Търсене в текстове за 'Прана'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 42 резултата от 26 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Прана'.

1. 01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА' GA_4 Философия на свободата

Според думите на самия Рудолф Щайнер „праначалото" на тази книга се съдържа в следните изречения от неговата статия „За естеството на нашите идеали": „Все пак аз не мога да повярвам, че не съществува едно извисяване над дълбокия песимизъм на познанието.
През 1894 излиза едно от най-забележителните съчинения на Рудолф Щайнер, „Философия на свободата", след като предпоставките за неговата „теория на познанието" и проблемът за отношението между „познание" и „действителност" са вече изложени преди две години в неговата дисертация, носеща заглавието: „Истина и наука. Увод във “Философията на свободата". Според думите на самия Рудолф Щайнер „праначалото" на тази книга се съдържа в следните изречения от неговата статия „За естеството на нашите идеали": „Все пак аз не мога да повярвам, че не съществува едно извисяване над дълбокия песимизъм на познанието. И когато разглеждам вътрешната човешка същност, когато се приближавам до нашия идеен свят, аз се докосвам до това извисяване. То представлява един съвършен и затворен в себе си свят, който не зависи от преходността на външния физически свят. И нима нашите идеали не са действително живи и самостоятелни същества (Wesenheiten), независещи от благоприятните или враждебни условия на природата?
към текста >>

2. ЧУДОТО С ЛАЗАР GA_8 Християнството като мистичен факт

Той говори за нещо вечно, за нещо, което е било още в праначалото на света.
Който слага в началото на своето изложение такива думи, той нагледно посочва, че написаното от него трябва да се тълкува в особено дълбок смисъл. Ако човек иска да се доближи до този смисъл само с умствени усилия или с други средства, които остават на повърхността на нещата, ще прилича на този, който смята, че Отело „действително" е убил Дездемона на сцената. Какво е искал да каже Йоан със своите встъпителни думи? Той говори за нещо вечно, за нещо, което е било още в праначалото на света. Той посочва факти, но те не трябва да се вземат за такива факти, които очите виждат и ушите чуват и върху които логическата мисъл може да упражни своето изкуство. Зад фактите той крие „Словото", което се намира в мировия Дух. Тези факти са за него средство, чрез което се изявява един по-висш смисъл. Ето защо трябва да предположим, че в събитието на едно възкресение от мъртвите, което представлява най-голяма трудност за очите, ушите и логичната мисъл, се крие възможно най-дълбок смисъл.
към текста >>

3. ХИПЕРБОРЕЙСКАТА И ПОЛЯРНАТА ЕПОХА GA_11 Из Хрониката Акаша

Тук душата става носител на жизнения принцип (наречен в теософската литература „прана”).
Във вътрешността на формата се отдели една особена част. Тази част остана недокосната от непосредствените въздействия на външната материя. Само намиращото се вън от тази отделена част останало тяло се излага на тези въздействия. То е още в такова състояние, в каквото по-рано се намираше цялото тяло. В отделената част действа по-нататък душевното естество. Тук душата става носител на жизнения принцип (наречен в теософската литература „прана”). Сега телесният предшественик на човека става двустранен. Едната му съставна част е физическото тяло (физическата обвивка). Тя е подчинена на химическите и физическите закони на заобикалящия го свят. Втората част е съвкупността от онези органи, които са подчинени на особения жизнен принцип. Благодарение на това се освободи и една част от душевната дейност.
към текста >>

4. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

праначала ще го проникнат.
праначала ще го проникнат.
към текста >>

5. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

от праначалото да се развива
от праначалото да се развива
към текста >>

6. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

във праначалото от всички хора
във праначалото от всички хора
към текста >>

7. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

за мен от праначалото враждебна.
за мен от праначалото враждебна.
към текста >>

във праначалото на слаби хора
във праначалото на слаби хора
към текста >>

8. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

от праначалото да пази прага,
от праначалото да пази прага,
към текста >>

9. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

те свързват праначало с праначало,
те свързват праначало с праначало,
към текста >>

10. Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Вторият принцип е Прана, етерното тяло; с това свързваме черния дроб.
Вторият принцип е Прана, етерното тяло; с това свързваме черния дроб. Черният дроб има особена окултна връзка с етерното тяло.
към текста >>

И ако имате в предвид онова, което казах по-рано за контрола на атлантите върху прана (жизнената сила проникваща етерното тяло), вие ще видите, че в известен смисъл атлантът стоеше на една по-низша степен.
Това са седем окултни отношения. Разглеждайки ги ние трябва да наблегнем на важността за нашата пета коренна раса на отношенията с етерното и астралното тяло. И ако имате в предвид онова, което казах по-рано за контрола на атлантите върху прана (жизнената сила проникваща етерното тяло), вие ще видите, че в известен смисъл атлантът стоеше на една по-низша степен. Неговото етерно тяло още имаше първоначалната връзка с външния етер и поради това той контролираше праната на външния свят. Понеже човекът се е издигнал на една степен по-високо, неговата работа е слязла една степен по-ниско. Това е закон. Ако от една страна има възход, то от друга трябва да има падение. Докато по-рано човекът работеше върху Кама от Праната, сега той трябва да работи с Кама на физическия план.
към текста >>

Неговото етерно тяло още имаше първоначалната връзка с външния етер и поради това той контролираше праната на външния свят.
Това са седем окултни отношения. Разглеждайки ги ние трябва да наблегнем на важността за нашата пета коренна раса на отношенията с етерното и астралното тяло. И ако имате в предвид онова, което казах по-рано за контрола на атлантите върху прана (жизнената сила проникваща етерното тяло), вие ще видите, че в известен смисъл атлантът стоеше на една по-низша степен. Неговото етерно тяло още имаше първоначалната връзка с външния етер и поради това той контролираше праната на външния свят. Понеже човекът се е издигнал на една степен по-високо, неговата работа е слязла една степен по-ниско. Това е закон. Ако от една страна има възход, то от друга трябва да има падение. Докато по-рано човекът работеше върху Кама от Праната, сега той трябва да работи с Кама на физическия план.
към текста >>

Докато по-рано човекът работеше върху Кама от Праната, сега той трябва да работи с Кама на физическия план.
И ако имате в предвид онова, което казах по-рано за контрола на атлантите върху прана (жизнената сила проникваща етерното тяло), вие ще видите, че в известен смисъл атлантът стоеше на една по-низша степен. Неговото етерно тяло още имаше първоначалната връзка с външния етер и поради това той контролираше праната на външния свят. Понеже човекът се е издигнал на една степен по-високо, неговата работа е слязла една степен по-ниско. Това е закон. Ако от една страна има възход, то от друга трябва да има падение. Докато по-рано човекът работеше върху Кама от Праната, сега той трябва да работи с Кама на физическия план.
към текста >>

11. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда. GA_93 Легендата за храма

Вторият принцип е прана, етерното паралелно тяло.
Вторият принцип е прана, етерното паралелно тяло. Към него се отнася черният дроб, с който то стои в окултно съотношение. След това идва астралното тяло, кама, което е развило своята деятелност като е изградило храносмилателните органи, имащи своето седалище в стомаха. Ако астралното тяло не бе носило този специфичен характер, който то има у човека, тогава човешките храносмилателни органи и стомахът не биха имали специфичната форма, която те имат днес.
към текста >>

И ако прибавите онова, което аз вече казах за използването на прана от атлантците – жизнената сила е тази, която прониква етерното тяло, – тогава вие ще сте в състояние да разберете, че в известен смисъл атлантският човек беше слязъл по-ниско с една степен.
Това са 7-те окултни съотношения. Ако им обърнете внимание, ще откриете, че най-важните за нашата епоха са съотношенията с етерния и астралния принцип. И ако прибавите онова, което аз вече казах за използването на прана от атлантците – жизнената сила е тази, която прониква етерното тяло, – тогава вие ще сте в състояние да разберете, че в известен смисъл атлантският човек беше слязъл по-ниско с една степен. Неговото етерно паралелно тяло все още бе запазило своето първоначално сродство с всички етерни сили на околния свят и поради това атлантът е владеел праната или етерните сили на външния свят. Поради факта, че човекът е напреднал една степен по-високо, полето на неговата деятелност вече лежи една степен по-ниско. Това е един окултен закон, че когато от една страна се напредне, от друга страна една стъпка назад придружава напредъка. Докато човекът преди това бе работил върху астралното тяло от своите етерни сили, сега той има задачата да работи със своите астрални сили върху физическото поле.
към текста >>

Неговото етерно паралелно тяло все още бе запазило своето първоначално сродство с всички етерни сили на околния свят и поради това атлантът е владеел праната или етерните сили на външния свят.
Това са 7-те окултни съотношения. Ако им обърнете внимание, ще откриете, че най-важните за нашата епоха са съотношенията с етерния и астралния принцип. И ако прибавите онова, което аз вече казах за използването на прана от атлантците – жизнената сила е тази, която прониква етерното тяло, – тогава вие ще сте в състояние да разберете, че в известен смисъл атлантският човек беше слязъл по-ниско с една степен. Неговото етерно паралелно тяло все още бе запазило своето първоначално сродство с всички етерни сили на околния свят и поради това атлантът е владеел праната или етерните сили на външния свят. Поради факта, че човекът е напреднал една степен по-високо, полето на неговата деятелност вече лежи една степен по-ниско. Това е един окултен закон, че когато от една страна се напредне, от друга страна една стъпка назад придружава напредъка. Докато човекът преди това бе работил върху астралното тяло от своите етерни сили, сега той има задачата да работи със своите астрални сили върху физическото поле.
към текста >>

12. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Ако тук се казва: «В праначалото беше словото» – в «пра» и в «началото» лежи определено значение, което първоначално е било дадено изобщо в първите думи на Йоановото евангелие.
Всички знаете, че има така наречените мантри, известни праформи на молитвите, където в звуците на езика лежи определено въздействие. Така били създадени и първите думи от евангелието на Йоан. Ако тук се казва: «В праначалото беше словото» – в «пра» и в «началото» лежи определено значение, което първоначално е било дадено изобщо в първите думи на Йоановото евангелие. Всичко това обаче наистина е само сянка в сравнение със съчетанието на звуците, прилагано в школата на адептите. Чрез него било заменено това, което тогавашният човек е изгубил като способност за просветление.
към текста >>

13. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Ето как последователят на учението за Логоса разглеждал човека и си казвал: Ако тръгнем назад в развитието, ще открием през древните епохи безсловесния, немия човек; обаче както семето произхожда от цвета, така и безсловесният човек произхожда от говорещия, от надарения с Логос Бог в праначалото на световете.
В него беше скрита самата възможност за появата на цветето. Без нея то не би могло да израсне. А откъде идва семето? То също идва от едно такова цвете. Цветето предхожда семето; и както цветът предхожда плода, така и семето, от което възниква този цвят, се развива от същото растение. Ето как последователят на учението за Логоса разглеждал човека и си казвал: Ако тръгнем назад в развитието, ще открием през древните епохи безсловесния, немия човек; обаче както семето произхожда от цвета, така и безсловесният човек произхожда от говорещия, от надарения с Логос Бог в праначалото на световете. Както майските цветенца на момината сълза пораждат семената, а от семената отново възникват момини сълзи, така и божественото съзидателно Слово създава немия човекзародиш; и когато божественото съзидателно Слово нахлува в немия човек-зародиш, за да израсне в него, тогава от човека-зародиш прозвучава първоначалното божествено и съзидателно Слово. Когато се пренасяме назад в развитието на човечеството, ние стигаме до едно несъвършено човешко същество и развитието има този смисъл, че накрая да процъфти Логосът или Словото, което разбулва вътрешната същност на душата. В началото виждаме безсловесния, ням човек като семе на бъдещия надарен с Логос човек, а той произлиза от надарения с Логос Бог. Днешният човек произлиза от безсловесния, от немия човек, но преди всичко в началото беше Логосът или Словото.
към текста >>

14. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Цялото човешко тяло е изградено с оглед на Словото, и още в самото праначало, там в него е заложена перспективата, най-накрая Словото да прозвучи от самия него.
Отговорът е само един: Човешкото физическо тяло идва от Логоса, от Словото! Защото още на Сатурн това човешко физическо тяло беше така насочвано, за да се превърне по-късно в едно говорещо създание, в свидетел на Логоса. Обстоятелството, че днес Вашето тяло има точно тази форма, се дължи на факта, че в основата на цялото сътворение лежи именно “Словото”. Цялото човешко тяло е изградено с оглед на Словото, и още в самото праначало, там в него е заложена перспективата, най-накрая Словото да прозвучи от самия него.
към текста >>

15. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Логосът беше преди всички неща и Същества; в праначалото на света беше той, Логосът.
Обаче за евангелиста Йоан, който виждаше в духовния свят, горният факт съвсем не е съществен. Той не държеше да подчертае, че “Аз и Отец Авраам сме едно”, а искаше ясно да посочи: Всеки миг в човешката душа има нещо вечно, което е било там още преди Отец Авраам. И това беше Логосът, който проговаря във величествения звук на “Аз-съм”. Логосът беше преди всички неща и Същества; в праначалото на света беше той, Логосът.
към текста >>

16. 6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

В началото на християнската ера имаше една езотерична Школа, която възприе следните имена за Духовните Същества, съответстващи на зодиакалните съзвездия: Серафими, Херувими, Престоли, Кариотетес, Динамис, Екскузиаи, след това Архаи (Праначала или Духове на Личността), и после Архангели и Ангели.
Дванадесет Същества действат, влизат във взаимоотношения едно с друго и ако опишем техните действия, това ще ни покаже какво наближава да се случи в Света на Духа. Съответно всичко, което има отношение към тези Същества, трябва да бъде свързано с числото 12; всичко онова, което има отношение към фактите, трябва да бъде свързано с числото 7. Само вместо имената на зодиакалните съзвездия се нуждаем от това да имаме имената на съответните Същества. Тези имена винаги са били известни в Духовната Наука. В началото на християнската ера имаше една езотерична Школа, която възприе следните имена за Духовните Същества, съответстващи на зодиакалните съзвездия: Серафими, Херувими, Престоли, Кариотетес, Динамис, Екскузиаи, след това Архаи (Праначала или Духове на Личността), и после Архангели и Ангели. Десетата категория е самият Човек на своя сегашен етап на развитие. Тези имена означават десет ранга. Човекът обаче се развива напред и впоследствие ще достигне степени, вече постигнати от други Същества. Следователно един ден той ще участва във формирането на 11-та и 12-та категория. В този смисъл трябва да мислим за 12 духовни Същества.
към текста >>

17. 2. СКАЗКА ВТОРА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Ние не трябва да свързваме с първата дума на Битието, на Библията онази отвлеченост, онази неясност, която днес се има предвид, когато се изговаря думата "В начало" или "В праначалото".
Нека задържим този момент, когато от общото планетарно отношение излиза слънчевото естество и от сега нататък изпраща отвън своите сили към земното естество. Нека запомним, че тогава е било дадено също и възможността на земното естество да се образува твърдият елемент, това, което днес в материален смисъл наричаме твърдото състояние на материята, като този процес постепенно се подготвя и се втвърдява. Нека задържим този момент и тогава ще имаме онзи момент, който започва Битието. За това състояние говори Битието. Ние не трябва да свързваме с първата дума на Битието, на Библията онази отвлеченост, онази неясност, която днес се има предвид, когато се изговаря думата "В начало" или "В праначалото". С това ние бихме изразили нещо извънредно малко по отношение на това, което древният еврейски мъдрец е чувствувал. Всичко онова, което можем да си представим в онази двойност, която върна чрез отделяне на слънчевото естество и на земното естество, всичко онова, което съществуваше така да се каже в този момент, което се раздели именно на две части, всичко това трябва да възникне пред нашата душа, да изплува пред нашата душа, ако искаме правилно да поставим пред нея думата "Берешит", "В начало", "В праначалото". И не само това трябва да изплува пред нашата душа, но трябва да имаме съзнанието, че в цялото това развитие, което наричаме развитие на Сатурн, на Слънцето и на Луната, направляващи, ръководещи, а също и носители на цялото развитие са били духовни Същества; че това, което наричаме топлина, въздухообразен, течен елемент, е винаги един външен израз, външна дреха за духовните Същества, които са действителността на развитието. Също и тогава, когато насочим поглед върху онова състояние, което съществуваше при отделяне на слънчевото естество от земното естество и си го представяме като един материален образ, също и тогава трябва да имаме съзнанието, че във всичко това, което си обрисувахме пред душата като образ на елементарната вода, въздух, огън, че във всичко това имаме само изразено средство за тъчащата духовност. Тази тъчаща духовност, тези духовни Същества бяха минали през трите предидущи степени Сатурнова, Слънчева и Лунна степен и се бяха издигнали до този момент, който току що охарактеризирах, бяха стигнали определена степен на развитие в тяхното съществуване.
към текста >>

Всичко онова, което можем да си представим в онази двойност, която върна чрез отделяне на слънчевото естество и на земното естество, всичко онова, което съществуваше така да се каже в този момент, което се раздели именно на две части, всичко това трябва да възникне пред нашата душа, да изплува пред нашата душа, ако искаме правилно да поставим пред нея думата "Берешит", "В начало", "В праначалото".
Нека запомним, че тогава е било дадено също и възможността на земното естество да се образува твърдият елемент, това, което днес в материален смисъл наричаме твърдото състояние на материята, като този процес постепенно се подготвя и се втвърдява. Нека задържим този момент и тогава ще имаме онзи момент, който започва Битието. За това състояние говори Битието. Ние не трябва да свързваме с първата дума на Битието, на Библията онази отвлеченост, онази неясност, която днес се има предвид, когато се изговаря думата "В начало" или "В праначалото". С това ние бихме изразили нещо извънредно малко по отношение на това, което древният еврейски мъдрец е чувствувал. Всичко онова, което можем да си представим в онази двойност, която върна чрез отделяне на слънчевото естество и на земното естество, всичко онова, което съществуваше така да се каже в този момент, което се раздели именно на две части, всичко това трябва да възникне пред нашата душа, да изплува пред нашата душа, ако искаме правилно да поставим пред нея думата "Берешит", "В начало", "В праначалото". И не само това трябва да изплува пред нашата душа, но трябва да имаме съзнанието, че в цялото това развитие, което наричаме развитие на Сатурн, на Слънцето и на Луната, направляващи, ръководещи, а също и носители на цялото развитие са били духовни Същества; че това, което наричаме топлина, въздухообразен, течен елемент, е винаги един външен израз, външна дреха за духовните Същества, които са действителността на развитието. Също и тогава, когато насочим поглед върху онова състояние, което съществуваше при отделяне на слънчевото естество от земното естество и си го представяме като един материален образ, също и тогава трябва да имаме съзнанието, че във всичко това, което си обрисувахме пред душата като образ на елементарната вода, въздух, огън, че във всичко това имаме само изразено средство за тъчащата духовност. Тази тъчаща духовност, тези духовни Същества бяха минали през трите предидущи степени Сатурнова, Слънчева и Лунна степен и се бяха издигнали до този момент, който току що охарактеризирах, бяха стигнали определена степен на развитие в тяхното съществуване. Нека поставил пред нашата душа този образ от тъчащи в себе си топлинен, въздухообразен или газообразен и огнен елементи като едно мощно небесно кълбо, което се разделя в един слънчев и един земен елемент; но нека си представим, че всичко това, което имаме в тази елементарна-веществена форма на представата, е само средство за нещо духовно. Да си представим, че от материалната мантия, която е изтъкана от течен, въздухообразен и огнен елемент, ни гледат лицата на духовни същества, които тъкат там вътре, които изявяват в този елемент представен за нас, за вашата душа, чрез материални представи.
към текста >>

18. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

И сега: Цялата представа, цялото усещане, целият образ, които бихме могли да си съставим за Престолите и тяхната саможертва, за Херувимите, поемащи саможертвата на Престолите, за огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, за светлината, отразена от Архангелите, които съхраняват за по-късни времена всичко онова, което се разиграва в Праначалото: Цялото това сложно усещане може да породи в сърцата ни правилното разбиране за следващи етапи от еволюцията на света и човека.
И сега: Цялата представа, цялото усещане, целият образ, които бихме могли да си съставим за Престолите и тяхната саможертва, за Херувимите, поемащи саможертвата на Престолите, за огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, за светлината, отразена от Архангелите, които съхраняват за по-късни времена всичко онова, което се разиграва в Праначалото: Цялото това сложно усещане може да породи в сърцата ни правилното разбиране за следващи етапи от еволюцията на света и човека.
към текста >>

19. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

На определено място във Ведите срещаме следните думи относно космическото развитие: В праначалото тъмнината беше обвита в тъмнина, всичко беше като една аморфна маса.
Нека да посочим един малък пример. На определено място във Ведите срещаме следните думи относно космическото развитие: В праначалото тъмнината беше обвита в тъмнина, всичко беше като една аморфна маса. После възникна едно огромно празно пространство, което отвсякъде беше пронизано от топлина.
към текста >>

20. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Тъкмо теб, праначалото на битието, бих искал аз да опозная.
После той се обръща към синовете на племето Куру: „Също и тези смели, царствени войни, заедно с Бхишма и Дрона, заедно с нашите най-доблестни герои, всички те, молейки се, коленичат пред теб и се удивляват пред твоето величие. Тъкмо теб, праначалото на битието, бих искал аз да опозная. Защото аз просто не разбирам, какво се открива пред моя поглед."
към текста >>

21. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Виждате ли, именно ученикът в ефеските Мистерии е можел по правилен начин - тъй като това се е изисквало в тази древност - да приеме в своята душа, в своето сърце това, което е могло да внесе яснота за праначалото, когато Словото, Логосът е тъкал в качеството на същност на нещата.
Виждате ли, именно ученикът в ефеските Мистерии е можел по правилен начин - тъй като това се е изисквало в тази древност - да приеме в своята душа, в своето сърце това, което е могло да внесе яснота за праначалото, когато Словото, Логосът е тъкал в качеството на същност на нещата. Той е можел да побере това, защото е бил подготвен, облагородявайки и повдигайки своята човечност - с това, че е можел да се чувства като покров на малкия отблясък на мировата тайна, която е стояла в неговото собствено звучене на речта.
към текста >>

Защото преди всичко ние се върнахме към праначалото на всичко това, което въобще съществува сега.
И вече можем да кажем: такава е реалността в началото на Евангелието от Йоан. Защото преди всичко ние се върнахме към праначалото на всичко това, което въобще съществува сега. В това праначало, в този принцип е било Словото. И Словото е било в Бога. И Бог е бил Слово. Защото то е било творческата същност във всичко.
към текста >>

В това праначало, в този принцип е било Словото.
И вече можем да кажем: такава е реалността в началото на Евангелието от Йоан. Защото преди всичко ние се върнахме към праначалото на всичко това, което въобще съществува сега. В това праначало, в този принцип е било Словото. И Словото е било в Бога. И Бог е бил Слово. Защото то е било творческата същност във всичко.
към текста >>

22. Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите (дневни мантри) GA_245 Указания за езотеричното обучение

с праначалото на Земята,
с праначалото на Земята,
към текста >>

с праначалото на Земята
с праначалото на Земята
към текста >>

23. Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913 GA_245 Указания за езотеричното обучение

Тогава в пълнотата на тази земна личност беше пресушено старото наследствено благо на божественото ръководство от праначалото на земната еволюция и тогава отвъд на Изток се яви Световното Слово:
Водени от Кармата ние в този миг стоим на мястото, през което са преминали важни духовни течения. Да почувстваме тази вечер сериозността на положението. Веднъж в миналото човечеството беше стигнало крайната точка на стремежа към личността. Тогава в пълнотата на тази земна личност беше пресушено старото наследствено благо на божественото ръководство от праначалото на земната еволюция и тогава отвъд на Изток се яви Световното Слово:
към текста >>

Ако започнем да учим да разбираме смисъла на тези слова, ще потърсим да поемем зародишите, които трябва да разцъфнат, ако земната еволюция не бъде пресушена, ако тя продължи плодоносно да расте, за да може Земята чрез човешката воля да постигне поставената й в праначалото цел.
Ако започнем да учим да разбираме смисъла на тези слова, ще потърсим да поемем зародишите, които трябва да разцъфнат, ако земната еволюция не бъде пресушена, ако тя продължи плодоносно да расте, за да може Земята чрез човешката воля да постигне поставената й в праначалото цел.
към текста >>

24. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Когато се връщаме към праначалото, към прапесента на човечеството, тази прапесен на човечеството е била разказване за боговете и за случките между боговете.
Когато се връщаме към праначалото, към прапесента на човечеството, тази прапесен на човечеството е била разказване за боговете и за случките между боговете. И както се каза, фактът на дванадесетте квинти в седемте скали потвърждава, че с квинтовия интервал бе налице възможността за движение извън човека чрез музикалното. Човекът се приближава напълно до себе си едва чрез квартата.
към текста >>

25. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Същества на формата Праначала
Същества на формата Праначала
към текста >>

То носеше за свръх-сетивния свят едно събитие с изключително значение, а именно как Властите - силите, Духовете на формата - отдадоха своите мисловни сили на Архаите, на Прасилите или Праначалата (виж рис.).
И така, в развитието на човечеството тогава наближи онова четвърто следхристово столетие. То носеше за свръх-сетивния свят едно събитие с изключително значение, а именно как Властите - силите, Духовете на формата - отдадоха своите мисловни сили на Архаите, на Прасилите или Праначалата (виж рис.).
към текста >>

Тогава Праначалата, Архаите, придобиха професията, която по-рано упражняваха Властите.
Тогава Праначалата, Архаите, придобиха професията, която по-рано упражняваха Властите. Такива събития има в свръхсетивния свят. Това беше едно открояващо се по своята важност събитие. Духовете на формата си запазиха задачата да регулират външните сетивни възприятия, както и да владеят с особени космически сили всичко онова, което е налице в света на цветовете, тоновете и т. н. Така че онзи, който вижда вътре в нещата, трябва да каже за епохата, която дойде след четвъртото следхристово столетие: Аз виждам как владеещите света мисли се предават на Архаи-те, на Праначалата, и как това, което виждат очите и чуват ушите, е тъканта в нейната многообразна световна форма, в нейното постоянно метаморфозиране, тъканта, която тъкат Властите, които даваха по-рано мислите на човека, които сега ни дават сетивните усещания, докато Праначалата ни дават мислите.
към текста >>

Така че онзи, който вижда вътре в нещата, трябва да каже за епохата, която дойде след четвъртото следхристово столетие: Аз виждам как владеещите света мисли се предават на Архаи-те, на Праначалата, и как това, което виждат очите и чуват ушите, е тъканта в нейната многообразна световна форма, в нейното постоянно метаморфозиране, тъканта, която тъкат Властите, които даваха по-рано мислите на човека, които сега ни дават сетивните усещания, докато Праначалата ни дават мислите.
Тогава Праначалата, Архаите, придобиха професията, която по-рано упражняваха Властите. Такива събития има в свръхсетивния свят. Това беше едно открояващо се по своята важност събитие. Духовете на формата си запазиха задачата да регулират външните сетивни възприятия, както и да владеят с особени космически сили всичко онова, което е налице в света на цветовете, тоновете и т. н. Така че онзи, който вижда вътре в нещата, трябва да каже за епохата, която дойде след четвъртото следхристово столетие: Аз виждам как владеещите света мисли се предават на Архаи-те, на Праначалата, и как това, което виждат очите и чуват ушите, е тъканта в нейната многообразна световна форма, в нейното постоянно метаморфозиране, тъканта, която тъкат Властите, които даваха по-рано мислите на човека, които сега ни дават сетивните усещания, докато Праначалата ни дават мислите.
към текста >>

Докато мисловният свят преминава от съществата на формата към Праначалата, от Властите към Архаите, човекът усеща мислите на собствената си същност повече, защото Архаите живеят една степен по-близо до човека, отколкото Властите.
В какво се състои това, върху което толкова интензивно искам да ви обърна внимание? То се състои във факта, че хората усещат все повече и повече своята индивидуалност. Докато мисловният свят преминава от съществата на формата към Праначалата, от Властите към Архаите, човекът усеща мислите на собствената си същност повече, защото Архаите живеят една степен по-близо до човека, отколкото Властите. И когато човек започва да вижда свръхсетивно, той има следното впечатление: Сега това е светът, който наблюдавам като сетивен. Да кажем, жълтото (виж рис. на 160 стр.) е страната, обърната към моите сетива, червеното е вече скритата, отвърнала се от сетивата страна.
към текста >>

Това се случва в онази епоха, която настъпи след предаването на мислите от съществата на формата на Праначалата.
Това се случва в онази епоха, която настъпи след предаването на мислите от съществата на формата на Праначалата. Това се изразява във факта, че старата квинтова епоха, както беше още преди предаването, преминава в терцовата епоха, в преживяването на мажор и минор.
към текста >>

26. ПРИЛОЖЕНИЕ: Записки от Матилде Шол от 1905 (1905?) г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Във физическия свят център е слънцето, праната.
Рисуването е изкуството на астралния свят, на цвета на пространството (без време), едновременно едно до друго - на чувствата, желания- та, страстите и инстинктите. Музиката е изкуството на мисловния план отвъд пространство и време. Човек може да чуе всички тонове в един тон, наведнъж; те не са подчинени нито на пространството, нито на времето. Цялото творение звучи съвместно в един тон. Този тон на творението е словото, което се е инкарнирало в Христос в пространство и време, слязло е в пространство и време. Във физическия свят център е слънцето, праната. В астралния свят център е земята, кама.
към текста >>

0.71582293510437