щеше да си остане едно празно понятие, което умъртвява всичко живо, също както разпиляното от Блуждаещите Светлини злато умъртвява мопса. Помислете обаче какво прави Гьоте с идеята за прарастението.
към текста >>
Бих искал да посоча още два
пример
а, за да покажа до каква голяма степен духовният светоглед на Гьоте пронизва целия му живот и как духовното му познание в късна възраст е в пълно съзвучие с неговото младежко творчество.
Бих искал да посоча още два примера, за да покажа до каква голяма степен духовният светоглед на Гьоте пронизва целия му живот и как духовното му познание в късна възраст е в пълно съзвучие с неговото младежко творчество.
Когато пише своя „Фауст", Гьоте възприема определена представа, свързана с един символ на един по-дълбок еволюционен път, по който се движи природата. Когато Фауст говори за своя баща, който е бил алхимик и е вярвал в древните учения, макар и да не ги е разбирал докрай, той казва, че баща му, наред с всичко друго „... един червен лъв, един смел жених съчетавал е той в прохладната баня на Лилия."
към текста >>
142.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Пример
: Рудолф Щайнер е трябвало да изчака 4х7 години (1889-1896-1903-1910) за да извлече от Приказката съдържанието на първата Мистерийна драма.
В областта на духовно-научното изследване често пъти се налага продължително изчакване.
Пример: Рудолф Щайнер е трябвало да изчака 4х7 години (1889-1896-1903-1910) за да извлече от Приказката съдържанието на първата Мистерийна драма.
към текста >>
143.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Типичен
пример
в това отношение е загатнатото още през 1909
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909
към текста >>
144.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Днешната душевна нагласа на хората не позволява да се отправя
пример
но следният лозунг по отношение на обществения живот: „ето, там се намира едно лице, което знае какви социални промени са необходими; както предлага то, така ще направим и ние."
Днес подобно твърдение може да ни тласне в областта на едно привидно безсмислие; и все пак то може би улучва самата истина. Нека да приемем, че някои притежава идеалното теоретично „разрешение" на социалните Въпроси. В същото време, ако иска да предложи на човечеството разработеното от самия него „разрешение" той ще бъде обхванат от вярата в нещо напълно абсурдно. Защото ние живеем в епоха, когато подобни намеси в обществения живот са вече невъзможни.
Днешната душевна нагласа на хората не позволява да се отправя примерно следният лозунг по отношение на обществения живот: „ето, там се намира едно лице, което знае какви социални промени са необходими; както предлага то, така ще направим и ние."
към текста >>
И все пак мнозина имат усещането, че на
пример
в областта на стопанския живот те са В състояние да направят нещо за другите хора, именно с помощта на такива идеи.
За хората с практическо мислене днес е ясно, че в областта на обществения живот с подобни, привидно убедителни утопични идеи, не може да се постигне нищо.
И все пак мнозина имат усещането, че например в областта на стопанския живот те са В състояние да направят нещо за другите хора, именно с помощта на такива идеи.
Те трябва сами да се убедят, че усилията им са напразни. С това, което предлагат, хората не могат да постигнат абсолютно нищо.
към текста >>
Той ни насочва към една важна особеност на съвременния социален живот, а именно, че мисленето на тези, които отговарят на
пример
за икономиката, е неадекватно и чуждо на самия живот.
Този факт трябва да се разглежда като един вид опитност.
Той ни насочва към една важна особеност на съвременния социален живот, а именно, че мисленето на тези, които отговарят например за икономиката, е неадекватно и чуждо на самия живот.
Следователно, има ли надежда тежките катаклизми в обществения живот да бъдат овладени, ако към тях се пристъпва с неадекватно мислене?
към текста >>
Подобно обединяване по чисто стопански мотиви е нещо различно от на
пример
днешните синдикати.
В рамките на една отделна стопанска асоциация усърдието и професионалната компетентност ще гарантират трайна хармония на интересите. Производството, оборотът и потреблението на стоки ще се регулира не от закони, а от непосредствените нужди и интереси на хората. Поради участието си в стопанските асоциации, хората ще имат необходимия точен поглед върху нещата. Различните интереси трябва да бъдат защитавани на договорна основа, така че стоките и благата ще циркулират в техните нормални стойности.
Подобно обединяване по чисто стопански мотиви е нещо различно от например днешните синдикати.
Те не произлизат от стопанския живот, а само се намесват в него. Те са изградени според онези принципи, които днес имат своя облик чрез манипулирането с държавните и политически гледни точки. В синдикатите се „парламентаризира" и далеч не икономическите показатели са в основата на техните преговори. Докато в стопанските асоциации съвсем няма да става дума за „наемни работници", които непрекъснато и със силови средства ще изнудват работодателя за по-високо възнаграждение; там ще сме изправени пред едно пълно взаимодействие между духовно-мотивираните ръководители на производството, работници и потребители. Регулирането на цените ще осигури съответствие между услуги и заплащане.
към текста >>
145.
04. 4.Относно целта на тази книга
GA_23 Същност на социалния въпрос
Нека това накара да се замислят онези, които изхождайки от своето лично място в живота, на
пример
смятат, че авторът на тази книга обсъжда пролетарските изисквания по начин, които не им харесва, защото според тях го прави твърде едностранчиво, определяйки тези изисквания като нещо, за което социалната воля трябва да държи точна сметка.
Изграждането на такава социална воля изобщо не зависи от това, дали някому тези проблеми се харесват или не. Те са тук и ние сме длъжни да се съобразяваме с тях като с конкретни факти на социалния живот.
Нека това накара да се замислят онези, които изхождайки от своето лично място в живота, например смятат, че авторът на тази книга обсъжда пролетарските изисквания по начин, които не им харесва, защото според тях го прави твърде едностранчиво, определяйки тези изисквания като нещо, за което социалната воля трябва да държи точна сметка.
Обаче авторът ще се опита да говори за реалните факти от съвременния живот, доколкото може да ги обхване със своето познание. Пред погледа му са съдбоносните последици, които възникват, когато хората не желаят да видят самите факти, открояващи се всред живота на новото човечество; когато хората не желаят да разбият социалната воля, за да я приложат спрямо тези факти.
към текста >>
146.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
На
пример
, естественикът Фогт или научният популяризатор Бюхнер те наистина бяха повлияни от особеностите на научното мислене.
Пролетариатът имаше нужда от ново съдържание на съзнанието и той го търсеше в науката. Спрямо нея обаче той беше поставен в доста по-различно положение от ръководните класи. Те не се чувствуваха принудени да превръщат научното мислене в свой душевен ориентир. Дори и да се проникваха от „новото научно мислене" доказващо пряката причинно-следствена връзка в целия природен свят, от низшите животни до човека, този начин на мислене оставаше за тях само едно теоретично убеждение. То далеч не пораждаше у тях стремежа да погледнат на живота според логичните закономерности на науката.
Например, естественикът Фогт или научният популяризатор Бюхнер те наистина бяха повлияни от особеностите на научното мислене.
Обаче наред с него, в душите на тези учени пулсираше нещо, което те можеха да извлекат единствено от вярата си в духовния порядък на света. Нека само нагледно да си представим колко различно действува „науката" върху хора, успели да внесат естествения порядък на живота в своето лично битие и от друга страна върху фабричните работници. В малкото вечери, през които те са свободни от работа, пред тях застават агитатори и заявяват: Днешната наука доказа, че хората не произлизат от духовния свят! На работниците се говореше, че произлизат от животните, че в миналото са живеели по дърветата и т.н., с други думи че всички те имат един и същ „естествен" произход. Ето как в стремежа си да преоткрие своята душевна същност, фабричният работник се изправяше пред подобни научно изработени концепции, които претендират, че посочват точното място на човека в целия световен ред.
към текста >>
Последиците от този факт се проявяват на
пример
в следното: тогава, когато даден изследовател реши да разсъждава действително социалистически, той никога няма да достигне до идеята, че все пак някъде душевният живот на човека, повлиян от импулсите на епохата и бликащ от духовния свят ще породи силата, която може да тласне социалното движение в правилната посока.
Казва се, че от своите предишни форми съвременният икономически живот породи днешния капитализъм. Неговото развитие постави пролетариата в едно непоносимо положение спрямо капитала. Развитието несъмнено ще продължава и занапред; и чрез действуващите в самия капитализъм сили то ще умъртви капитализма, а след смъртта на капитализма ще настъпи и освобождаването на пролетариата. Разбира се, по-новите теоретици на социализма смекчиха фаталистичния характер на това убеждение. За голяма част от марксистите обаче то остава валидно и днес.
Последиците от този факт се проявяват например в следното: тогава, когато даден изследовател реши да разсъждава действително социалистически, той никога няма да достигне до идеята, че все пак някъде душевният живот на човека, повлиян от импулсите на епохата и бликащ от духовния свят ще породи силата, която може да тласне социалното движение в правилната посока.
към текста >>
147.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Това обаче означава: нашите мисловни навици, целият начин, по който си представяме света, все още само приблизително съответствуват на това, което на
пример
се разиграва в човешкия организъм като вътрешна същност на природните действия.
Естественонаучните методи все още не са напреднали достатъчно, за да осигурят всеобщо признание поне сред научните среди на всичко онова, което загатвам тук, на онези духовнонаучни факти, които могат да послужат за целите на естествената наука; а поне известна степен на признание може да се окаже желателна просто заради самия напредък на познанието.
Това обаче означава: нашите мисловни навици, целият начин, по който си представяме света, все още само приблизително съответствуват на това, което например се разиграва в човешкия организъм като вътрешна същност на природните действия.
Разбира се, би могло да се възрази: „Добре, естествената наука може да почака, а след време тя така или иначе ще признае подобен начин на мислене". Обаче по отношение на проявите действията на социалния организъм не може да се чака. Защото не само у специалистите, но и във всяка човешка душа защото всяка човешка душа участвува в действията на социалния организъм трябва да проблесне поне малка искра от инстинктивното познание за това, какво в действителност е необходимо за този социален организъм. Що се отнася до формирането на социалния организъм, едно здраво мислене и светоусещане, една здрава воля, могат да възникнат само тогава, когато малко или повече инстинктивно човек разбере: За да бъде здрав, социалният организъм трябва също да бъде изграден от три самостоятелни части, както и живият организъм.
към текста >>
Впрочем след като Schaffle написа своята книга върху строежа на социалния организъм, мнозина започнаха па търсят аналогии между устройството на едно природно същество на
пример
това на човека и устройството на човешкото общество.
Впрочем след като Schaffle написа своята книга върху строежа на социалния организъм, мнозина започнаха па търсят аналогии между устройството на едно природно същество например това на човека и устройството на човешкото общество.
Те искаха да установят, коя част от социалния организъм е клетката, клетъчните структури, тъканите и т.н. Наскоро излезе и книгата на Меrеу „Мутации на света". Там също се правят опити за механично пренасяне на определени естественонаучни факти и закони в сферата на човешкия обществен организъм. Основната идея за „троичното устройство" няма абсолютно нищо общо с тази игра на аналогии. И ако някой смята, че в случая също се опирам на подобна аналогия между природния организъм и човешкото общество, той просто доказва, че изобщо не е схванал същността на „троичното устройство".
към текста >>
Той трябва да бъде поставен в самите основи на социалния живот, както на
пример
в основите на възпитанието трябва да залегнат дарбите, които човек има в различните области, неговите физически и духовни качества.
Стопанският живот, първото звено от социалния организъм, засега се основава на принципа, съответстващ на природния свят точно така, както отделният човек относно това, което може да постигне за себе си чрез обучението, възпитанието и въобще чрез самия живот се опира на дарбите, залегнали в основите на своя духовен и физически организъм. Природният принцип слага своя отпечатък върху стопанския живот, а чрез него и върху целия социален организъм. Обаче този природен принцип е налице без да е бил обект на каквато и да е социална организация, без да е привлякъл вниманието върху своите първични свойства на каквото и да е социализиране.
Той трябва да бъде поставен в самите основи на социалния живот, както например в основите на възпитанието трябва да залегнат дарбите, които човек има в различните области, неговите физически и духовни качества.
Изобщо природните дадености трябва да бъдат вземани под внимание при всеки опит за социализиране, при всеки опит, целящ да предаде стопански облик на съвместния човешки живот. Защото в основата на всеки стокооборот и на всяка трудова дейност, както и на всякакъв вид духовен живот, е заловено като първопричина това, което обвързва човека към определена част от природата. Върху зависимостта между социалния организъм и природните дадености трябва да мислим по същия начин, както при обучението на отделния човек се съобразяваме с неговите дарби. Можем да онагледим това с един прост пример. Нека само да се замислим как в определени области на Земята, където бананите са основна храна за населението, важна особеност за съвместния човешки живот се явява онази част от трудовата дейност, която се стреми да пренесе плодовете от банановите плантации до определени места, за да се преработят в едни или други хранителни продукти.
към текста >>
Можем да онагледим това с един прост
пример
.
Обаче този природен принцип е налице без да е бил обект на каквато и да е социална организация, без да е привлякъл вниманието върху своите първични свойства на каквото и да е социализиране. Той трябва да бъде поставен в самите основи на социалния живот, както например в основите на възпитанието трябва да залегнат дарбите, които човек има в различните области, неговите физически и духовни качества. Изобщо природните дадености трябва да бъдат вземани под внимание при всеки опит за социализиране, при всеки опит, целящ да предаде стопански облик на съвместния човешки живот. Защото в основата на всеки стокооборот и на всяка трудова дейност, както и на всякакъв вид духовен живот, е заловено като първопричина това, което обвързва човека към определена част от природата. Върху зависимостта между социалния организъм и природните дадености трябва да мислим по същия начин, както при обучението на отделния човек се съобразяваме с неговите дарби.
Можем да онагледим това с един прост пример.
Нека само да се замислим как в определени области на Земята, където бананите са основна храна за населението, важна особеност за съвместния човешки живот се явява онази част от трудовата дейност, която се стреми да пренесе плодовете от банановите плантации до определени места, за да се преработят в едни или други хранителни продукти. Ако сравним човешкия труд, целящ да превърне бананите в храна за човешкото общество с труда, необходим примерно тук в Средна Европа за преработката на даден сорт пшеница, ще се окаже, грубо сметнато, че в първия случаи трудът е триста пъти по-малък.
към текста >>
Ако сравним човешкия труд, целящ да превърне бананите в храна за човешкото общество с труда, необходим
пример
но тук в Средна Европа за преработката на даден сорт пшеница, ще се окаже, грубо сметнато, че в първия случаи трудът е триста пъти по-малък.
Изобщо природните дадености трябва да бъдат вземани под внимание при всеки опит за социализиране, при всеки опит, целящ да предаде стопански облик на съвместния човешки живот. Защото в основата на всеки стокооборот и на всяка трудова дейност, както и на всякакъв вид духовен живот, е заловено като първопричина това, което обвързва човека към определена част от природата. Върху зависимостта между социалния организъм и природните дадености трябва да мислим по същия начин, както при обучението на отделния човек се съобразяваме с неговите дарби. Можем да онагледим това с един прост пример. Нека само да се замислим как в определени области на Земята, където бананите са основна храна за населението, важна особеност за съвместния човешки живот се явява онази част от трудовата дейност, която се стреми да пренесе плодовете от банановите плантации до определени места, за да се преработят в едни или други хранителни продукти.
Ако сравним човешкия труд, целящ да превърне бананите в храна за човешкото общество с труда, необходим примерно тук в Средна Европа за преработката на даден сорт пшеница, ще се окаже, грубо сметнато, че в първия случаи трудът е триста пъти по-малък.
към текста >>
Нека на
пример
да сравним: В Германия, ако вземем областите със средно плодородие, приблизителният добив от пшеницата е такъв, че при жътвата се възвръща седем-осемкратно това, което е засято при посева; в Чили възвръщаемостта е дванадесет пъти; в Северно Мексико седемнадесет пъти в Перу двадесет пъти.
Разбира се, това е един краен случаи. Обаче подобни разлики в необходимия размер на труда относно конкретните природни дадености, съществуват и при различните производствени отрасли, застъпени в социалния организъм на Европа разбира се не в този краен вид, както при бананите и пшеницата. Така стопанският организъм се основава на това, че чрез отношението на човека към природните дадености на неговата стопанска дейност се обуславя и размерът на работната сила, която трябва да се вложи в стопанския процес.
Нека например да сравним: В Германия, ако вземем областите със средно плодородие, приблизителният добив от пшеницата е такъв, че при жътвата се възвръща седем-осемкратно това, което е засято при посева; в Чили възвръщаемостта е дванадесет пъти; в Северно Мексико седемнадесет пъти в Перу двадесет пъти.
(Йенч „Политическа икономия", стр.64).
към текста >>
Когато такива стопански асоциации наложат своите стопански интереси в представителните и ръководни структури на стопанската система, тогава те няма да се стремят към влияние в законодателната и изпълнителната власт на правовата държава (като на
пример
един Съюз на производителите, Партия на индустриалците, Социалдемократична партия със стопанска ориентация), за да извоюват там позиции, които не са успели да постигнат в рамките на стопанския живот.
В правната система чрез законите и управлението се осъществяват произтичащите от правното съзнание междуличностови и междугрупови отношения. Стопанската сфера сплотява хората с еднакви интереси както тези на производителя, така и тези на потребителя, а и хора с други еднакви потребности в съдружия или кооперации, които чрез своите взаимодействия създават фундаменталните основи на стопанския живот. Стопанската сфера се гради върху асоциативния принцип и върху отношенията между стопанските предприятия и асоциации. Тези асоциации разгръщат една чисто стопанска дейност. Правната основа, върху която те действуват, се изгражда от правната институция в държавата.
Когато такива стопански асоциации наложат своите стопански интереси в представителните и ръководни структури на стопанската система, тогава те няма да се стремят към влияние в законодателната и изпълнителната власт на правовата държава (като например един Съюз на производителите, Партия на индустриалците, Социалдемократична партия със стопанска ориентация), за да извоюват там позиции, които не са успели да постигнат в рамките на стопанския живот.
И когато правовата държава не се намесва в нито един от стопанските отрасли, тогава тя ще създава само такива структури, които произлизат от правното съзнание на принадлежащите и човешки индивиди. Когато в представителните органи на правовата държава (нещо, което е естествено) участвуват същите лица, които са ангажирани в стопанския живот, чрез диференцирането на стопанския от правовия живот вече не са възможни онези влияния от стопанската в правовата система, които биха подкопали здравето на социалния организъм, както би станало, ако самата държава обезпечава отделни отрасли на стопанската, система и ако техните представители изработват закони в зависимост от своите стопански интереси.
към текста >>
Един типичен
пример
за сливане между икономическия и правовия живот ни дава Австрия с конституцията си от 60-те години на 19-ия век.
Един типичен пример за сливане между икономическия и правовия живот ни дава Австрия с конституцията си от 60-те години на 19-ия век.
Депутатите в Държавния съвет бяха избрани от четирите основни сили на стопанския живот, от едрите собственици, от търговските камари, от градовете, пазарите и индустриалните зони, и от селските общини. Ясно е, че при такъв състав на висшия държавен орган, чрез правните норми на първо място се проявяват различните стопански интереси. Несъмнено, в разпадането на Австрия се намесват и центробежните сили на отделните националности. От друга страна обаче вярно е, че ако в случая правната система бе развила своята дейност успоредно със стопанската система, тя щеше да формира и такъв социален организъм от правното съзнание на хората, в които би бил възможен съвместния живот на различни национални общности.
към текста >>
Много от тях остроумно посочваха на
пример
колко абсурдно е, когато се прояви импулсът за равенство, да говориш в същото време за свободата, като за нещо, вложено по необходимост във всяко човешко същество.
През 18 век от най-дълбоките пластове на човешката природа се пробуди копнежът за преобразяването на социалния човешки организъм, но тогава той бликна при други условия, твърде различни от тези, в които живеем днес. Като девиз прозвучаха думите: Братство, Равенство, Свобода. Естествено, човек с непредубедено мислене и здрав усет за нещата, свързани с развитието на човешкия род, ще поиска да вникне докрай в значението на тези думи. Въпреки това, намериха се остроумни мислители, които в хода на 19 век си направиха труда да покажат, че в единния социален организъм е невъзможно да се осъществи идеята за братство, равенство и свобода. Те смятаха, че са наясно: ако трите импулса заработят, в социалния организъм те неизбежно ще стигнат до противоречие.
Много от тях остроумно посочваха например колко абсурдно е, когато се прояви импулсът за равенство, да говориш в същото време за свободата, като за нещо, вложено по необходимост във всяко човешко същество.
И мнозина не можеха друго, освен да се съгласят с тези, които посочваха въпросното противоречие; и все пак, сякаш по силата на едно общочовешко усещане се пораждаше един вид симпатия към всеки от тези три идеала!
към текста >>
148.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
В този ход на мисли, очертаната посока може да стане още по-ясна с помощта на един или друг
пример
.
В изложените тук мисли може би има редица несъвършенства. Но при едно съответствуващо на действителността мислене, нещата не се свеждат до това да се даде една „програма" веднъж завинаги, а до това да се очертае посоката, в която хората трябва да работят.
В този ход на мисли, очертаната посока може да стане още по-ясна с помощта на един или друг пример.
Но плодотворна цел ще постигнем пори и когато само разсъждаваме в смисъла на дадената посока.
към текста >>
Ако на
пример
стопанският живот е регулиран по такъв начин, че хората приемат ръководните правила за добри, би трябвало, следователно, от перфектно организирания стопански живот да произлязат изряден правов и духовен живот.
Вторият предразсъдък идва от невъзможността да се вникне в принципната разлика, засягаща процесите в трите отделни сфери на социалния живот. Хората не виждат, че към всяка от трите сфери, човек има специфично отношение, което може да се разгърне само ако в реалния живот съществува почва, върху която обособено от другите две сфери то ще може да се изгражда така, че да взаимодействува и с посочените две сфери. Физиократичната теория от миналото смяташе: Или хората създават ръководни правила за стопанския живот, които ограничават самостоятелното му развитие и тогава те са вредни, или пък законите действат в същото направление, в което и без друго протича стопанския живот и тогава те са излишни. Посредствената стойност на тази теория е преодоляна, но като навик на мисленето, тя продължава опустошителния си ход из човешките глави. Смята се, че когато една област от живота следва своите собствени закони, от нея трябва да произлезе всичко, което е необходимо за живота.
Ако например стопанският живот е регулиран по такъв начин, че хората приемат ръководните правила за добри, би трябвало, следователно, от перфектно организирания стопански живот да произлязат изряден правов и духовен живот.
Само че това е невъзможно. А да повярва, че е възможно, може само мислител, който е напълно чужд на действителността. В областта на икономиката не съществува нищо, чиято вътрешна природа да съдържа стимул за регулиране на междучовешките отношения. И ако поискаме да извлечем тези отношения от икономическите стимули, това означава да призовем човека с неговия труд и неговите средства за производство в рамките на стопанския живот. Той неизбежно ще се превърне в едно зъбчато колело, включено в икономическия механизъм.
към текста >>
Ако на
пример
едно предприятие не може да олихвява трудовите спестявания на своите заемодатели, тогава в случай че то задоволява нечии потребности е възможно, след свободно договаряне с други стопански предприятия, да възстанови загубите на ощетените лица.
Усет за истинския интерес на обществото може да се изгради чрез осъществяването на такива импулси, които поставят производството на здрава основа и предпазват социалния организъм от кризисни ситуации. Определен начин на управление се явява необходим тогава, когато произлиза единствено от механизмите на стопанския живот и може да доведе по тяхното уравновесяване.
Ако например едно предприятие не може да олихвява трудовите спестявания на своите заемодатели, тогава в случай че то задоволява нечии потребности е възможно, след свободно договаряне с други стопански предприятия, да възстанови загубите на ощетените лица.
Един завършен в себе си стопански механизъм, който получава отвън както правните норми, така и непрекъснатия приток: На човешки ресурси под формата на свободно изявени човешки способности, остава свързан единствено със своята стопанска същност. Така той става инициатор за такова разпределение на благата, което предоставя на всеки индивид необходимите му условия с оглед просперитета на цялото общество. В случай, че едно лице получи повече доходи от друго, единствената причина ще лежи в по-доброто използване на личните му способности в името на обществото.
към текста >>
Отново стигаме до възможностите на едно мислене, което е в съответствие с реалния свят, защото в случая чрез един
пример
само загатваме за посоката, в която следва да се разгърнат едни или други инициативи.
Той няма да допусне онова, което определя реализираната стойност на благата, без да се зачита човешкото достойнство и благополучие. Такъв организъм е в състояние да различи права, който произтичат от чисто човешките отношения. Децата имат правото да получат възпитание и образование, главата на семейството ще получава по-голямо възнаграждение от този, който не е такъв. Надбавката ще идва в резултат на определени инициативи след споразумението между трите социални организации. Подобни инициативи са в съответствие с правото на възпитание поради това, че с оглед на общите икономически условия ръководството на стопанската организация определя възможния размер на съответните такси, а след преценка на духовната организация, правовата държава установява конкретните права на отделното лице.
Отново стигаме до възможностите на едно мислене, което е в съответствие с реалния свят, защото в случая чрез един пример само загатваме за посоката, в която следва да се разгърнат едни или други инициативи.
Възможно е за определен човек те да са коренно различни. Но „правилни" те ще са само в рамките на едно планирано взаимодействие, включващо и трите самостоятелни звена на социалния организъм. Тук, в хода на това изложение, в противовес на много неща, който днес минават за практични, но не са, мисленето се опира на действително практичното, а именно на такова троично разделяне на социалния организъм, което подтиква хората към търсене на социалната целесъобразност.
към текста >>
Тогава на
пример
не държавата ще признава повече парите като законно платежно средство; този вид признание ще произтича от мерките, които са предприели ръководните институции на стопанските организации.
Ако смятаме, че обособяването на трите съставни части в социалния организъм има само теоретична стойност и че то и без друго възниква „само по себе си" в единната държава или в една икономическа система, която обхваща държавата и се базира на колективната собственост върху средствата за производство, трябва да се замислим върху особения характер на социалните тенденции, които задължително ще се появят, ако троичното разделяне на социалния организъм бъде осъществено докрай.
Тогава например не държавата ще признава повече парите като законно платежно средство; този вид признание ще произтича от мерките, които са предприели ръководните институции на стопанските организации.
Защото в здравия социален организъм парите са не друго, а един вид указания или инструкции за съответната стока, която е произведена от други лица. Тези указания могат да се изведат от цялостния стопански живот, защото дори произведените стоки се включват в този цялостен стопански живот. Благодарение на паричното обръщение, стопанският сектор става едно всеобщо цяло. В различните отрасли всеки произвежда за всеки, но само чрез участието си в общия стопански живот. Вътре в стопанския сектор нещата се свеждат най-вече до цените на отделните стоки.
към текста >>
Един шивач на
пример
, който си ушива дреха за лична употреба, изгражда спрямо нея съвсем други отношения от човек, чието примитивно равнище го кара сам да осигурява необходимите средства за поддържането на своя живот.
Днес много се говори за модерното разделение на труда и за влиянието му върху икономията на време, върху качеството на произведените стоки, стокооборота и т.н.; обаче не се взема под внимание как то се отразява върху отношението на отделния човек към постиженията на неговия труд. Всеки индивид, който се труди в един социален организъм, основан върху т.н. разделение на труда, практически никога не печели своите доходи сам, а прави това чрез труда на всички участници в социалния организъм.
Един шивач например, който си ушива дреха за лична употреба, изгражда спрямо нея съвсем други отношения от човек, чието примитивно равнище го кара сам да осигурява необходимите средства за поддържането на своя живот.
Той си ушива дрехата, защото може да прави дрехи и за другите; за него стойността на дрехата изцяло зависи от уменията на другите. Фактически дрехата е средство за производство. Някой ще възрази, че тук става едно „разцепване" на понятията. Но ако той има поглед върху ценообразуването на стоката в стопанския организъм, няма да мисли по този начин. Тогава той ще види, че в един стопански организъм, почиващ върху разделението на труда, човек просто не може да работи за себе си.
към текста >>
149.
09. V. Обръщение към немския народ и към културния свят
GA_23 Същност на социалния въпрос
Или, от друга страна, разчитат на по-нови формации (на
пример
сдружения, корпорации), които съвсем не са възникнали в отговор на тези нови изисквания, а само копират традиционните форми, наследени от старите мисловни стереотипи.
В основата на всички социални стремежи, които възникват в нашето съвремие, лежи нещо общо. Те настояват за одържавяване на частната собственост и разчитат, че този процес ще се поеме от структури (държава, комуни), които всъщност нямат нищо общо с новите социални изисквания.
Или, от друга страна, разчитат на по-нови формации (например сдружения, корпорации), които съвсем не са възникнали в отговор на тези нови изисквания, а само копират традиционните форми, наследени от старите мисловни стереотипи.
към текста >>
150.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
На
пример
, всички трудови регулации — начинът, количеството и продължителността на работата ще са към юрисдикцията на тази общност.
В бъдеще те трябва да станат независими органи в рамките на социалния организъм, съществуващи извън икономическите процеси. Мерките, които се предприемат в икономиката, трябва да са следствие от реална опитност в икономическия живот и от човешките взаимоотношения в различните клонове на индустрията. Трябва да се появят сдружения в рамките на различните производства и търговии, като се взимат предвид общите интереси на производителите и потребителите — всеки да бъде представен в една централна икономическа администрация. Същите хора, които участват в тази икономическа система, съставляват и една правна общност, която, що се отнася до нейната администрация и представителството ѝ, работи доста независимо от другите, а където всичко е установено по този правилен начин ще има отношение към всички пълнолетни. Всички онези неща, които правят всеки човек равен на всеки друг ще се определя тук, на демократична основа.
Например, всички трудови регулации — начинът, количеството и продължителността на работата ще са към юрисдикцията на тази общност.
По този начин подобни регулации се извличат от икономическия процес. Работникът заема своето място в икономическия живот като човек на свободна практика по отношение на онези, с които трябва да извършва обща работа в производството. Неговият икономически принос към даден клон на производството е въпрос, който се решава от експертното познание в съответния индустриален бранш. Но що се отнася до всичко, което засяга експлоатацията на неговия труд, самият той, като възрастен човек, също е решаващ фактор в демократичните правни обсъждания извън икономическия процес.
към текста >>
151.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
[…] Ако на
пример
едно предприятие не може да олихвява трудовите спестявания на своите заемодатели, тогава — в случай че то задоволява нечии потребности — е възможно, след свободно договаряне с други стопански предприятия, да възстанови загубите на ощетените лица.“[2]
„Определен начин на управление се явява необходим тогава, когато произлиза единствено от механизмите на стопанския живот и може да доведе по тяхното уравновесяване.
[…] Ако например едно предприятие не може да олихвява трудовите спестявания на своите заемодатели, тогава — в случай че то задоволява нечии потребности — е възможно, след свободно договаряне с други стопански предприятия, да възстанови загубите на ощетените лица.“[2]
към текста >>
Всеки, който копнее по нови идеи за главните аспекти на икономиката, няма да може — особено ако тези идеи са практични — да даде
пример
и за всеки отделен случай, защото в икономическия живот такива възможни нетипични случаи са неизброимо много.
Всеки, който копнее по нови идеи за главните аспекти на икономиката, няма да може — особено ако тези идеи са практични — да даде примери за всеки отделен случай, защото в икономическия живот такива възможни нетипични случаи са неизброимо много.
Обаче той ще може така да оформи идеята си, че всеки, който я разбере и я приложи по правилен начин в отделните случаи, ще открие, че тя е практически полезна. Такъв човек ще се съгласи, че предложенията, описани в „Същност на социалния въпрос“, ще работят толкова по-добре, колкото по-добре човекът, който ги приложи, е запознат в детайли с конкретния контекст. Да речем, ще стане ясно, че предложената форма на икономическо тяло в троичния социален ред позволява безпрепятствени отношения с чужди държави, въпреки че тези държави може да не са приложили троичната система.
към текста >>
152.
Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
На
пример
те са придобили форма, която не задоволява икономическите изисквания на съвременното човечество.
Нашата училищна система е белязана от особеностите, отразяващи тенденциите на упадък в съвременния културен живот. Социалните структури на днешните държави не следват изискванията на действителния живот.
Например те са придобили форма, която не задоволява икономическите изисквания на съвременното човечество.
Освен това те внесоха в училищната система един назадничав елемент — след като освободиха училищата от религиозните вероизповедания, те ги подчиниха на себе си.
към текста >>
153.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
На
пример
определени неща придобиваме изцяло чрез паметта, която е свързана със силите свързани с растежа — сили в активност между 6-тата-7-мата година и 14-тата година на живота.
Визуалните пособия са несъмнено оправдани в известни граници; но когато дадено материалистично убеждение води хората да опитват разширяване на тази форма на учителствуване за всяко възможно нещо, те забравят, че има и други сили в човешкото същество, които трябва да се развиват и които не могат да бъдат адресирани посредством визуалното наблюдение.
Например определени неща придобиваме изцяло чрез паметта, която е свързана със силите свързани с растежа — сили в активност между 6-тата-7-мата година и 14-тата година на живота.
Това е тази същност на човешката природа, върху която трябва да се основава преподаването на аритметиката. Наистина аритметиката може да бъде ползвана да култивира способността за запаметяване. Ако пренебрегваме този факт, можем да се изкушим (особено при преподаване на аритметика) да извършим образователната грешка да преподаване с визуални помощи за това, което трябва да се преподава като упражнения по запаметяване.
към текста >>
154.
Статия 16: Корените на социалния живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Ако някой опита да унищожи това зло чрез икономически мерки, на
пример
обществен контрол на средствата за производство, би подкопал съвременната индустрия.
Икономическият живот си има свои закони. И като следва тези свои закони, той създава условия, които унищожават социалния организъм, в случай че са единствените действащи. Ако някой обаче опита да премахне тези условия с помощта на икономически средства, унищожава самия икономически процес. В съвременния икономически процес се поражда зло чрез контрола на средствата за производство от частния капитал.
Ако някой опита да унищожи това зло чрез икономически мерки, например обществен контрол на средствата за производство, би подкопал съвременната индустрия.
Човек обаче може да работи срещу тези зли сили, като създаде, успоредно на икономиката, една независима правова система и един свободен духовен живот. По този начин злото, което възниква — а то ще продължава да възниква — от икономическия живот, ще се отстранява още при възникването му. Тогава няма първо да възниква злото, а на хората да им се налага да страдат от него, преди да изчезне, а по-скоро другите системи на организма, които съществуват заедно с икономическите институции, при всеки отделен случай ще отстраняват вредите.
към текста >>
155.
Статия 20: Търси се прозорливост!
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
На
пример
, ако хората правят всеобхватни промени, издържани в смисъла на троичния организъм, макар и само в част от страдащата икономика, би последвал низ на събития, които биха изцелили злото.
Има само един истински практичен начин да се построи наново това, което е рухнало, и този начин е самият троичен социален организъм.
Например, ако хората правят всеобхватни промени, издържани в смисъла на троичния организъм, макар и само в част от страдащата икономика, би последвал низ на събития, които биха изцелили злото.
Само някой, който по една или друга причина се страхува реално да работи в смисъла на троичния социален организъм, би задал въпрос като споменатия. Такъв човек иска защитниците на троичната идея да му кажат как да подобри отделни симптоми, без да приложи троичното изцеление върху самата болест.
към текста >>
156.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
За да илюстрирам това, ще взема като
пример
медицината.
Възможно е да се добият познания, които не се ограничават в строго локализирани точки, и да се обгърне една област, в която могат да се стекат всички науки, всички форми на живота на нашата епоха. Не става дума да прибавим към сградата на научните познания една надстройка, която да бъде етажът на духа, а да направим така, щото тези научни познания да се влеят такива, каквито са, в полето на духа, за да намерят един вид своето увенчание в откровенията на духовното изследване.
За да илюстрирам това, ще взема като пример медицината.
Така, както тя се представя днес със забележителни резултати, които се основават на познаването на природата, медицинската наука заслужава нашето пълно уважение; но ние вярваме, че с помощта на едно методично ясновиждане ще бъде възможно да се отиде по-далеч. Чрез това превишаване на постигнатото до сега ще се разкрива в какво именно медицинската наука е наистина плодотворна. По същия начин по пътищата на духовното изследване може да се изгради един мост между художествената дейност и духа. Да се създадат формите на изкуството, в които се изразява целостта на човешкото същество, ето какво търсим ние тук. Религиозните връзки, човешките отношения, ние искаме да ги развием тук на почвата на същото това познание на духа.
към текста >>
От тази гледна точка аз ви предлагам в тези сказки да говорим за три области на познанието; те ще служат за
пример
, с който да покажем как вземайки като изходна точка настоящите изследвания, може да се премине към изследвания, които имат един духовен обект.
По същия начин по пътищата на духовното изследване може да се изгради един мост между художествената дейност и духа. Да се създадат формите на изкуството, в които се изразява целостта на човешкото същество, ето какво търсим ние тук. Религиозните връзки, човешките отношения, ние искаме да ги развием тук на почвата на същото това познание на духа. То трябва да обхване човешката природа в нейната цялост и да не се ограничава в една или друга от нейните способности. Духовното познание прави усилия да направи да се влее отново в живота на духа всичко онова, което се отнася за практическия живот както и теориите, за да създаде един кадър из цяло и универсално човешки.
От тази гледна точка аз ви предлагам в тези сказки да говорим за три области на познанието; те ще служат за пример, с който да покажем как вземайки като изходна точка настоящите изследвания, може да се премине към изследвания, които имат един духовен обект.
Следователно ще ви говоря за философията, космологията, за религията и за одухотворените форми, които те могат да се добият благодарение на антропософията.
към текста >>
На
пример
: Ако проучим, ние можем да добием едно ясно понятие за това, което става физически и биологически, когато дишаме или когато имаме зрителни възприятия.
Чрез физическото тяло ние имаме съзнанието, че дишаме и виждаме.
Например: Ако проучим, ние можем да добием едно ясно понятие за това, което става физически и биологически, когато дишаме или когато имаме зрителни възприятия.
Когато нашият поглед се насочва върху етерния свръхсетивен човек, ние имаме пред нас дейността, на която Гърците дадоха името философия. Тези Гърци имаха още такова устройство, че тази етерна дейност беше възприемана от тях, беше достъпна за тяхното усещане. Когато поставяха в действие тяхното етерно тяло, също както ние поставяме в действие нашето физическо тяло при дишането или виждането, в тях се раждаше "философията".
към текста >>
Ние никога не се съмняваме в действителността на дишането, на
пример
защото имаме съзнание за нашето физическо тяло.
Ние никога не се съмняваме в действителността на дишането, например защото имаме съзнание за нашето физическо тяло.
По същия начин гъркът не се съмняваше, че философията тази мъдрост, за която беше запален, в която беше влюбен, се корени в една действителност, защото той още притежаваше съзнание за своето етерно тяло. Той имаше ясното съзнание за една дейност, за една мислителна дейност, която се разгръщаше в неговото етерно тяло. Модерният човек е изгубил това съзнание; той не знае, че има едно етерно тяло. Поради тази причина традиционната философия се е превърнала в сбор от отвлечени идеи; защото тя не може да счита за действителности идеите, които изработва, освен ако би имала съзнание за организма, в който те са изработени. Изгубвайки съзнанието за етерното, тя е изгубила това, което съставляваше действителността на философията.
към текста >>
Тогава дишането на
пример
, би станало едно невъзприемано явление и накрая той би изгубил чувството за своето настоящо физическо тяло; по същия начин съвременния човек е изгубил чувството за своето етерно тяло.
Модерният човек е изгубил това съзнание; той не знае, че има едно етерно тяло. Поради тази причина традиционната философия се е превърнала в сбор от отвлечени идеи; защото тя не може да счита за действителности идеите, които изработва, освен ако би имала съзнание за организма, в който те са изработени. Изгубвайки съзнанието за етерното, тя е изгубила това, което съставляваше действителността на философията. Тази философия се е превърнала в една отвлеченост, за която се чувства нужда да бъде оправдано нейното съществуване. Представете си все пак, че човешкото същество би било внезапно снабдено с един по-гъст организъм, по-материален организъм отколкото този на неговото сегашно физическо тяло.
Тогава дишането например, би станало едно невъзприемано явление и накрая той би изгубил чувството за своето настоящо физическо тяло; по същия начин съвременния човек е изгубил чувството за своето етерно тяло.
Тогава дишането не би било вече освен едно понятие, едно теоретическо познание и би трябвало първо да "докажем" неговата действителност, както днес трябва да докажем, че философията почива на една действителност. Съмнението по отношение на философията се е родило когато в човека е изчезнало чувството за неговото етерно тяло. За да намерим отново действителността на философията, трябва следователно отново да намерим познанието за етерното тяло. Първата стъпка на антропософията е именно тази, да предаде на човека това познание. Във философското мислене човешкото същество долавя първо себе си вътрешно, той възприема своето етерно тяло.
към текста >>
Вземете Аза такъв, какъвто го характеризират модерните философи, Бергсон на
пример
.
За съвременното познание Азът, Човекът-дух, е една отвлечена идея, един вид формула, която включва в себе си мисълта, чувството, волята. Самите философи не успяват да опишат и да охарактеризират Аза освен като съберат в една постройка дейностите на мисълта, на чувството и волята. Обаче в тази съвкупност не може да се намери нищо, което да не се заличава всяка вечер, когато настъпва сънят.
Вземете Аза такъв, какъвто го характеризират модерните философи, Бергсон например.
към текста >>
157.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Един
пример
ще ми позволи да уточня това, което искам да кажа.
Това може да се постигне, когато волята се постави в действие по начин, който не се практикува в обикновения живот.
Един пример ще ми позволи да уточня това, което искам да кажа.
Фактите, които обикновено следваме чрез мисълта в реда, в който те са се представили, можем да се опитаме да ги възпроизведем вътрешно в обратен ред: Първо последният, след това предпоследния, после предидущия и т.н. докато стигнем до първия. Така чрез едно усилие на волята ние изпълняваме вътрешно това, което никога не става в състоянието на обикновеното съзнание, където волята включена в мисълта следва фактите в реда, в който те са се произлезли. Мислейки така по обратен път, различно от обикновено то мислене, ние освобождаваме волята от веригите на физическия и етерен организъм и я свързваме направо с астралната същност, от която тя е обикновено само едно отражение.
към текста >>
На
пример
човек може да измени своите навици, като съзнателно си предложи да извърши това; в това отношение той трябва да се стреми да преобрази своите, добити от години навици до такава степен, че да не изглежда вече същия човек.
Например човек може да измени своите навици, като съзнателно си предложи да извърши това; в това отношение той трябва да се стреми да преобрази своите, добити от години навици до такава степен, че да не изглежда вече същия човек.
Това може да се отнася за нищожни незначителни навици, за онези които поддържат без човек да мисли много за тях. Тези навици, именно, изменени ще станат най-добрите помощници за добиването на свръхсетивното познание, което ще опиша сега. Например, човек има един почерк с определени характеристики и може да си постави за цел да свикне да пише по съвършено различен начин, да получи един почерк съвършено различен от този, който практикува от своето детство.
към текста >>
На
пример
, човек има един почерк с определени характеристики и може да си постави за цел да свикне да пише по съвършено различен начин, да получи един почерк съвършено различен от този, който практикува от своето детство.
Например човек може да измени своите навици, като съзнателно си предложи да извърши това; в това отношение той трябва да се стреми да преобрази своите, добити от години навици до такава степен, че да не изглежда вече същия човек. Това може да се отнася за нищожни незначителни навици, за онези които поддържат без човек да мисли много за тях. Тези навици, именно, изменени ще станат най-добрите помощници за добиването на свръхсетивното познание, което ще опиша сега.
Например, човек има един почерк с определени характеристики и може да си постави за цел да свикне да пише по съвършено различен начин, да получи един почерк съвършено различен от този, който практикува от своето детство.
към текста >>
158.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Онзи, който днес е снабден с един висш организъм, чието развитие аз описах вчера, може още, макар под една по-слаба форма, да си със тави една идея за тези органически усещания на първобитния човек, на
пример
когато наблюдава крави, които след като са пасли са легнали да преживят, погълнат и изцяло от дейността на храненето.
Чувственият живот у него беше сравним с това, което у нас е едно общо впечатление на неприятност или на физическа приятност. В замяна на това, той чувстваше явленията на растене, както в своето тяло така и в своята душа. Станал възрастен той чувстваше също така течението на хранителни вещества в своя организъм, движението на кръвта, което разнасяше по цялото му тяло хранителния сок.
Онзи, който днес е снабден с един висш организъм, чието развитие аз описах вчера, може още, макар под една по-слаба форма, да си със тави една идея за тези органически усещания на първобитния човек, например когато наблюдава крави, които след като са пасли са легнали да преживят, погълнат и изцяло от дейността на храненето.
У тези животни, животът на смесените душа и тяло се явява като пронизан от космическите сили, които го проникват с една вътрешна светлост. Те чувстват дълбоката приятност на храносмилателните, асимилаторните и кръвообращателни обмени. Впрочем не е нужно човек да бъде ясновидец, за да различи в тяхното държане, в техните движения как чрез тяхното животинско съзнание те следят течението на своето храносмилане.
към текста >>
159.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Този възглед срещаме на
пример
у Бергсон; той е изразен от него с други думи, които един дух без предубеждения може да замени с истински думи.
На първо място тя установява едно логическо умозаключение: Агонизиращата мисъл е свързана с едно съществуване, което е било съществуване на душата преди нейното идване на земята. Даже ако философията не може да схване тази идея, тя може да допусне, че колкото и недостатъчна да е тя за нея, тя все пак е една действителност. Ако изхождайки от тук философията проучи волята или чувствения живот, тя успява да признае, че първата (волята) не е нещо, което умира, а една зародишна сила.
Този възглед срещаме например у Бергсон; той е изразен от него с други думи, които един дух без предубеждения може да замени с истински думи.
Според начина, по който той се е изразил, по който е формулирал своята философия, ние различаваме у него подтика за който той самия има глухо съзнание, подтик, който го кара да се потопи сам в убеждението, че човешката душа притежава една вечна ядка. Обаче Бергсон е отбягнал свръхсетивното познание; той установява съществуването на тази вечна ядка само в пределите на земния живот. Той не успява да извлече от своята философия убедителни доказателства за безсмъртието и за "нерожденността" на душата. Все пак той е знаел да определи като "остаряла" употребявайки един друг израз наша мисъл, която схваща като едно мъртво було разпростряна върху възприятията. От друга страна Бергсон е почувствал добре и това проличава от начина, по който се изразява това, което волята има като зародишно в себе си; той чувства по един жив начин в нея нещо вечно.
към текста >>
И когато по техен
пример
някои твърдят, че религиозното съдържание изгубва от своята сила, когато е проведено в ясни мисли, с това те само показват, в какво това съдържание отговаря само на сънувания, а не на действителности.
Днес много често чуваме да се говори за този пряк контакт с Бога. Представителите на тази насока описват даже много добре поведението на духа на нашето време. Те се отказват от всякаква сила, която имат, да формулират в ясни и подредени идеи своето чувство за божественото. Простират се в дълги доказателства, за да установят, че тези спонтанна опитност истинската религиозна опитност според тях не може да бъде поставена в логически форми, че трябва да се откажем да изразим едно религиозно съдържание на езика на интелектуалците. Впрочем те се поддават на илюзии, защото това, което е изживяно в душата, в която и област да е, може винаги да бъде ясно формулирано.
И когато по техен пример някои твърдят, че религиозното съдържание изгубва от своята сила, когато е проведено в ясни мисли, с това те само показват, в какво това съдържание отговаря само на сънувания, а не на действителности.
Тази е една от характерните черти на религиозния живот на нашата епоха: Щом го изведем на светлина, се разкрива грешката, в която той е изпаднал.
към текста >>
160.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
За
пример
искам днес да ви опиша това, което се намира в едно поле на това безсъзнание (или подсъзнание), а именно опитностите през които минава душата през време на съня.
Имагинативното, Инспиративното и Интуитивното познания имат мисията да проучат тази неясна област, това "безсъзнание" на съвременната наука. Именно защото създава други състояния на съзнанието, в които душата се изменя и може. Следователно да употреби нови възприемателни способности, познанието за което говорим тук, има силата да наблюдава и да проучи действителни факти, които са недостъпни за текущото съзнание.
За пример искам днес да ви опиша това, което се намира в едно поле на това безсъзнание (или подсъзнание), а именно опитностите през които минава душата през време на съня.
Тези опитности остават непознати за обикновеното съзнание. Но затова не трябва да се мисли, че те имат за нашия живот по-малко значение в сравнение с това, което става в нас през време на будното състояние. Без никакво съмнение, това, което важи преди всичко за нашето земно съществуване, за нашия активен живот, за прогреса на човечеството, е дневното съзнание, будността. Обаче това, което дава форма на нашия вътрешен живот и го развива, това са подхранващите опитности на съня. Въпреки, че остават скрити за нас те са действителни и техните действия се продължават през време на будността, не само в общото разположение, което имаме през деня, но и в поведението на нашия физически и етерен организъм, които астралният и духовният организъм Азът пропиват.
към текста >>
161.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Августина, в когото съзнанието на Аза узрява с една сила, която го прави видимо, видимо за онзи, който възприема душите, разглеждайки душата на Скотус Еригена, който е живял през 9-то столетие, виждаме как постепенно се явява и се развива явява и се развива това съзнание за Аза, което по-късно ще стане собствено благо на най-простите хора; ние виждаме също как едно временно умира тази древна способност, която позволяваше на
пример
изучаването на алхимията, основана на едно интимно сливане на това, което очите виждаха, с това което душата чувстваше пред нещата.
Не можем да се отдадем на едно разумно изучаване на историята, без да вземем под внимание в тази перспектива времето, което протича от четвъртото столетие след Христа до около петнадесетото столетие. Без съмнение, по-рано са живели хора, които са били предтечи на това развитие на съзнанието за Аза (себесъзнанието); обаче въпреки това съществува голяма разлика между човека на 4-то или 5-то столетие, колкото и образован, колкото и учен да е бил той, и този на 15-то или 16-то столетие. Разглеждайки да не речем св.
Августина, в когото съзнанието на Аза узрява с една сила, която го прави видимо, видимо за онзи, който възприема душите, разглеждайки душата на Скотус Еригена, който е живял през 9-то столетие, виждаме как постепенно се явява и се развива явява и се развива това съзнание за Аза, което по-късно ще стане собствено благо на най-простите хора; ние виждаме също как едно временно умира тази древна способност, която позволяваше например изучаването на алхимията, основана на едно интимно сливане на това, което очите виждаха, с това което душата чувстваше пред нещата.
Едвам приблизително в 15-то столетие хората престават да възприемат друго нещо, освен чисто сетивните качества, от които ще направят основата на познанието. Успоредно с тази ориентация на човешкото мислене към това строго сетивно възприятие, което достигна върха на своя разцвет в епохата на Коперник, Галилей и Джордано Бруно, успоредно с него и чрез него се образува съзнанието за сетивното, съзнанието за Аза.
към текста >>
162.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Да вземем на
пример
един сказчик, който говори основавайки се на резултатите от този нов метод на медитация.
Да вземем например един сказчик, който говори основавайки се на резултатите от този нов метод на медитация.
Той говори за тях не в отвлечени формули, а апелирайки към живи виждания. На него му е невъзможно да се подготви, изучавайки наизуст своите бележки. Защото наизуст може да се научи това, което се отнася за физическия свят, но не това, което се отнася за имагинативното съзнание, чието съдържание трябва да бъде постоянно пресъздавано. Разбира се, човек може да се подготви за това, но тази подготовка е равносилна на едно вътрешно упражнение. Тази дейност на душата е равносилна на добиването на една вътрешна способност.
към текста >>
В полето на имагинативното съзнание можем да имаме на
пример
пред себе си възникването у детето на девет или десет години на някои морални стремежи, дължащи се на определено устройство; ние възприемаме това явление имайки пред погледа физическото тяло и душата съединени.
В полето на имагинативното съзнание можем да имаме например пред себе си възникването у детето на девет или десет години на някои морални стремежи, дължащи се на определено устройство; ние възприемаме това явление имайки пред погледа физическото тяло и душата съединени.
Ние виждаме това, което е станало в организма към възрастта от девет или десет години. Но за това не трябва да изгубваме обикновеното съзнание. Трябва да можем да виждаме с онова ново око онова, което е останало незабелязано; а от друга страна чрез един волев акт, трябва да можем отново да намерим спомените за тази възраст, които може да ни достави обикновеното съзнание. Трябва да можем постоянно да сравняваме това, което донася висшето съзнание, с това което крие обикновеното съзнание и както преминаваме от една мисъл към друга да преминаваме от Имагинацията към обикновеното съзнание и обратно. Тази характерна способност на висшето съзнание има извънредно голямо значение.
към текста >>
Някои философи са почувствали тази празнота на мисленето, на
пример
св.
Единствено антропософското изследване позволява да разбулим в нейната пълна широта проблемата на Христа и това, което той означава за човешкия живот. Това значение не се ли явява извънредно важно още когато се касае просто за философията? Защото обикновената философия не ще оживее отново и не ще добие субстанция освен когато получи една нова храна, черпена в имагинативното познание. Вижте това, което аз казах в началото на тази лекция: Когато чрез медитация човек напредва към имагинативното познание, той преминава някакси една пропаст. Мисленето престава да функционира, той навлиза в една празнота между него и имагинацията, празнота активна и пълна с живот.
Някои философи са почувствали тази празнота на мисленето, например св.
Августин и Декарт, но не са знаели да я изтълкуват. Те говорят за "съмнението", което е начало на философията. Това съмнение не е нищо друго, освен празнотата на мисленето отразено в съзнанието между обикновения начин на мислене и имагинативното мислене. Обаче нито Св. Августин, нито Декарт не са стигали до това потопявайки в него цялата си душа следователно те не са имали истинска вътрешна опитност за него, а само са доловили едно отражение на това изчезване на мисленето и особено на всяка запаметяваща способност.
към текста >>
163.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Да вземем един
пример
: Да накараме едно дете да научи наизуст точно това, което му подхожда, и да го накараме да научи прекалено много, да претоварим неговата памет, са две твърде различни неща.
Когато мислим, ние разрушаваме; когато проявяваме воля, ние съграждаме, а когато живеем чрез чувството, ние произвеждаме една игра на равновесие между съграждането и разрушението. Мисъл, чувство и воля представляват следователно в тяхната общност една постоянна размяна между разрушение и възраждане. Тези обмени са извънредно сложни и те се установяват различно, според възрастите на живота. За възпитателя, за този, който преподава, е много важно да знае това, което едно духовно познание му съобщава относно тази сменяща се игра, това равновесие, което се установява между асимилацията и дисимилацията, преминаването на градивните процеси към разложителни процеси, и обратно, тази непрестанна смяна на течения, които упражняват техните действия върху организма. Ние не можем да преподаваме и да възпитаваме и да възпитаваме както трябва, освен ако познаваме действията на тези противоположни сили върху организма на детето и как можем да действаме върху тях чрез възпитанието.
Да вземем един пример: Да накараме едно дете да научи наизуст точно това, което му подхожда, и да го накараме да научи прекалено много, да претоварим неговата памет, са две твърде различни неща.
Днес тези неща се разглеждат по такъв начин, защото човек лесно може да бъде съблазнен да вярва, че последствията от това понася само душата на детето.
към текста >>
Това е само един
пример
близък до това, което разглеждаме.
Но това не е точно. Когато даваме на едно дете да учи прекалено много наизуст, то натрупва в своята памет и без ред мисли-спомени, които от главата предизвикват определени смущения прониквайки в обмяната на веществата и в живота на крайниците под формата на намерения. Тогава ние ще можем да констатираме, че паметта на детето е била затормозена и че тази педагогическа грешка ще се прояви в 30-та, 40-та или 50-та година в смущения на храносмилането и на обмяната на веществата.
Това е само един пример близък до това, което разглеждаме.
Нещата са извънредно сложни и едно духовно познание на човека позволява действително на педагога да разбере, да прецени значението на всичко, което той кара детето да върши, било физически, било вътрешно. Една истинска педагогика може да бъде основана само върху онова познание на човешкото същество, което включва физическото тяло, душата и духа и което вижда ясно тези взаимни влияния, които те упражняват едни върху други. Тази педагогика развиваме ние в нашето антропософско движение и я осъществяваме във Валдорфското училище. Това, което трябва да кажем, че науката на сетивните явления, тази, която днес е общоприета, не може да служи за основа на една истинска педагогика, която става възможна само благодарение на задълбочаване на науката чрез антропософия.
към текста >>
На
пример
сънуваме един разговор, който сме имали вчера с това или онова лице.
Но тази фаза трае само няколко дни. Нейното дълготраене може да се сравни твърде различно индивидуално с това на сънищата, които са подбуди, предизвикани в нас от опитностите на деня. Що се отнася за образуването на нашите сънища, то винаги е един отзвук на това, което сме живели било същия ден, било в навечерието, било преди това навечерие. Това, което ни идва от самия ден, може да се съедини в една особена връзка с по-стари опитности.
Например сънуваме един разговор, който сме имали вчера с това или онова лице.
Тази опитност изниква следователно направо в полето на съня. Но може би ние сме разговаряли с одушевление за едно трето лице, което сме видели преди десет години и след това вече не сме среща ли. Именно за това лице ние продължаваме да сънуваме всякакви неща. Ние бихме познали добре тези връзки, ако бихме проучили както подобава сънищата. Някой сънува за това, което е видял вчера; друг за това, което е станало преди навечерието; друг пък за това, което е станало три или четири дни преди това.
към текста >>
164.
01. 1. Антропософски ръководни принципи
GA_26 Мистерията на Михаил
Опитът с
пример
а, който отделните експериментатори искаха да дадат в Обществото е направен вече.
Но вече достатъчно с тези прийоми.
Опитът с примера, който отделните експериментатори искаха да дадат в Обществото е направен вече.
Подобни неща не трябва да се повтарят до безкрайност. Президиумът на Гьотеанума трябва да бъде едно тяло, което иска да отглежда и развива Антропософия, а Обществото трябва да бъде един съюз на хора, които искат живо да се разбират с него по отношение отглеждането на Антропософията.
към текста >>
165.
04. 5. Принципи 38-61
GA_26 Мистерията на Михаил
44. Едно преминаване към духовно-научното разглеждане на въпроса за съдбата би трябвало да стане, като развитието на съдбата в нейното значение за живота бъде обяснено чрез
пример
и от преживяванията на отделните хора; как едно изживяване от младежките години, което една личност не е изпитала при пълна свобода, може да оформи голяма част от целия по-късен живот.
44. Едно преминаване към духовно-научното разглеждане на въпроса за съдбата би трябвало да стане, като развитието на съдбата в нейното значение за живота бъде обяснено чрез примери от преживяванията на отделните хора; как едно изживяване от младежките години, което една личност не е изпитала при пълна свобода, може да оформи голяма част от целия по-късен живот.
към текста >>
Пример
и дадени в образи са по-важни за изясняването отколкото теоретическите обяснения, защото те по-добре подготвят духовно-научното разглеждане.
45. Би трябвало да бъде описан фактът, че във физическия живот между раждането и смъртта добрият може да бъде нещастен във външния живот, а лошият, поне привидно, може да бъде щастлив.
Примери дадени в образи са по-важни за изясняването отколкото теоретическите обяснения, защото те по-добре подготвят духовно-научното разглеждане.
към текста >>
166.
16. Афоризми на една сказка, държана на 24 август в Лондон пред членове на антропософското общество
GA_26 Мистерията на Михаил
Сънуващото съзнание развива образи, които преобразуват външния свят, като на
пример
свързват с огряващото легло то слънце съновидното изживяване на разгарянето на един огън с много подробности.
Будното съзнание изживява света, който е достъпен за сетивата, външния сетивен свят, образува идеи за него и от тези идеи може да изгради такива, които изобразяват един чисто духовен свят.
Сънуващото съзнание развива образи, които преобразуват външния свят, като например свързват с огряващото легло то слънце съновидното изживяване на разгарянето на един огън с много подробности.
Или пък вътрешният свят на човека поставя пред душата в символични образи например силно разтуптяното сърце под образа на една пренагорещена печка. Спомените също оживяват в съновидното съзнание под една преобразена форма. Към това се прибавят и съдържанията на такива образи, които не са взети от сетивния свят, но които не позволяват, не предлагат възможност на човека да проникне съзнателно и познавателно в духовния свят, защото тяхното сумрачно битие не може да се издигне до будното съзнание и защото това, което се отразява в това будно съзнание, не може да бъде обхванато действително.
към текста >>
Или пък вътрешният свят на човека поставя пред душата в символични образи на
пример
силно разтуптяното сърце под образа на една пренагорещена печка.
Будното съзнание изживява света, който е достъпен за сетивата, външния сетивен свят, образува идеи за него и от тези идеи може да изгради такива, които изобразяват един чисто духовен свят. Сънуващото съзнание развива образи, които преобразуват външния свят, като например свързват с огряващото легло то слънце съновидното изживяване на разгарянето на един огън с много подробности.
Или пък вътрешният свят на човека поставя пред душата в символични образи например силно разтуптяното сърце под образа на една пренагорещена печка.
Спомените също оживяват в съновидното съзнание под една преобразена форма. Към това се прибавят и съдържанията на такива образи, които не са взети от сетивния свят, но които не позволяват, не предлагат възможност на човека да проникне съзнателно и познавателно в духовния свят, защото тяхното сумрачно битие не може да се издигне до будното съзнание и защото това, което се отразява в това будно съзнание, не може да бъде обхванато действително.
към текста >>
167.
29. Принципи 121-123
GA_26 Мистерията на Михаил
121. Ние не сме прозрели още нещо, което действува в света, на
пример
мировите мисли, не сме проникнали в неговото значение за света, като при този действуващ принцип се спираме само на себе си; напротив трябва с познание да насочим погледа към същества, от които изхожда действуващият принцип, действуващата сила; на
пример
за мировите мисли, дали техен носител е Михаел или Ариман във и през света.
121. Ние не сме прозрели още нещо, което действува в света, например мировите мисли, не сме проникнали в неговото значение за света, като при този действуващ принцип се спираме само на себе си; напротив трябва с познание да насочим погледа към същества, от които изхожда действуващият принцип, действуващата сила; например за мировите мисли, дали техен носител е Михаел или Ариман във и през света.
към текста >>
168.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
Един хубав
пример
в това отношение е разказът за "добрия Герхард", който е запазен в едно съчинение на Рудолф фон Емс, живял през първата половина на 13-ия век.
Един хубав пример в това отношение е разказът за "добрия Герхард", който е запазен в едно съчинение на Рудолф фон Емс, живял през първата половина на 13-ия век.
"Добрия Герхард" е един богат търговец от Кьолн. Той предприема едно търговско пътешествие за Русия, Литва и Прусия, за да закупи соболеви кожи. След това отива в Дамаск, Ниневия, за да закупи копринени тъкани и други подобни.
към текста >>
Благодарение на това, че се запознава с Герхард, той почувствувал в неговия
пример
, че и един прост човек е извършил много, неизказано много добри дела даване на всичките си стоки, които беше придобили, за да освободи пленниците; връщане на годеницата на своя син на нейния законен годеник краля на Англия; след това всичко, което е направил, за да върне Вилхелм в Англия и така нататък без за това да пожелае някаква земна отплата, а цялата отплата очаква само от Бога.
Но той им отговаря, че им е довел законната кралска двойка. Те също са считали Вилхелм за загинал и искаха да намерят друг крал за страната, тъй като в отсъствието на Вилхелм положението в страната беше станало хаотично. Търговецът от Кьолн отказва всичко, което му се предлага като по-чести и богатства, и се завръща в Кьолн, за да бъде там по-нататък скромният търговец, какъвто е бил. Разказът е така съчинен, че саксонския кайзер, Отто Първи отива в Кьолн, за да се запознае с "добрия Герхард". Защото могъщият Кайзер беше изпаднал в изкушението да иска "земно възмездие" за някои неща, които беше извършил.
Благодарение на това, че се запознава с Герхард, той почувствувал в неговия пример, че и един прост човек е извършил много, неизказано много добри дела даване на всичките си стоки, които беше придобили, за да освободи пленниците; връщане на годеницата на своя син на нейния законен годеник краля на Англия; след това всичко, което е направил, за да върне Вилхелм в Англия и така нататък без за това да пожелае някаква земна отплата, а цялата отплата очаква само от Бога.
В устата на хората този човек носи името "добрият Герхард"; Кайзерът чувствува, че е получил един мощен религиозно-морален подтик чрез запознаването с начина на мислене, чувствуване и действуване на Герхард.
към текста >>
На
пример
херцогът пристига в своето пътува не до един народ, хората на който имат глави като тези на жеравите; той бива изхвърлен със своите кораби на "магнитната планина", която ги привлича като магнит, така щото хората, които се приближават до планината, не могат вече да се върнат обратно и накрая трябва да загинат.
Херцог Ернст в раздор с кайзера, който несправедливо иска да го унищожи чрез война. Тогава херцогът се вижда принуден да избегне това непоносимо отношение с главата на империята, като взема участие в кръстоносния поход на изток. В изживяванията, които той има, докато пътуването му го довежда до целта, физическото се преплита по посочения начин "легендарно" с духовното.
Например херцогът пристига в своето пътува не до един народ, хората на който имат глави като тези на жеравите; той бива изхвърлен със своите кораби на "магнитната планина", която ги привлича като магнит, така щото хората, които се приближават до планината, не могат вече да се върнат обратно и накрая трябва да загинат.
Херцог Ернст и неговите хора се освобождават благодарение на това, че се зашиват в кожи и тогава орли, които бяха свикнали да задигат като своя плячка хората изхвърлени на планината, ги отнасят на една планина и там, в отсъствие на орлите, те прорязват кожите и се освобождават. По-нататък пътуването го отвежда при един народ, чиито хора имат толкова дълги уши, че можеха да бъдат прегънати като облекло върху цялото тяло; после стигна при един друг народ, краката на които са толкова големи, че, когато валяло дъжд, хората можели да простират краката над себе си като дъждобрани. След това стига при един народ от джуджета и при друг от великани и т. н. Много подобни неща се разказват във връзка с кръстоносния поход на херцог Ернст. "разказът" ни дава възможност да се почувствува по един правилен начин, как навсякъде, където се явяват имагинации, става едно ориентиране към духовния свят, как там се разказват неща чрез образи, които се разиграват в астралния свят и които са свързани със съдбата и волята на земните хора.
към текста >>
169.
40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота
GA_26 Мистерията на Михаил
На
пример
явяват се "герои", свръхчовешки същества.
Тази "небесна история", която дълго време изпълваше човешките души, бе последвана от митическата история, която днес често се счита като едно поетическо съчинение, като една измислица. Тя свързва небесните събития със земните събития.
Например явяват се "герои", свръхчовешки същества.
Това са същества, които в своето развитие стоят по-високо от човека. Например човекът беше развил в определена епоха /Египто-халдейската, бележка на превод./ само Сетивната душа. Обаче този, който се явяваше като "герой", беше развил вече това, което човекът ще развие едва много по-късно като Духовно Себе. "Героят" не може да се въплъти непосредствено сред земните условия; но той може да направи това благодарение на факта, че се потопява в тялото на един човек и така добива способност та да действува като човек между човеците. В лицето на "посветените" от древни времена трябва да виждаме такива същества.
към текста >>
На
пример
човекът беше развил в определена епоха /Египто-халдейската, бележка на превод./ само Сетивната душа.
Тази "небесна история", която дълго време изпълваше човешките души, бе последвана от митическата история, която днес често се счита като едно поетическо съчинение, като една измислица. Тя свързва небесните събития със земните събития. Например явяват се "герои", свръхчовешки същества. Това са същества, които в своето развитие стоят по-високо от човека.
Например човекът беше развил в определена епоха /Египто-халдейската, бележка на превод./ само Сетивната душа.
Обаче този, който се явяваше като "герой", беше развил вече това, което човекът ще развие едва много по-късно като Духовно Себе. "Героят" не може да се въплъти непосредствено сред земните условия; но той може да направи това благодарение на факта, че се потопява в тялото на един човек и така добива способност та да действува като човек между човеците. В лицето на "посветените" от древни времена трябва да виждаме такива същества.
към текста >>
170.
67. 5. От природата към под-природата
GA_26 Мистерията на Михаил
То царува на
пример
в съдбата.
Това, което става в неговото Астрално тяло и в неговия Аз, царува в скритите области на душата.
То царува например в съдбата.
Но първо човек не трябва да го търси в сложните отношения на съдбата, а в елементарните, в простите процеси на живота.
към текста >>
171.
3. Явленията на живота
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Този химически начин на мислене се подава според своите изследвания на вярването, че на
пример
водородът съществува в организма така, както във външната природа, защото в приетите като хранителни средства ястия и пития, и след това отново в отделените от човешкия организъм продукти: въздух, пот, урина, извержения и в секрециите, като жлъчка, се намира този водород.
Ние не можем да стигнем до едно разбиране на здравия и болния човешки организъм, ако си представяме, че начинът на действие на някое прието с храната вещество от външната природа просто бива продължен във вътрешността на организма. Не се касае за едно такова продължение на действието, което наблюдаваме при веществото вън от човешкия организъм, а за преодоляването, за побеждаването на това действие. Измамата, която ни кара да мислим, че в организма веществата на външния свят продължават да действуват по техния начин, се поражда чрез това, че това се явява така пред обикновения химически начин на мислене.
Този химически начин на мислене се подава според своите изследвания на вярването, че например водородът съществува в организма така, както във външната природа, защото в приетите като хранителни средства ястия и пития, и след това отново в отделените от човешкия организъм продукти: въздух, пот, урина, извержения и в секрециите, като жлъчка, се намира този водород.
Днес не се чувствува никаква необходимост да се зададе въпросът, какво е станало междувременно в организма с веществото, което се явява като водород преди влизането в организма и след неговото излизане.
към текста >>
Ако не действуват тези сили или ако действуват по друг начин, на
пример
през нощта, тогава във веществата отново се събуждат силите, които те имат от общността им със Земята.
Те би трябвало да разтурят, да разкъсат напълно формата на веществото на земното царство, ако в това пространство на силите не биха намесили действията на извънземните небесни тела, които изменят разлагането. Можем да наблюдаваме при растението това , за което става дума. В растението веществата на Земята са изтръгнати от областта на земните действия. Те се стремят да преминат в безформеното. Това преминаване в безформеното бива променено чрез действията на Слънцето и други подобни действия от мировото пространство.
Ако не действуват тези сили или ако действуват по друг начин, например през нощта, тогава във веществата отново се събуждат силите, които те имат от общността им със Земята.
И съвместното действие на земните и на космическите сили се ражда растението. Ако обхванем областта на всичко това, което веществата развиват като действия на сили под влиянието на Земята, с названието физическо, тогава трябва да назовем с едно друго име изразяващо различното естество на съвършено различно устроените сили, които не се излъчват от Земята, а се влъчват в нея. Тук ние намираме от една друга страна онова от човешкия организъм, за което говорихме от една друга страна в предидущата глава. В съгласие с един стар навик, който под влиянието на физикално ориентирания начин на мислене е стигнал до объркване, ние нарекохме тази част на човешкия организъм етерно тяло. Ще трябва да кажем: в растението, т.е.
към текста >>
172.
5. Растение, животно и човек
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
В образуване на кората на дървото можем да наблюдаваме това отделяне като един особен характерен
пример
.
Този е случаят обаче само при образуването на семето. При това образуване може да стане това пълно превръщане, защото семето е предпазено от въздействието на физическите сили чрез обвиващия го майчин организъм. Щом образуването на семето се освобождава от организма на майката, действието на силите в растението се подрежда в едно такова, в което образуването на веществото се стреми към областта на етерното, и в едно такова друго, в което веществото отново се стреми към физическото преобразуване. Раждат се части на растителното същество, които се намират в пътя на живота, и такива, които се стремят към умиране. Тези последни части се явяват като части на отделянето в растителния организъм.
В образуване на кората на дървото можем да наблюдаваме това отделяне като един особен характерен пример.
към текста >>
173.
6. Кръв и нерви
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Тук през време на периода на изграждането на човека се намира изходната точка за раждането на органите, които опосредствуват външната и вътрешната двигателност, на
пример
за всяко образуване на мускули, но също и за органи, които не са същински мускули и които въпреки това предизвикват двигателност.
През време на образуването на ембриона (зародиша) тази област, която е още слаба, е подържана от обвиващия майчин организъм с оживяващите и формиращи влияния. След това имаме една средна област, в която нервни органи, които са под влиянието на астралния организъм, действуват съвместно с кръвните процеси, които също са зависими в тяхната горна част от етерния организъм, а в останалата част от астралния организъм.
Тук през време на периода на изграждането на човека се намира изходната точка за раждането на органите, които опосредствуват външната и вътрешната двигателност, например за всяко образуване на мускули, но също и за органи, които не са същински мускули и които въпреки това предизвикват двигателност.
Една горна област е тази, където нервите намиращи се намират под влиянието на вътрешно организиращия Аз действуват съвместно с кръвните процеси, които имат силна склонност да преминат в неживо то, в минералното състояние. През време на епохата на изграждането на човека тук се намира изходната точка за образуване на костите и за всичко друго, което служи за опора на човешкото тяло.
към текста >>
174.
7. Същността на лечебните действия
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Ако внесем тези вещества и някой препарат или чрез части на някое растение, на
пример
anagallis arvensis в организма, тогава отнемаме на астралното тяло неговото прекалено голямо действие върху нервите и произвеждаме преминаването на това, което астралното тяло върши над нормалното, върху обхванатото от азовия организъм действие на горепосочените вещества от кръвта.
В този случай в появяващите се болки можем да забележим едно прекалено действие на астралното тяло. Тогава имаме работа с характерния случай за организма на червата. По-нататък е важен въпросът: как може да бъде изправено засиленото действие на астралното тяло? Това може да стане, когато внесем в кръвта такива вещества, които могат да бъдат обхванати именно от онази част на азовия организъм, която действува в организма на червата. Това са калият и натрият.
Ако внесем тези вещества и някой препарат или чрез части на някое растение, например anagallis arvensis в организма, тогава отнемаме на астралното тяло неговото прекалено голямо действие върху нервите и произвеждаме преминаването на това, което астралното тяло върши над нормалното, върху обхванатото от азовия организъм действие на горепосочените вещества от кръвта.
Ако употребим минералното вещество, тогава трябва да се погрижим, щото чрез допълнително внасяне на сяра или по-добре чрез свързване на калия или натрия в препарата със сяра тези метали да бъдат внесени правилно в кръвния поток така, че метаморфозата на белтъка е възпрепятствувана да се разпадне. Сярата има именно свойството, че служи за спиране разлагането на белтъка; тя задържа така да се каже свързано организиращите сили на белтъчното вещество. Ако е внесена в кръвния поток така, че се свързва с калият или натрият, нейното действие настъпва там, където калият или натрият са особено привлечени към определени органи. Такъв е случаят при чревните органи.
към текста >>
175.
8. Дейности в човешкия организъм. Daibetes mellitus
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Необходимата на човека храна съдържа на
пример
въглехидрати.
Необходимата на човека храна съдържа например въглехидрати.
Тези въглехидрати са отчасти подобни на скорбялата. Като такива те са вещества, които развиват тяхната дейност в растението. В човешкото тяло те достигат в състоянието, което могат да постигнат в растението. В това състояние скорбялата е едно чуждо тяло.
към текста >>
Това на
пример
, което се развива в човешкия черен дроб като вещество подобно на скорбялата (гликоген), е нещо различно от растителната скорбяла.
Човешкият организъм не развива никаква дейност, която да се намира в посоката на това, което скорбялата може да развие като дейност в състоянието, в което тя достига в тялото на човека.
Това например, което се развива в човешкия черен дроб като вещество подобно на скорбялата (гликоген), е нещо различно от растителната скорбяла.
Напротив гроздовата захар е едно вещество, което възбужда дейности, които са от също естество както дейностите на човешкия организъм. Ето защо скорбялата не може да остане в човешкия организъм като скорбяла. Ако трябва да развие едно действие, което играе роля в тялото, тя трябва да бъде преобразена, изменена. В устната кухина тя е проникната от птиалина и се превръща в захар.
към текста >>
176.
10. Ролята на мазнината в човешкия организъм и измамните локални симптомни комплекси
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
80% мазнина, която на
пример
кравето масло съдържа, минават неизменени през областта на птиалина и на пепсина и са изменени само от сока на панкреаса, като са превърнати в глицерин и мастни киселини.
Мазнината е онова вещество на организма, което, когато е прието от вън, се оказва най-малко като чуждо вещество. Мазнината преминава най-лесно от формата, която донася със себе си при приемане на храната, във формата, която е подходяща за човешкия организъм.
80% мазнина, която например кравето масло съдържа, минават неизменени през областта на птиалина и на пепсина и са изменени само от сока на панкреаса, като са превърнати в глицерин и мастни киселини.
Това поведение на мазнината е възможно само благодарение на това, че тя пренася възможно най-малко от природата на чуждия организъм (от етерните сили и т. н. на чуждия организъм) в човешкия. Човешкият организъм може лесно да я включи в своята собствена дейност. Това иде от там, че мазнината играе своята особена роля при произвеждането на вътрешната топлина. Тази топлина е обаче онова, в което, намирайки се във физическия организъм, азовият организъм живее предимно.
към текста >>
Мазнината, която е взета на
пример
като храна от един животински организъм, не пренася в човешкия организъм нищо освен своята способност да развива топлина.
Човешкият организъм може лесно да я включи в своята собствена дейност. Това иде от там, че мазнината играе своята особена роля при произвеждането на вътрешната топлина. Тази топлина е обаче онова, в което, намирайки се във физическия организъм, азовият организъм живее предимно. От всяко намиращо се в човешкия организъм вещество за азовия организъм е важно само толкова, доколкото при неговата действеност се развива топлина. Чрез цялото свое поведение мазнината се оказва като едно вещество, което е само пълнеж на тялото, което е само носено от тялото и има значение за действуващия организъм само чрез онези процеси, при които се развива топлина.
Мазнината, която е взета например като храна от един животински организъм, не пренася в човешкия организъм нищо освен своята способност да развива топлина.
Обаче това развиване на топлина става като един от най-късните процеси на обмяната на веществата. Ето защо приета като храна мазнината се запазва минавайки през първите и средните процеси на обмяната на веществата и е приета едвам в областта на вътрешната дейност на тялото, най-рано в панкреаса.
към текста >>
Положението може да бъде такова, че на
пример
в дейността на обмяната на веществата в организма на един орган на главата да бъде пренесено прекалено голямо количество вещества и чрез това такива вещества да бъдат отнети от органите на долната част на тялото и от отделителните процеси.
Ако се яви споменатият вече друг случай, прекаленото голямо съдържание на мазнина, така че се образуват паразитни топлинни огнища, тогава някои органи са обхванати така, че те развиват една дейност над нормалната мярка. Чрез това се създават склонности за преизобилно, претоварващо организма приемане на храна. Съвсем не е нужно това да се развие така, че въпросното лице да стане голям консуматор на храна, чревоугодник.
Положението може да бъде такова, че например в дейността на обмяната на веществата в организма на един орган на главата да бъде пренесено прекалено голямо количество вещества и чрез това такива вещества да бъдат отнети от органите на долната част на тялото и от отделителните процеси.
към текста >>
На
пример
отделянето на жлъчка може да бъде прекалено голямо в сравнение с това на панкреасната жлеза.
Тогава при лошо снабдяваните органи настъпва понижена дейност. Секрециите на жлезите могат да бъдат недостатъчни. Течните съставни части на организма достигат в едно нездраво отношение на смесване.
На пример отделянето на жлъчка може да бъде прекалено голямо в сравнение с това на панкреасната жлеза.
Тук отново важното ще бъде да познаем, как един местно появяващ се симптомен комплекс трябва да се счита, че произхожда от една нездрава дейност на мазнината.
към текста >>
177.
12. Строеж на човешкото тяло и процесът на отделянето
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Нека разгледаме първо една твърда съставна част, на
пример
една костна форма.
Нека разгледаме първо една твърда съставна част, например една костна форма.
Тя е отделена от полутечното състояние. В това отделяне проявява своята дейност азовият организъм. Всеки може да се убеди в това, ако проследи образуването на костната система. Тази костна система се развива дотолкова през време на зародишното развитие и на детството човекът получава своята форма, която е израз на азовия организъм. Превръщането на белтъка, което стои тук на основата, отделя първо (астралните и етерните) чужди сили от белтъчното вещество; белтъкът преминава през състоянието на неорганичното; при това той трябва да стане течен.
към текста >>
Тук имаме работа не с готови вещества на органите, не с чернодробно или костно вещество, на
пример
, а с едно по-общо вещество, от което могат да бъдат образувани всички отделни органи на тялото.
След това превръщане в човешки белтък е необходимо той да стане зрял за приемането и превръщането на калциевия карбонат и на калциевия фосфат и т.н. За целта той трябва да мине през едно междинно състояние. Той трябва да дойде под влиянието на приемането на въздухообразното. Това въздухообразно вещество внася продуктите получени от превръщането на въглехидратите в белтъка. Чрез това възникват вещества, които могат да дадат основата за образуване на отделните органи.
Тук имаме работа не с готови вещества на органите, не с чернодробно или костно вещество, например, а с едно по-общо вещество, от което могат да бъдат образувани всички отделни органи на тялото.
В образуването на завършените форми на органите действува азовият организъм. В горепосоченото, не диференцирано още вещество на органите действува астралното тяло. При животното това астрално тяло поема върху себе си също завършването формата на органите. При човека дейността на астралното тяло и с това животинската природа остава да съществува само като основа, като обща основа на азовия организъм. Развитието на животинската форма не стига до край при човека; то е прекъснато в неговия път и му се предава човешката форма чрез азовия организъм.
към текста >>
178.
13. За същността на боледуването и на лечението
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Да вземем на
пример
дейността на обмяната на веществата, която се продължава в целия организъм от процеса на храносмилането.
Един орган се разболява, когато не може да се развие полагащата му се етерна дейност.
Да вземем например дейността на обмяната на веществата, която се продължава в целия организъм от процеса на храносмилането.
Ако произведенията на обмяната на веществата са пренесени навсякъде без остатък в дейността и изграждането на веществата на организма, това е един признак за факта, че етерното тяло работи по подходящия начин. Ако обаче в пътя на обмяната на веществата се отлагат вещества, които не преминават в дейността на организма, тогава етерното тяло е понижено в неговата дейност. Онези физически процеси, които иначе са възбуждани от астралното тяло, обаче служат на организма само в тяхната област и преминават в тази на етерната дейност. По този начин възникват процеси, които дължат тяхното съществувание на преобладаването на астралното тяло. Това са процеси, които имат своето над лежащо място там, където настъпва остаряването, разграждането на организма.
към текста >>
179.
14. За начина на мислене в терапията
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
При онези органи, които не са в същинското значение сетивни органи, на
пример
черният дроб, далакът, бъбреците и пр., възприятието е слабо до такава степен, че в обикновения буден живот то остава под прага на съзнанието.
Обаче трябва да се има предвид това, че животът на усещанията пронизва целия човешки организъм. Взаимодействието на органите почива върху това, че един орган постоянно възприема действието на друг орган.
При онези органи, които не са в същинското значение сетивни органи, например черният дроб, далакът, бъбреците и пр., възприятието е слабо до такава степен, че в обикновения буден живот то остава под прага на съзнанието.
Всеки орган, освен това, че служи в организма на тази или онази функция, е също и сетивен орган. Но целият човешки организъм е пронизан от взаимно влияещи си възприятия и трябва да бъде така , за да действува в него всичко задружно по един здравословен начин. Всичко това обаче почива на правилното разпределение на действията на силициевата киселина. Можем да говорим именно за един внедрен в общия организъм специален организъм на силициевата киселина, върху който почива стоящата на основата на здравата жизнена дейност взаимна сетивност на органите и тяхното правилно отношение към вътрешността за разгръщането на душата и на духа, а навън за правилното изолиране на природните действия. Този специален организъм ще действува правилно само тогава, когато силициевата киселина съществува в организма в такива количества, че азовият организъм може да ги използува напълно.
към текста >>
Разпределението на локализираното действие на силициевата киселина върху целия организъм можем да произведем на
пример
чрез едно лечение със сяра.
Друг един случай е този, при който един орган има понижена чувствителност за действията на други органи. Тогава имаме работа с едно натрупване на действието на силициевата киселина в периферията на органа. Тогава ще бъде необходимо да повлияем върху действието на силициевата киселина в целия организъм така, че локалното действие да изгуби своята сила, или пък можем да изхвърляме, по-добре казано да подпомогнем изхвърлянето на силициевата киселина чрез някакво отделително средство. Първото е за предпочитане, защото по правило натрупването на силициевата киселина на дадено място предизвиква нейна та липса на друго място.
Разпределението на локализираното действие на силициевата киселина върху целия организъм можем да произведем например чрез едно лечение със сяра.
Ще разберем защо това е така , когато прочетем за действието на сярата в организма на едно друго място на тази книга.
към текста >>
180.
15. Метод на лечението
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Те не са там, където би трябвало да бъдат, на
пример
във формирането на отиващите в мускулите нерви.
Да предположим, че в долната част на тялото настъпват застой, заприщвания. Физическият и етерният организъм не изпълняват пренесените им в предидущата възраст дейности в съответните части на човешкото тяло. Астралната и азовата дейности трябва да се намесят. Чрез това те отслабват за изпълнението на други задачи в организма.
Те не са там, където би трябвало да бъдат, например във формирането на отиващите в мускулите нерви.
Последствията от това са явления на парализиране в определени части на организма. Касае се за това, да внесем в човешкия организъм такива вещества, които могат да отнемат от астралното тяло и от азовия организъм не полагащата им се дейност. Можем да констатираме, че това отнемане може да бъде произведено от процеси, които действуват в образуването на силни етерични масла и организма на растенията и особено в образуването на цветовете. Също вещества, които съдържат фосфор, могат да свършат тази работа. Трябва само да се погрижим, да смесим фосфора с други вещества, които да имат свойство то да помогнат фосфорът да развие своята дейност в червата, но не в ставащата над червата обмяна на веществата.
към текста >>
Чрез това могат да настъпят на
пример
анормални състояния в черния дроб.
Също вещества, които съдържат фосфор, могат да свършат тази работа. Трябва само да се погрижим, да смесим фосфора с други вещества, които да имат свойство то да помогнат фосфорът да развие своята дейност в червата, но не в ставащата над червата обмяна на веществата. Ако имаме работа с явленията на възпаление на кожата, тогава астралното тяло и азовият организъм развиват там една анормална дейност. В такъв случай те се оттеглят от действия, които би трябвало да упражняват върху органи разположени повече към вътрешността. Те намаляват чувствителността на вътрешните органи престават да изпълняват подлежащите им процеси, поради тяхната понижена чувствително ст.
Чрез това могат да настъпят например анормални състояния в черния дроб.
И тогава храносмилането може да бъде повлияно по един неправилен начин. Ако внесем силициева киселина в организма, тогава дейностите на астралното тяло и на азовия организъм насочени върху кожата биват разтоварени. Те отново са освободени да упражняват своята дейност върху подлежащите им органи и настъпва един процес на излечение.
към текста >>
Тогава в процеса на обмяната на веществата трябва да внесем на
пример
соли на сярната киселина.
Но положението може да бъде и обратно. Неправилността може да се яви като причина между астралната и етерната дейност в мозъчната система. Тогава последствието е анормалната дейност на сърцето.
Тогава в процеса на обмяната на веществата трябва да внесем например соли на сярната киселина.
Тези соли действуват върху етерния организъм на мозъка така, че предизвикват в него една сила на привличане към астралното тяло. Можем да наблюдаваме това от факта, че мислителната инициатива, сферата на волята и цялата сплотеност на съществото изпитват една промяна към доброто. Тогава ще бъде вероятно необходимо да бъдат подсилени и подкрепени чрез една медна сол в действието, което те трябва да добият отново върху кръвообращателната система. Ще се забележи, че целият организъм отново влиза в неговата редовна дейност, когато заменим свръхдейността на астралното тяло и на азовия организъм предизвикана чрез физическия и етерния организъм чрез една произведена отвън дейност в съответния орган на тялото. Организмът има тенденцията да изправи своята липса.
към текста >>
181.
16. Познание на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Нека от тази гледна точка разгледаме на
пример
антимоновия (стибиевия) трисулфид.
Нека от тази гледна точка разгледаме например антимоновия (стибиевия) трисулфид.
Антимонът (стибият) има силно родство към серните съединения на други метали. Сярата има сбор от свойства, който сбор се запазва непроменен само в относително тесни граници. Той е чувствителна към процесите на природата като затопляне, изгаряне и пр. Това я прави способна да играе една важна роля в белтъчните вещества, които се откъсват напълно от земните сили и се впрягат в етерните действия.
към текста >>
Такива са на
пример
силите съдържащи се в калция.
Ето защо ако в организма имаме работа с едно болестно състояние, което се състои в една недостатъчност на тези стремящи се към съсирването на кръвта сили, антимонът действува в една или друга форма като лечебно средство. Формирането на организма е главно едно такова превръщане на белтъчното вещество, чрез което това белтъчно вещество идва в едно съвместно действие с минерализиращите сили.
Такива са например силите съдържащи се в калция.
Това, което имаме предвид тук, показва нагледно образуването на черупката на мидата. Мидата трябва да се освободи от онова, което се крие в образуването на черупката, за да задържи белтъчното вещество и нейната свойственост. Нещо подобно съществува също при образува не черупката на яйцето. При мидата калциевото вещество бива отделено, за да не бъде включено в действието на белтъка. В човешкия организъм това включване трябва да стане.
към текста >>
182.
17. Познание на веществата като основа на познанието на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Един класически
пример
можем да намерим в мравчената киселина.
Един класически пример можем да намерим в мравчената киселина.
Тя се намира в тялото на мравките като едно разяждащо, предизвикващо възпаление вещество. Там тя се явява като един продукт на отделянето. Животинският организъм трябва да произвежда един такъв продукт, за да може да изпълнява по подходящ начин своята дейност. Животът лежи в отделящата дейност. Когато продуктът на отделянето е произведен, той няма вече никаква задача в организма.
към текста >>
Да вземем
пример
а на една прекалено силна менструация.
Защото внесеното от вън в организма минерално вещество трябва да бъде разградено там и да бъде съградено в една нова форма чрез собствените органически сили. Лечебното действие трябва да се състои в едно такова разграждане и съграждане. И това, което се получава, трябва да бъде в линията, че една недостатъчна собствена дейност на организма е поета от дейността на внесеното лечебно средство.
Да вземем примера на една прекалено силна менструация.
При нея е отслабена силата на азовия организъм. Тя е използува на едностранчиво в приготвянето на кръвта. От тази сила на азовия организъм остава много малко за абсорбиране на кръвта в организма. Пътят, в който трябва да вървят силите в организма, които сили клонят към неживото състояние, е твърде кратък, защото тези сили действуват твърде силно. Те се изчерпват на половината път.
към текста >>
183.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Ето за що и тук също има рано настъпване на менструацията, обаче при нея вместо възпаления се явяват само болки, които произхождат от едно дразнене на органите, на
пример
на ставите.
Слабостта на етерното тяло се показва също и в това, че във физическото тяло не стават овладени от етерното тяло чужди процеси, които се показват в урината като белтък, стъкловидни цилиндри и соли. Забележително е родството на тези болестни процеси с тези на сестрата на майката. Констатираното по отношение състава на частите на човешкото същество е почти същото. Слабо действуващото етерно тяло, от там и преобладаването на астралното тяло. Само че самото астрално тяло е по-слабо отколкото това на сестрата.
Ето за що и тук също има рано настъпване на менструацията, обаче при нея вместо възпаления се явяват само болки, които произхождат от едно дразнене на органите, например на ставите.
В ставите етерното тяло трябва да бъде особено дейно, ако жизнеността трябва да върви нормално. Ако дейността на етерното тяло е слаба, тогава дейността на физическото тяло става надделяваща, което тук се показва в подавания и артритис. Върху слабостта на астралното тяло, което действува много малко върху субективното усещане, сочи пристрастието към сладките яденета, които повишават усещането на астралното тяло. Ако освен това слабото астрално тяло е изтощено от живота през деня, ако слабостта се запазва, тогава болките се явяват по-силно. Пациентката се оплаква, че болките й се увеличават вечерно време.
към текста >>
То стана на
пример
по-послушно; а движенията, които по-рано правеше несръчно, сега ги изпълняваше по-сръчно.
При майката бе приложено повече последното лечение, понеже, намираща се с едно поколение по-горе, наследствените сили са действували по-малко при нея. Същото важи и за сестрата на майката. Още докато детето беше в клиниката можахме да констатираме, че то започна да се управлява по-лесно и доби едно по -добро душевно състояние.
То стана например по-послушно; а движенията, които по-рано правеше несръчно, сега ги изпълняваше по-сръчно.
По-късно неговата леля ни съобщи, че с детето беше станало една голяма промяна. То станало по-спокойно, намалели са многото безволеви движения; станало толкова сръчно, че можело само да играе; а в душевно отношение предишното своенравие е изчезнало.
към текста >>
184.
20. Типични лечебни средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Антимонът има извънредно силно родство с други тела, на
пример
със сярата.
Антимонът има извънредно силно родство с други тела, например със сярата.
С това той показва, че по лесен начин може да върви по същия път, който сярата изминава в организма, така например пътя към всички процеси на дишането. Едно друго свойство на антимона е неговата склонност да образува кристали под формата на храсти, на кичури. Чрез това той показва, че лесно следва определени силови излъчвания на околността на Земята. Това свойство изпъква още повече, когато антимонът е подложен на процеса на зайгеруване (кристализиране при изстиване). Чрез този процес той става фино-нишковиден.
към текста >>
С това той показва, че по лесен начин може да върви по същия път, който сярата изминава в организма, така на
пример
пътя към всички процеси на дишането.
Антимонът има извънредно силно родство с други тела, например със сярата.
С това той показва, че по лесен начин може да върви по същия път, който сярата изминава в организма, така например пътя към всички процеси на дишането.
Едно друго свойство на антимона е неговата склонност да образува кристали под формата на храсти, на кичури. Чрез това той показва, че лесно следва определени силови излъчвания на околността на Земята. Това свойство изпъква още повече, когато антимонът е подложен на процеса на зайгеруване (кристализиране при изстиване). Чрез този процес той става фино-нишковиден. И това се проявява още по-значително, когато антимонът е приведен в процеса на горене и се равива неговия бял дим.
към текста >>
При едно външно прилагане, като мехлеми и други подобни, той отслабва центрофугално действуващите сили на астралното тяло, които се изразяват на
пример
в образуването на екземи; при вътрешно прилагане той се противопоставя на центростремително действуващите сили, каквито при тифуса се проявяват много силно.
В посоката на тези сили действуват също онези на белтъка. Съдържащите се в белтъчния процес сили постоянно възпрепятствуват съсирването на кръвта. Да вземем случая на тифуса; тази болест се състои в едно преобладаване на албуминизиращите сили. Ако внесем в организма антимон във фина дозировка, ние действуваме срещу силите, които образуват тифуса. Обаче трябва да се има предвид, че действието на антимона е съвършено различна според това, дали той се употребява външно или вътрешно.
При едно външно прилагане, като мехлеми и други подобни, той отслабва центрофугално действуващите сили на астралното тяло, които се изразяват например в образуването на екземи; при вътрешно прилагане той се противопоставя на центростремително действуващите сили, каквито при тифуса се проявяват много силно.
към текста >>
Приложени както външно така и вътрешно с такива сокове се постига едно възбуждане на астралното тяло в посоката на етерното тяло; тяхното съдържание на минерални съставни части като на
пример
калий, калций и силициева киселина провежда същевременно една подкрепа от страна на азовия организъм (виж глава 17), така че се постига едно действително излечение на сенната треска.
Приложени както външно така и вътрешно с такива сокове се постига едно възбуждане на астралното тяло в посоката на етерното тяло; тяхното съдържание на минерални съставни части като например калий, калций и силициева киселина провежда същевременно една подкрепа от страна на азовия организъм (виж глава 17), така че се постига едно действително излечение на сенната треска.
По-големи подробности относно начина на употреба са дадени в упътването приложено към препарата.
към текста >>
185.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
И как можем да развием нашето мислене и съзнателна душа, следвайки неговия
пример
и да достигнем до истинско духовно познание и себепознание?
Защото това е връзката, която всеки, който чете тази книга, ще търси. А именно – каква е моята връзка с Рудолф Щайнер и как моят живот и съдба са били повлияни от срещата ми с Антропософията?
И как можем да развием нашето мислене и съзнателна душа, следвайки неговия пример и да достигнем до истинско духовно познание и себепознание?
към текста >>
186.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Дълго седях на
пример
над копирането на портрета на граф Сечени.
И рисуваше много. И двете неща силно ме привличаха към него. Прекарвах възможно най-дълго време с него. Особено му харесваше да рисува и още през деветата ми година ми даде да рисувам с въглен. Под негово ръководство трябваше да правя копия на картини.
Дълго седях например над копирането на портрета на граф Сечени.
към текста >>
Тогава той стигна до кулминацията на речта си с изречението: „Скъпи християни, внимавайте кой е враг на тази истина, на
пример
масонът и евреинът.“ С това за хората от селото притежателят на фабриката и търговецът на дрехи бяха авторитетно заклеймени.
И така, една неделя свещеникът държа енергична проповед, в която ставаше дума за значението на истинската моралност в човешкия живот и след това говорѝ образно за враговете на истината, така че да се подразбере ложата.
Тогава той стигна до кулминацията на речта си с изречението: „Скъпи християни, внимавайте кой е враг на тази истина, например масонът и евреинът.“ С това за хората от селото притежателят на фабриката и търговецът на дрехи бяха авторитетно заклеймени.
Особено много ми допадна енергията, с която беше произнесено това.
към текста >>
187.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Копнеех за хора, които да мога да следвам като
пример
за подражание.
Изпитвах една потребност, която силно владееше чувствата ми.
Копнеех за хора, които да мога да следвам като пример за подражание.
Сред учителите ми от първите два класа такива не се намериха.
към текста >>
Друго още поважно последствие за мен обаче беше, че в точността, с която любимият ми учител беше изложил материята, имах
пример
за математическото си мислене.
Друга статия в годишника на училището беше написана от него. Тя беше в областта на теорията на вероятностите и изчисляването на застраховки живот. Задълбочих се в тази статия, въпреки че и от нея все още не можех да разбера кой знае колко много. Но все пак скоро стигнах дотам да схващам смисъла на изчисляването на вероятността.
Друго още поважно последствие за мен обаче беше, че в точността, с която любимият ми учител беше изложил материята, имах пример за математическото си мислене.
Това позволи между този учител и мен да възникнат прекрасни отношения. Чувствах, че за мен е голямо щастие във всичките класове да имам този човек за учител по математика и физика.
към текста >>
Когато на
пример
говореше за същността на поетическите образи, усещах, че има нещо скрито на заден план.
Моите съчинения винаги се получаваха много дълги. Та нали по-късия вариант диктувах на съучениците си. На учителя му трябваше дълго време, за да ги прочете. Когато след зрелостния ни изпит, по време на тържеството по случай завършване на училище, за първи път седеше вече „по-спокойно“ с нас, учениците, той ми каза колко ми е бил ядосан заради дългите ми съчинения.Към това се прибави и още нещо. Имах чувството, че този учител внася в училище нещо, с което трябва да се справя.
Когато например говореше за същността на поетическите образи, усещах, че има нещо скрито на заден план.
След известно време успях да разбера какво е то. Той беше привърженик на философията на Хербарт. Самият той не споменаваше нищо за това. Но аз прозрях нещата. Така че си купих „Въведение във философията“ и „Психология“, написани от философската гледна точка на Хербарт.
към текста >>
188.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Много се радвах на
пример
на хербартианеца Роберт Цимерман.
В университета можех да посещавам и някои отделни лекции.
Много се радвах например на хербартианеца Роберт Цимерман.
Той изнасяше лекции по „Практическа философия“. Слушах една част от лекциите му, в която разглеждаше основните принципи на етиката. Редувах лекциите: един ден обикновено ходех при него, а на другия – при Франц Брентано, който по същото време четеше лекции по същия предмет. Но не можех да продължавам така много дълго време, тъй като пропусках много неща във Висшето техническо училище. Дълбоко ме впечатляваше фактът, че се запознавах с философията не просто от книгите, а че я чувах от устата на самите философи.
към текста >>
Благодарение на Шрьоер се научих да разбирам много конкретни
пример
и за красота.
Благодарение на Шрьоер се научих да разбирам много конкретни примери за красота.
Благодарение на Цимерман пък се запознах с една развита теория за красивото. Двата подхода не се съгласуваха добре помежду си. Шрьоер, интуитивната личност с известно омаловажаване на систематичния подход, в съзнанието ми стоеше до Цимерман, строго систематичния теоретик на красотата.
към текста >>
Така на
пример
той разглеждаше оптимизма и песимизма и говореше извънредно увлекателно за легитимността на издигането на научни хипотези.
За него Нютон беше връх във физическите изследвания. История на физиката той преподаваше в две части: първата от най-древни времена до Нютон, а втората – от Нютон до наши дни. Беше универсален мислител. От историческото разглеждане на проблемите на физиката той непрекъснато преминаваше към културноисторическите перспективи. В научните му лекции се появяваха дори и най-общи философски идеи.
Така например той разглеждаше оптимизма и песимизма и говореше извънредно увлекателно за легитимността на издигането на научни хипотези.
Неговото представяне на Кеплер и охарактеризиране на Юлиус Роберт Майер представляваха същински шедьоври на научното изложение.
към текста >>
189.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
През тук описвания период един спектакъл на „Тристан“ на
пример
, на който трябваше да придружавам един свой ученик, ми беше „скучен до смърт“.
Любовта ми към „чистата музика“ нарастваше през годините. Отвращението ми към „варварството“ на една „музика като израз“ ставаше все по-голямо. При това ми беше съдба да съм в обкръжението на хора, които почти без изключение бяха почитатели на Вагнер. Всичко това допринесе силно за факта, че много по-късно се борех със себе си с истинска неохота, за да стигна до разбиране на Вагнер, което очевидно беше нормалното човешко отношение към един толкова значителен културен феномен. Но тази борба спада към един по-късен етап от моя живот.
През тук описвания период един спектакъл на „Тристан“ например, на който трябваше да придружавам един свой ученик, ми беше „скучен до смърт“.
към текста >>
190.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Така на
пример
във Виена се появи един пруски офицер, който поради някаква причина е трябвало да напусне службата си в немската армия.
По това време външният ми живот не беше уреден така, че да мога наистина да стигна до подобни изследвания. Трябваше да давам частни уроци в най-различни области. „Педагогическите“ ситуации, в които се озовавах, бяха наистина многообразни.
Така например във Виена се появи един пруски офицер, който поради някаква причина е трябвало да напусне службата си в немската армия.
Той искаше да се подготви за постъпване в австрийската армия като инженерен офицер. По особено съдбовно стечение на обстоятелствата станах негов учител по математика и естествознание. Това „преподаване“ ми доставяше най-дълбоко удовлетворение. Защото моят „ученик“ се оказа изключително мил човек, който направо напираше за човешко общение с мен, след като бяхме приключили с въпросите на математиката и механиката, от които се нуждаеше за подготовката си. В други случаи, като например със завършили студенти, които се подготвяха за изпити за докторска степен, трябваше да преподавам математически и естественонаучни знания.
към текста >>
В други случаи, като на
пример
със завършили студенти, които се подготвяха за изпити за докторска степен, трябваше да преподавам математически и естественонаучни знания.
Така например във Виена се появи един пруски офицер, който поради някаква причина е трябвало да напусне службата си в немската армия. Той искаше да се подготви за постъпване в австрийската армия като инженерен офицер. По особено съдбовно стечение на обстоятелствата станах негов учител по математика и естествознание. Това „преподаване“ ми доставяше най-дълбоко удовлетворение. Защото моят „ученик“ се оказа изключително мил човек, който направо напираше за човешко общение с мен, след като бяхме приключили с въпросите на математиката и механиката, от които се нуждаеше за подготовката си.
В други случаи, като например със завършили студенти, които се подготвяха за изпити за докторска степен, трябваше да преподавам математически и естественонаучни знания.
към текста >>
Така на
пример
усвоих и „тайните“ на счетоводството, тъй като ми се беше предоставила възможност да давам уроци тъкмо в тази област.
Работата ми като частен учител, която по онова време ми предлагаше единствената възможност да се издържам, ме предпазваше от едностранчивост. Налагаше се сам да научавам много неща, за да мога после да ги преподавам.
Така например усвоих и „тайните“ на счетоводството, тъй като ми се беше предоставила възможност да давам уроци тъкмо в тази област.
към текста >>
191.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Когато на
пример
във Виена в един тесен кръг въведоха практиката на кремацията, той написа един „фейлетон“.
На тези вечери у Формей се запознах и с актрисата Вилборн – интересна личност с блестящ декламаторски глас. Човек можеше винаги с ново удоволствие да слуша „Тримата цигани“ на Ленау. Скоро стана така, че кръгът, който се беше образувал у Формей, започна понякога да се събира и при г-жа Вилборн. Но колко по-различно беше там. Тези, които в пасторския дом се държаха сериозно, тук ставаха весели и жизнерадостни и откликваха на хумора на Фридрих Шльогл, когато този „виенски народен поет“ четеше забавните си истории.
Когато например във Виена в един тесен кръг въведоха практиката на кремацията, той написа един „фейлетон“.
В него разказваше как един мъж, който обича жена си по малко „грубоват“ начин, всеки път, когато нещо не му харесва, ѝ подвиква: „Дърто, марш в крематориума! “ У Формей по този повод сигурно щяхме да чуем разсъждения от културно-исторически характер. У Вилборн се смеехме така, че чак столовете затрещяваха. Формей изглеждаше като светски мъж у Вилборн, а Вилборн у семейство Формей – като игуменка. Тук можеше да се проследи най-подробно способността на човека да се променя чак до изражението на лицето.
към текста >>
192.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Често в по-нататъшния си живот в благодарната ми памет пред духа ми се появяваше една или друга картина от тези преживявания, както на
пример
споменът за нашата разходка през величествените алпийски гори, по време на която Роза Майредер и аз говорехме за истинския смисъл на човешката свобода.
Това беше времето, по което „Философия на свободата“ придобиваше все по-определени форми в душата ми. Роза Майредер е личността, с която говорех най-много за тези форми в периода на създаване на моята книга. Тя ме освободи от част от вътрешната самота, в която живеех. Стремеше се към виждане на непосредствената човешка личност, а аз – към откровението на света, към което тази личност може да се стреми чрез посредничеството на разкриващото се пред духовния взор. Между двете съществуваха много мостове.
Често в по-нататъшния си живот в благодарната ми памет пред духа ми се появяваше една или друга картина от тези преживявания, както например споменът за нашата разходка през величествените алпийски гори, по време на която Роза Майредер и аз говорехме за истинския смисъл на човешката свобода.
към текста >>
193.
X. Философия на свободата
GA_28 Моят жизнен път
Указания за първото положение могат да се намерят достатъчно във „Философия на свободата“, на
пример
: „Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание.
В тази област изхождах не толкова от желанието да представя чисто духовния свят, в който човекът преживява моралните си интуиции, колкото от това да подчертая духовния характер на самите тези интуиции. Ако за мен беше важно първото, щях да започна главата „Нравственото въображение“ във „Философия на свободата“ по следния начин: „Свободният дух действа по свои импулси. Това са интуиции, които се изживяват от него извън природното битие в чисто духовния свят, без той да съзнава този духовен свят с обикновеното си съзнание.“ Но за мен тогава беше важно единствено да охарактеризирам чисто духовния характер на моралните интуиции. Затова обърнах внимание върху битието на тези интуиции в целостта на човешкия свят на идеите и съответно казах: „Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите.“* Който не отправи поглед към чисто духовния свят и следователно не би могъл да напише дори и първото изречение, не може да се застъпи изцяло и за второто.
Указания за първото положение могат да се намерят достатъчно във „Философия на свободата“, например: „Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание.
Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната сфера. Първоначално едно такова понятие не съдържа отношение към определени възприятия.“** Тук се имат предвид „сетивните възприятия“. Ако по това време възнамерявах да пиша за духовния свят, а не просто за духовния характер на моралните интуиции, трябваше да взема предвид противоположността между сетивно и духовно възприятие. Но за мен беше важно само да подчертая несетивния характер на моралните интуиции.
към текста >>
194.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
От нейния
пример
човек можеше да изучава великата майчина любов.
В семейството на това момче дълги години бях намерил нещо като дом, от който ходех и у други семейства, за да възпитавам и преподавам. Поради близките приятелски отношения с майката на момчето стана така, че изцяло споделях радостите и неволите на това семейство. В тази жена виждах рядко красива човешка душа. Тя беше напълно отдадена на грижата за развитието и съдбата на четирите ѝ момчета.
От нейния пример човек можеше да изучава великата майчина любов.
Съвместната работа с нея в областта на възпитанието придаваше на живота прекрасно съдържание. Тя имаше музикален талант и с въодушевление се занимаваше с музика. Отчасти сама провеждаше упражненията по музика с нейните синове, докато бяха малки. С мен разговаряше обстойно по най-разнообразни житейски проблеми, отнасяйки се към всичко с разбиране и дълбок интерес. Тя проявяваше голямо внимание и към моите научни и други работи.
към текста >>
195.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Пример
за това е „прарастението“.
Този въпрос стоеше на заден план, когато в началото на 1891 г. дадох израз на впечатленията си от Гьотевото естествознание (в кратката статия „За обогатяването на нашите възгледи благодарение на публикуването на естественонаучните съчинения на Гьоте от Гьотевия архив“ в том XII на „Гьотевия годишник“ с такива думи: „За повечето хора е невъзможно да си представят, че нещо, за чието проявление са необходими съвършено субективни условия, може да има обективно значение и същност.
Пример за това е „прарастението“.
То представлява същностното, обективно съдържащо се във всички растения. Но за да получи то проявено битие, човешкият дух е този, който трябва да го построи свободно.“ Или по-нататък:
към текста >>
Когато описваше някоя отделна личност, на
пример
Микеланджело, Рафаело, Гьоте или Омир, той винаги ги изобразяваше на фона на такива обзори.
Херман Грим имаше особената дарба да обзира по-големи или по-малки епохи от духовната история и да разказва за тях в точна и одухотворена епиграмна форма.
Когато описваше някоя отделна личност, например Микеланджело, Рафаело, Гьоте или Омир, той винаги ги изобразяваше на фона на такива обзори.
Често препрочитах една от неговите статии, в която дава особено точна обзорна характеристика на такива епохи като елинистическата, римската и Средновековието. Той цял беше откровението на един единен стил. Когато отсичаше красивите си фрази в устната реч, имах усещането, че точно такива фрази могат да се срещнат и в която и да е от статиите му, а когато след запознанството ми с него четях някоя негова статия, ми се струваше, че го чувам как говори. Той не си позволяваше никаква небрежност в устната реч, а имаше чувството, че в художествено-литературното изложение човек трябва да остане същият, какъвто е и в ежедневния живот. Но в ежедневния живот Херман Грим не беше като другите хора.
към текста >>
196.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
Винаги ми е било трудно да втълпя на паметта си такива данни от външния свят, каквито на
пример
е необходимо човек да асимилира в областта на науката.
Светогледите, които ми се откриваха, за мен бяха част от външния живот. И бях принуден да почувствам колко малко, по същество, съм живял във външния свят досега. Когато се оттеглях от оживеното общуване, всеки път изведнъж осъзнавах, че дотогава единствено близък ми е бил духовният свят, който виждах с вътрешния си взор. С този свят можех лесно да вляза във връзка. И мислите ми по това време често отиваха по посока на това да казвам сам на себе си колко труден ми е бил пътят през сетивата към външния свят през цялото ми детство и младост.
Винаги ми е било трудно да втълпя на паметта си такива данни от външния свят, каквито например е необходимо човек да асимилира в областта на науката.
Трябваше много дълго да разглеждам даден природен обект, за да запомня как се нарича той, към кой научен клас принадлежи и т.н. Дори мога да кажа, че в сетивния свят за мен имаше нещо сянкообразно. Той преминаваше пред душата ми в образи, докато спойката ми с духовния свят носеше напълно реален характер.
към текста >>
Водех на
пример
безброй разговори с Ото Харнак, остроумния автор на книгата „Гьоте в периода на неговата зрялост“, който по това време много често идваше във Ваймар, понеже работеше върху Гьотевите студии за изкуството.
Водех например безброй разговори с Ото Харнак, остроумния автор на книгата „Гьоте в периода на неговата зрялост“, който по това време много често идваше във Ваймар, понеже работеше върху Гьотевите студии за изкуството.
Мъжът, който по-късно бе въвлечен в разтърсваща житейска трагедия, ми беше истински симпатичен. Когато говорех с него, можех изцяло да бъда Ото Харнак. Възприемах мислите му, вживявах се в тях – в посочения смисъл – като на гости, но все пак „като вкъщи“. Изобщо не си и помислях да го помоля да ме посети. Той можеше да живее само при себе си.
към текста >>
Така трябваше да подходя на
пример
към Ницше, както и към Хекел.
Така трябваше да подходя например към Ницше, както и към Хекел.
Ницше, така го чувствах, фотографира света от такава гледна точка, към която е привлечено едно дълбоко развито човешко същество през втората половина на деветнадесети век, ако е могло да живее единствено от духовното съдържание на тази епоха, ако в неговото съзнание не е могло да проникне съзерцанието на духа, но чиято воля подсъзнателно, с необичайна сила го е привличала към него. Така оживяваше в душата ми образът на Ницше. В него виждах личността, която не вижда духа, в която обаче духът несъзнавано въстава срещу бездуховните възгледи на времето.
към текста >>
197.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Това изпитаха всички, на
пример
актьорите, които водеха борба в стремежа си да изработят стил на
пример
за „Нора“.
Тази „артистическа уютност“ започна да се усеща, когато тук проникна духът на Ибсен и други новатори.
Това изпитаха всички, например актьорите, които водеха борба в стремежа си да изработят стил например за „Нора“.
Такова търсене, каквото можеше да се забележи тук, се случва само там, където благодарение на приемствеността на старите сценични традиции е много трудно да се изрази това, което изхожда от писателите, идващи не от сцената – като Шилер, а от живота – като Ибсен.
към текста >>
На един от тези музикални фестивали на
пример
можеше да се види Малер като диригент в началото на творческия му път.
С радост си спомням за изпълненията на Вагнеровите музикални драми, на които присъствах във Ваймар. Директорът на театъра фон Бронсарт се отнасяше с особено разбиране и отдаденост именно към тази форма на театралното изкуство. Гласът на Хайнрих Целер беше много подходящ за музикална драма. Забележителен талант като певица имаше и г-жа Агнес Ставенхаген, съпруга на пианиста Бернхард Ставенхаген, който също за известно време беше диригент в театъра. Периодично организираните музикални фестивали водеха във Ваймар творците, представители на епохата, и техните творби.
На един от тези музикални фестивали например можеше да се види Малер като диригент в началото на творческия му път.
Незаличимо беше впечатлението от начина, по който той използваше диригентската си палка, разкривайки музиката не в протичането на формите, а като преживяване на нещо свръхсетивно, скрито между тях. Всички тези ваймарски събития, ставащи пред моята душа, се случваха сякаш напълно независимо от мен, но всъщност бяха дълбоко свързани с моя живот. Защото това бяха събития и обстоятелства, които преживявах като нещо, имащо непосредствено отношение към мен. Покъсно, когато срещнех някоя личност или нейно произведение, чиито първи стъпки бях съпреживял във Ваймар, често с благодарност си спомнях за ваймарския период, през който се научих да разбирам толкова много, тъй като там се случваха много неща в стадия на тяхното зараждане. По онова време във Ваймар се проникнах от стремеж към изкуството така, че за много неща си изработих собствени съждения, които често бяха в разрез с тези на другите.
към текста >>
Той знае, че материализмът на
пример
не може да бъде нищо друго освен поглед върху света от тази гледна точка, от която той се разкрива в материалните явления.
Това съждение поставя пред душата граници пред свръхсетивния свят. В него не съществуват същества и процеси, даващи повод за такова „или-или“. По отношение на свръхсетивното следва да сме многостранни. Трябва да се учим не само теоретично, а да си изградим навика да възприемаме всичко в глъбините на душевния си живот, да разглеждаме всичко от най-разнообразни гледни точки. Такива „гледни точки“ като материализъм, реализъм, идеализъм, спиритуализъм, каквито се развиват в обширни теории от абстрактно ориентирани личности във физическия свят, за да се придаде значение на тези неща, не представляват никакъв интерес за познавача на свръхсетивното.
Той знае, че материализмът например не може да бъде нищо друго освен поглед върху света от тази гледна точка, от която той се разкрива в материалните явления.
към текста >>
198.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Фрезениус показа това по онова време с един
пример
, който силно ме заинтригува.
Фрезениус показа това по онова време с един пример, който силно ме заинтригува.
Ние често бяхме обсъждали тази проблематика, преди той да публикува мислите си относно нея в един кратък, но съдържателен очерк в „Гьотевия годишник“. До това откритие на Фрезениус всички, които се бяха занимавали с обяснението на Гьотевия „Фауст“, не разбираха правилно едно изказване на Гьоте, което той беше направил пет дни преди смъртта си пред Вилхелм фон Хумболт. „Концепцията за „Фауст“ – казал Гьоте – ми беше ясна преди повече от шестдесет години, още в младостта ми от самото начало, затова пък по-нататъшното развитие не виждах в чак такива подробности.“ Тълкувателите приемаха това „от самото начало“ така, сякаш Гьоте от самото начало е имал идея или план за цялата драма на Фауст, в която после повече или по-малко е разработил подробностите. Също и любимият ми учител и приятел, Карл Юлиус Шрьоер, беше на това мнение.
към текста >>
Той казва на
пример
, че е прочел дадена книга „от самото начало“, а останалото не е чел.
Нека помислим, че ако това беше вярно, в Гьотевия „Фауст“ щяхме да имаме пред себе си произведение, което Гьоте е замислил в основни линии още като млад. Би трябвало да приемем, че изхождайки от една обща идея, за душевното естество на Гьоте е било възможно да работи така, че тази работа да може да продължи шестдесет години при непоколебимост на самата идея. Че това не е така, показа откритието на Фрезениус по напълно неопровержим начин. Той изложи, че Гьоте никога не използва думите „от самото начало“ в смисъла, който им приписват тълкувателите.
Той казва например, че е прочел дадена книга „от самото начало“, а останалото не е чел.
Той използва думите „от самото начало“ единствено в пространствен смисъл. С това се доказа, че всички тълкуватели на „Фауст“ не са прави и че Гьоте не е говорил за съществуващ „от самото начало“ план на „Фауст“, а единствено, че в младостта му са му били ясни само първите части и че тук-там е бил разработил по нещо от следващите.
към текста >>
199.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Това действаше благотворно дори само поради причината, че човек невинаги осъзнава, че актьорското изкуство, подобно на
пример
на музиката, трябва да се основава на някои обективни художествени предпоставки.
Запознах се с актьора Нойфер още докато беше ангажиран във Ваймарския театър. У него най-напред оцених сериозността и строгостта, с която се отнася към своята професия. Той не допускаше в съжденията му за сценичното изкуство да се появи нищо дилетантско.
Това действаше благотворно дори само поради причината, че човек невинаги осъзнава, че актьорското изкуство, подобно например на музиката, трябва да се основава на някои обективни художествени предпоставки.
Нойфер се ожени за сестрата на пианиста и композитора Бернхард Ставенхаген. Бях представен в неговия дом. Така същевременно бях приет приятелски и в дома на родителите на г-жа Нойфер и на тези на Бернхард Ставенхаген. Г-жа Нойфер е дама, която излъчва атмосфера на духовност над всичко, намиращо се в нейното обкръжение. Нейните съждения, изхождащи от дълбоките пластове на душата ѝ, оживяваха по чудесен начин непринудените беседи, получаващи се в този дом.
към текста >>
Така на
пример
, когато говореше за Георг Брандес, той ставаше хаплив, сатиричен, напълно унищожителен.
За неговата душа имаше нещо привлекателно в начина, по който човек „е“ във Ваймар. Той беше много ярко изразена личност. Във философията беше привърженик на Размус Нилсен. Благодарение на този философ, последовател на Хегел, Рудолф Шмит разбираше прекрасно немската идеалистическа философия. Така че Шмит беше еднакво рязък както в положителните, така и в отрицателните си съждения.
Така например, когато говореше за Георг Брандес, той ставаше хаплив, сатиричен, напълно унищожителен.
Когато човек се разкрива в широка област на чувствата, включително антипатия, в това има някакъв нюанс на художественост. Тези прояви не можаха да ми направят някакво друго впечатление, освен художествено. Защото бях чел много неща от Георг Брандес. Особено ме интригуваше това, което беше писал по много остроумен начин за духовните течения на европейските народи и което свидетелстваше за широкия му кръгозор и знания. Писаното от Рудолф Шмит носеше оттенъка на субективно истинното и пленяваше благодарение на самия характер на този поет.
към текста >>
(Мнозина на
пример
намираха, че е трябвало да систематизирам геолого-минералогическите съчинения по друг начин, за да може от тяхното съдържание да се види „отношението на Гьоте към геологията“.
Така че тъкмо тази част от Гьотевите съчинения, коя то подготвих за Ваймарското издание, не стана нищо друго освен документ за светогледа на Гьоте, какъвто се разкрива в изследванията му на природата. Как този светоглед хвърля специфичната си светлина върху ботаниката, геологията и т.н., това трябваше да бъде изтъкнато.
(Мнозина например намираха, че е трябвало да систематизирам геолого-минералогическите съчинения по друг начин, за да може от тяхното съдържание да се види „отношението на Гьоте към геологията“.
Обаче ако бяха прочели казаното от мен относно систематизирането на Гьотевите съчинения в тази област в уводите ми към изданието на „Немска национална литература“ на Кюршнер, нямаше да възникне никакво съмнение, че никога не бих се съгласил с гледната точка, предявявана от моите критици. Във Ваймар можеха да знаят за това, когато ми поръчаха работата върху изданието. Защото преди да ми я предложат във Ваймар, в изданието на Кюршнер вече се беше появило всичко, характеризиращо моята гледна точка. И ми я възложиха с пълно знание за това обстоятелство. Никога няма да започна да отричам, че някои особености на моята преработка на Ваймарското издание могат да бъдат сметнати за грешка от „специалистите“.
към текста >>
200.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Но тази противоположност не възприемах като нещо, което чрез някакъв философски ход на мисълта следва да води на
пример
към „монизъм“ за уравновесяване.
Такива се представяха пред душата ми духовният и сетивният свят в пълната им противоположност.
Но тази противоположност не възприемах като нещо, което чрез някакъв философски ход на мисълта следва да води например към „монизъм“ за уравновесяване.
В много по-голяма степен усещах, че да се намираш с душата си изцяло в тази противоположност се равнява на това „да разбираш живота“. Там, където противоположностите се изживяват като уравновесени, цари безжизненост, смърт. Там, където има живот, действа неуравновесената противоположност. Самият живот представлява непрекъснато преодоляване, но същевременно и ново създаване на противоположности.
към текста >>
Ако се преживява на
пример
„Аз-а“ на човека като негова изконна вътрешна същност, в съзерцаващото преживяване той знае, че този „Аз“ е съществувал преди живота във физическото тяло и ще съществува и след него.
Не беше така, ако се свържех със същества или процеси от духовния свят чрез идеално-духовно познание. Тук във всяко отделно съзерцание настъпва непосредствено преживяване, че възприемаемото съществува, независимо от продължителността на неговото съзерцание.
Ако се преживява например „Аз-а“ на човека като негова изконна вътрешна същност, в съзерцаващото преживяване той знае, че този „Аз“ е съществувал преди живота във физическото тяло и ще съществува и след него.
Това, което се преживява по този начин в „Аз-а“, се открива непосредствено така, както розата разкрива своя червен цвят в непосредственото възприятие.
към текста >>
201.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
Обликът на „Свободното литературно общество“ се определеше и от това, че то трябваше да образува нещо като противоположен полюс на „Литературното общество“, в което тон даваха такива личности като на
пример
Шпилхаген.
Така имах читателския кръг на „Списанието“, в чиито духовни потребности трябваше да намеря своя път. В „Свободното литературно общество“ имаше членове, които очакваха точно такива неща, тъй като досега им бяха предлагани точно определени неща. Във всеки случай те не очакваха това, което бих желал да им дам от най-съкровената си същност.
Обликът на „Свободното литературно общество“ се определеше и от това, че то трябваше да образува нещо като противоположен полюс на „Литературното общество“, в което тон даваха такива личности като например Шпилхаген.
към текста >>
Колко щеше да ми е приятно на
пример
по-често да посещавам Едуард фон Хартман!
От една страна, това ми донесе голямо огорчение, защото ми попречи да потърся тези хора, с които още във Ваймар бяха възникнали прекрасни отношения, и да се сближа с тях.
Колко щеше да ми е приятно например по-често да посещавам Едуард фон Хартман!
към текста >>
Като на
пример
в „Таруб, знаменитата багдадска готвачка“.
За Паул Шеербарт беше свойствен един нетърсещ яснота душевен стремеж към духовното. Идващото от благоразумието, така си казваше този „фантазьор“, не може да достигне до духовните региони. Затова, за да изрази духа, човек не трябва да е благоразумен. Но Шеербарт не правеше и стъпката от фантастиката към фантазията. И така той пишеше, изхождайки от дух, който беше интересен, но си оставаше фиксиран в дивата фантастика, дух, в който цели космически светове проблясват и искрят като рамка за разкази, окарикатуряващи духовната област и все пак съдържащи възвишени човешки преживявания.
Като например в „Таруб, знаменитата багдадска готвачка“.
към текста >>
202.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
Като на
пример
в статията „Един виенски поет“.
Това може да се види ясно също и от статиите и от фрагментите от лекции, които съм написал. Нужно е само на отделните материалистически звучащи места да се противопоставят някои други, в които говоря за духовното, за вечното.
Като например в статията „Един виенски поет“.
В нея казвам за Петер Алтенберг: „Това, което интересува най-много човека, който се задълбочава във вечната световна хармония, му се струва чуждо... В погледа на Алтенберг не прониква никаква светлина от вечните идеи...“ („Списанието“ от 17 юли 1897 г.). А че с „вечната световна хармония“ не може да се има предвид нещо механично-материално, става ясно от изявленията ми в статията за Рудолф Хайденхайн (от 6 ноември 1897 г.): „Нашето възприятие на природата ясно се стреми към целта да обясни живота на организмите съгласно същите закони, според които трябва да бъдат обяснени и явленията от неживата природа. В животинските и растителните тела се търси механическа, физическа и химическа закономерност. Същият вид закони, които управляват една машина, само че в безкрайно по-сложна и трудно разпознаваема форма, трябва да са дейни и в организма. Нищо не е необходимо да се добавя към тези закони, за да бъде направен възможен феноменът, който наричаме живот... Механистичното разбиране за явленията в живота завоюва все по-голямо пространство.
към текста >>
203.
XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма
GA_28 Моят жизнен път
А Щирнер е
пример
за развитието на човека из индивидуално-личната воля.
Хегел е изцяло човек на мисълта, който във вътрешното си развитие се стреми към мислене, което същевременно все повече се задълбочава и в задълбочаването си се разширява към все по-обширни хоризонти. Това мислене в своето задълбочаване и разширяване в края на краищата трябва да стане едно цяло с мисленето на мировия дух, който обхваща цялото мирово съдържание.
А Щирнер е пример за развитието на човека из индивидуално-личната воля.
Всичко, което възниква в човечеството, се намира единствено в паралелното съществуване на отделните личности.
към текста >>
204.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Във връзка с това от мен се изтръгна мисълта: „Въпреки всички тези и някои други постижения, на
пример
в областта на изкуството, по-проницателният човек все пак не може да се радва истински на съдържателността на нашето време.
Във връзка с това от мен се изтръгна мисълта: „Въпреки всички тези и някои други постижения, например в областта на изкуството, по-проницателният човек все пак не може да се радва истински на съдържателността на нашето време.
Нашите най-висши духовни потребности жадуват за нещо, което нашата съвременност предоставя едва в оскъдна степен.“ А с оглед на празнотата на тогавашната съвременна култура поглеждах назад към епохата на схоластиката, в която духовете, поне в понятия, все още са живеели в съгласие с духа. „Не трябва да се учудваме, ако по отношение на такива явления някои духове с по-дълбоки духовни потребности намират за по-удовлетворителни гордите мисловни построения на схоластиката в сравнение с идейното съдържание на собственото ни време. Ото Вилман написа забележителната книга „История на идеализма“, в която се изявява като панегирист на светогледа на миналия век. Трябва да признаем, че човешкият дух копнее за онова гордо, всеобхватно озарение на мисълта, което човешкото знание изпитва във философските системи на схоластиката.“ „Обезсърчеността е характерен признак на духовния живот в края на стария и началото на новия век. Тя помрачава радостта ни от постиженията на неотдавна отминалите времена.“
към текста >>
205.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Това не би ни изглеждало толкова парадоксално, ако помислим върху следното: Да вземем мъртвата материя, един планински кристал на
пример
.
Това не би ни изглеждало толкова парадоксално, ако помислим върху следното: Да вземем мъртвата материя, един планински кристал например.
Той има правилна форма. Ако се разруши, от неговата форма не остава нищо, което да пребъде, което да може да премине в други планински кристали. Новият кристал не получава нищо от неговата форма. Изкачим ли се от минералния към растителния свят, ще стане ясно, че по този начин, от същия закон за планинския кристал не може да възникне едно растение. Едно растение може да възникне само ако произлезе от предшестващо растение.
към текста >>
Днес изгарянето вече не е на мода; но ако днес някой заяви някоя нова истина, ако на
пример
поиска да сведе душевно-духовното до душевно-духовно, макар и да не бъде изгорен, ще бъде смятан за глупак.
Съпротивата, с която това учение ще се сблъска и с която ще трябва да свикне, ще бъде преодоляна, точно както бяха преодолени мненията на учените от миналите столетия, че живата материя може да възникне от мъртва материя. Чак до 17 век учени и неуки не са се и съмнявали, че от обикновени, неодушевени обекти биха могли да се развият не само нисши животински видове, но и дъждовни червеи, дори че от обикновена речна тиня могат да се родят риби. Първият, който застъпи по енергичен начин становището, че жива материя може да произлезе само от жива материя, бе големият италиански естествоизпитател Франческо Реди, 1627-1697, който показа, че живата материя се свежда само до жива материя. Това е закон, който е само предвестник на един друг закон: че душевно-духовното може да произлезе само от нещо душевно-духовно. Заради учението си Реди е бил атакуван и само с големи усилия е избегнал съдбата на Джордано Бруно, 1548-1600.
Днес изгарянето вече не е на мода; но ако днес някой заяви някоя нова истина, ако например поиска да сведе душевно-духовното до душевно-духовно, макар и да не бъде изгорен, ще бъде смятан за глупак.
Ще дойде време, когато ще се смята за безсмислица твърдението, че човек живее само веднъж, че няма нищо трайно, което да се съчетава с наследствените белези.
към текста >>
На
пример
в семейства на музиканти се унаследява музикалният талант и прочие; и всичко това трябва да бъде опората на учението за наследствеността.
Важно е да спомена това, понеже в действителност нашето съвремие не е много склонно да приеме тази вътрешна същностна сърцевина, да гледа на идеята за прераждането като на нещо повече от една фантасмагорична мисъл. Днес тази идея се обявява за алогична и човек чува материалистично мислещите да възразяват отново и отново: Всичко у човека е получено чрез унаследяването. Само погледнете прадедите, и ще откриете, как тази или онази черта, тази или онази особеност се проявява у този или онзи прародител, как можем да обясним всички отделни черти и качества, като проследим наличието им у прародителите. На тези факти се спира и Духовната Наука и то не веднъж.
Например в семейства на музиканти се унаследява музикалният талант и прочие; и всичко това трябва да бъде опората на учението за наследствеността.
Дори се постулира законът: рядко геният се проявява в началото на една генерация; геният идва в края на наследствената линия. И това трябва да бъде доказателството, че геният се предава по наследство. При това се изхожда от становището: този и този човек има едно определено качество, той е гений. Връщат се към специфичните качества на гения, търсят в миналото у прадедите му, намират у някой прародител признак за същото качество, избират оттук и оттам, при един откриват едно качество, при друг друго и така нататък и после показват, как в крайна сметка те са се слели у гения, който се е родил в края на наследствената линия и от това заключават, че геният се предава по наследство. За мислещия праволинейно логично, това може да докаже най-много противното.
към текста >>
Всеки минерален природен продукт, един кристал на
пример
, е така устроен, че се запазва чрез самия себе си, чрез силите на собствената си субстанция.
Това следващо звено на човешката природа - в Духовната Наука то се нарича етерно или жизнено тяло, а бихме могли да го наречем също и жлезисто тяло - вече не е видимо за нашето външно зрение, също както цветовете за слепия по рождение. То обаче е налице, реално осезаемо за това, което Гьоте нарича очите на Духа и дори е по-действително от външното физическо тяло, защото то е строителят, ваятелят на физическото тяло. Това етерно или жизнено тяло през цялото време между раждането и смъртта води една постоянна борба срещу разпадането на физическото тяло.
Всеки минерален природен продукт, един кристал например, е така устроен, че се запазва чрез самия себе си, чрез силите на собствената си субстанция.
Не така стоят нещата с физическото тяло на едно живо същество: В него физическите сили действат така, че разрушават формата на живот, както това може да се наблюдава след смъртта, когато физическите сили разрушават формата на живот. Тъкмо за да предотврати това разрушаване по време на живота, тъкмо срещу това, физическото тяло да следва физическите и химически сили и закони, се бори непрестанно етерното или жизненото тяло.
към текста >>
физическо-сетивният израз на астралното тяло е на
пример
наред с други неща и нервната система на човека.
Онова, което виждаме физически и което разумът, свързан с физическите сетива, може да познае, е само израз на тези четири звена на човешката същност. Така изразът на Аза, на същинския носител на Аза, е кръвта в нейния кръговрат. Този „специален сок" е изразът на Аза.
физическо-сетивният израз на астралното тяло е например наред с други неща и нервната система на човека.
Изразът на етерното тяло или част от неговия израз имаме в системата на жлезите, а физическото тяло се изразява в сетивните органи.
към текста >>
Можете да намерите хиляди
пример
и в живота, един такъв
пример
от духовната история е философът Йохан Готлиб Фихте, големият немски холерик.
Но поради това, че на растежа на Аза и неговите кръвни сили нещо се противопоставя, равновесието между богатството и пъстротата на растежа се запазва. Следователно, когато Азът вземе превес, той може да задържи растежа. Тогава той буквално задържа другите звена на човека в техния растеж, не признава правото на астралното и етерното тяло. Съвсем осезаемо ще различите в холеричния темперамент, във външния вид, във всичко, което изпъква външно, израза на това, което е активно във вътрешността, израза на същинската дълбока вътрешна и силна природа на човека, на съсредоточения в себе си Аз. Холериците се отличават по правило с това, че сякаш са с потиснат растеж.
Можете да намерите хиляди примери в живота, един такъв пример от духовната история е философът Йохан Готлиб Фихте, големият немски холерик.
Още на външен вид той се откроява като такъв. Фихте е изглеждал на външен вид като с потиснат растеж. С това той ясно е издавал, че другите звена са били потискани поради превеса на Аза. Не астралното тяло със своята градивна способност е преобладаващото, а преобладава Азът, усмирителят, ограничителят на градивните сили. Оттук - по правило - при тези силни, ярки волеви натури, при които Азът слага юзди на свободните градивни сили на астралното тяло, се наблюдава ниска, стегната фигура.
към текста >>
Да вземем един друг класически
пример
за холерик: Наполеон, „малкия генерал", който е останал толкова нисък, защото Азът е потискал другите звена.
Още на външен вид той се откроява като такъв. Фихте е изглеждал на външен вид като с потиснат растеж. С това той ясно е издавал, че другите звена са били потискани поради превеса на Аза. Не астралното тяло със своята градивна способност е преобладаващото, а преобладава Азът, усмирителят, ограничителят на градивните сили. Оттук - по правило - при тези силни, ярки волеви натури, при които Азът слага юзди на свободните градивни сили на астралното тяло, се наблюдава ниска, стегната фигура.
Да вземем един друг класически пример за холерик: Наполеон, „малкия генерал", който е останал толкова нисък, защото Азът е потискал другите звена.
Това е типът на потиснатия растеж при холерика. При него можем да видим как тази сила на Аза действа от Духа, така че вътрешната същност на човека известява за себе си чрез външния вид. Разгледайте физиономията на холерика! Сравнете го с флегматика! Колко размити са чертите му; колко невярно ще е да кажете, че онази форма на челото би била подходяща за холерика.
към текста >>
Тя се изразява на
пример
в стройните, гъвкави мускули.
То ще направи и външния образ на човека толкова подвижен, колкото е възможно. Да, ние можем да познаем цялата външна физиономия, трайния облик, както и жестовете като израз на подвижното, пъргаво и плавно астрално тяло. Астралното тяло притежава склонността да образува, да оформя. Вътрешното избива навън; затова сангвиничният човек е строен и гъвкав. Дори в стройната фигура, в строежа на костите прозира вътрешната подвижност на астралното тяло в цялостния човек.
Тя се изразява например в стройните, гъвкави мускули.
Тя може да се види още във външния вид на човека. Дори и лишеният от ясновидски способности може да разбере, виждайки човека в гръб, дали той е сангвиник или холерик. За това не е нужно човек да е антропософ. Когато видите холерика да ходи, може да наблюдавате как той поставя всеки път крак така, сякаш при всяка стъпка иска не просто да докосне земята, а като че ли крака му трябва да потъне още навътре в нея. При сангвиника, обратно, имаме лека, пружинираща походка.
към текста >>
По този начин могат да бъдат приведени като
пример
и редица белези, при които темпераментът прозира във външността.
По този начин могат да бъдат приведени като примери редица белези, при които темпераментът прозира във външността.
Ние се научаваме да разбираме посредством четворната човешка природа тъкмо тази душевна загадка на темпераментите. И наистина, ние сме наследили знанието за четирите темперамента от едно дълбоко древно познание за човешката природа. Когато схванем по този начин човешката природа и разберем, че външното е само израз на духовното, се научаваме да разбираме човека в неговата цялост чак до последната външна проява; човекът в неговото цялостно развитие и се научаваме да разбираме, какво трябва да направим спрямо нас самите и спрямо детето по отношение на темперамента. При възпитанието трябва да се обръща особено внимание на това, какъв темперамент ще се оформи. За житейската мъдрост, както и за педагогиката, е крайно необходимо едно действително пълнокръвно познаване на естеството на темпераментите, от което и двете биха спечелили безкрайно много.
към текста >>
Наполеон на
пример
е имал много от флегматика в себе си, макар че е бил холерик.
Изложих Ви основните типове темпераменти. Така чисти те разбира се не се срещат толкова често в живота. Всеки човек притежава основния тон на един темперамент и заедно с него има и по нещо от другите.
Наполеон например е имал много от флегматика в себе си, макар че е бил холерик.
От това дали владеем практически живота, зависи умението ни да позволим върху душата ни да въздейства онова, което се изразява физически.
към текста >>
Важно е за възпитаващия да може да си каже: Какво ще направиш на
пример
при едно сангвинично дете?
Ако имаме предвид всичко това, ще видим, че в направляването и ръководенето на темпераментите се крие една неимоверно важна задача на житейската практика.
Важно е за възпитаващия да може да си каже: Какво ще направиш например при едно сангвинично дете?
- Тук човек трябва да се опита, изхождайки от познанието за цялата същност на сангвиничния темперамент, да се научи как да постъпи, как да се държи. Ако трябва да говорим за възпитанието на детето във връзка с други гледни точки, тогава също ще е необходимо да се спрем специално на въпроса за темперамента при възпитанието на детето. Но за да се ръководи темперамента, трябва да се спазва основният принцип, че винаги трябва да се разчита на това, което е налице, а не на онова, което го няма.
към текста >>
Ако на
пример
холеричният темперамент се изразява толкова силно в нас, че започва да ни пречи, тогава трябва да оставим тази намираща се в нас сила да се прояви на воля, като търсим такива неща, в които в известно отношение да пречупим нашата сила, които не водят нашите сили наникъде, и то в такива неща, които са незначителни, маловажни.
При самовъзпитанието може да използваме същия метод; винаги трябва да оставяме нашите налични предразположения и сили да се проявят, и не бива да ги потискаме изкуствено.
Ако например холеричният темперамент се изразява толкова силно в нас, че започва да ни пречи, тогава трябва да оставим тази намираща се в нас сила да се прояви на воля, като търсим такива неща, в които в известно отношение да пречупим нашата сила, които не водят нашите сили наникъде, и то в такива неща, които са незначителни, маловажни.
Ако пък сме меланхолици, ще направим добре, ако открием външно оправдани болки и мъки в живота, за да имаме възможност да изживеем нашата меланхолия във външния свят; тогава ще постигнем нужния баланс.
към текста >>
Хората обаче, които се наричат реалисти, вярват на
пример
, че най-доброто за един меланхолик е точно обратното на това, което му е необходимо.
Така човек разчита на това, което е налице, а не на това, което изобщо не съществува.
Хората обаче, които се наричат реалисти, вярват например, че най-доброто за един меланхолик е точно обратното на това, което му е необходимо.
Който обаче мисли наистина реалистично, се опира на това, което вече е налице в него.
към текста >>
206.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Думичката „Аз" - както е на
пример
в немския език - е име, което се различава от всички други имена.
Човешката природа има и четвърти елемент, който е специфичен само за човека. Той е носител на човешкият Аз.
Думичката „Аз" - както е например в немския език - е име, което се различава от всички други имена.
Който правилно се замисли за природата на това име, си отваря същевременно и достъп за опознаване на човешката същност. Всяко друго име може да се употреби за съответния предмет от всички хора. Всяка маса може да бъде наречена „маса", всеки стол - „стол". При името „Аз" това е невъзможно. То не може да бъде употребено от никого за означаване на някого другиго.
към текста >>
Те са подражание и
пример
.
Има две вълшебни думи, които разкриват, как детето встъпва в контакт с обкръжението си.
Те са подражание и пример.
Гръцкият философ Аристотел е нарекъл човека най-подражателното животно. За никоя друга възраст тази сентенция не важи толкова много, колкото за детската до смяната на зъбите. Детето подражава на всичко, което става в обкръжаващата го действителност, и в подражанието физическите органи придобиват формите, които се запазват. „Физическото обкръжение" трябва да се приема в най-широк смисъл. Към него се отнасят не само осезаемо възприемаемия свят, а и всичко, което се отразява в обкръжението, което може да въздействува върху духовните сили на детето.
към текста >>
Един
пример
ще покаже най-добре, за какво става дума.
Както мускулите на ръката стават силни, само ако извършват необходимата работа, така и мозъкът и другите органи на човешкото физическо тяло биват насочвани правилно, само ако получават правилните впечатления от обкръжаващата ги среда.
Един пример ще покаже най-добре, за какво става дума.
Можем да направим на детето кукла като сгънем стара салфетка, от двата края направим краката, от другите два върха - ръцете, от един възел - главата и после нарисуваме очи, нос и уста. Може и да купим една т. нар. „красива кукла" с истински коси и изрисувани страни, и да я дадем на детето. Не е нужно изобщо да споменаваме тук, че подобна кукла, естествено, е отвратителна и разваля естетическия усет за цял живот. Основният възпитателен въпрос е съвсем друг.
към текста >>
Каква полезна играчка на
пример
е тази, която чрез две летвички, които се разместват, показва двама ковачи, които обработват с чуковете си даден предмет като се навеждат последователно.
Ако детето получи „красивата кукла", мозъкът му остава неангажиран. Той закърнява и изсъхва, вместо да се развива. Ако хората можеха да проникнат в развиващия се чрез формите си мозък така, както това прави Духовната Наука, сигурно щяха да дават на децата си само такива играчки, които са способни да стимулират способността на мозъка за изграждане на образи. Всички играчки, които се състоят само от мъртви математически форми, действат опустошаващо и убийствено върху градивните сили на детето, и обратно, всичко, което стимулира представата за живото, въздействува правилно. В нашето материалистическо време се произвеждат малко добри играчки.
Каква полезна играчка например е тази, която чрез две летвички, които се разместват, показва двама ковачи, които обработват с чуковете си даден предмет като се навеждат последователно.
Такова нещо може да се купи днес само на село. Много полезни са и онези книги с картинки, чиито фигури могат да се местят с конци отдолу, така че детето само да оживи мъртвата картина. Всичко това създава вътрешна подвижност на органите, а оттук се изгражда и правилната им форма.
към текста >>
Тук ще приведем само още няколко
пример
а.
Тук ще приведем само още няколко примера.
По един начин трябва да се отнася човек към едно т. нар. нервно, лесно възбудимо дете и по друг към летаргичното, равнодушно дете, ако става дума за външното им обкръжение. Всичко трябва да се взема под влияние - от цветовете на предметите в стаята, до цветовете на дрехите, с които човек го облича. Ако не се ръководи от Антропософията, човек прави точно обратното на това, което трябва, защото материалистическият възглед в много случаи е точно обратният на правилния. Едно лесно възбудимо дете трябва да бъде обкръжавано от червени или жълточервени цветове, дрехите му също трябва да бъдат такива, докато при едно спокойно дете трябва да се използуват сини или синьозелени цветове.
към текста >>
При червеното на
пример
е зелен, при зеленото - оранжевожълт, както човек лесно може да се убеди, ако за известно време гледа една съответно оцветена повърхност и после отправи поглед към една бяла повърхност.
нервно, лесно възбудимо дете и по друг към летаргичното, равнодушно дете, ако става дума за външното им обкръжение. Всичко трябва да се взема под влияние - от цветовете на предметите в стаята, до цветовете на дрехите, с които човек го облича. Ако не се ръководи от Антропософията, човек прави точно обратното на това, което трябва, защото материалистическият възглед в много случаи е точно обратният на правилния. Едно лесно възбудимо дете трябва да бъде обкръжавано от червени или жълточервени цветове, дрехите му също трябва да бъдат такива, докато при едно спокойно дете трябва да се използуват сини или синьозелени цветове. Изборът зависи от това, кой цвят се произвежда като противоположен цвят в организма.
При червеното например е зелен, при зеленото - оранжевожълт, както човек лесно може да се убеди, ако за известно време гледа една съответно оцветена повърхност и после отправи поглед към една бяла повърхност.
Този противоположен цвят се произвежда от физическите органи на детето и въздействува върху съответните органни структури. Ако детето вижда червен цвят около себе си, произвежда в организма си зеленото му съответствие. А дейността на зеленото действува успокояващо, съответно органите проявяват за себе си тенденция към успокояване.
към текста >>
В ранното детство е особено важно възпитателните средства като на
пример
детските песни да създават на сетивата впечатление за добър ритъм, като акцентът трябва да се постави не толкова върху съдържанието, колкото върху добрата звучност.
В ранното детство е особено важно възпитателните средства като например детските песни да създават на сетивата впечатление за добър ритъм, като акцентът трябва да се постави не толкова върху съдържанието, колкото върху добрата звучност.
Колкото по-ведро въздействува нещо върху окото и ухото, толкова по-добре. Не трябва да се подценява, каква градивна за органите сила са например танцовите движения под музикален съпровод.
към текста >>
Не трябва да се подценява, каква градивна за органите сила са на
пример
танцовите движения под музикален съпровод.
В ранното детство е особено важно възпитателните средства като например детските песни да създават на сетивата впечатление за добър ритъм, като акцентът трябва да се постави не толкова върху съдържанието, колкото върху добрата звучност. Колкото по-ведро въздействува нещо върху окото и ухото, толкова по-добре.
Не трябва да се подценява, каква градивна за органите сила са например танцовите движения под музикален съпровод.
към текста >>
Върху етерното тяло действуват образи,
пример
и, регулирано насочване на фантазията.
Със смяната на зъбите, етерното тяло смъква външната си етерна обвивка и с това започва времето, в което чрез външно възпитание може да се въздействува върху етерното тяло. Трябва обаче да сме наясно, до какво се свежда външното влияние върху етерното тяло. Преобразяването и растежът на етерното тяло означава и преобразяване, респ. развитие на желанията, навиците, съвестта, характера, паметта, темперамента.
Върху етерното тяло действуват образи, примери, регулирано насочване на фантазията.
Както до седмата година трябва да се даде физически образец, на който детето да подражава, така в обкръжението на подрастващия човек, между смяната на зъбите и настъпване на полова зрялост, трябва да се осигури всичко това, към чийто смисъл и стойност той да се насочи. Смисленото съдържание, което сега въздействува чрез образи и сравнения, вече е уместно. Етерното тяло развива силата си чрез умерено насочване на фантазията към това, което може да бъде разгадано чрез живи образи и сравнения, които да бъдат ръководното начало. Не абстрактни понятия въздействуват правилно върху развиващото се етерно тяло, а образи, но не сетивни, а духовни. Поради това е необходимо младият човек да види в своите възпитатели личностите, чрез възприемането на които да бъдат събудени желаните интелектуални и морални сили.
към текста >>
Естественият, непринуден авторитет трябва да представлява непосредствения духовен
пример
, чрез който младият човек да развие съвест, навици, желания, който да даде правилна насока на темперамента, изобщо да постигне всичко необходимо за правилната ориентация в света.
Смисленото съдържание, което сега въздействува чрез образи и сравнения, вече е уместно. Етерното тяло развива силата си чрез умерено насочване на фантазията към това, което може да бъде разгадано чрез живи образи и сравнения, които да бъдат ръководното начало. Не абстрактни понятия въздействуват правилно върху развиващото се етерно тяло, а образи, но не сетивни, а духовни. Поради това е необходимо младият човек да види в своите възпитатели личностите, чрез възприемането на които да бъдат събудени желаните интелектуални и морални сили. Както за първите години от детството подражание и образец бяха вълшебните думи за възпитанието, така сега те са следване и авторитет.
Естественият, непринуден авторитет трябва да представлява непосредствения духовен пример, чрез който младият човек да развие съвест, навици, желания, който да даде правилна насока на темперамента, изобщо да постигне всичко необходимо за правилната ориентация в света.
Красивите поетични слова: „и всеки да си избере герой, когото с радост да последва на Олимп", добре подхождат за тази възраст. Уважение и страхопочитание са силите, чрез които етерното тяло расте правилно. И който не е имал възможност в този период да погледне към някого с безгранично уважение, той цял живот ще трябва да плаща за това. Където тази почит липсва, там жизнените сили на етерното тяло закърняват. Можем да си представим следния ефект върху младата душа: На осемгодишно момче често говорят за особено почитана личност.
към текста >>
Големите
пример
и от историята, възпитанието на образцови мъже и жени - точно те трябва да определят съвестта, духовната ориентация, а не абстрактни морални постулати, които едва тогава могат да имат ефект, когато заедно с настъпване на половата зрялост астралното тяло се освобождава от майчината астрална обвивка.
Към тези живи авторитети, към тези олицетворения на моралната и интелектуална мощ, трябва да се присъединят и духовните авторитети.
Големите примери от историята, възпитанието на образцови мъже и жени - точно те трябва да определят съвестта, духовната ориентация, а не абстрактни морални постулати, които едва тогава могат да имат ефект, когато заедно с настъпване на половата зрялост астралното тяло се освобождава от майчината астрална обвивка.
Особено часовете по история трябва да бъдат организирани от тази гледна точка. Преди смяната на зъбите, разказите, приказките и т.н., които биват поднасяни на детето, носят радост, разнообразие, ведрост. След този период трябва да се вземе под внимание, че образите на живота водят до усърден стремеж към подражание в душата на младия човек. Не бива да се подценява положителната роля на подходящи негативни примери за премахването на лошите навици. Малко помагат заплахи срещу такива лоши навици и привички; ако обаче някой жив образ на съответен лош навик може да въздействува върху младежката фантазия и покаже докъде това влечение реално може да доведе, това средство положително ще допринесе за изкореняване на навика.
към текста >>
Не бива да се подценява положителната роля на подходящи негативни
пример
и за премахването на лошите навици.
Към тези живи авторитети, към тези олицетворения на моралната и интелектуална мощ, трябва да се присъединят и духовните авторитети. Големите примери от историята, възпитанието на образцови мъже и жени - точно те трябва да определят съвестта, духовната ориентация, а не абстрактни морални постулати, които едва тогава могат да имат ефект, когато заедно с настъпване на половата зрялост астралното тяло се освобождава от майчината астрална обвивка. Особено часовете по история трябва да бъдат организирани от тази гледна точка. Преди смяната на зъбите, разказите, приказките и т.н., които биват поднасяни на детето, носят радост, разнообразие, ведрост. След този период трябва да се вземе под внимание, че образите на живота водят до усърден стремеж към подражание в душата на младия човек.
Не бива да се подценява положителната роля на подходящи негативни примери за премахването на лошите навици.
Малко помагат заплахи срещу такива лоши навици и привички; ако обаче някой жив образ на съответен лош навик може да въздействува върху младежката фантазия и покаже докъде това влечение реално може да доведе, това средство положително ще допринесе за изкореняване на навика. Всеки път се потвърждава, че не абстрактните представи влияят върху развиващото се етерно тяло, а живите образи, тяхната духовна нагледност. Всичко споменато тук обаче трябва да бъде проведено с голям такт, за да не доведе до обратния ефект. При приказките всичко зависи от начина на разказване. Затова устният разказ не може да се замени направо с четивото.
към текста >>
Ще онагледим това чрез
пример
.
Ще онагледим това чрез пример.
Нека приемем, че трябва да обясним на един млад човек безсмъртието на душата и излизането й от тялото. Трябва да го направим така, че да го сравним напр. с излитането на пеперудата от какавидата. Както пеперудата се издига над какавидата, така и душата прави това след смъртта на тялото. Нито един човек не ще проумее правилно този факт в строги понятия, преди да го е възприел в такава форма.
към текста >>
На младия човек му е нужно да научи на
пример
най-необходимите закони на умножението с помощта на няколко
пример
а, за които не е нужна сметачна машина, а много по-подходящи са пръстите и едва тогава той ще запамети колко е 1x1.
Тук става дума за едно човешко разбиране, което предхожда абстрактното мислене, и то в една много по-различна област, макар че и в случая важи това, което Жан Паул казва за езика. Както детето приема структурата на езика в душевния си организъм, без да познава законите на езиковия строеж, така младият човек, за да поддържа паметта си, трябва да се учи да запомня неща, които едва по-късно ще усвои под формата на понятия. Дори по-лесно се схващат понятията, след като в този период са възприети чрез паметта, така както правилата на даден език се учат най-добре, когато езикът е вече овладян. Приказките за „неразбираемата запаметена материя" не са нищо друго освен материалистически предразсъдък.
На младия човек му е нужно да научи например най-необходимите закони на умножението с помощта на няколко примера, за които не е нужна сметачна машина, а много по-подходящи са пръстите и едва тогава той ще запамети колко е 1x1.
Ако се подходи така, зачита се природата на развиващия се човек. Прегрешение е обаче спрямо нея, ако по това време, в което се развива паметта, се обърне твърде много внимание на разума. Разумът е душевна сила, която се ражда едва с половата зрелост, на която преди това не би трябвало да се влияе отвън. До този момент младият човек трябва чрез паметта си да придобие съкровищата, до които човечеството е стигнало и едва после идва времето, в което чрез понятия да проникне в това, което първо добре е запомнил, т.е., не трябва само да се запомня разбраното, а да се разбират неща, които вече се знаят, така както беше с езика и детето. Това важи и в по-широк диапазон.
към текста >>
Моралното чувство, което също бива развито в този период чрез
пример
и от живота, чрез образцови авторитети, се развива сигурно, ако чрез чувството за красиво, доброто бъде възприето като красиво, а лошото като грозно.
Много би се отнело от живота на младия човек, който в този период не получи развитие на музикалния си усет Особено ако този усет у него изцяло липсва, ще му убегнат някои важни страни от битието Не бива да се пренебрегват обаче и другите изкуства. Събуждането на сетивата за архитектониката на стилистичните форми, за пластичните фигури, за линията и щриха, за хармонията на цветовете - нищо от това не бива да липсва в учебния план на възпитателя. Колкото и скромни да са усилията в тази насока, не бива да се поддаваме на възражението, че те са излишни. Радост от живота, любов към битието, сила за работа, всичко това израства от грижата за усета към естетичното и художественото. И отношението от човек към човек бива облагородено чрез този усет.
Моралното чувство, което също бива развито в този период чрез примери от живота, чрез образцови авторитети, се развива сигурно, ако чрез чувството за красиво, доброто бъде възприето като красиво, а лошото като грозно.
към текста >>
Нека и тук дадем един подходящ
пример
с младежките игри и спорта.
Антропософията осигурява правилните предпоставки не само за духовната, но и за физическата страна на възпитанието.
Нека и тук дадем един подходящ пример с младежките игри и спорта.
Както през първите години на детството обкръжението на детето трябва да бъде пропито от любов и радост, така и нарастващото етерно тяло трябва да има в себе си чрез физически упражнения живото усещане за своя растеж и непосредственото изживяване за своите нарастващи сили. Тези упражнения трябва да бъдат така организирани, че при всяко движение, при всяка крачка младият човек да усеща: „Ето, сега аз усещам в себе си растящата сила". И това чувство трябва да се поддържа като една трайна вътрешна радост, като един вътрешен комфорт. За да бъдат проведени такива физически упражнения е необходимо повече от едно рационално знание за анатомичния и физически строеж на човешкото тяло. Тук е нужно и вътрешно, интуитивно и чувствено познание за взаимодействието между този вътрешен комфорт от една страна и движенията на човешкото тяло от друга.
към текста >>
207.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Цялото обучение, по своята същност, следва да се опира на
пример
и и да бъде произведение на изкуството, а не теоретична абстракция.
За тази цел възпитателят трябва да построи своята работа така, че не просто на описва истинното, доброто и красивото, а да покаже, че те съществуват. В детската душа нахлува не това, което той учи, а това, което той представлява.
Цялото обучение, по своята същност, следва да се опира на примери и да бъде произведение на изкуството, а не теоретична абстракция.
към текста >>
208.
5. До всички членове * IV 10 Февруари 1924 Относно позицията на членовете към Обществото
GA_39 Писма до членовете
Ако някой желае да бъде пасивен член, може да каже на
пример
: "Не мога да се занимавам с това, което противниците на Обществото говорят срещу него".
Ако някой желае да бъде пасивен член, може да каже например: "Не мога да се занимавам с това, което противниците на Обществото говорят срещу него".
Но това се променя щом той напусне кръга на мълчаливото участие. Тогава веднага негов дълг става да обръща внимание на опонентите и да защитава всичко, което заслужава да бъде защитавано в Антропософията и Антропософското общество.
към текста >>
Някой член може на
пример
да пожелае да съобщи на други хора познанието и възприятията на Антропософията.
Но тъкмо поради това, че от същността на Антропософското общество възниква кръгът от задължения за неговите най-дейни членове, този кръг трябва да се възприема по най-сериозния начин.
Някой член може например да пожелае да съобщи на други хора познанието и възприятията на Антропософията.
В момента, в който обучението му се разшири отвъд най-тесния и дискретен кръг, той поема тези отговорности. Тогава трябва да има ясно разбиране за духовното и интелектуално състояние на днешното човечество. Той трябва да бъде наясно в собственото си съзнание със истинската задача на Антропософията. Доколкото му е възможно, той трябва да остане в тесни връзки с други дейни членове на Обществото. Той трябва да бъде далеч от мисълта: "Не ме интересува, когато Антропософията и тези, които я представляват, са поставяни в погрешна светлина или дори оклеветявани от опоненти".
към текста >>
Печално е да се изживее на
пример
следното: Понякога се случва членовете, които желаят да бъдат дейни, да се срещат от време на време, за да обсъждат делата на Обществото.
Печално е да се изживее например следното: Понякога се случва членовете, които желаят да бъдат дейни, да се срещат от време на време, за да обсъждат делата на Обществото.
След това при разговори с отделни хора, които участват в тези срещи се оказва, че в действителност те имат мнения един за друг, за дейността на другите в Обществото и т.н. – мнения, които изобщо не биват огласявани по време на събранията. Човек открива, че даден член няма никаква представа какво мислят за работата му тези, които често общуват с него. Крайно необходимо е тези въпроси да бъдат по-добре определени, а това би трябвало да последва от импулса, даден от Коледното събрание. Този импулс би трябвало да се стремят да разберат най-вече тези, които твърдят и желаят да бъдат дейни членове.
към текста >>
209.
8. До всички членове * VII 2 март 1924 Относно работата в Обществото
GA_39 Писма до членовете
Те са хвърлени в такава душевна изолация, добър
пример
за която е обикновеното сънуване.
Защото е много лесно човек да се отвърне от живота вместо да се навлезе в него още по-интензивно. Жертва на тази опасност са хората, които презират природата.
Те са хвърлени в такава душевна изолация, добър пример за която е обикновеното сънуване.
към текста >>
210.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
С отделни
пример
и ще се опитаме да покажем, какво отношение има това, което тук наричаме Духовна наука, с Естествената наука, като вземем за
пример
Астрономията и Геологията.
Вече от няколко години аз се опитах тук от това място да държа през зимните месеци сказки върху една област, която си позволих да назова с името Духовна Наука. И през тази зима в поредицата от оповестените сказки ще бъде даден от тази гледна точка един образ за факти на духовния свят. Ще разгледаме това, което принадлежи към великите въпроси на съществуването: Отношението между живота и смъртта, между сън и будност, между човешката душа и душата на животните, човешкия дух и духа на животните, а също и духа в растителното царство. След това ще бъде разгледана същността на човешкото развитие през различните възрасти, през детството, младостта и по-късните години, дяла на възпитанието в изграждането на главния характер на човека. Ще бъде осветлен духовният живот, като насочим поглед към великите индивидуалности на човешкото развитие: Заратустра, Мойсей, Галилей, Гьоте.
С отделни примери ще се опитаме да покажем, какво отношение има това, което тук наричаме Духовна наука, с Естествената наука, като вземем за пример Астрономията и Геологията.
След това ще се опитаме да кажем, какво може да се отговори от изворите на самата Духовна Наука върху загадките на живота. Всяка година тези съзерцания бяха предхождани от един вид ориентиращо общо съзерцание. Този ред ще спазим и през тази година, като днес ще говорим върху значението на Духовната Наука, нейната същност и нейното отношение бихме могли също да кажем нейната задача сред различните духовни потребности на съвремието.
към текста >>
На
пример
под история се разбира нещо, на което се дава името духовна наука.
В смисъла, в който тук се говори за духовна наука, можем да кажем, че днес Духовната наука е нещо, което в широки кръгове не се ползува с особена любов. Вярно е, че днес също се говори за "Духовна наука", но не от гледището, на което тук стоим.
Например под история се разбира нещо, на което се дава името духовна наука.
Така се говори и за много други области на знанието в нашето съвремие. Но тук ние ще говорим за Духовната наука в един смисъл различен от този, в който това става обикновено. Когато днес се говори за Духовна наука и това име се прилага към историята, хората в краен случай допускат, че наред с това, което стои пред опитността на сетивата и на ума, за историята важат определени велики тенденции, които се, проявяват като сили в потока на мировото ставане и произвеждат така да се каже историята на отделните народи и на отделните държави. Говори се за общи идеи в историята и в живота. Който размисли върху това, какво разбират хората в този случай, скоро ще разбере, че се разбират отвлечени идеи и към тези идеи се апелира, когато се говори за силите, за същността, за това, което ръководи съдбините на човечеството.
към текста >>
Но още сега трябва да обърнем вниманието върху това, че тази наука води именно до това, което ние наричаме действително съдържание на духовния свят, едно съдържание, което е живо изпълнено от една такава действителност, както на
пример
самото човешко същество е изпълнено с действителност.
По принцип обаче казаното е съвсем вярно. Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се мисли и на сляпа вяра. Който действително стои на почвата на Духовната наука, се чувствува строго задължен да предаде логично и съобразно с разума това, което има да каже, така щото то действително да може да бъде проверено от едно здраво чувство за истината и от всяка логика. Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати. Че съществува сега един такъв обективен факт на духа, това може да докаже само тази наука.
Но още сега трябва да обърнем вниманието върху това, че тази наука води именно до това, което ние наричаме действително съдържание на духовния свят, едно съдържание, което е живо изпълнено от една такава действителност, както например самото човешко същество е изпълнено с действителност.
От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него. Така щото зад сетивния свят, зад това, което обикновено наричаме физическо външно съществуване, се простира областта на духовния свят. И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в началото на днешната сказка охарактеризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано. И никак не е трудно да се разбере, че днес на тази Духовна наука се оказва голямо съпротивление. Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес например от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато слуша това, което Духовното наука казва.
към текста >>
Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес на
пример
от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато слуша това, което Духовното наука казва.
Но още сега трябва да обърнем вниманието върху това, че тази наука води именно до това, което ние наричаме действително съдържание на духовния свят, едно съдържание, което е живо изпълнено от една такава действителност, както например самото човешко същество е изпълнено с действителност. От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него. Така щото зад сетивния свят, зад това, което обикновено наричаме физическо външно съществуване, се простира областта на духовния свят. И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в началото на днешната сказка охарактеризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано. И никак не е трудно да се разбере, че днес на тази Духовна наука се оказва голямо съпротивление.
Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес например от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато слуша това, което Духовното наука казва.
Който сам стои на почвата на Духовната наука, никак не се съмнява, че с известно право против тази Духовна наука могат да се изнесат стотици и стотици от така наречените опровержения. Бих искал само да вмъкна като в скоби, че за да се внесе веднъж яснота в повдигнатия въпрос, аз ще държа в близко време две сказки на различни места, от които едната под заглавието: "Как се опровергава Теософията? ", а другата: "Как се основава Теософията? ". Това ще направим само като опит, за да бъде показано веднъж, как този, който стои на почвата на Духовната наука, действително може до изнесе всичко, което се повдига като опровержения срещу Духовната наука. Бих искал даже да кажа, че случаят е такъв, щото днес съвсем не е особено трудно да се говори за опровержения на Духовната наука така, както те обикновено се правят.
към текста >>
Има на
пример
геометрии, които не признават теоремата: сборът на трите ъгъла на един триъгълник е равен на 180 градуса, а за които на
пример
сборът на трите ъгъла на един триъгълник е винаги по-малък от 180 градуса.
И въпреки това характерно е, че в течение на 19-то столетие е имало духове, които са се издигнали чисто математически, чрез строги математически изследвания, да измислят геометрии, математики, които не са валидни за нашия сетивен свят, а имат значение за съвършено други светове. Представете си следователно: имало е строго математически мислещи духове, които са чувствували, че могат да се издигнат над това, което е съществувало до тях като математика над областта на сетивния свят, че биха могли да изнамерят една геометрия, която важи за един съвършено друг сетивен свят. И съществува не само една, а няколко такива геометрии. На запознатите с математиката са известни имената на Риман, Лобачевски, Болияй. Тук ние не искаме да навлезем в подробности, защото за нас е важно само това, че нещо подобно можа да се получи от математическото познание.
Има например геометрии, които не признават теоремата: сборът на трите ъгъла на един триъгълник е равен на 180 градуса, а за които например сборът на трите ъгъла на един триъгълник е винаги по-малък от 180 градуса.
Или един друг случай: За нашата евклидова геометрия през една точка може да се тегли само една успоредна към една линия. Измислени са били геометрии, съгласно които през една точка могат да се теглят безкрайно много успоредни към определена линия. А това значи: Имало е духове, които са изпитали нуждата не само да мечтаят за други светове, а даже да измислят геометрии! Това говори силно за факта, че даже в главите на математиците е царувал един копнеж да се издигнат над това, което съществува в непосредствено заобикалящия ни свят.
към текста >>
Още един
пример
само ще приведа върху факта, че нашата епоха се нуждае от нещо, което може да се добие от Духовната наука.
Още един пример само ще приведа върху факта, че нашата епоха се нуждае от нещо, което може да се добие от Духовната наука.
Ние ще видим, че фактически по отношение на това, което е неговата истинска душевно-духовна същност, човекът постоянно се явява в нови съществувания на Земята. Че това, което се нарича прераждане, в духовно-душевната област е един факт подобен на този на еволюционната теория на една второстепенна степен за животинското царство. Че следователно човешката душа се е развила минавайки през въплъщения, които е изживяла през далечните минали времена, които още има да изживее в далечните бъдещи времена. Няма съмнение, че именно срещу такива неща ще се обърне особено силно изкуството на отричането в нашето съвремие. Но може вече да се твърди, че съвремието има една дълбока нужда за такива резултати, които са свързани с това, чрез което човек може да се ориентира по отношение на своето определение, на своето положение към външния свят.
към текста >>
211.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но колко малко са на ясно хората върху думите, които се употребяват в тази област, можем да видим на
пример
от факта, че във Физиологията на великия естествоизпитател Хъксли се намира следното.
Така може да се изкаже някой, който в смисъла на дадените преди осем дена обяснения, се намира под внушителното действие на някои представи на епохата, които са добити на почвата на естествената наука, и който би изпитал желание да проследи след смъртта всички движения на отделните вещества съставляващи човешкото тяло, който преди всичко вярва, че има право да запита: Какво правят след смъртта на човека кислородът, азотът, въглеродът и т.н., които са изграждали човешкото тяло? Независимо от това, че днес има много хора, които се намират под влиянието на думите "вечност на материята", има обаче други, които изгубват напълно възможността да си представят в безкрайно празното пространство нещо друго освен материята с нейните действия. Но че при обяснения от този род винаги се касае за това, да бъдат спазени преди всичко по възможно най-точен начин понятията и идеите, подобно нещо може да се види у някои, които разглеждат същността на смъртта. Когато някой установява понятието за противоположност между смъртта и живота и при това, както постоянно се случва, преди всичко забравя, че смъртта и животът са една противоположност, която винаги зависи от съществото, за което тя се отнася, трябва да имаме предвид, че не можем да говорим при едно по-точно разглеждане на въпроса по същия начин върху смъртта на растението, на животното или на човека. Следващите обяснения ще държат сметка именно за това положение.
Но колко малко са на ясно хората върху думите, които се употребяват в тази област, можем да видим например от факта, че във Физиологията на великия естествоизпитател Хъксли се намира следното.
Там се казва, че трябва да се прави разлика между локална, местна смърт и всеобщата смърт, смъртта на тъканите в един организъм, и след това изрично се казва, че животът на човека зависи от мозъка, белите дробове, сърцето. Но, казва Хъксли, това е една троица, която може да се сведе всъщност до една двойка, като например ако поддържаме по изкуствен начин дишането, можем да отнемем мозъка на един човек и все пак той да продължава да живее. А това значи, казва се, че животът продължава и когато мозъкът е отнет. Но то показва: Когато човек не е вече в състояние да добие някаква представа за това, което е около него или което става пред него, ако животът би могъл да бъде поддържан само като жизнен процес в организма чрез изкуствено дишане, така този организъм би продължил да живее в смисъла на това определение на естествената наука. И всъщност не би могло да се говори за смърт, въпреки че не съществува мозък.
към текста >>
Но, казва Хъксли, това е една троица, която може да се сведе всъщност до една двойка, като на
пример
ако поддържаме по изкуствен начин дишането, можем да отнемем мозъка на един човек и все пак той да продължава да живее.
Но че при обяснения от този род винаги се касае за това, да бъдат спазени преди всичко по възможно най-точен начин понятията и идеите, подобно нещо може да се види у някои, които разглеждат същността на смъртта. Когато някой установява понятието за противоположност между смъртта и живота и при това, както постоянно се случва, преди всичко забравя, че смъртта и животът са една противоположност, която винаги зависи от съществото, за което тя се отнася, трябва да имаме предвид, че не можем да говорим при едно по-точно разглеждане на въпроса по същия начин върху смъртта на растението, на животното или на човека. Следващите обяснения ще държат сметка именно за това положение. Но колко малко са на ясно хората върху думите, които се употребяват в тази област, можем да видим например от факта, че във Физиологията на великия естествоизпитател Хъксли се намира следното. Там се казва, че трябва да се прави разлика между локална, местна смърт и всеобщата смърт, смъртта на тъканите в един организъм, и след това изрично се казва, че животът на човека зависи от мозъка, белите дробове, сърцето.
Но, казва Хъксли, това е една троица, която може да се сведе всъщност до една двойка, като например ако поддържаме по изкуствен начин дишането, можем да отнемем мозъка на един човек и все пак той да продължава да живее.
А това значи, казва се, че животът продължава и когато мозъкът е отнет. Но то показва: Когато човек не е вече в състояние да добие някаква представа за това, което е около него или което става пред него, ако животът би могъл да бъде поддържан само като жизнен процес в организма чрез изкуствено дишане, така този организъм би продължил да живее в смисъла на това определение на естествената наука. И всъщност не би могло да се говори за смърт, въпреки че не съществува мозък. Това е една идея, според която всеки, който макар и да не се съгласи да живее без мозък, въпреки че намира такова определение за правдоподобно, все пак би трябвало да бъде на ясно в своето чувство, че именно това обяснение показва определението, което естествената наука дава върху живота е неприложимо в тази форма към човека. Защото никой не би могъл да нарече живота на един организъм макар и това да бъде един човешки организъм -, че това е ЖИВОТЪТ НА ЕДИН ЧОВЕК, въпреки че фактът, който се взема за основа, да е съвършено правилен.
към текста >>
Това явление се среща и при нисшите животни, на
пример
при еднодневките, и то се състои в това, че по-голяма част от растенията и от нисшите животни имат особеността, че в момента, когато е станало оплождането и е била създадена възможността за едно ново същество, започва умирането на старото.
Следователно характеристиката на това, за което се касае в най-дълбоката основа на живота, се търси в това, което остава от живота. Но много ясно е, че това, което остава от живота, постепенно преминава в неживата материя. Така в смъртта се превръща в нежива материята както външният организъм на най-малките, така и външният организъм на сложните същества. Обаче когато искаме да разгледаме значението на смъртта за живота, ние не трябва да насочваме нашия поглед към това, което остава, следователно което преминава в неживата материя, а към причината, към принципите на живота, докато животът е още налице. Казах, че не можем да говорим по същия начин за смъртта при животните, при растенията и при човека, защото в такъв случай не бихме взели под внимание едно важно явление.
Това явление се среща и при нисшите животни, например при еднодневките, и то се състои в това, че по-голяма част от растенията и от нисшите животни имат особеността, че в момента, когато е станало оплождането и е била създадена възможността за едно ново същество, започва умирането на старото.
При растението обратният процес, процесът на умирането започва в момента, когато то е създало в себе си заложбата за едно ново растение. Следователно за онези растения, при които можем да наблюдаваме това, можем със сигурност да кажем: Причината, която им е отнела живота, се крие в новото или в новите същества; те не са оставили нищо от този живот в старото същество.
към текста >>
В тези книги са точно класирани процесите на зараждането, като на
пример
от един прясно заклан труп не вол се развиват стършели, от трупа на магаре се развиват оси и т.н.
Те гледаха това, което се виждаше непосредствено и не се стараеха да проникнат във факта, че на основата на едно живо същество стои един зародиш оставен от едно друго живо същество. Така щото едно ново живо същество от определен вид може да възникне само благодарение на това, че едно друго живо същество оставя един зародиш от същия вид. Това значи: Хората гледаха в околната среда на развиващото се живо същество и би трябвало всъщност да видят това, което е останало от едно друго живо същество и се развива в тази среда. Но така се постъпваше през всички столетия преди времето на Франческо Реди. Могат да се изнесат твърде интересни неща от книгите, които през 7-то, 8-то столетие са били считани за меродавни, както са меродавни писанията на авторитетните модерни природоизпитатели.
В тези книги са точно класирани процесите на зараждането, като например от един прясно заклан труп не вол се развиват стършели, от трупа на магаре се развиват оси и т.н.
Всичко това е изрядно класифицирано. И точно по същия метод, по който хората са правели грешки в миналото, те ги правят днес по отношение на Духовно душевното естество на човека.
към текста >>
Но той не трябва да го приеме като нещо действително, а като нещо символично, когато на
пример
на учениците се дава темата да напишат биографията на техния писец, както аз и моите колеги можахме да направим това на младини.
Без съмнение някои ще кажат: Нима конят, нима едно куче или една котка нямат никаква индивидуалност? Такива хора вярват, че бихме могли също така добре да опишем индивидуалното на котката, на коня и т.н., може би даже в една биография, както можем да опишем индиви дуалното на един човек. Който иска, може да стори това.
Но той не трябва да го приеме като нещо действително, а като нещо символично, когато например на учениците се дава темата да напишат биографията на техния писец, както аз и моите колеги можахме да направим това на младини.
Тогава бихме могли да говорим и за биографията на един писец. Обаче по отношение на действителността не се касае за това, да се занимаваме с аналогии и сравнения, а със същността на нещата. Това е при човека индивидуалното, което не прави от човека едно видово същество, а една съвсем определена индивидуалност, каквато е всеки човек. Всеки човек се стреми към развитието на индивидуалното, както растението се стреми към развитието на вида. И всяко развитие, всеки напредък във възпитанието както и в историческото развитие почива върху това, че в своето развитие над характерните черти на вида човекът притежава в индивидуалността един излишък.
към текста >>
Да вземем на
пример
умората.
Да вземем например умората.
Ние говорим за умора при животинските и човешки същества. Нека се опитаме да си съставим едно понятие за същността на умората. Сега аз не искам да се спирам на всички понятия, които са били събрани върху този въпрос, а искам да разгледам целия процес на умората във връзка с процеса на живота. Можем да кажем: Човек се уморява, защото изхабява своите мускули и защото в мускулите трябва да бъдат внесени нови сили. В този случай бихме могли да дадем следното определение: Човек се уморява, защото изхабява своите мускули чрез някаква работа.
към текста >>
На
пример
споменът за миналото не може да се постигне само с това, което аз описах относно чувствата и усещанията спрямо бъдещето, но ние бихме могли да го понасяме само благодарение на едно такова душевно състояние.
Нима само това ползува човека, за което той си спомня? Ние носим в себе си плодовете на миналите съществувания. Ние развиваме в нас без нашето съзнание в нашия настоящ живот това, което имаме от миналите съществувания. И когато започваме да виждаме в миналите земни съществувания, тогава споменът на миналото е налице. Тогава ние можем също да си кажем, колко добре е било, че не сме могли да си спомняме за времената на нашите минали съществувания.
Например споменът за миналото не може да се постигне само с това, което аз описах относно чувствата и усещанията спрямо бъдещето, но ние бихме могли да го понасяме само благодарение на едно такова душевно състояние.
Ако този спомен би се явил по един изкуствен начин и въпреки това човек би запазил един живот на желания проникнат от егоизъм, неговият духовно-душевен живот би изгубил равновесие, би се разглобил. Защото определени неща са свързани едни с други, а други неща се отблъскват едни други.
към текста >>
212.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
На Астралното тяло ние приписваме способността, че онова, което на
пример
при кристала произвежда неговата форма, следователно духовното, се превръща вътре в самото същество в сила образуваща орган.
На Астралното тяло ние приписваме способността, че онова, което например при кристала произвежда неговата форма, следователно духовното, се превръща вътре в самото същество в сила образуваща орган.
И когато виждаме, че в едно животинско същество от вътрешната организация се изграждат сетивните органи, функциите на животинската душа, ние казваме: Докато у минерала духът се изчерпва с образуването на формата, у животното той е вътрешно жив, живее вътрешно. Този вътрешен живот, това съществуване на духа в самата животинска организация ние наричаме дейност на Астралното тяло. Обаче у човека говорим за това, че това Астрално тяло е проникнато още и от едно тяло на Аза, и след малко ще видим, какво значение има за човешкия живот това тяло на Аза.
към текста >>
Ние често сме споменавали един близко стоящ
пример
.
За целта не е необходимо да наблюдаваме чудновати явления, а ни са достатъчни най-близко стоящите явления. Разсъдливият човек няма нужда да отива далече, за да види как от дейността на животното се проявява духовната дейност, каквато той иначе може да намери в далечините на съществуването. Когато вижда, как осата изгражда своето гнездо, той може да си каже: Тук аз виждам, как интелигентността се разгръща така да се каже из животинския организъм. Интелигентността, която намирам вън във Вселената, когато прилагам моята интелигентност към изучаване законите на съществуването, аз я виждам в духа, който действува в животинския организъм. Когато човек наблюдава този дух действуващ в организма на животните безразлично къде го среща -, тогава той наистина може да си каже: Понякога този дух действуващ в животинския организъм, това овътрешняване на духа в животното е далече над това, което човекът може да прояви като интелигентност!
Ние често сме споменавали един близко стоящ пример.
Колко дълго трябваше да чака човекът в течение на своето историческо съществуване, докато неговата собствена интелигентност, неговият собствен ум го направи способен да изготвя хартията! Нека изследваме силите на интелигентността, които човекът трябваше да употреби и да въплъти в своя собствен душевен живот, за да може да изготвя хартията. Във всяка училищна история можете да прочетете, какво голямо събитие е било, че човекът се е издигнал до изработването на хартията. Но осата може да върши това още от преди хиляди години! Защото това, което човекът изработва като хартия и което намираме в гнездото на осите, е едно и също нещо.
към текста >>
Да разгледаме като
пример
за това рака пустинник.
Но това става за много кратко време. Важното е това, че у животното определени способности се явяват така, щото ние ясно виждаме: тези способности са заложени в наследствената линия, те са наистина вродени и се проявяват на тяхното време. Че някоя способност се проявява в определено време, това съвсем не е доказателство, че тя е добита чрез възпитание или е трябвало първо да бъде научена. Цялата животинска, а също и растителна организация показва, че нещо, което е заложено в наследствената линия, може да се яви едва дълго време след като организмът на съответното същество е вече налице. Също както човекът не трябва тепърва да си изработва способността да добива вторите зъби той притежава предварително тази способност, макар и вторите зъби да се явяват едва по-късно -, така и определени способности и сръчности у животното се явяват по-късно, но те са заложени като наследство в него.
Да разгледаме като пример за това рака пустинник.
Той проявява особеността, когато е живял известно време, че изпитва подтик да потърси една охлюва черупка, защото задната част на неговото тяло е много мека и не може да се държи така. Това търсене на една охлюва черупка, за да има една защита за задната част на своето тяло, става в определен момент от инстинкт за самосъхранение, но се явява със сигурност, т.е. то е вродено в неговия организъм. Така ние трябва да кажем, че виждаме периферията на животинския живот очертана до най-широка степен в момента, когато животното се ражда, и че начинът, по който животното се развива по-нататък, е определен още от неговото раждане и след това се развива. В това развитие, в това оформяне ние познаваме действието на духа и в присъствието на животното при това оформяне познаваме душевния живот на животното.
към текста >>
" Въпреки че книжката е написана от една друга гледна точка, тя все пак е добра с цел да дадем
пример
, как душевното изживяване на животното е свързано с организма и може именно да послужи като доказателство за това, което Духовната наука има да докаже от една друга страна.
Това, което изнасяме тук от гледището на Духовната наука, ще го намерите добре описано в книжката на заслужилия писател в областта на изследването на животинската душа цел: "Лишено ли е от разум животното?
" Въпреки че книжката е написана от една друга гледна точка, тя все пак е добра с цел да дадем пример, как душевното изживяване на животното е свързано с организма и може именно да послужи като доказателство за това, което Духовната наука има да докаже от една друга страна.
Ето защо душевният живот на животните при различните животни ни се явява степенуван по най-различен начин, защото духът си е създал своите органи в своите различни видове. Но ние виждаме, че духовното творчество, т.е. това, което намираме закотвено в астралното тяло, се изчерпва в образуването на органите, в това, което животните донасят непосредствено в света. То се е изчерпило във видовата форма. Животното донася със себе си това, което може и което съществуването му позволява да изживее.
към текста >>
213.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Не е нужно това да се покаже във външното грубо съзнание, но въпреки това то прониква в душата и след това се изявява в действия, при които външното съзнание резюмира просто и грубо в думи безброй интимности, които се разиграват под прага на съмнението, като на
пример
: той ми харесва, той не ми харесва или тя ми харесва, тя не ми харесва.
И когато човек изразява своята вътрешност в жеста, той употребява същата сила, която употребява, за да си изработи сетивото на равновесие за създаване на определено положение на равновесие. Това, което човек развива осезателно при научаване на ходенето, на стоенето изправен, то ни се явява като изтънчено, задълбочено, овътрешнено в по-късния живот, когато, вместо да се прояви телесно, то се проявява повече душевно в жеста. Ето защо ние се чувствуваме така интимно във вътрешността на човека, когато стоим пред този човек и можем да оставим да ни действуват неговите жестове, целият начин, по който неговата вътрешност се изразява в неговите външни движения. В това отношение всеки човек е всъщност повече или по-малко един тънък художник пред своите себеподобни. Ако бихме разгледали по-подробно тънките психологическа въздействия, които се упражняват от един човек върху друг ние бихме видели, че безкрайно много неща зависят от това, как жестът взет като цяло действува върху един човек -, без хората да съзнават това.
Не е нужно това да се покаже във външното грубо съзнание, но въпреки това то прониква в душата и след това се изявява в действия, при които външното съзнание резюмира просто и грубо в думи безброй интимности, които се разиграват под прага на съмнението, като например: той ми харесва, той не ми харесва или тя ми харесва, тя не ми харесва.
Но ние можем също така да видим, как силите, които действуват организиращо в собственото движение, действуват и по-нататък в по-късния живот, когато от жеста, който се изразява в движението, преминем повече към това, при което вътрешността на човека се влива така да се каже във външната форма, но в движение -, влива се в мимиката и физиономията. Тук фактически действува по-нататък това, което първо действува като сетиво на собственото движение и оставя така да се каже на безпомощността на човека свободна арена на действие да се развива по-нататък, а след това поема възпитанието на тази безпомощност. Когато виждаме, как човекът постоянно поддържа своята външност в постоянен ход с изражението, на своето лице чрез своята вътрешност, поддържа я и с играта на своята физиономия, ние откриваме, как фактически това, което първо се явява в организма повече като един прост израз на действието в тялото, се излива повече в душевното и чрез това се явява овътрешнено. Това, което през първото време на живота на човека действува повече направо, е уловено така да се каже във вътрешността, в себесъзнателния аз, за да се излее след това отвътре навън в телесната сфера, докато отначало то беше едно обяснение на себесъзнателния аз с Духа.
към текста >>
И не от нескромност, а само за да дам един
пример
за това, което трябва да се разбере под гореказаното, искам да обърна вниманието върху съчинената от мене розенкройцерска мистерия "Вратата на посвещението".
Това поради простата причина, че тези области са свързани много интимно с нашия организъм, а при мъжа съществува едно много по-интимно отношение една много по-вътрешна връзка на душевния живот е цялото боравене с гласа, с тембъра и т.н., отколкото при жената. Това е вярно, но не може да се докаже. Може само да се обърне внимание върху него. Ако обърнете внимание, вие вече ще го забележите. Който може да се задълбочи в подобни неща, той ще почувствува поради това нуждата, когато иска да изкаже особено важни неща, да вложи в говора не само съдържание, но и онова, за което сега загатнахме.
И не от нескромност, а само за да дам един пример за това, което трябва да се разбере под гореказаното, искам да обърна вниманието върху съчинената от мене розенкройцерска мистерия "Вратата на посвещението".
Там на най-важните места може да се види, че това, което не може да бъде казано в съдържанието, е предадено в обработката на езика, стигайки чак до подбирането на гласните; на тези места, там където звучи едно "а" не можете да направите да следва едно "у" или едно "и".
към текста >>
Така щото, когато премислим тази мисъл, на нас ни става ясно, че чувството, усетът за онези закони на духа, които се изразяват на
пример
в едно произведение на изкуството, съществува и трябва да съществува преди въплътяването на законите в душата /тяхното познаване чрез ума, бележка на превод./.
Това е наистина един извънредно интересен факт, защото той ни показва, че човекът осъществява онова общение с духа, благодарение на което е в състояние да отпечати в нещата законите, които след това биват открити, да стори това по един непосредствен начин, без да прибегне към помощта на ума, на понятието, въобще на интелигентността. Но това ни показва и нещо друго, а именно, че в своята организация човекът се намира в едно общение с духа, преди да го е обработил вътрешно, душевно със своята интелигентност. Ето защо ние можем някакси да кажем: Човекът е създаден така, че той самият може да въплъти в материята това, което живее в него като излияние на духа, преди още да може да го схване със своята интелигентност. И това е така при всяко художествено творчество. Този факт ни интересува затова, защото от него ние виждаме, че по отношение на всичко, което човекът живее във физическия живот и което се изразява в един орган, още преди да разбере законите на тези органи той има в себе си нещо, което изпълнява пластично законите, оформява ги пластично.
Така щото, когато премислим тази мисъл, на нас ни става ясно, че чувството, усетът за онези закони на духа, които се изразяват например в едно произведение на изкуството, съществува и трябва да съществува преди въплътяването на законите в душата /тяхното познаване чрез ума, бележка на превод./.
Ето защо на духовния край на човека ние имаме така да се каже и обратното, ако не употребяваме тази дума в неблагороден смисъл, а съответно извисена в духовното. Тогава действително ни се показва: Чрез един възвисен в духовното и пречистен инстинкт човекът твори онова, което едва по-късно открива. Както животното твори инстинктивно, както например обществото на пчелите създава своята чудесно устроена пчелна държава, така и човекът твори непосредствено от духовния свят, преди духовният свят да се отрази в неговата интелигентност. Така ние виждаме, че и в това направление всичко ни сочи, как себесъзнателният аз застава срещу действието на духа, става негов посредник. Благодарение на своя инстинкт животното успява да отрази в своята интелигентност това, което то вгражда в своето жилище и др. подобни.
към текста >>
Както животното твори инстинктивно, както на
пример
обществото на пчелите създава своята чудесно устроена пчелна държава, така и човекът твори непосредствено от духовния свят, преди духовният свят да се отрази в неговата интелигентност.
И това е така при всяко художествено творчество. Този факт ни интересува затова, защото от него ние виждаме, че по отношение на всичко, което човекът живее във физическия живот и което се изразява в един орган, още преди да разбере законите на тези органи той има в себе си нещо, което изпълнява пластично законите, оформява ги пластично. Така щото, когато премислим тази мисъл, на нас ни става ясно, че чувството, усетът за онези закони на духа, които се изразяват например в едно произведение на изкуството, съществува и трябва да съществува преди въплътяването на законите в душата /тяхното познаване чрез ума, бележка на превод./. Ето защо на духовния край на човека ние имаме така да се каже и обратното, ако не употребяваме тази дума в неблагороден смисъл, а съответно извисена в духовното. Тогава действително ни се показва: Чрез един възвисен в духовното и пречистен инстинкт човекът твори онова, което едва по-късно открива.
Както животното твори инстинктивно, както например обществото на пчелите създава своята чудесно устроена пчелна държава, така и човекът твори непосредствено от духовния свят, преди духовният свят да се отрази в неговата интелигентност.
Така ние виждаме, че и в това направление всичко ни сочи, как себесъзнателният аз застава срещу действието на духа, става негов посредник. Благодарение на своя инстинкт животното успява да отрази в своята интелигентност това, което то вгражда в своето жилище и др. подобни. Да вземем като пример бобъра и неговото жилище: Между бобрите винаги ще има някой "Микеланджело", обаче никога един "Галилей", който да разбере по същия начин законите, които "бобърът-Микеланджело" е вградил в своето жилище. У човека съществува това, което застава пред себесъзнателния аз, което духът твори, когато той влиза в организма.
към текста >>
Да вземем като
пример
бобъра и неговото жилище: Между бобрите винаги ще има някой "Микеланджело", обаче никога един "Галилей", който да разбере по същия начин законите, които "бобърът-Микеланджело" е вградил в своето жилище.
Ето защо на духовния край на човека ние имаме така да се каже и обратното, ако не употребяваме тази дума в неблагороден смисъл, а съответно извисена в духовното. Тогава действително ни се показва: Чрез един възвисен в духовното и пречистен инстинкт човекът твори онова, което едва по-късно открива. Както животното твори инстинктивно, както например обществото на пчелите създава своята чудесно устроена пчелна държава, така и човекът твори непосредствено от духовния свят, преди духовният свят да се отрази в неговата интелигентност. Така ние виждаме, че и в това направление всичко ни сочи, как себесъзнателният аз застава срещу действието на духа, става негов посредник. Благодарение на своя инстинкт животното успява да отрази в своята интелигентност това, което то вгражда в своето жилище и др. подобни.
Да вземем като пример бобъра и неговото жилище: Между бобрите винаги ще има някой "Микеланджело", обаче никога един "Галилей", който да разбере по същия начин законите, които "бобърът-Микеланджело" е вградил в своето жилище.
У човека съществува това, което застава пред себесъзнателния аз, което духът твори, когато той влиза в организма.
към текста >>
Би трябвало някой да бъде един несъзнателен материалист, какъвто е фактически на
пример
Уйлям Джеймс, за да отрече това, въпреки че този Уйлям Джеймс иска да бъде спиритуалист, когато иска да защити изречението: "Човек не плаче, защото е тъжен, а той е тъжен, защото плаче." Според това изречение би трябвало да си представим, че човек изживява в своята душа тъга благодарение на това, че върху организма се упражняват някакви макар и много тънки, материални влияния, които правят да бликнат сълзите, и когато човек вижда това така мисли Уйлям Джеймс той се натъжава.
Това е действително така. А в това, което се изразява просто като едно непосредствено въздействие на душата върху кръвообращението, можем вече да отгатнем нещо от онова въздействие на себесъзнателния Аз в тялото, в организма. Това е така да се каже най-близката врата, през която оплоденият от духа Аз действува в тялото. Ние виждаме това, когато наблюдаваме как душата действува върху кръвообращението. Аз често пъти обръщах вниманието върху това, че в съвсем грубите явления на изчервяването от срам и в побледняването от страх виждаме едно непосредствено действие на нещо, което става в душата и се изразява в тялото, защото фактически страхът и чувството на срам са душевни процеси.
Би трябвало някой да бъде един несъзнателен материалист, какъвто е фактически например Уйлям Джеймс, за да отрече това, въпреки че този Уйлям Джеймс иска да бъде спиритуалист, когато иска да защити изречението: "Човек не плаче, защото е тъжен, а той е тъжен, защото плаче." Според това изречение би трябвало да си представим, че човек изживява в своята душа тъга благодарение на това, че върху организма се упражняват някакви макар и много тънки, материални влияния, които правят да бликнат сълзите, и когато човек вижда това така мисли Уйлям Джеймс той се натъжава.
Ако не прозрем цялата неудържимост на това заключение, ние не ще можем да разберем, че в неща като смеха и плача, но също и в изчервяването от срама, при което имаме едно прехвърляне на кръвта от центъра към периферията, имаме работа с материални процеси, които се намират непосредствено под душевно-духовни влияния. Когато размислим върху това, ние ще можем да кажем: Фактически при човека душевното се изразява в кръвообращението. Но това, което казваме така за човека, че себесъзнателният Аз се изявява в кръвта и в кръвообращението, ние не можем да го приложим направо към животното, защото при животното не може да действува един себесъзнателен Аз върху кръвообращението. А това е именно същественото, защото животното не може да се отвори непосредствено за влиянието на духовния свят. Докато в животинското кръвообращение ние имаме пред себе си нещо, в което непосредствено се вижда, как се изразява душевният живот на животното, в човешкото кръвообращение трябва да виждаме нещо от начина, по който духът действува върху Аза.
към текста >>
На
пример
те ще трябва да видят действително в посоките по определена линия в пространството нещо съществено.
Когато размислим върху това, ние ще можем да кажем: Фактически при човека душевното се изразява в кръвообращението. Но това, което казваме така за човека, че себесъзнателният Аз се изявява в кръвта и в кръвообращението, ние не можем да го приложим направо към животното, защото при животното не може да действува един себесъзнателен Аз върху кръвообращението. А това е именно същественото, защото животното не може да се отвори непосредствено за влиянието на духовния свят. Докато в животинското кръвообращение ние имаме пред себе си нещо, в което непосредствено се вижда, как се изразява душевният живот на животното, в човешкото кръвообращение трябва да виждаме нещо от начина, по който духът действува върху Аза. Когато някога хората ще се заловят да проучат малко нещата, за които става дума, а именно, че това, което днес казах в началото на сказката, е съществено за човешкия живот, че човекът не е предварително организиран да прояви определено чувство за равновесие, за собствено движение и за живота, а трябва първо да развие, да добие тези чувства, тези сетива, когато хората ще разберат, че с посоките в пространството са дадени действителности, че не е безразлично, дали един гръбначен стълб стои вертикално или хоризонтално към пространствените отношения или дали едно кръвообращение протича в тази или онази посока, тогава в начина, по който такива организми застават в цялата мирова връзка, те ще видят същественото.
Например те ще трябва да видят действително в посоките по определена линия в пространството нещо съществено.
Когато разберат това, хората ще могат да съдят за голямото значение на положението и на всичките кръвни процеси в човешката кръвоносна система. Днес те вярват, че учението за кръвообращението е нещо завършено. Но това съвсем не е така. Ние сме едва в началото да се запознаем с тайните на кръвообращението. За да не се получи така, че аз само твърдя тези неща, искам да обърна вниманието върху следното.
към текста >>
214.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Следователно бихме могли на
пример
да кажем: Напълно допустимо е човешкият душевен живот да продължава, независимо от това дали човекът е буден или спи, но будното състояние се състои в това, че чрез един вид отражение да речем първо чрез едно отражение вътре в неговото тяло човекът възприема своя душевен живот, а през време на съня не може да го възприема, защото той не се отразява в неговото тяло.
Там срещу него застава формата на неговото лице в образ. Не съставлява ли сега за човека една огромна разлика, дали той се движи из стаята и живее само в себе си, или дали той вижда и в огледалото това, което изживява в себе си? Така би могло да бъде може би в малко разширен вид с човешкото съзнание. Човекът би могъл да живее своя душевен живот, и би трябвало да познае, да осъзнае самия този свой душевен живот само благодарение на това, че той застава срещу него в един вид огледало. Това би могло много добре да бъде така.
Следователно бихме могли например да кажем: Напълно допустимо е човешкият душевен живот да продължава, независимо от това дали човекът е буден или спи, но будното състояние се състои в това, че чрез един вид отражение да речем първо чрез едно отражение вътре в неговото тяло човекът възприема своя душевен живот, а през време на съня не може да го възприема, защото той не се отразява в неговото тяло.
към текста >>
Тогава той чувствува по начин различен от други път, как среща съпротива от страна на своите физически органи, на
пример
от страна на мозъка.
Представете си, че един човек, който прави такива упражнения, размишлява много остро върху нещо, върху което би могъл да размишлява и друг човек, че понеже може би има пред себе си една тежка задача, той се стреми да напрегне всичките си духовни сили, за да проникне в нещата. Тогава може да му се случи така, както се случва на един ученик: не му достигат силите, за да реши задачата. Това може много добре да се случи. Но когато благодарение на своите упражнения има вече повече опитни възможности върху своите вътрешни душевни състояния във връзка с телесни състояния, тогава той без съмнение чувствува нещо твърде особено, когато не може да направи нещо.
Тогава той чувствува по начин различен от други път, как среща съпротива от страна на своите физически органи, например от страна на мозъка.
Той добре чувствува, като че мозъкът му противопоставя съпротива, както например чувствуваме съпротивата, когато удряме някой гвоздей с чук. Тогава мозъкът започва да добива една действителност. Така както човек обикновено употребява своя мозък, той не чувствува като че употребява един инструмент, както например употребяваме един чук. Духовният изследовател чувствува своя мозък, той се чувствува самостоятелен по отношение на своето мислене. Това е една опитност.
към текста >>
Той добре чувствува, като че мозъкът му противопоставя съпротива, както на
пример
чувствуваме съпротивата, когато удряме някой гвоздей с чук.
Представете си, че един човек, който прави такива упражнения, размишлява много остро върху нещо, върху което би могъл да размишлява и друг човек, че понеже може би има пред себе си една тежка задача, той се стреми да напрегне всичките си духовни сили, за да проникне в нещата. Тогава може да му се случи така, както се случва на един ученик: не му достигат силите, за да реши задачата. Това може много добре да се случи. Но когато благодарение на своите упражнения има вече повече опитни възможности върху своите вътрешни душевни състояния във връзка с телесни състояния, тогава той без съмнение чувствува нещо твърде особено, когато не може да направи нещо. Тогава той чувствува по начин различен от други път, как среща съпротива от страна на своите физически органи, например от страна на мозъка.
Той добре чувствува, като че мозъкът му противопоставя съпротива, както например чувствуваме съпротивата, когато удряме някой гвоздей с чук.
Тогава мозъкът започва да добива една действителност. Така както човек обикновено употребява своя мозък, той не чувствува като че употребява един инструмент, както например употребяваме един чук. Духовният изследовател чувствува своя мозък, той се чувствува самостоятелен по отношение на своето мислене. Това е една опитност. Обаче там, където не може да реши една задача, той чувствува, че няма вече възможността да извърши някои дейности, които трябва да извърши чрез мисленето.
към текста >>
Така както човек обикновено употребява своя мозък, той не чувствува като че употребява един инструмент, както на
пример
употребяваме един чук.
Това може много добре да се случи. Но когато благодарение на своите упражнения има вече повече опитни възможности върху своите вътрешни душевни състояния във връзка с телесни състояния, тогава той без съмнение чувствува нещо твърде особено, когато не може да направи нещо. Тогава той чувствува по начин различен от други път, как среща съпротива от страна на своите физически органи, например от страна на мозъка. Той добре чувствува, като че мозъкът му противопоставя съпротива, както например чувствуваме съпротивата, когато удряме някой гвоздей с чук. Тогава мозъкът започва да добива една действителност.
Така както човек обикновено употребява своя мозък, той не чувствува като че употребява един инструмент, както например употребяваме един чук.
Духовният изследовател чувствува своя мозък, той се чувствува самостоятелен по отношение на своето мислене. Това е една опитност. Обаче там, където не може да реши една задача, той чувствува, че няма вече възможността да извърши някои дейности, които трябва да извърши чрез мисленето. Той изгубва властта над инструмента и чувствува това много ясно. Това е един факт, който човек може да изживее много точно.
към текста >>
И сега той може да забележи, когато се е научил да наблюдава себе си, че тези образи на една дейност, която е била преди събуждането, се свързват с нашия мозък и правят от него един по-подвижен, по-използваем инструмент, така щото човек е в състояние да доведе нещо до край, което по-рано не е можел, защото е срещал съпротива, на
пример
да мисли определени мисли.
Следователно тогава човек чувствува нещо, което по-рано не е могъл в сетивния свят, той чувствува своята собствена дейност представяща му се в образи, в чудни образи, които са в движение един вид както когато мислите, от които би се нуждаел, биха били живи същества, които влизат в най-различни отношения помежду си. Той чувствува следователно своята собствена наречете я мислителна дейност, която е упражнил през време на съня, като редица от образи. Трудно е да се опише това чувство, защото човек се намира вътре в него по един твърде особен начин и трябва да си каже: Това си ти самият! Но от друг страна човек може да различи много точно това чувство от себе си, както може да различи от себе си едно външно движение, което прави. Следователно човек има образи, имагинации от една дейност, която е била навършена преди събуждането.
И сега той може да забележи, когато се е научил да наблюдава себе си, че тези образи на една дейност, която е била преди събуждането, се свързват с нашия мозък и правят от него един по-подвижен, по-използваем инструмент, така щото човек е в състояние да доведе нещо до край, което по-рано не е можел, защото е срещал съпротива, например да мисли определени мисли.
Това са тънки неща, но без тях ние не можем да проникнем зад тайните на съня. Човек чувствува следователно, че не е упражнил една дейност както при будността, а една дейност, която е служила за възстановяване на определени неща в мозъка, които са били изхабени; той чувствува, че отново е съградил инструмента, както не е могъл по-рано да го съгради. Човек се чувствува като един строител на своите собствени инструменти. Има една огромна разлика между това, което човек чувствува при една такава дейност, и това, което той чувствува при една дейност извършена през деня. За дейността през деня той има чувството, което можем да сравним с положението, когато рисуваме по модел или копираме.
към текста >>
Тук на
пример
при изучаването на мозъка точно мислещите хора не ще могат да сторят друго нещо, освен да се съгласят според резултатите на природоизследването, че душевното е независимо от телесното.
Сега всъщност разликата между един духовен изследовател, който възприема подобни неща, и един обикновен човек се състои само в това, че духовният изследовател именно възприема това, докато обикновеният човек не може да обърне внимание на него и не го възприема. Защото същата дейност, която извършва духовният изследовател, се извършва от всеки човек, само че обикновеният човек не улавя момента, в който от дейността през време на съня органите биват отново съградени. Нека вземем сега една такава опитност и я сравним сега с това, което казахме по-рано, със затъпяването, с намаляването яснотата на дневния живот на представите /мисленето/ при заспиването. Това последно явление може да се наблюдава в неговата истинска светлина, когато човек или се освобождава от много внушително действуващите днес представи на онзи светоглед, които считат, че стоят на здравата почва на естествената наука, или пък се вглъби в предстоящите резултати на съвременното природоизследване.
Тук например при изучаването на мозъка точно мислещите хора не ще могат да сторят друго нещо, освен да се съгласят според резултатите на природоизследването, че душевното е независимо от телесното.
И много интересно е, че неотдавна излезе от печат една популярна книга, в която всъщност всичко онова, което се отнася за духовния живот и за източниците на духовния живот, е изложено изопачено, с пълно неразбиране. Обаче в тази книга "Мозъкът и човекът", чийто автор е Уйлям Ханна Томсон, някои неща са казани твърде остроумни. Преди всичко разглежда се съвременното изследване на мозъка и някои други неща, които се предлагат в друга връзка, например явленията на умората върху които аз често пъти обръщах вниманието -, които са твърде поучителни. Обаче аз вече обясних, че мускулите или нервите не се уморяват по друг начин, освен чрез съзнателна дейност. Докато нашите мускули служат само на органическата дейност, те не могат да се уморят, защото лошо би било, ако сърдечният мускул или други органически мускули би трябвало да си отпочиват.
към текста >>
Преди всичко разглежда се съвременното изследване на мозъка и някои други неща, които се предлагат в друга връзка, на
пример
явленията на умората върху които аз често пъти обръщах вниманието -, които са твърде поучителни.
Нека вземем сега една такава опитност и я сравним сега с това, което казахме по-рано, със затъпяването, с намаляването яснотата на дневния живот на представите /мисленето/ при заспиването. Това последно явление може да се наблюдава в неговата истинска светлина, когато човек или се освобождава от много внушително действуващите днес представи на онзи светоглед, които считат, че стоят на здравата почва на естествената наука, или пък се вглъби в предстоящите резултати на съвременното природоизследване. Тук например при изучаването на мозъка точно мислещите хора не ще могат да сторят друго нещо, освен да се съгласят според резултатите на природоизследването, че душевното е независимо от телесното. И много интересно е, че неотдавна излезе от печат една популярна книга, в която всъщност всичко онова, което се отнася за духовния живот и за източниците на духовния живот, е изложено изопачено, с пълно неразбиране. Обаче в тази книга "Мозъкът и човекът", чийто автор е Уйлям Ханна Томсон, някои неща са казани твърде остроумни.
Преди всичко разглежда се съвременното изследване на мозъка и някои други неща, които се предлагат в друга връзка, например явленията на умората върху които аз често пъти обръщах вниманието -, които са твърде поучителни.
Обаче аз вече обясних, че мускулите или нервите не се уморяват по друг начин, освен чрез съзнателна дейност. Докато нашите мускули служат само на органическата дейност, те не могат да се уморят, защото лошо би било, ако сърдечният мускул или други органически мускули би трябвало да си отпочиват. Ние се уморяваме само тогава, когато извършваме една дейност, която не е вродена за организма, следователно когато извършваме една дейност, която принадлежи към съзнателния душевен живот. Ето защо трябва да кажем: Ако душевният живот би се родил от човека така, както дейността на сърцето, тогава тази голяма разлика между уморяването и неуморяването би била съвсем необяснима. Ето защо авторът на споменатата книга се чувствува принуден да признае, че душевното се отнася към телесното също както ездачът се отнася към коня, т.е.
към текста >>
На
пример
един добър компонист сънува образа, че една дяволска фигура изпълнява пред него една соната.
Когато размислим върху това, ще ни станат ясни някои неща от света на сънищата, които иначе са твърде загадъчни. Ето защо трябва да си представяме основите на душевния живот тясно свързани с живота на сънищата. Докато физическото тяло е отразяващото огледало на душевния живот и нашите дневни интереси въздействуват върху него, чрез нашето Етерно тяло ние често пъти сме свързани по най-отдалечен начин с изживявания, които отдавна са минали и които слабо стигат до нашето съзнание, понеже дневният живот действува силно върху нас. Ето защо те остават за нас нещо до висока степен непознато. Но когато разглеждаме сънища, които почиват действително на добро наблюдение, могат да ни се покажат някои твърде забележителни неща.
Например един добър компонист сънува образа, че една дяволска фигура изпълнява пред него една соната.
Той се събужда и може да запише сонатата. Тук в него нещо е проявило дейност нещо, което е действувало като нещо чуждо. И това е било възможно, защото в него е имало нещо, за което душата на компониста е била узряла, но което не можеше да се прояви в будния дневен живот, защото физическото тяло беше пречка за това и не беше способно да го отрази.
към текста >>
Ето един
пример
.
Процесите на нашето тяло са в действителност това, което застава като препятствия пред нашия душевен живот и тези процеси на спъване са същевременно процесите на отразяване. Когато в нашата душа сме узрели за нещо и не сме стигнали още до там, да смажем добре нашата машина, тогава нашият дневен живот е една добра спирачка. Но когато се излъчваме от нашето физическо тяло, тогава нашето Етерно тяло може да изрази това, което живее в душевния живот нещо, което трябва да ни изглежда напълно чуждо, защото природата на Етерното тяло е по-тънка. И когато то е достатъчно силно, то прониква в живота на сънищата, както в случая с компониста. Това е свързано по-малко с дневните интереси отколкото със скрити интереси, които стоят по-далече в тънките основи на нашето същество.
Ето един пример.
Подчертавам, че аз разказвам само действително наблюдавани неща. Една жена сънува, въпреки че има деца, които много обича, и мъж, когото извънредно много обича -, че се сгодява за втори път и изживява с голяма радост всички събития, които са свързани с това. Какво сънува тя? Тя сънува преживявания, които са твърде отдалечени от нейния сегашен живот, които някога е изпитала, но не ги разпознава, защото обикновеният дневен интерес е свързан само с Физическото тяло. И това, което още живее в нея в нейното етерно тяло, е отразено сега от Етерното тяло, защото може би някое радостно чувство е дало повод да се яви съновидението.
към текста >>
В него живее всичко, което за нашия духовен живот е независимо от телесния живот даже и понятно, идейно какъвто е
пример
ът със съвестта.
Така в съновидението ние нагледно виждаме независимостта на душевния живот от външния телесен живот. И това трябва да ни покаже много ясно, че мисълта за отразяването на душевния живот от телесния живот е много вярна. Именно обстоятелството, че интересите, в които сме заплетени, не се отпечатват праволинейно в нашето непосредствено изживяване, ни показва, че наред с живота, който се проявява във всекидневието, протича и един друг живот, който за едно съзнателно тънко наблюдение аз нарекох един вид пробуждане.
В него живее всичко, което за нашия духовен живот е независимо от телесния живот даже и понятно, идейно какъвто е примерът със съвестта.
Обаче в дневния живот този друг живот се оказва като нещо, което е твърде много ограничено чрез нашите дневни интереси. През време на съня нашата душа се показва цялостно изпълнена и от това нейно морално качество. Това е действително едно вживяване в духовното, което можем да наречем един тласък, едно движение вътре в душата. Това, което наричаме изследване на Духовната наука, ще ни послужи да можем СЪЗНАТЕЛНО да живеем в света, в който обикновеният човек живее несъзнателно при всяко заспиване.
към текста >>
215.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Фехнер говореше за душа на растенията в най-широк смисъл, на
пример
в своята книга "Нанна", и той говореше не само като фантазьор, а като един основен и дълбок познавател на прогресите на естествената наука от 19-тото столетие.
поставил пред хората истината, че всяко растително тяло е изградено от малки наричат ги елементарни организми самостоятелни същества, клетки, които се представят като градивни камъни на това растително тяло. Докато по-рано хората можеха да наблюдават растенията само в техните големи части и органи, сега погледът беше насочен върху това, как всеки лист на по-висшите растения се състои от безброй такива малки микроскопични образувания растителните клетки. И не трябва никак да се чудим, че едно такова откритие е имало голямо, мощно влияние върху цялото мислене и чувствуване по отношение на растителния свят. В заключение, напълно естествено е, онзи, който първо е видял, как тялото на растенията се изгражда така от тези градивни камъни, да стигне до идеята, че с проучването на тези малки образувания, на тези клетки, на тези градивни камъни може всъщност да се стигне до откриване тайната на растителната природа. Това трябваше да изпита и духовитият Густав Теодор Фехнер, който към средата на 19-тото столетие действително се опита да приеме в своите мисли нещо такова като "душа на растенията", въпреки че трябва да кажем, неговите твърде фантастични обяснения върху природата на растенията бяха може би преждевременни.
Фехнер говореше за душа на растенията в най-широк смисъл, например в своята книга "Нанна", и той говореше не само като фантазьор, а като един основен и дълбок познавател на прогресите на естествената наука от 19-тото столетие.
Но той не можеше да си представи растенията изградени само от клетки и когато разглеждаше формите на отделните растения, беше заставен да приеме, че сетивно-действителното е израз на нещо душевно стоящо зад него. Но трябва да кажем: В сравнение с това, което днес Духовната наука има да каже върху живота на духа в растителното царство, това, което се намира в обясненията на Фехнер изглежда нещо фантастично, обаче неговите мисли бяха едно настъпление. Въпреки това Фехнер трябваше да изпита, каква съпротива може да дойде именно чрез онова мислене, в което човешкият дух навлезе чрез откритията на 19-тото столетие. Трябва справедливо да мислим и разбираме, че даже и най-великите духове, когато им се покаже под микроскопа, как тялото на растенията е една тъкан от малки клетки, бяха омагьосани от тази гледка и не можеха никак да си представят, как някой можеше още да дойде до идеята да говори за "душа на растенията", след като на изследващия човешки дух материалното се беше показало по такъв величествен начин. Ето защо трябва справедливо да разберем, че именно изследователят на растителната клетка стана и най-големият и остър противник на това, което Фехнер искаше да каже върху душата на растенията.
към текста >>
Но съществува един закон на духовния свят, съгласно който, когато вземаме предвид духовни същества отстоящи далече едно от друго какъвто е
пример
ът с човека от една страна и земния организъм от друга страна техните състояния на съзнанието трябва да си ги представим в известно отношение обратно.
Но съществува един закон на духовния свят, съгласно който, когато вземаме предвид духовни същества отстоящи далече едно от друго какъвто е примерът с човека от една страна и земния организъм от друга страна техните състояния на съзнанието трябва да си ги представим в известно отношение обратно.
При човека излизането във великия свят е състоянието на сън. При Земята лятното състояние което обикновено хората биха нарекли будно състояние е нещо, което може да се сравни само с това, което при човека е заспиването. Със заспиването човекът излиза в големия свят; с настъпване на лятото Земята влиза с всички нейни сили в областта на слънчевото действие, само че трябва да си представим Земята и Слънцето като организми изпълнени с дух. През зимата, когато Земята почива в себе си, трябва да си представим нейното състояние като отговарящо на будното състояние на човека, докато хората са свикнали да считат зимното състояние на Земята като състояние на засипване. Но когато разглеждаме същества стоящи далече едно от друго каквито са човекът и Земята -, състоянията на съзнанието се показват един вид противоположни.
към текста >>
Това можем да видим от следния
пример
.
Както човешкият свят се намира във връзка с окръжаващия свят и както човеците имат своите органи, за да живеят и се развиват, така и Съществата, който са действителни, си създават в растителната покривка един орган, за да възприемат самите себе си. Суеверие е казах аз -, когато хората вярват, че растението като такова възприема или пък като отделно растение има един вид душа. Това е едно също такова суеверие, както когато бихме говорили за душата на едно око. Въпреки че благодарение на едно чудно, но понятно за Духовната наука съчетание на фактите официалната наука през цялото 19-то столетие е насочвала учените да признаят това, което току що бе казано, в действителност работата стои така, че в тази област официалната наука е твърде малко ориентирана, тя се намира в такова положение и днес. Защото това, което науката е открила до сега върху сетивния живот на растенията, е без остатък едно потвърждение на това, което аз казах сега върху духа и неговото действие в растителното царство, но хората на официалната наука не могат да го разберат като такова.
Това можем да видим от следния пример.
към текста >>
Но и днес хората на науката са готови да приписват на отделното растение както на
пример
на мухоловката душа, което обаче би било суеверие, както когато бихме преписали душа на окото.
Когато едно насекомо идва в близост с листа, така че става известно докосване с космите, то бива хванато от листа и изядено и храносмляно. Забележително беше, когато хората откриха, че растенията могат да ядат, че те могат да приемат вътре в себе си даже животни, че са месоядци! Но те не можеха да направят нищо смислено с това, защото това откритие е било винаги забравяно и отново намерено, така от Нутал в 1814 година, от Куртис в 1834 година, от Линдлей в 1848 година и от Оудеманс в 1859 година. Петима учени са намерили последователно едно и също нещо! По-нататък науката не можа да направи нищо от това, освен да заставят един такъв учен като Шлайден, който има големи заслуги в изследването на растителния свят, да каже, че учените трябва да се пазят да не изпаднат в мистични настроения, като преписват на растенията душа!
Но и днес хората на науката са готови да приписват на отделното растение както например на мухоловката душа, което обаче би било суеверие, както когато бихме преписали душа на окото.
Именно хора като Раул Франсе например са взели такива неща в съвършено външен смисъл и са казали: Тук ние виждаме нещо душевно, което се проявява аналогично на душевното у животните! Това показва следователно необходимостта, че именно в областта на Духовната наука не трябва да изпада във фантастичност, защото тук официалната наука е изпаднала във фантастичност, като иска да препише на растението "мухоловка" душа, която би могла да се сравни с човешката или животинската душа. Тогава би трябвало да препишем душа и на нещо друго, което превлича също други същества, превлича също малки животни, когато те се приближават до него и ги хваща със своите пипала, така че те трябва да останат затворени вътре. Защото, щом при мухоловката може да се говори за душа, тогава може да се говори за душа и при капана за мишки. Но ние не можем да говорим така.
към текста >>
Именно хора като Раул Франсе на
пример
са взели такива неща в съвършено външен смисъл и са казали: Тук ние виждаме нещо душевно, което се проявява аналогично на душевното у животните!
Забележително беше, когато хората откриха, че растенията могат да ядат, че те могат да приемат вътре в себе си даже животни, че са месоядци! Но те не можеха да направят нищо смислено с това, защото това откритие е било винаги забравяно и отново намерено, така от Нутал в 1814 година, от Куртис в 1834 година, от Линдлей в 1848 година и от Оудеманс в 1859 година. Петима учени са намерили последователно едно и също нещо! По-нататък науката не можа да направи нищо от това, освен да заставят един такъв учен като Шлайден, който има големи заслуги в изследването на растителния свят, да каже, че учените трябва да се пазят да не изпаднат в мистични настроения, като преписват на растенията душа! Но и днес хората на науката са готови да приписват на отделното растение както например на мухоловката душа, което обаче би било суеверие, както когато бихме преписали душа на окото.
Именно хора като Раул Франсе например са взели такива неща в съвършено външен смисъл и са казали: Тук ние виждаме нещо душевно, което се проявява аналогично на душевното у животните!
Това показва следователно необходимостта, че именно в областта на Духовната наука не трябва да изпада във фантастичност, защото тук официалната наука е изпаднала във фантастичност, като иска да препише на растението "мухоловка" душа, която би могла да се сравни с човешката или животинската душа. Тогава би трябвало да препишем душа и на нещо друго, което превлича също други същества, превлича също малки животни, когато те се приближават до него и ги хваща със своите пипала, така че те трябва да останат затворени вътре. Защото, щом при мухоловката може да се говори за душа, тогава може да се говори за душа и при капана за мишки. Но ние не можем да говорим така. Щом искаме да проникнем в духа, ние трябва да обгръщаме точно нещата с погледа и от нещо привидно външно подобно да не заключаваме, че и вътрешността се отнася по същия начин.
към текста >>
Ние сме действително благодарни на онези природоизпитатели какъвто е на
пример
Готлиб Хаберландт, които изнасят фактите сухо, факти които те са проучили, а не както Раул Франсе и други да правят от това чисто външни изводи.
Ето защо трябва да кажем: Такива неща, каквито срещаме при мухоловката, ние не трябва да ги схващаме по друг начин, освен че цялото устройство на растението не съществува за това, за да обуслови една вътрешна душевна същност, а това, което става тук, се произвежда отвън. И за нещо подобно растението служи като орган на целия земен организъм. Как растенията принадлежат от една страна на Аза на Земята, от друга страна на аурата на Земята на астралното тяло, на света на усещанията и на чувствата на Земята -, това показа по особен начин именно изследването на 19-то столетие.
Ние сме действително благодарни на онези природоизпитатели какъвто е например Готлиб Хаберландт, които изнасят фактите сухо, факти които те са проучили, а не както Раул Франсе и други да правят от това чисто външни изводи.
Ако един такъв човек би се задоволил само да изнесе нещата, такива каквито са, бихме могли действително да му бъдем благодарни; но ако иска да направи от това изводи относно душевния живот на едно отделно растение, той би могъл също така да направи извод за душевен живот и на отделния косъм или на отделния зъб. Когато наблюдаваме онези растения, които са в действителност растения даващи клас, констатираме, че при всички тези растения съществуват чудни малки органи. Констатирани са малки образувания от скорбялни клетки. Тези клетки са чудно устроени, те са устроени така, че в тяхната вътрешност има като едно халтаво ядро. Особеното е, че клетъчната стена остава нечувствителна за ядрото само на едно място.
към текста >>
Когато на
пример
Хаберландт счита, че тук имаме работа с един вид сетивно усещане на растението, все пак той различава нещата така ясно, че ние трябва да му бъдем благодарни особено много именно за това сухо и трезво изложение.
Особеното е, че клетъчната стена остава нечувствителна за ядрото само на едно място. Ако това ядро се придвижи някъде другаде, клетъчната стена е докосната от него и последствието от това е, че растението отново го връща на предишното положение. Такива скорбялни клетки се намират при всички растения, които в тяхното главно направление сочат към центъра на Земята. По този начин растението има в себе си един орган, който винаги му дава възможност да се насочва в своето главно направление към центъра на Земята. Това е разбира се чудесно нещо, което е било открито от различни изследователи в течение на 19-то столетие и което се показва най-добре, когато нещата са изнесени просто.
Когато например Хаберландт счита, че тук имаме работа с един вид сетивно усещане на растението, все пак той различава нещата така ясно, че ние трябва да му бъдем благодарни особено много именно за това сухо и трезво изложение.
към текста >>
Така на
пример
растението Hemerocallie fulva, червеният крин, цъфти само около пет часа, Nimpaea alba, водната роза, само към седем часа.
Ако искаме сега да отидем още по-далече, би трябвало, ако досегашните обяснения са правилни, да намерим, че чрез това отдаване на Земята на Слънцето растенията изразяват по някакъв начин, как чрез това, което произвежда, Земята действително живее във великия Макрокосмос. Би трябвало така да се каже да видим нещо в растенията, което би ни показало, че всъщност в растителния свят действува така, което навън се произвежда именно от слънчевите същества. Още Лине бе обърнал вниманието на това, че при определени растения цъфтенето става към пет часа сутринта и в никое друго време. Това значи: Земята е отдадена на Слънцето и това се изразява чрез факта, че при определени растения цъфтежът е възможен само в напълно определени часове на деня.
Така например растението Hemerocallie fulva, червеният крин, цъфти само около пет часа, Nimpaea alba, водната роза, само към седем часа.
Calendula, невенът само към девет часа. В това ние виждаме чудесно изразено отношението на Земята към Слънцето, което още Лине нарече "слънчев часовник". Даже и заспиването, затварянето на цветните листенца е ограничено само в определени часове на деня. В живота на растенията се крие една чудесна закономерност и правилност.
към текста >>
Такова едно растение е на
пример
белият ИМЕЛ, който играе такава забележителна роля в сказанията и митовете затова, защото принадлежи на едно минало планетарно състояние на нашата Земя и е останал като един остатък от едно предиземно развитие.
Ние отиваме пред гигантските дървета на девствените гори, пред тихата теменужка или пред кокичето и ги разглеждаме наистина като отделни индивиди, но така, че казваме: тук ни говори духът, тук се изразява духът, който оживява пространството, Дух на Слънцето, Дух на Земята! Това, което виждаме у човека от израза на неговия дух, когато чуваме неговия глас и от това вадим заключение за кротостта или некротостта на неговата душа, така от това, което ни гледа от растенията, ние вадим заключение за това, което живее като Дух на Земята, като Дух на Слънцето, как те стоят в борба един с друг или във взаимна хармония. Тогава ние самите се чувствуваме тъчащи и живеещи в духа. А сега само за да покажем, как Духовната наука може фактически да бъде потвърдена от естествената наука на 19-то столетие, можем да споменем още следното. Онези слушатели, които по-рано са присъствували на държаните тук сказки, ще си спомнят за казаното, че в земния свят съществуват растения, които са неуместни, които не принадлежат на нашия земен свят.
Такова едно растение е например белият ИМЕЛ, който играе такава забележителна роля в сказанията и митовете затова, защото принадлежи на едно минало планетарно състояние на нашата Земя и е останал като един остатък от едно предиземно развитие.
Ето защо белият имел не може да расте в земята, а трябва да се корени в други растения. Естествената наука ни показва, че белият имел няма онези особени скорбелни клетки, които позволяват на растенията да се ориентират към центъра на Земята. Накратко казано, бих могъл сега да започна и да ви разяснявам част по част цялата ботаника на 19-то столетие, и вие ще намерите част по част доказателства за това, как растителната покривка на Земята е сетивният орган, чрез който се гледат Духът на Земята и Духът на Слънцето.
към текста >>
216.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ето защо повечето хора предпочитат да им се говори за външни средства, на
пример
, какво трябва да ядат и да пият или да не ядат и да не пият, или пък какво трябва да предприемат чисто външно в материалния свят.
Ние веднага ще видим, защо не. Ето защо Духовната наука т.е. онази наука, която не говори за духа като един сбор от отвлечени понятия и идеи, а като нещо действително, която говори за действителни духовни същества ще трябва да наруши самото методическо изискване, което днес така леко поставят науката и светогледите: да бъде доказуема за всекиго навсякъде и през всяко време. В популярните кръгове Духовната наука се натъква много често на съпротива, защото даже и там, където хората проявяват копнеж да се издигнат в духовния свят, усещанията и чувствата са пропити от материалистичния начин на виждане нещата, проникнати са от този материалистичен начин. И при най-добрата воля, даже когато хората копнеят за духовния свят, те не могат да постъпят по друг начин, освен да си представят в известно отношение духа по материален начин, или пък да си представят издигането в духовния свят свързано с нещо материално.
Ето защо повечето хора предпочитат да им се говори за външни средства, например, какво трябва да ядат и да пият или да не ядат и да не пият, или пък какво трябва да предприемат чисто външно в материалния свят.
Те много повече предпочитат това, отколкото да се изисква от тях да внесат в своята душа интимни моменти на развитие. Обаче именно за такива неща става дума при издигането в духовния свят.
към текста >>
За много хора днес това е една дразнеща представа, защото нека веднага вземем един отделен човек на днешното образование как прави на
пример
днешният философ, когато за него се касае да установи цялото значение, и същност на познанието?
За много хора днес това е една дразнеща представа, защото нека веднага вземем един отделен човек на днешното образование как прави например днешният философ, когато за него се касае да установи цялото значение, и същност на познанието?
Такъв философ ще каже: Искам да се опитам да видя, колко далече можем да стигнем въобще като човеци с нашето мислене, нашите психически сили, какво можем да обхванем от света. Тогава според възможностите, с които разполага в момента той се опитва да си състави един образ на света и да го постави пред себе си. Тогава обикновено той ще каже: За другото ние не можем да знаем, то се намира отвъд границите на човешкото познание! Това е общо взето най-разпространеният начин да се говори, който може да се срещне в днешната литература: Това ние не можем да знаем!
към текста >>
Ето защо слепият на
пример
не може да разсъждава върху цветовете, той може да стори това, когато отново е добил своето зрение чрез една щастлива операция.
Хората не се отнасят винаги точно с логиката, когато искат да размислят върху това, иначе те биха си казали: Това, което познаваме, зависи от нашите органи.
Ето защо слепият например не може да разсъждава върху цветовете, той може да стори това, когато отново е добил своето зрение чрез една щастлива операция.
Тук аз не искам да говоря за някакво "шесто сетиво", а за нещо, което може да бъде извлечено от душата по чисто духовен път. Но също така би могло да се извлекат от душата духовни очи или духовни уши. Тогава за нас може да настъпи великото събитие, което настъпва при по-ниска степен, когато сляпороденият има щастието да бъде опериран. Така щото тогава за нас предположението може да стане истина: около нас съществува един духовен свят, обаче за да прогледнем в него, трябва първо да се пробудили необходимите органи в нас. Това би било единствено логичното.
към текста >>
Нека пренесем този
пример
към математиката, да предположим, че някой би казал за нея: Това, което най-много ми бие на очи в математиката, е нейната неразбираемост.
Така щото тогава за нас предположението може да стане истина: около нас съществува един духовен свят, обаче за да прогледнем в него, трябва първо да се пробудили необходимите органи в нас. Това би било единствено логичното. Обаче както казахме хората не се отнасят винаги точно с логиката, защото в нашата епоха те имат съвършено други нужди, когато чуват за един духовен свят, камо ли да вникнат в този духовен свят. Аз вече разказах веднъж, че в един град на Южна Германия, където трябваше да държа веднъж една сказка, един храбрец, които пише фейлетони, започна своя фейлетон с думите: "Това, което най-много бие на очи в Теософията, е нейната неразбираемост." Ние искаме да вярваме на този човек, че за него най-изпъкващото качество на Теософията е нейната неразбираемост. Но нима това е един критерий?
Нека пренесем този пример към математиката, да предположим, че някой би казал за нея: Това, което най-много ми бие на очи в математиката, е нейната неразбираемост.
Тогава всеки ще каже: Без съмнение, това може да бъде така; но щом иска да пише фейлетони, той би трябвало първо да научи нещо! Често пъти би било по-добре, да пренасяме това, което важи за една особена област, върху една друга област, но по един обективен начин. Тогава на хората не остава нищо друго, освен да отрекат, че съществува едно развитие на душата и това те могат да направят безапелационно -, щом се отказват да се подложат на едно развитие -, или пък да се заловят да работят за развитието на своята душа. Тогава за тях духовният свят се превръща в наблюдение, в действителност, в истина. Но за да се издигне човек в духовния свят, душата трябва да стане способна не за физическия живот, а за познанието на духовния свят -, да преобрази в известно отношение формата, която има първоначално, да стане в известно отношение едно друго същество.
към текста >>
Позволете ми да изразя това с един
пример
.
Извънредно важно е, че за духовния изследовател, който иска да насочи своите стъпки в духовния свят, много от това, което за другите хора води направо до едно познание и до една цел, става средство за възпитание, едно интимно средство за възпитание на душата.
Позволете ми да изразя това с един пример.
Преди много години аз написах една книга: "Философия на Свободата". Сега тя не може да се достави, защото е изчерпана преди години, но се надяваме че скоро ще излезе във второ издание. Тази "Философия на Свободата" е така замислена, че тя се различава изцяло от другите философски книги на нашето съвремие, които повече или по-малко имат за цел да дадат чрез това, което се намира в тях, нещо показващо, как светът изглежда или трябва да изглежда според представите на автора. Това не е най-близката цел на тази книга, а нейната съществена цел е, че тя трябва да даде на този, който се задълбочи в съдържащите се в нея мисли, един вид трениране на мислите. Така щото, начинът на мислене, особеният начин, по който човек трябва да се отдаде на тези мисли, е такъв, че той поставя в движение усещанията и чувствата на душата нещо както при упражняване на гимнастика ако ми е позволено това сравнение той поставя в движение крайниците.
към текста >>
Той поставя на
пример
пред ученика символа на триъгълника, на четириъгълника или други символични фигури, но не с цел да получи чрез тях непосредствено познание, той и така може да получи такива познания, а за да получи в тях възможност така да обучи своите духовни способности, че от това, което получава като впечатления от тези символи, духът да се издигне в един по-висш свят.
И така е още с много неща, които първо трябва да служат като основни елементи, за да тренират душата да може да се издигне в духовния свят. Математиката, Геометрията учат човека да познава триъгълниците, четириъгълниците и други фигури. Но защо ни учат те всичко това? Защото човек трябва да добие познание, как са нещата в пространството, на какви закони са подчинени те и т.н. С подобни фигури като символи работи всъщност и методът за издигане във висшите светове.
Той поставя например пред ученика символа на триъгълника, на четириъгълника или други символични фигури, но не с цел да получи чрез тях непосредствено познание, той и така може да получи такива познания, а за да получи в тях възможност така да обучи своите духовни способности, че от това, което получава като впечатления от тези символи, духът да се издигне в един по-висш свят.
Следователно тук се касае за обучение на мислите за гимнастика на мислите. Ето защо много от това, което е суха външна наука, което е математика или геометрия, се превръща за духовното обучение в жив символ, който ни води нагоре в духовния свят. Когато сме оставили това да действува върху нашата душа, тогава ние се научаваме да познаваме това, което всъщност никаква външна наука не разбира: че древните питагорейци под влияние на техния велик учител Питагор са говорили, как светът се състои от числа, вселената се състои от числа, защото те са обгръщали с поглед вътрешните закономерности на числата.
към текста >>
Без съмнение, няма нищо по-лесно от това, да се оборва Духовната наука или Антропософията, защото нейните противници лесно могат да кажат, заставайки мнимо на едно по-високо становище: Ето че тези последователи на Духовната наука отново се явяват от тяхната мистична тъмнота със своята символика на числата, казват, че в числата се крие една вътрешна закономерност и че на
пример
истинската основа на човека, на човешкото същество трябва да се разглежда според числото седем.
А сега нека разгледаме, как навсякъде срещу нас застават числата.
Без съмнение, няма нищо по-лесно от това, да се оборва Духовната наука или Антропософията, защото нейните противници лесно могат да кажат, заставайки мнимо на едно по-високо становище: Ето че тези последователи на Духовната наука отново се явяват от тяхната мистична тъмнота със своята символика на числата, казват, че в числата се крие една вътрешна закономерност и че например истинската основа на човека, на човешкото същество трябва да се разглежда според числото седем.
Но нещо подобно са мислели и Питагор и неговите ученици, когато са говорили за вътрешната закономерност на числата. Когато оставим да действуват на духа онези чудесни отношения, които съществуват между числата, чрез това ние можем да го тренираме така, че той да се пробуди, тъй като обикновено спи, и да развие по-мощни сили, за да проникне в духовния свят.
към текста >>
Онзи, който правилно го остави да действува върху неговата душа, си представя при това: Аз разглеждам на
пример
едно растение; за това растение казвам, че то е едно несъвършено същество, и до него си представям един човек, който своего рода е едно по-съвършено същество, обаче само своего рода.
Какво трябва да ни каже този символ?
Онзи, който правилно го остави да действува върху неговата душа, си представя при това: Аз разглеждам например едно растение; за това растение казвам, че то е едно несъвършено същество, и до него си представям един човек, който своего рода е едно по-съвършено същество, обаче само своего рода.
Защото когато разглеждам растението, аз трябва да си кажа: В него аз имам пред себе си едно материално същество, което не е проникнато от страсти, инстинкти, нагони, които да го снижат от неговата висота, където то би трябвало иначе да стои. Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до плода нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено. Наред с него живее човекът, който несъмнено по своето естество е едно по-висше същество, но проникнато от нагони, инстинкти, страсти, чрез които може да се отклони от своята строга закономерност и да сгреши. Той трябва първо да преодолее, да победи нещо в себе си, ако иска да следва своите собствени закони, както растението следва вродените му закони. Сега човекът може да си каже: Изразът за нагоните, инстинктите, страстите в мене е червената кръв.
към текста >>
Когато човешката душа се отдаде на едно такова символично мислене, когато един вид за нея всичко, което важи като действителност, става повод за образи, които не са извлечени произволно от фантазията, а са свързани с действителността, както в нашия
пример
кръстът с розата, тогава казваме: Човекът се стреми да се издигне до първата степен на познанието на духовния свят.
Естествено, много лесно може да се каже: Но вие препоръчвате представянето на нещо напълно въобразимо, на нещо напълно измислено. Но само онези представи имат стойност, които са изображение на една външна представа, а представата за кръста с розата няма никакъв насрещен външен образ! Но важното не е, представата, чрез която обучаваме нашата душа, да бъде изображение на една външна действителност, а това, тя да събужда сили в нашата душа, да извлича тези сили от душата, които иначе са скрити и дремещи в нея.
Когато човешката душа се отдаде на едно такова символично мислене, когато един вид за нея всичко, което важи като действителност, става повод за образи, които не са извлечени произволно от фантазията, а са свързани с действителността, както в нашия пример кръстът с розата, тогава казваме: Човекът се стреми да се издигне до първата степен на познанието на духовния свят.
Това е степента наречена имагинативно познание. То ни извежда нагоре над това, което се занимава непосредствено с физическия свят.
към текста >>
Аз не бих искал да се изразя така, а по-скоро да кажа: В нормалния обикновен живот хората са на първо време тясно свързани с човешката личност, така на
пример
когато нещо ни радва, именно по отношение на нещата, които ни радват, нещата на най-висшите духовни творения, нещата на изкуството и красотата.
Какъв е животът на усещанията и на чувствата на човека в обикновения живот? Днес е станало вече нещо твърде тривиално да се употребява навсякъде изразът "егоистично" и да се казва, че в обикновения нормален живот хората са егоистични.
Аз не бих искал да се изразя така, а по-скоро да кажа: В нормалния обикновен живот хората са на първо време тясно свързани с човешката личност, така например когато нещо ни радва, именно по отношение на нещата, които ни радват, нещата на най-висшите духовни творения, нещата на изкуството и красотата.
Това изразява и самата поговорка: "За вкусовете не може да се спори." Това показва, че много неща са свързани с нашата личност и зависят от това, как ние се поставяме субективно към нещата. Проверете, как всичко, което може да ви радва, е свързано с това, какво е било вашето възпитание, на какво място в света и в коя професия е била поставена вашата личност и т.н., за да видите, колко тясно са свързани усещанията и чувствата с нашата личност. Обаче когато човек прави такива упражнения на душата, каквито са горепосочените, той забелязва, че усещанията и чувствата стават напълно безлични. Това е едно мощно и велико изживяване, когато настъпва момента, в който нашият живот на усещанията и чувствата става някакси безличен. Този момент идва, той сигурно настъпва, когато в течение на своя духовен път човекът е подбуден от онези, които поемат неговото духовно ръководство, а именно остави да действуват върху неговата душа следните неща.
към текста >>
За това осъзнаване на Аза разказва на
пример
поетът Жан Пол в своя животопис: "Никога не ще забравя онова явление в мене, което не съм разказал още никому, когато присъствувах на раждането на моето себесъзнание, за което мога да покажа мястото и времето.
Тук трябва да вземем под внимание следното. Когато насочваме нашия поглед върху това, което намирате поставено във философията в центъра на разглежданията, върху духовния център на човека, Аза когато сме научили да се издигнем до представата на Аза -, който придружава всички наши представи, този тайнствен център на всяко изживяване; и когато отидем все по-напред в онази почит и отдайност, които могат да се свържат с факта несъмнено за мнозина никакъв факт, а една химера -: Там вътре живее един Аз! когато това може да се превърне в най-великото, най-решаващото събитие да си казваме постоянно, че това "Аз съм" е най-същественото в човешката душа, тогава свързано с това "Аз съм" се развиват силни чувства, които са безлични и ни насочват именно да познаем, как в една точка в точката на Аза е събрано всичко, което ни заобикаля като тайни на света и като мистерии, за да обхванем човека от тази точка на Аза.
За това осъзнаване на Аза разказва например поетът Жан Пол в своя животопис: "Никога не ще забравя онова явление в мене, което не съм разказал още никому, когато присъствувах на раждането на моето себесъзнание, за което мога да покажа мястото и времето.
В един преди обед още като малко дете аз стоях под вратата на нашия дом и гледах вляво към дърварника, когато внезапно вътрешното видение, аз съм един Аз, мина пред мене като светкавица от небето и от тогава насам остана да свети: Тук моят Аз бе видял самия себе си за пръв път и за вечността. Трудно е тук човек да си представи измами на спомена, тъй като никакъв чужд разказ не би могъл да се примеси с добавки в едно събитие случило се в скритата Светая Светих на човека, чиято новост единствено предаде трайност на такива всекидневни странични обстоятелства."
към текста >>
Човекът би трябвало да изследва, когато на
пример
казва: Едната билярдова топка удря другата, че това, което той изживява при това като ударна сила, той сам го поставя в нещата!
Когато обаче сега господин Кюлпе разглежда сетивните възприятия, този свят, който не би могъл нито да се сблъсква, нито да се привлича, той се явява на господин Освалд Кюлпе именно не като действителност, а като един огледален образ, като едно отражение. Тогава без съмнение той има пред себе си образи. Обаче удар, налягане, съпротивление и всичко, което се поставя в света като нещо различаващо се от другите, от сетивните възприятия, то не се обяснява обективно по никакъв друг начин освен чрез образността на сетивните възприятия, на усещанията. Защо това е така? Защото когато усеща налягане, удар и т.н., човек превръща това, което живее в нещата, в усещания на нещата.
Човекът би трябвало да изследва, когато например казва: Едната билярдова топка удря другата, че това, което той изживява при това като ударна сила, той сам го поставя в нещата!
И който стои на почвата на Духовната наука, не върши нищо друго. Това, което живее вътре в душата, него той прави изразен критерий на света. Не съществува друг принцип на познанието освен това, което може да бъде намерено чрез развитието на самата душа. И така другите вършат същото както и духовното изследване. Само че духовното изследване знае това, докато другите го вършат несъзнателно, нямат никакво предчувствие за това, че на една елементарна степен вършат същото, но спират още на първата степен и отричат това, което сами вършат.
към текста >>
Който пристъпва на
пример
със здраво мислене към действителността, той знае да различи едно нажежено парче желязо от едно такова, което съществува само в неговата представа.
В следващите сказки ще имам да ви обрисувам много неща от световноисторическото развитие, през което душата трябва да мине, за да се издигне в духовните светове. Ето защо считайте това, което бе казано днес, само като един увод, който ви показва, че чрез едно обучение на живота на нашите чувства и на нашата воля, е така също и на нашия мисловен живот /живот на представите/ можем да се развием така, че да станем носители на нови светове. Така щото фактически ние можем да влезем в един свят, който ще познаем също така като една действителност, както познаваме като една действителност физическия свят в неговия вид. Аз вече споменах при друг случай: Когато хората казват: Ти си въобразяваш това, което вярваш, че виждаш, трябва да им се възрази, че само опитността, наблюдението могат да дадат разликата между действителността и илюзията, между действителността и фантазията, също както и във физическия свят. Разликата трябва да се добие при самата действителност.
Който пристъпва например със здраво мислене към действителността, той знае да различи едно нажежено парче желязо от едно такова, което съществува само в неговата представа.
Нека дойдат колкото искат Шопенхауерци: такъв човек веднага ще направи разлика между двете, кое е истина и кое само представа. Следователно човек може да се ориентира само при действителността и по действителността. Така той може да се ориентира и по отношение на духовния свят само чрез самата действителност. Веднъж някой каза, че ако човек само помисли, че пие лимонада, той чувствува вкуса на лимонадата на своя език. На това аз му отговорих: Въображението може де бъде така силно, че някой, който няма никаква лимонада пред себе си, може би при живата представа за една лимонада ще почувствува и вкуса на лимонадата на езика си, но бих искал да видя, дали някой е утолил жаждата си с една въобразена лимонада.
към текста >>
217.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато на
пример
стоим като възпитател със задачи пред една човешка душа, която навлиза в съществуването, която от час на час, от седмица на седмица все повече изразява от своите вътрешни способности, когато стоим пред един подрастващ човек като пред една свещена загадка, която трябва да разрешим, която е дошла при нас от безкрайността, за да и дадем възможност да се разгърне, да се развие, тогава за всичко, което е човешки отношения в съществуването, ще се получат цял сбор от нови задачи, от нови възгледи, от нови възможности въобще.
Когато например стоим като възпитател със задачи пред една човешка душа, която навлиза в съществуването, която от час на час, от седмица на седмица все повече изразява от своите вътрешни способности, когато стоим пред един подрастващ човек като пред една свещена загадка, която трябва да разрешим, която е дошла при нас от безкрайността, за да и дадем възможност да се разгърне, да се развие, тогава за всичко, което е човешки отношения в съществуването, ще се получат цял сбор от нови задачи, от нови възгледи, от нови възможности въобще.
Следователно ние виждаме, как един човек навлиза в съществуването и предполагаме, че той донася по определен начин ядката на своето същество чрез раждането в съществуването. Също и официалната наука ни показва, когато не гледаме на модните думи и на теориите, а на фактите, как тази духовно-душевна ядка на човешкото същество работи над детето още след раждането, как това, което стои пред нас като телесен организъм, се изменя, оформява се пластично под влиянието на духовно-душевното. И официалната наука може например да ни покаже, как това, което първо трябва да считаме като инструмент за външните дейности, как мозъкът у човека е още една неопределена, подаваща се напълно на пластична обработка материя, когато той навлиза в съществуването, и как после това, което той се старае да приеме от духовното съкровище на заобикалящия го свят, прониква в пластичната маса на нашия мозък и я обработва, като я оформя и съгражда като един художник. Когато предположим нещо, което е факт и бе често споменавано при други случаи -, че човекът, когато след раждането би бил изоставен безпомощен на един изолиран остров, не може да добие способността да говори, ние трябва да кажем: духовно-душевното съдържание, което ние от раждането приемаме облечено в дрехата на говора, не е нещо, което прониква навън от вътрешността на човека, което е свързано само с неговата заложба, което така да се каже човекът получава без влиянието на неговата заобикаляща духовно-душевна среда, както получава например своите втори зъби чрез вътрешната заложба в седмата година, а говорът е нещо, което работи над човека. Той е наистина като един скулптор, който един вид формира неговия мозък.
към текста >>
И официалната наука може на
пример
да ни покаже, как това, което първо трябва да считаме като инструмент за външните дейности, как мозъкът у човека е още една неопределена, подаваща се напълно на пластична обработка материя, когато той навлиза в съществуването, и как после това, което той се старае да приеме от духовното съкровище на заобикалящия го свят, прониква в пластичната маса на нашия мозък и я обработва, като я оформя и съгражда като един художник.
Когато например стоим като възпитател със задачи пред една човешка душа, която навлиза в съществуването, която от час на час, от седмица на седмица все повече изразява от своите вътрешни способности, когато стоим пред един подрастващ човек като пред една свещена загадка, която трябва да разрешим, която е дошла при нас от безкрайността, за да и дадем възможност да се разгърне, да се развие, тогава за всичко, което е човешки отношения в съществуването, ще се получат цял сбор от нови задачи, от нови възгледи, от нови възможности въобще. Следователно ние виждаме, как един човек навлиза в съществуването и предполагаме, че той донася по определен начин ядката на своето същество чрез раждането в съществуването. Също и официалната наука ни показва, когато не гледаме на модните думи и на теориите, а на фактите, как тази духовно-душевна ядка на човешкото същество работи над детето още след раждането, как това, което стои пред нас като телесен организъм, се изменя, оформява се пластично под влиянието на духовно-душевното.
И официалната наука може например да ни покаже, как това, което първо трябва да считаме като инструмент за външните дейности, как мозъкът у човека е още една неопределена, подаваща се напълно на пластична обработка материя, когато той навлиза в съществуването, и как после това, което той се старае да приеме от духовното съкровище на заобикалящия го свят, прониква в пластичната маса на нашия мозък и я обработва, като я оформя и съгражда като един художник.
Когато предположим нещо, което е факт и бе често споменавано при други случаи -, че човекът, когато след раждането би бил изоставен безпомощен на един изолиран остров, не може да добие способността да говори, ние трябва да кажем: духовно-душевното съдържание, което ние от раждането приемаме облечено в дрехата на говора, не е нещо, което прониква навън от вътрешността на човека, което е свързано само с неговата заложба, което така да се каже човекът получава без влиянието на неговата заобикаляща духовно-душевна среда, както получава например своите втори зъби чрез вътрешната заложба в седмата година, а говорът е нещо, което работи над човека. Той е наистина като един скулптор, който един вид формира неговия мозък. Ние можем да проследим това оформяване на мозъка през първите времена, даже години наред, и външно научно. Когато после се доказва анатомически и физиологически: Говорната способност на човека, паметта за определени говорни представи е свързана с този или онзи орган, всяка дума е един вид съхранена като една книга в библиотеката, ние можем да запитаме от другата страна: Кое е оформило така мозъка? И тогава можем да отговорим: Онова, което е съществувало като духовно-душевна същност в говорното съкровище на заобикалящия човека свят.
към текста >>
Когато предположим нещо, което е факт и бе често споменавано при други случаи -, че човекът, когато след раждането би бил изоставен безпомощен на един изолиран остров, не може да добие способността да говори, ние трябва да кажем: духовно-душевното съдържание, което ние от раждането приемаме облечено в дрехата на говора, не е нещо, което прониква навън от вътрешността на човека, което е свързано само с неговата заложба, което така да се каже човекът получава без влиянието на неговата заобикаляща духовно-душевна среда, както получава на
пример
своите втори зъби чрез вътрешната заложба в седмата година, а говорът е нещо, което работи над човека.
Когато например стоим като възпитател със задачи пред една човешка душа, която навлиза в съществуването, която от час на час, от седмица на седмица все повече изразява от своите вътрешни способности, когато стоим пред един подрастващ човек като пред една свещена загадка, която трябва да разрешим, която е дошла при нас от безкрайността, за да и дадем възможност да се разгърне, да се развие, тогава за всичко, което е човешки отношения в съществуването, ще се получат цял сбор от нови задачи, от нови възгледи, от нови възможности въобще. Следователно ние виждаме, как един човек навлиза в съществуването и предполагаме, че той донася по определен начин ядката на своето същество чрез раждането в съществуването. Също и официалната наука ни показва, когато не гледаме на модните думи и на теориите, а на фактите, как тази духовно-душевна ядка на човешкото същество работи над детето още след раждането, как това, което стои пред нас като телесен организъм, се изменя, оформява се пластично под влиянието на духовно-душевното. И официалната наука може например да ни покаже, как това, което първо трябва да считаме като инструмент за външните дейности, как мозъкът у човека е още една неопределена, подаваща се напълно на пластична обработка материя, когато той навлиза в съществуването, и как после това, което той се старае да приеме от духовното съкровище на заобикалящия го свят, прониква в пластичната маса на нашия мозък и я обработва, като я оформя и съгражда като един художник.
Когато предположим нещо, което е факт и бе често споменавано при други случаи -, че човекът, когато след раждането би бил изоставен безпомощен на един изолиран остров, не може да добие способността да говори, ние трябва да кажем: духовно-душевното съдържание, което ние от раждането приемаме облечено в дрехата на говора, не е нещо, което прониква навън от вътрешността на човека, което е свързано само с неговата заложба, което така да се каже човекът получава без влиянието на неговата заобикаляща духовно-душевна среда, както получава например своите втори зъби чрез вътрешната заложба в седмата година, а говорът е нещо, което работи над човека.
Той е наистина като един скулптор, който един вид формира неговия мозък. Ние можем да проследим това оформяване на мозъка през първите времена, даже години наред, и външно научно. Когато после се доказва анатомически и физиологически: Говорната способност на човека, паметта за определени говорни представи е свързана с този или онзи орган, всяка дума е един вид съхранена като една книга в библиотеката, ние можем да запитаме от другата страна: Кое е оформило така мозъка? И тогава можем да отговорим: Онова, което е съществувало като духовно-душевна същност в говорното съкровище на заобикалящия човека свят.
към текста >>
Когато на
пример
един човек е научил в определена възраст балади или други стихотворения с напълно определени задачи, с напълно определени качества, той може да забрави мислите, събитията и т.н., така че не може да ги възпроизведе отново; обаче това, което е поучил, то остава в структурата на неговия собствен характер може би като душевна крепкост, като една особеност да застава в живота и да приема радост и страдание.
Не играе ли то вече никаква роля в човешката душа? Да, то играе една важна роля в човешката душа. Защото каквито са първите впечатления от детството, дали изживяваме нещо радостно или тъжно, любов или безразличие, това или онова външно впечатление, от това зависи безкрайно повече, отколкото човек може да направи по-късно в живота, изхождайки от цялото настроение и от цялото устройство на своята душа, зависи много повече отколкото обикновено се приема. Това, което сме забравили от първите години на нашия живот, което ни формира и изгражда в нашето душевно същество, е много по-важно отколкото обикновено се признава. Така е и с това, което по-късно научаваме, ние го забравяме как то звучи в думите, в мислите, но то остава в нас като определено настроение на душата.
Когато например един човек е научил в определена възраст балади или други стихотворения с напълно определени задачи, с напълно определени качества, той може да забрави мислите, събитията и т.н., така че не може да ги възпроизведе отново; обаче това, което е поучил, то остава в структурата на неговия собствен характер може би като душевна крепкост, като една особеност да застава в живота и да приема радост и страдание.
Това, което забравяме, се превръща в настроения, чувствени стойности, даже във волеви импулси, в това, което почива повече или по-малко несъзнателно в нашия душевен живот, но което твори в нас и ни оформя. Само понякога то се показва по-късно в живота чрез определени процеси, наказвайки ни, че когато човек направи необходимото и пред неговата душа се представя нещо сродно, той си спомня тогава за нещо забравено. Така щото може да се докаже, че върху това, което човек е запаметил в миналото и го е забравил, в несъзнателните пластове на неговия душевен живот се е наслоило върху него нещо като една покривка, но все пак то съществува в него. Така ние действително виждаме, как това, което забравяме, което изчезва от нашата памет, твори оформяващо и изграждащо в нашата душа и после се проявява в нашето настроение като радост или скръб, проявява се в нашата смелост, в нашата храброст или малодушие или също в нашия страх по отношение на живота. Това, което един вид се отделя от съкровището на нашата памет и се потопява в подсъзнанието, бива забравено, става една творяща сила в самата наша душа.
към текста >>
Нека вземем
пример
а с майката на БЮРГЕР и с неговия баща, от който той е наследил също и волевото качество /Готфрид Август Бюргер, 1747-1794 г. поет/.
Сега направете с мене една разходка през историята и ще видите, как всяка стъпка потвърждава казаното и как навсякъде там, където имаме показания, бихме могли да дадем исторически едно потвърждение на едно такова състояние на нещата. Най-хубавото потвърждение в това отношение имаме от майката на Макавеите, която с едно героично величие оставя своите синове да отидат на смърт за това, което тя вярва и в което нейните отци са вярвали. При това тя произнася следните велики, прекрасни думи: "Аз ви дадох външното тяло; обаче Онзи, който е създал света и човека, ви даде това, което аз не можех да ви дам и Той ще се погрижи отново да получите това, щом вие го изгубвате заради вашата вяра! " Колко често в историята ние се натъкваме на майчиния елемент: от майката на Александър Велики и майката на Гракхите до нашето време, когато виждаме, как в човека се явяват качества, благодарение на които този човек е способен да действува върху окръжаващия свят, благодарение на които той притежава силите и талантите, а също и подходящия телесно-душевен организъм. В това отношение бихме могли навсякъде където и да поискаме да разтворим историята на знаменити мъже: навсякъде ние ще намерим майчините качества преведени така, че те са слезли по-надълбоко с една степен, че са се превърнали в способности, които са поставени в живота.
Нека вземем примера с майката на БЮРГЕР и с неговия баща, от който той е наследил също и волевото качество /Готфрид Август Бюргер, 1747-1794 г. поет/.
Всъщност с бащата той имаше малко нещо общо; бащата се радваше, когато нямаше нужда да се грижи за развитието на малкото момче; обаче майката имаше един чудесно подвижен дух, тя беше тази, която граматически и стилистично притежаваше правилния израз. А това беше необходимо за поета; той прие тези качества от майката и те му се подадоха именно защото той принадлежеше на следващото поколение. Или нека помислим за ХЕБЕЛ, в какво отношение стоеше той към своя баща. Който познава по-точно поета ХЕБЕЛ, той ще почувствува в цялата сурова особеност и своенравно на интересите един отзвук и от бащиното наследство. Старият майстор зидар Хебел беше предал вече много от това на своя син.
към текста >>
Тези
пример
и биха могли да бъдат умножени до безкрайност.
Тези примери биха могли да бъдат умножени до безкрайност.
Обаче от това, което вярваме че наблюдаваме в живота и което тук или там изглежда да ни показва нещо друго, не трябва да вадим заключението, че изнесените тук неща са погрешни. Положението би било същото, както някой би казал: Физиците ни доказват закона на падането на телата; но сега аз ще им докажа, като устроя нещата по съответен начин, че законът на падането на телата може да бъде възпрепятствуван! Но законите не съществуват за това, да вземем под внимание всяко едно обстоятелство, а да имаме пред погледа си това, за което се касае. Така трябва да постъпваме в естествената наука, така трябва да постъпваме и в Духовната наука. Само че днес Духовната наука не е стигнала достатъчно далече, за да постъпва по същия начин.
към текста >>
Мориц Бенедикт се оплаква на
пример
, че често пъти много гимназисти са твърде несръчни в по-късна възраст.
Това, което казвам сега, можете да го намерите винаги потвърдено, само че на него не се обръща винаги внимание.
Мориц Бенедикт се оплаква например, че често пъти много гимназисти са твърде несръчни в по-късна възраст.
От къде иде това? То иде от там, че цялото възпитание е така ненагледно, че то е изградено твърде малко върху нагледното и хората се придържат само към отвлечените понятия, даже и при изучаването на езиците. Напротив ние можем да почувствуваме даже в ръката си образното, което срещаме, понеже самите предмети застават срещу нас в образи. Тогава бихме могли да кажем: Когато искаш да си представиш един предмет, трябва да се движиш така, че да чувствуваш с ръката в кръг или в елипса сливането с предмета в образи. Не просто подражанието в сръчността, а чувството и обичта към нещата ни показва, как образното, нагледното мислене потрепва в крайниците ни, прави крайниците ни по-гъвкави и по-подвижни.
към текста >>
218.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Той посочваше след това, че зад физическото Слънце, което чисто по отношение на физическия възглед за нашата световна система е на
пример
източник на всеки живот, на всички явления и дейности, Заратустра сочеше, че зад това физическо Слънце се крие на духовния център духовния живот, доколкото този духовен живот първо ни засяга.
В такова едно изказване и разбиране човек се чувствува като нещо много важно, но с това той работи само опирайки се на един общ пантеизъм. Той мисли, че вече е направил нещо, когато казва: Зад всичко сетивно тъче нещо духовно, нещо Божествено т.е. допуска нещо неясно, мъгливо духовно зад всички физически явления. Един човек като Заратустра, който действително се беше издигнал в духовния свят, не говореше на своите ученици и на своя народ по един такъв неясен и мъглив начин. А той показваше: Както отделните сетивни явления се различават, както едното е по-важно, другото по-маловажно, така е и духовното, което се намира зад сетивното, съответно на отделните явления то е ту по-важно, ту по-маловажно.
Той посочваше след това, че зад физическото Слънце, което чисто по отношение на физическия възглед за нашата световна система е например източник на всеки живот, на всички явления и дейности, Заратустра сочеше, че зад това физическо Слънце се крие на духовния център духовния живот, доколкото този духовен живот първо ни засяга.
към текста >>
Както човекът, който обгръща с поглед само сетивното, се намира поставен със своите физически процеси в целия миров процес и даже когато мисли материалистично, но само започва да чувствува може да има един свещен страх, едно свещено благоговение, когато на
пример
научава чрез спектралната анализа: същите вещества, които съществуват тук на Земята, съществуват и на най-далечните звезди, така се е чувствувал човекът в смисъла на Заратустризма потопен със своята духовна част в Духа на целия свят, чувствуваше се роден от този Дух.
Както човекът, който обгръща с поглед само сетивното, се намира поставен със своите физически процеси в целия миров процес и даже когато мисли материалистично, но само започва да чувствува може да има един свещен страх, едно свещено благоговение, когато например научава чрез спектралната анализа: същите вещества, които съществуват тук на Земята, съществуват и на най-далечните звезди, така се е чувствувал човекът в смисъла на Заратустризма потопен със своята духовна част в Духа на целия свят, чувствуваше се роден от този Дух.
Именно в това се състои пълното значение на едно такова учение.
към текста >>
Ние вземаме на
пример
някой изписан лист, виждаме върху него буквите и ги съчетаваме в думи, но ако искаме да сторим това, ние трябва първо да сме научили нещо, а именно да четем.
По-нататък нещо друго за този светоглед е това, че то вземаше нещата сериозно, тези неща от които той изхождаше, че той не само казваше мъгливо: там навън, зад нещата на сетивния свят, които правят впечатление на нашите очи, на нашите уши и на другите органи на сетивата, се намира Духът, но действително в това, което виждаше, той познаваше писмените знаци на Духа или на духовните светове.
Ние вземаме например някой изписан лист, виждаме върху него буквите и ги съчетаваме в думи, но ако искаме да сторим това, ние трябва първо да сме научили нещо, а именно да четем.
Който не може това, той никога не може да чете Заратустра, а само вижда определени знаци, които може да проследи със своя поглед. Но той може да чете Заратустра едва тогава, когато разбира да свърже, да съедини тези знаци съобразно това, което носи в своята душа. Зад това, което е в сетивния свят, особено в начина, по който звездите се съединяват в мировото пространство на групи, Заратустра виждате една такава писменост от знаци. Както ние имаме буквите върху хартията, така в това, което ни заобикаля в пространството в сетивния свят, той виждаше нещо като букви на духовните светове, които ни говорят. И съществуваше изкуството, според което можеше да се проникне в духовния свят и да се четат и тълкуват знаците, които ни са дадени чрез подреждането на звездите, по движението и подреждането на звездните светове да се разчита, как Духовете записват вън в Космоса своите дела на духовно творчество в пространството.
към текста >>
Тези служещи на Ормузд Духове е разбирал Гьоте на
пример
, когато в началото на своята трагедия "Фауст", в "Пролог на небето" казва:
Докато Ормузд изпълнява цялата дейност на царството на Светлината, Амшаспандите изпълняват специалните дейности, които се изразяват чрез светенето на Слънцето от Овен, от Телец, от Рака и т.н. Дейността на Ормузд се изразява чрез цялото светене на Слънцето през всички светли зодиакални знаци от Овен до Везните или до Скорпион. Така в смисъла на Заратустра ние можем да кажем по-нататък: Ариман действува един вид като че през Земята от тъмнината и има там своите служители, които са противници на добрите Гении, на добрите Духове, които стоят до Ормузд. По този начин Заратустра е различавал фактически дванадесет различни духовни Същества, които са служителите от една страна шест съответно седем на Ормузд, от друга страна шест съответно пет на Ариман. Тези дванадесет духовни Същества са символизирани като добри или като зли Гении или подчинени Духове, Амеша-Спентас, според това, дали Слънцето изпраща своите лъчи от светлите или от тъмните зодиакални знаци.
Тези служещи на Ормузд Духове е разбирал Гьоте например, когато в началото на своята трагедия "Фауст", в "Пролог на небето" казва:
към текста >>
Голямата противоположност, големият контраст, който винаги е съществувал в света, е бил схващан така, че като символ за това се е вземала противоположността между половете между мъжкия и женския пол: Така на
пример
когато в древните религиозни системи които стоят на мистична почва, на боговете се противопоставят богини за това, което минава през света като противоположността Заратустризма ние имаме чудесното положение, че той се издига над този възглед, за да си представи първичните основи на духовната дейност в един друг образ: в образа на Доброто, на изпълненото със Светлина и на Злото, на Сянкообразното.
Странно е, как в Заратустризма чрез неговото отдаване на великите явления на макрокосмоса, на външния свят, нещо отстъпва, оттегля се, което във всички или почти във всички други придържащи се повече към мистиката културни течения, също и в нашия материализъм, играе важна роля.
Голямата противоположност, големият контраст, който винаги е съществувал в света, е бил схващан така, че като символ за това се е вземала противоположността между половете между мъжкия и женския пол: Така например когато в древните религиозни системи които стоят на мистична почва, на боговете се противопоставят богини за това, което минава през света като противоположността Заратустризма ние имаме чудесното положение, че той се издига над този възглед, за да си представи първичните основи на духовната дейност в един друг образ: в образа на Доброто, на изпълненото със Светлина и на Злото, на Сянкообразното.
От тук и неизмеримата девственост на Заратустризма, неговата възвишеност, неговото превъзхождане на всички представи и възгледи, които в наше време отново играят една толкова грозна роля, когато хората вярват, че могат да задълбочат своя възглед за духовния живот. Когато даже и древните гръцки писатели казват: Най-висшето Божество за да създаде Ормузд, трябваше да създаде и Аримана, за да има една противоположност, то във факта, че Ариман се противопоставя на Ормузд ни е дадено нещо, как една първична сила се противопоставя на друга. Даже и в Евреизма е изразено казаното за другите религиозни системи, като се счита, че злото е дошло в света чрез жената чрез Ева. В Заратустризма не може да се намери нищо от това, което живее в света като Зло, изразено чрез противопоставянето на половете в света, чрез противоположността на половете. Това, което днес така грозно се е промъкнало чак до ежедневната литература в цялото наше мислене и чувствуване, което погрозява много неща по отношение на главната стойност при болестни и здравни явления и което въпреки това не съдържа главните неща на живота, ще бъде победено, когато противоположността олицетворена в Ормузд и Ариман, която е съвършено друга, която е нещо героично по отношение на еснафската противоположност, ще се вживее като фермент в нашата култура с думите на Заратустра.
към текста >>
На
пример
като най-злия противник на Ормузд се счита онзи, който е назован с името "КЛЕВЕТА": това е едно от най-важните качества на Ариман.
Когато разглеждаме Заратустра, ние виждаме фактически в него един дух, който в много далечни времена на миналото е дал на културата на човечеството мощни импулси. Защото достатъчно е само да проследим това, което е било изживяно в Предна Азия и в по-късни времена на асирийските и вавилонски народи, даже до епохата на Египет и до времето, когато Християнството се разпространи в света: навсякъде ние ще намерим представи, които можем да проследим в миналото, и ще намерим, че те имат своя произход във великите светлини, които Заратустра е дал на човечеството. На нас ще ни бъде разбираемо, когато гръцкият писател, който искаше да изрази, как отделните ръководители са дали на своите народи винаги по-късния дял, от който тези народи се нуждаеха в културата, на нас ще ни бъде разбираемо, когато този писател изтъква: Когато Питагор научи от прадедите това, което трябваше да премине върху него от египтяните геометрията, от финикийците аритметиката, от халдейците астрономията -, той трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да научи от тях пълните с тайнственост учения за отношението на човечеството към духовния свят и за истинското поведение в живота. С това писателят, който ни казва това за Питагор, констатира, че учението на Заратустра върху поведението в живота води над всички други противоположности и прави всички други противоположности да завършат в противоположността на доброто и злото,която противоположност може да бъде превъзмогната само чрез едно пречистване от злото, от лъжата и измамата.
Например като най-злия противник на Ормузд се счита онзи, който е назован с името "КЛЕВЕТА": това е едно от най-важните качества на Ариман.
С това гръцкият писател обръща вниманието върху факта, че Питагор не можеше да намери най-чистия морален идеал, идеалът за моралното пречистване на човека, нито при египтяните, от които можа да научи геометрията, нито при финикийците, от които можа да научи аритметиката, нито даже при халдейците, от които можа да научи астрономията, а трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да има един героичен светоглед, който сериозно признава побеждаването на Злото в пречистването. С това древността признава високото благородство и единствеността на Заратустризма.
към текста >>
Така хората би трябвало да помислят, дали отговаря на истината това, което представители на официалната наука казват, когато на
пример
Плутарх споменава, че в смисъла на Заратустризма като тяло на най-висшето Същество, което има значение за Земята, се счита светлината и че неговото духовно естеството истината.
Всичко, което бе казано сега, може да бъде подкрепено с изказвания от официалната история.
Така хората би трябвало да помислят, дали отговаря на истината това, което представители на официалната наука казват, когато например Плутарх споменава, че в смисъла на Заратустризма като тяло на най-висшето Същество, което има значение за Земята, се счита светлината и че неговото духовно естеството истината.
Тук един древен писател дава едно определение, което съвпада съвсем точно с това, което е изразено сега. Но и историческите явления ще се изяснят, когато вземем под внимание това, което сега охарактеризирахме.
към текста >>
219.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Изхождайки от това, искаме да видим, как Аристотел е бил криво разбиран през времето на Джордано Бруно и на Галилей и искаме да вземем именно този
пример
с изходното място на нервите: сърцето.
Изхождайки от това, искаме да видим, как Аристотел е бил криво разбиран през времето на Джордано Бруно и на Галилей и искаме да вземем именно този пример с изходното място на нервите: сърцето.
Какво се крие зад това изказване на Аристотел, можем да разберем само тогава, когато знаем, че Аристотел стоеше на завършека на древната гръцка култура, а с това той стоеше същевременно на завършека на онова време, през което е царувало древното ясновидско съзнание. И насочвайки поглед в епохата предхождаща неговата, той намери предадена една наука, която беше родена от едно ясновиждащо съзнание, което можеше да вижда зад сетивния свят в духовния свят. Това съзнание беше създало древните науки. И това, което беше прастара наука, което и самите гърци бяха постигнали като прастара наука, бе зарегистрирано от Аристотел, който самият не беше вече в състояние да развие едно такова съзнание който притежаваше само едно интелектуално съзнание. Ето върху това би трябвало да размислим.
към текста >>
Един човек, когото аз много ценях като философ, който в 1894 година беше ректор на Виенския Университет и държа своята ректорска реч върху Галилей, Лауренц Мюлнер, обърна вниманието в своята реч, че в своето обхватно величие Галилей е прозрял със своя ум великите закони на механиката, на пространствените действия, които най-много ни правят впечатление и говорят на нашето сърце, когато гледаме на
пример
църквата Св.Петър в Рим.
Аз вече съм говорил и за един друг случай.
Един човек, когото аз много ценях като философ, който в 1894 година беше ректор на Виенския Университет и държа своята ректорска реч върху Галилей, Лауренц Мюлнер, обърна вниманието в своята реч, че в своето обхватно величие Галилей е прозрял със своя ум великите закони на механиката, на пространствените действия, които най-много ни правят впечатление и говорят на нашето сърце, когато гледаме например църквата Св.Петър в Рим.
Когато тази величествена сграда действува върху нас, тогава действително всеки изпитва нещо, което можем да разберем. Искам да охарактеризирам това с един малък факт, който е забележителен в това отношение.
към текста >>
От този
пример
можем да разберем, че това, което можем да наречем умствено, интелектуално знание, може да дойде много по-късно отколкото изграждането на тези неща в пространството.
От този пример можем да разберем, че това, което можем да наречем умствено, интелектуално знание, може да дойде много по-късно отколкото изграждането на тези неща в пространството.
Ако хората действително разгледат някога мислително нещо подобно, те ще започнат да считат, че съзнанието на човечеството е претърпяло промени: че по-рано хората са притежавали известно ясновидство и че начинът на мислене чрез интелекта не се е родил много отдавна, а този начин можа да се роди благодарение на съвършено определени исторически необходимости едва през времето на 15-то, 16-то, 17-то столетия. А духове като Галилей и Джордано Бруно представляват първите хора, които дават тон за това, което трябваше да дойде. От тук и тяхното силно противопоставяне на аристотелиците, а именно против онези, които първо тълкуваха погрешно Аристотеля, който би могъл да бъде считан като израз на една древна наука, и след това прилагат този криво изтълкуван Аристотел към природата. С това ние охарактеризирахме същевременно и положението, което Галилей заема в света.
към текста >>
Чудесно е, когато на
пример
чуваме, как Галилей научава, че в Холандия е било открито нещо като далекоглед, с който можело да се вижда в най-далечните небесни пространства.
Наблюдение, опит и саморазмисъл беше това, което Галилей считаше като меродавно за своите съвременници. Той можеше да стори това, защото неговият дух беше устроен напълно математически, защото имаше много вярно математическо мислене.
Чудесно е, когато например чуваме, как Галилей научава, че в Холандия е било открито нещо като далекоглед, с който можело да се вижда в най-далечните небесни пространства.
Трябва да имаме предвид, че тогава не е имало никакви вестници. Галилей научава от пътници, че в Холандия е било открито нещо като далекоглед. Това не му даваме мир, след като беше научил тази вест, и накрая стигна до там, че самостоятелно измисли един далекоглед. Това беше далекогледът, с който Галилей направи своите велики открития, които отговаряха на това, което неотдавна беше създала Коперниковата мирова система. За да разберем правилно това време, трябва да съпоставим две неща: Едното беше, че хората не разбираха вече нищо от древната свръхсетивна наука и че Галилей беше един пътеоткривател на новата наука.
към текста >>
Но Галилей казваше: Когато виждаме един цвят, той прави едно впечатление, на
пример
червеният цвят прави впечатление на червеното.
Понеже Галилей можа да извърши такива велики неща, той е фактически и философски ако можем да се изразим така един от най-важните откриватели на пътя за новото духовно развитие на човечеството. Нищо чудно следователно, ако виждаме в лицето на Галилей същевременно и духа, който искаше да бъде на ясно и за себе си, как всъщност се отнасят сетивните явления към човека и към неговия душевен живот. В популярни изложения се говори много също и за това, че така да се каже КАНТ първи е обърнал вниманието на това, че светът около нас е само едно явление, че ние не можем да проникнем до "вещта в себе си". В една форма различна от тази на Кант Галилей беше обърнал вече вниманието на тази мисъл, само че навсякъде зад сетивното той виждаше всеобхващащата мисъл на Божествено-Духовното и приемаше само от смирение, че човекът може да се приближи само в продължително време до това, но не по принцип.
Но Галилей казваше: Когато виждаме един цвят, той прави едно впечатление, например червеният цвят прави впечатление на червеното.
Нима червеният цвят е в нещата? Галилей използува едно твърде забележително сравнение, от което същевременно се вижда, колко погрешна е мисълта; но важното не е това, а важното е да схванем мисълта като мисъл на времето, на епохата. Той казваше: Да вземем едно птиче перо и да погъделичкаме стъпалото на един човек или неговата длан: човекът чувствува един гъдел. Нима гъделът е в самото перо? , пита той.
към текста >>
Само че той не различава тези степени по начина, както намирате това дадено на
пример
в книгата "Как се добиват познания за висшите светове?
Така за Джордано Бруно съществува една редица от четири познавателни степени.
Само че той не различава тези степени по начина, както намирате това дадено например в книгата "Как се добиват познания за висшите светове?
" като предметно познание, имагинативно познание, инспиративно познание и интуитивно познание, а той различава повече отвлечено. Ето защо ние трябва да схващаме това така, че да кажем:
към текста >>
220.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Известно е също: когато чрез някакви разкопки на нашата земна почва на
пример
при строежа на железопътни линии, при експлоатация на канари, на мините имаме случай да проучим по-дълбоки пластове на нашата Земя по отношение съдържанието в камъни и други съставни части, установява се, че тези пластове се различават от онези, върху които ние стъпваме с нашите крака, различни са от най-външната повърхност.
Във връзка с това трябва да си припомним накратко, за какво се касае всъщност при методите, при особеността на геологическите изследвания. Добре известно е, че Геологията черпи своите познания от нашата земна почва и от това, което намира там, тя вади заключения върху начина, как в течение на времето може би е възникнала нашата планета, как се е преобразила.
Известно е също: когато чрез някакви разкопки на нашата земна почва например при строежа на железопътни линии, при експлоатация на канари, на мините имаме случай да проучим по-дълбоки пластове на нашата Земя по отношение съдържанието в камъни и други съставни части, установява се, че тези пластове се различават от онези, върху които ние стъпваме с нашите крака, различни са от най-външната повърхност.
Но и сред тази повърхност почвата ни се показва различна по най-разнообразен начин, когато я проучим по отношение нейното съдържание на различни видове камъни и нейния минерален характер. По-нататък добре известно е, че едни от най-интересните изследвания са онези, които се отнасят за такива пластове на повърхността на нашата Земя, които ясно показват един такъв характер, че можем да кажем, материалът, който покрива там почвата, е бил първоначално разтворен във водата или е бил по някакъв друг начин под властта на водата, като в минали времена е бил нанесен от водата. И днес още ние виждаме, че водите отнасят със себе си онези каменни материали, които отлагат след това в други области. Ние виждаме, как чрез такива отлагания се покрива почвата. По същия начин трябва да си представим, че в древни времена са се получили такива отлагания върху отлагания.
към текста >>
Когато на
пример
виждаме, как днес още определени пластове са отложени чрез речни наноси в течение на толкова и толкова години и измерваме височината на един такъв пласт, получавайки по този начин една мярка, ние можем да кажем: Един такъв пласт се е наслоил за толкова и толкова години.
И колкото се приближаваме до по-младите пластове, ние виждаме все по-съвършени и по-съвършени видове животни, докато стигнем в пластовете на терциера, където виждаме, че млекопитаещите животни вече съществуват и след това в пластовете, които са по-млади от тези на терциера, виждаме да се появява човекът. Вие знаете, че днес съществува един начин на мислене, който си представя, че по-нисшите животни, които са живели през времето на Камбрия, са имали потомци, от които една част са останали назад в своето развитие, а друга част се е развила по-нататък и се е издигнала до животните със скелет и т.н. Така щото бихме могли да си обясним явяването на по-съвършените животни в по-младите пластове, като приемем, че най-несъвършените, най-простите животински и растителни същества постепенно са се усъвършенствували. Това би дало един чисто нагледен образ на постепенното развитие на живота, а също и на другите процеси на нашата Земя както това би се показало на очите на наблюдателя, който би могъл да наблюдава билиони и билиони години, които геологията изчислява за тези събития и процеси. За да можем също да си представим, какви са методите и изследванията, трябва да посочим още следното.
Когато например виждаме, как днес още определени пластове са отложени чрез речни наноси в течение на толкова и толкова години и измерваме височината на един такъв пласт, получавайки по този начин една мярка, ние можем да кажем: Един такъв пласт се е наслоил за толкова и толкова години.
След това можем да изчислим, колко време е траело, докато се наслоят такива пластове, каквито разгледахме по-горе, предполагайки, че условията са били като днешните. Тогава стигаме до най-различни числа, според различните изчисления, които геолозите са направили. Не е необходимо да се формализираме, че върху този въпрос съществуват противоречия, защото който познава противоречията, ще знае, че те не означават нищо, макар и понякога да са крещящи и различията възлизат на няколко билиона години за различните изследователи.
към текста >>
Защото на
пример
по времето, когато Гьоте се занимаваше с геология, бушуваше по определен начин един спор върху възникването на Земята, който се нарича спор на плутонистите и на нептунистите.
Колкото и схематично да е това, което можах да изложа до сега, то показва все пак така да се каже в едри вагленни щрихи образа, който днес човек може да си състави от геологията върху развитието на Земята и на нейните същества. Но хората не са мислили винаги така и този начин на мислене се е образувал напълно постепенно.
Защото например по времето, когато Гьоте се занимаваше с геология, бушуваше по определен начин един спор върху възникването на Земята, който се нарича спор на плутонистите и на нептунистите.
Един от най-главните представители на последните беше запознатият също и с Гьоте Вернер. Той беше на мнение, че по същество всичко, което можем да виждаме като наслоявания в кората на нашата Земя, не трябва да се приписва на някакви огнени действия, но че всичко, което може да бъде изследвано, показва, че всъщност Земята се е образувала от един воден елемент, от една водна форма на нашата планета. Че даже и най-старите наслоени пластове са от водата, че следователно и гранитът не се образувал чрез клокочещия огън, а се е отложил също от водата и само чрез по-късни процеси в течение на времето се изменил така, че днес неговият воден произход не личи вече. Всичко е възникнало така да се каже от водата това беше един основен възглед на нептунистите и особено на Вернер. Срещу този възглед стоеше онзи на плутонистите, който изхождаше от това, че нашата Земя с цялата наша планетарна система се е образувала от една газообразна, имаща висока температура мирова мъглявина, отделила се е чрез охлаждане и по-нататък чрез излъчване на топлината е охладила мировото пространство.
към текста >>
Обаче по-дълбоко виждащите хора, какъвто е бил на
пример
Гьоте, се произнасят по-предпазливо върху този въпрос, даже и там, където те мислят напълно геологически.
Геологията може да ни каже: Погледни това, което се намира на повърхността на Земята като образувания на пластове. Така както тези пластове са наслоени, те ти показват, че са станали наслоявания, в най-младите времена, че с това животински същества са намерили своя гроб, потомците на които същества още живеят на Земята, но и такива, които са измрели и които познаваме като жители на Земята само благодарение на това, че разкопаваме техните намиращи се в Земята остатъци. По този начин Геологията ни довежда до един най-долен пласт на земната повърхност, който принадлежи все още на това, което се отнася към цялата планета както черупката на яйцето към жълтъка и който ни показва, че би могъл да дължи своето възникване на едно огнено действие.
Обаче по-дълбоко виждащите хора, какъвто е бил например Гьоте, се произнасят по-предпазливо върху този въпрос, даже и там, където те мислят напълно геологически.
И интересно е да чуем думите на Гьоте, които той казва върху този долен пласт.
към текста >>
Обаче процесите, които образуват отделения, ставата процеси все по-малко и по-малко изпълнени с живот, става все повече и повече химически, механически процеси, така щото накрая в нашата епоха имаме само онези действия на водата, които могат да бъдат наблюдавани, когато на
пример
една река отнася скален материал от едно място на друго.
Ние не само не казваме, че животът произхожда от неживата материя, а казваме, че неживата материя е възникнала от живота чрез процеси на отделяне и считаме живота като нещо произхождащо от духовно-душевното. Колкото по-далече отиваме в миналото, толкова повече се приближаваме до това, от което действително са произлезли минералите, растенията и т.н.: Ние се приближаваме до духовното и оставяме Духовната наука да ни каже, че това, което днес намираме пред нас в разнообразието на земните явления, не само че не произхожда от една нежива, огнена първична мъглявина, но че всичко се е образувало от духовното, че първоначално нашата земя е била само дух. Процесът е бил такъв, че от една страна от духовното са се отделили онези форми, които клонят повече към минералното, а от друга страна към това настъпи възможността да възникнат определени нови формации, които можеха да приемат една нова форма на духовни действия. Защото когато сега поемаме обратния път и казваме: в старите скални материали имаме нещо, което се е отделило от първоначалния организъм на Земята, и отиваме после по-нататък до нашето време, това отделяне става постоянно, непрекъснато. Гранитът е само най-старият продукт на това отделяне.
Обаче процесите, които образуват отделения, ставата процеси все по-малко и по-малко изпълнени с живот, става все повече и повече химически, механически процеси, така щото накрая в нашата епоха имаме само онези действия на водата, които могат да бъдат наблюдавани, когато например една река отнася скален материал от едно място на друго.
Но това, което срещаме тук като механически-химически процеси, то е само последен продукт, то е това, което се е превърнало в закономерен минерал, което е настъпило като последствено състояние на онова, което първоначално е ставало като жизнени действия. Ние виждаме следователно, как в течение на развитието на нашата Земя по отношение на това, което съставлява основата, върху която ходим, е станало нещо, което имаме по един подобен начин в отделния човешки или животински организъм. Ние виждаме, как този човек живее до определен момент, как след това минава през вратата на смъртта, полага своето тяло като мъртъв труп, и виждаме процесите, които са само минерални процеси, виждаме как тези процеси се продължават. През време на живота на тялото обаче тези химически и физически процеси бяха включени в духовно-душевни процеси. Така също ние стигаме до един момент на нашето земно съществуване, където процесите, които днес виждаме да се разиграват като химически и физически процеси, бяха обхванати и проникнати от органически и от духовно-душевни процеси.
към текста >>
Това са частите, които едва сега могат да се образуват на
пример
да образуват това, което е човекът днес.
През време на живота на тялото обаче тези химически и физически процеси бяха включени в духовно-душевни процеси. Така също ние стигаме до един момент на нашето земно съществуване, където процесите, които днес виждаме да се разиграват като химически и физически процеси, бяха обхванати и проникнати от органически и от духовно-душевни процеси. Обаче това, което става върху почвата на нашата Земя, то е така да се каже само едното течение, което е останало от предишни първо повече живи органически и после духовни процеси. Тази почва трябваше да се роди, да се образува, за да може върху нейната основа да се развие сега един различно устроен живот: онзи живот, който постепенно е станал нашият живот, за да могат така да се каже постепенно да се образуват в живите същества такива мозъчни инструменти, чрез които тези същества да могат да си представят духа вътрешно, да могат да си образуват вътрешно мисли и чувства, които един вид познавайки и чувствувайки повтарят външните процеси. Ето защо цялата веществена маса на нашата Земя трябва първо да бъде "пресята", да бъдат отделени днешните мъртви минерали и да бъдат задържани онези, които днес могат да образуват организмите, които са проникнати само от една част на стария веществен масив.
Това са частите, които едва сега могат да се образуват например да образуват това, което е човекът днес.
Духът, който живее в човешката глава, в човешкото сърце, който следователно живее в едно същество, което е така да се каже по-фино организирано отколкото общото същество планета Земя, този дух можеше да се роди само в едно такова същество, което е получило първо отделена от него другата веществена маса, която днес не принадлежи на органическия живот. Пренесен е бил целият веществен масив на нашата Земя и това, което е минало през ситото, е било направено основа, която е била предадена на чисто минералния живот, за да може да се развие върху него един нов живот, който виждаме сега да се явява в момента като най-нисшата форма, която геологията ни показва като най-простите същества появили се през следващото време в камбрийската форма.
към текста >>
Следователно той обяснява на
пример
планинския масив на Алпите чрез потъвания, чрез нагъвания нагоре и набръчквания.
В резултат на това той добива други възгледи, различни от този, които дълги десетилетия са били застъпвани. Той е стигнал до резултата, че планините, които привидно ни се явяват като мощни масиви, изглеждат все пак като бръчки по кожата на ябълка и не могат да се обяснят по никой друг начин, освен приемайки, че в планетата Земя царуват определени силови действия от чисто физико-химическо естество, чрез които са възникнали нашите неравности, нашите долини и планини, различните пластове и т.н. Така щото всъщност разпределението на водата и на сушата, образуването на континентите и т.н. може да се обясни чрез това, че се образуват нагъвания, че определени сили разместват едни към други земните масиви, чрез което определени земни маси се струпват като планини. В действие са други сили, които правят, щото струпаното да се срути след това; така се получава после образуването на моретата.
Следователно той обяснява например планинския масив на Алпите чрез потъвания, чрез нагъвания нагоре и набръчквания.
По този начин по един остроумен начин е показано, че цялото лице на Земята е възникнало чрез такива нагъвания на земните пластове едни върху други, чрез потъвания, чрез набръчквания. Образуването на моретата и на континентите е обяснено например чрез това, че стават определени потъвания, че водите се стичат към една посока и там, където по-рано е било вода, сушата се освобождава от нея и т.н. Следователно имаме работа с една повърхност на Земята, където стават процеси, които почиват върху едно разтръсване една върху друга на земните маси, причинено от механически сили, и върху потъване. И стараейки се да си състави една обща картина за това, което става върху земята, върху която вървим, той стига до един своебразен резултат: че всъщност това, което се разиграва, по лицето на нашата Земя, е един процес на разрушение и че всъщност почвата, върху която прокарваме днес плуга на нивата, от която идват нашите плодове, е възникнала само благодарение на това, че от някъде другаде са действували нагъвания, потъвания накратко: разрушителни процеси. Нужно е да цитираме само малко думи от този забележителен труд на съвременната геология и от това ще можете да видите, до къде чисто сетивният геологически начин на разглеждане е довел съвестния природоизпитател Едуард Зюс.
към текста >>
Образуването на моретата и на континентите е обяснено на
пример
чрез това, че стават определени потъвания, че водите се стичат към една посока и там, където по-рано е било вода, сушата се освобождава от нея и т.н.
Така щото всъщност разпределението на водата и на сушата, образуването на континентите и т.н. може да се обясни чрез това, че се образуват нагъвания, че определени сили разместват едни към други земните масиви, чрез което определени земни маси се струпват като планини. В действие са други сили, които правят, щото струпаното да се срути след това; така се получава после образуването на моретата. Следователно той обяснява например планинския масив на Алпите чрез потъвания, чрез нагъвания нагоре и набръчквания. По този начин по един остроумен начин е показано, че цялото лице на Земята е възникнало чрез такива нагъвания на земните пластове едни върху други, чрез потъвания, чрез набръчквания.
Образуването на моретата и на континентите е обяснено например чрез това, че стават определени потъвания, че водите се стичат към една посока и там, където по-рано е било вода, сушата се освобождава от нея и т.н.
Следователно имаме работа с една повърхност на Земята, където стават процеси, които почиват върху едно разтръсване една върху друга на земните маси, причинено от механически сили, и върху потъване. И стараейки се да си състави една обща картина за това, което става върху земята, върху която вървим, той стига до един своебразен резултат: че всъщност това, което се разиграва, по лицето на нашата Земя, е един процес на разрушение и че всъщност почвата, върху която прокарваме днес плуга на нивата, от която идват нашите плодове, е възникнала само благодарение на това, че от някъде другаде са действували нагъвания, потъвания накратко: разрушителни процеси. Нужно е да цитираме само малко думи от този забележителен труд на съвременната геология и от това ще можете да видите, до къде чисто сетивният геологически начин на разглеждане е довел съвестния природоизпитател Едуард Зюс.
към текста >>
221.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Разказва се даже, че това обожание на животните у египтяните е отишло така далече, че когато една котка, на
пример
, която дълго време е живяла в един дом, е умирала, тя е била оплаквана като умрял човек.
На нас ни се вижда твърде странно това, което така да се каже ни се явява предадено външно като представи на вярата на египтяните. Отделни богове, от които най-важни са Озирис и Изис, се явяват в тези вярвания на египтяните, богове, които са представени и изобразени не като цели човешки образи, а често пъти с човешко тяло и глави на животни и съчетани по най-разнообразен начин от човешка и животинска форма. Странни религиозни легенди ни са предадени за този свят на боговете. По-нататък онзи култ към животните у египтяните е нещо твърде своеобразно, обожаването на животните, на котките и на други, който култ е отивал така далече, че египтяните са признавали свещени животни, на които се отдавала дълбока почит и обожание, в които те са виждали един вид висши същества.
Разказва се даже, че това обожание на животните у египтяните е отишло така далече, че когато една котка, например, която дълго време е живяла в един дом, е умирала, тя е била оплаквана като умрял човек.
Или когато някой египтянин виждал отдалече, че някъде лежи едно умряло животно, той не се е доближавал, защото иначе биха могли да го обвинят, че е убил животното, понеже това се е наказвало много строго. Предадено ни е даже, че когато египтяните били под властта на Римляните, един римлянин насмалко щял да бъде убит, защото убил една котка и с това предизвикал цял бунт сред египтяните. Този култ на животните ни се явява като нещо твърде загадъчно в цялата връзка на египетското мислене и чувствуване. И по-нататък: Колко странна изглежда на модерния човек издигащата се пирамида върху нейната четириъгълна основа с нейните триъгълни странични страни! Колко странни ни се виждат сфинксите и всичко онова което модерното изследване изнася все по-ясно и по-ясно от глъбините на египетската култура на повърхността на нашето знание!
към текста >>
На
пример
една египетска легенда ни говори за двойката богове Озирис и Изис и тази легенда нарича Хермеса съветник на Озириса.
Така ние се питаме сега: Какво място е заемал светът на представите за всичко това в душата на египтянина? Какво казваше древният египтянин, че го е учил Хермес? Как е стигнал той до всички тези представи? Ние трябва да свикнем да виждаме в легендите, а именно в най-важните от тях, навсякъде така да се каже една по-дълбока мъдрост. Трябва да предположим, че тези легенди искат да ни говорят за определени закони на духовния живот следователно за закони, които са по-висши от външните природни закони, те искат да ни говорят за тези закони на духовния живот в образи.
Например една египетска легенда ни говори за двойката богове Озирис и Изис и тази легенда нарича Хермеса съветник на Озириса.
Легендата вижда в Озириса едно същество, което в древни минали времена е живяло в областта, в която сега живеят хората. Този Озирис, когото легендата описва като благодетел на човечеството, под чието мъдро влияние Тот или Хермес е дал на египтяните тяхната древна култура, даже и материалната страна на този култура, този Озирис имал един враг. Гърците назовали по-късно този враг на Озириса Тифон. Този враг издебнал Озириса, убил го, раздробил неговия труп, скрил го в един ковчег и го хвърлил в морето. Сестрата и съпругата на Озирис, Изис, дълго търсила своя съпруг, който и бил отнет от Тифон или Сет, и когато най-после го намерила, събрала частите на неговото тяло, на които е било раздробено от Тифон или Сет, погребало го на различни места в страната, където после са били издигнати храмове; Изис роди след смъртта на Озирис един син, едно по-висше същество Хорус, който тя зачена чрез духовно влияние на Озирис след като този последният беше заминал в духовния свят.
към текста >>
Нужно е само да си спомним, как трябва да мислим, когото накрая се ражда една мисъл, когато на
пример
имаме в нас мисълта на един триъгълник.
Силите, които първоначално стоят на основата на развитието на човечеството, според възгледа на древните египтяни трябва да се схващат в една двойственост, в една такава двойственост, че единият елемент на тази двойнственост се нарича Озирис, а другият носи името Изис: Озирис-Изис. Когато поглеждаме в самите нас и при това си служим с усещанията, с чувството на древния египтянин, ние можем да кажем: Първо ние имаме в себе си активното мислене.
Нужно е само да си спомним, как трябва да мислим, когото накрая се ражда една мисъл, когато например имаме в нас мисълта на един триъгълник.
Първо трябва да е било налице активното, дейното мислене, за да образуваме мисълта за един триъгълник. След като сме били дейни в душата, можем да се обърнем пасивно към резултата на нашето мислене, към нашите мисли и представи. Ние виждаме накрая образа на нашето активно мислене. Както мисленето се отнася към мислите, както дейността за образуването на представите се отнася към самите представи, както дейното се отнася към това, което се получава от дейното и накрая стои преди нас, така се отнася Озирис към Изис. Бихме могли също да кажеш: Дейното ни се явява като един бащин, като един мъжки принцип: принципът на Озирис, принципът на борбата, воюващият принцип, който след това изпълва нашата душа, изпълва я с мисли и чувства.
към текста >>
Ако на
пример
трябваше да се изрази, как Озирис се отнася към Изис, това можеше да се каже на народа само под формата на легенда екзотерично.
Това довеждаше до там, великият мъдрец, който трябва да си представим, че е съществувал в много далечното минало, според мнението на египтяните да има преди всичко най-дълбокия ясновидски поглед в отношението на човечеството към Вселената, което тук само скицирахме, и да изрази до най-висока степен това, което съчетанието на звездите е било по отношение на тези духовни сили и техните процеси и фактите ставащи между тях. Той е изразил това, което е ставало в езика на звездите.
Ако например трябваше да се изрази, как Озирис се отнася към Изис, това можеше да се каже на народа само под формата на легенда екзотерично.
Но за онези, които биваха въвеждани в посвещението, по-точното отношение е било изразявано чрез отношението на светлината, която излиза от Слънцето, отразена е от Луната, и която минава през чудните отношения от новолунието през четвъртините и стига до пълнолунието. В това египтяните с право са виждали нещо, което е било подобно на отношението на силата на Изис в човешката душа към Озирис. И след това от тези отношения на небето и техните форми е било взето това, което можем действително да считаме като първоначалните форми на писмеността. Защото макар и хората да познават твърде малко това в писмеността, ние все пак трябва да го кажем: В съгласните ние имаме изображения на зодиакалните знаци, на това, което е относително и покой. А в отношението на гласните към съгласните ние имаме изображения на отношенията на планетите и на техните подвижни сили към зодиака.
към текста >>
Да предположим, на
пример
, че през 1322 година преди нашето летоброене един египтянин е поглеждал към небето и е виждал там едно съвсем определено съчетание на звездите.
Той е научил хората да обработват земята, научил ги е на геометрията, изкуството да мерят земята научил ги е всичко, от което хората се нуждаят за физическия живот. Обаче всеки физически живот не е нищо друго освен тялото на един духовен живот. Но духовният живот е свързан с цялата вселена и от тази вселена е бил вдъхновен Хермес. Така скоро цялата култура се яви свързана с Хермес. Даже египтяните се чувствуваха свързани с него по един още по-вътрешен начин.
Да предположим, например, че през 1322 година преди нашето летоброене един египтянин е поглеждал към небето и е виждал там едно съвсем определено съчетание на звездите.
Защото древните египтяни са имали едно броене на времето, което е било удобно за човешките отношения особено за пресмятащото мислене: дванадесет месеца по тридесет дена, това дава с пет допълващи дни 365 дена за годината. Така са броили те столетия наред, защото математически, от гледна точка на смятането, това е било удобно: една година изтичаше, когато изтичаха 365 дни. Но, както знаем от съвременната астрономия, всеки път оставаше невзет под внимание един четвърт ден; следователно, когато египетската година беше пресметната докрай, това ставаше с един четвърт ден по-рано. Ако направите необходимото изчисление, скоро ще стигнете до извода, че всеки път годината започваше по-рано: годината вървеше назад по месеци и накрая отново стигаше до началото. Това ставаше след четири пъти по 365 години.
към текста >>
А по-голяма част от това, което е било запазено от египетската култура, произхожда вече от времето на упадъка и ние можем само да предчувствуваме, какво се крие зад него: на
пример
това, което така чудно ни очарова в пирамидите, или това, което се разбира с гротескно изглеждащия култ на животните.
Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност. Ето защо старите описания ни показват, че всичко, което египтяните имаха като мъдрост, особено в старите времена, след това по-късно беше все по-малко и по-малко проникнато от религиозния характер. Даже всяко човешко знание беше свързано в смисъла на древните египтяни с религия; така беше и за всяка мъдрост, за всяка наука. Всичко това не се показваше вече в по-късни времена в неговата чиста форма. Защото както е вярно, че в редуващите се епохи отделните народи имат мисията да изразят общо духовното в специални форми, също така вярно е, че отделните култури, когато са достигнали своя връх, навлизат в упадък.
А по-голяма част от това, което е било запазено от египетската култура, произхожда вече от времето на упадъка и ние можем само да предчувствуваме, какво се крие зад него: например това, което така чудно ни очарова в пирамидите, или това, което се разбира с гротескно изглеждащия култ на животните.
Защото египтяните си казваха: Времето, в което е действувала мъдростта не времето, в което тя е била получена по предание е предхождано от едно друго време, когато всички същества, не само човекът, са слезли от божествено-духовни висини. Ако искаме да познаем най-вътрешната същност на човека, ние не трябва да гледаме неговата външна форма, а трябва да проникнем в неговата вътрешност. Това, което застава срещу нас външно, са останалите в застой степени на първичното откровение. Това се показва като сгъстяване в мощни образи на старата закономерност в трите природни царства; първо в света на минералите. Това, което ни се показва тук, са отношения на формите, които ние отново изразяваме в пирамидата.
към текста >>
222.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Със своята любов към съществуването, със своя начин на мислене и чувствуване, който му показваше, че във външното съществуване е втъкан Духът, от който произхожда човешкият дух, Гьоте търсеше спасение от мъките на теснотата, която на
пример
го обхвана през време на неговото първо пребиваване във Ваймар, той търсеше това спасение в съзерцанието на външния свят, като отиваше от едно растение към друго, от един минерал към друг, от едно произведение на изкуството към друго и като зад растението, зад минерала, зад произведението на изкуството търсеше Духа, от който произхожда човешкият дух.
В този случай би могло да има някои хора, на които Будизмът да допада повече, отколкото би могло да им допадне Християнството. А ние трябва да търсим същественото в импулсите, в усещанията и в чувствата, които дават смисъл на развитието на човечеството. И тогава ние можем да кажем: В нашата епоха съществува нещо, което може да вдъхне симпатия на голям брой духове за Будизма. Това е един вид нещо подобно като едно Будово настроение в голям брой от съвременните хора. Това Будово настроение не съществуваше още у Гьоте.
Със своята любов към съществуването, със своя начин на мислене и чувствуване, който му показваше, че във външното съществуване е втъкан Духът, от който произхожда човешкият дух, Гьоте търсеше спасение от мъките на теснотата, която например го обхвана през време на неговото първо пребиваване във Ваймар, той търсеше това спасение в съзерцанието на външния свят, като отиваше от едно растение към друго, от един минерал към друг, от едно произведение на изкуството към друго и като зад растението, зад минерала, зад произведението на изкуството търсеше Духа, от който произхожда човешкият дух.
Той се стараеше да се срасне с това, което се изявяваше като Дух във всички неща. И Шопенхауер, неговият ученик, за който самият Гьоте е казал по отношение на това, което Шопенхауер е научил от Гьоте;
към текста >>
223.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
За онзи, който познава изследването на Библията, нищо не може да се сравни с онова усърдие, с онова остроумие, което е било употребено за да бъдат познати на
пример
отделните части на Библията по отношение на нейния стил, на това, което учените считаха, че могат да знаят върху нейния произход, нищо не може да се сравни с онази себеотрицателна научна преданост, която е била упражнена.
Ето защо когато говорим върху него, ние говорим като върху нещо познато в широки кръгове. Това именно улеснява разглеждането на неговата личност. Обаче от друга страна трябва отново да кажем, че именно чрез формата на преданието, което имаме от Библията върху Мойсея, това разглеждане отново се затруднява. Можем да видим това вече от съдбата на изследването на Библията през 19-тия век. Постоянно и постоянно трябва да подчертаваме, че даже когато вземем предвид естествените науки едва някой клон на човешката ученост, на човешката сериозна научна воля може да събуди у нас едно такова дълбоко уважение, едно такова свещено уважение както изследването на Библията през 19-тия век.
За онзи, който познава изследването на Библията, нищо не може да се сравни с онова усърдие, с онова остроумие, което е било употребено за да бъдат познати например отделните части на Библията по отношение на нейния стил, на това, което учените считаха, че могат да знаят върху нейния произход, нищо не може да се сравни с онази себеотрицателна научна преданост, която е била упражнена.
Въпреки всичко, в това изследване на Библията на 19-тия век можем да видим нещо трагично. Защото колкото по-далече е стигнало то, толкова повече ако можем да кажем така то е отнело всъщност от ръката ни Библията. Защото това изследване е разкъсало така да се каже Библията и преди всичко Стария Завет, за да иска да ни покаже, как една част е следвала едно друго течение на преданието в сравнение с друга част, как всичко е било така да се каже събрано в течение на времето в едно цяло, което учените би трябвало отново да разкъсат, за да го разберат. В това може да се убеди всеки един, който вземе в ръка издадените книги върху резултатите от изследването на Библията.
към текста >>
Когато на
пример
вземе предвид схващането на древноеврейската история от онзи философ, който е живял по времето на основаването на Християнството, ФИЛО, ние виждаме, как той иска да представи цялата история на древноеврейския народ като една алегория.
Така ние имаме тъй да се каже Библията от една страна но от друга страна имаме също трудностите поради формата на нейното изложение там, където тя прониква в особени дълбочини. Това е станало причина, щото по отношение на схващането на Библията понякога се е отишло твърде далече.
Когато например вземе предвид схващането на древноеврейската история от онзи философ, който е живял по времето на основаването на Християнството, ФИЛО, ние виждаме, как той иска да представи цялата история на древноеврейския народ като една алегория.
Той иска да даде едно символично изложение на схващането на историята, така щото цялата история би била един вид символизъм на душевните изживявания на един народ. Тук се отива твърде далече. Фило е отишъл така далече затова, защото му е липсвал тактът, който Духовната наука дава, благодарение на който човек знае, къде външните изживявания преминават в душевни изживявания.
към текста >>
Тук ние имаме пред себе си един чудесен
пример
.
Следователно, това, което днес считаме като най-важен елемент на културния живот, е получило своя първи импулс чрез Мойсей. От тук и чувството, което още имаме в нашата душа на душевна сила за продължаващото действие на Мойсеевия импулс, интелектуалистичното мислене, действието в ума, в разума, беше това което беше дадено на Мойсея. На него то беше още дадено по един съвършено особен начин. Защото всичко, което по-късно трябва да се яви в неговата особена форма, трябва да бъде от по-рано дадено в особено в света на древните времена.
Тук ние имаме пред себе си един чудесен пример.
Това, което по-късното човечество дължи на Мойсея, е силата за раждане на разума и интелекта, да мисли интелектуално върху света в пълно будно състояние от азовото съзнание, да си обясни интелектуално света. На Мойсея съзнанието за интелектуалността трябваше да бъде дадено така, че в самия него /в Мойсея/ интелектуалното съзнание трябва да проблесне по начина на старите ясновидци. А това значи: Мойсей наистина имаше първия интелектуалистичен импулс, обаче при него той беше едно ясновиждане. При него той беше първият от нови и последният от старите импулси. Това, което по-късното човечество беше вън от ясновидството, той го имаше в това ясновидство.
към текста >>
Такъв е
пример
ът с неговото изживяване пред "горящата къпина", която обаче гореше в такъв огън, че не изгаряше от него.
На Мойсея съзнанието за интелектуалността трябваше да бъде дадено така, че в самия него /в Мойсея/ интелектуалното съзнание трябва да проблесне по начина на старите ясновидци. А това значи: Мойсей наистина имаше първия интелектуалистичен импулс, обаче при него той беше едно ясновиждане. При него той беше първият от нови и последният от старите импулси. Това, което по-късното човечество беше вън от ясновидството, той го имаше в това ясновидство. На него му бе дадено познанието за чистия разум и за ума, когато неговата душа беше пренесена в ясновиждащи състояния чрез влиянието, което той бе получил при мидианитския жрец.
Такъв е примерът с неговото изживяване пред "горящата къпина", която обаче гореше в такъв огън, че не изгаряше от него.
Тогава мировият Дух се изяви пред Мойсея по нов начин, както не би могъл да се открие на познанието на египтяните в тяхното ясновидство.
към текста >>
Към този център, на техния душевен живот са се почувствували насочени особено високо надарени натури в течение на техния живот, какъвто е бил на
пример
Жан Пол, който разказва в своята автобиография: "Никога няма да забравя неразказаното още никому явление в мене, когато присъствах на раждането на моето себесъзнание, за което явление мога да посоча мястото и времето.
Така ние разбираме, как това, което трябваше да бъде дадено на Мойсея по ясновидски начин то трябваше да бъде едно ново съзнание за мировия Дух, който протъкава и изпълва със своя живот света. Докато предишните народи бяха главно към множеството на мировите сили така, щото тези сили действуваха в човешката душа по такъв начин, че отделните душевни сили не представляваха едно единство, а едно множество, и човешката душа беше само страната за тяхното действие -, сега Мойсей трябваше да познае един миров Дух, който не се изявява само за едно отделна душевна сила която не стои до други равностойни нему духове, действуващи в други душевни сили; а Мойсей трябваше да познае онзи миров Дух, който може да се изяви само в най-дълбокия, в най-свещения център на душевния живот, като се изявява само в самия Аз, където човешката душа осъзнава своя център. Когато човешката душа чувствува, че в Аза тя стои така в тъкането и живота на духовното, както някога са се чувствували народите, че с тяхното същество те стоят в духовните мирови сили, тогава душата чувствува това, което на Мойсея се изяви това чрез ясновидско познание и което трябваше да бъде почитано на основа на света, за което народите получиха импулса от Мойсея. Тази основа на света, тази Първопричина на света хората могат да я разбират с ума, който комбинира явленията на света, могат да я разберат като единност стояща на основата на света. Когато днес често поглежда към центъра на своя душевен живот, самият този център едно нещо, което трябва да му се яви като твърде бедно по съдържание, на всеки че е най-силното, което човек може да изживее.
Към този център, на техния душевен живот са се почувствували насочени особено високо надарени натури в течение на техния живот, какъвто е бил например Жан Пол, който разказва в своята автобиография: "Никога няма да забравя неразказаното още никому явление в мене, когато присъствах на раждането на моето себесъзнание, за което явление мога да посоча мястото и времето.
В един преди обед стоях като малко момче на вратата на къщата и гледах наляво към дръвника, когато внезапно яви вътрешното видение "аз съм един аз" слезе като светкавица от небето върху мене и от тогава остана светещо: тогава моят аз за първи път видя самия себе си и за вечността. Трудно може да се помисли тук за измами на паметта, тъй като никакъв чужд разказ не можеше да се намеси в едно събитие станало в най-скритата светая-светих на човечността на което получи трайност само чрез всекидневните странни обстоятелства." Това, което е "най-скритата светая-светих", се яви на човека като най-силното, като най-мощното в душевния живот, но не може да осъзнаят това така, както осъзнава разнообразните други душевни изживявания: то не е така богато. Когато човекът се оттегля в този свят той чувствува, че в чудесните думи "Аз съм" този център на неговия душевен живот звучи мощно и интензивно, но с малко словесно съдържание.
към текста >>
В Библията можем да видим, как този, който описва нещата, се старае да покаже, че преходът от старата култура на египтяните към културата на Мойсей трябваше да бъде представен в неговото светогледно историческо значение, каквато е на
пример
преминаването през Червено Море.
Така на нас ни се показва, как историята на света става пълна със смисъл и как духовното е свързано с външния физически инструмент с кръвта.
В Библията можем да видим, как този, който описва нещата, се старае да покаже, че преходът от старата култура на египтяните към културата на Мойсей трябваше да бъде представен в неговото светогледно историческо значение, каквато е например преминаването през Червено Море.
Зад преминаването на Червено Море от Израелите и издавянето на Египтяните се крие един чудесен факт за развитието на човечеството. Този факт става обясним за нас, когато разберем тези събития.
към текста >>
Когато чрез такива привидно външни описания прозрем и разберем това, което всъщност описателят иска да каже, в такива данни ние намираме великите повратни точки на развитието на човечеството, които ни се описват, и разбираме, че никак не е лесно от цялото своебразно описание на старите писания да открием значението на такива, личности, каквато е на
пример
Мойсей.
Когато чрез такива привидно външни описания прозрем и разберем това, което всъщност описателят иска да каже, в такива данни ние намираме великите повратни точки на развитието на човечеството, които ни се описват, и разбираме, че никак не е лесно от цялото своебразно описание на старите писания да открием значението на такива, личности, каквато е например Мойсей.
Че Мойсей се е опирал напълно на едно старо ясновидство, че при него новата интелектуална култура била още ясновидска, това ни се показва и по-късно там, където трябва да се реши, дали той действително трябва да преведе своя народ в Палестина.
към текста >>
224.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Нека си представим, що значи: да вмислим в пространството една така ясна в себе си мисъл, нека си представим това, като на
пример
го сравним с някое друго природно действие, което виждаме около нас, на
пример
с раззеленяването на листата на дърветата през пролетта или с разцъфтяването на цвета на едно растение.
Нека си представим, що значи да обгърнем с мисълта една формация която изпълва пространството, да я изчислим: така се движат формите, малките и големите, така едната действува върху другата.
Нека си представим, що значи: да вмислим в пространството една така ясна в себе си мисъл, нека си представим това, като например го сравним с някое друго природно действие, което виждаме около нас, например с раззеленяването на листата на дърветата през пролетта или с разцъфтяването на цвета на едно растение.
Онзи, който стои живо в науката или е стоял живо в нея, знае, каква горчивина изпитва човешката душа, когато първо на почвата на чисто външното наблюдение постоянно е принудена да прибягва до понятия, които никак не могат да бъдат мислени до край, когато например става дума да си представи едно развиващо се растение, да не говорим за по-сложни явления, каквото е животинският организъм. Даже още в явленията на химията и на физиката на нашето земно развитие в топлинните действия и т.н. остава някакъв остатък, когато искаме да разберем, да обхванем с ясни форми от понятия това, което нашите очи виждат, нашите уши чуват. Когато обърнем поглед навън и гледаме това, което нашите очи виждат, и след това можем да обхванем вижданото в един такъв образ, който се изразява в ясни промени на мястото, във взаимни отношения на движение, тогава понятно е, че това има едно очарователно въздействие вътре в нас и можем да си кажем: Такива обяснения, които можем да дадем за движението на звездите в пространството и тяхното взаимно действие, са в себе си така неимоверно ясни, че можем да виждаме в тях въобще един образец на обяснения. Ето защо нищо чудно, че тази мисъл за пленяващата яснота на астрономическия образ на света е обхванала множество духове.
към текста >>
Онзи, който стои живо в науката или е стоял живо в нея, знае, каква горчивина изпитва човешката душа, когато първо на почвата на чисто външното наблюдение постоянно е принудена да прибягва до понятия, които никак не могат да бъдат мислени до край, когато на
пример
става дума да си представи едно развиващо се растение, да не говорим за по-сложни явления, каквото е животинският организъм.
Нека си представим, що значи да обгърнем с мисълта една формация която изпълва пространството, да я изчислим: така се движат формите, малките и големите, така едната действува върху другата. Нека си представим, що значи: да вмислим в пространството една така ясна в себе си мисъл, нека си представим това, като например го сравним с някое друго природно действие, което виждаме около нас, например с раззеленяването на листата на дърветата през пролетта или с разцъфтяването на цвета на едно растение.
Онзи, който стои живо в науката или е стоял живо в нея, знае, каква горчивина изпитва човешката душа, когато първо на почвата на чисто външното наблюдение постоянно е принудена да прибягва до понятия, които никак не могат да бъдат мислени до край, когато например става дума да си представи едно развиващо се растение, да не говорим за по-сложни явления, каквото е животинският организъм.
Даже още в явленията на химията и на физиката на нашето земно развитие в топлинните действия и т.н. остава някакъв остатък, когато искаме да разберем, да обхванем с ясни форми от понятия това, което нашите очи виждат, нашите уши чуват. Когато обърнем поглед навън и гледаме това, което нашите очи виждат, и след това можем да обхванем вижданото в един такъв образ, който се изразява в ясни промени на мястото, във взаимни отношения на движение, тогава понятно е, че това има едно очарователно въздействие вътре в нас и можем да си кажем: Такива обяснения, които можем да дадем за движението на звездите в пространството и тяхното взаимно действие, са в себе си така неимоверно ясни, че можем да виждаме в тях въобще един образец на обяснения. Ето защо нищо чудно, че тази мисъл за пленяващата яснота на астрономическия образ на света е обхванала множество духове. За този, който проследяваше теоретическата наука на 19-тия век, беше извънредно поучително да види, как най-изпъкващите духове на 19-тия век поеха пътища, които са предварително набелязани от горепосоченото пленяващо, омагьосващо чувство.
към текста >>
Когато атомите стоят в отношения едни към други и се движат, това означава, че материята, която съдържа тези атоми, е на
пример
водородът или кислородът.
Духовете на 19-тия век мислеха приблизително така: Ние поглеждаме вън в пространството, виждаме във взаимните отношения и движения на звездите, когато ги обхващаме в мисли, един образ с чудесна яснота. Сега нека се опитаме да се вгледаме в онзи малък свят, в който без съмнение може да се вгледа само спекулиращата мисъл, която учените в 19тия век все повече и повече изградиха хипотетично: в света на атомите и на молекулите. Учените от 19-тия век все повече и повече си представяха, че всяко вещество се състои от много малки частици, които никакъв микроскоп и никакво око не могат вече да видят, които обаче трябва да бъдат предположени хипотетично. Така бе предположено, че както в небесното пространство имаме много звезди, накъдето и да насочим поглед, атомите съществуват като един вид много малки звезди. От взаимното подреждане на атомите, как те са групирани заедно, се получава тогава разбира се само за хипотезата това, което в малък размер може да събуди образа: Тук ти имаш определен брой атоми, те се намират в определено взаимоотношение едни спрямо други и се движат едни около други.
Когато атомите стоят в отношения едни към други и се движат, това означава, че материята, която съдържа тези атоми, е например водородът или кислородът.
Всички вещества са сведени до много малки атоми, от които те се състоят. Тези малки атоми са също групирани, тогава определени групи образуват молекулите. Но ако бихме могли да виждаме в тези атоми и молекули, да проникнем с нашия поглед в тях, тогава бихме имали в извънредно малък мащаб едно копие на яснотата, която имаме вън, когато имаме небесното пространство изпълнено със звездите. Имаше нещо съблазнително за някои мислители на 19-тия век, когато можеха да си кажат: Всички явления, които виждаме вън, светлина, звук, еластичност, електричество и т.н. водят накрая до такива действия, които са обусловени от силите и движенията на атомите, които стават така, както силите и движенията в големия свят, когато гледаме в небесното пространство.
към текста >>
Че това беше така, ние виждаме, когато на
пример
прокарваме пръста си върху една повърхност: натискането се превръща в топлина.
Така астрономическото познание стана нещо, което зае място в най-голямото мирово пространство и действуваше чак в предположените най-малки части на материята и на етера. Това стоеше като един велик и мощен идеал през цялото време пред мислителите на 19-то столетие. Който се е учил през това време, знае, как тогава този идеал бе разработен за най-различните явления, как астрономическото познание беше един завладяващ идеал. И можем да кажем, че всичко първо през 70-те години беше способно да благоприятствува подържането на този идеал, защото към всичко, което.../има допълнителен текст не се разчита/... във връзка с великите постижения на естествените науки, се прибавяше в това време още и онова, което се яви на бял свят чрез по-точното изследване на отношението на топлината към другите природни сили. През 60-те години получи все по-голямо признание това, което Юлиус Роберт Майер беше показал с гениален поглед още през 40-те години на 19-тия век: че топлината може да бъде превърната в други природни сили съгласно напълно определени числови отношения.
Че това беше така, ние виждаме, когато например прокарваме пръста си върху една повърхност: натискането се превръща в топлина.
Когато нагряваме една парна машина, топлината се превръща в двигателните сили на машината. Както тук топлината се превръща в двигателна сила или силата на налягане се превръща в топлина, така и другите природни сили, електричество и т.н. също се превръщат в природни сили, за които се мислеше, че те са превръщаеми. Когато тази мисъл биваше свързана със законите на астрономическото познание, можеше да се каже: Това, което имаме тук пред нас, се различава по отношение на действителността само чрез това, че определена форма на движение в света на атомите и молекулите се превръща в друга форма на движение. В молекулите съществува определена форма на движение, така да се каже едно малка, сложна астрономическа система, и движенията се превръщат в други движения, системата в други системи.
към текста >>
". Освен горното трябва да обърнем вниманието и на това, което може да бъде показано във външния свят, за да дадем отговора на този въпрос: че в природонаучното мислене, изследване и експериментиране е било доказано ясно, колко правилно е общо взето, че можем да превръщаме природните сили едни в други, че на
пример
можем да превърнем топлината в работа или определена работа в топлина, но това е правилно при едно важно ограничение.
Но ние не трябва да подценяваме и това, което външната естествена наука има да каже върху развитието на света. Защото фактите на естествената наука, които развити в една радикална и фантастична форма доведоха до идеала на едно астрономическо-молекулярно и атомно познание, от друга страна през 19-то столетие са изхвърлили от себе си нещо, което трябва да считаме като образец на природонаучен, осветляващ дълбоко тайните на съществуването факт. И въпреки че този факт има ограничено значение, все пак той е от първостепенно естество. Днес ние можем само да загатнем за него, защото това, за което се касае при него, е отговорът на въпроса: "Какво има да каже Астрономията върху възникването на света?
". Освен горното трябва да обърнем вниманието и на това, което може да бъде показано във външния свят, за да дадем отговора на този въпрос: че в природонаучното мислене, изследване и експериментиране е било доказано ясно, колко правилно е общо взето, че можем да превръщаме природните сили едни в други, че например можем да превърнем топлината в работа или определена работа в топлина, но това е правилно при едно важно ограничение.
Докато от една страна важи: Топлината може да бъде превърната в механическа работа, в двигателна енергия и отново двигателната енергия в топлина от друга страна трябва да кажем, че, когато искаме да превърнем обратно топлината в работа, в двигателна енергия, това не може да стане по един неограничен начин. Това можем да видим най-нагледно при парната машина. Ние произвеждаме движението чрез топлината, но не можем да превърнем всичката топлина, която получаваме в парния котел, така, че всичката тази топлина да се превърне в двигателна енергия. Винаги се губи една част от топлината, така щото винаги, при всички процеси в природата, където топлинна енергия се превръща в движение, трябва да се считаме с една загуба на топлина, каквато сигурно имаме при парната машина. Защото и при най-добре построените парни машини, само една четвърт от топлината се превръща в движение, другата се излъчва в хладното пространство и т.н.
към текста >>
Това е неопровержимо доказано чрез такива изследвания като на
пример
тези на физика Клаузиус, който обобщи този принцип, така щото той трябва да важи за всички процеси във вселената.
Това е неопровержимо доказано чрез такива изследвания като например тези на физика Клаузиус, който обобщи този принцип, така щото той трябва да важи за всички процеси във вселената.
Ето защо при всички процеси на превръщане, където навсякъде топлината играе, нейната роля, ние имаме работа с превръщането на топлината в работа, което превръщане става именно при фактите на нашата природа. Но понеже при превръщането винаги остава един остатък от топлина, не е трудно да се разбере, че най-после крайното състояние на това развитие, в което се намираме като в едно материално развитие, ще бъде превръщането на цялата двигателна енергия, на цялата друга работа в природата в топлина. Това е последното, което трябва да се получи: Всички други природни процеси трябва да се превърнат накрая в топлина, защото винаги остава един остатък от топлина. И така всички процеси в света протичат по такъв начин,докато все още дълго време ще стават природни процеси, които можем да наречем "природна работа" -, че топлината ще се увеличава все повече и повече, тази топлина, която ще се получи като остатък, и накрая ще трябва да имаме резултата, че всички процеси на движение ще бъдат превърнати в топлина. Следователно тогава бихме имали работа с един голям световен хаос, който би се състоял само от топлина, но която топлина не ще може вече да бъде превърната в други енергии.
към текста >>
Но Арениус вярва, че такива особени отношения ще бъдат произведени чрез това, че някакси този миров прах ще бъде отнесен и доведен до образуващи се мирови мъглявини, които ще се намират в съвършено особени материални състояния на
пример
благодарение на това, че в една такава мирова мъглявина ще навлезе от някоя страна някоя звезда, която ще вземе със себе си материята, ще я свие, с това ще произведе едно повишение на температурата.
Сега Арениус се опита чрез всякакъв вид разсъждения да покаже, че е самопонятно, докато не настъпят особени отношения, тези явления предизвикани от лъчевото налягане да не могат по никакъв начин да попречат на всеобщата топлинна смърт.
Но Арениус вярва, че такива особени отношения ще бъдат произведени чрез това, че някакси този миров прах ще бъде отнесен и доведен до образуващи се мирови мъглявини, които ще се намират в съвършено особени материални състояния например благодарение на това, че в една такава мирова мъглявина ще навлезе от някоя страна някоя звезда, която ще вземе със себе си материята, ще я свие, с това ще произведе едно повишение на температурата.
Следователно, ако би било възможно една такава звезда, която навлиза в една такава мирова мъглявост, при своето навлизане да привлече материята, която се намира там, и да я сгъсти: и понеже чрез едно такова сгъстяване се предизвиква едно повишение на температурата, ние бихме имали отново едно повишение на температурата в мировото пространство и следователно такава топлина, която отново може да бъде превърната в работа! Арениус показва по един остроумен начин, че мировият прах, който се събира в една такава формация от мирова мъглявост, се намира в едно различно положение един вид той е увлечен в едно такова положение, в което е изтръгнат от всеобщия стремеж към топлинната смърт.
към текста >>
Това би могло да се изчисли на
пример
за пътя от Земята до Марс.
Обаче по същество онзи, който се задълбочи в това, което е довело до хипотезата на всеобщата топлинна смърт, не може да не допусне, че възможността е само илюзорна, когато се счита, че в една мирова мъглявост, може и когато чрез проникването на една звезда става едно повишение на температурата, топлинната смърт би могла да бъде задържана. Защото това са само погрешни заключения, и законът за всеобщата топлинна смърт е толкова всеобщ, че, ако правилно постъпваме, трябва да допуснем: Според законите на физиката звездите, които се сблъскват с една мирова мъглявина, поради това, че са съществували и по-рано и са изразходвали толкова много от своята енергия, трябва да донесат със себе си само остатъка от тяхното минало съществуване. Така щото и тези процеси, които стават в мировата мъглявина, трябва да бъдат обхванати от стремежа за отиване на вселената към всеобщата топлинна смърт. Но характерно е, че Арениус отива още по-далече и включва в своята идея за лъчевото налягане възможността чрез това лъчево налягане да бъдат пренесени семена на живи същества от едно небесно тяло в други. И може да се докаже привидно с пълна правота -, че студът, благодарение на който определени растителни и животинския семена могат да бъдат запазени от загиване, служи именно за пренасяне в живо състояние на тези зародиши от едно небесно тяло на друго.
Това би могло да се изчисли например за пътя от Земята до Марс.
По този начин Земята бива освободена от задължението да е създала някога първите живи форми на съществуване, както искат да докажат това физиката, геологията и т.н. , защото тогава можем да кажем: следователно съвсем не е нужно Земята да е създала някога някакъв живот, защото този живот може би е бил пренесен върху нея от други небесни тела. От всичко това не излиза нещо особено. Защото какво особено ще добием с това, че пренасяме възникването на живота върху други небесни тела? И в този случай остават непревъзмогнати същите трудности, само че отношенията върху Земята ни пречат да приемем възникването на живота върху други небесни тела.
към текста >>
Ние можем отново да си изясним това от факта, че нашето мислене и чувствуване са душевни процеси, които несъмнено предизвикват материални процеси, на
пример
в нашия мозък, даже и в нашето кръвообращение.
Така навсякъде ние срещаме същото нещо: изследването на физически закони, на материални закони, на материални сили и това изследване се използува след това така, че един вид всичко, което физиката намира, е пренесено върху великата мирова сграда и хората се стараят да си представят развитието на света с тези сили. Ние видяхме, как всъщност границата, която астрономът сам трябва да очертае, навсякъде бива преминато чрез подобни начинания. Защото от това, което има пред себе си, астрономът не може да направи заключение за нещо, което има работа със силите, които обуславят развитието на света.
Ние можем отново да си изясним това от факта, че нашето мислене и чувствуване са душевни процеси, които несъмнено предизвикват материални процеси, например в нашия мозък, даже и в нашето кръвообращение.
Който изпитва чувство на срам, комуто лицето се изчервява от срам, той може да се убеди, че душевни процеси имат като последствие материални процеси. Обаче който допуска, че душевно-духовното в нас произвежда материални процеси, той трябва да си каже: Ако бих стоял вътре в човешкия мозък и бих изследвал външните движения, тогава в движенията аз бих виждал само движения, аз не бих могъл даже и да предчувствувам, че вземам тук в сметката движенията, които са произведени чрез духовно-душевните процеси. Следователно аз оставям настрана това, което са духовно-душевните причини. Не може ли това да ни накара да разберем, че астрономът е принуден, когато на своето място остроумният изследва небесните тела, той е принуден да развие така или иначе онова, което съставлява причините, щото тук или там някоя звезда да се движи така или иначе? Бихме ли могли само от движенията или от динамическите закони да направим заключението: Слънцето трябва да стои по определен начин спрямо Земята, Луната трябва да стои по определен начин спрямо Земята, трябва да се върти по определен начин около Земята и от това могат да се получат тези движения?
към текста >>
225.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Библия на Дъгата на
пример
е посочено, как тази или онази част, появила се и вмъкната в общото изложение, има своя произход в съвършено различно легендарно предание – т.е.
Впоследствие, и като резултат от това, се появиха тип научни изследвания, които сполучливо могат да бъдат наречени осакатяване на Библията. В наши дни има Библии, в които различните значения на детайлите са обяснени с различните предания. В т.н.
Библия на Дъгата например е посочено, как тази или онази част, появила се и вмъкната в общото изложение, има своя произход в съвършено различно легендарно предание – т.е.
е казано, че Библията трябва да е била сглобена от късчета от предания. Стана все повече и повече обичайно за изследователите да държат тази позиция по отношение на Стария Завет, и тогава същото нещо се случи и с Новия Завет. Как би могъл да бъде скрит фактът, че когато четирите Евангелия бъдат подложени на дословно сравнение, те не се съгласуват едно с друго? Лесно е да открием противоречия в Евангелията на Матей, Лука и Йоан. И така, изследователите казват: Как може отделните евангелисти да са написали своите Евангелия под божествено вдъхновение, когато разказите им не се съгласуват?
към текста >>
Един човек посочил на свой колега, убеден последовател на Аристотел, че много от изказванията на учителя му не са верни; на
пример
, че нервите произлизат от сърцето, противоречащо на реалните факти.
Аристотел, древногръцкият учен, чиито достижения без съмнение се ограничаваха в сферата на естествената наука, беше разглеждан от най-широките кръгове и в ранното, и в късното Средновековие като авторитет с голямо значение. Винаги, когато хората бяха учени за природата, книгите на Аристотел бяха вземани като основа. Неговите съчинения бяха основополагащи и авторитетни не само в сферите, в които хората преследваха изучаването на природата в по-тесен, философски смисъл, а също и в областта на определено научната мисъл. Не беше обичайно в онези дни да се гледа навън към природата с нечии собствени очи, и не ставаше въпрос за инструменти, апаратура и други неща от този род. По времето на Галилей се случи много показателно събитие, но то беше разказвано като някакъв анекдот.
Един човек посочил на свой колега, убеден последовател на Аристотел, че много от изказванията на учителя му не са верни; например, че нервите произлизат от сърцето, противоречащо на реалните факти.
Един труп бил поставен пред човека и му било демонстрирано, че тези думи на Аристотел не съответстват на фактите. Той казал: “Да, когато самият аз гледам това, изглежда има противоречие. Но дори и ако Природата ми го показва, аз все още вярвам на Аристотел." И имаше много такива хора, - хора, които вярваха повече на доктрината и авторитета на Аристотел, отколкото на собствените си очи. Днес гледната точка на хората към природата, а също и към Аристотел, се е променила. В нашето време би било сметнато за абсурдно да извличаме от древните книги познанието за природата, което хората трябва да притежават.
към текста >>
На
пример
, възприятието за “маса"; когато масата вече не е пред нас, ни остава идея, понятие за нея, нещо като ехо.
" Тук ние трябва да навлезем в детайли. Трябва преди всичко да подчертаем, че когато като резултат от методите, заложени в Духовната Наука, човек пробуди способностите на своята душа, той проглежда в духовния свят и развива онова, което в сравнение с предметното познание е Имагинативно Познание. Какво е това Имагинативно Познание? То няма нищо общо с онези съмнителни фантазии, свързвани веднага с думата “Имагинация", нито пък със сомнамбулизъм и неща от този род, а същественото за нея е строгата дисциплина, чрез която човек трябва да събуди своите способности. Нека изходим от външното познание, за да направим по-разбираемо онова, което в действителност се има предвид под “Имагинативно познание." Какво е характерно за външното предметно познание?
Например, възприятието за “маса"; когато масата вече не е пред нас, ни остава идея, понятие за нея, нещо като ехо.
Първо го има предметът, и после образът . Някои философски системи твърдят, че всичко е само образ, представа. Това не е вярно. Нека вземем, например, представата за нажежена до червено стомана или желязо. Идеята няма да изгори, но когато сме изправени пред реалността преживяването е различно.
към текста >>
Нека вземем, на
пример
, представата за нажежена до червено стомана или желязо.
Нека изходим от външното познание, за да направим по-разбираемо онова, което в действителност се има предвид под “Имагинативно познание." Какво е характерно за външното предметно познание? Например, възприятието за “маса"; когато масата вече не е пред нас, ни остава идея, понятие за нея, нещо като ехо. Първо го има предметът, и после образът . Някои философски системи твърдят, че всичко е само образ, представа. Това не е вярно.
Нека вземем, например, представата за нажежена до червено стомана или желязо.
Идеята няма да изгори, но когато сме изправени пред реалността преживяването е различно. Типичното за предметното познание е, че първо имаме налице предмета, и след това образът се появява вътре в нас. Точно обратният процес трябва да се случва в човек, който желае да навлезе в духовния свят. Той трябва първо да е способен да преобрази своя идеен свят по такъв начин, че представата да предхожда възприятието. Тази способност се развива чрез медитация и концентрация, което е, да кажем, потъване на душата в същината на определени идеи, които не отговарят на никаква външна реалност.
към текста >>
Духовната Наука – ако нашето търсене е искрено – дава много подобни идеи, и аз ще спомена една като
пример
.
Духовната Наука – ако нашето търсене е искрено – дава много подобни идеи, и аз ще спомена една като пример.
Искам да ви покажа как душата може малко по малко да бъде отведена в по-висшите светове чрез определени изпитани представи. Подобни представи могат да се разглеждат, сякаш са букви от азбуката. Но в Духовната Наука няма само 22 или 27 букви, а стотици, с които душата се учи да чете в духовния свят. Ето прост пример: представете си, че вземаме добре познатия Розов Кръст в неговата най-чиста форма, черният кръст обкичен със седем червени рози. Много определени въздействия се пораждат, ако за четвърт час всеки ден душата се отдава изцяло на представата за този Розов Кръст, отхвърляйки всичко пораждащо се от външно влияние.
към текста >>
Ето прост
пример
: представете си, че вземаме добре познатия Розов Кръст в неговата най-чиста форма, черният кръст обкичен със седем червени рози.
Духовната Наука – ако нашето търсене е искрено – дава много подобни идеи, и аз ще спомена една като пример. Искам да ви покажа как душата може малко по малко да бъде отведена в по-висшите светове чрез определени изпитани представи. Подобни представи могат да се разглеждат, сякаш са букви от азбуката. Но в Духовната Наука няма само 22 или 27 букви, а стотици, с които душата се учи да чете в духовния свят.
Ето прост пример: представете си, че вземаме добре познатия Розов Кръст в неговата най-чиста форма, черният кръст обкичен със седем червени рози.
Много определени въздействия се пораждат, ако за четвърт час всеки ден душата се отдава изцяло на представата за този Розов Кръст, отхвърляйки всичко пораждащо се от външно влияние. За да можем да разберем какво се влива в душата като резултат от това, нека разгледаме интелектуално смисъла на Розовия Кръст.
към текста >>
Вземи червените рози като
пример
за това, което кръвта ще бъде някога далеч в бъдещето, и по този начин ти имаш пред себе си образа на по-висшия човек.
Сега помисли не само за човека на днешния ден, но и в духовен смисъл за човека на далечното бъдеще. Той ще се развива, ще побеждава, ще пречиства своите желания и страсти и ще достигне по-висше себесъзнание. По този начин, духовно, можеш да видиш човек, който още веднъж е постигнал девствеността на растителната природа. Но това е защото той е достигнал по-високо ниво, на което неговото себесъзнание живее в това състояние на непорочност. Неговата кръв е толково пречистена и неопетнена, колкото са растителните сокове.
Вземи червените рози като пример за това, което кръвта ще бъде някога далеч в бъдещето, и по този начин ти имаш пред себе си образа на по-висшия човек.
В Розовия Кръст ти имаш най-прекрасния преразказ на Гьотевите думи: - “Човекът без това умиращо и ставащо е тъжен странник на тази мрачна земя! " Умиращо и ставащо – какво означава това? Означава, че в човека съществува възможността за израстване над самия него. Онова, което умира и е превъзмогнато, е представено чрез черния кръст, който е израз на човешките сетивни желания. Цветовете в тяхната чистота са символ на кръвта.
към текста >>
Нека вземем за
пример
една стара книга – Геометрията на Евклид.
Би ни отвело твърде далеч, ако се опитаме да опишем Новия Завет по подобен начин. В моята книга “Християнството като мистичен факт" чудото с Лазар измежду всички е предадено в неговата истинска форма. Начинът на разглеждане на такива теми в наши дни прави невъзможно за нас да го схванем в истинския му смисъл, защото съвременните тълкуватели на Библията естествено са способни да намерят само онова, което отговаря на личните им знания. Техните знания не се издигат над сетивното познание; оттук и многото противоречиви интерпретации и обяснения на различните “авторитети" за Библията. Единственият достоверен тълкувател на Библията е човек, който независимо от нея, е способен да достигне същите истини, които се съдържат там.
Нека вземем за пример една стара книга – Геометрията на Евклид.
Всеки, който разбира нещо от Геометрия днес, ще разбере тази книга. Но някой, разбира се, би повярвал само на човек, който наистина е изучавал геометрията в нашето време. Когато такъв човек стигне до Евклид, той ще признае неговото учение за вярно. В същия смисъл човек, подхождащ към Библията с филологически познания, никога не може да бъде истински “авторитет". Само онзи, способен да извлича мъдростта извън своето собствено същество, може да бъде истински авторитет за Библията.
към текста >>
226.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Ахил е
пример
за Посветен от тези ранни времена.
Кръвта е това, което трябва да бъде победено, и кръвта е тази, която е правила героите неуязвими във времената, предшестващи Християнството. Но тези неуязвими Посветени са винаги уязвими в една точка.
Ахил е пример за Посветен от тези ранни времена.
Той бил потопен в Стикс и е бил уязвим само в петата си. Зигфрид е окъпан в кръвта на дракона и е уязвим в рамото си. Посветеният може да направи себе си непознаваем за своя собствен народ. Той може да направи това, притежавайки плаща на невидимостта. Това е, което прави притежателя на тези висши окултни способности невидим за външния свят.
към текста >>
Рудолф Щайнер е говорил за Нибелунгите по различни поводи, на
пример
в лекция VIII от лекционен курс, озаглавен “Духовните Същества в небесните тела и в природните царства”, изнесена в Хелзингфорс през април 1912 год., и в “Das innere Verhältnis der Sprache zu den Cedanken.
15) “Viele Wunderdinge melden die Mahren alter Zeiten”. Това е първият стих на сагата за Нибелунгите.
Рудолф Щайнер е говорил за Нибелунгите по различни поводи, например в лекция VIII от лекционен курс, озаглавен “Духовните Същества в небесните тела и в природните царства”, изнесена в Хелзингфорс през април 1912 год., и в “Das innere Verhältnis der Sprache zu den Cedanken.
Das Nibelungenlied and Wilhelm Jordan”, изнесена в Дорнах на 28 март 1915 год, и все още непреведена на английски.
към текста >>
227.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_92 Езотерична космология
Поразяващ и типичен
пример
за този закон, но напълно пренебрегван от ортодоксалната наука, е даден във Философския Камък, познат на розенкройцерите.
Поразяващ и типичен пример за този закон, но напълно пренебрегван от ортодоксалната наука, е даден във Философския Камък, познат на розенкройцерите.
В германско списание, публикувано в края на XVIII век, ние намираме споменат този Философски Камък. Говори се като за нещо съвсем реално и авторът пише: "Всеки се докосва често до него, въпреки че не го знае." Това е вярно буквално. За да разберем тази мистерия, ние трябва да проникнем в лабораторията на Природата по-дълбоко, отколкото е навик на обикновената наука да прави.
към текста >>
Имелът, на
пример
, е знак за тази древна епоха.
Има същества, чиито прогрес е спрян, същества, които остават на по-ниска степен на еволюция.
Имелът, например, е знак за тази древна епоха.
Той е остатък от паразитните растителни същества, живели някога на Земята като върху растение. Оттам са и неговите особени, окултни свойства, познати на Друидите, които говорят за него като за най-свещеното от всички растения. Имелът е останка от лунната епоха на Земята. Той е паразитен, защото не се е научил като другите растения да живее направо върху минералната субстанция.
към текста >>
228.
ІV. Инволюция и Еволюция
GA_92 Езотерична космология
Ето
пример
и за сънища, предизвикани от физически и телесни причини:
Ето примери за сънища, предизвикани от физически и телесни причини:
към текста >>
229.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Ние има чудесен
пример
за работата на низшия Аз в един анекдот, разказан от Дарвин.
Ние има чудесен пример за работата на низшия Аз в един анекдот, разказан от Дарвин.
При едно от своите пътувания той разговарял с канибал и попитал, чрез преводач, дали той не чувства отвращение към яденето на човешка плът. Тогава дивакът избухнал в смях, казвайки: "Един човек трябва да е опитал човешка плът, преди да може да знае дали тя е добра на вкус. И въпреки всичко ти не знаеш нищо за това."
към текста >>
230.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): "Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил." Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на
пример
за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело.
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): "Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил." Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело.
Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата. Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето. Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб. Животното също може да каже на растението: Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея. И човекът би трябвало да каже на растението: Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам.
към текста >>
В живота на Гьоте ние имаме
пример
за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността.
Той трябва да спре да познава физически или морален страх. Когато е станал безстрашен, той вижда, насън, сцената на Бичуването. В друго видение той вижда самия себе си в Христос, Който е бичуван. Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов.
В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността.
След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло.
към текста >>
На
пример
, докато някое външно събитие ни увлича с неконтролируем ентусиазъм, ние не сме узрели, защото такъв ентусиазъм идва от събитието, а не от самите нас, и ние може дори да упражним разтърсващо влияние, на което не сме господари.
Тръненият венец – На този етап човек трябва да се научи да се бори морално и интелектуално със света, да се въздържа от гняв дори когато всичко най-скъпо за него бива атакувано. Способността да стоим настрана, когато всичко се преобръща пред очите ни, да казваме "да" когато целият свят казва "не" – това е, което трябва да бъде придобито, преди да може да бъде направена следващата стъпка. Това поражда нов симптом, а именно разделение, или по-точно силата за временно разделяне на трите способности които, в човека, са обединени: способностите за воление, чувстване и мислене. Ние трябва да се научим да ги отделяме и обединяваме отново по своя воля.
Например, докато някое външно събитие ни увлича с неконтролируем ентусиазъм, ние не сме узрели, защото такъв ентусиазъм идва от събитието, а не от самите нас, и ние може дори да упражним разтърсващо влияние, на което не сме господари.
към текста >>
231.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
Ницше е
пример
за това.
По време на самия живот може да се случи един вид духовна смърт, причинена от преждевременно отделяне на Духа от тялото. Астралният свят бива объркван с физическия свят.
Ницше е пример за това.
В своята книга "Отвъд Доброто и Злото", Ницше напълно несъзнателно е пренесъл астралното във физическия свят. Резултатът е объркване и хаос от идеи, завършващи в заблуждение, лудост и смърт.
към текста >>
Епидемиите, избухнали особено в Средните Векове, са един
пример
сред хилядите други за връзката на човешките грехове с астралните събития, също и за отзвука в астралния свят на грехове, извършени в земния живот.
Епидемиите, избухнали особено в Средните Векове, са един пример сред хилядите други за връзката на човешките грехове с астралните събития, също и за отзвука в астралния свят на грехове, извършени в земния живот.
Проказата бе последствието на терора, причинен от инвазията на хуните и на ордите азиатски племена. Монголците, наследниците на атлантите, донесоха със себе си зародишите на изродеността. Този контакт с европейското население причини, на първо време, моралната болест на страха в астралния свят; субстанцията на астралното тяло се разложи и това поле на астрално разлагане стана поле на развитието на бактерия, пораждаща на Земята такива болести като проказата.
към текста >>
232.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Аурата на човека с меланхоличен темперамент, на
пример
, е със син отенък.
Етерното тяло изгражда и оформя физическото тяло; астралното тяло е направено от желания. Всяка човешка аура има свои собствени индивидуални нюанси и доминиращи цветове. Има един основен цвят, в който другите се преливат.
Аурата на човека с меланхоличен темперамент, например, е със син отенък.
Но през нея текат толкова много впечатления, идващи отвън, че наблюдателят лесно може да се заблуди, особено ако гледа собствената си аура. Ясновидецът вижда своята аура обърната, така да се каже, външното като вътрешно, вътрешното като външно, защото той я наблюдава отвън.
към текста >>
Има определена прилика на
пример
между осем-степенния път на Буда и осемте Блаженства на Христос.
Всички велики основатели на религии са притежавали ясновидски поглед. Те са духовните Водачи на човечеството, и техните наставления са наставления в моралния живот, основан на астрални и духовни истини. Това обяснява сходствата във всички религии.
Има определена прилика например между осем-степенния път на Буда и осемте Блаженства на Христос.
Същата основополагаща истина е, че винаги когато развива един от своите добродетели, човек развива нова способност за възприятие. Защото ясновидецът знае, че способностите, които могат да се превърнат в органи на възприятие, са осем на брой.
към текста >>
Ние имаме друг
пример
в Гьотевата поема "Die Geheimnisse", която изразява идеала на розенкройцерите.
Придобиването на шест добродетели, в идващите времена, ще развие останалите шест. Тези шест добродетели са: контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот. Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат. Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие. Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта.
Ние имаме друг пример в Гьотевата поема "Die Geheimnisse", която изразява идеала на розенкройцерите.
Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия Кръст представя едно религиозно изповедание.
към текста >>
Символът на Кръста, на
пример
, също като този на Свастиката, представя четири-листната чакра в човека.
Ние отново откриваме тези добродетели, изразени в знаци и символи, понеже символите не са случайни открития – те са реалности.
Символът на Кръста, например, също като този на Свастиката, представя четири-листната чакра в човека.
Дванадесет-листният цвят е изразен в символа на Розовия Кръст и дванадесетте Братя. Тринадесетият сред тях, невидимият, който ги обединява всички, представлява истината, която обединява всички религии.
към текста >>
Ние имаме
пример
за това в Мистериите и Боговете на Гърция.
Ние имаме пример за това в Мистериите и Боговете на Гърция.
В Мистериите йерофантът проследяваше назад развитието на човека в неговите три етапа: човекът-животно, човекът-човек, човекът-Бог (истинският свръхчовек, не погрешния свръхчовек на Ницше). Йерофантът влагаше тези три свръхсетивни типа като живи образи в астралната светлина, където те бяха видими за онези, които бяха посветени в Мистериите. В същото време те бяха изразени в поезията и скулптурата чрез три символа: (1) Сатурн, или животинският тип; (2) човешкият тип: Хермес, или Меркурий; (3) божественият тип: Зевс, или Юпитер. Всяка от тези фигури, заедно с всичко около тях, представя един цикъл на човешката еволюция. Това е начинът, по който учениците на Мистериите пренасяха в изкуството онова, което бяха видели в астрална светлина.
към текста >>
233.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Ние може да сънуваме, на
пример
, че домът на наш приятел гори, и после чуваме, че той е болен.
На първата степен на ясновидство в сънищата навлиза по-голям ред; човек вижда удивителни форми и чува думи, изпълнени със смисъл. Става все повече и повече възможно да се разгадае смисъла на сънищата и те да бъдат свързани с действителността.
Ние може да сънуваме, например, че домът на наш приятел гори, и после чуваме, че той е болен.
Първите смътни взирания в Девакана дават впечатлението за небе, набраздено от облаци, които постепенно се превръщат в живи форми.
към текста >>
Възможно е на
пример
за бъде изживян ефектът от една битка.
Към възприятието за "континентите" и "водите" nа Девакана (астралната душа на нещата и струящите потоци на живот) ще се прибави възприятието за неговия "въздух" или "атмосфера". Тази атмосфера е изцяло различна от нашата; нейната субстанция е жива, звучна, доловима. Вълни, проблясъци на светлина и звуци възникват в отговор на нашите жестове, действия и мисли. Всичко, случващо се на Земята, се отразява в цветове, светлина и звук. Дали по време на сън или след смъртта, ехото на Земята може да бъде изживяно в този "въздух" на Девакана.
Възможно е например за бъде изживян ефектът от една битка.
Ние всъщност не виждаме битката, нито чуваме виковете на войниците и гърмежа на оръдията. Борбата и страстите се явяват под формата на светлина и гръм. Така Деваканът не ни отделя от Земята, а ни я разкрива сякаш отвън. Ние не изживяваме тъга и радост както ако възникнеха в нас; ние ги виждаме обективно, като представление. Деваканът е школа за обучение, където се учим да разглеждаме скърбите и радостите от една по-висша гледна точка, където се стремим да превърнем страданието в радост, пораженията в нови усилия, смъртта във възкресение.
към текста >>
На
пример
, от така възприеманата форма на Данте могат да бъдат получени определени отговори на въпроси.
Нашата задача е да се научим как да разчитаме страниците на тази книга от живи образи и да разгръщаме безбройните свитъци от "Хрониката" на Вселената. Това може да бъде направено само ако можем да разграничаваме външния вид от реалността, човешката обвивка от живата душа. Необходими са всекидневна дисциплина и дълго обучение, ако искаме да предотвратим погрешните интерпретации.
Например, от така възприеманата форма на Данте могат да бъдат получени определени отговори на въпроси.
Но те не идват от индивидуалността на Данте, понеже индивидуалността продължава да се развива; те идват от древната фигура на Данте, "фиксирана" в етерната среда на неговото време.
към текста >>
234.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Той не може, на
пример
, да ускори растежа на растенията чрез едно волево действие.
От една страна, ранните атланти притежаваха една по-силна и вярна памет. Тяхното познание бе основано не на отношенията между фактите, а върху спомена за тези факти. Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях. Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята. Днес човекът вече не може да работи пряко със своята воля над жизнените сили.
Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно волево действие.
Атлантът имаше тази сила и, още повече, беше способен да извлича от растенията етерни сили, които знаеше как да използва. Той правеше това инстинктивно, без помощта на интелекта и способностите на логическо разсъждение, които днес са свързани с онова, което наричаме "учения ум". До степента в която интелектуалността, способността за отразяваща мисъл и смятане се разгърнаха в хората на Атлантида, до тази степен западаха техните сили на инстинктивно ясновидство.
към текста >>
Съществуването на това имагинативно съзнание е отговорът на безкрайните философски дискусии върху обективната природа и реалността на света и то е опровержението на всички чисто субективни философи, на
пример
такива като Беркели.
Съществуването на това имагинативно съзнание е отговорът на безкрайните философски дискусии върху обективната природа и реалността на света и то е опровержението на всички чисто субективни философи, например такива като Беркели.
Два полюса на битие и на живот са съществени за еволюцията. "Субективно всемирното" става обективна вселена; човекът напредва първо от субективното към обективното и накрая ще бъде отведен от обективното към субективното чрез развитието на Духа-Себе (Манас), Духа-Живот (Буди) и Духа-Човек (Атма).
към текста >>
Такова, на
пример
, е съзнанието на скултпора в момента, в който той си представя или вижда за миг формата на статуята пред вътрешното си око.
Но ние можем да се издигнем до съзнание различно от онова, в което нашите опитности са само реализирани в съзнанието. Има определени степени на творческа активност, в които духът на човека може да роди нещо ново, нещо което никога не е виждано досега.
Такова, например, е съзнанието на скултпора в момента, в който той си представя или вижда за миг формата на статуята пред вътрешното си око.
Той никога не е виждал образец, той създава своята статуя. Такова е също и съзнанието на поета, който създава стихотворение в един миг на вдъхновение, в творческо, духовно видение.
към текста >>
235.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
Когато ние вече не просто въплътяваме своите мисли в предмети, както правим на
пример
когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще живеят.
Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое дъх; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата мисъл. В нашата епоха той предава на въздуха само думи. Когато е достигнал степента на висше творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи. Тогава думата ще бъде имагинация - изцяло проникната с живот. Давайки тяло на тези образи, той ще дава тяло на словото, което носи и поддържа образа.
Когато ние вече не просто въплътяваме своите мисли в предмети, както правим например когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще живеят.
към текста >>
Тези
пример
и служат за това да покажат, че се изисква едно близко изучаване на преобразуването на субстанциите, преди да можем да започнем да разбираме великите процеси на метаморфози, които протичаха по време на предишните периоди на Земната еволюция.
Тези примери служат за това да покажат, че се изисква едно близко изучаване на преобразуването на субстанциите, преди да можем да започнем да разбираме великите процеси на метаморфози, които протичаха по време на предишните периоди на Земната еволюция.
На една още по-ранна степен от тази на Старата Луна планетарната сфера, която сега е станала нашата Земя, имаше тяло съставено само от газова субстанция; а още преди това можем да говорим само за тяло от звук. От този звук - Космическото Слово - води своето начало еволюцията на човека, след това напредвайки през светлината, огъня, въздуха. Едва в четвъртото състояние просветна съзнание в Духа на човека. От този момент нататък ръководната сила, дарена от Логоса, възниква отвътре в собственото същество на човека, и неговото съзнание става негово правилно ръководство. Неговото първично същество се изразява в "Аза", в Егото.
към текста >>
236.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
Следното е
пример
за връзките, които съществуват между човешката воля и земните катаклизми: в човешките същества, които загиват в резултат на земетресения или вулканични изригвания, се забелязват през следващата им инкарнация съвсем различни вътрешни качества.
Следното е пример за връзките, които съществуват между човешката воля и земните катаклизми: в човешките същества, които загиват в резултат на земетресения или вулканични изригвания, се забелязват през следващата им инкарнация съвсем различни вътрешни качества.
Те носят по рождение голяма склонност към духовното, защото при своята смърт са се докоснали до сили, показали им истинското естество на реалността и илюзията на материалния живот.
към текста >>
237.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и
пример
ът на Христос Исус.
Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и примерът на Христос Исус.
Карма не трябва да се схваща като фатализъм, а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода, която е живот в Христос - свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му.
към текста >>
238.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
Чрез Християнството определени фундаментални учения на древните Мистерии - на
пример
онези, занимаващи се с морала, безсмъртието на душата чрез Възкресението или "второто раждане" - бяха дадени на целия свят.
В хода на тези лекции много пъти бе казвано, че Християнството бележи повратната точка на човешката еволюция. Всички религии имат своето основание и са частично проявление на Логоса, но никоя не е променила света така дълбоко както Християнството. Онези, които "не са видели", са онези, които не са познавали Мистериите.
Чрез Християнството определени фундаментални учения на древните Мистерии - например онези, занимаващи се с морала, безсмъртието на душата чрез Възкресението или "второто раждане" - бяха дадени на целия свят.
към текста >>
Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците на
пример
, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили.
Наследството на Гръко-Римската цивилизация бе поето от расите на Севера: келтите, германските народи и славяните. Ние самите живеем именно в тази епоха. Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на Християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите. Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена. В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл.
Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили.
Когато халдейския маг поглеждаше към небето - което за нас представлява просто явления на небесната механика - неговите чувства бяха съвсем различни от нашите. Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество. Когато поглеждаше към Меркурий, Венера, Луната или Слънцето, той не възприемаше само физическата светлина на тези небесни тела; той възприемаше душите им и знаеше, че собствената му душа е свързана с тези могъщи небесни души. Техните сили на привличане или отблъскване изглеждаха като удивителна симфония на Божествената Воля; в неговото същество звучеше музиката на Макрокосмоса. Така "Музиката на Сферите" бе реалност, обединяваща човека с небесата.
към текста >>
Ето един
пример
: често са били правени сравнения между Птолемеевата таблица на небесата и тази на Коперник.
Това падение в материализма бе необходимо, за да може петата епоха да изпълни своята мисия. Бе съществено важно астралното и духовното ясновидство да се замъглят, за да може да се развие интелектът чрез прецизно, точно и математическо наблюдение на физическия свят. Физическата Наука трябва да бъде допълнена с Духовна Наука.
Ето един пример: често са били правени сравнения между Птолемеевата таблица на небесата и тази на Коперник.
Твърди се, че таблицата на Птолемей е погрешна. Но това само по себе си не е вярно. И двете са верни от различни гледни точки. Птолемеевата таблица се занимава с астралния свят, където Земята се вижда като център на планетите, включително и Слънцето. Картата на небесата, дадена от Коперник, бе подготвена от гледна точка на физическия свят - Слънцето е в центъра на Слънчевата система.
към текста >>
239.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Теософия и практически живот/
пример
: изграждане на тунел/.
Теософия и практически живот/пример: изграждане на тунел/.
Знание за законите на човешкото сътрудничество като предварително условие за изграждането на човешкото общество. Замяната на древната жреческо-държавна култура със световно мъдрата култура на 4-та културна епоха. Троянската война. Основаването на Рим. Първите седем царе на Рим като представители на седемте степени на 4-та културна епоха.
към текста >>
240.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
[2]/Виж на
пример
седемтомната поредица "Космическа и човешка история", (1914 до 1917) Събр. съч.
[2]/Виж например седемтомната поредица "Космическа и човешка история", (1914 до 1917) Събр. съч.
170 до 174а и б; "Окултното движение през ХІХ столетие и неговото отношение към световната култура", Събр. съч. 254 (1915), "Съвременност и минало на човешкия дух", (1916) Събр. съч. 167; "Как може човечеството може отново да намери Христос? ", (1918) Събр. съч. 187; "Лечебни фактори за социалния организъм" (1920), Събр.
към текста >>
241.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Христовата жертва е един
пример
, който показва, че човекът ще е в състояние да разгърне по-висша форма на съзнание през своя живот на физическото поле.
Христовата жертва е един пример, който показва, че човекът ще е в състояние да разгърне по-висша форма на съзнание през своя живот на физическото поле.
Във физическото тяло живее неговият низш аз; но той трябва се разпали, за да може да се разгърне висшият аз. Чак тогава биха могли да потекат потоците жива вода също и от това физическо тяло. Тогава може да се появи Духът, тогава Духът може да се излее. Човешкият аз трябва да изглежда като умрял по отношение на този физиологичен живот.
към текста >>
Ние виждаме човешкия аз, показан за
пример
в неговия божествен представител, освобождавайки се от низшето его и умиращ, за да може напълно да бъде преобразен в своята физическа природа и отново да бъде върнат на божествените сили.
Така Великденската мистерия се разкрива в своята пълнота, само когато я вземем заедно с мистерията на Светата Троица.
Ние виждаме човешкия аз, показан за пример в неговия божествен представител, освобождавайки се от низшето его и умиращ, за да може напълно да бъде преобразен в своята физическа природа и отново да бъде върнат на божествените сили.
Възнесението е символ на това. Когато човекът преобрази физическото си тяло, когато отново го одухотвори, той ще е узрял да приеме в себе си изливането на духовния живот, да преживее онова, което се нарича "идването на Светия Дух" според обяснението на Онзи, който е най-великият представител на човечеството. Ето защо също така е казано. "И има трима, които свидетелстват на Земята/*19/, кръвта, водата и духът". Светата Троица е изливането на Духа в човека.
към текста >>
242.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
Когато на
пример
друидският жрец е говорил за "Нифелхайм" или "Имир Великанът"/*17/ и т.
Може да попитате, защо това се казва в алегорична форма, а не се каже открито? Тук трябва да ви напомня, че великите учители на човечеството, такива като Мойсей, индуските Риши, Хермес, Исус Христос, първите християнски учители, всички се придържаха към прераждането. И този алегоричен начин за съобщаване на мъдростта е имал своето основание.
Когато например друидският жрец е говорил за "Нифелхайм" или "Имир Великанът"/*17/ и т.
н., това, разбира се, не е поетичен фолклор. Той е говорил това, защото е знаел, че онова, което тогава е преподавал на своя ученик под формата на легенда, когато този дух се прероди, той ще бъде подготвен да разбере истината в една по-съвършена форма. Всички тези приказки, са създадени въз основа на познанието, че духът отново ще се инкарнира и по-късно ще може по-лесно да разбере истината. Не вяра, а знание е вдъхновявало тези приказки и легенди, т. е. опитността на прераждането.
към текста >>
243.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
Пример
: Ние знаем сагата за Балдур.
Пример: Ние знаем сагата за Балдур.
Знаем, че той е надеждата на боговете, че той е убит от бог Локи с едно клонче от бял имел. Богът на светлината е убит. Целият този разказ има дълбоко мистерийно съдържание, което всеки, който беше посвещаван, не само трябваше да научи, но трябваше и да преживее.
към текста >>
244.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
Сред потомците на Каин са всички онези, които са били създатели на изкуство и наука като на
пример
Метузаел, изобретателят на писмеността, Тау-писменост и Тубал-Каин, който обучавал, как да се използват и обработват металните руди и желязото.
Сред потомците на Каин са всички онези, които са били създатели на изкуство и наука като например Метузаел, изобретателят на писмеността, Тау-писменост и Тубал-Каин, който обучавал, как да се използват и обработват металните руди и желязото.
В тази потомствена линия, идваща от Елохима, се намираха всички онези, които се обучаваха в изкуствата и науката.
към текста >>
245.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Свободното масонство действително принадлежи на този поток, макар че то е свързано и с други, на
пример
с розенкройцерството./*7/
Това е онова духовно движение, чийто велик опонент бе Свети Августин/*3/, макар че преди да премине на страната на католическата църква самият той бе привърженик на тази насока. Трябва да говорим за манихейството, основано от един човек, наричащ себе си Мани/*4/, който живееше около 3-то столетие сл. Хр. Това движение възникна в една част на света, която тогава се управляваше от царете на Близкия Изток; това ще рече в една област на западна Мала азия. Този Мани бе основателят на едно духовно движение, което макар първоначално да бе само една малка секта, прерасна в силно духовно течение. Албигойците, валдемците и катарите/*5/ на Средните векове са продължение на това течение, към което също принадлежат рицарите темплиери, за които ще говорим отделно/*6/, а също – чрез забележителната верига на обстоятелства – и свободните масони.
Свободното масонство действително принадлежи на този поток, макар че то е свързано и с други, например с розенкройцерството./*7/
към текста >>
Ще цитирам един
пример
, който често съм цитирал: – Нека да предположим, че се отнася до един пианист виртуоз и един изключително добър майстор техник, изработващ пиана, и двамата съвършени в своята област.
В основата на това е тълкуването на злото, което аз често съм обяснявал като теософско тълкуване. Какво е зло? Нищо, освен добро, идващо в неподходящо време.
Ще цитирам един пример, който често съм цитирал: – Нека да предположим, че се отнася до един пианист виртуоз и един изключително добър майстор техник, изработващ пиана, и двамата съвършени в своята област.
Първо, техникът трябва да направи пианото и след това да го предаде на пианиста. Ако последният е добър пианист, той ще го използва подходящо и двамата ще са еднакво добри. Но ако вместо пианиста в концертната зала влезе техникът и започне да удря с чукове, то той ще бъде на неподходящото място. Нещо добро ще се е превърнало в зло. Така ние виждаме, че злото не е нищо друго, освен добро на неподходящо място.
към текста >>
Да вземем на
пример
как животът в едно растение – да речем една лилия преминава от форма на форма.
Трябва да го обясним като хармонизиране на живота с формата./*22/ Чрез какво животът се превръща във форма? Когато срещне противодействие, когато не се проявява изведнъж – в една форма.
Да вземем например как животът в едно растение – да речем една лилия преминава от форма на форма.
Животът на лилията е обособил, е изработил формата на лилията.
към текста >>
Животът на лилията на
пример
съществува в първата лилия, преминава във втората, третата, четвъртата и т.н.
Когато тази форма е създадена, животът я побеждава и преминава в зародиш, за да се прероди като същия живот в една нова форма. И така животът крачи от форма на форма. Самият живот е безформен. И никога не би могъл видимо да прояви своите жизнени енергии.
Животът на лилията например съществува в първата лилия, преминава във втората, третата, четвъртата и т.н.
Навсякъде е същият живот, който се проявява в ограничена форма, разстила се и се втъкава. Фактът, че се появява в ограничена форма е едно препятствие пред този всемирен течащ живот. Не би имало никаква форма, ако животът не би бил ограничаван, ако той не би бил задържан в своята течаща енергия, която се разпространява по всички направления. Точно от това, което изостава, което на една повисша степен изглежда като задръжка, като окови, точно от това израства формата във великия Космос.
към текста >>
На
пример
католическата църква.
Онова, което представлява животът, винаги се поставя в рамката на една форма, която е била живот в по-раншни времена.
Например католическата църква.
Животът, който е протичал в католическата църква от Августин до ХV столетие, е бил християнски живот. Животът там е християнство. От време на време този пулсиращ живот изкача наново /мистиците/. От къде идва формата? Това не е нищо друго освен живота на древната Римска империя.
към текста >>
Нитчевото "русо чудовище"/*25/ е на
пример
предзнаменование за това.
Сред онези, при които в резултат от кармата се е насъбрал излишък от зло, то ще стане особено очевидно на духовното поле. От една страна, ще има човешки същества, които ще притежават огромни вътрешни енергии за добро, които ще бъдат надарени с велика любов и доброта; ала от друга страна, ще бъде виждано и противоположното. Злото ще присъства като наклонност без никакво замаскирване в твърде много хора и вече не завоалирано, не скривано от погледа. Злите ще величаят злото като нещо особено ценно. Един проблясък на това удоволствие от злото и демоничното, принадлежащо на 6-та коренна раса, вече се вижда в някои гениални хора.
Нитчевото "русо чудовище"/*25/ е например предзнаменование за това.
към текста >>
246.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Ако на
пример
вземете египетските пирамиди, техните измерения съответстват на известни измерения в небесното пространство, на разстояния на звездите в пространството.
Целият този вид архитектура е стоял в съотношение с едно познание за Вселената.
Ако например вземете египетските пирамиди, техните измерения съответстват на известни измерения в небесното пространство, на разстояния на звездите в пространството.
Цялата конфигурация на звездното пространство беше изобразявана в такива сгради. Имаше връзка между индивидуалната сграда и небесния свод. Тайнственият ритъм, представен пред нашия поглед, когато гледаме звездните небеса – не само с нашето външно сетиво, но с един интуитивен поглед, който прониква до по-висшите отношения, до ритмичните съотношения – това е, което първоначалните архитекти са включвали в техните сгради, защото те са съграждали от Вселената.
към текста >>
247.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Човекът ще е променил облика й така, както променя известно количество метал, когато, на
пример
прави един часовник.
По този начин човекът преработва цялото минерално царство със собствения си дух. Това преформиране на природата, това преработване на минералното царство ще бъде приключено, когато нашият настоящ кръг на еволюцията завърши. Цялата минерална природа тогава ще бъде променена.
Човекът ще е променил облика й така, както променя известно количество метал, когато, например прави един часовник.
Когато отново започне един нов кръг на еволюцията, цялото минерално царство ще може да бъде абсорбирано, всмукано.
към текста >>
248.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
На
пример
онова, което описах в началото като познание за Философския камък, преди е било много по-известно, отколкото е сега и то още през определен период на атлантската епоха.
Правилно е, че човечеството ще бъде учудено от някои открития, които ще се направят в близкото бъдеще. Ала те ще бъдат направени твърде рано и чрез това ще причинят известни злини. Задачата на Теософското общество се състои главно в подготвяне на хората за тези неща.
Например онова, което описах в началото като познание за Философския камък, преди е било много по-известно, отколкото е сега и то още през определен период на атлантската епоха.
По онова време възможността да се побеждава смъртта е била наистина нещо, което е било общо знание. Аз само желая да отбележа, че не исках тази истина да бъде още сега популяризирана. Ето защо в статията на вестник "Луцифер" при описанието на атлантските времена бе отпечатан един ред точки на мястото, където тези неща би трябвало да се кажат, но не можеха още да бъдат публикувани./*14/ То не може и изцяло да се разкаже. Има една информация, дадена от един много напреднал медиум, която се появи в "Теософско ревю"/*15/, и която описва същото нещо, ала в по-различна форма. Побеждаването на смъртта в атлантските времена е естествено запазено в паметта на индивидуалностите, без те да го осъзнават.
към текста >>
249.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
Да вземем за
пример
изграждането на една къща.
Да вземем за пример изграждането на една къща.
Един строител гради къща; той не гради тази къща за себе си, а приема задачата да я изгради по причини, които нямат нищо общо със самия него. Вие знаете, че това е много рядък фактически случай. Има много хора, които на пръв поглед не работят за себе си и все пак, в действителност те работят точно затова.
към текста >>
Един адвокат на
пример
работи за своите клиенти.
Един адвокат например работи за своите клиенти.
Част от неговата работа може да бъде неегоистична, но истинското основание е да припечели за своето съществуване. Колкото средства от неговия професионален живот той употребява за лично ползване, колкото едно предприятие е само средство за поддръжка на ежедневния живот, толкова невъзвратно се губи от духовната печалба. От друга страна, всичко, което в работата се извършва за една обективна цел, всичко, което е свързано с интересите на някой друг, ни подпомага за бъдещето развитие на нашето съзнание. Така че, това е съвсем ясно.
към текста >>
Един
пример
за това е "Теология немска" /Teologia Deutsch/,/*3/ никой не знае кой я е написал.
Факт е, че цялата окултна наука се състои в това, да се знае как човек може да действа неегоистично, за да постигне най-голямото развитие на собственото си съзнание. Помислете как някои хора, които са знаели това много ясно, са били толкова неегоистични, че са се погрижили техните имена да не станат известни на поколенията.
Един пример за това е "Теология немска" /Teologia Deutsch/,/*3/ никой не знае кой я е написал.
Външното име е само "Мъжът от Франкфурт". Той следователно се е погрижил, неговото име дори да не бъде отгатнато. Той е работил по такъв начин, че е прибавил нещо към обективния свят, без да иска почест или запазване на името му. Като сравнение, нека да бъде споменато, че като правило учителите не са известни исторически личности,/*4/ когато е необходимо те понякога се въплъщават в исторически личности, но това в известно отношение е жертва. Равнището на тяхното съзнание вече не е съвместимо с каквато и да било работа за самите тях, – а запазването на името в края на краищата е работа за самия себе си.
към текста >>
На
пример
едно добро дело може да бъде много егоистично, ако то създава чувството на удоволствие.
Защото неегоистичните дела са истинските основи на безсмъртието: То е последствието на несебичните дела във външния свят. Няма нужда те да бъдат кой знае колко велики. Ако някой даде една монета на някого по несебичен начин, то това е действие, което така се разбира. Ала в безсмъртното се пренася само частта от това действие, която е била несебична. А много малко дела са несебични.
Например едно добро дело може да бъде много егоистично, ако то създава чувството на удоволствие.
Добрите дела произтичат твърде често от себични мотиви. Ако един беден човек, няма печено за Коледа и аз чувствам нужда да му дам печено, за да имам чувството, че имам право да ям моето печено, това в края на краищата е егоистично.
към текста >>
Сега вече ще разберете как това е свързано с дадения първи
пример
: Изграждате една черква за другите, не за вас.
Сега вече ще разберете как това е свързано с дадения първи пример: Изграждате една черква за другите, не за вас.
Вие може да поемете в себе си свят, пълен с царственост, красота и великолепие, ако вие правите света царствен, красив и великолепен. Да се върши нещо за по-висшето себе не е себично, защото то не се отнася само до себето. Това висше себе ще бъде обединено с всички други висши себета, така че работата същевременно е и за всички останали.
към текста >>
250.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Нека да ви обясня какво искам да кажа чрез един
пример
.
Ако се върнем още по-назад във времето, ще открием, че по този начин е мислело човечеството от най-ранни времена.
Нека да ви обясня какво искам да кажа чрез един пример.
Нашата епоха е времето на хаотичното взаимодействие на едно човешко същество с друго. Всеки индивид преследва своите собствени цели. Тази епоха бе предшествана от друга, епохата на древните свещенически държави. Аз често съм говорил за културните епохи на нашата 5-та коренна раса. Първата от тези беше древната индийска културна епоха, втората, персийско-медийската, третата, вавилоно-асирийско-халдейско-египетско-семитската, а четвъртата бе гръко-римската културна епоха.
към текста >>
Погледнете на
пример
внимателно горната част на бедрената кост и вие ще видите как чудесно е конструирана тя.
Това не е толкова неразумно. Днес хората са склонни да третират физическото тяло като нещо по-низше. Те гледат малко с презрение на физическото. Това обаче не е оправдано, тъй като нашето физическо тяло е най-съвършеното в нас. Вземете една отделна кост.
Погледнете например внимателно горната част на бедрената кост и вие ще видите как чудесно е конструирана тя.
Най-добрият инженер, най-добрият техник, не би могъл да създаде такова съвършено нещо, ако му се зададе задачата да постигне възможно най-голямата опорна сила, използвайки най-малкото количество материал. И така цялото човешко тяло е конструирано по най-съвършен начин. Това физическо тяло наистина е най-съвършеното, което човек може да си представи. Един анатом винаги ще говори с най-голямо възхищение за човешкото сърце, което функционира по чуден начин, макар че човек не прави нищо друго през целия си живот, освен да му поднася отрови. Алкохол, чай, кафе и т.н.
към текста >>
Ще илюстрирам с един
пример
превъзходството на мъдростта над интелекта.
Ще илюстрирам с един пример превъзходството на мъдростта над интелекта.
Нека да вземем една древна готическа катедрала и да разгледаме чудната акустика, която не може да бъде достигната днес, тъй като това дълбоко знание е изгубено.
към текста >>
Разходете се на
пример
в един град като Нюрнберг.
Ако точно сега нещо от това не ни трябва, това не ни засяга. Колко малко външния живот на такъв един град отразява онова, което ние чувстваме, мислим и възприемаме. Колко много по-различно бе всичко това през Средните векове. Когато някой се разхождаше по улиците, виждал фасадите на къщите, изградени в стила на манталитета и характера на жителите. Всяка дръжка на вратата изразявала онова, което човекът оформял с обич в унисон със своя дух.
Разходете се например в един град като Нюрнберг.
Там все още ще откриете основата на онова, което е било някога. И след това, като контраст, помислете за модерната абстракция, която вече няма нищо общо с хората. Това е векът на материализма и неговите хаотични произведения, до които човек стъпка по стъпка е дошъл от по-ранната духовна епоха.
към текста >>
251.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Помислете само как човешкото разбиране вече е трансформирало минералния свят, на
пример
Кьолнската катедрала и модерната технология.
Нека проследим всичко, което в последствие става. Сега най-напред трябва да се запознаем със специалния план, именно плана за нашата Земя. Нека да разгледаме 4-я кръг на Земята, в който сме сега. Той има за цел все повече и повече човешки да преобрази минералното царство.
Помислете само как човешкото разбиране вече е трансформирало минералния свят, например Кьолнската катедрала и модерната технология.
Нашето човечество има задачата да преобрази целия минерален свят в едно произведение на изкуството. Електричеството вече ни насочва към окултните дълбини на материята.
към текста >>
Тези по-висши степени са ни показани от древните, на
пример
от Дионисий, ученика на апостол Павел/*6/ и също от Николаус Кузанус./*7/ Той разбира, че: – По-висше от всяко знание и разбиране е неразбирането.
Откъде висшите същества получават този план? Ние намираме отговор на това, когато разгледаме, че има все по-висши степени на еволюция, където плановете се създават. Там е, където се изработва световната еволюция.
Тези по-висши степени са ни показани от древните, например от Дионисий, ученика на апостол Павел/*6/ и също от Николаус Кузанус./*7/ Той разбира, че: – По-висше от всяко знание и разбиране е неразбирането.
– Ала това незнание е едно по-висше знание и това неразбиране е едно по-висше разбиране.
към текста >>
252.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Нека да вземем за
пример
парната машина: Ако проследите нещата назад, ще откриете, как парната машина се разви от най-простите факти.
Окултните братства са направляващи човечеството братства. Те имат задачата да подготвят бъдещето. Всичко, което ще се случва в бъдеще е необходимо да бъде подготвено сега. То намира своя израз сега като идея, като план и след това в бъдеще ще бъде реализирано. Дори когато разглеждате развитието на човешкия род на физическото поле, бихте могли да видите, че нещата, които по-късно стават действителност, много по-рано покълват като идеи в умовете и душите на водещите личности и индивидуалности и търсят да се реализират.
Нека да вземем за пример парната машина: Ако проследите нещата назад, ще откриете, как парната машина се разви от най-простите факти.
Тенджерата, пълна с вряща вода, вече съдържаше идеята за парната машина, която след това се разви от най-простата форма до много сложен механизъм.
към текста >>
Един
пример
: През цялата античност е имало мистерии.
Един пример: През цялата античност е имало мистерии.
Тяхната задача е била да приемат отделни хора и да ги посвещават в тайните на съществуването – или както Йоан в Апокалипсиса казва – да им се покаже какво ще стане "наскоро", ще рече в бъдеще. В такива храмове са били обучавани ученици, които е трябвало да бъдат приети в първата степен. Имало е и по-нататъшни занимания за всяка последователна по-висша степен в развитието на учениците. При първата степен учениците са усъвършенствали астралното си тяло. Това е означавало, че те не само е трябвало да приемат обикновената гражданска етика.
към текста >>
Сега представете си го втвърдено; свалено долу на физическото поле, така че чрез това събитие, което преди е ставало само астрално е станало нещо физическо; аналогично на това, на
пример
, преди където сте имали вода, сега да имате парче лед.
Това беше извършвано върху астралното поле. Всичко, което описах, ставаше на астралното поле; физическото тяло нямаше нищо общо с него. Това събитие се повтаряше във всички древни мистерии. Всеки посветен го знаеше.
Сега представете си го втвърдено; свалено долу на физическото поле, така че чрез това събитие, което преди е ставало само астрално е станало нещо физическо; аналогично на това, например, преди където сте имали вода, сега да имате парче лед.
Много такива астрални събития трябва да се съчетаят, трябва да се обединят, за да може да стане възможно физическото сгъстяване. Поради това, че чрез появявата на Христос на физическото поле бе станало това, което в мистериините школи преди многократно се е случвало на астралното поле, Мистерията на Голгота е станала исторически възможна, тя можеше да бъде свалена долу на физическото поле. Чрез този пример ние се научаваме да схващаме как бъдещето фактически се подготвя в окултните братства.
към текста >>
Чрез този
пример
ние се научаваме да схващаме как бъдещето фактически се подготвя в окултните братства.
Това събитие се повтаряше във всички древни мистерии. Всеки посветен го знаеше. Сега представете си го втвърдено; свалено долу на физическото поле, така че чрез това събитие, което преди е ставало само астрално е станало нещо физическо; аналогично на това, например, преди където сте имали вода, сега да имате парче лед. Много такива астрални събития трябва да се съчетаят, трябва да се обединят, за да може да стане възможно физическото сгъстяване. Поради това, че чрез появявата на Христос на физическото поле бе станало това, което в мистериините школи преди многократно се е случвало на астралното поле, Мистерията на Голгота е станала исторически възможна, тя можеше да бъде свалена долу на физическото поле.
Чрез този пример ние се научаваме да схващаме как бъдещето фактически се подготвя в окултните братства.
към текста >>
Вземете на
пример
учението на Питагор за музиката на сферите/*3/, както той го е предал на своите ученици.
– бихме отговорили: – Човек положително може да обхване твърде много с мисъл, с идеи. Ала идеите нямат действително съществуване. Една идея не е нищо повече от онова, което от висши области е било свалено долу на физическото поле. – Онова, което човек мисли е обаче нещо най-незначително, тъй като то се намира само на физическото поле. Друго е, когато насреща на тази идея се поднесе нещо, което също произхожда от висшите сфери.
Вземете например учението на Питагор за музиката на сферите/*3/, както той го е предал на своите ученици.
Философите се опитват да представят окултната музика на Питагор като една проста схема. Разумът лесно може да го схване. Но онова, което беше важно за Питагор бе, че ученикът се приближаваше до това, само когато неговата душа, неговата нагласа е била подготвена за нея. Не е възможно да се обясни по-дълбокия смисъл на рафаеловата Сикстинска мадона на някой, който няма никакво чувство за картини, които произхождат от астралното. Човек трябва да издигне сърцето и душата си до такава картина.
към текста >>
Какво става, когато на
пример
разглеждаме работите на Микеланжело и Леонардо да Винчи.
Днес, когато всъщност цялото човечество с копнеж гледа към по-висшите светове, без да намери пътищата натам, днес трябва да бъде популяризирана още една част от окултното познание. И окултизмът вътре в Теософското общество има тази задача. Духовни движения винаги са имали плодоносно влияние върху развитието на културата също и на физическото поле. Нейният външен израз не е нищо друго, освен реализиране на Земята на онова, което е било подготвено духовно.
Какво става, когато например разглеждаме работите на Микеланжело и Леонардо да Винчи.
В тези творби в цветове и форми вие имате нещо духовно, извълшебствано на стената. Картината е проникната от онова, което първо духовно е живяло в душата на художника. Духовното е предшествало нейното по-късно изразяване като проявление в материалния свят.
към текста >>
В областта на художественото на
пример
не е развила действително нов стил, с едно изключение.
И материалистичната външна култура е само отпечатък на вътрешните убеждения на човечеството, които са станали материалистични. Чисто материалистичната градска култура се е разпространила по цивилизованите страни от 1850 г. Ние виждаме великите неща, които тя е постигнала на физическото поле, ала също така виждаме и онова, което не е могла да постигне.
В областта на художественото например не е развила действително нов стил, с едно изключение.
И това е стилът на най-новите супермаркети. Това е нещо, което спрямо нашата външна цивилизация е вътрешно истинно. Всичко друго, което е било наследено от миналото, няма никакво отношение към настоящето. Само ако ние формираме едно общество, чиито членове са обхванати от духовна сила, като тази, която по-рано живееше в християнството и която все още живее като копнеж в най-добрите християнски души и може отново да бъде спечелена, само тогава отново ще имаме една духовна култура. И такава култура отново ще даде хора на изкуството във всички сфери на живота.
към текста >>
253.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Така на
пример
ренесансовият период на Средните векове беше едно повторение на древногръцките времена.
Трябва да се съгласим, че всяко нещо, което се случва на физическото поле по определен начин първо трябва да повтори по-ранни събития. На Земята винаги има едно повтаряне на случилото се в по-раншни времена. В своя живот преди раждане човекът трябва да премине през степените, които той някога е преживял със своето сумрачно животинско съзнание в по-раншни времена.
Така например ренесансовият период на Средните векове беше едно повторение на древногръцките времена.
Ние също откриваме такива повторения и при планетните процеси. Преди настоящата Земя да стане онова, което е днес, тя е трябвало да преповтори по-предишни състояния, преди да може да стане самостоятелна планета, всъщност нашата Земя е в 4-я кръг. Винаги когато трябва да се появи нещо ново на Земята, трябва да бъдат повтаряни по-ранните степени под една нова форма. Така човешкият дух през 5-та коренна раса, нашата настояща раса, премина през едно повторение на лемурийската коренна раса/3-та раса/, когато човечеството все още е било еднополово и след това е станало двуполово. Това е, имало голямо влияние върху духовното му развитие.
към текста >>
254.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Ако вие на
пример
имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина.
Да вземем и друг случай. Един човек застава пред друг с чувства на благоговение и почит. Как се разкрива тази почит на някой, надарен с астрално виждане? Благоговение означава да излъчваме такива мисли, които потъват в субстанцията на другото астрално тяло и тази друга субстанция да ги всмуче.
Ако вие например имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина.
Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят. Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по характер.
към текста >>
Всеки, който размисли върху това и на
пример
като възпитател, се придържа не само към своите педагогически понятия и идеи, и работи не само чрез онова, което говори, а също и чрез онова, което той усеща, чувства и мисли; всеки, който се изпълни със съзнанието, че две астрални тела си взаимодействат и знае какво става при взаимодействието на двете астрални тела, той също знае, че е негов дълг непрекъснато да става все по-добър.
Всеки, който размисли върху това и например като възпитател, се придържа не само към своите педагогически понятия и идеи, и работи не само чрез онова, което говори, а също и чрез онова, което той усеща, чувства и мисли; всеки, който се изпълни със съзнанието, че две астрални тела си взаимодействат и знае какво става при взаимодействието на двете астрални тела, той също знае, че е негов дълг непрекъснато да става все по-добър.
До степента, до която той става по-добър, по-добро става и неговото влияние върху даденостите на детето. Той не разрушава тези предразположения – напротив, той им помага да се изявят.
към текста >>
Като окултист човек може да прави интересни наблюдения, ако на
пример
отново посети един град, който не е виждал, да речем, в течение на 10 години.
Като окултист човек може да прави интересни наблюдения, ако например отново посети един град, който не е виждал, да речем, в течение на 10 години.
Ако човек наблюдава девствените астрални тела на децата, ще открие, че те притежават в допълнение на своето лично основно оцветяване и друго основно оцветяване. Ако човек внимателно е наблюдавал тези девствени астрални тела при първото си посещение и ги сравни с онова, което открива в астралните тела на децата 10 години по-късно, ще види, че техният вид се е променил. Има нещо в човешкия индивид, което се движи с еволюцията на града, племето или националността. Това е, защото потоците в едно колективно астрално тяло, което е навсякъде около мен, са в непрекъсната размяна с моето собствено астрално тяло, което пък живее вътре в колективното астрално тяло.
към текста >>
Нека на
пример
да разгледаме един народ.
Нека например да разгледаме един народ.
Народът не е една случайно събрана структура в света, той не е нещо произведено по случайност, а всеки народ има своя определена задача в потока на човешката еволюция. Всеки, който разглежда един народ от по-висока гледна точка, може да разбере, че всеки народ има специфична задача; че собственият му народ като цяло има да изпълни една задача, която му е възложена. Всеки може да си каже: – Аз принадлежа на този народ и поради това трябва да помогна за общата национална задача – и аз съм в състояние да дам тази помощ, защото в мен живее една астралност, която принадлежи на целия народ. Тази народностна цел е ясно изразена на астралното поле; това е една определена мисъл – нещо, което живее на по-висшите полета от астралното. За да се изследват мислите на световния ред, човек трябва да се издигне над астралното поле до умственото поле /девакан/.
към текста >>
На
пример
4-та подраса (културна епоха), от която произлезе нашата подраса (петата културна епоха, западноевропейската), се разви от една малка група хора в азия и се превърна в юдео-гръко-латинската подраса.
Например 4-та подраса (културна епоха), от която произлезе нашата подраса (петата културна епоха, западноевропейската), се разви от една малка група хора в азия и се превърна в юдео-гръко-латинската подраса.
Тя имаше за задача да изпълни първата мисия на християнството от народностна гледна точка. Мисълта, вдъхновяваща тази подраса беше да се разпростре християнството в своя първи стадий по цяла Европа и околните области. Това е една народностна мисъл.
към текста >>
Изкуството на
пример
при друг народ, би се изразило по съвсем различен начин отколкото при гръцкия народ.
В това ние можем да открием действието на един девакански принцип. Универсалната страна на тези промени в течение на еволюцията е, която ни показва, по какъв начин въздейства националната мисъл. Как тази мисъл се изразява, зависи от народностното групово астрално тяло, от народностния темперамент.
Изкуството например при друг народ, би се изразило по съвсем различен начин отколкото при гръцкия народ.
към текста >>
255.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Някои твърдят – и те не са голяма партия вътре в Свободното масонство, – че цялото Свободно масонство произлиза от занятчийското /Йоановото/ зидарство, от изкуството за издигане на сгради; докато другото мнение смята това за детински наивно и твърди, че Свободното масонство в действителност винаги е било едно душевно изкуство и че символите, взети от работата на Йоановото зидарство – като на
пример
престилка, чук, мистрия, длето, компас, линия, инструмент за чертане на прави ъгли, отвес, нивелир и пр., – трябва да се смятат за символи на вътрешната работа над самия човек.
И тъй Свободното масонство наистина е нещо, което може да накара хората да се замислят. Самото име е свързано с две напълно различаващи се едно от друго мнения.
Някои твърдят – и те не са голяма партия вътре в Свободното масонство, – че цялото Свободно масонство произлиза от занятчийското /Йоановото/ зидарство, от изкуството за издигане на сгради; докато другото мнение смята това за детински наивно и твърди, че Свободното масонство в действителност винаги е било едно душевно изкуство и че символите, взети от работата на Йоановото зидарство – като например престилка, чук, мистрия, длето, компас, линия, инструмент за чертане на прави ъгли, отвес, нивелир и пр., – трябва да се смятат за символи на вътрешната работа над самия човек.
Така чрез израза "масонство – зидарство" трябва да се разбира не друго, а изграждането на вътрешния човек, работата за собственото усъвършенстване. Ако в днешно време говорите с един свободен масон, вие може да чуете да ви се казва, че е детински наивно да се вярва, че Свободното масонство някога е имало каквото и да било с работата на занаятчиите зидари. /Думата "mason" на английски означава зидар. От тук и българското Свободно масонство често е наричало себе си Свободно зидарство. Бел. прев./.
към текста >>
Като взема един
пример
от самото Свободно масонство, ще ви обясня, защо тези имена не допринасят нищо съществено за разбирането на въпроса.
По онова време окултизмът, проявяващ се под различни наименования, играеше много по-голяма роля в тогавашната култура, отколкото бихме искали да си представим днес. Ала всички тези различни имена вече не допринасят нищо към това днес. И аз ще обясня защо.
Като взема един пример от самото Свободно масонство, ще ви обясня, защо тези имена не допринасят нищо съществено за разбирането на въпроса.
към текста >>
Бих искал да ви дам още безброй такива
пример
и, които биха ви показали, как външните обстоятелства са довели до възприемането на практически правила, за които хората сега се опитват да открият някакво дълбоко символично обяснение.
И по тази причина произлезе изразът "Покрита ли е ложата? ", което всъщност означава: "Тук само онези ли присъстват, които знаят значението на нещата, които трябва да бъдат внедрени в бъдещето развитие на човечеството чрез Свободното масонство? " Тъй като всеки един трябваше да си каже: "Когато сме всред другите хора, никой не бива да разбере, че сме масони." Това предохранително правило, много съществено за онова време, се е запазило до нашето съвремие. Дали много масони знаят, какво се е имало предвид чрез това, е въпрос. Болшинството мислят, че това е някакъв вид устна формалност или го тълкуват в повече или по-малко остроумен смисъл.
Бих искал да ви дам още безброй такива примери, които биха ви показали, как външните обстоятелства са довели до възприемането на практически правила, за които хората сега се опитват да открият някакво дълбоко символично обяснение.
към текста >>
Искам да обясня чрез един
пример
, как онова, което се проявява в науката, многократно е същото, което в Свободното масонство се отбелязва като свещеническия елемент.
Това, за което се говори тук, няма нищо общо с дребнавите противодействия срещу църквата или вероизповеданията. Свещеничество може да се прояви в най-пълното дилетанство. Но дори това, което понастоящем се проявява като наука, властвайки в много културни групи, по масонски казано не е нищо друго, освен свещеническият, жреческият елемент, макар че има други неща, които в дълбок смисъл са масонски. Ние трябва да възприемам такива неща в цялата им дълбочина, ако искаме да ги разберем правилно.
Искам да обясня чрез един пример, как онова, което се проявява в науката, многократно е същото, което в Свободното масонство се отбелязва като свещеническия елемент.
към текста >>
Тази сила, която се описва от онези, които знаят нещо за розенкройцерските мистерии – както на
пример
знаеше Булвер Литън в своята предсказвателна новела "Врил"/*25/ – понастоящем е все още в една елементарна зародишна степен.
Посредством това царско изкуство човек трябва да придобие нещо подобно на силата, която кара растението да пониква, на същата сила, която използва магьосникът, когато усилва растежа на едно растение. По същия начин част от тази сила трябва да бъде използвана за социално спасение.
Тази сила, която се описва от онези, които знаят нещо за розенкройцерските мистерии – както например знаеше Булвер Литън в своята предсказвателна новела "Врил"/*25/ – понастоящем е все още в една елементарна зародишна степен.
В Свободното масонство на бъдещето тази сила ще бъде истинското съдържание на висшите степени. Царското изкуство в бъдеще ще бъде социално изкуство.
към текста >>
Кьолнската готическа катедрала на
пример
ще се разруши, ала от огромно значение е, че атомите някога са били, са участвали в тази форма.
И отново трябва да ви кажа нещо, което ще изглежда фантастично на непосветения поради това, че идеята е обземаща и всеобхващаща. Онова, което човекът отпечатва като форма, произтичаща от неговата душа върху материята на настоящия земен кръг, е вечно, то няма да премине. Дори когато оформената материя външно се разпадне, онова, на което от древни времена царското изкуство е давало форма, в пирамидите, храмовете и черквите, остава безсмъртно. Каквото човешкият дух е отпечатъл в материята остава като продължаваща да действа в света сила. Това е напълно ясно на онези, които са посветени в такива неща.
Кьолнската готическа катедрала например ще се разруши, ала от огромно значение е, че атомите някога са били, са участвали в тази форма.
Самата тази форма е незагиващото нещо, което занапред ще участва в напредващия еволюционен процес на човечеството, както живата сила в растението участва в еволюцията на природата! Художникът, който рисува една картина днес, който отпечатва върху мъртвата материя с кръвта на душата си, също така създава нещо, което рано или късно ще бъде разпръснато в хиляди атоми. Но че той е създал, че нещо от неговата душа е протекло в материята, че изобщо нещо е било формирано, това има неумираща трайна стойност, то е вечно.
към текста >>
Да се върнем към великите неща, които културните епохи са създали; Да разгледаме на
пример
стиховете на Омир.
Така виждате, че наистина онова, което застава пред нас в изкуство, наука и религия, доколкото не е дар от боговете и е изразено в символа на кръста, е произлязло от Свободното масонство. От него произтича всичко, което действително е изградено в света. Оттам Свободното масонство е интимно свързано с всичко, което човешката ръка е оформила в света, всичко, което културата е създала от суровата неодушевена материя.
Да се върнем към великите неща, които културните епохи са създали; Да разгледаме например стиховете на Омир.
Какво се съдържа в тях? Онова, на което посветените са научили човечеството чрез велики, всеобхващащи света идеи. Великите художници не са изнамирали сами своите теми, а всъщност са давали форма на онова, което обхваща цялото човечество. Възможен ли е Микеланджело без силата на християнските концепции? Опитайте се по същия начин да проследите назад до неговия произход всяко постигнато нещо с истинско културно значение и във всеки случай ще стигнете назад до онова, което е произведено от посвещението в мистериите.
към текста >>
Без много фантазия, може да се покаже какво се включва посредством един
пример
.
Ще започна със забележката, с която завърших последния път./*28/ аз ви казах, къде води такова голямо овладяване на неодушевената природа.
Без много фантазия, може да се покаже какво се включва посредством един пример.
Безжичният телеграф работи през едно пространство от предаващата станция до приемащата. Апаратът може по желание да бъде поставен да работи, той действа през големи пространства и човек може да контактува. Подобна сила на тази, чрез която работи безжичния телеграф без никакъв апарат ще бъде на разположение на човека в един бъдещ век, чрез което ще е възможно да се причиняват големи разрушения на отдалечени разстояния, без някой да може да открие, откъде произтича разрушението. Когато се достигне най-високата точка на това развитие, тогава накрая ще се дойде до точката, когато то ще се преобърне.
към текста >>
Гьоте на
пример
е изразил това великолепно в епизода с Хомунколус във втората част на «Фауст».
Като нещо, което трябва да бъде победено, стои старият сексуален символ в началото на Свободното масонство. Като един обрасъл с мъх, отцепен от скалата отломък, поставен до една красиво изработена скулпторна статуя изглежда старият сексуален символ на Свободното масонство, сравнен с новия символ на бъдещето масонство. Онези, които до известна степен са били посветени в царското изкуство, са знаели това.
Гьоте например е изразил това великолепно в епизода с Хомунколус във втората част на «Фауст».
Там има все още множество тайни/*31/, които следва да бъдат разкрити.
към текста >>
256.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Виж на
пример
"Тайната доктрина", кн.
/*9/ – Според "Тайната доктрина" на Е. П. Блаватска има ново обяснение на тази раса, наречена ракшаси в Ориенталската езотерична философия.
Виж например "Тайната доктрина", кн.
2, където се говори за "ракшаси" великани демони и Даитии /Титани/.
към текста >>
/*26/ -Това трудно окултно понятие вече е било обяснено от Рудолф Щайнер малко преди това, както на
пример
на 31.
/*26/ -Това трудно окултно понятие вече е било обяснено от Рудолф Щайнер малко преди това, както например на 31.
октомври 1904 г. по следния начин: "През първата половина на 4-ия кръг човечеството бе развило способността за първи път да приспособява своите сетива към минералното царство През втората половина на 4-ия кръг то спасява минералното царство. Ала част от него е изостанала и е била изключена, защото не е била вече от полза за човечеството. Това представлява 8-та сфера, която повече не може да се използува за развитието на човека, ала може да се използва от по-висши същества". /От предишни непубликувани бележки/.
към текста >>
Щайнер често е казвал по-големи подробности за решителната важност на годината 1879, на
пример
в "Падането на Духовете на тъмнината".
/*20/ – По-късно Р.
Щайнер често е казвал по-големи подробности за решителната важност на годината 1879, например в "Падането на Духовете на тъмнината".
към текста >>
На
пример
от протокола на съдопроизводството на Инквизицията бе цитирано, че "не е било възможно да се намери нито един свидетел сред обвинителите на Калиостро, който да бе познавал Балсамо".
/*2/ – Граф Александър Калиостро, – предполага се, че е идентичен със сицилианеца Йосиф Балсамо – факт, който самият той обаче винаги подчертано отричал, – е умрял във Ватиканския затвор в 1795 г. Заедно с граф Сен Жармен той се смята за един от най-противоречивите фигури на 18-то столетие. В разказа за неговия живот от Франсоа Рибадю Дюма: /"Калиостро, Ален и Ънуин, 1967 г./ се прави усилие да се изяснят сведенията.
Например от протокола на съдопроизводството на Инквизицията бе цитирано, че "не е било възможно да се намери нито един свидетел сред обвинителите на Калиостро, който да бе познавал Балсамо".
По-нататък, цитира се пасаж от книгата "Ученият историк" на Калиостро в "Учителят, непознатият Калиостро" д-р Марк Хавен: "Никой не е доказал, че Балсамо и Калиостро са едно и също лице; нито Морант, нито Гьоте, нито Комисарят Фонтен, нито пък съдопроизводството на Светата Инквизиция е намерила документ, който да изключва всяко съмнение".
към текста >>
С
пример
ен тон, без формалности, а един неописуем звънтящ тенор, очароващ най-вътрешната душа, той казва на френски на Грефер: "Вие имате писмо за представяне от господин фон Зайнгалд, но то не е необходимо.
Като че ли светло великолепие обвиваше цялата му фигура. Достойнство и величественост се изявяваха. Двамата мъже бяха безмълвни. Графът прави няколко стъпки, за да ги посрещне. Те влизат.
С примерен тон, без формалности, а един неописуем звънтящ тенор, очароващ най-вътрешната душа, той казва на френски на Грефер: "Вие имате писмо за представяне от господин фон Зайнгалд, но то не е необходимо.
Този господин е барон Линден. Аз знаех, че вие и двамата ще бъдете тук в този момент. Вие имате и друго писмо до мен от Брюел. Ала художникът не може да бъде спасен, неговият бял дроб е свършен, той ще умре на 8 юли 1805 г.
към текста >>
Аз обаче ще се опитам и ще опиша донякъде и ще ви дам
пример
.
Аз обаче ще се опитам и ще опиша донякъде и ще ви дам пример.
Човекът напълно се възобновява всеки 7 години; след известно време обаче той отпада и бавно се разпада. Това се дължи на невежество, защото ако човекът знаеше как да регулира втичането на нови частици, той никога не би си подбрал най-лошите, а само най-добрите частици и атомите биха останали непрекъснато поляризирани чрез неговата воля. Човекът всъщност се държи в една единствена клетка; тази клетка е безсмъртна и не е причина, поради която човек да не съществува винаги, по време на цикъла. Чрез своите деца обаче човекът възпроизвежда себе си и по този начин разрушава своето материално себе. За един адепт да се ожени, означава да стане едно по-нисше същество, подвластно на смърт.
към текста >>
Всяко нещо, което човек наистина е в състояние да разбере, може да го демонстрира, на
пример
един часовник.
Ала създаването на живи неща ще бъдат позволени за човека само когато това стане свещено за него, свещена работа, която той извършва; тогава той ще стане толкова искрен и чист в ума си, че за него лабораторната маса ще е станала олтар. Преди това и най-дребното нещо не ще му бъде разкрито от това как живите неща са съставени. С други думи: Азът, като орган на съзнание, живее в минералния свят и ще се възкачи до растителното царство, което тогава той ще се научи да разбира така, както сега разбира минералния свят. По-късно човечеството ще се научи да разбира законите на животинското царство, а след тях тези на човешкото царство. Всички човешки същества ще се научат да разбират вътрешния живот на растения, на животни и на човека; това е перспектива за в бъдеще.
Всяко нещо, което човек наистина е в състояние да разбере, може да го демонстрира, например един часовник.
Понастоящем човекът не ще е в състояние да демонстрира нещо, взето от живата природа без помощта на съществата, които стоят зад природата – дотогава, докато това не ще бъде свещена работа, която той ще извършва".
към текста >>
/*5/ – Този
пример
често е цитиран от Р. Щайнер.
/*5/ – Този пример често е цитиран от Р. Щайнер.
Феноменът на зародишните органи най-напред е бил наблюдаван в американските пещери. Виж "Произход на видовете", гл. 5 от Дарвин, "Законите на мутациите", заглавие на 5-та глава.
към текста >>
/*12/ – Рудолф Щайнер често бе говорил за мистериите на Светия Граал по времето на тези лекции: на
пример
в Берлин на 19.
/*12/ – Рудолф Щайнер често бе говорил за мистериите на Светия Граал по времето на тези лекции: например в Берлин на 19.
май 1905 и в Ландин, на 29. юли 1906 г.
към текста >>
257.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Поразяващ и типичен
пример
за този закон, но напълно пренебрегван от ортодоксалната наука, е даден във Философския камък, познат на розенкройцерите.
Поразяващ и типичен пример за този закон, но напълно пренебрегван от ортодоксалната наука, е даден във Философския камък, познат на розенкройцерите.
В германско списание, публикувано в края на XVIII век, ние намираме споменат този Философски камък. Говори се като за нещо съвсем реално и авторът пише: “Всеки се докосва често до него, въпреки че не го знае.” Това е вярно буквално. За да разберем тази мистерия, ние трябва да проникнем в лабораторията на Природата по-дълбоко, отколкото е навик на обикновената наука да прави.
към текста >>
Имелът, на
пример
, е знак за тази древна епоха.
Има същества, чиито прогрес е спрян, същества, които остават на по-ниска степен на еволюция.
Имелът, например, е знак за тази древна епоха.
Той е остатък от паразитните растителни същества, живели някога на Земята като върху растение. Оттам са и неговите особени, окултни свойства, познати на Друидите, които говорят за него като за най-свещеното от всички растения. Имелът е останка от лунната епоха на Земята. Той е паразитен, защото не се е научил като другите растения да живее направо върху минералната субстанция.
към текста >>
258.
ІV. Инволюция и Еволюция.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Ето
пример
и за сънища, предизвикани от физически и телесни причини:
Ето примери за сънища, предизвикани от физически и телесни причини:
към текста >>
259.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Ние има чудесен
пример
за работата на низшия Аз в един анекдот, разказан от Дарвин.
Ние има чудесен пример за работата на низшия Аз в един анекдот, разказан от Дарвин.
При едно от своите пътувания той разговарял с канибал и попитал, чрез преводач, дали той не чувства отвращение към яденето на човешка плът. Тогава дивакът избухнал в смях, казвайки: “Един човек трябва да е опитал човешка плът, преди да може да знае дали тя е добра на вкус. И въпреки всичко ти не знаеш нищо за това.”
към текста >>
260.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): “Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил.” Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на
пример
за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело.
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): “Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил.” Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело.
Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата. Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето. Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб. Животното също може да каже на растението: - Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея. И човекът би трябвало да каже на растението: - Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам.
към текста >>
В живота на Гьоте ние имаме
пример
за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността.
Той трябва да спре да познава физически или морален страх. Когато е станал безстрашен, той вижда, насън, сцената на Бичуването. В друго видение той вижда самия себе си в Христос, Който е бичуван. Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов.
В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността.
След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло.
към текста >>
На
пример
, докато някое външно събитие ни увлича с неконтролируем ентусиазъм, ние не сме узрели, защото такъв ентусиазъм идва от събитието, а не от самите нас, и ние може дори да упражним разтърсващо влияние, на което не сме господари.
Тръненият венец – На този етап човек трябва да се научи да се бори морално и интелектуално със света, да се въздържа от гняв дори когато всичко най-скъпо за него бива атакувано. Способността да стоим настрана, когато всичко се преобръща пред очите ни, да казваме “да” когато целият свят казва “не” – това е, което трябва да бъде придобито, преди да може да бъде направена следващата стъпка. Това поражда нов симптом, а именно разделение, или по-точно силата за временно разделяне на трите способности които, в човека, са обединени: способностите за воление, чувстване и мислене. Ние трябва да се научим да ги отделяме и обединяваме отново по своя воля.
Например, докато някое външно събитие ни увлича с неконтролируем ентусиазъм, ние не сме узрели, защото такъв ентусиазъм идва от събитието, а не от самите нас, и ние може дори да упражним разтърсващо влияние, на което не сме господари.
към текста >>
261.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Ницше е
пример
за това.
По време на самия живот може да се случи един вид духовна смърт, причинена от преждевременно отделяне на Духа от тялото. Астралният свят бива объркван с физическия свят.
Ницше е пример за това.
В своята книга “Отвъд Доброто и Злото”, Ницше напълно несъзнателно е пренесъл астралното във физическия свят. Резултатът е объркване и хаос от идеи, завършващи в заблуждение, лудост и смърт.
към текста >>
Епидемиите, избухнали особено в Средните векове, са един
пример
сред хилядите други за връзката на човешките грехове с астралните събития, също и за отзвука в астралния свят на грехове, извършени в земния живот.
Епидемиите, избухнали особено в Средните векове, са един пример сред хилядите други за връзката на човешките грехове с астралните събития, също и за отзвука в астралния свят на грехове, извършени в земния живот.
Проказата бе последствието на терора, причинен от инвазията на хуните и на ордите азиатски племена. Монголците, наследниците на атлантите, донесоха със себе си зародишите на изродеността. Този контакт с европейското население причини, на първо време, моралната болест на страха в астралния свят; субстанцията на астралното тяло се разложи и това поле на астрално разлагане стана поле на развитието на бактерия, пораждаща на Земята такива болести като проказата.
към текста >>
262.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Аурата на човека с меланхоличен темперамент, на
пример
, е със син отенък.
Етерното тяло изгражда и оформя физическото тяло; астралното тяло е направено от желания. Всяка човешка аура има свои собствени индивидуални нюанси и доминиращи цветове. Има един основен цвят, в който другите се преливат.
Аурата на човека с меланхоличен темперамент, например, е със син отенък.
Но през нея текат толкова много впечатления, идващи отвън, че наблюдателят лесно може да се заблуди, особено ако гледа собствената си аура. Ясновидецът вижда своята аура обърната, така да се каже, външното като вътрешно, вътрешното като външно, защото той я наблюдава отвън.
към текста >>
Има определена прилика на
пример
между осем-степенния път на Буда и осемте Блаженства на Христос.
Всички велики основатели на религии са притежавали ясновидски поглед. Те са духовните Водачи на човечеството, и техните наставления са наставления в моралния живот, основан на астрални и духовни истини. Това обяснява сходствата във всички религии.
Има определена прилика например между осем-степенния път на Буда и осемте Блаженства на Христос.
Същата основополагаща истина е, че винаги когато развива един от своите добродетели, човек развива нова способност за възприятие. Защото ясновидецът знае, че способностите, които могат да се превърнат в органи на възприятие, са осем на брой.
към текста >>
Ние имаме друг
пример
в Гьотевата поема “Die Geheimnisse”, която изразява идеала на розенкройцерите.
Придобиването на шест добродетели, в идващите времена, ще развие останалите шест. Тези шест добродетели са: Контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот. Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат. Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие. Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта.
Ние имаме друг пример в Гьотевата поема “Die Geheimnisse”, която изразява идеала на розенкройцерите.
Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия кръст представя едно религиозно изповедание.
към текста >>
Символът на Кръста, на
пример
, също като този на Свастиката, представя четирилистната чакра в човека.
Ние отново откриваме тези добродетели, изразени в знаци и символи, понеже символите не са случайни открития – те са реалности.
Символът на Кръста, например, също като този на Свастиката, представя четирилистната чакра в човека.
Дванадесет-листният цвят е изразен в символа на Розовия Кръст и дванадесетте Братя. Тринадесетият сред тях, невидимият, който ги обединява всички, представлява истината, която обединява всички религии.
към текста >>
Ние имаме
пример
за това в Мистериите и Боговете на Гърция.
Ние имаме пример за това в Мистериите и Боговете на Гърция.
В Мистериите йерофантът проследяваше назад развитието на човека в неговите три етапа: човекът-животно, човекът-човек, човекът-Бог (истинският свръхчовек, не погрешния свръхчовек на Ницше). Йерофантът влагаше тези три свръхсетивни типа като живи образи в астралната светлина, където те бяха видими за онези, които бяха посветени в Мистериите. В същото време те бяха изразени в поезията и скулптурата чрез три символа: (1) Сатурн, или животинският тип; (2) човешкият тип: Хермес, или Меркурий; (3) божественият тип: Зевс, или Юпитер. Всяка от тези фигури, заедно с всичко около тях, представя един цикъл на човешката еволюция. Това е начинът, по който учениците на Мистериите пренасяха в изкуството онова, което бяха видели в астрална светлина.
към текста >>
263.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Ние може да сънуваме, на
пример
, че домът на наш приятел гори, и после чуваме, че той е болен.
На първата степен на ясновидство в сънищата навлиза по-голям ред; човек вижда удивителни форми и чува думи, изпълнени със смисъл. Става все повече и повече възможно да се разгадае смисъла на сънищата и те да бъдат свързани с действителността.
Ние може да сънуваме, например, че домът на наш приятел гори, и после чуваме, че той е болен.
Първите смътни взирания в Девакана дават впечатлението за небе, набраздено от облаци, които постепенно се превръщат в живи форми.
към текста >>
Възможно е на
пример
за бъде изживян ефектът от една битка.
Към възприятието за “континентите” и “водите” nа Девакана (астралната душа на нещата и струящите потоци на живот) ще се прибави възприятието за неговия “въздух” или “атмосфера”. Тази атмосфера е изцяло различна от нашата; нейната субстанция е жива, звучна, доловима. Вълни, проблясъци на светлина и звуци възникват в отговор на нашите жестове, действия и мисли. Всичко, случващо се на Земята, се отразява в цветове, светлина и звук. Дали по време на сън или след смъртта, ехото на Земята може да бъде изживяно в този “въздух” на Девакана.
Възможно е например за бъде изживян ефектът от една битка.
Ние всъщност не виждаме битката, нито чуваме виковете на войниците и гърмежа на оръдията. Борбата и страстите се явяват под формата на светлина и гръм. Така Деваканът не ни отделя от Земята, а ни я разкрива сякаш отвън. Ние не изживяваме тъга и радост както ако възникнеха в нас; ние ги виждаме обективно, като представление. Деваканът е школа за обучение, където се учим да разглеждаме скърбите и радостите от една по-висша гледна точка, където се стремим да превърнем страданието в радост, пораженията в нови усилия, смъртта във възкресение.
към текста >>
На
пример
, от така възприеманата форма на Данте могат да бъдат получени определени отговори на въпроси.
Нашата задача е да се научим как да разчитаме страниците на тази книга от живи образи и да разгръщаме безбройните свитъци от “Хрониката” на Вселената. Това може да бъде направено само ако можем да разграничаваме външния вид от реалността, човешката обвивка от живата душа. Необходими са всекидневна дисциплина и дълго обучение, ако искаме да предотвратим погрешните интерпретации.
Например, от така възприеманата форма на Данте могат да бъдат получени определени отговори на въпроси.
Но те не идват от индивидуалността на Данте, понеже индивидуалността продължава да се развива; те идват от древната фигура на Данте, “фиксирана” в етерната среда на неговото време.
към текста >>
264.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Той не може, на
пример
, да ускори растежа на растенията чрез едно волево действие.
От една страна, ранните атланти притежаваха една по-силна и вярна памет. Тяхното познание бе основано не на отношенията между фактите, а върху спомена за тези факти. Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях. Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята. Днес човекът вече не може да работи пряко със своята воля над жизнените сили.
Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно волево действие.
Атлантът имаше тази сила и, още повече, беше способен да извлича от растенията етерни сили, които знаеше как да използва. Той правеше това инстинктивно, без помощта на интелекта и способностите на логическо разсъждение, които днес са свързани с онова, което наричаме “учения ум”. До степента в която интелектуалността, способността за отразяваща мисъл и смятане се разгърнаха в хората на Атлантида, до тази степен западаха техните сили на инстинктивно ясновидство.
към текста >>
Съществуването на това имагинативно съзнание е отговорът на безкрайните философски дискусии върху обективната природа и реалността на света и то е опровержението на всички чисто субективни философи, на
пример
такива като Беркели.
Съществуването на това имагинативно съзнание е отговорът на безкрайните философски дискусии върху обективната природа и реалността на света и то е опровержението на всички чисто субективни философи, например такива като Беркели.
Два полюса на битие и на живот са съществени за еволюцията. “Субективно всемирното” става обективна вселена; човекът напредва първо от субективното към обективното и накрая ще бъде отведен от обективното към субективното чрез развитието на Духа-Себе (Манас), Духа-Живот (Буди) и Духа-Човек (Атма).
към текста >>
Такова, на
пример
, е съзнанието на скулптора в момента, в който той си представя или вижда за миг формата на статуята пред вътрешното си око.
Но ние можем да се издигнем до съзнание различно от онова, в което нашите опитности са само реализирани в съзнанието. Има определени степени на творческа активност, в които духът на човека може да роди нещо ново, нещо което никога не е виждано досега.
Такова, например, е съзнанието на скулптора в момента, в който той си представя или вижда за миг формата на статуята пред вътрешното си око.
Той никога не е виждал образец, той създава своята статуя. Такова е също и съзнанието на поета, който създава стихотворение в един миг на вдъхновение, в творческо, духовно видение.
към текста >>
265.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Когато ние вече не просто въплътяваме своите мисли в предмети, както правим на
пример
когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще живеят.
Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое дъх; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата мисъл. В нашата епоха той предава на въздуха само думи. Когато е достигнал степента на висше творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи. Тогава думата ще бъде имагинация изцяло проникната с живот. Давайки тяло на тези образи, той ще дава тяло на словото, което носи и поддържа образа.
Когато ние вече не просто въплътяваме своите мисли в предмети, както правим например когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще живеят.
към текста >>
Тези
пример
и служат за това да покажат, че се изисква едно близко изучаване на преобразуването на субстанциите, преди да можем да започнем да разбираме великите процеси на метаморфози, които протичаха по време на предишните периоди на Земната еволюция.
Тези примери служат за това да покажат, че се изисква едно близко изучаване на преобразуването на субстанциите, преди да можем да започнем да разбираме великите процеси на метаморфози, които протичаха по време на предишните периоди на Земната еволюция.
На една още по-ранна степен от тази на Старата Луна планетарната сфера, която сега е станала нашата Земя, имаше тяло съставено само от газова субстанция; а още преди това можем да говорим само за тяло от звук. От този звук Космическото Слово води своето начало еволюцията на човека, след това напредвайки през светлината, огъня, въздуха. Едва в четвъртото състояние просветна съзнание в Духа на човека. От този момент нататък ръководната сила, дарена от Логоса, възниква отвътре в собственото същество на човека, и неговото съзнание става негово правилно ръководство. Неговото първично същество се изразява в “Аза”, в Егото.
към текста >>
266.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Следното е
пример
за връзките, които съществуват между човешката воля и земните катаклизми: в човешките същества, които загиват в резултат на земетресения или вулканични изригвания, се забелязват през следващата им инкарнация съвсем различни вътрешни качества.
Следното е пример за връзките, които съществуват между човешката воля и земните катаклизми: в човешките същества, които загиват в резултат на земетресения или вулканични изригвания, се забелязват през следващата им инкарнация съвсем различни вътрешни качества.
Те носят по рождение голяма склонност към духовното, защото при своята смърт са се докоснали до сили, показали им истинското естество на реалността и илюзията на материалния живот.
към текста >>
267.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и
пример
ът на Христос Исус.
Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и примерът на Христос Исус.
Карма не трябва да се схваща като фатализъм, а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода, която е живот в Христос свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му.
към текста >>
268.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Чрез християнството определени фундаментални учения на древните Мистерии на
пример
онези, занимаващи се с морала, безсмъртието на душата чрез Възкресението или “второто раждане” бяха дадени на целия свят.
В хода на тези лекции много пъти бе казвано, че християнството бележи повратната точка на човешката еволюция. Всички религии имат своето основание и са частично проявление на Логоса, но никоя не е променила света така дълбоко както християнството. Онези, които “не са видели”, са онези, които не са познавали Мистериите.
Чрез християнството определени фундаментални учения на древните Мистерии например онези, занимаващи се с морала, безсмъртието на душата чрез Възкресението или “второто раждане” бяха дадени на целия свят.
към текста >>
Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците на
пример
, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили.
Наследството на Гръко-Римската цивилизация бе поето от расите на Севера: келтите, германските народи и славяните. Ние самите живеем именно в тази епоха. Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите. Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена. В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл.
Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили.
Когато халдейския маг поглеждаше към небето което за нас представлява просто явления на небесната механика неговите чувства бяха съвсем различни от нашите. Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество. Когато поглеждаше към Меркурий, Венера, Луната или Слънцето, той не възприемаше само физическата светлина на тези небесни тела; той възприемаше душите им и знаеше, че собствената му душа е свързана с тези могъщи небесни души. Техните сили на привличане или отблъскване изглеждаха като удивителна симфония на Божествената Воля; в неговото същество звучеше музиката на Макрокосмоса. Така “Музиката на Сферите” бе реалност, обединяваща човека с небесата.
към текста >>
Ето един
пример
: често са били правени сравнения между Птолемеевата таблица на небесата и тази на Коперник.
Това падение в материализма бе необходимо, за да може петата епоха да изпълни своята мисия. Бе съществено важно астралното и духовното ясновидство да се замъглят, за да може да се развие интелектът чрез прецизно, точно и математическо наблюдение на физическия свят. Физическата Наука трябва да бъде допълнена с Духовна Наука.
Ето един пример: често са били правени сравнения между Птолемеевата таблица на небесата и тази на Коперник.
Твърди се, че таблицата на Птолемей е погрешна. Но това само по себе си не е вярно. И двете са верни от различни гледни точки. Птолемеевата таблица се занимава с астралния свят, където Земята се вижда като център на планетите, включително и Слънцето. Картата на небесата, дадена от Коперник, бе подготвена от гледна точка на физическия свят Слънцето е в центъра на Слънчевата система.
към текста >>
269.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Русо и Бьоме като
пример
за окултно призвание.
Скромност и готовност за помощ.
Русо и Бьоме като пример за окултно призвание.
Заключените произведения на Йоан Тритемий. Разпространение на спиритуалното знание – изискване на времето. Обикновеният мисловен живот и творческият мисловен свят зад физическите явления. Не принципи и институции, а човекът определя бъдещето.
към текста >>
270.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Нека вземем следния
пример
.
Макар хората да не искат да вярват, но всичко истински значително, случило се от Френската революция насам и достигнало и самия 19-ти век, е произлязло от тези окултни братства. Хората дори не са знаели как са били повлиявани от теченията, произхождащи от окултните братства. Ще ви опиша един случай как тези братства действат по окултен начин в света.
Нека вземем следния пример.
Много талантлив, важен мъж бива посетен без предупреждение от привидно непознат човек. Непознатият успява да влезе в разговор с важната личност, да речем, един държавник. Съвсем по естествен начин и уж случайно, но «случайно» трябва да го поставим в кавички. Разговорът не се води само за обикновени неща, а се казват неща, които навлизат в душевността, в интелекта на въпросния човек без да бъдат забелязани.
към текста >>
От такава среща, която на
пример
трае само три часа, следва пълно преобразяване на човека.
От такава среща, която например трае само три часа, следва пълно преобразяване на човека.
Така – можете да вярвате или да не вярвате – някои велики, значими за света идеи са били всадени в душевността на някои хора. По такъв начин велики идеи са импулсирани у Волтер, без той може би да си има понятие, кой е бил застанал пред него като привидно напълно незначителна личност, която обаче му е казала нещо важно. Така Русо и Лесинг са били импулсирани с получените основни мисли.
към текста >>
Помислете, че когато хората преминат в камалока, и без това вече имат достатъчно да изтърпяват, особено както на
пример
епикурейците, когато не могат да задоволят желанията си, чието задоволяване е възможно само ако имат сетива и език, но там ги нямат.
При този, който е направил усилие да се убеди в съществуването на духовния свят и който забелязва, че духовният свят наистина изглежда съвсем различно, не е само така, че се намира в свят на сънища, а разликата между това, което е вярвал, че представлява духовния свят, и както той му се представя сега, му въздейства като оловна тежест.
Помислете, че когато хората преминат в камалока, и без това вече имат достатъчно да изтърпяват, особено както например епикурейците, когато не могат да задоволят желанията си, чието задоволяване е възможно само ако имат сетива и език, но там ги нямат.
Тогава е подобно, като че ли ги изгаря гореща жажда, или като че се намират в нажежена пещ. То е малко по-различно чувство от това на изгарящата жажда, но въпреки това е подобно. Когато премислите всичко, каквото човекът има да изживее и изтърпи оттатък, и каквото трябва да прекара, то може да се обобщи така: Човекът трябва да свикне да може да живее без тяло. За този, който е силно зависим от сетивното, е тежко. За този, който се е изтръгнал от сетивното, не е така тежко.
към текста >>
271.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Да приемем, че някой дължи на
пример
подредбата на жилището си на личност, която е искала да му достави радост.
Външната наука си поставя за задача да разбере чисто механично опустошителните изригвания на вътрешна земна субстанция върху повърхността на Земята и ужасните разтърсвания, които от време на време унищожават хиляди и многохилядни човешки животи. Хората си представят вътрешността на Земята като разтопена жар, нещо от вида на пламтяща пещ, или произходът на вулканичните изригвания се представя в повърхностни огнища, които не достигат дълбоко навътре в Земята. Последното се защитава в по-новите теории. Всичко, което външната наука може да каже по този въпрос, можете да го чуете в популярни научни лекции, или да го намерите в широкоразпространената добра или не толкова добра литература. Това, което би могло да се каже от страна на геофизиката срещу разглеждане като това, което следва да се направи тук, може да се сравни с един съвсем обикновен случай.
Да приемем, че някой дължи например подредбата на жилището си на личност, която е искала да му достави радост.
Страничен човек би могъл само да опише с каква любов и грижливост въпросната личност е избрала мебелите, как този избор може да се проследи назад до определени идеи и т. н. Друг наблюдател би могъл да отвърне: Защо пък трябва тук да са определящи някакви идеи? Мебелите са приготвени от дърводелеца, следователно се дължат на него. И двамата имат право, както единият, който описва, че мебелите са направени от дърводелеца, така и другият, който знае какво е протекло в душата на дарителя, дал поръчка на дърводелеца за произвеждането на мебелите. Така природното изследване безсъмнено има право по свой начин, но би следвало да допусне, че са възможни две съвсем различни гледни точки.
към текста >>
Един магнит привлича на
пример
желязо.
Следва нещо, което може би е най-трудно да си го представим. Който не е запознат с така наречените седем неизговорими тайни на окултизма, ще приеме за гротеска съдържащото се в седмия пласт на вътрешността на Земята. Той крие в себе си всички природни сили, пренесени в духовността. Искам да се изразя разбираемо по следния начин. Представете си магнетизма, електричеството, топлината, светлината или някоя природна сила, но пренесена в духовността.
Един магнит привлича например желязо.
Това е неорганично действие. Представете си това, пренесено в духовното, като че ли магнитът би привличал желязото от вътрешна душевна симпатия и представете си електрическия проводник, преобразен като духовно-морална същност, като че ли нашите природни сили не са механични безразлични сили, а имат морални въздействия. Силите на затоплянето, на отблъскването и привличането си ги представете като душевно-морални, представете си ги така, като че ли са искали да окажат нещо добро на хората и при това са имали душевни усещания. Представете си цялата природа първоначално морално.
към текста >>
Следователно там няма на
пример
нищо от това, което тук, на Земята, се означава като добро, а напротив, там най-силни са всички въздействия, които са противоположност на това, което хората означават като добро.
Но представете си цялата природа също и неморална. Следователно всичко, което можете да си представите като морално в човешката природа, си го представете обърнато в своята противоположност. Тогава ще имате това, което се проявява в земното огледало.
Следователно там няма например нищо от това, което тук, на Земята, се означава като добро, а напротив, там най-силни са всички въздействия, които са противоположност на това, което хората означават като добро.
Такива свойства имат съставните части на този пласт от нашата Земя. Първоначално той е имал много повече от тях, но в течение на развитието моралът става все по-добър, така че моралното развитие на нашата Земя означава пълно превръщане на силите в това земно огледало от неморални в морални. Моралните процеси в човешкото общество нямат само значение за самото общество, а също и за цялата планета. Те се проявяват чрез това, че преобразяват силите на този пласт в морални природни сили. Когато нашият човешки род стигне толкова далеч, че ще е създал най-висшия морал, тогава всичко неморално в това земно огледало ще бъде преодоляно и превърнато в морално.
към текста >>
На
пример
трябва да вземе едно цвете и да си го представи духовно съвсем точно, след което да се концентрира в това място в земната вътрешност, и то така, като че ли би погледнал това място през цветето.
Осмият пласт на земната вътрешност се означава с различни имена. В Питагоровата школа в древността този осми пласт е носел името създател на числата. В розенкройцерските школи се е наричал раздробител. Осмият пласт, който също се състои от известен брой сили, има особено забележително свойство, което може да се открие по особен начин. Когато духовният ученик достигне определена степен, която при християнското посвещение се постига едва след възкресението, тогава, за да получи изобщо представа, какво става тук, той трябва да направи следното.
Например трябва да вземе едно цвете и да си го представи духовно съвсем точно, след което да се концентрира в това място в земната вътрешност, и то така, като че ли би погледнал това място през цветето.
Тогава, гледайки през цветето, всичко се умножава стократно и хилядократно. Затова е и името раздробител. Ако вземете нещо безформено, например парче дърво, не е така. Но когато вземете растение, животно или човек, те ви изглеждат размножени в безброй екземпляри. По подобен начин ви изглежда някоя поляна или произведение на изкуството.
към текста >>
Ако вземете нещо безформено, на
пример
парче дърво, не е така.
Осмият пласт, който също се състои от известен брой сили, има особено забележително свойство, което може да се открие по особен начин. Когато духовният ученик достигне определена степен, която при християнското посвещение се постига едва след възкресението, тогава, за да получи изобщо представа, какво става тук, той трябва да направи следното. Например трябва да вземе едно цвете и да си го представи духовно съвсем точно, след което да се концентрира в това място в земната вътрешност, и то така, като че ли би погледнал това място през цветето. Тогава, гледайки през цветето, всичко се умножава стократно и хилядократно. Затова е и името раздробител.
Ако вземете нещо безформено, например парче дърво, не е така.
Но когато вземете растение, животно или човек, те ви изглеждат размножени в безброй екземпляри. По подобен начин ви изглежда някоя поляна или произведение на изкуството. Следователно не парче безформена материя, но произведение на изкуството, безразлично от какъв вид, само че да е материално. То изглежда размножено в безброй екземпляри. Това е свойство на този пласт.
към текста >>
Поражда се наистина точно същото, каквото описах в разглеждането с
пример
а за цветето.
Когато проследите една такава съхранена човешка форма, виждате, че известно време тя остава в седмия пласт. Тогава в осмия пласт, раздробителя или създателя на числата, тя бива умножена.
Поражда се наистина точно същото, каквото описах в разглеждането с примера за цветето.
Телесната форма на даден човек изглежда като многократно раздробена (умножена). Тя отново се появява при изграждането на по-късния човек. Следователно човекът, както живее между нас, има не само своята индивидуалност, своята вътрешност, но според формата си той носи в себе си, в средата на тялото си също и други хора. И действително е възможно да се покаже влиянието, което раздробената (умножената) телесна форма на Плиний е имала върху мисленето на материалистическия естествоизпитател, който е поел раздробената форма в себе си.
към текста >>
272.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Човек не може да си представи защо на
пример
периодът на детството, който завършва с шестата до осмата година, се отличава така гравиращо от юношеската възраст, времето от седмата, осмата година приблизително до половата зрялост.
Който се занимае с въпроса за възпитанието от материалистическа гледна точка, много лесно ще стигне до всякакви погрешни правила. Понеже той няма да обмисли колко строго закономерно тече целият живот и оттам няма да има предвид, че в живота има силно ангажиращи периоди.
Човек не може да си представи защо например периодът на детството, който завършва с шестата до осмата година, се отличава така гравиращо от юношеската възраст, времето от седмата, осмата година приблизително до половата зрялост.
към текста >>
Трябва да се обърне най-голямото внимание именно на подражанието, на въздействието на
пример
а.
Така е общо взето с всички впечатления на сетивния свят. Каквото сте сам вие в обкръжението на детето, каквото детето непосредствено вижда и чува, за това става въпрос. То ще бъде добър човек, ако вижда добри хора около себе си. То подражава на нещата, които възприема около себе си.
Трябва да се обърне най-голямото внимание именно на подражанието, на въздействието на примера.
Затова правилното следва много да се показва, за да може детето много и да подражава. В този смисъл през времето от първата до седмата година най-главното значение трябва да се отдаде на грижата за физическото тяло. През тази възраст още не може да се въздейства чрез възпитателни мерки върху по-висшите тела, изобщо не чрез съзнателно възпитание, а върху тези тела, докато те са заети само със самите себе си, въздействате чрез това, което сте самият вие. Един умен човек ще повлияе разумността в детето чрез своята разумност. Възпитателят трябва да се погрижи в обкръжението на детето да бъде възможно цялостен човек, да има висши и добри мисли – както здравото тяло на майката въздейства здравословно върху детето.
към текста >>
Хората, които са около детето, следва да въздействат върху него не вече чрез собствения
пример
, а директно чрез указания.
През това време трябва да се въздейства и върху паметта. Следователно се изисква детето да получи солидни навици и съкровище от запаметено знание. В действителност е грешка на материалистическото време да вярва, че детето трябва да се подтикне възможно по-рано да си изработва собствена преценка. Напротив, би трябвало да се направи всичко, за да се опази детето от това. През това време детето трябва да си усвоява нещата от авторитета.
Хората, които са около детето, следва да въздействат върху него не вече чрез собствения пример, а директно чрез указания.
Силни паметови съкровища се изграждат не винаги със «защо» и «понеже», а чрез това, че всичко се опира на авторитета. Затова детето трябва да е обградено с хора, на които може да разчита, към които има доверие и които да събудят в детето добрата вяра в собствения авторитет. Едва след този жизнен период следва детето да бъде насочено да преценява и до самостоятелно познание. Чрез предварителното освобождаване от авторитета отнемате на етерното тяло възможността за солидно изграждане. Оттам е най-добре, ако през втората седемлетка на детето не се представят доказателства и оценки, а примери и притчи (сравнения).
към текста >>
Оттам е най-добре, ако през втората седемлетка на детето не се представят доказателства и оценки, а
пример
и и притчи (сравнения).
Хората, които са около детето, следва да въздействат върху него не вече чрез собствения пример, а директно чрез указания. Силни паметови съкровища се изграждат не винаги със «защо» и «понеже», а чрез това, че всичко се опира на авторитета. Затова детето трябва да е обградено с хора, на които може да разчита, към които има доверие и които да събудят в детето добрата вяра в собствения авторитет. Едва след този жизнен период следва детето да бъде насочено да преценява и до самостоятелно познание. Чрез предварителното освобождаване от авторитета отнемате на етерното тяло възможността за солидно изграждане.
Оттам е най-добре, ако през втората седемлетка на детето не се представят доказателства и оценки, а примери и притчи (сравнения).
Съжденията действат само върху астралното тяло, а то не е узряло още за това. Би трябвало на детето да се разказва възможно повече за велики личности. Разглеждането на такива исторически личности действа върху детето така, че то просто подражава на тези образи.
към текста >>
Също и на въпроса за смъртта и раждането е по-добре да се отговори с
пример
.
Също и на въпроса за смъртта и раждането е по-добре да се отговори с пример.
Който иска да си послужи с природата, ще види какво може да постигне именно с това. На детето може да се покаже как гъсеницата се обвива в пашкул и как се излюпва пеперудата – това е прекрасен пример за произхода на детето от майката. Когато дори сравненията са взети от природата, може много да се постигне.
към текста >>
На детето може да се покаже как гъсеницата се обвива в пашкул и как се излюпва пеперудата – това е прекрасен
пример
за произхода на детето от майката.
Също и на въпроса за смъртта и раждането е по-добре да се отговори с пример. Който иска да си послужи с природата, ще види какво може да постигне именно с това.
На детето може да се покаже как гъсеницата се обвива в пашкул и как се излюпва пеперудата – това е прекрасен пример за произхода на детето от майката.
Когато дори сравненията са взети от природата, може много да се постигне.
към текста >>
Това е особено добър
пример
за това.
Някои поговорки на Питагор ясно показват това. Изречение за декламиране: Ако искаш да предприемеш нещо, не се занимавай с неща, чийто неуспех можеш да видиш предварително! – казва Питагор кратко и убедително: Не удряй огъня с меча!
Това е особено добър пример за това.
А за указанието: Не се меси в нещо, за което не си узрял, той прилага изречението: Въздържай се с бобените зърна! Редом с чисто физическото приложение, това е имало и морално. Когато в древна Гърция е било необходимо да се реши нещо, са раздавали черни и бели фасулени зърна и след гласуването преброявали колко зърна има от единия и колко от другия цвят. По този начин били провеждани изборите. В този смисъл Питагор казва: Не сте още узрели да се бъркате в обществените работи!
към текста >>
Етерното тяло закърнява, отслабва и упада, когато той не може да израсне нагоре чрез великите
пример
и.
Много е лошо за него, ако няма личности, към които да може да поглежда.
Етерното тяло закърнява, отслабва и упада, когато той не може да израсне нагоре чрез великите примери.
И тогава действа особено зле, когато твърде рано си усвои свое собствено верую и иска да произнася съждения за света. За това узрява, когато астралното му тяло се разгърне свободно. Колкото повече може да бъде опазен преждевременно да съди и критикува, толкова е по-добре за него. Възпитателят действа умно, когато до освобождаването на астралното тяло се опита да доведе до разбирането на реалността чрез притчи, а не да приканва младия човек към твърдо установено верую, както все повече става чрез материалистическото образование. Хаосът между вероизповеданията бързо би изчезнал, ако това би се спазвало.
към текста >>
273.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
На
пример
може да се помисли, че младежта също иска да се порадва на живота.
Този вид предразсъдъци може би най-трудно ще се преодолеят. Лесно ще се намерят хора, които да разберат какви истини представят теософската литература и теософските лекции. Човек се измъква по-трудно от изградените чрез възпитанието привички и чувства, отколкото от научените предразсъдъци. Привички и чувства се преодоляват по-трудно от мислите, които трябва да се отхвърлят. Може дори да се чуе някой да казва: Разбира се, ние искаме да се посветим на антропософията, но не искаме да отровим живота на тези, които очакват нещо от него.
Например може да се помисли, че младежта също иска да се порадва на живота.
Тук естествено става въпрос на какво се радваме, но въпросът е нещата да се разгледат по-дълбоко. Всъщност би могло да става въпрос да се потърсят по-хубави и по-благородни поводи за радост и те да станат съставна част на един по-благороден живот. Тогава ще дадем ново съдържание на живота и няма да имаме нужда да потискаме жизнената радост на младежта, когато ѝ предложим нов вид радост, нов вид удоволствие. Често хората не могат да си представят, че някой намира за скучни забавленията, които днес се приемат за забавни: да се отиде на кино или да се прекара времето със забавления, които нямат нищо общо с реалния живот. Може би ще дойдат времена, в които ще се говори за днешните тривиални забавления като за нещо отдавна отминало.
към текста >>
Така може да се стигне толкова далеч, че тези, които не търсят повече обикновените удоволствия, да бъдат приемани като
пример
за доброто.
Един от нашите теософи, който силно се интересува от духовната наука и е възприел определен теософски начин на живот, живее заедно с друг, който също се чувства привлечен от духовната наука, но още не може да се отърси от удоволствието да яде печено прасе, твърде много го обича. Когато го яде, получава угризения на съвестта, че още не може да се откаже от това удоволствие. Тогава си мисли, че на другия му е добре, понеже печеното прасе не му е вкусно. Нуждите на другия са се променили.
Така може да се стигне толкова далеч, че тези, които не търсят повече обикновените удоволствия, да бъдат приемани като пример за доброто.
към текста >>
Искате ли на
пример
да изследвате и разберете кръвта като физическа субстанция, трябва да останете във физическия свят.
И тези сенки са вашите мисли. Човекът, както стои пред нас, е всъщност сцената на процеси, разиграващи се извън физическото. Като физическо същество той първоначално е отделена, завършена същност. Като такава той живее в един цялостен свят. За да разберем човека като физическо същество, трябва да останем във физическия свят.
Искате ли например да изследвате и разберете кръвта като физическа субстанция, трябва да останете във физическия свят.
Но искате ли да разберете какво представляват чувствата, усещанията и страстите, трябва или да произнасяте само фрази, или да ги отнесете към същества, които се намират зад физическия свят, към свят, който се отнася към тях, както светът на багрите, към света на осезанието. По подобен начин трябва да се опитате да разберете и света на мислите.
към текста >>
Никога няма да се случи нещо друго, отколкото при Роберт Оуен27, който като благороден човек и приятел на човека, като добър познавач на социалните условия в Англия е искал да въведе един вид
пример
на икономика, като привлече добри и лоши работници и се опита да основе социална общност в голям мащаб.
Налице са въпроси, произлизащи от най-сериозните изисквания на времето. Социалният въпрос, който вече струваше толкова много кръв, не може да бъде разрешен с внушенията на днешната епоха. Също и партиите, искащи да разрешат социалния въпрос, стоят под такива внушения. Те са обсебени от ментални същества. Който може да вижда зад физическото, вижда зад някой партиен функционер демонът, стоящ до него.
Никога няма да се случи нещо друго, отколкото при Роберт Оуен27, който като благороден човек и приятел на човека, като добър познавач на социалните условия в Англия е искал да въведе един вид примерна икономика, като привлече добри и лоши работници и се опита да основе социална общност в голям мащаб.
Той тръгва от основателния предразсъдък, че хората са добри по природа и е необходимо само да се поставят в задоволителни условия.
към текста >>
Те описват формата, на
пример
на носа.
Хората не са само тела, които трябва да се обслужват с храна. Хората са също духове и са в отношения с други духове. Задачата на окултния мироглед е да доведе до съзнанието им, че са другари на по-висшите светове. Можете да си представите човек, върху когото пълзят бръмбари. Тези бръмбари нямат никаква представа, че този човек, това същество е нещо по-различно от самите тях.
Те описват формата, например на носа.
Така човекът описва небето, Марс, Слънцето, Меркурий и другите звезди.
към текста >>
Накрая още един
пример
, принадлежащ към тези, които шокират хората, веднага щом се произнесат публично.
Накрая още един пример, принадлежащ към тези, които шокират хората, веднага щом се произнесат публично.
Тези неща са просто истина и могат да се открият със средствата на нашето духовно изследване. Бих желал да ви опиша едно съвременно явление и вие ще видите как човек може да се научи да разбира обкръжението си, ако действително може да проникне в това, което предлага духовното изследване. Каквото сега ще се каже, не бива да го схващате погрешно, понеже човек трябва да свикне, че има още неща, за които нямаме никакво понятие. Кой е знаел преди петдесет години, че има едно вещество, от което е достатъчно малко зрънце, за да навреди на здравето? Преди петдесет години никой не е знаел нещо за това.
към текста >>
274.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Да вземем един
пример
.
Тук докосваме нещо, чрез което ще ни стане ясно как окултните братства са действали през изминалите столетия и хилядолетия.
Да вземем един пример.
Днешният материалистически мислител не би стигнал до този пример. Пламенен, ентусиазиран младеж от 18-то столетие, с големи заложби, имал нужда само от подтика чрез едно събитие, което изглежда като случайност, като нещо извънредно незначително. Като по случайност той среща една привидно безразлична личност. Тя му казва някои думи, които привидно не му правят никакво особено впечатление.
към текста >>
Днешният материалистически мислител не би стигнал до този
пример
.
Тук докосваме нещо, чрез което ще ни стане ясно как окултните братства са действали през изминалите столетия и хилядолетия. Да вземем един пример.
Днешният материалистически мислител не би стигнал до този пример.
Пламенен, ентусиазиран младеж от 18-то столетие, с големи заложби, имал нужда само от подтика чрез едно събитие, което изглежда като случайност, като нещо извънредно незначително. Като по случайност той среща една привидно безразлична личност. Тя му казва някои думи, които привидно не му правят никакво особено впечатление.
към текста >>
Още един
пример
.
Още един пример.
Той се отнася за теософския философ Якоб Бьоме31 и стои във всяка негова биография. Като момче Якоб бил обущарски калфа. Един ден майсторът и майсторката излезли, като му поръчали да не продава нищо, а само да пази.
към текста >>
Още по-добре ще разберете за какво се касае тук, когато разгледаме още един
пример
, който ще може да ви въведе по-дълбоко в тайните на братствата.
Още по-добре ще разберете за какво се касае тук, когато разгледаме още един пример, който ще може да ви въведе по-дълбоко в тайните на братствата.
Нека да си представим, че един непознат човек – непознат във външния свят, но добре познат на посветените – пише писмо на богат таен съветник или на министър. Писмото може би се отнася до съвсем неутрални неща, може би за разрешението на незначителен проблем. Ако това писмо го чете някой посветен – става въпрос за абсолютни факти, – той ще го разбере съвсем различно от някой обикновен човек и ще разбере от него нещо съвсем особено. Възможно е в такова писмо например да трябва да се изпусне всяка трета дума от началото на изречението, или четвърта дума от края. Тогава остават думи, които показват съвсем особен смисъл, нещо, което въздейства върху волята на този, към когото е адресирано писмото.
към текста >>
Възможно е в такова писмо на
пример
да трябва да се изпусне всяка трета дума от началото на изречението, или четвърта дума от края.
Още по-добре ще разберете за какво се касае тук, когато разгледаме още един пример, който ще може да ви въведе по-дълбоко в тайните на братствата. Нека да си представим, че един непознат човек – непознат във външния свят, но добре познат на посветените – пише писмо на богат таен съветник или на министър. Писмото може би се отнася до съвсем неутрални неща, може би за разрешението на незначителен проблем. Ако това писмо го чете някой посветен – става въпрос за абсолютни факти, – той ще го разбере съвсем различно от някой обикновен човек и ще разбере от него нещо съвсем особено.
Възможно е в такова писмо например да трябва да се изпусне всяка трета дума от началото на изречението, или четвърта дума от края.
Тогава остават думи, които показват съвсем особен смисъл, нещо, което въздейства върху волята на този, към когото е адресирано писмото. Той може да е прочел само, че би трябвало да разчисти нещо. В действителност в писмото стои нещо извънредно важно. Можете да кажете: Но човекът не го е прочел. Това обаче не е вярно.
към текста >>
Това обаче е само банален
пример
по отношение на неща в света от огромно значение.
Това обаче е само банален пример по отношение на неща в света от огромно значение.
Посветеният може да действа по всякакъв начин. Той има средства да въздейства не върху ежедневното съзнание, но върху другите слоеве на човешкото съзнание.
към текста >>
При тези
пример
и можете да видите как в продължение на хилядолетия е било действано в света от страна на окултни братства за доброто на човечеството.
При тези примери можете да видите как в продължение на хилядолетия е било действано в света от страна на окултни братства за доброто на човечеството.
Това е било правилно за миналото, но не е вече правилно за бъдещето. Посветените, които разбират смисъла и значението на развитието, ще кажат: Каквото е правилно за миналото, не е правилно за бъдещето. Лоша инспирация би била тази, която по всяко време търси истината само в миналото, а не я изживява в живото битие, чрез което тази истина постоянно би била преобразявана за бъдещето.
към текста >>
С малък
пример
това ще ни стане ясно.
Много съвременни въпроси се изправят днес пред хората. Към тези натрапващи се от фактите въпроси се причислява преди всичко социалният въпрос, който се представя в различни форми. Към това принадлежат личните права, националните и расовите въпроси, и колониалният проблем. Всички тези въпроси, към които като най-важен се прибавя въпросът за възпитанието, се разглеждат чрез духовнонаучното познание в особена светлина, което иначе не може да се случи в настоящето. Защо е така?
С малък пример това ще ни стане ясно.
към текста >>
Някой на
пример
си въобразява, че е преследван.
Такъв психиатър казва36: Ако духът на човека се проявява по необичаен начин, в основата на това лежи определена ненормална човешка организация. Днешният психиатър е наясно, че чрез това, което той нарича духовни средства, не може да се въздейства върху такава болест. Какво се има предвид с това, ще видите веднага. Когато някой, да речем, е обхванат от определена форма на лудост, изживявана в ненормални религиозни представи, в продължение на известно време се е вярвало, че може да му се помогне, като му се представят разумни понятия, следователно чрез убеждаване и излагане на разумни аргументи. Лудостта настъпва понякога в съвсем особена форма.
Някой например си въобразява, че е преследван.
Психиатърът приема това като симптом37. Следователно за него лудостта е само симптом, а в действителност съществува ненормалност в мозъка. С това, че на засегнатия се обясни, че не е преследван, той не може да бъде отклонен от своите маниакални идеи, понеже организацията на мозъка не се променя. Дотук лекарят действително има донякъде право.
към текста >>
За да покажа един
пример
за това четене, ще изложа следното.
Това четене обаче не е съвсем просто.
За да покажа един пример за това четене, ще изложа следното.
Химикът взима кръв, анализира я и казва, че се състои от тази или онази съставка. Тогава е готов и знае какво е кръвта. Но четенето в духовнонаучен окултен смисъл ви показва, че кръвта, във формата, както я имаме, не може да се породи, ако зад нея не протичат явленията, които наричаме астрални. Духът на света действа върху веществото чрез астралните явления. Никога нямаше да има кръв във физическия свят, ако зад него не се намираше астралният свят.
към текста >>
Нека вземем за
пример
едно древно посвещение, това на Хераклит38.
Такива импулси се изтъкават по-нататък, това може да трае дълго време.
Нека вземем за пример едно древно посвещение, това на Хераклит38.
Той е излагал откритите от него истини във външни формули, които безброй хора са доразвили. Те вярвали, че мислят оригинално, но не е така. Оригинално можем да мислим самo когато виждаме зад нещата и може да разбираме тяхното реално значение.
към текста >>
275.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако човекът успее да промени някой навик, черта на характера си, на
пример
да преодолее безгрижието си и да стане съпричастен човек, това ще се види в етерното тяло, а не само в астралното тяло.
Ако човекът успее да промени някой навик, черта на характера си, например да преодолее безгрижието си и да стане съпричастен човек, това ще се види в етерното тяло, а не само в астралното тяло.
Ако човек учи много и възприема така, че това постепенно стане част от душевността му, като не само знае, а в дълбок смисъл притежава наученото като своя душевна собственост, той променя конфигурацията на етерното си тяло. Ако някой приеме някакъв морален принцип и винаги си казва: Принципът съществува, затова го следвам, той променя нещо само в астралното тяло. Но ако принципът така навлезе в него, че той не може да живее по друг начин, тогава се отпечатва в етерното тяло. Преминаването от астралното в етерното тяло става бавно и постепенно в хода на живота.
към текста >>
Нека вземем за
пример
човек, който веднага забравя и друг, който има вярна памет.
Нека вземем за пример човек, който веднага забравя и друг, който има вярна памет.
Необходимо е човек по съзнателен начин да извиква в паметта си изживените неща40 и това да го упражнява постоянно. Накрая ще види, че не само получава добра памет за нещата, за които особено се е тренирал, но тази добра памет има и друга сила. Това се вижда при духовното развитие. Обхващането на миналото се изгражда по особен начин. Който съвестно упражнява паметта си, ще се роди с физическа сила, с тяло, което ще му служи в следващия живот да изпълни това, което вътрешно душевно иска.
към текста >>
Още през тази зима ще обсъдим някои неща, ще ни станат по-разбираеми и прозрачни, когато опознаем някои по-вътрешни кармични взаимовръзки като на
пример
разликата между красив и грозен човек.
Още през тази зима ще обсъдим някои неща, ще ни станат по-разбираеми и прозрачни, когато опознаем някои по-вътрешни кармични взаимовръзки като например разликата между красив и грозен човек.
Какво имаме кармически при един красив човек?
към текста >>
Когато, разбирайки закона на кармата, на
пример
разгледаме явление като Шопенхауер, който излива песимистично настроение върху целия си мироглед, тогава този, който прозира надълбоко, не бива да вярва, че този песимизъм показва изобщо човешката основна нагласа.
Още по-лесно ще разберете, че не можем да се движим със сляпа вяра или вяра в авторитета по отношение на някои явления на духовната история.
Когато, разбирайки закона на кармата, например разгледаме явление като Шопенхауер, който излива песимистично настроение върху целия си мироглед, тогава този, който прозира надълбоко, не бива да вярва, че този песимизъм показва изобщо човешката основна нагласа.
По-скоро е основна нагласа на неговата душа, която кармически е подготвена да се прояви в него чрез определена конституция на етерното му тяло. Това песимистично настроение на един мислител може да се разбере, ако се проследи кармически. Личност с такава нагласа е нямала възможност да прави много добрини в предишен живот; това е съвсем конкретното обяснение. Напротив, поради положението в живота си и професията си, този човек е бил осъден да извърши някои лоши и неправилни дела. И тези злини и несправедливости, които е бил принуден да извърши не кармически, а заради професията си, се връщат обратно като известна антипатия към света, изправящ се сега насреща му.
към текста >>
Като
пример
, един случай от времето на тайното съдопроизводство.
Който е доведен до определени личности, сам е създал условията за това в предишен живот. Той е имал нещо общо с тези хора и сам ги е довел до себе си.
Като пример, един случай от времето на тайното съдопроизводство.
То е било свързано с екзекуция. Обвиняемият е бил представян пред маскиран съдия, който веднага е изпълнявал присъдата. Тук имаме случай, в който един човек е бил осъден и убит. Съдбата му е проследена и изследвана окултно до предишните му въплъщения. При това е установено, че осъденият от пет съдии някога като вожд е заръчал да се убият тези пет човека.
към текста >>
40) На
пример
вечер ретроспективно да се разглежда изминалият ден, като се започне от вечерта към сутринта и човек се опита да си спомни детайлите – облекло на хората, цветове и сетивни възприятия от околността.
40) Например вечер ретроспективно да се разглежда изминалият ден, като се започне от вечерта към сутринта и човек се опита да си спомни детайлите – облекло на хората, цветове и сетивни възприятия от околността.
– Бел. пр.
към текста >>
276.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Това на
пример
става, когато пием кафе, чай и т. н.
Само като помисли малко, човек ще се убеди, че астралното тяло е много по-несъвършено от физическото. В своята мъдрост физическото тяло никога не би направило толкова груби грешки като астралното. Представете си само какви нагони, пориви и страсти бушуват в астралното тяло и какви наслади изискват те. Сърцето трябва да остане здраво десетилетия наред, въпреки това астралното тяло се стреми към наслади, които увреждат сърцето.
Това например става, когато пием кафе, чай и т. н.
Сърцето не се нуждае от тези наслади, които изисква астралното тяло. Астралното тяло прави това, което противоречи на физическото тяло на неговата степен на развитие. Когато Земята се въплъти като новата планета Венера, астралното тяло ще е достигнало толкова далеч, че ще се държи така мъдро, както физическото тяло, когато не е затруднявано.
към текста >>
Нека вземем едно от тези сетива, на
пример
зрението.
Разглеждането на сетивата в тяхната връзка със света може да ни води още по-нататък.
Нека вземем едно от тези сетива, например зрението.
То заема средно положение сред сетивата. Да проследим нещо много фино. Знаете, че астралното тяло, в което живеят вътрешните човешки пориви, нагони и страсти, става видимо за ясновидеца като светлинно тяло. В това светлинно тяло се появяват най-разнообразните фигури и багри. Всяка страст, всеки порив има определен цвят.
към текста >>
277.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
На
пример
той може да наблюдава есенен минзухар и теменужка.
Както човекът обикновено върви сред физическия свят, той възприема нещата, представящи се пред сетивата му, но не и това, което е зад тях. Като с оловна тежест той е дърпан надолу във физическия свят. Човекът се освобождава от този физически свят едва тогава, когато се научи да възприема нещата около себе си като символни образи. Затова трябва да се опита да си изработи морално отношение към тях. Учителят ще му даде някои насоки, за да разглежда външни явления като символи за духовното, но ученикът може и сам да направи много за това.
Например той може да наблюдава есенен минзухар и теменужка.
Ако в есенния минзухар виждам символ за меланхоличен темперамент, не съм го схванал така, както външно ми се представя, а като символ за едно качество.
към текста >>
При разглеждането на някое цвете на
пример
, постепенно нещо ще се отдели от цветето.
Когато вън на село селянката изскубне перо от гъската, нарича вътрешността му душата на перото. Ученикът сам трябва да открива такива символи в езика. Чрез това той се откъсва от физическия свят и се учи да се издига до имагинацията. Има много силно въздействие, когато светът така стане символ за човека. Ако ученикът достатъчно дълго упражнява това, ще забележи съответните въздействия.
При разглеждането на някое цвете например, постепенно нещо ще се отдели от цветето.
Баграта, която отначало е свързана с повърхността на цветето, ще се издигне като малък пламък и ще се носи свободно в пространството. Така се изгражда имагинативното познание. Тогава при всички неща става така, като че ли повърхността им се отделя. Цялото пространство се изпълва с багри, които като пламъци се носят в него. По този начин целият светлинен свят изглежда да се отделя от физическата действителност.
към текста >>
На
пример
във висшия свят има един процес, който се проявява също и във физическия свят – въртенето на спиралата.
Третото в розенкройцерското обучение е изучаването на окултния шрифт. Какво представлява този окултен шрифт? Има известни картини, символи, които са съставени от прости линии или са съединени чрез цветове. Такива символи представляват съвсем определен окултен символичен език.
Например във висшия свят има един процес, който се проявява също и във физическия свят – въртенето на спиралата.
Можете да наблюдавате завъртането на спиралата, когато видите някоя звездна галактика, например мъглявината Орион. Там виждате една спирала. Но това е на физическия план. Вие можете да наблюдавате същото на всички планове. То се представя така, че една спирала се включва в друга.
към текста >>
Можете да наблюдавате завъртането на спиралата, когато видите някоя звездна галактика, на
пример
мъглявината Орион.
Третото в розенкройцерското обучение е изучаването на окултния шрифт. Какво представлява този окултен шрифт? Има известни картини, символи, които са съставени от прости линии или са съединени чрез цветове. Такива символи представляват съвсем определен окултен символичен език. Например във висшия свят има един процес, който се проявява също и във физическия свят – въртенето на спиралата.
Можете да наблюдавате завъртането на спиралата, когато видите някоя звездна галактика, например мъглявината Орион.
Там виждате една спирала. Но това е на физическия план. Вие можете да наблюдавате същото на всички планове. То се представя така, че една спирала се включва в друга. Знакът (а) е фигура, която се среща на астралния план при всевъзможни образувания.
към текста >>
На
пример
той може да потърси в акашовата хроника този момент в атлантската епоха, в който е била образувана точката в основата на носа, върху която се концентрира.
Когато ученикът е упражнявал достатъчно дълго това, може да започне да се потапя в нещата, които така е открил.
Например той може да потърси в акашовата хроника този момент в атлантската епоха, в който е била образувана точката в основата на носа, върху която се концентрира.
Или намира Слънцето, като се концентрира върху очите. Тази шеста степен – потъването в макрокосмоса – се нарича контемплация.59
към текста >>
Човекът не винаги е имал на
пример
днешния си бял дроб, той го притежава от лемурийската епоха.
Чрез това, което представлява четвъртата, петата и шестата част на розенкройцерското обучение – жизненият ритъм, отношението на микрокосмоса към макрокосмоса, контемплацията с макрокосмоса, – човекът постига още три степени. На първата степен той достига до познанието за отношението на живота между смъртта и ново раждане. Това става в девахана. Следващото е възможността да види как формите се преобразяват – трансмутацията, метаморфозата на формите.
Човекът не винаги е имал например днешния си бял дроб, той го притежава от лемурийската епоха.
В предхождащата хиперборейска епоха той е имал друга форма, а преди – още по-различна, понеже се е намирал в астрално състояние, и преди това – друга, понеже е бил в девахана. Казва се също: На тази степен човекът се учи да познава съотношенията между различните глобуси61, това означава, че той узнава как един глобус или състояние на формата преминава в следващото. Като последно, преди да премине в още по-висши светове, той схваща метаморфозата на състоянията на живота. Опознава как различните същества преминават през различните царства или кръгове, как едно царство преминава в друго. Тогава трябва да се изкачи до още по-високи степени, които днес няма да разглеждаме.
към текста >>
278.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В есенния минзухар на
пример
той ще съзре образ на меланхоличен нрав, в теменужката – образ на тиха набожност, в слънчогледа – образ на напиращ живот, самостоятелност, амбиция.
Между различните указания, които окултният учител дава на ученика, на второ място беше спомената имагинацията. Тя се състои в това, че човекът не минава през живота така, както се случва в ежедневието, а в смисъла на Гьотевите думи: «Всичко преходно е само подобие», така че нещо му прозира зад всяко животно и растение.
В есенния минзухар например той ще съзре образ на меланхоличен нрав, в теменужката – образ на тиха набожност, в слънчогледа – образ на напиращ живот, самостоятелност, амбиция.
Ако човекът живее в този смисъл, той се издига до имагинативното познание. Тогава вижда как от растението се издига нещо като студен пламък, един цветен образ, който го въвежда в астралния свят. Така ученикът се насочва да вижда неща, които му представят духовните същества от другите светове. Но вече беше казано, че ученикът трябва строго да следва окултния учител, понеже само той може да му каже кое е субективно, кое обективно. А окултният учител може да даде на ученика необходимата стабилност, която иначе сетивният свят дава, понеже постоянно коригира заблудите.
към текста >>
Да вземем на
пример
всички различни лъвове.
Отделното животно се отнася към животинската душа така, както отделните органи се отнасят към душата на човека. Ако някой го боли пръст, душата е, която чувства. Всички усещания на отделните органи се чувстват от душата. Същото е и при животните и тяхната групова душа. Всичко, което усеща отделното животно, го усеща в него груповата душа.
Да вземем например всички различни лъвове.
Всички усещания на лъвовете водят до общата душа. На астралния план всички лъвове имат обща групова душа. Всички животни имат своите групови души на астралния план. Ако се причини болка на отделния лъв, или ако той изпитва удоволствие, то се простира до груповата душа на астралния план така, както болката на пръста – до човешката душа. Човекът може да постигне разбиране за груповата душа, ако си представи една форма, съдържаща всички отделни лъвове, както едно общо понятие съдържа принадлежащите към него други понятия.
към текста >>
Може да се приведе и друг
пример
от ежедневието, където по подобен начин е наблюдавано влиянието на природата на един метал върху човека.
Може да се приведе и друг пример от ежедневието, където по подобен начин е наблюдавано влиянието на природата на един метал върху човека.
Един човек забелязва, че лесно намира аналогии при всички възможни неща. Можеше да се заключи, че той има много чест контакт с метала мед. Така и беше! Той беше валдхорнист в оркестър, следователно имаше работа с инструмент, съдържащ много мед.
към текста >>
Когато някога се изучи отношението на външния мъртъв свят към човешкия организъм, ще се открие, че съществуват многократни отношения между човека и обкръжаващия го свят, на
пример
отношение между сетивата и скъпоценните камъни.
Когато някога се изучи отношението на външния мъртъв свят към човешкия организъм, ще се открие, че съществуват многократни отношения между човека и обкръжаващия го свят, например отношение между сетивата и скъпоценните камъни.
Има известни отношения към скъпоценните камъни, които са заложени в еволюцията на сетивата. Едно от тях намерихме при окото и хризолита. Така има отношение между слуха и оникса. Той стои в особено отношение към азовия живот на човека. Окултистите винаги са ги свързвали.
към текста >>
Той на
пример
представя живота, произхождащ от смъртта.
Има известни отношения към скъпоценните камъни, които са заложени в еволюцията на сетивата. Едно от тях намерихме при окото и хризолита. Така има отношение между слуха и оникса. Той стои в особено отношение към азовия живот на човека. Окултистите винаги са ги свързвали.
Той например представя живота, произхождащ от смъртта.
Така в Гьотевата «Приказка» мъртвото куче се превръща в оникс чрез лампата на стареца.
към текста >>
Също и в немската литература можем да видим това при поети, които са били миньори, на
пример
при Новалис63, който е следвал минно инженерство.
Също и в немската литература можем да видим това при поети, които са били миньори, например при Новалис63, който е следвал минно инженерство.
Кьорнер многократно е избирал64 миньори като типове за своите окултни личности. При поета Ернст Теодор Амадеус Хофман65, този забележителен дух, който от време на време се е задълбочавал художествено в тайните на природата, преди всичко в разказа «Мините на Фалун», се вижда да се отразява нещо, което загатва окултните отношения на минералното царство към човека и което също показва как окултни сили по забележителен начин навлизат в художествените имагинации.
към текста >>
Той ще бъде характерен за нашето време, както готическите постройки, като на
пример
Кьолнската катедрала, са били характерни за Средновековието на 13-ти и 14-ти век.
Някога духовните мирогледи са прониквали и изпълвали всичко. В Средновековието още е времето, когато това намира израз също и в занаятчийството, където всяка дръжка на врата е произведение на изкуството. Тогава във външната култура пристъпва напред това, което е създала душата. Съвременността е съвсем друга. Новото време създаде само един стил, именно универсалния магазин.
Той ще бъде характерен за нашето време, както готическите постройки, като например Кьолнската катедрала, са били характерни за Средновековието на 13-ти и 14-ти век.
Културната история на бъдещето ще трябва да се съобразява с универсалния магазин също така, както ние с готическите постройки на Средновековието. Новият живот също се проявява в тези форми. Чрез разпространението на духовнонаучните познания светът отново ще се изпълни с духовно съдържание.
към текста >>
279.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Лесно разбираемо е, че на
пример
един радикален защитник на животните няма да предостави силите и опита си на духовнонаучното движение, а дори ще се ядосва, ако не всички теософи се присъединят към движението за защита на животните.
Вероятно някой теоретично ще допусне, че в това, което трябва да се означи като дух и което упражнява силно влияние в света, се съдържат сили, подобни на електричеството, магнетизма и т. н. Но това има реално значение само когато всеки го приеме с дълбоко чувство и разбиране. Науката за духа се намира в няколко отношения с днешния културен живот. Преди всичко тя се разбира погрешно както от тези, които искат да продължат да се движат консервативно по старите релси, така и от многобройните хора, които искат да реформират живота в различните жизнени области. Всички тези различни групи от хора се обръщат към науката за духа и смятат всъщност за саморазбиращо се не те да отидат до нея, а тя да дойде при тях.
Лесно разбираемо е, че например един радикален защитник на животните няма да предостави силите и опита си на духовнонаучното движение, а дори ще се ядосва, ако не всички теософи се присъединят към движението за защита на животните.
Това можете да срещнете във всички възможни отделни области. То е и естествено. Но понеже теософското движение е нещо универсално, то се отнася към различните отделни движения така, както планът на строителя към дърводелците, зидарите и другите занаятчии, които работят по къщата. Последните са отделните работници. Но който ръководи целия строеж, трябва да изисква работниците да отидат при него, за да получат от него техните специални указания.
към текста >>
За
пример
ще вземем Ханеман, основателя на хомеопатията.
Тогава той ще подреди работата си съвсем различно от друг, който не знае нищо за големите взаимовръзки. Тогава и симптомите ще се оценяват различно. Едно-единствено наблюдение или изживяване може би ще се приема за нещо незначително, ако се разгледа във връзка с цялото. Както всеки, който работи върху културата, трябва да носи със себе си определени предпоставки, така бъдещето ще изисква също и духовнонаучно образовани лекари. Не се касае само до емпиричното наблюдение, а до нещо съвсем друго.
За пример ще вземем Ханеман, основателя на хомеопатията.
Между Парацелз и Ханеман съществува огромна разлика. Лекарят от 16-то столетие е бил в известна степен ясновиждащ. Тогава това е било широкоразпространено качество. Ханеман вече не е бил такъв. Той е можел да изпробва действието на лечебните средства чрез сетивно наблюдение.68
към текста >>
Той е можел да каже, че на
пример
в червеното бесниче, дигиталис, се намира определена лечебна сила.
Парацелз не е имал нужда първо да изпробва, както и магнитът не трябва да пробва дали привлича желязото.
Той е можел да каже, че например в червеното бесниче, дигиталис, се намира определена лечебна сила.
Такова знание отново ще дойде тогава, когато лекарят разбере, че нещата не опират само до интелектуалното разбиране, а до вътрешното отношение към живота; когато знае, че той самият трябва да стане съвсем друг човек.
към текста >>
Днес многократно чувате, че отдавна е преодоляна гледната точка, че някой може да лекува чрез мисли, че на
пример
някоя личност, обзета от религиозна лудост или от мания за преследване, не може да бъде излекувана чрез съответните противоположни мисли.
Също както храносмилането съответства на мисловната дейност, така сърдечната и кръвната дейност съответстват на волевия и чувствения живот, така че всичко, което има влияние върху кръвта чрез определени вещества, чрез известен вид хранителни средства, предизвиква съответствие във волевата дейност. Това се вижда, особено когато се наблюдава обратното.
Днес многократно чувате, че отдавна е преодоляна гледната точка, че някой може да лекува чрез мисли, че например някоя личност, обзета от религиозна лудост или от мания за преследване, не може да бъде излекувана чрез съответните противоположни мисли.
Каквото тук се проявява външно, е само симптом и ако този външен симптом би могъл да бъде отстранен, болестта би се преместила върху друг орган и би се проявила под нова форма. Каквото материалистическото лечителство е изследвало, окултистът го знае отдавна. Никога не би хрумнало на някой окултист да иска да лекува някоя маниакална представа чрез противоположна представа. Нещо друго е обаче, когато със средствата на окултизма се навлезе много по-дълбоко, именно там, където в основата лежи същинската причина. Предположете, че даден човек се разболее в сферата на волята и на чувствата, тогава това се дължи на известни нарушения на определени органи.
към текста >>
Ако на
пример
искате да дадете правилна представа на някой религиозно вманиачен човек, с това нищо не правите.
Има също и трети елемент, който окултистът познава. Наистина зад непосредствената душевна дейност на физическия план, следователно зад това, което се проявява чрез волеви импулси, действително стои органична дейност. Но зад тази органична дейност съществува нещо трето. Органът е изграден от духа, той се е породил от нещо духовно. И трябва да се разгледа духовното, намиращо се зад органа като негов създател.
Ако например искате да дадете правилна представа на някой религиозно вманиачен човек, с това нищо не правите.
Но ако му въздействате така, че докоснете създателя на органичната дейност, а това е етерното тяло, тогава можете да постигнете нещо при него, не чрез представи, а когато направите нещо, което привидно не стои в никаква взаимовръзка с мисловно-представния живот.
към текста >>
Друг човек, който на
пример
изяжда дива гъска и се нуждае от съответно по-дълго време за храносмилането, може наистина да е умен, но когато мисли, в действителност мисли коремът му.
Друг човек, който например изяжда дива гъска и се нуждае от съответно по-дълго време за храносмилането, може наистина да е умен, но когато мисли, в действителност мисли коремът му.
Първият може да е слаб мислител, но да мисли самостоятелно, другият може да е силен мислител, но мисли несамостоятелно. От това отново можете да си извлечете поука.
към текста >>
В бъдеще човек на
пример
ще трябва да изучава как да може планомерно да преобразява определени сили, които организмът дава на разположение, в такива, които да използва за духовно познание.
Може да започне нов период, когато човек се реши в тези неща да следва теософската мъдрост като лайтмотив.
В бъдеще човек например ще трябва да изучава как да може планомерно да преобразява определени сили, които организмът дава на разположение, в такива, които да използва за духовно познание.
В лабораториите някога ще се произвежда вещество, което ще бъде по-ценно от млякото.
към текста >>
280.
Техника на кармата
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Такава панорама на спомените по изключение може да се появи понякога в живота, на
пример
при хора, които се давят или изобщо се намират в опасност за живота си.
Такава панорама на спомените по изключение може да се появи понякога в живота, например при хора, които се давят или изобщо се намират в опасност за живота си.
За такива случаи е най-добре да се вземат свидетелства от хора, които иначе не искат и да знаят за някакво духовно изследване, например сведенията на виенския криминалист-антрополог Бенедикт72. В спомените си той разказва, че веднъж при изкачване в планината бил близо до смъртта и в един момент целият живот изплувал пред душата му. Това явление идва оттам, че когато човекът получи силен шок в живота, се случва нещо определено с етерното тяло.
към текста >>
За такива случаи е най-добре да се вземат свидетелства от хора, които иначе не искат и да знаят за някакво духовно изследване, на
пример
сведенията на виенския криминалист-антрополог Бенедикт72.
Такава панорама на спомените по изключение може да се появи понякога в живота, например при хора, които се давят или изобщо се намират в опасност за живота си.
За такива случаи е най-добре да се вземат свидетелства от хора, които иначе не искат и да знаят за някакво духовно изследване, например сведенията на виенския криминалист-антрополог Бенедикт72.
В спомените си той разказва, че веднъж при изкачване в планината бил близо до смъртта и в един момент целият живот изплувал пред душата му. Това явление идва оттам, че когато човекът получи силен шок в живота, се случва нещо определено с етерното тяло.
към текста >>
На астралния план всичко протича обратно, нещата се представят обратно като в огледало, на
пример
числото 641 трябва да се чете там като 146.
На астралния план всичко протича обратно, нещата се представят обратно като в огледало, например числото 641 трябва да се чете там като 146.
Страст, която произлиза от човека, се появява в образ, насочен към човека, например като нападащо диво животно. В действителност такъв образ произлиза от самия човек.
към текста >>
Страст, която произлиза от човека, се появява в образ, насочен към човека, на
пример
като нападащо диво животно.
На астралния план всичко протича обратно, нещата се представят обратно като в огледало, например числото 641 трябва да се чете там като 146.
Страст, която произлиза от човека, се появява в образ, насочен към човека, например като нападащо диво животно.
В действителност такъв образ произлиза от самия човек.
към текста >>
Ако на
пример
е било в Америка, той се чувства пораснал чак до Америка.
Трябва да обърнем внимание на едно усещане, което се появява със силна интензивност в момента на умирането. Едновременно с картината на спомените човекът чувства, че става все по-голям. Картините от изминалия му живот, които го обкръжават, също се увеличават. Още докато човекът се намира в етерното тяло, той, така да се каже, се враства в своето обкръжение. Когато намиращият се в етерното тяло човек е изживял някакво събитие, отдалечено на петдесет мили, става така, че той се разширява до мястото на събитието.
Ако например е било в Америка, той се чувства пораснал чак до Америка.
В етерното тяло човекът чувства, че става все по-голям. В астралното тяло се чувства като разкъсан на отделни части. Той в никакъв случай не изживява астралното тяло като пространствено единство. Има например шикалкотворки74 (Cynipidae), чието предно и задно тяло е свързано само със съвсем тънко кръстче. Това е пример как също и във физическия свят две принадлежащи една към друга части са свързани само със съвсем тясна ивица.
към текста >>
Има на
пример
шикалкотворки74 (Cynipidae), чието предно и задно тяло е свързано само със съвсем тънко кръстче.
Когато намиращият се в етерното тяло човек е изживял някакво събитие, отдалечено на петдесет мили, става така, че той се разширява до мястото на събитието. Ако например е било в Америка, той се чувства пораснал чак до Америка. В етерното тяло човекът чувства, че става все по-голям. В астралното тяло се чувства като разкъсан на отделни части. Той в никакъв случай не изживява астралното тяло като пространствено единство.
Има например шикалкотворки74 (Cynipidae), чието предно и задно тяло е свързано само със съвсем тънко кръстче.
Това е пример как също и във физическия свят две принадлежащи една към друга части са свързани само със съвсем тясна ивица.
към текста >>
Това е
пример
как също и във физическия свят две принадлежащи една към друга части са свързани само със съвсем тясна ивица.
Ако например е било в Америка, той се чувства пораснал чак до Америка. В етерното тяло човекът чувства, че става все по-голям. В астралното тяло се чувства като разкъсан на отделни части. Той в никакъв случай не изживява астралното тяло като пространствено единство. Има например шикалкотворки74 (Cynipidae), чието предно и задно тяло е свързано само със съвсем тънко кръстче.
Това е пример как също и във физическия свят две принадлежащи една към друга части са свързани само със съвсем тясна ивица.
към текста >>
Да си спомним на
пример
как сме се научили да пишем.
Ако искаме да разберем какво върши човекът в девахана, трябва да вземем под внимание как протича животът тук, на Земята. Начинът и видът, по който изживяванията тук, на Земята, се преработват, е така устроен, че бива извлечена само най-малка част от тези изживявания. От всяко събитие би могло да се извлече много повече. Това става най-ясно, когато разглеждаме нещата обратно.
Да си спомним например как сме се научили да пишем.
към текста >>
281.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Той бил наричан на
пример
«персиец», «евреин».
Четвъртата степен, «лъв», постига човекът, чието съзнание се простира не само в рамките на отделния човек, а в рамките на цялото племе. Така Христос е наречен «Лъвът от племето на Юда». Петата степен постига човекът, чието съзнание още повече се разширява, който обхваща в съзнанието си цял един народ. Този човек няма повече собствено име. Той се наричал с името на народа, към който принадлежал.
Той бил наричан например «персиец», «евреин».
към текста >>
Разбираме защо на
пример
Натанаил81 е наричан «истински израилтянин», защото е достигнал петата степен на посвещението.
Разбираме защо например Натанаил81 е наричан «истински израилтянин», защото е достигнал петата степен на посвещението.
Шестата степен е «слънчев герой» и трябва да сме наясно какво означава това име. Трябва да се научим да разбираме, че тръпки на страхопочитание разтърсвали душата на ученика на мистериите, който узнавал за слънчевия герой и през Светата коледна нощ е можел да изживее рождения празник на слънчевия герой.
към текста >>
В Средновековието тя играе още голяма роля, на
пример
при Раймундус от Сабунда84, но днес почти нищо не е останало от нея.
В картини тя съдържа живота, който умира и отново покълва като нов живот. Който е можел да съедини правилно числата и картините, е можел да чете в нея. И тази мъдрост за числата и картините е изучавана от древни времена.
В Средновековието тя играе още голяма роля, например при Раймундус от Сабунда84, но днес почти нищо не е останало от нея.
към текста >>
282.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Това, което искам да кажа днес, се отнася до въпроса: Доколко вероизповеданията ни показват с определени
пример
и своята духовнонаучна, или да кажем, тайно-научна основа?
Това, което искам да кажа днес, се отнася до въпроса: Доколко вероизповеданията ни показват с определени примери своята духовнонаучна, или да кажем, тайно-научна основа?
Днес искам да ви разкажа само за съвсем малка, но затова пък безкрайно важна част от историята, за тайната научна основа на религиите. Ще видите, че става въпрос само за познат на всички, дори на най-наивния човек на нашата култура факт, един духовен факт, в който лежат най-дълбоките истини и основания на тайната наука, които трябва само да се открият, за да се види колко мъдри и тайнствени са преплитанията в духовния живот на човечеството.
към текста >>
Но понеже Универсумът живее и твори, това произлиза оттам, че божеството еманира, поднася великата жертва, отразява своя Универсум, както разгледахме току-що при
пример
а с оживяването на огледалния образ.
Но понеже Универсумът живее и твори, това произлиза оттам, че божеството еманира, поднася великата жертва, отразява своя Универсум, както разгледахме току-що при примера с оживяването на огледалния образ.
Целият Универсум е оживен от универсалната воля, която се изразява в безкрайно разнообразие. Този процес на безкрайното умножаване, на безкрайното възпроизвеждане, повторението на божеството, се нарича «царството» във всяка тайна или духовна наука, като противоположност на волята. Следователно волята е центърът, огледалото на волята е царството, така че можете да сравните волята с атма, човека-дух; царството или огледалното отражение на волята – с будхи, или духа-живот.
към текста >>
Ако на
пример
един пръст си въобрази това, ще се откъсне и изсъхне.
Тази висша душа, това его може да прави грешки чрез аза. Човекът може да пропадне не само поради дефектите на етерното и астралното тяло, но има основна възможност да се греши, която е причинена от това, че човекът изобщо е стигнал до самостоятелност. За да се издигне по съзнателен начин до свободата и самостоятелността, човекът е трябвало да мине през самолюбие и егоизъм. Той е слязъл долу като душа, която е била член на Божеството, която не може да се поддаде на егоизма. Един член на някакъв организъм никога не си въобразява, че е самостоятелен.
Ако например един пръст си въобрази това, ще се откъсне и изсъхне.
Самостоятелността, до която човекът трябва да се развие и която ще достигне до пълното си значение тогава, когато основното ѝ свойство стане себеотрицанието, нямаше никога да може да се породи, ако не беше произлязла от егоизма. Егоизмът навлиза в човешкото тяло и поради това човекът става самолюбиво, егоистично същество. Така виждаме как азът следва всички инстинкти и склонности на тялото. Човекът може да унищожи ближните си, той следва всички импулси и страсти, напълно е вплетен в земното, както капката вода в гъбичката.
към текста >>
283.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
На
пример
винаги се е говорило за познанието като за светлина, а за мъдростта като един вид течен елемент, като за вода.
Старите религиозни документи говорят на хората с картини, а не с понятия. Тези картини, които многократно се опират на сетивните представи, са запазени в религиозните документи, доколкото е било възможно.
Например винаги се е говорило за познанието като за светлина, а за мъдростта като един вид течен елемент, като за вода.
Винаги, когато наблюдавате точно, ще откриете същите картини и в най-старите времена. Това има съвсем определено основание и днес ще обобщим някои неща от вече познатото, за да разберем правилно как най-старите учители на човечеството са въздействали върху народите, на които са дарили благото на религиозните учения. Ако искаме да си изясним как са въздействали религиозните основатели, които означаваме като великите посветени, т. е. Хермес, Заратустра, Буда, Мойсей и най-великият – Христос Исус, трябва още веднъж да вникнем в разликата между обикновеното и астралното, или имагинативното съзнание на човека. Днес обикновеният човек от сутрин до вечер има това, което наричаме предметно съзнание.
към текста >>
Когато е наблюдавал някое природно същество, на
пример
растение, той е можел да възприеме съвсем определено чувство в себе си.
Ако се върнем назад в прадалечни времена, стигаме до хора, които все по-малко са имали от това, което има човекът днес. Днешният човек може да брои и смята. В средата на атлантската епоха ще срещнете хора, които не са можели още да броят и смятат, при които не може да се говори за логика. В това отношение и най-слабият ученик може повече от който и да е атлантец. Но за това пък атлантецът е можел нещо друго.
Когато е наблюдавал някое природно същество, например растение, той е можел да възприеме съвсем определено чувство в себе си.
За него всяко растение е имало определена чувствена оценка.
към текста >>
Но показвана или изчуквана в хипнотичния му сън, тя предизвиквала съвсем особени усещания, на
пример
как се развива едно растение до семето и как от семето се поражда ново растение.
С тях била замествана изгубената способност за просветление на тогавашния човек. Той можел да получава просветление по време на хипнотичен сън, така че ученикът получавал от напредналия си събрат изкуствено просветление, чрез което виждал как духовете работят в заобикалящия свят, както по времето преди човешката душа да е слязла в плътта. Това са изживявали учениците през туранската епоха, такива са били първите религиозни указания и така те са били обучавани в първите мирови закони. При онези просвещения са били получавани форми и рисунки, защото е можело да се въздейства и чрез рисунки, когато линията била подчинена на определени закономерности и е действала така, че е можела да укаже велики мирови тайни на човека. Когато са рисували спирала пред някой човек, той не виждал спиралата с отворените си очи.
Но показвана или изчуквана в хипнотичния му сън, тя предизвиквала съвсем особени усещания, например как се развива едно растение до семето и как от семето се поражда ново растение.
Такива форми и линии са произлизали някога от школите на адепти, а по-късно били давани на народите от основателите на различните религии.
към текста >>
284.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако бих привел въздуха в движение, без да чувате думите ми, бихте могли
пример
но да видите трептенията, предизвикани от думите ми, отраженията на думите ми, те са съвсем определени въздушни вълни.
На Стария Сатурн не е съществувало нещо като днешното физическо човешко тяло. Когато Старият Сатурн е бил най-сгъстен, е изглеждало така: Ако говоря, предизвиквам трептения на въздуха.
Ако бих привел въздуха в движение, без да чувате думите ми, бихте могли примерно да видите трептенията, предизвикани от думите ми, отраженията на думите ми, те са съвсем определени въздушни вълни.
Ако знаете взаимовръзката, бихте могли да разберете от въздушните вълни какво казвам. Думите ми са причината въздухът да трепти. Представете си, че бихте могли да замразите за момент въздушните вълни, тогава думите ми биха паднали долу. Вие бихте получили на Земята нещо като мидени черупки и бихте могли да видите формите на думите ми от замръзналия въздух. Приблизително така би трябвало да си представите човешкото тяло, животинските тела, растенията и минералните кристали на Стария Сатурн, разтопени от замръзването им до въздушното им състояние.
към текста >>
Запитате ли такъв човек на
пример
: Колко е пет по шест?
Опитайте се веднъж да наблюдавате такъв човек, който във възрастта на половата зрялост показва склонност към Dementia praecox. Тук се проявяват своеобразни симптоми, които показват стремеж към повторения. Астралното тяло е много умно, но не е правилен начинът, по който следва да се постави спрямо етерното тяло.
Запитате ли такъв човек например: Колко е пет по шест?
Той отговаря: Тридесет. Колко е седем по осем? – Тридесет. Колко е шест по девет? – Тридесет.
към текста >>
«Отново и отново, трябва да се чудя над неспособността на младите хора да познаят това, което им представям, на
пример
много лесни за разбиране гравюри, според произведения на Рафаело.
91) Херман Грим, 1828–1901.
«Отново и отново, трябва да се чудя над неспособността на младите хора да познаят това, което им представям, например много лесни за разбиране гравюри, според произведения на Рафаело.
Моята покана да ми кажат нещо за цялата работа, или за отделни фигури в началото най-често е напразна; те виждат нещата, без да разбират каквото и да било за това, което имат пред себе си. Не очаквам в гимназиите да се изучава историята на изкуството, но се чудя на съществуващата в тази насока липса на наблюдателност при студентите, идващи от гимназиите.» От «Немското училище и немските класици», в «Петнадесет есета, четвърти епизод. От последните пет години», Гютерслох 1890 г., стр. 61.
към текста >>
285.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Вече съм давал образен
пример
как някога се е извършило одушевяването на човека, изливането на божествените капки в отделните човешки обвивки.
Защото силата, необходима на човека, за да работи върху обвивките си в посочения смисъл, е трябвало първо да навлезе в този носител на същинската човешка природа. Това, което днес означавате като ваш аз, което душата ви обгръща, вашата най-дълбока природа, съдържаща вече нещо преобразувано от трите човешки обвивки, по онова време още не е съществувало, тогава то е искало да навлезе в развитието. Азът е бил още празно пространство, готов да приеме това, което днес е най-дълбоката вътрешност на човека, безсмъртната човешка същност, преминаваща през всички прераждания, която заедно със Земята може да премине в друго планетно съществуване. То се потапя тогава долу в човешкото устройство. Преди е било в лоното на Бога, представлявало е част от божествената природа.
Вече съм давал образен пример как някога се е извършило одушевяването на човека, изливането на божествените капки в отделните човешки обвивки.
Казах, че ако се вземе чаша вода, капките вътре в течната водна маса са много.
към текста >>
286.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Точно при този
пример
можете да видите колко дълбоко трябва да се схващат думите в Библията.
Както физическият човек се ражда чрез взаимодействието между мъжката и женската същност, така можем да си представим, че също и останалите части в човека ще бъдат оплодени, че различните части ще бъдат оплодени по определен начин. В прадревни времена е съществувала само физическата любов за човека. Това е било през времето на Сатурн. По-късно се е развило етерното и след това астралното тяло. Това настъпване на новите моменти в развитието изглежда като оплождане.
Точно при този пример можете да видите колко дълбоко трябва да се схващат думите в Библията.
Не напразно Библията казва114: «И Адам позна своята жена» за факта, че е оплодена, понеже в основата лежи съзнанието за духовното оплождане. Опознавам означава оплождане с нещо. Самопознание не означава нищо друго освен оплождане с божествената същност. Опознай себе си означава: Остави се да бъдеш оплоден с божествената същност (аз), която прониква света.
към текста >>
117) Тази, опровергана от Рудолф Щайнер версия, се защитава дори и днес, на
пример
в издадената от Фриц Ринекер «Енциклопедия на Библията», 3-то издание, Вупертал, 1961 г.
117) Тази, опровергана от Рудолф Щайнер версия, се защитава дори и днес, например в издадената от Фриц Ринекер «Енциклопедия на Библията», 3-то издание, Вупертал, 1961 г.
към текста >>
287.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Не само теософите са чувствали това, но също и значими духове, както на
пример
Рихард Вагнер...
Само който има дълбоко разбиране и понятие за същинските импулси на теософското дело, още днес знае какви възможности предлага в бъдеще теософията. Тя ще бъде връзката между това, което виждаме външно, и това, което изживяваме вътрешно. Този, който може да гледа надълбоко, съзира важна причина за разпокъсаността на днешните хора в дисхармонията между това, което съществува и което теософията иска.
Не само теософите са чувствали това, но също и значими духове, както например Рихард Вагнер...
към текста >>
Не можем веднага да стигнем до съвършенство, но
пример
за това беше даден в Мюнхен.
Тези, които не могат да прозират живота, не го знаят. Ясновидецът обаче знае, че когато днес вървим през някой град, няма вече нищо за гледане, освен неща, които засягат корема или чистенето. Който може да проследи тайнствените жизнени връзки, знае също какво е допринесла материалистическата култура за това разрушение. Оздравяване на външния свят може да се постигне, ако той стане израз на нашите вътрешни душевни настроения.
Не можем веднага да стигнем до съвършенство, но пример за това беше даден в Мюнхен.
Духовнонаучният мироглед се вижда в уредбата на помещенията. Цялата зала е червена. Често има заблуждения относно червения цвят, но червеното не бива да се подценява в дълбокото му значение. Развитието на човечеството е възкачване и слизане. Погледнете първоначалните народи.
към текста >>
Нека вземем само един
пример
, един факт от астралния свят, от който се вижда, че не е необходимо да се проповяда морал.
За това нека да си създадем някои представи по отношение на теософската етика. Теософската етика или моралните норми не казват: Това или онова трябва да правиш или да не правиш. Антропософията няма нищо общо с изисквания и правила, а с факти и разкази.
Нека вземем само един пример, един факт от астралния свят, от който се вижда, че не е необходимо да се проповяда морал.
Всъщност това е и безполезно, понеже заплахи и заповеди не водят до истинска моралност, а това става чрез фактите на висшия живот. Когато чуете от окултистите, че лъжата е убийство и самоубийство, тогава това действа като импулс със собствена морална сила, който не може да се сравни с простата заповед – не бива да лъжете. Когато се знае какво е лъжата и какво истината, когато се знае, че всичко в духовността има своето отражение, налага своя печат, тогава нещата стават други. Отговарящият на истината разказ създава жизнени сили за напредващото развитие. Неправилното твърдение се сблъсква с истината и се връща обратно към самия човек.
към текста >>
Един
пример
.
Може да се облагороди. Не е необходимо да се умъртви в нейната сила. Може да се насочи към по-висши неща. Тогава не е нужно личността да изгуби силата си и въпреки това ще става по-благородна и по-божествена. Не е необходимо да се умъртвят страстите, а да се преобразят във фини и благородни желания, тогава могат да се изживяват със същата интензивност.
Един пример.
Представете си едно кръчмарско увеселение. Който не присъства на него, не означава, че е аскет. Той е преобразувал само нисшите си желания в по-висши, така че ще скучае на него.
към текста >>
288.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Пример
с пъхнатите през една стена пръсти.
Забележки към новите слушатели. Групови души на животните.
Пример с пъхнатите през една стена пръсти.
Двете групи същества на астралното поле. Крещящи лунни същества. Добронамерени марсови същества. Удоволствие и болка при растителния свят. Два вида венерини същества.
към текста >>
Пример
с промушените през стена пръсти.
Въздействие на антропософията върху човека. За груповите души на животните.
Пример с промушените през стена пръсти.
Миграцията на птиците. Бобрите. За пчелите. Груповият аз и растителният аз. Удоволствие и болка в растителния свят. Груповият аз на минералите във висшия девахан.
към текста >>
289.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Не е било възможно на
пример
да се кажат тайни от висок ранг на някого, който току-що е бил приет.
Онзи, който е искал да узнае нещо от древните истини за вътрешния свят, е трябвало да бъде приет за ученик на великите учители на човечеството. Не е било обичайно някой да се прояви навън, за да сподели елементарни истини за света, както трябва да правим днес. Който е бил допускан в школите, е трябвало да издържи изпити и да преобразува някои страни от своя характер, да придобие интелектуални и други способности. В школите е имало много строго разделяне на степени.
Не е било възможно например да се кажат тайни от висок ранг на някого, който току-що е бил приет.
Всичко е било строго определено и външният свят не е знаел нищо за съществуването на такава тайна наука, която наистина е била единственият истински окултизъм.
към текста >>
Когато човекът от горния
пример
, който сам е видял влак, се завърне вкъщи, едва ли ще му бъде поверено изработването на един локомотив.
Но този, който е ясновидец по този начин, още не е това, което може да се нарече адепт, не е и това, което наричаме посветен.
Когато човекът от горния пример, който сам е видял влак, се завърне вкъщи, едва ли ще му бъде поверено изработването на един локомотив.
към текста >>
Ясновидецът, който само е видял какво съществува във висшите светове, се отнася към адепта подобно на
пример
а.
Същото е и при ясновидеца. Той още не може да изпълни това, което може този, който изучава и практикува духовната наука в свръхсетивния свят.
Ясновидецът, който само е видял какво съществува във висшите светове, се отнася към адепта подобно на примера.
към текста >>
Жени, които на
пример
получават родилна треска, обикновено имат лоши зъби.
Сега виждате как зъбите, които човекът получава, са израз за това, дали втвърдяването и изграждането на етерното тяло, което току-що е родено, се намират в правилното съотношение. Двата процеса – израстването на постоянните зъби и изграждането на етерното тяло се намират във взаимна връзка. С това са свързани растежът и възпроизвеждането. Ако едното не е в ред и другото няма да бъде. Тук можем да видим как от духовната наука се обяснява връзката между зъбите и етерното тяло.
Жени, които например получават родилна треска, обикновено имат лоши зъби.
към текста >>
Така на
пример
, когато без да сте ясновидец, лъжете, вече е лошо, но когато лъжете като ясновидец и виждате как лъжата става видима и какво означава тя на астралния план, тогава разбирате защо се казва, че там лъжата е убийство.
Човекът, който изживее тази тайнственост на имагинацията, се научава да вижда своите чувства. Това е началото. Не вълшебство, а един интимен процес е първоначалното издигане към ясновидството чрез имагинацията. Но тук трябва нещо да се изясни, защото от този момент нататък, когато изобщо започнете да превръщате вашия вътрешен живот в светлина, вие виждате всичко, което се излъчва от вас. Човек трябва да може да понася това, което вижда, и за това е необходима такава сила на характера, за която малко хора имат понятие.
Така например, когато без да сте ясновидец, лъжете, вече е лошо, но когато лъжете като ясновидец и виждате как лъжата става видима и какво означава тя на астралния план, тогава разбирате защо се казва, че там лъжата е убийство.
Наистина е така.
към текста >>
Искам с един
пример
да представя пред душата ви един такъв картинен образ.
Ако върху ученика се въздейства по друг начин, и то чрез това, което се нарича окултен шрифт, той се въвежда в деваханския свят, в чуването. Тогава човек трябва да се вдълбочи в образите, които имаме за развитието на човека.
Искам с един пример да представя пред душата ви един такъв картинен образ.
Помислете за прастарите времена, когато човекът постепенно стигна до своята сегашна форма. Тогава Земята е била топло, пламтящо огнено кълбо и всички метали и минерали са били стопени в нажежената Земя. Физикът ще каже: «Тогава не е било възможно да съществуват хора.» Човекът слиза по това време от божествения свят долу и се формира в пламтящите маси. Преобразуването е дълъг процес. Ако бихте могли да видите това, което може да възприеме ясновидецът, бихте видели как човекът се загръща с огненото тяло.
към текста >>
290.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Тези органи се развиват чрез упражнения, които учителят дава на ученика, както и сетивата на физическото тяло се развиват чрез упражнения, на
пример
чрез въздействията от страна на светлината и звука.
Тези органи се развиват чрез упражнения, които учителят дава на ученика, както и сетивата на физическото тяло се развиват чрез упражнения, например чрез въздействията от страна на светлината и звука.
Наблюдавайте едното като физически, другото като духовен процес с напълно същото времетраене. Не бива да вярвате, че някакви си безредни процеси, вълшебства или нещо подобно могат да доведат човека до развитието на тези сетивни органи. Това са изключително интимни процеси, упражняване в мисли, които имат способността да развият такива органи. При това става въпрос човекът постоянно да учи кои са тези мисли и да мисли за определен орган в тялото, например за една точка в мозъка, лежаща на един сантиметър разстояние навътре от мястото между веждите. Когато човекът мисли за тази точка, изговаряйки точно определен текст, събужда определени способности вътре в астралното си тяло.
към текста >>
При това става въпрос човекът постоянно да учи кои са тези мисли и да мисли за определен орган в тялото, на
пример
за една точка в мозъка, лежаща на един сантиметър разстояние навътре от мястото между веждите.
Тези органи се развиват чрез упражнения, които учителят дава на ученика, както и сетивата на физическото тяло се развиват чрез упражнения, например чрез въздействията от страна на светлината и звука. Наблюдавайте едното като физически, другото като духовен процес с напълно същото времетраене. Не бива да вярвате, че някакви си безредни процеси, вълшебства или нещо подобно могат да доведат човека до развитието на тези сетивни органи. Това са изключително интимни процеси, упражняване в мисли, които имат способността да развият такива органи.
При това става въпрос човекът постоянно да учи кои са тези мисли и да мисли за определен орган в тялото, например за една точка в мозъка, лежаща на един сантиметър разстояние навътре от мястото между веждите.
Когато човекът мисли за тази точка, изговаряйки точно определен текст, събужда определени способности вътре в астралното си тяло. Всичко е систематически и на човек му се иска да каже, технически определено.
към текста >>
На
пример
един ученик, който беше касиер, изчезна с парите, друг направи съвсем други неща.
Когато някой дава окултни учения – един истински учител не би го направил, – лесно може да се получи да даде на ученика само указания как да има възприятия в астралния свят. Там може да се види, че ученикът започва да работи върху астралното си тяло за събуждането на духовните сетивни органи, но чрез това проявява много по-лоши привички и прояви на темперамента, отколкото преди да е станал окултен ученик. Хората се чудеха, че в началото на разпространяването на антропософията много личности направиха неразбираеми погрешни стъпки по отношение на своя характер. Още при минималното развитие на астралното тяло, предизвикано от теософското учение като елементарно учение, се появиха особено забележителни явления.
Например един ученик, който беше касиер, изчезна с парите, друг направи съвсем други неща.
Също и хора, който преди бяха миролюбиви, станаха войнствени. Това е във връзка с факта, че и с най-малкото окултно развитие, следващо от заниманията с антропософските понятия, се проявяват най-лошите черти на характера, ако не се предприеме нищо друго. Но никой не бива да се страхува от това. Необходимо е само да се обърне вниманието към такива неща, те трябва да се приемат сериозно. Чрез силата на характера ни трябва да се стремим да не се поддаваме на такива изкушения.
към текста >>
Лесно е на
пример
да се мисли за Наполеон, но много е трудно в продължение на продължително време непрекъснато да се мисли за една кибритена клечка.
Лесно е например да се мисли за Наполеон, но много е трудно в продължение на продължително време непрекъснато да се мисли за една кибритена клечка.
Това обаче е най-същественото. Тогава ще видите как след известно време получавате известна вътрешна сила и сигурност. Тогава от едно вътрешно изживяване се чувства дали упражнението има някакво въздействие.
към текста >>
НАГОРЕ