Търсене в текстове за 'Прах'

13. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Но Арениус вярва, че такива особени отношения ще бъдат произведени чрез това, че някакси този миров прах ще бъде отнесен и доведен до образуващи се мирови мъглявини, които ще се намират в съвършено особени материални състояния например благодарение на това, че в една такава мирова мъглявина ще навлезе от някоя страна някоя звезда, която ще вземе със себе си материята, ще я свие, с това ще произведе едно повишение на температурата.
Сега Арениус се опита чрез всякакъв вид разсъждения да покаже, че е самопонятно, докато не настъпят особени отношения, тези явления предизвикани от лъчевото налягане да не могат по никакъв начин да попречат на всеобщата топлинна смърт. Но Арениус вярва, че такива особени отношения ще бъдат произведени чрез това, че някакси този миров прах ще бъде отнесен и доведен до образуващи се мирови мъглявини, които ще се намират в съвършено особени материални състояния например благодарение на това, че в една такава мирова мъглявина ще навлезе от някоя страна някоя звезда, която ще вземе със себе си материята, ще я свие, с това ще произведе едно повишение на температурата. Следователно, ако би било възможно една такава звезда, която навлиза в една такава мирова мъглявост, при своето навлизане да привлече материята, която се намира там, и да я сгъсти: и понеже чрез едно такова сгъстяване се предизвиква едно повишение на температурата, ние бихме имали отново едно повишение на температурата в мировото пространство и следователно такава топлина, която отново може да бъде превърната в работа! Арениус показва по един остроумен начин, че мировият прах, който се събира в една такава формация от мирова мъглявост, се намира в едно различно положение един вид той е увлечен в едно такова положение, в което е изтръгнат от всеобщия стремеж към топлинната смърт.
към текста >>

Арениус показва по един остроумен начин, че мировият прах, който се събира в една такава формация от мирова мъглявост, се намира в едно различно положение един вид той е увлечен в едно такова положение, в което е изтръгнат от всеобщия стремеж към топлинната смърт.
Сега Арениус се опита чрез всякакъв вид разсъждения да покаже, че е самопонятно, докато не настъпят особени отношения, тези явления предизвикани от лъчевото налягане да не могат по никакъв начин да попречат на всеобщата топлинна смърт. Но Арениус вярва, че такива особени отношения ще бъдат произведени чрез това, че някакси този миров прах ще бъде отнесен и доведен до образуващи се мирови мъглявини, които ще се намират в съвършено особени материални състояния например благодарение на това, че в една такава мирова мъглявина ще навлезе от някоя страна някоя звезда, която ще вземе със себе си материята, ще я свие, с това ще произведе едно повишение на температурата. Следователно, ако би било възможно една такава звезда, която навлиза в една такава мирова мъглявост, при своето навлизане да привлече материята, която се намира там, и да я сгъсти: и понеже чрез едно такова сгъстяване се предизвиква едно повишение на температурата, ние бихме имали отново едно повишение на температурата в мировото пространство и следователно такава топлина, която отново може да бъде превърната в работа! Арениус показва по един остроумен начин, че мировият прах, който се събира в една такава формация от мирова мъглявост, се намира в едно различно положение един вид той е увлечен в едно такова положение, в което е изтръгнат от всеобщия стремеж към топлинната смърт.
към текста >>

14. ІV. Инволюция и Еволюция GA_92 Езотерична космология

Картините на Рафаел ще се разпаднат в прах, но душата на Рафаел и идеите, които представят неговите творения, завинаги ще бъдат живи сили.
В хода на столетията пирамидите ще изчезнат, но идеите, които ги родиха, ще се развиват нататък. Днешната катедрала ще приеме друга форма. Картините на Рафаел ще се разпаднат в прах, но душата на Рафаел и идеите, които представят неговите творения, завинаги ще бъдат живи сили. Днешното изкуство ще бъде утрешната природа и в нея то ще разцъфти отново. Така Инволюцията става Еволюция.
към текста >>

15. VІІІ. Християнската Мистерия GA_92 Езотерична космология

Сама ръката би била като прах и пепел.
Всеобщо, и преди всичко в съвременността, хората отъждестяват себе си с тялото. (В своите "Етики" Спиноза казва, че основната и фундаментална идея на човека е идеята за тялото в действие.) Ученикът трябва да развие идеята, че в сумата от всички неща неговото тяло само по себе си не е по-важно от което и да е друго тяло, било то тялото на животно, маса или парче мрамор. Себето не е ограничено от кожата; то е обединено с великия организъм на Вселената, както ръката е обединена с останалото тяло. Сама ръката би била като прах и пепел. Какво би било тялото на човека без почвата, на която да си почива, без въздуха, който диша? То би умряло, защото то не е нищо друго освен един малък орган на Земята и на въздуха. Ето защо ученикът трябва да се потопява във всяко друго същество и да идентифицира себе си с Духа на Земята.
към текста >>

16. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества. GA_93 Легендата за храма

Действителната машина, разбира се, се разваля и става на прах; тя неминуемо някога ще бъде разрушена.
Вие искате да построите една сграда. Вие изваждате камъните от някоя кариера, дялате ги във форми, необходими за сградата и т.н. Какво свързвате с грубия материал, получен от минералното царство? Вие свързвате суровия материал с човешкия дух. Когато правите една машина, вие въвеждате вашия дух в тази машина. Действителната машина, разбира се, се разваля и става на прах; тя неминуемо някога ще бъде разрушена. И следа няма да остане от нея. Ала онова, което тя е направила, не изчезва без следа, а преминава в самите атоми. Всеки атом носи следа от вашия дух и ще носи тази следа със себе си. Не е без значение дали един атом е бил в една машина. Самият атом е претърпял промяна в резултат на това, че е бил в някоя машина.
към текста >>

17. ІV. Инволюция и Еволюция. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Картините на Рафаел ще се разпаднат в прах, но душата на Рафаел и идеите, които представят неговите творения, завинаги ще бъдат живи сили.
В хода на столетията пирамидите ще изчезнат, но идеите, които ги родиха, ще се развиват нататък. Днешната катедрала ще приеме друга форма. Картините на Рафаел ще се разпаднат в прах, но душата на Рафаел и идеите, които представят неговите творения, завинаги ще бъдат живи сили. Днешното изкуство ще бъде утрешната природа и в нея то ще разцъфти отново. Така Инволюцията става Еволюция.
към текста >>

18. VІІІ Християнската Мистерия. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Сама ръката би била като прах и пепел.
Всеобщо, и преди всичко в съвременността, хората отъждествяват себе си с тялото. (В своите “Етики” Спиноза казва, че основната и фундаментална идея на човека е идеята за тялото в действие.) Ученикът трябва да развие идеята, че в сумата от всички неща неговото тяло само по себе си не е по-важно от което и да е друго тяло, било то тялото на животно, маса или парче мрамор. Себето не е ограничено от кожата; то е обединено с великия организъм на Вселената, както ръката е обединена с останалото тяло. Сама ръката би била като прах и пепел. Какво би било тялото на човека без почвата, на която да си почива, без въздуха, който диша? То би умряло, защото то не е нищо друго освен един малък орган на Земята и на въздуха. Ето защо ученикът трябва да се потопява във всяко друго същество и да идентифицира себе си с Духа на Земята.
към текста >>

19. Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Поради натрупаната пара изригналата маса разпръсва огромен прах от пепел, който затъмнява областта в продължение на няколко дни и заедно с потоците от лава причинява тежки вреди.
10) През април 1906 г. пропада конусообразният връх на Везувий с кубатура 100 милиона кубически метра. Поради натрупаната пара изригналата маса разпръсва огромен прах от пепел, който затъмнява областта в продължение на няколко дни и заедно с потоците от лава причинява тежки вреди. Над 100 човека умират. Сравни лекцията в Мюнхен, 21 април 1906 г. в Събр. съч. 97, и тази в Берлин от 1 януари 1909 г. в Събр.
към текста >>

20. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Малко прах и пепел само те докопват,
Малко прах и пепел само те докопват,
към текста >>

21. Техника на кармата GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

След смъртта физическото тяло се разпада чрез изгаряне или изгниване и прахът му се връща на физическия свят.
След смъртта физическото тяло се разпада чрез изгаряне или изгниване и прахът му се връща на физическия свят. Известно време етерното тяло остава свързано с астралното. Това е важен момент в живота след смъртта. В момента, когато етерното тяло се отдели от физическото тяло, но още е свързано с астралното, целият живот се появява пред душата на човека като панорама от спомени. Това е така, понеже етерното тяло е именно носителят на паметта. Докато етерното тяло остава свързано с физическото, паметта е свързана със силите на физическото тяло.
към текста >>

22. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Самата Земя ще се разпадне на прах, но духовната есенция на Земята ще остане с всички хора, които заблестяват в себе си чрез духовната светлина.
Така у учениците била възпитавана вярата в живота, вярата в най-великия човешки идеал. Така те се научавали да поглеждат нагоре към най-висшия човешки идеал, към този момент, когато Земята ще приключи развитието си и светлината ще заблести сред цялото човечество. Самата Земя ще се разпадне на прах, но духовната есенция на Земята ще остане с всички хора, които заблестяват в себе си чрез духовната светлина. Тогава Земята и човечеството ще се събудят за по-висше съществуване, за нова фаза на битието.
към текста >>

23. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Преди всичко трябва да си изясним, че това, което в много случаи се смята за молитва, в никакъв случай не би важало за молитва в прахристиянски смисъл, а още повече в смисъла на основателя на християнската религия, самия Христос Исус.
Преди всичко трябва да си изясним, че това, което в много случаи се смята за молитва, в никакъв случай не би важало за молитва в прахристиянски смисъл, а още повече в смисъла на основателя на християнската религия, самия Христос Исус. В истинския християнски смисъл молитва никога не представлява това, което отделният човек измолва от своя бог, което следва да задоволи собствените му егоистични желания. Когато някой измолва или изпросва изпълнението на личните си желания, естествено много скоро се стига дотам съвсем да изпусне от вниманието си универсалността и обхватността в изпълняване на търсеното чрез молитвата. Той предполага, че Бог ще задоволи именно неговите желания.
към текста >>

24. Биографията на човека във връзка с планетната еволюция GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Ако вземете месингова плоча, посипете я с пясък или прах, прекарате цигулков лък върху страната ѝ, ще получите различни фигури върху плочата.
Същото е с растенията и животните, които на Стария Сатурн са съществували като трептения на леката фина сатурнова субстанция. Било е също, като че ли висшите духове са изговорили всичките същества в сатурновата субстанция, както аз предизвиквам трептения на въздуха с говоренето. Творящите духове на Стария Сатурн са привели сатурновата субстанция във вътрешни трептения, които са предвестниците за по-късните растителни, животински и човешки тела. Това е началото на нашата еволюция: «В началото бе словото.» Словото пронизва сатурновата субстанция и всички същества са били в трептенията на тази сатурнова субстанция. За сравнение си представете хладниевите звукови фигури. Ако вземете месингова плоча, посипете я с пясък или прах, прекарате цигулков лък върху страната ѝ, ще получите различни фигури върху плочата.
към текста >>

Там където плочата не трепти, прахът остава, на други места се премества.
Това се дължи на докосването с цигулковия лък, чрез което се получава тон с определени трептения и линии. Там където плочата не трепти, прахът остава, на други места се премества. Тук, чрез различните тонове можете да получите фигурите, както те са били изговаряни някога в материята, както в началото е станало чрез «словото». Материята е вътрешно организирана и оформена според законите на трептенията на звуците. От тези трептения постепенно са произлезли твърдите тела.
към текста >>

25. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Братският съюз на човечеството ще се формира от само себе си, когато хората опознаят прахристиянското слово, най-освобождаващото висше християнско слово101: «Ще опознаете истината и истината ще ви направи свободни».
Хората ще трябва да стават все по-свободни, все по-безавторитарни, все повече трябва да се стремят към всеединната истина. Братският съюз на човечеството ще се формира от само себе си, когато хората опознаят прахристиянското слово, най-освобождаващото висше християнско слово101: «Ще опознаете истината и истината ще ви направи свободни».
към текста >>

26. Относно някои свръхсетивни факти и същества GA_98 Природни и духовни същества

Представете си сега, че тя не се вижда на стената, а е само в слънчевия прах.
Накрая ще представим цялото с една картина. Представете си, че някой вижда тук, на стената, малък слънчев спектър, цветна дъга, цветовете червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово. Представете си сега, че тя не се вижда на стената, а е само в слънчевия прах. Това ще видите първоначално. Ако изследвате как е станало, ще видите как слънчевата светлина се е процедила през една пролука и е влязла в стаята и чрез различните предмети, например през една призма или някоя пречупваща светлината субстанция, се е породил този спектър, този «призрак».
към текста >>

27. ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако вземете една тънка месингова плоча и я посипете възможно най-равномерно с прах и ако погалите плочата с лък за цигулка, вие ще чуете не само един тон, а частиците прах ще се подредят в определени линии.
Към тези наблюдения можем да прибавим още един феномен. Ако вземете една тънка месингова плоча и я посипете възможно най-равномерно с прах и ако погалите плочата с лък за цигулка, вие ще чуете не само един тон, а частиците прах ще се подредят в определени линии. Ще се образуват всякакви фигури в съответствие с тона. Тонът предизвиква едно разпределение на материята, на веществото. Това са известните Хладнийски звукови фигури.
към текста >>

28. Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди. GA_106 Египетски митове и мистерии

Всички тези Същества бяха вътрешно свързани с огромния етерен прах, за който стана дума, но те се намират на различни еволюционни степени.
Ако тръгнем от минерала и се издигнем от минерала към растението, от растението към животното и стигнем до човека, ще установим, че човекът е най-висшето физическо същество; другите Същества обаче са също тук; те са всред нас и проникват в нас от всички страни. В началото на нашето Земно развитие, за което току що говорихме, когато Земята се появи като първична мъглявина от лоното на вечността, всички тези Същества бяха свързани с нея, и ясновидецът би установил, как едновременно с човешката форма, в този образ проникваха и други Същества. Това са гореспоменатите Същества, както и Същества от още по-висш род, каквито са Властите, Господствата, Престолите, Херувимите и Серафимите. Всички тези Същества бяха вътрешно свързани с огромния етерен прах, за който стана дума, но те се намират на различни еволюционни степени. Има такива, които са от толкова висш порядък, че човекът едва ли може да има някакво предчувствие за тях, но има и други, които стоят по-близо до него. Понеже тези Същества бяха на различна еволюционна степен, те не можеха да напредват в своето развитие така, както човека; ето защо за тях трябваше да бъде създадено едно място за живеене, едно обиталище. Всред висшите Същества имаше и такива, които биха изгубили много в своето развитие, ако трябваше да останат свързани с по-низшите Същества. Ето защо те се отделиха от тях. От мъглявината те взеха най-финните субстанции и на Слънцето си изградиха свое обиталище.
към текста >>

Човекът присъствуваше дори и по-рано, в това, което нарекохме „етерен прах”.
Обаче ние знаем, че душите остават същите, че те се прераждат. Точно както в древните времена на Атлантида нашите души вече съществуваха, вече живееха в съответните тела, така те съществуваха и във времето, когато Слънцето и Луната се отделиха от Земята, а и в още по-стари времена. Човекът присъствуваше дори и по-рано, в това, което нарекохме „етерен прах”. И сега петте културни епохи на следатлантското време, така както са представени в техните мирогледи, в техните религии, не са нищо друго, освен спомените за древните епохи на Земята.
към текста >>

29. Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ние вече описахме първичното състояние на Земята; цялото развитие беше скицирано; говорихме също за светлинната форма в първичния етерен прах: ако тогава някой би обгърнал с ясновидски поглед атома, от него би израстнал първообразът на днешния човек.
Ние вече описахме първичното състояние на Земята; цялото развитие беше скицирано; говорихме също за светлинната форма в първичния етерен прах: ако тогава някой би обгърнал с ясновидски поглед атома, от него би израстнал първообразът на днешния човек. Ето какво израстваше от този етерен прах, от този първичен атом: не формата на древния атлантски човек, а формата на днешния човек. И какво правеше атлантския посветен? Той поставяше пред душата на своите ученици именно този първообраз, този първообраз на човека, който израстваше от първичното семе. Ученикът трябваше да медитира върху този първообраз. Атлантският посветен поставяше пред ясновиждащия поглед на ученика човешката форма като мисловна форма с всички импулси и усещания, които се съдържаха в нея.
към текста >>

Ето какво израстваше от този етерен прах, от този първичен атом: не формата на древния атлантски човек, а формата на днешния човек.
Ние вече описахме първичното състояние на Земята; цялото развитие беше скицирано; говорихме също за светлинната форма в първичния етерен прах: ако тогава някой би обгърнал с ясновидски поглед атома, от него би израстнал първообразът на днешния човек. Ето какво израстваше от този етерен прах, от този първичен атом: не формата на древния атлантски човек, а формата на днешния човек. И какво правеше атлантския посветен? Той поставяше пред душата на своите ученици именно този първообраз, този първообраз на човека, който израстваше от първичното семе. Ученикът трябваше да медитира върху този първообраз. Атлантският посветен поставяше пред ясновиждащия поглед на ученика човешката форма като мисловна форма с всички импулси и усещания, които се съдържаха в нея. И в зависимост от това, дали ученикът се приближаваше до типа на лъва или до някой друг от споменатите типа, той трябваше да държи пред погледа си съответния мисловен образ, образът на това, което човекът щеше да представлява в следатлантското време.
към текста >>

30. 8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Бихме се отклонили прекалено много, ако трябва да обясняваме как днешната физика разглежда възникването на Сатурновите пръстени, защото ти също се поддава на илюзията, че зад осветеното пространство вижда някакви пръстени, съставени от ситен прах.
Днешната физика изобщо не може да обясни защо цялото небе е синьо. А то е синьо, защото всъщност е черно, а ние го гледаме през осветеното пространство. Всеки тъмен, черен, неосветен предмет, гледан през осветено пространство, изглежда син. Ето защо, когато Вие поглеждате Сатурн, той Ви изглежда като едно небесно тяло, оцветено в синьо. Нещата, които казвам, са в пълно съответствие с истинските научни факти, но не и с фантастичните теории на днешната наука. Бихме се отклонили прекалено много, ако трябва да обясняваме как днешната физика разглежда възникването на Сатурновите пръстени, защото ти също се поддава на илюзията, че зад осветеното пространство вижда някакви пръстени, съставени от ситен прах. А това е една пълна оптическа измама. Дори и днес Сатурн е едно небесно тяло, изградено от топлинна субстанция. Естествено, тези неща трябва да се разглеждат във връзка с промените, които са настъпили междувременно; в противен случай те не биха могли да бъдат разбрани правилно. Говорейки за всеки Сатурн, ние трябва да имаме предвид, че той е съставен от топлинна субстанция; а всеки Юпитер не е нищо друго, освен една Слънчева степен, една формация, изградена главно от въздух и от топлина. Така стоят нещата и с днешния Юпитер, който е повторение на стария Юпитер.
към текста >>

31. 10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Нима всичко ще се превърне в прах и ще се разпилее из Космоса?
Естествено, от духовна гледна точка най-напред трябва да разгледаме развитието на човешката индивидуалност. Леонардо да Винчи например е израснал чрез своите постижения. Тук обаче ние би трябвало да се запитаме: Означават ли нещо за бъдещето на Земята онези велики мисли, онези велики импулси, които забележителните личности влагат в Земната материя? Нима с края на нашата Земя ще изчезнат и всички духовни постижения на човека? Нима всичко ще се превърне в прах и ще се разпилее из Космоса? Вие с право се удивлявате, примерно, на Кьолнската катедрала. Но след относително кратко време от нея няма да остане нито камък върху камък; обаче нищо ли не означава за цялата Земя фактът, че идеята за тази катедрала е вложена в каменната постройка? Следователно, нека да се абстрахираме от това, което човекът взема със себе си след смъртта, нека да разгледаме съдбата на самата Земя. Виждате ли, фактически в хода на своето развитие една планета става все по-малка и по-малка, тя непрекъснато се свива. Такава е съдбата на планетарната материя, обаче има и още нещо, което излиза извън рамките на физическото наблюдение.
към текста >>

32. 10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Но това не му беше достатъчно и той отиде да рови из всички хамбари в градовете, където Гьоте бе живял, обърна праха на всички стаи, от където беше минал Гьоте, прерови всички съдове с вонящи боклуци, за да не изпусне нищо от това, което би обогатило неговата дисертация.
Това, което е било важно, което се е считало за важно, е било, че един велик посветен е приел Христа в своя дух, важен бил начинът, по който се е стигало до посвещението. Всекидневните събития били оставяни настрана, това което толкова много би интересувало един днешен биограф, не се за писвало. Какво не би направил днес един историк, за да събира документация! Теодор Вишер, който осмиваше начина, по който питат днес биографите, използуваше един много добър пример: Един ден един млад учен се залови да пише една докторска дисертация върху Гьоте. Тази дисертация започваше една подготвителна работа състоящата събирането на всички елементи, от които авторът би се нуждаел. Но това не му беше достатъчно и той отиде да рови из всички хамбари в градовете, където Гьоте бе живял, обърна праха на всички стаи, от където беше минал Гьоте, прерови всички съдове с вонящи боклуци, за да не изпусне нищо от това, което би обогатило неговата дисертация. Накрая той написа своята дисертация: За връзката, която съществува между отоците на г-жа Кристияна Гьоте и алегоричните и символичните лица от втората част на Фауст... Явно, това е малко преувеличено, но все пак то добре отговаря на манталитета на съвременните писатели на биографии. Думата "дискретност" им е непозната.
към текста >>

33. 14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Следователно то не може да оживотвори физическото тяло, да го предпази от пресушаване, да го предпази да не се разпадне на прах.
За човешкото развитие са се представили две възможности. Първата: човекът се развива без Христос; етерното тяло, което се излъчва от физическото тяло, не отнася нищо със себе си. Следователно то не може да оживотвори физическото тяло, да го предпази от пресушаване, да го предпази да не се разпадне на прах. Човекът изгубва постепенно всички плодове на физическия живот и на края трябва да напусне своето тяло. Но човечеството е дошло на Земята именно за да прибави към своята предишна природа физическия елемент. Зачатъкът на физическото тяло е положен още през Сатурновия период; но ако от този зачатък не бъде създадено физическото тяло така, както то е било заложено, тогава мисията на Земята не ще се изпълни. Влиянията на Луцифер и на Ариман са дошли да се упражнят на Земята. Ако човекът не извлече ни-що от своето физическо тяло, ако той не може да пренесе нищо от това тяло в етерното ако отгоре на всичко е изразходвал съкровището от древна мъдрост, мисията на Земята е изгубена и тя е загубена за цялата вселена.
към текста >>

34. 10. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Можем да охарактеризираме най-добре това Същество по следния начин: има области на духовния живот, където, така да се каже, освободен от всякакъв земен прах, човек може да намери тази висша същност, Бодисатва, в неговата духовна особеност и където може да намери Христа освободен от всичко онова, което той е станал на земята и в близост с нея.
Това е извънредно важно да се знае, благодарение на какво Христос който бе въплътен само веднъж в едно човешко тяло, може да бъде само веднъж въплътен в едно човешко тяло, нито по-рано, нито по-късно. От тогава той може да бъде намерен по пътя, който води във вътрешността на човешката душа; по-рано той можеше да бъде намерен, когато погледът биваше насочен навън в света, както Заратустра беше насочил своя поглед към Слънцето. Чрез какво Христос, този Принцип, това Същество, на което трябва да припишем такова централно положение, се различава от един Бодисатва? Основната разлика на Христа от Бодисатва е тази, че можем да наречем Бодисатва великия Учител, въплъщението на мъдростта, която преминава през всички култури, която се въплъщава в най-различни форми; обаче Христос не е просто учител, това е същественото! Христос не само учи хората; Христос е едно същество, което ще разберем най-добре, когато го търсим там, където можем да намерим в зашеметяващи духовни висини като обект на посвещението и можем да го сравним с други духовни същества. Можем да охарактеризираме най-добре това Същество по следния начин: има области на духовния живот, където, така да се каже, освободен от всякакъв земен прах, човек може да намери тази висша същност, Бодисатва, в неговата духовна особеност и където може да намери Христа освободен от всичко онова, което той е станал на земята и в близост с нея. Тогава той намира следното: той намира основата на човечеството, онова от което произхожда всеки живот: духовния първоизточник. Той намира не само един Бодисатва, а цяло редица от Бодисатви. Както обърнахме вниманието за онзи Бодисатва, който стои на основата на нашите редуващи се седем култури, съществува само един Бодисатва, който стои на основата на атлантските култури и т.н. В духовните висини Вие ще намерите цяла редица Бодисатви, които за техните времена са учители, наставници, не само на човеците, но те са наставници и на онези същества, които не слизат в областта на физическия живот. Ние ги намираме да стоят всички там, ако искаме да говорим чрез сравнения, като велики учители; те събират това, което трябва да учат, и посред тях намираме едно същество, което не е нещо само чрез това, че учи: а това е Христос.
към текста >>

35. 3. СКАЗКА ТРЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

От окултна гледна точка можем да говорим за това, че силите в този по-тънък етер са едни и същи както онези, които регулират химическите процеси, които направляват съчетанията на веществата, организирането на материята така, както това може да бъде изразено, когато върху една плоча поставяме ситен прах, след това докосваме плочата теглейки с един лък и получаваме така наречените Кладниеви звукови фигури.
Обикновено те се наричат етерни състояния и като първо в тези по-тънки състояния винаги сме различавали светлинното. Следователно, когато от топлинното състояние слизаме надолу към по-гъстото състояние, стигаме до газообразното, ако се издигнем по-нагоре стигаме до светлинното състояние. Ако се издигнем още по-нагоре от светлинното състояние, стигаме до едно още по-тънко етерно състояние. Тогава ние стигаме вече до нещо, което не е дадено непосредствено в обикновения сетивен свят. В сетивния сват ни е даден само един отблясък, едно отражение от това, което можем да наречем като по-тънко етерно състояние по отношение на светлинния етер. От окултна гледна точка можем да говорим за това, че силите в този по-тънък етер са едни и същи както онези, които регулират химическите процеси, които направляват съчетанията на веществата, организирането на материята така, както това може да бъде изразено, когато върху една плоча поставяме ситен прах, след това докосваме плочата теглейки с един лък и получаваме така наречените Кладниеви звукови фигури. Това, което грубият сетивен звук произвежда в праха, то става въобще в пространството. Пространството е диференцирано в себе си, пронизано е като вълни от такива сили, които са по-тънки от светлинните сили и които в духовната област представляват това, което в сетивната област е звукът. Така щото можем да говорим за химическия или звуков етер като за един по-тънък елемент, когато отиваме нагоре от топлината към светлината и от там до този по-тънък етер, който съдържа силите диференциращи, разделящи и съчетаващи материята, но който всъщност има отново, звуково естество. Сетивният звук, който чува сетивното ухо, е само един външен израз на този звуков етер, а именно един израз преминал през въздуха. Това ни довежда близо до този по-тънък елемент, който се намира над светлината.
към текста >>

Това, което грубият сетивен звук произвежда в праха, то става въобще в пространството.
Следователно, когато от топлинното състояние слизаме надолу към по-гъстото състояние, стигаме до газообразното, ако се издигнем по-нагоре стигаме до светлинното състояние. Ако се издигнем още по-нагоре от светлинното състояние, стигаме до едно още по-тънко етерно състояние. Тогава ние стигаме вече до нещо, което не е дадено непосредствено в обикновения сетивен свят. В сетивния сват ни е даден само един отблясък, едно отражение от това, което можем да наречем като по-тънко етерно състояние по отношение на светлинния етер. От окултна гледна точка можем да говорим за това, че силите в този по-тънък етер са едни и същи както онези, които регулират химическите процеси, които направляват съчетанията на веществата, организирането на материята така, както това може да бъде изразено, когато върху една плоча поставяме ситен прах, след това докосваме плочата теглейки с един лък и получаваме така наречените Кладниеви звукови фигури. Това, което грубият сетивен звук произвежда в праха, то става въобще в пространството. Пространството е диференцирано в себе си, пронизано е като вълни от такива сили, които са по-тънки от светлинните сили и които в духовната област представляват това, което в сетивната област е звукът. Така щото можем да говорим за химическия или звуков етер като за един по-тънък елемент, когато отиваме нагоре от топлината към светлината и от там до този по-тънък етер, който съдържа силите диференциращи, разделящи и съчетаващи материята, но който всъщност има отново, звуково естество. Сетивният звук, който чува сетивното ухо, е само един външен израз на този звуков етер, а именно един израз преминал през въздуха. Това ни довежда близо до този по-тънък елемент, който се намира над светлината. Следователно, когато говорим за това, че заедно с ха-шамаим се е отделило от ха-арец това, което се изявява навън, трябва да си представим не само това, което се изявява чрез светлината, но и това, което се изявява чрез по-тънкия етер на звука, на тона, който на свой ред прониква тази светлина.
към текста >>

Когато звукът А прозвучава през въздуха, ние трябва да се научим да чувствуваме не само тона, но и как този тон приема форма, както прахът приема форма чрез тона произведен от лъка върху плочата.
Именно звучността създава от животинската форма човешката форма. Следователно, как можем да чувствуваме Космоса образно? Как можем да почувствуваме това, което аз описах пред вашата душа в образи, построих подробно образ по образ от елементарното състояние? Как можем да почувствуваме формата на макрокосмическия човек, да го почувствуваме вътрешно? Когато започнем да чувствуваме, как звукът преминава във форма. Когато звукът А прозвучава през въздуха, ние трябва да се научим да чувствуваме не само тона, но и как този тон приема форма, както прахът приема форма чрез тона произведен от лъка върху плочата. Трябва да се научим да чувствуваме А-то, Б-то, как те тъкат в пространството! Трябва да се научим да ги чувствуваме не само като звуков лъч, но и като нещо създаващо форма: тогава ние ще чувствуваме така, както е чувствувал древноеврейският мъдрец, когато звуците на думите събуждаха в него образа, които описах пред вашия духовен поглед. Така е действувал звукът. Ето защо аз трябваше да кажа: Звукът "Бет" събуждаше нещо затварящо се, нещо като една обвивка, като една черупка, нещо затварящо се и включва в себе си едно вътрешно съдържание; това, което бе посочено с буквата "Реш", то събуждаше нещо, което чувствува, като човек чувствува, когато чувствува своята глава. А "Шит" събуждаше нещо, което се характеризираше с пробождането.
към текста >>

36. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

За да имаме един образ за това, което Земята би станала, ако лунните сили биха останали в нея, представете си вън на улицата едно парче земна материя, пропита от вода, нещо подобно на тиня; представете си, че водата все повече и повече изчезва; тогава тази земна материя ще стане все по-праховидна.
Погледнете тази Луна с малко по-други очи, а не както днес хората обикновено я гледат. Целият състав на нейната материя е различен от този на Земята. В грубоматериален смисъл астро-физикът казва, че Луната не притежава никакъв въздух, че почти няма вода, т.е. че тя е нещо изпаднало напълно в твърдо състояние, за разлика от Земята. Следователно тя съдържа силите, които биха така да се каже довели Земята нещо по-далече от втвърдяването, от твърдото състояние, в което тя се намира, които биха направили Земята още по-твърда. За да имаме един образ за това, което Земята би станала, ако лунните сили биха останали в нея, представете си вън на улицата едно парче земна материя, пропита от вода, нещо подобно на тиня; представете си, че водата все повече и повече изчезва; тогава тази земна материя ще стане все по-праховидна. Вие можете образно да наблюдавате целия този процес, когато след дъжд виждате разкаляната материя по улиците постепенно да се превръща на прах. Нещо подобно би станало общо взето със Земята, тя би се разпаднала на праховидни маси, ако лунните сили биха останали свързани с нея. Но нещо подобно ще стане някога със Земята, когато тя ще е изпълнила своята задача. Тя ще се разпадне и превърне в миров прах. Материята на Земята ще се разпадне като миров прах в космическото пространство, когато човекът ще е завършил своето развитие върху нея.
към текста >>

Вие можете образно да наблюдавате целия този процес, когато след дъжд виждате разкаляната материя по улиците постепенно да се превръща на прах.
Целият състав на нейната материя е различен от този на Земята. В грубоматериален смисъл астро-физикът казва, че Луната не притежава никакъв въздух, че почти няма вода, т.е. че тя е нещо изпаднало напълно в твърдо състояние, за разлика от Земята. Следователно тя съдържа силите, които биха така да се каже довели Земята нещо по-далече от втвърдяването, от твърдото състояние, в което тя се намира, които биха направили Земята още по-твърда. За да имаме един образ за това, което Земята би станала, ако лунните сили биха останали в нея, представете си вън на улицата едно парче земна материя, пропита от вода, нещо подобно на тиня; представете си, че водата все повече и повече изчезва; тогава тази земна материя ще стане все по-праховидна. Вие можете образно да наблюдавате целия този процес, когато след дъжд виждате разкаляната материя по улиците постепенно да се превръща на прах. Нещо подобно би станало общо взето със Земята, тя би се разпаднала на праховидни маси, ако лунните сили биха останали свързани с нея. Но нещо подобно ще стане някога със Земята, когато тя ще е изпълнила своята задача. Тя ще се разпадне и превърне в миров прах. Материята на Земята ще се разпадне като миров прах в космическото пространство, когато човекът ще е завършил своето развитие върху нея.
към текста >>

Нещо подобно би станало общо взето със Земята, тя би се разпаднала на праховидни маси, ако лунните сили биха останали свързани с нея.
В грубоматериален смисъл астро-физикът казва, че Луната не притежава никакъв въздух, че почти няма вода, т.е. че тя е нещо изпаднало напълно в твърдо състояние, за разлика от Земята. Следователно тя съдържа силите, които биха така да се каже довели Земята нещо по-далече от втвърдяването, от твърдото състояние, в което тя се намира, които биха направили Земята още по-твърда. За да имаме един образ за това, което Земята би станала, ако лунните сили биха останали в нея, представете си вън на улицата едно парче земна материя, пропита от вода, нещо подобно на тиня; представете си, че водата все повече и повече изчезва; тогава тази земна материя ще стане все по-праховидна. Вие можете образно да наблюдавате целия този процес, когато след дъжд виждате разкаляната материя по улиците постепенно да се превръща на прах. Нещо подобно би станало общо взето със Земята, тя би се разпаднала на праховидни маси, ако лунните сили биха останали свързани с нея. Но нещо подобно ще стане някога със Земята, когато тя ще е изпълнила своята задача. Тя ще се разпадне и превърне в миров прах. Материята на Земята ще се разпадне като миров прах в космическото пространство, когато човекът ще е завършил своето развитие върху нея.
към текста >>

Тя ще се разпадне и превърне в миров прах.
Следователно тя съдържа силите, които биха така да се каже довели Земята нещо по-далече от втвърдяването, от твърдото състояние, в което тя се намира, които биха направили Земята още по-твърда. За да имаме един образ за това, което Земята би станала, ако лунните сили биха останали в нея, представете си вън на улицата едно парче земна материя, пропита от вода, нещо подобно на тиня; представете си, че водата все повече и повече изчезва; тогава тази земна материя ще стане все по-праховидна. Вие можете образно да наблюдавате целия този процес, когато след дъжд виждате разкаляната материя по улиците постепенно да се превръща на прах. Нещо подобно би станало общо взето със Земята, тя би се разпаднала на праховидни маси, ако лунните сили биха останали свързани с нея. Но нещо подобно ще стане някога със Земята, когато тя ще е изпълнила своята задача. Тя ще се разпадне и превърне в миров прах. Материята на Земята ще се разпадне като миров прах в космическото пространство, когато човекът ще е завършил своето развитие върху нея.
към текста >>

Материята на Земята ще се разпадне като миров прах в космическото пространство, когато човекът ще е завършил своето развитие върху нея.
За да имаме един образ за това, което Земята би станала, ако лунните сили биха останали в нея, представете си вън на улицата едно парче земна материя, пропита от вода, нещо подобно на тиня; представете си, че водата все повече и повече изчезва; тогава тази земна материя ще стане все по-праховидна. Вие можете образно да наблюдавате целия този процес, когато след дъжд виждате разкаляната материя по улиците постепенно да се превръща на прах. Нещо подобно би станало общо взето със Земята, тя би се разпаднала на праховидни маси, ако лунните сили биха останали свързани с нея. Но нещо подобно ще стане някога със Земята, когато тя ще е изпълнила своята задача. Тя ще се разпадне и превърне в миров прах. Материята на Земята ще се разпадне като миров прах в космическото пространство, когато човекът ще е завършил своето развитие върху нея.
към текста >>

Така следователно ние можем да кажем, че Земята би се превърнала на прах, тя има в себе си заложбата да се превърне на прах, да се разпадне на частици прах.
Така следователно ние можем да кажем, че Земята би се превърнала на прах, тя има в себе си заложбата да се превърне на прах, да се разпадне на частици прах. Тя е била предпазена от това преждевременно разпадане на прах благодарение на това, че Луната е била отделена от нея. Обаче в човека е останало нещо от това, което съдържа всъщност заложбата да се превърне на прах. Човекът е поел в своето същество нещо от лунните сили водещи Земята към разпадане на прах, вследствие на всички онези отношения, които вече ви описах. Онези Същества, които са свързани с Луната, са внесли всъщност нещо в телесното човешко същество, което в действителност не принадлежи на земната маса, която имаме непосредствено около нас, след като Луната се отделила; те са внесли нещо от лунните сили водещи към разпадане на прах на земното, внедрили са го в човешкото тяло. Но понеже с това Лунно естество е свързан Явех-Елохим, това означава, че Явех-Елохим е онзи, който е внедрил в човешкото тяло тези Лунни сили, водещи Земята към разпрашаване.
към текста >>

Тя е била предпазена от това преждевременно разпадане на прах благодарение на това, че Луната е била отделена от нея.
Така следователно ние можем да кажем, че Земята би се превърнала на прах, тя има в себе си заложбата да се превърне на прах, да се разпадне на частици прах. Тя е била предпазена от това преждевременно разпадане на прах благодарение на това, че Луната е била отделена от нея. Обаче в човека е останало нещо от това, което съдържа всъщност заложбата да се превърне на прах. Човекът е поел в своето същество нещо от лунните сили водещи Земята към разпадане на прах, вследствие на всички онези отношения, които вече ви описах. Онези Същества, които са свързани с Луната, са внесли всъщност нещо в телесното човешко същество, което в действителност не принадлежи на земната маса, която имаме непосредствено около нас, след като Луната се отделила; те са внесли нещо от лунните сили водещи към разпадане на прах на земното, внедрили са го в човешкото тяло. Но понеже с това Лунно естество е свързан Явех-Елохим, това означава, че Явех-Елохим е онзи, който е внедрил в човешкото тяло тези Лунни сили, водещи Земята към разпрашаване. И ние трябва да кажем: В течение на Земното развитие трябваше да настъпи един момент, който правилно може да бъде охарактеризиран така: В космическия напредък на Елохиите дойде време, когато Явех-Елохим внедри в човешкото тяло земния прах, носещ силите на Луната, силите на втвърдяването.
към текста >>

Обаче в човека е останало нещо от това, което съдържа всъщност заложбата да се превърне на прах.
Така следователно ние можем да кажем, че Земята би се превърнала на прах, тя има в себе си заложбата да се превърне на прах, да се разпадне на частици прах. Тя е била предпазена от това преждевременно разпадане на прах благодарение на това, че Луната е била отделена от нея. Обаче в човека е останало нещо от това, което съдържа всъщност заложбата да се превърне на прах. Човекът е поел в своето същество нещо от лунните сили водещи Земята към разпадане на прах, вследствие на всички онези отношения, които вече ви описах. Онези Същества, които са свързани с Луната, са внесли всъщност нещо в телесното човешко същество, което в действителност не принадлежи на земната маса, която имаме непосредствено около нас, след като Луната се отделила; те са внесли нещо от лунните сили водещи към разпадане на прах на земното, внедрили са го в човешкото тяло. Но понеже с това Лунно естество е свързан Явех-Елохим, това означава, че Явех-Елохим е онзи, който е внедрил в човешкото тяло тези Лунни сили, водещи Земята към разпрашаване. И ние трябва да кажем: В течение на Земното развитие трябваше да настъпи един момент, който правилно може да бъде охарактеризиран така: В космическия напредък на Елохиите дойде време, когато Явех-Елохим внедри в човешкото тяло земния прах, носещ силите на Луната, силите на втвърдяването. Така в Библията имаме онова място, което крие в себе си неизмерима дълбочина, където се казва: И Явех-Елохим създаде човека от земния прах.
към текста >>

Човекът е поел в своето същество нещо от лунните сили водещи Земята към разпадане на прах, вследствие на всички онези отношения, които вече ви описах.
Така следователно ние можем да кажем, че Земята би се превърнала на прах, тя има в себе си заложбата да се превърне на прах, да се разпадне на частици прах. Тя е била предпазена от това преждевременно разпадане на прах благодарение на това, че Луната е била отделена от нея. Обаче в човека е останало нещо от това, което съдържа всъщност заложбата да се превърне на прах. Човекът е поел в своето същество нещо от лунните сили водещи Земята към разпадане на прах, вследствие на всички онези отношения, които вече ви описах. Онези Същества, които са свързани с Луната, са внесли всъщност нещо в телесното човешко същество, което в действителност не принадлежи на земната маса, която имаме непосредствено около нас, след като Луната се отделила; те са внесли нещо от лунните сили водещи към разпадане на прах на земното, внедрили са го в човешкото тяло. Но понеже с това Лунно естество е свързан Явех-Елохим, това означава, че Явех-Елохим е онзи, който е внедрил в човешкото тяло тези Лунни сили, водещи Земята към разпрашаване. И ние трябва да кажем: В течение на Земното развитие трябваше да настъпи един момент, който правилно може да бъде охарактеризиран така: В космическия напредък на Елохиите дойде време, когато Явех-Елохим внедри в човешкото тяло земния прах, носещ силите на Луната, силите на втвърдяването. Така в Библията имаме онова място, което крие в себе си неизмерима дълбочина, където се казва: И Явех-Елохим създаде човека от земния прах. Защото така е казано в Библията.
към текста >>

Онези Същества, които са свързани с Луната, са внесли всъщност нещо в телесното човешко същество, което в действителност не принадлежи на земната маса, която имаме непосредствено около нас, след като Луната се отделила; те са внесли нещо от лунните сили водещи към разпадане на прах на земното, внедрили са го в човешкото тяло.
Така следователно ние можем да кажем, че Земята би се превърнала на прах, тя има в себе си заложбата да се превърне на прах, да се разпадне на частици прах. Тя е била предпазена от това преждевременно разпадане на прах благодарение на това, че Луната е била отделена от нея. Обаче в човека е останало нещо от това, което съдържа всъщност заложбата да се превърне на прах. Човекът е поел в своето същество нещо от лунните сили водещи Земята към разпадане на прах, вследствие на всички онези отношения, които вече ви описах. Онези Същества, които са свързани с Луната, са внесли всъщност нещо в телесното човешко същество, което в действителност не принадлежи на земната маса, която имаме непосредствено около нас, след като Луната се отделила; те са внесли нещо от лунните сили водещи към разпадане на прах на земното, внедрили са го в човешкото тяло. Но понеже с това Лунно естество е свързан Явех-Елохим, това означава, че Явех-Елохим е онзи, който е внедрил в човешкото тяло тези Лунни сили, водещи Земята към разпрашаване. И ние трябва да кажем: В течение на Земното развитие трябваше да настъпи един момент, който правилно може да бъде охарактеризиран така: В космическия напредък на Елохиите дойде време, когато Явех-Елохим внедри в човешкото тяло земния прах, носещ силите на Луната, силите на втвърдяването. Така в Библията имаме онова място, което крие в себе си неизмерима дълбочина, където се казва: И Явех-Елохим създаде човека от земния прах. Защото така е казано в Библията. И всички преводи са чиста безсмислица, когато казват: Явех-Елохим е направил човека от буца земя.
към текста >>

И ние трябва да кажем: В течение на Земното развитие трябваше да настъпи един момент, който правилно може да бъде охарактеризиран така: В космическия напредък на Елохиите дойде време, когато Явех-Елохим внедри в човешкото тяло земния прах, носещ силите на Луната, силите на втвърдяването.
Тя е била предпазена от това преждевременно разпадане на прах благодарение на това, че Луната е била отделена от нея. Обаче в човека е останало нещо от това, което съдържа всъщност заложбата да се превърне на прах. Човекът е поел в своето същество нещо от лунните сили водещи Земята към разпадане на прах, вследствие на всички онези отношения, които вече ви описах. Онези Същества, които са свързани с Луната, са внесли всъщност нещо в телесното човешко същество, което в действителност не принадлежи на земната маса, която имаме непосредствено около нас, след като Луната се отделила; те са внесли нещо от лунните сили водещи към разпадане на прах на земното, внедрили са го в човешкото тяло. Но понеже с това Лунно естество е свързан Явех-Елохим, това означава, че Явех-Елохим е онзи, който е внедрил в човешкото тяло тези Лунни сили, водещи Земята към разпрашаване. И ние трябва да кажем: В течение на Земното развитие трябваше да настъпи един момент, който правилно може да бъде охарактеризиран така: В космическия напредък на Елохиите дойде време, когато Явех-Елохим внедри в човешкото тяло земния прах, носещ силите на Луната, силите на втвърдяването. Така в Библията имаме онова място, което крие в себе си неизмерима дълбочина, където се казва: И Явех-Елохим създаде човека от земния прах. Защото така е казано в Библията. И всички преводи са чиста безсмислица, когато казват: Явех-Елохим е направил човека от буца земя. Той е внедрил в него земния прах. Ако и до сега намерихме в Библията нещо, което ни накара да изпаднем в удивление и благоговение пред това, което Библията ни казва чрез древните ясновидци и което отново откриваме чрез духовнонаучното изследване, тук в думите: "Явех-Елохим внедри /отпечати/ в човешкото тяло съдържащия лунното естество земен прах" имаме едно място, където нашето благоговение трябва да стане още по-голямо, по-силно пред това, което древните ясновидци ни разказват в Генезиса.
към текста >>

Така в Библията имаме онова място, което крие в себе си неизмерима дълбочина, където се казва: И Явех-Елохим създаде човека от земния прах.
Обаче в човека е останало нещо от това, което съдържа всъщност заложбата да се превърне на прах. Човекът е поел в своето същество нещо от лунните сили водещи Земята към разпадане на прах, вследствие на всички онези отношения, които вече ви описах. Онези Същества, които са свързани с Луната, са внесли всъщност нещо в телесното човешко същество, което в действителност не принадлежи на земната маса, която имаме непосредствено около нас, след като Луната се отделила; те са внесли нещо от лунните сили водещи към разпадане на прах на земното, внедрили са го в човешкото тяло. Но понеже с това Лунно естество е свързан Явех-Елохим, това означава, че Явех-Елохим е онзи, който е внедрил в човешкото тяло тези Лунни сили, водещи Земята към разпрашаване. И ние трябва да кажем: В течение на Земното развитие трябваше да настъпи един момент, който правилно може да бъде охарактеризиран така: В космическия напредък на Елохиите дойде време, когато Явех-Елохим внедри в човешкото тяло земния прах, носещ силите на Луната, силите на втвърдяването. Така в Библията имаме онова място, което крие в себе си неизмерима дълбочина, където се казва: И Явех-Елохим създаде човека от земния прах. Защото така е казано в Библията. И всички преводи са чиста безсмислица, когато казват: Явех-Елохим е направил човека от буца земя. Той е внедрил в него земния прах. Ако и до сега намерихме в Библията нещо, което ни накара да изпаднем в удивление и благоговение пред това, което Библията ни казва чрез древните ясновидци и което отново откриваме чрез духовнонаучното изследване, тук в думите: "Явех-Елохим внедри /отпечати/ в човешкото тяло съдържащия лунното естество земен прах" имаме едно място, където нашето благоговение трябва да стане още по-голямо, по-силно пред това, което древните ясновидци ни разказват в Генезиса. И когато тези древни ясновидци имаха съзнанието, че това, което ги направи способни да кажат нещо подобно, те го получиха от онези области, в които действуваха Елохимите и Явех-Елохим; когато те имаха съзнанието, че получаваха своята мъдрост от областите на създаващите света Същества, те можаха да си кажат: В нас се влива като знание, като мъдрост, като мисъл това, което е създало самата Земя, когато то тъчеше и действуваше в тези Същества.
към текста >>

Той е внедрил в него земния прах.
Но понеже с това Лунно естество е свързан Явех-Елохим, това означава, че Явех-Елохим е онзи, който е внедрил в човешкото тяло тези Лунни сили, водещи Земята към разпрашаване. И ние трябва да кажем: В течение на Земното развитие трябваше да настъпи един момент, който правилно може да бъде охарактеризиран така: В космическия напредък на Елохиите дойде време, когато Явех-Елохим внедри в човешкото тяло земния прах, носещ силите на Луната, силите на втвърдяването. Така в Библията имаме онова място, което крие в себе си неизмерима дълбочина, където се казва: И Явех-Елохим създаде човека от земния прах. Защото така е казано в Библията. И всички преводи са чиста безсмислица, когато казват: Явех-Елохим е направил човека от буца земя. Той е внедрил в него земния прах. Ако и до сега намерихме в Библията нещо, което ни накара да изпаднем в удивление и благоговение пред това, което Библията ни казва чрез древните ясновидци и което отново откриваме чрез духовнонаучното изследване, тук в думите: "Явех-Елохим внедри /отпечати/ в човешкото тяло съдържащия лунното естество земен прах" имаме едно място, където нашето благоговение трябва да стане още по-голямо, по-силно пред това, което древните ясновидци ни разказват в Генезиса. И когато тези древни ясновидци имаха съзнанието, че това, което ги направи способни да кажат нещо подобно, те го получиха от онези области, в които действуваха Елохимите и Явех-Елохим; когато те имаха съзнанието, че получаваха своята мъдрост от областите на създаващите света Същества, те можаха да си кажат: В нас се влива като знание, като мъдрост, като мисъл това, което е създало самата Земя, когато то тъчеше и действуваше в тези Същества. И така ние можем да погледнем със страхопочитание към древните ясновидци и към страхопочитанието, с което тези древни ясновидци гледаха към областите, от които им идваше откровението, към областите на Елохимите и на Явех-Елохим. Как биха могли те да назоват Съществата, които стоят на основата на сътворението и на тяхното собствено познание? Каква дума трябваше да намерят те, освен тази, която трябваше да изпълни всецяло сърцето им, когато приемаха откровението на създаващите света Сили?
към текста >>

Ако и до сега намерихме в Библията нещо, което ни накара да изпаднем в удивление и благоговение пред това, което Библията ни казва чрез древните ясновидци и което отново откриваме чрез духовнонаучното изследване, тук в думите: "Явех-Елохим внедри /отпечати/ в човешкото тяло съдържащия лунното естество земен прах" имаме едно място, където нашето благоговение трябва да стане още по-голямо, по-силно пред това, което древните ясновидци ни разказват в Генезиса.
И ние трябва да кажем: В течение на Земното развитие трябваше да настъпи един момент, който правилно може да бъде охарактеризиран така: В космическия напредък на Елохиите дойде време, когато Явех-Елохим внедри в човешкото тяло земния прах, носещ силите на Луната, силите на втвърдяването. Така в Библията имаме онова място, което крие в себе си неизмерима дълбочина, където се казва: И Явех-Елохим създаде човека от земния прах. Защото така е казано в Библията. И всички преводи са чиста безсмислица, когато казват: Явех-Елохим е направил човека от буца земя. Той е внедрил в него земния прах. Ако и до сега намерихме в Библията нещо, което ни накара да изпаднем в удивление и благоговение пред това, което Библията ни казва чрез древните ясновидци и което отново откриваме чрез духовнонаучното изследване, тук в думите: "Явех-Елохим внедри /отпечати/ в човешкото тяло съдържащия лунното естество земен прах" имаме едно място, където нашето благоговение трябва да стане още по-голямо, по-силно пред това, което древните ясновидци ни разказват в Генезиса. И когато тези древни ясновидци имаха съзнанието, че това, което ги направи способни да кажат нещо подобно, те го получиха от онези области, в които действуваха Елохимите и Явех-Елохим; когато те имаха съзнанието, че получаваха своята мъдрост от областите на създаващите света Същества, те можаха да си кажат: В нас се влива като знание, като мъдрост, като мисъл това, което е създало самата Земя, когато то тъчеше и действуваше в тези Същества. И така ние можем да погледнем със страхопочитание към древните ясновидци и към страхопочитанието, с което тези древни ясновидци гледаха към областите, от които им идваше откровението, към областите на Елохимите и на Явех-Елохим. Как биха могли те да назоват Съществата, които стоят на основата на сътворението и на тяхното собствено познание? Каква дума трябваше да намерят те, освен тази, която трябваше да изпълни всецяло сърцето им, когато приемаха откровението на създаващите света Сили? Поглеждайки към тях те си казваха: В нас се влива откровението идващо от божествено-духовни Същества.
към текста >>

37. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Ние обърнахме също внимание и на това, какъв дълбок смисъл се крие в думите, където се казва, че в тялото на човека бе внедрен, отпечатан земно-лунния прах.
Ние вече обърнахме внимание върху това, че там, където започват първите величествени думи на Библията, се разбира онзи момент, който от гледището на Духовната наука посочихме със следните думи: Общата маса от вещество, която още съставляваше Земята и Слънцето като едно тяло, се подготвя да пристъпи към разделяне. После следва това разделяне и през време на процесите на разделянето става това, което Генезисът ни описва. Описанието на Генезиса обхваща всичко това, което става стигайки до времето на Лемурия, когато Луната се отделя от Земята. И това, което ние описваме след настъпилото отделяне на Луната от гледището на Духовната наука като протичане на Лемурийска епоха и навлизане в Атлантската епоха, него ние трябва да търсим в описанието, което в Библията следва след седемте дни на сътворението. Това вече показахме вчера. Ние обърнахме също внимание и на това, какъв дълбок смисъл се крие в думите, където се казва, че в тялото на човека бе внедрен, отпечатан земно-лунния прах. Това е станало по същото онова време, когато беше станало в Космоса онова повдигане, което нарекохме космически напредък на Елохимите, тяхното издигане до състоянието на Явех-Елохим. Ние трябва да си представим това издигане съвпадащо с началото на действието на Луната отвън. Само че това действие на Луната, т.е. на онова Същество, което беше свързано с отделянето на Луната, с действието на Луната отвън, ние трябва да си го представим в общността на Елохимите това, което наричаме Явех-Елохим. Така щото бихме могли да кажем: Действието на Луната върху Земята през неговия първи стадий отговаря на всичко онова, което можем да наречем внедряване на земно-лунното вещество в човешкото тяло.
към текста >>

Преди в тялото да бъде внедрен земният прах, стана онзи процес, който се описва като създаване на човека от Елохимите.
Следователно трябва да кажем: Първо това човек се роди чрез това, че Елохимите съединиха способностите, което всеки един от тях притежаваше, и действуваха като една група от Същества, което имат една обща цел. Следователно първо човекът беше общата цел на групата на Елохимите. Сега трябва да си съставим една по-точна представа за това, как всъщност човекът се роди в така наречения ден шести на сътворението. Тогава той още не е бил такъв, какъвто стои днес пред нас. Физическото тяло, в което човекът ни се явява днес, възникна едва по-късно, когато стана вдъхването на живото дихание на Явех-Елохим. Преди в тялото да бъде внедрен земният прах, стана онзи процес, който се описва като създаване на човека от Елохимите. Следователно, какъв беше човекът, който Елохимите извикаха на съществувание още през време на така наречената Лемурийска епоха? Спомнете си за това, което често пъти съм казвал относно характера и природата на днешния човек: Това, което наричаме човешко физическо тяло, е еднакво у всички хора в известен смисъл само по отношение на неговите по-висши членове. Но по отношение на половете трябва да различаваме хората така, че това, което в неговата физическа форма ни се явява като мъж, то е женско в неговото етерно тяло; също така това, което ни се явява като физическа форма на жената, по отношение на етерното тяло то е мъжко. Така е разделено днес човечеството, човешкото същество: Това, което външно се явява в мъжка форма, вътре с женско и това, което външно се явява в женска форма, вътре е мъжко. Как стана това?
към текста >>

38. 3. Трета лекция, 3. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Когато посипем някакъв прах върху метална плоча и предизвикаме вибрации в нея с помощта на цигулков лък, те се предават също и на праха, образувайки т. нар.
Но какво навлиза в нашето астрално тяло по време на съня? Когато нощем сме извън нашето физическо тяло, тогава нашето астрално тяло е пронизано и оживотворено от „хармониите на сферите", от онова, което иначе се носи в етера, в звуковия етер. Когато посипем някакъв прах върху метална плоча и предизвикаме вибрации в нея с помощта на цигулков лък, те се предават също и на праха, образувайки т. нар. Кладниеви фигури. По същия начин нощно време хармониите на сферите навлизат в човека и го изпълват със своите „вибрации", внасяйки отново ред и хармония в безредието, което човекът е създал през деня със своите сетивни възприятия. А това, което живее и пулсира в жизнения етер, то навлиза в телата ни също и по време на съня, само че човекът е лишен от възприятие за този вътрешен живот на своите обвивки, докато се намира извън своето физическо и етерно тяло. Нормално човекът може да възприема нещата, едва когато отново се вмъкне във физическото си и етерното си тяло и употребява външните органи на етерното тяло в служба на мисленето, а външните органи на физическото тяло за целите на сетивните възприятия.
към текста >>

39. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Тя ни показва, че това, което виждаме като нещо умиращо във физическото поле, като нещо превръщащо се на прах, когато минем през Портата на смъртта, че това физическо тяло ще бъде отново изградено за един нов живот от силите, които ни проникват като сили на надеждата, стига да разбираме Кармата.
Какво ни дава тази Духовна наука? Чрез това, че ни запознава с всеобхватния закон на Кармата, със закона на повтарящите се земни съществувания, тя ни дава онова, което в духовно отношение ни прониква с надеждата, също както съзнанието, че утре Слънцето ще изгрее, че семената ще израстнат като растения. Тя ни показва, че това, което виждаме като нещо умиращо във физическото поле, като нещо превръщащо се на прах, когато минем през Портата на смъртта, че това физическо тяло ще бъде отново изградено за един нов живот от силите, които ни проникват като сили на надеждата, стига да разбираме Кармата. Духовната наука дарява човечеството с най-мощните сили на надеждата.
към текста >>

40. Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Нужно беше съвсем малко, това тяло да се разпадне на прах в гроба, а Христос да се облече в едно – бих казал – сгъстено, физически видимо етерно тяло.
С всеки следващ период от живота на тези три години нещо умираше в телата на Исус от Назарет, така че след трите години тялото на Исус от Назарет беше нещо, което стоеше на границата да се превърне в труп и беше задържано само чрез силата на макрокосмическото Христово Същество. Вие не бива да си представяте, че това тяло, в което Христос обитаваше, беше, да речем, няколко години след Кръщението в реката Йордан като едно друго тяло, напротив: една обикновена човешка душа веднага би се отделила от него, ако не беше могъщата задържаща сила на макрокосмическото Христово Същество. Това беше едно бавно, непрестанно умиране, продължаващо три години. И това тяло стигна границите на разпада, когато настъпи Мистерията на Голгота. И сега беше необходимо само следното: да пристигнат онези хора, за които се разказва, че свалиха тялото от Кръста, намазаха го с техните благовонни масла, създавайки една химическа връзка между тези специални вещества и тялото на Исус от Назарет, в което макрокосмическото Христово Същество живя три години, за да го положат после в гроба. Нужно беше съвсем малко, това тяло да се разпадне на прах в гроба, а Христос да се облече в едно – бих казал – сгъстено, физически видимо етерно тяло. Да, възкръсналият Христос се обгърна с едно сгъстено, физически видимо етерно тяло. Така той ходеше по Земята и се явяваше на онези, на които можеше да се яви. Той не беше видим за всички, защото имаше само едно сгъстено етерно тяло, което носеше след Възкресението. Но това, което беше положено в гроба, се разпадна на прах. И според най-новите окултни изследвания беше установено, че тогава е станало едно земетресение.
към текста >>

Но това, което беше положено в гроба, се разпадна на прах.
И сега беше необходимо само следното: да пристигнат онези хора, за които се разказва, че свалиха тялото от Кръста, намазаха го с техните благовонни масла, създавайки една химическа връзка между тези специални вещества и тялото на Исус от Назарет, в което макрокосмическото Христово Същество живя три години, за да го положат после в гроба. Нужно беше съвсем малко, това тяло да се разпадне на прах в гроба, а Христос да се облече в едно – бих казал – сгъстено, физически видимо етерно тяло. Да, възкръсналият Христос се обгърна с едно сгъстено, физически видимо етерно тяло. Така той ходеше по Земята и се явяваше на онези, на които можеше да се яви. Той не беше видим за всички, защото имаше само едно сгъстено етерно тяло, което носеше след Възкресението. Но това, което беше положено в гроба, се разпадна на прах. И според най-новите окултни изследвания беше установено, че тогава е станало едно земетресение. За мене беше нещо поразително, след като от окултните изследвания намерих, че е станало едно земетресение, да констатирам този факт, упоменат в Евангелието на Матей. Земята се разтвори, прахът от трупа падна в пукнатината и се съедини с цялата субстанция на Земята. Чрез разтърсването вследствие на земетресението платната, с които е било увито тялото на Исус, бяха събрани така, както е описано в Евангелието на Йоан. Това е чудесно описано в Евангелието на Йоан.
към текста >>

Земята се разтвори, прахът от трупа падна в пукнатината и се съедини с цялата субстанция на Земята.
Така той ходеше по Земята и се явяваше на онези, на които можеше да се яви. Той не беше видим за всички, защото имаше само едно сгъстено етерно тяло, което носеше след Възкресението. Но това, което беше положено в гроба, се разпадна на прах. И според най-новите окултни изследвания беше установено, че тогава е станало едно земетресение. За мене беше нещо поразително, след като от окултните изследвания намерих, че е станало едно земетресение, да констатирам този факт, упоменат в Евангелието на Матей. Земята се разтвори, прахът от трупа падна в пукнатината и се съедини с цялата субстанция на Земята. Чрез разтърсването вследствие на земетресението платната, с които е било увито тялото на Исус, бяха събрани така, както е описано в Евангелието на Йоан. Това е чудесно описано в Евангелието на Йоан.
към текста >>

Тогава трябва да предположим, че тези рани са били действително по тялото Исусово, че Христос се е намирал в същото тяло, което се разпадна на прах и се яви със същото това тяло пред учениците си. Не!
Но някой би могъл да каже: Тома бе подканен от Възкръсналия, Който се яви на учениците, да сложи ръцете си в Неговите рани. Тогава трябва да предположим, че тези рани са били действително по тялото Исусово, че Христос се е намирал в същото тяло, което се разпадна на прах и се яви със същото това тяло пред учениците си. Не! Представете си, че някой има белег от рана: На мястото на тази рана на физическото тяло, етерното тяло се свива особено и получава един вид белег. И в особено свитото етерно тяло, от което са взети съставните части на новото етерно тяло, с което се облече Христовото Същество, тъкмо там бяха доведени до видимост белезите на раните, които беше получил при разпятието, там имаше особено уплътнени места, така че и Тома можа да се убеди, че пред него стоеше една реалност.
към текста >>

41. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Навред руини, прах и пепел
Навред руини, прах и пепел
към текста >>

Облаци от прах покриха всичко
Облаци от прах покриха всичко
към текста >>

Дали той отново в развалини и прах ще рухне?
Дали той отново в развалини и прах ще рухне?
към текста >>

На прах отдавна е превърнат войнът на кръста!
На прах отдавна е превърнат войнът на кръста!
към текста >>

42. Осма лекция, 22 Септември 1922 GA_139 Евангелието на Марко

А някои негодуваха и казваха помежду си: Защо става това прахосване на мирото?
А някои негодуваха и казваха помежду си: Защо става това прахосване на мирото?
към текста >>

Ето защо прахосването на мирото ще се третира като нещо важно само тогава, когато Азът вече няма съзнателен достъп до свръхсетивния свят.
Ние навсякъде трябва да търсим същественото, а не второстепенното. Евангелието може да бъде разбрано само ако вникнем в неговите духовни основи. Вникнем ли в неговите духовни основи, този пример се оказва особено подходящ. Ето защо прахосването на мирото ще се третира като нещо важно само тогава, когато Азът вече няма съзнателен достъп до свръхсетивния свят.
към текста >>

43. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Частици прах и пепел докопват
Напразно! Частици прах и пепел докопват
към текста >>

За много от следващите столетия ще има репродукции, но което може да даде представа за личността на Рафаел, за това какво е бил Рафаел, какво сам е направил неговите произведения това ще се разпилее, ще стане на прах, ще отмине.
И когато така се разглежда образа на Рафаел, който е живял през изминалите столетия и живее и днес, и се погледне към това, което днес е тук и това, което вече е разрушено от неговите произведения, и човек се замисли, че всичко, което е тук в материалното, ще премине пътя на нетрайността, ще отпадне, тогава човек знае, че това, което живее в тези картини, преди те да се разрушат, ще бъде поето в душите на хората. За много от следващите столетия ще има репродукции, но което може да даде представа за личността на Рафаел, за това какво е бил Рафаел, какво сам е направил неговите произведения това ще се разпилее, ще стане на прах, ще отмине. И нищо земно, нищо на нашата Земя не е в състояние да го запази. Но чрез духовната наука ни става ясно, че това, което живее като индивидуалност в Рафаел, каквото тази индивидуалност си е изработила, се запазва и изработеното отново ще се появи с нея. И когато узнаем, че същата тази индивидуалност отново се появява в поета Новалис44 и вземем ли първото предвестие на Новалис, което се появява като зора на една нова, жива идея за Христос, тогава ще си кажем: Дълго време преди във външния свят да изчезне това, което е направил Рафаел, дълго време преди това тази индивидуалност ще бъде отново тук, за да даде в нова форма онова, което има да даде на човечеството. Колко хубаво е, че западната култура през един определен период разглежда само отделната ограничена личност, колко хубаво е, че ние се научаваме да обичаме дадена личност в нейния отделен живот! Колко безкрайно се обогатява нашата душевност, когато се научаваме как вечното в човека преминава от една личност в друга личност!
към текста >>

Физическите тела ще преминат в това, което се разпръсква, което става световен прах.
Сега се запитваме за нещо друго. Ние учихме, че човекът в своя образ на Земята трябва да го взимаме за майа. Този образ се разпръсква след смъртта, той е един мираж, който застава пред човека като външен образ на човешкото тяло. Но външният образ на физическото тяло няма да остане повече тук на Земята, също както няма да останат и физическите тела на растенията, на животните и на минералите. Физическите тела ще преминат в това, което се разпръсква, което става световен прах. Това, което се вижда, напълно ще изчезне, физическата Земя няма повече да я има. А етерните тела? Те имат смисъл само докато обновяват физическите тела; и тях няма да ги има. Когато Земята достигне до целта си, какво тогава ще остане от всичко, което човек вижда? Нищо, съвсем нищо няма да остане, нищо от самия него, нищо от съществата на другите природни царства.
към текста >>

Когато духовното се освободи, от материята няма да остане нищо, освен безформен прах, понеже само духът е действителен.
Това, което се вижда, напълно ще изчезне, физическата Земя няма повече да я има. А етерните тела? Те имат смисъл само докато обновяват физическите тела; и тях няма да ги има. Когато Земята достигне до целта си, какво тогава ще остане от всичко, което човек вижда? Нищо, съвсем нищо няма да остане, нищо от самия него, нищо от съществата на другите природни царства. Когато духовното се освободи, от материята няма да остане нищо, освен безформен прах, понеже само духът е действителен. Но едно нещо ще остане действително, което по-рано не е било съединено със Земята, с което човешките души ще се обединят, само едно тогава ще е действително: Христовият Дух. Той ще бъде единствената реалност, която ще може да остане от Земята.
към текста >>

44. За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Но дори и с течение на времето физическите произведения на Рафаел да се разпаднат на прах, ние ще знаем, че същата индивидуалност, която ги създаде, е живяла и в Новалис, за да даде по друг начин израз на това, което се намира в нея.
Първо ще познаят личностите, а после как индивидуалността преминава през тях. И чак сега ние разбираме това четирикратно вестителство и възходящата градация в това четирикратно вестителство. Сега към такова нещо имаме съвсем друго отношение, отколкото по-рано. Днес се знае, че оригиналите в Рим не са в тяхната някогашна форма, те са развалени, вече не са такива, каквито са били рисувани от ръката на Рафаел, и като преминат още няколко столетия, тези неща ще изчезнат. Дори и репродукциите да имат по-дълъг живот, някога ще се разпадне всичко, което е създала индивидуалността. Но дори и с течение на времето физическите произведения на Рафаел да се разпаднат на прах, ние ще знаем, че същата индивидуалност, която ги създаде, е живяла и в Новалис, за да даде по друг начин израз на това, което се намира в нея.
към текста >>

45. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Когато онзи, който е запознат с тайните на езотеризма, насочва поглед върху това, което се върши външно в света: как толкова много хора прахосват времето, което им остава свободно, вместо да облагородят техните чувства свързвайки се с това, което земното съществувание получава от духовните творения, тогава този, който е минал през едно езотерично развитие, би искал да плаче заради тъпотата на човешкото съществувание, което минава покрай това, което съществува, за да премине през човешкото чувствуване и човешкото усещане.
Така ние трябва да усвоим за нашето чувство нещо, което ни позволява да правим разлика между егоистичното чувствуване, което е насочено повече към страната на насладата, и неегоистичното чувствуване, което се явява за нас като едно задължение. Това може да се разпростре даже чак във външния възглед за живота. И тук стигаме до там, да говорим върху една точка, която бихме могли да кажем от отделното изживяване хвърля светлина в социалното изживяване. Когато онзи, който е запознат с тайните на езотеризма, насочва поглед върху това, което се върши външно в света: как толкова много хора прахосват времето, което им остава свободно, вместо да облагородят техните чувства свързвайки се с това, което земното съществувание получава от духовните творения, тогава този, който е минал през едно езотерично развитие, би искал да плаче заради тъпотата на човешкото съществувание, което минава покрай това, което съществува, за да премине през човешкото чувствуване и човешкото усещане. И в тази област трябва да обърнем вниманието върху това, че там, където започват тези изживявания, в човешката природа ще се яви вече определен по-тънък егоизъм.
към текста >>

46. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Войната е неотделима от стремежа за власт; който иска да обори войната като такава, би трябвало преди туй да обезсили принципа на властта, както впрочем много логично го е сторило прахристиянството.
"В центъра на всички свади и размирици, царящи в човешките отношения, стои борбата на отделни групи и лица за власт. Извън всякакви фрази тази борба за власт между цели групи от народи или държавни формации е истинската причина за всяка война. Войната е неотделима от стремежа за власт; който иска да обори войната като такава, би трябвало преди туй да обезсили принципа на властта, както впрочем много логично го е сторило прахристиянството. Но видът, в който принципът на властта се изявява понастоящем, е по-лош от когато и да било по-преди, защото застрашава човешката душа в нейните най-красиви и благородни черти. Той може да се окачестви като механизиране на живота чрез техническо-икономическо овладяване на природата. Трагичната съдба на човека се състои в това, че той винаги се превръща в роб на собствените си творения, понеже не съумява да предвиди техните последици. Затова се получава така, че дори когато с проницателност и изобретателност поставя в своя услуга природните стихии, пред които е стоял безпомощен, той отново става роб на непредвидимите последствия, които те придобиват посредством връзката си с принципа на властта. Модерната техника, многократно облекчаваща човешкия живот, както и модерната икономика, безкрайно множаща материалните си средства, се насочват като инструменти на съвременния империализъм срещу природата на личността, като тласкат струпаните в бездушна маса хора в зъбчатия механизъм на интересите, които движат цивилизования живот.
към текста >>

Пък и ще чета не думите за правителствата, а статията, за да покажа как Глайхен-Русвурм, който не е толкова известен, но по интелигентност почти не отстъпва на Метерлинк, действително не се бои да каже на своите хора в крепостта каквото има да каже един смел, сериозно мислещ и прям човек на своите, когато целта му не е да хвърля прах в очите им.
Пък и ще чета не думите за правителствата, а статията, за да покажа как Глайхен-Русвурм, който не е толкова известен, но по интелигентност почти не отстъпва на Метерлинк, действително не се бои да каже на своите хора в крепостта каквото има да каже един смел, сериозно мислещ и прям човек на своите, когато целта му не е да хвърля прах в очите им. От само себе си се разбира, че казваното в крепостта всъщност не засяга околността, тъй като то поначало изобщо не се отнася за нея. При малко по-тактично мислене всеки ще схване какво искам да кажа. Глайхен-Русвурм пише:
към текста >>

Но в един от следващите броеве някой отбелязва, че в статистиката си е пропуснал да вземе под внимание една цифра, която просто е била приведена в друга рубрика и която прави всичко на пух и прах.
Виждате, че могат да се дават крайно отрицателни оценки за участниците в сегашните събития и въпреки това да не се изпада в хулене на цели народи. Оценки от този род могат да се приведат със стотици, а ако се направи статистическо сравнение как са окачествявани други народи от Август 1914 г. насам, как е ставало това в Централна Европа и как в околните региони, ще се получи странна представа по отношение историята на духовната култура! Засега обаче всеки е далеч от тази мисъл. Засега мистър Ледбийтър*30 се е заловил да съпоставя статистиките за престъпността в Германия и Англия и в "Тиъсофикъл ривю" с големи букви пише колко пъти повече престъпници имало в Германия в сравнение с Англия. Но в един от следващите броеве някой отбелязва, че в статистиката си е пропуснал да вземе под внимание една цифра, която просто е била приведена в друга рубрика и която прави всичко на пух и прах. Струва ми се, че за Англия привежда двайсет и девет хиляди престъпници, а пропуска сто четирийсет и шест хиляди; за Германия са приведени всичките. Но докато статистиката, посочена от него, за да представи Германия като страна с най-многобройните престъпници, излиза в "Тиъсофикъл ривю" със съвсем едри букви, опровержението в следващия брой стои най-отдолу с дребнички букви. Един ден подобни статистики ще бъдат заместени от други и тогава част от казаното в онази наградена в Берн публикация "Към историята на избухването на войната" наистина ще се окаже вярно:
към текста >>

47. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Казва му се, че при тия и тия обстоятелства му предстои да умре от страшна смърт, че при определена степен при мерно тялото му ще бъде нарязано и ветровете ще разнесат прахта му в четирите посоки на света.
Тъй като отдавна е засягано в светски книги, повечето от Вас сигурно знаят, че във франкмасонския орден повишаването от една степен в друга е свързано с определени формули и че тези формули включват също данки за вида на смъртта, грозяща оногова, който не спазва тайната на съответната степен. Казва му се, че при тия и тия обстоятелства му предстои да умре от страшна смърт, че при определена степен при мерно тялото му ще бъде нарязано и ветровете ще разнесат прахта му в четирите посоки на света. Какао се спомена, днес тези неща са предмет на многобройни светски писания. Произнесената срещу Томас Мор присъда изцяло съвпада с формулата за определена степен: той трябвало да бъде умъртвен по нечовешки начин. Но това не било всичко трупът му щял да бъде разчленен на толкова къса, колкото са посоките на света, а късовете щели да бъдат пръснати по различните краища на света. Отчасти присъдата била изпълнена именно така.
към текста >>

48. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Да не казвам, че днес е възможно да се хвърля прах в очите на някои люде, но поне душевният им взор може да бъде замъглен, ако им се внушава: Внимавайте, някой иска да сее злоба сред нас!
Вие изобщо не си представяте в каква степен на онзи, който е наясно с нещата, му се къса сърцето, като вижда, че хората без честно, оправдано възмущение са в състояние да слушат и четат работи като тези, които днес колкото и парадоксално да е могат да се пишат. Защото, ако нямаше достатъчно основание, те не биха могли да бъдат написани. Единствено с ругатни по отношение на журналистиката също не се стига далече. Да не казвам, че днес е възможно да се хвърля прах в очите на някои люде, но поне душевният им взор може да бъде замъглен, ако им се внушава: Внимавайте, някой иска да сее злоба сред нас! Невероятно лесно е човек да се убеди каква безсмислица е това, защото, ако приемем наличието на такова желание такова предположение можем спокойно да направим -, то ни най-малко не пречи, пък и нищо от случилото се досега, ако го анализираме, не пречи да се предприеме онова, което трябва да се предприеме за доброто на човечеството, а именно да се прекрати проливането на кръв!
към текста >>

49. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Достатъчно е само да припомни в душата си тази картина и ще се види легнал в прахта пред величавата представа за Христовото Същество, пристигаща от космически височини, от космически ширини, от космически далнини и въплъщаваща се в едно човешко тяло.
Как Христос е слязъл през света на духовните Йерархии, за да се въплъти в обвивката на един смъртен всичко това е вълнувало душата на гностика. И тази душа искала да добие представа как Христос е дошъл от духовните висоти и е бил приет на земята. Най-добра представа за миналото се получава, когато човек се замисли, че всичко настъпило на света, след като гнозисът бил изкоренен докрай, е било нищожно в сравнение с величието на гностическата представа за Христос. Намиращото се зад Евангелията като същинска мистерийна мъдрост има необятни размери, то е по-голямо от онова, което цялото по-сетнишно богословие било в състояние да извлече от Евангелията. За да разбере колко нищожно и незначително в сравнение с гнозиса е днешното схващане за Христовото Същество, човек трябва да вникне в представата на стария гнозис за Христос. Достатъчно е само да припомни в душата си тази картина и ще се види легнал в прахта пред величавата представа за Христовото Същество, пристигаща от космически височини, от космически ширини, от космически далнини и въплъщаваща се в едно човешко тяло.
към текста >>

50. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Блажени онези, които очаквайки и вярвайки не прахосаха своята сила, ами я опазиха с воинско благонравие!
Блажени онези, които очаквайки и вярвайки не прахосаха своята сила, ами я опазиха с воинско благонравие!
към текста >>

51. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Бих искал да кажа, че това впечатление прави на пух и прах целия ни натрупан опит.
Помислете, какво потресаващо впечатление прави на този, който достига до това познание, външният съюз между народи, яростно сражаващи се в духовния свят. Тези неща, разбира се, не трябва да прераснат във всеобемащи твърдения, – в това число и заключителния извод, че в духовния свят всичко е противоположно на фактите от физическия свят. Трябва да бъде изследван всеки отделен случай. Но в дадения случай ние получаваме това потресаващо впечатление. Бих искал да кажа, че това впечатление прави на пух и прах целия ни натрупан опит. Как се променя картината, когато можеш да погледнеш зад кулисите на ежедневния живот! Но фактите стават разбираеми в техните действителни взаимовръзки, само ако озарим зад кулисите на битието със светлината на духовната наука. Тогава във всичките ни възприятия се втурват чувствата, които сякаш потапят нашите сърца в истинното – въпреки предразсъдъците, които ни владеят, когато се отдаваме на потоците на външния физически живот. Действително, Средна Европа днес е притисната между две враждуващи сили и е принудена някак да ги различава. Тук виждаме връзката с това, което вчера обрисувах като борба на средноевропейската култура срещу нещото, което, сякаш обхващайки я отдясно и отляво, потиска тази средноевропейска култура.
към текста >>

52. Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Сега става въпрос за напълно съзнателното схващане на духовното учение, а не да се хвърля прах в очите на съвременниците, че дяволът на материализма вече не е тук.
Човечеството ще стигне до правилното, когато човек работи в духовния живот така и знае, че петата следатлантска културна епоха е тук, за да отдели материалистическата същност от всеобщото развитие на човечеството. Но толкова повече е необходимо да се постави насреща духовното познание. В предишните лекции казах120 какво трябва да опознаят хората на петата следатлантска културна епоха. Това е напълно съзнателната борба срещу встъпващото в човешкото развитие зло. Както в четвъртата следатлантска културна епоха протече борбата за разбирането на раждането и смъртта, така сега протича борбата за разбиране на злото. Сега става въпрос за напълно съзнателното схващане на духовното учение, а не да се хвърля прах в очите на съвременниците, че дяволът на материализма вече не е тук. Той все повече и повече ще се налага. Онези, които третират тези неща по неправилен начин, знаят за появата на Христос точно така добре, както и аз, но те третират това събитие на Христовото проявление в етерния свят по друг начин. И за да се разбере това, трябва да се разгледа следното. Като се вземе предвид израстването на човечеството днес, в тази пета следатлантска културна епоха, съвсем неправилно звучат думите, които много хора изговарят, изхождайки от своята леност: «Нека да си поживеем между раждането и смъртта, да се отдадем на живота тук, а дали ще навлезем в някакъв духовен свят, когато умрем, тогава ще видим. Тук да се наслаждаваме на живота си, както ако съществуваше само материален свят, а когато отидем там, ще видим дали има някакъв духовен свят!
към текста >>

53. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Този много интелигентен човек „направи на пух и прах“ една книга, която по недоразумение се появи в сбирката „От природата и духовния свят“; той ужасно ругае тази малка книжка.
Този много интелигентен човек „направи на пух и прах“ една книга, която по недоразумение се появи в сбирката „От природата и духовния свят“; той ужасно ругае тази малка книжка. Но когато човек я прочете, не може да разбере защо така ругае. В тази книга се говори за развитието на астрологията и хороскопа, както говори един нормален днешен университетски професор, който е напълно нормален и разбира се, не признава „суеверията“ на астрологията. И накрая авторът развива своя възглед, като описва хороскопа на Гьоте и всъщност се забавлява с това, че в този хороскоп може да се намери всичко възможно. Така да се каже, прилежен университетски професор беше писал от днешната гледна точка. Човек не може да бъде по-солиден професор от този, който беше написал книжката.
към текста >>

54. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

В това училище "Антропософията ще бъде художествения метод на образование"." Онези, които се подиграват и стъпкват в прахта пожеланото от духа, със сигурност няма да умрат от глад дори в тези тежки дни.
Да, в Централна Европа хората, които бяха отправени към това да породят нещо от духовното, бяха оставени да умрат от глад! Този пример би могъл да се умножи много пъти. Онези, пишещи като йезуитът отец Цимерман, когото споменах вчера, вероятно няма да умрат от глад. Няма да умрат от глад онези, които пишат следното: "В брой шести на седмичника "Dreigliederung des Sozialen Orgaeismu" ('Тричленният социален организъм') се възхвалява това, че "новият импулс" (фраза, любима на антропософите) се основава на пълнотата на Щайнеровото духовно познание. Директорът на цигарения завод "Валдорф-Астория" в Щутгарт основа "Свободно Валдорфско Училище" за децата на работниците и на ръководството, училище базирано на импулсите на всички мисли, дошли от Антропософската Духовна Наука на д-р Щайнер. В това училище "Антропософията ще бъде художествения метод на образование"." Онези, които се подиграват и стъпкват в прахта пожеланото от духа, със сигурност няма да умрат от глад дори в тези тежки дни.
към текста >>

55. 2. Втора лекция, 24 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Там където виси Луната, там материята се раздробява и се разпръсква като прах навън из Космоса, събира се, разпръсква се отново (рис.4).
В космически измерения, разпадащата се материя е представена в Луната, а Слънцето изразява това, което постоянно възниква обновено и здраво. Духовният поглед, който напуска обикновеното сетивно възприятие, за да се издигне до имагинацията, вижда в Луната нещо, което е един непрекъснат процес: Едно постоянно раздробяване. Там където виси Луната, там материята се раздробява и се разпръсква като прах навън из Космоса, събира се, разпръсква се отново (рис.4). В Луната имагинативния поглед вижда едно постоянно прииждане на материя, която се раздробява там, където е Луната, за да се разпръсне навън из Космоса. Всъщност Луната изглежда така (рис.5): Ето кръг, и друг кръг, и по-тесен кръг; ето тук е самата Луна. Но тук нещо се разпада, раздробява се. Нещо се разпада навън в целия свят. В Луната материята не понася ни каква средищна точка, никакъв център.
към текста >>

Материята се концентрира според Лунния център, но не понася ни какъв център; прави така, че се разпръсква навън като космически прах.
В Луната имагинативния поглед вижда едно постоянно прииждане на материя, която се раздробява там, където е Луната, за да се разпръсне навън из Космоса. Всъщност Луната изглежда така (рис.5): Ето кръг, и друг кръг, и по-тесен кръг; ето тук е самата Луна. Но тук нещо се разпада, раздробява се. Нещо се разпада навън в целия свят. В Луната материята не понася ни каква средищна точка, никакъв център. Материята се концентрира според Лунния център, но не понася ни какъв център; прави така, че се разпръсква навън като космически прах. Само за обикновеното сетивно възприятие Луната изглежда спокойна, дремеща и неподвижна. Но Луната не е спокойна. Там материята постоянно се нагнетява, за да се раздроби и разпадне навън в света.
към текста >>

Да, така сме изправени ние в Космоса, и така трябва да имаме тези възприятия за Лунното естество, за саморазрушаващата се и разпилявана като космически прах материя; и за Слънчевото естество, за оживотворящото Слънчево естество.
Но тогава, в нашата вътрешна Луна, нас ни пронизва Слънчевата същност. Материята, която вътрешно се раздробява и разпръсква, се заменя от Слънчевата същност. Тук, в нашата вътрешна човешка същност, материята постоянно се натъква на Лунното естество, и така човек постоянно всмуква със сетивата си нещо от Слънчевото естество. Да, така сме изправени ние в Космоса, и така трябва да имаме тези възприятия за Лунното естество, за саморазрушаващата се и разпилявана като космически прах материя; и за Слънчевото естество, за оживотворящото Слънчево естество.
към текста >>

56. 4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Макар и да сме „човек“, ние започваме да се разпадаме, превръщаме се, така да се каже, в прах, в пепел.
Замислете се върху тези процеси на съзряване. Навлизайки в зрелостта, ние отключваме и един вид процеси на разпадане, на деструкция. Макар и в нищожна степен, ние преставаме да сме „човек“. Макар и да сме „човек“, ние започваме да се разпадаме, превръщаме се, така да се каже, в прах, в пепел. Ние добиваме съвсем нови, минерални свойства. И благодарение на тях ние отново се включваме във външния свят. Докато сме в категорията №5, ние сме изцяло потопени в нашия вътрешен свят. После, в процесите на вътрешния разпад, ние отново навлизаме в областта на минералите. В известен смисъл нашето тяло става по-тежко.
към текста >>

57. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Представете си обаче, че материални те съставки на Сикстинската Мадона биха били напълно разрушени и превърнати в прах, но около нея все пак остане един фин етерен облак.
Спомнете си например както казах, става дума за един образ, но наред с него и за изключително фините процеси, благодарение на които можем да приближим нещо до нашата душа спомнете си например една известна картина, да кажем Рафаеловата „Мадона“. Естествено, платното пред нас съществува в своя материален вид; иначе картината изобщо не би могла да възникне в нашия физически свят. Представете си обаче, че материални те съставки на Сикстинската Мадона биха били напълно разрушени и превърнати в прах, но около нея все пак остане един фин етерен облак. И така, в материален смисъл Сикстинската Мадона би била разпиляна като прах в пространството, обаче всичко онова, което е вложено и нарисувано в тази материя, заедно с цветовете, нюансите и т.н., остане съхранено, макар в етерен вид, и някой, който може да възприеме този етерен образ въпреки че материалното е изгубило всякакво значение би могъл да се докосне до всяка подробност на това, което е останало в етерния свят.
към текста >>

И така, в материален смисъл Сикстинската Мадона би била разпиляна като прах в пространството, обаче всичко онова, което е вложено и нарисувано в тази материя, заедно с цветовете, нюансите и т.н., остане съхранено, макар в етерен вид, и някой, който може да възприеме този етерен образ въпреки че материалното е изгубило всякакво значение би могъл да се докосне до всяка подробност на това, което е останало в етерния свят.
Спомнете си например както казах, става дума за един образ, но наред с него и за изключително фините процеси, благодарение на които можем да приближим нещо до нашата душа спомнете си например една известна картина, да кажем Рафаеловата „Мадона“. Естествено, платното пред нас съществува в своя материален вид; иначе картината изобщо не би могла да възникне в нашия физически свят. Представете си обаче, че материални те съставки на Сикстинската Мадона биха били напълно разрушени и превърнати в прах, но около нея все пак остане един фин етерен облак. И така, в материален смисъл Сикстинската Мадона би била разпиляна като прах в пространството, обаче всичко онова, което е вложено и нарисувано в тази материя, заедно с цветовете, нюансите и т.н., остане съхранено, макар в етерен вид, и някой, който може да възприеме този етерен образ въпреки че материалното е изгубило всякакво значение би могъл да се докосне до всяка подробност на това, което е останало в етерния свят.
към текста >>

В горния край на човешката фигура, където е „полюсът-глава“, човек унищожава своето минало и раздробява материята, превръща я в прах.
Но какво става с противоположния полюс? В горния край на човешката фигура, където е „полюсът-глава“, човек унищожава своето минало и раздробява материята, превръща я в прах. В другия полюс, наречен от нас „веществообмен-крайници“ или „двигателно-веществообменен полюс“, човек се развива по такъв начин, че не позволява на материята да стигне до пълна космическа зрелост. Тя изостава, защото човек я задържа. И ние притежаваме пръсти, палци и т.н., само защото не сме позволили на нашите крайници да израснат според техните собствени намерения. Ако бихме ги оставили да израснат свободно, те не само биха завършвали с нокти; те целите биха се превърнали в огромни и вроговени остриета. Ние, така да се каже, ги задържаме на една по-ранна степен.
към текста >>

В главата не е така; за да развива своята глава, човек трябва да разпилява, да разрушава материята, да я превръща образно казано в прах.
Тук става дума за прехода между тях. От една страна етерното тяло „захваща“ материята, но от друга материята осъществява своята „самозащита“: Жлезите секретират, продуцират, произвеждат материя. Ако проучвате мускулите, ако проучвате костите, които принадлежат към двигателно-веществообменната система, Вие ще установите, че при тях най-вече при костите материята е здраво и строго уловена от етерното тяло на човека. Тук нищо не се разрушава, тук всичко остава младенчески свежо. Тук материята е непосредствено „захваната“ от етерното тяло на човека. В главата не е така; за да развива своята глава, човек трябва да разпилява, да разрушава материята, да я превръща образно казано в прах. Свободните етерни движения и пулсации се проявяват като мисловен живот. Доколкото етерното тяло „захваща“ жлезите, то се свързва с тях, обаче те не го понасят; обратно мускулите например го понасят добре. Мускулите с удоволствие поемат етерното тяло. Жлезите не го понасят; те отделят материя, те отблъскват етерното тяло обратно навън. Така в душевен смисъл ние стигаме до живота на чувствата (виж схемата).
към текста >>

58. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

И затова искат да направят самата Земя безсмъртна, така че тя да не се разпръсне на прах в мировото пространство.
И действително, колкото и парадоксално да звучи - човек трябва да се учудва, понеже ариманичните същества са извънредно умни, те винаги са на мнение, това може съвсем правилно да се констатира, че ще са в състояние да примамят толкова много хора по този начин в своя род, че Земята някога да се насели само от такива ариманични подчовешки същества. И затова искат да направят самата Земя безсмъртна, така че тя да не се разпръсне на прах в мировото пространство.
към текста >>

59. 3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Това, което трябва да и оставя, аз и го отнемам; онова, което би трябвало да взема със себе си, което съм направил неизползуваемо за нея, аз и го предавам с моя земен прах и тази Земя страда извънредно много чрез това в нейния цялостен живот.
Така, когато прозре тези неща, човекът трябва да си каже: Аз ставам длъжник на Земята също и чрез това; защото това, което и дължа, но съм го направил неизползуваемо, аз трябва винаги да оставям след мене при смъртта, не мога да го взема със себе си. Това, което трябва да и оставя, аз и го отнемам; онова, което би трябвало да взема със себе си, което съм направил неизползуваемо за нея, аз и го предавам с моя земен прах и тази Земя страда извънредно много чрез това в нейния цялостен живот.
към текста >>

60. 5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Тъй като съществото на пеперудата остава главно в областта на слънчевото съществувание, то завладява земната материя, бих могъл да кажа имайте предвид, че говоря само образно завладява тази земна материя само като формата на един финен прах.
Тази одухотворена материя ние имаме преди всичко при съществото на пеперудата. Тъй като съществото на пеперудата остава главно в областта на слънчевото съществувание, то завладява земната материя, бих могъл да кажа имайте предвид, че говоря само образно завладява тази земна материя само като формата на един финен прах. Пеперудата усвоява земната материя само като най-финен прах. Тя си създава също нейната храна от онези вещества на Земята, които са проработени от Слънцето. Тя съединява с нейното собствено същество всъщност само това, което е проработени от Слънцето; тя взема от Земята така да се каже най-финното и го довежда до пълно одухотворение. Всъщност, ако разгледаме крилото на пеперудата, ние имаме пред нас най-одухотворената земна материя. Чрез това, че пеперуденото крило е проникнато от цветове, то е най-одухотворената материя.
към текста >>

Пеперудата усвоява земната материя само като най-финен прах.
Тази одухотворена материя ние имаме преди всичко при съществото на пеперудата. Тъй като съществото на пеперудата остава главно в областта на слънчевото съществувание, то завладява земната материя, бих могъл да кажа имайте предвид, че говоря само образно завладява тази земна материя само като формата на един финен прах. Пеперудата усвоява земната материя само като най-финен прах. Тя си създава също нейната храна от онези вещества на Земята, които са проработени от Слънцето. Тя съединява с нейното собствено същество всъщност само това, което е проработени от Слънцето; тя взема от Земята така да се каже най-финното и го довежда до пълно одухотворение. Всъщност, ако разгледаме крилото на пеперудата, ние имаме пред нас най-одухотворената земна материя. Чрез това, че пеперуденото крило е проникнато от цветове, то е най-одухотворената материя.
към текста >>

61. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Тази мъничка бучка белтък е образ на целия Космос, защото белтъчната субстанция е била разкъсана, разрушена и сведена до хаос, тоест превърната в космически прах и благодарение на това станала пригодна за въздействията на целия Космос.
Материята, съдържаща се в него, се свежда до хаоса и не влиза в никакви съединения; тя присъства във вид на проста буца, без ред и съразмерност; и по тази причина белтъкът не е подчинен на земята. До момента, до когато белтъкът може по един или друг начин да се удържа в състояние на вътрешно сцепление, дотогава той е подчинен на силите, действащи от центъра на Земята. От момента, в който белтъкът вътрешно се разруши и разпадне, той преминава под влиянието на цялата сфера на Космоса. Силите действат върху него отвсякъде. И тогава ние получаваме мъничка бучка белтък, която образува основата за размножението. Тази мъничка бучка белтък е образ на целия Космос, защото белтъчната субстанция е била разкъсана, разрушена и сведена до хаос, тоест превърната в космически прах и благодарение на това станала пригодна за въздействията на целия Космос. За всичко това хората в наши дни просто нямат никаква представа.
към текста >>

62. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Когато душата го напусне, то се разрушава, превръща се в прах.
Това е твоето физическо тяло. Но погледни към твоето земно обкръжение. Виж кристала; той носи своята форма вътре в себе си. Земята му помага да си запазва формата, която принадлежи на собственото му същество. Твоето физическо тяло не може това. Когато душата го напусне, то се разрушава, превръща се в прах. Земята няма власт над твоето физическо тяло. Земята може да формира, а също да запазва прозрачните кристални образувания с тяхната поразителна конфигурация; но Земята не може да съхрани формата на твоето физическо тяло, тя трябва да го разгради на прах. Твоето физическо тяло не е от Земята, то е от духовността отгоре. На Серафимите, Херувимите и Престолите принадлежи формата и облика на твоето физическо тяло. Не на земята, а на височайшите духовни сили принадлежи това твое физическо тяло.
към текста >>

Земята може да формира, а също да запазва прозрачните кристални образувания с тяхната поразителна конфигурация; но Земята не може да съхрани формата на твоето физическо тяло, тя трябва да го разгради на прах.
Виж кристала; той носи своята форма вътре в себе си. Земята му помага да си запазва формата, която принадлежи на собственото му същество. Твоето физическо тяло не може това. Когато душата го напусне, то се разрушава, превръща се в прах. Земята няма власт над твоето физическо тяло. Земята може да формира, а също да запазва прозрачните кристални образувания с тяхната поразителна конфигурация; но Земята не може да съхрани формата на твоето физическо тяло, тя трябва да го разгради на прах. Твоето физическо тяло не е от Земята, то е от духовността отгоре. На Серафимите, Херувимите и Престолите принадлежи формата и облика на твоето физическо тяло. Не на земята, а на височайшите духовни сили принадлежи това твое физическо тяло. Земята може да го разруши, но да го построи - никога.
към текста >>

63. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Най-напред ние можем да разгледаме така наречената нежива природа, която най-ясно срещаме в чудесните форми на камъните и скалите от минералното царство, но също и във всичко което, би могло да се каже, е стрито до формата на прах и отново сглобено в безформен камък.
Най-напред ние можем да разгледаме така наречената нежива природа, която най-ясно срещаме в чудесните форми на камъните и скалите от минералното царство, но също и във всичко което, би могло да се каже, е стрито до формата на прах и отново сглобено в безформен камък. Нека първо разгледаме това, мили приятели, което по този начин се явява като неживо в света.
към текста >>

Те изсъхват и стават напълно трошливи, така че е достатъчно човек да ги докосне и те се разпадат на прах.
Не е така с неживата външна природа. И когато разгледаме, бих могъл да кажа, даже повърхностно, веднага за нас изпъква тази разлика. Разгледайте един човешки труп. Можете да го разгледате най-добре там, където той е, така да се каже, въздушно погребан. В подземни сводове, които по-рано определени общности са имали като места за погребение, човешки трупове се намират на открито. Те изсъхват и стават напълно трошливи, така че е достатъчно човек да ги докосне и те се разпадат на прах.
към текста >>

Той наистина е нещо, което изпада обратно в нещо само по себе си абсолютно неорганизирано, в нещо праховидно.
Възниква въпросът: - Дали този яйчен зародиш действително е една такава сложна молекула, дали той наистина вече е станал такъв сложен организъм? Особеността на яйчния зародиш съвсем не е, че той е сложен, а че той превръща цялата материя обратно в хаос. Именно яйчният зародиш е нещо, което в тялото на майката не е едно сложно устройство, а нещо напълно пулверизирано, разбъркано материално нещо. Той съвсем не е нещо организирано. Той наистина е нещо, което изпада обратно в нещо само по себе си абсолютно неорганизирано, в нещо праховидно. И никога не би се появило размножение, ако неорганизираната, неживата материя, която се стреми към кристализиране, към получаване на форма, не би се върнала в яйцето именно обратно в хаоса. Белтъкът не е най-сложното тяло, а най-простото, което няма никаква определеност в себе си. И от този малък хаос, който първоначално съществува като яйчен зародиш, никога не би могъл да се получи един вол, наистина не, защото този яйчен зародиш е именно един хаос.
към текста >>

64. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Всяка химическо-физическа структура се разпада и преди да може да се роди живо същество, яйцеклетката трябва да се разпадне в хаотичен прах.
Размишлява се върху сложната структура, която яйцеклетката може да има. Казва се, че в последно време атомът е станал едно чудесно същество, а да не говорим за молекулата! А нещо такова, като клетката, то е ужасно сложно! - Но случаят съвсем не е такъв при яйцеклетката. В действителност яйцеклетката съвсем не е сложно тяло, а тя представлява един хаос. Всяка химическо-физическа структура се разпада и преди да може да се роди живо същество, яйцеклетката трябва да се разпадне в хаотичен прах. Именно този е смисълът на оплождането, че то привежда зародиша в хаос, така че в майчиния организъм съществува една съвсем раздробена материя. Този е смисъла на процесите в майчиния организъм - да се получи първо един пълен хаос. Когато имате един кристал, Космосът не може да действа при кристала с неговите твърди ръбове; когато имате едно растение, то също има една твърда форма и при него Космосът също не може да действа; при животното положението е същото. Смисълът на оплождането е, че яйцеклетката се превръща в хаос. Едва тогава върху този зародиш действа целият заобикалящ го Космос и тогава човекът действително бива образуван от Космоса, така че в него може да навлезе духовно-душевната му същност, която идва от минали земни съществувания.
към текста >>

65. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Тогава се казваше, че когато човекът минава през вратата на смъртта, той се разпада като физически организъм, превръща се на прах, но че остава един атом, и този атом по чудни пътища преминава в следващия земен живот.
Вярно е, че също и в това отношение хората са изживели някои неща. Имаше време, когато съществуваха някои теософи, които знаеха, че човекът живее в повтарящи се земни съществувания. Те знаеха това от източната мъдрост, но искаха да си представят всичко така, както хората си го представят по сетивен начин. Те се мамеха върху това, но се нуждаеха от една сетивна представа. Тогава се казваше, че когато човекът минава през вратата на смъртта, той се разпада като физически организъм, превръща се на прах, но че остава един атом, и този атом по чудни пътища преминава в следващия земен живот. Това теософите наричаха «трайният атом». Това беше само един околен път, за да могат хората да си представят нещата материалистично. Но човек изгубва всяка такава наклонност да си представя нещата материалистично, когато действително мине през това, което душата може да изживее, когато вижда, как това човешко сърце се образува от мировите ширини.
към текста >>

66. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Ако биха дошли на Слънцето, извънредно много биха се изненадали точно в Слънцето да не намерят нищо горящо, а една дупка в пространството, така че те изобщо биха се разпръснали като прах, който дори е по разреден от всеки прах, който могат да си представят на Земята.
Една физическа звезда е Contradictio in adjecto. Защото какво всъщност е една звезда? Физиците днес си представят, че там горе нещо гори, някакъв газ или нещо подобно. Ако биха дошли на Слънцето, извънредно много биха се изненадали точно в Слънцето да не намерят нищо горящо, а една дупка в пространството, така че те изобщо биха се разпръснали като прах, който дори е по разреден от всеки прах, който могат да си представят на Земята. Там те биха намерили само духовността. Такива са и другите звезди, които ние виждаме. Те не са онези горящи газови кълба; там е нещо съвсем друго. Граничещ с тази Земя, която ние обитаваме е общият световен етер. Този всеобщ миров етер става видим за нас чрез това, че когато просто погледнем в него, нашето видимо пространство е ограничено; то ни изглежда ограничено със синьо.
към текста >>

67. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Сякаш един трептящ облак прах се вдига над земята и горе го посреща един воден облак - така се свързват животинското тяло и човешката душа.
Сякаш един трептящ облак прах се вдига над земята и горе го посреща един воден облак - така се свързват животинското тяло и човешката душа. Тялото на усещането на живеещото долу, на земята, животно, на онзи потомък на човека, има такова голямо развитие, че да може да приеме аза.
към текста >>

68. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Когато разпростре много фин прах, равномерно по тънка бронзова пластинка и след това ударите краищата и с лък от цигулка, прахът се раздвижва и образува определени линии.
Според бързината, с която всяка корда се движи, прозвучава по-нисък, или по-висок тон и съчетанието на тези различни тонове дава хармония. Така, както Вие тук във физическия свят получавате музикални впечатления от трептенията на кордите, по същия начин онзи, който е провиквал до ясночуването в Девакан /небесната сфера/, чува движенията на небесните тела. Чрез съотношението на различните бързини на планетите, произтичат основните тонове на хармонията на сферите, която звучи в Космоса. И тъй, школата на Питагор, оправдателно е говорила за небесната хармония. Човек може да я чуе с духовните си уши. Когато разпростре много фин прах, равномерно по тънка бронзова пластинка и след това ударите краищата и с лък от цигулка, прахът се раздвижва и образува определени линии. Образуват се всевъзможни видове фигури, според височината на тона. Тонът постига едно разпределение на материала. Тези фигури се наричат, фигури на Хладни. Когато прозвучи духовния тон на небесната хармония във Вселената, той организира планетите в техните отношения помежду им. Това, което виждате разпростряно в космическото пространство е подредено от този творчески тон на Върховния Бог.
към текста >>

69. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Тези картини, обаче, един ден ще се разпаднат на прах и ще има бъдещи поколения, които никога няма да са виждали неговите картини.
Нека да се върнем към примера за Микеланджело. Неговите вълшебни картини са въздействували /на/ върху милиони хора. Тези картини, обаче, един ден ще се разпаднат на прах и ще има бъдещи поколения, които никога няма да са виждали неговите картини. Но онова, което е живяло в душата на Микеланджело, преди картините му да получат израз, форма, онова, което първоначално е съществувало като нови творения в душата му, продължава да живее, остава и ще се прояви в бъдещи степени на развитие и ще му се даде форма. Знаете ли, защо облаци и звезди ни се явяват днес? Защото е имало Същества в предшествуващи ери, които са имали мисли за облаци и звезди.
към текста >>

70. 8. Осма лекция, 29.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Обикновено се говори за слух, зрение, осезание, вкус, обоняние, топлинни усещания, при което често става така, че сетивото за топлина и осезанието се сливат в едно, което приблизително би означавало да твърдим, че „пушек" и „прах" са напълно еднакви неща, само защото сетивното наблюдение ги възприема по сходен начин.
Както знаем, човекът притежава дванадесет сетива*46. Официалната наука различава пет, шест или седем сетива, само защото те са „очебийни", а другите само загатнати, или пък напълно скрити. Независимо, че съм говорил многократно за тези дванадесет сетива, нека днес отново да насочим вниманието си към тях. Обикновено се говори за слух, зрение, осезание, вкус, обоняние, топлинни усещания, при което често става така, че сетивото за топлина и осезанието се сливат в едно, което приблизително би означавало да твърдим, че „пушек" и „прах" са напълно еднакви неща, само защото сетивното наблюдение ги възприема по сходен начин. А изобщо няма защо да се споменава, че сетивата за „топлина" и „осезание" имат коренно различно предназначение в човешкия организъм. Наред с тези сетива, днешните психолози признават може би и т.н. сетиво на „равновесието". Някои прибавят и други видове сетива, но така физиологията и психологията на сетивата далеч не добиват завършен вид, чисто и просто защото не се взема предвид, че възприемайки Азът на другия човек, всеки от нас осъществява един вид сетивна дейност, подобна на тази, когато възприемаме с очите си един или друг цвят.
към текста >>

71. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Така например съществува нещо във връзка с определени заболявания, възникващи днес, което ще трябва да бъде изследвано; а именно, че във връзка с тези, в известен смисъл новопоявяващи се заболявания вчера аз обърнах внимание на това във връзка с лечебния им процес ще трябва да бъде проучено следното: за известно по-дълго време carbo vegetabilis просто трябва да бъде изложен на въздействието на метан, просто ще трябва да бъде оставен да стои сред метан и след това, когато достатъчно се е пропил с метан, едва тогава ще трябва да бъде стрит на прах.
И така, когато човек добие подобни представи, тогава пред него ще изпъкне и една характерна разлика, съществуваща между активността на средството отвън и на средството отвътре. Но преди да сме в състояние да вземем това под внимание, трябва да разгледаме още понятия, които едва, по правилен начин, ще ни отведат до тази разлика. Така например съществува нещо във връзка с определени заболявания, възникващи днес, което ще трябва да бъде изследвано; а именно, че във връзка с тези, в известен смисъл новопоявяващи се заболявания вчера аз обърнах внимание на това във връзка с лечебния им процес ще трябва да бъде проучено следното: за известно по-дълго време carbo vegetabilis просто трябва да бъде изложен на въздействието на метан, просто ще трябва да бъде оставен да стои сред метан и след това, когато достатъчно се е пропил с метан, едва тогава ще трябва да бъде стрит на прах. Ето така ще получим нещо, което по известен начин ще притежава външна активност, под формата на мехлем и други подобни, особено когато стриването стане с помощта на субстанции, способни да облагоприятствуват въздействието. Става дума за следното, просто да бъде открит технически метод за нещо подобно. Ако стриването се извърши чрез някакви технически методи, каквито съвсем сигурно могат да бъдат открити с помощта на талк, тогава в лицето на тези средства ще имаме нещо, което под формата на мехлем или нещо подобно, по определен начин, ще притежава външна активност; но става дума за следното, да вникнем дълбоко и в този процес. Няма да можем да вникнем в него, ако първоначално не заострим вниманието си върху необходимостта и в областта на психиатрията да се научим да разсъждаваме здраво и трезво.
към текста >>

72. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Вие бихте могли да постигнете това силно излъчване на желязо като натрошите пирит на прах и го поръсите върху някаква повърхност, която ограничава излъчването на желязо, например стъкло – само че в този случай употребата му е невъзможна.
Що се отнася до чисто терапевтичните въздействия, бих добавил само това, че след половата зрялост не може да се очаква особен ефект. Но в нашия случай аз бих Ви посъветвал внимателно да наблюдавате различията в реакциите, понеже едното дете е родено през 1909, а другото през 1921. Фактически, при едно такова дете има силно излъчване на желязо от страна на двигателновеществообменния организъм. Вие бихте могли да постигнете това силно излъчване на желязо като натрошите пирит на прах и го поръсите върху някаква повърхност, която ограничава излъчването на желязо, например стъкло – само че в този случай употребата му е невъзможна. Ето защо се опитайте да използвате чиста хартия, добре пропита с мазнина, например съвсем тънка пергаментова хартия, достатъчно тънка, за да прилепне към тялото. Обикновената хартия не е подходяща. После покрийте хартията с борова смола и поръсете върху нея пиритовия прах. По този начин излъчването на желязо се насочва в посока навътре. С така обработената хартия покрийте краката и раменете, а после направете изтеглящ компрес върху челото, например с Cochlearia.
към текста >>

После покрийте хартията с борова смола и поръсете върху нея пиритовия прах.
Но в нашия случай аз бих Ви посъветвал внимателно да наблюдавате различията в реакциите, понеже едното дете е родено през 1909, а другото през 1921. Фактически, при едно такова дете има силно излъчване на желязо от страна на двигателновеществообменния организъм. Вие бихте могли да постигнете това силно излъчване на желязо като натрошите пирит на прах и го поръсите върху някаква повърхност, която ограничава излъчването на желязо, например стъкло – само че в този случай употребата му е невъзможна. Ето защо се опитайте да използвате чиста хартия, добре пропита с мазнина, например съвсем тънка пергаментова хартия, достатъчно тънка, за да прилепне към тялото. Обикновената хартия не е подходяща. После покрийте хартията с борова смола и поръсете върху нея пиритовия прах. По този начин излъчването на желязо се насочва в посока навътре. С така обработената хартия покрийте краката и раменете, а после направете изтеглящ компрес върху челото, например с Cochlearia. Ако извършим всичко това по времето, когато става смяната на зъбите – един период на големи изменения – бихме могли напълно да отстраним лабилността при такива деца.
към текста >>

73. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_326 Раждането на естествените науки

Материята е атомизирана, сведена е до прах.
А във вселената смъртта се проявява чрез разлагането, разпадането, подразделянето на микроскопични частици. Материята е атомизирана, сведена е до прах. Този е пътят, който модерната научна мисъл също следва. Именно поради тази причина математическият елемент също се е подразделил, раздробил се е на диференциално уравнение, което иска да изрази един факт, може само да го убие, да го умъртви, да предаде за него само един мъртъв образ. Да се диференцира, значи да се умъртвява; да се интегрира, значи да се защитят отново в една отвлеченост частиците на това, което е било раздробено, значи да се превъзстанови една схема с това, което диференциалното изчисление е разделило. Но това не значи да се даде живот на това, което е било умъртвено; това е чисто и просто създаването на един призрак, който няма вече нищо живо в себе си.
към текста >>

Още веднъж, да се диференцира, значи да се умъртвява; да се интегрира, значи да се събират костите и прахът, за да се възстанови първичната форма; но в действителност се получава само един скелет, една схема без живот.
Под този аспект се явяват на Бъркли последствията, които щеше да донесе приложението на инфинитезималното изчисление. Ако би се изразил по-конкретно, по-живо, той би казал: вие започвате с това, че умъртвявяте света, като прилагате към него изчислението на безбройно малките величини, диференциалното изчисление; след това съединявате вашите диференциали в интеграли, но с това съвсем не сте възстановили един жив свят, вие получавате само един образ, една илюзия. В действителност една интеграла не е друго освен една привидност, и Бъркли много добре беше почувствувал това. Още веднъж, да се диференцира, значи да се умъртвява; да се интегрира, значи да се събират костите и прахът, за да се възстанови първичната форма; но в действителност се получава само един скелет, една схема без живот.
към текста >>

74. 4. Втора лекция, 10 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

То се разпада, би могло да се каже, в космичен прах и когато се е разпаднало в космичен прах, когато семето е достигнало до най-голяма сложност и се е установил малкият хаос, тогава върху семето започва да действа цялата околна Вселена.
Тъй като организмът не произлиза по този начин от семето, че това, което се е изградило като семе, да се предава от майчиното растение на растението-дете или от майчиното животно на рожбата на животното. Тъкмо това съвсем не е вярно. Много по-вярно е, че доведе ли се тази сложност на изграждането до крайност, тя се разпада и накрая от това, което в границите на земното е доведено до най-голяма та сложност, се получава малък хаос. То се разпада, би могло да се каже, в космичен прах и когато се е разпаднало в космичен прах, когато семето е достигнало до най-голяма сложност и се е установил малкият хаос, тогава върху семето започва да действа цялата околна Вселена. Тя се отпечатва върху него и изгражда от малкия хаос това, което може да бъде изградено чрез въздействията на Вселената, идващи от всички страни. И от семето получаваме едно отражение на Вселената /Рис.3/.
към текста >>

75. 7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Ако обаче се наложи да се съхраняват другаде, трябва да се направи сандък, който да се облицова отвътре с възглавници от торфен прах така, че от всички страни рогата да са обградени с торф.
Съвсем не е безразлично, ако човек иска да запази кравешките рога, след като ги е извадил от земята. Те могат също да се оставят и в земята докато потрябват. Там съдържанието им няма да се развали, дори и когато трябва да презимуват и да останат още известно време от лятото в почвата. Ако обаче се наложи да се съхраняват другаде, трябва да се направи сандък, който да се облицова отвътре с възглавници от торфен прах така, че от всички страни рогата да са обградени с торф. Рогата трябва да се поставят вътре в средата, за да може да се задържи силната концентрация. Обратно, при никакви обстоятелства, в никакъв случай не може да се препоръча запазването на разредената течност. Смесването и бъркането трябва да се направят непосредствено преди употребата.
към текста >>

Особено е добре да се употреби за това торфена пръст, торфен прах.
Не пречи. Но след прекопаването компостът трябва да се покрие пак с един пласт пръст, която го запазва, така че след прекопаването отново да бъде покрит със земя. Особено е добре да се употреби за това торфена пръст, торфен прах.
към текста >>

76. 14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Има голяма разлика дали човек засява жито или разпръсква прах за унищожаване.
Има голяма разлика дали човек засява жито или разпръсква прах за унищожаване. Трябва да се има предвид отношението. Ако човек действа срещу насекомите с дадените тук средства, това няма ли извънредно силно въздействие върху кармата, отколкото ако в отделни случаи премахва животни с механични средства?
към текста >>

С този прах може ли да се води борба против дивата рапица, която е хибрид?
С този прах може ли да се води борба против дивата рапица, която е хибрид?
към текста >>

Тези прахове, за които говорих, имат специфично действие само за видовете растения, от които са получени.
Тези прахове, за които говорих, имат специфично действие само за видовете растения, от които са получени. Следователно растенията, добити чрез кръстоска с други видове, не биха могли да бъдат засегнати. Праховете не влияят на симбиозите.
към текста >>

Праховете не влияят на симбиозите.
Тези прахове, за които говорих, имат специфично действие само за видовете растения, от които са получени. Следователно растенията, добити чрез кръстоска с други видове, не биха могли да бъдат засегнати. Праховете не влияят на симбиозите.
към текста >>

77. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

На първо място превръщането в най-фин прах е описано само за кварца, а за „варовиковото вещество“ е казано изрично във втората лекция (2, 48).
В почвата тези вещества се намират като съставни елементи, а в атмосферата те са разпределени фино, „хомеопатично“. Дали тук се има предвид само финото разпределение, това може би трябва да се разглежда като открит въпрос. При хомеопатично степенуваното разреждане (потенциране) би се дошло до обрат във въздействието. Не е сигурно дали точно това е имал предвид Рудолф Щайнер. На първо място превръщането в най-фин прах е описано само за кварца, а за „варовиковото вещество“ е казано изрично във втората лекция (2, 48). При това трябва да се има предвид, че например образуването на водните капки, на снежните и ледените кристали винаги се нуждае от едно кондензиращо ядро, от една твърда прашинка. В чистите въздушни области на Южна Германия максималното замърсяване на въздуха с прах става с пустинен прах от Сахара при съответната промяна на времето. При изпускане на радиоактивни, на твърди елементи особено ясно се осъзнава тяхното фино разпространение в атмосферата по цялата земя. От това може да се оцени размерът на този факт.
към текста >>

В чистите въздушни области на Южна Германия максималното замърсяване на въздуха с прах става с пустинен прах от Сахара при съответната промяна на времето.
Дали тук се има предвид само финото разпределение, това може би трябва да се разглежда като открит въпрос. При хомеопатично степенуваното разреждане (потенциране) би се дошло до обрат във въздействието. Не е сигурно дали точно това е имал предвид Рудолф Щайнер. На първо място превръщането в най-фин прах е описано само за кварца, а за „варовиковото вещество“ е казано изрично във втората лекция (2, 48). При това трябва да се има предвид, че например образуването на водните капки, на снежните и ледените кристали винаги се нуждае от едно кондензиращо ядро, от една твърда прашинка. В чистите въздушни области на Южна Германия максималното замърсяване на въздуха с прах става с пустинен прах от Сахара при съответната промяна на времето. При изпускане на радиоактивни, на твърди елементи особено ясно се осъзнава тяхното фино разпространение в атмосферата по цялата земя. От това може да се оцени размерът на този факт.
към текста >>

Съответно на това бързопреходните треви, особено нашите типични семенни плевели (звездица, френски бурен и много други), много рано цъфтят, разпадат се като ли че на прах в огромно количество незначителни малки семена и след това умират.
Образуването на дървесина е подобен процес. Израстването на филиза продължава дълго време, в което образуваните в листата въглехидрати се превръщат в дървесина, особено също при вторично надебеляване, тоест отлагането на годишните пръстени. Това характеризира трайните растения. В противовес на това цветообразуването, което най-често завършва растежа, при тези растения се отлага за определена по-висока възраст, понеже образуваната в листата захар се изразходва в процеса на дишането по време на израстването и по време на цъфтежа. Цветът със своята веществообмяна се отнася към листата като животно, което се храни с тях, което ги изяжда. Съответно на това бързопреходните треви, особено нашите типични семенни плевели (звездица, френски бурен и много други), много рано цъфтят, разпадат се като ли че на прах в огромно количество незначителни малки семена и след това умират.
към текста >>

78. 3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота GA_327 Биодинамично земеделие

Дали това е „хаос в най-далечните околности на света“[8], „разпадане в световен прах“[9]?
Също и при цветния прашец на опложданите от вятъра растения става въпрос за клетки с половин хиплоиден комплект от хромозоми. Цветният прашец изпълва атмосферата. Той се разпространява над почвата на височина до 1500м.[7] Няма причина да не се допусне, че топлите летни течения отнасят цветен прашец чак до границите на атмосферния слой, в средните ширини чак до около 10 000 м височина. Дали това е „хаос в най-далечните околности на света“[8], „разпадане в световен прах“[9]? След юнски дъжд всяка локва има жълта покривка от цветен прашец. Цистерните, които събират дъждовна вода от покрива, са покрити с гъст пласт цветен прашец. Но при това едва ли би могло да се говори за разпадане на връзките на веществата.
към текста >>

Щайнер говори за семе, което се разпада на световен прах.[10] Но самото семе всъщност е резултат от процеса.
Щайнер говори за семе, което се разпада на световен прах.[10] Но самото семе всъщност е резултат от процеса. Тъй като във всяко семе вече се намира едно обособено малко ново растение. Тук може да става въпрос само до устройството на семето и до цветния прашец, тоест за органи на цвета, които водят до изграждане на семето.
към текста >>

Вероятно този е начинът на въздействие върху растенията, който Щайнер свързва с големия хаос и разпадането на миров прах.
Вероятно този е начинът на въздействие върху растенията, който Щайнер свързва с големия хаос и разпадането на миров прах. Хаотично разпръснатите в атмосферата вещества дават на космичните сили основата, за да действат те специфично в образуването на семената, тъкмо защото в атмосферата самите вещества не са подредени. Във взаимодействията в семето обаче ние не намираме тези вещества. Вещественото, което намираме в него, се е развило от малкия хаос, тоест от годното за изграждане и отворено за това външно въздействие устройство на семето във физическото тяло на растението.
към текста >>

79. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Работа стои така: човешкото душевно-духовно начало, тоест «азът», може да влезе само в яйцеклетката, защото там веществото изцяло и напълно представлява само прах, пепел, мирова пепел.
Познавах една дама, твърдяща, че в показалеца на лявата й ръка се намира малък дух и тя винаги го пита, ако й се иска нещо да научи. Тя го пита, когато трябва да отиде на разходка и така нататък. Но това, разбира се, са глупости, суеверие. Това, което трябва да си кажем, се заключава в следното: в такива удачно построени кости или даже в края на носа не може да проникне непосредствено ни човешкото същество, ни човешката душа, ни човешкият дух. Работа стои така: човешкото душевно-духовно начало, тоест «азът», може да влезе само в яйцеклетката, защото там веществото изцяло и напълно представлява само прах, пепел, мирова пепел. Встъпвайки тук, душата преработва сега тази мирова пепел посредством силите, които тя е донесла със себе си от духовния свят.
към текста >>

Науката казва, че веществото в яйцеклетката се намира в съвсем разрушено, прахообразно, аморфно състояние.
Ако хората вярват, че човек става просто в резултат от обикновено наследяване от бащата и майката, то те би следвало да допуснат, че този човек вече представлява някакво мъничко човече. Но това не съответства на научните данни. Науката казва, че веществото в яйцеклетката се намира в съвсем разрушено, прахообразно, аморфно състояние. Само от това прахообразно вещество на яйцеклетката идващата от духовния свръхсетивен свят душа строи човешкото тяло.
към текста >>

Само от това прахообразно вещество на яйцеклетката идващата от духовния свръхсетивен свят душа строи човешкото тяло.
Ако хората вярват, че човек става просто в резултат от обикновено наследяване от бащата и майката, то те би следвало да допуснат, че този човек вече представлява някакво мъничко човече. Но това не съответства на научните данни. Науката казва, че веществото в яйцеклетката се намира в съвсем разрушено, прахообразно, аморфно състояние. Само от това прахообразно вещество на яйцеклетката идващата от духовния свръхсетивен свят душа строи човешкото тяло.
към текста >>

80. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Когато човек започва своето (поредно) пребиваване на Земята - както вече съм ви излагал това, - в негово разпореждане се оказва материя, доведена до прахообразно състояние.
Спомнете си за казаното от мен последния път за това, че ние трябва сами да създаваме за себе си това тяло. Предаването по наследство тук нищо не дава. Когато човек започва своето (поредно) пребиваване на Земята - както вече съм ви излагал това, - в негово разпореждане се оказва материя, доведена до прахообразно състояние. Духовно-душевното начало трябва отначало да влезе тук. Човек трябва отначало да придаде форма, да възстанови за себе си цялата своя материя. Ако разбира съня, той знае, че не е в състояние да направи това. Когато човек достига възможност да съзерцава сънищата, той се учи и на нещо друго.
към текста >>

В този случай отвън насреща ни се изправя разрушената (прахообразната, доведена до състояние на прах) материя в яйцеклетката.
Събуждайки се, човек си казва: ако повярваш в това, което ти се е присънило - че си китайски император, - ти наистина си магаре. Но бидейки извън тялото, самостоятелно ние не можем да развием нищо друго освен магарешко начало. Ние напълно губим способността, която имаме като младенци - способността по правилен начин да градим своето тяло. Тялото трябва да идва при нас отвън. Но когато ние за пореден път се спускаме на Земята, то не идва при нас отвън. В този случай отвън насреща ни се изправя разрушената (прахообразната, доведена до състояние на прах) материя в яйцеклетката. И ние крачка след крачка трябва да я възстановяваме.
към текста >>

81. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Да допуснем, че имаме работа с дете с чувствителна трахея: трахеята, бронхите и бронхиолите[2] са надраскани от въглищен прах.
Виждате ли, коклюшът би могъл да се излекува по следния начин. Да допуснем, че имаме работа с дете с чувствителна трахея: трахеята, бронхите и бронхиолите[2] са надраскани от въглищен прах. От това може веднага да се появи коклюш. Такива неща възникват от най-нищожни дреболии. И така, трахеята на детето е травмирана. Какво става, ако част от тялото е травмирана по такъв начин? Това можете да видите, ако сте се порязали.
към текста >>

82. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Сега раздробявам брезовите въглища на прах и го давам на този, който има в себе си твърде много луциферично, което се изразява в плеврита.
През пролетта брезовата дървесина расте силно. Подходяща е брезовата дървесина, която е разположена редом с ликото, тъй като в ликото силите на растежа са особено интензивни. Умъртвявам тези сили, което означава, че аз овъглявам дървесината и получавам брезови въглища[1]. Какво правя по този начин от свежата, постоянно подмладяваща се брезова дървесина? Правя от нея брезови въглища и по този начин правя от нея нещо ариманично. Сега раздробявам брезовите въглища на прах и го давам на този, който има в себе си твърде много луциферично, което се изразява в плеврита. Добавям ариманично там, където при пациента е имало твърде много луциферично.
към текста >>

83. Съдържание GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Силно разреден, прахообразен кварц като лечебно средство, когато медът не се понася.
В какво се състои лечебното действие на меда (Обсъждане на друга статия от вестник «Швейцарско пчеларство»). На малките деца трябва да се дава повече мляко, отколкото мед; при възрастните хора помага повече медът, а не млякото. Силата на кремъчната киселина в човека. Пчелата се образува от същата сила, която се намира в Земята и формира кварца: силата на кремъчната киселина. Силно разреден, прахообразен кварц като лечебно средство, когато медът не се понася. Конят на господин фон Остен. Привикването на пчелите към пчеларя. Обяснение на едно старо селско правило.
към текста >>

84. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Скалите се рушат, ерозират, всичко навсякъде се превръща в прах.
Защо в целия свят има водород? Господа, водородът съществува в света навсякъде по причина, че светът би се оказал тозчас унищожен, ако го нямаше водорода. Навсякъде, където има размножаване, трябва да действа водородът. Защото светът постоянно се разрушава. Виждате, светът навсякъде постоянно умира. Скалите се рушат, ерозират, всичко навсякъде се превръща в прах. Живите същества гният, в света възникват всевъзможни процеси на ферментация, които са една от формите на гниенето. Ние всъщност живеем благодарение на това, че в нас постоянно нещо ферментира. И само благодарение на това, че нещо ферментира, може да се появи нещо по-висше. Така става и при виното: ако ширата не ферментира, ако разпадните процеси се прекратят, гроздовият сок не би могъл да възкръсне във вино, което оживява и е предмет на въжделенията за мнозина. Така стои работата въобще в целия свят.
към текста >>

85. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ако разгледате дървесината на ствола на дървото, там имате издигащ се сок; този сок забира със себе си твърди прахообразни частици от Земята, всякакви соли, да кажем, натриев карбонат, желязо-съдържащи съставни части на растението.
Нека отначало да се заемем с дървото. След това ще можем да преминем към обикновеното растение. Ако вземем дърво, ето тук израства ствол. Да, господа, вие виждате, че още този растеж представлява от само себе си нещо забележително. Стволът, който расте тук, се образува всъщност само благодарение на това, че той дава възможност да се издига нагоре от Земята сок и този сок, който се издига - това, което обозначих тук с червено, - този издигащ се сок забира със себе си всевъзможни соли и съставни частици на Земята; благодарение на това стволът въобще става твърд. Ако разгледате дървесината на ствола на дървото, там имате издигащ се сок; този сок забира със себе си твърди прахообразни частици от Земята, всякакви соли, да кажем, натриев карбонат, желязо-съдържащи съставни части на растението. Всичко това отива там заедно и благодарение на него дървесината става твърда. Най-същественото тук е това, че този сок се издига.
към текста >>

86. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тук поставям това вещество, белия прах, бариевия платино-цианид и закривам отвора: веществото започва да свети.
И така, аз закривам червения, оранжевия, жълтия, зеления, синия, индиговия и виолетовия; правя бленда и закривам целия спектър. Тогава тук ще останат ултравиолетовите лъчи, невидими за човека. Тук поставям това вещество, белия прах, бариевия платино-цианид и закривам отвора: веществото започва да свети. Ние, хората, не виждаме нищо в тази затъмнена стая; тук се пропускат само посочените лъчи и ние екранираме техния източник по такъв начин, че остава само ултравиолетът. Какво ще стане, ако сложа тук бариев плати-но-цианид? Той ще «вижда».
към текста >>

87. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

В началото трябва да се дава на такъв пациент като лекарство фино смлян прах от кварц, тоест кремъчна киселина.
Но може да се направи друго. В началото трябва да се дава на такъв пациент като лекарство фино смлян прах от кварц, тоест кремъчна киселина. И ако му се дава прахообразната кремъчна киселина като лекарство, благодарение на това той ще стане способен след някое време да получава малки дози мед, като ще има полза за себе си. Силно смляната кремъчна киселина ще възбуди в него хексагоналната действаща сила, след което той ще може да употребява малки количества мед. Кремъчната киселина може да способства за усвояването на меда.
към текста >>

И ако му се дава прахообразната кремъчна киселина като лекарство, благодарение на това той ще стане способен след някое време да получава малки дози мед, като ще има полза за себе си.
Но може да се направи друго. В началото трябва да се дава на такъв пациент като лекарство фино смлян прах от кварц, тоест кремъчна киселина. И ако му се дава прахообразната кремъчна киселина като лекарство, благодарение на това той ще стане способен след някое време да получава малки дози мед, като ще има полза за себе си. Силно смляната кремъчна киселина ще възбуди в него хексагоналната действаща сила, след което той ще може да употребява малки количества мед. Кремъчната киселина може да способства за усвояването на меда.
към текста >>

Може да се направи и така: на човек, на възраст около тридесетте, с понижено съдържание на хемоглобин - именно при възрастен човек, тъй като на децата трябва да се дава повече мляко, - заедно с меда да се дава малко кремъчна киселина във вид на много фин прах.
Може да се направи и така: на човек, на възраст около тридесетте, с понижено съдържание на хемоглобин - именно при възрастен човек, тъй като на децата трябва да се дава повече мляко, - заедно с меда да се дава малко кремъчна киселина във вид на много фин прах. Тогава медът действа на човека.
към текста >>

88. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Защото ако цялата дървесина от растителен произход би продължавала да съществува без тези пчелни гнезда, тя би почнала малко по-малко да се рони - това можете да забележите при гниещите дървета, превръщайки се в прах и ставайки съвсем безполезна.
Сега вие бихте могли да кажете: а какво значение за природа има всичко това като цяло? Господа, да помислим за всички тези подпори и греди, направени от дърво и поизгни-ли. Ако пчелите-дървогнезди никога не се приближаваха към тези стълбове, това би било много приятно за хората, тъй като пчелите бързо се размножават и след година такъв стълб би могъл да падне, тъй като те го изяждат отвътре. Размножаването на тези пчели не е много приятно за човека, затова пък е много по-приятно за природата. Защото ако цялата дървесина от растителен произход би продължавала да съществува без тези пчелни гнезда, тя би почнала малко по-малко да се рони - това можете да забележите при гниещите дървета, превръщайки се в прах и ставайки съвсем безполезна. А дървесината, в която е поработила пчелата-дървогнезд, не се рони, а отново оживява. И от цялата дървесина, малко оживена благодарение на тези дървесни пчели - но също така и благодарение на другите насекоми, - възниква това, което не позволява на нашата земя да загние напълно и да се превърне в прах в мировото пространство, а й позволява да живее по-нататък, тъй като тези насекоми я оживяват. Ние, хората, вдишваме мравчена киселина. В природата действа мравчената киселина, която посредством насекомите се произвежда от оксаловата киселина на растенията и това способства, Земята въобще да може да живее по-нататък.
към текста >>

И от цялата дървесина, малко оживена благодарение на тези дървесни пчели - но също така и благодарение на другите насекоми, - възниква това, което не позволява на нашата земя да загние напълно и да се превърне в прах в мировото пространство, а й позволява да живее по-нататък, тъй като тези насекоми я оживяват.
Господа, да помислим за всички тези подпори и греди, направени от дърво и поизгни-ли. Ако пчелите-дървогнезди никога не се приближаваха към тези стълбове, това би било много приятно за хората, тъй като пчелите бързо се размножават и след година такъв стълб би могъл да падне, тъй като те го изяждат отвътре. Размножаването на тези пчели не е много приятно за човека, затова пък е много по-приятно за природата. Защото ако цялата дървесина от растителен произход би продължавала да съществува без тези пчелни гнезда, тя би почнала малко по-малко да се рони - това можете да забележите при гниещите дървета, превръщайки се в прах и ставайки съвсем безполезна. А дървесината, в която е поработила пчелата-дървогнезд, не се рони, а отново оживява. И от цялата дървесина, малко оживена благодарение на тези дървесни пчели - но също така и благодарение на другите насекоми, - възниква това, което не позволява на нашата земя да загние напълно и да се превърне в прах в мировото пространство, а й позволява да живее по-нататък, тъй като тези насекоми я оживяват. Ние, хората, вдишваме мравчена киселина. В природата действа мравчената киселина, която посредством насекомите се произвежда от оксаловата киселина на растенията и това способства, Земята въобще да може да живее по-нататък.
към текста >>

89. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Минерална отрова е например арсенът, минерални отрови са медта, оловото, фосфорът, амониевият тартарат; такива вещества представляват минерални отрови, камъни, с които ни се налага да имаме работа, или прахове, прахообразни субстанции.
Да продължим по-нататък разговора ни за отровите; съществуват минерални отрови. Минерална отрова е например арсенът, минерални отрови са медта, оловото, фосфорът, амониевият тартарат; такива вещества представляват минерални отрови, камъни, с които ни се налага да имаме работа, или прахове, прахообразни субстанции. И така, има минерални отрови. След това съществуват растителни отрови - отрови от растителен произход, - например отровата, съдържаща се в беладоната, или отровата, съдържаща се в черния блян, Hyoscyamus niger, или в напръстника, Digitalis purpurea. Това са растителни отрови. Трети вид са отровите от животински произход, за които говорихме наскоро (вж. Събр. съч.
към текста >>

90. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Той би се превърнал в прах и вие не бихте го видели.
Часовникът ще се върне в непроменен вид. Айнщайн дава своя пример: ние не можем да решим, движи ли се тялото или не. Часовникът остава един и същ независимо от това, движи ли се или е в покой, на него му е все едно. Обаче, господа, би трябвало да ви предложа да погледнете този часовник, който със скоростта на светлината лети в мировото пространство и отново се връща! Вие въобще никога не бихте видели този часовник! Той би се превърнал в прах и вие не бихте го видели.
към текста >>

91. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето GA_353 История на човечеството и културните народи

Виждате ли, работата стои така, че първата оплодена яйцеклетка съдържа всъщност разрушена земна материя, съдържа разпаднала се на прах, пепеловидна земна материя, от която не би възникнало въобще нищо, ако върху нея действаха само земните сили!
Виждате ли, работата стои така, че първата оплодена яйцеклетка съдържа всъщност разрушена земна материя, съдържа разпаднала се на прах, пепеловидна земна материя, от която не би възникнало въобще нищо, ако върху нея действаха само земните сили!
към текста >>

92. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време GA_353 История на човечеството и културните народи

Дайте по-добре да се пробваме да предпишем на това дете прахчета или нещо подобно, за да изменим неговата материя.
След като аз и някои други антропософски приятели през 1922 година се изказахме на конгреса във Виена, излезе една статия[6], завършваща със следните думи на своя автор: «Ние трябва да водим борба срещу духа! » Но къде може да ни отведе такова откровено водене на борба срещу духа? Тогава, желаейки да започне възпитанието на шестгодишното дете, авторът би трябвало честно и почтено да заяви: дявол да го вземе, понеже материята е първична, а духът вторичен, материята е предпоставка за духа! Дайте по-добре да се пробваме да предпишем на това дете прахчета или нещо подобно, за да изменим неговата материя. Защото тогава ще поумнее, тогава ще знае нещо! Ето какви изводи би трябвало да направи материализмът, ако иска да бъде честен. Той би трябвало да ваксинира - подобно на това, както се прави ваксинация срещу едра шарка - идващите на училище деца едно след друго за ум и разум. Ако разумът се разбира по материалистичен начин, би следвало да се добива с помощта на инжекция. Ето тогава материализмът би действал честно.
към текста >>

93. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите GA_353 История на човечеството и културните народи

Това облекло го излагат на въздуха и то веднага се разпада на прах.
При това също така се намират и части от облекло. Това облекло го излагат на въздуха и то веднага се разпада на прах. След това с помощта на химията са се опитвали да препарират тези материи, за да ги съхранят за потомството.
към текста >>

Фактически работата стои така, че когато разглеждате мумия, от която излиза прах, вие имате работа с разрушителни сили в най-чист вид, те излизат оттук навън[2].
Първо, господа, това, което се пази в течение на хилядолетия, неизбежно става подобно на отрова, доколкото действа разрушително. То носи в себе си разрушителни, унищожителни сили. В мумията живеят - в нея са заключени - необичайно много разрушителни сили. Фактически работата стои така, че когато разглеждате мумия, от която излиза прах, вие имате работа с разрушителни сили в най-чист вид, те излизат оттук навън[2]. Тези разрушителни сили присъстват тук по причина, за която съм говорил: присъстват защото (умрелият) човек, действайки от извънземното обкръжение, иска да разруши всичко това, което се е намирало тук, включително и обляклото се във форма (останките - бел. пр.). Мумията се намира тук; човекът изпраща в нея своите разрушителни сили. И така, тя носи в себе си неговите разрушителни сили.
към текста >>

94. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман GA_353 История на човечеството и културните народи

Така че трябва да се използва цялата мъдрост, за да се изобретят машини, с помощта на които да може да се пробие Земята, да се стигне достатъчно дълбоко, след което, използвайки динамит или подобни устройства, да се взриви цялата Земя така, че парчетата да се разлетят в космоса и да се превърнат в прах.
И даже ако бихме го насрочили - нали хората са възникнали от животните, а животните не биха се самоубили, и тогава от тези животни отново биха възникнали хора! Следователно по подобен начин ние нищо не постигаме. Затова той измисля нещо друго. Той разсъждава така: ако искаш да изкорениш действително всичко, което е земният свят, това трябва да се прави не по пътя на самоубийство на хората, а трябва да се унищожи до основи цялата Земя. Днес ние още нямаме необходимите за това машини, но някои машини хората вече са изобретили. Така че трябва да се използва цялата мъдрост, за да се изобретят машини, с помощта на които да може да се пробие Земята, да се стигне достатъчно дълбоко, след което, използвайки динамит или подобни устройства, да се взриви цялата Земя така, че парчетата да се разлетят в космоса и да се превърнат в прах. Ето тогава ще бъде достигната истинската крайна цел.
към текста >>

Действително такова е учението на Едуард фон Хартман[9] - че трябва да се изобрети машина, с която цялата Земя, така да се каже, да се вдигне във въздуха, да се разбие и да се превърне в прах.
И това не е шега, господа! Действително такова е учението на Едуард фон Хартман[9] - че трябва да се изобрети машина, с която цялата Земя, така да се каже, да се вдигне във въздуха, да се разбие и да се превърне в прах.
към текста >>

95. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето GA_353 История на човечеството и културните народи

Човек би бил мигновено всмукан в Слънцето и тутакси би се превърнал в прах, би бил съвсем разпрашен, защото Слънцето е кухо пространство, което всмуква всичко.
Топлина там също няма! Това би могло да се понесе! Би могла да се понесе и топлината, ако на огромен космически кораб бихме се издигнали и проникнали в Слънцето. Непоносимо се явява обаче съвсем друго. Подобно на случая, когато тук със свистене нахлува въздух - не да се изхвърля, а именно да нахлува. Човек би бил мигновено всмукан в Слънцето и тутакси би се превърнал в прах, би бил съвсем разпрашен, защото Слънцето е кухо пространство, което всмуква всичко. Човекът би бил съвсем всмукан. Това би бил най-точният начин на изчезването му. (Рис. 18, вдясно); (Рис. 18, вляво долу
към текста >>

96. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

Ако например този натрий, който можете да получите във вид на метал, го превърнете в прах и го внесете в пламъка, ще можете с помощта на инструмент, наречен спектроскоп, да откриете жълта линия.
Бихте могли да попитате: а откъде е известно, че натрия го има навсякъде? Днес вече има възможност да се установи - в случай, че има пламък - какви вещества изгарят в този пламък. Ако например този натрий, който можете да получите във вид на метал, го превърнете в прах и го внесете в пламъка, ще можете с помощта на инструмент, наречен спектроскоп, да откриете жълта линия. Има и друг метал, който се нарича литий. Ако го внесете в пламъка, ще получите червена линия. Тук няма да се появи жълта линия, а ще има червена линия. Следователно с помощта на спектроскоп може да се установи какво вещество присъства някъде. Жълтата линия на натрия ще я получите почти при всеки пламък.
към текста >>

97. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите GA_354 Сътворението на света и човека

Долу, в долината, намирате това, което многократно се е търкаляло в реките, което вече съвсем е смляно и превърнато в прах.
Да вземем горската ягода. Тя е малка, но много ароматна. Ако вземем градинска ягода, тя мирише не така силно, не така възбуждащо, но може да има големи размери, ягодата може да бъде даже с размер на кокоше яйце. Това е свързано с не толкова голямата наситеност на почвата в низината с разпрашени минерали. Горе, на планините, намирате твърди минерални породи, истински минерали. Долу, в долината, намирате това, което многократно се е търкаляло в реките, което вече съвсем е смляно и превърнато в прах. Горе, в планините, в почвата също, разбира се, има от тези премляни прахообразни частици, но там винаги се съдържат и малки парченца зърна, да кажем, от кварц, фелдшпат и т. н. Там навсякъде в почвата има това, което ни е необходимо за оздравяването. Можем да достигнем големи успехи, ако например смелим на прах и използваме като лекарство съдържащото се в кварца, кремъка. В този случай минералното ще бъде използвано като лекарствено средство.
към текста >>

Горе, в планините, в почвата също, разбира се, има от тези премляни прахообразни частици, но там винаги се съдържат и малки парченца зърна, да кажем, от кварц, фелдшпат и т. н.
Тя е малка, но много ароматна. Ако вземем градинска ягода, тя мирише не така силно, не така възбуждащо, но може да има големи размери, ягодата може да бъде даже с размер на кокоше яйце. Това е свързано с не толкова голямата наситеност на почвата в низината с разпрашени минерали. Горе, на планините, намирате твърди минерални породи, истински минерали. Долу, в долината, намирате това, което многократно се е търкаляло в реките, което вече съвсем е смляно и превърнато в прах. Горе, в планините, в почвата също, разбира се, има от тези премляни прахообразни частици, но там винаги се съдържат и малки парченца зърна, да кажем, от кварц, фелдшпат и т. н. Там навсякъде в почвата има това, което ни е необходимо за оздравяването. Можем да достигнем големи успехи, ако например смелим на прах и използваме като лекарство съдържащото се в кварца, кремъка. В този случай минералното ще бъде използвано като лекарствено средство.
към текста >>

Можем да достигнем големи успехи, ако например смелим на прах и използваме като лекарство съдържащото се в кварца, кремъка.
Това е свързано с не толкова голямата наситеност на почвата в низината с разпрашени минерали. Горе, на планините, намирате твърди минерални породи, истински минерали. Долу, в долината, намирате това, което многократно се е търкаляло в реките, което вече съвсем е смляно и превърнато в прах. Горе, в планините, в почвата също, разбира се, има от тези премляни прахообразни частици, но там винаги се съдържат и малки парченца зърна, да кажем, от кварц, фелдшпат и т. н. Там навсякъде в почвата има това, което ни е необходимо за оздравяването. Можем да достигнем големи успехи, ако например смелим на прах и използваме като лекарство съдържащото се в кварца, кремъка. В този случай минералното ще бъде използвано като лекарствено средство.
към текста >>

НАГОРЕ

5.1827077865601