Търсене в текстове за 'Почивка'

17. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Той наредил периодите на почивка, които пресметнал според физиологията; в тези интервали хората можели да възстановят толкова сила, колкото бяха изразходвали.
Тогава Тейлър казал: "Ще опитаме". Тейлър започнал да експериментира с работниците. Чрез това било приложено машинния стандарт към човешкия социален живот. Тези експерименти започнаха да се правят с човешки същества. Тейлър опитал, за да види наистина ли, както практичните притежатели на фабриката казали, един човек би могъл да натовари най-много 18 т. дневно. Той наредил периодите на почивка, които пресметнал според физиологията; в тези интервали хората можели да възстановят толкова сила, колкото бяха изразходвали. Естествено оказва се, че при тези условия резултатите били различни от различните работници. След това Тейлър си послужил с аритметиката. Знаете, че не е важно, ако се използуват аритметични средства в механиката, ала при човешките същества не може да се използуват аритметични средства, защото всеки човек има право на съществуване. Тейлър обаче използувал аритметични средства: той подбрал онези работници, които се възстановявали напълно през тези определени паузи и им давал такива паузи. А другите, които не са били в състояние да възобновят своите сили през тези почивни периоди, били просто изхвърлени.
към текста >>

18. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Това означава "почивката" от земната работа, това означава съботния ден, седмия ден на сътворението.
В смисъла на Духовната наука ние го схващаме правилно само тогава, когато сме наясно, че именно сега е настъпил моментът, когато Елохимите се издигат по-високо, когато те извършват своя напредък към Явех-Елохим. Но ние не трябва да схващаме Явех-Елохим като общност на Елохимите, а напротив така, че Елохимите отдават един вид само една част от тяхното същество на лунното същество, а това, което не се намира в тази отдадена част на тяхното същество, те задържат; те така да се каже продължават своето собствено по-нататъшно развитие в този стар член на тяхното същество. А това значи: по отношение на този член тяхната работа не се влива вече в развитието на човека. Те продължават да действуват по-нататък в развитието на човека с онзи член на тяхното същество, което в тях беше станал Явех-Елохим. Останалата част на тяхното същество не действува непосредствено върху Земята; тя се посвещава на своето собствено развитие. Това означава "почивката" от земната работа, това означава съботния ден, седмия ден на сътворението. А сега трябва да обърнем внимание на нещо друго, което е важно. Ако всичко това, което казах сега, е правилно, тогава трябва да схващаме човека на Явех, в когото Яхве беше отпечатал своето собствено същество, като непосредствен потомък на човека, който бе създаден като един вид по-ефирен, по-мек човек в шестия ден на сътворението. Следователно една права линия води човека, който беше още мъж-жена едновременно, който беше още в етерно състояние, до физическия човек. Физическият човек е потомъкът, един вид сгъстено състояние на етерния човек. Следователно, когато бихме искали да опишем човека на Яхве, който преминава на Атлантида, ние би трябвало да кажем: "И човекът, който бе създаден от Елохимите в така наречения ден шести на сътворението, се разви по-нататък до еднополовия човек, до човека на Яхве.
към текста >>

19. 3. ВТОРА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Знаем, че обикновеното безсъзнателно състояние, обикновеното състояние на сън, на спане почивка на това, че човекът оставя да лежи в леглото своето физическо тяло и своето етерно тяло, а астралното тяло и другият член, който му принадлежи, излизат, излъчват се от физическото и етерното тяло: обаче тогава човекът е лишен от съзнание също и за нормалното състояние.
За нещо, което по отношение на цялата Земя, по отношение на всички природни царства на нашата Земя отговаря на астралното тяло на човека? Без съмнение ние не можем да стигнем така лесно до това астрално тяло на Земята както до нейното етер но тяло. Видяхме, че можем да стигнем до етерното тяло на Земята, когато оставим явленията на света да ни говорят не само чрез впечатленията на сетивата, да ни действуват не само чрез впечатленията на сетивата, а морално. Ако обаче искаме да проникнем по-нататък, тогава за човека са необходими по-дълбоки окултни упражнения, каквито намирате описани отчасти доколкото те могат да бъдат предадени в една външна публикация в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове? " При определена точка на езотеричното или окултно развитие както можете да прочетете в тази книга човекът започва да има съзнание също и във времето, в което иначе той няма съзнание, а именно от заспиването до събуждането. Знаем, че обикновеното безсъзнателно състояние, обикновеното състояние на сън, на спане почивка на това, че човекът оставя да лежи в леглото своето физическо тяло и своето етерно тяло, а астралното тяло и другият член, който му принадлежи, излизат, излъчват се от физическото и етерното тяло: обаче тогава човекът е лишен от съзнание също и за нормалното състояние. Когато се отдава все повече и повече на онези упражнения, които се състоят в медитация и концентрация, когато направи все по-силни дремещите скрити сили в своята душа, тогава човек може да постигне да има съзнание също и при състоянието на сън. Така щото човекът не е без съзнание, когато неговото астрално тяло се намира вън физическото и етерното тяло, тогава той има около себе си без съмнение не физическия свят, също не и света, който бе опи сан до сега, света на природните духове -, а един друг, един още по-духовен свят в сравнение с описания досега. Когато за човека настъпва моментът, да почувствува как просветва неговото съзнание след като се е освободил от своето физическо и от своето етерно тяло, той възприема един съвършено нов вид духовни същества.
към текста >>

20. Шеста лекция, 20 Септември GA_139 Евангелието на Марко

Бихме добавили: В това описание на Макавеите се проявява вече остарелият народ на Стария Завет и като всеки остарял народ той излиза в почивка, като в същото време чрез Макавеевите синове непосредствено се потвърждава вечността на човешката душа.
Така тялото на старозаветния народ се разви и постигна своята зрялост. Но същевременно той и умира, доколкото приема в своята вяра, в своето вероизповедание единствено духовното, както се убеждаваме от величественото описание на Макавеите. Бихме добавили: В това описание на Макавеите се проявява вече остарелият народ на Стария Завет и като всеки остарял народ той излиза в почивка, като в същото време чрез Макавеевите синове непосредствено се потвърждава вечността на човешката душа. Вечността на индивида се проявява като съзнание на народа. И тъкмо сега, когато тялото на самия народ умира, тази индивидуална душа остава като един вид душа-семе в една съвършено нова форма. И къде е тя, тази душа? Тази душа на Илия, която същевременно е душа на старозаветния народ, сега отново живее в Йоан Кръстител. И когато той е заловен и обезглавен от Ирод, какво става с тази душа?
към текста >>

21. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

За един такъв момент може да се получи следното: ние насочваме първо погледа обратно, гледаме нашето етерно тяло, което ни се явява като едно разчленено, организирано в себе си мъгливо образувание; едно мъгливо образуване, една мъглива форма с всякакъв вид течения, които по-късно ще опишем по-точно една изкусна форма, която обаче се намира в непрестанно движение, която няма почивка на никое място; и след това насочваме поглед към това, което е положено в това етерно тяло, към нашето физическо тяло.
Ние делим това творение на Земята, като говорим за едно минерално царство, за едно растително царство, за едно животинско царство и за едно човешко царство, и виждаме всички предимства, които са разлети върху различните животински групи, един вид съединени в този физически венец на творението, в човешкото тяло. Ние ще видим вече, че за външното физическо разглеждане това е до известна степен оправдано; чрез днешната сказка не трябва също да накараме хората да вярват, като че с това, което може да се предложи първо за ретроспективното разглеждане насочено върху физическото и етерното тяло, когато човек внезапно добива ясновидство посред съня следователно не искаме да събудим вярата, като не с това би било дадено едно окончателно разглеждане върху физическото тяло. Трябва само да задържим така да се каже само един мигновен ясновидски поглед насочен към физическото тяло. За един такъв момент може да се получи следното: ние насочваме първо погледа обратно, гледаме нашето етерно тяло, което ни се явява като едно разчленено, организирано в себе си мъгливо образувание; едно мъгливо образуване, една мъглива форма с всякакъв вид течения, които по-късно ще опишем по-точно една изкусна форма, която обаче се намира в непрестанно движение, която няма почивка на никое място; и след това насочваме поглед към това, което е положено в това етерно тяло, към нашето физическо тяло. А сега спомнете си, че казахме: собственото мислене трябва да бъде заличено.
към текста >>

22. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Ние се посвещаваме днес на нашата работа, защото знаем, че плодовете на тази работа са осигурени за утрешния ден и защото след нощната почивка отново ще се появи Слънцето и плодовете на работата ще могат да узреят.
Когато живеем през деня, ние знаем например, какво дължим в този ден на Слънцето, как задачата на нашия живот е свързана със слънчевата светлина, но ние не мислим върху това, че така да се каже, през цялото това наслаждение от слънцето, от задоволството, което имаме от слънчевата светлина, несъзнателно знаем и друго: ние знаем съвсем сигурно, че на следващото утро, след като сме почивали през нощта, Слънцето отново ще изгрее за нас. В нашата душа живее една вяра в трайната действителност на мировия ред. Може би ние не винаги си изясняваме това, но ако бъдем запитани, ще отговорим сигурно в смисъла, който се разбира тук. Ние се посвещаваме днес на нашата работа, защото знаем, че плодовете на тази работа са осигурени за утрешния ден и защото след нощната почивка отново ще се появи Слънцето и плодовете на работата ще могат да узреят. Ние насочваме поглед към растителната покривка на Земята, ние се удивляваме през тази година на тогава; ние поддържаме нашия живот от плодовете на Земята; ние знаем, че има основания в реалността на мировия ред, щото от семето на тази година да израснат същите растения и плодове в следващата година. И отново, ако бихме били запитани защо продължаваме да живеем с такава сигурност, ще дадем отговора по съответния начин: „На нас ни изглежда да е гарантирана действителността на мировия ред, на нас ни се явява гарантирано, че онова, което е узряло като семе в старите посеви, ще се появи отново в царството на действителността". Но съществува нещо, скъпи мои приятели, по отношение на което ние се нуждаем от една подкрепа, когато мислим за гарантирането на действителността. А това е нещо, което е от особено голямо значение за нашия вътрешен душевен живот. И е нужно да се произнесе само една единствена дума, за да почувствуваме веднага, как в живота съществува нещо, за което се нуждаем от една такава гаранция, защото за един действително мислещ човек, за един действително чувствуващ човек то не носи в себе си непосредствено една такава гаранция.
към текста >>

23. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Освободени от кошмара на едно еволюционно учение, в чиято мелница карана чрез постоянно тъпчене на едно място с крака основахме нашето съществуване, тъпчейки без почивка и без отечество, едно лишено от смисъл съществуване, събудени от халюцинацията на едно изопачено схващане на историята, което си въобразяваше да чува в събитията на света на ехото на викащите в борбата, а в неговия зов само ехото на събитията на света, освободени от принудителната представа на един клоунски детерминизъм, която представяше свободата на нашата воля като случайна игра на действуващи зад сцената сили, израснали най-после от вярата в едно мъртво количество и родени във вярата в самите нас, ние ще намерим в нас силата и призванието, да превърнем изискванията на социализма за справедливост, за свобода и за любов също в действителност на човечеството".
"Обаче това, което затъмнява слънцето за нашия род, за нашето поколение, е едно ново, по-светло и по-лъчезарно слънце, което изгрява на хоризонта. Освободени от кошмара на едно еволюционно учение, в чиято мелница карана чрез постоянно тъпчене на едно място с крака основахме нашето съществуване, тъпчейки без почивка и без отечество, едно лишено от смисъл съществуване, събудени от халюцинацията на едно изопачено схващане на историята, което си въобразяваше да чува в събитията на света на ехото на викащите в борбата, а в неговия зов само ехото на събитията на света, освободени от принудителната представа на един клоунски детерминизъм, която представяше свободата на нашата воля като случайна игра на действуващи зад сцената сили, израснали най-после от вярата в едно мъртво количество и родени във вярата в самите нас, ние ще намерим в нас силата и призванието, да превърнем изискванията на социализма за справедливост, за свобода и за любов също в действителност на човечеството".
към текста >>

24. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Сядането е било дейност на Юпитер, а лягането – без значение, за почивка или от мързел – изразявали с думите: "Отдавам се на импулсите на Сатурн".
Ако изследваме тънкостите на древните езици, то навсякъде ще намерим, че за действието, което описваме като казваме "аз отивам", - древният източен човек е казвал: "Марс ме движи, Марс е активен в мен". При придвижване, в краката някак се е усещал импулсът на Марс. Съприкосновението с предметите, докосването с ръце се е изразявало с думите: "В мен действа Венера". Когато показвали нещо на друго лице, тогава казвали: "В мен действа Меркурий". Даже когато недодялан човек е давал насока на друг с удар или ритник, това действие са описвали, казвайки: "Меркурий е действал в този човек". Сядането е било дейност на Юпитер, а лягането – без значение, за почивка или от мързел – изразявали с думите: "Отдавам се на импулсите на Сатурн". По такъв начин човек е възприемал в своите членове обширните пространства на Космоса. Той е знаел, че при отделяне от Земята в космическото пространство, влиза в обкръжението на Земята, а след това и в сферата на звездите. Ако е слизал надолу от главата, той е преминавал през същото преживяване, само че този път вътре в собственото си същество. В своята глава той се е намирал в Земята, с гърдите и сърцето той е бил в обкръжението на Земята, а в крайниците си е бил навън в звездния Космос.
към текста >>

25. 7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

За изпъкващите, възвишени духове хората казваха с пълно достойнство: те имат своето място за почивка в тези местности през деня.
Това беше душевното съмване, което в минали времена виждаше това вмъкване на духовния свят във физическия сетивен свят. За изпъкващите, възвишени духове хората казваха с пълно достойнство: те имат своето място за почивка в тези местности през деня. За по-малоценните елементарни същества, които в тяхната епоха на развитието живеят под равнището на хората, даже често пъти под равнището на животните, казваха: те се скриват там в тези местности. Така изразяваха те нещата шеговито. Обаче това, което от една страна изразяваха във възвишеното, от друга страна в безсилието, в шеговитостта, отговаряше точно на чувството, което те имаха по отношение на това душевно съмване.
към текста >>

26. Две общо дадени главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

За да постигне по-лесно вътрешната тишина в себе си, човек насочва вниманието си най-напред към една единствена представа като например «Ruhe» - покой, спокойствие, тишина, почивка; изцяло се потапя в нея, след което я оставя да изчезне от съзнанието, така че остава без никаква представа в душата си и оставя съдържанието на следните седем реда да оживее в нея.
Рано сутрин, веднага след събуждане, когато през душата още не са минали други впечатления, човек се отдава на своята медитация. Опитва се да бъде вътрешно съвсем спокоен, тоест напълно отклонява вниманието си от външни впечатления и всички спомени от всекидневния живот. Стреми се да освободи душата си от всички грижи и безпокойства, които го гнетят в това време. Тогава започва медитацията[1]. За да постигне по-лесно вътрешната тишина в себе си, човек насочва вниманието си най-напред към една единствена представа като например «Ruhe» - покой, спокойствие, тишина, почивка; изцяло се потапя в нея, след което я оставя да изчезне от съзнанието, така че остава без никаква представа в душата си и оставя съдържанието на следните седем реда да оживее в нея. Тези седем реда трябва да живеят в съзнанието пет минути. Ако други представи искат да се натрапят, тогава човек винаги отново се връща към тези седем реда, в които напълно потъва.
към текста >>

27. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Подир празничното време на почивка там следва отново слизане във физическия свят.
Когато човек в смяната между сън и събуждане непрекъснато прави преход от физическото към астралното и от астралното към света на девакана, можем да видим в това подобие на неговата инкарнация. Когато човек напуска при смъртта физическото си тяло, той се издига през астралния свят към девакана. Там той открива собствената си родина; там той открива своя покой. Подир празничното време на почивка там следва отново слизане във физическия свят. Така той прави непрекъснат преход от един свят към друг.
към текста >>

28. 13. Тринадесета лекция, 04.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Тези подробности са наистина важни, когато размишляваме за човешкия труд, бил той духовен или физически, както и за умората, за необходимостта от почивка: Всички те не биха могли да бъдат разбрани без помощта на основните положения от антропософската Наука за Духа.
Тези подробности са наистина важни, когато размишляваме за човешкия труд, бил той духовен или физически, както и за умората, за необходимостта от почивка: Всички те не биха могли да бъдат разбрани без помощта на основните положения от антропософската Наука за Духа. Представете си, скъпи мои приятели, че един човек е отдаден на тежка физическа работа и че крайниците му са в непрекъснато движение. Какви са последиците от това? Тези, че у него се поражда едно твърде голямо родство с Духа. Докато работим физически, Духът, който е вън, ни обгръща отвсякъде, и оказва огромно влияние върху нас. Прекомерните физически усилия ни правят прекомерно духовни.
към текста >>

29. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Когато не полага правилни грижи дори за самото хранене, когато гълта, вместо да дъвчи и по този начин нарушава целия храносмилателен процес, когато не спазва правилното съотношение между почивка и движение по време на самия храносмилателен процес и т.н.
В основата си мехурът е зависим от следното, на това място човешкият организъм да е вдлъбнат точно така от пикочния мехур към останалия организъм изхожда едно въздействие, такова, каквото изхожда от даден газов мехур във водата. Ако имате някакъв газов мехур, т.е. мехур с разредена субстанция, ограден от всички страни с вода, т.е. ограден от една по-плътна субстанция, то въздействието, изхождащо от този разреден мехур, е подобно на въздействието на целия пикочен мехур върху човешкия организъм. Това обуславя, че във връзка с всичко, което повлиява пикочния мехур, човекът понася увреждания, ако няма достатъчно възможност, правилно да извършва вътрешните движения; т.е. Когато не полага правилни грижи дори за самото хранене, когато гълта, вместо да дъвчи и по този начин нарушава целия храносмилателен процес, когато не спазва правилното съотношение между почивка и движение по време на самия храносмилателен процес и т.н. Всичко, което вътрешно смущава вътрешната подвижност, то смущава и това, което можем да наречем съществувание на пикочния мехур. Нали човекът е така устроен, че във всички случаи можете да му препоръчате някакво одухотворено движение, когато предполагате при него смущения в сърцето; но човекът няма да приеме с удоволствие, ако поискате да регулирате вътрешното му движение. Вие обаче веднага ще се справите с положението, ако опитате, човек, който не е склонен да даде на тялото си нужната почивка, който бързо гълта или нарушава храносмилането си по друг начин, ако се опитате такъв човек да го лекувате метеорологически. Това означава да го изпратите на въздух, който е по-богат на кислород, сред който той, несъзнателно ще трябва да положи повече усилия във връзка със своя дихателен процес. Тогава това регулиране на дихателния процес преминава върху регулирането на останалия органичен процес и Вие ще откриете, че когато изкуствено, или по-добре естествено, изложите такъв човек, страдащ от неправилна функция на пикочния мехур на друг въздух, по-богат на кислород, тогава ще постигнете известно хармонизиране дори само чрез тази промяна в начина на живот.
към текста >>

Вие обаче веднага ще се справите с положението, ако опитате, човек, който не е склонен да даде на тялото си нужната почивка, който бързо гълта или нарушава храносмилането си по друг начин, ако се опитате такъв човек да го лекувате метеорологически.
ограден от една по-плътна субстанция, то въздействието, изхождащо от този разреден мехур, е подобно на въздействието на целия пикочен мехур върху човешкия организъм. Това обуславя, че във връзка с всичко, което повлиява пикочния мехур, човекът понася увреждания, ако няма достатъчно възможност, правилно да извършва вътрешните движения; т.е. Когато не полага правилни грижи дори за самото хранене, когато гълта, вместо да дъвчи и по този начин нарушава целия храносмилателен процес, когато не спазва правилното съотношение между почивка и движение по време на самия храносмилателен процес и т.н. Всичко, което вътрешно смущава вътрешната подвижност, то смущава и това, което можем да наречем съществувание на пикочния мехур. Нали човекът е така устроен, че във всички случаи можете да му препоръчате някакво одухотворено движение, когато предполагате при него смущения в сърцето; но човекът няма да приеме с удоволствие, ако поискате да регулирате вътрешното му движение. Вие обаче веднага ще се справите с положението, ако опитате, човек, който не е склонен да даде на тялото си нужната почивка, който бързо гълта или нарушава храносмилането си по друг начин, ако се опитате такъв човек да го лекувате метеорологически. Това означава да го изпратите на въздух, който е по-богат на кислород, сред който той, несъзнателно ще трябва да положи повече усилия във връзка със своя дихателен процес. Тогава това регулиране на дихателния процес преминава върху регулирането на останалия органичен процес и Вие ще откриете, че когато изкуствено, или по-добре естествено, изложите такъв човек, страдащ от неправилна функция на пикочния мехур на друг въздух, по-богат на кислород, тогава ще постигнете известно хармонизиране дори само чрез тази промяна в начина на живот.
към текста >>

30. 20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

За това е необходимо, когато зъболекарят забележи, че зъбите се увредени, да даде съвет, цялостната храносмилателно-двигателна дейност на човека да бъде намалена по интензивност, било чрез това, че предпише външно механична почивка, ако професията на човека позволява това, било чрез това, че внесе в храносмилането успокояващи средства, с които малко, немного да намали интензивността на движението на червата.
Това е перисталтичното движение на червата. Това са два процеса, тясно свързани помежду си. Или всичко, което принадлежи на пересталтичното движение, е тясно свързано с другото, което в другата посока осигурява формирането на зъбите. Този процес на движение на червата е тясно свързан с оползотворяването на флуора в човешкия организъм. Можем да кажем: ако този процес на движение на червата протича по-бързо, по-интензивно, отколкото това би трябвало да става според индивидуалността на даден човек, тогава това ще въздействува обратно в смисъл на разрушаване на зъбите, и по-точно върху всичко онова, което нормално флуорът би трябвало да извършва в човешкия организъм. За това е необходимо, когато зъболекарят забележи, че зъбите се увредени, да даде съвет, цялостната храносмилателно-двигателна дейност на човека да бъде намалена по интензивност, било чрез това, че предпише външно механична почивка, ако професията на човека позволява това, било чрез това, че внесе в храносмилането успокояващи средства, с които малко, немного да намали интензивността на движението на червата.
към текста >>

31. ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

След кратка почивка ще продължим, като поясним нещата повече в посока на евритмията.
Сега няма да довършим тези неща, но да се надяваме, че ще ги продължим друг път, само че с изключение на следващия час, който ни остава, би трябвало вече да приключим. След кратка почивка ще продължим, като поясним нещата повече в посока на евритмията.
към текста >>

32. 9. СКАЗКА СЕДМА GA_326 Раждането на естествените науки

защото за да се излезе от безизходицата, в която тя ни води, за да разберем наистина, що е движението или почивката, човек трябва да участвува сам в тях.
Докато Нютон още притежаваше сигурността за абсолютното движение, днес много хора си блъскат главите, за да констатират в крайна сметка, че познанието на движението е било изгубено същевременно с вътрешната опитност и вътрешното чувство за движението. Тази е основата на теорията на относителността, пред назначена да обърне теориите на Нютон. Тази теория на относителността идва в предвидения час от съдбата. Тя трябваше да се яви в нашата епоха. защото за да се излезе от безизходицата, в която тя ни води, за да разберем наистина, що е движението или почивката, човек трябва да участвува сам в тях. Когато човек не ги живее вече вътрешно, движение и почивка не са вече по отношение едно на друго освен относителни понятия.
към текста >>

Когато човек не ги живее вече вътрешно, движение и почивка не са вече по отношение едно на друго освен относителни понятия.
Докато Нютон още притежаваше сигурността за абсолютното движение, днес много хора си блъскат главите, за да констатират в крайна сметка, че познанието на движението е било изгубено същевременно с вътрешната опитност и вътрешното чувство за движението. Тази е основата на теорията на относителността, пред назначена да обърне теориите на Нютон. Тази теория на относителността идва в предвидения час от съдбата. Тя трябваше да се яви в нашата епоха. защото за да се излезе от безизходицата, в която тя ни води, за да разберем наистина, що е движението или почивката, човек трябва да участвува сам в тях. Когато човек не ги живее вече вътрешно, движение и почивка не са вече по отношение едно на друго освен относителни понятия.
към текста >>

33. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Удивителното е, че тези птици летят много бързо, но не правят спирки за почивка.
Виждате ли, определени неща се поддават на обяснение само от определени позиции. Така сега аз мога да ви обясня прелитането на птиците от по-различна гледна точка от тази, от която съм правил това по-рано, когато не бяхме стигнали толкова далеч. За есенните и пролетните миграции на птиците нашата съвременна наука мисли твърде абстрактно. През пролетта птиците оставят своите топли места, а през есента, когато става по-студено, напускат по-северните райони. Но има птици, които прелитат океана. Удивителното е, че тези птици летят много бързо, но не правят спирки за почивка. Това може да се докаже, тъй като по пътищата, избирани понякога от тези птици, почти няма острови. За хората е непонятно как се ориентират тези птици. Някои предполагали така: това е свойство, предадено по наследство, него по-младите наследяват от старите, на това старите птици обучават младите. По такъв начин всичко върви добре и младите птици също могат да се ориентират. И така, когато дойде есента, старите лястовички организират своеобразно училище за обучение на младежта; старите летят напред, а младите ги следват и им подражават.
към текста >>

34. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

Древният празник Пасха, празникът на Адонис, се празнувал по време, когато реколтата е била прибрана, когато е завършвало брането на гроздето, когато е започвала зимната почивка; тогава са искали да се пробудят за духа.
Това е било за хората съвместно приобщаване към духовния свят. Защото на Пасха те загърбвали физическия свят. Виждате ли, това е могло да се извършва в съответствие с времето. В древността времето на празника е било по-различно, отколкото сега. Сега празника Пасха хората празнуват през пролетта, когато имат много друга работа, ако са селски жители. Древният празник Пасха, празникът на Адонис, се празнувал по време, когато реколтата е била прибрана, когато е завършвало брането на гроздето, когато е започвала зимната почивка; тогава са искали да се пробудят за духа. Тогава извършвали празника на Адонис. Този празник на Адонис - в различните места този Адонис са го именували най-различно - се празнувал навсякъде, където са съществували древните религии. Защото с него всички древни религии са говорили на човека за безсмъртието на душата.
към текста >>

НАГОРЕ

3.1000349521637