Търсене в текстове за 'Привързаност'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 50 резултата от 43 текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Привързаност'.

1. 14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Сега човек може да застане напълно безчувствен пред едно събитие, което преди окултното обучение е пораждало в него дълбока привързаност или силна омраза; може да остане безучастен към една мисъл, която по-рано спонтанно го е вдъхновявала за едно или друго действие.
Да, мозъкът на напредналия ясновидец се разпада на три самостоятелно действуващи сили: Мисловен мозък, чувствен мозък и волев мозък. По този начин органите на мисленето, чувствата и волята стават независими. Сега тяхната връзка не се гарантира вече от анонимни сили а се постига чрез будното и активно съзнание на самия човек. Промяната, която окултният ученик забелязва в себе си, се състои в следното: никаква връзка не съществува вече между представа и чувство или между чувство и решение на волята и т.н., ако той сам не е изградил тази връзка. Нито един мотив не може да прерасне в действие, ако не разполага с необходимата вътрешна свобода. Сега човек може да застане напълно безчувствен пред едно събитие, което преди окултното обучение е пораждало в него дълбока привързаност или силна омраза; може да остане безучастен към една мисъл, която по-рано спонтанно го е вдъхновявала за едно или друго действие. Сега той може да предприеме действия, чиито мотиви да напълно непознати за хора встрани от окултното обучение. Великото завоевание на окултния ученик е, че постига пълен контрол над трите душевни сили; обаче оттук нататък той става лично отговорен за всички последици от този важен факт. Едва чрез това преобразяване на своята вътрешна същност, човек може да влезе в съзнателна връзка с определени свръхсетивни сили и Същества. Налице е дълбоко сродство между неговите собствени душевни сили и част от силите на Космоса. Например силата, която е вложена във волята, може да действува върху определени процеси и Същества от духовния свят, но може и да ги възприема.
към текста >>

2. НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ GA_11 Из Хрониката Акаша

Към тези чувства принадлежи например, привързаността към изживяното в миналото.
Само че при това не трябва да си представяме днешния инстинкт на животните, а инстинкт от друго естество. В теософските източници първата подраса на атлантците е наречена рмоахали. Паметта на тази подраса беше насочена предимно към породените от сетивата живи впечатления. Цветовете, които окото беше виждало, тоновете, които ухото беше чувало, действаха след това продължително време в душата. Това се дължи на факта, че рмоахалите развиха чувствата, които техните лемурийски прадеди още не познаваха. Към тези чувства принадлежи например, привързаността към изживяното в миналото. С развитието на паметта беше свързано също развитието на говора. Докато човекът още не съхраняваше в себе си миналото, не можеше също и да става съобщаване на изживяното чрез говора. И понеже през последното време на Лемурия се родиха първите зачатъци на паметта, тогава можа да бъде поставено началото на способността да се назовава видяното и чутото. Само хора, които притежават памет, могат да правят нещо с име, дадено на някакъв предмет. В атлантската епоха започна своето развитие говорът.
към текста >>

3. СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Кучето изпитва опре делена привързаност към своя господар.
Това, което за физическото тяло е смъртта, което за етерното тяло е сънят, за астралното тяло то е забравата. С други думи: на етерното тяло е присъщ животът, на астралното тяло съзнанието и на Аза – споменът. Човек лесно изпада в заблуждението да приписва на растенията определен вид съзнание, но още по-лесно може да сгреши ако започне да говори за спомен при животните. А колко близка до ума е мисълта, че куче то разпознава своя господар дори и след като не го е виждало продължително време. В действителност обаче, подобно разпознаване изобщо не е свързано със спомена, а с нещо много по-различно. Кучето изпитва опре делена привързаност към своя господар. Тя се определя от вътрешната същност на господаря; всъщност по следната доставя и удоволствието на животното, но в присъствието на господаря. И всеки път когато това присъствие е налице, то става и предпоставка за подновяване на удоволствието. Истински спомен обаче имаме едва тогава, когато едно същество не само усеща изживяванията си в момента, а когато то съхранява и тези от миналото. И все пак някой може да сметне, че кучето притежава спомени. Той си казва: кучето скърби, след като господарят му го е напуснал, следователно у него остава някакъв спомен за господаря.
към текста >>

4. ЗА ПОЗНАНИЕТО НА ДУХОВНИЯ СВЯТ GA_17 Прагът на духовния свят

Към всяка привързаност е примесена и тайна антипатия.
Че сто в земния живот сме проникнати с обич към неща, които в предшествуващия духовен живот (между смъртта и новото раждане) сме отхвърлили от себе си. Всичко, което би могло да възникне като спомен за тези неща, би трябвало да е съвсем различно от впечатлението, което получаваме чрез истинското възприятие от духовния свят. Ако човек е незапознат с Духовната Наука, ще има възражения дори и когато нещата стоят така, както ги описахме току-що. Той ще заяви: Добре, ти си привързан към определени неща. Но човешката природа е толкова сложна. Към всяка привързаност е примесена и тайна антипатия. И в даден момент тази антипатия възниква в теб спрямо това, към което си привързан. Ти я смяташ за едно пред рождено изживяване, докато вероятно тя може да се обясни като нещо, което идва от подсъзнанието на душата. Общо взето, срещу подобно възражение не може да се каже нищо друго, освен че в много случаи то отговаря на истината. Свръхсетивното познание не може да се постигне по лесен и безупречен начин. Но както е вярно, че един "мним" духовен изследовател може да се заблуди и да свърже подсъзнателното изживяване с въображаемата духовна опитност от живота преди раждането, вярно е също че духовнонаучното обучение води до такова себепознание, което обхваща и подсъзнателните душевни пластове, така че би могло да се освободи от всякакви илюзии.
към текста >>

5. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

Неговата душа е още свързана с тази действиелност и само когато е надмогнало тази наклонност, тази привързаност, то може да премине към чистата опитност на Космоса.
През време на цялото преминаване през света на душите, човешкото същество е подържано в едно състояние на смътно съзнание или най-малко по-заглушено отколкото преди докато му се наложи необходимостта да проникне в света на духовете, да се освободи от съществото, за което говорихме, да живее само в Космоса, който е "аморален", в който не можем да внесем тази равносметка на моралност или неморалност, за която сме имали опитност в света на душите. * * * За да опишем това преминаване на съзнанието от света на душите към опитността на духа, от гледна точка на земното съществуване можем да кажем: Докато човешкото същество пребивава в света на душите, т.е. през време когато преминава от космическото чувство към това на моралното същество, каквото е било през време на своето земно съществуване, докато чувствува да се вливат и отливат тези две действителности, то е още насочено към това минало съществуване. Там е налице една действителност, която то само е внесло, която представлява неговата морална и духовна стойност и която е плодът на неговото последно съществуване. Неговата душа е още свързана с тази действиелност и само когато е надмогнало тази наклонност, тази привързаност, то може да премине към чистата опитност на Космоса. То ще живее тази опитност в общение със свръхсетивните същества, от които ще приеме силите, от които ще приеме силите, които ще изработят космическия духовен зародиш на неговия бъдещ физически организъм. Така формулирани нещата са изразени от земна гледна точка. Но ние можем да ги охарактеризираме също и в перспективата на космическото съзнание и тогава ще кажем: След като човешкото същество е съблякло своето етерно тяло и докато в неговия Аз и в неговото астрално тяло още съществуват стремежите, които го свързват с миналия живот, то е вътрешно проникнато от духовните сили на Луната, чиито вълни къпят Космоса. Аз вече говорих за тези сили при разглеждането на това, което става през време на съня. Ние намираме тези сили в действие през време на след земното съществуване.
към текста >>

6. VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте GA_28 Моят жизнен път

Скоро можах да постигна детето да изпитва към мен нежна привързаност.
Майката на момчето прие с доверие моето предложение и така можах да си поставя тази особена педагогическа задача. Трябваше да намеря достъп до една душа, която се намираше в някакво съноподобно състояние и постепенно да я доведа до овладяване на тялото. В известна степен душата трябваше да бъде внедрена в тялото. Бях изпълнен с вярата, че момчето наистина има скрити, даже много големи умствени способности. Това превърна задачата ми в дълбоко удовлетворяваща. Скоро можах да постигна детето да изпитва към мен нежна привързаност. Благодарение на това простото общуване с него започна да пробужда спящите му умствени способности. За преподаването се налагаше да измислям специални методи. Дори четвърт час над определеното време, предвидено за учебното занятие, водеше до влошаване на здравословното му състояние. Някои от учебните предмети се удаваха на момчето едва с много труд. За мен тази възпитателна задача бе богат извор на учене.
към текста >>

7. XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Приятелят, когото бях спечелил още в ранните си години, но чиито идеи се сблъскаха до такава степен с моите, че трябваше да му кажа: „Ако е вярно това, което мислиш за същността на живота, по-добре да бях дъската, върху която са стъпили краката ми, отколкото човек“, не престана да се отнася към мен с привързаност и вярност.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството Колко самотен бях по онова време с всичко, което носех като свой „светоглед“ в тишина у себе си, докато мислите ми бяха насочени, от една страна, към Гьоте, а от друга – към Ницше, можех да усетя и в отношенията с някои личности, с които се чувствах приятелски свързан, които обаче енергично отхвърляха моя духовен живот. Приятелят, когото бях спечелил още в ранните си години, но чиито идеи се сблъскаха до такава степен с моите, че трябваше да му кажа: „Ако е вярно това, което мислиш за същността на живота, по-добре да бях дъската, върху която са стъпили краката ми, отколкото човек“, не престана да се отнася към мен с привързаност и вярност. Неговите изпълнени с топлота писма от Виена всеки път ме пренасяха на мястото, което ми беше така скъпо, тъкмо поради човешките взаимоотношения, в атмосферата на които бях живял там. Но когато в писмата си приятелят ми започнеше да говори за моя духовен живот, между нас зейваше пропаст. Той често ми пишеше, че се отчуждавам от изначално човешкото, че „рационализирам душевните си пориви“. Той имаше чувството, че при мен душевният живот се превръща в чисто мисловен и усещаше това като излъчваща се от мен студенина. Каквото и да изтъквах насреща, нищо не можа да ми помогне.
към текста >>

8. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

По този обиколен път на привързаност към една определена личност трябва да върви цялостното възпитание на сангвиничното дете.
Когато обаче у него бъде събуден интересът, любовта към едно лице, тази любов твори чудеса. Тя може да излекува едностранчивия темперамент на детето. Повече от всеки друг темперамент сангвиничното дете се нуждае от любов към някоя личност. Всичко трябва да бъде направено, за да се събуди любов у едно такова дете. Любов е магическата дума. По този обиколен път на привързаност към една определена личност трябва да върви цялостното възпитание на сангвиничното дете. Затова е необходимо родители и педагози да имат предвид, че трайният интерес у сангвиничното дете може да бъде събуден не като му го втълпяваме; а да прозрат, че този интерес може да бъде спечелен по обиколния път на привързаността към една личност. Детето трябва да развие тази лична привързаност; човек трябва да стане достоен за обичта на детето; тази е задачата по отношение на сангвиничното дете. От възпитателя зависи, сангвиничното дете да се научи да обича една или друга личност. И по-нататък човек може да гради възпитанието върху самата природата на сангвиничното дете. Нали сангвиничната природа се изразява в това, че не може да открие интерес, който да стане траен.
към текста >>

Затова е необходимо родители и педагози да имат предвид, че трайният интерес у сангвиничното дете може да бъде събуден не като му го втълпяваме; а да прозрат, че този интерес може да бъде спечелен по обиколния път на привързаността към една личност.
Тя може да излекува едностранчивия темперамент на детето. Повече от всеки друг темперамент сангвиничното дете се нуждае от любов към някоя личност. Всичко трябва да бъде направено, за да се събуди любов у едно такова дете. Любов е магическата дума. По този обиколен път на привързаност към една определена личност трябва да върви цялостното възпитание на сангвиничното дете. Затова е необходимо родители и педагози да имат предвид, че трайният интерес у сангвиничното дете може да бъде събуден не като му го втълпяваме; а да прозрат, че този интерес може да бъде спечелен по обиколния път на привързаността към една личност. Детето трябва да развие тази лична привързаност; човек трябва да стане достоен за обичта на детето; тази е задачата по отношение на сангвиничното дете. От възпитателя зависи, сангвиничното дете да се научи да обича една или друга личност. И по-нататък човек може да гради възпитанието върху самата природата на сангвиничното дете. Нали сангвиничната природа се изразява в това, че не може да открие интерес, който да стане траен. Трябва да разберем какво означава това.
към текста >>

Детето трябва да развие тази лична привързаност; човек трябва да стане достоен за обичта на детето; тази е задачата по отношение на сангвиничното дете.
Повече от всеки друг темперамент сангвиничното дете се нуждае от любов към някоя личност. Всичко трябва да бъде направено, за да се събуди любов у едно такова дете. Любов е магическата дума. По този обиколен път на привързаност към една определена личност трябва да върви цялостното възпитание на сангвиничното дете. Затова е необходимо родители и педагози да имат предвид, че трайният интерес у сангвиничното дете може да бъде събуден не като му го втълпяваме; а да прозрат, че този интерес може да бъде спечелен по обиколния път на привързаността към една личност. Детето трябва да развие тази лична привързаност; човек трябва да стане достоен за обичта на детето; тази е задачата по отношение на сангвиничното дете. От възпитателя зависи, сангвиничното дете да се научи да обича една или друга личност. И по-нататък човек може да гради възпитанието върху самата природата на сангвиничното дете. Нали сангвиничната природа се изразява в това, че не може да открие интерес, който да стане траен. Трябва да разберем какво означава това. Трябва да се погрижим в обкръжението на детето да има всякакви неща, за които сме забелязали, че то все пак проявява по-задълбочен интерес към тях.
към текста >>

Както сангвиникът трябва да изпитва привързаност към една личност, така флегматикът трябва да го свързва приятелство с възможно по-голям брой негови връстници.
То може да бъде възпитано чрез съпреживяването на интересите, и то на възможно повече интереси от страна на други личности. Ако то се отнася равнодушно към това, което го заобикаля, неговият интерес може да бъде събуден, като върху него въздействат интересите на неговите приятели. Само чрез това своеобразно сугестивно действие, чрез интересите на другите, е възможно да се разпали интересът му. Да се събуди собствения интерес чрез косвеното преживяване на интереса на другите, чрез съпреживяването на интереса на неговите приятели, това е ключът към възпитанието на флегматика, както съпричастието, съпреживяването на човешката съдба в лицето на другия е средството при меланхолика. Още веднъж: Да бъде разпален чрез интереса на другите, това е ефикасното възпитателно средство за флегматика. Както сангвиникът трябва да изпитва привързаност към една личност, така флегматикът трябва да го свързва приятелство с възможно по-голям брой негови връстници. Това е единственият път, по който дремещата в него сила може да бъде разпалена. Не нещата като такива въздействат на флегматика. Чрез един предмет от кръга задължения в училището или в къщи няма да заинтригувате малкия флегматик, но можете да постигнете това по обиколния път на интересите на други души на същата възраст. Когато по този начин нещата се отразяват в други хора, тези интереси се отразяват в и душата на флегматичното дете. После трябва да се погрижим специално за това, да го обграждаме с предмети, да оставяме в негова близост да се разиграват събития, при които флегмата е на мястото си.
към текста >>

Той израства добре, когато може да се отдаде не толкова на привързаност към една личност, не толкова на уважение и почит към постиженията на една личност, а на съчувствие към мъката и основателната болка в нечия съдба, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе, като му си внуши склонност към интересите на други личности, когато може да бъде запален от интересите на други хора.
Така можем с право да кажем, че за сангвиника е най-добре, когато пораства в силни ръце, когато един човек може да му покаже отвън такива страни от характера си, с помощта на които то може да развие любов към тази личност. Любовта към някоя личност е най-доброто за сангвиника. Не просто любов, а уважение и почит към онова, което една личност може да постигне, е най-доброто за холерика. Един меланхолик трябва да се смята за щастлив, ако може да расте под крилото на човек, който е имал горчива съдба. В съответната дистанция, която се получава от новия ъгъл на наблюдение, от възникващото състрадание към авторитета, в съчувстването на мъката и на действително жестоката съдба, се крие онова, от което меланхоликът се нуждае. Той израства добре, когато може да се отдаде не толкова на привързаност към една личност, не толкова на уважение и почит към постиженията на една личност, а на съчувствие към мъката и основателната болка в нечия съдба, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе, като му си внуши склонност към интересите на други личности, когато може да бъде запален от интересите на други хора. Сангвиникът трябва да бъде възпитан в любов и привързаност към една личност. Холерикът трябва да бъде възпитан в уважение и почит към постиженията на личността. Меланхоликът трябва да бъде възпитан в състрадание към чуждата съдба. Флегматикът трябва да бъде убеден в предимството да споделя интересите на другите. При тези принципи на възпитание, виждаме как Духовната Наука се намесва в практическите въпроси на живота, там, където става дума за интимните страни на живота, и тъкмо чрез тези интимни страни на живота Духовната Наука доказва своята практичност, своята забележителна практическа страна.
към текста >>

Сангвиникът трябва да бъде възпитан в любов и привързаност към една личност.
Любовта към някоя личност е най-доброто за сангвиника. Не просто любов, а уважение и почит към онова, което една личност може да постигне, е най-доброто за холерика. Един меланхолик трябва да се смята за щастлив, ако може да расте под крилото на човек, който е имал горчива съдба. В съответната дистанция, която се получава от новия ъгъл на наблюдение, от възникващото състрадание към авторитета, в съчувстването на мъката и на действително жестоката съдба, се крие онова, от което меланхоликът се нуждае. Той израства добре, когато може да се отдаде не толкова на привързаност към една личност, не толкова на уважение и почит към постиженията на една личност, а на съчувствие към мъката и основателната болка в нечия съдба, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе, като му си внуши склонност към интересите на други личности, когато може да бъде запален от интересите на други хора. Сангвиникът трябва да бъде възпитан в любов и привързаност към една личност. Холерикът трябва да бъде възпитан в уважение и почит към постиженията на личността. Меланхоликът трябва да бъде възпитан в състрадание към чуждата съдба. Флегматикът трябва да бъде убеден в предимството да споделя интересите на другите. При тези принципи на възпитание, виждаме как Духовната Наука се намесва в практическите въпроси на живота, там, където става дума за интимните страни на живота, и тъкмо чрез тези интимни страни на живота Духовната Наука доказва своята практичност, своята забележителна практическа страна. Безкрайно ценни житейски умения би могъл да придобие човек, когато усвои тези реалистични познания на Духовната Наука.
към текста >>

9. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят.
Да вземем и друг случай. Един човек застава пред друг с чувства на благоговение и почит. Как се разкрива тази почит на някой, надарен с астрално виждане? Благоговение означава да излъчваме такива мисли, които потъват в субстанцията на другото астрално тяло и тази друга субстанция да ги всмуче. Ако вие например имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина. Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят. Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по характер. Но кое е това, което се явява като синкаво. Вие можете да разберете това, когато погледнете в безкрайността на тъмната Вселена. Тя ви изглежда синя, поради осветената атмосферата. Също така /в астралността чрез мисълта на благоговението/ нещо, което преди е било тъмно, а сега е осветено от блестящото топло чувство на благоговението се явява в синкав оттенък.
към текста >>

10. ОСМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

В този случай се стигна до такава силна привързаност към отделната личност, че днес в хода на прераж-данията тази привързаност се проявява като едно подчертано силно чувство за собствената личност.
Но какво всъщност стана, че човекът започна да цени толкова много своята личност? Кое го кара да се чувствува като отделна, неповторима личност? Защо днешният човек отделя своето съществувание от духовния свят и признава само това, което става между раждането и смъртта? Основната причина за всичко това се съдържа в една важна особеност на третата следатлантска културна епоха: В стремежа, човешкото физическо тяло да бъде запазено и след смъртта под формата на мумия. Чрез балсамирането египтяните искаха да спрат разпадните процеси на смъртта. В този случай се стигна до такава силна привързаност към отделната личност, че днес в хода на прераж-данията тази привързаност се проявява като едно подчертано силно чувство за собствената личност. Обстоятелството, че днес то е толкова силно, идва като последица от факта, че през египетската епоха телата бяха балсамирани. Ето как всичко в еволюцията на човечеството е взаимно свързано. Египтяните балсамираха телата на мъртвите, за да могат хората на петата следатлантска култура да развият едно възможно най-интензивно съзнание за личността. Колко дълбоки Мистерии са скрити в историята на човечеството! И така, виждате как хората все повече слизат и се вплитат в Майя и как насищат материята със силите на Духа.
към текста >>

11. Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена. GA_106 Египетски митове и мистерии

Всичко онова, което днес наричаме „привързаност към материалния свят” идва от там, че по време на Египетската епоха душите можеха да се взират от духовния свят в техните собствени инкарнации.
Когато поглеждаха надолу към Земята, те знаеха: Това е моето тяло; те продължаваха да са свързани с него; имаха пред себе си формата на тяхното тяло; за душите това тяло ставаше нещо важно, защото след смъртта душата продължаваше да има своите изживявания. Впечатлението, което мумифициарното тяло правеше, се отпечатваше дълбоко и душата се оформяше именно според това впечатление. Прераждайки се постоянно, тази душа премина в гръцко-латинската култура и днес тя живее в нас. Фактът, че след смъртта тези души са се взирали в техните мумифицирани тела не е останал без последици, понеже те непрекъснато отправяха взор към тези тела. Душите развиха симпатия към мумифицираните тела и резултатът от това взиране надолу се проявява днес, в Петата следатлантска културна епоха като една подчертана склонност на душите да придават изключително голяма стойност на външния физически живот. Всичко онова, което днес наричаме „привързаност към материалния свят” идва от там, че по време на Египетската епоха душите можеха да се взират от духовния свят в техните собствени инкарнации. Поради тази причина човекът се научи да обича физическия свят; ето защо днес хората са убедени, че в периода между раждането и смъртта значение има само физическото тяло. Подобни възгледи не се раждат от нищото. С такива размишления ние не отправяме някаква критика към културата от времето на мумиите, а само обръщаме внимание върху някои закономерности, свързани с повтарящите се въплъщения на душите. В своето развитие хората не биха направили по-нататъшните си крачки, ако не се взираха в мумиите на телата си. Днешният човек би изгубил всякакъв интерес към физическия свят, ако египтяните не бяха упражнявали култа към мумиите.
към текста >>

12. Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака. GA_106 Египетски митове и мистерии

Това означава, че ако съществата биха могли да изчакат и едва по-късно да разгърнат пълната си привързаност към физическия свят, тогава те също биха станали човеци.
И в това понижено съзнание ставаше оплождането. Във времената на понижено съзнание, когато човекът преминаваше от физическия свят в духовния, тогава настъпваше и оплождането, и човекът го забелязваше единствено чрез един символичен сън. По един нежен, възвишен начин, той усещаше, как докато спи, е настъпило оплождането, и то му се явяваше в един нежен, чуден сън, като че ли, например, човекът хвърля един камък, камъкът пада на земята, а после от земята израства едно цвете. И тук ние трябва да обърнем внимание, че имаше и такива същества, които още по-рано бяха достигнали до една по-късна степен от развитието. Когато казваме, че определени същества бяха изостанали на степента, присъща на бика, а други на степента, присъща на лъва, какво всъщност означава това? Това означава, че ако съществата биха могли да изчакат и едва по-късно да разгърнат пълната си привързаност към физическия свят, тогава те също биха станали човеци. Ако лъвът не би проявил преждевременно волята си да навлезе в земната сфера, той би станал човек; същото се отнася и за другите животни, които се бяха отделили от човека. Нека да повторим: Всичко онова, което човекът представляваше по времето, когато се обособяваше лъвът, си казваше едно от двете неща. Или: „Не, аз не искам да приемам в себе си по-низшите субстанции, аз не искам да навлизам във физическото човечество! ” Или: „Аз искам да сляза долу, аз искам да стана като това, което се развива! ” Следователно, нека да си представим два вида същества.
към текста >>

13. Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време. GA_106 Египетски митове и мистерии

И през Камалока той трябваше пренесе не само индивидуалната си привързаност към физическото съществувание, през Камалока той действително трябваше да пренесе всичко онова, което беше свързано с поколенията, включително до праотеца.
Обаче това е вече една последица от Христовия Импулс. Но в предхристиянските времена то не съществуваше: тогавашният човек се чувствуваше свързан със своите най-далечни предшественици. Днес, попадайки в Камалока, човекът трябва да отвикне от желанията, които е имал във физическия свят: точно от това зависи продължителността на въпросното състояние. Намирайки се между раждането и смъртта, човекът е силно привързан към своето съществувание; в древните времена той беше привързан към много други неща. Тогава той беше свързан с физическия свят така, че се чувствуваше като едно звено от цялата физическа верига на поколенията. И през Камалока той трябваше пренесе не само индивидуалната си привързаност към физическото съществувание, през Камалока той действително трябваше да пренесе всичко онова, което беше свързано с поколенията, включително до праотеца. Тези неща бяха изживявани в обратна последователност. И последицата от това откриваме в дълбоката истина на думите: „Да усещаш себе си в лоното на Авраам”. Тогавашният човек чувствуваше: След смъртта той ще се издигне нагоре през цялата верига на своите предшественици. И пътят, през който той трябваше да премине, беше наречен „пътя на отците”. Едва след изминаването на този път той можеше да се издигне в духовните светове, едва тогава той можеше да тръгне по пътя на Боговете.
към текста >>

Колкото повече напредваше в своето посвещение, толкова повече човекът се освобождаваше от привързаността си към своята родина, към своите прародители, толкова по-безотечествен ставаше той, толкова по-дълъг ставаше „пътят на Боговете”, а по-кратък „пътят на отците”.
Ние ги откриваме в следващите култури. Нещо подобно възникна и в египетското продължение на индийската култура. Днес хората лесно смесват това, което е съществувало по-рано, с онова, което е съществувало по-късно. Ето защо често се изтъква, че аз правя само тълкувания, черпейки от древните предания. Между другото, индийците също бяха възприели възгледа за „пътят на отците” и „пътят на Боговете”. Колкото повече напредваше в своето посвещение, толкова повече човекът се освобождаваше от привързаността си към своята родина, към своите прародители, толкова по-безотечествен ставаше той, толкова по-дълъг ставаше „пътят на Боговете”, а по-кратък „пътят на отците”. Онзи, който оставаше свързан с отците, поемаше по един дълъг „път на отците” и неговият „път на Боговете” се оказваше кратък. Според терминологията на Изтока пътят на отците се наричаше „Питриана”, а пътят на Боговете - „Девайана”. И когато днес употребяваме израза „Девакан”, ние трябва да сме наясно откъде идва той. Думата „Девакан” е осакатена; тя произхожда от „Девайана”, „пътят на Боговете”. Древният последовател на Веданта просто би се присмял на нашите описания, отнасящи се за Девакана.
към текста >>

14. 3. Трета лекция, 17 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

„Съприкосновението с външния свят" както и цялата „привързаност към света" възниква благодарение на споменатите „шест органа".
Защото човек се усеща откъснат от останалия свят, само защото иска да има повече наслади, отколкото светът му предлага. Ето защо в душата се пробужда съзнанието, че тя е нещо различно от света. Ако би бил доволен от това, което светът му предлага, той не би се разграничавал от него. Той просто би усещал как неговият живот продължава във външния свят. Човекът никога не би познавал това, което наричаме „съприкосновение" със света; понеже не би бил разделен от света, той не би могъл да влезе и в съприкосновение с него. „Съприкосновението с външния свят" както и цялата „привързаност към света" възниква благодарение на споменатите „шест органа". Обаче на свой ред тази привързаност към външния свят ражда болката, страданието, грижите и скръбта. Ето какво сподели Буда със своите ученици за „вътрешния човек", за онзи „вътрешен човек", който е причина за всички болки и страдания, скърби и грижи. Това беше една дълбока теория, която извираше непосредствено от живота, защото един „просветлен" я беше почувствувал като най-висшата истина за съвременното човечество. Този, който като Бодисатва беше водил хиляди и хиляди години човечеството към учението за състраданието и любовта, сега, когато стана Буда, съзря истинската причина за страданието на съвременното човечество. Той видя защо хората страдат и обясни това на своите ученици.
към текста >>

Обаче на свой ред тази привързаност към външния свят ражда болката, страданието, грижите и скръбта.
Ето защо в душата се пробужда съзнанието, че тя е нещо различно от света. Ако би бил доволен от това, което светът му предлага, той не би се разграничавал от него. Той просто би усещал как неговият живот продължава във външния свят. Човекът никога не би познавал това, което наричаме „съприкосновение" със света; понеже не би бил разделен от света, той не би могъл да влезе и в съприкосновение с него. „Съприкосновението с външния свят" както и цялата „привързаност към света" възниква благодарение на споменатите „шест органа". Обаче на свой ред тази привързаност към външния свят ражда болката, страданието, грижите и скръбта. Ето какво сподели Буда със своите ученици за „вътрешния човек", за онзи „вътрешен човек", който е причина за всички болки и страдания, скърби и грижи. Това беше една дълбока теория, която извираше непосредствено от живота, защото един „просветлен" я беше почувствувал като най-висшата истина за съвременното човечество. Този, който като Бодисатва беше водил хиляди и хиляди години човечеството към учението за състраданието и любовта, сега, когато стана Буда, съзря истинската причина за страданието на съвременното човечество. Той видя защо хората страдат и обясни това на своите ученици. И когато стигна до там, че лично изживя проблематиката на тогавашните хора, той я изрази в онази знаменита проповед, чрез която започна своята дейност като Буда: В проповедта от Бенарес.
към текста >>

15. 5. Пета лекция, 19 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

В окултните школи на Халдея възникна една изключителна привързаност към индивидуалността не към личността на Заратустра.
Вниквайки в дълбоката мъдрост на халдейците обаче не с помощта на антропологията, а с помощта на Антропософията -, ние стигаме до едно далечно предчувствие за това, което Заратас или Назаратос представляваше за тогавашното човечество. Както вече споменах, всичко което Заратустра даде на света, имаше за цел да внесе хармония и ред и във видимия физически свят. Ето защо мисията на Заратустра включваше и друго: Държавническото изкуство и социалния ред. Така че учениците на Заратустра с право можеха да се нарекат не само велики „посветени" и „магове", но и „царе", „владетели", т.е. хора, запознати с изкуството да създават и поддържат социалния ред. В окултните школи на Халдея възникна една изключителна привързаност към индивидуалността не към личността на Заратустра. Мъдреците на Изтока се чувствуваха много близки с великия предводител на човечеството. И в него те виждаха звездата на човечеството, а и „зороастер" означава „златна звезда". В него те виждаха един вид отражение на Слънцето. И за тяхната дълбока мъдрост не можа да остане скрито, че техният учител се прероди отново във Витлеем. Насочвани от своята звезда, те му поднесоха най-доброто, което той вече беше дал на хората.
към текста >>

16. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

През този период от време, който сега разглеждаме, номадските народи, надарени с едно упадъчно ясновидство, не проявяваха привързаност към определени области; те нямаха постоянни жилища, скитаха като пастири и не се грижеха особено дори и за това, което земята сама им предлагаше, и бяха готови на драго сърце да разрушават всичко наоколо, ако то можеше да допринесе нещо за тяхното съществувание.
В крайна сметка, той добре знаеше какъвто е случаят и с днешния сетивен човек че съществуват растения, живот ни и т.н., че има Божествено-духовни Същества, които са навсякъде. Той знае също, че те са онези всесилни Същества, които стоят зад физическите същества. Той ги познава достатъчно добре, за да изисква от тях, без много усилия от негова страна, да му осигурят живота, след като сами са го свалили тук от духовния свят. Бихме могли да си послужим с много примери, които илюстрират светоусещането на тези астрално виждащи хора. Нека да се спрем само на следната подробност. През този период от време, който сега разглеждаме, номадските народи, надарени с едно упадъчно ясновидство, не проявяваха привързаност към определени области; те нямаха постоянни жилища, скитаха като пастири и не се грижеха особено дори и за това, което земята сама им предлагаше, и бяха готови на драго сърце да разрушават всичко наоколо, ако то можеше да допринесе нещо за тяхното съществувание. Обаче да положат усилия за издигане на културното си равнище, или да облагородят околния свят такива подтици тези народи нямаха. Така възникна голямата, величествена противоположност, която е една от най-важните особености на следатлантския период: противоположността между тези повече северни народи и иранските народи. У иранците се разви копнежът да се намесват в събитията около тях, да се установят в постоянни селища, да постигнат с труд това, от което човек има нужда, с други думи, действително да преобразят околния свят чрез своите духовни способности. В тази част на света действително нямаше по-важен човешки стремеж. И непосредствено на север от това население се установи онзи народ, който можеше да вижда в духовния свят, който беше така да се каже, „на ти" с духовните Същества, но без да се труди, без да проявява постоянство или опити за културен напредък.
към текста >>

17. Лекция първа GA_126 Окултна история

И затова не трябва да ни учудва, че индивидуалността на отново родения орфик била оклеветена в привързаност към черната магия.
Християнството приело съвсем личен характер, такъв личен характер, че тези двама архиепископи наели лични наемници. Навсякъде се наемали хора, които трябвало да бъдат, така да се каже, охрана на архиепископите. Властта в личен смисъл била важна за тях. Тях ги движела ненавистта към всичко, което идвало от древността и което все пак било по-високо от явяващото се в изкривен вид ново. Най-дълбока ненавист - особено против индивидуалността на отново родения орфик - живеела у носителите на високия християнски сан в Александрия. И затова не трябва да ни учудва, че индивидуалността на отново родения орфик била оклеветена в привързаност към черната магия. Това било достатъчно, омразата, надъхана в охраната, да се насочи срещу издигнатата личност на отново въплътения ученик на Орфей. Тя била още млада, но въпреки нейната младост, въпреки това, че като жена е трябвало в хода на дългото обучение да се сблъска с големи трудности, се издигнала до такава светлина, която била по-висша от цялата мъдрост, от цялото познание на това време. Удивително, как в залите, където говори Хипатия19, понеже така се казвал отново въплътеният орфик, как там в Александрия към възторжените слушатели слизала най-чистата, най-светла мъдрост. Тя сваляла в краката й не само стари езичници, но и такива проникновени, дълбоки християни като Синезий20. Тя имала голямо влияние в Александрия, и в Хипатия е могло да бъде преживяно пренесеното в личността възраждане на древната езическа мъдрост на Орфей.
към текста >>

18. Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Опитайте се да съживите в душите си образа на този мъж с цялата му съпружеска нежност, с цялата му антична привързаност към бащиния град Троя, с всичките му заблуждения не пропускайте, моля Ви, връзките му с Ахил и Вие ще се убедите, че всичко това може да се случи само на един велик човек.
Други го считат за просяк, скитащ из страната. Всички тези възгледи, ако не друго, говорят за твърде особената индивидуалност на Омир. Нека да вземем само един от неговите художествени образи, този на Хектор. И ако някога разполагате с достатъчно време, моля Ви, вгледайте се в образа на Хектор, в неговото пластично оформяне, в неговата завършеност. Вгледайте се в отношението му към бащината Троя, към съпругата му Андромаха, в отношението му към Ахил, в отношението му към войската и военните действия. Опитайте се да съживите в душите си образа на този мъж с цялата му съпружеска нежност, с цялата му антична привързаност към бащиния град Троя, с всичките му заблуждения не пропускайте, моля Ви, връзките му с Ахил и Вие ще се убедите, че всичко това може да се случи само на един велик човек. В лицето на Хектор, тъй както го описва Омир, ние имаме пред себе си един герой с всеобхватни човешки добродетели. Ето как от дълбоката древност защото, естествено, описанията на Омир се отнасят до още по-отдалечени периоди, скрити в мрака на миналото се откроява образът на Хектор, и както всички Омирови образи, той е наистина митичен в очите на нашите съвременници. Тъкмо към този образ насочвам Вашето внимание. Напълно възможно е много скептици и разни филолози да се съмняват в съществуването на Хектор, тъй както се съмняват и в съществуването на самия Омир. Ако обаче размислим от гледна точка на чисто човешкото, ще стигнем до убеждението, че Омир описва само такива факти, които са съществували, и една от фигурите, които са се подвизавали в Троя, е имен но Хектор, също и Ахил, и останалите.
към текста >>

19. 1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Буда изискваше наистина, щото онзи, който иска да се издигне в духовния свят, да се освободи от привързаността към физическия свят: обаче в цялото учение на Буда не ще намерите никакво изпъкващо по някакъв начин описание на духовния свят, каквото е било дадено преди него например в брахманското учение, което още е имало наследения познания от древните времена.
Съществували са стотици пътища, по които духовния живот се е вливал чрез мистериите в живота на народа. Тези импулси са отслабнали все повече и повече, колкото повече развитието на човечеството се е приближавало в своите цикли до Тайната на Голгота. Едно външно доказателство, че тези импулси са ставали все по-слаби и все по-слаби може да бъде намерено например в явяването на великия Буда в предхристиянско време. Ако разгледате сериозно ученията на Буда, Вие не ще намерите никъде указания върху същността на духовния свят. Ето защо в тези учения на Буда наименованието, характеристиката за духовния свят в учението на Нирваната е действително отрицателно. Буда изискваше наистина, щото онзи, който иска да се издигне в духовния свят, да се освободи от привързаността към физическия свят: обаче в цялото учение на Буда не ще намерите никакво изпъкващо по някакъв начин описание на духовния свят, каквото е било дадено преди него например в брахманското учение, което още е имало наследения познания от древните времена. Трябва постоянно да обръщам внимание върху това, че фактите които са приведени сега, са намерили израз при различните народи до времето, когато гърците са почувствували значението на Тайната на Голгота. Понеже през време на предидущата гръцка епоха в развитието на човечеството съзнанието беше затъмнено между смъртта и едно ново раждане, гъркът, който знаеше това, чувствуваше пребиваването в духовния свят само като нещо сянкообразно. За него духовният свят беше само един свят на сенките. Тогава човекът можеше да си създаде всяка красота, всичко, което е художествено, също хармоничните устройства на външният свят от своите собствени сили, обаче той не можеше да добие във физическия свят онова, което му даваше светлина в третата епоха на живота между смъртта и едно ново раждане. Това е абсолютно свързано с факта, че с гръцкото време настъпи онзи цикъл в развитието на човечеството, когато всяко духовно наследство се беше затъмнило и човекът не можеше да добие със своите сили във физическият свят онова, което да му остане след смъртта, за да може да влезе с описаното съзнание в духовния свят.
към текста >>

20. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Когато се е разширил толкова далече, че пребиваването в Камалока завършва и той е разширен така да се каже в едно небесно пространство, което е толкова голямо, колкото е пространството ограничено от пътя описан от Луната около Земята, тогава в това разширено пространство, което човекът изпълва след смъртта през времето прекарано в Камалока, той е оставил, изхвърлил е от себе си всичко онова, което е извършил през време на своя земен живот и което изразява неговата привързаност към земния живот, своя копнеж, своята страст към земния живот.
След смъртта две души могат да бъдат в едно и също пространство и всъщност те могат да бъдат безкрайно отдалечени една от друга, т.е. тяхното изживяване е такова, че те съвсем не е нужно да знаят една за друга, докато други души са също така в същото пространство, а се чувствуват близки, чувствуват се заедно, чувствуват, че живеят един със друг. Тук всичко зависи от вътрешните отношения, а не от външно пространствените връзки. И в следващите времена, когато пребиваването в Камалока е завършило, човекът се разпростира и живее във все по-големи и по-големи пространства. Той се разширява все по-далече и все по-далече. Когато се е разширил толкова далече, че пребиваването в Камалока завършва и той е разширен така да се каже в едно небесно пространство, което е толкова голямо, колкото е пространството ограничено от пътя описан от Луната около Земята, тогава в това разширено пространство, което човекът изпълва след смъртта през времето прекарано в Камалока, той е оставил, изхвърлил е от себе си всичко онова, което е извършил през време на своя земен живот и което изразява неговата привързаност към земния живот, своя копнеж, своята страст към земния живот. Човекът трябва да мине през всички това, обаче той трябва да остави всичко това в сферата на Луната, в Камалока. Следователно когато човекът живее по-нататък след смъртта и по-късно си спомни за тази сфера на Луната, той намира записано там всичко, което е имал тук като сетивни афекти и страсти, всичко което се развива в душевния живот, поради което изпитва симпатия към физическото тяло. Той оставя всичко това в сферата на Луната. То остава там човекът не може да го заличи така бързо. Той го взема със себе си като сила, обаче то остава записано в сферата на Луната.
към текста >>

21. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Привързаността към старото и нежеланието човек да излезе от старото е привързаност към удобството.
Той се връща обратно в живота на тези хора, който те са водили раждането и смъртта, проучва изпъкващите качество на тези хора и намира, че те са страдали от едно зло, подчинени са били на едно зло и това зло е удобството, отпуснатостта. Удобството, отпуснатостта принадлежат към най-разпространените качество на нашето съвременно човечество. Но нека запитаме: От къде идва, че по-голяма част от хората не извършват това, или онова? Причината е удобството, отпуснатостта! Можем да разгледаме най-важните и най-неважните неща на човешкия живот: удобството е това, което прониква целият живот. Привързаността към старото и нежеланието човек да излезе от старото е привързаност към удобството. Хората не са толкова лоши, както се приема. Те не са изгорили Джордано Бруно, Савонарола от Лошавина не са третирани от Лошивина Галилей така, както са го сторили. Също така не от лошавина, не зачитат през време на живота великите духове. А вършат това от удоволствие! Докато такива хора се научат да изменят своите мисли и своите чувства, това ще трае дълго време, а именно само поради удобство!
към текста >>

22. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Това, което бихме могли да наречем: определена привързаност към езика който човекът е говорил в своя земен живот, то трябва да бъде взето под внимание там, защото в първите времена след смъртта, мъртвият има още определена връзка със същия език, както го е имал тук на Земята.
Когато човек е минал през вратата на смъртта, нещата добиват техния истински облик там нещо не може да бъде маскирано. Тук на Земята човек може да лъже, да се прикрива, да се преструва, след смъртта обаче всички неща излизат наяве те показват там техния истински облик. Ако през време на живота някой се е затъпявал, колкото и да е много, ако се е заглушавал, като е ругаел против Духовната наука, след смъртта се забелязва един стремеж и той изпитва страдания, защото този стремеж не може да бъде удовлетворен. Тогава живият може да си представи мислено мъртвия като че той стои пред него и може да прекара през мислите си духовните неща и мъртвият разбира това. И ако мъртвият не е бил също никакъв антропософ, ако също само живият е такъв, тогава мъртвия възприема живия. Това, което бихме могли да наречем: определена привързаност към езика който човекът е говорил в своя земен живот, то трябва да бъде взето под внимание там, защото в първите времена след смъртта, мъртвият има още определена връзка със същия език, както го е имал тук на Земята. Ето защо ние ще направим добре, ако мислено говорим езика, който мъртвият е говорил на Земята. обаче след 6, 7, 8 години, даже след 5, а понякога и по-рано години се установява, че езика на духа е такъв, че за него външният език не е никаква пречка и че мъртвият може да разбира духовните мисли и тогава, когато през време на земният живот не е познавал този език. Във всеки случай, получи се нещо извънредно хубаво, когато наши приятели са чели на мъртвите, а именно също и на такива, които в живота се не са били никакви антропософи. Това се оказва, като едно извънредно голяма благодеяние, като една от най-големите услуги от любов. И към това, което искаме да постигнем, принадлежи не само факта, че искаме да разпространяваме Антропософията външно като учение.
към текста >>

23. 1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

В пъстрата арена на гръцко-римския свят те не можеха да покажат друго, освен личната си привързаност, личното си отношение към „възлюбения Христос", когото те разглеждаха като един от членовете на едно голямо семейство.
Ето в какъв свят навлезе християнският импулс. Тогава християнският импулс съществуваше по такъв начин, че бихме могли да заявим: По отношение на интелекта и на външната наука, по отношение на това, което повечето римско-гръцки образовани личности носеха в себе си, представителите на този християнски импулс действително се явяват като съвсем необразовани хора. И така, всред един свят на напреднала и зряла интелектуалност се промъкват хора без образование. Сега ние ставаме свидетели на една забележителна драма: Тези прости, примитивни натури, носители на първичното християнство, го разпространяват из Южна Европа с една относително голяма бързина. И ако днес, с помощта на антропософското разбиране, се обърнем към тези прости, примитивни натури, към тези първи разпространители на християнството, ние трябва да допълним: Тези първични натури, тогавашните носители на християнския импулс, навлизайки във високоразвитата гръцка култура, не разбраха нищо от същността на Христос и тук не става дума за сложните космически идеи, които днес антропософията изкарва на бял свят. В пъстрата арена на гръцко-римския свят те не можеха да покажат друго, освен личната си привързаност, личното си отношение към „възлюбения Христос", когото те разглеждаха като един от членовете на едно голямо семейство. Онези, които първи внесоха християнството в тогавашния гръцки и римски свят, не бяха образовани теолози или теософи; като цяло, те бяха хора без никакво образование. Наистина, образованите теософи от онова време, гностиците, бяха стигнали до някои забележителни идеи относно Христос, обаче тяхното място е върху лекото блюдо на споменатата духовна везна. Ако беше останало до гностиците, християнството никога не би си пробило път в света. Онази интелектуалност, която нахлу от Изток и за сравнително кратко време подкопа гръцкия и римски свят, сама по себе си, беше крайно ограничена. Така стоят нещата, разгледани от едната страна.
към текста >>

24. 7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Навсякъде възникваше една дълбока, сърдечна привързаност към този странствуващ дърводелец.
Както и при другите му странствувания, лесно би могло да се забележи, че Исус навсякъде беше приеман по един твърде особен начин. Основното настроение на душата му сякаш разпръскваше нещо, което се отразяваше благотворно върху онези хора, всред които той оставаше за по-кратко или по-продължително време. Той пътуваше от място на място, работеше тук или там в една или друга дърводелска работилница и после често сядаше, за да разговаря с хората. Всяка казана от него дума се възприемаше по твърде особен начин, понеже беше изговаряна с нежност и доброта. Един вълшебен полъх докосваше душите на хората не толкова от съдържанието на неговите думи, колкото от начина, по който бяха отправени към тях. Навсякъде възникваше една дълбока, сърдечна привързаност към този странствуващ дърводелец. Той не беше приеман като другите хора; от очите и сърцето му се излъчваше някаква особена сила. И сега обременените от мъка и болести хора, струпани около своя олтар, видяха пристигналия чужденец и всяка една душа трепна от мисълта: При нас отново дойде жрец и той отново ще извърши жертвоприношение към Боговете! Ето какво впечатление направи неговото появяване. Сякаш езичниците видяха своя нов жрец, готов да извърши жертвоприношението. Но ето че сега, както стоеше пред събраните хора, в един момент той сякаш напусна тялото си и изпадайки в едно особено душевно състояние, той видя нещо ужасно!
към текста >>

25. 10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Той знаеше съвсем точно: Благополучието на човешката еволюция зависи само до определен момент от привързаността към Бога на Земята, от убеждението, че мисията на Яхве е свързана със Земята.
А тези неща ще бъдат напълно разбрани само тогава, когато току-що изнесените от мен факти бъдат съпоставени с мисията на апостол Павел*50. Аз често съм говорил за мисията на Павел, а днес искам да изтъкна само онази гледна точка, която може да се окаже твърде важна с оглед на нашата основна тема. Как стана така, че Павел ние често сме задава ли този въпрос, не можа да бъде пробуден от опитностите си в Йерусалим, така че да приеме Мистерията на Голгота, а едва събитието пред Дамаск отвори очите му за това, което той нарече „Възкресение Христово"? Впрочем тук се налага да вникнем поне отчасти в начина, по който Павел беше подготвен за въпросното събитие пред Дамаск. Павел беше минал през школата на еврейските пророци от своето време. Той знаеше съвсем точно: Благополучието на човешката еволюция зависи само до определен момент от привързаността към Бога на Земята, от убеждението, че мисията на Яхве е свързана със Земята. Но ще дойде време Павел знаеше това, когато предимство отново ще получи „горното", онова, което Земята получава от Космоса. И сега, особено важно е, хората да разберат: преди да продължи своята мисия за Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос имаше и друга мисия в космическите сфери, че Христос живееше в области извън Земята. По-големи подробности по този въпрос аз съобщих в цикъла, който, неотдавна държах в Лайпциг. Ние можем да проследим извън-Земните степени в пътя на Христос и тогава ще установим, как Той така да се каже се приближава все по-близо и по-близо до Земята, докато накрая чрез тялото на Исус от Назарет прониква в аурата на Земята. Обстоятелството, че този момент все някога ще настъпи, беше добре известно на Павел, само че преди събитието от Дамаск, неговият поглед не можеше да възприема аурата на Земята; той не можеше да каже на хората: „Христос е вече тук!
към текста >>

26. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Следователно с Великобритания ме свързват здрави връзки, дължа дълбока благодарност на литературната и художествената общественост в Англия и винаги съм изпитвал силна привързаност към британския начин на живот и дух.
След тези уводни думи ще Ви прочета последната статия, написана от Брандес по повод на един спор с Грей*17, мистър Арчър и Клемансо. Но, както казах, разчитам, че ще се потвърди онова, което предпоставих по отношение на нашия кръг: наличието на умение да се прави разлика и да не се допуска, че искам да злепоставя никой народ. Изразявам не свое мнение, а само Ви чета статия от Георг Брандес. Той пише: "Тъй като било в чуждестранни вестници, било в онези анонимни писма, от които цветът на датския плебс излъчва своя аромат съм срещал нападки и лично срещу мен, нека веднъж завинаги да отбележа само следното: Имам честта да бъда член на три видни лондонски клуба, бях президент на единия и вицепрезидент на другия, почетен член съм на три научни дружества и почетен доктор на един шотландски университет. Следователно с Великобритания ме свързват здрави връзки, дължа дълбока благодарност на литературната и художествената общественост в Англия и винаги съм изпитвал силна привързаност към британския начин на живот и дух. От страна на Германската империя и на Австро-Унгария никога не ми е била оказвана по някакъв начин дори най-малката чест, не съм получавал дори най-малкото "червено птиче" от четвърта степен",не съм бил член на никое германско сдружение,нито на научно дружество и никога германски университет не ме е удостоявал с най-дребно отличие." Въпреки че в тази сфера съм чувал доста много, аз също никога не съм чувал някое германско дружество да е било склонно да даде отличие на Георг Брандес; по-скоро би проявило склонност здравата да ругае по негов адрес! "Заради изявленията ми относно Северен Шлезвиг от близо двайсет години германската преса ме хули с все сила. Следователно изобщо не може да се твърди, че са ме били подкупили да защитавам каузата на Германия."
към текста >>

27. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Мога, обаче, да кажа: не срещам толкова много привързаност от страна на членове на Обществото, когато работата опира до доверие, което те би трябвало да ми дават насреща, и изхождайки от това доверие, да насочват постъпките си.
Често се налага да се сблъскваме с изопачаване на фактите; но както се изопачават факти, свързани с духовната наука, както се възприемат факти, които въобще не ги е имало, и се разказва нещо съвсем друго, от това, което е било в действителност, това е рядкост дори в човешката история. Трябва да можеш да видиш не само лавината, паднала върху селото, трябва да умееш да видиш снежната топка, падаща отгоре и превръщаща се в лавина. Разбира се, аз много дълго изчаках, и отново и отново предпазвах, призовавах, но моите призиви не бяха чути или не бяха приети с необходимата сериозност. Хора, стоящи извън нашето движение ми хвърлят упрек, че се обкръжавам със слепи привърженици, сляпо вярващи в моя авторитет. Това беше преди година, а сега броят на прегрешенията ми значително нарасна. Мога, обаче, да кажа: не срещам толкова много привързаност от страна на членове на Обществото, когато работата опира до доверие, което те би трябвало да ми дават насреща, и изхождайки от това доверие, да насочват постъпките си. Като правило, става обратното на това, което е моето мнение. И това година след година. Сава обратното на моето мнение. Само че не се забелязва, тъй като в много случаи се следва особен метод: не се пита толкова за моето мнение, колкото изказват своето, и после се казва: той каза това. Аз съвсем не съм казвал това, но са искали да чуят от мен именно това, и после се разказва, че аз съм го казал.
към текста >>

28. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ако той, като жизнена есенция, получаваше от главата това, което му е необходимо, тогава не само би си спомнял с паметта, но и душевно ще поглежда назад към казаното от учителите като на блаженство, към което в по-късния живот ежечасно и с искрено удоволствие ще се връща в спомените, с вътрешно удовлетворение, с привързаност, в което отново и отново да се потапя, като в извор за подмладяване.
Останалият организъм в течение на целия живот на човека, отдава на главата своите унаследени сили, иначе бихме умирали на 28 години, както това съответства на организацията на главата. Но главата също трябва отново да отдаде това, което е получила. Обаче съвременното обучение не създава тези възможности, в това можете да се убедите, ако си зададете въпроса: нима съвременните хора, получили училищно образование, в по-късния живот си спомнят нещо, извън това, което е събуждало емоциите им? – Най-често те не само си спомнят само това, което е събуждало емоциите им, но те са доволни, ако бързичко могат да забравят всичко. Това означава, че останалият организъм само съзерцава обучението на главата. Ако той, като жизнена есенция, получаваше от главата това, което му е необходимо, тогава не само би си спомнял с паметта, но и душевно ще поглежда назад към казаното от учителите като на блаженство, към което в по-късния живот ежечасно и с искрено удоволствие ще се връща в спомените, с вътрешно удовлетворение, с привързаност, в което отново и отново да се потапя, като в извор за подмладяване. Тя би била източник на живот, ако в нея бяха силите, образуващи не само главата, а и сърцето. Тогава от детството си, от времето на училището, човек в течение на целия си живот би имал действителни сили за останалия, бавно развиващ се организъм. Би имал... Днес това едва започва, работата ще става все по-лоша и по-лоша. Хората рано ще остаряват, тъй като те предимно умозрително ще се обръщат само с паметта към това, което е пригодно само за главата, и което поради това има значение само до 28 години. После, това към което е принудена да се обръща паметта, остава непригодно; и човек старее.
към текста >>

29. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Това, което е казано по повод машината е абсолютно нещо, което човек може да изпита като връхна точка на пристрастна привързаност на модерния човек по отношение на машината, което той изпитва като един демон, по начина, по който определени пристрастни хора изпитват демоните.
Така че, от факта, че чувства, че цялата духовност е елиминирана от света на машината, той получава импулса именно в недрата на света на машината да накара да изскочи от своето вътрешно същество духовността чрез едно вътрешно изскачане; така че този, който разбира какво е днес мястото на машината в цялата наша цивилизация е просто задължен да си каже: тази машина със своята дръзка прозрачност, със своето брутално, ужасно, демонично отсъствие на духовност, задължава човека, за да разбира поне малко самия себе си, да накара да изкочи от своето вътрешно същество тези духовни семена, които са в него. Чрез противопоставяне, машината задължава човека да развива един духовен живот. Това, което тогава исках да кажа, не беше, трябва да го кажа, разбрано от никого, така, както го констатирах след отражението на тази лекция. Накрая на своя труд, Спинглер се отдава на разисквания по повод машината. Е добре, това, което четете там по повод машината приключва накрая с един вид хвалебствие на страха от машината. Това, което е казано по повод машината е абсолютно нещо, което човек може да изпита като връхна точка на пристрастна привързаност на модерния човек по отношение на машината, което той изпитва като един демон, по начина, по който определени пристрастни хора изпитват демоните. Той описва изобретателите на машината; той описва как малко по малко машината се налага, как малко по малко машината завладява цивилизацията. Той описва хората, които видяха машината да влиза в тяхната епоха: "Пред всички стоеше опасността, всъщност фалшива, че дяволът е намесен в тази игра: той искаше да изведе духом на тази планина, където им обещаваше цялата власт на земята. Това осъзнава сънят на вечното движение на тези странни доминиканци този Пиер Перегрен чрез когото човек ще изтръгне от Бога неговото всемогъщество. Те се поддаваха постоянно на тази гордост; те изтръгнаха от божествеността нейната тайна, за да бъдат Бог самите те* /*Шпенглер, стр.1187/. Значи, Освалд Шпенглер схваща нещата по следния начин: тъй като човекът е постигнал това да бъде господарят на машината, той може, именно основавайки се на това господство, да стигне до там, да си въобразява, че е Бог, защото Богът на световната машина е по негово мнение, господар на машината.
към текста >>

30. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

поривите на своя Дух-Себе*4 той изживява като последица от своите добри чувства, като резултат от своята привързаност към доброто; а своята привързаност към злото, към неморалното, той изживява като нещо смразяващо.
Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства. Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ". Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост. Всичко, което човек изживява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност. Топлината и поривът към живот т.е. поривите на своя Дух-Себе*4 той изживява като последица от своите добри чувства, като резултат от своята привързаност към доброто; а своята привързаност към злото, към неморалното, той изживява като нещо смразяващо. Както тук ние живеем чрез лятната топлина и зимния студ, така и след смъртта нашите добри чувства ни стоплят, а нашите лоши чувства ни смразяват. След като минем през Портата на смъртта, ние попадаме в измеренията на съвършено нови духовни „дни" и „години". И там ние се превръщаме в последиците от нашите морални действия на Земята. Там нашето духовно обкръжение е изградено от нашата глупост и от нашата мъдрост, от нашите симпатии и антипатии към доброто. Така че нека обобщим: Както тук на Земята имаме приятния и топъл летен въздух, както имаме смразяващия зимен въздух, така и след смъртта си ние попадаме в едно духовно-душевна атмосфера, която е ласкава и топла само доколкото е подготвен чрез нашите добри чувства, или пък в една смразяваща атмосфера, доколкото тя е подготвена чрез нашите лоши чувства.
към текста >>

31. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Ние не искаме да се връщаме към древните душевни състояния, ние искаме да развием съвсем нови душевни състояния, да уловим техния зародиш в сляпата привързаност на човека към пространствено-материалния свят и да го пренесем в сферите на Духа.
Нашата антропософска Духовна Наука не иска да накърни ни най-малко това човешко мислене, което еволюира във връзка с пространството. Напротив, тя го уважава и се съобразява с него. И въпреки това, Антропософията иска да проникне във всички научни области. Тя е длъжна да го направи по нейния дълбок и свойствен начин, а не да кокетира с една или друга научна дисциплина. Обаче отново трябва да изтъкнем: изключително трудно е за Антропософията да насочи пространствено ориентираното човешко мислене, това чисто човешко мислене, еманципирано от божествено-духовния свят отново към Боговете. Ние не искаме да се връщаме към древните душевни състояния, ние искаме да развием съвсем нови душевни състояния, да уловим техния зародиш в сляпата привързаност на човека към пространствено-материалния свят и да го пренесем в сферите на Духа. Ние искаме да сменим тона, ние искаме да говорим за веществата, силите и Духа с други думи, а не с тези на Галилей и Коперник. Макар и практически Антропософията да израства от онези духовни сили, които след първата третина на 15 век се проявиха под формата на едно съвсем ново светоусещане отново да си припомним Галилей и Коперник тя, Антропософията, е устремена към такова духовно познание, което въпреки че е сродно с това природознание му се противопоставя по всички линии, тъй като в последна сметка е отправено към свръхсетивния свят. Но в един строг и вътрешен смисъл каква е нашата далечна цел? Да, скъпи мои приятели, ако дори и за миг се пренесем в мислите на онези духовни Същества, в чиито редици сме живели между смъртта и новото раждане и ако с техния духовен взор погледнем към еволюцията на човечеството преди известно време аз подробно описах тук в Дорнах средствата за постигането на подобни цели, ние веднага ще установим: През древните епохи от развитието на човечеството Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха тези духовни Същества внимателно наблюдаваха поведението на човека както в природата, така и в социалния живот. И тогава Боговете, ако ми позволите този израз, се вглеждаха в представите и действията на хората, и си казваха: Всъщност там долу те постъпват напълно според спомените си за това, което са изживели между нас тук горе.
към текста >>

32. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И тогава ние добиваме съзнание сред Антропософското Общество, че това Общество би искало да бъде будител на сили, които отново ще изведат хората от привързаността към материалното, от привързаността към това, което отрича духовното.
С това кратко указание бих искал да считам, че съм направил един увод към сказките, които ще имам да изнеса пред Вас, и след като изказаното до сега бъде преведено, ще започна със същинските обяснения. * /* Тук сказчикът прекъсна своето говорене и последва превода на английски. Тези прекъсвания са посочени в настоящия том чрез едно по-голямо пространство между текстът./. В течения на столетия човечеството е стигнало до там, да насочва все по-малко и по-малко поглед към духовния свят. Ние с право говорим за това, че последните столетия са донесли една материалистична епоха, че тази материалистична епоха е обхванала не само човешкото мислене, но също и човешката воля, човешката деятелност, така щото целият живот е навлязъл постепенно в знака на материализма. И тогава ние добиваме съзнание сред Антропософското Общество, че това Общество би искало да бъде будител на сили, които отново ще изведат хората от привързаността към материалното, от привързаността към това, което отрича духовното. Обаче, ако Антропософското Движение трябва да стане импулсът сред цялото развитие на човечеството, импулс, който е необходим, тогава ние трябва да се отнесем с цялата сериозност към всичко това, което вече от години е протекло през Антропософското Движение като учение, като блага на мъдростта. Тогава трябва например да се вземе напълно сериозно предвид: как живее съвременният човек сред света? Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот. Тогава той насочва също поглед към онова, което съществува в заобикалящия го свят като възгледи, като мисли, дела, импулси и т.н. Той се стреми да разбере себе си като един член на своя народ, стреми се да разбере себе си като един член на съвременното човечество и т.н.
към текста >>

33. Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък. GA_245 Указания за езотеричното обучение

Само който преодолее привързаността към преходното, само той може да стане непреходен като вечния първообраз, той може да почива на крилата на голямата птица Аум.
Природата служи като символ за това. Както около Великден от Земята навсякъде избуява нов живот, след като зърното, семето се е пожертвало и е изгнило в Земята, за да даде възможност да възникне нов живот, така също трябва да умре всичко низше в човека. Той трябва да пожертва нисшата природа, за да може да се издигне до вечните първообрази на нещата. Затова Християнският свят празнува в това време пробуждането на природата от зимния сън, от смъртта, както и възкресението на Спасителя. Човекът също трябва първо да умре, та тогава да изживее възкръсването в Духа. Само който преодолее привързаността към преходното, само той може да стане непреходен като вечния първообраз, той може да почива на крилата на голямата птица Аум. Тогава човекът става същество, което сътрудничи в напредъка на света. Тогава той участва в преобразяването на света за едно бъдещо съществуване. Тогава от своята дълбока същност той магически въздейства върху света. Urselbst, von dem wir ausgegangen sind, Urselbst, welches in allen Dingen lebt,
към текста >>

34. 1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Да, човекът пренасяше горе в Космоса всичко онова, което през зимния период той беше изградил у себе си като привързаност, като душевна привързаност към Земята.
И самият човек също трябваше да прибере своята душа в рамките на онези жизнени процеси, които се разиграваха в тялото на Земята. Под снежната мантия човекът усещаше, бих казал, как душата на Земята се прибира в тялото на Земята. В душевен смисъл снежната мантия ставаше напълно прозрачна и човекът можеше да вижда през нея. Под снеговете той усещаше присъствието на елементарните Духове*8, които запазваха силата на заровените в почвата растителни семена до следващата пролет. И когато после настъпваше пролетта, той чувствуваше как Земята, така да се каже, просто издишва своята душа, как Земята се стреми да отвори душата си за Космоса и със своите чувства и усещания човекът вземаше непосредствено участие в това отваряне ца Земята за Космоса. Да, човекът пренасяше горе в Космоса всичко онова, което през зимния период той беше изградил у себе си като привързаност, като душевна привързаност към Земята. Разбира се, сега човекът не можеше да отправя своя поглед към Космоса така, както правеше това през предишната епоха, когато за него беше съвсем ясно: Да, вглеждайки се в Космоса, аз виждам всъщност това, което гарантира самото съществувание, движението и мислите на моя Аз. Обаче сега, изпълнен с предчувствия, той се издигаше към Космоса и си казваше: Да, именно онова, което през зимата ме свързваше със Земята, сега ме изпълва с предчувствия и ме кара да се издигам нагоре към Космоса. Той не съзнава ше така интензивно своята свързаност с Космоса както по-рано, обаче я усещаше чрез своите предчувствия. Както през Древно-индийската епоха Азът изживяваше себе си като една космическа сила, така и през Древно-персийската епоха астралната съставна част на човека изживяваше себе си като една сила, която съпровожда Земята в нейния годишен цикъл. Човекът просто съизживяваше годишния цикъл.
към текста >>

35. 4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

И още нещо: Гьоте навсякъде показваше своята привързаност към класицизма и непрекъснато се стремеше, както казах, да пречисти и извиси сетивно-физическите явления до такава степен, че те да блеснат в сиянието на божествено-духовния свят.
Или си помислете как Гьоте се устреми към една от най-големите висоти на поетичното вдъхновение, когато поиска да извае образите от любимата му гръцка епоха, какъвто е случаят с Пандора. Те си остават отделни фрагменти, които той не успя да обедини в едно цяло. Неговият първоначален замисъл беше толкова мащабен, че той не успя да се справи с подробностите. Ние наистина виждаме това в неговия замисъл, но виждаме и друго: как цялата тежест, цялата сериозност, произтичащи от мисията на художника, непрекъснато обременяват душата му. Замислете се как Гьоте искаше да идеализира и извиси човешкия живот, за да го покаже, бих казал, в сиянието на божествено-духовния свят; така че от трилогията той можа да завърши само първата драма: Незаконната дъщеря. И още нещо: Гьоте навсякъде показваше своята привързаност към класицизма и непрекъснато се стремеше, както казах, да пречисти и извиси сетивно-физическите явления до такава степен, че те да блеснат в сиянието на божествено-духовния свят. Гьоте се бореше неуморно, обаче ние виждаме, че тук става дума за една мисия, която ако бъде достатъчно дълбоко проумяна просто надхвърля човешките сили, дори и силите на един Гьоте. Ето защо трябва да кажем: В своята сериозна световна мисия, художественото творчество се проявява у Гьоте като нещо изключително велико и мощно. А това, което после възникна като романтизъм, става още по-разбираемо, когато го разглеждаме именно във връзка с Гьоте. Последният четвъртък беше 150 рожден ден на Лудвиг Тик. Той е роден на 31 Май 1773.
към текста >>

36. 5. Пета лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Проявявайки се в света, симпатията застава пред нас като една силна привързаност, като една силна воля.
Човекът щеше да се движи по света, непрекъснато потопен в атмосфера на антипатия. Ето защо мъдростта на природата е наредила така, че тази антипатия като нещо крайно необходимо за нашите действия да остава под прага на съзнанието. Насочете сега Вашето внимание към една забележителна мистерия на човешката природа, към една мистерия, за която се досеща всеки нормален човек, и за която всеки възпитател трябва да е наясно. Като деца, ние действуваме изключително под влияние на симпатията. Колкото и чудно да звучи, неоспорим факт е, че когато детето върши нещо или просто вилнее в къщи, то е преизпълнено от симпатия към действието, към немирството. Проявявайки се в света, симпатията застава пред нас като една силна привързаност, като една силна воля. Обаче тя не може да остане в този вид, тя трябва да бъде протъкана и, така да се каже, „озарена" от разума. А това става най-вече, когато към нашите инстинкти, ние включим и идеалите, нравствените идеали. И сега Вие лесно ще разберете, какво всъщност означава антипатията в тази област. Ако оставим импулсите, които наблюдаваме у детето, да черпят сили единствено от симпатията, ние бихме превърнали нашите инстинкти в нещо животинско. Но за нас, тези инстинкти трябва да станат антипатични, ние просто сме длъжни да влеем в тях антипатията.
към текста >>

37. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек.
Безкрайно нежно трябва да боравим с тази душа, непрекъснато като учители и като възпитатели да влизаме в тесен контакт с онова, което става всеки ден в душата на детето. Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от възпитателя. В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред душата му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света? Не бива да си представяме, че въпросът бива поставен така, както го формулирах сега. Въпросът възниква с образа на едно неопределено чувство, на една неудовлетвореност. Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек. Но ние трябва да умеем да наблюдаваме по правилен начин това, което става с детето в тази критична точка. Детето изведнъж се чувствува самотно. Изведнъж то започва да търси контакт. Досега то е възприемало авторитета като нещо естествено. Сега то започва да пита: Какво става с този авторитет?
към текста >>

38. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек.
Безкрайно нежно трябва да боравим с тази душа, непрекъснато като учители и като възпитатели да влизаме в тесен контакт с онова, което става всеки ден в душата на детето. Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от възпитателя. В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред душата му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света? Не бива да си представяме, че въпросът бива поставен така, както го формулирах сега. Въпросът възниква с образа на едно неопределено чувство, на една неудовлетвореност. Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек. Но ние трябва да умеем да наблюдаваме по правилен начин това, което става с детето в тази критична точка. Детето изведнъж се чувствува самотно. Изведнъж то започва да търси контакт. Досега то е възприемало авторитета като нещо естествено. Сега то започва да пита: Какво става с този авторитет?
към текста >>

39. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Чувствуването е свързано индиректно с живота на нервната система и ние не можем да разберем човека, ако не знаем как човекът диша, как дишането е свързано с кръвообращението и целият този ритъм намира израз в човека, когато той като дете лесно се изчервява, лесно побледнява, как всичко това е свързано с ритмичния живот, което от своя страна намира отражение в детските страсти, в детските усещания и чувства на любовна привързаност.
В човешкия живот съществуват още много такива ритми. Човешкият живот е построен не само върху живота на нервната система, но той е построен и върху този ритмичен живот. Както животът на нервната система е непосредствено свързан с мисловните способности, със силата на мисленето, така и чувствуването е непосредствено свързано с тази ритмична система. Чувствуването не изживява себе си директно в живота на нервната система, но чувствуването изживява себе си директно в ритмичната система. Когато си представяме нашите чувства, тогава ние чрез нервите и с помощта на представите възприемаме нашите чувства, тъй както външно възприемаме светлината на цветовете. Чувствуването е свързано индиректно с живота на нервната система и ние не можем да разберем човека, ако не знаем как човекът диша, как дишането е свързано с кръвообращението и целият този ритъм намира израз в човека, когато той като дете лесно се изчервява, лесно побледнява, как всичко това е свързано с ритмичния живот, което от своя страна намира отражение в детските страсти, в детските усещания и чувства на любовна привързаност. Ако ние не знаем това, което непосредствено живее в ритмичната система и което само бива проектирано в живота на нервната система, превръщайки се по този начин в представа, тогава ние не можем да разберем човека, когато казваме: душевният живот е свързан с живота на нервната система, защото от душевния живот единствено мисленето е свързано с живота на нервната система. Това което казвам тук, аз го казвам като един непосредствен възглед, който изплува от духовно възприемане. За този духовен възглед не съществуват в същия смисъл доказателства, тъй както съществуват те за чисто интелектуалното мислене. Но всеки, който непосредствено приеме този възглед, може да го подложи на изпитание със своя здрав човешки разум и преди всичко с това, което външната наука казва по този въпрос. Към това, което вече казах, аз мога да прибавя следното: една голяма част от работата, която ми предстоеше през тези 35 години, през които аз трябваше да подложа на проверка първоначалното схващане за това разделяне на човешката природа, тъй както излагам това схващане днес, една голяма част от това време бе отделена за труда да бъде проследено във всички области на физиологията, на природната наука изобщо, на биологията дали тези неща могат да бъдат потвърдени и по един външен естествено-научен път.
към текста >>

40. 7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Трябва само да се обърне внимание на това, че един земеделец няма нужда да култивира в себе си такава голяма привързаност към машините.
Естествено, не всички процеси са така сродни с най-интимните природни процеси, както точно това бъркане на тора и подобни на него дейности. Както тук, при този така интимен природен процес не трябва да се прибягва до машини, така и при други процеси природата сама се грижи за това, което няма нищо общо с машините, и там с машини нищо не може да се направи. При семеобразуването те не могат да направят нищо особено, за това се грижи самата природа. Мисля, че въпросът не е особено актуален. Днес обаче въпросът се поставя така: как може да се свърши работата без машини? Трябва само да се обърне внимание на това, че един земеделец няма нужда да култивира в себе си такава голяма привързаност към машините. Съвсем сигурно ще се види, че ако някой някъде е обзет от такава мания към машините при упражняване на земеделието, ще постъпи много по-зле, ако прибягва все до нови машини, макар те да са по-усъвършенствани, отколкото ако продължи да използва старата си машина, докато тя може да върши работа. Тези неща обаче не са вече селскостопански в строгия смисъл на думата. Може ли посоченото количество разтворен тор да се разпръсне само върху половината от посочената площ? Тогава ще получите буйно разрастване, ще стане това, което посочих в друг случай.
към текста >>

41. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Понеже в много области на природонаучно ориентираното следване мисловните системи и начините на мислене се научават от студентските випуски така несъзнателно, както децата се учат да ходят,[10] често между учените се развива закоравял колективен дух, като симптом на привързаност към изученото без да се рефлектира, без обмисляне и свързаното с това най-често успешно практикуване.[11] Че има също множество неуспешни усилия и че преди всичко с начина на постъпване се създават нови проблеми, обикновено не се отдава на парадигматичните основи, защото те съвсем не се дебатират.
Може обаче да има също и неподходящи мисловни връзки, които наричаме грешка, заблуждение. Такива мисли могат да станат идеология, съмнителни мисловни постройки. Когато те нямат нищо общо с действителността, когато са чиста „идеологическа надстройка“[9], тогава това найчесто лесно може да се прозре. Но обикновено се касае за основателни аспекти за света, които прекрачват границите на своето основание. Често временни течения от този характер и моди в науката по никакъв начин не трябва да се изключват. Понеже в много области на природонаучно ориентираното следване мисловните системи и начините на мислене се научават от студентските випуски така несъзнателно, както децата се учат да ходят,[10] често между учените се развива закоравял колективен дух, като симптом на привързаност към изученото без да се рефлектира, без обмисляне и свързаното с това най-често успешно практикуване.[11] Че има също множество неуспешни усилия и че преди всичко с начина на постъпване се създават нови проблеми, обикновено не се отдава на парадигматичните основи, защото те съвсем не се дебатират. Обединят ли се хора в името на един ограничен аспект за света, който те приемат за общовалиден, тогава това се нарича секта. Колкото човек става по-съзнателен по отношение на вътрешната страна на познанието за света, толкова по-сигурно вниква в тези проблеми. Поляризиращият, диалектическият метод е начин на мислене, който е благотворно приложим във всяка мисловна система. Методически не е трудно да се търси полярност: Винаги когато човек нещо открие или научи, съзнателно пита дали не съществува противоположното, как би трябвало да бъде то? Тогава отново поглежда в света и търси дали не може да намери нещо подходящо.
към текста >>

42. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

С всяка бучка захар той го обичал все повече и повече и благодарение на това се появила сърдечна привързаност между коня и «господин фон Остен».
Човек с естественонаучно образование, наблюдавайки такива неща, не би трябвало да разчита на някаква мимолетна гримаса. Всъщност нещата са така: ето тук, от едната страна, стои конят, тук - «господин фон Остен», който леко придържа коня за ездата. В десния джоб на жилетката на «господин фон Остен» е имало малки бучки захар. И «господин фон Остен» постоянно е давал на коня тези бучки. Той ги е схрусквал, чувствал е сладкия вкус в устата и много е обичал «господин фон Остен». С всяка бучка захар той го обичал все повече и повече и благодарение на това се появила сърдечна привързаност между коня и «господин фон Остен». И на този «господин фон Остен» не му е трябвало незабелязано да гримасничи, а му е било достатъчно само да помисли на девет «вярно! » - и конят е чувствал това, защото животните много тънко усещат всичко, което става около тях. Той чувства какво става в главата на човека, даже ако няма ни най-малка гримаса, която конят уж може да види, а човекът - не. Конят усеща какво става в мозъка, когато той мисли: девет - при което конят тропа. Ако конят не получаваше захар, конската му любов щеше да попремине и нямаше вече да тропа.
към текста >>

43. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Бихме могли да очакваме от нея, че и със своя начин на живот тя ще изразява своята привързаност към Земята.
Те нямат бели дробове и не могат да дишат въздух; те загиват, умират на въздух, но въпреки това жадно улавят с хрилете всичко, което като светлина и въздух прониква във водата. Но има една риба - нейната по-голяма разновидност се нарича палтус, а по-малката - камбала (калкан, писия), - тази риба е много хранителна, повечето хранителни вещества се съдържат в тази риба. Само това показва, че тази риба е привързана към Земята, тъй като хранителните вещества идват от Земята. И така, камбалата се придържа към Земята. Какво бихме могли да очакваме от тази риба? Бихме могли да очакваме от нея, че и със своя начин на живот тя ще изразява своята привързаност към Земята. Именно това и става. Тя лежи на едната си страна: тази страна е плоска и бяла. Тя лежи на едната си страна, при това така здраво, че главата й е обърната и двете й очи са разположени на другата страна. Така че такава риба отдолу изглежда ето така. Тук тя е съвсем плоска и бяла; от другата страна, отгоре, се намират двете очи.
към текста >>

НАГОРЕ

0.38351607322693