Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
24
резултата от
14
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Прасе
'.
1.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Тя превръща една част от неговите другари в грухтящи
прасе
та.
После Одисей посещава острова на магьосницата Цирцея.
Тя превръща една част от неговите другари в грухтящи прасета.
Но Одисей я побеждава. Цирцея е низшата духовна сила, която се придържа към преходното. Ако човек злоупотреби с нея, тя може да го тласне дълбоко към животинското.
към текста >>
2.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Произхода на това логическо мислене трябва да търсим при петата подраса (
прасе
митите).
Такова разрушително действие можеше да бъде възпрепятствувано само благодарение на това, че в човека се разви една по-висша сила, една по-висша способност. А това беше силата на мисълта. Върху егоистичните лични желания логическото мислене действа задържащо.
Произхода на това логическо мислене трябва да търсим при петата подраса (прасемитите).
Хората започнаха да се издигат над чистия спомен за миналото и да сравняват различните преживявания. Породи се силата да се разсъждава, да се преценява. И желанията и страстите започнаха да се регулират чрез тази разсъдъчна способност. Хората започнаха да смятат, да комбинират. Те се научиха да работят с мисли.
към текста >>
Те се различаваха от така наречените
прасе
мити чрез това, че доведоха гореспоменатата способност до по-широко приложение, отколкото първите.
Хората от шестата подраса (акадийци) развиха мисловната сила много повече, отколкото петата.
Те се различаваха от така наречените прасемити чрез това, че доведоха гореспоменатата способност до по-широко приложение, отколкото първите.
Казано бе, че развитието на мисловната сила не позволяваше претенциите на егоистичната личност да стигнат до унищожителните действия, които бяха възможни при предишните раси, но че тези претенции не бяха унищожени чрез нея. Прасемитите уреждаха техните лични отношения така, както им повеляваше тяхната мисловна способност. На мястото на страстните желания и похот се появи разумът. Настъпиха други условия и отношения в живота. Докато предхождащите раси бяха склонни да признаят за ръководител този, чиито дела се бяха запечатали дълбоко в паметта, или който можеше да се похвали с богат на спомени живот, сега такава роля бе призната на умния.
към текста >>
Прасе
митите уреждаха техните лични отношения така, както им повеляваше тяхната мисловна способност.
Хората от шестата подраса (акадийци) развиха мисловната сила много повече, отколкото петата. Те се различаваха от така наречените прасемити чрез това, че доведоха гореспоменатата способност до по-широко приложение, отколкото първите. Казано бе, че развитието на мисловната сила не позволяваше претенциите на егоистичната личност да стигнат до унищожителните действия, които бяха възможни при предишните раси, но че тези претенции не бяха унищожени чрез нея.
Прасемитите уреждаха техните лични отношения така, както им повеляваше тяхната мисловна способност.
На мястото на страстните желания и похот се появи разумът. Настъпиха други условия и отношения в живота. Докато предхождащите раси бяха склонни да признаят за ръководител този, чиито дела се бяха запечатали дълбоко в паметта, или който можеше да се похвали с богат на спомени живот, сега такава роля бе призната на умния. И ако по-рано беше меродавно това, което живееше в добрите спомени, сега като най-добро се считаше това, което най-добре се разбираше от мисълта. По-рано под влиянието на паметта хората се придържаха към дадено нещо дотогава, докато то се окажеше вече недостатъчно, незадоволително и тогава в края на краищата от само себе си се получаваше така, че с едно новаторство се налагаше онзи, който беше в състояние да помогне при даден недостатък.
към текста >>
3.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Защото до петата,
прасе
митската раса на атлантците хората не притежаваха никакви способности да разберат тези принципи.
Обаче техните душевно-духовни качества бяха от свръхчовешко естество. Те бяха, следователно, божествено-човешки същества. Ние можем да ги считаме като по-висши духове, които бяха приели човешки тела, за да помагат по- нататък на човечеството в неговия Земен път. Тяхното истинско отечество не беше Земята. Тези същества ръководеха хората, без да могат да им съобщят принципите, според които ги ръководеха.
Защото до петата, прасемитската раса на атлантците хората не притежаваха никакви способности да разберат тези принципи.
Едва мисловната способност, която се разви в тази подраса, представляваше такава способност. Обаче тя се разви бавно и постепенно. Също и последните подраси на атлантците можеха да разбират твърде малко от принципите на техните божествени ръководители. Те едва, едва започнаха да предчувстват, и то съвсем непълно, нещо от тези принципи. Ето защо техните мисли, а също и законите, за които се говореше при техните държавни разпореждания, бяха повече предчувствувани, отколкото ясно мислени.
към текста >>
4.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Той стигнал до земята на Циклопите и победил техния едноок водач; после продължил към Цирцея, която, както ни се казва, превърнала спътниците му в
прасе
та.
Одисей, участник в обсадата на Троя, помогнал със своята хитрост и интелигентност на гърците да превземат Троя. Той пътувал дълго сам, пътуване в което се изгубил - пътуване по вода, това трябва да се отбележи.
Той стигнал до земята на Циклопите и победил техния едноок водач; после продължил към Цирцея, която, както ни се казва, превърнала спътниците му в прасета.
След това слязъл в подземния свят и се срещнал с мъртвите герои на Троя. После попаднал под влияние на сирените, които водят хората към гибел чрез своите магични песни. По-нататък узнаваме, че повечето от неговите спътници се поддали на изкушението, но Одисей наредил да го завържат за кораба му, и по този начин се спасил; узнаваме как след това той стигнал до място между Сцила и Харибда, където корабите му били застрашени от потапяне. За да спаси себе си, той трябвало да премине през един водовъртеж. След това той стигнал до острова на Калипсо, останал там седем години и му било позволено да си тръгне след намесата на Зевс, който наредил на Калипсо да го пусне, и накрая той стигнал до своята родина.
към текста >>
Астралното тяло бе така променено от тези магически изкуства, че можеше да бъде изразено символично единствено в превръщането на другарите на Одисей в
прасе
та.
Силите, които атлантът притежаваше, бяха изцяло развити астрални сили, и само на астрален план гъркът можеше да бъде пренасян в тях. Това бе времето, за което така често се говори в окултните писания, когато атлантските раси изпаднаха в най-дивите изкуства на черната магия. Тази епоха бе представяна пред учениците на Гръцките Мистерии в тези менящи се сцени. Това бе епохата, когато човешките страсти станаха толкова изродени под влиянието на черната магия, че астралните им тела наподобяваха онези на дивите животни. Това бе картината, която представляваха тураните, когато изпаднаха в тези диви магически изкуства.
Астралното тяло бе така променено от тези магически изкуства, че можеше да бъде изразено символично единствено в превръщането на другарите на Одисей в прасета.
Това бе момента от човешката еволюция, който изживяваха гръцките Посветени по онова време. След това Одисей слиза в подземния свят. В света на гръцката митология това винаги означава посвещение. Винаги когато се казва за някой герой, че е слязъл в подземния свят, разказвачът иска да изрази факта, че конкретният герой бива посветен, бива запознат с нещата, които лежат отвъд смъртта. Одисей бе Посветен и самата Одисея е описание на неговото посвещение.
към текста >>
5.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Един от нашите теософи, който силно се интересува от духовната наука и е възприел определен теософски начин на живот, живее заедно с друг, който също се чувства привлечен от духовната наука, но още не може да се отърси от удоволствието да яде печено
прасе
, твърде много го обича.
Един от нашите теософи, който силно се интересува от духовната наука и е възприел определен теософски начин на живот, живее заедно с друг, който също се чувства привлечен от духовната наука, но още не може да се отърси от удоволствието да яде печено прасе, твърде много го обича.
Когато го яде, получава угризения на съвестта, че още не може да се откаже от това удоволствие. Тогава си мисли, че на другия му е добре, понеже печеното прасе не му е вкусно. Нуждите на другия са се променили. Така може да се стигне толкова далеч, че тези, които не търсят повече обикновените удоволствия, да бъдат приемани като пример за доброто.
към текста >>
Тогава си мисли, че на другия му е добре, понеже печеното
прасе
не му е вкусно.
Един от нашите теософи, който силно се интересува от духовната наука и е възприел определен теософски начин на живот, живее заедно с друг, който също се чувства привлечен от духовната наука, но още не може да се отърси от удоволствието да яде печено прасе, твърде много го обича. Когато го яде, получава угризения на съвестта, че още не може да се откаже от това удоволствие.
Тогава си мисли, че на другия му е добре, понеже печеното прасе не му е вкусно.
Нуждите на другия са се променили. Така може да се стигне толкова далеч, че тези, които не търсят повече обикновените удоволствия, да бъдат приемани като пример за доброто.
към текста >>
6.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Предводителят на този народ, който теософската литература нарича “
прасе
мити”, беше един велик посветен.
Към края на Атлантската епоха се оказва, че външните и вътрешните условия са най-благоприятни в точно определена област от Земята, намираща се в близост до днешна Исландия. Естествено, днес тази област е залята от Атлантическия океан. Но в онази епоха, условията там бяха особено благоприятни; и всред атлантските народи се открои най-да-ровитият от тях, който имаше подчертани заложби за постигане на свободното човешко себесъзнание.
Предводителят на този народ, който теософската литература нарича “прасемити”, беше един велик посветен.
Той - ако бихме могли да се изразим така тривиално - подбра най -напредналите индивиди от този народ и заедно с тях се отправи на изток, през Европа, достигайки Азия в териториите на днешен Тибет. Към тези територии се придвижи сравнително малка, но духовно извисена част от атлантското население.
към текста >>
7.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
"За юношите", понеже Рейнак подчертава, че той е избягвал всичко, макар че това да сведе идеята за Деметра до
прасе
то, той не е избягнал, че той е избягвал всичко, което може силно да оскърби нравствените чувства на младите девици!
Най-куриозното в тази област е може би книжката "Орфей" на Соломон Рейнак5, която сега обърна върху себе си известно внимание в много кръгове във Франция. Всичко, от което са произлезли образите на Деметра, Орфей, образите на другия митологически кръг, се свеждат там към чисто материални събития, и понякога повече от странно, се отрича историческото съществуване на тази или онази фигура, която се крие, да кажем, зад Хермес или Мойсей и тривиално се стараят да обяснят тези фигури чрез чисто човешко съчинителство, чрез фантазия. По метода на Соломон Рейнак след 60-70 години, тоест когато избледнее външната памет за него, би било лесно да се докаже, че никога не е имало подобен Рейнак, че това е народно творчество, което е пренесло древната идея за Рейнак Лисицата върху Соломон Рейнак. По неговия метод това би било напълно възможно. Това е толкова нелепо, както и това, че както това се разяснява в предисловието, тази книжица "Орфей" е написана "за широки кръгове съвременни образовани хора, а също за юношите"!
"За юношите", понеже Рейнак подчертава, че той е избягвал всичко, макар че това да сведе идеята за Деметра до прасето, той не е избягнал, че той е избягвал всичко, което може силно да оскърби нравствените чувства на младите девици!
Обаче той обещава, че ако неговата книга придобие влияние, на което се надява, да подготви особено издание на своята книга за госпожи, което ще съдържа всичко това, което все още трябва да бъде скрито от дъщерите. Толкова далеко ние отидохме.
към текста >>
8.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Блаватска относно ориенталската религиозна мъдрост; той казваше: „Ако някъде на улицата се види едно
прасе
, което грухти, не би изглеждало нищо особено, но когато един човек на улицата върви и грухти като
прасе
, тогава изглежда твърде забележително.
Човек би могъл да зададе въпроса и той често се задава: Защо тези висши индивидуалности са избрали точно госпожа Блаватска за техен инструмент? Защото въпреки всичко, тя е била най-подходяща. Защо не е избран за инструмент един от учените господа, които се занимават със сравнителното проучване на различните религии? Ние можем да вземем най-големия, уважавания познавач на ориенталските религиозни системи, известния Макс Мюлер35 и от неговите собствени изказвания ще видим защо той не би могъл да оповести това, което трябваше да бъде разкрито чрез човешкия инструмент на госпожа Блаватска. Той имаше особена преценка за това, което даде Е. П.
Блаватска относно ориенталската религиозна мъдрост; той казваше: „Ако някъде на улицата се види едно прасе, което грухти, не би изглеждало нищо особено, но когато един човек на улицата върви и грухти като прасе, тогава изглежда твърде забележително.
„ Ще рече: Който не изопачава това, което са ориенталските религиозни системи в смисъла на Макс Мюлер, той е като човек, който грухти като прасе. Не ми изглежда да има много логика в това сравнение. Защо човек трябва да се учудва, когато едно прасе грухти? Но когато един човек грухти, тогава това вече е изкуство, това не всеки го може. Това сравнение не е удачно, но че изобщо е могло да бъде направено показва, че личността на Макс Мюлер не е била подходяща.
към текста >>
„ Ще рече: Който не изопачава това, което са ориенталските религиозни системи в смисъла на Макс Мюлер, той е като човек, който грухти като
прасе
.
Защото въпреки всичко, тя е била най-подходяща. Защо не е избран за инструмент един от учените господа, които се занимават със сравнителното проучване на различните религии? Ние можем да вземем най-големия, уважавания познавач на ориенталските религиозни системи, известния Макс Мюлер35 и от неговите собствени изказвания ще видим защо той не би могъл да оповести това, което трябваше да бъде разкрито чрез човешкия инструмент на госпожа Блаватска. Той имаше особена преценка за това, което даде Е. П. Блаватска относно ориенталската религиозна мъдрост; той казваше: „Ако някъде на улицата се види едно прасе, което грухти, не би изглеждало нищо особено, но когато един човек на улицата върви и грухти като прасе, тогава изглежда твърде забележително.
„ Ще рече: Който не изопачава това, което са ориенталските религиозни системи в смисъла на Макс Мюлер, той е като човек, който грухти като прасе.
Не ми изглежда да има много логика в това сравнение. Защо човек трябва да се учудва, когато едно прасе грухти? Но когато един човек грухти, тогава това вече е изкуство, това не всеки го може. Това сравнение не е удачно, но че изобщо е могло да бъде направено показва, че личността на Макс Мюлер не е била подходяща.
към текста >>
Защо човек трябва да се учудва, когато едно
прасе
грухти?
Ние можем да вземем най-големия, уважавания познавач на ориенталските религиозни системи, известния Макс Мюлер35 и от неговите собствени изказвания ще видим защо той не би могъл да оповести това, което трябваше да бъде разкрито чрез човешкия инструмент на госпожа Блаватска. Той имаше особена преценка за това, което даде Е. П. Блаватска относно ориенталската религиозна мъдрост; той казваше: „Ако някъде на улицата се види едно прасе, което грухти, не би изглеждало нищо особено, но когато един човек на улицата върви и грухти като прасе, тогава изглежда твърде забележително. „ Ще рече: Който не изопачава това, което са ориенталските религиозни системи в смисъла на Макс Мюлер, той е като човек, който грухти като прасе. Не ми изглежда да има много логика в това сравнение.
Защо човек трябва да се учудва, когато едно прасе грухти?
Но когато един човек грухти, тогава това вече е изкуство, това не всеки го може. Това сравнение не е удачно, но че изобщо е могло да бъде направено показва, че личността на Макс Мюлер не е била подходяща.
към текста >>
9.
За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И той употребява следното сравнение: Ако хората видят на улицата едно истинско
прасе
, което грухти, няма особено да се учудят, но ако видят човек, който грухти като
прасе
, това прави впечатление.
Какво каза тогава Макс Мюлер? Неговата присъда е гротескна и показва, че не винаги на един учен е необходимо непременно да се опира твърдо на логиката. Той е на мнение, че хората следват Блаватска, която им дава само погрешна представа за ориенталските религии, без да се съобразява с верните представи за тях, които например той, Макс Мюлер дава.
И той употребява следното сравнение: Ако хората видят на улицата едно истинско прасе, което грухти, няма особено да се учудят, но ако видят човек, който грухти като прасе, това прави впечатление.
Той иска да сравни това, което по естествен начин показва религиозните системи, именно неговия начин на сравняване на религиите с прасето, което грухти по естествен начин не аз правя сравнението и искаше да сравни това, което Е. П. Блаватска даде, с един човек, който така грухти. Не искам да говоря за изискаността на сравнението, понеже то не ми изглежда особено логично, но аз бих бил изненадан, ако ме срещне един човек, който така сполучливо би могъл да грухти. Аз не бих употребил също и другото сравнение на сравняващата религиите наука със споменатото животно, наистина е учудващо, че Макс Мюлер сам го употребява.
към текста >>
Той иска да сравни това, което по естествен начин показва религиозните системи, именно неговия начин на сравняване на религиите с
прасе
то, което грухти по естествен начин не аз правя сравнението и искаше да сравни това, което Е. П.
Какво каза тогава Макс Мюлер? Неговата присъда е гротескна и показва, че не винаги на един учен е необходимо непременно да се опира твърдо на логиката. Той е на мнение, че хората следват Блаватска, която им дава само погрешна представа за ориенталските религии, без да се съобразява с верните представи за тях, които например той, Макс Мюлер дава. И той употребява следното сравнение: Ако хората видят на улицата едно истинско прасе, което грухти, няма особено да се учудят, но ако видят човек, който грухти като прасе, това прави впечатление.
Той иска да сравни това, което по естествен начин показва религиозните системи, именно неговия начин на сравняване на религиите с прасето, което грухти по естествен начин не аз правя сравнението и искаше да сравни това, което Е. П.
Блаватска даде, с един човек, който така грухти. Не искам да говоря за изискаността на сравнението, понеже то не ми изглежда особено логично, но аз бих бил изненадан, ако ме срещне един човек, който така сполучливо би могъл да грухти. Аз не бих употребил също и другото сравнение на сравняващата религиите наука със споменатото животно, наистина е учудващо, че Макс Мюлер сам го употребява.
към текста >>
10.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
"Кълцана глава" е нещо, което когато се коли
прасе
, се прави от всички късове на
прасе
то, които не могат да се използват за нищо друго и се смесват в желирани части, от тях не могат дори кренвирши да се направят, и се прави кълцана глава, нали.
Нали, една голяма част от човечеството днес има вместо мозък ако мога да си позволя да употребя тук един израз от Централна Европа /versulzt/, който, може би, много от вас не познават "кълцана глава".
"Кълцана глава" е нещо, което когато се коли прасе, се прави от всички късове на прасето, които не могат да се използват за нищо друго и се смесват в желирани части, от тях не могат дори кренвирши да се направят, и се прави кълцана глава, нали.
И бих казал, на драго сърце, че между различните, нарушаващи реда на възпитанието действия, съществува фактът, че мозъкът е трансформиран в "кълцана глава" при по-голямата част от хората. Те, хората, те не могат да направят нищо с него. Това абсолютно не го казвам, за да обвиня някого, който и да е, а даже, по-скоро, може би, за да извиня и в смисъла, в който може да се изпита много милост за тези мозъци, превърнати в "кълцани глави".
към текста >>
11.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Материализмът щеше да застане на хоризонта като Цирцея (или Кирка митична гръцка магьосница, превърнала с измама другарите на Одисей в
прасе
та, но надхитрена от него с помощта на Хермес /виж "Одисея" на Омир, глава X/ бел. бълг.
Ще вземем за наша отправна точка факта, че XIX век бе епохата, когато материализмът като мироглед възникна в естествения ход на развитието, и че средата на този век беше времето, когато цялото човечество щеше, така да се каже, да бъде поставено на изпитание с настъпването на материализма.
Материализмът щеше да застане на хоризонта като Цирцея (или Кирка митична гръцка магьосница, превърнала с измама другарите на Одисей в прасета, но надхитрена от него с помощта на Хермес /виж "Одисея" на Омир, глава X/ бел. бълг.
пр.), като изкусителка, и човешките склонности и чувства щяха да свършат буквално влюбени в нея. Затова наистина може да се каже, че хората на XIX век бяха влюбени в материализма.
към текста >>
12.
6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
От малките не се страхувате; или пък напротив, нали понякога те хапят по
прасе
ца.
То се е скрило и зад вашата печка. Вие сте забелязали, че не всички кучета са еднакви. Те са много различни едно от друго. Има дребни кучета, съвсем мънички кучета, по-големи и съвсем големи кучета. Вие понякога сте се страхували от големите кучета.
От малките не се страхувате; или пък напротив, нали понякога те хапят по прасеца.
към текста >>
13.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако човек употребява мазнина от
прасе
, вол или друго, съдържащо мазнина, тя - обърнете внимание, господа - преминава в неговото тяло.
Ако дете тайно се гощава със захар, то прави това не за да се нахрани. Когато дете тайно се гощава със захар, вътре в него вече има някаква храна. То прави това не за да се насити, а заради сладостта. При ядене на захар се преживява чувство за сладост.
Ако човек употребява мазнина от прасе, вол или друго, съдържащо мазнина, тя - обърнете внимание, господа - преминава в неговото тяло.
Това удовлетворява неговата страст точно както лакомото поглъщане на захар удовлетворява страстта на детето. Разликата е само в това, че възрастният човек чувства наличието на своята страст. На човек, за вътрешното му битие, е необходима, разбира се, такава вътрешна страст. Затова той и обича месо. Особено се обича месото, когато тялото обича месо.
към текста >>
14.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
Разбира се, с
прасе
тата работата стои по-различно; но как мислите, що за мършави
прасе
та бихме имали, ако не ги заставяхме да ядат толкова много!
Тук роля играе и нещо друго. Животното грижливо избира за себе си това, което му подхожда. Налагало ли ви се е някога да гушите гъска? Предполагате, че гъската сама е станала такава ли? Само хората могат да заставят гъската да яде толкова много.
Разбира се, с прасетата работата стои по-различно; но как мислите, що за мършави прасета бихме имали, ако не ги заставяхме да ядат толкова много!
И все пак с прасетата работата е по-различна. Те получават по наследство нещо, доколкото още предшествениците на дивите прасета са били приучени към всичко, от което стават тлъсти; защото и в предишните времена са ги отглеждали. Но най-древните прасета - тях действително би трябвало да ги принуждават към преяждане! Нито едно животно никога само няма да вземе това, което не му подхожда. А какво прави материализмът, господа?
към текста >>
И все пак с
прасе
тата работата е по-различна.
Животното грижливо избира за себе си това, което му подхожда. Налагало ли ви се е някога да гушите гъска? Предполагате, че гъската сама е станала такава ли? Само хората могат да заставят гъската да яде толкова много. Разбира се, с прасетата работата стои по-различно; но как мислите, що за мършави прасета бихме имали, ако не ги заставяхме да ядат толкова много!
И все пак с прасетата работата е по-различна.
Те получават по наследство нещо, доколкото още предшествениците на дивите прасета са били приучени към всичко, от което стават тлъсти; защото и в предишните времена са ги отглеждали. Но най-древните прасета - тях действително би трябвало да ги принуждават към преяждане! Нито едно животно никога само няма да вземе това, което не му подхожда. А какво прави материализмът, господа? Той повече не вярва в този инстинкт.
към текста >>
Те получават по наследство нещо, доколкото още предшествениците на дивите
прасе
та са били приучени към всичко, от което стават тлъсти; защото и в предишните времена са ги отглеждали.
Налагало ли ви се е някога да гушите гъска? Предполагате, че гъската сама е станала такава ли? Само хората могат да заставят гъската да яде толкова много. Разбира се, с прасетата работата стои по-различно; но как мислите, що за мършави прасета бихме имали, ако не ги заставяхме да ядат толкова много! И все пак с прасетата работата е по-различна.
Те получават по наследство нещо, доколкото още предшествениците на дивите прасета са били приучени към всичко, от което стават тлъсти; защото и в предишните времена са ги отглеждали.
Но най-древните прасета - тях действително би трябвало да ги принуждават към преяждане! Нито едно животно никога само няма да вземе това, което не му подхожда. А какво прави материализмът, господа? Той повече не вярва в този инстинкт.
към текста >>
Но най-древните
прасе
та - тях действително би трябвало да ги принуждават към преяждане!
Предполагате, че гъската сама е станала такава ли? Само хората могат да заставят гъската да яде толкова много. Разбира се, с прасетата работата стои по-различно; но как мислите, що за мършави прасета бихме имали, ако не ги заставяхме да ядат толкова много! И все пак с прасетата работата е по-различна. Те получават по наследство нещо, доколкото още предшествениците на дивите прасета са били приучени към всичко, от което стават тлъсти; защото и в предишните времена са ги отглеждали.
Но най-древните прасета - тях действително би трябвало да ги принуждават към преяждане!
Нито едно животно никога само няма да вземе това, което не му подхожда. А какво прави материализмът, господа? Той повече не вярва в този инстинкт.
към текста >>
НАГОРЕ