Търсене в текстове за 'Престъпление'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 30 резултата от 23 текста с която и да е от думите за : 'Престъпление'.

1. 11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА GA_4 Философия на свободата

Но слепият нагон, тласкащ към престъпление, няма интуитивен произход и не спада към индивидуалното у човека, а към най-общото у него - към онова, което в еднаква степен е валидно за всички индивиди и от което човекът се изтръгва чрез своята индивидуалност.
Но интуитивното все пак може да бъде определящо или съопределящо във волевия човешки акт. Върши се, каквото е редно, човекът представлява арената, на която редното бива извършвано; собствено е онова действие, което той оставя да произтече от себе си. Тук подтикът може да бъде само съвсем индивидуален. А индивидуално наистина може да бъде само едно произтичащо от интуицията волево действие. Това, че деянието на престъпника, че злото бива наричано изявяване на индивидуалността в същия смисъл, както въплъщаването на чистата интуиция, е възможно само ако слепите нагони биват причислявани към човешката индивидуалност. Но слепият нагон, тласкащ към престъпление, няма интуитивен произход и не спада към индивидуалното у човека, а към най-общото у него - към онова, което в еднаква степен е валидно за всички индивиди и от което човекът се изтръгва чрез своята индивидуалност. Индивидуалното у мен не е моят организъм, с неговите нагони и чувства, а единният свят на идеите, който свети в този организъм. Моите нагони, инстинкти, страсти не доказват у мен нищо друго, освен че принадлежа към общия род човек; обстоятелството че в тези нагони, страсти и чувства по особен начин се изявява една идейност, доказва моята индивидуалност. Чрез моите инстинкти, нагони аз съм човек, и дванадесет като мен правят дузина; чрез особената форма на идеята, заради която сред дузината се означавам като Аз, аз съм индивид. По различията на животинската ми природа само едно чуждо за мен същество може да ме различава от останалите; чрез моето мислене, тоест чрез активното обхващане на онова, което в моя организъм се изявява като идейно, аз различавам себе си от останалите. Следователно за деянието на престъпника изобщо не може да се каже, че то произтича от идеята.
към текста >>

2. МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Нямало е по-голямо престъпление от това да се „издадат" тайните на непосветения.
Нямало е по-голямо престъпление от това да се „издадат" тайните на непосветения. „Предателят" бивал наказван със смърт и отнемане на имотите. Знае се, че поетът Есхил бил обвинен в това, че изнесъл на сцената нещо от Мистериите. Той можал да избегне смъртта, само като избягал в олтара на Дионисий и доказал пред съда, че не е бил никакъв посветен.
към текста >>

И това би трябвало да се схваща като престъпление.
Без тях посветеният би хвърлил слушателя в празнота, в нищото. Той би му отнел това, което съставлява неговото щастие и в замяна не би му дал нищо друго. Или пък не би могъл да му отнеме нищо, защото само с думи той не би могъл да промени неговия сетивен живот. Такъв слушател би почувствувал, би изживял нещо действително само при нещата, които неговите сетива долавят. Посветеният не би могъл да му даде нещо друго освен едно ужасно предчувствие, което разрушава живота. И това би трябвало да се схваща като престъпление. Този факт вече не е напълно валиден за условията при които се осъществява духовното познание днес. Защото съвременното човечество притежава качествено нова способност за изграждане на понятия, каквато на древните липсваше. Днес има хора, които осъществяват познанието за духовния свят в своите собствени изживявания; а наред с тях има и хора, които могат да вникват в тези изживявания с помощта на своето понятийно мислене. Такава способност за изграждане на понятия по-рано липсваше.
към текста >>

3. ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА GA_13 Въведение в Тайната наука

На онези, които считат, че човешкият стремеж към свръхсетивния свят е само една дързост, духовнонаучният мироглед трябва да отговори: Не, човек има право на този стремеж и той ще извърши тежко престъпление спрямо вложените в него способности, ако вместо да ги развие и си служи с тях, ги остави да замрат.
На онези, които считат, че човешкият стремеж към свръхсетивния свят е само една дързост, духовнонаучният мироглед трябва да отговори: Не, човек има право на този стремеж и той ще извърши тежко престъпление спрямо вложените в него способности, ако вместо да ги развие и си служи с тях, ги остави да замрат.
към текста >>

4. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Ако обаче човек се подлъже от чувството на преданост и преклонение, и умъртви здравото себесъзнание и доверието в своя Аз, той върши престъпление пред закона на равновесието.
Ако обаче човек се подлъже от чувството на преданост и преклонение, и умъртви здравото себесъзнание и доверието в своя Аз, той върши престъпление пред закона на равновесието. Окултният ученик трябва непрекъснато да работи над себе си, за да става все по-зрял; но наред с това той трябва да има и доверие в своята личност и да вярва, че нейните сили израстват с всеки час и ден. Който стигне до верния усет за тези неща, знае: В мен дремят скрити сили и аз мога да ги изнеса навън. Ето защо там, където намирам нещо, което се извисява над мен и е достойно за преклонение, аз трябва не само да го уважавам, а да се доверя на мен самия и да изградя в себе си всичко онова, което може да ме направи равен на уважаваната личност.
към текста >>

5. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

Защото той си казва: - Светът не може да следва своя път освен ако човешкото същество приема това бреме на съдбата и изправи в своите бъдещи съществувания това, което сам е извършил като престъпление.
Ето защо Христос е слязъл на Земята и извърши там Тайната на Голгота. Силата заложена в душата чрез чувствата, които на Земята се свързваха с Тайната на Голгота, тази сила действа отвъд смъртта и изтръгва душата от сферата на Луната и от съществото белязано чрез съдбата, и под влиянието на Христа на Христовия импулс, душата намира силата да премине царството на духовете да образува своя бъдещ организъм и да присъедини към него както подобава ядката на своята съдба. Днес, въз основа на науката на посвещението, трябва да прибавим това което следва: Такова е наистина действието на Христовия импулс отвъд смъртта. Човекът се изтръгва от сферата на Луната благодарение на силите събрани в неговия Аз чрез своето свързване с Христовото същество и с Тайната на Голгота. Той се изтръгва от тази сфера и работи след това в сферата на звездите по такъв начин, че когато отново се връща в сферата на Луната и намира там своята кармична ядка, чувства се свободен по отношение на нея и я поема върху себе си през един свободен духовен акт. Защото той си казва: - Светът не може да следва своя път освен ако човешкото същество приема това бреме на съдбата и изправи в своите бъдещи съществувания това, което сам е извършил като престъпление. Този е по същество новият аспект на опитността в лунните области, която човек има след смъртта: В течение на това космическо съществуване има един момент, когато човек чрез своето собствено движение завързва отново връзките на своето същество в развитие със своята съдба, със своята карма. земният образ на този акт, извършен в свръхземния свят, е човешката свобода, чувството на независимост в течение на земното съществуване. Правилното разбиране на идеята на съдбата, разбиране, което води до духовните светове, където има своята основа, съвсем няма като последствие детерминизма, а една истинска философия на свободата. Човекът, който след смъртта се е приспособил към различните духовни области, донася по този начин, включени в неговия организъм и свързани с неговата съдба, последствията от това свързване с духовните светове, което е живял в царството на духовете. Ако носи в себе си Христа, човекът на модерните времена има вътрешната опитност на свободата и свързано с нея чувство, че е проникнат от Бога, чувство, което на Земята може да се превърне в отзвук на това, което е почувствал връщайки се от света на звездите в сферата на Луната и пребивавайки в тази сфера.
към текста >>

6. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Думата «зло» никога няма да се употреби в тайната наука за нещо друго, освен за престъпление, изхождащо от аза.
Докато преди е черпил от общото като капката, която още е във водата и черпи силата си от общата водна маса, сега той притежава всички импулси в самия себе си. В легендата за рая това се означава чрез захапването на ябълката. И понеже всички истински значения на думите, доколкото принадлежат на тайната наука, имат дълбока вътрешна взаимовръзка, не напразно Malum на латински се превежда както «зло», така и «ябълка». Думата «зло» никога няма да се употреби в тайната наука за нещо друго, освен за престъпление, изхождащо от аза.
към текста >>

Зло е следователно престъпление, изхождащо от аза.
Зло е следователно престъпление, изхождащо от аза. Вина е престъпление, което етерното тяло извършва в социалния живот във взаимните отношения с хората. Изкушение е това, което може да засегне астралното тяло, доколкото то е индивидуално, лично грешно. Престъплението на етерното или жизненото тяло следователно е грях, дълг, престъплението на астралното тяло е изкушение, престъплението на аза е зло.
към текста >>

Вина е престъпление, което етерното тяло извършва в социалния живот във взаимните отношения с хората.
Зло е следователно престъпление, изхождащо от аза. Вина е престъпление, което етерното тяло извършва в социалния живот във взаимните отношения с хората. Изкушение е това, което може да засегне астралното тяло, доколкото то е индивидуално, лично грешно. Престъплението на етерното или жизненото тяло следователно е грях, дълг, престъплението на астралното тяло е изкушение, престъплението на аза е зло.
към текста >>

7. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Така в тайната на числото 666 или на Сорадт е скрита тайната на черната магия; а изкусителят към черната магия, към онова ужасно престъпление в развитието на земята, с което не може да се сравни никое престъпление, е изобразен в откровението чрез образа на звяра с двата рога.
Едвам когато онова, което е белег на съществата в добрия смисъл, на онези същества, които носят спасение на човешкия род, едвам когато духовното възвисяване, духовният подем се превърне в противоположното нему, когато духовната сила е поставена в служба на низшия принцип на Аза, тогава тя може да доведе хората до там, щото звярът с двата рога да добие власт над тях! Злоупотребата с духовните сили е свързана с онази сила на звяра с двата рога. А тази злоупотреба с духовните сили ние наричаме черна магия, противоположно на правилното използуване на духовните сили, които наричаме бяла магия. И така, чрез това, че човешкият род се разделя на две части, той ще се подготви от една страна да се издигне във все по-одухотворено състояние и чрез това да навлезе в добрата употреба на духовните сили, в бялата магия; а от друга страна това, което злоупотребява с духовните сили, ще се подготви за най-дивата сила на звяра с двата рога, за черната магия. Накрая човечеството ще се раздели на такива същества, които практикуват бялата магия, и на такива, които практикуват черната магия. Така в тайната на числото 666 или на Сорадт е скрита тайната на черната магия; а изкусителят към черната магия, към онова ужасно престъпление в развитието на земята, с което не може да се сравни никое престъпление, е изобразен в откровението чрез образа на звяра с двата рога.
към текста >>

8. 13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

И най-голямото престъпление за тях беше отцеубийството, през онези времена, когато Христовият Импулс още не съществуваше Това са знаели мъдреците, които са предсказали идването на Христа.
Ако само едното от тях ни изглежда правилно, ако ние приемаме само нашето мнение и искаме да се борим против това на другия, това е борба на физическото поле. Ако аз приема в себе си мнение то на другия и се опитам да го хармонирам със самия себе си, тогава се намирам в съвършено друго положение спрямо моя ближен; аз започвам да го разбирам. Защото ние можем да охарактеризираме напредъка на развитието също като кажем, че то превръща външната борба в едно хармонизиране на вътрешните сили на човека. Христос е създал възможност за човека той да уравновеси противоположните сили в своята душа, да сложи крой на борбите. Тези, които са живели преди християнската ера, с право са считали борбата на децата против своите бащи и майки като най-ужасното нещо на света. И най-голямото престъпление за тях беше отцеубийството, през онези времена, когато Христовият Импулс още не съществуваше Това са знаели мъдреците, които са предсказали идването на Христа. Те са знаели също, какви ще бъдат последствията във външния свят, ако борбата не би била водена първо вътре в душата. Казахме, че там където етерното тяло и астралното тяло се проникват царува майчиният елемент, а там, където Азът обитава физическото тяло, се изразява ''бащиният принцип". А това значи: във всичко онова, което ние имаме общо с хората на нашата раса, животът на нашите мисли, нашата философия, нашата мъдрост, живее женският елемент; във всичко, което се ражда от съединението на Аза с физическото тяло, във формата, чрез която изразяваме нашата личност, нашия Аз, действува мъжкият елемент. Древните мъдреци, които са знаели това, трябвало да изискват преди всичко от хората те да си съставят една ясна представа за отношенията, които свързват тяхното етерно и астрално тяло с физическото тяло и Аза; това означаваше да осъзнаят в себе си бащиния и майчиния елементи. Защото освен физическата майка човек носи в себе си един майчин принцип, също както освен физическия баща той съдържа в себе си бащиния елемент.
към текста >>

Обаче това голямо престъпление привлече върху страната страшни нещастия и накрая, в драмата на Софокъл, Оедип се явява сляп, той сам се беше лишил от светлината на деня!
Пътувайки той срещна своя истински баща и, без да го познае, го убива. След това отиде в Теба, отговори на въпросите, зададени му от сфинкса, в резултат на което това чудовище, което беше опустошило с страната, трябваше да унищожи себе си. Чрез това Оедип става благодетел на своята страна. Бива избран за цар и съпруг на царицата, която беше неговата майка. Следователно, без да знае той беше убил баща си и се оженил за майка си. Обаче това голямо престъпление привлече върху страната страшни нещастия и накрая, в драмата на Софокъл, Оедип се явява сляп, той сам се беше лишил от светлината на деня!
към текста >>

Когато открива своето ужасно престъпление, той побягва и намира милост само при Онзи, който целият беше изпълнен със състрадание към всички, които срещаше, който не само ядеше заедно с митарите и грешниците, но прие при себе си този голям грешник, въпреки че нищо не оставаше скрито от неговия поглед; защото неговата мисия беше да дойде не само за праведните, а за всички хора, и да ги избави от греха.
Обаче по-късно им се ражда син и осиновеното момче чувствувайки се пренебрегнато, тласкано от своя страстен темперамент, убива царския син. Не можейки повече да остане в тази страна, то побягва и стига в двореца на управителя Пилат Понтийски, където скоро става главен надзорник на войсковите началници. Един ден се скарва с един съсед, за който не знаел нищо; при скарването той го убива, не знаейки, че това е неговият баща. Скоро след това той се оженва за жената на този съсед, който била неговата майка. Това намерено дете бил Юда Искариот. Когато открива своето ужасно престъпление, той побягва и намира милост само при Онзи, който целият беше изпълнен със състрадание към всички, които срещаше, който не само ядеше заедно с митарите и грешниците, но прие при себе си този голям грешник, въпреки че нищо не оставаше скрито от неговия поглед; защото неговата мисия беше да дойде не само за праведните, а за всички хора, и да ги избави от греха. Следователно Юда Искариот намери прием при Христа Исуса. И тогава той привлече нещастията, които бяха предсказани; защото, както казва Шилер: "проклятието на едно злодеяние е, че то постоянно продължава да ражда злото." Юда стана този, който предаде Христа Исуса. Всъщност, това, което трябваше да се сбъдне в него, се беше вече сбъднало, когато той беше убил баща си и се оженил за майка си. Но той остана така да се каже като едно оръдие на разположение на тъмните сили, защото трябваше да бъде това оръдие на злото, което трябваше да направи да се появи Доброто, прибавяйки още едно деяние за изпълнението на неговата съдба.
към текста >>

9. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Метерлинк казва: „Ако се хвърля във водата в студено време, за да спася моя ближен, или пък ако падна в нея, докато искам да го хвърля, последиците от простудата ще бъдат еднакви и в двата случая и никаква сила на небето и земята извън мен самия и човека не ще увеличи страданията ми, защото съм извършил престъпление, или няма да се намали болката ми, защото съм извършил нещо достойно.“ Наистина тук става въпрос за последствията за едно наблюдение, ограничено от физическите факти.
Онези, които наблюдават човешкия живот с отворен духовен взор и не познават този всеобхватен закон или не желаят да го приемат, попадат непрекъснато пред житейски загадки. Да вземем един пример. В „Погребаният храм“ на Морис Метерлинк, една книга, в която се говори за такива загадки, може да се види как те се явяват в един изкривен образ на съвременните мислители, които не познават великите закони за причината и следствието в духовния живот, не познават кармата. Онези, които са попаднали в тесните граници на догмите на нововерците, днес нямат никаква представа от подобни въпроси. Метерлинк казва: „Ако се хвърля във водата в студено време, за да спася моя ближен, или пък ако падна в нея, докато искам да го хвърля, последиците от простудата ще бъдат еднакви и в двата случая и никаква сила на небето и земята извън мен самия и човека не ще увеличи страданията ми, защото съм извършил престъпление, или няма да се намали болката ми, защото съм извършил нещо достойно.“ Наистина тук става въпрос за последствията за едно наблюдение, ограничено от физическите факти. Но може ли това наблюдение да се приема като всеобхватно? Който твърди това, приема приблизително същата гледна точка като онзи, който наблюдава, че две момчета се обучават от двама различни учители и при това не вижда нищо друго освен факта, че и в двата случая учителите имат с момчетата същия брой часове и правят приблизително едно и също. Ако наблюдателят навлезе по-дълбоко във фактите, тогава вероятно ще възприеме едно голямо различие в двата случая и ще стане ясно, че едното момче става един неспособен човек, докато другото момче става един превъзходен човек. А ако наблюдаващият е някой, който иска да навлезе в душевно-духовните взаимовръзки, той би трябвало да си каже: Това, което се случва, не може да се разглежда само за себе си. Последиците от простудата са душевни изживявания и аз искам, ако те не трябва да се приемат като чудо, да ги разглеждам като причина и следствие в душевния живот.
към текста >>

10. Девета лекция, 23 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Сякаш Той казва: Вие видяхте и чухте всичко и сега, когато Аз стоя пред вас, вие търсите лъжливи обвинения срещу Мен, за да ме хванете с обичайните средства на един предател, както се постъпва с човек, който е извършил тежко престъпление; а докато бях всред вас в храма, вие не направихте нищо!
Нека да посочим още едно място потърсете го към края на Марковото Евангелие, едно място, което лесно може да остане незабелязано, ако не го разберем както трябва, едно място, което разтърсва душата. То е там, където се говори как Христос бива предаден на светските власти, които търсят основания за Неговото осъждане. А малко преди това се описва какво направи Той в храма, когато преобърна масите на среброменителите, изгони ги навън и отправи към всички своите предизвикателни думи. И въпреки това не Му се случи нищо. Сякаш Той казва: Вие видяхте и чухте всичко и сега, когато Аз стоя пред вас, вие търсите лъжливи обвинения срещу Мен, за да ме хванете с обичайните средства на един предател, както се постъпва с човек, който е извършил тежко престъпление; а докато бях всред вас в храма, вие не направихте нищо! Едно наистина разтърсващо място! Защото ние постепенно разбираме: Навсякъде Христос постъпва по такъв начин, че фактически никой не може да Му стори нищо. И не би ли трябвало да попитаме: „Защо? “ Той постъпва по такъв начин, че за нас става пределно ясно какъв величествен поврат е настъпил в мировата еволюция. „Първите ще бъдат последни, а последните първи“ (9, 35.).
към текста >>

11. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Това, което казвам сега, че омразата създава пречки за мъртвия в духовния свят и любовта отстранява пречките, не е едно престъпление на Кармата както също и тук на Земята стават много неща, които не трябва да причисляваме непосредствено към Кармата.
Ако човек не е никакъв ясновидец, той не знае истината какво е положението, но то се всажда в душата му чрез едно естествено чувство, чувството, че той е наблюдаван. Той чувствува: мъртвият вижда моята омраза, даже тази омраза е за него една пречка за неговите най-добри намерения. В човешката душа съществуват много дълбоки чувства, които се обясняват когато се издигнем в духовните светове и обгърнем с поглед духовните факти, които стоят на основата на тези чувства. Както на Земята човек не иска да бъде наблюдаван по отношение на някои неща, не иска да бъде наблюдаван външно, съответно как той не извършва тези неща когато знае, че го наблюдават, така той не мрази отвъд смъртта, когато има чувството: мъртвият ме наблюдава. Обаче любовта, или даже само симпатията, която проявяваме по отношение на мъртвия, тя е за мъртвият едно улеснение за мъртвият в неговият път. Това, което казвам сега, че омразата създава пречки за мъртвия в духовния свят и любовта отстранява пречките, не е едно престъпление на Кармата както също и тук на Земята стават много неща, които не трябва да причисляваме непосредствено към Кармата. Когато ударим крака си в някой камък, ние не трябва да приписваме това винаги на Кармата, поне не трябва да го приписваме на моралната Карма. Също така не противоречи на Кармата, когато мъртвият се чувствува олекотен чрез любовта, която се влива от Земята и когато той среща пречки за своите добри намерения.
към текста >>

12. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

И не е ли престъпление да не разбираме, че в лицето на Майя, ние сме изправени пред божествено-духовното дело?
Добре би било, ако вложим в душата си тези неизречени от Павел думи, но несъмнено пулсиращи дълбоко в неговата природа; защото в тях протича същинският нерв на всичко онова, което ние познаваме като откровение на западното мислене. В Павлов смисъл ние също говорим за Майя: Да, отвсякъде сме обградени от Майя! Обаче ние поставяме следващия въпрос: Нима в лицето на тази Майя пред нас не застават откровенията на Духа? И не е ли престъпление да не разбираме, че в лицето на Майя, ние сме изправени пред божествено-духовното дело? Сега идва ред на още един въпрос: Защо всичко това е Майя? Западът не се задоволява с въпроса, дали всичко това е Майя; той пита защо всичко това е Майя! И сега тук се появява един отговор, който ни въвежда в самия душевен елемент, в Пуруша: Понеже някога душата се е поддала на влиянието, идващо от Луцифер, сега тя вижда всичко през булото на Майя, и като душа простира булото на Майя върху целия свят.
към текста >>

13. Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Който е извършил престъпление, може да бъде затворен в затвора, но физическото Слънце не се помрачава над него.
Как ни се представя този свят на свръхсетивните реални действителности? Тук на Земята човек може да говори за Девахана само защото чрез Ясновидството, когато егото наистина е превъзмогнато, ние вече навлизаме в света на свръхсетивните факти, които съществуват обективно и съвпадат с това, което се намира в Девахана. Но най-важната характерна черта на този деваханически свят е, че там моралните закони не се отличават вече от физическите закони, от физическите факти; моралните закони и физическите закони са едно и също нещо. Какво означава това? В обикновения физически свят Слънцето еднакво огрява праведните и грешните. Който е извършил престъпление, може да бъде затворен в затвора, но физическото Слънце не се помрачава над него. Това означава, че в света на физическите неща има една морална закономерност и една физическа, те са две различни неща. Обаче в Девахана изобщо не е така; там всичко, което произлиза от моралното, от интелектуално-мъдрото, от естетически-красивото и т.н., води до съзидание, а това, което произлиза от неморалното, от интелектуалните неистини, от естетически-грозното, води до умиране, до упадък. Там природните закони се проявяват така, че там Слънцето не свети еднакво за праведните и грешните, а ако мога да се изразя картинно, пред грешните то наистина се помрачава. Праведникът, който се намира в Девахана, наистина има благоволението на Слънцето, това означава въздействието на плодоносните сили, които го придвижват напред в живота. Лъжливият или вътрешно грозният човек така преминава през тази област, че там духовните сили биват отблъсквани от него.
към текста >>

14. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Що се касае за нас, ние го изправяме по-късно, това наше престъпление.
Но сега съществува също още нещо по отношение на греха. Грехът, който поемаме върху нас, е не само наша работа, и в това отношение трябва да правим разлика сега, грехът е един обективен факт в света, той представлява нещо в света. Онова, което сме направили като прегрешение, ние го изправяме в нашата Карма, обаче това, че сме извадили на един човек очите и това е станало, това действително е било извършено, и когато ние, например да кажем, в сегашното въплъщение сме извадили на един човек очите и след това в следващото въплъщение направим нещо, което да изправя това престъпно деяние, все пак това престъпно деяние остава да съществува за обективния ход на света, остава да съществува това, че ние преди толкова и толкова столетия сме извадили очите на един човек. Това е един обективен факт в света, взет като цяло. Що се касае за нас, ние го изправяме по-късно, това наше престъпление. Петното, което ние сами сме си сложили, го заличаваме, ние го изравняваме в Кармата, но обективният световен факт продължава да съществува и ние не можем да го заличим чрез това, че сме снели несъвършенството от нас самите.
към текста >>

15. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

И в какво все пак се крие тяхното престъпление?
Може би ще предпочетат да продължат немотията си като просяци. Ала тогава никой няма да се поколебае да ги хвърли в затвора заради скитничество и бездомничество. И в какво все пак се крие тяхното престъпление? В нищо друго, освен дето не могат да намерят някой, който би им дал работа, колкото и усърдно да я търсят. Пък и кой би могъл да ги наеме? Единственото им умение е да обработват земята, така че те няма какво да вършат там, където не може да се мисли нито за сеитба, нито за жетва. Сега само един овчар или говедар е достатъчен при пасенето върху площите, чието обработване по-преди е изисквало по няколкостотин ръце.
към текста >>

16. Бележки GA_173 Карма на неистината

Le meurtre de Jean Jaures" [Една политика... Едно престъпление!
Любопитно е, че в една реч, която държал няколко дни преди смъртта си, Жорес казал следното: "Господин фон Ерентал направил знак, схванат от Изволски като "Да", и той разрешил на Австрия да анексира Босна и Херцеговина. А когато Русия понечила да поиска от Австрия насрещната услуга съгласие за отваряне на Дарданелите, Ерентал отвърнал: Откъде Ви хрумна това, та аз нищо не съм казвал! " (срв. "Дьомен", Женева, 1916, бр. 1). В тази връзка би могло да се спомене, че според една книга, излязла в Париж по време на Първата световна война (Jacques Prolo, "Une politique.. Un crime! Le meurtre de Jean Jaures" [Една политика... Едно престъпление! Убийството на Жан Жорес]), непосредствено преди избухване на войната Жорес бил твърдял в кулоарите на камарата, че Франция се клатушкала в посока към войната, тъй като посланикът на Русия в Париж, г-н Изволски, не бил получил 40-те милиона, които още когато бил външен министър барон фон Ерентал му бил обещал за съгласието на Русия Австрия да анексира Босна и Херцеговина. [Daniels, "Preußische Jahrbücher" (Пруски годишници), Берлин, том 164, стр. 123]
към текста >>

17. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Чрез това и двата вида души биха извършили свръхсетивно престъпление.
Онзи, който само външно вижда поредицата атентати, станали по този начин, може в известна степен да припише сбора им на случайността, но анализират ли се, разгледат ли се хората, пренесени по този начин в смъртта, се вижда, че изглеждат като избрани, но не от гледната точка на физическия свят, а избрани от гледната точка на духовния свят. И въпреки това, изследват ли се голям брой от известните атентати, станали по този начин, се вижда нещо много забележително. При Карнот49, царица Елизабет и някои други се вижда нещо много забележително. Вижда се, че с тези атентати е била свързана възможността да се постигне нещо, което характеризирах, но че в действителност то не е постигнато, изобщо не е било постигнато. Това би било възможно, ако биха се намерили души, които биха го извършили. Чрез това и двата вида души биха извършили свръхсетивно престъпление. Онези, които по нормален начин биха преминали през смъртта, биха узнали неща, чрез които, натоварени с вина, биха били насочени в погрешна посока, и онези, които по насилствен път чрез атентати са преминали през смъртта, биха станали виновни, че са издали нещо, което още не е трябвало да се издаде.
към текста >>

Но поради това, че нещата, които всъщност би трябвало да дойдат по-късно, идват чрез окултно престъпление като духовни преждевременни раждания по пътя, който ви посочих, такива тайни могат да се завладеят от онези, които не планират нищо добро за човечеството и в този смисъл са черни или сиви магьосници.
Но нещата, които се изследват по такъв начин, ако мога така да се изразя, в определен смисъл са духовни преждевременни раждания. Ако душите, преминали по нормален начин през портата на смъртта, получат възможност да се докоснат до такива неща, знаят, че именно сега трябва да се подготвят и покажат, че стоят в такава подготовка, за да свалят по подходящ начин долу и импулсират Земята с някои неща от духовния свят в по-късен момент, когато човечеството е узряло за това. За някои хора, които сега минават през портата на смъртта, дори е важна задача да използват нормалните сили тогава, когато постигнат достатъчна зрялост за определени тайни, а не да ги получават по съкратения път, като използват силите, които имат на разположение след насилствена смърт. Тези хора имат именно задачата да достигнат до споменатите сили и да инспирират с тях хора, които са на Земята, които не са медиуми, а могат да ги получат по нормален редовен начин чрез инспирация. В нормалния живот би трябвало да се чака. Но поради това, че нещата, които всъщност би трябвало да дойдат по-късно, идват чрез окултно престъпление като духовни преждевременни раждания по пътя, който ви посочих, такива тайни могат да се завладеят от онези, които не планират нищо добро за човечеството и в този смисъл са черни или сиви магьосници.
към текста >>

18. 2. Втора лекция, 24 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Изнесе ли се навън, то се превръща в престъпление, превръща се в злото.
Виждате колко комплициран е човешкия живот. Това, което вътре в човека има своите добри основания, това без което не можем да изградим своя Аз, то не трябва да се изнася навън. Лошият, злият човек го из нася навън, добрият човек го задържа в себе си. Изнесе ли се навън, то се превръща в престъпление, превръща се в злото. Остане ли вътре в човека, то се превръща в източник на истинска сила за човешкия Аз. На света не съществува нищо, което да няма своя благословен и висш смисъл. Ние бихме били ограничени и безразсъдни същества, ако не притежавахме това огнище в себе си. Защото в него ние изживяваме неща, които никога не можем да изживеем във външния свят. Там, във външния свят, ние виждаме нещата материално.
към текста >>

19. Предговор към българското издание GA_245 Указания за езотеричното обучение

Затова трябва добре да се осъзнае , че човек върши престъпление спрямо вложените в него духовни сили и способности, ако вместо да ги развие и да си служи с тях, ги остават да замрат.
Материалистичните идеи пречат на човека да се свърже с духовния свят, който всъщност е нашата духовна родина, и това води в крайна сметка до безнадеждност, отчаяние и духовна смърт. Затова трябва добре да се осъзнае , че човек върши престъпление спрямо вложените в него духовни сили и способности, ако вместо да ги развие и да си служи с тях, ги остават да замрат.
към текста >>

20. 4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой.
Направен бе опит да създадем една група изваяни от дърво, която представлява типичния човек така, че това, което иначе е само заложба, но е подтиснато чрез по-висшия живот, е представено така, че цялата форма се превръща първо в жест и след това жестът отново е доведен до покой. Тогава тук бе преследвано пластично /скулптурно/ това, което в обикновената човешка форма е държано подтиснато не самият жест, който се прави от душата, а онзи, който бива убит само в душата, който е държан подтиснат от живота на душата да бъде събуден този жест и след това да бъде отново доведен в покой. Следователно в този типичен човек на споменатата група бе преследвано да бъде поставена първо като жест в движение спокойната повърхност на човешкия организъм и след това да бъде отново доведена до покой. Чрез това ние стигнахме съвсем естествено до чувството да направим да изпъкне по-силно онова, което е заложено във всеки човек, но самопонятно е задържано чрез по-висшия живот, а именно асиметрията, която съществува у всеки човек при никой човек дясната страна не е както лявата. Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън. Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой. Това вътрешно престъпление ние трябваше да покажем побеждаването, което се ражда тогава, когато човешката глава преминава чрез метаморфозата в една тъмна, подтискаща форма, която сега обаче бива отново победена чрез Представителя на човечеството: тази тъмна форма е до неговите нозе, тя е така, че може да бъде почувствувана като един член, като една част на това, което представлява човека. Другата фигура, която да създадем в допълнение, представлява онова, което чувството изисква, когато освен главата останалата човешка форма става така мощна, каквато тя е иначе в живота, но е задържана от по-висшия живот, когато израства прекалено онова, което иначе е останало атрофирано: като например се наставя в раменните лопатки, което в човека се крие вече несъзнателно в неговата форма и е определен луциферически елемент в него, един елемент, който иска да излезе от човешкото същество. Когато всичко това, което е заложено в човешката форма като израстващо от инстинктите, от желанията, се превръща във форма, докато иначе то е задържано чрез един по-висш живот чрез умствения живот, чрез разумния живот който разумен живот се развива иначе в човешката глава, осъществява се в човешката глава, ние имаме възможността да обезмагьосаме природата, да изтръгнем от природата нейната явна тайна, като отново поставяме в отделните части това, което природата убива в тези отделни части, за да направи от тях едно цяло, така че наблюдателят чувствува необходимостта да извърши в своята душа онова, което иначе природата е извършила преди него. /Групата изваяна от дърво, за която става дума по-горе, е висока девет метра и представлява Христос наречен още Представител на човечеството между Луцифер и Ариман. Бележка на преводача./ Природата е направила всичко това.
към текста >>

Това вътрешно престъпление ние трябваше да покажем побеждаването, което се ражда тогава, когато човешката глава преминава чрез метаморфозата в една тъмна, подтискаща форма, която сега обаче бива отново победена чрез Представителя на човечеството: тази тъмна форма е до неговите нозе, тя е така, че може да бъде почувствувана като един член, като една част на това, което представлява човека.
Тогава тук бе преследвано пластично /скулптурно/ това, което в обикновената човешка форма е държано подтиснато не самият жест, който се прави от душата, а онзи, който бива убит само в душата, който е държан подтиснат от живота на душата да бъде събуден този жест и след това да бъде отново доведен в покой. Следователно в този типичен човек на споменатата група бе преследвано да бъде поставена първо като жест в движение спокойната повърхност на човешкия организъм и след това да бъде отново доведена до покой. Чрез това ние стигнахме съвсем естествено до чувството да направим да изпъкне по-силно онова, което е заложено във всеки човек, но самопонятно е задържано чрез по-висшия живот, а именно асиметрията, която съществува у всеки човек при никой човек дясната страна не е както лявата. Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън. Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой. Това вътрешно престъпление ние трябваше да покажем побеждаването, което се ражда тогава, когато човешката глава преминава чрез метаморфозата в една тъмна, подтискаща форма, която сега обаче бива отново победена чрез Представителя на човечеството: тази тъмна форма е до неговите нозе, тя е така, че може да бъде почувствувана като един член, като една част на това, което представлява човека. Другата фигура, която да създадем в допълнение, представлява онова, което чувството изисква, когато освен главата останалата човешка форма става така мощна, каквато тя е иначе в живота, но е задържана от по-висшия живот, когато израства прекалено онова, което иначе е останало атрофирано: като например се наставя в раменните лопатки, което в човека се крие вече несъзнателно в неговата форма и е определен луциферически елемент в него, един елемент, който иска да излезе от човешкото същество. Когато всичко това, което е заложено в човешката форма като израстващо от инстинктите, от желанията, се превръща във форма, докато иначе то е задържано чрез един по-висш живот чрез умствения живот, чрез разумния живот който разумен живот се развива иначе в човешката глава, осъществява се в човешката глава, ние имаме възможността да обезмагьосаме природата, да изтръгнем от природата нейната явна тайна, като отново поставяме в отделните части това, което природата убива в тези отделни части, за да направи от тях едно цяло, така че наблюдателят чувствува необходимостта да извърши в своята душа онова, което иначе природата е извършила преди него. /Групата изваяна от дърво, за която става дума по-горе, е висока девет метра и представлява Христос наречен още Представител на човечеството между Луцифер и Ариман. Бележка на преводача./ Природата е направила всичко това. Тя действително е съгласувала човека така, че от различните отделни членове той е съставен хармонично.
към текста >>

21. Съдържание GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Признанието за извършено престъпление може да бъде предизвикано от съвместното освобождаване на етерното тяло и съвестта.
Зеленият цвят на растенията. Оцветяването при рибите. Значението на ивиците отстрани при рибите. Разхлабването на етерното тяло и астралното тяло преди смъртта и противоположното състояние, когато астралното тяло твърде дълбоко се внедрява във физическото тяло. Признанието за извършено престъпление може да бъде предизвикано от съвместното освобождаване на етерното тяло и съвестта. Прегрешението против свободата на човека. Злоупотреба със словото и писмеността. Алкохолът преди всичко действа на «аза». Опиумът особено силно действа върху астралното тяло.
към текста >>

22. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Но при тези деца, по отношение на които се извършва престъпление - това не трябва да се отрича, - въздействието на арсена или подобните му вещества има и друга основа.
Но виждате ли, даденият случай е значително по-сложен от описаната от мен неотдавна употреба на арсен от възрастни. Това, за което тогава говорих, се отнасяше именно за възрастните. Под действието на арсена възрастният стига до състоянието, за което тогава говорих. Но при тези деца, по отношение на които се извършва престъпление - това не трябва да се отрича, - въздействието на арсена или подобните му вещества има и друга основа. Децата се подлагат на това престъпно въздействие във възраст, която ви характеризирах като особено важна; във възрастта между смяната на зъбите - тоест на седем-осем години - и половото съзряване, тоест на възраст четиринадесет-петнадесет години. На тази възраст нещата не се ограничават с това, че детето го пращат на училище, в обикновеното средно училище, тъй като човешкото развитие прави този период благоприятен за учене; не, освен това в дадената възраст става и нещо съвсем друго.
към текста >>

23. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите GA_354 Сътворението на света и човека

Има полицейски кучета, които откриват хора, извършили престъпление и избягали.
Има, господа, едно обикновено същество, което може да усети миризмата много по-добре, отколкото вие или аз. Това е кучето. Кучето има много по-фино обоняние от човека. Знаете, че това обоняние днес го използват. Има полицейски кучета, които откриват хора, извършили престъпление и избягали. На кучето му дават да подуши мястото, където е минал престъпникът, то хваща следата и води до мястото, където той е отишъл. В носа на кучето има много чувствителни обонятелни нерви. Много е интересно да се изучава това фино обоняние на кучето. Но също така е много интересно да се изучава как обонятелните нерви на кучето са свързани с другите нерви. Зад носа в мозъка на кучето има много интересен обонятелен орган.
към текста >>

1.2135980129242