Търсене в текстове за 'Почва'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 474 резултата от 268 текста с точна фраза : 'Почва'.

1. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Разликата между пъпка и семе е само тази, че семето има като почва за своето развитие непосредствено земята, докато пъпката представлява общо взето едно растително образуване върху самото растение.
Цялото растение представлява едно разгръщане, едно осъществяване на това, което се намира в потенциал на форма в пъпката или в семето. Пъпката в семето се нуждаят само от подходящи външни условия, за да се превърнат напълно в растителна форма. Разликата между пъпка и семе е само тази, че семето има като почва за своето развитие непосредствено земята, докато пъпката представлява общо взето едно растително образуване върху самото растение. Семето представлява един растителен индивид от по-висше естество, или, ако искаме, един цикъл от растителни форми. С всяко образуване на пъпка растението започва един вид един нов стадий на неговия живот, то се възобновява, концентрира своите сили, за да ги разгърне отново. Следователно образуването на пъпките е същевременно едно прекъсване на вегетацията. Животът на растението може да се свие до пъпка, когато липсват условията за същински действителен живот, за да се развие отново при настъпването на същите.
към текста >>

При тези обстоятелства Гьоте можеше да се надява, че един превод на френски език на неговите ботанически съчинения, направен с негово сътрудничество, не би попаднал на една неплодородна почва.
Той много се зарадва, че намери в Жьофроай дьо Сент-Илер един съмишленик: "Сега Жьофроай дьо Сент-Илер е решително на нашата страна и с него всички знаменити учени и последователи на Франция. Това събитие има неимоверно голяма стойност за мене и аз с право ликувам върху крайната победа на една кауза, на която посветих своя живот и която е предимно също и моя", казва той на 2 август 1830 година на Екерман. Въобще странно явление е, че в Германия изследванията на Гьоте намериха отзвук само при философите, а само малко при естествоизпитателите, докато напротив във Франция те намериха най-голям отзвук при естествоизпитателите. Дьо Кандол подари на Гьотевото учение за метаморфозата най-голямото внимание, той третираше ботаниката по начин, който не беше далече от Гьотевите възгледи. Също така Гьотевата "Метаморфоза" бе преведена на френски от Жинжинс-Лазараз. При тези обстоятелства Гьоте можеше да се надява, че един превод на френски език на неговите ботанически съчинения, направен с негово сътрудничество, не би попаднал на една неплодородна почва. Един такъв превод направи в 1831 година Фридрих Якоб Соре, при постоянното съдействие на Гьоте. Той съдържаше онзи първи "опит" от 1790 година; историята на гьотевото изучаване на ботаниката и въздействието на неговото учение върху съвременниците* /*Естеств.Науки І, стр.17 и следв., 61 и следв., 194 и следв./; също и някои неща върху дьо Кандол, на френски език съпоставен с немския текст.
към текста >>

2. 10_3. СИСТЕМА НА НАУКАТА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Първият не може да се издигне от изобилията на явленията до свободното мислене, вторият изгубва тази пълнота като сигурна почва под нозете си и изпада в произвола на въображението и на субективното хрумване.
Той се залавя с научното явление. Този възглед не се ограничава вече само в голото описание на явленията, а се стреми да ги обясни чрез откриване на причините, чрез поставяне на хипотези и т.н. Това е степента, при която умът вади заключения от явленията за причините и връзките. Гьоте обяснява като едностранчивости както първия така и втория метод. Общият емпиризъм е грубата ненаучност, защото той никога не излиза вън от голото схващане на случайностите; напротив рационализмът със своите тълкувания внася в света на явленията причини и връзки, които не са в него. Първият не може да се издигне от изобилията на явленията до свободното мислене, вторият изгубва тази пълнота като сигурна почва под нозете си и изпада в произвола на въображението и на субективното хрумване. Гьоте укорява с най-остри думи манията да се свързва веднага изводи чрез субективния произвол; така в "Сентенции в проза" /Сентенции в проза, цитирано на др. място, стр. 375 съотв. 376 съотв. 371/ той казва: "лошо нещо е, което някой наблюдател може да срещне, да се свързва веднага един извод с един възглед и да се считат двете като имащи еднаква стойност", и "теориите са обикновено прибързани на един нетърпилив ум, който би искал бързо да се освободи от явленията и на тяхно място внася поради това образи, понятия, даже често пъти само думи”.
към текста >>

3. 11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Когато Гьоте казва: "Всичко, което съзираме и за което можем да говорим, са само проявления на идеята", и когато той изисква човек да развие в себе си една такава познавателна способност, че идеята да стане за него също така нагледна, както външното възприятие е за сетивата, той стои на онази почва, където идеята е не само явление на съзнанието, а обективен миров принцип; мисленето е просияването в съзнанието на онова, което съставлява обективно света.
Със своя обективен идеализъм Едуард фон Хартман стои на почвата на Гьотевия възглед за света. Когато Гьоте казва: "Всичко, което съзираме и за което можем да говорим, са само проявления на идеята", и когато той изисква човек да развие в себе си една такава познавателна способност, че идеята да стане за него също така нагледна, както външното възприятие е за сетивата, той стои на онази почва, където идеята е не само явление на съзнанието, а обективен миров принцип; мисленето е просияването в съзнанието на онова, което съставлява обективно света.
към текста >>

4. 19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.* GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Когато той се стреми към една такава идея за растението, която не може да бъде виждана със сетивата, която въпреки това съдържа свръхсетивната същина на всички растения, така че изхождайки от нея човек да измисли всички растения, които е възможно да живеят, с такъв един духовен подход Гьоте стои на посочената тук почва.
Ние изживяваме със знание същността на човешката душа, когато я търсим по горехарактеризирания път. Развитието на философските светогледи през гръцката епоха е довело до раждането на мисълта в полето на тези светогледи. По-късно напредъкът на това развитие се състоеше в това, чрез изживяването на мисълта да насочи и доведе философското разглеждане до себесъзнателния Аз. Гьоте се стремеше в себе съзнателния Аз към такива изживявания, които, бидейки преработени от човешката душа, поставят същевременно душата в областта на онази действителност, която е недостъпна за сетивата. Когато той се стреми към една такава идея за растението, която не може да бъде виждана със сетивата, която въпреки това съдържа свръхсетивната същина на всички растения, така че изхождайки от нея човек да измисли всички растения, които е възможно да живеят, с такъв един духовен подход Гьоте стои на посочената тук почва. След това Хегел виждаше в мислителното изживяване на самата човешка душа "пребиваването в истинската същност на света"; за него светът на истинските мисли стана вътрешна същност на света. Едно безпристрастно проследяване на философското развитие показва, че изживяването на мислите наистина е било елементът, чрез който себесъзнателния Аз трябваше да бъде поставен на собствената си основа, че трябва да се премине над изживяването на мислите към едно такова душевно изживяване, което води над обикновеното съзнание. Защото също и Хегеловото изживяване на мислите протича още в областта на това обикновено съзнание.
към текста >>

Ето защо в началото на тази заключителна глава не бе показано, как душата говори върху свръхсетивното, когато тя застава на негова почва без друга предпоставка, а се постарахме да проследим философски такива направления, които се получават от най-новите светогледи.
Но в предидущите епохи те се явяват като странични пътища на философското търсене. Това философско търсене трябваше първо да извоюва всичко онова, което може да се счита като продължение на просветването на изживяванията на мисълта през гръцката епоха, за да посочи към пътя на свръхсетивното съзнание от своите собствени импулси, от чувствуването на това, което то самото може и може да постигне. В миналите времена пътят към едно такова съзнание беше така да се каже без философско оправдание; той не се изискваше от самата философия. Обаче съвременната философия го изисква чрез това, което в продължение на предидущото философско развитие е изпитала без него. Без него тя е стигнала дотам, да мисли духовното изследване в направления, които, следвани по естествен начин, се вливат в признанието на свръхсетивното съзнание. Ето защо в началото на тази заключителна глава не бе показано, как душата говори върху свръхсетивното, когато тя застава на негова почва без друга предпоставка, а се постарахме да проследим философски такива направления, които се получават от най-новите светогледи. И ние показахме как проследяването на тези направления чрез живеещата в самите тях душа довежда до признанието на свръхсетивната същност на душевното естество.
към текста >>

5. 06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Можем да отворим Фихтовите произведения, където пожелаем: навсякъде ще намерим, че ходът на неговите мисли веднага добива здрава почва, ако си представим безцветната, празна у него деятелност на "Аза"изпълнени и подредени от това, което нарекохме процес на познанието.
Но ако "Аза" иска да запази своята самостоятелност, той трябва да се откаже от вещите извън нас и да се отдаде на идеализма. Сега не се има само предвид, че "Азът" съвсем може да стигне до действителното, обосновано решение и определение, ако той не предположи нещо, което да му помогне в това. Всяко определение, изхождащо от "Аза", остава празно и безсъдържателно, ако той не намери нещо съдържателно, определено докрай, което да му направи възможно определението на даденото и чрез това да му позволи да направи избор между идеализма и догматизма. Но това докрай определено е светът на мисленето. А да се определи даденото чрез мисленето се нарича познание. Можем да отворим Фихтовите произведения, където пожелаем: навсякъде ще намерим, че ходът на неговите мисли веднага добива здрава почва, ако си представим безцветната, празна у него деятелност на "Аза"изпълнени и подредени от това, което нарекохме процес на познанието.
към текста >>

6. 05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Търсенията ми ще стъпят на здрава почва, едва когато намеря обект, при който от самия него мога да извлека смисъла на съществуването му.
Необходимо е всеки обект първо да се изследва в неговите отношения с други обекти, за да може да се установи в какъв смисъл за него е възможно да се говори като за съществуващ. Един изживян процес може да представлява съвкупност от възприятия, но също така един сън, халюцинация и т.н. Накратко, аз не мога да кажа в какъв смисъл той съществува. От самия процес това няма да мога да разбера, но ще го узная, ако разгледам процеса по отношение на други неща. Тогава обаче пак няма да зная повече от това, как той се отнася към тези неща. Търсенията ми ще стъпят на здрава почва, едва когато намеря обект, при който от самия него мога да извлека смисъла на съществуването му. А това съм аз самият като мислещ, защото давам на своето съществуване определеното, опиращо се на самото себе си съдържание на мисловната дейност. Оттук вече мога да изходя и да поставя въпроса: Съществуват ли останалите неща в същия, или в някакъв друг смисъл?
към текста >>

Едва след като се зае да изследва какви процеси все още се разиграват на Земята и от тях направи заключение за миналото, тя стъпи на здрава почва.
Не подлежи на отричане, че преди да може да се разбере нещо друго, трябва да бъде разбрано мисленето. Който го отрича, той изпуща от внимание, че като човек, не представлява начална, а крайна брънка на сътворението. Ето защо за обясняване на света чрез понятия може да се изхожда не от първите във времето елементи на битието, а от онова, което ни е дадено като най-близко, като най-интимно. Не можем с един скок да се пренесем в началото на света и оттам да наченем нашето съзерцание, а трябва да изходим от настоящия момент и да видим дали от по-късното можем да се върнем към по-ранното. Докато геологията говореше за измислени революции, за да обясни съвременното състояние на Земята, тя вървеше пипнешком в тъмнината. Едва след като се зае да изследва какви процеси все още се разиграват на Земята и от тях направи заключение за миналото, тя стъпи на здрава почва. Докато философията приема всевъзможни принципи, като атом, движение, материя, воля, неосъзнато, тя ще виси във въздуха. Философът може да постигне целта си само ако погледне на абсолютно последното като на свое първо. А това абсолютно последно, до което е довело световното развитие, е мисленето.
към текста >>

7. 07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Но в тази област те никъде не могат да намерят здрава почва.
Общото на тези два възгледа с наивния реализъм е това, че се опитват да намерят своето място, чрез проучване на възприятията. Но в тази област те никъде не могат да намерят здрава почва.
към текста >>

8. 11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА GA_4 Философия на свободата

Когато се стъпва в размекната почва, в нея се отпечатват следи.
Защото последният не влияе с нищо върху реалното в мисленето, а се оттегля, когато настъпва мисловната дейност; той прекратява собствената си дейност и освобождава място, което се заема от мисленето. Реалното, което действа при мисленето, изпълнява двойна задача: първо, то изтласква собствената дейност на човешкия организъм, и второ, застава на нейно място. Защото и първата задача - изтласкването на телесния организъм - е последица от мисловната дейност, а именно от онази нейна част, която подготвя появата на мисленето. От това се разбира в какъв смисъл мисленето намира своето съответствие в телесния организъм. А щом това се разбере, вече не може да се преиначава значението на това съответствие за самото мислене. Когато се стъпва в размекната почва, в нея се отпечатват следи. Едва ли някой би се изкушил да каже, че следите се оформят от почвени сили, действащи отдолу нагоре. Не на такива сили ще бъде приписано участие при образуване на формата на следите. По същия начин и този, който непредубедено наблюдава същността на мисленето, няма да припише участие в тази същност на следите в телесния организъм, които възникват от това, че мисленето подготвя появата си чрез тялото.*/* В свои публикации, последвали настоящата книга, авторът в различни насоки е представил как горният възглед се проявява в рамките на психологията, физиологията и т.н. Тук целта беше само да се отбележи какво установява непредубеденото наблюдение над самото мислене. - Б. а./
към текста >>

9. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Един великан вика към другия през празните интервали на времето и необезпокоявани от пакостливи, шумни джуджета, които пълзят под тях, те продължават своите висши духовни разговори... Подобно на първото преживяване на философията на гръцка почва, санкцията на седемте мъдреци е една ясна и незабравима линия в картината на елинизма.
“ (Съчинения, Том X, стр. 352) И какви хубави думи е намерил през 1873 г. за сериозните гръцки философи: „Всеки народ се засрамва, когато се посочва едно тъй чудно идеализирано философско общество като това на старогръцките майстори Талес, Анакси-мандър, Хераклит, Парменид, Анаксагор, Емпедокъл, Демокрит и Сократ. Всички тези майстори са издялани от един камък. Между тяхното мислене и техния характер властва силна необходимост... Така те изграждат това, което Шопенхауер в противоположност на учената република нарича гениална република. Един великан вика към другия през празните интервали на времето и необезпокоявани от пакостливи, шумни джуджета, които пълзят под тях, те продължават своите висши духовни разговори... Подобно на първото преживяване на философията на гръцка почва, санкцията на седемте мъдреци е една ясна и незабравима линия в картината на елинизма. Други народи имат светци, гърците имат мъдреци... Мнението на онези философи за живота и битието изразява много повече, отколкото едно съвременно мнение, защото те имат пред себе си живота в пълната му завършеност и защото при тях чувството на мислителя не се обърква, както при нас, в противоречието на желанието за свобода, красота, величие на живота и на страстта към истина, която пита: каква стойност изобщо има животът? “ (Съчинения, Том X, стр. 7) За Ницше този гръцки мъдрец винаги е представлявал един идеал. Винаги се е стремял с едната страна на същността си да стане като него; с другата обаче той го е отричал. В „Залезът на кумирите“ (1888) (Съчинения, Том VIII, стр.
към текста >>

10. ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Аз исках да изложа характера на средновековната мистика, за да обърна вниманието върху факта, как тя се развива като самостоятелна мистика откъснато от майчината почва, стария начин на мислене, но не може да се задържи, защото вече и липсва душевната импулсивност, която в минали времена и даваше самото изследване.
Аз исках да изложа характера на средновековната мистика, за да обърна вниманието върху факта, как тя се развива като самостоятелна мистика откъснато от майчината почва, стария начин на мислене, но не може да се задържи, защото вече и липсва душевната импулсивност, която в минали времена и даваше самото изследване.
към текста >>

11. УВОД КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ GA_8 Християнството като мистичен факт

Именно фактите на естествената наука не могат да бъдат обхванати с онези познавателни средства, до които някои биха искали да прибягнат, разчитайки, че са застанали върху твърдата почва на естествената наука.
Днес много хора отхвърлят с ярост и отвращение подобни познавателни средства. Те ги смятат за противоречащи на истинската наука. такъв е случаят не само с онези, които според своите възгледи признават мирогледа, израстващ от „истинското естественонаучно познание", а и с тези, които се стремят да се произнасят върху същността на Християнството като негови последователи. Авторът на тази книга застъпва становището, че в наше време постиженията на естествената наука само тласкат човека към издигането му до мистиката. Горното становище идва да покаже, че всяко друго отношение към познанието е в пълни противоречие с всичко, което предлагат постиженията на естествената наука. Именно фактите на естествената наука не могат да бъдат обхванати с онези познавателни средства, до които някои биха искали да прибягнат, разчитайки, че са застанали върху твърдата почва на естествената наука.
към текста >>

Тази „предхристиянска мистика" е истинската почва, от която като един напълно самостоятелен зародиш израства Християнството.
С помощта на това, което тук наричаме „мистично познание", в тази книга ще покажем, че източниците на Християнството са изградили своите предпоставки още в Мистериите на предхристиянските епохи. Тази „предхристиянска мистика" е истинската почва, от която като един напълно самостоятелен зародиш израства Християнството. Подобна гледна точка ни дава възможност да разберем Християнството в неговата автентична същност, въпреки че развитието му се проследява едва от епохата на предхристиянската мистика. Игнорирайки тази гледна точка, лесно бихме пропуснали и въпросната автентичност, въобразявайки си, че в Християнството са продължили да се развиват импулси, които вече са съществували в предхристиянската мистика. Мненията на много наши съвременници попадат в тази клопка и просто сравняват съдържанието на Християнството с предхристиянските възгледи, като стигат до извода, че християнското светоусещане е само едно продължение на предхристиянското. От предлаганата книга се вижда, че Християнството предполага предшествуващата мистика, както растителният зародиш предполага своята почва. Книгата подчертава същността на Християнството именно чрез осмисляне на неговото възникване.
към текста >>

От предлаганата книга се вижда, че Християнството предполага предшествуващата мистика, както растителният зародиш предполага своята почва.
С помощта на това, което тук наричаме „мистично познание", в тази книга ще покажем, че източниците на Християнството са изградили своите предпоставки още в Мистериите на предхристиянските епохи. Тази „предхристиянска мистика" е истинската почва, от която като един напълно самостоятелен зародиш израства Християнството. Подобна гледна точка ни дава възможност да разберем Християнството в неговата автентична същност, въпреки че развитието му се проследява едва от епохата на предхристиянската мистика. Игнорирайки тази гледна точка, лесно бихме пропуснали и въпросната автентичност, въобразявайки си, че в Християнството са продължили да се развиват импулси, които вече са съществували в предхристиянската мистика. Мненията на много наши съвременници попадат в тази клопка и просто сравняват съдържанието на Християнството с предхристиянските възгледи, като стигат до извода, че християнското светоусещане е само едно продължение на предхристиянското. От предлаганата книга се вижда, че Християнството предполага предшествуващата мистика, както растителният зародиш предполага своята почва. Книгата подчертава същността на Християнството именно чрез осмисляне на неговото възникване.
към текста >>

12. МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Тогава човек сам чувствува как всяка твърда материя, всичко сетивно се превръща в течност, той губи всякаква почва под краката си.
Така описват посветените това, което е ставало с тях в Мистериите. Менип разказва, че е отишъл във Вавилон, за да бъде там отведен в Ада и отново върнат от последователите на Зороастър. Той разказва, че в своите странствувания преплувал през голямата вода, че преминал през огън и лед. Мистите разказват, че са били изплашвани от един огнен меч и че при това е „текло кръв". Такива думи могат да бъдат разбрани, когато човек познава трудните места от низшето към висшето познание. Тогава човек сам чувствува как всяка твърда материя, всичко сетивно се превръща в течност, той губи всякаква почва под краката си.
към текста >>

13. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Ясновидецът не може да си позволи мечтателство; той е длъжен да запази здрава почва под нозете си.
Вероятност за успех има само онова окултно обучение, което започва тъкмо с този временен център. Ако той още в началото би бил изместен в сърдечната област, ясновидецът би имал известни прозрения в свръхсетивните светове, обаче не би могъл да ги свързва по някакъв начин с нашия физически свят. А за човека от съвременния етап на еволюцията, това е една безусловна необходимост. Ясновидецът не може да си позволи мечтателство; той е длъжен да запази здрава почва под нозете си. След период на укрепване, споменатият център се измества от главата в посока към ларинкса. Този процес настъпва в хода на медитацията. И тогава от тази област движенията на етерното тяло се насочват извън и осветяват цялото душевно пространство около човека.
към текста >>

Той ще може да отнесе по-висшата опитност към нещо познато и ще си осигури здрава почва за следващите стъпки.
За окултния ученик е абсолютно необходимо да проучи с духовен поглед своята душа, преди да проникне във висшите светове. Защото тъкмо в нея той може да открие онези духовно-душевни факти, които ще е в състояние да прецени по най-добър начин. Ако в условията на физическия свят е успял да постигне задълбочено познание на своята личност и когато после в духовния свят нейния образ се изправи най-напред пред него, той ще може да ги сравни внимателно и спокойно. Той ще може да отнесе по-висшата опитност към нещо познато и ще си осигури здрава почва за следващите стъпки. Обратно, ако срещне други, непознати духовни Същества, той няма да може да прецени тяхната истинска природа и съвсем скоро ще усети, как здравата почва се изплъзва под краката му. Ето защо отново ще подчертаем, че най-сигурния път към висшите светове минава през суровото и строго себепознание. Духовните образи, следователно, са първото, което човек среща по своя път към висшите светове. Защото действителността, която съответствува на тези образи е на самия него. Ето защо окултният ученик трябва да прояви зрелост и на тази първа степен да не се увлича в търсене на други постижения, а да спре своето внимание върху образите.
към текста >>

Обратно, ако срещне други, непознати духовни Същества, той няма да може да прецени тяхната истинска природа и съвсем скоро ще усети, как здравата почва се изплъзва под краката му.
За окултния ученик е абсолютно необходимо да проучи с духовен поглед своята душа, преди да проникне във висшите светове. Защото тъкмо в нея той може да открие онези духовно-душевни факти, които ще е в състояние да прецени по най-добър начин. Ако в условията на физическия свят е успял да постигне задълбочено познание на своята личност и когато после в духовния свят нейния образ се изправи най-напред пред него, той ще може да ги сравни внимателно и спокойно. Той ще може да отнесе по-висшата опитност към нещо познато и ще си осигури здрава почва за следващите стъпки. Обратно, ако срещне други, непознати духовни Същества, той няма да може да прецени тяхната истинска природа и съвсем скоро ще усети, как здравата почва се изплъзва под краката му. Ето защо отново ще подчертаем, че най-сигурния път към висшите светове минава през суровото и строго себепознание. Духовните образи, следователно, са първото, което човек среща по своя път към висшите светове. Защото действителността, която съответствува на тези образи е на самия него. Ето защо окултният ученик трябва да прояви зрелост и на тази първа степен да не се увлича в търсене на други постижения, а да спре своето внимание върху образите. Но всред този образен свят, той скоро започва да различава нещо ново.
към текста >>

14. 13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Постепенно човек се научава и е длъжен да се научи ако не иска да изгуби здравата почва под себе си и да се превърне в празен мечтател да прокарва смисловата връзка между сетивното си обкръжение и висшите изживявания, до които се добира по време на дълбокия сън.
Постепенно човек се научава и е длъжен да се научи ако не иска да изгуби здравата почва под себе си и да се превърне в празен мечтател да прокарва смисловата връзка между сетивното си обкръжение и висшите изживявания, до които се добира по време на дълбокия сън. Първоначално тъкмо този свят, в който проникваме докато спим, се открива пред нас като едно изцяло ново откровение.
към текста >>

15. 15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Ако ти не искаш да изразходваш твоите сили, ще дойдат други и ще ги изразходват те; и тогава висшият свръхсетивен свят ще е събрал всички плодове на сетивния свят; само че ти ще изгубиш под нозете си здравата почва, на която си стоял досега.
Ако сега ти би се разделил с тях, ще злоупотребиш с онези сили, които можа да развиеш само в условията на вашата общност. Ако те не бяха слезли в сетивния свят, ти нямаше да постигнеш нищо; без тях нямаше да разполагаш с никакви сили за твоето свръхсетивно съществувание. Силите, които си извоювал заедно с тях, трябва да споделиш също с тях. Ето защо аз няма да ти позволя да навлезеш в по-висшите свръхсетивни области, докато не употребиш всичките си сили за спасението на целия сетивен свят. С това, което вече си постигнал, ти можеш да останеш в по-долните области на свръхсетивния свят; обаче пред портата на висшите светове, аз се изправям като херувима с огнен меч пред рая и ти забранявам влизането там, докато все още имаш неизразходвани сили за спасението на сетивния свят. Ако ти не искаш да изразходваш твоите сили, ще дойдат други и ще ги изразходват те; и тогава висшият свръхсетивен свят ще е събрал всички плодове на сетивния свят; само че ти ще изгубиш под нозете си здравата почва, на която си стоял досега. Ти ще бъдеш изключен от всяко по-нататъшно развитие. Твоят път се оказва черният път, а онези, от които ти се отдели, поемат по белия път". Така се изразява "Големият пазач" на прага малко след като душата вече е срещнала първия "пазач". Обаче посветеният знае съвсем точно какво му предстои, ако се поддаде на изкушението за преждевременно оставяне в свръхсетивния свят. Едно неописуемо сияние се излъчва от втория "Пазач на прага"; съединяването с него стои като една далечна цел пред съзерцаващата душа.
към текста >>

16. КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА GA_11 Из Хрониката Акаша

И без това разумни изследователи вярваха, че е трябвало още по-рано да напуснат тази почва, както например починалият на младини В. Х.
Те искаха да докажат, че чрез нея не може да бъде обяснено нищо. Говориха за безсилие на “естествения подбор”. По-нататък в последните години де Врис можа чрез опити да докаже, че съществуват напълно скокообразни изменения на една жива форма в друга (мутации). Така бе разклатено също и това, което дарвинистите считаха за здрав символ на вярата, че формите на растенията и на животните се изменят постепенно. Под нозете все повече изчезваше почвата, върху която бе градено в течение на десетилетия. И без това разумни изследователи вярваха, че е трябвало още по-рано да напуснат тази почва, както например починалият на младини В. Х. Ролф, който в своята книга: “Биологичните проблеми като сравнение за развитието на една рационална етика” заяви още в 1884 година: “Дарвиновият принцип на борбата за съществуване става приемлив чрез въвеждането на ненаситността. Защото само тогава имаме обяснение за факта, че създанието, винаги където му е възможно, поема повече, отколкото се нуждае за запазване на съществуването си, и че то нараства прекалено много, където му се удава случай за това... Докато за дарвиниста не съществува никаква борба за съществуване навсякъде там, където съществуването на създанието не е застрашено, за мене борбата е вездесъща. Тя първично е борба за живот, една борба за умножение на живота, обаче не борба за съществуване”.
към текста >>

Основните понятия, като тези за материята, изглеждат несигурни и най-здравата почва започва да се изплъзва изпод краката на природоизследователя.
Те изпитват най-голям страх пред “мистиката”, пред “гнозиса” или “Теософията”. Това ясно проличава от гореспоменатите книги на Ферворн. Той казва: “В естествената наука кипи. Неща, които изглеждаха ясни и прозрачни на всички, днес са се размътили. Дълго време изпитани символи и представи, с които до неотдавна всеки боравеше и работеше на всяка стъпка без опасение и съмнение, са се разклатили и на тях се гледа с недоверие. Основните понятия, като тези за материята, изглеждат несигурни и най-здравата почва започва да се изплъзва изпод краката на природоизследователя. Твърди като канара стоят определени проблеми, в които досега са се разбили всички опити и усилия на естествената наука. При това познание разколебаният се хвърля с примирение в обятията на мистиката, която от най-стари времена е била последното прибежище, когато измъченият ум не е виждал вече никакъв изход. Разсъждаващият търси нови символи и се опитва да създаде нови основи, върху които да може да гради по-нататък.” Вижда се, че днешният мислител, който изследва природата, чрез своите навици на мислене не е в състояние да си създаде друга представа за “мистиката”, освен такава, която включва в себе си обърканост, неяснота на ума. И до какви представи относно душевния живот стига един такъв мислител! В края на горецитирания труд четем: “При мисълта за смъртта предисторическият човек си е съставил една идея за отделяне на душата от тялото.
към текста >>

17. ИЗ ХРОНИКАТА АКАША ПРЕДГОВОР GA_11 Из Хрониката Акаша

Нека само сравним описанията, които различни историци дават върху едно и също нещо и ние скоро ще видим, на каква несигурна почва се стои в това отношение.
Чрез обикновената история човек може да се запознае само с една малка част от това, което човечеството е преживяло в миналите времена. Историческите документи хвърлят светлина само върху няколко хилядолетия. А също и това, което науката за старите култури, палеонтологията, археологията и геологията могат да ни научат, е съвсем ограничено. И към тази ограниченост се прибавя също и несигурността на всичко, което е изградено върху външни свидетелства. Нека само помислим, как се изменя картината на нещо, намиращо се недалеч назад в миналото, или картината на един народ, когато са намерени нови исторически документи. Нека само сравним описанията, които различни историци дават върху едно и също нещо и ние скоро ще видим, на каква несигурна почва се стои в това отношение. Всичко, което принадлежи на външния сетивен свят, подлежи на времето. А времето също и разрушава това, което се е родило във времето. Официалната история обаче е заставена да ползва това, което е било запазено от времето. Никой не може да каже, когато се задоволява само с външните документи, дали това, което е запазено, е било същественото. Но всичко, което се ражда във времето, има своя произход във вечното.
към текста >>

18. ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА GA_11 Из Хрониката Акаша

Те не се изгубваха в бездънна почва.
Например момичетата бяха излагани на бурята, за да почувствуват спокойно нейната страшна красота; те трябваше без страх да гледат борбите на мъжете, проникнати само от чувството за мощта и силата, които виждаха пред себе си. Чрез това при тях се развиваха заложбите за мечтание, за фантазиране; тези качества бяха особено високо ценени. И тъй като не съществуваше памет, тези заложби не можаха също и да се изродят. Съответните сънищни и фантазни представи съществуваха само дотогава, докато беше налице съответният външен повод. Вследствие на това те се кореняха във външните неща. Те не се изгубваха в бездънна почва. В женската душа, така да се каже, се потопяваха фантастиката и мечтателността на самата природа.
към текста >>

Навсякъде тънката почва беше разтърсвана от вулканически сили, които изригваха на по-малки или по-големи потоци.
Мястото на Земята, където беше създадено това племе на една бъдеща човешка раса, беше особено подходящо за това. То беше такова място, където бурно раздвижваната Земя от онова време беше стигнала до успокоение. Защото Лемурия беше разтърсвана от бури. В онези времена Земята нямаше още нейната по-късна гъстота. Навсякъде тънката почва беше разтърсвана от вулканически сили, които изригваха на по-малки или по-големи потоци. Мощни вулкани съществуваха почти навсякъде и постоянно развиваха една разрушителна дейност. Хората бяха свикнали да се съобразяват с тази огнена дейност. Те използваха този огън също при тяхната работа и строителства. Огънят на природата служеше като основа на техните действия и съоръжения, както днес изкуственият огън служи при човешката работа.
към текста >>

19. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ GA_11 Из Хрониката Акаша

израстват от една почва, която е била създадена през времето на Атлантида.
При хората принадлежащи към нашата раса, способността на атлантците да владеят жизнената сила се появи първо под маската на митологията. И под тази форма тя можа да стане основата за дейността на ума на нашата раса. Великите откриватели на нашата раса са превъплъщения на “ясновидците” от атлантската раса. В техните гениални хрумвания се проявява нещо, което има за основа нещо друго, което през време на тяхното атлантско въплъщение съществуваше в тях като сила творяща живот. Нашата логика, природознание, техника и т.н. израстват от една почва, която е била създадена през времето на Атлантида. Ако например един техник би могъл да върне назад метаморфозата на своята комбинираща способност, би се получило нещо, което можеше да върши атлантецът. Цялата римска юриспруденция беше една преобразувана способност на волята от едно далечно минало. При това самата воля остана на заден план и вместо самата да приеме форми, тя се преобрази във формите на мислите, които се проявяват в правните понятия. Чувството за красота при гърците е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните. Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът непосредствено използуваше за преобразуването на живите същества.
към текста >>

20. ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ, ПРОИЗХОЖДАЩИ ОТ ЕДНА МНИМА НАУКА GA_11 Из Хрониката Акаша

израстват от една почва, която е била създадена през времето на Атлантида.
При хората принадлежащи към нашата раса, способността на атлантците да владеят жизнената сила се появи първо под маската на митологията. И под тази форма тя можа да стане основата за дейността на ума на нашата раса. Великите откриватели на нашата раса са превъплъщения на “ясновидците” от атлантската раса. В техните гениални хрумвания се проявява нещо, което има за основа нещо друго, което през време на тяхното атлантско въплъщение съществуваше в тях като сила творяща живот. Нашата логика, природознание, техника и т.н. израстват от една почва, която е била създадена през времето на Атлантида. Ако например един техник би могъл да върне назад метаморфозата на своята комбинираща способност, би се получило нещо, което можеше да върши атлантецът. Цялата римска юриспруденция беше една преобразувана способност на волята от едно далечно минало. При това самата воля остана на заден план и вместо самата да приеме форми, тя се преобрази във формите на мислите, които се проявяват в правните понятия. Чувството за красота при гърците е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните. Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът непосредствено използуваше за преобразуването на живите същества.
към текста >>

21. ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Ако стремежът към свръхсетивното познание би могъл да подкопае живота и да ни отблъсне от истинската действителност, тогава подобни възражения биха били наистина достатъчно силни, за да отнемат всякаква почва под краката на едно сходно духовно течение.
Те не искат да разглеждат по някакъв особен начин това, което предлага. т.н. действителност. Те считат за слабост, когато някой се отклонява от действителността и търси своето спасение в един скрит свят, който за тях е равнозначен на нещо фантастично и нереално. Ако в търсенето на духовнонаучни истини не искаме да се изпада в болестно мечтателство и слабост, трябва да признаем подобни възражения за оправдани. Защото те се основават на едно здраво съждение, което обаче стига само до част от истината и не потъва в дълбочините на нещата. Ако стремежът към свръхсетивното познание би могъл да подкопае живота и да ни отблъсне от истинската действителност, тогава подобни възражения биха били наистина достатъчно силни, за да отнемат всякаква почва под краката на едно сходно духовно течение.
към текста >>

22. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Потопяването на Аза в духовния свят заедно с това, което той е извлякъл от сетивния свят може да се сравни със заравянето на едно семе в плодородната почва.
След смъртта Азът е потопен в този свят заедно с духовния плод, който той носи със себе си от сетивния свят. Този плод е все още свързан с онази част от астралното тяло, която е останала след периода на пречистването. От астралното тяло отпада само онази част, която след смъртта насочва своите желания и страсти към физическия живот. Потопяването на Аза в духовния свят заедно с това, което той е извлякъл от сетивния свят може да се сравни със заравянето на едно семе в плодородната почва. Както това семе привлича различни вещества и сили от своята околна среда, за да се развие в едно ново растение, така и Азът израства и се развива в духовния свят. В това, което един сетивен орган възприема, е скрита и силата, чрез която е образуван този орган. Окото възприема светлината. Обаче без светлина не би съществувало никакво око. Същества, които живеят в тъмнина, не изграждат никакви зрителни органи.
към текста >>

23. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Това все още не е минерална маса в смисъла на скали и почва, по които ходи съвременният човек.
Това все още не е минерална маса в смисъла на скали и почва, по които ходи съвременният човек. Би могло да се говори по-скоро за едно царство на минерали-растения. Нека да си представим, че цялата маса на Луната се състои от тези растения-минерали, както Земята днес е съставена от скали, почва и т.н. Както днес имаме натрупване на скални маси, така и в Лунното тяло се наслагват по-твърди части, които могат да бъдат сравнени с различни образувания от дървесина или рогови форми. Както днес растенията израстват от минералната почва, така и Лунната „почва" е покрита и проникната от едно второ царство, състоящо се от един вид животни-растения. Тяхната субстанция е по-мека от основната маса и по-подвижна.
към текста >>

Нека да си представим, че цялата маса на Луната се състои от тези растения-минерали, както Земята днес е съставена от скали, почва и т.н.
Това все още не е минерална маса в смисъла на скали и почва, по които ходи съвременният човек. Би могло да се говори по-скоро за едно царство на минерали-растения. Нека да си представим, че цялата маса на Луната се състои от тези растения-минерали, както Земята днес е съставена от скали, почва и т.н. Както днес имаме натрупване на скални маси, така и в Лунното тяло се наслагват по-твърди части, които могат да бъдат сравнени с различни образувания от дървесина или рогови форми. Както днес растенията израстват от минералната почва, така и Лунната „почва" е покрита и проникната от едно второ царство, състоящо се от един вид животни-растения. Тяхната субстанция е по-мека от основната маса и по-подвижна. Това царство е разлято над основната маса като едно лепкаво и гъсто море. А самия човек можем да определим като човек-животно.
към текста >>

Както днес растенията израстват от минералната почва, така и Лунната „почва" е покрита и проникната от едно второ царство, състоящо се от един вид животни-растения.
Това все още не е минерална маса в смисъла на скали и почва, по които ходи съвременният човек. Би могло да се говори по-скоро за едно царство на минерали-растения. Нека да си представим, че цялата маса на Луната се състои от тези растения-минерали, както Земята днес е съставена от скали, почва и т.н. Както днес имаме натрупване на скални маси, така и в Лунното тяло се наслагват по-твърди части, които могат да бъдат сравнени с различни образувания от дървесина или рогови форми. Както днес растенията израстват от минералната почва, така и Лунната „почва" е покрита и проникната от едно второ царство, състоящо се от един вид животни-растения. Тяхната субстанция е по-мека от основната маса и по-подвижна. Това царство е разлято над основната маса като едно лепкаво и гъсто море. А самия човек можем да определим като човек-животно. Той беше изграден от съставните части на другите две царства. Обаче наред с това, той беше изцяло проникнат от едно етерно и астрално тяло, върху които действуваха силите на висшите Същества от отделеното Слънце.
към текста >>

Неговото етерно тяло за почва да звучи.
След определен момент от планетарната еволюция, Земята е толкова сгъстена, че огнена е само една част от нея. Друга част приема субстанциалната форма на това, което можем да наречем „газ" или „въздух". Променя се и човекът. Сега вече той е не само в съприкосновение със Земната топлина, но към неговото огнено тяло се включва и въздушната субстанция. И както топлината беше запалила в него живота, така и обкръжаващият го въздух пробужда в него действие, което може да се нарече духовен звук. Неговото етерно тяло за почва да звучи. Същевременно от астралното тяло се отделя една част, която е първата заложба на Разсъдъчната Душа.
към текста >>

И докато по-рано, като фино организирано същество, човек се носеше над твърдата земна почва като плуващ облак, сега той трябваше да слезе от „обкръжението на Земята" и да проникне в онези нейни части, които междувременно бяха повече или по-малко втвърдени.
Наситената с тези впечатления астрална част на човека беше привлечена към областта на „Аза". Този „Аз", който иначе би долавял само дарената му от „Духовете на Формата" огнена искра във всичко, което се отнасяше до външния огън, и би се подчинил пред повелите на тези Духове, сега вече действуваше върху външните топлинни явления чрез вложения в самия него елемент. Така се създаде силно привличане между него и земния огън. Поради тази причина човекът беше вплетен в земната материя повече, отколкото бе предвидено. Докато по-рано той имаше физическо тяло, което в основните си части се състоеше от огън, въздух и вода, а земната субстанция бе прибавена към него само като бегла сянка, сега земното тяло стана по-гъсто. И докато по-рано, като фино организирано същество, човек се носеше над твърдата земна почва като плуващ облак, сега той трябваше да слезе от „обкръжението на Земята" и да проникне в онези нейни части, които междувременно бяха повече или по-малко втвърдени.
към текста >>

24. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Който оставя своите впечатления, дори своите мнения, да си взаимодействуват така, сякаш неговите симпатии и антипатии, неговите лични интереси и чувства изобщо не влияят върху тях, той подготвя особено добра почва за свръхсетивните познавателни сили.
Те ще ни се струват трудни само дотогава, докато постигнем точно определено състояние на душата, точно определени чувства и емоции. Разбиране и способност за упражненията, и то в скоро време, ще постигне този, който с търпение и постоянство развива в душата си подходящи качества за покълване на свръхсетивни познания. Несъмнен напредък очаква този, който изгради здравия навик по-често да надниква в душата си и не толкова да се занимава със себе си, колкото в тишина и мир да се заеме с подреждането и преработването на получените в живота опитности. Той ще забележи, че когато свързва една житейска опитност с друга, обогатява своите представи и чувства. Ще установи до каква голяма степен може да напредва в новото не само с новите си впечатления и изживявания, но и като оставя старите да работят в него. Който оставя своите впечатления, дори своите мнения, да си взаимодействуват така, сякаш неговите симпатии и антипатии, неговите лични интереси и чувства изобщо не влияят върху тях, той подготвя особено добра почва за свръхсетивните познавателни сили. В действителност той изгражда това, което можем да наречем богат вътрешен живот. Но преди всичко, важен е балансът, равновесието на душевните качества. Човекът е твърде склонен, отдавайки се на определена душевна дейност, да изпадне в едностранчивост. След като например забелязва предимствата на дълбокия размисъл и вглъбяването в света на собствените представи, той така се привързва към тези състояния, че все повече започва да се затваря пред впечатленията от външния свят. Но това води до обедняване и нивелиране на вътрешния живот.
към текста >>

25. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

аз трябваше да търся твърда почва,
аз трябваше да търся твърда почва,
към текста >>

Да можехте да стъпите на здрава почва,
Да можехте да стъпите на здрава почва,
към текста >>

26. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

Аз здрава почва
Аз здрава почва
към текста >>

Желаем твърда почва,
Желаем твърда почва,
към текста >>

27. Десета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Втвърдявам здрава почва,
Втвърдявам здрава почва,
към текста >>

28. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

във шахтите под тази почва,
във шахтите под тази почва,
към текста >>

Заблудата е лоша почва, на която
Заблудата е лоша почва, на която
към текста >>

29. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

без всякаква стабилна почва планът.
без всякаква стабилна почва планът.
към текста >>

30. Четиринадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

е здрава почва.
е здрава почва. Върху нея мога
към текста >>

31. ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Защото колкото и много неща да научава човек за свръхсетивния свят, идващи от друга изходна точка, здрава почва под себе си той ще има единствено чрез размишления от рода на тези, които се съдържат в следващите страница.
Преди всичко за това пътуване са необходими ясни и трезви преценки.Те дават сигурната изходна точка за по-нататъшното проникване в свръхсетивните области, което е истинската цел на душата. Някои души биха желали да си спестят тази изходна точка и да проникнат веднага в свръхсетивния свят. Но една здрава душа, дори и когато изпитва антипатия към подобни преценки и се стреми да ги избягва, по-късно сама ще се върне към тях. Защото колкото и много неща да научава човек за свръхсетивния свят, идващи от друга изходна точка, здрава почва под себе си той ще има единствено чрез размишления от рода на тези, които се съдържат в следващите страница.
към текста >>

32. ЧЕТВЪРТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

И така в душата напира могъщият стремеж да защити Аза отвсякъде, за да не изгуби всякаква почва под нозете си.
Обаче преди да е проникнала в свръхсетивния свят, душата просто не може иначе, освен да смята този "Аз" за своя истинска същност. Тя трябва да признае: Чрез този мой "Аз" аз трябва да си изграждам представи за света; аз не трябва да изгубвам този мой Аз, ако не искам да изгубя самата себе си. И така в душата напира могъщият стремеж да защити Аза отвсякъде, за да не изгуби всякаква почва под нозете си. Навлизайки в свръхсетивния външен свят, душата престава да усеща това, което беше напълно логично да чувствува в обикновения живот. Сега душата трябва да прекрачи един праг, изоставяйки не само едно или друго свое качество, но и всичко, което е представлявала до този момент самата тя. И тя трябва да се обърне към себе си с думите: това, което досега беше валидно за теб като непоклатима истина, ще се яви пред теб отвъд прага на свръхсетивния свят като възможно най-голямо заблуждение.
към текста >>

33. ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО GA_18_1 Загадки на философията

Потопен в този възглед мисловният живот, подхранван от религиозните представи, израства като растителен зародиш в лоното на земята, докато покара навън от тази почва.
Този характер има философският стремеж до Скотус Еригена /починал в 880 г. сл. Хр./. Философите на тази епоха се потопяват с философското мислене напълно в религиозните представи. Чрез това мислене човешката душа, която в пробудено себесъзнание се вижда поставена изцяло на собствените си основи, се стреми да добие съзнанието за нейната включеност в живота на мировия организъм. Мисълта се превръща в едно просто средство, за да бъде изразен възгледът, който е добит от религиозните източници върху отношението на човешката душа към света. Потопен в този възглед мисловният живот, подхранван от религиозните представи, израства като растителен зародиш в лоното на земята, докато покара навън от тази почва. В гръцката философия мисловният живот разгръща своите собствени сили; той довежда човешката душа до чувстването на нейната самостоятелност; след това от основите на духовния живот в човечеството нахлува това, което е съществено различно от мисловния живот. Това, което изпълва душата с ново вътрешно изживяване, което я кара да съзре, че тя е един собствен свят, почиващ на своя вътрешен център на тежестта. Себесъзнанието е първо изживяно, но още необгърнато с мисълта. Мисълта се развива по-нататък скритом в топлината на религиозното съзнание. Така протичат първите 7 до 8 столетия след основаването на християнството.
към текста >>

В 4-тата епоха естествените науки поставят до философския образ на света един образ на природата, който постепенно застава самостоятелно на една собствена почва.
В 4-тата епоха естествените науки поставят до философския образ на света един образ на природата, който постепенно застава самостоятелно на една собствена почва. С напредването на развитието в този образ на природата не се намира вече нищо от света, който себесъзнателният Аз /изживяващата се като себесъзнателно същество човешка душа/ трябва да признае в себе си. В първата епоха човешката душа започва да се откъсва от външния свят и да развива едно познание, което се обръща към собствения душевен живот. Този душевен живот намира своята сила в пробуждащия се мисловен елемент. В 4-тата епоха се явява един образ на природата, който от своя страна се е откъснал от душевния собствен живот. В хората се ражда стремежът да си представят природата така, че в представите за нея да не се вмесва нищо от това, което душата черпи от себе си, а не от самата природа.
към текста >>

Тя поставя познаващата човешка душа върху нейната собствена почва.
Развитието на мисловния живот е минало през 4 епохи. И първата епоха мисълта действа като възприятие отвън. Тя поставя познаващата човешка душа върху нейната собствена почва. Във 2-та тя е изчерпила своята сила в тази насока. Душата укрепва в себеизживяването на своето собствено същество; мисълта живее в подосновата и се претопява със себепознанието. Сега тя не може вече да бъде гледана като едно възприятие отвън. Душата се научава да я чувства като нейно собствено създание. Тя трябва да стигне дотам, да се запита: Какво общо има това вътрешно произведение на душата с един външен свят?
към текста >>

34. МИСЛИТЕЛНИЯТ ЖИВОТ ОТ НАЧАЛОТО НА ХРИСТИЯНСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ ДО ЙОХАНЕС СКОТУС ИЛИ ЕРИГЕНА GA_18_1 Загадки на философията

Тогава виждаме как на европейска почва платоническите и по-стари начини на мислене водят борба да разберат това, което религиите проповядват, и също да водят борба срещу него.
Можем да наблюдаваме това развитие при отделните важни явления. Тогава виждаме как на европейска почва платоническите и по-стари начини на мислене водят борба да разберат това, което религиите проповядват, и също да водят борба срещу него. Видни мислители търсят това, което религията разкрива, и искат да го представят като оправдано пред старите светогледи. Така се ражда това, което историята нарича гнозис, с едно повече християнско или повече езическо оцветение. Личности, които имат значение за Гнозиса, са Валентинус, Базилидес, Марцион. Тяхното мислително творчество е една обхватна представа за развитието на света. Познанието, гнозисът, когато се издига от мислителната и свръхмислителната област, завършва в представата за едно най-висше, сътворяващо света същество.
към текста >>

Повече на догматична християнска почва стояха личности като Климент Александрийски /починал в 211 г.
Повече на догматична християнска почва стояха личности като Климент Александрийски /починал в 211 г. сл.Хр./ и Ориген /роден в 185 г. сл.Хр./. Климент заема гръцките светогледи като една подготовка на християнското откровение и ги използува като инструмент, за да изрази и защити християнските импулси. По същия начин постъпва и Ориген.
към текста >>

Това се присажда след това върху европейска почва и навлиза в европейския духовен живот чрез мислители като Аверое, велик последовател на Аристотел /1120-1198 г./, Маймонид /1135-1204 г./ и др.
В Азия, където възгледите на Аристотел намираха разпространение, се ражда стремежът семитските религиозни импулси да бъдат изразени в идеите на гръцкия мислител. Това се присажда след това върху европейска почва и навлиза в европейския духовен живот чрез мислители като Аверое, велик последовател на Аристотел /1120-1198 г./, Маймонид /1135-1204 г./ и др. При Аверое намираме възгледа, че съществуването на особен мисловен свят в личността на човека е една грешка. Съществува само един единен свят на мислите в божественото Първично същество. Както една светлина маже да се отрази в много огледала, така единният свят на мислите са изявява в много хора. Наистина през време човешкия земен живот става едно развитие на света на мислите; обаче в действителност това развитие е само един процес в духовната единна Първична Основа. Когато човек умира, тогава просто престава индивидуалната изява чрез него.
към текста >>

35. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

От това изказване виждаме, че по отношение на знанието и вярата Кант стои на една подобна почва както Якоби.
Какво становище зае той по отношение на него и какво решение взе, това ясно се вижда от изложението в предговора към второто издание на "Критика на чистия разум": "Ако приемем сега, че моралът предполага по необходимост свободата /в строгия смисъл/ като свойство на нашата воля, като изпълнява практически принципи намиращи се в нашия разум, които биха били направо невъзможни без предполагането на свободата, но че спекулативният разум би доказал, какво това не може и да се помисли, тогава гореспоменатото предположение, а именно моралното, трябва по необходимост да отстъпи пред онова, чиято противоположност съдържа едно явно противоречие, следователно свободата е заедно нея моралността трябва да отстъпи място на природния механизъм. Но тъй като за морала аз не се нуждая по-нататък от нищо друго, освен свободата да не противоречи на себе си и да мога да си я представя без да имам нужда да я разбера по-нататък, следователно да не поставя никаква пречка в пътя на природния механизъм на същото действие /взето в друго отношение/, в такъв случай учението на етиката утвърждава своето място. Това обаче не би се случило, ако предварително критиката не би ни поучила за нашето неизбежно незнание по отношение на вещта в себе си, и всичко, което ние можем да познаем теоретично, тя би го ограничила само върху явленията. Именно това обяснение за положителната полза от критическите принципи на чистия разум може да се докаже по отношение на понятието за Бога и за простата природа на нашата душа, но за да съкратя моето изложение, аз го изоставям. Следователно аз не мога да приема Бога, свободата и безсмъртието за ползуване по необходимия начин на практическия разум, ако същевременно не лиши спекулативния разум от неговите претенции за чрезмерно прозрение... Следователно аз трябваше да отменя знанието, за да добия място за вярата". От това изказване виждаме, че по отношение на знанието и вярата Кант стои на една подобна почва както Якоби.
към текста >>

36. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Гръцката култура стои на тази почва.
Чрез работа той се издига от това небожествено до божественото. Ние можем да наблюдаваме преминаването от небожественото към божественото и в историята. Първоначално небожественото е преобладавало в света. В древността хората са се изоставяли на тяхната природа. Те са действували наивно от егоизъм. Гръцката култура стои на тази почва. Това беше епохата, когато човекът живееше в съюз с природата, или, както Шилер се изразява в своята статия "За наивната и сантиментална поезия", той беше самата природа, поради което още не я търсеше. С християнството изчезна това състояние на невинност на човечеството. Природата като такава се счита за небожественото, злото се противопоставя на божественото, на доброто. Христос се изяви, за да направи да просветне светлината на божественото сред нощта на небожественото. Този е моментът, в който "Земята за втори път става пуста и празна", онзи момент "на раждането на по-висшата светлина на духа", която "от самото начало на света съществуваше в него, обаче неразбрана за действащата за себе си тъмнина; и в още затворено и ограничено откровение; а именно тя се явява, за да застане срещу личното и духовно зло, също в лична, човешка форма, и като посредник, за да възстанови отново до по-висока степен връзката на създанието с Бога.
към текста >>

Когато сега то също така се подхлъзва и пада в чистото мислене защото също и чистото мислене не трябва да бъде негова почва -, то трябва, цопвайки в това мислене, да стане нещо лошо, ограничено, за което всъщност трябва да се срамуваме да говорим, ако това не би станало полуслужебно и понеже не трябва да отричаме, че съществува една логика.
Но както живописецът не разрушава природата, когато предава нейните линии и багри върху платното, така и мислителят не разрушава идеите на природата, когато ги изразява в тяхната духовна чистота. Знаменателно е, че някои хора искат да виждат именно в мисленето един враждебен на действителността елемент, защото то абстрахира от пълнотата на сетивното съдържание. Но не абстрахира ли живописецът, когато той предава само багри, тон и линии, от всички останали признаци на един предмет? Хегел е посрещал всички подобни възражения със своето прекрасно шегуване. Когато действащото в света първично същество "се подхлъзва и от почвата върху която се разхожда, пада във водата, то се превръща в една риба, в нещо органическо, живо. Когато сега то също така се подхлъзва и пада в чистото мислене защото също и чистото мислене не трябва да бъде негова почва -, то трябва, цопвайки в това мислене, да стане нещо лошо, ограничено, за което всъщност трябва да се срамуваме да говорим, ако това не би станало полуслужебно и понеже не трябва да отричаме, че съществува една логика. Водата е един такъв студен, лош елемент и въпреки това животът се чувства така добре в нея. Нима мисленето трябва да бъде един много по-лош елемент? Нима Абсолютното ще се чувства зле в него и ще се представи лошо? "
към текста >>

37. РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Още като търговски ученик в Хамбург той пише на майка си: "Как небесното семе намери пространството на нашата твърда почва, на която необходимостта и липсата водят борба на всяко едно местенце?
Човекът създава тоновете без природен образец, от себе си. Понеже има в себе си волята като своя същност, то само волята може да бъде тази, която разлива напълно непосредствено от себе си света на музиката. Ето защо музиката така силно говори на човешката душа, защото тя е въплъщение на онова, което изразява най-вътрешната същност на човека, неговото истинско битие, волята. И за човека е истинско тържество, че той има едно изкуство, в което се наслаждава свободен от волята, без користно на това, което е източник на желанието, източник на всяка неразумност. Този възглед на Шопенхауер върху музиката е отново резултат на неговата чисто лична особеност. Още като търговски ученик в Хамбург той пише на майка си: "Как небесното семе намери пространството на нашата твърда почва, на която необходимостта и липсата водят борба на всяко едно местенце? Ние сме заточени от първичния Дух и не можем да проникнем отново горе при него. И въпреки това един състрадателен ангел е измолил за нас небесното цвете и то звучи високо с пълно величие вкоренено на тази почва на плача. Пулсовете на божестевното по-ново изкуство не са престанали да туптят през столетията на варварството и в него ни е останал един непосредствен отзвук на вечното, разбираемо за всяко чувство и възвишено даже над порока и доброделта".
към текста >>

И въпреки това един състрадателен ангел е измолил за нас небесното цвете и то звучи високо с пълно величие вкоренено на тази почва на плача.
Ето защо музиката така силно говори на човешката душа, защото тя е въплъщение на онова, което изразява най-вътрешната същност на човека, неговото истинско битие, волята. И за човека е истинско тържество, че той има едно изкуство, в което се наслаждава свободен от волята, без користно на това, което е източник на желанието, източник на всяка неразумност. Този възглед на Шопенхауер върху музиката е отново резултат на неговата чисто лична особеност. Още като търговски ученик в Хамбург той пише на майка си: "Как небесното семе намери пространството на нашата твърда почва, на която необходимостта и липсата водят борба на всяко едно местенце? Ние сме заточени от първичния Дух и не можем да проникнем отново горе при него. И въпреки това един състрадателен ангел е измолил за нас небесното цвете и то звучи високо с пълно величие вкоренено на тази почва на плача. Пулсовете на божестевното по-ново изкуство не са престанали да туптят през столетията на варварството и в него ни е останал един непосредствен отзвук на вечното, разбираемо за всяко чувство и възвишено даже над порока и доброделта".
към текста >>

38. РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

защото критикът и догматикът остават на същата почва, тази на мисълта.
Ето защо Щирнер не може да спре и пред него. "Критикът се страхува да стане догматичен или да поставя догми. Естествено чрез това той би станал противоположното на критика, би станал догматик, както и добър като критик, той би станал лош и т.н. Само никаква догма! Това е неговата догма. защото критикът и догматикът остават на същата почва, тази на мисълта. Подобно на догматика критикът изхожда постоянно от мисли, но се отклонява в това, че се отказва да запазва принципната мисъл в процеса на мисленето, следователно не я оставя да стане стабилна. Той само налага мислителния процес срещу мислителната вяра, прогреса в мисленето срещу застоя и мисленето. Пред критиката никаква мисъл не е сигурна, тъй като тя е самото мислене или мислещият дух... Аз не съм никакъв противник на критиката, т.е. не сам никакъв догматик и не се чувствувам засегнат от зъба на критика, с който той разкъсва догматика. Ако бих бил догматик, аз бих поставил една догма, т.е.
към текста >>

39. ВСТЪПИТЕЛНИ ЗАБЕЛЕЖКИ КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ GA_18_2 Загадки на философията

Който си е създал убеждение за тези резултати чрез естественото чувство за истината, той има право да се чувства върху една сигурна почва даже и когато не посвещава никакво внимание на философското обоснование на тези резултати.
Авторът на настоящата книга не си представя, че онзи, който може да признае казаното в заключителната глава, трябва да бъде на мнение, че е необходим един светоглед, който да замени философията с нещо, което тази последната не може вече да счита като философия. Възгледът, който искам да изразя в книгата, е напротив този, че когато философията стигне до там, да разбира действително себе си, трябва да спре със своето духовно превозно средство при едно душевно изживяване, което е наистина плод на нейната работа, но което израства над тази работа. С това философията запазва своето значение за всеки човек, който трябва да изисква една сигурна духовна основа за резултатите на това душевно изживяване. Който си е създал убеждение за тези резултати чрез естественото чувство за истината, той има право да се чувства върху една сигурна почва даже и когато не посвещава никакво внимание на философското обоснование на тези резултати. Който търси научното оправдание на светогледа, за който се говори в края на настоящата книга, той трябва да поеме пътя чрез философското обоснование.
към текста >>

40. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Вярно е, че това мнение върху Хегеловия начин на мислене отговаря възможно най-малко на неговия светоглед /виж изложението на този светоглед в главната "Класиците на светогледа"/, обаче по средата на столетието то беше завладяно вече множество духове и спечели все по-широка почва.
Вярно е, че това мнение върху Хегеловия начин на мислене отговаря възможно най-малко на неговия светоглед /виж изложението на този светоглед в главната "Класиците на светогледа"/, обаче по средата на столетието то беше завладяно вече множество духове и спечели все по-широка почва. Един човек, който от 1833 до 1872 година имаше като професор по философия в Берлин едно много влиятелно положение сред германския духовен живот, Тренделенбург, можа да привлече върху себе си големи аплодисменти, кога то разсъждаваше върху Хегел: този /философ/ искаше чрез своя метод "да учи другите, без сам да се учи", защото, "въобразявайки си, че притежава божественото понятие, възпрепятства уморителното изследване в неговото сигурно притежание". Напразно Мишеле се стараеше да поправи това със собствените думи на Хегел, като тези: "Развитието на философията се дължи на опита. Емпирическите науки подготвят съдържанието на особеното, за да бъде то прието във философията. От друга страна с това те съдържат необходимостта за самото мислене, да отиде по-нататък към тези конкретни определения".
към текста >>

41. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Вирхов е на друго мнение: Той иска, защото един обширен принцип да завладее колкото е възможно по-малка почва.
Те се питаха: Не отричаме ли ние нашето съобразно с разума мислене, когато търсим неговия произход не вече в един всеобщ миров разум над нас, а в животинските царства между нас? Такива духове обръщаха с голямо усърдие вниманието на онези точки, при които Хекеловото схващане изглеждаше опровергано от самите факти. И тези духове имаха силни привърженици в известен брой природоизследователи, които, изхождайки от едно странно пристрастие, използваха своето познание на фактите, за да подчертават непрестанно, къде опитът не е още достатъчен, за да бъдат направени Хекеловите изводи. Типичният представител и същевременно най-изразителният застъпник на това становище на природоизследователите е Рудолф Вирхов. Можем да охарактеризираме противоположността Хекел и Вирхов приблизително така: Хекел се доверява на вътрешната последователност на природата, за която Гьоте счита, че тя утешава по отношение на непоследователността /нелогичността/ на хората, и си казва: Щом един принцип на природата се е оказал правилен за определени случаи и ни липсва опитът да докажем неговата правилност за други случаи, не съществува никакво основание да обвържем напредъка на нашето познание; това, което опитът още ни отказва, той може да ни го донесе утре. Вирхов е на друго мнение: Той иска, защото един обширен принцип да завладее колкото е възможно по-малка почва. Изглежда той вярва, че на един такъв принцип хората могат да попречат твърде много той да живее. Противоположността се изостри силно при тези двама духове на 15-тото събрание на германските природоизследователи и лекари през септември 1877 година. Хекел държа една лекция върху "Днешната еволюционна теория във връзка с цялата наука".
към текста >>

42. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

За да се движи върху сигурна почва, той отрязва крилата на човешкия начин на мислене.
В признаването на естественонаучния начин на мислене Ф. А. Ланге е в съгласие с монизма дотолкова, доколкото отрича всякакъв друг източник за познаване на действителното; само че той отрича на този начин на мислене всяка способност да проникне в същността на нещата. За да се движи върху сигурна почва, той отрязва крилата на човешкия начин на мислене. Това, което Ланге върши по един внушителен начин, отговаря на една дълбоко кореняща се в развитието на светогледите на новото време склонност на мислите. Това се вижда съвършено ясно и в една друга област на идейния свят на 19-тото столетие. Минавайки през различните фази този идеен свят се развива до гледища, от които Херберт Спенсер основава по същото време както Ланге в Германия един дуализъм, който от една страна се стреми към пълно естественонаучно познание на света, а от друга страна изповядва агностицизъм по отношение същността на съществуването. Когато Дарвин публикува своя труд за "Произхода на видовете" и с това даде на монизма най-здравата опора, той можа да признае хвалейки го естественонаучния начин на мислене на Спенсер. "В едно от неговите есета /1852 г./ Херберт Спенсер поставя една срещу друга теорията на сътворението и тази на органическото развитие на един чудно сръчен и действен начин.
към текста >>

43. СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ GA_18_2 Загадки на философията

Те изследват духа на метода на естествената наука; обаче не искат предварително да поставят неговите явления на еднаква почва с другите процеси на природата.
Голямото значение на това светогледно течение, което по време се представя като едно продължение на учението на Кондияк, трябва да се търси в това, че се подчертава решително собствения живот на душата, че самодейността на човешката вътрешна личност се поставя на преден план на разглеждането, и че при това все пак всички разглеждани тук мислители работят за постигане на познания в строго естествено научен смисъл. Те изследват духа на метода на естествената наука; обаче не искат предварително да поставят неговите явления на еднаква почва с другите процеси на природата. И от техните повече материалистични начала се получава накрая един светоглед клонящ изрично към духа.
към текста >>

44. МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_2 Загадки на философията

Фехнер не се оставя неговото почиващо на сигурна почва естественонаучно знание да го въздържи да издигне мислите от сетивния свят в области, където пред тях се мяркат мирови същества и мирови процеси, които не са достъпни за сетивното наблюдение, ако съществуват.
Фехнер не се оставя неговото почиващо на сигурна почва естественонаучно знание да го въздържи да издигне мислите от сетивния свят в области, където пред тях се мяркат мирови същества и мирови процеси, които не са достъпни за сетивното наблюдение, ако съществуват. Той се чувства подбуден за едно такова издигане от разглеждането на сетивния свят, едно смислено наблюдение, което му казва на неговото мислене повече от това, което простото сетивно възприятие може да му каже. Това "повече" му дава повод да пристъпи към измислянето на същества извън сетивния свят. По този свой начин той се стреми да си нарисува един свят, в който обещава да го въведе оживената мисъл. Такова едно преминаване на границите на сетивата не попречи на Фехнер да постъпва по най-строгия естественонаучен метод даже в една област, която граничи с психиката. Той беше онзи, който създаде за тази област научните методи.
към текста >>

Вундт се оставя да бъде тласкан към поставянето на тези въпроси чрез всичко онова, което новото време е направило да узрее на широката почва на отделните науки.
Хамерлинг взема своята изходна точка от това, което в човека оживява непосредствено въпросите на мировите загадки както едно душевно чувство на глад. Вундт се оставя да бъде тласкан към поставянето на тези въпроси чрез всичко онова, което новото време е направило да узрее на широката почва на отделните науки. В начина, по който изхождайки той поставя въпросите, царува собствената сила и убеждение на тези науки; в това, което той трябва да донесе за тези въпроси, живеят при Хамерлинг насочващите сили на по-новото мислене, които премахват от това мислене силата да има изживявания в извора на съществуването. Поради това всъщност образът на света, който Вундт създава, е един "прост идеен образ" върху образа на природата на новия начин на мислене. Също и при Вундт само волята се оказва в човешката душа като един елемент, който не се оставя да бъде умъртвен от безсилието на човешкото мислене. Волята се натрапва на разглеждането на света така, че изглежда да се явява като всецаруваща в окръжността на съществуването.
към текста >>

Възприеманата мисъл не дава вече на Аза на себесъзнателната душа това, което да гарантира съществуване; за да може да вярва в тази гаранция така, както мислителите са вярвали в древна Гърция, този Аз се е отдалечил твърде много от почвата на природата; и той не е оживил още в себе си това, което някога тази природна почва му е гарантирала, без да изисква собствено душевно творчество.
Ние виждаме: В определена епоха мировите въпроси се поставят на човека по един напълно определен начин; той чувства инстинктивно това, което му предстои като задача. От него зависи да намери средствата на отговора. В поставянето в действие на тези средства той може да остане зад това, което в глъбините на развитието застава пред него като изискване. Философи, които се движат в такава дейност, представляват борбата за постигане на една цел, която не е още напълно обхваната в съзнанието. Целта на по-новото светогледно развитие е, да бъде изживяно в себесъзнателния Аз нещо, което да предаде битие и същност на идеите на образа на света; охарактеризираните философски течения се оказват безсилни да стигнат до такъв живот, до такова битие. Възприеманата мисъл не дава вече на Аза на себесъзнателната душа това, което да гарантира съществуване; за да може да вярва в тази гаранция така, както мислителите са вярвали в древна Гърция, този Аз се е отдалечил твърде много от почвата на природата; и той не е оживил още в себе си това, което някога тази природна почва му е гарантирала, без да изисква собствено душевно творчество.
към текста >>

45. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Задачата, която си поставя е, да намери отново едно съединение на Аза с майчината почва на природата, от която той се е откъснал.
/виж неговите съчинения: "Полагане основите на етиката", 1881 г.; "Човекът като самоцел", 1878 г. и "Модерният човек. Опит за устройване едно поведение в живота", 1891 г. / Карнери се опитва да намери в образа на природата елементите, чрез които себесъзнателният Аз може да има представа за себе си в този образ. Той иска да си представи този образ на природата така обширен и велик, че той да може да обхване в себе си и човешката душа. Задачата, която си поставя е, да намери отново едно съединение на Аза с майчината почва на природата, от която той се е откъснал. В своето схващане за света Карнери представлява една противоположност на онова схващане, на което светът се превърнал в една илюзия на представата и което чрез това се отказва за знанието от всяка връзка с мировото съществуване. Карнери отхвърля всеки морален възглед, който иска да даде на човека други морални заповеди освен тези, които се получават от собствената човешка природа. Според него трябва да мислим, че човекът не трябва да се схваща като едно особено същество покрай другите природни неща, а като едно такова, което постепенно се е развило от по-нисши същества според чисто природни закони. Карнери е убеден, че всеки живот е като един химически процес. "Храносмилането при човека е един такъв /химически процес/ както и храненето на растението".
към текста >>

Резултатът на това мнение е: Естествената наука не казва нищо върху най-висшите надежди на познанието на човека; но тя дава чувството, че поставя изследването върху една сигурна почва; следователно всичко друго, което не се намира в нейната област, да го оставим да почива на себе си или да бъде обект на вярата.
И като причина на този натиск ние познаваме плодовитостта, носещата сила на този начин на мислене. За да видим, че това се потвърждава, нека хвърлим поглед върху един мислител на естествената наука като Т. Х. Хъксли /1825-1895 г./. Този мислител не е съгласен с възгледа, че в познанието на естетическата наука може да се вижда нещо, което дава отговор на последните въпроси върху човешката душа. Обаче той вярва, че човешкото изследване трябва да остане в рамките на естественонаучния начин на разглеждане нещата и да си признае, че човекът не разполага с никакво средство, чрез което да добие едно знание върху това, което се намира зад природата. Резултатът на това мнение е: Естествената наука не казва нищо върху най-висшите надежди на познанието на човека; но тя дава чувството, че поставя изследването върху една сигурна почва; следователно всичко друго, което не се намира в нейната област, да го оставим да почива на себе си или да бъде обект на вярата.
към текста >>

Ясно изразено се вижда въздействието на този натиск идващ от естественонаучния начин на мислене във философското течение, което под името "Прагматизъм" на поврата на 19-тото и 20-тото столетие иска да постави върху една сигурна почва всеки човешки стремеж към истината.
Ясно изразено се вижда въздействието на този натиск идващ от естественонаучния начин на мислене във философското течение, което под името "Прагматизъм" на поврата на 19-тото и 20-тото столетие иска да постави върху една сигурна почва всеки човешки стремеж към истината. Името "Прагматизъм" произхожда от една статия на Чарлз Пеърс публикувана в 1878 година в американското списание "Popular Sсience". Най-действените представители на този начин на мислене са Уйлям Джейма /роден в 1842 г./ в Америка и Ф. К. Шилер в Англия. /Този последният употребява името "Хуманизъм": виж "Humanism" /1903 г. /; "Studies in Humanism" /1907 г./ Можем да наречем прагматизма безверие в силата на мисълта.
към текста >>

Природоизследователят чувства, че стои на една по-сигурна почва, когато вижда в мисленето само едно средство, за да се ориентира в света на външните факти.
Щом една такава практика на мисленето царува в естествената наука, изглежда при нея оправдано да се отрича на едно чисто изследване с мисълта, на едно мислене върху решението на мировата загадка в себе съзнателния Аз всяка научна познавателна стойност. Природоизследователят чувства, че стои на една по-сигурна почва, когато вижда в мисленето само едно средство, за да се ориентира в света на външните факти. Големите постижения, които естествената наука ни показва на поврата на 19-тото и 20-тото столетие, се понасят добре с една такава практика на мисленето. В изследователския подход на естествената наука действа прагматизмът и "Философията на като че ли"; макар и те да се явяват още като философски мислителни направления, в този факт се изявява основният естественонаучен отпечатък на новото светогледно развитие.
към текста >>

Естественонаучният начин на мислене изискваше едно такова проникване в ядката на душата, което да застане на една по-здрава почва отколкото тази, която мисълта може да достави.
И това, което то трябва да остави назад да отхвърли от себе си то го оставя да стои на по-ниска степен като природа с нейните същества в развитието и се представя като заобикалящ свят на човека. Че пътят към мировите загадки в по-новата философия трябва да мине през едно основно разбиране на човешкото същество, което се изявява в себесъзнателния Аз: това показва развитието на тази философия. Колкото повече се стремим да проникнем в нейния стремеж и търсене, толкова повече можем да съзрем, как това търсене е насочено към такива изживявания в човешката душа, които хвърлят светлина не само върху тази човешка душа, а в които проблясва нещо, което ни дава сигурно пояснение върху намиращия се вън от човека свят. Погледът върху възгледа на Хегел и на други сродни мислители роди при новите философи съмнение върху това, че в живота на мислите може да се намери силата, която да осветли заобикалящия човешката душа свят. Струваше се, че елементът на мисълта е твърде слаб, за да развие в себе си един такъв живот, в който биха могли да се съдържат откровения върху същността на света. Естественонаучният начин на мислене изискваше едно такова проникване в ядката на душата, което да застане на една по-здрава почва отколкото тази, която мисълта може да достави.
към текста >>

На тяхната почва не може да се роди никак мисълта, дори да се предположи нещо върху една област на света, ако при това предположение душата би искала да излезе със своите представи вън от областта на съзнанието.
Как светогледният стремеж може да бъде затворен в окръжността на себесъзнателния Аз, без да се познава една възможност, да се намери от тази окръжност един път водещ до там, където този Аз би искал да свърже своето съществуване с мировото съществуване, това ни показва един философски начина на мислене, който са разработили А. Ф. Льоклер, Вилхелм Шупе, Йоханес Ремке /роден в 1848 г. /Ф. Шуберт – Золдерн /роден 1852 г./ и други. Техните философии показват различия, но характерното за тях е, че преди всичко те насочват погледа върху това, как всичко, което човек може да числи към окръжаващия свят, трябва да се изяви в областта на неговото съзнание. На тяхната почва не може да се роди никак мисълта, дори да се предположи нещо върху една област на света, ако при това предположение душата би искала да излезе със своите представи вън от областта на съзнанието. Понеже всичко, което "Азът" познава, той трябва да го схване вътре в своето съзнание, следователно трябва да го държи вътре в своето съзнание, затова за този възглед целият свят се явява също като намиращ се вътре в пределите на това съзнание. За този светоглед е нещо невъзможно душата да се запита: Как стоя аз с притежанието на моето съзнание в един свят независим от това съзнание? От негова гледна точка човек би трябвало да се реши, да се откаже от всички въпроси, които са в тази насока. Човек би трябвало да се откаже да насочва своето внимание върху факта, че в областта на самия съзнателен душевен живот съществуват подробности, да насочи поглед вън от тази област и над нея, както при четенето на едно съчинение ние търсим неговия смисъл не сред това, което виждаме върху листовете хартия, а в това, което съчинението изразява. Както при четенето не може да става дума за това, да изучаваме формите на буквите, а така както това е несъществено за съдържанието на съчинението, така и за вникването в истинската действителност би искало да бъде несъществено това, че вътре в "Аза" всичко, което познаваме носи характера на съзнанието.
към текста >>

46. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА GA_18_2 Загадки на философията

Когато той се стреми към една такава идея за растението, която не може да бъде виждана със сетивата, но въпреки това съдържа в себе си свръхсетивната същност на всички растения така, че, изхождайки от нея, могат да бъдат измислени растения, които е възможно да съществуват, с един такъв духовен способ Гьоте стои на охарактеризираната тук почва.
Ние изживяваме със знание същността на човешката душа, когато я търсим по гореохарактеризирания път. Развитието на философските светогледи в гръцката епоха доведе до раждането на мисълта в полето на тези светогледи. Напредването на това развитие премина по-късно към това, да доведе философското разглеждане чрез изживяванията на мисълта до себесъзнателния Аз. Гьоте се стремеше в себесъзнателния Аз до такива изживявания, които, разработени от човешката душа, поставят същевременно тази душа в областта на онази действителност, която е недостъпна за сетивата. Когато той се стреми към една такава идея за растението, която не може да бъде виждана със сетивата, но въпреки това съдържа в себе си свръхсетивната същност на всички растения така, че, изхождайки от нея, могат да бъдат измислени растения, които е възможно да съществуват, с един такъв духовен способ Гьоте стои на охарактеризираната тук почва.
към текста >>

Ето защо в началото на тази заключителна глава не бе показано, как душата говори върху свръхсетивното, когато без друга предпоставка тя застава на неговата почва, а бе направен опит да се проследят философски направления, които се получават от новите светогледи.
Въпреки това през миналите епохи те се явяват като странични пътища на философското търсене. Това търсене трябваше първо да проникне всички онова, което може да се счита като продължение на проблясването на изживяването на мисълта в древна Гърция, за да посочи от своите собствени импулси, от чувстването на това, което самото то може или не може да постигне, към пътя на свръхсетивното съзнание. През миналите епохи пътят на едно такова съзнание беше, така да се каже, без философско оправдание; той не се изискваше от самата философия. Обаче съвременната философия го изисква чрез това, което тя изминава като продължение на досегашното философско развитие без този път. Без този път тя стигна до там, да насочи духовното изследване в посоки, които следвани по един естествен начин се вливат в признаването на свръхсетивното съзнание. Ето защо в началото на тази заключителна глава не бе показано, как душата говори върху свръхсетивното, когато без друга предпоставка тя застава на неговата почва, а бе направен опит да се проследят философски направления, които се получават от новите светогледи. И бе показано, как проследяването на тези направления води чрез живеещата в самите тях душа до признаването на свръхсетивната същност на душевното естество.
към текста >>

47. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

За съжаление всички тези храсти, тези горички са израснали все по този начин: короните на вечнозелените пинии, обелиските от кипариси, издигащите се като колоси дъбове и букове всички те бяха малки, сухи клонки, а сега се издигат като тъжни паметници, увековечаващи въздействието на моята ръка върху иначе неплодородната почва." Старицата почти не слушаше нейната изповед, само се беше втренчила в своята ръка, която в присъствието на Красивата Лилия ставаше все по-черна и от минута на минута все повече се смаляваше.
„Зелки и лук ще се намерят във всички случаи, но артишок ще търсиш тук напразно. Всички растения в моята толкова голяма градина не раждат нито цветове, нито дават плодове. Но всяка суха клонка, която откъсвам и посаждам върху гроба на любимо същество, веднага се раззеленява и израства високо. За съжаление всички тези храсти, тези горички са израснали все по този начин: короните на вечнозелените пинии, обелиските от кипариси, издигащите се като колоси дъбове и букове всички те бяха малки, сухи клонки, а сега се издигат като тъжни паметници, увековечаващи въздействието на моята ръка върху иначе неплодородната почва." Старицата почти не слушаше нейната изповед, само се беше втренчила в своята ръка, която в присъствието на Красивата Лилия ставаше все по-черна и от минута на минута все повече се смаляваше. Тя тъкмо беше решила да вземе кошницата и да продължи пътя си, когато почувствува, че е забравила най-важното. Извади веднага вкамененото куче и го постави върху тревата, недалеч от Красавицата.
към текста >>

48. 06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси GA_23 Същност на социалния въпрос

Неплодородната почва може да стане по-плодородна с помощта на технически средства; от друга страна поради прекаления спад в благосъстоянието се променя качеството и размера на влагания труд.
Съществува една възможност, да не се пречи твърде много на икономическото благосъстояние от страна на законодателството и правото, както има възможност и да се подобряват природните дадености. Неплодородната почва може да стане по-плодородна с помощта на технически средства; от друга страна поради прекаления спад в благосъстоянието се променя качеството и размера на влагания труд. Обаче тази промяна не следва да се извежда непосредствено от кръговрата на стопанския живот, а от убеждението, което изниква от правовия живот, след като той е постигнал независимост от стопанската система.
към текста >>

49. 07. III. Капитализъм и социални идеи GA_23 Същност на социалния въпрос

Хората не виждат, че към всяка от трите сфери, човек има специфично отношение, което може да се разгърне само ако в реалния живот съществува почва, върху която обособено от другите две сфери то ще може да се изгражда така, че да взаимодействува и с посочените две сфери.
Вторият предразсъдък идва от невъзможността да се вникне в принципната разлика, засягаща процесите в трите отделни сфери на социалния живот. Хората не виждат, че към всяка от трите сфери, човек има специфично отношение, което може да се разгърне само ако в реалния живот съществува почва, върху която обособено от другите две сфери то ще може да се изгражда така, че да взаимодействува и с посочените две сфери. Физиократичната теория от миналото смяташе: Или хората създават ръководни правила за стопанския живот, които ограничават самостоятелното му развитие и тогава те са вредни, или пък законите действат в същото направление, в което и без друго протича стопанския живот и тогава те са излишни. Посредствената стойност на тази теория е преодоляна, но като навик на мисленето, тя продължава опустошителния си ход из човешките глави. Смята се, че когато една област от живота следва своите собствени закони, от нея трябва да произлезе всичко, което е необходимо за живота. Ако например стопанският живот е регулиран по такъв начин, че хората приемат ръководните правила за добри, би трябвало, следователно, от перфектно организирания стопански живот да произлязат изряден правов и духовен живот. Само че това е невъзможно.
към текста >>

Едва след като индивидуалните способности се отделят напълно от икономическия живот и израснат на своя собствена почва, пулсирайки го непрекъснато със сили, каквито той сам не може да породи, само тогава икономиката ще може да се развива по един благоприятен за човека начин.
И ако поискаме да извлечем тези отношения от икономическите стимули, това означава да призовем човека с неговия труд и неговите средства за производство в рамките на стопанския живот. Той неизбежно ще се превърне в едно зъбчато колело, включено в икономическия механизъм. Защото икономическият живот има тенденцията непрекъснато да движи в една посока, в която трябва да понася въздействия от съвсем неочаквани места. Не е вярно, че ако правните норми следват икономическото развитие, те са добри, а ако му противоречат, са вредни. Напротив, само ако икономическото развитие бъде непрекъснато повлиявано от правните норми, които засягат единствено човешката стойност на индивида, само тогава човек може да намери достойно място в икономическия живот. Едва след като индивидуалните способности се отделят напълно от икономическия живот и израснат на своя собствена почва, пулсирайки го непрекъснато със сили, каквито той сам не може да породи, само тогава икономиката ще може да се развива по един благоприятен за човека начин.
към текста >>

50. Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Управлението на бизнес, свързан с износа, може да действа според собствените си напълно свободни инициативи в международната търговия; а на родна почва то ще е в позиция да прави най-изгодните споразумения с други асоциации, за да си добави необходимите суровини, и т.н.
Управлението на бизнес, свързан с износа, може да действа според собствените си напълно свободни инициативи в международната търговия; а на родна почва то ще е в позиция да прави най-изгодните споразумения с други асоциации, за да си добави необходимите суровини, и т.н. Същото е валидно и за бизнеса, свързан с вноса. Единственото ръководно правило в създаването на един такъв икономически ред ще е, че сделките с чужди държави не трябва да водят до производство или внос на стоки, чиято производствена или търговска цена вреди на стандарта на живот на местното население. Работниците, произвеждащи стоки за износ, трябва да получават това, което им се полага, за да поддържат стандарт на живот и като компенсация за това, което изработват. Продуктите, идващи от чужбина, трябва, общо казано, да са на такива цени, че местният работник, който се нуждае от тях, да може да си ги позволи.
към текста >>

Освен упадъчни тенденции на местна почва, последват и такива в международните отношения.
Социалистите си търсят изкупителни жертви за всичко, което е станало непоносимо в обществения живот. И щом си намерят изкупителна жертва, те обявяват, че тя трябва да бъде елиминирана. Троичният социален ред говори за конкретни начини, чрез които съществуващият ред трябва да се промени, ако искаме непоносимото да изчезне. Той се основава на градивното, за разлика от другите идеи, които ги бива в критикуването и унищожаването, но не предлагат нищо конструктивно. Това става особено ясно за всеки с отворено съзнание, който от личен опит е разбрал колко деструктивна може да е външната търговска политика на една страна, изградена само върху национални принципи. Освен упадъчни тенденции на местна почва, последват и такива в международните отношения.
към текста >>

51. Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Душите на това поколение ще изгубят силата си, след като са били посадени в каменистата почва на един мироглед, който не може да им даде вътрешен източник на сили.
Тази догма ще има катастрофални последствия в бъдеще, ако се запази в основата на училищната система. Причината е, защото в действителност дори в най-добрата си форма икономически-преданият социален организъм не може да осигури подходящи условия за истински културен живот, нито за продуктивна образователна система в частност. Преди всичко такава образователна система ще дължи съществуването си на съхранения остарял светски мироглед. Партиите, които твърдят, че са представители на новия ред, ще са длъжни да оставят културния живот на училищата в ръцете на представители на стари мирогледи. Но, понеже при такива условия не може да има каквато и да било вътрешна връзка между новото подрастващо поколение и старата изкуствено поддържана култура, културният живот неизбежно ще става по-застоял. Душите на това поколение ще изгубят силата си, след като са били посадени в каменистата почва на един мироглед, който не може да им даде вътрешен източник на сили. Хората ще израстват като бездушни същества в рамките на социален строй, произлязъл от индустриализма.
към текста >>

52. Статия 20: Търси се прозорливост! GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

За тях е толкова трудно да признаят честно пред себе си, че злините, които сега виждат около себе си, са следствие от идеята за унифицирана държава, колкото и ако ги помолят да ходят без твърда почва под краката.
Троичната идея определено е противна за мислите и чувствата на онези, които са свикнали да са благоразположени към унифицираната национална държава. За тях е толкова трудно да признаят честно пред себе си, че злините, които сега виждат около себе си, са следствие от идеята за унифицирана държава, колкото и ако ги помолят да ходят без твърда почва под краката. Земята, по която тези хора искат да стъпват, е унифицираната държава. Те я приемат за даденост и я застрояват с институции — с надеждата, че това ще доведе до подобрение на общественото положение. Но това, което е необходимо, е полагането на нова основа — за това обаче липсва кураж.
към текста >>

53. 02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37 GA_26 Мистерията на Михаил

Те не са производители на съзнанието, а дават само почва, върху която трябва да стои духът, за да произведе в земния живот съзнание.
10. Съзнанието се ражда не чрез едно продължение на онази дейност, която се получава като резултат от физическото и етерното тяло, а напротив, тези две тела трябва да стигнат със своята дейност до нулева точка, даже и под нея, за да се "създаде място" за царуването на съзнанието. Те не са производители на съзнанието, а дават само почва, върху която трябва да стои духът, за да произведе в земния живот съзнание. Както върху Земята човек се нуждае от една почва, върху която да може да стои, така и духовното се нуждае от една материална основа в земното, върху която да може да се разгърне. И както в мировото пространство планетата не се нуждае от почва, за да утвърди своето място, така и духът, чието виждане не е насочено чрез сетивата върху материалното, а е насочено чрез собствената сила върху духовното, не се нуждае от тази материална основа, за да възбудят в себе си своята съзнателна дейност.
към текста >>

Както върху Земята човек се нуждае от една почва, върху която да може да стои, така и духовното се нуждае от една материална основа в земното, върху която да може да се разгърне.
10. Съзнанието се ражда не чрез едно продължение на онази дейност, която се получава като резултат от физическото и етерното тяло, а напротив, тези две тела трябва да стигнат със своята дейност до нулева точка, даже и под нея, за да се "създаде място" за царуването на съзнанието. Те не са производители на съзнанието, а дават само почва, върху която трябва да стои духът, за да произведе в земния живот съзнание. Както върху Земята човек се нуждае от една почва, върху която да може да стои, така и духовното се нуждае от една материална основа в земното, върху която да може да се разгърне. И както в мировото пространство планетата не се нуждае от почва, за да утвърди своето място, така и духът, чието виждане не е насочено чрез сетивата върху материалното, а е насочено чрез собствената сила върху духовното, не се нуждае от тази материална основа, за да възбудят в себе си своята съзнателна дейност.
към текста >>

И както в мировото пространство планетата не се нуждае от почва, за да утвърди своето място, така и духът, чието виждане не е насочено чрез сетивата върху материалното, а е насочено чрез собствената сила върху духовното, не се нуждае от тази материална основа, за да възбудят в себе си своята съзнателна дейност.
10. Съзнанието се ражда не чрез едно продължение на онази дейност, която се получава като резултат от физическото и етерното тяло, а напротив, тези две тела трябва да стигнат със своята дейност до нулева точка, даже и под нея, за да се "създаде място" за царуването на съзнанието. Те не са производители на съзнанието, а дават само почва, върху която трябва да стои духът, за да произведе в земния живот съзнание. Както върху Земята човек се нуждае от една почва, върху която да може да стои, така и духовното се нуждае от една материална основа в земното, върху която да може да се разгърне. И както в мировото пространство планетата не се нуждае от почва, за да утвърди своето място, така и духът, чието виждане не е насочено чрез сетивата върху материалното, а е насочено чрез собствената сила върху духовното, не се нуждае от тази материална основа, за да възбудят в себе си своята съзнателна дейност.
към текста >>

54. 36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност GA_26 Мистерията на Михаил

Човекът се радваше и се радва, че стои на "сигурна" почва.
В душата на човека живееше още само това, което идва от настоящата област, в която Михаел не навлиза. Човекът се радваше и се радва, че стои на "сигурна" почва. Той вярваше, че стои на тази "сигурна" почва, защото не търсеше в "природата" нищо като мисли, от които се страхуваше да не изпадне веднага в произвола на фантазията. Но Михаел не се радваше; отвъд и над човека той трябваше да води в своята собствена област борбата против Луцифер и Ариман. Това създаде голяма трагична трудност, защото Луцифер има толкова по-лесно достъп до човека, колкото повече Михаел, който съхранява и миналото, трябва да се въздържа от човека. И така между Михаела, от една страна, и Луцифера и Аримана, от друга страна, се разгърна една остра борба за човека в онази духовна област, която непосредствено граничи със Земята, докато в земната област самият човек действуваше със своята душа враждебно срещу това, което носеше спасение за неговото развитие.
към текста >>

Той вярваше, че стои на тази "сигурна" почва, защото не търсеше в "природата" нищо като мисли, от които се страхуваше да не изпадне веднага в произвола на фантазията.
В душата на човека живееше още само това, което идва от настоящата област, в която Михаел не навлиза. Човекът се радваше и се радва, че стои на "сигурна" почва. Той вярваше, че стои на тази "сигурна" почва, защото не търсеше в "природата" нищо като мисли, от които се страхуваше да не изпадне веднага в произвола на фантазията. Но Михаел не се радваше; отвъд и над човека той трябваше да води в своята собствена област борбата против Луцифер и Ариман. Това създаде голяма трагична трудност, защото Луцифер има толкова по-лесно достъп до човека, колкото повече Михаел, който съхранява и миналото, трябва да се въздържа от човека. И така между Михаела, от една страна, и Луцифера и Аримана, от друга страна, се разгърна една остра борба за човека в онази духовна област, която непосредствено граничи със Земята, докато в земната област самият човек действуваше със своята душа враждебно срещу това, което носеше спасение за неговото развитие.
към текста >>

55. IV. Младежки приятелства GA_28 Моят жизнен път

Обичах този приятел и в обичта си към него проявявах силен интерес към неговите мечти, въпреки че винаги, когато бяхме заедно, имах чувството, че се реем в облаците и нямаме здрава почва под краката си.
Обичах този приятел и в обичта си към него проявявах силен интерес към неговите мечти, въпреки че винаги, когато бяхме заедно, имах чувството, че се реем в облаците и нямаме здрава почва под краката си. За мен като човек, който непрекъснато полага усилия да търси тъкмо здрава опора за живота в познанието, това беше уникално преживяване. Всеки път, когато бях в компанията на този приятел, трябваше да излизам от собствената си същност и да се вмъквам сякаш в чужда кожа. На него му харесваше да бъде с мен. Понякога се впускаше в обширни теоретични разсъждения относно „различията в нашите натури“. Но той почти не съзнаваше колко малко си хармонизираха нашите мисли, понеже в мислите му водещи бяха приятелските му чувства към мен.
към текста >>

56. XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер GA_28 Моят жизнен път

„научната“ почва под краката си.
„научната“ почва под краката си. Но Лудвиг Лайстнер имаше специално отношение към изкуството и поезията поради това, че отнася мита към реалните сънни преживявания, а не към абстрактно творящата фантазия. Така всичко творческо в човека, според неговите виждания, придобива мирово значение. С рядкото си вътрешно спокойствие и душевна затвореност той беше поетична личност с тънък усет. В изказванията му за всевъзможни неща имаше нещо поетично. Понятия, които са непоетични, той всъщност изобщо не познаваше.
към текста >>

57. XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Подобно на Целер, той се нуждаеше от художествената почва на Ваймар, но приглушената духовна атмосфера също го погълна прекалено много в своята артистическа уютност.
Ваймарската обстановка имаше и своята тъмна страна. Традиционността и любовта към спокойствието твърде често потискаха човека на изкуството в състояние на някаква притъпеност. Хайнрих Целер не стана много известен в света извън Ваймар. Това, което първоначално беше подходящо да му помогне да разпери крила, след това отново ги скова. Така стана и със скъпия ми приятел Ото Фрьолих. Подобно на Целер, той се нуждаеше от художествената почва на Ваймар, но приглушената духовна атмосфера също го погълна прекалено много в своята артистическа уютност.
към текста >>

58. 9. До всички членове * VIII 9 март 1924 Относно дейността в Обществото GA_39 Писма до членовете

Характерно за последната е, че тя произвежда неограничено разнообразие от плодоносни и обещаващи резултати, но все пак й липсва истинската почва, в която да ги посее.
Въпреки всичко чувствата на много членове по тези въпроси имат солидно основание. Нашето първо задължение като антропософи е чрез средствата на Антропософията да изострим душевния си поглед така, че в нейната истинска светлина да видим това, което цивилизацията на нашата епоха поднася. Характерно за последната е, че тя произвежда неограничено разнообразие от плодоносни и обещаващи резултати, но все пак й липсва истинската почва, в която да ги посее. Без съмнение точно тогава трябва да се преценява най-критично, но когато човек се настрои положително, а не отрицателно към проявленията на нашето време.
към текста >>

59. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Но тази внушителна сила се прояви и в другата посока, именно, не само се признава това, което прогресът на естествените науки и породеният от това прогрес означават за нашето време, а в широки кръгове се роди вярата, че всяко познание, всяко знание на човечеството може да се добие само на онази почва, която днес е призната именно като почва на естествените науки.
И когато насочим поглед върху големия напредък в общия човешки живот през последните години можем даже да кажем през последните столетия -, виждаме, че този напредък не е в областта, за която ще говорим тук, а в онази област, с която днес както веднага ще подчертаем човечеството с право се гордее и на която възлага още по-големи надежди за по-нататъшното развитие на човечеството в бъдеще. И до наши дни този напредък от последните столетия се намира в областта, която израства от естествените науки. Когато помислим, колко мощно е всичко, което днес е добито не само теоретически в областта на естествените науки за човешкото познание и което обещава още да бъде получено на почвата на естествените науки, когато освен това се постави на везните, какво голямо значение имат за външния живот тези придобивки на естествените науки, тогава трябва да кажем: благодатта, пълното значение на този напредък на естествените науки можа и трябваше да упражни една внушителна сила върху човешката душа в нашето време. И така стана, че това внушително въздействие се прояви и на една друга страна. Ако то беше се упражнило само в едно такова направление, че човешката душа да изпитва преди всичко нещо като един миров култ по отношение на мощния напредък, кой би могъл да каже и най-малкото нещо против това? Но тази внушителна сила се прояви и в другата посока, именно, не само се признава това, което прогресът на естествените науки и породеният от това прогрес означават за нашето време, а в широки кръгове се роди вярата, че всяко познание, всяко знание на човечеството може да се добие само на онази почва, която днес е призната именно като почва на естествените науки. И понеже изхождайки от тази вяра хората счетоха, че имат право да направят извода: духовно-научните методи се намират в противоречие с методите на естествените науки и за този, който стои на почвата на естествените науки, е невъзможно въобще да говори за едно изследване на духовния свят, в най-широки кръгове се разпространи предразсъдъкът, че духовната наука трябва да бъде отхвърлена като неотговаряща на оправданите изисквания на естествената наука. При това отхвърляне може да бъде преди всичко очебийно, че с него на везните се хвърля нещо, което има извънредно голяма тежест.
към текста >>

Гьоте също се е изказал, че всъщност на тази почва съобщаването на общо валидни резултати едва ли би могло да бъде много плодотворно, ако то би било направено от един човек към друг.
По отношение на това ние се намираме сред развитието, както то се е получило в 19-то и нашето столетие, но сме стигнали до съвършено различни гледища в сравнение с тези, които човечеството още е имало преди едно столетие. Когато искаме да говорим за стойността на духовно-научните изследвания за нашето съвремие, от голямо значение е да си припомним, че даже по-велики духове преди едно столетие още не бяха почувствували нуждата да се говори за духовно-научните резултати така, как това трябва да стане днес в смисъла на тези поредица от сказки. И понеже великите индивидуалности дават тона за човечеството, понеже в определен смисъл те само изразяват това, което живее като нужда на цялата епоха, следователно и на малките индивидуалности, тогава този въпрос може да ни се представи нагледно, когато насочим нашия поглед към по-великите индивидуалности. Тук с право можем да кажем: Един такъв човек като ГЬОТЕ съвсем не е почувствувал преди едно столетие нуждата да се изкаже върху резултати на Духовната наука така, както това става днес на почвата на Духовната наука. Там където ставаше дума да говори върху нещо, което се намира отвъд външно сетивното, Гьоте, както и много други хора, се е позовавал на това, че то е въпрос на вярата, но не на една строга наука. Гьоте също се е изказал, че всъщност на тази почва съобщаването на общо валидни резултати едва ли би могло да бъде много плодотворно, ако то би било направено от един човек към друг. В течение на едно столетие по отношение на общото развитие на човечеството ние сме напреднали не само така, че Гьоте е живял в една епоха, когато не е имало никакъв телеграф, никакъв телефон, железопътни линии и никакви такива изгледи, каквито се предлагат на пътуването със самолет; и по отношение на духовното развитие ние се намираме пред резултати, които са различни от тези, които са съществували по времето на Гьоте. Това можете да видите при един конкретен случай. Съществува един красив разговор, който Гьоте е водил с някой си Фалк по случай смъртта на Виланд. Тогава той се изказал върху областите, от които може да се почерпи определено познание върху онова от човека, което надживява раждането и смъртта, което не загива заедно със сетивната обвивка, което е безсмъртно в сравнение със смъртната част на човека. Непосредственият повод на смъртта на така обичания от Гьоте Виланд го е накарал да се изкаже по един популярен начин спрямо един човек като Фалк, който проявяваше разбиране за това.
към текста >>

Характерно е, че на Хекелова почва хората се позовават на едно велико дело на КАНТ, а именно на основаването на механистичния светоглед на Кант, и на написаното в 1775 година съчинение: "Обща история на природата и теория на небето или опит върху устройството и механичния произход на мировата сграда".
От тази изходна точка Гьоте навлезе във всички области на естествената наука и следователно беше добре запознат с научния начин на мислене от неговото време. Даже той изпревари така много своето време, че дарвинисти, които искаха да изтълкуват Гьоте в смисъла на Дарвин, днес могат да твърдят: Гьоте е един предтеча на Дарвин. Въпреки че Гьоте застава по този начин в научния свят на своето време и го надвишава, той все пак може да каже, че възгледът, който си е съставил върху безсмъртната част на човека и който загатва за прераждането, може напълно да се съедини с неговите научни представи. И това, което Гьоте можа да каже на своето време, би могъл да си го каже всъщност всеки човек. И други изследователи, които се стремяха да осъществят по научен начин познавателни нужди за живота, се намираха в същото положение. Характерно е, че на Хекелова почва хората се позовават на едно велико дело на КАНТ, а именно на основаването на механистичния светоглед на Кант, и на написаното в 1775 година съчинение: "Обща история на природата и теория на небето или опит върху устройството и механичния произход на мировата сграда". Достатъчно е само да вземете рекламния екземпляр, да прегледайте заключението и след това да се запитате: Какво становище заемат към Кант онези, които стоят на почвата само на Хекелизма, когато той говори за безсмъртието на човешката душа, където говори върху великите тайни на човешката душа, върху изгледа за обитаемостта на други планети и за по-нататъшния живот на човешката душа на други планети? Какво становище заемат такива последователи на Хекел по отношение на възможността за едно прераждане на човека, както това изниква в посоченото съчинение на Кант от 1775 година? Днес хората се позовават на неща така, че трябва да се учудят, ако онези, които се позовават на Кант действително са прочели тези неща! Днес нещата стоят вече различно от това, което са били преди едно или едно и половина столетия по-рано. Беше една нужда на епохата, да се говори върху нещата на духовния живот по определен начин, който не искаше да има нищо общо с науката, защото хората чувствуваха, че се говори за нещо, което не се намира в никакво противоречие с това, което може да се твърди от науката.
към текста >>

Това, което смятаме, че имаме право да вярваме върху духовния свят ,ние трябва да бъдем в състояние да го облечем по същия начин, да го добием по същия обективен начин, както резултатите на естествената наука само че на друга почва.
Щом нещата стоят така, ние трябва да кажем: Убедителната сила, убедителните основания, които можеха да се изнесат още преди едно столетие или даже и по-късно, без да се намират в противоречие с външните научни резултати, не са вече меродавни за нашето съвремие. Днес са необходими по-важни импулси, за да може това, което се казва върху свръхсетивния свят, да се подържа срещу научните резултати на науката. Това, което смятаме, че имаме право да вярваме върху духовния свят ,ние трябва да бъдем в състояние да го облечем по същия начин, да го добием по същия обективен начин, както резултатите на естествената наука само че на друга почва. Само за една Духовна наука, която работи със същата логика, със същото здраво чувство за истината както естествената наука, ние ще можем да чувствуваме, че тя може да застане наред със силно напредналата естествена наука. Когато помислим върху това, ние ще разберем, в какъв смисъл днес Духовната наука е станала една необходимост за нашето съвремие. Ние ще разберем също, че единствено тази Духовна наука може да задоволи копнежите, за които говорихме. И тези копнежи съществуват, затова, защото несъзнателно за много човешки души действува това, което току що бе охарактеризирано именно при най-добрите търсители на истината и в една област, където хората не очакват когато изтъкват, че стремежът на човека към познание се старае да излезе от това, което по-рано винаги можеше да се каже в областта на науката. Несъмнено областта на математиката, областта на геометрията изглежда да бъде такава, в която това, което човек добива, се явява като сигурно в неговото приложение в сетивния свят.
към текста >>

60. 4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Без съмнение, извънредно лесно е да се възрази нещо против израза "себесъзнателен аз" от гледището на една наука, която вярва, че стои твърдо на здравата почва на естествената наука.
А това е същественото. При животното духът се проявява така да се каже непосредствено в животинската форма и организация. При човека духът не се изразява непосредствено в неговата телесна форма, а помежду се вмъква един междинен член, който можем да наблюдаваме много точно в непосредствения живот. Така както човекът ни се явява чисто в наблюдението, този междинен член, който един вид опосредствува по-слабата връзка между духа и тялото, се изразява в това, което при човека наричаме себесъзнателен Аз. Сега аз не искам да държа сметка за това, как този себесъзнателен аз се оформява в тялото, а искам само да кажа: Така както човекът ни се явява в наблюдението, както ни се явяват неговите душевни прояви, между духа и тялото стои този себесъзнателен Аз. Без съмнение, извънредно лесно е да се възрази нещо против израза "себесъзнателен аз" от гледището на една наука, която вярва, че стои твърдо на здравата почва на естествената наука. Но сега ние искаме да проследим, как този себесъзнателен аз застава между духа и тялото.
към текста >>

61. 5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Това последно явление може да се наблюдава в неговата истинска светлина, когато човек или се освобождава от много внушително действуващите днес представи на онзи светоглед, които считат, че стоят на здравата почва на естествената наука, или пък се вглъби в предстоящите резултати на съвременното природоизследване.
Сега всъщност разликата между един духовен изследовател, който възприема подобни неща, и един обикновен човек се състои само в това, че духовният изследовател именно възприема това, докато обикновеният човек не може да обърне внимание на него и не го възприема. Защото същата дейност, която извършва духовният изследовател, се извършва от всеки човек, само че обикновеният човек не улавя момента, в който от дейността през време на съня органите биват отново съградени. Нека вземем сега една такава опитност и я сравним сега с това, което казахме по-рано, със затъпяването, с намаляването яснотата на дневния живот на представите /мисленето/ при заспиването. Това последно явление може да се наблюдава в неговата истинска светлина, когато човек или се освобождава от много внушително действуващите днес представи на онзи светоглед, които считат, че стоят на здравата почва на естествената наука, или пък се вглъби в предстоящите резултати на съвременното природоизследване. Тук например при изучаването на мозъка точно мислещите хора не ще могат да сторят друго нещо, освен да се съгласят според резултатите на природоизследването, че душевното е независимо от телесното. И много интересно е, че неотдавна излезе от печат една популярна книга, в която всъщност всичко онова, което се отнася за духовния живот и за източниците на духовния живот, е изложено изопачено, с пълно неразбиране. Обаче в тази книга "Мозъкът и човекът", чийто автор е Уйлям Ханна Томсон, някои неща са казани твърде остроумни. Преди всичко разглежда се съвременното изследване на мозъка и някои други неща, които се предлагат в друга връзка, например явленията на умората върху които аз често пъти обръщах вниманието -, които са твърде поучителни. Обаче аз вече обясних, че мускулите или нервите не се уморяват по друг начин, освен чрез съзнателна дейност.
към текста >>

62. 1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Когато не изхождаме от отвлечена философия, от отвлечена теософия, а от безпристрастното наблюдение на действителността и същевременно искаме да говорим върху "Духа в растителното царство" заставайки на почвате на естествената наука както и трябва да бъде на една здрава почва на Духовната наука -, трябва да признаем, че тогава посягаме не само бих могъл да кажа върху неоправдани предразсъдъци на нашето научно и останало съвременно образование, но и върху повече или по-малко оправдани представи, които действуват и трябва да действуват силно внушително.
стои едно духовно тъкане. Но да се навлезе в подробности върху това, как духът се специализира, как той се проявява по особен начин в една или друга форма на съществуването, върху това още не се мисли в най-широките кръгове на съвременната култура. Хората се сърдят на онези, които не само говорят за духа въобще, а говорят за особените форми, за особените видове на духа, как той се проявява зад едно или друго явление. Но на почвата на нашата Духовна наука не трябва да говорим за духа само по един такъв неясен, общ начин, както току що споменахме, а така, че да познаем: как духът тъче зад минералното или растителното съществуване, как в животинското и човешкото съществуване? Задачата на днешното съзерцание ще бъде да кажем нещо върху същността на духа в растителното царство. Когато не изхождаме от отвлечена философия, от отвлечена теософия, а от безпристрастното наблюдение на действителността и същевременно искаме да говорим върху "Духа в растителното царство" заставайки на почвате на естествената наука както и трябва да бъде на една здрава почва на Духовната наука -, трябва да признаем, че тогава посягаме не само бих могъл да кажа върху неоправдани предразсъдъци на нашето научно и останало съвременно образование, но и върху повече или по-малко оправдани представи, които действуват и трябва да действуват силно внушително. Именно при това разглеждане, което трябва да говори за духа, който намира своя израз, един вид своята физиономия в царството на растенията, започвайки от гигантските дървета на девствените гори или такива, които хиляди години са се запазили на Тенерифа, и стигайки до най-малките растения, каквато е скромната теменужка криеща се в храсталаците на горите или другаде, именно при едно такова разглеждане, когато човек е възприел в себе си естествено-научните понятия на 19-тото столетие, той се чувствува в едно твърде затруднено положение. Да, човек се чувствува в едно твърде трудно положение, когато той се е издигнал до това, което в тази област трябва да се каже за духа. Защото, как би могло да се отрече, че през 19-тото столетие са били направени велики и чудесни открития в областта на материалното изследване също и в областта на растителното царство -, които открития са хвърлили дълбока светлина от известна гледна точка върху същността на растителната природа? Тук винаги трябва да се напомни за това, как във втората третина на 19-тото столетие великият ботаник Шлайден е открил растителната клетка, т.е. поставил пред хората истината, че всяко растително тяло е изградено от малки наричат ги елементарни организми самостоятелни същества, клетки, които се представят като градивни камъни на това растително тяло.
към текста >>

Който не познава тази убедителност на материалистичните природонаучни представи на 19-тото столетие, на него може да му изглежда понякога тривиално, може би и дребнаво това, което се казва от страна на светогледа, който иска да стои твърдо на здравата почва на естествената наука.
Трябва справедливо да мислим и разбираме, че даже и най-великите духове, когато им се покаже под микроскопа, как тялото на растенията е една тъкан от малки клетки, бяха омагьосани от тази гледка и не можеха никак да си представят, как някой можеше още да дойде до идеята да говори за "душа на растенията", след като на изследващия човешки дух материалното се беше показало по такъв величествен начин. Ето защо трябва справедливо да разберем, че именно изследователят на растителната клетка стана и най-големият и остър противник на това, което Фехнер искаше да каже върху душата на растенията. И в известно отношение очарователно е да видиш финия и проницателен Фехнер в борба с Шлайден, който чрез своето откритие създаде епоха за Ботаниката, но който отхвърля по един грубо материалистичен начин това, което Фехнер искаше да каже върху растенията изхождайки от своите дълбоки наблюдения. В една такава борба между Фехнер и Шлайден в 19-тия век се разиграва всъщност нещо, което всяка душа, която преминава през науката на нашата епоха, трябва да почувствува, когато си пробива път нагоре през съмненията и загадките, които все пак трябва дойдат, именно когато се задълбочи в научните постижения. Такава душа ще се съмнява твърде много, дали в тази област може да мине победоносно нагоре измъквайки се от представите, които понякога са твърде убедителни. Който не познава тази убедителност на материалистичните природонаучни представи на 19-тото столетие, на него може да му изглежда понякога тривиално, може би и дребнаво това, което се казва от страна на светогледа, който иска да стои твърдо на здравата почва на естествената наука. Обаче който пристъпва към въпроса с едно здраво чувство за истината и с една сериозна нужда, и същевременно въоръжен с понятията на Ботаниката от 19-тия век, за да разреши загадките на живота, той може да се натъкне на известна трагичност на душата. Тук само ще загатнем за нещо от това.
към текста >>

63. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

И когато аз говорих за това, че цялото основно същество на Гьоте се крепеше на това, че той искаше да въплъти истината в красотата, в изкуството, и след това се стремеше да покаже, че съществуват въпреки това пътища извън фантазията, пътища в духовния свят, които довеждат на една по-здрава почва отколкото фантазията, това не беше едно отхвърляне от страна на един човек, който не желаеше да върви по един такъв път.
Още в течение на тези сказки ние ще говорим за пътя на Гьоте в духовния свят. Херман Грим с удоволствие следваше пътищата на Гьоте в духовния свят, но по свой начин. Той беше съвсем далече от това, да разглежда Гьоте по такъв начин, че да вижда в него представителя на един човек, който действително също и като художник черпи духовни действителности от духовния свят, за да ги въплъти в произведенията на своето изкуство. Херман Грим предпочиташе по-скоро да си каже: О, със средствата, които днес имаме като човеци, ние можем да се издигнем само с фантазията. Действително фантазията предлага неща, които са красиви, велики, мощни и те могат да изпълнят с топлота човешкото сърце, обаче познание, здраво установено познание, това беше нещо, което Херман Грим, този интимен изследовател на Гьоте, не искаше да намери също и у Гьоте. И когато аз говорих за това, че цялото основно същество на Гьоте се крепеше на това, че той искаше да въплъти истината в красотата, в изкуството, и след това се стремеше да покаже, че съществуват въпреки това пътища извън фантазията, пътища в духовния свят, които довеждат на една по-здрава почва отколкото фантазията, това не беше едно отхвърляне от страна на един човек, който не желаеше да върви по един такъв път. Това, което Херман Грим вложи в движението на своята ръка, не беше отхвърлянето на един такъв път, обаче по начин познаван само от онзи, който го разбираше по-точно, той вложи в движението на своята ръка приблизително следното: Може да съществува един такъв път, обаче ние хората не можем още да се чувствуваме призвани да решим нещо върху него. Както казах, не бих искал да изнеса тук това по един натрапчив начин като една лична работа, но струва ми се, че в един такъв жест се въплътява становището именно на най-добрите хора на нашата епоха по отношение на духовния свят. Защото по-късно аз имах един дълъг разговор със същия Херман Грим, при едно пътуване, което водеше и двама ни от Ваймар за Тифурт, в който разговор той ми обясни, как се е освободил напълно от материалистичното схващане на мировите процеси, от схващането, че в редуващите се епохи човешкият дух произвежда от себе си това, което съставлява същинското душевно богатство на човека. Развивайки един велик план, който както знаят онези, които са се занимавали с Херман Грим не бе осъществен в едно съчинение, което той имаше намерение да създаде, Херман Грим говори тогава за това, че възнамерява да напише една "История на германската фантазия". Той имаше предвид царуването на фантазията като една богиня в духовните светове, която произвежда от себе си това, което хората създават за благото на мировия напредък.
към текста >>

Това може вече да обърне вниманието на факта, че онзи, който има стремеж да се издигне в духовния свят, трябва да бъде преди всичко на ясно върху въпроса, дали първо е застанал на здрава почва тук в този свят на физическата действителност, дали е в състояние да стои тук здраво на краката си.
Това може вече да обърне вниманието на факта, че онзи, който има стремеж да се издигне в духовния свят, трябва да бъде преди всичко на ясно върху въпроса, дали първо е застанал на здрава почва тук в този свят на физическата действителност, дали е в състояние да стои тук здраво на краката си. Защото за всички отношения, които стават във физическия свят, ние трябва да имаме сигурност, сила на волята и способност да чувствуваме нещата, не трябва да изгубваме почвата под нозете си, когато искаме да се издигнем от този свят в духовния. Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия характер така, че да стоим здраво на краката си във физическия свят. След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят. Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот. Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има.
към текста >>

64. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Обаче тези последните трябва да имат първо една здрава основа и почва, а тази основа трябва да бъде създадена.
Едва с настъпването на 14-та, 16-та година започва възможността, човек да може да гради върху най-изолираната част на неговото същество, върху Съзнателната душа, т.е. върху това, което се образува в Съзнателната душа: върху мненията, понятията и идеите. Обаче тези последните трябва да имат първо една здрава основа и почва, а тази основа трябва да бъде създадена. Ако не я създадем, като дадем повод за това чрез възпитанието, каквото индивидуалността ни разкрива, чрез това ние не създаваме свободен път за развитието, тогава човекът е обхванат от един друг елемент: от твърдостта, от сковаността на природата на неговите обвивки /тела/. Тогава той се опошлява, става повърхностен; тогава не действува неговата индивидуалност, която преминава от един живот в друг, а той става роб на своя телесен организъм, който подчинява човека от вън. Човек показва това чрез факта, че не е господар в своята духовно-душевна част, а е изцяло зависим от своя телесно-душевен организъм, показва сковани качества, които са неизменяеми. Напротив един човек, при когото сме обърнали внимание, щото неговите заложби да се проявяват колкото е възможно повече, той запазва през целия си живот определена подвижност, той може да се справи и в по-късния живот с новите положения. При другия обратно, организмът се опошлява, получава сковани форми и човекът запазва тези форми през целия си живот.
към текста >>

65. 4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Голямата противоположност, големият контраст, който винаги е съществувал в света, е бил схващан така, че като символ за това се е вземала противоположността между половете между мъжкия и женския пол: Така например когато в древните религиозни системи които стоят на мистична почва, на боговете се противопоставят богини за това, което минава през света като противоположността Заратустризма ние имаме чудесното положение, че той се издига над този възглед, за да си представи първичните основи на духовната дейност в един друг образ: в образа на Доброто, на изпълненото със Светлина и на Злото, на Сянкообразното.
Странно е, как в Заратустризма чрез неговото отдаване на великите явления на макрокосмоса, на външния свят, нещо отстъпва, оттегля се, което във всички или почти във всички други придържащи се повече към мистиката културни течения, също и в нашия материализъм, играе важна роля. Голямата противоположност, големият контраст, който винаги е съществувал в света, е бил схващан така, че като символ за това се е вземала противоположността между половете между мъжкия и женския пол: Така например когато в древните религиозни системи които стоят на мистична почва, на боговете се противопоставят богини за това, което минава през света като противоположността Заратустризма ние имаме чудесното положение, че той се издига над този възглед, за да си представи първичните основи на духовната дейност в един друг образ: в образа на Доброто, на изпълненото със Светлина и на Злото, на Сянкообразното. От тук и неизмеримата девственост на Заратустризма, неговата възвишеност, неговото превъзхождане на всички представи и възгледи, които в наше време отново играят една толкова грозна роля, когато хората вярват, че могат да задълбочат своя възглед за духовния живот. Когато даже и древните гръцки писатели казват: Най-висшето Божество за да създаде Ормузд, трябваше да създаде и Аримана, за да има една противоположност, то във факта, че Ариман се противопоставя на Ормузд ни е дадено нещо, как една първична сила се противопоставя на друга. Даже и в Евреизма е изразено казаното за другите религиозни системи, като се счита, че злото е дошло в света чрез жената чрез Ева. В Заратустризма не може да се намери нищо от това, което живее в света като Зло, изразено чрез противопоставянето на половете в света, чрез противоположността на половете. Това, което днес така грозно се е промъкнало чак до ежедневната литература в цялото наше мислене и чувствуване, което погрозява много неща по отношение на главната стойност при болестни и здравни явления и което въпреки това не съдържа главните неща на живота, ще бъде победено, когато противоположността олицетворена в Ормузд и Ариман, която е съвършено друга, която е нещо героично по отношение на еснафската противоположност, ще се вживее като фермент в нашата култура с думите на Заратустра.
към текста >>

66. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ако в лицето на Галилей виждаме един спокоен, здраво стоящ на своята почва откривател на пътища, то в лицето на малко по-възрастния Джордано Бруно Галилей е роден в 1564 година, а Джордано Бруно в 1548 година ние имаме пред нас един човек, който непосредствено отразява в своята личност, отразява в цялост това, което в онова време минаваше като велики истини през душите и през духовете на другите в Коперник, в самия Галилей.
Ако в лицето на Галилей виждаме един спокоен, здраво стоящ на своята почва откривател на пътища, то в лицето на малко по-възрастния Джордано Бруно Галилей е роден в 1564 година, а Джордано Бруно в 1548 година ние имаме пред нас един човек, който непосредствено отразява в своята личност, отразява в цялост това, което в онова време минаваше като велики истини през душите и през духовете на другите в Коперник, в самия Галилей. Всичко това ни се отразява от духа на Джордано Бруно като в една мощна, обхватна философия на настроението. Какво е било становището на Джордано Бруно към света, как той го е чувствувал от духа на своето време като негова най-дълбока собствена същина?
към текста >>

67. 1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Добре известно е, че Геологията черпи своите познания от нашата земна почва и от това, което намира там, тя вади заключения върху начина, как в течение на времето може би е възникнала нашата планета, как се е преобразила.
Във връзка с това трябва да си припомним накратко, за какво се касае всъщност при методите, при особеността на геологическите изследвания. Добре известно е, че Геологията черпи своите познания от нашата земна почва и от това, което намира там, тя вади заключения върху начина, как в течение на времето може би е възникнала нашата планета, как се е преобразила. Известно е също: когато чрез някакви разкопки на нашата земна почва например при строежа на железопътни линии, при експлоатация на канари, на мините имаме случай да проучим по-дълбоки пластове на нашата Земя по отношение съдържанието в камъни и други съставни части, установява се, че тези пластове се различават от онези, върху които ние стъпваме с нашите крака, различни са от най-външната повърхност. Но и сред тази повърхност почвата ни се показва различна по най-разнообразен начин, когато я проучим по отношение нейното съдържание на различни видове камъни и нейния минерален характер. По-нататък добре известно е, че едни от най-интересните изследвания са онези, които се отнасят за такива пластове на повърхността на нашата Земя, които ясно показват един такъв характер, че можем да кажем, материалът, който покрива там почвата, е бил първоначално разтворен във водата или е бил по някакъв друг начин под властта на водата, като в минали времена е бил нанесен от водата. И днес още ние виждаме, че водите отнасят със себе си онези каменни материали, които отлагат след това в други области. Ние виждаме, как чрез такива отлагания се покрива почвата.
към текста >>

Известно е също: когато чрез някакви разкопки на нашата земна почва например при строежа на железопътни линии, при експлоатация на канари, на мините имаме случай да проучим по-дълбоки пластове на нашата Земя по отношение съдържанието в камъни и други съставни части, установява се, че тези пластове се различават от онези, върху които ние стъпваме с нашите крака, различни са от най-външната повърхност.
Във връзка с това трябва да си припомним накратко, за какво се касае всъщност при методите, при особеността на геологическите изследвания. Добре известно е, че Геологията черпи своите познания от нашата земна почва и от това, което намира там, тя вади заключения върху начина, как в течение на времето може би е възникнала нашата планета, как се е преобразила. Известно е също: когато чрез някакви разкопки на нашата земна почва например при строежа на железопътни линии, при експлоатация на канари, на мините имаме случай да проучим по-дълбоки пластове на нашата Земя по отношение съдържанието в камъни и други съставни части, установява се, че тези пластове се различават от онези, върху които ние стъпваме с нашите крака, различни са от най-външната повърхност. Но и сред тази повърхност почвата ни се показва различна по най-разнообразен начин, когато я проучим по отношение нейното съдържание на различни видове камъни и нейния минерален характер. По-нататък добре известно е, че едни от най-интересните изследвания са онези, които се отнасят за такива пластове на повърхността на нашата Земя, които ясно показват един такъв характер, че можем да кажем, материалът, който покрива там почвата, е бил първоначално разтворен във водата или е бил по някакъв друг начин под властта на водата, като в минали времена е бил нанесен от водата. И днес още ние виждаме, че водите отнасят със себе си онези каменни материали, които отлагат след това в други области. Ние виждаме, как чрез такива отлагания се покрива почвата. По същия начин трябва да си представим, че в древни времена са се получили такива отлагания върху отлагания.
към текста >>

Седейки върху един висок и гол връх на планината и обгръщайки с погледа една обширна област, аз мога да си кажа: Тук ти седиш непосредствено върху една основа, която стига до най-дълбоките места на Земята, между тебе и твърдата почва на първичния свят не се е наслоил никакъв по-нов пласт, не са се натрупали никакви наносни развалини, ти не минаваш над един непрекъснат ров както в онези плодородни хубави долини, тези планински върхове не са родили нищо живо и не са погълнали нищо живо, те съществуват преди всякакъв живот над всеки живот.
". . . С тези мисли и чувства се приближавам аз до вас, вие най-старите и най-достойни паметници на времето. Седейки върху един висок и гол връх на планината и обгръщайки с погледа една обширна област, аз мога да си кажа: Тук ти седиш непосредствено върху една основа, която стига до най-дълбоките места на Земята, между тебе и твърдата почва на първичния свят не се е наслоил никакъв по-нов пласт, не са се натрупали никакви наносни развалини, ти не минаваш над един непрекъснат ров както в онези плодородни хубави долини, тези планински върхове не са родили нищо живо и не са погълнали нищо живо, те съществуват преди всякакъв живот над всеки живот. В този момент, когато вътрешните привличащи и движещи сили на Земята действуват така да се каже непосредствено върху мене, когато влиянията на небето ме обгръщат до тук, аз съм настроен за едно по-възвишено съзерцание на природата, и както човешкият дух оживява всичко, така в мене се събужда един символ, на чиято възвишеност аз не мога да противостоя. Така самотен, аз казвам на себе си, когато гледам целия този планински връх надолу и съзирам в далечината към полите едвам израстващ мъх, така самотен, казвам аз, се чувствува човек, който иска да разтвори своята душа за най-старите, най-първи и най-дълбоки чувства на истината."
към текста >>

Когато в геологията оставаме върху една действително сигурна почва всъщност това, което се казва сега, не би трябвало да бъде подложено на съмнение от никой естествоизпитател -, тогава отивайки назад в миналото зад епохата на образуването на гранита, за тази епоха геологията има само предположения.
Когато в геологията оставаме върху една действително сигурна почва всъщност това, което се казва сега, не би трябвало да бъде подложено на съмнение от никой естествоизпитател -, тогава отивайки назад в миналото зад епохата на образуването на гранита, за тази епоха геологията има само предположения. Такива догадки тя може да има и върху това, как е изглеждала вътрешността на Земята, защото дупките, които са изкопани до сега в Земята стигат надълбоко само до там, че те могат да бъдат считани като съвсем малки чопления с игла. Догадки и хипотези, по-нататък нищо, най-много предчувствия за това, което е предхождало процеси на образуването на гранита!
към текста >>

Когато отиваме така назад в миналото, стигаме до едно такова състояние на Земята, което бихме могли до сравним с положението, както днес бихме могли да стоим като съвсем малки същества в един човешки организъм, като че бихме стояли върху твърдата почва на една кост и бихме могли да гледаме навън и бихме виждали вън кръвоносната система, нервната система и т.н.
Но когато отиваме в много далечното минало, тя съвсем не се представя такава. Голям брой вещества, които днес се намират в дълбините на Земята, в далечните минали времена са се намирали още в околността на Земята и само постепенно са се утаили. Това трябва да допусне и геологията. Но колкото по-далече отиваме, толкова повече намираме, че като планета нашата Земя е имала съвършено друга форма, тя става нещо съвършено различно от днес, че така да се каже това, което днес е атмосфера, ни показва, все повече и повече, колкото по-далече в миналото отиваме, характера на едно живо същество. В окръжността на нашата Земя ние намираме не само такъв минерален въздух и такива минерални облачни образувания, каквито имаме днес, но сред това, което принадлежи на нашата Земя, в най-древни времена намираме нещо като живи членове, като живи органи на едно голямо живо същество. Когато отиваме така назад в миналото, стигаме до едно такова състояние на Земята, което бихме могли до сравним с положението, както днес бихме могли да стоим като съвсем малки същества в един човешки организъм, като че бихме стояли върху твърдата почва на една кост и бихме могли да гледаме навън и бихме виждали вън кръвоносната система, нервната система и т.н. като един заобикалящ ни свят. Така някой, който в много далечното минало време би стоял върху Земята и гледал навън, не би видял тъкането на минералните вещества и процеси, не би видял минералния въздух, а жив, пулсиращ живот. Колкото по-далече в миналото бихме отишли, толкова повече положението би било такова. Така щото бихме могли да стигнем до онази епоха, която бихме нарекли епоха на образуването на гранита. И бихме могли да си кажем: Тук всъщност земята е едно мощно живо същество, има в себе си един многообразен живот, не е още изпълнена с живи същества, които днес ходят върху нея или живеят във водата и т.
към текста >>

След това стигаме до една епоха, за която трябва да кажем: Върху земната почва царува несъмнено такава висока температура, че на нея не може да се развие живот, обаче в окръжността се развива живот, живот, който иска да слезе долу, но не може да слезе долу.
Така някой, който в много далечното минало време би стоял върху Земята и гледал навън, не би видял тъкането на минералните вещества и процеси, не би видял минералния въздух, а жив, пулсиращ живот. Колкото по-далече в миналото бихме отишли, толкова повече положението би било такова. Така щото бихме могли да стигнем до онази епоха, която бихме нарекли епоха на образуването на гранита. И бихме могли да си кажем: Тук всъщност земята е едно мощно живо същество, има в себе си един многообразен живот, не е още изпълнена с живи същества, които днес ходят върху нея или живеят във водата и т. н., а живеят вътре един вид като паразити на целия жив организъм на земята, плуват в нейната кръв, както днес облачните маси на въздуха и тем подобни. След това стигаме до една епоха, за която трябва да кажем: Върху земната почва царува несъмнено такава висока температура, че на нея не може да се развие живот, обаче в окръжността се развива живот, живот, който иска да слезе долу, но не може да слезе долу. Защо не може да слезе долу? Там долу чрез огнения процес, чрез процеса на високото нагряване с прието първо онова, което живата част на нашата Земя отделя от себе си така, както нашият жив организъм отделя твърдите части, костите, както той отделя тези твърди съставни части, костите, от меките съставни части. И сега ние насочваме поглед към образуването на гранита и казваме: Материалът, който гранитът съдържа: кварц, фелдшпат и слюда първоначално е бил разтворен в голямото живо същество: Земята. Тази Земя, за да се развива по-нататък, има нужда да се освободи от тези вещества, отделя ги от себе си, оставя ги да паднат надолу, да се утаят. Това, което е долу, приема тези отделени части, образува основния масив, един скелет в живото същество Земя.
към текста >>

Тази почва трябваше да се роди, да се образува, за да може върху нейната основа да се развие сега един различно устроен живот: онзи живот, който постепенно е станал нашият живот, за да могат така да се каже постепенно да се образуват в живите същества такива мозъчни инструменти, чрез които тези същества да могат да си представят духа вътрешно, да могат да си образуват вътрешно мисли и чувства, които един вид познавайки и чувствувайки повтарят външните процеси.
Ние виждаме следователно, как в течение на развитието на нашата Земя по отношение на това, което съставлява основата, върху която ходим, е станало нещо, което имаме по един подобен начин в отделния човешки или животински организъм. Ние виждаме, как този човек живее до определен момент, как след това минава през вратата на смъртта, полага своето тяло като мъртъв труп, и виждаме процесите, които са само минерални процеси, виждаме как тези процеси се продължават. През време на живота на тялото обаче тези химически и физически процеси бяха включени в духовно-душевни процеси. Така също ние стигаме до един момент на нашето земно съществуване, където процесите, които днес виждаме да се разиграват като химически и физически процеси, бяха обхванати и проникнати от органически и от духовно-душевни процеси. Обаче това, което става върху почвата на нашата Земя, то е така да се каже само едното течение, което е останало от предишни първо повече живи органически и после духовни процеси. Тази почва трябваше да се роди, да се образува, за да може върху нейната основа да се развие сега един различно устроен живот: онзи живот, който постепенно е станал нашият живот, за да могат така да се каже постепенно да се образуват в живите същества такива мозъчни инструменти, чрез които тези същества да могат да си представят духа вътрешно, да могат да си образуват вътрешно мисли и чувства, които един вид познавайки и чувствувайки повтарят външните процеси. Ето защо цялата веществена маса на нашата Земя трябва първо да бъде "пресята", да бъдат отделени днешните мъртви минерали и да бъдат задържани онези, които днес могат да образуват организмите, които са проникнати само от една част на стария веществен масив. Това са частите, които едва сега могат да се образуват например да образуват това, което е човекът днес. Духът, който живее в човешката глава, в човешкото сърце, който следователно живее в едно същество, което е така да се каже по-фино организирано отколкото общото същество планета Земя, този дух можеше да се роди само в едно такова същество, което е получило първо отделена от него другата веществена маса, която днес не принадлежи на органическия живот. Пренесен е бил целият веществен масив на нашата Земя и това, което е минало през ситото, е било направено основа, която е била предадена на чисто минералния живот, за да може да се развие върху него един нов живот, който виждаме сега да се явява в момента като най-нисшата форма, която геологията ни показва като най-простите същества появили се през следващото време в камбрийската форма.
към текста >>

Когато разглеждаме развитието на Земята по този начин, ние поглеждаме към основата и почвата, върху която ходим, ние не вземаме под внимание отделните процеси и си казваме: Ние стоим върху тази основа, върху тази почва, в гранита и в това, което се е отделило върху него тя съдържа онова, което царствата на живите същества не можаха да използуват, което те можаха да използуват само като го отделиха като почва, за да ходят по нея.
Когато разглеждаме развитието на Земята по този начин, ние поглеждаме към основата и почвата, върху която ходим, ние не вземаме под внимание отделните процеси и си казваме: Ние стоим върху тази основа, върху тази почва, в гранита и в това, което се е отделило върху него тя съдържа онова, което царствата на живите същества не можаха да използуват, което те можаха да използуват само като го отделиха като почва, за да ходят по нея. И това, което съществува като едно продължение на този процес, е един процес на разрушение и разтваряне. Тук ние би трябвало да се запознаем всъщност с мисълта: Когато днес геологът ни описва земната почва, как тя се състои от долини и планини и е устроена на пластове, това би трябвало да бъде като един разлагащ се труп, който продължава един стар процес на разлагане и разрушение. Тогава в смисъла на Духовната наука ние бихме ходили върху един такъв процес на разрушение, за да имаме основа и почва от която се нуждаем, когато вземем под внимание сочещите към бъдещето сили, които вървят в противоположна посока на тази, по която върви земната почва. Защото тези сочещи към бъдещето сили са нещо, което прониква така да се каже независимо от земната почва в човешките души, в човешките духове, може би също и в онези същества, които първо се издигат от основата на земната почва. Обаче в самата земна почва ние бихме имали нещо разлагащо се.
към текста >>

Тук ние би трябвало да се запознаем всъщност с мисълта: Когато днес геологът ни описва земната почва, как тя се състои от долини и планини и е устроена на пластове, това би трябвало да бъде като един разлагащ се труп, който продължава един стар процес на разлагане и разрушение.
Когато разглеждаме развитието на Земята по този начин, ние поглеждаме към основата и почвата, върху която ходим, ние не вземаме под внимание отделните процеси и си казваме: Ние стоим върху тази основа, върху тази почва, в гранита и в това, което се е отделило върху него тя съдържа онова, което царствата на живите същества не можаха да използуват, което те можаха да използуват само като го отделиха като почва, за да ходят по нея. И това, което съществува като едно продължение на този процес, е един процес на разрушение и разтваряне. Тук ние би трябвало да се запознаем всъщност с мисълта: Когато днес геологът ни описва земната почва, как тя се състои от долини и планини и е устроена на пластове, това би трябвало да бъде като един разлагащ се труп, който продължава един стар процес на разлагане и разрушение. Тогава в смисъла на Духовната наука ние бихме ходили върху един такъв процес на разрушение, за да имаме основа и почва от която се нуждаем, когато вземем под внимание сочещите към бъдещето сили, които вървят в противоположна посока на тази, по която върви земната почва. Защото тези сочещи към бъдещето сили са нещо, което прониква така да се каже независимо от земната почва в човешките души, в човешките духове, може би също и в онези същества, които първо се издигат от основата на земната почва. Обаче в самата земна почва ние бихме имали нещо разлагащо се. Когато разглеждаме нашата Земя духовнонаучно–геологически, тя ще ни се яви като един все повече и повече разлагащ се труп и геологическите закони ще бъдат същевременно закони на разлагащия се труп на Земята. И човекът на Земята ще бъде за нас нещо, което се издига от трупа на Земята, както човешката душа, когато минава през вратата на смъртта, се издига от мъртвия труп на тялото и го изоставя на онези сили, които го разлагат и унищожават.
към текста >>

Тогава в смисъла на Духовната наука ние бихме ходили върху един такъв процес на разрушение, за да имаме основа и почва от която се нуждаем, когато вземем под внимание сочещите към бъдещето сили, които вървят в противоположна посока на тази, по която върви земната почва.
Когато разглеждаме развитието на Земята по този начин, ние поглеждаме към основата и почвата, върху която ходим, ние не вземаме под внимание отделните процеси и си казваме: Ние стоим върху тази основа, върху тази почва, в гранита и в това, което се е отделило върху него тя съдържа онова, което царствата на живите същества не можаха да използуват, което те можаха да използуват само като го отделиха като почва, за да ходят по нея. И това, което съществува като едно продължение на този процес, е един процес на разрушение и разтваряне. Тук ние би трябвало да се запознаем всъщност с мисълта: Когато днес геологът ни описва земната почва, как тя се състои от долини и планини и е устроена на пластове, това би трябвало да бъде като един разлагащ се труп, който продължава един стар процес на разлагане и разрушение. Тогава в смисъла на Духовната наука ние бихме ходили върху един такъв процес на разрушение, за да имаме основа и почва от която се нуждаем, когато вземем под внимание сочещите към бъдещето сили, които вървят в противоположна посока на тази, по която върви земната почва. Защото тези сочещи към бъдещето сили са нещо, което прониква така да се каже независимо от земната почва в човешките души, в човешките духове, може би също и в онези същества, които първо се издигат от основата на земната почва. Обаче в самата земна почва ние бихме имали нещо разлагащо се. Когато разглеждаме нашата Земя духовнонаучно–геологически, тя ще ни се яви като един все повече и повече разлагащ се труп и геологическите закони ще бъдат същевременно закони на разлагащия се труп на Земята. И човекът на Земята ще бъде за нас нещо, което се издига от трупа на Земята, както човешката душа, когато минава през вратата на смъртта, се издига от мъртвия труп на тялото и го изоставя на онези сили, които го разлагат и унищожават.
към текста >>

Защото тези сочещи към бъдещето сили са нещо, което прониква така да се каже независимо от земната почва в човешките души, в човешките духове, може би също и в онези същества, които първо се издигат от основата на земната почва.
Когато разглеждаме развитието на Земята по този начин, ние поглеждаме към основата и почвата, върху която ходим, ние не вземаме под внимание отделните процеси и си казваме: Ние стоим върху тази основа, върху тази почва, в гранита и в това, което се е отделило върху него тя съдържа онова, което царствата на живите същества не можаха да използуват, което те можаха да използуват само като го отделиха като почва, за да ходят по нея. И това, което съществува като едно продължение на този процес, е един процес на разрушение и разтваряне. Тук ние би трябвало да се запознаем всъщност с мисълта: Когато днес геологът ни описва земната почва, как тя се състои от долини и планини и е устроена на пластове, това би трябвало да бъде като един разлагащ се труп, който продължава един стар процес на разлагане и разрушение. Тогава в смисъла на Духовната наука ние бихме ходили върху един такъв процес на разрушение, за да имаме основа и почва от която се нуждаем, когато вземем под внимание сочещите към бъдещето сили, които вървят в противоположна посока на тази, по която върви земната почва. Защото тези сочещи към бъдещето сили са нещо, което прониква така да се каже независимо от земната почва в човешките души, в човешките духове, може би също и в онези същества, които първо се издигат от основата на земната почва. Обаче в самата земна почва ние бихме имали нещо разлагащо се. Когато разглеждаме нашата Земя духовнонаучно–геологически, тя ще ни се яви като един все повече и повече разлагащ се труп и геологическите закони ще бъдат същевременно закони на разлагащия се труп на Земята. И човекът на Земята ще бъде за нас нещо, което се издига от трупа на Земята, както човешката душа, когато минава през вратата на смъртта, се издига от мъртвия труп на тялото и го изоставя на онези сили, които го разлагат и унищожават.
към текста >>

Обаче в самата земна почва ние бихме имали нещо разлагащо се.
Когато разглеждаме развитието на Земята по този начин, ние поглеждаме към основата и почвата, върху която ходим, ние не вземаме под внимание отделните процеси и си казваме: Ние стоим върху тази основа, върху тази почва, в гранита и в това, което се е отделило върху него тя съдържа онова, което царствата на живите същества не можаха да използуват, което те можаха да използуват само като го отделиха като почва, за да ходят по нея. И това, което съществува като едно продължение на този процес, е един процес на разрушение и разтваряне. Тук ние би трябвало да се запознаем всъщност с мисълта: Когато днес геологът ни описва земната почва, как тя се състои от долини и планини и е устроена на пластове, това би трябвало да бъде като един разлагащ се труп, който продължава един стар процес на разлагане и разрушение. Тогава в смисъла на Духовната наука ние бихме ходили върху един такъв процес на разрушение, за да имаме основа и почва от която се нуждаем, когато вземем под внимание сочещите към бъдещето сили, които вървят в противоположна посока на тази, по която върви земната почва. Защото тези сочещи към бъдещето сили са нещо, което прониква така да се каже независимо от земната почва в човешките души, в човешките духове, може би също и в онези същества, които първо се издигат от основата на земната почва. Обаче в самата земна почва ние бихме имали нещо разлагащо се. Когато разглеждаме нашата Земя духовнонаучно–геологически, тя ще ни се яви като един все повече и повече разлагащ се труп и геологическите закони ще бъдат същевременно закони на разлагащия се труп на Земята. И човекът на Земята ще бъде за нас нещо, което се издига от трупа на Земята, както човешката душа, когато минава през вратата на смъртта, се издига от мъртвия труп на тялото и го изоставя на онези сили, които го разлагат и унищожават.
към текста >>

Тук имате резултата на най-грижливото изучаване на земната почва, върху която стъпваме.
Тук имате резултата на най-грижливото изучаване на земната почва, върху която стъпваме. Помислете сега върху това, което Духовната наука казва относно началото на този процес на разрушение, поставен първоначално в действие от един духовно-душевен процес на разрушение, чието продължение означава от една страна физическо-механическия процес на разрушение, който става върху лицето на Земята и който геологията е принудена да потвърди от самата себе си чрез едно грижливо проучване. Така е върху всички области. Когато вземете действителните изследвания, фактите, навсякъде ще видите: Тук с това, което има да каже от духовното изследване, Духовната наука е в пълно съгласие с Естествената наука, когато тя не е повлияна от монистични, материалистични или други предразсъдъци, когато стои на чистата и здрава почва на фактите. Навсякъде ще видите, че Духовната наука се влива в Естествената наука така, че чрез това, което може да достави от чистата почва на фактите, Естествената наука дава едно изобилно доказателство за това, което Духовната наука има да каже от своите собствени изследвания. Никога не съществува някакво противоречие между Духовната наука и истинската Естествена наука.
към текста >>

Когато вземете действителните изследвания, фактите, навсякъде ще видите: Тук с това, което има да каже от духовното изследване, Духовната наука е в пълно съгласие с Естествената наука, когато тя не е повлияна от монистични, материалистични или други предразсъдъци, когато стои на чистата и здрава почва на фактите.
Тук имате резултата на най-грижливото изучаване на земната почва, върху която стъпваме. Помислете сега върху това, което Духовната наука казва относно началото на този процес на разрушение, поставен първоначално в действие от един духовно-душевен процес на разрушение, чието продължение означава от една страна физическо-механическия процес на разрушение, който става върху лицето на Земята и който геологията е принудена да потвърди от самата себе си чрез едно грижливо проучване. Така е върху всички области. Когато вземете действителните изследвания, фактите, навсякъде ще видите: Тук с това, което има да каже от духовното изследване, Духовната наука е в пълно съгласие с Естествената наука, когато тя не е повлияна от монистични, материалистични или други предразсъдъци, когато стои на чистата и здрава почва на фактите. Навсякъде ще видите, че Духовната наука се влива в Естествената наука така, че чрез това, което може да достави от чистата почва на фактите, Естествената наука дава едно изобилно доказателство за това, което Духовната наука има да каже от своите собствени изследвания. Никога не съществува някакво противоречие между Духовната наука и истинската Естествена наука. Противоречия съществуват само между здравата Духовна наука, която почива на действителността, и теориите на фантазьорите и на онези, които казват, че стоят на почвата на науката, но които веднага изгубват здравата почва под краката си, когато не навлизат в това, което фактите казват, а в това, което те самите биха могли да кажат върху фактите. Духовната наука оставя духовните факти да кажат това, което те имат да кажат върху мировите тайни. Със своите методи Естествената наука насочва поглед върху това, което фактите и казват и което тя самата има да каже.
към текста >>

Навсякъде ще видите, че Духовната наука се влива в Естествената наука така, че чрез това, което може да достави от чистата почва на фактите, Естествената наука дава едно изобилно доказателство за това, което Духовната наука има да каже от своите собствени изследвания.
Тук имате резултата на най-грижливото изучаване на земната почва, върху която стъпваме. Помислете сега върху това, което Духовната наука казва относно началото на този процес на разрушение, поставен първоначално в действие от един духовно-душевен процес на разрушение, чието продължение означава от една страна физическо-механическия процес на разрушение, който става върху лицето на Земята и който геологията е принудена да потвърди от самата себе си чрез едно грижливо проучване. Така е върху всички области. Когато вземете действителните изследвания, фактите, навсякъде ще видите: Тук с това, което има да каже от духовното изследване, Духовната наука е в пълно съгласие с Естествената наука, когато тя не е повлияна от монистични, материалистични или други предразсъдъци, когато стои на чистата и здрава почва на фактите. Навсякъде ще видите, че Духовната наука се влива в Естествената наука така, че чрез това, което може да достави от чистата почва на фактите, Естествената наука дава едно изобилно доказателство за това, което Духовната наука има да каже от своите собствени изследвания. Никога не съществува някакво противоречие между Духовната наука и истинската Естествена наука. Противоречия съществуват само между здравата Духовна наука, която почива на действителността, и теориите на фантазьорите и на онези, които казват, че стоят на почвата на науката, но които веднага изгубват здравата почва под краката си, когато не навлизат в това, което фактите казват, а в това, което те самите биха могли да кажат върху фактите. Духовната наука оставя духовните факти да кажат това, което те имат да кажат върху мировите тайни. Със своите методи Естествената наука насочва поглед върху това, което фактите и казват и което тя самата има да каже. И двете стоят в пълна съгласуваност.
към текста >>

Противоречия съществуват само между здравата Духовна наука, която почива на действителността, и теориите на фантазьорите и на онези, които казват, че стоят на почвата на науката, но които веднага изгубват здравата почва под краката си, когато не навлизат в това, което фактите казват, а в това, което те самите биха могли да кажат върху фактите.
Помислете сега върху това, което Духовната наука казва относно началото на този процес на разрушение, поставен първоначално в действие от един духовно-душевен процес на разрушение, чието продължение означава от една страна физическо-механическия процес на разрушение, който става върху лицето на Земята и който геологията е принудена да потвърди от самата себе си чрез едно грижливо проучване. Така е върху всички области. Когато вземете действителните изследвания, фактите, навсякъде ще видите: Тук с това, което има да каже от духовното изследване, Духовната наука е в пълно съгласие с Естествената наука, когато тя не е повлияна от монистични, материалистични или други предразсъдъци, когато стои на чистата и здрава почва на фактите. Навсякъде ще видите, че Духовната наука се влива в Естествената наука така, че чрез това, което може да достави от чистата почва на фактите, Естествената наука дава едно изобилно доказателство за това, което Духовната наука има да каже от своите собствени изследвания. Никога не съществува някакво противоречие между Духовната наука и истинската Естествена наука. Противоречия съществуват само между здравата Духовна наука, която почива на действителността, и теориите на фантазьорите и на онези, които казват, че стоят на почвата на науката, но които веднага изгубват здравата почва под краката си, когато не навлизат в това, което фактите казват, а в това, което те самите биха могли да кажат върху фактите. Духовната наука оставя духовните факти да кажат това, което те имат да кажат върху мировите тайни. Със своите методи Естествената наука насочва поглед върху това, което фактите и казват и което тя самата има да каже. И двете стоят в пълна съгласуваност. Когато вземете не онези писания, които казват: "това или онова е научно установено", а отидете при изворите, тогава можете да намерите особено в областта на геологията, как навсякъде геолозите проникват до определена точка и след това поставят въпросителни знаци. Когато сме стигнали до тези въпросителни знаци, ние можем да изходим от тях, като сега разгледаме изследването на Духовната наука.
към текста >>

Когато разгледаме целия дух и смисъл на това обяснение, ние съвсем не ще изпаднем в униние, че ходим върху една почва, която е един разлагащ се труп.
Когато сме стигнали до тези въпросителни знаци, ние можем да изходим от тях, като сега разгледаме изследването на Духовната наука. Тази наука ни казва тогава: Ако това, което ясновидството казва, е вярно, тогава фактическият външен материал трябва да има тази или онази форма. В случая на геологията е установено: Ако е вярно това, което Духовната наука има да изложи, тогава като продължение на днешния процес на разрушение нашето земно кълбо трябва да се намира в едно разпадане. Геологията, която изучава фактите, показва от самите закони, че това е така! Резултатите на Естествената наука са навсякъде последици на духовнонаучното изследване. Когато разгледаме целия дух и смисъл на това обяснение, ние съвсем не ще изпаднем в униние, че ходим върху една почва, която е един разлагащ се труп. Защото ние разбираме, че върху тази почва се е развило това, което отново съдържа в себе си зародиши на бъдещето.
към текста >>

Защото ние разбираме, че върху тази почва се е развило това, което отново съдържа в себе си зародиши на бъдещето.
Тази наука ни казва тогава: Ако това, което ясновидството казва, е вярно, тогава фактическият външен материал трябва да има тази или онази форма. В случая на геологията е установено: Ако е вярно това, което Духовната наука има да изложи, тогава като продължение на днешния процес на разрушение нашето земно кълбо трябва да се намира в едно разпадане. Геологията, която изучава фактите, показва от самите закони, че това е така! Резултатите на Естествената наука са навсякъде последици на духовнонаучното изследване. Когато разгледаме целия дух и смисъл на това обяснение, ние съвсем не ще изпаднем в униние, че ходим върху една почва, която е един разлагащ се труп. Защото ние разбираме, че върху тази почва се е развило това, което отново съдържа в себе си зародиши на бъдещето.
към текста >>

Щом самият геолог Зюс занимавайки се с природата навсякъде намира красивото в тази природа даже и в процесите на разрушение и разбира да се удивлява на лицето на Земята по такъв начин, като в своя монументален труд казва сърдечните думи: "Гледайки тези открити въпроси ние се радваме на слънчевата светлина, на осеяния със звезди небосвод и на цялото разнообразие на лицето на нашата Земя, която е била създадена именно чрез тези процеси, като същевременно признаваме, до каква степен животът се владее от особеността и съдбините на планетата", щом геологът издигайки се над всеки песимизъм чувствува този изблик в душата си, тогава Духовната наука, духовният изследовател казва с право, знаейки, че са верни думите на Гьоте: Природата е изнамерила смъртта, за да има много живот -, и той знае, че от гледна точка на познанието е правилно да кажем: При родата е изнамерила смъртта, за да има все по-висш и по-духовен живот; духовният изследовател, който знае това, казва: Ако и да трябва да гледаме на това, което един по-висш живот е отделил от себе си и за себе си, като на един намиращ се в процес на разрушение труп, въпреки това във всичко, което ходи върху тази почва, ние виждаме да светят зародишите на това, което може да събуди надежда и сигурност в нашите сърца.
И следващите сказки ще ни покажат все повече, че също както човекът гледа на своя дух, така и духовното, което някога е подготвило почвата под краката си, отива срещу бъдещи епохи, които ще го покажат на все по-висока и по-висока степен. Щом самият геолог Зюс занимавайки се с природата навсякъде намира красивото в тази природа даже и в процесите на разрушение и разбира да се удивлява на лицето на Земята по такъв начин, като в своя монументален труд казва сърдечните думи: "Гледайки тези открити въпроси ние се радваме на слънчевата светлина, на осеяния със звезди небосвод и на цялото разнообразие на лицето на нашата Земя, която е била създадена именно чрез тези процеси, като същевременно признаваме, до каква степен животът се владее от особеността и съдбините на планетата", щом геологът издигайки се над всеки песимизъм чувствува този изблик в душата си, тогава Духовната наука, духовният изследовател казва с право, знаейки, че са верни думите на Гьоте: Природата е изнамерила смъртта, за да има много живот -, и той знае, че от гледна точка на познанието е правилно да кажем: При родата е изнамерила смъртта, за да има все по-висш и по-духовен живот; духовният изследовател, който знае това, казва: Ако и да трябва да гледаме на това, което един по-висш живот е отделил от себе си и за себе си, като на един намиращ се в процес на разрушение труп, въпреки това във всичко, което ходи върху тази почва, ние виждаме да светят зародишите на това, което може да събуди надежда и сигурност в нашите сърца. А това ни казва: Ние ходим върху почвата, която ни е дал един праисторически свят, която този праисторически свят в своето разложение, в своето разрушение е оставил да стане почва под нашите крака. Ние ходим върху тази почва, предчувствувайки когато в нашия дух се надигаме до небесни висини -, че в течение на бъдещето развитие ще напуснем тази почва в подходящото време, за да бъдем приети в лоното на духовния свят, с който се чувствуваме така вътрешно свързани, когато правилно го разбираме.
към текста >>

А това ни казва: Ние ходим върху почвата, която ни е дал един праисторически свят, която този праисторически свят в своето разложение, в своето разрушение е оставил да стане почва под нашите крака.
И следващите сказки ще ни покажат все повече, че също както човекът гледа на своя дух, така и духовното, което някога е подготвило почвата под краката си, отива срещу бъдещи епохи, които ще го покажат на все по-висока и по-висока степен. Щом самият геолог Зюс занимавайки се с природата навсякъде намира красивото в тази природа даже и в процесите на разрушение и разбира да се удивлява на лицето на Земята по такъв начин, като в своя монументален труд казва сърдечните думи: "Гледайки тези открити въпроси ние се радваме на слънчевата светлина, на осеяния със звезди небосвод и на цялото разнообразие на лицето на нашата Земя, която е била създадена именно чрез тези процеси, като същевременно признаваме, до каква степен животът се владее от особеността и съдбините на планетата", щом геологът издигайки се над всеки песимизъм чувствува този изблик в душата си, тогава Духовната наука, духовният изследовател казва с право, знаейки, че са верни думите на Гьоте: Природата е изнамерила смъртта, за да има много живот -, и той знае, че от гледна точка на познанието е правилно да кажем: При родата е изнамерила смъртта, за да има все по-висш и по-духовен живот; духовният изследовател, който знае това, казва: Ако и да трябва да гледаме на това, което един по-висш живот е отделил от себе си и за себе си, като на един намиращ се в процес на разрушение труп, въпреки това във всичко, което ходи върху тази почва, ние виждаме да светят зародишите на това, което може да събуди надежда и сигурност в нашите сърца. А това ни казва: Ние ходим върху почвата, която ни е дал един праисторически свят, която този праисторически свят в своето разложение, в своето разрушение е оставил да стане почва под нашите крака. Ние ходим върху тази почва, предчувствувайки когато в нашия дух се надигаме до небесни висини -, че в течение на бъдещето развитие ще напуснем тази почва в подходящото време, за да бъдем приети в лоното на духовния свят, с който се чувствуваме така вътрешно свързани, когато правилно го разбираме.
към текста >>

Ние ходим върху тази почва, предчувствувайки когато в нашия дух се надигаме до небесни висини -, че в течение на бъдещето развитие ще напуснем тази почва в подходящото време, за да бъдем приети в лоното на духовния свят, с който се чувствуваме така вътрешно свързани, когато правилно го разбираме.
И следващите сказки ще ни покажат все повече, че също както човекът гледа на своя дух, така и духовното, което някога е подготвило почвата под краката си, отива срещу бъдещи епохи, които ще го покажат на все по-висока и по-висока степен. Щом самият геолог Зюс занимавайки се с природата навсякъде намира красивото в тази природа даже и в процесите на разрушение и разбира да се удивлява на лицето на Земята по такъв начин, като в своя монументален труд казва сърдечните думи: "Гледайки тези открити въпроси ние се радваме на слънчевата светлина, на осеяния със звезди небосвод и на цялото разнообразие на лицето на нашата Земя, която е била създадена именно чрез тези процеси, като същевременно признаваме, до каква степен животът се владее от особеността и съдбините на планетата", щом геологът издигайки се над всеки песимизъм чувствува този изблик в душата си, тогава Духовната наука, духовният изследовател казва с право, знаейки, че са верни думите на Гьоте: Природата е изнамерила смъртта, за да има много живот -, и той знае, че от гледна точка на познанието е правилно да кажем: При родата е изнамерила смъртта, за да има все по-висш и по-духовен живот; духовният изследовател, който знае това, казва: Ако и да трябва да гледаме на това, което един по-висш живот е отделил от себе си и за себе си, като на един намиращ се в процес на разрушение труп, въпреки това във всичко, което ходи върху тази почва, ние виждаме да светят зародишите на това, което може да събуди надежда и сигурност в нашите сърца. А това ни казва: Ние ходим върху почвата, която ни е дал един праисторически свят, която този праисторически свят в своето разложение, в своето разрушение е оставил да стане почва под нашите крака. Ние ходим върху тази почва, предчувствувайки когато в нашия дух се надигаме до небесни висини -, че в течение на бъдещето развитие ще напуснем тази почва в подходящото време, за да бъдем приети в лоното на духовния свят, с който се чувствуваме така вътрешно свързани, когато правилно го разбираме.
към текста >>

68. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Буда застава като изолиран човек, очаквайки момента на озарението, когато може да прозре застанал напълно на собствената почва -, че причините за страданието на човечеството се крият в стремежа на отделния човек към прераждания, към въплъщения в този свят, че жаждата за съществуване, каквато тя живее в отделния човек, е причина за царуващата около него мизерия, за всичко, което действува като разрушение в съществуването.
Буда търси озарението в пълно изолиране. Той отива в уединение. Това, което е добил от един живот в друг, трябва да бъде победено в едно напълно изолирано съществуване и в силата на неговата душа трябва да бликне онези светлина, която може да го осветли върху света и неговата мизерия. Буда застава като изолиран човек, очаквайки момента на озарението, когато може да прозре застанал напълно на собствената почва -, че причините за страданието на човечеството се крият в стремежа на отделния човек към прераждания, към въплъщения в този свят, че жаждата за съществуване, каквато тя живее в отделния човек, е причина за царуващата около него мизерия, за всичко, което действува като разрушение в съществуването.
към текста >>

69. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Това, което съществуваше като вечна ядка в душата на Мойсей, трябваше да намери своята почва и да узрее върху това, което той можеше да получи от египетската култура.
Това действуваше и в душите на неговия народ. Обаче той нямаше призванието да продължава старата мисия на Египет, а да внесе от нея нещо съвършено ново в развитието на човечеството. И понеже това ново беше така мощно, така обхватно и решаващо по своята природа, затова и личността на Мойсей е една така велика и мощна за целия ход на човешката история и затова начинът, по който мисията на Мойсей се разви от изтеклото развитие на египетския народ, е толкова интересна и плодотворна да бъде разгледана и в наше време. Защото това, което Мойсей е извлякъл от египетския народ, което след това е прибавил като дела действувайки от висините на духовното развитие, то продължава да действува и в нашите души. Ето защо Мойсей бе чувствуван като една личност, която така да се каже не трябваше да вземе това, което имаше да даде на човечеството, непосредствено от някоя епоха, от някоя специална мисия, а той бе схващан като една личност, която трябваше да бъде засегната в нейната душа от вълните на Вечното, което постоянно и постоянно се потопява чрез различни канали и се влива в развитието на човечеството, за да го оплоди. Това, което съществуваше като вечна ядка в душата на Мойсей, трябваше да намери своята почва и да узрее върху това, което той можеше да получи от египетската култура. Че в лицето на Мойсей имаме работа с една душа, която имаше да даде това, което трябваше да даде като най-висшето, черпейки от вечните извори, това ни е посочено съгласно старите описания символично в затварянето на Мойсея в едно сандъче скоро след неговото раждане. Който познава такива описания в религиозното развитие, знае, че те винаги искат да обърнат вниманието на хората върху нещо много важно. От минали изложения на този цикъл от сказки знаем, че когато човекът иска да се издигне със своето познание до висшите духовни светове, той трябва да мине през определяни стадии на душевното развитие, като се изолира напълно от целия заобикалящ го свят и събужда най-елементарните духовни сили на своята душа. А когато трябва да ни се представи, че един такъв човек донася още с раждането си със себе си духовните блага, които водят до най-висшето нещо на човечеството, това не може да бъде представено по-добре, освен като се каже: За тази личност беше необходимо тя да мине чак до физическото през едно изживяване, чрез което нейните сетива, всичко, което тя има като дарба на схващане, е изолирано от физическия свят. Тогава за нас става разбираемо, когато чуваме, че дъщерята на египетския цар, дъщерята на фараона, сама извади момчето от водата и го нарече "Мойсей" защото казваше: "Защото аз го извадих от водата." Този смисъл се крие в самото име за онзи, който разбира името на Мойсея, както за това се загатва и в самата Библия.
към текста >>

70. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

Ние не трябва, разбира се, да подценяваме в никакъв случай гледната точка на много съвременни мислители, които се чувстват принудени да заемат непоколебимо становище на научна почва.
Въздействието в тези две сфери на човешкото същество е било по-силно отколкото в неговото мислене и неговия свят на идеите, но въпреки това може да се каже, че целият духовен живот, бил в областта на религията или на точната наука, носи следи от влиянието на Библията. И е очевидно за тези, които разглеждат по-дълбоко нещата, че самите аргументи на хората, които в наши дни се чувстват принудени да атакуват Библията – заемайки в някои случаи крайното становище на пълно отричане, те самите показват следи от нейното въздействие. Никога не е имало пълно познаване, и днес практически няма, на степента на влияние на този документ, но то въпреки всичко действително съществува за тези, които имат непредубеден възглед. Отношението, възприето спрямо Библията от съвременните мисъл, чувство и възприемане, за известно време се е променило наистина много от онова, което е било в миналото. Стойността на Библията, отношението към нея на хората, които днес я разглеждат, сериозно се е променило, особено през 19-тото столетие. Ние не трябва, разбира се, да подценяваме в никакъв случай гледната точка на много съвременни мислители, които се чувстват принудени да заемат непоколебимо становище на научна почва. Има и други, които са свързани с Библията, които извличат своите най-дълбоки убеждения от този най-забележителен летопис, и които предпочитат да не обръщат внимание, когато ценноста на Библията е поставена под въпрос. Отношението на такива хора е: “Другите могат да мислят каквото си искат; ние намираме в учението на Библията всичко, от което нашите души се нуждаят, и сме напълно задоволени." Подобна гледна точка, колкото и да може да бъде оправдана в отделните случаи, е в известен смисъл напълно егоистична и в никакъв случай не е безопасна за духовната еволюция.
към текста >>

71. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение. GA_93 Легендата за храма

Ние сме в петата коренна раса на човечеството, която е населила Земята, откакто от потопите на океана се е издигнала твърдата почва, на която сега живеем.
Ние сме в петата коренна раса на човечеството, която е населила Земята, откакто от потопите на океана се е издигнала твърдата почва, на която сега живеем. Откакто атлантската раса започна бавно да изчезва, оттогава на Земята доминира арийската коренна раса. Когато разгледаме себе си, тук в Европа ние сме петата подраса (културна епоха) на арийската коренна раса. Първата подраса живя в прадалечното минало в древна Индия. И съвременните индийци са потомци на тази първа подраса, чийто духовен живот още съществува в прадревните индийски Веди/*4/. Ведите наистина са само ехо от древната култура на Ришите.
към текста >>

72. Първоначални импулси на духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Най-добре е изразено това в Евангелието на Йоан при измиването на нозете9: Аз не бих могъл да съществувам без вас... Учениците са необходимост за Христос Исус, те са неговата почва.
Физическият човек наистина е част от земния организъм, част от една цялост. А духовното и душевното са точно същото. Колко често съм подчертавал, че човечеството не би могло да живее, ако не се развиваше благодарение на другите царства. Също така високо развитият човек не може да се развива без нисшия. Нещо духовно не може да съществува, без тези, които са изостанали, както човекът не може да съществува, без животните да са изостанали, както животното не може без растението, а растението без минералите. Най-добре е изразено това в Евангелието на Йоан при измиването на нозете9: Аз не бих могъл да съществувам без вас... Учениците са необходимост за Христос Исус, те са неговата почва. Това е голямата истина. Ако погледнете в съдебна зала, виждате съдията да стои на съдийския стол и да се чувства по-нависоко от обвиняемия. Съдията би могъл обаче да помисли и да си каже, че може би в предишен живот е бил заедно с него и е пропуснал да изпълни дълга си към него, затова обвиняемият е станал такъв. Ако би се изследвала кармата му, може би е възможно да се види, че всъщност съдията би трябвало да е този, който седи на мястото на обвиняемия. Цялото човечество наистина е един организъм.
към текста >>

73. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

Описваме Старата Луна – не сегашната, – когато няма още твърда минерална земна почва, върху която човекът да върви, а планетата е от един вид растителна природа.
Човекът, който се вживее в ученията на антропософския мироглед, има едно средство да се научи да мисли несетивно. Истинската антропософия винаги ще се стреми да развива колкото се може повече несетивното мислене. Разглеждайки антропософските учения, срещаме описания на състояния, които не можем да видим. Когато разглеждаме развитието на нашата Земя и от какво е произлязла тя, описваме онези планетни състояния, когато всичко е било различно от стадия, в който се намира нашата сегашна Земя. Описваме Старата Луна – не сегашната, – когато няма още твърда минерална земна почва, върху която човекът да върви, а планетата е от един вид растителна природа. В тази маса, която можем да сравним със сготвена салата или спаначено пюре, е имало твърди частици само от такъв вид, какъвто днес е кората на дърветата. Тогава е нямало нищо минерално.
към текста >>

Когато това е оспорвано от материалистическите възгледи, понеже хората могат да си представят растенията само вкоренени в минерална почва, може да се признае, че при днешните условия наистина не е възможно другояче.
Когато това е оспорвано от материалистическите възгледи, понеже хората могат да си представят растенията само вкоренени в минерална почва, може да се признае, че при днешните условия наистина не е възможно другояче. Но тогава господстват съвсем други условия. Материалистът не може да си го представи, понеже винаги се опира на днешните условия.
към текста >>

Умиращото му става почва за нов живот.
Човекът трябва все повече да се доближава до състоянието, когато вътрешно ще възкръсне от умиращата част. Както при дървото външно умира кората, а вътрешно то развива нови издънки, така също и човекът, чрез това че външно е заобиколен от смъртта, трябва вътрешно да възкръсне. Затова в предишните времена посветените са били сравнявани с дъба и са били наричани друиди.22 Това «Умри и бъди! » означава, че човекът винаги започва да създава нов живот в душевността си. Умиращото му става почва за нов живот. Затова се казва:
към текста >>

74. Отношението на човека към природата GA_98 Природни и духовни същества

То е, като че ли антропософското понятие е зърно, което полагаме в подходящата почва, което – ако стане чувство и усещане и ние дълбоко се вживяваме в нашето обкръжение чрез чувствата и усещанията – покълва, израства и получава цвят и плод.
Възникне ли един народ, да речем, готите, и разпадне ли се, това е раждане и умиране като при отделния човек. Но в целия народ живее нещо душевно и отделните хора са членовете на тази народна душа, намиращи се в субстанцията на народната душа, която, от своя страна, има своята съдба, страдания и радости. Първо ние стигаме до едно предчувствие, а след това все повече научаваме, че светът около нас е проникнат от радост и скръб, че навсякъде в природата има старост и младост, както в самите нас. Това е, което чрез антропософското учение ни прави други хора. Това означава да се постигне антропософско разбиране, антропософията да се приложи по вътрешен начин в живота. То е, като че ли антропософското понятие е зърно, което полагаме в подходящата почва, което – ако стане чувство и усещане и ние дълбоко се вживяваме в нашето обкръжение чрез чувствата и усещанията – покълва, израства и получава цвят и плод. Когато растенията и минералите станат чрез антропософията не само обекти на нашето наблюдение, а наши приятели и ближни, и чрез антропософското наблюдение ние изпитаме топлина към тях, научаваме се да ги обичаме, както се учим да обичаме хората, тогава постепенно ще получим разбиране, ще се открие перспектива пред нас и ще узнаем каква огромна възпитателна ценност може да има антропософията за цялото бъдеще. Представете си хората след две, три, четири, пет столетия, които не само мислят понятията за кармата и прераждането, а се движат из света с такива чувства, каквито посочихме. И как целият човешки живот, всяка връзка става различна, ако човекът навсякъде може да долавя пулса на същества. Когато той положи ръката си върху едно дърво и почувства пулса на Земята, когато разбие камъка и усети приятното чувство, което преминава през душата на камъка и осъзнае, че Земята е трябвало да изтърпи болки, тогава човекът ще върви по друг начин по тази Земя, животът ще бъде различен и истинско живо съчувствие ще изпълва целия човек.
към текста >>

75. Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства GA_98 Природни и духовни същества

Навсякъде, където обикновената почва е пронизана от метални жилки, се намират елементарни същества, които наричаме гноми.
Има и друг вид същества, в които се проявяват духовните светове. Можем да открием, че където се допират различните природни царства, има също възможност за проявяването на духовни същества. Там можем да посочим елементарни същества, които ни правят живота истински разбираем. Когато метал се допира, промъква се в обикновеното земно царство, е също възможност да се проявят някои същества. Навсякъде, където обикновената почва е пронизана от метални жилки, се намират елементарни същества, които наричаме гноми. Те са много умни, но използват интелигентността си, за да изиграват лоши номера на хората, но понякога действат и благотворно. Гномите ги намираме в Земята на места, където почвата е твърда, стотици от тях са свити едно в друго. Разкрие ли се жилата, те се разпръсват.
към текста >>

76. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Тези продукти на разлагането намерили благодатна почва в ужаса, който хуните предизвиквали във всички народи.
Когато в средата на века от Азия в европейските страни нахлули хуните, които нарушили мира в Европа,това имало и духовно значение. Хуните са последните остатъци от древните атлантски народи. Те се намират в дълбок упадък, който се изразява в един процес на разлагане на техните астрални и етерни тела. Тези продукти на разлагането намерили благодатна почва в ужаса, който хуните предизвиквали във всички народи. Тези народи преобразували по този начин продуктите на разложение, и това се пренесло във физическото тяло на по-късните поколения. Кожата попила възприетия астрален компонент, и като следствие се появила болестта на века проказата. Лекарят, който на практика от физическа гледна точка, разбира се, ще посочи физическите причини за този недъг. И аз няма да споря с това, което ще каже лекаря, но в него намира място умозаключението от този тип: някакъв човек ранил друг с нож при сбиване, а той отдавна имал желание да отмъсти на този човек. Един ще каже, че раняването и било предизвикано от жаждата за мъст, а друг че причината е бил ножа.
към текста >>

77. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Това, което наричаме скали, орен слой почва и хумос, тогава не е имало.
Минералите, по които ходим днес, на Луната още не са съществували. Това, което наричаме скали, орен слой почва и хумос, тогава не е имало. На-нисшото царство се намирало между минералите и растенията. От това царство се състояла цялата субстанция на Луната. Повърхността на Луната била подобна примерно на днешните торфища, където растенията се намират в такова състояние, че като че ли ей сега ще се превърнат в някаква растителна каша. Лунните същества бродили по тази напомняща каша минерално-растителна маса. За определено време от своето развитие Луната била такава.
към текста >>

78. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Египетският жрец вече гледал на физическото не като на нещо враждебно той включвал духовното, което откривал в геометрията, в самата почва, в земята на своята страна.
След това преминаваме към халдеите, вавилонците и египетските народности. Тук човек се научил да познава законите на природата. Когато се взирал в звездите, той не просто търсил за тях боговете, а изучавал звездните закони, а така възникнала тази удивителна наука, която откриваме при халдейците. Египетският жрец вече гледал на физическото не като на нещо враждебно той включвал духовното, което откривал в геометрията, в самата почва, в земята на своята страна. Външната природа се опознавала в своята закономерност. В халдео-вавилоно-египетската мъдрост външната наука за звездите била тясно свързана с познанието за боговете, одушевяващи звездите. Това е третата степен на културното развитие.
към текста >>

79. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

То е над минералната почва, върху която расте, но тази почва му е необходима.
Седем степени на чувствата се пробуждат за живот. Към това се добавят лично и са предназначени за определения характер. Обаче във всеки случай е необходимо да се преживее 13-та глава на Евангелието на Йоан, да се преживее така, както аз сега ще опиша. Учителят казва на ученика: ти трябва да развиеш в себе си определени чувства. Представи си как растението израства от почвата. То е над минералната почва, върху която расте, но тази почва му е необходима. То, висшето, не може да се справи без низшето. И ако би могло растението да мисли, то би казало на земята: макар да съм по-висше от теб, аз не мога да съществувам без теб,и благодарно би се навело към нея. Точно по същия начин би трябвало да постъпи животното по отношение на растението, понеже без него не би могло да съществува, и точно така би трябвало да се отнася човека спрямо животното. И когато човекът се издига нагоре, той трябва да каже: никога не бих се оказал на сегашната степен, ако не би имало по-низша. И той трябва с благодарност да и се поклони, понеже тя е направила възможно това, че той сега съществува.
към текста >>

80. 10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

С числото две така да се каже получаваме малко твърда земя под краката си, докато при единицата се лутаме лишени от почва.
В окултизма двойката се нарича число на откровението. С числото две така да се каже получаваме малко твърда земя под краката си, докато при единицата се лутаме лишени от почва. Когато кажем, че двойката е число на откровението то това не значи нищо друго освен: всичко, което виждаме в света, което не е скрито в някакво отношение, а излиза в света, е поставено в двойствеността. Вие ще намерите числото две разпръснато из цялата природа. Нищо не може да се открие, без да се докосне до числото две. Светлината никога не би могла да се прояви като единство. Когато се проявява светлината, трябва да съществува и сянка или тъмнина, т.е.
към текста >>

81. 12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Когато наблюдаваме земята по времето, когато тя се подготвяше да стане твърдата сцена, твърдата почва, на която да осъществим развитието си до днешното стъпало, то ние трябва да отбележим един непрестанен процес на страдания на земята.
Когато наблюдаваме земята по времето, когато тя се подготвяше да стане твърдата сцена, твърдата почва, на която да осъществим развитието си до днешното стъпало, то ние трябва да отбележим един непрестанен процес на страдания на земята. Втвърдявайки се все повече, тя страда и "стене от болки". Нашето съществуване е постигнато с нейните болки. Градация на последните намираме в първата част на така наречената Атлантска епоха. От времето, когато човекът започна своето пречистване, земята от своя страна отново достигна до едно освобождение от болката и страданието. Този процес все още не е много напреднал.
към текста >>

82. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Тогава той не познава себе си в духовните светове, тогава губи почва под краката си.
Човекът е слязъл надолу от живота сред боговете, към живота с боговете, той отново ще се издигне. Но той трябва да ги познава! Той действително трябва да знае, че боговете са реални! Човекът повече няма да може да си спомня за древните времена, ако неговото етерно тяло отново бъде свободно. Ако в средните векове той е изгубил съзнание за духовния свят, ако той вярва само, че живота във физическото тяло и видимото във физическо тяло се явява като единствена действителност, тогава за бъдещето той увисва във въздуха. Тогава той не познава себе си в духовните светове, тогава губи почва под краката си. И за него има опасност от това, което наричаме “духовна смърт”; защото това,което е около него се оказва недействително, илюзия, за тази действителност в него няма съзнание; в това той не вярва, и той умира. Това се явява действително умиране в духовния свят, това е нещо, което заплашва човек, ако при встъпване в духовния свят не носи съзнание за тези духовни светове.
към текста >>

83. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Ние знаем, че, например, тази почва, на която се намираме сега, е изглеждала по съвсем друг начин само преди сто години.
Но ние знаем също и нещо друго. Знаем, че човекът построява не само това свое тяло, но и че в Девакан той изобщо не остава бездействен. Би било погрешно да се мисли, че човекът е зает само със самия себе си. Светът е построен не върху такъв егоизъм. Той е устроен така, че човек във всяко едно положение трябва да участва в работата над Земята; и в Девакан той участва в преобразуването повърхността на Земята. Ние знаем, че, например, тази почва, на която се намираме сега, е изглеждала по съвсем друг начин само преди сто години. Земята непрекъснато се изменя. По време на земното странствуване на Исус Христос тук е имало огромни горски масиви; имало съвършено различни растения и животни. Обликът на Земята непрекъснато се преобразува. Както хората, строейки градове и т.н. непрекъснато работят с помощта на тези сили, които действат във физическото, точно така те въздействат на Девакан с помощта на тези сили, които преобразуват облика на Земята; следователно, също и растителното и животинското царства.
към текста >>

84. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Фактически вярно е, че физическият човек е стъпил сравнително късно на твърдата земна почва.
Обаче от човека Вие не бихте могли да доловите абсолютно нищо, защото през онези времена той нямаше своето плътно и твърдо физическо тяло. Би трябвало да го търсите на съвсем други места, така да се каже, в изпаренията или във водните маси, както например, ако днес плувате в морето и от някой низш животински вид едва ли забелязвате нещо друго, освен меки слузести частици. Така бихте открили и тогавашното човешко физическо тяло като плуващо в изпарения и водни маси. Колкото по-назад се връщаме в миналото, толкова по-нежен и фин откриваме тогавашния човек, подобен на своето обкръжение от водни маси и изпарения. Едва през Атлантската епоха, той постепенно започва да се сгъстява все повече и повече, и ако някой би проследил с ясновиждащ поглед целия ход на развитието, би установил как тогавашният човек се сгъстява и отделя от водата, за да се пренесе на твърдата земна повърхност. Фактически вярно е, че физическият човек е стъпил сравнително късно на твърдата земна почва. Той постепенно слиза от водно-въздушното пространство, “кристализира”, и се отделя от него. Тази е приблизителната картина на тогавашния човек, който, така да се каже, все още не може да различава себе си от своето обкръжение и е съставен от същите елементи всред които живее. Колкото по-назад се пренасяме в Земното развитие, толкова по-фино и по-фино става човешкото тяло.
към текста >>

И така, навън Земята става все по-твърда и човекът стъпва върху твърдата земна почва.
Когато сутрин се потопяваше във физическото тяло, всичко наоколо ставаше смътно и мрачно, настъпваше един вид безсъзнание. Обаче в това физическо тяло напредваше развитието на днешните физически органи. Така човекът все повече и повече можеше да възприема и вижда физическия свят. Дневното съзнание ставаше все по-ясно и все повече откъсваше човека от лоното на Боговете. Едва към средата на Атлантската епоха човекът е сгъстен до такава степен, че има вече плът и кости, докато по-рано на тяхно място имаше само хрущялна тъкан. И така, навън Земята става все по-твърда и човекът стъпва върху твърдата земна почва. Успоредно с това обаче, все повече изчезва съзнанието за божествено-духовните светове; човекът все повече се превръща в наблюдател на външния свят, подготвяйки се да стане истински жител на Земята. През последната третина на Атлантската епоха човешката форма все повече заприличва на днешната.
към текста >>

85. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

То пуска своите корени в почвата; минералната почва е на по-ниско стъпало от растението.
Първата степен е тази, която наричаме „измиването на нозете”. При нея учителят казва на ученика: Погледни растението. То пуска своите корени в почвата; минералната почва е на по-ниско стъпало от растението. Ако растението би искало да си представи своята собствена същност, то би трябвало да се обърне към почвата с думите: Наистина, аз стоя по-горе от теб, обаче без теб, аз не бих могло да съществувам: защото най-вече от теб аз извличам моята храна. И ако растението можеше да изрази всичко това с чувства, то би трябвало да се поклони пред камъните и да каже: Прекланям се пред вас, макар и да сте на по-долно стъпало, защото на вас дължа моето съществуване!
към текста >>

86. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Една от тези промени може да бъде охарактеризирана с това, че в средата на неговото развитие той фактически започна да свети навън; така щото, когато го проследим, той се показва отначало като едно тъмно тяло, но след това започва да проблясва и към края на своето развитие за почва да изпраща във външния свят един слаб светлинен блясък.
Една от тези промени може да бъде охарактеризирана с това, че в средата на неговото развитие той фактически започна да свети навън; така щото, когато го проследим, той се показва отначало като едно тъмно тяло, но след това започва да проблясва и към края на своето развитие за почва да изпраща във външния свят един слаб светлинен блясък. Духовната атмосфера около Сатурн, която съдържа различни същества, съдържа между другото и една напълно определена категория от тези същества, която има значение за нас преди всичко. Към средата на Сатурновото развитие тези същества преминават онази степен на тяхното развитие, през която преминава сега човекът на Земята. Това са Духовете на Личността; към средата на развитието на този Сатурн те се намират на такава степен на развитието, че там те са така да се каже човеци. Естествено вие не ще направите грешка да запитате: "да, но имали ли са те такива тела, каквито имат днешните човеци? " Би било голяма грешка, ако бихте си представили, че тези сатурнови човеци са имали човешки тела от плът.
към текста >>

Така тези Същества виждат, когато се върнат назад в своето собствено минало, че имат пред себе си една така да се каже космическа възраст, за която могат да кажат: "да, през онези далечни времена, макар и под мене да нямаше никаква твърда почва и никаква водна маса, все пак тогава аз съм изпитвал това, което днес човекът изпитва.
И тук отново в средата на Слънчевото развитие определени Същества преминават своята човешка степен. Днешният човек не може още да стори това Духовните Същества от околността на Слънцето, които сега преминават човешката степен, ние наричаме Духове на Огъня /днешните Архангели/. Днес те са с две степени над човека. Те носят човека в себе си; те са изпитали в друга форма това, което днес човекът изпитва в земното съществуване. Но и Слънцето преминава в своето развитие през 7 епохи и във всяка една от тези епохи има Същества, които достигат степента на човечеството, така щото и през време на Слънчевото съществуване ние имаме 7 фази на развитие. Така тези Същества виждат, когато се върнат назад в своето собствено минало, че имат пред себе си една така да се каже космическа възраст, за която могат да кажат: "да, през онези далечни времена, макар и под мене да нямаше никаква твърда почва и никаква водна маса, все пак тогава аз съм изпитвал това, което днес човекът изпитва. Следователно аз мога да съчувствувам и да съизживявам това, което човекът изживява на земята." Това могат да кажат днес тези Същества. Те имат разбиране за това, защото също са изпитали в себе си това, което човекът изпитва в неговото земно съществуване.
към текста >>

Въпреки че се върти около своето слънце, на нея не бихте намерили нито скали, нито почва.
Те се нуждаеха от една арена с по-тънки вещества; само там можеха те да се развиват. Така те сами си създадоха тази арена на отделилото се Слънце и продължиха да се развиват там. Напротив с Луната бяха останали свързани онези човешки зачатъци, състоящи се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, а също така зачатъците на растения и животни. Тази стара Луна изглежда сега твърде чудновато. Чрез отделянето на тънките вещества, които отиват на Слънцето, тя претърпява едно по-силно сгъстяване. Въпреки че се върти около своето слънце, на нея не бихте намерили нито скали, нито почва.
към текста >>

На старата Луна вие бихте стъпвали върху една почва, която, когато беше твърда, беше като един вид дървен материал, като едно дървено платно.
Главната маса на тази Луна, на която тези същества така да се каже подскачаха, беше един вид каша, истинска каша, нещо като сварена салата или сварен спанак. Такава каша беше основната маса на тази Луна, така както основната маса на нашата Земя е почвата. В нея се намираха части подобни на дървото или на кората на дърво. Когато днес се изкачвате на планина, вие стъпвате върху скали. На старата Луна вие бихте стъпвали върху една почва, която, когато беше твърда, беше като един вид дървен материал, като едно дървено платно. Вместо гранит вие бихте намерили късове наподобяващи дърво. Това е само сравнително казано. Такава беше основната маса на Луната и от нея постоянно излизаха израстъци. Следователно това беше най-нисшето царство, подобно на днешното минерално царство, което тогава се намираше между днешното минерално и растително царство, т.е. беше един вид оживено минерално царство.
към текста >>

Когато имаме почва, ако искаме да я премахнем, ние я пренасяме по външен начин.
Следователно това беше най-нисшето царство, подобно на днешното минерално царство, което тогава се намираше между днешното минерално и растително царство, т.е. беше един вид оживено минерално царство. То живееше по определен начин. То беше такова, че постоянно даваше израстъци. То не беше както днес. Когато имаме почва, ако искаме да я премахнем, ние я пренасяме по външен начин. Тази основна маса на Луната умираше, обаче не както отделни растения, тя умираше и отново се образуваше. Тя постоянно се намираше в едно живо движение и вълнение. Основната маса на Луната се намираше в постоянно умиране и възобновяване. И от тази основна маса израстваше едно друго царство.
към текста >>

Също и тези същества, които стояха между днешните растения и днешните животни и които можеха да пускат своите корени само в една почва, каквато беше лунната почва, са изостанали назад и затова те не могат да виреят на нашето земно образуване върху мъртвата минерална почва.
Именно митовете и легендите са запазили чудесно тези неща. Една германска легенда е запазила много добре тази тайна, която се крие зад всичко това. Винаги определени същества изостават назад в тяхното развитие. Също и тези същества, които стояха между днешните растения и днешните животни и които можеха да пускат своите корени само в една почва, каквато беше лунната почва, са изостанали назад и затова те не могат да виреят на нашето земно образуване върху мъртвата минерална почва. На тази почва могат да виреят нашите днешни растения, обаче онези, които бяха между растенията и животните и се нуждаеха от една жива почва, не могат, когато са изостанали назад в тяхното развитие на Лунната степен, да растат върху минералната почва. Имелът е едно такова растение. Ето защо той трябва да бъде паразитно растение в днешния растителен свят, защото е едно изостанало в своето развитие същество. Но Имелът не притежава вече и никакво усещане, въпреки че астралното тяло, което обгръща Имела, е съвсем различно от това на останалите растения. А това е чувствувал германският мит, той е чувствувал, че всъщност Имелът не принадлежи на нашето земно същество, че той е чужд на Земята.
към текста >>

На тази почва могат да виреят нашите днешни растения, обаче онези, които бяха между растенията и животните и се нуждаеха от една жива почва, не могат, когато са изостанали назад в тяхното развитие на Лунната степен, да растат върху минералната почва.
Именно митовете и легендите са запазили чудесно тези неща. Една германска легенда е запазила много добре тази тайна, която се крие зад всичко това. Винаги определени същества изостават назад в тяхното развитие. Също и тези същества, които стояха между днешните растения и днешните животни и които можеха да пускат своите корени само в една почва, каквато беше лунната почва, са изостанали назад и затова те не могат да виреят на нашето земно образуване върху мъртвата минерална почва. На тази почва могат да виреят нашите днешни растения, обаче онези, които бяха между растенията и животните и се нуждаеха от една жива почва, не могат, когато са изостанали назад в тяхното развитие на Лунната степен, да растат върху минералната почва. Имелът е едно такова растение. Ето защо той трябва да бъде паразитно растение в днешния растителен свят, защото е едно изостанало в своето развитие същество. Но Имелът не притежава вече и никакво усещане, въпреки че астралното тяло, което обгръща Имела, е съвсем различно от това на останалите растения. А това е чувствувал германският мит, той е чувствувал, че всъщност Имелът не принадлежи на нашето земно същество, че той е чужд на Земята.
към текста >>

87. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Едвам към средата на Атлантида той беше стигнал вече дотам, да се откъсне от водата и да стъпи на твърдата почва.
Още веднъж нека се пренесем заедно в най-старото атлантско време; в онова време, за което казахме, че въздухът беше пропит с вода. Човекът беше устроен още за водата. Едвам към средата на Атлантида той беше стигнал вече дотам, да се откъсне от водата и да стъпи на твърдата почва. До момента, когато Земята се намираше в средата на своето развитие, ние трябва да схващаме водата също така като носител на човешкото развитие, както по-късно негов носител става твърдата почва. Твърдата почва става така да се каже едвам по-късно арена на човеците. Когато се говори за цялата Атлантида като за една суха страна, като за една суша, това е само наполовина вярно. В много отношения тя не е покрита от море, но от нещо междинно, като въздух наситен с вода. А тази вода-въздух принадлежи на елемента, в който живееше човекът.
към текста >>

До момента, когато Земята се намираше в средата на своето развитие, ние трябва да схващаме водата също така като носител на човешкото развитие, както по-късно негов носител става твърдата почва.
Още веднъж нека се пренесем заедно в най-старото атлантско време; в онова време, за което казахме, че въздухът беше пропит с вода. Човекът беше устроен още за водата. Едвам към средата на Атлантида той беше стигнал вече дотам, да се откъсне от водата и да стъпи на твърдата почва. До момента, когато Земята се намираше в средата на своето развитие, ние трябва да схващаме водата също така като носител на човешкото развитие, както по-късно негов носител става твърдата почва. Твърдата почва става така да се каже едвам по-късно арена на човеците. Когато се говори за цялата Атлантида като за една суха страна, като за една суша, това е само наполовина вярно. В много отношения тя не е покрита от море, но от нещо междинно, като въздух наситен с вода. А тази вода-въздух принадлежи на елемента, в който живееше човекът. Едвам по-късно той стана способен да живее в свободния въздух и да стои на твърдата почва.
към текста >>

Твърдата почва става така да се каже едвам по-късно арена на човеците.
Още веднъж нека се пренесем заедно в най-старото атлантско време; в онова време, за което казахме, че въздухът беше пропит с вода. Човекът беше устроен още за водата. Едвам към средата на Атлантида той беше стигнал вече дотам, да се откъсне от водата и да стъпи на твърдата почва. До момента, когато Земята се намираше в средата на своето развитие, ние трябва да схващаме водата също така като носител на човешкото развитие, както по-късно негов носител става твърдата почва. Твърдата почва става така да се каже едвам по-късно арена на човеците. Когато се говори за цялата Атлантида като за една суха страна, като за една суша, това е само наполовина вярно. В много отношения тя не е покрита от море, но от нещо междинно, като въздух наситен с вода. А тази вода-въздух принадлежи на елемента, в който живееше човекът. Едвам по-късно той стана способен да живее в свободния въздух и да стои на твърдата почва. А това е относително не много отдавна; така щото, когато обгръщаме с поглед земното развитие, ние казваме изразено символично: От една страна имаме земя, от другата страна вода, това е миналото време.
към текста >>

Едвам по-късно той стана способен да живее в свободния въздух и да стои на твърдата почва.
До момента, когато Земята се намираше в средата на своето развитие, ние трябва да схващаме водата също така като носител на човешкото развитие, както по-късно негов носител става твърдата почва. Твърдата почва става така да се каже едвам по-късно арена на човеците. Когато се говори за цялата Атлантида като за една суха страна, като за една суша, това е само наполовина вярно. В много отношения тя не е покрита от море, но от нещо междинно, като въздух наситен с вода. А тази вода-въздух принадлежи на елемента, в който живееше човекът. Едвам по-късно той стана способен да живее в свободния въздух и да стои на твърдата почва. А това е относително не много отдавна; така щото, когато обгръщаме с поглед земното развитие, ние казваме изразено символично: От една страна имаме земя, от другата страна вода, това е миналото време. А от водата се издига една от Силите, от сушата се издига другата от Силите, така до края на първата половина на развитието. До средата на Четвъртата епоха (Атлантската епоха) ние говорим за силите на Марс, за силите, които дава така да се каже водата; и ние говорим за силите на Меркурий по отношение на следващото време, когато твърдата земя образува вече опората.
към текста >>

88. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Следователно, ако бихте наблюдавали Земята през онова време, преди човекът да слезе от околната атмосфера върху твърдата почва, тя не би ви се явила като онова отвлечено произведение, което се описва в днешната Геология и т.н.; тогава цялата Земя беше по-близко, бихте могли да кажем, до един организъм.
През онова време, когато човекът за първи път слезе на Земята, нямаше всъщност още никакво минерално царство. Земята се намираше още в своето лунно наследство. Най-нисшото царство беше така да се каже растителното царство. Земята беше много по-мека. Цялото разпределение на течните и газообразните вещества беше съвсем друга. Следователно, ако бихте наблюдавали Земята през онова време, преди човекът да слезе от околната атмосфера върху твърдата почва, тя не би ви се явила като онова отвлечено произведение, което се описва в днешната Геология и т.н.; тогава цялата Земя беше по-близко, бихте могли да кажем, до един организъм. Тази Земя беше пронизана от всякакъв вид правилни течения. Земята приличаше по-скоро на едно живо същество отколкото но това, което тя е днес.
към текста >>

89. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Обаче, ако тази възможност за създаване на живи същества в лабораторията би настъпила преждевременно, за този, който стои на истинската почва на Духовната Наука, това би било черна магия.
"Тези учени мислят, че живото същество може да се изгради също така, както се добива например сярна киселина; те вярват, че чисто материалната наука ще може да направи това един ден. Те вярват, че антропософите са щурави, защото се съмняват, че един ден растенията ще могат да бъдат създадени в ретортите. Не, това време ще дойде! Но трябва да се знае, че онези, които стоят на почвата на Окултизма, винаги са казвали това; те знаят, че ще дойде време, когато човекът ще е приел растителността в своята природа така, както днес е приел минералното царство. И както от минералите прави сгради, както днес използува силите на минералното царство, така един ден, познавайки добре силите на растителното царство, без да прибягваме до семето, без да извиква на помощ природните сили в тяхната неразбрана форма, той ще може да създава в лабораторията растителни форми, а и нещо по-висше. Обаче, ако тази възможност за създаване на живи същества в лабораторията би настъпила преждевременно, за този, който стои на истинската почва на Духовната Наука, това би било черна магия.
към текста >>

90. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Можете да бъдете сигурни, че едно такова разглеждане, което върви така гладко, че в него не може да се намери никакво противоречие с помощта на обикновения всекидневен човешки ум, не почива на окултна почва.
Всяка дума на Откровението, даже всяко обръщение имат своето значение. Ние трябва само да се стремим правилно да ги разберем. Така в смисъла на вчерашното разглеждане, чрез числото 666 вниманието ни бе насочено към звяра с двата рога и след това е казано "Тук има мъдрост! Който има ум, нека размисли върху числото на звяра, защото то е число на човека! " Тук имаме едно привидно противоречие, но едно от многото противоречия, които могат да се намерят във всяко окултно писание и съзерцание. Можете да бъдете сигурни, че едно такова разглеждане, което върви така гладко, че в него не може да се намери никакво противоречие с помощта на обикновения всекидневен човешки ум, не почива на окултна почва.
към текста >>

91. 2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Тогава за почва едно непрекъснато взаимодействие между омагьосаните елементарни Духове и човека.
Представете си например следното: Даден човек отправя погледа си към един планински кристал или към парче злато. Какво се получава тогава, когато сетивното око поглежда към физическия предмет? Тогава за почва едно непрекъснато взаимодействие между омагьосаните елементарни Духове и човека. Омагьосаната сила, затворена в материята, и човека, имат нещо общо помежду си. От омагьосаните елементарни Същества нещо непрекъснато се излива в човека, от ранна сутрин до късна вечер. Докато Вие осъществявате едно или друго възприятие, цяло войнство от елементарни Същества които и занапред ще останат омагьосани поради процесите на сгъстяване непрекъснато приижда към Вас и нахлува вътре във Вашия организъм. Нека да предположим и още нещо: Въпросният човек, който разглежда предметите, просто не е склонен да се замисля за тяхната природа и не пробужда в душата си никакъв интерес относно духовната им страна. Той крачи удобно по своя път и не се замисля върху духовната страна на света, не пробужда у себе си нито идеи, нито чувства, и остава, така да се каже, един прост зрител на всички материални събития, които се разиграват около него.
към текста >>

92. 5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Вместо днешните човешки тела, върху земната почва би имало само безжизнени същества от старата Луна, състоящи се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, да получат и един Аз.
Следователно, в началото на Земното развитие Земята беше съединена със сегашното Слънце и сегашната Луна. Ако Земята беше останала съединена със Слънцето, човекът никога не би достигнал своето настоящо състояние на развитие; той не би могъл да подържа ритъма на развитие на слънчевите същества. В тези висши сфери, на Слънцето, човекът, такъв какъвто той живее на Земята, не би могъл да напредва; но на Слънцето се развиваше един духовен първообраз на човека, от който днешния човек в неговата физическа форма е всъщност само едно копие /образ и подобие/. Ако от друга страна Луната беше останала съединена със Земята, човекът постепенно би изсъхнал, би се мумифицирал. Земята би станала едно вкаменено небесно тяло. Вместо днешните човешки тела, върху земната почва би имало само безжизнени същества от старата Луна, състоящи се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, да получат и един Аз. Благодарение на това, че силите на Луна та и на Слънцето си държаха равновесие, стана възможно оплодяването на човека от Аза.
към текста >>

93. 7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Защото през Лемурийската епоха по-голяма част от минералните елементи, които днес намираме, не съществуваха още освен в състояние на разтвор сред други елементи, които днес намираме отделени едни от други, както например водата е отделена от твърдата почва.
Тогава става отделянето на Луната от Земята, последвано от един период на възобновяване за всички земни царства. Минералното царство се нуждаеше повече от него, животинското още повече, и най-после за възобновяването на човешкото царство бяха необходими най-мощни сили, за да го направят да продължи своето развитие. Отначало съществуват само малък брой човеци и те са съставени от трите елемента получени от миналото, към които на Земята се прибавя зародишът на Аза. Но в епоха та, когато Луната се отделя, човекът нямаше още този състав от твърда плът, която виждаме да се явява по-късно. Той е изграден от тънки вещества. Защото през Лемурийската епоха по-голяма част от минералните елементи, които днес намираме, не съществуваха още освен в състояние на разтвор сред други елементи, които днес намираме отделени едни от други, както например водата е отделена от твърдата почва. Въздухът беше още наситен с гъсти пари, съдържащи тела в суспензия. Чистата вода, чистият въздух, такива каквито ние ги познаваме днес, не съществуваха още освен като редки изключения. Следователно човешкото тяло беше съставено от тази тънка материя. Ако материята би била по-гъста, формата на тялото би имала в тези времена ясни очертания. Но такива очертания биха предали на тази форма нещо съвършено, което би се предало но потомците и човешкият род би останал на тази степен на развитието.
към текста >>

Също както в топлата вода се намират разтворени веществата, които се отлагат, когато тази вода изстива, така и разтворената материя се отлага върху земната почва.
Ние не можем вече да подчиняваме материята, защото една неподвижна и завършена форма се предава от бащата на сина. Но през онези далечни времена не беше така. Човекът можеше да измени своята форма по воля, да си създаде онази форма, която отговаряше на неговата душа. Това беше едно от необходимите условия на развитието, след отделянето на Луната човешките души да се въплъщават в гъвкави тела, способни да се подчиняват на най-малките вътрешни подтици. Епохата която последва, е тази, когато някои части на материята, необходими за нашия живот, каквато е водата, се отделя от по-гъстите части, които съдържат. Също както в топлата вода се намират разтворени веществата, които се отлагат, когато тази вода изстива, така и разтворената материя се отлага върху земната почва. Водата бе освободена, въздухът се отдели от материята: водата и въздухът бяха образувани. Човекът може да използува тогава тези тънки материали, за да изгради своето тяло. Тогава хората преминаха от 3-та епоха в тази, която наричаме Атлантска епоха, защото през това време по-голямата част от човешкия род живееше върху онази част на земното кълбо, която днес е по тънала и която се намираше между днешна Европа, Америка и Африка, на мястото на днешния Атлантически океан. Там се случи това, за което ще Ви говоря сега и което отчасти Ви описах в миналата сказка.
към текста >>

94. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Ето защо растението, което покарва и расте до момента, когато е оплодено и образува семето на едно ново растение, за почва в същия момент да увяхва.
За да се избегне това, духовният Отец се намесва, като казва; без съмнение земните същества са добили в своя венец, т.е. в човека, едно външно познание, чийто център е Азът; но сега не бива да ги оставим да се домогнат до живота. Защото тогава животът би се явил в такива форми щото човекът би бил за винаги откъснат от своя божествен произход, той би се отъждествил с физическото тяло и би забравил за винаги своя духовен произход. Тогава Отец можа да спаси в човека спомена за неговия произход внасяйки в него и във всичко, което живее в материята, благодатта на смъртта. Ето защо растението, което покарва и расте до момента, когато е оплодено и образува семето на едно ново растение, за почва в същия момент да увяхва. И от факта, че растението се съсредоточава в семето и чрез него продължава своето съществуване, те се намира за определен момент в духовния свят и черпи от там силите на подмладяване. И така е особено за човека, който би бил омагьосан в материята и би забравил своя духовен произход, ако смъртта не царуваше във всички неща, ако на човеците не се давате нови източници на сили през периода, който протича между смъртта и едно ново раждане, за да не забрави той своето божествено отечество, Когато разгледаме смъртта, къде я намираме ние? Нека запитаме това растенията, който са наша радост. Те ни радват със своите величествени цветя, но за няколко месеца загиват, преминават; смъртта ги е засегнала. Помислете за едно животно, което Ви е било може би вярно и което за кратко вре ме изчезва; смъртта го е засегнала.
към текста >>

При първата степен той съзерцава растенията, как те израстват от минералната почва, растат и цъфтят.
При първата степен той съзерцава растенията, как те израстват от минералната почва, растат и цъфтят. Ако растението би имало едно съзнание като това на човека, то би трябвало да се обърне към минералното царство, върху което расте, и да каже: "О, ти, камък, между съществата на природата ти си едно създание по-нисше от мене; аз стоя над тебе, но без тебе не бих могло да съществувам! ” По същия начин, когато животното би погледнал към растението, то би могло да почувствува, че растението е основа на неговия живот и да си каже: "Аз съм по-висше създание от тебе, растение; но без тебе не бих могло да живея! В пълна смиреност казвам, че ти дължа моето съществувание! " Същото би трябвало да бъде и в човешкото царство: “Всеки човек би трябвало да насочи духовния си поглед към този, който стои по-ниско от него и да каже: "ти принадлежиш на по-нисшия свят; но както растението се прекланя пред камъка, животното пред растението, аз се прекланям пред тебе, комуто дължа моето съществуване." Ако в течение на седмици, месеци, а може би и години човек се потопява в тези чувства на всемирно смирение, той ще разбере, какво значи "миенето на краката". Пред ученик се разкрива едно духовно видение, което му показва Христа, висшето Същество пред дванадесетте апостоли и измивайки им краката.
към текста >>

95. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Не е ли естествено да се направи първо опит да бъдем практични там, където действува светът на илюзията, върху почва, която е само илюзия на света?
То съвсем не е до такава степен непрактично, че да не разбира нашето съвремие. То иска да бъде практично, да упражнява практиката там, където действително се касае да се хванат нещата по отделно със всеки пръст. Кой не би могъл да види, че светът на съвременния духовен и културен живот ни затваря много пъти своите врати, че не иска да ни приеме и когато идваме с нашата практика, казва: останете там, където сте, вие мечтатели, вие сънувате за всевъзможни духовни светове, за един дух, който съвсем не съществува. Ние не се нуждаем от вашата практика! Кой би могъл да бъде толкова пристрастен, да не вижда ясно това? Не е ли естествено да се направи първо опит да бъдем практични там, където действува светът на илюзията, върху почва, която е само илюзия на света? Когато сме достатъчно на ясно върху това, че даваме по един правилен начин в света на илюзията един образ на действителния свят, тогава чрез този свят на илюзията, на прекрасната илюзия, на художествената илюзия, ние можем да получим първата подбуда от онзи свят, чрез който боговете несъмнено ни говорят. Понеже чрез изкуството, когато то се схваща в истинския смисъл, ни говорят наистина боговете, чрез изкуството ние най-сигурно ще намерим вратата, за да проникнем постепенно с нашата практика в така наречените практически клонове на живота. Работата е почвата, върху която може да се разцъфти първият наш принцип: братско съжителство, братско за дружно действие. Ако се работи в посочения смисъл, тогава може да се провери в най-прекрасния смисъл, дали между хората е възможно да се развива съгласие, хармония и братство. Това, което се явява тогава пред очите като картина, както във вчерашното представление, се предхожда от някои други неща; и когато то е завършено, понякога зрителят не си съставя истинския образ за това, което го е предхождало.
към текста >>

Това трябва да бъде посочено като нещо, което в известно отношение е мисията на духовно-научния живот за бъдещето: от една страна да добием сигурност и сила, да стоим на една здрава почва на духовния живот, да станем възприемчиви за новородената светлина на някогашния носител на светлината, а от друга страна да се опираме на другата опорна точка на твърдата вяра и на твърдата сигурност, че това, което трябва да стане чрез силите, които се намират в света, ще стане.
Това трябва да бъде посочено като нещо, което в известно отношение е мисията на духовно-научния живот за бъдещето: от една страна да добием сигурност и сила, да стоим на една здрава почва на духовния живот, да станем възприемчиви за новородената светлина на някогашния носител на светлината, а от друга страна да се опираме на другата опорна точка на твърдата вяра и на твърдата сигурност, че това, което трябва да стане чрез силите, които се намират в света, ще стане. Само чрез тази двойна сигурност ще можем да произведем това, което трябва да произведем в света; само чрез тази двойна сигурност ще успеем да преведем в живота духовното познание.
към текста >>

96. 6. СКАЗКА ПЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Там имаме ние отческата и майчина почва на целия наш културен живот, там трябва да търсим ние тази почва.
От различни сказки, които сте слушали от мене, знаете, че целият наш сегашен живот произхожда от онази област, която наричаме Атлантида; че върху една област на запад между днешна Европа и Америка се е развил един прадревен духовен живот и че това, което намираме като азиатска, африканска, американска култура, в крайна сметка са потомци на древната атлантска култура. Там имаме ние отческата и майчина почва на целия наш културен живот, там трябва да търсим ние тази почва. Преди онази мощна катастрофа, която измени лицето на Земята така, че се роди съвременната форма на Земята, сред древна Атлантида са съществували човешки родове съвършено различни от днешните, ръководени от висши посветени, от ръководители на човечеството. Там се разви една култура, която се намираше предимно под влиянието на едно старо ясновидство, така щото хората от онова вре ме имаха една инстинктивна способност да виждат както през булото на сетивния свят в горния духовен свят, така и през булото на собствения душевен живот в света на долните богове. Тогава това беше нещо естествено. Както за днешните хора е нещо естествено да виждат със своите очи, да чуват със своите уши и т.н., така и за тогавашните хора е било нещо естествено да виждат не само вън в света цветовете, да чуват звуците и т.н., а да виждат зад цветовете, звуците и т.н. духовни същества.
към текста >>

97. 8. Осма лекция, 24 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Тя може да повтори, да възпроизведе една или друга мъдрост, но не може да стане едно цяло с нея; тя прилича на семето, което пада на камениста почва и не може да порасне.
Има и друга възможност: Душата слуша било то словото на Христос Исус или словото на духовната мъдрост -, обаче самата тя не е достатъчно дълбока. Душата е само подготвена и разбира, че тези истини са напълно правдоподобни, но всъщност тя не може да се съедини с тях. Тя може да повтори, да възпроизведе една или друга мъдрост, но не може да стане едно цяло с нея; тя прилича на семето, което пада на камениста почва и не може да порасне.
към текста >>

98. Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Когато това било направено, народът отново можел да се върне към това, наученото но непреживяно в Египет, да се преработи на своя почва.
Връзката и хармонизацията между древноегипетските преживявания и еврейските познания за мировия ред се осъществи от Мойсей. Когато това било направено, народът отново можел да се върне към това, наученото но непреживяно в Египет, да се преработи на своя почва. Защото ставало дума именно за това, този дар да се предпази от смесване с други народи, да остане неизкривена характерната особеност на кръвта. Но е трябвало да бъде спасено и това, което са успели да добият древните народи. Така наследството от древните времена, това, което било в съкровищницата на мъдростта в египетския народ, било присадено от Мойсей към древноеврейския народ с неговите математико-логически способности. След това народът е трябвало отново да се отдели, защото е трябвало да се наследява това, което като нова способност е било по възможностите само на народа на Авраам.
към текста >>

99. За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Тези, които пренебрегват трудно завоюваната мисловна работа, винаги хвърчат, лишени от здрава почва.
Такъв човек, разбира се, може да вижда много неща, но той никога няма гаранция, че това съответства на действителността. За това може да съди само този, който може да различава простото виждане от действителността. Само дарът на различаването може да позволи това. Ако го нямаш, никога не можеш да различиш простото виждане от действителността. Способността за различаване може да се изработи само с работа на физически план. Тези, които пренебрегват трудно завоюваната мисловна работа, винаги хвърчат, лишени от здрава почва.
към текста >>

100. Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Това, което се говори на нашата антропософска почва, го чуват и разбират така наречените умрели.
И така, задачата на антропософския начин на мислене (и тук начинът на мислене е по-важен от теорията) е, да се учим да говорим на език, който наистина ще бъде разбираем за човешката душа не само докато тя обитава физическото тяло, но и тогава, когато тази душа вече не е свързана с инструмента на физическия мозък. Този език може да се възприема или от намираща се още в тяло, но духовно виждаща душа, или от душа, преминала през портата на смъртта. И това е същественото! Ако използваме понятия, които обясняват света, които обясняват човешкото същество, тогава това е език, който може да бъде разбран не само тук, на физически план, но и от тези, които сега не са въплътени във физическо тяло, а живеят между смъртта и новото раждане. Това, което се говори на нашата антропософска почва, го чуват и разбират така наречените умрели. Тук те са напълно с нас, на една почва, където се говори на един език. Тук се обръщаме към всички хора, тъй като, в определено отношение е въпрос на случайност, дали една човешка душа пребивава в плът или в променено състояние между смъртта и новото раждане. Чрез антропософията се обучаваме на езика, който е разбираем за всички човешки същества, без значение в какво състояние са. Така в областта на антропософията говорим на език, който звучи също и за така наречените умрели. Наистина, именно благодарение на това, за което в реален смисъл се грижим в антропософските обсъждания, се докосваме до най-дълбокото човешко ядро, до най-дълбоката същност на човека.
към текста >>

Тук те са напълно с нас, на една почва, където се говори на един език.
И така, задачата на антропософския начин на мислене (и тук начинът на мислене е по-важен от теорията) е, да се учим да говорим на език, който наистина ще бъде разбираем за човешката душа не само докато тя обитава физическото тяло, но и тогава, когато тази душа вече не е свързана с инструмента на физическия мозък. Този език може да се възприема или от намираща се още в тяло, но духовно виждаща душа, или от душа, преминала през портата на смъртта. И това е същественото! Ако използваме понятия, които обясняват света, които обясняват човешкото същество, тогава това е език, който може да бъде разбран не само тук, на физически план, но и от тези, които сега не са въплътени във физическо тяло, а живеят между смъртта и новото раждане. Това, което се говори на нашата антропософска почва, го чуват и разбират така наречените умрели. Тук те са напълно с нас, на една почва, където се говори на един език. Тук се обръщаме към всички хора, тъй като, в определено отношение е въпрос на случайност, дали една човешка душа пребивава в плът или в променено състояние между смъртта и новото раждане. Чрез антропософията се обучаваме на езика, който е разбираем за всички човешки същества, без значение в какво състояние са. Така в областта на антропософията говорим на език, който звучи също и за така наречените умрели. Наистина, именно благодарение на това, за което в реален смисъл се грижим в антропософските обсъждания, се докосваме до най-дълбокото човешко ядро, до най-дълбоката същност на човека. Проникваме навътре чак до човешката душа.
към текста >>

101. Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

С Христос вътре, намираме истината вътре в себе си; с Христос вътре, намираме здрава почва за свободно и независимо съждение, намираме здрава почва, която стои над всякакви авторитети.
Разбира се, този, който днес е в състояние да разбере цената и същността на науката, поради недоброкачествеността и необосноваността на методите би могъл също да знае и колко недостойно за внимание е, когато днес именно тези, които мислят, че подхождат строго научно, идват и казват: исторически е невъзможно да се докаже съществуването на всички персонажи, от Христос до апостолите. Но това ще продължава още дълго, дотогава, докато хората не се освободят от вярата в авторитета, макар да мислят, че не вярват в никакви авторитети. Днес съществува най-лошата вяра в авторитети. И хората съвсем не осъзнават, че истинския спасител от вярата в авторитета е Този, който е учил хората да се осланят на силата на собствения си аз най-дълбоко в себе си. Този, който ни е посочил, какво следва да приемаме в аза си, може също да ни посочи как да търсим силата на истината, как да търсим източниците на истината вътре в самите себе си. С Христос вътре, намираме истината вътре в себе си; с Христос вътре, намираме здрава почва за свободно и независимо съждение, намираме здрава почва, която стои над всякакви авторитети. Именно от Христовото събитие трябва да можем по сериозен повод, да казваме сериозни думи, за да се научим да усещаме призванието си като антропософи.
към текста >>

102. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Човек почва да си мисли, кое може да бъде безсмъртно в човека.
Той е трябвало да доведе човешките същества да изживеят безсмъртието, да ги сложи в известно отношение с вселената, чрез което те биха преживели вътре у себе си онова, което става отвъд раждане и смърт. Всички съвременни измити идеи, с които хората днес се стремят да схванат древните неща, вече не съвпадат с онова, което се е възнамерявало по онова време. Тези неща просто са станали, абстрактни и съвременното човечество говори от абстрактни идеи. Те желаят да разберат Бога чрез абстрактна теология; добродетелта също така се счита за нещо чисто абстрактно. Колкото е по-абстрактна идеята, толкова по-добре съвременното човечество обича да я използува, когато говори за тези неща, дори за безсмъртие. Човек почва да си мисли, кое може да бъде безсмъртно в човека. Аз говорих за това в моята първа лекция в Базел, като казах, че науката, която се занимава днес философски с въпроса за безсмъртието, е една изпустяла наука, една недохранена наука. Това е друга форма да се изрази абстрактното мислене, с което такива неща се разглеждат днес.
към текста >>

103. 14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Тя в известен смисъл е основата за неговата дейност там, точно така, както тук минералният свят е нашата основа; тя е самата почва, нещото, върху което той стои.
В минералното царство той има влияние само с това, че конструира машини и др.п. чрез своята технология в унисон със законите на минералната област. В растителната област се отнася до онова, което той посява и култивира като градинар или фермер. В тези две области той най-много може да играе второстепенна роля през своя живот между раждане и смърт. В областта, която се отразява тук на земята в животинското съществуване обаче човекът е включен, що се отнася, че след смъртта някои сили непосредствено се събуждат у него, че той непосредствено навлиза и работи в една област на сили, които управляват тази животинска област. Тя в известен смисъл е основата за неговата дейност там, точно така, както тук минералният свят е нашата основа; тя е самата почва, нещото, върху което той стои.
към текста >>

От тази обща почва следователно се издига за всяко мъртво лице по един съвсем напълно различен смисъл от това, което е в случая в нашата земна област, една индивидуална кармична област.
Тази втора област, по този начин обхваща всички отношения, които едно лице е направило кармически с онези, които все още са на земя....../липсва малко текст/..............на смъртта. Тази област възниква от една друга област, която е обща за мъртвите, една област на животинско съществувание, чрез което обаче не трябва да си представяме земни животни! Аз подчертано казах по-преди, че нашите животни на земята отразяват онова, което съществува в духовния свят, което ще рече груповите души на животните. Във връзка, с мъртвите, ние трябва да мислим за духовното същество на животните. От тази обща почва следователно се издига за всяко мъртво лице по един съвсем напълно различен смисъл от това, което е в случая в нашата земна област, една индивидуална кармична област. Едно лице е свързало това отношение, друго е свързало онова. Само това, чрез което кармичните отношения се уравновесяват съществува там от човешката област.
към текста >>

104. 5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Днес пред нас се изправя една доста трудна задача, но моите слушатели ще имат желание да приемат големите изисквания налагани върху тях, ако от самото начало бъде казано, че това изследване ще ни позволи през следващите няколко дни да почувстваме по-твърда почва под краката си.
Днес пред нас се изправя една доста трудна задача, но моите слушатели ще имат желание да приемат големите изисквания налагани върху тях, ако от самото начало бъде казано, че това изследване ще ни позволи през следващите няколко дни да почувстваме по-твърда почва под краката си. В Духовната Наука, ако не се задоволяваме с това да си останем в абстракции, ние трябва също и да слушаме от време на време за сведения, принадлежащи към висшите области на духовното познание. Може също да се добави, че нашето изучаване днес по никакъв начин няма да се състои от умозаключения или теоретични изводи, а от неща, които винаги са били познати на онези, прониквали по-дълбоко в тези теми. Ние следователно ще си имаме работа с познание, притежавано от конкретни индивидуалности.
към текста >>

105. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство. GA_120 Откровенията на Кармата

Следователно, ние поглеждаме към три те по-низши царства и ясно усещаме: Във всичко това, което имаме под себе си, ние притежаваме и здравата почва за нашето по-нататъшно развитие.
И така, пред нас имаме едно човечество, съществуващо само поради това, че човекът се освободи от онези същества, живеещи днес около нас в по-низшите природни царства. Да, всички ние сме били свързани с тези същества и с техните сили, също както водата носи в себе си по-грубите частици; но от определен момент на татък сме ги оставили да паднат на дъното, за да се издигнем над тях. Следователно, ние поглеждаме към три те по-низши царства и ясно усещаме: Във всичко това, което имаме под себе си, ние притежаваме и здравата почва за нашето по-нататъшно развитие. Тези същества са паднали ниско, за да се даде възможност за нашето собствено извисяване. Ето, този е верният поглед в „низшите" природни царства.
към текста >>

106. 1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството. GA_121 Отделните души на народите

Следователно, Вие виждате, че за една определена степен на зрялост в мистичното или окултно развитие се изисква една по-свободна гледна точка относно всичко онова, което и без друго смятаме за нещо величествено; само че сега към индивидуалния човешки живот ние прибавяме мисията на отделните народи, мисията на отделните Народностни Духове, защото до конкретни приноси в общата мисия на човечеството може да стигне само онзи, който извлича своето познание от дълбоките пластове на народностната почва, или казано с други думи, от самия Дух на Народа.
Вие може би ще разберете най-добре какво имам предвид, ако си припомните, че на определена степен от мистичното или окултно развитие, ученикът се нарича безотечествен човек. Този израз „безотечествен човек“ е чисто технически и ако без да се произнасяме за пътя на познанието поискаме да го охарактеризираме по един ясен и прост начин, ние би трябвало да посочим, че „безотечествен човек“ е онзи, който в своето познание, в своя цялостен поглед относно великите общочовешки закони остава действително неповлиян от всичко онова, което иначе напира в човешката душа, израствайки направо от мястото, където живее неговият народ. Бихме могли още да добавим, че безотечественият човек е онзи, който съумява да приеме в себе си великата мисия на цялото човечество, без при това да смесва нюансите на особените усещания и чувства, произтичащи от характера на този или онзи народ. Следователно, Вие виждате, че за една определена степен на зрялост в мистичното или окултно развитие се изисква една по-свободна гледна точка относно всичко онова, което и без друго смятаме за нещо величествено; само че сега към индивидуалния човешки живот ние прибавяме мисията на отделните народи, мисията на отделните Народностни Духове, защото до конкретни приноси в общата мисия на човечеството може да стигне само онзи, който извлича своето познание от дълбоките пластове на народностната почва, или казано с други думи, от самия Дух на Народа.
към текста >>

На първо време тези безотечествени хора биха били посрещнати с упрека: Ето, вие сте изгубили всяка връзка с майчината почва на вашата народност; вие нямате никаква представа за това, което е най-скъпо за човешката душа.
Следователно, ние имаме да опишем, така да се каже, цялото величие на всичко онова, от което безотечественият човек трябва да бъде в известно отношение свободен. Впрочем, безотечествените хора от всички времена, започвайки от най-древното минало и стигайки до наши дни, винаги са знаели, че ако биха се опитали подробно да охарактеризират основните белези на безотечествеността, те биха срещнали твърде малко разбиране. На първо време тези безотечествени хора биха били посрещнати с упрека: Ето, вие сте изгубили всяка връзка с майчината почва на вашата народност; вие нямате никаква представа за това, което е най-скъпо за човешката душа.
към текста >>

107. 4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите. GA_121 Отделните души на народите

И тогава ще посочим как подосновата на дадена област, как самата почва излъчва своята същност нагоре и пронизва човешкия организъм от край до край, така че човекът става напълно зависим от земната почва.
След малко ние ще вникнем още по-добре в тези отношения. И тогава ще посочим как подосновата на дадена област, как самата почва излъчва своята същност нагоре и пронизва човешкия организъм от край до край, така че човекът става напълно зависим от земната почва. Следователно, в този смисъл ние можем да посочим определени територии, определени точки от Земята, които еволюционно и исторически са свързани с човешката мъдрост. Върху тези отношения ние ще се спрем по-късно. Сега аз искам да ги опиша в техния абстрактен вид.
към текста >>

108. 5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята. GA_121 Отделните души на народите

Представете си, че даден човек стъпва с нозете си върху някаква северна скалиста почва.
Представете си, че даден човек стъпва с нозете си върху някаква северна скалиста почва. Той ще разсъждава така: Да, тук аз стъпвам върху една твърда материя! и той ще я опише с най-обикновени думи, прибягвайки до шаблонни изрази като „твърда скалиста маса“ и т.н. Обаче онзи, който вниква в същността на нещата, вижда в „скалистата маса“ нещо съвсем различно. И какво всъщност представлява това, върху което ние стъпваме и чието съпротивление непрекъснато усещаме?
към текста >>

Това че може да стои върху твърдата почва, той дължи на следното обстоятелство: От всички страни на мировото пространство към Земята непрекъснато прииждат друг вид сили.
Най-външната повърхност на нашата Земя е само една измама. Истината е тази, че в посока отдолу нагоре действуват определени сили, които идват от различни духовни Същества, така че в общи линии ние можем да кажем следното: в едно такова парче земя се разгръща една сила, която идва от дълбините на Земята и се насочва към околното пространство. Тези сили действително са тук и се излъчват по всички посоки. И впрочем човекът изобщо не би могъл да ходи по Земята, ако съществуваха единствено тези сили. Тези сили просто биха изхвърлили човека навън в пространството и то със шеметна скорост. Това че може да стои върху твърдата почва, той дължи на следното обстоятелство: От всички страни на мировото пространство към Земята непрекъснато прииждат друг вид сили. Сферата на силите, идващи от мировото пространство, непрекъснато прониква в сферата на силите, излъчващи се от Земята и мястото, където тези две сфери влизат в съприкосновение, образува един вид граница, която не е нищо друго, освен повърхността на Земята. Така че това, което физическите очи виждат като повърхност, е само една измама, породена от двата вида сили, чието противопоставяне всъщност им позволява да се задържат в съответната повърхност. Това, което се излъчва навън от Земята, е в общи линии същото, което наричаме действия на Престолите, или Духовете на Волята. Тези Духове излъчват своите сили по всички посоки, а това, което идва от мировото пространство, е в общи линии идентично с проникващите сили, характерни за Духовете на Движението. Следователно, тези два вида сили се срещат именно тук и тъкмо взаимодействието между Престолите и Духовете на Движението благодарение на факта, че Престолите биват един вид възспирани от Духовете на Движението дава разнообразната конфигурация на Земната повърхност, така че това, което Вие виждате там навън като територии, ландшафт и т.н., е възможно най-голямата, най-заблуждаващата измама.
към текста >>

109. 2. СКАЗКА ВТОРА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Когато, онзи, който стои на антропософска почва и е възприел нещо от това, което може да се каже от Антропософията върху развитието на нашия свят, когато такъв човек може да провикне до онези мощни слова, които се намират в началото на нашата Библията, пред неговия поглед би трябвало да може да израсне нещо като един съвършено нов духовен свят.
Когато, онзи, който стои на антропософска почва и е възприел нещо от това, което може да се каже от Антропософията върху развитието на нашия свят, когато такъв човек може да провикне до онези мощни слова, които се намират в началото на нашата Библията, пред неговия поглед би трябвало да може да израсне нещо като един съвършено нов духовен свят. Едва ли има някой документ на развитието на човечеството, по отношение на който да съществува по-голяма възможност, човек да се отдалечи от истинския смисъл, както при този документ, който обикновено се нарича сътворение /Генезис/, описание на така наречените сътворение на света в шест или седем дни. Когато модерният човек, служейки си с някой от езиците, които днес се говорят по света, като например немския език, когато този модерен човек извика в душата си на такъв съвременен език душите: "В начало Боговете създадоха небесата и Земята", това, което се съдържа в тези думи, едва ли би могло да се счита като един слаб отзвук, като сянков образ на това, което оживяваме в душите на онези, които в еврейската древност оставяха да действуват върху себе си началните думи на Библията. Защото по отношение на този документ ни най-малко не е от значение, дали сме в състояние да поставим модерни думи на мястото на старите; напротив, важното е да можем чрез нашата антропософска подготовка да бъдем в състояние, да почувствуваме поне отчасти онова настроение предизвикало от съдържанието, което живееше в сърцето и душата на един древен еврейски ученик, когато в него оживяваха думите: "БЕРЕШИТ БАРА ЕЛОХИМ ЕТ ХАШАМАИМ В, ЕТ ХА-АРЕЦ".
към текста >>

110. 5. СКАЗКА ПЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Тези сказки аз ще изнеса след това и на други места и хората ще видят тогава, че ние самите можем да кажем всичко, че имаме съзнание за всичко, което може да се възрази от този или онази страна против това, което се учи на антропософска почва.
Само че не е време сега, в тези сказки да засегнем действително всичко онова, което наивната модерна наука може да каже. Това, което от цялата област на модерната наука би могло да се каже, то изглежда пред източниците на антропософското изследване като истински дилетантизъм. За да вземем под внимание някои неща, които възникват от тази страна, аз ще започна някога /а именно първо в моя цикъл в Прага, който ще държа през следващата пролет/ да говоря не само за това, с което може да бъде обоснована Антропософията, но /за да могат да се успокоят модерните чувства/ и за това, как може да бъде оборена Антропософията. Ето защо моят цикъл в Прага ще бъде предшествуван от две публични сказки, от които едната е назована: Как се оборва Антропософията? и втората: Как се обосновава Антропософията? Тези сказки аз ще изнеса след това и на други места и хората ще видят тогава, че ние самите можем да кажем всичко, че имаме съзнание за всичко, което може да се възрази от този или онази страна против това, което се учи на антропософска почва. Антропософията е здраво обоснована в себе си и онези, които мислят, че могат да я опровергаят, съвсем не я познават. Това достатъчно ще бъде показано с течение на времето. Относно онова топлинно състояние на стария Сатурн бих могъл да изтъкна още някои забележки, които направих в моята книга "Тайната наука", с които могат да се успокоят и онези,които се чувствуват принудени да направят възражения против това изхождайки от тяхното научно възпитание.
към текста >>

111. 6. СКАЗКА ШЕСТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

И така днес няма една истинска, подходяща почва за тези неща.
Фантазиранията на физиците с техните трептения на етера и т.н. днес са неспособни да проникнат по никакъв начин със своето разбиране, в същността на това, което съставлява Гьотевото учение за цветовете. Тук просто трябва да се изчака още няколко десетилетия. Който говори върху тези неща, той знае това. А другите пък простете, че правя това изказване -, които стоят на почвата на окултизма и които биха били вече узрели да прозрат същността на Гьотевото учение за цветовете, те знаят твърде малко от физиката, за да може обективно да се говори върху тези неща. И така днес няма една истинска, подходяща почва за тези неща. На основата на това, което Гьотевото учение за цветовете включват в себе си, стои тайната на взаимодействието на светлина и тъмнина като две живи полярни същности в света. И това, което днес по един фантастичен начин се нарича понятие за материята, което въобще така, както хората си го представят, съвсем не съществува, а е една илюзия, то е нещо, което се крие като едно духовно-душевно същество навсякъде, където се явява полярната противоположността светлината и тъмнината. В действителност това, което физиката нарича понятие за материята, е една фантазия. В областите на пространството, където както казва физиката трябва да търсим това, което се явява като материя, там не съществува в действителност нищо друго освен определена степен на тъмнина; и това тъмно съдържание на пространството е изпълнено с душевно-духовни същества, които са сродни с това, което намираме описано и в Генезиса там, където говори за тъмнината и се казва, че тази тъмнина царуваше над елементарното съществуване. Всички тези неща са извънредно по-дълбоки отколкото си въобразява съвременната естествена наука.
към текста >>

112. 7. СКАЗКА СЕДМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Тези Духове на Волята, които в християнския езотеризъм наричаме също Престоли, те са изградили или по-добре казано сгъстили се твърдата почва, върху която ходим.
Какво ни интересува нас това вещество? Ние се издигаме над материята в духовното! " Онзи, който мисли така, не взима под внимание, че в това, което той би позволил така много да презира, са работили в течение на безброй епохи, възвишени духовни Същества, за да го доведат до това състояние. И действително, ако бихме чувствували нормално, нашето чувство би трябвало да изпадне в дълбоко благоговение, когато от външната материя, така да се каже от елементарната земна покривка проникнем на това, което е втвърдило тази земна покривка. Ние би трябвало да изпаднем в дълбоко благоговение пред тези възвишени духовни Същества, които наричаме Духове на Волята, както чрез една продължителна дейност са изградили твърдостта в земната материя, върху която ние стъпваме и която носим в самите нас в земните съставни части на нашето физическо тяло. Тези Духове на Волята, които в християнския езотеризъм наричаме също Престоли, те са изградили или по-добре казано сгъстили се твърдата почва, върху която ходим. Онези, които като езотерици са дали имена на произведенията на Духовете на Волята в нашето Земно съществуване, са нарекли тези духове Престоли, защото те действително са ни изградили престолите, върху които ние постоянно се опираме като върху една здрава основа и върху което всяко друго земно съществуване стъпва по-нататък като върху здрави престоли. Тези стари изрази добиват извънредно голяма стойност и заслужават уважение, което трябва да изпълни цялото наше чувствуване.
към текста >>

Докато с това се разбират само съкращения /средства за изчисление/ за онова, което сетивата показват, физиците стоят на действителна почва.
И така днес физиката сънува там, където говори за своите теории. Всъщност в своите теории физиката сънува. Там, където констатира факти, където описва факти, действителното, тя говори истината когато описва това, което очите могат да видят и което може да бъде установено чрез изчисление. Но когато започва да спекулира за атоми, за молекула и т.н., които за нея не са нищо друго освен определени неща, които имат материално съществуване, там тя започва да преде и изплита едно съновидение за света, по отношение на което действително трябва да кажем: това прилича на положението, при което в нашата мистерийна драма лицето Феликс Балде казва: "Когато бихме искали да купим някъде нещо и бихме казали: аз не ти плащам с твърда пара, но ти обещавам, че ще направя златни монети от някаква мъгла, тази мъгла ще се сгъсти в златни монети." В това грубо сравнение можем действително да си представим илюзията на теорията създадена от физиката, която приема строежа на цели светове от първични мъглявини, когато така наречената нужда на светогледа трябва да бъде заплатена с монетите, които в тази област науката на драго сърце би искала да даде. Ние имаме работа с една фантазия, когато съществуването на атомите, така както хората днес си го представят, се счита за нещо действително. Докато с това се разбират само съкращения /средства за изчисление/ за онова, което сетивата показват, физиците стоят на действителна почва. Но когато тази почва на сетивното бъде проникната, когато се мине през нея, ние трябва да пристъпим към духовното, стигаме до съществуването и тъкането на една основна субстанция, която обаче не е нищо друго освен тяло на Престолите, проникнато от дейността на Духовете на Формата. А как са представя това, как се прожектира то в нашия сетивен свят? Ето пред нас се простира твърдата материя, която обаче при никоя степен не е нещо аморфно, нещо безформено. Аморфното, безформеното се произвежда само чрез това, че в действителност, всяка същност, която се стреми към форма, бива разтрошена, разпръсната. Всичко, което намираме по някакъв начин като изпрашено съществуване в сградата на света, съвсем не съдържа в себе си заложбата да бъде разпрашено; това е раздробено съществуване.
към текста >>

Но когато тази почва на сетивното бъде проникната, когато се мине през нея, ние трябва да пристъпим към духовното, стигаме до съществуването и тъкането на една основна субстанция, която обаче не е нищо друго освен тяло на Престолите, проникнато от дейността на Духовете на Формата.
Всъщност в своите теории физиката сънува. Там, където констатира факти, където описва факти, действителното, тя говори истината когато описва това, което очите могат да видят и което може да бъде установено чрез изчисление. Но когато започва да спекулира за атоми, за молекула и т.н., които за нея не са нищо друго освен определени неща, които имат материално съществуване, там тя започва да преде и изплита едно съновидение за света, по отношение на което действително трябва да кажем: това прилича на положението, при което в нашата мистерийна драма лицето Феликс Балде казва: "Когато бихме искали да купим някъде нещо и бихме казали: аз не ти плащам с твърда пара, но ти обещавам, че ще направя златни монети от някаква мъгла, тази мъгла ще се сгъсти в златни монети." В това грубо сравнение можем действително да си представим илюзията на теорията създадена от физиката, която приема строежа на цели светове от първични мъглявини, когато така наречената нужда на светогледа трябва да бъде заплатена с монетите, които в тази област науката на драго сърце би искала да даде. Ние имаме работа с една фантазия, когато съществуването на атомите, така както хората днес си го представят, се счита за нещо действително. Докато с това се разбират само съкращения /средства за изчисление/ за онова, което сетивата показват, физиците стоят на действителна почва. Но когато тази почва на сетивното бъде проникната, когато се мине през нея, ние трябва да пристъпим към духовното, стигаме до съществуването и тъкането на една основна субстанция, която обаче не е нищо друго освен тяло на Престолите, проникнато от дейността на Духовете на Формата. А как са представя това, как се прожектира то в нашия сетивен свят? Ето пред нас се простира твърдата материя, която обаче при никоя степен не е нещо аморфно, нещо безформено. Аморфното, безформеното се произвежда само чрез това, че в действителност, всяка същност, която се стреми към форма, бива разтрошена, разпръсната. Всичко, което намираме по някакъв начин като изпрашено съществуване в сградата на света, съвсем не съдържа в себе си заложбата да бъде разпрашено; това е раздробено съществуване. Материята като такава има стремеж да приеме определена форма.
към текста >>

Зная много добре, че днес физикът съвсем не може да мисли по друг начин, че като физик той иска да бъде същевременно и метеоролог и че за него има само смисъл, когато разпростира същите закони, които установява за земното съществуване, и върху образуването на водните маси, които заобикалят нашата Земя като облаци ясновидецът не постъпва така удобно щом човек проникне до духовните основи, той не може да вижда навсякъде същото нещо; други Духовни Същества действуват, когато да речем от нещо газообразно се образува непосредствено на земната почва нещо течно, или когато в окръжността на Земята газообразното се събира а нещо течно.
Ние можем да я ценим като илюзия едва тогава, когато не оставаме, не спираме при нейната илюзорност. Според царуващия днес отвлечен възглед всичко е разбъркано. Това не са допускали древните ясновидци; те не са се задоволявали да виждат навсякъде същите тривиални сили, както върши това един съвременен физик, който иска да бъде не само физик, но например същевременно и метеоролог. Кой днес ще се съмнява, че същите сили, които, да речем, действуват в елементарното съществуване, в твърдото, в течното и т.н. състояние на материята, кой, според днешните понятия на физиката, би се съмнявал, че същите сили действуват и тогава, когато например в атмосферата се образуват облаците, когато изпарената вода се събира в облаци? Зная много добре, че днес физикът съвсем не може да мисли по друг начин, че като физик той иска да бъде същевременно и метеоролог и че за него има само смисъл, когато разпростира същите закони, които установява за земното съществуване, и върху образуването на водните маси, които заобикалят нашата Земя като облаци ясновидецът не постъпва така удобно щом човек проникне до духовните основи, той не може да вижда навсякъде същото нещо; други Духовни Същества действуват, когато да речем от нещо газообразно се образува непосредствено на земната почва нещо течно, или когато в окръжността на Земята газообразното се събира а нещо течно. Следователно, когато погледнем раждането на водното, на течното в нашата атмосфера, тогава ясновидецът не може да каже: Водното, течното се ражда там по съвсем същия начин както върху земната почва, той не може да каже, че плаващата форма се ражда по същия начин, както водата се кондензира върху земната почва или в земната почва, защото едни Същества участвуват в образуването на облаците, други в образуването на водата върху земната почва. Това, което казах за участието на йерархиите в нашето елементарно съществуване, то се отнася само за Земната, започвайки от нейния център и стигайки нагоре до мястото, където ние самите стойте; но същите сили не се достатъчни, за да образуват например облаците. За това работят други Същества. Натурфилософията, която се образува от днешната физика, постъпва според един твърде прост принцип. Тя намира първо няколко физически закона и казва, че те царуват над цялото съществуване.
към текста >>

Следователно, когато погледнем раждането на водното, на течното в нашата атмосфера, тогава ясновидецът не може да каже: Водното, течното се ражда там по съвсем същия начин както върху земната почва, той не може да каже, че плаващата форма се ражда по същия начин, както водата се кондензира върху земната почва или в земната почва, защото едни Същества участвуват в образуването на облаците, други в образуването на водата върху земната почва.
Според царуващия днес отвлечен възглед всичко е разбъркано. Това не са допускали древните ясновидци; те не са се задоволявали да виждат навсякъде същите тривиални сили, както върши това един съвременен физик, който иска да бъде не само физик, но например същевременно и метеоролог. Кой днес ще се съмнява, че същите сили, които, да речем, действуват в елементарното съществуване, в твърдото, в течното и т.н. състояние на материята, кой, според днешните понятия на физиката, би се съмнявал, че същите сили действуват и тогава, когато например в атмосферата се образуват облаците, когато изпарената вода се събира в облаци? Зная много добре, че днес физикът съвсем не може да мисли по друг начин, че като физик той иска да бъде същевременно и метеоролог и че за него има само смисъл, когато разпростира същите закони, които установява за земното съществуване, и върху образуването на водните маси, които заобикалят нашата Земя като облаци ясновидецът не постъпва така удобно щом човек проникне до духовните основи, той не може да вижда навсякъде същото нещо; други Духовни Същества действуват, когато да речем от нещо газообразно се образува непосредствено на земната почва нещо течно, или когато в окръжността на Земята газообразното се събира а нещо течно. Следователно, когато погледнем раждането на водното, на течното в нашата атмосфера, тогава ясновидецът не може да каже: Водното, течното се ражда там по съвсем същия начин както върху земната почва, той не може да каже, че плаващата форма се ражда по същия начин, както водата се кондензира върху земната почва или в земната почва, защото едни Същества участвуват в образуването на облаците, други в образуването на водата върху земната почва. Това, което казах за участието на йерархиите в нашето елементарно съществуване, то се отнася само за Земната, започвайки от нейния център и стигайки нагоре до мястото, където ние самите стойте; но същите сили не се достатъчни, за да образуват например облаците. За това работят други Същества. Натурфилософията, която се образува от днешната физика, постъпва според един твърде прост принцип. Тя намира първо няколко физически закона и казва, че те царуват над цялото съществуване. И тогава тя изпуска от погледа всичко различно върху различните области на съществуването.
към текста >>

Действително резултатът от неимоверен труд, от всеотдайни усилия, поради отделянето от окултните източници, стои по един трагичен начин на същата почва, на който би стоял някой, който отрича съществуването на Гьоте, покаже не може да си представи, че две толкова различни неща, като стилът от първата част на "Фауст" и от неговата втора част могат да произхождат от един и същ човек.
Чудно е само, как главното изречение и допълнителното изречение са така чудесно съчетани, че трябва да се предположи, какво само някой съчетател е трябвало да дойде, за да съчетае така добре тези две предания. В това тълкуване на Библията през нашето столетие е бил изразходван огромен труд и можем да кажем, когато познаваме нещата, че върху никое естествено-научно или историческо изследване не е бил изразходван толкова труд, както върху това богословско тълкуване на Библията през 19-я век, което ни изпълва с дълбока печал и с чувството на дълбока трагичност. Онова, което трябваше да разказва на човечеството за най-духовното, е изгубило своята връзка с духовните извори. Това е, като че някой би искал да каже: Но вижте, във втората част на трагедията "Фауст", например, ние виждаме един съвършено друг стил, когато сравним мястото, където говори Ариел, с четиристъпните стихове от първата част на "Фауст". Невъзможно е един и същ човек да е написал това и затова Гьоте трябва да е една митична фигура. Действително резултатът от неимоверен труд, от всеотдайни усилия, поради отделянето от окултните източници, стои по един трагичен начин на същата почва, на който би стоял някой, който отрича съществуването на Гьоте, покаже не може да си представи, че две толкова различни неща, като стилът от първата част на "Фауст" и от неговата втора част могат да произхождат от един и същ човек. Тук ние се вглеждаме в един дълбок трагизъм на човешкия живот; виждаме, как това отново събужда необходимостта, духовете да бъдат насочени към изворите на духовния живот. Духовното познание е възможно само тогава, когато хората отново ще потърсят живия дух. Те отново ще го потърсят; защото това е свързано с един непреодолим стремеж на човешката душа. И в доверието, че този стремеж съществува в човешката душа, че сърцето тласка човека да търси отново връзката с духовните извори и ще го тласка за разбирането на истинската основа на религиозните документи, на това почива общо взето цялата сила, която може да ни въодушеви на нашата антропософска почва. Да се проникнем от това доверие и ние ще получим истинските плодове на тази почва, която да ни въведе в духовния живот.
към текста >>

И в доверието, че този стремеж съществува в човешката душа, че сърцето тласка човека да търси отново връзката с духовните извори и ще го тласка за разбирането на истинската основа на религиозните документи, на това почива общо взето цялата сила, която може да ни въодушеви на нашата антропософска почва.
Невъзможно е един и същ човек да е написал това и затова Гьоте трябва да е една митична фигура. Действително резултатът от неимоверен труд, от всеотдайни усилия, поради отделянето от окултните източници, стои по един трагичен начин на същата почва, на който би стоял някой, който отрича съществуването на Гьоте, покаже не може да си представи, че две толкова различни неща, като стилът от първата част на "Фауст" и от неговата втора част могат да произхождат от един и същ човек. Тук ние се вглеждаме в един дълбок трагизъм на човешкия живот; виждаме, как това отново събужда необходимостта, духовете да бъдат насочени към изворите на духовния живот. Духовното познание е възможно само тогава, когато хората отново ще потърсят живия дух. Те отново ще го потърсят; защото това е свързано с един непреодолим стремеж на човешката душа. И в доверието, че този стремеж съществува в човешката душа, че сърцето тласка човека да търси отново връзката с духовните извори и ще го тласка за разбирането на истинската основа на религиозните документи, на това почива общо взето цялата сила, която може да ни въодушеви на нашата антропософска почва. Да се проникнем от това доверие и ние ще получим истинските плодове на тази почва, която да ни въведе в духовния живот.
към текста >>

Да се проникнем от това доверие и ние ще получим истинските плодове на тази почва, която да ни въведе в духовния живот.
Действително резултатът от неимоверен труд, от всеотдайни усилия, поради отделянето от окултните източници, стои по един трагичен начин на същата почва, на който би стоял някой, който отрича съществуването на Гьоте, покаже не може да си представи, че две толкова различни неща, като стилът от първата част на "Фауст" и от неговата втора част могат да произхождат от един и същ човек. Тук ние се вглеждаме в един дълбок трагизъм на човешкия живот; виждаме, как това отново събужда необходимостта, духовете да бъдат насочени към изворите на духовния живот. Духовното познание е възможно само тогава, когато хората отново ще потърсят живия дух. Те отново ще го потърсят; защото това е свързано с един непреодолим стремеж на човешката душа. И в доверието, че този стремеж съществува в човешката душа, че сърцето тласка човека да търси отново връзката с духовните извори и ще го тласка за разбирането на истинската основа на религиозните документи, на това почива общо взето цялата сила, която може да ни въодушеви на нашата антропософска почва. Да се проникнем от това доверие и ние ще получим истинските плодове на тази почва, която да ни въведе в духовния живот.
към текста >>

113. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Твърде ясно е показано в някои писания върху сътворението, а и в Библията също, че реят като такъв не е съществувал върху земната почва, че напротив той е бил високо над земната почва, така да се каже във висините на облаците, и че човекът, когато той е живеел в рая, е бил още едно топлинно-духовно същество.
По-грубото се ражда от по-тънкото, а не по-тънкото от по-грубото. Естествено за днешното съзнание е твърде чуждо да се мисли така, но тази е истината. Когато обгърнем с поглед това, ще ни стане също обяснимо, защо в толкова много писания върху сътворението се говори за това, че развитието на човека трябва да се схваща като едно слизане от окръжността на Земята. И когато самата Библия, след като ни е говорила за дните на сътворението, ни говори за така наречения рай, и зад това предание ние трябва да търсим нещо по-дълбоко; и ние ще открием истината, когато върху този въпрос се разберем в светлината на Духовната наука. За този, който познава нещата, е действително странно, когато между тълкувателите на Библията се спори, дали раят е бил разположен на това или онова място на Земята, от което място след това хората са се изселили. Твърде ясно е показано в някои писания върху сътворението, а и в Библията също, че реят като такъв не е съществувал върху земната почва, че напротив той е бил високо над земната почва, така да се каже във висините на облаците, и че човекът, когато той е живеел в рая, е бил още едно топлинно-духовно същество. Действително тогава човекът не е ходел на два крака по лицето на Земята; това е само материалистична фантазия. Следователно, трябва да си представим, че и след изтичането на дните на сътворението, както те са наречени обикновено, човекът е едно същество, което принадлежи не на земната почва, а на земната окръжност.
към текста >>

Следователно, трябва да си представим, че и след изтичането на дните на сътворението, както те са наречени обикновено, човекът е едно същество, което принадлежи не на земната почва, а на земната окръжност.
Когато обгърнем с поглед това, ще ни стане също обяснимо, защо в толкова много писания върху сътворението се говори за това, че развитието на човека трябва да се схваща като едно слизане от окръжността на Земята. И когато самата Библия, след като ни е говорила за дните на сътворението, ни говори за така наречения рай, и зад това предание ние трябва да търсим нещо по-дълбоко; и ние ще открием истината, когато върху този въпрос се разберем в светлината на Духовната наука. За този, който познава нещата, е действително странно, когато между тълкувателите на Библията се спори, дали раят е бил разположен на това или онова място на Земята, от което място след това хората са се изселили. Твърде ясно е показано в някои писания върху сътворението, а и в Библията също, че реят като такъв не е съществувал върху земната почва, че напротив той е бил високо над земната почва, така да се каже във висините на облаците, и че човекът, когато той е живеел в рая, е бил още едно топлинно-духовно същество. Действително тогава човекът не е ходел на два крака по лицето на Земята; това е само материалистична фантазия. Следователно, трябва да си представим, че и след изтичането на дните на сътворението, както те са наречени обикновено, човекът е едно същество, което принадлежи не на земната почва, а на земната окръжност.
към текста >>

И съвсем не се говори образно, а състоянието на нещата се назовава почти ясно и правилно, когато казвам: Чрез това свиване на човешкото тяло, причинено от влиянието на Луцифер човекът стана по-тежък и потъна надолу от окръжността върху земната почва.
Следователно това беше отначало един чужд елемент внесен в човешкото същество. Астралното тяло, каквото то беше по-рано през времето, когато бе образувано от теченията, който се вливаха в него; формата, която това астрално тяло беше приело, се превърна сега в едно друго астрално тяло, в едно такова астрално тяло, което беше проникнато от луциферическото влияние. Тогава възникна първо това, което наричаме човек от плът, тогава се получи по-нататъшното сгъстяване на човека. Така щото можем да кажем: Преди луциферическия човек се съдържаше в елементарното съществуване на топлината и въздуха, а във водното /течното/ и твърдото съществуване на човека се вмъкна луциферическото влияние; там проникна то; там живее то вътре. Във всичко, което е твърдо, което е течно, живее луциферическото влияние. И съвсем не се говори образно, а състоянието на нещата се назовава почти ясно и правилно, когато казвам: Чрез това свиване на човешкото тяло, причинено от влиянието на Луцифер човекът стана по-тежък и потъна надолу от окръжността върху земната почва. Това беше излизането от рая, което е описано образно. Човекът доби така да се каже тежест, гравитационна сила, за да потъне от окръжността на Земята върху земната почва. Това е слизането на човека върху физическата земна почва; това е, което смъкна човека до земята, докато по-рано той обитаваше в нейната окръжност. Следователно ние трябва да числим това луциферическо влияние към истинските формиращи сили на човека. Ето защо ние срещаме едва чудесен паралелизъм между описанията, които ни дава чисто духовно-научният изследовател и тези на Библията.
към текста >>

Човекът доби така да се каже тежест, гравитационна сила, за да потъне от окръжността на Земята върху земната почва.
Тогава възникна първо това, което наричаме човек от плът, тогава се получи по-нататъшното сгъстяване на човека. Така щото можем да кажем: Преди луциферическия човек се съдържаше в елементарното съществуване на топлината и въздуха, а във водното /течното/ и твърдото съществуване на човека се вмъкна луциферическото влияние; там проникна то; там живее то вътре. Във всичко, което е твърдо, което е течно, живее луциферическото влияние. И съвсем не се говори образно, а състоянието на нещата се назовава почти ясно и правилно, когато казвам: Чрез това свиване на човешкото тяло, причинено от влиянието на Луцифер човекът стана по-тежък и потъна надолу от окръжността върху земната почва. Това беше излизането от рая, което е описано образно. Човекът доби така да се каже тежест, гравитационна сила, за да потъне от окръжността на Земята върху земната почва. Това е слизането на човека върху физическата земна почва; това е, което смъкна човека до земята, докато по-рано той обитаваше в нейната окръжност. Следователно ние трябва да числим това луциферическо влияние към истинските формиращи сили на човека. Ето защо ние срещаме едва чудесен паралелизъм между описанията, които ни дава чисто духовно-научният изследовател и тези на Библията. Вижте само в моята книга "Тайната наука", как там всичко се държи настрана, което лесно би могло да се породи, ако би се взело за основа нещо от описанията на Генезиса. Бих могъл да кажа: В описанието дадено в моята книга аз се предпазих от всичко това, то не бе вмъкнато в "Тайната наука".
към текста >>

Това е слизането на човека върху физическата земна почва; това е, което смъкна човека до земята, докато по-рано той обитаваше в нейната окръжност.
Така щото можем да кажем: Преди луциферическия човек се съдържаше в елементарното съществуване на топлината и въздуха, а във водното /течното/ и твърдото съществуване на човека се вмъкна луциферическото влияние; там проникна то; там живее то вътре. Във всичко, което е твърдо, което е течно, живее луциферическото влияние. И съвсем не се говори образно, а състоянието на нещата се назовава почти ясно и правилно, когато казвам: Чрез това свиване на човешкото тяло, причинено от влиянието на Луцифер човекът стана по-тежък и потъна надолу от окръжността върху земната почва. Това беше излизането от рая, което е описано образно. Човекът доби така да се каже тежест, гравитационна сила, за да потъне от окръжността на Земята върху земната почва. Това е слизането на човека върху физическата земна почва; това е, което смъкна човека до земята, докато по-рано той обитаваше в нейната окръжност. Следователно ние трябва да числим това луциферическо влияние към истинските формиращи сили на човека. Ето защо ние срещаме едва чудесен паралелизъм между описанията, които ни дава чисто духовно-научният изследовател и тези на Библията. Вижте само в моята книга "Тайната наука", как там всичко се държи настрана, което лесно би могло да се породи, ако би се взело за основа нещо от описанията на Генезиса. Бих могъл да кажа: В описанието дадено в моята книга аз се предпазих от всичко това, то не бе вмъкнато в "Тайната наука". Аз поставих там като основа само изследванията от гледището на Духовната наука.
към текста >>

Източните писания за сътворението на света и човека поставят поради това рая макар и не така тънко, както това става в Библията в окръжността на Земята, а не върху самата земна почва и те схващат изгонването от рая като едно слизане от окръжността на Земята върху земната повърхност.
Там луциферическото влияние се явява на определено място, идвайки от съвършено друга страна. Но когато това влияние е открито, тогава в описанието на Духовната наука се засяга точно онази епоха, която в Библията ни е описана като така нареченото изкушение на човека чрез змията, чрез Луцифер. Ние откриваме после този паралелизъм допълнително. Както е вярно, че гравитацията, електричеството и магнетизмът са сили, които днес в груб стил участвуват във формирането на Земята, така е вярно и това, което наричаме луциферическо влияние, една сила, без която развитието на Земята не би могло да върви напред. И към образуващите Земята сили ние трябва да причислим това луциферическо влияние. Източните писания за сътворението на света и човека поставят поради това рая макар и не така тънко, както това става в Библията в окръжността на Земята, а не върху самата земна почва и те схващат изгонването от рая като едно слизане от окръжността на Земята върху земната повърхност. Така и в тази област, когато знаем правилно да разберем думите, имаме пълна съгласуваност между духовно-научното изследване и Библията.
към текста >>

114. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Аз обърнах вниманието върху това, което се намираше над земната почва, че през време на Атлантската епоха то е било съвършено различно от по-късно; че далече, далече в атлантските времена Земята не е била заобиколена от една свободна от вода атмосфера.
Когато обгърнем с поглед всичко това, ние ще се приближим до едно обяснение, което може да ни каже, кое е онова време, на нашия духовно-научен език, за което ми говори Библията. Припомням ви, че след като в Библията ни са описани шестте или седемте дни на сътворението следва онова описание, което дилетантизмът на днешното изследване на Библията счита за един втори разказ за сътворението, но което в действителност е напълно съобразно с фактите. Бих искал да ви припомня някои резултати на Духовната наука аз често съм споменавал това и съм го обяснил по-точно и в моята книга "Тайната наука". Аз показах, как Земното развитие върви напред и преминава от Лемурийската към Атлантската епоха, как така да се каже през време на това преминаване напред става един вид охлаждане на физическата Земя. Всъщност през време на Лемурийскта епоха трябва да си представим Земята като една огнена същност, която още показва навсякъде изригващи в себе си огнен елемент и едва с преминаването в Атлантската епоха е настъпило това охладяване. Аз обърнах вниманието върху това, което се намираше над земната почва, че през време на Атлантската епоха то е било съвършено различно от по-късно; че далече, далече в атлантските времена Земята не е била заобиколена от една свободна от вода атмосфера. Земята е била покрита с една въздушна атмосфера изцяло изпълнена с водно-мъгливи маси. Това, което днес познаваме като отделяне на дъжда и на свободния от дъжд въздух, не е съществувало през тези древни времена. Всичко е било изпълнено с маси от водна мъгла, които са били пропити с всички възможни изпарения и мъгли и други вещества, които през онова време не бяха се превърнали още в течно състояние. Много от това, което е твърда материя, тогава е било под форма на пари и е изпълвало днешната атмосфера. И дълго време още през Атлантската епоха всичко е било пропито от такива маси от водни мъгли.
към текста >>

Аз обърнах внимание върху това, че при условията, които намираме отбелязани са така наречения ден трети на сътворението не можем да помислим, че от земната почва са нараствали индивидуални растителни форми, каквито виждаме днеска трябва добре да разбираме израза "видово-съобразно"; чу тук ние имаме работа повече с видовите души, които съществуваха в земното тяло в едно етерно-астрално състояние.
Това, което днес познаваме като отделяне на дъжда и на свободния от дъжд въздух, не е съществувало през тези древни времена. Всичко е било изпълнено с маси от водна мъгла, които са били пропити с всички възможни изпарения и мъгли и други вещества, които през онова време не бяха се превърнали още в течно състояние. Много от това, което е твърда материя, тогава е било под форма на пари и е изпълвало днешната атмосфера. И дълго време още през Атлантската епоха всичко е било пропито от такива маси от водни мъгли. Но това са били също времената, когато се е образувало това, което по-рано се е намирало в едно много по-духовно състояние. Аз обърнах внимание върху това, че при условията, които намираме отбелязани са така наречения ден трети на сътворението не можем да помислим, че от земната почва са нараствали индивидуални растителни форми, каквито виждаме днеска трябва добре да разбираме израза "видово-съобразно"; чу тук ние имаме работа повече с видовите души, които съществуваха в земното тяло в едно етерно-астрално състояние. Всичко, което от третия ден на сътворението ни се описва като развитие на растенията, не би могло да се види с нашите външни сетива; то би било възприемаемо само за ясновидските възприемателни органи. През време когато преминавайки от Лемурийската в Атлантската епоха се разви онова състояние на мъгла в окръжността на Земята и мъглите все повече и повече се сгъстяваха, тогава бе преобразено и това, което по-рано беше в етерно състояние, то бе превърнато в състоянието което се приближаваше до това, което днес познаваме. Етерното стана все повече и повече физическо, и колкото и чудно да звучи това, /защото самата Духовна наука днес в много отношения е проникната от материалистични възгледи/: растенията видими за едно външно око се развиха много по-късно от времето, което е посочено с така наречения ден трети на сътворението. Те се развиха едва към Атлантската епоха. Геологическите условия, които са необходими за днешните растения, не трябва да се търсят в много далечни времена.
към текста >>

Още не беше настъпило това, което можем да наречем напояване на земната почва с това, което плуваше като вода във въздуха.
Следователно можем да охарактеризираме преминаването от Лемурийската към Атлантската епоха така: От всякъде Земята беше обгърната от маси гъста мъгла, в която още бяха разтворени парите на различните вещества, които по-късно се преобразиха със земната кора. Видово-съобразните същества /форми на груповата душа, форми, които бяха въплъщение на груповата душа бел. на преводача/, които бяха видими за ясновидското съзнание не бяха стигнали още до физическото сгъстяване. Още не беше настъпило това, което можем да наречем напояване на земната почва с това, което плуваше като вода във въздуха. Това настъпи една по-късно. Как трябваше първо да опише това Библията? Тя трябваше да каже на едно съвсем определено място: И след изтичането на седемте дни на сътворението, след изтичането на това, което съвпада с Лемурийската епоха, нашите днешни физически растения не бяха още покарали от земята, земята беше покрита още с маси от мъгла. Библията описва действителното състояние на нещата. Четете по-нататък след седемте дни на сътворението и ще намерите да се казва въпреки че още по-рано ставаше дума за това, че растителните форми бяха възникнали във формата на видове-, че по Земята нямаше още никаква трева и никакви храсти.
към текста >>

115. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Първо слязоха долу видовете души на висшите земни животни, които сега населяват земната почва, противоположно на въздуха и на водата.
видовите души, които в петия ден на сътворението се потопяват в материята, стенаха живи същество, станаха именно това, което днес наричаме живи същества. Но тогава човекът още не слезе долу. Онези видови души, които се намираха още горе един вид в големия резервоар на духовното, те слязоха по-късно. И през време на шестия ден на сътворението първо слязоха най-близките до човека по-висши животни, същинските земни животни. Следователно и през време на така наречения ден шести на сътворението, в началото на този ден човекът не трябваше още да слезе в гъстата материя; защото ако той би приел в себе си тогава силата на Земното развитие, би станал едно същество, което физически би било като земните животни. Първо слязоха долу видовете души на висшите земни животни, които сега населяват земната почва, противоположно на въздуха и на водата. Едва след това настъпиха постепенно онези условия, благодарение на които можеше да се развият заложбите за по-късния човек. Как става това? Това ни е показано по един величествен начин, когато се казва, че съществата на Елохимите се подготвиха да изправят човека, земния човек според онзи образ, който ви описах, да влеят цялата си дейност в създаването на човека. Следователно трябва да кажем: Първо това човек се роди чрез това, че Елохимите съединиха способностите, което всеки един от тях притежаваше, и действуваха като една група от Същества, което имат една обща цел. Следователно първо човекът беше общата цел на групата на Елохимите.
към текста >>

116. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

А в лицето на Гущасб сме изправени пред царствената природа на онзи, който беше готов да направи всичко възможно в областта на видимия свят, за да намерят там почва великите инспирации на Заратустра.
Сега Заратустра имаше един забележителен покровител. Категорично бих искал да подчертая: Като споменавам Заратустра, аз имам предвид едно Същество, което според древните гърци е живяло 5000 години преди Троянската война и, следователно, няма нищо общо с онзи Заратустра, за когото говори официалната история, както и с другия Заратустра, споменаван по времето на Дарий. И така, Заратустра имаше като закрилник или покровител онзи, който по-късно можа да бъде наречен с общоприетото име Гущасб. Следователно, в лицето на Заратустра, ние сме изправени пред една могъща свещеническа натура, която ни насочва към великия Слънчев Дух, към Аура Маздао, към онова Същество, което следва да бъде предводител на хората по обратния им път от физическия към духовния свят. А в лицето на Гущасб сме изправени пред царствената природа на онзи, който беше готов да направи всичко възможно в областта на видимия свят, за да намерят там почва великите инспирации на Заратустра. Ето защо беше изключено, тези инспирации, тези намерения, които чрез Заратустра и Гущасб завладяваха древен Иран, да не се сблъскат с онези сили, които господстваха в земите непосредствено на север. От този сблъсък последва една от най-големите войни в световната история, макар и тя да е почти непозната за историците, понеже се разиграва в много отдалечени от нас епохи. Става дума за един титаничен сблъсък между Иран и Туран. Като последица от тази война, продължила не десетилетия, а столетия, възникна едно особено настроение, което задълго се задържа във вътрешните области на Азия; то може да бъде обобщено приблизително по следния начин.
към текста >>

117. 2. Втора лекция, 2. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Това, което Хермес, ученикът на Заратустра, възнамеряваше да постигне, можеше да намери плодородна почва само всред онези народи, които през след атлантските епохи поеха по-скоро южния път и се установиха в Източна Африка; тези народи до голяма степен бяха запазили част от атлантското ясновидство.
Но за да бъде постигнато това, което стана чрез този мисионер, чрез този пратеник на Заратустра, трябваше да е налице, естествено, и един подходящ за целта народ. Това, което Хермес, ученикът на Заратустра, възнамеряваше да постигне, можеше да намери плодородна почва само всред онези народи, които през след атлантските епохи поеха по-скоро южния път и се установиха в Източна Африка; тези народи до голяма степен бяха запазили част от атлантското ясновидство. Душевната същност на египетския народ влезе в досег с това, което можеше да даде Хермес, и така възникна египетската култура.
към текста >>

И когато разглеждаме народа-почва, в който попадна Мойсей, за да вложи в него онова, което той беше получил от Заратустра, ще бъде уместно да се занимаем с някои особености на самата Мойсеева мъдрост.
Но за един процес с такова решително значение за общочовешката еволюция е необходим не само посветеният, който полага основите на дадено културно направление; необходимо е и друго: това, което една толкова велика индивидуалност може да посади като зародиш на една култура, да попадне в съответния, или по-точно казано, в подходящия народ. И когато разглеждаме народа-почва, в който попадна Мойсей, за да вложи в него онова, което той беше получил от Заратустра, ще бъде уместно да се занимаем с някои особености на самата Мойсеева мъдрост.
към текста >>

118. 4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Следователно, убеждаваме се, че дори и външно погледнато, ние стоим на една здрава почва, когато датираме Евангелието от Матей в сравнително по-ранен период, отколкото обикновено се приема.
Следователно, убеждаваме се, че дори и външно погледнато, ние стоим на една здрава почва, когато датираме Евангелието от Матей в сравнително по-ранен период, отколкото обикновено се приема. И дори само благодарение на този факт, ние разполагаме, до известна степен, и с едно външно доказателство, че хората, взели участие в замисъла на Матеевото Евангелие, не са много отдалечени по време от Събитието от Палестина, така че дори и в екзотеричен смисъл е ясно: не е било възможно хората да бъдат просто лъгани в очите и да им се казва, че в началото на нашето летоброене не е живял никакъв Христос Исус. Защото не е бил изтекъл дори и половин век, така че е можело да бъдат намерени свидетели, на които е било изключено да се разказват неща, които не са ставали. В екзотеричен смисъл, тези подробности са важни и ние ги посочваме само в подкрепа на външната, екзотерична страна на разглежданите събития.
към текста >>

119. Лекция втора GA_126 Окултна история

Тогава е станало това, което е изобразено в мита, той почва да брани това, което по околен път, чрез Енкиду, му разкрила богинята на града, той отправя упреци към своята душа.
Този, който, както тогава Гилгамеш, за пръв път обръща своя поглед назад към поредицата свои инкарнации, може действително да бъде поразен. Та нали той се обръща към инкарнации, когато е бил още въвлечен в различни отношения, обусловени от груповата душевност. Той самият, разбира се, до известна степен се е измъкнал от тези отношения и за първи път чрез Енкиду е могъл да разбере цялото значение на това, което се символизира в мита от богинята на града. Но когато се обърнал назад, много от неговите предни инкарнации не му се понравили и могъл да си каже: това съвсем не е по моя вкус. Той видял например, че неговата душа в минали инкарнации имала съвсем близки дружески отношения, съвсем особени човешки връзки, от които би се срамувал сега. Тогава е станало това, което е изобразено в мита, той почва да брани това, което по околен път, чрез Енкиду, му разкрила богинята на града, той отправя упреци към своята душа. В мита се говори, че той упреква богинята за нейните познанства, защото той ревнува от тези познанства. Той видял, така да се каже, хоризонта на своята душа и виденията стояли пред него така живо, както хора, към които изпитваш някаква симпатия или антипатия, стоят около някого във външния физически свят. И във всичко това, което Гилгамеш отправя като упрек към богинята на града, ние разбираме, че той разговаря с това, което се разиграва в дълбочината на неговата душа. Когато например ни се говори, че той упреква богинята на града в това, че е имала познанство с някакъв човек, който в мита е наречен Ишулан, то това означава не нещо друго, а това, че на него не му харесвало собственото му познанство с този човек, градинар на неговия господар в миналата инкарнация. Следователно, това, което ставало в душата на Гилгамеш и чрез което той за пръв път получил тази вътрешна проникновеност, тази вътрешна пълнота на душата, от която се нуждаел, за да стане основател на вавилонската култура, всичко това ни се изобразява във възвръщането към известно ясновиждане, в издигане към свръхсетивните светове, което до известна степен било изгубено от него, понеже бил стара душа.
към текста >>

120. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

И в Духовната наука ние все повече и повече ще съзрем как от всичко, което ни заобикаля в природата, от всичко, което ни носи като твърда почва, това което говори от тях, е Дух.
Човекът или знае, или предчувствува, че във всичко, което ни заобикаля като природа, като гори и планински върхове, като стихии и бури, царува една духовност, която според изказването на една бележита западноевропейска личност, е вече духовност, която е по-последователна, отколкото действието, чувствуването и мисленето на човека. Ние би трябвало да сме завладени от предчувствието, че във всичко, което ни заобикаля като гори и планински върхове, като планини и езера, говори Духът. И в Духовната наука ние все повече и повече ще съзрем как от всичко, което ни заобикаля в природата, от всичко, което ни носи като твърда почва, това което говори от тях, е Дух. Ние се обръщаме към прадревните времена и си казваме: Ние произхождаме от духовното минало, чеда сме на старите времена. Така, както създаваме нашите произведения на изкуството, както прилежно се занимаваме с това, което ни прави способни да се справяме със света, така и нашите прадеди са създали техните сечива. И това, което ни заобикаля като природни явления, е дело на Боговете в прадревните времена. Когато се изпълваме с едно такова чувство, тогава цялата природа постепенно се превръща в това, което тя е била за всяка Духовна наука от всички времена. Тя се превръща за нас наистина в една илюзия, Майя, обаче в една илюзия, която е велика и красива затова, защото е произведение на божествено-духовния свят.
към текста >>

121. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Обаче ние, когато говорим днес на антропософска почва, показваме с пълно съзнание това, което трябва да стане, показваме как Христос постепенно ще се открие за все по-висшите и по-висши способности на човека, показваме как Учителите, които по-рано са учили само отделни народи и отделни хора, ще бъдат тълкуватели, обяснители на великото Христово Събитие за хората, които ще искат да слушат.
Обаче ние, когато говорим днес на антропософска почва, показваме с пълно съзнание това, което трябва да стане, показваме как Христос постепенно ще се открие за все по-висшите и по-висши способности на човека, показваме как Учителите, които по-рано са учили само отделни народи и отделни хора, ще бъдат тълкуватели, обяснители на великото Христово Събитие за хората, които ще искат да слушат. Ние можем да покажем как чрез това, че епохата на Любовта настъпва, възникват именно условията за тази епоха на моралността.
към текста >>

122. Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Когато правилно разбираме, към какво се стремим като последователи на Духовната наука, тогава ние трябва твърдо да застанем върху една почва: върху почвата на историческото развитие.
Когато правилно разбираме, към какво се стремим като последователи на Духовната наука, тогава ние трябва твърдо да застанем върху една почва: върху почвата на историческото развитие. Ние трябва да разберем, че Духовната наука е едно събитие всред историческото развитие. Всеки един от седящите тук е бил въплътен във всяка културна епоха, а именно бил е няколкократно въплъщаван във всяка културна епоха на човечеството. Но какъв е смисълът на тези прераждания? Защо човекът трябва да мине през всички тези различни обучения в хода на различните културни периоди? Това е довело Лесинг до признаването на идеята на прераждането.
към текста >>

123. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Ето на каква почва, пропита с толкова красота и трагизъм, трябваше да стъпи Павел, когато започна да разпространява християнството всред гърците.
Верен на своето елинско светоусещане, гръцкият герой казваше: „По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките! “ И той се изразяваше така, понеже оставайки верен на своето елинско светоусещане беше дълбоко убеден, че след като човекът мине през Портата на смъртта, това, което гърците толкова обичаха, външната форма на физическото тяло, изчезваше веднъж завинаги. Ето на каква почва, пропита с толкова красота и трагизъм, трябваше да стъпи Павел, когато започна да разпространява християнството всред гърците. И ние не се отклоняваме от неговите думи, когато допълваме: „Това, което вие толкова много цените, външната форма на човешкото тяло, в бъдеще изобщо няма да изчезва; защото Христос възкръсна като първият от онези, които побеждават смъртта! Физическата форма на тялото не е изгубена; чрез Възкресението Христово тя отново е върната на човечеството! “ Чрез Възкресението, евреинът Павел, възпитан изцяло в духа на гръцката култура, върна на гърците онова, което те ценяха най-много. Само един грък можеше да мисли и говори по този начин, но един грък, който беше станал такъв, оставайки верен на всички особености, произтичащи от неговия еврейски произход. Само един евреин, станал грък, можеше да говори така!
към текста >>

124. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Аз често съм прибягвал до примера с растението, което израства от минералната почва, което се изхранва от веществата на минералното царство и въпреки това се издига над него като едно по-висше същество, отколкото е минералът.
Ако си припомните съответните лекционни цикли, Вие ще се убедите, че тук, в християнското посвещение, нещата не протичат така, както в онова неправилно посвещение, за което стана дума в първата лекция от този цикъл; тук на първо място се акцентира върху всеобщите човешки чувства, които след време довеждат до имагинацията, представляваща „Измиването на нозете“. Следователно, ученикът не започва с интензивни имагинации върху образи от Евангелието на Йоан, а се стреми, и то за продължително време, да живее с определени чувства и усещания. Аз често съм прибягвал до примера с растението, което израства от минералната почва, което се изхранва от веществата на минералното царство и въпреки това се издига над него като едно по-висше същество, отколкото е минералът. И ако сега това растение би могло да говори и да усеща, то би трябвало да се преклони пред минералното царство и да каже: Наистина в рамките на мировата закономерност аз съм било предопределено за една по-висша степен от твоята, братко минерале, обаче самата възможност да съществувам, аз дължа на теб. Наистина в градацията на съществата ти заемаш по-ниско място, но именно на теб, по-низшето същество, аз дължа моето съществувание и затова смирено се прекланям пред теб. По същия начин и животното би трябвало да се преклони пред растението, въпреки че то е по-низше същество от него, и да каже: На теб аз дължа моето съществувание; признавам го и смирено се прекланям пред теб! И така всяко същество, издигащо се на по-висока степен, би трябвало да се преклони пред другите, намиращи се на по-ниска степен, защото то съществува благодарение на тях. И който изцяло се проникне от чувството за смирение пред по-низшите същества, който подчини себе си на това чувство и се остави под неговото въздействие месеци и дори години наред, той ще види как то обхваща целия му организъм и го пронизва до такава степен, че накрая той започва да изживява метаморфозите на това чувство под формата на една имагинация.
към текста >>

125. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Ако ясновидецът иска да се издигне до непосредствено виждане в процесите, разиграващи се на Стария Сатурн, той трябва да се подготви много старателно и да се научи да преодолява едно чувство, което е малко или много познато на всеки човек, който някога е заставал пред дълбока пропаст и е загубвал здравата почва под краката си; чувството, че сякаш рухваш и политаш надолу, теглен от такива сили, върху които ти нямаш никаква власт.
За да вникнем в основите на света съвсем не е достатъчно да си служим с няколко понятия и идеи; за тази цел се налага нещо много по-различно: Да изградим у себе си представата за онова усещане, което винаги е у нас, когато се изправим пред безкрайната пустота на Стария Сатурн. Дори и да има само далечно предчувствие за това страшно усещане, душата изтръпва от ужас. Ако ясновидецът иска да се издигне до непосредствено виждане в процесите, разиграващи се на Стария Сатурн, той трябва да се подготви много старателно и да се научи да преодолява едно чувство, което е малко или много познато на всеки човек, който някога е заставал пред дълбока пропаст и е загубвал здравата почва под краката си; чувството, че сякаш рухваш и политаш надолу, теглен от такива сили, върху които ти нямаш никаква власт. Обаче в нашия случай това е само първоначалното усещане. Защото после човекът губи не само почвата под краката си, но и всичко онова, което очите виждат, ушите чуват и ръцете докосват, изобщо всичко онова, което съществува във физическото пространство; и сега настъпва едно от двете състояния: Или човекът губи своя разсъдък и потъва в един вид помрачение на съзнанието, което го лишава от каквото и да е познание, или у него се пробужда споменатото вече усещане за ужас пред пустотата. Да, човекът трябва да бъде подготвен, защото в противен случай той изпада в пълна безпомощност.
към текста >>

126. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Като антропософи, трябва да сме наясно: ние стъпваме на съвсем друга почва и можем да разчитаме главно на окултното познание.
Да доказваме неточността на това, което е станало, като се позоваваме на грешки в хронологията и „историчността" на Евангелията, е безнадеждна задача. Като антропософи, трябва да сме наясно: ние стъпваме на съвсем друга почва и можем да разчитаме главно на окултното познание.
към текста >>

127. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Може да се възрази, че използването на представи от съвременната естествена наука може да изопачи духовната наука затова, защото тези представи почиват върху една несигурна почва.
Може да се възрази, че използването на представи от съвременната естествена наука може да изопачи духовната наука затова, защото тези представи почиват върху една несигурна почва. Вярно е, че има естествоизпитатели, които считат основните положения на дарвинизма за неоспорими истини, и други, които говорят за „криза в дарвинизма“. Едните намират във „всемогъществото на естествения подбор“, в „борбата за оцеляване“ основните всеобхватни обяснения за развитието на живите същества. Другите причисляват тази „борба за оцеляване“ към детските заболявания на по-новата наука и говорят за „безсилието на естествения подбор“. Когато се стигне до тези оспорвани положения, човек, като антропософ, наистина не би могъл да направи нещо по-добро от това засега да не се занимава с тях, а да изчака такова време, което ще бъде по-добро от настоящото за постигане на хармония с естествената наука. Ала точно за това не става дума.
към текста >>

128. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Наложително е това задълбочаване да се осъществи на една истинска антропософска почва.
За интимните истини, съдържащи се в думите прераждане и карма, ще може да бъде показано твърде малко с помощта на схематични изображения. В научни съобщения ще може да бъде докладвано твърде малко за тях. Отговорът на въпроса как хората ще стигнат до това, че убеждението в прераждането и кармата е обосновано, се намира в изучаването и вникването в нещата, както направихме това вчера. Така че за да могат идеите за прераждането и кармата да бъдат приети от човечеството, ще е необходим и противоположният полюс – противоположното на общоприетото в съвременната култура. Наложително е това задълбочаване да се осъществи на една истинска антропософска почва. Дори и да не може да се отрече, че понякога схематичните представяния могат да се окажат от полза за разбирането на основни истини с помощта на разсъдъка, все пак трябва да кажем: Най-важното в антропософията е насочването към законите, действащи в душевните глъбини, към това, което действа вътрешно с помощта на душевните сили по начин, подобен на този, по който действат външните физически закони във времето и пространството.
към текста >>

129. 1. УКАЗАНИЕ GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Наред с всичко друго, което духовното познание може да ни донесе, ще бъде и това, че хора, които не са се виждали още никога на физическото поле, ще могат да се срещнат по цялото земно кълбо така, че ще знаят най-важното едни за други, просто чрез това, че се срещат на общата почва на духовното познание.
В света ние минаваме безразлични покрай онзи, за когото не знаем нищо; подаваме с любов ръка на онзи, който ни е стар познат; усмихваме се на този, когото не сме срещали отдавна и който чрез неговата среща ни изпълва с вътрешна радост. На кратко казано, създава се една връзка от човек на човек чрез това, че единият знае нещо за другия. Когато се събираме като търсители на духа, тогава всички знаем нещо един за друг и никой не ни е чужд. Ние знаем за другия, че в неговото най-вътрешно същество, в неговата истинска човешка ядка живее с нас заедно същият духовен идеал. И така той ни се явява като един стар познат, като един самопонятен познат. Наред с всичко друго, което духовното познание може да ни донесе, ще бъде и това, че хора, които не са се виждали още никога на физическото поле, ще могат да се срещнат по цялото земно кълбо така, че ще знаят най-важното едни за други, просто чрез това, че се срещат на общата почва на духовното познание. Това предава на всичко, което вършим и говорим, онзи тон на сърдечност, който не трябва да липсва, когато се събираме, онзи тон на сърдечност, който бе изразен именно тук и за който аз така сърдечно благодаря. Обични приятели, когато в сказките, които бяха искани да изнеса, въпреки привидно само духовното, в което ще ни въведат именно първите сказки, когато в тези сказки Вие ще доловите нещо от сърдечния тон, тогава ще сте ме разбрали правилно. Това трябва да правим ние така многократно като духовни изследователи и като стремящи се: да пребродим първо полетата на духовното, за да можем накрая, когато сме оставили да действуват върху нас най-разнообразните неща на духовния живот, да се срещнем отново в резултатите на тези духовни познания като в един сърдечен хармоничен тон. Така бих искал аз да ме разберете малко от тази гледна точка. Макар и съгласно задачата, която ми бе поставена от нашите обични приятели, ние ще разгледаме привидно чисто духовни факти, въпреки това в течение на тези дни не ще бъде казано нищо, което не трябва да бъде свързано с посочените именно тук цели.
към текста >>

130. 3. ВТОРА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

В този течен елемент се метаморфозират те, поемат същевременно ролята да изтеглят от земната почва всичко, което расте, което покарва и се развива от земната почва.
Тези същества живеят така да се каже невидими в чистия от вода въздух и алчно смучат светлината, която прониква въздуха и която ги прави да проблясват и да светят. Тези същества се спускат върху света на растенията например или също върху животинския свят и се грижат за тяхното узряване. От начина, по който стигаме до тези същества, ние виждаме вече, че те стоят в определено отношение с това, което от най-древни времена Окултизмът нарича елементи. Това, което вчера описахме като първия вид такива същества, ние ги намираме, когато слизаме в дълбочините на Земята, когато проникваме в твърдата част на нашата планета; тогава на нашата имагинация, на нашето имагинативно познание се показват същества, които имат определена форма, така щото можем да наречем тези същества също: природните духове на твърдата материя или природни същества на Земята. Втората категория, която описахме вчера, ние ги намерихме в свиващата се и разпръскващата се вода; ето защо можем да свържем тези същества с това, което окултизмът нарича от най-древни времена течен или воден елемент или накратко вода. В този течен елемент се метаморфозират те, поемат същевременно ролята да изтеглят от земната почва всичко, което расте, което покарва и се развива от земната почва. С елемента на възможно най-свободния от вода въздух стоят във връзка онези същества, за които можахме да говорим днес. Така че можем да говорим за природни духове на Земята, на Водата и на Въздуха в древния смисъл. Но ние можем да обгърнем с погледа още една четвърта категория такива духовни същества. Окултният поглед може да се запознае с тази четвърта категория, когато изчака докато цветовете на растенията образуват плодовете и зародишите и наблюдава тогава, как зародишът постепенно израства в едно растение. Само по този начин можем да наблюдаваме този четвърти род същества иначе е трудно, защото този четвърти род природни същества са съхранителите на зародишите, на семената във всички природен царства.
към текста >>

131. 7. ШЕСТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Също и там, където Вие ходите по нашата Земя, където в смисъла на майята вярвате че ходите върху една твърда, масивна почва, там също в действителност ходите върху една дупка.
Вие ще кажете може би, че това е една странна представа, че всъщност там, където се вижда физическата планета, трябва да има една дупка; защото вие ще се позовете на нашата Земя. В смисъла на това, което беше обяснено, нашата Земя би трябвало да бъде една сплескана сфера, която има своя център в Слънцето, а на най-външния край би трябвало да има една такава вдлъбнатост, един вид дупка. Можете да кажете: "Хубава работа и тази! Ние съвсем точно знаем, че ходим върху една твърда, масивна Земя." Също така бихме могли да приемем, че там, където се намира Сатурн, Юпитер, Марс, че там самопонятно би трябвало да има масивни пълнежи, а не дупки. И въпреки всичко! Също и там, където Вие ходите по нашата Земя, където в смисъла на майята вярвате че ходите върху една твърда, масивна почва, там също в действителност ходите върху една дупка. Самата наша Земя, доколкото тя е едно физическо натрупване на материя, е една дупка в мировото пространство, едно вдълбаване в мировото пространство. Всяка физическа материя се ражда именно чрез това, че се срещат сили, които произхождат от Духовете на Формата. Така ние имаме тук една среща на сили на нормалните Духове на Формата и сили на анормалните Духове на Формата. Те се сблъскват едни с други. В действителност се ражда едно вгъване навътре, една вдлъбнатост и същевременно с това едно разрушение на формата на това място, но има само на формата.
към текста >>

132. 9. ОСМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Обаче това злато е било до бито само от наносна почва, само от това, което водата е нанесла в речния пясък, и цялата сила, която това наносно злато има, беше съчетана в такава форма /сега се явява символът/ във формата на талисман и действието на този талисман върху Кримхилда е произвеждало силите, чрез които тя можела да лекува болни и тем подобни.
Един тълкувател казваше, че съкровището на Нибелунгите трябва да означава това, друг пък, че то означавало онова. Признавам, че това, което се изнася в тази връзка, действува понякога извънредно остроумно като често пъти съкровището на Нибелунгите се обяснява като символ на това или онова духовно естество. Обаче трябва да признаем, че първо е извънредно трудно и въобще трудно да се лекуват болни чрез един символ; второ, че един символ не може да бъде скрит пред някого, следователно също и пред Кримхилда, като той бъде хвърлен в реката Рейн, поне аз не мога да си представя, че един символ от рода на тези, които обясняват някои тълкуватели, може да бъде потопен в реката Рейн. Въобще трудно мога да си представя, че някому може да бъде отнето нещо, което може да бъде обяснено само символично. Разбира се този, който познава нещата, знае, че се е касаело за нещо твърде особено, за нещо, което днес бихме могли да наречем един талисман, един напълно физически талисман, който обаче е бил изработен по такъв начин, че целият е бил съставен само от злато. Обаче това злато е било до бито само от наносна почва, само от това, което водата е нанесла в речния пясък, и цялата сила, която това наносно злато има, беше съчетана в такава форма /сега се явява символът/ във формата на талисман и действието на този талисман върху Кримхилда е произвеждало силите, чрез които тя можела да лекува болни и тем подобни. Този талисман Хаген можа действително да скрие от нея и да не и покаже по-късно мястото, където го е скрил. Тук имаме работа фактически с един физически предмет, с един напълно реален физически предмет, който е притежавал окултни сили благодарение на особения начин, по който е бил изработен. Аз приведох това само като един пример, за да Ви покажа, как понякога се разбират такива неща в древните писания. Така също трябва да вземем буквално израза: Да бъде видяно Слънцето по среднощ. Следователно можем да получим от Слънцето окултното впечатление най-добре, когато не се оставяме да бъдем смущавани от физическото впечатление, т.е.
към текста >>

Твърдото състояние се образувало само постепенно от течното и сега ние ходим върху твърдата земна почва и прекарваме нашия плуг върху земната почва.
Това също е едно усещание; то е обаче противоположно на усещанието, което животните и човекът имат в такива случаи. Ако бихме удряли животните и човека, те биха изпитвали болки; при минерала случаят е противоположен: Когато го разтрошаваме, тогава той изпитва чувство на приятност. Когато в един съд с вода разтворим готварска сол и проследим с погледа, който е насочен върху света на Девакана, как готварската сол отново се съчетава в кристали, ние виждаме, как това става при изпитване на болки, тогава на съответното място чувствуваме болка. Така е навсякъде в живота на минералите, където от водното състояние се образува нещо твърдо чрез кристализиране. Така е било всъщност също и при нашата Земя, която някога е била в едно меко и течно състояние. Твърдото състояние се образувало само постепенно от течното и сега ние ходим върху твърдата земна почва и прекарваме нашия плуг върху земната почва. Чрез това обаче не причиняваме болка на Земята, а и причиняваме приятно чувство. Обаче онези същества, които са свързани със Земята и които принадлежат на Земята като астрално царство, не са изпитали приятно усещание чрез това, че трябваше да се превърнат в твърда материя за да може да бъде възможен минералният живот върху планетата. Тогава съществата, които стоят като астрални тела зад камъните, трябваше да понасят болка над болка. В минералния свят съществото, създанието страда с напредващия земен процес. Човек изпитва едно странно чувство, когато познае това от окултното изследване и след това отново се натъква на него на едно знаменито място при един посветен: "Всяка твар стене и страда в болки, ожидайки спасението, очаквайки възвръщането към детското състояние.
към текста >>

Стенанието и охкането на минералния свят, на минералното царство, което трябва да съществува, защото културният процес на нашата Земя се нуждае от една твърда почва под своите крака, това представя апостол Павел, когато говори за стенанието на създанието.
Тогава съществата, които стоят като астрални тела зад камъните, трябваше да понасят болка над болка. В минералния свят съществото, създанието страда с напредващия земен процес. Човек изпитва едно странно чувство, когато познае това от окултното изследване и след това отново се натъква на него на едно знаменито място при един посветен: "Всяка твар стене и страда в болки, ожидайки спасението, очаквайки възвръщането към детското състояние. "Обикновено хората четат такива неща в писания основани на окултен възглед без да им обръщат особено внимание. Обаче когато ги четем въоръжени с окултния поглед, едвам тогава ние знаем: те дават много на най-простото сърце, обаче още повече на този, който може да възприема всичко, което се намира в тях, или поне много от него. Стенанието и охкането на минералния свят, на минералното царство, което трябва да съществува, защото културният процес на нашата Земя се нуждае от една твърда почва под своите крака, това представя апостол Павел, когато говори за стенанието на създанието.
към текста >>

133. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Това въздействие е подобно на нещо, което ни разкъсва и разлива из целия Космос, ние сме като разтворени в този странен елемент, като разпадащи се в нашето собствено устройство, изгубвайки почва под нозете си, изгубвайки всички опорни точки, които сме имали във външния материален свят.
Обаче, ако един човек наистина се усети потопен в този елемент, той далеч няма да твърди, че се намира в едно небитие, в едно нищо, защото спрямо цялото досегашно знание, този елемент има едно изненадващо въздействие. Това въздействие е подобно на нещо, което ни разкъсва и разлива из целия Космос, ние сме като разтворени в този странен елемент, като разпадащи се в нашето собствено устройство, изгубвайки почва под нозете си, изгубвайки всички опорни точки, които сме имали във външния материален свят. Да, точно това става. И докато е така разпръснат из целия Космос, човек усеща това, което може да се нарече: струяща, разливаща се, неуловима от сетивата духовна светлина. Това е вътрешното изживяване, до което достига всеки окултен кандидат.
към текста >>

134. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Обикновено човек не иска да излиза вън от своето съзнание, защото ясно чувствува, че по този начин губи здравата почва под краката си.
Така стоят нещата и в обикновения живот, особено когато в епохата на Франциск от Асизи не всички можеха да бъдат като него. Когато хората притъпят личностното чувство, те биват подтискани от силите на сърцето. Това отстъпление от съзнанието, тази притъпеност на личностното чувство при мистик като Франциск от Асизи, води от една страна както се разбра до един краен радикализъм, а от друга до определени пречки в желанието на хората да му подражават. Обикновено човек не иска да излиза вън от своето съзнание, защото ясно чувствува, че по този начин губи здравата почва под краката си.
към текста >>

Но тези днешни разновидности могат безпогрешно да ни упътят към едно извънредно важно обстоятелство: А именно, че всички мистици имат стремежа да се издигнат над обикновеното Азово съзнание, да го заличат и премахнат, но и нежелаейки да останат без почва под нозете стремежа да изградят едно друго, ново съзнание.
В тази област са възможни всякакви нюанси. И в последният, за който говорихме, доминират могъщи трепети на сърцето, примесени с неовладяната енергия на това, което бихме нарекли "лично съзнание". Накратко, мистиката е нещо, което притежава невъобразимо много оттенъци и нюанси; затова тук ние няма да се ограничим само с древната гръцка мистика, както Вие ще я намерите в моята книга "Християнството като мистичен факт". С мистичните разновидности, с които днес разполагаме, ние не можем да проникнем в тази гръцка мистика. Но тези днешни разновидности могат безпогрешно да ни упътят към едно извънредно важно обстоятелство: А именно, че всички мистици имат стремежа да се издигнат над обикновеното Азово съзнание, да го заличат и премахнат, но и нежелаейки да останат без почва под нозете стремежа да изградят едно друго, ново съзнание. И точно в това е същността на мистиката, че достигайки до самите граници на духовния свят, тя се превръща в един вид сливане и единение с Духа, което обаче не може да навлезе категорично и смело вътре в този духовен свят. Съзнанието, което е обучено да се справя единствено с външния предметен свят, това съзнание тук отслабва и колабира. И затова постоянният стремеж на мистиката е да се освободи от това съзнание. Съвсем ясно е, че мистикът иска да се издигне над себе си. Но не по-малко ясно е, че ако човекът иска съзнателно да изживее опитностите, бликащи от неизговореното слово и от неизявената светлина, той трябва да стори това с едно друго, ново съзнание.
към текста >>

135. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Това е опитността на страха, на боязънта, опитността сякаш се намираш във всемира и нямаш почва под краката си, нещо угнетяващо в душата.
Това възприятие се преживява в онова тяло, което в отделните си части е по-тясно свързано с мозъка, а по-малко например с ръцете, преживява се в себевживяването в елементарното тяло посредством това, че човек има чувството: ти се разширяваш, ставаш по-широк, изливаш се в неопределените мирови ширини. Такова е субективното усещане. Но всъщност не става така, че човек да изтече в нереалното и неопределеното, а там всичко е конкретен живот. Човек се вживява в чиста конкретност и в същото време получава съвсем определени преживявания в това себеразширяване. Особено едно чувство може лесно да се запази и едва ли на някого – освен ако не съществуват напълно особени обстоятелства, – който преминава през първите стъпки на инициацията, ще му бъде спестена тази опитност. Това е опитността на страха, на боязънта, опитността сякаш се намираш във всемира и нямаш почва под краката си, нещо угнетяващо в душата. Това са вътрешните преживявания, през които се преминава. Но има и нещо още по-важно. Когато в обикновения живот човек мисли, има някакви представи, когато оставя една мисъл да стигне до другите, предава собствената си мисъл на другите, той прибавя към нея и усещания, желания, воля и т. н. и при здравия душевен живот човек винаги ще има възможността да каже: Аз мисля това, но чувствам друго. И би било прекъсване, смущаване на здравия душевен живот, ако той не би имал възможността да говори по този начин.
към текста >>

136. Четвърта лекция, 18 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва.
Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва.
към текста >>

А други паднаха на добра почва и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет, кое сто.
А други паднаха на добра почва и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет, кое сто.
към текста >>

И тогава в душата му би могъл да възникне, примерно, един такъв образ: Ето, идва един сеяч, който хвърля семената това той действително би могъл да види като един ясновидски образ: Едни семена падат на добра почва и израстват добре; други семена падат на лоша почва, трети на камениста почва.
Нека да си представим как древният човек е бил поставен в света преди много, много хидядолетия. Бихме могли да си го представим така, сякаш той се намира пред някакъв „учител“, който обяснява нещо на своите ученици. И ето, че сега той установява: Ако наоколо се намират много ученици, един от тях възприема думите на „учителя“ с дълбоко вълнение; друг също ги чува, но скоро ги забравя; а трети е така потънал в своя егоизъм, че не чува нищо. Разбира се, древният човек не би могъл да анализира и сравни тримата ученици. Обаче попадайки в преходното състояние между будност и сън, цялата тази картина отново застава пред душата му. И тогава в душата му би могъл да възникне, примерно, един такъв образ: Ето, идва един сеяч, който хвърля семената това той действително би могъл да види като един ясновидски образ: Едни семена падат на добра почва и израстват добре; други семена падат на лоша почва, трети на камениста почва. От това, което пада на втората почва, израства малко, а от това, което пада на третата почва, не изниква нищо. Древният човек не би казал както днешният: Ето, единият ученик приема думите на учителя, другият не ги приема и така нататък. Обаче в преходните състояния, намиращ се между будност и сън, той виждаше образа и така стигаше до някакво обяснение на нещата. И той не би могъл да говори по друг начин за тях. Ако някой би го попитал как си обяснява отношението на учителя към учениците, той би си послужил със своя ясновидски образ.
към текста >>

От това, което пада на втората почва, израства малко, а от това, което пада на третата почва, не изниква нищо.
Бихме могли да си го представим така, сякаш той се намира пред някакъв „учител“, който обяснява нещо на своите ученици. И ето, че сега той установява: Ако наоколо се намират много ученици, един от тях възприема думите на „учителя“ с дълбоко вълнение; друг също ги чува, но скоро ги забравя; а трети е така потънал в своя егоизъм, че не чува нищо. Разбира се, древният човек не би могъл да анализира и сравни тримата ученици. Обаче попадайки в преходното състояние между будност и сън, цялата тази картина отново застава пред душата му. И тогава в душата му би могъл да възникне, примерно, един такъв образ: Ето, идва един сеяч, който хвърля семената това той действително би могъл да види като един ясновидски образ: Едни семена падат на добра почва и израстват добре; други семена падат на лоша почва, трети на камениста почва. От това, което пада на втората почва, израства малко, а от това, което пада на третата почва, не изниква нищо. Древният човек не би казал както днешният: Ето, единият ученик приема думите на учителя, другият не ги приема и така нататък. Обаче в преходните състояния, намиращ се между будност и сън, той виждаше образа и така стигаше до някакво обяснение на нещата. И той не би могъл да говори по друг начин за тях. Ако някой би го попитал как си обяснява отношението на учителя към учениците, той би си послужил със своя ясновидски образ. За него образите бяха както действителност, така и обяснение на нещата.
към текста >>

137. Седма лекция, 21 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Философията, която може да бъде извлечена от Мистерията на Голгота, възниква на гръцка почва, защото най-добрите от гръцките души наистина копнееха да приемат Импулса на Голгота.
Защото само тогава те биха могли да го разберат истински. За индийското мислене не съществува почти никакъв преход, който би могъл да бъде сравнен с това, което откриваме при самотните гръцки мислители. Ето защо индийската философия, която току-що беше направила прехода към учението Йога, едва ли можеше да осигури прехода към Мистерията на Голгота. Гръцката философия е така подготвена, че тя просто копнее за Мистерията на Голгота. Припомнете си как в своята философия целият гръцки гнозис се стреми към Мистерията на Голгота. Философията, която може да бъде извлечена от Мистерията на Голгота, възниква на гръцка почва, защото най-добрите от гръцките души наистина копнееха да приемат Импулса на Голгота.
към текста >>

138. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Никъде не може да се стъпи на твърда почва.
Естествено, по-голямата част от хората не знаят много за събитията, които обсъждаме през тези дни. Но в общи линии всичко, което се отнася до Мистерията на Голгота, е подкопано от материалистическата наука. Никъде не може да се стъпи на твърда почва. Животоописанията на Исус нямат голяма стойност, понеже те нищо не доказват, а на „изследователския подход“ към Христос изобщо не може да се гледа сериозно. А нещата тук опират до колосалното действие на онова Същество, което е пряко свързано с Мистерията на Голгота. Ако всичко е само един „поетичен образ“, материалистическата епоха би трябвало в кратък срок да отвърне своя поглед от този образ; защото една материалистическа епоха не може да вярва в поетични измислици. Да, нашата „просветена“ епоха е отишла твърде далеч относно изобилието от противоречия в Евангелията и просто не допуска до каква голяма степен думите „Господи, прости им, защото те не знаят какво вършат“ се отнасят към съвременната наука. Тези думи важат за всички изследвания, свързани с Исус и с Христос, понеже те не могат да се докоснат по един честен и достоен начин до духовните източници на нещата.
към текста >>

139. 1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Именно в последно време аз имах възможността да проверя основно изследванията, които човешкият дух може да направи на тази почва и за тази основна проверка би искал да ви говоря днес, във втората част на моите изложения.
Тази вечер моята задача ще бъде да Ви говоря за някои особености в познанието на духовния свят, а също така да ви покажа последствията на такива познания върху целия живота. Онзи, на когото е възложена задачата да предаде на своите себеподобни нещо от духовните светове, трябва много често да предприема да проверява отново и отново своите познания относно тяхната правдивост и истинност и относно тяхната абсолютна духовна коректност. Моите изложения ще завършат накрая с това, да ви съобщя някои неща относно познанията за човешкият живот между смъртта и едно ново раждане. Именно в последно време аз имах възможността да проверя основно изследванията, които човешкият дух може да направи на тази почва и за тази основна проверка би искал да ви говоря днес, във втората част на моите изложения. Необходимо е именно в първата част на моята сказка да ви съобщя първо някои неща върху начина, по който се добиват духовни познания. За добиването на духовни познания е необходимо едно съвсем определено разположение на човешката душа. И това разположение на човешката душа е в известно отношение напълно противоположно на настроението, което човешката душа има във външния живот на физическото поле. Във външния живот, особено в нашето днешно настояще, човешката душа се намира общо взето в едно постоянно безпокойство. От час, на час в течение на деня душата получава постоянно нови впечатления и понеже човешката душа се отъждествява с нейните впечатления, това означава едно постоянно безпокойство на душата.
към текста >>

140. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

А това е, защото някой вярва, че ще изгуби почва под краката си, ако проникне в духовните светове и затова го обзема страх.
Защо човек иска това? Той може да го иска поради различни причини. Обаче днес е времето, когато хората, ако се взрем в техните души, се оказват като твърде особенни страхливци. Хора, които в тяхното съзнание се показват като твърде смели в глъбините на тяхното съзнание са истински страхливци. И те търсят някои притъпяващи, някои зашеметяващи средства, когато вътрешно изпитват такъв страх по отношение на свръхсетивните светове. А това е, защото някой вярва, че ще изгуби почва под краката си, ако проникне в духовните светове и затова го обзема страх. Ние вече сме видели някои хора, които са вярвали, че за четири седмици ще бъдат в духовния свят, обаче се оказа, с ужас на ужасите, че такива хора не могат да бъдат на основата на духовни те познания в това си въплъщение, това, което така силно биха желали, а именно един знаменит човек! Тогава такива хора, изгубват радостта, от това, че те се страхуват и за да избегнат този страх, прибягват към нещо зашеметяващо, заглушаващо, като усилят проникнатата омраза и суетност антипатия против Духовната Наука.
към текста >>

141. 1. ПРЕДГОВОР GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

този е единственият принцип, който трябва да царува в едно окултно движение: положителната работа и правото да не иска да знае за други, които работят върху друга почва. "
"Ние имаме работа с едно освобождение, имаме работа с това, да изхвърлим от нашите редове сега спъващите ни по-рано мисли, да ги изхвърлим истински; мисли, които по-рано действуваха в нашата работа не искам да кажа как. " "Даже трябва да бъдат разбрани някои неща. Обични приятели, (продължава той по-нататък), защото начинът, по който нашите противници в германия постъпиха което доведе до необходимата защита показа навсякъде, във всяка точка, противоположното на това, към което трябва да се стреми едно действително окултно движение, показа навсякъде едно излято в обективни неистини тиранизиране. Има нещо общо с онези, за които знае, че не могат да принадлежат към него: т.е. да не иска да ги има в своите редове. този е единственият принцип, който трябва да царува в едно окултно движение: положителната работа и правото да не иска да знае за други, които работят върху друга почва. "
към текста >>

142. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Вие всички познавате явлението, че когато човек води уседнал живот, когато следователно професията му не го заставя да пътува много, той се сраства някакси със своята почва.
Искам да приведа един особен случай. Вие всички познавате явлението, че когато човек води уседнал живот, когато следователно професията му не го заставя да пътува много, той се сраства някакси със своята почва. Ако отидете на село, при селските хора, ще видите, че тези хора са се сраснали с тяхната почва, с техния климат много повече отколкото днешното градско население, което много пъти търси да пребивава на село. Вие ще констатирате, че селските хора изпитват трудност, когато поради една или друга причина са пренесени в друга област или в друг климат. На тях им е трудно да се аклиматизират, както се казва, чувствуват вътре в душата си често пъти една непреодолима носталгия, един непреодолим копнеж за почвата, с която са се сраснали. Това ни показва, как човекът чувствува необходимост нещо, което можем да забележим също и иначе, когато той отива в една друга местност да приспособи целия свой организъм към тази местност, към новия климат.
към текста >>

Ако отидете на село, при селските хора, ще видите, че тези хора са се сраснали с тяхната почва, с техния климат много повече отколкото днешното градско население, което много пъти търси да пребивава на село.
Искам да приведа един особен случай. Вие всички познавате явлението, че когато човек води уседнал живот, когато следователно професията му не го заставя да пътува много, той се сраства някакси със своята почва. Ако отидете на село, при селските хора, ще видите, че тези хора са се сраснали с тяхната почва, с техния климат много повече отколкото днешното градско население, което много пъти търси да пребивава на село. Вие ще констатирате, че селските хора изпитват трудност, когато поради една или друга причина са пренесени в друга област или в друг климат. На тях им е трудно да се аклиматизират, както се казва, чувствуват вътре в душата си често пъти една непреодолима носталгия, един непреодолим копнеж за почвата, с която са се сраснали. Това ни показва, как човекът чувствува необходимост нещо, което можем да забележим също и иначе, когато той отива в една друга местност да приспособи целия свой организъм към тази местност, към новия климат.
към текста >>

143. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Вие виждате, колко много е необходимо моралът да расте върху една почва, на която трябва да се развива Окултизмът.
Вие виждате, колко много е необходимо моралът да расте върху една почва, на която трябва да се развива Окултизмът. Защото естествено Окултизмът не може да бъде развиван, без човек действително да се стреми да еманципира астралното тяло от другите членове на човешката природа. Най-вредното и най-пагубно то е обаче, когато на полето на Окултизма по-силните личности се стремят по някакъв начин към власт за техните интереси и техните лични намерения. Оправдани са да действуват на окултното поле в същност само онези личности, които се отказват напълно от това, да имат някакви лични интереси, и най-високият идеал на онзи окултист, който иска да постигне нещо оправдано, е той да не иска да постигне нещо чрез своята личност. Идеалът на такъв окултист е, да заличи по възможност своите лична симпатия или антипатия от всичко, което иска да направи.
към текста >>

И когато Еразъм отново отпътува от Париж и отиде в Англия, той написа веднъж на този, който междувременно беше станал негов приятел, дано може да се освободи веднъж от своето физическо тяло, в което царува подаграта, и да отлети по въз духа в Англия, защото там би могъл да намери достатъчно почва във външния заобикалящ свят за това, което чувствува в своята душа.
В 1518 година в Париж умира един човек, който носи в себе си макар и екзотерично определени страни на подосновите на Четвъртата следатланска културна епоха. Чрез това той беше страшен, злокобен за онези, които действуваха тогава около него в традиционното Християнство. Калугерите го считаха като техен смъртен враг, обаче той направи голямо впечатление върху Еразъм от Ротердам, когато този последният престоя в Париж. Само че на Еразъм от Ротердам му се стори, като че външният заобикалящ свят не е подходящ за онова, което живееше вътре в тази забележителна душа. И когато Еразъм отново отпътува от Париж и отиде в Англия, той написа веднъж на този, който междувременно беше станал негов приятел, дано може да се освободи веднъж от своето физическо тяло, в което царува подаграта, и да отлети по въз духа в Англия, защото там би могъл да намери достатъчно почва във външния заобикалящ свят за това, което чувствува в своята душа. Фактът, че тази личност, която е действувала тогава, е могла да направи да възкръсне гръцкото чувствуване, гръцкото усещане, изпъква за нас особено много, когато обгърнем с поглед отношението на тънко умния Еразъм от Ротердам към тази личност.
към текста >>

144. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Когато човешкото мислене иска да влезе в потока, в който влиза човекът, когато премине през портата на смъртта, Ариман винаги стои в засада, за да може, доколкото е възможно, да откъсне и задържи назад това мислене и да насели физическия свят със сенки и схеми, образувани от откъснатото от родната му почва физическо човешко мислене.
За душевното настроение на човека, който не е станал практически окултист, това има главно единствено последствието, че той става груб материалист и не иска да знае нищо за духовния свят. За това тъкмо го съблазнява Ариман, когото той просто не забелязва. За Ариман обаче нещата стоят така, че ако му се удаде да откъсне това мислене от неговата основа, свързана с мозъка като физическо мислене, с това мислене Ариман поражда във физическия свят сенки и схеми, които пронизват физическия свят. С тези сенки и схеми Ариман през цялото време желае да основе своето особено ариманическо царство. Когато човешкото мислене иска да влезе в потока, в който влиза човекът, когато премине през портата на смъртта, Ариман винаги стои в засада, за да може, доколкото е възможно, да откъсне и задържи назад това мислене и да насели физическия свят със сенки и схеми, образувани от откъснатото от родната му почва физическо човешко мислене. Разгледано окултно, тези сенки и схеми се носят бързо и безшумно във физическия свят, нарушавайки мировия порядък. Това са продуктите, които създава Ариман по гореописания начин. Скъпи мои приятели, ние ще имаме вярното настроение по отношение на Ариман, ако го ценим по такъв начин, че да имаме правилно отношение към сетивния свят, когато той пуска своите правомерни импулси да навлязат в нашите души. Но ние трябва да сме на стража, така че той да не ни съблазнява така, както бе очертано. По-удобно, разбира се, е средството, което избират хората, които казват: „Ами тогава да изтръгнем всички ариманически импулси от нашата душа!
към текста >>

145. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

С пълно съзнание да се отнасяме към това, че в писмото имаме ариманическия елемент, никога да не позволяваме на писмеността да добие власт над човека, накратко, да съхраним словото в средното състояние така, че сякаш отляво и отдясно – от мисленето и от писмото – да действат двете полярни противоположности Луцифер и Ариман: така трябва да се отнасяме, ако искаме да стоим на твърда почва.
Тогава няма да попаднем под авторитета на словото, а ще пазим словото, което носи мъдростта на Земята от една културна епоха в друга. От друга страна, човекът, който правилно разбира същността на нещата, е длъжен да не изпада под властта на вкостенелия авторитетен принцип, заключен в писмото, защото, дори и писмото да съдържа най-святото или най-светското, чрез него той попада под властта на Ариман. Трябва да сме наясно, че за външната материална култура човекът трябва да има писмото и че писмото е нещо, чрез което Ариман, съобразно своята задача, иска да освободи мисленето от потока на унищожението. Той не иска да го остави да се влее в потока на смъртта. В писмото имаме най-добрата възможност да задържим мисленето на физическия план. С пълно съзнание да се отнасяме към това, че в писмото имаме ариманическия елемент, никога да не позволяваме на писмеността да добие власт над човека, накратко, да съхраним словото в средното състояние така, че сякаш отляво и отдясно – от мисленето и от писмото – да действат двете полярни противоположности Луцифер и Ариман: така трябва да се отнасяме, ако искаме да стоим на твърда почва. Ако обърнем душевния си взор към тези неща както трябва, ако сме наясно, че навсякъде трябва да действат противоположности, тогава ще стоим на твърда почва.
към текста >>

Ако обърнем душевния си взор към тези неща както трябва, ако сме наясно, че навсякъде трябва да действат противоположности, тогава ще стоим на твърда почва.
От друга страна, човекът, който правилно разбира същността на нещата, е длъжен да не изпада под властта на вкостенелия авторитетен принцип, заключен в писмото, защото, дори и писмото да съдържа най-святото или най-светското, чрез него той попада под властта на Ариман. Трябва да сме наясно, че за външната материална култура човекът трябва да има писмото и че писмото е нещо, чрез което Ариман, съобразно своята задача, иска да освободи мисленето от потока на унищожението. Той не иска да го остави да се влее в потока на смъртта. В писмото имаме най-добрата възможност да задържим мисленето на физическия план. С пълно съзнание да се отнасяме към това, че в писмото имаме ариманическия елемент, никога да не позволяваме на писмеността да добие власт над човека, накратко, да съхраним словото в средното състояние така, че сякаш отляво и отдясно – от мисленето и от писмото – да действат двете полярни противоположности Луцифер и Ариман: така трябва да се отнасяме, ако искаме да стоим на твърда почва. Ако обърнем душевния си взор към тези неща както трябва, ако сме наясно, че навсякъде трябва да действат противоположности, тогава ще стоим на твърда почва.
към текста >>

146. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Става дума преди всичко за придобиване на правилното отношение към това, което днес се осмелява именно на окултна почва да изпълзи от всички краища на света и което все пак от мнозина се приема за равнозначно с имащата честни намерения дълбока духовна наука.
И това се смята за научен труд, който използва също и различни сравнения от ембриологията, за да може да се представи за научен. В него се говори долу-горе в същия стил като в много от нашите т.нар. научни съчинения, които се възприемат за нещо сериозно и които често – както казах, казаното е без пристрастие, а тъкмо от чувство за пълно братство – се приемат сериозно сред нашите приятели, като че ли е нещо друго, докато то произтича единствено от по-ниското положение на нашата епоха. Това означава истински недостатъчна способност за различаване на това, което има вътрешна стойност, и това, което се намира на такава ниска степен на литературата като подобно нещо. Затова с пълна обективност може да се каже: ако такъв човек се явява един от тези, които разпространяват или повтарят глупавата басня за йезуитите, може също така да си създадем представа за значението на противниците, които настъпват от всички страни срещу нас в последно време. Става дума преди всичко за придобиване на правилното отношение към това, което днес се осмелява именно на окултна почва да изпълзи от всички краища на света и което все пак от мнозина се приема за равнозначно с имащата честни намерения дълбока духовна наука. Става дума за придобиване на правилно усещане по отношение на някои от тези господа, ако искаме да сме честни към духовната наука. Усещането се заключава в това, че най-добре е да ги игнорираме, вместо да ги разглезваме и да се занимаваме непрекъснато с тях, с всичко, което създават, да знаем, че всъщност би следвало да ги посъветваме вместо да си губят времето в занимания с подобни писания да бъдат по-полезни на човечеството, занимавайки се с нещо друго, например с резбарство. Това би принесло на човечеството много повече полза от такива празни работи. Необходимо е да гледаме на такива неща с пълна обективност и да свикнем да оценяваме по действително правилен начин културата на съвремието със съставните . части. Ако имаме правилните мисли и усещания за тези неща и за съответните личности, ще се справим.
към текста >>

147. 10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Ако в определени области на Италия, които имат вулканическа почва, запалим лист хартия и тръгнем с нея покрай някои пукнатини на почвата, скоро от земята започват да излизат облаци дим, понеже силите на Земята се устремяват към затопления въздух.
Ако в определени области на Италия, които имат вулканическа почва, запалим лист хартия и тръгнем с нея покрай някои пукнатини на почвата, скоро от земята започват да излизат облаци дим, понеже силите на Земята се устремяват към затопления въздух. Така и трябва да си представяме „огнения стълб" като едно явление, предизвикано от силите на Земята. По сходен начин следва да си представяме и „водния стълб" като нещо, предизвикано не от атмосферните сили, а от почвата, от земята. За древното еврейство знаците на Яхве или Йехова са винаги свързани с процесите на Земята. Дори и причините на „големия потоп" трябва да бъдат търсени не във външните космически съотношения, а в силите на Земята, които пулсират в са мата нея.
към текста >>

148. 2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Човешките понятия от онова време не бяха достатъчни, за да разберат тези неща; обаче в това, което се яви тогава хаотично като идеи относно скорошното второ пришествие на Христос, живееше истината, че Христос беше се явил скоро, беше се явил на една почва, която, както ще видим утре, подготви външно апостол Павел, но Той се яви преди всичко в областта, която се намира зад сетивния свят, на която почва стана борбата между Христос и сибилите, една духовна борба.
Така Христос трябва да изпълни една служба на съдия. Онези, които бяха разбрали материалистично, че Христос дойде отново скоро след своето възкресение, те бяха го разбрали погрешно. Човешките понятия от онова време не бяха достатъчни, за да разберат тези неща; обаче в това, което се яви тогава хаотично като идеи относно скорошното второ пришествие на Христос, живееше истината, че Христос беше се явил скоро, беше се явил на една почва, която, както ще видим утре, подготви външно апостол Павел, но Той се яви преди всичко в областта, която се намира зад сетивния свят, на която почва стана борбата между Христос и сибилите, една духовна борба. Ние трябва да повдигнем булото, което разпространението на Християнството върху физическото поле ни показва. Зад физическото поле трябва да видим това, да видим онази духовна борба, при която от душите на хората беше прогонено това, което иначе би нараснало с все по-голяма и по-голяма сила именно със своя хаотичен характер. И погрешно разбира този единствен по рода си факт онзи, който не съзира, че чрез това метафизическо дело Христос извърши за човечеството нещо извънредно важно, безкрайно важно. Кой обаче можа да стори поне нещо, даже много за разбирането? Онези, които бяха надарени от духовния свят с определено вдъхновение или откровение, онези, които написаха Евангелията и апостол Павел.
към текста >>

149. 5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Това е главно добре, така ми се струва, особено тогава, когато при проследяването на един проблем човек не пропуска да се съветва действително съвестно с всичко, което обикновените учени имат да кажат, за да остане човек така да се каже върху здравата почва, за да не се изгуби във въздушни кули.
Парсифал става цар на Граала. Следователно неговото име стои върху свещената, златноблестяща чаша, в която се намира нафората. Върху тази чаша стои то. И сега, тъй като за мене се касаеше да намеря чашата, аз бях отначало заблуден, обични приятели. Казвам това с пълната скромност, не за да изразя нещо нескромно винаги при окултното изследване ми се връщаше необходимо да вземем под внимание не само това, което се получава непосредствено от окултни източници, а когато се касаеше за един сериозен проблем, да вземам под внимание това, което външното изследване е произвело. Това е главно добре, така ми се струва, особено тогава, когато при проследяването на един проблем човек не пропуска да се съветва действително съвестно с всичко, което обикновените учени имат да кажат, за да остане човек така да се каже върху здравата почва, за да не се изгуби във въздушни кули. Тук беше сега така, че тези екзотерични учени ме заблудиха. Именно чрез това, което те бяха изнесли на бял свят, те ме отклониха първо от правия път това стана още преди дълго време защото от това екзотерично изследване аз можах да видя, че когато Волфрам фон Ешенбах започна да съчинява своя Парсифал така казва екзотеричното изследване той използувал според собствените му изказвания съчинението на Християн дьо Троай и това на някакъв си Киот. Според екзотеричното изследване този Киот не може да бъде намерен и затова то го счита за една измислица на Волфрам фон Ешенбах, така да се каже, като че за многото неща, които Волфрам фон Ешенбах прибавя към намиращото се при Християн дьо Троай, би искал да покаже още един друг източник. Най-много официалната наука иска да допусне, че този Киот е бил един преписвач на съчиненията на Християн дьо Троай и че след това Волфрам фон Ешенбах е представил тези неща по един фантастичен начин. Вие виждате, до къде може да доведе някого това екзотерично изследване, То ме доведе да се отклоня повече или по-малко от пътя, който води до въпросния Киот, защото официалното изследване го счита за една измислица на Волфрам фон Ешенбах.
към текста >>

150. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

На Стария Сатурн няма почва, няма физическа материя.
На този въпрос не можем да отговорим без помощта на антропософската Духовна наука. Сега ние живеем в Земната епоха*9. Както знаем, Земната епоха беше предхождана от Лунната, от Слънчевата епоха. При Сатурновата епоха прочетете това в „Тайната наука“ планетата не изглеждаше така, както изглежда сега Земята: тази епоха беше съвършено различна. Ако бихте могли да проверите какво е било състоянието на Сатурн, Вие щяхте да се убедите: там всичко е протъкано от мисли. На Стария Сатурн няма почва, няма физическа материя. Там всичко се свежда до топлинни състояния, до топлинни действия. Там всичко напомня за процесите, които се разиграват дълбоко вътре в човешкия организъм. Това са душевни действия, мисли, които божествените Духове са оставили там. Да, тези мисли са останали там. И цялата днешна природа, която Вие обгръщате с поглед в нейната необходимост, цялата тази природа някога е съществувала в свобода, тя е била едно свободно деяние на Боговете.
към текста >>

151. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Но добронамерени хора вярват, че докато нашето движение търси твърда почва под краката си, без която всички социални идеи увисват във въздуха, това движение води в царството на блянове, че във връзка със социалния живот то „изгубва своето значение“.
Виждате, че макар и да разглежда добронамерено нещата, той казва: „Ние трябва да регистрираме теософията като коригиращо явление в процеса на формиране на настоящето.“ Той се чувства принуден да се държи настрана от всичко, без което нашето движение е немислимо, от всичко, което ние даваме още в началото: свръхсетивните факти. Защото ако човекът не придобие връзката със свръхсетивните факти, човечеството няма да излезе от задънената улица, в която се намира днес. Но добронамерени хора вярват, че докато нашето движение търси твърда почва под краката си, без която всички социални идеи увисват във въздуха, това движение води в царството на блянове, че във връзка със социалния живот то „изгубва своето значение“. Както казах, това не е зложелателство от недоверие, а е недоверие, възникнало от несъзнателна нерешителност, от несъзнателен страх от приемането на духовните факти. Това е липса на разбиране или много повече липса на разбиране за това, което тъкмо духовната наука може да предостави като основа и на социалния стремеж.
към текста >>

152. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

За лицата, познаващи обстоятелствата и човека, било ясно, че чрез неговата душа действало нещо, което щяло да доведе до пренасяне на австрийска почва на онова, което вчера нарекох английско политическо мислене, английски мисловни форми за начина на държавното управление.
Трябва обаче да се има предвид, че от Кармата е било отредено ходът на тази Карма да бъде извънредно своеобразен. Нека да не забравяме, че никога е живял един престолонаследник ерцхерцог Рудолф*72, на когото се възлагали големи надежди най-вече в онова направление, в което се взират много от съвременните либерални и свободомислещи хора. За лицата, познаващи обстоятелствата и човека, било ясно, че чрез неговата душа действало нещо, което щяло да доведе до пренасяне на австрийска почва на онова, което вчера нарекох английско политическо мислене, английски мисловни форми за начина на държавното управление. Това се очаквало от него, натам клонели неговите симпатии. Но Вие знаете как е действала Кармата и как онова, което трябвало да се случи, било осуетено. Тогава станало възможно обратното значение придобил един мъж, движещ се в съвсем друга посока. И ето как наистина не е маловажно да се обърне внимание: "Тук той можеше само да го обещае, животът му беше само едно предизвестие. Едва сега то може да се случи.
към текста >>

153. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Все едно да хвърлиш семе в неподходяща почва.
се оформила сегашната зрялост на онова, което вече съдържало предпоставката за постепенно превръщане на Британия в господстващия народ на Петата следатлантска епоха, какъвто били не само римляните, но и романизмът, когато от него произлязло папството. Следователно, докато от ствола на човечеството се отронват останките на латинския елемент, като нов плодоносен елемент според това виждане се разпростира онова, в което живее британската същност. И тук се намеква, че всички външни действия и мерки, които държат да имат някакъв смисъл и да бъдат плодотворни, трябва да се предприемат така, че да стоят под знака на тези виждания. Защото каквото и да става без тези виждания да се вярва например, че латинският елемент не се намира в упадък или че британският не е във възход, то е обречено на изсъхване. Подобни работи, казват тези хора, могат естествено да се вършат, но са осъдени да останат без значение, те така да се каже не покълват. Все едно да хвърлиш семе в неподходяща почва.
към текста >>

154. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Сега обаче за почва, така да се каже, вече непочтеното предателство на един член на американско окултно братство, който имал намерение да се възползва по користен начин от узнатото и за тази цел искал да си послужи с една личност, разполагаща с такива психически заложби, каквито имала Блаватска.
Би могло да се сметне, че раждането на един човек е без значение, но това би било само преценка от гледна точка на Майя. Работата обаче се състои в това, че цялата тази акция трябвало да бъде обсъдена в братствата и че по този начин в тях били казани, били изприказвани много неща. И тъй като през XIX век вече не било както в предишните векове, когато се разполагало с достатъчно средства за опазване в тайна на неща, които трябвало да се държат в тайна, станало възможно в даден момент един член на окултно братство, който възнамерявал да използва користно чутото в тези братства, да се свърже с Блаватска, която покрай другите си качества била преди всичко извънредно силен медиум, и да я накара в известна степен да бъде междинно звено при предприемането на ходове, които вече не били толкова почтени като първите. Първите, както видяхте, представлявали грешка, но били почтени. Преди това, което започвам да описвам сега, цялата работа представлявала един почтен, макар и погрешен опит да се провери възприемчивостта на хората. Сега обаче за почва, така да се каже, вече непочтеното предателство на един член на американско окултно братство, който имал намерение да се възползва по користен начин от узнатото и за тази цел искал да си послужи с една личност, разполагаща с такива психически заложби, каквито имала Блаватска. Нека най-напред се вгледаме във фактите, както са се случили.*195
към текста >>

Намесата в онова, което като духовни сили пулсира в развитието на човечеството върху почва, на която например се изграждат народностни характери, намесата по користен начин, както го вършат някои съвременни братства с това именно са взаимосвързани най-трудните изпитания на цялото човечество в настоящето и в бъдещето.
Въпросът обаче опира до това, че ако навремето Блаватска е могла да проговори, на бял свят са щели да излязат на първо място някои тайни, за които вече намекнах,тайни на определени окултни братства, свързани изцяло с желанието на пространни групи от хора. Казвал съм Ви: В основата на възникването и развитието на онова, което може да се нарече народностен характер, лежат закони. Във външния физически свят тези закони обикновено не се познават. И това на първо време не е зле, тъй като те трябва да бъдат опознати само от човек, който ще ги приеме с чисти ръце. Намесата в онова, което като духовни сили пулсира в развитието на човечеството върху почва, на която например се изграждат народностни характери, намесата по користен начин, както го вършат някои съвременни братства с това именно са взаимосвързани най-трудните изпитания на цялото човечество в настоящето и в бъдещето. Всичко, което протича по време на еволюцията, протича закономерно, протича редовно, протича в зависимост от определени сили. Хората се намесват отчасти несъзнателно, а ако са членове на окултни братства – съзнателно.
към текста >>

155. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Разбира се, в наше време, когато противостоят страсти и предразсъдъци, е трудно да се намери необходимото, за да застанат хората на твърдата почва на истински обективно насочената духовна наука, напълно да могат да застанат на почвата на чисто човешкото.
Разбира се, в наше време, когато противостоят страсти и предразсъдъци, е трудно да се намери необходимото, за да застанат хората на твърдата почва на истински обективно насочената духовна наука, напълно да могат да застанат на почвата на чисто човешкото. Духовната наука ни е необходима, за да се разпространи по цялата Земя нещо, което се издига над всички различия, и затова тези, които приемат духовната наука, трябва да се избавят от всичко национално, да успеят да намерят обективно разбиране на това, за което става дума в цикъла "Мисиите на отделните народностни души във връзка със северо-германската митология" /юни 1910 г., Християния/, който би трябвало да бъде изучен навсякъде, където има антропософи. Значението на този цикъл е и в това, че той беше изнесен години преди войната, така че никой не може да го упрекне в това, че той е породен от настроенията на тази война. Работата не е в това, че нещо, което се говори тук или там, не е общозначима истина, а в това – и то трябва да се разбере, – че тези истини не навсякъде могат да ги понесат. Когато преди месеци говорих с вас, ви обърнах внимание, че на нас тук в Средна Европа, в известна степен ни е по-лесно да бъдем по-обективни, отколкото на другите. Защо това е така, става явно от този цикъл лекции.
към текста >>

156. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това е удивително, но действително е така, – което така се набива на очи при турците, на които също е свойствено това източно отсъствие на преследване на религиозна почва.
Третото в характера на руския човек – него особено фундаментално го осветява Хердер /бележка 44/ – славянофилите тогава, опирайки се на това изказване на Хердер, тоест на изказването на германец, стигнали до мания за величие, че руският човек, е запазил това, което изобщо е свойствено на източния човек – миролюбието. Колкото и странно да звучи това, миролюбието го има в характера на руския човек, тъй като не руският човек като такъв, разпали тази война. Това направиха неговите властимащи. У него има миролюбие: той е убеден, че способа и маниера, по който се развива западноевропейската религиозност, поражда вражда и стълкновения. Не е в характера на източния човек поради религиозни разногласия да води братоубийствена война. Това е удивително, но действително е така, – което така се набива на очи при турците, на които също е свойствено това източно отсъствие на преследване на религиозна почва.
към текста >>

157. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Тогава клеветата ще изгуби почва под краката си.
Лесно е да се извърти това, което е казано в частна беседа на конкретен човек; клеветниците стигат дотам, че, например, тук и там говорят, че един или друг член на Обществото е бил хипнотизиран. Е, скъпи мои приятели, против такива измислици съм принуден да предприема други мерки - говоря от истинско чувство на дълг пред нашето движение, от най-горчива сериозност и разбиране за святостта на духовната наука. В основата на движението ни стои и строго се спазва принципът на неприкосновеност на чуждата воля, безусловно се изключва всичко, което може да наруши свободата на волята – и именно това безцеремонно се използва. Затова е необходимо, всичко, което израства на почвата на нашето движение, да бъде съвсем открито. Тогава клеветата ще изгуби почва под краката си. Друг път за борба с клеветата няма. Доколкото това ще зависи от мен, ще бъдат приложени всички усилия, занапред в нашето движение всичко да става открито, всичко повече или по-малко открито. Духовната наука няма от какво да се страхува от откритостта. Затова днес ви освобождавам от поетото от вас задължение, да не разгласявате съдържанието на частните, лични беседи; това се отнася за всички беседи, състояли се през всички предшестващи години. Всеки е свободен, според желанието си, да съобщава това, което му е било казано в такава беседа.
към текста >>

В условията на откритост няма да има почва за клевети.
Доколкото това ще зависи от мен, ще бъдат приложени всички усилия, занапред в нашето движение всичко да става открито, всичко повече или по-малко открито. Духовната наука няма от какво да се страхува от откритостта. Затова днес ви освобождавам от поетото от вас задължение, да не разгласявате съдържанието на частните, лични беседи; това се отнася за всички беседи, състояли се през всички предшестващи години. Всеки е свободен, според желанието си, да съобщава това, което му е било казано в такава беседа. Няма да се намери нещо, което би се бояло от разгласяване. В условията на откритост няма да има почва за клевети. Искам да ви дам пример, как могат да бъдат употребени тези неща в условията на въпиюща неосведоменост, с цялото желание да се разделим с тази въпиюща неосведоменост.
към текста >>

Знам, разбира се, че и това ще даде почва за злословия по мой адрес, но не мога да следвам лични интереси в нашето движение.
И тези, които при всеки случай са готови да си изсмучат езотеричното от пръстите, приемат тази нелепица. От всичко казано, трябва да разберете неизбежността, необходимостта от тази мярка, на която се наложи да се реша. Поне за да стане ясна на всички цялата сериозност на тези факти. Не се оплаквайте за това на мен, на когото е също така болно, както и на вас, а се оплаквайте на тези, които ви посочих с цялата яснота, и които направиха необходимо прилагането на такива мерки. Много ми тежи необходимостта да прекратя тези лични беседи, които търсят толкова много членове на Обществото. Знам, разбира се, че и това ще даде почва за злословия по мой адрес, но не мога да следвам лични интереси в нашето движение. А това значи, че трябва да следвам принципа на сериозното отношение към това, което, от една страна, дава поводи за лъжи, а от друга страна – поводи за осмиване и клеветене на духовната наука, дава ги на тези, които не искат да влязат в честна борба с духовната наука, а търсят други пътища да я унищожат.
към текста >>

158. 10. Лекция, 13.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Защото само духовното създава почва за развитие на душата.
Детето, собствено, винаги е материалист. Юношата става идеалист, но идеалите му са абстрактни /извън реалния живот/. Едва в следващите години се научава да гради своите идеали, изхождайки от живата действителност, да ги съизмерва с реалния живот. Отчетете, че човек днес напълно е дете на своята епоха. Какво развитие ще може да измине той, ако на младини не е получил възможност да възприеме духовното? Защото само духовното създава почва за развитие на душата. Ако човек изцяло бъде предоставен на това, което сега се явява "дух на времето", пределът на неговото развитие ще бъде възрастта от 28 години. Всички следващи години той ще остане на нивото на 28-годишния.
към текста >>

159. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Днес всеки има свое собствено становище, и всеки вярва, че абсолютната и единствено сигурна истина може да израсне върху каквато и да е неподготвена почва.
Утре и в други ден ще продължим нашето обсъждане. Сега нека отново подчертаем съотношенията между душевната нагласа на човека и начина, по който се посреща истината. Поначало днешният човек не се обръща с доверие към истините, понеже изобщо не вярва, че истините са нещо, което може да слезе от духовния свят и да се намеси непосредствено в краткия му земен живот. Днешният човек вярва: истината е нещо абсолютно, и ти може да израсне единствено върху своите собствени основи. Днес един 20 годишен човек вече има едно или друго становище и не се нуждае от убеждение в името на истината; не се нуждае от откровенията на истината, той има свое становище. Днес всеки има свое собствено становище, и всеки вярва, че абсолютната и единствено сигурна истина може да израсне върху каквато и да е неподготвена почва. Хората не са склонни да приемат истината, да я получават с трепет и благодарност; те се самопровъзгласяват за господари и собственици на истината. Тази е една от характерните черти на съвременната епоха.
към текста >>

160. 8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Впрочем част от тирадите, които в последно време изнесе мистър Уилсън, не са поникнали на американска почва.
Естествено, скъпи мои приятели, ние не трябва прекалено да насилваме думите, защото обикновено този похват днес води до много грешки. Може и някому да се струва, че когато говоря за доктрините на Уилсън или Лойд Джордж, аз искам да засегна американския народ или англо-американската раса. Обаче това съвсем не е вярно. Аз съзнателно употребявам съчетанието "доктрината на Уилсън", за да подчертая, че тук имаме нещо съвсем специално; но съм твърде далеч от някакви обобщения, за които Вие може да употребите например израза "доктрината на Америка" Реалният свят трябва да се разбира правилно. Впрочем част от тирадите, които в последно време изнесе мистър Уилсън, не са поникнали на американска почва. И мистър Уилсън не може да претендира за някаква награда, тъй като тирадите му наистина не са оригинални. Те нямат никаква стойност, те не са дори оригинални. Просто стана така, че преди време един берлински писател написа няколко остроумни статии макар и не в традициите на немската журналистика статии, които съдържаха цялата "доктрина Уилсън", макар и да не се споменаваше нищо за самия него. Тези статии причиниха задоволство не толкова в Германия, колкото в Американския Конгрес; те бяха преведе ни и отпечатани, Вие ще ги намерите в много от решенията на Американския Конгрес; да, новите тиради на мистър Уилсън са взети от дебатите в Американския Конгрес върху статиите на този берлински писател. И много от това, което г-н Уилсън изфабрикува срещу Средна Европа, се корени точно тук.
към текста >>

161. 10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

И в тези кръгове често ставаше дума за следното: От последната третина на 19 век и първата половина на 20 век ще засияе едно такова познание, което блика от същите извори, от същата почва, където се коренят и определени човешки болести през последната неделя аз говорих тъкмо за това -, така че занапред там ще се налагат възгледи, които се коренят в лъжата и чувства, които се които се коренят в егоизма.
Ако е възможно, изпълнете душите си с такива идеи, с такива усещания! Тогава Вие ще се пробудите и ще видите нещата в тяхната истинска светлина. Фактически през 18 век угаснаха последните останки от древната атавистична наука. Последователите на "неизвестния философ" Сен-Mapтин*43, ученикът на Якоб Бьоме, все още притежаваха нещо от древната атавистична наука, обаче наред с него те притежаваха и един вид предварителното знание за онова, което предстои да се случи, което в нашата епоха е вече факт. И в тези кръгове често ставаше дума за следното: От последната третина на 19 век и първата половина на 20 век ще засияе едно такова познание, което блика от същите извори, от същата почва, където се коренят и определени човешки болести през последната неделя аз говорих тъкмо за това -, така че занапред там ще се налагат възгледи, които се коренят в лъжата и чувства, които се които се коренят в егоизма.
към текста >>

162. 12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

И ако човек внимателно наблюдава тези преселници, след време ще установи, че физическият живот далеч не остава независим от физическата земна почва:Американците, които всъщност са европейци, но са се преселили в Америка макар и това днес да не е толкова подчертано, то все пак е вярно -, те постепенно придобиват качества, които напомнят за древните индианци: например ръцете им придобиват друга дължина, различна от тази, която са имали в Европа; с една дума, преселвайки се в Америка, хората започват да се приспособяват към специфичните физически условия там.
Обаче тази тенденция ще продължи. Разбира се, тя не бива да бъде погрешно пренасяна в областта на физическия живот. физическият живот си има свой собствен път на развитие. Вземете например Америка; тук нямам предвид нейното коренно население. Вие знаете, че в по-ново време натам се отправиха големи човешки маси, съставени главно от европейци. И ако човек внимателно наблюдава тези преселници, след време ще установи, че физическият живот далеч не остава независим от физическата земна почва:Американците, които всъщност са европейци, но са се преселили в Америка макар и това днес да не е толкова подчертано, то все пак е вярно -, те постепенно придобиват качества, които напомнят за древните индианци: например ръцете им придобиват друга дължина, различна от тази, която са имали в Европа; с една дума, преселвайки се в Америка, хората започват да се приспособяват към специфичните физически условия там. Тази констатация отива още по-нататък: има голяма разлика във физическата конструкция на западните и източните американци. Ето какво означава приспособяване към средата. В Америка европеецът макар и само във физически смисъл се индианизира. И ако сега душата просто следва този физически процес, какъвто беше случаят през миналите епохи, тогава отново би се съживила една индианска култура, разбира се, в своята европейска фаза. Звучи парадоксално, но отговаря на истината.
към текста >>

163. Тайната на двойника. Географска медицина GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Необходимо е било те да създадат почва за действията си чрез оградата, която поставят.
Тези неща нямат връзка със симпатия или антипатия, или с някаква партийност, те са във връзка с познанията за дълбоките основи на това, което се изживява от хората в живота. Но много малко хубави неща очакват човечеството, ако то не поиска да постигне обяснение за действителното в нещата. А днес е извънредно необходимо отново да се направи връзка с някои неща, които е трябвало да се прикриват, когато е бил затворен пътят към Америка именно поради преломния момент. И като символ искам да поставя пред вас хора като Галус. Необходимо е било те да създадат почва за действията си чрез оградата, която поставят. Такива неща трябва да се разберат.
към текста >>

164. Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Но днес може да се каже нещо като това, което сега ви подчертах, че Ирландия е съвсем особена почва.
Но днес може да се каже нещо като това, което сега ви подчертах, че Ирландия е съвсем особена почва. От такива предания би трябвало между многото фактори да изпъкне един фактор, който днес по плодоносен начин може да доведе до социално-политически идеи. Би трябвало да се съобразяваме с такива фактори. Това, което казах за Ирландия, е един фактор, човек трябва да се съобразява с такива фактори. Всичко това трябва да се събере и да стане наука за формиране на човешките отношения на Земята. Преди това да стане, няма да има добро по отношение на изграждането на обществените отношения.
към текста >>

165. Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Златото, като представител на слънчевата същност в самата земна почва, действително включва в себе си значителна тайна.
Естествено, когато от този ъгъл на Запада в пуб-личната екзотерична литература се говори за Бог, добродетел или свобода и безсмъртие, също се говори в абстрактен смисъл. Само в кръговете на посветените се знае, че всичко това е спекулация, че всичко са абстракции. Те търсят по много конкретен начин това, което се означава с абстрактни формули като Бог, добродетелност и безсмъртие. И поради това тези думи се превеждат за посветените в съответните школи. Бог се превежда със злато и се търси да се стигне до тайната, която може да се означи като тайната на златото. Златото, като представител на слънчевата същност в самата земна почва, действително включва в себе си значителна тайна. Златото стои материално в такова съотношение с другите вещества, както в мислите мисълта за Бог стои по отношение на другите мисли. Въпросът е само как да се схване тази тайна.
към текста >>

166. Смъртта като преобразуване на живота GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

На физическия план стоим върху минерална почва; мъртвият стои върху основа, живее в обкръжение, което можем да наречем животинско и така още в началото той пристъпва в свят, отстоящ с две степени по-високо от нашия минерален свят.
Тези светове, както можете да видите в моята „Теософия“, се намират там под съвсем друга форма. В духовния свят те не са такива, каквито са тук, в известен смисъл, безчувствени светове. Първото от царствата, намиращи се тук, на физическия план, което има известно значение за мъртвия чрез това, че можем да го сравним със съществуващото в обкръжението му, е животинското царство. Но, естествено, не отделните животни, които са тук, на физическия план, а цялата околност е такава, че действа, както действат животните тук. Цялата околност реагира така, че се поражда удоволствие или страдание като реакция на това, което се прави. На физическия план стоим върху минерална почва; мъртвият стои върху основа, живее в обкръжение, което можем да наречем животинско и така още в началото той пристъпва в свят, отстоящ с две степени по-високо от нашия минерален свят. Целият живот между смъртта и ново раждане по отношение на неговите най-външни дейности се състои в опознаването на животинската природа, но не така, както тук опознаваме животинското царство – тук го изучаваме само външно, от външната му страна, – а целият живот между смъртта и ново раждане се състои във все поточното и по-задълбочено опознаване на животинския свят. Защото в този живот между смъртта и ново раждане трябва да се подготвят всички сили, които, изхождайки от космоса, организират собственото ни тяло, за което във физическия свят съвсем нищо не знаем.
към текста >>

167. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Ако просто кажете: Щайнер я похвали, сега можем да приемем казаното отново като евангелие, никога няма да сте сигурни, че няма да бъда принуден да дам противоположни определения на това, което израства на същата почва и основа.
Тази книга много я похвалих. Но в нашето духовнонаучно движение трябва да отвикнете да се опирате на авторитета. Защото преди известно време се появи друга книга от същия този Оскар Хертвиг: „За отпора на етическия, социалния и политическия дарвинизъм“. Не би трябвало да си кажете: Щайнер похвали Хертвиг, сега ще изследваме в този смисъл също и най-новата му книга, защото тогава ще останете разочаровани. Разочаровани, понеже трябва да кажа, че докато едната книга е превъзходна, тази нова книга е най-дилетантското и безсмисленото, което изобщо може да бъде казано по въпроса. Ако просто кажете: Щайнер я похвали, сега можем да приемем казаното отново като евангелие, никога няма да сте сигурни, че няма да бъда принуден да дам противоположни определения на това, което израства на същата почва и основа. При последователите на антропософията не трябва да разцъфтява вярата в авторитета, а да се създаде собствен възглед, собствено мнение. Но откъде произлиза всъщност това? То идва оттам, че Хертвиг е отличен природоизпитател, но понятията от природното изследване не бива да се пренасят в социалния живот. Направи ли се това, тогава навсякъде се разглежда само мъртвото, отмиращото в историята, както например при Гибон, който написа превъзходната история на упадъка на Римската империя. Това е една тайна на историческия развой – и аз вече съм я описвал, – че когато човек иска да разглежда историческия развой с понятията, валидни за естествените науки, никога не открива това, което расте и избуява, а намира само превръщащото се в труп.
към текста >>

168. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Затова за нас, в залеза на четвъртия следатлантски период, Августин се явява особено знакова фигура, доколкото той с голяма точност е посочил един поток в мировите явления – идеалното, и в идеалния поток на мировите явления се е опитал да намери твърда почва.
Но виждаме, как от гледната точка, която овладяхме днес, можем да разгледаме гледната точка на Августин, как по определен начин можем да видим в Августин това, което самият той още не е могъл да види. Затова за нас, в залеза на четвъртия следатлантски период, Августин се явява особено знакова фигура, доколкото той с голяма точност е посочил един поток в мировите явления – идеалното, и в идеалния поток на мировите явления се е опитал да намери твърда почва. Това се е опитвал да направи Августин. Днес ние искаме само да установим това като исторически факт.
към текста >>

169. Втора лекция, 7 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Това е, което се определя от самата почва, на която става развитието.
И за да привлека към това вашето внимание, ви казвам, че утрешните разглеждания трябва да разрешат това противоречие. Можете да съпоставите помежду им три неща: гьотеанизма, контеанизма и бентамизма. Тези три неща се намират в различно отношение към духовния стремеж на човека в бъдеще. Германският гьотеанизъм като такъв, е изграден така, че от него може да се развие спиритуализма; френският контеанизъм е изграден така, че заедно с него може да се развива спиритуализъм, както виждаме това с примера на Огюст Конт и Сен-Симон, които наред с позитивистката философия се придържали и към определени мистични убеждения; при английския утилитаризъм, чиито представител е Бентам, е възможна само рязка опозиция от страна на спиритуализма по отношение на обществената позиция. Това е, което се определя от самата почва, на която става развитието. Френската същност трябва така да се развива, че попътно заедно да вървят един с друг идеализмът и реализмът, мистиката и позитивизмът; в Англия, вътре в британската същност, все повече и повече тези неща придобиват такъв характер, че спиритуалистите трябва рязко да се противопоставят на собствения си народ, против философията, която разцъфтява на народностната почва.
към текста >>

Френската същност трябва така да се развива, че попътно заедно да вървят един с друг идеализмът и реализмът, мистиката и позитивизмът; в Англия, вътре в британската същност, все повече и повече тези неща придобиват такъв характер, че спиритуалистите трябва рязко да се противопоставят на собствения си народ, против философията, която разцъфтява на народностната почва.
И за да привлека към това вашето внимание, ви казвам, че утрешните разглеждания трябва да разрешат това противоречие. Можете да съпоставите помежду им три неща: гьотеанизма, контеанизма и бентамизма. Тези три неща се намират в различно отношение към духовния стремеж на човека в бъдеще. Германският гьотеанизъм като такъв, е изграден така, че от него може да се развие спиритуализма; френският контеанизъм е изграден така, че заедно с него може да се развива спиритуализъм, както виждаме това с примера на Огюст Конт и Сен-Симон, които наред с позитивистката философия се придържали и към определени мистични убеждения; при английския утилитаризъм, чиито представител е Бентам, е възможна само рязка опозиция от страна на спиритуализма по отношение на обществената позиция. Това е, което се определя от самата почва, на която става развитието. Френската същност трябва така да се развива, че попътно заедно да вървят един с друг идеализмът и реализмът, мистиката и позитивизмът; в Англия, вътре в британската същност, все повече и повече тези неща придобиват такъв характер, че спиритуалистите трябва рязко да се противопоставят на собствения си народ, против философията, която разцъфтява на народностната почва.
към текста >>

170. Трета лекция, 8 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но доколкото стоим на тази почва, неин най-долен член е минералното царство.
Ние имаме общо етерно тяло с растителното царство и така сме свързани с втория член на нашата земя. Ние имаме общо астрално тяло с животинското царство, а азът имаме само за себе си. По такъв начин се намираме във връзка с трите царства на Земята, и от тези три царства, собствено, се състои цялата наша Земя. Тя представлява в известен смисъл основата и почвата, на която ние стоим, не физически, а с цялото си човешко същество. Това не може да се види, това остава свръхсетивно. Но доколкото стоим на тази почва, неин най-долен член е минералното царство.
към текста >>

От това виждаме, че така както сега стоим на твърдата почва на земята, ние, хората, като творение, сме я докарали, собствено, само до четвъртото образувание.
От това виждаме, че така както сега стоим на твърдата почва на земята, ние, хората, като творение, сме я докарали, собствено, само до четвъртото образувание. Ние имаме минералният свят в завършен вид. Другите царства, във вида, в който се намират сега, частично ще загинат, и човек ще ги образува в друг вид: растителното царство така, както го описах. Животинското и човешко царства днес повече няма да ги описваме, но скоро и това ще направим.
към текста >>

171. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Защото тогава всичко би се градило на надеждна жизнена почва, докато днес, доколкото се ориентираме не по обективното, а по своите желания, често просто се придържаме към следното: разбира се, до тридесет има на какво да се научим, но след това вече сме готови хора, вече сме узрели за живота.
Човек би могъл доста по-уверено и правилно да се ориентира в света, ако такова познание за живота би имало място. Защото тогава всичко би се градило на надеждна жизнена почва, докато днес, доколкото се ориентираме не по обективното, а по своите желания, често просто се придържаме към следното: разбира се, до тридесет има на какво да се научим, но след това вече сме готови хора, вече сме узрели за живота. Но вследствие на това изцяло се изпускат предвид вътрешните жизнени взаимовръзки. Да разбираш живота, това действително е вътрешна задача. И именно, ако става дума за тази интимна задача, не трябва да се пропуска от внимание, че желанията трябва да мълчат, и трябва да се взема предвид само обективното.
към текста >>

172. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Трябва да има семена, които се използват за това, че, така да се каже, да се създаде почва, от която да могат да израстват същества.
Виждаме в полето огромното количество семена на зърнените култури. Само някои се превръщат в класове, другите загиват като зърно, когато се използват за храна на хората и за други цели. В природата трябва да бъде произведено доста повече, отколкото се изисква, за да може в равномерно протичащия поток на битието това да може да стане действителен плод и отново да израсте. Това е добре уредено в природата, защото във външната природа господстват редът и необходимостта, и това, което се отклонява от своя, принадлежащ на него самия, основан на самия себе си поток на битието и плододаването, обслужва друг поток на битието. Съществата не биха могли да живеят, ако плодоносеха всички семена и всяко би завършвало своето развитие. Трябва да има семена, които се използват за това, че, така да се каже, да се създаде почва, от която да могат да израстват същества. Създава се илюзията на майя, че нещо се губи, но в действителност в природата нищо не се губи. В природата господства духът, и това, което ни се струва, че се губи за непрекъснатия поток на развитието, намира своята обосновка в мъдростта на духа. Това е духовен закон и този въпрос трябва да се разглежда от гледна точка на духа. След това ще стигнем дотам, доколко добре обосновано е това, което ни се струва, че отпада от непрекъснатия поток на мировите явления. Има духовна обосновка; затова, доколкото ние водим духовен живот, това може да има значение също и на физически план.
към текста >>

173. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Доколкото Мохамед е разпространявал своето фантастично религиозно учение преди всичко в тези области, в които би трябвало да се разпространява гностичното учение на Гондишапур, той, така да се каже, лишил от почва гностическата мъдрост на Гондишапур.
Била е проведена съответната подготовка. Но това, което би трябвало да излезе от Гондишапур, е било заглушено, до известна степен удържано от духовните сили, които бяха свързани с импулса на Христос, макар и да са били в известна опозиция. Преди всичко, изхождащото от Гондишапур е било приглушено от появата на Мохамед[iv]. Доколкото Мохамед е разпространявал своето фантастично религиозно учение преди всичко в тези области, в които би трябвало да се разпространява гностичното учение на Гондишапур, той, така да се каже, лишил от почва гностическата мъдрост на Гондишапур. Той обрал от нея каймака и това, което би трябвало да излезе от Гондишапур, отишло на втори план, без да има силата да се конкурира с това, което направил Мохамед. В това се е проявила мъдростта на мировата история; мохамеданството може да бъде разбрано правилно само тогава, когато покрай всичко останало се знае, че то е било предназначено да смекчи гностическата мъдрост на Гондишапур, да я лиши от собствената и́, силно изкушаваща ариманическа сила, която иначе би завладяла човечеството.
към текста >>

174. Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

И тази скрита неистина, която е станала изповядвана от неизмеримо широки кръгове, става почва за израстването на други неистини, така че в най-различни области от живота попадаме на въпроса: „Има ли нещо, което още да отговаря на истината?
Не мислете, че като казвам това, искам да обвинявам или да критикувам някого. Не е така. Желанието ми е просто да изложа фактите. Онези, които често падат в капана на някоя скрита неистина — бихме могли да я наречем и скрита лъжа — имат, общо взето, техни си добри намерения. Днес за човечеството е трудно да достигне истината, понеже онова, което определих като скрита неистина, разполага с изключително силна подкрепа в традициите. И тази скрита неистина, която е станала изповядвана от неизмеримо широки кръгове, става почва за израстването на други неистини, така че в най-различни области от живота попадаме на въпроса: „Има ли нещо, което още да отговаря на истината? Останала ли е някаква неподправена истина? “
към текста >>

175. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

При Есхил ние виждаме, ако само искаме, още съвсем ясно тази почва майка на мистериите.
Ние не можем да видим тези неща в тяхната истинска светлина с помощта на нашите исторически разглеждания не отиват в миналото до онези времена, в които една простираща се тогава по цялата Земя култура на мистериите проникна до основи всяка човешка воля и всяко човешко чувство. Ние трябва да отидем в миналото вече до хилядолетията, в които историята не достига вече, да отидем в тези минали хилядолетия с методите, които намирате поне загатнати в моята книга "Тайната наука", за да видим, от какво естество е била тази първична култура. Тя имаше своя източник в древните мистерии, в които ръководещите личности допуснаха онези хора, кои то намираха, че са обективно подходящи за не посредствено посвещение. Чрез такива посветени се разливаше от други хора онова, което посветените получаваха като познания в мистериите. И всъщност не можем да разберем цялата древна култура, ако не обгърнем с поглед почвата майка на мистерийната култура. При Есхил ние виждаме, ако само искаме, още съвсем ясно тази почва майка на мистериите. Можем да я доловим също във философията на Платон. Обаче онова, което всъщност човечеството е получило чрез мистериите като откровение върху божественото, то е получило чрез мистериите като откровения върху божественото, то е било исторически изгубено. То се съдържа още по най-първобитен начин в това, което е станало исторически доказуема култура. Но това, което всъщност е станало тогава, може да бъде оценено най-добре чрез това, че си изясним, какво всъщност е останало във времето на Сократа в Гърция от онова, което е било първична мистерийна култура, в която се корени също гръцката култура. Останал е определен вид на мисленето, определен вид на образуването на представите.
към текста >>

176. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Тогава медицинският колегиум казал документът за това съществува, то не е никак една измислица че не трябва да се строи никаква железопътна линия, защото хората, които ще се движат по този начин върху земната почва, ще станат нервни.
Това е нещо, което нашето време изисква. Това е нещо, което хората, които днес искат да разберат времето, трябва да схванат с всички нишки на техния душевен живот. От дълго време хората са проявявали съпротива против всичко онова, което трябваше да бъде внесено като нещо необикновено в човешкия светоглед. Аз често пъти съм превеждал миловидния пример, който е свързан с нещо грубо, недодялано: в 1835 година следователно от тогава не е минало още едно столетие – ученият медицински колегиум в Бавария е бил запитан, когато са искали да построят първата железопътна линия от Фюрт до Нюрнберг, дали е хигиенично да се построи една такава железопътна линия? Тогава медицинският колегиум казал документът за това съществува, то не е никак една измислица че не трябва да се строи никаква железопътна линия, защото хората, които ще се движат по този начин върху земната почва, ще станат нервни. Но нека прибавим още: ако вече биха съществували такива хора, които биха искали да имат железопътни линии, тогава отляво и отдясно на железопътната линия би трябвало да бъдат издигнати високи дъсчени стени, за да не получат сътресения на мозъка онези хора, покрай които ще минава влакът. Да, видите ли: едно нещо е едно такова съждение, което се произнася, друго нещо е ходът на развитието на човечеството. Днес ние се смеем на записаното в един такъв документ, какъвто е оставил Баварският медицински колегиум в 1835 година. Но, нали, ние нямаме никакво право да се смеем току така на подобно нещо: ако днес ни се случи нещо подобно, бихме се отнесли по същия начин. Защото не можем да кажем, че медицинският колегиум от Бавария абсолютно не е бил прав.
към текста >>

177. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Ако не бихте имали никаква почва под нозете си, Вие не бихте могли да вървите, обаче като човеци нямате нищо общо с почвата, тя трябва само да Ви подържа.
Фактът, че трябва да приемете, това няма всъщност за Вашето тяло друго значение, освен това, което почвата има за вашето вървене. Ако не бихте имали никаква почва под нозете си, Вие не бихте могли да вървите, обаче като човеци нямате нищо общо с почвата, тя трябва само да Ви подържа. Така Вашето тяло трябва да има едно съпротивление, то трябва постоянно да се удря в нещо. Ето защо ние постоянно трябва да ядем, за да може дейността на тялото да се сблъсква с нещо. Също както бихте потънали в почвата, така дейността на тялото би потънала в нищото, ако то не би се сблъсквало с почвата, която бива подготвена но сега тази почва прониква цялото тяло. Вие не ядете, за да съедините хранителните вещества със себе си, а ядете, за да можете да дадете чрез това възможност за дейността на тялото, която дейност е необходима за изхвърляне навън на хранителните вещества. Защото Вашето човешко същество се състои в дейността на изхвърлянето навън на хранителните вещества.
към текста >>

Също както бихте потънали в почвата, така дейността на тялото би потънала в нищото, ако то не би се сблъсквало с почвата, която бива подготвена но сега тази почва прониква цялото тяло.
Фактът, че трябва да приемете, това няма всъщност за Вашето тяло друго значение, освен това, което почвата има за вашето вървене. Ако не бихте имали никаква почва под нозете си, Вие не бихте могли да вървите, обаче като човеци нямате нищо общо с почвата, тя трябва само да Ви подържа. Така Вашето тяло трябва да има едно съпротивление, то трябва постоянно да се удря в нещо. Ето защо ние постоянно трябва да ядем, за да може дейността на тялото да се сблъсква с нещо. Също както бихте потънали в почвата, така дейността на тялото би потънала в нищото, ако то не би се сблъсквало с почвата, която бива подготвена но сега тази почва прониква цялото тяло. Вие не ядете, за да съедините хранителните вещества със себе си, а ядете, за да можете да дадете чрез това възможност за дейността на тялото, която дейност е необходима за изхвърляне навън на хранителните вещества. Защото Вашето човешко същество се състои в дейността на изхвърлянето навън на хранителните вещества. И както не можете да причислявате почвата към Вашето стъпало на крака, също така не можете да причислявате онова, което се намира в хранителните вещества, доколкото то съществува във външния свят, към Вашето човешко същество, ако искате да мисли те истината. Човекът не е в неговата цялост нищо друго освен една реакция против онова, което е неговият заобикалящ свят. Човекът е една реакция, напълно една реакция.
към текста >>

178. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Това изгубване на почвата под нозете, от което се нуждае особено днешния човек, изгубването на здравата почва, така че той може да каже: това е един факт, защото аз го видях това престава след прекрачването на прага.
Второто изживяване е това, че в момента, когато човекът се научава да познава истината а истината може да бъде позната само когато човек се запознае с тайните на свръхсетивния свят той се научава също да познава, доколко всичко онова, което може да се познае чрез сетивно наблюдение на външния свят, е илюзия, измама; когато това бъде изследвано колкото и да е възможно точно, то е това измама. Това изгубване на почвата под нозете, от което се нуждае особено днешния човек, изгубването на здравата почва, така че той може да каже: това е един факт, защото аз го видях това престава след прекрачването на прага.
към текста >>

179. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Трябва да ни бъде ясно, че като ходим върху тази земна почва, ние ходим и през духовните светове, също както минаваме през сетивния въздух.
Само главното е мислене, а то има един унтертон на волението, също така нашето воление /воля/ има един унтертон на мисленето. Всъщност ние имаме в нас две неща: нещо, което е главно мислене, което обаче има един унтертон на мисленето /Виж схемата/. Когато разглеждате действителността, Вие не стигате до чисти понятия, които можете да включи те в системи, а едното е винаги същевременно в един смисъл другото. Едвам когато проникнем тези неща, ние получаваме един поглед за определени връзки на човека със световете, които се намират вън от света, който виждаме с нашите очи и чуваме с нашите уши, в които обаче не по-малко се намираме, ние сме потопени в тези светове също както сме потопени във физическия свят. Не можем да кажем, че други светове освен сетивният свят не ни интересуват, защото сме потопени в тях. Трябва да ни бъде ясно, че като ходим върху тази земна почва, ние ходим и през духовните светове, също както минаваме през сетивния въздух.
към текста >>

И едвам в момента, когато започва мисълта, за почва също и социалният въпрос.
Животните ходят насам и нататък, доставят си храната, доколкото я намират, според вродените си инстинкти. Ако няма достатъчно храна, те трябва да гладуват. Какво предимство има човекът в сравнение с тях? Той работи за произвеждането на храната. В момента, когато започва да работи, започва мисълта. И едвам в момента, когато започва мисълта, за почва също и социалният въпрос. И ако човекът трябва да работи, той трябва да има една подбуда, един подтик. Подбудите, които съществуваха до сега, не ще ги има вече в бъдеще. За труда са нужни нови подбуди. И съвсем не ще съществува вече въпросът: когато хората отново ще работят, всичко ще върви добре не, когато от чувствата на отговорност пред света хората ще дават мисли, които ще преминат в ръцете и волята и ще се роди работа, труд. Обаче всичко ще зависи от мислите.
към текста >>

180. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Да, днес е дошло вече времето, да запалим смелостта в нашите души да застъпим откровено и свободно пред света възгледа, че духовният живот трябва да бъде поставен на неговата собствена основа, на негова та собствена почва.
Да, днес е дошло вече времето, да запалим смелостта в нашите души да застъпим откровено и свободно пред света възгледа, че духовният живот трябва да бъде поставен на неговата собствена основа, на негова та собствена почва. Днес много хора питат: какво трябва да направим? Първото нещо, което трябва да се направи, е, да поясним на хората, какво е необходимо. Да спечелим колкото е възможно повече хора, които да разбират, колко е необходимо да поставим например духовния живот на неговата собствена почва, да спечелим колкото е възможно повече хора, които да разбират, че онова, което е станало педагогика на 19-то столетие за народните, средните и висшите училища, не може да служи по-нататък на човечеството за неговото преуспяване. То трябва да бъде изградено отново от свободния духовен живот. В душите съществува още малко смелост, за да бъде поставено основно това изискване.
към текста >>

Да спечелим колкото е възможно повече хора, които да разбират, колко е необходимо да поставим например духовния живот на неговата собствена почва, да спечелим колкото е възможно повече хора, които да разбират, че онова, което е станало педагогика на 19-то столетие за народните, средните и висшите училища, не може да служи по-нататък на човечеството за неговото преуспяване.
Да, днес е дошло вече времето, да запалим смелостта в нашите души да застъпим откровено и свободно пред света възгледа, че духовният живот трябва да бъде поставен на неговата собствена основа, на негова та собствена почва. Днес много хора питат: какво трябва да направим? Първото нещо, което трябва да се направи, е, да поясним на хората, какво е необходимо. Да спечелим колкото е възможно повече хора, които да разбират, колко е необходимо да поставим например духовния живот на неговата собствена почва, да спечелим колкото е възможно повече хора, които да разбират, че онова, което е станало педагогика на 19-то столетие за народните, средните и висшите училища, не може да служи по-нататък на човечеството за неговото преуспяване. То трябва да бъде изградено отново от свободния духовен живот. В душите съществува още малко смелост, за да бъде поставено основно това изискване. И то може да бъде поставено само тогава, когато се работи в насоката, щото възможно най-голям брой хора да вникнат с тяхното разбиране в тези отношения. Всяка друга социална работа е днес само временна. Най-важното е това: да се види, да се работи, щото все повече хора да добият разбиране за социалните необходимости, от които едната е току що охарактеризираната.
към текста >>

Това е обаче стар духовен живот, духовен живот, който не е израснал на собствена почва.
Първоначалните правови нюанси са били изхвърляни, защото в тази област се е вляло римското право, влял се е гръцкият духовен живот. Отначало този стопански живот е безплоден и се издига постепенно, обаче може да се издигне само тогава, когато може да победи хаотизирането получено с приемането от чуждо място на духовния и правов живот. Вземете днешния англо-американски духовен живот имате две силно различаващи се едно от друго неща. Първо имате навсякъде повече отколкото другаде на Земята в англо-американския духовен живот така наречените окултни дружества, които имат силно влияние, много повече отколкото хората знаят. Те са напълно съхранители на един стар духовен живот, и се гордеят с това, че са съхранители на египетския или източния духовен живот, който е изцяло филтриран, изпарил се е до символ; изпарил се е до символ, който не е вече разбран, обаче при по-висшите членове има определана голяма сила. Това е обаче стар духовен живот, духовен живот, който не е израснал на собствена почва. Наред с това там съществува един духовен живот, който расте напълно на стопанска почва, но покарва такива малки цветенца, покарва съвсем малки цветенца от стопанската почва. /Виж рис. № 16/.
към текста >>

Наред с това там съществува един духовен живот, който расте напълно на стопанска почва, но покарва такива малки цветенца, покарва съвсем малки цветенца от стопанската почва.
Отначало този стопански живот е безплоден и се издига постепенно, обаче може да се издигне само тогава, когато може да победи хаотизирането получено с приемането от чуждо място на духовния и правов живот. Вземете днешния англо-американски духовен живот имате две силно различаващи се едно от друго неща. Първо имате навсякъде повече отколкото другаде на Земята в англо-американския духовен живот така наречените окултни дружества, които имат силно влияние, много повече отколкото хората знаят. Те са напълно съхранители на един стар духовен живот, и се гордеят с това, че са съхранители на египетския или източния духовен живот, който е изцяло филтриран, изпарил се е до символ; изпарил се е до символ, който не е вече разбран, обаче при по-висшите членове има определана голяма сила. Това е обаче стар духовен живот, духовен живот, който не е израснал на собствена почва. Наред с това там съществува един духовен живот, който расте напълно на стопанска почва, но покарва такива малки цветенца, покарва съвсем малки цветенца от стопанската почва. /Виж рис. № 16/.
към текста >>

181. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Тебеширената или гранитната почва се изживявала като различни радиации от земята.
Това е едната страна. Другата страна е, че в онези древни времена хората притежавали дълбока вътрешна способност за възприемане на онова, което протичало около тях по земята флуидите на земята. Флуидите на земята, качествата на земята, обявиха себе си като прототипи на звездните небеса чрез някои вътрешни качества на възприемане. Човекът в древни времена бе високо чувствителен към характеристиките на климата на собствената си страна, на почвата, на която той живеел. Тебеширената или гранитната почва се изживявала като различни радиации от земята. Ала това не бе смътно чувство или преживявания. Така човекът изпитвал земните дълбочини; по същия начин усещал душата на своя другар-човек и живота на животните. Опитностите били по-живи, по-силни със способност за външно познание, човекът гледал в духовността на звездните небеса, в духовността на минералите, на растенията, със своето атавистично инстинктивно ясновидство; и с инстинктивно вътрешните си видения, той възприемал каква е била живата духовност в земните дълбини. Той говорел не само за тебеширена душа, но преживявал специални елементарни същества; един вид от тебеширената почва, друг вид от гранита или гнайса. Той усещал това, което живеело в другите човешки същества, като аура, ала аура дарена на човека от земята; Тон специално е усещал животните с тяхната аура като същества на земята.
към текста >>

Той говорел не само за тебеширена душа, но преживявал специални елементарни същества; един вид от тебеширената почва, друг вид от гранита или гнайса.
Човекът в древни времена бе високо чувствителен към характеристиките на климата на собствената си страна, на почвата, на която той живеел. Тебеширената или гранитната почва се изживявала като различни радиации от земята. Ала това не бе смътно чувство или преживявания. Така човекът изпитвал земните дълбочини; по същия начин усещал душата на своя другар-човек и живота на животните. Опитностите били по-живи, по-силни със способност за външно познание, човекът гледал в духовността на звездните небеса, в духовността на минералите, на растенията, със своето атавистично инстинктивно ясновидство; и с инстинктивно вътрешните си видения, той възприемал каква е била живата духовност в земните дълбини. Той говорел не само за тебеширена душа, но преживявал специални елементарни същества; един вид от тебеширената почва, друг вид от гранита или гнайса. Той усещал това, което живеело в другите човешки същества, като аура, ала аура дарена на човека от земята; Тон специално е усещал животните с тяхната аура като същества на земята. Това било сякаш земята, почвата и вътрешната топлина на земята са продължили нататък в целия животински свят. Когато древният човек е виждал пеперудите над растенията, той е виждал как те влачат със себе си онова, което се е издигало от земята; като в ауричен облак, виждал е животинския живот да протича над земята.
към текста >>

182. 2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Че имагинацията не живее в изолираното растение, можете да видите вече във факта, че когато растението се намира в своята почва и пониква, то променя своята форма под влиянието на външните условия,но вътрешно, то не променя своята форма.
Това е нещо, което Гьоте не успя да направи. Той постигна това да може да каже: растителният свят е сбор от понятия, от имагинации. Но за животните, трябва да се въведе нещо в понятието, трябва да направим самото понятие вътрешно живо. Че имагинацията не живее в изолираното растение, можете да видите вече във факта, че когато растението се намира в своята почва и пониква, то променя своята форма под влиянието на външните условия,но вътрешно, то не променя своята форма. Животното е подвижното понятие, живото понятие и там, трябва да приемем в себе си инспирацията и само благодарение на инспирацията проникваме до астралното.
към текста >>

183. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

И аз имам впечатлението, че тук е добра почва за разпространяването на антропософията, за възприемането на антропософските мисли.
Не бива обаче да забравяме, че с всички тези движения, които са следствие на антропософията, няма да постигнем нищо, ако не практикуваме по най-енергичен начин импулса на самата антропософия. Този импулс на антропософията, състоящ се в това, наистина да се внесат в света цялото антропософско учение, всички антропософски сили, така че все повече да се разпространява разбирането на антропософските истини, този е импулсът, към който главно трябва да насочим вниманието си. И аз имам впечатлението, че тук е добра почва за разпространяването на антропософията, за възприемането на антропософските мисли.
към текста >>

И тук би била добра почва за непосредственото разпространение на самия антропософски импулс.
Нека да си представим, че чрез някакво чудо ни се удаде да сформираме много училища. Да, но от какво се нуждаем за тези училища? Ние се нуждаем от антропософски образовани учители и ако основем и нещо друго, то трябва да се основе, като изхожда от антропософията. Преди да помислим за добре действащи училища, се нуждаем от дейни антропософи. И тук би била добра почва за непосредственото разпространение на самия антропософски импулс. Това трябва да го приемем като главна задача. Като главна задача трябва да разглеждаме това, което внася духовен живот в душевността и характера на хората.
към текста >>

Също и за това ще намерите тук добра почва, ако сами се мобилизирате, което като инициативно начало на антропософията е налично тук - било художественото, било това, което действа като учение - и ако действително го внесете в света като антропософия.
Да си представим, че се въведе евритмията в училищата и се появи мисълта: «Да, в училищата няма да направи особено впечатление, и ако евритмията незабелязано се появи в училището, тогава ще върви някак си.» По-добре е евритмията, която е непосредствено следствие от антропософията, да се представи навсякъде пред света, без да се крием с нея. Също и за това ще намерите тук добра почва, ако сами се мобилизирате, което като инициативно начало на антропософията е налично тук - било художественото, било това, което действа като учение - и ако действително го внесете в света като антропософия.
към текста >>

184. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Защото зад завесата, те изведнъж ще се окажат без здрава почва под краката си.
Ние съвсем не трябва да вярваме, че когато пристъпи зад завесата на сетивния свят, когато пристъпи в областта зад „прага", човек попада в една възвишена и чиста красота. Не си мислете, че на онзи, който познава тези неща, току така е хрумнало да каже: Ако хората не са добре подготвени, те трябва да спрат пред прага на духовния свят. Защото зад завесата, те изведнъж ще се окажат без здрава почва под краката си. Ако Вие навлезете с духовно отворен поглед в елементарния свят, принадлежащ на въздуха и водата, ще се изумите от яростната борба между неуловимия свят на Силфите и Ундините с Духовете-Паяци, с тези истински първообрази на грозотата. Всъщност те възникват от елементите на водата, на водните изпарения и от елементите на въздуха. Неуловимите Духове-Паяци засилват своята грозота, защото всяка нова секунда те притежават друга грозота, и човек има чувството, че новата грозота израства от старата, че става все по-голяма и все по-страшна. Да, ето как изглеждат нещата, които ни радват, ето как изглеждат нещата в света на въздуха и водата.
към текста >>

Обаче ние видях ме как това, което се развива тук на физическия план като истина, красота и доброта, черпи сили от онези свръхсетивни сфери, от които се нуждаят и трите описани от мен царства, също както и ние, земните хора, се нуждаем от твърдата почва, за да ходим по Земята.
Разбира се, тези Същества притежават и други качества, но аз не бих желал да се докосвам до тях, защото и без друго може да се види колко странно действува върху човешките души дори самото име на Духовете-Паяци. Позволете ми, скъпи мои приятели, да не се спирам на техните други качества. Обаче ние видях ме как това, което се развива тук на физическия план като истина, красота и доброта, черпи сили от онези свръхсетивни сфери, от които се нуждаят и трите описани от мен царства, също както и ние, земните хора, се нуждаем от твърдата почва, за да ходим по Земята. Разбира се, това съвсем не означава, че тези Същества непосредствено пораждат истината, красотата и добротата. И все пак мислите, които изразяват и „означават" истината се нуждаят от Духовете-Глупци; красота, която блика от човека, се нуждае от отблъскващо грозни Духове-Паяци; добротата се нуждае от Духовете-Срамежливци, които изгарят от срам и по този начин запалват ентусиазма за доброто.
към текста >>

Един аналогичен случай има и в природата, когато ние изнасяме естествения тор по нивите и от наторена та почва израстват най-красивите растения и цветя.
Един аналогичен случай има и в природата, когато ние изнасяме естествения тор по нивите и от наторена та почва израстват най-красивите растения и цветя. Да, точно този е природният аналог, когато във фекалните маси, в животинския тор, духовният поглед открива не друго, а напиращия свят на красотата. Вгледайте се в този напиращ свят на красотата, опитайте се да проникнете в него, като оставите настрана всичко онова, което „биологично" присъствува в трите природни царства на Земята; задръжте под Вашия поглед само това, което израства от Земята като свят на красотата. И всеки път, когато минавате през една поляна и погледът Ви попадне на най-прекрасните и цветя, не забравяйте да си спомните за гнилата плесен, за „Лунния естествен тор", който носи в себе си злокобните паяци. Както Вашите картофи и зеле няма да израснат, без да ги наторите, така и красотата няма да се възцари на Земята, ако Боговете не я „наторят" с грамади от тежка и отблъскваща грозота. Такава е вътрешната необходимост на живота.
към текста >>

185. 11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Те идваха при мен и заявяваха приблизително следното: За нас е пределно ясно, че в края на своето обучение днешният млад теолог дори да е отдаден с цялото си сърце на университетската теология няма под краката си здрава и сигурна почва.
От известно време при мен започнаха да пристигат млади теолози, християнски теолози, които привършваха теологичното си обучение. На всички тях предстоеше една или друга пасторска кариера. Те идваха при мен и заявяваха приблизително следното: За нас е пределно ясно, че в края на своето обучение днешният млад теолог дори да е отдаден с цялото си сърце на университетската теология няма под краката си здрава и сигурна почва. Теологично-религиозното движение постепенно навлезе в такива форми, които не позволяваха на младите пастори да включат в своите проповеди и в цялата си духовна дейност могъщите и живи сили на Мистерията на Голгота. Младите теолози не можеха да се проникнат от съзнанието, че чрез Мистерията на Голгота стана нещо изключително важно, а именно, че Христовото Същество, което по-рано обитаваше в духовните светове, се свърза със Земния живот на човека и продължи да работи там, в Земния живот и в Земната степен на човека. И аз съвсем ясно долавях как в душите на тези хора, които идваха при мен, се пораждаше едно силно предчувствие: ако всички ние искаме християнството да остане живо и да ръководи нашия духовен живот като една действителна сила, тогава абсолютно необходимо е да се извисим до едно радикално обновление на целия теологически импулс, на целия религиозен импулс. А по начало не съществува никакво съмнение: Истинската сила на религиозния импулс се проявява по такъв начин, че пронизва от край до край мислите, чувствата и волята на човека.
към текста >>

Ако от друга страна един човек усети дълбоката необходимост от религиозно обновление и си мисли например, че трябва да го пренесе в средите на Антропософското Движение, той сам се лишава от сигурна и здрава почва под краката си.
Ако от друга страна един човек усети дълбоката необходимост от религиозно обновление и си мисли например, че трябва да го пренесе в средите на Антропософското Движение, той сам се лишава от сигурна и здрава почва под краката си. Защото всичко онова, което се опира на култа, в последна сметка трябва да отпадне, а всичко, което се стреми към познание ще набира все повече сили, енергия и мощ.
към текста >>

186. 12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

В леглото остават неговото физическо и етерно тяло, които според Антропософията можем донякъде да сравним със земната почва, с минералното царство, представляващи основата на растителния живот естествено растителен живот в съвсем други форми, достъпни обаче за духовно-научното познание.
Нека се обърнем към спящия човек. В леглото остават неговото физическо и етерно тяло, които според Антропософията можем донякъде да сравним със земната почва, с минералното царство, представляващи основата на растителния живот естествено растителен живот в съвсем други форми, достъпни обаче за духовно-научното познание.
към текста >>

187. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

На човек никога не би хрумнало да се оплаква от това, което наричаме “болестотворни бацили”, ако тялото му – благодарение на онези духовни въздействия, които описвам сега – не се беше превърнало в подходяща почва за бацилите.
А на физическо равнище? На човек никога не би хрумнало да се оплаква от това, което наричаме “болестотворни бацили”, ако тялото му – благодарение на онези духовни въздействия, които описвам сега – не се беше превърнало в подходяща почва за бацилите. Да, тези неща засягат дори физическата организация. И бихме могли да добавим: Ако правилно се вгледаме в духовната, душевната и физическа организация на човека, ние ще се убедим, как на всички тези три равнища, на които той се намира днес – впрочем далечната цел на всичко това е добра, а именно: постигането на неговата свобода – как на всички тези три равнища достъпът на човека към духовния свят е прекъснат, как той вече няма в себе си онези духовни сили, с които би могъл да разполага по-рано. И Вие виждате как поради това трайно омаломощаване на живота му, как поради надмощието на Дракона в него, човекът е лишен от възможността да изживее в себе си победоносната сила на Духа.
към текста >>

188. 1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Не може да не ни направи впечатление, че птиците, които обитават във въздуха, които черпят условията на тяхното съществуване от въздуха са устроени като животни различно от онези животни, които обитават не посредствено върху земната почва или някои от тях под земната почва.
Не може да не ни направи впечатление, че птиците, които обитават във въздуха, които черпят условията на тяхното съществуване от въздуха са устроени като животни различно от онези животни, които обитават не посредствено върху земната почва или някои от тях под земната почва. И когато насочим поглед върху рода на птиците, ние естествено се намираме принудени според общите, обикновени човешки възгледи, да говорим също и при птиците за глава и крайници и тем подобни. Но това е всъщност един твърде нехудожествен начин на разглеждане. И аз вече често пъти съм обръщал вниманието върху това, че, ако искаме да се научим да познаваме действително света, ние ще трябва да оставаме при интелектуалистичното разбиране, че интелектуалистичното постепенно трябва да премине в художественото схващане на света. Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно осакатена, като една действителна глава. Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници.
към текста >>

Той е вече един малък свят и големият свят е в него, и всички животни, които живеят във въздуха, и животните, които имат своя главен елемент около Земята в кръжащия въздух, и животните, които имат своя главен елемент под земна та почва в силите на тежестта, действуват съвместно в човека в едно хармонично цяло.
Когато гледаме днес по този начин тези неща и разбираме отново, как всъщност човекът е роден от цялата природа и носи отново в себе си цялата природа, както аз описах това, как той носи в себе си царството на птицата, царството на лъва, царството на кравата, тогава получаваме отделните съставни части на това, което абстрактното изречение изразява: Човекът е един малък свят, един микрокосмос. Той е вече един малък свят и големият свят е в него, и всички животни, които живеят във въздуха, и животните, които имат своя главен елемент около Земята в кръжащия въздух, и животните, които имат своя главен елемент под земна та почва в силите на тежестта, действуват съвместно в човека в едно хармонично цяло. И човекът е тогава съединението на Орела, Лъва, Телеца /бика/ или Кравата.
към текста >>

189. 7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Така щото през цялата зима Гномите са зае ти с това, да възприемат онова, което прокапва в земната почва от растенията.
Това е една чудна пластична дейност. С помощта на веществата, които се струят нагоре и са преработени от Ундините, Силфите изтъкават там вътре една идейна форма на растението. Силфите изтъкават всъщност първичното растение в растението от светлината и от химическата работа на Ундините. И когато растението увяхва към есента и всичко, което е физическа материя, се разпада, тогава тези идейни форми на растенията започват да капят надолу и Гномите ги въз приемат сега, възприемат това, което Слънцето е произвело в растението чрез Силфите, което въздухът е произвел чрез Ундините. Това възприемат /виждат/ Гномите. Така щото през цялата зима Гномите са зае ти с това, да възприемат онова, което прокапва в земната почва от растенията. Там те хващат идеите на света във формите на растенията, които са изработени пластично с помощта на Силфите и които проникват в земната почва в тяхната идейно-духовна форма.
към текста >>

Там те хващат идеите на света във формите на растенията, които са изработени пластично с помощта на Силфите и които проникват в земната почва в тяхната идейно-духовна форма.
С помощта на веществата, които се струят нагоре и са преработени от Ундините, Силфите изтъкават там вътре една идейна форма на растението. Силфите изтъкават всъщност първичното растение в растението от светлината и от химическата работа на Ундините. И когато растението увяхва към есента и всичко, което е физическа материя, се разпада, тогава тези идейни форми на растенията започват да капят надолу и Гномите ги въз приемат сега, възприемат това, което Слънцето е произвело в растението чрез Силфите, което въздухът е произвел чрез Ундините. Това възприемат /виждат/ Гномите. Така щото през цялата зима Гномите са зае ти с това, да възприемат онова, което прокапва в земната почва от растенията. Там те хващат идеите на света във формите на растенията, които са изработени пластично с помощта на Силфите и които проникват в земната почва в тяхната идейно-духовна форма.
към текста >>

Ундините произвеждат в растенията, което Силфите произвеждат, се ражда формата на растението, идейната форма на растението, която се потопява в земната почва и бива съхраняване от Гномите.
Така е описано това навсякъде. Плодното коленце се счита като женския по лов орган, а това, което иде от тичинките, като мъжкия полов орган на растението. И това не може да се счита по друг начин, докато хората остават в областта само на материалното, защото там наистина този процес изглежда действително като едно оплождане. Но не е така, и, за да разберем оплождането, т.е. размножението на растението, ние трябва да имаме съзнанието, че първо от това, което великите химици. Ундините произвеждат в растенията, което Силфите произвеждат, се ражда формата на растението, идейната форма на растението, която се потопява в земната почва и бива съхраняване от Гномите. Там долу се намира тази форма на растението. И там в Земята тя е пазена от Гномите, след като те са я видели, след като са я гледали. И Земята става утроба на онова, което прокапва там долу. И тук съществува нещо съвършено различно от това, което материалистичната наука описва.
към текста >>

Това мъжко семе бива съединено с женския принцип, който, както вече Ви казах, като идейна форма на растението се е потопил още по-рано в земната почва и почива там.
Топлината бива събирана навсякъде с помощта на тичинките и от тичинките бива пренесена върху семето в плодното коленце. И това, което се образува тук в плодното коленце, то е в цялост мъжкият принцип, който идва от Космоса. Не плодното коленце е женският орган, нито прашецът от тичинките е мъжкият орган! В цвета не става въобще никакво оплождане, а там се образува само мъжкото семе. Това, което действува като оплождане, е само онова, е мировото мъжко семе, което духовете на огъня вземат от топлината на Вселената и го пренасят в цвета на растението. Това мъжко семе бива съединено с женския принцип, който, както вече Ви казах, като идейна форма на растението се е потопил още по-рано в земната почва и почива там. За растенията Земята е майка, небето баща. И всичко, което става вън от земната област, не е майчина утроба за растението. Огромна грешка е да се вярва, че майчиният принцип на растението се намира в плодното коленце. Там се намира именно извлеченият с помощта на духовете на огъня мъжки принцип, взет от Вселената. Майчиният принцип се получава от камбиума на растението, който се разпространява както към кората, така и към дървесината на растението и бива пренесен надолу като идейна форма на растението.
към текста >>

И в това действие една в друга на любовната жертвена сила и на стремящата се нагоре плътност, гравитация и магнетична сила, в това съвместно действие се развива върху земната почва, там където и двете се срещат, растението, което е един външен израз на съвместното действие на мировата любов, мировата жертва, мировата гравитация и мировия магнетизъм.
И Вие отново виждате, как Земята дължи нейната отблъскваща сила, нейната плътност на антипатията на Гномите и на Ундините против амфибиите и рибите. Когато Земята се уплътнява, то плътността е тази антипатия, чрез която Гномите и Ундините запазват тяхната форма. Когато светлината и топлината слизат на Земята, това е същевременно израз на онази сила на симпатията, на носещата любовна сила на Силфите, коя то е носена през въздушното пространство, и на носещата жертвена сила на духовете на огъня, която носи това, което се наклонява надолу. Така щото можем да кажем: Върху Земята расте съвместно, сраства се онова, което е плътност на Земята, земен магнетизъм, земно притегляне, като се стреми нагоре, заедно със стремящата се надолу сила на любовта и жертвеността. И в това действие една в друга на любовната жертвена сила и на стремящата се нагоре плътност, гравитация и магнетична сила, в това съвместно действие се развива върху земната почва, там където и двете се срещат, растението, което е един външен израз на съвместното действие на мировата любов, мировата жертва, мировата гравитация и мировия магнетизъм.
към текста >>

190. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Той би искал да чувствува твърда тази земно почва, като нещо, в което не потъва.
Сега Вие можете да си представите, че за тези същества светът ще изглежда различно отколкото за съществата на сетивния свят, защото видяхте: тези същества нямат едно физическо тяло както съществата на сетивния свят. Всичко, което те схващат в света, което възприемат в света, трябва да бъде различно от онова, което се представя например на човешките очи. И така е в действителност. Човекът чувствува например Земята като небесното тяло, върху което той ходи. Той чувствува вече като една малка неприятност, когато това небесно тяло, както се случва понякога, бива размекнато чрез всякакъв вид процеси на атмосферата и човекът потъва макар и малко. Той би искал да чувствува твърда тази земно почва, като нещо, в което не потъва.
към текста >>

191. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Силикатите отпаднали от тях, разпаднали се в останалата атмосфера и в древното лемурийско време са се реели могъщи течни растителни образувания, напомнящи днешните водорасли, които не са били закрепени с корени в почвата - почва тогава въобще не е имало, - плаващи в този течен белтък, от който те образували своята субстанция, от който са били пронизани; те не само са плавали, а започвали да сияят, бих казал, избухвали в светлина, после отново изчезвали, появявали се отново, пак изчезвали.
След това се образувало нещо своеобразно, този течен белтък запълнил тези образи; благодарение на това те станали малко по-твърди, малко по-плътни; те повече не били образи. Силикатите отпаднали от тях, разпаднали се в останалата атмосфера и в древното лемурийско време са се реели могъщи течни растителни образувания, напомнящи днешните водорасли, които не са били закрепени с корени в почвата - почва тогава въобще не е имало, - плаващи в този течен белтък, от който те образували своята субстанция, от който са били пронизани; те не само са плавали, а започвали да сияят, бих казал, избухвали в светлина, после отново изчезвали, появявали се отново, пак изчезвали. Те били непостоянни, непостоянни до такава степен, че възниквали и изчезвали.
към текста >>

192. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Би трябвало да се каже: Земята с нейния пясъчник и други скални породи е почва; металното, което се съдържа в нея, е посадено в нея от някоя планета.
От тези времена, намерили последен отзвук в самотракийската служба на Кабирите, произтича прозрението, което свързва земните субстанции с цялото Небе. В древните времена при вида на червено-кафяв минерал с блясък на мед, при вида на нашата сегашна мед, не са казвали каквото се казва днес: това е мед, съставна част от Земята, защото тогава не са могли да мислят така. За древните медта е била не съставна част от Земята, а действие на Венера в Земята, което изразявало себе си навсякъде като мед. Земята има такива скални породи, като пясъчниците, съдържащи варовик, за да може да възприема в недрата си това, което Небето присажда на Земята. И както днес не можем да кажем, засаждайки семена в земята, че тези семена са израснали от Земята, така невъзможно е било тогава, гледайки повърхността на Земята и медната руда в Земята, да кажат: тази медна руда е съставна част на Земята. Би трябвало да се каже: Земята с нейния пясъчник и други скални породи е почва; металното, което се съдържа в нея, е посадено в нея от някоя планета. Това семе е посадено в Земята от планета. Всичко това, което по този начин е било на Земята, са виждали като импулсирано в Земята от Небето.
към текста >>

193. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924 GA_233a Великденският празник

А сега идва ред на нещо съвсем друго и ние трябва да го формулираме съвсем точно: ако онзи импулс, който се породи през коледните ни сбирки тук, в Гьотеанума, намери благодатна почва в средите на Антропософското Общество, тогава Антропософското Общество напредвайки все повече и повече в духовно-научното познание ще съумее да се превърне в здравата и надеждна основа на новите общочовешки Мистерии.
А сега идва ред на нещо съвсем друго и ние трябва да го формулираме съвсем точно: ако онзи импулс, който се породи през коледните ни сбирки тук, в Гьотеанума, намери благодатна почва в средите на Антропософското Общество, тогава Антропософското Общество напредвайки все повече и повече в духовно-научното познание ще съумее да се превърне в здравата и надеждна основа на новите общочовешки Мистерии. И тяхното по-нататъшно развитие ще легне като съзнателна грижа върху цялото Антропософско Общество. И сега това Антропософско Общество има пред себе си едно събитие, което в хода на живота ще може да се използува така, както някога беше използувано друго подобно събитие: Пожарът на храма в Ефес. Тогава, както и сега, в основата на всичко лежеше една голяма несправедливост. Обаче на различни нива нещата изглеждат различно, и това, което на едно ниво представлява ужасяваща несправедливост, на друго ниво, в условията на човешката свобода ще може да се оползотвори в един най-висш смисъл, защото тъкмо такива чудовищни събития тласкат човечеството към най-смелите му и решителни стъпки.
към текста >>

194. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

По такъв начин, ако древният човек на Изтока е живеел, например, на индийска почва, той е преживявал индийската почва като особено важна за него, а всичко останало на Земята - на изток, запад, юг от него, е изчезвало в неопределеността Той малко се е интересувал по какъв начин Земята е свързана в тези други части с останалото космическо пространство; напротив, с нещо особено важна е била не само почвата, на която е живеел (виж рис.
По такъв начин, ако древният човек на Изтока е живеел, например, на индийска почва, той е преживявал индийската почва като особено важна за него, а всичко останало на Земята - на изток, запад, юг от него, е изчезвало в неопределеността Той малко се е интересувал по какъв начин Земята е свързана в тези други части с останалото космическо пространство; напротив, с нещо особено важна е била не само почвата, на която е живеел (виж рис. – в ляво, червено), но и разпростирането на Земята в космическото пространство в тази местност. Начинът на дишане, възможен за него на местна почва, се е усещал от него като преживяване от особена важност. В наши дни е необичайно да се питаме, как се диша в едно или друго място. Разбира се, ние и до сега сме зависими от добрите или лоши условия за дишане, но вече не осъзнаваме този факт. За древният обитател на Изтока това не е било така.
към текста >>

Начинът на дишане, възможен за него на местна почва, се е усещал от него като преживяване от особена важност.
По такъв начин, ако древният човек на Изтока е живеел, например, на индийска почва, той е преживявал индийската почва като особено важна за него, а всичко останало на Земята - на изток, запад, юг от него, е изчезвало в неопределеността Той малко се е интересувал по какъв начин Земята е свързана в тези други части с останалото космическо пространство; напротив, с нещо особено важна е била не само почвата, на която е живеел (виж рис. – в ляво, червено), но и разпростирането на Земята в космическото пространство в тази местност. Начинът на дишане, възможен за него на местна почва, се е усещал от него като преживяване от особена важност. В наши дни е необичайно да се питаме, как се диша в едно или друго място. Разбира се, ние и до сега сме зависими от добрите или лоши условия за дишане, но вече не осъзнаваме този факт. За древният обитател на Изтока това не е било така. Начинът, по който той е осъществявал дишането, е бил за него много дълбоко преживяване и така е стояла работата с всички други неща, които са зависели от характера на отношенията на границата на Земята с космическото пространство.
към текста >>

195. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Европа е имала - на гръцка почва – излишък на смърт в човека и човек не е можел да добие правилно отношение към нея.
Всичко това е било изразено по удивителен начин от Омир.* /*Виж Омир "Одисея", XI песен, стихове 489-491; думите на Ахил в подземния свят./ Където и да е позволявал на троянците да надделеят над гърците, навсякъде ни дава да видим този контраст. Можете да видите това, например, в характерните фигури на Хектор и Ахил. И в този контраст е изразено това, което е имало място на границата между Азия и Европа. Азия, която в онези древни времена е имала излишък на живот, е жадувала смъртта. Европа е имала - на гръцка почва – излишък на смърт в човека и човек не е можел да добие правилно отношение към нея. По такъв начин, от друга гледна точка, виждаме Европа и Азия противопоставени една на друга. От една страна имаме преход от ритмическа памет към времева; от друга – две съвсем различни преживявания по отношение на смъртта в човешкото устройство.
към текста >>

196. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Но това значи: ние трябва да изгубим почва под краката си, защото не трябва да се стои твърдо на почвата на илюзиите.
Учениците са ги подготвяли по такъв начин, че в началото, изхождайки от отчаяние, те се задоволявали с илюзиите Те изпадали в състояние на отчаяние: възприеманата от тях илюзорност е била толкова всемогъща и толкова всеобемаща, че е било невъзможно да се пробие през нея. И в живота на тези ученици ние винаги намираме настройката: прекрасно, тогава ние трябва да останем в илюзиите. Но това значи: ние трябва да изгубим почва под краката си, защото не трябва да се стои твърдо на почвата на илюзиите. – Наистина, скъпи мои приятели, за строгостта и суровостта на подготовката в древните мистерии едва ли можем да добием представа. Хората биха се втрещили от ужас пред това, какво изисква действителното вътрешно развитие.
към текста >>

197. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

На наша антропософска почва може да израсте някакво медицинско знание; но ако ние честолюбиво заявим във връзка с това знание, че, тъй да се каже, нашите разработки отговарят на съвременните клинични изисквания, то ние никога няма да стигнем определената цел, защото тогава хората ще кажат: "Е, да, ето ново лекарствено средство.
Затова особено радостно беше да слушаме днес сутринта това, което говори за медицината, която следва да култивираме тук, в Дорнах, доктор Целманс*: повече не трябва да строим мостове между областта на обикновената наука и тази дисциплина, която следва да основем тук, в Дорнах. На наша антропософска почва може да израсте някакво медицинско знание; но ако ние честолюбиво заявим във връзка с това знание, че, тъй да се каже, нашите разработки отговарят на съвременните клинични изисквания, то ние никога няма да стигнем определената цел, защото тогава хората ще кажат: "Е, да, ето ново лекарствено средство. " Ще излезе, че и ние създаваме нови лекарствени средства. /*Ф. В. Целманс ван Емихофен (1893-1961) - доктор по медицина, холандски лекар и писател; написал "Рудолф Щайнер. Биография", Щутгарт, 1961 г./
към текста >>

198. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Мога да ви кажа, че този въпрос, който може да занимава някого първо умствено, този въпрос действително ми е създавал мислимо най-големите страдания на духовно-научна почва, защото е необходимо да се изнесе истината върху този въпрос, да се изясни вътрешното положение на нещата.
А защо е това? Мога да ви кажа, че този въпрос, който може да занимава някого първо умствено, този въпрос действително ми е създавал мислимо най-големите страдания на духовно-научна почва, защото е необходимо да се изнесе истината върху този въпрос, да се изясни вътрешното положение на нещата. И тук човек може да се запита - простете, че използвам един пример, който, бих искал да кажа, че действително играе роля за мен, само по отношение на изследването - Защо не си бил съвременник на Гьоте? - Чрез това, че не си съвременник на Гьоте, ти можеш общо взето да извадиш заключението според тази истина, че никога не си живял заедно с Гьоте на Земята. Той принадлежи на друга жизнена вълна от хора.
към текста >>

199. Съдържание GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Познаването на кармата е свещената духовна почва, върху която ние улавяме ръката на Бога
Чрез смъртта на млади хора при стихийните катастрофи се влива нещо земно определено в духовните светове; кармическото последствие е едно изостряне на интелектуалните качества при природните катастрофи, засилване на волевите качества при катастрофите на цивилизацията. При заблужденията на цивилизациите се внася луциферически елемент, който след смъртта действа като гъста тъмнина в духовния свят; там Ариман може да я използува за преобразуването на съществуващото още в Земята лунно развитие. В това преобразуване разрушителните импулси на културите се превръщат в изригвания на вулкани, земетресения и т. н.. В стремежа на добрите богове да насочат тези съдби в пътя на правдата, в течение на духовната борба човешката съдба се преплита със съдбата на боговете. Нещастието в света съществува, за да могат боговете да създадат от това щастие. Познаването на кармата е свещената духовна почва, върху която ние улавяме ръката на Бога
към текста >>

200. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Този Плиний Младши естествено минава през вратата на смъртта, минава през живота между смъртта и едно ново раждане и се преражда отново в 11-то следхристиянско столетие като княгиня от семейството Тусчия в Италия, която се омъжва за един княз от Средна Европа, земите на когото са били заграбени от Хайнрих Черния от франкско-салската царска фамилия и който иска отново да намери здрава почва в Италия.
А сега да разгледаме първо този Плиний Младши. Този Плиний Младши естествено минава през вратата на смъртта, минава през живота между смъртта и едно ново раждане и се преражда отново в 11-то следхристиянско столетие като княгиня от семейството Тусчия в Италия, която се омъжва за един княз от Средна Европа, земите на когото са били заграбени от Хайнрих Черния от франкско-салската царска фамилия и който иска отново да намери здрава почва в Италия. Тази Беатриче[7] притежава замъка Каноса, където после Хайнрих ІV, приемникът на Хайнрих ІІІ, Черния, трябваше да понесе своето знаменито покаяние по отношение на папа Григорий.
към текста >>

201. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Ето защо, мои мили приятели, постарайте се да схванете познанието за кармата така, че това познание да събуди у вас чувството: - Когато се доближавам до свещената почва на духа, където може да ми стане ясно нещо относно кармата, аз трябва да поема ръката на боговете. -
Ето защо, мои мили приятели, постарайте се да схванете познанието за кармата така, че това познание да събуди у вас чувството: - Когато се доближавам до свещената почва на духа, където може да ми стане ясно нещо относно кармата, аз трябва да поема ръката на боговете. -
към текста >>

202. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Едно такова разбиране ще допринесе в бъдеще да бъде създадена онази истинска почва за духовния основен камък, който положихме през време на Коледното събрание за Антропософското общество.
Разберете с вашите сърца, мои мили приятели, цялото значение на тези думи, както аз трябва да ги изкажа от опитността на последните месеци! Едно такова разбиране ще допринесе в бъдеще да бъде създадена онази истинска почва за духовния основен камък, който положихме през време на Коледното събрание за Антропософското общество.
към текста >>

203. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

В нашата епоха може да се върви по тези пътища само тогава, когато също е налице здравата почва на едно духовносъобразно познание на външната природа.
И за душите, които в минали земни съществувания са имали голяма духовност, нашата материалистична епоха предлага мислимо най-големите пречки за да внесат тази духовност в телата, които освен това се покварват и чрез днешните възпитателни мероприятия. Така че не трябва да се чудите, когато казвам: - Честно стремящите се към антропософията души могат да бъдат намерени по посочения начин в минали периоди на земното развитие. И ние не можем да основем едно истинско познание, ако не можем да обгърнем с поглед тази съвместна работа на всичко, което действа и тъче в света. Защото духовното изследване е свързано на свой ред с духовен живот; духовното изследване налага необходимостта духът да бъде търсен също по духовен начин, да бъде търсен по неговите собствени пътища. А във всяка една епоха пътищата на духа са различни. В нашата епоха може да се върви по тези пътища само тогава, когато също е налице здравата почва на едно духовносъобразно познание на външната природа.
към текста >>

Обръщайки вниманието върху това, ние докосваме тогава почвата, която трябва да бъде почва на антропософската дейност, на антропософския живот в настоящето.
Епохата, която аз описах, в която се разви течението на Михаил, е последвана от една такава епоха, която тук на Земята показва съвършено материалистичен аспект, която развива всичко по материалистичен начин. А в свръхсетивния свят се развива най-интензивното подготвяне на импулсите на Михаил, които в тази наша епоха са били пренесени, така да се каже, от небето на Земята. И нашата епоха не може да се свърже с онова, което е предхождало в последните столетия; ние трябва да познаваме това, но не можем да свържем нещата с него. Със съзнанието на днешното време ние трябва да се свържем с онова, което е станало в свръхсетивния свят през последните столетия. Обръщайки вниманието върху това, ние докосваме тогава почвата, която трябва да бъде почва на антропософската дейност, на антропософския живот в настоящето. И такива възгледи, каквито са тези, които аз обясних в тези часове, не трябва да бъдат приети само със студения ум и с трезво сърце, те трябва да бъдат приети с целия пълноценен човек, с целия обхват на човешката душевност. Антропософията може да бъде нещо за човечеството само тогава, когато тя се приема с цялата човешка душевност. Това стои на основата на волята на антропософското движение съединено с Антропософското общество от Коледното събрание насам. За него бихме желали, то да проникне дълбоко в душите на хората, които са свързани с това, за да получат те съзнание за онова, което дълбоко в душите всъщност е свързано с тяхната карма.
към текста >>

204. Евангелието на познанието и неговата молитва. Предварителна бележка GA_245 Указания за езотеричното обучение

В размекнатата глинесто-варовита почва остана да стърчи нечий галош.
Враждебните на напредъка на човечеството сили знаеха, че срещу техните намерения сега щеше да се противопостави мощно укрепление. И като че ли те бяха призовали природните сили на помощ, за да попречат на поставянето на основния камък. Природните елементи беснееха, дъждът се изливаше на талази, ветровете беснееха. В размекнатата глинесто-варовита почва остана да стърчи нечий галош. Обаче на никого от нас не би му хрумнало да помисли, поради тези причини да се отложи денят на поставянето на основния камък; та той беше за това определен от съдбата.
към текста >>

205. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Ако обаче вземем материализма в неговата чисто земна форма, хората неминуемо ще открият един ден чрез своето мислене, че атоми не съществуват така че това няма да бъде много плодородна почва.
Материализмът бе излязъл на сцената в естествения ход на Земната еволюция. Следователно за да се вземе предвид минерализирания процес на еволюция, беше нужно вниманието на хората да се съсредоточи изцяло върху материални неща. Чисто и просто това е материализма! Окултистите, които имаха свои собствени специални цели, казаха: Много добре, ние ще се осланяме на материализма. Ако обаче вземем материализма в неговата чисто земна форма, хората неминуемо ще открият един ден чрез своето мислене, че атоми не съществуват така че това няма да бъде много плодородна почва. Но човешкото мислене несъмнено може да бъде заблудено, ако материализмът се направи окултен. Най-добрият начин да се направи това е да се представи Сферата, която трябва да бъде създадена като противотежест на Осмата Сфера, за самата Осма Сфера! Ако можеше хората да бъдат доведени да вярват, че материалността създадена като противотежест на Осмата Сфера е самата Осма Сфера, това ще надминава всеки мислим земен материализъм! И земният материализъм беше наистина надминат в твърдението, направено от Синет. Материализмът там е пренесен в областта на окултизма.
към текста >>

206. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Но ние никога не трябва да забравяме почвата, на която стоим почва на сериозно и стойностно духовно Движение.
В същото време трябва да работим с всички сили да предотвратим онова, което би било извънредно пагубно за едно окултно Движение, а именно постепенното изпадане в мъглявост и липса на яснота. Има определени неща, които е нужно да се третират с определена безкомпромисност. Това е друга тема. Но ние никога не трябва да забравяме почвата, на която стоим почва на сериозно и стойностно духовно Движение.
към текста >>

207. 7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

От другата страна се опитваха да премахнат това разграничаване, да не го оставят да намери почва.
От другата страна се опитваха да премахнат това разграничаване, да не го оставят да намери почва. Ясно си спомням какви усилия правеха те да си спечелят отново нашия приятел, покойният Лудвиг Линдеман, когато той се опитваше да представи нашето Движение в Италия. Бе заявено: Вие просто казвате с други думи това, което вече е казано в нашето учение. Накратко, тези хора не желаеха да се осъзнае, че това троично разграничаване бе нещо изцяло ново и беше нужно да изтъкват това отново и отново. И подобни неща се случваха много, много пъти.
към текста >>

208. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Ясновиждането ще стои на една истинска почва само тогава, когато се издигне над всяка философия и се чувствува сродно с изкуството.
Християн Моргенщерн е казал: който днес още вярва, че онова, което живее като духовно в света, не трябва да бъде схващано в ясни представи, а иска да го постигне само в едно смътно, мистично потопяване в себе си, той прилича на един неграмотен човек, който иска да преспи в течение на цял живот в неграмотност държейки буквара под възглавницата си. Ние се намираме във времето, когато някои неща, които живеят в подсъзнанието, трябва да бъдат издигнати вече горе в съзнанието. Ясновиждането ще стои на една истинска почва само тогава, когато се издигне над всяка философия и се чувствува сродно с изкуството. Аз вярвам, че също и в тази област съществува нещо, което е свързано с важните задачи на развитието на човечеството. Хората ще разберат все повече, че на основата на сетивния свят стои един свръхсетивен свят. Това, което може да бъде познато чрез свръхсетивното виждане, то не може да бъде никакво допълнение към живота, никакво произволно допълнение, а представлява истината, която Гьоте е изказал: "комуто природата започва да разкрива своята явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството". Който иска да прозре, как изкуството стои в целия живот, в цялото по-нататъшно развитие, който действително прониква със своя поглед чувствувайки изкуството според неговата същност, който прониква изкуството със своето чувство, той трябва да си признае, че то бива поощрено, подпомогнато от ясновидството, че ясновидството ще бъде нещо, което в бъдеще ще стои ръка за ръка в човечеството с художника, оплодявайки го и подпомагайки го.
към текста >>

209. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

А съвсем накрая, последният излишък се превръща в не бих казал „почва“, защото почвата се намира долу превръща се в нещо, което се издига нагоре, и това е силата на разума.
Част от тях стават излишни. И това, от което душата не се нуждае повече след като детето е пораснало се превръща в сили на фантазията. Силите на фантазията това са метаморфозиралите растежни сили. Ако искате да научите какво представлява антропософията, насочете вниманието си към живите форми на растителния свят, към чудната цялост на вътрешните човешки органи, която дава основите на Азът, насочете вниманието си към всичко онова, което разгръща градивните си, формиращи въздействия в подсъзнателните области на Космоса, и тогава Вие ще имате известна представа за онзи излишък, който остава, след като човекът е приключил с изграждането на своя организъм и вече не се нуждае от пълния капацитет на растежните или етерни сили. Една част от тях се връща в душата и започва да работи там като сили на фантазията“. А съвсем накрая, последният излишък се превръща в не бих казал „почва“, защото почвата се намира долу превръща се в нещо, което се издига нагоре, и това е силата на разума.
към текста >>

210. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Но според окултиста това не е орна почва, а състояние на твърдостта.
Но ако човек иска да разбере напълно тези думи, трябва да е наясно с различните видове състояния на материята, които съществуват на земята. Първо имаме твърдост. Тя се нарича окултно Земя. Но според окултиста това не е орна почва, а състояние на твърдостта. Всички твърди налични части на физическото тяло се наричат също Земя. Например костите, мускулите и т. н. После идва течността, която се нарича окултно Вода. Всичко, което е течно, се нарича Вода. Например кръвта.
към текста >>

211. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

В края на Лунния период, някои водни части са били достатъчно втвърдени, така че нещо като твърда почва, като торф, тиня се е оформила.
Развитието постепенно продължило. В края на Лунния период, някои водни части са били достатъчно втвърдени, така че нещо като твърда почва, като торф, тиня се е оформила. Най-голямото втвърдяване е представлявало твърдостта на настоящите ни дървета. След това Луната се превърналата настоящата наша, днешна Земя: състоянието на твърдите тела, на минералите е било прибавено. Външната кора станала твърда: съответно и постепенно, всички същества станали по-твърди, по-гъсти. Постепенно човекът се развил в същества от плът първо на Сатурн: същество от Топлина, въздушно същество на Слънцето, водно същество на Луната, на Земята той е станал същество от плът.
към текста >>

212. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Чрез това ние придобиваме почва под краката си, докато с числото ЕДНО, ние напипваме бездънното.
ДВЕ в Окултизма е числото на разкриваното, на откровението. Това означава, че каквото и да ми се явява в света, каквото и да ни се разкрива, всичко, което не е скрито, се откроява като двойственност. Чрез това ние придобиваме почва под краката си, докато с числото ЕДНО, ние напипваме бездънното. Навсякъде в природата виждате, че нищо не се разкрива, без да е свързано с числото ДВЕ. Светлината сама не може да се разкрие. Трябва също така да има сянка, или тъмнина ще рече двойственост. Не би могло да има свят, изпълнен с проявена светлина, ако нямаше съответната сянка. Така е с всички неща.
към текста >>

213. 5. Пета лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Защото тук човек е стъпил на здрава почва; тук се изхожда от възгледа, че макар и да е част от света, човекът не познава цялата действителност.
До верни и точни изводи за човешката душа стигаме, само ако вникнем в тезите, които застъпвам в моите книги „Истина и наука" и „Философия на свободата". Едва тук може да се говори за „единната душа", без да се изпада в абстракция. Защото тук човек е стъпил на здрава почва; тук се изхожда от възгледа, че макар и да е част от света, човекът не познава цялата действителност. Да, тези неща могат да се проследят с голяма точност в посочените две книги. Първоначално тази „цяла" действителност е скрита за него. Но той непрекъснато се развива, и благодарение на своята мисловна и наблюдателна способност, се доближава до истинската действителност. Едва сега човекът става владетел на света. В този смисъл, ясно е че философията на Кант, която е навлязла навсякъде, въвежда човека в жестоки заблуждения"*42.
към текста >>

214. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

когато почва да променя диетата си.
Останалото по принцип може да не се променя. Ако родителите са склонни да ограничат за известно време храната на детето, могат да му се предлагат по-малко месо и повече зеленчуци. Ще се забележи, че чрез тази диета детето ще покаже съществено повишаване на способностите си. Това трябва да се използува. Детето трябва да се занимава особено усилено в началото, т.е. когато почва да променя диетата си.
към текста >>

215. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

Стопанския живот трябва да бъде поставен на собствена почва и база.
Стопанския живот трябва да бъде поставен на собствена почва и база. В рамките на стопанското разделение на социалния организъм трябва да се управляват само стоки и производствени процеси. Това трябва да стане самостоятелно. Ако обаче от социалния организъм се изхвърлят предишния правов и духовен живот, то те трябва да се образуват по нов начин. Това означава, че наред със стопанския живот, който ще управлява стоките и производствените процеси, ще ни е нужен и демократичния държавен живот, който ще е основан на базата на равенството на хората. Нужен ни е не просто ренесанс на римската империя, нужно ни е ново раждане на държавния живот на базата на равенството на хората.
към текста >>

216. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

То представлява непосредствено това, което е, само заедно с родната почва, заедно със силите, които бликат от почвата и заедно със всички Слънчеви сили, падащи тъкмо върху тази част на почвата.
Не, след като сме го изтръгнали и сме го поставили ето тук, растението загива. Не е в природата на растението да бъде изтръгнато. То представлява нещо единствено в почвата, единствено заедно с почвата. Камъкът представлява нещо цяло за себе си; него аз мога да поставя навсякъде; той си остава един и същ. А едно растение аз не мога да поставя където си искам; то вече не е същото. То представлява непосредствено това, което е, само заедно с родната почва, заедно със силите, които бликат от почвата и заедно със всички Слънчеви сили, падащи тъкмо върху тази част на почвата. Тук в нея, растението само за себе си е толкова абсурдно, както и ако откъснем един косъм и разгледаме косъма сам за себе си, сякаш той представлява нещо за себе си. Косъмът не възниква по друг начин освен върху организма и може да бъде разбран единствено във връзка с организма. Това означава: В ученията за растенията ние не можем да изхождаме от отделното растение, и по-точно не от растителната същност, но от местността, от географския елемент, от това, което представлява Земята на едно определено място. Растителната същност трябва да бъде разглеждана във връзка с цялата Земя.
към текста >>

217. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Нали, това надали ще Ви хрумне, но вие ще бъдете принудени да изследвате, защо в тази област живеят работливи хора, защо съществува особено благоприятна почва за едно или друго животновъдство, накратко, вие ще спрете с мисълта си пред всичко възможно, което би могло да бъде причина за обстоятелството, че тук има добре гледани крави.
Всичко това са изключително интересни факти за сферата на чревната ботаника и зоология на човешкия организъм, но за състоянието на болест това няма друго значение, освен като белег за разпознаване, белег за разпознаване, доколкото можем да кажем, че когато в основата лежи една или друга болестна форма, то в човешкия организъм съществува условие, на тази основа да се развие една или друга от онези интересни животински или растителни форми, но нищо друго. Развитието на тази дребна фауна и на тази дребна флора в много слаба степен има нещо общо с действителното заболяване или най-много има нещо общо по един косвен начин. Защото виждате ли, логиката, появила се днес в рамките на съвременната медицина, тази логика е крайно своеобразна. Представете си, че откривате някаква област, в която намирате голям брой отлично угоени и с добър външен вид крави. Ще кажете ли тогава: тъй като тези крави по някакъв начин са прелетели до тук, тъй като тази област е била заразена от тези крави, то всичко, което виждате тук е така, както е. Нали, това надали ще Ви хрумне, но вие ще бъдете принудени да изследвате, защо в тази област живеят работливи хора, защо съществува особено благоприятна почва за едно или друго животновъдство, накратко, вие ще спрете с мисълта си пред всичко възможно, което би могло да бъде причина за обстоятелството, че тук има добре гледани крави. Но няма да ви хрумне да кажете: това, което виждате тук, се дължи на факта, че областта е била заразена чрез нахлуването на добре гледани крави. Не е по-различна логиката, с която си служи днешната медицинска наука по отношение на микробите и други подобни. От присъствието на тези интересни създания не можем да узнаем нищо друго, освен това, че е налице определена хранителна среда, и разбира се, трябва да насочим вниманието си върху разглеждането на тази хранителна среда. След това косвено може да се появи едно или друго, ако например кажем: тук, в тази област има добре гледани крави, да прибавим още няколко, в такъв случай може би още няколко души ще напрегнат сили, за да бъдат също така работливи. Това разбира се може да се появи допълнително.
към текста >>

Сега вече няма да е трудно, чрез достатъчен брой дисертации и защити на частни доцентури в тази област емпирическият материал за тези неща, които аз тука излагам само като гледища, просто ще Ви кацне на ръката няма да е трудно да разберем следното: това, което настъпва в човека поради факта, че същият е станал благоприятна почва за туберкулозните бацили, се дължи на следното: или човекът не е достатъчно способен да приема слънчевата светлина, или поради начина си на живот не получава достатъчно слънчева светлина.
Сега вече няма да е трудно, чрез достатъчен брой дисертации и защити на частни доцентури в тази област емпирическият материал за тези неща, които аз тука излагам само като гледища, просто ще Ви кацне на ръката няма да е трудно да разберем следното: това, което настъпва в човека поради факта, че същият е станал благоприятна почва за туберкулозните бацили, се дължи на следното: или човекът не е достатъчно способен да приема слънчевата светлина, или поради начина си на живот не получава достатъчно слънчева светлина. Така не се осъществява правилно уравновесяване между обливащата го светлина и преработването на слънчевата светлина до съответната метаморфоза, и човекът е принуден непрекъснато да посяга към резервите на складираната в него метаморфозирала светлина.
към текста >>

218. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Засега да кажем ще откриете, разглеждайки гъбите, че за тях самата почва представлява вид среда, един вид родна земя.
Но трябва да помните, че цялата Земя представлява едно единствено същество, и макар не точно така, както е случая при косите, които поне в известно отношение са еднакви помежду си, докато растенията са различни по между си, но все пак целият растителен свят така принадлежи на организма на Земята, както косите ви принадлежат на вашия организъм. Тъй както не можете да разглеждате отделния косъм като организъм сам за себе си, така не можете да разглеждате и отделното растение като нещо само за себе си. Това че растенията са различни, почива единствено на обстоятелството, че в своето взаимодействие с останалия Космос Земята разгръща сили в най-различни посоки и по тази причина растенията са устроени различно. Но в основата на целия процес на нарастване на растенията лежи нещо единно за цялото земно устройство. Ето защо е особено важно да насочим вниманието си върху определени неща. Засега да кажем ще откриете, разглеждайки гъбите, че за тях самата почва представлява вид среда, един вид родна земя. След това, преминавайки към по-висшите тревисти растения, ще откриете, че и за тях почвата е един вид род на земя, но че вече и това, което е извънземно, има определено влияние върху тези тревисти растения, например светлината и други влияят върху оформянето на цветовете, също така на листата и т.н. Но особено интересно е, че когато насочите вниманието си да кажем към дърветата, Вие ще видите, че в оформяне то на ствола на дървото, превръщаш дървото в многогодишно растение, имаме продължение на нещо, което за растението, намиращо се непосредствено върху земята, представлява самата земя. Защото виждате ли, трябва да си представите нещата по следния начин: помислете си, ето тук е земята; от земята пониква растението. Тогава в самата земя можем да потърсим сили, залегнали в основата на растежа на растението, и влизащи във взаимодействие с това, което струи от Космоса. Сега Ви моля, да не бъдете така силно шокирани от това, което ще Ви кажа, защото това действително е така.
към текста >>

219. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Разположеното зад всичко това, което Вие установявате като метеорологично във вътрешността и във външността на човека защото метеорологичното във вътрешността на човека се изчерпва с това, което носи характера на белия дроб, на черния дроб, на пикочния мехур и на сърцето; във външния свят то се изчерпва в твърдата почва, във въздушния, воден и топлинен елемент разположеното зад всичко това това са формообразуващите процеси в растенията и в минералния свят.
С всичко това поне посочихме, какво представляват връзките на човека с метерологичния процес. Едва зад метеорологичния процес, разположен във външния свят и сякаш скрит от нас чрез него, лежи астрономическият процес, и във вътрешността на човека също е разположен астрономическия процес. Разположеното зад всичко това, което Вие установявате като метеорологично във вътрешността и във външността на човека защото метеорологичното във вътрешността на човека се изчерпва с това, което носи характера на белия дроб, на черния дроб, на пикочния мехур и на сърцето; във външния свят то се изчерпва в твърдата почва, във въздушния, воден и топлинен елемент разположеното зад всичко това това са формообразуващите процеси в растенията и в минералния свят. И тези формообразуващи процеси в растителния и в минералния свят, тъй близко стоящи до извънтелурическото, до астрономическото, те са в известна степен винаги полярно противоположни на онова, което в човека лежи зад този метеорологичен процес, т.е. което е повече навътре разположено, отколкото споменатите 4-ри орган ни системи. И тъй като връзката на всичко това, което външно е в растението и в камъка, с онова, което в човека и разположеното зад белия дроб, черния дроб и т.н. не е така близка, то по тази причина изследването на лечебните процеси, произхождащи от тази област, естествено значително по-трудно. Но рационален път откриваме именно, когато си изясним, че по един определен начин, вътре в себе си, човекът непрекъснато носи склонността да извежда органичната тенденция, противоположното от това, което протича външно.
към текста >>

220. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Но и това формиране на плътната почва има навън, в света, свой обратен образ.
Ето така, наблюдавайки този процес на формиране на черупката у стридата, ние действително правим крачка напред в разглеждането на връзката между човека и природата извън него. Ако от образуването на водата слезем надолу (вж. рис.21) то достигаме до формирането на почвата, до процеса на уплътняване, до това, което бих могъл да нарека втвърдяване. Ако този израз не беше днес така презрян, ако не беше употребяван по този начин, всъщност, ако не се гледаше на него сякаш всички древни глупаци са говорили просто ей тъй, за земя, за въздух и за вода, тогава и хората днес не биха се стеснявали да говорят за земя, вода, въздух и огън. Нали, поне помежду си можем понякога да говорим за такива неща. Но и това формиране на плътната почва има навън, в света, свой обратен образ. И този обратен образ, виждате ли, това е възникването на живота, това е действителното оживотворяване. Това е, което е залегнало в самите жизнени сили, идващи по този начин от много по-далеч, отколкото химическите сили. В рамките на Земята, в света извън човека, в рамките на същински земното, тези химически сили биват изцяло умъртвени, отмират напълно(вж. Рис.21).
към текста >>

По този начин се достигане до образуването на стридната черупка, но до всичко онова, което е в орната почва и в подобни нея неща, и сродното, което произлиза от нея.
уплътнила се на едно по-ранно стъпало на почвообразуването. Дъждовните червеи не могат да сторят това, защото не притежават черупки; но все пак въздействията произхождат от тях. Ето защо е напълно валидна мисълта; ако нямаше дъждовни червеи, не би имало формообразуващи сили във вътрешността на земята. Дъждовните червеи вземат значително участие във формообразуващия процес на Земята. Целият свят на дъждовните червеи, заедно, образуват някакси нещо, което излиза извън рамките на формирането на черупката на стридата, и което, тъй както и черупката на стридата, има отношение към цялата Земя. По този начин се достигане до образуването на стридната черупка, но до всичко онова, което е в орната почва и в подобни нея неща, и сродното, което произлиза от нея. Вие, разбира се, ще поставите условието, че ако търсим процеса, разположен в човека още по към вътрешността, отколкото процеса, свързан с химическите или, т.е. свързан с черния дроб, тогава ние отново би трябвало да стигнем до друг един орган на човека. Този друг орган на човека е именно белият дроб, и белият дроб трябва да бъде разглеждан по двояк начин в човешкия организъм. Първо, това органът, извършващ дихателния процес. Но колкото и странно да звучи бих желал да кажа само външно погледнато белият дроб е органът, извършващ дихателния процес.
към текста >>

Ето така, днес приближавайки се някакси от другата страна към това, към което се приближихме и вчера, до стигаме до там, в лицето на бъбречната, на чернодробната, на белодробната дейност да виждаме нещо, което във вътрешността на човека протича като съответствие на външната въздушна дейност, съответно на дейността на водата, съответно на дейността на твърдата почва.
Ето така, днес приближавайки се някакси от другата страна към това, към което се приближихме и вчера, до стигаме до там, в лицето на бъбречната, на чернодробната, на белодробната дейност да виждаме нещо, което във вътрешността на човека протича като съответствие на външната въздушна дейност, съответно на дейността на водата, съответно на дейността на твърдата почва. Само че при вътрешното приближаване успяхме по-пълно да затворим кръга, отколкото ще можем да сторим това днес, но затварянето ще се осъществи през следващите дни. На дейността във въздуха съответствува всичко онова, което в широк смисъл се включва към бъбречната система, и което е преди всичко свързано с всички функции на урината. Сродното на системата, което имаме предвид, разглеждайки нейните най-дълбоко разположени части – бъбреците, то е, което при определени условия може да предизвика чувство на задух, нужда от дишане, което в силна степен, под формата на определени странични действия, можете да наблюдавате и при приемането на carbo vegetabilis. Така, че можем да кажем: всъщност по-дълбоките причини на нарушенията в дихателната система, за задуха, трябва да бъдат търсени в бъбречната система.
към текста >>

221. 18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Защото всеки път, когато нисшите организми открият в човешкия организъм подходяща почва за своето развитие, то тъкмо тази подходяща почва е вече създадена от истинските първични причини.
Тъй като за различните заболявания те наистина проявяват себе си в специфична форма, то от своя страна е понятно, защо се посочва тъкмо тази специфична форма, и защо се набляга тъкмо на връзката между дадена форма на заболяване и тази специфична форма на бактериите. Дори повърхностно погледнато, по силата на този възглед, възниква едно заблуждение, състоящо се в това, че в този случай ние изцяло се отклоняваме от първичното. Защото помислете си само, когато в хода на дадено заболяване в някаква част на тялото се появяват бацили в по-голямо количество, тогава естествено, че тези бацили ще предизвикат явления, както предизвиква подобни явления в организма всяко чуждо тяло, и че в резултат на това наличие на бацили ще възникнат всякакъв вид възпаления. Ако всичко бъде приписано на активността на тези бацили, то ние действително насочваме вниманието си единствено върху това, което всъщност бацилите правят. При това обаче, ние отклоняваме вниманието си от истинския произход на заболяването. Защото всеки път, когато нисшите организми открият в човешкия организъм подходяща почва за своето развитие, то тъкмо тази подходяща почва е вече създадена от истинските първични причини. Необходимо е вниманието да бъде насочено върху областта на тези първични причини. За целта е необходимо да се върна отново назад към пътищата на наблюдение, по които вече тръгнахме и които още веднъж трябва да даде това твърдение, че ножът е нож. По същият начин стоят нещата, когато дойде някой и каже: човешкото око и животинското око и двете могат да бъдат обяснени по един и същи начин. Глупост е, от едно външно разглеждане да искаме да изведем принципът за обяснения на дадено нещо, и това няма да ни доведе до нищо, особено когато, основавайки се на външното разглеждане, се опитваме да изградим някакво изследване. Подобно изследване, основаващо се на животинската същност, пречи на човека, след това по правилен начин да изследва определени отношения при човека, защото тези отношения изпъкват истински пред душевния поглед на човека само ако осъзнаваме следното: тъкмо най-периферно разположените органи при човека са в най-силна степен проникнати от Аза и са оформени от него.
към текста >>

222. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Отношенията са такива, че навлизайки в мировите закономерности, корените пробиват надолу в земната почва.
Отношенията са такива, че навлизайки в мировите закономерности, корените пробиват надолу в земната почва. Да, скъпи мои приятели, корените се врастват в земната почва, също както и ние с нашите глави се врастваме в свободния въздух и в светлината, така че бихме могли да кажем: Тук долу, където са корените на растението, ние имаме възприемането, имаме нещо, което отговаря на главата, докато тук в горната част на растението ние имаме храносмилането, имаме нещо, което отговаря на изхранването (Рис. 25). В горната част на растението имаме нещо, което съдържа в себе си една духовност, устремена към системата веществообмен-крайници и поради тази причина то има сродство с човешката система веществообмен-крайници. И ако от една страна разглеждаме майчиното мляко, а от друга страна разглеждаме онова, което се носи над растението като една устремена към него астралност, тогава ясновидецът установява едно необичайно близко сродство – но не и пълна идентичност – между тази астралност, която идва от майката чрез майчиното мляко, и онази астралност, която струи от Космоса и се носи над разцъфналия растителен свят. Споменавам всичко това не с теоретична цел, а за да почувствуваме онова, което се намира в обкръжението на човека и което оттам навлиза в сферата на неговите действия. Ето как ние ще се погрижим детето постепенно да премине към растителна храна, като чрез съдържанието на плодовете и цветовете ще стимулираме неговата веществообмяна, а чрез фини примеси, взети от корените, ще стимулираме нервно-сетивната система.
към текста >>

Да, скъпи мои приятели, корените се врастват в земната почва, също както и ние с нашите глави се врастваме в свободния въздух и в светлината, така че бихме могли да кажем: Тук долу, където са корените на растението, ние имаме възприемането, имаме нещо, което отговаря на главата, докато тук в горната част на растението ние имаме храносмилането, имаме нещо, което отговаря на изхранването (Рис. 25).
Отношенията са такива, че навлизайки в мировите закономерности, корените пробиват надолу в земната почва. Да, скъпи мои приятели, корените се врастват в земната почва, също както и ние с нашите глави се врастваме в свободния въздух и в светлината, така че бихме могли да кажем: Тук долу, където са корените на растението, ние имаме възприемането, имаме нещо, което отговаря на главата, докато тук в горната част на растението ние имаме храносмилането, имаме нещо, което отговаря на изхранването (Рис. 25). В горната част на растението имаме нещо, което съдържа в себе си една духовност, устремена към системата веществообмен-крайници и поради тази причина то има сродство с човешката система веществообмен-крайници. И ако от една страна разглеждаме майчиното мляко, а от друга страна разглеждаме онова, което се носи над растението като една устремена към него астралност, тогава ясновидецът установява едно необичайно близко сродство – но не и пълна идентичност – между тази астралност, която идва от майката чрез майчиното мляко, и онази астралност, която струи от Космоса и се носи над разцъфналия растителен свят. Споменавам всичко това не с теоретична цел, а за да почувствуваме онова, което се намира в обкръжението на човека и което оттам навлиза в сферата на неговите действия. Ето как ние ще се погрижим детето постепенно да премине към растителна храна, като чрез съдържанието на плодовете и цветовете ще стимулираме неговата веществообмяна, а чрез фини примеси, взети от корените, ще стимулираме нервно-сетивната система. Всъщност тези неща, бих казал, трябва да се усвояват само в хода на теоретичната подготовка.
към текста >>

223. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Нашето антропософско движение не бива да се превръща в почва за хаотично размесване на неща, защото от това ще пострада сериозността, тази сериозност, за която ние така строго би трябвало да се грижим тъкмо в рамките на антропософското движение.
И обратно, лекарят трябва да развие едно особено понятие за своята професия и чрез пасторската медицина ще трябва да се на учи да разбира, че в следните казани думи има нещо съществено: на пастора принадлежи жертвения огън, на лекаря, жезъла на Меркурий. И единствено чрез взаимодействието на жертвения огън и на жезъла на Меркурий е възможна една благополучна дейност. Не бива с жертвения огън да лекуваме, и с жезъла на Меркурий да отслужваме литургия. Но трябва да разберем, че и двете представляват богослужение. И колкото по-добре вникваме в това, че и двете са богослужение, толкова по-добре, по съответния начин целебно, това взаимодействие ще се намесва в света, когато лекарят остане лекар, и пасторът, пастор. Нашето антропософско движение не бива да се превръща в почва за хаотично размесване на неща, защото от това ще пострада сериозността, тази сериозност, за която ние така строго би трябвало да се грижим тъкмо в рамките на антропософското движение. Ако си послужа с един драстичен пример: човек може приблизително да знае какво става, когато се извършва операция на крака; но човек не бива да вярва, че веднага би могъл да извърши тази операция на крака. И това трябва да бъде отношението ни към всичко медицинско. Преди всичко Антропософията по никакъв начин не бива да се превръща в пропагандиране на шарлатанщина в лечителството. И тя не бива да се превръща в такава чрез това, че теолозите биха станали подобни лечители, шарлатани. Това трябва да бъде изложено по съвсем ясен начин; и така, това, което ще изхожда от медицинската секция на Гьотеанума, с най-строга сериозност ще трябва да борави с нещата, които в антропософски смисъл могат да покажат на света човека като лечител; но това трябва да се превърне в една реална институция, и ще бъде необходимо, по еднозначен начин да бъде определено мястото в тази секция на онзи лекар, който желае да работи в смисъла на медицинската секция.
към текста >>

224. 3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва.
От първата половина на 19-то столетие и днес още срещу нас стои извънредно величествена философската фигура, тя и днес още стои в известна живост срещу нас. Това е Хегел. През последните години Хегел отново се назовава в учебните зали, във философската литература, назовава се с повече уважение отколкото не посредствено по-рано. В последната третина на 19-то столетие Хегел беше оборван, срещу него водиха борба именно академиците. Обаче можем много добре да докажем научно, че изказаното през 80-те години на миналото столетие твърдение от Едуард Фон Хартман: може да се докаже, че въобще в Германия само двама университетски доценти са прочели Хегел, че това твърдение е правилно. Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва. Обаче той е бил познат по друг начин и в известно отношение по този начин е познат и днес още. Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма. Обаче в известни преобразени форми – бихме могли да кажем – той е бил известно време най-популярният философ, който е съществувал някога в света. Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси. И който би изследвал философията и литературата на европейския Изток имен но относно този въпрос, той би открил, че в духовния живот на Русия са втъкани в най-широк размер мисловните форми на Хегеловия светоглед.
към текста >>

225. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тук той чувства почва под краката си.
Съвременният човек, собствено, е ужасно пасивен. Той би искал навсякъде да бъде воден на повод от съвсем обективни съждения. Математиката удовлетворява това изискване, или поне в повечето раздели, и там, където тя е недостатъчна, където човекът в новото време трябва да се намесва посредством собствените си съждения, това веднага се вижда! Тогава, макар и да му се струва, че остава точен, той изпада в съвсем немислими представи. И така, в математиката и механиката човек смята, че се движи по линиите на понятия, свързани логически помежду си. Тук той чувства почва под краката си. И в момента, когато я изгуби, той вече не иска да върви нататък. Лесни за разбиране концепции, от една страна, и тази вътрешна принуда, от друга страна, – това е, което е нужно на съвременното човечество за неговото благополучие. И изхождайки от това, то е създало съвременната наука астрономия в нейната особена форма като образ на света. Сега нищо не казвам за отделните истини, а преди всичко имам предвид образа на света като цяло.
към текста >>

226. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

От една страна е очевидно, как в астрономията се губи почва за познанието.
Астрономията, ако продължаваме да се занимаваме с нея както преди, никога няма да ни доведе до разбиране на реалността, а само до едни образи; ембриологията, макар и да ни води към разбиране на реалността, никога няма да даде възможност да се прониже реалността с някакви образни представи. На астрономическите мирови образи не им достига реалност; ембриологичните образи са бедни на представи, не можем да пронижем фактите с представи. Също и в теоретико-познавателно отношение трябва да се занимаваме с целия човек, а не само да фантазираме чрез някаква философско-психологическа теория на познанието около сетивните възприятия; необходимо е да се занимаваме с човека като цяло. И трябва да сме в състояние да включим целия този човек в света. От една страна е очевидно, как в астрономията се губи почва за познанието. От друга страна, непременно се забелязва, че ако не можем да черпим от реалността на никое познание, в известен смисъл всичко се свежда само до разговори около факти, касаещи или проследяването на основния биогенетичен закон, или механиката на развитие. Може съвсем ясно да се забележи, че и от двете страни имаме нещо нуждаещо се от разширение.
към текста >>

227. Седма лекция, 7 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Към такъв начин на разглеждане трябва да се възпитава духовнонаучният изследовател, който иска навсякъде да бъде на реална почва със своите понятия, който, следователно, никога не излиза от реалността в процеса на формиране на понятия, или поне никога много силно, тъй като винаги отново се връща към действителността.
И така, тази склонност към количественото, при която се пренебрегва качественото, доведе до определена мания към абстракции, която в някои слоеве на научния живот става извънредно вредна, защото тя води вън от реалността. Днес даже се изчислява, при какви условия в случай на два източника на звук, издаващи звука последователно, може да се чуе по-късно прозвучалият звук преди прозвучалия по-рано. За това е необходим дребния детайл, самите ние да се движим със скорост по-голяма от скоростта на звука[1]. Този, чиито понятия са вътре в реалността, който не излиза от реалността със своите понятия, ще престане да формира концепции в момента, когато стане дума за несъвместими условия за съществуване на човека в обкръжаващата го среда. Няма никакъв смисъл да се формулират понятия за обстоятелства, в които е невъзможно да се съществува. Към такъв начин на разглеждане трябва да се възпитава духовнонаучният изследовател, който иска навсякъде да бъде на реална почва със своите понятия, който, следователно, никога не излиза от реалността в процеса на формиране на понятия, или поне никога много силно, тъй като винаги отново се връща към действителността. Цялата вреда от формирането на хипотези в новото време е основана, по същество, на тази недостатъчност на чувството за връзка с реалността. Бихме стигнали доста по-рано до свободното от хипотези разбиране на света – към което непременно трябва да се стремим – ако се пронижем с това чувство за реалност. Наистина, тогава е нужно всъщност да се стремим да наблюдаваме това, което е дадено в света на явленията. Днес това не се прави. Ако без предубеждения се разглеждат явленията, би се получил съвсем друг образ на света, различаващ се често от съществуващото днес в научния живот, от което, освен това, се правят всевъзможни заключения и изводи – от тях нищо не може да излезе, защото нещо нереално се гради върху друго нереално и се стига само до хипотетични идеи.
към текста >>

228. 2. Увод GA_326 Раждането на естествените науки

Това бяха предтечи; западното човечество не можеше още да им достави в цялост необходимата почва за развитието на един рационализъм, който те предсказаха и вече подготвиха.
Нека оставим тук тези твърде общи разсъждения и да се върнем към по-особената проблема, която се разглежда в този труд. Ние казахме вече, това е проблемата на раждането на естествените науки в течение на историята. Рудолф Щайнер поставя това раждане във втората половина на 15-ия век, наблюденията и изследванията на един Алберт Велики, на един Роджер Бейкън и на много други, без да говорим за арабските учени, подготвиха вече почвата за разпространението на научния дух. Това бяха предтечи; западното човечество не можеше още да им достави в цялост необходимата почва за развитието на един рационализъм, който те предсказаха и вече подготвиха. Тази почва бе подготвена, както ни казва Рудолф Щайнер, едва през един период, който можем да поставим приблизително между живота на две велики личности на тези времена, Николай от Куза и Николай Коперник.
към текста >>

Тази почва бе подготвена, както ни казва Рудолф Щайнер, едва през един период, който можем да поставим приблизително между живота на две велики личности на тези времена, Николай от Куза и Николай Коперник.
Нека оставим тук тези твърде общи разсъждения и да се върнем към по-особената проблема, която се разглежда в този труд. Ние казахме вече, това е проблемата на раждането на естествените науки в течение на историята. Рудолф Щайнер поставя това раждане във втората половина на 15-ия век, наблюденията и изследванията на един Алберт Велики, на един Роджер Бейкън и на много други, без да говорим за арабските учени, подготвиха вече почвата за разпространението на научния дух. Това бяха предтечи; западното човечество не можеше още да им достави в цялост необходимата почва за развитието на един рационализъм, който те предсказаха и вече подготвиха. Тази почва бе подготвена, както ни казва Рудолф Щайнер, едва през един период, който можем да поставим приблизително между живота на две велики личности на тези времена, Николай от Куза и Николай Коперник.
към текста >>

229. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Когато ще бъде установен ред в настоящия научен хаос и ще бъдат премахнати всички незаконородени науки, тогава човечеството ще се намери отново върху здрава почва, върху която ще може да се продължи неговото развитие.
За този, който знае да вижда и да мисли правилно, физиологията се свежда в крайна сметка до едно многоглаголствуване. Хората предпочитат да не си дават сметка за развитието, което науката следва. Това развитие не се отнася само за миналото; за да разберем историята на науката, трябва да предвидим нейния бъдещ ход, не в смисъла на едно предсказание, което би било повече суеверие отколкото пророчество, но започвайки да правим от сега това, което трябва; а има много да се прави в научната област. Днес науката може да се сравни с едно момиче, което е навлязло... да речем в неблагоприятна възраст и което трябва да наблюдаваме, за да стигне без спънки в зрялата възраст. Естествените науки ще растат, обаче при условие да се премахнат такива неясни елементи, какъвто е физиологията, при условие физиката, пневматологията да бъдат култивирани по методите на антропософската мисъл. Когато ще бъде установен ред в настоящия научен хаос и ще бъдат премахнати всички незаконородени науки, тогава човечеството ще се намери отново върху здрава почва, върху която ще може да се продължи неговото развитие.
към текста >>

230. Съдържание GA_327 Биодинамично земеделие

Земната почва като действителен орган.
Земната почва като действителен орган. Селскостопанската индивидуалност. Живото взаимодействие. Отразените космически сили. Вътрешният живот. Космически химизъм.
към текста >>

231. 2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

И аз наистина мисля, че тази почва може да се използва още в много насоки, понеже е извънредно богата на желязо.
Почвата на Кобервитц съдържа желязо. И аз наистина мисля, че тази почва може да се използва още в много насоки, понеже е извънредно богата на желязо.
към текста >>

232. 3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Поради това е необходимо да разширим наблюдението си върху живота на растенията и животните, както и върху живота на самата земя, на самата почва, като включим едно силно разширяване към космичната страна.
Щом говорим тук от антропософска гледна точка, наистина става дума не да се връщаме назад към старите инстинкти, а въз основа на едно по-дълбоко духовно проникване да намерим това, което инстинктите, които са станали несигурни, все по-малко могат да ни дадат. Поради това е необходимо да разширим наблюдението си върху живота на растенията и животните, както и върху живота на самата земя, на самата почва, като включим едно силно разширяване към космичната страна.
към текста >>

233. 4. Втора лекция, 10 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Тази почва искам да я означа тук с този щрих /Рис.2/ обикновено се разглежда като нещо чисто минерално и понеже в нея се образува хумус или понеже се внасят органични торове, поради това в нея е прибавено нещо органично.
Че това твърдение е основателно, ще разберете, когато от една страна се разгледа Земята, от която израства нашето земеделско стопанство и от друга страна това, което действа върху Земята отвън. Всъщност днес най-често по чисто абстрактен начин се говори за влиянията, които действат върху Земята отвън. Съзнава се, че слънчевата светлина и топлина и всичко свързано с тях имат известно отношение към плодородието на почвата. Но как точно стоят нещата, днешният възглед не може да обясни, защото не може да проникне в действителността на фактите. Да тръгнем най-напред от положението, че почвата е основата на земеделското стопанство. Тази почва искам да я означа тук с този щрих /Рис.2/ обикновено се разглежда като нещо чисто минерално и понеже в нея се образува хумус или понеже се внасят органични торове, поради това в нея е прибавено нещо органично. Не се констатира, че в самата почва не само има известен живот, но самата тя има растителен характер и дори в нея се намира астрално въздействие. Това днес изобщо не се и помисля, а още по-малко се признава. И ако се продължи изследването и се види, как този вътрешен живот на земната почва, бих казал, във фина дозировка е съвсем различен през лятото и през зимата, тогава се навлиза в области, които имат огромно значение за практиката,
към текста >>

Не се констатира, че в самата почва не само има известен живот, но самата тя има растителен характер и дори в нея се намира астрално въздействие.
Всъщност днес най-често по чисто абстрактен начин се говори за влиянията, които действат върху Земята отвън. Съзнава се, че слънчевата светлина и топлина и всичко свързано с тях имат известно отношение към плодородието на почвата. Но как точно стоят нещата, днешният възглед не може да обясни, защото не може да проникне в действителността на фактите. Да тръгнем най-напред от положението, че почвата е основата на земеделското стопанство. Тази почва искам да я означа тук с този щрих /Рис.2/ обикновено се разглежда като нещо чисто минерално и понеже в нея се образува хумус или понеже се внасят органични торове, поради това в нея е прибавено нещо органично. Не се констатира, че в самата почва не само има известен живот, но самата тя има растителен характер и дори в нея се намира астрално въздействие. Това днес изобщо не се и помисля, а още по-малко се признава. И ако се продължи изследването и се види, как този вътрешен живот на земната почва, бих казал, във фина дозировка е съвсем различен през лятото и през зимата, тогава се навлиза в области, които имат огромно значение за практиката,
към текста >>

И ако се продължи изследването и се види, как този вътрешен живот на земната почва, бих казал, във фина дозировка е съвсем различен през лятото и през зимата, тогава се навлиза в области, които имат огромно значение за практиката,
Но как точно стоят нещата, днешният възглед не може да обясни, защото не може да проникне в действителността на фактите. Да тръгнем най-напред от положението, че почвата е основата на земеделското стопанство. Тази почва искам да я означа тук с този щрих /Рис.2/ обикновено се разглежда като нещо чисто минерално и понеже в нея се образува хумус или понеже се внасят органични торове, поради това в нея е прибавено нещо органично. Не се констатира, че в самата почва не само има известен живот, но самата тя има растителен характер и дори в нея се намира астрално въздействие. Това днес изобщо не се и помисля, а още по-малко се признава. И ако се продължи изследването и се види, как този вътрешен живот на земната почва, бих казал, във фина дозировка е съвсем различен през лятото и през зимата, тогава се навлиза в области, които имат огромно значение за практиката,
към текста >>

Ако от тази гледна точка сравним почвата с човешката диафрагма, можем да кажем: за индивидуалното земеделско стопанство главата е под земната почва, а ние с всички животни живеем в корема на земеделското стопанство, там също се развиват и растения.
Почвата е един истински орган, орган, който можем да сравним с човешката диафрагма. И ние получаваме една истинска представа от това, което всъщност става не е съвсем точно казано, но с това трябва само да се обясни и засега е достатъчно -, ние си създаваме една представа, когато си кажем: При човека над диафрагмата се намират определени органи преди всичко главата и това, което го снабдява с необходимото от дишането и циркулационните процеси. Под диафрагмата са други органи. Ако от тази гледна точка сравним почвата с човешката диафрагма, можем да кажем: за индивидуалното земеделско стопанство главата е под земната почва, а ние с всички животни живеем в корема на земеделското стопанство, там също се развиват и растения. Това, което е над земята, изцяло е това, което принадлежи към вътрешните коремни органи нека употребим някакво наименование на селскостопанската индивидуалност. В едно селско стопанство вървим всъщност в корема на стопанството и растенията растат също в корема на стопанството. Следователно ние имаме наистина една индивидуалност, която е застанала на главата си и можем да получим правилна представа за нея само ако я разглеждаме и по отношение на човека така стояща на главата си. В следващите лекции ще видим, че при животните положението е малко по-друго. Но защо казвам, че разгледано като индивидуално същество земеделското стопанство стои на главата си?
към текста >>

И обратно, всичко под земната почва въздействува върху организма, особено по време на детството, а също и през целия ни живот.
Казвам го с основание, защото всичко, което се намира в непосредствена близост до земята въздуха, водните изпарения, също и топлината, в която ние самите се намираме, където дишаме, откъдето идва това, от което растенията заедно с нас получават тази външна топлина, външен въздух и вода отвън, в действителност всичко това съответства на човешките органи под диафрагмата. И обратно, всичко под земната почва въздействува върху организма, особено по време на детството, а също и през целия ни живот. Непрекъснато имаме едно живо взаимодействие между надземното и подземното и това намиращо се над земята въздействие е същевременно зависимо разгледайте го първо като локализация на въздействието непосредствено от Луната, Меркурий и Венера, които подпомагат Слънцето и го модифицират така, че тези тъй наречени близки планети разгръщат своята дейност върху всичко, което е над земята. Всички далечни планети, които се намират под земята и подпомагат онова въздействие на Слънцето, което го упражнява отдолу върху почвата. Така че по отношение живота на растението, въздействието на далечните планети трябва да търсим под земята, а на близките над земята.
към текста >>

Като разглеждаме земната почва, трябва да имаме предвид, че в нея се намират всички въздействия на далечния Космос, които имат някакво значение за развитието на земята.
Като разглеждаме земната почва, трябва да имаме предвид, че в нея се намират всички въздействия на далечния Космос, които имат някакво значение за развитието на земята. Тези въздействия са в камъните и пясъка. Камъните и пясъкът, които пропускат водата, без да я поемат в себе си, за които се казва, че не съдържат хранителни вещества, имат изключително важно значение за разгръщане живота на растението и това зависи от действието на далечните космически сили. Колкото и невероятно да изглежда, предимно по заобиколен път през съдържащият кварц пясък, в почвата навлиза онова, което при обратното си излъчване навън въздействува като отразено и което можем да означим като жизнено-етерно и химическо действие на почвата. Доколко самата почва бива вътрешно оживена и как тя упражнява своя собствен химизъм, това изцяло зависи от пясъчния и състав. И това, което корените на растението изживяват в почвата, в немалка степен зависи от това, доколко космичният химизъм по заобиколен път през скалите и камънаците, независимо на каква дълбочина те се намират в земята, са обхванати и отразени от тях.
към текста >>

Доколко самата почва бива вътрешно оживена и как тя упражнява своя собствен химизъм, това изцяло зависи от пясъчния и състав.
Като разглеждаме земната почва, трябва да имаме предвид, че в нея се намират всички въздействия на далечния Космос, които имат някакво значение за развитието на земята. Тези въздействия са в камъните и пясъка. Камъните и пясъкът, които пропускат водата, без да я поемат в себе си, за които се казва, че не съдържат хранителни вещества, имат изключително важно значение за разгръщане живота на растението и това зависи от действието на далечните космически сили. Колкото и невероятно да изглежда, предимно по заобиколен път през съдържащият кварц пясък, в почвата навлиза онова, което при обратното си излъчване навън въздействува като отразено и което можем да означим като жизнено-етерно и химическо действие на почвата. Доколко самата почва бива вътрешно оживена и как тя упражнява своя собствен химизъм, това изцяло зависи от пясъчния и състав. И това, което корените на растението изживяват в почвата, в немалка степен зависи от това, доколко космичният химизъм по заобиколен път през скалите и камънаците, независимо на каква дълбочина те се намират в земята, са обхванати и отразени от тях. За да изучим живота на едно растение, трябва да сме наясно от носно геологичната основа, на която то расте и в никакъв случай не бива да оставим без внимание обстоятелството, че при отглеждането на кореноплодни растения и изобщо на растения, при които корените са от особено значение, в почвата не трябва да липсва кварц, макар и той да се намира надълбоко.
към текста >>

Глината и транспортното средство за действието на космическите същности в земната почва отдолу нагоре.
Може да се каже: слава Богу, че под формата на силициева киселина и други силициеви съединения кварцът е разпространен от 47 до 48% и човек може навсякъде да разчита на действието на силиция в количества, от които се нуждае. Касае се обаче за още нещо, а именно, да може да се проведе нагоре през растението това, което чрез силиция е свързано с корените на растението. То трябва да протече нагоре, трябва да има непрекъснато взаимодействие и обмяна между приетото от Космоса чрез силиция, и действащото горе извинете в „корема“, с което трябва да бъде снабдена „главата“ долу, тъй като главата трябва да се намира в истинско взаимодействие с процесите, които стават горе над земя та, в корема. Идващото от Космоса, хваното долу, трябва непрекъснато да тече нагоре. И за да може то да тече нагоре, в почвата се намира глина. Глината и транспортното средство за действието на космическите същности в земната почва отдолу нагоре.
към текста >>

Когато преминем към практическата работа, това ще ни даде насока, как да се отнасяме спрямо глинестата или спрямо песъчливата почва, според това какъв вид растение искаме да засадим в съответната подходяща почва.
Когато преминем към практическата работа, това ще ни даде насока, как да се отнасяме спрямо глинестата или спрямо песъчливата почва, според това какъв вид растение искаме да засадим в съответната подходяща почва. Но на първо място човек трябва да знае, какво става там. Как глинестата почва трябва да бъде обработвана, за да стане плодородна, е особено важно да се знае, но най-напред трябва да се знае, че глината е средата, в която протича стремящият се нагоре космически поток.
към текста >>

Как глинестата почва трябва да бъде обработвана, за да стане плодородна, е особено важно да се знае, но най-напред трябва да се знае, че глината е средата, в която протича стремящият се нагоре космически поток.
Когато преминем към практическата работа, това ще ни даде насока, как да се отнасяме спрямо глинестата или спрямо песъчливата почва, според това какъв вид растение искаме да засадим в съответната подходяща почва. Но на първо място човек трябва да знае, какво става там. Как глинестата почва трябва да бъде обработвана, за да стане плодородна, е особено важно да се знае, но най-напред трябва да се знае, че глината е средата, в която протича стремящият се нагоре космически поток.
към текста >>

Същевременно тук искам да отбележа, че ако боравим с почва, която не издига лесно нагоре това, което през споменатото време на зимата трябва да действа точно нагоре, добре е на тази почва да се доба ви малко глина в подходяща доза, която ще съобщя по-късно.
Същевременно тук искам да отбележа, че ако боравим с почва, която не издига лесно нагоре това, което през споменатото време на зимата трябва да действа точно нагоре, добре е на тази почва да се доба ви малко глина в подходяща доза, която ще съобщя по-късно. С това почвата се подготвя да пренесе над земята кристализиращата сила, която в това време се намира в нея и още не е достигнала края на своето действие. Чрез глината тя трябва да бъде пренесена над земята, за да бъде употребена от растенията. Представа за тази кристализираща сила могат да ни дадат снежните кристали. Колкото се отива по-дълбоко в земята, тя става все по-интензивна и по-силна, и през Януари и Февруари достига своето най-силно действие. Тази сила трябва да се издигне над земята, за да намери приложение в развитието на растенията.
към текста >>

Трябва да засадим това растение в песъчлива почва, тъй като космичните сили се задържат в кварцовата почва.
Как трябва да се отнесем към едно растение, какво трябва да направим, когато искаме космичната сила да не отива изцяло в цветовете и в плодовете, а да остане долу, когато в известна степен това, което се изчерпва в образуване на стъбла и листа, задържим в образуването на корените. Какво трябва да направим? Трябва да засадим това растение в песъчлива почва, тъй като космичните сили се задържат в кварцовата почва. Такова растение са картофите. Те са коренов зеленчук, при който силата, която образува листата и стъблата се задържа в клубените, тъй като самите картофи не са корени, а надебелени стъбла. Тях трябва да ги засадим в песъчлива почва, за да задържим процеса на цветообразуването т.е. космичната сила в самите клубени.
към текста >>

Тях трябва да ги засадим в песъчлива почва, за да задържим процеса на цветообразуването т.е.
Как трябва да се отнесем към едно растение, какво трябва да направим, когато искаме космичната сила да не отива изцяло в цветовете и в плодовете, а да остане долу, когато в известна степен това, което се изчерпва в образуване на стъбла и листа, задържим в образуването на корените. Какво трябва да направим? Трябва да засадим това растение в песъчлива почва, тъй като космичните сили се задържат в кварцовата почва. Такова растение са картофите. Те са коренов зеленчук, при който силата, която образува листата и стъблата се задържа в клубените, тъй като самите картофи не са корени, а надебелени стъбла. Тях трябва да ги засадим в песъчлива почва, за да задържим процеса на цветообразуването т.е. космичната сила в самите клубени.
към текста >>

Разбира се, към това, което вече изложихме относно съответстващото на стомах състояние над почва та и за съответстващото на главата състояние под почвата, принадлежи също и разбирането за животинския организъм.
Това ще стане, когато отново са налице познания за вътрешните сили, които действат в стопанството. Разбира се, към това, което вече изложихме относно съответстващото на стомах състояние над почва та и за съответстващото на главата състояние под почвата, принадлежи също и разбирането за животинския организъм. Животинският организъм живее вътре в природното домакинство и непосредствено е свързан с всичко, което му принадлежи. С оглед на неговата форма и обагряне, върху структурата и състава на неговата субстанция в животинския организъм действат силите на Космоса: от муцуната към сърцето действат силите на Сатурн, Юпитер и Марс, в сърцето силите на Слънцето и зад сърцето към опашката силите на Венера, Меркурий и Луната /Рис.6/.
към текста >>

234. 5. Трета лекция, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Когато на дадена почва растат подходящи за това място растения, това му е приятно, и т.н.
В земята азотът не само оживява това трябва да се има предвид особено в областта на селското стопанство но той също така става чувствителен, става усещащ, нещо което днес изглежда така парадоксално за материалистично заплетения мозък. Азотът наистина става носител на една тайнствена чувствителност, която се разлива върху целия земен живот. Той усеща дали в дадена земна област има достатъчно количество вода. Той усеща това като нещо приятно. Когато водата е твърде малко, усеща нето му е неприятно. Когато на дадена почва растат подходящи за това място растения, това му е приятно, и т.н. върху всичко азотът излива един вид чувстващ живот.
към текста >>

235. 6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Необходимо е да се знае, че торенето трябва да се състои в оживотворяване на земята, та растението да не попадне в мъртва почва, в която ще му бъде трудно, да осъществи всички процеси, които водят до образуването на плодовете само от своята собствена жизненост.
Необходимо е да се знае, че торенето трябва да се състои в оживотворяване на земята, та растението да не попадне в мъртва почва, в която ще му бъде трудно, да осъществи всички процеси, които водят до образуването на плодовете само от своята собствена жизненост. То лесно ще даде плодове, ако бъде засадено в живот. Общо взето всяко развитие на каквото и да е растение има този лек паразитизъм, че се развива като паразит върху нещо живо. Необходимо е да бъде така. Ние не трябва да разчитаме самата природа да набавя достатъчно органически отпадъци навсякъде в земята, където да ги разложи, за да се проникне достатъчно с живот. В някои местности трябва да подпомогнем развитието на растенията чрез наторяване.
към текста >>

С минерални торове можете да въздействате върху водната част на почвата, но не можете да постигнете оживяване на самата почва.
Едно солидно указание може да даде обстоятелството, че ако за наторяване употребите едно чисто минерално вещество, то Вие в действителност никога няма да повлияете земната маса, а в краен случай само воднистата част на земята. С минерални торове можете да въздействате върху водната част на почвата, но не можете да постигнете оживяване на самата почва. Затова растение, което се намира под влияние на минерални вещества, ще Ви покаже такова израстване, такова развитие, което издава както е подпомогнато само от стимулираната водна съставна част на земята, а не от оживената земя.
към текста >>

Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва.
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма в подробностите ще навлезем по-късно, с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на животното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително естество. Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид. Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават. Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата, върху земята етеризиращо и астрализиращо, той я оживява. Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва. Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.
към текста >>

Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.
Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид. Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават. Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата, върху земята етеризиращо и астрализиращо, той я оживява. Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва. Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.
към текста >>

Там те намират добра хранителна почва.
Това, което даваме на земята като тор, трябва да загуби първичната си форма, която е имало като поета храна. То трябва да е преминало през органичния процес на обмяната на веществата, в известно отношение трябва да е обхванато от разлагане, да бъде разтворено. Най-добре е, когато това разтваряне стане чрез собствените етерни и астрални сили. Тогава там се настаняват паразити, микроскопични живи същества. Там те намират добра хранителна почва. По тази причина се вярва, че те са елемент от доброкачествеността на тора. Те обаче всъщност са указание, че торът е в едно или друго състояние. Тяхното значение е, че по тях се установява състоянието на тора. Измама е обаче да се мисли, че торът може радикално да се подобри чрез инжектирането на такива бактерии и подобни на тях микроорганизми. Така изглежда само от външен пръв поглед, но в действителност не е истина.
към текста >>

Да вземем тор, както го получаваме от животното, натъпкваме с него рог на крава и го заравяме на известна дълбочина в земята половин до три четвърти метър дълбочина, в почва нито прекалено глинеста, нито прекалено песъчлива.
Да вземем тор, както го получаваме от животното, натъпкваме с него рог на крава и го заравяме на известна дълбочина в земята половин до три четвърти метър дълбочина, в почва нито прекалено глинеста, нито прекалено песъчлива. За тази цел можем да изберем добра почва, която не е песъчлива. Вижте, като сме заровили рога на кравата с вложения в него тор, с това ние консервираме вътре в рога силите, които рогът е свикнал да упражнява в самата крава, а именно да отразява обратно в нея жизнените и астралните сили. Поради това, че рогът е за обиколен отвън със земя, всичките сили, които етеризират и астрализират се излъчват в неговото вътрешно пространство. Торовото съдържание на заровения в земята кравешки рог със силите, които от заобикалящата земя привличат всичко, което е от жизнено и етерно естество, през цялата зима, когато земята е най съживена, най-жива, бива много силно вътрешно проникнато от живот. Земята през зимата е най-оживена вътрешно.
към текста >>

За тази цел можем да изберем добра почва, която не е песъчлива.
Да вземем тор, както го получаваме от животното, натъпкваме с него рог на крава и го заравяме на известна дълбочина в земята половин до три четвърти метър дълбочина, в почва нито прекалено глинеста, нито прекалено песъчлива. За тази цел можем да изберем добра почва, която не е песъчлива. Вижте, като сме заровили рога на кравата с вложения в него тор, с това ние консервираме вътре в рога силите, които рогът е свикнал да упражнява в самата крава, а именно да отразява обратно в нея жизнените и астралните сили. Поради това, че рогът е за обиколен отвън със земя, всичките сили, които етеризират и астрализират се излъчват в неговото вътрешно пространство. Торовото съдържание на заровения в земята кравешки рог със силите, които от заобикалящата земя привличат всичко, което е от жизнено и етерно естество, през цялата зима, когато земята е най съживена, най-жива, бива много силно вътрешно проникнато от живот. Земята през зимата е най-оживена вътрешно. Цялата тази жизненост се консервира в този тор и така в съдържанието на рога се получава извънредно концентрирана, силно оживена наторяваща сила.
към текста >>

С този разтвор се ръси разораната почва при малки площи това може да се направи с обикновена пръскачка а именно приготвеният по този начин разтвор да се смеси с пръстта.
С този разтвор се ръси разораната почва при малки площи това може да се направи с обикновена пръскачка а именно приготвеният по този начин разтвор да се смеси с пръстта. Разбира се, за големи площи трябва да се конструират специални машини. Ако обаче обикновен тор се смеси с този, тъй да се каже „духовен тор“, тогава ще се установи каква голяма плодовитост ще се получи. Между другото ще се види също, че тези неща могат да бъдат значително развити, тъй като към това мероприятие, което току що описах, може да се прибави едно друго, което се състои в следното:
към текста >>

236. 7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

На практика най-добре ще бъде да се потърси сравнително добра почва, да не е много минерална, а да има хумус в нея.
Разликата ще е така незначителна, че няма нужда да се спазва. На практика най-добре ще бъде да се потърси сравнително добра почва, да не е много минерална, а да има хумус в нея. Там на едно място могат да се заровят всички рога, които са необходими.
към текста >>

А тлъста, тежка почва се получава, когато там се вложи голямо количество тор.
Тогава ще получите буйно разрастване, ще стане това, което посочих в друг случай. Ако постъпите така например с картофена нива или нива с друга култура, ще получите бурен растеж, големи стръкове, а това което искате, няма да се добие. Получавате същото, което се нарича тлъсто място. А тлъста, тежка почва се получава, когато там се вложи голямо количество тор.
към текста >>

Но естественото е да се прави преди сеитба, за да се засегне самата почва.
Правилно е преди посев. Ние скоро ще видим как действа, защото тази година сме вече закъснели и ще трябва да се направи нещо след посева. Ще видим дали има значение. Но естественото е да се прави преди сеитба, за да се засегне самата почва.
към текста >>

За песъчливата почва се изисква по-малко не гасена вар, докато мочурливата почва изисква по-голямо варово съдържание поради окисляването[1] в нея.
Досегашният метод ще се наложи като по-подходящ. Трябва обаче да се подходи специфично според това дали почвата е мочурлива, торфена или е песъчлива. За песъчливата почва се изисква по-малко не гасена вар, докато мочурливата почва изисква по-голямо варово съдържание поради окисляването[1] в нея.
към текста >>

237. 8. Пета лекция, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Това може да стане само с органическа субстанция, която се внася по съответен начин, за да може да действа организиращо, оживяващо върху самата твърда почва, върху самата твърда земя.
Земята трябва пряко да бъде оживена, а това не може да стане с нейното минерализиране. Това може да стане само с органическа субстанция, която се внася по съответен начин, за да може да действа организиращо, оживяващо върху самата твърда почва, върху самата твърда земя. Това оживяване на торовата маса, на твърдия и течния торов материал от животните, както и на всяка друга маса, която се употребява за тор, може да се постигне само ако се действа от областта на живото, ако се остане в живото това е задача в областта на земеделието, която се импулсира от Духовната наука. Духовната наука навсякъде разглежда предимно цялостното действие на живото и отмества погледа си от малкото и от заключенията, които се извличат от малкото, от микроскопичното, тях микроскопът ги взима под внимание, понеже те нямат голямо значение. Наблюдаването на макрокосмичното, на широкия обсег на природните действия, това е задачата на Духовната наука. Затова, разбира се, е необходимо да се вгледаме в тези природни действия.
към текста >>

Дори да бихме имали почва все по-богата на тези или онези субстанции, тя не би била от полза за растението, ако чрез торенето не предадем на растението способността да поема в своето тяло това, което действа в почвата.
Поради това ние трябва и по-нататък редовно да обработваме тора, не само както беше казано вчера. Не просто да прибавяме субстанции, които смятаме, че той трябва да съдържа, за да ги пренесе в растението, а да прибавим живи сили. Защото за растението са много по-важни и необходими живите сили, отколкото само субстанциалните сили, само субстанциите. Дори да бихме имали почва все по-богата на тези или онези субстанции, тя не би била от полза за растението, ако чрез торенето не предадем на растението способността да поема в своето тяло това, което действа в почвата. Касае се точно за това.
към текста >>

И понеже сега трябва да действат колкото е възможно повече сродните на Земята живи сили, тази скъпоценна наденица тя наистина е скъпоценна се заравя на неголяма дълбочина в богата на хумус почва и престоява цялата зима в земята.
Вижте, Вие отново можете да извършите нещо чудно хубаво, нужно е не много, но то е чудесно. Вместо да се направи обичайната наденица, както се прави днес, от червата на говедото се прави наденица с пълнеж от приготвената по описания начин лайка. Сега разполагаме с нещо, което само трябва да се изложи по подходящ начин на действието на природните сили. Ние и тук през целия този процес оставаме в областта на органичното, на живота. И понеже сега трябва да действат колкото е възможно повече сродните на Земята живи сили, тази скъпоценна наденица тя наистина е скъпоценна се заравя на неголяма дълбочина в богата на хумус почва и престоява цялата зима в земята. Изберете място, където снегът остава по-дълго и слънцето добре го огрява. Там космичните астрални сили му действат възможно най-много.
към текста >>

На първо място става дума за това, че в копривата човек има едно голямо благодеяние, а сега извинете ме господин графе, ако за миг стана много конкретен относно Вашия имот тук и кажа, че ако е необходимо дадена почва да бъде освободена от желязото, за това допринася засяването на необработвани места с коприва, която по особен начин освобождава от действието на желязото горния пласт на почвата, защото тя много обича желязото и го привлича към себе си.
Копривата обаче наистина е един световен юнак, който може да върши огромна работа. Също и копривата носи в себе си сярата, чието значение вече разясних, а именно тя подрежда и улеснява работата на Духа. Освен че разпространява калий и калций в своите излъчвания и течения, копривата има и железни лъчения, които са почти толкова полезни за развитието на природата, колкото нашите собствени железни лъчения в кръвта. Поради своите ценни свойства копривата съвсем не заслужава да бъде пренебрегвана, което често се случва там, където тя расте навън в природата. Всъщност тя би трябвало да се врастне в сърцето на човека, тъй като поради своето великолепно вътрешно действие и вътрешна организация, вън в природата тя наистина е подобна на това, което е сърцето в човешкия организъм. На първо място става дума за това, че в копривата човек има едно голямо благодеяние, а сега извинете ме господин графе, ако за миг стана много конкретен относно Вашия имот тук и кажа, че ако е необходимо дадена почва да бъде освободена от желязото, за това допринася засяването на необработвани места с коприва, която по особен начин освобождава от действието на желязото горния пласт на почвата, защото тя много обича желязото и го привлича към себе си. Ако не желязото, то действието на желязото върху развитието на растението се неутрализира. Засяването на коприва в такава местност ще има голямо значение. Но това исках да спомена само мимоходом. Искам да обърна внимание, че самото наличие на коприва в дадена околност е от голямо значение за развитието на растенията.
към текста >>

Това е дъбът, особено кората на дъба, която вече представлява междинен продукт между растението и живата част на почвата, както Ви изложих относно сродството на живата почва с кората.
Има едно растение, богато на калций, което в растителната пепелна субстанция[3] съдържа 77%, калций, но в най-фини съединения. Това е дъбът, особено кората на дъба, която вече представлява междинен продукт между растението и живата част на почвата, както Ви изложих относно сродството на живата почва с кората. Калциевата структура на дъбовата кора е най-идеалната проява на калция. Калцият, когато е още жив, а не мъртъв в мъртво състояние също действа, но по друг начин има онова свойство, което Ви разясних. Живият калций създава съответен порядък, когато етерното тяло действа прекалено силно, така че астралните сили не могат да обхванат организма. Тогава калцият потиска, задушава етерното тяло и с това освобождава действието на астралното тяло; това се получава при всеки калций. Но когато искаме не да произведем шок в организма, а да свием по правилен начин буйно разрастващото се етерно тяло, тогава трябва да приложим калция в структурата, в която той се на мира в дъбовата кора.
към текста >>

238. 9. Въпроси и отговори, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Естественото произлиза от свойствата на самия вид почва.
Вярно е, че определен вид земя има съответно определено въздействие. Естественото произлиза от свойствата на самия вид почва. Когато почвата е песъчлива, тя постоянно попива вода, защото е водопропусклива, и затова преди да се сложи торището върху нея, трябва да се попълни с глина. Ако почвата е много глинеста, трябва да се разрови, да се направи рохкава и да се посипе с пясък. За да имаме едно сред но въздействие, винаги се взема, един пласт пясък и един пласт глина. Тогава имаме едновременно и двете, плътност на земята и въздействията на водата. Иначе ще се просмуче водата.
към текста >>

Особено е благо приятно смесването на двата вида почва.
Когато почвата е песъчлива, тя постоянно попива вода, защото е водопропусклива, и затова преди да се сложи торището върху нея, трябва да се попълни с глина. Ако почвата е много глинеста, трябва да се разрови, да се направи рохкава и да се посипе с пясък. За да имаме едно сред но въздействие, винаги се взема, един пласт пясък и един пласт глина. Тогава имаме едновременно и двете, плътност на земята и въздействията на водата. Иначе ще се просмуче водата. Особено е благо приятно смесването на двата вида почва. По този начин особено ако това може да се избегне няма да се избира льосова почва за торището. Льос и подобни на него нямат особено въздействие. По-добре е постепенно да се направи изкуствена почва за торището.
към текста >>

По този начин особено ако това може да се избегне няма да се избира льосова почва за торището.
Ако почвата е много глинеста, трябва да се разрови, да се направи рохкава и да се посипе с пясък. За да имаме едно сред но въздействие, винаги се взема, един пласт пясък и един пласт глина. Тогава имаме едновременно и двете, плътност на земята и въздействията на водата. Иначе ще се просмуче водата. Особено е благо приятно смесването на двата вида почва. По този начин особено ако това може да се избегне няма да се избира льосова почва за торището. Льос и подобни на него нямат особено въздействие. По-добре е постепенно да се направи изкуствена почва за торището.
към текста >>

По-добре е постепенно да се направи изкуствена почва за торището.
Тогава имаме едновременно и двете, плътност на земята и въздействията на водата. Иначе ще се просмуче водата. Особено е благо приятно смесването на двата вида почва. По този начин особено ако това може да се избегне няма да се избира льосова почва за торището. Льос и подобни на него нямат особено въздействие. По-добре е постепенно да се направи изкуствена почва за торището.
към текста >>

Белият равнец не е ли затруднен в растежа си при много варовита почва, тъй като той всъщност се нуждае от влажна и кисела почва?
Белият равнец не е ли затруднен в растежа си при много варовита почва, тъй като той всъщност се нуждае от влажна и кисела почва?
към текста >>

239. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

13), че това е нивото на земната почва, а тук всичко това, което пристига от Космоса като въздействия от Венера, Меркурий и Луната и се отразява така, че се излъчва и действа отдолу нагоре.
Представете си сега искам да го представя схематично (Рис. 13), че това е нивото на земната почва, а тук всичко това, което пристига от Космоса като въздействия от Венера, Меркурий и Луната и се отразява така, че се излъчва и действа отдолу нагоре. Това, което по този начин се задейства в земята – искам също да го начертая схематично, задейства растенията така, че те изграждат всичко, което израства за една година и тогава образува семена. От семето отново идва новото растение, третото растение и т.н.. Всичко това, което идва по този път, се влива във възпроизводителната сила, в следващите генерации.
към текста >>

Тогава не само Земята не е склонна да поема действието на Луната, но и самите растения, тези плевели в известен смисъл получават боязън да растат на така обработена почва.
Пресече ли се цялостното действие на Луната върху плевелите и те се оставят само под действието на останалите сили, които не идват от Луната, тогава се слага граница на тяхното размножаване. Тогава те не могат да се размножават. Това може да стане, като почвата се обработва така, че да загуби склонността да възприема въздействието на Луната, тъй като не можем да премахнем самата Луна. Тогава не само Земята не е склонна да поема действието на Луната, но и самите растения, тези плевели в известен смисъл получават боязън да растат на така обработена почва. Постигнем ли това, вече имаме каквото искаме.
към текста >>

Тя не може повече да живее, тя се страхува от живота, ако трябва да живее в почва, която е поръсена с пепел, приготвена по този начин.
Слънцето не е същото, когато в своя годишен или дневен ход свети от Телец и когато свети от Рак и т.н.. То винаги е различно. Може да се каже даже, че е голямо безсмислие, което обаче може да се извини, да се говори за Слънцето изобщо. Всъщност трябва да се казва Слънцето на Овен, Слънцето на Телец, Слънцето на Рак, Слънцето на Лъв и пр.. Получава се комбинирано действие на Слънцето и на зодиакалните знаци, затова Слънцето винаги се явява като друго същество, като различно същество. И това се отнася както за неговия годишен, така и за неговия дневен пробег, които се определят от положението на Слънцето през пролетта. И така, ако приготвите пепел от насекомото по указания начин и го разпръснете върху посеви цвекло, нематодата постепенно ще изнемощее и след четири години това изнемощяване ще е пълно и окончателно. Тя не може повече да живее, тя се страхува от живота, ако трябва да живее в почва, която е поръсена с пепел, приготвена по този начин.
към текста >>

От цялото мое изложение видяхте следното: намиращата се около растението почва има определен живот и заедно с този живот в почвата около растението се намират още, макар не с интензивност необходима за формирането на растението, но все пак с известна интензивност, всевъзможни сили на растежа, леко загатнати размножителни сили, а също така и всичко, което по този начин действа на Земята под влиянието на силите на пълната Луна, опосредени от водата.
Касае се сега за това, да разберем какво всъщност причинява заболяването на растението. От цялото мое изложение видяхте следното: намиращата се около растението почва има определен живот и заедно с този живот в почвата около растението се намират още, макар не с интензивност необходима за формирането на растението, но все пак с известна интензивност, всевъзможни сили на растежа, леко загатнати размножителни сили, а също така и всичко, което по този начин действа на Земята под влиянието на силите на пълната Луна, опосредени от водата.
към текста >>

Виждате ли, тук имате много значителни взаимовръзки: имате земя, имате почва, напоена с вода.
Виждате ли, тук имате много значителни взаимовръзки: имате земя, имате почва, напоена с вода. Имате Луната. Като я пронизва със своите лъчи, Луната оживотворява до известна степен почвата, събужда в нейната етерност вълни и известна раздвиженост. Постига го много лесно, когато почвата е мокра, когато почвата е проникната от вода, и много трудно, когато почвата е суха. Следователно водата тук е само посредник. Това, което трябва да се оживи е самата пръст, твърдият, минералният състав на почвата.
към текста >>

Имаме прекалено силно оживена почва.
Но въздействията на Луната вътре в почвата могат да станат прекалено силни. И това може лесно да се случи. Представете си една доста влажна зима, последвана от твърде кишава пролет. Тогава лунното влияние твърде силно ще проникне в почвата и прекалено силно ще я оживи. Имаме прекалено силно оживена почва. Искам да означа това с червени чертички там, където земята е прекалено оживена (Рис.15). Ако ги нямаше червените чертички, т.е. ако тази почва не беше толкова силно оживена от Луната, ако почвата беше правилно, нормално оживена от Луната, тогава на нея растението щеше да расте и се развива нормално до образуване на семена, да кажем, житото би дало семена. Тогава тази нормална жизненост в почвата щеше да действа така, че да се получи точно това семе.
към текста >>

ако тази почва не беше толкова силно оживена от Луната, ако почвата беше правилно, нормално оживена от Луната, тогава на нея растението щеше да расте и се развива нормално до образуване на семена, да кажем, житото би дало семена.
Представете си една доста влажна зима, последвана от твърде кишава пролет. Тогава лунното влияние твърде силно ще проникне в почвата и прекалено силно ще я оживи. Имаме прекалено силно оживена почва. Искам да означа това с червени чертички там, където земята е прекалено оживена (Рис.15). Ако ги нямаше червените чертички, т.е. ако тази почва не беше толкова силно оживена от Луната, ако почвата беше правилно, нормално оживена от Луната, тогава на нея растението щеше да расте и се развива нормално до образуване на семена, да кажем, житото би дало семена. Тогава тази нормална жизненост в почвата щеше да действа така, че да се получи точно това семе.
към текста >>

Последствието от това е, че семето на растението, неговата надземна част става един вид почва за други организми.
Да приемем, че действието на Луната е много силно, че земята е прекалено силно оживена, тогава действието отдолу нагоре е прекалено силно и това, което трябва да настъпи едва при образуването на семена, се явява по-рано. Когато е много силно, то не изчаква съответното време и не успява да стигне нагоре в растението, а със своята интензивност действа по-долу. Тогава лунното действие не достига догоре и не дава достатъчно сила на семеобразуването. Семето отслабва, линее, в себе си получава нещо от умиращия живот и чрез този умиращ живот над нивото на почвата в известна степен се образува второ ниво. Наистина това не е земя, но там се пренасят същите въздействия. Последствието от това е, че семето на растението, неговата надземна част става един вид почва за други организми. Появяват се паразити, гъбички. Появяват се всякакви гъбични образувания. По този начин се образуват болести по растенията като ръжда, чернилка, главня и др. Чрез едно прекалено силно действие на лунните сили се препятства да достигне необходимата височина, да се изкачи в горната част на растението това, което трябва да се издигне от почвата нагоре, за да образува семена. Плододайната сила зависи изцяло от нормалното действие на Луната, то не трябва да е много силно.
към текста >>

240. 12. Седма лекция, 15 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

За това, което расте по клоните, дървото в действителност е почва.
Да погледнем дървото. Какво представлява то в цялото домакинство на природата? Ако го разгледаме с разбиране, при дървото ще можем да сметнем като същинско растение само това, което израства като тънки леторасти, като зелени носители на листата, цветовете, плодовете. Те израстват от дървото, както тревистите растения израстват от земята, от почвата. За това, което расте по клоните, дървото в действителност е почва. Дървото е издигнала се в хълм земя, само че малко по-жива отколкото земята, от която израстват тревистите и житните растения.
към текста >>

Ето тук би била земната почва.
Такова нещо не е необходимо наистина да съществува, но то може да ни направи разбираемо това, което следва. Ето тук би била земната почва. Засадя ли сега всички мои растения така, то там долу всичките корени се врастват един в друг и се образува един плоско разстлан пласт корени. Къде завършват едните и къде започват другите, не се знае. Сега това, което хипотетично ви начертах тук, фактически е налице вътре, в дървото. Растението, което расте на дървото, е загубило своите корени, то даже относително се е отделило от тях и с тях има, бих искал да кажа, повече етерна връзка. И това, което тук хипотетично означих, е камбийният пласт вътре в дървото, камбиумът, така че не можем да разглеждаме корените на това растение иначе, освен че те биват заменени с камбиума.
към текста >>

И ако устроим нещата така, че да имаме не само гори, но и ливади, лъки в подходящо съседство със земеделското стопанство, тези лъки ще влияят на стопанството с това, че те са добра почва за гъбите.
И когато забележат, че обичат храстите, че любовта им към тях е вродена, те с наслада ядат тези храсти, започват да чувстват нужда да ядат от тях това, което извънредно добре регулира усвояването на другата храна. От друга страна, когато проследява това интимно сродство в природата, оттам човек може да добие поглед за същността на вредните неща. Както иглолистната гора има интимно отношение към птиците, както храстите имат близко отношение към бозайниците, така всички видове гъби имат вътрешно отношение към света на нисшите животни, към бактериите и подобните на тях, именно към вредните паразити. Вредните паразити са свързани с гъбите, живеят в симбиоза с тях, развиват се там, където се въдят и размножават гъбите. Точно там е произходът на онези болести по растенията, също и на по-грубите увреждания на растенията. И ако устроим нещата така, че да имаме не само гори, но и ливади, лъки в подходящо съседство със земеделското стопанство, тези лъки ще влияят на стопанството с това, че те са добра почва за гъбите. И ще трябва да се погрижим почвата на лъките да е осеяна с гъби. И тогава се получава нещо забележително: където в съседство със стопанството има ливада, богата на гъби, макар и не много голяма, там гъбите поради тяхното родство и техния афинитет към бактериите и другите паразитни животинки, отнемат тези животинки от другите растения. Гъбите задържат и здраво се сплотяват с тези животинки, с бактериите, каквото другите растения не правят. Към средствата за борба срещу такива вредители на растенията, които вече Ви дадох, Вие имате общо взето възможността чрез създаване на ливади да отстраните от стопанството вредните малки животинки.
към текста >>

241. 17. Послеслов GA_327 Биодинамично земеделие

Пред нас земеделското стопанство застава като един жив организъм, в който всеки орган почва, атмосфера, растения, животни се намира под постоянното въздействие на цялата Вселена.
Сведенията относно селското стопанство Рудолф Щайнер установява чрез духовно-научни изследвания и ги поднася на света в публикуваните в тази книга лекции, изнесени през 1924. Явленията и процесите в селското стопанство той разглежда също и откъм скритата за сетивата духовна страна, разкрива участието на земните и космическите сили, на Слънцето, планетите и звездите в развитието на растенията и животните. Пред нас земеделското стопанство застава като един жив организъм, в който всеки орган почва, атмосфера, растения, животни се намира под постоянното въздействие на цялата Вселена. И ние изживяваме земеделското стопанство като определена индивидуалност, като частичка от Макрокосмоса, поставена под управлението на Човека-Микрокосмос. Ето защо биодинамично земеделие в пълния смисъл на тази професия може да упражнява само онзи, който наистина чувства себе си като Микрокосмос и като земеделец управлява едно земеделско стопанство, което е част от Макрокосмоса; а самата работа в такова стопанство усилва това усещане и човек все повече до бива усет за космическите сили, които действат в земеделието.
към текста >>

242. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Всички тези свойства на една почва получават своята изходна точка от постоянно образуваната при наличието на светлината растителна субстанция, която представлява първичният извор на храна за всички живи същества.
Растенията са не само резултат на почвата, но почвата също е продукт на живота на растенията, към които винаги се присъединява животът на животни. Каквото и да се измерва в почвата съдържание на хумуса, неговото устройство, минерален състав, структура и т.н.. образуването на почвата, нейното съдържание и нейното подобряване става от живите същества в тяхното взаимодействие с камънака, с неговото разрушаване, разпадане и всмукване в жизнените процеси. Всички тези свойства на една почва получават своята изходна точка от постоянно образуваната при наличието на светлината растителна субстанция, която представлява първичният извор на храна за всички живи същества. Днес това явление от висш порядък се нарича „екосистема“, частичният аспект на местонахождението като жизнено пространство „биотоп“.
към текста >>

Най-вече поради това че растенията задържат разрушаването на скалите, че на основата на растителните субстанции в областта на корените се получава богат живот (бактерии, гъби, протозои, червеи и др.), се изгражда това, което наричаме почва, проникната от хумус.
Междувременно има богата литература за живота в почвата. Без живи същества под влияние на времето и атмосферата на повърхността на земята става разрушаване и разпадане на камъните (изветряване), отнасяне (ерозия) и отлагане (седиментация), особено в падините, равнините и в морето. Най-вече поради това че растенията задържат разрушаването на скалите, че на основата на растителните субстанции в областта на корените се получава богат живот (бактерии, гъби, протозои, червеи и др.), се изгражда това, което наричаме почва, проникната от хумус. Почвата се получава от дейността на живите същества и се поддържа от тях. Тяхната веществообменна дейност образува не само хумуса, а почвата изобщо, нейната структура, нейното закономерно, динамично, вертикално подреждане.
към текста >>

Но тогава трябва да се вземе предвид, че в сравнение с обраслата с растения почва на дадената местност човекът стои две степени по-високо, защото при него в телесния организъм действат едно индивидуално астрално тяло и един индивидуален Аз, инкарниран на физически план.
При почвата няма двигателна активност от такъв вид. Но колебанията на топлината съобразно дневния ритъм, колебанията на атмосферното налягане според времето, почти пълното изпразване от въздуха при насищането й с вода и доловимото за слуха отново навлизане на въздух при спадане на водните стълбове в грубите шупли на почвата - всичко това са подобни процеси. Диафрагмата и нейната функция е само един образ на това, което става на повърхността на земята, а не нейно отражение. Касае се за това, да се видят възможно по-ясно сравнимите точки, да се предизвикат въпроси, а не да прекаляваме и да го използваме извън тези граници. Може насреща да се възрази, че се касае за действително съответствие. Но тогава трябва да се вземе предвид, че в сравнение с обраслата с растения почва на дадената местност човекът стои две степени по-високо, защото при него в телесния организъм действат едно индивидуално астрално тяло и един индивидуален Аз, инкарниран на физически план. Не е така при растенията и това действително обуславя големи различия, не само обръщане на посоката. Затова Щайнер казва: „…това не е казано съвсем точно, но то трябва да направи нещата по-ясни и за тази цел е достатъчно…“[15] По-долу отново ще се върнем на този въпрос по повод описанието на етерното тяло на животните в края на втората лекция.
към текста >>

243. 3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота GA_327 Биодинамично земеделие

Това води до загуба на азот в почвата и с това до снабдяване с азот на съседните растения, чиито корени също проникват същата почва.
Бобовите растения (наричани още шушулкови със семейството на мимозите и на пеперудоцветните) са в състояние да свързват азота на въздуха в азотни съединения. Това става с помощта на почвени бактерии, които се заселват в коренните власинки и тогава образуват в корена колонии от подобни на бактерии (бактероиди) малки организми, които се намират във видимите коренови грудки. Биологичният процес на синтезиране на азота от въздуха в тези грудчици е енергоемен процес, който е възможен поради потока от захарни вещества от страна на културните растения, които те образуват в листата под въздействието на светлината. Надземната част на растението като противоположен процес пък богато се снабдява с азот чрез симбиозните процеси в корена. Още преди да загине растението, могат да загинат колониите в грудките. Това води до загуба на азот в почвата и с това до снабдяване с азот на съседните растения, чиито корени също проникват същата почва. Без такива съседни растения може да се дойде до загуба на азот в дълбочината на почвата.
към текста >>

Това води до високо съдържание на калций в повечето от тези видове и до киселинност в почвата, ако растенията с тяхното варово съдържание не останат на същото място, например защото ще се продават като сено или отделните вещества от хранените с бобови растения животни не попаднат обратно в същата почва.
Освен това бобовите растения имат една важна способност чрез отделяне на киселини да разтварят минералите в почвата и да ги поемат. Това води до високо съдържание на калций в повечето от тези видове и до киселинност в почвата, ако растенията с тяхното варово съдържание не останат на същото място, например защото ще се продават като сено или отделните вещества от хранените с бобови растения животни не попаднат обратно в същата почва. Двете способности - синтезиране на азот от въздуха и разтваряне на минералите в почвата, изискват силен поток асимилати[17] в корените.
към текста >>

244. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва.
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма - в подробностите ще навлезем по-късно - и с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на животното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително естество. Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид. Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават. Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата етеризиращо и астрализиращо, той я оживява. Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва. Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.»(4, 123)
към текста >>

Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.»(4, 123)
Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид. Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават. Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата етеризиращо и астрализиращо, той я оживява. Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва. Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.»(4, 123)
към текста >>

245. 5. Лекция: Правилното субстанцииране на тора GA_327 Биодинамично земеделие

Земната почва е един вид продължение на израстването на растението в почвата, следователно тя е нещо живо.
Земната почва е един вид продължение на израстването на растението в почвата, следователно тя е нещо живо. Загубени са прозренията на миналото как отпадъчните продукти на живота продължават живота в почвата. Почвеният живот се подхранва от отделните вещества от корените и от растителните отпадъци.
към текста >>

246. 6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Това особено ясно човек може да изпита през пролетта.[9] Всеки, който е поливал растенията в сухите периоди, знае колко бавно се развива младият растителен живот при дълготрайно слънчево и сухо време въпреки достатъчно влажната почва.
При влажна, облачна и мъглива атмосфера действат повече близките планети, при сух въздух и ясно време - силите на далечните планети. Това особено ясно човек може да изпита през пролетта.[9] Всеки, който е поливал растенията в сухите периоди, знае колко бавно се развива младият растителен живот при дълготрайно слънчево и сухо време въпреки достатъчно влажната почва. В ясната слънчева атмосфера, която се състои от 80% азот, астралността действа разграждащо и спиращо растежа в свръх нормална степен. Колко е благоприятен за развитието на изобилна растителност, човек наистина би желал да каже, колко е благодатен един топъл пролетен или проливен бурен дъжд, когато не само почвата, но и въздухът е зареден с влага в обширни пространства и на голяма височина. Когато Слънцето свети, а не само една покривка от облаци доставя непряка светлина, при влажна атмосфера самата пряка слънчева светлина е по-мека и освободена от синия и ултравиолетовия дял. Сетивно преживяното тук улеснява разбирането на свръхсетивното описание.[10]
към текста >>

Поради това през пролетта растенията се развиват в относително хладна почва.
За отношението между променяните от планетите слънчеви въздействия върху Земята и в почвата важна роля играят годишните времена. През пролетта слънцето затопля най-горния слой на почвата. Въздухът се затопля от почвата. Това става много по-бързо, отколкото проникването на топлината дълбоко в почвата. Поради това през пролетта растенията се развиват в относително хладна почва. Съответно бавно се събужда и животът в почвата, което се дължи на първо място на жизнените сили от близките до Земята планети, които също така освобождават азота в почвата и така той се поставя на разположение на растенията. Това води също до дишане на почвата и до освобождаване на въглероден двуокис, което ускорява образуването на вещества в листата. От към средата на май до средата на юни настъпва интензивно израстване на издънките и филизите, в което са особено активни въздействията от далечните планети в посока отдолу нагоре. Те опосредяват въздействията на растителния Аз. Така е в северните области, където настъпването на пролетта се забавя от дългите студове и дните са много дълги, което е извънредно впечатлително и дава отпечатък на цялата вегетация.
към текста >>

247. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Скалите са образували твърдата почва, за да можем да ходим по нея.
Ако днес вземете в ръка парче гранит, вътре в който има кварц, можете да кажете: в това парче гранит, вътре в който има кварц, трябва в същото време да виждаме нещо такова, което в бъдеще отново ще стане живо. Някога това парче е било живо. Днес то е мъртво. Скалите са образували твърдата почва, за да можем да ходим по нея. Ако не е трябвало да ходим, нямаше да я има и твърдата почва. Но всичко това някога отново ще стане живо.
към текста >>

Ако не е трябвало да ходим, нямаше да я има и твърдата почва.
Ако днес вземете в ръка парче гранит, вътре в който има кварц, можете да кажете: в това парче гранит, вътре в който има кварц, трябва в същото време да виждаме нещо такова, което в бъдеще отново ще стане живо. Някога това парче е било живо. Днес то е мъртво. Скалите са образували твърдата почва, за да можем да ходим по нея. Ако не е трябвало да ходим, нямаше да я има и твърдата почва. Но всичко това някога отново ще стане живо.
към текста >>

Хората могат да ходят по твърдата почва.
Някога Земята ще оживее. Тя някога е бодърствала, била е свързана с цялото мирово пространство. И мировото пространство с помощта на своите жизнени сили я е населило с огромни животни. По-късно, когато се е появило твърдото, мировото пространство насадило на Земята хората. Хората добре овладели на Земята твърдото вещество, което станало възможно, разбира се, благодарение на мировото пространство, а не благодарение на самата Земя. Хората могат да ходят по твърдата почва. Но тази твърда почва отново ще се събуди - защото тя само спи, но отново ще се събуди, ще оживее и ще живее. Вземете днес парче варовик, най-обикновено парче варовик от Юрския хребет; трябва да кажем, че това парче представлява останка от нещо живо. То представлява нещо, отделило се в резултат на процеса на живот, но то отново ще оживее някога; то се намира между единия и другия живот, то само спи.
към текста >>

Но тази твърда почва отново ще се събуди - защото тя само спи, но отново ще се събуди, ще оживее и ще живее.
Тя някога е бодърствала, била е свързана с цялото мирово пространство. И мировото пространство с помощта на своите жизнени сили я е населило с огромни животни. По-късно, когато се е появило твърдото, мировото пространство насадило на Земята хората. Хората добре овладели на Земята твърдото вещество, което станало възможно, разбира се, благодарение на мировото пространство, а не благодарение на самата Земя. Хората могат да ходят по твърдата почва. Но тази твърда почва отново ще се събуди - защото тя само спи, но отново ще се събуди, ще оживее и ще живее. Вземете днес парче варовик, най-обикновено парче варовик от Юрския хребет; трябва да кажем, че това парче представлява останка от нещо живо. То представлява нещо, отделило се в резултат на процеса на живот, но то отново ще оживее някога; то се намира между единия и другия живот, то само спи.
към текста >>

248. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Е, господа, тук е мястото, където постепенно получавайки познание, човек почва да си казва, че наистина представлява цял малък свят, микрокосмос.
Е, господа, тук е мястото, където постепенно получавайки познание, човек почва да си казва, че наистина представлява цял малък свят, микрокосмос. Всичко, което го има в света, навън, намира своето пълно отражение вътре в човека.
към текста >>

249. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

При това един човек изпада в жалко положение, почва да се смята за грешник; друг започва да буйства, изпада в бяс, става крайно агресивен, даже кръвожаден.
Те употребяват малко опиум, само малка доза. Какво става тогава? При употреба на неголяма доза опиум, на първо място възниква състояние, когато човек има вътрешно преживяване: той вече не мисли, а започва да мечтае, да възприема хаотични образи. Това много му харесва и той го прави доста охотно. Сънища, видения от такъв род винаги зашеметяват. При това един човек изпада в жалко положение, почва да се смята за грешник; друг започва да буйства, изпада в бяс, става крайно агресивен, даже кръвожаден. След това тези хора заспиват. Такава употреба на опиум се съпровожда от това, че хората, приемайки постъпващата отвън отрова, се държат буйно и изпадат в състояние, когато бавно заспиват.
към текста >>

250. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Ако оставям следи от крака в меката почва, то някакъв приземил се марсианец може да си въобрази, че следите от крака произхождат от самата Земя, че тя издига някъде пясъка нагоре, а някъде го привлича надолу; но всъщност това, разбира се, не е така, просто аз притискам този пясък, намирайки се навън.
И така, това не зависи от Земята. Това зависи от звездните констелации. Може да се докаже, че ако се изменя положението, се изменят и звездните констелации, изменя се взаимното разположение на звездите. Тук, разбира се, се имат предвид не планетите, а неподвижните звезди. Този, който не желае нищо да знае за този свят, постъпва като хората, твърдящи, че мисловните сили изхождат изключително от главния мозък. Ако оставям следи от крака в меката почва, то някакъв приземил се марсианец може да си въобрази, че следите от крака произхождат от самата Земя, че тя издига някъде пясъка нагоре, а някъде го привлича надолу; но всъщност това, разбира се, не е така, просто аз притискам този пясък, намирайки се навън. Така и гънките на моя главен мозъка се образуват под влияние отвън, произхождайки от произвежданото от душата мислене. Така стои работата и с тези участъци суша, които преминават над Земята; те се удържат от звездните констелации. Следователно трябва да виждаме духа не само в земния човек или на Земята въобще, но и в целия Космос.
към текста >>

251. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Точно както ние трябва да имаме почва под краката си, за да ходим по нея навсякъде и да не падаме постоянно, така трябва да имаме Слънцето и Луната, защото за мисленето ни е необходима Луната, а за ходенето се нуждаем от Слънцето, от слънчевата сила.
Ето защо в старите селски правила навсякъде могат да се намерят указания за това, колко важно за растежа на растенията е пълнолунието. И виждате ли, господа, всъщност трябва да се говори не само за отношенията между отделните небесни тела, а трябва да се изхожда от това, как те се проявяват на Земята, сред хората. Човек, както току-що видяхте, има извънредно много от Слънцето и Луната. Луната дарява на човека това, че той може да използва своята глава. Слънцето дарява човека с възможност да използва своите сърце, крака и ръце. Точно както ние трябва да имаме почва под краката си, за да ходим по нея навсякъде и да не падаме постоянно, така трябва да имаме Слънцето и Луната, защото за мисленето ни е необходима Луната, а за ходенето се нуждаем от Слънцето, от слънчевата сила. Ако ходим през нощта, това става за сметка на натрупаните слънчеви сили, които сме получили през деня. На нас са ни просто необходими тези небесни тела!
към текста >>

Някога Луната е излязла, отделяйки се от Земята, и е дарила въздуха с кислород, а земната почва - с въглища.
Въглеродът, който се съдържа в каменните въглища, се намира тук, а кислородът се намира във въздуха. Казвал съм ви, че когато Луната е излизала, когато се е отделяла от Земята, се е появил кислородът. Но тогава от въглеродния двуокис се е появил и въглеродът, който е останал в Земята; това са каменните въглища, намиращи се в Земята. Сега помислете: ние изкопаваме днес каменните въглища от Земята. Какво трябва да кажем, ако не просто дупчим Земята като дъждовни червеи, а сме осведомени за това, как са се появили каменните въглища? Някога Луната е излязла, отделяйки се от Земята, и е дарила въздуха с кислород, а земната почва - с въглища. Би следвало да кажем: о, ти, Луна, ти богато ни дари, когато напускаше Земята, ти не просто се отдели, напускайки Земята, а ни остави във въздуха кислород, а в земята - въглища! И така, Луната е наша твърде фина космическа дружка: защото, когато още е била с нас, е поддържала нашите души с това, че винаги е изработвала въглена киселина и нея тя ни е оставила. Тя ни е оставила навън въглерода, каменните въглища на Земята. Тя не се е отделила като крадец, който нищо не оставя и всичко прибира със себе си, а е създала възможности за съществуването на физическия човек. Дотогава не е имало никакви физически хора, а е имало само духовни хора на Слънцето, обединено с Луната и Земята.
към текста >>

Наличието на твърда земна почва е поради това, че Слънцето някога е било с нас и се е отделило в мировото пространство, оставяйки ни варовика.
Но и Слънцето също е твърде фина особа: когато ни е напускало, отделяйки се, то ни е оставило във въздуха азота; в земята то ни е оставило цианкалий и други цианови съединения. Те се състоят от въглерод, азот и калий или калций. Калият - това е такова вещество, което много фино блести, подобно на сребро. Така че Слънцето ни е оставило във въздуха азот, а също и въглерод, но не този, който се е превърнал в каменни въглища, а този, който живее в растенията, този въглерод. То е създало калциевите отлагания и от това са се появили варовиковите планини, такива като Юра и т. н. Наличието на твърда земна почва е поради това, че Слънцето някога е било с нас и се е отделило в мировото пространство, оставяйки ни варовика. Луната ни е оставила каменните въглища, а Слънцето ни е оставило варовиците, намиращи се в Земята. Луната ни е оставила във въздуха кислород, а Слънцето ни е оставило във въздуха азот.
към текста >>

252. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Когато човек узрява, тогава почва да работи солната киселина, свързана със стомаха.
И така, влиянието на Марс и влиянието на кометите създават в човека свободната воля и ни дават възможност да използваме нашите телесни членове в съответствие с тази свободна воля. Но тези влияния трябва по правилен начин да си взаимодействат в човека с Меркурий. Меркурий е този, който изработва в нашия стомах необходимия състав на солната киселина. Също както в главата се нуждаем от сода, така в стомаха ни е нужно това, което идва от солната киселина. И това е прекрасно, господа, защото содата предава светлина на главата, а също и на ембриона, на човешкия зародиш, развитието на който започва основно от главата. Когато човек узрява, тогава почва да работи солната киселина, свързана със стомаха. Ако солната киселина се съедини с натрий, което става навсякъде, появява се нашата обикновена готварска сол. В стомаха се нуждаем от готварска сол. Ние не само я приемаме заедно с храната, но и я произвеждаме постоянно, за да може светлината да има достъп и тук, долу; тя прониква тук, тъй като както содата, така и готварската сол са носители на светлина.
към текста >>

Това е все едно някой да каже: Ах, всичко, което е сложено на масата, е подправка към яденето; и почва да соли кафето си, защото и солта е подправка, и захарта също.
Работата стои така: ако се знае само това, което се разиграва в човека тук, на Земята, в този случай нищо още не се знае за него; тогава започват да се дават еднакви наименования на това, което изглежда еднакво. Но това е все едно за рязането на месо да почнете да използвате бръснарско ножче, само защото то също е своего рода ножче. Хлорозата не винаги представлява едно и също нещо. Би трябвало да кажем: има хлороза с недостиг на желязо, има хлороза с недостиг на хлор и има хлороза с дисхармонично съчетаване на желязото и хлора, както има бръснарско ножче, кухненски нож и нож за писма. Но хората често смесват всичко заедно, нали така? Това е все едно някой да каже: Ах, всичко, което е сложено на масата, е подправка към яденето; и почва да соли кафето си, защото и солта е подправка, и захарта също. А има хора, които гръмогласно заявяват на света: анемията си е анемия. Но това е същата безсмислица, както ако кажем: подправката си е подправка. Защото ако хлороза, причината за която е дисхармония, се лекува с желязо, се прави същото, което прави този, който соли кафето си.
към текста >>

253. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ето така растението израства от земната почва.
Ето така растението израства от земната почва. Днес искам да го изобразя така, че да съответства на въпроса, зададен от господин Долингер (виж рис.). От зародиша израства коренът. Нека отначало да се заемем с дървото. След това ще можем да преминем към обикновеното растение. Ако вземем дърво, ето тук израства ствол.
към текста >>

Във връзка с това трябва да се взема еднаква почва, тъй като в много случаи тя още до експеримента е съдържала в себе си мед.
В тази пръст се добавя медта като своего рода тор. Край тази саксия има още една, в която има чиста пръст, такава, която не е наторена с мед. Пръстта си остава същата, само че без мед. Вземат се съвсем еднакви растения - растенията трябва да бъдат съвсем еднакви и на ръст, - посажда се едното растение в пръстта, наторена с мед, а другото растение се засажда в пръстта, която не съдържа мед. Интересното при това е, че при употреба на мед с високо разреждане, по краищата на листата се появяват бръчки, докато преди те са били заоблени и не са имали бръчки. Във връзка с това трябва да се взема еднаква почва, тъй като в много случаи тя още до експеримента е съдържала в себе си мед. Трябва да се взема еднаква почва - мед се добавя в нея само един път, - и трябва да се вземат еднакви растения, за да може точно да се сравнява.
към текста >>

Трябва да се взема еднаква почва - мед се добавя в нея само един път, - и трябва да се вземат еднакви растения, за да може точно да се сравнява.
Край тази саксия има още една, в която има чиста пръст, такава, която не е наторена с мед. Пръстта си остава същата, само че без мед. Вземат се съвсем еднакви растения - растенията трябва да бъдат съвсем еднакви и на ръст, - посажда се едното растение в пръстта, наторена с мед, а другото растение се засажда в пръстта, която не съдържа мед. Интересното при това е, че при употреба на мед с високо разреждане, по краищата на листата се появяват бръчки, докато преди те са били заоблени и не са имали бръчки. Във връзка с това трябва да се взема еднаква почва, тъй като в много случаи тя още до експеримента е съдържала в себе си мед. Трябва да се взема еднаква почва - мед се добавя в нея само един път, - и трябва да се вземат еднакви растения, за да може точно да се сравнява.
към текста >>

Във всеки случай проявата на парализа вътрешно е свързана със земната почва.
В ежедневието това не се забелязва веднага, но при човека тогава може да се влоши ориентировката; ако действието се усили, настъпва парализа. Това става така, че преди всичко човек губи ориентация; в главата настъпват нарушения и човек не може да се ориентира - причината е изсъхването на малкия мозък, - при това процесът обхваща всички мускули, които горе, в главата, ги управлява малка жлеза, епифизата. А по-точно, неговата част, отговаряща за зрението. Става това, че човек просто заболява от грип. Ако парализата се развива по-нататък, грипът преминава в обща парализа на човека. Във всеки случай проявата на парализа вътрешно е свързана със земната почва. Оттук виждате как за поддържане здравето на човека е необходимо да се притежават многостранни знания. Тук са недостатъчни всевъзможните речи за това как трябва да бъде едно или друго! Защото ако не се знае откъде в организма на хората прониква смъртоносното влияние, даже добрите учреждения едва ли ще помогнат на хората. Защото всичко това, което действа в растенията и от растенията преминава в човека, намирайки се в човека, също има голямо значение.
към текста >>

Причината им се крие в земната почва.
Ето какво трябваше да кажем за това, откъде се появяват такива привидно непонятни заболявания. Причината им се крие в земната почва.
към текста >>

254. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Става дума за чувство, сякаш нещо почва да пълзи по нея, когато тя попадне в зоната на ултравиолетовото излъчване; по същия начин бариевият платино-цианид изпитва въздействие, ако се постави в химически активна среда.
И така, тук, отдясно, имаме ултравиолетови лъчи. Ултравиолетовите лъчи притежават свойството - това пише в статията самият автор - много силно да въздействат химически. Следствие от това е, че ако поставя тук мравка, тя тутакси ще се подложи на силно химическо въздействие. Тя ще усети това. И действително е вярно, че тя ще усети това преимуществено в очите. Става дума за чувство, сякаш нещо почва да пълзи по нея, когато тя попадне в зоната на ултравиолетовото излъчване; по същия начин бариевият платино-цианид изпитва въздействие, ако се постави в химически активна среда. Това е едно и също. Ако аз затъмня всичко в тази стая, така че вътре в нея да има само ултравиолетови лъчи, мравката веднага ще забележи: нещо се случи. Ако тук се окажат мравешки яйца или ларви, в тях ще настъпят съществени изменения: в момента, когато те се подложат на това силно химическо въздействие, ще почнат да загиват. Затова тази мравка почва да спасява яйцата. И така, в тази статия става дума за своеобразно химическо въздействие.
към текста >>

Затова тази мравка почва да спасява яйцата.
И действително е вярно, че тя ще усети това преимуществено в очите. Става дума за чувство, сякаш нещо почва да пълзи по нея, когато тя попадне в зоната на ултравиолетовото излъчване; по същия начин бариевият платино-цианид изпитва въздействие, ако се постави в химически активна среда. Това е едно и също. Ако аз затъмня всичко в тази стая, така че вътре в нея да има само ултравиолетови лъчи, мравката веднага ще забележи: нещо се случи. Ако тук се окажат мравешки яйца или ларви, в тях ще настъпят съществени изменения: в момента, когато те се подложат на това силно химическо въздействие, ще почнат да загиват. Затова тази мравка почва да спасява яйцата. И така, в тази статия става дума за своеобразно химическо въздействие. Това напълно се съгласува с твърдяното неотдавна от мен. Аз казах: пчелите имат своего рода вкусо-обоняние, нещо, намиращо се между обонянието и вкуса. Това е, с което усещат пчелите; нещо по-добно имат и мравките.
към текста >>

255. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Така това дете, заедно с кравето мляко, с което са го хранили, е получило нещо, свързано с варовиковата почва.
Така например на едно дете са му давали мляко, издоено от крава, която е получавала фураж от варовикови почви. Така това дете, заедно с кравето мляко, с което са го хранили, е получило нещо, свързано с варовиковата почва. Това не се открива веднага. И ето, някакъв съвременен медик, показвайки дете, хранено с краве мляко от варовикови почви, и сравнявайки го с друго, кърмено с майчино мляко, ще каже: «да, тук няма никаква разлика» и други подобни. Но детето, кърмено с майчино мляко ще си остане бодро на шестдесет и пет-шест години, докато детето, хранено с краве мляко, страда от калциране на тази възраст! Това става, защото човек представлява нещо цялостно и временното въздействие притежава последействие в протежение на дълго време. През един времеви период нещо може да оказва напълно здраво въздействие; но и след свършването на този период въздействието продължава, то действа и после.
към текста >>

256. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тревата извън зоната расте например на рохкава почва и там тя изглежда съвсем иначе.
Когато вятърът довее други семена, мравките тутакси се разправят с тях, когато семената почнат да поникват. Те ги изхвърлят от зоната, която са изравнили, така че наоколо не расте нищо друго освен този единствен вид трева. Така мравките организират нещо като селскостопанско предприятие и, спазвайки реда, култивират в разпространяващата се наоколо зона вида трева, който им подхожда. Тук те не допускат нищо друго, изриват и изгризват всичко излишно. Тревата, растяща на това място, започва да изглежда съвсем различно, отколкото тревата извън зоната. Тревата извън зоната расте например на рохкава почва и там тя изглежда съвсем иначе. Но мравките правят тази почва твърда, така че растящата тук трева, която отглеждат мравките, има по-твърди семена, семена, твърди като камъчета.
към текста >>

Но мравките правят тази почва твърда, така че растящата тук трева, която отглеждат мравките, има по-твърди семена, семена, твърди като камъчета.
Те ги изхвърлят от зоната, която са изравнили, така че наоколо не расте нищо друго освен този единствен вид трева. Така мравките организират нещо като селскостопанско предприятие и, спазвайки реда, култивират в разпространяващата се наоколо зона вида трева, който им подхожда. Тук те не допускат нищо друго, изриват и изгризват всичко излишно. Тревата, растяща на това място, започва да изглежда съвсем различно, отколкото тревата извън зоната. Тревата извън зоната расте например на рохкава почва и там тя изглежда съвсем иначе. Но мравките правят тази почва твърда, така че растящата тук трева, която отглеждат мравките, има по-твърди семена, семена, твърди като камъчета.
към текста >>

Ако отсека дървото, кората почва да гние.
Да разгледаме едно дърво. Дървото има кора. Ако отсека дървото, кората почва да гние. Хората ще кажат: нека си гние. Те гледат на това спокойно и позволяват да гние в гората всичко излишно, което остава там. Колко опадали листа и други неща гният в гората! Хората не пречат на това гниене. Но гората е устроена различно.
към текста >>

И от тези мравуняци мравчената киселина се разпространява из горската почва.
Те гледат на това спокойно и позволяват да гние в гората всичко излишно, което остава там. Колко опадали листа и други неща гният в гората! Хората не пречат на това гниене. Но гората е устроена различно. Там навсякъде има мравуняци. И от тези мравуняци мравчената киселина се разпространява из горската почва.
към текста >>

Ако тук имате горска почва, а тук - мравешка купчина, това е все едно да имате чаша, пълна с вода, и в тази вода да добавите една капка от някакво вещество, което тутакси се е разтворило из цялата вода.
Ако тук имате горска почва, а тук - мравешка купчина, това е все едно да имате чаша, пълна с вода, и в тази вода да добавите една капка от някакво вещество, което тутакси се е разтворило из цялата вода. Ако добавите сол, водата ще стане солена (изобразява го на рисунка). Ако тук имате мравешка купчина, мравчената киселина по същия начин прониква в цялата горска почва, в това, което гние, и цялата горска почва, вече намираща се в състояние на отмиране, се просмуква с мравчената киселина. Така че мравчена киселина се съдържа не само вътре в сегашните растения, които още живеят, и сегашните гъсеници, които още живеят; тя се съдържа и в цялата отмираща почва; това се отнася също и за отровата на пчелите и осите, когато пчелата стои на цветето и цветето поема това, което му доставя пчелата.
към текста >>

Ако тук имате мравешка купчина, мравчената киселина по същия начин прониква в цялата горска почва, в това, което гние, и цялата горска почва, вече намираща се в състояние на отмиране, се просмуква с мравчената киселина.
Ако тук имате горска почва, а тук - мравешка купчина, това е все едно да имате чаша, пълна с вода, и в тази вода да добавите една капка от някакво вещество, което тутакси се е разтворило из цялата вода. Ако добавите сол, водата ще стане солена (изобразява го на рисунка). Ако тук имате мравешка купчина, мравчената киселина по същия начин прониква в цялата горска почва, в това, което гние, и цялата горска почва, вече намираща се в състояние на отмиране, се просмуква с мравчената киселина. Така че мравчена киселина се съдържа не само вътре в сегашните растения, които още живеят, и сегашните гъсеници, които още живеят; тя се съдържа и в цялата отмираща почва; това се отнася също и за отровата на пчелите и осите, когато пчелата стои на цветето и цветето поема това, което му доставя пчелата.
към текста >>

Така че мравчена киселина се съдържа не само вътре в сегашните растения, които още живеят, и сегашните гъсеници, които още живеят; тя се съдържа и в цялата отмираща почва; това се отнася също и за отровата на пчелите и осите, когато пчелата стои на цветето и цветето поема това, което му доставя пчелата.
Ако тук имате горска почва, а тук - мравешка купчина, това е все едно да имате чаша, пълна с вода, и в тази вода да добавите една капка от някакво вещество, което тутакси се е разтворило из цялата вода. Ако добавите сол, водата ще стане солена (изобразява го на рисунка). Ако тук имате мравешка купчина, мравчената киселина по същия начин прониква в цялата горска почва, в това, което гние, и цялата горска почва, вече намираща се в състояние на отмиране, се просмуква с мравчената киселина. Така че мравчена киселина се съдържа не само вътре в сегашните растения, които още живеят, и сегашните гъсеници, които още живеят; тя се съдържа и в цялата отмираща почва; това се отнася също и за отровата на пчелите и осите, когато пчелата стои на цветето и цветето поема това, което му доставя пчелата.
към текста >>

Избирайки мястото си на пребиваване, те пробиват в обикновено сухата почва една дупка, около която издигат почва от три до шест дюйма, а наоколо построяват нисък пръстенообразен вал.
[2] «мравки-стопани» – за тях съобщава Брем, цитирайки Дарвин: «Друг вид, Atta malefaciens, Дарвин нарича мравки-стопани и съобщава следното: «Видът, който наричам «стопани», са големи мравки. Те живеят в своеобразни градове и подобно на прилежни и внимателни земеделци, във всяко време на годината провеждат своевременни съответстващи мероприятия. Избирайки мястото си на пребиваване, те пробиват в обикновено сухата почва една дупка, около която издигат почва от три до шест дюйма, а наоколо построяват нисък пръстенообразен вал. Но ако са се разположили в плоска местност, която може да се наводнява, тогава те издигат своето хълмче до петнадесет, двадесет дюйма или повече, и правят близо до върха вход. Докато строят съоръжението си, почвата съвсем изсъхва. И в двата случая мравките очистват почвата около хълмчето от всякакви пречки, изравняват повърхността и на разстояние от три до четири фута пред вратите на града, като придават на мястото вид на отличен паваж, какъвто всъщност се и получава. Вътре в този двор те не търпят нищо друго освен определен вид трева, донасящ зърно. Посаждайки това зърно в кръг, на разстояние от два до три фута от средата на хълмчето, те се грижат за нея усърдно и строго, като изгризват всички различни треви, които растат редом и на разстояние от един до два фута извън кръга на нивата; култивираната трева пищно се разраства и дава богата реколта от малки бели кремъкоподобни семена, които под микроскоп изглеждат много подобни на обикновен ориз.
към текста >>

257. Бележки. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Избирайки мястото си на пребиваване, те пробиват в обикновено сухата почва една дупка, около която издигат почва от три до шест дюйма, а наоколо построяват нисък пръстенообразен вал.
28. «мравки-стопани» - за тях съобщава Брем, цитирайки Дарвин: «Друг вид, Atta malefaciens, Дарвин нарича мравки-стопани и съобщава следното: «Видът, който наричам «стопани», са големи мравки. Те живеят в своеобразни градове и подобно на прилежни и внимателни земеделци, във всяко време на годината провеждат своевременни съответстващи мероприятия. Избирайки мястото си на пребиваване, те пробиват в обикновено сухата почва една дупка, около която издигат почва от три до шест дюйма, а наоколо построяват нисък пръстенообразен вал. Но ако са се разположили в плоска местност, която може да се наводнява, тогава те издигат своето хълмче до петнадесет, двадесет дюйма или повече, и правят близо до върха вход. Докато строят съоръжението си, почвата съвсем изсъхва. И в двата случая мравките очистват почвата около хълмчето от всякакви пречки, изравняват повърхността и на разстояние от три до четири фута пред вратите на града, като придават на мястото вид на отличен паваж, какъвто всъщност се и получава. Вътре в този двор те не търпят нищо друго освен определен вид трева, донасящ зърно. Посаждайки това зърно в кръг, на разстояние от два до три фута от средата на хълмчето, те се грижат за нея усърдно и строго, като изгризват всички различни треви, които растат редом и на разстояние от един до два фута извън кръга на нивата; култивираната трева пищно се разраства и дава богата реколта от малки бели кремъкоподобни семена, които под микроскоп изглеждат много подобни на обикновен ориз.
към текста >>

258. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Почва да гранясва само в случай, че яде прекалено много мазнини, така че астралното му тяло не е в състояние да се справи с тях, или ако по някаква причина той произвежда твърде много мазнини: людоедите знаят за това по-добре от нас.
Виждате, господа, колко удивително е всичко това; защото от този пример можете да видите и това, че навън, в обикновения физически материален свят всичко протича съвсем различно, отколкото вътре в нас. Навън, във физическия свят мазнините обезателно гранясват. Човек, за своя радост, не гранясва постоянно, а само в случай на вътрешна болест. Работата е там, че като е здрав, човек притежава такова астрално тяло, че не може да граняса. Почва да гранясва само в случай, че яде прекалено много мазнини, така че астралното му тяло не е в състояние да се справи с тях, или ако по някаква причина той произвежда твърде много мазнини: людоедите знаят за това по-добре от нас. Човек възприема вътрешно своята гранивост. Може да се каже така: ако човек се намира в състояние на гранивост, това означава, че въздействието на астралното му тяло рязко намалява. В този случай той постоянно усеща в устата си неприятен привкус. Този неприятен привкус на свой ред действа на стомаха. Така, по околен път човек придобива стомашно-чревни заболявания от гранясалите в него самия мазнини.
към текста >>

Гроздето се мачка и след това почва ферментацията.
Задачата на главата се състои преимуществено в това, да се бори с тенденциите на захарта и нишестето. Какво искат захарта и нишестето? Тук ще трябва да погледнете към гроздето. Когато настъпи есента, хората обират гроздето, нали така? Гроздето се мачка и след това почва ферментацията. Ферментиралият продукт се използва след това като вино. Вследствие от това, че виното именно благодарение на ферментацията става вино, то преодолява този процес на ферментация. (Ако процесът на ферментация не бъде преодолян и се прекъсне, виното ще се превърне в оцет - бел. пр.) Но ако виното попадне в стомаха, от него се образуват вещества, влизащи в състава на хранителните продукти. И така, съществуват вещества, които имат тенденция към ферментация; това са нишестето и захарта.
към текста >>

259. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Би могло да се попита: откъде постъпва всичко това, което нашата земна почва може да предостави на растението?
Обаче, господа, ако в земята нямаше никакви солеви отлагания, корените на растенията не биха могли да растат в нея, защото тези корени растат там само защото като храна те получават от земята соли. Кореновата част на растенията по правило е наситена със соли, докато горната част е наситена със соли значително по-малко, а в цветовете пък са съвсем малко. Би могло да се попита: откъде постъпва всичко това, което нашата земна почва може да предостави на растението? То постъпва благодарение на това, че почвата има кръговрата на водата; точно както при човека кръвта, течаща от сърцето по артериите, се връща назад по вените като синя, венозна кръв, връща се назад към сърцето, така и на Земята артериите - водните потоци - текат на една страна, а под земята вървят в обратно направление солевите вени. Тук също има истинска циркулация, истински кръговрат.
към текста >>

260. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Ако днес човек е с твърде високо мнение за себе си и се надуе, той веднага почва да се държи като реформатор: така че днес имаме почти толкова реформатори, колкото хора има на света.
Какво означават украшенията? Външно те се изготвят така, че благодарение на тях намира израз духовното начало в човека! За да се ориентираме как у първобитните народи се е появило всичко, отнасящо се до облеклото, трябва да си изясним, че сред първобитните, древни народи хората още не са били толкова самостоятелни, както са самостоятелни днешните хора. Днес всеки човек - при това с известно право - се държи като самодостатъчна, самостоятелна личност. Той си казва: аз притежавам собствен разум и благодарение на него обмислям това, което трябва да направя. Ако днес човек е с твърде високо мнение за себе си и се надуе, той веднага почва да се държи като реформатор: така че днес имаме почти толкова реформатори, колкото хора има на света. И така, в днешно време човек се държи абсолютно самостоятелно. При предишните хора и народи работата е била по-иначе. Тези народи, народностни племена, се обединявали в група и са разглеждали някакво духовно същество като своя групова душа; самите себе си те смятали за членове на едно тяло, а груповата душа разглеждали като това, което ги обединява. Във връзка с това групово начало те си се представяли в съвсем определен образ. Външно (този образ) те изразявали в своето облекло.
към текста >>

На тази почва се появява стремеж да се придаде известен смисъл на това, което е съществувало в древността и тогава е имало напълно реален смисъл.
На тази почва се появява стремеж да се придаде известен смисъл на това, което е съществувало в древността и тогава е имало напълно реален смисъл. Днес в някои страни, например във Финландия, се срещат хора в старинни одежди. Това са тези, които искат особено да подчертаят националната си принадлежност; те се появяват в древни одежди, които са били забравени, но сега ги възраждат.
към текста >>

261. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма GA_353 История на човечеството и културните народи

По указания начин това отново стъпва на надеждна почва.
В повечето страни числеността на евреите сред лекарите е значително по-голяма. Това води началото си още от средновековието. Тогава тях много ги е привличала медицината, доколкото тя е отговаряла на абстрактното им мислене. Тази абстрактна йеховистка медицина много е подхождала на техния начин на мислене, тя му е съответствала. И само тук, в антропософията, където отново има възвръщане към отделните духове на природата, отново се знае, що за природни сили са заключени в отделните треви и камъни. По указания начин това отново стъпва на надеждна почва.
към текста >>

262. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

Но и да ходят те не са можели, тъй като може да се ходи само по твърда почва.
В тази плътна вода са живеели същества, които днес не съществуват. Ако днес говорим за формите на съвременните риби, тези форми са такива, защото водата е течна, нали така? Даже морската вода е относително течна; тя съдържа много разтворени соли, но въпреки това е относително течна. В миналото в това плътно море, в тази плътна течност, служеща за опаковка на Луната, е било разтворено всичко възможно. Съществата, които се намирали вътре в това море, не са можели да плуват, както плуват нашите съвременни риби, понеже водата е била много плътна. Но и да ходят те не са можели, тъй като може да се ходи само по твърда почва. Можете да си представите, че тези същества са притежавали такава организация, такива членове на тялото, които са се намирали между това, което е необходимо за плуване - плавници, и това, което е необходимо за ходене - крака. Образуването им е заемало междинно положение. Виждате ли, ако имате плавници - знаете как изглеждат плавниците, - те имат шиповидни, съвсем тънки кости (изобразява го на дъската), и това, което се намира в междините между костите, е ципа, изсъхнала мускулна тъкан. И така, ние виждаме плавника, в който почти няма мускулна тъкан, плавник с шиповидни кости. При крайниците, които служат за придвижване по твърда повърхност, служат за ходене или пълзене, костите отстъпват навътре, а тъканите ги покриват отвън.
към текста >>

263. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите GA_354 Сътворението на света и човека

Тук можем да кажем така: под нашата земна почва са запазени слоеве, които съдържат съвсем различни животни от днешните.
Виждате ли, така, както постъпва този човек, е постъпвала с всички пластове на Земята геологията: добирайки се до тях в кариерите или при изземване на земни маси при строителството на железопътни линии и т. н., просто ги разкопавали. В геологията изучават това, което с помощта на чук или друг инструмент намират навсякъде в каменоломните, за да направят заключение, какво се е отлагало в планините в резултат на свлачища и други подобни неща. При това навсякъде или разбиват с чук, или изрязват - според обстоятелствата - едно или друго, и тук, в различните слоеве, намират така наречените вкаменелости. Тук можем да кажем така: под нашата земна почва са запазени слоеве, които съдържат съвсем различни животни от днешните. И правейки разкопки в тези слоеве, се получава представа за това, какви форми са имали животните, живели в древните епохи.
към текста >>

Ако човек вместо седемдесет и две, би живял седемстотин и двадесет години, тогава би почувствал, че в старостта си той ходи по по-малко висока почва, отколкото по-рано.
Защото тя казва така: този мощен алпийски масив ни показва станалото в него безпорядъчно преместване на пластове: най-долният е най-отгоре, а най-горният - най-отдолу. Това ни показват тези пластове. Но, господа, можете ли да си представите, че силите, действащи сега на Земята, биха могли напълно да преобърнат наопаки целия алпийски масив? Това, което става днес на Земята, става така, че Земята, образно казано, като затанцува, все още може да прехвърли нещо от едно място на друго. Но днес това е всичко - това затанцуване. Ако човек вместо седемдесет и две, би живял седемстотин и двадесет години, тогава би почувствал, че в старостта си той ходи по по-малко висока почва, отколкото по-рано. Но нашият живот е твърде кратък. Представете си, ако пеперуда-еднодневка, която живее само от сутринта до вечерта, би могла да разкаже какво преживява, тя би ни разказала, доколкото живее само през лятото: «Ах, има само цветя, през цялото време - само цветя». Тя не би имала никаква представа за ставащото през зимата и т. н. Тя би вярвала, че летата следват едно след друго. Ние, хората, живеем малко повече от пеперудите-еднодневки, но все пак имаме нещо от тях, ако отчетем нашите седемдесет, седемдесет и две години!
към текста >>

264. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури GA_354 Сътворението на света и човека

Че тази култура е израснала не на самобитна почва, се разбира от факта, че тя не е в състояние самостоятелно да достигне до неща, които се явяват чисто европейски.
При японците това едва ли може да се види, тъй като те изцяло са се европеизирали. Подражавайки, те са приели всичко от европейската култура. Че тази култура е израснала не на самобитна почва, се разбира от факта, че тя не е в състояние самостоятелно да достигне до неща, които се явяват чисто европейски. Можем да го илюстрираме със следния пример. Японците е трябвало да използват парен кораб. Те си въобразили, че всичко при тях се получава по най-добрия начин. Например видели как се прави поворот с парахода, как се борави с витлото и т. н. След като техните европейски учители прекарали известно време с японците, те се възгордели и казали: ние вече и сами ще се оправим, можем да поставим някого за капитан.
към текста >>

265. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето GA_354 Сътворението на света и човека

Растението не може успешно да се развива, ако то получава почва, която, макар и малко, не е оживена.
Виждате ли, става въпрос също така и за това, че трябва по правилен начин да подхранваме самото растение! Ако искаме правилно да подхранваме растението, е необходимо да се замисляме над това, че растението е нещо живо. Растението не е минерално образувание, то е нещо живо. Ако получаваме растение, ние го получаваме от семе, поставено в почвата. Растението не може успешно да се развива, ако то получава почва, която, макар и малко, не е оживена. Но как да я оживим? Можем да направим почвата жива, ако по правилен, нормален начин я торим. Следователно нормално торене е това, което ни доставя действително нормален растителен белтък.
към текста >>

266. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите GA_354 Сътворението на света и човека

Отправяйки се например в Азия, ще открием, че на азиатска почва особено силно действа всичко, което струи към Земята надолу от Венера, от Вечерницата.
Сега от растенията да преминем към това, за което зададе своя въпрос господин Ербсмел, към расите. Първоначално расите са живеели в различни места по Земята. На едно място от Земята се образувала една раса, на друго място - друга раса. Поради какво е ставало това? Бихме могли съвсем точно да говорим за това, как върху отделните части на Земята особено силно влияние оказва една планета, а на други части - друга планета. Отправяйки се например в Азия, ще открием, че на азиатска почва особено силно действа всичко, което струи към Земята надолу от Венера, от Вечерницата. Идвайки на американска земя, намираме, че там особено силно действа всичко това, което струи надолу от Сатурн. В Африка например ние намираме особено задействано всичко това, което се стреми надолу от Марс. Така откриваме, че върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга планета. Това е свързано с различното положение, което планетите заемат на небето и в съответствие с което пада светлината. Светлината от Венера например пада съвсем различно от светлината на Меркурий.
към текста >>

267. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите GA_354 Сътворението на света и човека

Ако земната почва се намира долу, в долината, тези минерални съставки в нея са по-малко; ако е разположена горе, в планините, там тези минерални породи постоянно се разтрошават, изветрят и раздребняват.
Ако земната почва се намира долу, в долината, тези минерални съставки в нея са по-малко; ако е разположена горе, в планините, там тези минерални породи постоянно се разтрошават, изветрят и раздребняват. Там растението поема в своите сокове съвсем малки частици от тези камъни и по такъв начин то става лекарствено растение.
към текста >>

Това желязо преминава в земната почва; то преминава в ягодата и от това тя придобива своята толкова ароматна миризма.
Ето защо е напълно естествено, че в планините, в Алпите, растенията, билките имат много по-голяма лекарствена ценност, отколкото долу, в долините. Също така виждате, че целият външен вид на растенията тук се изменя. Току-що ви казах за ягодата; ако ягодата поеме в себе си нещо от скалните породи, тя става горска ягода. Къде е особено разпространена горската ягода? Горската ягода е особено разпространена там, където има минерални породи, които съдържат малко желязо. Това желязо преминава в земната почва; то преминава в ягодата и от това тя придобива своята толкова ароматна миризма. Затова при някои хора, кръвта на които е прекалено чувствителна, се появява алергичен обрив, ако те ядат ягоди. Алергията възниква поради факта, че в кръвта обикновено вече се съдържа достатъчно желязо; тя получава твърде много желязо, ако в храната се употребяват ягоди; при такива хора и възниква алергия. Затова можем да кажем: докато при нормална кръв при някои хора се появява алергия, за хора с ниско съдържание на желязо в кръвта употребата на ягоди като храна е много полезно. По такъв начин тук естествено възниква въпросът за целебната ценност. В градините, където се отглеждат големи ягоди, в почвата обикновено не се съдържа желязо; там ягодите се размножават, като правило, самостоятелно и тяхната потребност от желязо не се удовлетворява.
към текста >>

Виждате ли, да допуснем, че тук се намира земната почва (изобразява го на дъската), тук се намират в Земята нищожни следи от желязо.
Виждате ли, да допуснем, че тук се намира земната почва (изобразява го на дъската), тук се намират в Земята нищожни следи от желязо. Тук растат ягодите, които привличат към себе си от всички страни тези следи от желязо; корените на ягодата притежават голяма сила и привличат от всички страни следите от желязо. Сега вземете горска ягода. Посадете я в градина, където няма желязо; при това тя запазва тази присъща й огромна сила. Затова тя, бидейки култивирана в градина, привлича всичко, което може да се привлече, привлича даже отдалеч и много добре се храни. Тя не получава желязо, но привлича всичко останало, защото е предразположена към това.
към текста >>

Това е свързано със съдържанието на известно количество масло в почвата, на която расте шипката; земната почва в своите скални породи въобще съдържа някои видове масла.
Най-добре това можете да видите при розата. Ако се намирате в лоното на природата и там, на воля, видите роза, това е дива роза, така наречената шипка. Познавате тази дива роза - тя има пет листенца, достатъчно бледи цветни листенца (изобразява го на дъската). Откъде идва това, че тази шипка има такава форма, че тя разтваря пет листчета, а след това веднага развива плод? Този червен плод - вие го знаете - е плодът на шипката. Това е свързано със съдържанието на известно количество масло в почвата, на която расте шипката; земната почва в своите скални породи въобще съдържа някои видове масла. Ние също получаваме масла от земята или от растенията, които са ги поели от земята. И ето, господа, диворастящата роза, за да има възможност да стане роза, трябва посредством своите корени да действа колкото може по-далеч от себе си, за да получи малко масла от минералите. От какво произлиза, че розата трябва да поема отдалеч, че трябва така далеч да простира своята сила, притеглящата сила на своите корени? Виждате ли, това се дължи на много малкото съдържание на хумус в почвите, където расте дивата роза. А хумусът е повече наситен с масло от обикновената почва, намираща се навсякъде.
към текста >>

А хумусът е повече наситен с масло от обикновената почва, намираща се навсякъде.
Това е свързано със съдържанието на известно количество масло в почвата, на която расте шипката; земната почва в своите скални породи въобще съдържа някои видове масла. Ние също получаваме масла от земята или от растенията, които са ги поели от земята. И ето, господа, диворастящата роза, за да има възможност да стане роза, трябва посредством своите корени да действа колкото може по-далеч от себе си, за да получи малко масла от минералите. От какво произлиза, че розата трябва да поема отдалеч, че трябва така далеч да простира своята сила, притеглящата сила на своите корени? Виждате ли, това се дължи на много малкото съдържание на хумус в почвите, където расте дивата роза. А хумусът е повече наситен с масло от обикновената почва, намираща се навсякъде.
към текста >>

Ако го има наблизо, както в случая с хумусната почва, тогава тя го има в излишък, тогава привлича много масло и се развива така, че образува не само пет листчета, а цяла маса, превръща се в кичестата роза от нашите градини.
Розата притежава огромна сила да привлича отвсякъде масло. Ако го има наблизо, както в случая с хумусната почва, тогава тя го има в излишък, тогава привлича много масло и се развива така, че образува не само пет листчета, а цяла маса, превръща се в кичестата роза от нашите градини. Но от друга страна, тя не образува свой собствен плод, доколкото за това са необходими нещата, които се намират навън, на воля, в почвата, в минералите. Следователно можем да направим тази дива роза, тази шипка декоративно растение, ако я преса-дим на почва, богата на хумус, където тя с лекота ще си набавя маслото, от което прави своите листчета. В двата случая, господа, става нещо напълно противоположно. Ягодата, култивирана в градината, трудно намира това, което е имала в дивата природа, на воля. А розата, култивирана в градина, много добре намира това, което не й е достигало в дивата природа.
към текста >>

Следователно можем да направим тази дива роза, тази шипка декоративно растение, ако я преса-дим на почва, богата на хумус, където тя с лекота ще си набавя маслото, от което прави своите листчета.
Розата притежава огромна сила да привлича отвсякъде масло. Ако го има наблизо, както в случая с хумусната почва, тогава тя го има в излишък, тогава привлича много масло и се развива така, че образува не само пет листчета, а цяла маса, превръща се в кичестата роза от нашите градини. Но от друга страна, тя не образува свой собствен плод, доколкото за това са необходими нещата, които се намират навън, на воля, в почвата, в минералите. Следователно можем да направим тази дива роза, тази шипка декоративно растение, ако я преса-дим на почва, богата на хумус, където тя с лекота ще си набавя маслото, от което прави своите листчета. В двата случая, господа, става нещо напълно противоположно. Ягодата, култивирана в градината, трудно намира това, което е имала в дивата природа, на воля. А розата, култивирана в градина, много добре намира това, което не й е достигало в дивата природа. Затова цветовете й стават пищни, но в плододаването изостава.
към текста >>

Виждате ли, ако се знае какво представлява земната почва, по нея може да се види и какво може да расте на нея.
Виждате ли, ако се знае какво представлява земната почва, по нея може да се види и какво може да расте на нея. Това е изключително важно за растениевъдството, при разсажда-нето например на селскостопански растения, тъй като е необходимо с помощта на торове и добавки, внасяни в торовете, така да се подготви почвата, за да расте това, което трябва да расте. Знанията за почвата са изключително важни за земеделеца. Напълно се забравя колко важно е това. Ръководейки се от инстинкта, простият земеделец прави нормално торене с оборски тор. Но при организиране на селско стопанство в големи размери, на това вече не се отделя достатъчно внимание.
към текста >>

268. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите GA_354 Сътворението на света и човека

Ако вътре Земята беше огнено-течна, би трябвало да я смятаме за леко ненормална, подобна на луд човек, който от време на време почва да буйства, като е неизвестно в кой момент ще стане това.
Ако действително се знае как е устроена Земята, че тя представлява недозалепен тетраедър, няма необходимост да се допуска, че вътре винаги е огнено-течна и че в определено време - неизвестно от какво, като по каприз, подобно на истеричен капризен човек - изригва от само себе си огън! Ако вътре Земята беше огнено-течна, би трябвало да я смятаме за леко ненормална, подобна на луд човек, който от време на време почва да буйства, като е неизвестно в кой момент ще стане това. В случая със Земята всичко стои по съвсем друг начин! Вие винаги можете да покажете, откъде идва топлината; тя се внедрява отвън и в тези моменти не много дълбоко под Земята възниква толкова мощно прегряване, че то си създава изход.
към текста >>

Вие обаче бихте могли да попитате: но нали тази мирова топлина нагорещява само земната почва.
Вие обаче бихте могли да попитате: но нали тази мирова топлина нагорещява само земната почва. В този случай тя би могла да се възпламени на място, където в нея се съдържат лесновъзпламеними вещества. Как става така, че всичко незабавно избухва навън? Тук искам да ви кажа нещо друго: ако посетите Италия, ако се намирате между Рим и Неапол, близо до Неапол, на островите или полуостровите, които са разположени в Италия тук и там, водачите обикновено охотно показват на посетителите следното. Те вземат къс хартия, запалват я и я държат ето така; в този миг от земята започва да излиза дим! Земята дими. Защо?
към текста >>

Може да се види това интересно явление: човек запалва къс хартия и мигновено на това място земята почва да дими.
Тук искам да ви кажа нещо друго: ако посетите Италия, ако се намирате между Рим и Неапол, близо до Неапол, на островите или полуостровите, които са разположени в Италия тук и там, водачите обикновено охотно показват на посетителите следното. Те вземат къс хартия, запалват я и я държат ето така; в този миг от земята започва да излиза дим! Земята дими. Защо? Доколкото горенето затопля въздуха, той става по-лек и се разширява. Това, което се е натрупало под Земята вследствие на нагряването, предизвикано от слънчевата топлина, се устремява навън под формата на дим. Може да се види това интересно явление: човек запалва къс хартия и мигновено на това място земята почва да дими. Представете си това увеличено до исполински мащаби. Слънцето нагорещява не само това, което се намира под Земята, то нагорещява и въздуха, намиращ се горе, и ето, получавате Везувий. Ако веднъж той е заработил, с това се слага начало на този процес и той се разпространява все по-далеч по места, където се създават особено благоприятни за това условия.
към текста >>

НАГОРЕ

3.3335819244385