Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
39
резултата от
19
текста с части от думите : '
Почерк
'.
1.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Например, човек има един
почерк
с определени характеристики и може да си постави за цел да свикне да пише по съвършено различен начин, да получи един
почерк
съвършено различен от този, който практикува от своето детство.
Например човек може да измени своите навици, като съзнателно си предложи да извърши това; в това отношение той трябва да се стреми да преобрази своите, добити от години навици до такава степен, че да не изглежда вече същия човек. Това може да се отнася за нищожни незначителни навици, за онези които поддържат без човек да мисли много за тях. Тези навици, именно, изменени ще станат най-добрите помощници за добиването на свръхсетивното познание, което ще опиша сега.
Например, човек има един почерк с определени характеристики и може да си постави за цел да свикне да пише по съвършено различен начин, да получи един почерк съвършено различен от този, който практикува от своето детство.
към текста >>
2.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Щайнер и от бележки по полетата с
почерк
а на Р.
По-нататъшен източник за материала е даден по-долу, извлечен от творбите на Чарлз Уилиям Хекетрон по въпроса за друидите и скандинавските мистерии. Копие от книгата на Хекетрон, превод на немски се е намирал в частната библиотека на Р.
Щайнер и от бележки по полетата с почерка на Р.
Щайнер изглежда, че е бил използван от него във връзка с тази лекция и други лекции, включени в този том. /Чарлз Уилиям Хекетрон, Лайпциг 1900 г. Оригиналът в английското издание: "Тайните общества на всички векове и страни", Лондон, 1875 г./
към текста >>
3.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Защото истински е само онзи
почерк
, който може да бъде разчетен в страната на Духовете и ето защо, нека да положим усилия и да разчетем главата за човешкото достойнство и мисията на човека в свръхсетивната писменост, на която тези неща са записани в духовните светове!
Нека и този лекционен цикъл а той ми стана особено близък на сърцето, понеже често се докосвахме до идеята за спасението да се превърне в подтик за нашите по-нататъшни стремежи; обединени от нашите стремежи, нека да се срещаме все по-често в тази, а също и в следващите инкарнации. Нека именно тези да са плодовете от нашите антрпософски занимания. Нека тук вече да приключим лекционния цикъл и да отнесем със себе си усърдието „непрестанно да се стремим“, защото един ден то ще ни позволи, от една страна да видим какво представлява Христос, а от друга страна да се доближим до истинското спасение: защото то не трябва да бъде само освобождаване от трудните земни пътища и съдби, а също и освобождаване от всичко онова, което пречи на човека в усилията му да се издигне до своето човешко достойнство. Обаче това са неща, които в тяхната истинност, са записани само там, в свръхсетивната писменост на духовните светове.
Защото истински е само онзи почерк, който може да бъде разчетен в страната на Духовете и ето защо, нека да положим усилия и да разчетем главата за човешкото достойнство и мисията на човека в свръхсетивната писменост, на която тези неща са записани в духовните светове!
към текста >>
4.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Така нещата получават един личен
почерк
и най-вече нашата симпатия, защото страстно-желаното преодоляване на сърдечните изживявания се оказва непостижимо и илюзорно.
И Вие ще сте в състояние да понасяте сравнително лесно тези мистични личности преди всичко в случаите, когато те са съхранили в себе си един значителен остатък от своето обикновено човешко съзнание, когато тъй да се каже в своите личностово-човешки особености, те се издигат над всякакви мистични изживявания, когато с ирония и хумор те признават, че далеч не са преодолели човешкото.
Така нещата получават един личен почерк и най-вече нашата симпатия, защото страстно-желаното преодоляване на сърдечните изживявания се оказва непостижимо и илюзорно.
От друга страна, антипатията би се проявила тъкмо тогава, когато самите неща, които човекът се стреми да превъзмогне, го спъват и връщат назад. По този начин в цялата постройка се вмъкват елементи на несимпатия, самото поведение заприличва на театрален фарс, на изпълнена с лицемерие привидна святост, и е така, защото по околния път на аскезата, неуспехът иска да измести това, което е будно и здраво в обикновените човешки инстинкти.
към текста >>
5.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тук се оказва като едно добро средство, ако човек си състави един образ за изгледа, за начина как бащата е изглеждал през последното време, ако си със тави един ясен образ за неговия
почерк
и запечати този
почерк
в душата си, ако го обгърне с поглед и се подготви по този начин за едно обучение, както то се разбира тук, като се концентрира върху
почерк
а, или образа: тогава човек приема в това, което иска да има да работи, намеренията, целите на мъртвия.
Обаче за да може да възприеме човек нещо подобно, той се нуждае от подходящо време, от подходящ момент. Човек трябва да се стреми например да развие един вид сила, която му дава възможност някак си светенето вътре на свръхсетивната сила, следователно в този случай, свръхсетивната сила на бащата в детската душа. Това е често пъти трудно. Едно леко средство би било например, ако човек би се опитал да познае, как умрелият баща иска да потопи това, или онова в душата на детето, според мислите на бащата. Обаче това не се оказва винаги като нещо правилно, то също не може винаги да се повтори.
Тук се оказва като едно добро средство, ако човек си състави един образ за изгледа, за начина как бащата е изглеждал през последното време, ако си със тави един ясен образ за неговия почерк и запечати този почерк в душата си, ако го обгърне с поглед и се подготви по този начин за едно обучение, както то се разбира тук, като се концентрира върху почерка, или образа: тогава човек приема в това, което иска да има да работи, намеренията, целите на мъртвия.
към текста >>
6.
13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тогава може да му се каже: ето, че е умрял един човек, аз ви показвам неговият
почерк
, той беше също антропософ, принадлежи на същото общество.
От този факт можете да почувствувате голямото значение, което духовните общества като антропософските имат. Тогава може да бъде заместено по определен начин това, което сега можахме да охарактеризираме като един вид съвместен живот, като едно идване в допир. Ако не биха съществували такива общества, тогава фактически всеки мъртвец би бил заставен да му се чете само от много близки хора. Само такива духовни общества, в които се култивира общодуховни идеали, разширяват това положение. И така може да се случи и това се случва, да се намери един антропософ, който по определен начин е в състояние, благодарение на това, което вече е научил, да чете силно концентрирано духовни мисли, или да прекара тези мисли през своята душа.
Тогава може да му се каже: ето, че е умрял един човек, аз ви показвам неговият почерк, той беше също антропософ, принадлежи на същото общество.
Тогава е достатъчно, може би съответният да види само почеркът не фотография научава за едно любимо изречение на мъртвия и не може да бъде така, че съответният вече малко по-напреднал антропософ да чете плодотворно на едни такъв, с когото не е имал никакъв допир през време на земният живот. Това ще бъде една хубава задача на Духовната наука, да бъде хвърлено един такъв силен начин мост над пропастта разделяща живите от мъртвите.
към текста >>
Тогава е достатъчно, може би съответният да види само
почерк
ът не фотография научава за едно любимо изречение на мъртвия и не може да бъде така, че съответният вече малко по-напреднал антропософ да чете плодотворно на едни такъв, с когото не е имал никакъв допир през време на земният живот.
Тогава може да бъде заместено по определен начин това, което сега можахме да охарактеризираме като един вид съвместен живот, като едно идване в допир. Ако не биха съществували такива общества, тогава фактически всеки мъртвец би бил заставен да му се чете само от много близки хора. Само такива духовни общества, в които се култивира общодуховни идеали, разширяват това положение. И така може да се случи и това се случва, да се намери един антропософ, който по определен начин е в състояние, благодарение на това, което вече е научил, да чете силно концентрирано духовни мисли, или да прекара тези мисли през своята душа. Тогава може да му се каже: ето, че е умрял един човек, аз ви показвам неговият почерк, той беше също антропософ, принадлежи на същото общество.
Тогава е достатъчно, може би съответният да види само почеркът не фотография научава за едно любимо изречение на мъртвия и не може да бъде така, че съответният вече малко по-напреднал антропософ да чете плодотворно на едни такъв, с когото не е имал никакъв допир през време на земният живот.
Това ще бъде една хубава задача на Духовната наука, да бъде хвърлено един такъв силен начин мост над пропастта разделяща живите от мъртвите.
към текста >>
7.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Но този съвет е половинчат, защото много повече може да се направи, когато на човека се даде втората половина от съвета, когато той бива посъветван: Постарай се без при това да се напрягаш, достатъчно е от четвърт до половин час всеки ден, -постарай се да си изработиш друг
почерк
, да промениш начина си на писане така, че да си принуден не да пишеш механично както досега, а да внимаваш как да оформяш буквите.
Ако това състояние не се е задълбочило прекалено, на такъв човек може да се помогне; като в такъв случай се действа според окултните факти. Трябва да се има предвид, че етерното тяло трябва да се засили. В известна степен трябва да се повярва в съществуването на етерното тяло и в неговата способност да се укрепи. Да приемем, че един нещастен човек толкова се е разрушил, че постоянно нервничи и извършва различни движения с пръстите си, преди да напише дори и една буква. При всички обстоятелства ще бъде добре, ако на този човек се даде съвета: Вземи си отпуск, пиши известно време по-малко и ще можеш да преодолееш това.
Но този съвет е половинчат, защото много повече може да се направи, когато на човека се даде втората половина от съвета, когато той бива посъветван: Постарай се без при това да се напрягаш, достатъчно е от четвърт до половин час всеки ден, -постарай се да си изработиш друг почерк, да промениш начина си на писане така, че да си принуден не да пишеш механично както досега, а да внимаваш как да оформяш буквите.
Да речем, докато иначе по този начин изписваш буквата „Ф“, сега да я напишеш наклонено и в съвсем друга форма, за да си принуден да внимаваш. Свикни грижливо да изписваш буквите.
към текста >>
Ако духовното познание все повече би се разпространило, то и началниците, когато един такъв нещастен човек се завърне от отпуск и си е изработил друг
почерк
, няма да кажат: Що за чудак си, да се мъчиш да придобиеш съвсем друг
почерк
.
Ако духовното познание все повече би се разпространило, то и началниците, когато един такъв нещастен човек се завърне от отпуск и си е изработил друг почерк, няма да кажат: Що за чудак си, да се мъчиш да придобиеш съвсем друг почерк.
Един антропософски шеф би разбрал, че това е съществено лечебно средство. Човек е принуден, когато сменя почерка си да се съсредоточи в това, което върши; а да насочи вниманието си към това, което върши, винаги означава в най-дълбока степен да свърже сърцевината на своето същество със своята дейност. Всичко това, което свързва нашата вътрешна същност с това, което ние вършим, засилва нашето етерно или жизнено тяло и поради това ние ставаме хора с по-добро здраве. И съвсем няма да е зле, ако при възпитанието и в училище още през юношеството систематично се работи за засилване на етерното тяло. Антропософията днес би трябвало да направи предложения, които обаче още дълго време няма да се вземат под внимание, понеже сред отговорните среди, които ръководят възпитанието, антропософията още дълго време ще се смята за нещо, което не е наред.
към текста >>
Човек е принуден, когато сменя
почерк
а си да се съсредоточи в това, което върши; а да насочи вниманието си към това, което върши, винаги означава в най-дълбока степен да свърже сърцевината на своето същество със своята дейност.
Ако духовното познание все повече би се разпространило, то и началниците, когато един такъв нещастен човек се завърне от отпуск и си е изработил друг почерк, няма да кажат: Що за чудак си, да се мъчиш да придобиеш съвсем друг почерк. Един антропософски шеф би разбрал, че това е съществено лечебно средство.
Човек е принуден, когато сменя почерка си да се съсредоточи в това, което върши; а да насочи вниманието си към това, което върши, винаги означава в най-дълбока степен да свърже сърцевината на своето същество със своята дейност.
Всичко това, което свързва нашата вътрешна същност с това, което ние вършим, засилва нашето етерно или жизнено тяло и поради това ние ставаме хора с по-добро здраве. И съвсем няма да е зле, ако при възпитанието и в училище още през юношеството систематично се работи за засилване на етерното тяло. Антропософията днес би трябвало да направи предложения, които обаче още дълго време няма да се вземат под внимание, понеже сред отговорните среди, които ръководят възпитанието, антропософията още дълго време ще се смята за нещо, което не е наред. Да допуснем, че когато децата се учат да пишат, най-напред им се показва един начин на писане, а след няколко години, след като са писали по този начин, се научават да сменят почерка без определен повод; такава промяна в характера на почерка и засиленото внимание, което е необходимо за това, ще имат невероятно засилващо въздействие върху развиващото се етерно тяло и при тези хора в по-късния им живот по-рядко ще настъпват нервни състояния.
към текста >>
Да допуснем, че когато децата се учат да пишат, най-напред им се показва един начин на писане, а след няколко години, след като са писали по този начин, се научават да сменят
почерк
а без определен повод; такава промяна в характера на
почерк
а и засиленото внимание, което е необходимо за това, ще имат невероятно засилващо въздействие върху развиващото се етерно тяло и при тези хора в по-късния им живот по-рядко ще настъпват нервни състояния.
Един антропософски шеф би разбрал, че това е съществено лечебно средство. Човек е принуден, когато сменя почерка си да се съсредоточи в това, което върши; а да насочи вниманието си към това, което върши, винаги означава в най-дълбока степен да свърже сърцевината на своето същество със своята дейност. Всичко това, което свързва нашата вътрешна същност с това, което ние вършим, засилва нашето етерно или жизнено тяло и поради това ние ставаме хора с по-добро здраве. И съвсем няма да е зле, ако при възпитанието и в училище още през юношеството систематично се работи за засилване на етерното тяло. Антропософията днес би трябвало да направи предложения, които обаче още дълго време няма да се вземат под внимание, понеже сред отговорните среди, които ръководят възпитанието, антропософията още дълго време ще се смята за нещо, което не е наред.
Да допуснем, че когато децата се учат да пишат, най-напред им се показва един начин на писане, а след няколко години, след като са писали по този начин, се научават да сменят почерка без определен повод; такава промяна в характера на почерка и засиленото внимание, което е необходимо за това, ще имат невероятно засилващо въздействие върху развиващото се етерно тяло и при тези хора в по-късния им живот по-рядко ще настъпват нервни състояния.
към текста >>
Аз съм сигурен, че много хора биха променили грозния си
почерк
, ако биха се опитали да разгледат буква по буква каквото са написали, да хвърлят поглед върху написаното.
Ще спомена още една подробност, която в по-късния живот обаче вече не е от такава полза, но ако човек през младостта си не се е съобразил с нея, би било добре да го направи по-късно. Това е: Когато правим някои неща все едно дали те оставят някаква следа или не същевременно да ги обхванем с поглед. При това, което написваме, е сравнително лесно.
Аз съм сигурен, че много хора биха променили грозния си почерк, ако биха се опитали да разгледат буква по буква каквото са написали, да хвърлят поглед върху написаното.
При почерка е лесно да се обхване с поглед това, което е направено. За упражняване още нещо е добро, но не бива дълго време да се прави. Това е, когато човек се опитва да се погледне как върви, как движи ръцете си, главата си, по какъв начин се смее и т.н. накратко, когато се опита да си създаде образна равносметка за своите жестове. Много малко хора за това можете да се убедите, ако направите достатъчно наблюдения в живота всъщност знаят как вървят.
към текста >>
При
почерк
а е лесно да се обхване с поглед това, което е направено.
Ще спомена още една подробност, която в по-късния живот обаче вече не е от такава полза, но ако човек през младостта си не се е съобразил с нея, би било добре да го направи по-късно. Това е: Когато правим някои неща все едно дали те оставят някаква следа или не същевременно да ги обхванем с поглед. При това, което написваме, е сравнително лесно. Аз съм сигурен, че много хора биха променили грозния си почерк, ако биха се опитали да разгледат буква по буква каквото са написали, да хвърлят поглед върху написаното.
При почерка е лесно да се обхване с поглед това, което е направено.
За упражняване още нещо е добро, но не бива дълго време да се прави. Това е, когато човек се опитва да се погледне как върви, как движи ръцете си, главата си, по какъв начин се смее и т.н. накратко, когато се опита да си създаде образна равносметка за своите жестове. Много малко хора за това можете да се убедите, ако направите достатъчно наблюдения в живота всъщност знаят как вървят. Те имат много слаба представа как изглеждат когато вървят.
към текста >>
Тук разбира се не става въпрос да се направи училище за промяна на
почерк
а, понеже днес всъщност хората изменят
почерк
а си, когато трябва да направят нещо престъпно.
Да успее да направи по друг начин нещата, които се извършват по навик, принадлежи към най-големите постижения на човека.
Тук разбира се не става въпрос да се направи училище за промяна на почерка, понеже днес всъщност хората изменят почерка си, когато трябва да направят нещо престъпно.
Но когато въпреки това човек си остава честен, за консолидирането на етерното тяло е много полезно някой път той да усвои друг начин на писане. Изобщо добре е човек да развие способността, да преодолява различни навици, като реши да прави някои неща не по начина, по който е свикнал, изобщо да не е принуден да прави нещо винаги по един и същ начин. Не е нужно веднага фанатично да започне да прави с лявата си ръка същото, което прави с дясната; но ако понякога в умерена степен се опита да направи с лявата ръка някои неща, които обикновено върши с дясната си ръка не е нужно често да го прави, но да е в състояние понякога да го направи, това има благоприятно въздействие върху овладяването на етерното тяло от астралното. Засилването на човека в този смисъл, който може да бъде даден чрез духовно-научните възгледи, се брои към нещата, които трябва да се внесат в нашата култура чрез разпространяването на духовната наука.
към текста >>
8.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Звездите отпечатват
почерк
а си на Земята в растежа на растенията, а Слънцето прави завършека.
Тази сила произлиза от Земята, протича към Слънцето и се връща обратно. Едни видове растения зависят от движенията на една планета, други от движенията и силите на друга планета. Ще дойде време, когато ще се знае как се движи Венера или някоя друга планета. И това ще се знае не от едно външно астрономично пресмятане, а ще се изследват растенията, които са венерини същества и които в своето спираловидно движение, в малкото, са огледално отражение на абсолютното венерино движение. Горе в космичното пространство Венера прави голямата спирала, а растенията подражават на нейните движения с техните малки спирали.
Звездите отпечатват почерка си на Земята в растежа на растенията, а Слънцето прави завършека.
То се излива навсякъде над всичко и управлява това, което извършват планетите. В спираловидното израстване на растенията ще се изучават взаимните въздействия на земните и небесните царства. Растежът на растенията е равнозначност на факти с духовна същност в световното пространство.
към текста >>
9.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Предпоставки за получаване на имагинации от някой мъртъв: душевни връзки с него; задълбочаване в нещо лично, например в неговия
почерк
; участие в болката на близките.
Елементарният свят и неговите въздействия. Възникване на имагинации в етерното тяло чрез съжителството с ближните и интереса на душата към света. Сродство на етерното тяло с множество елементарни същества. Особената връзка към собственото еквивалентно етерно същество; съединяването на етерното тяло с него след смъртта и създаването на един вид планетна система заедно с други елементарни същества. Етерното тяло на мъртвите като „комутатор“ в общуването между живи и мъртви.
Предпоставки за получаване на имагинации от някой мъртъв: душевни връзки с него; задълбочаване в нещо лично, например в неговия почерк; участие в болката на близките.
Душевният свят. Общи връзки на различни хора с едно и също астрално същество. Инспирации от мъртвите посредством задълбочаване в техните навици. Възприемането на ариманическо-луциферическите въздействия върху хората от мъртвите; непринуден интерес към ближните като условие за сближаване с тях. По-ранното инстинктивно знание на хората под въздействието на мъртвите.
към текста >>
10.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Той може да си направи заместител – първоначално това може да изглежда нещо външно, но чрез духовно обучение то става много по-вътрешно – чрез това, че например може да остави да въздейства върху себе си
почерк
ът или нещо друго, в което живее индивидуалността на мъртвия.
И тези отношения трябва да са засегнали душата на живеещия още тук достатъчно дълбоко, за да могат имагинациите да се проявят в него. Това е възможно само ако е бил налице по определен, интензивен начин някакъв непосредствен сърдечен интерес към мъртвия. Сърдечни интереси трябва да са посредниците между живите и мъртвите, ако е нужно да се осъществи такова отношение – за последния случай ще говорим сега, – независимо дали съзнателно или несъзнателно. Интереси от такъв вид трябва да са налице, за да можем, така да се каже, наистина да носим в себе си нещо от мъртвия, в известен смисъл мъртвият трябва да представлява част от нашата душевна опитност. Само духовно обученият може в известно отношение да си направи заместител.
Той може да си направи заместител – първоначално това може да изглежда нещо външно, но чрез духовно обучение то става много по-вътрешно – чрез това, че например може да остави да въздейства върху себе си почеркът или нещо друго, в което живее индивидуалността на мъртвия.
Но той може да го направи само ако е придобил известна практика в осъществяване на контакт с индивидуалността, която живее в почерка, или трябва да има възможността да бъде съпричастен към чувствата на останалите живи, да съпреживее болката им към мъртвия. В съпричастността си към чувствата, които мъртвият събужда у своите близки, останали на земята или които са останали в душевния им живот, духовно обученият може да чете в посочените имагинации.
към текста >>
Но той може да го направи само ако е придобил известна практика в осъществяване на контакт с индивидуалността, която живее в
почерк
а, или трябва да има възможността да бъде съпричастен към чувствата на останалите живи, да съпреживее болката им към мъртвия.
Това е възможно само ако е бил налице по определен, интензивен начин някакъв непосредствен сърдечен интерес към мъртвия. Сърдечни интереси трябва да са посредниците между живите и мъртвите, ако е нужно да се осъществи такова отношение – за последния случай ще говорим сега, – независимо дали съзнателно или несъзнателно. Интереси от такъв вид трябва да са налице, за да можем, така да се каже, наистина да носим в себе си нещо от мъртвия, в известен смисъл мъртвият трябва да представлява част от нашата душевна опитност. Само духовно обученият може в известно отношение да си направи заместител. Той може да си направи заместител – първоначално това може да изглежда нещо външно, но чрез духовно обучение то става много по-вътрешно – чрез това, че например може да остави да въздейства върху себе си почеркът или нещо друго, в което живее индивидуалността на мъртвия.
Но той може да го направи само ако е придобил известна практика в осъществяване на контакт с индивидуалността, която живее в почерка, или трябва да има възможността да бъде съпричастен към чувствата на останалите живи, да съпреживее болката им към мъртвия.
В съпричастността си към чувствата, които мъртвият събужда у своите близки, останали на земята или които са останали в душевния им живот, духовно обученият може да чете в посочените имагинации.
към текста >>
11.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ще цитирам така простичко факта, че всеки човек има в своя
почерк
нещо, което се нарича характер на
почерк
а: Ако правим усилия, за да постигнем един друг
почерк
, който изобщо не е подобен на предшестващия, това изисква една голяма вътрешна сила.
Към това могат да се прибавят други упражнения, като тези, които посочих в своите предишни конференции; наблюдаваме, например, че имаме такъв и такъв навик. Вземаме твърдото решение и прилагаме една желязна воля към него да усвоим за няколко години едно друго поведение в тази област.
Ще цитирам така простичко факта, че всеки човек има в своя почерк нещо, което се нарича характер на почерка: Ако правим усилия, за да постигнем един друг почерк, който изобщо не е подобен на предшестващия, това изисква една голяма вътрешна сила.
Нужно е тогава само този втори почерк да стане за нас също толкова обикновен, също толкова текущ, както предишния. Това е само едно от малките неща. Има също много неща, чрез които ние можем да променим цялата основна ориентация на нашата воля, чрез нашата собствена енергия. Ще постигнем, благодарение на това, не само да приемем в нас духовния свят под форма на инспирация, а и да се потопим действително с нашия дух, освободен от тялото, в другите духовни същества, които са вън от нас. Защото, да познаваш по действително духовен начин, означава, да се потопиш в същностите, които са духовно около нас, когато гледаме физическите неща.
към текста >>
Нужно е тогава само този втори
почерк
да стане за нас също толкова обикновен, също толкова текущ, както предишния.
Към това могат да се прибавят други упражнения, като тези, които посочих в своите предишни конференции; наблюдаваме, например, че имаме такъв и такъв навик. Вземаме твърдото решение и прилагаме една желязна воля към него да усвоим за няколко години едно друго поведение в тази област. Ще цитирам така простичко факта, че всеки човек има в своя почерк нещо, което се нарича характер на почерка: Ако правим усилия, за да постигнем един друг почерк, който изобщо не е подобен на предшестващия, това изисква една голяма вътрешна сила.
Нужно е тогава само този втори почерк да стане за нас също толкова обикновен, също толкова текущ, както предишния.
Това е само едно от малките неща. Има също много неща, чрез които ние можем да променим цялата основна ориентация на нашата воля, чрез нашата собствена енергия. Ще постигнем, благодарение на това, не само да приемем в нас духовния свят под форма на инспирация, а и да се потопим действително с нашия дух, освободен от тялото, в другите духовни същества, които са вън от нас. Защото, да познаваш по действително духовен начин, означава, да се потопиш в същностите, които са духовно около нас, когато гледаме физическите неща. Ако искаме да имаме познание за една духовна реалност, ни е нужно най-напред да излезем от нас самите.
към текста >>
12.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Посветените от „Годишния Бог" бяха длъжни да разпознават неговия
почерк
в годишния сезон на зимата.
През този сезон Посветените от „Годишния Бог" показваха на своите ученици онези особености, които проличават в замръзването на водата, онези художествени форми на милиардите снежинки, от които е изтъкана бялата пелена на зимата. И ако през есента „четенето" в природния свят, за което стана дума, се превръщаше в едно сетивно познание, сега то израстваше до един богат вътрешен живот. Душевните наблюдения, които през по-ранните годишни времена протичаха успоредно с външния физически труд, сега се превръщаха в задълбочен духовен труд. Целият живот прерастваше в едно мистично задълбочаване, в мистика. Човекът знаеше, че може да проникне в себе си и в най-дълбоката си Азова същност, само тогава, когато успее да „разчете" всичко, което Мировият Логос е втъкал в снежната покривка на Земята.
Посветените от „Годишния Бог" бяха длъжни да разпознават неговия почерк в годишния сезон на зимата.
Техният поглед ставаше все по-остър, така че те можеха да проследяват живота на покълващите семена или пък поведението на насекоми-те, които се опитваха да презимуват, издирвайки подземните сили. Да, погледът беше изместван от физическата светлина към физическия мрак.
към текста >>
13.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Помислете за това, че много хора имат днес такъв
почерк
, който би могъл лесно да бъде заменен от някакви прикрепени към главата пишещи прибори.
И това е, от което се нуждае нашия век: от глави отново да се направят цялостни хора. Съвременният човек, и това е точно така, е нещо пришито към главата. Защото това, което правят за външния живот, хората го вършат ръководейки се само от главата. А, например, ръцете са просто инструмент.
Помислете за това, че много хора имат днес такъв почерк, който би могъл лесно да бъде заменен от някакви прикрепени към главата пишещи прибори.
Ако човек почувства, че в ръцете му живее духовното, а нали писането се осъществява от ръцете, ако хората биха почувствали това, тогава би станало въобще невъзможно да се води обучение по писане така, както се води сега, защото това обучение по писане е само обучение на главата, при което ръцете се използват само като външни инструменти, като машини.
към текста >>
14.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
Нему беше поверен един нов език, един нов
почерк
; езикът на духовните Същества,
почерк
ът на духовните Същества.
А на третия ден пред кандидата за Посвещение йерофантите издигаха разлистен зелен клон, изобразяващ силите и енергиите на новопробудения живот. Предишните траурни мелодии прерастваха в ликуващи песни и химни. Окултният ученик излизаше от своя гроб с преобразено съзнание.
Нему беше поверен един нов език, един нов почерк; езикът на духовните Същества, почеркът на духовните Същества.
Сега вече той можеше да гледа на света от висините на Духа.
към текста >>
15.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
Така че можем да заявим: Оттогава непрекъснатият Великденски празник в Ефес, който пулсираше зад стените на храма беше вписан макар и с едва доловим
почерк
в цялата космическа катедрала на света, доколкото този свят се крепи на животворните етерни сили.
А да знаете само колко тежки бяха съдбите на тези, които принадлежаха към храма, колко тежки бяха съдбите им в хода на вековете! Те помнеха духовната светлина и божествената мъдрост, които озаряваха пространството в храма. Но докато огнените езици поглъщаха храма в Ефес, всичко което беше минало като духовна енергия през този храмов център, всичко то беше предадено и поверено на световния етер.
Така че можем да заявим: Оттогава непрекъснатият Великденски празник в Ефес, който пулсираше зад стените на храма беше вписан макар и с едва доловим почерк в цялата космическа катедрала на света, доколкото този свят се крепи на животворните етерни сили.
към текста >>
И стига да съм извисен до тази възможност, аз виждам, че то се преобразява: Формата и движенията на съзвездията, на подвижните звезди всичко се преобразява в един грандиозен космически
почерк
, в едно космическо послание.
Но същите неща могат да бъдат изразени и по друг начин: ето, сега аз се изправям в светлата звездна нощ, вдигам поглед към звездното небе и го оставям да действува върху мен.
И стига да съм извисен до тази възможност, аз виждам, че то се преобразява: Формата и движенията на съзвездията, на подвижните звезди всичко се преобразява в един грандиозен космически почерк, в едно космическо послание.
И това космическо послание се обръща към човека приблизително по онзи начин, по който вчера Ви говорих за тайната на Луната. Но този космически почерк може да се чете само от човек, който изживява звездите не като механичен феномен, а като съставни букви на вечната космическа азбука.
към текста >>
Но този космически
почерк
може да се чете само от човек, който изживява звездите не като механичен феномен, а като съставни букви на вечната космическа азбука.
Но същите неща могат да бъдат изразени и по друг начин: ето, сега аз се изправям в светлата звездна нощ, вдигам поглед към звездното небе и го оставям да действува върху мен. И стига да съм извисен до тази възможност, аз виждам, че то се преобразява: Формата и движенията на съзвездията, на подвижните звезди всичко се преобразява в един грандиозен космически почерк, в едно космическо послание. И това космическо послание се обръща към човека приблизително по онзи начин, по който вчера Ви говорих за тайната на Луната.
Но този космически почерк може да се чете само от човек, който изживява звездите не като механичен феномен, а като съставни букви на вечната космическа азбука.
към текста >>
Само четенето и вникването в космическия
почерк
, само то ни връща към онова елементарно съдържание на Фауст, което имаме под формата на а б в г д.
Представете си само, че едно училище има задължението да учи хората не да четат, а да фабрикуват книги, в които се използуват всевъзможните комбинации на а б в г : аб, ав, аг, и т.н. с други думи, без да използуват буквите, за да вникнат в богатия смисъл на света: тогава те биха навлезли в онзи свят, който е типичен за логиката на Аристотел. За всички логици е характерно, че те си служат с определени категории. Те ги научават наизуст, обаче не знаят откъде да започнат. То е все едно, ако един човек научи наизуст а б в г д, но му липсва всякакво умение да продължи нататък.
Само четенето и вникването в космическия почерк, само то ни връща към онова елементарно съдържание на Фауст, което имаме под формата на а б в г д.
И голяма част от това, което Антропософията някога ще може да доведе до край, се състои в следното: Тя изпълва тези понятия с живот! също както и дълбокото изживяване на Фауст може да се получи от неговия текст, изграден със съчетанията на а б в г д. Защото всички тайни на физическия и духовен свят се съдържат в тези елементарни понятия като в една чудна космическа азбука.
към текста >>
16.
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Самата походка и жестовете на човека се променят под влиянието на такива упражнения и някой ден той може да забележи, че даже неговият
почерк
е добил друг характер; тогава може да си каже, че е в състояние да постигне първото кълнче по пътя нагоре.
През шестия месец да се опита системно и в правилно подреждане отново и отново да извършва всичките пет упражнения. По този начин постепенно се изгражда прекрасно равновесие на душата. Човек специално ще забележи, че напълно изчезва всякакво недоволство от събитията и съществата в света. Душата се завладява от едно примиряващо всичките преживявания настроение, което в никакъв случай не е безразличие и безучастност, а напротив, сега то прави човека способен наистина по-добре и по-успешно да работи в света. Разкрива се спокойно разбиране за нещата, които по-рано са били напълно заключени за душата.
Самата походка и жестовете на човека се променят под влиянието на такива упражнения и някой ден той може да забележи, че даже неговият почерк е добил друг характер; тогава може да си каже, че е в състояние да постигне първото кълнче по пътя нагоре.
Още веднъж трябва да се подчертаят две неща:
към текста >>
17.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Отбелязвам само като пример, че всеки човек има в
почерк
а си нещо, което се нарича характер на същия.
Към това могат да се прибавят такива упражнения, както загатнах в предишни лекции, с които да си изясним по какъв начин имаме един или друг навик. Твърдо си поставяме задача и прилагаме желязна воля, за няколко години да придобием друг навик.
Отбелязвам само като пример, че всеки човек има в почерка си нещо, което се нарича характер на същия.
Ако ние с желязна воля старателно се заемем да придобием друг почерк, който никак да не прилича на предишния, за това е необходима мощна вътрешна сила. И тогава вторият почерк трябва да стане също така обичаен, също така употребим както първия. Това е само една дреболия: има много неща, чрез които ние можем със собствената си енергия да променим цялата основна насока на нашата воля. По този начин ние постепенно успяваме не само да възприемаме духовния свят като инспирация, но с нашия освободен от тялото Дух ще смогваме да навлизаме в другите духовни същества, които са вън от нас. Тъй като истинското духовно познание представлява потопяване в съществата, които духовно се намират около нас, когато наблюдаваме физическите неща.
към текста >>
Ако ние с желязна воля старателно се заемем да придобием друг
почерк
, който никак да не прилича на предишния, за това е необходима мощна вътрешна сила.
Към това могат да се прибавят такива упражнения, както загатнах в предишни лекции, с които да си изясним по какъв начин имаме един или друг навик. Твърдо си поставяме задача и прилагаме желязна воля, за няколко години да придобием друг навик. Отбелязвам само като пример, че всеки човек има в почерка си нещо, което се нарича характер на същия.
Ако ние с желязна воля старателно се заемем да придобием друг почерк, който никак да не прилича на предишния, за това е необходима мощна вътрешна сила.
И тогава вторият почерк трябва да стане също така обичаен, също така употребим както първия. Това е само една дреболия: има много неща, чрез които ние можем със собствената си енергия да променим цялата основна насока на нашата воля. По този начин ние постепенно успяваме не само да възприемаме духовния свят като инспирация, но с нашия освободен от тялото Дух ще смогваме да навлизаме в другите духовни същества, които са вън от нас. Тъй като истинското духовно познание представлява потопяване в съществата, които духовно се намират около нас, когато наблюдаваме физическите неща. Когато искаме да опознаем духовното, първо трябва да излезем от себе си.
към текста >>
И тогава вторият
почерк
трябва да стане също така обичаен, също така употребим както първия.
Към това могат да се прибавят такива упражнения, както загатнах в предишни лекции, с които да си изясним по какъв начин имаме един или друг навик. Твърдо си поставяме задача и прилагаме желязна воля, за няколко години да придобием друг навик. Отбелязвам само като пример, че всеки човек има в почерка си нещо, което се нарича характер на същия. Ако ние с желязна воля старателно се заемем да придобием друг почерк, който никак да не прилича на предишния, за това е необходима мощна вътрешна сила.
И тогава вторият почерк трябва да стане също така обичаен, също така употребим както първия.
Това е само една дреболия: има много неща, чрез които ние можем със собствената си енергия да променим цялата основна насока на нашата воля. По този начин ние постепенно успяваме не само да възприемаме духовния свят като инспирация, но с нашия освободен от тялото Дух ще смогваме да навлизаме в другите духовни същества, които са вън от нас. Тъй като истинското духовно познание представлява потопяване в съществата, които духовно се намират около нас, когато наблюдаваме физическите неща. Когато искаме да опознаем духовното, първо трябва да излезем от себе си. Аз описах това.
към текста >>
18.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
А сега не пропускайте да отбележите, че подобрявайки
почерк
а си, момчето ще преобрази и цялата си вътрешна конституция.
А сега не пропускайте да отбележите, че подобрявайки почерка си, момчето ще преобрази и цялата си вътрешна конституция.
Ако доловите стремеж към самохвалство, веднага се възползвайте от доверието, което то изпитва към Вас, и се опитайте по някакъв начин да доведете нещата до абсурд.
към текста >>
19.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
В зависимост от това, как стареят, може да се види, че
почерк
ът им става все по-треперещ.
По повод на другия въпрос за мъжа, който през целия си живот е пиянствал, но малко преди смъртта си е станал съвсем кротък и е започнал да яде безобидните шоколад и захар - вие казахте, че това се е случило няколко дена преди смъртта, -това явление не е трудно да се разбере, ако го сравним с други явления, ставащи в живота. Познавал съм много състарили се хора.
В зависимост от това, как стареят, може да се види, че почеркът им става все по-треперещ.
Почеркът им става вибриращ; старците не могат повече да пишат правилно и именно по почерка може да се забележи, че са се състарили. По-рано почеркът е бил такъв... «чифлик» (ясно, отчетливо), а след това те почват да пишат: «чифлик» (вибриращ, треперещ почерк). Но в последните дни преди смъртта - представете си - почеркът им става отново отчетлив; те изведнъж отново почват добре да пишат. Познавах много хора, които преди смъртта си отново си връщаха предишния ясен почерк. В многобройни случаи се наблюдава също и това - съобщавам ви го, макар и не по собствени наблюдения, а по добре проверени наблюдения на случаи, когато хора научават в детството си някакъв чужд език, а после го забравят.
към текста >>
Почерк
ът им става вибриращ; старците не могат повече да пишат правилно и именно по
почерк
а може да се забележи, че са се състарили.
По повод на другия въпрос за мъжа, който през целия си живот е пиянствал, но малко преди смъртта си е станал съвсем кротък и е започнал да яде безобидните шоколад и захар - вие казахте, че това се е случило няколко дена преди смъртта, -това явление не е трудно да се разбере, ако го сравним с други явления, ставащи в живота. Познавал съм много състарили се хора. В зависимост от това, как стареят, може да се види, че почеркът им става все по-треперещ.
Почеркът им става вибриращ; старците не могат повече да пишат правилно и именно по почерка може да се забележи, че са се състарили.
По-рано почеркът е бил такъв... «чифлик» (ясно, отчетливо), а след това те почват да пишат: «чифлик» (вибриращ, треперещ почерк). Но в последните дни преди смъртта - представете си - почеркът им става отново отчетлив; те изведнъж отново почват добре да пишат. Познавах много хора, които преди смъртта си отново си връщаха предишния ясен почерк. В многобройни случаи се наблюдава също и това - съобщавам ви го, макар и не по собствени наблюдения, а по добре проверени наблюдения на случаи, когато хора научават в детството си някакъв чужд език, а после го забравят. Става следното: да допуснем, че на възраст четиридесет-петдесет години нямат възможност да общуват на този език с някой друг.
към текста >>
По-рано
почерк
ът е бил такъв... «чифлик» (ясно, отчетливо), а след това те почват да пишат: «чифлик» (вибриращ, треперещ
почерк
).
По повод на другия въпрос за мъжа, който през целия си живот е пиянствал, но малко преди смъртта си е станал съвсем кротък и е започнал да яде безобидните шоколад и захар - вие казахте, че това се е случило няколко дена преди смъртта, -това явление не е трудно да се разбере, ако го сравним с други явления, ставащи в живота. Познавал съм много състарили се хора. В зависимост от това, как стареят, може да се види, че почеркът им става все по-треперещ. Почеркът им става вибриращ; старците не могат повече да пишат правилно и именно по почерка може да се забележи, че са се състарили.
По-рано почеркът е бил такъв... «чифлик» (ясно, отчетливо), а след това те почват да пишат: «чифлик» (вибриращ, треперещ почерк).
Но в последните дни преди смъртта - представете си - почеркът им става отново отчетлив; те изведнъж отново почват добре да пишат. Познавах много хора, които преди смъртта си отново си връщаха предишния ясен почерк. В многобройни случаи се наблюдава също и това - съобщавам ви го, макар и не по собствени наблюдения, а по добре проверени наблюдения на случаи, когато хора научават в детството си някакъв чужд език, а после го забравят. Става следното: да допуснем, че на възраст четиридесет-петдесет години нямат възможност да общуват на този език с някой друг. Изведнъж, няколко дена преди смъртта си, те отново започват напълно разбрано да говорят на този език.
към текста >>
Но в последните дни преди смъртта - представете си -
почерк
ът им става отново отчетлив; те изведнъж отново почват добре да пишат.
По повод на другия въпрос за мъжа, който през целия си живот е пиянствал, но малко преди смъртта си е станал съвсем кротък и е започнал да яде безобидните шоколад и захар - вие казахте, че това се е случило няколко дена преди смъртта, -това явление не е трудно да се разбере, ако го сравним с други явления, ставащи в живота. Познавал съм много състарили се хора. В зависимост от това, как стареят, може да се види, че почеркът им става все по-треперещ. Почеркът им става вибриращ; старците не могат повече да пишат правилно и именно по почерка може да се забележи, че са се състарили. По-рано почеркът е бил такъв... «чифлик» (ясно, отчетливо), а след това те почват да пишат: «чифлик» (вибриращ, треперещ почерк).
Но в последните дни преди смъртта - представете си - почеркът им става отново отчетлив; те изведнъж отново почват добре да пишат.
Познавах много хора, които преди смъртта си отново си връщаха предишния ясен почерк. В многобройни случаи се наблюдава също и това - съобщавам ви го, макар и не по собствени наблюдения, а по добре проверени наблюдения на случаи, когато хора научават в детството си някакъв чужд език, а после го забравят. Става следното: да допуснем, че на възраст четиридесет-петдесет години нямат възможност да общуват на този език с някой друг. Изведнъж, няколко дена преди смъртта си, те отново започват напълно разбрано да говорят на този език. Той отново се връща!
към текста >>
Познавах много хора, които преди смъртта си отново си връщаха предишния ясен
почерк
.
Познавал съм много състарили се хора. В зависимост от това, как стареят, може да се види, че почеркът им става все по-треперещ. Почеркът им става вибриращ; старците не могат повече да пишат правилно и именно по почерка може да се забележи, че са се състарили. По-рано почеркът е бил такъв... «чифлик» (ясно, отчетливо), а след това те почват да пишат: «чифлик» (вибриращ, треперещ почерк). Но в последните дни преди смъртта - представете си - почеркът им става отново отчетлив; те изведнъж отново почват добре да пишат.
Познавах много хора, които преди смъртта си отново си връщаха предишния ясен почерк.
В многобройни случаи се наблюдава също и това - съобщавам ви го, макар и не по собствени наблюдения, а по добре проверени наблюдения на случаи, когато хора научават в детството си някакъв чужд език, а после го забравят. Става следното: да допуснем, че на възраст четиридесет-петдесет години нямат възможност да общуват на този език с някой друг. Изведнъж, няколко дена преди смъртта си, те отново започват напълно разбрано да говорят на този език. Той отново се връща! Виждате ли, това е многозначително явление.
към текста >>
Какво означава, че няколко дни преди смъртта се изменя
почерк
ът?
Става пълно разделение на отделните членове на човека. Този, който притежава съответстващо зрение, може да наблюдава при всеки човек, който е близо до смъртта, как различните негови членове - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло - се освобождават един от друг.
Какво означава, че няколко дни преди смъртта се изменя почеркът?
Ние не пишем с физическото тяло, господа! Ние пишем посредством «аза»! Когато пишем, ние само използваме нашето физическо тяло като инструмент на «аза». А нашият «аз» не старее! С вашия «аз» вие и днес оставате също толкова млади, както и при раждането.
към текста >>
И така, по-добре ще разбирате обикновените житейски ситуации, ако правите разлика между «аз» и астрално тяло, ако различавате, върху «аза» ли се въздейства или върху астралното тяло, ако успеете по-добре да разберете такива явления, като подобряването на
почерк
а преди смъртта или проговарянето на отдавна забравен език, или, когато в резултат на морално влияние, на което човек в течение на живота си не е обръщал внимание, прояжда нещо, което преди не е вкусвал.
И така, по-добре ще разбирате обикновените житейски ситуации, ако правите разлика между «аз» и астрално тяло, ако различавате, върху «аза» ли се въздейства или върху астралното тяло, ако успеете по-добре да разберете такива явления, като подобряването на почерка преди смъртта или проговарянето на отдавна забравен език, или, когато в резултат на морално влияние, на което човек в течение на живота си не е обръщал внимание, прояжда нещо, което преди не е вкусвал.
С такива примери можете да видите доколко «азът» е внедрен във физическото тяло и се разхлабва.
към текста >>
НАГОРЕ